Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов, Филип Попов, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Слави Нецов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Моля, режим на регистрация.
Междувременно аз ще изчитам колегите, които са онлайн днес с нас.
Здравейте, на всички!
Анна Александрова? Не я виждам.
Валентин Касабов?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова? Отсъства.
Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Йордан Апостолов?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Осем народни представители, регистрирани онлайн.
Всички колеги в залата успяха ли да се регистрират? Прекратете регистрацията и обявете резултата.
Гласували 119 народни представители в залата, 8 регистрирани онлайн, стават 127. Кворум – 64.
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, ще направя няколко процедурни предложения:
На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната Програма за работа на Народното събрание да бъдат включени следните допълнителни точки:
Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител – Ивелина Василева и група народни представители на 23 октомври 2020 г. Приет на първо гласуване на 13 ноември 2020 г., като предлагам да стане точка четвърта за днешното заседание.
Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител – Министерският съвет на 16 октомври 2020 г. Приет на първо гласуване на 29 октомври 2020 г., като предлагам да стане точка втора за пленарното заседание – утре, 20 ноември 2020 г.
Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за личната помощ. Вносител – Министерският съвет на 10 ноември 2020 г. Приет на първо гласуване на 13 ноември 2020 г., като предлагам да стане точка трета за пленарното заседание – утре, 20 ноември 2020 г.
Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказания и задържането под стража. Вносител – Красимир Ципов и група народни представители на 13 ноември 2020 г., като предлагам да стане точка четвърта за пленарното заседание – утре, 20 ноември 2020 г.
Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител – Министерският съвет на 10 ноември 2020 г. Приет на първо гласуване на 13 ноември 2020 г., да стане точка шеста – петък, 20 ноември 2020 г.
Моля, режим на гласуване.
Обръщам се към колегите, които са онлайн.
Анна Александрова? Не я виждам
Господин Касабов?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля по-тихо, че е много шумно в залата!
Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Йордан Апостолов?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували в залата 119 народни представители и онлайн 9, стават 128 гласували народни представители: за 110 плюс 9 онлайн, стават 119, против 8, въздържал се 1
Предложението е прието.
Още веднъж да повторя това, което виждате като кворум 60, не е реално. Тук прибавяме и гласовете онлайн, които са се регистрирали, кворумът е 64.
Предлагам точка пета в Програмата за днес, 19 ноември 2020 г., да стане: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Вносител – Министерският съвет на 28 август 2020 г. Приет на първо гласуване на 23 септември 2020 г., като останалите точки, предвидени за днешното и утрешното пленарно заседание, съответно се преномерират съобразно настоящето и предходното гласуване.
Процедура – господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предвид предстоящото гласуване, правя процедура за поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Започваме поименната проверка отзад напред:
Явор Руменов Божанков - отсъства
Явор Божилов Нотев - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Чавдар Йорданов Велинов - тук
Цветан Борисов Топчиев - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Христо Танчев Проданов - отсъства
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христиан Радев Митев - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Тома Николов Томов - отсъства
Тома Любомиров Биков - тук
Тодор Байчев Байчев - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Таня Тодорова Петрова - тук
Танер Мехмед Али - отсъства
Стоян Радков Божинов - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стойно Митев Стойнов - тук
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Иванов Попов - тук
Спас Янев Панчев - тук
Спас Георгиев Гърневски - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Слави Дичев Нецов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Севим Исмаил Али - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Руслан Здравков Тошев - тук
Румен Петров Генов - тук
Румен Николов Георгиев - отсъства
Румен Василев Гечев - отсъства
Росен Малинов Малинов - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ралица Трилкова Добрева - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Пламен Трифонов Христов - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Дулчев Нунев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Петър Христов Петров - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Младен Николов Шишков (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) -тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Йорданова Илиева - тук
Маргарита Николаева Николова - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лало Георгиев Кирилов - тук
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Константин Веселинов Попов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Калин Николов Поповски - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Димитров Василев - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Апостолов Апостолов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емил Маринов Христов - тук
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дора Стоянова Христова - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислав Петров Тасков - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деан Стоянов Станчев - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Даниела Добрева Димитрова (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Колев Колев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Галя Стоянова Желязкова - тук
Галя Енева Захариева - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Виолета Русева Желева - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Вежди Летиф Рашидов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентин Кирилов Касабов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Боряна Любенова Георгиева - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Вангелов Борисов - тук
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Атанас Иванов Ташков - тук
Ася Атанасова Пеева - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Анна Николаева Славова - отсъства
Анна Василева Александрова - отсъства
Андриан Иванов Райков - тук
Ангел Илиев Исаев - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Адлен Шукри Шевкед - отсъства

Кворумът е 130.
Продължаваме, колеги, с гласуването, което обявих, преди да направим поименната проверка.
Първо колегите, които гласуват онлайн.
Валентин Касабов?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Йордан Апостолов?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Колеги, благодаря Ви.
Гласували 9 онлайн.
Моля, прекратете гласуването в залата и обявете резултата.
Гласували 107 в залата и 9 онлайн, стават общо 116: за 102 в залата и 9 онлайн, стават 111, против 5, въздържали се няма
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, предлагам да се приеме:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Да проведе извънредно пленарно заседание на 24 ноември 2020 г., вторник, от 12,00 ч. при следния дневен ред:
1. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. Вносител – Министерският съвет на 29 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 6 ноември 2020 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. Вносител – Министерският съвет на 29 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 6 ноември 2020 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Вносител – Министерският съвет на 29 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 6 ноември 2020 г.“
Моля, режим на гласуване.
Колеги, които гласуват дистанционно: Валентин Касабов?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РЕШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Йордан Апостолов?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Благодаря, колеги.
Гласували 9 дистанционно.
Гласували в залата 134 плюс 9 дистанционно, стават: 143 гласували общо. За – в залата 105, дистанционно – 9, общо гласували за – 114, против – 7, въздържали се – 22.
Предложението е прието.

Продължаваме с първа точка:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 28 ОКТОМВРИ 2020 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 229 ОТ 5 НОЕМВРИ 2020 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Полихронов, Вие ли ще ни запознаете с Доклада?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИТКО ПОЛИХРОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да представя:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Указ № 229 на Президента на Република България, постъпил на 6 ноември 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, приет от Народното събрание на 28 октомври 2020 г., и мотивите към указа
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 18 ноември 2020 г., бе обсъден Указ № 229 на Президента на Република България, постъпил на 6 ноември 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, приет от Народното събрание на 28 октомври 2020 г., и мотивите към указа. (Шум и реплики.)
На заседанието присъстваха: госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси на президента на Република България.
Госпожа Иванова запозна членовете на Комисията с указа на президента и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, приет от Народното събрание на 28 октомври 2020 г., като оспорва параграфи 18 и 19 от Закона. (Шум и реплики.)
В мотивите към указа е посочено, че в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, насочен предимно към безопасността на корабоплаването и надзора на пазара на морско оборудване, са приети допълнения в Наказателния кодекс и в Закона за автомобилните превози. С § 18 от Заключителните разпоредби от Закона за изменение и допълнение…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата. Много е шумно.
ДОКЛАДЧИК МИТКО ПОЛИХРОНОВ: „…на Кодекса на търговското корабоплаване е създаден чл. 234г от Наказателния кодекс, който обявява за престъпление извършването на обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз. Предвидено е наказание лишаване от свобода от две до пет години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е. По-тежко наказуемо е деянието, извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ, или на документ с невярно съдържание. В тези случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до петнадесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
В мотивите към указа президентът не оспорва обществената опасност от нерегламентирания превоз на пътници, който може да увреди не само безопасността на лицата, но и обществения интерес във връзка с осигуряването на услуги за превоз. Неслучайно и досега деянието представлява административно нарушение по Закона за автомобилните превози, но понастоящем основателно се поставя въпросът как ще бъдат преценени случаите, в които то се преследва по административен ред или по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Не са уточнени и критериите, по които нерегламентираният обществен превоз на пътници ще се разграничава от така нареченото споделено пътуване. Повод за тези въпроси стават широките дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, съдържащи се съответно в § 1, т. 1 и 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози. В мотивите е посочено също така, че приетите в Закона за автомобилните превози промени, които в § 19 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване се свеждат само до добавката, че административната санкция се прилага, ако извършеното деяние не е престъпление, не дават нужните гаранции. Те не поставят точна граница кога едно лице може да поделя разходите си за пътуване до определено място, ползвайки се свободно от правата си върху съответното моторно превозно средство, от случаите, когато деянието съставлява административно нарушение или престъпление. Ако едни и същи действия могат да бъдат третирани като административно нарушение и като престъпление, се оставя твърде голяма свобода за преценка от правоприлагащите органи, а гражданите нямат яснота относно квалификацията на извършеното от тях деяние. И двете последици са несъвместими с изискванията на правовата държава.
В мотивите към указа президентът също излага становище, според което предвиденото в § 18 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, независимо от собствеността върху него, може да представлява необосновано нарушение на правото на собственост, гарантирано и с чл. 17 от Конституцията на Република България, и с чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Според трайно установената практика на Европейския съд по правата на човека мерките за конфискация следва да са съобразени с изискванията на Конвенцията при кумулативното наличие на три условия: мярката е взета в рамките на процедура, която е установена в закон, преследва легитимна цел и е пропорционална на целта. Приетият § 18 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване създава неясна норма, която не позволява преценка по тези условия.
В мотивите към указа е отбелязано и че когато собствеността върху моторното превозно средство принадлежи на трето лице, императивната норма в чл. 234г от Наказателния кодекс, която предвижда отнемане независимо от това обстоятелство, не гарантира справедлив баланс между обществения интерес и защитата на правата на собственика, който не е извършил престъплението, нито е съучаствал в извършването му. Според Европейския съд по правата на човека, когато притежания, които са били използвани неправомерно, се конфискуват, този баланс зависи от много фактори, включително от поведението на собственика. В такива случаи националните органи са призвани да вземат предвид степента на вина или грижи на собственика на имуществото или най-малко връзката между поведението му и престъплението. Посочено е и че в приетото допълнение на Наказателния кодекс отнемането на собствеността е установено наред с лишаването от свобода, като изрично е посочено, че до този ефект се стига, независимо чия собственост е моторното превозно средство.
Прави впечатление, че в квалифицирания състав по чл. 234г, ал. 2 от Наказателния кодекс не се предвижда отнемане на собствеността върху моторното превозно средство, допуска се конфискация до една втора от имуществото на виновния, но това е само правна възможност, налагана по преценка на съда. Тази несъразмерност няма обяснение, тъй като в мотивите на предложението за допълнение в Наказателния кодекс не се съдържат никакви аргументи относно размера на предвидените наказания.
Президентът посочва и че в Народното събрание на 6 февруари 2020 г. е внесен Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, с който е предложено инкриминиране на нерегламентирания превоз на пътници.
В мотивите на Законопроект, № 054-01-8, внесен на 6 февруари 2020 г., е посочено, че „единствено чрез методите на наказателното право може да бъде намерен основният търсен ефект, а именно бързо, трайно и сигурно преустановяване на нерегламентирания превоз на пътници, който се извършва във вреда и на самата държава, а в не по-малка степен и на обществото“.
По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд, Конфедерацията на автобусните превозвачи, Висшия адвокатски съвет и Прокуратурата на Република България.
По отношение на преследването на сивата икономика в мотивите към указа президентът посочва, че изразява подкрепа, но следва да става с механизмите на правовата държава при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност.
Воден от така изложените мотиви, президентът упражнява правото си на основание член 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да оспори направените промени в Наказателния кодекс и в Закона за автомобилните превози, които са внесени между двете гласувания на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, без да са свързани с неговите основни положения и обхват.
В хода на дебатите госпожа Стоянова изказа становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като заяви подкрепа за Закона.
По време на дискусията се изказаха народните представители Георги Свиленски, Станислав Иванов, Митко Полихронов и Димитър Данчев.
Подкрепа за Закона заявиха господин Станислав Иванов, господин Митко Полихронов, както и госпожа Магдалена Милтенова – председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи.
Господин Свиленски изрази мнение, че не подкрепя Закона и даде примери за извършените проверки от страна на компетентните органи и установените от тях нарушения.
След проведеното обсъждане и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за“, 5 гласа „въздържал се“ и без „против“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 14 август 2020 г., приет от Народното събрание на 28 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Полихронов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! За трети път разглеждаме Закона за търговското корабоплаване в частта му „нерегламентиран превоз на пътници“, върнат напълно основателно с абсолютно валидни аргументи от Президента на Република България за неговата несъстоятелност като законови норми.
За какво става въпрос, колеги? Първо, молбата ми е наистина в дебата днес, ако се състои, да вземат участие юристи, да вземат участие хора, запознати с Наказателния кодекс, с това как и какви норми трябва да бъдат приемани в него, тъй като компетентността на Комисията, която разгледа Закона, най-малкото, което може да има като компетентност по Наказателния кодекс, е именно Правната. Не подценявам нито един от колегите, които взеха участие. Ние разглеждаме въпроса от транспортна гледна точка. От транспортна гледна точка има проблем с незаконните и с нерегламентираните превози. Този въпрос е трябвало да бъде решен през годините, трябва да бъде решаван от нас и от тези, които ще бъдат след нас в тази зала и от тези, които ще управляват държавата след нас.
Само че какво се случва десет години в държавата? Проблемът с нерегламентирания превоз не е от вчера, проблемът е от много години. Какво прави държавата през тези години? Нееднократни опити за промени на различни законодателства, които намират място в Народното събрание, приемат се някакви норми, някакви закони, но този, който трябва да ги изпълнява – изпълнителната власт, не ги изпълнява.
Задаваме си въпроса: има ли нужда сега да променяме Наказателния кодекс, да правим престъпление и наказание пет до десет години, от две до пет години, конфискация на моторно превозно средство, когато няма кой да установи тези нарушения? Тоест ако превантивната дейност ще бъде: дайте да покажем, че това нарушение трябва да се накаже с 10 години затвор, аз бих предложил да го накажем с 50 години затвор, за да е още по-превантивно. Само че нали на всички ни е ясно, че това няма да се случи.
Какво е направила държавата в последните три години по темата „нерегламентиран превоз“? Когато през месец февруари тази тема влиза в Правната комисия, тогава с промени в Наказателния кодекс – там, където му е мястото, разбира се, тогава Правната комисия, доколкото имам информация, отхвърля Законопроекта с всичките становища на адвокатски съюзи, на прокуратура, на юридическа общност, защото няма как това да се случи чисто правно.
Тогава зададох въпроси към вътрешния министър и към министъра на транспорта, защото те са отговорните министри, които трябва да следят за нерегламентирания превоз. Те могат да излязат на пътя и да извършат тази проверка. Няма друг, който да излезе. Ние с Вас, колеги, не можем.
Министърът на вътрешните работи ми отговаря, че по Закона за автомобилните превози МВР нямат компетенции и не могат да извършат проверки. Поради тази причина по темата „нерегламентиран превоз“ Министерството на вътрешните работи няма информация, не води статистика и не може да каже дали има такъв проблем, дали има такива нарушения. Министърът на транспорта обаче може да отговори на този въпрос, защото Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията извършва тези проверки и то е компетентният орган.
Сега, забележете, какво казва Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за последните три години, какво нарушение са открили от обществена опасност, което е застрашаващо живота и здравето на всички български граждани, за което трябва да накажем евентуалните нарушители с десет години, ако ги хванат.
За цялата 2017 г. в 300 общини са направени 1313 проверки. От тези 1313 проверки са съставени 82 акта, от тях са влезли в сила 34. За цялата година, за цялата държава – 300 общини, 34 влезли в сила наказателни постановления.
През 2018 г. – 2063 проверки, установени са 98 нарушители, съставени са 98 акта, 34 са влезли в сила, вероятно по някакви причини – обжалвани или необжалвани.
Да се спрем на цифрата 98. За цяла България 98 нарушители са констатирани на пътя. Излезли са, проверили са и са хванали, че тези хора извършват незаконен превоз.
Когато вече има ново ръководство на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, през 2019 г. са направени 13 хиляди проверки, или 12 974, за да бъда точен. Съставени са 104 акта. От 12 хиляди проверки са съставени 104 акта. Мисля, че това е под един процент. От тези 104 акта, забележете, само 29 са влезли в сила и за тези 29 влезли в сила нарушения променяте Наказателния кодекс? За тези 34 през 2017 г. и за тези 34 през 2018 г. или за целия период –67 човека, променяте Наказателния кодекс, където казвате: десет години затвор. Бъркате в Наказателния кодекс, хей така, просто защото сте поели ангажименти към някого.
Стои въпросът обаче защо от 13 хиляди проверки има само 100 констатирани нарушения и защо от тези 100 констатирани нарушения само 30 са издържали в съда.
В тази зала неведнъж сме си говорили за корупцията в „Автомобилна администрация“. За последните пет, шест, седем години имаме трима директори на ДАИ, арестувани с пари в чекмеджетата, с пари в гардероба както на премиера, между другото, снимките. (Реплики от ГЕРБ.) Такива ги даваха.
Имаме арестувани над 40 инспектори от ДАИ, след това пускани по различни поводи, други стоят още в ареста. Е няма как колкото и да променяте Наказателния кодекс за тези, които извършват нерегламентиран превоз, да промените ситуацията, когато тези, които трябва да проверяват, са корумпирани.
Вчера в Транспортната комисия зададох въпрос: би ли внесъл някой от Вас предложение директор, на чиято територия бъдат разкрити такива нерегламентирани превози, да влиза в затвора от 5 до 15 години? Няма такъв ангажимент. Защо не накажем директорите, които не си вършат работата? Или те ще бъдат наказвани административно и ще залавят по 29 нарушители?
Всъщност кой прави анализ едно престъпление дали е обществено опасно или не? Кой казва колко нарушения са извършени или колко не? Единствено проверките, които извършват органите – Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и ние можем да стъпим върху това нещо.
Затова още веднъж апелът ми е към юристите в тази зала: отхвърлете този законопроект и заедно, всички – в Транспортната комисия нямаме проблем, говорим по тази тема нееднократно, ако трябва съвместно заседание с Правната комисия, да намерим правилния подход, да направим така, че наистина заловените нарушители да бъдат наказани. Да не наказваме хората, които извършват така нареченото споделено пътуване, защото под ударите на този закон, колкото и да го отричате, попада споделеното пътуване, защото не е регламентирано в Закона. И както давах пример: качат се трима, четирима човека – хората отиват заедно на работа, те попадат под текста, който сте направили.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Сега като свърша ми направете реплика, за да ми обясните защо не е вярно, а аз да Ви обясня пък защо е вярно! Направете ми реплика, ще Ви отговоря, господин Иванов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Нека господин Иванов да ми направи реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не насилвайте народните представители, господин Свиленски, да Ви правят реплики. Ако пожелаят, ще Ви направят. Каквото имаше, трябваше да го кажете.
Заповядайте, господин Веселинов, за изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гледаме поредното президентско вето – вече загубих точния им брой. Често пъти, в много от случаите президентското вето беше използвано като политически инструмент, като някакъв начин за позициониране на президента като опозиция на настоящото управление, често пъти то беше флирт с определени групи хора, на които президентът искаше да се хареса. Във всичките тези случаи съм излизал и съм се мотивирал защо ние ще отхвърлим това вето.
В случая обаче голяма част от колегите от „Обединени патриоти“ няма да подкрепим Закона и ще подкрепим ветото по няколко причини.
На първо място, крайно смущаващият начин за промяна на Наказателния кодекс през Комисията по транспорта. Това е едно принципно наше съображение. Между другото, голяма част от нас не гласуваха Закона в тази му част, която беше поставена на обсъждане, защото, без да се съмнявам в компетенциите на Комисията по транспорт, все пак Наказателният кодекс е една специална материя, която не бива да се пипа лековато, без да подценявам размера и значението на незаконните пътнически превози, смятам, че тези текстове най-малкото трябва да бъдат прецизирани.
Тоест ние ще се въздържим да подкрепим Закона при това гласуване с надеждата, че влизайки на практика на едно ново второ четене, текстовете ще се усъвършенстват, ще се даде гаранция за това, че споделеното пътуване няма да бъде преследвано от Закона, ще се даде и нужното прецизиране на текстовете като наказателни норми според мен ще се прецизират и несъразмерните на обществената опасност размери на наказанията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Когато говорим за законодателния процес, трябва да имаме предвид, че основните моменти в този процес са два.
Първо, идентифициране на обществения проблем – в случая той е ясен – нерегламентираните обществени превози.
Вторият важен въпрос е идентифицирането на заинтересованите страни. Очевидно вносителите на това предложение, което е обект на президентското вето днес, са пропуснали идентифицирането на заинтересованите страни, и то съвсем неслучайно, защото това предложение – припомням, се появи в Кодекса на търговското корабоплаване между първо и второ четене, и то няколко месеца, както каза господин Свиленски, след като беше отхвърлено, когато се разглеждаше Законът за автомобилните превози тази пролет. Отхвърлено е от Правната комисия, защото именно там е мястото, където колегите са идентифицирали, че освен тези интереси, които сега вносителите се опитват да защитят, има и други заинтересовани страни, които рискуват да попаднат под ударите на тази законова промяна и да бъдат, така да се каже, вкарани в затвора за няколко години.
Всъщност, когато говорим за правораздаване, трябва да се има предвид, че законодателят е предвидил във всеки закон да има норма на превенция, но също така е предвидил и органите, които трябва да контролират и наказват по този закон.
Можем да кажем смело, че в Закона за автомобилните превози законодателят – мъдри хора преди нас в тази зала, както се казва, са предвидили превенцията и са предвидили административна санкция за извършването на нерегламентиран обществен превоз на пътници. Сега обаче вносителите твърдят, че тази административна санкция не е достатъчна и е необходимо да се приложи по-строго наказание, в това число, както стана известно, и затвор, и отнемане на превозното средство, с което се извършва нерегламентираният обществен превоз. Защо? Вероятно не защото Законът не е предвидил превенцията, а защото очевидно изпълнителната власт в лицето на административните органи, които са призвани да осъществяват контрол и да налагат наказания, не вършат своята работа.
Господин Свиленски Ви даде коректен пример – за 12 хиляди извършени проверки през 2018 г., няма и 100 наложени санкции. Очевидно е, че именно изпълнителната власт е тази, която не може да се справи с този проблем. Проблемът обаче, както казах, е по голям. Тук се пренебрегва системният подход при търсенето на решение на този обществен проблем и се избира краткият път на шиканиране на законодателния процес. Един път обаче, който, пак казвам, рискува да постави гражданите, които използват ежедневно своите коли и превозни средства споделено, за да се придвижват до работните си места или за да извършват друга дейност, която им е важна, да попаднат под ударите на този закон и да бъдат, как да кажа, рекетирани от контролните органи на пътя, съответно да рискуват да бъдат вкарани в затвора или да им бъде отнето превозното средство.
Това е точно защото при този несистемен подход, при който не са идентифицирани заинтересованите страни и при който не е преминал нормалният законодателен процес, е пропуснато да се направи онази демаркация между споделеното пътуване и онези, които извършват по занятия, както се казва, нерегламентирания превоз. Ако имаше тази демаркация, може би щяхме да бъдем по спокойни. Сега, когато я няма, ние рискуваме, пак казвам, с подобни законови текстове да вкараме обикновения гражданин в затвора, тези, които всеки ден са принудени, за да оптимизират своите разходи, да извършват споделени пътувания.
Затова Ви предлагам да подкрепим президентското вето и да отхвърлим този законов текст, който трябва да извърви определено друг път и заради намирането на решение на този обществен проблем, който се търси с него, трябва да бъдат предприети очевидно други системни мерки. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Реплики ще има ли? Не виждам. (Народният представител Красимир Янков иска думата.)
Изказване ли?
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ в ПГ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте – госпожа Събева е заявила изказване преди Вас, и ще Ви дам думата.
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме поредното вето на Президента на Република България, с което се връщат за ново обсъждане в Народното събрание на Република България § 18 и § 19 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, приет от 44-тото народно събрание на Република България на 28 октомври 2020 г.
Мотивите, с които президентската институция упражнява това свое право, са оскъдни, общи, без каквато и да е било конкретика относно същината на промените – обществените отношения, които регулират, както и без ясен анализ на фактическия състав – хипотеза, диспозиция и санкция на правната норма, която се предлага. Мотивите са общи, бланкетни, а именно създаване на предвидимо законодателство, което урежда по справедлив начин правнорегулираните обществени отношения и така нататък. Не става ясно защо е нужно да се уреждат по справедлив начин вече уредени и регулирани обществени отношения.
В първия аспект от мотивите на президента се посочва именно в какво се изразяват предложените промени, като същевременно не се оспорва обществената опасност на нерегламентираните превози на пътници, като се споделя принципно съгласие с нуждата от регулация на тези обществени отношения. Основният проблем се оказва, че не било уточнено какви ще са критериите, по които нерегламентираният обществен превоз на пътници ще се разграничава от споделеното пътуване.
В тази връзка, за да разсея тази неяснота, ще поясня, че съгласно Закона за автомобилните превози – § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 1: „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане, или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство“.
А съобразно т. 2: „Превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги на превоз на пътници, с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане, или икономическа облага“.
В предложенията ни за промени на фактическата обстановка, която имаме предвид, е наличието на организирани групи, които извършват този вид превози, които предлагат такъв вид услуга, без да са лицензирани. Считам, че ясно е разграничено това деяние от чистата форма на споделеното пътуване – там, където хората наистина пътуват на приятелски начала, без каквато и да е било икономическа облага за когото и да е било.
При изказванията си по предложените промени, когато бяха приети на второ четене, много колеги споделиха различни тълкувания по предложението ни. Диалогът се конкретизира върху двата лева, които пътниците щели да дават за гориво на техния приятел, който ги возел. Съвсем ясно е, че това не съставлява деяние, обявено за наказуемо, според разпоредбата на правната норма, която сме предложили с измененията. В нея изрично е записано „обществен превоз“. А в случая на споделеното пътуване нито имаме обществен превоз, нито имаме заплащане за превоза или икономическа облага, разпоредбата е съвсем ясна. Ще помоля да се концентрираме и да я тълкуваме съобразно реалния ѝ замисъл и насоченост. В противен случай при евентуално превратно тълкуване може да се въведат в заблуждение българските граждани.
Подобни тълкувания могат да послужат и като отправна точка за абсурдни интерпретации, и то изказани по начин, та да достигнат до много български граждани. Една подобна интерпретация, която чух в публичното пространство, е, че ако шофьор, качил в колата си да закара донякъде един човек, съобразно предложените промени ще бъде наказан с лишаване от свобода от две до пет години. А ако качи повече от две лица - от пет до 10 години, което не звучи сериозно и е недопустимо по своята природа, както е недопустимо да се всява паника и страх в гражданите с подобно тълкуване на разпоредбата на приложената правна норма, която по своята природа е изключително ясна, а именно: „Който извършва обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лице, които се изискват от нормативен акт или акт на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода до пет години съответно квалифицирания състав, когато деянието е извършено от две или повече лица, уговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използване на неистински или преправен документ“. Става въпрос в комбинация с документно престъпление – наказанието е лишаване от свобода от пет до 10 години.
Относно втория аспект от мотивите се изказват предположения, че нормата не била достатъчно ясна и справедлива… Отнемане на моторното превозно средство, което е предвидено, нарушава правото на собственост на гражданите, което не мога да приема и квалифицирам като несериозно.
В третия пункт от мотивите на президента се говори за друг Законопроект, внесен на 6 февруари 2020 г., и се обсъждат депозираните становища към него. Не смятам да се ангажирам и коментирам в тази насока, като считам, че изложението на мотивите в тази му част не кореспондират с темата, която се поставя с предложените от нас изменения, уреждащи и регламентиращи осъществяването на обществен превоз на пътници, за което се изисква разрешение, регистрация или лиценз, предвидени да бъдат издадени по съответния ред.
От мотивите към края на третия пункт става ясно, че те не са синхронизирани и с процедурата, която е уредена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно от изложеното, че по посочения Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс освен получените становища, както заявих, становищата са по предходен Законопроект, по нашите предложния има становище от Министерството на правосъдието, което принципно подкрепя Законопроекта.
Не е отчетено и друго движение – няма доклад на водещата комисия. Комисията по правни въпроси не е водеща в разглежданите промени и предложения Законопроект. Водеща Комисия е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, която е депозирала своя Доклад по надлежния ред.
Относно наказанията, тъй като се появиха изявления, че били в голям размер, искам да заявя, че в Наказателния кодекс има сходни по размер наказания за незаконен дърводобив и за други подобни дейности.
Предложили сме съответната промяна в Закона за автомобилните превози, съгласно която се прави разграничението между административнонаказателна отговорност и предвидените в нашите предложения за промени в Наказателния кодекс. Административното наказание се налага, когато фирмата има лиценз, но не е включила процесното МПС в него. А когато няма издадени никакви документи, тогава вече се понася наказателната отговорност. Считам, че разграничението е изключително ясно. Всичко това се налага от факта, че към настоящия момент съществуващите механизми, чрез които държавата реагира на тези нерегламентирани превози, са недостатъчни, както и недостатъчно ефективни. Безспорно, след като се установи, че административното наказание не постига нужния ефект да възпре правните субекти и да им вмени да се въздържат от противоправни действия, които могат да засегнат живота и здравето на българските граждани, е да се пристъпи към по-сериозни мерки чрез установяване на съответните състави в Наказателния кодекс с цел охрана на признати права и законни интереси на правните субекти.
