Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов, Стоян Мирчев, Джейхан Ибрямов, Юлиан Ангелов, Симеон Найденов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги в залата!
Добър ден на колегите, които ще участват дистанционно – надявам се да са все по-добре и скоро да ги видим сред нас!
Моля, режим на регистрация.
Анна Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Владимир Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Георги Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Десислава Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Константин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Пламен Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Славчо Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря на колегите.
Регистрирани в залата 116 народни представители и 8 регистрирани дистанционно, стават 124. Необходимият брой народни представители в залата за вземане на решение е 63.
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди да продължим, ще направя едно съобщение:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в периода от 3 декември 2020 г. до 30 юни 2021 г. в района на съвместното българо-американско съоръжение Учебен полигон „Ново село“ ще се проведе съвместна българо-американска подготовка.
В съвместната подготовка ще вземат участие формирование от въоръжените сили от САЩ в състав от военнослужещи с необходимата екипировка, щатно въоръжение и бойни припаси, танкове, бойни машини на пехотата, военни въздухоплавателни средства, транспортна, спомагателна и ремонтна техника.
Подготовката се провежда в изпълнение на постигнатите договорености по прилагане на Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.
Уведомлението е постъпило на 2 декември 2020 г. с входящ № 003-09-100 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната Програма за работа на Народното събрание да бъде включена следната допълнителна точка – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда –Общ проект, изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика, въз основа на приетите на първо гласуване на 1 октомври 2020 г. законопроекти с вносител Искрен Веселинов и група народни представители на 3 юни 2020 г., и Министерският съвет на 3 август 2020 г. – продължение, като предлагам да бъде точка пета в Програмата за днес, 4 декември 2020 г.
Моля, режим на гласуване.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували в залата 109 народни представители плюс 8 дистанционно – общо 117: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Продължаваме с първа точка за днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВЪЗМЕЗДНИ КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ „ПОДКРЕПА ЗА ТЕРИТОРИАЛНА ДЕКАРБОНИЗАЦИЯ“ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Кой ще ни запознае с Доклада?
Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, моля на основание чл. 49, ал. 2 от нашия Правилник да бъде допуснат в пленарната зала господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Госпожо Александрова?
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тошев?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 101 народни представители в залата плюс 8 дистанционно – общо 109: за 99 плюс 8 – общо 107, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министъра в залата.
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2020 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания законопроект. На заседанието присъства от Министерството на енергетиката госпожа Теменужка Петкова – министър.
От страна на вносителя мотивите към Законопроекта бяха представени от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова. Тя посочи, че на 30 септември 2020 г. в град София е подписано Споразумение за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие. Споразумението предвижда Международната банка за възстановяване и развитие да осигури подкрепа на Министерството на енергетиката за изготвянето на териториални планове за справедлив преход към декарбонизация в осем региона на страната във връзка с изпълнение на изискванията на Механизма за справедлив преход.
Териториалните планове за преход следва да очертаят процеса на преход в съответствие с Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата и да определят най-засегнатите територии, които се нуждаят от подкрепа. Планът за всеки регион следва да представя социалните, икономическите и екологичните предизвикателства и да идентифицира нуждите от икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда при отчитане на отделните специфики. Подготовката на териториалните планове е ключово условие за получаване на подкрепа от Фонда за справедлив преход във връзка с европейската Зелена сделка.
Споразумението е на стойност 2,5 млн. лв., като средствата ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г.
Предвид обстоятелството, че Споразумението има характер на международен договор и предвижда финансови задължения за държавата, както и участие на държавата в арбитражно уреждане на международни спорове, същото на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България следва да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 11 гласа „за“, без гласове „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Следва Докладът на Комисията по външна политика.
Господин Манушев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители!
ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториалната декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториалната декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Венета Цветкова – директор на дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“.
Споразумението, което се предлага да се ратифицира със закон от Народното събрание, е подписано на 30 септември 2020 г. в София. То предвижда оказване на подкрепа на Министерството на енергетиката за справедлив преход към декарбонизация от страна на Международната банка за възстановяване и развитие в осем региона на страната във връзка с изискванията на Механизма за справедлив преход. За целта при изработване на Териториалните планове за преход ще бъде очертан процесът на преход, който да съответства на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата и ще бъдат определени най-засегнатите територии, които се нуждаят от подкрепа. Всеки регионален план ще представя социалните, икономическите и екологичните предизвикателства и ще идентифицира нуждите от икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда. Изготвянето на такива планове е условие за получаване на подкрепа от Фонда за справедлив преход във връзка с европейската Зелена сделка.
Споразумението е на стойност 2,5 млн. лв., които ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г.
Споразумението има характер на международен договор, предвиждащ финансови задължения за държавата, а също така и участие на държавата в арбитражното уреждане на международни спорове съгласно клаузите на анекса към Споразумението. Арбитражният трибунал ще се състои от трима арбитри, като всяка от страните ще определи по един, а те заедно ще изберат трети, който ще има роля на председателстващ арбитър на трибунала.
При арбитража се предвижда да се спазват арбитражните правила на UNCITRAL – Комисията по международно търговско право на ООН, а където те противоречат на настоящето споразумение, разпоредбите на Споразумението ще се прилагат с предимство.
Ето защо Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което „за“ Законопроекта гласуваха 12 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториалната декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манушев.
Откривам разискванията.
Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториалната декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г.
Анна Александрова? Не я виждам.
Господин Тошев? Не го виждам.
Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 115 народни представители в залата плюс 5 дистанционно – стават 120: за 106 плюс 5 дистанционно – 111, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Господин Николов, заповядайте за процедура.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля на основание чл. 83, ал. 1 срокът за предложение между първо и второ четене на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториалната декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г., да бъде тридневен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Николов.
Моля, режим на гласуване по така направената току-що процедура от господин Николов.
Господин Тошев? Не го виждам.
Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Костадинова?
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов?
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев?
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 107 народни представители в залата плюс 6 дистанционно – стават 113: за 100, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ.
Вносител – Министерският съвет на 27 ноември 2020 г.
Кой ще ни представи Доклада?
Господин Вельов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КАЛИН ВЕЛЬОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля в залата да бъде допуснат господин Румен Димитров – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Господин Попов виждам, че е на линия.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Колев?
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Динев?
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Гласували 102 народни представители в залата плюс 3 дистанционно – стават 105: 96 плюс 3 дистанционно – за 99, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра в залата.
