Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Валери Симеонов и Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов, Стоян Мирчев, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Симеон Найденов, Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Здравейте, колеги, които дистанционно участвате в заседанието!
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вежди Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ивелина Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Шест са гласували онлайн.
Гласували 118 народни представители в залата и 6 народни представители онлайн – стават 124.
Необходимият брой народни представители за вземане на решение в залата е 63. Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната програма за работа на Народното събрание да бъде включена следната допълнителна точка – Проект на решение за отмяна на Решението за създаване на Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България, прието от Народното събрание на 2 октомври 2020 г. Вносител – Даниела Дариткова и група народни представители на 26 ноември 2020 г., като предлагам да бъде точка първа в Програмата за днес – 27 ноември 2020 г.
Моля, гласувайте.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували в залата са 114 народни представители и 6 народни представители онлайн – стават 120.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 2 ОКТОМВРИ 2020 Г.
Ще Ви прочета:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отмяна на Решението за създаване на Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България, прието от Народното събрание на 2 октомври 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Отменя Решението за създаване на Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България, прието от Народното събрание на 2 октомври 2020 г. Вносител – Даниела Дариткова и група народни представители.“
Имате думата за изказвания, колеги. Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за отмяна на Решението за създаване на Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България, прието от Народното събрание на 2 октомври 2020 г.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували в залата 106 народни представители плюс 6 онлайн – общо 112.
Гласували 111 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, прощавайте, пропуснала съм да обявя съобщенията за днес.
Съобщения:
На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 26 ноември 2020 г. е постъпил Указ № 247 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 19 ноември 2020 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия по бюджет и финанси да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от състава на Военновъздушните сили на Швейцария. Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространството на Република България при полет от маршрут Обединени арабски емирства – Швейцария, без кацане на българска територия, в периода от 1 до 4 декември 2020 г. включително с цел транспортиране на делегация, водена от президента на Швейцария. Издадената заповед е в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаеща преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната.
По въпросите относно експортния контрол и в съответствие с международни санкционни режими, задължителни за Република България, разрешението за прелитане във въздушното пространство на страната следва да се предостави на заинтересованата държава след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката, Министерството на външните работи. Уведомлението е постъпило на 25 ноември 2020 г. с входящ № 003-09-98 и е предоставено на Комисията по отбрана.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаема госпожо Председател, вчера стигнахме до § 14, който беше приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 15, 16, 17 и 18.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували от залата са 138 народни представители и 6 онлайн – стават 144: за 104, против няма, въздържали се 40.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19:
„§19. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Територията и инфраструктурата на пристанищата по чл. 107 – 109, с изключение на инфраструктурата за достъп по море или по вътрешни водни пътища, може да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица. Инфраструктурата за достъп по море, съответно по вътрешни водни пътища, е публична държавна собственост.
(2) Специализираните пристанищни обекти може да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.“
2. В ал. 3 след думите „Собствениците на“ се добавя „територията и пристанищната инфраструктура на“ и след думите „по ал. 1 и“ се добавя „собствениците“.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) За производството по вписване на специализирани пристанищни обекти се прилагат съответно разпоредбите на чл. 92, ал. 6.“
4. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 19 по Доклада на Комисията.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували от залата са 149 народни представители и 6 онлайн – стават 155: за 112, против 1, въздържали се 42.
Предложението е прието.
Господин Летифов, министърът на околната среда и водите иска да даде информация, така че ще Ви помоля да прекъснем разглеждането на Закона. След малко отново ще продължим.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Знам, че процедурата, по която искам думата, е много рядко използвана форма…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А не, не!
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: …но е допустима и приложима. Правя го именно защото обстоятелствата са от форсмажорен характер. Ще говорим за водите с истинските им имена. Предварително искам да Ви кажа, че идвам с добри намерения, не смятам да се конфронтирам, било по отделно с някой от Вас, било в политически план. Това е мое лично изказване и не ангажирам никоя политическа сила.
Започвам с Бургас и язовир „Камчия“. Има пречиствателна станция на язовира, която чисти водата за Варна и Бургас посредством довеждащ водопровод до "Китка", общо оттам 110 км до Варна и 100 км до Бургас, без нито една помпа, вода – 200 км тръби – Варна и Бургас гравитачно водоснабдени. Искам да Ви съобщя, че от месец май, в случай че продължава да не вали, град Бургас и Южното Черноморие ще станат два пъти по-привлекателна туристическа дестинация – освен прочутата поморийска кал, луга, жителите и гостите, ако тогава все още има, ще опитат от този момент и неизвестната камчийска кал. Ще сложим салове в язовира, ще точим вода, ще чистим и ще пращаме на Бургас.
Защо? От месец януари тази година МОСВ пише 10 пъти отчети, графици, в които 10 пъти пращаме информация и до Министерския съвет. Направили сме два консултативни съвета по водите, всичките са взели единодушно решение. В случай че трета година има суша, потреблението е в стандартните размери и обеми, град Бургас ще остане без вода за питейно-битово водоснабдяване. В резултат на тези 20 писма, два съвета, десетки интервюта, предавания, публикации – нищо. Нула! Няма забит един пирон. Ако има, покажете ми го, аз ще го извадя сам, един метър тръбопровод, един генериран документ на призивите ни цяло лято да се започне, докато е топло. Има възможност да се копае, полее, канал лесно се строи. Има време, технологична изпълнимост. Не постъпи нищо. Мълчание.
Господа, ето това е схемата (показва схема), която сме дали септември месец на всички областни управители с всички намаления. Май месец няма вода – ако дойде малко, ще изкара до юни, ако дойде малко – ще изкара до септември. Не е валяло капка дъжд! Тази схема я имат всички, изпратил съм я неофициално – от септември всеки месец, а от януари пиша всеки месец доклади. Областни ръководства, кметове, партиен елит – никой! Този проблем не съществува. Единственият, който е поел отношение, е бил Валери Симеонов. (Шум, реплики.) Какво може да направи той? Само той, но нищо не може да направи.
Цяло лято чакам един пиар да реши кога ще е подходящият момент за първа копка. Така и не реши. От месец май три пъти ходим на язовира за първа копка, за първа схема. Нищо! България се управлява от пиарите.
Министерството на земеделието и МРРБ воюват помежду си. Земеделците не си дават язовира, да може те да обявят обществена поръчка, МРРБ не могат да започнат, защото земеделците не им дават документацията. Имаме гласувано решение на Министерския съвет преди два месеца, подписано от премиера, гласувано от всички министри – някакъв си началник на кабинет в Земеделието и заместник-министър не дават документите, за да се започне строителството. Цензурират премиера. Няма един метър изкопан тръба. На главата ми се качиха. Може би утеха е, че и на премиерската.
Ще допуснем Южното Черноморие да стане залог на корпоративен интерес – кой да владее язовира, кой да си пробутва фирма и да усвоява пари. Едните не си го дават – другите не могат да започнат. Бургас се приближава и след шест месеца ще бъде във водна криза. Единствената заинтересованост – МОСВ.
Кметът на Бургас заема особено място в цялата ситуация, особено място на зрител. В МОСВ имаме специално име за него, няма да го казвам. Всичките ни хидролози, инженери, експерти – 10 месеца пишем графици, доклади, заседаваме, пресмятаме – суха година, влажна година, средновлажна – 50 години назад, с графики. (Шум, тропане по банките,викове от ГЕРБ и ОП: „Ееее!“)
Моля Ви за тишина!
Те дадоха едно гениално решение – кметът стана… Вие да сте кмет, който след пет месеца няма да имате вода и да дадете не едно, а две гениални решения: „Ще построим нов язовир.“
Второ решение: „Ще направим станция за обезсоляване на морската вода.“ Ние сме членове на Европейския съюз, всичко е „Натура“, цялото Черноморие. Къде ще стане този нов язовир за пет месеца, кога го построиха? Да го пускаме да работи. Ние първо трябва да напуснем Европейския съюз и тогава.
Второто гениално решение – станция за обезсоляване. Ама на кой парцел, ама на кое заустване, ама на кое присъединяване? Ама купено е, направено е, построено е! Кажете, да го пишем в графика, да захраним града. Не станция, завод трябва, и водата ще е ужасно скъпа.
Сигурен съм, че никой в тази зала не вярва, че след пет месеца в България, в Бургас ще има нов язовир и станция за пречистване. Но това е. Една таблица, 10 доклада, 10 графики, два консултативни съвета. Ще се случи Перник-2.
Ще обясня модела в Перник, защото той е до болка порочен. Аз не се заигравам политически. В Перник политически назначения източиха водата, която си беше в язовира, за да направят един ремонт, укриха го преди изборите заради политическия момент и стовариха цялата вина на МОСВ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Язовир „Студена“ винаги е бил пълен, откакто е построен. В момента ремонтът трае по-дълго от строителството на язовира, а той тече повече отпреди. Обяснявам – язовирът е на МРРБ, стената, съоръженията, разходомери, тръбопроводи, пречиствателна станция – цялата система е на МРРБ. МОСВ само пуска графици, други ги изпълняват. Ама нарочно го източили заради ремонт, да им излезе по-тънко, да не ползват водолази – МОСВ е виновно?! Ама сложили някакъв найлон, винил на стената, той повече тече отпреди – МОСВ е виновно?! Язовирът се ремонтира два пъти по-дълго, отколкото е построен целият язовир, и още се ремонтира. Ама махали водомери, направо ги сваляли и пускали вода колкото си искат, ама по 400 хиляди кубика екологичен отток си го вкарвали в пречиствателната станция и го продавали на хората, за да се крият – всички чисти като сълза. И универсалното извинение: „Това е политическо решение.“
Идват избори. Знаем, че е незаконно, знаем, че е празен, ще си мълчим, после ще намерим виновен. Е, добре, загубиха ги. Цял град знае как им източиха язовира, знае, че ги излъгаха и после държавата направи подвиг с тази тръба, но те пиха два месеца вода от София и псуваха властта, защото ги излъгахме преди това. Да Ви прилича на Бургас?
След изборите кметицата и областната се покриха, държавата построи водопровод, перничани го ползваха няма и два месеца и случаят приключи. Кражбите на вода обаче си продължиха безконтролно. Безконтролно!
Къде е моят проблем? Имаме 52 национално значими богатства – язовири, обществени. Това е националният интерес. Щом започнат изборите, всеки започва да се присъединява, всеки започва да използва политически натиск, всеки започва да ги съсипва.
Давам пример пак със „Студена“, с пернишкия кмет. Той се пълни от Владайския канал, от река Мътнишка, Кладнишка, от Палакарийската деривация и от извора „Врелото“. От Владайския канал от 1972 г. има построена пречиствателна станция, която няма разрешително за ползване на вода, но ползва вода и я продава. Коя вода ползва? Краде тази на Владайския канал. Докато беше сушата, се крихме, сега го продължихме. Нямат и никога не са имали разрешително! Станцията, щом е удобно и е могло да се краде от 1972 г., защо да не се…
Единият извор – „Врелото“, ами че там е имало технологична връзка към Радомир – завода „Червена могила“. Двадесет години незаконно се ползва тази връзка и вода, която трябва да влезе в язовир „Студена“, отива в Радомир, защото Радомир не си е направил изворите, водоизточниците и неудобно се е закачил за технологичния водопровод. Двадесет години! Нямало разрешително. Те не са и искали. Десет кмета го правили, партиите ги пазели. Че защо сега да не се прави?
Цяла пролет пред кабинета на Борисов: „Това е политическо решение, трябва да захраним града, те ще излязат на улицата. Знаем, че е незаконно, знаем, че е криминално деяние. Все някой ще го отнесе от Басейнова дирекция. Пускайте помпите.“ Сами си ги пуснаха! Смятате ли, че до днешна дата някой е подал молба да му се узакони тази дейност? Няма такова нещо.
В България е безнаказано. Отидеш зад Борисов, криеш се, пускат ти водата и си караш още 20 години. Щом имаш партия зад гърба си, няма значение коя партия. Три заседания в Министерския съвет по тази тема – Пернишкият водопровод да се узакони и Владайският? Нищо не е направено. Не са си платили и водата от язовира. Докато беше кризата, водопроводът там беше разрушен, да не ги хване прокуратурата. Щом се напълни язовирът, се закачиха и пречиствателната станция, и…
Щом някой им е дал водопровода, ще го ползват.
Това ми е проблемът – че политически решения съсипват язовирите.
Пернишкият кмет, новият, на „Позитано“ го помолих учтиво, след всичките му многобройни интервюта, да вземе поне да си подаде документ софийския водопровод да го узаконим. Утре ще се наложи пак да го ползваме, ние нямаме право. Готова вода, готов водопровод, а нямаме право да го ползваме. Поне да го узаконим. Ще ме дава на съд! Министърът на МОСВ го моли да си узакони водопровода, че може пак да му потрябва – той ще ме дава на съд?! Моля го да си извади разрешително. Защо? Защото „Позитано“ помага. И по телевизията гледам как аз трябва да ходя да пия ракия и да му се моля, и да му се извинявам, че съм го помолил да си узакони водопровода и да помогне да го узаконим.
Така. Питайте ме дали МРРБ, респективно ВиК – Перник, към днешна дата са си платили това, което взимат от язовир „Студена“, дали тръбопроводът, който е промишлен за Радомир, но го ползват както и когато си поискат незаконно, криминално, са подали поне документи, дали за тази пречиствателна станция има документи? Не. Щом се напълни язовирът, кражбите започнаха два пъти повече отпреди. В момента градът с ремонта ползва повече вода отпреди водната криза. Щом си от МРРБ, имаш индулгенция за ненаказуемост.
Давам пример с ДПС, за да не кажете, че нещо…
„Ястребино“ – класически случай! Язовир за целенасочено унищожаване на безценен държавен ресурс, създаване на многогодишни проблеми и вреди за околната среда, само с една цел – някой лев по изборите на тема „вода“.
Знаете ли колко са изворите на територията на Търговищко, дето сега ми пишете писма? Двеста осемдесет и три броя има извори, сондажи. Знаете ли колко се ползват от тях? Тринадесет броя. Всичко друго е унищожено, загробено, изоставено и се закачаме към първия държавен язовир наоколо, и си го приватизираме.
За останалите 270 каква грижа е положил ВиК операторът? Местните кметове каква грижа са положили? Нищо. Ще Ви го кажа в детайли този язовир. Ето я схемата. (Показва я.) Напоителна система „Попово“, язовир – 62 млн. куб. м построили хората. Водните маси, посредством главен напоителен канал, трасе 46 км по протежение, тунели, дюкери, саваци, помпени станции – всичкото това нещо в момента е унищожено с едно присъединяване за един град – Антоново, за 2000 души – 20 хил. куб. вода. Има 270 неизползвани сондажа, закачили се за язовира, а той е земеделски. Защо? Защото им е по-лесно. Около партиите при едни от изборите местният кмет решил за 2000 души да се реши проблемът. Вместо да си оправи сондажите, знаел, че има една тръба за бивше предприятие към язовира, вързал се към нея.
Другият град решил, че и той ще направи същото, дал десетки милиони – тръбата не работи и вода не носи, но направили и втория етап, та с помпи и в други села да карат. Същият град в момента няма вода, защото се захранва от трето място, минава през девет села, деветте села имат, за града няма вода. И сега ми пишат писма – един извор с два литра в секунда щял да захрани града.
Какво се получава? Заради един малък град и сто сондажа, някой някога политически е закачил града и язовирът вече не е земеделски, той не може да се ползва – по закон е първо питейно-битовото водоснабдяване, язовирът вече е питеен. Още по-лошо – съседният град, и той се е закачил. Те са зарязали в момента всичките си сондажи и се закачват към язовира, защото са пробили да не е земеделски – земеделците да мрат, нищо, че са същият електорат. С едно решение им взимаш язовира, същите хора ги оставяш. Този тръбопровод не работи. Предизборно е спрян. Парите са похарчени, сондажите изоставени. Мъкнат за този град вода от девет села. Наистина са девет! Министърът лично да е осигурил. Съсипвате ми язовирите! В момента цял един язовир – 62 милиона, е затворен заради един град с 2000 жители, който не иска да си ползва сондажите. Обяснявам: той е земеделски, а всичко построено е на вятъра.
След като един път вземем едно политически грешно решение, съсипваме всичко с продължаващи решения да дооправят първото взето решение. Всички земеделци – те дори са Ваши съпартийци, надолу по веригата – 45 километра в момента нямат вода, защото язовирът им е затворен. Поредното ново безумие! Тук някой внася закон зад гърба ни, с който да разрешим тези земеделци, които вече с едно действие лишихме от вода, да могат да копаят където си искат, когато и каквото си искат да правят – да преграждат реки, да бъркат водните тела, да променят водните хоризонти на съседите си – водни войни, спряхме язовира, намерихме решение, копайте си. Прокарва се зад гърба ни норма, която трябва да узакони кражбата на подземните водоизточници, а това е единственият национален ресурс, който ние можем да оставим на децата си.
Значи, първо, под партиен диктат затваряме язовира. Понеже сме затворили язовира, налагаме норма всеки да се оправя който както може, като копае където намери за добре и ако аз не се съглася с тази норма – миналия петък щеше да мине, щели да ми искат оставката, защото не съм разбирал политическия момент?! Този язовир на бащи ми ли е?! Аз ще си го нося ли някъде?! Той не е ли национално значим? И Вие в залата сте го определили като такъв.
Уважаеми дами и господа, това не е моята вода, но това е единствената ни чиста вода, която е останала. Повърхностните води ги замърсихме, поне подземните да спасим – нямаме други, трети няма! Съсипваме повърхностните и крадем землището. Това ли ни е бъдещето? Това е водата на децата ни. Едно безумие води до второ, до трето и накрая няма да има вода нито за гражданите, нито за земеделците. Преди две години бях тук – на една от стачките гледах, майка буташе количка и на нея имаше един надпис „Аз съм Вашето бъдеще, ама Вас Ви няма там!“ Нас ни няма там! Но нашите деца ще разчитат на тази вода – няма друга, а ние се надпреварваме как по-бързо да я унищожим.
Колеги, изкарах тук два мандата като депутат. Бях заместник председател, председател, създадохте даже комисия – благодарен съм. Бях синя каска сред Вас и работихме добре. Идвам пак като синя каска с конструктивно предложение – как да свършим работа, не как да не свършим, дали да помогнем, или да не помогнем. Познавам Ви и тук – пет години. Уверявам Ви, поне доколкото Ви познавам, няма нито един човек в тази зала, който да повярва и за минутка, че водата, която нашите предци са изчислили, може да се събере в този конкретен язовир. Някой може да извади надолу по вече затворените 46 километра трасета на същите места, където е била предишната, в същия обем, в същия сезон, без това да наруши водните тела или да попречи на останалите граждани, които утре няма да имат да си извадят водица от кладенеца.
На каква цена ще им излезе тази вода, ако копаят? Какъв ток, каква инфраструктура?! Ще копаят през 20 метра, през 100 метра, сто пъти в един парцел, и безплатно да я ползват даже – такова е Вашето предложение, през задната врата – ще минело през Земеделската комисия, защото се знае, че ние сме против! Ама ние отговаряме за водите, господа. Четиридесет-петдесет километра трасе ще го дублираме със сондажи.
Уверявам Ви, уважаеми дами и господа народни представители, тези хидролози, които навремето – по време на комунизма, са построили в Африка, в Азия, в България – всичките тези, уверявам Ви, не са били по-глупави от нас. Те са ги построили тези язовири, защото са пресметнали, че трябва. Можеха да кажат: не ни трябва язовир – копайте си, дупчете, само че те са го направили. Направили са деривация по неколкостотин километра не защото е било лесно. Хиляда души са строили "Камчия", 6 хиляди души са строили тръбопроводите до Варна и Бургас. Никой не може да го повтори. Ние поне да ги спасим, поне да ги кърпим. Това е водата за нашите деца, това е бъдещето на България, това е невъзобновяем ресурс, трябва да го пазим, а не да го пилеем!
Друг проблем – рибарство и аквакултури, ще Ви бъде интересно. Земеделското министерство има десетки, бих казал, стотици язовири, но не развъжда рибата там, а иска да се намеси, както всички, в националното богатство – в петдесетте и два национални язовира, през задната врата! Можем си го, ще си го уредим, ще ни го дадат, ще си го направим, длъжни сте да ни пуснете! Тяхната комисия на тъмно влиза. Създавате проблем. Нямаме къде да усвояваме европари. Ами усвоявайте си ги във Вашите язовири, не в националните!
Ще Ви дам само два примера, много Ви моля, бъдете така добри да ме изслушате!
Язовир „Копринка“ служи – обяснявам, за речен отток – 200 км река Тунджа, до турската река е 390 км, 360 км на наша територия. Язовир „Копринка“ пълни язовир „Жребчево“, той пък захранва речните тераси, където са разположени водоизточниците на Нова Загора, Сливен, Ямбол, Елхово. Разбирайте – цялото питейно-битово водоснабдяване на четири окръга в България се захранва от язовир „Копринка“ посредством река Тунджа и посредством язовир „Жребчево“. От същата река Тунджа и от същия язовир „Копринка“ ние поливаме в Стара Загора, Нова Загора, Сливен, Ямбол. От същата река, от същите два язовира ние трябва да напълним още два язовира – язовир „Розов кладенец“, защото е свързан с енергетиката, и язовир „Овчарица“, защото и той е свързан с енергетиката, иначе няма да имаме грам ток. Единият от Стара Загора минава и пълни „Розов кладенец“, а „Розов кладенец“ е пълен с тиня и има 3000 кубика в него. Спрели обаче – спира енергетиката!
Язовир „Овчарица“ – изкуствено създаден язовир, с пет стени, допълваме го и него от реката, или с една река трябва да пълним два язовира – още два язовира, и трябва да дадем за пиене, за поливане, за питейно-битово – всичко, а язовирите бяха празни. Тази година е трета година суша.
Какво ми причинявате? Давам пример: за първи път ще го чуете – август месец се случи. Тази година се случи август, догодина ще се случи април. Ще го чуете за първи път! Тази година, след три години суша, нивата на хидростатичното налягане в сондажите рязко паднаха през август в цялата страна, но ще коментирам само река Тунджа, която от 15 години влизаше в река Марица – друго безумие! Река Тунджа не продължаваше по Тунджа, а отиваше в река Марица! Сливен, Ямбол, Елхово, Нова Загора, Стара Загора бяха на косъм да останат без вода. Помпите паднаха надолу, хидростатичното, сондажите започнаха да гърмят и трета година е суша, а „Копринка“ беше празна, както се казва, „Копринка“ и „Жребчево“ бяха на мъртъв обем – само кал, нямаше вода.
Ще Ви кажа как сме овладели ситуацията при празен язовир, пресъхващи сондажи и най-големи, максимални искания за вода от енергетика, от напояване и от питейно-битовото – всички, огромни изпарения. Земеделците искат да поливат, енергетиката иска да охлажда, ВиК-тата искат да си оросяват сондажите, защото им падат, екология трябва – имаме два резервата. Започваме да пускаме 5 милиона от „Копринка“ към „Жребчево“, пристигат 800 хиляди. Всичко попива! Седемдесет километра трасе! Язовир „Овчарица“, който охлажда централата – бреговата станция има диапазон, ако не му дадеш, ще гръмне, ако е малко – ще изгори. Пускаме малката машина да гони новата машина, пускаме на вълна една след друга да оросяваме, на бент „Бинкос“ спираме цялата река и я пускаме по напоителните канали, за да са малки загубите, да можем да ги откараме до Ямбол, та да може Елхово да получи вода, да може на Ханово да преградим и да дадем на язовир „Овчарица“ вода, за да може да не спре енергетиката. Пускаме я, имаме загуби – изчезват, пускаме нови – изчезват, пускаме бърза вълна – ускоряваме. Спасихме положението.
Тази година дадохме на всички вода и идва собственикът от язовир „Копринка“, и казва: защо изпускате язовир „Копринка“, аз имам разрешително, гледам си риби, пречите ми, променя ми се температурата, трябва да местя садките. Кой е по-важният ни национален интерес – енергетиката, питейно-битовото, гражданите или на някой рибите, който се намества в националния язовир?! Трябва да вземаме решение за речен отток, за енергетика, за питейно, за язовири. Ние се занимаваме с риби, защото някой влязъл в националните язовири! В момента нова атака – да разреша на всички язовири да се наместили частни сдружения, за да си ги управлявали!
Втори пример – Кърджали. По време на комунизма там са направили истински героизъм – вързали три язовира един за друг – каскада, единият пълни другия, другият пълни третия, но след това е Гърция. Ние имаме ангажимент да не пускаме повече от 300 кубика в секунда. В първия язовир влезнали садки. Пролетта вали дъжд, язовирите се пълнят – там е каменисто, бързо, със страшна скорост. Пълним първо Кърджали, изпускаме в „Студен кладенец“, „Студен кладенец“ обаче има много мъртъв обем, бързо се пълни, прелива, изпускаме в Ивайловград, за да не залеем Гърция, пускаме всичките машини на 270 кубика – на два пръста. Добре, че и дъждът спря, нямаше да залеем Гърция. Идва този с рибите и ми вика: защо ни пускате водата от Кърджали, променя се температурата на рибите, дразнят се? Къде е общественият интерес – да дадеш частен язовир всеки да си го ползва?!
В заключение, за „Въча“ – саловете, където Пловдив трябва да пие вода, пък аз трябва да гоня саловете от „Въча“ – няма да говоря.
Защо съм дошъл при Вас? Да Ви се помоля, да поискам съдействие – не да носите моята отговорност, аз ще си нося кръста, но да вземем едно изключително важно решение – не с временна комисия, не с анкетна комисия, не с разговори тук, там, където и да било. Да Ви поканя да дойдете – по двама представители от партия, в Министерството на околната среда и водите. Ще Ви покажа всички карти, ще Ви покажа и черните карти, които се крият, само няма да ги снимате. Защо съм дошъл?
Догодина, уважаеми дами и господа, ще има водна криза в земеделието, ще имате трети път избори – един път редовни, един път президентски, и един път водни бунтове. Защото обезпечеността е 40 – 45% към днешна дата! Аз телефон с дядо Боже нямам, не знам дали ще вали. Тази година дадохме вода на всички, никой не го призна, никой не го каза. Догодина имаме 45, ако ние го направим на 70 – 75, ще спасим цял един отрасъл.
Ще дам пример само с Пловдивска област. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател, приключвам.
Преди 10 години са изрязани всички помпени станции, тръбопроводи, унищожени са напоителните системи. Това, което не е изрязано, не работи и загубите са колосални. Колосални! Останалото в момента е морално остаряло. На земеделските язовири стените им пропускат, затворени изпускателни съоръжения– нищо не работи. И да има вода те не ги пълнят, защото язовирите ще прелеят! Ние сме в изключителна криза поради престъпно бездействие по ремонтиране на земеделските язовири и престъпни деяния по унищожаването на националната ни напоителна система.
