Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов, Стоян Мирчев, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Слави Нецов, Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Да кажем: „Здравейте!“ на колегите, които участват дистанционно в заседанието.
РЕПЛИКИ (чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Здравейте! Здравейте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на регистрация!
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Валентин Касабов? Не го виждам.
Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, колеги.
Осем народни представители, регистрирани дистанционно.
Моля, обявете регистрацията.
Регистрирани в зала 116 народни представители плюс 8 регистрирани дистанционно – стават 124. Необходимият брой народни представители за вземане на решение в зала е 63.
Колеги, ще Ви запозная с Проекта за програма на Народното събрание за 25 – 27 ноември 2020 г.:
„1. Проект на Конституция на Република България и Проект на решение за произвеждане на избори за Велико народно събрание за приемане на нова Конституция на Република България. Вносители – 127 народни представители от парламентарните групи на ПП ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ и Нечленуващи в парламентарна група, 2 септември 2020 г.
2. Второ гласуване на Законопроектa за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Вносител – Министерският съвет на 29 октомври 2020 г. Приет на първо гласуване на 6 ноември 2020 г. - продължение.
3. Първо гласуване на Законопроектa за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Вносители – Красимир Ципов и група народни представители, на 13 ноември 2020 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Вносител – Министерският съвет на 28 август 2020 г. Приет на първо гласуване на 23 септември 2020 г.
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител – Министерският съвет, на 30 октомври 2020 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносител – Министерският съвет, на 15 октомври 2020 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител – Министерският съвет, на 15 май 2020 г. Приет на първо гласуване на 3 юни 2020 г.
8. Парламентарен контрол.“
Госпожо Дариткова, уведомихте ме, че ще има процедура преди гласуване.
Господин Иванов, каква ще бъде Вашата процедура? Не мога да се досетя!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предвид предстоящото гласуване правя процедура за поименно гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Блегодаря, господин Иванов.
Започваме поименна проверка, този път отзад напред. (Шум и реплики.)

Явор Руменов Божанков - отсъства
Явор Божилов Нотев - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Чавдар Йорданов Велинов - тук
Цветан Борисов Топчиев - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Христо Танчев Проданов - отсъства
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христиан Радев Митев - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Тома Николов Томов - отсъства
Тома Любомиров Биков - тук
Тодор Байчев Байчев - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Таня Тодорова Петрова - тук
Танер Мехмед Али - отсъства
Стоян Радков Божинов - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стойно Митев Стойнов - тук
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Иванов Попов - тук
Спас Янев Панчев - тук
Спас Георгиев Гърневски - отсъства
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Слави Дичев Нецов - отсъства
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - тук
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Севим Исмаил Али - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Руслан Здравков Тошев - тук
Румен Петров Генов - тук
Румен Николов Георгиев - отсъства
Румен Василев Гечев - отсъства
Росен Малинов Малинов - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ралица Трилкова Добрева - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Пламен Трифонов Христов - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Дулчев Нунев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Петър Христов Петров - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Младен Николов Шишков (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка ) - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Йорданова Илиева - тук
Маргарита Николаева Николова - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лало Георгиев Кирилов - тук
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Константин Веселинов Попов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Калин Николов Поповски - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Димитров Василев - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Апостолов Апостолов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емил Маринов Христов - тук
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Елена Стефанова Пешева - тук
Елена Владимирова Ангелинина - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дора Стоянова Христова - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислав Петров Тасков - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деан Стоянов Станчев - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Даниела Добрева Димитрова (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Колев Колев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Галя Стоянова Желязкова - тук
Галя Енева Захариева - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Виолета Русева Желева - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Вежди Летиф Рашидов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентин Кирилов Касабов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Боряна Любенова Георгиева - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Вангелов Борисов - тук
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Атанас Иванов Ташков - тук
Ася Атанасова Пеева - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Анна Николаева Славова - отсъства
Анна Василева Александрова (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Ангел Илиев Исаев - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Адлен Шукри Шевкед - отсъства.

И Николай Александров е тук – появи се, отбелязвам го.
Има кворум.
Колеги, продължаваме.
Подлагам на гласуване така предложения от мен дневен ред. Още веднъж повтарям, необходимият брой народни представители за вземане на решение е 63 за днес.
Започваме с колегите, които са дистанционно.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даниела Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Младен Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Гласували 108 народни представители в зала и 8 дистанционно – стават общо 116, за 103 плюс 8 дистанционно – стават 111, против 5, въздържали се няма.
Гласували 116 народни представители: за 111, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Съобщения:
На 18 ноември 2020 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 15 от 17 ноември 2020 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 4/2020 г.
С решението си Конституционният съд обявява за противоконституционни чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 5 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения, и § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил: преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на:
- самолет с неговия екипаж от състава на Военновъздушните сили на Украйна. Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространство на Република България при полет от маршрут Украйна – Косово – Украйна, без кацане на българска територия в периода от 7 до 10 декември 2020 г. включително с цел провеждане на ротация на национален украински контингент, участващ в мисия в Косово;
- самолет с неговия екипаж от състава на военновъздушните сили на Украйна. Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространство на Република България при полет по маршрут Украйна – Афганистан – Оман – Украйна, без кацане на българска територия в периода от 8 до 15 декември 2020 г. включително с цел провеждане на ротация на национален украински контингент в мисия на НАТО.
Издадените заповеди са в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаещи преценка на военните параметри за преминаването с оглед отбраната на страната.
По въпросите относно експортния контрол и съответствието с международни и санкционни режими, задължителни за Република България, разрешенията за прелитане във въздушното пространство на страната следва да се предоставят на заинтересованите държави след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката и Министерството на външните работи.
Уведомленията са постъпили на 24 ноември 2020 г., с входящ № 003-09-96 и входящ № 003-09-97, и са предоставени на Комисията по отбрана.
От Националния статистически институт е постъпила информация за: Основни резултати от наблюдението на работната сила през третото тримесечие на 2020 г.; Инфлация и индекси на потребителските цени за октомври 2020 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИ ЗА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители – 127 народни представители от парламентарните групи на Политическа партия ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ и Нечленуващи в ПГ, на 2 септември 2020 г.
Давам думата на вносителите да ни представят Проекта.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 2 септември бяха внесени проекти за решения. На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 160, ал. 1 и чл. 158, т. 1 от Конституцията на Република България, чл. 88, ал. 1 от Правилника внесохме Проект за решение за произвеждане на избори за Велико народно събрание за приемане на нова Конституция на Република България.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за произвеждане на избори за Велико народно събрание
за приемане нова Конституция на Република България
Народното събрание на основание чл. 160, ал. 1 във връзка с чл. 158, т. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Да се произведат избори за Велико народно събрание за приемане на нова Конституция на Република България.“
Заедно с това съгласно изискванията на Конституцията и Правилника и на основание чл. 159, ал. 1 във връзка с чл. 158, т. 1 от Конституцията на Република България, чл. 76, ал. 1 от Правилника внесохме Проект за Конституция на Република България с мотиви към него.
Предлагаме тези две решения да бъдат обсъдени и гласувани в днешния дневен ред на редовното пленарно заседание. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Всъщност ние ще гласуваме само Проекта на решение за провеждане на избори за Велико народно събрание, само това ще подложа на гласуване.
Колеги, откривам разискванията.
Заповядайте, имате думата за изказване.
Господин Янков, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): А няма ли Доклад на Комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма комисия, Комисията не е внесла Доклад. Има само мотиви на вносител на предложението.
Господин Янков, имате думата – заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! „За промени в Конституцията.“ „За нова Конституция.“ „Премахване на Великото народно събрание.“ „Намаляване броя на народните представители.“ Промяна на основния закон за постигане на реформа в съдебната система и прокуратурата.“ Откъде се чуха тези призиви? Това са част от исканията на почти всяка демонстрация срещу различните управляващи през годините на демокрацията.
По същия начин и настоящите протести стартираха именно с такива призиви, към тях се включи и президентът Румен Радев. С приемането на нова Конституция има предпоставки да се създадат механизми, които всъщност ще дестабилизират установената устойчивост на държавното ни устройство.
Какво е качеството да бъде една Конституция гъвкава? Абсурдно е премахването на Великото народно събрание. То е гарант за широкото обществено представителство при вземането на решения за промени в Основния закон и може да е препятствие за смяна по нечия партийна или лична прищявка – примерно на държавното устройство на Република България. Настоящата Конституция е достатъчно балансирана и беше създадена в условия на национално съгласие и обезпечи прехода от тоталитарна държава към демокрация. В нея са гарантирани правата на българските граждани и се определя Република България като социална държава.
Осигурихме ли това на нашите сънародници? Имат ли равнопоставен достъп до образование, осигурено ли е им правото на труд? Доходите достатъчни ли са за достоен живот както на трудещите се, така и на пенсионерите според произтичащото от конституционното право на гражданите на социалната държава?
Създаване на нова Конституция не може да е самоцелно действие. Трябва да произтича от нуждата за промени, които обществото конкретно е формулирало и има ясни политически субекти, които да ги претворят в Основен закон. При тази ниска подкрепа за настоящото Народно събрание, изчерпано доверие към управляващото мнозинство и безизразна опозиция, няма как ние, народните представители от настоящия парламент, да си приписваме такъв отговорен мандат.
Ние, народните представители, обединени с обща позиция и определящи се като прогресивни социалисти, не подкрепяме внесения проект за Конституция на Република България с убеждението, че настоящият Основен закон не е изчерпан, задължението ни е стриктно да го спазваме и е заложено стабилното функциониране на държавното ни устройство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики? Не виждам.
Господин Зарков, заповядайте за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато вчера привечер изневиделица разбрахме, че първата тема на днешното заседание ще бъдат проектите на нова Конституция и решение за свикването на Велико народно събрание, първоначално ни обзе почуда: „Това пък сега откъде се взе?! Нима не се отказаха от този фарс след кристално ясното и силно критично становище на Венецианската комисия, което сами потърсиха?“ Това беше естественият въпрос на много от нас, но изненадата ни не трая дълго. Все пак какво по-логично за един процес, започнал между два протеста, от това да завърши между два бюджета?!
Конституционният кьорфишек, каквото по съществото са двата проекта, в началото имаше за цел да обърка протестиращите срещу корупцията, в края си явно търси отново да отвлече вниманието – този път на притеснените от задълбочаващата се здравна, социална и икономическа криза.
Разбира се, нито така нареченият рестарт успя да замете следите на порочните действия на институциите във връзка с върховенството на Закона, нито сегашният предизвестен фалстарт ще прикрие неспособността на правителството да организира ефективен, траен и предвидим отговор на коронакризата. Напротив, те разобличават до голо самия характер на властта, власт – изчерпана, власт – безидейна, власт – уплашена, но власт, готова на всичко, за да остане на власт, дори и да посегне на Основния закон на страната.
Можехме да подходим язвително към нелепия Ви опит за нова конституционна промяна, можехме да припомним слабограмотния първи вариант на конституционен текст с неговата непозната по света прокурорско-съдебна законодателна инициатива, със сгрешения герб, със забравения Преамбюл… С голяма обич и необятен талант Валери Петров възпя вида на хвърчащите хора. Някои хора ще се отнесат с Преамбюла, излязъл изпод перото му, като към хвърчащ лист, че просто ще пропуснат стремежа да се изрази волята на българския народ и верността му към общочовешките ценности, че не ще счетат за необходимо прогласяването на своята решителност да се създаде демократична, правова и социална държава.
Е, поетът напусна този свят преди да я види тази държава и нея все още я няма, но тази държава не се състоя не по вина на Конституцията, а заради правителствата, които не я спазваха тази Конституция. И Вие, които носите пряка отговорност поне за три от тези правителства, прекрасно съзнавате това.
Можехме да изберем и друг подход, можехме откровено подигравателно да се обърнем към псевдоконституционното Ви парламентарно усилие, наречено „временна комисия“, която да обсъжда и анализира проекта. Дори, оставяйки настрана голямата вероятност Конституционният съд да обяви решението за създаване на такава комисия като противоконституционно, нека все пак отбележим, че сред разглежданите днес документи няма доклад на тази комисия, както би могло да се очаква, при подобна ситуация.
И наистина, какво ли бихме прочели в един такъв доклад, какво ли се е случвало в главите на членовете им, да се опитаме да си представим? Събрахме се – си казват те – не бяхме много. Огледахме се един друг. Почудихме се – какво ли правим тук? Позасрамихме се – поне тези от Вас, които са разбрали абсурдността на тази задача, и си обещахме да се видим пак!
Това, последното, не се случи. Нямаше друго заседание на Комисията и не е заради ограниченията от COVID-19, а защото нито един политик, извън ГЕРБ и присъдружници, и нито един авторитет в областта на конституционното право не пожела да свърже името си с този проект.
Също така можехме да припомним, че днешното обсъждане стана възможно единствено благодарение на депутатите, които подписаха предложения проект, признавайки чистосърдечно, че не са го чели и в чието съзнание „конституция“ звучи сходно с „концесия“. Можехме, но избрахме друг подход, защото случващото се е твърде сериозно и сме длъжни да обясним този прецедент, защото той е и продължава да бъде опасен. Не че срещу сегашната действаща Конституция не е имало критики, протести, стачки, недоволства, брожения, предложения, дори изстъпления, била е късана, била е горяна по площадите, но никой никога не бе дръзвал – не и от позицията на властта, да я хвърли в едната посока, за да тръгне народът след нея, докато той се измъква в другата. Никой не го е правил, защото всички политически дейци, с всичките им трески за дялане, досега разбираха значението на този документ и опасността от подобно заиграване.
Това е демократичната Конституция на нашата страна, хартата на нашите основни права и свободи, а те не се преписват, не се пренареждат, не се редактират, те са изстрадани, отвоювани, достигнати след дълъг, тежък и често пъти драматичен исторически път на цял един народ – българския народ, и могат да бъдат загубени просто така, за миг, вследствие на пошъл политически блъф. Ще кажете: преувеличаваш. Сигурно мислите, че ще сравня Борисов с Лукашенко – все пак беларуският президент използва подход и думи, сходни с този на българския премиер, но нека не се отклоняваме толкова и да погледнем в собствената си история.
В своята поема „Български хроники“ Стефан Цанев припомня прокламацията на княз Александър Батенберг от 27 април 1881 г. Цитирам: „Днешното положение на работите прави невъзможно изпълнението на моята задача. Затова, основавайки се върху правата, които ми дава Конституцията, аз реших да свикам Велико народно събрание, за да му обявя моето последно решение. Само ако Великото народно събрание узакони онези необходими за управлението на страната условия, само тогава мога да остана. В противен случай аз съм решен да се откажа от короната“, казва Батенберг през 1881 г.
Да Ви напомня за нещо? Нима не е същото, което премиерът ни съобщи на живо през профила си в популярна социална мрежа, след като малко преди това подгря публиката със загадъчното: „Взех тежки решения“?! Хегел твърди, че историята има тенденция да се повтаря. Маркс допълва, че това става първо като трагедия, а после като фарс. Вярно ли е не знам, но сега си спомнете, преди да гласувате, че след прокламацията на Батенберг наистина се свиква Велико народно събрание и то суспендира Търновската конституция, започва режимът на пълномощията. Не твърдя, че желанието на мнозинството тук или това на Борисов е да организира диктатура, но съм убеден, че рискуват да започнат процес, върху който няма контрол и който дълбоко не разбират.
Всъщност дори държавници от световен мащаб и историческо значение са допускали подобни грешки. Когато е тръгнал към властта във Франция през 1958 г., Шарл дьо Гол се е провикнал: „Защо мислите, че на 67 години тепърва ще ставам диктатор?“ Разсмели се французите, избрали го, а 11 години по-късно, вижте какво съвпадение, през 1969 г. по повод на един негов конституционен референдум го свалили. Свалили своя най-почитан и до днес герой, свалили освободителя на Париж и на цяла Франция, свалили създателя на Петата република, свалили го, защото, ползвайки се от огромния си авторитет, генералът започнал да злоупотребява с правото си, организирал плебисцити, заобикалял Конституцията и предвидените в нея гаранции за разделение и контрол на властите. Значи го свалили, защото спрял да уважава Конституцията – Конституцията, която преди това сам е бил вдъхновил и приел.
Уважаеми дами и господа, именно това правят демократичните конституции – предпазват народа от злоупотреба с власт, но и самата власт от патологиите на властта. Това прави и нашата Конституция от 1991 г., която тъй лежерно поставихте под въпрос. Не че тя не може да бъде променяна, не че тя трябва да се гледа като свещена крава. Но нека бъдем честни, че именно частта, която най-сериозно се нуждае от преосмисляне – тази, която позволява контрол над главния прокурор и всички други прокурори и гарантира неговата фактическа неприкосновеност, в тази част Вие не предлагате нищо. Цяла нова Конституция уж, Велико народно събрание, предложения всякакви – от броя на народните представители до насърчаването на раждаемостта, но точно по този въпрос – нищичко. Венецианската комисия евфемистично определя този факт като пропусната възможност, но по-скоро става дума за съзнателно нежелание. Загубеният преамбюл все пак се намери по пътя до Деловодството, а въпросът за прокуратурата и нейното функциониране остана висящ отново.
И така, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател, бащите на днешната Конституция са предвидили дълга процедура и квалифицирано мнозинство, за да я предпазят – слава богу, защото, ако действаше Вашето предложение, сигурно щеше да се променя със скоростта на противоепидемичните мерки. Нека се възползваме от тяхната мъдрост и да гласуваме „против“ този проект и да сложим край на тази лудост.
Моля Ви, не се заблуждавайте, че всичко това може да Ви е спечелило време, но срина и малкото Ви остатъчен авторитет. Това, разбира се, е Ваш проблем. Нашият е да защитим Конституцията, върху която се клехме, встъпвайки в длъжност, и върху която, надявам се, много скоро ще се закълнат народните представители от следващото 45 обикновено народно събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Да, господин Жаблянов, заповядайте. Видях Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Днешната точка в дневния ред за разглеждането на основния закон на нашата държава беше включена толкова скоростно и толкова нелегално – по същия начин, както беше заявена идеята, беше изложен и проектът за такава Конституция, и по същия начин ще претърпи пълно фиаско.
Защо се получи така? Първо, искам категорично да отбележа, че групата на Прогресивните социалисти в парламента ще гласува ясно, открито, аргументирано срещу това нарушение на конституционния дух и конституционализма като общ принцип на държавното ни устройство. Защото и чрез закона може да се нарушава законът, когато са погазени принципите на неговото създаване, принципите на закона не само като човешко, но и като природно творение, когато е нарушена логиката на общественото и държавното устройство. Това предложихте Вие.
Законът не е просто сбор от написани норми, висшият закон на държавата не е просто сбор от предписания за правата на гражданите. Висшият закон на държавата е едновременно философията и логиката на държавното устройство, взаимен контрол между властите, защита на гражданските, а по-късно през XX век, в резултат на социалните революции, и защита на социалните права на гражданите. Това е философията на нашето обществено и държавно учреждение.
Конституцията от 1991 г. е апотеоз на борбата за републиканско държавно устройство на българския народ след освобождението му от османска власт.
Не се реализира завещаната от българските възрожденци свята и чиста република във Великото народно събрание от 1878 г., а завещаната република е пометена от договорките на Великите сили, които установяват конституционната монархия – монархия, която дълго време управлява без конституция и без парламент. Това е причината на референдума от 1947 г. българският народ категорично да се изкаже в полза на републиката. Това е причината през 1971 г. да бъде приета нова републиканска Конституция. Това е причината през 1991 г. да бъде приета Конституцията, която провъзгласи парламентарната демокрация като най-висша форма на народовластието.
Срещу кое от това възразявате, уважаеми вносители на този комичен конституционен проект? Какво от днешната парламентарна република и от недостатъците на нейното функциониране смятате, че може да бъде отстранено чрез предложенията, които направихте? Нищо, уважаеми колеги!
Обръщам се и към самоназоваващата се опозиция: не може критиката срещу внесения проект да мисли само за мястото, функциите и фигурата на главния прокурор, уважаеми съпартийци и колеги! Това е възможно най-тясната интерпретация за критика срещу внесения проект, която предлагате, това е тясно разбиране защо този законопроект трябва да бъде отхвърлен – защото е първият организиран опит за ревизия на Конституцията от 1991 г. в консервативна посока. Аз се надявах, че групата на социалистите ще разбере това и ще го подчертае от трибуната, за съжаление, нещо не достигна, не мога да кажа какво.
Този проект е опит за ограничаване на гражданските и социалните права в България за първи път след началото на демократичните промени и зад него са скрити много опити за ревизия на основния ни закон, включително и от други институции. Идеята за ревизия на Конституцията не е просто хрумване на парламентарното мнозинство на ГЕРБ, както отбеляза моят колега Крум Зарков, а тя се носи по площадите. Това го отбеляза и моят колега Красимир Янков, тя се дискутира в приближени и различни формати в президентската институция, от които не разбрахме какво излезе.
Какъв конституционен вариант обсъждаха при господин президента? Какво не харесват на парламентарната ни република? Каква е позицията на уважаемото ръководство на парламентарната група на БСП по тези въпроси – тишина, уважаеми български граждани, уважаеми социалисти! Основният недостатък са били компетенциите на главния прокурор и кой щял да го контролира. Основният недостатък е, че загатнатите в преамбюла социални права не са разгърнати в пълна степен в текстовете и в съдържателната част на Конституцията, че в конкретни текстове не е гарантирано правото на почивка, работното време на българските граждани, не е гарантирано безплатното висше образование в страната, което уж е записано в Конституцията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля, госпожо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте вече, времето Ви изтече.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Съветът Ви е изключително ценен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Надявам се, но не е съвет, а е подкана да приключвате.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Това е препоръка, благодаря.
Играете ролята на устройството, което го няма в новия парламент. Сложете едно устройство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля да ми изключите времето. Прекъснахме ми мисълта, виждате ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви изтече, затова Ви прекъснах мисълта.
Благодаря Ви, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не може по този начин, дайте ми една минута, за да завърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Една минута.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ако Конституцията от 1991 г. трябва да бъде допълнена, това е за социалните права на българските граждани, които се нарушават непрекъснато чрез различни допълнения към законодателните актове за увеличаване на работното време, за намаляване на работната заплата, за фактически платено висше образование с разни полузаконни и незаконни методи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Приключвам.
Трябва да бъде развита българската Конституция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Божанков, заповядайте за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не е никаква тайна за народните представители и за българското общество как беше роден този проект и с каква цел. Хората Ви поискаха оставката. Те поискаха да си тръгнете, а Вие им дадохте Проект за Конституция. Тази политическа маневра успя. Ето ни тук сега. Тя Ви спечели време – на каква цена е съвсем отделна тема.
С колегите от БСП сме мислили много какво правихте тези осем месеца от първата вълна на коронавируса до втората?! Очевидно не сте подготвили здравната система, очевидно хора умират на стълбите на болниците, очевидно икономиката не е подготвена и очевидно Вие в тези осем месеца сте работили върху този проект в кавички. Това осем месеца по-късно – да не използвам крайна дума, е престъпление срещу българския народ, защото, ако тогава условията бяха на политическа криза, сега България се намира в един от най-трудните моменти за последните 30 години и Вие давате това на българското Народно събрание – извънредно и спешно. В тези осем месеца всеки уважаван експерт конституционалист, неправителствена организация, юрист, гилдия, Ви каза, че този проект, меко казано, не става – Венецианската комисия, който искате, никой, нито един, не подкрепи този проект. (Реплики от ГЕРБ.)
Защо, колеги, никой от Вас не пое отговорност или всъщност гордост от авторството на този проект? Кой е бащата, кой е майката на тази Конституция? Никой ли от Вас не иска да остане в историята като умът, създал проекта на най-новата Конституция в историята на България?! И понеже никой от Вас не иска да си признае кой е написал това, приемаме, че то е плод на Вашите колективни усилия, на Вашия юридически капацитет, на Вашия колективен разум.
Ако можехме да опишем десетгодишното управление на ГЕРБ с думи, ако можеше с кратък текст да оприличим и кратко да разкажем на хората какво е ставало за тези десет години, това би бил този проект на Конституция. Той е Вашата визитна картичка. С това може би ще останете в историята, с това ще Ви запомнят хората.
Не знам давате ли си сметка колко недопустимо е това в настоящия момент и как отново изпълнителната власт го използва, за да отклони вниманието от себе си, за да свали обществения гняв от собствените си некадърни решения. Днес те Ви натоварват в този тежък за България момент да направите това. Но имената на министрите няма да стоят под този проект, те няма да го гласуват, те няма да носят историческата отговорност, те няма да носят никаква отговорност. Вашите имена и Вашите гласове ще стоят под този срамен акт. И ако сега от позиция на силата, от позиция на властта и от фалшивия комфорт, който това Ви дава, Вие достигнахте нови степени на нахалството и арогантността, помислете за утрешния ден, когато всичко това ще отмине и когато ще дойде време да се носи отговорност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божанков.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От казаното дотук от колегите от левицата, става ясно, че конституционният дебат в България би бил изключително труден, защото трудно може да се намери фокусът и темата за разговор. Това по принцип е сериозен проблем за българското общество, защото то тепърва ще търси място, където да проведе сериозен разговор.
Днес Вие обсъждате Конституционния проект, който е само част от процедурата за свикване на Велико народно събрание и именно тази процедура продължаваме днес. От настроението Ви виждам, че тя по-скоро няма да се състои, но ще се опитам да обясня нашите мотиви защо искаме и предлагаме да свикаме Велико народно събрание. Обяснявали сме го и друг път.
На първо място, ние не сме обявили война на настоящата Конституция. Ние отчитаме нейните преимущества, ние отчитаме нейните заслуги за провеждането на мирния преход към демокрация. Направихме това предложение в една ситуация на силно обществено напрежение, с желанието да обособим място, в което политическите партии, гражданското общество и българските граждани да могат да проведат дебат за бъдещето на България. Не мисля, че това е лоша идея, и не мисля, че това е лоша инициатива. Със сигурност в следващите месеци и години ние ще търсим подобно място, защото в момента такова не съществува в България. Ние не успяваме да постигнем консенсус по базови проблеми, с някои малки изключения, слава богу, и този проблем вероятно ще се задълбочава, защото политическото противопоставяне преминава червени линии, които не би трябвало да бъдат преминавани.
Колеги, ще подкрепим и днес предложението за свикване на Велико народно събрание. Вероятно скоро настоящата Конституция няма да може да бъде променяна, защото подобни опити изчерпват обществената енергия за промени и става невъзможно за дълъг период от време този дебат да бъде проведен.
По отношение на нашия проект ще кажа, че той събра в себе си най-вече исканията на протестиращите от лятото. Едно от тези искания беше свикването на Велико народно събрание. Днес ние продължаваме да не приемаме аргумента, че настоящото Народно събрание няма необходимата легитимност да предизвика процедура за свикване на Велико народно събрание. И настоящото Народно събрание, и всички народни събрания от последното Велико народно събрание насам са легитимни политически органи, които са избрани на честни и демократични избори. И ако нямаме консенсус по този въпрос, означава, че оспорваме и Конституцията, и правовия ред на държавата. Не мисля, че някой от нас би си позволил това.
Затова смятаме, че настоящото Народно събрание не само има легитимност да свика Велико народно събрание, но то е далеч по легитимно от 35-тото народно събрание, което беше избрано само с една бюлетина и въпреки това свика Велико народно събрание, което положи основите на съвременната българска демокрация. Конституционният разговор е политически разговор и той не е табу за нито едно общество. Той не може да бъде цензуриран от една или друга политическа сила. Може да бъде провеждан легитимно, включително и в залата на Народното събрание, където впрочем му е и мястото. Затова не приемам Вашите обвинения, че едва ли не погазваме Конституцията само защото сме предизвикали дебат по нея. Дебатът е основата на демократичната държава и той има място в тази зала, и не само че има място, а тази зала е мястото, в което трябва да се води – не на площада, не на улицата, а тук в парламента. Защото парламентът, колеги, все още е тук, той не е на площада, както твърдеше господин Радев преди няколко месеца.
Ние поехме ангажимент да прокараме тази процедура и да го направим така, че да се опитаме да влезем в диалог с онези, които протестираха срещу нас. Подминахме обидите, които бяха хвърлени срещу управляващото мнозинство, личните нападки и лансирахме идеите на протеста. Тези идеи са идеите, които Вие днес наричате опит за диктатура и погазване на демократичните принципи. Ние не смятаме и в интерес на истината не подкрепяме всички тези идеи. Напротив, ние също имаме забележки към много от тях. Но нашата цел беше и в тази зала да влезе разговорът, който преди това се водеше на улицата, защото този разговор е за парламента. Той не е за площада. Защото настоящата Конституция беше приета в Народното събрание, а не по площадите и Вие много добре знаете това като наследник на партията, която лидираше този процес в онзи момент.
Затова ще Ви призова да бъдете малко по-отворени към дебат, към различното мнение. Конституцията не е Библия, за да не може да се променя. Всяка Конституция може да бъде променена.
Българската конституционна традиция не е дълга. Реално днешната Конституция е първата конституция, която издържа в продължение на 30 години, без да бъде суспендирана, без да бъде бламирана от нито едно управление. Ние поемаме ангажимент да продължим тази традиция. Не сме убедени обаче във Вашата мотивация да го направите.
Революционизирането на позицията на опозицията и радикализирането на Вашите идеи рано или късно ще влезе в сблъсък с настоящата конституция, която е умерена. Вървите по този път и вероятно ще стигнете до там, докъдето не сте очаквали.
България ще има и други парламенти и вероятно в тях Вие също ще изпитате необходимостта от това да постигате политически консенсус, а политическите консенсуси няма да бъдат възможни без нас.
В политиката майсторството е да работиш с тези, които не харесваш. (Ръкопляскания и реплики от ГЕРБ: „Браво!“) И ние знаем много добре това. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ТОМА БИКОВ: Майсторството е да работиш с тези, които не харесваш, а не само с тези, които харесваш, и това е основата както на настоящата Конституция, така и трябва да бъде на евентуална следваща, ако някога такава се приеме.
В една демократична държава всеки има право на глас и всеки има право на разговор, и ние ще отстояваме това наше право. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В началото на тази сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание ние от „Движението за права и свободи“ ясно и категорично заявихме, че няма да се подпишем под внасянето на нова Конституция на Република България и че няма да гласуваме за свикване на Велико народно събрание, каквато е и точката, която разглеждаме.
Според нас предложеният проект на нова Конституция от ГЕРБ е поредният удар срещу демокрацията и държавността. Първоначалният вариант на Проекта на нова Конституция, написан набързо, беше се отказал от общочовешките ценности като свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост, търпимост и пак по същия начин така набързо след това намериха някакво място в предложения проект.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в Конституцията правата на личността, нейното достойнство и сигурност трябва да бъдат издигнати във върховен принцип, а не ей така, между другото, пропускани или включвани в някакъв текст. Конституцията като основен закон засяга пряко правата и свободите на всички български граждани. Ето защо всички политически сили трябва да подходят с необходимата отговорност.
Конституцията или новата Конституция трябва да се приеме като нов обществен договор след сериозни дебати в спокойно, нормално и креативно политическо време.
Предложената нова Конституция категорично не отговаря на обществените нагласи и очаквания. Когато ГЕРБ говори и предлага нова Конституция поне трябва с действията си да докаже, че спазва сега действащата, включително тук и в Народното събрание, включително и в законодателството, включително и от председателя на Народното събрание. Уви, свидетели сме на погазване на Конституцията на Република България и законите на страната и от председателя на Народното събрание, и от ГЕРБ в Народното събрание и в законодателството.
Новата Конституция или промени в действащата трябва да отстраняват констатирани недостатъци в действащата и да бъдат насочени към постигане на върховенство на правото и укрепване на демократичните ценности, да приближат българския конституционен модел към най-добрите международни и европейски образци. Обаче видяхме и оценката на Венецианската комисия, която беше ясна и категорична, че този проект не става, и с това си обясняваме и така прибързаното внасяне днес за разглеждане. Срамът Ви е толкова голям и сега се опитвате набързо да се отървете от темата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от ГЕРБ, призовавам Ви да спазваме действащата Конституция на Република България и законите на страната. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Карадайъ.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Байчев.
Господин Христов, Вие ли вдигнахте ръка? Сега след господин Байчев ще Ви дам думата. После госпожа Нитова.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Трябва да Ви кажа, че аз с изненада научих, че предложение за промяна на Конституцията може да бъде направено и от 117 народни представители. Поне такава беше първоначалната заявка на Вас, колеги от ГЕРБ, и ако Вие не бяхте управляващи, следваше администрацията на Народното събрание да изхвърли този проект за нова Конституция и сега да не си губим времето. Вместо това обаче господин Марешки – съвсем юнашки се подписа, без да прочете Проекта, както сам той заяви.
И тук бих искал да Ви кажа, че ние няма как да подкрепим този проект, като се присъединя към казаното от колегата Крум Зарков и допълня – самите Ваши мотиви, които си противоречат със съдържанието на Проекта, а именно: в мотивите си, колеги, Вие засягате и казвате, че темата за Конституцията е водеща за много граждани и обществени организации. За кои граждани и за кои обществени организации, колеги, става въпрос? Аз доколкото се сещам, майките на деца с увреждания не искат нова Конституция, те искат ново законодателство и увеличаване на средствата.
Полицаите, които в момента отвън ни пазят от народната любов, също стачкуват, но не искат нова Конституцията, искат увеличение на възнагражденията. Земеделците – тези земеделци, които искат изравняване на субсидиите. Туристическият бранш може би? Едва ли. Съмнявам се, че туристическият бранш особено точно в този момент иска нова Конституция.
На следващо място Вие отново казвате, че е Проект за Конституция, която да защити основните принципи и начала на нашето съвремие. Кое съвремие? Това, което се характеризира с глобализма, с миграцията, това ли ще защитаваме? Екологичните проблеми или това, което се опитвате да направите в момента, е ликвидацията на социалната държава. Аз не мисля, че тези неща имат място в нашата Конституция.
Друго, което ми прави впечатление, е, че основният закон следва да бъде изграден така, че да е в унисон с европейските правила. Извинявам се много, колеги, но именно с тази сега действащата Конституция ние сме приети за членове на Европейския съюз. Ако тя не е отговаряла, ние нямаше да бъдем приети. Това е някакъв мотив, който служи само за основа, която да подбутне към някакви разговори, но не казвате нищо съществено какво точно искате да хармонизирате с европейското законодателство. Искате да свикате Велико народно събрание и приемане на нова Конституция, за да се засили доверието на гражданите в институциите. Ами в момента стачкуват таксиметровите шофьори. Бихте ли ми обяснили как, когато промените Конституцията, Вие ще засилите доверието в Министерството на транспорта? Е няма как да се случи това нещо, колеги!
И понеже гласовете Ви не достигнаха, колеги, аз бих желал и се обръщам към председателя госпожа Караянчева да потърси и да извика господин Марешки, който да ни даде вече своето информирано мнение какво мисли той за Конституцията или поне за концесиите, ако двете неща не ги бърка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Байчев.
Реплики?
