Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в Програмата да влезе допълнителна точка: Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия – точка втора за днес.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 129 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Съобщение:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че за времето от 24 до 31 октомври 2020 г. включително ще се проведе тристранна съвместна подготовка на военнослужещи от Съвместното командване на специалните операции на Българската армия и военнослужещи от Силите за специални операции на Република Гърция и Румъния.
В съвместната подготовка ще участват военнослужещи от Съвместното командване на специалните операции на Българската армия, военнослужещи от Силите за специални операции на Република Гърция и военнослужещи от Силите за специални операции на Румъния с необходимото въоръжение и екипировка. Подготовката не е свързана с военни операции и подготвителни действия за водене на предстоящи военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили. Уведомлението е постъпило на 21 октомври 2020 г. с вх. № 003-09-89 и е предоставено на Комисията по отбрана.

Продължаваме с първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Вносител – Министерският съвет, на 28 септември 2020 г.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения?
Процедура – заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура за допуск в залата на госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Моля колегите, които са без маски, да си сложат маските. Само на трибуната може без маска. (Реплики.)
Моля, режим на гласуване за достъп в залата.
Гласували 157 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Господин Петров, заповядайте за процедура.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Председател, предлагам и на народните представители да обмислим дали в условията на извънредно епидемично положение да не поискаме и да гласуваме промяна в Правилника. В групата на БСП има човек с две положителни проби, но виждам, че техният говорител и най-голям пропагандатор на свободата – господин Александър Симов, влиза и разпръсква навсякъде евентуално капчици от коронавируса.
Моля наистина да обсъдим и да вземем решение хората, които са безотговорни към останалите, да бъдат отстранявани от залата от квесторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Петров.
Мисля, че не трябва да достигаме до промяна на Правилника. Това е въпрос на съзнание. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Виждам двама колеги от „БСП за България“, които не са с маски.
Моля Ви да си сложите маските или напуснете залата!
Моля, занесете маска на господин Малинов или да напусне залата. Квесторите, занесете маска на господин Малинов.
Господин Милушев, заповядайте.
ДАКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 7 октомври 2020 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
На заседанието присъстваха госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Госпожа Атанасова представи Законопроекта и посочи, че същият е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива (EС) 2018/1972 (Европейски кодекс за електронни съобщения). Европейският кодекс за електронни съобщения изисква държавите – членки на ЕС, да приемат и публикуват до 21 декември 2020 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази действащото национално законодателство с новата регулаторна рамка на Европейския съюз в областта на електронните съобщения.
Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения предвижда няколко групи по-съществени промени.
На първо място са прецизирани условията, които могат да съдържат общите изисквания и разрешенията за ползване на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиция на геостационарната орбита. В тази връзка са доразвити критериите, които трябва да се отчитат при определяне на режима на използване на радиочестотния спектър…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Милушев, само за момент.
Господин Малинов, призовавам Ви да си сложите маската, която квесторът току-що Ви донесе. Иначе ще Ви помоля да напуснете залата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Сложете си маската или напуснете залата! (Народният представител Росен Малинов напуска залата.)
Господин Милушев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: …и при ограничаване на броя на издаваните разрешения, като е предвидена и възможност за определяне на условия за споделено ползване на радиочестотен спектър.
С оглед осигуряване на предвидимост по отношение на условията за инвестиции в инфраструктура се предлагат нови правила, като срок за използването на радиочестотния спектър, който не може да е по-кратък от 15 години, с възможност за удължаване най-малко до 20 години. Предвиждат се нови процедури и условия за удължаване на срока на разрешения за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър, включително за безжични широколентови услуги. Предвид развитието на спътниковите комуникации както на световно, така и на национално ниво и необходимостта от осигуряване на условия за развитие на спътниковите услуги се предлагат разпоредби, с които се регламентира подаването на заявки за координиране на допълнителни и нови спътникови системи на геостационарна орбита, редът за заплащане на такси, предоставянето на радиочестотен спектър за нови и допълнителни спътникови системи на геостационарна орбита, както и за спътникови системи на негеостационарна орбита.
Госпожа Атанасова обърна внимание на предложените изменения в разпоредбите, отнасящи се за правата на потребителите – въвеждане на нови изисквания относно преддоговорната и договорната информация, прозрачност, качество на обслужване, продължителност и подновяване на договора, сигурност и достъп до номера за спешни случаи, улесняване процесите по извършване на преносимост на номерата и смяната на доставчиците на услуги за достъп до интернет, по-добра защита при ползване на пакетни услуги. Предвидено е правилата за защита на потребителите да се прилагат и за услуги, предоставяни по интернет като приложения за обмен на съобщения. Прецизирани са нормите относно защита и обработване на личните данни на крайните ползватели при сключване на договор за електронни съобщителни услуги. Отчетена е и необходимостта от нормативни изменения във връзка с превенцията на злоупотреби при закупуване на крайни устройства от крайните ползватели, както и въвеждане на възможност за обмен на данни между предприятията.
Със Законопроекта се предлагат и изменения, свързани с прилагането на някои от основните принципи на комплексното административно обслужване и изискванията на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и Закона за електронното управление, за да се избегне необосновано изискване гражданите и бизнесът да предоставят информация и документи, които вече са налични в администрацията.
След представянето на Законопроекта се състоя дискусия, в която взеха участие народните представители Халил Летифов, Димитър Данчев, Павел Христов и Георги Търновалийски, както и представители на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги и/или мрежи.
Дебат предизвика предложението за въвеждане на задължения за осигуряване на достъп до електронни съобщителни мрежи на предприятията с оглед предоставянето на мобилни виртуални услуги.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милушев.
Вторият Доклад е на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Петров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ПЕТРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 21 октомври 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г. Законопроектът беше представен от госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. На заседанието присъства и господин Димитър Димитров – директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Вносителите посочват, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за привеждане в българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2018/1972 (Европейски кодекс за електронни съобщения).
Европейският кодекс за електронни съобщения изисква държавите – членки на Европейския съюз, да приемат и публикуват до 21 декември 2020 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази действащото национално законодателство с новата регулаторна рамка на Европейския съюз в областта на електронните съобщения.
Съгласно мотивите предложените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения изменения и допълнения имат за цел да отразят новите правила, свързани с управлението на радиочестотния спектър и ползването на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиции на геостационарната орбита; максималната хармонизация на изискванията за защита на правата на крайните ползватели, универсалната услуга и спешните повиквания; насърчаването на конкуренцията, стимулирането на инвестициите в мрежи с много голям капацитет и регулирането на достъпа, включително съвместното ползване.
С така предложения законопроект се очаква да се постигне осигуряване на по-ефективно, ефикасно и координирано използване на радиочестотния спектър; развитие на пазара на електронните съобщения; поддържане на условия за ефективна конкуренция; създаване на условия за изграждане и развитие на мрежи с много голям капацитет, включително 5G мрежи; подобряване на защитата на интересите на гражданите и правата на крайните ползватели, включително на хората с увреждания.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – с 4 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
Драгомир Стойнев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Петров.
Следващият Доклад е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
На заседание, проведено на 22 октомври 2020 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Димитров – представител от Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Бисер Борисов – заместник-председател на Държавна агенция „Технически операции“, главен комисар Стоян Темелакиев – заместник-главен секретар на Министерството на вътрешните работи, полковник Стоил Чипилски – заместник-директор на Служба „Военна полиция“, и представители на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Господин Димитър Димитров представи Законопроекта и мотивите за неговото внасяне в частта относно измененията и допълненията във връзка със съхранението и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Със Законопроекта се предлага Държавна агенция „Технически операции“ за изпълняване на специфичните си дейности да не прилага Закона при осъществяването на електронни съобщения, както и да се включи като член на Съвета по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет.
Прецизира се текстът на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона относно осигуряването на електронни съобщения в хипотезите на военно или извънредно положение, предвидени в други нормативни актове, като се предлага да се добави и в случаите при обявяване на извънредно положение по смисъла на Закона за противодействие на тероризма.
Предлага се данните да се съхраняват и за издирване на обявено за общодържавно издирване лице, което е извършител на тежко престъпление или е жертва на тежко престъпление против личността.
Направени са предложения по отношение на чл. 251г¹ и чл. 251д от Закона, както и за прецизиране на текстове, съдържащи техническа терминология и легални дефиниции.
Становища в подкрепа на Законопроекта са постъпили от Министерството на вътрешните работи, Служба „Военна полиция“, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Технически операции“ и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги – „A1 България“ ЕАД, „Теленор България“ ЕАД и VIVACOM (БТК ЕАД).
Господин Бисер Борисов – заместник-председател на Държавна агенция „Технически операции“, изрази становище относно необходимостта от приемането на направените със Законопроекта изменения и допълнения във връзка с изпълняваните дейности от Агенцията и посочи, че с приемането им ще се постигне подобряване в специфичните условия на работа.
Председателят на Комисията, господин Димитър Лазаров, отбеляза, че някои от предложенията в Законопроекта следва да се съобразят с Конституционно решение № 2 от 12 март 2015 г. на Конституционния съд по к.д. № 8/2014 г. и с Решения на Съда на Европейския съюз от 6 октомври 2020 г. по дела C-511/18, C-512/18, C-520/18 и C-623/17 и да се прецизират между първо и второ гласуване, за което ще направи съответните предложения.
След проведеното обсъждане, при което народните представители изразиха подкрепата си към Законопроекта, Комисията с 4 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Сега на Вашето внимание е Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 октомври 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, главен комисар Стоян Темелакиев – заместник-главен секретар на Министерството на вътрешните работи, старши комисар Калин Ленков – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“, и господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Основните цели за внасянето му са свързани с осигуряване предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги на населението и бизнеса чрез развитие на пазара на електронните съобщителни мрежи и услуги, предоставяне на услуги от пето поколение, ефективна и устойчива конкуренция, оперативна съвместимост на електронни съобщителни услуги, достъпност, избор, сигурност на мрежите и услугите, както и равностоен достъп на хората с увреждания.
Основна мярка за постигане на тези цели е въвеждането на разпоредбите на новата регулаторна рамка – Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения.
Предложените в Проекта изменения и допълнения имат за цел да отразят новите правила, свързани с управлението и ползването на радиочестотния спектър; максимална хармонизация на изискванията за защита на правата на крайните ползватели, универсалната услуга и спешните повиквания; насърчаване на конкуренцията, стимулиране на инвестициите в мрежи с много голям капацитет и регулирането на достъпа, включително съвместното ползване.
Законопроектът установява хармонизирана рамка за синхрон между електронните съобщения, електронните мрежи и услуги, както и усъвършенствана система за предупреждение на населението за тежки и извънредни ситуации и бедствия. След успешното въвеждане на 112 като единен европейски номер за спешни повиквания и въз основа на отчетения положителен опит в Европейския съюз се предвижда предупрежденията да се предават от доставчиците на мобилни съобщителни услуги с номера до всички засегнати крайни ползватели. Тези системи ще осигурят изпращане на съобщения към мобилните телефони на засегнатите в случаи на предстоящи или настъпили сериозни извънредни ситуации в съответен географски район. Срокът за въвеждане на такива системи е до средата на 2021 г.
Със Законопроекта се предвижда покритие с високо качество и скорост на радиочестотния спектър, стимулира се развитието на мрежи с голям капацитет, повишават се защитните механизми и поддържането на сигурността на съобщителните мрежи и защита на цифровия пазар.
Законопроектът предвижда ясни правила за координиране и регистриране на спътниковите мрежи, отговарящи на световните стандарти, а също така намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса.
Всичко това увеличава икономическите и политическите ползи за държавата ни.
Становища в подкрепа на Законопроекта бяха изказани от господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, и от заместник-главния секретар на Министерството на вътрешните работи главен комисар Стоян Темелакиев.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 10, без „против“, „въздържал се“ – 7, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоянов.
С Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще ни запознае господин Веселинов.
Заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 21 октомври 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър, и господин Димитър Димитров – директор на дирекция „Правна“; от Комисията за регулиране на съобщенията господин Георги Сулев – началник-отдел в дирекция „Правна“; представители на Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори БАККО.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предложеният законопроект е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива (EС) 2018/1972 (Европейски кодекс за електронни съобщения). Европейският кодекс за електронни съобщения изисква държавите – членки на Европейския съюз, да приемат и публикуват до 21 декември 2020 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази действащото национално законодателство с новата регулаторна рамка на Европейския съюз в областта на електронните съобщения.
Предложените в Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения изменения и допълнения имат за цел да отразят новите правила, свързани с управлението на радиочестотния спектър и ползването на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиции на геостационарната орбита; максималната хармонизация на изискванията за защита на правата на крайните ползватели, универсалната услуга и спешните повиквания; насърчаването на конкуренцията, стимулирането на инвестициите в мрежи с много голям капацитет и регулирането на достъпа, включително съвместното ползване.
В Комисията е постъпило становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципна подкрепа на Законопроекта, като се предлагат и промени, касаещи дейността на органите на местното самоуправление, техните администрации и общинските предприятия.
В хода на дискусията народните представители изразиха принципна подкрепа на Законопроекта.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Последният Доклад е на Комисията по културата и медиите.
Заповядайте, госпожо Пеева.
ДОКЛАДЧИК АСЯ ПЕЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 8 октомври 2020 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Андреана Атанасова – заместник-министър; от Съвета за електронни медии (СЕМ): Емилия Станева – главен секретар; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО): Анна Танова – изпълнителен директор, Христин Стрижлев и Ева Петрова; от Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО): Галя Маринова – изпълнителен директор.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Андреана Атанасова.
С предложения законопроект се цели привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения. Европейският кодекс за електронни съобщения е елемент на значителна реформа на регулаторната рамка на Европейския съюз в областта на електронните съобщения за осигуряване на много високо качество на фиксираната и мобилната свързаност за всички граждани и предприятия, което се счита за ключов фактор за конкурентноспособна икономика и за модерно приобщаващо цифрово общество.
С предложените изменения и допълнения на Закона за електронните съобщения се стреми да се отразят нови правила, свързани с:
- управлението на радиочестотния спектър и ползването на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиции на геостационарната орбита;
- максималната хармонизация на изискванията за защита на правата на крайните ползватели, универсалната услуга и спешните повиквания;
- насърчаването на конкуренцията, стимулирането на инвестициите в мрежи с много голям капацитет и регулирането на достъпа, включително съвместното ползване.
Изпратените становища до Комисията по културата и медиите от страна на Съвета за електронни медии, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори подкрепят Законопроекта.
В становището си АБРО предлагат промени във връзка с административната годишна такса контрол, приемане на План за тестово въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване на радиопрограми, срока за издаваните от СЕМ лицензии за създаване на радиопрограми, както и изискванията към лицата, заемащи длъжността член на Комисията за регулиране на съобщенията.
От Съвета за електронни медии в своето становище обръщат внимание на терминологичните промени, които се предлагат със Закона за електронните съобщения и необходимостта от тяхното уеднаквяване. Медийният регулатор подкрепя предложенията на АБРО за приемане на План за тестово въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване на радиопрограми и срока за издаваните лицензии за създаване на радиопрограми.
По време на дискусията отношение по Законопроекта взеха народните представители Красимир Велчев, Анастас Попдимитров и Нона Йотова. На поставените въпроси отговориха Андреана Атанасова, Емилия Станева и Анна Танова.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно със 17 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Пеева.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законът за електронните съобщения е твърде технологичен, сложен, специфичен и е трудно разбираем, но неговите разпоредби регулират бизнеса в сектора. В крайна сметка те стигат до всеки един български гражданин, който плаща електронни и мобилни услуги, които в България се оказва, че са едни от най-високите като цени в Европа.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е наистина във връзка с въвеждане на изискванията на Директивата и на Европейския кодекс за електронните съобщения. Транспонирането обаче не следва да се свежда до формалното инкорпориране на разпоредбите в българското законодателство или до формалния превод на самата директива.