Дали да се мобилизираме тази година – това ми е въпросът, дали да дадем на всички вода, както тази година, или да оставим ситуацията както сега? Когато аз дойдох тук и се заклех като народен представител, а после като министър, казах, че ще се водя от интересите на народа.
Да Ви призная: през тези осем – девет месеца защитавах интересите на народа, но работех за дописници. Всеки пише писма до една, втора, трета институция, тя до президентството, прокуратурата и аз от малкото останали 30% ресурс персонал, които не са болни, които нямат деца, ги пращам по безсмислени проверки, после проверки на проверката, а накрая ме питат: те защо не са били в кабинета си да си вършат текущата дейност? Убивате Министерството пред очите ми!
Забравил съм всичко, спазил съм всичко, изпълнил съм на всички. Но не убивайте Министерството!
Имам в момента възможност, може би последна, днес единствена, малко да послужа на интересите на народа. Имаме възможност да защитим широкия обществен интерес. Затова си позволих да дойда, не искам никого да обидя. Извинявам се втори път, три пъти ще се извинявам, ако трябва. Не искам да носите моята или нечия чужда отговорност. Член съм на този кабинет и докато правилата го изискват, до последния момент ще дам всичко от себе си.
Дошъл съм обаче да Ви помоля за следното. Излъчете двама души и елате. Обещавам, ще Ви покажа всичко. Ще Ви запозная с цялата картина, ще Ви покажа черните карти, всички снимки. Елате да обмислим дали си заслужава да помогнем на земеделците и следващата година да оцелеят? Нашите предци са построили язовирите у нас и са предвидили, разчели са тези хорица, че някога може да дойде поредица от няколко сушави години, че енергийните язовири не е нужно да се изливат само и единствено в реките. Предвидили са, че може да има голя суша. В това е нашият късмет. Построили са възможности, въз основа на които вода от енергийните язовири да се пренасочи към земеделските. Образно казано, от едната планина можем да ги изпратим и в другата. Предвидили са как целогодишно енергийно преработената вода да може да се съхранява в склад посредством много сложни помпи, тунели, деривация, но те са го измислили – трудно, тежко, сложно, и са го построили.
Предвидили са дори възможност за това – цялата зима да се събира за лятото и лятото да се размества. Такъв разум, инвестиции и познания! Как да го изградиш, няма да се повтори в България. И може да отиде в язовир – резервоар. Образно ние можем каскадите „Белмекен“, „Баташки водносилов път“ и „Кричим“ да ги пратим в Стара планина. Огледалност са направили хората, но ние не сме знаели за нея. Имаме уникална система – къде по-запазена, къде не, но все още я имаме. Тази система, независимо от безумията върху нея, с лек ремонт – една помпена станция може да спаси земеделците, но трябва да заработи веднага. Тя, водата, иначе тече.
Теоретично: вместо да пилеем водата в реката, да я съберем и догодина земеделците да получат вода приблизително в размер, равен на тазгодишния. Трябва да се вземе трудно решение. (Шум и реплики.) Приключвам, господа.
Дали да го направим, дали проблемите между НЕК, Земеделското министерство, енергетика трябва да ги решаваме? Как ще оправим микса, защото, ако земеделците ще ги реанимираме, ще трябва да ползваме въглища за ток, а не вода.
Не съм най-големият умник и нямам претенции. Когато заех този пост, казах: нямам всички специалности в екологията, аз съм администратор, ще администрирам процеса. Това правя. Може би по-добре, може би по зле. Никога не съм имал претенции да съм най-големият експерт и съм го казвал тук, от трибуната – поемам поста, за да изкараме мандата, ще дам всичко от себе си, аз съм администратор.
Струва ли си изобщо да го правим?
Дами и господа, човек или е част от проблема, или е част от решението, или е част от пейзажа. Дълги години бяхме част от проблема. Сега, за около един месец, Вие малко по-късно, и аз, ще станем част от пейзажа. Вие ще се върнете, ще приемате нови закони. Моля Ви, не пипайте язовирите! Имаме един малък отрязък от време този парламент да прецени дали да спасим за догодина или не? Какви мерки да се направят или не? Елате, заповядайте, ще Ви дам всичко! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви за това, че ме изслушахте.
В тези трудни времена, както се казва, Бог да пази България! Да сте живи и здрави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Продължаваме с втората точка от дневния ред… (Реплики от „БСП за България“.)
От името на група, добре.
Заповядайте от името на група, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани, чухте най-вярната, безкомпромисна оценка на управлението на Бойко Борисов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Този път не от нас, опозицията, която даваме непрекъснато в продължение на четири години, чухте я от министър на Борисов – отвътре, от кабинета, от човек, който е преживял всички тези проблеми, които описа. И чухте ли ключовите думи за управлението на Борисов – хаос, безхаберие, частни интереси, кражби, кражба от настоящето, но кражба и от децата, и внуците ни в бъдеще, незаконно и криминално деяние, безнаказани действия, престъпно бездействие. Ето най-вярната оценка за това управление в областта на ВиК сектора.
Всичко това, което днес чухме, ние отдавна говорим. Проблемът е отдавна. Помните ли Бисер, Аспарухово, Мизия? Помните ли отговора на правителството, когато още тогава поставяхме въпросите, когато предлагахме решенията? Защото аз помня шараните по площадите на Мизия, които стояха там една седмица, след като четириметровата вълна се оттегли. Помня всичките катастрофални последици и жертви.
Вие тогава не обърнахте внимание. Оттогава до ден днешен давате само един отговор: свиквайте, така ще бъде, има климатични промени в света. Свиквайте, че Ви наводняваме къщите, свиквайте, че е суша и нямате вода за пиене. Ето обаче отговора за истината. Защо това е така? Защото управлението на Борисов е безхаберно и по оценките на самия министър в някои части с престъпни и безнаказани деяния.
Господин министърът пропусна обаче няколко неща, които имат отношение към въпроса, които няколко пъти сме поставяли като въпроси и като предложения за решения. Кой наряза напоителни системи на скрап и ги продаде? Защото част от проблема е липсата на напоителни системи, вързани към язовирите. Кой създаде ВиК холдинг съвсем скоро и го определи с 1 млрд. лв. капитал, който щял да обедини всички язовири в страната и да ги управлява вече целенасочено и разумно, с грижа за хората? Кой? Правителството на Борисов. При правителството на Борисов се нарязаха напоителни системи – от един от неговите така ярки говорители сега.
Господин Министърът пропусна да каже за тези 10-11 години управление на кабинета Борисов колко пъти се вдигна цената на водата за хората? Винаги с обещание, че тази цена и тези пари, събрани от целия народ, ще бъдат инвестирани в модернизация на мрежата, в инфраструктура. Чухте ли? Няма един километър нова инфраструктура за това време, за което министърът докладва. Кой измисли новия закон от миналата седмица с разрешението на всеки да боде в земята и безконтролно да източва подземните води? Отново правителството на Борисов.
Имаше обаче и още нещо много важно в изказването на министър Димитров. И аз му благодаря за това. Високата оценка за професионализма, компетността и родолюбието на онези експерти през социалистическото управление, които са създали (ръкопляскания от „БСП за България“) и оставили на България системата на напоителни системи, язовири и грижа за ВиК сектора.
Стои огромният въпрос обаче за заплахите, които министърът очерта: заплаха от суша, заплаха от наводнение, заплаха от водна криза в земеделието, заплаха от водни бунтове, заплаха за това да се наложи да заменяме производството вместо от вода, от въглища. Разбирате ли какво означава това особено на днешния ден? Той казва: ще имате или чист въздух, или вода. И ще трябва да избирате – или въздух, или вода.
Казвам в днешния ден, защото е поредният, в който се отчита няколко пъти свръхзамърсяване на въздуха в големите градове на България – в София, в Бургас, в Благоевград, – замърсяване на въздуха в ковид криза, когато стотици хиляди хора имат проблеми с дишането, когато това заболяване е свързано с дихателни проблеми, отгоре на това и мръсният въздух в страната. И той е прав в едно – въпросите за въздуха, чистата вода, земя и храна са въпросите на бъдещето и за нашите деца, но са въпроси и за здравето на нацията.
Господин Министър, споделям нашето впечатление, моето лично, очаквах след тази убийствена картина на управлението на Борисов да подадете оставка, защото след това, което чухме, смятаме, че изходът е оставка на цялото правителство. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме с втора точка от днешния дневен ред. (Шум и реплики.)
Колеги, моля за тишина! Нека да се успокоим.
Продължаваме с второ четене на Закона за морските пространства.
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21:
„§ 21: В чл. 112а¹ се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 накрая се поставя тире и се добавя „за пристанищата по чл. 106а и за пристанища за обществен транспорт – държавна собственост“;
б) в т. 2 думите „с национално значение“ се заличават;
в) в т. 3 след думите „собственик на“ се добавя „територията и пристанищната инфраструктура на“, а думите „с регионално значение“ се заменят с „или на терминал от такова пристанище“;
г) в т. 4 думите „ново или разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт с регионално значение“ се заменят с „пристанище за обществен транспорт или на терминал от съществуващо пристанище“.
2. Създава се ал. 5:
„(5) В 7-дневен срок след издаването на заповедта по ал. 3 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпраща служебно одобреното задание за изработване на проект на генерален план на Министерството на околната среда и водите за определяне на приложимите процедури по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие и на Министерството на културата за съгласуване по реда на Закона за културното наследство.“
По § 22 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
„§ 22. В чл. 112б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 запетаята след думите „околната среда“ се заменя със съюза „и“, а думите „и Закона за културното наследство“ се заличават;
б) точка 2 се изменя така:
„2. протоколите от проведените обществени обсъждания с ползвателите на пристанището и другите заинтересувани лица – когато проектът на генерален план е за пристанище по чл. 106а или за терминал от такова пристанище.“;
в) точка 3 се отменя.
2. В ал. 2, т. 3 думите „пътни и/или железопътни връзки“ се заменят с „инфраструктура за достъп по суша“, а думите „части от общата“ се заменят с „елементи на другата обща“.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) В срока по ал. 4 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпраща служебно за съгласуване електронно копие от проекта на генерален план на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол, на експлоатационните дружества, към чиито мрежи и съоръжения е налице или се предвижда присъединяване, а когато в териториалния обхват на плана са включени защитени територии за опазване на културното наследство – и на министъра на културата. Ако в едномесечен срок от датата, на която е получено копие от проекта, някой от адресатите не изпрати становище по проекта на генерален план, се счита, че го съгласува без бележки.“
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думата „назначават“ се заменя със „свикват“.
5. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.“
По § 23 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 112в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 2 думата „резервирана“ се заменя с „предвидена“;
б) в т. 4 думите „външните регулационни граници“ се заменят с „границите“, а след думата „територия“ се поставя запетая и се добавя „определени с действащия генерален план“.
2. Алинея 4 се отменя.“
По § 24 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. В чл. 112г се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „пристанище за обществен транспорт с национално значение“ се заменят с „пристанище за обществен транспорт – държавна собственост“.
2. В ал. 2 думите „с регионално значение“ се заличават.
3. Алинея 5 се отменя.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
По § 27 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 20; редакцията на § 21 по Доклада на Комисията; редакцията на параграфи 22 и 23 по Доклада на Комисията; § 24 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за параграфи 25 и 26; отхвърлянето на § 27 и текста на вносителя за § 28, който става § 27.
Колегите, които са дистанционно. Виждам само господин Нунев и господин Попов.
Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 19 народни представители плюс 2 дистанционно – стават 121: за 115 плюс 2 дистанционно – 117, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
Декларация ще има?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Председател, след като чухме оценката на министър Емил Димитров към цялостната работа на правителството – след тази ясна и категорична оценка за работата на Министерския съвет от министър, част от това правителство, ние от „Движението за права и свободи“ считаме, че следва да поканите министър-председателя и той от своя страна или да опровергае казаното от министъра и да предложи неговото освобождаване, или да дойде тук да потвърди казаното и да подаде оставка на целия Министерски съвет, за да се сложи край на 10-годишното политическо безвремие, в което ГЕРБ пребивава във властта, както беше и оценката на министър Емил Димитров.
Ние разбрахме, че различните министерства не си комуникират, не си кореспондират. Ние разбрахме, няма кой да организира работата на Министерския съвет. Това беше оценката на министър Емил Димитров и от наша страна Ви призоваваме да поканите премиера и или да опровергае казаното и да гласуваме оставката на министъра, или да подаде оставка на целия Министерски съвет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Ще се свържа с министър-председателя.
Продължаваме, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 29 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 29, който става § 28:
„§ 28. Член 112и се изменя така:
„Чл. 112и. (1) Правото на строеж за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт се учредява в полза на собственика на територията и пристанищната инфраструктура на съществуващото пристанище или на терминал от него.
(2) Правото на строеж за разширение на съществуващо пристанище по чл. 107 – 109 или на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се учредява в полза на собственика на територията и пристанищната инфраструктура на съществуващото пристанище, съответно на собственика на съществуващия специализиран пристанищен обект.
(3) Обемът на правото на строеж по ал. 1 се определя в съответствие с одобрения генерален план на пристанището за обществен транспорт, а по ал. 2 – в съответствие с одобрения специализиран подробен устройствен план по чл. 112д.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 31, като в ал. 7 думите „е длъжно да възстанови“ се заменят с „възстановява“, а думите „да заплати“ се заменят със „заплаща“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 32, като в т. 1, б. „а“ думите „управителният орган на пристанището – за пристанищата по чл. 106а“ се заменят с „Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 34, който става § 33:
„§ 33. В чл. 112т се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се поставя запетая, добавя се „в 7-дневен срок от констатиране на нарушението“ и се създава изречение второ: „Писмени възражения срещу констативния акт може да бъдат подавани в 3-дневен срок от връчването му.“
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Заповедта по ал. 3 може да бъде оспорена по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от узнаването ѝ. Подадената жалба не спира изпълнението.“
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „съставяне и връчване на констативните актове по ал. 2, за подаване на възражения срещу тях и за“ се заличават.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 29, който става § 28; текста на вносителя за § 30, който става 29; текста на вносителя за § 31, който става § 30; текста на вносителя за § 32, който става § 31 със съответната замяна на думи в текста; текста на вносителя за § 33, който става 32 със съответните промени; редакцията на § 34, който става § 33 по Доклада на Комисията; и текста на вносителя за § 35, който става § 34.
Господин Попов, как гласувате?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 101 в залата плюс 2 дистанционно – резултатът е 103 народни представители: за 95 плюс 2 дистанционно – 97, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 36, който става § 35:
„§ 35. В чл. 115м се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 запетаята след думата „изграждане“ се заличава и се добавя „на пристанища и пристанищни терминали – държавна собственост, както и“, а думите „пристанищата за обществен транспорт с национално значение“ се заменят с „пристанищните терминали – държавна собственост, от пристанищата за обществен транспорт“;
б) точка 2 се изменя така:
„2. управление на държавната собственост в пристанищата за обществен транспорт;“
в) в т. 4 след думите „защитни съоръжения“ се поставя запетая и думите „и други, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение, както и поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, зони за подхождане и зони за маневриране, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 – 109“ се заменят с „мрежи и съоръжения на общата техническа инфраструктура, включително инфраструктура за достъп, в пристанищата по чл. 106а и в пристанищата за обществен транспорт – държавна собственост“;
г) точка 6 се изменя така:
„6. определяне, събиране и разходване на пристанищните такси по чл. 103в, ал. 1 и чл. 109а, ал. 3;“
д) в т. 8 след думата „инфраструктура“ се поставя тире и думите „на пристанищата за обществен транспорт с национално значение“ се заменят с „държавна собственост“;
е) в т. 10 думите „за пристанищата за обществен транспорт с национално значение“ се заменят със „за пристанищата по чл. 106а и за пристанищата за обществен транспорт или терминали от такива пристанища, които са държавна собственост“;
ж) в т. 17 думите „пристанищните райони, които включват пристанище за обществен транспорт с национално значение“ се заменят с „пристанищата по чл. 106а“;
з) в т. 18 думите „с национално значение“ се заменят с „и терминалите от такива пристанища, които са държавна собственост“;
и) в т. 19 думите „на пристанищата и на пристанищните райони“ се заменят „на пристанищата по чл. 106а и на пристанищата за обществен транспорт – държавна собственост,“;
к) създава се т. 20:
„20. изграждане, поддържане и администриране на национална система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт“.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е вътрешен оператор в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/352, когато предоставя някоя от морско-техническите пристанищни услуги по чл. 1, параграф 2, букви „а“, „в“, „д“ и „ж“ от същия регламент в пристанище по чл. 106а.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 36, като в т. 2 думите „другите пристанища“ се заменят с „пристанищата“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38, който става § 37:
„§ 37. В чл. 115п, ал. 7 се правят следните изменения:
1. В т. 4 думите „пристанищата за обществен транспорт с национално значение“ се заменят с „пристанищата по чл. 106а и на пристанищата – държавна собственост,“.
2. Точка 5 се изменя така:
„5. приема седемгодишна програма за развитие за всяко от пристанищата по чл. 106а;“.
3. Точка 10 се изменя така:
„10. по предложение на генералния директор определя размерите на пристанищните такси по чл. 103в, ал. 1 и чл. 109а, ал. 3, както и промените в тях.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 38, като в т. 2 думите „съответстващи на“ се заменят с „в съответствие с“.
По § 40 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40, който става § 39:
„§ 39. Член 115т се изменя така:
„Чл. 115т. Финансирането на дейностите по изграждането, реконструкцията, рехабилитацията, поддържането и развитието на пристанища за обществен транспорт, както и по създаването, съхраняването и поддържането на мощности и материални средства за осъществяване на отбранително-мобилизационни мероприятия на страната с държавни ресурси се осъществява в съответствие с правилата за предоставяне на държавни помощи.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 41.
По § 43 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 42:
„§ 42. В чл. 116а се правят следните изменения:
1. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) Съпътстващите дейности на територии – държавна собственост в пристанищата за обществен транспорт може да се извършват от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ или при възлагане на концесия. В случаите на възложена концесия извършването на съпътстващата дейност се включва в предмета на концесионния договор, а приходите от нея – в стойността на концесията.
(4) Съпътстващи дейности на територии – общинска собственост в пристанищата за обществен транспорт може да се извършват чрез възложена концесия.“
2. В ал. 5 думите „с регионално значение“ се заменят с „на територии, които са частна собственост,“.“
По § 44 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 44, който става § 43:
„§ 43. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и“ се заличават.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Пристанищните оператори осигуряват на своите работници необходимото, съобразено с технологичните иновации, първоначално и последващо обучение за правилното, здравословно и безопасно изпълнение на възложените им трудови функции.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) За пристанищните оператори се води публичен регистър при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Вписването в регистъра е условие за извършване на пристанищни услуги.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 44, като в т. 3, относно ал. 4, т. 3 думите „във всички останали случаи“ се заменят с „извън случаите по т. 1 и 2“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване: редакцията на § 36, който става § 35 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 37, който става § 36 със съответната замяна; редакцията на § 38, който става § 37 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 39, който става § 40, текста на вносителя за параграфи 41 и 42, които стават съответно параграфи 40 и 41; редакцията на § 43, който става § 42 по Доклада на Комисията; редакцията на § 44, който става § 43 по Доклада на Комисията; и текста на вносителя за § 45, който става § 44 със съответните замени в текста.
Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има един народен представител, който гласува дистанционно.
Гласували 111 народни представители плюс един дистанционно – общо 112: за 106, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 46 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 46, който става § 45:
„§ 45. В чл. 117б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текстa преди т. 1 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 2“;
б) в т. 5 думите „по смисъла на чл. 162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата и към община“ се заменят с „към държавата или към община за данъци или задължителни осигурителни вноски по чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в това число лихвите по тях“;
в) създават се нови т. 6 и 7:
„6. поддържа освидетелствана система за управление на качеството по стандарт БДС EN ISO 9001:2015 или еквивалентен;
7. е създало необходимата организация за осигуряване на наличност на морско-техническата пристанищна услуга денонощно, без прекъсване и почивни дни, през цялата година и за извършването ѝ без необосновано забавяне на корабите;“
г) досегашната т. 6 става т. 8 и се изменя така:
„8. в случаите, в които за извършване на морско-техническа услуга се използват кораби:
а) разполага с един или повече кораби, които отговарят на техническите изисквания за безопасност на корабоплаването и на изискванията на чл. 6 от Кодекса на търговското корабоплаване;
б) разполага с минимално необходимия брой морски лица с правоспособност за комплектуване на корабите с екипаж;
в) поддържа освидетелствана система за управление на безопасната експлоатация на корабите и предотвратяване на замърсяване от кораби, когато услугата се извършва с един или повече кораби, за които се прилагат разпоредби на международен договор, изискващ поддържането на такава система, по който Република България е страна; в тези случаи еквивалентност по т. 6 не се доказва;
г) поддържа в готовност за незабавна реакция корабите си в съответствие с аварийния план на пристанището и разпорежданията на длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Морска администрация“;“
д) досегашните т. 7 и 8 се отменят.
2. В ал. 2 думите „чл. 117“ се заменят с „чл. 117, ал. 5“, а думите „чл. 116, ал. 3, т. 1“ се заменят с „чл. 116, ал. 2, т. 1“.
3. Създават се ал. 3 – 6:
„(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ упражнява контрол за съответствие на пристанищните оператори с изискванията по ал. 1 и 2 при условията и по реда на наредбата по чл. 117, ал. 5.
(4) При установено несъответствие с изискванията по ал. 1, т. 5, 6, 7 или 8, или по ал. 2:
1. капитанът на пристанището дава на пристанищния оператор задължителни предписания за отстраняване на несъответствието и определя разумен срок за изпълнението им;
2. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ временно преустановява дейността на пристанищния оператор до отстраняване на несъответствието, когато дадените задължителни предписания по т. 1 не са изпълнени в срок;
3. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ заличава пристанищния оператор от регистъра на пристанищните оператори при временно преустановяване на дейността, продължило повече от 12 месеца.
(5) Разпоредбата на ал. 4, т. 3 се прилага и при установено несъответствие с някое от изискванията по ал. 1, т. 1 – 4.
(6) Задължителни предписания по ал. 4, т. 1, временно преустановяване на дейността на пристанищния оператор по ал. 4, т. 2 и заличаване от регистъра на пристанищните оператори по ал. 4, т. 3 и ал. 5 могат да бъдат оспорени по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповед, с която на пристанищния оператор се дават задължителни предписания или се постановява временно преустановяване на дейността му, подлежи на незабавно изпълнение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 46, който става § 45 по Доклада на Комисията.
Господин Нунев, как гласувате?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 118 народни представители плюс един колега дистанционно – стават 119: за 112 плюс един дистанционно – 113, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Декларация от името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми българи! Декларацията от името на групата на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, която искам да направя, е по-скоро обръщение към българите.
Днес в тази зала министърът на околната среда и водите осем месеца по-късно след като е министър дойде и изложи наистина стресиращи факти. Ще пропуснем това, че всъщност неговата партия е част от управлението на България вече три години и половина и явно точно днес той реши да ни съобщи всичко това.
Но какво стана ясно, уважаеми българи?! Стана ясно, че няма община, която да не лобира явно за тези водни ресурси. Стана ясно, че това е следствие на дълги управления на най-различни партии, защото проблемът не е от днес. Той не е и от вчера.
Какво обаче чуха не народните представители, а представителите на различните политически партии в тази зала. От БСП например чуха, че проблемът е ГЕРБ. Те не чуха за кмета на Перник, те не чуха, че са участвали във всичко това през всички тези години. От ГЕРБ не реагираха. От ДПС не чуха за общините, в които те са създали проблема. Какво обаче чухме ние от ВОЛЯ и какво чу цяла България – че само ние, единствено ние не сме участвали през всичките тези години (шум и реплики) и по никакъв начин...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
КРЪСТИНА ТАСКОВА: ...не носим вина за състоянието на водните ресурси в държавата. Само ние от ВОЛЯ не бяхме споменати да сме лобирали за който и да е в тази държава и да доведем до това положение държавата, че да се чудим наистина какво ще се случи с водните ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Надявам се наистина всички Вие да сте чули това, колеги, защото много често някои от Вас се упражняват върху имената ни.
Ние от ВОЛЯ си оставаме представители на българския народ, а не на интересите на политическа партия или на определени бизнесмени, рибари, земеделци и така нататък в ущърб на българския народ.
Ние от ВОЛЯ единствени като прагматици, като хора, които търсим бързи решения, искаме да се запознаем с проблема. Явно единствени ще се отзовем на призива на министъра и още днес ще отидем в Министерството на околната среда и водите, за да разгледаме всички тези стресиращи факти, с които той искаше да запознае народните представители на Република България. Благодаря Ви за вниманието и Ви пожелавам да започнете да реагирате толкова бързо като народните представители на ВОЛЯ. (Частични ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Колеги, ще подложа на гласуване редакцията на § 40, който става § 39 по Доклада на Комисията. Пропуснала съм да го гласуваме. Той беше в поредицата от многото параграфи, но явно не съм го изчела и затова нека да го гласуваме сега.
Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 105 народни представители плюс един дистанционно – стават 106: за 100 плюс един дистанционно – стават за 101, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
Заповядайте за декларация, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Часът е 10,30. Точно в този час преди 101 години в предградието на Париж Ньой сюр Сен започва процедурата по подписването на мирния договор с България. (Шум.) Тази процедура трае точно 25 минути – колкото една екзекуция. Договорът е подписан между страните от Съглашението…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
МИЛЕН МИХОВ: …победителки в Първата световна война, и България. Договорът е изработен от Парижката мирна конференция, където българската делегация практически не участва и има характер на диктат, чиято главна цел е да накаже България.
Победителите забравят своите уверения за справедливите български искания от лятото на 1915 г., останало в историята на Първата световна война като „българското лято“. Интересите на балканските съседи, наредили се на страната на победителите, за да запазят заграбените български земи след Междусъюзническата война от 1913 г., вземат връх над прокламираните принципи за следвоенно устройство. България излиза от войната с надеждата, че обявените от американския президент Удроу Уилсън 14 точки ще бъдат следвани при изработването на мирните договори след войната. В тази програма се обещава правото на народите да разполагат сами със себе си и правото на национално самоопределение. Предвижда се победените държави да сключат открити мирни договори, изработени след открито обсъждане пред очите на всички.
За българското общество прилагането на принципа за самоопределение е гаранция, че населяваните с преобладаващо българско население земи в Тракия, Добруджа и Македония ще останат в границите на царството. Българските държавници с основание разчитат, че президентът Уилсън ще подкрепи справедливите искания на Парижката мирна конференция, защото в хода на Първата световна война Съединените американски щати са единствената сила от Антантата, която не обявява война на България, а американският дипломатически представител в София Доминик Мърфи играе активна роля при сключването на Солунското примирие от 1918 г.
