Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов, Стоян Мирчев, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Симеон Найденов, Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Моля, режим на регистрация.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Димитрова вече е при нас.
Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шишков е при нас.
Прекратете регистрацията и обявете резултата.
Регистрирани в залата 123 народни представители плюс 5 дистанционно – 128 е кворумът.
Откривам заседанието. (Звъни.)
Необходимият брой народни представители за вземане на решение в залата е 65.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 18 – 25 ноември 2020 г.:
Проект на решение за одобряване на участието на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарства – съответно са изброени фирмите, предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от COVID-19, както и предприемането на действия за сключване на договор за покупка на ваксини от съответния производител. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по здравеопазване.
Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие на обществените поръчки, възложени на „Автомагистрали“ ЕАД в периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2020 г. Вносител – Румен Гечев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

Колеги, продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 г. – ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Параграф 6 – заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
По § 6 има предложение на Георги Свиленски и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби, § 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 буква „а“ се изменя така:
а) в ал. 2:
- в т. 6 след думата „първи“ се поставя запетая и се добавя „втори, трети и четвърти“;
- създава се т. 8:
„8. еднократна помощ за ученици, записани в осми клас.“
2. Създава се т. 2а:
„2а. В чл. 6, ал. 2 се създава изречение второ: „Размерът на помощта по ал. 1 за второ и/или трето дете на родители, осигурени 24 месеца преди и към датата на раждането на детето, не може да бъде по-малък от 10-кратния размер на минималната работна заплата за съответната година за всяко дете и се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.“
3. В т. 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) преди буква „а“ се създава нова буква:
„ …) в ал. 1 след думата „първи“ се поставя запетая и се добавя „втори, трети и четвърти“;
б) след буква „г“ се създава нова буква:
„ …) в ал. 7 се правят следните изменения и допълнения:
- в т. 1 след думата „училище“ се добавя „или не започне обучение“;
- в т. 2 след думата „първи“ се поставя запетая и се добавя „втори, трети и четвърти“.
5. точка 7 се изменя така:
„7. В чл. 12, ал. 1 се правят следните изменени и допълнения:
а) в т. 6 след думата „първи“ се поставя запетая и се добавя „втори, трети и четвърти“;
б) създава се т. 12:
„12. За еднократната помощ за ученици, записани в осми клас – след един месец от началото на учебната година.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители:
„В Преходните и заключителните разпоредби в § 6, изменящ текстове на Закона за семейни помощи за деца, се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2а със следното съдържание:
„2а. Член 4а се изменя по следния начин:
„Чл. 4а. (1) Право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 има всяко дете, отглеждано в страната, независимо от доходите на семейството.
(2) Размерът на семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не може да бъде по-малък от предходната година.“
2. Създава се нова т. 2б със следното съдържание:
„2б. В чл. 6, ал. 1 се създава изречение второ: „Еднократна помощ се изплаща, в случай че майката е навършила 18 години и има завършено средно образование.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Господин Иванов – процедура.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Правя процедура за поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преди гласуване?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Преди гласуването, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точно така.
Започваме поименна проверка:
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Ангел Илиев Исаев - тук
Адриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - тук
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - тук
Елена Стефанова Пешева - тук
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Константин Веселинов Попов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Росен Малинов Малинов - отсъства
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Николов Георгиев - отсъства
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Слави Дичев Нецов - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - отсъства
Спас Георгиев Гърневски - отсъства
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Иванов Попов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стойно Митев Стойнов - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стоян Радков Божинов - тук
Танер Мехмед Али - отсъства
Таня Тодорова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Байчев Байчев - отсъства
Тома Любомиров Биков - тук
Тома Николов Томов - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Танчев Проданов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Борисов Топчиев - отсъства
Чавдар Йорданов Велинов - тук
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Явор Руменов Божанков - отсъства
Има кворум. Продължаваме.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Колеги, които сте дистанционно, моля да се включите.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина, защото е много шумно и не чувам.
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, колеги.
Гласували 118 народни представители в залата и 5 дистанционно – общо 123: за 21, против 76 в залата плюс 5 дистанционно – 81, и въздържали се 21.
Моля, покажете.
Продължаваме.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 136 народни представители в залата плюс 5 дистанционно – общо 141; за 27, против 54 плюс 5 дистанционно – стават 59, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който става § 5, подкрепен от Комисията.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Петима колеги са гласували дистанционно.
Гласували 170 народни представители в залата и 5 дистанционно – общо 175; за 112 в залата плюс 5 дистанционно – 117, против 56, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Ангелова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители:
„В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 6а:
„В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ., бр. …), се създава чл. 28:
Чл. 28. (1) На самоосигуряващите се към 31 декември 2020 г. лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 от Кодекса за социално осигуряване, които в резултат на ограничителните мерки през периодите на извънредно, извънредно епидемиологично и извънредно санитарно положение не могат да извършват дейността, за която се самоосигуряват, се предоставят месечни субсидии в размер на минималната работна заплата за страната и дължимите осигурителни вноски, чрез Националния осигурителен институт.
(2) Редът за ползването на субсидията по ал. 1 се определя с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предложението, което правим по § 6а, е свързано със Закона за мерките. Искам да кажа, че от началото на обявяването на извънредното положение до момента една група от хора, които попадат в хипотезите на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а именно самоосигуряващите се лица, останаха извън обхвата на всички адекватни социално-икономически мерки.
За мое голямо съжаление, голяма част от хората, упражняващи свободни професии, от утре отново ще останат в изолация. Действително имаше една мярка, която беше свързана с подпомагане на физическите и самоосигуряващите се лица, и това бяха кредитите. Правейки анализ на тази мярка – какъв обхват имаше тя и каква полезност върху самоосигуряващите се лица, ние ще видим, че към момента от онези 200 млн. лв., които бяха отпуснати към съответните банки през Банката за развитие, ресурсът, който е усвоен, е около 90 милиона. Ресурсът беше около 200 милиона, което означава, че има неусвоен ресурс по тази мярка. Само 22 хиляди самоосигуряващи се лица се възползваха от тази мярка „кредити“.
Смятам, че тя е изключително неадекватна за тези професии – помним, когато беше внесено предложение за съдебната ваканция, реакцията на всички адвокати и на цялата тази общност, която не попада в обхвата на нито една мярка. Не само адвокатите са свободни професии и Вие знаете, че в свободните професии попадат: одитори, счетоводители, хора на изкуството. За мое голямо съжаление и в тази връзка нашата парламентарна група е направила такова предложение – да има компенсаторен механизъм, който да обхваща не само защита, а и е за запазване заетостта на заетите работници и служители, и в момента виждаме, че се предлага мярка, която да е за осигурените лица на 8-часов работен ден. Знаете, че всички самоосигурени лица не се осигуряват за фонд „Безработица“, но това е законодателно решение и отново една група от българското общество, така наречените маргинали, и някои от управляващите остават извън обхвата на мерките.
Тук пред нас седи министърът на финансите и аз смятам, че е важно да чуем от него – някой ще се сети ли, че тази група съществува? Сто осемдесет и седем хиляди български граждани попадат в хипотезите на чл. 4, ал. 3 и това не са само свободните професии. Това са и онези еднолични търговци, които се самоосигуряват, които не наемат съответно работници, и в крайна сметка попадат също в хипотезите на този закон.
Така че смятам, че това наше предложение, свързано с онази разлика в момента, която не е усвоена, от 110 млн. лв. и които бяха отпуснати през Банката за развитие, трябва да отиде за една по ефективна мярка и тези хора в рамките на месеците, в които е обявено извънредно положение, не работят и с акт на Министерския съвет, със съответното Постановление е необходимо да се уреди начинът как да се случва тази подкрепа.
Пред мен стои един наръчник, свързан с това какви мерки бяха предприети от всички европейски държави по отношение на самоосигуряващите се лица. Ние сме единствената страна в този наръчник, в който се посочва, че тази група единствено попада в хипотезата – да има възможност да получат кредити. Така че аз си мисля, че това е изключително неадекватно на фона на тази икономическа ситуация и смятам, че нашето предложение е обосновано и че е необходимо да бъде подкрепено.
Позволете ми да прочета един текст на гражданин, който изпълнява такава свободна професия и какво смята той за адекватността на правителството по отношение на икономическите мерки, и как беше подкрепена тази социална група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Клисурска, няма да Ви стигне.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Всеки администратор със сигурна заплата иска локдаун – тъй като му е мил животецът, да си го запази, без оглед на това колко души ще продължат да съществуват на планетата, иска да се мине, да се сниши и да се зарови, докато мине всичко. И аз искам да съм администратор на сигурна заплата, но съм част от небогопомазаните, маргинал, излишеството на обществото според видните ни политически… (Народният представител говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви свърши, госпожо Клисурска. Благодаря, госпожо Клисурска.
Първо, да видим има ли реплики.
Госпожо Желева, изчакайте, извинявайте, но преди това господин Марешки ми даде сигнал за декларация от името на група.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Знаете, че преди няколко месеца от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ подписахме Проекта за нова Конституция, който да бъде разгледан и въобще да започне дебатът по тази тема – за свикване на Велико народно събрание и рестарт на държавата, да бъде започнат дебатът в тази зала и в обществото с всички специалисти. Няма да се спирам на това колко нелепости – чисти идиотизми и дебилизми, чухме по наш адрес, че всъщност по този начин бетонираме управлението, като и за първокурсниците е ясно, че вкарването на дебата в залата по никакъв начин не дава никакъв мандат на никого нито да управлява, нито да е опозиция. Слушахме и куп други – да не ги окачествявам, но най-леко казано, нелепости по този проект.
Единственото, което направихме, е, че дадохме шанс на по-умните, които имат по-добри проекти и винаги имат алтернативи – алтернативни бюджети, алтернативни визии за България, алтернативен проект за Конституция, артикулиран пред целия свят чрез техния президент, представен пред всички посланици в България на всички държави по света, и дадохме шанс да видим този хубав проект, да видим това високо качество и този капацитет на юридическата мисъл на тези, които считат, че могат да бъдат алтернатива.
Естествено, това нещо не го видяхме, но тази сутрин разбрах защо. Внимателно гледах представянето на един човек в една от най-големите телевизии, представящ себе си за едно острие на президента Радев и на БСП, представящ се за върховната мисъл по въпроса за конституционализма – професор Пламен Киров. И какво чух?
Аз ставам все по голям фен на професор Иво Христов (смях), защото това, което чух, наистина ми показва, че дебилизмът се е вселил в някои хора. Твърдението, което направи този човек, е, че ако броят на народните представители се намали от 240 на 120, всички партии, които са близо до четирите процента – 5%, 6%, няма да влязат в Народното събрание.
Нали разбирате, колко, най-меко казано, нелепо и невежо е това твърдение. За всеки човек от четвърти клас нагоре е ясно, че ако броят на народните представители се намали от 240 на 120, всички, които са, както сме ние например 4% – 12 човека, ще бъдем пак на 4% и няма да отпаднем, а ще бъдем представени с шест човека в Народното събрание. Това е ясно и за децата. Обаче най-великият конституционалист ми обяснява, че ние няма да попаднем в един такъв парламент с 4%, защото процентите се вдигат двойно – стават осем.
Същият този човек ни обяснява, че това Народно събрание ще приема Конституцията – новата Конституция. Вие представяте ли си, ако човекът, който е преподавател, който е стигнал върха уж в тази сфера, да продължава да обяснява, че не Великото, а следващото Народно събрание, избрано от българския народ, по волята на българския народ, ще приема новата Конституция. И тя няма да има нищо общо – не е длъжна да приема нито един член от внесените проекти, без значение дали един, или няколко, ако това е върхът на конституционализма, не се учудвам защо всичко върви дотук. Най вероятно това е поредният кадър, който е стигнал до тези висини не заради своите професионални качества, а заради партийната си принадлежност. Да оставим настрана тези неща.
Вчера, когато разбрах, че точката за свикване на Велико народно събрание е внесена за разглеждане в българския парламент, като разбрах, че и хора от БСП са го отбелязали, аз не присъствах в залата. Веднага ще Ви обясня защо – нов чифт маратонки и тръгнах из страната да правя кампания, защото очаквах, че отиваме на избори. Успях да стигна само до Пловдив, между Пловдив и Стара Загора. И с учудване разбрах, че Корнелия Нинова и „БСП за България“ всъщност бетонираха Бойко Борисов и ГЕРБ на власт (смях, ръкопляскания от ГЕРБ), като не гласуваха Проекта за Велико народно събрание и дългоочакваната оставка на Бойко Борисов и правителството не стана факт. (Реплики, оживление.)
Наложи се да се връщам да Ви кажа тези работи. Вместо да правим избори в момента, вместо да правим избори след оставка на правителството, всъщност се окажа, че уж големите опозиционери, всъщност Вие бетонирахте отново, за пореден път ГЕРБ и Бойко Борисов на власт. (Реплики от „БСП за България“: „А Вие как гласувахте вчера?“) Всъщност това започна още преди четири-пет години, от започването на мандата на президента Румен Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Румен Радев дойде в президентството със заявката, че ще направи огромни разкрития. Ще вкара всички по затворите, ще промени държавата.
Какво стана? Единственото, което направи, е, че постигна чрез неговите екипи, чрез неговото служебно правителство – най-голямата може би победа, с най-голяма разлика на ГЕРБ спрямо останалите партии.
Така че ще Ви помоля, маските паднаха, видя се кой, кой е. Видя се кой има капацитет, кой поне до четвърти, пети клас е ходел сериозно на училище. Кой се е издигал само и единствено благодарение на партийната си принадлежност. Смятам, че повече няма българин, който да се излъже и да повярва на каквото и да е. Така че гответе се за поредната изборна загуба, уважаеми другари социалисти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания, смях, викове: „Браво! Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Продължаваме с изказвания.
По начина на водене – заповядайте, господин Ерменков.
След това изказване на госпожа Желева.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, обръщам се към Вас да Ви напомня чл. 54, ал. 6 от Правилника. Веднъж на заседание председателят дава дума на председателите на парламентарни групи и така нататък за изказване по въпроси извън обсъждания дневен ред.
Вчера в дневния ред на парламента… (Реплики от ГЕРБ: „Ставаше дума за вчера!“)
Става въпрос за седмицата и дневния ред, който е за цялото заседание. Недейте да се обаждате, като не знаете Правилника. (Реплики, оживление.)
