Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов, Стоян Мирчев, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Слави Нецов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Добър ден и на Вас, колеги, които ще работите дистанционно от вкъщи! Надявам се да сте добре!
Моля, режим на регистрация.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Здравейте.
Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Успяха ли всички да се регистрират в залата? Изчакваме – и господин Колев ще изчакаме, за да може и той да се регистрира.
Господин Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Колев е тук.
Регистрирани 119 народни представители в залата и 8, работещи дистанционно – стават 127. Необходимият кворум за вземане на решения в пленарната зала е 64.
Има кворум. Откривам заседанието (Звъни.)
Уважаеми колеги, започваме по гласуваната Програма от миналата седмица за днешното извънредно пленарно заседание.

Първа точка за днес е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2021 Г.
Вносител е Министерският съвет на 29 октомври 2020 г. Приет е на първо гласуване на 6 ноември 2020 г.
С Доклада за второ четене ще ни запознае госпожа Димова.
Заповядайте, госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По точка първа правя процедура за допуск на госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и на професор доктор Петко Салчев – управител на НЗОК.
Госпожо Председател, преди да гласувате направената процедура, моля за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Димова.
Моля, списъка:

Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Ангел Илиев Исаев - отсъства
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - тук
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка ) - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - тук
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Константин Веселинов Попов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - тук
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Росен Малинов Малинов - отсъства
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Николов Георгиев - отсъства
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Слави Дичев Нецов - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - тук
Спас Георгиев Гърневски - отсъства
Спас Янев Панчев - отсъства
Станислав Иванов Попов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Стефан Апостолов Апостолов - тук

Има кворум. Продължаваме заседанието.
Трябва да гласуваме процедурата, която госпожа Димова направи, преди да направим поименната проверка.
Гласуваме допуск в залата.
Моля, колегите, които са дистанционно, да гласуват.
Госпожа Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева – не я виждам все още.
Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук имаме за 7 колеги, които са гласували дистанционно.
Гласували 120 от залата и 7 дистанционно – стават 127: за – 116 от залата плюс 7 стават: за 123, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „Доклад относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., № 002-01-61, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. и приет на първо гласуване на 6 ноември 2020 г.
„Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По чл. 1 е постъпило предложение на народния представител Валентина Александрова Найденова:
„В чл. 1, ал.2:
1. В ред 1.1.1. „Разходи за персонал“ числото 56 051,1 хил. лв. да се замени с числото 60 000,0 хил. лв.
2. В ред 1.1.2. „Издръжка на административните дейности“ числото 20 640,0 хил. лв., да се замени с числото 16 691,1 хил. лв.
3. В таблицата на чл. 1, ал. 2, след ред 1.1.3.3. „здравноосигурителни плащания за дентална помощ“ се създава нов ред 1.1.3.3.1. със следното съдържание:
1.1.3.3.1. в т.ч. дейност на Самостоятелни медико-технически лаборатории по производството на специализирано медицинско изделие – тотална зъбна протеза 6 000,0“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Йорданов Йорданов и група народни представители:
„В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди таблицата числото „5 084 871,3“ се заменя с „5 240 508,8“.
б) в таблицата:
- на ред I. „Приходи и трансфери – Всичко“ числото „5 084 871,3“ се заменя с „5 240 508,8“.
- на ред 1. „Здравноосигурителни приходи“ числото „4 980 973,5“ се заменя с „5 136 611,0“.
- на ред 1.1. „Здравноосигурителни вноски“ числото „3 200 862,5“ се заменя с „3 356 500,0“.
2. В ал. 2:
а) в текста преди таблицата числото „5 084 871,3“ се заменя с „5 240 508,8“.
б) в таблицата:
- на ред II. „Разходи и трансфери – Всичко“ числото „5 084 871,3“ се заменя с „5 240 508,8“.
- на ред 1. „Разходи“ числото „5 084 871,3“ се заменя с „5 240 508,8“.
- на ред 1.1. „Текущи разходи“ числото „4 930 442,1“ се заменя с „5 086 079,6“.
- на ред 1.1.3. „Здравноосигурителни плащания“ числото „4 770 351,0“ се заменя с „4 925 988,5“.
- на ред 1.1.3.1. „Здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ“ числото „266 710,9“ се заменя с „286 348,4“.
- на ред 1.1.3.3. „Здравноосигурителни плащания за дентална помощ“ числото „197 386,0“ се заменя с „203 386,0“.
- на ред 1.1.3.5. „Здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната, за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и …, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги“ числото „1 332 000,0“ се заменя с „1 462 000,0“.
- на ред 1.1.3.5.1. в т.ч. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната числото „787 000,0“ се заменя с „917 000,0“.
- създава се ред 1.1.3.5.1.3. в т.ч. лекарствени продукти за деца до 14 години 130 000,0“.
- създава се ред 1.3.1. „Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи“ 139 429,2“.
- създава се ред 1.3.2. „Гаранционен фонд 10 000,0“.
3. Създава се ал. 4:
„(4) В рамките на стойността по ал. 2, ред 1.1.3.5.1.3. лекарствени продукти за деца до 14 години утвърждава безплатни лекарствени продукти за лица до 14 години.“
4. Създава се ал. 5:
„(5) В рамките на резерва на Националната здравноосигурителна каса ал. 2, ред 1.3.2. създава Гаранционен Фонд за доболничната първична лекарска помощ.“
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народните представители Мустафа Сали Карадайъ, Нигяр Сахлим Джафер, Хасан Ахмед Адемов, Джевдет Ибрям Чакъров:
„В чл. 1, ал. 2 - ред II „Разходи и трансфери – Всичко“ – числото „5 084 871,3 хил. лв.“ да се замени с числото „5 099 871,3 хил. лв.“
- Ред 1.1.3.4 „Здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност“ – числото „100 901,0 хил. лв.“ да се замени с числото „115 901,0 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Александър Иванов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2021 г. по приходи и трансфери – всичко на обща сума 5 341 312,9 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(2) Приема бюджета на НЗОК за 2021 г. по разходи и трансфери – всичко на обща сума 5 341 312,9 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(3) Приема бюджета на НЗОК за 2021 г. с балансирано бюджетно салдо.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Член 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте, изчакайте! Госпожо Димова, благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Изказване?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, встрани от микрофоните): Декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Декларация от името на група.
Заповядайте!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! По искане на парламентарната група на „БСП за България“ на 22 октомври 2020 г. Народното събрание, при това със завидно единодушие, решихме следното:
„В срок до един месец Министерският съвет да актуализира и приведе в действие Националния план на Република България за готовност при пандемия.“
Този срок от един месец изтече – днес сме 24 ноември. Правителството на Борисов не е актуализирало и не е привело в действие Националния план.
Какво означава това?
Първо, това е още едно доказателство, че когато Борисов управлява България, Народното събрание съществува проформа. Затова аргументирано твърдим, че той убива институциите, унищожава държавността и управлява авторитарно.
Колеги от ГЕРБ, Вие подкрепихте това решение преди един месец. Направете си изводите сами!
Второ, въпреки тежката криза той отказва чрез Националния план за действие да създаде ред, предвидимост и сигурност за хората. Правителството продължава да действа на принципа „проба-грешка“ и след това все някой друг е виновен.
Трето, играят си политически игрички на гърба на народа. Вчера министърът на здравеопазването обяви нови мерки под условие – ако бъдат одобрени от Министерския съвет. Сега ще чакате два дни реакцията на хората, за да реши Борисов в сряда дали да бъде добрият и да отхвърли някоя от тези мерки, ако има народно недоволство, или да ги пусне. Ето Ви доказателството: вчера в 16,30 ч. премиерът заяви, че икономиката трябва да продължи да работи, държавата да работи, хората да работят – не се налага никакво затваряне. Само половин час по-късно в 17,00 ч. министърът на здравеопазването обяви, че затваряте! Играете си на доброто и лошото ченге, докато хората умират по стълби и в линейки между две болници!
Четвърто, за да направите още по-пълен хаоса в държавата, новите здравни мерки, които ще доведат до нов срив в икономиката и нова бедност за домакинствата, по никакъв начин не са подкрепени с помощ за бизнеса и с грижа за хората. Излизат много въпроси, които вълнуват хората. Например тези родители, които ще остават вкъщи, за да гледат децата си заради онлайн обучението, как ще бъдат компенсирани, ако са си взели досега и платени, и неплатени отпуски? Или малките и средни фирми, които ще затворят, какво ще правят, освен да обявяват фалити? Какво да правят близо 200 хиляди самоосигуряващи се лица, които отново няма да ползват никаква държавна подкрепа?
С тези аргументи искам да кажа, че бюджетът, който искате да гледаме днес, вече е неадекватен на новата ситуация! Спрете с това безумие!
Има алтернатива. Има други решения – разумни, спокойни, държавнически и с грижа за хората. Предлагаме Ви ги – ако искате, ги чуйте:
Първо, правителството да изпълни решението на Народното събрание и да актуализира и приведе в действие Националния план за действие при пандемия. Така ще се въведе ред и спокойствие, сигурност и яснота за хората – как да реагират, къде да търсят помощ; за Спешната помощ къде да кара болните, а не да ги разкарва от болница в болница; за болниците – как да организират приема и лечението и на кои пациенти. Това ще създаде единно държавно и държавническо централно управление на кризата.
Второ, оттеглете бюджета днес! (Оживление, шум и реплики от ГЕРБ.) Той е вече неадекватен! Той е правен при други обстоятелства! И ето защо Ви предлагаме да го направите, и настояваме за това!
Третото, което искаме да кажем. Ако в сряда мерките, които предлага здравният министър, бъдат одобрени от правителството, то те да бъдат съчетани в комплект, допълнени с нови социални и икономически мерки за подпомагане на домакинствата, семействата и бизнеса.
Здравният план според нас трябва да върви с икономически план и социален план.
Четвърто, ако правителството изпълни това, отразете тези социално-икономически мерки в бюджета и тогава го внесете отново. Всичко друго е допълнителен хаос, допълнителен срив в здравната система, допълнителен риск за живота и здравето на българите, гарантиран срив в икономиката без компенсации и гарантирана бедност на българския народ.
Ако продължите да реагирате на кризата както досега, ще оправдаете думите ни, че Вие сте една от причините за нея! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Продължаваме с изказвания по чл. 1, който преди малко представи госпожа Димова.
Заповядайте за процедура.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Ще го направя и формално като процедура – правя предложение да отпадне от дневния ред точката за държавния бюджет, републиканския бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Ще подложа на гласуване предложението по точка трета, нали така?
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Нинова – точка трета от днешния дневен ред да отпадне.
Колегите, които са дистанционно, да се подготвят – сега ще изчета имената им: Анна Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов – не го виждам още на екран.
Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Моля, обявете резултата!
Гласували в залата 159 народни представители, дистанционно гласували 7 народни представители, общо брой гласували 166: за 71, против 79 в зала плюс 7 дистанционно – стават 86, въздържали се 9.
Гласували 166 народни представители: за 71, против 86, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Продължаваме с изказвания.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми професор Салчев! Днес приемаме изключително важен документ, който касае бъдещето не само на Националната здравноосигурителна каса, а на цялата система на здравеопазването в Република България, доколкото решенията и изпълнението на бюджета на Здравната каса касае цялата здравна система и определя насоките за нейното развитие. Вие чухте преди малко предложението, което сме направили от името на нашата парламентарна група. Искам да акцентирам върху някои от тях, за които мисля, че трябват допълнителни пояснения.
На първо място, в условията на пандемия ние считаме, че има една категория български граждани – малки български граждани, тези до 14 години, лечението на които е силно подценено, тоест то трябва да се заплаща в ограничен размер. Сумата не е толкова голяма на фона на всички разходи, които са предвидени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. По нашите изчисления се касае за 130 млн. лв.
Нашето предложение е тези средства, които касаят лечението на малките граждани на страната, тези в детска и ученическа възраст, пак повтарям, до 14 години, да бъде безплатно за тях и техните семейства. Това е особено важно в условията на пандемия, когато могат да се осигурят достатъчно средства не само за тяхното лечение, а и за тяхното протежиране, за тяхната профилактика. Мисля, че по този начин изпълняваме и важния социален момент в условията на демографска криза в България.
На второ място, имам едно предложение, което явно трябва да обясним допълнително. Вие знаете, че общопрактикуващите лекари в България получават бюджет от Здравната каса, който не е само за заплащането, а с който трябва да обзаведат своите практики. Те изпитват съществени затруднения по внедряването на нова апаратура, технологии. Ние предлагаме – по аналог с друг такъв съществуващ фонд в Министерството на здравеопазването, да бъде създаден един гаранционен фонд в неголям размер, като начало само от 10 млн. лв., който ще гарантира кредити на общопрактикуващите лекари, с които те могат да закупят диагностична апаратура – например ехограф, даже апаратура, която ще им позволи да правят сега примерно тестове в условията на техните кабинети. Така че това е нещо, което може да бъде направено, като след изчерпване на този фонд, той ще започне от вноските на общопрактикуващите лекари да се пълни отново и тези вноски отново могат да бъдат използвани като гаранционен фонд за следващо поколение апаратура.
И на трето място, считаме, че мярката за лечение на тотално обеззъбяване на българските граждани е много добра, но тя не може да обхване поради ограничения размер на средствата всички български граждани, които се нуждаят от нея. Считаме, че тя трябва да се увеличи с още 3 млн. лв., с което тези български граждани, които досега бяха ограничени, ще могат да се възползват от тази мярка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Не виждам.
Изказване – господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е последният бюджет, който приема за своето съществуване Четиридесет и четвъртото народно събрание. Аз не си правя никакви илюзии, че ще има сериозни дебати. Най-важните разходи за здравеопазването – тук е директорът на НЗОК, управителят, тоест професор Салчев, а именно разходите в частта „НЗОК“ ще минат с валяка на мнозинството без никакви промени като философия на структурирането на тези разходи в рамките на тези четири години с едно процентно увеличение.
Искам да обърна внимание на няколко неща, за да не говорим с общо политическо отношение към бюджета, то е негативно и няма да гласуваме този бюджет, който Вие сте предложили, но да Ви кажа някои неща, които на мен ми правят много сериозно впечатление. Аз искам да обърна внимание на колегата Салчев, защото той ще носи върху себе си отговорността, това е така нареченото според мен разпарчетосване на резерва на Националната здравноосигурителна каса.
Той е визиран в съответните параметри и в две Ваши предложения Вие сте го нарязали в различни области на дейността, което означава – и това днес много хубаво се каза от един бивш Ваш министър, че Вие правите бюджет, за който като че ли кризата свършва, включително и в областта на здравеопазването. Тя няма да приключи. Всички специалисти ни предупреждават, че ще има трета вълна, която сигурно ще започне в началото на следващата година, и по този начин структуриране на разпределението на резерва, при положение че в момента практически не използваме никакво финансиране за всички други направления на здравната дейност, с изключение на ковид отделенията, на практика в 90% от лечебните заведения функционират активно ковид отделенията – това съм длъжен да Ви го заявя с цялата си професионална отговорност. Всички други дейности са рязко намалели.
Професор Салчев е принуден да хвърля 85%, което е една абсолютно неясно защо определена цифра, върху всяко лечебно заведение всеки месец, и когато всичко това се промени с постепенното отзвучаване на кризата през следващите месеци, надявам се, но тя ще продължи, тогава ще се окаже, че този резерв изведнъж ще погълнете в отделните видове дейности и той ще постави Касата в едно изключително тежко положение. И този състав на Министерството, и този състав на Надзорния съвет, който ще трябва да решава тези проблеми през 2022 г., няма да може да ги реши и ще трябва тогава да се прави спешно, спешно ще трябва да се прави – аз тук искам да чуя мнението на професор Салчев по този въпрос, вероятно актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Второто нещо, което ми прави много силно впечатление в бюджета, е, че като видях, внимателно проследих Вашите две предложения, Вие правите в резерва едни и същи като обем предложения по 15 милиона – цитирам – „1.3.3 за „Медико-диагностична дейност“, и за „Други лекарства“. Как си представя Касата – нека да направят колегите, които са интелигентни лекари всички от управляващото звено, броя на тестовете, които правим в момента на населението в страната, което практически ще мине през масово тестуване, и то не през едно тестуване, а през няколко, уважаеми колеги, защото това се налага от биологичния ход на пандемията, тогава как ще стигнат тези 100 милиона, които Вие сте предвидили, как ще стигне и този резерв, който предвиждате в резерва? И какво ще остане в резерва на Касата за други проблеми, които ще се явят?
Защото аз си позволявам да повторя тук отново, за да не надхвърлям времето, разбира се, което ми е отделено, че рязка промяна ще има в дейностите по отделните направления в началото, а особено в средата и към края на 2021 г. Затова ние като парламентарна група не можем да си позволим да подкрепим предварителното изчерпване на резерва на Националната здравноосигурителна каса по направления, които абсолютно не са ясни как ще се случат като дейности следващата година, и на практика неподпомагането на най-слабите социалнозначими слоеве на населението. Поради тази причина беше нашето предложение, и тук колегата Йорданов го защити, за създаването на този фонд. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Джафер, заповядайте.
Господин Бонев, ще Ви помоля да си сложите маската! Благодаря.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На фона на тежката криза, в условията на която се намираме, доволно е разнопосочното говорене в условията на тази криза. От време на време се чуват призиви за единство, за диалог, за разум и водени от тези призиви, опозицията си позволява да прави предложения.
Когато обсъждахме на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ние заявихме, че ще подкрепим усилията, които са насочени към намаляване на натиска върху здравната система, затова тази криза да бъде управлявана, направихме предложения. За съжаление, дами и господа управляващи, нито едно от тези предложения не е прието. Има и парадокс. Нашето предложение например касае увеличаване на средствата за медико-диагностична дейност, защото смятаме, че българските пациенти трябва да имат повече възможности за изследване, за тестване, за образна диагностика, за диагностициране в извънболничната част на предлаганите услуги, ето защо предложихме увеличение на тези средства. В Доклада сте записали, че предложението не е подкрепено. Практически обаче Вие сте го подкрепили, защото със същата сума, с която ние предлагаме да се увеличи тази част от разходите, Вие приемате Вашето предложение, което по-нататък сте направили.
Защо обаче не уважихте съвпадението в исканията на представители на опозицията, в случая на „Движението за права и свободи“, и Вашите предложения? Просто защото искате да кажете, че Вие давате тези средства, че Вие предлагате това увеличение. Един ход, който няма да доведе отново до конструктивни решения в тази трудна ситуация.
Ние възразяваме и срещу това – да разпределите резерва, защото при първо четене отбелязахме, че трябва да има повече буфери. Тогава казахте, че този резерв от 149 милиона е такъв буфер. Разпределихте го, без да Ви мигне окото до стотинка! Когато се създаваше Здравната каса, беше заложено 10% от средствата да бъдат в така наречения оперативен резерв. Вие го намалихте преди пет-шест години на 5%, за следващата година този буфер, този резерв е нула!
Ние смятаме, че това са изключително неразумни стъпки, които няма да дадат свободата на действие на тези, които ще вземат по-нататък решения за управление на тези средства в рамките на над 5 милиарда. Ето защо няма да подкрепим предложенията, които Вие направихте, с изключение на тези, които са за повече средства за мотивиране на работещите в сферата. Ситуацията е тежка. Ние така разбираме Вашия призив. За съжаление, Вашите стъпки са само в обратната посока. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Джафер.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В чл. 1, ал. 2 предлагам увеличение на разходите за „Персонал“ на Националната здравноосигурителна каса за сметка на реципрочно намаление на издръжка на „Административни дейности“. Кои са мотивите ми?
От отчетите на бюджетите на НЗОК в последните години прави впечатление, че преобладават разходите по възлагания на външни подизпълнители и би могло част от този ресурс да бъде насочен именно към подобряване капацитета на Касата, още повече че така икономисаният ресурс от ДДС, който начисляват и заплащат фирмите външни изпълнители, ще остане в НЗОК.
Ето защо предлагам с този капацитет, с този ресурс да бъде подпомогната дейността и персоналът на Националната здравноосигурителна каса, тъй като с наше решение им възлагаме и допълнителни дейности по отношение на медицинските изделия, помощните средства, приспособленията и съоръженията за хора с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, с което действително дейността на Касата се разширява.
Уважаеми колеги народни представители, сега е времето в тази зала да се говори за политики и пари, но е време да се кажат и някои истини. Истина е, че за дейностите по възстановяване функциите на дъвкателния апарат с горна или долна цяла плакова зъбна протеза, в това число и контролни прегледи за период от четири години, НЗОК заплаща по 200 лв. Истина е, че според договореностите с Българския зъболекарски съюз доплащането от пациента е 0,00 лв., тоест пациентът не бива да доплаща. Истина е, че пациентът доплаща в зъболекарския кабинет, а исканата сума е за труда на зъботехника, изработващ протезата, който обаче не е включен в цената. Истина е, че при изработване на такава протеза, заплащана от НЗОК, се преплитат пътищата между самостоятелните медико-технически лаборатории, нерегламентирани такива, често от непрофесионалисти, та дори и от лаборатории от чужди държави, стъпили в сивия сектор, за което съответните служби и институции са вече сезирани.
Ако за лекарите по дентална медицина, като регулирана професия, законът е регламентирал взаимоотношенията с държавата, то като народни представители наше задължение е да регулираме същите и при зъботехниците в регулираните от Закона за лечебните заведения самостоятелни медико-технически лаборатории, изпълняващи изискванията на Закона за публичните финанси и Закона за счетоводството, като осигурим тази дейност да е обществено значима и от съществено значение за живота и здравето на хората, както е изискването за регулираната професия „зъботехник“.
Затова предлагаме увеличението на средствата за здравноосигурителни плащания за дентална помощ да бъде с 3%. Отделно от това предлагам да се създаде нов ред 1.1.3.3.1, с което сумата от 6 млн. лв. да се отдели за самостоятелните медико- технически лаборатории и за дейности по производството на специализирано медицинско изделие „тотална зъбна протеза“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да заемат местата си в залата.
Първо ще подложа на гласуване подкрепения от Комисията текст на вносителя за наименованието на Закона.
Колегите, които са дистанционно:
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 154 народни представители в залата и 8 дистанционно – общо 162.
Гласували 162 народни представители: за 110, против 31, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на госпожа Валентина Найденова.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев не виждаме на екрана.
Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев, който се появи?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Осем са гласували дистанционно.
Колеги, които гласувате дистанционно, имаме още гласувания, така че стойте на линия.
Гласували 161 народни представители в залата и 8 дистанционно – общо 169.
Гласували 169 народни представители: за 73, против 86, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Георги Йорданов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева не я виждам на екрана.
Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласувалите дистанционно са 7.
Гласували 167 народни представители в залата плюс 7 дистанционно – общо 174.
Гласували 174 народни представители: за 81, против 77, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не виждам на екрана госпожа Василева.
Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Седем са гласувалите дистанционно.
Гласували 154 народни представители в залата и 7 дистанционно – общо 161.
Гласували 161 народни представители: за 70, против 87, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя и предлаганата редакция за чл. 1.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 167 народни представители в залата плюс 8 дистанционно – общо 175.
Гласували 175 народни представители: за 97, против 72, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Продължаваме нататък, госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Постъпило е предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители чл. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като в него навсякъде абревиатурата „ЗЗО“ се заменя със „Закона за здравното осигуряване“.
Постъпило е предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители чл. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, като в него навсякъде абревиатурата ЗЗО се заменя със „Закона за здравното осигуряване“.
Постъпило е предложение от народния представител Валентина Александрова Найденова:
„Създава се нов чл. 5 със следното съдържание:
„Чл. 5. Сумата от ред 1.1.3.3.1. се разходва в съответствие с изискванията на чл. 18 от Закона за лечебните заведения.“
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 5:
Чл. 5. (1) За срока на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето чрез трансфер от централния бюджет по бюджета на НЗОК се осигуряват средства на изпълнителите на болнична медицинска помощ за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на медицинския персонал, за всеки месец, както следва:
1. на лекари – в размер на 600 лв.;
2. на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ – в размер на 360 лв.;
3. на санитари – в размер на 120 лв.
(2) Допълнителни трудови възнаграждения по ал. 1, т. 1 не се изплащат на лекари, чиято брутна работна заплата надвишава 5 000 лв. месечно.
(3) Средствата се отчитат в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.7.
(4) В рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.7 за прилагане на ал. 1, Надзорният съвет на НЗОК:
1. утвърждава за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци;
2. утвърждава стойности на разходите по т. 1 и по изпълнители на болнична медицинска помощ, разпределена по месеци;
3. наблюдава, анализира и коригира стойността на разходите по т. 1 на тримесечие;
(5) В рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.7. директорите на РЗОК:
1. предлагат на Надзорния съвет на НЗОК чрез управителя на НЗОК стойностите на разходите по ал. 4, т. 1 и 2, разпределени по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ за съответната РЗОК, и наблюдават разходването на утвърдените стойности на разходите по ал. 4, т. 1 и 2 по месеци и на тримесечие;
2. изплащат на изпълнителите на болнична медицинска помощ разходите в рамките на стойностите по ал. 4, т. 1;
3. анализират и отчитат на тримесечие пред Надзорния съвет на НЗОК дейността си по ал. 4, т. 1 и 2;
(6) Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и реда за прилагане на ал. 4 и 5. С правилата се определят и условията и редът за наблюдение, анализ и контрол по изпълнението на разходите по ал. 1 от изпълнителите на болнична медицинска помощ.
(7) Средствата по чл. 1, ал. 1, ред 4, неусвоени по реда на ал. 1, се използват по реда на чл. 106, ал. 6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, изчакайте. (Шум и реплики.)
Заповядайте за изказвания, колеги.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви помоля, преди да кажа няколко думи по нашите предложения, да гласуваме текст по текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, при всички положения ще бъде текст по текст.
ХАСАН АДЕМОВ: Но дискусията изведнъж тръгна към чл. 5, без да сме минали дискусията по…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може да дискутираме по всички членове.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): По отношение на чл. 3 и чл. 4 нашите предложения са за отпадане на тези членове. Аргументите, с които правим тези предложения, са: чл. 3, така наречените регулативни стандарти. Какво имам предвид? Националната здравноосигурителна каса утвърждава за всяка регионална здравноосигурителна каса и за всяко тримесечие към договорите на изпълнителите на извънболнична помощ броя на назначенията за специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности.
Какво означава това? Това означава, че всеки един специалист в извънболничната помощ знае и разполага в рамките на своя бюджет колко прегледа трябва да извърши, на каква стойност трябва да бъдат медико-диагностичните дейности. Ако управляващите в лицето на ГЕРБ през всичките тези години на тяхното управление бяха решили проблема с информационната система на Националната здравноосигурителна каса, въобще нямаше да има нужда от тези текстове, нямаше да има нужда от този параграф – затова предлагаме той да отпадне.
Следващият член, който предлагаме да отпадне, е свързан с регулацията според мен и със свръхрегулацията в болничната помощ. Какво имам предвид? Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса утвърждава за регионалните здравноосигурителни каси общата годишна стойност на разходите за здравноосигурителни плащания, разпределени по месеци, утвърждава стойностите на разходите, стойността на разходите по изпълнители на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци.
Уважаеми колеги, това е абсолютна свръхрегулация, която стига и до легла, ако щете, в лечебните заведения. Болничната помощ, отново повтарям, ако работи информационната система, за която говорим от много години, няма да има никаква нужда от такива регулации. Аз съм убеден, че системата на здравеопазването може и без тази свръхрегулация да функционира нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Реплики? Не виждам.
Господин Михайлов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ ( БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В чл. 5 се третира така нареченото подпомагане на колегите от медицинския състав, които се занимават с лечението на пациенти с COVID-19. Тук прави впечатление, и то много грозно впечатление, липсата на една дума, неспоменавана изобщо – на лаборантския състав. Аз не мога да си обясня каква е тази недомислица? Какво е това дискриминиране? Каква е тази сегрегация? И как ще се реши този въпрос? Разбира се, сигурен съм, че пак ще се извади някое зайче от ръкава, както винаги, и ще се обясни, че не се разбират текстовете и така нататък.