Българските надежди обаче остават напразни. Европейските дела се решават от френско-английския дует, ръководен от Жорж Клемансо и Лойд Джордж, които начертават условията на мира, определен като втора национална катастрофа. Президентът Уилсън напуска Конференцията през септември месец, а Конгресът не ратифицира мирните договори след Версайско-вашингтонските споразумения.
По силата на договора земите, за които воюва България в Добруджа и Македония, населявани с над 1 400 000 души, остават отново в границите на Румъния, Югославия и Гърция. От старите земи на царството са откъснати части от Кулско и Трънско, целите райони на Царибродско, Босилеградско и Струмишко, които възлизат на 2566 км с над 92 000 души население. Двадесет и пет български села са разделени наполовина. Западна Тракия с територия над 8700 кв. км и население 261 000 българи е предадена на Гърция, с което е загубен излазът на Бяло море. България трябва да плати на победителите огромната сума от 2 млрд. 250 млн. златни лв. за срок от 50 години, а Българската армия е сведена до 20 хиляди доброволци, като всички въоръжени сили, заедно с полиция, жандармерия и гранична стража, не могат да надхвърлят 33 хиляди души. Забранено е развитието на военноморски флот и военновъздушни сили. България се третира като несуверенна държава и се поставя под контрола на Междусъюзническа контролна комисия.
Ньойският договор определя историческото развитие на българите през целия ХХ век. Националната катастрофа поражда дълбока криза в българското общество. Крушението на националните идеали, огромните жертви, материалните загуби водят до остра поляризация и политическо противопоставяне. Въпросът за причините и отговорността за катастрофата изправя едни българи срещу други българи. Идва времето на насилието и гражданската война. Авторитарни режими се редуват с военни преврати. Демокрацията се отхвърля и на нейно място се проектират „оранжева“ или „пролетарска“ диктатура, управление на елита или безпартийна власт.
Мирната ревизия на Ньойския договор става основен принцип на българската външна политика в следващите десетилетия. България се отказва да търси промени по пътя на войната и разчита, че правата на малцинствата могат да бъдат обезпечени чрез защита от Обществото на народите. Този въпрос се отхвърля от управляващите в Белград, които провъзгласяват Вардарска Македония за Стара Сърбия и забраняват въобще използването на названието „Македония“, а българите – за прави сърби. Атина налага, заедно с подписването на Ньойския договор, сключването на двустранна спогодба за размяна на население, с което се поставя началото на изселването на българите от Егейска Македония, а по късно и от Западна Тракия.
Поставена в условия да граничи със себе си, България не може да забрави и преживее раните от войната. В свободните предели на царството пристигат над един милион бежанци – 600 000 от Македония, 400 000 от Беломорието и Тракия, 100 000 от Добруджа и над 50 000 от Българска морава и Западните покрайнини. Те създават множество землячески, благотворителни, научни и обществени организации. Създават семейства, работят, отглеждат деца и не спират да гледат с надежда към родните места, където са оставили имот, роднини и спомени.
Тази национална трагедия определя българската история през следващата световна война. През Втората световна война България успява да поправи една от несправедливостите, връщайки си Южна Добруджа по мирен път, но решенията на Великите сили в другите посоки са за запазване на балканското статукво. Реанимирането на Югославия под формата на федерална комунистическа държава води до създаването на Народна република Македония, предшественик на Съюзна република Македония, на Република Македония, на Бивша югославска република Македония и на днешна Северна република Македония на антибългарска основа. Териториалното статукво беше установено за сметка на българите.
И днес българският народ продължава да плаща цената на тази несправедливост. Наследниците на сръбските окупатори и на югославските комунисти, невинно определяни днес като „дълбоката държава“, продължават да делят и противопоставят едни българи срещу други българи. Това не може да бъде забравено. Това не може да бъде непоправено. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодарим, господин Михов.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура за удължаване на законодателната дейност на днешното заседание до приключване на настоящия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Обратно мнение?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Стана Ви навик в петък да удължавате законодателната част и изцяло да игнорирате парламентарния контрол. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) За последния месец имаше четири петъка за парламентарен контрол, от които два изобщо отпаднаха като парламентарен контрол, а два бяха изключително много съкратени.
Само преди около един час министърът на околната среда и водите Ви каза нагледно как управлявате. Това, което искаме ние, е наистина контрол за това как управлявате. Вие всячески се стремите да прикриете как управлявате, затова ние сме против това. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Проданов.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване на законодателната част от днешното заседание до приключването на настоящия закон.
Гласували 112 народни представители: за 82, против 29, въздържал се 1.
Предложението за удължаване на законодателната част е прието.
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 47, който става § 46:
„§ 46. В чл. 117в се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Предоставянето на пристанищна услуга по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 и на морско-технически пристанищни услуги в случаите по чл. 117а, ал. 4, т. 1 на един или повече терминали – държавна собственост, се възлага с концесия за услуги при условията и по реда на Закона за концесиите.“
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите „ал. 1 или 2“ се заменят с „ал. 1“.“
По § 48 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 48, който става § 47:
„§ 47. В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Длъжностно лице, което наруши разпоредбите на чл. 92, ал. 6 или на чл. 112, ал. 5 относно вписването в регистъра на пристанищата и специализираните пристанищни обекти или впише в регистъра на пристанищните оператори лице в нарушение на изискванията на чл. 117 – 117б, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. Капитан на пристанище, който разпореди или допусне да бъде извършено вписване по изречение първо, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Който наруши или допусне да бъде нарушена забраната по чл. 92, ал. 7 или по чл. 112, ал. 6, или реда за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 5, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв., съответно с имуществена санкция от 50 000 до 300 000 лв., ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец. При повторно нарушение се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Който наруши други разпоредби на закона или на подзаконовите актове по неговото прилагане се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв., ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „и ползване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение“ се заличават.
5. Създава се ал. 5:
„(5) Който наруши разпоредбите на закона или на акта на Министерския съвет по чл. 5, ал. 4 относно реда за ползване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение се налага глоба в двоен размер.“
6. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.“
По § 49 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 49, който става § 48:
„§ 48. Създават се чл. 121б и 121в:
„Чл. 121б. (1) Налага се имуществена санкция в размер 10 000 лв. на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, когато:
1. сключи договор по чл. 106е, ал. 2, за който няма решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за обосноваване на необходимостта от налагане на задължение за извършване на обществена услуга, съответно, без да е налице някое от обстоятелствата по чл. 7, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/352;
2. не изпълни задължение по чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/352;
3. приеме решение по чл. 106б, без да е проведена процедура по обществени обсъждания в съответствие с чл. 106б, ал. 3 и 4.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в двоен размер.
Чл. 121в. (1) Налага се имуществена санкция в размер 10 000 лв. на пристанищен оператор, предоставящ пристанищни услуги в пристанище по чл. 106а, който не изпълни задължение по чл. 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/352.
(2) Налага се имуществена санкция в размер 10 000 лв. на пристанищен оператор по чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/352, който не изпълни в срока по чл. 106з, ал. 2, т. 3 задължение по чл. 12, параграф 3 от същия регламент.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 се налага имуществена санкция в двоен размер.“
По § 50 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 50, който става § 49:
„§ 49. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1а:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Плановете за приемане и обработване на отпадъци се разработват в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 95, ал. 1 от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – за пристанищата по чл. 106а и за пристанищата за обществен транспорт – държавна собственост, съответно от собствениците на територията и пристанищната инфраструктура – за останалите пристанища за обществен транспорт и за пристанищата по чл. 107 –109. Преди да бъдат одобрени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, плановете се съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощено от него длъжностно лице.“;
б) в ал. 2 думите „чл. 92, ал. 5, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12“ се заменят с „чл. 92, ал. 5, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9 и 10“.
2. В § 2:
а) в т. 20 след думата „разпореждания“ се добавя „или предписания“, а след думата „безопасността“ се добавя „и сигурността“;
б) точка 23 се отменя;
в) точка 42 се отменя;
г) създават се т. 52 – 56:
„52. „Обща техническа инфраструктура на пристанището“ е съвкупност от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, третирането на отпадъците и на геозащитната дейност, които обслужват повече от един терминал от пристанище за обществен транспорт и съгласно предвижданията на генералния план на пристанището са предназначени за общо ползване от всички пристанищни оператори и ползватели на пристанището при еднакви условия. Отклоненията от линейните инженерни мрежи до границата на съответния пристанищен терминал се считат за част от общата техническа инфраструктура.
53. „Инфраструктура за достъп“ е частта от общата техническа инфраструктура на пристанището, включваща съоръженията и линейните инженерни мрежи на транспорта, чрез които се осигурява достъп на ползвателите по суша и по море, съответно по вътрешни водни пътища, до пристанището, както и влизане в него.
54. „Инфраструктура за достъп по суша“ са пътните и железопътните подходи до границата на пристанището, осигуряващи връзката му с пътната мрежа, съответно с железопътната инфраструктура.
55. „Инфраструктура за достъп по море или по вътрешни водни пътища“ са подходните канали, зоните за подхождане и зоните за маневриране на корабите, както и външните рейдове или котвени стоянки.
56. „Национална система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт“ е отворена електронна платформа, която осигурява интелигентен и сигурен обмен на информация между държавните органи, пристанищните оператори и ползвателите на пристанището за целите на управлението, оптимизирането и автоматизирането на пристанищните и логистични процеси чрез еднократно подаване на данни и свързване на транспортните и логистични вериги.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания по параграфи от 47 до 50 по вносител? Няма.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване параграфи 47 – 50, които се преномерират с номера от § 46 до § 49 – всичките по редакцията на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 51 има предложение от народния представител Халил Летифов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 51 да бъде отхвърлен.
По § 52 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 52, който става § 50:
„§ 50. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 360, ал. 3:
а) в т. 1 думите „чл. 103в, ал. 6“ се заменят с „чл. 109в“;
б) създава се нова т. 7:
„7. частта от пристанищните такси по чл. 103в, ал. 1, т. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, определена по размер и събрана при условията и по реда на чл. 106в, ал. 2 от същия закон;“
в) досегашната т. 7 става т. 8.
2. В чл. 362а, ал. 3 т. 10 се отменя.“
По § 53 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 53 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 52.
По § 56 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 56, който става § 53:
„§ 53. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определя със заповед границите на акваторията, територията и инфраструктурата на пристанищата по чл. 106а в съответствие с вписаните в регистъра данни по чл. 92, ал. 5 и съгласно действащите до влизането в сила на този закон генерални планове.
(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ или оправомощено от него длъжностно лице преиздава служебно в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон удостоверенията за експлоатационна годност на терминалите на пристанищата по чл. 106а.“
По § 57 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 57, който става § 54:
„§ 54 (1) Заварените оценки и планове за сигурност на пристанищните райони, одобрени до влизането в сила на този закон, запазват действието си като оценки и планове за сигурност на пристанище по чл. 106а.
(2) Заварените оценки и планове за сигурност на пристанищата, одобрени до влизането в сила на този закон, запазват действието си като оценки и планове за сигурност на пристанищно съоръжение.“
По § 58 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 58 да бъде отхвърлен.
По § 59 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 59 да бъде отхвърлен.
По § 60 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 60, който става § 55:
„§ 55. (1) До влизането в сила на решението на управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за структурата и размера на пристанищните такси по чл. 103в, ал. 1 и чл. 109а, ал. 3 в пристанище по чл. 106а се събират определените по досегашния ред и размер пристанищни такси.
(2) До одобряването на плановете за приемане и обработване на отпадъци в пристанищата по чл. 106а се прилагат заварените одобрени до влизането в сила на този закон планове за приемане и обработване на отпадъци, като се събират определените по досегашния ред и размер такси.
(3) Плановете за приемане и обработване на отпадъци на пристанищата за обществен транспорт, за които не се прилага Регламент (ЕС) 2017/352 запазват действието си.“
(4) Алинея 3 не се прилага, когато към влизането в сила на този закон има промени в обстоятелствата, при които са били одобрени плановете за приемане и обработване на отпадъци.
По § 61 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 61, който става § 56:
„§ 56. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ внася заявлението по чл. 112а¹, ал. 1, т. 1 за изработване и одобряване на генерален план за пристанищата по чл. 106а.
(2) Предвижданията на генералните планове по ал. 1 по отношение на инфраструктурата за достъп се съобразяват с одобрените до влизането в сила на този закон генерални планове за пристанищни терминали на пристанище по чл. 106а.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Един момент само.
Моля, агитката в дъното – поставете си маските, ако обичате!
Господин Паунов, ако обичате, поставете си маската.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ:
„(3) Внесените, но неодобрени до влизането в сила на този закон проекти на генерални планове, предвиждащи обща инфраструктура за достъп до пристанище по чл. 106а, се одобряват като генерални планове за пристанищни терминали от пристанище по чл. 106а. Предвижданията им относно инфраструктурата за достъп се прилагат до одобряване на генералния план на пристанището по чл. 106а.
(4) Дадените до влизането в сила на този закон разрешения за изработване на проекти на генерални планове, предвиждащи обща инфраструктура за достъп с терминали от пристанище по чл. 106а, запазват действието си. Изработените в съответствие с тях проекти на генерални планове се одобряват по реда на ал. 3.“
По § 62 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 62 да бъде отхвърлен.
По § 63 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 63 да бъде отхвърлен.
По § 64 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 64 да бъде отхвърлен.
По § 65 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 65 да бъде отхвърлен.
Има предложение от народния представител Иван Вълков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 57:
„§ 57. (1) Построените преди 2 април 2018 г. брегозащитни и брегоукрепителни хидротехнически съоръжения по Черноморското крайбрежие в използваните за корабоплаване устия на вливащите се в Черно море реки и в българския участък на река Дунав, които са проектирани и изградени така, че осигуряват безопасно приставане и временно престояване на кораби, може да бъдат вписани в регистъра по чл. 92, ал. 4 като специализирани пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1.
(2) Към заявлението за вписване се прилага проект на специализиран подробен устройствен план по чл. 112д, ал. 3, отразяващ съществуващото положение.
(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда процедура по съгласуване на проекта на специализиран подробен устройствен план по ал. 2 и го изпраща служебно на министъра на регионалното развитие и благоустройството за приемане и одобряване. В тези случаи не се прилага чл. 112д, ал. 5.
(4) Вписването на специализирания пристанищен обект в регистъра по чл. 92, ал. 4 се извършва в срок един месец след влизането в сила на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на проекта по ал. 2 и след издаването на удостоверение за експлоатационна годност.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 66, който става § 58:
„§ 58. Параграф 13, относно чл. 106в, ал. 2, § 15, относно чл. 109в и § 38, т. 2 влизат в сила от 1 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Летифов.
Откривам разискванията по параграфи от 51 до 66 включително и предложението за нов § 66, който става § 57.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложените от Комисията текстове по параграфите.
Гласували 102 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 17.
По този начин всички параграфи от Законопроекта са приети, а с това и самият Законопроект.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За периода 20 – 26 ноември 2020 г. няма новопостъпили питания.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Димитър Данчев;
- от министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Светла Бъчварова, Даниел Йорданов и Любомир Бонев;
- от министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Анастас Попдимитров и Нона Йотова.
- от министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народния представител Весела Лечева;
- от министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Стефан Буржев и Георги Стоилов;
- от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Николай Цонков и Антон Кутев;
- от заместник министър-председателя на обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народните представители Николай Цонков и Димитър Данчев;
- от министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Радослав Стойчев;
- от министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на два въпроса от народния представител Георги Свиленски;
- от министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Жельо Бойчев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Симеон Симеонов;
- от министъра на финансите Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Лало Кирилов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- от министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- от министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народните представители Маноил Манев и Радостин Танев.
Моля, колеги от „Обединени патриоти“ и от ГЕРБ, да си получите писмените отговори.
Има ли желаещи от ГЕРБ да получат писмени отговори, или няма желащи? Няма желаещи. Ами, изгарят тогава.
Пристъпваме към въпроси към Марияна Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика и министър на туризма.
Първият въпрос е от народния представител Христо Проданов относно финансово подпомагане на туроператори и туристически агенти.
Господин Проданов, заповядайте.
Надявам се да сте удовлетворен, че парламентарният контрол закъсня само с три минути.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Господин Председател, казах Ви само факти, че за последния месец, последните четири петъка, парламентарен контрол е провеждан сумарно общо два часа.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, на мой въпрос от 20 октомври 2020 г., във връзка с прословутите помощи за туроператорите и туристическите агенти, за прословутите 10 млн. лв. Тук за обещаните 3 млн. лв. на екскурзоводите изобщо няма да говоря, защото и аз се срамувам от този въпрос.
Вие обещахте, че са постъпили 840 заявления по тази програма за 10 млн. лв. помощи за туроператорите и туристическите агенти и в тази връзка аз имам към Вас следните въпроси: как се извърши подборът за кандидатите за тази помощ, изобщо извършен ли е, досега има ли дори един лев изплатен към туроператорите и туристическите агенти? Кой и на каква цена извършва този подбор? Обявявали ли сте конкурс за външен оценител? Как сте избрали изпълнителя – при какви условия трябва да отговаря той и всичко останало, което е необходимо за прозрачността на процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Проданов.
Госпожо Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, в продължение на вече предоставения отговор на Ваш въпрос, № 054-06-992 от 20 октомври 2020 г., предлагам на Вашето внимание следната допълнителна информация.
Подборът на кандидатите за помощта за подкрепа на малки и средни предприятия от туристическия сектор за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19 посредством прилагане на схема за подпомагане от Министерството на туризма се извършва от комисия, определена с акт на министъра на туризма. Комисията е назначена със заповед. В Комисията участват представители на Министерството на туризма, както и външни експерти. Тя се състои от председател и двама секретари. Председателят и секретарите са без право на глас, а осем членове оценители с право на глас. Членовете на оценителната комисия с право на глас участват при провеждането на заседанията, имат равни права при вземането на решенията и носят отговорности за оценителния процес. Решенията на оценителната комисия се вземат с мнозинство от една втора от членовете с право на глас. За финансиране се одобряват всички проектни предложения, които съответстват на критериите за оценка, съгласно Приложение № 5, при пропорционално разпределение на наличния бюджет по процедурата спрямо броя одобрени проектни предложения и реализирания оборот на всяко едно предприятие за 2019 г.
Председателят и секретарите на оценителната комисия извършват разпределението на проектните предложения на случаен принцип, посредством ИСУН. При оценяването се извършва проверка относно административното съответствие на проектното предложение с условията за кандидатстване и допустимостта на кандидатите съгласно критериите и методологията за оценка на проектното предложение. Тази оценка се извършва от един член на оценителната комисия с право на глас, като тя се документира посредством попълване на оценителни листове за проверка на административното съответствие и допустимостта в ИСУН. Когато се установи липса на документи и/или друга нередовност, Комисията извършва и изпраща на кандидата уведомление за установените нередовности и определя разумен срок за тяхното отстраняване.
Оценителната комисия може да изисква от кандидатите и допълнителна пояснителна информация и по всяко време да проверява декларираните от кандидатите данни, както и да изисква разяснения относно документите, представени съгласно изискванията на условията за кандидатстване по съответната процедура. Оценителната комисия няма право да предлага за отстраняване кандидат за непредставени документи, когато те се отнасят за обстоятелства, вписани или обявени в Търговския регистър. В този случай Комисията е длъжна да приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър и да извърши служебна проверка в Търговския регистър, като същото се отрази в протоколите и оценителния доклад.
Водената от Министерството на туризма политика и осъществяваната от административните звена в структурата му дейност не налага специфична експертиза по оценка на проекти по оперативни програми, финансирани със средства от структурните фондове на Европейския съюз, предвид че Министерството и звената от структурата му не изпълняват функция на управляващ орган на оперативна програма, съответно не разполагат с такъв вид специфичен административен капацитет.
В тази връзка, за да бъде навременна тази финансова помощ и да има своя позитивен ефект за икономическите оператори, както и с оглед обезпечаване на администрирането на изключително големия брой проектни предложения в разполагаемия кратък срок за разглеждане и оценката им, се обоснова спешната необходимост от наемането на външни експерти.
Обръщам внимание, че възможността за наемане на външни експерти е детайлно регламентирана в Постановление № 162 на Министерския съвет от 5 юли 2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейския съюз и инвестиционните фондове.
Сумата за оценка на едно проектно предложение по сключения договор…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: …възлиза на 83 лв. без включен ДДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Проданов – имате две минути.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Знам, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, не ми отговорихте на въпроса: колко и изобщо има ли досега изплатен и 1 лв. във връзка с тази помощ?
Другото, на което не ми отговорихте – да, казахте 83 лв. на проектно предложение, а това, което съм пресметнал аз, означава около 85 хил. лв. Министерството на туризма е дало на външен оценител, за да оцени тези проекти, които всъщност и досега не са оценени.
В тази връзка аз си задавам следните няколко въпроса: по какъв начин е избран този външен оценител, защото това не е най-ниската цена, по която Вие сте направили своя избор? Защо не е обявен конкурс? Защо Министерството на туризма беше необходимо да кандидатства и да става бенефициент на тези средства, при положение че самата Вие казвате, че нямате необходимия административен капацитет, за да направите тази оценка? Не беше ли много по-лесно и изключително по-бързо Министерството на икономиката същите тези 10 млн. лв. с техния административен капацитет да ги разпредели на тези туроператори и досега всички тези средства щяха да стигнат до бенефициентите, тоест до тези, на които искате уж да помогнете – на туроператорите и туристическите агенти, тези 840, които, казвате, че са подали документи и са кандидатствали?
И другото, което ме притеснява и Ви питам: трябваше и беше ли необходимо едни излишни 85 хил. лв. да се дадат на една частна фирма вместо тези пари да се разпределят допълнително на тези, засегнати от кризата туроператори и туристически агенти, и каква беше целта на цялото това упражнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Проданов, по повод допълнителната информация, която изисквате, искам категорично да заявя, че процедурите и правилата, които Министерството на туризма спазва, са в унисон и в синхрон с действащата нормативна уредба, включително и по отношение на кандидатстването на проектното предложение, основаващо се на принципа на помощта deminimis Министерството на туризма е съгласувало с управляващия орган и това е решението, което е взето, за да може експресно и бързо да достигнат тези средства до нуждаещите се.
Мога да заявя категорично, че няма никакво нарушение по отношение наемането на външните експерти и това, което ние сме направили, и капацитетът, който допълнително сме ползвали, е свързан с нормативно установените правила. Мога да заявя също, че от 2 ноември 2020 г. е създаден достъп до проектите в ИСУН, за да може оценителната комисия да стартира работата по тяхната оценка и от 24 ноември 2020 г. Комисията стартира процедура по изпращане на уведомление до близо 450 кандидати за установени нередовности, непълноти или несъответствия, определя разумен срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от една седмица.
Искам също да подчертая, че когато става въпрос за европейски средства, всички процедури, правила и срокове се спазват, включително по отношение на изправянето на нередовностите, за да може средствата, които ще се получат, да бъдат легални и да няма впоследствие искане за реимбурсиране на сумата към управляващия орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Следващият въпрос пак е от народния представител Христо Проданов относно разходването на публични средства от бюджета на Министерството на туризма.
Заповядайте, господин Проданов – 2 минути.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, на мой въпрос от 20 октомври 2020 г. за изразходването на публични средства от бюджета на Министерството на туризма Вие ми отговорихте, че Министерството на туризма няма сключени договори за ремонт и обзавеждане. Според моята информация това не е вярно.
Във връзка с това моля за Вашия отговор на следното: какви ремонтни дейности са извършени в заседателната зала на Министерството на туризма и каква е нейната площ? За да можем да си направим някаква оценка за единичната цена на извършените ремонтни дейности и да преценим дали това е реално и пестеливо изразходване на средства.
Другото, което исках да Ви попитам, е: сключвани ли са договори за обзавеждане на стаята на Министерството на туризма? Като под обзавеждане разбирам маси, столове, пердета и така нататък. Моля за Вашия наистина коректен отговор, защото, както казах, в изложението си, смятам, че писменият отговор на въпроса, който Ви бях задал, не беше коректен и към мен, и към българските граждани, чиито пари Вие всъщност харчите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: България, господин Проданов.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, във връзка с така поставените въпроси, с моя отговор съм представила надлежно информация, която изцяло отговаря на истината и фактическата обстановка. Потвърждавам отговора, че Министерството на туризма не е сключвало договори, чийто предмет е обзавеждане.
Що се отнася до сключените договори за строително-монтажни и ремонтни дейности, ще подчертая отново, че за периода, в който аз ръководя Министерството на туризма, е посочен само един договор. Конкретният договор е за изработване на интериорен проект ведно с изпълнението му, съгласно представена от изпълнителя оферта за заседателна зала и входното пространство в административната сграда на Министерството на туризма, находяща се в град София, улица „Съборна“ № 1, в съответствие с регламентирания в Закона за обществените поръчки ред. Договорът е сключен за обща сума в размер на 29 хил. 500 лв. без ДДС при максимално определения чл. 20, ал. 4, т. 1 от Закона праг от 50 хил. лв. без ДДС за този вид дейност.
Вие, предполагам, сте добре запознат. Въпреки това ще си позволя да направя пояснението, че интериорът се състои от три основни елемента: строителна основа без стени и таван, предметни елементи, мебелировка, технологично оборудване и функционални процеси, оформящи пространството и атмосферата в помещението.
В този смисъл е и посоченият договор, който включва две фази, а именно: фаза 1 – изготвяне на интериорен проект, и фаза 2 – изпълнение на интериорен проект. Първата фаза обединява следните дейности: заснемане на помещението, предложение за интериорно решение и функционално разпределение, изработване на 3D изображение с конкретни предложения относно декоративни елементи, финиш на стени и подове, цветно решение.
Тук е важно да обърна внимание, че освен самата заседателна зала дейностите по обновяване и реновиране включват и входното пространство на Министерството с цел оформяне на единна визия.
Площта на заседателната зала е 51 кв. м, стените на залата са 51 кв.м, стените в залата и в предверието – 59 кв. м, а на входното пространство – 28 кв. м, или общо близо 150 кв. м. След изготвянето на интериорния проект, съобразен с нуждите за ползване на заседателната зала, бе реализирана втората фаза със самото изпълнение на проекта.
На основание чл. 17, т. 10 и т. 11 от Устройствения правилник на Министерството на туризма, Министерството отговаря за правилното управление, стопанисване и използване на имуществото, както и осигурява поддръжката на движимото и недвижимо имущество – държавна собственост, предоставянето му за управление, като организира и осъществява извършването на текущ и основен ремонт.
Министерството на туризма в грижата му на добър стопанин въз основа на изпълнение на вменените законови и договорни права и задължения е инициирало изпълнението на Проекта. Наличното преди ремонта оборудване в залата е старо, заведено задбалансово като активи в употреба с отдавна отминала представителна функция.