Господин Христов, заповядайте за изказване.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! През всичките тези години след създаване на сега действащата Конституция много политици и кандидат политически величия пропагандираха и се обявяваха за смяна на модела, за смяна на политическата система, за рестарт на политическата система, че дори и на държавата и това, естествено, го предлагаха да стане чрез промени в Конституцията.
В последните години това говорене се засили особено много, като дори президентът Радев обяви, че има готови предложения за промяна на Конституцията, различни видове шоумени и шоумени в кавички, които обяздиха справедливите протести доскоро, се обявяваха за смяна на политическия модел, за рестарт на държавата и, естествено, отново чрез промяна в Конституцията.
Колегите от БСП също нееднократно са се обявявали за промени в Конституцията. Интересно е обаче, че когато на всички тези политически говорители, меко казано, им се даде шанс да излязат със своите конструктивни предложения, ако имат такива, някак си това не се случи. Те не излязоха с никакви предложения – и президентът с готовата си Конституция не я показа, и обяздващите протести не я показаха, и колегите от БСП не дадоха свое предложение. Това идва да покаже, уважаеми дами и господа, само едно, че всичкото тук – това говорене, е било само за политически цели. Не се състоя дебатът, който ние всички очаквахме да се състои, не се повдигна и обществена полемика.
Това, уважаеми дами и господа, няма как всички нормално мислещи хора в държавата да не го счетем като едно лицемерие. Едно лицемерие, в което участват само политици, не участва обществото.
Ние от ВОЛЯ сме – банално звучи и сигурно на всички от Вас Ви е омръзнало да го повтаряме, но ние няма да спрем да го повтаряме, че за нас от ВОЛЯ прагматичните действия са най-важни. Затова ние участвахме в даването на шанс както на политиците и на всички претендиращи за промени в Конституцията, така и на нашето общество да се стартира една такава политика, да се стартира една такава процедура, да се стартира края на това политическо лицемерие. Това обаче не се случи.
Ние се надявахме, че в края на краищата ще завалят добри, лоши и каквито и да било други предложения за промени – конструктивни, популистки, всякакви. Ние се надявахме, че ВОЛЯ най-накрая ще има възможността да прочете n на брой предложения – добри, лоши, отново повтарям, всякакви. Не постъпиха никакви… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: …от всички Вас, уважаеми дами и господа, които през годините сте говорили за промени в Конституцията. Стана ясно, че това е поредната политическа проява на всеки един, в даден момент употребена за някакви политически цели. Няма как, след като това не е дневният ред на обществото, не е в приоритетите на обществото, а се използва само за словоблудство – политическо, ВОЛЯ, да участва в това.
Затова, уважаеми дами и господа, затова, уважаеми българи, ние слагаме точка на този дебат и оттук нататък е редно целият български народ – не политиците, защото те не ме интересуват особено, но целият български народ да знае, че разговор за промяна в Конституцията, разговор за промяна на политическия модел, намаляване броя на депутатите и всички такива инициативи, които минават само през промяна в Конституцията, не е в приоритетите на политиците и ако обществото го иска, то ще трябва да го покаже по някакъв друг начин. Затова, след като обществото към момента не го показва по някакъв категоричен начин, ние от ВОЛЯ няма да подкрепим една такава промяна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ –Българските Родолюбци“.)
Реплики?
Господин Мирчев, заповядайте за реплика.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Христов, аз имам един много елементарен въпрос към Вас, предвид че господин Марешки – за него е обяснимо, тъй като е прагматичен човек, подписа Проекта за псевдоконституция на базата на това, че получи съответните концесии на морето. Върху тази констатация въпросът ми към Вас е следният: Вие искате да четете предложения, а преди това поне Вие направихте ли си труда да прочетете Проекта за псевдоконституция? Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Мирчев.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев, много Ви е удобно да използвате някакви внушения, които са преди всичко как да ги нарека, ще омекотя малко: „медийни публикации“. Аз също подкрепих с подписа си внасянето на този законопроект. Аз какво получих? (Реплики от „БСП за България“.) Аз какво получих, господин Мирчев? (Шум и реплики.) Може ли някой от Вас всички тук, може ли някой...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: ...от българския народ, може ли някой да излезе и да каже какво получихме всички ние от ВОЛЯ? Вижте ги отзад всички – какво получихме?! (Реплики от „БСП за България“.) С това, което ние направихме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Мирчев, с това, което ние направихме, Ви дадохме шанс да дадете алтернатива на некадърното предложение, както го наричате, на колегите, които са го предложили. Вие дадохте ли я?
Имате ли достатъчно капацитет, уважаеми колеги от БСП, да направите едно разумно предложение, което ние да прочетем и да го подкрепим? Имате ли? Така че, когато правите такива внушения, бъдете готов да можете да ги защитите. Кой от българските граждани смята, че Веселин Марешки може да бъде купен с нещо подобно?! Смехотворно е, господин Мирчев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Христов.
Госпожо Нитова, заповядайте за изказване.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Госпожо Председател, моля да бъде удължено времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре.
Моля, удължете времето на групите.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Уважаеми колеги вносители на този проект за решение, Вие запознахте ли се със становището и препоръките на Венецианската комисия, които, дипломатично казано, са унищожителни в тази посока? А те са: липсва публичен дебат, липсва диалог с експерти и представители на гражданското общество и не е ясно кои са причините, които стоят зад всяка конституционна промяна, която Вие предлагате.
Венецианската комисия дава обективен прочит на това, което се случва в държавата. А гражданското общество и експертите са единодушни в посока, че сегашната Конституция съответства на потребностите на обществото и на обществения договор.
Досега Вие не дадохте ясен знак защо сега, защо така набързо, по пожарникарски вкарвате този проект за решение и да Ви кажа – той не отговаря на дневния ред на обществото. Отворете си очите и вижте: хора умират пред болниците, икономиката умира, а можем да кажем, че и държавата вече умира. Това е дневният ред на обществото.
Но да си призная – Вие постигнахте своята политическа цел. На всички е ясно, че искате да стискате властта до редовните избори и да провеждате избори така, както си знаете. Но гражданите протестират вече 138 дни, и с право. Не им хвърляйте прах в очите, че искате и правите реформи – те не отговарят на дневния ред на обществото. Затова ние няма да подкрепим този проект на решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нитова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз мисля, че част от нашите колеги тук се опитаха да водят един дебат на доста високо ниво, опитвайки се да говорят за държавността, за Конституцията, традициите. Но аз мисля, че днешният дебат трябва да се води по-скоро с чувство за хумор, тъй като от целия път, който беше извървян с тази така наречена Конституция или Проект за Конституция, стана ясно, че ГЕРБ всъщност не очаква нещо сериозно да се случи.
Впрочем, бих предложил, госпожо Караянчева, да попитате къде е министър-председателят, тъй като говорим за Велико народно събрание. Всъщност днес колегите от ГЕРБ гласуват „за“ или „против“ оставката на Бойко Борисов, тъй като той заяви, че в момента, в който бъде решено, че ще има Велико народно събрание, той ще си подаде оставката.
Не знам как е възможно изобщо една такава сериозна дискусия и тема да се провежда без присъствието на министър-председателя, който иска да прави рестарт на политиката, на политическата система, на държавата, а в същото време е някъде другаде?! Понеже технологиите позволяват, аз предлагам, ако той не може да дойде, да го включите на екрана – може би от джипката или от някъде другаде, но е редно да чуем и негово мнение по тези въпроси.
Другата причина, поради която трябва с повече хумор да се коментира днешната точка от дневния ред, е, че обикновено когато трябва да се запълни време и да не се каже нищо, от ГЕРБ изпращат тук да говори Тома Биков – засякох девет минути и 50 секунди, в които не произтече нищо, което би трябвало да ни убеди, че това, което прави ГЕРБ днес, е нещо сериозно.
И другият въпрос, който смятам, че е достатъчно показателен за отношението на Вас самите към този проект на решение, е, че го сбутвате най-неочаквано – в рамките на дискусията на Бюджета по чл. 1, която започна вчера и ще продължи след малко. Така, между другото, да бутнем и тази дискусия по отношение на свикването на Велико народно събрание, че някак да не се разбере – на гърба на мерките, които правителството днес приема за затваряне на държавата. Идеята днес е да се говори за мерките, а не за срама, който сами си докарахте, изпълнявайки волята на Бойко Борисов да остане във властта.
Всъщност можем да кажем, че въобще пътят, който извървя Вашият проект, е толкова жалък, че е жалко, че изобщо стига до днешното заседание на Народното събрание. Той ще бъде отхвърлен, разбира се, защото няма как да се събере това мнозинство.
Само с две думи да припомня, че първо започна с потвърждение на българската поговорка, че „бързата кучка слепи ги ражда“. Внесохте един Проект на Конституция, тоест обявихте един проект, който изглеждаше като курсова работа на осмокласник –попреписан оттук-оттам, поразместен, понатъкмен, който беше определено срам и за автора. А авторът нито е сред нас, нито е в Министерския съвет, но така или иначе фактите са факти.
След това внесохте една по-различна версия, която също е безсмислено да се обсъжда по същество. Някои колеги се опитаха, но извинете, колеги, просто няма смисъл по същество да се обсъжда нещо, което не е представено с идеята да се обсъжда по същество – то е представено с идеята да се тупа топката. След това внесохте този проект с подписи на хора, които даже не са я чели. Създадохте една мъртвородена комисия, която не свърши абсолютно нищо, и добре, че не свърши, защото тя щеше да произведе резултат, на който щяхме да се смеем днес. Изобщо една несъстоятелна политика и несъстоятелни действия, които ни доведоха дотук.
Приключвам с това, че, първо, трябва да се извините на Венецианската комисия, защото я вкарахте във Вашите вътрешнополитически и партийни цели, накарахте ги да обсъждат един проект, който от самото начало е ясно, че не е създаден с цел да види бял свят, загубихте им времето да излязат с едни критики, които всъщност вече бяха излезли от всички основни хора, които се занимават с конституционализъм и които казаха, че този проект просто не струва.
Трябва да се извините накрая и на българските граждани, защото загубихте месеци на България. Ако вместо Проект на Конституция бяхте внесли оставката на Бойко Борисов, днес щеше да има друго правителство, което да се справя много по-адекватно с предизвикателствата, пред които са изправени и народът, и държавата днес.
Така че ние няма да подкрепим това решение. Предполагам, че и Вие няма да го подкрепите или може би от кумова срама, както се казва, ще го подкрепите, но загубихте много време на България, загубихте много време за безсмислени упражнения. Но гражданите го виждат и много скоро ще се произнесат на изборите. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За мен лично беше голяма изненада, когато видях в дневния ред точка с гръмкото заглавие: Проект на Конституция на Република България и Проект на решение за произвеждане на избори за Велико народно събрание.
Уважаеми колеги, разбирате ли какъв фарс днес разглеждаме, когато държавата е паднала на колене в резултат на едно некомпетентно управление?! Само да Ви припомня генезиса на това решение и как се стигна до него. Когато държавата беше в една ситуация, в която ние не знаехме как ще излезем при появата на този вирус, Народното събрание гласува извънредно положение. Ние го подкрепихме с една-единствена цел – че Вие знаете какво да правите. Оказа се, че Вие не знаете какво да правите.
Българските граждани Ви дадоха оценка, като от месец юни насам са на улицата, включително и снощи. (Реплики от ГЕРБ.) Това нещо се яви като спасителен пояс за Вас. Един спасителен пояс, който, за съжаление, или за радост може би, живя точно колкото преместването на един министър от предната седалка до задната седалка на джипа на господин Борисов, предавано по „Бойко ТВ“. Днес Вие намерихте нов спасителен пояс, той съответно се спука и става излишен.
Уважаеми колеги, може би нямаше нужда да го вкарвате в залата, да се занимаваме днес и да водим дебати по един мъртвороден проект, който, за съжаление, ни направи за смях не само в България, но и в цяла Европа. Решението на Венецианската комисия го каза много точно и ясно. Този проект изяде главата на един министър. Не знам колко души още ще трябва да погинат заради една нелепа история, която имаше една-единствена цел да закрепи що-годе положението на това мнозинство да може да изкара до месец март, както Вие желаете. А дали ще стане, това е отделен въпрос.
Аз наистина съжалявам господин Биков, който излезе тук и се опита, хъката-мъката. да обясни защо този проект няма да стане. Господин Биков го знаеше много добре още от началото, когато този проект беше внесен. Той тук с половин уста се опита, поне направи опит да ни обясни, че това нещо е било сбъркано още в самото начало.
Уважаеми колеги, това не е проект, това не е Велико народно събрание, което искате да направите. Това е прах в очите на българските граждани, за да се опитате да им обясните, че това, което им предстои, е радост в сравнение с това, което можеше да се случи. Да, ама не, уважаеми колеги!
Следващият спасителен пояс, който идва на мястото на този, също ще се спука, и то много бързо – не знам дали разбирате, несъстоятелността на всички тези мерки, които Вие вземате. Защото нарушаването на Конституцията в този ѝ вид, в който тук Вие се опитахте да направите и днес за радост ще бъде отхвърлено, не е единственият случай. Вие непрестанно нарушавате тази Конституция, която действа в момента, и не Ви пука. Режимът на пълномощията е въведен преди 10 години, уважаеми колеги.
Приемането на този държавен бюджет, който ни предстои в следващата точка, е поредното доказателство за суспендирането на настоящата Конституция. И слава богу, че това нещо днес ще бъде отхвърлено. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Председател! Днес обсъждаме не Проекта за Конституция, а Проекта за свикване на Велико народно събрание. Виждам, че колегите много са се старали да четат Проекта за Конституция и да търсят неговите несъвършенства. Това, което трябваше да прочетат, беше дали в него се съдържат основания да бъде свикано Велико народно събрание. Оттам нататък този проект не обвързва следващото Велико народно събрание по никакъв начин.
Омръзна ми да слушам тук от не знам колко изказвания как сегашната Конституция е някаква свещена крава и ние не трябва да се докосваме до нея, а само да коленичим, да бием чело в земята и да я превъзнасяме. Хайде да си кажем кога беше създадена тази Конституция? Беше създадена в началото на демократичния преход. Кой я прие? Приеха я на практика БСП, ДПС и едни отломки от… (Реплики от ДПС: „Не си чел.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви!
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: …СДС, на които после всички техни лидери – тези отломки, се оказаха в един момент депутати от БСП. (Реплики.)
Защо я приеха? Приеха я, за да обезпечат дългосрочното оцеляване на БКП, да направят система, която е консервирана и която не може да се промени радикално, която с една трета дори от вота на колкото разчиташе към онзи момент поне БСП, ще може да се самовъзпроизвежда, а пък една малка формация като ДПС ще може да бъде дълго време балансьор и да участва под различни форми във властта. (Реплики от ДПС: „Не си чел! Хайде малко да почетеш!“)
Как го постигнаха? Как дадоха тази власт? Тази партокрация как създадоха? Всъщност политическият процес чрез тази Конституция беше превърнат в един политически пазарлък. Ще спомена на колегите от ДПС, понеже се възмущават и се извинявам, ако съм направил фактологична грешка. (Реплики от ДПС: „Много важна грешка.“) Ще напомня за правителството на Любен Беров, създадено с техния мандат – правителството, което създаде групировките и което на практика мафиотизира държавата. Това стана възможно именно благодарение на конституционните механизми в тази Конституция.
Същото беше и при правителството на Станишев. Волята на хората и първата политическа сила беше подменена от политическия пазарлък. Това е истината!
Какво постигнахме в резултат на действието на тази Конституция, защото нали за всеки закон все пак трябва да има някакъв анализ на неговото въздействие? Постигнахме два милиона българи по-малко, най-ниският жизнен стандарт в страната. (Реплики.) Разбира се, от управленските механизми, заложени в тази Конституция, от невъзможността за нормална реформа. (Реплики от ДПС: „От Вашето управление.“)
Нашето управление трае малко по-малко от четири години. А правителството на Виденов, на Беров, правителството на Луканов, който, ако помните, наложи мораториум на външния дълг и лиши България от финансиране. Финансирането от групировките…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: …които бяха създадени от БСП и ДПС, всичко това заложи, както и фалита на държавата при Виденов, разбира се, заложи днешните ниски нива на доходи, защото просто ние трябваше да наваксаме твърде много. А уж по-недемократичните конституции на Полша и Чехия, според предишните оратори, превърнаха тези държави в един доста по-процъфтяващ оазис в сърцето на Европа.
Тази Конституция постигна и това – понеже усещам, че на ДПС им липсва темата – да се маргинализират цели етнически групи, за да бъдат политически използвани именно от ДПС и от БСП. (Реплики от ДПС: „Вие се включихте.“) После и други играчи се включиха в тази посока. Тази Конституция създава неразрешими конфликти между институциите и ние сме свидетели на такъв неразрешим конфликт. Имаме президент, който смята, че за него е по-важно да свали правителството, отколкото да изпълнява конституционните си задължения. Няма механизъм, който да реши конфликта между правителство и президент.
Тази Конституция не дава никаква възможност за реформа или поне дава изключително малка възможност за реформа. Всички опити за отклик на желанията на хората за промяна се сблъскват в статуквото, изградено от БСП и ДПС. Всъщност единственият що годе сполучлив опит за съдебна реформа стана през 2014 г., когато БСП бяха около 40 човека, а ДПС склониха да подкрепят, един макар и осакатен вариант на съдебна реформа.
Това е като история. Защо ние от „Обединени патриоти“ подкрепихме този проект на решение за свикване на Велико народно събрание? Подкрепихме го с много забележки, част от които намериха отражения в Проекта.
На първо място, защото ние трябва да гарантираме реформа, защото смятаме, че обществото е узряло за промяна. Всъщност подкрепихме този проект, защото хиляди хора по площадите искаха нова Конституция и нов обществен договор. Може би единственият дефект на този проект е, че беше предложен от мнозинството. Ако беше предложен и идеята беше лансирана от опозицията, сигурно щеше да се превърне в знаме и на протестите, и на опозицията тук в залата.
Ние поставихме обаче ред условия.
На първо място за ясен преамбюл и за ясно място на еднонационалния характер на държавата в него. Нещо повече! Ние смятаме, че предвид предизвикателствата на съвремието, както пише в мотивите, предвид нахлуващите джендър идеология и ред други заплахи за националната ни идентичност, че държавата, и чрез този преамбюл, създаваме задължение на държавата да отстоява националния характер на страната ни, националните ни традиции и ценности – нещо, което смятаме, че е едно надграждане на преамбюла, написан през 1990 г.
Ние поискахме и смятаме, че важна част от реформата трябва да бъде справянето с основния порок, а именно липсата на легитимност на властта заради огромното количество корпоративен и купен вот. Смятаме, че решенията, които новата Конституция трябва да даде, са задължително гласуване и образователен ценз. Не може хора, които не могат да си напишат името, да решават бъдещето на нацията срещу 50 лв., разбира се. (Реплики от ДПС: „Като гласуват за Вас. Това Ви е Вашият електорат.“)
Знам, че ДПС ги възмущава тази идея. Знам, че предпочитат неграмотните хора да бъдат добре обгрижвани от тях, но това е положението. Затова сме политически противници с Вас. (Реплики.)
Ние искаме гарантиране на семейството като съюз между мъжа и жената още по-еднозначно, отколкото е в сегашната Конституция точно заради напъните на либералната левица да промени такива естествени понятия.
Не на последно място, ние искахме връщане на наборната служба. И едно специфично искане за ВМРО беше увеличаване на президентските правомощия. Абстрахираме се от настоящия президент. Това е принципна позиция повече от 10 години. Не може президентът – пряко избираната фигура в държавата, да бъде с такива осакатени правомощия и дори да няма право да предизвика, чрез референдум или по друг способ вот на недоверие към правителството!
Всъщност ние сме не просто за увеличаване на президентските правомощия. Ние смятаме, че президентската република е една добра форма за страна в криза. Нещо повече – Франция, която беше цитирана негативно тук, успя да излезе от политическата криза, благодарение на конституционната реформа на Дьо Гол и голяма част на заложените от него конституционни постановки след малка реформа след това продължават да действат и Франция е една полупрезидентска република със силно лидерство. Къде е лидерството при нас? За да мине каквото и да е нещо през парламента или да бъде създадено от правителството, трябва да има политически пазарлък. Тоест, политическият пазарлък заменя волята на народа.
Това е още една причина да искаме свикване на Велико народно събрание, а не да се задоволим с някакви палиативни промени на Конституцията. Всъщност очевидно в тази зала няма мнозинство за свикване на Велико народно събрание, но исканията в тази посока ще продължат – ще продължат, защото хората са неудовлетворени от политическата класа и от механизмите на взаимодействие между институциите.
В това отношение ние от „Обединени патриоти“ продължаваме да стоим зад искането за свикване на Велико народно събрание и за изцяло нова Конституция, която да бъде функция не на дебата в тази зала, а на дебата в онази зала, която ще бъде натоварена с правомощия и с легитимното доверие на българските избиратели. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ, от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика ли?
Нямате време, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Можете да го удължите – имате възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължихме го. Имате още две минутки.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Караянчева! Уважаеми господин Веселинов, с интерес чух, че едно от предложенията, които подкрепяте, е образователен ценз в българската Конституция. Проектът, който е предложен, не съдържа такива неща. Това най-вероятно го тълкувам като идеи на ВМРО за бъдещо конституционно устройство на държавата, но не е лошо да ги систематизирате по някакъв начин. Да ги внесете като проект, ако имате такива намерения. Другото е някакъв друг вид дебат, който не ми се коментира.
Относно предложението за образователен ценз искам да Ви кажа, че в сегашната Конституция категорично е записано задължителното образование – основно. А вместо да стане средно, Вие предлагате образователен ценз. Ако образованието в българската държава, в българското общество и в българското училище е задължително, възниква въпросът: откъде идват неграмотните, господин Веселинов? Идват от политиката в областта на образованието и от пълната немощ на Министерството на образованието в тази посока.
Така че грешно са Ви насочени идеите. Вместо да се постараете да осигурите пълното привличане на българските деца и ограмотяването им, Вие слагате изискване за гласуването на грамотни и неграмотни. Вие правите обратното в момента, връщайки се на идеите от XIX век.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Втора реплика, господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Веселинов, благодаря Ви, за може би единственото съдържателно и смислено изказване в този дебат, който върна дебата по темата.
Благодаря Ви, че не слушахме опити за фейлетони от трибуната на Народното събрание по въпроса за свикване на Велико народно събрание. Няма да се съглася с тезата, която изразихте, разбира се, коректно от името на ВМРО. Ние от НФСБ не смятаме, че е необходимо да се преминава към форма на президентска република. Смятаме, че републиката с парламентарно управление е правилната форма за управление към този момент. Разбира се, този въпрос можеше да се дискутира, ако стигнем до свикване на Велико народно събрание.
Смятам обаче, че във Вашето изказване трябваше да подчертаете, че всъщност основният въпрос днес е дали да бъде свикано такова Велико народно събрание или не. Проектът за Конституция е само и единствено повод и практически всички искания не от протеста тази година, а от протестите през последните 30 години, засяганите въпроси в много студии на всички конституционалисти в България, които са публикували в специализираните издания различни въпроси, по които се е предлагало да бъде свикано Велико народно събрание, за да бъдат разрешени несъвършенства на действащата Конституция, могат да станат само и единствено именно с промяна в основния закон, и то именно от основния учредителен орган, каквото е Великото народно събрание. Смятам, че трябваше по-ясно в изказването да обърнете внимание на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Трета реплика ще има ли?
Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Веселинов, Вие ни казахте защо ще подкрепите този проект за решение, но не казахте защо сега. Аз пък искам да Ви припомня една статистика. Успешно се придвижваме от трето на първо място по смъртност в Европа. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
РЕПЛИКА: Какво общо има това?
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Има общо. Вече сме 27,3 смъртност на 1000. Това е дневният ред на обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво общо има това с Конституцията?
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Това е най-важното сега – да съхраним здравето и живота на гражданите. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нитова.
За дуплика – господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): По въпроса за образователния ценз – не е вярно, че имаме задължително основно образование. Бърза справка с Конституцията може да направи достояние до Вашето знание – факт е, че имаме задължително образование до 16 години. Това, за съжаление, не води до никакви негативни последици. Ние смятаме да обвържем това конституционно задължение с използването на конституционното право за гласуване. Нещо повече, склонни сме в рамките на един дебат да се съгласим на допуск до гласуване, след като се докаже грамотност и след като се докаже, че лицето, което не е изпълнило конституционното си задължение да се обучава до 16 години, може да разбере смисъла на политическия процес и да направи нормален избор.
Четиридесет хиляди деца са върнати в рамките на това управление в училище, защото това е приоритет и на „Обединени патриоти“, и на ГЕРБ.
Нещо повече – нещо, което Вие бяхте създали като врата в полето, както се казва, социалното подпомагане – всеки да черпи колкото иска, да превърне детските надбавки в източник на доход и да произвежда деца, за да съществува, ние направихме първите стъпки да преодолеем този процес. В момента всички социални помощи са обвързани с посещаването на училище. Така че да, ние разбираме проблема и работим по неговото решаване.
Парламентарната република, господин Митев, е много хубава форма за Германия, за държави, в които има традиции, отговорна политическа класа. Кажете ми: как може да работи парламентарната република, когато примерно целта на най-голямата опозиционна парламентарна група в момента в това Народно събрание е да провали неговата работа – да не се регистрира, просто да бойкотира? Как може такава парламентарна република да съществува? Явно има нужда от по силно лидерство. Това е нашето виждане. Вие имате, разбира се, право на виждане.
Защо сега? Ами защото сега се намериха хора, голяма парламентарна група – 121 подписа са необходими за внасяне на проект. Ние бихме го внесли и преди 15 години, но имахме само гласовете на своите 5 – 6, или колкото са били депутати, така че затова сега.
Много грозно заиграване с днешната ситуация, много лошо, защото Вие бяхте хората, които не носеха маски. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Веселинов.
Други изказвания?
Госпожа Атанасова. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
А, не така, господин Свиленски, моля Ви! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Малко ме изненада парламентарният дебат по няколко причини. Първо, защото твърдите, че каква е тази процедура и защо сега? Държа да отбележа, а и Вие вероятно си давате сметка, че това е начинът за парламентарен дебат и ние не сме извън парламентарните процедури. Когато има законопроект, в случая има предложение и Проект на Решение за свикване на Велико народно събрание и Проект на Конституция съгласно изискванията на действащата Конституция, която толкова и в момента защитавате и към която се придържаме и считаме, че всички трябва да спазваме, защото сме се клели в нейните разпоредби, това е начинът за обсъждане на един такъв Проект на решение.
Защо сега? Разпоредбите на Конституцията също са ясни – не по-рано от два месеца, не по-късно от пет месеца. Тоест и с тази тема считам, че не следва да се правят каквито и да е внушения – че бягаме от дебат, че се опитваме да спасим правителството, защото сега на дневен ред са мерките за справяне с коронакризата. Да, на дневен ред са мерките за справяне с коронакризата и правителството си върши работата, Националният оперативен щаб също. Те заседават, има вече взети решения, вероятно ще ги обявят, ако все още не са го сторили. Ние сме различни институции. Нали по това нямаме спор – че Министерският съвет и Народното събрание са различни институции и всяка от тези институции има дневен ред?
Има дневен ред и президентската институция. И сега искам да Ви припомня, точно преди една година и един ден президентът Румен Радев, след като подписа Указа за назначаването на главния прокурор Гешев, свика кръгла маса, на която запозна всички европейски посланици с идеята си за промени в Конституцията. Тогава, уважаеми, не чухме никаква реакция нито по същество на идеята, нито по същество на промените, които бяха обявени малко по-късно на брифинг от президента.
Помните ли какви бяха тези идеи, зад които застана президентът Радев? Голяма част от тези идеи са искания на гражданското общество, голяма част от тези идеи са искания на протестиращите. Тези идеи са и част от проекта, който внесе ГЕРБ, „Обединени патриоти“, колегите независими народни представители, колеги от ВОЛЯ, и никога до този момент ние не намерихме начин, време, ресурс в един нормален парламентарен дебат да обсъдим всички тези идеи. Тези идеи са и част от становището на Венецианската комисия, и противно на всички изказани становища, че тя убива от критики проекта, Венецианската комисия изказва положително становище по отношение на промените в Глава шеста, касаещи съдебната власт. Това трябва да се каже, ако трябва да бъдем коректни не само към всички вносители, но и към българските граждани, и Вие добре знаете това.
Изненадана съм и от още нещо. Днес, уважаеми, имате шанс да получите оставката на премиера Борисов, и много странно, че точно Вие – опозицията, се противопоставяте на този шанс.
Помните ли 14-и август? Не беше толкова отдавна. Премиерът Борисов обяви: „Предлагам нов обществен договор. Предлагам рестарт. Предлагам дебат за свикване на Велико народно събрание, предлагам дебат и такова решение. И тогава, когато Народното събрание вземе такова решение и се разпусне, аз подавам оставка в същия момент.“ (Шум и реплики.) Ето днес настъпи този момент, когато можете да получите оставката на Борисов (шум и реплики от „БСП за България“), можете да получите оставката на правителството. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, може ли да се държите и по друг начин? (Шум и възгласи: „Оставка!“ от „БСП за България“.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не е ли прецедент, уважаеми колеги, именно Вие, които настоявахте месеци наред Борисов да подаде оставка, президентът настояваше дори Народното събрание да се саморазпусне, днес да крепите статуквото, да крепите управлението на Борисов?! Странно!
Както е странно и твърдението, че днес разглеждаме Проекта на Конституция, че днес и това мнозинство ще вземе решение. Е, хайде най-накрая отново да препотвърдим, че единственото решение, което ще вземе това Народно събрание, евентуално, е решението за провеждането или против на избори за Велико народно събрание. Нали искахте избори?! Нали искахте предсрочни избори?! Хайде, има шанс днес да вземете това решение. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Този парламент, трябва да е ясно, че няма за обсъжда Проекта на Конституцията, който е предложен. Нали и за това сме съгласни? Че ще обсъжда Проект едно бъдещо Велико народно събрание.
И сега може би малко по същество. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Някои от Вас твърдяха, че този проект не намира нито един от отговорите на обществените очаквания, не намира и подходящия момент. Други твърдят, че този проект е действащата Конституция с разменени места. Ако толкова критикувате Проекта, а той всъщност е преписан Проект на действащата Конституция, как тогава да спазваме действащата Конституция, ако е толкова лоша според Вас? Тези аргументи някак липсват.
А иначе да кажем няколко думи и за положителните аспекти в този проект, който може би трябваше да обсъдим, и то не според нас като вносители, а според Венецианската комисия, която цитирате, но може би не в цялост и в пълнота. Трябваше ли до този момент да обсъдим темата с тоталното разделение на Висшия съдебен съвет на съдийска и на прокурорска колегия? Крачка, която Венецианската комисия счита, че е крачка напред, така я определя и адмирира предложението това да продължи.
Трябва ли да бъде премахнат пленумът на Висшия съдебен съвет? Дотук не чухме за или против сте това, след като искате да обсъждаме Проекта на Конституция, а не просто Решението за свикване на Велико народно събрание.
Това част от препоръките на Венецианската комисия ли са били и през годините – премахването на пленума на Висшия съдебен съвет? Да, и ние сме се съобразили. Това част от исканията на различни граждански сдружения, неправителствени организации ли са? Да, и ние сме се съобразили.
Венецианската комисия дала ли е положителна оценка за създаването на нови текстове по отношение на правомощията и функциите на двете колегии – съдийската и прокурорската? Да, и смята това за правилна крачка и крачка напред.
Дава ли Венецианската комисия положителна оценка и на предложението по отношение министъра на правосъдието – да не председателства заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет? Да, и всички останали предложения, които са в частта съдебна власт.
Разбира се, има и критики по отношение на главния прокурор и ние сме готови и за този дебат, но къде сте Вие, уважаеми колеги от опозицията? Не чухме Вашето мнение и становище по всички тези въпроси, които обсъжда Проектът. (Шум в залата. Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
Считам, че нищо днес не е извън парламентарния дебат. Този дебат беше необходим. Дали беше навременен или не, всеки може да направи своята преценка, но мястото му е тук, в пленарната зала, между парламентаристите, не някъде другаде, не навън, не на площада, а тук, в залата. За съжаление, Вашето отсъствие от този дебат, мисля, че е пагубно за парламентаризма, а не просто за управляващите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Реплики?
Господин Проданов, заповядайте за реплика.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Председател на несъстоялата се Комисия за нова Конституция на република България! Някъде в изказването си правилно съзряхте, че Министерският съвет и парламентът са различни институции. Според сега действащата Конституция, госпожо Председател на несъстоялата се Комисия, нали знаете каква е България? Парламентарна република с ясно разграничение на властите. Какви са властите? Законодателна, изпълнителна, съдебна.
Сега ще Ви задам няколко въпроса и ако сама си отговорите, ще разберете, че бедите на днешна България не са в действащата Конституция.
Изпълнителната власт, независимата изпълнителна власт – от кого се взимат решенията в тази власт? От един човек. За съжаление, и в законодателната власт решенията се взимат от един човек – същият, който взима решенията в изпълнителната власт.
Ако вземем съдебната власт…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви, господин Проданов, приключвайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: …тя по същия начин се влияе от този човек. (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, времето Ви изтече. (Ораторът говори при изключени микрофони.)
Благодаря, господин Проданов. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Моля да напуснете трибуната, господин Проданов! Времето изтече. Благодаря Ви.
Втора реплика?
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): Много сте стриктна днес. Можеше за десет секунди да си довърша изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Стриктна съм днес, да. (Шум и реплики.)
Дуплика? Няма да има дуплика.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ципов, трибуната е Ваша.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Действащата българска Конституция бе приета в началото на демократичните промени, след което бе изменяна шест пъти, уважаеми народни представители. Повече от половината от тези изменения са свързани с главата, уреждаща статута на съдебната власт.
През последните 15 години тогава когато са дебатирани конституционни промени, винаги във фокуса на вниманието са били предложенията за изменение и допълнение на Конституцията.
Всъщност основните предложения в Проекта за нова Конституция, които съществено се отличават от действащите разпоредби на тази глава, са също свързани със сериозна реформа на съдебната власт. Предлагаме разделяне на Висшия съдебен съвет на два съвета – Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите и следователите, както предлагаме и два инспектората към тези висши съвети. Това е дебатът, който водим повече от пет години.
Преди пет години, когато се приеха промените в Конституцията в тази част и Висшият съдебен съвет беше разделен на две колегии, получихме и съответните препоръки от нашите партньори от Европейската комисия, от Венецианската комисия към Съвета на Европа. Това чухме през всичките години от всичките желаещи да реформират съдебната власт, но всъщност не чухме какво мисли „БСП за България“.
Нека да припомним как гласуваха те по промените през 2015 г. за разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии. Не чуваме обаче какво е становището на БСП за други съществени промени, които са предложени в този проект. Чуваме едно: този проект не става, този проект ще се разглежда от това Народно събрание, както каза госпожа Атанасова. При положение че не заявявате ясно становище по тези важни въпроси, които са поставени във фокуса на общественото внимание, а отправяте само критики, какво е наистина Вашето становище? Няма и да го чуем. Не чухме и какво е Вашето становище по предложението на президента, което, уважаеми народни представители, така и не видяхме. Предполагам, че няма и да видим, защото такова явно не съществува.