Безспорно е, а и президентът го изтъква в мотивите си, че с извършването на подобни действия се увреждат важни обществени отношения, засягащи сигурността на лицата, които ползват подобни услуги, от една страна, а от друга страна, това ескалира и до засягане интересите и на държавата.
Считам, че чрез предложените промени ще бъде разрешен проблем, който датира от години. Ето защо Ви призовавам да подкрепите Закона. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Събева.
Реплики?
Реплика – заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Събева, започвам с това – Вашата забележка относно мотивите, че са оскъдни и общи, и веднага Ви отговарям, че какъвто е Законопроектът, такива са и мотивите. Внасяйте достойни законопроекти, за да получавате едни подробни и обстоятелствени мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да не давате оценка на работата на народните представители!
ТОДОР БАЙЧЕВ: Разбира се.
Оттам нататък искам да изразя едно несъгласие с единия от аспектите, който е и предмет на спор, между другото, а именно налаганите високи наказания, които не кореспондират с обществената опасност. Преди малко колегата Свиленски изрично посочи, че са заловени и наказани горе-долу по 34 човека на година…
Госпожо Събева, слушайте, защото към Вас се обръщам!
Има заловени 2500 души, които управляват под употреба на наркотично вещество, около 1800 годишно са с употреба на алкохол. (Реплики от ГЕРБ.)
Мълчете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Байчев, моля Ви!
ТОДОР БАЙЧЕВ: …И получават по-ниско наказание. Това е деяние с по-висока обществена опасност, на тях им се налага по-ниско наказание и не се конфискува автомобилът. Бихте ли ми обяснили защо? (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов, моля Ви!
ТОДОР БАЙЧЕВ: Господин Иванов…(Реплики от народния представител Станислав Иванов: „Извинявам се!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Байчев, продължете. Не влизайте в разговори със залата.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря, приемам извинението.
Та бих желал да ми бъде обяснено защо престъпление с по-висока обществена опасност, защо 4300, бих казал, живи торпили управляват автомобили и се движат, и получават по-ниски наказания? Също така, ако бъде заловен човек, който е в нетрезво състояние и този човек извършва нерегламентиран транспорт, какво наказание ще му бъде наложено на него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Как ще бъде наказан? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря и аз.
Втора реплика – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Събева, сигурен съм, че на голяма част от юридическата общност, слушайки тези Ваши мотиви, сигурно им е идвало да си скъсат дипломите по право. Това е така, защото Наказателен кодекс и въвеждането на нов състав на престъпления не се прави категорично по този начин – без обществено обсъждане, без вземане предвид на отрицателните становища на цялата юридическа общност – извинявам се за израза, но е правилно – от лаици в наказателното право. Не се прави по този начин!
Въвеждате несъразмерно тежко наказание с оглед на неговата обществена опасност. Превенцията действително е една от целите в наказателното право, но тя не се прави по този начин, Тя няма да постигне своята цел. И във връзка с това, което каза и господин Свиленски, какво ще постигнете, въвеждайки 10 години лишаване от свобода? Ами просто ще увеличите корупционната схема – повече пари ще се дават на органите, които установяват това нарушение – това ще постигнете.
В Наказателния кодекс е предвидено лишаване от свобода от три месеца до 20 години. Лишаването от свобода от 10 години е доста тежко наказание. Това е в общата част на Наказателния кодекс – чл. 39, понеже може би не знаете. Престъпление против Републиката е от 10 до 20 години, за диверсия е от 5 до 15 години, за убийство е от 10 до 20 години. Вие приравнявате това нарушение, което въздигате в престъпление, на диверсия и престъпление против Републиката, и убийство. Това е абсурд, в който трудно може да се намерят даже юридическа или нормална логика. Това, което правите, е абсолютно безумие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Господин Свиленски – трета реплика. Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Господин Иванов, като не си съгласен, се прави реплика, не се подвиква от място. Затова правя реплика.
Благодаря, госпожо Събева. Вие бяхте, мисля, че вносител на това предложение в Кодекса за търговското корабоплаване, и сега напълно основателно е Вие да излезете и да го защитите като юрист. Само че не знам защо бягате и казвате, че този пример, който дадох при предишното обсъждане, не е релевантен към проблема, който Вие поставяте – когато трима или четирима човека се качват заедно на автомобила, пътуват до работа или карат децата на училище, след което дават пари на шофьора. Кое точно не попада под Вашите удари на Закона? Защото Вие казвате, че „който извършва нерегламентиран обществен превоз“. Регламентираният е ясен – за него спор нямаме. Там имаш фирмата, превозвачът, лицензите, там е ясно как се извършва превозът. Говорим за този, който Вие искате да го наречете нерегламентиран превоз на пътници. Обществен превоз на пътници Вие знаете ли какво е? Знаете ли какво е „обществен превоз на пътници“? Сега в дупликата да ми отговорите. Но аз ще Ви го прочета: „Превоз, извършван за чужда сметка – когато Ви возя с моя автомобил, го извършвам аз за моя сметка – или срещу заплащане, или срещу икономическа изгода – или, не със и, а или – едно от трите се извършва с моторно превозно средство. Е, когато Ви кача на моя автомобил, аз с какво Ви возя? Да не Ви нося на гръб?! Возя Ви с автомобила си. Вие ми давате два лева и аз имам икономическа изгода. Вие това не го ли разбирате?!
По-лошото е, госпожо Председател, че ако това нещо бъде прието, и Вие попадате под ударите на закона. Защото бусчетата на Народното събрание не са регламентиран превоз. Вие нямате лиценз за транспортна дейност. Общините в България – много кметства, много общини имат малки бусчета, които извършват такъв превоз, защото са под 8-местни и защото няма как да бъдат регламентирани. Така че, госпожо Председател, и Вас ще Ви удари този закон. Внимавайте, като гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Госпожо Събева, заповядайте за дуплика.
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Още веднъж се потвърди моята теория, че не може да се обясни нещо на човек, който не иска да го разбере. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.) Няколко пъти се опитах да разговаряме нормално с господин Свиленски, да разясня за какво става въпрос – за тези два лева, точно за тези два лева. Когато качи в автомобила си пътника и той му даде тези два лева, те си поделят горивото. Къде е икономическата облага за шофьора? Няма такава икономическа облага. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не подвиквайте, господин Свиленски! Зададохте въпроса, изслушайте дупликата, моля Ви!
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаеми господин Попов, още една максима се потвърди във Вашата реплика, че когато човек няма достатъчно мотиви, за да обоснове позицията си, започва да напада и да обижда другите. (Реплика от народния представител Филип Попов.) Няма да коментирам. Искам само да Ви запитам – след като дори президентът в мотивите си отчита, че следва да има регулация на тези обществени отношения, защо не направихте предложение, за да ги урегулираме тези обществени отношения и да защитим правата и законните интереси на гражданите?! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не подвиквайте от залата!
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаеми господин Байчев, в същия раздел има сходни състави, за които са предвидени подобни размери на наказания лишаване от свобода. А относно това: „получават по-ниско наказание пияни и дрогирани шофьори“, както Вие споделихте, наказанието се определя от съда за всеки конкретен случай. Ние като законодатели задаваме само правната рамка, в границите на която съдът да определи съответното наказание, като съобрази индивидуалните особености на случая. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Събева.
Изказване – господин Янков, заповядайте. И после господин Зарков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Във връзка с новото обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване основен дебат се оформя за предложението в Заключителните разпоредби на изменението на Наказателния кодекс.
Първо, защо по този начин се изменя Наказателният кодекс? Неведнъж е имало възражения с подобен подход. Бързат ли вносителите? Аз не отделям особено внимание на това дали Министерският съвет го предлага или член на управляващото мнозинство между първо и второ четене. Въпросът е за начина, по който се прави, без да има възможност за мнение на обществото – така нареченото обществено обсъждане, без да има изследване за въздействие, а то може да се окаже изключително ключово.
Уважаеми народни представители от управляващото мнозинство, искате да променяте Конституцията на Република България, само че Наказателният кодекс е от 2 април 1968 г. и многократно е променян. Не е ли време да се разгледат всички текстове и да има нов Наказателен кодекс, който да отразява днешната реалност, новите престъпления, начина, по който трябва да реагира съдебната власт по отношение на заявката, желанието на обществото – да бъде по-справедливо, да има справедливост?
Предлага се нов състав на престъпление, и то – обръщам внимание, наказание, което е от 2 до 5 години, а може да стигне и до 10 години, ако се докаже, че две и повече лица са се сговорили съобразно предложението за чл. 234, който обявява за престъпление извършването на обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз.
Уважаеми вносители – тези, които сте подкрепили Закона, с какво ще докажете, че повишени санкции за нарушение намаляват броя на нарушенията? Не можете! С какво ще докажете, че повишено наказание за престъпление намалява броя на извършваните престъпления?
Аз искам да Ви обърна внимание, че всъщност дебатът, който се води днес, не обръща внимание на важна и съществена част на ефекта от такова предложение. Той е свързан с корупцията и е във връзка с фактите, че при близо 13 хиляди проверки има много малко установени нарушения – малко повече от 100 акта, а влезлите в сила са 30% от тях.
И сега всъщност има две обстоятелства, които се пропускат. Едното е – бърза се с това предложение за изменение в Наказателния кодекс, и то е по-малко от 4 – 5 месеца преди избори, при условие че Наказателният кодекс е с десетилетия променян, променян и как ли ще се отрази още една поправка!? Може би няма да забележат тази промяна тези, които касае въпросното предложение!
Корупцията вече е стандартна процедура за облагодетелстване по цялата скала на държавната администрация. Това е възможно само с участието на най-висшите нива и, разбира се, с подходящо законодателство – пъстър и мащабен витраж с различни сюжети, но с общ индекс – пари, влияние, натиск, гласове, когато има избори.
Характеристиките на днешното управление, изложени при нееднократните мотиви, свързани с корупцията, са търговия с влияние. Има ли обстоятелства, които водят към логиката и при сегашното предложение за такава възможност – когато заплашите евентуалните нарушители, евентуалните извършители на престъпление със затвор до 10 години, политически, властови и управленски чадъри, администрацията – тези, които ще прилагат Закона, могат ли да се възползват и съответните ангажименти за облагодетелстване, подкрепа за избори? Могат, разбира се!
Партийни и роднински назначения във въпросната администрация – също обща линия при управлението на Бойко Борисов, независимо при кой формат на кабинети. Те не са ли свързани отново с облагодетелстване и натиск за получаване на подкрепа по време на избори? Идват парламентарни избори и Вие сте много загрижени за това, което ще е резултат от тези избори. Но за това трябват подходящи закони – закони, които са инструмент в ръцете на администрацията, тази администрация, на която разчитате, че ще може да осигури оставането на власт. Това е един от елементите на така наречения специфичен метод за натиск. Опитахте се, макар и безобидно в Заключителните разпоредби, покрай други закони, да дадете възможност на едно звено в тази огромна администрация, което обаче има досежност с огромен бранш, да бъде използвано – използвано във всички аспекти, свързани с корупцията, и всички аспекти, водещи до корпоративен вот, вот под натиск. Този дебат трябва да бъде съсредоточен именно върху това – не трябва да се допуска промяна в законодателство, което може да се превърне в инструмент за уродливото явление „корупция“ в ръцете на администрацията, особено в края на мандата! Ние няма да подкрепим при новото обсъждане на Закона точно с тези аргументи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков.
Реплики? Не виждам.
Господин Зарков, заповядайте за изказване. (Реплика на народния представител Крум Зарков встрани от микрофоните.)
Удължете времето на групите.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко единствената, осмелила се от ГЕРБ, да говори по Закона и по ветото на Президента каза, цитирам: „Не може да се обясни нещо на човек, който не иска да го разбере!“ Права сте, колежке. А сега си представете как обяснявате нещо на цяла група хора, които не искат да разберат – на най-голямата група в парламента, които не искат да разберат три години и половина елементарните принципи на законотворчеството, а съвсем не разбират принципите на наказателното ни право.
Законът, който връща президентът, уважаеми дами и господа народни представители, е некомпетентен, ще бъде неефективен, а освен това е нечестен към тези, на които уж иска да помогне, и съвсем спокойно ще се опитам да Ви обясня защо.
Некомпетентен е поради простата причина, че както и президентът подчертава, той би следвало да е обоснован, предвидим и прецизен. Обоснован не може да бъде, защото към него няма и, между другото, Наказателният кодекс се променя тук – тук, имам предвид в България, и в тази легислатура, елементарен анализ на криминологията – на емпирични данни, които могат да бъдат единствената нормална база за промяна в Наказателния кодекс. Промени, уважаема госпожо и уважаеми дами и господа, които вкарват хора в затвора, лишават ги от свобода!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Съдът решава!
КРУМ ЗАРКОВ: Предвидимост! Няма какво да се каже за закон, който всички обясниха, че не прави никаква разлика за едно и също деяние, че може да бъде наказано по два реда – административен или през Наказателния кодекс.
Колкото за прецизността, колегите ми бяха съвършено ясни и беше обяснено, включително в становищата на компетентните институции, от прокуратура, адвокатура и всички, занимаващи се с правоприлагане, че не става ясно какво е деянието, което ще бъде инкриминирано, че не са достатъчно ясно обяснени ключовите понятия „обществен превоз“, „превоз на пътници“ и така нататък.
Освен всичко това, нарушават се основните принципи на наказателното право, каквито са принципът на пропорционалност и на съ-раз-мер-ност, които изискват сходни по тежест престъпления, да се наказват със сходни по тежест наказания. Без да подценяваме тежестта на нелегалната конкуренция в областта на транспорта, струва ли Ви се, че е съразмерно, когато тези престъпления, които прилагате, ще бъдат по-тежко наказвани от престъпления като блудството по чл. 149 от НК? Изнасилване, уважаеми господине, се наказва по-леко от този нерегламентиран превоз!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А човешкият живот?
КРУМ ЗАРКОВ: Трафикът на хора, уважаеми господине, ще се наказва по-леко от този превоз! Задържането на заложник, уважаеми господине, ще се наказва по-леко от този нерегламентиран превоз!
И искам да Ви кажа, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, че тези принципи на наказателното право не са измислени само за да Ви тормозят! Те са цивилизационно постижение, което не само защитава правата на гражданите, но е и единствената гаранция за ефективността на Закона, в това число за генералната превенция, тоест за това, че ще предотвратите да се случи едно престъпление. Тази превенция не може да проработи, ако тези принципи не са спазени – и това го знаят всички, каза го и Вашето правителство! Трима правосъдни министри се смениха, откакто сте на власт, много сме ги критикували.
Има едно нещо, което свърши Правосъдното министерство и то е, че след силен натиск с тежки закъснения, както и да е – няма значение, създаде и прие Министерският съвет Концепция за наказателната политика на България. Взехте я, приехте я, вкарахте я някъде и продължихте по същия начин. В нея са обяснени нещата, които днес Ви казвам и аз. Не знам обаче защо не ги разбирате? Не, всъщност знам! Защото зад всяка промяна в Наказателния кодекс се крие една нечестност, едно безсилие – безсилие на администрацията, разбирайте на изпълнителната власт, безсилието на Вашето правителство!
Всеки път е едно и също. Случва се някакво много тежко престъпление, хората, естествено, реагират на него и за да не признаете, че службите, които са под Вашето ръководство – било то МВР или Държавната автомобилна инспекция, не са си свършили добре работата, казвате: „Спокойно, ще вдигнем наказанията!“ Но не размерът на наказанието е възпиращото, а неизбежността на санкцията.
И когато колегата ми Свиленски Ви казва, че не се извършват проверки или се извършват фиктивно, или изтича информация, или има корупция, то Вие можете да напишете и „100 години“ в Наказателния кодекс – ефектът ще е същият.
Събирате в момента хора, които страдат от нелегална конкуренция, и бидейки честни към тях, Вие им казвате – извинявайте, ние превърнахме всички органи, които трябва да се грижат за честната конкуренция в бухалки и че докато КЗК брои някъде кубчета лего, те си правят каквото си искат, и им казвате – спокойно, ще го вкараме в Наказателния кодекс. Но с нищо няма да им помогнете! Нито на жертвите на престъпления ще помогнете, нито на хората от транспортния бранш ще помогнете. Единственото, което правите, е да ги заблуждавате. Неслучайно се намираме на местата по свободна конкуренция, на които сме. Не съм чул за държава, която чрез Наказателния кодекс е осигурила свободна конкуренция! Не съм чул и за държава, която го прави, докато променя Закона за търговското корабоплаване.
Вчера Транспортната комисия заседава по Наказателния кодекс. Аз предлагам, ако все пак ветото бъде прието, госпожо Председател, дано да не е Комисията по въпросите на младежта и спорта, която да се заеме с него!
Това не са анекдоти. Поведението Ви е втрещяващо. Повторението на една и съща грешка е вбесяваща. Некомпетентността Ви е смразяваща. Тя е в такива размери, че вече е заплаха за националната сигурност.
Затова много Ви моля, приемете мотивите на ветото на президента. Ако действително искате да решите този проблем, организирайте качествена дискусия по него и тогава се върнете обратно, а не ни губете времето. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги от управляващото мнозинство предимно! Това предложение откроява три устойчиви тенденции в законодателния процес на управляващата партия.
Първата устойчива тенденция е това задоволство, с което, както казвате Вие, поредното вето на президента. Това явно го считате за някаква политическа победа, когато аргументите на опозицията са прегазени, поредното вето на президента е преодоляно, очевидно управляващите са отбелязали някаква велика победа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Божанков, това е…
ЯВОР БОЖАНКОВ: Практиката показва, че това не е така и проблемите идват със страшна сила отново, за съжаление, на главата на всички български граждани.
Втората устойчива тенденция е свързана с използването на Наказателния кодекс за регулиране на гражданскоправни отношения. Както каза и колегата Зарков, това няма да има ефект. Защото, уважаеми колеги, наистина не е честно спрямо транспортния бранш. Можете просто да кажете, че не сте способни на реформа и че не сте способни да решите този проблем, но не бива отново да го прехвърляте на прокуратурата. Много пъти в тази зала сте го правили, защото това иска малко усилия, малко време, а, естествено, ефектът ще бъде никакъв и аз гарантирам на транспортния бранш, че догодина по това време те ще са в абсолютно същото положение – дали някой нещастен човек през това време ще си изпати заради тези проблеми, предстои да видим.
Третата устойчива тенденция е Вашето отношение към споделените услуги. Колко текста на различни закони, на преходни и заключителни разпоредби сте прокарвали срещу платформи за отдаване на краткосрочни наеми, срещу споделено пътуване? Това е устойчива тенденция. Можете честно да кажете на хората и ще бъде много по-достойно: ние не харесваме споделените услуги. Точка по въпроса!
Колко пъти в тази зала сме водили подобен дебат? Целият цивилизован свят върви в тази посока, а само управляващите в България вървят срещу тези тенденции. Това би била най-честната позиция. Един път завинаги да го признаете, защото и това ще бъде ефект от този законопроект – поредният удар срещу споделените услуги и срещу може би най-модерното течение в икономиката в цяла Европа, което доказва, че Вашият законодателен процес е нищо друго освен популизъм и израз на безсилие, и не на последно място, на ретроградни разбирания за икономиката и политиката в държавата.
Затова, колеги, този път имате възможност не да преодолеете поредното вето, а да излезете като отговорни политици и управляващи и особено в тази криза да не причиняват това и на българските граждани, и на споделените услуги, които без това са на изключително незавидно ниво в нашата държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Божанков.
Господин Данчев, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, тъй като ми приличате на модерно мислещ човек, който подкрепя споделената икономика, искам да Ви попитам: когато министър-председателят на Република България със служебния си автомобил – известната джипка,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е темата?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Имам въпрос към господин Божанков, за да разясни: когато вози на задната седалка министър, директор на болница, PR и охрана, за чия сметка извършва този превоз и дали случайно няма да попадне под ударите на Закона? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика ще има ли?
Дуплика – господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Данчев, може би според новия Закон няма някаква облага, а по-скоро чисто житейска благодарност, че не ги е блъснал в мантинелата – тези, които се возят. (Смях.) Тук става въпрос по-скоро за едни навици от миналото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Много оригинално!
ЯВОР БОЖАНКОВ: ...когато са возени хора, но те са возени в багажника и сега сигурно са благодарни, че поне са седнали, а не се возят по друг начин. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колко оригинална дуплика!
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, поканете народните представители в залата.
Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, приет от Народното събрание на 28 октомври 2020 г.
Колегите, които участват дистанционно в заседанието, са: господин Касабов?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Апостолов?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 163 народни представители в залата и 9 дистанционно – общо 172: за 84 в залата и 9 дистанционно – 93, против 61, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Законът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване не е приет.
Моля, покажете по групи. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Съгласно чл. 86, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на оспорваните текстове от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване следва да се приложи процедурата по чл. 84 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – повторно гласуване на оспорените и свързаните с тях текстове, което е съгласно изискванията на Правилника.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Вносител – Министерският съвет, 27 октомври 2020 г. Приет на първо гласуване на 5 ноември 2020 г.
Да благодарим на колегите, които са онлайн, за участието им в днешното заседание.
Заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бих искала да направя процедура за допуск в залата за госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Илиева.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 116 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 27 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 5 ноември 2020 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. ...).“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. Член 14 се изменя така:
„Дистанционна продажба на стоки
Чл. 14. (1) Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
(2) Продажбата на акцизни стоки е вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по ал. 1, т. 1 и 3, когато получател е данъчно незадължено физическо лице или лице по чл. 173, ал. 5 и 6, т. 1.
(3) Дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии, е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от трети страни или територии до получателя в държава членка;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките не са:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
4. стоките се изпращат или транспортират от трети страни или територии към момента на доставката им.
(4) Случаите, при които стоките се считат за изпратени или транспортирани от доставчика или от негово име, включително когато се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките, за целите на този член са тези по смисъла на чл. 5а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (OB, L …), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона; текста на вносителя за § 1, текста на вносителя за § 2; и предложената от Комисията редакция на § 3.
Гласували 108 народни представители: за 82, против 9, въздържали се 17.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По § 3 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
„§ 4. Създава се чл. 14a:
„Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс
Чл. 14а. (1) Електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства.
(2) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя.
(3) Стоки, опаковани заедно и изпратени едновременно от един и същ изпращач до един и същ получател, и обхванати от един и същ договор за транспорт, са пратка.
(4) Основен доставчик е данъчно задължено лице, което доставя стоки или извършва дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни или територии, чрез използване на електронен интерфейс.
(5) Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс, са доставките на:
1. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;
2. дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, от данъчно задължено лице, независимо дали е установено или не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки са доставките на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят – данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз.
4. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, когато основният доставчик е данъчно задължено лице, установено на територията на Европейски съюз и/или на дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро.“
(6) Данъчно задълженото лице по ал. 2, когато улеснява извършването на доставката по ал. 5, т. 1 – 3 на стока, се счита за доставчик и получател, като се приема, че са налице едновременно две доставки:
1. доставка между основен доставчик и получател – данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс;
2. доставка на стоката, предмет на доставката по т. 1, между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, и получател – данъчно незадълженото лице.
(7) Данъчното събитие за доставките на стоки по ал. 6 възниква и данъкът става изискуем в момента на приемане на плащането.
(8) Моментът на приемане на плащането по ал. 7 се определя съгласно чл. 41а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
(9) За данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс и улеснява извършването на доставка по ал. 5, за която се счита за доставчик, когато не прилага режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии за доставката, се прилагат правилата за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
(10) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, когато е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а, е длъжно да води електронен регистър по чл. 159г за доставките по ал. 5, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (OB, L 284/1 от 26 октомври 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013“.
(11) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, когато не е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а, е длъжно да води електронен регистър, който съдържа обобщена информация за съответния данъчен период за доставките по ал. 5, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013. Съдържанието на обобщената информация се определя с правилника за прилагане на закона.
(12) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс за доставките по ал. 5, за които не се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, в които не участва и не се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, води отчетност за тези стоки и услуги.
(13) Информацията от регистрите по ал. 10 и 11 и отчетността по ал. 12 се предоставя при поискване от орган по приходите по електронен път или на електронен носител в определен в правилника за прилагане на закона файлов формат.
(14) Лицата по ал. 10, 11 и 12 съхраняват отчетността по ал. 12 и информацията в електронните регистри по ал. 10 и 11 за срок 10 години считано от края на годината, през която е била извършена доставката.
(15) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени условията на чл. 5б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.“
По § 5 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
„§ 5. В чл. 17, ал. 5 се изменя така:
„(5) Място на изпълнение при доставка на стока от вносителя, определен като платец на данъка върху добавената стойност, за която изпращането или транспортът на стоката започва от територията на трета страна или територия е на територията на държавата членка на вноса на стоката. Мястото на изпълнение на последващата доставка е на територията на държавата членка на вноса на стоката.“
По § 6 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
„§ 6. Член 20 се изменя така:
„Място на изпълнение при доставка на дистанционна продажба
Чл. 20. (1) Място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 5, т. 1 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.
(2) Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по чл. 14, ал. 3 и чл. 14а, ал. 5, т. 2 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2 в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.
(3) Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 3 и чл. 14а, ал. 5, т. 2 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2, внасяни от трети страни или територии в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е в тази държава членка, при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл. 159а.
(4) Мястото на изпълнение при доставка на стока по чл. 14а, ал. 6, т. 1 е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й.
(5) Мястото на изпълнение на доставката по чл. 14а, ал. 5, т. 3 в случаите на вътрешна дистанционна продажба на стоки се определя по чл. 17, ал. 1.“
По § 7 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция:
„§ 7. Създава се чл. 20б:
„Праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път.
Чл. 20б. (1) Не се прилагат чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;
2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
(2) Мястото на изпълнение на доставката по ал. 1 е в държавата членка, в която е установен доставчикът.
(3) Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг по ал. 1, т. 3 през съответната календарна година, се определя по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6.
(4) Доставчикът, за който едновременно са налице условията по ал. 1, може да избере да определи мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6. В тези случаи изборът се прилага до изтичане на две календарни години считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.
(5) Правото на избор по ал. 4 от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл. 156, ал. 16 или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
(6) Доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка, упражнява правото на избор по ал. 4 по реда на чл. 96, ал. 9.
(7) При определяне на прага по ал. 1, т. 3 не се включват доставките на вътрешни дистанционни продажби на стоки, от данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, за който се счита доставчик.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текстовете на § 4, 5, 6 и 7.
Гласували 97 народни представители: за 73, против 4, въздържали се 20.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя, подкрепени от Комисията, за параграфи 8 и 9.
Гласували 95 народни представители: за 75, против 5, въздържали се 15.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Предложение на народните представители Адлен Шевкед и Сергей Кичиков за създаване на нов параграф:
„§… Създава се чл. 36б, ал.1 със следното съдържание:
„Чл. 36б, ал. 1. Облагаема доставка с нулева ставка е издаване на художествена и научна литература, познавателни книжки, учебници и учебни помагала.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Адлен Шевкед и Сергей Кичиков.
Гласували 95 народни представители: за 23, против 2, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната редакция:
„§ 11. Създава се чл. 57а:
„Внос на стоки по специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 57а. (1) Вносителят декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим.
(2) Митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент, когато:
1. при извършване на проверка в базата данни за идентификационни номера по ДДС по режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се установи, че декларираният индивидуален идентификационен номер по този режим е валиден;
2. собствената стойност на стоките, внасяни от трети страни или територии, не надвишава левовата равностойност на 150 евро и стоките са различни от акцизни стоки;
3. стоките са предназначени за данъчно незадължени лица.“
По § 12. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция:
„§ 12. Създават се чл. 57б, 57в, 57г и 57д:
„Специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57б. Специалният режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос може да се прилага от данъчно задължено лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:
1. представя пред митническите органи стоки:
а) под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро;
б) различни от акцизни стоки;
в) за които не е приложен специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по чл. 152, ал. 5;
г) които се допускат за свободно обръщение на територията на страната;
д) на които изпращането или транспортирането завършва на територията на страната;
е) на които получател е данъчно незадължено лице, установено на територията на страната;
2. регистрирано е на основание чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1;
3. има разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено по реда и при условията на митническото законодателство на Съюза;
4. действа като косвен представител по митническото законодателство на Съюза.
Деклариране и отчитане на данъка при прилагане на специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57в. (1) В подадената митническа декларация за внос данъчно задълженото лице по чл. 57б задължително посочва:
1. че прилага специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос;
2. получателя, за когото е предназначена пратката.
(2) Начисляването на данъка при внос по специалния режим се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
(3) Когато данъчно задълженото лице отговаря на условията по чл. 57б, митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент.
