Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов, Филип Попов, Юлиан Ангелов, Слави Нецов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, които сте онлайн, моля, изключете си микрофоните, когато Ви повикам по име, включвате микрофона и казвате: тук, за да може да участвате в регистрацията.
Добър ден, уважаеми колеги, предвид Решението, което взехме в петък, оттук нататък заседанията ще се провеждат заедно с колеги, които са карантинирани или болни от COVID-19, онлайн – само за тях.
Сега ще включа процедура по регистрация на залата. Същевременно, за да бъде по Конституция така, както е поименно и лично, ще извикам по микрофона всеки един от колегите, които са онлайн, за да потвърдят, че са тук, за да могат да влязат в стенографския протокол. След като мине регистрацията в залата, броят на колегите, които са потвърдили онлайн присъствие в залата, ще бъде прибавен към числото, което регистрираме в залата, и всъщност сборът между регистрацията в залата и броят на колегите, които са потвърдили участие онлайн, ще бъде сумирано. Това ще бъде броят на регистрираните. Ще го разделим на две така, както правим, за да може да видим какъв е кворумът. Това ще бъде записано в стенографските протоколи и те ще бъдат част от документацията на заседанията, които ще правим оттук нататък.
Моля, режим на регистрация.
Колеги – онлайн, изчитам един по един имената Ви – моля да казвате: тук.
Господин Ненков, чувате ли ме?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ненков.
Анна Александрова? Госпожо Александрова, очакваме да кажете: тук. Госпожо Александрова, очаквам да се регистрирате.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Господин Колев – не виждам.
Господин Апостолов – не виждам.
Господин Попов – не виждам.
Господин Полихронов?
МИТКО ПОЛИХРОНОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков също се регистрира.
Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имаме ли други колеги, които са онлайн? Нямаме други колеги.
Благодаря Ви, колеги.
Колеги, имаме 116 регистрирани в залата, пет колеги регистрирани онлайн – 121 народни представители.
Колеги, има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Шестдесет и един ще бъде кворумът за гласуване. Благодаря Ви, колеги. (Народният представител Георги Михайлов иска думата.)
Първо ще приемем дневния ред и тогава ще Ви дам думата, господин Михайлов.
Проект за програма за работата на Народното събрание за 11 – 13 ноември 2020 г.:
„1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Вносители – Пламен Христов и група народни представители, 24 юли 2020 г. Приет на първо гласуване на 8 октомври 2020 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Общ проект, изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика въз основа на приетите на първо гласуване на 1 октомври 2020 г. законопроекти с вносители – Искрен Веселинов и група народни представители, 3 юни 2020 г.; Министерският съвет, 3 август 2020 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Вносител – Министерският съвет, 28 август 2020 г. Приет на първо гласуване на 23 септември 2020 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Станислава Стоянова и група народни представители, 23 октомври 2020 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за българския жестов език. Вносител – Министерският съвет, 7 октомври 2020 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Вносител – Министерският съвет, 22 октомври 2020 г. Приет на първо гласуване на 5 ноември 2020 г. – точка първа за четвъртък, 12 ноември 2020 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносители – Маноил Манев и група народни представители, 3 септември 2020 г. Приет на първо гласуване на 2 октомври 2020 г. – точка втора за четвъртък, 12 ноември 2020 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Вносител – Министерският съвет, 17 август 2020 г. Приет на първо гласуване на 24 септември 2020 г. – точка трета за четвъртък, 12 ноември 2020 г.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносител – Министерският съвет, 9 юли 2020 г. Приет на първо гласуване на 10 септември 2020 г. – точка четвърта за четвъртък, 12 ноември 2020 г.
10. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител – Министерският съвет, 15 май 2020 г. Приет на първо гласуване на 3 юни 2020 г. – точка пета за четвъртък, 12 ноември 2020 г.
11. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносители – Ивелина Василева и група народни представители, 23 октомври 2020 г. – точка първа за петък, 13 ноември 2020 г.
12. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносител – Министерският съвет, на 15 октомври 2020 г. – точка втора за петък, 13 ноември 2020 г.
13. Парламентарен контрол – петък, 13 ноември 2020 г., след приключване на законодателната част от заседанието.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 152 народни представители: за 117, против 12, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Господин Живков също вече е онлайн.
Господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се проведе изслушване на министъра на здравеопазването професор Костадин Ангелов във връзка със ситуацията в здравната система и пандемичното явление COVID-19. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Извън Правилника е това, което предлагате.
Обратно предложение има госпожа Дариткова.
Само да обясня, че такива предложения по чл. 53, ал. 3 се правят до 18,00 ч. във вторник. Днес няма как…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: (БСП за България, от място): По чл. 113…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По чл. 113 … По някакъв начин трябва да влезе в Програмата. Трябваше да дойдете на Председателския съвет, за да вземем решение и да можем заедно… да бъдете подкрепени от парламентарните групи.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Правя обратно предложение.
Уважаеми колеги от „БСП за България“, Вашата наглост е безмерна! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Продължавате да саботирате дейността на Народното събрание, продължавате да се криете из кулоарите на Народното събрание и се явявате тук само тогава, когато ние успеем с усилие да осигурим кворум! Не Ви ли е неудобно от колегите, които представяме от болничните стаи, на кислородно лечение? Не Ви ли е неудобно от българските граждани? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Що за опозиция сте Вие? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Явно партизанлъкът Ви е останал дълбоко заложен в гените и сигурно се предава по кръвен път, както Вие самите казвате, че социализмът и участието във Вашата политическа сила се предава по кръвен път.
Уважаеми колеги, да, моментът е сериозен, да, наистина ситуацията е критична, но ако Вие сте националноотговорни, ще бъдете тук в пленарна зала (ръкопляскания от ГЕРБ), ще правите предложения, които съответстват на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото даже това не научихте като наименование и не го цитирате коректно!
Уважаеми колеги, знаете какъв е редът, защото сме в четвъртата година от този мандат! Моля Ви, наистина проявете отговорност, престанете с тези дребни партизански игри, защото те не носят полза на Вас!
Колеги, Вие знаете ли в момента какво се случва в българските болници? Ако бяхте отговорни, щяхте да позволите на нас, които можем да лекуваме, да бъдем там на първа линия и да бъдем полезни, а не да стоим тук, защото Вие смятате, че (ръкопляскания от ГЕРБ) задължението на народния представител е да дойде, да се регистрира, за да вземе надница и отново да отиде и да саботира всички дейности в държавата, които в този момент ще са от полза за излизане от здравната криза.
Колеги, не подкрепяйте това предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз няма да го подложа на гласуване, госпожо Дариткова, защото не е предложено по надлежния ред. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Заповядайте, господин Свиленски – по начина на водене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Дариткова, няма как да приемем всичко това, което казвате.
Госпожо Председател, на базата на кой правилник и на кой член от Правилника в петък приехте това решение, с което сега карате колеги от болницата да участват в заседанието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ами, защото Вие не участвате в заседанието и в регистрацията, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Председател, изчакайте да направя процедурата, след това имате възможност две минути да говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Обвинявате ни, че не познаваме Правилника за четири години. Питам Ви, Вие като председател, научихте ли Правилника и разбрахте ли, че в петък, в 15,00 ч. следобед няма как да вкарате проект за решение, който да бъде гласуван в 16,00 ч. и който днес да бъде влязъл в сила, заседанието да е легитимно и да работи?
Госпожо Председател, в петък заседанието е нелегитимно и Вие го знаете много добре. При поименната проверка в залата присъстваха 118 народни представители. На същата тази дата, със същото това мнозинство вземате ли легитимно решение за начина на функциониране на Народното събрание днес?
Днес продължавате да го нарушавате. Днес отново нямате кворум – 121 минус петте колеги, които сте ги изнасилили да бъдат на мониторите, отново нямате кворум, отново искате да покажете и да погазите българския парламентаризъм!
Госпожо Дариткова, ние не искаме БСП да чуе министъра. Българските граждани искат да разберат какво се случва в здравеопазването, българските граждани искат да разберат къде да се лекуват…(Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, към мен, не към госпожа Дариткова.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …в коя поликлиника да отидат.
Добре, госпожо Председател, към Вас.
Българските граждани искат това, не народните представители от БСП. И Вие, като националноотговорна партия и мнозинство, и парламент, не виждам защо се плашите, защо не искате министъра? (Реплики.)
Господин Христов, не ми подвиквайте отзад. Елате, има трибуна. (Реплики.)
Ами, като не можете да си сдържате нервите, явно не сте за тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, времето Ви изтече. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура?
Госпожа Дариткова иска лично обяснение.
Ще Ви дам процедура.
Явно така ще работим – с процедури. Дори не искам да го коментирам.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Съжалявам, колеги, че днес отново няма да започнем навреме работата по законодателството, което е основно наше задължение, но сме провокирани от колегите от „БСП за България“, на които аз лично се обадих, за да предложа в тази сложна ситуация да участват в регистрацията сутрин в Народното събрание, защото вирусът не щади никого – нито БСП, нито ДПС, нито колегите от Патриотите, нито от нашата парламентарна група. Затова обясних сутринта съвсем коректно и на професор Михайлов, че ако Вие участвате в регистрацията, ако се покажете отговорни към работата си като парламентаристи, ние ще подкрепим искането за изслушване на министър Ангелов.
