Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Валери Симеонов и Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов, Стоян Мирчев, Джейхан Ибрямов, Юлиан Ангелов, Симеон Найденов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Моля, режим на регистрация.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Владимир Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев? Не е в залата, не го виждам.
Десислава Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Славчо Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, колеги.
Седем народни представители, регистрирани дистанционно.
Регистрирани в залата 121 народни представители плюс 7 регистрирани дистанционно – стават 128.
Необходимият минимален брой народни представители за вземане на решение в залата е 65.
Колеги, има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, ще представя на Вашето внимание Проект за програма за работа на Народното събрание за 2 – 4 декември 2020 г.:
Днес е първа сряда от месеца и групите имат възможност да направят предложения за допълнение на Програмата.
Имаше направено предложение от „Обединени патриоти“, което е оттеглено, така че по чл. 53, ал. 8 няма постъпили предложения.
„1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания. Вносител – Министерският съвет, на 10 ноември 2020 г. Приет на първо гласуване на 18 ноември 2020 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за индустриалните паркове. Вносител – Министерският съвет, на 13 август 2020 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители – Валентин Николов и група народни представители, 11 ноември 2020 г.“
По решение на Председателския съвет точката за железопътния транспорт ще я гледаме другата седмица – сега е оттеглена от Програмата.
„4. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, приет от Народното събрание на 19 ноември 2020 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 247 от 25 ноември 2020 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България. – точка първа за четвъртък, 3 декември 2020 г.
5. Избор на председател на Икономическия и социален съвет. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 5 ноември 2020 г. – точка втора за четвъртък, 3 декември 2020 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Вносители – Красимир Ципов и група народни представители, 13 ноември 2020 г. Приет на първо гласуване на 26 ноември 2020 г. – точка трета за четвъртък, 3 декември 2020 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител – Даниела Дариткова на 13 ноември 2020 г. Приет на първо гласуване на 20 ноември 2020 г. – точка четвърта за четвъртък, 3 декември 2020 г.
8. Проект на решение за одобряване на участието на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарства AstraZeneca, Sanofi и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbHand предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от COVID-19, както и предприемането на действия за сключване на договор за покупка на ваксини от Janssen Pharmaceutica NV. Вносител – Министерският съвет на 20 ноември 2020 г. – точка пета за четвъртък, 3 декември 2020 г.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет, на 21 октомври 2020 г. Приет на първо гласуване на 18 ноември 2020 г. – точка шеста за четвъртък, 3 декември 2020 г.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет, на 9 ноември 2020 г. – точка първа за петък, 4 декември 2020 г.
11. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Вносител – Министерският съвет, на 27 ноември 2020 г. – точка втора за петък, 4 декември 2020 г.
12. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Менда Стоянова и група народни представители, 27 ноември 2020 г. – точка трета за петък, 4 декември 2020 г.
13. Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател. Вносител – Министерският съвет, на 4 ноември 2020 г. – точка четвърта за петък, 4 декември 2020 г.
14. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване по така предложения дневен ред.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Владимир Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Десислава Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Славчо Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, колеги.
Осем народни представители, гласували дистанционно.
Гласували 119 народни представители в зала и 8 дистанционно – общо 127.
Гласували 127 народни представители: за 120, против 5, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, постъпило е предложение от парламентарната група на „БСП за България“: „На основание чл. 113…“ – допускам, че има техническа грешка, защото не са посочили къде да бъде като точка в дневния ред. За да се реализира изслушването, трябва да бъде посочено точно коя точка да бъде в Програмата.
Аз ще допусна за гласуване точката: „На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена като точка в Програмата за работа изслушване на министър-председателя на Република България Бойко Борисов на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно изнесената на 27 ноември 2020 г. в Народното събрание противоречаща си информация от членове на Министерския съвет относно опасност от предстояща мащабна водна криза в България. Вносител – Корнелия Нинова, 27 ноември 2020 г.“
Колегите имат две минути за представяне – заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България.): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Случилото се в разстояние на три работни дни – от петък до вторник, около заплахата от водна криза в Бургас и региона се оказа истински политически и управленски водевил. Щеше да е смешно, ако не беше толкова сериозен и дори критичен поводът, а това е рискът от задаващите се сериозни кризи с безводие в цели региони на страната – в случая в Бургаско.
Министър Емил Димитров направи в петък пред парламента залпови признания за управленския хаос, за критична липса на координация между министерствата и дори вътре в едно министерство. Разбра се от първо лице какви безобразия и своеобразия владеят системата на водите – язовири, инфраструктура за напояване, достъп и ползване на водоеми за питейни нужди, умишлен отказ от инвестиции, дори отказ на достъп до документация. Разбира се, за нас от БСП това не са новини. Неслучайно в началото на годината бе и нашият сериозен вот на недоверие за водната криза.
Дълбоко и искрено съчувстваме на министъра на екологията най-вече, че е министър в това управление, където и да искаш да работиш, има достатъчно много, които ти пречат.
Нещо подобно впрочем заяви и един коалиционен партньор на управляващите от ГЕРБ. Представяте ли си колко много му е накипяло на министър Димитров, който в пълна липса на комуникация и взаимодействие в това правителство спешно помоли парламента за помощ!? Беше гневен, безпомощен, не криеше своето възмущение. Никой не си е въобразявал, че чрез чутото и искането от нас ще дойде премиерът да обясни. Както се постъпва обичайно в такива случаи, бяха пратени самите министри да се оправдават, но с тяхната експресна поява се случи нещо още по-неприятно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Нямаше опровергаване с факти. Нямаше аргументи, имаше само сериозни обвинения към същия министър.
Нашият въпрос и недоумение е това – как изведнъж в петък имаше водна криза, а как…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Довършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Довършвайте, да.
МАНОЛ ГЕНОВ: …след няколко часа се оказа, че вода в Бургаско ще има за 50 години напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Процедура господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, преди предстоящото гласуване правя процедура за поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - тук
Ангел Илиев Исаев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Анна Николаева Славова - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - отсъства
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Николов Вергиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева
(чрез интернет платформа за
видеоконферентна връзка) - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - тук
Елена Владимирова Ангелинина - тук
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - тук
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Маргарита Николаева Николова - тук
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка ) - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Александрова Шишкова - тук
Колеги, ще изчета само господин Славчо Атанасов, защото само той остана неотбелязан.
Славчо Стоев Атанасов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Имаме кворум – продължаваме заседанието.
Подлагам на гласуване изслушването на министър-председателя на Република България Бойко Борисов на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно изнесената на 27 ноември 2020 г. в Народното събрание противоречаща си информация от членовете на Министерския съвет относно опасност от предстояща мащабна водна криза. Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев? Господин Колев не го виждам.
Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Седем народни представители са гласували дистанционно.
Гласували 159 народни представители в залата плюс 7 дистанционно – стават 166: за 57, против 88 плюс 7 дистанционно –95, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Прегласуване?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, процедура по прегласуване, защото има колеги, които не можаха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, процедура по прегласуване.
Госпожо Александрова – прегласуване на процедура?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ: (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Гласували в залата 152 народни представители плюс 8 дистанционно – общо гласували 160: за 55, против 87 плюс 8 дистанционно – 95, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 26 ноември 2020 г. до 1 декември 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител е Менда Стоянова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол върху европейските фондове и на Комисията по здравеопазване.
Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител е Валери Симеонов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по здравеопазване.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Вносител е Министерският съвет. Разпределен на Комисията по културата и медиите и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Законопроект за трюфелите. Вносители са Александър Сабанов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните като водеща, Комисията по околната среда и водите, Комисията по регионалната политика, благоустройството и местното самоуправление.
Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризма, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Отчет на Българската народна банка за януари – юни 2020 г. Вносител е Българската народна банка. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2020 г. Вносител е Надзорният съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от състава на Военновъздушните сили на Украйна. Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространство на Република България при полет по маршрут – Алжир – Украйна, без кацане на българска територия, в периода от 9 до 12 декември 2020 г. включително, с цел прибиране в Украйна на украински граждани от Алжир.
Издадената заповед е в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаеща преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната. По въпросите относно експортния контрол и съответствието с международни санкционни режими, задължителни за Република България, разрешението за прелитане над въздушното пространство на страната следва да се предостави на заинтересованата държава след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката и Министерството на външните работи.
Уведомлението е постъпило на 25 ноември 2020 г., вх. № 003¬09-99, и е предоставено на Комисията по отбрана.
В Народното събрание е постъпил Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 22 октомври 2020 г. – 21 ноември 2020 г., и Протокол № 36 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 23 ноември 2020 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на Председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
И последното съобщение:
От Националния статистическия институт е постъпила информация за:
- Индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността, октомври 2020 г.;
- Стопанска конюнктура през ноември 2020 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
Заповядайте, господин Адемов, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика Адриана Стоименова и Любомира Аршинкова от Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Адемов.
Моля, гласуване по направената процедура.
Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев – процедура за допуск?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Гласували 134 народни представители в зала плюс 5 дистанционно – стават 139: за 128 плюс 5 дистанционно – 133, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г., приет на първо гласуване на 18 ноември 2020 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания (обн., ДВ, бр. …)“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания по тези два параграфа? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, параграфи 1 и 2.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 135 народни представители в залата плюс 5 дистанционно – общо гласували 140: за 104 плюс 5 дистанционно стават 109, против няма, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 3 има предложение от народните представители Милко Недялков, Надя Клисурска, Виолета Желева, Георги Гьоков, Весела Лечева и Антон Кутев:
„§ 3 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Създава се ал. 6:
„(6) При промяна на обстоятелствата, въз основа на които е предоставена подкрепа по чл. 25, ал. 2, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ служебно изготвя нова индивидуална оценка на потребностите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Желева, за изказване.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вносителите предлагат в § 3 чл. 26, ал. 1 да се отмени и аз искам да зачета за какво става въпрос в този параграф: „Заключенията и направленията, определени в оценка по чл. 20, са задължителни за всички органи и организации, отговорни за реализиране на правата на хората с увреждания“. Ние предлагаме този член да не бъде отменен и да отпадне предложението, защото няколко пъти, говорейки по тази тема за правата на хората с увреждания, сме казвали, че в основата – и това, което всички искаме, е да имат равнопоставеност и равен достъп до обществения, политическия, социалния живот като всички нас. За това ще допринесе, ако подходим към тях чрез индивидуалната оценка, която се прави в чл. 20.
Към момента наистина можем да се съгласим, че процедурата понякога е сложна за хората с увреждания, за техните семейства и за администрацията, защото се натрупват много досиета, които трябва да бъдат разглеждани. Това допринася и за условието за ново оценяване на всички потребности при подаване на заявление за отпускане на финансова подкрепа. Да, донякъде е така, но ние не можем да избегнем и това, че всъщност идеята и философията на Закона беше такава – всички да получават индивидуална оценка според нуждите на конкретния човек, неговите функционални затруднения и необходимостта от подкрепа. Това, което се предлага, е да отпадне тази оценка и тя да бъде само за отпускане на финансова подкрепа за жилище, за моторно превозно средство и всъщност финансовата подкрепа по другите хипотези да отпадне.
Оценката по Закона за хората с увреждания се явява право и базисно ниво на всеки човек, който има нужда от подкрепа. Смятаме, че няма нужда в предложения параграф това да отпада, защото, както казахме, в предния пък също финансовата подкрепа за отпускане на помощни средства, съоръжения и приспособления, които ще се отпускат от Изпълнителната агенция по лекарствата, те ще се отпускат оттам и за тях сме съгласни, че оценката за финансовата подкрепа може би трябва да отпадне.
Но на първо място трябва да защитаваме това, което е във философията на Закона – Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, осигуряване на подкрепа на хората с увреждане съобразно потребностите им, което е регламентирано и в основната цел на Закона за хората с увреждания – да гарантира правата на хората с увреждания по начин, по който да им осигури зачитане на човешките права, за достойното и равното им третиране в социалния, обществения и политическия живот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Милко Недялков и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев не го виждам.
Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 120 народни представители в залата и 6 дистанционно – общо 126: за 34, против 63 в залата плюс 6 дистанционно – 69 става общият резултат, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3 по Доклада на Комисията.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Госпожо Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. 6 дистанционно гласували народни представители.
Гласували 108 народни представители в залата плюс 6 дистанционно – стават 114: за 80 в залата плюс 6 дистанционно – общо 86, против 27, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 38 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „до края на съответната календарна година“.
2. Създават се ал. 7 и 8:
„(7) За новосъздадени предприятия задължението по ал. 1 възниква през годината, следваща годината на вписването им.
(8) Специфичните фактори в работната среда по ал. 3, т. 1 се установяват съобразно броя на работниците и служителите, които:
1. полагат труд при условията на първа или втора категория труд;
2. работят при условията на установено намалено работно време или имат право на допълнителен платен годишен отпуск съгласно чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.“
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 51 след думата „увреждания“ се поставя запетая и се добавя „с психични разстройства и/или интелектуални затруднения“.“
Параграф 5 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 52 навсякъде след думата „увреждания“ се поставя запетая и се добавя „с психични разстройства и/или интелектуални затруднения“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4; създаването на нов § 5; редакцията на § 5, който става § 6 по Доклада на Комисията; и текста на вносителя за параграфи 6 и 7, които стават съответно 7 и 8.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Госпожо Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували в залата 118 народни представители плюс 6 гласували дистанционно – общо 124: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Милко Недялков и група народни представители:
„Създава се § 7а:
„§ 7а. В чл. 70, т. 1 думите „7 на сто“ се заменят с „10 на сто“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Валери Симеонов и Христиан Митев:
„Създава се нов § 7а:
„§ 7а. В чл. 70, т. 5 след думите „социална пенсия за инвалидност“ се добавя „и за военноинвалидна такава“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В § 7а се урежда правото на месечна финансова подкрепа на хората с увреждания. Един от основните акценти в Закона за хората с увреждания е месечната финансова подкрепа, която те имат право да получават.
Нашето предложение е в т. 1 този процент, който те получават – 7%, да бъде увеличен на 10. Защо правим това предложение? Още при общественото обсъждане на новия Закон за хората с увреждания беше предложено този процент да бъде 10%. Незнайно защо, стигайки до залата, естествено, той беше променен без никаква ясна и конкретна причина за това. Последователни в политиката си, тогава в изказване казахме, че това не е справедливо. Затова сега при разглежданите промени предлагаме той да бъде увеличен и отново да бъде 10%.
Защо да бъде 10%? Не че това ще допринесе за по-добра финансова подкрепа на хората с увреждания от тази група – от 50 до 70%, а защото линията на бедност тази година административно, без много мотиви, без много приказки беше увеличена от министъра на труда и социалната политика само с шест лева. Това, естествено, да се ограничат разходите, които ще се дадат на хората с увреждания, защото спрямо тази линия на бедност се определя и финансовата подкрепа, която ще получат. Забележете, за тази група от 50 до 70% неработоспособност те ще получат едва 42 стотинки увеличение за тази година, която следва. Повтарям, това не е справедливо.
Искам да обърна внимание и на другото разпределение по проценти, което създава няколко несправедливости в другите групи, които са от 70 до 90%, а и по предложението на колегите, че в т. 5 хората, които имат право на финансова подкрепа, тези с военноинвалидните пенсии също трябва да бъдат включени във възможността за получаване на финансова подкрепа.
Хората с над 90 на сто увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия, са пропуснати при изричното изброяване в т. 5. Поради тази причина хора с увреждания попадат и в общата група хора с увреждания, които получават подкрепа в по-нисък размер – в т. 3 също така има несправедливост. Те са поставени в една и съща група – за тези хора с увреждане, определени с над 90%, но без чужда помощ.
Засегнати са и тези, които са с от 70 до 90% степен на увреждане, защото преди това са получавали така наречените интеграционни добавки. За тези хора добавките сега – това, което получават в момента, е равно на интеграционната добавка или в някои случаи по-малко. Затова приветстваме колегите – при следващи промени тази несправедливост да бъде поправена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Съгласно разпоредбата на чл. 70 от Закона за хората с увреждания е определено, че право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, като в т. 3 от посочената разпоредба степента на увреждане е над 90 на сто в размер на 25 на сто от линията на бедност, а в т. 5 – над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност в размер 57 на сто от линията на бедност.
Подкрепата по чл. 70 във всичките пет точки от Закона за хората с увреждания се отнася до всички хора с увреждания, получаващи ТЕЛК решение, и определената им степен на увреждане – от 50 на сто до над 90 на сто определена степен на увреждане с определена чужда помощ, включително и военноинвалидите. На практика тях ги няма включени в тази разпоредба и съответно в коректната точка за финансово подпомагане.
В чл. 70 от Закона за хората с увреждания по точки са изброени подробно видовете процентни увреждания и тяхната финансова подкрепа според процентния размер на база линията на бедност.
По справка от НОИ на практика лични военноинвалидни пенсии към момента получават 168 лица, от които 163 редници и петима сержанти. За съжаление обаче, тъй като в разпоредбата, както казах, на чл. 70, ал. 1, т. 5 те не са посочени, на практика са жертва на неравноправно третиране в резултат на недобре формулираната разпоредба – в случая на чл. 70, ал. 1, т. 5, която влиза в разрез както с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, така и с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, които разпореждат, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
На практика се оказва обаче, че ако в България си военноинвалид, тази дискриминация – бих я нарекъл, това неравноправно третиране в случая за получаване на такава финансова подкрепа не е налице, тъй като законодателят не е предвидил това допълнение в чл. 70, ал. 1, т. 5.
Нещо повече, хората с увреждания заслужават да бъдат третирани равноправно и да бъдат подкрепяни от държавата и обществото, още повече че това разбиране има и своите конституционноправни фундаменти – в чл. 51, ал. 3 от Конституцията се урежда институтът на особена закрила на държавата и обществото, под който се намират лицата с физически и психически увреждания. В този смисъл може да се каже, че за хората с увреждания конституционният законодател е изградил механизми за превенция и защита и в съответствие с Конституцията към хората с увреждания законодателят е допълнил и тези с намалена подвижност. Но, повтарям, в случая, за съжаление, военноинвалидите, след като не са изрично посочени, не попадат в тази група, която да получи съответстващото финансово подпомагане.