Считам, че в някои части при транспонирането на Кодекса принципът за гарантиране на полезния ефект на Директивата не е бил водещ или не е спазен. Принципно националните норми не могат да правят практически невъзможна или изключително трудна защитата, правата, които частните лица черпят от Директивата. България трябва да изпълнява хармонизираните европейски политики за предоставяне на радиочестотния спектър, както и новото европейско законодателство, насърчаващо конкурентоспособността и инвестициите в сектора.
В предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения възможността да бъде споделяна мрежата на съществуващите мобилни оператори с други далекосъобщителни оператори има силно положителен характер и на практика това ще бъде един неработещ текст, защото в Законопроекта в чл. 106а, ал. 5 е записано, че Комисията не възпрепятства споделеното ползване на радиочестотния спектър.
За какво става въпрос, колеги? Когато се приемаше Директивата в Брюксел, всички бяха сигурни, че установяването на нов подход за споделено ползване на мрежовия ресурс ще отпуши конкуренцията в този сектор и в резултат българските граждани и българският бизнес ще получат по-качествена и по-евтина услуга. С предложения текст обаче това няма да се случи. Мобилните операторите в България ще си останат три, а виртуални такива няма да оперират. Практиката показва, че и до момента нито един оператор не е допуснал чужд такъв до своята мрежа. България е единствената страна – не само в Европейския съюз, но и в цяла континентална Европа, която няма действащ алтернативен или виртуален мобилен оператор.
Сега е моментът, колеги, да навлязат виртуалните мобилни оператори. Ако допуснем това да не се случи, цените на мобилните услуги в България ще продължат да бележат ръст именно по тази причина. Ние ще бъдем виновни за това, защото не сме откоригирали тази несправедливост. По този начин ще защитим интересите на монополите в този сектор.
Има различни варианти на решение на проблемите, които вече са добри практики в Европа. Варианти има, колеги, но имам усещането, че няма политическа воля, за да не кажа нещо по-силно, като защита на монополистите в този сектор. При общественото обсъждане на Законопроекта от страна на бранша са направени предложения в тази посока. Не са приети. Съгласно законодателната и парламентарната процедура ние ще направим наше предложение в тази посока.
Колеги, обръщам Ви внимание точно на този текст на чл. 106а, който трябва за защити българските потребители на мобилни услуги. Сега е моментът да отворим вратата на виртуалните оператори, за да можем да подобрим условията за ползване на мобилните услуги, да подобрим качеството и да намалим цените, разбира се, защото това касае една огромна част от българските граждани и българския бизнес.
Има и още нещо, което също считам за важно. От регистрираните в Комисията над 600 интернет оператора, които са потенциални ползватели на тези възможности, 100% са български, а опериращите три оператора в България, както знаете, не са. Не мога да се съглася с изразеното становище от страна на вносителите, в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията, според които да се регулира предоставянето на радиочестотен спектър от опериращите мобилни оператори, на виртуални такива, ще наруши европейското законодателство.
Това е най-малкото несериозно, колеги. Как така в цяла Европа този процес е преминал и работи, а в България това е нарушение на европейското право? Практиката на повечето телекомуникационни регулатори в страните – членки на Европейския съюз, е въвеждане на задължение за споделяне на спектъра при предоставяне на нови честотни ленти на съществуващите мобилни оператори, какъвто процес в България предстои. По този начин ние трябва да защитим интереса на българските потребители, на българските граждани, за да имаме една справедлива и ниска цена.
Ние ще направим нашите предложения, а аз ще се въздържа на този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Търновалийски.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
Гласували 136 народни представители: за 98, против 11, въздържали се 27.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, № 054-01-94.
Вносител – Даниела Дариткова и група народни представители на 9 октомври 2020 г.
С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае господин Кънев. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия, № 054-01-94, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 9 октомври 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 октомври 2020 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия.
Законопроектът, представен от народния представител Даниела Дариткова, има за цел удължаване на срока за привеждане в съответствие на съставите на органите за управление и контрол на публичните предприятия с изискванията на Закона. Такъв подход към момента е възприет по отношение на лечебните заведения по чл. 63, ал. 3 от Закона за лечебните заведения. С удължаването на срока ще се даде възможност на всички останали публични предприятия, които не са привели в съответствие съставите на органите си за управление, да го направят в 16-месечен срок от влизането в сила на Закона за публичните предприятия.
В хода на дискусията народният представител Христо Проданов заяви, че удължаването на срока е необходимо предвид обявените на интернет страниците на много от министерствата предстоящи конкурси. Той изрази мнение, че това се прави в нарушение на Закона за публичните предприятия, тъй като подборът и провеждането на конкурсните процедури е възложено като задължение на Агенцията за публични предприятия и контрол.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 18 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия, № 054-01-94, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 9 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Колеги, имате думата за изказвания.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! В началото на изказването си ще Ви върна малко назад във времето, за да е ясно каква е била принципната и последователна позиция на Българската социалистическа партия относно Закона за държавните предприятия и управлението като цяло на държавните предприятия.
Още преди четири-пет години ние вкарахме такъв законопроект в Народното събрание, като основната задача на този законопроект беше наистина да се утвърди процедура и начин, по който да се избират управителните и надзорните органи на държавните предприятия, да се избегне възможността, както е досега, както е и в момента, да се правят партийни назначения на „калинки“, които в много от случаите, в които участват в конкурсите, всъщност биват назначени в предприятия и отговарят за дейности, от които абсолютно нищо не разбират. Тогава Вие от управляващото мнозинство отхвърлихте този законопроект.
Преди около една година, когато решихте да вкарвате България в ERN-2, имаше две основни изисквания от страна на европейските институции. Едното беше свързано с капитализацията на банковия сектор, на отделните банки, и второто основно изискване беше да се приеме Закон за публичните предприятия, който наистина да регламентира избирането и назначаването на професионалисти в управлението на държавните предприятия.
Какво направихте Вие по първото изискване за банките? Спомняме си. Дадохте 140 млн. лв. държавни пари на една частна банка и на двойно от пазарната цена закупихте акции от тази банка.
Второто, което трябваше да направите, е да приемете този Закон за публичните предприятия. Да, Вие го приехте, но в крайна сметка не го изпълнихте. Не го изпълнихте, защото сроковете, които бяха заложени по този законопроект, изтекоха преди 10 дни – на 11 октомври, и досега ние нямаме реализация на нищо от това, което пише в Закона за публичните предприятия.
Другото, което ние имаме като претенции, като забележки към подхода, по който Вие продължавате да се отнасяте по тази тема, е това, че опорочавате процедурите. Въпреки изискванията на Закона новите бордове на държавните предприятия и контролните и надзорните органи да се избират от Комисията към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, комисия, която е от професионалисти, които разбират от подбора на кадри, отново в сайтовете на всички министерства миналата седмица се появиха обяви за конкурси за назначаване на съветите на директорите, което е в абсолютен разрез с това, което пише в Закона и в изискванията на Правилника за прилагането на този закон.
Другото, което нас ни притеснява и смущава, е еднаквите критерии, които са обявени за всички директори. Всеки един от Вас може да отвори сайтовете на различните министерства и да провери какви са изискванията за директорските места на различните бордове. Те са копи-пейст от Правилника, всичките са еднакви.
Колеги, според Вас нормално ли е да са едни и същи изискванията примерно за директора на държавното предприятие Борса за плодове, зеленчуци и цветя с изискванията за директор на АЕЦ „Козлодуй“ примерно, или за директор на РВД, или за директор на „Български пощи“, или за директор на Български държавни железници и така нататък?
Това според нас е недопустимо и тук е работата на министерствата всеки един от принципалите да даде необходимите специфики, които се изискват за съответното предприятие към тази комисия, към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Комисията, съобразявайки се с тези изисквания, да направи подбора и след това да върне класиралите се на първите места кандидати към съответното министерство, към съответния принципал, който да извърши назначението на тези кадри.
Другото, което нас ни притеснява в подхода, който Вие сте предприели в последните няколко седмици, както казах, в тези конкурси е очевидна липсата на политика. Според нас принципалът, различните министри и държавното управление, трябва да постави необходимите задачи и бизнес планове, които да бъдат изпълнени от новоназначените за ръководства, защото според нас чрез държавните предприятия държавата може да прави политика било то социална, било да пълни бюджета чрез търговските дружества.
А в момента държавните предприятия единствено и само се използват за държавна хранилка на партийни „калинки“ и за източване на средствата от държавните предприятия. Ето защо ние не сме съгласни с това, че държавата била лош стопанин. Държавата е лош стопанин, когато стопанинът на държавата е лош. Но има възможност държавата да бъде добър стопанин, ако се изпълняват разпоредбите на този закон, за който говорим в момента.
Тъй като ситуацията е такава, както казах в началото на моето изказване, че законовите срокове вече са изтекли, ние от Българската социалистическа партия ще подкрепим това предложение, като между първо и второ четене ще направим допълнителни наши предложения. Ще подкрепим това предложение единствено и само с цел да може да се удължи наистина достатъчно срокът за изпълнение на критериите и правилата, приети в Закона, така че наистина да се спре един път завинаги с партийното назначаване на така наречените бордоваци и да започнем наистина да избираме едни професионални управителни органи на държавните предприятия, които да ги възстановят и укрепят. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Имаме ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Единствената разпоредба, която предлагаме на вниманието на Народното събрание с промяната на Закона за публичните предприятия, е именно срокът за привеждане на органите за управление и контрол на всички публични предприятия в съответствие с изискванията на този закон, да се увеличи със 16 месеца.
Това изменение беше вече възприето от пленарната зала за лечебните заведения и сега във връзка с това, че органите на управление на публичните предприятия не са успели в срок да се приведат в съответствие със Закона за публичните предприятия, се налага да се увеличи този срок с още четири месеца.
Въпреки обстойната, обширна и несъответстваща на законодателните текстове, които разглеждаме днес, пледоария на колегите, искам да подчертая, че искрено се надявам този саботаж на бързото приемане на Закона да не води до нарушение на Правилника, защото смятам, че между първо и второ четене трябва да се внесат поправки само в този единствен параграф, който ние сме приели, тоест само в рамките на срока... (Реплики.)
Моля Ви за тишина в залата, не се превъзбуждайте! Смятам, че наистина това, за което апелирате непрекъснато – между първо и второ четене да не се правят поправки на други текстове от Закона, ще бъде изпълнено от Вас, иначе отново виждам двойни стандарти. Нашата памет не е къса! Ние си спомняме и Правилото „3-5-8“ при назначаването на бордовете преди, в други управления, когато Вие сте били доминиращи в съюз с други политически сили.
В същото време наистина смятам, че подобни текстове, които дават едно просто решение – удължаване на срок, трябва наистина да бъдат приемани консенсусно, да не се политизират и да не се използват за политическа пропаганда, защото това отново дава лоши знаци и отново не говори в полза на парламентаризма.
Уважаеми колеги, наистина смятам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен и в максимално кратки срокове да бъде приет, защото единственото, което се прави в него, е удължаване на срока за привеждане в действие на публичните предприятия с четири месеца, в съответствие с изискванията на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Реплики?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Дариткова, първо, ние провеждаме някои срещи и разговори, за да преценим изобщо дали това, което предлагате – удължаването с четири месеца, е достатъчно, или не е достатъчно. Защото има доста мнения, че то няма да бъде достатъчно. Така че аз казах в своето изказване, че ние ще подкрепим Законопроекта единствено и само за да може да бъде да бъде изпълнен Законът, като искаме да Ви призовем, ако наистина и Вие сте истински радетели за неговото изпълнение, да подемете инициатива незабавно да бъдат прекратени така порочно обявените конкурси, както казах – във всяко едно от министерствата, в сайтовете на всяко едно от министерствата, за да може след като този срок бъде удължен достатъчно дълго време, да има достатъчно време процедурата да бъде спазена такава, каквато е по Закона, а не такава, каквато Вие си я представяте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия, № 054-01-94, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 9 октомври 2020 г.
Гласували 115 народни представители: за 105, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене по този законопроект да бъде съкратен на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 113 народни представители: за 91, против 18, въздържали се 4.
Предложението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 16 до 22 октомври 2020 г. няма.
Ще предоставя писмените отговори на въпроси от народни представители:
- от министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- от министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Теодора Халачева;
- от министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народния представител Николай Иванов;
- от министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- от министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Светла Бъчварова, Даниел Йорданов и Николай Пенев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Кирил Калфин;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Георги Свиленски, Манол Генов и Димитър Данчев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- от министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- от министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Явор Божанков.
Продължаваме с въпроси към господин Кирил Ананиев – министър на финансите. Той ще отговори на въпрос от народния представител Крум Зарков относно фалита на „Застрахователна компания Олимпик“ и предприетите мерки в подкрепа на ощетените български граждани.
Господин Зарков го няма.
Господин Министър, на господин Зарков ще отговорите на следващия парламентарен контрол.
Сега въпрос от народния представител Румен Гечев относно постигнатата събираемост на публични държавни вземания – дължимите такси, от хазартния бизнес за периода 2015 – 2019 г.
Заповядайте, уважаеми господин Гечев, да зададете въпроса.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Ананиев! В началото на 2020 г. министърът на финансите обяви, че поради все още необяснено недоглеждане в кавички според мен на подчинената му Държавна комисия по хазарта са пропуснати публични държавни вземания под формата на такси върху хазартния бизнес на господин Васил Божков в размер на около 700 млн. лв. за периода 2015 – 2019 г.
С оглед на изключително високия размер на пропуснатите бюджетни приходи на страната моля да отговорите: какъв е точният размер на реално събраните досега неплатени такси от хазартния бизнес и какъв е техният процент спрямо общо дължимите? Какви конкретни мерки са предприети, каква е тяхната ефективност досега и в какъв срок очаквате да съберете дължимите вземания? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми професор Гечев! Както многократно бяхте информиран, почти 100% от публичните държавни вземания на организаторите на хазартни игри за периода 2015 – 2019 г. са формирани след издаването на 14 февруари 2020 г. от председателя на вече закритата Държавна комисия по хазарта на общо 8 акта за установяване на публични държавни вземания.
Актовете са срещу четири хазартни оператора, а именно „Евробет“ ООД, „Еврофутбол“ ООД, „Ню геймс“ АД и „Национална лотария“ АД, с общ размер на публичните вземания от 693 млн. 109 хил. 261 лв., от които държавни такси – 556 млн. 872 хил. 283 лв. и лихви – 136 млн. 236 хил. 979 лв.
Към 8 август 2020 г. – датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, считано от която Държавната комисия по хазарта се закрива, по сметката на Комисията не са постъпили никакви суми въз основа на горепосочените актове.
Припомням, че на 19 февруари 2020 г. с писмо на Държавната комисия по хазарта горепосочените осем броя акта са изпратени по компетентност в Националната агенция за приходите за предприемане на действия по принудителното събиране на установените с тях публични вземания. Те са обжалвани от организаторите на хазартни игри, по повод на което пред Административен съд – София-град, са образувани и все още са висящи съдебни производства по оспорване на тяхната законосъобразност.
По отношение на постигната събираемост на публичните държавни вземания от хазартния бизнес за периода 2015 – 2019 г. Ви уведомявам следното:
За периода 2015 – 2019 г. в НАП са предявени за принудително събиране неплатени такси по Закона за хазарта в общ размер на 139 хил. 727 лв., в това число 138 хил. 700 лв. – главница, и 1027 лв. – лихва. Събраните в НАП суми за погасяване на посочените задължения са в размер на 75 хил. 567 лв., което е 41,4% от размера на предявените вземания по посочените актове, ведно с доначислените в НАП лихви за забава в размер на 42 хил. 922 лв.