(4) Периодът за отчитане на данъка е едномесечен.
(5) Лицето по чл. 57б подава месечна декларация по специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос пред Агенция „Митници“ по образец, определен в правилника за прилагане на закона.
(6) В месечната декларация по ал. 5 се посочва общата сума на ДДС, събран през съответния период за отчитане.
(7) Месечната декларацията по ал. 5 се подава пред Агенция „Митници“ по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 16-о число включително на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
(8) Лицето по чл. 57б води електронен регистър за целите на специалния режим, който да позволява на митническите органи да проверяват правилното прилагане на този режим.
(9) Структурата и съдържанието на електронния регистър по ал. 8 се определят с правилника за прилагане на закона. Информацията от регистъра се предоставя при поискване от митническите органи по електронен път или на електронен носител в определен в правилника файлов формат.
(10) Лицето по чл. 57б съхранява информацията от електронния регистър по ал. 8 за срок 10 години считано от годината, следваща годината, през която съответната пратка е представена пред митническите органи.
Ред за плащане на данъка при прилагане на специалния режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57г. (1) Получателят – данъчно незадълженото лице, за което е предназначена пратката, е длъжен да заплати данъка по митническата декларация за внос на лицето по чл. 57б при приемане на пратката.
(2) Лицето по чл. 57б събира данъка от всички получатели, приели пратките през съответния период.
(3) Лицето по чл. 57б е длъжно да внесе по реда на чл. 90 събрания от получателите – данъчно незадължени лица, данък за съответния период в срок, не по-късно от 16-о число на месеца, следващ месеца на вноса.
Приложимост на специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии при внос на стоки и специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос
Чл. 57д. (1) Когато не са налице условията по чл. 57а и чл. 57б, се прилагат общите правила на закона.
(2) За внесения данък по чл. 57г за вносителя по чл. 57б не възниква право на данъчен кредит при условията на глава седма.
(3) Когато стоките под формата на пратки са със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро, или са акцизни стоки, се прилагат общите правила за внос на закона.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като в т. 2, буква „б“ се изменя така:
„б) в т. 2 накрая се добавя „при условията на Директива 2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 година относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (OB, L 286/15 от 17 октомври 2006 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 10; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 11; редакцията, предложена от Комисията за текста на вносителя за § 12; текста на вносителя за § 13 с предложените от Комисията редакционни поправки в т. 2.
Гласували 102 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 22.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Предложение на народния представител Кристиан Вигенин и група народни представители за създаване на § 13а:
„§ 13а. В чл. 66, ал. 2 се създава т. 8:
„8. лекарствени продукти, включени в позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани със средства от бюджета на НЗОК, медицински изделия и диетични храни за медицински цели.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правото на Европейския съюз казва, че основната ставка на ДДС се определя от всяка държава членка като процент от облагаемата основа и е еднаква за доставката на стоки и доставката на услуги. Държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки.
С чл. 66 на Закона за данък добавена стойност националното ни законодателство определя ставката на данък добавена стойност на 20%. Освен това е определил една различна ставка от 9%, както казваме за по-кратко за туризма. Наскоро към намалената ставка от 9%, с хоризонт на действие до 31 декември 2021 г. и като временна антикризисна мярка добавихме намаленото ДДС и за книги, учебници, ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят от доставка на приготвена или неприготвена храна, за храни подходящи за бебета или малки деца, за бебешки пелени и подобни бебешки хигиенични артикули, както и за туроператори, туристически агенции, а също и за услуги за ползване на спортни съоръжения, но отхвърлихте предложението на БСП за намаляване на ставката на лекарствата.
Няма по-логично нещо във време на криза, и то причинена от определеното като пандемично разпространение на коронавируса, да се намали данъчната ставка на лекарствата. Предложението за намаляване на ДДС на лекарствата не се обсъжда за първи път. Ние, от парламентарната група на „БСП за България“, водени от разбирането, че лекарствата не са обикновена стока и не могат да бъдат облагани със същата ставка на ДДС както кебапчетата например – на няколко пъти правим подобно предложение, което се отхвърля от мнозинството.
Простете, но не разбирам защо мнозинството намалява данъка на ресторантьорския и кетъринг услуги, на туроператори, а не ще да го намали за лекарствата?! Ако не сте забравили, това ни се препоръчва от Световната банка в докладите ѝ в рамките на предоставяне на консултантски услуги за България, за реформи в здравеопазването, и в сектора на лекарствените продукти.
Наред с това, друг извод там е, че българинът плаща прекалено много от джоба си за лекарства – системата за включване и плащане на лекарства по Здравната каса, е нискоефективна. Делът на фармацевтичните разходи у нас достига 38% при средно 25% за Европейския съюз, като, естествено, това е за сметка на болничната и особено на извънболничната помощ, а около 81% от разходите за лекарства се плащат от джоба на пациента.
Днес на прага на приемане на бюджета, когато разглеждаме визията Ви за промени в данъчните закони, от БСП отново правим предложение в чл. 66, ал. 2 да се създаде т. 8 – лекарствени продукти, включени в позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти и така нататък, тоест да се облагат с ДДС със ставка от 9% също и лекарствата, които се реимбурсират от Здравната каса.
Ако отново отхвърлите това предложение, обвинявам Ви, че не осъзнавате ефекта на намаляването на ДДС върху лекарствата и по-специално на тези, които се плащат от Здравната каса, тоест от публични средства.
Ползватели на системата за реимбурсиране на лекарства през Здравната каса ежемесечно са над 1,5 милиона български граждани, които получават своите напълно безплатни или частично заплатени лекарства, за които плаща Здравната каса. Всяка година тя плаща милиони левове за тези лекарства, от които 20%, което също е милиони. Между другото, са с ДДС или това са пари, върнати обратно в бюджета, но обложени два пъти – един път с плащане на здравната осигуровка, а втори път с ДДС върху получаваните лекарства по Здравната каса. Ако мога да го сравня с нещо друго, то би било равносилно на данък върху пенсиите.
Още мотиви за исканото намаляване на ДДС върху лекарствата, което сме предложили.
Първо, цените на лекарствата в България са с едни с най-високите нива в Европа. Намаляването от 20% на 9% на данък добавена стойност за лекарствата ще даде повече възможности за въздействие в областта на лекарствената политика. Една от най-ярките илюстрации за неефективността на лекарствената политика е фактът, че цените на свободна продажба в аптеките често са почти равни на това, което пациентът трябва да плати след частичната отстъпка – реимбурсиране, която се поема от Здравната каса.
Мога да изреждам още много мотиви и допълнителни аргументи, но ще спомена само още един мотив. Намалението на ставката на данък добавена стойност върху лекарствата и въобще на стоки от първа необходимост, се прилага в целия Европейски съюз и са нормална европейска практика. От всичките 28 страни – членки на Европейския съюз, 19 имат въведени диференцирани ставки, а в Малта изобщо не им се начислява ДДС. Страните, които нямат диференцирани ставки, са Австрия, Румъния, Словакия, Естония, Дания и Латвия.
От тази трибуна аз Ви моля да подкрепите нашето предложение, защото то е изключително…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков, завършвайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …логично и ще доведе до облекчаване, включително и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Господин Гечев – заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както и другите предложения на Българската социалистическа партия, касаещи бюджета, те са свързани категорично и изцяло с европейските практики и както винаги, ето Ви фактите за Европейския съюз. Единствените две страни, които нямат диференциация на данък добавена стойност – с изключение на туризма, са Дания и България. Ще направя малка корекция, тъй като Австрия все пак има изключение, и в Австрия за лекарствата се начисляват 10%.
И така, уважаеми колеги, каква е европейската практика, която ние от БСП Ви предлагаме, за 9% данък върху лекарствата? Латвия – 12%, Словакия – 10%, Италия – 10%, Австрия – 10%, Чехия – 10%, Финландия – 10%. Като България – 9%, Ви предлагаме: Естония, Румъния – 9%, Полша – 8%. И започваме сега с рекордите, уважаеми колеги, Белгия за лекарствата – 6% ДДС, Португалия – 6%, Гърция – 6%, Нидерландия – 6%, Унгария – 5%, Литва – 5%, Кипър – 5%, Хърватия – 5%, и рекордьор е Испания – 4%, ДДС върху лекарствата.
Няма никакво съмнение, че намалението на ДДС от 20% на 9% ще има ефект, който е свързан и със здравеопазването в България, най-важно здравето на човека, и с покупателната способност, тоест да могат българските семейства с ниски доходи да си закупят лекарства. Тъй като за разлика от други стоки цените на лекарствата са регулирани, поради което автоматично намаляването на ДДС от 20% на 9% ще повлияе върху цената.
Следователно в заключение, първо, предлага Ви се мащабна широко прилагана европейска практика. Предлагаме намалението на ДДС на 9%, което е горе-долу в горната част на намалението на ДДС на другите европейски страни.
Второ, не е ли срамота ние да разчитаме на бюджетни приходи на високо ДДС върху лекарствата? Колкото повече боледуват българите, Вие казвате, толкова по-големи бюджетни приходи ще има. Европейската политика е обратната – увеличение на разходите за опазване на здравето на гражданите на Европейския съюз. И настина е цинично, Вие взехте решение, уважаеми колеги, да намалите ДДС-то на виното и на бирата, а да оставите 20% върху лекарствата. Българската социалистическа партия Ви предлага от 20 на 9%, тъй като това е икономически обосновано, това е обосновано с интереса на българското общество и запазването на здравето на хората.
И на трето място, то е свързано с настоящата криза, защото при разгаряща се криза от COVID-19, когато болшинството български семейства са принудени да купуват лекарства, Вие да ги карате да плащат ДДС, по-високо от виното и бирата, е цинично. Приятен ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Реплики? Няма реплики.
Господин Тишев – изказване.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Колегите преди мен обясниха същността на нашето предложение, а именно да намалим ДДС ставката върху лекарствата от позитивния списък, които се плащат от бюджета на Здравната каса, от 20 на 9%.
Нашето мнение е, че по време на здравна и икономическа криза, каквато имаме в момента в България вследствие на ковид епидемията, ние трябва да приемем и да прилагаме здравни и социални мерки. И това, което предлагаме, а именно намаляване на ДДС-то върху лекарствата, е точно и социална, и здравна мярка.
Кои са българските граждани, които ползват най-много или най-често лекарствени продукти? Това са пенсионерите и децата по обективни причини. Едните са с много ниски доходи, а именно пенсионерите, другите въобще без доходи, което налага техните родители да бъркат в семейния бюджет, за да плащат скъпи и прескъпи лекарства. Затова нашето предложение е, че точно сега, в момента, е нужна такава мярка – здравна и социална.
Няма да повтарям аргументите на колегите, само ще кажа следното: след добрия пример с намаляване на ДДС-то на 9% на книги, учебници, детски храни, на бебешки стоки, редно е да направим и следващата стъпка, а именно намаляване на ДДС-то върху лекарствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Тишев.
Има ли реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Кристиан Вигенин и група народни представители.
Гласували 111 народни представители: за 33, против 58, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа от БСП! Не подкрепих Вашето предложение, защото то е предложение, което правите, за да трупате политически дивидент, а не да свършите някаква работа за хората или да помогнете на хората. Няма как да повярвам, че Вие искрено желаете подобно нещо, при положение че предлагайки тази ставка на ДДС за лекарствата, Вие сте 20 човека в зала и гласувате 20 и няколко човека. Ако сте искрени, ако отстоявате Вашите предложения, ние също бихме ги подкрепили от „Обединени патриоти“, но не да правите предложения, които Вие самите не си ги подкрепяте, а да чакате мнозинството да Ви ги подкрепя. Това е, как да кажа, малко двулично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Продължаваме, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 13а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 14 със следната редакция:
„§ 14. В чл. 66, ал. 2, т. 3 след думите „неприготвена храна“ се поставя запетая и се добавя „включително, състояща се в доставка на храна за вкъщи“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
По § 16 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 17 и предлага следната редакция:
„§ 17. В чл. 92, ал. 3 се създава т. 5:
„5. за управление на продажбите лицето е избрало да ползва в търговски обект софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16.“
По § 17 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 18 и предлага следната редакция:
„§ 18. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7 т. 3 се отменя.
2. В ал. 9 думите „97б и 98“ се заменят с „или право за регистрация по чл. 154, 156 и 157а“.
3. Създава се ал. 12:
„(12) Алинея 9 не се прилага за доставките, за които се прилага режим в Съюза, режим извън Съюза, или за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато данъчно задълженото лице е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза, или за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще взема отношение по предложението за § 16, което е направено за даване на така наречените облекчения за фирмите, които предвиждат да използват така наречения, създаден преди две години по инициатива на госпожа Менда Стоянова и тогава министъра на финансите господин Владислав Горанов, софтуер за управление на продажбите в търговските обекти.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Това не е вярно, точно по наредба!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Не е по наредба, защото тук гледаме Закона за данъка върху добавената стойност и точно тук става въпрос за този софтуер, госпожо Стоянова, но ще имате думата да ме репликирате. Аз се надявам да го направите наистина.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): В никакъв случай.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Сигурен съм, че няма да го направите, защото трябва да се отречете от думите си, които преди две години защитавахте в тази зала и извън нея яростно и с голям ищах въпреки протестите на хората, които бяха отвън. Сега обаче това, което правите, не е по-малко порочно от това, което направихте тогава.
Тогава Вие задължихте стотици хиляди фирми да сменят своите касови апарати и да сменят софтуерите, които използват за управление на своята търговска и друга дейност, като се опитахте да поставите под един похлупак всички възможни бизнеси в България. Сега обаче очаквам да отговорите колко струва това на българската държава, от една страна, защото НАП трябваше да въведе огромни промени в своите софтуери, в своите системи за следене на търговските обекти, да създаде нови сървъри, да направи куп подобрения и да назначи един куп хора, които да следят тази дейност? Колко струва това на Министерство на финансите и на Националната агенция по приходите и колко струва това на българския бизнес? Защото за тези милиони, които тези хора дадоха, за да приведат своите софтуери с исканията на Вашия законопроект, госпожо Стоянова, сега очакват от Вас този отговор.
Сега обаче правите друга промяна. С това, което предлагате в § 16, Вие въвеждате и дискриминация между тези, които са въвели, са изхарчили пари, за да въведат софтуера за управление на продажбите, и тези, които не са го направили или ще се откажат от вече направеното от тях.
Тези фирми, които имат стотици милиони вероятно обороти, но които по някаква причина не използват касови апарати, няма да могат да се възползват от облекченията, които им давате сега, а вероятно ако сложат един стар компютър и за стотина лева сложат някакъв, какъвто и да софтуер за управление на продажбите, ще могат да се възползват от това. Ако Вие ми кажете каква е логиката на подобно разделяне на българския бизнес, аз ще Ви поздравя.
Ние не можем да подкрепим това, което Вие предлагате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Данчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията; предложението на Комисията за създаване на нов § 14 с редакция по Доклада на Комисията; текстовете на вносителя за § 14, който става § 15, § 15, който става § 16; редакцията, предложена от Комисията за § 16, който става § 17; редакцията, предложена от Комисията за § 17, който става § 18; текстовете на вносителя за параграфи 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, които стават съответно параграфи 19 – 28.
Гласували 134 народни представители: за 80, против 36, въздържали се 18.
Всички подложени на гласуване текстове са приети.
По начина на водене – заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Моята забележка е към Вас, господин Председателстващ – не може параграфи с различно съдържание да бъдат гласувани на един път така, както ги е предложила Комисията. Не може народният представител примерно по предложението за намаляване на ДДС на доставките на храни да гласува различно, да гласува различно за приложението на софтуера, както и по другите параграфи по-нататък – до 24-ти, които са подкрепени от Комисията. Това са различни по същество параграфи, касаят различни неща от Закона за ДДС.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Ами направете предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Първо, да, действително водещият избира и определя дължината на текстовете. От друга страна, имаме практика в Народното събрание, когато искате разделно гласуване на текстове, които са изчетени и са дискутирани съвместно, да се направи разделно гласуване. До този момент то не е отказвано и винаги сме гласували разделно, когато сте предлагали.
Продължаваме – заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По § 28 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 29, и предлага следната редакция:
„§ 29. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 6 се изменя така:
„6. за доставки по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или режим извън Съюза;“
2. В ал. 9 изречение второ се заличава.
3. Създава се ал. 14:
„(14) Данъчно задължено лице, включително, което управлява електронен интерфейс може да не прилага ал. 1 за извършена доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки или вътрешни дистанционни продажби на стоки, когато лицето е регистрирано за прилагане на режим в Съюза по този закон.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
По § 30 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 31, и предлага следната редакция:
„§ 31. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 14 се изменя така:
„(14) Производител/разпространител на софтуер за управление на продажбите в търговски обект може да декларира в Националната агенция за приходите следните данни и обстоятелства за такъв софтуер:
1. наименованието и версията на произвеждания/ разпространявания от него софтуер;
2. че софтуерът по т.1 отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал. 4;
3. че не произвежда/не разпространява софтуер, предназначен за промяна на функционалността на софтуера по т. 1 и за промяна, изтриване или друг вид манипулиране на информацията в базата данни, с която работи софтуерът.“
2. В ал. 17 думите „Изискванията на ал. 14 не се прилагат“ се заменят с „Алинея 14 не се прилага“.
3. Алинея 18 се изменя така:
„(18) Лице, за което е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискален бон и желае да ползва софтуер за управление на продажбите в търговски обект, може да избере за управлението на продажбите да използва в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от него, изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към производителите/разпространителите му и към софтуера се определят с наредбата по ал. 4. В търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка по ал. 16, за управление на продажбите е длъжно да ползва само този софтуер.“
4. Създава се нова ал. 19:
„(19). Алинея 18 не се прилага за лица, ползващи интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност и електронни системи с фискална памет.“
5. Досегашната ал. 19 става ал. 20.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 31а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 33:
„§ 33. В чл. 133 се правят следните изменения:
1. Ал. 5 се изменя така:
„(5) Чуждестранно лице, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (OB, L 84/1 от 31 март 2010 г.), наричана по-нататък „Директива 2010/24/ЕС“ и Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност(OB, L 268/1 от 12 октомври 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 904/2010“ и е избрало да се регистрира на основание и по реда на чл. 154 за прилагане на режим извън Съюза или чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, се регистрира чрез акредитиран представител.“
2. В ал. 6 изречение първо се изменя така: „Когато лице по ал. 1, 2 и 5 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, регистрацията се извършва по общия ред или по специалния ред на глава осемнадесета.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания?
Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност с предложенията, които са направени по § 31, в това число от госпожа Менда Стоянова, между другото, става ясно, че софтуерът за управление на търговските продажби става доброволен – даден търговец може да избере да използва този софтуер.
Обаче на мен ми се ще да се върнем малко назад във времето с госпожа Стоянова и да си припомним нейните думи и тези на господин Владислав Горанов. Тогава те ни убеждаваха, че тази промяна в Закона, въвеждането на този софтуер като задължение за фирмите и за търговските обекти ще доведе до изсветляване на икономиката, ще доведе до допълнителни приходи в бюджета в размер на стотици милиони левове – не си спомням – 500 милиона, един милиард, въртяха се най-различни числа. Е, сега някой ще отговори ли, когато това става доброволно как ще изсветлее, госпожо Стоянова, българската икономика? Какво ще се случи със сивия сектор? (Реплики от народния представител Менда Стоянова.) Отказвате ли се от борбата със сивия сектор? Очевидно да! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Реплики има ли?
Реплика – господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Данчев, това, което Вие коментирате за тези преференции, е чисто и просто едно замитане на гафа, който допуснахте преди две години.
Преди две години, когато се опитахте да въведете СУПТО, още тогава Ви предупреждавахме, че не сте способни да го извършите. Два пъти след това отлагахте влизането в сила на наредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Краткото Ви несъгласие с господин Данчев, моля да изложите.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Точно така, искам да обясня на господин Данчев защо не съм съгласен.
Господин Данчев, приемането на една глупост не оправдава приемането на предишната глупост. Това, което в момента се опитват да предложат с тези преференции, е просто замитане на предишния гаф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Проданов.
Други реплики не виждам.
Господин Данчев, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, така е, прав сте – това, което направиха управляващите преди две години с въвеждането на СУПТО, е категоричен гаф. И сега е признание, че този софтуер не може да изсветли българската икономика и не може да премахне сивия сектор. Това е признанието на госпожа Стоянова по същество.
По същество управляващите трябва сега да признаят, господин Проданов, че този софтуер имаше една-единствена цел: увеличаване на административната тежест и на бюрокрацията за българския бизнес; тормоз над обикновения и честен търговец – това беше СУПТО и затова днес управляващите и госпожа Стоянова се отказват от него (реплики) и признават, че не могат да се справят със сивия сектор в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря на господин Данчев.
Процедура.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): По начина на водене ми е процедурата, но ще се възползвам да допълня господин Данчев, тук имаше идея да се подпомогнат и няколко софтуерни наши фирми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Строго по начина на водене, моля.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: По начина на водене.
Господин Председател, преди мен имаше предложение да се гласува параграф по параграф. Отново правя това предложение: оттук до края на закона всеки параграф да се гласува поотделно, а не да стане, както вчера е станало в Бюджетна комисия – всичко да се приеме за един час и никой да не разбере кой за какво е гласувал и какви текстове са приети.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Къде са Ви хората там да внимават?!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Ако искате, направете ми реплика?!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не може по процедура!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Вас Ви няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика не може да направи. Добре, разбрах Ви.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Другото, за което Ви призовавам – Вие и миналата седмица направихте някакви измислени промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да може карантинираните колеги също да участват в заседанията. Къде са карантинираните колеги, защото не ги виждам и не съм ги видял от сутринта – откакто събрахте кворума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Там, където са и другите колеги, които не са в залата.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Така че нека да се лекуват, но така, както сутринта Ви правят кворума...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, разбрах Ви, господин Проданов. Благодаря Ви.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: ...по същия начин им дайте възможност по всеки параграф да се изкажат и по всеки параграф да гласуват така, както сметнат за добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Проданов. (Шум и реплики.)
Гласуването на няколко параграфа, освен че е парламентарна практика, не е нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Реплики.) Да, Вие предлагате, ще се съобразя с това.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП, от място): Ние предлагаме и колегите да гласуват онлайн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това не можете да го предложите по простата причина, че те имат такава воля, каквато имат и депутатите от Вашата група, които не са в залата. Не можем да правим такава разграничителна линия между тях.
Добре, ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 28, който става § 29.
Гласували 120 народни представители: за 70, против 26, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 29, който става § 30.
Ще възразите ли, ако подложа на гласуване и редакцията, която се предлага за § 30, който става § 31? Те са близки.
Не възразявате и подлагам на гласуване двата параграфа – текста на вносителя за § 29, който става § 30 в редакцията на Комисията, както и текста на вносителя за § 29, който става § 30.
Гласували 125 народни представители: за 75, против 22, въздържали се 28.
Текстовете са приети.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 31, който става § 32. Надявам се, не възразявате – и предложението на Комисията за създаване на нов § 33 по Доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гласували 121 народни представители: за 71, против 25, въздържали се 25.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на § 31б.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 34:
„§ 34. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „общите“ се заличава и думата „условия“ се заменя с думата „условията“.
2. В ал. 2 накрая се добавя „или по реда на чл. 155 или 157“.“
По § 32 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 35, и предлага следната редакция:
„§ 32. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице, освен в случаите по чл. 133, ал. 5 за лицата, регистрирани на основание чл. 154 за прилагане на режим извън Съюза и по чл. 133, ал. 6.“
2. Ал. 4 се изменя така:
„(4) Алинеи 1, 2 и 3 се прилагат и за представителя по чл. 152, ал. 8, т. 2.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания по предложението за нов § 34 и по параграфи 32 и 33 по вносител? Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Гласуваме нов § 34; § 32, който става § 35; и § 33, който става § 36.
Гласували 121 народни представители: за 73, против 22, въздържали се 26.
Приети са новият § 34, параграфи 32 и 33, които съответно стават параграфи 35 и 36.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По § 34 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37, като ал. 5 се изменя така:
„(5) Режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, може да се прилага за стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, когато вносът им се осъществява в която и да е държава членка и независимо за коя държава членка са предназначени, от:
1. данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато е установено на територията на Европейския съюз и извършва дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро; в този случай лицето може да се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз, или“.
2. данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато е установено на територията на трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и внася стоките от тази трета страна под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с които извършва дистанционни продажби на територията на Европейския съюз; в този случай лицето може да се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз, или“.
3. данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс и е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС на Съвета и Регламент (ЕС) № 904/2010; в този случай лицето задължително се представлява от представител, установен на територията на Европейския съюз.“
По § 35 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 38, като в ал. 1 думите „глава осемнадесета“ се заменят с „чл. 152, ал. 1“, а ал. 6 и 7 се изменят така:
„(6) Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, за доставки на вътрешни дистанционни продажби на стоки, с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, прилага този режим.
(7) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, прилага режима за доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.“
По § 36 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 39, като в ал. 1 се създава т. 5 със следната редакция:
„5. определило е акредитиран представител по чл. 133, ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по параграфи 34, 35 и 36 по вносител? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 34, който става § 37 по редакция на Комисията; § 35, който става § 38 по редакция на Комисията плюс допълнителен текст; и § 36, който става § 39 по редакция на Комисията плюс допълнителен текст.
Гласували 114 народни представители: за 69, против 24, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Моля, дайте сигнал на уважаемите народни представители да се върнат в залата, защото скоро няма да имаме кворум. (Реплики от „БСП за България“.)
Имам предвид кворум за приемане, а иначе имаме кворум. (Реплики от „БСП за България“.)
Не може да включваме колегите. Колегите са по себе си, имат си други ангажименти в момента. Вашите колеги тука ли са, в залата ли са? (Реплики от „БСП за България“.) Къде са? Я вижте колко празни столове имате? (Реплики от „БСП за България“.)
Това, че Мирчев, което рядко се случва, е тук, не означава, че всички останали са тук. (Смях в ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По § 37 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 40, като в ал. 8, т. 3 се изменя така:
„3. след поискване от орган по приходите и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 159г, ал. 1.“
По § 38 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38, който става § 41, и предлага следната редакция:
„§ 41. Член 156 се изменя така:
„Специална регистрация за прилагането на режим в Съюза
Чл. 156. (1) Право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на:
а) услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект, и/или
б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или
в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;
2. лицето:
а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или
б) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект на територията на страната, или
в) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в другата държава членка, или
г) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но изпращането или транспортирането на доставяните от него стоки започва само от територията на страната, или
д) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но изпращането или транспортирането на доставяните от него стоки започва както от територията на страната, така и от територията на други държави членки, и не е регистрирано за прилагането на този режим в тези държави членки;
3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15.
4. определило е акредитиран представител по чл. 133 в случаите, когато данъчно задълженото лице не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.
(3) Със заявлението по ал. 2 лицето предоставя най-малко следната информация:
1. име, пощенски адрес, електронни адреси, в т.ч. интернет страници на лицето;
2. банкова сметка на лицето в евро или лева в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България;
3. идентификационни номера за целите на ДДС в други държави членки;
4. постоянни обекти на територията на други държави членки;
5. идентификационни номера от предходни и текущи регистрации на лицето за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, ако има такива.
(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за регистрация за прилагане на режим в Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Връчването на акта на лицето по ал. 1 се извършва по електронен път.
(5) За дата на регистрацията се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението по ал. 2.
(6) Идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на режим в Съюза е идентификационният номер по чл. 94, ал. 2.
(7) За дата на регистрация се смята датата на първата доставка, когато първата доставка по ал. 1, т. 1 е извършена преди датата по ал. 5, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация по реда на ал. 2 най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.
(8) При промяна на данните в подадено заявление по ал. 2 лицето подава по електронен път заявление за актуализация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната.
(9) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на страната, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(10) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, когато не е установено по седалище и адрес на управление, но има установеност по постоянен обект на територията на Европейския съюз, в случай че премести постоянния си обект на територията на страната, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(11) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член след изтичането на две календарни години, следващи годината, през която е регистрирано за прилагане на режим в Съюза в другата държава членка.
(12) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, ако започне да изпраща или транспортира доставяните от него стоки само от територията на страната, , ако отговаря на условията на ал. 1 може да се регистрира на основание на този член.
(13) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, когато започне да изпраща или транспортира доставяните от него стоки както от територията на страната, така и от територията на други държави членки, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(14) В случаите по ал. 9 – 13 за дата на регистрация по този член се смята датата на промяната, ако лицето подаде заявление за регистрация по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната, и в същия срок лицето уведоми за промяната държавата членка по идентификация.
(15) Ограничение за регистрация по режим в Съюза поради системно неспазване на задължението от лицето е в сила до изтичане на осем последователни данъчни периода считано от данъчния период, следващ периода на прекратяване на прилагането на режима в която и да е държава членка по идентификация на прилагането на режим извън Съюза, на режим в Съюза или 24 данъчни периода, считано от данъчния период, следващ периода на прекратяване на прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(16) Право по ал. 1 да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1, което извършва доставки с място на изпълнение по чл. 20б, ал. 4 на територията на страната, ако със заявлението по ал. 2 уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките да се определя съгласно чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6.
