Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков, Филип Попов, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Симеон Найденов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Моля, заемете местата си.
Добър ден и на колегите, които ще участват дистанционно в заседанието! Надявам се да са добре.
Моля, режим на регистрация.
Борис Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Спас Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Славчо Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, колеги!
Регистрирани в залата 121 плюс 3 дистанционно: 124 е кворумът. 63 е броят на народните представители в залата, с които могат да се вземат решения.
Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание Проект за програма за работата на Народното събрание за 16 – 18 декември 2020 г.:
„1. Повторно гласуване на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, приет от Народното събрание на 28 октомври 2020 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 229 от 5 ноември 2020 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Вносител – Министерският съвет, 17 август 2020 г. Приет на първо гласуване на 24 септември
2020 г.
3. Годишен доклад за младежта за 2019 г. Вносител – Министерският съвет, 15 октомври 2020 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител – Министерският съвет, 7 декември 2020 г.
5. Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие на обществените поръчки, възложени на „Автомагистрали“ ЕАД в периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2020 г. Вносители – Румен Гечев и група народни представители, 25 ноември 2020 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител – Министерският съвет, 30 октомври 2020 г. Приет на първо гласуване на 26 ноември 2020 г. – точка първа за четвъртък, 17 декември 2020 г.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Европейския съюз като заемодател и Република България като заемополучател. Вносител – Министерският съвет, 15 декември 2020 г. – точка втора за четвъртък.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Вносители – народните представители Александър Ненков и Александър Иванов, 9 декември 2020 г. – точка трета за четвъртък.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет, 3 декември 2020 г. – точка четвърта за четвъртък.
10. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносител – Министерският съвет, 23 юли 2020 г. Приет на първо гласуване на 24 септември 2020 г. – точка пета за четвъртък.
11. Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. с приложен Проект за решение. Вносител – Министерският съвет, 2 ноември 2020 г. – точка шеста за четвъртък.
12. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители – Красимир Ципов и група народни представители, 3 декември 2020 г. – точка първа за петък, 18 декември 2020 г.
13. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание. Вносител – Комисията по културата и медиите – точка втора за петък.
14. Парламентарен контрол, включващ: 14.1. Разисквания по питането от народния представител Георги Свиленски и група народни представители към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова относно реформа в политиката за пътни такси; 14.2. Отговори на въпроси и питания.“
Моля, режим на гласуване по така предложения дневен ред.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 125 народни представители плюс трима колеги, гласували дистанционно – стават 128: за 117 в залата плюс 3 дистанционно – стават 120, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Ще Ви запозная с няколко съобщения, колеги, преди да преминем към първа точка.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 9 декември до 15 декември 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Вносители – Александър Ненков и Александър Иванов. Разпределен е на водещата Комисия по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител – Красимир Ципов и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание на 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Вносител – Искрен Веселинов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по културата и медиите и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Вносител – Искрен Веселинов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси като водеща и на Комисията по бюджет и финанси.
Предложение за провеждане на разисквания по питане № 054 05-44 от 23 октомври 2020 г. от народните представители Георги Свиленски, Манол Генов и Димитър Данчев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова относно реформа в политиката за пътните такси. Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители.
Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г. Вносител – Румен Гечев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Европейския съюз като заемодател и Република България като заемополучател. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Съобщения:
Заместник-министър председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от Министерството на отбраната на Република Азербайджан. Разрешението е в сила за периода от 18 до 22 декември 2020 г. за общо два полета с цел превоз на опасен товар от Сърбия за Азербайджан. (Шум и реплики.)
Издадената заповед е в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаеща преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната. По въпросите относно експортния контрол и съответствието с международни санкционни режими, задължителни за Република България, разрешението за прелитане във въздушното пространство на страната следва да се предоставя на заинтересованата държава след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката и Министерството на вътрешните работи. (Шум и реплики.)
Уведомлението е постъпило на 11 декември 2020 г. с входящ № 003-09-103 и е предоставено на Комисията по отбрана.
В Народното събрание са постъпили от Сметната палата Списък с приключилите финансови одити на годишните финансови отчети за месец ноември 2020 г. и Анализирана програма за одит на дейността на Сметната палата 2020 г. Материалите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. (Шум и реплики.)
Колеги, моля за тишина, много е шумно!
От Националния статистически институт е постъпила информация за индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно“, без търговията с автомобили и мотоциклети през месец октомври 2020 г.; индекси на промишленото производство през месец октомври 2020 г.; индекси на строителната продукция през месец октомври 2020 г.; инфлации и индекси на потребителските цени за месец ноември 2020 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка:
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ОСПОРЕНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 28 ОКТОМВРИ 2020 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 229 ОТ 5 НОЕМВРИ 2020 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
С Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, преди да Ви запозная с Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, искам да направя процедура за допуск в залата на господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Но преди това искам да направя процедура за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Ангел Илиев Исаев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - тук
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Георгиев Ламбев - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - тук
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев - тук
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - отсъства
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Донка Димова Симеонова - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - тук
Елена Владимирова Ангелинина - отсъства
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - тук
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - тук
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радослава Пламен Чеканска - тук
Спас Георгиев Гърневски (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Славчо Стоев Атанасов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук.

Имаме кворум, колеги. Продължаваме.
Моля, режим на гласуване по направената процедура за допуск на заместник-министъра.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 127 народни представители в залата плюс 3 дистанционно – общо 130: за 119 плюс 3 дистанционно – общо 122, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра в залата.
Господин Иванов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Повторно обсъждане на оспорените с Указ № 229 на Президента на Република България, постъпил на 6 ноември 2020 г., параграфи 18 и 19 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, приет от Народното събрание на 28 октомври 2020 г.“
По оспорените текстове има направени предложения от народните представители Иглика Иванова-Събева, Станислав Попов, Станислав Иванов, Павел Христов и Димитър Петров.
Комисията подкрепя по принцип предложението по § 18.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 18:
„§ 18. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. …) се създава чл. 234г:
„Чл. 234г. (1) Който без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, извършва по занятие обществен превоз на пътници, се наказва с лишаване от свобода от една до три години.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и с глоба от две до десет хиляди лева.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а когато липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, на Вашето внимание в момента е коригиран текст от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, тоест от Наказателния кодекс, внесен през Закона, регламентиращ онзи проблем, за който говорихме преди две-три седмици, а именно нерегламентираните превози.
Тогава в тази зала, уважаеми колеги, ние Ви казахме къде са проблемите. Сега искам да благодаря и на Транспортната комисия, и на колегите, които са подготвили текстовете, защото се вслушахте във всички наши критики или препоръки – както искате, така го разбирайте. Тогава Ви казахме, че няма как и в Наказателния кодекс, и в Закона за автомобилните превози да бъде предвидено наказание за едно и също нещо – сега го разделяме. Тоест административното наказание си е административно наказание, наказателното преследване си е наказателно преследване. Не може за едно и също нещо да бъдат приложени и двете мерки.
Второто, за което тогава настоявахме, беше отделянето на споделеното пътуване. Нашите притеснения бяха, че под наказателно преследване ще попаднат всички тези, които извършват така нареченото споделено пътуване, именно с текста, където се определя понятието „икономическа изгода“, „срещу заплащане“ или „търговска дейност“. Сега отпадането на съюза „и/или“ вече решава този проблем, тоест трябва да има и двете неща – и „икономическа изгода“, и „заплащане“. И хората, които извършват споделеното пътуване, вече могат да бъдат спокойни.
Притесненията ни бяха и в размера на наказанията – 10 години затвор тогава за споделено пътуване или нерегламентиран превоз. И тази норма виждам, че е отпаднала. Тоест разговорът тогава при първо и второ гласуване, ветото на президента, след това обсъждане тук показват, че и ние от опозицията сме били прави, когато сме критикували, и президентската институция, когато са оспорвали този закон. Надявам се днес българският парламент да направи така, че да имаме законодателство, което да реши проблема.
Само че, уважаеми колеги, ние ще подкрепим тези текстове, с ясното съзнание, че те няма да решат проблема за нерегламентираното пътуване, нерегламентираните превози, ако нямаме управляващо правителство, което да не е корумпирано, което да не прикрива престъпленията, което да не налага наказания. Ако това нещо го няма, каквито и текстове да приемаме тук, няма кой да ги приложи.
Понеже критиките тогава бяха: защо оставяте общини – това е към превозвачите, между другото, те критикуваха – колко общини са останали без превоз заради нерегламентиран превоз и колко хора има загинали вследствие на нерегламентиран превоз, си позволих да питам отново двамата министри, защото, като не знаеш, питаш. Питах министъра на вътрешните работи колко загинали има вследствие на нерегламентиран превоз. Отговорът беше: „В Министерството на вътрешните работи няма информация за загинали вследствие на нерегламентиран превоз.“ Тоест според министъра и Министерството няма такива загинали хора.
Вторият въпрос: колко общини са останали без транспорт вследствие на нерегламентиран превоз? Отговорът от министъра на транспорта е, че няма такива общини вследствие на нерегламентиран превоз. Има вследствие на отказали се превозвачи, поради липса на пътници, но вследствие на нерегламентиран превоз няма останали общини без транспорт. Това, разбира се, не е така. Ние всички сме наясно, че има такива общини, но няма контрол, няма кой да го констатира, за да може да ни информира, че вследствие на нерегламентиран превоз има и загинали, има и общини без транспорт.
Уважаеми колеги, пак казвам: ще подкрепим текста, но голямата отговорност е на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на транспорта, на Министерството на финансите, да си извършват контролните функции, да си извършват контролната дейност, да налагат наказания, за да може този порочен модел на транспортна дейност да бъде прекратен.