Заповядайте, господин Вельов, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК КАЛИН ВЕЛЬОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 2 декември 2020 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на културата: Боил Банов – министър на културата, Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Жана Караиванова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, както и представители на организации от филмовата индустрия.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Боил Банов.
С предложения законопроект се предлагат промени в чл. 17, насочени към увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделяне на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, както и създаване на нова схема за възстановяване на разходи, която има като ефект стимулиране на инвестиции в сектора.
Увеличава се броят на филмите и се променя дефиницията за изчисляване на средностатистическия бюджет. Заложено е годишният размер на средствата за схема за държавна помощ за производство на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014 да не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.
Предлага се въвеждането на схема за държавна помощ за възстановяване на разходи или така наречените стимули. Признатите ефекти от въвеждането на стимулите са икономически, културни, социални придобивки и други, изразяващи се във висока добавена стойност, работни места, повишаване на квалификацията на кадри в различни сектори на икономиката, свързани с производството на филми, културен туризъм и национално брандиране.
Разработена е нова концепция, засягаща сформирането на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“. Съставите на Националните художествени комисии се предлага да бъдат намалени от 9 на 7 членове, а мандатът им съкратен от една година на 6 месеца.
Създават се две нови комисии за оценка на проекти за възстановяване на разходи и за фестивали и културни прояви, с оглед на регламентиране на схеми за държавна помощ. Всяка от тях да бъде с по петима членове, като и двете включват по двама външни експерти, а останалите членове са служители на Националния филмов център и на Министерството на културата. С цел оптимизация на дейността и създаване на необходимата оперативност при извършване на финансова оценка на проектите по всички схеми за държавна помощ се премахва финансовата комисия. Предлага се финансовата оценка на проектите да бъде извършвана от служители от състава на Националния филмов център.
Съставите на Националната комисия за категоризация на филми се намаляват от 8 на 5 броя, а членовете от 7 на 5 за всеки състав.
По време на дискусията участие взеха народните представители Евгени Будинов, Нона Йотова, Тома Биков, Красимир Велчев, Велислава Кръстева, Тодор Байчев, Христиан Митев, Мария Цветкова и Анастас Попдимитров, които изразиха подкрепа за Законопроекта и се обединиха около становището да бъде удължен срокът за предложения между първо и второ гласуване. Отношение по Законопроекта взеха Милко Лазаров от Съюза на българските филмови дейци, Божидар Илиев от Асоциацията на българските киносалони, Краси Ванков от Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти и Лъчезар Велинов от Асоциацията на българските анимационни продуценти, които ще изпратят свои становища до Комисията.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 18 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вельов.
Откривам разискванията, колеги.
Имате думата за изказвания.
Господин Будинов, заповядайте.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Радвам се, че залата утихна, въпреки че не сте платили билети и ще може поне малко да поговорим за култура и за изкуство.
Господин Рашидов, председателят на нашата комисия, ме насърчи за това изказване. Чувствам се наистина много развълнуван, защото днес, 4 декември 2020 г., е голям ден за българската киноиндустрия. Днес ние ще разгледаме един закон, който не е поправян значително и не е работено по него повече от 15 години.
През последните години знаете, че светът, Европа се развиват, както и европейското и световното кино. Има нови тенденции в него, финансирането, общуването също се промениха. Горд съм, че съм част от 44-тото народно събрание и заедно можем да направим една голяма крачка за българската киноиндустрия – да я доближим малко до Европа и света, да изчистим една неправда и да направим един жест към работещите в тази индустрия.
По вносител в Закона се уреждат много важни неща. Едно от най-значителните са тези данъчни облекчения, за които чухте и в Доклада. Това ще докара нови пари в българската икономика, като бъдат снимани филми тук, в България. Уверен съм, че това ще доведе както до икономически постъпления, така и до много добавена стойност като имидж на красивата ни родина. Тези стимули ги правят нашите съседи на Балканите, в повечето страни от Европа и се вижда, че те работят много добре. Това е добре за бранша – България, знаете, има чудесни киноекипи, хубава природа, четири сезона, архитектура, прекрасни и разнообразни локации – море, планина, което е много интересно за хората, които искат да снимат тук. Също е важно, че увеличаването на филмите е значително, както колегата Вельов каза в Доклада, това няма да го повтарям.
Много е важно обаче заедно тук всички да се обединим без партийни пристрастия, няма значение дали сме от БСП, „Обединени патриоти“, ГЕРБ, ДПС. Това, което се случи в Комисията, беше много хубаво, всички ние заедно се обединихме, за да поправим и да направим този закон по-добър и да помогнем на българската киноиндустрия. Надявам се дебатът да протече в този тон.
Колегите от БСП предложиха да бъде увеличен срокът между първо и второ четене. Аз смятам, че това е важно, като част от работните групи, които работеха върху Законопроекта, искам да Ви кажа – малко компетентно мнение отвътре, този законопроект в момента съвсем не е съвършен. Проблемите в него са може би, че са извадени основни, темелни неща от Закона и са сложени в Правилника за прилагане на Закона, но този правилник ще бъде направен един месец след приемането на Закона. Разбирате как малко става Параграф 22.
От своя страна Жана Караиванова, която работи неуморно за каузата и Закона, обеща, че ще направи Проект за правилника до началото на януари и ние ще можем да се запознаем с него. Според мен най-важно е, че от Закона са извадени художествените комисии, Финансовата комисия, както и други, да не изброявам да Ви отегчавам много – основни, темелни неща, които според мен трябва да бъдат върнати в Закона. Смятам, че имаме доста работа и можем заедно да направим един закон за творците, за зрителите, в който да ограничим корупцията и конфликта на интереси, за да имаме повече и по-добри български филми.
Ще завърша с един въпрос. Сигурно всички Вие знаете кои са седемте изкуства. Те са първо, трето, пето и кино. Благодаря Ви за вниманието.
Дайте да го направим заедно, колеги! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Будинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги.
Госпожо Йотова, заповядайте.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние в Комисията подкрепихме Закона с изричната уговорка – все пак предложенията, които идват от наша страна, също да се вземат предвид, а тези предложения и забележки са следните:
Първо, в Закона не се прави разлика между смисъла на понятието „Държавна агенция“ и „Изпълнителна агенция“. Според определението на първата тя няма право да работи с държавни помощи, а дори трябва сама да се издържа от собствените си приходи. Според втората тя е второстепенен разпоредител в рамките на Министерството на културата и водещ изразител на политиките в нейната работа с държавната помощ, а именно министърът на културата.