Така че, много Ви моля, когато някой, чиято парламентарна група вчера също не е подкрепила тази Конституция, излезе тук, за да прави изказвания, които са по-скоро изглеждащи като сбор от безсмислени думи с нулево значение за обществения интерес, когато човек, който тук продължава да стои в състоянието на осъден на една от инстанциите, когато човек е излязъл тук, за да се оправдава…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …за безумията, които върши и за подписите, които поставя, без да чете нещо и когато това го прави особено в нарушение на Правилника на Народното събрание, много Ви моля, влезте си в ролята, и го прекъсвайте. Или поне му напомнете, защото това още по-малко е валидно и би трябвало да се случва от заместник-председател на Народното събрание!? Което още един път прави тази позиция, имайки предвид кой я заема, почти нелегитимна в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И аз благодаря, господин Ерменков.
Госпожо Желева, заповядайте за изказване.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, обръщам се към Вас, защото предполагам колегите отдясно няма да подкрепят нашето предложение – самоосигуряващите се и самонаетите лица да получат помощ в размер на една минимална работна заплата затова, че няма да могат да извършват своята дейност.
Мерките за подпомагане, за компенсиране негативните последици от пандемията трябва да бъдат насочени към всички. Не само към предприятия, фирми, работници и служители, а и към самоосигуряващите се и самонаетите лица. Това казва и Европейската комисия, че е необходимо да бъдат взети мерки за намаляване на въздействието върху заетостта, като се подпомагат не само наетите на трудов договор, но и самонаетите лица.
Последиците за хората със свободни професии ще бъдат изключително сериозни. Това са хора на изкуството, хора, които са заети в сферата на услугите, и най-вече хора, които нямат много спестявания, и нямат буфер, с който да подпомогнат семейството си по време на тази криза.
Самоосигуряващите се лица не са изключение от пазара на труда. Както казахме, да – те нямат осигурителни вноски за безработица, но те плащат данъци. Те също така правят своите вноски за инвалидност, за общо заболяване, за старост и за смъртност, така че не са изключение и плащат своите данъци в страната си. Тези хора за пореден път остават извън обхвата на мерките, които предлага правителството. Сега сме в една много сложна ситуация. Някои от тях още един път ще бъдат извън пазара на труда и няма да могат да осъществяват своята дейност.
Уважаеми господин Министър, и вчера, и днес слушаме колко трудно сте измислили подкрепата за хората. Кое е трудното, когато част от мерките остават на хартия!? Част от мерките не могат да стигнат до нуждаещите се. Ще дам два примера. Беше представена мярката, която някои от тези, които ще бъдат в неплатен отпуск, ще получават 24 лв. на ден. Тази група от хора няма да може да се възползва също – самоосигуряващите и самонаетите няма да могат да се възползва от тази мярка.
Второто много важно и го казвам като родител, защото всеки ден имаме въпроси, каква ще бъде подкрепата за родителите, които трябва да гледат децата си вкъщи? Тези родители, които работят, например в един фризьорски салон или пък в козметичен салон, защото има много такива майки, самотни майки понякога, също няма да могат да се възползват от помощта за родители, които ще трябва да гледат децата си вкъщи, ако са под карантина.
Това са въпроси, които всеки ден се задават на нас като народни представители. Затова се обръщам към Вас: ако днес не приемете нашето предложение, за в бъдеще помислете да има такава мярка, която да обхване и тези хора. Защото наистина те са хора, които нямат огромен финансов ресурс и тези хора са в безизходица.
Казвам и другото, което няколко пъти съм казвала, че когато се подпомагат едни бизнеси, едни предприятия, трябва да мислим и за един много голям кръг от хора, които не са в този сектор. Прави се разлика между едните и другите. Каза ни се, че има мярка, която е за самоосигуряващите се и може би се прави само когато в сутрешния блок попитат министър Сачева има ли такава, тя да каже, че има. Но забележете, тя е само за тези, които са заети, самонаети, в сектор „Туризъм“ и „Транспорт“ и е в рамките на 290 лв. Тя остава само за един много малък кръг от хора. Всички други не получават нищо. Получават една нула. Затова замислете се и ако не днес, направете така, че тези хора да бъдат обхванати, защото те също са граждани на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Желева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията по това предложение.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на господин Свиленски и група народни представители.
Уважаеми колеги, които участвате дистанционно в заседанието, моля да се включите.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформата за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов – не го виждам.
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформата за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформата за видеоконферентна връзка): Против.
Гласували 150 народни представители в залата и 3 дистанционно – общо 153.
Гласували 153 народни представители: за 65, против 68, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Госпожо Ангелова, заповядайте за следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Георги Свиленски:
„В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 6б:
„§ 6б. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) в чл. 261 думите „размерите, определени от Министерския съвет“ се заменят с „35 на сто за всеки отработен нощен час или за част от него.“.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, предложението, което правим, е свързано с изменение на Кодекса на труда и именно хипотезите, в които се определя как се заплаща положеният нощен труд. Ние знаем, че в Кодекса на труда регламентите, свързани с нощния труд, са уредени в чл. 140 и чл. 261.
За мое голямо съжаление дълги години нощният труд като ставка, която е допълнително възнаграждение за всички хора, които го полагат, е неглижиран и до момента. От 2007 г. той е регламентиран в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Определя се с акт на Министерския съвет и не влиза трайно в Кодекса на труда – там, където му е мястото.
Ставката, по която в момента се заплаща нощният труд, е 25 стотинки и тук някои от Вас ще отговорят – да, следващата 2021 г. вече ставката за нощен труд ще бъде един лев, не по-малко от лев.
Има 400 хиляди български граждани, които полагат нощен труд. Огромен процент от тях са хората, които работят в структурите на МВР, здравните работници, които в момента всячески се опитват да се справят с тази пандемия, и ние сега им казваме, че в рамките на едно денонощие, когато те работят нощна смяна, от следващата година ще получават не повече от седем лева допълнително затова, че са работили през нощта. Това не е адекватно предложение и в тази връзка ние сме последователни – правим това наше предложение винаги по време на бюджета, защото е свързано със заделянето на съответния ресурс, защото голяма част от тези 400 хиляди работещи нощен труд, съответно са в публичната сфера. Нашето предложение е ставката за нощен труд да бъде на база на възнаграждението – така, както е регламентиран извънредният труд в следващия чл. 262.
В чл. 262 всеки, който полага извънреден труд, за всеки час положен извънреден труд получава, ако е в работни дни, да речем, 50% върху своето трудово възнаграждение. Нашето предложение е нощният труд да бъде регламентиран по същия начин в чл. 261, като ставката за всеки час положен нощен труд да бъде не по-малко от 35%. Вие ще ми кажете, че има колективно трудово договаряне, има места, на които в крайна сметка нощният труд е уговарян и в по-големи размери. Това са хипотезите, където има такива колективни трудови договори, но много голям процент от българите, работещи през нощта, не получават нито стотинка повече от тези 25 стотинки към момента, а от следващата година – левче.
Искам да кажа, че през 2007 г., когато е формирана ставката за нощен труд на 25 стотинки, минималната работна заплата тогава е била около 170 лв., в момента сме на нивата 650. Погледнете какво е увеличението, което Вие предложихте – в рамките на един лев. Смятате ли, че това е достойно заплащане?
И ми позволете да прочета няколко важни неща, свързани със здравните последици върху всички тези хора, които полагат нощен труд. Работата през нощта води до много, много здравни, социални и физиологични проблеми: умора, повишаване на заболеваемостта, отсъствие от работа, увеличаване на инцидентите, трудовите злополуки и текучеството на работната сила, до социална изолация, повишаване честотата на разводите, търсене на работа в чужбина, сериозни демографски проблеми. Това е изследване от един много сериозен доклад за пораженията на нощния труд.
Аз смятам, че е крайно време да се замислим, че именно Кодексът на труда е мястото, където той трябва да бъде уреден, за да внесем едно спокойствие у всички онези българи, работещи през нощта, които в крайна сметка полагат този вреден за здравето труд, че ще имат своето достойно възнаграждение.
Една от основните причини българските млади хора да напускат страната е свързана с доходите. България е изключително адекватна по отношение на политиката по доходите. Смятам, че тази малка стъпка, която можем да предприемем сега, ще бъде много адекватна на фона на тази икономическа и социална криза, на фона на това, че лекари, медицински сестри работят през нощта…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Клисурска!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …и в момента получават 1,75 лв. затова, че през нощта те полагат труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. Благодаря.
Реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на господин Свиленски и група народни представители.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 146 народни представители в залата плюс 3 дистанционно – стават общо 149 гласували: за 59, против 64 в залата плюс 3 дистанционно – стават 67, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„1. В Преходни и заключителни разпоредби се създават нови параграфи 7 и 8:
„§ 7. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6 се създава т. 38:
„38. сключва договор с туроператори и туристически агенти, получили разрешение да осъществяват дейност като оператор за издаване на ваучери за почивка.“
2. В чл. 59 се правят следните допълнения:
а) В ал. 1 се създава т. 11:
„11. издаване на ваучери за почивка.“
б) В ал. 2 се създава т. 1а:
„1а. средства за издаване на ваучери за почивка, които се определят със Закона за държавния бюджет за съответната година.“
3. Създава се Глава шест „а“ „Ваучери за почивка“ с чл. 60а – 60е:
„Ваучери за почивка
Чл. 60а. (1) Чрез ваучерите за почивка държавата предоставя на физическите лица средства за заплащане на туристически услуги или туристически пакети на територията на Република България.
(2) Предоставените ваучери за почивка са средство за заплащане на част от стойността на туристическа услуга или туристически пакет, която съответства на номиналната стойност на ваучера.
(3) Стойността на туристическата услуга или туристическия пакет, над номиналната стойност на ваучера за почивка, се заплаща от ползвателя на ваучера.
Чл. 60б. (1) Ваучери за почивка се отпечатват само от туроператори и туристически агенти, получили разрешение от министъра на финансите да осъществяват дейност като оператор за издаването им, и се приемат като средство за заплащане само в обекти на търговци, които са сключили договор за обслужване с оператор.
(2) Ваучери за почивка не могат да бъдат ползвани:
1. като разплащателно средство за покупката на храна, хранителни продукти, вино, спиртни напитки, пиво, тютюневи изделия (цигари, пури, пурети, тютюн за лули, тютюн за дъвчене, тютюн за смъркане и др.);
2. за замяната им срещу пари.
Чл. 60в. (1) Номиналната стойност на един ваучер за почивка не може да бъде по-голяма от 100 лв., като задължително е кратна на 10.
(2) Ваучерът е валиден една година от датата на издаване.
(3) Операторът не може да преиздава ваучери.
Чл. 60г. (1) Издаването на ваучерите за почивка се финансира от работодателя.
(2) Издаването на ваучерите за почивка може да се финансира и от държавата. В тези случаи министърът на туризма възлага издаването на ваучери за почивка въз основа на акт на Министерския съвет.
Чл. 60д. (1) Максималният размер на комисионата, която операторът може да начисли, не може да надвишава 1% от номиналната стойност на ваучера за почивка.
(2) Максималната такса, начислена от търговците, които приемат ваучери за почивка, не може да надвишава 10% от стойността на туристическата услуга или туристическия пакет, които се предлагат на ползвателя.
(3) Издаващите оператори изплащат сумата на номиналната стойност на ваучерите за почивка на доставчиците на търговски услуги, с които са сключили споразумения, за възстановяване след предоставяне на туристическите услуги.
Чл. 60е. Министърът на туризма и министърът на финансите с наредба определят:
1. условията и реда за отпечатване на ваучери за почивка;
2. условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор и за провеждане на конкурс, условията за организирането и контрола върху осъществяваната дейност като оператор;
3. номиналната стойност на издаваните ваучери за съответната година и разпределението им между операторите;
4. формата и съдържанието на ваучера за почивка, като задължително се изписват имената на лицето, което ги получава;
5. реда за получаването, начина на осребряване и условията за ползване на ваучерите за почивка.“
§ 8. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 204, ал. 1, т. 2 се добавя нова буква „в“:
в) разходите за ваучери за почивка
2. В чл. 209:
а) в заглавието накрая се добавят думите „и почивка“;
б) в ал. 1 след думите „чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ се добавя „и „в“ и след думите „ваучери за храна“ се добавят „и 50 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за почивка“.
3. Навсякъде в закона след думите „ваучери за храна“ се добавя „и почивка“.
3. Предложеният § 7 става § 9 и до края се пренареждат.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Колегите, които са дистанционно и искат да участват в гласуването, моля да се включат.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Гласували 136 народни представители плюс 3 дистанционно – стават 139: за 25 гласували в залата плюс 1 дистанционно – стават 26, против 17, въздържали се 94 в залата плюс 2 дистанционно – стават 96.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Приема държавния бюджет за 2020 г. по приходите, помощите и даренията, както следва: по приложената в Доклада таблица.“
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Приема държавния бюджет за 2020 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва: по приложената таблица.“
в) в ал. 3 числото „-3 451 459,5“ се заменя с „ -5 187 155,0“;
г) в ал. 4 числото „3 451 459,5“ се заменя с „5 187 155,0“.
2. В чл. 22:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2020 г., както следва: по приложената в Доклада таблица.“
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: по приложената таблица.“
в) алинея 3 се изменя така:
„(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2020 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва: по приложената таблица в Доклада.“
г) в ал. 4 накрая се добавя „и Постановление № 336 на Министерския съвет от 2019 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2019 г. за изграждане на автомагистрала „Хемус“ (ДВ, бр. 99 от 2019 г.)“;
д) създават се ал. 5 – 8:
„(5) Разходи в размер на 200 млн. лв. по ал. 1, раздел II, т. 2.1. не могат да бъдат разходвани до 23 декември 2020 г.
(6) За сметка на средствата по ал. 5 Министерският съвет при необходимост може да одобрява допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за съответните бюджети по държавния бюджет, за осигуряване на лекарствени продукти, предпазни средства, дезинфектанти, апаратура, за дейности за лечение, както и за други разходи, свързани с лечението на COVID-19, при неблагоприятно развитие на пандемията.
(7) След 23 декември 2020 г. остатъкът от средствата, които не са пренасочени по реда на ал. 6, се разходват по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в случай че не се влошава салдото по държавния бюджет.