Тъй като гледаме и Закона за автомобилните превози, остава нерешен въпросът – казвам го само за информация, колеги, с един тип моторни превозни средства – 8+1, който ще се стовари отново следващите седмици в Комисията по транспорта и на Вашето внимание, където трябва да решим какво правим с този тип моторни превозни средства, които са нито таксиметрова дейност, нито автобусни превози, но в същото време транспортните фирми, туроператорите ги използват и трябва да им намерим някъде законодателно място. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Събева, заповядайте за изказване.
ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с необходимостта от регулация на тези важни обществени отношения, свързани с охрана на живота и здравето на гражданите, ползващи обществен превоз, от една страна, и категорично противодействие и недопускане на нерегламентиран превоз, от друга, прецизирахме и изчистихме текста на разпоредбата на правната норма на чл. 234 от Наказателния кодекс, която предлагаме да се създаде. За целта, за да е категорично ясно на всички и да няма каквито и да било съмнения и отправни точки за неправилно тълкуване на законовата разпоредба и нейната безспорна неприложимост за така нареченото споделено пътуване, конкретизирахме, че общественият превоз на пътници без изискуемите за това документи следва да е извършван по занятие, за да са приложими санкциите, предвидени в разпоредбата на тази правна норма. Терминът „по занятие“ е обективен белег, който не зависи от субективното отношение на правните субекти. Сделките трябва да се извършват системно, постоянно и основно с цел печалба, с намерението тя да е източник на постоянен доход. Броят на сделките и техният размер, реализираната печалба, са без значение, както без значение е дали това е основният източник на доходи.
На следващо място, предприехме промяна в Закона за автомобилните превози. В § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона е предвидено, че съществуващият досега текст „заплащане или икономическа облага“, се заменя със „заплащане и икономическа облага“. По този начин считам, че в никого не би могло да продължи да съществува съмнение, че така нареченото споделено пътуване, е извън обхвата на разпоредбата на предлаганата от нас за създаване правна норма.
На следващо място, за да се направи ясно и категорично разграничаване на деянието, както и да може безспорно да се определи кога съставлява административно нарушение, кога престъпление, сме предприели промени в Закона за автомобилните превози и по-конкретно чл. 96, ал. 2.
Предвижда се да се отнеме в полза на държавата превозното средство, послужило за извършване на деянието както по основния, така и по квалифицирания състав. За тази цел сме извели санкционната разпоредба в нарочна ал. 3 от чл. 234г от Наказателния кодекс.
Считам, че по този начин сме предложили текстове, които, на първо място, отговарят на целта, която преследваме. На второ място, чрез така предложените текстове, ще се постигне нужната регулация на тези така важни обществени отношения, свързани с охрана на живота и здравето на гражданите, и не на последно място, ще се противодейства на нерегламентирания превоз на пътници по изискуемия начин. Текстовете са ясни и недвусмислени, което ще доведе до точното им и безпротиворечиво прилагане от правоприлагащите органи. Размерът на наказанията, които сме предвидили, също квалифицирам като оптимален и справедлив и съразмерен на извършеното по основния състав от една до три години, а по квалифицирания състав от две до пет години, съответно и глоба от 2 до 10 хил. лв.
Считам, че чрез така определената санкция за подобно неправомерно поведение, ще бъдат постигнати целите, както на индивидуалната, така и на генералната превенция, без да се допуска онеправдана репресия по отношение на правонарушителя.
Искам да благодаря на членовете на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, които подкрепиха така формулираните текстове и се стигна до консенсус по тях.
Поради всичко, което изложих, считам, че ще подкрепите предложените текстове с приемането и влизането в сила, на които ще бъде разрешен така сериозният проблем относно париране на нерегламентирания превоз на пътници. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Събева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 18, който Комисията предлага.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 145 народни представители в залата и 3 дистанционно – стават 148: „за“ 143 плюс 3 дистанционно – 146, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател!
По § 19 по оспорените текстове има предложение от народните представители Иглика Иванова – Събева, Станислав Попов, Станислав Иванов, Павел Христов и Димитър Петров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 19:
„§ 19. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 96, ал. 2 след думите „без да има това право“ се добавя „ако деянието не съставлява престъпление“.
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби, в т. 1 думите „заплащане или икономическа облага“ се заменят със „заплащане и икономическа облага“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Изказвания?
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, какво правим с промяната на тези текстове? С тези текстове се разрешава проблемът, който беше повдигнат в тази зала от колеги за така наречените два лева. Уважаеми колеги, съгласен съм, че когато съществуваше съюзът „или“ може би имаше тълкувания на това дали, когато се дадат два лева, така наречените два лева от колегите, това ще съставлява престъпление. Затова ние премахваме съюза „или“ и поставяме съюза „и“. При това положение текстът става: „когато има заплащане и икономическа облага“. Мисля, че тук е недвусмислено, че когато говорим за това гражданите помежду си, когато споделят пътуването, да споделят само горивото, най-образно казано, това не съставлява престъпление.
Защо правим това, колеги? Защото, когато държавата даде 30 милиона при първата ковид ситуация и 30 милиона предстои сега да бъдат дадени на транспортния бранш, тези пари щяха да отидат може би, ако мога да използвам един израз „на вятъра“, защото нямаше да бъдат затворени всички кранчета, откъдето можеше да изтичат нерегламентирано средства. Нерегламентираните средства щяха да изтичат именно от тези превозвачи, които осъществяват нерегламентиран превоз. Поради тази причина считам, че текстовете трябва да бъдат подкрепени.
По отношение изказванията за нерегламентирания превоз, които чух преди малко от колеги, за починалите при ПТП-та от нерегламентиран превоз. Колеги, искам да Ви кажа, че такова понятие „нерегламентиран превоз“ няма и поради тази причина няма как да бъде измерено колко са загиналите при ПТП-та от нерегламентиран превоз. Затова отново искам да подчертая, че с предложените от нас текстове споделеното пътуване ще остане споделено пътуване, без по никакъв начин да се засяга от предложените от нас промени в Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Също не виждам.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 19, предложен от Комисията.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ: (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 148 народни представители от залата плюс 3 онлайн, стават 151: за 151, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 17 август 2020 г., приет на първо гласуване на 24 септември 2020 г.
Господин Попов, заповядайте да ни запознаете с Доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Доклад на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г., приет на първо гласуване на 24 септември 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 има предложение от народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Чл. 16 се отменя.“
По § 5 има предложение от народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 17 т. 4 се отменя.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България е поредният опит чрез въвеждане на нови формулировки да се реши проблемът с некомплекта от личен състав в Българската армия, вместо да се тръгне към предлагането на много по-рационални решения.
Вече 12 години след прибързаното решение за въвеждане на професионална армия никой от управляващите не иска да приеме факта, че доброволна служба при съществуващите условия във въоръжените сили няма да има, ако службата в тях не стане атрактивна за младежите и съпоставима с другите професии на труда. Само по желание и като се въведе срочна служба в доброволния резерв, ще се увеличи броят на подготвените български граждани за защита на Отечеството.
Сега има възможност в съществуващите разпоредби, както в Закона за резерва, така и в Закона за отбраната и въоръжените сили, да се приемат на служба български граждани, но никой не иска да го направи. Вместо да се бият на входа на формированията за предложената от управляващите военна служба, младите хора бягат от нея, защото не е престижна, не е атрактивна, защото не ги удовлетворява и не е професия за цял живот, а също не им гарантира място в обществото и признание от него.
Ако може вносителите от Министерския съвет и Министерството на отбраната да ни кажат какви са нагласите в обществото, защото без никакви психологически изследвания предварително ние правим тези изменения. Не се знае колко души са заявили, че ще приемат доброволно да служат в период за шест месеца и повече срещу 1000 лв. заплата. Ако това се потвърди, ние ще гласуваме, но в момента не знаем също и дали работодателските организации са готови да освободят някого, за да отиде да служи и да му пазят мястото, докато се върне след шест месеца. Никой не прави такива изследвания, само словесни еквилибристики.
Спомням си едно непрофесионално изследване на една неправителствена организации през далечната 2013 г., когато военнослужещите ходеха на мисии, службата беше атрактивна и имаше голямо желание. Въпреки това 70% от младите хора отговориха, че не желаят да служат в армията, а само 8 – 10% тогава пожелаха да служат в нея.
Така че нещата са извън контрола на правителството и обществото не ги приема адекватно. А с нови формулировки проблемът няма да се реши без промени в нормативната уредба. В това се увериха и много държави на Запад, също така Съединените американски щати и Канада, които предприемат решителни мерки. Ние продължаваме да изоставаме и да чакаме момента, когато няма да има кой да се качи дори и на новите бронирани машини, които някога ще получим.
Интересно е, че самите управляващи посочват в мотивите, че само 70 човека са получили военна подготовка за служба от 2015 г. насам, което е потвърждение на това, което казах досега. Прочетете в мотивите към измененията в чл. 7, както е написано, което е факт. И сега смятат, че с въвеждането на срочна доброволна служба ще тръгнат младите хора да служат в армията и ще попълнят военните формирования за мирно време. А за военно време кога ще ги попълваме? Това не е ли още по-голям проблем?
Освен това се предлага и въвеждането на Военно окръжие, което да бъде второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Тъй като досега е нямало юридическа правосубектност, му се дава такава, с ранг на въоръжени сили, което е недопустимо. Тъй като през годините милиони армии са мобилизирани с военни окръжия и бюра по места и, разбира се, Министерството на отбраната и Щабът на отбраната, респективно Министерският съвет, трябва да носят отговорност, а не да се прехвърлят правата на Централното военно окръжие.