(17) Когато регистрацията за прилагането на режим в Съюза на данъчно задълженото лице е прекратена на основание, че лицето не е извършвало доставки по ал. 1, т. 1 в продължение на осем последователни данъчни периода, лицето може да се регистрира за прилагане на режима, когато започне отново да извършва такива доставки.“
По § 39 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 42, като:
„1. В ал. 8, т. 3 се изменя така:
„3. след поискване от орган по приходите и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 159г, ал. 1.“
2. Ал. 15 се изменя така:
„(15) Датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на тримесечието, следващ тримесечието на изпращането на акта за дерегистрация по електронен път. В случаите по ал. 10 – 14 датата на прекратяване на регистрация за прилагане на режима е датата на промяната, ако лицето подаде заявление за дерегистрация по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната, и в същия срок лицето подаде заявление за регистрация за прилагане на режима в другата държава членка. В случаите по ал. 10 – 14 регистрираното на основание чл. 156 лице подава по реда на ал. 2 заявление за дерегистрация на датата на подаване на заявлението за регистрация в другата държава членка. В тези случаи за дата на прекратяване на регистрацията се смята датата на промяната.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания по параграфи 37, 38 и 39?
Господин Данчев, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, правя процедура от името на парламентарната ни група – моля да дадете 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Почивка до 12,37 часа.
Точно в 12,37 ч. откривам заседанието.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължаваме работа.
Има процедурно предложение да продължим с текстовете и да обединим повече точки за гласуване.
Приема се предложението.
Заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По § 40 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40, който става § 43 и предлага следната редакция:
„§ 43. В глава осемнадесета се създава раздел IIIа с чл. 157а и 157б:
„Раздел IIIа
Регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Специална регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 157а. (1) Право да се регистрира за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, има данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато са налице едновременно следните условия:
1. внася стоки от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, за данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната;
2. данъчно задълженото лице:
а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или
б) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект на територията на страната, или
в) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, или
г) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, ако е установено в трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и внася стоки от тази трета страна;
3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 18.
(2) Право да се регистрира да изпълнява задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, има регистрирано на основание чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 лице, за което са налице едновременно следните условия:
1. действа като представител от името и за сметка на данъчно задълженото лице по ал. 1, включително което управлява електронен интерфейс, при изпълнение на задълженията, определени в режима;
2. лицето:
а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или
б) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект на територията на страната, или
в) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка;
3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 20.
(3) Представителят по ал. 2 регистрира всяко данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ в областта по ДДС, не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, внася стоки по ал. 1, т. 1 и не е в сила ограничение за регистрация по ал. 18. Всяко данъчно задължено лице по ал. 1, т. 2, което избере да има представител по ал. 2 за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се регистрира от този представител, ако лицето отговаря на условията по ал. 1.
(4) В случаите на ал. 1, 2 и 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) В случаите по ал. 1 със заявлението по ал. 4 лицето предоставя най-малко следната информация:
1. име, пощенски адрес, електронни адреси, в това число интернет страници на лицето;
2. идентификационен номер за целите на ДДС или за регистрация за данъчни цели;
3. банкова сметка на лицето в евро или лева в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България;
4. идентификационни номера, ако има такива, от предходни и текущи регистрации на лицето за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(6) В случаите по ал. 2 със заявлението по ал. 4 представителят предоставя най-малко следната информация:
1. име, пощенски адрес и електронен адрес;
2. идентификационен номер по ДДС.
(7) В случаите по ал. 3 със заявлението по ал. 4 представителят предоставя най-малко следната информация:
1. име, пощенски адрес, електронен адрес и уебсайтове за данъчно задълженото лице, което представлява;
2. идентификационен номер за целите на ДДС или за данъчна регистрация на данъчно задълженото лице, което представлява;
3. банкова сметка на данъчно задълженото лице, което представлява, в евро или лева в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България;
4. индивидуален идентификационен номер по този режим на представителя по ал. 2.
(8) Регистрираните лица прилагат този специален режим за всички извършвани от тях дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(9) В срок 7 дни от постъпване на заявлението по ал. 4 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва регистрацията или мотивирано отказва да извърши регистрация. Актът се връчва по електронен път на данъчно задълженото лице, което действа без представител, или на представителя.
(10) За дата на регистрация по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се смята датата на връчването на акта по ал. 9, с който се определя:
1. индивидуален идентификационен номер по ДДС на данъчно задълженото лице за прилагането на този режим;
2. индивидуален идентификационен номер на представителя за изпълнение на задълженията по този режим;
3. индивидуален идентификационен номер по ДДС за всяко лице, което се представлява от представител за прилагането на този режим.
(11) Идентификационният номер за целите на регистрацията за прилагане режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се състои от 12 буквено-цифрови знака и се използва единствено за целите на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(12) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което не се представлява от представител и което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на страната, след прекратяване на специалната регистрация в другата държава членка, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(13) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато не е установено по седалище и адрес на управление, но има установеност по постоянен обект на територията на Европейския съюз, което не се представлява от представител, и в случай че премести постоянния си обект на територията на страната, след прекратяване на специалната регистрация в другата държава членка, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(14) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, което не се представлява от представител, след прекратяване на специалната регистрация в другата държава членка, и ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член след изтичането на две календарни години, следващи годината, през която е регистрирано за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, в другата държава членка.
(15) В случаите по ал. 12 – 14 лицето може да се регистрира, като подаде по електронен път заявление за регистрация по ал. 4, не по-късно от 10-о число на месеца, следващ посочената от лицето в заявлението дата на промяната, и в същия срок уведоми за промяната другата държава членка. В тези случаи за дата на регистрация по този член се смята датата на промяната.
(16) При промяна на данните по ал. 5, 6 и 7 в подадено заявление по ал. 4, лицето подава по електронен път заявление за актуализация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца на настъпването на промяната.
(17) Алинеи 12 – 14 се прилагат и по отношение на представител, който действа от името и за сметка на данъчно задължено лице, извършващо дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, ако отговаря на условията на ал. 2. В тези случаи се прилагат ал. 15 – 16.
(18) Ограничение за регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, поради системно неспазване на задължението от лицето е в сила до изтичане на 24 месеца след данъчния период, в който е прекратена регистрацията, когато на данъчно задължено лице е прекратена регистрацията, в която и да е държава членка по идентификация на прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или до изтичане на осем последователни данъчни периода, считано от данъчния период, следващ периода на прекратяване на режим извън Съюза, или на режим в Съюза.
(19) Алинея 18 не се прилага в случаите, когато прекратяването на регистрацията за прилагането на режима е поради системно неспазване на задълженията от страна на представителя.
(20) Ограничение за регистрация на представител, който действа от името и за сметка на данъчно задължено лице, поради системно неспазване на задълженията на представителя, свързани с прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, е в сила до изтичането на 24 месеца след месеца, в който е прекратена регистрацията по режима.
(21) Данъчно задължено лице, на което е прекратена регистрацията за прилагането на режима по чл. 157б, ал. 5, т. 1 и ал. 7, т. 1 на основание, че лицето не е извършвало доставки в продължение на 24 последователни данъчни периода, независимо дали действа с представител или без представител, може да се регистрира за прилагане на режима, когато започне отново да извършва такива доставки.
Прекратяване на специалната регистрация за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 157б. (1) Регистрацията за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, се прекратява по инициатива на данъчно задължено лице, което действа без представител, когато:
1. вече не извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;
2. престане да отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1;
3. лицето избере вече да не прилага режима, независимо от това дали продължава да извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(2) Регистрацията на представител за прилагането на задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на представителя, когато:
1. не е действал като представител от името и за сметка на данъчно задължено лице, което използва този режим, през 6 последователни месеца;
2. престане да отговаря на условията по чл. 157а, ал. 2.
(3) Регистрацията на данъчно задължено лице за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което действа чрез представител, се прекратява от представителя, когато данъчно задълженото лице:
1. вече не извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;
2. престане да отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1, т. 1 и 3 или ал. 3, изречение първо;
3. избере вече да не прилага режима, независимо от това дали продължава да извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(4) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 – 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Регистрацията за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че данъчно задълженото лице, което не действа чрез представител:
1. не е извършвало дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1, или
3. системно не спазва разпоредбите на режима.
(6) Регистрацията на представител за прилагането на задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че представителят:
1. през 6 последователни месеца не е действал като представител от името и за сметка на данъчно задължено лице, което използва този режим, и не е подал заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 157а, ал. 2, или
3. системно не спазва разпоредбите на режима.
(7) Регистрацията за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че данъчно задължено лице, което действа чрез представител:
1. не е извършвало дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1, т. 1 и 3 или ал. 3, изречение първо, или
3. системно не спазва разпоредбите на режима.
(8) Когато данъчно задълженото лице, включително когато действа чрез представител, избере да не прилага режима, лицето, съответно представителят, който действа от негово име и за негова сметка, подава заявление за дерегистрация най-късно до 15 дни преди края на месеца, предхождащ месеца, от който възнамерява да не прилага режима. В този случай датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението за дерегистрация, след което данъчно задълженото лице няма право да прилага режима.
(9) Регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член, като може да избере да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка.
(10) Когато регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, премести постоянния си обект на територията на друга държава членка или се установи по седалище и адрес на управление или по постоянен обект на територията на друга държава членка, може да избере да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(11) Регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, след изтичането на две календарни години считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията, може да избере да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(12) В случаите по ал. 9 – 11 лицето подава заявление за дерегистрация по ал. 4 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ посочената от лицето в заявлението дата на промяната, и в същия срок уведомява за промяната другата държава членка.
(13) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 4 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режима. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път.
(14) Датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращането на акта за дерегистрация по електронен път. В случаите по ал. 9 – 11 за дата на прекратяване на регистрацията се смята датата на промяната.
(15) С изключение на случаите на системно неспазване на задълженията на режима по ал. 16 от данъчно задълженото лице, при прекратяване на регистрацията му индивидуалният идентификационен номер за целите на ДДС, определен за използването на режима при внос, остава валиден за периода, необходим за вноса на стоки, които са били доставени преди датата на прекратяване на регистрация, което обаче не може да надвишава 2 месеца считано от тази дата.
(16) Системно неспазване на задълженията на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, от данъчно задължено лице или представител е налице, когато:
1. на основание чл. 159а, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и справка-декларацията по чл. 159а, ал. 2 за всеки данъчен период не е била предоставена в рамките на 10 дни след изпращането на напомнително съобщение;
2. на основание чл. 159а, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и пълната сума на декларирания данък за всеки отделен данъчен период не е платена от лицето в рамките на 10 дни след изпращане на напомнително съобщение, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 евро за всеки данъчен период;
3. след поискване от орган по приходите или от компетентен данъчен орган на държава членка по потребление и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 159г, ал. 1.“
(17) В случаите по ал. 5, т. 1 и 2 и ал. 7, т. 1 и 2 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режима, е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път.
(18) В случаите по ал. 5, т. 3 и ал. 7, т. 3 връчването на акта на данъчно задължено лице, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. Регистрацията се прекратява от деня, следващ датата на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път.
(19) В случаите по ал. 2 и ал. 6, т. 1 и 2 връчването на акта на представителя, на когото се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път и се изпраща и на данъчно задължените лица, които същият представлява. В тези случаи се прекратява и регистрацията на данъчно задължените лица, които са представлявани от представителя. Регистрацията се прекратява от първият ден на месеца, следващ месеца на изпращане на акта за дерегистрация.
(20) В случаите по ал. 6, т. 3 датата, на която се прекратява регистрацията на представителя за прилагане на режима, е датата след датата на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път на представителя и на данъчно задължените лица, които същият представлява. В тези случаи се прекратява и регистрацията на данъчно задължените лица, които са представлявани от представителя.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по § 37 до § 41 по вносител.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване: § 37, който става § 40 по редакция на Комисията; § 38, който става § 41 по редакция на Комисията; § 39, който става § 42 по редакция на Комисията; § 40, който става § 43 по редакция на Комисията; § 41, който става § 44 по вносител.
Аз като гледам, тук от 10 – 15 параграфа, само единият остава по вносител, всичко друго е здраво преработено.
Гласували 113 народни представители: за 81, против 17, въздържали се 15.
Параграфи от 37 до 41 по вносител са приети и приемат номерациято от 40 до 44.
Продължете с § 42 по вносител.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 45.
По § 43 по вносител има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 46 и предлага следната редакция:
„§ 46. Член 159 се изменя така:
„Данъчен период, справка-декларация и внасяне на данъка при прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза
„Чл. 159. (1) Данъчният период за регистрираните по чл. 154 и 156 лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.
(2) В случаите по чл. 154, ал. 7 и чл. 156, ал. 7 първият данъчен период обхваща времето от датата на първата доставка до края на календарното тримесечие.
(3) В случаите по чл. 154, ал. 9 и чл. 156, ал. 9 – 13 първият данъчен период обхваща времето от датата на промяната до последния ден включително на календарното тримесечие, през което е настъпила промяната. Съответно по чл. 155, ал. 10 и по чл. 157, ал. 10-14, последният данъчен период обхваща времето от първия ден на календарното тримесечие, през което е настъпила промяната, до датата на промяната включително.
(4) Регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в Правилника за прилагане на Закона, за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода е извършвало доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.
(5) Справка-декларацията по ал. 4 се подава до компетентната териториална дирекция по раздел II или по раздел III от тази глава по електронен път. Регистрираните на основание чл. 154 и 156 лица подават справка-декларацията по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез въвеждане на данните или чрез подаване на предварително генериран файл. Формата, структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(6) Компетентната териториална дирекция по раздел II или по Раздел III от тази глава предоставя на лицето по електронен път уникален входящ номер на всяка подадена справка-декларация по ал. 4.
(7) В справка-декларацията по ал. 4 като информация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка по потребление и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период, за:
1. доставки на услуги;
2. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3.
(8) Когато стоките се изпращат или транспортират от територията на други държави членки, справка-декларацията освен информацията по ал. 7 за тези доставки включва и идентификационен номер за целите на ДДС или национален данъчен номер, издаден на лицето от държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират.
(9) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което има един или повече постоянни обекти на територията на други държави членки, посочва също идентификационните номера за целите на ДДС или национални данъчни номера, издадени от държавите членки, където се намира всеки от обектите, и информацията по ал. 7 за извършени от тези постоянни обекти през съответния данъчен период доставки на услуги, за които данъкът върху добавената стойност по приложимите ставки е станал изискуем, и са с място на изпълнение на територията на държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект.
(10) Стойностите по ал. 7, 8 и 9 се посочват в евро. За доставки в други валути се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв курс на този ден, се прилага публикуваният на следващия ден.
(11) Регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице в срока за подаване на справка-декларацията по ал. 4 е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.
(12) Когато регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице не е подало в срок справка-декларацията по ал. 4 или не е внесло данъка по ал. 11, или е внесло данък в по-малък размер, Националната агенция за приходите изпраща до лицето напомнително съобщение по електронен път на 10-ия ден след деня, в който е следвало да бъде подадена справка-декларацията, съответно да бъде внесен данъкът, и информира другите държави членки по електронен път, че е издадено напомняне. Последващите действия за определяне и събиране на данъка след изпращане на напомнителното съобщение от Националната агенция за приходите се извършват от компетентните данъчни органи на държавата членка по потребление.
(13) Независимо от издадените напомняния от държавата членка по потребление и предприетите действия по ал. 12 справка-декларацията се подава по реда на ал. 5.
(14) След предприемане на действия по реда на ал. 12 от компетентните данъчни органи на друга държава членка по потребление данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за тази държава членка, се внася по сметка на същата държава членка.
(15) В справка-декларацията по ал. 4 не се посочват доставки на стоки или услуги, ако са освободени съгласно законодателството на държавата членка по потребление, както и доставки извън обхвата на режим в Съюза по чл. 153.
(16) Когато данъчно задължено лице е регистрирано за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, подава справки-декларации и внася дължимия данък в държавите членки по идентификация за всеки режим.“
По § 44 по вносител, има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 44, който става § 47 и предлага следната редакция:
„§ 47. Член 159а се изменя така:
„Данъчен период, справка-декларация и внасяне на данъка при прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
„Чл. 159а. (1) Данъчният период за регистрираните по чл. 157а лица е едномесечен.
(2) Справка-декларацията за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се подава от лице, регистрирано на основание чл. 157а по образец, определен в правилника за прилагане на Закона.
(3) Справка-декларацията по ал. 2 се подава до компетентната териториална дирекция за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода са извършвани доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.
(4) Справка-декларацията по ал. 2 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез въвеждане на данните или подаване на предварително генериран файл. Формата, структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(5) Представителят по чл. 157а, ал. 2 подава справка-декларация по ал. 2 за всяко представлявано от него регистрирано лице по чл. 157а, ал. 3.
(6) Компетентната териториална дирекция предоставя на лицето по електронен път уникален входящ номер за всяка подадена справка-декларация по ал. 2.
(7) В справка-декларацията по ал. 2 се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на този режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период.
(8) Допуснати грешки (неотразени и/или неправилно отразени стойности) в подадена справка-декларация се поправят до три години от изтичането на срока за подаване на първоначалната справка-декларация, включително след прилагането на този режим.
(9) Корекции на допуснати грешки по ал. 8 се извършват в следваща справка-декларация по ал. 2, включително за издадени кредитни и/или дебитни известия за доставка, извършена през предходен период, като се посочва съответната държава членка по потребление, данъчният период и размерът на данъка, във връзка с който се налагат корекции. След този срок корекции в подадена справка-декларация се извършват съгласно законодателството на съответната държава членка по потребление. Когато страната е държава членка по потребление, корекциите се извършват по ред, определен с Правилника за прилагане на Закона.
(10) Стойностите по ал. 7 и 9 се посочват в евро. За доставки в други валути се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв курс на този ден, се прилага публикуваният на следващия ден.
(11) Регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице е длъжно в срока по ал. 3 за подаване на справка-декларацията да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.
(12) Когато регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице не е подало в срока по ал. 3 справка-декларацията или не е внесло данъка по ал. 11, или е внесло данък в по-малък размер, Националната агенция за приходите изпраща до лицето напомнително съобщение по електронен път на 10-ия ден след деня, в който е следвало да бъде подадена справка-декларацията, съответно да бъде внесен данъкът, и информира другите държави членки по електронен път, че е издадено напомняне. Последващите действия за определяне и събиране на данъка след изпращане на напомнителното съобщение от Националната агенция за приходите се извършват от компетентните данъчни органи на държавата членка по потребление.
(13) Независимо от издадените напомняния и предприетите действия по ал. 12 справка-декларацията се подава по реда на ал. 3.
(14) След предприемане на действия по реда на ал. 12 от компетентните данъчни органи на друга държава членка по потребление данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за тази държава членка, се внася по сметка на същата държава членка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Илиева.
Има ли изказвания по параграфи 42, 43 и 44 по вносител? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 42, който става § 45 по вносител; § 43, който става § 46 по редакция на Комисията; § 44, който става § 47 по редакция на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 92, против 19, въздържали се 16.
Параграфите са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По § 45 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 48, като в чл. 159б се създават ал. 5 и 6.
„(5) Лице, регистрирано на основание чл. 156, което не е установено на територията на Европейския съюз, и не е регистрирано на основание чл. 96, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
(6) Когато лице е регистрирано на основание чл. 156 и на основание чл. 96, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако обичате, само за момент. Тук има спешно настояване за процедура.
Господин Александър Иванов вдига от 15 минути ръка.
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване днешното заседание да бъде удължено до приключване на настоящата точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Обратно становище има ли? Няма.
Всички са съгласни да работят до приемането на Закона изцяло.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Иванов.
Гласували 120 народни представители: за 89, против 17, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Времето е удължено до приемането на Закона.
Госпожо Илиева, нека да прогласуваме и § 45, който става § 48 по редакция на Комисията.
Първо, има ли изказвания по параграфа? (Реплики.)
Моля Ви, ако имате изказвания, не от място. Няма желаещи.
Прекратявам разискванията.
Запазете ред в залата!
Режим на гласуване § 45, който става § 48 с редакцията на Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 86, против 16, въздържали се 19.
Параграф 45 е приет.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 49 и предлага следната редакция:
„§ 49. Член 159в се изменя така:
„Данъчен кредит при прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 159в. (1) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което е установено на територията на Европейския съюз, ако е регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.
(2) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии,…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, моля запазете тишина! Току-що преминахме средата на Закона. Още малко остана.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: „…което е установено на територията на Европейския съюз, ако не е регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, има право на възстановяване за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени на територията на Европейския съюз.
(3) Лице, регистрирано на основание чл. 157а, което не е установено на територията на Европейския съюз, и не е регистрирано на основание чл. 96, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
(4) Лице, регистрирано на основание чл. 157а, което не е установено на територията на Европейския съюз, ако е регистрирано и на основание чл. 96, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.“
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители по § 47.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 50, като ал. 1 се изменя така:
„(1) Регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 156 или 157а, ал. 1 и 3 и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии и извършва доставки по чл. 14 с място на изпълнение на територията на страната, е длъжно да води електронен регистър.“
По § 48 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 51, като ал. 2 се изменя така:
„(2) Издадено кредитно и/или дебитно известие за доставка, извършена през предходен период, се отразява по реда на ал. 1.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 52, като:
„1. В ал. 2 след думите „чл. 159, ал. 14“ се добавя „или чл. 159а, ал. 14“.
2. В ал. 3 след думите „корекция по“ се добавя „чл. 159а, ал. 8 и 9 или“.
3. В ал. 5 след думите „по чл. 154“ се добавя „156 или 157а“.“
По § 50 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 53, като в чл. 159ж се създава ал. 6:
„(6) Когато лице, установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ в областта по ДДС, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се представлява от представител, регистриран за прилагане на задълженията по режима в другата държава членка, представителят отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон, свързани с прилагането на режима.“
По § 51 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията за параграфи 46 – 53 по вносител.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 46, който става § 49 по редакция на Комисията; § 47 - съответно § 50 по редакция на Комисията; § 48 става § 51 с редакция на Комисията; параграфи 49 и 52 с редакция на Комисията; § 50, който става § 53 с редакция на Комисията. Тук внимавайте много – параграфи 51, 52 и 53 стават параграфи 54, 55 и 56.
Това са първите от дълъг период от време параграфи, които са по вносител. С други думи, госпожа Менда Стоянова не ги е променяла.
Подлагам на гласуване всички тези параграфи.
Гласували 122 народни представители: за 88, против 19, въздържали се 15.
Параграфи от 46 до 53 по вносител са приети, като приемат номерация от 49 до 56, нова номерация.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По § 54 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 54, който става § 57 и предлага следната редакция:
„§ 57. Член 180б се изменя така:
„Чл. 180б. (1) Лице, което не е установено на територията на страната и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или представител, регистриран за прилагане на задълженията по съответния режим в друга държава членка да представлява такова лице, или регистрирано лице по чл. 154, 156 или 157а, което не начисли данък върху добавената стойност за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната в данъчния период, в който данъкът за доставката става изискуем, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 25 на сто от неначисления данък или данъка в по-малък размер, но не по малко от 250 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.“
По § 55 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 58, като след думите „да води“ запетаята се заличава и се добавя „и“ и думите „които са търговци“ се заменят с „които не са търговци“.
По § 56 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 59, като думите „включен в списъка по чл. 118, ал. 16, и което“ се заменят с „включен в списъка по чл. 118, ал. 16, но което“.
По § 57 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 57, който става § 60, и предлага следната редакция:
„§ 60. В чл. 186, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „спази реда или начина за“ се заличават.
б) буква „а“ се изменя така:
„а) издаде съответен документ за продажба по чл. 118;“
в) буква „б“ се изменя така:
„б) въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;“
г) буква „г“ се изменя така:
„г) подава данни от Единната система за фискални продажби по чл. 118 в Националната агенция за приходите;“
д) буква „д“ се отменя.
2. Точка 3 се отменя.
3. Точка 5 се изменя така:
„5. е избрало да управлява продажбите в търговски обект чрез софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16, но за управление на продажбите използва в този търговски обект софтуер/модул от софтуер, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16.“
По § 58 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 58, който става § 61, и предлага следната редакция:
„§ 61. Създава се чл. 186а:
Чл. 186а. Независимо от предвидената глоба или имуществена санкция, принудителната административна мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16.“
Комисията предлага § 59 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Откривам разискванията по параграфи от 54 до 59 по вносител.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 54, който става § 57 в редакция на Комисията; § 55, който става § 58; § 56, съответно § 59 с редакция на Комисията; § 57, който става § 60 в редакция на Комисията; § 58, който става § 61 в редакция на Комисията; и отхвърлянето на § 59 по вносител.
Гласували 120 народни представители: за 89, против 13, въздържали се 18.
Приети са параграфи от 54 до 59, това е номерацията по вносител, които стават съответно параграфи от 57 до 61 включително, а § 59 е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По § 60 има предложение на народния представители Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 60, който става § 62, и предлага следната редакция:
„§ 62. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) В т. 11 изречение трето се изменя така: „За целите на прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, изречение второ не се прилага.“
б) т. 61 се изменя така:
„ 61. Ресторантьорски и кетъринг услуги са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни.“
в) т. 62 се отменя.
г) Точка 63 се изменя така:
„63. „Трета страна, с която Европейският съюз има правни инструменти за взаимопомощ“, е трета страна, с която Съюзът е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010.“
д) Точки 79, 80 и 81 се отменят.
е) Създават се т. 102 и 103:
„102. „Регистър по чл. 159г, ал. 1“ е регистър, който съдържа информацията от чл. 63в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
103. „Отчетността по чл. 14а, ал. 12“ съдържа информацията от чл. 54в, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.“
2. В § 1а от допълнителните разпоредби се създава т. 18:
„18. Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дотук.
Ще обсъдим и съответно ще гласуваме § 60.
Има ли изказвания по § 60? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 60, който става § 62 в редакция на Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 85, против 16, въздържали се 10.
Параграф 60 с нова номерация § 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 63, като в ал. 3 думите „по реда на изменената глава осемнадесета“ се заменят с „по новия ред“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 65.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 66.
По § 65 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 65, който става § 67, и предлага следната редакция:
„§ 67. (1) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на отменените чл. 97б, 98 и 100, ал. 3, се счита за регистрирано по реда на чл. 96, ал. 9 към 1 юли 2021 г.
(2) Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури за регистрация по реда на отменените чл. 97б и 98 се продължават по реда за регистрация на чл. 96, ал. 9.
(3) Когато данъчно задълженото лице, регистрирано по реда на отменените чл. 97б и 98, е избрало да се регистрира за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или за режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, в друга държава членка или по чл. 154, разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, при условие че лицето е уведомило по електронен път компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за този избор в срок до 30 юни 2021 г. включително.
(4) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 96, 97, 99 или 100, ал. 1, 2 и 3, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания или в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, се счита за регистрирано по закона, ако определи акредитиран представител по чл. 133 и уведоми писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срок до 31 март 2021 г. включително.
(5) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 98, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания, се счита за регистрирано по реда на чл. 96, ал. 9, ако определи акредитиран представител по чл. 133 до 15 януари 2021 г. включително.
(6) Регистрацията по ал. 5 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) Ако данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 98, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания не определи акредитиран представител в срока по ал. 5, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.
(8) В случаите по ал. 7 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по ал. 5.
(9) Ако данъчно задълженото лице по ал. 4 не определи акредитиран представител в посочения срок, регистрацията му се прекратява по инициатива на орган по приходите с издаване на акт за дерегистрация.
(10) В случаите по ал. 9 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по ал. 4.
(11) При дерегистрацията по ал. 7 и 9 се приема, че лицето извършва доставка по чл. 111.
(12) Условията на досегашния чл. 20, ал. 2 и 6 се прилагат за стоки, изпратени или транспортирани от друга държава членка до територията на страната преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на територията на страната на или след 1 юли 2021 г.
(13) Регистрираните по този закон лица, за доставки на стоки при условията на досегашния чл. 20, ал. 1 и 5 изпратени или транспортирани от територията на страната преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на или след 1 юли 2021 г. до територията на друга държава членка, прилагат ДДС законодателството на тази държава членка.
(14) За стоки, закупени от трета територия или трета държава преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на територията на Европейския съюз на или след 1 юли 2021 г., се прилагат общите правила за внос.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 66, който става § 68, и предлага следната редакция:
„§ 68. За лицата, които са подали декларация в Националната агенция за приходите по чл. 118, ал. 14 за софтуери за управление на продажбите в търговските обекти до влизане в сила на този закон, се счита, че отговарят на изискванията на този закон.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 69, като думите „от Закона за данък върху добавената стойност“ се заличават.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 70:
„§ 70. Параграфи 14 и § 62, т. 1, б. „б“ и „в“ влизат в сила от 1 януари 2021 г. и се прилагат до 31 декември 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Илиева.