Допълнително през 2020 г. в НАП са предявени за принудително събиране неплатени такси по Закона за хазарта в общ размер на 694 млн. 215 хил. 808 лв., в това число 556 млн. 872 хил. 727 лв. – главница, и 137 млн. 343 хил. 82 лв. – лихва. За събиране на посочените вземания са образувани изпълнителни производства по реда на ДОПК и са наложени обезпечителни мерки върху цялото установено имущество – движимо и недвижимо, и активи на длъжниците; вземанията им от трети задължени лица, включително банки, акции, търговски марки и други. Към момента част от наложените обезпечителни мерки от публичните изпълнители на НАП са обжалвани по съдебен ред и не са придобили стабилитет.
Независимо от горното, събраните в НАП суми за погасяване на посочените задължения към 21 октомври 2020 г. са в размер на 8 млн. 418 хил. 640 лв.
Действията по образуваните изпълнителни производства по реда на ДОПК продължават, като изпълнението се насочва към обезпеченото имущество/активи по влезлите в сила постановления за налагане на обезпечителни мерки.
Необходимо е да се има предвид, че разпределението на постъпилите суми в хода на изпълнителните производства по ДОПК се извършва при спазване на разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от него. С оглед т. 1 и т. 2 от същата алинея приоритетно се погасяват задължения за данъци, мита и осигурителни вноски, като при остатък се погасяват задълженията на следващ ред – а именно за други публични задължения, които постъпват направо в държавния или местния бюджет, каквито са таксите по Закона за хазарта.
В заключение искам да Ви уверя, че НАП, която е и правоприемник на Държавната комисия по хазарта, ще продължи активни действия по обезпечаване и събиране на всички горецитирани дължими публични държавни вземания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, от Вашия отговор е ясно, че Националната агенция за приходите е събрала трохички – 75 хил. лв., 8 млн. лв., а 700 млн. лв. не са събрани, защото, господин Министър, Националната агенция за приходите и назначената от Вашето министерство Комисия по хазарта най-вероятно в престъпно съгласие с представители на хазарта са лишили държавата от 700 млн. лв., а те най-вероятно са повече.
И няма да съберете нищо, господин Министър, тъй като Вие не казахте, че Административен съд – София-град, е започнал да отменя актовете на НАП – София. Два акта са отменени. За да не отнемам времето, ще кажа само, че с Решение № 5258 от 29 септември 2020 г. на Съда – Девети състав, град София, публикувано на 9 октомври 2020 г., се отменят актовете на Столичната дирекция на НАП. Защо се отменят? Защото актовете са незаконосъобразни, защото няма никакви доказателства – казва българският съд.
Тук има два варианта за отменянето на първите два акта за близо 300 млн. лв. и искам да отговорите на следния въпрос: първо, защо са провалени тези актове на НАП? Ще бъдат провалени и другите най-вероятно. Първо, защото професионално са некадърни в Териториалната дирекция на НАП и в Управлението на НАП. Или, второ, умишлено се подават актове, които са непрофесионално подготвени и те знаят, че няма как да бъдат приети и да си останат парите у хазартните играчи. И сега сметката е отворена – те мога да си превеждат парите където искат и държавата и трохи няма да събере.
Въпросът ми е: некадърници ли са в Териториална дирекция – София? Първи въпрос. Ако са некадърници, кога ще ги уволните днеска? И, второ: умишлено ли са подали некадърни документи, които българският съд връща и кога ще ги дадете на прокуратурата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми професор Гечев, нито едното, нито другото е вярно. Нито са некадърни хората, които работят в Териториалната дирекция на НАП, нито материалите, които са подготвени, са с пропуски или с неверни неща. Въпрос на съдебно производство – водят се изпълнителни дела по всички останали. Така е решил Софийският градски съд, така е разпоредил и такова решение е взел. Не мога да обвинявам колегите си в тези неща, за които Вие ги обвинявате.
На базата на дейността на тези териториални дирекции на НАП съществува и се издържа целият публичен сектор. С всяка изминала година те увеличават приходите, които са предназначени за финансиране на бюджетния сектор. Дори и тази година – в условията на пандемия, те отново се справят по блестящ начин. Така че най-малкото е некоректно на обвинявате колегите от НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме със следващия въпрос.
Въпросът е от господин Зарков относно фалита на „Застрахователна компания Олимпик“ и предприетите мерки в подкрепа на ощетените български граждани.
Имате думата, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, през лятото на 2018 г. фалира кипърско застрахователно дружество „Олимпик“, което функционираше и на територията на България, и около 200 хиляди български граждани бяха ощетени от този факт. Предизвикахме специално заседание на Народното събрание по случая и на 21 август 2018 г. взехме решение във връзка с отнемането на лиценза на тази компания, c което възложихме на министъра на външните работи и на министъра ма финансите съвместно с Комисията за финансов надзор да предприемат действия за търсене на възможности за оказване на помощ на лицата, сключили със „Застрахователна компания Олимпик“ съответните договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
В изпълнение на същото решение отговорните министри докладваха пред Народното събрание и от доклада им става ясно, че вземанията на лицата за частта от застрахователните премии по застраховка „Гражданска отговорност“ по предсрочно прекратените договори не са гарантирани от компенсационната схема на Кипър и следва да бъдат предявени по общия ред в производството по ликвидация на компанията, тоест ощетените български граждани трябва да се явят пред компетентния кипърски съд, за да защитят правата си. Колкото до онези вземания на лица, които са били увредени от автомобили, сключили „Гражданска отговорност“ в тази компания, те не попадат в нормативно определения обхват на отговорност на българския Гаранционен фонд и следва да се третират съгласно Конвенцията за правото на регрес между гаранционните фондове в Европейския съюз от 1995 г., по която страна са и България, и Кипър. Оказва се обаче, че за да задейства тази конвенция е необходимо да се сключи допълнително „техническо споразумение“ между българския и кипърския гаранционен фонд. Такова до момента няма.
С оглед на това, две години по-късно моля, господин Министър, да ми отговорите:
Каква конкретна помощ е оказала или е готова да окаже страната ни на правоимащите български граждани, за да защитят интереса си пред чуждия съд?
На второ място, какви са отношенията между българския и кипърския гаранционен фонд, тоест възможността на българските граждани да получат дължимите им обезщетения?
И на трето място, какви мерки е предприела или планира да предприеме държавата ни, за да осигури по-ефективна защита на българските граждани при фалит на застраховател, който има седалище в друга държава – членка на Европейския съюз, но упражнява дейността си в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, производството по ликвидация на „Застрахователна компания Олимпик“ АД беше открито с Решение от 30 юли 2019 г. на Окръжния съд в гр. Никозия, публикувано на 23 август 2019 г. в официалния вестник на Република Кипър. С това решение бяха назначени двама съвместни ликвидатора на застрахователното дружество и беше поставено началото на процеса по предявяване на претенциите на заинтересованите лица. Производството по ликвидация на „Застрахователна компания Олимпик“ АД, правните му последици, както и правомощията на съвместните ликвидатори, се уреждат съгласно националното право на държавата по произход на застрахователя – Република Кипър.
В този процес правните възможности за съдействие от страна българската държава и българските държавни институции са твърде ограничени и се свеждат до възможността за събиране и разпространение на информация, която би могла да бъде от полза на заинтересованите лица.
След откриване на производството по ликвидация Комисията за финансов надзор изиска релевантна информация от органа за застрахователен надзор в Република Кипър и от назначените ликвидатори. Въз основа на получената информация Комисията за финансов надзор изготви и публикува на интернет сайта си информация до всички заинтересовани лица с оглед защита на техните права за предявяване на претенции пред ликвидаторите.
По инициатива на българската страна е проведена среща с ликвидаторите на „Застрахователна компания Олимпик“ и представители на застрахователната компания. Ликвидаторите са се ангажирали да продължат процеса по предявяване на вземания и след изтичане на първоначалния срок от 35 дни. Ликвидаторите са се задължили да предоставят допълнителна информация относно следващите фази на производството по ликвидация и разпределянето на имуществото на дружеството, включително да изготвят и предоставят в 6-месечен срок първоначален доклад за състоянието и активите на дружеството.
След откриване на производството по ликвидация на „Застрахователна компания Олимпик“ АД в Комисията за финансов надзор са обработени 36 запитвания във връзка с това производство, както и 7 жалби срещу застрахователя.
По отношение на втория Ви въпрос Ви информирам, че българският Гаранционен фонд и кипърският Гаранционен фонд са си разменили официални писмени позиции относно приложимостта на Конвенцията за правото на регрес между гаранционните фондове от 1995 г. Тъй като кипърският Гаранционен фонд отказва прилагането на Конвенцията и поемането на отговорност по отношение на застрахователните договори, сключени със „Застрахователна компания Олимпик – клон България“, българският Гаранционният фонд предприе действия за арбитражно решаване на спора съгласно реда и условията на Конвенцията.
Поради липсата на съгласуван избор на арбитър между двата гаранционни фонда арбитърът е определен от Председателя на Съвета на бюрата. Към настоящия момент е налице правен спор между двата гаранционни фонда относно приложимостта на Конвенцията от 1995 г. по казуса „Олимпик“, който е предмет на арбитраж и на този етап не е възможно да се прогнозира изходът от производството.
По отношение на третия Ви въпрос, господин Зарков, като член на Комисията по правните въпроси съм сигурен, че сте запознат, че понастоящем липсва хармонизирана уредба на равнище Европейски съюз в областта на компенсирането на ползвателите на застрахователни услуги. Възможно решение, в случай на неплатежоспособност на застраховател със седалище в друга държава – членка на Европейския съюз, който извършва дейност в България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, би било евентуална промяна на модела, по който функционира българският Обезпечителен фонд. Обхватът на националната компенсационна схема е възможно да бъде разширен и по отношение на всички застрахователи със седалище в други държави – членки на Европейския съюз, за да може да се предостави защита и в случаите на неплатежоспособност на застрахователи със седалище в други – държави членки на Европейския съюз, като тези застрахователи следва да бъдат задължени да участват и във финансирането на българската компенсационна схема.
Тази възможност обаче не е предпочетена към момента, тъй като на равнище Европейски съюз се осъществяват две инициативи за хармонизация на режима на компенсационните схеми в застраховането. С проекта за изменение на „Моторната“ директива е предложено въвеждането на хармонизиран механизъм за компенсация в случай на неплатежоспособност на застраховател, предоставящ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това законодателно предложение на Европейската комисия е в заключителен етап на преговори в рамките на Триалог между Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и Европейската комисия. В рамките на преразглеждането на Директива „Платежоспособност ІІ“ през следващата година се очаква ново законодателно предложение на Европейската комисия за цялостна хармонизация на компенсационните схеми в застраховането.
Тъй като тенденцията и в двата проекта на европейско ниво по отношение на компенсационните схеми е за прилагане на принципа на държавата членка по произход на застрахователя, прилаган от българския Обезпечителен фонд, не считаме за необходимо да бъдат предприети временни законодателни мерки на национално ниво за промяна на модела на българската компенсационна схема. Очаква се бъдещото европейско законодателство да утвърди, че в случай на несъстоятелност на застраховател от държава – членка на Европейския съюз, който извършва дейност на територията на други държави членки, компетентната компенсационна схема за обезщетяване на увредените лица при несъстоятелност, ще бъде схемата в държавата – членка на Европейския съюз, по седалището на застрахователя. Благодаря, господин Председател, за възможността да изчерпам отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Зарков – реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, уверявам Ви, че съм запознат с трудността на целия казус. Ние го обсъждахме преди две години тук – в Народното събрание. Всичко, което казвате днес, беше до голяма степен предвидимо и тогава.
Откъде произтича отговорността на българската държава? Това не е свободен пазар. Това е пазар под надзор със специален регулатор. Има два вида ощетени хора. Едните са тези, които са загубили своята гражданска отговорност. Платена изцяло или отчасти, тя заминава. Това са до няколкостотин лева. Тежък проблем. Но по-тежък проблем е за онези, които са били увредени от човек, имал застраховка в тази компания – те, или техен близък са били ударени от кола, след което са минали години съдебни спорове в България с тази компания, за да стигнат до някакво обезщетение. И върху това нещо изведнъж, въпреки че имат влязло в сила съдебно решение, въпреки че са минали целия този ад от самото увреждане до юридическото му признаване и обезщетение – сега нищо! Тоест българската държава не може да се задоволи само да ги прати пред компетентния съд.
И оттук конкретно моите разсъждения по Вашия отговор. Освен събиране и разпространение на информация, която между другото не е толкова лесно достъпна, проверете на сайта на Комисията за финансов надзор. Много повече от 36-те лица, които са писали, са се опитвали да я търсят. Много от тях се свързаха и с нас. Решението на Народното събрание възлага да се търси при необходимост и правна помощ, която българската държава да окаже на тези хора в производството по несъстоятелност пред кипърския съд. Това означава, че българската държава трябва и да ги информира, че има такава възможност, да се ангажира и да отиде наистина да предяви правата им.
По отношение на Гаранционния фонд и българското законодателство. Преди две години ние предложихме такива мерки и бяха отхвърлени, за да не се създава прецедент. Мога да разбера до известна степен тази аргументация, но истината е, че кипърският Гаранционен фонд показа, или арбитражът го показва, че не съдействат в тази посока, въпреки че в началото на процеса ни бяха уверили в обратното. Следователно не може само да се чака арбитражът и ние трябва да търсим включително помощта на Европейската комисия и европейските институции, които работят по тези проблеми, да ги запознаем с казуса, защото тази дупка, при която сте гарантиран, ако Ви удари човек без гражданска отговорност, гарантиран сте, ако Ви удари човек, който има гражданска отговорност, сключена в страна извън Евросъюза, но не сте гарантиран, когато Ви удари човек с подписана гражданска отговорност в страна от Евросъюза, но оперираща във Вашата по силата на правото на Европейския съюз, е заплаха за европейските граждани, каквито са и българските. Ние тук имаме конкретен казус, който трябва да изложим в контекста на изготвяне на новото европейско законодателство.
Приключвам, господин Председател. Ние не можем и не бива просто да кажем на хората, на тези 200 хиляди души: пийте една студена вода, станалото – станало. Трябва да продължим да работим и не само по линия на арбитража. Трябва още веднъж внимателно да проверим дали не се налагат законодателни изменения в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Председател! Уважаеми господин Зарков, мислим по един и същ начин. Естествено е, че ние сме уведомили всичките европейски институции и, както споменах в моето изложение, в момента усилено се работи по хармонизиране на това законодателство чрез европейски регламенти, които ще бъдат задължителни за всички страни. Нека да изчакаме да видим решението на европейските институции, защото при наличие на такова решение не е необходимо да правим в момента в такъв бърз ход промени в националното законодателство, което след това евентуално да адаптираме към европейските решения.
Прав сте – необходимо е спешно да се вземат такива мерки, такива решения. Ние работим в тази посока и, разбира се, контактуваме по този въпрос и с европейските институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин министър.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Продължаваме с питане към министър Сачева.
Питането е от народните представители Георги Гьоков, Весела Лечева, Виолета Желева, Милко Недялков, Надя Клисурска и Полина Александрова относно политиката по подобряване адекватността на пенсиите в България в краткосрочен и дългосрочен план.
Госпожо Клисурска, Вие ли ще поставите питането?