Второто, което е много по-сериозно, за което ми се обадиха много колеги. Вие пишете, че разходите ще отиват по параграф, по точка 1.3.3.7, тоест болнична дейност. Как си представяте в болнична дейност да има директиране на заплащане? Начинът на формиране на заплатите в лечебните заведения е известен. Той е свързан, както във всички търговски дружества, с печалбата на лечебното заведение.
Но по-важно за мен е първото и аз се надявам по някакъв начин това да се промени, тъй като представлява изключително голяма несправедливост към една част от състава на болничните заведения, които не само че са в пряк контакт и са застрашени, ами работят не на 24-часов оборот, бих казал, на 48-часов оборот, с изключително натоварване, с много рискове, с много проблеми, които съществуват по места, и които тук сега не ми се коментират, но това трябва на всяка цена да бъде променено, да бъде поправено, тъй като представлява една много сериозна несправедливост. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Предложихме отпадане на чл. 3 и чл. 4, защото смятаме, че трябва да спре опитът за свръхрегулация в системата, която очевидно не доведе до нищо добро. Това раздвоение, тази шизофрения трябва да спре!
В чл. 3 и чл. 4 отново се предлага да има регулиране чрез регулативни стандарти, обеми на дейности и така нататък. И само след няколко параграфа Вие ще предложите да се плаща надлимитна дейност за предходни години. Въвеждаме лимити, въвеждаме регулации, след това се налага да плащаме много повече за извършена и незаплатена дейност, защото трябва да се платят и лихвите, и съдебните разноски. Отново се доказва, че нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено.
Мислим, смятаме, имаме аргументи за това, че тези два члена е време да отпаднат. Защото през всичките години показаха, че не работят и не водят до нищо добро – нито до предвидимост в системата, нито до плануване на легла, на потенциал, на капацитет. Това са нашите аргументи. Надявам се да ни чуете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Джафер.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 2.
Колегите, които са дистанционно:
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 135 народни представители в залата и 8 дистанционно – общо 143.
Гласували 143 народни представители: за 89, против 25, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение за чл. 3 на народните представители Мустафа Карадайъ и група народни представители.
И сега колегите, които са дистанционно:
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 141 народни представители в залата и 8 дистанционно – общо 149.
Гласували 149 народни представители: за 52, против 89, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 3, като навсякъде се променя съответната абревиатура „подкрепен от Комисията“...
Колегите, които са дистанционно:
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 135 народни представители в залата и 8 дистанционно – общо 143.
Гласували 143 народни представители: за 101, против 36, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение за чл. 4 на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
И сега колегите, които са дистанционно:
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 140 народни представители в залата и 8 дистанционно – общо 148.
Гласували 148 народни представители: за 53, против 88, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 4, като навсякъде се променя съответната абревиатура „подкрепен от Комисията“.
Колегите, които са дистанционно:
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 139 народни представители в залата и 8 дистанционно – общо 147.
Гласували 147 народни представители: за 95, против 48, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на госпожа Валентина Найденова.
Колегите, които са дистанционно:
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 143 народни представители в залата и 8 дистанционно – общо 151.
Гласували 151 народни представители: за 50, против 88, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията създаден нов чл. 5.
И сега колегите, които са дистанционно:
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 143 народни представители в залата и 8 дистанционно – общо 151.
Гласували 151 народни представители: за 139, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 1 има предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. (1) Преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи може да се ползва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК по решение на Надзорния съвет на НЗОК.
(2) Неусвоените средства до 30 септември 2021 г. за здравноосигурителни плащания по съответните редове по чл. 1, ал. 2 за медицински и за дентални дейности след осигуряване на финансирането по § 9 може да се използват за плащания само за медицинските и денталните дейности и медицинските изделия списъка по групи по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост па бюджета на НЗОК (обн., ДВ, бр. …) по същите редове при условия и по ред, определени съвместно от Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно Българския зъболекарски съюз.
(3) При наличие на неусвоени средства по ал. 2 за здравноосигурителни плащания по ред 1.1.3.7 същите се използват за заплащане на изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за съответния период на извършените и отчетените, но незаплатени дейности в болничната медицинска помощ и приложените при тях медицински изделия за 2017-а и 2018 г., независимо от съдебните актове, постановени по съдебните спорове между страните.
(4) Установяването от НЗОК на стойностите на незаплатени дейности в болничната медицинска помощ и приложените при тях медицински изделия за 2017-а и за 2018 г. се извършва чрез проверки от контролните органи на НЗОК/РЗОК и се заплаща при условия и по ред, определени съвместно от Надзорния съвет на НЗОК и от Управителния съвет на Българския лекарски съюз.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. (1) Министерството на здравеопазването ежемесечно до края на месеца, следващ отчетния, въз основа на получено искане от НЗОК предоставя трансфер към бюджета на НЗОК по чл. 1, ал. 1, ред 3 за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето; за дейности за здравно неосигурени лица, включващи: интензивно лечение, комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания и комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически заболявания по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 3а и 6б от Закона за здравето; за дейности за здравно неосигурени жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване. Средствата се отчитат по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.4, редове 1.1.4.1, 1.1.4.2, 1.1.4.3 и 1.1.4.4.
(2) Трансферът по ал. 1 е в размер на поетото през месеца от НЗОК задължение към лечебните заведения за извършените от тях дейности, съответно към притежателите на разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти за доставените и приложени ваксини.
(3) Трансфер над размера по чл. 1, ал. 1, ред 3 се определя и предоставя от Министерството на здравеопазването при условия и по ред, утвърдени от министъра на здравеопазването и от управителя на НЗОК, след одобрение от Надзорния съвет на НЗОК, без да се нарушава балансът по бюджета на НЗОК.
(4) В случаите по ал. 3 управителят на НЗОК ежемесечно след отчитане на извършените през предходния месец плащания утвърждава компенсирани промени по показателите по чл. 1, ал. 1, ред 3 и ал. 2, ред 1.1.4, без да се нарушава балансът по бюджета на НЗОК.
(5) Трансферите за дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето и за дейности във връзка с лечение на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето се определят и предоставят съгласно чл. 23, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване. Средствата се отчитат по чл. 1, ал. 2, редове 1.1.4.5 и 1.1.4.6. При необходимост се прилага съответно ал. 4.
(6) Трансферите за медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване се определят и предоставят от Министерството на здравеопазването при условия и по ред, утвърдени от министъра на здравеопазването и от управителя на НЗОК, след одобрение от Надзорния съвет на НЗОК, без да се нарушава балансът по бюджета на НЗОК. Средствата се отчитат по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.4.7. При необходимост се прилага съответно ал. 4.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като в него навсякъде абревиатурата „ЗЗО“ се заменя със „Закона за здравното осигуряване“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, като в ал. 1 абревиатурата „ЗЗО“ се заменя със „Закона за здравното осигуряване“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като в него навсякъде абревиатурата „ЗЗО“ се заменя със „Закона за здравното осигуряване“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като в ал. 1 след думата „процес“ се добавя „(обн., ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм., бр. 16 от 2008 г., бр. 13 от 2009 г., бр. 29 от 2011 г., бр. 2 от 2014 г., бр. 56 от 2016 г. и бр. 79 от 2017 г.)“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. (1) По изключение през 2021 г. при въведени със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция временни мерки по чл. 94а, ал. 2 от Закона за лечебните заведения във връзка с обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето, директорът на районната здравноосигурителна каса може да сключи договор по чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване с изпълнители на медицинска помощ, които не отговарят на изискванията на глава втора, раздел VIII от Закона за здравното осигуряване.
(2) Условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ по ал. 1 и редът за сключване на договорите по ал. 1, се определят с анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 – 2022 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11, като в него абревиатурата „ЗЗО“ се заменя със „Закона за здравното осигуряване“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12, като в ал. 2 абревиатурата „ЗЗО“ се заменя със „Закона за здравното осигуряване“.
По § 12 има постъпило предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. (1) Министерският съвет може да одобрява допълнителни трансфери по бюджета на НЗОК за 2021 г. по реда на чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. за допълнителни разходи за дейности, свързани с COVID 19.
(2) В случаите по ал. 1 Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз, съответно Българският зъболекарски съюз, подписват анекс към съответния национален рамков договор, който съдържа условията и реда за заплащане на дейностите по ал. 1, а при необходимост – и методика за определяне размера на средствата за разходите по ал. 1.“ (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, по-тихо!
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14. (1) През 2021 г. Министерството на здравеопазването може да субсидира лечебни заведения за болнична помощ по смисъла на Закона за лечебните заведения за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ през периода на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето.
(2) Субсидирането по ал. 1 се извършва въз основа на сключени договори за периода на обявеното извънредно положение, съответно на обявената извънредна епидемична обстановка при спазване изискванията на Закона за държавните помощи.“
По § 13 е постъпило предложение от народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
„§ 15. (1) Утвърдените разходи за персонал на НЗОК се извършват до определения размер.
(2) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението, включително извън сроковете по наредбата по чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда.
(3) Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост Надзорният съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК може да одобрява съответните вътрешно компенсирани промени по бюджета на НЗОК.
(4) Алинея 1 не се прилага по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:
1. получени средства от помощи и дарения;
2. вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала;
3. получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;
4. получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;
5. получени трансфери за изпълнение на Националния план за действие по заетостта;
6. проекти, финансирани със средства от Европейския съюз;
7. вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато НЗОК изпълнява международни договори и програми през текущата година;
8. разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности.
(5) Увеличението на разходите за персонал по ал. 4, т. 1 – 7 се одобряват от Надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК, а на разходите по ал. 4, т. 8 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.
(6) Управителят на НЗОК след 1 април 2021 г. по определени от него критерии може еднократно да определи нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в администрацията на НЗОК, без да надхвърля максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен, в рамките на разходите за персонал по бюджета на НЗОК за годината независимо от извършените увеличения на месечните заплати през годината.“
По § 14 е постъпило предложение от народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Александър Иванов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 14 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за наименованието на подразделението; редакцията на § 1 по Доклада на Комисията; редакцията на § 2 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 3, като навсякъде се променя абревиатурата; текста на вносителя за § 4 и § 5, като навсякъде се променя абревиатурата и са подкрепени от Комисията; текста на вносителя за § 6, подкрепен от Комисията; Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7 с добавката след думата „процес“; текста на вносителя за § 8; текста на вносителя за § 9; създадения нов § 10; текста на вносителя за § 10, който става § 11, и текста на вносителя за § 11, който става § 12 със заменената абревиатура; редакцията на § 12, който става § 13 по Доклада на Комисията; новосъздадения § 14; редакцията на § 13, който става § 15, и отхвърлянето на § 14, както и текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Моля, режим на гласуване.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Осем колеги са гласували дистанционно.
Гласували 135 народни представители в залата плюс 8 дистанционно – стават 143: за 90 в залата плюс 8 дистанционно –стават 99 за, против – 44, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 16 има предложение на народния представител Георги Йорданов и група народни представители:
В Преходни и заключителни разпоредби в § 16 т. 1 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17, като в т. 1 думите „Създава се“ се заменят с „В глава втора, раздел V се създава“ и думата „могат“ се заменят с „може“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания има ли по този параграф?
Господин Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Този параграф предизвика вълнение в местните органи на властта, защото колегите от тях считат, че държавата им прехвърля задължения, с които те нямат компетенцията, възможностите и ресурсите да се справят.
За какво става дума? Става дума, че се възлагат на областните администрации важни дейности, а Вие знаете, че областните администрации са оперирани от експертиза. В областта на здравеопазването практически нямат никаква експертиза.
На второ място… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги, в залата! Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: …опитът показва, че особено в тези малки области, където областната администрация буквално е от няколко човека, те не могат да извършват тази дейност. Затова ние подкрепяме и тяхното искане като цяло, че това са дейности, които трябва да се извършат от централната власт, защото тя има законотворческите възможности да налага това, което иска да направи и ресурсите да го обезпечи финансово. Затова предлагам да се съобразим с мнението на колегите от местната власт и този параграф да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на Георги Йорданов и група народни представители.
Към колегите, които са онлайн – госпожа Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев? Господин Колев, не го виждаме на екран.
Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев? Няма го.
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Седем колеги са гласували дистанционно.
Гласували от залата 134 и 7 народни представители онлайн – общо гласували 141. За 46, против 74 плюс 7 дистанционно и стават 81, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16, който става § 17 със съответната корекция, която е нанесена.
Към колегите, които са онлайн – госпожа Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев? Не го виждам. Благодаря Ви.
Седем колеги са гласували дистанционно.
Гласували 131 народни представители в залата плюс 7 дистанционно – общо 138, за 89 плюс 7 дистанционно, общо 96 за, против 39, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 17 има предложение от народния представител Дора Стоянова Христова и група народни представители:
В § 17 изменящ Закона за здравното осигуряване, в т. 6, изменящ и допълващ чл. 45 се прави следното допълнение:
„1. В чл. 45, ал. 1 се създава нова точка 16:
16. предписване и отпускане на всички лекарствени продукти по лекарско предписание на деца до 14 години и на лица над 65-годишна възраст;“
2. Създава се нова ал. 33:
„(33) Всички лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание по ал. 1, т. 16 на лица над 65 години, на деца до 7 години, както и на деца от 7 до навършване на 14-годишна възраст, които редовно посещават училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното им състояние, се заплащат изцяло от Националната здравноосигурителна каса. Условията, редът и механизмът за заплащане на съответните лекарствени продукти се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването.“
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18:
„§ 18. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 1, т. 4а думите „ал. 29“ се заменят с „ал. 31“.
2. В чл. 16 ал. 5 се изменя така:
„(5) За заседанията на Надзорния съвет се съставят стенографски протоколи. Решенията на Надзорния съвет и протоколите за неговите заседания се публикуват на интернет страницата на НЗОК. Решенията се публикуват най-късно в деня, следващ деня на тяхното вземане, а протоколите – до 7 дни от датата на заседанието.“
3. В чл. 19, ал. 7, т. 18 думите „ал. 29“ се заменят с „ал. 31“.
4. В чл. 24 т. 6 се отменя.
5. В чл. 45:
а) създават се нови ал. 29 и 30:
„(29) За лекарствените продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат извън стойността на оказваните медицински услуги, НЗОК заплаща по-ниската стойност между договорената в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването в качеството му на Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“, и стойността, на която лекарствените продукти са доставени на изпълнителя на болнична медицинска помощ, независимо дали той е възложител по Закона за обществените поръчки.
(30) Националната здравноосигурителна каса не може да заплаща на изпълнителите на болнична медицинска помощ и на притежателите на разрешение за търговия на дребно за лекарствените продукти стойност, която е по-висока от максималната стойност, определена за заплащане с публични средства по реда на наредбата по чл. 261а, ал. 5 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.“;
б) досегашната ал. 29 става ал. 31;
в) досегашната ал. 30 става ал. 32 и в нея в текста преди т. 1 думите „ал. 29“ се заменят с „ал. 31“;
г) досегашната ал. 31 става ал. 33 и в нея, в изречение първо думите „ал. 29“ се заменят с „ал. 31“, в изречение второ думите „ал. 30“ се заменят с „ал. 32“, а в двете изречения думата „март“ се заменя с „април“;
д) досегашната ал. 32 става ал. 34 и в нея думите „ал. 30“ се заменят с „ал. 32“;
е) създава се ал. 35:
„(35) За медицински изделия, заплащани напълно в условията на болничната медицинска помощ, се прилага механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който се приема ежегодно, в срок до 15 януари на текущата финансова година, с решение на Надзорния съвет на НЗОК. Механизмът се прилага при надвишаване на разходите на НЗОК за посочените медицински изделия съгласно предвидените средства в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.“
6. В чл. 72 ал. 7 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук.
Изказвания?
Господин Марешки, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предполагам, че за почти четирите години, в които сме заедно тук, си давате сметка и сте разбрали категорично, че не сме царе на празните приказки, на свободните съчинения и на безсмислените предложения.
Много преди да станем част от българския парламент – далеч назад в годините, ние сме се надявали, че подобно предложение ще бъде внесено от която и да е преди това парламентарна група, представител на българските граждани, а именно нашите деца, децата до 14-годишна възраст – тези, които, естествено, ходят на училище, които са ангажирани към своите ангажименти към нашата държава и на нашите родители, на българските пенсионери, градили тази държава, в която имаме честта да живеем и надявам се да правим усилия да я правим по-добра. Та тези две групи от хора според нас задължително очакват и се надяват, и трябва да бъдат подкрепени с най-малкото нещо, което можем да направим за тях – да им осигурим безплатни лекарства.
За едно от нашите предложения през този мандат – създаването на държавна верига от бензиностанции, която да помогне на хората да имат достъп до справедливи цени на горивата, получихме подкрепа, стартира се проектът, за съжаление, още не е тръгнал да се развива активно. Но днес всички Вие имате категоричната възможност за първи път да застанете така категорично на страната на българския народ и на Вашите избиратели, защото във всички наши срещи – и с наши фенове, и фенове на останалите политически партии, ние не чухме нито един човек, който да се противопостави дори и бегло на това предложение. Напротив, отвсякъде получихме много категорична подкрепа. И на нашия въпрос: добре, в крайна сметка останалите народни представители са и Ваши представители, защо не ги притискате по места, за да направят нещо смислено за Вас? Те всички отговарят, че се надяват все пак като са ни избрали да направим тази крачка, затова днес всъщност ще стане ясно кой е на страната на българския народ.
Аз, между другото, съм силно озадачен, смутен от това рехаво присъствие, даже видях, че и в момента, когато се говори и след малко ще се гласува това нещо, част от така уж най-социалната партия, включително и лидерката, не присъстват в залата. Явно толкова ги е еня за българския народ и за техните нужди. Но все пак аз се обръщам към Вас, към разума – даваме милиарди и стотици милиони за всякакви предложения. Тези дни, от днес, докрая на седмицата, в която ще разглеждаме бюджета на Република България, може би това е единственото така сериозно кардинално решение, което ще помогне на голяма част от българския народ не само сега, за да оцелее в тази криза, в тази пандемия, а и за в бъдеще, за да могат да живеят доста по-достойно в България. Така че аз се надявам всички с разума си, с отговорността към своите избиратели да подходим и да подкрепим това предложение, което не изисква и толкова сериозен финансов ресурс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Реплики?
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Марешки, ние ще подкрепим Вашето предложение, но днес сме на второ четене на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Бихме искали да чуем Вашите изчисления в числа, да видим за каква сума става дума. Защото, когато ние направихме предложение за децата до 14 години, нашият анализ беше, че се касае за 130 млн. лв. Вие включвате и възрастните хора над 65 години, тоест тези, които са в пенсионна възраст.
Бих искал да чуя какъв е Вашият анализ, за да видим дали този харч, както казва народът, може да си го позволим? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Дуплика ще има ли, господин Марешки?
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Йорданов, благодаря Ви за репликата. Благодаря Ви и за предварително декларираната подкрепа. Надявам се, че и останалите колеги в залата ще се вслушат в разума.
Естествено, както Вие, така и ние сме опозиция в този парламент – не участваме оперативно в управлението на държавата и нямаме конкретните числа. Въпреки всичко сме направили разчети, които не се базират на конкретните факти, които знаят и в Здравната каса, и в Министерството, и считаме, че максималният разход за осигуряване на безплатни лекарства за пенсионерите над 65-годишна възраст и за учениците до 14-годишна възраст ще бъде в рамките на около 500 – 600 млн. лв. Считам, че това е харч, който е по възможностите и на Здравната каса, и на държавата ни и затова си позволяваме да го предложим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители.
Колеги?
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков? Не виждам господин Шишков.
Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Седем са гласували дистанционно – против.
Гласували от залата са 121 народни представители и 7 народни представители онлайн – стават 128 гласували народни представители: за 50, против 23 плюс 7 онлайн стават 30, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 17, който става § 18 по Доклада на Комисията.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували от залата 115 народни представители и 8 народни представители онлайн – стават 123 гласували народни представители: за 75 в залата плюс 8 онлайн стават 83, против 35 и въздържали се 5.
Предложението е прието.
Госпожо Димова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 18 да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Даниела Атанасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Александър Койчев Иванов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 19:
a) алинея 3 се отменя;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Изпълнителната агенция по лекарствата свързва националния номер за идентификация по чл. 2591, ал. 1 с кода на продукта по смисъла на чл. 4, буква б), подточка 1) от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 г. за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба (ОВ, L 32/1 от 9 февруари 2016 г.), наричан по нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2016/161“, за лекарствените продукти, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/161, предоставен по чл. 68, ал. 1, т. 11 и чл. 217, т. 6.“;
в) алинея 5 се отменя.
2. В чл. 68, ал. 1 се създава т. 11:
„11. предоставя на ИАЛ за всички лекарствени продукти, разрешени за употреба на територията на страната, включително при промяна на обстоятелствата, чрез специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 информация за кода на продукта по смисъла на чл. 4, буква б), подточка 1) от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 за лекарствените продукти, определени в него.“
3. В чл. 217:
а) създава се нова т. 6:
„6. предоставя на ИАЛ за всички лекарствени продукти, получили разрешение за паралелен внос на територията на страната, включително при промяна на обстоятелствата, чрез специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 информация за кода на продукта по смисъла на чл. 4, буква б), подточка 1) от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 за лекарствените продукти, определени в него;“
б) досегашната т. 6 става т. 7.
4. В чл. 217б, ал. 3, т. 1 думите „чл. 68, ал. 1, т. 10“ се заменят с „чл. 68, ал. 1, т. 10 и 11“, а думите „чл. 217, т. 5“ се заменят с „чл. 217, т. 5 и 6“.
5. В чл. 259:
а) в ал. 1 се създава т. 12:
„12. генерира уникален национален номер за идентификация на всеки лекарствен продукт и го вписва в регистъра по ал. 2, т. 4.“;
б) в ал. 2 се създава т. 4:
„4. регистър на националните номера за идентификация на лекарствените продукти.“
6. Създава се чл. 2591:
„Чл. 2591. (1) Националният номер за идентификация на лекарствения продукт по чл. 259, ал. 1, т. 12:
1. осигурява еднозначно идентифициране на всеки лекарствен продукт и оперативна съвместимост на информационните системи в здравеопазването;
2. се използва от всички лица, във всички регистри и други бази данни, както и в медицинската документация, свързана с лекарствените продукти.
(2) Генерирането и вписването в регистъра по чл. 259, ал. 2, т. 4 на национален номер за идентификация на всеки лекарствен продукт се извършва по ред, определен в наредбата по чл. 261а, ал. 5.
(3) Изпълнителната агенция по лекарствата предоставя на Съвета в електронен формат по образец, утвърден от него, информация за разрешените за употреба и регистрираните лекарствени продукти на територията на Република България и разрешените за употреба по централизирана процедура лекарствени продукти по реда на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (OB, L 136/1 от 30 април 2004 г.) по ред, определен в наредбата по чл. 261а, ал. 5.“
7. В чл. 262 се създават ал. 14 – 18:
„(14) За лекарствените продукти по ал. 6, т. 3, за които стойността, заплащана от бюджета на Министерството на здравеопазването, се изчислява чрез групиране, в което не участват лекарствени продукти на други притежатели на разрешение за употреба, Министерството на здравеопазването и притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители ежегодно сключват рамкови споразумения относно максималната стойност, до която съответният лекарствен продукт може да се доставя на Министерството на здравеопазването по реда на Закона за обществените поръчки. Условията и редът за сключване на рамковите споразумения се определят с наредбата по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето.
(15) Разпоредбата на ал. 14 не се прилага за генерични лекарствени продукти и за ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, определени с наредбата по чл. 58, ал. 2 от Закона за здравето.
(16) За лекарствените продукти по ал. 12 максималната стойност по ал. 14 не може да бъде по-висока от стойността, определена в рамковото споразумение по ал. 12.
(17) Министерството на здравеопазването не може да заплаща лекарствените продукти по ал. 14 на стойности, по-високи от максималната стойност на съответния лекарствен продукт, определена в рамковото споразумение по ал. 14.
(18) Лекарствените продукти по ал. 14, за които не е сключено рамково споразумение по ал. 14, не се заплащат от Министерството на здравеопазването.“
8. В чл. 2621 думите „чл. 19, ал. 3“ се заменят с „2591, ал. 1“.
9. В чл. 284г думите „и 10“ се заличават.
10. Създават се нови чл. 284е и чл. 284ж:
„Чл. 284е. Който не изпълни или не изпълни в определените в закона срокове задължението си за предоставяне на информация по чл. 217б, ал. 3, т. 1, се наказва с глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 284ж. Който предостави информация по чл. 217б, ал. 3, т. 1 с непълно и/или неточно съдържание, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв.“
Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 20 и § 21:
„§ 20. (1) В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Изпълнителната агенция по лекарствата предоставя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти в електронен формат по образец, утвърден от него, информация за разрешените за употреба и регистрираните лекарствени продукти на територията на Република България и за разрешените за употреба по централизирана процедура лекарствени продукти по реда на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Съюза за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (OB, L 136/1 от 30 април 2004 г.).
(2) Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти утвърждава образеца по ал. 1 в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон.
§ 21. (1) Идентификационните номера на лекарствените продукти, вписани в Позитивния лекарствен списък, в регистъра на пределните цени и в регистъра на максималните продажни цени, се смятат за национален номер за идентификация на лекарствения продукт по смисъла на чл. 2591, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
(2) В срок до 6 месеца от предоставянето на информацията по § 20, ал. 1 Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти публикува на интернет страницата си регистъра по чл. 259, ал. 2, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
(3) В срок до три месеца от влизането в сила на този закон притежателите на разрешения за употреба/удостоверение за регистрация на лекарствен продукт предоставят на Изпълнителната агенция по лекарствата за всички лекарствени продукти, получили разрешение за употреба/удостоверение за регистрация на територията на страната чрез специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, информация за кода на продукта по смисъла на чл. 4, буква б), подточка 1) от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 г. за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба (OB, L 32/1 от 9 февруари 2016 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2016/161“, за лекарствените продукти, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/161.
(4) В срок до три месеца от влизането в сила на този закон притежателите на разрешения за паралелен внос на лекарствен продукт предоставят на Изпълнителната агенция по лекарствата за всички лекарствени продукти, получили разрешение за паралелен внос на територията на страната чрез специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, информация за кода на продукта по смисъла на чл. 4, буква б), подточка 1) от Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 за лекарствените продукти, определени в него.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване отхвърлянето на § 18; редакцията на § 19 по Доклада на Комисията и създаването на нови параграфи 20 и 21.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Осем гласували дистанционно.
Гласували 123 народни представители в залата плюс 8 дистанционно – стават 131 общо гласували: за 78 в залата и 8 дистанционно – 86 гласували за, против 11, въздържали се 34.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 20 е постъпило предложение от народния представител Георги Йорданов Йорданов:
„В Преходни и заключителни разпоредби § 20 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 22:
„§ 22. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 94а:
„Чл. 94а. (1) При обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето министърът на здравеопазването може със заповед да разпореди на регионалните здравни инспекции въвеждането на временни мерки и дейности за организация и преструктуриране на лечебните заведения на територията на съответната област за определен период от време.
(2) Временните мерки и дейности по ал. 1 се въвеждат със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция и може да включват:
1. определяне на едно или повече лечебни заведения в съответната област, които да извършват диагностични и/или лечебни дейности само на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето, независимо от медицинските дейности, които лечебното заведение осъществява съгласно разрешението/регистрацията му за лечебна дейност;
2. промяна на броя легла в лечебните заведения за болнична помощ;
3. определяне на брой легла в лечебните заведения за болнична помощ за дейности по диагностика и лечение на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето, в съответствие с разрешението за лечебна дейност на съответното лечебно заведение;
4. командироване на медицински специалисти между лечебни заведения съобразно план, определен от съответната регионална здравна инспекция, със заповед на ръководителите на съответните лечебни заведения, издадена по реда на Кодекса на труда.