Разбира се, има и други въпроси, които ще засегнем в дебата. Поради тази причина ние няма да подкрепим предложените изменения и ще гласуваме засега „въздържал се“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Милев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ние разбираме позицията на БСП, че тя няма да подкрепи този законопроект. Нормално е, опозиция е. Разбираме я, че тя всъщност приема тази промяна и затова няма да гласуват „против“ и ще се въздържи. Това е нормално, но не приемаме мотивите, които бяха изказани. Не приемаме, че със статистики и положения от 2013 г. – не си спомням кой управляваше тогава, се описва днешното състояние, защото за близо четири години настъпиха сериозни промени във въоръжените ни сили.
Беше отчетено от Министерството на отбраната, че за миналата година – 2019 г., броят на постъпилите на кадрова военна служба надхвърля броя на напусналите редовете на въоръжените сили, което ясно показва тенденция, обратна на съществуващата в предходните години, която тенденция се изразяваше в регулярните доклади за състоянието на отбраната с израза „ерозия на отбранителните способности“.
Информацията, която е публична днес – за течащите конкурси през тази 2020 г., затвърждава окончателните данни от миналата година. Тя показва, че броят на кандидатстващите за кадрова военна служба многократно – многократно, подчертавам, надхвърля броя на обявените позиции. В някои видове въоръжени сили това е съотношение едно на над десет човека, кандидатстващи за военна служба. Това е обяснимо в условията на тежката икономическа криза, която преживява България. Можем да кажем – малка утеха, кризата и увеличаването на безработицата, съчетано с тригодишното увеличаване на заплатите в сектор „Отбрана“, които следващата година отново ще бъдат увеличени, което прави на четиригодишна база 48% увеличение на заплатите, това води до засилен интерес към наборната военна служба. Промените на този закон въвеждат доброволна военна служба, нов начин на служене на страната, като възможност за постъпване на кадрова военна служба или за попълване на резерва.
Аз съм убеден, че тази законодателна стъпка, ако бъде последвана от едно добро управление на нашите въоръжени сили, едно добро ръководство на Министерството на отбраната, каквото имаме несъмнено в последните четири години, ще даде своите резултати още следващата година. Апелирам към отговорно патриотично отношение и гласуване на този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Моля, колеги, заемете местата си в залата – виждам много свободни места.
Подлагам на гласуване: наименованието на Закона; текстовете на вносителя за § 1, 2 и 3; редакцията на § 4 и 5; и текста на вносителя за § 6 и 7.
Господин Кърчев.
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов? Не го виждам.
Гласували 137 плюс 2 дистанционно – 139 народни представители: за 97 плюс 2 дистанционно – стават 99, против няма, въздържали се 40.
Предложението е прието.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, по молба на генерал Попов, ще продължа, отменяйки го, но надявам се достойно, нашия току-що излекуван колега.
По параграф 8 има предложение на народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думата „психологически“ се заменя с „психологично“;
б) точка 7 се изменя така:
„7. към датата на сключване на договора за служба в доброволния резерв да им остават не по-малко от две години до навършване на пределна възраст за служба в доброволния резерв по ал. 7“ ;
в) в т. 8 думите „и Българската армия“ се заменят с „Българската армия и структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.
2. В ал. 3 думата „Психологическата“ се заменя с „Психологичната“, а думата „психологическото“ се заменя с „психологичното“.
3. Създава се нова ал. 6:
„(6) Когато договорът за служба в доброволния резерв се сключва само за периода на подготовката и участието в операция или мисия извън територията на страната, кандидатите за резервисти, за назначаването на които се изисква медицинско или друго специално образование, могат да са и лица, назначени по трудово или служебно правоотношение в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.“
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея:
а) в т. 1 думите „сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери“ се заличават;
б) точка 2 се изменя така:
„2. за сержантите (старшините), офицерските кандидати, младшите офицери и старшите офицери – 60 години;“
в) в т. 3 думите „63 години“ се заменят с „65 години“.
5. Досегашната ал. 7 става ал. 8.“
По § 9 има предложение на народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „преди изтичането на срока“ и запетаята след тях се заличават.
2. Създава се нова т. 2:
„2. с изтичане на уговорения срок;“.
3. Досегашната т. 2 става т. 3 и в нея думите „чл. 24, ал. 6“ се заменят с „чл. 24, ал. 7“.
4. Досегашните т. 3, 4, 5, 5а, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно т. 4, 5, 6, 7, 8, 9,10,11 и 12.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като в него абревиатурата „КТ“ се заменя с „Кодекса на труда“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
По § 18 има предложение. Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. Глава трета „а“ с чл. 56-59а се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на следните текстове: редакцията на Комисията за § 8; редакцията на Комисията за текста на § 9; текста на вносителя за § 10, 11, 12, 13; текста на вносителя за § 14 с предложението за заместване, направено от Комисията; текста на Комисията за § 15, 16 и 17; и предложението на Комисията за създаване на нов § 18 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 37.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН МИХОВ: По § 18 има предложение на народния представител Христо Гаджев, което Комисията подкрепя по т. 1, буква „а“, и подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „б“ и по т. 2.
Предложение на народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
„§ 19. Създава се нова глава трета „а“ с нови чл. 56 – 59а и чл. 59б – 59л:
„Глава трета „а“
Подготовка на българските граждани за защита на Отечеството
Раздел I
Обучение на ученици и студенти за защита на Отечеството
Чл. 56. (1) Гражданите на Република България в двата етапа за придобиване на средно образование се обучават за усвояване на знания и придобиване на умения, свързани със защитата на родината, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили.
(2) Обучението по ал. 1 се осъществява в часа на класа, в рамките на не по-малко от общо 10 учебни часа от определените часове на класа.
(3) Извън часовете по ал. 2 обучение за усвояване на знания и придобиване на умения, свързани със защита на родината, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили, може да се осъществява в избираеми и/или във факултативни учебни часове.
(4) Обучението по ал. 2 и 3 се извършва от военнослужещи или цивилни служители от въоръжените сили и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, преминали подготовка за обучение на ученици.
Чл. 57. (1) Българските граждани със статус на студенти, обучаващи се за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „магистър“, и тези с висше образование могат да кандидатстват във висше военно училище за придобиване на квалификация „Офицер от резерва“, ако отговарят на следните изисквания:
1. да са пълнолетни граждани на Република България и да нямат друго гражданство;
2. да са годни за военновременна служба;
3. да са психологично пригодни за военновременна служба;
4. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
5. срещу тях да няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
6. да не навършват 40 години в годината на кандидатстване.
(2) Студентите във висшите военни училища се обучават за придобиване на допълнителна квалификация „Офицер от резерва“, ако отговарят на изискванията по ал. 1.
(3) Годността за военновременна служба по ал. 1, т. 2 се определя от военномедицински органи при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
(4) Психологичната пригодност по ал. 1, т. 3 се определя от специализирани звена и органи по психологичното осигуряване при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
(5) Обстоятелството по ал. 1, т. 4 се установява служебно.
(6) Българските граждани по ал. 1 сключват договори за обучение и за времето на обучението им се осигуряват:
1. настаняване, безплатна храна или левовата ѝ равностойност и униформено облекло при условия и по ред, определени с наредбата на Министерския съвет по чл. 58, ал. 1;
2. задължително застраховане срещу смърт и неработоспособност вследствие на злополука при изпълнение на задължения във връзка с обучението.
(7) Завършилите обучението по ал. 1 полагат военна клетва, присвоява им се първо офицерско звание по резерва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, и се зачисляват в запаса.
(8) На студентите, които се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по граждански специалности, придобили квалификация „Офицер от резерва“, се заплаща част от семестриалната такса за обучение в съответното висше училище при условия и по ред, определени с наредбата на Министерския съвет по чл. 58, ал. 1.
(9) За времето на обучението по ал. 1 обучаемите имат право да използват оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия в съответствие с програмите на обучение по ред, определен с уставите и с други актове, прилагани във въоръжените сили.
Чл. 58. (1) Съдържанието, редът и начинът за провеждането на обучението по чл. 56 и 57 се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) Осигуряването на обучението по чл. 56 и 57 е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
Раздел II
Срочна служба в доброволния резерв
Чл. 59. (1) Срочна служба в доброволния резерв се изпълнява от резервиста за срок до 6 месеца.
(2) Редът за преминаване на срочната служба в доброволния резерв се определя с правилника за прилагане на закона.
(3) Финансовото осигуряване на срочната служба в доброволния резерв е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
Чл. 59а. Срочната служба в доброволния резерв включва последователно преминаване на следните етапи:
1. начална военна подготовка;
2. специална военна подготовка;
3. изпълнение на задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили.
Чл. 59б. (1) На срочна служба в доброволния резерв се приемат пълнолетни български граждани, които отговарят на следните изисквания:
1. да имат завършено най-малко основно образование;
2. да са годни за служба в доброволния резерв;
3. да са психологично пригодни за служба в доброволния резерв;
4. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
5. срещу тях да няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
6. да нямат друго гражданство;
7. да не навършват 40 години в годината на кандидатстване;
8. да нямат премината военна служба, срочна служба или военна подготовка.
(2) Министърът на отбраната може да определи длъжности за резервисти на срочна служба в доброволния резерв, които да се заемат от български граждани с двойно гражданство, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(3) Годността за срочна служба в доброволния резерв по ал. 1, т. 2 се определя от военномедицински органи при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
(4) Психологичната пригодност за срочна служба в доброволния резерв по ал. 1, т. 3 се определя от специализирани звена и органи по психологичното осигуряване при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
(5) Обстоятелството по ал. 1, т. 4 се установява служебно.