Второ, на пръв поглед от козметичните промени, които се предлагат в текстовете на Закона за филмовата индустрия, направо е ликвидирана Финансовата комисия, която се замества от Националната комисия за оценка на проекти, за възстановяване на разходите. Сега се предлага в тази комисия да участват само работещи в Изпълнителната агенция на Националния филмов център и да отговарят за действията си пред изпълнителния директор, който ще ги избира и назначава. Няма друг контролен орган, пред който ще се отчитат и който може да ги проверява и да спира лобистки решения, а вече ще става дума за почти три пъти повече държавни средства в помощ на българската филмова индустрия – общо около 47 милиона.
Националният съвет за кино досега се избираше по най-демократичен принцип по предложение на професионалното сдружение и на юридически лица с нестопанска цел, като в него участва и представител на Изпълнителната агенция, одобрени от министъра на културата. В новото предложение членовете се предлагат от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция със задача да подпомагат и консултират него, а не министъра на културата по политиките на държавата в сферата на киното. Няма правилник, дори в основни положения, по който могат да се предлагат решения за помощи на кандидатите пред държавата, а в новото предложение това зависи от изпълнителния директор и няколко щатни служители на Изпълнителната агенция, а знаем, че това не гарантира некорупционни практики.
Липсва и контролен орган, който да регламентира конкретните решения на членовете на Комисията по оценка на проекти и предоставяне на държавно подпомагане като културен продукт. Няма изискване поне един от продуцентите да е с български произход, а това също трябва да се обсъди между двете четения и да бъде направено така, че държавното подпомагане да бъде насочено преди всичко към българските творци. Не е достатъчно само да се посочват изискванията на разпоредбите на Европейския съюз, а и конкретно да се разпишат критерии, заложени от нашата държава.
Ние по принцип подкрепяме предложението за въвеждане и успешно функциониране на схемите за стимулиране на филмопроизводството, но считаме, че те трябва да се прилагат като данъчни облекчения след приключване на проекта, след проверка от финансисти, а не да се дават предварително. Затова, като подкрепяме по принцип приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия и съобразявайки се с липсата на правилник и яснота по съществените промени, които се предлагат в субординацията между Изпълнителната агенция на Националния филмов център – изпълнителен директор, и министър на културата, настояваме за възможно най-дълъг период за предложения към Законопроекта, за да можем да облечем в конкретност нашите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Йотова.
Реплики?
Господин Будинов, заповядайте за реплика
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Нона Йотова, колежке, абсолютно подкрепям всички точки във Вашето изказване. Радвам се, че сме на едно мнение. Ще подкрепим и предложението Ви срокът да бъде по-дълъг и максимален и по този начин всички народни представители ще могат да се запознаят със Законопроекта.
Колеги, може да видите и становищата на асоциациите, гилдиите и професионалните организации, там е написано много и много точно са извадени някои от нещата. Радвам се, че всички заедно, надпартийно, ще се обединим за българското кино.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Будинов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика? Няма да има.
Господин Рашидов, заповядайте за изказване.
Ето това е добрият тон в залата. Има и точки, по които сме на едно мнение.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Аз също се радвам, че ще има най-накрая Закон за киното. Няма да скрия, че тази идея и дискусията започнахме в „Шератон“ в присъствието на гилдията – в голям кръг, с ангажимента на Гергана Паси, която много активно се включи. Днес се радвам, че най-накрая ще има наистина един законопроект за българското кино, тъй като от много години не е пипан.
Тук ще поздравя госпожа Йотова за забележките, които има. Тя много добре знае, че това ще го направим между първо и второ четене. Както господин Будинов, и аз съм съгласен с всичко, което тя прочете, защото примерно – няма да крия, че конфликтът на интереси е в човека, който разпределя парите. Той да контролира парите – абсурдна история! Така че между първо и второ четене трябва да направим това, защото от само себе си този законопроект става лобистки и няма за какво да се сърдят някои хора.
Второ, трябва да Ви уведомя, че освен контрола, и държавата да се интересува къде отиват държавните пари. До вчера дори самите кинаджии не бяха съгласни някой да ги проверява, защото е изключително важно българското кино – откакто има Закон за киното, резултатите още не са онези, които ние всички очакваме – много искаме като Костурица, който направи Сърбия кинаджийска държава. Той стана локомотив. Много ми се иска в България поне един филм да стане локомотивът, който ще тегли киното и вагоните напред. Много е важно!
Ние нямаме контрол върху качеството – получаваме два часа лента и затова трябва да предвидим в Закона всички форми, когато в крайна сметка харчим държавни милиони. Нека да не забравяме, че когато аз станах министър – съжалявам, че го казвам не за да упрекна някого, бюджетът на киното беше 8,9 милиона и когато аз си отидох, то беше 16,200. Прекрасно! И въпреки всичко този законопроект е много нужен, за да знаем за тези 16,200 какво качество получаваме. Аз искрено мечтая българското кино, което в сериалите се възроди – днес по телевизията имаме гледани прекрасни сериали – това бих искал да се случи и с документалното, и игралното кино.
Най-накрая време е, знаете – един скандал за Мишел Бонев, където закарах великата Татяна Лолова, във Венеция, е с пари на италианското Министерство на културата. Изядоха ни – кой плати самолета. По-важно е, че Катрин Деньов и Татяна Лолова седяха една до друга като равни с равни. Това е самочувствието на една нация. Да, изядохме тези жаби – защо, че на една българка ѝ дадоха награда.
Да, дадоха ѝ награда. Искам българското кино, аз много искам, защото наистина ще умра в България сигурно като български почтен гражданин все още, ако мога да продължа да бъда почтен, и много искам българското кино не да спечели награди от Карлови Вари – кристалната чаша за бира и цял ден да се хвалим с кино, което е в чекмедже. Много искам в Кан да спечелим. Много искам във Венеция да спечелим стария фестивал. И затуй, когато говорим за много пари и милиони, длъжни сме да искаме и качество, колеги.
Така че, госпожо Йотова, благодаря Ви за това, че сте си направила труда. Наистина това са нещата, които трябва да седнем между и първо и второ четене, да направим възможно българското кино да се финансира прозрачно, средствата да отиват върху качеството, а не върху два часа лента. Крайно време е вече и българските продуценти, които се наричат филмови продуценти, не да чакат държавата да ги финансира, а да носят допълнително пари, защото това е ролята на продуцента, за да може да развием плюс държавата – и в частната сфера да подпомогнем българското кино.
Така че между първо и второ четене – щастлив съм, че има такава отговорна Комисия, ще седнем всички заедно и много достойно наистина да направим един прекрасен закон, който да работи, от който да сме щастливи всички зрители, защото няма нужда от кино, когато зрителят не е щастлив. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Рашидов.