Имало е производство по жалба на военноинвалиди пред Комисията за защита от дискриминация, която, ако не се лъжа, на 20 октомври се произнася с решение, с което се препоръчва на Народното събрание да измени Закона – в случая чл. 70, т. 5, по смисъла, който ние сме предложили, а именно да бъдат добавени и военноинвалидите към лицата, които получават тази финансова подкрепа, така че те да бъдат подпомогнати както останалите хора с увреждания. На практика, макар да изглежда неутрална, разпоредбата, която в момента е разписана в Закона за хората с увреждания, води до по-неблагоприятно третиране на база признаци обществено положение и увреждане и Комисията за защита от дискриминация констатира в този случай дискриминация, която следва да бъде отстранена с промяната, която предлагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Милко Недялков и група народни представители.
Госпожо Александрова? Не виждам госпожа Александрова.
Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов? Не виждам.
Госпожо Александрова, гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Милко Недялков и група народни представители.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.
Гласували 120 народни представители плюс 5 дистанционно, стават 125: за 33 и 1 дистанционно, стават 134; против 53 плюс 4 дистанционно, стават 57, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валери Симеонов и Христиан Митев, което Комисията не подкрепя.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.
Пет народни представители са гласували дистанционно.
Гласували 115 народни представители в залата плюс 5 дистанционно, общо гласували 120: за 42, против 4, въздържали се 69 плюс 5 дистанционно, стават 174.
Предложението не е прието.
Моля, продължете, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13.
„§ 13. В чл. 88 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 думата „създава“ се заменя с „води“.
2. Навсякъде думите „Агенцията за хората с увреждания“ се заменят с „Изпълнителната агенция по лекарствата“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 8 след думата „предоставяне“ се поставя запетая и се добавя „ползване“, а думите „министъра на труда и социалната политика“ се заменят с „министъра на здравеопазването съгласувано с Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата“.
2. Навсякъде думите „Агенцията за хората с увреждания“ се заменят с „Изпълнителната агенция по лекарствата“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
„§ 16. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите „ал. 8“ се добавя „когато не е сключило договор за заплащането им с Националната здравноосигурителна каса по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване“.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Когато лицето по ал. 1 е сключило договор за заплащане с Националната здравноосигурителна каса по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване, глобата, съответно имуществената санкция, се налага съгласно този договор.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18:
„§ 18. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните допълнения:
1. В т. 2 след думите „вид и степен на увреждане“ се добавя „или степен на трайно намалена работоспособност“.
2. В т. 23 след думата „увреждания“ се поставя запетая и се добавя „с психични разстройства и/или интелектуални затруднения“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Адемов.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на параграфи 8, 9, 10 и 11, които стават съответно 9, 10, 11 и 12; редакцията на § 12, който става § 13 по Доклада на Комисията,; редакцията на § 13, който става § 14; текста на вносителя за § 14, който става § 15; редакцията на § 15, който става § 16 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 16, който става § 17; редакцията на § 17, който става съответно § 18 по Доклада на Комисията.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КРАЯНЧЕВА: Господин Тошев? Не го виждам на екран.
Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Гласували 116 народни представители плюс 5 дистанционно, 121: за 84 в залата плюс 5 дистанционно, стават 89; против няма, въздържали се 32.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 18 има предложение от народния представител Милко Недялков и група народни представители.
В § 18 думите „1 януари 2022 г.“ се заменят с „1 юли 2021 г.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
„§ 19. В § 28, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите „2021 г.“ се заменят с „2022 г.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което е направено по § 18, е свързано с институционализирането на новата Държавна агенция за хората с увреждания в рамките на цялата следваща година.
Предложението, което ние правим, е тя да бъде институционализирана или трансформирана, защото в момента ние знаем, че и по сега действащия Закон, и по стария за хората с увреждания съществуваше Агенцията за хората с увреждания. В момента с цяла година, след като Законът беше приет още през 2018 г., се отлага институционализирането на тази Държавна агенция за хората с увреждания. Заплахата е огромна от това отлагане и тя показва чиновническият подход и липсата на достатъчно капацитет, който да създаде тази Държавна агенция.
Когато обсъждахме още Закона за хората с увреждания през 2018 г., всички се обединихме около мнението, че тази структура трябва да бъде задължително на пряко подчинение на Министерския съвет, а не както в момента действа Агенцията за хората с увреждания под юрисдикцията на Министерството на труда и социалната политика.
В цялостното говорене по измененията сега на Закона за хората с увреждания и от изказванията на министър Сачева става ясно, че не е ясно дали изобщо ще се създаде такава държавна агенция на пряко подчинение на Министерския съвет. Напротив, даже се заговаря за създаването на комисия към Министерския съвет, която тотално ще измени функциите на тази структура. Ако зачетете Закона за хората с увреждания такъв, какъвто го приехме през 2018 г., ще видите, че основната функция на Държавната агенция за хората с увреждания е свързана с цялостната координация по политиките на хората с увреждания и с провеждането на една ефективна, индивидуална оценка на потребностите.
Искам да призова всички Вас, тук, в тази зала, нека да направим така, че по-скоро да се институционализира тази държавна агенция. Затова ние предлагаме тя да бъде създадена в рамките на до шест месеца. Смятам, че това е нормално с оглед на отлагането в рамките на две години на създаването на тази агенция. Ако се зачетем в параграфи 12 и 13 по сега действащия закон, ние ще видим, че структурата, щатните бройки такива, каквито функционират в Агенцията за хората с увреждания, всъщност капацитетът го има, хората ги има и идеята беше тази агенция просто да бъде преструктурирана и да бъде надсекторна. Да бъде не на пряко подчинение и координация на Министерството на труда и социалната политика, а на Министерския съвет, защото това са политики, които не включват само работата и дейността на Министерството на труда и социалната политика, не са свързани само и единствено с отпускането на някакви социални помощи, а много по-сериозни политики, които са заложени още в Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.
Аз мисля, че е разумно да се замислим, че е нормално в рамките на следващите шест месеца да бъде създадена тази държавна агенция, не да я отлагаме в рамките на цяла година.
И понеже няма да взимам думата по следващите параграфи, които отлагат влизането на наредби и подзаконови нормативни актове, свързани с тази агенция и с разпоредбите, които ще прехвърлят съответно помощните средства към Министерството на здравеопазването, смятам, че е хубаво в момента да дадем отговор на всички онези хора с увреждания, които в крайна сметка ги засяга това законодателство, че ние бързо ще се справим в рамките на шест месеца с всички подзаконови нормативни актове. Аз смятам, че това е напълно достатъчно и се надявам на добрия, как да кажа, и ефективен инструментариум, ако създадем сега сроковете по-кратки в рамките на шест месеца, Законът да заработи ефективно от средата на тази година, а не от следващата година, защото аз виждам, че това отлагане за една, за две, за три години показва управленската немощ.
Надявам се да подкрепите нашето предложение и за следващите срокове, които ние намаляване на шестмесечни, а не на едногодишни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милко Недялков и група народни представители по § 18, което е неподкрепено от Комисията.
Народните представители, които са дистанционно, могат да отиват да се лекуват.
Гласували 112 народни представители: за 34, против 50, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 18, който става § 19, съгласно редакцията на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 77, против 20, въздържали се 7.
Предложението за текста на § 18, който става § 19, е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„§ 20. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се привеждат в съответствие с него в тримесечен срок от влизането му в сила.
(2) До привеждането на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 се прилагат действащите подзаконови нормативни актове.“
По § 20 има предложение от народния представител Милко Недялков и група народни представители:
„В Преходните и заключителни разпоредби, § 20 думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „1 юли 2021 г.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания по параграфи 19 и 20? Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението – „Преходни и заключителни разпоредби“, както и текста на § 19 по редакция на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 1, въздържал се 1.
Наименованието на подразделението и текста на § 19 по редакция на Комисията са приети.
Подлагам на гласуване неприетото от Комисията предложение на народния представител Милко Недялков и група народни представители по § 20.
Гласували 88 народни представители: за 22, против 50, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 20, който става § 21 по текста на вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 73, против 25, въздържали се 2.
Приет е текстът на § 20, който става § 21.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 21 има предложение от Милко Недялков и група народни представители:
„В Преходните и заключителни разпоредби, § 21 думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „1 юли 2021 г.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22:
„§ 22. (1) До 31 декември 2021 г. Министерският съвет привежда в съответствие с този закон Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата и Устройствения правилник на Агенцията за хората с увреждания.
(2) До 31 декември 2021 г. Агенцията за хората с увреждания предава на Изпълнителната агенция по лекарствата регистъра по чл. 88, ал. 1 и обучава персонала на Изпълнителната агенция по лекарствата за неговото водене и поддържане.
(3) До 31 декември 2021 г. дейностите по воденето, поддържането и съхраняването на регистъра по чл. 88, ал. 1 се осъществяват от Агенцията за хората с увреждания. От 1 януари 2022 г. неприключилите производства се довършват от Изпълнителната агенция по лекарствата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неприетото предложение на народния представител Милко Недялков и група народни представители за промяна в § 21.
Гласували 102 народни представители: за 31, против 42, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 21, който става § 22 по редакция на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 72, против 27, въздържали се няма.