(8) От предвидения максимален размер на новите задължения за разходи по ал. 3, т. 2, 200 млн. лв. могат да бъдат поети като задължения по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството след 23 декември 2020 г. при условията на ал. 7.“
3. В чл. 48, т. 1 на ред „- по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията“ числото „3 900,0“ се заменя с „1 300,0“.
4. В чл. 49, ал. 1:
а) на ред 2 „За превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони“ числото „25 000,0“ се заменя с „34 000,0“;
б) на ред „Всичко“ числото „181 000,0“ се заменя със „190 000,0“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 7, който става § 6 по Доклада на Комисията.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Четири народни представители са гласували дистанционно.
Гласували 122 народни представители в залата плюс 4 дистанционно – стават 126: за 81 в залата плюс 4 дистанционно – стават 85, против 41, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители:
„B Преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 7а със следното съдържание:
„§7a. В Закона за местните данъци и такси чл. 81 се изменя по следния начин:
„Чл. 81. За ползване на детски ясли и детски градини не се събират от родителите или настойниците месечни такси.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители:
„В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 7б със следното съдържание:
„§ 7б. В Закона за предучилищното и училищното образование се прави следното изменение:
1. В чл. 171, ал. 3 след думите „Министерски съвет“ се добавят думите „като месечната стипендия за отличен успех не може да бъде по-малка от 50 лева.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване двете предложения на госпожа Христова за създаване на нови параграфи 7а и 7б, които Комисията не подкрепя.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Петима колеги са гласували дистанционно.
Гласували 121 народни представители в залата плюс 5 дистанционно – става 126. Крайният резултат: за 44, против 36 плюс 5 – стават 43, въздържали се 39.
Предложенията не са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
По § 9 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
„§ 8. До 31 януари 2021 г. всички месечни помощи по чл. 8 от Закона за семейни помощи за деца, отпуснати преди 31 декември 2020 г., се изменят служебно от дирекции „Социално подпомагане“, като размерите на отпуснатите помощи се определят в съответствие с чл. 63, ал. 12.“
По § 10 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. (1) При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2021 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при:
1. едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 4500 лв.;
2. две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 9000 лв.;
3. три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 13 500 лв.
(2) При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2021 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 9000 лв.
(3) За 2021 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 – 3 от същия закон, както и с разликата:
1. между допустимия размер за 2021 г. на данъчното облекчение по чл. 22в, предвиден в ал. 1, и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи за същата година;
2. между 9000 лв. и размера на ползваното данъчно облекчение по чл. 22г от същия закон за 2021 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 11, 12 и 13, като се преномерират и стават параграфи 10, 11 и 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Прощавайте, господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Взимам думата не просто да подкрепя този текст, но и да изкажа няколко думи в разяснение, затова че този текст не просто е поредната промяна в един данъчен закон, но той се явява като една кулминация на усилията в подкрепа на децата на България, които настоящото мнозинство „Обединени патриоти“ и ГЕРБ полагаме от повече от година. Те са свързани с изменения на много други закони, и са свързани с нашия опит да провеждаме фокусирана политика, политика в подкрепа на грамотната раждаемост, на родителите, които се отнасят с отговорност към децата си, които работят, плащат данъци на държавата.
Тези данъчни облекчения, които бяха отменени, както помните, преди няколко години с приемането на плоския данък, се възстановиха в един минимален размер през 2015 г. и сега най-после започват да играят тази роля, която наистина трябва да играят – ролята на една демографска политика, поощряваща този тип раждаемост. Вярно ние имахме спор с колегите от ГЕРБ, когато стана промяната на тяхното становище за детските надбавки, но този спор роди по-добрия резултат. Всъщност ние днес имаме наистина един друг фокус, не просто социално подпомагаме за всички без условия – имаме подпомагане на тази група хора, която никога не е получавала държавно подпомагане, в смисъл от десетилетия не е получава държавно подпомагане в значим размер.
Трябва да припомня тук, че ние гарантирахме още миналата година чрез държавния бюджет едно сериозно финансиране за строежа на детски ясли и градини. От тази година променихме Закона, имаме едно сериозно финансиране в подкрепа на общините за храненето на децата. На практика над 60% от таксите, които събират общините за детски градини, тоест ние ги поемаме чрез държавния бюджет, вече е политика на местната общност – дали ще си освободи напълно децата от такси, дали ще приеме някаква диференцирана политика? Но над 60% от децата, тоест и децата на родители с над средните доходи ще имат възможност за подкрепа.
Това, както и промяната в Закона за училищното и предучилищното образование, и подкрепата, която даваме на децата, които останаха без места в детските градини – на всички тях ние осигуряваме подкрепа, равна на тази, която всяко едно друго дете получава косвено чрез държавната субсидия за детските градини. Според мен е един сериозен пакет в подкрепа на раждаемостта – нещо, с което настоящото Народно събрание може да се гордее.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики?
Заповядайте, господин Недялков за реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Веселинов, голяма част от мерките, които Вие изброихте покрай тази промяна в Проекта за закона за държавния бюджет, са достойни за подкрепа. Бих искал да кажа, че част са продиктувани и от някои инициативи и от нашата парламентарна група, и Вие това също го признавате.
Хубаво е, когато парламентът работи навсякъде и работи добре в това отношение – да подкрепя хората, за да може поне да се спре демографският срив, да може да направим облекчение за хората, които се грижат за своите деца, да укрепим българското семейство, което също така е приоритет на работата на няколко парламентарни групи.
Едно ме смущава – точно в текста. Да се върнем към текста. Ние говорим за годишната данъчна основа на по-заможните родители, което значи, че те могат да търсят някакво облекчение или облекчението, което предлагаме, е едва през 2022 г. Дотогава те ще се надяват, защото в текста е казано, че до определените суми – 4500 лв. беше, и 9000 лв., да кажем, за второ дете, това ще се сваля от годишната им данъчна основа, но за годишната данъчна основа за 2021 г., което значи, че това ще бъде обезщетение, за което те могат да кандидатстват и могат да търсят, и не е ясен и редът, по който е доколкото познавам системата на НАП, чак през 2022 г. Така че с Вашето предложение засега ние им даваме само едно обещание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Втора реплика? Не виждам.
Прощавайте, господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Веселинов, аз наистина исках от трибуната да Ви дам възможност да добавите към всичко това, което казахте, че по-бедните или бедните родители, които попадат и в двете категории, ще могат да се възползват и от двете мерки, както от тези 40 лв., които взимат на месец за едно дете и 90 и 135 за второ и за трето, така и по данъчното облекчение, което им се приспада от данъците накрая на година. Освен тези 40 лв. ще могат да им се приспаднат примерно, ако имат още едно дете, още 37 лв. накрая на годината, така че се увеличават двойно детските за тях, както и за всички други, които попадат точно в тази категория родители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Трета реплика?
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Веселинов, моята реплика към Вас е насочена към това, въпреки че не е свързана пряко с този текст, но се засегна и демографската криза. Би било редно да споменете, че именно и от нашата група, заедно с Министерството на образованието, направихме така, че 50% от парите, които се превеждат за такси за детските градини, ще бъдат дадени за това децата да бъдат без такси в детските градини, а останалите 50% от парите, които държавата осигурява, е да бъдат намалени таксите на всички останали деца в детските градини. Така че това са част от тези мерки, с които сегашното управление подкрепя българските семейства в този труден период и във връзка с демографската криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Заповядайте за дуплика, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Недялков, не, ние не даваме обещания, даваме Закон! Даваме сигурност, че по реда, който е определен в данъчните закони, тези хора ще могат да ползват част от парите, които са внесли като данъци, разбира се, през следващата бюджетна година, но това е Законът. Редът е абсолютно ясен. Между другото, той съществува и в момента. Сега данъчното облекчение обаче е символично, 200 лв. можеш да приспаднеш от данъчната си основа, което се равнява на 20 лв. ефект на дете и наистина много от родителите дори не знаят за това облекчение, защото то не представлява интерес за тях.
Реално сега тръгваме към тази идея за семейно подоходно облагане, която ние от патриотичните формации винаги сме отстоявали и реална подкрепа за децата.
Прав сте, господин Сабанов, работещите родители, които са с ниски доходи, на практика ще бъдат освободени от данъци и същевременно ще получат и социалната подкрепа, но това са два различни инструмента за подкрепа на отглеждането на деца –единият – през социалното подпомагане, другият – през данъчното облагане.
Господни Ангелов, аз не мога да не се съглася с Вас в усилията на нашата парламентарна група, дори преди да бъдем парламентарно представени. Ето примерно тук е бившият кмет на Пловдив, който освободи от такси детските градини по време на криза при ниски данъчни приходи, без държавна подкрепа, тоест тогава, когато има желание за политики за подкрепа на децата, те се случват дори и на местно ниво. Благодаря.
За репликите действително важно е, когато има единодушие, че демографският проблем е сериозен, че на него трябва да се противодейства и аз се радвам, че нашето мнозинство успя да намери воля в една трудна година да реши един важен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Други изказвания?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
После – госпожа Стоянова.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, това, което искам да подчертая в тази зала, е, че нашата парламентарна група в три поредни години предлага изменение на чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. А именно там, където в крайна сметка се дават пък данъчните преференции на българските семейства. Към момента действащата разпоредба определя, че от данъчната основа се приспада в края на годината 200 лв. и във всяко семейство влизат 20 лв., които се равняват на 1,66 лв. за всяко българско дете, за всяко семейство, което внася в данъчната система.
За мое голямо съжаление, тази разпоредба не беше променена там, където ѝ беше мястото – в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за да бъде трайно уреден въпросът за всички български деца, а не само в рамките на календарната 2021 г. по начина, по който в момента се случва. Защото приемайки бюджета на държавата за 2021 г. действително българските семейства ще имат възможност от данъчни преференции, но само и единствено в рамките на календарната 2021 г.
Така че българските семейства и демографският въпрос, който Вие засягате и смятам, че това е изключително важна тема, която трябва да коментираме, дискутираме, да развием адекватните политики, трябва да се развие в българското законодателство трайно, последователно и адекватно. Да даде хоризонт не какво ще се случва за следващата изборна година, а какво ще се случва след нея, какво ще се случва след 10 години.
Лошото е, че тези хоризонти, които се начертаха в този бюджет, са свързани с това, че през следващата година, в началото на годината, надявам се, по-скоро ще има парламентарни избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да има.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: За мое голямо съжаление, и българските деца са заложник на тази, как да кажа, на тези мерки и на тази подкрепа. Нашето предложение беше трайно да бъде уредено в Закона. Да могат всички български семейства да получават тази подкрепа трайно напред в годините и всеки, който управлява след това, да се радва, че тази мярка я има в законодателството.
По отношение на това, което се каза за безплатните детски градини, за мое голямо съжаление, това е мярка, която ние предлагаме също. Безплатни детски градини не само за четиригодишните, каквато в момента е отвоювана, а за всички български деца, които посещават детски градини. Това също е адекватна мярка. За съжаление, така уредихме Закона за училищното и предучилищното образование, че уредихме въпроса с четиригодишните и нагоре.
Действително ще кажете: ето Вие в момента искате да изхарчите едни пари на държавата, които тя няма. За съжаление, отношението на държавата, политиките в държавата дават такава оценка за отношението на управниците, когато те оказват влияние върху най-уязвимите групи – върху майките, децата, върху тези социални групи, които имат нужда от подкрепа.
Ако говорим за демография, нашите предложния са адекватни на демографските проблеми. Те не са предизборни и не са само в рамките на 2021 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Клисурска.
Реплики има ли? Не виждам. (Шум и реплики.)
Госпожа Стоянова заяви изказване. Госпожо Стоянова? Отказва се.
Господин Ангелов, ще има ли изказване? Не.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който става § 7; редакцията на § 9, който става § 8 по Доклада на Комисията; отхвърлянето на § 10; създаването на нов § 9; текста на вносителя за § 11, който става § 10; текста на вносителя за параграфи 12 и 13, които стават съответно параграфи 11 и 12.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували от залата са 126 народни представители и 5 народни представители онлайн – стават 131: за 90 плюс 5 онлайн стават 95, против 9, въздържали се 27.
Предложението е прието.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прегласуване – заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, мисля, че има някакъв проблем с устройството, защото групата на БСП гласуваха против и въздържал се на тази подкрепа за българските деца. Затова, моля за прегласуване, за да могат да покажат на практика, че подкрепят това да има семейно подоходно облагане. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах. Ще гласуваме разделно. (Реплики от „БСП за България“.)
Госпожо Клисурска, разбрах.
Колеги, Вие защо не заявихте, защо не ме спряхте, когато започнах да чета всички параграфи? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Следете текста, моля Ви!
Гласуваме първо текста на вносителя за § 8, който става § 7.
Виждате, че абсолютна демокрация цари в залата и всеки може да взема думата, когато поиска, стига да следят текста колегите, за да бъдем прецизни.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували от залата са 124 народни представители и 5 народни представители онлайн – стават 129: за 90 плюс 5 онлайн стават 95, против 22, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 9, който става § 8 по Доклада на Комисията.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували от залата са 118 народни представители и 5 народни представители онлайн – стават 123: за 86 плюс 5 онлайн са общо 91, против 23, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Гласуваме отхвърлянето на § 10.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували от залата са 123 народни представители и 5 народни представители онлайн – стават 128: за 100 плюс 5 онлайн – 105, против 18, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване новия § 9, който Комисията предлага.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували от залата са 125 народни представители и 5 народни представители онлайн – стават 130: за 125 плюс 5 онлайн стават 130, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване трите текста на вносителя за параграфи 11, 12 и 13, които стават съответно параграфи 10, 11 и 12.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тук ми подсказват, че господин Рашидов не е бил онлайн и анулирам неговото гласуване.
Гласували от залата са 129 народни представители и 4 народни представители онлайн – стават 133: за 95 плюс 4 онлайн стават 99, против 1, въздържали се 33.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4:
а) в ал. 1 т. 14 се отменя и се създава т. 15:
„15. договори за кредит под формата на овърдрафт с едномесечен срок за погасяване на задължението освен в случаите по чл. 8, ал. 7.“;
б) в ал. 2 думите „т. 14“ се заменят с „т. 15“.
2. В чл. 19 ал. 7 се отменя.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 14 и 15, като в § 15 думите „на § 7“ се заменят с „на § 6“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за изказване, колеги.