В заключение, бих искала да обърна внимание на следното. Изпълнителният проект е изцяло целесъобразен с оглед спазване на противоепидемичните мерки съобразно с необходимостта от дистанция в условията на пандемия, както и съобразно с активната му позиция в работата с представители на Дипломатическия корпус у нас, представителите на бизнеса и ръководителите на административните органи в търсене на възможност за подкрепа на туристическия бранш, което от своя страна налага провеждането на всички работни и протоколни срещи в заседателната зала на Министерството на туризма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Господин Проданов – реплика.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Госпожо Министър, изрично Ви помолих да бъдете коректна в отговора си. Явно не сте ме разбрали, даже Ви обясних какво значи „обзавеждане“ – и пердетата са част от обзавеждането на една сграда. В тази връзка, след като Вие не знаете, че сте сключила такъв договор, аз ще Ви кажа. От 18 август сте сключила договор за смяната на пердета в Министерството на туризма в пет кабинета. Много ме заинтригува цялата тази работа – пет кабинета с пердета срещу 25 хил. лв. Скромната сума от 25 хил. лв.!? Аз признавам, че не разбирам от пердета, но направих някаква средна сметка – 5 кабинета по 3 прозореца са 15 прозореца, а 15 прозореца по 2 м са 30 м. Разделих 25 хил. лв. разделих на 30 м и получих 830 м на един линеен метър за тези пердета. И започнах да търся – признавам си, както казах, не разбирам от пердета, видях такива от 15 – 20 лв. цена докъм 180 – 200 лв. Такива от 830 лв. на линеен метър, повярвайте, може би и във Версай няма. Може би, ако разберат за тази цена, ще Ви завидят!
Смятам, че това е изключително некоректно. Първо, за втори път не ми отговаряте – не ми давате истински отговори на въпросите, защото Ви казах, че все пак Вие сте човек, който харчи обществени средства, и в тази връзка имам няколко въпроса: нямаше ли по-разумна цена за тези пердета, след като сте преценили, че имате нужда? Не Ви ли става неудобно, при положение че има 1400 екскурзоводи и около 1000 туроператори и турагенти, които не са получили една стотинка вече девет месеца, Вие да правите такива изключително според мен некоректни, неоправдани и неморални и по всякакъв друг начин харчове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Дуплика – заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, не знам с каква информация разполагате, но ако с въпросите си имате предвид конкретен договор с предмет „обзавеждане“, пак обръщам внимание, защото това беше Вашето питане, че такъв договор с предмет няма.
Упоритостта, която проявявате, по отношение на тези договори ме навежда на подозрението, че имате предвид конкретен договор за изработка. Той обаче не е с предмет „обзавеждане“. Министерството на туризма е сключило договор за изработка с правно основание чл. 258 от Закона за задълженията и договорите и предмет „ушиване, доставка и монтаж на пердета и корнизи“ за кабинетите и в сградата на Министерството на туризма на основание мотивирано и обосновано предложение от компетентната дирекция, одобрено от главния секретар на Министерството.
Няма легална дефиниция или правно определяне за понятието „обзавеждане“, но като значение се е наложило разбирането, че „обзавеждане“ означава вещите, необходими за живот и работа и по-точно – мебелировката.
Юристите на ведомството не разглеждат и тълкуват предмета на вероятно и невярно цитирания от Вас като договор с предмет „обзавеждане“. Обзавеждане биха били столове, маси, шкафове, настилки и други, но не и пердета. Пердетата или щорите са едни от детайлите, които оформят декоративното пространство за работа на служителите и спомагат за създаване на добра работна среда, като се осигурява допускане на необходимата светлина и съответно предпазване от нея.
Съобразно предложената оферта, постъпила в структурата на Министерството, съответно и предложените условия, е сключен този договор с правно основание – чл. 258 от ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Господин Бонев, маската!
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България, от място): Да, да, да! Разбира се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, тук са министърът на земеделието и храните госпожа Десислава Танева и госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, за да ни дадат информация по темата преди малко, с която ни запозна министърът на околната среда и водите.
Уважаеми колеги, ще прекъснем парламентарния контрол за малко – госпожа Николова ще изчака.
Госпожо Танева, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да бъда изслушана, като искам да дам отговор на тези обвинения и съждения, които бяха представени от колегата – министър на околната среда и водите господин Емил Димитров, в началото на Вашето пленарно заседание.
Първо, искам да кажа, че ние сме колеги, винаги сме имали пряка комуникация, понякога малко затруднена. Последният ми разговор с него е от понеделник. Изключително съжалявам, че трябва да влезем в това ниво на комуникации и тези наши комуникации, които винаги са били в оперативен план, да стават в момента чак през пленарна зала.
Когато за първи път разбрах, че той е преболедувал ковид – беше наистина много разстроен. Проведохме един много дълъг разговор, може би над 50 минути, беше много афектиран в началото – в чисто човешки план, за заболяването и за грижите по възстановяването му. В Министерството на земеделието, храните и горите имаме винаги много общи теми в сектора, в приемането на секторното законодателство, в приемането на Програмата за развитие на селските райони, тя винаги се съгласува с Министерството на околната среда. Тоест нашите две министерства, съответно и експертите по отделните дирекции, винаги участват общо в работни групи, когато се решават въпроси, свързани с околната среда и опазването. Тази колаборация стана много по-тясна и сега, в настоящия момент, когато подготвяме новата програма, когато трябва да изпълним целите на зелената сделка, когато имаме много по-амбициозни екологични амбиции, и тази работа продължава.
Този разговор беше иницииран от мен, тъй като имаме четири теми, които стоят нерешени в Министерството на околната среда, и аз смятам, че по всички теми след 50-минутния разговор ние все пак имахме обща визия как се продължава и съм изключително изненадана от това, което чувам.
Първо, по повод твърдения за непредставени схеми на напоителни системи на язовири. Колежката – директор на Напоителни системи, ни уверяваше, че още преди 20 дни са предоставени така. Независимо от това още на другия ден в девет сутринта тя беше в Министерството с всички папки и документации – искам наистина много коректно всичко да бъде представено.
Извън това кметът на Бургас ми се обади – може би преди доста време, може би преди три-четири седмици ли беше, с молба да предоставим архивна, налична проектна документация за друг язовир с тенденцията дали той може да бъде ползван за осигуряване на питейна вода. Дойде негов строителен инженер, заместник-кмет в архивата на едно от поделенията на Министерството. Всичко, което е налично и го има, бе представено.
Второ, по отношение на твърденията за война с МРРБ. За първи път чух такава теза! По принцип Министерството на земеделието, храните и горите винаги има по-скоро различна визия с Министерството на околната среда и водите, но не и с МРРБ. Нещо повече, има решение и доклад от оперативно заседание на Министерския съвет от 13 октомври, в което Министерството на земеделието, храните и горите е подкрепило вариант за решение по отношение на водоснабдяването на Бургас. Така че всичко, което е трябвало да бъде направено от нашата система в подкрепа на решение на тези въпроси, е направено.
По отношение на обвиненията за земеделието. Много тъжно! Няколко месеца назад, в началото на летния сезон самият колега призоваваше през медиите във връзка със засушаването, че земеделските производители трябва сами да си търсят собствени водоизточници за напояване. Пак казвам, това може да се извади няколко месеца назад от медийни участия. След много комуникации с браншовите организации, след проведени срещи се постигна едно съгласие между нас да бъдат инициирани промени. След като те бяха предложени, ние направихме обща експертна среща в Министерството на околната среда и водите, на която присъствах аз, на която присъства и колегата, и експертите на двете ведомства в тази сфера. Не бяха приети всички изменения. Всичко, което поискаха да отстраним, бе отстранено, с изключение на обема, който може да ползват по облекчен режим регистрирани земеделски стопани извън урбанизирани територии.
Входираните промени от народни представители са в крайна сметка произведени след неколкомесечна комуникация с неправителствените организации в сектора и след тази среща в МОСВ. В крайна сметка това е предмет на гласуване в Народното събрание. Какво казват тези промени?
Първо, трябва да изхождаме от това, че в Напоителни системи в момента по Мярка 4.3 по Програмата за развитие на селските райони ще бъдат рехабилитирани и пуснати в действие основни канали на стойност 50 млн. евро и ще се увеличи достъпът до площи, които могат да бъдат напоявани, и до земеделски стопани, които могат да бъдат включени в тази система.
Второ, във връзка с изготвянето на националния план за възстановяване Министерството с подкрепа на абсолютно всички браншови организации в тази посока предложи на Министерския съвет с ресорен вицепремиер Томислав Дончев за изготвянето на този план и бяха на първо четене приети за цялостна рехабилитация на държавната – Напоителни системи, във вида, в който е функционирала най-добре, с всичката налична техническа документация, която има. Само вметвам една скоба – Румъния ще представи абсолютно същия проект от страна на Румъния. Просто го казвам, тъй като ние имаме сходни проблеми в крайна сметка, тъй като в исторически план сме минали през едни и същи политически периоди.
И да се върна – тези изменения касаят само възможности за онези регистрирани земеделски стопани, които нямат техническа възможност за достъп до цялата тази система на Напоителни системи и има един максимален обем, по който може да се използва този уведомителен режим. Но ако това е проблем като цяло за общия режим с цел неговото облекчаване, за който смятам, че няма да има по никакъв начин различни мнения в сектора, сме въвели административни облекчения, включително и използване на електронни регистри и документи, които са публично достояние… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: …да не бъдат изрично искани. Всичко това се прави с цел административно…(Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На който не му се слуша, е свободен да напусне залата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: …облекчаване, а нещо друго, но в крайна сметка – воля е на Народното събрание.
Искам да кажа, че всички тези обвинения, които бяха отправени, са абсолютно безпочвени и че това е продукт, пак казвам, вследствие на неколкомесечни обсъждания, включително и при тях, и от тази среща отпаднаха много други предложени промени.
В заключение, за други обвинения не се сещам в момента, всичко конкретно, което се поиска, както в понеделник си говорихме: добре, на мен ми е предадено, че всичко е представено, пак ще дойде колежката още сутринта в девет часа, но нямаше никой. Охраната може да потвърди това.
Трябва да говорим с много конкретни факти. Тъй като ние имаме наистина много добри колегиални отношения, в понеделник съм говорила в чисто човешки план и дума не може да става за някакви заплахи. Това са просто нереални неща.
Да, ние сме в тежко време, пандемия, да, всеки преминава през някакви изпитания, чувства може би, недостатъчна грижа за себе си, но все пак трябва да осъзнаваме отговорността на позициите, които заемаме, и трябва да говорим по начин, и да говорим по начин, който води до резултат и подобрява средата за обществото. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо министър.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Чух за процедурата, да.
Заповядайте, господин Проданов.
Информация ще ни даде и министър Аврамова след малко.
Заповядайте за процедура.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, Вие чувствате, усещате ли в какво се превръща днес парламентът? Днес парламентът се превръща…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: …в свидетел на разпада на порочното управление на ГЕРБ. Сутринта идва единият министър и казва каква е реалната картина на днешното управление. След това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво точно имате към мен като забележка?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Ами, ако не ме прекъсвате, ще Ви кажа. Изслушайте ме и ще разберете!
Един час след него…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Я по-културно се дръжте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: …идва друг министър от…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не по този начин!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Обяснявам какви са ми мотивите за процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може коректно и културно да направите забележка. Да ви чуя!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Обяснявам какви са ми мотивите за процедурата, госпожо Председател. (Реплики от „БСП за България“.)
Един час след това идва другият министър да брани правителствената чест. Не усещате ли, че този, който трябва да координира действията на… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът говори на изключени микрофони. Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, благодаря Ви! (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
Какво да кажете? (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
В залата на Народното събрание всеки министър може да дойде и да даде информация, когато иска. (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
Има процедури в Правилника по какъв начин може да поканите министър-председателя или министрите, за да дойдат и да Ви дадат информация. (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони. Реплики от „БСП за България“.)
Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква процедура, господин Йорданов?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Ще чуете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Четете Правилника. Четете Правилника! (Реплики между заместник-председателя Валери Симеонов и народния представител Христо Проданов.)
Господин Симеонов, не спорете с народните представители! В момента аз водя заседанието.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Във връзка с допуснатото от Вас и ръководството на Народното събрание изслушване и парламентарния спор – той се превърна в парламентарен, ние искаме процедура за изслушване на министър-председателя за отношение по повдигнатите от неговите министри въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Такава процедура няма. Не може да искате от трибуната на Народното събрание изслушване. Има процедура в Правилника. Четете го този правилник.
Госпожо Аврамова, заповядайте да ни запознаете с информацията, която искате да ни представите. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Още веднъж повтарям, че всеки министър има право да дойде и да вземе думата по всяко едно време, когато Народното събрание заседава.
Заповядайте, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с изявлението, което направи днес министър от коалиционното правителство, за разлика от министър Танева аз не го приемам като обвинение, а по-скоро приемам неговото изказване в Народното събрание като хвърлени в публичното пространство хаотични разсъждения и ще се опитам с информацията, която ще изнеса пред Вас, да докажа своето твърдение.
Да започнем с язовир „Камчия“. Язовир „Камчия“ захранва голяма част от Източна България. Всички знаем, че захранва и двата големи града Бургас и Варна. Във връзка с намаления обем на водата в язовир „Камчия“ през месец октомври аз внесох в Министерския съвет мой доклад на оперативно заседание, в който предложих язовирите „Порой“ и „Ахелой“ да бъдат обособени като резервни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване. В доклада бяха посочени и основни мерки, които следва да бъдат изпълнени с цел неговото използване за питейно-битово водоснабдяване, като това са: извършване на анализи, проучвания за качество на водата, изготвяне на инвестиционни проекти, проектиране и учредяване на санитарно-охранителна зона и други, които са необходими, за да може тези два язовира да бъдат използвани за питейно-битови нужди.
Ще си позволя да цитирам един текст от този доклад, с който всички ние, които сме в правителството, и в министерствата имат отношение към превключването на тези два язовира. В този доклад има един ангажимент, който трябваше да бъде изпълнен от министъра на околната среда и водите и текстът гласи: „Във връзка с направените предложения Министерството на околната среда и водите следва да изготви експертен доклад относно необходимостта от прилагане на подобен подход.“
Тоест в мастър плановете, които са изготвени от Министерството на регионалното развити и благоустройството като резервни водоизточници язовирите „Ахелой“ и „Порой“ не присъстват. В регионалните прединвестиционни проучвания, които са направени, тези два язовира не са посочени като язовири, които трябва да бъдат включени към водоснабдяването на Бургас.
Това, което в публичното пространство министър Димитров няколко пъти вече говори, е за превключването на тези два язовира към ВиК системата на Бургас. Да, ние сме съгласни и аз съм внесла такъв доклад, но за да дадеш 60 млн. лв. и да изградиш водопроводи, да изградиш водовземни кули, да изградиш помпени станции – пречиствателна станция, затова трябва да има обоснован доклад. Точно затова Министерският съвет прие на своето заседание, че Министерството на околната среда и водите, които са принципал на водите, които управляват водите, които имат експертите, които могат да изготвят такъв експертен доклад, трябва да го направят, за да обосноват необходимостта от подвързването на тези два язовира.
В МРРБ такива експерти няма. Ние обаче имаме известни съмнения – единият язовир се намира само на няколко километра от язовир „Камчия“ и за нас буди съмнение фактът, че ще вали в единия язовир и ще има приток, а в другия няма да вали. Всичките тези съмнения трябваше да бъдат опровергани от доклада на Министерството на околната среда и водите, за който доклад министър Димитров удобно забравя.
Въпреки това, въпреки че този доклад трябва да ни даде основата и да ни даде сигурността, че тези два язовира трябва да бъдат подвързани към водоснабдителната система на Бургас, въпреки чакането все още на този експертен доклад, ние работим по темата, като вече ВиК – Бургас, е извършило проучване с водолази на язовирите „Ахелой“ и „Порой“, извършено е проучване с алпинисти, изготвят се проекти, поискали сме от Министерството на земеделието, храните и горите техническите паспорти и проекти, каквито са налични, така че да осигурим целия процес. Проучва се и доставката на тръби.
Въпреки това сме подготвили и възможността ВиК Холдингът да отпусне тези средства, като сме прехвърлили акциите на ВиК – Бургас, към ВиК Холдинга – държавния дял. Въпреки това ние без този доклад няма как да похарчим 60 млн. лв., да подвържем два язовира, защото утре всички Вие, уважаеми дами и господа, ще ни питате защо похарчихте тези пари. А министър Димитров вероятно ще се изявява по медиите да обяснява как пълни този или онзи язовир.
Това, от което аз се възмущавам, е, че от трибуната на Народното събрание се отправят хаотично някакви обвинения в пространството. Кой беше против да бъде спасен Перник от водната криза? Никой! Решението, което беше взето за изграждане на водопровода, беше на правителството и този водопровод спаси Перник. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Да питаме перничани трябваше ли да бъде направен този водопровод, който критикува в момента министър Димитров? Всички Вие като законодателна власт знаете, че изграждането на съоръжения по време на бедствено положение, каквото беше обявено в Перник, е допустимо по българското законодателство. И всички строителни книжа, зачитам Закона за устройство на територията: „Всички строителни книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението на строеж.“
Министър Димитров сигурно не знае, но аз ще Ви кажа, че подробният устройствен план се процедира. Той е обявен, срокът е до 19 декември и след това в Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще бъде внесен за одобрение, както и ще бъде внесен проектът за издаване на разрешение за строеж, така както е написано в българското законодателство, като възможност, която сме използвали, за да спасим Перник от водната криза.
Ако министър Димитров, който управлява водите в България смята, че Бургас е в бедствено положение и че трябва там да бъде приложен този подход, то тогава има ред и закон, по който това трябва да се случи. Защо министър Димитров не внесе в Министерския съвет предложение за обявяване на бедствено положение в Бургас? Защо плаши хората от трибуната на Народното събрание и от медиите, в които има участие? Нека се обърне към бургазлии, които сега притесни и вся страх в хората и да каже има ли вода в язовира, защото той управлява водите в язовирите в България? Има ли вода в язовира? Тази вода докога ще стигне? Какви мерки трябва да бъдат предприети, така че Бургас да не изпадне във водна криза? Защото това, което днес беше направено, е да всяваме страх в хората в Бургас.
Ние не управляваме в Министерството на регионалното развитие и благоустройството водата в язовири, но ние мислим как да обезпечим хората и вече имаме идея и работим по нея, макар че това е работа на Министерството на околната среда и водите. Министърът на околната среда и водите издава месечните графици. Може да бъде намалено подаването към Варна, може Варна да работи известно време на помпения режим от деривация „Китка“. Може да намалим ползването от язовир „Камчия“, да обърнем 80% от деривация „Китка“ по помпен начин и останалите от Камчия, за да намалим черпенето от язовир „Камчия“ и да имаме вода за по-дълго време.
Ние предвиждаме и възможността, тъй като сега ще се притеснят хората от Варна, че водата от помпи е по-скъпа, предвидили сме възможността ВиК – Варна да бъде компенсирано, да бъде подпомогнато, така че да издържи на високата цена на добиването...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: ...чрез помпи и да няма проблем с цената на водата във ВиК – Варна.
Така че, докато ние работим върху темите, които вълнуват и българските граждани, върху темите, които имаме – задачата да работим и хората да имат вода, някои се упражняват в театрални постановки. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Още една тема, която беше засегната в днешния ден – язовирът в Перник. Категорично подчертавам, за да го чуе и министърът на околната среда и водите, че извършването на дейностите, които са по язовирната стена, са направени от водолази и те са приключили 2018 г. Всички помним кога беше кризата в Перник. Така че язовирът не е източван, язовирната стена е ремонтирана с водолази. Има снимки, има видеоматериали и цялата документация за ремонта на този язовир е предадена на Окръжна прокуратура – Перник, и на Държава агенция „Национална сигурност“ през януари 2020 г.
Не помня вече за кои други неща бяхме обвинени в бездействие, в действие? Пак повтарям, осигурили сме парите, работим по присъединяването на тези два язовира и продължаваме да чакаме доклада на експертите на Околната среда и водите, който доклад да обоснове необходимостта от изграждане на връзка на тези два язовира с Бургас, така че ние спокойно да можем да похарчим тези 60 милиона, за които говори министър Димитров.
Уважаеми дами и господа, уважаеми български граждани, Министерството на околната среда и водите ще се погрижи за това двата язовира да бъдат подвързани, ако даде този доклад, по който ние да работим.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството продължава да изпълнява своите задължение съвестно – както сме реагирали в Перник, така реагираме и в Бургас. Имаме своите идеи, работим по тях, така че да обезпечим водата на хората, без да правим театрални изпълнения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Процедура? По начина на водене, да.
Колеги, моля за тишина!
Господин Янков има процедура също.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри! Моята процедура е към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се.
МАНОЛ ГЕНОВ: Тъй като тук преди малко беше обявено, че е имало някакъв театър, не знам как истината на някой му звучи театрално или може би му звучи комично, госпожо Председател! (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, изчакайте! Изчакайте, моля!
МАНОЛ ГЕНОВ: Препоръчвам да се обадите на господин премиера, който отказва да идва в парламента, и му препоръчайте, госпожо Председател, да направи един тиймбилдинг на своето правителство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, благодаря.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ако трябва да е и онлайн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е процедурата? Нека да бъдем сериозни! Темата е изключително сериозна, господин Генов, моля Ви.
МАНОЛ ГЕНОВ: По темата е, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да. По това какво аз сгреших, след като...
МАНОЛ ГЕНОВ: Обяснете на госпожа Аврамова, че това засушаване го е имало 1990 г. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма какво да обяснявам. Аз не съм учителка на госпожа Аврамова!
Поканете я отвън, господин Генов, нека тази тема да си изясните с госпожа Аврамова. Аз не мога да разяснявам на никого нищо. Не съм учителка!
Кажете ми какво имате като забележка към мен?
МАНОЛ ГЕНОВ: Обяснете поне да каже кой е заместник министърът и другият човек, защото тук министър Димитров каза едни длъжности, не посочи... (Председателят изключва микрофона на оратора.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Генов, към мен, ако имате нещо. Благодаря Ви. ...(Ораторът говори при изключени микрофони.)
Моля, да не обиждате министър от правителството! Господин Генов, моля! (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Моля Ви, господин Генов, моля Ви напуснете трибуната! Господин Димитров, моля Ви!
Моля Ви, господин Янков беше преди Вас.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ ПГ): Уважаема госпожо Председател, използвам възможността за процедура по начина на водене.
Първо, да обявите с колко се увеличава времето за парламентарния контрол...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, веднага ще Ви кажа.
КРАСИМИР ЯНКОВ: ...тъй като министрите на земеделието и храните и на регионалното развитие използваха от времето, което е предоставено за парламентарен контрол.
Ясно е, че с изявленията, които чухме, които не кореспондират с изявлението на министъра на околната среда и водите, или ще последва оставка на някой от министрите, или ще трябва Народното събрание да се ангажира с нарочна комисия да установи факти, обстоятелства във връзката с различните изявления, или моля да ни бъде предоставена – на мен и на колегите народни представители, нечленуващи в парламентарна група, стенограма от изявленията на министрите, тъй като явно ще трябва Прокуратурата на Република България да провери дейността на трите министерства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков.
Вие много добре знаете процедурата как може да се снабдите със стенограмата. Стенограмите са публични, те са на сайта на Народното събрание и в рамките на няколко дни всяка една такава информация се качва.
Заповядайте, господин Свиленски.
Да кажа само, че с 23 минути ще се удължи заседанието на парламентарния контрол – до 14,25 ч. ще бъде парламентарният контрол.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, народни представители, уважаеми дами и господа министри! Уважаема госпожо Председател, ситуацията днес явно е извънредна, явно в държавата се случва нещо! Трима министри в рамките на час и половина, два ни разказват различни неща, разказват ни различни тези! (Реплики от ГЕРБ: „Каква е процедурата?“)
Ще кажа, изчакайте – две минути. И Вие, колеги от ГЕРБ, и ние, колегите от БСП, и всички в тази зала – медии, журналисти, гости, не знаят какво се случва и какво става?!
Процедурата ми, госпожо Председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: ...е да поканите министър председателя като човек, който е посочил тези министри. Разбирам, че може би ще ми кажете: вкарайте го по чл. 113 или по чл. 53...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, щях да Ви кажа: посочете ми по кой член да го направя?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: По този член, по който дойде господин Димитров, по този член, по който дойдоха господата министри. По същия член господин Борисов има право да дойде в тази зала, да информира българските граждани, да информира българските народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Недейте, недейте да стигаме толкова дребнаво до процедури и правилници. Явно нещо се случва в държавата! Поканете го човека, от който зависи или да разсее тези съмнения, или да вземе решението. Някои хора вероятно ще трябва да си тръгнат от Министерския съвет, други вероятно ще трябва да дойдат, но той е човекът, който може да каже тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах процедурата Ви, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Процедурата ми е да влезете в контакт и най-учтиво от името на нашата парламентарна група, от Вас да поканите господин Бойко Борисов – министър-председател на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
След процедурата на господин Симеонов ще продължим с въпросите към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика.
Процедура – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Госпожо Председател, моята процедура е аналогична на процедурата на господин Свиленски, тъй като вчера е имало закъснение на един пътнически влак, моля да поканите началника на гара „Подуяне“. (Смях, реплики от ГЕРБ: „Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Весело стана в залата, но нека да се успокоим и да продължим с…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, виждате, че дори не коментирах това, което каза господин Симеонов.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Госпожо Председател, допускате в пленарната зала Ваш заместник да сравнява министър-председателя с началника на гара „Подуяне“. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, нека да приключим тази тема! Благодаря Ви.
Питане от народния представител Корнелия Нинова, Георги Йорданов, Георги Михайлов, Илиян Тимчев, Десислав Тасков, Иван Ибришимов и Валентина Найденова относно преобразуване на лечебните заведения за болнична помощ в публични предприятия.
Заповядайте, господин Йорданов, да развиете питането си.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Госпожо Николова, много е добре, че наред с Вас е и министърът на здравеопазването, защото въпросът е към Вас като заместник министър-председател, ресорен, но касае основно министъра на здравеопазването.
Както Ви е известно, с измененията и допълненията на Закона за публичните предприятия лечебните заведения за болнична помощ, държавна и общинска собственост, се преобразуват в публични предприятия. В съответствие с § 2, ал. 1 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона Министерският съвет следва да възложи на Агенцията за публичните предприятия и контрол изготвянето на анализ за създадените специални закони – на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, за държавни предприятия за изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност, предимно търговска или публични функции и политики.
В съответствие с § 2, ал. 4 държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които осъществяват предимно публични функции и политики, следва да се реорганизират в административни структури при спазване на действащата нормативна уредба или се включват в консолидираната фискална програма съгласно чл. 13, ал. 4 или чл. 171 от Закона за публичните финанси.