(3) В случаите по ал. 2, т. 1 в заповедта на директора на регионалната здравна инспекция относно лечебните заведения по чл. 26, 26а и 26б се определя съответният брой легла за диагностика и лечение само на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето, за които се извършват дейности, в съответствие с разрешението за лечебна дейност на съответното лечебно заведение.
(4) В случаите по ал. 2, т. 3 в заповедта на директора на регионалната здравна инспекция относно специализираните болници се определя съответният брой легла за диагностика и лечение само на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето, които са хоспитализирани за лечение по специалността, по която болницата е специализирана в съответствие с разрешението за лечебна дейност на съответната болница.
(5) При необходимост в случаите по ал. 2, т. 1 в заповедта на директора на регионалната здравна инспекция може да се определят и изисквания относно персонала, апаратурата и други изисквания за изпълнение на съответните дейности.
(6) Лечебните заведения по ал. 2, т. 1 извършват дейностите, определени в заповедта на директора на регионалната здравна инспекция за определения период от време по ал. 1 самостоятелно или чрез взаимодействие с други лечебни заведения, без да е необходима промяна в или издаване на ново разрешение/регистрация за лечебна дейност.
(7) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.“
2. Създава се чл. 116л:
„Чл. 116л. (1) На лечебно заведение, което наруши или не изпълни въведени мерки по чл. 94а, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение се прекратява договорът на лечебното заведение с Националната здравноосигурителна каса, сключен по реда на чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване за срок от три месеца.
(2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
(3) В случаите на повторно нарушение по ал. 1 директорът на съответната регионална здравна инспекция, съответно изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ писмено уведомява директора на съответната районна здравноосигурителна каса и му изпраща цялата преписка за установеното нарушение.
(4) Наказателните постановления за налагане на имуществена санкция по ал. 1 се издават от директора на съответната регионална здравна инспекция, съответно от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Заповедите за прекратяване на договора по ал. 1 се издават от директора на съответната районна здравноосигурителна каса.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тъй като има неподкрепено предложение – господин Йорданов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук бих искал да заостря и вниманието на професор Салчев.
С предлагания § 20 ние правим трибунал – не е трибунал, защото е от двама човека, не е тричленка – който отменя всички съществуващи закони и действа по някаква друга програма. Тоест той каквото реши, издава си методиката и я приема, и ако не се подчинят съответните лечебни заведения, ги наказва.
Може би трябваше да се добави само опитът на съседна Гърция, където малко преди два дни частни лечебни заведения, които са отказали да изпълнят заповед, са били реквизирани от държавата. Може би трябва да го добавим и в нашия закон.
Аз не съм против мерките, които помагат да се опази здравето и животът на българските граждани. Бих искал обаче да се ангажират сериозни институции, защото институцията „районна здравна инспекция“ и „районна здравноосигурителна каса“ според мен в този случай не са достатъчно авторитетни. Те не могат да предпишат методиката, по която да се извърши преструктурирането на лечебните заведения и тогава стигаме до някои парадокси в неблагоприятния опит, в лошия опит, който виждаме сега, когато на лечебни заведения, които нямат никаква подготовка за справяне, в случая с COVID-19, с пандемията, се възлагат задачи от високо естество, както примерно на ортопедични центрове се възлага да откриват ковид отделения.
Затова мисля, че трябва да се преценят нещата, да се въведе ред и Министерството на здравеопазването, и Националната здравноосигурителна каса биха могли съвместно да извършат това, което се предлага – да преценят какви са възможностите на всяко здравно заведение, какви лекари, какви медици има, и тогава да му се възлагат задачи, а не да се искат свръхусилия от тях, които в крайна сметка няма да доведат, първо, до нищо и второ, подлагат самите медици на опасност – тяхното здраве и техния живот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Йорданов и група народни представители.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов? Не го виждам.
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Виждам господин Рашидов. Господин Рашидов, не Ви чувам?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против, чухме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 124 народни представители плюс 8 гласували дистанционно – стават 132: за 46, против 71 в залата плюс 8 дистанционно – стават 79, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 20, който става § 22 по Доклада на Комисията.
Госпожа Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА: (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Осем гласували дистанционно.
Прекратете гласуването.
Гласували 117 народни представители плюс 8 дистанционно – стават 125 общо гласували: за 76 плюс 8 дистанционно – стават 84 гласували за, против 39, въздържали си 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 23:
„§ 23. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. (обн., ДВ, бр. ...) в § 1 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „за плащания само за медицинските и денталните дейности“ се добавя „и за медицинските изделия от списъка по групи по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (обн., ДВ, бр. ...).“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При наличие на неусвоени средства по ал. 2 за здравноосигурителни плащания по ред 1.1.3.7, до 75 млн. лв. от тях се използват за заплащане на изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за съответния период, на извършените и отчетените, но незаплатени дейности в болничната медицинска помощ и приложените при тях медицински изделия за 2015 г. и 2016 г., независимо от съдебните актове, постановени по съдебните спорове между страните.
3. В ал. 4 след думите „неизплатени дейности в болничната медицинска помощ“ се добавя „и приложените при тях медицински изделия“.“
По § 21 е постъпило предложение от народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24:
„§ 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на § 17, 22 и 23, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Димова.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за нов § 23, текста на параграфа по Доклада на Комисията, както и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 21, който става § 24.
Моля, режим на гласуване.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Гласували дистанционно – 8 народни представители.
Гласували 120 народни представители в зала плюс 8 дистанционно – 128: гласували за 76 в залата плюс 8 дистанционно – стават 84, против 40, въздържали се 4.
Гласували 128 народни представители: за 84, против 40, въздържали се 4.
Предложените текстове са приети.
Процедура – заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, преди стартирането на следващия законопроект от името на групата предлагам 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Прекъсване на работата – 30 минути.
Продължаваме след 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2021 г.
Госпожо Савеклиева, имате думата да ни представите Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател! „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 002-01-60, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 6 ноември 2020 г.
„Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По чл. 1 има предложение на народния представител Хасан Ахмед Адемов:
„1. В чл. 1, ал. 1 числото „14 841 255,5 хил. лв.“ се заменя с числото „15 041 255,5 хил. лв.“.
2. В чл. 1, ал. 1 – 1.1 „Осигурителни приходи“ числото 8 338 530,8 хил. лв. се заменя с числото 8 538 530,8 хил. лв.“
3. В чл. 1, ал. 2 числото „14 841 255,5 хил. лв.“ се заменя с числото „15 041 255,5 хил. лв.“.
4. В чл. 1, ал. 2 1.1 числото „12 347 933,4 хил. лв.“ се заменя с числото „12 547 933,4 хил. лв.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Янчев Гьоков и група народни представители:
„В чл.1. се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди таблицата числото „14 841 255,5“ се заменя с „15 201 761,5“.
б) в таблицата:
- на ред І. „Приходи и трансфери – Всичко“ числото „14 841 255,5“ се заменя с „15 201 761,5“.
- на ред 1. „Осигурителни приходи“ числото „8 338 530,8“ се заменя с „8 718 562,4“.
- на ред 1.1. „Осигурителни вноски“ числото „8 338 530,8“ се заменя с „8 718 562,4“.
- на ред 5. „Получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства“ числото „6 205 391,4“ се заменя с „6 185 865,8“.
2. В ал. 2:
а) в текста преди таблицата числото „14 841 255,5“ се заменя с „15 201 761,5“.
б) в таблицата:
- на ред І. „Разходи и трансфери – Всичко“ числото „14 841 255,5“ се заменя с „15 201 761,5“.
- на ред 1.1.1. „Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване“ числото „12 169 140,2“ се заменя с „12 454 646,2“.
- на ред 1.2. „Социални помощи и обезщетения“ числото „2 038 654,9“ се заменя с „2 113 654,9“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 14 841 255,5 хил. лв., както следва: според таблицата.
(2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума 14 841 255,5 хил. лв., както следва: според таблицата.
(3) Приема дефицит /излишък/ и финансиране по бюджета на държавното обществено осигуряване, както следва: според таблицата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков. Ще дам думата и на господин Адемов.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! През 2020 г. всички са в непознати води заради здравната криза, която сполетя света с въздействие върху всеки аспект от социално-икономическия живот. Това изисква социален подход към структурирането на бюджетите за следващата година.
Парламентарната група на „БСП за България“ не подкрепя бюджета на ДОО за 2021 г. като цяло, защото той утвърждава несправедливостта в живота на обикновения българин. Защото хората, които са най-ценният стратегически ресурс на държавата, отново не са в центъра на политиките, но и в него липсва визия и воля за решаване на основни проблеми на обществото ни, имитира се социална ангажираност, а всъщност се правят хаотични предизборни разходи.
В интерес на истината, гледайки и анализирайки чл. 1, ал. 1, 2 и 3, които отразяват приходите, разходите и трансферите на консолидирания бюджет на ДОО за 2021 г., трябва да отбележим, че управляващите отстъпват от идеята за стабилност на финансовите системи, в случая на осигурителната система, което беше политика, яростно следвана от ГЕРБ в 11-годишното управление за сметка на ползвателите на тази система, но е обяснимо, защото предстоят избори.
Въпреки опита този бюджет да бъде натрапчиво представен като социален и антикризисен, по-нататък става ясно, че това не е така. Бюджетите са инструменти за реализиране на политики. За съжаление, засегнатите от кризата и въобще уязвимите социални групи не намират подкрепа чрез този бюджет. Тоест, анализирайки разходната част на този бюджет, трябва да отбележа, че не способства за повишаване на социалната закрила на българските граждани във време на криза и няма как да бъде наричан „социален“.
Видно е, че приходите нарастват с 8,3 млрд. лв., но в същото време се очертава дефицит от над 6,2 млрд. лв., тоест залага се на ръст от 50% спрямо дефицита от тази година, който ще се покрива с трансфери от държавния бюджет, тоест не от осигурителни, а от данъчни приходи.
В нашия алтернативен консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г. предлагаме в ал. 1, т. 1 по „Приходите и трансферите“ числото на общата сума „14 млрд. 841 млн. 255 хил. 500 лв.“ да се замени с „15 млрд. 201 млн. 761 хил. 500 лв.“ Това означава завишаване на приходите с 360 млн. 506 хил. лв. Тези средства в повече ще дойдат от увеличаване на осигурителните приходи, от осигурителни вноски, от увеличена минимална работна заплата от 650 лв., каквото е предложението в Проекта, до 720 лв., каквото е нашето предложение, а също и от завишаване на максималния осигурителен доход от 3000 лв., каквото е предложението в Проекта, на 3900 лв., каквото е нашето предложение.
Ако се вгледате внимателно, ще видите и намаляване на получените трансфери от централния бюджет към държавното обществено осигуряване с 19 млн. 525 хил. 600 лв. Макар и не толкова значима сума, все пак това е по-малък дефицит в системата от този, който се предлага в Проекта на управляващите.
Можем да направим сумата още по-голяма, ако заложим на по-голямо повишаване на доходите, което влияе на приходите от вноски, а също и на подобрена събираемост и по-ефективен контрол върху разходите, без да е за сметка на разходната част на бюджета и на ползвателите на осигурителната система и в най-голяма степен на пенсионната система. Видно обаче от Проекта на правителството, това са неща, които са им чужди.
Видно от параметрите по чл. 1, чл. 2 и чл. 3 и нататък по приходите, разходите и трансферите с малки изключения са налице замразени осигурителни плащания на нивата от миналата година, а на някои – от години наред. Затова може да твърдим, че са налице рестриктивни мерки за всички осигурителни права, като минималният размер на среднодневното обезщетение за безработица, отглеждането на малко дете през втората година.
Обяснявам, че то се прави за сметка на едни ползватели на осигурителната система на български граждани, за да може с освободените пари да се купуват гласовете и на други ползватели на осигурителната система.
Това увеличение от 360 млн. 506 хил. лв. в приходната част, което предлагаме, е необходимо, за да се гарантират по-адекватно осигурителните права на осигурените лица и в по-голяма степен да се гарантира балансът в осигурителните фондове.
С така предвиденото и предложено и съответно много аргументирано и обосновано от нас завишаване на приходите и преразпределяне на разходите предлагаме да се финансират предлаганите от нас алтернативни политики по разходите, като например: за преизчисляването на пенсиите – 800 млн. лв., увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от една до две години – 73 млн. лв., за увеличаване на обезщетението за безработица – 28 млн. лв., и така нататък.
Обръщам се към народното представителство да подкрепи предлаганите от нас промени за целия чл. 1, защото това е напълно възможно, защото това е справедливо и защото ще даде възможност за глътка въздух…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …на всички пенсионери, майки с деца и безработни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз искам само да кажа, че няма да вземам думата по-нататък, за да обяснявам промените, които предлагаме в следващите членове, защото те отразяват приходите, разходите и трансферите по философията на нашите предложения от алтернативния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Адемов, имате думата – заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Предложението, което правим по § 1, е свързано с увеличаване на приходите от осигурителни вноски по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и по бюджета на фонд „Пенсии“. Става въпрос за увеличение на приходите с 200 млн. лв.
Защо правим това предложение? Защото не само през последните четири години, а и доста години назад, приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване по принцип винаги са подценени. Дори в трудната и тежка 2020 г. – годината на ковид кризата, приходите и очакваните приходи в бюджета на ДОО са с 338 млн. лв. повече, отколкото беше програмата, заложена в края на миналата година. Затова ние предлагаме увеличение на осигурителните вноски с 200 млн. лв., за да може да покрием няколко политики. По-нататък вероятно ще стане въпрос за тях, но това, което отсега искам да кажа, е, на първо място, осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от 1 януари 2021 г.
Според нас не е нормално минималният и максималният размер да се увеличават, да се осъвременяват по-точно, от 1 януари, а останалите пенсии с 5% при това от 1 юли. Затова правим това предложение.
На следващо място, предложението, което правим, е да се увеличи процентът за година осигурителен стаж от 1,2 на 1,3. Това е най-естественият, най-нормалният начин за повишаване на, забележете, всички пенсии с 10%, при това справедливо през осигурителния принос.
И последното предложение, което правим, е обезщетението за отглеждане на малко дете. Правим едно скромно предложение за увеличение само с 40 лв., с колкото се увеличава и минималният размер на минималната работна заплата. Надяваме се, това предложение да бъде подкрепено от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Реплики?
Госпожо Лечева, имате думата за изказване.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Така заложените параметри на приходите и разходите по § 1 от бюджета на държавното обществено осигуряване отразяват заложените политики, общата философия и визия на управляващите към осигурителния модел, модел на държавното обществено осигуряване, който се основава на няколко основни принципа: солидарност, справедливост, устойчивост, но за да бъде той успешно реализиран и прилаган, най-важно е да има доверие в него.
Трудно могат да бъдат решени най-тежките проблеми днес пред обществото чрез този бюджет. Нещо повече, така предложените мерки опорочават и изкривяват структурата и баланса на този основополагащ социален модел, приет с консенсус в обществото. С рекорден трансфер от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване – 6,2 милиарда заложен дефицит, заради все по-нарастващата дупка в бюджета на НОИ, дупка, която ще се попълва от други данъци, отнети от работещите. Само да Ви кажа, че през миналата година дефицитът беше 4 милиарда. Това означава увеличение на зависимостта от бюджета на ДОО от държавния бюджет, което е огромен натиск върху публичните финанси. В дългосрочен план финансовата стабилност и политика, свързана с общественото осигуряване, ще бъде застрашена по мнението на редица специалисти и експерти, които се изказаха.
Кои са най-тежките проблеми, които трябва да реши този бюджет? Ниските доходи на пенсионерите, огромното социално разслоение, високата смъртност, ниската раждаемост. Но и този бюджет продължава разтварянето на ножицата между стари и нови пенсии, и той не предлага социална адекватна защита на краткосрочните обезщетения за майчинство и за безработица, лишават се от достойни доходи и обезщетения в период, в който са останали без трудови доходи, редица български граждани, стотици български граждани, които са внасяли своите осигуровки и своя принос, осигурявайки се срещу този риск.
Ние вече заявихме, че ще бъдем категорично против заложения подход за нарастването на минималната пенсия за стаж и възраст. Доходите на българските пенсионери са ниски по много причини и тук се изисква сериозен анализ и дебат как да се увеличат – дали през пенсиите, или по линия на социалното подпомагане?
Другият също сериозен проблем, който се създава с този бюджет, е фактът, че повече от половината пенсионери ще получават минималната пенсия, без да имат необходимия принос за това. Това от своя страна поражда недоверие и несигурност в системата, демотивира младите и работещи граждани да се осигуряват на реалните доходи, което означава да минат и в сивия сектор.
Политиката по прилагане на заетост, свързана с ковид пандемията. Средствата, които сте определили по мярка 60/40, са твърде ограничени – 300 млн. лв. С тях ще се изплащат текущи договори до края на годината, или това ще бъдат разходи до края на годината и за цялата следваща – 2021 г. Тази мярка, вкарана чрез фонд „Безработица“, ще лиши от възможност да се възползват от нея всички самоосигуряващи се, тъй като те не внасят вноски към този фонд.
За постигане на устойчивост и фискална стабилност, към която всички пледираме, се изисква и политическа воля, политическа воля за повишаване на максималния осигурителен доход, чието замразяване през последните години ощетява приходите към осигурителните фондове. Изискват се и редица други мерки, които в последните години ние неглижирахме, а именно ограничаване на инвалидните пенсии, ревизии на всички инвалидни пенсии, разширяване на кръга на осигурените лица, повишаване на събираемостта на осигурителните вноски.
Ето защо след всички тези аргументи, които представих, които са в ущърб на системата, които опорочават и изкривяват социалния модел на държавното обществено осигуряване, ние категорично ще бъдем против § 1, който определя политиката и философията на този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Лечева.
Реплики? Не виждам.
Следващо изказване – госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Паралелната държава не е българско изобретение, но тя се среща най-често там, където обществата са по-скоро бедни, и там, където неравенствата са силно разграничени в едно общество. Бюджетът, естествено, тогава в такава държава има две реалности. Единият бюджет е този, който вижда управляващият от джипката. Вторият, който трябва да бъде за хората, както се каза няколко пъти пред обществото, трябва реално да стигне до хората, но това не се случва.
Най-социалният бюджет всъщност няма да се окаже толкова социален, защото съвсем скоро ще се наложи ние да го променим и тогава ще се види провалът на този бюджет. Ето го и паралелът, като говорим, че сме в една паралелна държава. Какво се предлага за пенсионерите и това, което аз бих искала да видя, това, което биха искали да видят хората, какво предлагате Вие? Вие предлагате бонуси от 50 лв., но само до месец март. Нали този бюджет е до края на годината, къде е визията за пенсионерите?
Какво предлагаме ние? Преизчисление на пенсиите, така както искат хиляди пенсионери, защото това е по-справедливият принцип.
За родителите. Имаше големи обещания, видиш ли, че всички деца са равни и всички те ще получават помощи от 40 лв. Всъщност се оказа, че няма да бъде така и бяха излъгани, но в същото време това, което правите за поредна година, е да замразите обезщетението за отглеждане на дете от една до две години, което много пъти сме казали, че е изключително мизерно. Това е политиката към родителите.
Какво предлагаме ние, какво искат майките? Искат това обезщетение да бъде обвързано поне с минималната работна заплата.
За тези, които остават без работа – толкова актуална тема напоследък, краткосрочните обезщетения за безработица. Добре, че беше кризата да ги увеличите по средата на годината поне с малко – от 9 на 12 лв. Какво очакват хората? Когато излязат извън пазара на труда, когато останат без доходи, те да имат такива обезщетения, че да заместват достойно доходите им от труд.
Какво предлагаме ние? Ние предлагаме това обезщетение да бъде 17,50 лв. на ден – минимално дневно обезщетение, за да бъде то поне колкото е линията на бедност, или 367,50 лв.
Бюджетът, въпреки крещящата нужда от подкрепа, всъщност е копи-пейст от този бюджет, който ни се предлага за 2019 г., само че с някакви завишени суми, но липсва основното – липсва инструментариумът, за да може да има поглед за бъдеще, защото сме отговорни пред всички хора днес в тази трудна ситуация, да има реално подкрепа за хората, а не само такава, каквато я виждате вероятно Вие от Вашите лъскави коли.
Какво предлагаме в чл. 1, който е най-важен, защото чрез тези промени се оформя основната политика, която ние предлагаме за хората?
На първо място, увеличението на осигурителните приходи от осигурителни вноски, които ще се получат от увеличение на минималната работна заплата и увеличението на максималния осигурителен доход. Безспорно е, че в отделни фондове има нарастване на разходите, но на практика нивата на обезщетенията в случаите на отглеждане на дете от една до две години, предсмъртно осигурено лице, както и минималното дневно обезщетение, остават изключително ниски и няма достатъчна адекватност на защита на доходите на осигурените лица.
Някои социални и осигурителни показатели. Как точно в тази година, когато се очаква сериозен ръст на безработица, средногодишният брой на безработните лица е предвиден да бъде по-малко?
Второто, ръстът на средносрочният брой осигурени лица също се увеличава, а ние очакваме доста по-голяма безработица.
По политиката по приходите. Отново максималният осигурителен доход не се повишава и на практика числата, различни от тези на минималната работна заплата, в приложението…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева. Времето Ви изтича.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Само секунда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете мисълта си.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: …за икономическите дейности не се променя. Понеже ми свърши времето, има някои неща, които бих казала, но ще продължа в следващите разглеждания и предложения.
Накрая искам да се обърна към Вас, колеги отдясно, управляващи от Политическа партия ГЕРБ и придружни партии: моля Ви, отговорете, изкажете се и кажете защо нашите предложения не се коментират? Станете и се мотивирайте, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Влязохте вече в… Благодаря Ви! Завършете, моля, не злоупотребявайте с това, че Ви позволих да завършите мисълта си.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Колеги, обръщам се към Вас, моля да… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори на изключени микрофони. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не очаквах от Вас това, госпожо Желева.
Благодаря Ви.
Реплики?
Изказване или реплика? Добре.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Има един въпрос, който стои от приблизително три години в тази зала, когато гледаме държавния бюджет на общественото осигуряване, това е ролята на максималния осигурителен доход. Максималният осигурителен доход вече три години не е променян и е 3000 лв. Големият въпрос е: защо не го променяме?
Госпожо Министър и Вашите коалиционни партньори от „Обединени патриоти“, всъщност кого пазим, при положение че богатите хора де факто имат много по-малка данъчна тежест? Защото, ако вдигнем максималния осигурителен доход, както се е правило през годините или както БСП предлага в момента от 3000 на 3900 лв., това са приблизително 380 млн. лв. в държавното обществено осигуряване, уважаеми господин Валери Симеонов. Вие сте прагматичен човек и винаги търсите откъде трябва да се намерят средства и ето това е един начин, по който де факто не наказваме някого, напротив, ние увеличаваме приноса в осигурителната система и хората, които се осигуряват на по-високи доходи, един ден ще имат по-високи пенсии, нали така? Съответно Вие трябва да сте съгласни с едно такова предложение, само че госпожа Сачева пази този доход на 3000 лв.
Молбата ми е Вие да излезете и аргументирано да обясните на опозицията – малко да разчупим наистина разговора, но по-скоро е монолог и говори само опозицията, и да кажете на опозицията или на Стойнев, или на някой друг: „Вижте, не сте прав, защото 3900 лв. – първо, второ, трето, четвърто, е неприемливо.“ Защо да не е приемливо?! Народните представители взимаме едни такива заплати, които са много над този праг, и от Левицата нямаме нищо против да се осигуряваме на един по-висок доход, защото приносът ще е много по-голям в държавното обществено осигуряване, ще има много повече средства за увеличаване на пенсиите, а в същото време сме стимулирани и показваме на всички останали български граждани, че е хубаво да се осигуряват на реалните си доходи, защото по този начин ще имат и по-високи пенсии в бъдеще. Само че не водим такъв дебат в тази зала. Вие бягате от този дебат или пък не давате конкретен отговор на нашите конкретни предложения – защо от 3000 лв. да не стане 3900 лв.? Примерно това може да бъде обвързано и с максималната пенсия.
В крайна сметка, когато се вижда, че в продължение на три години максималният осигурителен доход не е пипан, е нормално да има някакво действие в тази посока. Приказките: „Ние от ГЕРБ няма да увеличаваме данъците и осигуровките“ – са пълни глупости. Извинявам се за израза, но в крайна сметка, когато започна тази система през 2000 г., самата тежест е започнала от 42%,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …а сега сме на 33%, но колкото си по-богат, колкото си по-заможен, колкото по-голяма заплата получаваш, натискът върху твоите доходи е много по-нисък. Човек, който взема 3000 лв., неговата максимална тежест е 33%, а този, който взима двойно повече – 6000 лв., неговата тежест е 16%. Каква е логиката?
В същото време искате да имате колкото се може повече трансфери от държавния бюджет към държавното обществено осигуряване – не колкото се може повече, ами да го покрие. Виждаме, че като процент и като абсолютна стойност нараства. Защо да се отказваме от приблизително 380 млн. лв.? Никой няма да Ви се разсърди, никой няма да Ви се обиди освен хората, които не желаят да се осигуряват на тази сума. Само че в крайна сметка тази система е солидарна, така е създадена и съответно ние трябва да следваме тези принципи на солидарност. Това е начинът – чрез една подобна промяна, която се случва почти винаги, освен когато ГЕРБ управляват, защото там никога не се пипа. Веднъж я вдигнахте с 400 лв. – леле, то бяха дебати, дебати, и помня, че се вдигна на 3000 лв., но след три години вече е нормално да имате по-големи приходи. Хората не ще имат нещо против, защото това ще е стимул, те ще имат и по-големи пенсии, и в крайна сметка показвате на хората, че трябва да се осигуряват на реалните доходи, за да имат и по-високи пенсии.
Така че, ако не съм прав, госпожо Министър, моля да излезете и да ме опровергаете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Има ли реплики? Не виждам.
Продължаваме със следващите изказвания.
Заповядайте, имате думата, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема министър Сачева! Бюджетът на държавното обществено осигуряване е политика и тя показва визията на държавата за това как се справяме с доходите на българските граждани, какво мислим по този въпрос, какво мислим за неравенствата, какво мислим за социално-уязвимите групи, за майките, за пенсионерите. Общо взето бюджетът на държавното обществено осигуряване залага принципите и би трябвало да залага онези принципи на социалната, солидарна и справедлива държава.
За съжаление, бюджетът, който ни се предлага за следващата година, предлага тотален хаос и объркване на целия пенсионноосигурителен модел. Казвам всичко това и ще го аргументирам с факти. Това, което правите с пенсиите, е, че завишавате разходите с 1 млрд. 700 млн. лв. по отношение на разходите за пенсии.
Какво се случва там, какво правите Вие? Правите едно стихийно, популистко предложение и тази Ваша загриженост за българските пенсионери изкривява изцяло принципа на пенсионната система. Стихийното и изпреварващо нарастване само на минималната пенсия прави така, че минималните и средните пенсии достигат едни и същи нива, но нищо не правите по отношение на онази огромна ножица между старите и новоотпуснатите пенсии, защото ръстът на средния осигурителен доход в рамките на тези 10 – 11 години, в които не е правено преизчисление на пенсиите, е нараснал с 230 на сто. Нищо не правим по този въпрос, но правим предложение за увеличаване само на минималната, и забележете, на максималната пенсия, на тавана на пенсиите.
Когато господин Стойнев преди малко говореше за максималния осигурителен праг, уважаеми дами и господа, отворете Кодекса за социално осигуряване и там ще видите, че максималният осигурителен доход е обвързан с тавана на пенсиите. След като расте таванът на пенсиите, защо не пипате максималния осигурителен доход?