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема министър Сачева! Непоследователните и хаотичните действия на управляващите, особено в последните години, доведоха до сериозни деформации, дебалансиране, изкривяване на пенсионния модел. С тях справедливостта, заложена в Кодекса за социално осигуряване, беше нарушена. И днес, когато над 1 млн. и 300 хил. български пенсионери живеят под прага на бедността, Вие не предлагате нищо адекватно, нищо последователно, нищо, което да внесе яснота и предсказуемост какво ще се случва утре. Наясно сте, че ножицата между старите и новоотпуснатите пенсии е огромна, независимо че хората имат един и същ индивидуален коефициент, еднакъв стаж, но средномесечният осигурителен доход е нараснал три пъти, а той е базата, на която се изчисляват те и разликата в пенсиите достига между 100 и 200 лв. за една съща професия. Преизчислението е решение, но по този въпрос Вие не правите нищо. Напротив – задълбочавате проблемите.
Изпреварващото нарастване само на минималната пенсия доведе до това, хората с малък осигурителен принос и тези, които са внасяли много по-големи осигурителни суми, вече да са изравнени. Това тотално разклати вярата в пенсионната система. Тя се превърна в инструмент на политика, но, бих казаха стихийна, чийто горчиви плодове ще берем следващите години. Сигналите към младите са, че няма смисъл да си внасят реалните осигуровки.
Да не говоря за втория стълб, който догодина най-вероятно ще ощети първите, които ще получат две пенсии, които ще са по-малко от една. За съжаление, няма яснота и адекватни предложения и по този въпрос.
Във връзка с това, уважаема госпожо Сачева: каква ще бъде политиката на правителството за защита на интересите на българските пенсионери – настоящи и бъдещи, за подобряване адекватността на пенсиите в краткосрочен и дългосрочен план? Какви са вижданията на Министерството на труда и социалната политика и на правителството за увеличаване размера на пенсиите? Какви ще са правилата за следващата бюджетна година при осъвременяването им? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, пенсиите са основен източник на доходи за голям, увеличаващ се брой граждани на Европейския съюз – приблизително една четвърт от тях, поради това те имат решаващо значение за запазването на жизнения стандарт след пенсиониране и за предотвратяване на бедността сред възрастните хора.
Във връзка с това Министерството на труда и социалната политика провежда политика, която има за цел да осигури правни и финансови възможности, за повишаване на всички пенсии. С Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., който е одобрен от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, са предприети важни стъпки за повишаване на доходите на всички пенсионери. За разлика от предходни години, когато минималният и максималният размер на пенсиите се променяха от 1 юли, през 2021 г. техните размери ще се повишат още от 1 януари. С предложеното увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв. се повишава нейният размер с 20 на сто. Това води до ръст на минималните размери на останалите пенсии за трудова дейност, които се определят в процент от нея – пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, поради трудова злополука или професионална болест и наследствените пенсии.
Също с 20 на сто от 1 януари следващата година се повишава максималният размер на получаваната една или повече пенсии – от 1200 лв. на 1440 лв. От 1 юли 2021 г. всички пенсии, свързани с трудова дейност, които са отпуснати до края на предходната година, ще се осъвременят по така нареченото швейцарско правило с 5 на сто. От тази дата е предвидено да се повиши и размерът на социалната пенсия за старост също с 5 на сто, което ще доведе до нарастване на размерите и на останалите пенсии, несвързани с трудова дейност, като такива са: социалната пенсия за инвалидност, пенсията за военна или гражданска инвалидност, на добавката за чужда помощ и други.
През 2020 г. във връзка с възникналата извънредна ситуация поради разпространението на COVID-19, като част от пакета на социално-икономическите мерки на правителството от месец август започна ежемесечно изплащане на допълнителни суми в размер на 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери. Целта на предоставените средства е да им се осигури подкрепа, тъй като те са част от уязвимите групи от разпространението на COVID-19. Предвижда се изплащането на добавките да продължи и през първите три месеца на 2021 г., като същото е заложено в Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване.
В резултат от тези мерки се предвижда средният размер на пенсията на един пенсионер през 2021 г. да достигне 488,97 лв. при среден размер за 2020 г. – 412,28 лв., тоест номиналното нарастване е 18,6 на сто.
По отношение на въпроса, свързан с дългосрочната политика за подобряване на адекватността на пенсиите, бих искала да отбележа, че за постигане на тази цел в осигурителното законодателство бяха извършени съществени промени още през 2015 г. Считам, че на този етап е необходимо да продължи изпълнението на планираните мерки, част от които са плавното повишаване на изискуемия осигурителен стаж, и на възрастта за пенсиониране, да продължи и ежегодното осъвременяване на пенсиите по швейцарското правило. Бих искала да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи да търси възможности за повишаването на доходите на възрастните хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Желева, имате думата за два уточняващи въпроса.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, един от най-важните въпроси в пенсионната система на България е моментът, в който виждаме, че все повече нараства разликата между старите и новите пенсии. Тук е въпросът дали се търси механизъм да се справим с това? Не, няма такъв механизъм за този момент. Ние видяхме няколко поредни обещания, няколко различни мерки, но всъщност се стигна до най-несправедливия подход – или увеличаваме най-ниските пенсии с 20%, а всички останали само с 5%. Нека да припомним, че в предходни години това увеличаване по така нареченото швейцарско правило беше с 5,7% за предходна година и 6,7% за 2020 г., а сега какво виждаме, че то ще бъде дори намалено. Това не е преизчисляване или индексация по-скоро спрямо швейцарското правило, то не се спазва.
Превърнахте пенсионната система в България и персонално Националния осигурителен институт в банка. Какво се случва? Тези, които сега се пенсионират, ако мога образно да се изразя, ще получат при пенсиониране по-висок процент. Следващата година обаче този процент ще бъде намален и така всяка една година тази разлика, по този начин се увеличава. Националният осигурителен институт не бива да бъде превърнат в банка. Социалната политика трябва да има ясни цели.
Казахте няколко думи за дългосрочната политика, но смятам че дългосрочна визия няма. Когато имаш социални цели, но нямаш резултат, тогава социалната система се обърква. Защо казвам това? Когато имаме мерки под претекст, че те са във връзка с корона кризата, с грижа за хората в тази ситуация и хвърляме милиарди просто така, на парче, без да има конкретен резултат, няма да има резултат, защото тези 50 лв. ще бъдат, както разбрахме, временна мярка. Това няма да доведе трайно бедните в България да бъдат по-малко.
Пенсионната система вече 10 години се разлюлява. Защо се разлюлява? Всички вече го видяхме. Защото от 10 години сме от избори в избори и отново, вместо да имаме яснота в пенсионната система, защото тя е много сложна и зависим всички ние, и стабилността на финансовата ни система също, ние виждаме, че за пореден път получаваме само предизборни обещания, още повече че те дори няма да се спазят, както видяхме в предложения бюджет на държавно обществено осигуряване.
Втората много важна тема, за която в тези няколко дни се заговори, а трябваше да се говори много по-рано, това са така наречените втори пенсии, които трябва да получават пенсионерите през 2021 г. В Кодекса за социално осигуряване е записано, че фондовете не гарантират положителна доходност на гражданите или ние не казваме каква е загубата на универсалните пенсионни фондове към момента при тази ситуация. Хората не знаят какво означава ниска доходност или накратко, ако трябва да им се обясни, това е загуба на пари. Ние не говорим за това, защото една голяма част от пенсионерите ще бъдат ощетени и ще загубят част от своите втори пенсии. (Реплики от ГЕРБ: „Времето, времето вече е много!“) Най-добре в този случай, и това ще бъде моят уточняващ въпрос: какво се случва с фазата на изплащане на вторите пенсии и ще бъде ли редуциран индивидуалният коефициент за изчисление на пенсията от Националния осигурителен институт за това, че хората са се осигурявали във втория стълб?
Завършвам и ще дам един пример, като ще искам отговор от министър Сачева. Пенсията на един пенсионер през 2021 г. е изчислена примерно на 250 лв., той ще получи през 2021 г. 300 лв., защото минималната пенсия ще бъде 300 лв. От втория стълб ще получи 30 лв. примерно, ако толкова бъде партидата му. Значи един пенсионер, който не е прехвърлил партидата си в Националния осигурителен институт, ще получи 330 лв. Дали обаче, ако той я прехвърли в Националния осигурителен институт, ще получи само 300 лв., защото няма да има допълнителни средства от втория стълб. Това е един предварителен разчет на експерти…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Желева, моля Ви! Два пъти и половина превишихте времето. Аз наистина Ви дадох много време.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Моля за Вашия отговор. Задавам въпроса: кога ще бъде готов механизмът за изчисления и изплащане на вторите пенсии? Това е допълнителният ми въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Желева! Ще отмина Вашите упреци затова, че Националният осигурителен институт е превърнат в банка.
Не разбрах какво имате предвид, че не се изпълняват предизборни обещания. Те първо се изпълняват и това е видно, включително и с факта, че ще дадем минимална пенсия от 300 лв. – това е нашето предложение, но дори и много повече, отколкото сме предложили, тъй като политиката за повишаване на доходи е стабилна политика на това правителство и тя продължава, включително и през минималната работна заплата.
Що се отнася до въпроса Ви по отношение на вторите пенсии. Това, което предстои да бъде направено, още сега в проекта на бюджет за държавното обществено осигуряване, ще предложим промени в Кодекса за социално осигуряване, които ще се отнасят до две неща. Едното е да отворим прозорец за всички жени и всички хора, които са пропуснали възможността да прехвърлят своите средства в последните пет години, да мога да направят това следващата година – от 1 януари до 30 юни. Това ще бъде едно от предложенията ни.
Второто ни предложение ще бъде свързано с дефиниране на „конкретните периоди“, за които не би трябвало да важи пълният коефициент на редукция, така че да може Националният осигурителен институт да промени своята методика – отново до края на тази година.
Що се отнася до конкретно дефиниране на „фазите на изплащане“, чакаме в момента оценка на въздействие от дирекция „Модернизация“ в Министерския съвет. Също имаме готовност в рамките на следващите няколко седмици да публикуваме за обществено обсъждане именно как ще се случват „фазите на изплащане“. Отнасяме се изключително отговорно към тази тема и смятаме, че до края на тази година ще можем да внесем и проекта на промени в Кодекса за социално осигуряване тук – в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, аз нямам време да влизам в детайли по отговора Ви, но само ще спомена, че равнището и динамиката на доходите през последните години в България не показват, че това правителство, което управлява страната, и предходните правителства с мандата на ГЕРБ са способни да измъкнат страната от последното място в Европейския съюз по доходи или поне да ни приближат по-близо до останалите европейски държави.
Вашият отговор и най-вече Вашите действия, госпожо Министър, затвърдиха това усещане. Доколкото пенсиите са основният източник на доходи на по-възрастните хора в България, никой не може да оспори, че там е най-големият провал на управляващите от 2000 г. насам в политиката по доходите.
В отговора Ви, който аз намирам за непълен, но го отдавам единствено и само на краткото време, с което разполагате за отговор, също и от изявите на представителите на мнозинството и на кабинета в медиите, разбирам, че дори и в края на мандата, въпреки шумните заявления, медийни по-скоро, политиката по доходите на пенсионерите няма да се промени. Предизвикателството пред пенсионната политика е политиката за пенсиониране и цялата пенсионна система през следващата година ще си остане осигуряването на адекватни доходи в напреднала възраст, като същевременно се гарантира финансовата устойчивост на пенсионната система.
Сигурно се чудите какво влагам в израза адекватност на пенсиите? Адекватността на една пенсия се определя от способността на размера ѝ да предотвратява изпадането в бедност – това на първо място. На второ, се определя от степента, до която замества доходите. На трето, от периода от време, в който хората получават пенсия, което пък е в пряка връзка с възрастта за пенсиониране.
Аз твърдя, че в отговора Ви и в действията Ви няма нищо като политика, което да предотвратява изпадането в бедност на все повече български пенсионери, нито да подобрява общия коефициент на заместване на доходите от труда.
Сега българските граждани трябва да знаят, че има решения, има алтернатива и когато народът гласува доверие на БСП да управлява…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …в България тези решения ще бъдат факт. Ще има такова осъвременяване на пенсиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето завърши.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Председател, изключително некоректно е да ме прекъсвате в средата на изречението. Аз ще завърша, пък Вие, ако искате, спрете микрофона, защото имам да връча и…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, дадох Ви два пъти и половина време повече с госпожа Желева, не я прекъснах.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: На кого сте дали повече време, аз смятам, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, все пак, трибуната е…
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Така че, ако БСП управлява страната, ще има преизчисляване на пенсиите – това трябва да го знаят всички български пенсионери. И аз не смятам, че темата… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
И да подвиквате, и да не подвиквате – това е факт. Просто…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Може би трябва да завършим. (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Георги Гьоков продължава да говори при изключени микрофони.)
Благодаря Ви, господин Гьоков.
Продължаваме.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не, не можем да продължаваме, господин Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще продължим, господин Гьоков! Моля Ви!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …защото аз смятам, че темата не е изчерпана…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Във връзка с предходното питане, господин Гьоков…
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …и трябва да Ви връча подписите на 51 народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ако ме оставите да кажа това, което съм си подготвил, ще разберете, че е излишно да ми връчвате тази папка (народният представител Георги Гьоков продължава да говори при изключен микрофон), защото във връзка с това питане, с писмо № 01-054-0072 от 23 октомври 2020 г., внесено днес в 10,41 ч., е постъпило това искане, което искате да ми връчите, за провеждане на разисквания по питане с № 054-05-42 и Проект за решение по питането, зададено от народните представители Георги Гьоков, Весела Лечева, Виолета Желева, Милко Недялков, Надя Клисурска и Полина Шишкова към министъра на труда и социалната политика Деница Сачева относно политиката по подобряване адекватността на пенсиите в България в краткосрочен и дългосрочен план.
Предложението и Проектът за решение са подписани от 51 народни представители, изпълнено е изискването на чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание повече от една пета от народните представители да направят предложение за провеждане на разискване по питане.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят на Народното събрание насрочва разискванията по питането и гласуването на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз, господин Гьоков.
Продължаваме със следващия въпрос към министъра на вътрешните работи Христо Терзийски. Той ще отговори на въпрос от народния представител Георги Гьоков относно действията на Министерството на вътрешните работи по проблема с водачите на МПС, употребяващи наркотични вещества, и ресурсната осигуреност на Министерството за справяне с този проблем.
Заповядайте, уважаеми господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, в България употребата на наркотици от правоспособни водачи на моторни превозни средства се увеличава, дори се твърди, че това явление става масово във възрастовата група под 35 години, а запознати с проблема споделят, че главното притеснение на тези хора, употребяващи наркотици, е не че в състояние след употреба на наркотичното вещество могат да убият човек на пътя, а да не ги хванат контролните органи и да установят употребата на забранено вещество.
Съдейки по статистиката на редица държави от Европейския съюз, която сочи увеличаване на честотата на шофиране след употреба на дрога, България не прави изключение. Българското общество изпитва нетърпимост към употребата на алкохол от водачи на МПС, но като че ли подценява въздействието на наркотици върху способността за адекватно поведение на пътя. Въпреки това и в България от 2012 г. започнаха проверки за употреба на наркотици от водачи на моторни превозни средства на пътя, но до момента техническата обезпеченост на МВР с технически средства, полеви тестове, е крайно недостатъчна и броят на проверките е много, ама наистина много далече от практиките в другите европейски държави.
Въпреки обещанията на МВР, че в последните две години ще се увеличат ресурсите, а с това и броят на тестваните за наркотици на пътя, запознати твърдят, че има вътрешна заповед тестването на шофьори за употреба на дрога на пътя да се прави в краен случай, само когато извършващият проверката е сигурен в крайния резултат, като мотивировка за това указание е високата цена на теста. Също се твърди, че полевите тестове свършват към края на третото тримесечие и до края на годината органите на КАТ са поставени в невъзможност да си вършат работата.