След като повече от една година се водиха дискусии, от президентската институция можеха да кажат: ние предвиждаме промени в главата за съдебната власт или в някои други глави от действащата Конституция, за да си дадем сметка какво трябва да очакват българските граждани.
Защо всъщност предложихме Проект на нова Конституция? Причината е много проста. За да дадем възможност във Великото народно събрание да се вземат всички важни решения по всички въпроси.
Действащата Конституция е ясна – Великото народно събрание взема решения по въпросите, за които е сезирана. Именно поради тази действаща разпоредба предложихме на вниманието на това Народно събрание Решение за свикване на Велико народно събрание и Проект на нова Конституция, за да могат да бъдат ясно решени всички въпроси, които са повдигнати и са във фокуса на общественото внимание.
Няма как да не си даваме сметка, че обществено-икономическите отношения през последните петнадесет години се промениха значително. В края на миналото десетилетие бяхме изправени пред безпрецедентна финансова и икономическа криза, от която все още някои основни отрасли и в нашата, и в европейската икономика не можем да кажем, че са се възстановили напълно.
В средата на това ново десетилетие бяхме изправени пред коренно променена среда за сигурност – терористични заплахи и актове, мигрантска криза. Днес сме изправени пред безпрецедентна здравна криза, породена от пандемия. Защо смятате, че ние нямаме право да предложим Проект на Конституция, за да видим как да отговорим на всички тези предизвикателства, пред които сме изправени?! Не мога да се съглася с такова становище. Именно поради тази причина днес разглеждаме, за да спазим процедурата в Конституцията, Проекта на решение за свикване на Велико народно събрание. Именно поради тази причина днес дебатираме този проект.
Да, още преди няколко месеца стана ясно, че той няма да получи подкрепа. Но, уважаеми народни представители, ние за това сме народни представители, затова в тази зала трябва да водим този дебат и да отговорим на очакванията, които имат нашите избиратели. (Шум и реплики.) Може би е предизвестен резултатът от това гласуване. Сигурно, по всяка вероятност, няма да се събере изискуемото конституционно мнозинство, но ние ще продължим, уважаеми народни представители, да дължим отговор, защото само в такъв дебат ние може да отговорим на всичките предизвикателства, пред които е изправена нашата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – предстои гласуване на Проекта за решение за свикване на Велико народно събрание.
Моля и колегите, които са дистанционно, да се включат.
Колеги, подлагам на гласуване Проект на решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание за приемане на нова Конституция на Република България.
Проектът за решение беше изчетен от госпожа Атанасова.
Моля, режим на гласуване.
Колеги, които гласуват дистанционно!
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов? Не го виждам.
Господин Колев!
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Димитрова?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Гласували дистанционно – 7 колеги.
Гласували 205 народни представители в зала плюс 7 дистанционно – общо 212: гласували за 104 в зала плюс 7 дистанционно – стават 111 гласували за, против 93, въздържали се 8.
Гласували 212 народни представители: за 111, против 93, въздържали се 8.
Проектът не е приет, тъй като за него трябва да гласуват най-малко две трети от всички народни представители.
Отрицателен вот. След отрицателния вот ще дам 30 минути почивка и продължаваме със Законопроекта за държавния бюджет.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах отрицателно преди всичко, защото, уважаеми управляващи, Вие не сте чели Лафонтен. Ще Ви напомня една негова мисъл: „Когато нещо почваш, за края му мисли!“
Гласувах отрицателно, защото това Народно събрание не че не е легитимно да свиква Велико народно събрание, но няма необходимия поне минимум кредит на доверие в обществото, за да може да си позволи такъв отговорен акт.
Гласувах „против“, защото това, което хората днес очакват и е в центъра на общественото внимание, не е нова Конституция, а Вашата оставка, господа управляващи! И тя ще бъде получена. Не се притеснявайте, хората ще Ви я поискат и Вие няма къде да си отидете – дори и да си изкарате до края този мандат, в следващия мандат ще бъдете наказани!
Още една мисъл на Лафонтен ще Ви напомня: „И хитрината най-добре скроена, жестоко може да си отмъсти!“ Това ще се случи.
Но най-важното, заради което гласувах „против“, е наглостта и арогантността на премиера да свърже своята оставка с приемането на нова Конституция. Това е все едно вълкът да си облече овча кожа и да започне да блее. Това че той си блее – блее, но това не му е нито амплоато и трябва да Ви кажа, че такава наглост българската история не познава! (Ръкопляскания от „БСП за България“ и възгласи: „Браво! Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Втори отрицателен вот – заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Явно сега ще направя отрицателния си вот само пред лявата част на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А има и в дясната част – има колеги от ГЕРБ, моля Ви!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Има съвсем малко. Видимо е. Както казвате, че е и видимо мнозинството понякога.
Нямаше как да подкрепя един такъв мъртвороден проект под натиска на това, че хората искаха да си отидете, а Вие се задържахте на властта чрез него. Дори и преди малко обаче стигнахте в абсурдите си дотам и в наглостта си – казах го и в минало изказване от тази трибуна – да кажете, видите ли, че едва ли не, ако днес подкрепим това, което Вие така измислихте недоносено, ние едва ли не участваме в подкрепа на статуквото. Това е въвеждане в заблуждение на цялата зала, първо, защото тук нямаше нито един министър. Тук трябваше да бъде цялото правителство. Ако то беше искрено, ако министър-председателят беше искрен, тук щеше да дойде да си носи оставката и ако беше събрал 160 гласа, щеше да я депозира тук при Вас и след това ние да я гласуваме.
Така че не ние крепим статуквото, а премиерът излъга! И нека това стане ясно на българските граждани. Трябваше да бъде тук с всичките си министри – на конци кукли, и след това оставката при Вас депозирана и гласувана, но нямаше да мине. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Трети отрицателен вот ще има ли? Не виждам.
Колеги, 30 минути почивка.
В 11,55 ч. продължаваме с бюджета.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, моля заемете местата си.

Продължаваме работа по Доклада на Комисията по бюджет и финанси с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 г. – продължение.
Имаме изказвания по чл. 1.
Госпожо Янкова, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Вземам думата, за да мотивирам предложението на нашата група по чл. 1, ал. 2, Раздел II – Разходи, ред 5. Ние предлагаме в ред 5 – Резерв за непредвидени или неотложни разходи числото „81 100,0“ да се замени с „881 100,0“ или с 800 млн. лв. повече.
Разпределението, което предлагаме, е както следва: за общински пътища" – 100 млн. лв.; за Фонд „Устойчиво развитие на изостаналите райони" – 500 млн. лв., и за Фонд „ВиК инфраструктура в малките населени райони“ – 200 млн. лв.
Защо правим това предложение като наша последователна политика в изминалите вече четири години и за този четвърти бюджет за 2021 г.? Защото, уважаеми колеги и господин Министър, ние смятаме, че в страната има критични диспропорции в регионалното развитие на страната и е редно, когато се приема един бюджет, той да решава определени проблеми. Може би всички народни представители, оглеждайки се и ходейки в избирателните си райони, знаят и искат да има целенасочена устойчива програма за развитието на Северозапада, Родопите и изостаналите райони. В първото и във второто си правителство Борисов искаше такава, в третото издание на правителството тихомълком тази политика отпадна от полезрението на самото правителство.
През цялото време от БСП смятаме, че е необходима политическа воля за провеждане на регионална политика в цялост. И тук ще цитирам и министър и заместник-министър на регионалното развитие, които в микса със средствата от Европейския съюз за втория планов период и със средствата от бюджета, приемайки Закона за регионалното развитие, споделиха, че ние в страната имаме огромни регионални диспропорции.
Още повече в подкрепа на това наше предложение искам да споделя, че средствата по възстановителния план от Европейския съюз няма да дойдат по-рано от средата на следващата година. Споразумението за третия планов период с Европейския съюз се бави. И винаги в такива години първата година правителствата търсят финансови инструменти, за да попълнят този финансов прозорец, тази дупка със средства.
Нашето предложение е изключително разумно, то е в контекста на това: малкият бизнес ще бъде подкрепен, много демографски проблеми ще бъдат решени, възможности и в тези части да създадем условия и среда да отидат инвеститори. Вие знаете, че повечето въпроси са такива – хубав ли е пътят, има ли вода, достъпна ли е средата, където можем да инвестираме? А със самия фонд за развитие на изостаналите райони аз смятам, че ще има възможности да се направи целенасочено въздействие върху регионите.
Това е една нова европейска политика, която в много европейски страни се провежда. Затова мисля и се обръщам към Вас, колеги народни представители, тези три предложения, които са в едно, в една обща политика, които касаят общинските пътища, устойчивото развитие на изостаналите райони, ВиК инфраструктурата в малките населени места, да ги подкрепите.
Тук ще споделя още едно свое разбиране, което предложих и предлагам вече в две народни събрания. То е в чл. 1, ал. 2, Раздел II – Разходи, на ред 5.1 – средствата за преодоляване на последиците от бедствията – 80 млн. лв. Отново се обръщам към Вас да се добавят 50 млн. лв. и те да бъдат именно за речните корита в градовете и в населените места, съответно Министерството на финансите със Сдружението на общините да направят стандарт.
Знаете, че всички реки са градообразуващ фактор и ние изоставаме в разбирането си, че когато се разкрива потенциалът на една река, която протича през населено място, ние имаме добра инфраструктура, добро качество на средата. (Реплика от ГЕРБ: „Времето!“)
Да, разбирам, че времето свършва – може би свършва и на други хора времето, като цяло и на колективния ни орган, затова ще бъде добро дело, ако подкрепите тези наши предложения, те са за доброто на България.Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Има ли реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Нашите предложения в чл. 1 са направени в сектора за висше образование и наука. Разбираме, че в сектора „Наука“ властта отново има немалко проблеми. Мантрата, че няма пари не само в последните четири години, но и от първото управление на ГЕРБ, засяга едно много важно направление на дейност в държавата, което на думи се оценява като необходимо, особено по време на кризи, но на практика то се унищожава ежегодно.
Факт е, че средствата за наука са скрита картина. Защо? Защото всички разходи за наука се вкарват в консолидираната фискална програма, тоест освен средства от бюджета се калкулират собствените приходи, а също така и средствата от европейските фондове. Въпреки тази магия на числата, която съответно се прави, за да се покаже колко средства се отделят в това направление, истината обаче е съвсем друга и изводът е, че изследователската дейност и заетите в науката са на дъното на държавната грижа.
Факт е, че от 2017-а до 2020 г. държавната субсидия за наука е 0,12% от брутния вътрешен продукт. В бюджет 2021 г. средствата са 0,14%, като тук влиза субсидията за БАН, Селскостопанска академия, Фонд „Научни изследвания“ и средствата за наука за висшите училища.
Предлага се за научни изследвания в бюджета сумата 8 млн. лв., която стои вече няколко години без никаква промяна. Това са средства за научна дейност във висшите училища. Фонд „Научни изследвания“ – 16 млн. лв., също абсолютно никаква промяна от няколко години. За БАН и Селскостопанската академия увеличението на бюджета е 10%, съответно 12,2 млн. лв. и 3,5 млн. лв., сумарно 15,7 млн. лв. За висшите училища 65,9 млн. лв., като тук влиза увеличението на работната заплата, за което правителството пое ангажимент асистентските заплати да станат 1300 лв.
След калкулациите на така направените сметки се вижда, че във висшето образование допълнителните средства са 17,7 млн. лв., но в тях влизат поддържането и развитието на рейтинговата система на висшите училища, от които зависи съответно допълнителното заплащане за качеството на образование.
Какво предлагаме ние? За висшите училища предлагаме увеличение на субсидията с 22,6 млн. лв. В сектора „Наука“ – БАН и Селскостопанска академия, предлагаме допълнително приблизително 15 млн. лв. Защо? Според нас не са направени елементарните калкулации за това, че през 2021 г. се увеличава минималната работна заплата, че в БАН и Селскостопанска академия към този момент имат средна работна заплата под 1000 лв., като плащанията за асистентите са от порядъка на 740 – 790 лв.
По какъв начин биха могли асистентските заплати да станат 1300 лв., за да няма разпределяне между висши училища и наука в БАН и в Селскостопанска академия? В резултат на което ненаправените сметки ни водят до извода, че средствата ще бъдат недостатъчни, недостигът ще се задълбочи и съответно кризата в науката, за която смея да твърдя, че е факт, предвид ситуацията в страната, особено със заплащането, ще се задълбочи.
Това трябваше да бъде минималната дейност в Министерството на финансите при калкулацията на тези разходи, но, за съжаление, това не е направено. Затова ние предлагаме тази корекция.
Но има и един друг сериозен проблем. През 2018 г. беше приета Стратегия за развитие на научните изследвания. Документът казва, че през 2020 г. средствата за наука трябва да бъдат 1,5% от брутния вътрешен продукт, а в 2025 г. – 2%. Смятайте: 1,5% ангажимент срещу 0,12%! За какво пишем тези стратегии, за какво се отчитаме пред Брюксел, че имаме стратегия, без да я изпълняваме?
Второ, Европейският съюз отделя 2,07% от бюджета си за наука. Представителите, особено на ГЕРБ, пледират, че този бюджет не трябва да се намалява – не трябва да се намалява, защото науката и иновациите са важни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето завърши.
Моля, завършете изказването си.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Приключвам, последно изречение.
Искам да попитам: кога сте искрени – когато на европейско ниво защитавате науката и иновациите, а в България недофинансирате системата? И съответно резултатите са ясни. Кризата ще продължи, защото без наука няма и решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Динков, имате думата за изказване.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Общото увеличение в бюджета на общините за 2021 г. спрямо 2020 г. е със 731 млн. лв. повече. Това увеличение обаче е основно за делегираните от държавата дейности, а именно образование, здравни и социални услуги и незначително за култура и спорт.
Досега общините успяваха да се справят с допълнителните разходи за управление на кризата основно със собствени финансови средства. В резултат на това бюджетите им са в затруднено финансово състояние. Изправени са пред значителни загуби от данъчни приходи и други форми на доходи, които същевременно са налице, като са налице и съществени увеличения на разходите. В същото време увеличението по общини за местни дейности е незначително.
В бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините сумата за местни дейности за 2021 г. е едва 10% от общата сума – 490 млн. лв. от 4 млрд. 903-904 млн. лв. общо.
Продължава недофинансирането за общинската пътна мрежа и капиталовите разходи. Защо предлагаме да се създаде фонд „Общински пътища“ със 100 млн. лв.? Между другото, и Националното сдружение на общините също предлага национална програма „Общински пътища“.
Общинската пътна мрежа е около 19 500 км, колкото е и републиканската. Шестдесет процента от нея е в лошо и в незадоволително състояние и това е атестат за свършената работа до момента. Липсата на трайно държавно финансиране, обновяване и рехабилитация е една от главните причини за недоброто състояние. Сега дейностите по общинската пътна мрежа се финансират основно от данъка върху превозните средства, но от тези приходи се поддържат и около 50 хиляди км улична мрежа в градовете и селата, а за общинската пътна мрежа – за разлика от републиканската пътна мрежа, липсва и целево европейско финансиране.
При обсъждането на тол системата имаше предложение 20% от приходите да бъдат отделяни за общинската пътна мрежа, но това не се реализира, тъй като средства щяха да бъдат осигурявани от държавния бюджет. Виждаме, че такава политика не се случва, а и тол системата не заработи в обема, който беше предвиден, в прогнозата на правителството. Добрата пътна свързаност между населените места в една община с общинския център е изключително важна, защото тя обезпечава по-добри здравни грижи, социални услуги, административно обслужване и така нататък.
В тази връзка и фондовете за устойчиво развитие на изостаналите райони във връзка с демографската криза са от особено важно значение, затова и ВиК структурата на малките населени места, които бяха изключени за финансирането от европейската програма „Развитие на селските райони“, трябва да се случи. Аз се надявам, че предложенията, които ние правим, за създаването на трите фонда ще бъдат приети от Вас.
Крайно необходимо е да се създадат условия за развитие и укрепване на финансовата децентрализация, включително чрез ефективно използване и изпълнение на стратегията за децентрализация на държавното управление и чрез разработване на модели за реформиране на настоящата бюджетна и данъчна система в България. Необходимо е осъвременяване на Закона за местните данъци и такси, а така също приемане на допълнителни мерки за разширяване на приходната база на общините, за да могат те успешно и качествено да изпълняват отговорностите по подобряване на качеството и обхвата на публичните услуги, предоставени на местно ниво, а така също и при извънредни ситуации. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Динков.
Реплики?
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Точно преди един час завърши заседанието на Министерския съвет, на което бяха обявени новите икономически мерки за подкрепа на всички, засегнати от затварянето на бизнеса, и на всички, засегнати неработещи родители, които ще останат да гледат вкъщи своите деца. И понеже сме в процедура за обсъждане на държавния бюджет на страната, и в т. 1, където се обсъждат и разходите, тук е министърът на финансите. Той знае много добре и коректно процедурата, по която се правят такива разходи, и тъй като в ход е една динамична, бих казала, обстановка, мисля, че е редно днес да заседаваме и да обсъждаме точно тези конкретни мерки, които предлагате Вие за всички засегнати български граждани от новите противоепидемични извънредни мерки.
Тук е мястото да дебатираме тези мерки с оглед на това българските граждани да бъдат защитени, да бъдат сигурни, че ще получат своевременно тази подкрепа и че няма да бъде получена три или четири месеца по-късно, както се случи с първите мерки, които Вие обявихте, при първото затваряне на бизнеса. Тъй като сме и парламентарна република, там, където знаем, и всички подкрепяме тези процедури, смятам, че сега е редно Вие да излезете, господин Министър, и да обявите като разходна част в бюджета заложените 400 милиона – толкова ще струват мерките, които Вие сте обявили, в т. 1. Най-вече също да обясните и механизма, по който ще бъдат получени тези средства, за да бъдат наясно от утре българските граждани как и кога ще бъдат подпомогнати с това, което Вие казвате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Реплики?
Реплика – госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър! Уважаема госпожо Лечева, моята реплика към Вас е: тъй като обсъждаме бюджет 2021 г., в бюджета за 2021 г. аз никъде не успях да намеря онзи буфер или онези средства, които ще бъдат необходими за това, което е определено като виждане на правителството – минимална заплата, ако майката стои вкъщи и е в неплатена отпуска – 24 лв., ако бизнесът не работи, това означава някаква прогноза, финансов ресурс и той къде се намира? И по-скоро въпросът сега е: този финансов ресурс от 400 милиона означава ли, че ние до края на декември ще правим актуализация на бюджета?
Аз се опитах тук да го потърся в бюджета, не го намерих. Предполагам, че Вие сте правили някакъв задълбочен прочит по тези въпроси, намерихте ли някъде тези цифри?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Госпожо Лечева?
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, аз мисля, че тук министърът на финансите най-коректно може да каже къде са тези средства и как предвижда да бъдат разходени, отново, пак казвам, за да бъдат сигурни освен българските граждани, да сме сигурни, че е спазена процедурата по отношение на начина, по който се разходват средствата на българските данъкоплатци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте.
БОГДАН БОЦЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Ние от парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепим предложения ни бюджет, защото това е бюджет, който увеличава дефицита и дълга и нарушава финансовата стабилност в държавата, това е бюджет, който ни вкарва в дългова спирала. В проектобюджета се предлага да се харчат не целенасочено, хаотично едни огромни пари от нашите данъци, както и да се направят дългове, които да плащаме в бъдеще за неща, които или са спорни, или не решават дългосрочно нито един проблем.
Проектобюджетът за 2021 г. залага огромен дефицит от почти 5 млрд. лв., в същото време се предвиждат 10% повече приходи, тоест ние предвиждаме, че няма да има ново затваряне и нова карантина. Ами ако има нова вълна от ковид и е необходим нов локдаун, тогава какво ще стане с дефицита? Той наистина би бил огромен. Очевидно е, че големите харчове са свързани с предстоящите избори. Голяма част от социалните плащания също така са временни и срочни.
Именно поради тези причини ние от „БСП за България“ изготвихме и внесохме нашите предложения от алтернативния ни бюджет във всяка област – икономика, социална политика, здравеопазване, образование, отбрана и сигурност, култура и спорт.
Предлагаме в областта на икономиката и общините безвъзмездна помощ на малките и средни предприятия от всички икономически сектори в размер от 5 до 10 хил. лв. – общата сума е 300 млн. лв.; увеличаване на стойността на ваучерите за храна от 60 на 100 лв.; туристически ваучери на обща стойност – 30 млн. лв.; капиталови инвестиции в развитието на туризма – в размер на 32 млн. лв.; целево финансиране на ВиК инфраструктурата на малките населени места – от 2 до 10 хиляди, в размер общо на 200 млн. лв., създаване на фонд „Общински пътища“, ремонт и поддръжка на четвъртокласната пътна мрежа – в размер на 100 млн. лв. Също така Програма за развитие на Северозападния район; на планиране, Странджа-Сакар, Родопите и слаборазвитите планински и погранични райони. Сумата, заложена в бюджета, е 500 млн. лв.
В областта на социалната и демографската политика предлагаме увеличение на еднократната помощ за майки-студентки от 2880 на 6500 лв.; предоставяне на еднократна помощ – в размер на 6500 лв. за всяко второ и трето дете на осигурени за 24 месеца назад родители; семействата с ниски доходи ще получават помощ от 250 лв. в началото на учебната година освен на I и VIII клас, което Вие предлагате, също така за II, III и IV клас. До навършване на 14-годишна възраст лекарствата за децата ще бъдат безплатни, за целия период – от I до XII клас, учебниците също предлагаме да бъдат безплатни. Имаме конкретни предложения във всяка една от сферите на бюджета, които колегите по-късно ще обяснят подробно.
Така предложените от БСП бюджетни алтернативи предлагат един по-устойчив социално-икономически модел и не само че не увеличават дефицита, но и го намаляват с почти 500 млн. лв. чрез премахването на някои популистки бюджетни разходи на управляващите. Надяваме се този път да подкрепите поне част от нашите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Боцев.
Реплики?
Други изказвания?
Госпожо Нинова, заповядайте – декларация от името на група.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, дами и господа народни представители! Докато депутатите от мнозинството отклонявахте вниманието от сутринта с мъртвороден и печално приключил опит за свикване на Велико народно събрание, промяна и приемане на нова Конституция, правителството на Борисов затвори държавата, без да осигури грижа за хората. (Реплики от ГЕРБ: „Еее! Да, бе!“) Затварят се училища, детски градини, университети, молове, ресторанти, ограничават се събиранията на хора до 15 човека. Разбира се, здравето на хората е най-важно, но това затваряне трябваше да бъде съпътствано с икономически и социален план.
Правителството направи това затваряне без готовност за нови икономически мерки, които да влязат в сила веднага, едновременно със затварянето. Икономическите субекти затварят в петък, но никой не знае кога ще влезе в сила държавната помощ за икономиката, за домакинствата и семействата. В близките дни това щяло да се обсъжда с работодатели – казва премиерът Борисов днес.
При първата вълна помощта за фирмите беше осигурена след три месеца. По думите на работодателите от мярката 60/40 са се възползвали 8% от фирмите в България. Днес Борисов говори гръмко и обещава помощ на работници, на родители в неплатен отпуск – по една минимална заплата, но, уважаеми народни представителии български граждани, тези обещания са голи думи.
Защо? Няма ги в бюджета на изтичащата 2020 г., а в бюджета, който днес гласувате за 2021 г., не е предвиден нито лев за новите помощи, които обещавате щедро. Тоест обещаните мерки на правителството не са осигурени в бюджета на правителството. Значи заблуждавате хората, значи, че това още е хаос в хаоса досега.
Вчера призовахме, днес ще го направя за втори път: управляващото мнозинство, правителството и премиерът – спрете гласуването на този бюджет! Българите имат нужда от подкрепа. Всеки трябва да почувства грижата на държавата (реплики и смях от ГЕРБ), а държавата има нужда от управление със здрав разум, предвидимост, спокойствие и сигурност. Ако стъпим на тези основания, ако си поставим за цел – здрав разум, грижа за хората, спокойствие и сигурност в държавата, Ви предлагаме да направим следното – днес спираме гласуването на бюджета, първо.
Второ, новите икономически и социални мерки в помощ на икономиката и на домакинствата да се включат в бюджета допълнително, защото сега ги няма там и не са финансово осигурени, и след това да продължим с гласуването. Министърът на финансите реагира и сигурно ще каже, че ги има, защото ще ги прехвърлят от едни пера в други. А какво става с тези, от които ги вземате, за да ги прехвърлите на друго място? Тогава те ще останат без финансиране.
Така че отново призоваваме към разум и ако искаме да гарантираме на държавата спокойствие и предвидимост, а на хората грижа, да спрем временно гласуването, да се приемат тези мерки, да се осигурят финансово и тогава да продължим, защото моментът изисква висока отговорност на държавници. Сега ще проличи кой гледа с хоризонт изборите през март и с цел лично и партийно оцеляване, и кой – с хоризонт години напред и с цел превеждане на България през кризата с грижа за хората. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Заповядайте – по начина на водене.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас, тъй като и вчера председателят на опозиционната партия направи декларация, като по Правилник няма право да прави декларации във връзка с дневния ред.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Искаме да спре гласуването!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля?!
Вчера оттук беше призовано да не се подкрепи бюджетът на Здравната каса и в момента се прави пак изказване от името на парламентарна група по дневния ред.
Моля Ви да съобразите това и когато Вие, като водещ, ръководите Събранието, да прекъснете и да напомните, че декларация от името на парламентарна група не се прави по дневния ред. Вчера премълчахте това като водещ, обърнах внимание, но днес няма как да допуснем втори път да се прави декларация по дневния ред. Като народен представител госпожа Корнелия Нинова много добре знае Правилника и злоупотребява с правата си.
Обръщам се към Вас, за да водите, тъй като в момента разглеждаме най-важния закон на държавата – бюджета, да го спазвате строго и да санкционирате всички изказвания, които не са по дневния ред и по точката.
Второ, да се съобразявате с времето, тъй като се спекулира с права. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Абсолютно сте прав, имаше елементи такива, но умишлено не обърнах внимание на госпожа Нинова. Тя не е от вчера в Народното събрание и много добре разбира.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, процедурата ми по начина на водене е към Вас. Вие бяхте абсолютно прав и господин Иванов няма абсолютно никакви основания да протестира. Вие спазихте Правилника, като не прекъснахте председателя на парламентарната група и днес, и вчера, въпреки че госпожа Караянчева водеше заседанието, тъй като декларацията от името на парламентарна група не е по дневния ред, колкото и да са общи нещата. Когато в дневния ред има точка „Бюджет на държавата“, това включва всичко, колеги – от влизането Ви в парламента до напускането Ви, след 4-годишен мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Така че няма как: всеки един, който застава тук, говори по темата бюджет и политика, защото сте политици, ако не сте разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, бяхте абсолютно прав. Благодаря от името на парламентарната група, че спазихте Правилника и не прекъснахте председателя на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Има ли други изказвания?
Ако няма други изказвания, закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Моля, народните представители да заемат местата си в залата.
Първо ще подложа на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Ще Ви изчакам, виждам, че има затруднения в гласуването. (Реплики от „БСП за България“: „Времето Ви изтече.“) Когато има затруднения в гласуването, е практика да изчакаме всички народни представители. Има вдигнати ръце, господин Проданов, много често се налага и за Вашата парламентарна група.
Сложете една маска, господин Стойнев. Благодаря.
Гласували 156 народни представители: за 91, против 54, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Йордан Йорданов и група народни представители.
Гласували 154 народни представители: за 15, против 100, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 159 народни представители: за 11, против 74, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Гласували 158 народни представители: за 63, против 72, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Дора Янкова.
Гласували 158 народни представители: за 64, против 71, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията за текста на чл. 1, предложена от Комисията.
Гласували 163 народни представители: за 94, против 69, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, продължете, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: От чл. 2 – 5 включително няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2 – 5 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 2, 3, 4 и 5.
Гласували 152 народни представители: за 93, против 59, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 6 има предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) Приема бюджета на Министерския съвет за 2021 г., както следва по приложена от Доклада таблица.
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва по приложената в Доклада таблица.
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерския съвет, както следва по приложена от Доклада таблица.
(4) Одобрява разпределението на държавната субсидия за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, както следва по приложената таблица.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията също подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 6, както и текста на вносителя за членове 7, 8, 9 и 10.
Гласували 146 народни представители: за 96, против 50, въздържали се няма.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 11 има предложение на народния представител Милен Михов:
В чл. 11 се правят следните изменения:
„1. в ал. 1 в таблицата:
а) на ред 7, т. II, числото „1 625 116,7“ се заменя с „1 655 976, 7“;
б) на ред 8, т. 1, числото „1 477 820,7“ се заменя с „1 508 680,7“;
в) на ред 19, т. III, числото „1 581 116,7“ се заменя с „1 611 976,7“;
г) на ред 20, т. 1, числото „1 616 695,3“ се заменя с „1 647 555,3“.
2. в ал. 2 в таблицата:
а) на ред 1 числото „1 530 716,4“ се заменя с „1 561 576,4“;
б) на ред 3 „Всичко“ числото „1 625 116,7“ се заменя с „1 655 976,7“;
3. в ал. 3 в таблицата числата „386 360,5“ и „407 311,0“ се заменят съответно с „417 220,5“ и „438 171,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Милен Михов.
Гласували 138 народни представители: за 15, против 60, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 11.
Гласували 136 народни представители: за 90, против 46, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 12 има предложение на народния представител Иван Валентинов Иванов и група народни представители:
В чл. 12, ал. 1 в раздел ІІ. Разходи се правят следните изменения:
„1. На ред ІІ. Разходи числото „1 872 773,4“ се заменя с „2 384 773,4“.
2. На ред І.1. Персонал числото „1 735 836,4“ се заменя с „2 197 836,4“.
3. На ред 2. Капиталови разходи и ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „14 947,0“ се заменя с „64 947,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители:
1. В чл. 12 се правят следните промени:
„1.1. В ал. 1, раздел II Разходи и раздел III Бюджетни взаимоотношения (трансфери) се правят следните промени:
- в ал. 1 раздел II числото 1 872 773,4 се заменя с числото 2 319 940,7;
- в ал. 1 раздел II ред 1. числото 1 857 926,4 се заменя с числото 2 244 993,7;
- в ал. 1 раздел II ред 1.1. числото 1 735 836,4 се заменя с числото 2 083 003, 7;
- в ал. 1 раздел II ред 2. числото 14 947,0 се заменя с числото 74 947,0;
- в ал. 1, раздел III числото 1 640 773,4 се заменя с числото 2 087 940,7;
- в ал. 1, раздел III ред 1. числото 1 651 066,4 се заменя с числото 2 098 233,68
1.2. В ал. 2:
- ред – числото 1 092 263,7 се заменя с числото 1 539 431;
- ред Всичко – числото 1 872 773,4 се заменя с числото 2 319 940,7.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г., както следва по приложената таблица.
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва по приложената таблица.
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на вътрешните работи, както следва по приложената таблица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Когато водихме дебат тук на първо четене по отношение на Закона за държавния бюджет, още тогава Ви съобщих, че това, което гласуваме на първо четене, не е истинският вариант на Закона за държавния бюджет. Друг е въпросът дали изобщо днес трябва да се занимаваме с него, защото този бюджет не е бюджетът на държавата, това е бюджетът на оцеляването, на бюджетното залъгване на гражданите.
Да говорим в частност за бюджета на Министерство на вътрешните работи. Аз дори не съм сигурен, че това тук, което гледаме в момента, е отново истинският бюджет, който, гласувайки днес Вашите предложения, ще остане. Само да Ви припомня, че миналата година ние правихме специфични предложения, касаещи възнагражденията на служителите на Министерството на вътрешните работи, които Вие отхвърлихте, и само месец след това министър-председателят с решение на Министерския съвет въведе предложенията на БСП в изпълнение. В момента сме в идентична ситуация. Служителите на Министерството на вътрешните работи протестират – протестират заради натовареност, протестират заради това, че Вие се отнесохте с тях несправедливо по отношение на увеличение на заплатите, давате им 15%. Те казват: не, това не е достатъчно, ние искаме да ни приравните с всички останали служители, на които увеличихте заплатите с 30% през месец август И са прави тези хора!
Предложението, което сме направили, е действително това увеличение да стане 30%, защото тези хора, уважаеми управляващи – трябва да обърнете внимание, се грижат за Вас, за Вашето спокойствие и в този момент Ви вардят долу. (Реплики от ГЕРБ.)
Да, навън са строени от сутринта, за да пазят Вашия комфорт, за да не би българските граждани… (Реплики от ГЕРБ.)
Не, Вас пазят! Аз излязох, ходих при протестиращите. Вас пазят, защото Вас искат да линчуват, уважаеми колеги.
Така че дайте това отношение към служителите на Министерството на вътрешните работи и увеличете заплатите им с 30%. Друг е въпросът, че Вие наливате пари в една система, която е нереформирана. Всяка година увеличаваме този бюджет и всяка година не се вижда нищо насреща, ама нищо! Хората го казаха, дори в Комисията дойдоха от синдикатите и казаха: Вие давате пари, които не се виждат. Твърдите, че по европейски проекти идват пари, но те не се виждат. Капиталовите разходи на Министерството на вътрешните работи не са мръднали от четири години, едни и същи са – 14 млн. лв. Хората казаха: ние не можем да си ремонтираме пожарните, колеги, купувате ни ги и след два месеца се чупят, даже гаранционно ги обслужват, няма с какво да ги ремонтираме. Ние сме Ви предложили 50 милиона отгоре, поне да има с какво да работят, с какво да им сменят гумите, да им сменят маслата. Разбирате ли?! Не може да се работи в такава среда!
Така че, колеги, ако имате малко разум, ако разбирате, ако искате да покажете отношение към тези хора, които Ви пазят – снощи, днес, довечера ще Ви пазят, вдигнете им заплатите с 30%, както искат, защото пак ще стане така, както стана миналата година. След един месец министър-председателят с решение на Министерския съвет ще каже: да, БСП са прави и ще им ги направим с 30% отгоре. Защо се инатите сега?! Най-разумният начин е това. Гледаме бюджета днес, гласуваме нашето предложение – хората са доволни, и Вие сте доволни. Те ще Ви пазят на драго сърце и Вие ще се радвате, че сте им помогнали.
Сега какво?! Вие ще излезете навън и какво ще им кажете: колеги, ние не Ви уважаваме труда – това, че ни пазите тук, че не искате да допуснете гражданите да си изразят отношението към нас – ще Ви дадем 15%, които са крайно недостатъчни. Крайно недостатъчни! И Вие ще го разберете това нещо много скоро, ако не го направите – или ще им ги дадете насила, когато министър-председателят Ви натисне, или ще им ги дадем ние, след като паднете от власт. Това е истината! По-добре сега го направете, защото в противен случай отношението, което Вие показвате тук към системата на МВР, е изключително негативно.