Уважаеми колеги, аз отново потвърждавам тези свои думи. Да, важно е да се изслуша министърът, но тогава, когато Вие участвате в кворума, тогава, когато Вие участвате в Председателския съвет, тогава, когато Вие бъдете отговорни народни представители, а не само да търсите начин да печелите дивиденти от ситуациите, които наистина са критични, защото в бъдеще това нищо позитивно няма да Ви донесе, повярвайте ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Кой от тримата? Разберете се, защото и тримата вдигате ръка.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, обръщам се към Вас с процедура. Изключително некрасиво е в един такъв момент да се използва – тук точният израз е – езикът на омразата. Аз не искам да припомням и да позволявате друг път да се случват такива неща – колеги да си изпускат нервите, да говорят по кръвен път как се предава и какво се предава, да обясняват, че ако се регистрира една парламентарна група, нещо важно ще се случи, ако не се регистрира – няма да се случи, но то е важно. Дайте да седнем на земята… (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Защото Вие хвърчите във въздуха, доктор Иванов, с поведението, което имате в момента – нагло, хвърчите във въздуха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Михайлов!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Истината е тази – имаме нужда от тази висока трибуна да чуем професор Ангелов. Не си играйте с процедурни хватки – ако се регистрираме, ще го чуем, ако не се регистрираме, няма да го чуем. Става дума за интереси на нацията. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е важното тук, а не с валяка на мнозинството да си гласувате това, което искате. Това е по-важно от всичко друго. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Лично обяснение? (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов: „Процедура!“)
Ще редуваме процедурите. (Реплика от народния представител Явор Божанков.)
След малко, господин Божанков. (Шум и реплики.)
Моля, за тишина в залата!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че времето, в което живеем, показва кой е отговорен и по какъв начин е отговорен. Мисля, че цинизмът, който в момента ни показват от БСП, минава всякаква норма.
Аз искам да разкажа хронологията на техния цинизъм. Цинизмът започва с…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура по начина на водене, нали така?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Точно така.
Процедурата по начина на водене е, че всеки път, след като получим регистрация, групата на „БСП за България“ – не знам колко е за България, влизат и с влизането си започват с процедурни хватки, с всякакви опити да бойкотират, саботират дейността на Народното събрание. Това минава всякакви граници. Нещо повече, нашите колеги, които видяхме от екрана от болничните стаи, са там, защото голяма част от колегите тук от БСП горяха и хвърляха маски и казваха, че няма такъв проблем. (Реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ.) Нещо повече – председателят на Вашата парламентарна група в петък направи изявление тук и оттук отиде директно във Военномедицинска академия. Това е цинизъм, колеги! Това е цинизъм, господа, отговорни към България и към българските граждани!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Нещо повече, примерът беше даден от Президента на Република България, когато той, информиран, че е имал контакт със заразноболен в 16,30 часа в неделя, в понеделник тръгна, за да може…
Процедурата казах каква е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По водене. Каква е забележката към мен, господин Иванов?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да довърша, защото не им харесва. Искам да довърша, че това е безотговорно поведение към българските граждани.
И ще продължа с хронологията. Господин Димитър Стоянов също десет дена ходи и ръси вируси из цялата държава. Отидоха на учение в…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата, господин Иванов!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Точно по процедурата е.
Защо направихме именно този начин на регистрация? Защото безотговорността прехвърля всякакви рамки, защото тези колеги – голяма част от тях, не са отишли да видят какво се случва в болниците, как хората изнемогват, как колегите се чудят как да разпределят лекарства, как да разпределят организацията на лечебното заведение, закриват се…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви изтече, господин Иванов. Благодаря Ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: …искам да се чуе това нещо – как се закриват отделения, за да могат да бъдат разкрити легла за ковид лечението на пациенти.
И тук те излизат и казват, че са отговорна партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, благодаря, благодаря, господин Иванов. (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Лъчезар Иванов продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! В традицията на явно тази странна процедура и аз ще си позволя да се обърна не съвсем към Вас.
Когато говорим за отговорност, колеги, нашето решение да не правим кворум има политическа логика, последователна. Погледнете дневния ред. За каква отговорност става дума, когато в дневния Ви ред посред най-голямата криза има текстове, които отварят застрояването на Черноморието?! Какво общо има това със здравната криза, какво общо има това с интересите на българите?! Лобистки текстове за застрояване на Черноморието! От месец март говорим, че частните болници отказват да приемат пациенти с COVID. (Реплики от ГЕРБ.) Осем месеца по-късно министърът установява, че такъв проблем имало. Какво стана с текста, който трябваше да забрани на частните болници да плащат с нашите пари седем пъти по-скъпи лекарства? Къде отиде този текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Към Вас, госпожо Председател, е моята процедура, точно както беше процедурата на господин Иванов, госпожа Дариткова и всички други процедури.
Къде е отговорността Ви и как да направим този кворум, как да Ви крепим кворума сутрин, когато Вие – в разгара на най-голямата криза, вкарвате лобистки текст след лобистки текст, който ощетява бюджета на държавата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ами вкарайте и Вие нещо, колеги от БСП! Хайде, вкарайте и Вие нещо!
ЯВОР БОЖАНКОВ: Защо и как очаквате от нас подкрепа? Ние няма да легитимираме този процес, няма да участваме в ограбването на българския народ по време на най-голямата криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен каква е забележката, господин Божанков? (Шум и реплики.)
Поне не пречете, колеги. Ако няма да работите, поне не пречете на другите колеги да работят.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Процедурата ми е към Вас, тъй като Вие казахте, че няма да подложите на гласуване нашето предложение за изслушване на министъра.
Съгласно чл. 113 от нашия правилник Народното събрание и избраните от него комисии могат да изслушват по въпроси, засягащи държавен или обществен интерес. Нима кризата с COVID-19 не е такъв въпрос?! Според Вас не е ли, или е?
Правилникът в чл. 113 предвижда, че по всяко време, защото не е ограничена тази възможност, могат да бъдат изслушвани министри тук в залата по такива въпроси. Това не е решение на Народното събрание, нито е законопроект, за да влезе, както Вие казвате, по реда на чл. 53, ако не ме лъже паметта, от Правилника. Така че Вие следва да подложите на гласуване това наше предложение по реда на чл. 113. Ако не желаете министърът да дойде и да бъде изслушан по тези въпроси, отхвърлете го, но го подложете на гласуване.
На второ място, уважаема госпожо Председател, не считате ли, че с така наречената от Вас онлайн регистрация и гласуване на практика оттук насетне всички решения и законопроекти на Народното събрание ще бъдат опорочени и атакуеми? Има ли становище на Правната дирекция към Народното събрание още от месец март по този въпрос? Ако има, то какво е? Запознахте ли Народното събрание с това становище? Ако няма, моля също да бъде изготвено и да бъде предоставено на парламентарните групи и на народните представители.
По този начин, организирайки дейността на Народното събрание през онлайн регистрация, издевателствайки, както казаха колегите, над други колеги, които да се регистрират от болничните стаи дори, е недопустимо – недопустимо е най-малко от морална гледна точка, но Вие го правите. Опитвате се да прехвърлите вината върху парламентарната група на БСП, което обаче явно не се получава.
Моля, отговорете на тези въпроси и допуснете до гласуване по реда на чл. 113 нашето предложение. Не нарушавайте Правилника, поне останалата част от Правилника, която може би все още спазвате до някаква степен. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И аз благодаря, господин Попов.
Ще остана безмълвна, защото наглостта понякога взема застрашителни размери в този парламент, без да се обръщам към нито една група. Говоря по принцип. (Реплика от народния представител Филип Попов.)
Знаете, че по процедура народни представители по чл. 53, ал. 3, могат да входират в Деловодството на Народното събрание предложения за включване в програмата до вторник – 18,00 часа. Оттам нататък само председателят може да прецени дали трябва да включи в дневния ред предложение, което е направено след това.
Предвид на това, че Вие днес не направихте кворум, не бяхте в пленарната зала, аз смятам, че Вие не се интересувате от темата, която повдигате. Ако Вие бяхте дошли на Председателския съвет, можехме да обсъдим Вашето предложение и колегите – председатели на парламентарни групи, можеха да Ви подкрепят. Както виждам, нямат против това да се случи. Но не може по този начин – с процедурни хватки, нарушавайки Правилника, да извивате моите ръце и да говорите по начина, по който говорите от трибуната. (Реплика от народния представител Филип Попов, от място: „Процедура!“)
Каква процедура пак?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Вашият ултимативен тон, в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, категорично не е съобразен с високата трибуна, която заемате в момента. От сутринта през нарушение на Правилника и поставяне на ултиматуми защо не сме се регистрирали, защо не сме присъствали на Председателския съвет Вие нарушавате Правилника, в който ясно и категорично е записана процедурата по реда на чл. 113. Обърнете се назад в практиката на Народното събрание и вижте как се е правила процедурата по чл. 113, както в този момент – била е допускана до гласуване и Народното събрание е приемало решения дали да бъде изслушван съответният министър, или не. Много пъти сме канили в залата, уважаема госпожо Председател, ресорен министър да бъде изслушван по определен въпрос, Вие сте звънели по телефона, за да може министърът да бъде в залата и съответно сте давали отговор дали той може да присъства, или да не присъства, съобразно неговата програма.
Моля, не нарушавайте Правилника и не поставяйте от тази висока трибуна ултиматуми към която и да било парламентарна група! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не поставям ултиматуми, само разсъждавам, както Вие също разсъждавате от трибуната. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
Кажете какво има, господин Свиленски? Кога ще приключим с тази тема, кога ще започнем да работим?
След господин Свиленски и господин Марешки ще направи декларация.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Процедурата ми е към Вас, но и към госпожа Дариткова, които се опитвате да вменявате на парламентарна група задължение да изпълнява Вашите разпореждания относно участие в Председателски съвет, регистрация сутрин в парламента. Това е политическо поведение и решение на парламентарната група – виждам, не само на една. Няма как от това дали една група се е регистрирала или не да зависи дали предложенията ще бъдат гласувани или не в пленарната зала.
Аз не искам да коментирам поканата за регистрация към групата на БСП, защото ще стане много интересно за българските граждани.