Реплики?
Реплика ли, госпожо Цветкова? Изказване.
Реплика ще има ли? Не виждам.
Заповядайте за изказване, госпожо Цветкова.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за филмовата индустрия е дълго чакан от гилдията. Настоящият закон е създаван през 2003 г. и оттогава досега са правени само малки незначителни промени. Давате си сметка, че за 17 години в световен мащаб киноиндустрията се е развила изключително много. Като се замислим за дигитализацията на сектора, за графичния дизайн и много други съвременни похвати, които се използват в съвременното кино, безспорно промените, които се правят в Законопроекта, са изключително важни.
Самият факт, че в Комисията по културата и медиите абсолютно всички членове единодушно, без значение и независимо от политическата принадлежност, се обединихме и гласувахме „за“ на първо четене да бъде приет този законопроект говори достатъчно. Има няколко важни аспекта в Законопроекта и промените, които се предлагат. Едното е това, че се увеличава финансирането за кинопроизводството, за разпространението, за организирането на културни прояви, фестивали и прожекции.
Второто много важно като акцент в Законопроекта, който се предлага, което е изключително важно за всички в гилдията, в киноиндустрията е това, че се предлага облекчение от 25% на направените допустими разходи на територията на страната.
Наша първостепенна задача е, разбира се, ние да стимулираме българското производство на филми, но също така тези облекчения от 25%, тази възвръщаемост на разходите ще привлече чужди инвестиции, от които имаме изключително много нужда, тъй като, идвайки тук високобюджетни чужди продукции, те наемат български актьори. Между 200 и 1000 души се наемат за една продукция. Горе-долу по 30 – 40 дни са необходими за заснемането на един филм, който два месеца преди това се подготвя, плаща се на ден, плащат се допълнителни часове и така нататък. Всичко това е в полза на българската киноиндустрия, тъй като освен актьорите, освен режисьори, освен сценаристи, ще бъдат ангажирани и доста фирми, като шофьори, като доставка на храна, при затваряне на улица за снимките, плащане на наем на общините, хотелиери, ресторантьори и така нататък. Тоест, приемайки този законопроект, ще привлечем инвестиции. Това ще бъде в полза на българската икономика и, разбира се, ще бъдат отворени доста работни места и най-вече ще бъде подобрена квалификацията – черпейки от опита на големите чужди продукции, доста неща ще бъдат научени от българските актьори и творци.
Но има нещо много важно, което беше казано тук от моите колеги, което ние си говорихме в Комисията по културата и медиите, а именно става въпрос за това, че ние трябва много прецизно да помислим между първо и второ четене, да прецизираме текстовете, за да не бъде допусната възможност за лобизъм, тоест да бъде определяно кои точно фирми, кои продуценти, кои режисьори да получават държавно финансиране.
Също така, разбира се, изключително важен е и контролът на средствата – как ще бъдат изразходвани тези средства от държавния бюджет и при кого ще отидат. Така че ние трябва да се обединим, и виждам, че имаме наистина това разбирателство в Комисията, и да прецизираме много внимателно тези текстове. Премахването на Финансовата комисия не е добра идея – само представителите на Националния филмов център да определят финансирането на проектите.
Още нещо искам да добавя в заключение, много е важна и тематиката на филмите, които се произвеждат в България, на българските продукции. Нека да не допускаме различни и чужди на българските семейни традиции идеологии, казвам направо джендър идеологии, да присъстват в българските продукции като тематика, както, разбира се, като цяло всички продукции да бъдат с цел повишаване на националното достойнство и съхраняване на българската идентичност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Цветкова.
Реплики?
Заповядайте, господин Попдимитров.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Използвам репликата към госпожа Цветкова за нещо, което всички колеги преди мен говориха.
Колеги, в културата няма политика. Да изтъкваме кой от коя политическа сила е абсурдно и даже смешно. Ако отидете в творческите колективи, които работят из цялата страна, ще видите, че там такъв проблем не стои, но не това е основното в моята реплика.
Исках да кажа, че между първо и второ четене би трябвало да обърнем внимание на нещо, на което професионалистите ни обърнаха внимание по време на обсъждането, а именно, че не бива да подценяваме анимацията и трябва да положим усилия и за нейното развитие, тъй като България има едни много сериозни завоевания и традиции в анимацията, както и едно ново животно, появило се в последните години в световен мащаб, а именно телевизионните сериали и телевизионните филми, които се превръщат вече в реално игрално кино.
И като заключение, госпожо Цветкова, искам да Ви кажа, че е добре наистина да говорим повече за художествената страна, както и господин Рашидов каза, защото нали знаете вчера какво направи една от най-големите американски филмови компании? Започна да пуска премиерите си едновременно в кината и в интернет, от което печалбите ѝ няма да растат повече, но ефектът ще бъде друг и вероятно изключително голям. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попдимитров.
Втора реплика? Не виждам.
Госпожо Цветкова, ще ползвате ли дуплика? Не.
Заповядайте, господин Кутев, за изказване.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С риск да наруша малко дребнобуржоазното мъркане, което се чува в залата, ще кажа, че аз няма да подкрепя Закона и ще се въздържа по него на първо четене. Основанията ми за това се коренят включително и в думите на господин Рашидов.
Когато ние още на първо четене казваме, че контролът върху изразходването на обществените средства е слаб и го съзнаваме – казваме, че ще го поправим между първо и второ четене, но той е слаб, той води до убеждението, очевидно и от страна на вносителите, и на ГЕРБ, че този нисък контрол има лобистки характер, аз не виждам как тогава мога да гласувам „за“?! Логиката на първото четене е да определим правилата, които са ключови. Тук има ключови нерешени правила, но това не е най-важното.
Между другото, това, за което говореше господин Рашидов, по скоро друго ме притеснява. Той говореше за Закон за киното, а това е Закон за филмовата индустрия. Тази разлика за мен тук е проблематична. Според мен в много по-голяма степен точно тези текстове, за които говорих преди малко, подкрепят филмовата индустрия, а не киното, още по-малко пък българското кино. Защото чух сега тук, дамата казваше, че много хубаво – ще нахраним един куп шофьори, доставчици на храна и така нататък, само че бих искал да направим закон, с който да нахраним българските продуценти, българските режисьори, големите български актьори, не масовката, която участва в западните продукции. Нямам нищо против западни продукции да идват в България. Това е добре, защото е бизнес и ние трябва да мислим как да доведем и западните продукции в България, но винаги много по-големи интереси, много по-голямо внимание трябва да бъде отделено на това какво правим с българските творци. Защото западните продуценти работят на американския, на европейския пазар. Те работят на англоезичен пазар примерно, който има няколкостотин милиона потребители. Българският пазар имаме 6 милиона. Пазарът е различен и точно затова имаме нужда от подкрепа именно на българското кино, тоест на българските творци конкретно в много по-голяма степен, отколкото на индустрията, която се прави тук. Защото индустрията, която идва да снима големите филми тук, те работят, разбира се, с българи, но тук нашите големи актьори рядко участват. Звездите – тези, които искаме да развиваме, тези, които ще отидат в Кан и ще взимат „златните котви“ и така нататък, е, точно тези външните индустрии и външните продукции не ги развиват, те развиват друг вид.
