Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Филип Попов и Слави Нецов

9,13 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Моля, заемете местата си.
Моля, режим на регистрация.
Колеги, засега нямаме кворум.
Следваща регистрация – след половин час.

Открито в 9,53 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си.
Моля, режим на регистрация. (Звъни.) Има кворум.
Откривам заседанието.
Колеги, по предложение на Председателския съвет и на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната Програма за работа на Народното събрание да бъдат включени следните допълнителни точки:
Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. Вносител – Министерският съвет на 29 октомври 2020 г.
Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. Вносител – Министерският съвет на 29 октомври 2020 г.
Първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Вносител – Министерският съвет на 29 октомври 2020 г.
Предлагам също така предвиденият за тази седмица Парламентарен контрол да отпадне.
Моля, режим на гласуване като тези точки станат съответно втора, трета и четвърта за днес.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 8, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, продължаваме с първа точка: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките…
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура – господин Попов. (Силен шум и реплики от ГЕРБ, викове: „Ууу!“)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедура току-що приетата от Вас и предложена от Председателския съвет точка в дневния ред, а именно законите за бюджетите, да отпадне от дневния ред, тъй като тя е влязла днес (шум и реплики от ГЕРБ и ОП) в нарушение на чл. 79 от нашия Правилник, който предвижда, че докладът по съответния законопроект за първо четене следва да бъде внесен в пленарна зала не по-рано от 24 часа от гледането му на комисия. Този срок не е изтекъл. Във второто изречение на същия чл. 79 от нашия Правилник е записано, но то се отнася за второ гласуване: „освен ако Народното събрание не реши друго“. Но това се отнася за второ гласуване.
Моля да се спазва Правилникът и тази точка да отпадне от дневния ред поради остро противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Този чл. 79 в нашия Правилник не е случайно вкаран, тъй като няма необходимото време и народните представители, и неправителствените организации, и всички заинтересовани лица по съответния законопроект, в случая говорим за Закона за държавния бюджет, който е изключително важен, да могат да се запознаят с предложенията, да могат да се запознаят с философията и принципите на съответния законопроект, който е гледан вчера следобед в съответната ресорна и водеща комисия.
Моля точката да бъде оттеглена или да отпадне от дневния ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Предвид на епидемичната обстановка, ако Вие присъствате на председателските съвети, щяхте да знаете, че тази тема беше обсъдена и беше взето единодушно решение с колегите, които бяха на Председателски съвет, днес да гледаме тези три точки, тъй като ситуацията е съвсем различна от нормалната ситуация в момента.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – заповядайте. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, решенията на Председателския съвет не могат да дерогират по никакъв начин Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който има и силата на закон. Няма такива правомощия Председателският съвет – да дерогира изрична норма в нашия Правилник, който, пак повтарям, има силата на закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ако бяхте в залата, господин Попов, можехте с вота си да изразите своето несъгласие. Залата е приела този дневен ред и ще работим по него. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Освен ако Събранието не реши друго, както ми подсказва господин Симеонов.
Господин Ченчев, с какво да Ви услужим? Заповядайте. (Реплика от народния представител Иван Ченчев.) Разбира се, имате право да кажете своето мнение и аз го уважавам. (Реплики от ГЕРБ.) По начина на водене ли? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Да, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да изслушаме господин Ченчев, колеги.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви за което.
Не знам как да ме обслужите, но ние се намираме в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да Ви услужа казвам, не да Ви обслужа. Това е съвсем различно.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Първо, искам да попитам наистина ли не чувате някои откровени обиди, които от залата се отправят към човек, който прави процедура към Вас? Не чувате или се правите, че не чувате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Беше толкова шумно, че нищо не мога да чуя, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Значи всички ние чухме, само Вие не. (Реплики от ГЕРБ.)
Моля Ви се, вземете мерки, защото няма никакъв ред в залата. Това е първо. (Реплики от ГЕРБ.)
Второ, Вие направихте кворум, след като обявихте при регистрация 30 минути за повторна, станаха 40 и нещо минути… (Шум и реплики от ГЕРБ.) След което, госпожо Председател, давате старт на заседание със 121 гласа, а в залата влезе човек от управляващото мнозинство, който официално се е обявил за карантиниран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кой?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: И ако това се окаже така… Вие знаете много добре кой е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кой е официално карантиниран? (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ИВАН ЧЕНЧЕВ: И ако това се окаже така, ние ще сезираме РЗИ за това, което Вие направихте. Не само че управлявате сега с напазарувана група, а почнахте и болни хора да вкарвате. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Господин Иванов – по начина на водене. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към всички Вас. Виждаме, че от опозицията сте 18 човека, има ли толкова, или няма… Тук дойдоха, за да пречат на нашата работа, когато всички граждани на Република България в момента ни чакат да приемем бюджета. И тук някакви колеги излизат, които, първо, да прочетат… Пак казах и вчера от трибуната: четете повече. РЗИ не е дало предписание, господин Ченчев! Така че като гледате и броите, бройте по-добре.
Така че, госпожо Председател, обръщам се към Вас, нека да не хабим ценното време и да преминем към същността на нашата работа и приетата програма като дневен ред. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Продължаваме с първа точка от дневния ред… (Реплики от „БСП за България“.)
Господин Свиленски има процедура.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, разбирам напрежението, в което е поставено управляващото мнозинство. Разбирам и неудобството, в което се намирате Вие. Но, госпожо Председател, няма как да се нарушава… Тоест има как, Вие го показвате ежедневно, но не трябва и при приемане на държавния бюджет, за който Вие твърдите, че е много важно нещо. Ние не го отричаме. (Реплики от ГЕРБ.)
Нарушавате Правилника на Народното събрание, който е закон в Народното събрание.
Уважаеми колеги, разбирам, че сте поставени в неудобна ситуация. Недейте да обвинявате опозицията, че не Ви осигурява кворума. Това не се случва днес за утре!
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Не Ви искаме кворума.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ето, госпожа Стоянова казва, че не ни иска…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, нали е по начина на водене? Не се обръщайте към госпожа Стоянова, а към мен.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, Вие, госпожо Председател, понеже винаги отправяте критиките си към опозицията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не съм критикувала опозицията изобщо, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз затова към Вас вземам по начина на водене.
Моля Ви да спрете, да подложите на гласуване процедурата на господин Попов и да отпаднат точките, които не съответстват на Правилника. Не може да се гледа нещо в залата, преди народните представители да имат докладите 24 часа по-рано.
Разбирам, че трябва господин Борисов да изкара още някой и друг месец във властта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще го подложа на гласуване, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Мисля, че понеделник, вторник, сряда, четвъртък има достатъчно време да се запознаят народните представители, за да гласуват по съвест, а не както трябва по заповед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Още веднъж Ви призовавам да подложите на гласуване процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще подложа на гласуване предложението на господин Попов да отпаднат тези точки.
Гласуваме предложението на господин Попов трите точки за бюджета да отпаднат от дневния ред днес.
Гласували 142 народни представител: за 38, против 104, въздържали се няма.
Предложението не е прието.

Продължаваме с първа точка за днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ.
Заповядайте, господин Ципов, за да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. …)“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предложение от народните представители Красимир Ципов, Пламен Нунев и Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 6а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „извънредното положение“ се добавя „съответно на извънредната епидемична обстановка“, а думата „неговата“ се заменя с „нейната“.
2. В ал. 2, изречение първо след думите „извънредното положение“ се добавя „съответно на извънредната епидемична обстановка“, думата „неговата“ се заменя с „нейната“ и след думата „конкуренцията“ се добавя „и на Комисията за защита от дискриминация“, в изречение второ накрая се добавя „освен ако в процесуален закон е предвидено друго“, а в изречение трето след думата „конкуренцията“ се добавя „или Комисията за защита от дискриминация“.
3. Създават се ал. 3, 4 и 5:
„(3) По време на извънредната епидемична обстановка административните ръководители на органите на съдебната власт предприемат необходимите мерки за защита на живота и здравето на участниците в производствата и делата, както и на съдиите, прокурорите, следователите и служителите в съответната администрация. При усложняване на епидемичната обстановка административните ръководители на органите на съдебната власт може да създадат организация за отсрочване на насрочените производства и дела за нови дати. Административните ръководители на органите на съдебната власт може еднократно за определен период от време, но не по-дълъг от 14 дни, да разпоредят да не се провеждат открити съдебни заседания и насрочените за този период съдебни заседания да бъдат отсрочени.
(4) По време на извънредната епидемична обстановка всички съобщения и книжа се връчват на посочения от страната електронен адрес, ако страната е поискала връчването да става по електронен път. В този случай връчването се смята извършено от деня на изпращане на потвърждение за получаване на съобщението. Ако потвърждение не бъде извършено в тридневен срок от изпращане на съобщението, връчването се извършва по общия ред.
(5) По време на извънредната епидемична обстановка съдът може да отложи делото, ако поради болнично лечение, поставяне под задължителна карантина, изолация или прилагане на принудителни административни мерки по Закона за здравето във връзка със заболяването COVID-19, страната или нейният представител не може да се яви в съдебно заседание, като в срок до 7 дни от отпадане на причината страната или нейният представител представи съответни доказателства.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона и новия …
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Точка по точка, да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точка по точка, добре.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 149 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване създадения нов § 1, предложен от Комисията.
Гласували 145 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 35.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народния представител Красимир Ципов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 7 се създава ал. 3:
„(3) Работник или служител, който е близък контактен по смисъла на акт на орган по чл. 61 от Закона за здравето на потвърден случай на COVID-19, преминава към работа от разстояние или надомна работа, ако работата позволява това, за определения в акта срок, като писмено декларира пред работодателя, съответно органа по назначаване, настъпилото обстоятелство. Условията и редът за преминаване, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване.“
Предложение от народните представители Красимир Ципов, Пламен Нунев и Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите „30 септември“ се заменят с „31 декември“.
2. В ал. 8 думата „август“ се заменя с „декември“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създадения нов § 2.
Гласували 149 народни представители: за 140, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване новия § 3, предложен от Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 129, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение на народните представители Красимир Ципов, Пламен Нунев и Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Красимир Ципов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 4:
„§ 4. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 10:
а) в ал. 1 думите „31 октомври 2020 г.“ се заменят с „31 януари 2021 г.“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Срокът на валидност на личните карти и паспорти, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 януари 2021 г., се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването личните карти и паспортите са валидни идентификационни документи за самоличност в Република България, а в чужбина при условията на реципрочност. По искане на лицето нова лична карта или паспорт може да се издават и преди изтичането на удължения срок.“;
в) в ал. 3, изречение първо думата „октомври“ се заменя с „декември“, думите „с 6 месеца“ се заменят със „със 7 месеца, считано от датата на изтичане на срока, посочен в съответното свидетелство“, в изречение второ думите „само на територията на Република България“ се заменят с „в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/698 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. за определяне на специални и временни мерки с оглед на избухването на COVID-19 относно подновяването или удължаването на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни и отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в определени области на транспортното законодателство (ОВ, L 165/10 от 27 май 2020 г.)“, а в изречение трето цифрата „6“ се заменя със „7“;
г) създава се ал. 4:
„(4) По време на обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка и при условията на реципрочност, чужденец или гражданин на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, Конфедерация Швейцария или на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, който е влязъл по законоустановения ред на територията на страната, може да напусне Република България през граничните контролно-пропускателни пунктове в рамките на срока, за който държавата, която е издала паспорта или личната карта, е нотифицирала Република България, че тяхната валидност е удължена, както и при условие, че е осигурен транзит на лицето до държавата на крайната му дестинация.“
2. Създава се § 10а:
„§ 10а. По време на обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка службите за административен контрол на чужденците може да продължат пребиваването с три месеца на лицата, които са влезли на територията на Република България при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване, както и на лицата, които са влезли с виза за краткосрочно пребиваване. Лицата имат право да кандидатстват за продължаване на разрешения срок на пребиваване с три месеца по хуманитарни причини или поради извънредни обстоятелства. Заявлението за продължаване на разрешения срок на пребиваване се подава до службите за административен контрол на чужденците по местопребиваване на кандидатите.“
3. В § 51а, изречение първо цифрите „7, 8“ се заличават, създава се ново изречение второ: „Разпоредбите на чл. 7 и 8 се прилагат по време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна.“, а досегашното изречение второ става изречение трето.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1, който става § 4 по Доклада на Комисията.
Гласували 149 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 2 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Пламен Нунев и Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 4, т. 2.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 2 и наименованието на подразделението.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народните представители Хамид Хамид и група народни представители:
В Преходни и заключителни разпоредби се създава §… със следното съдържание:
„Сроковете по чл. 40 от Закона за политическите партии, спират да текат по време на извънредното положение, както и при обявена извънредна епидемична обстановка.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Направили сме предложение за спиране на срока по чл. 40 от Закона за политическите партии, защото този закон, както и издадената заповед на министъра на здравеопазването за спазване на епидемиологичните мерки и забрана за събиране на повече от тридесет човека в закрити помещения, е в колизия с текста на чл. 40, който текст задължава политическите партии в определен срок да проведат своите партийни конгреси. Затова, за да спазим заповедта на господин министъра и да не рискуваме живота на стотици български граждани, сме предложили този текст, защото така или иначе предполагам, че и господин министърът, и съответните РЗИ-та ще забранят провеждането на тези партийни мероприятия, както вчера стана с конгреса на Футболния съюз. Мислим, че с това предложение ще преустановим тази колизия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Реплики? Не виждам.
Процедура – заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Във връзка с предстоящото гласуване процедурата е да направим поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов. (Парламентарните групи на „БСП за България“ и ДПС напускат залата.)
Виждам, че господин Крум Зарков е тук, Кристиан Вигенин, Димитър Данчев, Георги Свиленски, Таско Ерменков – моля да се протоколира – Хамид Хамид, Нигяр Джафер, Иво Христов, Иван Ченчев, Джевдет Чакъров, Филип Попов.
Моля да се протоколира, че тези хора бяха в залата!
Продължавам по списъка:
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Ангел Илиев Исаев - отсъства
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - тук
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев - отсъства
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - беше тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - беше тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - беше тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - тук
Елена Стефанова Пешева - тук
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - беше тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - беше тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - отсъства
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Константин Веселинов Попов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - беше тук
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - беше тук
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - отсъства
Михаил Ивайлов Христов - тук
Младен Николов Шишков - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - беше тук
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - отсъства
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов - отсъства
Росен Малинов Малинов - отсъства
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Николов Георгиев - отсъства
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - отсъства
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Слави Дичев Нецов - тук
Славчо Стоев Атанасов - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - отсъства
Спас Георгиев Гърневски - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Иванов Попов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стойно Митев Стойнов - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стоян Радков Божинов - тук
Танер Мехмед Али - отсъства
Таня Тодорова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - беше тук
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Байчев Байчев - тук
Тома Любомиров Биков - тук
Тома Николов Томов - отсъства
Филип Стефанов Попов - беше тук
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хамид Бари Хамид - беше тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Танчев Проданов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Борисов Топчиев - отсъства
Чавдар Йорданов Велинов - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Руменов Божанков - отсъства
Красимир Богданов е влязъл – обади се.
Моля от списъка да бъде отписан Александър Ненков! Не го видяхме – допуснала съм грешка, като съм го отчела.
130 народни представители присъстват в залата! Продължаваме заседанието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Хамид Хамид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гласували 91 народни представители: за 4, против 85, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Прегласуване.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Моля за процедура по прегласуване. Колегите сега влизат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Режим на прегласуване.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място, към министър Костадин Ангелов): Господин Министър, да си съобразявате заповедите със законите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гласували 115 народни представители: за 25, против 85, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Хамид Хамид не е прието.
Господин Ерменков, какво има?
Процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене и по начина, по който беше проведена поименната проверка. Искам да обясня на тези, които водиха преди малко заседанието, нищо че страхливо избягаха, за да не понесат отговорността и да не чуят за какво става въпрос в момента. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Четиридесет и второто народно събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Без обидни квалификации, ако обичате! В противен случай ще Ви отнема думата – по Правилник. Продължете.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам само да обясня, че всеки трябва да носи отговорност за действията си и е хубаво да присъства, за да понесе тази отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Процедурата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Присъствието по време на поименна проверка и изобщо осигуряването на кворума е политически акт и желание на всеки депутат. То не е волеизявление само на председателя на Събранието, за да брои физически дали има някой в залата, или не е някой в залата… (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Процедурата Ви каква е?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Освен това… (Реплика от ГЕРБ.)
Много моля, дръжте се възпитано. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Председател, много Ви моля, вземете отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Запазете ред в залата и уважавайте изказващия се.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам да обърна внимание на това, че аз не съм присъствал в залата по време на поименната проверка, нищо че съм отбелязан като присъстващ там.
В тази връзка считам, че тази поименна проверка, господин Председател, която беше проведена, е нелегитимна, тя не отговаря на състоянието на нещата! И оттук нататък всички решения, които ще вземе това Народно събрание в тази сесия, днес, не считам, че ще бъдат законосъобразни! Затова или проведете една поименна проверка като хората с присъстващите тук, или не се притеснявайте и недейте да се обиждате, ако утре някой обжалва Вашите решения, които днес вземате! Защото, още един път казвам, кворумът Ви не е легитимен в момента по начина, по който го установиха с тази поименна проверка. Благодаря Ви. (Провикване от народния представител Пламен Тачев: „Радулов!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ерменков. Имате право съответно да поставите въпроса на Председателския съвет. (Шум, реплики, викове.)
Без викове в залата.
Но това, което лично аз видях, както и над 100 народни представители – Вашето тяло беше в тази зала! (Весело оживление.) Вашето тяло аз го видях лично! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (встрани от микрофоните): Още една процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пак процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Още една процедура.
Уважаеми господин Председател, още един път обяснявам, че присъствието или отсъствието по време на кворум е политическо решение – не е броене на овце! (Реплики от ГЕРБ.)
И това, на което искам да Ви обърна още един път внимание – моето тяло дали е било тук или не, онова, което сте видели, е как излизам от залата, което е ясно показване, че не желая да участвам в тази проверка, че не искам да Ви осигурявам кворума и че това, което Вие направихте, е абсолютна измама! Това искам да Ви кажа, а Вие както искате се обяснявайте след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колкото до Радулов, да, Радулов съм бил! Подполковник съм от Резерва, служил съм на България…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля Ви се, не влизайте в диалог!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …в българското Военно разузнаване (тропане по банките от ГЕРБ) и не съм променял нито един път убежденията си, за разлика от Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Ерменков, сдържайте си емоциите. Не е нужно да влизате в диалог със залата – да злоупотребявате като оратор, на когото е дадена думата, и да влизате в пререкания с Ваши колеги от залата. (Реплика от ОП.)
Да, ще редуваме групите.
Има ли желаещи за процедура?
Господин Митев, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Мишо Миков как правеше кворума?!
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Процедурата ми е по начина на водене. Обръщам се към Вас да разясните на всички колеги в залата какво всъщност представлява процедурата по поименна проверка и да разсеете незнанието на част от колегите, които я обявяват по някакъв различен начин, като установяване на желание да заседават или нежелание.
Поименната проверка е преброяване – преброяване на хората, които присъстват в залата. От момента, в който е обявено това преброяване, са констатирани част от колегите от БСП и ДПС, които са били в залата – те няма как да бъдат изключени, тъй като са били физически тук. Така че поименната проверка е легитимна, законна. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Успех пожелавам на тези, които ще оспорват решенията, които ще вземе Народното събрание днес, в Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Към мен, господин Митев. Благодаря за забележката, основателна е, приемам я и се покайвам. (Смях от ГЕРБ и ОП, реплики.)
Господин Хамид.
Нека да има някакво редуване – ще Ви дам думата.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми народни представители, моето тяло беше тук преди да започне поименната проверка. След като тя започна, след като списъкът беше предоставен на председателката, аз отдавна бях напуснал залата. Така че няма как да ме записвате, че съм бил преди това – преди проверката! Да, бях, даже се изказах оттук – бях, но преди да започне проверката.
След като тя започна, бях напуснал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не мога да приема Вашата процедура и Вашата забележка към водещия заседанието, защото лично аз, а съм сигурен, че и колегите видяха, че действително Вашето тяло беше тук, когато беше произнесено Вашето име! Иначе как председателката ще упомене Вашето присъствие тук, след като Ви няма? (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Не, тялото Ви беше тук. Вие мислено може да сте били някъде другаде, но Вашето тяло беше тук и аз го видях лично. (Весело оживление.) Моля Ви се да не издребняваме в такива спорове.
Господин Свиленски, заповядайте за процедура, вероятно по начина на водене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Това Ви е проблемът, господин Председател – че гледате телата (весело оживление), а няма народни представители, които да гласуват. Така ли ще приемате бюджета, гледайки хората тялом, с този кворум ли ще излезете пред българските граждани и ще кажете, че сте приели бюджета?!
И сега ще Ви прочета какво пише в Правилника – не какво говори господин Митев. Председателят не брои народните представители, председателят не е преброител! Председателят е този, който трябва да узакони решенията на Народното събрание – накрая да ги подпише, а не да брои. Той не е… – да не цитирам колегата Ерменков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кой член?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И казвам: „Председателят във връзка с предстоящо гласуване може да извърши по своя инициатива или само веднъж в едно заседание по искане на парламентарна група – както се случи – проверка на кворума чрез поименно про-чи-та-не, забележете, колеги, поименно прочитане на имената на народните представители“! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
И питам госпожа Караянчева: къде беше списъкът, в който Георги Свиленски е трети подред? Къде беше списъкът, в който Иван Ченчев е четвърти подред? Къде беше списъкът, в който Крум Зарков е пети подред? (Продължаващи реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Къде беше списъкът, в който Таско Ерменков е седми подред? Кажете, уважаеми колеги!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): В Четиридесет и второто народно събрание!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вчера купихте едни народни представители, направихте им реверанс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По процедурата – към мен.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Днес искате служебно да прибавите още 15 – 20 човека!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не ме принуждавайте да Ви отнема думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Процедурата е към мен, не се обръщайте към залата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ами към Вас, аз към Вас говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво съм купил, я разкажете пак.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да се обърна с микрофона към Вас. (Обръща се с микрофона с ръка. Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Купил съм нещо, така ли, вчера аз?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, така ли да си говорим, за да се обърна към Вас? (Оживление. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (към министъра на здравеопазването): Господин Министър, обърнете внимание на оратора, че може да ме зарази – да се обърне напред.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз се обръщам към Вас, но говоря към колегите, защото ги уважавам, уважавам ги, господин Председател.
Тази проверка, която направихте, е незаконна, противоконституционна! Парламентарната група на „БСП за България“ ще сезира Конституционния съд за приетите три бюджета, които ще гласувате днес, и ще оставите държавата без бюджет!
Това ще тежи на Вашата съвест, уважаеми господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтече. Благодаря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Направете проверка – такава, каквато е по Правилник! Все още имате възможност да се поправите… (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Съжалявам. (Реплика на оратора към председателя.) Е, довършихте. Освободете трибуната, ако обичате. Освободете трибуната. (Реплика на оратора към председателя.) Не, не, достатъчно ясен беше смисълът на Вашето изказване.
Искам да Ви обърна внимание – в правото си на обяснение, по-малко от две минути, че все пак в Правилника няма изричен начин точно по какъв ред трябва да бъдат… (Реплика от народния представител Георги Свиленски: „Има, написано е!“)
Знаете много добре, че много често проверката е извършвана и отзад напред по списъка – обратно, от последните букви на азбуката.
По начина на водене – господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Процедурата ми, уважаеми колеги, е към водещия заседанието. Всъщност в Правилника е упоменато как се извършва поименната проверка. Дали отзад напред, или отпред назад, председателстващият обявява как се извършва поименната проверка. И тук, забележете, има правото на волеизявление, и той да се заяви! Защото следващия път ще решите, че дори няма нужда да питате народните представители как ще гласуват! Достатъчно е тялото Ви да е тук и Вие да определите дали са „за“, „против“ или „въздържал се“! (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
Само едно нещо не разбирам, уважаеми колеги: защо нарушаването на Правилника и Конституцията е такова тържество за Вас?! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Летифов.
Това, което цитирате като Правилник, може да бъде Правилник на някой друг парламент, съжалявам. В нашия няма такива текстове.