Чл. 59в. (1) Длъжностите, определени за приемане на срочна служба в доброволния резерв, се обявяват със заповед на министъра на отбраната и се публикуват на интернет страниците на Министерството на отбраната и на Централното военно окръжие.
(2) Длъжностите по ал. 1 се заемат от български граждани, които отговарят на изискванията на чл. 59б, по ред, определен с правилника за прилагането на закона.
Чл. 59г. (1) Правоотношението по изпълнение на срочната служба в доброволния резерв възниква въз основа на договор, който се сключва с министъра на отбраната или с оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Редът за сключване на договора за срочна служба в доброволния резерв се определя с правилника за прилагането на закона.
(3) В договора по ал. 1 се определят наименованието на длъжността, на която резервистът се назначава, съответстващото военно звание, срокът на договора и продължителността на етапите по чл. 59а, мястото на службата, възнаграждението, правата и задълженията на страните по договора, и се посочват данни за работодателя/органа по назначаване на резервиста.
(4) За времето на изпълнение на договора по ал. 1 резервистите са със статус на военнослужещи с правата и задълженията, съответстващи на заеманата длъжност, с изключение на правата по чл. 226, 226б, 226в, ползването на военните клубове, почивната и спортната база по чл. 226г, и чл. 226з от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, и на ограниченията по чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от същия закон.
Чл. 59д. Договорът по чл. 59г, ал. 1 може да се прекрати преди изтичането на срока, без всяка от страните да дължи предизвестие, в следните случаи:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено;
2. след приключването на първия или на втория етап по писмено предложение на всяка една от страните;
3. при неизпълнение на задължение по този закон или по договора;
4. при отнет или отказан достъп до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв;
5. при приемане на военна служба;
6. ако резервистът престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 59б, ал. 1;
7. при смърт на резервиста.
Чл. 59е. (1) За времето на срочната служба в доброволния резерв резервистът получава основно месечно възнаграждение в съответствие със заеманата длъжност и присвоеното военно звание.
(2) Размерът на основното месечно възнаграждение по ал. 1 се определя с акт на министъра на отбраната.
Чл. 59ж. По време на изпълнение на срочната служба в доброволния резерв на резервиста се осигурява настаняване при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
Чл. 59з. (1) За времето на изпълнение на договора за срочна служба в доброволния резерв резервистът има право на неплатен служебен отпуск от работодателя/органа по назначаването по чл. 158 от Кодекса на труда, чл. 62, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Закона за държавния служител или по чл. 332, ал. 2 и 3 от Закона за съдебната власт.
(2) По време на изпълнението на срочната служба в доброволния резерв трудовото или служебното правоотношение с резервиста не може да бъде прекратявано от страна на работодателя/органа по назначаването, освен при закриване на предприятието по чл. 328, ал, 1, т. 1 от Кодекса на труда или при закриване на администрацията по чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител.
(3) Работодателят/органът по назначаването на резервиста има право на парично обезщетение от държавата за времето, през което резервистът е бил на срочна служба в доброволния резерв, при условията и по реда на чл. 46.
Чл. 59и. (1) На резервистите по чл. 59 се полага платен отпуск в размер 8 работни дни.
(2) При прекратяване на договора резервистът има право на парично обезщетение за неизползвания платен отпуск по ал. 1.
(3) Условията и редът за ползване на отпуска, както и размерът на паричното обезщетение за неизползвания отпуск по ал. 2 се определят с правилника за прилагането на закона.
Чл. 59к. След изпълнение на договора за срочна служба в доброволния резерв по чл. 59г, ал. 1 българските граждани могат да бъдат приети без провеждане на конкурс:
1. на военна служба, ако отговарят на изискванията за приемане по чл. 141, ал. 1, чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. на служба в доброволния резерв, ако отговарят на изискванията по чл. 24.
Чл. 59л. Българските граждани, преминали срочна служба в доброволния резерв по чл. 59, ал. 1, се ползват с предимство при кандидатстване за работа в държавната администрация, в т. ч. в органите и структурите в системата за защита на националната сигурност, при постигнати равни крайни резултати от проведената процедура.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя две редакционни предложения в текста.
Първо, в чл. 56, ал. 4 предлагам в редакцията на Комисията за чл. 56, ал. 4 думите „въоръжените сили и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“ да се заменят с „Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия“.
И второ, в редакцията на чл. 57 да отпадне ал. 2 и останалите алинеи да се преномерират. След като провеждането на доброволното обучение от Министерството на отбраната е сигурно, че то ще доведе до резултат, предлагам тази алинея да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Няма
Изказвания?
Господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Още едно потвърждение на това, което казах преди – в чл. 59 от Доклада на господин Михов, в който се казва, че финансовото осигуряване на доброволния резерв е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. Самото приемане на тези изменения след приемането на държавния бюджет още веднъж показва, че ние не взимаме на сериозно окомплектоването на Българската армия. Именно и в тази посока и господин Гаджев оттегли неговите предложения, което не кореспондираше и с основните разбирания дори и на управляващите.
Аз считам, че не е сериозно всичко да става за сметка на бюджета на Министерството на отбраната, тъй като в персонала, за който са планирани средства, знаем, че те са повече за списъчния състав, отколкото за щатния състав и от тая гледна точка пари за доброволния резерв няма. Още повече и в мотивите така е записано, че тези изменения не влияят и на държавния бюджет. Те след като не влияят на държавния бюджет, това означава, че Министерският съвет също не носи отговорност за окомплектоването на Българската армия.
Именно в това отношение считам, че ние сме прави, че този закон е слагане на каруцата пред коня, след като вече държавният бюджет е гласуван, а ние сега само отбиваме номер – предложенията да минат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милев.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Гаджев за редакция в чл. 56, ал. 4.
Гласували 106 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение за редакционни поправки в текста, които направи господин Гаджев – това е за отпадането на ал. 2 от чл. 57.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 18, който става § 19 с приетите вече редакционни поправки.
Гласували 102 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 23.
Предложеният текст е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН МИХОВ: По § 19 има предложение на народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„§ 20. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) в т. 1 думите „сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери“ се заличават;
б) създава се нова т. 2:
„2. за сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери – 60 години;“
в) досегашната т. 2 става т. 3 и в нея думите „60 години“ се заменят с 62 години“;
г) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите „63 години“ се заменят с 65 години;“.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Пределната възраст за служба в запаса на лицата по ал. 1, т. 3 е 63 години.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21, като в него думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
По § 22 има предложение на народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23:
„§ 23. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери“ се заличават;
б) създава се нова т. 2:
„2. за сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери – 60 години;“
в) досегашната т. 2 става т. 3 и в нея думите „60 години“ се заменят с „62 години“;
г) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите „63 години“ се заменят с „65 години“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Пределната възраст за водене на военен отчет на запасните, прекратили служебните си правоотношения със структури по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, е 63 години.“
По § 23 има предложение на народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24:
„§ 24. В чл. 81 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „семейно положение и владеене на чужди езици“ се заменят със „семейно положение, владеене на чужди езици, преминаване на службата и здравен статус“.
2. В ал. 3 думите „семейно положение и гражданство“ се заменят със „семейно положение, гражданство и акт за смърт“.
3. В ал. 4 думите „съответните училища“ се заменят със „съответните гимназии и средни училища, спортни училища, училища по културата и училища по изкуствата, както и от водените регистри съответно по чл. 50, ал. 2, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква „г“ от Закона за висшето образование“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
По § 25 има предложение на народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26:
„§ 26. В глава шеста, раздел І се създава чл. 84а:
„Чл. 84а. Военните окръжия уведомяват писмено запасните по чл. 61, ал. 1, т. 4 за зачисляване на военен отчет и за задълженията им съгласно Закона.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 19, който става § 20; текста на вносителя за § 20, който става § 21, с предложението на заместване в текста, направен от Комисията; текста на вносителя за § 21, който става § 22; текста на вносителя по § 22, с редакцията, предложена от Комисията, същият става § 23; редакцията, предложена от Комисията за § 23, който става § 24; текста на вносителя за § 24, който става § 25; редакцията, предложена от Комисията за § 25, който става § 26, и текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Гласували 98 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 20.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН МИХОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
По § 29 има предложение на народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30, като в т. 1 думите „Точка 6“ се заменят с „В ал. 1 т. 6“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.
Предложение на народните представители Красимир Богданов, Милен Михов, Борис Вангелов, Юлиан Ангелов, Деан Станчев, Александър Сиди, Мария Цветкова, Калин Поповски, Йордан Йорданов, Стоян Божинов, Искрен Веселинов и Александър Сабанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Милен Михов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 33:
„§ 33. В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (обн., ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1 след думата „запаса“ се добавя „курсантите от висшите военни училища“.
2. В чл. 4, т. 1 след думата „запаса“ се добавя „курсантите от висшите военни училища“.
3. В чл. 17, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „по чл. 4, т. 1 и 4“ се заличават.
4. В чл. 19, ал. 2 думите „по чл. 4, т. 1 и 4“ се заличават.
5. В чл. 22, ал. 1 думите „по чл. 4, т. 1 и 4“ се заличават.
6. В допълнителните разпоредби, в § 1 се създава т. 3:
„3. „Курсанти от висшите военни училища“ са курсанти по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 35.