Откривам разискванията по параграфи от 61 до 67 по вносител, както и предложението за нов § 70. Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване: параграфи от 61 до 63 по вносител, които стават параграфи от 63 до 65; § 64, който става § 66 по вносител; § 65, който става § 67 в редакцията на Комисията; § 66, който става § 68 в редакция на Комисията; § 67, който става § 69 в редакция на Комисията; и новия § 70, който току-що чухте.
Гласували 110 народни представители: за 84, против 12, въздържали се 14.
Параграфи от 61 до 67 и нов § 70 са приети с нова номерация – параграфи 63 до 70.
Продължете.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 68 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 68, който става § 71 и предлага следната редакция:
„§ 71. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22, ал. 3, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „включително при използване на етилов алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване, служещи за производството на лекарствeни продукти“.
2. В чл. 24б:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) За установяване на вложеното количество от акцизната стока в крайния продукт и за определяне на кода по КН митническите органи вземат проби за лабораторен анализ. Проби могат да се вземат на всеки етап от производствения процес.“;
б) създават се ал. 9 и 10:
„(9) Когато за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на удостоверението за освободен от акциз краен потребител е необходимо становище от друг орган, включително в случаите на получаване на лабораторни експертизи за взети проби за лабораторен анализ, срокът по ал. 6 се смята за продължен, но не с повече от три месеца.
(10) В случаите по ал. 9 лицето се уведомява писмено.“
3. В чл. 43 ал. 5 се изменя така:
„(5) Последният данъчен период обхваща времето:
1. от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на съобщаването на решението за прекратяването им;
2. от началото на календарния месец, през който е влязло в сила решението за прекратяване, до датата на влизане в сила на решението за прекратяване, при спряно предварително изпълнение на:
а) решение за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, или
б) решение на директора на компетентната териториална дирекция за прекратяване действието на регистрация.“
4. В чл. 44:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 думата „сметката“ се заменя със „сметка на Агенция „Митници“;
бб) в т. 2 думите „сметката на компетентното митническо учреждение“ се заменят със „сметка на Агенция „Митници“;
вв) в т. 3 думите „сметката на компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище“ и запетаята след тях се заменят със „сметка на Агенция „Митници“;
гг) в т. 4 думите „компетентното митническо учреждение“ се заменят с „Агенция „Митници“;
дд) в т. 6 думите „сметката на компетентното митническо учреждение“ се заменят със „сметка на Агенция „Митници“;
ее) в т. 7 думите „сметката на компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта“ се заменят със „сметка на Агенция „Митници“;
жж) в т. 8 думите „митническото учреждение, издало ревизионния акт“ се заменят с „ Агенция „Митници“;
б) в ал. 3 думата „сметката“ се заменя със „сметка на Агенция „Митници“;
в) създават се ал. 7 – 9:
„(7) На всяко данъчно задължено лице се открива виртуална сметка, в която се отразяват постъпилите плащания за вземания по акцизното законодателство по съответния му идентификатор ЕИК/ БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ.
(8) При наличие на няколко вземания по акцизното законодателство, които лицето не е в състояние да погаси едновременно до изтичане на срока за внасяне на дължимия акциз по ал. 1, той може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно, при съобразяване на поредността по чл. 169, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявяването може да се осъществи:
1. при касово плащане, като писмено индивидуализира задължението, което се погасява;
2. при безкасово плащане чрез приоритизиране във виртуалната сметка на задълженото лице.
(9) В случаите по ал. 8, т. 1 писменото заявление се подава в териториална дирекция, в която лицето, имащо задължение, иска да заяви неговото погасяване. За да бъде разгледано заявлението, то следва да е получено в срока по ал. 1.“
5. В чл. 52, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „с изключение на случаите на издадено разрешение по чл. 79, ал. 10“.
6. В чл. 57а, ал. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „като се регистрира местното юридическо лице – акредитиран представител“.
7. В чл. 75б, ал. 4 думите „съответния данъчен период“ се заменят с „шест последователни данъчни периоди“ и се създава изречение второ: „В случай че се установяват липси, за които се дължи акциз и той е заплатен в страната, не се издава решение за установяване на задължение за заплащане на акциз на изпращача.“
8. В чл. 76б се създават ал. 4 и 5:
„(4) В случай че изпратените акцизни стоки бъдат отказани от получателя и ще бъдат върнати на територията на страната, лицето уведомява по реда на чл. 76в, ал. 4, т. 1 незабавно компетентното митническо учреждение, като представи съответния документ по чл. 76а, ал. 1, 2 или 8.
(5) При въвеждане на територията на страната на върнати по ал. 4 акцизни стоки митническите служители следва да установят безспорно, че същите са освободени за потребление на територията на страната и са били изпратени до друга държава членка с опростен придружителен документ/търговски документ.“
9. В чл. 77, ал. 2 накрая се добавя „и чл. 79, ал. 10“.
10. В чл. 79:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 – 12:
„(2) По искане на лицензирания складодържател в случаите, когато при освобождаване за потребление на акцизни стоки ще се надвиши определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение, може да бъде разрешено надвишаването му, при условие че са изпълнени едновременно следните условия:
1. надвишаването на обезпечението не е повече от 25% от определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение;
2. сумата, с която се иска да бъде надвишено определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение, е постъпила по сметка на Агенция „Митници“ към датата на подаване на искането;
3. лицензираният складодържател не е имал забавено плащане на акциз през последните 12 данъчни периода;
4. надвишаването се отнася за текущия или следващия данъчен период;
5. искането не е подадено през период, за който е спряно предварителното изпълнение на решение за отнемане и прекратяване на лиценз за управление на данъчен склад.
(3) При издадено разрешение постъпилата сума по ал. 2, т. 2 се използва за погасяване на задължението за акциз за посочения данъчен период по ал. 6, т. 6.
(4) Искането по ал. 1 се подава в следните срокове:
1. до 10-о число на месеца, когато се отнася за текущия данъчен период;
2. до края на текущия месец, когато се отнася за следващия данъчен период.
(5) Разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение е допустимо да бъде издадено до три пъти за 12 последователни данъчни периода.
(6) Искането за издаване на разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение се подава до директора на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад и съдържа данни за:
1. лицето, подало искането – име, седалище, адрес на управление, единен идентификационен код и електронна поща;
2. имена на представляващия/пълномощника, подал искането;
3. идентификационния номер на лицензирания складодържател;
4. идентификационния номер на данъчния склад;
5. причини, поради които се иска издаване на разрешение за надвишаване на учредено обезпечение;
6. данъчния период, за който се отнася;
7. дата и подпис на представляващия/пълномощника.
(7) Към искането за издаване на разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение се представя документ, удостоверяващ, че сумата е постъпила по сметка на Агенция „Митници“ към датата на подаване на искането. Не се дължи лихва върху предоставената сума, с която се иска да бъде надвишено определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение.
(8) Когато се установят нередовности, директорът на териториалната дирекция уведомява лицето да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
(9) В срока, определен по ал. 8, лицето, подало искането, трябва да отстрани нередовностите, като при неизпълнение на това задължение директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Директорът на териториалната дирекция в 7-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, издава или отказва издаването на разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение – изцяло или частично. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.
(11) Актът по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) При отказ за издаване на разрешение – изцяло или частично, предоставената сума по ал. 7 се възстановява или прихваща по реда на чл. 27 в частта, за която е получен отказът.“
11. В чл. 82:
а) Ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митата, акцизът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митата.“
б) Ал. 2 се отменя.
12. В чл. 99, ал. 2, т. 1 се създава изречение второ: „Забраната не се отнася при предлагане и продажба на цигари в случаите по чл. 39б, ал. 2 и 3;“.
13. В глава седма се създава чл. 101в:
„Чл. 101в. (1) Забранява се движението на освободени за потребление акцизни стоки от момента на извеждането им от данъчния склад или от обектите по чл. 56, ал. 1 до мястото на тяхната доставка и разтоварване без съпровождането им от хартиен екземпляр на регистрирания електронен акцизен данъчен документ или от оригинал на акцизния данъчен документ.
(2) При движение, претоварване и доставяне/получаване на освободени за потребление течни горива, начисляването на акциза се удостоверява с представяне на регистрирания електронен акцизен данъчен документ, за който са подадени данни в срока и по реда на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност. Доставчиците/получателите по доставки на освободени за потребление течни горива, които не са подали данни пред Националната агенция за приходите, следва да отговарят на условията на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност.
(3) Получателите по регистриран електронен акцизен данъчен документ или по акцизен данъчен документ са длъжни да съхраняват на местата, където се държат от тях освободените за потребление акцизни стоки:
1. подписан от съставителя и заверен с печат на издателя хартиен екземпляр на регистрирания електронен акцизен данъчен документ;
2. оригинал на акцизния данъчен документ с попълнени всички изискуеми реквизити.
(4) Алинея 3, т. 1 не се прилага за получателя по регистриран електронен акцизен данъчен документ, когато е издател на документа, и на мястото, където държи акцизните стоки, се използва автоматизирана система за отчетност.
(5) Лицата, които не са вписани като получатели в електронния акцизен данъчен документ, са длъжни да съхраняват на местата, където се държат от тях освободените за потребление течни горива:
1. копие на регистрирания електронен акцизен данъчен документ, по който са получени горивата и за който са изпълнени изискванията на чл. 118, ал. 10 или условията на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност;“ (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за тишина в залата! Навлизаме в най-интересната част. (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„2. оригинал или копие на товарителница, търговски или друг документ, в който се съдържа информация, идентифицираща доставчика, получателя, транспортните средства, вида, количеството, точното място и датата на получаване на течните горива.
(6) В случаите на ал. 2 и ал. 5, т. 1, с данните, подадени по реда на чл. 118, ал. 10 или отчетени по реда на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност, не се допуска деклариране на друга доставка или получаване на същите количества горива, или доставки/получаване, с които се надхвърля общото количество на освободените за потребление течни горива по документа.
(7) Получаването на течните горива на местата по ал. 5 се удостоверява върху документите с полагане на дата, име, подпис и печат от материално отговорните лица.
(8) Документите по ал. 3 и 5 се съхраняват на местата, където се държат акцизните стоки до момента на потребяването им или до изчерпване на тяхното количество, но не по-малко от един месец от съставяне на документа. След изтичане на срока оригиналите на документите се съхраняват при лицето или на друго място, определено от него, като се представят при поискване.“
14. В чл. 104, ал. 1 думите „Митническите органи“ се заменят с „Митническите служители“.
15. В чл. 124, ал. 1 след думите „чл.126“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 2“.
16. В чл. 126:
а) алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което държи, превозва, претоварва или доставя/получава акцизни стоки в нарушение на забраните и изискванията за данъчните и другите документи по чл. 101в, ал. 1, 2, 3 или 5.
(3) Наказанията по ал. 2 не се налагат при липсващи документи по чл. 101в, ал. 5, т. 2 или липсваща заверка по чл. 101в, ал. 7, ако са изпълнени едновременно следните условия:
1. до завършване на проверката от лицето или негов законен представител е декларирана пред митническите органи информация, идентифицираща доставчика, транспортните средства, вида, количеството, точното място и датата на получаване на течните горива;
2. митническите органи са установили, че към датата на проверката за регистрирания електронен акцизен данъчен документ не са декларирани по реда на чл. 118, ал. 10 или отчетени по реда на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност други доставки или получаване на същите количества горива, или доставки/получаване, с които се надхвърля общото количество на освободените за потребление течни горива по документа.“;
б) алинея 4 се отменя.
17. В чл. 128 се създава ал. 5:
„(5) В случай на нарушение по чл. 120, ал. 5, мястото на извършване на нарушението е постоянният адрес за физическите лица или седалището и адресът на управление за юридическите лица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания по § 68 по вносител? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 68, който става § 71 по редакция на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 78, против 19, въздържали се 13.
Параграф 68 с нова номерация § 71 е приет.
Госпожо Стоянова, не е нужно толкова упорито да махате с ръка. Видях Ви. Какво желаете? (Оживление.) Кажете. Нямате право сама да си вземете думата.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Председател, преди малко гласувахме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще Ви отнема думата. За какво излязохте на трибуната? Кажете ми. На мен ми кажете.
МЕНДА СТОЯНОВА: Преди малко гласувахме § 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказване ли имате?
МЕНДА СТОЯНОВА: Не, това е процедура, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не сте казали. Искате процедура.
Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Председател, преди малко гласувахме § 70 относно параграфи 14 и 62. Тук в текста, за съжаление, е допусната грешка и вместо „1 януари 2021 г.“ трябва да се замени с „1 декември 2020 г.“ Става дума за доставките по домовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли обратно предложение? (Реплики от „БСП за България“:“И това вече е гласувано, нали?“)
Да, гласувано е, но все пак се очаква затваряне на заведенията доста по-рано, отколкото да влезе мярката в сила, така че тя няма да е ефективна. Предложението е да влезе от 1 декември. Не виждам обратна процедура.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 111 народни представители: за 80, против 16, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия § 70, с внесената редакционна поправка.
Гласували 105 народни представители: за 79, против 14, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 69 има предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители:
„В Преходните и заключителните разпоредби, в § 69 да се добави нова т. 12 със съдържание:
„12. В чл. 209, ал. 1 числото „60“ се заменя със „100“.“
Следващите точки съответно се преномерират.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кристиан Вигенин и група народни представители:
В Преходни и заключителни разпоредби, § 69 се създава т. 11а:
„11а. В чл. 209, ал. 1 числото „60“ се заменя със „100“.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Адлен Шевкед и Сергей Кичиков:
„В Преходни и заключителни разпоредби в § 69 на Закона за корпоративното подоходно облагане, в създадената ал. 7 на чл. 55, в т. 2 думите „или мобилни телефони“ да отпаднат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 69, който става § 72 и предлага следната редакция:
„§ 72. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 55 се създава ал. 7:
„(7) За следните активи от категория IV годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 100 на сто:
1. софтуер или право на ползване на софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от Закона за данък върху добавената стойност;
2. компютри, периферни устройства за тях или мобилни телефони, на които е инсталиран софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от Закона за данък върху добавената стойност.“
2. В чл. 83, ал. 2:
а) в т. 1 думите „предходната година“ се заменят с „годината преди предходната година“;
б) в т. 2 след думите „учредяването им“ се добавя „и за следващата година“.
3. В чл. 84 думите „предходната година“ се заменят с „годината преди предходната година“.
4. В чл. 87а, ал. 1 думите „годишната данъчна декларация за предходната календарна година“ се заменят с „декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година“.
5. В чл. 88, ал. 1 след думите „могат да подават“ се добавя „в срок до 15 ноември на съответната година“.
6. В чл. 89:
а) в ал. 1 навсякъде думите „20 на сто“ се заменят с „25 на сто“;
б) в ал. 2, т. 1 и 2 числото „0,2“ се заменя с „0,25“.
7. В чл. 90:
а) в ал. 1:
аа) в т. 2 думата „декември“ се заменя с „ноември“;
бб) създава се т. 3:
„3. за месец декември – в срок до 1 декември на текущата календарна година.“;
б) в ал. 2 думите „15 декември“ се заменят с „1 декември“.
8. В чл. 92, ал. 2 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
9. В чл. 93 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
10. В чл. 118, ал. 1 накрая се добавя „в годината на преобразуването и в следващата година“.
11. В чл. 147, ал. 1 накрая се добавя „в годината на преобразуването и в следващата година“.
12. Член 208 се изменя така:
„Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки „Живот“
Чл. 208. Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „а“ в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. За целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.“
13. В чл. 209, ал. 1:
а) в текста преди т. 1 числото „60“ се заменя с „80“,
б) т. 2 се изменя така:
„2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. За целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.“
14. В чл. 217, ал. 2 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
15. В чл. 218а, ал. 3 навсякъде думите „31 март“ се заменят с „30 юни“.
16. В чл. 219, ал. 5 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
17. В чл. 245 се създава ал. 5:
(5) Алинея 4 не се прилага в случаите на спиране на дейността в изпълнение на административен акт, издаден по реда на глава втора, раздел пети от Закона за здравето. В тези случаи данъкът по ал. 1, т. 1 – 3 се дължи пропорционално на дните от тримесечието, през които не е спряна дейността.“
18. В чл. 252, ал. 1 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
19. В чл. 253 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
20. В чл. 259, ал. 2 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
21. В чл. 260 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
22. В § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби се създава буква „д“:
„д) с акции, извършени на пазар на трета държава, който се счита за еквивалентен на регулиран пазар и за който Европейската комисия е приела решение относно еквивалентността на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (OB, L 173/349 от 12 юни 2014 г.).“
23. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. …), в § 55, т. 4 думите „30 юни“ се заменят с „30 септември“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Преминаваме към разисквания.
Първо изказване на господин Христиан Митев – заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз ще обоснова нашето предложение, което сме направили, по този параграф. Данъчното облекчение за ваучери за храна от 60 лв. е фиксирано в българското законодателство преди повече от 10 години – 2009 г., когато тази сума е представлявала една значителна част от минималната работна заплата, а именно 25%. От макроикономическа гледна точка увеличението на заплатите, продуктивността е довело до обезценка на месечната необлагаема стойност на ваучерите за храна от създаването на системата до по-малко от 10% от минималната работна заплата към този момент. Ваучерите за храна са едни от най-подходящите стимули за работодателите и техните работници и служители, тъй като намаляват техните данъчни разходи, като в същото време увеличават мотивацията и производителността на работниците и служителите и съответно потреблението на работещите във време на криза, тъй като увеличават покупателната им способност. Ваучерите гарантирано увеличават потреблението, тъй като не могат да служат за спестяване. Ето защо предлагаме увеличение на данъчното облекчение на номиналната необлагаема стойност на ваучерите за храна по чл. 209 от 60 на 100 лв. Смятаме, че тази мярка ще помогне на работодателите, които имат финансова възможност и желание, да стимулират служителите си в този труден период, без да се натоварва прекомерно бюджетът на съответните компании.
Важно е да се отбележи, че теоретичните краткосрочни загуби за бюджета под формата на данъчно облекчение от увеличение на номиналната стойност на ваучерите за храна ще бъдат компенсирани в средносрочен и дългосрочен план от многобройните ползи на ваучерната система – увеличено потребление, увеличаване на събираемостта на ДДС и изсветляване на икономиката. В този момент на икономическа криза, причинен от пандемията, това може да бъде възприето и като една антикризисна мярка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря за изключително убедителното изказване, господин Митев.
Има ли реплики? Не виждам.
Следващото изказване е на господин Гьоков – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С нашето предложение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гьоков, преди да поставите картата си нямате право да говорите. Винаги открадвате по пет – седем секунди някъде.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Е, това е номерът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Един път, втори път, ама вече прави впечатление.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: С нашето предложение в § 69 от Предходните и заключителните разпоредби на Закона, който гледаме, правим промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и то по някакъв начин съвпада с предложенията на колегите от „Обединени патриоти“, само че нашето е последователно, дълго време.
По същество предложението е да не се облагат с данък социалните разходи, предоставени под формата на ваучери за храна, за всяко наето лице до 100 лв. месечно, а не както е в момента – до 60 лв. месечно. Тоест един работник или служител ще може да взема и работодателят да му дава ваучери за храна на стойност до 100 лв. на месец.
Ваучерите за храна са социална придобивка и имат специален данъчен статут. Като възможност са регламентирани със Закона за корпоративното подоходно облагане още от 2003 г., но до края на 2006 г. като че ли не са намерили широко приложение в социалната политика на предприятията заради някои несъответствия в законодателството. Някои промени в законодателството – в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за облагане доходите на физическите лица през 2007 г., правят закупуването и предоставянето на ваучери за храна често срещан елемент от социалната политика на предприятията. Днес ваучерите за храна са най-предпочитаният и използван метод от фирмите в България за предоставяне на допълнителни месечни доходи за служителите си и съществена част от социалната им политика. Те са инструмент за мотивация и задържане на персонала, а във време на криза са своеобразен механизъм за подкрепа и подпомагане на работниците и служителите.
С бюджета за 2020 г. беше замразена общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 320 милиона, тоест на нивата от 2019 г., и това беше направено без мотиви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, моля за тишина и уважение към оратора.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Защото мотивът, че тези средства са достатъчни, без да се отчитат нуждите на потребителите на ваучери, въпреки че всяка година се наблюдава естествен пазарен ръст на потреблението, им е несъстоятелен.
Сред неоспоримите ползи на ваучерната система са: нарастване на доходите и покупателната способност на домакинствата; постъпване на свежи пари в българската икономика; повишаване приходите от ДДС в държавния бюджет и намаляване на негативния ефект от сивата икономика у нас – все неща, важни в условията на безпрецедентна криза.
Предложението на парламентарната група на „БСП за България“ и едно последващо увеличаване на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна в държавния бюджет ще бъде изцяло в полза на работниците и служителите и ще бъде подкрепено и от синдикатите, и от работодателите. За финансовия министър, за съжаление, не знам.
Затова очаквам подкрепа за предложението и от всички парламентарни групи, още повече че колегите от мнозинството, част от мнозинството – „Обединени патриоти“, също имат такова предложение. И Ви призовавам, хайде да направим нещо добро за тези трудещи се работници и служители, които пълнят бюджета с труда си, стига само сте им отнемали трудови права. Ако щете, дайте да въведем механизъм за числото в чл. 209, ал. 1, с което се определя месечният размер на ваучерите, които могат да бъдат предоставени, свързан с минималната работна заплата, например 15% от нея. Така сумата, която се отпуска месечно за ваучери на един работник, ще нараства автоматично без изричната воля на законодателя.
Подкрепете предложението, нищо че колегите от ГЕРБ като чуят „социална политика“, наострят уши, изправя им се косата и гласуват първосигнално „против“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гьоков, моля Ви, уважавайте своите колеги, независимо от коя политическа сила са. Изказвайте се по същество – кой наострял ушите, тук не е мястото да го коментирате.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ами аз гледам, че си наостриха ушите и сега ще видите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля Ви! Правя всичко, за да Ви осигуря нормален ред за изказването.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Сега ще видите, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сега ме принуждавате да Ви отнема думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Добре. Само казвам последното изречение в рамките на времето, което ми се полага – сега ще видите при гласуването, че има наострени уши, изправени коси и ще се гласува „против“. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пак не улучих копчето – следващия път ще Ви спра.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Следващото изказване – господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В момента присъстваме на нещо, което рядко се случва в Народното събрание, а именно предложение на БСП да съвпада с предложение на „Обединени патриоти“ или НФСБ.
Интересно е, че колегата Митев взе отношение от „Обединени патриоти“. От БСП ще имаме общи изказвания по този параграф. От дълго време освен колежката от Бюджетната комисия, която чете Доклада, няма нито едно изказване от ГЕРБ. Те нямат ли отношение към промените в Закона за ДДС и другите данъчни закони? Ще чуем ли тяхното мнение? Защото обикновено те отхвърлят нашите предложения, или поне гласуват „против“, а ако съберем мнозинство, може би ще бъдат приети.
Та очакваме с нетърпение, така да се каже, тръпнем някой от ГЕРБ да стане и да защити тяхното предложение, да изкаже обратна теза на тази, която ние залагаме.
А сега още няколко аргумента в полза на предложението, което сме направили по § 69.
Това, което предлагаме, е социална мярка. Защото, въпреки че тя засяга всички работници, се отнася основно за работещите с по-ниски доходи, тъй като мениджъри, работодатели, ръководители или други специалисти, които получават 5-цифрени заплати, за тях не е толкова определящо дали ще получат ваучери за храна на стойност 3 лв. на ден или 4,50, както предлагаме, тъй като 100 лв. са необлагаеми, ако се раздели на 22 работни дни, се получава по 4,50.
Но за един работник, който получава 1000 лв. брутна заплата, което е около 800 нетна, тези 100 лв. се явяват 12,5% на практика увеличение на дохода му. И по този начин ние, първо, помагаме на бизнеса, като го освобождаваме върху тази сума от облагане с корпоративен данък, помагаме на работника, тъй като увеличаваме покупателната му способност. (Шум и реплики.) И в крайна сметка…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, моля за тишина и уважение към изказващия се!
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: В крайна сметка отражението върху фиска е незначително, тъй като на работник се падат 4 лв. на месец по-малко събран корпоративен данък.
И още нещо, което каза колегата Митев – така е, от 10 или 11 години този необлагаем минимум от 60 лв. не е променян. Ако тогава минималната заплата е била 240 лв., в момента е предвидено за 2021 г. да стане 650 лв., тоест за тези 11 години това е увеличение със 170%. Ние предлагаме тези ваучери за храна да бъдат увеличени само с 66%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Тишев.
Реплики има ли към изказването на народния представител Тишев? Не виждам.
Господин Проданов, заповядайте за изказване.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В последните четири години последователно всяка една от годините по темата ваучери БСП предлага следните две основни неща: първо, да се увеличи тяхната стойност и, второ, освен за храна те да важат и за почивка.
Първото упорито три години подред го отхвърляхте. Сега явно сте узрели, че наистина тяхната стойност трябва да се вдигне. Препоръчваме Ви да подкрепите нашето предложение, защото 100 лв. наистина са пари, които ще се усетят повече. Съотносимо с минималната работна заплата през 2009 г. и сега това ще бъде по-справедливо като стойност.
Второто, което е основно в нашето предложение – тези ваучери да важат и за почивка. По този начин, уважаеми колеги, ние даваме възможност на българските работници и служители да направят избор дали да изразходват тези ваучери за храна в магазина за хранителни стоки, или да събират ваучерите и един или два пъти в годината да организират почивка за своите семейства. Реално за 12 месеца едно четиричленно семейство с двама работещи събира сума, която се равнява на около 2500 лв. С тези 2500 лв. много хотелиери твърдят, че могат да направят едни изключително добри 10-дневни пакети за четиричленни семейства.
По този начин ние предлагаме възможност на българските граждани да останат и да почиват на българската планина, на българското море по простата причина, че използвайки тези ваучери, след като те не важат в съседните Гърция, Турция и така нататък, биха предпочели да останат на Българското Черноморие. Това не го приемате за поредна година. Аз мисля обаче, че и към това ще узреете, защото се чуват доста сериозни гласове за тези наши предложения от бизнеса на хотелиерите.
Тази година, когато изпаднахме в кризата с COVID-19, естествено, най-сериозно удареният сектор беше секторът в туризма. Правехте разни предложения, които се оказаха изключително неработещи: първо, мярката 60/40 стана 80/20.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Как не е работеща?!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Изключително малко усвояване има тази мярка и тя е мярка за запазване на заетостта. Хората, които се занимават с този бизнес, предпочитат държавата да им помогне с привличането на клиенти, с правенето на обороти, а оттам те да започнат да изкарват своите пари, своите печалби, за да могат…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Проданов, много се извинявам, че ще Ви прекъсна, но по кой текст говорите в момента, защото няма такъв текст?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Точно обяснявах каква е нашата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Секунда, нека да завърша. Имате текст, който е свързан с ваучерите за храна. В този член, който обсъждаме, и параграф няма никакви такива текстове.
А второто гласуване, второто обсъждане всъщност е раздел по раздел, глава по глава, текст по текст.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Точно така е. И точно затова…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Говорите за нещо друго.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: И точно затова обяснявам същността на нашето искане защо стойността на ваучера трябва да бъде 100 лв. и защо то трябва освен за храна да важи и за почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ама нямате такова предложение. Вашето предложение е само за храна.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Ако сте ме слушали малко по-внимателно, господин Симеонов, казах, че в последните четири години това сме го предлагали последователно всяка година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А Вие, ако ме чухте, ние сме на второ гласуване, обсъждаме текст по текст. Такъв текст няма, така че трябваше да Ви взема думата. (Шум и реплики.) Ами така е.
Реплики има ли? (Реплики.)
Аз разбирам, но когато имаме второ гласуване, се говори текст по текст по съществото на закона, не се говори общо. Четири години искахме еди-какво си да правим, ама не го направихме. Ами и ние много работи сме искали, ама трябва ли да занимаваме Народното събрание сега с това?! (Оживление.)
Има ли реплики към изказването на народния представител Проданов? Не виждам.
Следващо изказване – Александър Иванов? Не, отказвате се.
Други изказвания ще има ли по този текст?
Ако няма изказвания, да преминем към гласуване.
Всички депутати, всички политически групи призоваха ли си депутатите? (Шум, оживление.)
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Симеонов и група народни представители „В чл. 209, ал. 1 числото 60 да се замени със 100“.
Момент само, момент. Не съм открил гласуването. Да го обединим с Вашето. (Реплики: „Отделно!“) Отделно!
По някакво съвпадение предложението Ви е същото. Имам чувството, че сте го преписали от нас.(Смях и оживление.)
Режим на гласуване за предложението на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Ако има собственици на фирми, които ползват ваучери, напомням им, че нямат право да гласуват.
Гласували 137 народни представители: за 56, против 1, въздържали се 80.
За съжаление, предложението не е прието.
Продължаваме към следващото предложение на народните представители Кристиан Вигенин и група народни представители, което е: „В чл. 209, ал. 1 числото 60 се заменя със 100“.