В крайна сметка нито министърът на вътрешните работи виждаме тук, за да си изрази отношението – надявам се министърът на финансите да каже. Аз не бъркам, казвам Ви факти от миналата година. Ние предложихме нещо – отхвърлихте го, само след един месец се случи същото, което предложихме, така че и в тази ситуация ще се окажем прави, колеги. Не упорствайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики има ли? Не виждам.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура има преди това – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за удължаване на времето на днешното пленарно заседание до 18,00 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Ще подложа на гласуване направеното предложение.
Гласували 121 народни представители: за 76, против 27, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Госпожо Нитова, имате думата.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, няма да подкрепим бюджета на МВР. Как да го подкрепим, когато видим цифрите по пера? Текущи разходи – същите, недостатъчни, придобиване на дълготрайни активи – същите, недостатъчни, заплати – недостатъчни.
Ами редовите служители на полицията, които имат основен ангажимент да се грижат за вътрешната сигурност и реда в държавата, получават крайно недостатъчни заплати. Справедливи са техните искания да бъдат увеличени с 30% и ние седим зад техните искания.
Сега се опитахте мимоходом да противопоставите техните искания като разменна монета с исканията на майките и детските. Крайно некоректно е това поведение. Ами Вие разговаряли ли сте, господин Министър, с редовите полицаи да видите с какви униформи ходят и как сами си купуват обувки и дрехи?
Даже и когато се разглеждаше бюджетът в Комисията, не бяха изслушани техни организации. Мога да посоча становището на Сдружение „Огнеборец“, което е против заложените цифри в този бюджет. Затова ние категорично седим зад исканията на полицаите и няма да подкрепим бюджета на МВР в този му вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Нитова.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложениe на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. (Реплики и уточнения.)
Отменете гласуването. (Уточнения.)
Ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Иван Валентинов Иванов и група народни представители.
Гласували 126 народни представители: за 44, против 71, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 91 народни представители: за 11, против 69, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията предложена от Комисията за чл. 12.
Гласували 124 народни представители: за 84, против 40, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли?
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 13.
Гласували 118 народни представители: за 81, против 36, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
„В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) на ред II. Разходи числото „2 186 407,4“ се заменя с „1 906 407,4“.
б) на ред 1. Текущи разходи числото „2 174 287,4“ се заменя с „1 894 287,4“.
в) на ред III. „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/-) числото „2 160 007,4“ се заменя с „1 880 007,4“.
г) на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) числото „2 156 007,4“ се заменя с „1 876 007,4“.
2. В ал. 2:
а) на ред 5. Политика в областта на социалното включване числото „1 021 320,4“ се заменя с „741 320,4“.
б) на ред Всичко: числото „2 186 407,4“ се заменя с „1 906 407,4“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители.
„В чл.14, ал. 2, в таблицата се създава ред 8:
„8. Политика в областта за защита от домашно насилие – поддържане и управление на кризисни центрове и създаване на условия за разкриването на нови 3 000,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
„В чл. 14, ал. 1 и ал. 2 се правят следните промени:
2.1. В ал. 1, раздел II се създава нов ред 1.2.2.22 „Сдружение „дари.бг” и се добавя числото „1 116,0“
- В ал. 1, раздел II, ред 1.2.2 „Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел“ числото 4 704,0 се заменя с числото „5 820,0“
- В ал. 1, раздел II, ред 1.2. „Субсидии и други текущи трансфери” числото „14 924,0“ се заменя с числото „16 040,0“
- В ал. 1, раздел II, ред 1 числото „2 174 287,40“ се заменя с числото „2 175 403,40“
- В ал. 1, раздел II, ред „Разходи” числото „2 186 407,40“ се заменя с числото „2 187 523,40“
- В ал. 1, раздел III, ред 1. числото „2 156 007,40“ се заменя с числото „2 157 123,40“
- В ал. 1, раздел III, ред „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) - (+/-)” числото „2 160 007,40“ се заменя с числото
„2 161 123,40“
2.2. В ал. 2, раздел III, ред 6 числото „1 078,20“ се заменя с числото „2 194,20“
В ал. 2, раздел III, ред ”Всичко” числото „2 186 407,40“ се заменя с числото „2 187 523,40“;“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Кирилова Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2021 г., както следва: по приложената таблица.
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: по приложената таблица.
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на труда и социалната политика, както следва: по приложената таблица.
(4) Утвърждава разходи за текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинства в общ размер до 47 млн. лв. за изплащане на годишната финансова подкрепа по чл. 64 .“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Искам да привлека вниманието Ви към чл. 14, ал. 2 за създаване на нов ред осми – политика в областта за защита от домашно насилие, поддържане и управление на кризисни центрове, и създаване на условия за разкриване на нови такива.
Преди около един месец, уважаеми колеги, тук в Народното събрание се обърнах към председателя на парламента и към всички Вас да довършим поправката в Закона за домашното насилие. Тогава председателят на парламента даде линия на поведение да се съберем. Събрахме се работна група: председателят на Правна комисия с участието на министъра на труда и социалната политика, реално и с консултации на заместник-министъра по труда и социалната политика и дотук – един месец, нищо не можахме да направим.
Уважаеми колеги, може би неслучайно днес съвпада –25 ноември е Международният ден за борба с насилието над жени. Има няколко изказвания на официални български институции – на омбудсмана, а днес и на заместник-омбудсмана. По време на извънредното положение се засили домашното насилие в България. След това имаме увеличение именно отново на броя спрямо миналата година на жертвите от домашно насилие. Предстоят следващи мерки, които ще бъдат изключително сериозни – семействата отново ще бъдат на изпитание и ще бъдат отново заедно.
В Европейския съюз отново върви този дебат между всички политически семейства. Аз се обръщам и към министъра на финансите, когато Законът беше коментиран, тогава другият министър на финансите беше записал, че липсва финансов ресурс. Омбудсманът на България казва, че в 18 областни града няма кризисни центрове за защита от домашно насилие. И преди две години, и сега ще кажа: сега предстои кметовете на общини да вземат решение за своите бюджети и, естествено, да вземат решение за сграден фонд, а ние да дадем малко ресурс – до три милиона. Тези, които са по-гъвкави и по-активни, дай боже през следващата година да има активни кметове и поне в областните градове да започне изграждане именно на такива центрове.
Затова смятам, че днес има възможности за женска солидарност, мъжете са толерантни, а аз смятам, че целият български парламент в това издание е толерантен към жените – между самите жени има женска солидарност, и днес да подкрепите това наше решение – няма да направи щета в бюджета.
Затова направихме това предложение заедно с моите колеги – членове на парламента. Отново се обръщам и към Вас, госпожо Председател на Четиридесет и четвъртия български парламент, нека дадем подкрепа на жените. Това е нещо много страшно – на никого да не се случва, а имаме как, в наши ръце е днес да направим това гласуване, тази подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Реплики?
За реплика – заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Чух това, което каза моята колежка Дора Янкова. Съгласен съм с нея, но в изказването си тя пропусна да каже, че тези кризисни центрове за домашно насилие влязоха и в нашата ресорна комисия, тези кризисни центрове на много места в България, като например по Черноморието се оказва, че там има само два и те представляват, забележете, два апартамента.
Не може България да стигне до такова положение – кризисните центрове за домашно насилие в регион като Черноморския да представляват само два апартамента. Изрично питахме тогава. Затова бихме подкрепили всяко разумно предложение, което ще доведе и ще изведе борбата срещу домашното насилие до успешен край. Но съгласете се, мисля, че в залата няма някой на различно мнение, че българската държава трябва спешно да предприеме мерки в тази посока – да защити жените най-вече от домашното насилие, разбира се, да можем да осигурим на нуждаещите се такива кризисни центрове. Това се оказа голям проблем, аз поне останах с такова впечатление в Комисията. Благодаря Ви. Това пропуснахте да кажете, госпожо Янкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми госпожо Янкова, както отбелязахте, аз също много работя в тази посока и съм благодарна, че повдигнахте тази тема. Наистина в борбата с домашното насилие трябва да се включим всички, и то много активно.
Аз призовавам и кметовете, и Националното сдружение на общините също да бъдат активни, защото помощта на държавата, да, тя може да се изрази във финансово отношение или в сграден фонд, но все пак знаете, че тези защитени жилища трябва да бъдат не в центъра на града, а в места, където трудно се намират – все пак да имат някаква защита тези жени.
Аз подкрепям Вашето предложение и искам да заявя, че ще гласувам „за“, защото наистина тази битка, която водим, особено в днешния ден, е много знакова и е дълг на нашето общество да защитим тези жени, които са подложени на домашно насилие, още повече, както Вие казахте, в тази пандемия – сега, когато са вкъщи 24 часа, трябва да бъдем съпричастни. Но и общините трябва да бъдат много активни. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Караянчева.
Трета реплика?
Дуплика – госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господа министри! Всъщност ние търсим тези пари, за да могат кметовете да направят ремонт, да определят помещенията, които са необходими, и да ги обзаведат.
По Закона за домашното насилие и по Закона за социалните услуги това означава стандарт и възможности за хора, които да могат да обслужват и да подпомагат след това целия този процес. Затова, госпожо Председател на Народното събрание, аз Ви благодаря, че Вие ще изразите личната си воля, надявам се – и останалите членове на всички парламентарни групи. Всъщност днес, на този 25 ноември, е нормално българският парламент да направи един знак към жените.
А по отношение на кметовете. Има четирима български кметове, които със средства на държавния бюджет са направили такива центрове. Един български кмет с негови средства, тоест със средства на данъкоплатците и със средства на общината, която той представлява, а останалите са от неправителствен сектор. И ако някой е следил предаванията по телевизията миналата седмица, тук, в София – единият център вече е пред закриване. Госпожа Фандъкова беше на изпитание как ще реагира по този въпрос. Затова мисля, че можем да попитаме и министъра на финансите за 3 млн. лв. за възможни 18 центъра за домашно насилие, а аз знам, че те няма да се изхарчат. Защото то ще бъде според активността на общинския съвет, на кмета и след това по социалните услуги, като възможности за стандарт.
Днес има как Народното събрание да даде един знак. Да, Истанбулската конвенция е в противоречие с нашата Конституция, но тези проблеми в нашето общество стоят. Ако ние за 3 милиона стоим и не искаме да направим една стъпка – Вие чухте случая в Сандански тази седмица! Ако действително е вярно, че жената е получавала насилие, къде е могла да отиде?! Отишла е и е казала на баща си нещо, той не е вярвал. Ако няма публичен център, в който тя може да отиде и да получи правна, психологическа и друга помощ – тоест ние нямаме чувствителност към този проблем.
Затова още един път се обръщам към Вас. Проблемът не е политически, да не го политизираме, но днес да го решим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания?
Госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господа министри! Надявам се залата да се събуди и да се размисли по тази тема, защото не само че днес е 25 ноември и е Международният ден срещу насилието спрямо жени, но и статистиката в последните месеци показва, че само в първите месеци на извънредното положение жертвите на домашно насилие са 8 жени. Сигналите за месец само на телефонната линия, която се поддържа, са над 370.
За съжаление, печална е статистиката в това изключително сложно извънредно положение, в което се намираме в момента, но ми позволете да прочета няколко думи на вопъл от жени, жертви на насилие, от последните седмици: „За нас жените, подложени на домашно насилие и психологически тормоз, мерките, свързани с принудителното затваряне, са повече от извънредни. Ние сме заключени за неопределено време със своите насилници, изолирани сме от другите хора и от ресурсите, които могат да ни помогнат да се справим с това.“
Липсват кризисните центрове в 15 областни града. Ако отворим статистиката, ще видим, че даже не е ясно колко са кризисните центрове – 10 ли са, 13 ли са, 8 ли са в действителност?!
Две години от нашата парламентарна група задаваме въпроси към министъра на вътрешните работи, свързани с жертвите на домашно насилие. И знаете ли какви отговори получаваме? – За съжаление, няма автоматизирана и информационна система, която да обработва данните за жертви на насилие.
Направихме малки крачици в този парламент през месец февруари 2019 г. и действително инкриминирахме някои от съставите на престъпления, свързани с домашно насилие. И толкова!
Но аз ще Ви върна една година по-назад във времето – февруари 2018 г., когато нашата парламентарна група внесе Проект за изменение на Закона за защита от домашно насилие и една от основните тези, които защитаваме, е създаването на кризисни центрове в 28-те областни града.
В отговорите си министърът на вътрешните работи още през лятото на 2019 г. отговаря, че има работна група, която ще предложи измененията на Закона за защита от домашно насилие и той е на „трупчета“. Работни групи, групички, но до ден днешен кризисни центрове няма?! (Смях, оживление.) Говорим за 3 млн. лв., които са необходими на кметовете в съответните областни градове да създадат такива кризисни центрове, а те впоследствие да станат социална услуга и да станат държавно делегирана дейност.
Важно е да се направи първата стъпка. Важно е тук, в Народното събрание, днес и сега да се вземе решение и следващата година да кажем на всички онези български жени, които са изложени на такъв риск и тормоз, че те ще бъдат защитени в тези кризисни центрове.
Знаете ли в София колко души в момента могат да се възползват от услугата на кризисния център? Осем души за цяла София-област! Това нормално ли е?
Искам да Ви кажа и още нещо. В началото на месец март Комитетът за правата на жената към ООН настоя българската държава да отдели повече средства за кризисни центрове. Призоваваме Ви днес и сега, на днешната дата – 25 ноември, нека направим тази стъпка за всички жертви на домашно насилие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Изказвания?
Госпожо Сидорова, имате думата.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Караянчева, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Една много тиха пандемия от години броди из нашата страна и това е пандемията на домашното насилие. И, както казаха колегите, които говориха преди мен, в последните месеци размерите на тази пандемия стават застрашителни. Осем жени са починали за първите шест месеца от домашно насилие. Тези жени не са могли да потърсят помощ и не са имали къде да потърсят помощ. За съжаление, днес държавата отсъства от този проблем.
Има теми, които трябва да ни обединят, и аз съм убедена, че днес темата за елиминация на насилието над жени ще ни обедини и заедно ние ще гласуваме тези 3 млн. лв., нужни за започване решаването на този огромен проблем. Защото наистина проблемът е огромен, трагедията на една жена е трагедия на цялото общество. Представяте ли си как тя живее в страх и ужас и след две седмици затваряне вкъщи с насилника си, след като тя няма на кого да се обади, няма къде да отиде? Излезе ли, остава на улицата. Смятам, че 3 млн. лв. за този огромен бюджет не са много средства, но това са спасени човешки животи и спасени жени.
Бюджетът на една държава е политиката на държавата, изразена в числа. С това, което ние предлагаме, предлагаме държавата да покаже грижа, да покаже отговорно отношение и да покаже, че наистина животът на жените и на хората, жертви на насилие, е важен. Вярвам, че Вие днес със своя глас ще покажете и Вашето отношение.
Какво се казва в доклада на специалния докладчик Дубравка Симонович, специален докладчик на ООН по въпросите на ООН за насилието над жени? През месец юни тя прави своето проучване в България и казва, че центровете са изключително недостатъчни, че политиките, които прави държавата, са изключително недостатъчни и че България е на едно от високите нива по домашно насилие. Трябва да се предприемат активни политики и активни мерки, за да може България да не води тази позорна класация. Надявам се, че числата, които ще Ви зачета сега, ще събудят във Вас Вашето отношение към този огромен проблем и наистина чрез гласуване Вие ще покажете Вашата воля за решаването му.
През 2016 г. – 22 жени са починали вследствие на домашно насилие; 2017 г. те са били 27; 2018 г. – 33; 2019 г. – 25 погубени човешки животи, защото не е имало към кого да се обърнат!
След малко е гласуването. Замислете се за тези жени и наистина подкрепете нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Сидорова.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Колеги, има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Гласували 122 народни представители: за 42, против 8, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Покажете гласуването по групи.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Гласували 133 народни представители: за 58, против 4, въздържали се 71.
Предложението не е прието.
Процедура за прегласуване? Заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля за процедура за прегласуване. Наистина се надявам на Вашата солидарност и на Вашия разум, и на Вашите сърца. Подкрепете нашето предложение. Българските жени го заслужават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Янкова.
Гласували 139 народни представители: за 59, против 4, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Следващото предложение, което ще подложа на гласуване, е неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 122 народни представители: за 11, против 52, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, моля да направим процедура по прегласуване и да подкрепите предложението, което може би сте пропуснали, но това е платформата „Дарѝ бг“, в което ние поемаме нашата отговорност като институция и вкарваме държавата в тази толкова важна дейност, тя да поеме своята отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не е необходимо да се аргументирате, господин Летифов. Благодаря Ви.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Затова моля да прегласуваме и да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отново ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ.
Гласували 125 народни представители: за 12, против 71, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията, за текста на чл. 14.
Гласували 130 народни представители: за 86, против 43, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 15 има предложение на народния представител Георги Свиленски и група:
„В чл.15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) на ред II. Разходи числото „783 982,0“ се заменя с „832 982,0“.
б) на ред 1. „Текущи разходи“ числото „747 126,6“ се заменя със „791 126,6“.
в) на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „36 855,4“ се заменя с „41 855,4“.
г) на ред 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „15 600,0“. се заменя с „20 600,0“.
д) на ред III. „Бюджетни взаимоотношения“ (Трансфери) – (+/-) числото „796 482,0“ се заменя с „845 482,0“.
е) на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ (+/-) числото „876 732,0“ се заменя с „925 732,0“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. „Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве“ числото „144 455,3“ се заменя със „149 455,3“.
б) на ред 2. „Политика в областта на диагностиката и лечението числото“ „572 225,1“ се заменя с „582 225,1“.
в) на ред 3. „Политика в областта на лекарствените продукти и медицински изделия“ числото „37 133,1“ се заменя с „41 133,1“.
г) създава се нов ред 5. „Фонд „Защитени лечебни заведения“ 30 000,0.“
д) на ред Всичко: числото „783 982,0“ се заменя с „832 982,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Илиева Янкова:
В чл. 15, ал. 1 се създава ред 2.3.:
„2.3. Въздушен медицински транспорт – придобиване на два броя медицински хеликоптери за спешни медицински случаи и кризи, окомплектовани с необходимото за целта медицинско оборудване, електронни системи за комуникация, навигация и управление 25 000, 0“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Михайлов – заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Министерството на здравеопазването е институция, която е призвана да координира цялата стратегия в областта на здравната политика. И в този смисъл инвестициите в това министерство и неговият бюджет представляват едно огледало на това как държавата вижда решаването на основните проблеми в здравната политика, независимо че огромната част от разходите за здравеопазване се падат на Националната здравноосигурителна каса.
В този смисъл нашите предложения са насочени в няколко основни посоки и на първо място аз бих обърнал внимание на капиталовите разходи с оглед придобиване на дълготрайни материални активи.
Господин Председател, уважаеми колеги, Вие знаете, че има областни болници, за които ние вече години наред, от самото начало на съществуването на това Народно събрание, като болницата в Ямбол, ако си спомняте, говорим непрекъснато, отправяме въпроси към министъра на здравеопазването, но проблемът и до момента не е решен.
Вторият, много по-голям въпрос, не виждаме тук отражение в него, е решаването на проблема за строежа, финансирането на този строеж, на Националната педиатрична болница. Проблемът беше поставен от група педиатри преди повече от две години. Ние и досега се колебаем като държава, като институция Народно събрание и практическо решение за започване на действия по този проблем не е реализирано. Това са и нашите аргументи в направление „Капиталови разходи“ цифрата да бъде увеличена. (Шум.)
По отношение на превенцията и контрола върху заболяванията безспорно основната част, основната тежест през тази година, която предстои, ще бъде свързана с ваксините, които ще бъдат закупени за ваксинация на таргетните групи за COVID-19.
Но трябва да имате предвид, уважаеми колеги, че има много други скринингови програми. Аз тук виждам колегата доцент Иванов, който е един от сподвижниците на една от тези програми, и смятаме също, че тези скринингови програми за решаване на проблемите в социалнозначими заболявания, каквито са онкологичните, следва да бъдат решени през новата година. По този въпрос имаше много кръгли маси, имаше много събирания, но, за съжаление, това не е отразено в тази цифра и затова е нашето предложение за увеличаване. (Шум.)
По отношение на диагностика и лечение, искам да обърна Вашето внимание на това, за което също се говореше – имаше „кръгла маса“ в парламента, лечението и профилактиката на психичните разстройства. Вие виждате, че психологическият стрес у нацията е много голям. Вече излязоха първите данни за рязко увеличаване на опитите за самоубийства и на самоубийства на територията на страната, за стреса в населението. А тази програма, която е световна програма за превенция, контрол и лечение на психичните заболявания, все още в България се намира на изключително незадоволително ниво и затова смятаме, че и в тази област увеличаването на цифрата би трябвало да бъде насочено точно в тази посока. (Шум.)
И не на последно място, господин Председател и уважаеми колеги, нашето предложение за създаване на фонд „Защитени болнични заведения“ е свързано с това, което всички Вие знаете като представители на различни области в страната – какво е състоянието на редица общински болници. Не говоря, че и областните са в цветущо състояние, но общинските болници са в много сериозно материално състояние. Общините не са в състояние да финансират нито ремонта, нито тяхното поддържане във вида, в който те в момента функционират, а той е, не искам да го споменавам пред лицето на цялата нация, но в много от болничните заведения е твърде сериозен. (Шум.)
Затова ние държим на тези свои предложения и смятаме, че те могат да бъдат съвсем сериозно подкрепени от цялата зала. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Реплики? Не виждам.
Процедура, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, по начина на водене вземам тази процедура. Докато Ви хвалехме, че си вършите работата, не прекъсвате председателя, виждам, че в момента сте изтървали нещата, и това неуважение, което се проявява тук към говорещите колеги от министрите и наши колеги, не знам, Приемна ли се осъществява в момента тук на Министерския съвет? Но направете нещо, направете забележка, защото колегата говори преди малко по важни въпроси, които засягат здравеопазването, никой не го слуша. Колеги депутати си идват, ако трябва по едно кафенце им поръчайте, за да може да върви по-леко срещата, така че въведете някакъв ред в залата. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Янкова. (Шум и реплики.)
Госпожо Янкова, дадох Ви думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри! Моето предложение може да Ви се струва нестандартно или неприлягащо ми, но предложението ми е българската държава, парламентът да вземе решение за въздушен медицински транспорт. Да се придобият два броя медицински хеликоптера за спешни медицински случаи и кризи, които са окомплектовани с необходимото за целта медицинско оборудване, електронни системи за комуникация, навигация и управление. (Шум и реплики.)
Сигурно е смешно за някои, но ако живеете в Родопите и трябва да дойдете до столицата да получите медицинска помощ, която я няма там, това са четири часа минимум. Ако трябва да има бутилка с кислород, тя трябва да издържи около пет часа и ако има катастрофа по пътя или е спрян пътят, или ремонт, тоест Вие не можете да направите придвижване на човек.
Сигурно, за тези, които живеят в Силистра и на други места, това са изключително трудни въпроси. Дори в условията на COVID министър-председателят според мен не може да си даде хеликоптера, защото той трябва да вози заразени хора, ако те са болни. Видях, за съжаление, присъствието на министъра на здравеопазването с един стар хеликоптер, когато имаше катастрофа в Ямболско. Имахме такъв случай в Смолян, в който потърсих заместник-министъра на здравеопазването да питам: има ли държавата хеликоптер? Каза: няма.
Искам да Ви кажа, колеги, направихме тогава проучване, абсолютно всички по-заможни хора в България в момента или са си продали хеликоптерите, или те са извън България. И остава един военен, който е на специално разпореждане, и нищо повече.
Затова моето обръщение е – министърът на финансите е бил в здравеопазването, познава всичко това, да, знам, Вие ще кажете: предстои да закупим през Оперативната програма. Ама кога ли, надали и някога?! Нека българската държава в този момент на изпитание си защити българските граждани. Два хеликоптера няма да бъдат проблем, още повече че когато има трудности и когато има бедствия, не само за медицински нужди, Гражданска защита също би могла да ги поеме на стопанисване и управление.
Затова мисля, че предложението ми е сериозно, подкрепете го и няма да сбъркате – това е отново отношение към българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Реплики? Не виждам.
Господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Още в началото на това управление Вие, управляващите и мнозинство, заявихте, че здравеопазването е основен приоритет на Вашето управление. Втори ден дебатираме два основни закона, които касаят здравеопазването на България, в отсъствието на министъра на здравеопазването. Ние към министъра на здравеопазването имаме и въпроси освен да му гласуваме тук бюджетите, които ще гарантират неговото оставане на министерския пост.
Още в началото на Вашия мандат, уважаеми управляващи, Вие заявихте, че един от приоритетите в здравеопазването е психиатричната помощ и до края на мандата ще я изведете докрай. Ето, ние в този бюджет предлагаме с 5 милиона да се увеличат капиталовите разходи за психиатричната помощ и да се решат проблемите поне на един дял от здравеопазването в България. Вие отказахте!
Кой въобще от приоритетите в здравеопазването този бюджет ще реши? Нито един! Какво ще се случи с болниците, които са в отдалечените региони на страната? Ние Ви предлагаме да се създаде фонд от 30 млн. лв., който да гарантира съществуването на тези болници, които сега в условията на ковид пандемията се оказаха особено важни.
Кой проблем от Спешната помощ ще реши този бюджет? Да не би старата система на телефон 112, или пък липсата на мотопарка, който е необходим за осъществяването на дейността на Спешната помощ?!
Уважаеми господин Министър на финансите, заедно с министъра на здравеопазването Ви каня да направим едно кръгче с линейка, чисто нова, така наречен реномобил, не по магистралите на България, а около Спешната помощ на София. Да изкараме едно дежурство, без да работим – ей така отстрани ще стоим и ще гледаме, и ще видим всичките проблеми на здравеопазването в България, в нарушената комуникация между извънболничната, спешната и болничната помощ.
Какво ще се случи с държавните служители, които сега са на първа линия, така наречените санитарни инспектори от системата, и те са от бюджета на Министерството на здравеопазването? Дали ще си получат до края на това тримесечие обещаните 1000 лв., които ги получават на тримесечие; дали ще се наложи актуализация на сегашния бюджет, за да им бъдат заплатени тези средства; и с новия бюджет какво ще се случи с тези държавни служители, които освен че осъществяват основната роля по откриването и на контактните на коронавируса, но те са длъжни да осъществяват и контрола? Да не говорим, че почти всички са в предпенсионна възраст и догодина много от тях ще излязат в пенсия.
Какво решава от проблемите на здравеопазването по отношение на кадровия персонал? Не го решава! Ето, ние Ви предлагаме 5 милиона за следдипломна квалификация. И това наше предложение не приемате.
Уважаеми дами и господа народни представители, Вие напоследък сте свикнали, че след като приключим тук, в залата, и се приключи гласуването на даден закон, новините ще съобщят, че депутатите са гласували определен закон. Сигурно очаквате, че и тази вечер медиите ще съобщят, че депутатите са приели Закона за държавния бюджет на Република България? Искам от тази трибуна да заявя, че парламентарната група на „БСП за България“ не приема бюджета на Републиката за 2021 г. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Тимчев.
Реплики има ли?
Продължаваме с изказванията.
Господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Здравейте, господин Министър!
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър и госпожо Министър, уважаеми колеги! Искам да поставя един въпрос, който считам, че е от съществено значение в условията на пандемия. Вие знаете, че преди около месец-месец и половина в аптеките на България имаше истерия поради липсата на достатъчно ваксини за имунизация против грипните вируси, които върлуват в страната. Тогава този въпрос не беше решен.
Средногодишно в България се закупуват от Министерството на здравеопазването около 120 хиляди ваксини за всички заболявания, които приблизително стигаха в периода преди пандемията. Сега беше казано, че тази бройка ще бъде увеличена на 180 хиляди ваксини. Ние считаме, че те са недостатъчни. Във връзка с това направихме предложение да се увеличи бройката на ваксините достатъчно, за да могат да стигат до всички хора в България, които искат да се ваксинират.
Преди около десет дни, дано да не бъркам, беше направено изявление от министър-председателя на Република България, че България планира да закупи 13 милиона ваксини от различни фирми на стойност между 300 и 500 млн. лв. Тези между 300 и 500 млн. лв. представляват около половината от бюджета на Министерството на здравеопазването, което по принцип трябва да ги плати.
Ние сме съгласни с такова предложение, ако то бъде обосновано. При прегледа на бюджета обаче лично аз и колегите, които помолих да ми помогнат, никъде не намерихме и ред, който да каже откъде ще бъдат осигурени тези между 300 и 500 млн. лв. Явно е, че в планирания бюджет на Министерството на здравеопазването го няма.
Моят въпрос към министъра на финансите, който е в залата, е: планира ли се и откъде ще бъде осигурена тази изключително голяма сума за бюджета на Министерството на здравеопазването и в частност на държавния бюджет на нашата страна? Как ще бъде обоснована сумата за 13 милиона ваксини, при положение че населението на България е около пет милиона, а една значителна част от него няма да се ваксинира? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Славова, имате думата.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа министри, колеги! За поредна година виждаме бюджет, по който България коренно се отличава от другите държави в Европейския съюз. Бюджет, в който повече от 50% са средствата за болнична помощ и една много малка степен за профилактика и доболнично лечение – профилактика, която е изключително важна във времената на пандемия, в която се намираме; бюджет, в който децата не само в сферата на здравеопазването, но и във всички останали сфери, децата не са Ви приоритет.
Отхвърлихте предложението за безплатни лекарства на деца до 14 години, отхвърлихте предложението за увеличаване на обезщетенията за гледане на деца. В сферата на здравеопазването нито една нова скринингова програма за детско здравеопазване. Детската болница – пари ще даваме, но целият въпрос е абсолютен батак, с извинение за използваната дума.
Във времена на COVID никой не се замисли какво се случва с една майка на дете с увреждане, ако случайно тя се разболее.
Липсват сестри и медицински персонал, лекари. Призовавате студенти и специализанти да се включат в борбата на първа линия. В същото време абсолютно нищо не правите в бюджета за тези специализанти и за нормалните условия на тяхната специализация. Отхвърляте и нашето предложение за следдипломната квалификация, за която искаме пет милиона.
Преди няколко дни самият министър каза, че, за съжаление, здравната система била нереформирана. Наливаме пари в пясък. В същото това време, парите не са основното – Вие нямате никаква система, с която да ръководите здравеопазването и да се борите в настоящата ситуация.
На 22 октомври със срок от един месец трябваше да актуализирате Националния план за действие при пандемия. На 18 юни с единодушие приехте решение с тримесечен срок в Комисията по здравеопазване да обсъдим План за действие и организация на работата и финансирането на лечебните заведения при обявена епидемична обстановка. Вие не сте ни представили нито един от двата документа нито в Комисията, нито в залата
Цари хаос! Хаос в бюджета Ви! Хаос в управлението на пандемията! Хаос в управлението на държавата! Време е този хаос да спре. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Шопов, отново сте без маска в залата. Моля Ви, поставете я.
Отказвате или нямате маска? Тогава Ви моля да напуснете залата! Не бива така.
Господин Шопов, моля Ви, напуснете залата, ако не искате да носите маска. (Народният представител Павел Шопов не взима отношение.)
Можем да стоим и да се гледаме с Вас, но Вас Ви гледат вече не само народните представители, виждат Ви много хора. (Народният представител Павел Шопов продължава да мълчи.)
Ще напуснете ли залата? Поне направете някакъв знак, че ме чувате. (Силен шум и реплики, оживление.)
Квесторите, бихте ли обърнали внимание на господин Шопов. Безпокои ме – той не реагира. (Оживление.) Моля Ви, идете при господин Шопов, той не реагира на това, което му казвам. Безпокои ме!
Господин Шопов, добре ли сте? Поне направете знак, че сте добре, но категорично отказвате да сложите маска, да разговаряте с мен или каквото и да било. (Народният представител Павел Шопов продължава да мълчи.)
Господин Шопов, нуждаете ли се от медицинска помощ?! Да извикаме ли медицинска помощ, господин Шопов? Как се чувствате? (Силен шум и реплики.) Да се надяваме, че сте добре. (Квесторите правят опит да разговарят с народния представител Павел Шопов.) Разговаря ли с Вас поне? Разговаря. (Силен шум и реплики.)
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Гласували 120 народни представители: за 34, против 66, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Янкова.
Гласували 124 народни представители: за 38, против 29, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 15.
Гласували 126 народни представители: за 83, против 42, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Тридесет минути прекъсване и продължаваме работа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължаваме с работата си.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
Господин Шопов, не мога да видя от тук – с прозрачна маска ли сте? С пластмасова маска ли сте, или сте без маска? (Реплики: „Без, без.“) Ако обичате, поставете си маската или напуснете залата. (Народният представител Павел Шопов не си слага маска, но не напуска и залата.)
Господин Шопов, ако обичате, поставете си маска или напуснете залата! Ако нямате маска, можем да Ви предоставим маска. (Реплики от ГЕРБ: „Дадоха му маска. Дадоха му.“)
Има ли някой резервна маска, господин Шопов има… (Реплики от ГЕРБ: „Дадоха му маска.“) Дадохте ли му я? Господин Шопов, ако обичате, спазвайте законите в страната. Заповедта на министъра на здравеопазването има силата на закон. (Реплики.)
Ако обичат квесторите да отстранят господин Шопов от залата. (Квесторите разговарят с народния представител Павел Шопов, но той нито си слага маска, нито напуска залата.)
Моля седящите пред него, на по-малко от два метра, да се изместят, тъй като господин Шопов е потенциален риск от зараза с коронавирус. Минаващите, минавайте по-встрани по стълбите, по-по-далече от господин Шопов. Господин Шопов, ако обичате, напуснете залата! Колегите, които са пред народния представител Павел Шопов, ако обичате да се изместите, за да не Ви подлагаме на риск от зараза. Благодаря.
Господин Шопов, с голямо прискърбие трябва да Ви съобщя, че лично аз се обадих на РЗИ – София и чакаме всеки момент да дойдат да Ви направят констативен протокол – акт. Началната глоба е 300 лв. Надявам се да Ви е за първи път, ако не е за първи път, след това глобата може да стане и 3000 лв.
Продължаваме работата си.
Квесторите, предприемете необходимите мерки за извеждането на господин Шопов от залата. (Квесторите разговарят с народния представител Павел Шопов, но той не напуска залата.)
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
По чл. 16 има предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители:
„В чл. 16 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1:
а) на ред II. „Разходи“ числото „808 184,6“ се заменя с „918 284,6“.
б) на ред 1. „Текущи разходи“ числото „783 786,4“ се заменя с „893 886,4“.
в) ред 1.2.2.1. се изменя както следва :
„1.2.2.1. Македонски научен институт и Тракийски научен институт 200,00“
в) на ред III. „Бюджетни взаимоотношения“ (трансфери) – (+/-) числото „795 329,6“ се заменя с „905 429,6“.
г) на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) числото „1 481 410,8“ се заменя с „1 617 110.84“.
д) на ред 2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) числото „-681 081,2“ се заменя с „-650 481, 2“.
е) на ред 2.2. „Предоставени трансфери“ (-) числото „-682 956,2“ се заменя с „-713 556,2“.
ж) на ред 2.2.1. в това число за Българската академия на науките числото „-117 857,0“ се заменя с „-128 857,0“.