По § 34 има предложение на народния представител Христо Гаджев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 36:
„§ 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 57, ал. 2, който влиза в сила от 1 септември 2022 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Едно уточнение, господин Михов. При отпадането на ал. 2…
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН МИХОВ: Да, тъкмо щях да направя предложение, ако позволите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН МИХОВ: Господин Председател, във връзка с отпадането на чл. 57, ал. 2 правя редакционно предложение – текстът в § 34, който става § 36, а именно с „изключение на чл. 57, ал. 2, който влиза в сила от 1 септември 2022 г.“ да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Това е Ваше предложение, в качеството Ви на народен представител, за редакционна поправка.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН МИХОВ: Да, с оглед на взетите вече решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре. Благодаря.
Реплики към господин Михов?
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване предложението за редакция в § 34, който става § 36, направена от народния представител Милен Михов.
Гласували 91 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на подразделението; текста на вносителя за § 27, който става § 28, и § 28, който става § 29; текста на вносителя за § 29, който става § 30 с предложените от Комисията замествания в текста; текста на вносителя за § 30, който става § 31; и § 31, който става § 32; текста на вносителя за създаване на нов § 33 с текста на § 33 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 32 и § 33, които стават съответно § 34 и § 45; редакцията, предложена от Комисията, за § 34, който става § 36, но с приетата вече редакционна поправка в текста на § 34.
Гласували 99 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 16.
Подложените на гласуване текстове са приети.

Продължаваме със следващата точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2019 г.
Вносител – Министерският съвет.
Кой ще представи Доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Процедура за допуск първо, господин Председател.
Моля, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъде разрешен допуск в пленарната зала на господин Николай Павлов, заместник-министър на младежта и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, продължете с представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 28 октомври 2020 г., разгледа и обсъди Годишен доклад за младежта за 2019 г. № 002-00-28, внесен от Министерски съвет на 15 октомври
2020 г.
На заседанието присъстваха: господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, госпожа Милена Андреева – директор дирекция „Младежки политики“.
От името на вносителя Докладът беше представен от господин Николай Павлов. В своето изложение той информира народните представители, че Годишният доклад за младежта се изготвя на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта, приет от Народното събрание на 5 април 2012 г.
Годишният доклад за младежта 2019 г. представя информация за състоянието на младежта в страната и отчита предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през 2019 г. В Доклада са използвани данни от Националния статистически институт, ЕВРОСТАТ и други национални и международни проучвания, като резултатите показват, че някои тенденции, като например младежката безработица и броят на отпадналите от образователната система младежи, бележат трайно намаляване.
За целите на Доклада, чийто възложител е Министерство на младежта и спорта, е реализирано проучване сред целева група 15 – 9 години. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната програма и Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
Докладът предоставя информация относно програми, проекти и мерки за заетост и обучение, финансирани със средства от държавния бюджет.
Запазва се тенденцията за повишаване активността на институциите по отношение на предоставянето на социални услуги за деца, младежи и семейства, насочени към подкрепа на уязвими групи.
Докладът отчита, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити. Ключов въпрос относно младите хора е индикаторът за степен на удовлетвореност от начина им на живот. Данните показват, че 75% сред младите в България посочват, че са напълно удовлетворени или по-скоро удовлетворени от начина си на живот.
Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниския им социален статус.
Подобряването на качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото е част от политиката в областта на социалното включване. Тя се осъществява чрез редица програми и мерки, включително такива, които са насочени към децата и към младежта. Младежите в уязвимо положение в много по-голяма степен се нуждаят от подкрепа, свързана както с прехода им към самостоятелния живот, така и с предоставянето на възможности за реализация и създаване на условия за пълноценен живот в обществото. Социалните услуги са важен елемент при подкрепа на младежите, независимо дали се консултират, осъществяват работа по превенция на рисковете или подобрение на качеството на живот.
В изпълнение на приоритета насърчаване на здравословния начин на живот Министерството на спорта администрира изпълнението по програма „Спорт за децата в свободното време“, като са реализирани 170 одобрени проекта по 40 вида спорт в 64 населени места, с общ брой участници 7000 деца и младежи под ръководството на 300 спортни специалисти. Финансирането по тази програма е в размер на 920 хил. лв.
Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си в чужбина. Голям е делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката.
Приоритет на Министерство на младежта и спорта е борбата и превенцията на всякакви форми на агресия и зависимости сред младите хора, във връзка с което се реализират дейности, заложени в Националната програма за младежта.
По отношение на Програмата за превенция на хронични незаразни болести са реализирани дейности, насочени към ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот (тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска физическа активност, употреба на алкохол и други). Използвани са различни образователни методи и форми на обучение: беседи, лекции и дискусии.
Докладът предоставя информация относно броя на деянията, извършени от водените на отчет в Детска педагогическа стая в съучастие на малолетни с непълнолетни. Отчетена е необходимостта от взаимодействие на институциите за провеждане на политиките за личностното и професионалното развитие на младите хора, както и за предотвратяване на причините, които пораждат престъпност и социално изключване.
В заключение господин Павлов посочи, че политиката на Министерството на младежта и спорта ще продължи да бъде насочена към насърчаване на учащите за системни занимания със спорт, създаване на навици за здравословна двигателна активност и спортна изява.
В последвалата дискусия народният представител Иван Ченчев изрази резерви относно ефективността на реализираните политики, мерки и дейности, насочени към младите хора в страната.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 11 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи Проект на решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Александров.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика – господин Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 04 ноември 2020 г., разгледа и обсъди Проект на решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2020 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
На заседанието присъства господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, който представи Годишния доклад за младежта за 2019 г.
Господин Павлов посочи, че информацията в Годишния доклад за младежта е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010 – 2020) – насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Според информацията в Доклада броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 г. към 31 декември 2019 г. е 1 042 915 души, от които 642 912 живеят в градовете, а 251 331 – в селата. Целевата прогноза на Националния статистически институт показва, че подобно на тенденцията в Европейския съюз, в периода до 2021 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15 – 19 г. и 20 – 24 г.
Докладът отчита, че броят на регистрираните безработни младежи до 29 г. през 2019 г. е 23 998 средногодишно, с 2787 по-малко в сравнение с 2018 г. Тенденция на намаление бележи и броят на регистрираните безработни младежи до 24 г. – от 10 023 през 2018 г. на 9231 средногодишно през 2019 г.
Към края на месец декември 2019 г. общият брой на социалните услуги в общността за деца и пълнолетни, включително от резидентен тип, е 1189, с общ капацитет 24 746 места. От тях подходящи за деца и млади хора на възраст от 18 до 25 г. са 763, с капацитет 15 839.
Данните в Доклада отчитат, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити, като 75% от младите хора посочват, че са напълно удовлетворени или по-скоро удовлетворени от начина си на живот. Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниския им социален статус.
Половината от младите хора – 51 %, не познават гражданските си права, а трудовите – малко под половината – 46%. Най-големи дялове на запознатост на гражданските и трудовите права се регистрират след висшистите.
Младите хора в България са в голяма степен оптимисти, но все още е голям делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката. Отчита се ниска ангажираност на младите българи в подобен тип дейност – членове на политическа партия, на асоциация, неправителствена организация или друг тип организация, членове на професионална организация.
Очертава се необходимост от подобряване координацията между институциите за повишаване ефективността от мерките за ранно кариерно ориентиране, както и инвестиране в подходящи форми на обучение за придобиване на професионални умения и ключови компетенции и развиване на предприемачески дух.
В заключение господин Павлов каза, че младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и така нататък. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, работа, семейство и така нататък. Това предполага ясен анализ и дефиниране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност като млади. Данните еднозначно показват, че нюансите сред младежите налагат задължителна гъвкавост в планираните дейности и мерки.
В дискусията взеха участие народните представители Весела Лечева, Виолета Желева и Галя Желязкова.
След приключване на обсъждането и гласуване с 12 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Докладът на Комисията по здравеопазване ще ни представи господин Събев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР СЪБЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 10 декември 2020г., Комисия по здравеопазването разгледа и обсъди Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването, професор Костадин Ангелов, заместник-министрите на здравеопазването госпожа Светлана Йорданова и господин Слави Пачалов, господин Николай Павлов, заместник-министър на младежта и спорта, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските и на неправителствените организации.
Годишният доклад за младежта за 2019 г. беше представен от заместник-министъра на младежта и спорта – господин Николай Павлов, който информира народните представители, че Докладът се изготвя на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта и се одобрява ежегодно от Народното събрание.
Основна цел на документа е да покаже специфичните за тази целева група проблеми, начина на живот на младежите и техните нагласи и ценности, както и да отчете предприетите мерки за постигане на целите на държавната политика за младежта.
Статистическите данни в Доклада отчитат, че България следва общата за Европейския съюз тенденция на застаряване на населението. Младите хора постоянно намаляват, като най-тревожна е тенденцията във възрастовата група от 15 – 24 години. Запазва се нивото на миграцията на младите хора от малките населени места към градовете, като повече от три четвърти от младежите живеят в градовете и само една четвърт в селата.
През отчетния период Министерство на здравеопазването е реализирало в страната значителен брой дейности по промоция на здравето и профилактика на болестите сред деца и ученици в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014 – 2020 г. Реализирани са редица активности за повишаване нивото на информираност, обучение и включване на младежите до 19 г. по приоритетите „тютюнопушене“, „алкохол“, „нездравословно хранене“ и „ниска физическа активност“.
В изпълнение на Оперативна цел „Повишаване на сексуалната култура на младите хора“ от Националната стратегия за младежта 2010 – 2020, през 2019 г. Международният институт за младежко развитие PETRI – София към Националния център по обществено здраве и анализи е провел кампании „Антиспин и антидрога“.