Гласували 144 народни представители: за 62, против 55, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Продължаваме с третото предложение на народните представители Адлен Шевкед и Сергей Кичиков.
Гласували 138 народни представители: за 13, против 67, въздържали се 58.
А сега подлагам на гласуване текста по редакция на Комисията на § 69 по вносител, който става § 72.
Гласували 142 народни представители: за 95, против 10, въздържали се 37.
Предложението е прието.
Параграф 69 с новата номерация – § 72, е приет.
Процедура – господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, процедурата ми по начина на водене е към Вас. Искам да Ви призова да се държите малко по-възпитано и уважително към колегите в залата и към колегите, които говорят от трибуната, и да Ви напомня, че се намирате в Народното събрание, а не пазара „Георги Кирков“. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Не може да прекъсвате всеки един от изказващите се народни представители от опозицията и да коментирате Вашите мисли и Вашите страсти от трибуната.
Какво казвате Вие, когато гласуваме предложението на „Обединени патриоти“ и на БСП: да ги обедините, ама Вие сигурно от БСП сте преписали предложенията на „Обединени патриоти“! Не, по-скоро Вие сте преписали предложенията на БСП (реплики от ОП), защото в моето изказване, ако не ме бяхте спрели или ме бяхте слушали внимателно какво говоря, щяхте да разберете, че БСП това го предлага в последните четири години, докато Вие сега го предлагате и го предлагате под натиска на Българската стопанска камара. И това, което изчете в изказването си господин Митев, е едно към едно – със запетайките и точките, в становището на работодателската организация. Така че Ви призовавам да сте малко по-коректен и уважителен към колегите. (Ръкопляскания от „БСП за България“, реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Проданов.
Значи, ако аз кажа, че сте преписали – това е непозволено, ако Вие го кажете обаче, е позволено, така ли? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Имам право на две минути, моля Ви! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Казахте го.
Освен това, ако знаех, че толкова болезнено ще приемете забележката ми, че не говорите по същество, може би щях да се сдържа да я направя, но няма как. Правилникът ме задължава, разбирате ли?
Добре е да поговорите с Вашите съидейници, съпартийци от Вашата парламентарна група също да бъдат по-възпитани и да се отнасят с уважение към останалите си колеги, защото наострянето на ушите не е характерно за хората, а е характерно за някои животни. Благодаря.
Продължаваме с Доклада на Комисията – стигнахме до § 70 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 73.
По § 71 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 71, който става § 74 и предлага следната редакция:
„§ 74. Данъчното облекчение по чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за регионално развитие по чл. 189 от Закона за корпоративното подоходно облагане, може да се ползва до 31 декември 2021 г., в това число за корпоративния данък за 2021 г., след решение от Европейската комисия за удължаване на срока на действие на Схема SA.39869 (2014/N) – България, Схема за освобождаване от корпоративен данък съгласно чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък не се допуска до датата на решението на Европейската комисия, при условие че същото е след 31 декември 2020 г.“
По § 72 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 72, който става § 75 и предлага следната редакция:
„§ 75. (1) Преотстъпеният данък за 2019 и 2020 г. във връзка с чл. 189б, ал. 2, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в чл. 189б, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане дейност, в срок до края на втората година, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.
(2) Алинея 1 се прилага след получаване на разписка с идентификационния номер на помощта от Европейската комисия за промяна на условията на схема – Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък.“
По § 73 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисия подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 73, който става § 76 и предлага следната редакция:
„§ 76. Параграф 72, т. 8, 9, 14 – 16, 18 – 21 относно чл. 92, ал. 2, чл. 93, чл. 217, ал. 2, чл. 218а, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 1, чл. 253, чл. 259, ал. 2, чл. 260 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага и за годишната данъчна декларация, годишния отчет за дейността и внасянето на съответните данъци за 2020 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 78, като думите „Параграф 69“ се заменят с „Параграф 72“.
По § 76 има предложение на народния представител Красимир Янков и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби, в § 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 1а:
„1а. Създава се чл. 22б:
„Чл. 22б (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за своите доходи, в случай че същите не превишават минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12-месечни минимални работни заплати за съответната година.
(2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.
(3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината.
(4) Лицата могат да се възползват от данъчното облекчение по ал. 1, независимо дали отговарят на условията на чл. 23, ал. 2.
(5) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.
(6) Под доходи в ал. 1 се има предвид само такива по смисъла на чл. 25 от закона. В тези доходи не се включват необлагаеми доходи по чл. 13 от закона, както и всички допълнителни приходи за физическите лица като лихви и/или обезщетения и неустойки, които са резултат от забава в плащанията или произтичат от начина на плащане.
(7) Сумите на данъчното облекчение се възстановяват на данъчно задълженото лице в срок до края на месец май на годината, в която са декларирани или се приспадат от други негови данъчни задължения.“
2. В т. 2 създаваният чл. 22е се изменя така:
„Данъчно облекчение в месечен размер до линията на бедност
Чл. 22е. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение, равняващо се на месечната сума на линията на бедността за страната, ежегодно определяна с решение на Министерски съвет, в случай че лицата получават месечен доход в размер от 651 лв. до 2000 лв., и едновременно са налице следните условия:
1. Лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. Придобитите през годината доходи по т.1 не превишават 24 000 лв.;
3. Лицето не е ползвало данъчно облекчение по чл. 22б за съответната година.
(2) При определянето на данъчната основа, в дохода по ал. 1 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.
(3) Данъчното облекчение е в размер на 10 на сто от сумата на линията на бедността за страната за цялата година.
(4) Лицата могат да се възползват от данъчното облекчение по ал. 1, независимо дали отговарят на условията на чл. 23, ал. 2.
(5) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.
(6) Сумите на данъчното облекчение се възстановяват на данъчно задълженото лице в срок до края на месец май на годината, в която са декларирани или се приспадат от други негови данъчни задължения.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кристиан Вигенин и група народни представители:
„1. Създава се т. 1а:
„1а. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 30:
„30. доходите от трудови правоотношения на лицата ненавършили 26 години.“
2. Създава се т. 1б:
„1б. В чл. 22в се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 двоеточието след думите „чл. 17“ се заличава и текстът до края на алинеята се заменя със „6000 лв. за всяко ненавършило пълнолетие дете“;
б) създава се ал. 10:
„(10) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица, ползващи данъчно облекчение за деца, се намалява с 500 лв. за всяко едно дете.“
3. Създава се т. 2а:
„2а. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 3 се създава т. 3:
„3. данъчното облекчение за деца по чл. 22в, ал. 10;“
б) ал. 4 се изменя така:
„(4) Размерът на дължимия данък се определя върху месечната данъчна основа по ал. 3 по следната таблица, която е приложена.“
4. В т. 3, във връзка с измененията в чл. 43, се създава буква „а“:
„а) в ал. 3 думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1“;
5. Създава се т. 3а:
„3а. В чл. 44 се правят следните изменения:
а) ал. 3 се изменя така:
„(3) Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата по ал. 1 се обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1.“;
б) в ал. 4 изречение второ думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1“;
6. Създава се т. 3б:
„3б. В чл. 44а, ал. 1 изречение второ думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1“.
7. Създава се т. 3в:
„3в. В чл. 46 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Ставката на данъка за доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 1, 5, 10, 12, 14 и 15 е съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1.“;
б) в ал. 2 цифрата „7“ се заменя с „8“, а в края на изречението, след думата „години“ се поставя запетая и се добавя „както и за доходите по чл. 38, ал. 11 и 13“;
в) ал. 3 и 4 се отменят.“
8. Създава се т. 4а:
„4а. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност, за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници по чл. 35, както и върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 се определя съгласно следната таблица, която е приложена в Доклада.“;
б) създават се ал. 9 – 11:
„(9) При определяне на размера на данъка върху общата годишна данъчна основа за необложените с авансов данък доходи от трудови правоотношения се прилага чл. 42, ал. 3.
(10) Ако лицето не е получавало доходи от трудови правоотношения, другите му доходи, включени в общата годишна данъчна основа се намаляват преди облагането с 6000 лева за всяко ненавършило пълнолетие дете, ако задълженото лице има деца и не е лишено от родителски права. Намалението се декларира и ползва от единия родител по избор.
(11) Надвнесеният за данъчната година данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за този данък, дължим от едноличен търговец. Когато се установи, че едноличният търговец без основание приспада данък, за невнесените авансови и годишни вноски се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Госпожо Нинова?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, дами и господа народни представители! Нашите предложения са за сериозна промяна в данъчната и социалната политика в България.
Безспорно, в дебата за плосък или прогресивен данък има идеологически спор – лява или дясна политика е това? Имаме и от години политически спор ГЕРБ – БСП, защото за четвърти път в този мандат ние внасяме тези предложения и винаги спорим с Вас политически. Този въпрос освен идеологически и политически е преди всичко държавнически, ако гледаме на него през големия въпрос за неравенствата и бедността. Неравенствата и бедността са бич за всяко управление, независимо от коя партия е то.
България сме на първо място по неравенство в Европейския съюз. В заключителното изявление на Международния валутен фонд след редовната му мисия в България тази година се препоръча борбата с неравенството като един от основните проблеми за България. Кризата с COVID-19 и последващата икономическа и социална криза ще задълбочават неравенствата и бедността.
В свой доклад от тази година Световната банка отбелязва: „Пандемията направи бедните още по-бедни.“
Как стои въпросът с неравенствата и бедността в България и може ли той да бъде решаван и през данъчна и социална политика? През 2019 г. 1 милион 586 хиляди българи са живели под прага на бедност и са нараснали спрямо предходната 2018 г. с 0,6 процентни пункта.
Впечатляващ е Докладът на БНБ от миналата седмица, уважаеми колеги и българи, който показва как се отразява кризата на неравенството, доходите и бедността в България. БНБ – може би един от най-сериозните източници в България, казва, че от месец март насам, откогато започна пандемията, в банките са се появили 146 сметки с над 1 млн. лв. Изводът е, че в пандемия България произвежда по 24 милионери на месец. През 2018 г. те са били 98, през 2019 г. са били 900, а сега, до месец септември, са 1070 – Доклад на БНБ.
В същото време най-малките влогове до 1000 лв., които са масови, на българския народ, намаляват трайно според извода на БНБ. Средните влогове – до 5 хил. лв., намаляват плавно, но постоянно. Обяснението на банкерите и икономистите е, че заради намаляващите им доходи хората си помагат със спестени пари – бедните хора, които са спестили тези пари за черни дни. Изводът им е, че малките депозити намаляват, а най-големите растат близо 3 пъти повече от средното, и е сигнал за растящо неравенство в доходите в България.
Ето защо от „БСП за България“ предлагаме един от начините да започнем да преодоляваме това неравенство и бедност да мине през данъчна и социална политика.
Предлагаме отмяна на плоския данък и въвеждане на прогресивен такъв за доходите на физическите лица, корпоративният да не се пипа; освен прогресивното облагане предлагаме освобождаване на млади, работещи хора до 26 години от данък върху дохода на физическите лица, тоест тези младежи до 26 години да бъдат освободени да не плащат. Това са 614 613 души; предлагаме семейно подоходно облагане, което означава, че за всяко работещо семейство, чийто родители в семейството са си внасяли осигуровките в последните 12 месеца, ще имат по 500 лв. необлагаем минимум за всяко дете, и така в семействата ще остане повече разполагаем доход. Това касае, уважаеми българи, 1 милион 250 хиляди деца. Предлагаме безплатни лекарства за деца до 14 години – това са 1 милион 20 хиляди деца. Спорът, който водихме преди малко за ваучерите, с които предлагаме също да се помогне на работещите, са за 2 милиона 312 600 души, работещи.
По-нататък в бюджета на НОИ ще говорим и за пенсионерите, но сега не е в този закон.
Това, което предлагаме, ще струва на държавата 1 млрд. 700 млн. лв. Знаете ли колко средногодишно харчи еднолично от прозореца на джипа Бойко Борисов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Нинова, моля завършете мисълта си.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Между два и три милиарда годишно извън бюджета без цел, без приоритети, единствено за политически дивидент и за лично оцеляване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Хора, не се лъжете! С нашите пари си купуват лично оцеляване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, госпожо Нинова, не злоупотребявайте. Не злоупотребявайте, моля Ви!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Тоест изборът днес е личната власт на един човек или грижата за близо 5 милиона българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще завършите ли? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Не бих искал да Ви отнемам думата, госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ние предлагаме второто – грижата за хората. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Ако сте държавни… (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Нинова, моля Ви, не злоупотребявайте с това. Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Нинова! Ние няма как да подкрепим предложенията за прогресивно подоходно облагане, защото няма въведен необлагаем минимум, за да се обложат само над 50 хиляди работещи с големи доходи, с висока данъчна ставка. Забравяте работещите на минимални доходи, които са над 1 милион души.
Второ, предложението на БСП няма нищо общо с подоходно облагане, а се въвежда на практика данъчна преференция и не се променя начинът на формиране облагаемата данъчна основа, което е основното при подоходното облагане.
Трето, най-голямото недоразумение в предложенията е въвеждането на различни подходи и ставки за облагане на доходите от един източник. Получатели с различна юридическа форма, тоест който има доходи от наеми, ще се облага с прогресивна данъчна ставка, а ако е юридическа фирма – с плосък десетпроцентен данък. В същата хипотеза попадат и земеделските производители.
Това е имитация на подоходно данъчно облагане, а не истинска воля за справедливост в политиката на доходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Бихме приели тази критика и аргументи, ако бяха отправени от политически опоненти – от ГЕРБ или от други партии, но не и от хора, които миналата година по това време са си сложили подписа под такива предложения като членове на парламентарната група на „БСП за България“, а днес оспорват собствените си подписи и текстове. (Шум и реплики.)
Повтарям, четвърта година последователно и аргументирано „БСП за България“ внасяме тези предложения. Ще продължим да го правим и като опозиция, но наистина ще го реализираме като политика и ще стане факт, когато българският народ ни даде доверие да управляваме България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Нинова. (Народният представител Лало Кирилов иска думата.)
По начина на водене ли, господин Кирилов?
Имате думата по начина на водене.
ЛАЛО КИРИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Господин Заместник-председател, ще Ви помоля като водещ на заседанието да прекъсвате, когато се изказват неистини, защото и миналата, и по-миналата година като член на парламентарната група на БСП никога не съм подписвал това предложение, както и в момента има хора от Бюджетната комисия, членове на БСП, които също не са подписали това предложение.
Така че ,моля, прекъсвайте всеки път, когато се правят опити за манипулации. (Частични ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашите предложения по § 76 са в пряк интерес на около 2 милиона български граждани, които получават доходи, недостатъчни за нормална издръжка на семействата им. Тези наши съграждани са работещи бедни и спрямо миналата година са се увеличили с около 200 хиляди. Нещо повече, членовете на семействата им – те са около 3 милиона, живеят с доход около прага на бедността или под размера на нормалната издръжка на член на семейството, който по статистика е около 620 лв.
Нашите предложения са глътка въздух за тях и ще им предоставят данъчни облекчения, които за семейство с доходи месечно около 1500 – 2000 лв., какъвто е масовият случай, ако и двамата родители работят, ще им осигури допълнително около 1000 лв. годишно.
В условията на пандемия и риск от намаляване или загуба на доходи при половинчати социално-икономически мерки от управляващите и задълбочаваща се бедност, държавата е длъжна да подкрепи основната част от работещите българи. Няма да е достатъчно, наясно сме с това, но е сериозна стъпка и справедлива подкрепа. Призовавам Ви да подкрепите това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплики? Не виждам.
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждам сериозно въодушевление вдясно и много усмивки, но това, което днес коментираме, е изключително тревожно и аз ще продължа негативните тенденции и класации, които води България в Европейския съюз, и ще ги продължа, за съжаление.
Все още държим първи позиции във всичките тези последни десет години по отношение на ниска раждаемост и висока смъртност. Ще изнеса някои данни, които Вие сериозно отбягвате в последните години, виждайки Вашата политика и Вашите действия, когато става въпрос за обсъждане на сериозни проблеми.
Какво казва Националният статистически институт по отношение на раждаемостта в 2010 г. – годината, в която стартира Вашето управление. Седемдесет и пет хиляди новородени деца, в 2019 г. – 61 хиляди деца. Не може да отречете, че раждаемостта е свързана с отношението и политиката, която водите. Тя се свързва и по отношение на бюджета, а част от бюджета са, разбира се, и данъчните закони, които Вие прилагате. За съжаление, демографските процеси са Ви убегнали в последните години.
Днес специалистите казват, че това е не демографска криза, а демографски колапс. Необходими са комплексни мерки, свързани с подкрепата за отговорно родителство, с подкрепа на младите хора, с подкрепа на грижата и условията, при които се отглеждат децата в България. Ето защо всяка година през алтернативния бюджет ние предлагаме мерки, които касаят облекченията за младите семейства при отглеждането на деца.
Днес всяко младо семейство се чувства несигурно и това са изводи, които представя Годишният доклад за младежта, който разглеждахме само преди две седмици в Комисията, които Вие сте извадили…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Лечева, ще Ви помоля да влезете в темата. Отклонявате се значително.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Да, ще вляза в темата отново. Тя е свързана, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Те са свързани, но Ви моля да говорите конкретно по темата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Политиката за децата и младите хора е свързана и с данъчните закони, които предлагаме … (Реплика от народния представител Христо Проданов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не се провиквайте, господин Проданов!
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: …за облекчение на младите семейства при отглеждането на деца – изключително важна политика, която, казвам, че в последните години Ви убягва, защото Вие замразявате социалните плащания.
Считаме, че това наше предложение, свързано с подкрепата на млади семейства, които са били част от осигурителната система в последните две години, е изключително важно.
Уважаеми дами и господа, има един друг сериозен процент, който е тревожен – все по-малко високообразовани работещи майки дават живот на деца в България. Ето защо е необходима политика за подкрепа на младите семейства чрез данъчни облекчения.
Смятам, че този път, защото чувам, че и патриотите имаха такова предложение, може да чуем и техния глас в подкрепа на нашето предложение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам реплики.
Господин Гьоков, заповядайте. (Шум и реплики.)
Колеги, моля запазете тишина!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На практика в § 78 се представя визията на мнозинството за данъците върху доходите на физическите лица или по-точно липсата на адекватна визия за тези данъци, не само в условия на масова бедност и нечовешки неравенства, не само в условията на демографска катастрофа, но и в условията на сериозни проблеми – здравни, социални, икономически, породени от коронакризата.
Няма да коментирам предложенията на вносителя – в случая Министерският съвет. Ще говоря за част от предложенията на БСП.
Не знам какви са мотивите на мнозинството в Комисията по бюджет и финанси да не подкрепят предложенията на БСП, на които и аз съм вносител, но предполагам, че едва ли са вникнали в тях. По-скоро единственият мотив за отхвърлянето им е, че са направени от опозицията. А ние предлагаме: отмяна на плоския данък и въвеждането на прогресивно данъчно облагане с елементи на семейно подоходно облагане. Да, точно така се нарича, даже има таблица с прогресията, който не я е видял, си е за негова сметка. И – да, в цяла Европа е така – с прогресивно данъчно облагане.
Прогресивното данъчно облагане, което по никакъв начин не ощетява работниците с доходи до 6 хил. лв. – това е нашето предложение. Напротив, данъците върху доходите им, които ще трябва да платят, ще са по-ниски от тези, които плащат до момента по правилата на плоския данък. Предлагаме и още простички и прагматични неща, които отразяват нашите политики за семейното подоходно облагане. Предлагаме доходите от трудови правоотношения на българите, ненавършили 26 години, да са необлагаеми, тоест да не плащат данъци за тях, за да дадем силен старт на младите хора в трудовата им кариера и да ги запазим за българския пазар на труда, да им дадем мотив да останат в България.
Предлагаме местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по споразумението на Европейското икономическо пространство, да ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от сумата на общата годишна данъчна основа 6 хил. лв. за всяко ненавършило пълнолетие дете.
Предлагаме месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения на лицата, ползващи данъчно облекчение, да се намалява за всяко дете с 500 лв. Това означава, че ако родител работи на минимална работна заплата и получава годишен доход от 7 хил. 800 лв., и трябва да плати годишен данък общ доход в размер на 780 лв. и има едно дете, ще плати данък само върху 1800 лв., тоест 180 лв. Това на практика означава и че за всяко българско дете работещият му родител ще получи по 50 лв. месечно, за две деца по 100 лв. месечно, за три деца по 150, за четири по 200 лв. и така нататък. Това съответно са 600 лв. за едно дете, 1200 за две лица, 1800 за три деца, 2400 за четири деца годишно. Тоест ще има подкрепа за всяко българско дете на работещ родител. И всичко това без родителите да се редят на унизителни опашки в социалните служби и да подават унизителни молби или заявления и други подобни.
А останалите, които не работят, но имат деца, ще продължат да бъдат подпомагани от държавата по Закона за семейните помощи за деца чрез социалната система според възможностите на бюджета. Нали това иска българският народ – да се подкрепят и подпомагат без дискриминация всички български деца, независимо от доходите и други условия? Единственото условие е да работят и да плащат данък общ доход. Нали това иска и част от мнозинството в лицето на „Обединени патриоти“? Подкрепете ни предложението, за да стане реалност! Абстрахирайте се от това, че е предложено от опозицията, защото то е много по-добро от това, което предлагате Вие, дори и с увеличен подоходен критерий. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както винаги, моето изказване е изградено само върху факти и европейски практики.
„Българската социалистическа партия“ предлага преход към европейски път на облагане на доходите на физическите лица, а именно прогресивно данъчно облагане. Скалите на водещите европейски страни и смазващото мнозинство, в това число и развити страни като Япония и Съединените щати, е между четири- и седемстепенни скали. В Европа преобладават петстепенните скали, четири- и петстепенни – Япония, Съединените щати и други развити страни – седемстепенни скали.
Уважаеми колеги, за всички български граждани – физически лица, ние предлагаме до 3900 лв. месечно или 46 800 лв. В нашата схема по никакъв начин не се променя данъкът от 10%. Ние покачваме данъка на 15% за доходите между 3900 лв. и 90 хил. лв. от 6000 до... Извинявайте 9 071. От шест хиляди до девет хиляди лева данъкът е 20%, над 9000 се облагат с 25%. Тоест ние предлагаме схема на облагане и структура, която напълно отговаря на европейските подходи. Нещо повече, нашата прогресивна данъчна система е по-умерена от европейската, тъй като ние бихме искали да преминем към прогресивно данъчно облагане в постепенна схема, която да не предизвика стрес в системата.
На второ място, уважаеми колеги, ето какви са данъчните ставки в сравнение с българската, на която максималната е 25% за сумите над 9000 лв. месечно. Във Франция до приблизително 6000 евро – 0% данък. От 6 хиляди до 12 хиляди, приблизително 5,5 – 14%, 30%, 49,5% за най-богатите французи.
Уважаеми колеги, прогресивното данъчно облагане и пределният данък в Швеция е 57,20%, във Финландия – 56,95%, в Дания – 55,8%, в Австрия – 55%, в Белгия – 50%, в Словения – 50%, в Холандия – 49,5%. Така че няма нито една развита европейска или извъневропейска страна, уважаеми колеги, такива са фактите, която да не е с прогресивно данъчно облагане.
В заключение, уважаеми колеги, всеки път Ви приканваме да направим избор – дали да поемем към Франция, Германия, Испания, Италия, Португалия, Австрия, Финландия и Дания, или да останем в групата на Туркменистан, Киргизстан, Таджикистан и Монголия? Изборът е Ваш! Приятен ден! (Шум и реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гечев.
Реплики има ли? Не виждам.
Господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги народни представители! Слушах с интерес изказванията на колегите отляво и затова излизам на тази трибуна да заявя следното. ГЕРБ е политическата партия, която е обещала, гарантирала, че няма да вдигне данъците на българските граждани. Категорично го заявявам! Това е обявено в нашата предизборна програма и в нашето управленско споразумение за четиригодишен пълен мандат.
Вие колкото искате може да предлагате да вдигате данъците на работещите и на бизнеса, но ние няма да го направим. ГЕРБ няма да вдига данъците на работещите български граждани и на бизнеса! ГЕРБ ще запази най-ниските данъци в Европа – 10% корпоративен данък и 10% данък върху доходите на физическите лица, и това го гарантираме ние. Вие се явете на избори с този лозунг, кажете на българските граждани, че ще им вдигнете данъците. Може би, ако тогава Ви изберат, ги вдигнете и управлявайте.
Още веднъж да подчертаем финансовата стабилност на българската държава, която при управлението на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ влязохме в клуба на богатите – приеха ни в чакалнята на Еврозоната. Колеги, това е последователна, финансова, политическа стабилност, която имаше държавата и беше отразена и призната от нашите европейски партньори. Също така ни приеха и в Банковия съюз - поради стабилността на банковата система на ГЕРБ. (Народните представители разговарят помежду си.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, вече се налага вербално да помоля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: В заключение, колеги, искам още веднъж да подчертая – лозунги от тази трибуна може да правите колкото искате, но кажете какво значи това. Вие призовавате да се вдигнат данъците на работещите български граждани и на бизнеса. Ние от ГЕРБ гарантираме, че такова вдигане на данъците по наше управление в този мандат няма да има. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики?
Реплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Иванов, първо, никъде в нашето предложение не се предлага промяна на данъка върху фирмите. Никъде и никога през последните години – данъкът остава категорично 10%, тъй като не само това, ние многократно Ви предлагаме да увеличим и бюджетните разходи чрез публично-частно партньорство, да помагаме на малкия и среден бизнес, който е гръбнакът на икономиката. Така че никъде и никога не сме предлагали промяна на този данък.
Второ, уважаеми колега Иванов, никъде не става дума за увеличение на данъците на българите. Българите, които получават средномесечно 3900 лв., ще си плащат същия данък. Много богатите българи, както богатите французи, богатите немци, богатите американци, ще плащат по-висок данък. Алтернативата, уважаеми колеги, е – вариантите са два – или оставаме с 20 необорудвани линейки и няма линейки и хората умират на стълбищата, или имаме оборудвани линейки, като Австрия, Финландия и Швеция (шум и реплики от ГЕРБ), където богатите шведи, американци и французи плащат по-високи данъци, имат здравна система, имат линейки, които са оборудвани. Защото другата алтернатива е, ако Вие сте казали: няма да променяте данъците. Ами тогава какво става с дълга? Той става 40 млрд. лв. след три години?! Така че или ще расте дългът, или ще накараме много богатите българи да плащат толкова, колкото богатите немци, финландци и шведи. Приятен ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Втора реплика (народният представител Драгомир Стойнев иска думата) – господин Проданов искаше… Добре.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): …финансисти като тебе…
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Нямам твоя мозък.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Приятен ден! Приятен ден! Лека нощ!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Още си доцент. Още си малък. (Реплики от народния представител Лъчезар Иванов.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, България не заради данъците има финансова стабилност и не заради данъците сме член на чакалнята на еврозоната. Едното няма нищо общо с другото и затова не подвеждайте залата – първо.
Второ, самата Кристалина Георгиева заговори за прогресивен данък, защото трябва да се търси устойчивост на растежа.
Грешно разбран проблем води до грешна политика! При нас основният проблем са не-ра-вен-ства-та. Единственият начин за борбата с неравенствата е промяна на данъчноосигурителния модел и това го заявява не само председателят на Международният валутен фонд, а и Вашето финансово гуру Симеон Дянков, който ясно заяви, че този модел повече не може да съще-ству-ва.
В политиката, както и в икономиката, както и в света, има еволюция и Вие трябва да го проумеете, защото това, което ние предлагаме, е следното. От 2 милиона и 300 хиляди хора, които плащат данък върху доходите на физическите лица, това ще засегне само 125 000 човека. Заради тези 125 000 човека Вие де факто облагате тези 2 милиона и 125 хиляди човека. На тях данъкът няма да се промени. Когато става въпрос за повече приходи, за по-голяма справедливост, тогава се въвежда този прогресивен данък.
Когато Рузвелт е въвел прогресивния данък, са му казали: „Вие, господин Президент, искате да убиете капитализма.“ Той казва: „Не, аз искам да го спася.“ Защото няма държава, която да иска да има бедстваща класа. За да няма бедстваща класа, тези хора трябва да имат доходи, за да имат доходи, трябва да има справедливост. Когато има една силна средна класа, тя потребява, тя консумира, съответно се увеличава производството, увеличават се работните места и се намалява неравенството. Това е съвсем различна концепция.
Да, ние през 2008 г. имахме едно мислене, но това мислене еволюира, защото ефектът, който беше…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Завършвам – последно изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете мисълта си.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …вече бе постигнат. Оттук нататък трябва да се мисли по един нов начин,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …защото като държава – членка на Европейския съюз…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …ние не можем да продължаваме с такава примитивна система. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: За трета реплика – заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя реплика на уважавания от мен, а и от всички Вас, господин Александър Иванов, който заяви, обратно на това, че не трябва да се правят декларации от трибуната, направи такава декларация, че ГЕРБ няма да вдига данъци. Но уважаваният господин Александър Иванов забрави да каже, че ГЕРБ влиза в такава деструктивна икономическа спирала, че не вдигайки данъци, обрича в дълг поколения наред българи, харчейки неразумно, без контрол и безогледно публичен ресурс. Това забрави господин Александър Иванов да каже – за сметка на бъдните поколения.