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги вносители! За съжаление, тази законодателна техника от лошо изключение и пример как не трябва да се правят закони се превърна в практика и емблема за Четиридесет и четвъртия парламент – в Закона за ДДС се променя Законът за потребителския кредит. Късно е, народните представители не знаят дали са наясно какво гласуват или не. Естествено, става публичен скандал, хората разбират, че ще плащат много по-големи неустойки за така наречените бързи кредити. След публичния скандал всичко започва да се прегласува отново.
Тук комичната ситуация, защото тя е комична, е, че направената веднага след това Комисия, която трябва да отмени текстовете, отменя текстове, на които вече са наложени вето. Тук дори за опитен юрист е трудно да се ориентира всъщност кой текст е отменен, кой не е отменен, какво ще стане оттук нататък и, естествено, заглавията в медиите са „законодателен хаос“ – не знам кой пореден за Комисията по правни въпроси.
Не съм в позиция и нямам самочувствие, че мога да Ви съветвам как точно да постъпите в тази ситуация – дали е най-добре да уважите ветото на президента и така да излезете от тази ситуация, или да постъпите по друг начин. Сигурно Вие знаете по добре, щом сте тръгнали по този път. Сигурно обаче е едно – че в момент на криза, когато длъжниците очевидно ще стават повече, а натискът върху тях по-голям, това беше една лобистка поправка, една поправка, която щеше да ощети много български граждани и да ги натовари финансово, и само публичният скандал и медиите попречиха на това. Това е и един пример защо не правим кворум. Това е пример защо не искаме да участваме в този дневен ред, защото той ощетява българските граждани. Това е един ярък пример в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Божанков.
Реплики?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божанков, много интересно, тази поправка не направи впечатление на никого от БСП. Защо ли? Мина си и си замина, и всъщност тези, които направиха медийния скандал, бяха адвокатите на тези, които жалят размера на допълнителните средства, които се плащат.
Ще Ви кажа според мен защо на първия етап от приемането на тази поправка Вашата група мълча. Защото хора от Вашата група имат пряк интерес това нещо да се случи.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Кои са?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Близо до Вас, така да ги кажа. Ще ги разберете, Вие ги знаете кои са. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не подвиквайте в залата! Имате възможност за изказване.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Може да проверите в топ 5 на фирмите за бързи кредити кои са собствениците, така че много лесно ще стане ясно, че са близо до Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Господин Гечев – втора реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Божанков, не съм съгласен с Вас само в пункта, че има комедиен характер това, което се разиграва. Това, което се разиграва, е трагично, тъй като, колега Сабанов, първо, на Бюджетна комисия онзи ден направихме… (Шум и реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обръщайте се към господин Божанков.
РУМЕН ГЕЧЕВ: …направихме категорично възражение срещу този ход на ГЕРБ и все пак управляващите с тях сателити, защото, уважаеми колеги, господин Божанков, трябваше да кажете, че тук винаги в такъв случай трябва от тази трибуна да се излезе и да се кажат: трите имена и Единният граждански номер на колегата вносител. (Шум и реплики от ОП.) Точно кой е гласувал, колко души от управляващите и от кои групи са ги подкрепили. Защото това не е комедийно, тук става дума за страхотна корупция, дами и господа! Така че тук други органи трябва да се занимават – кой смазва, кога го смазва, по какъв начин, за да внася тези нахални, тези брутални текстове?! Когато хората нямат място да влязат в болниците, те да щавят по десет кожи! Ако Вие знаете някой, свързан с тях, кажете го…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към господин Божанков, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Но, господин Божанков, не е комедийно, престъпно е това, което е направено! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Господин Митев, заповядайте за трета реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Божанков, не съм съгласен с Вашето изказване по няколко причини.
Първо, ветото на президента официално не е постъпило и не е докладвано от председателя в Народното събрание, който позволява напълно легално и допустимо да бъде направена тази промяна, която е предложена и е подкрепена от Комисията по бюджет и финанси.
Второ, по отношение на самото съдържание на текста, който в момента е приет и се предлага неговата промяна. На практика нима не знаете, че тези фирми за бързи кредити договарят много повече от това, което е предложено в момента? Много над тези суми се договарят като лихви и неустойки.
И в последната част от моята реплика, Вие казвате, че не се регистрирате заради такива поправки. Това е Ваше право, Ваше мнение. А защо не се регистрирахте тогава, когато увеличихме минималната пенсия? Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Господин Божанков, заповядайте за дуплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми репликиращи! Всъщност, господин Гечев, освен че сте изразили протест по време на Комисията, нито един народен представител от групата на БСП не е подкрепил това предложение. Всички са гласували против, както и колегите от ДПС. Управляващите са го подкрепили – нека бъдем точни в това. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, колеги! (Шум и реплики.)
Колеги, моля за тишина!
ЯВОР БОЖАНКОВ: По отношение на така наречената грижа за длъжника, очевидно управляващите, особено Патриотите са се загрижили за длъжниците – текстовете, напомням, за частните съдебни изпълнители, сега за потребителските кредити. Вие, колеги, сте като Робин Худ, ама наобратно – все искате да помагате на бедните, ама все се оказва, че накрая те ще плащат сметката. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Божанков.
Други изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моят колега Явор Божанков ясно очерта параметрите на проблема, но репликите на юристи от дясната страна на залата ме накараха да взема отношение, за да обясня защо не може да се гласува този текст.
Параграф 93 от Закона за ДДС, който се гласува миналата седмица, промени Закона за потребителския кредит, промени го, естествено, без това да има общо с главния законопроект, както е обичайната вече практика, и създаде една нова ал. 7. За да обясним на хората – според нея разходите по договора за кредит с финансова институция, която не е банка, става дума предимно за така наречените дистрибутори на бързи кредити, не може да надвиши двукратния размер на главницата, и това звучи добре. Но при изпълнение на това условие, казва новата поправка, не може те да се считат за прекомерни по смисъла на Закона за защита на потребителите, нито за нарушаващи добрите нрави по смисъла на Закона за задълженията и договорите. Това означава, че единственото условие оттук нататък дали тези фирми злоупотребяват с положението си спрямо лицата, а това са обикновено хора, които имат нужда от малки суми и бързи пари, дали те злоупотребяват с тяхното положение насила или не, ще става ясно само по това дали неустойките са два пъти по големи от главницата или не. И ако са дори малко по-малки от два пъти по големи, тези хора вече няма да имат абсолютно никакво право на защита.
За да стане напълно ясно – отивате, взимате 50 лв. и ако трябва да върнете по-малко от 150 лв., тоест три пъти повече, нямате никакъв шанс да се защитите пред съда под никаква форма. Това направиха по предложение на народния представител Спас Панчев управляващите от ГЕРБ и техните присъдружни, формиращи мнозинството.
Разбирайки, че направиха голям гаф, направиха още един. Естествено, тази ал. 7 от чл. 19 трябва да се отмени. Тя никога не трябваше да бъде приемана. Само че не можете да я отмените днес, защото днес такава ал. 7 няма. Законопроекта, който Вие приехте, беше върнат с право от президента за второ обсъждане и в момента, в който Вие ще гласувате, в чл. 19 ал. 7 няма. В правния мир такава ал. 7 няма! Не съществува!
Ако сега гласувате този текст, той ще тръгне към президентската институция, за да бъде, евентуално, промулгиран, ако президентът реши така, а тук ще се върне вето. Това създава абсолютен хаос. Няма нужда от него. Да, сгафили сте. Признайте си гафа, кажете: „Сбъркахме!“ Няма нищо страшно в това.
Този закон, тази ал. 7 е предвидено според Закона да влезе в сила от 1 януари догодина. Тоест има достатъчно време да се приеме ветото на президента, да се отмени тази срамна разпоредба и всичко да свърши дотук. Престанете да шикалкавите! Опита се някой, защото това е абсолютно лобистка поправка, опита се някой, проби Ви. Поемете отговорност за това и спрете да заблуждавате нас и българските граждани. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Реплики?
Господин Гечев, заповядайте за реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Зарков, не съм съгласен с Вашето определение, че това е гаф. Тук няма никакъв гаф. Тук има парични потоци и Вие трябваше да кажете, господин Зарков: „Вносителите и управляващите, върнете парите преди Коледа!“ Връщайте парите! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“, шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Зарков, ще има ли дуплика? Не.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 13.
Имаме ли още колеги дистанционно, които са на линия?
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ: (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Други колеги не виждам на екран.
Двама народни представители са гласували за.
Гласували 77 народни представители плюс двама дистанционно – стават 79: за 70 плюс двама дистанционно – стават 72, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14; и текста на вносителя за § 15, като думите „на § 7“ се заменят с „на § 6“.
Само господин Попов виждам на линия.
Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ: (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев, как гласувате?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Гласували 92 народни представители в залата плюс двама дистанционно: за 71 плюс двама – стават 73, против 19, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Приложение към чл. 50.
Предложение на народния представител Красимир Янков:
„В Приложението към чл. 50, в изречението: „Право да получават обща изравнителна субсидия през 2021 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2019 г. на един жител са по-ниски от 120% от равнището им за страната на един жител. След думата „данъчни“ да се добави „и неданъчни“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложението към чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания ще има ли? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Красимир Янков и група народни представители.
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Колев.
Други колеги не виждам дистанционно.
Гласували 82 народни представители плюс 1 дистанционно, стават 83: за 6, против 54 в зала плюс един дистанционно стават 55, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за приложението към чл. 50.
Виждам господин Колев. Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Успяха ли всички колеги да гласуват?
Гласували 102 народни представители в залата плюс 3 дистанционно, стават общо гласували 105: за 78 в залата плюс 3 дистанционно стават 81, против 18, въздържали се 6.
Предложението е прието, а с това и Държавният бюджет на Република България. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Благодаря Ви, колеги. Благодаря и на колегите, които дистанционно участваха в гласуването.
Продължаваме.
Господин Министър, заповядайте да кажете няколко думи.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да Ви благодаря за конструктивния дебат по бюджет 2021 г. Благодаря за подкрепата, а също и за бележките и критиките на онези от Вас, които не са съгласни с всички параметри на бюджета. В крайна сметка, по един или друг начин, в окончателно приетия от парламента Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са намерили място голяма част от вижданията на всички нас за финансовата рамка за следващата година. Това е така, защото всички имаме разбирането, че трябва да отговорим на предизвикателствата на COVID-19.
Знаем за притесненията на хората за здравето им, за здравето на техните близки, за работата им, за доходите и за социалната сигурност. Знаем и за притесненията на бизнеса, засегнат от кризата. Знаем и за предизвикателствата за запазване на финансовата сигурност и стабилност на държавата. Тези проблеми, посочени от Вас, в голямата си част са решени в проектобюджета за 2021 г., който вече за щастие е бюджет. Тези проблеми са надпартийни и този бюджет не обслужва партийни интереси, а е насочен изцяло към националния интерес – да се подпомагат уязвимите групи, да се съхрани бизнесът и да се гарантира финансовата сигурност на социалните системи и работата на публичните институции.
В заключение на всичко, казано от парламентарната трибуна, искам да обобщя за българските граждани това, което пряко ги засяга в бюджет 2021, съставен в небивали до момента условия и борба за ограничаване господството на вируса върху здравето на хората, социалния и икономическия им живот.
Бюджетът за следващата година е нашият адекватен икономически отговор, с който да осигурим стабилност и сигурност в условията на COVID-19 и да продължим по пътя на реформите, започнати още в първите дни на този управленски мандат.
През 2021 г. постигаме обещаното удвояване на средната учителска заплата от 2017 г., както и увеличаване на възнагражденията в системата на висшето образование, продължават да се увеличават парите за сектор „Образование“, подкрепа както за педагогическия и непедагогическия персонал, така и за повишаване достъпа и качеството на образованието.
Спазваме обещаното увеличение на минималната работна заплата, доходите на заетите в бюджетната сфера също нарастват за трета поредна година, а не предизборно. Ресурсът за социалните системи за следващата година е на безпрецедентно високо ниво, като с него се осигурява и финансирането на Мярката 60/40, парите за хората с увреждания, месечните помощи за отглеждане на деца, подкрепа за родителите при отглеждането на деца чрез ползване на данъчни облекчения, увеличението на минималната пенсия от 250 на 300 лв. от 1 януари 2021 г., увеличението на максималния размер на пенсията от 1200 на 1440 лв., осъвременяване на пенсиите от 1 юли с 5 на сто и изплащане добавка от 50 лв. за всеки пенсионер до март 2021 г. включително.
Средствата за здравеопазване за догодина също са рекордно високи. Тук са парите за медиците на първа линия, за медицинските дейности, за ваксината за COVID-19, за изграждането на здравната информационна система и на Националната педиатрична болница.
В бюджет 2021 г. са планирани средства както за кохезионната политика, така и за новия инструмент следващо поколение Европейски съюз, създаден по предложение на Европейската комисия и целящ устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване на държавите – членки на Европейския съюз, от кризата, породена от пандемията на COVID-19.
Българското правителство работи върху Националния план за възстановяване и устойчивост, като към момента се осъществява неговото обществено обсъждане. Планът залага интервенция в няколко области на политиката, като „зелената“ ни икономика с фокус към енергийната ефективност, иновациите, дигитализацията, подобряването на свързаността на регионите в страната и други.
Чуха се критики за размера на дефицита и спекулативни твърдения за дълга. Със сигурност, ако нямаше пандемия и всички негативни от нея последици, то фискалната ни позиция щеше да бъде значително на по-ниско ниво. В същото време дефицитът и дългът на страната продължават да са сред най-ниските в Европейския съюз. И по двата показателя продължаваме да сме между първите в Европейския съюз, като след отминаването на пандемията прогнозираме страната ни да тръгне по пътя на икономическо възстановяване и растеж, които в средносрочен план да осигурят възможност за реализиране на стъпки за постепенно свиване на бюджетния дефицит.
Според оценките в есенната прогноза на Европейската комисия през 2020 г., съпоставено с данните на 27-те държави членки, страната ни е с най-ниския бюджетен дефицит, на трето място е по най-нисък дълг, а спадът на БВП е по-малък от средния за страните – членки на Европейския съюз.
И накрая, бюджетът за 2021 г. дава ясен хоризонт за реализиране на политики и мерки. В него има предвидени достатъчно буфери и следващото правителство ще може да го изпълни, независимо в каква политическа конфигурация бъде съставено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Да благодарим на министъра за участието в тези три дни с нас.

Продължаваме към следваща точка от нашата Програма за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА.
Вносител – Красимир Ципов и група народни представители на 13 ноември 2020 г.