През 2019 г. продължава и дейността на Националния ученически конкурс „Посланици на здравето“ в подкрепа на здравословния начин на живот на младите хора. Партньори на конкурса са Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, Министерството на младежта и спорта, Министерството на културата, Министерството на околната среда и водите, както и представителството на Европейската комисия в България. Беше подчертано, че в тазгодишното издание на конкурса са участвали рекорден брой ученици – над 5500 от 1-ви до 11-и клас от цялата страна, заедно с техните учители и родители.
През 2019 г. Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта, администрирана от Министерството на младежта и спорта, е реализирана в три основни направления за активното въздействие върху младите хора в страната чрез популяризиране на социално отговорно поведение сред тях, целящо въздействие и промяна на поведенческите модели на младите хора. Основен приоритет на Програмата е осигуряването на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на младите хора в страната, чрез изграждане на социално отговорно поведение и превенция на формите на зависимост и агресия, с което да се подобрят качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора.
По отношение на профилактичните прегледи през 2019 г. 52% от младежите декларират, че са се възползвали от правото си на профилактичен преглед при личния лекар и само 24% при лекар по дентална медицина. Представителите на целевата група, които определят здравословното си състояние като отлично и много добро, са 90%.
По отношение на физическата активност, изложената в документа информация показва, че 58% от младите хора в България не спортуват. Данните в Доклада по повод проведено проучване върху нагласите на младите хора по отношение на вредните навици показва категорично тяхната осъзнатост относно негативите, свързани с употребата на наркотици, алкохол и цигари, както и възможните последици при сексуален контакт без предпазни средства. Видно е, че образователните институции и обществото са създали у младежите аргументирани послания за вредността и опасността от изброените индикатори.
Данните показват, че населеното място се оказва в най-голяма степен фактор, който очертава разликите между младите хора, като поради голямата динамика в тази група възрастта също е индикатор, който очертава разликите между младежите.
Основните изводи в документа насочват вниманието на компетентните институции към ясно очертаване на групите сред младите хора, което да даде по-голяма възможност за изграждане на релевантни политики спрямо тях, като се прояви гъвкавост в планирането на координирани и целенасочени дейности и мерки в полза на младите хора в България.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с 11 гласа „за“, 1 глас „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Събев.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни представи господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам на вниманието Ви
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 октомври 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2020 г.
На заседанието присъстваха господин Николай Павлов, заместник-министър на младежта и спорта, и госпожа Милена Андреева, директор на дирекция „Младежки политики“ в Министерство на младежта и спорта.
Годишният доклад за младежта за 2019 г. беше представен от заместник-министър Николай Павлов.
Докладът се изготвя и внася на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта. В Годишния доклад се излагат измененията в социално-икономическото положение на младежите и се отчита изпълнението на приоритетите и целите на Националната стратегия за младежта през съответната година.
В отчета за дейността на Министерството на вътрешните работи се посочва, че през 2019 г. са установени общо 46 433 извършители на престъпления, включително регистрирани през предходни години, от които 40 749 на криминални и 5684 на икономически престъпления. През отчетната година, 19 197 правонарушители са млади хора на възраст 14 – 30 години, което е 41,34% от общия брой установени извършители. Непълнолетните лица, между 14 – 17 години, са 9,2%, а малолетните под 14 години са 3,4 %. В сравнение с 2018 г. общият брой на установените извършители е намалял с 1%, като най-голямо е намалението при малолетните извършители – със 7%. Броят на непълнолетните извършители се е увеличил с 2,7%.
Структуроопределящи за детската престъпност продължават да са престъпленията против собствеността, като основно преобладават кражбите.
Активна е превантивната дейност по отношение на младежката и детската престъпност, като Министерството на вътрешните работи участва съвместно с други държавни институции и НПО-та в изпълнението на националните програми, свързани с детското противоправно поведение и закрилата на децата.
През 2019 г. в цялата страна функционират 163 „Детски полицейски управления“, в които се обучават 3699 деца на възраст от 8 до 12 години.
По Националната програма „Работа на полицията в училищата“ са изнесени 8713 лекции и беседи в 1519 училища в страната. Със съдействието на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) са изработени брошури и аудиофайлове за непридружени деца, търсещи или получили международна закрила на различни езици, които ще бъдат предоставени на районните управления и публикувани в специализирания уебсайт „Детска сигурност“.
През 2019 г. на национално ниво от Министерството на вътрешните работи са реализирани 4 традиционни кампании – „Абитуриенти“, „Ваканция“, „Да пазим живота на децата на пътя!“, „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“ и кампания за студентския празник 8 декември.
В рамките на кампанията „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“ са проведени Седмица за превенция на детската пътна безопасност и Ден на превенцията – 29 септември. В кампаниите са обхванати абитуриентите и учениците от всички училища в страната. В кампанията за студентския празник са обхванати празнуващите в обществени обекти младежи.
С Постановление № 21 от 1 февруари 2019 г. е създадена Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Решението на правителството за въвеждането на нов модел за управление на безопасността на движението по пътищата в Република България се базира на направения анализ и констатираните пропуски в областта и е съобразено с добрите практики и препоръките на международните институции, определящи като важен фактор за успех наличието на координационно звено, което да разработва, координира и контролира провеждането на тази приоритетна държавна политика.
В световен мащаб пътно-транспортните произшествия са основната причина за смъртност сред младежите на възраст между 5 и 29 години. Процентът на смъртни случаи сред водачите на възраст между 15 и 24 години е два пъти по-висок от този сред по опитните шофьори.
Друг важен акцент в оценката на участието на младежите в обществения живот е отношението им към престъпното и асоциално поведение. Отговорите на младите хора към нарушаването на правилата в голяма степен очертават картината в два основни аспекта: какво биха направили при нередно поведение или ситуация, както и равнището на гражданска отговорност. При проблем с личната сигурност 49% от младежите биха се обърнали към полицията.
Следва да бъде отбелязан високият процент на младите хора, които не са граждански активни – 69% не са подавали и не мислят да подадат сигнал срещу нарушение, на което са станали свидетели. Изводът, който може де се направи, е двупосочен – от една страна, това може да е оценка за безпредметност спрямо подобен тип действие, а от друга страна, може да се отчете, че това е липса на усещане за адекватни действия след подобен акт.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 11, „против“ 7, въздържали се няма, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ДИНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление относно Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-002-28, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 29 октомври 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2020 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на младежта и спорта: господин Николай Павлов – заместник-министър, и госпожа Милена Андреева – директор на дирекция „Младежки политики“. От името на вносителя Докладът бе представен от господин Николай Павлов.
Годишният доклад за младежта за 2019 г. е изготвен въз основа на чл. 5 от Закона за младежта. За целите на Годишния доклад през 2020 г. е реализирано национално представително проучване сред младите хора в страната, чийто възложител е Министерството на младежта и спорта. Докладът е съчетание от обобщената информация от всички институции, чиято дейност има отношение към младите хора в страната, данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални и международни проучвания, свързани с тематиката на документа и отчетния период, и от националното представително проучване.
Структурата на Доклада е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г., приета от Министерския съвет. Основните аспекти и приоритети, залегнали в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г., са подобряване на качеството на живот на младите хора чрез устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал за развитието на страната, насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
В Доклада е представена структурирана и изчерпателна информация за резултатите по всички основни приоритети и предприетите мерки и дейности от държавните институции и общините в страната за тяхната реализация за 2019 г. Направени са съответните изводи и препоръки за дейностите по отделните приоритети, като са предвидени действията, които трябва да бъдат предприети от страна на отговорните институции за подобряване на условията за живот и реализация на младите хора в страната.
В хода на дискусията от членове на Комисията бяха поставени въпроси и коментирани теми, свързани с реалното финансово подпомагане на младите хора, на които отговориха представителите на Министерството на младежта и спорта.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Динев.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Аз благодаря, че има хора в залата, защото това е тема, която считам за изключително важна за българското общество. От Доклада чухме, че се отчита какви приоритети имаме в областта на младежите. Колкото и да имаме приоритети обаче, трябва да видим какви резултати има от тези приоритети.
Ние, разбира се, безспорно сме последователни и пак ще кажа от тази трибуна, че сме внасяли поне четири пъти за разискване наш Проект за Закон за младежта, който, разбира се, знаете, не стигна дори до пленарната зала. Ще видите сега нашите критики, които считам за обективни. Ще видите, че тази тема е важна и ние по нея имаме нужда от абсолютен консенсус.
Ще Ви зачета някои числа, които ги има в Доклада – не ги казвам аз.
Първо, поздравявам хората, които са правили анкетите за този доклад, защото в пълнота са обхванали реалната ситуация, доста работа са свършили, но всъщност вижте какво показва реалната ситуация!
Ние, разбира се, сме изразявали коректно своето становище, но от Министерството през годините са заявявали трайна тенденция на подобряване на резултатите. Няма как да се съгласим, защото тревожните неща за нас не са малко. В Доклада се говори за Национална стратегия за младежта, която, забележете, е от 2010-а до 2020 г., тоест изтича Националната стратегия за младежта. Ние обаче нямаме никакъв анализ на този десетгодишен минал период, за да можем да стъпим на такъв анализ, да видим какви са резултатите от тази стратегия, защото сега имаме уверение от Министерството, разбира се, че се работи по нова стратегия, която е в бъдещ десетгодишен период. Но без анализ на старата как пристъпваме към новата? Помолихме в Комисията да имаме такъв анализ, надявам се, че ще ни бъде предоставен. Какво ще заложим в новата стратегия за младежта?