По-важното е, когато има предложения, направени от народни представители, без значение от коя парламентарна група са, Вие да ги подлагате на гласуване. Това е процедурата и затова вече четири или пет колеги правят процедури да изпълните Правилника. Има процедура за изслушване на министъра, важна за българските граждани. Хората стоят пред болници, пред поликлиники и чакат, ние тук… (Председателят изключва микрофона.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах, господин Свиленски, каква Ви е процедурата. Ходенето на работа е въпрос на дълг на всеки народен представител.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България, от място): Защо му изключихте микрофона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, защото чухме вече какво имаше да се каже.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България, от място): Това не го преценявате Вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме с декларация от името на група.
Господин Марешки, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не вярвах на това, което будни български граждани ми разказаха какво се е случвало тук в петък, но днес го видях с очите си и вече им вярвам.
Какво ми разказаха те? Разказаха ми точно за ето такива циркове – колеги от БСП са стояли на трибуната и са твърдели, че ги няма в залата. Хората питат: как така твърдят, че ги няма в залата, като седят на трибуната? И така – два часа.
В същото време лекари няма. Тези, които все още са останали и са работоспособни, изнемогват. Учителки се разболяват. Заместват ги техни колежки, разболяват се и те, и в момента в училищата и в детските градини търсим заместнички на заместничките. Лекари, които все още са на работа, казват, че рухват психически. Полицаите изнемогват. От БСП обаче си играят на котка и мишка. Защо? Защото са опозиция.
Недопустимо е в такъв момент да саботираш държавата дори да ѝ вредиш и в същото време да наричаш себе си народен представител. И всичко това пак само защото искаш да наричаш себе си опозиция.
И ние от ВОЛЯ сме опозиция (оживление), тоест имаме несъгласие с управляващите по различни теми, но цената, на която ще ги отстояваме, не може да бъде народът ни, цената не може да бъде България. Защото тях – българският народ и българската държава, ще ги има дори когато Корнелия Нинова вече я няма.
България преди всичко и след това партийните интереси! Оттук нататък нека да е ясно: БСП е опозиция на народа, ВОЛЯ е опозиция на всички врагове на народа – и бизнес, и политически такива. Точно заради това ние всеки ден ще използваме тази висока трибуна, за да се разграничаваме от тази безскрупулна, политически безидейна опозиция.
Колеги, призовавам Ви: вслушайте се в разума, вслушайте се в това какво искат хората. Тях едва ли в момента ги интересуват точките и запетаите. Има много по-важни неща, които трябва да се решават. Влезте в дневния ред на народа поне в края на мандата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 5 ноември 2020 г. до 10 ноември 2020 г.:
Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Съобщения:
На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 6 ноември 2020 г. е постъпил Указ № 229 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 28 октомври 2020 г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване се връща за ново обсъждане.
Възложено е на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с екипаж от военновъздушните сили на Австралия. Разрешението е в сила за периода от 10 до 13 ноември за прелитане с цел ВИП полет за транспортиране на кандидат за генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Издадената заповед е в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаеща преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната. По въпросите относно експортния контрол и съответствието с международни санкционни режими, задължителни за Република България, разрешенията за прелитане във въздушното пространство на страната следва да се предоставят на заинтересованата държава след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката и Министерството на външните работи. Уведомлението е постъпило на 10 ноември 2020 г. с вх. № 003-09-92 и е предоставено на Комисията по отбрана.
В Народното събрание е постъпила информация за възстановените суми в изпълнение на Закона за допълнение на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. …), предоставена от Комисията за енергийно и водно регулиране. Материалът е изпратен на народните представители на служебната им електронна поща и е предоставен на Комисията по енергетика.
В Народното събрание от Сметната палата са постъпили:
Одитен доклад за извършен одит на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., и становище на Сметната палата по отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.
Одитен доклад за извършен одит на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становище на Сметната палата по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г.
Списък с приключилите финансови одити на годишните финансови отчети за месец октомври 2020 г. Одитните доклади за извършените финансови одити са публикувани на интернет страницата на Сметната палата.
С писма на председателя на Народното събрание материалите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването и са на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, моята процедура е по дневния ред.
Уважаема госпожо Председател, Вие досега ни четохте морал как трябва да се спазва Правилникът на Народното събрание, но вижте каква точка вкарвате в дневния ред – точка четвърта: Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г. – един срамен закон за българския парламент, за Министерството на земеделието, за България като цяло.
В него се нарушават всички европейски законодателства, свързани с водните ресурси, националното законодателство. Вижте, в сряда – Вие, госпожо Председател, сте бивш член на Комисията по земеделието и много добре знаете как стоят нещата, защото в сряда, когато гледахме на първо четене този срамен закон, становището на Министерството на околната среда не само е отрицателно, а е крайно отрицателно. В същото време Вие днес вкарвате за първо четене точка четвърта, а утре, забележете, втора точка в Комисията по околната среда и водите е гледането на този законопроект.
Уважаема госпожо Дариткова, ако трябва да цитирам Вашите думи „Вашата наглост е безмерна“, това не е ли наглост? Днес ще приемем на първо четене Закона, а утре трябва да го гледаме на първо четене в Комисията по околната среда и водите.
Защо се прави това нещо? Защото този закон е крайно вреден. В него се дава възможност на 80 – 85 хиляди земеделски стопани да надупчат територията на България. Знаете, че използваната земеделска площ е около 50 милиона декара. Това застрашава и националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво е Вашето предложение, господин Георгиев?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Моето предложение, госпожо Председател, е тази точка да отпадне от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Обратна процедура – заповядайте, госпожо Белова.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, правя обратно предложение – първо гласуване на Закона за водите да си остане в дневния ред.
Недоумявам защо в последно време всичко, което се предлага в полза на българските земеделски производители, господин Георгиев го приема за крайно вредно. Нямам обяснение на това.
От друга страна, се чудя защо имат претенции по дневния ред, при положение че те рядко участват в заседания, не участват в председателски съвети, където трябва да изразят становищата си по тези теми? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Белова.
Само да Ви кажа, господин Георгиев, има случаи, в които вкарваме законопроекти в залата, когато минат през водещата комисия, защото има комисии, които не заседават по определени теми. Такава е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Там обикновено има пропуски в някои от законите, които не се гледат на тази комисия. Практика е, когато мине през водещата комисия, законът да влиза в пленарната зала.
Ще подложа на гласуване все пак предложението на господин Георгиев – точка четвърта да отпадне от днешния дневен ред.
Гласували 131 народни представители: за 34, против 84, въздържали се 13.
Предложението не е прието. (Народният представител Румен Георгиев иска думата по начина на водене.)
Гласувахме, господин Георгиев. Нека да не прекаляваме. (Реплика от народния представител Надя Клисурска.)

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
Господин Атанасов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предложение на народните представители Пламен Христов, Полина Цанкова, Елена Ангелинина, Албена Найденова, Гергана Стефанова, Слави Нецов, Боряна Георгиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 5б се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 след думите „изделия“ се добавя „и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия“.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Забранява се употребата от деца на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия.“
Има предложение на народните представители Пламен Христов, Полина Цанкова, Елена Ангелинина, Албена Найденова, Гергана Стефанова, Слави Ненов, Боряна Георгиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Който продава алкохолни напитки или тютюневи и свързани с тях изделия на деца“ се заменят с „Който извърши нарушение на чл. 5б, ал. 3“.
2. Създава се ал. 16:
„(16) Който допусне нарушение на чл. 5б, ал. 4, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., съответно с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв.“
Има предложение на народните представители Пламен Христов, Полина Цанкова, Елена Ангелинина, Албена Найденова, Гергана Стефанова, Слави Нецов, Боряна Георгиева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Боряна Георгиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 46, ал. 1 думите „по чл. 45, ал. 1 – 4“ се заменят с „по чл. 45, ал, 1 – 4 и 16“.“
Има предложение на народните представители Пламен Христов, Полина Панкова, Елена Ангелинина, Албена Найденова, Гергана Стефанова, Слави Нецов, Боряна Георгиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 21:
„21. „Изделия за пушене, различни от тютюневи изделия“ са вещества, субстанции и изделия на базата на растения, билки или плодове, които не съдържат тютюн и могат да бъдат консумирани чрез процес на горене, нагряване, изпаряване или друг процес, както и растения и вещества, забранени със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Откривам разискванията по наименованието на Законопроекта, както и параграфите, които бяха изчетени.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, § 1 по редакция на Комисията, § 2 по редакция на Комисията, § 3 нов, § 3 по вносител, който става § 4 във варианта, в който го редактира Комисията, и отхвърлянето на § 4.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Всичко до момента е подложено на гласуване и целият Законопроект е приет.
Поздравявам Ви, господин Атанасов, с перфектно свършената работа! (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските родолюбци“.) Това е оценка на Вашата работа. Продължавайте все така!
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Председател, аз също благодаря на Вас и на всички народни представители! Поздравявам и представителите на партия ВОЛЯ, както виждате целият парламент единодушно подкрепи Законопроекта Ви. Благодаря. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските родолюбци“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Процедура? Заповядайте.
ВАСИЛ ЦВЕТКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът на приетия на 22 октомври 2020 г. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията да бъде удължен с още седем дни до максимално допустимия срок. Това е процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Цветков.
Обратно изказване, обратно мнение има ли? Няма.
Подлагам на гласуване удължаването на срока между първо и второ четене на Закона за устройството на територията на максималния срок.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Предложението за удължаване на срока между първо и второ четене е прието.
Процедура – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, моята процедура е също на основание чл. 83, ал.1 от нашия правилник – да удължим с три седмици срока за предложение между първо и второ гласуване по обединения законопроект, изготвен по реда на чл. 83, ал. 2 от ПОДНС на основание на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство под № 053-03-71, с три седмици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване удължаването на срока между първо и второ гласуване на Закона за българското гражданство с три седмици.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Господин Председател, аз се обръщам към Вас, тъй като Вие стриктно спазвате Правилника, моля да ми отговорите, тъй като госпожа председателката преди малко ми каза, че това е практика – т. 4 от днешния дневен ред – Законът за водите, ако днес бъде приет на първо четене, утре да влезе в Комисията по околната среда, като точка втора. Как ще влезе, като той ще бъде приет?