Заповядайте, господин Ангелов. (Народният представител Кристиан Вигенин иска думата.)
После ще Ви дам на Вас думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, аз и други колеги в залата сме парламентарни секретари на българския парламент. Няколко пъти се е налагало – и в предходния мандат, и в този, да броим кворум по заявка на председател. Всеки от парламентарните секретари преброяваше съответния сектор – физически тялото дали присъства вътре, и всеки гарантира с това, че го е подписал, че има кворум!
Така че тази процедура, която беше извършена от госпожа Караянчева, не е по-различна от това, което се прави. Всички, които са в залата, могат да бъдат преброени по списъка – дали от буквата „Ф“, дали от буквата „А“, дали от буквата „Ж“ няма значение! Въпросът е, че те са били вътре в залата и това е законно! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП. Реплика от народния представител Халил Летифов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Процедура – господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Хубаво е, че госпожа Караянчева е тук, тъй като по-скоро процедурата е към нея, но на практика към председателя по начина на водене.
Моля името ми да бъде извадено от кворума, който беше установен преди малко. Лесно може да се провери в стенограмата, че към момента, в който списъкът стигна до моето име, госпожа Караянчева заяви: „Кристиан Вигенин беше тук“. Това означава, че към момента на проверката не съм бил тук. Всички колеги, пред чието име или след чието прочитане в стенограмата пише: „беше“, означава, че към момента на проверката не са били тук.
Така че Вие преценете дали не е логично да направите нова проверка, или искате с категоричното доказателство на стенограмата, която ще излезе след ден-два, в Конституционния съд да падне всичко, което смятате, че ще направите днес! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Процедура – госпожа Караянчева.
Господин Ченчев, след това ще получите щастието да изразите Вашата процедура. (Реплики.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Искам да уточня, че в момента, в който обявих поименна проверка, аз цитирах имена на колеги, които бяха в залата, и те надлежно са отразени в стенограмата. Когато цитирах имената на тези колеги, те бяха в залата и бързаха да излязат през вратата. Всички останали колеги, на които прочетох имената, бяха в залата също, както и тези, които преди това. Направете справка със стенограмата.
И само още веднъж да прочета чл. 52, ал. 3: „Председателят във връзка с предстоящо гласуване може да извърши по своя инициатива или само веднъж в едно заседание по искане на парламентарната група проверка на кворума чрез поименно прочитане на имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание“.
И нека всеки, който си спомня 2013-а, 2014-а – Четиридесет и второто народно събрание, нека си спомни как точно се правеха поименните проверки в Четиридесет и второто народно събрание. (Реплики от „БСП за България“.) По същия начин, както и сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля Ви, не викайте от залата, вземете думата!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е парламентарна практика, която аз стриктно спазвам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Караянчева.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Аз не съм демонстрирал волята си, че искам да участвам в поименната проверка. Моля и мен да ме извадите от този списък.
РЕПЛИКА: Няма такава процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Оставете ораторът да се изказва.
Говорете, господин Ченчев, не си губете от секундите! Продължавайте!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Когато беше споменато моето име, аз вече бях на вратата. Не знам между толкова хора как ме видяха, но категорично това не е моята воля.
Второ, уважаеми господин Председател, тук е здравният министър на Република България. Моля, призовете го, защото преди малко май получи инструкции какво трябва да прави, но, моля, призовете го да даде справка от РЗИ за здравния статус по отношение на COVID-19 на всички народни представители. (Реплики от народния представител Даниела Дариткова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, препоръка по начина на водене.
Господин Попов, заповядайте по начина на водене.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз също като преждеговорившите народни представители – колеги и от ДПС, и от парламентарната група на „БСП за България“, заявявам също своето желание да бъда изваден от прочитането, защото то не е и прочитане, а от обявяването от председателя на Народното събрание, че съм бил в залата. Аз не оспорвам твърдението, че съм бил в залата, но при самото прочитане на списъка, при прочитането аз не съм бил в тази зала.
Така че прочитането на списъка е задължение на председателя на Народното събрание. Така се извършва и поименната проверка. Ясно е записано в чл. 52, ал. 3, че „кворумът се установява чрез поименно прочитане имената на народните представители“. Откъде председателят на парламента прочете така хаотично тук, който видя? По кой списък прочете имената на народните представители, които бяха в залата? Ние и вчера сме били в залата, и онзи ден сме били в залата, пребройте ни веднъж и повече да не ни броите! Това е Вашата логика!
Освен това аз съм секретар на Народното събрание. Преброяване на народните представители от секретарите?! Такова преброяване от секретарите не беше извършено. Заявявам от тази трибуна: на нито един от секретарите на парламентарните групи не ни е било възложено да преброяваме. А председателят следваше да прочете от списъка. Кога ѝ го дадоха този списък, кога прочете списъка? Когато вече ние бяхме извън залата и не бяхме в пленарната зала! Защото кворумът се брои от народните представители, които са вътре в пленарна зала при прочитане на списъка от страна на председателя на Народното събрание. Това нещо не беше извършено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Попов.
Бъркате, просто няма как да знаете, но аз Ви гарантирам, че списъците бяха поставени при водещата заседанието поне пет минути преди да се извърши тази проверка, първо.
Второ, Вашето тяло също беше в залата и лично аз го видях. Ако желаете, мога да предложа на председателите на парламентарните групи в сряда на Председателския съвет, ако трябва да се изгледат и камерите, за да се види дали по време на изчитането Вие сте били вътре. (Реплики.) Но Вие бяхте вътре!
И най-накрая, по отношение на Вашето схващане, че трябва да се извърши преброяване от секретарите. Това е като опция и е добавена като „или“, начин на преброяване – или чрез преброяване от секретарите. Това е.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България, от място): Ти какъв си, че все тълкуваш? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Недялков, започвате да се набивате в очи с Вашето непрекъснато викане от залата. Много Ви моля, не ме принуждавайте да предприема някакви други мерки.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също желая моето име да бъде зачертано и извадено от списъка с поименната проверка.
По време на изчитане на името ми госпожа Караянчева, която четеше списъка, много ясно заяви и това може да се види на запис, както казахте и Вие, господин Симеонов, заяви, че Димитър Данчев не е в залата, но е бил тук преди това и тя ме е видяла.
Но накрая, когато изчете целия списък, госпожа Караянчева извади от този списък вече прочетеното име на господин Александър Ненков. Александър Ненков обаче беше тук по време на регистрацията, с която се откри днешното заседание.
По същата логика, по която моето име присъства сега в този списък, би следвало да остане и името на господин Александър Ненков. Ако то е извадено, както го направи госпожа Караянчева, моля, моето име и на всички колеги, които не бяха в залата по време на прочитане на имената им, да бъдат извадени от този списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Данчев.
Още веднъж повтарям моето предложение: в сряда да се седне, да се изгледат камерите.
В едно мога да Ви убедя, че по никакъв начин няма как да се свали кворумът до 121. Прекалено, достатъчно много хора имаше в залата и всички имена, които бяха прочетени, бяха в залата.
Господин Ебатин. Редуваме групите.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Уважаеми колеги, уважаеми господни Председател! По същия начин, с подобни аргументи аз също заявявам, че ако името ми е включено в списъка на присъствие, заявявам, че искам да бъде изключено. И ще се аргументирам защо. При всяко едно гласуване всеки един народен представител, колеги, за каквото и гласуване да става въпрос, той изразява свободно своята воля чрез гласуване „за“, „против“ или „въздържал се“.
Свеждането на поименната проверка само до физическо присъствие в залата означава, че Вие приемате да отнемете свободната воля на народните представители да заявят своето участие в тази поименна проверка съобразно тяхната свободна воля. А отнемането на свободата на волята на народния представител не означава нищо друго, освен отнемането на основните демократични ценности. Още повече, когато става въпрос за отнемане на воля на народен представител, на суверен, избран от народа! Това е отстъпление от основните принципи на демокрацията.
И го правите, забележете, при приемането на основния закон на Републиката за годината. Няма друг по-важен закон от Закона за бюджета! След като Законът за бюджета се приема с такова отстъпление от демократичните ценности, аз не искам да си мисля дали в този случай този закон ще има въобще морална стойност освен друга стойност. Този закон няма тежест, приет по този начин. Благодаря Ви и настоявам да се коригира това отношение като принцип на работа на Народното събрание. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Ебатин.
Изложихте Вашето виждане по въпроса. Аз не мисля, че имате основание да твърдите, че някой Ви е отнел волята. Волята се изразява чрез гласуване „за“, „против“, и „въздържал се“. Никой не Ви е отнел правото да гласувате, да изразите своята позиция, но това няма нищо общо с физическото преброяване на хората, които са в залата.
Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): По начина на водене.
Уважаеми господин Председател, моля да направите забележка на колегата от ДПС и да му поясните, че той не е суверен, избран от народа, а народът е суверенът в Република България. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ и ОП: „Бравооо!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Ебатин, правя Ви забележка, че не сте „суверен“. (Смях и оживление в ГЕРБ и ОП. Народни представители от „БСП за България“ и ДПС искат думата.)
Господин Свиленски доста време чака. Нека да редуваме групите.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Господин Председател, първо, и аз на свой ред искам да заявя, името ми, а името ми беше прочетено, да бъде заличено от списъка на присъстващите на поименната проверка.
Процедурата ми към Вас, господин Председател, в сряда ще бъде прекалено късно да установите, че кворумът е 117 – 118 – 119 човека. Тогава ще бъдат приети три бюджета, ще бъде стартирана процедура между първо и второ гласуване и ще бъде безкрайно късно, безкрайно късно тогава да се отменя. А вероятността след това кворумът да стане много по-малко е още по-голяма.
Призовавам Ви да направите поименна проверка. Ако все още има 121 народни представители, да продължите работа. Ако няма 121 народни представители – когато има. В понеделник, във вторник насрочете извънредно заседание, осигурете кворума и българският парламент да заседава.
Пак Ви казвам, работата върви на опорочаване приемането на държавния бюджет, сезиране на Конституционен съд, отмяна на този бюджет и през 2021 г. България да бъде без бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Няма как да приема Вашата препоръка и по такъв брутален и циничен начин да наруша Правилника, провеждайки още една поименна проверка.
Също така по никакъв начин не мога да извърша самоуправството, като Ви зачеркна от списъка, след като Вие сте били в залата. Не мога да извърша такова самоуправство, съжалявам. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ.
На свой ред, уважаеми колеги, бих искал да изявя да бъда изключен от този списък с оглед на това, че по време на самата поименна проверка не бях в залата. Това, че съм забелязан, когато напущаме пленарната зала, не е основание да фигурирам в списъка от днешната поименна проверка.
Поименната проверка и присъствието е политическо волеизлияние и политически акт. Не съм бил в залата и казвам, че не искам да фигурирам в този списък, заедно с другите колеги. Аргументите бяха представени много обстойно.
Искам да кажа, че регистрацията по този начин би било нововъведение. В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание много ясно е посочено по какъв начин се извършва поименната проверка. Тя се извършва с изчитане на името на съответния народен представител, с потвърждаване от негова страна, че е в залата или парламентарните секретари да докладват... (Реплики.)
Да видим, може и това да стане, но нека самите парламентарни секретари от всяка парламентарна група да представят кой е присъствал, кой не е присъствал. Ние не сме присъствали в залата, така че основателно е предложението на господин Свиленски, аз също го споделям – да се направи нова поименна проверка и да се види реалният кворум и на тази база да продължи заседанието, защото ще се разглежда най-важният закон на държавата за текущата година. Така че най-важните закони трябва да имат легитимност и да има достатъчния кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Вие също ме призовавате да наруша Правилника. (Реплики.) Точно Вие, които ме избрахте да застана на този отговорен пост, сега настоявате да нарушавам Правилника! (Реплики.) Не, не мога! (Шум и реплики.) Не мога да приема това!
Други групи? Само БСП.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър на здравеопазването, уважаеми господин Председател! Не Ви призоваваме да нарушите Правилника, призоваваме Ви да го разберете, Правилника и Конституцията.
Неслучайно има различни предвидени форми за установяване на кворума – нормална регистрация или поименна такава. Целта на поименната регистрация не е игра на котка и мишка, или онче бонче, или дребни хитрини. Целта на поименната регистрация е всеки народен представител с името си, ставайки от място и казвайки „тук“ да поеме отговорност… (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля Ви, запазете тишина!
КРУМ ЗАРКОВ: …за случващото се в залата. С поименната регистрация днес тук всеки народен представител трябваше да каже съгласен ли съм с това, че се вкарва бюджет без елементарна подготовка от днес за утре? Съгласен ли съм с това, че бюджетът се обсъжда по такъв начин, особено бюджет, който по думите Ви е изключително важен? Съгласен ли съм с начина, по който това се случва? Ще остана ли в историята и в стенограмите като този, който направи това възможно?
Това е поименната проверка и ние от БСП на всички Вас Ви казваме: „Не!“, защото да сме тук, значи да сме съучастници, а ние не сме, разберете го! (Ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина, както и уважение към хората, които имат право на изказване от тази висока трибуна!
Господин Зарков представи своето тълкуване на Правилника, има неговото право. Аз не го приемам.
Следващият, който има желание да направи процедура?
Заповядайте, госпожо Лечева, след това – господин Гьоков.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че всички в тази зала сме наясно, че демокрацията е низ от процедури и че всяка една процедура има своя ясен смисъл и значение.
Ние много ясно заявихме, че няма да поддържаме кворума в това Народно събрание не за друго, а защото това мнозинство, което претендира да е мнозинство, вече отдавна се е разпаднало и Вие искате по всякакъв начин да докажете, че има такова мнозинство, купувайки депутати, купувайки съвести и правейки най-различни маймунджилъци, за да докажете, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинете! Все пак нека процедурата да бъде към мен, да не бъде към залата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: ...имате мнозинство.
Сега, уважаеми господин Председател, ние сме казали много ясно, че не участваме във формирането на този кворум и че това, което правите Вие, е един абсолютен цирк. Но моят въпрос към Вас, господин Председател, който го заяви и наш колега, е: колко са карантинираните народни представители тук в залата, които участваха при преброяването в поименната проверка? И нека господин министърът да каже тази информация, ако трябва да му дадем и почивка, за да извади информацията от РЗИ-то. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Лечева.
Прекалено трудна задача ми поставяте, няма как да я изпълня.
От друга страна, все пак ще изразя позицията си, че това мнозинство не се разпада, но, за съжаление, сме в някакъв тежък период за държавата, и за света в сериозна епидемия. Както е тръгнало, скоро може и цялото Събрание да се разпадне (шум и реплики от „БСП за България.), а не мнозинството.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Аз вземам процедура не за да споря с Вас по процедурата на поименната проверка, а защото Вие прекрасно знаете, че не сте я спазили процедурата. Аз няма какво да Ви напомням нещо, което Вие знаете.
Вземам процедурата да заявя, че ако моето име заради тялото ми (смях от ГЕРБ) е било в залата, било е включено в списъка за поименна проверка, да го извадите от списъка и да се запише това в протокола много ясно – моята воля.
Второто, по което вземам думата, господин Председател, е, тъй като в залата е министърът на здравеопазването, той е един виден апологет на спазването на правилата, включително на няколко пъти тук призова народното представителство за маски, за други неща, за да няма недоразумения, за да няма недоизказани неща, защото нали работим прозрачно, моля да го помолите да каже: от сутринта всички, които са се регистрирали в залата при началната регистрация на Народното събрание, дали има хора, които са под някаква забрана да присъстват? (Реплики от ГЕРБ и ОП.) Няма нужда да казвам имена.
Имената са 122, господин Председател. 122 са имената! Представете ги на министъра и той да каже срещу тях тези хора имат ли някаква забрана във връзка с коронавируса – било то самоизолиране, изолиране, карантиниране и всякакви други? Имали ли са право те да присъстват и какви наказания ще им бъдат наложени на тези хора? Това е моята процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, господин Гьоков.
Ама пак тази процедура не е към мен. Поставяте някакви неизпълними изисквания и задачи, включвате министъра на здравеопазването, което няма отношение към нашия спор тук.
Ако искате, аз мога да го помоля да излезе, докато приключите, защото има една верига от списъци да се изказват по процедура. Той няма отношение към този въпрос. (Реплики от „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Недейте вика от залата, моля Ви! (Реплики от „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля Ви, ако имате нещо, или на трибуната елате и ми го кажете, недейте вика, защото нищо не чувам! Освен това сте с маска и, слава богу, че сте с маска, че доскоро не бяхте с маска.
Господин Касабов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате 23 секунди изядени.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Големият въпрос, който в момента дебатираме, имаме ли кворум или нямаме кворум. С господата, които са тела, или костюми без тела, или говорещи костюми, имаме кворум. В момента, в който обявим проверка, те пак ще изчезнат и какво ще има? Духовете, които са някъде тук, ще витаят.
Вижте, всичко това е безкрайно пошло, много е неприятно и елементарно. Става въпрос за бюджета, а те нямат никакво желание да увеличим парите на социално слабите, на пенсиите, на хората, на служещите, защото за тях България е нищо, за тях има значение само тяхната партия. В момента губите времето. И нищо друго не правят, просто ядат смисъла на това, за което сме се събрали.
Така че, когато говорите за тела, нека да уточним – тела в костюми или костюми без тела, или костюми говорящи, които в момента се изказват. Благодаря Ви. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Касабов.
Още веднъж призовавам за дисциплина и ред в залата! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Не мога да видя кой вика, защото всичките сте с маски.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, правя процедура по начина на водене.
Все пак да напомня от какво тръгнахме? Процедурата за поименна проверка е проверка на кворума. Какво казва Българският тълковен речник за думата „кворум“! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Това е „Определен най-малък задължителен брой на присъстващи на събрание – присъстващи – при които решенията му са законни.“ Това означава кворум. Присъстващи! Не волеизявление, а присъствие. Така че това, че някои колеги се чувстват присъствали малко като котката на Шрьодингер – хем са вътре, хем не са, съжалявам. Нека все пак да обърнем внимание какво казва точно „присъствие“.
Впрочем, господин Председател, има ли някъде в Правилника изрична разпоредба как трябва да се прочитат имената, които председателят казва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма, вече казах.
Не мога да разбера каква е процедурата към мен в момента?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: В момента е, че трябва вече да прекратим продължаващия от известно време маратон на процедури по начина на водене и да обясните, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Предложете как да го направя.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: …в крайна сметка става въпрос за присъствие, а не за волеизявление, каквото много от колегите тук се опитаха да кажат. Присъствие, и да е документирано, че са присъствали, когато имената са им били казани. Втория път моето име също беше прочетено няколко пъти впрочем по време на процедурата.
Отделно искам да попитам, по-скоро да допълня желанието на колегите, за проверка в РЗИ: нека да проверим всъщност всички колеги народни представители, които са влезли в сградата на Народното събрание днес, дали има такива с предписание за карантина? Искам да видя и да попитам… (Шум и реплики от „БСП за България“.) Вчера, също така и миналата седмица.
Защото искам да напомня на всички, че миналия петък по това време от трибуната госпожа Нинова чете декларация, а се оказа също, че по това време най-вероятно си е чакала PSR теста да излезе. Тоест имала е съмнение, че е била болна и е изложила цялото Народно събрание на риск. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Нека не го забравяме и това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Умолявам Ви и Вас, както и колегите, които след това ще се изказват, оставете ме да си върша конкретната работа, защото прекалено много време отделяме на една и съща процедура. Виждам сега господин Свиленски – трети път вдига ръка, пак по същата процедура. Е, колко пъти? Извинявайте, ама трябва да има някаква мярка на всичко това!
На всички ни е ясно, че тези 11 човека, които бяха прочетени от председателката госпожа Караянчева, бяха в залата, защото всички ги видяхме. Те бяха вътре.
В момента, уважаеми колеги от БСП, Вие се опитвате да изиграете един водевил, най-образно казано: грабвайте телата – някой се изкряска – и трупове живи фръкнаха завчаска. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Ама бяхте тука, бяхте тука!
Някой, който не е вземал процедура, ако обичате.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене към Вас, а и към ръководството на Народното събрание.
Моля, колеги, да приемете моите извинения, тъй като към момента на регистрацията за присъствие или на кворум, бях при медицинско лице, бях в болница на преглед. Нищо сериозно няма. Това може да се удостовери с часа на влизане и на излизане. Казвам го, защото, ако видя името ми в присъствения списък, ако ме има…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Костадинов, процедурата Ви каква е към мен?
Да не Ви напиша името в списъка? Няма да го напиша, спокойно!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Точно така! Благодаря Ви.
По начина на водене искам да кажа следното. Аз съм вън от съмнение, колеги, че близо вече седмица – особено вчера, след като господин Христов направи грубо нарушение на Правилника, днес той беше надминат от госпожа Караянчева. В същата посока сте тръгнали и Вие, господин Председателстващ, да останете в историята на това Народно събрание като човек, който нарушава Правилника. Аз съм вън от съмнение, колеги, че в тази обстановка ще видим още по-грозни и незаслужаващи това място картини в опита си да постигнете нещо, което аз не знам какво е.
Понеже казвате, че не е процедура аз съм твърдо убеден, че спомените днес за телата, наблюдението и спомена, кой кога какво тяло е виждал, удостоверяват присъствието. Това става чрез механизъм… (Реплики от ОП.)
Вие вече се изказахте. Виждам Ви, въпреки че сте с маска, господин Митев, чувам Ви добре, но не е това мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не влизайте в диалог.
Процедурата е към мен.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Процедурата е следната по смисъла на това, което е предвидил законодателят: след изчитането на името на народния представител, който е избран от българските граждани, чрез знак на тялото, както казвате Вие, вдигане на ръка, гласово или изправяне (шум и реплики от ГЕРБ), да се удостовери, че той е тук. И не телата – в заключение – господин Председателстващ, гласуват. Съзнанието гласува, а тук такова нещо няма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Имате Ваше тълкуване на Правилника. (Реплики от ГЕРБ: „Няма ли да ги спрете?“)
Да, правя го. (Реплика от ГЕРБ: „Нищо не правите!“)
Нека да редуваме групите.
Има ли процедури отдясно? Няма.
Господин Попов, имахте вече изказване по тази процедура. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Сега, как да тълкуваме Правилника? Вие се изказахте по начина на водене. (Реплика от народния представител Филип Попов.)
Няма вече здрав смисъл с всички тези изказвания.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
В Правилника ясно е записано, че по процедурни въпроси думата се дава веднага и няма ограничения в броя на процедурите на всеки един народен представител. (Реплика от ГЕРБ: „По начина на водене!“)
Моята процедура също е по начина на водене.
Уважаеми господин Председател, в нашата Конституция, в чл. 67, ал. 2 ясно е записано, че народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения. Съвестта и убежденията се изразяват чрез волеизявления, било то с конклудентни действия, както каза колегата: вдигане на ръка, заявяване на своята воля.
Ние ясно заявихме, повече от десет народни представители от „БСП за България“ и от ДПС, че нашата воля не е била да участваме в поименната проверка, затова и излязохме, когато тя беше обявена. Въпреки това Вие изчетохте част от имената – тези, които успяхте да видите, без списък.
Ето защо, предвид волята на народните представители, която ясно е записана в Конституцията, да прекратите заседанието, защото нямате кворум. Вие обявихте, че кворумът е 130. Повече от десет народни представители ясно и категорично заявиха, че не желаят да бъдат в този списък, тоест Вие нямате категоричен кворум.
Спазвайте Конституцията, спазвайте и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и уважавайте волята на всеки един народен представител, избран, както Вие казвате, от суверена. Тук не е важно тялото, както Вие се изказвате, на народния представител, тук са важни неговите ментални способности, тоест неговото волеизявление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това според мен е прегласуване, но Вие имате право на собствено мнение. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Колеги, това вече преминава всякакви граници.
Знаете ли какво Ви предлагам, господин Свиленски? Защо не вземете да застанете тук и след като Ви изтекат двете минути, пак да вдигате ръка и пак да си вземете още две минути? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Давам думата на госпожа Джафер за процедура. (С министъра на здравеопазването разговаря народен представител.)