Имайки предвид това, нашето питане към Вас е: възложил ли е Министерският съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол горецитирания анализ на лечебните заведения за болнична помощ, държавна и общинска собственост, в съответствие със Закона за публичните предприятия? Какво е Вашето становище относно дейността, която извършват лечебните заведения за болнична помощ, държавна и общинска собственост, предимно публични функции и политики или предимно търговска дейност – нещо, което е от съществено значение при преобразуването им?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Госпожо Николова, заповядайте за отговор. Имате пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми госпожо Нинова, господин Йорданов, господин Михайлов, господин Тимчев, господин Тасков, господин Ибришимов, госпожо Найденова, с Решение на Министерския съвет № 483 от 16 юли 2020 г., на основание § 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните предприятия е възложено на Агенцията за публичните предприятия и контрол изготвянето на анализ на създадените със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност предимно търговска или предимно публични функции и политики.
Видно от горното, анализът за изясняване на характера на осъществяваните дейности се отнася само и единствено за държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и не се отнася за лечебните заведения, които са регистрирани като търговски дружества с акции и дялове по смисъла на Търговския закон. Към настоящия момент държавните предприятия, създадени със специални закони и с правно основание по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, са 16 на брой и сред тях няма болнични заведения. Анализът на създадените със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност – предимно търговска или предимно публични функции и политики, обхваща и следва единствено 16 държавни предприятия, и няма отношение към лечебните заведения. Анализът се намира на доста напреднал етап от неговото изготвяне и предстои внасянето му за разглеждане от Министерския съвет.
Здравеопазването като основно право, включващо осигуряването на достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване от държавата, а и адекватното им финансиране, е установено в Конституцията на Република България – в Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване. Изпълнението на ангажимента на държавата по осигуряването на достъп до болнична помощ се осъществява чрез изграждането на мрежа от лечебни заведения за болнична помощ на територията на страната.
Държавните и общински лечебни заведения по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за лечебните заведения заемат съществено място в националната система за здравеопазване. Съгласно действащото законодателство лечебните заведения за болнична помощ, държавна и общинска собственост се учредяват от държавата и общините по реда на Търговския закон или Закона за кооперациите като търговски дружества или кооперации, а специфичните им функции, дейности и финансиране се уреждат от Закона за лечебните заведения. Ето защо лечебните заведения за болнична помощ, държавна и общинска собственост, не са държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. За тях не се прилагат разпоредбите на § 2, ал. 2, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Заповядайте, господин Йорданов, имате две минути за два допълнителни въпроса.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Вие ми отговорихте доста обстоятелствено, но казахте, че анализът, който е възложен, не е завършен. Аз не бих се съгласил с такава категоричност, защото Вие предварвате резултатите от анализа, който може да е доста по-различен от това, което Вие казахте.
Проблемът, който възникна в момента, са правомощията на министъра на здравеопазването спрямо управлението на лечебните заведения за болнична помощ – тези, които цитираме по Закона за публичните предприятия. Имаме злощастния опит, като пример ще Ви дам възлагането на задача на публични предприятия – съгласно Закона за една ковид болница в Пловдив с недостатъчно финансиране и изведнъж се оказа, че не може да бъде изпълнено решението и така нататък.
В крайна сметка се получава едно разминаване в администрирането между Агенцията за публични предприятия и контрол – принципал на която е министърът на икономиката, и Министерството на здравеопазването и при двувластие – от два стола по средата. Така че моят въпрос е: кога ще бъде завършен конкретно този анализ и по какъв начин държавата ще възлага на публичните предприятия задачи, като в Закона за публичните предприятия пише, че те трябва да бъдат и финансирани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте, три минути имате.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Използвам случая да подчертая, да обърна внимание върху факта, че основната функция на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ е осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ за населението на страната. Независимо че същите са създадени като търговци, дейността им е различна от дейността, извършвана от останалите стопански субекти, тъй като функциите, които осъществяват, са социално ориентирани и основната им дейност е предоставянето на медицински услуги за населението, а не е реализирането на най-изгодни за дружеството търговски резултат.
Лечебните заведения за болнична помощ осъществяват дейност след получаване на разрешение, а в предмета им на дейност задължително се вписва осъществяването само на болнична помощ и те не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и обслужването на пациентите. Дейността на лечебните заведения, на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазването на медицинските стандарти за качеството на оказваната медицинска помощ и осигуряването на защита на правата на пациента.
По отношение на анализа още веднъж подчертавам, че след приключване на съгласувателните процедури предстои съвсем скоро той да бъде внесен в Министерския съвет за разглеждане и обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Отношение по отговора на въпроса – заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Явно е, че няма да получа отговор днес. Много е интересно във Вашия отговор, че те са създадени по еди-кои са закони и въобще не споменавате Закона за лечебните заведения, в който има графа „Лечебни заведения за болнична помощ“. Това явно не е достигнало и не Ви обвинявам във Вашата компетенция, Вашата експертиза, но бих Ви препоръчал да се запознаете.
Искам да Ви кажа, че начинът, по който се отнасяте към болничните заведения и техните правомощия, може да попитате Вашия колега министъра на здравеопазването, защото Вашите изводи и Вашето отношение е доста лаишко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Продължаваме със следващия въпрос към заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика и министър на туризма госпожа Марияна Николова. Въпросът е от народния представител Румен Гечев относно конкретни мерки на правителството в периода февруари – ноември 2020 г. по събираемостта на неустойки в ползва на българската държава, дължими от „Кей Джи Маритайм шипинг“ АД.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Николова, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно конкретните мерки на правителството в периода февруари – ноември 2020 г. по събираемостта на неустойки в ползва на българската държава, дължими от „Кей Джи Маритайм шипинг“ АД.
Уважаема госпожо Николова, дружеството „Кей Джи Маритайм шипинг“ АД, което е закупило 70% от капитала на Параходство „Български морски флот“ АД на 8 август 2008 г., продължава да не изпълнява задължението си към българската държава и да не заплаща изчислените неустойки по приватизационния договор в размер на над 53 млн. лв.
В тази връзка моля да ми отговорите: какви конкретни стъпки е предприело българското правителство в периода февруари – ноември 2020 г. за събирането на дължимите неустойки от неизрядния купувач? Какви конкретни обществени поръчки и бюджетни помощи са получили фирмата на купувача по посочения приватизационен договор, както и свързаните с него фирми? Какви законодателни и нормативни мерки сте предприели, така че фирмите, дължащи неустойки към държавата, да не бъдат допускани до обществени поръчки и бюджетни помощи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Госпожо Николова, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Гечев, през месец декември 2019 г. Агенцията за публичните предприятия и контрол на основание предвидената в приватизационния договор арбитражна клауза предяви пред Арбитражния съд при Българската търговско- промишлена палата осъдителен иск срещу „Кей Джи Маритайм шипинг“ АД и „Адванс Пропъртис“ ООД за солидарното им осъждане да заплатят дължимата на Агенцията – неплатена доброволно от купувача и гаранта, неустойка. Размерът на предявената пред Арбитражния съд при БТПП неустойка е в размер на 53 млн. 94 хил. 290 лв., включваща главница и лихва.
На основание предявения от Агенцията иск е образувано дело № 173 от 2019 г. по описа на Арбитражния съд. На 17 януари 2020 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответниците, като в рамките на предоставения от Арбитражния съд при БТПП срок на 17 февруари 2020 г. Агенцията е представила своето становище в отговор на депозирания отговор на исковата молба.
Междувременно, с молба от 12 февруари 2020 г., Агенцията е оттеглила избора на посочения от нея арбитър с оглед установено след подаване на исковата молба наличие на обстоятелства, които поставят под съмнение безпристрастността на посочения от Агенцията арбитър. С посочената молба Агенцията е предоставила на председателя на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата избора и назначаването на арбитър на основание чл. 14, ал. 5 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. С Разпореждане от 4 март 2020 г. председателят на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата е разпоредил заместник-председателят на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата да определи служебно арбитър вместо Агенцията. Предвид посоченото разпореждане Агенцията е изразила становище, че делегирането на правата по повод служебното назначаване на арбитър от председателя на заместник-председателя е незаконосъобразно.
С резолюция от 3 април 2020 г. Арбитражният съд се е произнесъл по становището на Агенцията, като е постановил, че заместник-председателят на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата може да бъде оправомощен, като вече е посочил служебно арбитър на страната на ищеца, а именно арбитър Анна Станева. Тъй като арбитрите на страните не са стигнали до съгласие относно председателя на решаващия орган, с Разпореждане от 15 април 2020 г. същият е определен служебно от страна на заместник-председателя на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Определеният служебно председател е арбитър Ружа Иванова.
С молба от 16 април 2020 г. ответникът по делото „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД е представил искане за отвод на арбитър Анна Станева, за което Агенцията е уведомена на 8 май 2020 г. В определения от Арбитражния съд в срок, на 22 май 2020 г. Агенцията е представила своето становище по искането за отвод. На 1 юли 2020 г. от страна на Агенцията е поискан отвод на посочения от ответниците арбитър – господин Андрей Делчев. С Определение от 31 юли 2020 г., което ни е съобщено на 7 август 2020 г., решаващият орган в състав – Анна Станева, Андрей Делчев и председател Ружа Иванова, е оставил без разглеждане и без уважение исканията за отвод на арбитър Анна Станева и на арбитър Андрей Делчев.
На 10 август 2020 г., в законоустановения срок, Агенцията е депозирала пред Софийския градски съд частна жалба срещу посоченото определение, като на това основание е поискала спиране на арбитражното производство. Образувано е дело 15-12/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI – XVI състав. С решение от 1 октомври 2020 г. по делото съдът е оставил без уважение жалбата на Агенцията, като решението е окончателно.
С молба от 13 октомври 2020 г. Агенцията е поискала от решаващия орган възобновяване на производството по дело № 173/2019 г.
По жалба срещу определението на Решаващия орган от 31 юли, депозирана пред Софийския градски съд от ответника „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, е образувано дело 15-39 от 2020 г. по описа на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI – X състав. По депозираната жалба Агенцията е представила становище на 18 ноември 2020 г. След постановяване на окончателното решение по посоченото дело арбитражното производство следва да продължи във фазата по събиране на доказателства. Паралелно с описаното арбитражно производство се развива и производство по отмяна на допуснатото в полза на Агенцията обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху притежаваните от гаранта „Адванс Пропъртис“ ООД акции и дялове в капитала на Параходство „Български морски флот“ ЕАД и „БМФ Порт Бургас“ ООД, както и налагане на възбрана на имот на „Адванс Пропъртис“ ООД в София.
На 21 февруари 2020 г. в Агенцията е постъпило съобщение от Софийския градски съд по частно гражданско дело № 15-531 от 2019 г., Втори въззивен състав, с което се изпраща за отговор молба за отмяна на допуснатото с окончателен съдебен акт обезпечение в полза на Агенцията на основание чл. 402 от ГПК.
На 21 февруари 2020 г. Агенцията е представила възражение срещу молбата за отмяна, като е изтъкнала мотиви за нейната недопустимост и неоснователност.
С определение по делото от 26 февруари 2020 г. Софийският градски съд е оставил без уважение молбата за отмяна, като постановеното определение е обжалвано с частна жалба от страна на „Адванс Пропъртис“ ООД пред Софийския апелативен съд.
На 18 май 2020 г. е представен отговор от страна на Агенцията на частната жалба. По депозираната жалба е образувано частно гражданско дело 14-90 от 2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, XV състав. С определение от 13 юли 2020 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание за събиране на доказателства относно твърдяната от жалбоподателя свръхобезпеченост, като е назначена и съдебно-икономическа експертиза със задача да се направи оценка на имуществените обекти, предмет на допуснатото обезпечение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Бяхте изчерпателна, макар че превишихте малко времето.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Николова, Вие си позволявате лукса да не отговаряте на моите въпроси. Аз Ви попитах как така българската държава позволява да бъде разигравана от група хора и един основен акционер, който дължи 53 милиона плюс лихвите – сигурно вече са 54, на българската държава, позволявате негови фирми да участват в обществени поръчки и да получава нови десетки и стотици милиони?! Каква е тази държава?! Вие няма ли да вземете мерки? Как така ще се явявате Вие, членове на кабинета, на обществени мероприятия с този човек, ще се явявате с него на балове, на една маса, при положение че той дължи на българите 53 милиона, когато ние нямаме линейки?! Къде се намирате Вие, бих казал аз?!
Вие не отговорихте на тези въпроси! Нищо не сте направили и тук други институции ще трябва да се заинтересуват защо, защото за това има някакви причини.
Вие носите лично отговорност за Агенцията за приватизация. Как така Вие тук докладвате – отбележете, че Агенцията за приватизация, държавата, оттегля своя представител от Арбитражния съд. Защо? За да бъде назначен служебен! Как така, госпожо Николова, как така българската държава се отказва да се определи кой да я защитава? Вие отстъпвате това право на някой друг. Ами този, който дължи 53 милиона, дали няма да намери някой милион да си назначи защитник?! Как мислите? Как така, отговорете, българската държава се отказахте от защитник, който ние да изберем, а давате на други?
Освен това Вие би следвало да знаете, че Европейският съд се е произнесъл, че в случай когато става дума за интерес на държавите – членки на Европейския съюз, нещата се решават в съда, а не в Арбитража на някаква бизнес асоциация. Но така или иначе Вие сте се отказали от наш представител с някакви смешни доводи – аз се запознах…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтече, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: …че имала жената някакви публикации в някакво списание. Тук избухвам в бурен смях. Вие сте се отказала от държавен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтече.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И второ, защо позволявате този човек да върти държавни пари, след като ни дължи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И заключавам с това – оттук нататък, и преди Ви казах… (Председателят изключва микрофоните. Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Толкова подробен отговор отдавна не бях слушал, но Вие имате право да изразите несъгласие. Изразихте го с доста крайни политически квалификации според мен, но то си е Ваше право.
Госпожо Николова – дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, категорично възразявам. Искам да Ви уверя, че всички правила по отношение на съдопроизводствените действия за защита на държавния интерес по отношение на заведените производства стриктно се спазват и аз лично осъществявам контрол по отношение на този въпрос.
Бих искала допълнително да Ви информирам и за развитието на процедурите в последните два-три месеца.
На 30 юли 2020 г. Агенцията е депозирала по последното заведено дело искане на отвод на председателя на състава – съдия Даниела Дончева поради наличие на съмнение относно нейната безпристрастност. Същата се е отвела в открито съдебно заседание по делото, проведено на 3 август 2020 г. По делото са предоставени редица молби и становища, които отразяват аргументите на Агенцията относно недопустимостта и неоснователността на провежданото производство и събирането на доказателства за факти, извън посочените в чл. 402, ал. 2 от ГПК. Заключението на първоначалната експертиза е оспорено изцяло от Агенцията, като съставът по делото е допуснал назначаването на тройна съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е изслушването в открито съдебно заседание, проведено на 12 октомври 2020 г. Делото е насрочено за 9 декември 2020 г.
Следва да посочим, че в заключението на посочената експертиза се посочва, че вещите лица са установили, че една от сградите, предмет на допуснатото обезпечение, а именно административната сграда с РЗП 3680 кв. м, е била разрушена след налагане на обезпечителната мярка „възбрана“. В тази връзка и поради наличие на регламентираните в Закона предпоставки, на 21 октомври 2020 г. Агенцията е подала сигнал до Софийската районна прокуратура с молба за извършване на проверка относно наличието на неправомерно поведение във връзка с унищожаването на възбраненото в полза на Агенцията имущество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Ако обичате, едно копие от материала, който изнесохте, да остане тук лично за мен. Благодаря.
И за господин Гечев едно копие също може да подготвите.
Приключихме с въпросите към госпожа Марияна Николова. Благодарим Ви и приятен ден!
Следващите въпроси са към министъра на здравеопазването – господин Костадин Ангелов.
Първият въпрос е от народния представител Георги Йорданов и Илиян Тимчев относно дейността на лечебните заведения за болнична помощ – публични предприятия, в условията на пандемия.
Господин Йорданов, заповядайте да изложите Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, ние ще продължим въпроса, който преди малко зададох. Получихме отговор, който ме улеснява сега да Ви задам въпроса леко адаптиран.
Вие знаете, че ние сме водили разговори с Вас на тази тема, че се създава един лек дисонанс, и то не толкова лек, благодарение на отговорността на директорите на лечебните заведения за болнична помощ относно субординацията и получаване на задачи. Но така или иначе, съгласно това, което приемаме като нови разпореждания за тях, Вие знаете, че може да им възлагате публични задачи, ако Ви е наредено от Министерския съвет. Тези задачи обаче трябва да бъдат възлагани със съответното осигурено финансиране и че средствата трябва да бъдат харчени съгласно Закона за публичните предприятия.
В това отношение моят въпрос към Вас е: каква е Вашата практика, защото моята информация и моят анализ, който правя, е, че нищо не се е променило относно отношението, и то не би трябвало да се променя по време на криза, но така или иначе, това представлява нарушение на още един закон, наред с многото, които не се спазват на база справяне с пандемията?
Искам да добавя нещо, което го няма в писмения въпрос към Вас: защо не бяха осигурени необходимите финансови средства за болница „Свети Мина“ в Пловдив – единствената ковид болница в страната, широко рекламирана от пиара на Министерския съвет, и не само от Министерския съвет, и трябваше да се стигне до тези скандални неща, които стават днес? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Последният въпрос е доста конкретен и е възможно министърът да няма точна информация.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов и доктор Тимчев, съгласно действащото законодателство лечебните заведения за болнична помощ – държавна и общинска собственост, се учредяват от държавата и общините като търговски дружества или кооперации и осъществяват дейност след получаване на разрешение. В предмета им на дейност изрично се вписва „осъществяване на болнична помощ“.
COVID-19 е инфекциозна болест, която се причинява от тежкия респираторен синдром коронавирус SARS CoV-2. Касае се за инфекциозно заболяване, предвид което възложените със заповеди на министъра на здравеопазването мероприятия на лечебните заведения за болнична помощ са във връзка с дейността, която извършват, съобразно законоустановеното им предназначение, а именно осъществяване на болнична помощ. Съгласно чл. 7 от Закона за публичните предприятия на същите може да бъдат възлагани задължения за извършване на обществена услуга или за изпълнение на цели на публичната политика от органите, упражняващи правата на държавата или общината в рамките на техните компетенции, или по ред, определен със закон. Задълженията се конкретизират чрез посочване на задълженото публично предприятие, съдържанието на задължението, срока и условията, при които то следва да бъде изпълнено, както и други условия, ако има такива.
Съгласно Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия първата политика за участието на държавата в публичните предприятия се приема в срок до 31 декември 2020 г. В този смисъл Законът за публичните предприятия предоставя оптимален срок, в който да бъдат задвижени въведените с него процедури и механизми, един от които е посоченият от Вас механизъм за възлагане на задължения за извършване на обществена услуга или за изпълнение на цели на публичната политика.
Понастоящем в сферата на здравеопазването съответните дейности се извършват по реда, определен в основните за сферата действащи закони, а именно Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето. Въведените със заповеди на министъра на здравеопазването мерки в условията на извънредна епидемична обстановка се отнасят до всички лечебни заведения, независимо от формата на тяхната собственост, а не само до тези, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия. Интересите на обществото в настоящата пандемична обстановка изискват провеждането на съвместни действия и всички лечебни заведения са длъжни да си взаимодействат с ресурсите, с които разполагат.
В заключение бих искал да отбележа, че указания по прилагането на Закона за публичните предприятия съгласно § 4 от Допълнителната разпоредба на Закона, дава на Агенцията за публичните предприятия и контрол, а съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативния акт дава органът, който го е издал. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Реплика?
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вие сте изключително коректен и не си позволихте да вземете съществено отношение по това, което става. Само искам да Ви кажа, че с приетия току-що бюджет на Здравната каса, в Преходните разпоредби, голяма част от правомощията – Вашите правомощия, на Вас и на оглавяваното от Вас Министерство, се възлагат на областните управители, дават се права на регионалните директори на районните здравни инспекции и директори на районните здравни каси да извършват съществени промени в структурата, да издават заповеди за извършване на съществени промени в структурата на лечебните заведения за болнична помощ, да ги наказва, докато те не се съгласят с това. Никъде обаче не става дума за финансиране на това, което те възлагат, дали имат възможности тези лечебни заведения, тези болници да извършват това.
Идеята, с която Ви задавам този въпрос, и репликата към Вас е, аз считам, че Вие трябва в условията на пандемия централизирано да управлявате здравната система, императивно, бих казал, и прехвърлянето на задължения и отговорности към структурите на местната власт, които не са готови, или към структурата на други предприятия, като Агенцията за публичните предприятия и контрол, според мен само внася дисонанс в управлението на държавната машина, ако мога да се изразя, по времето на пандемията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Господин Министър, имате право на дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов, запознат съм с промените, приети със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, те са абсолютно синхронизирани. Министерството на здравеопазването работи изключително активно и синхронизирано с всички органи на държавната власт, в това число и с областните управители, които председателстват областните места, както и с директорите на РЗИ, които са на пряко подчинение на министъра на здравеопазването.
В тази връзка искам да отбележа, че направените промени ще дадат възможност, с която министърът на здравеопазването чрез областните управители и чрез директорите на районните здравни инспекции да осъществява водената единна държавна политика за справяне с ковид ситуацията.
А по отношение на въпроса, който поставяте за финансирането, искам да отбележа, че средствата за финансирането на всички дейности са налични както по бюджета на Министерството на здравеопазването, така и във всички лечебни заведения в страната, които получават средства от Националната здравноосигурителна каса, независимо от обема дейност, който те осъществяват. Знаете, че механизмът на финансиране на лечебните заведения е 85% от утвърдените месечни прогнозни бюджети на лечебните заведения по методика, а в случаите, когато лечебните заведения докажат по-висок разход над този, Надзорният съвет взема решение за финансиране на дейността им до 100%, така че няма недостиг. Това е по отношение на Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на Министерството на здравеопазването има няколко механизма, които са допълнителни за осигуряване на финансиране на лечебните заведения както по линия на Наредба № 3, така и по осигуряването на целеви средства от държавния бюджет, приети с Постановление на Министерския съвет през месец ноември, с които се осигуряват допълнителни средства в размер на 50 млн. лв.
Също така Министерството на здравеопазването е бенефициент и осигурява чрез централизирано закупуване на допълнителни количества лични предпазни средства, дезинфектанти, консумативи, препарати, включително и Ремдесивир, както и осигуряването на допълнителна апаратура за оборудване на всичките центрове за трансфузионна хематология в страната за осигуряване на рековалесцентна плазма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Манол Генов относно участието на община Асеновград в Инвестиционен проект BG16RFOP001-4.001-0001 „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“.
Господин Генов, заповядайте да изложите Вашия въпрос.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, Министерството на здравеопазването реализира Инвестиционен проект за пълна модернизация на системата на Спешната помощ в страната. Община Асеновград е включена в този проект, като за целта е предоставила на Министерството на здравеопазването Договор за учредяване на безвъзмездно право за ползване върху част от недвижим имот. Последвал е технически проект за бъдеща нова база на Спешна помощ в Асеновград, разрешение за строеж от 21 август 2018 г.
На 19 октомври 2020 г. Вие изпращате писмо до кмета на Асеновград Христо Грудев, след като сте разбрали по друг ред, а не от Община Асеновград, че площите вече са усвоени през 2020 г. за болнично ковид отделение. В писмото си Вие настоявате помещенията да бъдат освободени, защото започват дейности по проекта за Спешната помощ.
На 28 октомври 2020 г. Общинският съвет на Асеновград, по предложение на кметския екип, решава Общината да напусне проекта за Спешна помощ, за да не се налага да освобождава ковид отделението.
По този повод моят въпрос към Вас е следният: какви ще са последствията за бъдещето на Спешната помощ в Асеновград и за достъпа на местното население до нея, след като и до момента филиалът за Спешна помощ в град Асеновград на практика не съществува заради непокриване на медицинските стандарти за спешност? Били ли сте уведомени от кмета на Община Асеновград, че с решение от март 2020 г. Общинският съвет върху същото място, вече предоставено на Министерството на здравеопазването за Спешна помощ, е настанено отделение за ковид пациенти? Търсили ли са варианти Община Асеновград да предостави друг свой имот за Спешна помощ тепърва, предвид очевидната невъзможност в момента да бъдат опразнени тези помещения? Ще бъдат ли понесени от програмата някакви финансови корекции, че няма да се изпълни един от бъдещите центрове за Спешна помощ, след като Община Асеновград го напуска в движение и кой носи пасивите от тези действия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, аз ще отговоря на въпроса, който е формулиран писмено до мен. Той е значително по-кратък. Вие добавихте и няколко допълнителни въпроса, на които към момента не мога да отговоря.
По отношение на Министерството на здравеопазването и Инвестиционния проект за подкрепа развитието на системата за Спешната помощ – да, общият бюджет на Проекта е 163 млн. 897 хил. 815,62 лв. и срокът му за изпълнение е 23 октомври 2021 г.
На територията на област Пловдив един от обектите на интервенция по Проекта е Филиалът за спешна медицинска помощ (ФСМП) – град Асеновград, като за целта са определени помещения със сключен договор за учредяване на безвъзмездно право за управление върху част от недвижим имот частна общинска собственост с № РД 06-67 от 3 май 2017 г., а именно девет броя помещения с обща площ 341 кв. м, находящи се на първия етап в Поликлинична база, нова пристройка към Общинската болница – град Асеновград.
Междувременно Министерството на здравеопазването беше информирано от директора на ЦСМП – Пловдив, доктор Стойнев, с писмо, че в посочените по-горе помещения е изградено ново отделение в МБАЛ – Асеновград, за нуждите на лечението на пациентите с COVID-19.
В тази връзка, с тази информация Министерството на здравеопазването изпрати писмо на 19 октомври до кмета на Асеновград доктор Грудев с цел изясняване на ситуацията и молба към общината за предприемане на действия за намиране на други помещения на територията на МБАЛ – Асеновград, подходящи за обособяване на отделения за лечение на пациенти с COVID-19.
В отговор на наше писмо кметът на Община Асеновград ни информира с писмо, че в началото на възникналата епидемия от COVID-19 в страната Община Асеновград е била изправена пред необходимостта от изграждане в много спешен порядък на специализирано отделение в общинската болница, подходящо за лечение на пациенти с COVID-19, което да отговори на нуждите от такъв тип лечение на жителите на общината, както и на съседните общини Садово, Първомай и Лъки. МБАЛ – Асеновград, е единствената в града и населението, което се обслужва от нея, е повече от 110 хил. души от четирите общини. За тази цел са били отпуснати средства за ремонт на помещения и за купуване на медицинска апаратура.