Госпожо Атанасова, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 054-01-104, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 13 ноември 2020 г.
На свое заседание, проведено на 18 ноември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 054-01-104, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 13 ноември 2020 г.
На заседанието присъства господин Марио Димитров – съдия във Върховния административен съд.
Законопроектът беше представен от господин Ципов, който посочи, че с него се уеднаквява режима на съдебните производства по оспорване на актове на органите по изпълнение на наказанията, като се предвижда обжалването на актовете по същество и техният касационен контрол да се извършва пред съответните административни съдилища по местоизпълнение на наказанията. Той допълни, че с промените се предвижда възлагане на касационна компетентност на тричленни съдебни състави на административните съдилища и добави, че такива правомощия са вменени на съдилищата в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и по Изборния кодекс.
С предложените промени ще се улесни участието на жалбоподателите в касационното производство. Касационната компетентност на административните съдилища ще намали разходите по конвоирането, като ограничи преместването на лишените от свобода от местата за лишаване от свобода до административния съд в същия съдебен район, а не както е досега довеждане и престой в сградата на Върховния касационен съд от местата за лишаване от свобода в цялата страна.
Предвижда се също изменение в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с които се урежда възможността за претендиране на разноски в съдебното производство по оспорване на отказа за вписване, заличаване или обявяване, а не както е досега провеждането на отделно исково производство, свързано с допълнителни разходи за страните. С тази промяна ще се осигури финансова и процесуална икономия на участниците в производствата.
В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Христиан Митев, Тодор Байчев, Крум Зарков и Красимир Ципов.
Господин Митев изрази подкрепата си към Законопроекта, като посочи, че той ще доведе до бързина на производството и намаляване на разходите.
Господин Байчев отбеляза, че бързината в съдопроизводството не следва да бъде за сметка на качеството на правораздаването, като не трябва разходите да бъдат водещ критерий, когато се отнася до правосъдие.
В отговор на поставен въпрос от господин Байчев съдия Димитров посочи, че във Върховния административен съд (ВАС) по тази материя са разгледани 388 дела през 2019 г. и 318 дела през 2020 г., което от своя страна няма нито да разтовари ВАС, нито да го натовари.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 054-01-104, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Откривам разискванията.
Изказвания, колеги? Не виждам желания за изказване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата, защото предстои гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 054-01-104, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 13 ноември 2020 г.
Господин Рашидов, очакваме Вашето гласуване.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 81 народни представители плюс трима дистанционно – стават 84: за 80 плюс 3 дистанционно – стават 83, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС.
Кой ще ни запознае с Доклада?
Госпожо Атанасова, заповядайте. (Смяна на председателите.)
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин Председател! Представям „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 29 август 2020 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. …)“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 има предложение на народния представител Христиан Митев:
„В § 1, т. 1 се изменя така:
„1. В aл. 1 се създават изречения трето и четвърто: „Ако обстоятелствата, внасящи съмнение в бащинството, са узнати по-късно от ищеца, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора по същество.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители:
„В § 1, т. 1 в създаваното изречение четвърто след думата „същество“ се поставя точка и текстът до края на изречението отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават изречения трето и четвърто: „Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.“
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Детето може да оспори бащинството от навършването на четиринадесетгодишна възраст до една година от навършването на пълнолетие.“
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.“
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Изказвания по наименованието на Законопроекта, § 1 и § 2?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще обоснова предложението, което съм направил по § 1. Промените, които предлагам, са три. Първата е замяната на думата „опровергаващи“ с „внасящи съмнение“. Смятам, че това е по-добра редакция в случая на разпоредбата.
На следващо място, предлагам отпадането на израза „по независещи от него причини“ по отношение на ищеца, който оспорва или установява съответно бащинството, като по този начин смятам, че обстоятелства с внасяне на съмнения в бащинство, не е необходимо да се усложнява доказването. Още повече една от причините за внасяне на тези предложения от Министерството на правосъдието е именно улесняването на ищците в тези случаи. Това се постига не само чрез удължаването на срока като възможност за оспорване, но и чрез улесняване на доказването, което, за съжаление, не виждаме в редакцията, която Комисията ни предлага.
Макар тези промени да не са толкова съществени от пръв поглед, най-важното предложение за изменение е отпадането в края на предлаганата ни от Комисията редакция, а именно решаването на спора от съда, като съдът взема предвид интереса на детето.
Какво означава това на практика и какво ще се случва оттук нататък, ако тази норма бъде приета в този вид? Това означава едно единствено нещо.
На практика, макар да установите едно лице като биологичен баща на детето, ако съдът прецени, че този биологичен баща не допринася за осъществяване на най-добрия интерес на детето, то в този случай той може да отхвърли неговата претенция. Макар това да е установено по делото, макар да са правени съответните специални медицински и ДНК експертизи, това няма да има никакво значение с този текст, така както е записан в Закона, и съдът ще е принуден в този случай на практика не да установява биологичния произход, както това би било житейски, логически, а ако щете – и правно оправдано, а да върви към установяване на някакъв различен, незнайно какъв, произход на детето, следвайки само и единствено този принцип, който е записан от вносителя или датиран от Комисията, а именно интересът на детето.
Интересът на детето се съобразява при предоставянето впоследствие на упражняването на родителските права и то няма нищо общо с установяването на произхода. За съжаление, в заседанието на второ четене в Комисията по правни въпроси ние не чухме адекватно обяснение от Министерството на правосъдието защо се предлага тази редакция – имало ли е, правени ли са консултации с правоприлагащите органи? Имаме ли становище на Върховния касационен съд по този въпрос? Имаме ли становище на Висшия съдебен съвет, на Висшия адвокатски съвет? Практически като че ли на пръв поглед се налага една мантра – уж под привидния предлог да бъдат изпълнени указанията на Европейския съд по правата на човека по няколко дела, заведени към България, но аз не смятам, че с тази редакция ние всъщност ще решим този проблем. Напротив, аз съм сигурен, че с тази редакция ще имаме нови осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека и ще имаме след няколко години най-вероятно нова законодателна промяна, с която тази редакция на Комисията бива коригирана.
В тази връзка правя предложение за редакция на § 1, т. 3 за създаването на нова ал. 5, в последното изречение, след думите „Съдът решава спора“ останалата част, думите в изречението да бъдат заличени и изречението да звучи: „Съдът решава спора по същество.“ Смятам, че по този начин на практика и ще бъдат указанията на Европейския съд по правата на човека, и няма да стигаме до абсурди да определяме за баща на детето лице, което няма никаква биологична връзка с него. Пак повтарям, упражняването на родителските права няма нищо общо с биологичния произход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това предложение редакционно ли е?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, това е редакционно предложение по Доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И го правите в момента?
ХРИСТИАН МИТЕВ: И го правя в момента, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да отпадне текстът.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да отпадне текстът в новата ал. 5 на чл. 62: в § 1 след „Съдът решава спора“ думите „като взема предвид интереса на детето“ да бъдат заличени и да бъде добавена думата „същество“, тоест изречението да стане: „Съдът решава спора по същество.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Моята процедура е следната: Господин Митев повдигна много важен въпрос и той наистина е свързан с биологичните родители на децата, а няма кой от Министерството на правосъдието да отговори защо са предложени тези текстове тук, в залата в момента. Би било редно, когато гледаме този кодекс, да има представители на Министерството на правосъдието и при възникнали такива въпроси, да излязат и кажат защо са го предложили или да кажат становище по предложението, което господин Митев е направил.
Считаме, че тази подмяна на това съдът да определя кой е биологичен баща и кой не, без значение дали е биологичен или не е, е недопустимо и би било редно да има представител. Така че молбата ми е да има представители от Министерството на правосъдието или когато дойдат, да продължим работата по тази точка, защото не можем да приемаме закони, без да има представители на тези, които са го входирали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Обратно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте – обратно предложение.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, принципно не възразявам да бъдат поканени за участие в настоящото пленарно заседание представители на Министерския съвет като вносител, а именно Министерството на правосъдието. Но бих искала да уверя господин Ангелов, че в Комисията по правни въпроси министърът на правосъдието, експерти от Министерството на правосъдието защитиха текстовете на Законопроект, такъв какъвто е предложен и какъвто Правна комисия го е приела.
Нещо повече, това предложение за промяна в Семейния кодекс идва с оглед необходимостта след наказателни процедури срещу България в Европейския съд и след поемане на ангажимент от страна на България за промени в Семейния кодекс.
Нещо повече, и господин Митев постави въпроса за становище на Върховния касационен съд. Такова становище има. Аз бих му го предоставила.
Мисля, че след около по-малко от 10 минути ще имаме обявена почивка – ако не възразявате, да гласуваме по този текст след почивката и след всички изказвания – предполагам, че ще има от различните парламентарни групи, но дотогава смятам, че не следва да отлагаме разглеждането на точката за промени в Семейния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да считам ли, че имате процедура за отлагане на гласуването на тази точка, на § 1?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Председател, според мен ще е коректно наистина да поканите представител на Министерството на правосъдието, но да продължим с изказванията и да гласуваме след почивката. Това е моето предложение, което смятам, че е разумно и коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре.
От Комисията – погрижете се да бъдат поканени представители на Министерството на правосъдието.
При това положение прекъсвам заседанието за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, продължаваме работа.
Благодаря Ви, че ме накарахте да се чувствам толкова унизен. Когато на трибуната е Цвета Караянчева – залата е пълна, когато съм аз – 15 минути не може да се съберете. Благодаря Ви за оценката!
Съобщение за парламентарен контрол на 27 ноември 2020 г., петък:
1. Заместник-министър председателят Томислав Дончев ще отговори на едно питане на народните представители Димитър Данчев и Иван Валентинов Иванов.
2. Заместник-министър председателят по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова ще отговори на пет въпроса на народните представители Джевдет Чакъров; Христо Проданов – два въпроса; Теодора Халачева и Румен Гечев; и на едно питане от народните представители Корнелия Нинова, Георги Йорданов, Георги Михайлов, Илиан Тимчев, Десислав Тасков, Иван Ибришимов и Валентина Найденова.
3. Министърът на здравеопазването Костадин Ангелов ще отговори на девет въпроса от народните представители Георги Йорданов и Илиан Тимчев – два въпроса; Манол Генов; Веска Ненчева и Георги Йорданов; Красимир Янков, Николай Иванов, Лало Кирилов, Валери Жаблянов, Димитър Стоянов, Георги Андреев и Чавдар Велинов; Евдокия Асенова и Анна Славова; Красимир Янков, Николай Иванов и Лало Кирилов.
4. Министърът на икономиката Лъчезар Борисов ще отговори на три въпроса от народните представители Румен Гечев; Жельо Бойчев; и Надя Клисурска.
5. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на едно питане на народните представители Николай Иванов и Васил Антонов.
6. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Никола Динков.
7. Министърът на вътрешните работи Христо Терзийски ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов.
8. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на три въпроса от народните представители Любомир Бонев и Никола Динков; Любомир Бонев; и Васил Антонов; и на две питания от народните представители Георги Свиленски, Манол Генов и Димитър Данчев; и второто питане е от народния представител Павел Шопов.
9. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на три въпроса от народните представители Донка Симеонова; Веска Ненчева и Донка Симеонова; и Анна Славова и Евдокия Асенова.
10. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народния представител Теодора Халачева.
11. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров ще отговори на един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на два въпроса с писмен отговор от народния представител Кристиан Вигенин;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на един въпрос от народния представител Димитър Данчев; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Михаил Христов, Лало Кирилов, Чавдар Велинов, Красимир Янков, Георги Андреев, Николай Иванов и Димитър Стоянов;
- министърът на културата Боил Банов на един въпрос с писмен отговор от народния представител Теодора Халачева;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на два въпроса с писмен отговор от народния представител Донка Симеонова;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на един въпрос от народния представител Румен Гечев.
Поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Крум Зарков се отлага неговото питане към министъра на правосъдието Десислава Ахладова.
Поради участие в Петия регионален форум на Съюза на Средиземноморието и Четиридесет и втората среща на Съвета на министрите на външните работи на държавите – членки на организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Сега продължаваме нашата работа – госпожо Атанасова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, правя две процедури. Едната е за намаляване на срока на пет дни на приетия преди малко на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, внесен от Красимир Ципов и група народни представители.
И втората ще бъде по допуск в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Подлагам на гласуване предложението за намаляване на срока между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража на пет дни.
Господин Колев, желаете ли да се включите в гласуването?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Да, желая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Колев.
И как гласувате?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка). За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Колев.
Придайте малко настроение на физиономията си, защото ни натъжихте всички.
Гласували 103 народни представители плюс господин Георги Колев: за 87 плюс 1 – 88, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Срокът е удължен.
И втората процедура?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля да подложите на гласуване допуск в залата на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Милена Първанова – директор на дирекция „Международноправна защита на детето и международни осиновявания“.
Извиняваме се от името на министър Ахладова, че не може да присъства – участва в онлайн Конференция, както и двамата заместник-министри също са в невъзможност да присъстват в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Гласуваме процедура за допуск в залата на господин Талев и госпожа Първанова.
Гласували 106 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля гостите да заемат местата си в указаните от квесторите кресла.
Ще продължаваме ли работата, госпожо Атанасова? (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.)
Има ли изказвания? Аз не виждам да има желаещи. Няма изказвания.
Може би да поканим гостите да вземат отношение по повдигнатите въпроси от народния представител Юлиан Ангелов и от Христиан Митев също.
Госпожо Атанасова, недейте ръкомаха. Отидете, кажете им за какво да говорят и Вие ги поканете тук.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин Председател, ще взема думата, за да поканя току-що допуснатите представители на Министерството на правосъдието – директори на дирекции, тъй като те не бяха в пленарната зала и не знам дали са проследили дебата на Народното събрание преди почивката и зададените въпроси от господин Митев, и господин Ангелов.
Бих искала да обърна внимание, че техните въпроси бяха свързани с § 1 по разглеждания законопроект и главно по отношение на неприетото предложение на господин Митев в Комисията по правни въпроси. Той направи редакционно предложение – в края на текста за отпадане на думите „най-добрия интерес на детето“, тоест предложението му е съдът да преценява без оглед интересите на детето, ако правилно формулирам господин Митев, и да взема решение.
Така че, уважаеми гости, призовавам Ви да вземете отношение от името на Министерството на правосъдието по така направеното редакционно предложение в пленарната зала и внесеното предложение от господин Митев в Законопроекта между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кой ще вземе отношение?