з) на ред 2.2.2. за държавните висши училища числото „-565 099,2“ се заменя с „-584 699,2“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот числото „703 550,4“ се заменя с „813 550,4“.
б) на ред Всичко: числото „808 184,6“ се заменя с „918 184,6“.
3. В ал. 4 в таблицата се правят следните изменения (числата, означаващи размера на трансферите за държавните висши училища, се променят като числа от колона 3 по таблицата по-долу, предложения на правителството, се заменят с числата от колона 4).“ – Както следва по приложената таблица.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 16, ал. 2, т. 1 се правят следните промени:
„Числото „703 550,4 хил. лв.“ се заменя с числото „733 550,40 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Йорданов и група народни представители:
„2. В чл. 16, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
„2. 1. В II. „Разходи“, числото „808 184,6“ се заменя с „808 219,6“ (+ 35,0);
2. 1. 1. Създава се ред 1.2.2.2:
„1.2.2.2. Добруджански научен институт 35,0“
2. 2. В III бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „795 329,6“ се заменя с 795 364,6 (+ 35,0).
2. 2. 1. На ред 1 „Бюджетни взаимоотношения с централния бюджет“ числото „1 481 410,8“ се заменя с „1 481 445,8“ (+ 35,0).
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2021 г., както следва по приложената таблица.
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва по приложената таблица.
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на образованието и науката, както следва в приложената таблица.
(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и за държавните висши училища, както следва по приложената в Доклада таблица.
(5) В трансфера по ал. 4, т. 15 са включени средства в размер на 355,1 хил. лв. за осигуряване на дейността на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ във връзка с прехвърлянето на функциите и дейността на Лабораторията за допингов контрол от Антидопинговия център към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съгласно § 11 от Преходните и заключителните разпоредби.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Преди да пристъпим към разисквания, още веднъж подканвам народния представител Павел Шопов да напусне залата или да си постави маска. Квесторите, няма ли как да го изведете от залата? (Реплика.) Разбирам, че не е приятно да се прилага насилие и че няма как да го направите, но… В такъв случай, много Ви моля, осигурете сигнална лента и оградете народния представител Павел Шопов в диаметър два метра. (Смях.)
Откривам разискванията. (Реплики.)
Няма как да му сложим маска, моля Ви се. Насила не можем да му я сложим. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Председател, господа министри, колеги! Предполагам, че при изготвянето на проектобюджета, който обсъждаме, Министерският съвет и в частност Министерството на образованието са взели предвид собствените си оценки, представени в Проекта на Споразумение за партньорство на Република България за 2021 – 2027 г., който документ на правителството е вид самооценка за 10-годишното управление, в който се посочва 83-тото ни място в света и 26-тото ни място в Европейския съюз по показателя „качество на образованието“, както и влошаването на този показател за последните десет години с 19 позиции, което според мен казва всичко – и за близо половината от 15-годишните, които са функционално неграмотни, и за високия дял на необхванатите в системата на образованието, и за много други проблеми.
Надявам се тези изводи да са в основата и на увеличените средства за образование. Ние, разбира се, ще подкрепим увеличението на средствата за образование, в това число и за учителските заплати. Само да кажа тук за пореден път, че увеличението на единния разходен стандарт за ученик отново е недостатъчен – 8%, за институция – 13%, за паралелка – 8%. Това е за неспециализираните училища, разбира се, но те все пак са най-многото в страната.
Същевременно заплатите трябва да се увеличат 15 – 16%. Това означава, че директорите отново ще изстискат максимално бюджетите, за да постигнат това увеличение и отново това ще е за сметка на други дейности в училищата, които все пак могат да го постигнат – другите знаем, че получават целеви средства за компенсация.
Разбира се, заплатите на учителите в образователната система са само част от средствата за образование. Останалото е най-вече очакваното повишение на разходните стандарти, финансирането на задължителното предучилищно образование, пари за ремонти, подобряване на материалната база. Това са все нужни неща, но никое от тях не представлява особено кардинална промяна в училищното образование, нито пък говори за задълбочаване на реформата на системата, с което искам да кажа, че увеличението на заплатите не може да е самоцел. Целта е качество на образованието, а то далеч не е функция само на учителските заплати.
В този смисъл например очаквахме през бюджета Министерството на образованието и науката да изпълни ролята си по управление и контрол на качеството на образованието, да предприеме мерки, включително и чрез финансови инструменти в училищата, където нивото на качеството на образованието е силно занижено, а на места е трагично. Да сложи ред, критерии и контрол в обучението и квалификацията на педагогическите кадри, защото там също се увеличават средствата, тъй като те са 1,2% от фонд „Работна заплата“ във всяка образователна институция, което за територията на страната и за рамките на системата са огромни средства. Наясно сме, че продължаващата квалификация на учителите продължава да е неефективна. Да предприеме реална, а не козметична промяна на учебните програми и съдържание, за да могат децата да разбират какво учат, което отново е свързано по един или друг начин с бюджета, където средствата например за така наречените безплатни учебници са в размер на 35 млн. лв.
И тук ще вметна: на никой ли в Министерството на образованието и науката не му прави впечатление – това го казах и на заседанието на Комисията по образование, че един учебник струва повече от книга на чуждестранен автор с хиляда броя тираж, с включени авторски права и превод, и доста често печатана в същите печатници, където се печатат учебниците.
За пореден път предлагаме по един учебник по учебен предмет за клас и безплатни учебници за всички ученици от I до XII клас, което ще струва на бюджета 50 млн. лв.
Качественото образование е комплекс от фактори – тук е проблемът – в предложения бюджет не виждаме идея за осигуряване на този комплекс от фактори.
Най-сериозният проблем пред системата – липсата на кадри например, не намира комплексно решение, защото освобождаването от такси и увеличаването на прием в педагогическите специалности надали ще бъде достатъчно за елиминиране на недостига на преподаватели, какво остава за останалите фундаментални проблеми в системата ни.
Считаме, че си струваше да вземете предвид и исканията, изразени в становището на Съюза на работодателите в системата на народната просвета за целеви средства за справяне с корона кризата – въпрос, който ние от парламентарната група на „БСП за България“ поставяме от началото на пандемията и който според нас още няма решение. Това ще помогне на училищата, много от които спазиха всички противоепидемични мерки за сметка на собствените си бюджети, а тези, които не успяха…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтече, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: …да направят това – привършвам – които го направиха за сметка на родителите.
И ще завърша накрая с това, че предлагаме 60 млн. лв. за поемане от държавата на таксите на всички деца в ясли и детски градини, без да делим децата, което е елемент от комплексния подход на БСП за решаване на демографските проблеми в страната. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Втори ден гледаме бюджета, втори ден нито едно предложение на опозицията не се приема. Не знам доколко това е нормално! Истината е, а и предварително знаем, че бюджетът с този маратон, който сме подхванали, даже да продължи в утрешния ден, и оставащите предложения няма да бъдат приети. Това обаче е бюджет на държавата, не е отделен партиен бюджет, не е бюджет на половината пленарна зала.
Гледаме бюджета на образованието и аз една думичка няма да кажа за увеличение на учителските заплати. Великодушно това ще оставим на министъра на образованието и на нашите колеги от ГЕРБ.
Ще обхвана само три теми – това, което е изпуснато, недогледано или може би недобре обмислено: по една тема от предучилищното, от училищното и една тема за висшето образование.
Уважаеми колеги, през 2010 г. към групата на 6-годишните – тези, които са в задължителната предучилищна подготовка, се прибавиха и 5-годишните деца в детските градини. Преди два месеца към тях в задължителния обхват добавихме и 4-годишните деца.
В бюджета са заделени 36 млн. лв. Кои деца останаха в детските градини, които не получават към днешна дата държавна подкрепа? Само 3-годишните. За да може да отделим от тази трибуна и чрез нормативен документ с обезпечени финансови средства за безплатни детски градини – останаха само около 65 хиляди 3-годишни деца, предложихме го преди два месеца. Отхвърли се! Искрено се надявахме това предложение да се премисли и да намери своето място в Законопроекта за държавния бюджет. Може би все още не е късно. Може би скоро наистина това трябва да се осъзнае като държавническо решение и наистина това трябва финансово да се обезпечи.
В бюджета сте заложили 70 млн. лв. за ремонт и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища. Колеги, за кои детски градини става въпрос и за кои училища? Ако тези пари са заделени само за строеж на детски градини в София, Варна, Пловдив и Бургас, означава, че държавата България няма балансирано да получи такива средства.
Ако тези пари са предвидени само за ремонт на модерни училища в София, които ще станат още по-модерни, възниква въпросът: какво се случва с училищата в малки градове и в малки населени места, които нито се ремонтират, нито се закриват? Едните модерни училища са в условията на ХХI век с всичките изисквания на новите технологии като условия, а другите училища, както и миналата година казах, все още се отопляват на дърва и въглища. Анахронизъм е и този проблем трябва да бъде решен. Даже поискахме списък на такива училища.
Предлагаме тези 70 млн. лв. да станат 100 млн. лв., за да може всички общински училища, за да може самите общини да кандидатстват и да получат това финансиране, за да може децата да се обучават в реални добри условия, еднакви по възможност, както с училищата в големите градове.
И последната тема: висше образование. През месец май – тук министърът ще си спомни, от ДПС повдигнахме темата за увеличаването – необмисленото увеличаване, на таксите на студентите по медицина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД: Приключвам, господин Председател.
В условията на пандемия доколко това беше държавническо решение? Вместо в специалност „Медицина“ да бъдат защитени и когато в България има липса на лекари, особено на планово и злободневно днес, ние увеличихме студентските такси с близо 45%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте!
ЕРОЛ МЕХМЕД: Това също не намира своето място в бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Мехмед, ще бъда кратък. Вашето послание към Министерството, към мнозинството и към държавата във връзка с увеличените такси във висшите училища, преди всичко в медицинските университети, е некоректно. Първо, ще Ви припомня, че таксите се определят от всяко висше училище въз основа на принципа на автономия.
Второ, в конкретния случай това засягаше единствено и само платеното обучение в медицинските университети. На трето място, проблемът беше, че в някои университети засягаше и вече приети платено обучение студенти, което на практика променяше условията на договор, грубо казано, за обучение.
В този смисъл не можем да приемем, че този пример е коректен и засяга политиката на държавата по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Има ли други реплики? Не виждам.
Ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ОП): Господин Михов, благодаря за репликата. В интерес на истината това, което казахте, до някаква степен е вярно, но идеята е, че аз нямах достатъчно време, за да се обоснова.
МИЛЕН МИХОВ (ОП, от място): Шест минути?!
ЕРОЛ МЕХМЕД: А това за увеличението на студентските такси по медицина е вярно. Независимо дали са в платено обучение или не, към настоящия момент държавата има крещяща нужда от лекари, а конкретният случай, който бях повдигнал през месец май, касаеше най-вече студентите по медицина в Пловдив. Но това се оказа, че е проблем в цяла България. А официалният отговор на университета в интерес на истината прехвърляше вината върху Министерството, защото те цитираха нормативи – както на Министерството на образованието и науката, така и на Министерския съвет. Това нещо спокойно може да се провери. Увеличението не беше за 300 – 400 лв., а близо 3400 лв. И е въпрос на политика, особено към днешна дата, когато наистина не достигат лекари, държавата да осмисли каква би била добрата държавническа политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Мехмед.
Госпожо Анастасова, ако обичате, поставете си маската!
Мария Цветкова, заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Бих искала да аргументирам предложението на ВМРО – да бъде финансирано със средства от държавния бюджет Българското сдружение на родовете от Македония.
Защо е важна дейността на това сдружение? Българското сдружение на родовете от Македония продължава традиции, съхранявани повече от век – традиции за организиране и подпомагане на българите от Македония, изселили се в свободните предели на българското Отечество. Чрез просветна и културна дейност Сдружението спомага за съхраняване на историческата памет, традициите и културните ценности на българските общности в Република България, в Република Северна Македония и Република Гърция с едни и същи родови корени, както и помага да бъдат преодолени различията по отношение на миналото. Това е особено важно днес при настоящите отношения с Република Северна Македония и именно сдружение като Българското сдружение на родовете от Македония отстоява българският национален интерес и помага за важното изясняване на историческата истина, като противодейства на оспорващите българското културно-историческо наследство в Македония. В сдружението членуват потомци на велики българи, сред които внучката на славния полковник Борис Дрангов – Райна Дрангова, внучката на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров – Евелина Александрова, внукът на войводата Мише Развигоров – Михаил Развигоров, внучката на българския книжовник и фолклорист от Охрид Кузман Шапкарев – Елисавета Шапкарева, редица учени, сред които професор Тодор Петров, доцент Наум Кайчев, доцент Александър Гребенаров и много други видни общественици и потомци на българи, загинали за националното обединение.
Сдружението всяка година участва в събития, които се провеждат на територията на Република България и на Република Северна Македония, като сред тях мога да изброя чествания по случай годишнини от Илинденско-Преображенското въстание, които се провеждат в битолското село Смилево, панихидите, които се провеждат на кея на Вардар в памет на революционерката Мара Бунева, честванията, свързани с полковник Каварналиев край Дойран, както и много панихиди на Военното гробище в Цапари и в Ново село.
Българското сдружение на родовете от Македония издават ценни книги, сред които фототипно издание на първата биография на Гоце Делчев от поета-революционер Пейо Яворов, книги за братя Миладинови, за Македоно-одринското опълчение, за балканските войни, за полковник Борис Дрангов и много други.
С какво са ценни тези личности, които членуват в българското сдружение на родовете от Македония? Те са пример за подрастващото поколение и изпълняват много важната мисия да съхраняват българщината в Република Северна Македония и да помагат на младото поколение от другата страна на границата да научи повече за своя корен, за своята идентичност и за историята на своите предци.
Заложените средства ще помогнат на Българското сдружение на родовете от Македония да разшири дейността си във връзка с предстоящи важни събития и годишнини, както и да продължи издателската си дейност през 2021 г. За разлика от много други неправителствени организации, които десетилетия наред са субсидирани от държавния бюджет, Българското сдружение на родовете от Македония досега не е получавало средства и държавна субсидия.
В подкрепа на предложението за финансиране на Българското сдружение на родовете от Македония се обявиха посолството на Република България в Република Северна Македония, Държавната агенция „Архиви“, Община Петрич, Община Гоце Делчев, Регионалният исторически музей в Благоевград и в Кюстендил.
Уважаеми колеги, аз Ви призовавам да подкрепите предложението на ВМРО Българското сдружение на родовете от Македония да бъде финансирано от държавния бюджет със средства в размер на 35 хил. лв. Наш дълг е да помогнем родолюбивата дейност на това сдружение да продължи, защото то е мост между поколенията на два клона на един братски народ.
И нещо повече! Защото това сдружение и неговите членове дават смисъл на думите „Род-Родина-Отечество-Национална памет“! Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Цветкова, аз се радвам, че Вие направихте това предложение. Това е нашето предложение едно към едно от миналогодишния бюджет и не беше прието. Надявам се, че тази година това ще се случи.
Но моята реплика към Вас е: защо има двоен режим, двойно отношение към финансирането на тези родолюбиви организации и се неглижира Съюзът на тракийските дружества в България, както ще видим след малко отново, защото той извършва немалко родолюбива дейност. И бих казал много повече България му е длъжна, защото той запази духа на българщината в тази чисто българска област, наречена Тракия, която в момента не е в пределите на Република България, а ние се правим, че не съществува тази дейност и държавата няма никакво отношение.
След малко ние ще видим, че председател на Тракийския научен институт е бил Екзарх Стефан от 1934 г. до края на Втората световна война и дейността, която извършва, не е малка. Защото да се говори сега в Източна Тракия и в Западна Тракия за България и какво е било Тракия това е заслуга на Съюза на тракийските дружества в България.
Така че ние ще подкрепим това Ваше предложение, но Ви моля след малко да подкрепите и предложението за подпомагане дейността на Тракийския научен институт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Втора реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! За да няма недоразумение по-нататък, също казвам веднага още в самото начало, че приветствам предложението Ви и ще го подкрепя, ще гласувам „за“, още повече че става въпрос само за 35 хил. лв., за което не би трябвало да има никакъв проблем за държавния бюджет. Изключително съм на позиция, че такива родолюбиви, патриотични организации, които пазят българщината, трябва да бъдат финансирани и подпомагани от държавата, подпомагани по всякакъв начин – не само чрез финансиране.
Тук обаче, пак казвам, че се присъединявам към репликата на моя колега Георги Йорданов за Тракийските дружества, които миналата година мнозинството отхвърли. Аз не съм следил как са гласували „Обединени патриоти“ тогава, надявам се да са подкрепили финансирането на Тракийските дружества – неправителствената им организация (реплика от ОП), но искам пак да Ви призова, когато стигнем до него да подкрепите и това.
Искам да Ви кажа, че държавата, за съжаление, за мое съжаление, няма политика в тази посока, защото Вие казахте много хубави думи за Македонския научен институт и съм сигурен, че е така, казахте и кои са членовете. Но тук, без да съм подготвен, мога да изляза и да говоря за редица други такива неправителствени организации – родолюбиви, патриотични, които също заслужават такова финансиране или такава подкрепа от страна на държавата. Може би е добре да се… (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов: „Предложи ги, Гьоков!“)
Ама не ми викайте оттам, отсреща. Подкрепям Ви предложението, а Вие викате като…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гьоков, не влизайте в диалог, много Ви моля!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Вика невъзпитано.
Та Ви казвам: хубаво е държавата да излезе с някаква позиция по този въпрос – кои организации подкрепяме, кои не подкрепяме, за да няма такива индивидуални акции като Вашата, като нашата и да ми подвиквате оттам: „Защо не ги предложиш!“ Защото работа на държавата е да си подкрепя родолюбивите организации...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …а не на отделни народни представители лобистки да предлагат кой – този, онзи – друг.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ, от място): Процедура! (Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Госпожо Нитова, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (встрани от микрофоните): Трета реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие сте отстранен от залата, господин Шопов. За мен Вие не сте в залата! (Смях от ГЕРБ и „БСП за България“, реплики от ОП.)
Нарушавате реда в залата и сте отстранен за това.
ПАВЕЛ ШОПОВ (встрани от микрофоните): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не може, не казвайте кой да чака и кой да не чака.
Госпожо Нитова, ще се възползвате ли от правото си на изказване?
Заповядайте.
Ще говорите ли, или няма да говорите?
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Симеонов, уважаеми колеги! В Раздел „Приходи, помощи и дарения“, точки 1.2.2.1 нашето предложение е към „Македонски научен институт“ да се прибави и „Тракийски научен институт“ и сумата от „100 хил. лв.“ да бъде „200 хил. лв.“.
Тракийският научен институт има 86-годишна история, а през последните години се е утвърдил като значим обществен фактор… (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, какво има? Защо викате? Не мога да разбера? Моля, пазете тишина! (Реплики от ОП.)
Ами тя не е вдигнала за дуплика. Аз мисля, че няма дуплика. (Реплики от ОП.) Хайде, следващия път.
Продължавайте.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: …а през последните години се утвърди като значим обществен фактор, интелектуален център, патриотично средище и сериозен двигател за съхранението на българския дух и националната идентичност.
Тракийският научен институт има голям научен потенциал от изследователи и има два филиала – в Кърджали и във Варна. В него се съхранява народната памет, продължават се десетилетни традиции, обогатява се духовният и културен живот на голяма част от нашия народ, а именно тракийските българи.
Уважаеми колеги, подкрепете нашето предложение, тъй като Тракийският научен институт не само обогатява духовния и културен живот, не само съхранява вековните традиции на народа ни, но е и емблема на родолюбие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Нитова.
Реплики? Няма.
Други изказвания? (Народният представител Павел Шопов стои в близост до трибуната и настоява за процедура по начина на водене. Шум и реплики от ОП.)
Няма други изказвания.
Закривам разискванията тогава. (Реплики от ОП.)
Не викайте оттам! Ако имате нещо, вдигнете ръка и имате изказване. (Реплики от ОП.)
Не го виждам, разбирате ли, не го забелязвам! (Смях в ГЕРБ и „БСП за България“.)
Прекратявам разискванията.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Свиленски и група народни представители по § 16.
Гласували 125 народни представители: за 55, против 49, въздържал се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители по § 16.
Гласували 136 народни представители: за 53, против 59, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Йорданов и група народни представители – това е за Добруджанския научен институт, неприето от Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 46, против 42, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 16 по редакция на Комисията.
Гласували 141 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
С това § 16 е приет.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, продължете Доклада на Комисията.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма как да дам по начина на водене на човек, който е отстранен от залата!
Заповядайте.
Госпожо Ангелова, ако обичате, изчакайте – има процедура. (Шум и реплики от ОП, реплики от народния представител Павел Шопов.)
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че все пак това е сериозно начинание, което правим днес, и трябва по-сериозно да се отнасяме.
Аз все пак смятам, че в нашия Правилник няма записан текст, по който неносенето на маска да е причина някой да бъде отстранен от залата. (Шум и реплики от ОП.) Това е народен представител (шум и реплики от ОП), това е народен представител и това, че е без маска е предпоставка да бъде наказан по друг начин, а не с изгонване от залата.
Така че, вместо да ми подвиквате, да не се окажете в един следващ парламент в същото положение. Когато подобна разправа се организира за народен представител, би трябвало да се притеснява всеки един от Вас, защото не се знае кой ще е в мнозинство другия път, така че нека се спазват принципите. Настоявам да му бъде дадена думата и да бъде помолен да си сложи маската или да излезе от залата, но няма основание, на което той да бъде изгонен от заседанието. Благодаря. (Шум и реплики от ОП и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Шопов е отстранен по силата на чл. 161 за едно заседание: „Възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин.“ (Шум и реплики от ОП и „БСП за България“.)
По настояване на парламентарната група на БСП ще дадем възможност на господин Шопов за процедура…(Шум и реплики от ОП, оживление в „БСП за България“.)
Моля Ви, без реакции! Но преди това – поради нарушаване на реда в залата не е нужно да се упоменава изричен текст или да има такъв текст, че трябва да носи маска. Редът в залата е достатъчно основание да му бъде наложено, и аз му налагам наказание „порицание“, дисциплинарна мярка „порицание“!
След като вече сте порицан, господин Шопов, заповядайте за процедура. (Шум и реплики в ГЕРБ, ОП и „БСП за България“.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, да се научим в този случай и на процедури, и на решения, актове по същество. И ако не беше уважаемата госпожа председателка – подшушнала и дала акъл на господин Симеонов, щяхме да продължим тази драма.
Исках думата да кажа, че има определен начин, процедура, по която се налагат наказания, така както е в съд, така както е във всяка особена юрисдикция, така и в нашия парламент съобразно Правилника.
Ясно е на целия български народ, че господин Симеонов е абсолютно несъстоятелен, нелегитимен заместник-председател на Народното събраниe…(Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
Господин Шопов, ако обичате, освободете трибуната! (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
Благодаря, господин Шопов. (Ораторът говори на изключени микрофони.)
Господин Шопов, ако обичате, не пречете на заседанието, на хода на заседанието, защото ще бъда принуден да наложа по-тежка дисциплинарна мярка! (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
Господин Шопов, по чл. 161, т. 2 мога да Ви наложа „отстраняване от едно заседание“, затова че продължително не давате възможност за нормална работа в пленарната зала. Освободете, ако обичате, трибуната. Пречите на нормалната работа на Народното събрание. (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
Господин Шопов, ако обичате, освободете трибуната! (Ораторът говори на изключени микрофони.)
Господин Шопов, не давате възможност за нормална работа на Народното събрание! (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
Господин Шопов, отстранявам Ви от заседанието на Народното събрание за едно заседание!
Ако обичате, напуснете! (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони. Смях в ГЕРБ и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги народни представители! (Шум и реплики.) С тези съвети и подвиквания нищо не постигате, освен да пречите на нормалната работа на Народното събрание и насърчавате хората, които я нарушават. (Шум и реплики: „Искаме дезинфекция!“)
Да, да, в никакъв случай никой да не припарва до трибуната, докато не бъде извършена перфектна дезинфекция! Ако може, изчистете и масата долу, защото ораторът много силно крещеше и разпръскваше слюнки по въздушно-капков път!
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
По чл. 17 има предложение на народния представител Мария Цветкова и група народни представители:
„В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
„1.1. В ал. 1:
1. 1. 1. В II. „Разходи“ числото „244 677,1“ се заменя „247 837,7“ (+ 3 160,6);
1. 1. 1. 1. на ред 1. „Текущи разходи“ числото „234 264,1“ се заменя с „237 424,7“ (+ 3 160,6);
1. 1. 1. 1.1. на ред 1.1. „Персонал“ числото „153 322,7“ се заменя с „156 483,3“ (+ 3 160,6);
1. 1. 2. В III. „Бюджетни взаимоотношения“ (Трансфери) числото „211 677,1“ се заменя с „214 837,7“ (+ 3 160,6);
1.1.2.1 на ред 1. „Бюджетни взаимоотношения с централния бюджет“ числото „208 264,6“ се заменя с „211 425,2“ (+ 3 160,6).
1.2. В ал. 2, ред 2 „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование“ числото „211 851,3“ се заменя с „215 011,9“ (+ 3 160,6);
1.2.1. създава се ред 2.1:
2.1. Бюджетна програма „Сценични изкуства“ – „123 140,2“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания?
Госпожо Цветкова, заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Съгласно Проектобюджета на Министерството на културата за 2021 г. в рамките на бюджетна програма „Сценични изкуства“ са предвидени близо 120 млн. лв. при изразходвани през 2020 г. приблизително 112 млн. лв., тоест предлаганото увеличение в Закона за държавния бюджет за сценичните изкуства е около 7%, което е крайно недостатъчно за сектора. Още повече, като направим сравнение с бюджета за 2019 г., който е надхвърлил 138 млн. лв., виждаме, че настоящият проектобюджет е с 18 млн. лв. по-малко. Имайки предвид, че секторът е сред най-засегнатите от епидемията COVID-19, предлагаме предвидените общи разходи за бюджетна програма „Сценични изкуства“ да бъдат увеличени с 10%, които да са предназначени за заплати в сектора. Предлагаме бюджетът за 2021 г. да бъде увеличен с 11 млн. 194 хил. лв. в сравнение с бюджета за тази година и да стане 123 млн. 140 хил. лв.
От ВМРО смятаме, че културните дейци, работещи в сферата на сценичните изкуства заслужават по-добри и достойни възнаграждения, давайки си сметка, разбира се, че и тези 10%, които предлагаме, са недостатъчни.
От съществено значение е необходимостта да се насърчи създаването на нови български произведения и постановки. По този начин ще се ангажират в по-голяма степен български творци в различни изкуства – композитори, автори на пиеси, режисьори, художници, сценографи, костюмографи, хореографи и, разбира се, музикални и театрални изпълнители. Подобна мярка ще противодейства на активно протичащите процеси на денационализация на художествената и културна среда, при това с комерсиални продукции, ангажирани преди всичко с безкритичното удовлетворяване на масовия вкус и нагласи.
Очевидно е, че е необходимо да се преосмисли стандартът за финансирането на сценичните изкуства, които работят в условията на постоянен недостиг на средства. Имайки предвид епидемичната обстановка в страната, която налага ограничаването на публиката в салоните и съответно намалява приходите от билетите, от ВМРО смятаме, че е изключително необходима подкрепата от държавния бюджет за театри, опери, филхармонии, оркестри, ансамбли и балети. Отстояваме мнението, че не само сценичните артисти, а като цяло творците в областта на културата заслужават справедлив процент от бюджета.
От години културата е недофинансирана, а заплатите в сектора са между 75 – 80% от средната работна заплата. Смятаме, че културата трябва да бъде извадена от сектор „Спорт, почивни дейности и религиозно дело“ и да намери своето достойно място до образованието. От ВМРО сме убедени, че е крайно време културата да бъде изведена като национален приоритет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики? Не.
Изказване?
Заповядайте за изказване.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Моля за Вашето внимание и за малко тишина, защото е особен момент, когато се говори за култура. Аз много се радвам да има дебати на тема „Култура“ в тази зала, защото за мен тя е много важна.
Винаги ще бъда на мнението, че бюджетът за култура е недостатъчен и трябва да бъде по-голям. Дори и да се изсипят в този бюджет милиарди за култура, аз пак ще бъда на същото мнение. Това е моята основна работа в българския парламент – да се боря за повече пари, внимание и повече политики за българската култура. Обаче бюджетът за 2021-а е щедър към култура и парите са с близо 30 милиона повече от миналата година – с 13%. През 2010 г. бюджетът за култура е бил малко над 100 милиона – 102 милиона, а през 2021 г. бюджетът за култура е 245 милиона. Ако слушате внимателно моето изказване, ще разберете, че е абсолютно реално парите за култура да станат 270 млн. лв. Досега не са давани повече пари за култура, пак казвам, че според мен те трябва да бъдат винаги повече.
Голяма гордост за мен е, че миналата седмица в Министерския съвет бе приет Закон за филмовата индустрия – ЗФИ. Аз съм част от работната група и повече от година работим върху този законопроект, който не е променян близо 15 години и парите за българско кино от години винаги са били около 15 милиона. В Законопроекта е планирано увеличение за този сектор, обърнете внимание, с 25 милиона отгоре за българско кино. С тези пари бюджетът за култура за 2021 г. ще стане именно 270 милиона и ще бъде увеличен с 25% само от миналата година.
Този закон и това увеличение на парите за българското кино е куриоз – нещо нечувано и невиждано досега, и това нещо го прави това правителство на Бойко Борисов, на ГЕРБ и на „Обединени патриоти“. Благодаря на министър Банов и министър Ананиев за съдействието за това нещо, защото това наистина е паметен момент за българското кино. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за тишина в залата!
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Също така се радвам, че имам лични заслуги за тази бомбастична, хубава и прекрасна новина за българското кино. В Закона са предвидени освен 10 милиона отгоре за кинопроизводство, което значи от седем на 12 игрални пълнометражни филма, като се увеличават и документалните филми, увеличават се анимационните филми и така нататък. В Закона са предвидени и данъчни облекчения – кеш, бек механизми за пари, изхарчени и вложени в българската икономика, от което хем държавата ще спечели, а и хората от бранша ще бъдат много доволни. Тези стимули са много важни и нашите комшии на Балканите ги ползват отдавна, както и повечето държави в Европа. До момента ние не сме се възползвали, но изпускахме клиенти и големи филмови компании като NETFLIX и други.
Сега с новия ЗФИ това ще бъде поправено, като освен за чужди продукции, ще има и още пет милиона за финансови стимули и данъчни облекчения за българското кино. С тези мерки в Закона освен свежи пари в българската икономика, ще доближим българското кино още повече до европейското кино, към което семейство принадлежим с нашата уникална културна идентичност.
Замислих се скоро и за нещо друго, че освен бюджетът, който се дава, както казваме, че това ще бъдат 270 млн. лв. в централния бюджет, общините също дават всяка година пари за култура. Ако съберем тези пари от общините и от бюджета, може би ще се приближим до този един процент от брутния вътрешен продукт за култура, за което се говори от толкова много време.
Специално за сектор „Сценични изкуства“ искам да кажа, че всички заплати ще бъдат вдигнати в сектора с 10% за 2021 г. Дори театрите и другите сценични институти да не работят и да не играят, те ще получават своите заплати, както и режийните им също ще бъдат платени.
Има 10 и повече процента увеличение в бюджета за библиотеките и читалищата. Предвидени са и пари за дигитализация и централизация на читалищните фондове и библиотеките. Ще има увеличение и в бройките на работните места в тези сектори. Има повече пари и за Националната библиотека, което е много важно. Винаги съм смятал, както казаха и колегите Патриоти, че културата и образованието са свързани. След като толкова много се грижим и образованието е приоритет за това правителство – знаете, заплатите на учителите са увеличени няколко пъти, не остана неремонтирано и нереновирано българско училище – се радвам, че тази политика се прехвърля и върху българската култура. И тя, и образованието вече вървят заедно.
Относно Вашето предложение, колеги. Този бюджет, както знаете, има рамка. Много е важен въпросът откъде предлагате да бъдат взети тези пари? Доколкото знам, Вие предлагате те да бъдат взети от...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Будинов!
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: ...Комисията по вероизповеданията и от други пера, но как ще се отнесат хората, от които пари искате да вземете? Има един много хубав филм– „Парите на другите“, може да го гледате. Това Ваше предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Просрочихте времето! Приключвайте!
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: ...в последния момент е леко популистко. Казвам го с цялото ми уважение. Не е добре обмислено и аргументирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако обичате, освободете трибуната!
Реплики има ли? Госпожо Цветкова.
Други реплики има ли? Няма.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, колеги народни представители! Уважаеми господин Будинов, макар че коментирахме нашето предложение с Вас, явно не сте запомнили точно откъде предлагаме да бъдат взети тези приходи, за да бъде направен разходът за сценичните изкуства. Ние предложихме това да бъде не от Комисията по вероизповеданията, а от Комисията за защита от дискриминация и от Комисията за досиетата. Смятаме, че тези две комисии са абсолютно ненужни. Те имат много раздут бюджет, много голяма администрация и затова считаме, че е абсолютно адекватно оттам да се вземат средства, за да бъдат прибавени към бюджета на Министерството на културата. Смятаме, че такива комисии, като Комисията за защита от дискриминацията и Комисията за досиетата, трябва да бъдат закрити. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други реплики има ли? Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, колеги народни представители! Аз няма да коментирам предложението откъде трябва да се вземат тези средства. В крайна сметка бюджетът вече е предложен и във финален вариант, но бих репликирал по отношение на това дали е популистко предложението.
То е съобразено с мнението на театралната гилдия и на хората, които са заети в областта на сценичните изкуства. Това е тяхно отдавнашно желание – да бъдат отделяни повече средства за сценичните изкуства, изключително важни в този труден момент. Знам, че бюджетът в условията на криза много трудно може да акцентира върху културата, което всъщност не е добре, тъй като културата е признак за това колко е цивилизован един народ. Аз винаги съм си мечтал да има един бюджет, който да постави като свой най-важен приоритет културата в България.
Но това, което предлагаме, е наистина реално, то не е някакво огромно увеличение – ако не се лъжа, това предложение е от порядъка на три милиона и половина спрямо предложението, което внася Министерството на културата, но то ще даде малка глътка въздух в посока на това да може да се финансира и наистина да има това 10% увеличение на сценичните изкуства, което, каквото и да си говорим, със сегашното предложение няма как да стане. Седем процента погледнато – сухите цифри, е това, което ще получат хората, заети в тази изключително благородна професия и призвание, не само професия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Богданов.
Трета реплика има ли? Няма.
Дуплика – господин Будинов, заповядайте.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, колеги народни представители! Пак напомням, че има увеличение на заплатите с 10% в този сектор. Освен това в театъра, както знаете, има делегиран бюджет и за 1 лв. приходи Министерството отпуска 3 лв. за театрални представления, за куклен театър са вдигнати на 3,50 лв., за оперите са 6 лв. Секторът е максимално обгрижен, винаги може да се иска повече, но не смятам, че е адекватно и е добре да искаме пари от други пера или от друг бюджет.