Искам да чуя Вашето мнение по този въпрос как е възможно да нарушаваме Правилника, когато становището е отрицателно на Министерството на околната среда...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това не е процедура!
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: По този начин ние какво правим? Ние искаме да скрием една истина и искам Вашето мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това не може да бъде процедура. Моето мнение ще го искате насаме в коридорите на парламента и ще Ви отговоря. Тук не е място за разговори, въпроси и отговори. Това не беше процедура по начина на водене!
Други желаещи за процедура? Не виждам?

Продължаваме с точка втора от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Общ проект, изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика въз основа на приетите на първо гласуване на 1 октомври 2020 г. законопроекти с вносители Искрен Веселинов и група народни представители на 3 юни 2020 г. и Министерският съвет на 3 август 2020 г., № 053-08-34.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
„Доклад относно Общ законопроект, № 053-08-34 от 9 октомври 2020 г. на приетите на 1 октомври 2020 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г., и Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-49, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 3 юни 2020 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Има предложение от народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф:
„Създава се нов параграф:
§ … Чл. 1, ал. 1, се изменя така:
„Чл. 1. (1) Този кодекс урежда обществените отношения, свързани с договаряне, възлагане, изпълнение, възмездяване и контрола при предоставянето на работна сила под формата на труд.“
Комисията не подкрепя предложението.
По § 1 има предложение от народния представител Валентина Найденова:
„В § 1 в предложения текст за създаване на нов чл. 2а, се създава нова ал. 3, със следното съдържание:
„(3) Договореностите, постигнати при реализацията на двустранното сътрудничество, не могат да бъдат по-неблагоприятни от споразуменията, постигнати чрез социалния диалог на национално равнище, между държавата, представителните организации на работниците и служителите на работодателите.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по наименованието на Законопроекта и по предложенията на госпожа Найденова, както и по § 1.
Госпожо Найденова, заповядайте за изказване.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С направеното предложение в чл. 1, ал. 1 се цели прецизиране както на предмета, така и приложното поле на Кодекса на труда с цел уреждане на обществените отношения, свързани с предоставяне на работна сила под формата на труд, а конкретните теми са предложени на тяхното систематично място.
За да не взимам думата втори път по § 1, в предложения текст за създаване на нов член 2а предлагам създаване на ал. 3, която пряко да гарантира, че договореностите, постигнати при реализация на двустранното сътрудничество, не могат да бъдат по-неблагоприятни от споразуменията, постигнати чрез социалния диалог на национално равнище между държавата, представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания има ли? Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова за създаването на нов параграф.
Гласували 98 народни представители: за 19, против 73, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 1, като, първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова с текста, който беше изчетен и който не е приет от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 26, против 72, въздържали се 9.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване текста на § 1 по вносител.
Моля, пазете ред в залата!
Гласували 117 народни представители: за 86, против 11, въздържали се 20.
Предложението за текста по вносител на § 1 е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Този кодекс се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител, с място на работа в Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.
(2) Този кодекс се прилага и за трудовото правоотношение между български работодател и работник или служител, с място на работа извън Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.“
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Прилагането на ал. 1, 2 и 3 не лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на законодателството на държавата, на територията на която или от която обичайно се полага трудът, когато те са по-благоприятни за работника или служителя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли желаещи за изказвания по § 2 по вносител и § 3 по редакция на Комисията? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на § 2 по вносител и текста на § 3 по редакция на Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 92, против 10, въздържали се 18.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АТАНАСОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф:
„§…В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 на чл. 50 придобива следното съдържание:
„(2) С колективния трудов договор се договарят най-малко следните параметри:
1. Минималният размер на основната работна заплата по образователни и квалификационни нива според Националната класификация на професиите и длъжностите и по видове професии.
2. Съотношението между минималната и максималната основна заплата по трудов договор по професии и длъжности за времето на действие на Колективния трудов договор.
3. Допълнително възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“.
4. Допълнително възнаграждение за: професионален опит (клас), нощен труд, извънреден труд, работа през официалните празници, времето на разположение, допълнителна квалификация, за постигнати резултати и други допълнителни възнаграждения, разписани във Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата на предприятието съгласно изискванията на този кодекс.
2. Алинея 2 става алинея 3.“
Комисията не подкрепя предложението.
По § 4 има предложение от народния представител Валентина Найденова:
„Предложеният текст в § 4 за изменение и допълнение на чл. 51б, ал. 4 придобива следния вид:
„(4) Министърът на труда и социалната политика разпростира прилагането на сключения колективен трудов договор между представителните организации на организациите на работниците и служителите и на работодателите на отраслово и браншово равнище във всички предприятия от отрасъла или бранша.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по предложения нов параграф от госпожа Найденова, по § 4 по вносител, § 5 по вносител и § 6 по вносител.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В чл. 50, ал. 2 се казва какво не може да съдържа колективният трудов договор, но никъде в него не се казва какво може да съдържа. Затова определям и предлагам на Вашето внимание най-малко следните параметри, които да съдържа един колективен трудов договор: минимален размер на основната работна заплата; съотношение между минималната и максималната основна заплата; допълнителните възнаграждения и други.
И понеже едновременно трябва да Ви дам информация за мотивите ми по чл. 51б, ал. 4, мога да Ви обърна внимание на следното. С направеното предложение за изменение и допълнение на чл. 51б, ал. 4 предлагам да се дадат права на министъра на труда и социалната политика да разпростира прилагането на сключения колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище във всички предприятия от отрасъла и бранша. Това значи, че договореностите ще важат и за тези предприятия, в които няма синдикални организации. Например в нашата сфера, в частните болници в нито една няма синдикална организация, а там, където има, виждаме какви са проблемите. (Шум и реплики.)
Второ, да извършва това, без да се иска общо искане към него от страна на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, като може да разпростре целия колективен трудов договор, а не както по сега действащия текст…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина в залата и прекратете разговорите по телефона.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: …в този член може да разпростре дори отделни части от колективния трудов договор. Тъй като считам, че колективният трудов договор е един комплексен документ, той или ще го разпростре, или няма – решението изцяло да бъде негово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Реплики? Няма желаещи.
Има ли други изказвания по текстовете на параграфите, които Ви бяха предложени? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване текста, предложен от народния представител Валентина Найденова за създаването на нов параграф във връзка с чл. 50.
Гласували 117 народни представители: за 43, против 67, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова по § 4 във връзка с чл. 51, което е отхвърлено от Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 50, против 64, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 4, 5 и 6 по вносител.
Гласували 133 народни представители: за 84, против 11, въздържали се 38.
Параграфи 4, 5 и 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Предложение от народния представител Валентина Найденова за създаване на нов параграф:
„В чл. 61, се създава нова ал. 4, със следното съдържание:
„(4) Сключването на трудов договор е задължително условие за полагането на труд, при условията, регулирани от този кодекс.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народният представител Весела Лечева и група народни представители за създаване на нов § 6а:
„Създава се § 6а:
„§ 6а. В чл. 107а. се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 19:
„(19) Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, имат право на представително и униформено облекло, при условията и по реда, определени от Министерския съвет за работещите по служебно правоотношение.“
2. Досегашните ал. 19 – 21 стават съответно ал. 20 – 22.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Предложение от народния представител Весела Лечева и група народни представители:
„§ 9 – отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по прочетените параграфи до § 9 включително?
Има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нищо че имаме много голяма комбинация от членове, ще приемем предизвикателството да се справим с това, което предлага Комисията. Но искам да Ви обърна внимание, че чл. 61 от сега действащия текст на Кодекса на труда касае само сключването на самия трудов договор между съответните страни. Никъде обаче няма изрично упоменато, че сключването на трудов договор е задължително условие за полагане на труд при условията, регулирани от този кодекс.
Ето защо в чл. 61 предлагам една нова ал. 4, която да гласи и да бъде със следния текст: „Сключването на трудов договор е задължително условие за полагане на труд при условията, регулирани по този кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Реплики има ли? Няма.
Заповядайте, господин Гьоков, за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, че ми давате думата.
Уважаеми народни представители от мнозинството, след малко всички ще натиснете червеното копче и ще гласувате против това наше предложение, с което се опитваме да уредим за пореден път представителното облекло за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация. Но колко от Вас въобще знаят за какво става въпрос? И постара ли се някой да Ви обясни – този, който Ви казва да гласувате „против“, какво представлява предложението и защо Вие трябва да гласувате против?
Ще се опитам да Ви обясня и да Ви мотивирам, за да го подкрепите. То се изразява в това служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, да имат също право на представително униформено облекло при условие и реда, определен от Министерския съвет за работещите по служебно правоотношение.
Това е поредният опит от страна на парламентарната група на „БСП за България“ да уреди въпроса с представителното униформено облекло за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация и да се уреди тяхното право на парични средства за представително облекло, както това е уредено за държавните служители чрез Закона за държавния служител.
Може би по принцип това трябва да се прави чрез държавния бюджет всяка година, но може да се направи и чрез Кодекса на труда. Не разбирам упорството на мнозинството в случая да отказват да решат този въпрос, защото в случая дори не се касае за допълнителни финансови средства, а само за нормативно уреждане на един дългогодишен проблем. Като Ви казвам дългогодишен, той е от 2000 г., откакто съществува Законът за държавния служител и служителите в държавната администрация са разделени на такива по служебно правоотношение и по трудово правоотношение.
В случая не знам защо дискриминираме работещите в държавната администрация служители по трудово правоотношение спрямо тези по служебно правоотношение – държавните служители? С какво са по-лоши те? Тук става въпрос за справедливост и за равнопоставеност. Трябва да знаете, че те и сега получават средства за такова облекло, още повече че за голяма част от тях това е договорено в колективните трудови договори на национално ниво. Но практиката по предоставяне на тези средства е разнопосочна и създава много проблеми и трудности. Ръководителите на различните държавни ведомства са на ръба на закона, като се опитват да дават средства за такова работно облекло, защото ги принуждаваме по този начин да нарушават Закона.