И по отношение на това, което постави той като въпрос, че сме влезли в Клуба на богатите, искам най-откровено да го поканя в нашата област, ще подберем няколко малки селца, да им обясним в кой клуб сме влезли с господин Иванов – за Клуба на богатите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Дуплика – господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги в залата и уважаеми репликиращи! Първо, много е хубаво да се сравняваме и да искаме да се сравняваме с развити западни държави и икономики, но там, да си направим една кратка равносметка, че 40-50 години не са били управлявани от предшественика на Българската социалистическа партия и не са били в този строй. Първо това. Много е важно да не го забравяме и да си го признаваме.
Второ, благодаря на един от репликиращите, че каза, че България наистина е с най-ниски данъци в Европа и на физически лица, и на фирми, и на работещи бизнеси.
Колеги, аз не говоря с лозунги, аз говоря с факти. Аз говоря с факти. ГЕРБ няма да е партията, която ще вдигне данъците на българските граждани и бизнеса. (Шум и реплики от „БСП за България“.) И пак да подчертаем за каква стабилност говорим: не може някой да е богат, защото някой друг работи повече от него. Напротив, ние сме последователни в този подход. Инвестицията в инфраструктура, инвестицията в образование, завръщането на 50 хиляди български деца в образователната система – това ще гарантира работа и доходи на българските граждани. Инвестициите, колеги! Инвестициите, които точно… Който дойде да прави в България инвестиции, какво гледа – данъчна система и календар. И каква предвидимост има, когато социалистите казват, заявяват, че ще спечелят изборите и ще вдигнат данъците на българските граждани и на бизнеса? Кой да дойде да инвестира в България? За съжаление няма да стане.
Затова, колеги, още веднъж Ви призовавам да подкрепите нашето предложение и да не подкрепяте лозунгите на колегите отляво. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Изказване? Чакайте, има преди Вас: господин Стойнев, господин Тишев…
Процедура ли искате, господин Проданов? Това е друго.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Процедурата ми е към Вас по начина на водене и тя е свързана с предишната процедура пак към Вас по начина на водене, когато колегата, представител на управляващото мнозинство – Лало Кирилов, Ви призова тук, ако се говорят неистини от трибуната, да прекъсвате изказващите се и като твърдеше, че той не се е подписвал под предложенията на БСП за данъчните закони… (Шум и реплики от „БСП за България“.) В тази връзка искам да Ви представя Законопроект за изменение и допълнение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Проданов, обърнете се към мен! Аз не мога да знам, аз не мога да знам кой какво ще каже…
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Точно заради това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И не мога да правя справка по време на изказването на народен представител.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Точно заради това, господин Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не приемам, моля Ви, Вашата процедура.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: …справка и я оставям за Ваша информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, това е друг въпрос. Благодаря Ви.
Продължаваме нататък.
Господин Иванов – процедура.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ставаме свидетели на някакви вътрешнопартийни боричкания и така нататък, поради което правя процедура за прекратяване на дебатите и гласуване на текста. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП, силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Кой ще изрази несъгласие?
Господин Свиленски, имате право по Правилник.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, обратно предложение по начина на водене.
Не става въпрос за вътрешнопартийни разбирания. Вие, уважаеми колеги, ръкопляскахте на Вашия съпартиец или… (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не! Чакайте, това е различно мнение!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И това трябваше да стане ясно. Трябваше да стане ясно, господин Председател, че господин Лало Киров се е подписал под всички закони, внасяни от БСП, а не да му ръкопляскате и той да се чувства като герой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Чакайте, това няма нищо общо с…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Сега да се върнем назад, което има нещо общо.
Предложението ми е да не се прекъсва дебатът, има два или три параграфа, по които има изказвания, по които българите очакват да чуят алтернатива, да чуят и Вас какво предлагате. Най-лесното е да го прекратите. Още по-лесното е да закриете Събранието. Има две-три изказвания по пет минути, нека да ги изслушаме (възгласи „Еее!“ отдясно), вероятно ще има една-две реплики. Това е от полза на медиите, на българските граждани, на обществото – ако искате парламентът да работи. Ако не искате, много добре знаете какво се е случвало и в други години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Най-демократично е да го подложа на гласуване.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител господин Иванов. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Ще Ви дам думата по процедура.
Моля, режим на гласуване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): От половин час вдигам ръка, има заявени изказвания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имаме режим на гласуване в момента. (Реплики от народния представител Филип Попов встрани от микрофоните.) Имате думата след това.
Влязох в гласуване, господин Попов.
Гласували 127 народни представители: за 85, против 42, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Реплики от „БСП за България“.)
Господин Попов – процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Всъщност имам две процедури.
Първата е по начина на водене. От десет минути и повече, докато траеха дебатите, аз вдигах ръка за процедура за обратно предложение на това. Правя това обратно предложение, защото има колеги, които са записани за изказвания! Недопустимо е неговото предложение да прекратите изказванията, след като вече има записани колеги по тези важни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов…
ФИЛИП ПОПОВ: Вие не го направихте това нещо. Това е процедурата по начина на водене.
Втората ми процедура е за прегласуване.
Уважаеми колеги, това са изключително важни текстове. Има още няколко изказвания по тези текстове. Не запушвайте устата за пореден път или не се опитвайте да запушите устата на опозицията! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Всички българи сега гледат това Народно събрание, гледат Вашия резил в момента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Ако искахте прегласуване, трябваше с това да започнете.
Второ, различното мнение беше изразено от господин Свиленски, и то достатъчно ясно.
Продължаваме с гласуване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Не, по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене. Добре, господин Стойнев.
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Има прегласуване, няма по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Какво прегласуване? Предложението е прието.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, аз бях в този списък и Вие ми отнемате правото да изразя моето становище по конкретен член. Нямате право Вие, при положение че остават двама или трима човека, да ни лишавате от това право! Затова много Ви моля да продължим с дебата по тази изключително важна тема.
Аз разбирам, че управляващите не го разбират, но това е нещо ключово, важно и рано или късно ще стигнем до този проблем.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): 37 човека сме!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Хубаво е сега да го обсъждаме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, разбрах Ви, господин Стойнев. Това беше към мен.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: ...да спорим, в крайна сметка затова е трибуната! Вие нямате право да отнемате моето право…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …аз да изразя мнението си. Защото като народен представител аз изразявам волята на тези хора, които са гласували…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, разбрах!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …за моята политическа сила и за идеите, които ние изповядваме! Така че аз съм длъжен да ги защитя и Вие сте длъжен да ми дадете думата! (Смях, шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Не съм длъжен. Аз спазих буквално Правилника!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (встрани от микрофоните): Е как да не е така, откъде накъде?!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, моля Ви! Буквално спазих Правилника. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев встрани от микрофоните.)
Продължаваме, колеги!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (встрани от микрофоните): Има записани двама човека!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, моля Ви! Буквално спазих правилника.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (встрани от микрофоните): Двама човека за по три минути!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Тишев, Вие? Процедура?
Заповядайте – процедура.
Господин Попов, господин Тишев преди Вас процедира, след което на Вас ще Ви дам думата за процедура. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев встрани от микрофоните.)
Господин Стойнев, моля Ви, идете си на мястото!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, встрани от микрофоните): Има прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Какво прегласуване има, господине? Няма такова нещо, господин…
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, в мандата на това Народно събрание, дори когато и преди се е използвала тази порочна практика да бъдат прекъсвани дебатите, въпреки че в Правилника пише, че на второ гласуване всеки народен представител има право на изказване по всеки параграф в рамките на пет минути, но дори когато преди сте използвали тази порочна практика, на тези, които са се записали за изказване – и Вие го имате този списък – е било дадено правото да си направят изказвания!
Аз също съм се записал за изказване и искам да ползвам това право, което ми го дава Правилника. Вие не може да променяте Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не променям Правилника, господин Тишев!
По начина на водене – заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, по начина на водене допуснахте процедури на колегите от БСП, при положение че колегата Попов предложи прегласуване и влязохме в процедура за прегласуване. Не може да се дават процедури по време, когато трябва да се прегласува. След това, като искат, ще си кажат по начина на водене каквото желаят. (Реплики от „БСП за България“.) Но никой не е длъжен да обяснява как има право на думата, при положение че Правилникът дава възможност да се прекъсват разискванията, когато всичко е казано. А ние не може да слушаме цял ден за техните вътрешни спорове, господин Председател, кой е независим социалист, кой е зависим социалист, кой е прогресивен социалист, кой е ретрограден социалист – нас не ни интересува това. Ние говорим за други неща. (Реплики от „БСП за България, ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Не сте внимавали, господин Попов. Аз обясних защо няма да направя прегласуване. Защото прегласуването се иска веднага, а той започна с друга тема.
Господин Попов, имате думата. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, когато заставате на тази висока трибуна, е добре да прочетете Правилника, по-точно чл. 61 от нашия Правилник и да го спазвате, в който чл. 61 ясно е записано: „След като списъкът на изказващите се е изчерпал или са се изказали представители на всички парламентарни групи, тогава се обявяват разискванията за приключени.“
Вие не изпълнихте Правилника, има записани в списъка за изказване от нашата парламентарна група. Не отнемайте правото на народните представители да се изказват в абсолютно нарушение на Правилника!
И пак правим процедура за прегласуване.(Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече обясних за прегласуването.
А що се отнася за това, за което говорите, господин Попов…
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Аз направих две процедури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не. Искам само да Ви кажа, че има и друг член, който ме задължава, след като е направено предложение за прекратяване на разискванията. Аз го подложих на гласуване и то беше прието, с което бяха прекратени разискванията. (Реплики от „БСП за България“.) С което бяха прекратени разискванията! (Реплики от „БСП за България“.)
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, точно преди да бъде направена процедурата за прекъсване на дебата по тази точка, Вие сами изчетохте имената на трима-четирима колеги, които са се записали да се изкажат и тези хора не се бяха изказали. Не стига че от управляващата коалиция цял ден никой не излезе тук да каже една думичка, ами и опозицията ли нищо да не каже?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене, господин Проданов?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: И как да работим…
Ами по начина на водене е.
Как да работим? Някой да ни изчете Доклада и ние тук като роботи да натискаме копчетата, без дори да изкажем различното си мнение?! Това ли е демокрацията, това ли е начинът на водене на парламентарен живот в парламентарна държава или това е гербаджийският начин и виждане, по който…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: …се управлява държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нищо към мен.
Колеги, спазих буквално по буква Правилника, затова моля да ме извините, но дотук с…
Господин Ченчев, по начина на водене ли е?
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, ако и двамата, които седите зад мен, слезете, защото всъщност Вие сте – не знам дали влизате в ролята и осъзнавате, че Вие сте колеги народни представители като всеки един тук в тази зала, може и да сте си повярвали – личи Ви, но ако седнете от онази страна на залата и погледнете единия от Вас – без значение кой, как води дебатите, аз Ви казвам, че Вие ще се засрамите, защото Вие изпуснахте заседанието. Вие допринесохте за създаване на напрежение. Време ли спестявате, какво правите – не е ясно, но след като всеки народен представител има право да се изкаже пет минути по предложение, Вие тук да искате и чак да ръкопляска един от Вас на това, че са прекратени разискванията, ама това е наглост бе! Ама Вие ей така управлявате – нагло! (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура по начина на водене – господин Симеонов, и след това … (Реплики от „БСП за България“.)
Господин Свиленски, ами няколко пъти… (Реплики от „БСП за България“.) Сега ще Ви дам думата, моля Ви, наведнъж кажете всичко!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Господин Председател, моята процедура по Вашия начин на водене е следната: водите уникално (смях в ГЕРБ и ОП), водите точно по Правилника! Просто съм възхитен и Правилникът ми дава това право да го изразя, защото абсолютно спазвате чл. 55, където пише: „Алинея 1. По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направено искане за реплика, дуплика или за обяснение на отрицателен вот.“ Не пише: ако има списък на изказващи се, те трябва да се изкажат, а Вие сте длъжни веднага да дадете думата. Една от процедурите – по ал. 2, е прекратяване на разискванията. Това е точка трета: „Председателят е длъжен да подложи на гласуване това прекратяване на разискванията.“
Когато това прекратяване на разискванията се гласува от цялото Народно събрание, кажете ми на какво основание да се дава думата на някой, който е бил записан? Ами то може да има 50, 80 записани? Нали смисълът на процедурата – предложението на колегата, който го направи, е точно такъв: да се прекратят разискванията. И това решение не зависи от отделен народен представител, не зависи от желанието на една парламентарна група, а зависи от решението на Народното събрание.
Просто съм възхитен от Вашия начин на водене! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Господин Свиленски?!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател!
Аз няма как да бъда възхитен от начина на водене не защото очакваме и нещо друго, но в крайна сметка, господин Председател, господин Иванов, Лъчезар, цяла сутрин и цял следобед стои там и подвиква. Аз не знам той дали знае къде се намира в момента, но…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, моля Ви, към мен!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …ако знае къде се намира, моля Ви да го накарате да дойде да говори от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Всичко към мен. Господин Иванов си седи там.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да дойде да говори от трибуната. Явно не знае къде се намира и си говори като – да не казвам къде.
Процедурата ми, господин Председател, е да водите заседанието съгласно духа на Правилника, да усещате залата, да усещате темата и това, че някой народен представител стои – скучно му е, и се събужда и казва: искам да прекратим разискванията, да му подскажете, че в тази зала…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не обиждайте! Дръжте се прилично!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не обиждайте колегите си, господин Свиленски, много Ви моля!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз не ги обиждам. Нищо не съм обидил, обида не съм произнесъл. Нека народните представители…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Кой се е събудил, е друга тема.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …в тази зала, в тази сграда ние сме парламент. Тук се говори, тук не се прекратява говоренето.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Прекратява се!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тук не се спи, тук не се подвиква, тук се работи, господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски. Разбрах какво искате да ми кажете.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Разбирам, че работата Ви е само да правите процедури за поименна проверка и за прекратяване, ама намерете си и друго занимание, като направите едно изказване – предложение на бюджета примерно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, благодаря Ви! Нека да спрем дотук.
Говорете към мен, не към господин Иванов. Благодаря Ви, господин Свиленски.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, хубаво е, че седи до Вас госпожа Караянчева, за да сподели с Вас, че и в други случаи, когато е имало предложение за прекратяване на изказванията, е имало списък от двама-трима, които е трябвало да се доизкажат, тя е разрешавала тези изказвания да бъдат направени. Вие не знам защо решихте, че диктатурата, която се въвежда в държавата, трябва да я въведете и в Народното събрание и чрез прекратяване на изказванията да затворите устатата на опозицията, за да не може българският народ да чуе какво предлагаме. Ами Вие по този начин утре, използвайки буквата на Правилника, след всяко изказване, което ние направим или Вие направите, може да излезе някой и да каже: прекратете изказванията и да ги прекратите.
Ако така сте тръгнали да приемате бюджетите в държавата, ако това е начинът, по който мислите да управлявате оттук нататък, ако така ще водите заседанията в Народното събрание, не се учудвайте защо хората не Ви обичат и не се учудвайте защо утре (реплики и смях в ГЕРБ и ОП), когато ние като опозиция решим, че не трябва да бъдем тук или предприемем други по-активни мерки – примерно застанем тук пред трибуната и не Ви допускаме до изказване… (Реплики от ГЕРБ и ОП: „Еее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, господин Ерменков. Моля Ви!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имам още 48 секунди и говоря към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ама говорете към мен по същество на това, с което не сте съгласен.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, говоря към Вас. Затова с всичко, което казах, се обръщам към Вас.
Та да не се учудвате, че по начина, по който водите, ние също можем да предприемем активни опозиционни мерки, да Ви блокираме трибуната, пък да не Ви пускаме Вас да се изказвате. (Смях в ГЕРБ и ОП.) Така че…
Не, не, не се смейте! Не се смейте, защото може да го направим. Затова Ви моля: върнете, господин Председател, темата, дайте на тези трима-четирима човека да се изкажат. Не ни карайте да стигаме до ексцесии. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Вие по същество ме заплашихте с последните си думи, така ли да го разбирам?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Предупредих Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вие по същество ме заплашихте, заплашихте Председателя на Събранието в момента! (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП. Реплики от „БСП за България“.) И не ми размахвайте пръст! Не се плаша от Вашия пръст и от юмрука Ви!
Но благодаря на господин Ерменков, че по същество призна…(Шум и реплики от „БСП за България“.)
Добре, ще Ви дам думата, изчакайте ме да отговоря на господин Ерменков.
Благодаря на господин Ерменков, че по същество в изказването си призна, че съм спазил буквата на Правилника, защото точно този пасаж аз го чух много ясно. Благодаря Ви, господин Ерменков, аз наистина спазих Правилника. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от „БСП за България“.)
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, не знам дали разбирате в момента какво правите, но Вие не спазвате буквата на Правилника, а спазвате буквата за заглушаване на опозицията. Защото за времето, за което колегите идваха тук да правят процедури по начина на водене за това безобразие, което извършихте, досега щяха да се изкажат всички до един. За цялото това време, което Вие загубихте тук да обяснявате на колегите, че е правилно да заглушавате опозицията в един важен текст, който трябваше тук да се дискутира в залата – именно за прогресивното подоходно облагане, Вие отнехте думата на четири или пет души.
В момента тази дискусия, която водим, отиде повече от половин час. Вие разбирате ли, че не сте за тази работа? Наистина напуснете това място и дайте на някой, който може да се справи и да води този дебат. Съобразявате се тук с мнението на един-двама души и отнемате времето на 240 души, които са в тази зала, да могат да си кажат вижданията.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): От Вас са 35.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Оттук нататък има да се разправяме сигурно още половин час заради това твърдоглавие да не дадете възможността на опозицията да си изрази вижданията по един важен закон, който касае бъдещето на България. Защото този бюджет, който Вие ни предлагате, и законопроектите, те потъват към дъното. Ние искаме да си изразим нашето становище по тези, които са важни за България. (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Мисля, че казахте достатъчно към мен. Вие оценка на мен не можете да ми дадете, аз също на Вас няма да Ви дам. Вашата оценка беше дадена, когато бяхте заместник-министър. (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ и ОП.)
Кой е следващият?
Госпожо Дариткова?
Извинявайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: По начина на водене и лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не съм Ви дал думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, Вашата оценка ще Ви дадат…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не съм Ви дал…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …българските избиратели и ще Ви изгонят оттук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, разбрах Ви!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Няколко месеца Ви дават оценка какви сте Вие. Какви сте Вие! (Шум и реплики от ГЕРБ и БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не размахвайте пръст, не съм Ви дал думата! Моля Ви, напуснете!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Аз на Вас Ви правя по начина на водене, защото Вие говорите глупости и не трябва да даваш оценка на никого. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Ще даваш оценка единствено и само на себе си. Оценка ще Ви дадат българските избиратели…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз не съм дал оценка…
Не ми размахвайте пръст! Напуснете трибуната, моля Ви!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …защото всички Вие сте за вън, за изгонване, разбирате ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Напуснете трибуната.
Благодаря.
Госпожо Дариткова, имате думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Няма да даваш оценка! Няма да говориш!
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България, от място): Ние тук сме се наредили трима души покрай Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, по реда на заявките, господин Генов, по реда на заявките и по начина, по който беше поискана думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Аз бях вдигнала ръка, уважаеми господин Генов. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Моля Ви за малко повече толерантност, за търпение и спокойствие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, виждам, че изключително много се напрегна атмосферата в залата. Виждам заявки за агресивни действия спрямо председателството, виждам заявки за нарочно бавене – процедурно, на работата на Народното събрание. Моля да дадете 10 минути почивка, за да се успокоят страстите.
Отправям упрек и към Вас, защото не преценихте правилно процедурите. Аз лично видях как записахте поне двама човека. Да, ние поискахме прекратяване на разискванията, но Вие трябваше да го направите, след като дадете думата на записаните. (Ръкопляскания.)
Затова Ви моля, след тези 10 минути, ръководството да се поеме от някой друг от заместник-председателите, може и заместник-председателят от БСП да се включи, ако смята, че може да се справи по-успешно с ръководенето на заседанието, но да може наистина да се занимаваме със законодателна дейност, а не с процедурни хватки и губене на времето на Народното събрание. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Прекъсваме за 10 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието.
Направих справка в Правилника, прегледах Протокола и действително записалите се до момента народни представители имат основание да претендират за изказване. Давам думата на тримата народни представители, които са се записали за изказване.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП, от място): Имам право на процедура!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Моля за тишина в залата! В крайна сметка ние трябва да се изкажем и това е наше право, а че някои хора не го разбират, си е техен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, господин Вангелов, аз ще регулирам реда в залата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбира се, добре, че госпожа Дариткова беше изключително адекватна. Така че, моля тези, които подвикват, да напуснат залата, защото явно друго няма какво да кажат.
Уважаеми дами и господа народни представители, наистина въпросът е от изключителна важност, защото тук говорим за промяна на данъчната система. Всички смятат, че когато БСП предлага прогресивен данък, е едва ли не нещо остаряло, нещо от миналото, само че се оказа, че абсолютно всички развити държави в момента са с прогресивен данък. Защо? Защото те се борят срещу неравенството. Прогресивният данък е начин да се бориш срещу неравенството, за да имаш наистина средна класа, защото няма държава, която да иска да има мизерстваща класа.
Ние предлагаме нещо изключително важно и е хубаво да се разбере, защото не вдигаме данъците на всички хора, а тук се увеличават данъците само на приблизително 125 хиляди човека. Заради 125 хиляди човека Вие обричате останалите работещи на нищета, които са 2 милиона и 125 хиляди човека, защото сте решили, че едва ли не сте дясна партия и, виждате ли, не можете да вдигнете данъците.
Колеги, става въпрос за политика, която реално може да доведе до една по-голяма справедливост, защото за тези 125 хиляди човека, които взимат доходи над 3900 лв., се получава едно число от приблизително 60 млн. лв. За уважаемата госпожа Менда Стоянова 60 млн. лв. може да са малко пари, но примерно това са парите за всичките деца, ако искаме от първи до XII клас учебниците да бъдат безплатни.
Ако искаме да увеличаваме конкурентоспособността на българската икономика, е хубаво да имаме образовани и квалифицирани кадри, нали така, господин Иванов? Хората идват в икономиката не защото са ниски данъците, а защото има квалифицирана работна ръка. За да имаме квалифицирана работна ръка, някои от тези хора трябва да бъдат здрави, трябва да имат достъп до здравеопазването, а не дай си боже на някой да му се случи операция, да знае, че държавата може да му я поеме или че може да има квалификация, преквалификация и да градим образовани хора.
Как може да се случи това, колеги? Това може да се случи единствено чрез данъчната политика и затова от Америка – най-либералната държава, до Япония големите доходи се таксуват, и в това няма нищо срамно, нищо лошо и хората го правят в цял свят. Пак казвам: за съжаление, системата, която имаме в момента, е несправедлива и оказва голям натиск върху хората, които са с ниски доходи. Затова нека да започнем с първата стъпка и с една лека промяна, която да обхване само тези 125 хиляди човека, защото тези близо 60 млн. лв. ще стигнат примерно 200 хиляди деца да имат изцяло безплатни детски градини.
Какво лошо има в това, при положение че облагаме само 125 хиляди човека от 2 милиона и 125 хил. човека, които де факто реално плащат данък върху дохода на физическите лица? Колеги, това е промяна в мисленето. Ние сме тези, които въведоха плоския данък, а сега Ви убеждаваме в нещо друго – както Ви убеждават Кристалина Георгиева и Симеон Дянков.
Този ефект, който беше от 2008 г., вече е изчерпан. Няма смисъл да продължаваме да задълбаваме в една данъчно осигурителна система, която вече не носи ползи. Навремето е имало професия кочияш, но вече няма такава професия и същото важи за плоския данък. В момента той не носи тези позитиви, които навремето е носил, и Вие самите трябва да сте тези радетели, които да мислите за евентуалната му промяна. Няма нищо лошо в това да кажете: да, увеличава се, но се увеличава само за тези най-богати хора, за да могат тези, които наистина имат реална нужда от тези средства, тогава да ги подпомогнем. Затова хората създават средна класа, защото тази средна класа е моторът за икономически растеж. Искате устойчив икономически растеж – няма как да се случи без потребление! Вие трябва да сте тези, които да давате тона за новата данъчно-осигурителна система.
Иначе най-лесно е така – оставаме както е, инвестиции няма не защото данъците са ниски, а инвестиции няма, защото нямаме квалифицирана работна ръка, защото вече нямаме правосъдна система, която да защитава инвестициите, и така нататък. Когато става въпрос за данъчно-осигурителната система, за която Ви показваме, че наистина може да има реален ефект, то ние кой пазим? Дали са тези 125 хиляди човека, които имат доходи над 3900 лв., или са тези над 2 милиона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев, времето Ви изтече.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Завършвам с едно изречение, господин Председател.
Затова, колеги, трябва наистина да започнете да осмисляте и да чувате това, което Ви се казва, ако не от опозицията, поне слушайте Кристалина Георгиева и Симеон Дянков, и всички икономисти, и най-големите развити държави, които вече отдавна са отхвърлили тази система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики има ли?
Господин Тишев, имате думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще се спра върху нашите две предложения, които касаят данъчните облекчения както за родителите на деца до 18 години, така и за работещите до 26 години.
Децата са бъдещето на България! Децата са нашия капитал! Освен на човешкия фактор България не може да разчита нито на суровини, нито на природни ресурси за своето развитие. Предложението, което ние правим с намаляването на данъчната основа върху доходите на работещите родители, което на годишна база е 6000 лв. и на месец е 500 лв., и означава за всяко дете до 18 години на работещ родител в семейството, в семейния бюджет да остават 50 лв. повече, или ако са две деца до 18 години – 100 лв. повече. На всички е ясно в тази зала, че семейство с деца има много повече разходи, отколкото двойка без деца или сам човек, който живее.
Друго, тези пари, които ще останат в семейството и които за две деца са 1200 лв. на годишна база, родителите могат да ги използват за образованието на децата си, за тяхното възпитание, за обучението им. Така ние помагаме както на родителите, така и на децата, а в крайна сметка помагаме и на България.
Второто ни предложение е за данъчни облекчения върху трудовите доходи на лица до 26 години и е продължение на първото. Докато до 18 години ние помагаме на родителите за отглеждане на децата, е след това, навършили 18 години, тези млади хора за първи път излизат на пазара на труда. Там те се сблъскват с по-ниско заплащане, защото е нормално, всеки търси опит. Ние предлагаме трудовите доходи на тези млади хора до 26 г. да не бъдат облагани. Те наистина имат нужда от нашата подкрепа, тъй като точно в този момент, излезли на пазара на труда – дали след средното си образование или след висшето си образование, техните разходи изведнъж скачат. Те започват сами да плащат за храна, за дрехи, излизат на квартира, стават самостоятелни, създават семейства. На кой друг да помогнем, ако не на тях? Отделно, както споменах, те са в началото на кариерата си, а дори да вземат позиция, която предполага висока заплата, те никога не вземат тавана. Те започват от по-ниско ниво.
Искаме ли тези млади хора да ги задържим в България? Искаме, нали?! Ами, хайде да им помогнем тогава. Искаме ли те да си плащат данъците в България, осигуровките в НОИ, искаме ли да правят добавена стойност в България, а не за чужда държава? Искаме ли в крайна сметка да раждат децата си в нашата страна? Затова предлагаме: за работещ човек до 26 години да няма данък общ доход върху трудовите доходи. Това за нас е социална, демографска политика, това е политика в полза на младите хора.
И последното, което касае двете предложения. Чрез промените в данъчното законодателство ние трябва да правим политика, но не политика на парче, а политика в дългосрочен и в средносрочен план и нашите предложения са точно такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Тишев.
Реплики има ли? Не виждам.
Изказване?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Важно е да кажем истината в тази зала и истината е една: с нашето предложение за промяна на плоския данък и преминаване към прогресивно подоходно облагане ние не вдигаме данъците, а напротив засилваме онази основна функция на българската данъчна система и на всяка данъчна система, а тя е преразпределителният ѝ ефект, за да намалим неравенствата.
За всички нас е ясно, че неравенствата в България са най-високи – богатите спрямо най-бедните, и коефициентът е 8,2. Ако погледнем отчетите и докладите, ще видим, че от преки данъци – какъвто е данъкът върху доходите на физическите лица, постъпленията в държавата са около 19%. Нека да видим как се случват нещата в другите европейски страни. Приходите от преките данъци в средно развитите европейски държави са около 34%, а в България е обратното – косвените данъци в другите страни са около 30%, а в България косвените данъци са над 55%. Всичко това е отворило ножицата и е поставило 1 млн. 500 хиляди български граждани да живеят на прага на бедността.