В тази връзка моля да ми отговорите на въпросите: верни ли са твърденията за умишлено ограничаване на броя на тестовете и затова, че броят на полевите тестове стига едва до края на третото тримесечие? Въобще достатъчни ли са ресурсите, с които МВР разполага за установяване на едно от най-опасните нарушения на пътя – употребата на наркотични вещества? Планира ли Министерството на вътрешните работи да увеличи ресурса си и значително да увеличи тестваните шофьори за употреба на наркотици? И най-важният въпрос: има ли подценяване от страна на държавата на проблема с водачите на МПС, употребяващи наркотични вещества? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, благодаря Ви, че поставяте този въпрос, който от дълго време е във фокуса на общественото внимание.
Подобряването на пътната безопасност и намаляването на пътнотранспортния травматизъм е приоритет в Програмата за управление на правителството на Република България 2017 – 2021 г.
Използвам възможността да Ви уверя, че ръководството на Министерството на вътрешните работи полага системни усилия за намаляване на броя на загиналите и за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Твърдението за целенасочено ограничаване броя на тестваните водачи на моторни превозни средства за употреба на наркотични вещества или техни аналози е неоснователно.
В системата на Министерството на вътрешните работи се използват тестови касети „Дрегер Дръг Тест 5000 Тест Китс“ чрез поставянето им в анализатор, „Дрегер Дръг Тест 5000“, както и еднократни тестове „Дрегер Дръг Чек 3000“. Проверката се извършва на място от полицейските служители, като резултатът се получава в момента. Тестови касети и еднократни тестове се доставят на звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи въз основа на необходимите им количества, а не в зависимост от определения период.
Съгласно наредба, регламентираща реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества, или техни аналози, полицейските служители тестват всеки водач, за когото се установяват признаци, че е употребил наркотични вещества. При изпълнение на своите задължения полицаите спазват изискванията за образуване и провеждане на наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс.
В последните години Министерството на вътрешните работи осезаемо увеличава броя на осигурените тестове. През 2019 г. са закупени 9010 тестови касети. До месец октомври 2020 г. са закупени общо 28 191 полеви теста, от които 18 481 тестови касети плюс 40 анализатора за тях, както и 9710 еднократни теста. За 2021 г. е предвидено закупуването на 44 000 тестови касети и допълнително 155 анализатора за тях, което представлява многократно увеличение в сравнение с предишните години.
За превенция и контрол на скоростта, употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на моторни превозни средства „Пътна полиция“ провежда ежегодно над 30 кампании под общото мото „На пътя животът е с предимство“, в това число „Пешеходци в безопасност“, „Абитуриенти“, „Ваканция“, „Децата тръгват на училище“, „Зима“ и други.
Съвместно с Европейската мрежа на службите на пътна полиция и други партньори се провеждат и инициативи за контрол на скоростта, използването на телефони, употребата на алкохол, наркотични вещества и много други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика, господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, наясно съм, че с този въпрос поставям една изключително сложна тема. Не го смятайте за желание да покажа, че МВР не си върши работата, а за да насоча вниманието към един проблем – употребата на наркотици и последствията от тази употреба на наркотици, който, за съжаление, с времето няма да затихва, а ще се разраства. Между другото, съм поискал и информация за броя закупени полеви тестове, които Вие набързо дадохте и сега аз ще проверя онази информация. Просто ми се щеше да ги получа преди устния въпрос, за да направя някои изводи и да дам някаква насока на въпроса, но Вие, така или иначе, отговорихте на него.
Информацията за броя на тестовете няма да даде отговор на натрупаните въпроси, но ще ни ориентира как се развиват нещата по тази тема и може би да направим едно усреднено сравнение с показателите на други държави и да покажат къде България се намира в тази битка.
Аз Ви благодаря за отговора. Между другото, този въпрос, който Ви задавам, възниква в разговор с полицаи, които добронамерено и със загриженост поставиха този въпрос. Представете си, че те заловят някой водач, видимо употребил наркотични вещества, и се налага да го пуснат, защото нямат тест в момента или пък впоследствие да го проверят и да докажат тази злоупотреба, и това се разчуе в средите, става масово нарушаването – употребата на наркотици и управлението на моторно превозно средство.
Има и един друг въпрос, той е по-скоро технически проблем, който не е тема на въпроса, но се повдига в обществото и е актуален още от въвеждането на тези проверки по пътищата и МВР, или по скоро законодателят – Народното събрание, трябва да даде отговор на въпроса: колко време след употребата на дрога полевите тестове на КАТ дават положителен резултат? Предполагам, че сте запознат с този проблем.
Предстои много работа, в това число и за създаване на нетърпимост, крайна нетърпимост у обществото на тези прояви на употреба на наркотици. Аз Ви пожелавам успех в тази битка, защото тя е важна за безопасността на движението, за човешките животи в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Дуплика ще има ли, господин Министър? Не.
Да благодарим на министъра на вътрешните работи за участието в днешния парламентарен контрол.
Декларация от името на група – „Обединени патриоти“.
Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 23 октомври 1893 г. в Солун шестима млади македонски българи – доктор Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Дамян Груев, Христо Батанджиев, Андон Димитров и Петър Попарсов, създават революционна организация, която си поставя за цел освобождението на останалите под турско робство българи от Македония и Одринско.
През годините организацията носи различни имена от регистрирането в първия устав – български македоно-одрински революционни комитети, до най-популярното – Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Член на тази организация може да бъде всеки българин, който не е компрометиран с нещо нечестиво, а средствата за постигане на освобождението са както пропагандата, така и революционната борба.
През последвалото десетилетие е извършена мащабна организационна работа. Създадени са стотици революционни комитети в Македония, Одринско и Родопите, а благодарение на организаторския талант на апостола Гоце Делчев е формирана огромна четническа армия. В борбата за освобождението на брата роб се включват и много достойни революционери от свободна България.
Дългоочакваният ден настъпва на 20 юли 1903 г., когато избухва Илинденско-Преображенското въстание – най-голямото въстание срещу османската власт на Балканите, обхванало териториите от Охрид и Преспа до Странджа и Черно море.
Четите на организацията и ХІ пехотна македонска дивизия са на предната фронтова линия по време на войните за национално обединение. Неуспехът и крушението на българския национален идеал не разколебават решимостта на ВМРО.
Начело със своите легендарни водачи Тодор Александров и Иван Михайлов през 20-те години на ХХ век ВМРО е най-голямата неправителствена въоръжена сила в Европа, от която зависи мирът на Балканите. Организацията се противопоставя на вероломното гръцко нападение през 1925 г., а дългата ѝ ръка достига югославския крал тиранин Александър Караджорджевич.
Това, което не успяха да направят чуждите сили – врагове на българщината, постигна така наречената народна власт след 9 септември 1944 г. Дейците на ВМРО са преследвани, избивани и изпращани за дълги години в комунистическите трудови лагери.
Уважаеми госпожи и господа, ВМРО има своето място и днес, ще го има и винаги, докато някъде по света има хора, които не могат свободно да изразяват българското си самосъзнание. Яростната антибългарска кампания, която и в момента се вихри в съседната нам посттитова Република Северна Македония, показва, че нашата борба трябва да продължи.
В днешна европейска България ВМРО продължава да бъде гарант за защита честта и достойнството на българската нация, често поругавани и подлагани на унижение. Наш основен противник продължава да бъде безродието и националният нихилизъм, но ние не се плашим от битката с него. Онзи ден например по повод предложенията, които направихме, за промяна в наименованието на празника 24 май, което да подчертае българския му характер и приноса на нашата държавност за развитието на европейската цивилизация, от тази трибуна от БСП си позволиха да раздават квалификации, да заклеймяват днешните историци, че подменяли историята и истината.
Коя истина, уважаеми дами и господа – тази, формирана по чужд шаблон в тоталитарно време и при строга цензура, или тази в съвременна, все пак демократична България?!
За всички е ясно кой възхвалява онази истина, която възвестяваха кремълските камбани и отекваше у нас от копитата на Червените ескадрони. Ние не приемаме морализаторстване от хора, чийто патриотизъм се измерваше с безусловно преклонение към Големия брат дори когато цената беше националното предателство, които са готови да жертват суверенитета на страната ни и да я пришият като шестнадесета република на Съветския съюз или с бой и насилие да македонизират хората от Пиринския край, за да угодят на Тито и Сталин.
Не вярваме и на уж модерните демократи, които заедно с Вашите пратеници в Европейския парламент в името на общия Ви стремеж към властта предадоха националния интерес, подкрепяйки една открито антибългарска резолюция, в която се повдигат теми, позволяващи сепаратизъм и излагащи наяве отдавна затворената тема за несъществуващото македонско малцинство в България.
Спираме дотук, защото за нас е важно да припомним на цялото българско общество, че колкото исканият патриотизъм е бил нужен преди столетие, още по-нужен е днес.
Да си патриот, уважаеми госпожи и господа, е не да искаш чуждото, а да браниш своето. Именно заради тази кауза борбата трябва да продължи. Да живее България! Да живее ВМРО! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Богданов.
Продължаваме с единствения въпрос към министъра на земеделието, храните и горите госпожа Десислава Танева. Въпросът е от народните представители Димитър Стоянов, Валери Жаблянов, Георги Андреев, Красимир Янков, Лало Кирилов и Николай Иванов относно предприети мерки срещу проникването и организацията на дейността за защита от поражения, нанасяни от дъбовата коритуха.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, госпожо Министър! От 2012 г. в България се наблюдават поражения, нанасяни от дъбовата коритуха, наричана още дъбова дървеница, тигър по дъба и други. Известно е, че тя се храни от листата на дъба, като изсмуква съдържанието им и нанася около 80% поражения. Това, от своя страна, води до обезлистване на дърветата, намаляване на растежа им, слаби жълъди, умиране на дървета, загиване на пчели и други. В страната са засегнати Сърнена Средна гора, Тракийската низина, Лудогорието, долината на Русенски Лом, Янтра, Свищовското поле, Никополското плато, Източният Предбалкан, Централна и Източна Стара планина, Странджа планина, София и други.
Тъй като насекомото е силно инвазивно и се разпространява из цялата страна, моля на основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на България и чл. 95, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да отговорите на следния въпрос: какви планове са приети в повереното Ви министерство за борба с дъбовата коритуха; какви проучвания се извършват и какви мерки се прилагат за ограничаване на пораженията; води ли се борба срещу това насекомо; имаме ли научни разработки в тази област; ползва ли се чужд опит; има ли отговорник за организацията, контрола и провеждането на борбата срещу коритухата; какви парични средства са заделяни през годините досега за борбата с нея; как се отразяват нанасяните поражения върху годишния прираст на дъбовата дървесина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоянов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Дъбовата коритуха е северноамерикански инвазивен вид, описан в литературата още през 1890 г. В Европа е констатиран за първи път през 2000 г. Към момента е разпространена в умерените ширини на цяла Европа, в това число Русия и Турция. Установена е и в Иран.
По литературни данни това насекомо не се счита за вредител в горите, но поразява сериозно дърветата в градска среда и може да е опасно за дъбовите фиданки в разсадници и млади насаждения.
В България коритухата е установена за първи път през 2012 г. в района на градовете Пловдив и Симеоновград, което е съобщено през 2013 г. от учените от Института за гората при БАН. В периода 2015 – 2017 г. те са извършили проучвания върху разпространението и биологията на коритухата, съвместно с експертите от Лесозащитна станция – град Пловдив.
Информация за увреждания от дъбовата коритуха има и в докладите по Програмата за екологичен мониторинг на горските екосистеми в България, част от Националната система за мониторинг на околната среда. Съдейки по първоначалните находища в България в близост до европейски пътища, видът се разпространява основно чрез транспорта. Малките му размери – около 3 мм, и широките дантеленоподобни крила позволяват разпространението и чрез ветрови течения.
Насекомото има от две до четири поколения годишно. В България са четири в сухи години, което се благоприятства от високите температури. Индивидите на коритухата се крият и зимуват по листата, в пукнатините на стъблата на дърветата или в почвената постилка. Те смучат растителен сок, пробивайки долната страна на листата. Това води до обезцветяване на редица широколистни листопадни дървета в България, сред които различните видове дъб, питомен кестен, ясен, бряст, ябълка, роза, малини, бук, явор, леска, клен.
По наблюдение на Лесозащитна станция – град Варна, най-силно е нападението по листата на цера, по-слабо на благун и странджански дъб. За повредите са подадени сигнални листа в модул „Лесопатологично обследване“ на информационната система на Изпълнителна агенция по горите за дъбовите насаждения в Странджа планина, където степента на увреждане е между 10 и 60%.
Според проучвания на Югоизточното държавно предприятие през 2019-а и 2020 г. в района на Странджа и Източна Стара планина се предполага, че пикът на нападение от коритухата ще бъде в периода 2021 – 2022 г.
По литературни данни коритухата може да причини преждевременно опадване на листата. Наблюденията в страната ни показват, че макар и пожълтели, листата остават на дърветата и не са напълно сухи. Опитът с други дървесни видове, нападнати от насекоми, показва, че въпреки заниженото количество на хлорофил, листата на дърветата продължават своите асимилативни функции.
През 2018 г. чуждестранни научни проучвания потвърждават, че насекомото предизвиква стрес в листата на дърветата и растението се опитва да им противодейства. По наблюдение и изследване от страна на Югоизточното държавно предприятие насекомото не причинява загуба на дървесен прираст. Дъбовата коритуха може да се превърне в заплаха за горите с влошено здравословно състояние, защото увеличава чувствителността на хранителните растения към болести и насекоми. В чуждата и наша литература липсва информация за загинали пчели или дървета в резултат от нападението от дъбова коритуха. На практика в страната няма такива констатации.
При висока плътност дъбовата коритуха е конкурент на останалите смучещи насекоми и е заплаха за производителите на манов мед, защото може да възпрепятства получаването на медена роса. Образуването на мана зависи от различни топогенни, биотични и абиотични причини, които са известни, и следва да се има предвид, когато търсим обяснение за намаления добив на манов мед.
В България методите за борба с насекоми са химична, биологична, механична и интегрирана и се прилагат за стопански значимите вредители и болести в горите съгласно Наредба № 9 от 2019 г. за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди, Закона за защита на растенията и Закона за биологичното разнообразие. За да са успешни мерките срещу насекоми в горите, те трябва да обхванат обширни площи, в това число попадащи в природни паркове и „Натура 2000“, където е ограничена употребата на продукти за растителна защита.
Поради дребните размери на коритухата и местата ѝ за покой и хранене механичната борба и пръскането от въздух на продукти за растителна защита е неприложимо. Наземното третиране с химични и биологични продукти за растителна защита е приложимо в разсадници и при млади култури, където е възможно да се третират цели растения съобразно биологията на вредителя.
Към момента няма регистрирани продукти за растителна защита срещу дъбовата коритуха, а разработването на химични методи за борба е свързано с редица изисквания на Европейския съюз за опазване на пчелите и околната среда. Дори и да бъдат одобрени такива продукти, има опасност химичното третиране срещу коритухата да навреди на цели групи насекоми, в това число и въшките, които продуцират мана.
В обширните горски територии е приложима биологичната борба, тоест внасяне на макро- и микроорганизми, които ще разболеят и намалят числеността на дъбовата коритуха. Разработването на биологични мерки е трудоемко и в световен мащаб все още е на ниво лабораторни опити.
В България се правят всички възможни проучвания върху дъбовата коритуха от установяването ѝ още през 2012 г. насам, като се вземат предвид наличната чужда литература и опит. Поради наблюдаваните климатични промени инвазивните насекомни видове се появяват все по-осезаемо.