Използвам случая да благодаря на министър Банов и на целия Министерски съвет от името на артистите в България, че оставиха театрите да работят дори и на 30%. Благодарим Ви! Хубав ден! (Реплики от „БСП за България“.)
Може ли точно, когато говорим за култура, колеги отляво, да не подвиквате, защото някак си не е културно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това също е белег на култура, господин Будинов.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Да се смирим. Все пак са пости! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Да, чухме, че за 2021 г. бюджетът на Министерството на културата се увеличава с 10%, само че съвсем скоро по bTV гледахме едно интервю на вицепремиера Томислав Дончев, който съобщи, че съгласно Резолюцията на Европейския съюз всяка страна членка трябва да предвиди увеличение на бюджета за култура с 20%.
Това не е направено в бюджет 2021 г., а увеличението от 10% е крайно недостатъчно, като разпределението по сектори не е направено върху ясна и принципна управленска рамка. Това е така, защото вече три години Министерството на културата не предложи краен вариант на Национална стратегия за развитие на културата, изкуствата, културните и творческите индустрии в България за следващото десетилетие, която да регламентира минимум 1% от брутния вътрешен продукт за финансиране на сектора.
Когато ние правим някакви предложения или изказвания, когато нещо не Ви изнася, обичате да говорите за събития от времето на Димитър Благоев, може би – дотам се стига. Искам само да припомня, че между 2005 г. и 2009 г., когато министър на културата е Стефан Данаилов, бюджетът за култура е достигнал 1,3%. Оттогава – 10 години, досега не се стига на повече от 0,4. В момента се стига до...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Все пак по текстовете на Закона, госпожо Йотова. Второ четене имаме!
НОНА ЙОТОВА: ...0,5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По текстовете на Закона!
НОНА ЙОТОВА: Да, по текстовете, разбира се.
В Проекта за 2021 г. се предвиждат 1,3 милиона увеличение за българското кино. Въпреки че министърът на финансите отбеляза, че се чака приемането на нов закон за българското кино, този факт не е съобразен в Проектобюджета и е в противоречие на планираното финансиране и интервюто на министър Банов по БНТ, в което той казва, че българското кино ще получи увеличение от 26 млн. лв., а в Проектобюджета това липсва.
Ние с колегата Анастас Попдимитров сме пуснали едно писмо до министъра на културата, на което се надяваме да ни отговори писмено – може би този петък, ако има обществено обсъждане на този проект – какви предложения са дадени, от кого са обсъждани. Искам да Ви кажа, че доста хора от сферата на киното – това са българските филмови дейци, имат становища до господин Банов, до директора на Националния филмов център. Някак си този закон се държи и се пази в пълна тайна. Аз също съм казвала на господин Будинов, че бих искала да участвам в тази работна група, но това така и не се случи, не ме поканиха да участвам там. Така че ние трябва да имаме много по-голяма яснота с този закон – какво става с него, и все пак да се съобразим и със Съюза на българските филмови дейци.
Последното, по което искам да взема отношение, са 8 млн. лв. за подпомагане на творците на свободна практика в условията на пандемия чрез Национален фонд „Култура“. Колеги, от днес имаме съвсем нови много по-строги епидемични мерки. Трябва да Ви кажа, че досега има хора в независимия сектор, които буквално нямат абсолютно никакви средства. Това са така наречените от някои от Вас маргинали. Не става дума само за артисти, тук говорим за музиканти, за хора, които нямат абсолютно никакво препитание в момента. Искам да Ви дам един пример – „Бродуей“ затваря до края 2021 г., но на всички артисти, които участват в постановките, се плащат хонорарите, и това, което имат по договор. Това се прави в Америка.
Накрая завършвам с пример. В Германия се дават по 5 хил. евро на човек на изкуството по време на карантина, защото германците много добре знаят един разсърден художник какво прави, когато му се наложи да си смени професията, ако ме разбирате какво искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Приключвам!
Старо като света е изречението, че когато искаш да убиеш един народ, започваш от културата. Така че всъщност това беше, което искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики? Има ли реплики?
Къде отивате, господин Будинов?
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първо, не сте поискали реплика. Отивате и извършвате самоуправство в Народното събрание. Моля Ви, спазвайте реда!
Реплика се иска от място с вдигане на ръка, ако обичате.
Това Вашето място ли е?
Заповядайте.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Господин Симеонов, виждам някакви симпатии към господин Шопов – него не го върнахте, мен се опитахте, но, както и да е.
Уважаема госпожо Йотова, когато говорите за „Бродуей“, искам да Ви питам колко държавни театри има в Америка и дали тези обезщетения, за които говорите, ги плаща държавата или застрахователите, или някой друг? Аз се радвам и смятам, че ние като хора на изкуството трябва да бъдем от един отбор и да се разбираме. Аз също съм се запознал със Закона за кино – със становищата, много подробно. Радвам се, че и Вие, защото ще има работа между първо и второ четене на Закона и мисля, че може да свършим заедно много хубави неща. Така че Ви предлагам да се обединим всички заедно за Закона за кино, независимо от коя партия, от кой цвят сме, за да направим добри неща за хората от бранша.
Искам само да ви кажа, че цифрите не са Ви точни – увеличението за култура не е 10%, а е 13%, плюс тези 25 милиона за българското кино ще станат около 25%, или 270 млн. лв. Казвам го за втори път, явно не сте ме чули първия.
А относно тези 0,5% от брутния вътрешен продукт, ако сметнете и парите, които се дават и от общините, ще разберете, че те са доста повече. Важно е и какъв е брутният вътрешен продукт. Пак Ви казвам, от 2010 г. бюджетът за култура е вдигнат тройно. Не казвам, че е достатъчно. Парите за култура винаги трябва да бъдат повече. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Будинов.
Други реплики има ли? Не виждам.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Йотова – заповядайте.
Междувременно, ако обичате, пратете да дезинфекцират мястото на народния представител Павел Шопов, защото преди малко някой беше седнал там.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Господин Председател, колеги, уважаеми дами и господа министри! Искам само да кажа, че, за съжаление, сме много далеч от "Бродуей". Ние сме в България и всички тези неща, прекрасни, които ги говорите – кажете ги на онези хора, които в момента нямат какво да сложат в хладилника си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Йотова.
Други изказвания има ли?
Господин Ченчев, заповядайте.
Моля на първия ред да си приберете носовете под маската. Господин Мирчев, пак ли на Вас да правя забележка.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Ще Ви зачета някои числа в примера, който чухме преди малко за българските читалища. Чухме, че не е останало неремонтирано училище. Сега ще Ви прочета за българските читалища. Планирано увеличение от 10% през 2020 г. бяха отпуснати 80 млн. лв., а за 2021 г. са планирани – 90 млн. лв. През тази година имаше финансиране на 80 нови щатни бройки, а за 2021-а се предвижда разкриване само на 40 за читалищата. Планираната стандартна издръжка на една щатна бройка в читалищата за следващата година е 7 735 лв. Ние пледирахме за увеличение на бюджета за читалищата и стандарта за издръжка на една бройка да е 20% предвид чувствителното изоставане в заплащането на труда на читалищните дейци в сравнение със средната работна заплата за страната, тоест стандартната издръжка да не бъде по-малко от 8 хил. лв. за една щатна бройка.
Точният размер на средната работна заплата в читалищата е различен, тъй като те са самостоятелни НПО-та и средната работна заплата се определя от отделните настоятелства. В стандарта влиза една четвърт за минимум за заплата, една четвърт за други културни дейности, една четвърт за нови книги, една четвърт за ремонт. Към средствата, които получават от държавния бюджет, читалищата прибавят и други средства – от дарители, културни събития, за които продават билети, и други.
Друг проблем. Поради проблемите с COVID-19 от бюджет 2020 г. не бяха разходвани 6 млн. лв. за различни проекти от Националната филмова агенция. Вече настояхме пред министъра Банов в ресорната комисия Министерството на културата да направи нужното тези средства да бъдат прехвърляни към бюджета му за 2021 г., както това се случва с остатъците от делегираните бюджети в сценичните изкуства.
Говорим впрочем, че театрите остават да работят, което е похвално, макар и с капацитет от 30%, но там чувствително пада възнаграждението, хонорарите на артистите. Говореха преди малко, че се благодари от името на всички артисти, но в момента хонорарите им не са даже на 50% орязани, а са на 30%. Какво обаче остава за така наречените свободни професии? Нищо! Беше споменато преди малко.
Наред с това съгласно така наречения Програмен план "Антиковид" към сектор „Култура“ се планира създаването на фонд от 60 милиона за проекти за културен обмен и 120 милиона за дигитализация на фондовете в музеите и библиотеките.
Пет милиона от тях са за трансформация на филмови ленти и звук на български филми, които се съхраняват във фондовете на Националната филмотека и БНТ. Важно перо, което предвижда Планът "Антиковид" е Проектът за енергийната ефективност в сградите на читалищата, библиотеките и сценичните изкуства. Ние ще изискаме подробен списък на утвърдените за такова енергийно финансиране проекти в частност, разбира се, тези в сферата на сектор „Култура“.
И накрая доста възторжено се говори за този бюджет, но сега разбирам защо може би несимволично някои участват в „Откраднат живот“ мисля, че беше. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ченчев.
Има ли реплики?
Заповядайте, кратко възражение по същество.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви за указанията, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Уважаеми господин Ченчев, принципно съм съгласен с това, което казахте. Аз обаче очаквах да поясните на преждеговорившите, че… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля Ви – тишина в залата!
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: … разликата от 10% например на сценичните изкуства не означава десетпроцентно увеличение на заплатите на тези хора, че предложенията им да се увеличават средствата в тази дейност не означава, че тези средства просто ще бъдат използвани така, както те си мислят, защото там има методика, по която средствата могат да бъдат изразходвани. И проблемът е в методиката.
Добре, че господин Будинов благодари от името на всички артисти. Надявам се, че лично е разговарял с тях и има одобрението им, но ако не бъде усъвършенствана методиката – това, за което Вие говорите, няма как да се случи. Ще продължаваме да произвеждаме не произведение на изкуството, а стока за продан. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дуплика ще ползвате ли, господин Ченчев? Не. Благодаря.
Други изказвания има ли?
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Лично обяснение, заповядайте.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отказвате се?
Заповядайте, господин Вельов, за изказване.
КАЛИН ВЕЛЬОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Позволих си през месеците септември и октомври да стартирам една обиколка в България, в която бях предвидил 20 града, но осъществих в осем от тях среща с… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина, основно парламентарната група на ГЕРБ! Ваш съпартиец в момента е на трибуната.
КАЛИН ВЕЛЬОВ: Направих среща с почти всички колеги от сектор „Култура“ в тези осем града до края на месец октомври. Разговарях с тях и установих, че всъщност в държавния сектор – театри, културни институти, всички приветстват и са доволни от методиката на делегираните бюджети. Разбира се, че има нужда от оптимизиране, но като цяло всъщност желанието им беше в ситуацията на пандемия да има гарантирана основна заплата и да работят и по методиката, което за 2021 г. е предвидено да се случи. Тоест искането на колегите от сектора ще бъде удовлетворено.
Отделно през 2020 г. бяха насочени към независимия сектор 22,5 млн. лв. в програми към Национален фонд „Култура“ и Министерството на културата. Те вече достигнаха до повече от пет хиляди артисти, а с културните организации ще се увеличи този брой. Разбира се, че не достигнаха до всички, разбира се, че нe са достатъчни.
Мисля, че се реагира адекватно в условията, в които се намираме. За съжаление, и идващата година най-вероятно ще мине под знака на пандемия. Предвидено е Министерството на културата да продължи работа по тези програми. Всяка седмица почти се осъществяват, доколкото съм запознат, работни фокус групи с независимия сектор, в които се говори за оптимизация на работата на тези програми, комисиите към тях, условията по кандидатстване и така нататък. Така че, моля Ви, също така колегите отляво, имайте предвид, че последните 10 години, единствената година в която бюджетът за култура не е вдиган, това е 2014 г., когато е гласувано 2013 г., и не само че не е вдиган, а е надолу с 2 милиона. Така че, моля Ви, съобразявайте се и не мисля, че точно Вие трябва да атакувате в тези условия, в които се намираме в момента, бюджета за култура. Разбира се, ние колегите от сектора проявяваме разбиране. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, още веднъж призовавам за ред в залата и тишина!
КАЛИН ВЕЛЬОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Министър, Вие желаете ли нещо да кажете? Не. Благодаря.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на чл. 17.
Първо гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
Гласували 111 народни представители: за 25, против 39, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 17 по текста на вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 77, против 35, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: За членове 18, 19 и 20 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 18, 19 и 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по членове 18, 19 и 20?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Ще се опитам да направя преход между бюджета за култура – чл. 17, и бюджета на околна среда – чл. 18, колкото и да е трудно, но така ще запазим връзката в цялостния държавен бюджет.
Бюджетът за околната среда, уважаеми колеги, е четири пъти по-малък от бюджета за култура.
С цялото ми уважение – от 64 млн. лв., задачите, които се поставят на околната среда, трябва да ги решаваме, пак казвам, с четири пъти по-малко средства. Парадоксът тук е, че нашето становище и мнение съвпада с недоволството на колегите от Министерството на околната среда и водите за това, че дейностите и политиките, които трябва да се изпълняват, не са предвидени в програмното бюджетиране, не са обезпечени със средства.
За съжаление, трябва да кажем следното: бюджетът в системата на опазване на околната среда не прави разлика от общата политическа рамка на целия национален бюджет – бюджет на паниката, страха и отчаянието, паниката от възможна загуба, предизборния мащаб на изразходваните средства и в крайна сметка това, че не могат да се контролират процесите.
Кои са основните рискове? Съществуват сериозни рискове в бюджета, който анализираме, да не бъдат осъществени функциите на Министерството по отношение на компонентите и факторите на околната среда. Това наричаме рискове при реализиране на политики и рискове при осигуряване на администрацията. Ще го кажа сега, ще го кажа и втори път, трябва да го знаят народните представители – Министерството на околната среда и водите, са служителите с най-ниски средни заплати. Най-ниските възнаграждения се получават в Министерството на околната среда и водите.
Ето защо, уважаеми колеги, не трябва да се притеснявате и не трябва да Ви прави лошо впечатление фактът, че към вчерашна дата България, по-конкретно София, е в топ три на най-мръсните градове в света. Няма как да стане по друг начин, след като бюджетът за околна среда е четири пъти по-малък от този за култура. Чест и слава на културата! Трябва да бъде още по-голям, но ако смятате, че бюджетът за околна среда е достатъчен, сега ще Ви разубедя в това.
На следващо място, в бюджет 2021 не е преодоляно разминаването между това, че политиките по околна среда имат хоризонтален, всепроникващ характер. Ние не виждаме позеленяването на всички сектори, на всички сфери на националното стопанство, на икономиката, на социалния живот, а това е смисълът на зелената политика. Мога да кажа, че ние Зелената сделка ще я посрещаме с едни зелени екологични прашки – за толкова ще стигне това, което е определено в бюджета. Това ние наричаме противоречие на неосъзнатата политическа рамка. Политиките по околна среда са хоризонтални, междусекторни.
На трето място, вътрешното противоречие в бюджета за околна среда и води показва, както беше отбелязано, че парите няма да достигнат за провеждането на самите бюджетни политики вътре, в рамките на Министерството. Това наричаме противоречие в нормативната рамка. Така двата основни модуса на бюджет 2021 в сектор „Околна среда“ са очертани с две думи – рискове и противоречия. Ако ми стигне времето, ще Ви представя десетте основания на моите думи.
На първо място, както казах, това е Министерството с най-ниски възнаграждения на служителите. През последните месеци в Изпълнителната агенция по околна среда, Басейновата дирекция и РИОСВ заплатите бяха увеличени с 30%. Това обаче създаде вътрешно напрежение и противоречие за това, че централната администрация, националните паркове нямат такова увеличение. Сега виждаме, че е заложено 10-процентно увеличение за тези позиции, за които нямаше 30-процентно увеличение. Но министърът на финансите най-добре ще ме разбере, че в смисъла на чл. 106, ако трябва до 95% по отношение на максималните размери на разходите по предоставените бюджети да се харчат от министерствата пари, това означава, че това 10-процентно ново увеличение на 95% ще бъде изпълнено, тоест то няма и да е толкова. Като краен резултат се вижда невъзможност за извършване на дейността.
Изключително неприятно ми е да отбележа, че бюджетът на Изпълнителната агенция по околна среда – тази, която докладва резултатите за компонентите и факторите за състоянието на природата пред Европейската комисия, е такъв, че тя не може да изпълнява задълженията си.
И не на последно място, предвидената Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух, предвидените в нея за тази година…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, разбира се, господин Председател.
…30 милиона също не ги виждаме в този бюджет.
Извинявайте, но има една много неприлична метафора как с нищо се опитваш да направиш нещо, но нашето притеснение за бюджет 2021 за околната среда е много сериозно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Костадинов. Благодаря.
Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! В предлагания бюджет на Министерството на икономиката според нас липсва икономически анализ кои сектори в каква степен са засегнати от кризата. Всъщност трябва да се каже ясно, че българската икономика загуби девет месеца и до нуждаещите се фирми не достигна необходимата помощ. Този факт, между другото, се потвърди и от публично изказване на премиера от миналата седмица. В началото, припомням, на COVID епидемията, на 24 март тази година на шумна пресконференция премиерът Борисов обяви, че държавата заделя 4,5 млрд. лв. за подкрепа на икономиката. Миналата седмица премиерът, по време на една от разходките си с министъра на икономиката, заяви, че от началото на пандемията държавата е подпомогнала бизнеса с 1 млрд. лв. Е, въпросът е къде изчезнаха 3,5 милиарда от предвидените средства и защо не стигнаха до бизнеса? Отговорът може да бъде само един – правителството на ГЕРБ е неспособно да се погрижи адекватно и навреме за българските предприятия.
Отварям скоба, за да припомня, че Народното събрание създаде Комисия за контрол на средствата за преодоляване на последствията от COVID. Някой от правителството, се питам, има ли намерение да отчете пред тази комисия раздадените пари и да представи план за новите разходи и мерки? (Шум от ГЕРБ.)
В бюджета на Министерството на икономиката за 2021 г. липсват мерки за възстановяване на икономиката, липсват съответни разчети за подпомагане на ограничените с противоепидемични мерки бизнеси, в това число и с наложените днес мерки. (Смях, оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Стоянова, вече прекалявате! (Обръща се към народния представител Менда Стоянова.) Ще Ви отстраня от залата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Между другото, това се потвърждава и от представителите на различни браншови организации. Те нямат доверие в думите и обещанията на премиера и министрите му и вероятно затова и вчера някои от тях призоваха преди да се вземат каквито и да е мерки, да се мисли как точно ще бъде подкрепен българският бизнес.
Предложеният бюджет на Министерството на икономиката е символ на безотговорност. Липсва целенасочена инвестиционна политика, която да замести срива на инвестициите в частния сектор. Всъщност предвидените средства в бюджета на Министерството на икономиката за 2021 г. за политиката „Устойчиво икономическо развитие“ са с 5 млн. лв. по-малко в сравнение със средствата за 2020 г. Разчита се основно на помощите от Европейския съюз, чието разпределение, между другото, се променя постоянно и не дава никаква сигурност за българските предприятия.
Ето защо, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри, още веднъж нашият апел е да спрем разглеждането на този бюджет сега и той да бъде преработен, като в него се включат адекватни мерки в подкрепа на българската икономика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това процедура ли беше, не можах да разбера?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Не, изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само изказване. Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията по чл. 18, 19 и 20.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 18, 19 и 20 по вносител.
Гласували 103 народни представители: за 69, против 33, въздържали се 1.
Предложението е прието – 18, 19 и 20 член са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 21 има предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители:
„В чл. 21 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) на ред II. „Разходи“ числото „25 053,0“ се заменя със „102 053,0“.
б) на ред 1. „Текущи разходи“ числото „24 853,0“ се заменя със „69 853,0“.
в) на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „200,0“ се заменя с „32 200,0“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. „Политика в областта на устойчивото развитие на туризма“ числото „22 037,4“ се заменя с „99 037,4“.
б) на ред Всичко: числото „25 053,0“ се заменя със „102 053,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри, с изключение на министъра на туризма, който блести с отсъствието си, вероятно е зает някъде с набирането на туристи за помощ на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не коментирайте работата на министъра. Заповядайте за изказване.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Би трябвало да се коментира, госпожо Председател, защото в ситуация, в която всички осъзнаваме, че туризмът беше най-сериозно засегнатият сектор от пандемията с COVID, това също Вие го осъзнавате и не един и два пъти сте казвали, че туризмът е най-засегнатият сектор, министърът да отсъства според мен не е правилно, при положение че, след като дори Вие осъзнавате, че наистина секторът е най-засегнат, бюджетът на Министерството на туризма да е най-ниският от бюджетите на всичките министерства. И в него, въпреки многото обещания, които давахте и продължавате да давате, реално нищо не сте заложили в бюджета на Министерството на туризма.
Ще Ви напомня, в началото на кризата, при първото затваряне на държавата, какви обещания се даваха на туристическия бранш и какво от това беше изпълнено. Обещавахте 8 милиона за ваучерите, 210 лв. със 7 нощувки – предложението на „Обединени патриоти“, 50 милиона за чартърите, 10 милиона помощ за туроператорите, 3 милиона за екскурзоводите и ред други, тези са по-важните. Сега ще Ви кажа какво изпълнихте от всичките тези неща.
От 8 милиона за ваучери – по 210 лв. за 7 нощувки, до момента са изразходвани около 60 хил. лв. – 60 хил. лв. усвоени при заложени 8 милиона. Направете си сметка каква е усвояемостта, как и на колко хора от бранша сте помогнали.
50 милиона за чартърите – изплатени нула лева. 10 милиона за туроператорите – изплатени до момента нула лева. Три милиона за екскурзоводите – оказа се, че не можело да им помогнете по този начин, защото били физически, а не юридически лица. Тоест излъгахте ги и тях. И за тези три милиона усвояемостта е нула лева.
В тази ситуация това, което предлагаме ние от БСП, е свързано изцяло с подкрепа на туристическия бранш, но наистина реална подкрепа, не подкрепа на приказки. Подкрепата е с числа, които са заложени в бюджетните разходи на Министерството на туризма, и по този начин наистина хората от бранша да са спокойни, да получат реална помощ, а не само празни обещания.
В тази връзка, както казах, са и нашите предложения, свързани с това ваучерите освен за храна да важат и за почивка; средства допълнително за ваучери за хората, които са на първа линия; средства за инфраструктура, която да подобрява туристическата среда, както и средства за чартърите, които, между другото, Вие приехте, но ги приехте само на приказки, както казах, изпълнението е нулево.
Така че призовавам всички Вас, колеги, защото наистина сте заявявали, че съзнавате, че това е най-засегнатият сектор, да подкрепите предложенията на БСП, защото те са единствено и само насочени в помощ и възстановяване на този сектор. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Георги Свиленски и група народни представители.
Гласували 107 народни представители: за 30, против 58, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 21.
Гласували 102 народни представители: за 68, против 31, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Член 22, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
По чл. 23 има предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители:
„В чл. 23 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) на ред II. „Разходи“ числото „243 475,2“ се заменя с „246 475,2“;
б) на ред 1. „Текущи разходи“ числото „226 718,2“ се заменя с „229 718,2“;
в) на ред 1.2. „Субсидии и други текущи трансфери“ числото „24 000,0“ се заменя с „27 000,0“;
г) на ред 1.2.1. „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ числото „24 000,0“ се заменя с „27 000,0“;
д) на ред III. „Бюджетни взаимоотношения“ (Трансфери) – (+/-) числото „94 089,2“ се заменя с „97 089,2“;
е) на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ (+/-) числото „141 999,2“ се заменя със „144 999,2“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. „Политика в областта на земеделието и селските райони“ числото „186 180,1“ се заменя със „189 180,1“;
б) на ред „Всичко“: числото „243 475,2“ се заменя с „246 475,2“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 23, ал. 1 се правят следните промени:
„4.1. В Раздел II „Разходи“ числото „243 475,2 хил. лв.“ се заменя с числото „268 475,2 хил. лв.“
- В т. 1.1. числото „151 961,1 хил. лв.“ се заменя със „176 961,1 хил. лв.“
4.2. В Раздел III „Бюджетни взаимоотношения“ (Трансфери) числото „94 089,2 хил. лв.“ се заменя с „97 089,2 хил. лв.“
- В т. 2.1.1. числото „31 536,2 хил. лв.“ се заменя с „34 536,2 хил. лв.“
В чл. 23, ал. 4 числото „24 000 хил. лв.“ се заменя с числото „29 000 хил. лв.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ирена Димова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
„Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2021 г., както следва – по приложената таблица.
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва – по приложената таблица.
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Министерството на земеделието, храните и горите, както следва – по приложената в Доклада таблица.
(4) Утвърждава средства в размер на 24 000 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ – ЕАД, които са в рамките на текущите разходи по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.
(5) Утвърждава средства в размер на 2 120,6 хил. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.
(6) Разпоредбите на § 16, ал. 1 и ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. …) не се прилагат при увеличението на числеността на персонала на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ с 200 щатни бройки за обезпечаване на възложените ѝ със закон функции.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 22.
Гласували 105 народни представители: за 75, против 30, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега за чл. 23, първо неподкрепеното предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители. (Реплика от „БСП за България.)
Ами аз попитах има ли изказвания? Съжалявам, аз закрих разискванията и гласуваме неподкрепеното предложение на господин Свиленски. (Реплика от „БСП за България".)
И двата ги прочетохме един след друг. (Шум и реплики.)
Гласуваме чл. 23 – неподкрепеното предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Гласували 107 народни представители: за 34, против 58, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 96 народни представители: за 15, против 60, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 23 по Доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 71, против 37, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
За съжаление, Вие много бързо претупахте чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Следете, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Да, следим. Много бързо, казвам, претупахте чл. 23 – бюджета на Министерството на земеделието. Ние няма как да подкрепим този бюджет, тъй като в него – пред мен са и четирите бюджета на това правителство и Управленската програма на ГЕРБ, свързана с устойчиво, конкурентоспособно и пазарно ориентирано земеделие. Напротив, дори в становището на Министерството на земеделието се казва, че по отношение на предвидения за Министерството на земеделието, храните и горите разходен таван за 2021 г. и следващите бюджетни години частта от изпълняваните дейности, както и ангажименти, произтичащи от правителствената програма, остават финансово необезпечени.
С този бюджет България отново ще бъде на 50-о място, че дори и след 50-о място по продоволствена сигурност. Едно изследване, което е правено преди четири години. За съжаление, управлението на ГЕРБ отново ще остави и зеленчукопроизводителите, и животновъдите, и овощарите без пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Абазов, заповядайте за втори отрицателен вот.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри! Госпожо Председател, много бързо подложихте на гласуване чл. 23. Не можах да взема отношение по бюджета на Министерството на земеделието…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте сега.
БЮРХАН АБАЗОВ: …затова се налага да го направя под формата на отрицателен вот.
Аз и моята парламентарна група гласувахме против този бюджет, защото той отново оставя недофинансирани няколко сектора в земеделието. Това са Агенцията по храните, Селскостопанската академия, областните дирекции „Земеделие и гори“. Областните дирекции „Земеделие и гори“ са органът, който е на първа линия на сблъсъка между земеделците и Министерството на земеделието. Там се срещат всички интереси. Те са като на първата линия с COVID-а. Нашето предложение беше да има повече пари за тях. След това нашето предложение беше да има повече пари за Българската агенция по безопасност на храните, защото те се грижат за националната сигурност под формата на здравето и безопасността на хората като храни, освен това са и на първа линия във връзка с COVID-19. Те също са недофинансирани.
Другият недофинансиран сектор е Селскостопанската академия, където хабилитирани лица, високи професионалисти, научни работници трудно прилагат научно-приложната програма на Академията, а, знаете, по новата Обща селскостопанска политика, свързана със зеления пакт, ние сме длъжни да се устремим към нови технологии, към дигитализация, към зелени технологии. Без наличието на научната мисъл това е невъзможно.
Налага се в две минути под формата на отрицателен вот, тъй като не можах да се изкажа по точката, това бяха нашите предложения. С 25 милиона да се увеличат средствата за областните дирекции „Земеделие и гори“, общински служби; с 3 милиона да се увеличи бюджетът на Селскостопанската академия; и с 5 милиона да се увеличи бюджетът на „Напоителни системи“, които имат един публичен ангажимент, който им е вменен – да защитават населението и земите от вредното въздействие на водата, като поддържат километри наред дунавски диги, речни диги, отводнителни системи, и с тази работа допринасят за живота и здравето на хората и на земеделските производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Абазов.
Процедура – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за удължаване на днешното пленарно заседание до 20,00 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Обратно предложение – заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам Ви да не бързате толкова. Да координирате малко действията си, защото преди малко, когато обсъждахме, всъщност не обсъждахме бюджета на Министерството на туризма, министърът на туризма го нямаше. Сега се появи министърът на туризма за бюджета на Министерството на спорта. Та, мисълта ми е да си координирате малко нещата, да починете малко и да работим така, както го гласувахме – до 18,00 ч.
Другото, което е – колегите, които са онлайн, и те ще се наспят, сутринта ще бъдат свежи и ще могат да Ви помагат в слушането на това, което говори опозицията, така че ние имаме обратното предложение: да работим до първото удължение, тоест до 18,00 ч. и след това да си направим утре редовно заседание. Няма смисъл да се криете. Това, което ще приемете през нощта, българският народ ще го усети негативно на гърба си през цялата следваща година, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Проданов.
Сега ще гласуваме първо предложението на господин Иванов и ако бъде подкрепено, няма да подлагам на гласуване Вашето предложение.
Моля, режим на гласуване по процедурата на господин Иванов да работим до 20,00 ч.
Гласували 109 народни представители: за 68, против 38, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 24 има предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители:
„В чл. 24 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) на ред II. „Разходи“ числото „330 870.00“ се заменя с „360 870.00“.
б) на ред 1. „Текущи разходи“ числото „322 379.10“ се заменя с „352 379.10“.
в) на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „250 561.00“ се заменя с „280 561.00“.
г) на ред 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „250 561.00“ се заменя с „280 561.00“.
д) на ред 1.2.1.1. за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД числото „190 635.00“ се заменя с „220 635.00“
д) на ред III „Бюджетни взаимоотношения“ (трансфери) числото „154 939.30“ се заменя с„184 939.30“.
е) на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „135509.00“ се заменя със „165 509.00“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания по чл. 24?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Предложението, което правим в чл. 24, касае субсидиите и капиталовите трансфери за БДЖ „Пътнически превози“.
Политическа партия ГЕРБ вече три или четири години обещава на българските граждани и на БДЖ, че след като направи концесията на летище София, някакви 500 или 600 млн. лв. ще отидат в "Български държавни железници" за закупуване на нови влакове. И така три или четири години хората в БДЖ и българските граждани, а и всички ние очакваме средства, с които да бъдат закупени и модернизирани „Български държавни железници“.
Опитвате се няколко години да заявявате, че железопътният транспорт е приоритет в политиката на ГЕРБ, само че приоритетите се показват в бюджета и в политиките, които се правят. Никъде в този бюджет не се вижда железопътният транспорт да е приоритет за ГЕРБ и за управляващото мнозинство, респективно „Обединени патриоти“.
Вие предлагате за трите години – 2021-а, 2022-а и 2023 г. 217 милиона общо, при положение че само преди няколко години сте заявили, че са необходими между 500 и 600 млн. лв. Няма как да искаме развит железопътен транспорт, редовно изпълнение на разписанията, обслужване на пътниците, без това нещо да бъде подплатено с модернизация на влаковете, модернизация на локомотивите и поддържане на железопътната инфраструктура.
Нашето предложение, уважаеми колеги, е разумно. Мисля, че и господин Ананиев би го подкрепил, не виждам основание да не се случи допълнително 30 милиона да бъдат прибавени към капиталовия трансфер за БДЖ „Пътнически превози“ именно за закупуване на нови локомотиви, нови влакове, което е крайно необходимо. Не знам колко са в момента, но всеки ден по един локомотив спира да работи. Това ще се отрази в зимния период и на разписанията, на закъсненията и на неизпълнение на графика за движение. Благодаря Ви.
Разчитам наистина на сериозното и държавническо поведение. Няма как три години да казвате, че железопътният транспорт е приоритет, и в бюджета това да не е показано с нито един лев. Нито един лев! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, правя Ви реплика, под формата на която ще кажа, че ще подкрепим Вашето предложение. В него има смисъл, макар тези средства да не са достатъчни.
Ние също сме направили предложения към Министерството на транспорта, които са по-надолу – в чл. 49, под формата на трансфери и субсидии за увеличаване бюджета на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ – капиталовите трансфери, и за увеличение на субсидията на превозите в пътническия транспорт, специално за нерентабилните линии и за линиите, които са на отдалечени и слабо населени места. Надявам се и това да получи подкрепа, защото изцяло е насочено към решаването на проблемите в този сектор.
Само че, господин Свиленски, не сте прав за едно нещо. Ние повтаряхме три години, че железопътният транспорт трябва да бъде приоритет. Управляващите не казваха, че е приоритет и тези средства ги нямаше три години, когато ние правихме предложения за промени в Закона за държавния бюджет и там ясно да се каже, че средствата, които са необходими, трябва да отидат. Изтървахме два програмни периода, в които не успяхме да набавим така необходимите средства, за да може да имаме едно нормално развитие.
Сега говорим за същите проблеми, които миналата, по-миналата и така последните пет години – те са едни и същи. Ние налагахме тази тема да бъде приоритет, защото железопътният транспорт, въобще секторът „транспорт“ е приоритет и като част от Плана за развитие, и за зелената сделка на цяла Европа, и целия свят. Само в България догонваме отново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Летифов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Летифов, прав сте, не мога да не се съглася с Вашата реплика Това беше приоритет и на нашата политическа сила, и на Вашата политическа сила, но и на Транспортната комисия. Нееднократно в Комисията единодушно с колегите от ГЕРБ и от „Обединени патриоти“ сме заявявали нашето желание, че сме готови, че сме насреща да помогнем каквото е необходимо за развитието на българските железници.
Знаете, че беше изготвен план преди няколко години за развитие, за закупуване на подвижен състав. Този план така и не видя бял свят.
Проблемът наистина е, че в Комисията, пред обществото се говори едно – самият министър на транспорта и този, и предишният, заявяваха, че това трябва да е приоритет с аргументите, които Вие казахте, но на практика, ето сега, когато е моментът да се покаже, че това е приоритет на дадена политическа сила, го няма в бюджета. Няма как цяла година да говориш едно нещо и когато трябва да го осигуриш финансово, да го няма.
Изпуснах да кажа на колегите: през 2024 г., уважаеми колеги, изтича договорът на „Български държавни железници“ като обществен превозвач. Ако те не си купят новите влакове, новите локомотиви, новите вагони, през 2024 г. ще се обяви конкурс и може друга железница да дойде и да вози българските граждани.