И последното, което казвам по този въпрос, е, че синдикатите също са последователни, когато се отдаде възможност – било то при поправки в Кодекса на труда, било то при приемането на нов бюджет, да повдигат въпроса, но няма кой да ги чуе и тях.
Апелирам Ви като народни представители: като не искате да чуете опозицията в лицето на парламентарната група на „БСП за България“, която е направила това предложение, поне да чуете искането на синдикатите, които смятат, че това е справедливо да бъде уредено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате 10 минути, ако по двата параграфа говорите.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: По § 9, където става въпрос за еднодневните трудови договори, искам да Ви обърна внимание, че сме предложили да отпадне това разпростиране на еднодневните трудови договори и върху тютюнопроизводителите. Тези еднодневни трудови договори бяха въведени през 2016 г. уж експериментално, за кратко, но заради един пропуск в гласуването и заради управлението на ГЕРБ, разбира се, които упорито поддържат тези договори, и до днес съществуват.
Удължаването на действието им днес с Кодекса на труда и разпростирането им върху други групи работещи няма да направи нищо добро в трудовото законодателство на Република България. Няма да се връщам при първоначалния дебат при приемането на тези еднодневни трудови договори, но не мога да пропусна да напомня, че с тях се отнемат трудови права, че с тях за първи път в българското законодателство бе въведен трудов договор, за който не се признава трудов стаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля Ви, по съществото на текста, който гледаме в момента.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да. Че това на практика е лишаване на работещите от всички позитиви, които им носи този трудов договор – натрупването на трудов стаж, клас прослужено време и така нататък. И че това е договор, който не гарантира никаква заетост и никакви договори, защото сега действащите текстове не дават гаранции за правата на работниците, а ние ги разпростирахме върху нови групи работещи в селското стопанството, каквито са тютюнопроизводителите. Тези договори не дават гаранции за правата на работниците, водят от своя страна до ниско заплащане и несигурност на доходите и заетостта.
Без вносителите от Министерския съвет и Министерството на труда и социалната политика да се замислят за недостатъците на тези така наречени еднодневни трудови договори, с тази поправка в Кодекса на труда в чл. 114а се увеличава обхватът им върху тютюнопроизводителството, а мнозинството в името на някакво странно единство без мисъл ще подкрепи предложението.
Тъй както е тръгнало, утре ще предложите да се приеме и еднодневните договори и да станат валидни за всичко и всички в селското стопанство. С мисъл и загриженост за човека, за селскостопанския работник, не позволявайте и този договор да се разпространява повече! Достатъчно поражения е нанесъл върху трудовото законодателство.
Ако приемате това предложение за еднодневните трудови договори, мога да кажа: честито на работещите в тютюнопроизводството, че ги лишихте от елементарни трудови права, гарантирани от Кодекса на труда! Може би скоро да очакват това и останалите български работници.
Призовавам Ви да подкрепите отпадането на § 9. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Към предложения Проект за изменение на Кодекса на труда ние предложихме създаването на нов § 6а, който е свързан, разбира се, с ограниченията, които са поставени пред служителите на трудови правоотношения в дадена администрация.
В много административни структури към днешна дата чрез вътрешни актове или заповеди са наложени изисквания и ред ограничения по отношение на външния вид и облеклото на служителите, включително и за тези на трудови правоотношения.
Осезаема в тези случаи е липсата на реципрочност в задълженията на работодателя, чрез които същият осигурява и финансира изпълнението на тези изисквания, като по този начин те се явяват допълнителна тежест на този служител. Тези условия, разбира се, не са регламентирани и при подписването на трудовия договор.
Ето защо ние настояваме да бъде премахнато това ограничение и да бъде оправена тази несправедливост към служители, които работят в една и съща администрация.
Ние предлагаме и § 9 да отпадне, който касае еднодневните трудови договори, които по същество в определени случаи се появяват и като почасови трудови договори. Търсена е, разбира се, аналогия от тези, които предлагат тези текстове с практика в други държави. Именно такава практика има във Великобритания, където са въведени за първи път в земеделието. Въведени са и по отношение на търсенето на възможност за работа и на студенти.
Но злоупотребите, експлоатацията и недекларираният труд в сектор „Земеделие“ продължават да се разрастват и ние не можем да останем безучастни. Редно е да се търси осигуряване на устойчивост на работното място, а с тази поправка се предлага точно обратното, – внасянето на още по-голяма несигурност с оглед на това, че тези трудови договори не носят и трудов стаж.
Ние нееднократно сме настоявали пред Министерството на труда и социалната политика да бъде направен анализ на ефекта на този тип трудови договори. Такъв до момента не е представен.
Ето защо ние сме против предлаганото поредно възможно разширяване на тези порочни практики, още повече че се вкарват и допълнителни сектори като този с тютюнопроизводството. Ние сме против ощетяването и отнемането на права на трудещите се в България. Ние сме към една по-устойчива практика, която носи допълнително възможности и права на трудещите се. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Реплики има ли към изказването на народния представител Весела Лечева? Не виждам.
Други изказвания има ли?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По първото предложение на госпожа Весела Лечева и група народни представители – служителите, работещи на трудово правоотношение в държавната администрация, да имат право на представително и униформено облекло, искам да изкажа становището, че това предложение не е 100% прецизно, защото по отношение на униформеното облекло редът е уреден в Наредбата за безплатното и униформено облекло.
Униформеното облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работещите се от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието. То е с отличителен знак. Униформеното облекло се предоставя на основание чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда и, както казах, Наредбата за безплатно работно и униформено облекло.
По отношение на представителното облекло за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация, това предложение, както казаха и преждеговорившите, неведнъж е било представяно както в Закона за държавния бюджет, така и в Кодекса на труда. То е обсъждано и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, но няма принципно съгласие по това предложение.
По отношение на предложението, което в момента се прави от народните представители от БСП, искам да кажа, че то изисква изключително голям финансов ресурс, те нямат оценка на въздействието, тоест няма оценка на ефектите от него. Ако то бъде прието сега, респективно веднага от Министерството на финансите трябва да се осигури финансов ресурс, за да се изпълни това предложение, а както казах, става въпрос за голям финансов ресурс, който към момента няма как да се осигури.
По отношение на другото предложение за включване на тютюнопроизводителите в обхвата на лицата, които могат да наемат работници за един ден, аз смятам, че това предложение е важно с цел да се намали недекларираният труд в този сектор, за да се гарантират правата на работниците. Това предложение е съгласувано и с тютюнопроизводителите.
Тютюнопроизводството е един традиционен сектор в някои региони на страната и смятам, че е резонно това да бъде прието, както казах, за да се намали недекларираният труд в този сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплика?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз първо апелирам, когато има различни предложения, да ги правим по реда, по който са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не мисля, че ощетяваме деловото водене.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не, не ощетяваме деловото, а просто намесваме нещата и хората – народните представители, не могат да разберат за какво става въпрос – кой на кого за какво прави реплика, но в случая, защото госпожа Ангелова се изказа и по двата параграфа, аз имам какво да ѝ кажа и по двата параграфа.
Госпожо Ангелова, не сте разбрали за какво става въпрос. Вие говорите – да, че има усилие много пъти, проблемът е, казах Ви – от 2000 г., когато се появи Законът за държавния служител и когато в този закон беше уредено представителното облекло на хората по служебно правоотношение. Хората по трудово правоотношение останаха, без да е уреден където и да е било този въпрос.
И към момента, Ви казах, че се дават парични средства за представително облекло на хората по трудово правоотношение в държавната администрация, което е уредено и чрез колективни трудови договори със синдикатите в тези ведомства, само че никъде в закона не е регламентирано. И не говорете за това, че трябвали не знам си какви финансови средства, защото хората дават тези средства и без това. Само че ги дават, отново Ви казвам, на ръба на закона, без това да е регламентирано някъде. (Реплика от ГЕРБ.)
Да, на базата на колективния трудов договор и когато Сметната палата отиде на една проверка, ги пита: „На какво основание давате тези средства за представително облекло?“, и те не могат да обяснят. За това става въпрос, а не за това, че трябват средства, не за това, че трябва… Аз не знам какво е това упорство и какъв е този инат да не го решаваме този въпрос? Ние сме предложили съвсем коректен текст. И не казвайте, че не е коректен, защото, ако казвате, че не е коректен, значи не го осмисляте.
А за еднодневните трудови договори, това с изсветляването на икономиката го говорим от сто години. Първия път, когато приехме еднодневните договори, трябваше да се разпрострат за една година, да направим анализ. Но до ден днешен такъв анализ не е направен. Какво толкова се е изсветлило? Какви толкова права сме защитили на работниците? Аз твърдя, че с ежедневните трудови договори само ощетяваме тези работници, които работят по тях. Защото няма на света такъв трудов договор, който да не се счита за трудов стаж. Няма такъв трудов договор, който да не носи всички позитиви от натрупването на трудов и на осигурителен стаж! Така че си помислете защо го разпростирате и върху тютюнопроизводителите! Не е в тяхна полза, разбира се. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други реплики има ли? Не виждам желаещи.
Има ли други изказвания по текстовете, които обсъждаме? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Първо подлагам на гласуване неприетото предложение на госпожа Найденова по отхвърлянето на чл. 61.
Гласували 135 народни представители: за 46, против 77, въздържали се 12.
Предложението за нов параграф не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението за нов параграф на народния представител Весела Лечева, свързано с чл. 107.
Гласували 132 народни представители: за 50, против 8, въздържали се 74.
Предложението на госпожа Лечева за нов параграф не е прието.
Продължаваме с гласуване на параграфи 7 и 8 по вносител.
Гласували 129 народни представители: за 86, против 22, въздържали се 21.
Параграфи 7 и 8 са приети.