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми народни представители! Днес на това заседание бяха нарушени поне два члена от нашия правилник – чл. 52, ал. 3 и чл. 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Министър, спрете да разговаряте, да не Ви отстраня от залата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Затова, след заявяването на повече от десет народни представители, че не са участвали в поименната проверка и не са заявили своята воля да бъдат броени, това заседание изглежда е нелегитимно и няма кворум.
Нека не забравяме, че дори при гласуване възможностите не са три – да се гласува „за“, „против“ или „въздържал се“. Има възможност народният представител, ако реши, да не участва в гласуването, така че, както и да тълкувате правото на народния представител, всичко зависи от неговото волеизлияние.
Няма кворум. Моля, обмислете варианти, така че да бъде легитимно заседанието, защото към този момент то не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Джафер.
Господин Свиленски, заповядайте, като Ви обръщам внимание, като че ли почвате да прекалявате и ще трябва да прибегнем до други мерки тогава. (Оживление.)
Една и съща процедура пет пъти, извинявайте, ама…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Спокойно. Еми така пише в Правилника и аз го спазвам. Хубаво е и Вие да го прочетете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Правилникът е за работа на Народното събрание, а не за саботиране на работата.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Нямате право, господин Председател, да отстранявате министъра от залата. С всичкото Ви желание, което вероятно имате, не можете да го направите. Той може да присъства по всяко време и да говори по всяко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Мога да отстраня всеки, който нарушава реда в залата, включително и Вас, и съм Ви го казвал вече това.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз не съм нарушил реда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте. Ще Ви компенсирам 25 секунди.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, първо, моля господин министърът да предостави справка наистина с карантинирани или контактни лица на народни представители. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Дали има право или не, ще прецени министърът, цялата отговорност е в него. Цяла България сега него гледа! Цяла България от него очаква решението на проблема. (Шум и реплики.) Както се самосезираха за маските, както… (Реплика от народния представител Спас Гърневски.)
Гърневски!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля Ви, не викайте от залата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКСИ: Гърневски, ела тук да говориш, Гърневски!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не си говорете на „ти“, а на „Вие“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ела тук да говориш, недей да викаш отзад!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Свиленски, господин Свиленски, към процедурата, ако обичате.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: От името на парламентарната група искаме 30 минути почивка и господин министърът да представи справка за състоянието на народните представители и контактните лица, които вероятно имат, затова да знаем как работи Народното събрание.
Освен тези 117 – 118 народни представители, които се регистрираха, другите, които оспорваме кворума, в тази сграда работят още над 1000 – 2000 човека, които стоят и гледат сега какво се случва в тази зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По първото предложение получавате съгласие, по второто – не.
Тридесет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължаваме заседанието.
Има ли кой да представи Законопроекта?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 5.
По § 4 има предложение от народните представители Красимир Ципов, Пламен Нунев и Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
Предложение от народните представители Красимир Ципов, Пламен Нунев и Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 6:
„§ 6. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 13:
а) в изречение първо думите „изтича в срок до три месеца след отмяната на обявено извънредно“ се заменят с „изтича по време на обявено извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното“, а думата „три“ се заменя с „9“;
б) в изречение второ думите „в срок до три месеца“ се заменят с „по време на обявено извънредно положение или в срок до 9 месеца“, след думата „виза“ се добавя „за дългосрочно пребиваване по чл. 15, ал. 1“ и думата „три“ се заменя с „9“.
2. В чл. 44:
а) създава се нова ал. 14:
„(14) Срокът по ал. 13 за провеждане на действия по първоначална идентификация, установяване на самоличност и за предприемане на последващи административни мерки се удължава с периода, през който чужденецът е бил поставен в изолация, болнично лечение или карантина.“;
б) досегашната ал. 14 става ал. 15.“
Предложение от народните представители Красимир Ципов, Пламен Нунев и Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 7:
„§ 7. Сроковете за провеждане на редовните общи събрания през 2021 г. по Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители се удължават с три месеца.“
Предложение от народните представители Красимир Ципов, Пламен Нунев и Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 8:
„§ 8. Параграф 3 влиза в сила от 31 август 2020 г., а § 4, т. 1, букви „а“, „б“ и „в“ влизат в сила от 31 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания по изчетените параграфи от 3 до 8?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Изказване, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С колегите Нунев и Александрова внесохме предложение за нов параграф, с който сроковете за провеждане на редовните общи събрания през 2021 г. по Закона за адвокатурата, нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители да се удължат с три месеца.
Преди внасянето на това предложение, получихме неформално искане от страна на Камарата на частните съдебни изпълнители, Нотариалната камара и Висшия адвокатски съвет. Внесохме това предложение с настояването да получим становища съответно от двете камари и от Съвета в подкрепа на това заявено от тяхна страна неформално искане.
Тъй като дойдоха становища от Нотариалната камара и от Камарата на частните съдебни изпълнители, но до внасянето на Доклада за второ гласуване вчера в Деловодството на Народното събрание не беше дошло становище от Висшия адвокатски съвет, ще си позволя, господин Председател, да направя предложение за редакционна поправка, а именно от § 7 – окончателната редакция, да отпадне „Закона за адвокатурата“, тъй като, уважаеми народни представители, считаме за необходимо да получим съответно и становището на Висшия адвокатски съвет. Разбираме, че съществува такъв проблем и заявяваме готовност, ако бъдем сезирани, да нанесем корекция в този параграф, ако бъде гласуван по този начин, но без да имаме официално становище от Висшия адвокатски съвет, смятам за необходимо да направя тази редакционна поправка и съответно думите „Закона за адвокатурата“ да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Целият параграф ли да отпадне, не можах да разбера?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Не. В § 7 редакционното ми предложение е: думите „Закона за адвокатурата“ да отпаднат и редакцията да придобие следното съдържание:
„Сроковете за провеждане на редовните общи събрания през 2021 г. по Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители се удължават с три месеца.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други изказвания по параграфи от 3 до 8 по вносител? Няма желаещи.
Първо гласуваме редакционното предложение на господин Ципов – в § 7 да отпадне изразът „Закона за адвокатурата“.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Редакцията в § 7 е приета.
Подлагам на гласуване § 3, който става § 5; отхвърлянето на § 4; новия § 6 по редакция на Комисията; § 7 с новата редакция след корекцията; и § 8 – също нов.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
При завидно единодушие Законът е приет.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2021 г.
За Доклада на Комисията по бюджет и финанси давам думата на госпожа Мария Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Преди да запозная колегите с Доклада на Комисията по бюджет и финанси, правя процедура за допуск в залата на госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и професор доктор Петко Салчев – управител на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гласуваме допуск в залата на госпожа Жени Начева и господин Петко Салчев.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Моля гостите да заемат местата си в определените за тях кресла.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., № 002-01-61, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На свое заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди горепосочения законопроект.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите Кирил Ананиев – министър, от Министерството на здравеопазването – професор доктор Костадин Ангелов – министър, госпожа Жени Начева – заместник-министър и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, професор доктор Петко Салчев – управител на Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните и пациентските организации.
Законопроектът беше представен от професор доктор Костадин Ангелов.
Основната цел на Законопроекта е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса, за да могат да предоставят на професионално и високо ниво медицински и дентални дейности. За осъществяването на тази цел в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. се предвиждат 338,3 млн. лв. повече за разходи и трансфери (всичко) в сравнение с 2020 г.
Основните показатели на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. са следните:
I. Приходи и трансфери – всичко: В приходната част на бюджета за 2021 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери с 338,3 млн. лв. повече от 2020 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат с 340,2 млн. лв. повече от 2020 г.
Предвидени са трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите по Закона за здравето общо в размер на 83,4 млн. лв. за 2021 г., тоест в същия размер както за 2020 г.
II. Разходи и трансфери – всичко: Общо разходите и трансферите за 2021 г. са с 338,3 млн. лв. повече от сумата за 2020 г.
Общо разходите са предвидени в размер на 5 084,9 млн. лв., като от тях за текущи разходи се предлагат 4 930,4 млн. лв., като тази сума е по-голяма с 333,6 млн. лв. от същите разходи за 2021 г.; за придобиване на нефинансови активи за 2021 г. са планирани 5,0 млн. лв., толкова колкото е през 2020 г. От сумата за текущите разходи 4 930,4 млн. лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2021 г. са разчетени на сума 4 770,3 млн. лв., или повече с 316,4 млн. лв. от закона за 2020 г. Тези средства се разпределят както следва:
1. за първична извънболнична медицинска помощ с 22,7 млн. лв. повече от 2020 г.
2. за специализирана извънболнична медицинска помощ, включително за комплексно диспансерно/амбулаторно наблюдение с 18,5 млн. лв. повече от 2020 г.
3. за дентална помощ 17,6 млн. лв. повече от 2020 г.;
4. за медико-диагностична дейност 6,6 млн. лв. повече от 2020 г.
5. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги с 88,2 млн. лв. повече от 2020 г.
6. за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ 6,0 млн. лв. от 2020 г.
7. за болнична медицинска помощ 141,9 млн. лв. повече от 2020 г.
8. за други здравноосигурителни плащания се предлага с 14,9 млн. лв. повече в сравнение с 2020 г., в това число цялата сума е за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.
В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. са предложени разходи за персонал в размер на 56 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата на разхода за персонал за 2020 г. с 8,8 млн. лв.
За 2021 г. плащанията за сметка на средствата от трансфера на Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 3 са в размер 83,4 млн. лв., тоест остават на същото ниво в сравнение с 2020 г. Тази сума е предназначена да се разходва за:
1. лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето с 2,4 млн. лв. повече в сравнение с 2020 г.
2. дейности за здравно неосигурени лица 2,1 млн. лв., като се запазва нивото на бюджетните средства от 2020 г.
3. дейности за здравно неосигурени жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето се предвижда разход от 6,7 млн. лв., като се запазва нивото на бюджетните средства от 2020 г.
4. суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване се предвижда намаление с 2,4 млн. лв. в предвидените средства в сравнение с 2020 г., а именно в размер на 16 млн. лв.
5. дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закон за здравето в размер на 12 млн. лв.
6. дейности във връзка с лечение на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето в размер на 2 млн. лв.
7. медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване 38,0 млн. лв.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. е подготвен при сега действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8 на сто. Със Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. се предвижда балансирано бюджетно салдо.
Предлага се промяна, с която се предвижда преустановяване на изплащането с трансфер на средства към Националната агенция за приходите, като с планираните средства се завишават през 2021 г. средствата за здравноосигурителни плащания.
Наред с това се предлагат промени в Закона за здравето, в Закона за здравното осигуряване, в Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, свързани с регулиране на лекарствените продукти и медицинските изделия, заплащани с публични средства.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 10 народни представители, „против“ 6 народни представители, „въздържал се“ няма.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., № 002-01-61, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Илиева.
Комисията по здравеопазването – госпожо Дариткова, ако обичате в резюме, защото Докладът Ви е доста дълъг.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, № 002-01-61, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването, проведено на 5 ноември 2020 г., беше разгледан и обсъден Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна за 2021 г., № 002-01-61, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването професор доктор Костадин Ангелов, който запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.
Професор Ангелов подчерта, че през 2021 г. се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), медико-диагностична дейност (МДД), болнична медицинска помощ (БМП), дентална помощ (ДП) и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, е три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 149 429 200 лв.
Със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, с които се създава правно основание областните управители да организират и координират изпълнението и контрола на въведените противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 и 7 и чл. 63а, ал. 1 и 2 и мерките по чл. 63б, ал. 1 на територията на съответната област, като се предвижда те да могат да разпореждат извършването на действия от органите на местното самоуправление и местната администрация, териториалните звена на централната администрация, физическите и юридическите лица на територията на областта. По този начин се регламентира участието на областните управители и местната власт в дейностите по прилагането на противоепидемичните мерки в подкрепа на здравните власти, гражданите и лечебните заведения и с цел мобилизиране на цялостния капацитет на всички органи по места в борбата със съответните заразни заболявания при обявена извънредна епидемична обстановка и при други кризисни ситуации.
Създават се и необходимите условия за прилагането на електронната система за ТЕЛК, като се предвижда освидетелстваното лице и/или неговите законни представители/пълномощници да имат право на достъп до здравната информация в информационната база данни. По този начин се цели облекчаване на процедурата за лицата, подлежащи на медицинска експертиза, чрез възможността тя да се осъществява и по електронен път и предоставяне на възможност чрез достъпа на лицата до личната здравна информация в базата данни, те да могат да осъществяват контрол върху нея, както и върху цялостния процес на индивидуалната им медицинска експертиза.
С предложените промени в Закона за здравното осигуряване се предвижда лекарствените продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат извън стойността на оказваните медицински услуги, да бъдат заплащани от Националната здравноосигурителна каса на по-ниската стойност между договорената в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването в качеството му на Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“, и стойността, на която лекарствените продукти са доставени на изпълнителя на болнична медицинска помощ, независимо дали той е възложител по Закона за обществените поръчки. Изрично се посочва, че Националната здравноосигурителна каса не може да заплаща на изпълнителите на болнична медицинска помощ и на притежателите на разрешение за търговия на дребно за доставените лекарствени продукти стойност, която е по-висока от максималната стойност, определена за заплащане с публични средства съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за здравното осигуряване.
Предлага се от 2021 г. Националната здравноосигурителна каса да преустанови заплащането на Националната агенция за приходите на такса за обслужване събирането на здравноосигурителни вноски.
Предвижда се удължаване на срока за ежегодното сключване на договори между Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешения за употреба и техните упълномощени представители за прилагане спрямо лекарствените продукти и разходите на Националната здравноосигурителна каса за тях на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Целта е да се осигури оптимално технологично време и гарантиране сключването на договорите в законоустановен срок, за да не се стига до прилагане на нормата, съгласно която лекарствени продукти, за които не са сключени договори до 1 март, не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на медицинските изделия, заплащани напълно в условията на болничната медицинска помощ, се предлага въвеждането на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който ще се приема ежегодно в срок до 15 януари на текущата финансова година с решение на Надзорния съвет на НЗОК. Механизмът ще се прилага при наличие на надвишаване на разходите на НЗОК за посочените медицински изделия спрямо предвидените средства в Закона за бюджета на НЗОК за съответната година.
С измененията и допълненията в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се предлага промяна на административния орган, който да генерира уникален национален номер за идентификация на всеки лекарствен продукт в Република България, както и определяне на срокове за публикуването на регистър с националните номера. Това правомощие се възлага на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, тъй като той вече разполага с изключително добре функционираща информационна система, която сравнително бързо може да бъде надградена за целите на националния номер. Промените в Закона произтичат от необходимостта генерирането и поддържането на национален код да се извършва от един държавен орган, който да осигурява уникално идентифициране на лекарствените продукти до ниво окончателна опаковка и да поддържа структурирана база данни в машинночетим формат, за целите на постигане на оперативна съвместимост на информационните системи в здравеопазването.
Оптимизират се и правилата за заплащане на лекарствени продукти с цел по-добра предвидимост на размера на разходите за лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Оптимизирането на разходването на публични средства за съответните лекарствени продукти ще даде възможност по-голям брой лица да имат достъп до необходимите за лечението им лекарствени продукти.
С предлаганите допълнения в Закона за лечебните заведения се предвижда при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка директорите на регионалните здравни инспекции, съгласувано с директора на съответните районни здравноосигурителни каси, да могат със заповед да разпоредят временни мерки на лечебните заведения за болнична помощ, независимо от техните разрешения за лечебна дейност, издадени по реда на Закона за лечебните заведения. Мерките може да включват определяне на болничните структури и на броя болнични легла за лечение на заразни болести, в рамките на общия брой легла, определени в договора на лечебното заведение за болнична помощ с НЗОК при спазване на съответния диагностично-лечебен алгоритъм. Създаването на правно основание, при необходимост, да се въвежда специфична организация на предоставяната болнична медицинска помощ е с цел осигуряване достъпа до болнично лечение на всички нуждаещи се български граждани.
Становището на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ беше представено от госпожа Ваня Григорова, в което се изразява подкрепа за отпадането на таксата, която НЗОК заплаща на Националната агенция за приходите за събирането на здравноосигурителните вноски и за предвидената възможност управителят на НЗОК еднократно да определи нов размер на индивидуалните основни месечни възнаграждения на служителите в администрацията. Представителят на Българската асоциация на зъботехниците информира народните представители, че за поредна година в бюджета на НЗОК здравноосигурителните плащания за дентална помощ гарантират заплащането на клиничния етап от дейностите по възстановяване функцията на дъвкателния апарат, но не и на лабораторния етап.
В писменото становище на Българския лекарски съюз се възразява срещу заложената финансова рамка в частта здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност и за болнична медицинска помощ. Подчертава се, че бюджетът на НЗОК следва да осигурява достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица, като за да бъдат изпълнени тези цели съсловната организация предлага средствата за 2021 г. да бъдат увеличени с 15 289 100 лв. за ПИМП, с 22 471 000 лв. за СИМП, с 16 400 000 лв. за МДД и с 58 140 500 лв. за болнична медицинска помощ.
По отношение на Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта Българският лекарски съюз предлага в § 1 да се създаде правна възможност НЗОК да заплаща и медицинските изделия, включени в списъка по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, които са приложени при извършването на отчетени, но неизплатени дейности в болничната медицинска помощ. Това предложение е продиктувано от факта, че в много от случаите, при неизплащане на дейности в болничната медицинска помощ, поради надвишаване на месечните стойности, определени на лечебното заведение, не се заплащат и съответните приложени медицински изделия в случите, когато те се заплащат от НЗОК извън стойността на оказаните медицински услуги.
Българската болнична асоциация изразява принципна подкрепа за предлагания законопроект, като уточнява, че допълненията в Закона за лечебните заведения следва да бъдат сериозно преосмислени, тъй като разпределянето на пациенти, болни от коронавирус във всички лечебни заведения за болнична помощ, би увеличило значително риска от разпространение на заболяването както сред медицинските специалисти, така и сред останалите пациенти. Предложенията по конкретните текстове на предлаганите разпоредби са подробно изложени в писменото становище на Асоциацията, като се изразява надежда, че те ще бъдат обсъдени и възприети между първо и второ гласуване на Законопроекта.
В писменото становище на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България се обръща внимание, че е налице общо недофинансиране от 76 000 000 лв. за здравноосигурителните плащания по чл. 1, ал. 2, редове 1.1.3.5.1.1 и 1.1.3.5.2. При тези две групи лекарствени продукти, корекционният коефициент по механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, значително надвишава 1, което означава, че притежателите на разрешения за употреба връщат на НЗОК повече, отколкото е ръстът на отчетените разходи на НЗОК за доставяните от тях продукти, което би довело до формиране на ефективната цена на доставка за определени продукти, която е отрицателна величина, съответно до икономическа невъзможност за предоставяне на тези лекарствени продукти в България.
Асоциацията остро възразява срещу предлаганите с § 20, т. 7 допълнения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и определя като прецедент в българската нормативна уредба въвеждането със закон на намаление с фиксиран процент на тръжна цена на определен лекарствен продукт спрямо утвърдената в Позитивния лекарствен списък цена, която вече е най-ниската спрямо 10 референтни държави. Посочва се, че устойчива практика на държавите в Европейския съюз при международното сравнение на цени е законово регламентираните ценови намаления да се взимат предвид при изчисление на цените в използваните за сравнение държави. В случай че предложението бъде прието и приложено, намалението с 10% бързо ще намери пряко отражение в цената на същия лекарствен продукт в държавите, които реферират към България, а чрез тях непряко и в цените на повечето държави в Европейския съюз, а и в световен мащаб. Следва да се има предвид, че новата по-ниска цена ще стане референтна за България и ще последва ново 10% намаление.
В заключение се обръща внимание, че сигурността на лекарственото снабдяване в България до голяма степен зависи от гарантирането на правната сигурност и предвидимост, която да дава възможност фармацевтичните компании да планират дейността си в страната и да изпълняват задълженията си за задоволяване на здравните потребности на българските граждани.
В писменото становище на Българската генерична фармацевтична асоциация се посочва, че предвидените средства за лекарствени продукти за домашно лечение на масовите социално-значими заболявания няма да гарантират на българските граждани необходимото им лечение, а допълнителният натиск върху генеричната индустрия от въвеждането през 2020 г. на механизма за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 29 от Закона за здравното осигуряване ще доведе до изтегляне на редица лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък.
Във връзка с гореизложеното Асоциацията предлага между първо и второ гласуване на Законопроекта да се предприемат законодателни промени, с които да бъдат изключени от приложното поле на механизма по чл. 45, ал. 29 от Закона за здравното осигуряване генеричните лекарствени продукти и предвидените средства за лекарствени продукти за домашно лечение да бъдат увеличени с минимум 10 млн. лв.
В заключение се подчертава, че ако не бъдат предприети предложените мерки, ще се създадат предпоставки за невъзможност да се поддържа непрекъснатост при осигуряването на лекарствени продукти за масовите социалнозначими заболявания, особено в условията на пандемията от COVID-19.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в Законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с възможността НЗОК да гарантира осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ на всички здравноосигурени български граждани в рамките на предлагания за 2021 г. бюджет, особено в контекста на разрастващата се пандемия от COVID-19. Те подчертаха, че увеличаването на финансовия ресурс само по себе си няма да доведе до съществена промяна във функционирането на здравноосигурителната ни система без създаването на механизми за адекватно разпределение и разходване на средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Беше подчертано, че между първо и второ гласуване на Законопроекта следва да се обсъдят основните проблеми и да се потърсят възможностите за тяхното разрешаване в полза на всички български граждани и на участниците в системата на здравеопазването.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 9, „против“ – 4, без „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., № 002-01-61, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Откривам разискванията по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.
Има ли желаещи за изказвания?
Процедура? Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! С госпожа Анастасова преди малко повече от час проведохме разговор с министъра на здравеопазването, получихме указания от него да му връчим едно писмо, което или чрез Вас, или лично, ако позволите, писмо, с което запитваме господин министъра по отношение здравния статус на народните представители, карантинираните…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Процедурата не мога да разбера към мен каква е?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Чрез Вас или…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не, чрез мен няма да стане. Няма такова в Правилника…
Каква е процедурата към мен?
Можеше да направите брифинг за това.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Ще му го връча, още повече че министър-председателят е радетел да се спазват единни стандарти за всички позиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Втори път Ви предупреждавам да говорите по процедура!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Така че, ето, аз ще връча писмото на господин министъра. (Реплики от ГЕРБ: „Нямаш право!“, „Това да не ти е…“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да пристъпим по същността на разглеждания законопроект.
Има ли изказвания?
И Вие процедура? По начина на водене?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Не, процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не мога да взема думата от Вас?! Какви процедури ми правите постоянно?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, моля да не ми правите забележка! Моята процедура е за съкращаване на срок.
Господин Председател, моля да подложите на гласуване на основание чл. 83, ал. 1 от нашия Правилник за дейността на Народното събрание съкращаване на срока на писмени предложения между първо и второ гласуване на четири дни за Закона за публичните финанси, със сигнатура 002-01-54, приет на първо гласуване на 5 ноември 2020 г. Процедурата ми е срокът да бъде съкратен на четири дни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Обратно становище има ли някой? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурата за съкращаване на срока между първо и второ четене на Закона за публичните финанси на четири дни.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 4, въздържал се 1.
Предложението за съкращаването на срока е прието.
Връщаме се на дневния ред.
Има ли изказвания по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.?
Господин Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че от опозицията ги няма на този толкова важен бюджет.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Не съжалявай толкова! (Оживление.)
КАЛИН ПОПОВСКИ: Да не съжалявам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да не се разстройвате прекалено много. Продължавайте по същество!
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Искам да кажа на колегите, които не са членове на Здравната комисия, че това е един наистина добър бюджет, възможен бюджет, предвидим бюджет към настоящата ситуация, към момента. При 8% здравна вноска по българското законодателство към настоящия момент ние за пръв път акумулираме сумата от малко над 5 млрд. лв., която ще бъде бюджетът за 2021 г. Така към настоящия момент ние имаме вече 726 лв. за един български гражданин за една календарна година, преизчислено към 7-те милиона български граждани. Когато започнахме този мандат, тази сума беше малко над 500 лв.