В Доклада се сочат тревожните тенденции – в селата, ако не ме лъже паметта, в Доклада пише, че има 250 хил. млади хора, които се обучават и получават своето образование в тези български села. Да, но в този доклад се казва, че по-малко деца в селата завършват средно образование. Ето Ви една тревожна тенденция. Забележете нещо, което, даже меко казано тревожно, е крайно притеснително – 81 хил. деца никога не са ходили на училище, тоест те са извън обхвата на всякакви политики и програми, които би трябвало да бъдат прилагани. Както стана ясно, пари по повечето програми, или по всичките, има, но въпросът е как са разходвани и каква е тяхната ефективност?
В Доклада пише, цитирам: „Различните условия за образование сред децата са предпоставка за проблеми при тяхната последваща реализация“. Защо има различни условия за образование, това е тема на съвсем отделен анализ, но аз мисля, че трябва да се обърне сериозно внимание на този факт.
В Доклада пише също така, че най-голям дял са учениците, заминали в чужбина – 7500 за 2019 г., или 46%, следван от дела на напускащите училище поради, забележете – нежелание да учат, там са близо 10%. Това също е проблем, и то проблем именно на тези програми, защото трябва да знаем, ако се прилагат, както сме уверявани, дали пък има достатъчно ефективност от тях?
Прави ми впечатление, че на отчет в детските педагогически стаи са водени 9167 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях различни по своя характер престъпления. Броят им нараства с близо процент. Снети от детска педагогическа стая – забележете, са 44%, но това е не поради прилагането или ефективността на някаква програма, а поради навършването на тези лица на 18-годишна възраст и излизането им от обхвата на детската педагогическа стая.
Тридесет и пет процента от младите хора с висше образование живеят с родителите си, уважаеми дами и господа народни представители. Тридесет и пет процента! А това е една възраст, която не би трябвало да предполага подобно нещо.
Отчита се висока зависимост на младежите от материално подпомагане от страна на родителите, което е до късна възраст, пак според Доклада. Тази тенденция се запазва в годините. Затова трябва да внимаваме с новата стратегия, за която говорих в началото.
Четиридесет и шест процента от младите хора в Анкетата са обявили, че пушат, 42% признават, че употребяват твърд алкохол, а едва 33% работят по специалността си – това, което са учили.
Разбира се, тук има още много данни, но тъй като напредва времето, накрая ще кажа: чухме и от докладващите, които четоха докладите от различните комисии – 58% от българските младежи са заявили, декларирали, че не спортуват. Аз затова казвам, че с общи усилия на всички в тази зала, разбира се, на хората, които са в Министерството, трябва сериозно да намалим този процент. Знаете за тревожните тенденции по отношение на здравословните и физическите показатели на българските младежи.
Затова нашата парламентарна група няма да подкрепи този доклад именно заради тези числа, които Ви изброих преди малко. Разбира се, има и още много други, но считам, че Вие добихте представа за това, което тревожи БСП. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ченчев.
Реплики – има ли? Не виждам.
Изказвания?
Господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Докладът за младежта е един изключително важен документ, който разглеждаме днес. Казвам важен, защото от своя страна показва какви са тенденциите в работата и развитието на младите хора и кои са нещата, върху които ние трябва да наблегнем.
Аз ще обърна внимание на няколко основни точки в Доклада, а именно на младежката заетост, тенденциите, свързани с миграцията, доброволчеството и възможностите на младите хора за достъп до интернет и различни видове електронни устройства.
Що се отнася до младежката заетост, трябва да сме наясно, тоест от данните, които са показани в Доклада, става ясно, че тя намалява, тоест младите хора, които не са заети, са много по-малко спрямо предходните години.
Това е от изключителна важност, защото виждаме и още нещо в Доклада, а именно, че младите хора с по-висока степен на образование много по-лесно намират своята работа.
Моето изказване ще бъде свързано и с това, което каза преждеговорившият. Тук е моментът, в който ние трябва да отбележим, че държавата със своята Стратегия за връщане на младите хора и на учениците в училище вече е осигурила около 1300 екипа. Ефектът от тези 1300 екипа са вече 6500 млади хора и деца, които са върнати в училище. Нещо много интересно се посочва в Доклада – че от тях 4000 деца са върнати в училище, а 2500 са нови за този обхват.
Тук е моментът може би да споменем, че младите хора от своя страна смятат, че образованието в тяхното населено място – около 43% смятат, че е добро; 45% от тях смятат, че ще продължат образованието си в България.
Тук идва моментът, в който трябва да поговорим и за миграцията. Една тема, която назад в годините беше доста обсъждана и е повод за доста дебати. Това, което наблюдаваме тази година обаче, е, че 43% от младите хора казват, че ще останат да живеят в мястото, в което живеят и в момента; 10% казват, че са готови да мигрират; тоест 18% казват, че са готови да мигрират в друг град, но да останат в държавата и 27% са готови да напуснат държавата.
Защо казвам, че доброволчеството е една от темите, която е от изключителна важност? Смятам, че нашето общество има какво да учи още как да бъде подготвено повече за различните доброволческите инициативи. Защо отбелязвам като положителен този факт? Оказа се, че 50% от млади хора вече са били част от доброволческа инициатива и са готови отново да се включат, което ни дава идеята да мислим, че занапред в годините ние ще имаме едно общество, изградено от хора, които са свикнали на такъв тип доброволчески дейности.
Накрая, за да не прекаляваме с изказването, нещо, което е от изключителна важност във времето, в което живеем. Почти 100% от младите хора имат достъп до интернет и почти 100% от младите хора имат достъп до мобилни устройства, от които могат да се възползват. За съжаление обаче, има една част от младите хора, няколко процента – не толкова голяма, които все още нямат такъв достъп. Знаете, това е тема и на разговорите, които водим за онлайн обучението. Важно е да се отбележи, че правителството към момента е поело различни стратегии, с които да реши този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Реплики има ли?
Реплика – господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Танев, с голяма част от Вашето изказване ще се съглася и Ви благодаря за коректния тон.
Трябва да обърна внимание, защото неслучайно наблегнах на едни числа, които според нас са тревожни. Даже бих искал да натъртя на тях именно поради това, както и Вие считате, че е изключително важна темата. Не би било лошо да направим специален дебат, разискване именно по тази тема. Защото българската младеж касае и децата, знаете много добре. Там има доста предложения какво положително да се направи в тази посока.
Да натъртим на числата, тъй като и Вие споменахте проценти. Казахте, че са върнати 2500 в училище. Да де, но в този доклад пише, че най-голям дял имат учениците, заминали за чужбина, които са 7500, а това са 46% – нещо, което е тревожно.
Друго – казах Ви за педагогическата стая. Тридесет и пет процента от младите с висше образование живеят с родителите си. Може би това е една от причинете, поради които от по-малките населени места поради липса на материална осигуреност те не могат да излязат от тези места и остават да живеят там. Трябва да се помисли в тази посока.
Тридесет и три процента не работят по специалността си, по това, което са учили, това, което са искали, записали са, искали са да се развиват в тази посока, и не го практикуват.
Разбира се, тревожното, изключително притеснителното число от 81 хиляди деца, които не са в никакъв обхват, не са ходили никога на училище.
Така че всичко това трябва да се вземе под внимание и всички в тази зала да се отнесем най-сериозно към този въпрос. Ние имахме предложение, знаете – цял Проект за закон. Благодаря за вниманието. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, че ми напомнихте, господин Председател. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Господин Танев – дуплика.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ченчев, що се отнася до малките населени места смятам, че сте абсолютно прав. Тоест, казано е и в Доклада това, което казвате. Тук е важно да отчетем и една друга тенденция. Това, че младите хора в по-малките населени места казват, че не са – когато говорим за образованието, когато говорим за намирането на работа и така нататък. Това са тенденции, които мисля, че са нормални, имайки предвид, че по-елитните учебни заведения са в по големите градове.
Относно начините за намиране на работа. Тук виждаме различни програми, Вие ги знаете. Те са показани в Доклада за това какво подготвят Министерството на земеделието, Министерството на икономиката и така нататък.
Що се отнася до това, че 30% от младите хора не работят по специалността си, това е една тенденция, която не е нова за България, не е нова за Европейския съюз, бих казал и на световно ниво. С развитието на технологиите виждаме, че все повече и повече се наблюдава какви са възможностите, какви знания имат хората, а не толкова какво са завършили. Това отново е тема на друг разговор, когато става въпрос за образованието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Колеги, предлагам Ви да прекъснем за 30 минути работа и да продължим с разискванията след почивката.
Прекъсваме за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължаваме заседанието.
Записани за изказвания – госпожа Петрова, заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разглежданият Годишен доклад на Министерството на младежта е едно сериозно четиво, пълно с много числа. Тези числа могат да бъдат анализирани в различни аспекти. Моето изказване е свързано с връзката между престъпност и младеж, а също така с връзката на образованието и младежта.
Повишаването на ролята на младите хора в превенцията на престъпността е сред приоритетите, които са залегнали в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г., която вече изтича като срок. По данни от национално представително социологическо проучване, проведено за целите на Годишния доклад за младежта за 2019 г., авторитетът на полицията се запазва. Впечатление прави, че броят на заведените на отчет в детските педагогически стаи през 2019 г. малолетни и непълнолетни е 3101, като в сравнение с 2018 г. броят на ново заведените намалява с над 10%. Положителна тенденция се наблюдава и по отношение на извършените противообществени прояви през 2019 г., като през детските педагогически стаи са преминали 6700 малолетни и непълнолетни, което е намаление със 166 лица в сравнение с 2018 г.