Сега по § 9 първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева.
Гласували 132 народни представители: за 47, против 75, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 9 по вносител.
Гласували 125 народни представители: за 82, против 13, въздържали се 30.
Параграф 9 е приет.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 121а, ал. 6 в текста преди точка 1 думите „осигурят основно трудово възнаграждение в размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната, и/или най-малко на минималния размер на допълнителните трудови възнаграждения за извънреден и нощен труд“ се заменят с „начислява и изплаща трудово възнаграждение в съответствие с българското законодателство“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
По § 13 има предложение от народният представител Весела Лечева и група народни представители – § 13 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Изказвания по предложените параграфи – от 10 до 13? Има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е § 13 да отпадне, а именно предложението на вносителя в чл. 140, ал. 3 думата „топла“ да се замени с „безплатна“.
Тази тема неколкократно е коментирана от страна на работодателите. Това е заявка от няколко години назад и сега с предложените промени в Кодекса на труда управляващите, в това число и вносителите от Министерския съвет, предлагат едно значително отстъпление от задължението на работодателя да предоставя топла храна при полагането на нощен труд. Това е трудът, който най-много нарушава здравето на хората, на полагащите този труд.
Няколко пъти и в Комисията наблегнахме на това, че медицинските изследвания показват да има топла храна, за да не се разрушава този баланс при полагането на труд вечер, особено когато казваме, че той има най-негативни последици за неговото психично, здравословно и физическо състояние.
В Комисията заместник-министър Лазаров заяви следното – „безплатна храна“ включва в себе си и топла храна, ако работодателят може да я предостави. Ако работодателят и работниците и служителите искат да получават такава храна, то тя ще им бъде предоставена. Дали ще е така? И в Комисията дори председателят на Социалната комисия заяви, че 20 години е работил и е полагал нощен труд, без да получава такава топла храна. Значи и сега Законът бива нарушаван.
Какво ще се случи, ако ние дадем тази възможност, тази вратичка работодателите да не дават топла храна? Защото в този случай най-вероятно работещите през нощта ще получават сандвичи, студена храна, която няма да е подходяща за труда, който те полагат нощем.
И сега може би тук от управляващите ще ме репликират, че, видиш ли, как ще бъде направено това за служители на терен, в структурата на МВР, за пазачи, нощна охрана, за работещите в сферата на здравеопазването. Това може да бъде направено с допълнителни нормативни актове.
Моля този параграф да отпадне и Вие да гласувате неговото отпадане. Категорично сме против това „топла храна“ да бъде заменено с „безплатна“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Реплики има ли? Не виждам реплики.
Други изказвания по параграфите, които разглеждаме в момента? Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване три параграфа: § 10 в редакцията на Комисията; § 11 и 12 – по вносител.
Гласували 119 народни представители: за 99, против 5, въздържали се 15.
Параграфи от 10 до 12 са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева за отпадане на § 13. Това предложение не е подкрепено от Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 44, против 12, въздържали се 65.
Предложението за отпадане на § 13 е отхвърлено.
Сега гласуваме текста за § 13 по вносител.
Гласували 122 народни представители: за 80, против 9, въздържали се 33.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По § 14 има предложение на народния представител Красимир Янков и група народни представители:
„В § 14 се правят следните изменения:
1. В т. 2 отпада създаваната нова ал. 4.
2. В т. 3 думите „ал. 5 и 6“ се заменят с „ал. 4 и 5“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Весела Лечева и група народни представители:
„В § 14 се правят следните изменения:
а) в т. 2:
- уводното изречение се променя на: „Създава се нова ал. 3:“;
- от текста отпада създаваната нова ал. 4;
б) в т. 3 думите „5 и 6“ се заменят с „4 и 5“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по § 14.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което ни се прави по § 14, е свързано с чл. 142 от Кодекса на труда, където са развити разпоредбите за сумираното изчисляване на работното време.
Това, което в момента ни се предлага от Министерството на труда и социалната политика, е възможността чрез колективно договаряне на браншово ниво референтният период на сумираното изчисление на работното време да бъде увеличен на 12 месеца. Това е изключително притеснително, защото аз искам да обърна внимание, казах го и на първо четене, това е един от текстовете, в който нямаше съгласие в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Има отпор и аз искам да кажа, че в заложените текстове на Кодекса на труда винаги се търси онзи баланс, онзи баланс на съпоставка на самите търсения на работодателите, но и защита на правата на българските работници.
Уважаеми дами и господа! Искам да Ви кажа, че още по-притеснително е това, което ни се предлага с тази алинея, защото има европейски директиви, които ние ще нарушим, ако въведем това сумирано изчисление на работното време в рамките на този 12-месечен референтен период. Защо казвам това?
Ако погледнем Конвенцията на МОТ и нейните разпоредби, ще видим, че за индустриалните предприятия тя въвежда работната седмица да бъде не повече от 48 часа. Отворете всички чл. 142 от Кодекса на труда, вижте разпоредбите, които предполагат работната седмица при сумирано изчисление на работното време да бъде 56 часа. Къде е България в тази ситуация и как в един момент ние можем да си позволим в 12-месечен референтен период да позволим българските работници да полагат този труд, при положение че в целия Европейски съюз, че в много европейски страни – и не само в европейски страни, в момента се говори за намаляване на работното време?
Искам да Ви кажа за няколко важни и съществени неща, извадени от докладите на Главна инспекция по труда по отношение на работното време. Над 50% от нарушенията, извършвани от българските работодатели, са свързани точно с нарушение на работното време,… (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за тишина в залата!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …нарушение при сумираното му изчисляване. Неслучайно Икономическият и социален съвет през миналата година излезе с едно много голямо становище по отношение на сумираното изчисление на работното време, в което те казват: „В момента този режим, който би трябвало да е само и единствено за непрекъсваемите процеси на работа, е въведен почти във всеки производствен отрасъл. И този режим, въведен по този начин, позволява работната седмица да бъде 56 часа, позволява междуседмичната почивка да бъде намалявана от 36 часа на 12 часа. Но най-страшното, което позволява, е, че в момента по този начин работодателите не заплащат дължимия извънреден труд.“
Искам да Ви кажа и да Ви призова, уважаеми дами и господа народни представители, че именно в наши ръце в момента стои решението на този съществен въпрос. Защото това позволява намаляването на работниците, но и утежняване на целия работен цикъл. Какво имам предвид? По принцип в българското законодателство работният ден е разчетен на осем часа, работната седмица е разчетена на не повече от 40 часа и това е съобразено с физиологичните особености на човешкия организъм и необходимостта от редуване на труд с почивка.
Как в рамките на този 12-месечен период, в който ще утежним българските работници, ние ще създадем точно тези предпоставки, в които те да се трудят, да се погрижим като български законодатели за тяхното здраве? Най-страшното от всичкото е, че 21 години българското трудово законодателство нарушава Конвенцията на МОТ, защото именно преди 21 години сумираното работно време беше въведено само за онези непрекъсваеми производства. Оттогава тази разпоредба беше променена и в момента сумираното изчисление на работното време се прилага почти навсякъде и, както казах, сумираното изчисление на работното време е много удобно, за да не бъде заплащан извънредният труд. В тази връзка е и нашето предложение, което правим, да отпадне възможността на сумирано изчисление на работното време при колективно договаряне и на браншово ниво, и да отпадне ал. 4 такава, каквато ни се предлага.
Още повече искам да спомена за Указ № 833, който е по прилагане на Закона за нормативните актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, госпожо Клисурска!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Отворете и прочетете един път завинаги чл. 45, който казва, че когато препращаме към подзаконов нормативен акт, ние трябва да имаме яснота какво се случва. Две години се говори за тези промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтече, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Трябваше да видим наредбата, към която ни препраща в момента тази ал. 4, какви разпоредби ще включва и как ще защити българския работник. По този начин, напротив, утежняваме българските работници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики?
Има ли реплики?
Изказване – госпожо Желева, заповядайте. (Реплики от „БСП за България“.)
Отказвате се от изказването си? (Реплики от „БСП за България“: „Не! От другите групи!“)
Кои други групи?
Заповядайте. Между редовете на БСП сте и аз не знам как да ги редувам.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С моите колеги предлагаме новосъздадената ал. 4 в т. 2 на § 14 да отпадне, защото допускането на сумираното изчисляване на работното време с колективен трудов договор да бъде въвеждано за период от 12 месеца е категорично срещу интересите на българските трудещи се.
Първо, злоупотребата със сумираното изчисляване на работното време се превърна в масова практика и при досегашния. Чрез този механизъм се удължава работното време на българина, без да му се плаща. Предложението чрез преговори и колективен трудов договор това да става за 12 месеца е не само в разрез с европейската Директива, но вече ще се превърне в законов механизъм за избягване на плащането на извънреден труд.
Второ, липсата на ясна законова регламентация в кои трудови дейности или производствени такива може да се въвежда сумирано изчисляване на работното време го прави масов инструмент на работодателите за ощетяване на работниците по отношение на продължителността на работната седмица. Нещо повече, особено в условията на пандемията от коронавирус и с въведените режими на работа с цел ограничаването на броя работещи в производствени и офисни помещения, злоупотребата с работното време е все по-често срещано. До мен достигнаха дори и сигнали от избирателния ми район, че вследствие на така наречените неофициални работни графици за изчисляване на работното време дори работници, ползвали еднодневен платен отпуск за лични нужди – да отидат да си направят тест за коронавирус, са принуждавани да отработват допълнително по четири часа заради въведения режим на работа. Разбира се, няма доказателства, че това е честа практика, но със сигурност е злоупотреба с режима на сумираното изчисляване на работното време.