Предложението за текста на § 22 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 22 има предложение от народния представител Милко Недялков и група народни представители:
„В Преходните и заключителни разпоредби, § 22 думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „1 юли 2021 г.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23:
„§ 23. До 31 декември 2021 г. Агенцията за социално подпомагане предава на Националната здравноосигурителна каса информацията, свързана с предоставените целеви помощи по чл. 72, т. 1.“
По § 23 има предложение от народния представител Милко Недялков и група народни представители:
„В Преходните и заключителни разпоредби, § 23 думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „1 юли 2021 г.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24:
„§ 24. Започналите и неприключили до 31 декември 2021 г. производства за предоставяне на целеви помощи по чл. 72, т. 1, включително плащанията, се довършват при досегашните условия и ред.“
По § 24 има предложение от народния представител Милко Недялков и група народни представители:
„В Преходните и заключителни разпоредби, § 24 думите „1 януари 2022 г.“ се заменят с „1 юли 2021 г.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 24 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по параграфи 22, 23, и 24 по вносител? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милко Недялков и група народни представители за промяна в § 22.
Гласували 114 народни представители: за 34, против 55, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 23 по редакция на Комисията, който става от § 22 на § 23.
Гласували 110 народни представители: за 86, против 24, въздържали се няма.
Предложението за текста на § 22 е прието. Той получава нова номерация § 23.
Подлагам на гласуване неприетото от Комисията предложение на народния представител Милко Недялков за § 23.
Гласували 116 народни представители: за 31, против 49, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 23 по редакция на Комисията, който получава нов номер – § 24.
Гласували 116 народни представители: за 86, против 29, въздържал се 1.
Предложението за § 23, който става § 24, е прието.
Подлагам на гласуване неприетото от Комисията предложение на народния представители Милко Недялков и група народни представители за промяна в § 24 по вносител.
Гласували 118 народни представители: за 31, против 59, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 24, тъй като неговото систематично място е отразено в § 26.
Гласували 110 народни представители: за 92, против 17, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Параграф 24 по вносител е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Милко Недялков и група народни представители за създаване на нов § 24а:
„В Преходни и заключителни разпоредби се създава § 24а:
„§ 24а. В Закона за личната помощ (обн., ДВ, бр. …) в Преходни и заключителни разпоредби § 5 се изменя така:
„§ 5. От 1 юли 2021 г. политиката за предоставянето на лична помощ на хората с увреждания се осъществява от Държавната агенция за хората с увреждания.“
Комисията не подкрепя предложението.
„§ 25. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 108а се създава ал. 2а.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията предлага да се създаде § 26:
„§ 26. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на § 1, 2, 7, 9, 10, 13 – 17 и 25, които влизат в сила от 1 януари 2022 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания по параграфи 25 и 26, както и по предложението за нов § 24а? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неприетото от Комисията предложение на народния представител Милко Недялков и група народни представители за създаването на нов § 24а.
Гласували 116 народни представители: за 31, против 60, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 25 по вносител, както и предложението на Комисията за създаване на нов § 26.
Гласували 119 народни представители: за 92, против 25, въздържали се 2.
С това и последните текстове от Закона за хората с увреждания са приети.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ.
Вносител – Министерският съвет на 13 август 2020 г.
Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще представи лично председателят на Комисията господин Петър Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, първо по Правилника – допуск в залата. Предлагам за гост по обсъждането Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гласуваме допуск в залата на заместник-министър Жечо Станков.
Гласували 88 народни представители: за 86, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, заместник-министърът на енергетиката да заеме своето място в определеното му кресло.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 октомври 2020 г. съвместно с Комисията по енергетика, Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за индустриалните паркове.
Със Законопроекта се уреждат основните положения, създаването, изграждането, функционирането и развитието на индустриалните паркове.
Целите, поставени със Законопроекта, са да се създаде нормативна база, която да осигури изграждането на индустриални паркове, отговарящи на очакванията на бизнеса за създаването на благоприятна и конкурентна среда за инвестиране в България; да се освободи ресурс, който да бъде използван за развитие на иновации; да се даде възможност на компаниите, управляващи индустриални паркове, да инициират или да търсят възможности за създаване на партньорства с институции, които биха оказали подкрепа за развитието на парковете; да се привлекат инвестиции за балансирано социално и икономическо развитие на регионите и на общините.
Законопроектът дели индустриалните паркове по два критерия – собственост и дейности, за които паркът е предназначен. Индустриален парк е обособена територия, разположена или присъединена към урбанизирана територия, или обособена като самостоятелна урегулирана урбанизирана територия в землището на една или повече общини, на територията на една или повече области, с площ не по-малко от 300 дка. Предвидени са изключения от изискването за площ в три хипотези. Мрежите на техническата инфраструктура са затворени. Те обслужват само дейности, осъществявани на територията на парка. Предвидена е свързаност на затворените мрежи на техническата инфраструктура с приложимите елементи на обществената техническа инфраструктура. Основните субекти, които могат да извършват дейност на територията на индустриалния парк, са собственик, оператор, инвеститор, партньор. Инвеститорите и партньорите са определени като потребители на индустриалния парк. Детайлно са регламентирани техните права, задължения и отговорности.
Въвежда се изискване за поддържане на електронен регистър на индустриалните паркове от Българската агенция за инвестиции.
Писмени становища по Законопроекта са постъпили от държавни органи, работодателски организации, електроразпределителни предприятия, браншови организации и други.
Министърът на икономиката Лъчезар Борисов подчерта, че развитието на индустриалните зони винаги е било приоритет на правителството, част от правителствената програма и важна предпоставка за привличането на инвестиции. Основната цел е да се създаде възможност за изграждане на индустриални зони в съкратени срокове.
Мартин Дановски – съветник на вицепремиера Томислав Дончев, посочи, че със Законопроекта се създават условия за разгръщане на инвестиционен и иновационен процес чрез модерна и гъвкава рамка за нова индустриална инфраструктура.
Заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков отбеляза, че с измененията в Закона за енергетиката с Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се въвеждат изисквания на европейското законодателство относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и на електроенергия. Регулира се понятието „затворена разпределителна мрежа“, като са предвидени конкретни изисквания, на които тя трябва да отговаря. Изрично е разписано, че само в индустриалните паркове е възможно да има такъв тип системи.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов подчерта, че без съмнение Законът за индустриалните паркове отговаря на една необходимост, която произтича от Закона за насърчаване на инвестициите, а именно да се създаде правна уредба на индустриалните паркове. Той отбеляза, че основните им възражения са срещу § 4 от Законопроекта, където се предвижда дейността на създадените към датата на влизане в сила на Закона технологични паркове да бъде приведена в съответствие с него, като достатъчно условие за това е те да бъдат вписани в регистъра на индустриалните паркове. В този случай няма да се прилагат разписаните в Законопроекта изисквания, на които да отговаря индустриалният парк, включително територията да бъде урегулирана с подробен устройствен план като производствена устройствена зона съгласно изискванията на Закона за устройство на територията; да не се включват поземлени имоти, които са предмет на съдебни спорове относно вещни права и други.
Освен това се предоставя възможност неопределен кръг лица, притежаващи съоръжения, чрез които е възможно да се осъществява разпределение на електрическа енергия или природен газ, да се възползват от правото да придобият статут на индустриален парк, респективно да изискат издаването на лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ, а със Закона за енергетиката са предвидени строги изисквания за издаването на такава лицензия. Налице е и съществено противоречие с основополагащ принцип в Закона за енергетиката, а именно лицензиантът да има вещни права върху обекта, чрез който се осъществява лицензионната дейност. Прилагането на § 4 би довело и до изключване на части от територията на съществуващи лицензианти, а това от своя страна и до повишаване на цените на мрежовите услуги за всички останали потребители. С тези аргументи Иван Иванов предложи отпадането му от Законопроекта.
Теодор Дечев като представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България коментира, че Законопроектът не насърчава частните инвестиции в техническа инфраструктура на държавни и общински индустриални паркове; не решава основни моменти за вече изградените индустриални зони; не урежда ангажимент от страна на държавата за изграждане на свързваща инфраструктура; не предлага данъчни и административни стимули за потенциалните клиенти; погрешно унифицира „индустриална зона“ и „технологичен парк“.
Зорница Генова – член на Управителния съвет на ЧЕЗ България, изрази становище против предлаганите изменения в Закона за енергетиката, тъй като се създава нов субект на регулиране и участник на пазара, а това застрашава и уврежда интересите на вече съществуващи инвеститори. Нарушен е принципът, заложен в Закона за енергетиката, че на разпределително дружество не може да се издава друга лицензия за друг вид дейност, а в конкретния случай Законът ще даде възможност операторът на разпределителна мрежа в индустриалния парк да предоставя и услуги по снабдяване с електрическа енергия.
Анжела Тонева от Енерго-Про заяви, че подкрепят основната цел да се стимулират инвеститори за производствена дейност в индустриални паркове, но не подкрепят предложения подход чрез изменения на енергийното законодателство с Преходни и заключителни разпоредби на Законопроекта. Тя се присъедини към казаното от останалите представители на електроразпределителните предприятия и отбеляза, че според тях не са правилно транспонирани изискванията на европейското законодателство, така както не са спазени критериите за създаване на затворени разпределителни системи.