С посоченото по-горе писмо кметът на Община Асеновград ни информира също така, че във връзка с изпълнение на Проекта за модернизиране на филиала Центърът за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в града е предприел мерки за предоставяне отново в полза на Министерството на здравеопазването на други помещения в сградата на общинската болница в град Асеновград, отговарящи на изискванията на медицинския стандарт за спешна медицина. По този начин ще могат да бъдат организирани дейностите по реконструкция и ремонт на тези помещения съгласно изискванията на Проекта. Новите помещения ще бъдат с идентичен размер и предназначение като предходните, като разходите, направени от Министерството на здравеопазването за нов инвестиционен проект за обекта, ще са за сметка на Община Асеновград.
В тази връзка експертите от Министерството на здравеопазването ще посетят в рамките на следващата седмица Община Асеновград за уточняване на необходимите детайли във връзка с изготвянето на материалите, които ще бъдат внесени за разглеждане на заседание на Общинския съвет на Община Асеновград, планирано за провеждане на 16 декември 2020 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин министър Ангелов, големият инвестиционен проект за въвеждането на спешна помощ в страната ни има големи амбиции и това е хубаво. Видимата част на всичко, реализирано досега за две години дотук от началото на Проекта обаче, се свежда до закупуване на линейки. Това личи от официална информация за реализацията на този проект, качена на сайта на Министерството на здравеопазването. Именно там виждаме, че за цялата 2019 г. няма нито една информация по Проекта, а за цялата 2020 г. точно две новини: за доставка на 20 плюс още 28 оборудвани линейки. Това е хубаво, но на мен ми се вижда крайно недостатъчно.
Наложително е да ни дадете информация за още нещо. Знаете ли какво е състоянието и как функционират 174-те филиала към центровете на Спешна помощ …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Янкова, поставете си маската, тези млади хора край Вас…
Госпожо Янкова, поставете си маската, моля Ви! Ще заразите тези момичета край Вас.
МАНОЛ ГЕНОВ: …в момента на пандемията? Това са местата за Спешна помощ извън областните градове. Знаете ли как изглежда държавната Спешна помощ в Асеновград, която е предмет на основния ми въпрос? И на каква Спешна помощ, като екип на място и оборудване могат да разчитат пациенти, ако нямат време да стигнат до областния център? Знаете ли колко други филиала има, които са в аналогично състояние? Има ли други общини, на чиито територии по този проект трябва да има филиали на спешна помощ, но в движение са прекратили договорите си с Министерството на здравеопазването? Ако има такива, това явно ще забави изпълнението на Проекта. С какви мерки, както видяхме тук от писмото, което сте изпратили, Министерството е реагирало адекватно и нормално?
И в този смисъл е последното уточнение, което очаквам от Вас: носят ли Министерството и общинските управи отговорност за това, че с прекратяване на подобен вид договори за предоставяне на помещения за филиалите се компрометира целият национален проект за Спешна помощ? И по-важното: лишават ли се десетки български граждани от бърз достъп…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте вече!
МАНОЛ ГЕНОВ: …до качествена спешна помощ, която покрива всички стандарти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, на това ветрило от въпроси …
РЕПЛИКА: Имаше въпроси, които са от пациенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да. Под форма на реплика толкова много допълнителни въпроси?!
Ако имате готовност, може в дупликата си да отговорите на някои от тях.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нямам никакви притеснения по отношение на реализацията на Проекта. След малко има друг въпрос от група народни представители – там ще дам пълна яснота по всички действия, които се предприемат по реализацията на Проекта. Напротив, обявени са всички процедури, свързани със строителството, авторския надзор и строителния надзор. Те текат по план – сключват се договори, започват строежите на отделните филиали на спешната медицинска помощ в отделни градове, както и ремонта на отделенията, както са заложени по Проекта.
Нямаме данни за други общини, които да са предприели подобен тип действия, както община Асеновград, както и нямаме притеснения, че Проектът няма да се реализира в срок или няма да се осъществи в желания обем, както е заложен съгласно стартирането на Проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Веска Ненчева и Георги Йорданов относно общинското здравеопазване в условията на здравна криза, предизвикана от COVID-19.
Господин Йорданов или кой?
Заповядайте, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, кризата с COVID-19 в още по-голяма степен извади на показ крещящия хаос в здравната система. Голяма част от общинските болници са в окаяно състояние вече не само от гледна точка на материалната база, от липсата на лекари, медицински сестри и санитари. За това народните представители от БСП алармираме многократно от парламентарната трибуна.
В началото на ковид кризата повечето общински болници сами намериха спасението си чрез дарения на дезинфектанти, предпазни маски, апаратура, направено от хора, живеещи в съответните общини. МБАЛ „Доктор Киро Попов“ – град Карлово, не беше изключение. Адекватна и бърза подкрепа от държавата липсваше за пореден път. Веднага след въвеждане на извънредното положение зададохме въпрос към министъра на здравеопазването – тогава, господин Ананиев с какви средства Министерството на здравеопазването обезпечи конкретно болницата в Карлово, като единствено определена извън град Пловдив и какви мерки предприе Министерството в помощ на болницата?
Тогава към 27 март 2019 г. от отговор на министъра на здравеопазването разбираме, че за болницата в Карлово – 500 броя хирургични маски, 20 броя респираторни маски, 1000 броя защитни очила, 200 броя предпазни гащеризони и други и, забележете, разкриване на дарителска сметка за подпомагане на лечебните заведения за лечение на пациенти с COVID-19.
Няколко месеца по-късно ни връхлита втора вълна на пандемията с още по-големи размери. Днес отново се налага да се връщаме на същите въпроси, защото проблемите се множат, губят се човешки животи, а Вие решение не съумявате да намерите.
Зададохме въпроса още на 10 ноември. Оттогава се случиха доста събития и, да, знаем, че болницата е общинска...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въпросът!
ВЕСКА НЕНЧЕВА: ...затова не бихме желали да коментираме какво е свършила или не е свършила местната власт. Тя също ще даде своите отговори на друго място и по-друго време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Задавайте въпроса, госпожо Ненчева, времето Ви изтече.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Задавам въпроса.
Прехвърлянето на топката с отговорности няма да помогне нито на пациентите от района, нито на лекари, медицински сестри и санитари. Въпросът ни е: имат ли общинските болници готовност с материална база и здравен персонал за поемане на натоварването от втора вълна на здравната криза и в какво се изразява тази готовност? С какво Министерството на здравеопазването помага дейността на малобройния персонал в инфекциозното отделение на общинската болница в Карлово и новооткритото ковид отделение в болницата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ненчева и доцент Йорданов, веднага след обявяването на извънредното положение през месец март тази година условията на правителството бяха насочени основно към действия в подкрепа на болничния сектор за справяне с епидемичната обстановка.
Първо, изменения и допълнения към Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 – 2022 г., като в този национален рамков договор за компенсиране намалените обеми за дейност в болниците по време на епидемичната обстановка бяха увеличени цените на всички клинични пътеки с 10% и беше одобрена Методика за покриване на стойностите на тестовете за COVID-19. Това увеличение ще има устойчив характер и през следващата 2021 г.?
Плащанията от Националната здравноосигурителна каса за болнична медицинска помощ на общинските болници по отчетени данни към 30 септември 2020 г. са в размер на 234 млн. лв., включително 12,7 млн. лв. за работа при неблагоприятни условия. Предоставеното финансиране на общинските болници за деветмесечието на 2020 г. от Националната здравно-осигурителна каса е увеличено с 8% спрямо същия период на миналата година, въпреки че обемът на извършените дейности е намалял с 12%.
Второ, изменение и допълнение на Наредба № 3 на Министерството на здравеопазването за медицинските дейности, извън обхвата на Закона за здравното осигуряване. В болничния сектор, включително и в общинските болници постъпват значителни допълнителни финансови средства от бюджета на Министерството на здравеопазването.
С постановление на Министерския съвет са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за субсидирането на тези болници в размер на 6 млн. лв.
В резултат на това за лечебните заведения в отдалечените и труднодостъпни райони по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. са осигурени средства в общ размер на 36,7 млн. лв., в това число за МБАЛ – Карлово, съответно 679 хил. 390 лв. За поддържане готовността на структурите за лечение на инфекциозни болести по бюджета на Министерството на здравеопазването са предоставени допълнителни средства в размер на 9,6 милиона, а за МБАЛ – Карлово, е изготвен договор за финансиране на отделението по инфекциозни болести за периода 11 август – 31 декември, в размер на приблизително 150 хил. лв.
Предвид бързото влошаване на епидемичната обстановка през последния месец и необходимостта от реорганизация на здравната система да посреща нарастващите потребности от болнична помощ с ПМС № 30-307 от 10 ноември бяха одобрени допълнителни 50 млн. лв. за финансиране на болниците, които ще осигурят над 50% от легловия си капацитет за лечението на пациенти с COVID. Средствата ще се предоставят като субсидии за осъществяване на болнична помощ за месец ноември – декември, по реда на Наредба № 3.
За непредвидени и неотложни разходи за преодоляване на последиците от кризата с ПМС № 40 от 8 март 2020 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването са предоставени 7 млн. лв. за ефективен отговор на създадената…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: ...епидемична ситуация.
Ще продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Като дуплика? Добре.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Ненчева или господин Йорданов, заповядайте за реплика?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Нека да пестим време и да се концентрираме върху МБАЛ „Доктор Киро Попов“ – Карлово.
Преди няколко седмици областната управителка на град Пловдив поиска оставката на директора на болницата – доктор Пелев, но кметът на общината не се съгласи. За какво става дума? Болница Карлово обслужва между 70 и 90 хиляди души население – колкото една малка област. Тя няма спешни отделения, защото Вие много добре знаете, че спешните отделения са структурата на областните болници и се финансират по методика от Министерството на здравеопазването. В същото време Карловската община е на 60 км. – отдалечените точки, като град Клисура на около 10 км от град Пловдив и пациентите с COVID, които са карани в среднотежко и тежко състояние, трябва да бъдат прецизирани в спешно отделение, тоест те трябва да пътуват два часа до град Пловдив, което е практически невъзможно. Тогава ние разполагаме с ресурса на болница Карлово. Но, повтарям, болница Карлово няма спешно приемно отделение. Тя има приемен кабинет, който би трябвало да обслужва само нуждите на болница Карлово. И тук скандалът беше, който Вие като Министерство не се намесихте, да осигурите достатъчно кадри и ресурси за формиране на спешно отделение в условията на криза с пандемия, за МБАЛ „Доктор Киро Попов“ – Карлово, тъй като е невъзможно спешното отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив да поемат тази функция, поради географската отдалеченост на нещата. Единствената инфекционистка в Карлово отказа да обслужва спешен кабинет за болни с ковид и инфекциозното отделени, така че тук хората се надяваха и администрацията на Карловската община на Ваша помощ с обещанията за командироване на колеги медици, което не се случи.
Затова моят конкретен въпрос е: как можем да помогнем на колегите от МБАЛ „Доктор Киро Попов“ – Карлово?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Господин Ангелов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов, не е вярно, че не се случи, а там са изпратени в момента студенти по медицина и стажант-лекари, които да подпомагат дейността на работа на инфекциозното отделение в Карловската болница по начина, по който беше поет ангажиментът от областния управител на град Пловдив.
Допълнителните мерки, които правителството предприе в тази сложна обстановка са следните: с Постановление № 40 от 8 март 2020 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването са предоставени 7 млн. лв. за ефективен отговор на зададената епидемична обстановка. Съгласно тези средства на МБАЛ – Карлово, безвъзмездно са предоставени следните количества лични предпазни средства: 3800 броя еднократни маски; 2270 броя специализирани медицински маски; 1185 броя предпазни облекла за еднократна употреба; 90 броя гащеризони за многократна; 1000 броя калцуни; 1108 броя предпазни очила и шлемове; 250 литра спирт и 120 литра дезинфектанти.
Следващата мярка с безвъзмездно финансиране по линия на Проект „Подкрепа на работещите в системата на здравеопазването“, това са така наречените 1000 лв. за първа линия, са осигурени общо 200 млн. лв. за допълнителни възнаграждения на медиците с риск от заразяване, като от тези средства се предоставя финансиране и на 57 общински лечебни заведения за болнична помощ.
До месец септември за персонала на първа линия, работещ в общинските болници, са изплатени допълнителни средства в размер на 10,6 млн. лв. За месец октомври 2020 г., въпреки че все още не са получени отчетените документи, е изготвено авансово плащане на персонала на общински лечебни заведения в размер на 8,6 млн. лв.
По отчетни документи до месец септември по този проект е предоставено финансиране на МБАЛ „Доктор Киро Попов“ ЕООД – град Карлово, в размер на 225 хил. лв., а авансово за месец октомври съответно още 154 хил. лв., или общо 379 хил. лв. за болницата в Карлово. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Процедурата ми е във връзка с направеното искане от наша страна за изслушване на министър-председателя, с противоречащата си информация от членове на Министерския съвет относно опасност от предстояща мащабна водна криза в България.
Тъй като Госпожа Караянчева имаше претенции, че процедурата не е входирана в Деловодството, искам да Ви уведомя, че преди 40 минути тази процедура е входирана на основание чл. 113 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Така че направете необходимото министър-председателят господин Бойко Борисов да дойде тук и да даде обяснения, да бъде изслушан, разбира се, за това, което се случва, и това, което чухме от министър Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Не виждам смисъл от тази процедура. Тя може да бъде реализирана след проверка на документите, които сте внесли. Ако всичко е наред и е изправно.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, добре. Доказателства имате ли?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма да правим тук диалог, обаче такъв е редът – внасяте в Деловодството. Няма проблем – насрочва се, но до момента при мен нямам такава информация освен Вашето уверение.
Продължаваме с въпроса от народните представители Красимир Янков, Николай Иванов, Лало Кирилов, Валери Жаблянов, Димитър Стоянов, Георги Андреев и Чавдар Велинов относно инвестиционен проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Сега ще Ви го донесем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сега да не се засегнете, че не Ви вярвам? Вярвам Ви, обаче трябва да има документ.
ЛАЛО КИРИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът ми е относно инвестиционен проект в подкрепа за развитие на системата за Спешната медицинска помощ.
Уважаеми господин Министър, на какъв етап е изпълнението на инвестиционен проект в подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за регионална здравна инфраструктура? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Господин Ангелов, заповядайте.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да отговоря на въпроса, искам да кажа, че току-що разговарях с кмета на град Бургас – няма никаква опасност от водна криза в град Бургас. Не знам кой, какво и защо говори – предприети са всички необходими организационни и финансови мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отговаряте на въпрос или правите изказване като министър, което няма връзка с парламентарния контрол?
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: То е свързано със здравето на хората – съжалявам, господин Председател.
Проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“, е с общ бюджет 163 млн. 897 хил. 815,62 лв. Срокът за изпълнение е 23 октомври 2021 г. По Проекта са сключени четири договора за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на медицинска апаратура и специализирано медицинско оборудване за нуждите на всички структури на спешната помощ, включени в обхвата на Проекта.
Доставките по трите от договорите са изпълнени в цялост. Стартирало е изпълнението и на четвъртия договор – за доставка на медицинско оборудване от недиагностичен тип. Към момента в изпълнение на Проекта са обявени и се провеждат процедурите за избор на изпълнители по останалите основни дейности на Проекта – строително-монтажни работи, строителен надзор, авторски надзор, публичност и одит.
Уважаеми народни представители, стартирани са седем процедури по ЗОП за избор на изпълнители за строително-монтажни работи за спешните отделения на включените в Проекта 34 болници. Планира се през месец декември да стартира строителството на обектите от извънболничните структури на спешната помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Бонев, поставете си маската. (Реплики от народния представител Любомир Бонев.) Не може да говорите без маска – може да ги заразите.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България, от място): Силно се съмнявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може да се съмнявате, обаче има заповед на министъра, който в момента Ви гледа и ми дава знак, че трябва да Ви направя забележка.
Продължете, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: В изпълнение на Проекта са сключени три договора за доставка на общо 358 броя медицински превозни средства – линейки, от предвидените за закупуване 400 броя. До месец октомври 2020 г. са доставени и разпределени съобразно нуждите в експлоатация 240 броя линейки. До края на месец ноември 2020 г. ще бъдат доставени още 20 линейки – превозни средства тип В и С. Договорът за доставка на 78 броя линейки тип В – със задвижване четири по четири, е в цялост. Доставката на останалия брой линейки по договорите ще продължи регулярно по график през 2021 г.
Информирам Ви, че Министерството на здравеопазването е стартирало обществена поръчка за закупуване на 42 броя линейки с повишена проходимост – тип В.
С Постановление № 211 от 13 август 2020 г. на Министерския съвет са одобрени допълнителни средства в размер на 2 млн. 532 хил. лв., необходими за закупуването на горните линейки. На 16 октомври е открита нова обществена поръчка с предмет „Доставка на линейки за спешна медицинска помощ“. Целта е да бъдат закупени 42 брой линейки с повишена проходимост – тип В.
Към настоящия момент с уведомление на Комисията за защита на конкуренцията, получено на 13 ноември 2020 г., е образувано производство по жалба от фирма „Екселор Холдинг Груп“ ЕООД. С жалбата е поискана временна мярка – спиране на процедурата. Предвид на това на 13 ноември процедурата е спряна до влизане в сила на определението, с което се оставят без уважение исканията за временна мярка на решението по жалбата, ако е наложена временната мярка.
На 16 ноември от Министерството на здравеопазването в Комисията за защита на конкуренцията е внесено становището по жалбата и по исканата временна мярка.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уверявам Ви, че въпреки усложнените условия, в които се намираме заради разразилата се с нова сила епидемия от COVID-19 и всички действия, свързани с преодоляването им, екипът на Министерството на здравеопазването полага огромни усилия всички дейности по Проекта да бъдат реализирани качествено в пълен обем и в срок.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура?
Господин Свиленски, Вие ме чакате да седна и да поискате процедура.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Господин Симеонов, изпълнявам Ваше разпореждане и Ви предоставям веществено доказателство за това, че в 12,09 ч. е внесено искане за изслушване на господин Борисов.
Моля да предприемете необходимите действия оттук нататък. Благодаря Ви. (Реплики между заместник-председателя Валери Симеонов и народния представител Георги Свиленски извън микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с реплика на господин Кирилов.
След приключването на този въпрос към министър Ангелов ще продължим с въпрос към заместник министър-председателя Томислав Дончев. Казвам го, за да има яснота сред народните представители.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Министър, от Вашия отговор разбрах, че от всичките цели е изпълнен само компонентът, който е свързан с доставка на линейки.
Другите два компонента, свързани с медицинското оборудване, а и със строителството на центрове за спешна медицинска помощ, са на етап процедури по ЗОП.
Смятате ли, че за периода, в който е започнала тази програма –от 2015 г. досега, не са свършени тези две неща, които са едни от основните? Мислите ли, че в рамките на една година ще можете да приключите процедурата по ЗОП за строителство, ще бъде проектирано, ще бъде извършено строителството в срок и ще имаме готови спешни медицински центрове?
Давам пример с община Пирдоп, в която решение за право за строеж беше дадено още в далечната 2015 г. До момента няма нито едно запитване към общината за стартирали процедури. Смятате ли, че в края на следващата година ще имаме завършен проект в цялост? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика – господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не считам, че по останалите дейности, както казахте, не се прави нищо и че по тях не се изпълнява нищо. Ще Ви информирам в детайли какво се случва.
По отношение етапите на изпълнение на обществените поръчки за строителните дейности по райони на планиране. Първо, Северозападен район на планиране, включващ областите Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен. Сключени са договори с изпълнители за упражняване на строителен надзор и авторски надзор за всички обекти на района. Процедурите за избор на изпълнители са прекратени, тъй като всички подадени оферти не отговарят на изискванията и са в процес на преобявяване.
Второ, Северен централен район на планиране, включващ областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра. Сключени са договори с изпълнители за упражняване на строителен надзор и авторски надзор на всички обекти от района. Сключени са договори с изпълнителя на строително-монтажни работи за филиалите за Спешна медицинска помощ в областите Русе и Габрово.
Трето, Североизточен район на планиране, включващ областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен. Процедурите за избор на изпълнители на строително-монтажни работи, строителен надзор и авторски надзор са в процес на оценка на подадените оферти. Прогнозна дата за сключване на договорите по обявените по процедури е през месец януари 2021 г.
Четвърто, Югоизточен район на планиране, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Процедурите за избор на изпълнители за упражняване на строителен и авторски надзор са в процес на оценка и на подадените оферти. Прогнозната дата за сключване на договорите по обявените процедури е през месец януари 2021 г.
Процедурата за избор на изпълнители на строително-монтажни работи за обектите от извънболничните структури на спешната медицинска помощ е приключена. Сключени са три броя договори с изпълнители на строително-монтажни работи за обектите в областите Стара Загора и Сливен. Предстои сключването на още три договора с изпълнители на строително-монтажни работи за обекти в областите Бургас и Ямбол.
Южен централен район на планиране, включващ областите Пазарджик, Пловдив, Кърджали, Смолян и Хасково. Процедурите за строително-монтажни работи, строителен и авторски надзор са в процес на оценка на офертите. Прогнозна дата за сключване на договорите е през месец януари 2021 г.
Югозападен район на планиране, включващ областите Благоевград, Кюстендил и Перник. Процедурите за избор на строително-монтажни работи, строителен и авторски надзор са в процес на оценка на подадените оферти. Януари – прогнозна дата за сключване на договорите.
Седем, район София и София-област. Процедурите за избор на изпълнители на строителен и авторски надзор са с влезли в сила решения за избор на изпълнители. Предстои сключване на договори до края на месец декември. Процедурата за избор на изпълнители на строително-монтажни работи за обектите от извънболничните структури на спешната медицинска помощ също е приключила. За първата обособена позиция има избран изпълнител и предстои сключване на договор. За останалите две обособени позиции подадените оферти не отговарят на изискванията и предстои преобявяване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Питане към господин Томислав Дончев – заместник министър-председател, от народните представители Димитър Данчев и Иван Валентинов Иванов относно политиката на правителството по преразпределение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода юли – октомври 2020 г.
Господин Данчев, имате думата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник министър-председател, целта на нашето питане, предшествано от наш актуален въпрос, е да осигурим по-голяма публичност и предвидимост при разходването на средствата по линия на европейските фондове, от една страна. От друга – да защитим запазването на законността при изпълнението на процедурите при разходване на еврофондовете, в това число, разбира се, в условия на извънредна ситуация.
За съжаление, констатирахме, че даденият от Вас отговор на актуален въпрос е непълен и направен сякаш за отбиване на номера, което ни даде допълнителни мотиви за настоящото питане. Обръщам внимание, че в отговора Ви изобщо не се третират онези решения, взети от управляващите органи и комитетите за наблюдение, по които шумно бяха обявени обществени обсъждания за подбор на проекти, като това за подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 хил. лв. за преодоляване на икономическите последствия на пандемията на COVID-19 и тази за адаптиране на дейността на малките и средни предприятия в контекста пак на COVID-19.
Тези процедури изненадващо бяха спрени онзи ден, буквално преди два дни, малко преди да стартира приемът на проекти. Защо? Дали пък решенията за тях не са били взети извън срока, предвиден в Закона за мерките и действията при извънредно положение?
Имайки предвид нашия актуален въпрос и във връзка с направена промяна в § 51а на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание на 13 март 2020 г., приета поправка от Народното събрание на 14 октомври, моля да ни отговорите каква е политиката на правителството при преразпределение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода от 14 юли до 14 октомври 2020 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Имате думата за отговор, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Данчев, господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! При така зададен въпрос аз съм в невъзможност да Ви отговоря в краткото време, с което разполагам в тази парламентарна процедура, защото всичко случило се в сферата на еврофондовете през изминалите няколко месеца не може да бъде вместено в рамките на няколко минути.
Усещам два нюанса във въпроса или подвъпроси – защо се налагат промени спрямо предварително обявените негативни годишни работни програми и схеми и въпросът с по-голямата гъвкавост, дадена на управляващите органи, най-вече времевите периоди на прилагането им.
Първо, по време на извънредна ситуация, когато характерът на нуждите се сменя и дългосрочните приоритети остават валидни, но първостепенна задача е подкрепата за тези, които страдат или от пандемията, или от икономическите ѝ последици, е основна тема. Самата Европейска комисия разреши не само препрограмиране на съществуващи оперативни програми, но и местенето на средства не само от оперативна програма в друга оперативна програма, но нещо нечувано досега – дори местенето на средства от фонд във фонд. И това беше направено. България може би беше от държавите, която реагира най-бързо. Близо 1 млрд. лв. бяха препрограмирани в началото на пандемията, като акумулираният ресурс от всички останали оперативни програми беше инвестиран в два инструмента – ОПИК и „Човешки ресурси“, които имаха задача да посрещнат, така да се каже, първите негативни ефекти от кризата. Тук включвам мерките за допълнителна подкрепа на медицински персонал, която продължава и към момента, ще продължи и от началото на 2021 г. Едва ли 1000 лв. са достатъчни да се отплатим за труда на лекарите и на медицинските сестри, но съм убеден, че това допълнително финансиране се оценява. Тук бяха всички допълнителни мерки, свързани с продоволственото осигуряване на населението. За сметка на ОПРР бяха закупувани целият спектър артикули защитни облекла, медицинско оборудване, които ни помогнаха в първите месеци да оборудваме нашите лекари, медицински сестри и болници, да бъдат по-подготвени, включително за това, което се случва в момента.
И, разбира се, схемите в подкрепа на бизнеса. Те са няколко. Знаете, схемата за микропредприятия, схемата за средни предприятия. Схемата за микропредприятия заслужава интерес, защото тук за първи път системата за разпределение на европейските пари беше отворена към фактически всички заявили необходимост от финансиране. Там кандидат, отговарящ на изискванията, нефинансиран няма. Беше организирана и специална схема за фирмите от транспортния бранш, специална схема в сферата на туризма. Това ще продължи, докато е необходимо, в рамките на разполагаемия ресурс.
Когато говорим за период, в който фактически страната ни се намира на границата между два програмни периода – свършва този 2014 – 2020 г., започва следващият – не е съвсем коректно да се говори за отмяна на схеми. Точният термин е „отлагане“ и той е с няколко месеца. Защото една схема, която няма да се обяви сега, би могла за сметка или на REACT-EU, или за сметка на следващия програмен период да бъде обявена след няколко месеца, и се възползваме от тази гъвкавост. Няма фирма, която да фалира, която все още не е кандидатствала.
По повод запитването Ви за действието на чл. 21 и времевият период от § 51а не считам, че има повод за безпокойство. Текстовете в чл. 21 дават по-големи правомощия на управляващия орган да бъде по-гъвкав и по-бърз. В този смисъл времевото му прилагане до 14 юли е адекватно, защото всички схеми, включително тези, които коментирам, са се случвали в този период.