Въпреки заклинанията на вносителите, че няма никаква възможност един работещ да работи 12 часа – 12 месеца, защитата от тази хипотеза при този текст в Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда не е достатъчна и е необходимо да бъде отхвърлена. Липсата на достатъчна правна регулация на този нетипичен начин на отчитане на работното време го е превърнала в основен инструмент за организация на работното време и в универсална в кавички врата, през която спокойно, необезпокоявано, абсолютно незаконно се заобикалят различни режими, свързани с организацията на работното време, на почивките, полагането на извънреден труд и неговото заплащане, нарушаване на стандартите за организация и съвместяване на личния с трудовия живот.
Всички неблагоприятни последици, които се появяват от прилагането на сумираното изчисляване на работното време, са за сметка на работниците, спрямо които то се въвежда. Рискът за това в предложения законопроект и конкретно в този негов текст е голям. Това е недопустимо и призовавам това наше предложение да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплики има ли?
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Иванов, напълно съм съгласен с Вашето изказване защо не трябва да бъде приеман този параграф и защо трябва да отпадне, но не мога да разбера и Ви моля да отговорите: кога сте искрен? Вие и Вашите колеги, които сутринта дадохте старт на това Народно събрание, на заседанието, когато днес Вие и Вашите колеги, както твърдите, се регистрирахте и дадохте възможност тази точка да бъде гледана и след няколко минути тези български трудещите се, както Вие ги наричате, вече да бъдат ощетени и тези интереси на българските граждани да бъдат нарушени?
Вие осъзнавате ли отговорността на Вашето действие днес, или то отново е някакво лицемерно? Сутринта се регистрираме, за да започне работният ден…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По същността на изказването.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, по същността е, а след това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Напротив, ще Ви отнема думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, аз правя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате изказване, след това взимате реплика – несъгласие по изказването на говорещия преди Вас, а в момента говорите нещо различно.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ама не правете анализ на моето изказване, господин Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз ще Ви изключа накрая!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вие може да изключите всичко, но това не е работата Ви!
Това го правите всеки ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво е несъгласието?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ами оставете ме да се изкажа! Ако искате да говорите, елате и говорете от трибуната. Говорете от трибуната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължавайте!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Какво продължавайте? Вие непрекъснато прекъсвате и нарушавате творческия процес.
Моля, господин Христов да Ви отстрани от залата за нарушаване на творческия процес. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Други реплики има ли? Не виждам желаещи.
Дуплика?
Господин Иванов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Свиленски, искрени сме в поведението си и в защитата на правата на българските трудещи се, работници и служители още от първия ден, когато този законопроект започна да се обсъжда в пленарната зала, който при първото му четене ние категорично не подкрепихме, и предложихме тези текстове, които са категорично в нарушаване на правата на българските граждани, да отпаднат при второто му гласуване.
Предпочитаме да бъдем тук, в залата, и да се борим за правата на българските работници, а не с отсъствието си да улесним управляващите, които внасят тези текстове, които ни връщат към условията на труд от XIX век. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други изказвания?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преждеговорившите се изказаха некоректно за промените, които са направени в чл. 142 от Кодекса на труда по отношение на сумираното изчисляване на работното време, и беше казано, че нарушават Европейска директива. Това абсолютно не е вярно, защото тези промени са направени с цел да се синхронизира нашето законодателство по отношение на установеното сумирано изчисляване на работното време с Европейската директива, а именно с тези промени ние намаляваме референтния период от шест на четири месеца, за който се установява сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно тази директива и чл. 19, с която всички членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика се запознаха, даваме възможност чрез механизма на колективното трудово договаряне на ниво бранш и отрасъл да може да се увеличи референтният период от 12 месеца. Това абсолютно е в синхрон с Директивата на Европейския съюз относно някои аспекти на организацията на работното време, така че тези твърдения, видите ли, тя противоречи на тази директива, абсолютно не са коректни.
Също така не е коректно и изказването по отношение на аргументите, които се изказаха, че промените в чл. 142 също противоречат на Конвенция № 1 на Международната организация на труда, защото за тази конвенция следва да се има предвид, че нейното приложно поле е ограничено само за индустрията, а не за всички отрасли на икономиката.
Така че моята молба е внимателно да се вгледате в текстовете, да прочетете Директивата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По текста, а не към Вашите колеги народни представители! Можеше да вземете реплика по текста. (Реплика от „БСП за България“: „Може да се изказваме! Стига, бе!“)
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Обръщам внимание на народните представители да спазват реда в залата и да не се обръщат към техните колеги с „бе“.
Имате думата за изказване или реплика.
Заповядайте за реплика, госпожо Желева, а след това втора реплика – госпожа Клисурска.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, като казвате, че не сме коректни, нека да кажа, че Вие по-скоро не сте коректна, защото цитирате Директивата, но само чл. 19. Директивата не е само чл. 19! Прочетете и чл. 15, ако искате, мога да Ви го прочета.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Имам я.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Да, Вие сигурно я имате. Но защо не цитирате и него?!
В чл. 15 се казва, че има по-благоприятни условия и че настоящата директива не засяга правото на държавите членки да прилагат и да въвеждат закони, подзаконови и административни разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците, и така нататък.
Когато става дума за по-благоприятни условия, тогава може да има колективно трудово договаряне извън тези рамки, които са в общите клаузи, така че не ние сме некоректни, а Вие сте некоректна. Не го използвайте повече срещу нас, защото ние също можем да четем директивите, всичките ги имаме! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, по отношение на коректността и това, което Вие твърдите, благодаря на госпожа Желева за чл. 15, но аз ще Ви прочета преамбюла на Директива 2003/88, която Вие цитирахте: „Подобряването на безопасността, хигиената и здравето на работниците при работа е цел, която не следва да бъде подчинена само на икономическите съображения“.
Уважаема госпожо Ангелова, точно такава е Директивата: защита на българските работници! Защото, ако отворите Наредбата за работното време, почивките и отпуските, Вие ще видите, че сумираното изчисление на работното време се въвежда от работодателя, а то не се договаря с работника, не се включва в индивидуалния трудов договор по чл. 68 и не се включва в допълнителното споразумение по чл. 119. То е със заповед на работодателя и работодателят може да изисква от работника да работи 12 месеца непрекъсваемо при режим на сумирано изчисление на работното време.
Така че не ми говорете за Директивата, аз Ви прочетох преамбюла, прочетете изцяло директивите и вижте какво те казват! По отношение на чл. 45 от Директивата на МОД от 1919 г. (реплики) – да, действително в момента Вие използвате въвеждането на индустриални предприятия, но ако прочетете след запетайката на чл. 45 от Директивата на МОД, ще видите, че говорим и за частни, и за публични предприятия. В Директивата се казва, че продължителността на работната седмица не може да бъде повече от 48 часа, и ако има повече от 48 часа – в рамките на не повече от три седмици.
В чл. 142 от Кодекса на труда в алинеята, която разпорежда сумираното изчисление на работното време, допускаме 56-часова работна седмица. И това за 12 месеца нормално ли е? Замислете се какво ще гласуваме в момента, замислете се в каква ситуация живеем в момента, а Вие правите това погазване на трудовото законодателство, където работникът е нула!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Госпожо Ангелова, ще ползвате ли правото си?
Заповядайте – дуплика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да кажа на репликиращите, че ние не погазваме никакво законодателство, че всеки един текст в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда е в резултат на двегодишна работна работа между представители на Социалното министерство, на работодателските организации и на синдикалните организации. Всеки един текст много добре е обмислен, прецизно е написан и се предлага за промени в Кодекса на труда.
Промените в чл. 142 са изцяло съобразени с Директивата на Европейския съюз относно някои аспекти на организацията на работното време. Явно четем два различни нормативни документа – управляващите и опозицията, защото както и Вие, така и ние имаме тази директива, а в чл. 19 ясно и категорично е казано, че: „Държавите членки имат възможност при спазване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците по обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа, да допуснат с колективни трудови договори или споразумения, сключени между социалните партньори, да се определят референтни периоди, които в никакъв случай не могат да надвишават 12 месеца“. Това е спазено. Ясно и категорично даваме възможност само чрез механизма на колективното трудово договаряне на ниво отрасъл или бранш да може да се договори и установи по-голям референтен период за сумирано изчисляване на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Следващо изказване – госпожа Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Все повече расте недоволството и се увеличават сигналите на работници, свързани с разпределението на работното време – неосигуряването на задължителни почивки, нерегламентираното полагане и прикриване на извънреден труд с компенсации и неговото незаплащане по определението в Кодекса на труда и увеличението спрямо колективното трудово договаряне. Неспазването на регламентираното време е основно нарушение наред с тези по заплащането на труда и порочните практики в прилагането на сумарното изчисляване на работното време, което е прикриване на извънреден труд.
И преждеговорившите няколко пъти казаха за сигнали за нарушение, а на фона на това Вие предлагате периодът на сумарното работно време да бъде определен за 12 месеца за определени браншови отрасли чрез колективно трудово договаряне, което ще доведе до увеличаване на работното време и до неизплащане на положен извънреден труд. Такива случаи са характерни за работниците, които са на терен в структурите на МВР, за работещите в дейност „Охрана“ и най-вече за работещите в отрасъл „Здравеопазване“. Това се вижда и сега в тази сложна здравно-епидемична обстановка.
В предложения законопроект липсва каквото и да е предложение за промяна в режима на въвеждане на сумарното изчисляване на работното време в частта „допустимост“ и в същото време за конкретни лимитирани ситуации за непрекъсваем процес. В Кодекса на труда никъде не е уточнено кой и кога трябва да въведе сумарното изчисляване на работното време. Отново прехвърляте отговорността на Министерския съвет с изготвянето на наредба, но в тази наредба дали ще видим всичко това, с което ние искаме да защитим правата на работниците. Това го няма, защото към този момент не я виждаме и няма никакви гаранции за защита правата на полагащите труд.