Господин Талев, заповядайте на трибуната.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както е посочено в мотивите на представения на Вашето внимание Законопроект, целта му е изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека по делата „Л. Д. и П. К. срещу България“ и „Докторов срещу България“. И в двете решения се сочи, че съображението за това – кое е в добрия интерес на детето, е от първостепенно значение във всяко дело от този вид и че в зависимост от неговото естество и сериозност, най-добрият интерес на детето може да надделее над тези на родителите. В подобен смисъл е и становището, получено по Законопроекта в Министерството на правосъдието от Върховния касационен съд по време на процедурата по обществена консултация на Законопроекта и именно в този смисъл е текстът на § 1, чието отпадане се предлага.
Бих искал да посоча на Вашето внимание, че в случая Законопроектът предлага съдът да решава спора по същество при зачитане на най-добрия интерес на детето. Тоест не се дава абсолютен приоритет на този най-добър интерес, но се поставя задължение за съда да има предвид единствено това обстоятелство при решаване на спора.
В този смисъл Министерството на правосъдието подкрепя текста така, както е бил внесен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Само за яснота – какви са тези съкращения, с кого са водили дела от Министерството на правосъдието? Какво беше това Л.Г. и Б.В.?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Това са имената на ищците, така са посочени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как се казват?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Това са самите имена на ищците. (Шум и реплики: „Организации ли са?“)
Не, ищците не са организации, а са физически лица, ако това е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Казахте нещо за Л.Г. – какво е това?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Л.Д. са двете имена на ищеца, а другото е П.К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре. Не знам дали останахте удовлетворени от обяснението, но и да не сте, нямате избор, това е положението.
Има ли изказвания?
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Както и господин Митев беше предложил промяна в този текст, аз също ще подкрепя неговото искане, защото наистина е важно съдът да взема решения по същество.
Няма как от групата на „Обединени патриоти“ да се съгласим, че е нормално, когато един баща е биологичен родител, съдът да каже друго, при положение че е доказано по съответния ред със съответните експертизи.
Както каза и господин Митев, никой не говори за това кой да има попечителски и родителски права и така нататък, а тук става въпрос за удостоверяването на биологичен родител. Даването на опция на съда да реши спрямо интереса на детето, че този човек не е биологичен родител, не е баща, е в разрез с биологията, ако щете, с морала, с християнството, с мюсюлманството и с всичко останало. Да, малко са тези случаи в България и може би са правилни до някаква степен. В крайна сметка, давайки и отваряйки вратичката за подобни решения, които да прави българският съд, от ден на ден ние ще навлезем в една друга идеология, в една друга сфера на едни организации, които налагат различни модели в обществото, различни от тези, които са традиционни за България и за европейските държави.
Затова от „Обединени патриоти“ не бихме подкрепили подобен текст, защото според нас биологично е недопустимо да решаваме неща, които някой друг ги е решил, и не са в правото на човека да ги решава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Реплики имате ли?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ангелов, никой няма намерение да променя разбирането на християни, мюсюлмани и хора с всякакви други религиозни убеждения по отношение на бащинството.
Става въпрос за една промяна в семейния кодекс... (Народният представител Менда Стоянова разговаря с народни представители от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Момент само.
Госпожо Стоянова, където седнете, създавате хаос. Поне седнете на Вашето място, където сме свикнали!
Моля за тишина и ред в залата! Всеки заема определеното си място, а Вашето място е друго, не е там.
Моля, продължавайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Коректна забележка към госпожа Стоянова, обсъждаме важен законопроект – Семейния кодекс.
Бих искала да обърна внимание, уважаеми колеги, че коментираме промяна в чл. 62 на Семейния кодекс. В момента чл. 62, ал. 1 на Семейния кодекс и с наименованието „Оспорване на бащинството“ е със следния текст: „Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на раждането.“
В този текст правим промяна, тоест едно изключение по отношение на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, които са узнати по-късно от една година по независещи от ищеца причини, тоест от презумпцията. Искът за бащинство може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, а не от узнаване на раждането и съдът решава спора по същество при зачитане на най-добрия интерес на детето.
В този смисъл смятам, господин Ангелов, че не беше много коректно Вашето изказване, защото уреждаме една-единствена хипотеза и изключение, което е вследствие на дело в Европейския съд по правата на човека, и едно много дълго становище от Върховния касационен съд. Добре е да се запознаете и с него. Смятам, че предложението е коректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други реплики има ли? Няма.
Дуплика ще ползвате ли, господин Ангелов?
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Атанасова, аз съм съгласен с Вас, че трябва да се гледа интересът на детето и това е най важното, но в крайна сметка интересът на детето е гарантиран от българското законодателство по различни начини.
Не смятам, че е правилно да се допуска българският съд да се произнася за биологичния баща – дали е баща или не, нали?! Това за нас не е правилно. Ние сме слушали и сме виждали много решения на Европейския съд към България, включително осъдителни, а с това да признаем сепаратистки организации, които се борят за измислени малцинства в България, и въпреки това не сме променили нашето законодателство, за да направим така, че тези организации да съществуват.
Това че Европейският съд си измисля някакви други тези и налага други морални ценности, си е негов проблем. В крайна сметка тук е България и трябва да държим на това, което е нормално и биологично. Това е нашето виждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Други изказвания по § 1? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта.
Гласували 104 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 15.
Предложението за наименование на Законопроекта е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на народния представител Христиан Митев.
Гласували 93 народни представители: за 19, против 3, въздържали се 71.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристина Сидорова, неподкрепено от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 32, против 51, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на народния представител Христиан Митев, предложена в залата.
Гласували 88 народни представители: за 14, против 24, въздържали се 50.
Предложението за редакционна поправка не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 1 по редакция на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 23.
Предложението за редакция на § 1 е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 2 по вносител.
Гласували 100 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 14.
Предложението за § 2 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
По § 3 има предложение на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да бъде отхвърлен.
По § 4 има предложение на народния представител Христиан Митев
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители:
„В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) т. 1 – отпада.
б) т. 2 става т. 1.
в) т. 3 става т. 2, като в нея се правят следните изменения и допълнения:
- уводното изречение се изменя така: „Създават се ал. 6 и 7:“.
- в създаваната ал. 6 в изречение първо думите „в едногодишен срок от извършването му“ се заменят с „до навършването на пълнолетие на детето“.
- текстът се допълва с ал. 7:
„(7) Ако при започнала процедура по припознаване бъде извършено друго такова, последното не се вписва, преди приключване на процедурата по първото заявено припознаване.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
„§ 3. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава ново изречение второ: „Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред, ако е в интерес на детето.“, а досегашното изречение второ става изречение трето.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.“
3. Създава се ал. 6:
„(6) Припознаването може да бъде оспорено и от прокурора в защита на обществения интерес чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването му. Като ответници се призовават припозналият, припознатият и другият родител.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по параграфи 3 и 4?
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в чл. 66 т. 1 да отпадне. Това касае правомощията на дирекция „Социално подпомагане“ и е именно да може да оспорва припознаването чрез въвеждане по същия ред. Това правомощие към днешна дата и така написано изглежда безсмислено и доста нелогично, още по-малко на основание – най добрия интерес. Припомням, че припознаването е личен акт. Всяко припознаване е в интерес на детето, доколкото не влиза в колизия с правата и интересите на други лица, а именно биологичният родител, когото имам предвид.
В същия чл. 66, предлагам в ал. 6 да бъде срокът за оспорване на припознаването от прокуратурата. Нека тази възможност да бъде до навършване на пълнолетие на детето. Съображенията ми за тази промяна са следните: това отново е единствено и само в интерес на детето.
Процесът по припознаване може да възникне по всяко време след изтичането на едногодишния срок и то не следва да препятства предявяването на иск относно припознаването.
Имаме и предложение да се създаде и нова ал. 7, която преди малко чухте, но ще Ви припомня: ако при започнала процедура по припознаване бъде извършено друго такова, последното не се вписва преди приключване на процедурата по първото заявено припознаване. Сегашната процедура не предвижда такава поредност и само от волята на майката зависи кого ще предпочете да впише като родител. По силата на принципа „първи по време и първи по право“ следва да се приключи процедурата, която е започнала по-рано и едва след това, в зависимост от резултата, да се пристъпи към процедура по следващото припознаване.
И трите ни предложения са най-вече в интерес единствено и само на детето, а именно да знае биологичния си родител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
Господин Ципов и господин Иванов, никакъв интерес не проявявате. Темата е много важна. Утре може някой да припознае Вашите деца и Вие няма да сте в течение със законовите промени. Чухте ли, господин Иванов?
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване отпадането на § 3.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители по текста на § 4.
Гласували 106 народни представители: за 20, против 61, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста за § 4 по редакция на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 16.
Предложението за текст на § 4 по редакция на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Предложение на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители за създаване на § 4а.
„§ 4а. В чл. 105, ал. 1 изречение първо се изменя така: „Осиновителите, навършилият шестнадесет години осиновен или неговите низходящи, които го наследяват, могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Изказвания?
Госпожо Сидорова, заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Промяната, която предлагаме, е да отпаднат от текста на чл. 105 думите: „особено важни обстоятелства“. И към днешна дата този текст не работи. Той касае възможността за предоставяне на информация за произхода на осиновения. Към днешна дата информацията се предоставя чрез решение на съда, допуснал осиновяването. Пак казвам, този текст е абсолютно неработещ, защото никъде не се знае кои са тези особено важни обстоятелства, никъде не са записани. В момента повечето осиновени хора търсят произхода си и търсят биологичните си родители през съда. Единици са решенията, които са допуснали разкриване на тайната или чрез действия на ръба на Закона – през интернет платформи, през познати, през юристи, които се занимават с това.
Десет години вече неправителственият сектор се бори този текст да бъде променен и да бъде превърнат в работещ текст, защото десетки са хората, които поради този проблем в чл. 105, не могат да разкрият кои са биологичните им родители. Всички Вие, съм убедена, че сте гледали репортажите и по телевизиите, и в медии, където хора с медицински проблеми, с други проблеми, искат да разберат родителя си, за да може най-малкото, примерно донор да получат. Имаше съвсем скоро решение на съд, който казва: медицинският проблем не е особено важен проблем, затова няма да Ви разкрием тайната.
Апелът ми към Вас е да подкрепите промяната в чл. 105 и наистина съдът отново да постанови разкриване на тайната за осиновяване, но да отпаднат неработещите думи „особено важни обстоятелства“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Сидорова.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания по предложения нов параграф? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 4а по предложение на народния представител Кристина Сидорова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 27, против 61, въздържали се 20.
Предложението за нов параграф не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По Преходни разпоредби има предложение на народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на подразделението:
„Преходни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
Предложение на народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5.
„§ 5. За лицата, за които обстоятелствата, обуславящи правото на иск по чл. 62, ал. 1, изречение трето и ал. 5, изречение първо са били налице преди влизане в сила на този закон, сроковете за предявяване на съответните искове текат от влизането в сила на закона.“
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Изказвания по наименованието на раздела, както и по параграфи 4 и нов 5? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на раздела „Преходни разпоредби“; § 5 по вносител, който става § 4, и създадения нов § 5.
Гласували 110 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 22.
Наименованието на раздела и параграфи 4 и 5 са приети, с което приключихме със Семейния кодекс.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Доклад на Комисията по културата и медиите – кой ще ни запознае?
Заповядайте, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура в залата да бъде допусната госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гласуваме допуск в залата на госпожа Гешева.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението за допуск в залата е прието.
Моля заместник-министър Гешева да заеме определеното ѝ място.
Продължете с Доклада, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизия, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 12 ноември 2020 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизия, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Аксения Бонева – държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество“; от Министерството на труда и социалната политика: Маргарита Маринова – държавен експерт в дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“; от Съвета за електронни медии (СЕМ): Емилия Станева – главен секретар; от Българското национално радио (БНР): Милен Митев – директор на „Административна дирекция“; от Българската национална телевизия: Христо Томов – член на Управителния съвет; от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО): Анна Танова – изпълнителен директор.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Амелия Гешева.
Законопроектът има за цел да транспонира разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.
Със Законопроекта се предлага да бъдат въведени последователни и координирани регулаторни правила за подобряването на защитата на потребителите и децата. Засилват се мерките за защита на децата срещу вредното съдържание в онлайн пространството, при видео по заявка и от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения.
Предвиждат се условия на равнопоставеност, съхраняване на целостта на вътрешния пазар и засилване на правната сигурност. Регламентира се по-голяма гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама.
Законопроектът създава възможности за насърчаване на производството и разпространението на европейски произведения в услугите за видео по заявка, които трябва да имат поне 30% дял от европейското съдържание в каталога си и да гарантират видимостта на това съдържание.
Въвеждат се правила за разширяване на обхвата на задължението за защита на гражданите, освен към линейните услуги и услугите по заявка, и към платформи за споделяне на видеосъдържание. Законопроектът предвижда постепенно да се повишава нивото на защита на хората с увреждания.
Предоставя се необходимият инструментариум и правомощия на Националния регулаторен орган за осъществяване на по ефективен контрол върху пазара, което ще рефлектира върху механизмите за защита на правата и интересите на потребителите на тези услуги.
С цел по-голяма прозрачност относно действителните собственици на медиите Съветът за електронни медии включва в съществуващите регистри и връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, достъпна в Търговския регистър.
В Законопроекта са заложени и разпоредби за насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии. Разпоредбите относно защитата на личния живот и защитата на тайната на източниците са прецизирани с оглед развитието на стандартите в международното право.
В получените становища от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) и Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО) подкрепят Законопроекта, като предлагат допълнения и изменения в него. В становищата на Съюза на глухите в България, Фондация „Глухи без граници“, Фондация „Заслушай се“, фондация „Взаимно“ и Младежката организация на съюза на глухите активисти – МОГА, се обръща внимание върху разпоредбата на § 12 от Законопроекта, която засяга достъпа на хора с увредено зрение или слух до аудиовизуални медийни услуги, която няма императивен, а е по скоро с положителен характер.
По време на дискусията представителите на СЕМ, БНР, БНТ и АБРО подкрепиха Законопроекта и обърнаха внимание на техните предложения за допълнителни промени. Народният представител Калин Вельов зададе въпрос относно жестовия език, на който отговориха от Министерството на културата и АБРО.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 12 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизия, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Будинов.