Калина Трифонова от EVN отбеляза, че няма изискване на европейски акт индустриален парк да има в себе си квалифициращия елемент на затворена разпределителна система.
От Българската асоциация природен газ възразиха срещу предвидените изменения в Закона за енергетиката, които според тях биха довели до отнемане на потенциален пазар от операторите на електро- и газоразпределителни мрежи; до негативно отражение върху дейността на лицата, притежаващи лицензии за разпределение на природен газ; до неравнопоставеност между дружествата, а оттам до негативни последици, рефлектиращи непосредствено върху инвестиционната среда в България и либерализацията на енергийния пазар.
От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, подкрепени от КРИБ, настояха понятията за затворени разпределителни системи да се допълнят и да включат съществуващите случаи на обособени промишлени или търговски обекти, или обекти с общо ползване на услуги.
От Института за енергиен мениджмънт изразиха мнение, че ролята на държавата в процеса на администриране и контрол е несъответстващо голяма, което прави Законопроекта в услуга повече на държавата и общините, отколкото на частния бизнес. По отношение на предложените изменения в Закона за енергетиката призоваха за по-задълбочена дискусия при промяна на енергийното законодателство с цел равнопоставеност между стопанските субекти, избягване на съдебни спорове, създаване и поддържане на добър инвестиционен климат в страната.
Благой Станчев от Националното сдружение на общините в Република България обяви, че поддържа писменото становище на Сдружението в подкрепа на Законопроекта, но призова към преразглеждане на изискването за минимална площ на индустриалния парк с мотива, че невинаги е възможно окрупняването на общински и държавни имоти в територии над 300 дка.
В хода на дискусията народният представител Румен Гечев изрази мнение, че в Законопроекта липсва политика по отношение на индустриалните паркове, която да бъде насърчавана. Необходимо е да се регламентира ясно инвестиционният процес и стимулите, с които държавата ще насърчава инвеститорите.
Народните представители се обединиха около мнението, че Законопроектът се нуждае от допълнително прецизиране между първо и второ гласуване, особено в частта му относно измененията в Закона за енергетиката.
От името на вносителите Мартин Дановски благодари за ясно изказаните мнения, становища и препоръки и заяви готовността на изпълнителната власт за участие в работата по Законопроекта.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11, без „против“, „въздържал се“ – 8 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за индустриалните паркове, № 002 01 36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря за подробния доклад, господин Кънев.
Докладът беше по-дълъг от заседанието на Комисията, на която бяха разисквани въпросите за индустриалните паркове.
Госпожо Стоянова, поставете си маската! Преустановете разговорите по телефона, ако обичате.
Госпожо Стоянова, на Вас говоря!
Квесторите, проверете как е госпожа Стоянова.
Добре ли сте, госпожо Стоянова? Да.
Преустановете разговора и си поставете маската, за да не Ви пратя при господин Шопов.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): В момента няма никого около мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има, няма, има заповед на министъра на здравеопазването. Също и колегата от БСП – не мога да видя кой е, поставете си маската! Те не са в залата. Вижте ги само, говорят си…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Хайде давайте думата хората да си прочетат докладите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво хайде?! Има ли ред, или няма ред? (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Прекратете викането в залата – да не се налага да налагам дисциплинарни мерки.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Цветков.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представям Ви:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 9 септември 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Мартин Дановски – съветник в кабинета на заместник-министър председателя Томислав Дончев, господин Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет, господин Георги Йончев – дирекция „Икономическа политика“ към Министерски съвет, и господин Николай Алексиев – експерт.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Мартин Дановски.
Основната цел на Законопроекта е създаването на необходимите предпоставки за изграждане и развитие на индустриална база, която да отговаря на съвременните потребности на инвеститорите.
Законопроектът цели и създаването на благоприятна институционална среда за иновации в производствени дейности, за развитие на производства и услуги с висока добавена стойност и подобрени условия на труд и за подобряване на икономическата ефективност на предприятията чрез внедряване на научноизследователска и развойна дейност, на иновации и на трансфер на технологии.
Изграждането на индустриални паркове ще спомогне за привличане и стимулиране на инвестиции за балансирано социално и икономическо развитие на регионите и на общините. При наличието на индустриални паркове, които да осигуряват устройствени, технически и организационни условия за създаване на нови предприятия, на първо място, ще се оптимизира изграждането на инфраструктура за задоволяване потребностите на едно предприятие чрез окрупняването ѝ за нуждите на повече предприятия. Бизнесът ще бъде освободен от нетипични дейности, свързани с изграждането и поддържането на инфраструктура, както и с извършването на общественообслужващи и други специални дейности, което ще даде възможност за съсредоточаване на целия капацитет в основната производствена дейност.
В структурата на Законопроекта са разработени процедурите по създаването, изграждането и функционирането на индустриалните паркове.
Устройствените условия за индустриален парк са определени в съответствие със Закона за устройство на територията. Територията на парка се обособява като урегулирана територия с определено застрояване, като с подробен устройствен план се определя структурата на територията на парка. Мрежите на техническата инфраструктура са затворени и обслужват само дейности, осъществявани на територията на парка. Предвидена е свързаност на затворените мрежи на техническата инфраструктура с приложимите елементи на обществената техническата инфраструктура с оглед на благоустройствено и енергийно обезпечаване функционирането на парка.
В Законопроекта са регламентирани основните субекти с техните права, задължения и отговорности – собственик, оператор, инвеститор, партньор, и възможностите им за взаимодействие.
Законопроектът дели индустриалните паркове по два критерия – собственост и дейности, за които паркът е предназначен.
По първия критерий паркът е държавен, общински, съвместен между държавата и/или една или повече общини или частен.
По втория критерий паркът може да бъде три вида в зависимост от производствените дейности. За осигуряване на информираност, публичност и прозрачност относно индустриалните паркове, както и за тяхното легитимиране и за осигуряване на възможност за ползване на предвидените със Законопроекта облекчения на регулаторната административна тежест и мерки за стимулиране се въвежда изискване за поддържане от Българската агенция за инвестиции на електронен регистър на индустриалните паркове.
Законопроектът не въвежда забрана за извършване на производствена дейност извън територията на индустриален парк, включително за изграждане и функциониране на образувания, в които да се извършва производствена дейност.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от изготвянето и приемането на Законопроекта. На конкретни въпроси, зададени от членовете на Комисията, бяха направени разяснения по организацията и техническото прилагане на предвидените в Законопроекта дейности и взаимоотношения.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Цветков.
Кой ще представи Доклада на Комисията по енергетика?
Господин Николов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по енергетика относно Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 октомври 2020 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания Законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Мартин Дановски – съветник на вицепремиера Томислав Дончев, господин Николай Алексиев – съветник на вицепремиера Томислав Дончев, господин Лъчезар Борисов – министър на икономиката, господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетика, представители на работодателски организации, държавни предприятия и други заинтересовани страни.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от министър Борисов. Основните цели на Законопроекта са свързани със създаването на конкретна нормативна база, която да регулира създаването на индустриални паркове, отговарящи на очакванията на бизнес средата за конкурентни и благоприятстващи условия за инвестиране в България; освобождаване на производствената дейност от нетипични дейности, което от своя страна ще освободи ресурс, който ще бъде използван за развитие и иновации, ще доведе до по-добри условия за труд и конкурентоспособност; създаването на предпоставки за по-добра комуникация и партньорства между компаниите, управляващи индустриалните паркове и различни държавни институции; привличането и стимулирането на инвестиции за социално и икономическо развитие на регионите и общините.
Заместник-министърът на енергетика господин Жечо Станков представи промените, които се предлагат в Закона за енергетиката. Въвеждат се понятията затворена електроразпределителна мрежа и за отворена газоразпределителна мрежа, в съответствие с европейското законодателство относно общите правила за пазарите на електроенергия и природен газ.
В хода на дискусията становища представиха Комисията за енергийно и водно регулиране, електроразпределителните и газоразпределителните предприятия, работодателски организации, съдържащи забележки относно част от разпоредбите във връзка с регламентирането на правилата за разпределение и доставка на електроенергия и природен газ в затворените мрежи, лицензирането на индустриалните зони и правния им статут.
В отговор народните представители увериха в това, че между първо и второ четене на Законопроекта ще бъдат създадени работни групи, в които да се търси баланс между заинтересованите страни и ще бъдат допълнени празнотите в разпоредбите на предложения законопроект.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 11 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Николов.
Докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 октомври 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа и обсъди Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.
Законопроектът беше представен от господин Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката.
На заседанието присъстваха и господин Николай Алексиев – съветник на заместник-министър председателя Томислав Дончев и госпожа Марияна Славкова – експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“ към Министерския съвет.
Основната цел на Законопроекта за индустриалните паркове е създаването на предпоставки за развитие на индустриална база, която да отговаря на съвременните потребности на инвеститорите. Наред с това сa определени следните четири конкретни цели.
Като първа цел на Законопроекта е посочено създаването на условия за стимулиране на инвеститорите да извършват производствена дейност в индустриални паркове.