Координацията на проучването и одобряването на плановете за борба се извършват от Националната комисия по лесозащита. Реализацията на мероприятията се осъществява от експертите в лесозащитните станции и се финансира от стопаните на засегнатите горски територии.
Масовата проява на коритухата беше обсъдена на провелата се Национална комисия през февруари 2020 г. Темата беше дискутирана и през септември тази година с Турция, в която засегнатите дъбови гори са огромни по площ. Предстои обсъждане на възможните мерки за борба с дъбовата коритуха на предвидената научно-практическа конференция на 26 ноември.
В заключение, може да се каже, че дъбовата коритуха към момента не представлява проблем за горите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Стоянов, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря, госпожо Министър.
Отговорът Ви не ме удовлетворява. Потвърждават се данните от лесовъди, с които съм разговарял, че държавата не предприема никакви мерки за борба с това насекомо. От отговора Ви разбирам, че предприетите мерки вече за близо десетина години са само на теоретично ниво. Разбирам, че в световен мащаб няма лекарство или химикал, с който да се води борба срещу това насекомо, с който да се унищожи. Но така и не разбрах защо държавата не е взела каквито и да са мерки за ограничаване разпространението на дъбовата коритуха.
Става въпрос за загиване на дървета. Разбирам, че това в голяма степен – примерно за Странджа, е силно изразено, загиване и на пчели. За намалението на манов мед, то е естествено следствие от загиването на пчелите.
Казвам всичко това с тревога и моля дотолкова, доколкото Вие сте ръководител в това министерство, да предприемете сериозни мерки към една задаваща се опасност, която е неглижирана от страна на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоянов.
Госпожо Министър, дуплика ще има ли? Не.
Да благодарим на министър Танева… (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Господин Ерменков, какво имате?
Декларация от името на група.
Само да благодарим на министър Танева за участието ѝ в днешния парламентарен контрол. (Шум и реплики от „БСП за България“ и от Независимите народни представители: „И от група, и от Независимите.“)
Заповядайте, господин Ерменков.
Той обединява Вашето мнение, така ли? (Шум и реплики.) Добре.
Изявление от името на парламентарната група на „БСП за България“.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко от тази трибуна си беше позволено да бъдат произнесени инсинуации по отношение на Българската социалистическа партия и обвинения в това, че ние едва ли не сме антибългарска партия, която се подчинява на чужди и не знам какви си други интереси.
Искам да обърна внимание, първо, че Българската социалистическа партия винаги е доказвала своята национална отговорност, винаги е провеждала политика, която е била съобразена с интересите на хората, и никога не го е правила в конюнктурен план.
Това, за което искам да обърна внимание върху изказванията, е, че когато ни обвиняват за неща, които са се случвали след 9 септември 1944 г., искам да напомня на тези, които го казаха преди малко, какво са правили техните деятели преди 9 септември 1944 г. и как са се избивали взаимно помежду си? (Шум и реплики от ОП.)
Това обаче е малката страна на въпроса. Това е минало, което ние отдавна сме осъдили и като партия още през 60-те години, и като политика, която е била провеждана грешно, така че няма да се спирам на тази история.
Искам обаче да Ви обърна внимание върху днешния ден, върху днешните Ваши предложения, господа, уж патриоти, които…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков! (Реплики от народния представител Лъчезар Иванов.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не съм уточнил към кого. Ако някой се припознае, може да вземе отношение по въпроса.
Искам да Ви обърна внимание, че Вашето предложение, което влезе на първо четене (реплики от ОП), беше да се преименува празникът на българската просвета и на славянската писменост, да бъде заменен с Ден на българската писменост, просвета и култура. (Шум и реплики от ГЕРБ: „Няма право да прави изказване!“)
Искам освен всичко друго – правя изявление по отношение на това, че бяхме обвинени затова, че ние сме се противопоставяли на Вашето предложение. Ще Ви обясня, че не само ние, а и научната общност на България се противопоставя на това Ваше предложение. Има становище на Общото събрание на Кирилометодиевския научен център при БАН по този въпрос, има становище на Института по български език към БАН, в което това Ваше предложение е направено на пух и прах, защото то откъсва българската писменост от общославянския ѝ характер.
Искам да обърна внимание, че това, което сега предлагате между първо и второ четене, не е Ваше предложение, господа Патриоти, а е резултат на общественото мнение, което рязко се възпротиви на Вашето първоначално предложение, което разбра, че зад този псевдопатриотизъм се крият съвсем други цели. Може би това предложение нямаше да случи, ако Вие бяхте постъпили наистина национално отговорно. Когато протягате ръка към нещо, което е изключително свято за българския народ – неговият принос в общославянската култура, развитието и запазването на православието в България, трябваше да проведете съответните предварителни разговори, за да не се оказвате в това унизително положение сега от патриоти да Ви обвиняваме в това, че отнемате на България едно от най-големите и световни достижения – писмеността, която тя е разпространила в света, културата и запазването на православието на славянския език.
Затова, господа Патриоти, много Ви моля, когато се опитвате да обвинявате Българската социалистическа партия в неща, които тя никога не е вършила, бъдете така добри да се погледнете в огледалото, да се видите и може би ще видите признаците и скелетите на онези, които Вие сами сте унищожили помежду си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
По начина на водене, господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, колеги! Госпожо Председател, налага се да бъда много рязък към Вас, защото това, което чухме от тази трибуна, първо, са едни огромни лъжи.
Второ, Вие не взехте никакво отношение по това, че колеги от парламентарната група на БСП правят изказвания по една декларация, което е абсолютно недопустимо по Правилник! Вие трябваше да се намесите в това изказване, което беше смес от изказани средства, относно декларация, славянска писменост.
Искам да кажа на колегата, който говори тук, от тази трибуна, че няма нужда да вадите скелетите от гардероба. Достатъчно скелети Вие поставихте, но не в гардероба, а в родната българска земя, за да правите такива внушения тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Апостолов.
Декларацията беше толкова разнопосочна, че и аз не можех да съобразя къде и какво точно трябваше да спра.
Колеги, продължаваме с първия въпрос към господин Емил Димитров – министър на околната среда и водите. Въпросът е от народния представител Джевдет Чакъров относно наказателната процедура срещу България заради екологичната мрежа „Натура 2000“.
Заповядайте, господин Чакъров, да развиете въпроса към министъра на околната среда и водите.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, на 2 юли тази година медиите съобщиха, като цитираха Европейската комисия, че тя обявява стартирането на наказателна процедура срещу България заради това, че страната ни все още е обявила само 22 от 229 зони от „Натура 2000“ като специални зони за опазване по Директивата за местообитанията. Според цитираната официална информация от Брюксел Европейската комисия констатира също така, че България систематично не определя мерки за опазване на тези зони, с които да се постигне благоприятно природозащитно състояние на опазваните местообитания и видове. Европейската комисия съобщава в тази поредна фаза на наказателната процедура по темата, че България има три месеца за изготвяне на отговор, след което ще бъде започнато дело срещу страната в съда на Европейския съюз.
Закъснението в обявяването на зоните по Директивата за местообитанията, ако трябва да бъдем коректни, е повече от над пет години, като заради тези процедури Европейската комисия обяви началото на наказателна процедура с официалното писмо от 24 януари 2019 г. Тогава тя даде първоначален срок от два месеца за отговор от страната ни.
На 28 февруари тази година Ви зададох парламентарен въпрос във връзка с тази наказателна процедура заради неиздадените в срок заповеди за обявяване на 211 защитени зони от общо 341, одобрени от Европейската комисия като защитени, по Директивата за местообитанията.
Тогава Вие ми отговорихте, че в Министерството на околната среда и водите е създадена необходимата организация за подготовка и издаване на заповедите за обявяване на защитени зони по реда на Закона за биологичното разнообразие и че за 91 защитени зони за опазване на природните местообитания процедурата е почти приключила, трябва да се обсъди достъп и по съответните карти да бъдат доуточнени последно тези защитени зони и да се финализира процедурата.
Също от парламентарната трибуна Вие информирахте, че такъв график за изпълнение на тези ангажименти от страната ни по изграждане на екологичната мрежа „Натура 2000“ е представен на Европейската комисия, като е поет ангажимент през месец май настоящата година тя да бъде актуализирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Въпросът е: на какъв етап са тези 91 защитени зони за опазване природните местообитания, за които Вие съобщихте през февруари; на какъв етап на подготовка са другите, останалите защитени зони, в съответствие с цялата изискуема процедура и документация в нашата страна; беше ли направена актуализация на графика или плана за действие, който да е план за действие и в нашата страна, представен съответно пред Европейската комисия?
Силно се надявам, затова и задаваме този въпрос силно загрижени, да не стартира наказателна процедура в съда на Европейския съюз срещу страната ни. С какви аргументи ще защитим нашата позиция? Накрая, надяваме се, че няма риск да бъде заведено такова дело. Надяваме се това да е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Господин Министър, заповядайте. Може би ще Ви трябват малко повечко от три минутки, имате много въпроси.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, зададохте ми няколко въпроса. Трябва да Ви разкажа всичко от 2009 г. до момента – какво съм направил аз от месец януари, когато съм встъпил като министър, тоест енциклопедията, ако може, с две думи да я разкажа, нали, тя е голяма работа – да разкажа енциклопедията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Три минутки имате.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В крайна сметка това започва от 2009 г. Вървят поредица от наказателни процедури, трябва да се промени Законът за биологичното разнообразие. Законът – на 24-ти като дойде, аз на три седмици министър, го внесох в Министерския съвет и е тук в тази сграда, в тази зала, в тази институция. Съответно месец май ние уведомихме Европейския съюз, че сме ги информирали, че още към месец май сме информирали тази комисия, че изменението в Закона за биологичното разнообразие, свързано с въвеждането на новия подход към управление на мрежата „Натура 2000“ в страната, разработен е с цел преодоляване на съществуващите проблеми, съответно изискванията на Директивата за местообитанията са одобрени от правителството и внесени за разглеждане и приемане в Народното събрание.
България посочи също така, че очаква второ окончателно гласуване на Закона до края на юни 2020 г. На три седмици министър съм спомогнал за Закона да мине през Министерския съвет, да дойде тук и сме информирали Европейския съюз, че до края на юни 2020 г. Законът ще бъде приет. Фактът, че изменението на Закона все още не е прието, поставя страната ни в неблагоприятна позиция. Само че той оттук не е приет, а не в Министерския съвет.
В момента искате всичко, което не е свършено от 2009 г., сега, веднага да се свърши, защото имало наказателна процедура?! А и от 2009 г. защо някак си не се случват нещата? Триста и четиридесет защитени зони, от тях 120 са определени съгласно изискванията на Директивата. От януари месец се работи – 120 зони ги направихме. Ама не може да минем път за 10 – 12 години назад хей така, за нула време, защото на някого му се иска да се случи по този начин.
Одобрението от Министерския съвет – защитени зони за местообитанията, към момента са 234. За 13 от зоните вече по двете директиви съвпадат. За 36 от защитените зони за местообитанията вече има заповеди за обявяване на министъра на околната среда и водите по реда на чл. 12 от Закона за биологичното разнообразие.
Проблемът обаче е, че ние един Закон го прехвърляме оттук натам, натам, натам, от 2009 г. и когато започне тази наказателна процедура, защото ние все се надяваме, че някой ще отиде да каже нещо и тя няма да започне, тогава ще започнете да ме питате: ама защо има такава процедура и защо България, евентуално, ще понесе санкции?!
От 2009 г. до 24 февруари 2020 г. не нося отговорност. Откакто нося отговорност, сме направили всичко това, което Ви прочетох, но не мога всичко. Затова по-добре да се организирате и да приемете този закон, а не да се плашите на един, втори, трети обществен медиен натиск, защото заради натиска, ако не приемем Закона, после цялата страна ще загуби огромни средства. Тогава ще трябва да обясним, че ние се страхувахме от петима души, че те ще ни направят скандал пред парламента, не приехме Закона, а сега цялата страна ще плаща.
От 2009 до 24 февруари 2020 г. нещата са извън нас. В момента МОСВ не може да направи всичко за 11 години назад. Това, което може, то го прави. Недейте да мислите, че само защото сме се справили със 120 зони и с 13 зони на границата на директивите, ние можем абсолютно всичко да направим за шест месеца. От този момент нататък, искам да Ви кажа, че МОСВ работи на много силни обороти, но то не може да свърши всичко, то не може да приеме този закон. Този закон може да доведе до инфраструктурни проекти и проблеми, този закон може да доведе до много други последствия – и ВиК сектора, и така нататък. Няма нужда сега да го преоткриваме. От 2009 г. – знаете какво се е случвало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС) Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, изцяло споделям това, което казахте, че давността на несвършената работа не се визира само в настоящия мандат – закъснението е за последните пет години, но всъщност и моята категорична позиция е, че през последните десет години не е свършена необходимата работа, така че да стигнем и да се окажем в настоящата ситуация.
Но това, което трябва да бъде направено в момента – споделям, че трябва да бъде разгледан този законопроект, който е внесен, който е вече тук, но там има доста противоречиви моменти, които трябва да бъдат изчистени с едно широко обсъждане и със срещи с всички заинтересовани страни. Добре е да бъде представен – убеден съм, че Вие ще направите това като министър на околната среда и водите и пред обществеността, и пред партньорите ни от Брюксел в лицето на Европейската комисия, че има напредък по отношение на издаването на зоните. Аз си позволявам да кажа, че доста добре познавам материята и знам, че издаването на заповедите за защитените зони е една много сложна и отговорна процедура.
Тук, освен че трябва да бъдат постигнати целите по Директивата за местообитанията и по Директивата за птиците, трябва да се намери баланс между опазването на природата и баланс за развитието на съответните региони. Всичко това трябва да се случи, така че отговорността на Министерството и на Вас е много сериозна. Това се осъзнава и моят апел е, че тя трябва да бъде свършена и да бъдат представени аргументите, планът за действие. Освен това считам, че е редно да се представят и не бива да се дава никакво основание за съмнение от страна на нашите партньори, а тя е загриженост за природата, защото нашата страна има уникалния шанс, че има изключително голямо биоразнообразие и затова имаме толкова голяма площ от страната като защитени зони – над 34%. Заедно с Испания и Гърция ние сме на едно от челните места в рамките на Европейския съюз. Така че трябва да се представят и мерки, докато се издадат заповедите, да се постигат целите и да бъде опазено богатството в тези защитени зони по отношение на даденостите, които има нашата страна.
Аз отново изказвам тук позицията ми, че въпросът се задава с оглед на загриженост да не стартира наказателна процедура. Както Вие казахте това би могло да има много негативно отражение и отношение по отношение на страната ни, включително и евросредствата, които се отпускат за нашата страна, така че всички трябва да направим необходимото. А ние опозиция на опозиция винаги сме били конструктивни, когато се разглежда законодателство в сферата на екологията, защото тя касае всички ни. Тук няма място за опозиционност, отново изразяваме конструктивизъм – всичко това да бъде направено, да бъде разгледано, така че да има напредък и да не се стига до Съда на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Чакъров.
Дуплика ще има ли, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател! Ние всички искаме България да няма наказателна процедура, да си получи всички пари и да пазим природата, но това нещо, което го искаме, е от 2009 г. После Комисията на 12 декември 2008 г. е започнала, 16 ноември 2012 г. и после до момента – ние всички го искаме.