Затова с ясното съзнание ще направя същото предложение между първо и второ четене. Смятам, че част от недостатъците могат да се поправят между първо и второ четене, но не мога при тези констатации да гласувам „за“ и ще се въздържа по Закона, а предложенията си ще ги направя след това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Първа реплика – господин Рашидов, втора – господин Будинов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Кутев, няма закон, който да е съвършен, независимо от това дали е за кино или за баня. Всеки закон е толкова несъвършен, колкото е несъвършен човекът. В това отношение смятам, че дали ще гласувате или не, това е личен Ваш проблем. Разбира се, изборът е Ваш. Но онова, на което се радвам – за да стане още по-добър един закон, а не съвършен, имам нужда от колегите си в Комисията. За мен тази комисия е много добре работеща, тя ще бъде полезна именно за да създадем онзи необходим закон за българското кино.
Българското кино винаги е било обгрижвано. Осемдесет процента, казва Законът засега, трябва да бъдат финансирани от държавата, сиреч от Министерството на културата, и 20% външно финансиране. До днес външното финансиране беше от Националната телевизия, която също е на бюджет. Българското кино до днес се финансира на 100% от държавата. Ние какво искаме с този законопроект? Преди малко си позволих да кажа: продуцентите не взимат пари от държавата, продуцентите намират пари, външни за киното, да подпомогнат държавата и сиреч да подпомогнат киното.
Да, разбира се, господин Кутев, всички ние искаме вече да има контрол върху качеството. Разчитам в Комисията да направим нужните поправки, за да стане Законът по-добър – по добър, не е съвършен, няма такъв закон, за да можем да имаме и качество, не само лента. Защото аз няма да забравя, когато дойдохте на власт с господин Орешарски, върнахте театъра на Свищов и днес няма зрители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Работещите театри отново финансират неработещите. Не за друго махнахме, защото не обичаме Силистра и не обичаме артистите. От театър има нужда, ако зрителят има нужда. За какво Ви е театър сам за себе си? За да има градът значка ли?! Това се случи и със Смолян…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: …до днес пак нямаме зрители. Смисълът на театъра е хората да имат нужда от този театър.
Този закон предстои. Ще се радвам, ако се включите, да подобрим някои неща. Да, има нужда. Да, страх ме е да не е лобистки. Преди малко аз Ви го казах, и Вие също го казвате, което е прекрасно. Не може, който раздава парите, той да ги контролира. Това ми говори нещо лошо.
Затова всички заедно – между първо и второ четене има достатъчно време, ще се съберем отново с колегите от Филмовия център, ще се съберем цялата Комисия, всички заедно, и така ще бъдем полезни на един закон, иначе само да си противоречим и да застанем кестерме във всичко, няма да роди нищо. Безплодно е! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Втора реплика?
Господин Будинов, заповядайте.
Иска ми се да бъда стриктна във времето, но как да спреш творците и артистите да говорят?
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще бъда наистина кратък.
Господин Кутев, искам да кажа, че Ви се възхищавам. Как може да бъдете експерт по абсолютно всички въпроси? Вие сте наистина един ренесансов тип. Как разбирате от всичко, не знам?!
Мисля, че наистина трябва да се успокоим и да продължим заедно да правим този закон. В изкуството няма място за политика, затова само ще Ви обърна внимание, че Законопроектът е мислен и е правен така, щото парите, които се връщат на чужди инвеститори, да са същите, които се връщат и на български инвеститори, за да може кадрите, които работят в киното, да не бъдат ангажирани само в чужди продукции, а да се обръща внимание и на българското кино. Балансирани са много неща. Работните групи работиха повече от година по този законопроект. Въпреки това има много работа, която трябва да се свърши между първо и второ четене, както каза уважаваният от мен господин Вежди Рашидов, и смятам, че всичко това ние трябва да го направим заедно.
Нека бъдем добри, смирени. Имаме достатъчно време. Всеки, който се интересува от българско кино, може да помогне. Радвам се, че дебатът и темата са интересни за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Будинов.
Трета реплика?
Госпожо Цветкова, заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Кутев, явно не сте слушали достатъчно добре това, което казах. Акцентът на моите думи бeше, че именно ние трябва да развиваме българските кадри във филмопроизводството, тоест вниманието да бъде насочено към развитието на българските продуценти, режисьори, актьори, разбира се, оператори. Останалите неща, които са второстепенни, но също са важни като инвестиция – цитирахте точно тях, но акцентът на моите думи беше друг.
Бих искала да Ви кажа, че досега високобюджетни филми почти не инвестираха в България именно защото нямаше облекчения. Сега, след като се въвеждат тези облекчения, очакваме както – сто държави в света имат подобни облекчения на разходите при снимането на филми. Нека да вземем за пример Гърция, която след ковид кризата увеличи тези облекчения и връщането на разходите с над 30%, в Белгия – над 40%, така че всички се надяваме това да бъде в полза на българското филмопроизводство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Кутев, имате думата за дуплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Будинов, опитвам се да говоря, особено през последните вече година-две, само за нещата, които разбирам, и само тогава, когато имам какво да кажа както в тази зала, така и публично – в медиите. Общо взето, държа това да правим всички.
Не знам какви са Вашите капацитети – чувал съм Ви да говорите само за култура. Честно казано, далеч невинаги съм бил съгласен с това, което казвате не защото според мен имаме някакви политически различия, защото аз доста съм мислил върху проблемите на киното, да не говорим, че изкарах четири години ВГИК – не в НАТФИЗ.
Завърших Художествената академия, мисля, че имам основата, на която мога да мисля на културна тема, а и в два мандата поред съм бил член на Комисията по културата и медиите. Ако трябва да съм откровен, сега не се записах в нея просто защото нямаше как да се сработим с господин Рашидов. Сигурно накрая щяхме да се изпобием. От тази гледна точка не исках да участвам.