Вносителите посочват за втора цел на Законопроекта създаването на благоприятна институционална среда за иновации в производствени дейности, за развитие на производства и услуги с висока добавена стойност и подобрени условия на труд, както и за подобряване на икономическата ефективност на предприятията.
Създаването на предпоставки за осигуряване на научно-приложно обслужване и иновации на инвеститорите, както и на възможности за професионална подготовка на човешките ресурси, ще допринесе за стимулиране на инвестициите във високотехнологични производства и услуги чрез осигуряване в индустриалните паркове на условия за внедряване на научноизследователска и развойна дейност, на иновации и на трансфер на технологии е третата цел на Законопроекта.
Четвъртата цел на Законопроекта е привличане и стимулиране на инвестиции за балансирано социално и икономическо развитие на регионите и общините.
Със Законопроекта са предложени изменения на Закона за енергетиката, свързани с въвеждането на затворена електроразпределителна мрежа и затворена газоразпределителна мрежа. Измененията са в съответствие с Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО, Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО и Директива 2019/944 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС.
С постигането на целите на Закона за индустриалните паркове ще се повиши конкурентоспособността на местните предприятия, което като краен резултат ще доведе до повишаване на приходите на държавата и общините от данъци и такси.
От друга страна, концентрирането на производствената дейност в индустриални паркове ще доведе до намаляване на разходите на държавата и на общините за изграждане и поддържане на довеждаща пътна инфраструктура.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 3 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да приеме Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Господин Председател, дами и господа народни представители! Няколко пъти сме казвали и сме обръщали внимание на вредната практика чрез Преходни и заключителни разпоредби да се правят промени в специализирани закони.
Считам, че е недопустимо пак в Преходни и заключителни разпоредби на подобен закон да се правят промени в строго специализиран закон, какъвто е Законът за енергетиката с неговите логически връзки и взаимоотношения.
Още повече че следващата точка в дневния ни ред са промени в Закона за енергетиката и нищо не пречеше да се опитаме да обсъдим тези промени там, а не в Преходни и заключителни разпоредби, което, още веднъж казвам, е изключително порочна практика.
Тази промяна създава проблеми, които ще аргументирам, защото пак е промяна на парче.
Ще взема отношение от гледна точка на това, което касае така наречените затворени енергийни мрежи. Искам да обърна внимание на това, което каза господин Иванов – председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране, по време на съвместното заседание на Енергийната и Икономическата комисии, че по този начин създаваме предпоставки, ако това бъде прието, така както е записано в момента, да се заведат безброй арбитражни дела от сега съществуващи и раздадени лицензии за газоснабдяване, електроснабдяване и разпределение. И съм сигурен, че всички знаете какъв ще бъде резултатът от тези дела. Те няма да бъдат в никакъв случай спечелени от държавата, а ще имат доста негативен резултат за нея. Но това е едната страна на въпроса.
Втората страна на въпроса е, че когато говорим за транспониране на директиви, което е един от мотивите, за да бъде направена тази промяна по отношение на тези затворени мрежи, искам да обърна внимание, че сме пропуснали вътре – тези, вносителите, и тези, които дават мотивите, думата „интегрирани“. Тоест, че когато става въпрос за интегриран индустриален парк, където има интегрирано производство, тоест има свързани с производство на един краен продукт на различни подпроизводства, има логика да се говори за затворена система и там собственикът да се занимава със снабдяването на енергия на неговите съпътстващи подпроизводства.
Когато обаче става въпрос за такива паркове, които са мнозинството в България, където се произвеждат от шевни игли до гумени играчки и от лагери до тенджери, без да има никаква връзка между тези производства, няма логика в това, което говорим. Защото това противоречи на принципа на либерализацията, за която се борим и която ще обсъждаме и в следващата точка и която искаме да въведем в електро-, в газоразпределителните и снабдителните дружества и има риск да превърнем затворените мрежи в затвор…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Антонов, поставете си маската, ако обичате!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …за различни малки фирмички, които са попаднали вътре и нямат възможност под никаква форма да се освободят от този, който ще ги снабдява уж с енергия.
Всъщност за пореден път сме свидетели на приемането на едни лобистки текстове, бих ги нарекъл, в полза на определени лица, закупили терени от около 300 и повече декара, за да може те да реализират отново свръхпечалби на гърба на останалите.
Поради тази причина парламентарната група на „БСП за България“ ще се въздържи при гласуването на Закона и ще направи опит между първо и второ четене, съвместно с всички заинтересовани лица, да направи необходимите предложения, за да може да възтържествува икономическата логика в полза единствено на обществения интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Господин Кънев, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, ще се постарая да бъда изключително кратък. Няма да коментирам кои системи са отворени и кои са затворени – това е работа на специалистите.
Законът, който днес гледаме на първо четене, е изключително важен закон. България закъсня в това отношение. Аз благодаря и на работната група на Министерския съвет, и на колегите от Министерството на икономиката основно, които най-накрая внесоха този закон. Той беше обявен още преди година и половина от бившия министър на икономиката. Ако си спомняте как е минало гласуването в Комисията, беше 11 „за“ и 8 „въздържал се“. Основният проблем, по който осем човека от членовете на Комисията се въздържаха, беше проблемът с Преходните и заключителните разпоредби, проблемът с ЕРП-тата, газопреносните мрежи – проблем, изключително тежък и сложен, и аз не си спомням откога, но може би от тежкия закон по Закона за публичните предприятия отпреди една година ние не сме имали такъв голям интерес.
В заседанието на нашата комисия участваха 17 неправителствени организации, получихме и писмени становища от всички тях. Представете почти всички до едно бяха по темата „Преходните и заключителните разпоредби“ в енергетиката. Трябва да Ви кажа, че така, както са формулирани сега нещата в Преходните и заключителните разпоредби, нито са преходни, нито са заключителни. Те няма да бъдат заключителни, защото тепърва предстоят n-количество арбитражни дела. И тази сума ще я сърба следващото правителство догодина, независимо кое е то.
Затова стигнахме до едно решение с колегата Николов на Комисията по енергетика – да създадем практически две работни групи. По темата „Енергетика“ ще работи Вальо Николов, по останалите теми, касаещи чисто закона, ще работи нашата комисия, за да можем в рамките на един по-удобен срок – като мине гласуването, господин Председател, ще искам думата, за да предложа максималния срок, за да можем спокойно двете работни групи да стигнем до някакво разумно решение, така че да не страдат нито българският бизнес, нито правата на инвеститорите.
А сега, тъй като разбрах, че заместник-министърът иска думата, господин Председател, да му дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания?
Господин Танев, заповядайте.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този закон бих казал е изключително важен за индустриалните паркове, за развитието на бизнеса в България и за създаването на една добра среда, в която ние можем да привличаме инвеститори, които са необходими.
Преждеговорившите наистина засегнаха теми от изключителна важност и тук идва моментът да се запитаме дали има и друга гледна точка, а тя според мен е дали тези промени няма да доведат до една по-добра среда за бъдещи инвеститори. Или точно обратното! Мисля, че тези две групи, които ще работят, ще дадат отговор на това. Но комуникирайки както с инвеститори, така и с различните индустриални зони, даването на възможност за избор на начин, по който ще се извършва енергоползването, без значение какво е то от дадените инвеститори, назад във времето, а пък и чисто пазарният принцип показва, че това работи за хората.
Надявам се, че всички парламентарни групи ще подкрепим този закон. Съгласен съм с Вас, че между първо и второ четене трябва да се направят промени, но основната цел е той да бъде в полза на индустриалните зони и бъдещото развитие на различните региони, към което се стремим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Танев.
Реплики? Не виждам желаещи.
Господин Заместник-министър, ще искате ли да вземете думата?
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността днес пред Вас да кажа няколко думи във връзка с така важния законопроект, свързан с индустриалните паркове. По същество той решава един основен проблем и той е създаването на индустриални паркове и тяхното развитие, изграждане на допълнителна инфраструктура и фактическото им създаване. Това ще даде на България конкурентно предимство пред останалите държави на територията на Европейския съюз, а и в света, да урегулира със законодателство, което намалява административната тежест пред бъдещите инвеститори, което създава инфраструктура на местата, където са обособени тези индустриални паркове, разбирайте пътища, разбирайте осветление, пречиствателни станции, водопроводи, електропроводи, газопроводи, с цел, като дойде инвеститорът не тепърва да започват административни процедури, а да се пристъпи директно към същинската инвестиция.
Предвид факта, че всички представени тук политически сили, които представлявате народа, в своите програми залагахте реиндустриализация, това е правилният път за нейното развитие.
Безспорно искам да благодаря на председателите както на Икономическата, така и на Енергийната комисия, за възможността между първо и второ четене да се даде достатъчно време със заинтересованите страни да бъдат отстранени бележки и притеснения.
Ясно е, че когато говорим за промяна на Енергийния закон, той изцяло е обвързан с това, което касае индустриалните паркове, и няма как да се прави сепаративно, защото в тази си част Законът за индустриалните паркове няма да може да влезе в пълното си действие, ако започне наново процедура по изменение на Закона за енергетиката.