А Комисията казва така, Европейската комисия прие становище по процедурата: „Комисията счита, че като не е определила възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест години – те отдавна са изтекли, аз какво да им кажа, като са изтекли от 2007 г., 2008 г., 2009 г. – систематично и трайно не изпълнява задължението си за определяне на специфични за зоните подробни цели на опазване.“ И Вие ми казвате: направете го – сега за нула време. А всяка една заповед, която издаваме, се обжалва. Всяка една зона, която извадим или сложим, и да ни се казва: ама тук има хотел, ама тук има земя, ама тук е плаж, ама тук е местообитание. Ние една заповед издаваме и по една година после съдебно я решаваме, отделно е целият останал натиск и стачки, и така нататък. Кметът казва: „Искам да строя“, Зелените казват: „Забранено е да се строи“ и постоянно ние се занимаваме с прокуратурата. Но ако може някак си да го направим веднага. С това изоставане не можем – транспонирането ни – трябва да имаме заповеди, трябва да имаме планове, трябва да имаме цели, трябва да имаме мерки. Посочете ми кой от тази зала е съгласен един ден преди наказателната процедура да стане министър, та да има той да е виновен за всичко, което не се е случило преди това.
Очаквам Законът за биологичното разнообразие да се приеме и в най-бърз порядък ние да започнем да приемаме всичките тези дейности, а не всеки да се крие зад гърба на другия и не да чакаме следващия парламент. Може би тогава ще е късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с втория въпрос към министър Димитров. Той е от народния представител Явор Божанков относно понижение на наличните завирени обеми в значимите язовири.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, от ежедневните бюлетини за състоянието на водите, които се публикуват, виждаме няколко тревожни тенденции. Това са основно при язовирите за питейно-битово водоснабдяване. Към 2 октомври тенденцията за 13 от 15-те язовира за питейно-битово водоснабдяване по Приложение № 1 от Закона за водите показва намаляване на наличния воден обем – дори повече. От същата справка се установява, че към същата дата наличният полезен обем на язовир „Ястребино“ е 15%, „Камчия“ – 28%, „Асеновец“ – 27%, а „Тича“ – 37%.
Самият Вие, господин Министър, в няколко публични участия в медиите посочвате, че има риск от безводие по Черноморието за следващата година. Язовир „Камчия“ осигурява водоснабдяване на Северното и Южното Черноморие, а в момента полезният му обем е само 28%. През последните месеци поради ниския обем на „Тича“ ползването на вода за нуждите на ВиК – Шумен и Търговище, намаляват, което поставя под въпрос водоснабдяването в тези области. В публични изяви също твърдите, че при липсата на дъжд или сняг през зимата, следващата година ни чака безводие. Това поставя въпроса за действията, които следва да се предприемат за осигуряване на водоснабдяването на големите агломерации, за да не се допусне въвеждане на воден режим.
Във връзка с това Ви поставих следния въпрос: какви мерки ще предприеме Министерството за резервно водоснабдяване на големите агломерации с цел да не се допусне воден режим? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Божанков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, имаме 15 язовира – ще бъда бърз, защото ми е малко времето, от тях шест язовира – „Искър“, „Бели Искър“, „Среченска бара“, „Христо Смирненски“ и „Йовковци“, са между 76 и 98% обезпечени, а зимата още не е дошла, те са от 76 до 98. В национален план 65,4% – това, което е обаче от общия обем, от наличния обем към 70% имаме. Има само няколко язовира. Останалите: „Боровица“, „Студена“, „Дяково“, „Калин“ и „Карагьол“ – ние едвам ги удържаме да не прелеят. Ние в момента имаме проблем как да ги балансираме да не се пълнят много, защото после трябва да изливаме водата. Така че ние от 15 язовира – тези всичките, които Ви ги изброих – „Искър“, „Бели Искър“, „Среченска бара“, „Христо Смирненски“, „Йовковци“, „Боровица“, „Студена“, „Дяково“, „Калин“ и „Карагьол“, нямаме проблеми с пълненето, имаме проблеми с удържането на ресурса да не прелива.
Да, има три язовира – „Ястребино“, „Тича“ и „Камчия“, за които Вие питате. Така е, само че „Ястребино“ водата, която я държи, той е земеделски язовир, но някога някой преди 15 години е закачил този язовир за един град, който ползва 20 хиляди кубика месечно. И ние държим язовир с 12 милиона, който ще стигне за 50 години на този град, но не го даваме на земеделците, а той е земеделски язовир. Вместо да караме земеделците да направят хиляди сондажи, за да изкарат тези 12 милиона от под земята, не беше ли по-редно да направим два сондажа и да захраним града с тези 20 хиляди кубика месечно, а язовирът нека да е резервно захранване, а не основно, защото той сега е резервно, ама си го ползват постоянно, и да захрани земеделците догодина и няма да има проблеми със земеделците. Така че там имаме за 50 години вода в този язовир, който казахте, че е с най-малкия обем.
Язовир „Камчия“ – действително четвърта година не валяло. Наложихме ограничение от началото на годината, обсъждаме различни варианти, Министерският съвет даже взе решение два язовира да бъдат сложени към деривацията, която захранва Бургас, за да може те да подпомогнат питейно-битовото водоснабдяване на града – четвърта година, ако не вали, трябва да се справим и тази година. Наложили сме ограничението от месец януари, за да може за следващата – тази знаем, че ще има, но не знаем какъв ще бъде водосборът през миналата година, която мина, не знаем и следващата година каква ще е. От месец януари налагаме планове, всеки месец уведомяваме всички министри, намаляваме обемите и количествата. Има решение на Министерския съвет за още два язовира.
И остана „Тича“. „Тича“ има, сега ще Ви кажа: „Камчия“ има за осем до десет месеца, предприели сме действия, все пак очакваме и някакъв водосбор да дойде, „Тича“ има за 20 месеца, на практика за две години, още две зими, но ограничаваме, защото и той е земеделски, трябва да дадем и на земеделците, защото трябва и да се яде, даваме и за питейно-битови и той е резервен за Шумен, ама са ги ползват само за основен. Там сме осигурили пари за пречиствателна станция и за довеждащ водопровод.
Всичко, което държавата е трябвало да предприеме, го е предприела. Те обаче не си възстановяват сондажа, та да облекчат малко язовира, разчитат, че той ще се напълни. Но не навсякъде става с магическа пръчка. Но за Шумен – има за 20 месеца, дали сме 120 милиона по Оперативна програма „Околна среда“ да се оправят довеждащият водопровод и пречиствателната станция. Това ще намали загубите, ще стане поне за 24, тоест отсега нататък има за две години.
За „Ястребино“ Ви казах, че има за 50 години, ако го ползват само за питейна и е грехота язовир, който е за земеделски цели, да го затвориш, земеделците да не получават само заради това, че 20 хиляди точат всеки месец от него. И „Камчия“ – за него Ви казах, че Министерският съвет е взел решение. Всички други язовири са добре. Всички други язовири имат много вода. Напоителните са зле, но в края на сезона е точно така. В момента изработваме стратегия как да помогнем догодина и на земеделците да нямат проблем.
С енергетиката – защо не питате там? Ами всичко е пълно. В западната част на България има вода, в източната има проблеми – суша трета година. За „Камчия“ – 113 км до Варна, 100 км до Бургас тръбопроводите оправяме. За Пловдив – 127 км от язовир „Тополница“ до Пловдив, правим мрежата. Както виждате за Северна България в момента със земеделския министър говорим за Добруджа сондажи как да се направят, защото там няма никаква система и за язовир, който беше „Ястребино“ се опитваме едни 175 км да ги реновираме и язовирът да се използва от земеделците, догодина да не могат и земеделците да имат проблеми и гражданите да нямат проблеми, въпреки че е четвърта година суша, всички го признават и го знаят и същевременно никой да не разбере, че в държавата е имало моменти, в които от единия язовир източваме в другия, в третия и така нататък.
Проблем имаме с три язовира. Единият за 50 години, единият за две години, единият за 10 до 12 месеца – за него имаме решение на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Реплика – заповядайте, господин Божанков. Няма да имате реплика. Благодаря Ви.
Благодаря за участието в днешния парламентарен контрол на министъра на околната среда и водите господин Димитров.
Преминаваме с въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова.
Първият въпрос е от народния представител Кристина Сидорова относно воден проблем в община Севлиево и част от селата на община Габрово, село Яворец, село Армените, село Златевци, село Здравковец и село Кози рог.
Госпожо Сидорова, заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа и госпожи министри! Уважаема госпожо Аврамова, сигурна съм, че сте добре запозната с проблемите с водоснабдяването на област Габрово. Става дума за проблемите на община Севлиево, част от населените места в Севлиево и част – то не малка, в община Габрово. Наистина в ред села, като Добромирка, Идилево, Търхово, Ловнидол, Буря, Яворец и още десет села от община Габрово, вода не е капвала от чешмите. Там водоноските станаха част от пейзажа.
Ще разделя изложението на въпроса си на две части: ситуацията в Севлиево и селата около Севлиево, и ситуацията в Габрово. Знаете, добре сте запозната с проблема в Севлиево, там има нужда от реконструкция на довеждащия така наречен източен водопровод, където има огромни загуби. Цялата сума, за да бъде извършен ремонтът и да бъде подменен водопроводът, е 19 млн. лв. Към момента има отпуснати средства за шест километра и половина, останалите близо 13 млн. лв. все още не са отпуснати и всъщност те не са дадени за до окончателното решаване на този казус. Проблемите в Габрово по един начин могат да бъдат решени – свързване на засегнатите населени места с водопровода и с язовир „Христо Смирненски“.
Само преди няколко седмици обаче изпусната реплика от министър-председателя при посещение на язовирната стена в Габрово разбуни, така да се каже, духовете в града ни. Той каза, цитирам: „За радост, този язовир – визира „Христо Смирненски“, е пълен. Еднакви права имат хората и в селата, и в града. Севлиево има готови проекти да стартират веднага. За мен Габрово и Севлиево са едно и също.“
Точно това изказване обаче притесни моите съграждани, които все още си спомнят преди години проблемите с водата и в Габрово. Затова изключително много искам Вие да кажете от тази трибуна: има ли проект за свързването на Севлиево с водоснабдяването на Габрово и по-точно с язовир „Христо Смирненски“ в Габрово? И всъщност каква е цялостната визия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за справяне с този наистина най-голям проблем в момента в областта? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Сидорова.
Думата има министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Сидорова, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна своя отговор с това, че към настоящия момент няма разработен проект за водоснабдяване на община Севлиево и околните населени места от язовир „Христо Смирненски“.
Язовирът е изграден през 70-те години на миналия век с основно предназначение за питейно и промишлено водоснабдяване на град Габрово и околните селища в района с общо население над 64 хиляди жители. Язовирът се пълни от собствен водосбор на река Паничарка и от събирателна деривация Янтра. Главната деривация е напорна с диаметър 1200 мм, с дължина 8673 м. По нея водата се довежда до пречиствателна станция за питейни води „Киселчова могила“.
Съгласно справка от ВиК оператора има наложен режим на водата в селата Яворец, Армените, Златевци и Козирог, поради което през летния сезон, особено в периоди на липса на валежи и пресъхване на водоизточниците, използването на вода следва да бъде само за питейно-битови нужди. Осъществява се и постоянен контрол за недопускане на нерегламентирано използване на водата в периоди на засушаване, подобен на този, но действията в тази посока изискват сериозен ресурс и усилия.
За подобряване на водоснабдяването в общините Габрово, Севлиево и околностите им през последните години МРРБ е финансирало дейности за близо 2 млн. лв., част от които са: реконструкция на съществуващ водопровод за захранване на 16 населени места в община Габрово; увеличаване капацитета на бункерна помпена станция – Севлиево; основен ремонт на водопроводна мрежа на улици в град Габрово.
Тук искам да отбележа, че с приетото Постановление на Министерския съвет № 277 от 8 октомври за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2020 г. за изпълнение на обекти за подобряване на водоснабдяването на населените места в община Севлиево са отпуснати средства в размер на 6 млн. 399 хил. 384 лв. с ДДС. С тези средства ще бъдат подменени най проблемните участъци на източен водопроводен клон с дължина 7,77 км. За изпълнение на проекта са проведени процедури, избран е изпълнител, както Ви уведомих и в писмен отговор на предишен Ваш въпрос. С изпълнение на тази мярка чувствително ще се намалят загубите на воден ресурс и ще се подобри водоснабдяването на града.
За да се разгледа възможността за разширяване обхвата за използването на язовир „Христо Смирненски“ за около 36 хиляди жители приблизително, колкото е населението на град Севлиево и селата, е необходимо провеждане на съответните проучвания и изготвяне на проектна документация, ако се прецени, че такава стъпка трябва да бъде предприета.
Искам да подчертая, че средствата, които бяха отпуснати на Севлиево, не са всички средства, които сме поели ангажимент да бъдат предоставени както на Севлиево, така и на Габрово. Поели сме ангажимента след готовност на двете общини да продължим с финансирането, така че да подобрим състоянието на ВиК мрежата в Севлиево и в Габрово с целеви средства за трайно решаване на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
За реплика – госпожо Сидорова, заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря за този отговор. Наистина изключително важно беше да се чуе и да се успокоят жителите на Габрово, че към момента няма проект за водоснабдяването на Севлиево и селата от язовира, който всъщност е единственият източник на вода за община Габрово.
Надявам се, че това, с което Вие завършихте, и ангажимента, който поехте от тази трибуна – че ще продължи отпускането на средства и работата с цел окончателно решаване на проблема с водоснабдяването на двете общини, ще има и своето финансово измерение в следващия бюджет, който съвсем скоро ще гледаме в тази зала.
Вярвам, че парите ще бъдат отпуснати още в началото на годината, ще се започнат проектите и те ще бъдат довършени, защото още едно такова лято, в което повече от четири месеца хората да нямат вода, наистина ще съсипе и ще довърши българските села, най-вече селата в община Севлиево.
Отново Ви напомням, че там има хора, които повече от четири месеца нямат вода в чешмите си и наистина животът там е много труден. Надявам се, че ангажиментът Ви ще бъде изпълнен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Сидорова.
Госпожо Министър – дуплика? Няма да имате.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е отново от госпожа Сидорова относно ремонт на участък от път III-5006 от км 0+000 до км 5+680.
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, път III-5006 Габрово – Стоманеците – Зелено дърво – Узана е от изключителна важност за община Габрово. Той е единствената връзка на жителите и гостите от общината с курортен комплекс „Узана“ и с част от селата, които са изброени по-горе.
За съжаление, пътят е в лошо състояние. По информация на АПИ в следващите години той ще бъде ремонтиран. Искрено се надявам обаче бъдещият ремонт да бъде извършен качествено, а не както ремонтът, който в момента се извършва в участъка от същия път от км 0+000 до км 5+680. Припомням, участъкът попада в урбанизираната територия на град Габрово и съвпада с участък от булевардите в града.
Според Ваш отговор, който получих по-рано – през месец октомври 2019 г., след възлагане от Агенция „Пътна инфраструктура“ пътноподдържащата фирма за областта започва изпълнението на превантивен ремонт от „Хаджицонев мост“ до км 5+680 или до квартал „Радецки“. На трасето, отново според Вашия отговор, са изпълнени: земни работи; локални ремонти; направа на облицован окоп; изграждане на водостоци; изпълнение на подпорни стени; фрезоване и така нататък. Дейностите, които остават да бъдат изпълнени, са: полагане на износващ пласт пътен асфалтобетон; монтаж на банкети; полагане на маркировка.