За да изпреваря въпроса Ви защо е било необходимо по-късно, с друга законодателна поправка, образно казано ретроактивно, да се санира този период, ами да не се появяват подобни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Господин Иванов, имате думата за два въпроса.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дончев, слушах внимателно. В рамките на пет минути можеше доста синтезирано да ни дадете една представа каква е политиката на правителството в разходването на тези европейски средства, тоест преразпределението им за преодоляване на последиците от COVID кризата. За съжаление, аз се почувствах като студент на лекция, на когото му се обяснява нещо, което не разбира. Но разбирате разликата, че тук ние задаваме въпросите, Вие отговаряте – има малка разлика.
Допълнителните въпроси, които ще Ви задам, са във връзка с това, което питаме отначало и не получаваме отговор. На първо място, искам да ми отговорите – мисля, че имате време, до каква степен и в какъв обем тези средства, за които сте ни отговорили тук писмено, защото Вие ни отговорихте писмено на едно предно питане, стигнаха реално до крайно нуждаещите се?
И второто, което искам да Ви запитам, и Вие загатнахте във Вашето изложение, защо точно се наложи да приемем тази поправка в § 51а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, та Законът да влиза ретроактивно с три месеца назад? Какво се случи в тези три месеца? Бяха ли изхарчени пари в разрез със Закона, някой пропусна ли, проспа ли този момент, някой служител се събуди в последната секунда? И за това нещо нашите европейски партньори уведомени ли са, защото такова драстично ретроактивно действие на закон не бяхме виждали, особено свързано с разходване на средства, и то европейски? Не само ние, но и медиите, и българските граждани се интересуват, защото въпросът, който стига до нас в тази посока от фирмите, е: защо не стигат до нас средствата? Той е много резонен и държим от Вас да получим отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Лекциите ми започват от втория семестър. Всеки, който проявява интерес, да се чувства поканен.
Аз мисля, че по отношение на § 51а уточних темата, няма правен вакуум. Разпоредбите на чл. 21 се отнасят до действията на управляващия орган и му дават допълнителни правомощия, свързани с по-голяма гъвкавост. В този смисъл този процес приключва с обявяването на схема за безвъзмездна финансова помощ. Той няма отношение към сключването на административни договори и на последващото им изпълнение, тоест няма дори троха, прашинка правна несигурност за всеки, който е в договорни отношения, с който и да било управляващ орган.
Както се опитах да обясня в краткото време преди, политиката на правителството при кризисното използване на средства от Европейския съюз е свързана с трудното упражнение да се съхранят традиционните приоритети, описани в Споразумението за партньорство, описани в съответните текстове на оперативните програми, и да се приложат достатъчни, адекватни по обем антикризисни мерки. Да, това е трудно предизвикателство. За щастие, имаме кумулация от възможности в края на тази и началото на следващата година и от националната мобилизация. Тук не говоря само за правителството, зависи от това дали ще можем да се възползваме от всички възможности. Ние имаме един програмен период, който завършва 2023 г. по правилото М+3; имаме един нов програмен период, който започва следващата година; имаме инструмента за бърза подкрепа, наречен REACT-EU, на стойност 1,3 милиарда, който очакваме поне като темп на възстановяване на средствата от Европейската комисия да започне в началото на следващата година; имаме Плана за възстановяване и устойчивост, който имаме амбицията до месец – месец и седмица да бъде като окончателна версия представен на Европейската комисия; имаме и Фонда за справедлив преход. Всичко това са инструменти, които освен качествено и бързо трябва да бъдат инвестирани в следващите няколко години. От адекватната мобилизация на всички, не само на правителството, но и на компании, на общини, зависи този ресурс най-бързо да бъде претворен до резултати.
Колкото до въпроса от залата – кое до кого е стигнало, ако имате данни за някой, който е кандидатствал и е неудовлетворен от резултата, моля да ми го представите. Напомням, че схемата 3/10 – Ликвидна подкрепа за микропредприятия, е първата по рода си схема, където всички заявили интерес, тези, които отговарят на изискванията, получиха финансиране. Това е нова логика на разпределение на средствата. Досега подобно нещо не се е случвало. Досега разпределението на средствата ставаше чрез сложна процедура – оценка по критерии, тежести, доста дълъг административен процес. Окуражен от опита за няколко месеца да бъде разпределено финансиране на 20 хиляди фирми, аз имам амбицията този опит да бъде прилаган и в бъдеще – финансиране за всички, които отговарят на изискванията, без конкурентна процедура. Интересното е, че въпреки логиката, която действаше на ниво европейско законодателство, целият пакет регламенти, който е приложим, експертите от Европейската комисия са впечатлени от опита ни и вероятно ще получим необходимата гъвкавост да прилагаме подобни схеми и в бъдеще. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Господин Данчев, отношение Вие ли вземате?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник министър-председател, това, което констатираме и от отговора Ви, е, че решенията за отпускане на безвъзмездната финансова помощ при опростени правила са взети без оглед на нуждите на конкретно засегнатите от COVID кризата сектори, фирми и лица, а по-скоро на принципа: давайте да дадем, за да не кажат, че не правим нищо, или пък водени от мотива да се усвоят едни средства. Между другото, подобен подход на планиране на средствата, които ще бъдат разходвани в рамките на следващото поколение Европейски съюз и Механизма за възстановяване и устойчивост, в това число и REACT-EU, виждаме и сега. И затова няколко пъти Ви призовахме да внесете този план в Народното събрание. Най-малкото, тук има една комисия, която се занимава с контрола на средствата от европейските фондове. Има и друга комисия, която Народното събрание позабрави, временна такава за контрол на разходите, които се правят във връзка с преодоляването на последствията от COVID кризата.
Съответно обаче забелязваме, че ефектът от подобни действия на, така да се каже, безпланова работа е – въртят се просто едни средства наляво и надясно, шумно се рекламира, че правителството прави нещо за българската икономика, но ефектът очевидно не е голям.
Второто обаче вероятно е свързано и със законността на извършените от управляващите органи действия – времето, за което безвъзмездната помощ стига до бенефициентите. И тук във Вашия отговор също намираме една повърхностна информация. Между другото, за посочените преди малко от Вас процедури, доколкото може да се разбере и от писмения Ви отговор на актуалния въпрос, който поставихме, за три от четири от представените в отговора Ви процедури, в това число подпомагането на туроператори, подпомагането на транспортния сектор, помощта още не е стигнала до нуждаещите се. Девет месеца след началото на кризата и почти шест месеца след шумното обявяване на тази помощ! С други думи, мога да кажа смело, че правителството излъга българските предприятия, като им обеща през месец март тази година, че до края на 2020 г. икономиката ще бъде подпомогната с 4,5 милиарда с най различни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Довършвам изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изчакваме Ви.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
А се оказва, че що-годе работещите мерки са били само две и по тях българските предприятия са получили около 1 млрд. лв., с което се нареждаме на последно място в Европейския съюз по предоставени средства за запазване на икономическата активност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, уважаеми господин Дончев.
Продължаваме с въпроси към министър Ангелов.
Въпрос от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев относно осигуряване на ваксини в условията на пандемия с COVID-19.
Господин Йорданов, имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът с ваксинацията и използване на този способ по отношение на пандемията с COVID-19, естествено, че вълнува цялата общественост. Засега, поне от медийните съобщения, въпросът за създаването и изработването на ваксина е в бъдеще неопределено време. Споменава се за шест проекта на територията на Европейския съюз, Великобритания и САЩ, две ваксини в Русия, Индия и Китай, включително и нашите колеги от „Бул Био“ споменават, че са готови почти с технологичния план за изработването на българска ваксина.
В същото това време излезе прессъобщение, че сте обсъждали в рамките на Министерския съвет поемане на задължение за обща поръчка за доставка на ваксини на всички страни от Европейския съюз, разпределени по някакъв принцип. Като не става ясно какви са точно, от кой тип са тези ваксини, но става ясно за техния брой – 13 милиона, което предизвика доста учудване, при условие че преди година задължителният Имунизационен календар на Република България се изпълняваше със 120 хиляди ваксини, а в последните пет години имаме затруднения с осигуряването на достатъчно ваксини. В условията на пандемия беше спомената цифрата 180 000 ваксини, която Вие сте планирали, или Министерството с Вашите предшественици, така че 13 милиона ваксини, независимо дали те ще бъдат прилагани двукратно, са доста висока стойност, и стойност някъде между 300 и 500 млн. лв., което също е изключително висока цена.
Бих искал да отправя въпрос към Вас за повече пояснения по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов, доктор Тимчев, във връзка с отправения от Вас въпрос към Министерството на здравеопазването Ви информирам, че на 11 август е публикуван Законът за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията COVID-19, обнародван в ДВ, бр. 71 от 2020 г.
В изпълнение на Закона с Решение № 841 от 20 ноември 2020 г. на Министерския съвет се предлага на Народното събрание да одобри участието на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарства „Астра Зенека“, „Санофи“, „Пфайзер“ и „Бионтех“ предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от COVID-19, както и предприемане на действия за сключване на договор за покупка на ваксини.
На Народното събрание ще бъде предоставена информация за хода на преговорите в изпълнение на Споразумението за планираните възможности за одобрение и доставка на ваксините със съответните прогнозни срокове, както и информация за договорите, към които Република България в момента се е включила.
Следва да се има предвид, че към момента няма ваксина, която да е преминала всички фази на клиничните проучвания и да е одобрена за употреба в Европейския съюз, предвид което включването на страната в предварителни споразумение дава възможност за по-голям достъп на българските граждани до ваксина срещу новия коронавирус.
В заключение Ви информирам, че Министерството на здравеопазването е предприело действия по изготвяне на общи национални правила и указания за ваксиниране на рисковите групи в населението, в това число за съхраняване и транспортиране на лекарствените продукти, осигуряване на медицински изделия за тяхното прилагане и обхват – това са рисковите групи от населението, механизъм за обхващане на рисковите групи от медицински специалисти, общопрактикуващи лекари, лекари специалисти и други, които да съответстват на националните потребности и същевременно с това да отговарят на европейските насоки и препоръки с оглед създаване на синхронизирана европейска ваксинационна стратегия.
В заключение, искам да Ви информирам, че за българското правителство е изключително важно, когато бъдат регистрирани ваксините в Европейската агенция по лекарствата, всички видове ваксини, които правителството ще одобри по линия на Европейската комисия, ще се прилагат на територията на България безплатно и доброволно за всички български граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Йорданов, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги, господин Министър! Аз фактически не получих отговор за броя на ваксините и за тяхната стойност – явно че Вие не искате да конкретизирате нещата.
Искам обаче да добавя и още един въпрос: как оценявате постигнатото Споразумение с Европейския съюз за отпадане на юридическата защита при усложнение или неблагоприятни реакции вследствие ваксинирането с ваксините, за които Вие споменахте преди малко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов, ясно и точно казах, че на Народното събрание ще бъде предоставена информация за хода на преговорите в изпълнение на Споразумението за планираните възможности за одобрение и доставка на ваксините със ответните прогнозни срокове, както и информация за договорите, към които Република България в момента се е включила.
Уважаемите народни представители ще получат цялата информация, за която става въпрос, в момента, когато всички документи влязат в Народното събрание и бъде насрочено такова заседание на Народното събрание. Там ще имате възможността да зададете въпросите си и да получите детайлна информация от мен за всички факти и въпроси, които задавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Следващият въпрос към министър Ангелов е от народните представители Евдокия Асенова и Анна Славова относно достъп до преглед и изследвания на пациенти с доказан положителен резултат от PCR тест за COVID-19 по време на предписаната им задължителна изолация.
Заповядайте, госпожо Асенова.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Живеем в условията на така наречената втора вълна от разпространението на коронавируса и въпреки че имахме достатъчно време да реагираме, оставаме с усещането, че управлението на кризата не ни дава сигурност и спокойствие. Броят на заразените се увеличава, здравната ни система се срива. Това наложи от тази вечер да бъдат по-строги противоепидемичните мерки.
Всеки гражданин, който е с доказан положителен тест за коронавирус, подлежи на домашна изолация в рамките на 14 дни. През това време здравословното му състояние би трябвало да се проследява от личния му лекар. Практиката показа, че това не винаги е достатъчно и ефективно, при което хората прибягват или до самолечение, или стигат до болнично лечение поради усложнения.
Въпросът ми към Вас е следният: имат ли достъп пациентите, които са с положителен PCR тест, до преглед от специалисти и изследвания по време на домашната изолация? Има ли специален протокол за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Асенова
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Асенова, госпожо Славова! Не мога да се съглася с Вас, с твърдението, което правите, че здравната система се срива. Здравната система не се срива. За последните три денонощия излекуваните пациенти от здравната система на Република България са както следва: 1876 излекувани; 2518 излекувани; 2255 излекувани, така че здравната система работи и дава този резултат вследствие на работата на лекарите, сестрите, санитарите на първа линия, които са денонощно на работните си места от месец март досега, така че не приемам за факт това, което казвате.
По отношение на въпроса Ви – със заповед на министъра на здравеопазването са въведени редица противоепидемични мерки, както и критерии за определяне на лицата, които подлежат на задължителна болнична или домашна изолация при лабораторно потвърдени случаи на COVID-19. Задължителна изолация и лечение на лицата в домашни условия се извършва по предписание на директора на съответната РЗИ. При влошаване на здравословното състояние независимо от причината пациентите е необходимо да уведомят общопрактикуващия лекар, а в случай че не успеят да осъществят контакт с него, с регионалния център за спешна медицинска помощ чрез тел. 112.
Общопрактикуващият лекар предприема необходимите действия за оценка на здравословното състояние и при необходимост от хоспитализация на лицето чрез тел. 112 уведомява регионалния център за спешна медицинска помощ за осигуряването на транспорт до консултативния кабинет в ДКЦ или до лечебно заведение за болнична помощ. Задължителната изолация или лечение на лицата в лечебно заведение за болнична помощ също се извършва по предписание на директора на съответната РЗИ след предложение на общопрактикуващия лекар съответно лекуващ лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск по точно определени критерии.
Хоспитализацията на пациенти с ковид се подпомага от медицински триаж, чрез който пациентите се категоризират в зависимост от тежестта на състоянието, нуждата от ресусцитация и незабавно животоспасяващи мерки, наличните човешки инструментални ресурси, като в спешното отделение на болницата се извършва преглед и изследване.
В зависимост от обективното състояние пациентът се насочва за изолация и приемане в съответната болница или за изолация и лечения в дома му. Медицинското наблюдение на лицата, поставени на домашна изолация, се осъществява от общопрактикуващия лекар или от лекуващ лекар от лечебното заведение, осъществило болничното лечение. В периода на задължителна изолация в домашни условия лицата са длъжни да не напускат домовете си или мястото, което са посочили, че ще пребивават в посочения срок по предписанието на РЗИ, и да спазват съответни противоепидемични мерки.
В условията на безпрецедентно световно разпространение на ковид и въведената извънредна епидемична обстановка в страната интересите на обществото изискват провеждане на съвместни действия от всички институции в зависимост от ресурсите, с които разполагат, за постигане на добър баланс между защитата на здравето и минимизиране на икономическите и социалните неблагополучия.
В тази връзка бих желал да Ви уверя, че нашата цел е да гарантираме на всички български граждани равнопоставен достъп до медицинско обслужване – задача с комплексен и постоянен характер на здравната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Славова, реплика.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Господин Министър, Вашият отговор беше, за съжаление, като на администратор, но е и като на лекар. Може ли да излезем за малко от цифри, алинейки, наредби и всякакви писани текстове, които, виждаме, че не вършат никаква работа на обикновения човек, разболял се от коронавирус?!
Казвате, че личните лекари трябва да проследяват състоянието на разболелите се. Личните лекари, много добре знаем, че не правят домашни посещения на хората, болни от ковид. Следователно вече така разпространеното „преслушване по телефон“ остава единственият начин, по който болните от коронавирус биват лекувани.
През цялото време се опитваме да направим така, че да облекчим болничната система, болничната помощ и лечението в болниците, където виждаме, че недостигат лекари, недостигат сестри и персоналът вече е накрая на силите си. В същото време нищо не правите, така че хората, които са се разболели, да не достигнат до лечение в болница.
Как личният лекар ще прецени по телефон дали трябва да хоспитализира един пациент или не? А ако вече може да го разпознае по телефон, означава, че е твърде късно за този пациент. Затова са ни претъпкани болниците, затова сме на първо място и по смъртност. Някъде имаме нещо дълбоко сгрешено в системата на проследяване на лечение на ковид болните.
Нямаме масов достъп до тестване в момента, поне в София се откриха в ДКЦ-та така наречените центрове, в които се правят антигенни тестове. Добре, прави се антигенен бърз тест, установява се, че пациентът е болен, след което какво се случва? Изпращаме пациента вкъщи, личните лекари все още нямат направление за PCR, ако този пациент не може да си позволи заплащането на PCR, той се прибира вкъщи и отново чака да бъде лекуван по телефона от личния си лекар. От колко време чакаме тези направления за PCR от личните лекари и все още ги няма?
РЗИ-тата, ми отговорихте миналата седмица, нямат капацитет нито да проследят епидемиологията, нито контактните лица, нито пък имаме строг контрол на проследяване на карантината.
Може би е време да се замислите – вместо да правим зелени коридори за пазаруване, нека направим зелени коридори за лечение, за да може на все по-малко хора да им се налага болнично лечение. Мисля, че трябва да има коренна промяна в начина на лечение на ковид болните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, за да можем да завършим нормално контрола с министър Борисов, ще моля въпросите и отговорите да са в рамките на това, което е предписал Правилникът.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Славова, нямам нищо против да си говорим като лекари. Мога да разкажа всичко, което се случва по начина, по който съм го видял лично с очите си, и по начина, по който го чувам от моите пациенти, моите близки. Голяма част от нещата, които казвате са така, голяма част обаче не са така.
Не мога да се съглася с Вас, че всичко, което се случва в здравната система, води до неблагоприятни последици или пък че, видите ли, България не може да се справя с ковид ситуацията. Напротив, държа смело и най-отговорно да подчертая, че нашата страна, случващото се в България по нищо не се отличава от случващото се в другите европейски страни както в организационен план, така и по отношение на постигнатите резултати вследствие на въведените мерки, спазването на мерките, възприемането от хората и така нататък.
Много ми е трудно да възприема загриженост и разбиране тогава, когато – на мен това продължава да ми бъде много голяма болка, в залата на Народното събрание имаше хора, включително и от Вашата парламентарна група, които не носеха маски, които не спазваха противоепидемичните мерки, които отричаха едва ли не, че маската с микрони, с всякакви други медицински термини, не пази, тя не протектира човека, вирусите преминават и така нататък. Тогава, когато от тази висока парламентарна трибуна ние излагаме и поставяме съмнения пред носенето на лични предпазни средства, то ние разколебаваме гражданите на Република България да спазват противоепидемичните мерки. И именно това е резултат от това, което Вие говорите, за влошаване на епидемиологичните показатели на нашата страна. Спазването на мерките дава резултат и това е видимо от постигнатите резултати в европейските държави, в които противоепидемичните мерки се спазват.
По отношение на факта как работи здравеопазната система? Здравеопазната система в България работи по начин, по който тя е създадена десетилетия назад във времето. От нас се иска ние, от тази здравеопазна система, която имаме, да извлечем най-доброто от нея, което може да бъде извлечено. Аз мисля, че ние го постигаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Ангелов е от народния представител Николай Иванов относно командироване на лекари.
Имате думата, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Министър, според предложението на главния държавен здравен инспектор в изявление пред медиите е необходимо спешно да Ви се дадат права и правомощия да командировате лекари от извънболничната помощ в болниците, за да окажат подкрепа на колегите си в новосформираните ковид отделения в страната.
Какво е Вашето становище по това предложение на Главния държавен здравен инспектор, обмисляте ли конкретни действия в тази посока? Ако да – на какво основание ще се осъществява такъв тип командироване на лекар – специалист от доболнична помощ или от едно лечебно заведение в друго, като имаме предвид, че лечебните заведения са търговски дружества и всеки лекар има сключен договор за определен вид и тип дейност, за което е профилиран, и тя е различна от дейността, за която ще бъде командирован? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, в правомощията на органите на управление на лечебните заведения за болнична помощ е вземането на решения за справяне с кадровия дефицит. Първоначално в рамките на лечебното заведение чрез реорганизация, временно преструктуриране и намаляване на болничните легла, каквато възможност е предвидена в Наредба № 49 за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за социални грижи. Възможности, които могат да бъдат използвани между лечебните заведения за договаряне помежду им за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности, предоставя разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения, при съответния диалог и сътрудничество с цел взаимодействие за ефективно използване на ресурсите, с които разполагаме.
По отношение на възможностите за сключване на трудови договори с други работодатели, за извършване на работа извън установеното за работника и служителя работно време по основното трудово правоотношение, както и на възможности за командироване от работодателя са приложими съответните разпоредби на трудовото законодателство.
Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълняване на трудови задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя, това е нормата на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда.
В Наредбата за командироване в страната е предвидена възможност по изключение да може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие, но само при взаимно писмено съгласие между него, работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари са за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго. Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед със съответните реквизити.
От горецитираните разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата за командировките в страната е видно, че лекари, работещи в лечебни заведения за извънболнична помощ, могат да бъдат командировани в лечебни заведения за болнична помощ въз основа на заповед на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ и при наличие на постигнато взаимно писмено съгласие между лекаря и работодателя на командироващия. Задачата, за която се командирова лекарят, времетраенето на командировките и така нататък се определят в заповедта за командировка. Ръководителят на лечебното заведение за болничната помощ следи за ефикасността на дейността на командирования лекар. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика – господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, Вие описахте рутинния процес на командироване на медицински специалисти със заповед, разпореждане на техния работодател и тяхното съгласие от едно лечебно заведение в друго.
Моят въпрос беше за Вашето становище в тази изключително тежка обстановка, какво е Вашето мнение по отношение на тази идея за Ваши извънредни правомощия по отношение на командироване на лекари, особено в доболничната помощ, в лечебни заведения, където има недостиг на лекари, особено в разкритите ковид отделения?
Ясно е, че липсата на достатъчно лекари в момента е най големият проблем на системата. Трябва специално да се търси решение, и то добре обмислено, защото, ако лекари от доболничната помощ, например, бъдат командировани в лечебни заведения, то тогава остава въпросът: кой ще се грижи за пациентите в доболничната помощ, в амбулаторната дейност, профилактиката им, така че те да имат наистина добра медицинска грижа дори и в началото на заболяването от COVID и да не се стига до тази тежка ситуация с препълването на болниците?
Второ, не по-малко важно е, дори и във вътрешноболнично командироване, да се предвиди и обучителен курс, и то много сериозно, за работа на новоназначени лекари в ковид отделения, защото знаем, че според статистиката една част от медицинския персонал се заразява в такава среда точно заради недостатъчно обучение за работа в такава среда.
Това са важни въпроси, които тревожат и лекарите, а и са от изключително значение за пациентите, болни от COVID. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър – дуплика.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Епидемията с COVID-19, по-скоро пандемията, постави много въпроси пред здравеопазните системи в света, включително и в България. Всички въпроси, които могат да бъдат зададени, не могат да намерят отговорите си по време на една епидемия, те могат да намерят отговорите си тогава, когато нямаме световна пандемия, тогава, когато нямаме епидемична обстановка в страната и тогава, когато всичко е нормално. В момента говорим за извънредна епидемична обстановка, предвид натиска, който има върху здравната система.
Това, което казахте – да, сериозен проблем е, когато бъдат командировани и ако бъдат командировани лекари от извънболничната помощ в болничната медицинска помощ. Но този механизъм на работа работи в няколко болници в страната. Имаме пожелали лекари общопрактикуващи, лекари от специализираната извънболнична медицинска помощ, които помагат на своите колеги в болниците. Това е един акт на солидарност и, разбира се, солидарността трябва да бъде на всички лекари, които могат да го направят.
По отношение на обучението на лекарите за работа в ковид отделенията, такова обучение беше направено още в началото на месец март във всички лечебни заведения – с образователни филмчета, с извършване на извънредни инструктажи, периодични инструктажи, първоначални инструктажи за носенето на лични предпазни средства, една тенденция, която наблюдаваме, която в големите лечебни заведения е от самото начало и продължава да бъде трайна. Много са малко лекарите, които се разболяват в ковид отделенията, тъй като там техните действия са предварително начертани и тяхната острота на внимание е на нужната висота. За разлика от всички останали отделения на лечебните заведения и за разлика на заразяването извън лечебните заведения. Това е тенденция, която ние наблюдаваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следват два въпроса, които ще получат общ отговор от народните представители Красимир Янков и Лало Кирилов.
Имате думата, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател! Господин Министър, въпросът ми става все по-актуален, защото виждаме ситуацията през последните седмици. Има специалисти като алерголози, офталмолози и други, които никога не са работили в интензивна среда с полиморбидни пациенти в тежко състояние. По този начин мисля, че се нарушава лечебният стандарт на това специфично заболяване за заразени с COVID-19.
Въпросът е продиктуван от желанието ми за защита на лекарите и на пациентите и той е: във връзка с евентуалното образуване на съдебни производства от страна на роднини на починали или инвалидизирани пациенти, предвидена ли е правна защита на лекарите, които не са пулмолози или инфекционисти и извършват тип работа, различна от тази в трудовата им характеристика, за да не попаднат под наказателна отговорност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Янков.
Господин Кирилов, имате думата да зададете Вашия въпрос.
ЛАЛО КИРИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Господин Председател, господин Министър! Въпросът ми е: каква е позицията на Министерството на здравеопазването относно обезпечаването на професионалната застраховка, която всяко лечебно заведение е задължително да има, при положение че медицинските лица не извършват дейности според трудовата си характеристика, въз основа на която е сключен трудов договор със съответното лечебно заведение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, уважаеми господин Кирилов, поради припокриването на съдържанието на двата въпроса в по-голямата им част ще представя общ отговор.
Съгласно чл. 183, ал. 1 от Закона за здравето, медицинската професия в Република България се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалност и професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „ Фармация“, „Здравни грижи“. Лекарят е правоспособен медицински специалист с образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност от професионално направление „Медицина“. Именно при връчването на дипломата на лекаря той полага Хипократова клетва. Професионалната квалификация „Лекар“ не ограничава извършването на диагностично-лечебна дейност само в определени специалности в медицината.
По силата на Закона за лечебните заведения всички лекари, независимо дали с висшето си медицинско си образование са придобили медицинска специалност, обхваща обособен раздел на медицинската наука и практика, могат да работят в лечебните заведения и да участват в диагностично-лечебния процес.
Нещо повече, като част от персонала на лечебните заведения, основното им задължение е да участват в този процес. Конкретните дейности на лекарите се посочват в длъжностните характеристики за съответната заета длъжност, които се разработват от лечебните заведения и се връчват на служителите.