По отношение на лекарствата, казвал съм го и в предни мои изказвания, и къде ли не – тук имаме малко по-редуциран процент, общ за лекарствата, който се движи 1 млрд. 330 млн., който е някъде около 27% от общия бюджет. В нормалната Европа лекарствата са между 15 и 20%, но ние понякога сме надвишавали дори 30%, така че тези 27% за лекарствата е един приличен вариант към настоящия момент.
Моят апел към министъра и към ръководството на Националната здравноосигурителна каса е да следят стриктно контрола как се изразходват тези пари, защото всяка година специално онколекарствата сериозно надхвърлят този бюджет, определен за тях, тоест основният преразход в лекарствата е в онколекарствата.
Друго важно нещо, на което искам да обърна внимание на колегите. Ситуацията, в която се намираме към момента, е предвидена по два параграфа. Първо, имаме 149, близо 150 милиона резерв на Касата – за каквото и да е, ще се решава от Надзора по време на годината.
И един буфер от големия бюджет, който още не сме го чули, ще го чуем след малко, когато дискутираме големия бюджет. Този буфер е сериозен, той е 600 милиона, който може да бъде използван в условията на пандемията към настоящия момент.
Знаете, че от няколко дни статистиката за България е много тревожна. В съседна Гърция с над 10 – 11 милиона население, една трета повече от нашето, има 2600 заразени на ден, а ние имаме средно по 4000 на ден. Можете да си представите колко по-тревожни сме по този показател от самата Гърция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за тишина в залата.
Господин Михов, трайно рушите реда в залата. Не ме принуждавайте да прилагам дисциплинарни мерки към Вас.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Искам да обърна внимание и на министъра, и на госпожа Начева, като председател на Надзора, пътеката „ковид“, която към настоящия момент е 1200 лв., може би много скоро с новия рамков договор ще се наложи да бъде увеличена. Давам едни цифри от болницата от моя избирателен район, която има вече 7 – 8 месеца опит в лечение на тези пациенти: един пациент е средно между 2 – 3 хил. лв., а пътеката е 1200 лв. Имаме и един рекордьор, чието лечение рефлектира на 6200 лв. На един пациент! Но, казвам, това е рекорд някакъв. Средно между 2 и 3 хил. лв. струва един такъв пациент, първо, защото тези пациенти пролежават много дни, налага се скъпо лечение за тях, особено ако се наложи плазма и ремдесивир на хората в тежко клинично състояние. Така че тази сума според мен трябва да бъде увеличена в рамките на възможното.
Успехи едни, които сме постигнали през тези четири години, е това, че примерно в моята специалност, когато започнахме на първия бюджет, раждането, за което всички знаете, колко особена пътека е – с което започва човешкият живот, беше 580 лв. Сега е 1100 лв., тоест двойно, така че доста неща са направени в този мандат от тази гледна точка.
Националният рамков договор, който следва да бъде сключен според този бюджет, който ние ще приемем, днес евентуално на първо четене, там апелирам още веднъж към Лекарския съюз от трибуната и към представителите на НЗОК да направят много добро процентно съотношение на цените на пътеките и понеже това го говорим вече четвърти мандат, в някои отношения се спазва, в някои – не, да се видят съотношенията на Германия, Франция и Белгия, да се направи някакво съотношение между цените на пътеките.
Иначе продължаваме да наблюдаваме тежък дисонанс в цените. Едни пътеки – много прилично финансирани, други – крайно недофинансирани. Това е моят апел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, доктор Поповски.
Реплики има ли към изказването? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам желаещи. (Реплики от ДПС.)
Прекратявам разискванията. (Реплики.)
Добре, погледнах Ви един път, втори път, трети път. (Реплики.) Много внимателно съм погледнал!
Следващия път обаче – няма да прекратявам гласуване, което започнах да обявявам. (Реплики от ДПС.)
Моля, заявете, ако има други изказвания?
Господин Янков.
След него има ли желаещи за изказване? Не.
Заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Днес не мога да си представя, че при обсъждането на бюджета на държавата, бюджета на ДОО и бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще използваме баналната бюджетна терминология в един нормален бюджетен процес с обсъждане на бюджетните параграфи.
Във всички анализи, които си направих труда да прочета по отношение на този бюджет за 2021 г., го определят като предизборен. Единствено министърът на финансите определя бюджета като антиепидемичен.
Да, атмосферата на предстоящи избори се усеща – бъдещите избори предстоят, настоящето обаче е ковид и само ковид. Ето защо смятам, че днес най-важните въпроси, на които трябва да търсим отговор, са три – дали този бюджет дава достатъчно средства за тестове, защото хората платиха достатъчно вече от джоба си за диагноза; дали този бюджет дава достатъчно възможности за лечение? И тук поздравявам екипа на Министерството и водещите лечебни заведения, които предложиха единен стандартизиран протокол за лечение.
Въпреки всичко, уважаеми господин Министър, има проблеми с осигуряване и на ремдесивир, има нужда от инвестиция в центрове, които да извършват плазмафереза за осигуряване на рековалесцентна плазма – мога да Ви представя конкретни данни от последните дни. Сигурна съм, че ще направите всичко възможно, за да бъде обезпечено лечението съгласно този протокол.
Това, което трябва да се предвиди в бюджета обаче, е, че хората най-вероятно ще преминават от едната – от леката фаза, в по-сложните случаи и ще се наложи понякога да се лекуват по различни етапи от този протокол и затова трябва да има средства.
Третият важен въпрос е дали този бюджет ще обезпечи по-доброто заплащане на медицинските специалисти. Това трябва да се случи, защото знам, че и Вие сте убеден, че това е част от мотивацията на хората. И те го заслужават.
Последните Ви изявления, че такава сума ще бъде обезпечена очакваме да видим реализирана между първо и второ четене. Въпросът е обаче по какъв механизъм ще бъдат разпределени тези пари, защото съвсем скоро бяхме свидетели на това, че отново бяха обещани едни милиони, които трябваше да отидат за заплати на медицинските сестри, но не се намери механизъм, защото Касата плаща само цени на клинични пътеки. А Вие обещахте поравно сума, която ще надгражда това заплащане.
Що се отнася до бюджета е необходимо да се подчертае, че той има няколко основни характеристики.
На първо място, много внимателно и скептично трябва да се прогнозират и приходите, и разходите. Приходите, затова защото средата е изключително нестабилна. Очаква се ръст на здравно неосигурените български граждани, което поставя въпрос: колко ще бъдат приходите?
Има въпросителни и по отношение на разходите, защото лечебните заведения очевидно ще продължават да получават 85%, тоест ще има едни 15%, които може би няма да се усвоят. Това поставя на изпитание тези, които са направили този бюджет. Но мисля, че не това е най-големият проблем.
В тази несигурна обстановка, на плаващи пясъци, е необходимо да има буфери. Отчитаме като позитивно това, че от много години насам резервът на Здравната каса в рамките на 149 милиона, ако не се лъжа, не е разпределен предварително – нещо, което се правеше в предходните години. Замисълът, когато се е определяло, че в бюджета на Здравната каса трябва да има резерв, е бил точно такъв – той да бъде използван в критични ситуации, като тази, в която се намираме.
Позитивно е също така предлаганият друг буфер от 300 милиона.
За първи път тази година ще се премине психологическата граница от 5 милиарда, които ще бъдат отделени в бюджета на Здравната каса. Въпреки всичко обаче очевидно важи отново принципа „Нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено.“ Защо?
Първо, отново предлагате промени през Преходните и заключителните разпоредби. Сега няма да се спирам на това, но то беше нещо, което е написано дори в Доклада на Европейската комисия като негативна практика.
Отново се залагат диспропорции в регионален план по отношение на съотношението извънболнична и болнична помощ – средства за профилактика и за активно лечение, за ранна диагностика и лекарствена терапия, по специалности, по региони, както вече казах, което очевидно създава проблем и в тази ситуация.
Много ни се искаше да видим най-накрая информационна система, защото такава още няма. Средствата за такава може би съществуват някъде в друг бюджет, но не и в бюджета на Здравната каса, което, от една страна, е логично. Но липсата на електронно здравеопазване е болезнена и е все по-натрапчива липса, която коства много, защото е абсурд възрастни пациенти с много хронични заболявания да ходят, за да търсят своето листче хартия между кабинетите в тази обстановка и все още да няма електронна рецепта. Свидетели сме на усилията, които полагате, но това не е факт към настоящия момент. Абсурдно е личните лекари да молят за електронно направление, за да се избегне излишният физически контакт между пациентите – между болни и здрави. Надяваме се това да бъде факт, за да могат да изписват диагностични тестове, които да улесняват работата на всички.
Няма електронна система за връзка между отделните звена на здравната система – между хора и болници, между спешна помощ и извънболнична помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По бюджета, ако обичате!
НИГЯР ДЖАФЕР: Не ме прекъсвайте, моля Ви – говоря по бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По философията на бюджета.
НИГЯР ДЖАФЕР: Абсолютно по философията на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не, отклонихте се, затова…
НИГЯР ДЖАФЕР: Не си позволявайте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: …позволих си да Ви напомня, че се отклонихте. По бюджета, ако обичате!
НИГЯР ДЖАФЕР: В заключение: предстои една тежка година за всички – за пациенти, за медици, за институции и за държавата. Това, което трябва да се направи с бюджета на Здравната каса, е да се осигури минимална гаранция за финансовото обезпечаване въпреки несигурната система и натиска върху тази система. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики? Няма.
Господин Янков, заповядайте за изказване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, госпожо Министър! В бюджета на Националната здравноосигурителна каса, така нареченият Здравен бюджет, какво установяваме? Отново отказ от реформа в здравната система. Структурата на бюджета в по-голямата част не е променена – такава, каквато е имал бюджетът и в предишни години, а ситуацията изисква нова философия по отношение на разходите, с които се финансира и осигурява здравеопазването.
Профилактиката и превенцията отново е подценена, за разлика от практиката в много от другите европейски страни. Кризата, предизвикана от ковид, трябваше да предизвика не само хаотични действия, а една прогноза за следващата година за развитието на тази криза и за ново мислене и нова философия как със средствата, с които разполага Националната здравноосигурителна каса, да се посрещне адекватно и пресече една такава зараза.
Това, което е сигурно, е, че ще се увеличат медико-диагностичните изследвания, най-вече тестовете за здравноосигурените граждани за коронавирус. Българският лекарски съюз е изразил аргументирано становище, с което възразява срещу заложената финансова рамка в частта „здравноосигурителни плащания за медицински дейности“ и настояват те да бъдат преразгледани, именно заради ситуацията, в която е поставена и натиска върху здравната система.
Обърна ли се внимание за липсата на достатъчен ресурс в първичната извънболнична медицинска помощ и в резултат на това, че ще се доведе до невъзможност да се осигури в пълен обем диспансерното наблюдение на хронично болните пациенти и да се повиши процентът на извършваните профилактични прегледи на здравноосигурените лица, включително имахме няколко месеца, в които профилактиката, прегледите, ранната диагностика бяха невъзможни, забранени със заповед. Това доведе до много по-голям натиск върху здравната система, най-вече върху болничното лечение след отмяната на тази заповед.
Всичко това трябва да бъде отчетено в бюджета за 2021 г. Не става въпрос да се манифестира, че има повече средства, а тези средства да бъдат насочени след обстоен анализ, прогноза за различните варианти на развитие на ситуацията, натиска върху здравната система и върху отделните звена.
Но тези звена, за да могат да функционират координирано, е необходимо да бъдат свързани с единна информационна система, която ще помогне и за ефективното разходване, насочване на средствата, по-бърз адекватен анализ – ежедневен, ежечасов, за различното състояние, в което се намира цялата система.
Господин Министър, лично аз очаквах след встъпването си в длъжност да направите предложение за преразглеждане на бюджета за 2020 г. Не го направихте. Намерихте възможността да използвате резерви, но дали адекватно се посреща в момента ситуацията и напрежението сред работещите в здравеопазването? Не е увеличено. Те не са ли на предела на силите си, не са ли демотивирани заради това, че не е демонстрирано отношение, разбиране на техния труд? Това трябва да проличи в бюджет 2021-а – уважение и към достойнството на тези хора.
Не виждаме отчитане на необходимостта от средства за увеличаване на персонала – да бъде атрактивна професията „лекар“, не виждаме да се разбира грешката, допускана в годините, със закриването на инфекциозните отделения. Логиката, че те не са печеливши трябва да не работи в перспектива от анализа, който се прави, ситуацията с коронавируса. Това е като да се иска печалба от функционирането на Пожарната, на органите, осигуряващи сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По бюджета, ако обичате!
КРАСИМИР ЯНКОВ: И когато виждаме в очите на хората надеждата, че управлението разбира проблемите и е готово в диалог и с бранша да намери решение на тези проблеми, това не личи от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, виждайки становището на Българския лекарски съюз.
Ние няма да подкрепим така предложения Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Ви призоваваме да се съобразите със становището на експертите – между първо и второ четене да направите съответните корекции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Янков.
Реплики има ли към изказването на доктор Янков? (Реплики от ГЕРБ: „Еее!“) Няма.
Други изказвания?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър! На нашето внимание е Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.
Бюджетът по дефиниция представлява финансов план за реализиране на определен тип политики. За голямо съжаление трудно можем да видим в предложения бюджет политиките, които трябва да бъдат финансирани, с текстовете, които са заложени в този законопроект.
Аз искам да обърна внимание на структурата на приходите. Похвално е това, че за поредна година съгласно законодателството, получените трансфери за здравно осигуряване от Министерството се увеличават с тези 5% и вече са близо милиард 800 милиона, но все още държавата дължи своя принос по отношение на приходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Надяваме се, през следващата година да достигнем по-високи нива.
На следващо място, по отношение на разходите виждаме числото 1 млрд. 332 млн. лв. за лекарства. Уважаеми колеги, ако смятате, че тези пари за лекарствени продукти общо ще са достатъчни, ние от „Движението за права и свободи“ ще предложим допълнителният ресурс от 106 млн. лв., който е по линия на бюджета – не знам защо намери място в бюджета на държавното обществено осигуряване, тези 50 лв., за които официалната информация е, че те се изразходват за лекарствени продукти. Щом се използват за лекарствени продукти, тяхното естествено място е в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И тези милиард 300 милиона могат да бъдат допълнени с тези 106 милиона, за да не остава впечатлението, че има някакъв предизборен популизъм и предизборно раздаване на финансови средства в рамките на тези 50 лв.
На следващо място, това, което е записано в чл. 3 и в чл. 4. Уважаеми колеги, всяка година, когато разглеждаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, предлагаме тази свръх регулация да отпадне. Член 3 се отнася за регулацията в извънболничната помощ и медико-диагностичните дейности, а следващият чл. 4 се отнася за годишната обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания. Става въпрос за така наречените бюджети или лимити на лечебните заведения, които са разпределени по видове лечебни заведения съгласно методиката на националното рамково договаряне.
Ако всички тези въпроси се изчистят, при всички положения таргетирането на този петмилиарден ресурс ще бъде на по-добро ниво. Какво имам предвид? Със заложения по-голям финансов ресурс обаче целеполагането го няма, не е ясно какви ефекти ще постигнем. Добре, даваме 5 млрд. лв., какво ще постигнем с този бюджет през следващата година? Това липсва.
При всички положения тези близо 150 милиона, които са в резерва за непринудени разходи, трябва да бъдат повече поне според мен. Защо? Защото в годината, в която има страшно много неизвестности от това как ще протече корона кризата оттук нататък през следващата година, този ресурс при всички положения трябва да бъде по-голям, за да може да има по-голяма гъвкавост – приключвам – и да има възможност за отреагиране, без да се налага актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Надявам се, че с предложенията, които ще бъдат направени между първо и второ четене, българската здравна система да получи по-ефективно финансиране, за да могат да бъдат доволни и българските пациенти.
И нещо, с което завършвам… (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина в залата!
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, според мен в този бюджет трябва да бъде ясна връзката между бюджета на Националната здравноосигурителна каса, от една страна, и средствата, които са заложени в Програмата за възстановяване на Европа.
Уважаеми колеги, Вие знаете, че в тази програма има механизъм за финансиране на условията на труд в рамките на лечебните заведения. Връзката между този бюджет и тези средства, които са по линия на европейската солидарност, на практика не съществуват и това е един от проблемите на този закон.
Завършвам с това, че с предложенията, които ще направим между първо и второ четене, надявам се, Законопроектът да има малко по-приемлив вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Адемов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Изказвам се в качеството на доктор, макар и не по медицинските науки, с настояването за едно уточнение. Ако остане само лекарската колегия да обсъжда бюджета, кворумът в залата няма да бъде достатъчен, господин Председателстващ. Считам, че дебатът е политически и Вашето изискване по него да се изкажат само доктори по медицина, е неконституционно и е срещу Правилника на Народното събрание, така че по този въпрос може да се изкаже всеки един народен представител. Дебатът не е в рамките на една професионална колегия. Надявам се, приемате моите аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз Ви разбирам, но къде чухте да поставям изискването да се изказват само медицински лица? Чухте ли такова нещо от мен, доктор Жаблянов? Не сте чули.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ, от място): Държите ли да продължа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не. Сега тъкмо влязохме в делови режим.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Мога да продължа. Това, което не Ви е ясно, мога да го продължа. Извинявам се!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре.
Има ли реплики към изказването на народния представител Адемов? Не виждам желаещи.
Други изказвания има ли?
Закривам разискванията.
Режим на гласуване за приемане на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.
Гласували 82 народни представители: за 75, против 7, въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Господин Иванов, процедура ли имате?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Свалете си маската! Нищо не се разбира. Като че ли говорите под вода.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Правя процедура за гласуване удължаване на работното време на днешното заседание до приемането на всички точки от дневния ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли несъгласни с направеното процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2021 Г.
Много Ви моля, постарайте се тези огромни доклади да ги резюмирате. (Реплики от ГЕРБ.)
Не се обаждайте от място да не Ви посоча вратата, ако обичате! (Смях от ГЕРБ и ОП.)
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля, процедура за допуск на Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гласувайте режим на допуск!
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля гостът да заеме мястото си в залата.
Продължавайте.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Зорница Русинова. Тя изтъкна, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. се основава на тригодишната бюджетна прогноза на правителството за 2021 – 2023 г. и в него са заложени следните политики:
1. По приходите:
- Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО на нивото от 2020 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
- За 2021 г. не са договорени нови минимални осигурителни доходи – МОД, по икономически дейности и квалификационни групи професии. Без налагане на административно увеличение на МОД при планирано увеличение на минималната работна заплата с 6,6 на сто от 610 лв. на 650 лв., средното увеличение на МОД през 2021 г. се очаква да бъде с около 4,5 на сто.
- Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 610 лв. на 650 лв.
- Запазва се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 420 лв.
- Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица на 3000 лв.
- За 2021 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
- определят се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) 90 000 лв. от приходите на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Общата сума на приходите и трансферите за 2021 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване се предлага в размер на 14 841,3 млн. лв., или с 1 385,6 млн. лв. повече в сравнение с 2020 г.
2. По разходите:
- повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО);
- процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинете, може ли да спрете за малко?
Господин Иванов, най-малкото не е възпитано да се обърнете с гръб към оратора, който е от Вашата партия, и второ, не е кавалерско. Ако още веднъж постъпите по този начин, ще разпоредя да Ви заварят стола! (Смях.)
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА:
- от 1 януари 2021 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 250 лв. на 300 лв. месечно (увеличение с 20 на сто);
- от 1 януари 2021 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1200 лв. на 1440 лв. (увеличение с 20 на сто);
- от 1 юли 2021 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2020 г., се осъвременяват с 5% (процент, определен по чл. 100 от КСО);
- през първите три месеца на 2021 г. е предвидено да продължи изплащането на допълнителни суми към пенсиите на всички пенсионери в размер 50 лв.;
- минималният дневен размер на обезщетението за безработица е 12,00 лв., а максималният дневен размер е 74,29 лв.;
- запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 380 лв.;
- и през 2021 г. продължава да действа въведената през 2017 г. възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, да се върнат на работа и да получават обезщетение от ДОО в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане;
- запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 на КСО – първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от 4-ия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО;
- запазва се периодът – доходът, за който се взема предвид при изчисляване размерите на краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, бременност и раждане и безработица – 24 месеца;
- запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.;
- определя се максимален размер на гарантираните вземания, изплащани от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – 1 625 лв.
Общият размер на разходите и трансферите за 2021 г. е 14 841,3 млн. лв. и тази сума е по-голяма с 1 385,6 млн. лв. от 2020 г. С най-голям относителен дял са разходите за пенсии в размер на 12 347,9 млн. лв., като предвидените средства за пенсии са с 1 770,3 млн. лв. повече в сравнение с размера им в бюджета на ДОО за 2020 г.
Разликата се дължи основно на предвидените допълнителни средства за:
- целогодишното изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. с 6,7% размери на пенсиите за трудова дейност, на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с нея размери на пенсии и добавки – 383,2 млн. лв.;
- целогодишното изплащане на увеличения от 1 юли 2020 г. минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 219,43 лв. на 250,00 лв. (за увеличението над предвидените 6,7%), както и на свързаните с него минимални размери на пенсиите за трудова дейност – 140,0 млн. лв.;
- увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст с 20% от 250,00 лв. на 300,00 лв. от 1 януари 2021 г. – 474,0 млн. лв.;
- увеличението на максималния размер на получаваните една или повече пенсии с 20% от 1200,00 лв. на 1440,00 лв. от 1 януари 2021 г. – 94,0 млн. лв.;
- осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2020 г., с 5,0% от 1 юли 2021 г. (процент, определен по чл. 100 от КСО) – 305,0 млн. лв.;
- изплащане на допълнителна сума от 50,00 лв. към пенсията на всеки пенсионер през месеците януари, февруари и март 2021 г. – 318,0 млн. лв.;
- въведената възможност за избор на методика за определяне на индивидуалния коефициент в периода от 2019 г. до края на 2022 г. съгласно § 22ц от ПЗР от КСО – 30,0 млн. лв.;
- възможността за служебно автоматично преизчисляване на пенсиите с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията – 18,0 млн. лв.;
- естествен ръст на разходите за пенсии, дължащ се на по-високите размери на новоотпуснатите пенсии в сравнение с размерите на прекратените, както и на изменението на някои пенсии от по-нисък в по-висок размер – 19,9 млн. лв.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2021 г. се предвижда да достигне 488,97 лв., като номиналното нарастване е 18,6 на сто при среден размер по ЗБДОО за 2020 г. – 412,28 лв. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 16,2 на сто през 2021 г. при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2021 г. от 2,1 на сто.
За продължаване подкрепата от страна на държавата за засегнатите сектори и икономически дейности от въведените мерки за ограничаване разпространението на COVID-19 през 2021 г. в дейност „Програми и дейности за осигуряване на заетост“ са планирани 300 млн. лв. за изплащане на средства на работодатели от засегнатите сектори.
Консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г. се очаква да приключи с нулево бюджетно салдо.
По проектобюджетите на отделните фондове за 2021 г. резултатите са следните:
- Фонд „Пенсии“ – дефицит от 5 448,3 млн. лв.;
- Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – дефицит от 188,7 млн. лв.;
- Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – дефицит от 0,02 млн. лв.;
- Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – остатък от 179,4 млн. лв.;
- Фонд „Общо заболяване и майчинство“ – дефицит от 28,0 млн. лв.;
- Фонд „Безработица“ – недостиг от 355,0 млн. лв.;
- бюджет на НОИ – остатък от 5 840,6 млн. лв.
Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в част първа – „Държавно обществено осигуряване на Кодекса за социално осигуряване“, свързани с изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване, както и промени, свързани с прецизиране на разпоредби относно правата на осигурените лица и редакционни промени.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ 10 народни представители, „против“ 6 народни представители и без „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Димова.
Кой ще представи Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по труда, социалната и демографската политика за първо гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.
Законопроектът бе представен от Зорница Русинова – заместник-министър на труда, социалната и демографската политика.
Проектобюджетът е разгледан и утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт на 20 октомври 2020 г. На 27 октомври 2020 г. се е състояло обсъждането му в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Проектът на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. е съобразен с основните допускания по средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г. и указанията на министъра на финансите във връзка със заключителния етап на бюджетната процедура за 2021 г.
І. Параметри на Проектобюджета на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г.