Тук трябва да сме наясно и взимам отношение във връзка с изказването и на колегата за свързаността между процесите – когато разглеждаме икономически закон, във всички случаи се правят, че търсим свързаност в производствените процеси. Но когато разглеждаме енергиен закон, говорим за енергийна свързаност на процесите, говорим за енергийна ефективност да осигурим възможността на тези предприятия, на тези бъдещи инвеститори в контекста на зелената сделка да могат да използват все повече зелена енергия на територията на индустриалния парк, да могат да обменят тази енергия, да могат да се създадат енергийните общности в насока по-енергийно и ефективно използването както на биогазове, така и на природен газ, така и на зелена енергия, произведена от слънце, вятър и биомаса.
Безспорно тук е важно да отбележим, че точно това са изискванията на голяма част от бъдещите инвеститори, по-голяма част от възобновяема енергия в енергийния микс, която те да използват, и да гарантират на своите контрагенти, че работят с изцяло модерни нови технологии, енергийно ефективно и произвеждат една продукция с максимално малък въглероден отпечатък върху околната среда. Това ще става все по-важно, ще бъде стимулирано все повече от Европа и ако не бъде направено на този етап на територията на страната, то ние ще загубим конкурентно предимство, което със сигурност ще бъде разпознато от други държави членки.
В частта в Закона за енергетиката изцяло сме преекспонирали Директивата за пазар на природния газ и Директивата за електроенергийния пазар. В съответствие с тези директиви сме провели консултации с Европейската комисия, на разположение сме на народните представители за мнението от тяхна страна и съответно да споделим мнението на Европейската комисия във връзка с транспонирането на текстовете и, не на последно място, не забравяйте, че това конкурентно предимство и реиндустриализацията е нещо, което ще даде възможност да създадем тези паркове и да привлечем технологии, които да се произвеждат напред във времето, енергийно ефективно с малък въглероден отпечатък и безспорно със зелена енергия, която е бъдещето в енергийните мрежи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Други изказвания?
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко просто искам да заявя позиция. Наистина в този закон освен много добрите неща, които трябва да дадат тласък на инвестициите в България, и то на качествените инвестиции в България, има, разбира се, неща, които Директива 94/4 е дала възможност именно за тези затворени енергийни системи – имам предвид и газовите, и електроенергийните, да функционират, подадени са механизмите.
Но има неща, които наистина трябва да се изчистят между първо и второ четене. Има съмнения за отнемане на лицензионни територии на съществуващите към момента индустриални зони, които ще искат да се регистрират като такива, доставчикът на електрическа енергия по какъв начин ще бъде избиран, тоест да не се възползва от монополното си положение собственикът на самата мрежа, отказът от доставка на електрическа енергия по какъв начин продължава да функционира и прочие. Има неща наистина, които трябва да се изчистят между първо и второ четене, затова благодаря и на господин Кънев. Имаме споразумение – ние активно да участваме именно в изчистването на тези моменти, касаещи Закона за енергетиката. По тази причина ние ще искаме удължаване съответно на срока между първо и второ четене, за да може да направим такива работни групи и да постигнем консенсус със заинтересованите страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Николов.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г.
Гласували 103 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Кънев, заповядайте за процедура.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, по договореност с Енергийната комисия предлагаме максималния срок от 4 седмици за предложения между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Кънев.
Обратно предложение има ли? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване срока на четири седмици за предложения между първо и второ четене.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението за удължаване на срока на четири седмици е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги!

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Доклада на Комисията по енергетика ще ни представи господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-103, внесен от Валентин Алексиев Николов и група народни представители на 11 ноември 2020 г.
за първо гласуване.
На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2020 г., Комисията по енергетика разгледа и гласува горецитирания законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерство на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър; от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател; от „ЕСО“ ЕАД: господин Ангелин Цачев – изпълнителен директор; от „НЕК“ ЕАД – господин Иван Йончев –изпълнителен директор; от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“: господин Диан Червенкондев – председател на Управителния съвет.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Валентин Николов. Предложенията за изменения и допълнения в Закона за енергетиката касаят няколко направления:
На първо място се продължава либерализацията на електроенергийния пазар на едро, като производителите с обща инсталирана мощност от 500 киловата до един мегават ще предлагат електроенергията си на свободния пазар.
На второ място се правят предложения за премахване на задължението за 5% вноска върху приходите на производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници от 1 януари 2021 г. Целта на тази промяна е стимулиране на производството на зелена енергия чрез регламентиране на мерки за насърчаване на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с изпълнението на ангажиментите на Република България като страна – членка на Европейския съюз, произтичащи от поставената цел за постигане на пълна въглеродна неутралност на Европейския съюз до 2050 г., така наречената Зелена сделка и в частност за постигане на отредения за България дял на електрическата енергия от възобновяеми източници в общото енергийно потребление в страната.
Законопроектът предвижда отпадане на сделките за закупуване на студен резерв, като това ще бъде постигнато чрез сключването на сделки на конкурентен принцип за закупуване на разполагаемост за допълнителни услуги, а именно участие в първично регулиране на честота, автоматично вторично регулиране и ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/1485 на Комисията от 2 август 2017 г. за установяване на насоки относно експлоатацията на системата за пренос на електрическа енергия в определения от този регламент обем.
Съгласно цитирания Регламент всеки оператор на преносна мрежа управлява своята контролна зона с достатъчно резерви за увеличаване и намаляване на активната мощност, така че да може да се справи с дисбаланси в своята контролна зона, причинени от разминаване между търсенето и предлагането и аварийни ситуации. Настоящият законопроект привежда националният закон в съответствие с Регламента, като изрично предвижда, че операторът осигурява необходимите резерви чрез сключване на договори за допълнителни услуги на пазарен принцип – след проведен търг. Спецификата на предложения подход спрямо сделките за закупуване на студен резерв е, че необходимата за сигурността на електроенергийната система разполагаемост ще бъде осигурявана от активни производствени мощности съгласно Регламент (ЕС) 2017/1485 на Комисията от 2 август 2017 г. По този начин в още по-голяма степен ще се гарантира балансът, сигурността и гъвкавостта на електроенергийната система в нормални и аварийни режими, като същевременно ще се въведат допълнителни стимули за участието на производителите на свободния пазар на електрическа енергия.
Премахването на сделките за закупуване на разполагаемост за студен резерв представлява още една стъпка към въвеждане на механизъм за осигуряване на капацитет. Предлаганата промяна цели уреждане на пазарните отношения в преходния период преди пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро и създаване на предвидима среда за всички пазарни участници.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 11 гласа „за“, 6 гласа „въздържал се“ и без гласове „против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-103, внесен на 11 ноември 2020 г. от Валентин Николов и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Становище на вносител – господин Николов, имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Аз ще кажа съвсем накратко направленията, които залагаме в Закона, но по-скоро искам да наблегна върху нещата, които между първо и второ четене ще искам да обсъдим и евентуално да внесем, за да има яснота, тоест да не почувства някой, че правим нещо скрито във връзка със Закона за енергетиката.
Общо взето три направления или три политики въвеждаме в този закон. Продължава либерализацията именно с преминаване от дългосрочни договори на ВЕИ централи от 0,5 до един мегават в договори за разлики, който трябва да сключат с Фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Този фонд вече има опит. На две вълни вече изкарахме част от възобновяемите източници и когенерациите, които именно сключиха. Първо беше над пет мегавата, след това отидохме до четири мегавата включително, тоест до пет и сега фактически вече от 0,5 до един мегават ги караме да отидат с договор за разлика към този фонд.
Другото направление – с цел да насърчим именно вложенията в инвестиции във възобновяеми източници за бъдещи проекти след 1 януари 2021 г. премахваме петпроцентната такса, която въведохме с цел запълване на Фонда, за да обезпечим неговата ликвидност, така че той да може да изпълнява функциите му по закон. Именно в тези инвестиции във възобновяеми източници премахваме тази петпроцентна такса. Първо, че ние насърчаваме именно за да постигнем целите, които България гони към 2030 г., да има 27% от крайното потребление на електрическа енергия, която си е поставила, но и, второ, по принцип България се слави като страната с една от добрите радиации. Примерно, сравнимо с Румъния, ние сме в много по-благоприятен географски район, но когато сложим тези 5% върху производството, които трябва да отидат към Фонда, то тогава в един момент проектите, които са на абсолютно пазарен принцип, нямат никакво подпомагане от държавата, трудно стават банкируеми. Тоест в един момент инвестициите ще отидат към съседните нам държави, които съответно поради свързаността, която ще имаме към 2021 г., ще продават електрическата енергия пак в България. Реално погледнато, ще изпуснем инвестициите, а те съответно ще изместят нашите по-скъпи евентуално производства, примерно от въглищни централи. Поради тази причина ние искаме да привлечем тези инвестиции, да ги насърчим с тези 5%, премахвайки таксата върху производството.