С нашето предложение какво правим? Действително с тази прогресивна ставка, която въвеждаме, ще се окаже ефект не върху 125 хиляди души, а по-малко – върху 80 хил. души. Има отговор на въпроса на финансовия министър в края на миналия месец, който казва, че доходи над 4000 лв. имат около 80 хиляди души в България. Нашата единствена идея за преминаване към прогресивно подоходно облагане е как да помогнем на тези постъпления в приходите от преки данъци и да помогнат на онези семейства, които са изложени на риск от социално изключване.
И ако говорим за политика и адекватно поведение, уважаеми дами и господа, отворете си чл. 22в от Закона за доходите върху физическите лица и вижте колко е данъчната преференция за всяко едно българско дете в момента – 1,66 лв. на месец! Какво предлагаме ние? Ние предлагаме нещо адекватно: всяко българско дете, във всяко семейство, което работи, осигурява се и внася в данъчната система, да получава данъчна преференция в размер на 50 лв.
Аз не зная, уважаеми дами и господа от Патриотичния фронт, кога сте искрени? Когато казвате, че всяко българско дете трябва да получава подкрепа, защото всяко българско дете е дете на България, и след като нашето предложение е свързано с данъчна преференция в размер на 50 лв., Вие не подкрепяте нашето предложение?! Един и шестдесет и шест лева на месец!
Ще се върна на нещо изключително важно. Прогресивната данъчна система не наказва богатите, защото са богати, а позволява те да поемат своя справедлив дял и отговорности към обществото, което ги е направило и продължава да ги прави богати. Тя също така не награждава бедните, защото са бедни, а им дава възможност за един по-достоен живот. Само 5% и много по-малко от 5% от българските граждани получават доходи над 4000 лв., а и ние като народни представители влизаме в тази група. Нека да поемем тази отговорност към българските граждани и преразпределителния ефект, който имат данъците, да окаже влияние върху онази бедна, огромна част от българското общество, която има нужда от нашата подкрепа.
Затова аз Ви призовавам: преразгледайте Вашето отношение към нашите предложения по § 76, защото те са адекватни и са обърнати към цялото българско население и са в полза на всеки един български гражданин! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Реплики има ли?
Имате думата, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Моята реплика е към Вас, госпожо Клисурска. Може би тук във Вашето изказване трябваше да обясните, че въвеждането на тази прогресивна скала има допълнителна принадена стойност и към бюджета на държавата.
Какво се случва сега? Имаме 3000 лв. минимален осигурителен праг. Има богати фирми, които заработват добри пари, и пишат на свои служители 30, 40, 50, 60 хил. лв. заплата. А какво се случва? За да си вземат тези пари през другия начин като дивиденти и като платен корпоративен данък, трябва 1 лв. да струва 15 стотинки. Това допълнително помага България да се превърне в една полуофшорна зона, защото ефектът от данъка, който ще се прибере от тази заплата, от тази висока заплата за бюджета ще е изключително голямо при самото облагане. По този начин прогресивното облагане слага спирачка върху некоректните фирми, които вършат всичко, разбира се, и в момента законосъобразно, но по този начин доста средства не постъпват в бюджета на държавата. (Реплики на народния представител Димитър Лазаров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Генов.
Дуплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Генов, прав сте – данъчната система в България е същинска машина за неравенство. За мое голямо съжаление основният дебат е точно върху това, че данъчната система в България отдавна трябваше да бъде променена, защото неравенствата са огромни. И това, за което Вие говорите, е свързано точно със сгрешената политика по ниския пряк данък, голямата ДДС ставка, която оказва най-висок процент и, как да кажа, натиск върху потреблението на нискодоходните групи, и от друга страна, корпоративния данък. Ако видим статистиката от миналата година, ще видим, че при фирми, които генерират оборот над 30 млрд. лв., данъкът, който внасят, е около 0,2%, което показва цялата сбъркана данъчна система в България и необходимостта от реформа, защото ножицата на неравенството е огромна.
Благодаря Ви, господин Генов, за това, което изложихте, защото нашето предложение е адекватно на това, което трябва да се случи в България и ние от БСП гарантираме, че ще го направим, ако имаме тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
С това завършиха изказванията.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 70, който става § 73; текста на вносителя за § 71, който става § 74 в редакцията, предложена от Комисията; редакцията, предложена от Комисията за текста на §72, който става § 75; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 73, който става § 76; текста на вносителя за § 74, който става § 77; текста на вносителя за § 75, който става § 78 с редакционната поправка, предложена от Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 89, против 23, въздържали се 22.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Следващото гласуване е за предложението на народния представител Красимир Янков и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 10, против 67, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Кристиан Вигенин и група народни представители.
Гласували 136 народни представители: за 44, против 76, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 76, който става § 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 133 народни представители: за 87, против 41, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – на кое?
ЛАЛО КИРИЛОВ (Нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): На целия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, гласувах „против“ предложението на ГЕРБ, защото нашите текстове отпаднаха.
С тези предложения ние помагаме на над 2 милиона работещи по трудови правоотношения, от които 1 милион, получаващи месечни заплати до 650 лв., и 1,1 милиона, получаващи доходи до 2 хил. лв. На тези, които получават до 650 лв., с подаването на годишната данъчна декларация ще могат да си възстановят авансово удържания данък общ доход. Другите ще могат да ползват данъчна преференция в размер на 400 лв. годишно.
Тези механизми ще подпомогнат над 88% от работещите, а приходите в бюджета ще намалеят само с 25,3%. Тези предложения са първа крачка към справедливо подоходно облагане с мисъл за работещите бедни, а не имитация! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Госпожо Ангелова, заповядайте да ни запознаете с текста на § 77.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 81, като думите „Параграф 76“ се заменят с „Параграф 79“.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 79, който става § 82, и предлага следната редакция:
„§ 82. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 15:
а) в ал. 3 след думите „Закона за устройство на територията“ запетаята и думите „както и с удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър“ се заличават;
б) в ал. 4 и 6 думите „данъчната служба на“ се заменят със „звеното за местни приходи в“.
2. Член 44, ал. 4 се изменя така:
„(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства:
1. придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната;
2. за които приобретателят е в чужбина и за които няма последваща регистрация за движение в страната;
3. с прекратена регистрация на основание тотална щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната.“
По § 80 има предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители:
„В Преходните и заключителните разпоредби, в § 80 се правят следните изменения:
Добавя се нова т. 1 със съдържание:
„1. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинея 1, буква „а“ числото „2 000 000“ се заменя с „3 000 000“.
2. В алинея 1, буква „б“ числото „4 000 000“ се заменя с „6 000 000“.
3. Алинеи 2 и 3 се заличават.
Следващите точки съответно се преномерират.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кристиан Вигенин и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби, § 80 преди т. 1 се създава нова точка:
„т. … В чл. 37 се правят следните изменения:
а) в ал. 1, т. 1:
- в б. „а“ числото „2 000 000“ се заменя с „3 000 000“.
- в б. „б“ числото „4 000 000“ се заменя със „6 000 000“.
б) ал. 2 и 3 се отменят.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 83, като т. 1 се изменя така:
„1. В чл. 38:
а) в ал. 1, навсякъде думата „юни“ се заменя със „септември“;
б) в ал. 9, в т. 2 думите „31 март“ се заменят с „30 юни“;
в) в ал. 13:
аа) в т. 1 думата „юли“ се заменя с „октомври“,
бб) в т. 2 думите „30 април“ се заменят с „31 юли“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук.
Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Митев, заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, предложението, което сме направили, е във връзка с установените в Закона за счетоводството критерии за извършване на независим финансов одит по отношение на малки предприятия. Задължението, което имаме по Директивата относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия, е за въвеждане на задължение на финансови отчети на предприятия, извършващи дейност в обществен интерес, както и на средни и големи предприятия, не на малки такива. За съжаление, в България е установена практика и критерии именно малките предприятия да бъдат подложени на такъв задължителен одит, въпреки че в самата Директива се казва: „Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери, така и управители и затова не се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети.“ Това казва Директивата едно към едно.
В противоречие обаче с този текст, в нашето национално законодателство такова задължение е установено за малки предприятия. Какво се разбира под „малки предприятия“ обаче? Законът за счетоводството ни казва, че „малки предприятия“ са тези, които трябва да имат най-малко два от следните показатели: или балансовата стойност на активите им да е 8 млн. или нетните приходи от продажба 16 млн., или средната численост на персонала за отчетния период да бъде 50 души.
Изискванията за одит на тези малки предприятия обаче са на практика четири пъти по-големи от изискванията, които въвежда Директивата. В Закона за счетоводството е записано, че балансовата стойност на активите следва да е 2 милиона, нетните приходи от продажба 4 милиона, средната численост на персонала за отчетния период 50 души. По този начин това, което на практика се създава, е неравнопоставеност по отношение на малките предприятия от Република България, в сравнение с всички останали малки предприятия в Европейския съюз. Съответно тази неравнопоставеност води до неконкурентноспособност на нашите малки предприятия на европейския пазар.
Само за сравнение какви са изискванията? Чухме, че при нас предприятия с балансова стойност на активите от 2 милиона съответно подлежат съгласно Закона за счетоводството на подобен одит. В Гърция изискването е за 4 млн. … (Реплика: „Евро.“) Евро, да извинявам се. При нас е 1 млн. евро – аз обърнах в лева. В Румъния е 3,5 милиона, в Хърватска е 2 млн. евро, в Словакия е 2 милиона, в Германия е 6 милиона, в Словения 4 милиона. На практика сравнителноправният анализ показва, че в останалите държави – членки от Европейския съюз, се осъществява и държавата в много по-голяма степен се старае да гарантира финансовото оцеляване на малките предприятия, които представляват на практика основна част, и на тях се разчита да поддържат и да развиват икономиката на страната. За съжаление, подобен подход не срещаме в българското законодателство, затова и ние сме предложили повишаването на тези критерии, при които се прави независим финансов одит, а именно предлагаме от 2 млн. лв. те да бъдат увеличени на 3 млн. лв. балансова стойност на активите и нетните приходи от продажби съответно предлагаме да бъдат от 4 млн. лв. завишени на 6 млн. Тоест действително одитиращите органи да се насочат към одит на предприятия, които са съществени, като нетна стойност на приходите и на продажбите, а не да губят своето време с малки предприятия. По този начин влошават тяхната конкурентоспособност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Симеонов, заповядайте за изказване.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз апелирам да подкрепите нашето предложение, тъй като в случая става въпрос за една продължаваща десетилетие и повече несправедливост, която допълнително натоварва малките предприятия с една несвойствена дейност – подготовка на одити, ангажиране на хора от и без друго ограничения персонал и едно чисто бюрократично допълнително натоварване, което е излишно, губи време и съответно оттам и средства.
Става въпрос за това, че в Закона и в момента съществуват текстове, които са лобистки, от моя гледна точка са абсолютно лобистки, в полза на одиторите. Както изложи моят колега преди мен – господин Митев, в сравнение с всички останали държави, включително и държавите, които са, образно казано, на нашия хал или на нашето ниво като брутен вътрешен продукт на глава от населението – като Румъния и Сърбия, те имат четири пъти по-висок праг – 3,5 пъти Румъния, 4,4 Сърбия например.
Как ще подкрепим едни такива текстове, които определено допринасят за утежняване положението на малките и средни предприятия, за които всички твърдим, че са гръбнакът на икономиката на нашата държава?
Има още едно предложение, което колегата Митев пропусна, това е да бъдат освободени от финансови одити акционерните и командитни дружества, които нямат оборот, които не са извършвали дейност. В момента те продължават да бъдат под това изискване да бъдат извършвани одити. Виждам, че и колегите от БСП са направили аналогично предложение. Естествено съвсем нормално е това. (Реплики.) Кой какво е преписвал – няма да спорим. Това са предложения на една от работодателските организации, която в най-мащабна степен представлява малките и средни предприятия. Съвсем естествено не са подкрепени от тази работодателска организация, която представлява предприятията монополисти. Така че апелирам към Вашата съвест, апелирам и към колегите от ГЕРБ.
Вчера тук, в тази същата зала, аз лично бях свидетел на промяна в отношението, което съзрях в погледа на госпожа Менда Стоянова – дано това вече да се превъплъти и в промяна, и в решителността за подкрепа на нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Симеонов, благодаря Ви.
Хубаво е, че се вглеждате в очите на госпожа Стоянова, стига и тя да се вглежда във Вашите.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Да слезе долу господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли да си взема телефона и Правилника? Ако ми забраните, няма да ги взема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да си вземе телефона. По-спокойно, ако обичате.
Реплика? Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, само ако може да уточните кога всъщност Вие от НФСБ разбрахте за това предложение на тази асоциация, която защитава малкия и средния бизнес? Защото ние от БСП смеем да твърдим, че отдавна знаем за това тяхно очакване и отдавна сме направили предложението, което Вие тогава не подкрепихте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Следваща реплика.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Симеонов, аз не съм съгласен с Вашето изказване, тъй като Вие трябваше не просто да засегнете кой от кого е преписвал. Това наистина не е най-важното.
Само за протокола – предложението, което сме внесли с Вас и останалите колеги от НФСБ, всъщност е последователна политика. Ние подобно предложение внасяме от няколко години, когато се гледат данъчните закони. Не сме се сетили тази година да внесем такова предложение, първо, и второ, нашето предложение е внесено преди това на колегите от БСП. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трета реплика ще има ли?
Заповядайте, господин Симеонов.
Ще видим в Деловодството кое след кое е – там записват и часа и минутите, когато е внесено предложението.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Аз дуплика няма да правя. Още повече господин Стойнев не ми позволява да правя дуплика, така че няма да правя дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А, не, не. Не може той да не Ви позволява. Вие имате право да направите дуплика.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 77, който става § 80; текста на вносителя за § 78, който става § 81 със съответната замяна; редакцията на § 79, който става § 82 по Доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Гласували 112 народни представители: за 41, против 6, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристиан Вигенин, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 41, против 59, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на § 18, който става § 83 със съответната промяна на т.1.
Гласували 113 народни представители: за 86, против 24, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 81 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 81, който става § 84:
„§ 84. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. … ) се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 71д, ал. 1 думите „31 март“ се заменят с „30 юни“.
2. Създава се чл. 130а:
„Използване на надвнесени суми за следващи плащания
Чл. 130а. (1) Когато е подадена декларация с посочена в нея надвнесена сума и подателят е заявил, че желае надвнесената сума да служи за следващи погасявания по реда на чл. 169, ал. 4 и/или по сметката за принудително събиране на публични вземания, органът по приходите в 30-дневен срок от подаване на декларацията може да отрази в данъчно-осигурителната сметка претендираната сума съобразно заявения вид задължения, като това се смята за плащане, постъпило на датата на отразяването.
(2) С отразяването на цялата претендирана сума се смята, че искането на лицето е изцяло удовлетворено.
(3) При неизпълнение на искането по ал. 1 се прилага чл. 129, като срокът по ал. 3 на същата разпоредба започва да тече от датата на подаване на заявлението по ал. 1.“
Комисията предлага § 82 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 23 в § 72.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 83 и 84, които съответно стават параграфи 85 и 86.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 85, който става § 87 и предлага следната редакция:
„§ 87. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. …), в чл. 144, ал. 2, изречение второ се изменя така:
„Изречение първо не се прилага за:
1. излезлите от употреба превозни средства;
2. моторните превозни средства, за които приобретателят е в чужбина и за които няма последваща регистрация за движение в страната;
3. моторните превозни средства с прекратена регистрация на основание тотална щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната.“
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Иванов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създадат параграфи 88, 89, 90 и 91 със следната редакция:
„§ 88. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. …) в чл. 7, ал. 3 думите „на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или“ и „освен в случаите, предвидени в Закона за публичните предприятия“ се заличават и се създава изречение второ: „Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в органите на управление или контрол на дъщерните им дружества, за което получава възнаграждение.
§ 89. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) в чл. 107а., ал. 2 думите „на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или“ и „освен в случаите, предвидени в Закона за публичните предприятия“ се заличават и се създава изречение второ: „Служителят може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в органите на управление или контрол на дъщерните им дружества, за което получава възнаграждение.“
§ 90. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 22, ал. 1 думите „министъра на икономиката“ се заличават.
2. В чл. 30, ал. 12 думите „данъчно задълженото лице“ се заменят с „лицето“.
§ 91. (1) Отпечатаните до датата на влизане в сила на този закон удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, могат да се използват от организаторите и без да отговарят на изискването по чл. 10б, т. 1 от Закона за хазарта, до изчерпване на количествата им.
(2) Изискванията на чл. 10г и чл. 10д от Закона за хазарта, се прилагат след изтичане на 24 месеца от влизане в сила на този закон.“
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 92:
„§ 92. (1) Лице, подало искане за предсрочно прекратяване на лиценз по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта, по което няма издадено решение за предсрочно прекратяване на лиценз от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до 31 декември 2020 г., не дължи годишна вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а от Закона за хазарта за 2021 г.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. са налице обстоятелства по чл. 35, ал. 2 от Закона за хазарта, или;
2. до издаване на решение за предсрочно прекратяване на лиценз от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите лицето оттегли искането си.“
Предложение на народния представител Спас Панчев за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 93 със следната редакция:
„§ 93. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1, т. 14 се изменя така:
„14. Договори за кредит под формата на овърдрафт с едномесечен срок на погасяване, или договори за кредит, сключени с финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, които отговарят на изискванията за овърдрафт с едномесечен срок на погасяване и са усвоени с платежен инструмент по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителната разпоредба на Закона за платежните услуги и платежните системи, освен в случаите по чл. 8, ал. 7.
2. В чл. 19 се създава ал. 7:
„(7) Разходите по ал. 3, т. 1 по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.“
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 86, който става § 94 и предлага следната редакция:
„§ 94. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на:
1. Параграф 17, § 31, § 59 – 61 и § 68 – 69, § 71, т. 11, § 88 – 89, § 91 – 92, които влизат в сила в 3-дневен срок от обнародване на закона в „Държавен вестник“.
2. Параграф 39 относно чл. 154, ал. 2, § 41 относно чл. 156, ал. 2, § 43 относно чл. 157а, ал. 4 и § 63, които влизат в сила от 1 април 2021 г.
3. Параграфи 1 – 9, § 11 –13, § 15 и 16, § 18 – 30, § 32, § 33 –58, § 62, т. 1, б. „а“, „д“, „е“ и т 2, § 64 – 66 и § 67, ал. 1, 2 , 3, 12, 13, и 14, които влизат в сила от 1 юли 2021 г.
4. Параграф 71, т. 4, който влиза в сила от 1 януари 2022 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Стойнев, господин Недялков имат изказвания – заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изказването ми е по чл. 86. Призовавам госпожа Менда Стоянова да излезе на трибуната и да обясни защо е направено това предложение, че държавните служители могат да участват като представители на държавата или общината в органите на управление и контрол на търговските дружества, за което да получават възнаграждение?
Наистина всички си задаваме въпроси откъде дойде именно този текст. Госпожа Менда Стоянова е вносител на текста и призовавам тя да излезе на трибуната и да обясни каква е причината, още повече че, когато гласувахме Закона за държавните общински предприятия, държавните служителя нямат място в управлението на тези предприятия. Изведнъж Вие им давате правото да получат на всичкото отгоре и възнаграждение. Ако искате тези предприятия да бъдат наистина печеливши и да спрат да се източват, както го правите и в държавата, и в общините, то тогава трябва да има наистина професионалисти, които да управляват тези предприятия, избрани чрез конкурс, така че тези предприятия наистина на конкурентен принцип да се съревновават с частните предприятия. Само че Вие не че не го правите това, а още повече вкарвате и текст, който гласи, те да получават и възнаграждения.
Госпожо Стоянова, излезте на трибуната и обяснете защо е вкаран този текст! Няма човек в тази зала, който да не знае каква е причината. Само Вие я знаете. Обръщайки се към журналистите, само госпожа Менда Стоянова в държавата знае защо тези хора трябва да получават възнаграждения! Вие трябва да излезете и да го обясните, за да сме наясно. Така че, госпожо Стоянова, надявам се, че ще излезете и ще обясните, още повече че не сме и членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Там много добре знаете какви са критериите. (Реплики от ГЕРБ.)
Напротив, това противоречи на критериите в тази организация. Вие трябва да излезете и да обясните, защото това означава… (Реплики от ГЕРБ.)
Не, нарочно го повтарям, за да разберете, че някой друг Ви казва какво да внасяте, какво да гласувате и как да гласувате. Ако госпожа Стоянова не излезе на трибуната и не даде адекватен отговор на това, което ще гласувате след малко, означава, че Вие просто сте един печат, че Вие не мислите какво точно се случва – без да Ви обиждам, казвам го наистина с притеснение.
Призовавам госпожа Менда Стоянова да излезе и да обясни откъде дойде този текст? Защо го подлагаме на гласуване? Защо Вие ще го подкрепите? Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Менда Стоянова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Стойнев, Вие казахте във Вашето изказване, че ние винаги сме настоявали държавните предприятия да се управляват от професионалисти, защото те имат сериозен потенциал за печалби и за пълнене на държавния бюджет. Само че тук целите ни се разминават. На ГЕРБ целта им не е да има професионалисти, които да вдигат държавните предприятия, а да има партийни калинки, които да получават по две заплати. Това е цялата работа. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
Искам да се възползвам от това, че призовахте госпожа Стоянова тук да отговори на Вашите въпроси. И аз искам да прибавя един въпрос: госпожо Стоянова, може ли да ми отговорите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не към госпожа Стоянова, репликата е към господин Стойнев!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към господин Стойнев са питанията!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: …във връзка с подбора, защото преди 10 дни разглеждахме Закона за публичните предприятия. Ясно е, че трябва да има Комисия, която да направи подбора и да излъчи най-достойния кандидат.
Изпадаме в хипотеза, ако примерно главният секретар на Министерството се кандидатира за член на Съвета на директорите, а пък изборната Комисия се състои от негови подчинени, дали ще го изберат този кандидат?! Естествено, че ще го изберат. Само че това нарушава абсолютно всички принципи на честност, прозрачност, изобщо пък да не говорим за някакъв ценз, професионален опит и потенциал тези предприятия наистина да се управляват така, както трябва да се управляват и така, както ние винаги сме искали, настоявали и предлагали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Проданов.
Втора реплика – господин Свиленски, заповядайте. Молбата ми е репликата да бъде към господин Стойнев. Не към госпожа Стоянова.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Стойнев, явно госпожа Стоянова няма да Ви каже кой пише Закона, но кажете и Вие, ако знаете, защото все пак е интересно и за народните представители, а предполагам и за медиите, и за българските граждани.
Но проблемът не е само в това, господин Стойнев, проблемът е, че тук за няколко дни се прокарват няколко закона. Едната поправка е тази, в която държавните служители, участващи в бордовете – нали в бордовете, госпожо Стоянова – да получават заплати.
Вчера в Транспортната комисия пък гледахме друг Закон за железопътния транспорт, където в Преходни и заключителни разпоредби се променя Законът за публичните предприятия, в който Закон се казва, че и главните секретари ще могат да участват.
Тоест сега главните секретари ще получават ли заплата, или няма да получават от бордовете, в които участват и в които знаем какви бонуси се получават? (Реплики от народния представител Менда Стоянова.)
По Закона за публичните ще получават и главните секретари.
И въпросът, който го зададе господин Проданов. Главният секретар, като се яви на конкурс, в който членове на Комисията са директорът на Правна дирекция, директорът на Финансова дирекция и директорът на Човешки ресурси, този кандидат според Вас колко точки ще получи и няма ли той да е единственият, който ще спечели конкурса? Вие усещате ли се какви работи правите в законодателството – Закон за публични финанси, Закон за държавен служител, Закон за публичните предприятия? Отвсякъде атакувате да може тези служители там, назначени партийно, и не знам какви, да получават още по няколкостотин хиляди.
Господин Стойнев, моля Ви отговорете в дупликата какви кадри се хранят с тези пари и кой написа текста на госпожа Стоянова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Трета реплика ще има ли?
Господин Стойнев, заповядайте за дуплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина ми е болно, че когато има една такава добра инициатива, която беше в Закона за публичните предприятия – държавните и общинските предприятия да се откъснат от политиците, да могат да работят на пазара, е принципно, Вие правите точно обратното. На всичкото отгоре им давате и заплати, за да е ясно, че всеки, който е от ГЕРБ, всеки, който е на държавна работа, освен че работи, ще има и допълнително възнаграждение за сметка на българските граждани.
Ето това, уважаеми дами и господа, е законодателството на ГЕРБ. Ето това е законодателството на госпожа Менда Стоянова, която въпреки всичките пазарни механизми, които има, Вие налагате едни остарели начини на работа в тези предприятия, единствено и само да бъдат източвани.
Изводът какъв е?! Трябва да си от ГЕРБ, трябва да си на държавна работа и трябва да получаваш едно допълнително възнаграждение в държавно и общинско предприятие. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“. Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Недялков, заповядайте за изказване.
Господин Недялков е последният заявил изказване до момента.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих казал по предишните изказвания и реплики, но ще се въздържа, за да спестя така ценното Ви време.
Аз ще кажа, че отново правите законодателство, което не е догледано законодателство и ако наложите текстовете на промените върху двата закона – § 88 е по Закона за държавния служител, § 89 е върху Кодекса на труда. В едните става дума за държавните служители, в другите става дума за обикновените служители да ги наречем.
Правите аналогични промени и ги правите така. Взимам пример с държавния служител, че то и за служителя е едно и също. Държавният служител няма да получава възнаграждение, ако участва в органите на управлението на юридически лица, създадени по закон, и така нататък, и така нататък. В същото време се създава второ изречение, в което се дава право той да получава възнаграждение при търговски дружества. Аз мисля, че търговските дружества са част от юридическите лица, създадени по закон. Търговските дружества са направени по Търговския закон, създадени са по закон. Това е. И с второто изречение, изведнъж – само тези, в които има какво да се взима. В другите дружества, създадени по закон, като обединенията на общините, като обединенията, хоризонтални структури в България – те там няма да получават средства. Ще получават само когато са в търговски дружества. И това именно показва каква е целта на Закона.
Наскоро слушах мнение, че наистина те за своя труд трябва да получават възнаграждения, щом участват в управлението на дружествата. Но не така мислеше правителството на Бойко Борисов, когато отмени това положение преди години. Това забравихме да кажем.
Именно първото правителство на Бойко Борисов внесе тези изменения, с които това беше обновено – държавните служители и държавните чиновници, служителите, да не получават възнаграждение. Сега няма обяснение защо това се връща, или по-скоро обяснението е толкова ясно, че направо е прозрачно. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на § 81, който става § 84; отхвърлянето на § 82; текста на вносителя за § 83, който става § 85; текста на вносителя за § 84, който става § 86; редакцията на § 85, който става § 87 по Доклада на Комисията, създаването на нови параграфи 88, 89, 90 и 91 със съответната редакция, създаването на нов § 92; създаването на нов § 93 със съответната редакция и редакцията на § 86, който става § 94 по Доклада на Комисията.
Квесторите, поканете народните представители в залата.
Гласували 106 народни представители: за 69, против 34, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това и Законът за данъка върху добавената стойност на второ четене.
Съобщения за парламентарен контрол на 20 ноември 2020 г., петък, след приключване на законодателната част на заседанието:
1. Заместник министър-председателят Томислав Дончев ще отговори на едно питане от народните представители Димитър Данчев и Иван Валентинов Иванов.
2. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова ще отговори на чeтири въпроса от народните представители Джевдет Чакъров; Христо Проданов – два въпроса, и Теодора Халачева.
3. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на три въпроса от народните представители Валери Жаблянов, Красимир Янков, Николай Иванов, Димитър Стоянов, Георги Андреев, Лало Кирилов и Чавдар Велинов; Антон Кутев и Жельо Бойчев; и Кристиан Вигенин; и на едно питане от народния представител Александър Паунов.
4. Министърът на икономиката Лъчезар Борисов ще отговори на три въпроса от народните представители Румен Гечев; Жельо Бойчев; и Надя Клисурска-Жекова.
5. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на едно питане от народните представители Николай Иванов и Васил Антонов.
6. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Никола Динков.
7. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на два въпроса от народните представители Любомир Бонев и Никола Динков; и Любомир Бонев и на две питания от народните представители Георги Свиленски, Манол Генов и Димитър Данчев; и Павел Шопов.
8. Министърът на здравеопазването Костадин Ангелов ще отговори на пет въпроса от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев – на два въпроса; Манол Генов; Веска Ненчева и Георги Йорданов; Красимир Янков, Николай Иванов, Лало Кирилов, Валери Жаблянов, Димитър Стоянов, Георги Андреев и Чавдар Велинов.
9. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народния представител Теодора Халачева.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на вътрешните работи Христо Терзийски – на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министърът на правосъдието Десислава Ахладова – на едно питане от народния представител Крум Зарков;
- министърът на здравеопазването Костадин Ангелов – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков, Георги Йорданов и Виолета Желева; Кристина Сидорова; и Георги Гьоков.
Поради отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на околната среда и водите Емил Димитров.
Това беше за днешното заседание.
Утре, редовно пленарно заседание – 20 ноември, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,58 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Слави Нецов
Николай Александров