1. Основни социално-осигурителни показатели:
- средногодишен брой осигурени лица – 2 744,5 хил.;
- среден осигурителен доход (за определяне на процента по чл. 100 от КСО) – 1 166,00 лв.;
- брой безработни лица с право на обезщетение – 103,4 хил.;
- средномесечен брой пенсионери – 2 104,2 млн.
2. Политики по приходите за 2021 г.:
- запазва се размерът на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ и Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО на нивото от 2020 г.;
- за 2021 г. не са договорени минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности и квалификационни групи професии. Без налагане на административно увеличение на МОД и при планирано увеличение на минималната работна заплата със 6,6 на сто от 610 лв. на 650 лв., средното увеличение на МОД през 2021 г. се очаква да бъде с около 4,5 на сто;
- увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 610 лв. на 650 лв.;
- запазва се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 420 лв.;
- запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица на 3000 лв.;
- за 2021 г. не се внасят вноски за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
3. Политики по разходите за 2021 г.:
- повишава се изискуемата възраст и осигурителен стаж при пенсиониране на работещите при условията на трета категория труд и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО);
- процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто;
- от 1 януари 2021 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 250,00 лв. на 300,00 лв. месечно (увеличение с 20 на сто);
- от 1 януари 2021 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1200,00 лв. на 1440,00 лв. (увеличение с 20 на сто);
- от 1 юли 2021 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2020 г., се осъвременяват с 5%.
- през първите три месеца на 2021 г. е предвидено да продължи изплащането на допълнителни суми към пенсиите на всички пенсионери в размер 50 лв.;
- минималният дневен размер на обезщетението за безработица се запазва на 12,00 лв., а максималният дневен размер се запазва на 74,29 лв.;
- запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 380 лв.;
- през 2021 г. продължава да действа въведената през 2017 г. възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, да се върнат на работа и да получават обезщетение от ДОО в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане;
- запазва се периодът, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, бременност и раждане и безработица – 24 месеца;
- запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.;
- определя се максимален размер на гарантираните вземания, изплащани от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – 1 625 лв.
Със Законопроекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. се правят много промени в Кодекса за социално осигуряване и други действащи закони.
В Кодекса за социално осигуряване особено важна е промяната, която се отнася до начина за определяне на размера на намалението на индивидуалния коефициент, когато едно лице се осигурява и в универсален пенсионен фонд – така наречената редукция. Предлага се при определяне размера на намалението да се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително.
С оглед на гарантиране правата на всички пенсионери се предлага пенсиите, отпуснати с намален индивидуален коефициент, да бъдат преизчислени.
Предвид пропуснатата възможност от голям брой лица за промяна на осигуряването си от универсален пенсионен фонд във Фонд „Пенсии“ 5 години преди възрастта за пенсиониране, се предлага от 1 януари до 30 юни 2021 г. всички, които са пропуснали този срок, да могат да упражнят това свое право. В същия период, лицата, на които вече е отпусната пенсия, без да са променили осигуряването си, ще могат да поискат преизчисляването ѝ без намаление на индивидуалния коефициент, ако прехвърлят във Фонд „Пенсии“ средствата си от индивидуалната партида в универсален пенсионен фонд.
Според заместник-министър Русинова Проектът на бюджета на държавното обществено осигуряване има основна цел да защити доходите на осигурените лица и пенсионерите, като не се компрометира финансовата стабилност на социално-осигурителната система.
В обсъждането на Проектобюджета взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Калин Поповски, Весела Лечева и Георги Гьоков.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 002-01- 60, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова. Бяхте перфектна и изчерпателна.
Откривам разискванията.
Господин Сиди, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, разбира се, че ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим този бюджет. Дори благодарим на ГЕРБ, че ще подкрепят този бюджет, защото това е бюджетът на нашите изпълнени обещания. С този бюджет ние повишаваме минималната пенсия с 20% и тя достига до онези 300 лв., които обещахме в началото на мандата. Знаем, че не е достатъчно, но за сравнение увеличението от началото на мандата или само за четири години е почти двойно – нещо, което никога не се беше случвало.
Отново ще повторя: 300 лв. минимална пенсия – обещано и изпълнено! (Реплики от ГЕРБ: „По-бавно. Не можем да те разберем.“) За ужас на социалистите, които три години предлагаха именно това, знаейки, че няма да мине, защото това увеличение трябваше да се случи плавно. Същите тези хора, които правеха това предложение, днес нахално и лицемерно обясняват, че това решение е неправилно. Това са социалистите – те не искат пенсията да се увеличава. Ужасени са от това, че улисани в своите вътрешни битки те забравиха да бъдат социални. Но тук е моментът да кажем, че за разлика от БСП ние изпълняваме своите обещания и мислим за хората.
Да, пак ще повторя: минималната пенсия за 2021 г. ще е 300 лв. Освен това ще бъдат увеличени с 5% всички пенсии през следващата година. Всички български пенсионери в първата четвърт от годината ще получат по 50 лв. като антикризисна мярка. В бюджета за 2021 г. ще се изплащат детски надбавки за всички български деца. За всички! Отново наше обещание, което изпълнихме.
Увеличава се минималната заплата, всички бюджетни заплати, заплати на учители и лекари.
Да, бюджетът на общественото осигуряване е предизборен бюджет. Съгласен съм с тази констатация. Това е бюджет за парламентарни избори, но не тези, които следват, а изборите от 2017-а – годината, в която поехме ангажименти към своите избиратели и които изпълняваме с този бюджет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Сиди.
Няколко пъти обаче допуснахте една техническа грешка – минималната пенсия ще бъде 350 лв., докато е това управление, докато е това коалиционно правителство! Не 300, а 350.
Реплики има ли? Няма.
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Позволете ми да започна днешното си изказване с ретроспекция към това, което се случи през 2000-а и 2015 г.
През 2000 г. беше извършена мащабна структурна параметрична реформа на пенсионната система в България. През 2015 г. с доста сериозен ремонт на това, което беше направено през 2000 г., се промениха показателите и критериите възраст и осигурителен стаж, които действат и в момента в нашето законодателство. Очакванията бяха, че на базата на тези промени пенсионната система в България, бюджетът на държавното обществено осигуряване ще бъдат финансово стабилни, пенсиите в България ще бъдат адекватни, ще има високи нива на социална защита, ще има достатъчно висок коефициент на заместване. Всички тези очаквания за голямо съжаление все още не се сбъдват. Не се сбъдват, защото, ако погледнем дефицита в бюджета на държавното обществено осигуряване през следващата година, ще видим, че ако през 2009 г., когато ГЕРБ поеха за първи път управлението, дефицитът по програма е бил 2 млрд. 69 млн. лв., през 2017 г. – в началото на този мандат, дефицитът вече е с 2 млрд. лв. повече, а в 2021 г. предвиденият дефицит е 6 млрд. 205 млн. лв. (Реплика от народния представител Борис Вангелов.)
Уважаеми колеги, всички тези числа показват, че с този предложен бюджет се слага очаквания край на финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване. Не ме притеснява този бюджет, знам каква е реакцията. Ще кажете, че всички държави в Европейския съюз в момента, във връзка с корона кризата, приемат бюджети с огромни дефицити. Дори ние сме на второ място след Естония по дефицит и това е един от аргументите. Мен ме притеснява не толкова този дефицит, колкото темпът на нарастване през последните години. Виждате, че по време на управлението на ГЕРБ с 4 млрд. лв. нараства този дефицит. Това са числата. Ако иска някой да ги опровергае, да дойде тук от трибуната да каже: не, това не е вярно!
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП, от място): Ама защо е така?
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, това е вярно.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП, от място): Защо?
ХАСАН АДЕМОВ: И най-голямото притеснение е, че икономиката с тези 45 хиляди осигурени, които залагате в бюджета през следващата година, няма как да възстанови тези средства, което означава… (Реплика от народния представител Борис Вангелов.)
Господин Председател, ще ми даде ли възможност този…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Вангелов, ако обичате, престанете да викате от място.
ХАСАН АДЕМОВ: Този дефицит е за сметка на дългово финансиране. Икономиката със заложените за тази година 5,1% дефицит, за следващата година – 2,6% ръст. С този ръст няма как да бъдат компенсирани тези средства. Ако някой ми каже, че с ръст 2,1% ще бъдат компенсирани тези 6 млрд. лв. дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване, значи лъже или не познава числата такива, каквито са. Затова казвам, че инвестиционната политика е по-добрият вариант, а не финансирането на текущи разходи. Текущи разходи, когато се финансират с дълг, тогава в дългосрочен план финансовата стабилност е застрашена. Това искам да кажа с тези няколко числа, които Ви споменах.
И още нещо, още едно съображение. Вдигнахме стаж и възраст. Трябва да достигнат до 2037 г. 65 години и съответно стажът 40 години и 37 години. Уважаеми колеги, вижте пет години след последната реформа от 2015 г. какъв е резултатът. Благодарение на тези мерки – увеличаване на възрастта и стажа всяка година, с този бюджет ние сме икономисали 12 млн. лв. Дванадесет милиона лева при 12 милиарда бюджет за фонд „Пенсии“!? Какъв ефект сме постигнали? Това ли е ефективността на реформата, която правим? Хората трудно се справят с условията за придобиване право на пенсия с възрастта и със стажа, а в същия момент ние казваме, че сме икономисали 12 млн. лв. Намаляването на броя на пенсионерите е с 18 хиляди очаквано за следващата година. Ние казваме какво? – Намалили сме хората, които са пенсионери, благодарение на мерките, които сме приели, но не си даваме сметка, че една голяма част намаляване броя на пенсионерите е по естествени причини. Нали така, госпожо Министър?
На следващо място, нека да разгледаме приходите. Колеги, вижте за какво става въпрос. Миналата година, когато обсъждахме бюджета на държавното обществено осигуряване, ние предложихме увеличение на приходите със 150 млн. лв. От девет кладенеца вода докарахте, за да ни кажете как тези приходи не могат да се случат. Не само че се случиха, а се случиха в една тежка година, каквато е 2020 г. – годината на ковид кризата. И очакваното преизпълнение на приходите на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. е 338 млн. лв. Това е по информация, която е дадена съвсем официално.
Какъв е изводът? Изводът е, че приходите са били подценени и когато са подценени приходите, няма начин да не страдат разходите. Защото тогава ние предложихме, например, с тези 150 млн. лв. да осъвременим пенсиите не от 1 юли, мисля, че не беше изборна година, а от 1 януари. Вие отхвърлихте това наше предложение с аргумента, че струва, да кажем няколко милиона лева. След малко ще кажа колко са парите.
На следващо място, по отношение на разходите. Ако миналата година разходите са покривани на 65% от осигурителни вноски, тази година, по-точно с този бюджет за следващата година, покритието от осигурителните вноски намалява на 56%, което засилва зависимостта на бюджета на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет. (Реплики от народния представител Борис Вангелов.) Няма нищо ли? Нещото, което го има, уважаеми господин Вангелов, е това, че ще страдат останалите системи в държавата, защото това е натиск върху публични финанси. От 4 млрд. лв. да увеличиш дефицита на 6 млрд. лв. означава, че някои от другите системи ще страдат. Ако това не е ясно, да го кажа по още по-ясен начин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Адемов, не влизайте в диалог. Моля Ви, по философията на Закона. Ако искате след това можете да си поговорите с господин Вангелов извън залата.
ХАСАН АДЕМОВ: Пак повтарям – ако няма риск в този бюджет, рискът е в дългосрочен план. В дългосрочен план фискалната политика, свързана с държавното обществено осигуряване, ако продължава по този начин, при всички положения ще бъде застрашена.
Проблемът не е в разходите. Проблемът е, че икономиката трудно ще се справи с този предубеден ръст за следващата година, трудно ще се справи да компенсира, което означава, че минаваме на дълго финансиране. Повтарям го за пореден път.
Няколко думи за минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст – гордостта на „Обединените патриоти“. Поздравления за това, че най-накрая успяхте да наложите с безпрецедентен натиск към управляващите от ГЕРБ размера на тази пенсия.
Колеги, вижте за какво става въпрос. Едва ли има някой в тази зала и извън тази зала, който да не е съгласен с факта, че пенсиите в България, особено минималните пенсии за стаж и възраст, са ниски. Въпросът е как да направим така, че тези хора да имат по-високи доходи? Дали да имат по-високи пенсионни доходи, дали трябва да бъдат подпомогнати със системата на социалното подпомагане?
Какъв е проблемът? Проблемът е, че тези 1 млн. 12 хил. пенсионери – половината от пенсионерите в България вече ще бъдат на минимален размер на пенсията. И някой от Вас ще каже: и какво от това? Какъв е проблемът всъщност, че половината от пенсионерите в България са на минимален размер? Проблемът се състои в това, че една много голяма част от тях – близо 70% нямат осигурителен принос, за да могат да разчитат на пенсията от 300 лв. Като нямат осигурителен принос, всеки месец – до месец юли, когато идва осъвременяването с 5%, всеки месец държавният бюджет ще дофинансира с 90 милиона на месец размера на тези пенсии. Допълнително, разбира се. За това става въпрос.
И още нещо – Вие предлагате увеличаване на минималния и максималните размери с 20%. В същия момент на всички останали пенсии увеличението е с 5%, при това – забележете – от 1 юли.
Какво им казваме на тези с размера на пенсиите между минималния и максималния размер? Не се осигурявайте на реалните доходи, вървете в сивия сектор, защото идва едно правителство, взема политическо решение и казва: всички пенсии ще бъдат равни, или половината от тях. Ето това е големият проблем, това е лошият сигнал, който даваме към осигурените в България, а не че увеличаваме размерите на пенсиите.
И още нещо, уважаеми колеги, Вие твърдите, че този бюджет не е предизборен! Щом твърдите, че не предизборен, защо това увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст не е от 1 юли? Защо от 1 януари? Четири години поред предлагаме осъвременяването на пенсиите да бъде от 1 януари, Вие отхвърляте това предложение всяка година. Защо се съгласявате сега? Важният отговор, естественият отговор е, защото наближават парламентарните избори.
Уважаеми колеги, независимо от това, че размахвате пръст, запомнете едно, чух напоследък, че „Обединени патриоти“ са увеличили…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако обичате, по Законопроекта, който обсъждаме. Не се отклонявайте, не търсете диалог със залата, много Ви моля! По философията на Законопроекта, ако имате някакви забележки по него, ако обичате.
Запазете тишина в залата, уважаеми колеги.
ХАСАН АДЕМОВ: Наскоро чух едно определение, че „Обединени патриоти“ са вдигнали петкратно размера на пенсиите. Сигурно е вярно това. Но аз искам да направя една препратка към далечната 2008 г. Тогава Тройната коалиция на пет стъпки увеличи размера на пенсиите – 2009 г., Вие сами ще кажете кой спечели парламентарните избори. Тоест, какъв е изводът? Изводът е, че със социален популизъм, със социални мерки, през социалното осигуряване, трудно се печели доверието на избирателя. Колкото по-бързо го разберете това, толкова по-добре.
На следващо място, не мога да не кажа няколко думи за другото предизборно обещание на „Обединени патриоти“. Уважаеми колеги, Вие обещахте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Адемов, втори път Ви предупреждавам. Ще Ви отнема думата. По Законопроекта, ако обичате.
ХАСАН АДЕМОВ: Точно по Законопроекта…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не търсете диалог със залата и не търсете разговор с политическа сила, ако обичате. В момента точката от дневния ред е – бюджетът на държавното обществено осигуряване.
ХАСАН АДЕМОВ: В бюджета на държавното обществено осигуряване влизат и инвалидните пенсии.
Ще Ви помоля да ми прибавите това време, което ми отнехте.
Инвалидните пенсии са част от бюджета, и то не каква да е част, а 1 млрд. и 700 млн. лв. Ако за Вас това не е важно нещо, за мен е изключително важно, защото това са разходи и това са разходи за сметка на дългово финансиране, а не за сметка на осигурителни вноски. Един милиард и 700 милиона е разходът за инвалидни пенсии. Разберете го това нещо. Вие обещахте, няма да спомена името на парламентарната група, ревизия на инвалидните пенсии. Нещо не я виждам тази ревизия в бюджета. Щяхте да спестите пари, с които да актуализирате, да осъвремените пенсиите. Вместо с ревизия на инвалидните пенсии, Вие осъвременявате пенсии на базата на дълга, който Ви го казах преди малко, колко е.
Какво предлагаме обаче ние от „Движението за права и свободи“? Уважаеми колеги, в Кодекса за социално осигуряване е казано, че размерът на пенсиите се определя, като доходът се умножи по коефициента 1,2 за всяка година прослужен стаж. Това, което ние предлагаме, е, за да има справедливост в тази система, защото най-големият проблем е липсата на справедливост, и това, което предлагате в този бюджет, също накърнява справедливостта. Понеже 1,2 в момента е замразен коефициент, ние предлагаме да размразим този коефициент, както беше прието 2015 г. – той да бъде увеличен на 1,3, за да може всички пенсионери, през осигурителния си стаж, абсолютно справедливо, да получат 10% увеличение. Това е Ваш проблем дали ще го приемете или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Накрая няколко думи за промените…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ръководството на групата иска ли удължаване на времето?
ХАСАН АДЕМОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Удължаваме времето.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми дами и господа, накрая искам да кажа няколко думи за това, което се предлага като промени в Кодекса за социално осигуряване. Подкрепяме прозореца от 1 януари до края на месец юли, тоест шестмесечния период, в който осигурените лица могат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в бюджета на държавното обществено осигуряване или в Сребърния фонд. Това е реакция към тези, които не са разбрали, особено за родените в 1960 г., които по една или друга причина са пропуснали предишните такива варианти, които бяха дадени в законодателството през 2015 г.
По отношение на мерките, свързани с корекция на индивидуалния пенсионен коефициент, да, ние подкрепяме тези мерки, особено мерките, които са свързани с изчистването на периодите, в които осигурените в универсални пенсионни фондове не са имали вноски в частните пенсионни фондове. Тоест периодите, в които не е имало осигуряване, не е имало превод на осигурителни вноски по индивидуалните партиди в универсалните пенсионни фондове, очевидно е, че трябва да бъдат изчистени, за да може коефициентът да бъде редуциран.
Сега обаче това, което искаме да дискутираме между първо и второ четене – дали следващата година 2021 г. да не направим така, че например месец юли или месец август да влязат тези промени за изчисляване на индивидуалния коефициент, за да може тези, които са родени в първата половина на 1960 г. до месец март, да могат и те да се възползват от възможността да имат предвидим индивидуален коефициент, за да не се налага в следващия вариант да преизчисляват наново своите пенсии. Това е, което исках да кажа накратко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър! С моите колеги от неформалната група на прогресивните социалисти няма да подкрепим Законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г.
Причините за това са очевидни, въпреки предвиденото увеличение на минималната пенсия – нищожното увеличение с 5%, и то чак от 1 юли догодина, всички останали пенсии за трудова дейност, заедно с подхвърлените само до месец март добавки от 50 лв., и продължаващата липса на загриженост към възрастните хора, и то в условията на невиждана здравна криза, която стопява и без това нищожните им доходи.
Продължавате да обричате нашите майки и бащи не просто на мизерно съществуване, а на борба за всяка глътка въздух. Имахте достатъчно време да проявите политическа воля и да направите стъпка към преизчисляването на пенсиите. Не пожелахте да го направите.
Възстановявате замразяването на максималния осигурителен доход, с което лишавате осигурителните фондове от огромни приходи. Замразявате обезщетението за бременност, за майчинство, максималното обезщетение за безработица, а увеличението на минималното обезщетение за безработица е нечувствително.
Уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, за съжаление, и в края на управлението Ви бедността и тежките неравенства, с които ще останете в историята, се запазват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплики? Няма.
Господин Петров, имате думата за изказване.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Аз ще бъда кратък в смисъл, че бюджетът, който се предлага сега, е разумен. Той отговаря на условията на икономическото развитие на България – бюджетна страна, която в настоящия период, единствена сред всички 27 страни на Европейския съюз, успя да удържи бюджета така както е – по споразуменията в Европейския съюз, с дефицит под 3%. Не бива да се отнасяме несериозно към една такава държава и към новия бюджет, който тя подготвя, и то веднага след като е бил повишен кредитният рейтинг на тази страна.
Във връзка с това искам да кажа, че въпреки увеличенията, които се предлагат в новия бюджет, минималната пенсия в България, която е 300 лв., остава по-ниска отколкото е в съседните страни. Това трябва да го имаме предвид и това, което трябва да знаем още е, че тази пенсия се увеличава много добре от 1 януари. Аз приветствам това, защото после в средата на годината ще има още едно 5% увеличение на тази минимална пенсия, за да се достигнат или поне да се доближим…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Само за една част.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Така е, за една част е – вярно, но те ще получат.
Другото, което искам да напомня, е, че един от изказалите се тук като министър в правителството на Тройната коалиция остави минимална пенсия от 136 лв. Аз искам да попитам дали оттогава досега агнешкото месо стана 28 лв., дали пилешкото стана 10 лв.? Какво се увеличи двойно? Как хората живееха с минималната пенсия, която този министър им остави – 136 лв. за хора, които имаха 38 години стаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., с № 002-01-60, внесен от Министерския съвет.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Прекъсваме сега и продължаваме след 20 минути.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят на Народното събрание предлага в седмичната Програма за работа на Народното събрание да бъде включена следната допълнителна точка: Проект на решение за приемане на правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради заболяването COVID-19 с акт на орган по чл. 61, ал. 2 и 3 от Закона за здравето. Вносители – народният представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Подлагам предложението на гласуване.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 г., № 002-01-59, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата за представяне на Доклада, госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Процедура по допуск – в залата да бъде допусната госпожа Росица Велкова, заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Прието е предложението.
Моля, поканете госпожа Велкова в залата.
Моля, продължете, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за държавния бюджетна Република България за 2021 г., № 002-01-59,внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На заседание, проведено на 5 ноември 2021 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
На заседанието присъстваха: Кирил Ананиев – министър на финансите; Калин Христов – подуправител на БНБ; Цветан Цветков – председател на Сметната палата; професор Борис Грозданов – председател на Фискалния съвет; Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор; представители на синдикатите и работодателските организации, и други.
Министър Ананиев представи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и подчерта, че разчетите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2023 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта от разходните дискреционни мерки, в това число и от временните мерки в условия на извънредни обстоятелства.
Разходните мерки за периода 2021 – 2023 г. са основно социално-икономически по своя характер: социални мерки за закрила на най-уязвимите групи, мерки за подкрепа на бизнеса и заетостта и мерки за преодоляване разпространението и за лечение на COVID-19.
Макроикономическа прогноза 2021 – 2023 г.
Основни макроикономически показатели:
1. Брутен вътрешен продукт
Растежът на БВП ще достигне 2,5% през 2021 г. Растежът на БВП ще се ускори до 3% през 2022 г. и 3,2% през 2023 г.
2. Пазар на труда
Прогнозираната заетост за 2021 г. е 0,9% след очакван спад за 2020 г. Заедно с процеса на възстановяване на заетостта се очаква и коефициентът на безработица да намалее първоначално до 5,2% през 2021 г., а през следващите години и до 4,6%, на което ниво да се стабилизира.
3. Инфлация
Инфлационните процеси през 2021 г. ще зависят преди всичко от степента на възстановяване на международните цени на суровините и на цените на петрола. В края на 2021 г. се прогнозира инфлацията да се ускори до 2,8%, а средногодишната инфлация до 2,1%.
Фискална политика и основни параметри за периода 2021 – 2023 г.
Приходите за периода 2021 – 2023 г., изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,3% до 37,6%, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 г. Разходите, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 42,2% до 39,6% и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за бюджетното салдо.
Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020-а и 2021 г. надвишават 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки те са в рамките на ограничението.
В средносрочен план дефицитът по Консолидираната фискална програма (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4% от брутния вътрешен продукт през 2020 г. (ревизирана оценка), до 3,9% от брутния вътрешен продукт през 2021 г., до 2,0% от брутния вътрешен продукт през 2022 г. и до 1,8% от брутния вътрешен продукт през 2023 г., като се предвижда дефицитът по Консолидираната фискална програма да се вмести в рамките на ограничението от 2% от брутния вътрешен продукт по Закона за публичните финанси. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020-а и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2% от брутния вътрешен продукт в разглеждания период.