Ще Ви дам един пример. Нека погледнем чл. 142, ал. 2, т. 2, където е казано, че може да се полага извънреден труд – три часа дневен и два часа нощен, през два работни дни. В годината има 52 седмици и ако полагаме този труд три пъти седмично по два часа – шест часа, 300 часа са за 50 седмици, тоест като махнем почивното време и отпуските на този работник или служител, той трябва целогодишно да бъде в извънреден труд. Ако вземем 300 часа и 12 месеца референтен период, то тогава през цялата тази година работникът ще е в режим на извънреден труд.
Споменахте и Директива ЕО 2003/88. Тази директива категорично ограничава прилагането на сумираното изчисляване на работното време без никакви допълнителни условия и то трябва да бъде в рамките на четири месеца. Точка! Каквото и тълкуване да правите на тази директива, то не е коректно. Обяснихме го в репликата към Вас, госпожо Ангелова.
Уважаеми колеги, в тази трудна ситуация – предизвиканата от коронавируса икономическа и социална криза, не трябва да увеличаваме работното време, а напротив, трябва да преосмислим работния процес и да направим така, че да подобрим условията на полагане на труд и намаляване на вече все по-застрашаващата безработица. Това няма да стане с предлаганите промени в Кодекса на труда, които Вие правите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Има ли реплики към изказването на народния представител госпожа Желева? Не виждам желаещи.
Следващото изказване е на господин Шопов.
Господин Гьоков, Вие много пъти се изказвахте, затова ще Ви дам най-накрая думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, в този дебат опозицията щади управляващите и дискусията има много мек, много благ характер. Касае се до нещо много възмутително. Това не е извънреден труд или допълнителен труд, както се правят квалификации от всички. Касае се по същество до искане за въвеждане на принудителен труд. Това е точната дума. Това е понятието, с което трябва да боравим. Не че не се прави до този момент от много работодатели, сега целта е да се легализира, да мине в Кодекса на труда.
Има няколко мерака на така наречения бизнес, имам предвид и български, но най-вече чуждестранен. Както великият Ботев казва за едните и другите: „смучат го наши и чужди гости“. Няколко мерака, от които един успя до този момент – по същество да се прескочи стената на границата и в България бяха вкарани чуждестранни работници. Този опит на така наречените работодателски организации успя.
Няма да изброявам другите – например да се намали броят на официалните празници, има още няколко такива опита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По § 14, ако обичате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще се върна на § 14.
Явно на път е да успее и друг един такъв мерак на работодателите. И всичко това в 2020 г. в европейска страна, където тенденцията е да се намалява работното време, да се увеличават и засилват правата на работниците и служителите. При нас това е точно обратното.
Бях член на Комисията по труда и социалната политика и се противопоставях остро на всякакви опити за злепоставяне на правата и отнемане правата на българските работници и служители. Затова бях и изчистен от тази комисия. Щях да взема отношение още там и решително да се противопоставя на този опит. Правя го в пленарната зала и се обръщам към управляващото мнозинство да не влизат в онова, което правят задълженията, включително на наши колеги лобисти на такива организации.
За мен е ясна и връзката на господин Симеонов с тези работодателски организации. Така успя онзи опит за вкарване на чуждестранни работници…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако продължавате да се отклонявате от текста, който обсъждаме, ще Ви отнема думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Симеонов, Вие затова водите това заседание – за да бъде по-успешно и по-сигурно прокарването на този текст. (Реплики от ГЕРБ и ОП.) Това е причината, за да сте на трибуната, а да не се води от някой, който не е заинтересован.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Все пак по текста, който обсъждаме, ще се изкажете ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие трябваше да си направите отвод, а не да водите заседанието днес. (Председателят изключва микрофоните. Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако обичате, освободете трибуната за следващия изказващ се. (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
Освободете, ако обичате, трибуната. При нарушаване на реда в залата не ме принуждавайте да прилагам други по-сериозни мерки.
Има ли реплики по изказването на господин Шопов? Няма.
Следващото изказване е на господин Гьоков.
Вашият звезден миг най-сетне дойде, господин Гьоков. (Оживление.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Благодаря и за звездния миг, който ми предоставихте да имам пред Народното събрание.
С § 14 от предложенията за промени в Кодекса на труда се правят изменения и допълнения в чл. 142 от Кодекса на труда, като се предлага периодът на сумарното изчисляване на работното време да е от един до четири месеца, като според вносителите целта е да се гарантира равномерен трудов процес и по-лесна отчетност и да се синхронизира българското законодателство с Европейската директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време. Дотук добре.
За съжаление обаче, Директивата допуска договаряне на различни периоди по отношение на периода на въвеждане на сумарното изчисляване на работното време и полагането на извънреден труд, извън установените чрез механизма на колективното договаряне. И тук вече под прикритието на това и под предлог да се стимулира социалният диалог и да се гарантира балансът на интересите на страните по трудовото правоотношение, когато е установено сумарното изчисляване на работното време и осигуряване на възможност за отчитане на специфичните особености на отделни отрасли или браншове чрез сключване на колективни трудови договори, се предвижда периодът на сумарното изчисляване за определени дейности да може да се удължава до 12 месеца чрез механизма на колективното трудово договаряне на ниво отрасъл или бранш. Тоест Вие четете директивата, както Ви отърва. Колегите Ви казаха в предходните изказвания, че пропускате чл. 14, преамбюла и опорочавате цялата идея на Директивата.
С нашето предложение на парламентарната група на „БСП за България“ ние казваме: да – да на периода на сумираното изчисляване на работното време да се намали от шест на четири месеца; и не – категорично не на експлоатацията чрез въвеждане на възможността за удължаване на този период на повече от четири месеца, защото това ще доведе до ощетяване на работниците и служителите, в това число забавяне и много по-късно начисляване и изплащане на извънредния труд или в някои случаи изобщо да не се начисли и изплати извънреден труд.
Дори и да приемем промените, това няма да се промени, защото сумарното изчисляване на работното време се използва от работодателите за прикриване на извънреден труд и, разбира се, за незаплащането му, особено при преобразуването на нощните часове в дневни.
Въобще със или без приемане на предложените промени хаосът със сумираното отчитане и изчисляване на извънредния труд ще си останат сериозни. Дори положението ще се влоши, разбира се, за сметка на работниците, защото управляващите не правят нищо за своя сметка, а само на гърба на работниците – тези, дето издържат тази държава, тези, дето трупат средства в хазната, за да може някой да ги раздава от джипката според настроението си. (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гьоков, ако обичате по текста! На второ гласуване се обсъжда и се разглежда раздел по раздел, текст по текст.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Точно по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не се отклонявайте, ако обичате. Това е делова работа, която се опитваме да вършим в момента.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не се отклонявам нито за минута, за секунда дори от текста. Нима ще отречете, че някой раздава от джипката пари или нещо подобно? И че няма връзка с това, което говоря? (Реплики от ГЕРБ.) Че тези хора трупат парите в хазната, които някой си позволява да харчи, като ги раздава от джипката?
Продължавам нататък.
Затова от парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме от текста да отпадне създадената нова ал. 4 и да остане максимално възможният за въвеждане от работодателя 4-месечен срок на сумарното изчисляване на работното време, както е по директивата, без възможност да се увеличава този срок по какъвто и да било друг начин. Другото е откровено отнемане на трудови права и откровена експлоатация, а надали това са имали предвид създателите на Директивата.
Подкрепете нашето предложение, за да не се излагаме, както се казва, пред хората, дето са написали Директивата, да не се излагаме пред българските работници, пред българските синдикати и най-после този парламент да защити някакви права, а не само да ги отнема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Има ли реплики по изказването, което току-що чухте? Не виждам желаещи.
Изказване – господин Сиди.
Други желаещи за изказване има ли?
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, изключително дълъг дебат по тема, която наистина е важна за обществото и създава напрежение в социалните партньори.
Слушайки всичко, което чухме до момента, искам да направя предложение за редакционна поправка: в чл. 142, ал. 4 думите „12 месеца“ да бъдат заменени с „6 месеца“. Предполагам, че по този начин бихме могли до голяма степен да тушираме напрежението сред социалните партньори. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли реплики по изказването? Няма.
Процедура – заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
От името на парламентарната група искаме 30 минути почивка. (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Получавате я.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За процедура, заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Поименна проверка да се извърши чрез прочитане по азбучен ред на списъка с присъстващите в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Филип Попов е тук – и тялом и духом е тук, така че първият човек, който преброявам, е Филип Попов.
Господин Попов, преброяваме Ви още веднъж – тук сте. Виждаме Ви, всички Ви виждат. Да не се отречете от себе си после. (Шум и реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ: Това е много важен въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо не останете, като е толкова важен въпросът?
ФИЛИП ПОПОВ (излизайки от залата): Заявявам, че не съм тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нищо не можете да заявите, тялото Ви е тук – виждам го.
Поименна проверка:
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - отсъства
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Ангел Илиев Исаев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - отсъства
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев(чрез интернет платформа
за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - отсъства
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - отсъства
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Константин Веселинов Попов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - отсъства
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка ) - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Ралица Трилкова Добрева - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Росен Малинов Малинов - отсъства
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Николов Георгиев - отсъства
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Слави Дичев Нецов - тук
Славчо Стоев Атанасов - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - отсъства
Спас Георгиев Гърневски - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Иванов Попов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стойно Митев Стойнов - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стоян Радков Божинов - тук
Танер Мехмед Али - отсъства
Таня Тодорова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Байчев Байчев - отсъства
Тома Любомиров Биков - тук
Тома Николов Томов - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Танчев Проданов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Борисов Топчиев - отсъства
Чавдар Йорданов Велинов - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Руменов Божанков - отсъства
С огромно прискърбие трябва да Ви съобщя, че броят на присъстващите е 116.
Някой да е дошъл по-късно, да не сме го записали?
Това е окончателната бройка. Няма как да продължим заседанието.
Закривам заседанието.
Следващото заседание на Народното събрание – утре, 12 ноември 2020 г., от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 12,31 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов
Юлиан Ангелов
Слави Нецов
Николай Александров