Господин Ченчев, имате думата да представите Доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2020 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на културата, госпожа Аксения Бонева – държавен експерт – дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в Министерството на културата.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Амелия Гешева, която информира народните представители, че Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията има за цел да транспонира разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1808 (Директива за аудиовизуалните медийни услуги).
Госпожа Гешева обърна внимание, че новите начини за достъп до повече съдържание и медийни услуги, новите видове съдържание, като например видеоклипове или генерирано от зрителите съдържание, придобиват все по-голямо значение, а новите участници, включително доставчиците на услуги за видео по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове, вече са добре установени. Това изисква актуализирана правна рамка с цел да се отразят развитията на технологиите и на пазара. Основните съдържателни промени в европейската регулаторна рамка, свързани с децата, са:
- защита на децата срещу вредното съдържание в традиционните медии, онлайн пространството, по-добра защита при видео по заявка;
- засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
- насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии.
Промените, свързани със засилената закрила на децата в медийното и онлайн пространство, са отразени в разработени изключително подробни мерки, които доставчиците на медийни услуги трябва да прилагат. Предвидено е Съветът за електронни медии, съвместно с доставчиците на медийни услуги, включително Българската национална телевизия и Българското национално радио, да изработват Кодекс за поведение, съдържащ мерки за оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата. Предприеманите мерки могат да включват: избор на време на излъчване, средства за проверка на възрастта и кодиране или други подходящи технически мерки за информиране и защита на аудиторията.
Кодексът за поведение се приема от Съвета за електронни медии, след което става задължителен за всички доставчици на медийни услуги. Съветът публикува правилата на своята интернет страница и следи за спазването им.
Законопроектът регламентира задължение за доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове да предприемат подходящи мерки за защита на децата от предавания, генерирани от потребители на видеоклипове и аудиовизуални търговски съобщения, които може да увредят тяхното физическо, психическо, нравствено или социално развитие. Задължението се отнася и до спазването на нормите на Националните етични правила за реклама с цел ефективно да се намали излагането на деца на търговски съобщения за храни и напитки, вредни за тяхното здраве.
В мерките за защита на децата, предприети от платформите за споделяне на видеоклипове, е предвидено също задължение за въвеждане на системи за проверка на възрастта на потребителите на платформи за споделяне на видеоклипове по отношение на съдържанието, както и задължение за въвеждане на системи за родителски контрол.
Законопроектът урежда и закрилата на децата по отношение и на търговските съобщения. Изготвят се правила по отношение на неподходящи търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания за храни и напитки. Регламентира се и задължението за спазване на правила за неподходящите аудиовизуални търговски съобщения за алкохолни напитки. С тези правила се цели ефективно намаляване на излагането на децата на аудиовизуални търговски съобщения за алкохолни напитки.
В Законопроекта е предвидено личните данни на деца, събрани или създадени по друг начин от доставчиците на медийни услуги, да не се обработват за търговски цели, като например директен маркетинг, профилиране и съобразена с поведението реклама.
В Комисията постъпи Становище на Държавната агенция за закрила на детето, с което подкрепя внесения законопроект, но изразява необходимостта между първо и второ четете да бъде включено и участието на Държавната агенция за закрила на детето в изготвянето на Етичния кодекс за поведение относно текстовете, засягащи защитата на децата в медийното и онлайн пространство.
В дискусията взеха участие народните представители Славчо Атанасов и Иван Ченчев, които изразиха подкрепа за предложения законопроект, като подчертаха необходимостта от въвеждането на разпоредбите за закрила на децата в медийното и онлайн пространство в нашето законодателство.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Йотова, имате думата.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбира се, че ние ще подкрепим Европейската директива. В Комисията по културата и медиите я подкрепихме всички единодушно. Но аз не мога да не задам един въпрос. След като разглеждаме бюджета за 2021 г., къде остана онзи спорен Закон за радиото и телевизията, който колко пъти беше връщан, сега пак е върнат – за финансирането на радиото и телевизията? Не знам защо той не намира място тук. Чувам някакви… не знам вярно ли е, че ще бъде спрян Фонд „Радио и телевизия“. Не знам доколко е вярно, но чувам такива неща. Ние от нашата група работихме няколко години, за да измислим как да стане така, че да се пуска повече българска музика, направихме наш проектозакон за поощряване на радиата, за пускане на повече българска музика, който остана така и недовършен. След нас Патриотите предложиха квоти. Ние видяхме, че това с квотите не може да се случи на този етап. Общо взето много неща останаха някак си ето така. Пак, доколкото знам, Законът е върнат. За мен той е изключително важен. Става дума за финансиране на радиото и телевизията. (Реплики.) Да, за СЕМ има дадени 7 милиона. Сега СЕМ ли ще определя финансирането на радиото и телевизията?
Мисля, че това са неща, които трябваше да бъдат включени в бюджета за 2021 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йотова, аз не знам, първо, Вашето изказване нямаше много общо със сегашния закон, който гледаме, на второ място, не знам накъде е тръгнал другият Закон за радиото и телевизията, за да се връща. Той не е върнат. Той се готви, подготвен е, готов е. Трябва да бъде гласуван в Министерския съвет, после ще влезе в Комисията и тогава ще обсъдим, разбира се, и Фонд „Радио и телевизия“, който не работи от самото си създаване – от 1999 г. Не знам защо ще Ви липсва, след като той и без това е един нефункциониращ фонд. Но това е дебат за съвсем друг закон. Той няма връзка с тази директива, която наистина всички подкрепяме и предполагам, че ще приемем тук, защото имаме да спазим и срокове, и ангажименти към Европейския съюз. В сегашния закон – изобщо не става въпрос дори за радио и телевизия, а за интернет сайтове и за съвсем други неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Биков.
Друга реплика?
Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Йотова, с голямото ми уважение към Вас, като творец – абсолютно сте права за Закона за радиото и телевизията, че трябва да влезе най-после в пленарната зала. Казвам Ви го като бивш председател на Комисията по културата и медиите в предния парламент. Така че този закон – господин Биков правилно Ви каза, че може би, предполагам до месец, до два, да не бъда гадател, но ще влезе в парламента, почти е напълно готов, имам такава информация от Министерството на културата. Но и аз исках да се включа към господин Биков, че в момента това не е темата. Да, Вие сте наясно. Да, в момента темата е една директива, колеги, която пет държави в Европейския съюз вече са нотифицирали, минала е през парламентите им, а другите държави имат поставен срок до 21 януари съответно да се произнесат докъде са стигнали с нея. При нас по-характерното е, че тя е безспорна и е хубаво да я подкрепим единодушно. И нека да не забравяме, че тази директива беше гласувана точно по време на нашето Председателство. Това е хубаво да го знаете като факт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Има ли други реплики?
Реплика, заповядайте – трета реплика.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Йотова, господин Биков Ви каза – това, което Вие направихте като изказване, не е по темата на Законопроекта, който в момента разглеждаме – за радиото и телевизията.
По-скоро искам да Ви направя реплика по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който от „Обедини патриоти“ и от ВМРО внесохме, във връзка с въвеждането на квоти за българска музика в българския ефир. Не съм съгласна в никакъв случай с Вашето становище, че така предложените квоти са неработещи, тъй като те са в защита на българските музикални изпълнители, на българските творци, автори на текстове, композитори, и те защитават техните авторски права, както и, разбира се, съхраняването на българската музика, която е в основата на българската идентичност, съхраняването на българските културни ценности и българския език. Може много да спорим по темата, но в случая това не е обект на разглеждания законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Дуплика?
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Цветанова, естествено (реплика от ГЕРБ: „Цветкова!“), Цветкова, извинявайте, в началото бях по темата, като казах, че подкрепяме Директивата, но се радвам, че започнахме да говорим и за другите неща. Цялата тази история с българската музика ние сме я започнали от самото начало на Четиридесет и четвъртото народно събрание, така че темата е много близка до мен. Тогава се въздържах за Вашето предложение. Вие видяхте колко хора Ви подкрепиха – много малко. На второ гласуване бях решила и съм решила да Ви подкрепя, защото реално погледнато това е наш проект, така че мисля, че нямаме разногласия по темата. (Частични ръкопляскания от „БСП за България.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Продължаваме със следващите изказвания.
Има ли други изказвания, колеги?
Господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Виждам, че дискусията по самия законопроект не е в рамките, в които трябва да бъде. Всеки поглежда на тази дискусия от някакви партийни позиции.
Бих искал да успокоя всички, които се вълнуват от тази тема, че след тези изменения същественото е, че самият Закон за радиото и телевизията вече няма да е само Закон за радиото и телевизията. Той ще е закон и за платформите за споделяне на видеоклипове. И немалко с измененията в този закон се отделя място именно на това нещо, което досега нямаше регулация. Няма как да се съгласим като хора, които мислят, че и тук трябва да има някаква регулация, защото видеоклиповете сами по себе си не са телевизия и много добре разбирате това.
Има съществена промяна в понятията медийна услуга, медиен доставчик. Има сериозни понятия дори в някои системи за свободата на словото, които са залегнали в този закон и засега в други закони ги няма. Примерно дали журналистът или доставчикът на медийна услуга може да предоставя информация за своите източници – нещо, което нееднозначно се приема дори във всички страни на Европа, като свобода, именно на словото.
Интересен е и другият факт, за който стана един спор, но на мен ми се струва повърхностен. С този закон се задължават доставчиците на медийни услуги – 30% на радио и телевизия, преди всичко 30% от тяхната продукция да бъде европейска продукция, но никой не казва дали в тази европейска продукция влиза процентът и на българската продукция.
Забележете, че тук може би е моята молба към хората от комисиите, които ще гледат този закон в бъдеще, за съжаление, не съм в тях, но може да се остави по-дълго време между първо и второ четене, за да могат да бъдат събрани всички промени, които да не засягат въвеждането на Директивата. Но да направят примерно така както иска и парламентарната група на БСП, както искат и „Обединени патриоти“, да има точно определена квота за българска музика, за български предавания, за български обучителни програми, дори – разберете го това, и на това съм съгласен.
Явно, че трябва да се върви в тази посока – дали ще имаме смелостта да променим названието на Закона, да не е само Закон за радиото и телевизията, а и за регулирането вече и на другата медийна среда, на която е отделено голямо място в Законопроекта, ще решим ние, най-вече Комисията, която е водеща по тези въпроси. Надявам се на ползотворна нейна работа. Ако трябва, ще отида лично да присъствам на заседанията с това, което досега имам като познания и натрупан опит в тази сфера. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Първа реплика – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Недялков, уважаеми колеги! Ами, господин Недялков, чукате на отворена врата – абсолютно сте прав. Току що говорих със заместник-министъра на културата – всичките тези предложения, които преди малко Ви притесняваха, са включени в новия законопроект.
И второто, което трябва да Ви кажа, това е европейска директива, която, забележете, е императивна. А знаете – чл. 5, ал. 4 от нашата Конституция, че международното законодателство става част от вътрешното законодателство и то е с предимство. Така че тук ние нямаме противоречие. Просто Ви казвам, че всичко, което казахте, е предвидено в новия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Втора реплика? Няма.
Дуплика?
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, да, голяма част ги има, но много неща – нищо, че европейската директива е такава, каквато е, могат да бъдат прецизирани в духа, в който говорихме в тази дискусия. Това е едното.
Искам, второ, да Ви кажа. Помните ли, когато приехме един закон, по-скоро изменение на Закона за депозиране на печатни произведения, с който беше създаден един регистър на собствениците на всички медийни доставчици? Този регистър, за съжаление, още го няма. Но с този закон се възлага на Съвета за електронни медии да направи – понеже Директивата го изисква, нов регистър. Можете ли да ми кажете собствениците и управителите на различните медийни доставчици в колко регистъра ще се регистрират в България?! Ето затова трябва синхронизиране на законодателството. Затова настоявам и мисля, че посоката, в която мисля, е правилна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Преди малко господин Биков каза от трибуната или по-скоро се учуди защо ние плачем, мисля, че се изрази, за Фонда за радио и телевизия. Всъщност не знам дали плачем, или не плачем за Фонда, но ние в наше предложение на изцяло нов Закон за радио и телевизия, което предложение бяхме входирали и представили в Комисията по култура и медии – спомняте си тези от Вас, които са членове на тази комисия. Тогава имахме различия в мненията, но бяхме отредили водеща роля на този фонд в предложението, което тогава мотивира господин Антон Кутев.
Тази водеща роля според нас беше ключова за този фонд, за който Вие, господин Биков, говорихте, защото ако финансирането беше влизало оттам, както ние предлагахме, нямаше генералните директори на националните медии да са на килимчето и да зависят от благословията на министър-председателя на България, който и да е той, както и да се казва той. Това имахме предвид, когато казахме за Фонда. Просто исках да се уточни този въпрос.
Иначе през времето, през живота на този парламент – Четиридесет и четвъртия, дали сме имали идеи по отношение на нов Закон за радио и телевизия – имахме, и то не само касаещи Фонда, за който стана дума. Изобщо, за съжаление, информирам залата, която все пак трябва да е наясно, че този наш закон не видя пленарната зала отвътре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания – също не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет.
Гласували 88 народни представители: за 88, против въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от Програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
Имате думата да ни представите Доклада на Комисията по правни въпроси, уважаема госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Преди това, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснем в пленарната зала господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
На свое заседание, проведено на 28 октомври 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 002-01-51.
На заседанието присъства госпожа Габриела Козарева – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Габриела Козарева, която посочи, че с него се цели предотвратяване на последиците от забавата в пререгистрацията на юридическите лица с нестопанска цел в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, която е резултат от извънредното положение, а впоследствие и от извънредната епидемична обстановка.
Въвежда се срокът за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, да бъде удължен до 31 декември 2022 г.
Отбеляза се, че очакваните резултати от прилагането на Закона са свързани с осигуряване на сигурност в търговския и гражданския оборот на страната и възможност за оптимален достъп на всички юридически лица с нестопанска цел до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, с цел изпълнение на изискванията за пререгистрацията им съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Откривам разискванията и имате думата за изказвания.
Няма желаещи и закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона юридическите лица с нестопанска цел, № 002-01-51, внесен от Министерския съвет.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Имате думата да ни представите Доклада, уважаеми господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Ако ми позволите, първо, процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля да бъдат допуснати в залата Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Живко Петров – директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 60а се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „корабите, пристанищата и пристанищните райони“ се заменят с „корабите и пристанищата по чл. 106а“.