Какво предлагаме ние от БСП? От една страна, предлагаме единствения справедлив инструмент, свързан с пенсиите, защото няма как да увеличаваме само минималната и максималната с 20%, а останалите с 5%. Какво правим с онези милион и седемстотин и над милион и седемстотин български пенсионери, които в най-тежките месеци ще получават пенсии, близки до минималната, но техните пенсии няма да бъдат увеличени? Те ще бъдат увеличени само и единствено с 5%. Това ли Ви е справедливостта?
Какво правим с онези високодоходни групи, които получават възнаграждения над 3000 лв.? Нима те не трябва да понесат своя осигурителен принос върху осигурителната система? И затова ние от БСП предлагаме увеличаване на максималния осигурителен доход, защото това е справедливото. Ако погледнем таблиците, това е малка част от българското общество, но приносът в приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване ще бъде около 360 млн. лв., които ще стигнат, които ще са достатъчни до голяма степен да покрият разходите и този инструмент, който предлагаме ние, свързан с преизчислението на пенсиите.
Искам да спомена и нещо много важно – какво правим с българските работници? В момента увеличаваме минималната работна заплата само и единствено с 6%, но ги противопоставяме на онези хора, които работят в бюджетната сфера, като вдигаме техните възнаграждения с 10%. Какво правим с българските работещи чрез минималните осигурителни прагове по икономически дейности? Увеличаваме с 4,7% възнагражденията на българските работници. Справедливо ли е това противопоставяне на фона на тази криза, която в момента съществува?
Аз смятам, че адекватността в държавата е първо да предвиди инструмент, който да определя минималната работна заплата, а този дебат да не го водим – справедлив инструмент, свързан с българските пенсионери, а не искам да стигам до българските майки. Защото за годината, в която живеем, в момента тази изключително сериозна заплаха е влязла в почти всяко българско семейство, ние предлагаме замразяване на обезщетението за отглеждане на дете на 380 лв. Как 380 лв. – прагът на бедността, ще стигнат на българските майки, а Вие казвате: замразяваме това обезщетение за отглеждане на дете, защото стимулираме по някакъв начин майките да се върнат и да работят? Коя българска майка ще си позволи в момента да си остави детето и да се върне на работа?
Затова ние предлагаме обвързване на минималното обезщетението за отглеждане на дете от една до две години поне с минималната работна заплата – предложения, които сме обвързали в приходната и разходната част на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Клисурска, времето Ви изтече. Ще завършите ли мисълта си?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Това е основата, това е рамката на бюджета на държавното обществено осигуряване и смятам, че Вие трябва да преразгледате своята позиция и да подкрепите нашите предложения. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Реплики?
Други изказвания?
Процедура – заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Разглеждаме един от най-важните закони – след следващия, който е Законът за държавния бюджет. Колегата Драгомир Стойнев подкани неведнъж народните представители и министъра на социалната политика да излязат на тази трибуна и да кажат защо не харесват предложенията на опозицията, защо не искат 3900 лв. максимален осигурителен доход, защо не искат 720 лв. примерно минимална заплата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Каква е процедурата, господин Свиленски? Какво предлагате?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Процедурата ми, господин Председател, е: като водещ заседанието, неведнъж съм Ви казвал да направите така, че тук да се получава дебат. Не може вече трета, пета година да си говорят от опозицията, а управляващите да мълчат. Какъв е смисълът, колеги, от разглеждането на тези точки днес, ако Вие не си защитите Вашите предложения, ако не оборите нашите предложения?
Госпожо Министър, призовавам и Вас: вземете отношение, затова сте дошла, предполагам, не само да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски, разбрах процедурата, но дори да не Ви отговоря… (Шум и реплики.)
Продължаваме с изказванията, колеги.
Има ли други изказвания? Има.
Господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Съвсем кратко изказване по този чл. 1 и да се върнем на второто четене.
Какво прави впечатление от числата, които са записани в чл. 1? Управляващите имаха едно основно правило, когато гледаме бюджета на държавното обществено осигуряване, говореха всяка година от трите години досега, че намалява дефицитът в системата на държавното обществено осигуряване. Вземайки предвид ситуацията, в която сме сега, пред Вас е един бюджет, в който тенденцията започва да се обръща. Досега гордостта на управляващите беше, че собствените приходи в системата на държавното обществено осигуряване растат и техният дял се увеличава спрямо общия бюджет. Хубаво, но за следващата година в бюджета е предвидено обръщане на тенденцията, и не само това. Очакванията и мотивите, които бяха изложени в представянето на бюджета от Министерския съвет, говорят, че тази тенденция в следващите години може да се обърне и държавното обществено осигуряване да бъде сериозно дофинансирано с бюджетни средства. Тук именно идва правилото, че трябва да се подкрепи едно предизборно обещание на управляващите, които казват, че трябва балансирано повишаване на пенсиите, от една страна, с намаляване на дефицита на системата и при спазване принципите на държавното обществено осигуряване. Това е от една предизборна програма, която беше афиширана, и тя спечели изборите.
Сякаш трогнати от това нещо, предлагаме нашите числа в изменението на бюджета, които имат друго съотношение. Ето какво е то: правителството предлага съотношение, което е 56,19% собствени приходи, а ние предлагаме да запазим тенденцията и да направим собствени приходи в размер на 57,35%. Затова, уважаеми дами и господа, Вие имате мотив да подкрепите нашето предложение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам
Продължаваме с изказванията. Не виждам желаещи за изказвания.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 138 народни представители: за 92, против 32, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Хасан Адемов.
Госпожо Александрова, чувате ли ме?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Рашидов?
Не Ви виждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Василева?
Не Ви виждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шишков?
Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Гласували 156 народни представители в залата и 5 дистанционно – общо 161.
Гласували 151 народни представители: за 55, против 81, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Рашидов?
Не го виждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Димитрова?
Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ:
Гласували 152 народни представители в залата и 4 дистанционно – общо 156.
Гласували 156 народни представители: за 61, против 72, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 1.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Гласували 159 народни представители в залата и 5 дистанционно – общо 164.
Гласували 164 народни представители: за 103, против 60, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, преди да продължа, правя процедура за допускане в залата на Весела Караиванова – подуправител на НОИ, и Драгомир Драганов – директор на дирекция в НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 143 народни представители: за 135, против 3, въздържали с 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 2 има предложение на народния представител Хасан Адемов.
В чл. 2, ал. 1 числото „5 760 524,4 хил. лв.“ се заменя с числото „5 960 524,4 хил. лв.“.
В чл. 2, ал. 2 числото „11 208 803,2 хил. лв.“ се заменя с числото „11 408 803,2 хил. лв.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
В чл. 2 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1:
а) в текста преди таблицата числото „5 760 524,4“ се заменя с „6 046 030,4“.
б) в таблицата:
- на ред І. „Приходи и трансфери – Всичко“ числото „5 760 524,4“ се заменя с „6 046 030,4“.
- на ред 1.1. „Осигурителни вноски“ числото „5 723 874,3“ се заменя с „6 009 380,3“.
2. В ал. 2:
а) в текста преди таблицата числото „11 208 803,2“ се заменя с „11 488 803,2“.
б) в таблицата:
- на ред „Разходи и трансфери – Всичко“ числото „11 208 803,2“ се заменя с „11 488 803,2“.
- на ред 1. „Разходи“ и 1.1. „Пенсии“ числото „11 208 803,2“ се заменя с „11 488 803,2“.
- на ред 1.1.1. „Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване“ числото „11 207 070,3“ се заменя с „11 487 070,3“.
3. В ал. 3 числото „-5 448 278,8“ се заменя с „-5 442 772,8“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
Чл. 2. (1) Приема бюджета на фонд „Пенсии“ по приходите и трансферите на обща сума 5 782 949,4 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(2) Приема бюджета на фонд „Пенсии“ по разходите и трансферите на обща сума 11 208 803,2 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Пенсии“, както следва: съгласно таблицата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Откривам разискванията.
Имате думата, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, в началото на дебата по текстовете от чл. 2, тъй като става неясно по текста промяната, която се предлага, прехвърлят се някакви милиони – 5 760 524 се заменя с 5 782 949.
Ще помоля някой от вносителите на предложението да излезе да ни разясни за какво става въпрос, за да може и ние да сме по-аргументирани в изказванията си.
От вносителите например Владислав Николов, Руслан Събев, Радослава Чеканска. Някой да излезе и да обясни за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това ли беше изказването?
Благодаря Ви.
Реплики – има ли? Не виждам.
Продължаваме с изказванията. Не виждам.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място: „Няма ли да извикате някой от вносителите да обясни…“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дадох Ви думата, изказахте се. Благодаря Ви.
Ако няма други изказвания, закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Хасан Адемов.
Госпожо Александрова? Не ме чувате все още.
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Гласували 139 народни представители в залата и 4 дистанционно – общо 143.
Гласували 143 народни представители: за 52, против 64, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от Комисията на народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
Колеги, моля, включете се отново.
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Гласували 135 народни представители в залата и 4 дистанционно – общо 139.
Гласували 139 народни представители: за 53, против 58, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 2.
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Гласували 143 народни представители в залата и 4 дистанционно – общо 147.
Гласували 147 народни представители: за 90, против 51, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Отрицателен вот?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, гласувах против текста на ал. 2, защото е най-нормално. Излязох преди да се обсъжда текстът и помолих някой от вносителите да излезе и да обясни какво представляват тези промени, които се предлагат. (Реплики от ГЕРБ.) Изобщо аз не знам Вие отдясно дали знаете какво гласувате, а да не говорим за хората, които са по пижами на екрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Проданов, нали се изказахте вече?! (Народният представител Христо Проданов продължава да говори встрани от микрофоните.)
Уважавам Ви точно за това. Както виждате, много меко и внимателно подхождам към случая.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър!
По чл. 3 има предложение на народните представители Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) Приема бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ по приходите и трансферите на обща сума 752 182,9 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(2) Приема бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ по разходите и трансферите на обща сума 918 958,3 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, както следва: съгласно таблицата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 3, както и текста на вносителя за чл. 4.
Към колегите, които са онлайн.
Господин Нунев, виждам Ви. Вие как гласувате?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, чувате ли ме?
Гласували трима народни представители онлайн и тримата са за.
Гласували 139 народни представители в залата и трима дистанционно: гласували за 87 в залата и 3 дистанционно – 90, против 51, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 5 има предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
В чл. 5 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 навсякъде числото „240 178,3“ се заменя с „247 894,7“.
2. В ал. 3 числото „179 434,0“ се заменя със „187 150,4“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Приема бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по приходите и трансферите на обща сума 241 208,3 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(2) Приема бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по разходите и трансферите на обща сума 60 744,3 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“, както следва: съгласно таблицата“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
Към колегите, които са онлайн – господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Димитрова?
Ще изчакаме, когато се включат останалите народни представители, които са дистанционно.
Гласували 122 народни представители в залата и 1 дистанционно: гласували за в залата – 48, против в залата 53 и 1 дистанционно, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 5.
Гласували 128 народни представители: за 84, против 43, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 6 има предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители:
В чл. 6 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 навсякъде числото „1 287 987,1“ се заменя с „1 355 505,4“.
2. В ал. 2:
а) в текста преди таблицата числото „1 316 010,3“ се заменя с „1 391 010,3“.
б) в таблицата:
- на ред „Разходи и трансфери – Всичко“ числото „1 316 010,3“ се заменя с „1 391 010,3“.
- на ред 1. „Разходи“ и 1.2. „Социални помощи и обезщетения“ числото „1 313 210,3“ се заменя с „1 388 210,3“.
3. В ал. 3 числото „-28 023,2“ се заменя с „-35 504,9“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) Приема бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“ по приходите и трансферите на обща сума 1 294 668,1 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(2) Приема бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“ по разходите и трансферите на обща сума 1 316 010,3 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“, както следва: съгласно приложената таблица“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
Гласували 128 народни представители: за 46, против 64, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 6.
Гласували 129 народни представители: за 84, против 45, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 7 има предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители:
„1. В ал. 1:
а) в текста преди таблицата числото „356 643,7“ се заменя с „375 934,6“.
б) в таблицата:
- на ред „Приходи и трансфери – Всичко“ числото „356 643,7“ се заменя с „375 934,6“.
- на ред 1. „Осигурителни приходи“ и 1.1. „Осигурителни вноски“ числото „356 243,7“ се заменя с „375 534,6“.
2. В ал. 3 числото „-354 967,8“ се заменя с „-335 676,9“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Приема бюджета на фонд „Безработица“ по приходите и трансферите на обща сума 358 551,7 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(2) Приема бюджета на фонд „Безработица“ по разходите и трансферите на обща сума 711 611,5 хил. лв., както следва: съгласно таблицата.
(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Безработица“, както следва: по приложената таблица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Гьоков.
Гласували 128 народни представители: за 51, против 56, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 7.
Гласували 123 народни представители: за 79, против 39, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 8. има предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители:
„В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди таблицата числото „6 288 081,4“ се заменя с „6 268 555,8“.
б) в таблицата:
- на ред „Приходи и трансфери – Всичко“ числото „6 288 081,4“ се заменя с „6 268 555,8“.
- на ред 5. „Получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства“ числото „6 205 391,4“ се заменя с „6 185 865,8“.
2. В ал. 3 числото „5 840 564,2“ се заменя с „5 821 038,6“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите и трансферите на обща сума 6 234 101,9 хил. лв., както следва: съгласно приложената таблица.
(2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите и трансферите на обща сума 447 517,2 хил. лв., както следва: съгласно приложената таблица.
(3) Приема дефицит /излишък/ по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва: съгласно приложената таблица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Гьоков.
Гласували 131 народни представители: за 55, против 58, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 8.
Гласували 132 народни представители: за 80, против 50, въздържали се 2.
Предложението е прието.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Правя процедура за удължаване на днешното пленарно заседание до 20,00 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 72, против 44, въздържали се 10.
Предложението на господин Иванов е прието.
Моля, продължете, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 9 има предложение на народния представител Красимир Янков и група народни представители. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля, не нарушавайте реда в залата!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „В чл. 9, т. 4 се прави следната промяна:
„Чл. 9, т. 4 максимален месечен размер на осигурителния доход – 3600 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители:
„В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В т. 2 числото „650“ се заменя със „720“.
2. В т. 4 числото „3000“ се заменя с „3900“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Господин Гьоков и госпожа Клисурска.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Хората с доходи над 3000 лв. няма да плащат осигуровки за тези си доходи. За поредна година властта в лицето на правителството и мнозинството в Народното събрание, формирано от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, няма воля да повиши максималния осигурителен доход и на практика бюджетът на държавата ще се пълни от осигуровките и данъците на бедните.
Няма да сбъркаме, ако кажем, че от 11 години, откакто България се управлява от ГЕРБ, най-бедните плащат сметката и в здравеопазването, и в пенсионната система, и не само там. Затова българите са с убеждение, че данъчно-осигурителната система в България не функционира справедливо и трябва да се ревизират, реформират, променят и както искате го наричайте това. Не че не правихте тези ревизии и реформи през тези 11 години на управление, но все в посока, предизвикваща недоволство и установяване на още по-голяма несправедливост. С предложенията в бюджета продължавате в този дух.
В приходната част най-възмутително е, че максималният осигурителен доход на всички осигурителни лица не се променя, а остава 3000 лв. Традицията при управление на ГЕРБ е да се задържа ръстът на този параметър от приходната част на бюджета. Ако следваме наистина някаква елементарна логика, щом се увеличава минималната работна заплата и минималният осигурителен доход с 6,57% трябва да се увеличи и максималният осигурителен доход, поне с толкова.
Няма как отново да не направя констатацията, че основен принцип на ГЕРБ, без значение с кой са в коалиция, остава облагодетелстването на високодоходните групи по линия на данъчните и осигурителните задължения за сметка на тези с ниските доходи. Ефектът отново е задълбочаване на бедността – особено на неравенствата.
За пореден път ще обърна внимание, че по този начин се ограничават приходите в държавното обществено осигуряване в здравната система, а задържането на ниски нива на максималния осигурителен доход води до несправедливо ограничение на достъпа на осигурените лица до справедливи и адекватни обезщетения.
Считам за справедливо максималният размер на осигурителния доход да се увеличи поне на 3900 лв. с тенденция в близко бъдеще да отпаднат и максималният месечен размер на осигурителния доход, и таванът на пенсиите. Това сме предложили в нашия алтернативен бюджет.
Всички са убедени, че размерите на максималния осигурителен доход трябва да се увеличават, както става с минималния осигурителен доход и минималната работна заплата. Ако това не се прави планово и постепенно всяка година – на следващите, които ще управляват страната от догодина, ще се наложи да го увеличават със сериозен скок, и по този начин ще се създаде напрежение в обществото. Но това ще го правят други, а сега това е поредният предизборен реверанс към една група осигурени лица – тези с високи доходи.
Справедливостта, солидарността и грижата за хората с ниски доходи около прага на бедност изискват да се вдигне максималният осигурителен доход. Дори увеличаването да не е в размер на 10 минимални работни заплати, каквито са препоръките на Международната организация на труда, то поне да е с ръста на минималната работната заплата.
Мога да Ви припомня много факти, но едва ли е нужно. Все пак ще обърна внимание, че от 2000 г., когато е въведен максималният осигурителен доход, той расте ежегодно, докато на власт идва ГЕРБ през 2009 г. и е замразен на 2000 лв. – на нивата от 2008 г., и така до 2013 г., когато става 2200 лв. При Орешарски става 2400 лв. и отново на власт идва ГЕРБ, и отново замразяване на нивата от 2600 лв. – до 2018 г., с идеята да остане такъв до края на мандата от 2021 г., но изненадващо неаргументирано и немотивирано през 2019 г. бе увеличен на 3000 лв., което е крачка в правилната посока, но съвсем недостатъчна.
Това означава само едно, че когато управлява ГЕРБ, доходите на богатите нарастват по-бързо, отколкото на всички останали. Благодарение на ГЕРБ богатите внасят все по-малка част от доходите си в осигурителните системи. Това се нарича регресивна осигурителна ставка.
Нали сте наясно, че когато доходите на богатите растат с по-бързи темпове от на всички останали и при условие, че осигурителният доход е замразен на ниски нива, то те връщат в обществото все по-малка част от това, което печелят от него. Това съчетание с плоския данък върху доходите води дотам, че колкото по-богат е човек – с по-високи доходи, толкова по-ниска е данъчно- осигурителната му тежест – точно обратно на всички държави, които сме склонни да сочим като пример във всяко едно отношение. Не се чудете защо с всяка изминала година от Вашето управление неравенствата вместо да се преодоляват се задълбочават. Затова подкрепете нашето предложение, защото то е минималното, което можем да направим – да вдигнем максималния осигурителен доход на 3900 лв., защото иначе ще се наложи да го вдигнем съвсем по-рязко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики има ли? Не виждам.
Изказване – госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема министър Сачева! В чл. 9 се правят няколко предложения, а именно определят се размерите на месечния осигурителен доход и всъщност минималните осигурителни прагове по икономически дейности и квалификационни групи – предлага се минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и максималният месечен размер на осигурителния доход.
Уважаеми дами и господа, казвах го по чл. 1, но ще го повторя. От 738 групи – максимални осигурителни доходи по икономически дейности – 563 групи, попадат в обхвата на минималната работна заплата. Средното увеличение по икономически дейности ще бъде около 4,5 до 4,7%. Това предложение е изключително адекватно и то показва визията на държавата по отношение на икономиката, на работещите, защото държавата може да се намеси по отношение на тези икономически прагове. Това Вие го направихте, когато намалихте ДДС на ресторантьорите с 9%, увеличихте осигурителните прагове за хората, които са заети в този бранш. Ние виждаме вече резултата по икономическата дейност, че вече хората, които работят в този бранш, получават по-високи доходи.
Задавам въпроса: защо държавата години наред този механизъм, този инструмент не го използва с аргумента – бойкот от страна на работодателите?
Ако погледнем статистиката, ще видим, че нивата на възнагражденията в България са много, много по-ниски спрямо Люксембург – държавата с най-висока минимална работна заплата –девет пъти по-ниски. Но спрямо средноевропейските сме с четири пъти по-ниски възнаграждения. След като производителността на труда, и това е отчетено в икономическите доклади, е по-ниска около два пъти, защо минималните възнаграждения са четири пъти по-ниски?
Тук не виждам визията на държавата по отношение на работещите, на онези хора, които са гръбнакът на българската икономика, не виждам никакъв инструментариум по отношение на минималната работна заплата. В момента в Европейския съюз се води дебатът за тези нива на минималната работна заплата и от целия дебат виждаме, че тя не трябва да пада по-ниско от 50% от средната. Това, което ни предлагате Вие, е далеч по-ниско и то отговаря на въпроса: каква е грижата на държавата по отношение на работниците?
Искам да кажа и няколко думи по отношение на максималния осигурителен доход, независимо че някои от моите колеги засегнаха темата. Но нека да погледнем как е и в другите страни – в 15 страни от Европейския съюз няма ограничение на максималния осигурителен доход. Това са държави, в които общо взето приносът на всички работещи към осигурителната система е на база на дохода, който получават. В момента около 120 хиляди български работещи получават възнаграждение над 3000 лв., но те не внасят своите осигуровки в осигурителната система.
Защо няколко години вече ние не повишаваме максималния осигурителен доход, а сега го замразяваме, след като Кодексът за социално осигуряване казва, че размерът на тавана на пенсиите, каквито сега сте ги заложили, трябва да бъде 40% от максималния осигурителен доход? Сметнете си всички това, което предлагате по отношение на пенсиите, и това, което в момента се случва с максималния осигурителен доход, отговаря ли на това, което е заложено в Кодекса за социално осигуряване.
Ние предлагаме едно справедливо нарастване на максималния осигурителен доход и поне да може хората да се осигуряват на размери от 3900 лв. и да внасят в осигурителната система.
Искам да спомена нещо важно и свързано със самоосигуряващите се лица. По време на Комисията заместник-министър Русинова спомена, че тази година бюджетът, който предлагате, не засяга доходите на осигурените лица. Ето я целевата група, на която засягате доходите! Това са самоосигуряващите се лица, които от следващата година трябва да внасят по-високи осигуровки, но те не са защитени по никакъв начин с нито една икономическа мярка. Единствената икономическа мярка, която беше предприета от държавата по отношение на самоосигуряващите се лица, беше свързана с кредити. В момента в този бюджет, който ние виждаме тук и след това в големия бюджет ще видим, че самоосигуряващите се, което е една голяма група – около 200 хиляди души се самоосигуряват, не са обхванати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Времето Ви изтече – моля, завършете мисълта си.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Така че засягате осигурените лица, уважаеми дами и господа! Бюджетът Ви е тотално сбъркан!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Красимир Янков и група народни представители.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 57, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
Гласували 134 народни представители: за 53, против 60, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 9.
Гласували 129 народни представители: за 81, против 47, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 10 има предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители:
„Член 10 се изменя по следния начин:
„Чл. 10. Определя се минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване за 2021 г. – 350 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С много резерви и уговорки ще подкрепим увеличаването на минималната пенсия, въпреки че с този размер тя остава далече от прага на бедност – 368 лв. Ще подкрепим и допълнителните 50 лв. – няма как да не подкрепим предложения, които вдигат доходите, макар и малко, защото милион и 276 хиляди български пенсионери живеят под прага на бедност за 2020 г. Не че с това вдигане на минималната пенсия ще станат по-малко бедни и въпреки че ще я доближат, ще си останат обречени на продължаващата бедност.
Разбирам мотивите Ви, колеги от „Обединени патриоти“, но не се прави така, друг трябва да е подходът. В пенсионния модел трябва да има логика, последователност и устойчивост, за да имат доверие в него. Може да се променят много неща, но при всички случаи не трябва да се нарушава основният принцип – пенсиите да се отпускат и изплащат според осигурителния принос, тоест според времето, през което човек се е осигурявал – осигурителен стаж, и според дохода, върху който се е осигурявал – осигурителния доход. Другото е несправедливо, а с предложеното увеличение на минималната пенсия и максималната пенсия с по 20 на сто, на всички останали с 5 на сто нарушавате принципа и установявате несправедливост. Тази несправедливост тотално ще срива доверието от страна на осигуряващите се в пенсионноосигурителната система и ще създава напрежение сред ползвателите.
Ще Ви цитирам една гледна точка от интернет, от социалните мрежи. Цитирам дословно: „Цял живот съм блъскал в България и едвам се пенсионирах, а мои познати ходеха в чужбина и работеха без осигуровки. Сега взимат колкото мен вече. За какво съм се осигурявал?“ За съжаление, така ще си казват все повече хора в България, ако размерът на осигурителното плащане, в случая пенсия за изслужено време и старост, не зависи от размера на осигурителните вноски и тяхната продължителност. Тогава защо въобще е осигурителната система, а не плащаме пенсиите със средства от данъчната система, като социална помощ за възрастните в размер, зависещ не от осигурителния принос, а от благоразположението и настроението на управляващите?
Какво налага увеличаването на минималната пенсия? Разбира се, много неща го налагат, но в случая водещо е предизборното обещание на „Обединени патриоти“, разбира се. В това няма нищо лошо, но защо не държите докрай на обещанието си в цялост, защото наред с увеличаването на минималната пенсия на 300 лв. стоеше обещанието за преизчисляване на всички пенсии?! С така направеното предложение вече всеки втори пенсионер ще получава една и съща пенсия, без да се отчита осигурителният му стаж и внесените от него осигуровки. А другите пенсии – само с пет на сто. Това е безпринципност и хаос. И добре, че се отказахте от намерението да индексирате едни пенсии – по-ниските до прага на бедност, с 10%, а другите – по-високите от прага на бедност, с 5%, защото тогава хаосът щеше да е тотален, а нанесените щети невъобразими.
Ако смятате, че вдигането на минималната пенсия е единствената мярка за справяне с бедността, ще Ви разочаровам – далече сте от истината. Далече сте от нивото на адекватност на пенсиите, защото и след тези Ви действия почти две трети от българските пенсионери ще останат под прага на бедност. Защото пенсиите са основен източник на доходи за лицата в надтрудоспособна възраст. Повтарям, никаква визия в това предложение за определяне на пенсиите според осигурителния принос, а всички под прага на бедност да се допълват до него, но не от фонд „Пенсии“, а от системата за социалното подпомагане.
Не е късно да променим нещата – решението е в преизчисляването на пенсиите, което сме предложили в Преходните и заключителните разпоредби. Подкрепете го, пари има! Само за раздаването по 50 лв. на калпак ще се похарчат 1 милиард 300 милиона. Защо не повишим ефекта от този сериозен разход и да подкрепим пенсионерите според осигурителния принос чрез преизчисляване на пенсиите?
Нашето предложение е налице, то е в Преходните и заключителните разпоредби. Очаквам поне от „Обединени патриоти“ да бъде подкрепено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли реплики?
Има ли други изказвания?
Изказване? Имате думата, господин Сиди.
АЛЕКСАНЪДР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Да, наистина днес изпълняваме предизборно обещание на „Обединени патриоти“ и в това няма нищо лошо.
Аз продължавам да не разбирам лицемерието на Българската социалистическа партия. Три години подред Вие излизате на тази трибуна и предлагате в бюджета 300 лв. минимална пенсия?! Сега излизате и казвате: ама това, което правите, не е хубаво!
Кога точно да Ви вярваме? Ние, разбира се, не Ви вярваме. Разбира се, не Ви вярват и българските граждани – доказаха го през 2017 г., ще го докажат и в 2021 г. по простата причина, че това лицемерие трябва да има някакви граници. Когато говорим за онази най-уязвима група от българските граждани, а именно пенсионерите, всяко увеличение е в плюс.
Така че, уважаеми колеги отляво, спрете с това лицемерие! Дайте да подкрепим това предложение и да продължим напред, за да може в крайна сметка за бъде добре за всички български граждани пенсионери – най-уязвимата българска група. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Сиди.
Реплика – господин Адемов.
Втора реплика – господин Гьоков, и трета реплика – господин Ангелов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сиди, Вие твърдите, че изпълнявате предизборното си обещание. Да, това е така! Само че, може ли да ми кажете къде във Вашето предизборно обещание пише, че осъвременяването на минималната пенсия ще бъде от 1 януари? Някъде да е написано това?