Предвижда се консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ (на начислена основа) към края на периода, като съответно отрицателното салдо по бюджета за 2020 г. постепенно да намалее в периода 2021 – 2023 г. През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2% от брутния вътрешен продукт. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5% от брутния вътрешен продукт за 2021 г., 1,9% за 2022 г. и 2,3% от брутния вътрешен продукт за 2023 г. При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5%.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2021 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2021 – 2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт да нарасне от 25,6% към края на 2021 г. до 28,2% в края на 2023 г.
Разходни политики и приоритети на бюджет 2021 г.
На първо място – Политика по доходите
Предвижда се увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв.
През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 360,0 млн. лв. За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30% от 1 август 2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19. Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството, включително и увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт.
Образование – вторият приоритет
Продължава реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители, като база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование за постигане на по-високи образователни резултати.
Трети приоритет – Политика в областта на здравеопазването
Политиката в областта на здравеопазването е с основен фокус върху осигуряването на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19, с оглед гарантиране предоставянето на пациентите на необходимата медицинска грижа, и същевременно се предпази здравето на работещите.
Социална политика
Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата, особено сред младежите, както и подобряване на адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.
Пенсионна политика
Пенсионната политика продължава да се усъвършенства, за да отговори на предизвикателствата.
В бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва: 474,0 млн. лв. за увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лв. на 1440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в това число за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318,0 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г., включително.
Политика в областта на отбраната
Осигурени са средства за поддържане и развитие и модернизация на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана. За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на сто от брутния вътрешен продукт, което е с 0,05% от брутния вътрешен продукт повече от референтния процент на разходите към брутния вътрешен продукт по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от брутния вътрешен продукт.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. е предвиден буфер в размер на 5 на сто от разходите, предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет, в случай че ситуацията с пандемията COVID-19 се влоши значително, което да доведе до необходимост от осигуряване извънредно на ресурси, свързани с лечението на заболелите български граждани, с оглед опазване на тяхното здраве.
От предвиденото ограничение за буфериране на средства в размер на 5 на сто са изключени разходите за делегираните бюджети в системата на предучилищното и училищното образование и Националния институт по метеорология и хидрология, и предоставените трансфери за държавните висши училища, Българската академия на науките и Селскостопанската академия.
Бюджетни взаимоотношения на държавния бюджет с общините за 2021 г.
Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет са в общ размер на 4 934,2 млн. лв. Предвидено е увеличение спрямо държавния бюджет за 2020 г. със 731,7 млн. лв., в това число: на общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 679,3 млн. лв.; на изравнителната субсидия – с 22,4 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – с 5,0 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи – с 25,0 млн. лв.
Бюджет на съдебната власт за 2021 г.
Висшият съдебен съвет предлага за 2021 г. намаление на приходната част със 7,0 млн. лв. и увеличение на разходната със 138,6 млн. лв. спрямо одобрените със Закона за държавния бюджет за 2020 г.
Министерският съвет предлага за 2021 г. увеличение на разходите със 109,0 млн. лв., а не със 138,6 млн. лв., колкото е предложено от тях, спрямо одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
При посочените от Министерския съвет приходи и разходи бюджетното взаимоотношение с централния бюджет става 771,3 млн. лв., което е в повече със 116,0 млн. лв. от бюджетното взаимоотношение за 2020 г.
Бюджет на Народното събрание за 2021 г.
За бюджета на Народното събрание за 2021 г. са предвидени приходи от 1,5 млн. лв.; разходи от 83,0 млн. лв., от които текущи разходи – 75,5 млн. лв., капиталови разходи – 7,0 млн. лв., и резерв за неотложни и непредвидени разходи – 0,5 млн. лв., и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет от 81,5 млн. лв.
Изготвените разчети предвиждат дефицитът по КФП за 2020 г. да се увеличи до 5,2 млрд. лв. – 4,4% от прогнозния БВП.
Постоянните комисии на 44-тото народно събрание на свои заседания са разгледали, обсъдили и изразили подкрепата си по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
След приключване на дискусията в Комисията по бюджет и финанси се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без гласове „за“ и „против“, „въздържал се“ 17 народни представители.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за“ 10 народни представители, „против“ 7, без „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Следва Докладът на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Илиева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На свое заседание, проведено на 4 ноември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди горепосочения законопроект.
На заседанието присъстваха: oт Министерството на правосъдието: господин Стоян Стоянов – главен секретар; oт Министерството на финансите: госпожа Маруся Гръбчева – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“; oт Висшия съдебен съвет: господин Боян Магдалинчев – представляващ, и от Инспектората към Висшия съдебен съвет: госпожа Теодора Точкова – главен инспектор.
Проектът на бюджет на съдебната власт за 2021 г., изготвен от Висшия съдебен съвет, беше представен от господин Магдалинчев, който посочи, че бюджетът, отразен в чл. 2 от Законопроекта, е изготвен въз основа на aктуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2023 г. и оценката за очакваното изпълнение на бюджета за 2020 г. Той добави, че водещ принцип при разработването му е гарантирането на независима съдебна власт и прогнозиране на оптималния размер на необходимите средства за обезпечаване на нормалното функциониране на съдебните институции.
По отношение на приходната част предложенията по чл. 2 като абсолютна стойност в двата проекта съвпадат. Министерският съвет предвижда спрямо предложения от Висшия съдебен съвет проект за бюджет по-големи приходи от съдебни такси и доходи от собственост и по-малко постъпления от глоби, санкции, наказателни лихви и други приходи. От Висшия съдебен съвет и от Министерския съвет прогнозират постъпленията от приходи, помощи и дарения да са в размер на 109,0 млн. лв., като е налице намаляване на общия размер на приходите спрямо 2020 г. със 7 млн. лв.
Висшият съдебен съвет прогнозира увеличение на разходите през 2021 г. със 138,6 млн. лв. спрямо одобрените бюджетни разходи за 2020 г. Така разчетен, размерът на разходите за 2021 г. възлиза на 909,9 млн. лв. В мотивите на Висшия съдебен съвет е посочено, че при изготвянето му са отразени числеността на магистратите и служителите от съдебната администрация и необходимите средства за обезпечаване на дейността на информационни системи за реализиране на електронното правосъдие.
Предвидени са средства, необходими за индексиране на заплатите спрямо утвърдения бюджет за 2020 г., средства за облекло, както и средства за трудовите възнаграждения и осигурителните вноски за планираното увеличаване с 332 нови щатни бройки за длъжностите „съдебен помощник“, „системен администратор“ и „съдебен деловодител“, както и 99 щатни бройки за длъжностите – младши магистрат.
Господин Магдалинчев добави, че проектът предвижда средства за изпълнение на разпоредбите на чл. 360е от Закона за съдебната власт и за обезпечаване на разходите в областта на електронното управление и въвеждането на Единната информационна система на съдилищата. Проектът на Висшия съдебен съвет предвижда също увеличаване на средствата за капиталови разходи с 31,1 млн. лв. повече от одобрените за 2020 г., които средства са необходими за управление на недвижимите имоти и за осигуряване на сградната и техническата обезпеченост на съдебната власт.
Министерският съвет, като отчита заявените от Висшия съдебен съвет искания за обезпечаване на изплащането на възнаграждения и социални осигуровки на заетите в съдебната система, съгласно законовите изисквания и възможностите на бюджета предвижда увеличение на разходите спрямо приетия за 2020 г. със 109,0 млн. лв., или общо разходи в размер на 880,3 млн. лв.
Планираните от Министерския съвет средства за текущи разходи за обезпечаване дейността на съдебните институции са в размер на 851,3 млн. лв., като увеличението спрямо 2020 г. е в размер на 105 млн. лв. Тези средства включват разходите за персонал на заетите в съдебната система, обезпечаване на изпълнението на Бюрото по защита при главния прокурор, разходите в областта на електронното управление и поетапното въвеждане на Единната информационна система на съдилищата.
В тази част проектът на бюджет на Висшия съдебен съвет предвижда текущи разходи в размер на 853,5 млн. лв.
В частта на капиталовите разходи Министерският съвет предвижда 28,4 млн. лв., като увеличението спрямо 2020 г. е в размер на 4 млн. лв. Проектът за бюджет, представен от Висшия съдебен съвет, предвижда капиталови разходи, в това число придобиване на дълготрайни активи и основни ремонти, в размер на 55,4 млн. лв.
По отношение на максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., двете предложения съвпадат, като се предлага сумата от 134 522,1 млн. лв. По отношение максималния размер на новите задължения Висшият съдебен съвет предлага сумата от 101 459,5 млн. лв., а Министерският съвет планира размерът на нови задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани, да е 121 856,5 млн. лв.
Министерският съвет подкрепя предложените от Висшия съдебен съвет редакции на разпоредбите на чл. 2, ал. 4, 5, 6 и 7.
Господин Магдалинчев посочи, че предложените бюджети се различават в разходната част. Госпожа Точкова изрази подкрепа по отношение на бюджета на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
В частта „Разходи“ е налице увеличение на бюджета за 2021 г. спрямо 2020 г. с 65,6 млн. лв., като общо планираните от Министерския съвет разходи възлизат на 364,8 млн. лв.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Христиан Митев.
Господин Митев посочи, че ще подкрепи Законопроекта за 2021 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет, като изрази увереност, че предложените разчети ще осигурят нормалното функциониране на органите на съдебната власт.
Господин Зарков посочи, че парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепи проектите за бюджет, изготвени от Висшия съдебен съвет и от Министерския съвет, като акцентира върху затрудненията по актуализиране на съдебната карта, по намаляването на натовареността на магистратите и по въвеждането на електронното правосъдие.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси:
По предложения чл. 2 от Законопроекта:
- без гласове „за“, със 7 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет;
- с 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.
По предложения чл. 13 от Законопроекта:
- с 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Илиева.
Следващият Доклад е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Моля колегите да четат само резюмето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 ноември 2020 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
На заседанието присъстваха: Росица Велкова – заместник-министър на финансите, Стамен Янев – заместник-министър на икономиката, Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма.
Основните приоритети на държавния бюджет за 2021 г. продължават да са политиката по доходите, образованието, здравеопазването, отбраната, социалната политика, пенсионната политика. Приоритет остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.
Финансовата рамка на Проектобюджета на Министерството на туризма за 2021 г. е: приходи в размер на 5 184 800 лв., разходи в размер на 19 648 500 лв. и трансфери в размер на 19 868 200 лв.
По Проектобюджета на Министерството на икономиката за 2021 г. са заложени приходи, които възлизат на 27 074 800 лв., като те запазват размера си от 2020 г.
Общият размер на предвидените разходи за реализиране на политиките на Министерството и на Програма „Администрация“ е 101 329 300 лв., в това число ведомствени разходи – 76 279 300 лв., и администрирани разходи – 25 050 000 лв.
В хода на дискусията народният представител Валери Симеонов попита как ще бъдат намалени таксите за ползването на плажните съоръжения и принадлежности, какъв е предвиденият механизъм и правната форма; направен ли е анализ на изразходваните средства за ваучери за почивка в размер на 210 лв.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „въздържал се“ 19 народни представители, без „за“ и „против“.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за“ 12 народни представители, „против“ 7, без „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Александров.
Комисия по енергетика – резюме на Доклада, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо вицепремиер, господин Министър, уважаеми колеги! Чета в резюме „Доклад относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания законопроект.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, Комисията за енергийно и водно регулиране и Агенцията за ядрено регулиране.
Госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, представи Проектобюджета за ръководеното от нея министерство за следващата година, който предвижда приходи на стойност 171 768,0 хил. лв., като приходите са увеличени с 20 350,0 хил. лв. спрямо 2020 г.
Предвидените разходи са в размер на 73 724,0 хил. лв., или намалението спрямо миналата година е в размер на 7 848,5 хил. лв. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 801,5 хил.лв. спрямо 2020 година, или предвидените разходи за периода за 2021 г. са в размер на 8 688,0 хил. лв.. Предвидено е увеличение на средствата за персонал с 10 на сто спрямо утвърдените за 2020 г., в изпълнение на политиката на правителството за увеличаване на доходите.
Представителите на Комисията за енергийно и водно регулиране и Агенцията за ядрено регулиране заявиха положително становище относно предоставения проектобюджет за следващата година.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по членове 1 и 2 – „за“ и „против“ няма, и „въздържал се“ 14 народни представители.
2. По Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становище на Министерския съвет по членове 1 и 2 – „за“ 9, „против“ 5, и „въздържал се“ няма.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становището на Министерския съвет по членове 1 и 2, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Николов.
Следващият Доклад е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Кой чете Доклада?
Да, господин Ташков.
След което следват Комисията по външна политика и Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет.
На ред на редовно заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., съвместно с Комисията по енергетика, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Надежда Генова – директор на дирекция „Финанси на общините“ в Министерството на финансите, експерти от двете министерства и представители на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Надежда Генова, която представи пред народните представители информация за общата рамка на бюджета, предвижданията на тригодишната бюджетна прогноза и обърна подробно внимание на предвижданията на Законопроекта в частта му за взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините общо и по отделните функции.
С Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. се предвижда обща субсидия за делегираните от държавата дейности 4 332 483,6 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия 329 426,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 48 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 224 110,2 хил. лв.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова представи пред Комисията Проекта за бюджет на министерството и информация за предвидените в Проекта средства по основните политики, програми и дейностите, осъществявани от Министерството. Министърът обърна внимание на средствата, предвидени в Проекта за осъществяване на дейностите от Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Дирекцията за национален строителен контрол.
В постъпилото в Комисията становище на Националното сдружение на общините в Република България са отчетени като положителен резултат увеличаването на средствата за общините в сравнение с бюджета за 2020 г., като същевременно са направени предложения за допълнително увеличаване на трансферите в определени дейности. Мотивите и конкретният размер на необходимите допълнителни средства за общините подробно са изложени в протокола за проведените консултации по Законопроекта, подписан между министъра на финансите и сдружението, като е направена подробна аргументация за необходимостта от увеличаване на средствата.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси, свързани с постъпленията и очакваните приходи от тол такси, осигуряването на средства за Програмата за саниране на жилищни сгради, за пречиствателни станции за питейни води в населените места и други, на които отговориха представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Агенция „Пътна инфраструктура“. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление: „за“ и „против“ няма и 16 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, с включен проект на Висшия съдебен съвет по членове 1 и 2, да не бъде приет на първо гласуване; и с 9 гласа „за“, 7 „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, със становището на Министерския съвет по Проекта на Висшия съдебен съвет по членове 1 и 2, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ташков.
Резюмето на Доклада на Комисията по външна политика.
Следващите два доклада са на Комисията по отбрана и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект, № 002-01-59, за държавния бюджет на Република България за 2021 г., внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2020 г., Комисията по външна политика на Народното събрание разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. в частта му за Министерството на външните работи.
Проектът на бюджет на Министерството на външните работи за 2021 г. беше представен от господин Иван Найденов – постоянен секретар. Госпожа Мария Иванова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи“ на Министерството на финансите запозна Комисията с общата рамка и приоритетите на бюджет 2021.
За целите на програмното бюджетиране и предвид административното функционално разпределение в дейността на Министерството на външните работи за постигане на по-голяма отчетност са формулирани единадесет програми, разпределени в три политики: „Развитие на ефективна дипломатическа служба“, „Публична дипломация“ и „Активна двустранна и многостранна дипломация“. В рамките на тези политики са разпределени единадесет програми, които систематизират задачите и целите пред дипломатическата служба.
С Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са определени: приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за Министерството на външните работи. В сравнение с бюджет 2020 г., собствените приходи са намалени с 10 109 800 лв., разходният таван е увеличен с 9 311 400 лв., а субсидията е увеличена с 19 421 200 лв.
Основните параметри в Проекта за бюджет за 2021 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните:
- собствените приходи са в размер на 46 679 200 лв.;
- разходите са в размер на 150 557 900 лв.;
- субсидията е в размер на 103 878 700 лв.
Утвърждава се разпределение на разходите по политики и бюджетни програми за 2021 г., както следва:
- политика в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба – 128 447 700 лв. В сравнение с бюджета за 2020 г. повишението е с 8 901 300 лв.;
- политика в областта на публичната дипломация – 1 189 500 лв. В сравнение с бюджета за 2020 г. повишението е с 249 600 лв.;
- политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация – 20 920 500 лв. В сравнение с бюджета за 2020 г. повишението е с 160 500 лв.
Утвърждават се максималните разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на външните работи, които са в размер на 111 945 600 лв.
Утвърждават се целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 6 000 000 лв., които не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5% от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.
Следва да продължи работата между Министерството на външните работи и Министерството на финансите за преустановяване на функциониращия модел в Министерството на външните работи за намаляване на левовите възнаграждения на дългосрочно командированите служители.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 10 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект, № 002-01-59, за Държавния бюджет на Република България за 2021 г., внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Следващото резюме на Доклада е на Комисията по отбрана.
Господин Тошев, заповядайте.
Следващите два доклада са на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по земеделието и храните.
Господин Тошев, не се закачайте, а бързичко идвайте тук да прочетете резюмето.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
„На заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков и Маруся Гарбачева – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“ на Министерството на финансите.
Становището на Министерството на отбраната беше представено от заместник-министър Величков, който изрази удовлетворение от бюджета на Министерството на отбраната и отделените допълнителни средства в централния бюджет. Положително е, че наред със средствата за персонал, минимално нарастват и капиталовите разходи, което в трудните условия на преодоляване на последиците от пандемията COVID-19, осигурява стабилност за изпълнение на по-малките проекти за модернизация от портфолиото на Министерството на отбраната. Особено важно е, че на основа на годишните разчети в централния бюджет са осигурени средства за проектите за модернизация на Военновъздушните сили, Военноморските сили и Сухопътните войски в частта им за 2021 г.
Представителят на Министерството на финансите госпожа Маруся Гарбачева отбеляза общата социална насоченост на бюджета и приоритетното финансиране на отбраната заедно с образованието, здравеопазването, социалната политика за запазване на заетостта, мерките за устойчивост на системите за социална закрила и пенсионната политика. Беше потвърдено въвеждането на методиката на НАТО и бяха посочени увеличените средства по конкретните параметри на бюджета за отбрана.
В разискванията взеха участие народните представители Кольо Милев, Валентин Радев, Николай Цонков, Симеон Симеонов, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Милен Михов.
След приключването на обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 17 народни представители: с 10 гласа „за“, 6 „против“ и 1 „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Много добре излязохте от положението за седемте.
Следващият Доклад – резюме на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Следващите два доклада след него – на Комисията по земеделието и храните и на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ДОКЛАДЧИК ТАНЯ ПЕТРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 ноември 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
На заседанието присъстваха: господин Христо Терзийски – министър на вътрешните работи, госпожа Боряна Цветкова – директор на дирекция „Планиране и управление на бюджета“ към Министерството на вътрешните работи; господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“ към Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от министър Христо Терзийски.
Предвидените общо приходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г. са в размер на 232 000,0 хил. лв.
От предвидените текущи разходи по Проекта на бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2021 г. 1 735 836,4 хил. лв. са разчетени за персонал, което е увеличение с 204 397,9 хил. лв. в сравнение с 2020 г.
Определените капиталови разходи за 2021 г. са в размер на 14 947,0 хил. лв.
За политиката в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред са предвидени средства в размер на 1 092 263,7 хил. лв. спрямо 967 441,2 хил. лв. за 2020 г.
За политиката в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси са предвидени средства в размер на 263 576,2 хил. лв.
За политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации са предвидени средства в размер на 319 221,2 хил. лв.
За политиката в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните са предвидени средства в размер на 197 712,3 хил. лв.
По отношение бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за 2021 г. са предвидени общо разходи в размер на 4 348,6 хил. лв.
По отношение на Комисията за защита на личните данни в Законопроекта са предвидени приходи в размер на 300,0 хил. лв. и разходи в размер на 3 220,5 хил. лв.
Със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. за дейността на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ са предвидени 48 849,6 хил. лв., в това число текущи разходи от 21 711,2 хил. лв.
След закриване на дискусията, в която участваха народните представители Иван Иванов, Красимир Ципов, Маноил Манев и Валентин Радев, се извърши гласуване при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.: без „за“, „против“ – 8, „въздържал се“ – 11.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.: „за“ 11, „против“ 8, без „въздържал се“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за Доклада на Комисията по земеделието и храните, госпожо Белова.
След това са Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 4 ноември 2020 г., на което обсъди цитирания законопроект.
Основните параметри на Законопроекта в частта „селско стопанство“ са следните:
По Проекта на бюджет на Министерството на земеделието, храните и горите за 2021 г. предвидените приходи са в размер на 149,4 млн. лв. Предложеният разходен таван е 243,5 млн. лв.
По Проекта на бюджет на Държавен фонд „Земеделие“ за 2021 г. предвидените приходи са в размер на около 3,5 млн. лв. Разходният таван на Фонда е около 370,9 млн. лв.
По линия на Общата селскостопанска политика по схемата за единно плащане на площ за директни плащания се предвижда да бъдат усвоени 1 млрд. 604 млн. 900 хил. лв. европейски средства.
По втория стълб на Общата селскостопанска политика за развитие на селските райони са предвидени 1 млрд. 123 млн. 300 хил. лв., от които 922 млн. 300 хил. лв. – европейски средства.
По линия на Общата рибарска политика средствата са 38,4 млн. лв.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните:
- без гласове „за“, 1 „против“ и 15 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2;
- с 10 гласа „за“, 6 „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., със Становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Белова.
Резюме на Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Госпожо Ангелова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по труда, социалната и демографската политика за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджетна Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване, разгледа и обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
Приоритетите само в социалния сектор са както следва:
Политика по доходите. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2023 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като този размер ще се запази и през следващите две години.
През 2021 г. са планирани целогодишни средства за осигуряване на увеличението с 30% от 1 август 2020 г. на разходите на персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в това число за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството.
Бюджет 2021 предвижда увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономическите мерки на правителството.
Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата, устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.
В бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва:
- 10,0 млн. лв. за активни политики на пазара на труда, които ще бъдат основно насочени за обучение на безработни лица за придобиване на „Дигитална компетентност“;
- 300,0 млн. лв. за продължаване на мярката „60/40“ за запазване на работните места;
- 297,3 млн. лв. за увеличение на средствата за краткосрочни обезщетения и помощи;
- 73,0 млн. лв. за целева помощ на семействата с деца до 14-годишна възраст, при които родителите не могат да извършват дистанционно работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка;
- 390,0 млн. лв. за отпадане на доходния критерий за достъп до месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование по Закона за семейни помощи за деца;
- 10,0 млн. лв. за целеви помощи за отопление;
- 21,4 млн. лв. за актуализиране на финансовата подкрепа за хората с увреждания по Закона за хората с увреждания;
- 122,0 млн. лв. за механизма за личната помощ по Закона за личната помощ;
- 79,7 млн. лв. за социална услуга „Асистентска подкрепа“, като делегирана от държавата дейност;
- 47,0 млн. лв. за еднократна финансова подкрепа за хранителни продукти, в размер на 120 лв. годишно, на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях е от 300,01 лв. до 369 лв., включително.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване с резултати:
1. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.: без „за“, без „против“, 18 гласа „въздържал се“.
2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г.: 11 гласа „за“, 7 гласа „против“, без „въздържал се“.
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Резюме на Доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание ще представя:
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за държавния бюджетна Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 ноември 2020 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Постъпилите в Комисията по образованието и науката становища от Синдиката на българските учители и от работодателските организации в системата на средното образование изразяват подкрепа за мерките за финансиране. Предлагат да се отделят целеви средства за осигуряване закупуването на дезинфектанти и за система за въздухопочистване на кабинети и общи помещения на образователните институции.
Синдикатът предлага да се повишат средствата за делегираните дейности в образованието със 150 млн. лв.
В становището си Националният браншов синдикат „Висше образование и наука“ изразява пълната си подкрепа.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Българската академия на науките настояват висшите училища и БАН да бъдат изключени от ограничението за изпълнение на разходите и трансферите в размер на 95 на сто, предвидени в Законопроекта.