Сега да се върнем, господин Рашидов, на Вас. За Силистренския театър – ние го открихме, Вие пак го закрихте. Там вече няма театър, но има зала. Като няма кой да го гледа защо има зала? Значи като дойдат другите театри, може да се пълни залата, но когато работи Силистренският театър, не може да се пълни. Защо? Ако имаше нещо, което, между другото, ми спечели втория мандат в Силистра, Ви гарантирам, че бяхте Вие, защото през 2013 г. обещанието, че ще върнем театъра, Инициативният комитет, беше това, което ми направи втория мандат. То ми донесе най-малко 3 хиляди гласа там, без които аз нямаше да стана депутат. Не че съм Ви благодарен, но Ви казвам, че това беше груба грешка от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кутев.
Други изказвания?
По начина на водене – заповядайте, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Господин Председател, да ми разрешите. Нека да сме наясно, господин Председател, трябва да Ви уведомя, че публиката е единственото нещо, заради което си струва да има нещо – дали ще е театър или изобразително изкуство. Затова, моля Ви, да направим тези дебати по-обрани, защото не е нужно човек да е завършил само висше образование по специалност, без да е такъв.
Всяка година Националната художествена академия се завършва от 100 човека, а от 100 години можем да изброим едва десет големи български имена.
Колкото до истинския театър, навсякъде по света играят онези актьори, които водят публика. Публиката е много необходима за оцеляването на един театър. Не във всеки театър играят само от Балтимор хората, ходи и Ал Пачино от време на време. Това, което наричаме „мечките“ у нас, е необходимо, защото вече сме в цивилизован западен свят – актьор, който води публика, ще гостува.
Мога да Ви уверя, че на местна почва 80% от театрите в страната са от самодейци, не са професионални. Почти всички професионалисти са в София. Нито е необходимо човек да държи диплома в джоба, за да е значим, нито е необходимо да поддържаме нещо, за което се харчат държавни пари. Това е. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Напълно подкрепям Вашето мнение.
По начина на водене – заповядайте, господин Попдимитров.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, искам да Ви обърна внимание, че това, което каза господин Рашидов, не е съвсем вярно – да не Ви подвежда!
Съвсем не е задължително театралните постановки и филмите да се правят за много публика. Дори обратното – има произведения на изкуството, които умишлено се правят за малка публика, за да бъдат разбрани от по-малка публика, която може да ги разбере.
Второ, да Ви информирам, че Ви заблуди в това, че в провинцията има самодейни актьори. Няма нито един актьор в България извън столични театри, който да не е професионален актьор. Това е за Ваша информация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попдимитров.
Съгласен съм и с Вашето мнение, Вие също сте прав. (Оживление.)
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо, бих поздравил филмовите дейци за това, което се случва в залата, и разбира се, в Комисията – съгласието, за което говорихме.
Ще ми се обаче да имаме съгласие и когато вносител не е само Министерският съвет, а вносител е и някоя партия от опозицията, в случая само една – БСП.
Господин Рашидов каза преди малко и беше прав по отношение на Законопроекта, който гледаме в момента, че не може Финансовата комисия да раздава пари и да ги контролира, да прави тази дейност. Прав е господин Рашидов, това го казваме и ние, но го казваме и по отношение на Закона за радиото и телевизията, който е готвен и още не е влязъл в пленарната зала, където СЕМ ще раздава парите и ще ги контролира, а както каза господин Рашидов – и в единия, и в другия случай това не е редно. Просто не е редно.
Искам да Ви кажа, че наистина както в културата, така и в спорта няма място за политика или по скоро по решения, които касаят експертите. Но хората, които са в гилдията, в бранша, имат нужда да чуват дебати като този днес – било на съгласието, било на несъгласието. Няма нужда да ни призовавате от трибуната да се успокоим. Ние спокойно сме водили този дебат в Комисията по културата и медиите и, както чухте, председателят на тази комисия благодари на представителите на ресорната Комисия.
Накрая, към някои колеги. И аз като присъстващите тук, в залата, трябва да Ви кажа, че съм участвал в един голям български филм. И като участник в Комисията по културата и медиите, и във филма, за който Ви говоря – „Нощем с белите коне“, мисля, че мога, господин Будинов, да разменим някои професионални или аматьорски мнения от моя страна и от Ваша. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Реплика – заповядайте, госпожо Цветкова.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ченчев, моля Ви, четете тези законопроекти, преди да се изказвате в залата! Проблемът не е, че Финансовата комисия ще разпределя средствата, проблемът е, че Финансовата комисия е закрита и само представителите на Националния филмов център ще определят финансовите проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Други реплики? Не виждам.
Дуплика, заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Цветкова, не знам кой какво трябва да чете, но Вие слушайте тези изказвания!
Това не го казах аз, това го каза господин Рашидов – съвсем конкретно и съвсем по темата. Той го каза. В залата е, може да Ви каже и на Вас. Така че, когато има дебат от трибуната и той е конструктивен, просто слушайте дебата, за да не допускате грешки, каквито допускате често. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01068, внесен от Министерския съвет.
Гласували 125 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 9.
Процедура – заповядайте, господин Вельов.
КАЛИН ВЕЛЬОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за писмени предложения по приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, да бъде удължен с три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Госпожо Стоянова, заповядайте, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Законa за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 27 ноември 2020 г.
На заседание, проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Менда Стоянова.
Предложените в Законопроекта изменения и допълнения са свързани с необходимостта от спешно въвеждане в българското законодателство на Директива (ЕС) 2020/1756 на Съвета от 20 ноември 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на идентифицирането на данъчно задължените лица в Северна Ирландия, както и с възможността, обсъждана на европейско ниво, държавите членки временно да освободят от данък върху добавената стойност доставката на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 – комплекти за тестване, и услугите, тясно свързани с такива ваксини и изделия.
Във връзка със Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и Протокола за Ирландия и Северна Ирландия, който е неделима част от Споразумението, се предвижда след изтичането на преходния период към 31 декември 2020 г. разпоредбите на правото на Съюза в областта на ДДС да продължат да се прилагат в Северна Ирландия за следващите четири години по отношение на сделки със стоки. Същевременно за всички останали сделки в Обединеното кралство и Северна Ирландия ще се прилага съответното ДДС-законодателство на Обединеното кралство, което от гледна точка на българския закон ще се третира като трета страна. За правилното функциониране на системата на Съюза за ДДС в Северна Ирландия ще бъдат въведени отделни идентификационни номера по ДДС със специфичен префикс.