Първо, знаете ли колко струва на бюджета на държавното обществено осигуряване мярката от 250 на 300 лв.? Точно 398 милиона за следващата година. Така че, малко по-скромно с Вашите похвали, защото това, което правите за хората на минимален размер, е за сметка на всички останали. Нещо повече, за сметка и на данъците, защото дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година е 6 милиарда и 205 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Адемов.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Сиди, аз не можах да разбера Вие къде чухте да кажа, че увеличаването на минималната пенсия е лошо? То не че слуша някой в тази зала и, доколкото разбрах, единственото изказване от управляващите по бюджета беше едно процедурно предложение за удължаване на времето. Но малко слушайте какво Ви се говори, когато правите реплика, не за друго, то другото е ясно, че няма да го разберете. Въпросът е, когато правите реплика, да слушате какво Ви се говори. Никой от тази трибуна, никой дори не мисли по този начин – че е лошо да се увеличава минималната пенсия.
Само че аз Ви казах: не се прави така, както Вие го правите! Прави се по друг начин – пенсията пак...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Възражението, репликата!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Преизчисляването на пенсиите пак ще доведе до минимална пенсия 300 лв. Направете го така, сметнете го с преизчисляването на пенсиите минималната пенсия да стане 300 лв. Направете го, както е предложението на ДПС и нашето предложение – чрез тежестта на осигурителната година минималната пенсия да стане 300 лв. Защо го правите изкуствено, а всички други ги оставяте във въздуха? Просто слушайте какво Ви се говори и не обвинявайте хората, само за да си мислите, че получавате някакви бонуси за Вас, като обвинявате другите. Хората гледат и наблюдават кой какво прави, и ще го оценят накрая на изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател! Господин Сиди, мисля, че не обяснихте правилно на „БСП за България“, че те близо четири години критикуват „Обединени патриоти“, че не сме си изпълнили един от основните ангажименти в предизборната програма. Това беше три години и нещо всеки божи ден – то Гьоков, то Корнелия Нинова, всеки се упражняваше върху „Обединени патриоти“, че не сме изпълнили ангажимента. Ние го изпълняваме и той е справедлив, господин Сиди. Това трябва да обясните. Защото тези хора, които са с минималните пенсии, са с минимални пенсии не защото нямат трудов стаж, колкото е по закон, и годините за пенсиониране, а защото в техен ущърб е това, че те са работили преди 1999 г., голяма част от годините им, или са работили в началото на демокрацията, когато българската държава, за съжаление, не защитаваше работниците и фирмите ги осигуряваха на по-ниски доходи, и нямаше как някой да се оплаче, защото нямаше как да започне друга работа. И тези хора не са виновни, че българската държава не ги е защитила.
А много е интересно, господин Сиди, да обясните защо БСП защитава модела „Костов“ за пенсиониране, защото той беше несправедлив и ощети именно тези хора, които вярваха на БСП, а и на ДПС включително. Обяснете също и на електората на ДПС, голяма част от които получават минимални пенсии, колко е лошо според народните представители на ДПС да им се увеличи минималната пенсия. Нека го разберат всички привърженици на ДПС, господин Сиди. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Дуплика – господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
В дупликата си ще бъда изключително кратък.
Да, така е, господин Ангелов. За съжаление, българските граждани обаче помнят много добре и времето, когато БСП управляваше и пенсията беше около един долар. Твърдо вярвам, че българските граждани не забравят чак толкова бързо. Българските граждани помнят много добре – всяка година от тази трибуна Вие от БСП излизахте и обяснявахте как: „Ето, сега Патриотите къде сте, да подкрепите нашето предложение от 300 лв.?“ Всяка година го правехте. Всяка година!
Така че това, което казахте, господин Ангелов, е абсолютно вярно, и аз съм абсолютно съгласен, че българските граждани ще оценят това, което сме направили. Да, изпълнили сме своето предизборно обещание, да, за ужас на БСП, които не успяха три години и половина с атаките срещу нас. Но в крайна сметка, пак казвам, българските граждани са достатъчно мъдри, за да разберат кой точно направи така, щото минималната пенсия да бъде 300 лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания?
Госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този скеч, който разигравате с една цел – да покажете загриженост към българските пенсионери, струва много на българските граждани и той има много висока цена. Този политически тарикатлък, който проявявате днес в пленарната зала, струва милиони. Струва милиони, които вземате, и най-вече абсолютно несправедливо от осигурителните вноски, които са полагали други български граждани. Вие зачеркнахте с това Ваше решение и по начина, по който го предлагате, квалифициран труд на учители, на инженери, на всички онези, които са допринасяли за съграждането на тази държава, с Вашия тарикатлък по този начин. Той струва 390 милиона, както казаха преди малко, и ние казахме, че ще го подкрепим. Ние не сме против увеличаването на пенсиите, но то да бъде логично, законно и най-вече справедливо – според приноса, който всеки един гражданин е внасял в осигурителната система. Днес Вие на цената на милиони левове, на цената на това да прекършите, да опорочите и да изкривите един модел, който всички предложиха и приеха с консенсус, сте готови да приемете това Ваше предложение и да обвините всички останали в несъгласие с Вашата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Лечева.
Реплики? Няма.
Изказване – господин Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Тази дискусия ми се струва, че трябва да я водим малко по-спокойно, защото едва ли има някой в тази зала, който да е против този размер, който по Закона, по Кодекса за социално осигуряване е политическо решение – всяка година се приема с бюджета на държавното обществено осигуряване. От тази гледна точка това е политическо решение, то струва 478 милиона за следващата година. Това е половин милиард, част от дефицита на държавното обществено осигуряване. Половин милиард, който е на базата на дългово финансиране. Внуците на сегашните пенсионери, които ще получават 300 лв., ще плащат този размер някога. (Реплика.) Няма никакъв проблем според Вас, добре.
Аз искам да кажа нещо друго обаче. Проблемът е в това, че даваме лош сигнал към тези, които са в началото на осигурителния си път в момента. Всички тези младежи и девойки, които стартират осигурителния си път, няма да имат мотивацията да се осигуряват върху реалните доходи. Защо? Защото идва едно правителство и казва: ние определяме минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, както преди малко беше казано тук, на еди-колко си лева. Когато става въпрос за такъв подход, трябва веднага да си дадем сметка за основния принцип в осигуряването. А основният принцип в осигуряването е осигурителният принос да определя размера на пенсията, а всички тези, които са повече от половината пенсионери в България в момента – 1 милион и 12 хиляди, ако не бъркам числото, пенсионери ще получават вече минимален размер на пенсията. Половината пенсионери в България ще получават минимален размер на пенсията.
На следващо място, тези, които получават минималния размер на пенсията, нямат осигурителен принос. Близо две трети от тези хора, ако им изчислиш реалния размер на пенсията, излиза сметката по следния начин: до месец юли, когато започва осъвременяването на всички пенсии с 5%, всеки месец по 90 милиона трябва да додава бюджетът, за да може да се получава този размер на пенсията. Ето това е проблемът. Аз не казвам, че това са много пари за пенсионерите, но пенсионният доход е заместващ доход – това е определението за пенсия. Определението за пенсия е доход, заместващ доходите от труд. Това е математически модел, а не моделът на Иван Костов. Това е математически модел. Оттам нататък в Конституцията държавата е установила други модели на подпомагане. Социално подпомагане има, нали така?
Вие бяхте внесли един законопроект, какво стана с него бе, колеги? Мина в Комисията, не го пуснаха тук в пленарната зала да го разглеждаме. Той решаваше част от тези проблеми. Но понеже цената е много висока и Вие си траете, пасувате, този проект залежава някъде в кулоарите ли, къде не знам. Така че трябва да сме наясно с принципната постановка. Илюзия е, популизъм е да се говори, че сме против 300 лв. пенсии, но трябва да кажем истината за тези пенсии. Тази истина я плащат българските данъкоплатци. Тази истина се казва „допълнително половин милиард“.
Още нещо. Колеги, към този член има и друго предложение – на парламентарната група на ВОЛЯ. Виждам, че те не искат да го защитят. Знаете ли защо не искат да го защитят? 350 лв. предлагат те. Защото 620 млн. лв. допълнително струва през цялата година минималният размер на пенсиите да бъде 350 лв.
Ние сме народни представители, ние решаваме как да се разходва бюджетът на държавното обществено осигуряване, как да се използват в случая и парите на българските данъкоплатци, защото те са 6 млрд. 205 млн. лв., които влизат тук в този бюджет. И затова трябва да разгледаме този параграф от всички гледни точки, а не само от гледната точка популизъм, от гледната точка избори 2021 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители.
Гласували 144 народни представители: за 53, против 49, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гласували 145 народни представители: за 141, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 11 има предложение на народния представител Красимир Янков и група народни представители:
„В чл. 11 се прави следната промяна:
„Чл. 11. Определя се дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2021 г. – 12,00 лв., и дневен максимален размер на обезщетението за безработица за 2021 г. – 108,00 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители:
„В чл. 11 числото „12,00“ се заменя със „17,50“, а числото „74,29“ се заменя със „102,85“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Всяка година водим този дебат. Ние предлагаме увеличаване на обезщетението за безработица в съответствие с нарастването на осигурителните доходи, а Вие замразявате това осигурително плащане. То е едно от основните осигурителни плащания и като цяло обезщетенията за безработица са съществен елемент от всички европейски социални системи. Работниците и служителите се осигуряват срещу риска да загубят работата си и това трябва да осигури защита за тях и техните семейства, като подпомагат доходите им, когато си загубят работата и докато търсят нова.
Обезщетенията при безработица трябва да дадат спокойствие и възможност на останалите без работа да отделят повече време за намирането на ново работно място, което да съответства на образованието и квалификацията им, на техните умения и очаквания, а при възможност – да им даде време и възможност да се преквалифицират. Така обезщетенията за безработица спомагат за облекчаване на проблема с липсата на квалифицирана работна ръка и за увеличаване на растежа.
Сред „Обединени патриоти“ е много модерно да сте против помощите и да обяснявате, че липсата на пари за социална политика се дължи на раздаване с лека ръка на помощите. Затова обяснявам: това не е помощ, това е обезщетение, а предназначението на едно обезщетение е, след като човек е осигуряван на определен доход от труд, когато настъпи осигурителното събитие, в случая безработица, обезщетението да замести този доход от труд по адекватен начин.
Сега Ви питам: тези нива на обезщетенията за безработица, които се установяват с бюджета за 2021 г. адекватни ли са и заместват ли дохода от труда? Смятайте – 12 лв. минимален дневен размер, което прави 240 лв. месечно, в никакъв случай не може да бъде определен като адекватен или като адекватно заместващ доходите от труд.
И още малко сметки, за да станат по-ясни нещата, за които говоря. Минимален среднодневен размер на обезщетението за безработица за 2021 г. ще е 12 лв. дневно или 240 лв. на месец. Това са цели 36 – 37% от минималната работна заплата за 2021 г. Миналата година поне беше 39 – 40%. Само заради сравненията, които много обичате да правите, ще се върна на далечната 2008 г. –при лошата Тройна коалиция, за да Ви кажа, че тогава минималното обезщетение е било 63% от минималната работна заплата, а сега, след десетина години при ГЕРБ и при „Обединени патриоти“ – 36% от минималната работна заплата. И всичко това в рецесия на икономиката и криза в условията на освобождаване на работна ръка, когато правителството тръби и се хвали, че подпомага хората в криза.
Ще продължа сравненията още малко. Това обезщетение е едва 65,2% от линията на бедност за 2020 г., тоест дори не я доближава. Страната ни има ангажимент до 2020 г. да бъде намален броят на хората, живеещи в риск от бедност, затова е недопустимо осигурителната система да генерира бедност, а този замразен размер на обезщетението прави именно това. То, не че с другите обезщетения и пенсии осигурителната система не генерира бедност и не разтваря ножицата на неравенствата.
Ще повторя: такъв подход – замразяване на обезщетението за безработица, е недопустим и справедливостта изисква, и затова нашето алтернативно предложение е такова, след като законодателно сме определили горната граница на обезщетението на 60% от средноосигурителния доход на лицето, да определим и долната граница от 60% от минималната работна заплата, минималният осигурителен доход или каквото искате друго да го наречем, тоест на 17,50 лв. дневно. Иначе се обезсмисля мотивацията и необходимостта от осигуряване при такива ниски обезщетения, които са под линията на бедност.
Излишно е да Ви казвам, че с подкрепата на това предложение ще дадете глътка въздух на тези хора, които остават без работа заради кризата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Преди да дам думата за реплики, искам да помоля всички народни представители да си поставят маските, и то върху носа, иначе е безсмислено.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема министър Сачева! Предложението, което разглеждаме в момента, е свързано с минималния и максималния размер на обезщетението за безработица, като нивата на минималното обезщетение за безработица се запазват, те се замразяват на 12 лв., а максималното обезщетение за безработица също е замразено, и то не само тази година, а и през миналите години.
Уважаеми дами и господа, искам да Ви напомня на всички Вас в залата, че в момента се намираме в една изключително сериозна ситуация, свързана с увеличаването на безработните лица. Искам да кажа – недоумявам от това, което, първо, е заложено по отношение на пера, разход, фонд „Безработица“. Ако погледнем разходите за фонд „Безработица“, ще видим, че заложената сума за обезщетение за безработица за 2021 г. е около 711 млн. лв., които средства са разчетени да покрият около 103 хиляди безработни лица при среднодневно обезщетение 19 лв. Аз не знам кой е правил този разчет, но в момента ние се намираме в ситуация, в която броят на безработните отново ще бъде увеличен.
Сега ще отида конкретно по темата, свързана с обезщетението за безработица, и ще кажа, че минималният размер на обезщетението за безработица действително го получават лица, на които им са прекратени трудовите правоотношения по взаимно съгласие. Това е една от основните хипотези. Много голям процент в момента, в текущата ситуация, са хора, които вече са се възползвали от правото да ползват обезщетение за безработица и поради закриването на предприятията, поради прекратяването на договорите, защото съответно работодателите не могат да поемат тежестта на тези работници и мярката 60/40 по никакъв начин не може да окаже въздействие върху тях, също им биват прекратени правоотношенията. И те също ще имат право на това минимално обезщетение за безработица. Защо 12 лв., защо 250 лв. на месец, след като всички ние знаем, че зад този риск се осигуряваме в рамките на 18 календарни и 12 последователни месеца? Преди години този размер на минималното обезщетение възлизаше на около 60%. Ако обърнем 60-те процента към минималната работна заплата, каквато се предлага в момента, поне минимумът на това обезщетение би трябвало да бъде 18 лв. Аз недоумявам защо в тази ситуация Вие поддържате идеята минималното обезщетение за безработица да бъде равно на 12 лв. и всички тези хора, които отиват в бюрата по труда, в крайна сметка да получават сума, далеч от прага на бедността.
Затова и нашето предложение е адекватно и то е съобразено с ръста на минималната работна заплата, и 60% от нея. По този начин ние предлагаме и увеличение на максималното обезщетение за безработица, защото високодоходните групи, в крайна сметка се осигуряват върху много по-високи доходи, а има таван на това максимално обезщетение, с идеята по никакъв начин да не стимулираме безработицата.
Няма как – в тази здравна криза, безработицата неминуемо ще се увеличи и аз не виждам как – Вие си спомняте, че първата актуализация на бюджета на държавното обществено осигуряване беше свързана с фонд „Безработица“… Защо в момента първо занижаваме разходната част по отношение на фонд „Безработица“, ако прогнозираме, че ще има много по-висок ръст на безработицата и защо не защитим всички тези безработни лица с едни адекватни размери на среднодневното обезщетение за безработица?
Аз смятам, че адекватното предложение е нашето. Преразгледайте Вашата позиция и го подкрепете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Слушайки двамата преждеговоривши, отново виждаме как БСП заблуждава цялата българска общественост за това какво е обезщетението, когато хората отидат на борсата.
Една част от народните представители са били работодатели и им е известно, че когато даден бизнес закъса, няма възможност да плаща заплати, съкращава част или целия персонал и тези хора, които са съкратени, получават 60% от брутното си възнаграждение като обезщетение месечно.
Защо заблуждавате и лъжете хората – един вид, че който е пострадал от кризата в днешно време, реално той ще взема 12 лв. на ден. Ами не е така! Ако някой е вземал 1000 лв. брутна заплата, значи ще взема 600 лв. обезщетение месечно. Ако е вземал 2000 лв., ще взема 1200 лв. Защо заблуждавате хората, че щели да вземат 240 лв.?
Работещите на временен договор, ако са напуснали доброволно дадена фирма и са подписали, че напускат работа по взаимно съгласие с работодателя, то си е за тяхна сметка, и ще получават по-ниско обезщетение – това е факт. Въпреки това, въпреки че има криза, въпреки че догодина приходите ще са по-малки, най-вероятно в следващия бюджет отколкото са били в предходните години, въпреки това управляващото мнозинство вдига обезщетението от 9 на 12 лв., въпреки това!
Не заблуждавайте хората. Огромната част от хората, които наистина ще пострадат от кризата, ще бъдат съкратени и ще получават 60% от брутната си заплата. Не мога да разбера защо непрекъснато заблуждавате и лъжете хората?! (Единични ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Реплики?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
Моля, колеги, поставете си маските, не ме принуждавайте да Ви разобличавам пред Вашите избиратели.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Ангелов, аз го казах, обаче Вие явно не можете да разберете какво говорим от трибуната. Има голям процент от хората, които са се възползвали от това обезщетение в рамките на предходните три години и в момента, независимо че са се осигурявали на реалните си доходи, тяхното обезщетение за безработица ще бъде минималното.
Другото – 568 позиции по икономически дейности – в момента хората получават минимални размери на минимална заплата. Сметнете ги 60% от минималната работна заплата. На тези хора доходите им са завидно ниски. Милион и 500 хиляди български граждани получават възнаграждения, близки до минималната заплата. Като отидат на бюрата по труда, колко ще получават, уважаеми господин Ангелов?
Когато от трибуната аз обосновавам нашето предложение, имам предвид всички фактори. Аз споменах факторите, свързани с прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие. Това не е единствената хипотеза за получаване на минимално обезщетение за безработица. Когато Вие говорите, използвате явно заучени неща, които не съответстват на законодателството такова, каквото е регламентирано.
Надявам се в репликата си просто да се извините на нашата парламентарна група, защото нашето предложение е адекватното – 60% от получаваното, ако е минималното, 60% са 17 лв., а не 12 лв. и не се увеличава – 12 лв. са в момента, 12 лв. ще са следващата година. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Други реплики?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Ангелов, една много кратка реплика. С това, което казахте, Вие демонстрирате едно непознаване на Кодекса за социалното осигуряване, което не е укоримо, защото не е длъжен всеки да знае Кодекса за социалното осигуряване. Там, ако си направите труда да отворите, ще видите, че много групи хора, които се осигуряват и после придобиват право на обезщетение, не получават 60% от възнаграждението, върху което са се осигурявали, а получават минималното обезщетение.
Също така си направете труда да погледнете колко човека от всички регистрирани в НОИ за получаване на обезщетение, получават минималното обезщетение. Това е едната страна. Другата страна, на която искам да Ви обърна внимание, е, че в момент като този, когато е криза и трябва да подпомагаме тези хора, които са останали без работа, и се чудим как да ги подпомогнем… Ние се чудим де, Вие не се чудите как да ги подпомогнете, защото не искате да ги подпомагате… (Реплики от ОП: „Еее!“)
Ето сега Ви предлагам един елегантен начин да ги подпомагаме тези хора. Когато останат без работа, да могат да получават едно адекватно обезщетение, а те ще остават все повече хора без работа и ще им се налага да се възползват от минималното обезщетение по Кодекса за социално осигуряване. Помислете ги тези работи и не се хвърляйте тук да обвинявате БСП, че правело… БСП предлага последователни решения, които са в полза на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Господин Ангелов, заповядайте за дуплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, уважаеми репликиращи! Аз наблегнах на това, че заблуждавате хората във Вашите изказвания, защото го правите. Вие показвате само една част от нещата, която Ви е изгодно да покажете – колко е лошо, а не казвате как стои ситуацията.
Аз показах другата част на нещата, и това е важно. Когато имате някакви данни – кой получава минималното, кой не, излезте и кажете: толкова получават това, толкова – това, толкова – това, а не Вие излизате и само лошото – кое е най-малко, кое е най-малко! Ами кажете цялата ситуация. Изкажете се нормално, бъдете обективни. Защото ние Вашите предложения и Вашите действия сме ги виждали – виждали сме 3 долара пенсия, 15 долара заплата и 20 евроцента обезщетение, дневно обезщетение на ден за безработен – 20 цента! (Оживление и смях в ОП и ГЕРБ.) Виждали сме ги, виждали сме ги! (Шум и реплики в „БСП за България“.)
Така че няма нужда на нас да ни обяснявате колко разбираме или не разбираме. Ние може да разбираме, но въпросът е, че нещата, които правим, са в полза на хората и се случват. А Вие само приказвате и нищо не сте направили за хората до момента, когато сте управлявали държавата. Напротив, само назад, назад и назад! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Сега, господин Гьоков, изказване взехте.
Процедура по начина на водене – заповядайте. Аз дойдох преди пет минути тук!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, процедурата ми към Вас е по начина на водене, защото одеве, когато излязох на трибуната, Вие ме предупредихте – може би колегите не чуха…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да говорите по същество.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …да говоря по текстовете, които се обсъждат в момента.
В момента обаче господин Ангелов говори тук за някакви пенсии, за долари, за не знам си какво (смях, шум и реплики от ГЕРБ), а въобще не му направихте забележка, че не е по темата и въобще не става въпрос за нищо от текстовете на Законопроекта за бюджета на ДОО за 2021 г. Това ми е репликата и тя е в името на справедливостта, а не за друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гьоков, дупликата беше в духа на репликите. Аз също не приемам…
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Въобще не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Напротив, и мога да Ви припомня, че човекът, който отправи упрек към друга политическа сила в тази точка, откакто аз съм тук, бяхте Вие. И Вие по този начин предизвикахте ответна реакция. Аз апелирам при разглеждането на останалата част от Законопроекта да се въздържате от критики към определена политическа сила, тъй като времето за това мина още при първото четене, когато се гледаше философията.
Ако имате някакво политическо изказване, имате правото да се възползвате, да вземете думата от името на парламентарна група за изказване извън обсъждания дневен ред. (Силен шум от ГЕРБ и реплики: „Не може! Не може!“)
Но пак се обръщам с молба към всички народни представители – и отляво, и отдясно, продължавайки да разглеждаме Закона, да се обсъжда текст по текст и да се взема отношение по съответните предложения на парламентарната група или на отделните народни представители. Благодаря. (Реплики от „БСП за България“.)
Господин Ченчев, не са минали 2 минути – имам право на 2 минути за отношение по процедурата.
Продължаваме нататък.
Имаме ли други изказвания по чл. 11? Нямаме.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 11 на народния представител Красимир Янков и група народни представители.
Гласували 99 народни представители: за 15, против 46, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков и група народни представители за текста, който те предлагат по чл. 11
Гласували 149 народни представители: за 67, против 53, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 11 по вносител.
Гласували 147 народни представители: за 91, против 52, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Продължете по Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 12 има предложение на народния представител Хасан Ахмед Адемов:
„В чл. 12 числото 380 лв. се заменя с числото 420 лв.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Христов Янков и група народни представители:
„В чл. 12 се прави следната промяна:
„Чл. 12. Определя се размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване за 2021 г. – 650 лв.“
Комисията не подкрепя предложението
Предложение на народния представител Георги Гьоков:
„В чл. 12 числото „380“ се заменя с „650“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители:
„Член 12 се изменя по следния начин:
„Чл. 12. Определя се размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване да бъде в размер на минималната работна заплата за 2021 г.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дотук.
Изказвания по чл. 12?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър Сачева! В чл. 12 ние правим предложение обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да бъде обвързано с минималната работна заплата или в рамките на 650 лв.
Уважаеми дами и господа народни представители, обръщам се към Вас като майка, като български родител с надеждата, че по тази тема ще има консенсус. Защото става въпрос за отглеждане на дете в добра среда. Става въпрос за майчинство, става въпрос за българските родители.
Искам да кажа, че става въпрос само и единствено за осигурени майки. За да получаваш такова обезщетение, трябва да имаш осигурителен принос към системата, след което това, което си получавал 24 месеца назад, по това се изчислява и обезщетението, което ще имаш и дали изобщо ще имаш за първата година, съответно за втората за пореден път се замразява.
Искам да припомня, че от 2014 г. насам то е с такива унизителни размери. От 2014 г. до 2018 г. е 340 лв., а едва през 2018 г. се увеличава на 380 лв. Но сами разбирате как се гледа едно дете с 380 лв., точно в тази възраст, в която е най-нужно то да получи храна, да получи дрешки, да има достоен живот това семейство.
Много пъти сме коментирали тази тема. Аз не искам да навлизам в подробности. Смятам, че и Вие разбирате, че тази сума е изключително мизерна за българските семейства. Но все пак да напомня, защото говорим за осигурителен принос. За общо заболяване и майчинство се осигуряват както мъжът, така и жената в едно семейство и при настъпване на раждането, и след това години наред.
В Програмата на управляващите е записано, че основна цел е справянето с демографските проблеми! Как го показвате, така ли?! Така че години наред това обезщетение остава на такива ниски нива!
Уважаеми управляващи, започнах спокойно, без критика. Няма нужда – и да Ви критикуваме, Вие няма да ни разберете, защото, видиш ли, това предложение идва от БСП. Но по някои теми трябва да спрем с дребното заяждане и с популизма, защото много пъти тук е ставало въпрос за подкрепата за българските семейства. Но, пак казвам, това не е подкрепа – това са осигурителни права, които трябва да бъдат достойни и да защитим българските семейства.
Призовавам Ви да приемете нашето предложение и да гласувате за, без за това да се чувствате задължени да гласувате, просто защото някой Ви е казал и подвикнал за или против. Гласувайте с разум, гласувайте със съвест, защото почти всички в тази зала сте родители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Реплики? Не виждам желаещи.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! И този спор водим от много дълго време. Десетки варианти сме предлагали през годините и сме срещали категоричния отпор в лицето на мнозинството сякаш става въпрос не за българските майки, отглеждащи български деца, а за някакви извънземни, с които нямаме нищо общо като народни представители.
Раждането на дете в едно младо семейство е радостно събитие, но то колкото и радостно, е сложно събитие, защото променя из основи личния и най-вече професионалния живот на тези млади хора. Добре, че в България са управлявали след 10 ноември леви правителства и леви мнозинства, за да може българите да се радват днес на едни добри социални завоевания, едно от които е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По текста, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …правото на българските жени и майки да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По текста на Закона!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …ползват едно от най-продължителните майчинства. За съжаление, в годините няма изграден механизъм и обективен критерий за определяне на размера на това парично обезщетение, но това не бива да е оправдание и основание да се замразява това обезщетение на недопустимо ниски нива. Неадекватните размери и заместване на това обезщетение са едни от най-дразнещите обществото действия по време на бюджетната процедура.
Обществото изразява загриженост за демографията, за ниската раждаемост, за застаряващото население, но само на приказки и с декларации. Ограничавате се да отбелязвате, че майчинството в България е едно от най-продължителното, но пропускате факта, че обезщетенията са едни от най-ниските, а детските заведения са недостъпни, за да се осигури грижа за майките и децата и няма изграден друг механизъм, който да подпомага майката да се върне на работа, спокойна за детето си.
И така, през следващата 2021 г. се очертава да не отстъпите от политиката си спрямо майките, които ще отглеждат децата си между първата и втората година, защото обезщетението остава отново колкото беше и през тази година – 380 лв. Нищо, че има ръст на заплати, на осигуровки в абсолютна стойност, нищо, че има инфлация и това е въпреки увеличаването на минималната работна заплата с 9,8% за 2019 г., с 8,9% за 2020 г., с 6,57% за 2021 г. Това е цинизъм, защото разходите в бюджета за обезщетение за отглеждане на дете след първата година намаляват заради демографската криза, заради значително по-малкия брой деца, които се раждат, а размерът на обезщетението се замразява на 380 лв.