Общият размер на разчетените разходи за образование за 2021 г. е 5 642,3 млн. лв., което представлява 4,5% от брутния вътрешен продукт при 4 823,5 млн. лв. за 2020 г. Ръстът на разходите за образование спрямо 2020 г. е в размер на 818,9 млн. лв., от които 728,1 млн. лв. са за сметка на националния бюджет и 90,8 млн. лв. са за сметка на средства от Европейския съюз.
В областта на висшето образование приоритет за 2021 г. е увеличаването на възнагражденията за най-ниските академични длъжности. Общият размер на предвидените от бюджета на МОН трансфери за държавните висши училища е в размер на 592,7 млн. лв. Допълнителните средства за 2021 г. са в размер на 65,9 млн. лв.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: 13 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Резюмето на Доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК КАЛИН ВЕЛЬОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
На свое редовно заседание, проведено на 4 ноември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, госпожа Зоя Касърова – държавен експерт в Министерството на финансите, госпожа Силвана Перозова – директор дирекция „Финанси“ в Министерството на младежта и спорта.
Господин Красен Кралев представи бюджета в областта на политиките за младежта и спорта. Като представител на сектор „Култура“ с огромно задоволство искам да отбележа, че в изпълнение на приетите изменения в Закона за хазарта през текущата година за първи път в Проектобюджета на Министерството на младежта и спорта за 2021 г. е предвиден трансфер в размер на с 3,4 млн. лв. за дейности, финансирани от Национален фонд „Култура“, които не са включени в разходната част по програми на Министерството.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев, Славчо Атанасов и Стефан Апостолов, като се оформиха две групи становища. Госпожа Лечева и господин Ченчев заявиха, че няма да подкрепят бюджет 2021 г. на Министерството на младежта и спорта, като изразиха съмнение в ефективността му предвид начина на разпределение на финансовите средства по политики.
Народните представители Славчо Атанасов и Стефан Апостолов изразиха своята подкрепа, като посочиха, че бюджет 2021 г. се увеличава с 18% в сравнение с 2020 г. и отбелязаха като положителна политика двойното увеличение на средствата, директно насочени към спортните клубове.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 11 гласа „за“, 4 гласа „против“, без „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., заедно с приложенията към него.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Вельов.
От Комисията по здравеопазването?
Госпожо Дариткова, имате думата.
След това следва Комисията по околната среда и водите и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването, проведено на 5 ноември 2020 г., беше разгледан и обсъден Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
На заседанието присъстваха министърът на финансите – господин Кирил Ананиев; представители на Министерството на финансите; синдикатите; работодателите; и на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Кирил Ананиев, който запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в Проектобюджета на държавата за 2021 г.
По Бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. са предвидени допълнителни средства за увеличаване на възнагражденията на персонала в структурите в системата на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, в това число и за извънреден труд на органите, осъществяващи епидемиологичния контрол, за субсидии за лечебните заведения за болнична помощ за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, в това число за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни болести, психични заболявания, активна туберкулоза, както и за лечебни заведения в отдалечени и труднодостъпни райони за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести, за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв с цел осигуряване на качествени кръвни продукти, за здравноосигурителни плащания с оглед осигуряване на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица, за осигуряване на ваксини и на лекарствени продукти за лечение на COVID-19, за изграждане на Националната здравна информационна система посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване, като и дооборудване на материалната база на лечебните заведения и за изграждане на Национална педиатрична болница.
В дискусията взеха участие представители на Националното сдружение на общините в Република България и Конфедерацията на труда „Подкрепа“, които информираха народните представители, че в контекста на разрастващата се пандемия от COVID-19 следва да се направят известни промени в Проектобюджета, които да отговорят на затруднената ситуация в страната. Беше посочено, че конкретните предложения на двете организации са подробно изложени в писмените им становища, като се изрази надежда, че те ще бъдат обсъдени и възприети между първо и второ гласуване на Законопроекта.
След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати:
1. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.: „за“ 1, „против“ 4 , „въздържал се“ 8 .
2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.: „за“ 9 , „против“ 4, без „въздържал се“.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Следващият Доклад е на Комисията по околната среда и водите.
След нея следват Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по културата и медиите.
ДОКЛАДЧИК ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На съвместно заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледаха Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Основните приоритети на бюджет 2021 г. в частта, касаеща политиките в опазването на околната среда, бяха представени от министър Димитров. Той посочи основните параметри за Министерството на околната среда и водите: очаквани приходи – 42,5 млн. лв., разходи – 64,6 млн. лв.
Министърът представи и бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, който за 2021 г. е в рамките на 70 млн. лв., като отново най-голям е делът на разходите в сектор „Води“ – 40,15 млн. лв. За сектор „Управление на отпадъците“ се планират 14,1 млн. лв. Предвижданият размер на плащанията по Оперативна програма „Околна среда“ е в размер на 549 млн. лв.
По Законопроекта взеха отношение народните представители Атанас Костадинов, Ерджан Ебатин, Джевдет Чакъров, Румен Георгиев и Ивелина Василева.
След приключване на дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с: 11 гласа „за“, 8 гласа „против“, без „въздържал се“ изрази следното становище:
Комисията подкрепя Проектозакона и заложените в него показатели по отношение на опазването на околната среда и водите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Люртова.
Следваща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Летифов, имате думата.
След това следват двете резюмета на доклади от Комисията по културата и медиите и от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 4 ноември 2020 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха: господин Иван Марков – главен секретар на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Кирил Дойчинов – главен секретар на Държавна агенция „Електронно управление“, както и представители на Министерството на финансите и на синдикалните организации.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2021 г. бе представен пред членовете на комисията от господин Иван Марков.
Разчетените собствени приходи по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – МТИТС, които се администрират от Централно управление и второстепенните разпоредители, са в размер на 175 930,7 хил. лв. за 2021 г.
През 2021 г. Министерството предвижда да разходва, трансферира и координира 2 587 492,4 хил. лв. за програми в областта на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В общия размер на разходите е значителен относителният дял на капиталовите разходи за големи инвестиционни проекти, както и проекти по Механизма за свързаност в Европа.
От общия обем на разходите за 2021 г. 2 587 492,4 хил. лв. се предвиждат 1 522 576 хил. лв. да бъдат осигурени по сметките за средствата от Европейския съюз и от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средствата от Европейския съюз 734 46,4 хил. лв. от централния бюджет в това число погашения и лихви по държавни инвестиционни заеми 49,575,4 хил. лв.; 330 870 хил. лв. от бюджета на Министерството.
Към бюджета на Министерството за периода 2022 – 2023 г. в програмния му формат са отнесени трансферите за капиталови разходи от държавния бюджет за изграждане на железопътна, водна и въздушна инфраструктура, както и субсидиите за Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД.
Необходимите средства за капиталов трансфер от държавния бюджет за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД са разчетени на база необходимостта от обновяване на подвижния състав и в съответствие със стратегическите цели за закупуване на нов подвижен състав. Предвидено е средствата за капиталови трансфери за 2021 г. да бъдат в размер на 109 000 хил. лв., тоест намаление с 30 000 хил. лв. спрямо 2020 г.
За 2022 г. се предвижда средствата за капиталови трансфери да бъдат 49 000 хил. лв. и за 2023 г. – в размер на 59 000 хил. лв.
Във връзка със задължението на „Български пощи“ ЕАД да извършва услуга от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания, с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа на територията на Република България в Проекта на закон за държавния бюджет за 2021 г. са планирани средства в размер на 25 032 хил. лв.
В хода на заседанието бяха представени и обсъдени проектобюджетите за 2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и Държавна агенция „Електронно управление“.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 9 гласа „за“ и 7 гласа „против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“ Това беше резюме на Доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Доклад на Комисията по културата и медиите.
Следва Доклад на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите и Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ДОКЛАДЧИК КАЛИН ВЕЛЬОВ: Благодаря, господин Председател.
„Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
В обсъждането участваха представители на Министерството на културата, Министерството на финансите, Българската телеграфна агенция, Българското национално радио и Българската национална телевизия.
По време на дискусията взеха отношение народните представители Иван Ченчев, Евгени Будинов, Калин Вельов, Емилия Милкова и Тома Биков. Народните представител Калин Вельов и Емилия Милкова обявиха, че ще направят предложение да се увеличи с 25% стандартът за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2021 г. в частта, касаеща финансирането на регионалните библиотеки.
След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без гласове „за“ и „против“, 10 гласа „въздържал се“.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: 10 гласа „за“, 5 гласа „против“, без „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вельов. Добро представяне.
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите – госпожо Добрева.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА ДОБРЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Павлета Торлева – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ на Министерството на финансите.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2021 г. е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2023 г.
Общо предвидените средства по консолидираната фискална програма за юридическите лица с нестопанска цел възлизат на 332,3 млн. лв., което представлява с 64,8 млн. лв. повече спрямо утвърдените през 2020 г. Допълнителните средства са свързани с осигуряване на ресурси за ограничаване на разпространението на пандемията от COVID-19, както и с предвидени законодателни ангажименти.
След проведената дискусия Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 8 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Добрева.
Комисията по вероизповеданията и правата на човека – господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми госпожо Вицепремиер, господин Министър!
Господин Председател, благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
На заседанието присъстваха: господин Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, доцент доктор Диана Ковачева – Омбудсман на Република България, доцент доктор Баки Хюсеинов – заместник председател на Комисията за защита от дискриминация, и госпожа Петя Първанова – председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Ивайло Танев, който запозна народните представители с общата рамка и приоритетите в бюджет 2021 г., фокусирани върху секторите социална политика и политика по доходите, пенсионна политика, образование, здравеопазване и отбрана.
За институцията Омбудсман на Република България доцент Ковачева изрази подкрепата си за Законопроекта в частта „Омбудсман“ и представи обосновка на необходимостта от допълнителни бюджетни средства за ефективното функциониране на институцията. Омбудсманът подчерта, че проявява разбиране към трудната финансова ситуация, предизвикана от извънредната обстановка на работа в условията на пандемия, и очаква отпускането на бюджетни средства при възможност.
За Комисията за защита от дискриминация доцент Хюсеинов посочи, че заложените средства не са достатъчни за ефективното функциониране на Комисията като независим орган за превенция, контрол и защита от дискриминация. Необходимо е допълнително финансиране за разкриване на нови регионални офиси в страната.
На Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет госпожа Първанова отбеляза, че предвиденият бюджет за 2021 г. и одобрените средства по проекти и грантови споразумения от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ дават възможност на Агенцията да изпълнява функциите си в областта на международната закрила.
Отпуснатата субсидия за вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията, е в размер на 38 640 000 лв. – с 5 300 000 лв. повече от бюджет 2020 г. В това число само искам да посоча, че са отделени пари, в тази сума, разбира се, 600 000 лв. за Рилския манастир, 200 000 лв. за Троянския манастир и 200 000 лв. за Бачковския манастир. Знаете, че това са паметници на културата с национално и световно значение.
След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 9 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“ Благодаря Ви, колеги, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велчев.
Следва Докладът на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Господин Ячев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Уважаема госпожо Председател! Ще Ви представя кратко резюме на:
„ДОКЛАД
на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое редовно заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., разгледа на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., заедно с Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2023 г., представляваща мотиви към Законопроекта, и Становището на Министерския съвет по Проекта на бюджет на съдебната власт за 2021 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър, и от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество: господин Антон Славчев – заместник-председател.
От Министерството на финансите изтъкнаха, че проектобюджетът следва тригодишната бюджетна прогноза, приета преди това, и Актуализираната бюджетна прогноза за 2021 – 2023 г., като ключовите цели ще бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и балансирана фискална политика, която се явява надеждна основа за устойчивост на бюджетната рамка, за бързо възстановяване и завръщане по пътя на икономическия растеж и активност с оглед неблагоприятното влияние на епидемиологичната обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 и неговото ограничаване.
Госпожа Велкова представи заложените параметри в бюджета на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. С проекта на бюджет са разчетени разходи в размер на 23 400 700 лв., от които за текущи разходи – 21 680 700 лв., от тях за персонал/заплати – 16 984 000 лв.; за капиталови разходи, предназначени за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт – 1 720 000 лв. В средствата за персонал спрямо бюджета за 2020 г. е предвидено увеличение в размер на 1 млн. 544 хил. лв. с оглед 10% увеличаване на средствата за персонал, което включва разходите за възнаграждения, за социални осигуровки и за друг вид възнаграждения не само за заплати, което е в плюс спрямо увеличението, направено през 2020 г.
Господин Антон Славчев изрази удовлетвореност от така представения проектобюджет на КПКОНПИ, като изтъкна, че планираните финансови показатели за КПКОНПИ, отнасящи се за финансиране изпълнението на възложените ѝ функции по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, и налагане на санкции и на други мерки в случай на установен конфликт на интереси, представляват сериозен гарант за ефективното и пълноценно изпълнение на тяхната дейност през следващата година.
След проведената дискусия и гласуване Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика: с 5 гласа „за“, без „въздържал се“ и 2 гласа „против“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., заедно с Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020 – 2023 г., представляваща мотиви към Законопроекта, като се вземе предвид Становището на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт за 2021 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – господин Петров.
Докладът е доста обширен. Надявам се да го представите в резюме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ПЕТРОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На съвместно заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по околната среда и водите разгледаха Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет.
С оглед спецификата на своята работа Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разглежда параметрите на проекта за държавен бюджет за 2021 г., касаещи вноската на Република България в бюджета на Европейския съюз, както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от Европейския съюз. По вноската на България в бюджета на Европейския съюз финансовият ангажимент за 2021 г. се предвижда да бъде 1 462,6 млн. лв., като тази сума подлежи на евентуално коригиране с оглед неокончателното вземане на решение по многогодишната финансова рамка на Европейския съюз.
Планирани приходи – приходите, помощите и даренията от страна на Европейския съюз са предназначени за Държавен фонд „Земеделие“, Национален фонд и другите сметки за средства от Европейския съюз.
От Националния фонд в приходната му част по сметката за средства от Европейския съюз за 2021 г. се предвижда да влязат 3,021.9 млн. лв. – 2,4% от брутния вътрешен продукт, а разходите да са в размер на 2,890.0 млн. лв., или 2,3% от брутния вътрешен продукт.
В Държавен фонд „Земеделие“ приходите (без постъпленията) по сметката за средства се предвижда да бъдат 699,7 млн. лв., а разходите да бъдат 913,1 млн. лв.
По Общата селскостопанска политика се предвиждат съответно по първия стълб да бъдат усвоени 1 604,9 млн. лв., а по линия на втория стълб, в който влизат средствата за селските райони, се предвиждат 1 123,3 млн. лв., от които 922,3 млн. лв. са средства от Европейския съюз.
Предвижда се по Рибарската програма да влязат 38,4 млн. лв., от които 30,4 млн. лв. ще бъдат от Европейския съюз.
За 2021 г. планираните приходи по другите сметки за средства от Европейския съюз и средства по други международни програми се предвижда да бъдат 199,6 млн. лв.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 3 гласа „за“ и 2 гласа „против“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Петров.
А сега Докладът на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На свое заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерския съвет, на Министерството на финансите и ръководители на службите за сигурност.
В Законопроекта за държавния бюджет са очертани основните параметри, цели и приоритети в него. Параметрите на разходите за периода 2021 – 2023 г. са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките и с перспективите за развитие на публичните сфери, както и с пандемията от COVID-19 и икономическите последици от нея.
Ръководителите на службите за сигурност запознаха Комисията с проектите си на бюджет за 2021 г. и актуализираната прогноза за 2022 – 2023 г.
В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията с 2 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“ (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Следва Доклада на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Заповядайте, госпожо Милкова.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще представя кратко резюме на Доклада на Комисията по политиките за българите в чужбина.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На свое заседание, проведено на 4 ноември 2019 г., Комисията по политиките за българите в чужбина обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г. в частта му за политиките към българите в чужбина.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на културата, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, представители на Държавна агенция за българите в чужбина.
Господин Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, сподели, че проектобюджетът за 2021 г. е разработен в условията на ковид пандемия.
В основните си параметри той не се различава много от миналогодишния бюджет, като се стреми към стабилност и увеличаване на доходите във всички бюджетни организации.
Проектобюджетът на Министерството на културата беше представен от заместник-министър Румен Димитров, който акцентира, че той създава изключително добри условия за реализиране на културната политика на Министерството.
Проектобюджетът на Министерството на външните работи беше представен от постоянния секретар господин Иван Найденов, който обяви, че има увеличение малко повече от 9 млн. лв.
Проектобюджетът за 2021 г. на Министерството на образованието и науката бе представен от председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина – госпожа Елена Пешева, като тя акцентира, че бюджетът е с 963 700 лв. увеличен спрямо предходната година, като най-голямото перо е за българските държавни и неделни училища в чужбина.
Освен това има и увеличение на средствата по Национална програма „Роден език и култура зад граница“.
От Държавната агенция за българите в чужбина господин Димитър Владимиров информира, че Проектобюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина няма промяна, с изключение на 10% увеличение на фонд „Работна заплата“.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 11 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по политиките за българите в чужбина предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Милкова.
Последният Доклад за днес е на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА: Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, уважаеми господа министри, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020г.
На свое извънредно заседание, проведено на 3 ноември 2020 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди и гласува Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър, и госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“.
Общата рамка и приоритетите в Законопроекта на бюджет 2021 бяха представени от госпожа Росица Велкова, която запозна членовете на Комисията с основните политики в ресора.
В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите, свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета надвишават 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси, то след елиминиране на ефекта от еднократните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.
По отношение на приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП те показват динамика, продиктувана от различни обстоятелства, влияещи на данъчните, респективно неданъчните приходи за 2020 г. спрямо 2019 г., бележат спад, основно вследствие на ревизията на 2020 г., отразяваща негативния ефект върху данъчните приходи от икономическия спад вследствие на избухналата пандемия, а също и ефекта от неизпълнение на някои неданъчни приходи и такси.
По отношение на разходите тенденциите са за намаление в средата на плановия период както в номинално изражение, така и като дял от БВП. Ръстът на разходите в проекта за 2021 г. спрямо ревизираната оценка за 2020 г. – 3,8 млрд. лв., се дължи както на COVID-19 мерки, така и на разходи за други приоритетни политики на правителството в различни области. При тази база и при съществуващата несигурност и рискове прогнозите за относителния дял на разходите към БВП за 2021 г. са 42,2%, като следва да се има предвид, че тук са включени разходите, директно свързани с преодоляване на последиците от епидемията.
След направеното обсъждане се проведе гласуване по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., което приключи със следните резултати: „за“ 9 гласа, „против“ 7 гласа, без „въздържал се“.
В резултат на проведеното гласуване Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 002-01-59, внесен на 29 октомври 2020 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Колеги, това беше последният доклад.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, господин Министър, госпожо Заместник-министър, дами и господа народни представители! Всички механизми и взаимовръзки в трите бюджета не работят и са прекъснати. Пример за това са замразяването на максималния осигурителен доход, въпреки ръста на максималния размер на пенсията.
Друг пример са правилата и механизмите за определяне на основните бюджетни взаимоотношения с общините. Какво като има правила? Те не се спазват и тези правила и механизми се нарушават от изпълнителната власт в лицето на Борисов. Той чрез постановления на Министерския съвет изменя Закона за бюджета в разрез с текстовете на Конституцията. В исторически план борбата за утвърждаване на парламентаризма минава през изземване на правомощията от изпълнителната власт на инструментите за разпределение на държавните пари. Това с постановленията на Министерския съвет е доказателство, че не сме парламентарна, а премиерска република.
Върнете правилото бюджетните излишъци да бъдат разпределяни с решения на парламента. Дотогава текстовете в Закона за държавния бюджет ще са само едно добро пожелание.
Поради тези причини ние няма да подкрепим бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Реплики? Не виждам.
За изказване – госпожа Ангелова.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър, колеги! Във време на безпрецедентна здравна криза в последните десетилетия, усложнена епидемична ситуация, утежнена икономическа обстановка не само в България, не само в Европа, а и в целия свят, ние обсъждаме и ще гласуваме бюджета за 2021 г. на Република България.
През последните месеци тема номер едно е здравето и веднага след това идва въпросът за парите, за финансирането – финансиране, което да помогне на хората, на бизнеса, на икономиката, на здравната система, така че тя да е подготвена. Да е подготвена да помогне и да подкрепи всеки един, без значение дали е осигурен или не е, без значение дали е ляв, или десен, без значение какъв цвят са неговите разбирания.
Колеги, този бюджет е бюджет без цвят. Това е бюджет, насочен изцяло към хората, с приоритети: доходи, здравеопазване, пенсионна политика, образование и отбрана.
Бюджетът не дава пари безцелно. Той не цели да спечели народната любов, както някои казаха. Нека да не подценяваме бюджета. Един бюджет не би могъл да направи това.
Това е един разумен бюджет не по-различен по концепция от бюджетите за догодина на други европейски държави в кризисна ситуация, в каквато ние се намираме в момента. Бюджетът има конкретни цели, политики, които ще помогнат да преведем държавата през тази пандемия, да излезем от нея в относително добро състояние и да се изправим на крака отново възможно най-скоро.
Чухме много обвинения – предизборен бил бюджетът. Не, следизборен е, антипандемичен. Този бюджет, както каза един колега преди мен по бюджета на ДОО, е бюджет на изпълнените обещания, но аз бих добавила – и спазените споразумения. Не се увеличават данъците за бизнеса и хората. Още през 2017 г. беше направена заявка за достигане на минималната заплата от 650 лв., и поетапно, година след година ние вървим в тази посока. Това е последният бюджет за този мандат и целта е постигната – минималната заплата е 650 лв.
Тази година отново, за пореден път се увеличават учителските заплати. Направихме заявка, че те ще бъдат удвоени и със 17% увеличение тази година постигаме удвояването. Още преди четири години говорихме за 300 лв. минимална пенсия – ето, това е заложено в бюджета за 2021 г. Увеличава се и таванът на пенсиите – от 1200 лв. на 1440 лв. Всички пенсионери до месец март ще получават добавка от 50 лв. към своите пенсии. Ежегодно повишаване на доходите на работещите в публичния сектор с 10% – това е нещо, което ние продължаваме да изпълняваме, както и в предходните години. То също не е ново, също не е предизборно, а последователна политика по доходите на хората.
За 2021 г. във връзка с пандемията има заложено 30%-но увеличение на заплатите на хората на първа линия за борба с коронавируса. Те заслужават това увеличение. Това не е предизборно решение. Струва ми се, че паметта е къса или може би така е по-удобно. Нищо вярно няма в това, че този бюджет е предизборен. Той е израз, пак казвам, на една последователна политика, която ние предложихме на българите преди четири години. Те ни повярваха, подкрепиха ни. Ние продължаваме да изпълняваме тези обещания.
Днес повече от всякога това е необходимо, защото тогава, когато заради световната криза има спад в инвестициите и потреблението, които са основни двигатели на брутния вътрешен продукт, увеличението на доходите е проактивна и антициклична политика от страна на правителството, и ние го виждаме да се изпълнява в редица европейски държави.
Разбира се, един от основните приоритети е предприемането на мерки за ограничаване на коронавируса. Над 3 млрд. лв. са заложени в тази връзка в бюджета. Включени са реформи в образованието – 0,4% от брутния вътрешен продукт, или 820 млн. лв. ръст в бюджета за образование, над 580 милиона допълнително за здравеопазване, това са отново 0,4% от брутния вътрешен продукт, припомняме мерките за бизнеса, които са предприети, ДДС от 20% на 9% за определени стоки и услуги до края на 2021 г., мярката 60/ 40, държавна субсидия в туризма, програмите на Министерството на икономиката, операциите, които Българската банка за развитие предприема. Въпреки това чуваме още обвинения към бюджета – разоряващ бил. Само преди няколко месеца знайни и незнайни имена зовяха за повече харчове: грантове, заеми, безвъзмездно финансиране, още пари да се дават, още и още мерки, да се излива неограничен финансов ресурс за борба с коронавируса. И същите тези хора сега казват: ама защо давате? В крайна сметка да има или да няма за хората? Или просто така – дебат да става, и винаги някой да е против?