При осъществяването на дейността лекарите и лечебните заведения следва да съобразяват и регламентираното в действащите медицински стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Тази регламентация от своя страна следва да отговаря на цитираните вече законови разпоредби относно медицинската професия и основните задължения на лекарите.
В тази връзка например действащият Медицински стандарт по инфекциозни болести регламентира, че в Инфекциозната клиника в отделения работят лекари както със, така и без придобита медицинска специалност. Посоченото дотук означава, че в рамките на дейностите по определена медицинска специалност могат да бъдат включвани и лекари без специалност, или с друга специалност. Така в рамките на съответния екип тези лица осъществяват дейност на лекари, а не на специалисти от конкретната медицинска специалност. В случай че те имат придобита друга медицинска специалност, успоредно с участието си съвместно с екипа специалисти във всички етапи на диагностично-лечебния процес, те могат да осъществяват дейност и в рамките на своята специалност при необходимост.
По силата на Закона за здравето лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на действия и решения съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и медицинската етика. Същият закон въвежда задължение на лечебните заведения да застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение за вредите, които могат да постъпят, вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. Това означава всички лекари, които участват в диагностично-лечебния процес.
Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане са определени с Наредбата за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия, издадена от Министерския съвет. Обект на застраховане по задължителната застраховка, отговорност на лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, е професионална отговорност на застрахованите физически лица, упражняващи медицинска професия за виновно причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на упражняването на медицинска професия във или от името на лечебното заведение. Контролът за наличието на задължителна застраховка се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Янков, имате думата за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Според Здравния стандарт и препоръките на Световната здравна организация пациент с ковид инфекция трябва да бъде консултиран с пулмолог или инфекционист. Знаем, че лекарите са дефицит. Какво прави Министерството на здравеопазването, за да осигури достъпа на пациентите до такива специалисти?
Главният санитарен инспектор Ви предложи командироване на лекари от доболничната помощ. Да, тези, които в начална фаза, в началото на заболяването на хора с COVID-19 имат квалификацията, са личните лекари и специалистите – лекарите в доболничната помощ, но ако Вие командировате в лечебните заведения, оголвате една важна част от реакцията – активното лечение на ранно диагностицирани пациенти, тоест не може да си позволите да оголите това звено. В същото време специалистите, които са хирурзи, обърнах Ви внимание, алерголози, офталмози, те нямат специализация, нямат и квалификация да правят консултации или да лекуват заразени с COVID-19. Поискало ли е правителството хуманитарна помощ от лекари и медицински сестри от страни, с които Република България има дипломатически отношения, както и включване на Червения кръст, за да бъдат осигурени инфекционисти и пулмолози?
При положение че има вече необходима апаратура по заявката на Министерството на здравеопазването, и Ваше лична, че ние сме оборудвани, имаме предпазни средства, имаме легла – достатъчно на брой, с извод за кислород, то остава да осигурим лекари, но квалифицирани лекари, няма достатъчно пулмолози и инфекционисти. Няма друго решение за осигуряване на лечението на хилядите, заразени с COVID-19.
Затова Ви призовавам и чрез Вас министър-председателя и правителството, държавната власт, за конкретни действия за осигуряване на квалифицирани за лечение на заболели с COVID-19 лекари от други страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Господин Министър?
КРАСИМИР ЯНКОВ: (Нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Има още едно отношение от колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, зная. След отговора на министъра, репликата на господин Кирилов.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, проблемът с пулмолозите и инфекционистите вече става световен проблем, не е проблем само на българската държава, но аз не мога да се съглася с твърденето във Вашия въпрос, че България има нужда от пулмолози и инфекционисти, защото само те могат да лекуват пациентите с COVID-19. Това не е така.
Пациентите с COVID-19 обикновено развиват възпалително неспецифично възпаление на белия дроб. До момента всичките тези пациенти преди появата на COVID-19, а и след нея, се лекуват и от други специалисти лекари, които имат отношение към лечението на такъв тип заболявания с белодробни изменения. Това са колегите – лекарите със специалност по вътрешни болести, лекарите със специалност по кардиология, лекарите, които са анестезиолози-реаниматори, защото най-тежките усложнения на пациентите, които имат положителен тест за COVID-19, които настъпват вследствие на разгръщането на болестта, е така наречения АRDS – синдром. Той се лекува от нашите колеги анестезиолози и реаниматори в реанимационните отделения в страната. Следващите, които лекуват пациентите, които имат изменения в белите дробове и които са под 18 години, са българските педиатри.
Така че имаме достатъчно лекари на територията на Република България, за да искаме хуманитарна помощ. А и като се замисля, като гледам какво става в страните около нас, не знам коя държава би дала в момента лекари пулмолози и инфекционисти да помагат да България, при условие че състоянието на всички системи в света е почти едно и също. В момента страната има достатъчно лекари и сестри, които могат да се справят с тази епидемия.
Да, има места, където има недостиг на лекари, на сестри. Този недостиг се компенсира по различни начини, както със стажант-лекари, както със студенти по медицина, както с командироването на лекари от различни специалности. Въведе се изискване всички медицински или всички лечебни заведения, които сключват договор по 104-та клинична пътека, да имат задължително граждански договор или трудов договор, тоест правоотношение с лекар специалист по инфекциозни болести, който да осъществява лечението на тези пациенти. А пациентите, които се лекуват по клинична пътека 39, с приетите изменения в Националния рамков договор, там се разширява кръгът от специалисти, които могат да указват помощ за лечението на тези пациенти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Кирилов, имате думата за Вашата реплика.
ЛАЛО КИРИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Господин Министър, от отговора Ви разбрах, че застраховка се сключва не с лечебните заведения, а тя покрива риска на конкретните физически лица, които лекуват по трудови или граждански правоотношения с конкретно лечебно заведение.
Въпросът ми е продиктуван от доста срещи и разговори с медицински лица, които се притесняват, че поради ковид епидемията са командировани да лекуват в ковид отделения, но нямат изискуемите специалности и на тях въпросите са им следните, имат няколко въпроса: тези застраховки дали са поименни, или са само за брой лица, работещи в конкретно лечебно заведение; защо не им се предоставят от лечебните заведения да се запознаят с рисковете, които покриват тези застраховки? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, както казах и в отговора си на въпроса, всички лечебни заведения на територията на Република България са длъжни да сключат такава застраховка, която покрива нанасянето на имуществени и неимуществени вреди от лекарите, които работят в лечебните заведения при тях, в трудови правоотношения виновно.
Тоест това означава, че когато имаме допусната някаква грешка и се докаже вина на лекар на територията на дадена болница, искът обикновено на близките или на пациента се насочва към лечебното заведение. Лечебното заведение приобщава към този иск и застрахователя съгласно застрахователната полица, която е подписана от лечебното заведение. Сумите и вредите, за които се сключват тези застраховки, са ясно разписани в застрахователната полица. Застрахователните премии са определени в Наредба, която е издадена и е разпространена до всички лечебни заведения в страната. Казах Ви, че Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ проверява лечебните заведения дали тези застраховки са сключени или не.
Моля, ако имате информация за лечебно заведение, в което нямаме сключена такава застраховка за отговорност на лекарите, да ме информирате, за да извършим своевременна проверка и да предприемем необходимите действия за сключването на такава застраховка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният въпрос към Вас днес. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Продължаваме с въпроси към министър Лъчезар Борисов.
Първият въпрос от народния представител Румен Гечев е относно причините за отчетения от Българска народна банка срив в преките чуждестранни инвестиции през периода януари – август 2020 г. спрямо същия период на 2019 г.
Имате думата уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми министър Борисов, преките чужди инвестиции имат особено важно значение за динамиката и качеството на икономическия растеж, както и за поддържането на стабилен платежен баланс, но по данни на Българската национална банка за осемте месеца на 2020 г., януари –август, те бележат срив от почти 64%, съответно от 637 млн. евро до 366 млн. евро. Само за месец август нетните чужди инвестиции са отрицателни – минус 29,7 млн. евро, при положителен нетен поток от 90,4 млн. евро за същия месец на 2019 г. Налице е тенденция на оттегляне на капитали от нашата икономика. Макар и по-слабо, това се отразява и на размера на реинвестираната печалба от чуждите инвеститори в български фирми.
През разглеждания период на 2019 г. тя е била 346 млн. евро и съответно 332 млн. евро през 2020 г., или бележи спад от 14 млн. евро.
Имайки предвид трайно негативните тенденции по отношение на преките чужди инвестиции, моля да отговорите на следните взаимосвързани въпроси: кои са основните причини за наблюдавания срив в преките чужди инвестиции; очакван или неочакван за правителството беше този срив и какви конкретни мерки бяха предприети за смекчаване на тези негативни тенденции; какви промени са настъпили в структурата на преките чужди инвестиции – в кои отрасли, подотрасли и видове производства; как се променя през 2020 г. интересът на чуждите инвеститори към високотехнологични производства – дайте конкретни примери? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, благодаря за въпроса, който наистина е актуален. Може би във времето, докато дойде да отговоря на този въпрос, има и малко по-нови данни за септември, но това по същество няма значение. Със сигурност съм съгласен, че преките чуждестранни инвестиции имат абсолютно важно влияние, значение за икономическия растеж и най-вече за платежния баланс. Платежният баланс, знаете, това са отношенията на България с чуждия свят.
На първо място искам да подчертая, че платежният баланс, в която част са инвестициите, се изготвя на базата на шестото издание на ръководството за платежен баланс и се използва така наречената методология актив – пасив. По отношение на преките инвестиции вече имаме и нови данни от Българската народна банка, които отново са предварителни.
По предварителните данни, отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, нетният поток на преките инвестиции в страната за януари и септември е положителен в размер на 729,5 млн. евро, като намалява с 326 млн. евро спрямо този за януари и септември 2019 г., каквато тенденция показахте при предварителните данни за август. През месец септември 2020 г. потокът е положителен и възлиза на 268,9 млн. евро – положителен 53,3 млн. евро, тоест имаме един растеж, който е в пъти, ако сравняваме с месец септември. При окончателните или при по-малко предварителните данни за август също виждаме едно подобрение. Искам да кажа, че чисто икономически не е коректно да сравняваме предварителни данни с окончателни, което направихме за август, а тук направих такова сравнение за септември. Чисто икономически това не е редно и не бих се съгласил с останалата част от въпроса Ви, че има оттегляне на капитали и срив.
Давам пример: през 2019 г. предварителните данни до септември, които сега използвам за 2020 г., са били с 47% по малко от окончателните, тоест наистина не може да сравняваме ябълки с круши, тъй като едните са предварителни данни, а другите са окончателни. Абсолютно сте прав, че ако използваме предварителните данни за същия период с предходната година – и през септември, и през август, имаме спад от общо 729,5 млн. евро по предварителни данни.
Както казах по-рано, по методологията на платежния баланс и специално за преките инвестиции се използва принципът актив – пасив. Тази статия е за преките инвестиции и има три подстатии – дялов капитал, реинвестирана печалба и дългови инструменти. Дяловият капитал през периода януари – септември е отрицателен, като е малко повече отрицателен спрямо същия период на предходната година, но пък имаме значим ръст при дълговите инструменти.
Какво означава, когато се използва тази методология актив – пасив, тоест гледаме движението и в двете посоки. Например, когато имаме такова намаляване на дяловия капитал, би означавало, че един инвеститор, който е бил в България, е продал бизнеса си, друг го е купил, а той е финансирал тази сделка чрез дългов инструмент, с което дълговете са нараснали, но компанията е останала жива и работи в България. Разбира се, мога да дам доста такива примери, че някои от компаниите, които са финансирали своите инвестиции, изплащат своите заеми под формата на дългови инструменти, че някои изпращат дивидент, но тези компании са в България и работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Извинявам се, но се стремя да спазвам Правилника.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, това малко ми прилича на съждението на Хегел, че ако фактите опровергават теорията, толкова по-зле за фактите. Няма други факти освен официалната статистика на БНБ. Дали са ябълки, или круши – не знам, но те са най-точни, тъй като в БНБ отчитат паричните потоци и колко парички са дошли по съответната сметка. Така че моят въпрос се базира на факти и данни на БНБ.
В тази връзка Вие правилно включвате, тъй като въпросът беше за друг период, за разширяване до месец септември, но съм се подготвил, тъй като предполагах, че ще използвате тези данни. Какви са те? До края на септември 2020 г. са 729,5 млн. евро, а за миналата година са 1,6 млрд. евро, тоест спадът е 30%. Реинвестициите през 2020 г. са близо 440 млн. евро, а миналата година са били 536 млн. евро.
Освен това тревожи износът на капитал от България за 2020 г. спрямо 2019 г., като за периода януари – септември е със 105 млн. евро повече, а като направите обратната сметка на износ и внос на капитал, нетно се получават само 273 млн. евро. Разбира се, че кризата влияе, в това число и COVID-19, няма никакво съмнение, че това не зависи от правителството. Уважаеми колеги, по оценка на Световната банка ние сме на 61 място по правене на бизнес. Това е индексът на Световната банка, а не на БСП. Литва е на 11, Македония е на 17, а ние сме на 61 място, а между България и другите страни между 45 и 61 място – Словакия е 45 място, са Мароко, Черна гора, Беларус, Молдова и Армения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така казва Световната банка, така че се вземете в ръце и действате, защото изоставаме и от Сърбия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, дуплика?
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Ще използвам наистина истинските данни, които показват състоянието на инвестициите, като това е международната инвестиционна позиция на България, а по-конкретно са пасивите в нейната международна инвестиционна позиция, където се намират преките чуждестранни инвестиции.
Да кажа какви са данните за управлението на това правителство: месец март 2017 г. преките инвестиции в България са 44,17 млрд. евро, а в момента са 50,33 млрд. евро. За тези три години има 6 млрд. евро инвестиции в България. Спрямо миналата година, защото данните на БНБ са към шести месец, международната позиция за преките чуждестранни инвестиции е 49,17 млрд. евро, а в момента са 50,33 млрд. евро – само за една година има 1 млрд. евро инвестиции. Точно затова говорих в началото за този принцип на отчитане в платежния баланс актив – пасив.
По отношение на структурата в момента сертифицираните проекти от българското правителство по Закона за насърчаване на инвестициите са за 750 млн. лв. В момента има още два проекта – 1 млрд. лв., удвояване по време на криза спрямо случилото се през миналата година – създадени 3500 работни места дотук. Структурата на тези инвестиции, които ние сертифицираме и повечето от тях се изпълняват, е промишленост и високотехнологични услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Борисов е от народния представител Жельо Бойчев относно готовността за въвеждане на стартъп визи.
Имате думата, уважаеми господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Малко в продължение на предходния въпрос на професор Гечев. Всички ние, господин Министър, и Вие като член на правителството многократно сме декларирали и сме си поставяли за цел повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, а това може да бъде постигнато чрез насърчаване на чуждестранните инвестиции, и то в иновации, технологии и научно развитие. Един от елементите, чрез който това може да бъде направено, е, че са създадени условия за стартиране на високотехнологични иновативни компании, така наречените стартъп компании. Компаниите, породени от технологичното развитие в съвременния свят, знаете, господин Министър – компании, които са много бързи, много гъвкави и успяват по един много успешен и бърз начин да реализират съответния пазарен потенциал на дадената иновация или на дадената научна разработка.
Знаете, че работата на тези компании се следи много внимателно от такъв тип големи компании в останалите страни. Всички високо развити индустриални държави в Европа и в света, и знаете, че има стотици – да не кажа, хиляди такъв тип стартъп компании. Стартъп визата е един инструмент, който почти всяка държава – член на Европейския съюз, има и притежава, но за съжаление, не и нашата страна. Знаете, че към момента нашите нормативни условия не предоставят възможност на граждани на трети страни да стартират или да развият високотехнологичен или иновативен проект, или да създадат стартъп компания в нашата страна.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: предвиждате ли конкретни насърчителни мерки, даващи основание на граждани на страни, които не са членки на Европейския съюз, да стартират и развиват високотехнологичен иновативен продукт и да упражняват икономическа дейност на територията на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, благодаря за въпроса.
Това е тема, която при нас беше повдигната от Националното представителство на българска стартъп и предприемаческа общност – BESCO. Създадохме работна група през март месец 2019 г., която да подпомогне всички тези процеси за иновативните компании, за стартъп компаниите, които да могат да имат по-добра среда за работа в България.
Към момента тези компании наистина представляват България на много добри нива. Тази междуведомствена работна група беше точно в тази сфера, където се докосна и стартъп визата. В нея участваха представители на Министерския съвет, на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, ДАНС, дирекция „Миграция“. Общата работа на тази работна група стигна до предложения за промени в законодателството, които бяха в няколко посоки, а една от тях е: въвеждане на условия и ред за издаване, отказ или отнемане на сертификат за високотехнологични и/или иновативен проект на граждани от трета държава; предоставяне възможността на лицата, граждани на трети страни получили сертификат за иновативна дейност по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, да пребивават на територията на страната и да реализират своя проект чрез въвеждането на ново основание за пребиваване по Закона за чужденците, а именно разрешение за продължително пребиване; предоставяне на възможност на граждани на трети страни да стартират високотехнологичен или иновативен проект в страната, без това да е свързано с необходимост от осигуряване на заетост и минимален брой наети лица.
След като бяха готови резултатите от тази работна група, знаете, че имаше и други инициативи, свързани с гражданството – как се придобива, какво се случва, в момента имаше едни препоръки от Европейската комисия, но тук, когато говорим за постоянно пребиваване, няма да оставя своята работа с BESCO и с техните предложения – дори в момента работим по изменение на законодателството заедно с професорите от Софийския университет за нов формат на тип дружество, което да е свързано със стартъпите.
Информирам Ви, че съм поканен от Ваши колеги народни представители другата седмица на работна среща, в която да дискутираме и тези въпроси. Ще се радвам да ги дискутираме и с Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, запознат съм с предложенията на BESCO. Тези млади момчета, представляващи неколкостотин компании, са в IT сектора на България. Неслучайно задавам този въпрос с пълната си убеденост, че ако има нещо, с което нашата страна може да бъде конкурентоспособна, ако има нещо, с което може да се гордеем, това е талантът на младите хора и тяхната предприемчивост.
Искам това да го развиваме, така че България наистина да стане технологичен и иновационен център в Европа. Надявам се тази Ваша подкрепа, изразена към тях и към такъв тип компании, и въобще към развитието на българската икономиката на такъв тип сектори с висока добавена стойност, а днес от тази трибуна да прозвучи много ясно и ще помоля да прозвучи и в някакви конкретни времеви срокове. Защото виждате, че месеци наред текат тези работни групи. Някак си мандатите на правителствата си отиват и всичко след това започва наново.
Знаете, че светът е едно много конкретно място и ние трябва да се борим за всяка инвестиции, а инвестициите във високите технологии, в тези иновативни компании, знаете каква добавена стойност дават – и като трансфер на технологии, и въобще като добавена стойност в брутния продукт на страната.
Така че моята молба е да кажете от какво се нуждаете, за да ускорим и да направим съответните нормативни промени, така че България да стане наистина едно желано място, а не да бъдем свидетели на това как непрекъснато се изпускат едни или други възможности.
Малко се отклонявам от въпроса, но прочетох, че миналата седмица в заседание на Министерския съвет сте дали едни преференции на филмовите компании за снимане на филмови продукции в България. Виждате как България беше…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Следващият въпрос към министър Борисов е от народния представител Надя Клисурска относно Антикризисната програма, свързана с отпускане на безлихвени заеми на физически лица и самоосигуряващи се.
Имате думата, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! От началото на пандемията през месец март до момента голяма част от хората, участващи в икономическия оборот, а в това число самоосигуряващи се лица, еднолични търговци, които се самоосигуряват, участници, физически лица в неперсонифицирани дружества останаха извън оборота на ефективните антикризисни мерки. Останаха извън оборота на тези антикризисни мерки с аргумента, че те не попадат в хипотезите на това да внасят във фонд „Безработица“.
За мое голямо съжаление, до ден днешен, когато от тази вечер влизаме отново в ситуация на ограничителни мерки тези самоосигурени лица не влизат в обхвата на нито една социално икономическа мярка. Единствената мярка, която беше използвана и въведена от правителството, беше свързана с безлихвени кредити в размер до 4500 лв., от които могат да се възползва тази група.
Искам да спомена, че самоосигуряващите се лица, като започнем от екскурзоводи, архитекти, адвокати и много, много други свободни професии, са хора, които генерират много ниски обороти и общо взето се издържат от своята дейност. За голямо мое съжаление, те не бяха обхванати през икономически мерки, но утре те ще бъдат поставени в условията да отидат на пазара на труда и да останат трайно безработни, ако не се предприеме нещо адекватно.
По отношение на мярката, която беше свързана с тях, а именно кредитите през Българската банка за развитие, въпросът ми е свързан с Вас: колко е броят на лицата, които са кандидатствали, колко е броят на одобрените, колко е броят на отказите? Има ли изготвен анализ за ефективността и целесъобразността на тази мярка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: И още с оглед на задълбочаващата се криза, която предстои, предвиждате ли други мерки за тези самоосигуряващи се лица? С риск да ми отговорите, че те не попадат в юрисдикцията на Вашето министерство искам да Ви кажа, че те най-вероятно не попадат и в юрисдикцията на Министерството на труда и социалната политика, но се надявам на някакъв отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за отговор. Някакъв отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се постарая да бъда кратък, защото доста материали...
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, на първо място по отношение на Българската банка за развитие – една мярка, която вече работи и беше ускорена, продължи да бъде доускорена и да бъде развита и през следващата година да продължи да работи.
Бюджетът по мярката е 200 млн. лв. Подписани са, в изпълнение на тази мярка на база на решение на Министерския съвет месец април, 12 споразумения с 12 търговски банки. Лимитът на подписаното споразумение за момента е малко над 156 млн. лв. С последващо решение от месец юни Програмата е доразвита и са разширени възможностите, така че има възможност лицето да кандидатства за кредит и след приключване на неплатения отпуск до възобновяване на дейността му като самоосигуряващо се лице.
Въвеждане на изискване осигурителните вноски да са платени или декларирани поне за 6 месеца преди кандидатстване разширява възможността за самоосигуряващите се лица да сравняват времевия период, в който имат спад в доходите не само първото тримесечие, но и всяко следващо тримесечие на 2020 г. спрямо същото на 2019 г. Към днешна дата и към вчерашна, тъй като данните се ъпдейтват към 03,00 ч., гарантираните от Българска банка за развитие кредити са 22 хил. 641 броя в общ размер на 94 676 102 лв. – 96,7 млн. лв. или средно по 4182 лв. на кредит от Българска банка за развитие.
Тъй като Програмата се изпълнява от нашите банки партньори, които казах по-рано – 12 броя банки, ние не получаваме информация за броя кандидатствали, които са се отказали. Има някои, които са кандидатствали в две банки, но аз Ви дадох данните за това, което е реализирано към момента. Държавата е инвестирала близо 95 млн. лв. във физически лица, включително и самоосигуряващи се през Банката за развитие. Оттук нататък Министерството на труда и социалната политика за осигуряващите се, те могат по техните мерки да се възползват от така наречената мярка 80/20 или подпомагане на работодателите в сектор „Туризъм, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство“ с 290 лв. за запазване на заетостта на служителите си. Към момента поне са кандидатствали 245 самоосигуряващи се лица и са получили 426 300 лв. Най-много са от секторите хотелиерство, транспорт и други.
Що се касае до втората Ви част от въпроса по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. По нея да се има предвид, че залегналите в Програмата инвестиционни приоритети и специфични цели са свързани с иновациите и конкурентоспособността. Тоест тук нямаме акцент конкретно изведен за самоосигуряващите се лица, но ние в момента това, което направихме, направихме специална процедура, която трябва до дни да бъде разгледана от наблюдаващия комитет. Три милиона лева да стигнат до Министерството на туризма, които ще бъдат за такъв тип хора. Това са за екскурзоводите и за планинските водачи.
Следва да бъде отбелязано, че едноличните търговци, част от тях, които са самоосигуряващи се, като вид стопански субект попадат в обхвата на нашата програма. Част от тях са били в обхвата на процедурата за микро, малки и средни предприятия, по която до момента 173 милиона вече са в бизнеса и съвсем скоро се оценяват и останалите шест хиляди проекта, където ще инвестираме още 53 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика, госпожо Клисурска?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! От изложеното към момента става ясно, че ресурсът, който беше обезпечен през Българската банка за развитие, покрива едва 22 хиляди души физически лица и самоосигурени.
Ако погледнем Регистъра на самоосигуряващите се лица ще видим, че в България те са около 200 хиляди, което показва, че ефективността на мярката не е достатъчна и от неусвоения ресурс през Българската банка за развитие можеше да се помисли за някаква по-ефективна мярка.
Вие препратихте към Министерството на труда и социалната политика за мерките, които те в крайна сметка осигуряват за една част от самоосигуряващите се лица, но това са само онези, които работят в туристическия бранш, в ресторантьорството и транспортния бранш. Във връзка с това много голяма част от самоосигуряващите се лица отново остават извън обхвата на всякаква адекватна, социално икономическа мярка.
Неясно ми е защо към момента няма направен анализ наистина за ефектите върху всички икономически субекти в България по отношение на ковид кризата? И днес, когато чуваме тръбенето по медиите от Вас, уважаеми дами и господа министри, не само към Вас, уважаеми господин Министър, колко ефективни са мерките и какво покритие имат. Единственото, което ние чуваме, е, че има механизъм за помощ на всички засегнати страни от затягането на мерките. Не, няма!
И аз бия тази камбана, бия този звънец, че една голяма част от самоосигуряващите се лица и едноличните търговци, които нямат генерирани такива обороти, които Вие сте заложили като изискване във Вашите грантови схеми, остават непокрити. Така че е важно всички ние да обърнем внимание и на тази група, и да бъдат разработени адекватни мерки, и за тази група, която внася данъци, осигурява се, избрала е да работи в България, и да живее в България.
Нека да обърнем внимание и на този сегмент от българското общество и аз смятам, че адекватността и поведението на Министерството на икономиката и останалите министерства е да обърнат внимание на цялата тази група от хора, които в крайна сметка живеят в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Клисурска, по мярката на Българска банка за развитие – тя е активна, ще бъде активна и ще продължи да бъде активна.
Усвояването, както казах, близо 95 милиона и то е на база на търсенето, което има към търговските банки, така че който има търсене, там може да се възползва от нея. По мярката 3/10, както беше казано и днес по-рано в залата, това е първата мярка, която достигна до всеки заявил. Тоест, който е заявил, е получил своите средства. По отношение на новите мерки, в момента имаме приоритет да докоснем като Министерство на икономиката бизнеса, който е засегнат от противоепидемичните мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
С това завършихме парламентарния контрол за днес.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, уважаеми господин Министър.
Следващо редовно пленарно заседание на 2 декември 2020 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,40. ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председателите:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Стоян Мирчев
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов
Николай Александров