Обезщетението, което се установява с бюджета за ДОО за 2021 г. – 380 лв., е опасно близо до линията на бедност. Сега ако пак направим сметки – миналата година беше с 32 лв., тоест 9,2% над линията на бедност, тази година вече е само 12 лв. над линията на бедност, а това са цели 3,3% над нея.
Задайте си въпроса преди да гласувате: не вкарваме ли тези млади хора в бедност? Или мнозинството подценява ролята на това обезщетение в битката с бедността, която уж същото това мнозинство води.
Парламентарната група на „БСП за България“ е последователна – когато управлява, това обезщетение за отглеждане на малко дете от една до две години е равно на минималната работна заплата. Когато е в опозиция, предлага на управляващите да се обвърже с минималната работна заплата и да е равно на нея. Точно това предлагаме и сега – замразяването и безсрамно ниското ниво на обезщетение за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст да се увеличи от 380 лв. на 650 лв., колкото е предложената от Вас минимална работна заплата. Увеличение с еди-колко си лева на месец и това прави някъде около 4000 лв. годишно за всяка българска майка, която отглежда детето си сама през втората година. Пари има – обяснихме откъде ще дойдат. Българските майка заслужават това и ние очакваме подкрепа за нашето предложение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания има ли?
Заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Четвърта година подред ние Ви предлагаме майчинството да бъде равно през втората година на сумата, която получават българите, които работят на минимална работна заплата. Трудът на една майка между първата и втората година е достоен поне за минимална работна заплата.
Знаете ли колко получава в момента? Триста и осемдесет лева! Знаете ли това колко се пада на ден? Дванадесет лева и шестдесет стотинки! Опитайте се Вие да живеете с 12,60 лв., попитайте една майка как си отглежда детето в момента. Сетете се, че от петък затварят детските ясли до месец март, какво правим, къде отиват тези деца – на година и половина… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Може да не викате, може да дойдете на тази трибуна и да кажете Вашите аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина в залата!
КРИСТИНА СИДОРОВА: Защо за поредна година обричате майките на бедност? Елате и го кажете, а не викайте от място. Най-лесно е да викаме от място. Елате и си защитете аргументите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Защото днес Вие не защитихте нито едно число, което предлагате, днес Вие само подвиквахте от място. Това определено не е политика. Това не е и политика с грижа за хората на България, каквато твърдите, че провеждате. Това е убийство на българския народ. С колко намаляваме на година – 130 хиляди!? Демографска криза, изчезваме, а Вие не искате да подпомогнете майките, не искате да подпомогнете тези, които дават живота в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По текста, ако обичате! По предложението Ви!
КРИСТИНА СИДОРОВА: По текста. 650 лв. гарантира поне минимален стандарт на живот, защото 9406 деца в София са получили съобщение: „Тази година Вашето дете не е класирано в детска градина в София.“ Какво правят тези деца? Детските ясли къде са Ви? Обещахте фондове – 70 милиона, за нови детски градини! Колко детски градини има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отклонявате се от…
КРИСТИНА СИДОРОВА: Как се отклонявам, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: …предложението Ви, госпожо Сидорова, отклонявате се. Имате конкретен текст и конкретно предложение.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Конкретният текст е 650 лв. за българските майки, които отглеждат децата си между първата и втората година. Подкрепете го, защото българската майка заслужава повече. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики? Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване чл. 12.
Първото предложение, неприето от Комисията, е на Хасан Адемов и група народни представители.
Гласували 120 народни представители: за 44, против 30, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Пак напомням: уважаеми народни представители, поставете си маските! Има хора в залата без маски.
Следващото предложение, което подлагам на гласуване, е на народния представител Красимир Янков и група народни представители.
Гласували 88 народни представители: за 22, против 22, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следващото предложение – на народния представител Георги Гьоков и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 141 народни представители: за 64, против 41, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Христова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 149 народни представители: за 66, против 45, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 12, подкрепен от Комисията.
Гласували 147 народни представители: за 83, против 54, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах против запазването размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст, защото запазването на това обезщетение досега беше изтъквано от мнозинството като стимул младата майка или младият баща, този който получава обезщетението, да избърза и да отиде на пазара на труда, да започне да работи.
Сегашната обстановка Ви задължаваше да преосмислите тази своя позиция, защото обезщетението за отглеждане на дете до две години можеше да се яви един сериозен аргумент по времето на криза тези хора да бъдат запазени в семейството, тези хора да могат да отгледат детето до двегодишна възраст и да могат след това да дадат на това дете по-нататъшно бъдеще. Ако сте се страхували от това, че тази привилегия после не може да се отнеме като мине кризата, много грешите. Това не е привилегия, това е обезщетение на труда, който те са дали досега в обществото. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Недялков.
Продължаваме по Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания за чл. 13 – 17? Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване членове 13 – 17 по вносител.
Гласували 134 народни представители: за 89, против 49, въздържали се 2.
Членове 13 – 17 включително по вносител са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Министерският съвет може да одобрява допълнителни трансфери по бюджета на Националния осигурителен институт за 2021 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси за допълнителни разходи за персонал за дейности, свързани с ограничаване на разпространението и преодоляване на последиците от COVID-19.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
По § 6 има предложение на народния представител Дора Стоянова Христова и група народни представители:
„Алинея 1 на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя по следния начин:
(1) Към пенсията или сбора от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер, за всеки от месеците през 2021 г. се изплаща допълнителна сума в размер на 100 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря. Дотук.
Откривам разискванията по наименованието на Раздела „Преходни и заключителни разпоредби“, както и по параграфи от 1 до 6.
Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване: наименованието на Раздела; текста на § 1 до § 5 включително по вносител; и текста на § 2 по редакция на Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 89, против 41, въздържали се няма.
Наименованието на Раздела „Преходни и заключителни разпоредби“, както и параграфи от 1 до 5 са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Христова и група народни представители за § 6, като предложението не е прието от Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 40, против 53, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител.
Гласували 126 народни представители: за 91, против 35, въздържали се няма.
Приет е § 6.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. (1) За 2021 г. не се прилага ограничението по § 6, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
(2) За 2021 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях се определя в размер на 1440 лв.
(3) За 2021 г. добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване се изчислява от ограничения по ал. 2 размер.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по § 7.
Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на § 7 по редакция на Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 89, против 38, въздържали се 2.
Приет е § 7.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По § 8 има предложение на народния представител Хасан Адемов:
„В § 8 се създава нова т. 20: в чл. 70, ал. 1 числото „1,2“ се заменя с „1,3“.
В Преходни и заключителни разпоредби на КСО в чл. 22 се създава нова алинея 3:
„Ал. 3. Осъвременяването на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2020 г., се извършва от 01.01.2021 г. с процент, определен по чл. 100.
Ал. 3 става ал. 4.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Виолета Желева и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби, § 8, се създава т. 9а:
„9а. В чл. 89а, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В изречение първо след думата „годишният“ се добавя „им“, а думите „на член на семейството“ се заличават.
2. В изречение второ думите „на член на семейството“ се заличават.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Янков и група народни представители:
В § 8 от Преходни и заключителни разпоредби, в Кодекса за социално осигуряване, в т. 2, в чл. 40, ал. 5: „думата „три“ да се замени с „едно“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Гьоков и група народни представители:
„Преходни и заключителни разпоредби, § 8, т. 17 след буква „б“ се създава нова буква:
„б. … създава се § 7е:
„§ 7е. (1) Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2016 г., се преизчисляват от 1 юли 2021 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2016 г., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79.
(2) Преизчисляването на пенсиите по ал. 1 се извършва ако това е по-благоприятно за лицето.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Гьоков:
„В Преходни и заключителни разпоредби, § 8, т. 6 се правят следните изменения и допълнения:
„1. създава се нова буква „а“:
„а) в ал. 1 числото „1,2“ се заменя с „1,3“.“
2. сегашните букви „а“ и „б“ стават съответно „б“ и „в“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Надя Клисурска-Жекова и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби в § 8 т. 7 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители:
„В § 8, изменящ Кодекса за социално осигуряване, се правят следните изменения и допълнения:
„1. в т. 2, изменяща чл. 40, се създава буква „б“ със следното съдържание:
„б) ал. 5 се отменя.“
2. създава се нова точка 13а със следното съдържание:
13а. „В член 100, ал. 1 думите „от 1 юли“ се заменят с „от 1 януари“.
3. § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се изменя, както следва:
„§ 6. Считано от 01.01.2021 г. отпада максималният размер на пенсиите.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 33:
а) в ал. 5 се създава т. 19:
„19. води регистър на изплатените гарантирани вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.“;
б) алинея 6 се изменя така:
„(6) Данните и документите, необходими за осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, се предоставят безплатно от съответните държавни и общински органи, включително от ЕСГРАОН, от Националния статистически институт, от Националния архивен фонд и от лечебните заведения, както и от Главна дирекция „Гранична полиция“ и/или Главна дирекция „Национална полиция“ за осигурените лица, преминали държавните граници на Република България.“
2. В чл. 40, ал. 4 т. 2 се изменя така:
„2. е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца;“.
3. В чл. 54г:
а) алинея 2 се отменя;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато е необходимо:
1. събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност;
2. извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.“
4. В чл. 60, ал. 3 думата „изпраща“ се заменя с „връчва“ и накрая се добавя „по реда на чл. 110, ал. 4.“
5. В чл. 68а се създава ал. 3:
„(3) При преизчисляване на пенсията по ал. 1 процентът на намаление, определен съгласно чл. 70, ал. 14, не се променя.“
6. В чл. 70:
а) в ал. 10 се създава т. 3:
„3. в размера на вноската за фонд „Пенсии“ по т. 1 и 2 се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г., включително.“
б) създава се ал. 19:
„(19) При определянето на размера на пенсията във връзка с изчисляването на индивидуалния коефициент се взема предвид и броят на месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, спрямо общата продължителност на осигурителния му стаж, по ред и начин, определени в наредбата по чл. 106.“
7. В чл. 73, ал. 3 думите „чл. 68“ се заменят с „чл. 68, ал. 1“.
8. В чл. 77 думите „чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11“ се заменят с „чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и 3, ал. 11 и 19“, а думите „чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11“ се заменят с „чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19“.
9. В чл. 79, ал. 1 думите „чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11“ се заменят с „чл.70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и 3, ал. 11 и 19“, а думите „чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11“ се заменят с „чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19“.
10. В чл. 95:
а) в ал. 1:
аа) текстът преди т. 1 се изменя така: „Изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато:“;
бб) точка 1 се изменя така:
„1. пенсионерът подаде заявление за спиране;“
вв) в т. 3, 4 и 5 думата „когато“ се заличава;
гг) създават се т. 6 и 7:
„6. са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1;
7. се установят данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията; в този случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор; след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването ѝ.“;
б) алинея 2 се отменя.
11. В чл. 96, ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато;
б) в т. 2 накрая се добавя „при условията на чл. 101 от Семейния кодекс“.
12. В чл. 97:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Изплащането на пенсията се възобновява:
1. по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 1 и 3, като изплащането се възобновява от датата на спирането, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това – от датата на заявлението;
2. по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 4, като изплащането се възобновява от датата на заявлението;
3. по писмено заявление на пенсионера или въз основа на получена информация, че е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 5, като изплащането се възобновява от датата на отпадане на основанието за спиране, ако заявлението или информацията са получени в тригодишен срок от тази дата, а ако са получени след това – от датата на получаването им;
4. по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането.
(2) Прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от:
1. датата, на която е отпаднало основанието за прекратяването ѝ, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това – от датата на заявлението;
2. датата на прекратяването ѝ, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за редовно преосвидетелстване поради уважителни причини – в случаите по чл. 96, ал. 1, т. 5.“;
б) алинея 3 се отменя.
13. В чл. 98:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Длъжностните лица по ал. 1 издават и разпореждания за:
1. спиране на производството по отпускане, изменение или преизчисляване на пенсия и/или добавка, когато в хода на производството:
а) възникне необходимост да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на пенсията/добавката; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца;
б) се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството; в този случай след спиране на производството материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор; след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по ал. 1 за продължаване на спряното производство;
2. възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии; дължимите суми по разпореждането се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи.“;
б) в ал. 3 думата „Явните“ се заменя с „Очевидните“.
14. Член 102 се изменя така:
„Чл. 102. (1) Пенсиите, свързани с трудова дейност – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, може да се преизчисляват по един от следните начини:
1. служебно – с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията;
2. по заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията.
(2) Пенсията подлежи на служебно преизчисляване по ал. 1, т. 1, когато пенсионерът е придобил осигурителен стаж през предходната календарна година и не е подал заявление по ал. 1, т. 2 до датата на служебното преизчисляване. Преизчисляването се извършва считано от 1 април на съответната година, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до 31 декември, включително, на предходната календарна година и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт към 1 март на текущата календарна година.
(3) Заявление за преизчисляване на пенсията по ал. 1, т. 2 може да подаде всяко лице с допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Преизчисляването се извършва ежегодно, от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт. Когато към датата на преизчисляването не са налични такива данни, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 постановява разпореждане за отказ за преизчисляване на пенсията, като същата не подлежи на последващо преизчисляване по ал. 1, т. 2, освен ако пенсионерът не подаде ново заявление.
(4) В случай че преизчисляването по ал. 1, т. 2 с наличните данни за придобития осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на данните за осигурителния стаж за същия период.
(5) Преизчисляването на пенсиите по този член се извършва по реда на чл. 70, съответно на чл. 75 – 77. При преизчисляването на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото ѝ отпускане, а за пенсия, отпусната до 1 януари 2000 г. – средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г., след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. При преизчисляването осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104.“
15. В чл. 105, ал. 2 след думата „пенсия“ се добавя „и добавки, включително след смъртта на пенсионера“ и се поставя запетая.
16. В чл. 113, ал. 1 думата „неправилно“ се заменя с „неоснователно“.
17. В преходните и заключителните разпоредби:
a) създава се § 7г:
„§ 7г. Когато в периода между 1 януари 2019 г. и 31 декември 2020 г. включително, пенсионерът е подал заявление по чл. 102, ал. 3 в редакцията ѝ към 31 декември 2020 г., пенсията му продължава да се преизчислява ежегодно след 31 декември 2020 г. при условията и по реда на:
1. чл. 102, ал. 1, т. 1 – от 1 април на съответната година, ако заявителят е бил избрал преизчисляването да се извършва с осигурителния стаж, придобит от него след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията му;
2. чл. 102, ал. 1, т. 2 – от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, ако заявителят е бил избрал преизчисляването да се извършва с осигурителния стаж и осигурителния доход, придобити от него след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията му.“;
б) създава се § 7д:
„§ 7д. Пенсия, отпусната с начална дата до 31 август 2021 г. включително с индивидуален коефициент, намален по реда на чл. 70 или на отменената ал. 3 на чл. 127, може да бъде преизчислена по заявление на пенсионера, подадено не по-късно от 30 септември 2022 г. до териториалното поделение на Националния осигурителен институт, което изплаща пенсията. При преизчисляването индивидуалният коефициент се определя съгласно нормативните разпоредби, по които е изчислен, като относно намалението му се прилагат чл. 70, ал. 10, т. 1-3, ал. 11 и ал. 19, ако това е по-благоприятно за пенсионера. Пенсията се преизчислява считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.“
в) в § 22ц, ал. 1 числото „2023“ се заменя с „2022“;
г) създава се § 22ч:
„§ 22ч. Наследствена или персонална пенсия, прекратена поради непълно осиновяване, може да бъде възстановена по писмено заявление, подадено от осиновителя, осиновения или упълномощено лице в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Пенсията се възстановява от датата на заявлението, ако към тази дата осиновеният отговаря на изискванията на чл. 82, ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по § 8?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! По повечето измерители, свързани с бедността в България, сме на последно място в Европейския съюз. Основният индикатор на Европа е риск от бедност и социално изключване. За България показва 32,8 за последната година, и никой няма право да отрича, че тези цели 33% от българите изпитват тежки материални лишения и това са предимно възрастни хора, пенсионери, които са най застрашени.
Последните месеци, дали заради масовите протести, дали заради предстоящите избори, се отличават от останалите, защото бяха изпълнени със сигнали за правителствени мерки, които да борят икономическите и социалните последствия от кризата. В това число и решения за пенсиите. Пък и времето съвпада с финала на бюджетната процедура за 2021 г.
На 17 септември социалният министър обяви, че се обсъждат три варианта за пенсиите и има готовност, както да бъде продължена мярката с 50 лв., така и да се преизчислят пенсиите с доходите от 2015 г.
Третият вариант с диференцираното осъвременяване на пенсиите въобще не искам да го споменавам.
Между другото тя спомена, цитирам дословно: „Моето виждане като социален министър е, че по-добре е да направим преизчисляване на пенсиите.“ Изключително важни са политиките при осъвременяване на пенсиите. Явно предлаганите до момента методи не дават резултати и затова БСП апелира за друг подход, друга логика, друга последователност в пенсионния модел. Подход, при който не се нарушава основният принцип пенсиите да се отпускат и изплащат според осигурителния принос на лицето.
В пълно съответствие с това наше алтернативно предложение за преизчисляването на пенсиите е пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2016 г., се преизчисляват от 1 юли 2021 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средно месечния осигурителен доход за страната за 2016 г., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на Кодекса на социално осигуряване. Преизчисляването на пенсиите се прави само ако то е по-благоприятно за лицето.
Кратко, точно и ясно. Преизчисляване на всички пенсии отпуснати до края на 2016 г. Необходима сума – 800 милиона. При представяне на параметрите по чл. 1, чл. 2 и чл. 3 приходите, разходите и трансферите в нашия алтернативен, консолидиран бюджет за 2021 г. на държавното обществено осигуряване. Ясно и точно обяснихме откъде ще дойдат парите за това преизчисляване.
Отново ще цитирам дословно министъра на труда и социалната политика: „ В момента даваме около 106 милиона за тези 50 лв. добавки.“ Това е около милиард и 200 милиона годишно. Със същата тази биха могли да бъдат преизчислени пенсиите на почти 1 милион 100 хиляди български пенсионери. Така че да се направи баланс между пенсиите на хората, които са се пенсионирали през 2015 г., и тези, които са се пенсионирали преди това.
Единственото такова преизчисляване беше извършено през 2008 г. със средния осигурителен доход за 2007 г., тогава 398,17 лв. от правителството на Тройната коалиция. Оттогава до момента – 2020 г. средният осигурителен доход е нараснал близо три пъти. В резултат на което различията между старите и новите пенсии, при еднакъв осигурителен принос на осигуреното лице, станаха значителни.
Това, наред с неадекватното осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, обрича немалка част от българските пенсионери, въпреки своя осигурителен принос, да получават по-ниски пенсии и реално да мизерстват.
Отделно това противопоставя хората със стари пенсии на новите пенсионери и демотивира работещите хора да се осигуряват на реалните си доходи, защото и без това ще получат неадекватно ниски пенсии.
Преизчисляването на пенсиите е само една от необходимите стъпки за търсене на трайно решение с адекватността на размерите на пенсиите, но тя според нас – от „БСП за България“, е първата и най-важна, защото все повече се задълбочава проблемът с един от основните принципи на осигуряването, какъвто е равнопоставеността на осигурените лица. Всяко отлагане на решението за в бъдеще ще изисква огромни финансови ресурси. Не можем да си затваряме очите и да не виждаме неравенствата.
Обръщам се към всички, защото вече всички са убедени, че единственото решение в пенсионната система за преодоляване на разликите между старо и новоотпуснатите пенсии и за адекватността на размерите им е преизчисляването на пенсиите – извисете се над партийните интереси и коалиционните споразумения и подкрепете предложението, защото е справедливо решение и с това ще покажем, че сме отговорни и загрижени за българите, дори и за тези, които са в пенсионна възраст.
Подкрепете единственото възможно и справедливо решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Следващото изказване е на господин Адемов.
Други желаещи след това ще има ли? Да, госпожо Христова. Други?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Адемов, трябва да Ви дам думата, за да започнете да говорите.
Давам Ви думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, правя две предложения в този § 8. Първото предложение е свързано с индексация на пенсиите. Какво означава това? В момента формулата за изчисляване размера на пенсиите казва: размерът на пенсията се определя, като доходът се умножи по 1,2 – така пише в Кодекса за социално осигуряване. 1,2 е коефициентът за всяка година прослужен стаж. Това, което предлагаме, е 1,2 да се замени с 1,3, което гарантира 10% увеличение, забележете, на всички пенсии, абсолютно на всички пенсии. Това е много важно – 10% увеличение на всички пенсии. И финансовият ефект на това предложение е 595 милиона.
Другото предложение, което правим, е свързано с осъвременяването на всички пенсии, забележете, на всички пенсии от 1 януари 2021 г. В момента предложението на управляващите е минималният и максималният размер на пенсиите да бъдат осъвременени от 1 януари, при това с 20%, а всички останали – от 1 юли. Адски несправедливо предложение. Затова предлагаме всички пенсии да бъдат осъвременени от 1 януари 2021 г. Финансовият ефект на това предложение е 305 милиона.
Тоест с около 900 милиона могат да се постигнат два ефекта: първият ефект – всички пенсии да бъдат индексирани с 10%; вторият ефект – всички пенсии да бъдат осъвременени от 1 януари 2021 г. с 900 милиона. Отварям една скоба, за да кажа, че предложенията на управляващите в този закон струват 1 милиард 770 милиона само за промените във фонд „Пенсии“. Това е разликата, която искам да подчертая.
И сега няколко думи по отношение на това, което каза преди малко господин Гьоков. Уважаеми колеги, вижте сега за какво става въпрос. Преди малко казах, че размерът на пенсията се определя, като доходът се умножи по този коефициент 1,2. Доходът обаче как се определя? Доходът се определя, като индивидуалният пенсионен коефициент на всяко едно лице през неговия стаж и през неговия осигурителен доход се умножи със средния осигурителен доход на страната 12 месеца преди деня на пенсиониране. Този среден осигурителен доход, ако кажа, че расте всеки ден, няма да излъжа, но всеки месец със сигурност расте. Ето това, което предлагате Вие – 2016 г., среден осигурителен доход 780,75 лв. Октомври месец – миналия месец, 2020 г. средният осигурителен доход е 1060,50 лв. Ако едно лице се пенсионира сега с осигурителния доход за месец ноември, а Вие сте преизчислили пенсиите дори с осигурителния доход за 2020 г., този, който е с новата пенсия, винаги ще има по-голям размер на пенсията заради тази формула, която Ви казах преди малко.
И сега вижте, при положение че Вие преизчислите пенсиите със средния осигурителен доход за 2016 г. – 780,75 лв., за шест месеца, Вие не сте казали дали от януари, или от 1 юли, приемаме, че от 1 юли, финансовият ефект е 605 милиона за шест месеца. 605 милиона за шест месеца – от юли до края на годината, обаче само 1 милиард и 325 хиляди пенсии ще бъдат без една стотинка увеличение от това преизчисление. И ще Ви кажа защо. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Един милион.
ХАСАН АДЕМОВ: Абсолютно вярно е това. Ако искате, това мога да Ви го докажа с числа.
Вижте, първото нещо, което е, действителният размер на пенсията е под минималния за съответния вид. Преизчисляваме пенсията на конкретното лице, но неговият реален размер на пенсията е под 300 лв., с политическото решение той е 300 лв., но неговият размер дори с преизчислението, с този среден осигурителен доход, ще остане под минималния размер и ще бъде… Той няма да има никакъв ефект от това преувеличение. Неговата пенсия ще бъде пак 300 лв. Този, който е на максимален размер, по същия начин, защото има таван на пенсиите.
Следващото нещо – ако пенсията е изчислена от по-висок среден осигурителен доход, той пак няма да получи нито една стотинка, защото Вие предлагате преизчисление на пенсиите със средния осигурителен доход за 2016 г., който е 780,75 лв. Тоест всички, които се пенсионират след 2016 г., ще бъдат пенсионирани с по-висок среден осигурителен доход от този, който е за 2016 г., защото той расте, а средният осигурителен доход участва при изчислението на дохода, а доходът участва при изчислението на размера. 1 милион и 325 хиляди пенсионери няма да получат нито една стотинка, ако се възползвате от този въпрос.
Знам очакванията на българските пенсионери от това изчисляване. Колеги, направете си сметката какво можем да постигнем с тези 605 милиона – дали можем да удовлетворим очакванията на тези хора? Аз знам, че има несправедливост там, но всяка новоотпусната пенсия дори при едни и същи условия заради средния осигурителен доход, който участва, пак повтарям, във формулата за изчисляване размера на пенсията, ще бъде по-висока. И тя няма да попадне в хипотезата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Адемов!
ХАСАН АДЕМОВ: Приключвам.
Няма да попадне в хипотезата – преизчисляване със средния осигурителен доход за 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Гьоков – първа реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми доктор Адемов, аз няма да оспорвам това, което казвате, само ще цитирам. Ние не сме казали, че решаваме на сто процента проблемите, дори казах, че това е първата стъпка към решаването. Разбира се, най-справедливо е, както е направено през 2008 г. – със средноосигурителния доход за 2007 г., и всичко е наред. Само че сега стават много пари, защото управляващите до момента задържаха това преизчисляване от 2008 г. досега – вече 12 години, и се натрупаха много средства. Откъде да се вземат в пенсионната система? Затова ще се направи поетапно. И, ако забелязвате, в нашите предложения има и следващо предложение, то е същото като Вашето – тежестта на осигурителния стаж, вместо 1,2 както е в момента във формулата, да стане 1,3. Това компенсира до известна степен липсата на увеличение на пенсиите на по-новите пенсионери.
Така че ние тези работи ги знаем и се стремим да избегнем това нещо. Но никъде не е казано, че решаваме изцяло проблема на пенсионерите с това преизчисляване. Ние доближаваме, затваряме ножицата на староотпуснатите пенсии и новоотпуснатите пенсии. Защото и Вие сам казахте – последното преизчисляване е направено със средноосигурителния доход за 2007 г. – 398,17 лв. Сега ние, ако ще правим преизчисляване, предлагаме преизчисляване при 780,75 лв. – значи два пъти по-висок доход, а сега вече е 1080 лв. – долу-горе три пъти по-висок доход. Но затваряме тази ножица между староотпуснатите и новоотпуснатите пенсии.
Аз комуникирам с десетки пенсионерски организации, като всеки прави изчисления и предлага…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Гьоков!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Само още едно изречение.
…и предлага как да се направят нещата. Ние също знаем как да се направят нещата, въпросът е в това, че когато трябва да правиш едно действие, трябва да кажеш откъде ще дойдат парите. Постарали сме се в алтернативния бюджет да кажем откъде ще дойдат парите за това наше предложение и аз смятам, че то на този етап е доста адекватно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Госпожо Клисурска – втора реплика.
Има ли желаещи да направят трета реплика?
Добре, госпожо Желева.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, във Вашето изказване използвахте некоректно данни, свързани с броя на пенсионерите и тези, които ще бъдат обхванати. Позволете ми да кажа коректните данни.
В момента българските пенсионери са 2 милиона 116 хиляди. Вие казахте, че 1 милион 325 хиляди български пенсионери ще бъдат обхванати от нашето предложение и че 1 милион 235 няма да бъдат обхванати. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Че няма да получат повишение, това каза.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Че няма да бъдат обхванати. Няма как, след като българските пенсионери са 2 милиона и 100 хиляди души, те да станат 2 милиона и 500 хиляди по данните, които Вие посочихте. Но, за да бъдем коректни, нека да кажем какво се случва в момента.