Ние като отговорни политици – всеки един от нас е представител на даден регион, трябва да си защитим нашия, българския превозвач, така че през 2024 г., когато му изтече договорът, да се яви с необходимия подвижен състав на предстоящите конкурси.
Господин Ананиев, молбата ми е наистина, ако има възможност, да вземете отношение, да подкрепите или поне да го имате предвид, не знам вече в процедурите Ви по-нататък как може да бъде решен този въпрос. Наистина тези пари са необходими за "Български държавни железници". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепения текст на Георги Свиленски и група народни представители за чл. 24.
Гласували 95 народни представители: за 29, против 50, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 24.
Гласували 97 народни представители: за 71, против 26, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя няколко коментара по отношение на бюджета за Министерството на младежта и спорта, въпреки че нямаме направени предложения. Ние нямаме направени предложения, защото е ясна съдбата на всички наши предложения за промени, включително и при заявено Ваше желание – имам предвид желание от страна на управляващите да подкрепят дадени предложения, те имат същата участ – да не са подкрепени.
Ще си позволя тези коментари, защото ги направих и в Комисията, искам да ги направя и в залата. Факт е, че този бюджет, както каза и министърът, е рекорден, но това се дължи, първо, на една нормативна промяна, свързана с Българския спортен тотализатор – едно, бих казала, твърде закъсняло решение, което струваше много скъпо на българските данъкоплатци и което ощетяваше дълги години бюджета на българския спорт.
Не бива да се възгордяваме от тези параметри на бюджета, защото, сравнени с европейската статистика, можем да кажем следното. Като процент от брутния вътрешен продукт този бюджет е 0,078, а европейската практика и статистика, европейският модел е поне 1% от брутния вътрешен продукт при далеч по-сериозни нива на брутния вътрешен продукт в съответните страни.
Сами виждате, че това не представлява кой знае какъв повод за гордост. Един от упреците ми към този бюджет и през последните години, които съм правила към политиката на Министерството, е именно по отношение на баланса – средства, заделени за спорт за високи постижения и спорт за всички.
Всеизвестна Ви е така наречената пирамида на спорта, което означава формулата за успех, формулата да имаш призьори в световни олимпийски първенства е по-широка основа на пирамидата, а именно повече инвестиции в спорта за всички, в спорта за учащи и в спорта за студенти, в спорта за младите хора, за да можем да се увенчаем…
Сигурно не знаете, но следващата година е олимпийска, ще имаме олимпиада и нашето присъствие трябва да бъде значително по-добро от последните няколко олимпиади, което показва един регрес.
Какво имам предвид за баланса? Министерството предвижда близо 60 милиона за политика за високи спортни постижения и 20 милиона по негови разчети за политика за спорт за учащи. Само че това тук е твърде измамно, защото спортът за учащи включва и бюджета на всички спортни училища. Ако не знаете, нека да Ви кажа, че спортът и дейността на спортните училища е свързана с високото спортно майсторство и това няма нищо общо с масовия спорт и спорта за учащи.
Спортът за свободното време и спорт за ученици и за студенти, което е основата на спортната пирамида и където всички държави от Европейския съюз отделят най-много средства, България отделя днес само 350 хил. лв. Само 350 хил. лв.! За този баланс сме си говорили винаги, когато става въпрос за обсъждане и приемане на бюджет на това министерство. За съжаление, през последните години не виждам никакво подобрение и никаква промяна в това отношение.
Няма как да има едно успешно участие в световни европейски първенства и олимпийски игри, без да имаме достатъчно резерв и без да имаме достатъчно широка основа, на която да работим. Освен това спортът означава и здраве – здраве за всички наши деца.
За съжаление, ще спомена и това, което Вие през годините упорито отказвахте да приемате – едно, и то много настоятелно от наша страна, Постановление № 129. Понеже министърът на спорта го няма, но тук е министърът на финансите, той знае много добре какво означава това постановление. В нашия мандат с това, което стартирахме, именно актуализацията на Постановление № 129, което касае парите и средствата за спорт за всички български ученици и студенти в държавата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: …и струва малко повече от 3 млн. лв.
Уважаеми дами и господа, нека да не се възгордяваме, а да имаме предвид това, което следват другите европейски държави – като политика и като цели, за да се поздравим утрешния ден със здраве и с успехи на олимпийски игри и световни първенства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Лечева.
Реплики? Не виждам.
Господин Ченчев, заповядайте за изказване.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Предлага се един бюджет в сферата на спорта и тук е мястото да кажем, тъй като вече три години слушаме как БСП не е алтернативата по изпълнение на различните секторни политики, да обърнем внимание на залата, че в миналогодишния си алтернативен бюджет БСП заложи бюджет за спорта за тази година – вече изминаваща, със сумата, с която сега е увеличен бюджетът за 2021 г. При това забележете, по пера числата почти се повтарят.
Значи сега Вие следвате това, което БСП Ви предложи преди една година. Хубаво го следвате, но и в Комисията казах, и тук ще обърна внимание на уважаемото народно представителство, че ме притеснява фактът, че се дават едни пари, както се прави същото в някои от секторите, които са нереформирани, и последиците са катастрофални, и това се вижда. Да не стане същото и в спорта? Предупреждаваме Ви, че ще стане!
Тъй като преди мен госпожа Лечева обърна внимание на разликите в различните политики – и учащите, и спортът в свободното време, и високите постижения, разбира се, и спортът за млади хора. Всичко това, естествено, има косвена, дори и пряка връзка с политиката за младите хора, където приключва една национална стратегия. Сега няма излязла следваща за следващото десетилетие, а много е важно да видим анализа на тази, която приключва, за да можем в областта на спорта за младите хора да направим съответните изводи, анализи и да видим къде са пропуските. Излишно е тук да Ви давам данните за заболеваемостта при младите хора и тревожните фактори като например това, че всяко трето българско дете е склонно или болно от затлъстяване.
Разбира се, няма как да не отчетем, че поради други фактори и поради случилото се в областта на хазарта тотото в момента ще даде повече пари за спорта от бюджета си, около 63 – 64 млн. лв. от държавния бюджет, които влизат, останалото до 97 е тото.
Казах в Комисията и тук ще го повторя: притеснява ме и друго – в програмите, които са доста и са добре финансирани, бих казал, ме притеснява ефективността, тяхната ефективност на тези програми, както, разбира се, и контрола по изпълнението им, което при младите хора е изключително важно.
Мисля, че тук всички трябва да се чувстваме отговорни, разбира се, ние от опозицията ще следим за разходването на средствата, за контрола на програмите, нещо апропо, което ми обеща и министърът на спорта господин Красен Кралев в последната Комисия.
За последен път Ви казвам: притеснява ме фактът, че се наливат повече пари в един нереформиран сектор. Секторът на спорта трябва да претърпи реформи и ние, разбира се, ще дадем своите алтернативи къде да бъдат те. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Квесторите, моля, поканете народните представители в залата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 25.
Гласували 88 народни представители: за 66, против 20, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 26 – тест на вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 73, против 16, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 27 има предложение на народния представител Мария Цветкова:
„В чл. 27 се правят следните изменения:
2.1. на ред ІІ. „Разходи“ числото „4 348,6“ се заменя с „2 348,6“ (-2000,0);
2.1.1. на ред 1. „Текущи разходи“ числото „4 268,6“ се заменя с „2 268,6“ ( -2 000);
2.1.1.1 на ред „Персонал“ числото „3 212,6“ се заменя с „1 212,6“ (-2 000,0).
2.2. на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения“ (трансфери) числото „4 348,6“ се заменя с „2 348,6“ (-2 000,0);
2.2.1. на ред 1. „Бюджетни взаимоотношения с централния бюджет“ числото „4 348,6“ се заменя с „2 348,6“ (-2 000,0).“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Недялков, имате думата.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз Ви предлагам да подкрепим това предложение на „Обединени патриоти“, което намалява бюджета на така наречената накратко – Комисия по досиетата, с 46 %. Аз смятам, че вече тази комисия…
Миналата година аз направих предложение бюджетът на Комисията да бъде нулев, но така или иначе нека да има някакво намаление, да могат в тази комисия вече да подготвят обилните си материали за предаване на историята, на хората, занимавали се с близка и по-далечна история, и така да обогатят фондовете на Българската академия на науките. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Недялков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 95 народни представители: за 22, против 14, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 27.
Гласували 95 народни представители: за 76, против 16, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По чл. 28 има предложение на народния представител Мария Цветкова и група народни представители:
„В чл. 28 се правят следните изменения:
3.1. на ред ІІ Разходи числото „3 174,0“ се заменя с „1 653,4“ (-1 520,6);
3.1.1. на ред 1. Текущи разходи числото „2 974,0“ се заменя с „1 453,6“ ( -1 520,6);
3.1.1.1 на ред 1.1. Персонал числото „2 243,4“ се заменя със „722,8“ (-1 520,6).
3.2. на ред ІІІ Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „3 174,0“ се заменя с „1 653,4“ (-1 520,6);
3.2.1.на ред 1. „Бюджетни взаимоотношения с централния бюджет“ числото „3 174,0“ се заменя с „1 653,4“ (-1 520,6).“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение за чл. 28 на народните представители Мария Цветкова и група народни представители.
Гласували 97 народни представители: за 8, против 44, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 28, подкрепен от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 66, против 18, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По чл. 29 на вносител има предложение на народния представител Мария Цветкова и група народни представители:
„В чл. 29 се правят следните изменения:
4.1. на ред ІІ Разходи числото „3 220,5“ се заменя с „2 220,5“ (-1 000,0);
4.1.1. на ред 1. Текущи разходи числото „2 970,6“ се заменя с „1 970,6“ ( -1 000,0);
4.1.1.1 на ред 1.1. Персонал числото „2 336,6“ се заменя с „1 336,6“ (-1 000,0).
4.2. на ред ІІІ Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „2 920,5“ се заменя с „1 920,5“ (-1 000,0);
4.2.1. на ред 1. „Бюджетни взаимоотношения с централния бюджет“ числото „2 920,5“ се заменя с „1 920,5“ (-1 000,0).
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение за чл. 29 на госпожа Мария Цветкова и група народни представители.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 47, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на носителя за чл. 29.
Гласували 84 народни представители: за 68, против 10, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя от чл. 30 до чл. 40 включително, подкрепени от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 79, против 17, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По чл. 41 по вносител има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41:
„Чл. 41. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2021 г., както следва:, съгласно таблица.
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:, съгласно таблица.
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г. от Комисията за финансов надзор, както следва:, съгласно таблица.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 41 по Доклада на Комисията и текста на вносителя от членове 42 до 48 включително, подкрепени от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 78, против 6, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По чл. 49 на вносител има предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители:
„В чл. 49, ал. 1 в таблицата се правят следните изменения:
1. На ред 2. За превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони числото „31 000,0“ се заменя с „56 000,0“.
2. На ред Всичко числото „237 000,0“ се заменя с „262 000,0“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 49, ал. 1 и ал. 2 се правят следните промени:
В ал. 1 ред 2. „За превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони” числото „31 000,0“ се заменя с числото „35 000,0“;
В ал. 1 ред „Всичко” числото „237 000,0“ се заменя с числото „241 000,0“.
В ал. 2 ред 2 „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ числото „140 000,0“ се заменя с числото „205 000,0“.
В ал. 2 раздел П, ред „Всичко” числото „407 471,0“ се заменя с числото „472 471 000,0.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
„Чл. 49. (1) Приема субсидиите и другите текущи трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2021 г., както следва, съгласно таблица:
(2) Приема капиталовите трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2021 г, както следва, съгласно таблица“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук.
Изказвания?
Господин Летифов, после госпожа Лечева.
Заповядайте!
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги,нашето предложение в чл. 49, ал. 1 и 2 започва с първото увеличаване на субсидията за превоза на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградски транспорт и транспорт в планински и други райони с 4 млн. лв. И второто увеличение е на капиталовия трансфер за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ с 65 млн. лв., което е недофинансиране, предвид че НКЖИ има необходимост от около 220 млн. лв. годишен трансфер, за да може да завърши в периода 2021-а, 2022-а и 2023 г. своите големи инфраструктурни обекти.
С нашето предложение там стават 205 млн. лв., което отново е недофинансиране, но увеличението с тези 65 млн. лв. ще даде възможност на Националната компания да поддържа този график за извършването и завършването на тези големи инфраструктурни обекти, за което коментирахме с господин Свиленски в чл. 24.
Надявам се на подкрепа за нашите предложения. Първо, защото нерентабилните линии в малките населени места са силно засегнати по отношение на транспорта. Една голяма част от тях имат частични проблеми с транспорта, а други въобще нямат транспорт. Така че това малко увеличение на субсидията ще помогне на общините да рискуват и да поддържат своя транспортен график.
И другото е да помогнем на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ да довършва тези важни обекти, наистина да поддържаме националния железопътен транспорт, а и компанията като цяло. Иначе ще има летален край.
Това наистина ще е едно отношение, с което ще кажем, че – да, този железопътен транспорт е приоритет. А и не само това, необходимо е и повече – да го развиваме, за да отговорим на очакванията както на българските граждани, а така и на времето. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Реплики? Не виждам.
Госпожа Лечева беше заявила, след това – господин Свиленски.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! И аз искам да обърна внимание върху този изключително тежък и бих казала вече хроничен проблем на малките общини и на малките населени места. Факт е, че от доста години по тези населени места изпитват огромни затруднения по отношение на обществения транспорт, който могат да предлагат на техните граждани.
Това, разбира се, е ясно заради нерентабилността и загубите, които частните превозвачи изпитват и понасят и не желаят да участват и да кандидатстват, когато се обявят конкурси от страна на общините. Това, разбира се, лишава от възможност българските граждани, живеещи там, да могат да ползват обществен транспорт, когато имат необходимост, да ползват здравни услуги.
Знаете, че в малките населени места, и в малките общини нито има здравни пунктове, нито има здравни центрове, болнични заведения, нито аптеки и тези хора са принудени да изчакват понякога в седмицата единствения транспорт, който може да ги закара до общинските центрове. Мога да кажа, че една от причините, освен че тази дейност не се субсидира достатъчно от държавата, но не е и достатъчно добре изчистен механизмът, по който се предоставя тази услуга, и много общини, които желаят да предоставят тази услуга на гражданите, са принудени да действат на ръба.
Ще кажа за една община във Великотърновска област – община Полски Тръмбеш, която искаше и прави тази възможна услуга на своите съграждани от населените места, като направи общинско предприятие, за да може всички граждани да се чувстват добре и комфортно, да имат достъп до общинския център и достъп до областния център, но това, пак казвам, е на ръба.
Вие предлагате за тази дейност да се увеличи субсидията с 1 млн. лв., но е крайно недостатъчно. Нашето предложение е увеличението на тази субсидия да бъде с 25 милиона и това ще бъде крайно недостатъчно да задоволи всички нуждаещи се, да кажа, че само за област Велико Търново не е достатъчно. Цяла Северна България изпитва този дефицит и всички населени места и малки общини изпитват този дефицит по отношение на транспортни връзки между населените места.
Уважаеми дами и господа, харчим пари за какво ли не, за няколко самолета и за кораби, съжалявам, че трябва да го кажа, но е факт. Оставяме без права и без достъп до основни услуги нашето население, нашите съграждани, живеещи в малките общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Лечева.
Реплики? Не виждам.
Господин Свиленски, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще коментирам две от предложенията. Едното е на колегата Менда Стоянова за допълнително 1 милион в перото „Превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии“, като госпожа Стоянова казва, че този 1 милион ще бъде взет от перото „Вътрешноградски транспорт и междуселищен такъв“.
Госпожо Стоянова, днес има хубаво съвпадение, когато гледаме бюджета, отвън сутринта протестираха превозвачите. (Реплика от народния представител Маноил Манев.) Те протестираха срещу нерегламентираните превози, но, уважаеми колеги, един от транспарантите беше: „Защо 100 общини са без обществен транспорт?!“ И, уважаеми колеги, уважаеми превозвачи, 100 общини са без обществен транспорт не само заради нерегламентирания превоз, не само заради незаконния превоз, 100 общини са без транспорт, защото имате безхаберно управление, което не се интересува от тези 100 общини, които всяка година увеличава с милион-два-три средствата, необходими за нерентабилните, високопланинските и труднодостъпни линии.
Необходимите средства за тези линии, уважаеми колеги, са между 60 и 70 млн. лв. по справка на Министерство на транспорта. Аз съжалявам, че днес ги няма тук и министъра на транспорта, и министъра на вътрешните работи във връзка с тези нерегламентирани превози, но необходимите средства са 60 – 70 милиона. Министерството на транспорта всяка година разплаща 50% от необходимите, тоест около 30 милиона, само че принципът за планиране на следващата година е на базата на разплатени средства от предходната. И ако не се преустанови този порочен принцип на разплащане, ще стигнем догодина или по-догодина, когато ще станат 15 – 20 милиона, тогава спират легалните превозвачи и започват да работят нелегалните превозвачи.
Причината не е само, че не е криминализирано, причината е, че създавате условия да има нерегламентиран превоз. Кога има нерегламентиран превоз? Когато го няма регламентирания, когато между едно населено място в труднодостъпен район автобусът пътува понеделник, сряда и петък, но не всеки понеделник и не всяка сряда, на негово място започват да пътуват нелегалните превозвачи.
Когато между София и Перник – Перник е актуална дестинация, ги няма легалните превозвачи понеже не им се субсидира линията, започват нелегалните превозвачи с маршрутките, които застават на „Руски паметник“ и возят. Така че, когато се борите с нерегламентираните превози, не се борете само през Наказателния кодекс и само вкарвайки хората в затвора.
Борете се, като създавате условия за регламентиран, за редовен, за удобен превоз, за превоз такъв, с който хората да могат да отидат до аптеката, да могат да отидат да си напазаруват, да могат да живеят нормален живот. Защото след няколко седмици ще гледаме вероятно отново Закона за търговското корабоплаване и пак ще искате да криминализирате, и пак ще се заиграете с превозвачите отвън, но превозвачите знаят, че имат проблем, те искат решението тук, в тази зала. Решението, пак казвам, не е само криминализиране, решението в тази зала е създаване на условия на тези превозвачи да работят и да им се заплаща това, което са изработили, а не да работят, без да им се плаща.
Нашето предложение е: допълнителни 25 млн. лв. – от 31 милиона, да станат 56. Пак казвам, при минимално необходими между 60 и 70 милиона. Предложението на ДПС е много скромно – само 4 милиона. Ще го подкрепим и него, но то е крайно недостатъчно, господин Летифов.
Ако искате наистина да се преборите, уважаеми колеги, и с нелегалните превози, и да осигурите транспорт на нашите сънародници в труднодостъпните, отдалечените, високопланинските населени места, подкрепете предложението, иначе е лицемерие. Лицемерие е да казвате, че Свиленски и президентът са виновни, че има нерегламентирани превози. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Не Свиленски и президентът са виновни за това, че има нерегламентирани превози. Виновно е управляващото мнозинство, което създава условие да има регламентирани превози. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Държавният бюджет именно в тази му част, която в момента дискутираме и разглеждаме, показва за пореден път, че в бюджет 2021 г. липсва всякаква политика и грижа за гражданите. Не само борбата с нерегламентирания транспорт няма как да бъде решена с липсата на средства, но и няма как с тези средства, които Вие сте предложили и най-вероятно ще одобрите, да се преодолеят последствията от ковид кризата. Защото, и господин Свиленски – ще се обърна и към него, не само заради нерегламентирания превоз ще намалеят тези фирми, които превозват граждани между населените места, но и заради локдауна, който наложихте сега, от днес, защото хората ще се спрат да пътуват. Това означава, че тези фирми трябва да получат едно нормално и адекватно отношение от страна на държавата.
Предложението, което е направено от БСП, е един адекватен отговор на нуждите на всички тези фирми, които ще се почувстват още от събота в недостиг на средства поради липсата на пътници, защото те няма къде да пътуват. Затваряме държавата, а в същото време не обръщаме внимание на тази липса, на този недостиг, който те ще изпитат и който те изпитват от месец март насам. Защото, когато ние говорихме още от въвеждането на извънредното положение, че трябва държавата по адекватен начин да отговори на всички тези неудобства, които изпитват, защото те не са неудобства, ами те вече са изправени пред фалит, реален фалит тези фирми, сега трябваше да се покаже отношение, а отношението го няма по никакъв начин. Защото 1 млн. лв. няма да реши тези проблеми в най-наболелите сектори, какъвто е транспортът и в частност превоза между малките населени места.
Уважаеми колеги, имате уникалния шанс в момента да подкрепите нашето предложение, което, признавам, няма дори една трета да реши от проблемите, но поне ще даде глътка въздух на транспортните фирми в тези населени места, където хората се чудят с какво да стигнат от една спирка до друга. И нормално е, без да се учудвате, защо таксита и всякакви други форми на нерегламентиран превоз ще цъфтят и ще процъфтяват. Няма как да бъдат конкурентни, защото те няма да получат необходимата подкрепа от държавата. Сега е моментът това нещо да се случи.
Така че, колеги, оставаме на Вашата съвест да прочетете още веднъж нашето предложение и да го подкрепите, защото в противен случай ще тежи на Вашите плещи фалитът на всички тези транспортни фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Гласували 102 народни представители: за 34, против 48, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 100 народни представители: за 26, против 53, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 49 по Доклада на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 73, против 30, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 50 по вносител има предложение на народния представител Дора Янкова:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел „Област Смолян“ се правят следните изменения:
1. на ред Баните числото „695,6“ в колона 6 се заменя с числото „7195,6“:
- 500 хил. лв. – за общински пътища и улици в населените места в община Баните;
- 1 млн. лв. – за подмяна на вътрешната водопроводна и канализационна мрежа в село Давидково;
- 5 млн. лв. – за изграждане на междуобщински път Баните –Вишнево – Гълъбово - Сливка.
2. на ред Девин числото „677,5“ в колона 6 се заменя с числото „2 195,6“ – за изграждане на междуселищни пътища Триград –Кестен, вътрешна мрежа в село Михалково;
На ред Девин числото „266,1“ в колона 5 се заменя с „366,1“ – за зимно поддържане
3. на ред Доспат числото „425,9“ в колона 6 се заменя с числото „2 425,9“ – за ремонт и реконструкция на общински път Доспат – село Късак;
4. на ред Златоград числото „491,6“ в колона 6 се заменя с числото „18 491,6“ – за изграждане на геотермална отоплителна система на гр. Златоград – втори етап – 18 млн. лв.;
5. на ред Мадан числото „1 252,6“ в колона 6 се заменя с „6 252,6“;
- 2 млн. лв. – за изграждане на общински пътища до село Купен, Гарабина, Касап;
- 3 млн. лв. – за доизграждането на ул. „Младост“, „Извор“ и улица „3-ти март“ в Мадан и съседните села;
6. на ред „Неделино“ числото „604,5“ в колона 6 се заменя с „10 604,5“:
- 10 млн. лв. – за изграждане на канализация и пречиствателна станция на град Неделино.
7. на ред „Рудозем“ числото „689,9“ в колона 6 се заменя с „10 189,9“
- 2 млн. лв. – за общинските пътища в Рудозем, Елховец, Витина, Поляна;
- 5 млн. лв. – за довеждащи канализации от Елховското и Чепинското корито до пречиствателната станция на община Рудозем;
- 2,5 млн. лв. – спортна зала в село Чепинци.
8. на ред „Смолян“ числото „2 403,5“ в колона 6 се заменя с числото „18 903,5“:
- 10 млн. лв. – за изграждане на междуобщински път село Мугла – град Смолян;
- 5 млн. лв. за доизграждането на улиците в населените места и град Смолян – ул. „Босилек“, ул. „Деспот Слав“, ул. „№ 22“, село Влахово и др.;
- 1,5 млн. лв. – за създаване на експозиция към обществена колекция (История и развитие на илюзионисткото изкуство в България) в село Момчиловци, община Смолян.
9. на ред „Чепеларе“ числото „557,9“ в колона 6 се заменя с числото „25 557,9“:
- 4 млн. лв. – за улици и общински пътища в селата Хвойна, Павелско, Зорница, Малево и Орехово;
- 21 млн. лв. – за изграждане на път II – обход на град Чепеларе.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Христова и група:
„В чл. 50 в таблицата, в Раздел „област Пловдив“ се прави следното изменение:
На ред „Сопот“ числото „7305,0“ в колона 2 се заменя с „9705,0“, а числото „222,4“ в колона 6 се заменя с „2622,4“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група:
„В чл. 50 се правят следните промени:
7.1. В раздел „област Бургас“:
- на ред Айтос, колона 6 – Целева субсидия за капиталови разходи, числото „847,1“ се заменя с числото „2 847, 1“;
- на ред Руен, колона 6 – Целева субсидия за капиталови разходи, числото „1 534, 1“ се заменя с числото „3 534,1“.
7.2. В раздел „област Пазарджик“:
- на ред „Батак“, колона 6 – Целева субсидия за капиталови разходи, числото „326,20“ се заменя с числото „1 365,20“;
- на ред „Велинград“, колона 6 – Целева субсидия за капиталови разходи, числото „887,10“ се заменя с числото „3 207,10“;
- на ред „Ракитово“, колона 6 – Целева субсидия за капиталови разходи, числото „424,50“ се заменя с числото „4 416,50“.
7.3. В раздел „Област Плевен“:
- на ред „Плевен“, колона 2 – Основни бюджетни взаимоотношения, числото „79 579,5“ се заменя с числото „80 079,5“, в колона 3 – Обща субсидия за делегираните от държавата дейности, числото „74 003,3“ се заменя с числото „74 503,3“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания?
Господин Кичиков, заповядайте.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, разразилата се криза, породена от COVID 19 и рестрикциите, които бяха наложени на цели сектори от бизнеса, оказаха негативно влияние върху собствените приходи на общините, като положението е още по-зле, а в някои вече е критично. За съжаление, както е видно от предложения на вниманието ни бюджет, българските общини са поставени в незавидно положение. Вменените им законови задължения за предоставяните от тях услуги на гражданите не са в достатъчна степен финансово обезпечени, а децентрализацията, за която говорим всяка година по това време, все не се случва и остава като пожелание на хартия.
От „Движението за права и свободи“ смятаме, че средствата, заложени в колона 6 от таблицата – Целева субсидия за капиталови разходи, са крайно недостатъчни и не виждаме как биха удовлетворили нуждите на общините за изграждане, рехабилитация и поддръжка на пътната мрежа. Имаме конкретни предложения, свързани с отпускането на допълнителни средства за капиталови разходи за общините Батак, Велинград и Ракитово.
За община Батак предлагаме увеличението да е в размер на 1 млн. 39 хил. лв., като тук са включени основен ремонт, реконструкция на асфалтова настилка, реконструкция и подмяна на водопровод, изграждане на водопровод и канализация в трите населени места на общината, а именно град Батак и селата Нова махала и Фотино.
За община Велинград предлагаме увеличението да бъде в размер на 2 млн. 320 хил. лв. В тази сума влиза ремонтът и рехабилитацията на улици в селата Драгиново, Света Петка, Пашови, Кандови, Бутрева, Долна Дъбева, Алендарова, Юндола и самия Велинград. Колеги, също така предлагаме с част от сумата да се асфалтират улици от общинската пътна мрежа, които в момента са буквално черни, горски пътища и никога досега по тях не е полаган асфалт. Такива са пътищата при селата Абланица – Кемера, Всемирци – Далова, Абланица – Магерово.
За община Ракитово предлагаме увеличението да бъде в размер на 3 млн. 900 хил. лв., като тези средства ще бъдат използвани за изграждане на мост и прокарване на водопровод и канализация за изграждане на спортна площадка. Дейностите и обектите обхващат и трите населени места на общината – градовете Ракитово, Костандово и село Дорково. В момента всички горецитирани улици са със силно компрометирана настилка – на места липсваща, и почти несъществуващи тротоари. След техния ремонт съществено ще се подобри благосъстоянието и стандарта на живот на населените места.
Уважаеми колеги, призовавам Ви за разум при гласуването, защото и в малките населени места на европейска България живеят хора, които са коректни, съвестни граждани и данъкоплатци и които имат същите нужди и потребности, като на тези, които живеят в големите градове. Призовавам Ви да подкрепите така направените предложения, защото Народното събрание е мястото, където трябва да се вземат тези решения, а не в джипа на министър председателя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кичиков.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За четвърти пореден път правя почти едни и същи предложения за общините в Смолянска област – област само на колела.
Не мога да отрека, че политиката за държавните пътища има напредък. Като парламентарна група неслучайно в чл. 1 ги предлагахме, и с мое участие, но общинските пътища са в изключително лошо състояние – самите пътища между селищата. В крайна сметка, ако трябва да кажем, че потенциалът на района е туризъм и дърводобив, това означава междуобщински пътища.
Паралелно с това философията на предложението ни е за подмяна на вътрешните водопроводни мрежи. Всички знаем, че това са етернитови тръби, а когато ВиК-та се занимават с големи водни проекти, те не могат да отделят ресурс, за да могат да го инвестират. Паралелно с това няма средства и за малките населени места за подмяна на водопроводната мрежа. Такова е предложението ми за община Баните за общински пътища и за подмяна на водопроводна и канализационна мрежа. Колегата преди това го прочете конкретно.
За община Девин за първи път се поставя въпрос от общинския съвет за увеличаване на средствата за зимно поддържане. Тук привличам вниманието и на министъра на финансите, който пристига. Надявам се, че ще обърне внимание, тъй като след Смолянска община общината е най-голямата, най-тежко поддържаща зимните пътища, а паралелно с това акцентът също е „туризъм“.
За община Златоград ключовият проект, който вече е готов и проектиран в детайли, е за изграждане на геотермалната отоплителна система в Златоград. Ако Златоград реши този проект, колеги, това би могло да го включите във възстановителния фонд, който се коментира, но правя анонс от трибуната на Народното събрание: община Златоград ще има възможност да си прибере хората, които работят в чужбина, и да даде друго качество на живот, а паралелно с това и развитие за Златоград.
Предложение за околовръстния път на община Чепеларе. Не може с едни 400 хил. лв., които са за отчуждаване на околовръстния път, да няма възможност да се изгради и да се разгърне потенциалът на самата община Чепеларе като курортно селище.
Паралелно с това предлагам и философията защо предлагахме отново проекти, свързани с вода и канал, в община Неделино за изграждане на канализация и пречиствателна станция в самия град. Самата река е градообразуващ фактор, а проблемите от липсата на канализация се създават и по отношение на околната среда. Затова реално в момента и по оперативните програми, и през бюджета на държавата е невъзможно – затова привличам вниманието на Народното събрание и на министъра на финансите.
Община Рудозем има изградена пречиствателна станция по ИСПА и довеждащите канализации по елховското и чепинското корито не могат да оберат това, което е необходимо, за да влезе в самата пречиствателна станция. Тя се ползва само от града Рудозем, а потенциал в пречиствателната станция има.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Правим го в момента!
ДОРА ЯНКОВА: Дай боже!
В община Смолян най-тежкият път е междуобщинският път Мугла – Смолян, който се равнява почти на поддържането на този път и изграждането на прохода Шипка. Като възможностите на общината са да може да стопанисва другите пътища, но това е изключително тежко и затова привличам вниманието по отношение на пътя Мугла – Смолян. Вътрешната мрежа е на град, който е млад – на 60 години, и съм посочила част от улиците, които имат нужда да бъдат разкрити. Има една нова инициатива, която е за създаване на експозиция към обществена колекция, история и развитие на илюзионисткото изкуство в България.
Другите предложения за другите общини са свързани с общински пътища, с водоснабдяване и това реално показва необходимостта, че трябват пари за целенасочено въздействие, за ВиК и за общински пътища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Реплики има ли?
Господин Али – изказване.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на ДПС предлага в чл. 50, Раздел „Област Бургас“ целевата субсидия за община Руен да се увеличи с 2 млн. лв. и тази допълнителна сума да бъде разходвана за пристройки на класни стаи и обслужващи помещения, както и за закрита спортна площадка към съществуващо средно училище „Димитър Полянов“ в село Трънак, находящо се в област Бургас, община Руен.
Във връзка с приетия нов Закон за предучилищно и училищно образование от 1 август 2016 г. основно училище „Димитър Полянов“ в село Трънак бе преобразувано в обединено, а от следващата учебна 2018/2019 г. – в средно училище от 1 до 12 клас. За осъществяване на държавния план-прием след завършен 7 клас през учебната 2021/2022 г. от кмета на община Руен беше входирано проектно предложение до Министерството на образованието и науката със съответния входящ номер за пристрояване на класни стаи, обслужващи помещения и закрита спортна площадка, който проект, за съжаление, не бе одобрен по неизвестни за нас причини.
С преобразуването си Средно училище „Димитър Полянов“ предостави възможност на всички младежи и девойки от селата в района на село Трънак, включително най-уязвимите – на тези, които отпадат по финансови причини, да завършат средното си образование в близко до родното им място училище. Това, уважаеми колеги, е особено важно не само за учениците от селата Каравелово, Соколица и Билка, но и за учениците от съседните малки населени места, като селата Струя, Добромир, Дропла, Дъскотна, Вишна и Ясеново, за които то се явява и най-близкото средно училище.
Уважаеми колеги, през настоящата учебна 2020 – 2021 г. в това училище се обучават 299 ученици от първи до единадесети клас от 10 населени места, разпределени общо в 15 паралелки. От следващата 2021 – 2022 учебна година предстои планиране на прием на още две паралелки от VIII клас, за които на практика няма как да бъдат осигурени помещения на този етап.
Второто предложение, уважаеми колеги, на парламентарната група на ДПС в чл. 50, касаещо област Бургас, е целевата субсидия за община Айтос да се увеличи с 2 млн. лв. и тази допълнителна сума да бъде разходвана за реконструкция на общинския път I-6 – Айтос – Карагеоргиево – Тополица – Черноград – граница – община Айтос – Карнобат – път I-6.
Уважаеми дами и господа народни представители, става въпрос за изграждане на инфраструктурен проект – реконструкция на общински път Айтос – Карагеоргиево – Тополица – Черноград, за който община Айтос има изготвен технически проект и безспорно е един от приоритетите на местната власт. Първият етап от този важен за жителите на община Айтос проект е реализиран през 2014 г., като основният ремонт на една от най-важните общински пътни артерии в община Айтос бе финансиран с подкрепата на „Движението за права и свободи“ по Инвестиционната програма на правителството „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ и общината получи за реализирането му 1 млн. лв. от републиканския бюджет.
Проектът, уважаеми колеги, е особено важен, защото обслужва жителите на пет населени места, а именно: Карагеоргиево, Тополица, Черноград, Раклиново и Поляново, които са с близо 3500 души население общо. Движението по пътната отсечка е доста интензивно. Освен това пътят е тесен и е необходимо да се разшири, като по този начин ще се осигури и по-добра безопасност на движението.
Уважаеми колеги, от парламентарната група на ДПС считаме, че изложените мотиви са действително основателни и напълно аргументирани и разчитаме на Вашата подкрепа за осигуряване на финансов ресурс за сградния фонд на Средно училище „Димитър Полянов“ в село Трънак, находящо се в община Руен, и за реконструкцията на общинския път Айтос – Карагеоргиево – Черноград.