Обвиниха ни, че дългът в бюджета заробвал децата ни. Те щели да плащат нашите заеми. Тук е мястото явно да кажем, че взет дълг може да се използва за погасяване на дефицитите, за поддържане на фискалния резерв, като буфер в трудни ситуации, за нетни фискални плащания по текущ дълг през годината.
В тази връзка нека да не манипулираме обществото като насаждаме усещането, че се взима дълг, за да се злоупотребява по някакъв начин с него. Всички сте видели едни графики, които циркулираха в пространството, и аз пак ще ги покажа. Тези графики са красноречиви – България има втория най-нисък дълг в Европейския съюз след Естония. Седемдесет и седем процента е дългът на страните – членки на Европейския съюз, а на тези в Еврозоната – 84%. В случая дългова спирала няма. България е с 25,6% за 2021 г. под половината от позволения размер по Маастрихтския критерий за конвергенция от 60% от брутния вътрешен продукт.
И още една графика ще Ви покажа – графиката за дефицита, и тук сме с най-нисък. Планиран е дефицит от 3,9% за 2021 г. във връзка с пандемията. И тук Европейската комисия направи дерогация. Тоест, ако изчислим дефицита, като извадим разходите за справянето с пандемията, които възлизат на около 2,5% дефицит, оставаме с дефицит от процент и половина, в сравнение с други държави, където дори да се извади този разход, дефицитът е в пъти по-голям от нашия. И само да отбележим, че според данните от есенната икономическа прогноза на Еврокомисията България ще е единствената страна в Европейския съюз с дефицит под 3%, а всъщност дефицитът на три четвърти от страните в Европейския съюз ще бъде над 6%, във Франция, Италия, Белгия, Испания, Румъния ще бъде над 10%.
Уважаеми колеги, в заключение, средносрочната бюджетна прогноза за тригодишния период се вижда, че за 2022-а и за 2023 г. се планира да започнем да се връщаме постепенно към старите нива преди кризата, на по-нисък дефицит от процент и половина-два процента. На така актуалния въпрос – кой ще изпълнява следващия бюджет, отговорът е – ще го изпълняваме ние до редовните избори през март, и след това, ако хората отново ни гласуват доверие. В бюджета са заложени достатъчно средства за изпълнение на мерките в рамките на следващата година – така, както са предвидени. Бюджетът е напълно изпълним. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов, реплика.
ЛАЛО КИРИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател! Репликата ми ще бъде кратка и тя е свързана с начина на бюджетиране на приходната част, защото по предложение и по решение на премиера Вие предложихте, поне обявихте, че ще предложите, в Закона за ДДС доставките на храна да бъдат облагани с 9% ставка – така, както се облагат при консумацията на място в ресторантите. Как така бюджетирате тази приходна част, на базата на какъв закон, ще има ли изменение Законът между първо и второ четене, защото спрямо Закона за публичните финанси трябва да има първо, нормативна база, на която да се бюджетират приходите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика? Не виждам.
Госпожо Ангелова, за дуплика? Няма да направите дуплика.
Госпожо Шевкед, заповядайте за изказване, после господин Сабанов.
АДЛЕН ШЕВКЕД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър, уважаеми колеги! Ние от ДПС още веднъж потвърждаваме, че този бюджет ще доведе до края на финансовата стабилност на държавата. Заложените в бюджета цифри не показват политики в дългосрочен план. От следващата година правителството и Финансовото министерство са предвидили, че брутният вътрешен продукт на България ще нарасне с 4% номинално спрямо 2019 г., докато социалните плащания нарастват с 28%, което само по себе си говори за неразумно отношение, защото не е съпоставим с това, дори и при евентуалното очакване на ръст на икономиката. Ако целта е да повишим потреблението, което да доведе до ръст на икономиката, би следвало в дългосрочен аспект да се насочат усилия към промяна на данъчната политика, а именно понижение или отлагане на плащания по някои данъци, вместо увеличение на разходите. Разходите, които трудно могат да бъдат определени като мерки за преодоляване на последствията от пандемията, представляват 54% от бюджета, докато тези, които са предвидени за подпомагане на бизнеса, са в рамките на 18% от общия размер на разходите, като единствена мярка е предвидена Мярката 60/40, или около 300 млн. лв. от заложения в бюджета. Ние от ДПС считаме, че тази мярка за 2021 г., както и за следващите години, трябва да е 80/20, дори 100/0 за някои от най-засегнатите отрасли. Може да приемем, че поемането на нов дълг и очакваните нива, които той ще достигне през 2023 г. в размер на 29,4% от брутния вътрешен продукт, е, разбира се, нелоша стратегия, която е предприета, стига този дълг да се ползва за повишаване на конкурентоспособността и потенциала на българската икономика в дългосрочен план чрез реформи.
Ние от ДПС сме на мнение, че краткосрочната бюджетна прогноза предполага недалновидност по отношение на дълга, който по-скоро ще бъде в тежест на фиска, и при понижение на приходната част следващите години трябва да се приведат и съществени промени в данъчната политика и по-конкретно увеличаване тежестта ѝ върху гражданите и най-вече върху бизнеса, което е от наша гледна точка – бюджетът, построен на принципа „да обгрижим публичния сектор“, като липсват ефективни инструменти за подпомагане на бизнеса и поддържане на активността в кризисната ситуация, което неминуемо ще доведе до много голям срив в производството и загуба на работни места.
Друга изненада за нас е очакваният растеж на крайното потребление с 1% в реално изражение. Действително през първите шест месеца на годината е регистриран растеж от 0,6% на годишна база, което е резултат от нарастването с 3,7% през първото тримесечие, но имаме и спад от 2,2% на годишна база през второто тримесечие. През третото тримесечие транспортът и търговията на дребно продължават да се свиват, докато комуникационните услуги нарастват. До края на годината перспективите не са за съществено подобряване на ситуацията. Банките са все по-предпазливи при отпускането на кредити, а трансферите, които осигуряват немалка част от разполагаемия доход на множество домакинства и бизнес, са се свили почти наполовина.
Нереалистичната прогноза за 2020 г. прави макроикономическите очаквания за 2021 г. също нереални. Очакваното възстановяване на икономиката може да започне най-рано след средата на годината, като дори и следващият туристически сезон е силно под въпрос, което неминуемо ще доведе и до увеличаване на безработицата, и ще се отрази негативно на потреблението. Без директни инструменти за подпомагане и гарантиране на инвестиционния процес инвестициите ще продължат да се забавят, което влошава допълнително и без това негативните перспективи през средносрочното развитие. Външната търговия също няма да отбележи добър резултат.
Предвид гореизложените аргументи ние от „Движението за права и свободи“ като отговорна опозиционна партия няма да подкрепим така предложения бюджет на държавата. Нашата позиция винаги е била ясна и категорична, че този безпринципен кабинет води държавата към бездната, като цифрите в бюджета потвърждават нашата далновидност. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Шевкед.
Реплики? Не виждам реплики.
Господин Сабанов, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Наистина този бюджет е бюджет на изпълнените обещания, и мисля, че хората ще го разберат. Това, което ние като кандидати за народни представители от групата на „Обединени патриоти“ говорехме пред хората, сега става факт. И през всичките тези четири години, когато се приемаха бюджети и се вдигаха и пенсии, и доходи с малки стъпки, ние говорехме това – че до края на мандата ще изпълним обещанието си за 300 лв. минимална пенсия и за повишаване на доходите на всички български граждани. Днес, когато приемаме на първо четене последния бюджет за този мандат, всъщност ние показваме това, че сме изпълнили своите обещания.
Разбира се, че ще има критики от страна на опозицията. Скоро си говорихме, ние в тази зала всички се занимаваме с политика, какво е важното да се знае? Най-важното, което, колеги, трябва да знаем, е, че има две неща, които отличават управляващите от опозицията. Това са гласуванията по бюджета и гласуванията по вотовете на недоверие към правителството. Така че съвсем нормално е опозицията да не харесва този бюджет. Тя, както знаете, не е харесала нито един бюджет досега, винаги „бюджетите ще съсипят държавата“, винаги „бюджетите са на ръба на пропастта“ и едва ли не след започване на новата година ще паднем в тази пропаст. Както се вижда, това не се случи в тези години и както бяхме и ние обявявани за популисти, така в крайна сметка постигнахме своите цели. По какъв начин – има ли значение?
Уважаеми български граждани, както се изразяват някои от опозицията, ние заедно с колегите от ГЕРБ, работихме четири години, и смятаме да продължаваме да работим за Вашите интереси, за повишаването на доходите на всички Вас, за да може всеки един българин да се чувства по-европеец, отколкото се е чувствал в началото на мандата.
Ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим този бюджет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сабанов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Иванов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители от управляващото мнозинство! Не са толкова розови нещата и не е толкова светло бъдещето.
Не е възможно да подкрепим държавен бюджет, въпреки безспорното и справедливо увеличаване на възнагражденията на учители, лекари, медицински сестри, хората, които са на първа линия в борбата с пандемията.
Липсва най-важното – подкрепа за доходите на преобладаващата част от българските граждани, тези с най-ниски възнаграждения, за хората, които с мизерната и замразена за следващите три години минимална работна заплата, са обречени на продължаващо социално изключване.
Време беше и съжалявам, че господин министърът на финансите го няма в момента в залата, време беше за промяна в данъчната система. Време беше за солидарност и справедлив баланс при данъците върху доходите. Защото в края на годината бизнесът отново ще разпредели печалба и дивиденти, а работниците и служителите ще продължават да носят основната данъчна тежест.
Ние предложихме промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, която при разглеждането на данъчните закони беше пренебрегната от управляващите. Ще я предложим отново.
В такива тежки времена въвеждането на данъчни облекчения за работещите на минимална работна заплата е най-малкото, което трябва да се направи. По подкрепата на това наше предложение ще се види има ли в тази зала народни представители, които са съпричастни към хората с най-ниски доходи. Защото става въпрос за над 1 000 000 наши съграждани, които вместо да подкрепите, съвсем скоро ще накарате да полагат двойно повече извънреден труд.
Въпреки опита Ви да убедите и народното представителство, и обществото в предимствата на представения проект на бюджет, истината е следната: уважаеми колеги, това е бюджет на бедността, и то за дълъг период от време! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от нечленуващи народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Господин Кичиков, заповядайте за изказване.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ (ДПС): Госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Бюджетът за следващата 2021 г. трудно може да бъде наречен антикризисен бюджет, по-скоро е бюджет, при който виждаме едно раздаване на калпак, бюджет, създаден по линия на най-малкото съпротивление, а идеята е ясна – като се раздаде на калпак, после този калпак на следващите избори ще се превърне в глас.
Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда социални разходи, голям дефицит, дълг и оставя впечатлението, че единственият приоритет при съставянето му са следващите избори. В никой от големите разходи, заложени в бюджет 2021, не се виждат реформи – вижда се социалният елемент, в който сам по себе си няма нищо лошо, но когато е пречупен и изкривен само през призмата на управляващите и с този социален елемент се цели само и единствено политическото оцеляване на субектите от управляващата коалиция, това вече е проблем.
Всъщност, колеги, единствените реформи, които се предвиждат от правителството, са такива, които биха му позволили да харчи повече. И тук ни се казва, че разпускането на фискалните правила е необходимост в период на необичайни и кризисни обстоятелства – дефицитът трябва да е по-висок, за да може държавата да харчи повече, за да пребори пандемията и икономическата криза, причинена от нея.
Но коя от основните разходни мерки, обявени от правителството, е директно насочена към борба с конкретните икономически ефекти от пандемията? Няма такива!
Разбираемо е и е практика – в период, в който престоят избори, харченето винаги е по-голямо. Но даже и в такава обстановка можеше да се прояви малко здрав разум и да се даде приоритет на по-смислени и дългосрочни политики за сметка на предложените ни в настоящия бюджет.
Голяма част от разходите ни се представят като еднократни, но ние сме убедени, че те ще се превърнат в дългосрочни. Няма шанс равнището на разходите в дългосрочна перспектива да е по-късно и тук не виждаме мерки за ускоряване на растежа. Липсват каквито и да било мерки за дългосрочно възстановяване на икономиката.
На фона на всички разточителни разходи ни се губи подкрепата за бизнеса – онази част от икономиката, която всъщност произвежда нещо, а не само преразпределя, ще продължи да страда.
Стимулирането на инвестициите трябва да е приоритет. Иначе ще се окаже най-същественият проблем в дългосрочен план.
Затова ние от „Движението за права и свободи“ призовахме всички заедно, на базата на своите политически програми и виждания, за консенсус относно това да определим национални приоритети, които да бъдат изпълнявани от всяко едно бъдещо правителство. В ситуация като днешната, когато имаме криза, породена от коронавируса, и друга криза, породена от поведението на управляващите, с която се разгражда държавността, това щеше да бъде в полза на хората и държавата.
За съжаление, явно ще продължим, както досега – 10 години политическо безвремие и бягство от реформи, публични инвестиции – без цел и резултати, и разрушаване на вече 20-годишен политически консенсус за финансовата стабилност на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кичиков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Янков има изказване.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Не виждаме в бюджет 2021 справедлив механизъм за подкрепа на най-засегнатите. Няма справедливост. Няма и солидарност. А от управляващата коалиция се обяснява, че бюджет 2021 е най-социалният бюджет за последните години. Създаването заради гласа е предизборно – няма друго обяснение. За всеки – поравно. Само че аз искам да Ви информирам защо казвам, че няма справедливост и солидарност в една такава сложна ситуация, в една криза, в която се очаква не големите пари да определят съдбата на гражданите, съдбата на работещите, кои да бъдат приоритетни сектори в икономиката, а държавата да влезе във функциите си на социална държава, така както е записано в Конституцията на Република България.
Милион и половина български граждани са на трудови договори с минимална работна заплата, милион и триста хиляди са тези, които работят от 650 лв. – минималната работна заплата, до 2000 лв. и само 300 хиляди са тези, които получават над 2000 лв.
Мерките, които предлагате, са за всички – поравно, и за тези – близо 300 хиляди работещи, включително за възнаграждения над 10 хил. лв. месечно – на човек! – не говоря за домакинство.
В една такава сложна кризисна ситуация, особено от прогнозите, които се правят за следващата година, Вие трябваше да вземете отговорно решение, което може би не Ви е присъщо като политика, но то щеше да бъде с широка обществена подкрепа. Солидарното общество бива подтиквано да бъде такова от решенията, които вземат управляващите.
Затова ние вече сме направили предложение за промени в Закона за данък върху доходите на физическите лица, което Вие пренебрегвате. Сега при гледането на бюджета ще предложим необлагаем минимум за хората с трудов договор на минимална работна заплата. След приключване на годината да се възстанови авансово удържаният данък върху доходите от трудови възнаграждения. Тези, които работят с договор за 650 лв. на месец, след изтичане на годината да получат данъка за 12-те месеца.
И понеже Вие сигурно не знаете какво значи човек да работи на минимална работна заплата, знаете ли колко получава всъщност – когато няма клас, когато не е работил, особено ако е млад човек? Знаете ли, че това всъщност ще са 500 лв. – за да бъда точен – 504 лв.? Ние предлагаме тези 56 лв., които се удържат всеки месец в края на годината, една такава социална група, много голяма при това – над 1 500 000 в България, да има възможност да възстанови тези 672 лв. Не са много, но всъщност са изключително голяма сума пари за голяма част от българските граждани. Това е стойността на един хладилник. Вие сигурно не знаете, че има и български семейства, които не знаят или имат недостиг на електроуреди – нямат и хладилник! Не се самозабравяйте!
А за следващата група граждани – 1 300 000, предлагаме ограничен необлагаем минимум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Данъчна преференция в размер на прага на бедността, предвидена като 369 лв. за следващата година, за получаващи трудови доходи в размер от 650 лв. до 2000 лв. Сумата също не е голяма. Става въпрос за около 450 лв., които обаче са солидарно отношение, регулирано чрез управленско решение по отношение на кризата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията, колеги.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата!
Първо ще подложа на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2, който не се подкрепя от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за няма, против 65, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със Становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
Гласували 104 народни представители: за 98, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието. С това приключихме с точката за държавния бюджет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преминаваме към последна точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА УЧАСТИЕ В ПЛЕНАРНИТЕ ЗАСЕДАНИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ПОСТАВЕНИ ПОД ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ИЗОЛАЦИЯ ИЛИ КАРАНТИНА ПОРАДИ ЗАБОЛЯВАНЕТО COVID-19 С АКТ НА ОРГАН ПО ЧЛ. 61, АЛ. 2 И 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Вносител – Даниела Дариткова и група народни представители.
Заповядайте, господин Ципов, да ни запознаете с Проекта за решение.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на вниманието Ви
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Проект за решение за приемане на Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради заболяването Covid-19 с акт на орган по чл. 61, ал. 2 и 3 от Закона за здравето.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 63 от Закона за здравето
РЕШИ:
Приема правила за дистанционно участие по електронен път в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19 с акт на орган по чл. 61, ал. 2 и 3 от Закона за здравето, както следва:
1. Народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19 с акт на орган по чл. 61, ал. 2 и 3 от Закона за здравето, имат право да участват дистанционно по електронен път в пленарните заседания на Народното събрание, включително ако са близки контактни по смисъла на акт на орган по чл. 61 от Закона за здравето на потвърден случай на COVID-19.
2. Дистанционното участие по електронен път в пленарните заседания се осъществява чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка, която осигурява пряко и виртуално участие.
3. Председателите на парламентарните групи представят до 18.00 ч. на деня, предхождащ пленарното заседание, в кабинета на председателя на Народното събрание списък на народните представители от съответната група, отговарящи на условията по т. 1 и изразили желание да участват в пленарното заседание.
4. Народен представител, нечленуващ в парламентарна група, отговарящ на условията по т. 1 и изразил желание да участва в пленарното заседание, заявява това в срока по т. 3 на електронен адрес: Predsedatel@parliament.bg.
5. Кабинетът на председателя на Народното събрание изготвя общ списък на народните представители по т. 3 и 4. На всеки народен представител, включен в списъка, между 8.00 и 8.30 ч. в деня на съответното пленарно заседание от кабинета на председателя на Народното събрание се изпраща линк за регистрация в интернет платформата за видеоконферентна връзка и участие в пленарното заседание.
6. При проверката на кворума по чл. 52, ал. 2 от ПОДНС народните представители по т. 5 се регистрират чрез визуализиране на специален екран в пленарна зала. След проверка от секретарите на Народното събрание дали визуализираните на екрана народни представители са включени в списъка по т. 5 и по разпореждане на председателя, дежурният оператор на компютризираната система за гласуване ги добавя в системата, с което те се смятат за присъстващи на заседанието. Народен представител, които не желае да участва в проверка на кворума по чл. 52, ал. 3 от ПОДНС, напуска платформата.
7. При желание за изказване, реплика, дуплика, обяснение на отрицателен вот, лично обяснение или по процедурни въпроси народният представител по т. 6, изречение първо и второ заявява желанието си чрез заявка в платформата. Председателят дава и отнема думата на народния представител чрез платформата. Използваното време се отчита във времето по чл. 58 от ПОДНС.
8. Народният представител по т. 6 участва в обявено гласуване след приключване на гласуването на народните представители в пленарната зала, като лично и устно заяви своя вот „за“, „против“ или „въздържал се“. Резултатите от съответното гласуване се сумират и председателят обявява общия резултат.
9. Секретарите на Народното събрание подпомагат председателя при прилагането на тези правила.
10. Народните представители, които участват дистанционно по електронен път в пленарните заседания на Народното събрание, изразили желание да участват в пленарното заседание, си осигуряват сами необходимите технически средства и връзка с интернет.
11. Тези правила не се прилагат при тайно гласуване и за закритите заседания на Народното събрание.“
Уважаеми народни представители, предложеният Проект на решение във връзка с усложняване на емидемичната обстановка в страната поради разпространението на COVID-19 и в случая на народни представители от всички парламентарни групи, които са препятствани да присъстват в пленарната зала поради спазване на наложени противоепидемични мерки, като отчитаме необходимостта на тези народни представители да бъде осигурена възможност да участват в пленарната работа на Народното събрание и с цел ограничаване разпространението на заболяването в парламента, предлагаме този Проект на решение, с което да се регламентира участието им да бъде обезпечено чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка, като им осигурява лично, пряко и виртуално участие в пленарните заседания.
Позволете ми, госпожо Председател, да обърна внимание на народните представители, че приемането на това решение ще позволи на всички народни представители, които са в задължителна изолация или карантина по смисъла на Закона за здравето да участват в пленарните заседания и да изявят свободно своята воля, така както стана дума днес в това пленарно заседание.
Позволете ми да продължа представянето на Проекта с изказване – да предложа редакционни поправки в текста на Решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преминаване към изказвания.
Колеги, откривам дебата.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): В т. 6, уважаема госпожо Председател, искам да направя следното предложение за редакционна поправка: изречение второ и трето на т. 6 да бъдат изменени така: „След проверка от секретарите на Народното събрание дали визуализираните на екрана народни представители са включени в списъка по т. 5 председателят ги обявява, с което те се смятат за присъстващи на заседанието и се добавят в стенографския протокол. Председателят открива заседанието, когато броят на регистрираните народни представители чрез компютъризираната система за гласуване заедно с регистрираните чрез визуализиране е повече от половината от народните представители.“
Това е едното предложение, госпожо Председател.
И другото предложение, което искам да направя, е за добавяне на нова т. 12, която да гласи:
„12. За неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“
Смятаме, че с това решение, уважаема госпожо Председател, ще се създаде невъзможност на тези наши колеги и да се регистрират, и да участват в заседанието, и да гласуват и да проверят по какъв начин е отразен вотът им чрез справка за гласуването, която е неизменна част от стенографския протокол за съответното пленарно заседание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги?
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в т. 6 чуждицата „визуализиране“ да бъде заменена с „показване“.
Чета: „При проверката на кворума по чл. 52. ал. 2 от ПОДНС народните представители по т. 5 се регистрират чрез показване на специален екран“. Какво значи „визуализиране“? Нищо. Няма такава дума в българския език.
И след това: „След проверка от секретарите на Народното събрание дали показаните на екрана народни представители са включени в списъка по т. 5 и по разпореждане на председателя“ и така нататък, и така нататък.
И още една мръсна дума има, която в момента не мога да я намеря, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: „Чуждица“ се казва, а не „мръсна“ дума. „Чуждица“!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да бъдем екзактни.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това беше думата „виртуално“. След като се говори за „показване“ и за „свръзка по електронен път“, може да се използва и това. Или чрез „компютърен интернет“, или нещо друго. Това са моите редакционни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Симеонов, ще подложа на гласуване само промяната на „визуализиране“ с „показване“ и залата ще реши дали да го приеме.
Реплики към изказването на господин Симеонов? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.)
Разбира се, господин Ципов, заповядайте изцяло да прочетете отново т. 6. Като процедура ще Ви допусна, защото един път сте се изказвали, за изясняване редакцията на т. 6.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Точка 6 в окончателната си редакция, уважаеми народни представители, ще изглежда така:
„6. При проверката на кворума по чл. 52. ал. 2 от ПОДНС народните представители по т. 5 се регистрират чрез визуализиране на специален екран в пленарна зала. След проверка от секретарите на Народното събрание дали визуализираните на екрана народни представители са включени в списъка по т. 5 председателят ги обявява, с което те се смятат за присъстващи…“ (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
КРАСИМИР ЦИПОВ: „…на заседанието и се добавят в стенографския протокол. Председателят открива заседанието, когато броят на регистрираните народни представители чрез компютъризираната система за гласуване заедно с регистрираните чрез визуализиране е повече от половината народни представители. Народен представител, който не желае да участва в проверка на кворума по чл. 52, ал. 3 от ПОДНС, напуска платформата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Първо ще подложа на гласуване редакционната поправка на т. 6, която господин Ципов току-що изчете.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Симеонов „визуализиране“ да се замени с „показване“.
Гласували 90 народни представители: за 27, против няма, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване създаването и добавяне на нова т. 12 с така изчетения преди малко от господин Ципов текст.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на целия Проект за решение с така направените редакционни поправки.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и Проектът за решение.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам днешното пленарно заседание.
Благодаря на всички за работата.
Следващо редовно пленарно заседание на 11 ноември от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 17,03 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Филип Попов
Слави Нецов