Със Законопроекта се предвижда още въвеждане на правила, които ще позволят да се намалят разходите за ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19, както и за услугите, тясно свързани с такива ваксини и изделия.
Приемането на предложените промени в ЗДДС няма да доведат до допълнителни разходи за задължените лица и администрацията, предвид това, че се регулира новият статут на лицата, установени в Обединеното кралство и Северна Ирландия, съответно променя се само данъчната ставка за облагане на доставките на ваксини и тестове за COVID-19.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Законa за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 27 ноември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
За Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – господин Стойнев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106,
внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 27 ноември 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 27 ноември 2020 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Евгения Ангелова – народен представител, вносител на Законопроекта. На заседанието присъства и госпожа Мина Янкова – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите.
Вносителите посочват, че предложените в Законопроекта изменения и допълнения са свързани с необходимостта от спешно въвеждане в българското законодателство на Директива (ЕС) 2020/1756 на Съвета от 20 ноември 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на идентифицирането на данъчно задължените лица в Северна Ирландия, както и с възможността, обсъждана на европейско ниво, държавите членки временно да освободят от данък върху добавената стойност доставката на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 – комплекти за тестване, и услугите, тясно свързани с такива ваксини и изделия.
Наред с това се посочва, че във връзка със Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и Протокола за Ирландия и Северна Ирландия, който е неделима част от Споразумението, се предвижда след изтичането на преходния период към 31 декември 2020 г. разпоредбите на правото на Съюза в областта ДДС да продължат да се прилагат за Северна Ирландия за следващите четири години по отношение на сделки със стоки. Същевременно за всички останали сделки в Обединеното кралство и Северна Ирландия ще се прилага съответното ДДС-законодателство на Обединеното кралство, което от гледна точка на българския закон ще се третира като трета страна. Предвидено е за правилното функциониране на системата на Съюза за ДДС в Северна Ирландия да бъдат въведени отделни идентификационни номера по ДДС със специфичен префикс.
Със Законопроекта се предвижда и въвеждане на правила, които се очаква да позволят да се намалят разходите за ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19, както и за услугите, тясно свързани с такива ваксини и изделия.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно – със 7 гласа „за”, на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 27 ноември 2020 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Изказване – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние в Бюджетна комисия подкрепихме Законопроекта и в дискусиите стана ясно, разбира се, че трябва да подкрепим директивите на Европейския съюз – те затова са директиви, които внасят яснота допълнително в икономическите отношения между страните – членки на Европейския съюз, и Великобритания и Северна Ирландия. По това няма никакъв спор.
Няма спор и по отношение на въпроса с ДДС за ваксините, макар че тук искам да направя една уговорка и затова поисках думата.
Имам въпрос към вносителите, чисто икономически. Вчера Вие отказахте в Закона да се запише изрично, че ваксините ще бъдат правени безплатно за българските граждани. Нали така? Сега Вие продължавате да твърдите, че ще бъдат правени безплатно.
Аз питам: какъв е смисълът от този текст в Закона, уважаеми колеги, за да освобождавате от ДДС? ДДС се събира от българската държава в „Бюджетни приходи“, ваксините ще бъдат заплатени от „Бюджетни разходи“. Може ли някой да излезе и да ми каже какъв е смисълът от това, което правите? Кажете ми! ДДС е в полза на държавата, ваксините се плащат от държавата – както Вие твърдите, макар че отказахте да го впишете в закон! Или може би лъжете! (Реплики на народния представител Даниела Дариткова.) Не знам! Може би ще се заплащат! А защо отказахте, колеги, това, което ние преди няколко дни предложихме – да намалим ДДС от 20 на 9% на всички лекарства за български граждани? Нима българските граждани и някои български семейства сега във връзка с тези заболявания и в тази пандемия от COVID-19 не харчат стотици хиляди левове?
Та имам въпрос към вносителите – да, ще подкрепим, излезте и обяснете на българския народ не е ли това елементарна политическа пропаганда? Защо ни занимавате с тези неща, за да печелите някаква популярност, след като от левия джоб излизат 20-те процента и влизат в десния? Ако обичате, обяснете защо е този трик? Тъй като, ако държавата ще плаща, това е абсолютно безсмислено! Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гечев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам и други изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-106, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА КРЕДИТНА ЛИНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО КРЕДИТОР И ЕДИННИЯ СЪВЕТ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ.
Вносител – Министерският съвет.
Имате думата, госпожо Стоянова, за да ни представите
Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Ще помоля първо за процедура – за съкращаване на срока между първо и второ четене на току-що приетия законопроект на 4 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и
Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател,
№ 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2020 г.
На заседание, проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател се предлага в изпълнение на ангажиментите на Република България във връзка с присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.
Споразумението е подписано от министъра на финансите и председателя на Единния съвет за преструктуриране на 7 октомври 2020 г. и е одобрено с Решение на Министерския съвет от 28 октомври 2020 г.
Всяка държава членка, участваща в Банковия съюз, предоставя национална кредитна линия за подкрепа на националното си подразделение в Единния фонд за преструктуриране в случай на евентуален недостиг на средства за финансиране на преструктурирането само на банки в съответната държава през преходния период до достигане на целевото равнище на Фонда към 31 декември 2023 г.
Кредитната линия между Република България и Единния съвет за преструктуриране е в размер на 113 499 099,01 евро. Тази сума съответства на дължимите от българските банки вноски в Единния фонд за преструктуриране за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2023 г. Сумата е заложена в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. в операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо и е планирана в Проектобюджета за 2021 г.
Общият размер на отпуснатите и непогасени въз основа на Споразумението заеми не може да надхвърля фиксираната сума от 113 499 099,01 евро. Съгласно Споразумението, лимитът на усвояване за всеки конкретен случай зависи от размера на наличните финансови средства в Европейския фонд и тези, привлечени от други източници. Заемите са със срок до 24 месеца, с възможност за удължаване с 12 месеца.
За срока на усвоения заем ЕСП заплаща лихва в размер на действителните или прогнозните разходи за финансиране по подобни по размер и със сходна продължителност 24 или 12 месеца заеми, използвани от кредитора.
Националната кредитна линия може да бъде активирана само в краен случай – при недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране и след като са изчерпани всички други източници на финансиране, включително наличните средства в националните подразделения и в общото подразделение на Фонда, както и капацитетът на Единният съвет за преструктуриране да ползва заеми от външни източници. Предвид всичко това вероятността националната кредитна линия да бъде активирана е минимална.
Кредитната линия ще бъде активна до по-ранната от двете дати – края на преходния период 31 декември 2023 г., или по-ранното въвеждане на общ защитен механизъм с прогнозна дата до края на 2021 г.
Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 16 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, № 002-02-18.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Господин Стойнев, имате думата да представите Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2020 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерство на финансите. На заседанието присъства и госпожа Росица Петкова – началник на отдел в същата дирекция.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение, сключено на 7 октомври 2020 г.
Вносителите посочват, че Законопроектът за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател се предлага в изпълнение на ангажиментите на Република България във връзка с присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.
В мотивите се пояснява, че присъединяването на Република България към Единния надзорен механизъм чрез установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Българската народна банка (решение на ЕЦБ 2020/1015 от 24 юни 2020 г.), автоматично води до присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и Съвета от 15 юли 2014 г. за установяване на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Съгласно текста кредитната линия между Република България и Единния съвет за преструктуриране в размер на дължимите от българските институции вноски за достигане на целевото равнище на Единния фонд за преструктуриране следва да бъде добавена към общата сума на кредитните линии на държавите – членки от Еврозоната. Конкретната сума на дължимите от кредитните институции вноски за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2023 г., съответно размерът на националната кредитна линия за Република България, възлиза на 113 млн. 499 хил. 099,01 евро – около 222 млн. лв. Сумата е заложена в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. в операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо и планирана в бюджета за 2021 г.
Посочва се, че кредитната линия ще бъде активна до по-ранната от двете дати – края на преходния период 31 декември 2023 г., или по-ранното въвеждане – преди края на преходния период, на общ защитен механизъм, чиято прогнозна дата е средата на 2021 г. След съответната дата Споразумението за кредитна линия се прекратява и ангажиментът на страната за заемно финансиране при необходимост отпада.
От мотивите става ясно, че общият размер на отпуснатите и непогасени въз основа на Споразумението заеми не може да надхвърля фиксираната сума от 113 млн. 499 хил. 099,01 евро. Съгласно споразумението лимитът на усвояване за всеки конкретен случай зависи от размера на наличните финансови средства в Единния фонд за преструктуриране и тези, привлечени от други източници. Заемите са със срок до 24 месеца с възможност за удължаване с 12 месеца. За срока на усвоения заем Единният съвет за преструктуриране заплаща лихва в размер на действителните или прогнозните разходи за финансиране по подобни по размер и със сходна продължителност заеми, използвани от кредитора.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно със 7 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2020 г.“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както разбрахте и от двата доклада, колегите от нашата парламентарна група – на БСП, категорично и единодушно подкрепиха предложения законопроект. Искам да внеса една яснота и ако можем да бъдем полезни на колегите, които се отегчаваха, докато слушаха текстовете, за да стане ясно за какво става дума.
Първо, веднъж приета в Банковия съюз, България като нова страна членка поема ангажименти по системите за банкова сигурност на Банковия съюз и един от тези механизми е именно Единният съвет за преструктуриране. Всяка страна членка в зависимост от размера на брутния вътрешен продукт заделя от бюджета си всяка година определена сума. Тази сума за България е почти без едно евро – 114 млн. евро.
Уважаеми колеги, сега като гласуваме, вече в бюджета на България за 2021 г. е включена тази сума, тя може да бъде използвана до края на 2021 г., но ако бъде използвана нашата вноска, то ще стане срещу лихва съобразно правилата и пазарните равнища. Освен това заемът е срочен – може да бъде, както каза и колегата, две години, максимум три години, при което се натрупват лихви и парите се връщат в бюджета на Република България.
Ако не бъдат използвани тези средства 2021 г., те се прехвърлят – отново гласуваме, в бюджета за 2022 – 2023 г. Сумата е 114 млн. евро. Тя съобразно българския бюджет не е притеснителна, но, разбира се, първо, ние имаме задължение и, второ, веднъж влезли в Банковия съюз, ние трябва освен задълженията, да ползваме и възможностите. Не дай си боже, при проблеми на отделни банки, този ресурс да бъде използван за решаване на проблемите. Така че това е едно добро икономическо решение в рамките на Банковия съюз и няма причина ние да не го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания?
Господин Проданов? (Реплики от ГЕРБ.)
Процедура е.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): От името на групата процедурата е за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обявявам прекъсване за 15 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля, заемете местата си, продължаваме.
Господин Ципов, процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Процедурата ми е да удължим работата по законодателната част до приключване на точка пета – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, а след това да започне парламентарният контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Обратно мнение?
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, за поредна седмица в петък се опитвате да изядете парламентарния контрол – времето на опозицията, времето, през което ние трябва да задаваме въпроси на министрите, които и без това не идват в пленарната зала, и поради тази причина моля за поименна проверка преди гласуването.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Къде е опозицията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, за пореден път опозицията от БСП не иска да се възползва от възможността да упражни правото си на парламентарен контрол. Петък е ден на опозицията и те умишлено саботират работата на Народното събрание. Моля, камерите, покажете…
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): Искам процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не Ви давам по начина на водене.
Започнала съм поименната проверка.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Ангел Илиев Исаев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - отсъства
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева
(чрез интернет платформа
за видеоконферентна връзка) тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - отсъства
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Константин Веселинов Попов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - отсъства
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Павел Алексиев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - отсъства
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов - отсъства
Росен Малинов Малинов - отсъства
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Николов Георгиев - отсъства
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Слави Дичев Нецов - отсъства
Славчо Стоев Атанасов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - отсъства
Спас Георгиев Гърневски - отсъства
Спас Янев Панчев - отсъства
Станислав Иванов Попов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стойно Митев Стойнов - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стоян Радков Божинов - тук
Танер Мехмед Али - отсъства
Таня Тодорова Петрова - отсъства
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Байчев Байчев - отсъства
Тома Любомиров Биков - тук
Тома Николов Томов - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Танчев Проданов - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Борисов Топчиев - отсъства
Чавдар Йорданов Велинов - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Явор Руменов Божанков - отсъства
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): Къде е госпожа Александрова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прочетох я госпожа Александрова, беше на екрана. Ако през цялото време бяхте в залата…
Госпожо Александрова, покажете се, че господин Проданов иска да Ви види. Такова нахалство – просто не искам да коментирам!
Господин Проданов, погледнете за какво става дума и се засрамете! Вижте, че колегите, които са в клинично състояние, участват в заседанието, за да осигурят на Вашата група кворум, за да има парламентарен контрол. Срамно е. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Нямаме кворум, колеги, няма да продължим.
Следващото редовно пленарно заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,11 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Стоян Мирчев
Джейхан Ибрямов
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов
Николай Александров