Индексирането, което правим всяка година по „швейцарското правило“ от 1 юли, е увеличило средно доходите на българските пенсионери около 54% за тези 11 години, откакто е правено последното преизчисление на пенсиите. Но ръстът на средния осигурителен доход през 2008 г. е бил около 398 лв., а в момента е около 1000 лв. Действително има една група пенсионери, които няма да бъдат обхванати от мярката, които са се пенсионирали след 2016 г., но те са се пенсионирали на база осигурителен доход, който е доста по-висок. Те затова няма да бъдат обхванати и затова няма да бъдат ощетени. Една част от тези пенсионери, които няма да бъдат обхванати, са обхванати, защото получават минималния размер на пенсията. Но онзи огромен процент от 75% от българските пенсионери ще бъдат засегнати от тази мярка – преизчисление на пенсиите, защото ние тук забравяме нещо много важно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …и сериозно по отношение на пенсионноосигурителния модел, а тя е свързана с осигурителния принос на лицата. В крайна сметка всички тези хора, които са ощетени от това, че средният осигурителен доход нараства, трябва да получат адекватни пенсии, защото в момента само с изпреварващото нарастване на минималната пенсия техните пенсии буквално са на минимума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте. Благодаря.
Трета реплика – госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Маските си поставете – и двамата сте без маски, на първия ред.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми господин Адемов, аз съм изненадана от Вашето изказване, защото няма да Ви цитирам и да вадя стенограми от предходни разисквания на проблема с преизчисляването на пенсиите, изобщо с разискването на пенсионната система, защото Вие сам казахте, че единствено и само увеличаване с 20% на минималната пенсия, това е политически инструмент. Ние казваме същото, така че не мога да се съглася, че трябва да използваме и да се намесваме в пенсионния модел с политически инструменти, които са ни удобни преди изборите. Вие сам сте заявявали, че пенсионната система е сложна и трябва да подхождаме със системен подход.
Какво значи системен подход? Подход, който трябва да има логика за в бъдеще и Вие сте заявявали, че най-добрият такъв е осъвременяване на пенсиите. Не, както в момента се случва, защото минималните пенсии ще бъдат увеличени, забележете, с 20% от 1 януари, и като прибавим 5% от 1 юли ще станат 25% за минималните пенсии. Това не е ли намеса в пенсионната система? Това, което Вие винаги сте заявявали, а всички други, които са над 300 лв., ще получат само 5%. Най-ощетени са тези, които са над линията на бедност, защото те дори няма да получат и така промотираните ваучери за храна. Те остават най-ощетени и затова ние казваме, че принципът е сбъркан и се водим от принципа за справедливост. Не всички ще бъдат обхванати от това преизчисление. Това е факт. Но това е справедливият подход.
Също така има записано в нашето предложение, че ще бъдат преизчислени само ако това е по-благоприятно за гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Адемов, за дуплика – заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми колеги за репликите.
Аз никога не съм казвал, че съм против преизчисляването на пенсиите. Дори и ГЕРБ не са го казвали, казвали са в предизборните си обещания, че ще преизчислят всички пенсии.
По отношение на фактите, колеги, никога от тази трибуна не съм си позволявал собствени факти. Това са официални факти – ако искате, мога да Ви докажа с числа.
А що се отнася до броя на пенсионерите и пенсиите – между броя на пенсионерите и пенсиите, защото част от пенсионерите получават и по две пенсии.
По отношение на това какво трябва да се направи? Трябва да се направи първата стъпка, трябва да се направят две стъпки, трябва да се направят три стъпки, за да бъде преодоляно това нещо. Можехте да го разпишете в преходна разпоредба, примерно от 2021 г. осъвременяваме следващата кохорта пенсионери. Аз знам, че един ден това ще се случи – въпросът е дали отлагането на преизчислението на пенсиите няма да струва много по-скъпо, отколкото струва сега. Това е големият проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Да, извинявайте.
Госпожо Христова, заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Тъй като сме на тема пенсии, ще кажа какви са нашите предложения във връзка с пенсиите. Ние също така, парламентарната група на ВОЛЯ смятаме, че е несправедливо минималните пенсии да бъдат увеличени с 20%, максималните също с 20%, а всички останали да бъдат осъвременени с 5%, и то от 1 юли 2021 г. Ето защо нашето предложение е: това осъвременяване на пенсиите да бъде от 1 януари 2021 г., тъй като към 1 юли 2021 г. увеличението от 2020 г. вече ще бъде стопено от инфлацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Генов, има случаи на повторно заразяване с коронавирус. Поставете си маската.
ДОРА ХРИСТОВА: От края на 2009 г. има решение на Комисията по дискриминация, че таванът на пенсиите е дискриминационен и този таван трябваше да падне през 2019 г., но в края на 2018 г., когато приемахме бюджета, в последния момент той се фиксира на 40% от максималния осигурителен доход. По този начин близо 28 хиляди пенсионери са ощетени от тавана на пенсиите и не получават пълната пенсия, която е необходима. Държавата годишно спестява около 83 милиона от това, при близо 12 милиарда разходи за пенсии, като голяма част от тези 28 хиляди пенсионери, са миньори, водолази, работници от тежката промишленост и ние смятаме, за да се спазва осигурителният принос на всички осигурени лица и да стимулираме хората да се осигуряват на високи доходи, че този таван трябва да отпадне.
Какво друго предлагаме? За пореден път нашето законодателно предложение е да бъдат работодателите освободени от задължението да изплащат първите дни за временна неработоспособност.
Какви са нашите доводи за това?
Първо, има неравнопоставеност между самоосигуряващите се лица и всички останали други лица, които се осигуряват. При самоосигуряващите се лица фонд ДОО поема първите три дни от временната нетрудоспособност, докато при всички останали това се плаща от бизнеса, тоест от работодателите.
Също така през 2010 г. всички Вие знаете, че на Националния съвет за тристранно сътрудничество бе приета антикризисна мярка от страна на държавата, като бизнесът беше помолен поради големия дефицит на фонд ДОО да поеме разходите, тоест той да изплаща обезщетенията за временна неработоспособност за първите три дни, като уговорката беше това да бъде временна мярка само за 2010 г., след това стана за 2011 г., от 1 януари 2013 г. тази временна мярка стана постоянна мярка.
Сега считаме, че в условията на икономическа криза, във връзка с пандемията, бизнесът е този, който трябва да бъде подпомогнат, така че ние призоваваме всички парламентарни групи да приемат и да гласуват нашето предложение, за да може бизнесът да бъде подпомогнат, тъй като във връзка с пандемията много работници излизат в болнични, в карантина, а някои майки, които няма кой да им помага в отглеждането на децата, когато не са на училище, също ползват болнични.
Само искам да кажа, че …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА: …от анализ на НОИ за периода 2010 – 2018 г., броят на издадените болнични са се увеличи с 52%, а броят на болничните за сметка на работодателите се е увеличил със 134%, тоест 2,5 пъти повече. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Господин Мирчев и господин Божанков, ако не си поставите маските, ще Ви сполети съдбата на Павел Шопов. Благодаря Ви.
Господин Адемов, реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Много накратко, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Уважаема госпожо Христова, с цялото ми уважение към Вашите усилия да направите тези предложения, финансовият ефект от предложенията, които правите, е 3 млрд. 950 млн. 800 хил. лв. И понеже не сте предложили нито един лев увеличение на приходната част на бюджета, това означава, че с това, което е заложено в бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година като трансфер от държавния бюджет 6 млрд. 205 милиона, сега с предложението на госпожа Дариткова с 54 милиона по-малко, излиза, че близо 10 милиарда ще бъде дефицитът на държавното обществено осигуряване. Няма система, която да може да издържи на такъв дефицит и затова Ви моля, когато правите предложения, нека да се съобразявате и с финансовите параметри на тези предложения. Иначе излиза, че Вие правите предложения, които се харесват на хората, а ние ги отхвърляме, защото не сме да кажем примерно от най-добрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други реплики? Няма.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Христова?
Заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, не знам как ги сметнахте тези три милиарда или колко, не запомних, но преди малко Вие казахте каква ще бъде цифрата от мярката – осъвременяването на пенсиите да стане от 1 януари. Мисля, че бяха 605 милиона, ако не греша?! При положение че държавата спестява 82 млн. лв. на година от това, че пенсиите са фиксирани, таванът е 40% от максималния осигурителен доход, това са 83 милиона, а разходите на бизнеса…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): 161 милиона.
ДОРА ХРИСТОВА: Колко казахте? Добре, 161 да е, добре – 161, значи дотук станаха 800 милиона. Разходите на бизнеса за една година, за първите три дни обезщетение за временна нетрудоспособност е близо – миналата година беше 170 милиона, сега е 200 милиона, така че даже няма 1 милион нашето предложение. Така че не знам Вие как ги сметнахте 3,5 милиарда?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Да, господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Много от нещата по този параграф бяха казани – особено по предложението, което отново парламентарната група на „БСП за България“ прави за преизчисляване на пенсиите. Това е поред може би петото предложение на парламентарната група – никога не се е приемало. Нашата парламентарна група е разчитала на здравия разум и на това, което е записано в документите за управление дори на това правителство.
В Програмата за управление на това правителство е записано: преизчисляване на пенсиите, отпуснати до 2010 г. със средния осигурителен доход за 2009 г. Може би това е записано като първата стъпка, в скоба казвам, разбирам, че сега се отказвате от това, което е и изпълнявате други приоритети на програмите си.
Но във всичко трябва, като политици, да търсим рационалното зърно. То беше подсказано от някои изказвания в залата. Колко умно и перспективно би било, без да се пипа осигурителната система и особено в частта ѝ на пенсионната система, да започне осъвременяване на пенсиите. Примерно всяка година да се осъвременяват пенсиите две години назад, или както сте предложили във Вашата програма, която сте подписали, за управление, да бяхте започнали с осъвременяване на пенсиите, отпуснати до 2010 г. с базовия доход за 2009 г., 2021 г. – осъвременяване на пенсиите, отпуснати до 2012 г. с базовия доход за 2011 г., и така това напрежение в пенсионната система да бъде решено един път завинаги или да се решава с течение на времето.
Иначе, извинявайте, но оставянето на хората без осъвременяване на пенсиите, различията в тези пенсии, което е изтъкнато в многото актюерски доклади, в няколко актюерски доклада, които има НОИ, създават напрежение и чувство отново за несправедливост и то е реално, защото един човек със същото образование и със същия трудов стаж, пенсиониран преди десет години, получава два пъти или дори два пъти и половина пъти по-малка пенсия, отколкото сега. Дори над 300-те лева на тази минимална пенсия, която беше гласувана в залата.
Тези противоречия трябва да бъдат решени един път завинаги. И правилно беше казано, че те създават такова напрежение в пенсионната система и неговата цена расте – цената на това разрешаване на противоречията с годините расте. Затова имаме сега шанса да направим така, че да решим този въпрос поне със средния осигурителен доход, който се предлага от нашата парламентарна група. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Има ли реплики по изказването на господин Недялков? Не виждам желаещи.
Други изказвания има ли?
Госпожо Желева, заповядайте. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата!
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, най-учтиво Ви моля да ми дадете малко повече време, защото в § 8 имаме няколко предложения. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма как по един параграф да Ви дам повече време – пет минути.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Уважаеми колеги! (Шум и реплики.) Предложенията, които се правят в § 8, касаят…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Без подвиквания от залата, ако обичате!
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: …някои изменения, които ще окажат влияние на така наречените втори пенсии. Справедливо и отговорно е към хората да защитим техните осигурителни права, но не само на тези пенсионери, които се пенсионират сега, тази година, а на тези, които ще се пенсионират в бъдеще. Да защитим личните им спестявания в пенсионните фондове, но съща така да запазим и стабилността на осигурителната система. За тази цел е необходимо да въведем ясни и справедливи правила, които реално да отчитат осигурителния принос на лицата, както и на пенсионните фондове, така и към НОИ. Изглежда сложно, но всъщност не е, трябва да се направят две елементарни неща.
Първо, справедлива и ясна формула за редукция на пенсията и на лицата, осигуряващи се в универсален фонд, отчитайки целия им осигурителен стаж, така че да не национализираме личните им спестявания и да не залагаме бомба със закъснител в бъдещето на осигурителната система.
Второ, право на избор на хората към момента, в който се пенсионират, да прехвърлят спестяванията си към НОИ, когато трябва да получат две пенсии, а не както е предложено – само в рамките на шест месеца.
Какво се предлага в момента в промените в КСО, касаещи тези въпроси? Стъпка напред е, да, Вие се съгласихте, че трябва промяна на индивидуалния коефициент или така наречения коефициент на редукция, но също така е стъпка и крачка-две назад.
Защо казвам това? Предлагате при редукцията да се отчита целият осигурителен стаж, но и нова редукция, която не е ясна. Осигурителният доход, с който се изчислява индивидуалният коефициент на лицата, родени след 31 декември 1959 г., следва да се намали, като се вземе предвид трансферът от държавния бюджет в размер на 12 на сто от сбора от осигурителните доходи, забележете, на всички осигурени лица за периода от 2009-а до 2015 г. Този трансфер го знае вероятно някой експерт от НОИ и те могат да кажат колко ще е. Ние не го знаем и няма как да предвидим този трансфер какво влияние ще окаже във формулата. И затова Ви задавам два въпроса.
Имам и друго, което мога да кажа по тази тема, но на колегите не им се слуша, затова пристъпвам към въпросите и се надявам да ми отговорите като професионалисти.
Въпросите са: как точно трансферът от държавния бюджет в размер на 12 на сто от сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009-а до 2015 г. ще се отрази в редукцията на индивидуалния коефициент на пенсията на човека? Защо 12 на сто се взема точно за този период? Ако не се даде ясен отговор на тези въпроси, тази разпоредба ще е напълно излишна.
Второто ми отношение е по предложението, което правя заедно с моите колеги относно социалната пенсия за старост. И за да е ясно на колегите, искам да дам един пример. Тази пенсия се отпуска на лице, което е навършило 70 години и има критерии, естествено, защото по-скоро това е социална помощ и трябва доходът на семейството да не надвишава 75 лв. на месец. Можете ли да си го представите, колеги? Значи, този човек ще получи пенсия за старост само ако примерно съпругата му има по-малка пенсия или по-малък доход от 75 лв.
Един пример: едно семейство мъж и жена на 70 г. Съпругата получава 167 лв. инвалидна пенсия и съпругът не може да вземе пенсия за старост. Какво трябва да направи той? Да се разведе, за да може да получи такава социална помощ?!
Аз няма да продължавам да Ви убеждавам и да защитавам това предложение, защото недоумявам, че няма да го приемете, недоумявам защо нямате аргументи против. Не получих такива и при моите разговори със специалисти от Националния осигурителен институт. Мотивите са, че тези хора, видите ли, лъжат, че тези хора имат доходи вероятно от наем или нещо друго.
Тази пенсия е социална помощ и тя трябва да има критерии. Ние не махаме, колеги, критерия. Този критерий си остава, но всъщност малко се завишава, за да може едно нормално възрастно семейство все пак да има някакви доходи, дори и в рамките на 141 лв. Толкова е пенсията за старост, за да може той да си купи поне лекарствата.
Дадох този пример и на министър Сачева. Не получих разбиране – вероятно няма да го получа и от Вас, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтича!
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Тази промяна е наложителна. Надявам се, ако не днес, тя да се случи, защото се оказва така, че едно възрастно семейство, за да живее, ще трябва да живее със... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля Ви, без провикване! (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.)
Господин Стойнев!
Моля Ви, приключвайте!
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: …едно възрастно семейство, един възрастен човек над 70 години, за да получава такава пенсия, трябва да има доход под 75 лв. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Процедура – заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене – отново изпускате заседанието! Отново в залата започва да се вика, да се крещи, да се обиждат народни представители. Единствените две изказвания, които са се случили от управляващото мнозинство, е едно искане за продължаване на работното време и подвиквания от залата. Нищо друго. Три бюджета, три закона гледаме днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каква забележка имате към мен?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вие коментирате народните представители. Зад тях подвиквате, обяснявате кой е с маска, кой е без маска, кой изглежда лицеприятно, кой не изглежда. Не Ви е това работата! Работата Ви е да водите заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Свиленски, нямате никакво основание за думите, които казахте. Аз отговарям за реда в залата и за спазването на Правилника.
Но единственото основание, единствената правилна забележка беше по това, че допускам подвиквания в залата, тя беше от Вашите съпартийци. При следващото подвикване, независимо откъде е, ще наложа дисциплинарна мярка „порицание“. Надявам се да останете доволен.
Следващото изказване?
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът върви към своя край с този параграф – един от последните значими и важни параграфи, които касаят пенсиите на българските граждани.
Накрая сме и на два дебата, единият от които е за Здравноосигурителната каса, другият е за държавното обществено осигуряване. Това са все важни общественозначими социални системи и виждам, че тук в залата единствен, който води този дебат, е нашата политическа сила отляво и нито едно изказване отдясно, с изключение на това заучено положение, което разиграха…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По текстовете на Закона, който обсъждаме, ако обичате.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Извинявайте, господин Председател, това е изключително важно за дебата, който водим – нито едно изказване в подкрепа или в отричане на това, което ние предлагаме, имам предвид в интерес на това дебатът да бъде конструктивен. Казвам го с добро чувство към всички, които са в залата. Искам да видя Вашите аргументи по отношение на това, което Вие предлагате, кои са положителните страни и защо никой от Вас не иска да ги защити.
Министърът е тук, нито по един от зададените въпроси не взе отношение – нито по промените, нито по предлаганите наши предложения.
Аз не знам кога сте били искрени – дали когато…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По § 8 нещо ще кажете ли?
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: ...сте предлагали във Вашата платформа, Вашето управляващо мнозинство сте предлагали преизчисления на пенсиите, след това ние многократно сме ги предлагали през нашите алтернативни бюджети, Вие винаги сте ни обвинявали в разходване на огромни средства, с което ощетяваме други групи от хора. Днес, когато давате милиард и 700 милиона повече за пенсии, не искате този изключително справедлив подход, който запазва пенсионния модел в държавата, в България.
И моят въпрос към Вас е: Вие какъв осигурителен пенсионен модел се стремите да предложите на българските граждани за следващите години и колко средства ще струва, така че да възтържествува справедливостта? Защото, госпожо Дариткова, днес една учителка с 35 години и повече осигурителен стаж според Вашите мерки ще взима толкова пенсия, колкото взима чистачката в училището. Това предлагате Вие днес на българските граждани. Ами станете и си защитете Вашите мерки и Вашите средства по начина, по който ги разходвате – колко ефективни те ще бъдат така предложени на българските граждани и каква справедливост имат те по отношение на всички онези, които са допринасяли към системата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване по § 8: първо предложението на народния представител Хасан Адемов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 158 народни представители: за 56, против 62, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Виолета Желева, неподкрепено от Комисията.
Гласували 164 народни представители: за 69, против 65, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Янков и група народни представители по § 8, неприето от Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 24, против 61, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков и група народни представители, свързано с точка 17 на § 8, неподкрепено от Комисията.
Гласували 166 народни представители: за 69, против 67, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване самостоятелното предложение на народния представител Георги Гьоков за точка 6 от § 8, неприето от Комисията.
Гласували 165 народни представители: за 70, против 68, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Надя Клисурска и група народни представители, неподкрепено от Комисията, за отпадането на т. 7 от § 8.
Гласували 164 народни представители: за 60, против 68, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Христова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 161 народни представители: за 51, против 57, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 8 по редакция на Комисията, с предложението на народния представител Светла Найденова и група народни представители.
Гласували 160 народни представители: за 100, против 47, въздържали се 13.
Предложението за § 8 по редакция на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Предложение на народния представител Георги Гьоков:
„В Преходни и заключителни разпоредби се създава § 11а:
„§ 11а. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) в чл. 107а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 19:
„(19) Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, имат право на представително и униформено облекло при условията и по реда, определени от Министерския съвет за работещите по служебно правоотношение.“
2. Досегашните ал. 19 – 21 стават съответно ал. 20 – 22.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по параграфи 9, 10, 11 и предложението за създаването на нов § 11а? Няма желаещи.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване § 9, § 10 и § 11 по вносител.
Гласували 153 народни представители: за 105, против 46, въздържали се 2.
Предложението за текстовете на параграфи от 9 до 11 по вносител са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков за нов § 11а, неподкрепено от Комисията.
Гласували 147 народни представители: за 53, против 67, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В 4-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет определя реда и начина за прилагане на чл. 70, ал. 10 и 19 от Кодекса за социално осигуряване в наредбата по чл. 106 от същия закон.“
Предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. …) се създава § 4а:
„§ 4а. (1) Неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2021 г., се признава за трудов стаж.
(2) През 2021 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.“
По § 13 има предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става §14:
„§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на:
1. Параграф 8, т. 1, буква „а“, която влиза в сила от 1 януари 2023 г.
2. Параграф 8, т. 6, 8, 9 и т. 17, буква „б“, които влизат в сила от 1 септември 2021 г.“
Приложение № 1 към чл. 9, т. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1.
Приложение № 2 към чл. 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2.
Приложение № 3 към чл. 15, ал. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3.
Приложение № 4 към чл. 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 4.
По Приложение № 5 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 5: според таблицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по параграфи от 12 до 14, плюс приложения от 1 до 5.
Има ли изказвания? Няма желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 12 по редакция на Комисията; нов § 13, предложен от народния представител Светлана Ангелова; § 13, който получава нова номерация § 14; както и приложения от 1 до 4 по вносител, и Приложение № 5 по редакция на Комисията.
Гласували 153 народни представители: за 104, против 29, въздържали се 20.
Параграфи 12, 13 и 14 са приети, както и приложенията от 1 до 5 включително.
А сега давам думата на министър Сачева.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! На първо място, бих искала да изкажа благодарност към онези от Вас, които подкрепиха проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г. Не е никак пресилено да се твърди, че с това Ваше решение станаха реални важни политики, водещи до укрепване на социалната защита за милиони български граждани.
От 1 януари 2021 г. близо 770 хиляди пенсионери с пенсии в минимални размери ще получат увеличение на пенсиите с 20 на сто. Увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се отрази благоприятно на доходите на още около 230 000 пенсионери, които към 2020 г. получават пенсия над минималния размер на съответния вид.
Също от 1 януари 2021 г. с увеличението на максималния размер на пенсиите до 1440 лв. 25 600 от общо 43 000 пенсионери, размерът на чиято пенсия е ограничен на 1200 лв., ще получат пенсията си в действителен размер.
Заложеното увеличение на пенсиите с 5 на сто от 1 юли 2021 г. обхваща доходите на над 2 милиона и 100 хиляди пенсионери. Заслужава си да се отбележи, че увеличението е над инфлацията от 2,1 на сто за следващата година. И ако към това се добавят и планираните еднократни допълнителни суми към пенсиите в размер на 50 лв. за периода от януари до март 2021 г., има всички основания да се очаква, че в приетия законопроект ще се постигне чувствително увеличение на доходите на възрастните хора у нас през следващата година. За много от тях тази сума ще бъде значително по-висока от евентуалното преизчисление.
Радвам се, че успяхме да Ви убедим, че тези параметри не жертват финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план. Доказателство е, че заложеният в бюджета за 2021 г. дял на трансфера за недостига от средства от общите разходи е само с 0,4 пункта по-висок от този, заложен в бюджета за 2020 г. От 41,4 на сто в Закона за тази година, трансферът за недостига нараства до 41,8 на сто от разходите през следващата година, но наред с това, по-големите разходи не са изцяло за сметка на допълнителен трансфер от централния бюджет. Една немалка част, близо 55 на сто, се покрива от увеличените приходи от осигурителни вноски.
Бих искала в заключителното си изказване да отговоря и на някои от въпросите, които бяха поставени.
Вноската от 12 на сто, госпожо Желева, за която Вие попитахте, е вноската, която държавата плащаше в периода 2009 – 2015 г., и води до намаление на общата стойност на редукция на индивидуалния коефициент, защото редукцията на този коефициент се изчислява, както знаете, като съотношение между вноската от универсален пенсионен фонд и вноската от фонд „Пенсии“, тоест с 12 пункта се увеличава вноската за фонд „Пенсии“.
Само включването на вноската от страна на държавата от 12 на сто води до намаляване на стойността на редукцията от около 20,3% на 16%. Когато вече се включи и целият стаж, редукцията намалява допълнително до около 9% и това ще бъде решението, което ще се отнася до всички тези жени, които предстои да се пенсионират 2021 г. – 2022 г. и за тези от тях, разбира се, които имат пълния 36-годишен стаж. Редукцията, разбира се, е различна за всеки един от пенсионерите, съобразно стажа му.
Аз се отнесох с изключително уважение и разбиране към Вашите предложения по отношение на примера за възрастните хора, който дадохте, но това, което Ви предлагаме като решение, е тези възрастни хора не да получават плащания, на които нямат право през социалното осигуряване, а по-скоро да бъдат по подпомагане в аспекта, в който Вие поставихте този въпрос.
Предложените промени в начина, по който се изчислява размерът на пенсиите за лицата, родени след 31 декември 1959 г. и осигурени в универсалните пенсионни фондове, ще укрепи доверието в българския пенсионен модел.
Следващите месеци предстои много усилена работа, за да бъдат разработени необходимите промени в подзаконовата нормативна уредба. Силно се надявам, че в рамките на заложения в Закона 4-месечен срок, в който Министерският съвет трябва да приеме промените в съответните процедури, всички заинтересовани страни ще имат готовност да се включат в обсъжданията.
Важно е да си даваме сметка, че в условия на демографски промени, когато хората в трудоспособна възраст ще намаляват, а хората в над трудоспособна възраст ще нарастват, политиките за насърчаване на спестяванията за пенсия, без значение под каква форма, са от особено значение, за да могат възрастните хора да разчитат на по-добър жизнен стандарт след пенсиониране.
От друга страна, солидарността е била и винаги ще бъде водещ принцип на осигурителна защита – и от икономическа, и от социална, и от политическа гледна точка. В интерес на всички нас е да съхраним солидарността и да я пазим. Тя е инвестиция в бъдещето на българското общество.
Между първо и второ гласуване бяха получени голям брой предложения. Нещо подобно със сигурност обогатява дебата, защото позволява да бъдат взети предвид различни гледни точки. С някои изключения, повечето от предложенията бяха логически обосновани, с добре подбрани и представени по подходящ начин аргументи. Онези от предложенията, които бяха приети, със сигурност ще подобрят качеството на Закона и съгласуваността му с други политики и отделни инициативи.
Що се отнася до другите, мога да споделя позицията си по част от тях. Например, че увеличаването на отчисленията за данъци и осигуровки от дохода на най-квалифицираните работници и служители и допълнителното разтваряне на недостига от средства в държавното обществено осигуряване заради твърде амбициозни предложения в разходната му част, не е пътят, който ще изведе България по-бързо към устойчив икономически растеж и възстановяване на пазара на труда. Така голямото желание да бъде коментирано Вашето предложение за максималния осигурителен доход бих искала да го коментирам по следния начин: в условията на несигурна икономическа среда не е добре да се увеличават разходите за труд, без връзка с по-голяма производителност на труда. Много по-разумно е на високотехнологичните компании и производства, на тези компании, които се занимават с информационни и комуникационни технологии, на секторите с висока добавена стойност да им оставим на разположение оборотни средства за инвестиции за растеж.
Знаете, че предложихме в началото при оформянето на бюджета 3200 лв. максимален осигурителен доход, но след консултации със социалните партньори се върнахме на старите нива. Не се прие увеличението на данъчно-осигурителната тежест за хора с висока квалификация и се възприе това като негативен стимул за сектори, които имат, отново повтарям, висока добавена стойност. Така остават повече пари в хората и в компаниите за инвестиции, а в хората – за възможности да участват в доброволни фондове. Вашите предложения всъщност не се приемат и защото биха довели до дефицит от почти 483 млн. лв., за който няма съответно приходна страна.
Много се говори за краткосрочните обезщетения. Например беше изтъкнато, че е грешка, че минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица не се увеличава допълнително над предложените 12 лв., като бързам все пак да подчертая, че тези 12 лв. са току-що увеличени от 1 октомври 2020 г.