2. В ал. 3 думите „международно свидетелство за сигурност на кораба, временно международно свидетелство за сигурност на кораба, както и удостоверение за съответствие на пристанището,“ се заменят с „международно свидетелство за сигурност на кораба и временно международно свидетелство за сигурност на кораба“.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) С наредбата по ал. 2 се определят и условията и редът за защита от нерегламентиран достъп и за работа с информацията, която се съдържа в оценките на сигурността и в плановете за сигурност на корабите, както и в оценките на сигурността, в докладите за начина на извършването им и в плановете за сигурност на пристанищата и пристанищните съоръжения.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. В чл. 92, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думите „собственикът на“ се добавя „територията и пристанищната инфраструктура на“.
2. В т. 5 думите „за извършването на които се изисква ползването на пристанищна територия и/или пристанищни съоръжения“ и запетаята пред тях се заличава.
3. В т. 9 запетаята след думата „наименованието“ се заменя със съюза „и“, думите „координатите на граничните точки и площта на територията,“ се заличават, а думите „т. 4“ се заменят с „т. 2“.
4. В т. 10 думите „координатите на граничните точки и площта на“ се заменят с „идентификаторите по кадастралната карта на поземлените имоти, съставляващи“.
5. Точка 12 се отменя.
6. В т. 13 думите „т. 1 – 12“ се заменят с „т. 1 – 11“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
„§ 5. В чл. 96 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 5 думите „собственикът му“ се заменят със „собственикът на неговата територия и пристанищна инфраструктура“.
2. В ал. 3, т. 4 думите „пристанището, съответно пристанищният оператор“ се заменят с „неговата територия и пристанищна инфраструктура“.“
По § 6 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. В чл. 103, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думите „съоръжения за акостиране, които позволяват оставането на котва, приближаването и“ се заменят с „други съоръжения за приставане, които позволяват оставането на котва или“.
2. Точка 4 се изменя така:
„4. инфраструктура за достъп;“.
3. В т. 6 думите „включително и възможността за сключване на договори с доставчици на услуги за приемане на отпадъци от корабоплавателна дейност, както“ и запетаята пред тях се заличават.“
По § 7 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7:
„§ 7. Член 103а се отменя.“
По § 8 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8:
„§ 8. Член 103в се изменя така:
„Чл. 103в (1) За посещаващите пристанище за обществен транспорт кораби, с изключение на военните, и за опериращите в такова пристанище кораби се заплащат пристанищни такси за:
1. ползване на пристанищната инфраструктура;
2. приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
(2) Таксите по ал. 1 се определят по размер и се събират от:
1. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – за пристанищата за обществен транспорт по чл. 106а и за пристанищата за обществен транспорт – държавна собственост;
2. собствениците на територията и пристанищната инфраструктура на пристанища за обществен транспорт, извън тези по т. 1.
(3) Пристанищните такси по ал. 1 се дължат:
1. преди отплаването – за корабите, посетили пристанищата за обществен транспорт;
2. периодично – за корабите, които оперират в пристанищата за обществен транспорт.
(4) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ превежда на Министерството на отбраната част от таксите по ал. 1, т. 1, която съответства на поддържаните от него средства за навигационно осигуряване.
(5) Пристанищните такси се публикуват на интернет страницата на лицата по ал. 2 и на подходящо място в пристанището.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9:
„§ 9. Член 103г се изменя така:
„Чл. 103г. (1) При определяне на структурата и размера на таксите по чл. 103в, ал. 1, т. 1 се спазват следните принципи:
1. прозрачност;
2. обективност;
3. недискриминация;
4. съответствие с правилата на конкуренцията;
5. съобразяване с търговската стратегия и инвестиционните планове, прилагани в съответното пристанище.
(2) В съответствие с прилаганата в пристанището икономическа стратегия и политика за пространствено планиране може да бъдат определяни различни размери на таксите по чл. 103в, ал. 1, т. 1 за различните типове кораби, които посещават пристанището, както и с цел да се насърчи по-ефективното използване на пристанищната инфраструктура, превозите на къси разстояния, опазването на морската и речната околна среда, енергийната ефективност или ефективността по отношение на въглеродните емисии от водния транспорт.
(3) Таксите по чл. 103в, ал. 1, т. 1 се разходват за обезпечаване на достъпа до съответното пристанище, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на инфраструктурата за достъп и другата обща техническа инфраструктура на пристанището, както и за поддържане на проектните дълбочини в акваторията на пристанището.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на Закона; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 1; текстовете на вносителя за параграфи 2 и 3; редакцията, предложена от Комисията за текста на параграфи 4, 5 и 6; редакцията, предложена за параграфи 7, 8 и 9.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Всички подложени на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, като в ал. 2 думите „или не“ се заличават, а в ал. 3 думите „за който по установения в наредбата по чл. 371 от Кодекса на търговското корабоплаване ред е постановено освобождаване от задължението“ се заменят с „който по реда на наредбата по чл. 371 от Кодекса на търговското корабоплаване е освободен от задължение“.
По § 11 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11:
„§ 11. Създава се чл. 103е:
„Чл. 103е. (1) Цените за пристанищните услуги по чл. 116, ал. 2, предоставяни в пристанище за обществен транспорт, се определят по размер, обявяват се публично и се събират от пристанищните оператори, които извършват услугите.
(2) Когато пристанищният оператор е и лице по чл. 103в, ал. 2, т. 2, както и в случаите на чл. 115м, ал. 2 цените по ал. 1 може да бъдат включени в пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура. В тези случаи на ползвателите на пристанището се предоставя информация каква част от общата сума съставляват цените по ал. 1 и каква – пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура.
(3) Пристанищният оператор, който извършва пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 или 3, може да включи в цената на услугата и сума, пропорционална на времето, през което корабът престоява на хидротехническо съоръжение за връзка между кораба и брега. На ползвателите на пристанищни услуги се предоставя информация каква част от цената на услугата съставлява тази сума.
(4) Цените на пристанищните услуги по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на пристанищния оператор, а когато такава страница няма – на интернет страницата на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, съответно на собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището или терминала. Информация за цените на пристанищните услуги се предоставя на ползвателите на пристанището и чрез поставянето ѝ на подходящо достъпно за тях място в пристанището.“
По § 12 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12:
„§ 12. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Територията и пристанищната инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт, с изключение на инфраструктурата за достъп, може да бъде собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.
(2) Територията и пристанищната инфраструктура на пристанища за обществен транспорт или на терминали от такива пристанища, включително зоните, които по своето предназначение отговарят на характеристиките на пристанищата по чл. 107 – 109, собственост на държавата, са публична държавна собственост.“
2. В ал. 3 думите „Територията и инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение“ се заменят с „Територията и пристанищната инфраструктура на пристанища за обществен транспорт или на терминали от такива пристанища“.
3. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Инфраструктурата за достъп до пристанищата за обществен транспорт е публична държавна собственост. Когато достъпът по суша до пристанище за обществен транспорт се осъществява по съществуващата улична мрежа, автомобилният подход на пристанището е публична общинска собственост.
(5) Публична държавна собственост е и общата техническа инфраструктура на пристанище за обществен транспорт, в което поне един терминал е собственост на държавата. Обща е инфраструктурата, която обслужва повече от един терминал.“
По § 13 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13:
„§ 13. В глава четвърта се създава раздел IIа с чл. 106а – 106к:
„Раздел ІІа
Специални правила за пристанищата за обществен транспорт, по отношение на които се прилага Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата
Чл. 106а. Разпоредбите на този раздел се прилагат за морските пристанища Бургас и Варна по т. 2 на приложение II от Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ, L 348/1 от 20 декември 2013 г.).
Чл. 106б. (1) Управителен орган на пристанището по смисъла на чл. 2, т. 5 от Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата (ОВ, L 57/1 от 3 март 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/352“, за пристанищата по чл. 106а е Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
(2) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ провежда обществени обсъждания с ползвателите на пристанището и с другите заинтересувани страни по съществените въпроси от своята компетентност в съответствие с чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2017/352.
(3) Процедурата по ал. 2 започва с публикуване на съобщение на интернет страницата на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, в което се посочват:
1. въпросът, който е поставен за обсъждане;
2. позицията или проектът на решение по поставения за обсъждане въпрос;
3. срокът за представяне на писмени становища, който не може да бъде по-кратък от един месец.
(4) След проучване на всички становища и предоставената информация по чл. 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/352 Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ публикува на интернет страницата си резултатите от проведеното обсъждане, приетото решение и мотивите.
Чл. 106в. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е компетентен орган по смисъла на чл. 2, т. 3 и чл. 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/352 и има следните правомощия по:
1. чл. 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/352 – да предостави или да откаже да предостави право на достъп до пазара на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 1;
2. чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/352 – да ограничи броя на пристанищните оператори, които извършват определена пристанищна услуга в пристанище по чл. 106а;
3. чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/352 – да вземе решение за налагане на задължение за извършване на обществена услуга по отношение на една или повече пристанищни услуги в пристанище по чл. 106а;
4. чл. 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/352 – относно осъществяването на контрол за изпълнение на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд и безопасно осъществяване на пристанищните дейности и услуги;
5. чл. 14 от Регламент (ЕС) 2017/352 – относно осъществяването на контрол за изпълнение на задължението за обучение на персонала.
(2) Дейността на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по ал. 1 се финансира с част от събраните в пристанищата по чл. 106а пристанищни такси по чл. 103в, ал. 1, т. 1. Размерът на частта от пристанищните такси, която Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, се определя ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 106г. На пристанищните оператори, предоставящи в пристанище по чл. 106а някоя от морско-техническите пристанищни услуги по чл. 1, параграф 2, букви „а“, „в“, „д“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/352, не могат да се налагат други изисквания за предоставяне на достъп до пазара на пристанищна услуга, освен определените в чл. 117б, ал. 1 и 2.
Чл. 106д. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по предложение на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ приема решение за ограничаване броя на пристанищните оператори, извършващи морско-техническа пристанищна услуга по чл. 1, параграф 2, букви „а“, „в“, „д“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/352 в пристанище по чл. 106а, когато е налице някое от основанията по чл. 6, параграф 1 от същия регламент .
(2) В производствата по ал. 1 се прилагат изискванията на чл. 6, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/352.
(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ публикува на интернет страницата си постъпилите предложения за налагане на ограничение по ал. 1 заедно с мотивите.
(4) Когато е прието решение по ал. 1, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ провежда процедура на подбор в съответствие с чл. 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/352 при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 117, ал. 5.
Чл. 106е. (1) Налагането на задължение за извършване на обществена услуга по отношение на една или повече от морско-техническите пристанищни услуги по чл. 1, параграф 2, букви „а“, „в“, „д“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/352, предоставяни в пристанище по чл. 106а, се мотивира от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в съответствие с чл. 7, параграфи 1 и 2 от същия регламент.
(2) Въз основа на решението на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по ал. 1, както и в случаите по чл. 7, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/352 Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ сключва договор с пристанищен оператор за предоставяне на услугата.
Чл. 106ж. Контролът по чл. 11, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/352 се осъществява от Агенцията за държавна финансова инспекция при условията и по реда на Закона за държавната финансова инспекция.
Чл. 106з. (1) Оспорването на решения за определяне на структурата и размера на цените на пристанищните услуги по чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/352 се осъществява пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(2) В производствата по разглеждане на жалби по ал. 1 се прилагат съответно разпоредбите на глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ от Административнопроцесуалния кодекс, като:
1. жалбите се подават до органа по ал. 1 с копие до пристанищния оператор, чието решение се оспорва;
2. подадената жалба не спира изпълнението на оспореното решение;
3. срокът, в който се представя изисканата от органа по ал. 1 информация по чл. 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/352, е 14-дневен считано от датата на получаване на уведомлението;
4. срокът, в който органът по ал. 1 постановява решението си по жалбата, е едномесечен, считано от датата на постъпването ѝ;
5. заверено копие на решението на органа по ал. 1 се изпраща на жалбоподателя и на лицето, чието решение е оспорено, и се публикува на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(3) Решението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да бъде оспорено по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по седалището на административния орган.
Чл. 106и. (1) Решенията на управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ по Регламент (ЕС) 2017/352 подлежат на оспорване от заинтересовани лица по реда за обжалване на индивидуални административни актове по Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд в района на териториалната структура на предприятието по чл. 115л, ал. 1, т. 1 или 2.
(2) Актовете, които издава изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по Регламент (ЕС) 2017/352, включително тези по чл. 106д, ал. 1 и 4 и по чл. 106е, ал. 1, подлежат на оспорване от заинтересованите лица пред административния съд по седалището му.
(3) Подадената жалба по ал. 1 и 2 не спира изпълнението на оспорения акт.
Чл. 106к. При поискване информацията по чл. 13, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/352 се предоставя на Европейската комисия от съответния компетентен съд по чл. 106и, ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете – прочетете и § 14.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14:
„§ 14. В чл. 109а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) За корабите, които имат престой или оперират в пристанищата по чл. 107 – 109, с изключение на военните кораби, се заплащат таксите по чл. 103в, ал. 1. Таксите за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, се заплащат независимо дали е ползвано пристанищно приемно съоръжение.
(2) Таксите по ал. 1 се определят по размер и се събират от собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището.“
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Когато за достъп по море до пристанище по чл. 107 – 109 се използва инфраструктура за достъп до пристанище по чл. 106а, пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура се определят по размер и се събират от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „по ал. 1“ се заличават, а думите „чл. 103д, ал. 2“ се заменят с „чл. 103г, ал. 1 и 2 или чл. 103д, ал. 1“.
4. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Таксите по ал. 1 и 3 се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището или периодично – за опериращите и домуващите в съответното пристанище кораби.
(6) Относно публичното обявяване и разходването на пристанищните такси се прилагат съответно чл. 103в, ал. 5, чл. 103г, ал. 3 и чл. 103д, ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания до § 14 включително. Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 10 с предложените от Комисията редакционни поправки; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 11; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 12; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 13 и § 14.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Сега ще Ви запозная със съобщението за парламентарен контрол. (Шум и реплики: „Валери Симеонов вече го прочете!“.)
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Валери Симеонов го прочете по-рано, но не знам защо.
Колеги, следващо редовно пленарно заседание – 9,00 ч., 27 ноември 2020 г., съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Стоян Мирчев
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов
Николай Александров