За съжаление обаче, към днешна дата състоянието на пътя не е по-добро от това, което беше преди да стартира ремонтът. При моя проверка на място на пътя установих, че дупките по пътя са все още там, асфалтът, който е положен, вече се рони, има пропадания и подпорната стена не е изпълнена докрай.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: на какъв етап е и кога ще приключи ремонтът на участъка от III-5006 от км 0+000 до км 5+680 Габрово – Стоманеците – Зелено дърво – Узана? Дали този ремонт ще бъде изпълнен качествено, защото това, което се вижда на място, не прилича на ремонт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Сидорова.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Сидорова, да, в писмен отговор към Вас на Ваш въпрос относно ремонта на път III-5006 от км 0+000 до км 5+680 Ви предоставих подробна информация. Сега ще си позволя да повторя част от нея – че участъкът от третокласния път, в който трасето попада в границите на урбанизираната територия на град Габрово, съвпада с участъка от булевард „Трети март“, булевард „Никола Вапцаров“ и улица „Козещица“ е включен в споразумителен протокол между Агенция „Пътна структура“ и Oбщина Габрово за съвместно финансиране на дейностите по текущо и зимно поддържане за годините 2018-a, 2019-a и 2020-a.
Съгласно протокола задължение за организиране на дейностите по поддържане на трасето в този участък е на Oбщината, а Агенцията участва дялово във финансирането на поддържането на платното за движение.
Както и Вие споменахте, през месец октомври 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила на пътноподдържащата фирма изпълнението на обекта, с изключение на мостово съоръжение при км 4+743. Ремонтните дейности са частично извършени, направени са облицовъчни окопи, изградени са два броя подпорни стени и два броя водостоци. Извършени са технологично фрезоване и локални ремонти на асфалтовата настилка и е положен пласт от неплътна асфалтова смес. Изпълнените работи са на стойност 374 хил. 529 лв. с ДДС. Монтирани са ограничителни системи за обезопасяване на участъка. Обектът остава недовършен поради започването на зимния сезон, като тази година довършването на обекта продължава с полагане на износващ пласт плътен асфалтобетон, направа на стабилизирани банкети, след което ще бъде положена и хоризонтална маркировка. Стойността на възложените дейности е 329 хил. 561 лв., а срокът за изпълнение на работите е 30 ноември. До края на годината ще бъдат монтирани и пътни знаци.
Ако има некачествено изпълнени дейности, както Вие споменахте във Вашия въпрос, те ще бъдат отстранени. Всички некачествено изпълнени работи ще бъдат отстранени до 30 ноември. Фирмата, която има договор за пътно поддържане, трябва да финализира ремонта на този участък от пътя. Лично ще следя за неговото изпълнение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Сидорова, заповядайте за реплика.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора и наистина се надявам контролът по изпълнението на ремонтните дейности върху българските пътища да бъде затегнат. Защото това, което видях само преди две седмици, наистина не приличаше на ремонтиран път.
Жители на квартала ми сигнализираха за некачествения ремонт. Според тях асфалтът е полаган директно върху кал в мокро време и фирмата, която е изпълнявала ремонта, по-скоро е гледала, с извинение, че от тази трибуна го казвам, просто да отбие номера.
Моля Ви, сезирайте и Агенция „Пътна инфраструктура“, и контролните органи да наблюдават как всъщност се ремонтират и как се асфалтират българските пътища, защото средствата, които се влагат, изглежда, че отиват на вятъра – само след година или две този път отново ще бъде пропаднал; дупките, които и в момента има, не са никак малко, не са и малки – те приличат повече на големи кратери, ще станат още по-големи.
Всъщност тези половин милион лева, които ще бъдат инвестирани в уж ремонт, ще потънат в калта, ще потънат в пропадналия банкет или в обезопасителните мерки, които в момента са с червени ленти отстрани на пътя.
Контролът върху изпълнението на ремонтните дейности наистина е изключително важен и се надявам чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството той да бъде затегнат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова.
Госпожо Министър – дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Сидорова, от месец април 2020 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е сключила договор за текущ ремонт и поддържане с нова фирма – не тази, която е изпълнявала дейностите през 2019 г. Така че фирмата, на която е възложено през месец октомври да довърши ремонта на този пътен участък, ще положи усилия да санира некачествено изпълнените дейности от предишната фирма, която е имала договор за текущ ремонт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос към Вас е от народния представител Кольо Милев относно „Водоснабдяване и Канализация“ – град Сливен.
Имате думата, уважаеми господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е свързан с тежкото финансово положение на „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД, също така и с неизпълнението на бизнес програмата по Наредба № 4 на КЕВР.
Уважаема госпожо Министър, дружеството има вземания, които не се изпълняват по програма – някъде около 5 млн. лв., и тъй като управителят не е в състояние да ги събере тези вземания, се налага от ВиК холдинга да бъдат теглени около милион и половина, които в бъдеще ще плащат всички граждани и абонати на дружеството.
Освен това единственото дружество в България, в което е закрито водомерното звено и там десет души служители са освободени с цел борба срещу COVID-19, същите съдят дружеството, възстановяват ги в съда, управителят плаща едни съдебни такси, които пак са на гърба на служителите. Тези хора си търсят правата по съдебен ред и това е недопустимо.
Моят въпрос към Вас е: какви са констатациите и резултатите от проверката, която Вие извършихте на дружеството, и какви мерки сте предприели за неговото оздравяване? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милев.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Милев, причините за тежкото финансово състояние на Водоснабдяване и Канализация – Сливен, са комплексни. От една страна, както Ви информирах по повод предходно Ваше запитване от месец юли 2020 г. за състоянието на дружеството, това са редица онаследени проблеми от минали години, които са свързани с поддръжката и експлоатацията на силно амортизираните водоснабдителни системи, генериращи високи загуби на вода по довеждащите водопроводи, вътрешната разпределителна мрежа, както и ниската събираемост на вземанията от абонати, включително и допълнителните усложнения на дейностите по фактуриране, отчитане и инкасиране на предоставените ВиК услуги в условията на пандемия.
От друга страна, поради трайната тенденция към засушаване в страната от средата на 2019 г., която не касае единствено област Сливен, и с цел недопускане на водна криза на обособената територия дружеството бе принудено да осигурява необходимите водни количества освен от язовир „Асеновец“, и чрез включването на алтернативни подземни резервни водоизточници – тръбни и шахтови кладенци от терасата на река Тунджа, което доведе до чувствително нарастване на месечните разходи за ел. енергия. Тези допълнителни разходи не са предвидени в цената на услугата и в одобрения бизнес план на дружеството за периода 2017 – 2021 г. и налагат пренасочване на оборотни средства за разплащане за сметка на отлагане на обслужването на други задължения.
По отношение на действията в посока на постигане на финансова стабилност на дружеството е предприето следното:
Първо, Водоснабдяване и Канализация – Сливен, в качеството му на бенефициент по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ в съответствие с ангажиментите му за изграждане на публична ВиК инфраструктура е сключило административен договор с Управителния орган на Оперативна програма „Околна среда“ на стойност 133 млн. 326 хил. 939 лв., от която частта на самофинансиране е 37 млн. 763 хил. 914 лв. Тази част дружеството следва да осигури чрез привлечено финансиране от избрана с процедура търговска банка. С това ще се допринесе за трайното решаване на проблемите, свързани с амортизираната водоснабдителна инфраструктура.
Второ, за подпомагане на финансовото стабилизиране на дружеството е стартирана процедура по прехвърляне на държавния дял към „Българския ВиК холдинг“.
На 20 октомври бе проведено Общо събрание на съдружниците, на което се взе единодушно решение за приемане на нов съдружник в „Български ВиК холдинг“ ЕАД, както и за сключването на договор за заем с „Български ВиК холдинг“ за покриване на безспорните просрочени задължения към „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД за ел. енергия в размер на 1,5 млн. лв.
В допълнение, искам да отбележа, че за третото тримесечие на 2020 г. се очаква дружеството да реализира положителен финансов резултат над 400 хил. лв. от дейността си.
Предвид гореизложеното смятам, че предприетите действия от страна на Министерството ще осигурят дългосрочно стабилизиране на „ВиК – Сливен“ ООД и своевременното посрещане и разплащане на всички разходи, свързани с неговата дейност.
Във връзка с втория въпрос, който Вие поставихте. С моя заповед бе направен одит във ВиК – Сливен, в сектор „Човешки ресурси“, като при проверката одитът е констатирал, че няма неправомерно уволнени служители – това е резултатът от одитния доклад, че има пропуски, които своевременно трябва да бъдат отстранени. Има препоръки към дружеството и се следи за отстраняването им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Милев, за реплика.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за отговора. Това, което казвате, е наистина така, и е вярно. Проблемите са от много години, но по моему проблемът е управленски. Защото в нито едно населено място в областта, където оперира дружеството, няма входящ водомер за водата, която влиза в населеното място. Нито един изправен водомер. И това именно се дължи на закритото водомерно звено, което в момента не работи, работи криминално. Вярно е, че са намерили начин по отношение на борбата с COVID-19 да се освободят хората, но някои от тях работят криминално, други съдят дружеството, осъждат го на втора и трета инстанция и не ги възстановяват поради причината, че управителят явно не иска да ги възстанови на работа, аз го казвам, дори по политически причини.
Считам, че трябва да се намесите като принципал и да се направи проверка защо тези входящи водомери до населените места наистина не работят? Всички жалби, които са пуснати – има до главния прокурор, и до Вас, надявам се, на освободените хора, не се вземат под внимание да се спре плащането на съдебни такси от загубените дела? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика, госпожо Министър? Не.
И последният въпрос към министър Аврамова е от народния представител Никола Динков относно финансовите инструменти на правителството за осигуряване изграждането на общински социални наемни жилища.
Имате думата, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, общинските социални наемни жилища осигуряват подходящи условия на живот на уязвимите групи в обществото за граждани с регистрирани жилищни нужди, за посрещане на непредвидени нужди в резултат от природни бедствия, за подпомагане на млади квалифицирани кадри и млади семейства.
Към сегашния етап общественият жилищен фонд е сведен до символичните 2,4% от всички жилища, при това той постоянно намалява. За сравнение – в другите страни в Европа, към които се стремим в своето развитие, процентът е 3 – 4 пъти по-голям.
Този общински жилищен фонд трудно се управлява поради неговата разпръснатост сред частни жилища в етажната собственост. В по-голямата си част той е амортизиран, а общините разполагат с ограничен ресурс за неговото поддържане. Освен това общините разполагат и с много малък ресурс за инвестиции в такива жилища, тъй като единствените средства, които се набират, това е от продажба на общински жилища, където живеят хора от много години и продажбите обикновено се извършват на цени малко над данъчните оценки.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприеме правителството за финансиране на строителството на общински социални наемни жилища; по какви целеви програми общините могат да бъдат бенефициенти; и ще бъде ли създаден обособен фонд с бюджетни средства, какъвто е предвиден в жилищната стратегия за 2020 – 2030 г., която беше публикувана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Динков, във връзка с поставените от Вас въпроси първо бих искала да Ви информирам, че се работи по проекта за нова жилищна стратегия. Визията за нова българска жилищна система се формира в контекста на световните и европейските тенденции за развитието на сектора, като за постигане на специфичните цели, заложени в Стратегията, ще бъдат разработени съответно национални и целеви програми.
Стратегическите цели на проекта на стратегия са ориентирани към намиране на устойчиви дългосрочни решения по въпросите, адресирани към жилищния сектор, като пряката им реализация на място ще бъде в компетенциите на общинските администрации.
По отношение на Вашия въпрос – за възможностите за финансиране на общински жилища, ще Ви информирам за политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и това, което е в компетенциите на Министерството. По Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“ и Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ са финансирани от Европейския фонд за регионално развитие от държавния бюджет на Република България. Има предвидена целенасочена подкрепа за строителство на социални жилища.
В рамките на изминалия програмен период 2007 – 2013 г. се изпълни пилотна мярка за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Проект „Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение“. Дизайнът на пилотния модел е създаден от Междуведомствена работна група към Министерския съвет. Реализирани са четири пилотни проекта на общините Видин, Девня, Дупница и Столична община на обща стойност 16,6 млн. лв., по които са осигурени 334 социални жилища за 684 лица от уязвими социално слаби групи.
В Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ продължават да се подкрепят проекти за осигуряване на социални жилища в рамките на процедура „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие“. Процедурата е обявена през месец юли 2015 г. и е в съответствие с Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013 – 2025 г. По процедурата се подкрепя реализацията на инвестиционни програма на 39 допустими общини.
Към настоящия момент по Оперативната програма „2014 – 2020 г.“ са сключени 21 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проекти за социални жилища с общините Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Благоевград, Шумен, Перник, Враца, Кърджали, Ловеч, Смолян, Разград, Казанлък, Гоце Делчев, Силистра, Търговище, Петрич, Свищов, Велинград, Лом и Хасково на обща стойност 53,4 млн. лв. Чрез реализация на тези проекти ще бъдат осигурени 1026 социални жилища и предстои сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ за одобрени проектни предложения за социални жилища с общините Варна и Видин, а в процес на оценка е проектното предложение на Монтана.
Към момента Министерството на регионалното развитие и благоустройството е в процес на подготовка за новия програмен период 2021 – 2027 г., като целта е да продължат усилията за осигуряване на достъп до адекватни жилища, което от своя страна да допринесе за повишаване на стандарта на живот на населението във всички региони на страната.
Новата Програма за развитие на регионите ще подкрепя дейности в сферата на общинското жилищно настаняване и по-конкретно подкрепа за осигуряване на модерни и достъпни общински жилища за настаняване на уязвими групи от населението и други групи в неравностойно положение, включително роми чрез изграждане, реконструкция, ремонт и разширяване на достъпни жилища за настаняване на представители на целевите групи и рехабилитация на прилежащите пространства; подкрепа за прилагане на иновативни подходи за финансиране на жилищната политика в общините, включително експериментиране и връзки с устойчиво градско развитие; насърчаване на архитектурния дизайн, изграждане на жилища, прилагащи принципи за устойчивост на околната среда, със специално внимание към смекчаване и адаптиране на изменението на климата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, аз разбирам, че и Вие сте наясно, че политиките в това отношение са крайно недостатъчни. Вие цитирахте няколко примера, които обаче дават картина за строителство на такива жилища в малко райони от страната, и заради това задаваме въпроса, защото той е много важен във връзка с новия програмен период.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и правителството трябва да подготвят такива предложения, които да дадат възможност на общините да кандидатстват по облекчена процедура и да успеят да придобият средства за реализиране на тази част от политиката в страната.
Мога да давам примери с Европа, където този въпрос стои по съвсем друг начин. Нашият процент е изключително малък. Например в някои области в Испания предприемат политики до 30% от целия жилищен фонд да бъде социален жилищен фонд, в Австрия също има такива политики. Мисля, че и Министерството, и правителството могат да се поучат от примера на развитите западни държави в това отношение. Там дори се стига и до това, че се изграждат социални жилища, които да могат да урегулират наемния пазар, така че хората с по-ниски доходи да получат жилища на по ниски наемни цени.
Но тук има един съществен въпрос, който трябва да бъде отразен в новия програмен период. Проблемът е с малките общини. В малките общини ресурс няма. Второ, привличането на специалисти и кадри, от които те имат нужда поради силно изразената негативна демографска политика, налага финансирането на изграждане на такива жилища, за да могат да се привличат такива кадри.
Освен това на всички ни е ясно, че за издръжката на едно жилище – говорим за ток, вода и други разходи по поддръжката, се харчат почти 40% от бюджета на едно семейство, и за да могат да бъдат удовлетворени нуждите на тези социално слаби семейства, тази политика в малките общини също трябва да бъде реализирана. Аз се надявам по този въпрос разговорът да продължи и както е заложено като една от главните цели в Жилищната стратегия 2020 – 2030 г. строителството на общински социални наемни жилища, да видим и в програмата, и в плана за новия програмен период ясно да бъдат отразени направленията и задачите в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика? Не.
С това завършихме и парламентарния контрол.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, уважаема госпожо Министър.
Следващо редовно пленарно заседание – 28 октомври 2020 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,24 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Николай Александров