И третото направление, транспонираме част от Регламента, който трябва да е действащ от 1 януари 2021 г., а именно в услугите, които Електросистемният оператор ще изисква съответно от производителите. Така премахваме студения резерв, тоест вече няма Електросистемният оператор да плаща тези 72 млн. лв., ако ме не лъже паметта, именно за готовността на централите да могат да се включат в системата на България. Знаете, че голяма част от тях – от заповедта за пуск на студен резерв, минават от порядъка на 8 часа, за да подгреят котлите и да се включат в паралел в системата в България. В момента те ще бъдат в топъл резерв, тоест част от мощността те вече ще са реализирали на свободния пазар, а с другата ще са спечелили тези услуги, които да могат да предоставят на Електросистемния оператор при нужда, и да покрият най-голямата единична мощност в България, а това знаете, че е 1000 мегавата от АЕЦ „Козлодуй“. И това всичко ще стане на абсолютно конкурентен принцип – на платформите на Електросистемния оператор.
Другите услуги, които ще бъдат предоставени на тези платформи, това е за първично третиране – вторично ръчно и вторично автоматично третиране на системата, съответно за честотата в нашата електроенергийна система. Всичко това ще бъде на конкурентен принцип и спечелено от абсолютно всички фирми, които отговарят на условията и могат да си позволят това нещо.
Ще отбележа само няколко неща, които мислим между първо и второ четене.
Първо да задължим електроразпределителните дружества и Електросистемния оператор да обявяват всяка година свободните си мощности, къде се намират те, така че да могат да се ориентират всички инвеститори в тези свободни мощности и да не бъдат изнудвани по някакъв начин да правят излишни инвестиции там, където не е необходимо. Тоест в тези географски места на България да се знае каква свободна мощност има и къде те могат да се вържат, така че да бъдат в полза на нашата електроенергийна система и да не претоварват пък там, където няма такава. Знаете, че ще се инвестира над 500 млн. евро в нашата електропреносна система именно за да можем да изпълним тези европейски цели.
Друго – искаме да конкретизираме тези инвестиции, които са с директен кабел, възобновяеми източници, които не плащат абсолютно никакви такси – нито такса присъединяване, нито такса пренос, нито задължение към обществото. Знаете, че ние ги направихме така, че предприятията да могат да изградят такива възобновяеми източници, за да може да намалят именно плащанията към търговци или към други производители на електрическа енергия, но се оказа, че там в Закона се тълкува по различен начин – дали трябва да са собственост на предприятието или не. Сега ще дадем възможност на всеки един да изгражда дали с проектна компания, дали друга собственост, която да предоставя с директен кабел тази електрическа енергия на предприятието.
Другото, което замисляме, е да дадем възможност на Фонда за сигурност на електроенергийната система да може да консолидира банков кредит, примерно от порядъка на 100 млн. лв., който да се инвестира в енергийната ефективност, и Фондът да плаща лихвите именно по такива проекти. Замислете се, че ако привлечем 100 милиона от няколко банки, които могат да участват на конкурентен принцип в това начинание и при над 3% лихва, това са 3 млн. лв., които Фондът ще плати, а ние ще вложим в нашата икономика 100 милиона. Разбира се, може да се вложат и много повече пари.
Знаете, че имаме задължени лица, които трябва да изпълняват своите задължения, вменени именно по изискванията на Европейската комисия. Нашата държава съответно е избрала, че 50% от тях трябва да се изпълняват от задължените лица, а ние по никакъв начин не им помагаме да направят тези инвестиции в енергийната ефективност. Един от начините, по който можем да дадем ясни и прозрачни условия, е именно Фондът да участва и да бъдат вкарвани пари в енергийната ефективност. Това също е едно от нещата, върху които трябва да се замислим.
Общо взето това са направленията, върху които ще направим работни групи, ще изискаме заинтересовани лица, за да можем да помислим дали да ги вкараме между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да се спра на отделните аспекти за това, което се предлага, като предварително искам да Ви кажа, че ние от групата „БСП за България“ ще се въздържим по този законопроект и ще се опитам да се обоснова защо.
Първо, преминаването на централите между половин и един мегават към Договора за премии от 1 юли 2021 г. е израз на последователна политика по отношение на либерализацията на отрасъла и би трябвало да се подкрепи като философия. Знаете, че договорите за премии бяха създадени по препоръка на Световната банка след Доклада им от 2016 г. Поетапно преминаха централите над 4 мегавата, после между един и четири, а сега и от половин мегават ще минат и в най-скоро време ще преминат и останалите производители на възобновяеми енергийни източници към договори за премии.
Хубавото е, че датата е 1 юли 2021 г., което съвпада с новия регулаторен период. Искам да обърна внимание, че много важно за успеха – дали това ще получи, или няма да се получи като положителен резултат, е КЕВР да продължи политиката си по отношение на точното определяне на референтната цена, защото само това може да бъде предпоставка за успех. Една сбъркана цена ще компрометира целия процес, който правим, и няма да доведе до резултатите, които очакваме.
Когато говорим за това, се радваме, че продължаваме с либерализацията на пазара и изкарваме на либерализирания пазар 93,5 егавата инсталирана мощност. Няколко пъти съм казвал и ще продължавам да го повтарям: да не правим нищо по отношение на две огромни мощности, които пречат на либерализацията. Говоря за така наречените американски централи, а докато този въпрос не бъде решен, трудно можем да говорим за либерализацията на пазара. Говорим за 93,5 мегавата и се радваме, че това е по-малко от половината мощност на едната от централите. Това е по въпроса за преминаването на по малките ВЕИ-та към либерализирания пазар.
Тук има още един малък проблем. Не стана ясно какво ще се получи, ако ние въведем тази мярка, а Европейската комисия не ни нотифицира по принцип. Това също е една от причините да се въздържим. Може би трябваше да направим нотификацията по повода и тогава да се опитваме да вкарваме нещата, за да не вървим със задна дата и вече да не стъпваме върху една мотика, която един път сме настъпили, а и знаем какво се случва, когато една нотификация се забави или не се получи.
Колкото до студения резерв, ще бъдем малко по-критични, защото в това отношение политиката на България е изключително небалансирана и непоследователна. Въпреки препоръките в Доклада на Световната банка, нищо не беше направено по отношение на студения резерв и капацитета до този момент. Според нас няколко години бяха заплащани пари по непрозрачен начин за студен резерв – нищо, че се говореше за търгове, след което този обикновен технически термин придоби гражданственост като форма на корупция. Сега отново по неясен начин и на парче се казва, че премахването на сделките за закупуване на разполагаемост за студен резерв представлява още една стъпка към въвеждането на механизъм за осигуряване на капацитет.
Искам да обърна внимание на начина, по който това ще се случи, че в момента ще бъдат облагодетелствани само онези централи, които могат да бъдат бързо реактивни, а онези, които са се включили в момента, произвеждат топла вода. В общи линии се сещам за двама, които имат такива централи, няма да ги споменавам, но мисля, че те са публично известни. Така че не мога да съм убеден, че по този начин въвеждаме по-голяма прозрачност и либерализация и прекратяваме съмненията за корупция.
В крайна сметка начинът, по който правим това – с мерки на парче, води до компрометиране на топологията на централно планираната българска енергийна система каквато беше. За да не се случи това, трябва да се приемат стратегически направления и да знаем каква енергетика искаме да имаме. Тъй като при първо четене се говори върху политиката, а не върху конкретиката, Ви обръщам внимание. Тази стратегия трябва да бъде ясна – какво и как ще произвеждаме. Ако това са възобновяеми енергийни източни, с какво ще ги балансираме, с какъв обем, какво бъдеще и кога ще се наложат? Какви търгове ще правим за капацитет и така нататък, които с този законопроект, за съжаление, не решаваме, а и няма как да решим при липса на стратегии и при липсата на условия за основополагащ документ.
В крайна сметка, пак казвам, че проблемите са свързани с липсата на визия, тук говоря за ВЕИ-та, а инвестициите ще последват само когато имаме ясно очертана стратегическа позиция и направление, в което ще се развива българската енергетика. Ако мога да използвам по друг начин нещата – инвеститорите идват, когато имат чувството, че има пилот в самолета. Когато това чувство не е достатъчно убедително, инвеститори няма да има, а това на всички ни е ясно. Имайте предвид, че когато говорим за балансиране на пазара, когато говорим за капацитет, когато говорим за стратегия, сега е моментът да ги развиваме – при тази благоприятна обстановка, когато съществуват ниски цени на природния газ, диверсификацията на доставките, за които говорим и които вече придобиват някакъв международен характер.
Затова още един път казвам: смятаме, че въпросът го решаваме някак си незадълбочено, не така всеобхватно, както би ни се искало. Поради тази причина още един път повтарям: ще се въздържим при приемането на Закона на първо четене. По-нататък ще видим дали без стратегически документи, без ясна насока накъде се движи енергетиката и на какви мощности ще разчитаме, а и ще видим дали има смисъл да приемем подобни закони.
Накрая искам да похваля усилията на вносителите на Законопроекта, че поне те се опитват да въведат някакъв ред в енергетиката с поредни внасяния на законопроекти от името на народни представители, а и да обърна внимание – погледнете статистиката за последните четири години и какво е съотношението на внесените законопроекти от група депутати и от Министерството на енергетиката и ще разберете, че в общи линии енергетиката в момента се управлява от група депутати, за съжаление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-103, внесен от народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Гласували 101 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 18.
Законопроектът е приет.
С това изчерпахме Програмата ни за днес.
Следващото редовно заседание е на 3 декември 2020 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 11,36 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Стоян Мирчев
Джейхан Ибрямов
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов
Николай Александров