И накрая, предлагаме 19 допълнително субсидирани бройки за Военноисторическия музей в Плевен, който посреща над 200 хиляди посетители годишно. Това е необходимо за тяхната нормална функционалност, уважаеми колеги, но въпреки това Министерството на културата нехае за проблемите на музея. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Али.
Реплики има ли? Не виждам.
Изказвания?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вземам думата, за да обясня защо лично аз ще гласувам „против“ този текст на вносителите, който най-вероятно ще бъде одобрен.
Първо искам да поздравя ентусиазма на колегата Дора Янкова и на колегите от ДПС, които не се умориха година след година да внасят едни и същи предложения на общините, които, разбира се, тук се отхвърлят. Аз лично се уморих всяка година моят глас и гласът на избирателите от района, от който съм избран, да бъде глас в пустиня, защото Вие тук, в тази зала, година след година неглижирате проблемите на общините, неглижирате проблемите на малките населени места, с които държавата се отнася като с мащеха. Защото в тази криза, която върлува в държавата – и не само в държавата, а в цял свят от месец март насам, най-потърпевши, специално в част от България, са именно общините. Те направиха своите разходи, загубиха своите приходи, които в голямата си част отиват за покриване на капиталовите им разходи, но държавата по никакъв начин не се отнесе с тях като с правни субекти, които трябва да получат необходимото уважение.
За съжаление, продължава порочната практика, който има нужда и който намери вратичка, да чака на килимчето пред Министерския съвет или пред министъра на финансите по начин, който никому не е известен официално как се получават пари с решение на Министерския съвет. Защото това е една порочна практика и лишава от правото народните представители да защитят интересите на своите избиратели и тук да защитят техните проекти, да защитят проектите на общините, които имат нужда да ги презентират и да бъдат финансирани директно през държавния бюджет. Тази порочна практика ние, уважаеми колеги, се опитахме да я прекъснем на няколко пъти през промяна в Закона за публичните финанси, но уви, управляващото мнозинство остана за пореден път нямо и глухо по темата.
По тази причина аз и моите колеги ще гласуваме против този текст, защото той не отговаря на обективната действителност, не отговаря на необходимостта, която изпитват общините да покрият своите неотложни разходи за капиталови нужди, за зимно почистване, ако щете, и каквото и да е друго, за да могат заедно с всички нуждаещи се да преодолеят тази тежка криза, която ще става още по-тежка следващите месеци, предвид обстановката, която е в страната. Държавата за пореден път се показа, че е мащеха за едни и майка за други, защото в едни сектори се наливат милиарди, а други сектори просто се забравят, и ако получат благоволението на джипа, ще получат пари, ако не го получат – няма да получат пари.
По тази причина, уважаеми колеги, ще гласувам „против“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Дора Янкова.
Гласували 103 народни представители: за 32, против 44, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители.
Гласували 101 народни представители: за 11, против 41, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 99 народни представители: за 24, против 49, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Отрицателен вот.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, възползвам се от правото си на отрицателен вот, за да обясня защо аз лично не съм подкрепил предложенията на ДПС. Не защото не са правилни, не защото общините и гражданите на тези общини нямат нужда от средствата, за да подобрят своя живот, а защото ДПС прави, както и БСП, разбира се, предложения, които трима – четирима души ги гласуват в залата от тяхната парламентарна група. Тоест те ги правят, без да ги защитят. Не е нормално да гласуваме втори ден държавния бюджет и двата малки и цялата група на ДПС да са по двама – трима души. И после обясняват на избирателите си: ние предложихме еди-какво си. Къде сте, като сте го предложили, да го гласувате? Трима души! (Реплики от ДПС.) Затова гласувах „против“ и ще продължавам, защото лъжете хората. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Сега ще подложа на гласуване текста на вносителя за чл. 50.
Гласували 112 народни представители: за 82, против 30, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, от името на парламентарната група на БСП правя предложение за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви. Петнадесет минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля заемете местата си – продължаваме работа.
Госпожо Илиева – чл. 51.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Член 51 по вносител.
Предложение на народния представител Александър Николаев Сабанов.
В чл. 51, в колона „Общинска администрация“ в трансферите на общините с брой на общинските съветници над 16 членове на Общинския съвет и във връзка с чл. 28а от ЗМСМА, се отпускат 10 хил. лв. на всяка от посочените общини за въвеждане в експлоатация и поддръжка на система за електронно дистанционно гласуване.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Йорданова Цветкова и група народни представители.
В чл. 51 се правят следните изменения:
„5.1. на ред Всичко, в колона „Разходи за делегирани от държавата дейности“, числото 4 332 483,6 се заменя с 4 333 843,6 (+1 360,0);
5. 2. на ред Всичко, в колона „Култура“, числото 151 118,9 се заменя с 152 478,9 (+1 360,0).“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Илиева Янкова.
В чл. 51 в таблицата, в раздел Област Смолян се правят следните изменения:
„1. на ред Борино числото „1 143,3“ в колона 4 се заменя с числото „2 143,3“ – 1 млн. лв. – за мултимедйното оборудване на 3 класни стаи; лаптопи за 10 ученика и 18 учителя; монтиране на ламинат в 10 класни стаи и обзавеждане с нови чинове, столове и ученически дъски в училището.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предложението за всяка от общините, които са с над 16 члена на общинския съвет, да имат система за електронно дистанционно гласуване. Според нас е антиковид мярка. Не знаем колко време още ще продължи пандемията и в крайна сметка едно такова допълнително подпомагане на общините със суми, с които ще закупят такова дистанционно управление – Система за дистанционно гласуване, ще им помогне да не се събират на едно място, да не правят сбор, както се казва на Коледа, да не се заразяват. Така че мисля, че това предложение е в духа и на сегашното време. Надявам се, че колегите ще го подкрепят.
Мисля, че в мерките, които взема правителството, също може да намери място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Имате думата, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! В България има една уникална институция, която се нарича българско читалище. Тя е възникнала още по време на турското робство и е една от най-изявените прояви на еманципация на българския народ, на неговото културно и национално въздигане в ония времена.
Именно на читалищата се дължи появата на почти всички културни институции, които има в България в този момент: галерии, библиотеки, музеи и така нататък. За съжаление, като че ли тези институции, особено читалищата в малките населени места не получават достатъчно средства и не могат да функционират пълноценно.
Всъщност уникално е тяхното значение и в наше време, тъй като за разлика от може би всички държави – членки на Европейския съюз, и на останалите държави в Европа, където в малките населени места няма нито една културна институция, в България има читалища и те осъществяват някаква дейност, която е много хуманна и която дава на хората възможност да се докоснат до достиженията на културата макар и от самодеен характер, макар и в по-малките населени места и села. Ние затова правим предложение.
Виждаме, че това, което е заложено от Министерството на финансите в бюджета за култура по отношение на разходи за делегирани от държавата дейности, в колона „Култура“, касаеща средствата, които получават общините, но и предлагаме да се увеличат не само с 10% тези средства, тъй като десетпроцентното увеличение на заплатите според нас не е достатъчно за тази дейност.
Читалищата не получават от държавата пари за дейност. Те получават само за възнаграждение на съответните там секретар, библиотекар или ако има и други служители, но за дейност, особено в по-малките населени места, където общините нямат възможност да дофинансират тази дейност на читалищата за някакви мероприятия за културния им календар, те нямат никакви средства за това. Трябва абсолютно на собствена, на добра воля да го правят и в повечето случаи това възпрепятства нормалния начин на функционирането на читалищните институции.
В заключение само да кажа, че при обсъжданията на този въпрос отново за пореден път се сблъскахме, че, видите ли, нямало нужда за кой знае какво увеличение, тъй като в градовете – в София, или по-големите градове, били създавани изкуствено читалища, само и само да има някакви бройки, които да бъдат назначени на работа и да получават някакви средства.
Уважаеми колеги, в големите градове има институции, които се занимават с културна дейност – много на брой различни, разнородни, и хората могат да получават оттам своя културен продукт, който очакват. Но в малките населени места това е единственото място, което може да се докосне до българската култура или достиженията на световната култура. Затова смятам, че трябва да подкрепим българското читалище не само като важен в исторически план културен субект, но и като нещо, което има своето място в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Други изказвания? Госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Правя предложение за село Борино и тук предложението е за училището в село Борино.
При мое посещение в селото, което е общински център, ми привлече вниманието директорът с изненада, че има необходимост от мултимедийно оборудване за три класни стаи, лаптопи за 10 ученика и 18 учителя и скромен ремонт за монтиране на ламинат в 10-те стаи, както и обзавеждане, чиновете са, ако посетите, колеги, училището – стари, овехтяли като цяло. Реално средата, в която децата учат – това е и възпитание.
Привлякох вниманието на министъра на образованието, но реших и тук да го запиша, защото в крайна сметка това, което предлагам е увеличение в чл. 51, колона 4, където е за образование.
И пак, господин Председател, искам редакционно и в протокола да се запише, че предложението ми е за училището в село Борино. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
ДОРА ЯНКОВА: Извинете, да си ползвам от времето. Искам да подкрепя предложението на колегата Богданов за читалищата. Изключително е важно, защото в крайна сметка в тази криза, в която българският народ е изпаднал, духът се крепи преди всичко в малките населени места от читалищата. А моето наблюдение е не само в нашата област, че има един възход и той трябва да бъде подкрепен, защото те са център на българщината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Също не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Александър Сабанов.
Гласували 113 народни представители: за 36, против 13, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мария Цветкова.
Гласували 108 народни представители: за 35, против 13, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Янкова.
Гласували 110 народни представители: за 16, против 40, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 51.
Гласували 115 народни представители: за 92, против 21, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Членове 52, 53, 54, 55, 56, 57 и 58 – Комисията подкрепя текста на вносителя за изброените членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Преминавам към гласуване.
Подлагам на гласуване изброените текстове от Законопроекта – членове от 52 до 58, включително.
Гласували 113 народни представители: за 96, против 17, въздържали се няма.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По чл. 59 има предложение на народния представител Искрен Василев Веселинов и група народни представители:
1. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
„А. настоящият текст става ал. 1
Б. създава се ал. 2:
„(2) Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за почивка по чл. 59, ал. 1, т. 11 от Закона за туризма в размер на 180 млн. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Страхилов и група народни представители:
„В чл. 59 числото „350“ се заменя с „488“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: До чл. 62 включително – изказвания?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! С чл. 59 от бюджета се утвърждава годишна квота за ваучери. Дебатът за ваучерите го водихме само преди седмица, когато разглеждахме промените в данъчните закони преди приемане на бюджета. Осъзнавайки социалното значение на един такъв инструмент, какъвто са ваучерите за храна, тогава ние от парламентарната група на „БСП за България“ предложихме разширяване на възможностите за ползването им при един работодател. Предложението бе да не се облагат с данък социалните разходи, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице до 100 лв. месечно, а не както е в момента – до 60 лв. месечно. За съжаление, мнозинството отхвърли това нелошо от социална гледна точка предложение.
Няма да връщам дебата отново за това колко полезна в социално отношение придобивка са ваучерите за храна не защото ме притеснява да го проведем отново, а защото смятам, че хората в тази зала са убедени в полезността им, но единствено партийният инат ги кара да се противопоставят.
Защо не подкрепяте предложенията ни не знам. Нямам обяснение, но съм сигурен, че разбирате, че предоставянето на ваучери за храна е най-предпочитаният използван метод от фирмите в България за предоставяне на допълнителни месечни доходи на служителите и са съществена част от социалната политика на тези работодатели. Те са инструмент за мотивация и задържане на персонала.
Наясно сте, че този инструмент повишава покупателната способност на служителите, оптимизира разходите на работодателя и дава възможност на търговците да увеличат оборота си – все неща, които трябва да са цели на управляващи, които и да са те. Наясно сте, че ползването на ваучери за храна ще се разширява и все повече фирми и работодатели ще имат желание да се възползват от този социален инструмент. Ако законодателят по някакъв начин препятства това разширение, не е много социално.
Затова днес Ви предлагаме с бюджета за 2021 г. да определим годишна квота за ваучерите за храна в размер на 488 милиона, тоест със 188 милиона повече от миналогодишната и със 138 милиона повече от предложеното в Проекта за бюджет. Впрочем и Проектът за бюджет предвижда увеличаване на квотите, само че с едва 30 млн. лв. Това наше предложение отново е в посока разширяване на обхвата на ваучерите за храна, само че този път в посока разширяване сред по-голям брой работодатели.
Тези предложения на парламентарната група на „БСП за България“ за разширяване на обхвата на ваучерите при един работодател и едно увеличаване на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна от държавния бюджет са изцяло в полза на работниците и служителите и се подкрепят и от синдикатите, и от работодателите, не знам защо не се подкрепят от държавата. Освен това предложенията ни са устойчиви във времето и водени от убеждението, че ваучерите за храна са добър социален инструмент, е необходимо всяка година да се увеличава обхватът им.
Използвам възможността да се обърна към народните представители от групата на „Обединени патриоти“ с призив да подкрепят нашето предложение, още повече че при предходните дебати за обсъждането на данъчните закони имаше такова аналогично предложение и от тях. Това ще ощети фиска, ако може да се говори въобще за ощетяване, защото няма да постъпят някъде около 13,8 млн. лв., тоест няма да влязат в бюджета от облагането им с данък общ доход, но за сметка на това пък ще влязат в оборот тези пари веднага, директно ще влязат в оборот, защото няма как да бъдат спестявани.
И сега призивът ми е: хайде да покажем малко повече загриженост и социална отговорност към тези, които създават благата в нашата държава. Дотук свърших с ваучерите и искам да кажа личното си отношение и мнение по въпроса за предложенията на колегите от „Обединени патриоти“ за ваучерите за почивка. Аз ще го подкрепя, може би трябва да се мисли доста повече по прилагането му, но това като начин за някаква социална придобивка към работниците е добро като решение и аз ще го подкрепя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Взимам думата, за да защитя предложението на „Обединени патриоти“ за въвеждане всъщност на нов тип ваучер – ваучер за почивка. Смятам, че страната ни в това отношение дори изостава на фона на подобни нам държави като Румъния, Словения и други, които отдавна са въвели този тип ваучер. Става дума за възможност работодателят да изплати извън възнаграждението на съответния служител сума, с която той да може да заплаща дейности, които са описани в чл. 3 от Закона за туризма. Тук говорим не само за курортни пътувания, тук говорим, че включително в заведения, които са регистрирани по Закона за туризма, ще може да се заплаща.
Идеята на тази мярка е, от една страна, социална, както преждеговорившият колега каза и това е една добра придобивка за работниците. От друга страна обаче, идеята има и своя здрав икономически смисъл, защото на практика хората, които биха получавали такива ваучери, са представители на българската средна класа – хора, които все по-често предпочитат да летуват на места извън българските курорти и по този начин изнасят национален доход. Мислим, че този подход ще бъде един силен мотив тези хора да останат било на Българското Черноморие, било на другите ни курорти. И всъщност допълнителният принос, който сами биха дали към почивката си, тоест парите, които биха изхарчили от собствения си джоб, извън подкрепените от държавата ваучери, ще компенсират многократно това, от което всъщност държавата се лишава под формата на корпоративен данък. Това, което отчитат в Румъния като позитив е почти 3 към 1, тоест за един лев, даден от държавата, почти три лева – два и седемдесет мисля, че беше точната сума, се додава от ползвателя на ваучера. Естествено, това компенсира многократно спестения корпоративен данък, тъй като говорим за действието, което ще събере държавата, и за печалбата, която ще формира съответно другата страна – оператор на туристическа услуга.
Тук трябва да добавим, разбира се, че в конкретния случай ние имаме и специалната грижа за туристическия сектор, тъй като той е един от ударените от кризата сектори. Доста мерки предложихме от ВМРО, включително голяма част от тях бяха подкрепени – не само намаленото ДДС, но и подкрепата за чартърните полети. Смятам, че това ще довърши всъщност философията на промените, които предложихме преди повече от шест месеца, и призовавам колегите да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Има ли реплики?
Други изказвания?
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 116 народни представители: за 38, против 20, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Гласували 113 народни представители: за 36, против 47, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за членове 59, 60, 61 и 62.
Гласували 117 народни представители: за 93, против 24, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 63 има предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители:
„1. В ал. 6 се създава изречение второ: "Размерът на еднократната помощ при раждане на второ и/или трето дете на родители, осигурени 24 месеца преди и към датата на раждането на детето, е 6500 лв. за всяко дете.“.
2. В ал. 11 числото „2880“ се заменя със „6500“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Христова:
В чл. 63 се правят следните изменения:
„1. Алинея 2 се изменя по следния начин:
„(2) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е, както следва:
1. за семейство с едно дете – 70 лв.;
2. за семейство с две деца – 150 лв.;
3. за семейство с три деца – 220 лв.;
4. за семейство с четири деца – 250 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 30 лв.”
2. Алинея 6 се изменя по следния начин:
„(6) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца за 2021 г. е, както следва:
1. за първо дете – 1000 лв.;
2.за второ дете – 2000 лв.;
3. за трето дете – 3000 лв.;
4. за четвърто и всяко следващо дете – 1000 лв.;“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63:
„Чл. 63 се изменя така:
„Чл. 63. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 510 лв.
(2) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 410 лв.
(3) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е от 410,01 лв. до 510 лв. включително.
(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:
1. за семейство с едно дете – 40 лв.;
2. за семейство с две деца – 90 лв.;
3. за семейство с три деца – 135 лв.;
4. за семейство с четири деца – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.
(5) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.
(6) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.
(7) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.
(8) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 150 лв.
(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е, както следва:
1. за първо дете – 250 лв.;
2. за второ дете – 600 лв.;
3. за трето дете – 300 лв.;
4. за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.
(10) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 100 лв.
(11) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.
(12) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 200 лв.
(13) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 1200 лв. за всяко дете.
(14) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 2880 лв.
(15) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.
(16) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.
(17) Размерът на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 115 лв.
(18) Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в първи клас, по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2021 – 2022 г. е 300 лв.
(19) Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в осми клас, по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2021 – 2022 г. е 300 лв.
(20) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2021 г. е 340 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Гьоков, госпожо Лечева.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа председатели, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! С чл. 63 от Закона за държавния бюджет на Република България се уреждат условията и размерите на семейните помощи за деца. Моето убеждение е, че държавата не трябва да пречи на тези, които могат да се справят сами, и да помага на тези, които не могат. Една държава е силна, когато помага на всички онези, които не могат да се справят сами.
Част от подкрепата на държавата към хората са семейните помощи за деца. Те имат за цел да подпомогнат отглеждането на децата в семейна среда. Предоставят се 11 категории помощи, като за всяка една от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ, а част от семейните помощи се отпускат на семейства независимо от техния доход, но за друга част са предвидени специфични критерии, съобразно тяхната насоченост или законово определения за съответната година доход на член от семейството. Изключение има за децата с трайни увреждания, за сираците и така нататък.
Заради ограниченото време няма да се спирам на лутанията на управляващите в популистките им желания да се харесат на всички. Имам предвид противоречивите послания към обществото – ще има детски за всички деца, без подоходен критерий; после няма да има детски за всички деца, за да има за заплатите на полицаите; после ще има заплати на полицаите, но няма да са за сметка на детските.
По скоро съм излязъл тук да изложа нашите предложения, които са част от цялостната политика на Българската социалистическа партия за семейството, децата и младите хора, изразяваща се в няколко предложения.
Започваме с увеличаване на еднократната помощ за майки – студентки от 2880 лв. на 6500 лв. – това са 10 минимални работни заплати. Струват 20 милиона и от това ще се възползват 6027 майки.
Продължаваме с предоставяне на еднократна помощ в размер на 6500 лв. – отново това са 10 минимални работни заплати, за всяко второ и трето дете на осигурени за минимум 24 месеца назад родители. Струва 60 милиона и от това ще се възползват работещите родители на 9230 деца.
До навършване на 14-годишна възраст лекарствата за децата ще са безплатни. Струва 130 млн. лв. и от това ще се възползват 1 400 845 деца. След това предлагаме детските градини да са безплатни. Струва 60 милиона и от това ще се възползват 219 000 деца. (Реплика от народния представител Петър Петров.)
След това семейства с ниски доходи ще получават помощ от 250 лв. в началото на учебната година, освен за първи клас и за учениците от втори, трети и четвърти клас. Струва 30 млн. лв. и обхваща 120 000 деца. (Реплика от народния представител Петър Петров.)
За целия период от 1-ви до 12 клас учебниците да са безплатни. Струва 50 милиона за 581 300 деца.
И нещо много важно, за работещите родители необлагаем минимум от 500 лв. месечно за всяко дете, ненавършило 18 години. Струва 290 милиона за 755 946 семейства. (Реплика от народния представител Петър Петров.) След навършване на 18 години данъчната преференция се прехвърля от родителите към младежите, като навършилите пълнолетие български граждани няма да плащат данък върху доходите от труд до навършване на 26 години. Струва 175 млн. лв. и обхваща 289 697 млади хора. (Реплика от народния представител Петър Петров.)
Тази цялостна политика, която урежда условията и размерите на семейните помощи за деца и е в подкрепа на семейството, децата и младите хора, струва около 815 млн. лв. Не е много пари и има пари за това. (Реплика от народния представител Петър Петров.)
Особено като се има предвид, господин Петров, че съвсем наскоро, миналия месец господин Борисов в движение подари нов договор за 1 млрд. лв., повтарям, за 1 милиард, не дори за 800, а за 1 млрд. лв. на Държавна фирма „Автомагистрали“ и тя вече изпълнява поръчки за над 4 млрд. лв. Четири милиарда, господин Петров, без да е участвала в открито състезание за тях.
Няма да се спирам нормално ли е да се раздават пари без обществени поръчки. Няма да споря важно ли е да се правят инфраструктурни проекти или не. Казвам това единствено и само да обърна внимание, че мотив за отхвърляне на предложението в никакъв случай не може да бъде – няма пари.
Мотиви могат да бъдат „за“ предложението, първо, сериозните размери на бедността и социалното изключване в страната ни, сериозното социално разслоение и гигантските неравенства.
И на второ място, разбира се, демографската катастрофа. Населението на България се топи и застарява и всяка изминала година броят на живородените деца трайно намалява. Това изисква спешни, засилени и конкретни мерки за стимулиране на отговорното родителство.
Очаквам подкрепа от всички парламентарни групи. Много ми се искаше тук сред Вашите редици да е нашият колега Георги Марков, защото той неколкократно промотира…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …такива подобни мерки за подпомагане на семействата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете мисълта си, моля.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да си довършва изречението, не е нормално това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Точно това Ви казвам.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Никога не съм просрочвал времето си повече от 10 секунди, а Вие ме прекъсвате на средата на изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не Ви прекъсвам, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Няма значение. Не е нормално това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не се сърдете. Просто съм длъжен да Ви предупредя по Правилник. (Реплики.) Съжалявам.
Все пак има ли към господин Гьоков реплики?
Искате да дадете възможност на господин Гьоков да довърши.
Имате право на лично обяснение.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Тъй като бях споменат назидателно от господин Гьоков при неговата декламация, искам да кажа, че наистина, ако слушаме господин Гьоков, трябва държавата да се откаже от другите дейности и тези дребни суми – 815 милиона, 1 милиард, няма проблем.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): С какво си засегнат лично?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не съм засегнат лично. Искам да дам лично обяснение. Не мога да подкрепя господин Гьоков, защото са 23 души. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, изчакайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Двадесет и трима души сте. Двадесет и трима! Как да Ви подкрепим?! Как да спечелим срещу ГЕРБ, които са 84?! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Двадесет и трима човека сте! Погледнете се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
По начина на водене – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Извинявайте, господин Председател, вземам думата, защото Вие стриктно спазвате Правилника – на секундата спирате този, който се изказва, а в същото време давате думата на човек, който уж прави лично обяснение, а всъщност ми прави реплика и аз не мога да отговоря на това, което той говори по моето изказване. Не е нормално това. Или прилагайте един и същи аршин, както се казва, към всички, или пък давайте на всички да правят каквото си искат. Не може да се отнасяте така към лявата страна на парламента, пък да толерирате за сметка на това дясната. Не е нормално това и си вземете бележка. (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно е, че дясната половина не иска да разбере сериозността на проблема, за който говорим, а именно демографският колапс, пред който е изправена нашата страна. Очевидно отдясно не знаят, че точно тези негативни демографски тенденции влияят особено чувствително и се появяват като рисков фактор за социалнозначими обществени системи, каквито са пазарът на труда, пенсионната система, здравеопазването и образованието.
Очевидно е, че не искате да разберете, че ние сме в състояние, в което вече не можем да преодоляваме тези процеси, можем само да ги забавим.
Очевидно е, че Вие не знаете, че Вашата стратегия, всъщност стратегията на Борисов, приета от правителството на Борисов, 2012 – 2030 г. не работи. Аз ще Ви кажа няколко факта, които Вие слушате с неудовлетворение, но докато бяхме в почивка, отворих данните на Националния статистически институт и ще Ви кажа следните данни. Казах Ви какви са данните за периода 2010 – 2019 г. по отношение на раждаемостта. 2010 г. са родени 75 000 деца; 2019 г. са родени вече 61 000 деца. Това е буквално резултатът от Вашите мерки и Вашите политики, които вземате по отношение на демографските процеси.
Ще Ви кажа едни други данни, защото може да ме репликирате, макар че е трудно вероятно, когато дебатът отсъства от тази зала. Периодът 2005 – 2009 г. – през 2005 г. родени деца 71 075; 2009 г. са родени вече 80 959. Ето това са разликите между управлението на БСП и управлението на ГЕРБ. Така работи Вашата стратегия, уважаеми дами и господа, така работят Вашите мерки.
Нашата политика и когато представяме всеки бюджет, всяка бюджетна процедура, представлява план от комплексни мерки по отношение на справяне с демографската криза. Ето защо, уважаеми дами и господа, се налага поне да се вслушате и да чуете тези данни, които Ви казва не Весела Лечева, а данните от Националния статистически институт. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Свиленски.
Гласували 115 народни представители: за 36, против 57, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 2, против 54, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за чл. 63.
Гласували 117 народни представители: за 84, против 33, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В чл. 64 се предлага пенсионерите през 2021 г. да имат право на ваучери за храна. Това се отнася за тези, които получават пенсия в размер от 300 до 369 лв., която е и линията на бедност. Дотук – добре.
Взимам отношение, за да Ви задам няколко въпроса и да Ви призова, когато разписвате нещата, да си ги представяте. Както каза и министър-председателят, мисля, че се беше обърнал към Вас, господин Министър, когато разписвате една наредба, да си я представите.
Ваучерите за храна ще се получават през месец април. Искам да си представите как един пенсионер с ниски доходи примерно от община Борино – беше спомената преди малко, един от кварталите на община Борово, как, откъде ще може да пазарува с тези ваучери? Не можете да ми отговорите на тези въпроси именно и затова е разписано да са чак през месец април.
Защо през април месец, когато предстоят най-тежките зимни месеци, когато пенсионерите точно тогава имат нужда от подкрепа? Защото тази помощ не сте я изчистили като визия, нямате представа още как ще се осъществи, затова ще бъде евентуално чак април месец. (Реплика от министър Кирил Ананиев.)
Има го, разбира се, и днес ще го гласуваме, но тези пенсионери трудно ще се възползват от тази помощ.
Второто, което искам да кажа, е несправедливостта към другата част от пенсионерите. Тези, които ще взимат 370 лв. пенсия само за 1 лв. няма да могат да се възползват. Отново има една група, която получава подкрепа и друга – не.
Не казвам, че предложението не е добро, но моля Ви, когато разписвате един закон, една наредба, представете си как ще се осъществява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 64 и чл. 65.
Гласували 124 народни представители: за 121, против 3, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 66 има предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители:
„Чл. 66 се изменя по следния начин:
„Чл. 66. Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии за 2021г. е 0 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Янкова.
Гласували 122 народни представители: за 7, против 96, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за членове 66, 67, 68 и 69.
Гласували 121 народни представители: за 113, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70:
„Чл. 70. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 4,5 млрд. лв.
(2) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема външен държавен дълг по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, ЕйчЕсБиСи Банк, ПиЕлСи, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, Договора за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване и Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, и Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписани на 6 февруари 2015 г. (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 16 от 2015 г.) (ДВ, бр. 25 от 2015 г.), с максимален съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени по програмата, увеличен от 8 000 000 000 евро на 10 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020, както и външен държавен дълг чрез заеми по инструменти на Европейския съюз и от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми.
(3) В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.
(4) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация, включително за предоставяне на заемно финансиране на Единния фонд за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 70.
Гласували 122 народни представители: за 86, против 35, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители:
„Създава се чл. 70а:
„Чл. 70а. (1) Държавните гаранции по новите заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие, или тяхната валутна равностойност, в размер на 450 млн. лв. продължават до 31 декември 2021 г. в подкрепа на ликвидността на предприятия с персонал до 249 души, пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID-19, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
(2) Българската банка за развитие осигурява портфейлни гаранции за максимален размер на кредита към едно лице и свързани лица от 1 млн. лв. и при лимит на гаранционното плащане от страна на Българската банка за развитие от 75%.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71.
По чл. 72 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72:
„Чл. 72. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва:
1. под формата на гаранционни депозити съгласно чл. 83 - в общ размер до 100 млн. лв.;
2. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти – в общ размер до 40 млн. лв.
3. по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до 700,0 млн. лв. или тяхната валутна равностойност при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.“
По чл. 73 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73:
„Чл. 73. Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 72, е 840 млн. лв.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, като в ал. 2 след думата „заразените“ се добавя „лица“, а думата „пандемията“ се заменя с „СОVID-19“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всички сме изморени, но Ви приканвам да обърнете внимание на следното уточнение и предложение, което правя.
Правилно на Банката за развитие се предоставят правата на 700 млн. лв. гаранции, както и държавни гаранции – 800 млн. лв. на правителството към Банката за развитие. (Силен шум и реплики.)
Ние Ви предлагаме 450 млн. лв. … (Силен шум.)
Господин Председател, може ли да се въведе някакъв ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължавайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: След като става дума за 1 млрд. лв., приблизително разпределени, ние предлагаме 450 млн. лв. да бъдат осигурени за малки и средни фирми, като по този начин осигуряваме функционирането и изпълняването на целите на Банката за развитие, а именно тези гарантирани заеми и банкови гаранции да бъдат за малки и средни фирми, а не за крупни олигархични фирми, които опоскаха банката през последните две, три години.
Следователно, ако България иска да подкрепи малките и средните фирми – гръбнакът на икономиката, тук няма нищо политическо. Нека да постъпим като Германия, като Франция, като Италия и подкрепим основата на българския бизнес – малките и средните фирми, а не големите олигарски. Затова искаме 450 милиона да бъдат гарантирани за българските малки и средни фирми в рамките на тези гаранции.
Моля за Вашата подкрепа – не ние, а в интерес на българските малки и средни фирми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Гласували 127 народни представители: за 42, против 61, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за чл. 71; редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 72; редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 73; текста на вносителя за чл. 74, чл. 75, чл. 76, чл. 77; чл. 78, като в текста на вносителя за чл. 78 да се имат предвид редакционните поправки, предложени от Комисията; текста на вносителя за чл. 79; и текста на вносителя за чл. 80.
Гласували 123 народни представители: за 86, против 36, въздържал се 1.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: От чл. 81 до чл. 92 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 81 до 92 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за членове от 81 до 92 включително.
Гласували 128 народни представители: за 89, против 39, въздържали се няма.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: От чл. 93 до чл. 102 включително няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 93 до 102 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя от чл. 93 до чл. 102 включително.
Гласували 124 народни представители: за 85, против 38, въздържал се 1.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103, като в ал. 2, т. 5 след думите „по чл. 13, ал. 3“ се добавя „от Закона за публичните финанси.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 104 и 105.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 103 с редакционните поправки, предложени от Комисията, както и текстовете на вносителя за чл. 104 и чл. 105.
Гласували 121 народни представители: за 82, против 39, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 106 има предложение от народния представител Милен Михов:
„В чл. 106, ал. 1 се създава изречение второ: „Ограничението по изречение първо не се отнася за средствата за персонал.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106, като в ал. 6 след думата „заразените“ се добавя „лица“, а думата „пандемията“ се заменя с „COVID-19“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107, като в ал. 3 думата „размера“ да се замени с „годишния размер“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Милен Михов.
Гласували 121 народни представители: за 20, против 50, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за чл. 106 с предложените от Комисията редакционни поправки и чл. 107 с предложените от Комисията редакционни поправки.
Гласували 122 народни представители: за 86, против 34, въздържали се 2.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Дора Янкова:
„Създава се чл. 109:
„ Чл. 109. (1) Месечните обезпечения и отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2, и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. остават по сметка на общината, която ги е събрала и се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
(2) РИОСВ, на чиято територия се намира съответното депо, възстановяват от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. в срок до 31 януари 2021 г. Възстановените средства по изречение първо се разходват по решение на общинския съвет при условията на ал.1.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Кирилова Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 108:
„Чл. 108. През 2021 г. срокът по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси за внасянето от кмета в общинския съвет на окончателния проект на бюджета на общината, индикативния годишен разчет за сметките за средства от Европейския съюз и прогнозите по чл. 82, ал. 3 от същия закон се удължава с 25 работни дни.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Янкова.
Гласували 123 народни представители: за 42, против 56, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов чл. 108 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 86, против 31, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 26:
а) в ал. 2 думите „Министърът на финансите“ се заменят с „Министърът на правосъдието“;
б) в ал. 3, изречение първо думите „централния бюджет“ се заменят с „бюджета на Министерството на правосъдието“, а в изречение трето думите „Министерството на финансите“ се заменят с „Министерството на правосъдието“;
в) в ал. 4 и 5 думите „Министерството на финансите“ се заменят с „Министерството на правосъдието“.
2. В чл. 27, ал. 1, изречение първо думите „централния бюджет“ се заменят с „бюджета на Министерството на правосъдието“ и се създава изречение трето: „Когато планираните разходи по бюджета на Министерството на правосъдието са недостатъчни, допълнителни средства за тази цел се осигуряват по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.“
3. В чл. 28, ал. 1 думите „Министерството на финансите“ се заменят с „Министерството на правосъдието“.
4. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. …):
а) в § 5, ал. 7 думите „по общия ред“ се заменят с „от Националната агенция за приходите“;
б) в § 6 думите „Министерството на финансите предоставя“ се заличават, а след думите „държавната субсидия“ се добавя „се предоставя“.
Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в § 2, т. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на подразделението; текста на вносителя за § 1; текста на вносителя за § 2 в редакцията, предложена от Комисията; предложението на Комисията за отхвърлянето на § 3 по вносител; текста на вносителя за § 4, който става § 3; и § 5, който става § 4.
Гласували 126 народни представители: за 90, против 35, въздържал се 1.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Уважаеми колеги, мисля, че нямаме време да започнем следващи текстове.
Обявявам следващото редовно пленарно заседание на 26 ноември 2020 г., от 9,00 ч., съгласно приетата програма за работа.
Закривам заседанието. (Закрито.)

(Закрито в 19,56 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Стоян Мирчев
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Слави Нецов
Николай Александров