В отговор трябва да уточним, че за поредна година минималната работна заплата обаче се увеличава. Това подобрява защитата срещу риска „безработица“ за най-уязвимите от наемните работници, защото, както е известно, паричното обезщетение за безработица се изчислява като 60 на сто от осигурителния доход за последните 24 месеца преди загуба на работа. Ако работещ на минимална работна заплата загуби работата си не по негово желание и не е получавал парично обезщетение за безработица в последните три години, той ще може да разчита на по-високо обезщетение за безработица. Но всъщност не е ли по-добре, ако изобщо не се налага на тези хора да ползват парични обезщетения за безработица? Не е ли по-изгодно за държавата вместо да се увеличават разходите за пасивни мерки на пазара на труда, да бъдат създадени условия за превенция на загубата на работни места и за по-бърз преход от безработица към заетост? Не е ли по-благоприятно за бизнеса, ако работниците и служителите остават на работните си места и създават добавена стойност, а активно търсещите хора да се включват в заетостта? Не е ли по-добре за самите работници и служители да са на работните си места и да пазят в цялост трудовите, социалните и здравните си права, вместо да стоят вкъщи и да получават няколко десетки лева на ден от осигурителната система? Разбира се, че е по-добре. Точно за тази цел в бюджета на държавното обществено осигуряване са осигурени 300 млн. лв. за запазване на работни места в засегнатите от COVID-19 криза предприятия, а допълнителни средства ще бъдат мобилизирани през европейски структурни и инвестиционни фондове. Отделно към това от бюджета на Министерството на труда и социалната политика за активни мерки на пазара на труда са предвидени допълнителни 10 млн. лв.
Говори се също и за обезщетенията за майчинство. В духа на дискусията се загатна, че увеличаването на паричните обезщетения за майчинство трябва да бъде приравнено на минималната работна заплата за страната като една от мерките за подобряване на демографското развитие на населението. Тук нека да напомним още веднъж, че България остава една от държавите – членки в Европейския съюз, с най-продължителен период на платено майчинство – 410 дни, 45 от които са преди раждането. За първата година след раждането майките могат да разчитат на 90% от осигурителния си доход за последните 24 месеца, и както е записано в Кодекса за социално осигуряване, дневното парично обезщетение при бременност и раждане не може да бъде по-малко от минимална дневна работна заплата за страната. Така че вече това е факт, търсената връзка между минималната работна заплата като стандарт за определяне на размера на обезщетението при майчинство за първата година е налице.
Що се отнася до изравняването на обезщетението при майчинство за втората година с минималната работна заплата, добре е да си даваме сметка за последствията. Може да се получи така, че работеща майка, наета на минимална работна заплата, да има по-ниски разполагаеми доходи след удръжки за осигуровки и данъци, отколкото неработеща жена, получаваща парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. За някои родители размерът на обезщетението през втората година може да се окаже по-голям, отколкото е бил през първата, просто защото минималната работна заплата расте. Вероятно ще се намерят хора, които да приемат подобни обстоятелства за справедливи. По-вероятно е обаче да се получи обратното и да има повече несъгласни с такъв подход.
Съвсем отделен е въпросът как подобна мярка ще доведе до повишаване на раждаемостта или до друг положителен за демографското развитие на населението ефект. Ще се радвам да продължим тази дискусия и в бъдеще, разбира се, със съответните аргументи и базирани на научни изследвания доказателства.
В заключение, смея да изтъкна, че приетият днес от Народното събрание бюджет на държавното обществено осигуряване за 2021 г. е разумен и реалистичен бюджет, който ще съдейства за по-доброто и по-бързото възстановяване на българската икономика и на пазара на труда. Заложените в него политики са добре синхронизирани с намеренията в други сектори на държавното управление, а това гарантира висока ефективност и ефикасност на планираните публични средства.
Не на последно място, чрез този бюджет се прави важна крачка напред към заздравяване на архитектурата на българския пенсионен модел, а това е нещо, от което всички български граждани са заинтересовани, било то в качеството им на настоящи или на бъдещи пенсионери. Благодаря Ви за вниманието и още веднъж благодаря за подкрепата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.

Колеги, продължаваме с трета точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г., № 002-01-59.
Внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 6 ноември 2020 г.
С Доклада ще ни запознае госпожа Ангелова.
Благодаря, госпожо Министър. Довиждане!
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, моля за допуск в залата на госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Къде е министърът на финансите? Какъв заместник-министър? Вие се шегувате! Къде е министърът? Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте, господин Гечев, да приключим с гласуването и тогава ще Ви дам процедура.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Утре ще дойде.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Идва, идва! Пътува насам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте малко, господин Ченчев.
Господин Гечев, заповядайте. (Реплики от „БСП за България“.)
Току-що госпожа Сачева си тръгна.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, колеги! (Реплики от ГЕРБ: „Какво стана с гласуването?“) Процедурата ми е следната…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Момент, изчакайте, не съм Ви дала думата все още, господин Гечев, все още гласуваме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие казахте, че ми давате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така ли казах? Разсеях се. (Шум и реплики.)
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 117 народни представители: за 89, против 22, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, колеги! Аз Ви предлагам да не започваме без министъра на финансите. Уверявам Ви, че ще влезем в световните медии като единствената страна в света, когато за първи път се гледа бюджет без министър на финансите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Съвсем сериозно, не е добре да влизаме в тази класация. Благодаря Ви.
Поканете министъра и да започнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Току-що и Вие разбрахте, че министърът пътува насам и всеки момент ще бъде в залата.
Моля, поканете заместник-министъра в залата. (Шум и реплики.)
Предишният дебат беше достатъчно дълъг, така че... (В залата влиза министърът на финансите господин Кирил Ананиев. Шум, реплики и ръкопляскания.)
Ето го министъра!
Господин Гечев, няма да влезем в световната история с това, което Вие казахте.
Заповядайте, господин Министър.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По чл. 1 има предложение на народния представител Юлиан Ангелов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Йордан Йорданов и група народни представители:
„В чл. 1 се правят следните изменения:
„1.1. В ал.1.1, I.„Приходи, помощи и дарения“, т. 1.5 числото 5 580 000,0 се заменя с 5 580 035,0 (+35,0)
1.2. В ал. 2. II. „Разходи“, числото 16 123 260,6 се заменя с 16 123 295,6 (+ 35,0)
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ирена Димова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„Предложенията по членове 12, 14, 16, 23, 49 и 50 са за сметка на резерва в централния бюджет.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители:
„В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в таблицата:
а) на ред I. „Приход, помощи и дарения“ числото „27 173 799,4“ се заменя с „28 208 455,1“.
б) на ред 1. „Данъчни приходи“ числото „24 314 400,0“ се заменя с „25 349 055,7“.
в) на ред 1.1. „Корпоративен данък“ числото „2 571 400,0“ се заменя с „2 555 105,7“.
г) на ред 1.3. „Данъци върху доходите на физически лица“ числото „4 429 000,0“ се заменя с „5 809 750,0“.
д) на ред 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „11 220 000,0“ се заменя с „10 890 000,0“.
2. В ал. 2 в таблицата:
а) на ред II. „Разходи“ числото „16 123 260,6“ се заменя с „16 634 360,6“.
б) на ред 1. „Текущи разходи“ числото 13 544 097,3“ се заменя с „13 218 197,3“.
в) на ред 1.1. „Персонал“ числото „6 654 177,4“ се заменя с „6 354 177,4“.
г) на ред 1.2. „Субсидии и други текущи трансфери“ числото „1 257 359,2“ се заменя с „1 312 359,2“.
д) на ред 1.2.1. „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ числото „1 134 863,2“ се заменя с „1 189 863,2“.
е) на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „2 463 821,6“ се заменя с „2 500 821,6“.
ж) на ред 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „2 014 826,6“ се заменя с „2 051 826,9“.
з) на ред 5. „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“ числото „81 100,0“ се заменя с „881 100,0“.
и) създава се нов ред 5.4. „Фонд „Общински пътища 100 000,0“.
й) създава се нов ред 5.5. „Фонд „Устойчиво развитие на изостаналите райони 500 000,0“.
к) създава се нов ред 5.6. „Фонд „ВиК инфраструктура в малките населени райони „200 000,0“.
л) на ред III. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „15 072 403,5“ се заменя с „15 086 477,9“.
м) на ред 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „15 085 803,5“ се заменя с „15 099 877,9“.
н) на ред 1.2. „Държавното обществено осигуряване“ числото „6 384 034,7“ се заменя със „6 364 509,1“
о) създава се нов ред 1.6. „Държавните висши училища 22 600,0“.
п) създава се нов ред 1.7. „Българската академия на науките 11 000,0“.
3. В ал. 3 в таблицата:
а) на ред V. „Бюджетно салдо (І-ІІ-ІІІ-IV)“ числото „-5 484 420,4“ се заменя с „-4 974 939,1“.
4. В ал. 4 числото „5 484 420,4“ се заменя с „4 974 939,1“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Иванов и група.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Илиева Янкова:
„В чл. 1, ал. 2, II на ред 5.1. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия числото „80 000,0“ се заменя с числото „130 000,0“ – 50 млн. лв. за речните корита в градовете и населените места.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група.
Комисията подкрепя по принцип предложението. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Кирилова Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2021 г. по приходите, помощите и даренията, както следва: по приложената в Доклада таблица.
(2) Приема държавния бюджет за 2021 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва: по приложената в Доклада таблица.
(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2021 г., както следва: по приложената в Доклада таблица.
(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2021 г., както следва: по приложената в Доклада таблица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. (Реплики.) Имаме още време до 20,00 ч. Ако искате, можем да удължим още времето. (Оживление.) Само питам!
Господин Гечев!
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Министър, уважаеми колеги! Първата точка е ключова и неслучайно е поставена на специално обсъждане, тъй като тя като огледало отразява цялостната бюджетна политика на всяко правителство, в това число в детайли и политиката по отношение на бюджетните приходи и разходи. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата, много е шумно!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, нашето предложение почива отново, както винаги, на европейските подходи – първият критерий. Вторият критерий е тежката ситуация, в която се намира България и други страни заради COVID-19.
Първо, уважаеми колеги, ние предлагаме две основни промени в числата от бюджетните приходи и бюджетните разходи.
По отношение на бюджетните приходи ние предлагаме увеличение с 1 млрд. 34 млн. лв. След малко ще коментираме. Основният източник на тези допълнителни 1 млрд. 34 млн. лв. са, разбира се, приходите, свързани с промяна в данъчното облагане или по-точно облагането на физически лица и въвеждането на прогресивната скала.
По отношение на бюджетните разходи ние предлагаме над 500 млн. лв. или точно 511 млн. 100 хил. лв. по-големи разходи в сравнение с предложеното от правителството на ГЕРБ и техните поддръжници от „Обединени патриоти“. Така че предлагаме по-високи приходи, предлагаме по-високи разходи. Причините са свързани както с развитието на българската икономика, така и с уникалната ситуация, свързана с COVID-19, в която се намираме в момента.
Уважаеми колеги, още в самото начало искаме да кажем, че тази промяна в бюджетните приходи и разходи води до подобрение на бюджетното салдо на България и реализацията на нашето предложение би довела до намаление на бюджетния дефицит на Република България с 509 млн. 481 хил. лв. Тоест, нека да обобщим – предлагаме по-високи разходи, по-високи приходи, но увеличението на приходите е по-голямо от разходите, така че нашата разгърната социална програма в този бюджет и отразено в т. 1 е на основата на запазване на фискалната дисциплина и намалението на бюджетния дефицит на страната.
Първо, уважаеми колеги, увеличението на бюджетните разходи и приходи в брутния вътрешен продукт е свързано не само с бюджета за 2021 г., но като дългосрочна политика на Българската социалистическа партия за доближаване на показателя на дела на бюджета в брутния вътрешен продукт до другите водещи страни в Европейския съюз, в това число движение в посока на над 41 – 42% поетапно и достигане на средните показатели на Европейския съюз: Дания – 55%, Австрия – 55%, Белгия – 55%, Словения, Нидерландия – 50%.
На следващо място, ние увеличаваме бюджетните разходи, както и другите европейски и развити страни в условията на COVID-19.
Уважаеми колеги, това, което предлагате Вие в бюджета, е: за помощ на фирмите – 0,05% от брутния вътрешен продукт. Половин процент!
Какво предлагат другите страни от Европейския съюз? Първо, средният показател за Европейския съюз е 4,31%, Германия – 9%, Франция – 6%, Италия – 5% от брутния вътрешен продукт. (Реплика от ОП: „А Япония?“)
Да, за Япония ще Ви кажа. Благодаря Ви за въпроса, тъй като имам статистиката, извадих я, очаквах, че някой ще пита за Япония – 21% от брутния вътрешен продукт. При това Япония, уважаеми колеги, държавният дълг към брутния вътрешен продукт е уникален! Той е 220% и въпреки това японците заделят 21%, а България – предлагате Вие: 0,05%!? В Съединените щати е 13%.
Така че ние предлагаме подходи на европейските страни, на развити страни – на развиващи се страни! – с увеличението на дела на бюджетните разходи в брутния вътрешен продукт в условията на криза.
Освен това ние предлагаме промени в данъчната политика, свързана с данъка за добавена стойност. Ние вече коментирахме, но то е отразено в чл. 1, че ние предлагаме намаление на приходите от ДДС върху лекарствата и свалянето на ДДС от 20% на 9%.
Уважаеми колеги, какво правят другите ни партньори? Испания – 4% ДДС върху лекарствата; Хърватия, Кипър, Литва и Унгария – 5%, Португалия, Нидерландия, Гърция и Белгия – 6%, Полша – 8%, и така нататък.
Вие в този чл. 1 по отношение на приходите от ДДС, на практика запазвате ДДС-то, по-скоро намалявате ДДС-то на вино и бирата, на колко – на 9%, а запазвате ДДС на 20% върху лекарствата.
Освен това по отношение на бюджетните приходи възникваше въпросът: как се осигуряват 1 млрд. 850 млн. лв. повече приходи, отразени в чл. 1?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гечев, времето обаче изтече!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Изтича ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ами то изтече!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Завършвам.
Това е с прогресивното данъчно облагане, което не променя данъчната тежест върху българските семейства, средната класа с доходи до 3900 лв. Таванът е почти 2 пъти по-нисък от 25% от европейската практика и не променя – не променя! – приходите в чл. 1 от доходите от корпоративен данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук, господин Гечев. (Председателят изключва микрофоните на оратора.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние предлагаме… (Реплики: „Времето! Времето!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Цяла минутка Ви дадох повече. (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
Нека някой да Ви направи една реплика и ще продължите. Благодаря Ви. (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
Надявам се да оцените, че цяла минута Ви дадох отгоре.
РУМЕН ГЕЧЕВ (встрани от микрофоните): Никога няма да го забравя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ами надявам се!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ (към народния представител Румен Гечев): Приятна вечер!
РУМЕН ГЕЧЕВ (встрани от микрофоните): Ще е приятна, ако гласувате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика?
Господин Ерменков, заповядайте. (Оживление.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, не ми стана ясно какво точно правят нашите европейски партньори, а мисля, че на гражданите за европейско развитие на България ще им бъде интересно да го научат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Ерменков, ще Ви дам един пример – какво правят нашите европейски партньори! Франция, която заедно с Германия е една от двете водещи икономики в Европейския съюз, предвижда да отделя от бюджета специално за COVID-19 общо 100 млрд. лв., от които 40 млрд. евро от Европейския съюз – обърнете внимание! – и 60 млрд. евро от бюджета на Франция. Общо 100 милиарда! Тоест, ако при нас системата е 60/40, там е 40/60, тъй като френската държава е решила, че ще вложи общо 100 милиарда само в избрани отрасли: зелена икономика с висока добавена стойност и висока конкурентоспособност. Но това ще Ви го обясни в детайли утре нашият колега Драгомир Стойнев, който познава в детайли френската икономика, по понятни причини. Така че bonsoir и всичко добро! (Оживление, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Колеги, други изказвания?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Понеже за някои може да е забавление, но поне как се развиват европейците и какво предлагат, контрастът да разберете с нас. Става въпрос за Плана за възстановяване и устойчивост. Неслучайно настояваме ние от левицата той да се гледа в българския парламент, защото този план индиректно, и даже директно трябва да бъде обвързан с бюджета на всяка една страна. Защото този план трябва да доведе до устойчиво развитие, трябва да финансира необходимите реформи, тъй като държавите членки имат проблеми относно разходната част, затова идват тези средства от Европейския съюз – да могат да заместят именно тази разходна част, която липсва, в отделните държави и, разбира се, най-важното е да проведат нужните реформи, така че, господин Министър, знаете Вие, да има, да увеличим потенциала за икономически растеж, защото ние можем да мечтаем за голям икономически растеж, но сами разбирате, че потенциалът ни е нисък.
Какво правят европейските държави? Ако за България примерно Планът е 12 милиарда, нашият план е 12 милиарда – ни повече, ни по-малко. И тук колегата Гечев беше изключително прав, защото Ви спомена следното: Ако за Франция е 40 милиарда, Планът е общо 100 милиарда, колеги, 60 милиарда идват от бюджета. Те не разчитат единствено и само на европейското финансиране, а има и бюджетно финансиране. Това е нещо, което липсва в този бюджет. Защо? Защото ние въобще не знаем какво ще правим.
Ако колегите от Европа финансират: 30 милиарда зелена икономика; подобряване конкурентоспособността – 36 милиарда; забележете, намаляване на социалните разходи за младите хора – 36 милиарда; намаляване на производствените разходи за фирмите – готови са да финансират веднага средства, приблизително 20 милиарда; дигитални инвестиции – 7 милиарда; инвестиции в хидроенергетиката – 2 милиарда евро, какво предлага българската икономика и българското правителство?
Оставам настрана любимото Ви саниране за милиарди, защото там все още не знаем какъв е ефектът, но: укрепване на капацитета на Медицинския институт на МВР – 73 млн. лв.; модернизация и развитие на психиатричната помощ – 34 млн. лв.; развитие на национална система за спешни повиквания 112 – 57 млн. лв.; Интермодален терминал в Горна Оряховица – отварям скоба за колегите от Пловдив. След като дадохме на концесия на ПИМК, на цена, която е на една будка на „Витоша“, за 40 години, нещо, изградено от държавата… (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Точно така, госпожо Стоянова, мен ме гледайте, за Пловдив говорим.
Говорим точно за това предприятие, което е финансирано с европейски средства, изградихме такъв Интермодален терминал, сега, колеги, същият в Горна Оряховица за 188 млн. лв. ще го направим, на някой само и само след това да му го дадем за без пари. Това е разликата между развитите икономики и нас.
Ние искаме по-скоро, господин Министър, от Вас да кажете кои са именно тези политики, тези стимули, които ще направят нужните реформи с този бюджет, които Вие ще ги стимулирате, за да направите нужните реформи, така че да увеличите потенциала, или това, което от ГЕРБ искат най-вероятно, едни проекти, които са изостанали във времето – да направим нещо като нова оперативна програма, да се прикачим към финансирането, да отклоним тези средства, ефектът отново да бъде нулев и после да се сърдим, че от Европа излизат с резолюции, които казват, че в България средствата се харчат изключително непрозрачно!
Колеги, неслучайно от левицата искаме този план съвместно с бюджета да се гледа едновременно. За съжаление, писмото е изпратено и до председателя на Народното събрание, и до всички председатели на парламентарни групи, виждате и от Европа какво е тяхното мнение, така че да имаме наистина бюджет, който да отговаря на очакванията на българските граждани, да осигури спокойствие на българските граждани, да няма този хаос, който е в момента и наистина, така както и ние, и Вие – мислим за просперитета на държавата, а не по-скоро да отбием номера и да хвърляме прах в очите на нашите европейски партньори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП аз България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Реплики? Не виждам.
Следващо изказване – господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Във всички бюджети през последните четири години, които ни се представят от това правителство, ние виждаме поне, заложени едни и същи приоритети – образование, здравеопазване, социална, пенсионна система, отбрана. Разбира се, за следващата година един от приоритетите ще бъде борбата с COVID-19.
Ако направим един бърз разрез на тези приоритети, стигаме до следния извод: Например да вземем образованието. Колеги, увеличението на работната заплата на българския учител не може да бъде цел или приоритет. Там може да бъде мярка, а не цел. Цел може да бъде повишаване на качеството на образованието или намаляването на функционалната неграмотност на българските деца, или увеличаването на техните знания. И не само да го заявим като цел, а да кажем ние какви проценти гоним тук, какво увеличение търсим, нали? А иначе така просто подхвърлено: образованието е приоритет, без да има нищо конкретно в бюджета, ние това не го приемаме.
Здравеопазване. Ясно е, че ще се борим с пандемията. Ама какви цели си поставяме: повишаване на здравеопазването ли, или пък по-добър достъп до лекар, до специалист, до аптека на българските граждани и пациенти. Това, че увеличаваме парите в сферата на здравеопазването, по какъв начин води до подобряване на обслужването на българските пациенти? По никакъв. Защото това е една нереформирана система, а всички знаем, че колкото и пари да налеем в една нереформирана система, те няма да стигнат.
И тук, между другото, настоящият финансов министър в качеството си на здравен такъв, би заявил: ние ще предложим, пък ще приемем тотална промяна на здравноосигурителния модел в България, или ще променяме тотално финансирането на здравната система. Нищо подобно! Тези заявки, обещания потънаха като вода в пясък.
Пенсионна система. Заложили сме 5% увеличение. Ама това не е увеличение, това е компенсация. Швейцарското правило компенсира пенсиите, то не ги увеличава. Затова ние всяка година повтаряме, че трябва да има актуализация, която е истинско увеличение, съответно това увеличение е и справедливо за всеки един от пенсионерите.
Ще обърна внимание на една област, която пък никога не е приоритет в бюджетите на настоящото правителство, и това са общините. Особено в настоящата ситуация, общините са най-потърпевши. Дефицитите в общините, за разлика от държавния бюджет, където ние ще го завършим на няколко процента дефицит тази година, там са двуцифрени – за 2020 г. в общинските бюджети, от друга страна пък, общините са на първа линия в битката с COVID-19.
Къде са компенсациите в държавния бюджет за българските общини? Ами няма ги! Ето в момента например с очакваното отново затягане на мерките, тоест нови ограничения, натискът върху общините от местния бизнес отново ще се увеличи. Тоест пак ще искат, което е в рамките на нормалното, разбира се, да отлагаме ли, да намаляваме ли местните данъци и такси. Откъде ще ги вземат в приходите си общините тези пари?
В тази връзка този бюджет не е адекватен към нуждите на българските общини. Като финал, ние и затова в тази т. 1, където е общата рамка на бюджета, няма да я подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Тишев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ламбев.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! За съжаление, сме ограничени от регламента и във времето за изказване, затова ще се опитам съвсем накратко да направя няколко извода на този проектобюджет, който днес обсъждаме и предлагате за гласуване. Ще се опитам да споделя с Вас няколко основни извода като основа за дискусия и разговор, тъй като ситуацията в икономически план се усложнява и тя ще доведе до много сериозни проблеми, които отсега трябва да се имат предвид, предвид динамиката на процесите.
На първо място, в макроикономическата прогноза са заложени твърде оптимистични очаквания за икономически растеж и на тази база са планирани едни фискални параметри, които поставят под риск тяхно изпълнение.
На второ място, прогнозата за заетост и безработица изглежда твърде оптимистична, базирайки се на настоящите данни на Националния статистически институт и на Агенцията по заетостта. Това, което е необходимо и което не намирам аз в бюджета, е ясно прецизиране на мерките за преодоляване на кризата от COVID-19.
На следващо място, въпреки ниското ниво на държавен дълг към брутния вътрешен продукт към момента, темпът на нарастване на държавния дълг се ускорява значително и е необходимо много внимателно да се процедира и задълбочено да се аргументира необходимостта от поемането на нов дълг в следващите години. На пръв поглед планираните приходи изглеждат реалистични, но единствено и само ако оптимистичният сценарий за макроикономическо развитие се случи.
При внимателния анализ на фискалните параметри много трудно се установява пряката връзка на политиката и мерките за преодоляване на кризата. Действията в тази посока са трудно различими от общата политика на правителството.
И на последно място, но не и по значение, по механизма за възстановяване и устойчивост, по който България може да използва около 6 милиарда грантове и 4 милиарда заеми, е необходимо държавата да има национален план за възстановяване и устойчивост като част от една национална програма за реформи, която е необходима, а тези планове трябва да съдържат ясна и конкретна програма за инвестиции и реформи за следващите години.
Завършвам. Анализът на допълнителните разходи, свързани с кризата от коронавируса, за 2021 г. са приблизително в размер на 2 млрд. 800 млн. лв. – няма да се спирам върху разбивката, но това, което е необходимо, е да се изготви една нормативна регламентация за категоризирането на определените разходи като относими или неотносими към пандемията от COVID-19 и последиците от нея. В противен случай едни традиционни разходи, които прави всяка година правителството, по някакъв начин се смесват с конкретни ангажименти и мероприятия, които трябва да се имат предвид за неутрализирането на последствията за българската икономика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ламбев.
Реплики? Не виждам.
Колеги, понеже има заявени още изказвания, ще дам думата на госпожа Янкова да се изкаже сега, или господин Данчев. С това ще приключим за тази вечер, защото ще стане 20,00 ч. Утре дебатите ще продължат по тази точка.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Намаляване на брутния вътрешен продукт, срив в чуждестранните инвестиции, увеличаваща се безработица, нарастващ бюджетен дефицит, нарастващ държавен дълг. Всичко това са факти, които за всеки трезвомислещ човек са ясен знак за сериозни проблеми в икономиката на България. Разбира се, в моменти на криза бюджетните дефицити са допустими, но само ако са насочени към преодоляване на последствията от кризата и запазване и възстановяване на икономическата активност.
Следва да се отбележи, че според критериите на Международния валутен фонд мерките за стимулиране на икономиката трябва да са таргетирани, тоест да са насочени към тези, които реално страдат от икономическия шок. С други думи, за да се намали ефектът на кризата, помощта трябва да отиде в тези, които са понесли тежък удар от нея.
До момента няма никакъв анализ кои сектори в каква степен са засегнати от кризата, липсва ясен план за възстановяване на икономиката, вместо визия за модернизация и развитие, за подкрепа за малкия и семейния бизнес, за привличане на инвестиции и насърчаване на иновациите и зелената икономика, имаме предложение за крайно неефективно изразходване на публичния ресурс. Всъщност огромната част от правителствените мерки в този бюджет няма как дори косвено да бъдат свързани с борбата с COVID-19.
Обяснението на правителството, че повишените разходи са щели да стимулират потреблението, а оттук и икономиката на страната, са несъстоятелни, тъй като огромната част от потребителските стоки са от внос и голяма част от повишеното потребление ще отиде в полза на чужди икономики. Реактивното частно потребление може да се свие допълнително през 2021 г. поради несигурност от неясното бъдеще и спестяване от страх.
Този бюджет, с тази бюджетна рамка на приходите и разходите, ще увреди трайно финансовата стабилност на България, защото се раздават милиарди, които не са обезпечени със съответните приходи, което е безотговорно, естествено, а и обрича страната ни на поредица от бюджетни дефицити.
Средствата в този бюджет не са насочени към провеждането на смислени антикризисни мерки и политики, нито пък за осъществяване на необходимите и дълго отлагани структурни реформи. Този бюджет няма да подпомогне на най-засегнатите от COVID-19 групи в нашето общество.
За съжаление, парите няма да достигнат нито до бизнеса, нито до хората в крайна нужда и затова ще гласувам против него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Има ли реплики? Не виждам.
Колеги, ще приключим за тази вечер, а утре ще продължим с разискванията по чл. 1.
Желая Ви приятна почивка!
Следващото редовно пленарно заседание е на 25 ноември 2020 г., вторник, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,57 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Стоян Мирчев
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Слави Нецов
Николай Александров