Министерството на вътрешните работи осъществява активна превантивна дейност по отношение на младежката и детската престъпност, като участва съвместно с други държавни институции и неправителствени организации в изпълнението на национални програми, свързани с детското противоправно поведение и закрилата на децата. Като пример за активните дейности може да се открои Националната програма „Работа на полицията в училищата“, в рамките на която полицейските служители изнасят лекции и беседи в училищата в страната.
Кампанията на Министерството на вътрешните работи постига повишена информираност сред младите хора по отношение на познанията по Закона за движение по пътищата, административнонаказателната отговорност и последиците от нарушения. Сред тях са ежегодно реализираните четири традиционни кампании – „Абитуриенти“, „Ваканция! Да пазим живота на децата на пътя“, „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“ и кампания на студентския празник – 8 декември.
Не на последно място е необходимо да споменем, че Министерството на образованието и науката и Министерството на младежта и спорта осъществяват дейности, насочени към безопасността на движение по пътищата за децата от детските градини и училищата и по превенция на агресията сред младите хора, заложени в изпълнението на администрирани от двете министерства програми.
По отношение на усилията и работата на терен в сферата на образованието внимание заслужава механизмът за съвместна работа на институциите по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст и сътрудничество с всички заинтересовани страни за формиране на устойчива, интегрирана политика и ангажираност на всички отговорни институции за осигуряване на правото на образование на всяко дете и ученик.
По данни на Министерството на образованието и науката резултатите от дейностите на екипите през учебната 2018 – 2019 г. показват увеличен брой на екипите за обхват и извършени обходи, в резултат на което в образователната система са върнати 6500 деца и ученици в задължителна училищна възраст.
По данни от проучването високата степен на образование се оказва определяща за удовлетвореността на младите хора от работата им. Данните показват високо ниво на удовлетвореност сред младите в България. 75% посочват, че са напълно удовлетворени или по-скоро удовлетворени от начина на живот, и 17% са недоволни от начина на живот.
Реализираните от отговорните институции мерки в съответствие с Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. допринасят за подобряване неформалното и формалното образование и удовлетвореност на младите хора в страната чрез изпълнение на различни програми, инициативи, проекти, конкурси и други. Сред тях можем да откроим Националната програма „Образование с наука“, Националната програма „Професията на метеоролога и хидролога“, Националната програма „Ученически олимпиади и състезания“ и други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Петрова.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, цитирахте ни числа. И аз в своето изказване преди почивката цитирах числа, те са от този доклад. Вашите числа и числата от Доклада имат някакво разминаване. Говорихте за детска педагогическа стая. Давам Ви точното число от Доклада – на отчет в детските педагогически стаи са водени 9167 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях различни по своя характер престъпления. Броят им нараства с процент, но, забележете, снети от детска педагогическа стая са 44%, и то поради навършване на 18 годишна възраст. Затова са снети, защото Вие казахте, ако не ме лъже паметта, че към 6000 деца са в детските педагогически стаи, според Доклада са 9167. Разбира се, дадохте ни и други числа, но това е от особена важност според мен.
По отношение на това, което казахте – че са върнати в училищата 6500 деца. Знаете, че там трябва да бъдат връщани и да има в тези групи представители на общината, на социалните, на полицията. На много места това не се случва. Обикновено директорка или класен ръководител се моли на родителите да пуснат ученика, така става на много от местата, виждал съм го лично. И, разбира се, това, че са върнати 6500, ако е така, за колко време са върнати? Защото след два дни, ако проверим този брой, изведнъж се оказва, че изобщо не е така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ченчев.
Други реплики има ли? Не виждам.
Госпожо Петрова – заповядайте за дуплика.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Ченчев, моята дуплика ще свържа с това, че числата, които аз казах, касаят Доклада от 2019 г. Действително 6500 са върнатите ученици и това е по данни на Министерството на образованието и науката. Това казах.
По отношение на регистрираните лица в детските педагогически стаи, числото, което използвах в моето изложение, е от Доклада, който четем заедно с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Петрова.
Следващото записано изказване – господин Али.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Заместник министър, уважаеми дами и господа народни представители! Видно от Доклада за младежта за 2019 г., уважаеми колеги, е, че демографската криза, бих казал, демографската катастрофа, така както ние от „Движението за права и свободи“ наричаме нещата с истинските им имена, все повече и повече през последните десет години, за съжаление, се задълбочава в страната ни.
През 2019 г. населението на страната ни е намаляло с 50 хил. души. През 2019 г. е записано, че населението на страната е намаляло с малко над 51 хил. души, а това за стандартите на нашата страна е близо една средно голяма община в страната ни. Тоест през последните две години, уважаеми колеги, населението на страната ни е намаляло с малко над 100 хил. души.
Пак в Доклада за 2019 г. е записано, че новородените, живородените деца през 2019 г. са с 659 по-малко в сравнение с 2018 г. Същото е записано и в Доклада за 2018 г. Тогава новородените спрямо 2017-а са с хиляда новородени деца по-малко. Това, уважаеми колеги, за съжаление, е реалната картина по отношение на демографската криза днес в страната ни. Демографска криза вследствие на влошената икономическа среда в страната ни и вследствие на това, че младите хора не получават реална подкрепа от страна на държавата и предпочитат да емигрират от собствената си родина.
Уважаеми колеги, не по-различна е картината по отношение на териториалното разпределение на населението. Тук е посочено, че все по-отчетливият дисбаланс, който се наблюдава между малкото населено място и големия град по отношение на достъпа до образование, по отношение на достъпа до здравеопазване, ако въобще такова се предлага в малкото населено място, или по отношение на дисбаланса на инвестициите в малките населени места, инвестициите в разкриването на нови работни места, принуждава все повече и все повече млади хора, и не само, да напускат страната ни, да отиват да работят и да живеят в чужбина, за съжаление.
Уважаеми колеги, този доклад за 2019 г. е третият подред Доклад, който гледаме в Четиридесет и четвъртото народно събрание, и съвсем спокойно мога да кажа, че той по нищо не се различава от Доклада за 2017 г., от Доклада от 2018 г., освен по цифрите, освен по данните относно намаляващия дял – все по намаляващия дял на младите хора, за съжаление, в България.
Освен това, това, което спомена и колегата преди мен, различното в този доклад е, че за първи път, забележете, за първи път в Доклад 2019 г. по-различното от предишните два доклада е, че се отчита един показател, една огромна армия от 81 хил. души, които никога не са ходили на училище в България. Ние от „Движението за права и свободи“ казваме, че ако тези млади хора не бъдат обхванати през следващите години от образователната система, те ще бъдат проблем на цялото българско общество. Защото знаете, че има една мъдра мисъл, която казва: „По-добре е умен противник, отколкото неук приятел“. И това означава, че през последните десет години управляващите не са направили абсолютно нищо да тушират неграмотността сред тази огромна армия от 81 хил. души.
Уважаеми колеги, вниманието ми съвсем естествено и основателно привлече разделът от Доклада за 2019 г. „Противообществени прояви на малолетни и непълнолетни деца през 2019 г.“. Първо на очи се набива една цифра и аз ще я потвърдя: 9167 млади хора, които са водени на отчет в детска педагогическа стая. В Доклада става ясно, че в края на 2019 г. почти една втора – 50% от тези млади хора, от тези деца биват снети от отчет от детска педагогическа стая и съвсем естествено е да си помислите, че това е в резултат на програмите, които са приложени спрямо младите хора през 2019 г.
Да, уважаеми колеги, но това не е така. Те са снети от отчет поради това, че навършват пълнолетие, и с това следват много въпроси. Въпроси като: какво се случва с тези млади хора, които са живели в криминогенна среда не по тяхна воля и желание; дали се продължава работата с тези млади хора? Все въпроси, на които този доклад за 2019 г. и двата доклада преди това – за 2017-а и 2018 г., уважаеми колеги, не дават отговор, за съжаление.
Истината, уважаеми колеги, е следната – че през последните десет години много млади хора, забележете, много млади, кадърни, знаещи, можещи хора в буквалния смисъл избягаха от страната поради влошената икономическа ситуация, която предлагате Вие – управляващите, през последните десет години. И за съжаление, понеже имам много приятели, които са в чужбина, те не виждат алтернатива, не виждат към настоящия момент, с това управление нещата в България да се оправят, защото всички мечтаят да се върнат, да работят и да живеят тук, да отглеждат децата си тук, в България – в нашата мила родина България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики? Не виждам желаещи.
Следващото изказване – госпожа Желязкова.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Днес разглеждаме Доклада за младежта и спорта, изготвен от Министерството на младежта и спорта. Безспорно през годините работа, обратно на твърдението, което казаха преждеговорившите, качеството в планиране и изготвяне на Доклада значително се повиши. Няма как да не отбележим, че голяма част от препоръките, които бяха по предни доклади – като 2013 а и 2018-а, са отразени в Доклада за 2019 г. Затова поздравявам усилията на Министерството на младежта и спорта за изготвянето на Доклада и въпреки създалата се ситуация с разпространението на COVID-19 успя да се проведе и национално представително проучване сред младежите за целите на Доклада.
В Доклада правят впечатление въвеждането на нови, насочени към младежите инициативи от страна на отговорните институции, както, от друга страна, прави впечатление, че се запазват и изпълняват такива инициативи и мерки, които през годините са доказали своята ефективност за развитието на младите хора в образователен, професионален, социален и личностен план. Такъв пример е Националната програма „Активиране на неактивни лица“. Това от своя страна демонстрира последователна и задълбочена политика и анализ за това кое работи като мярка и кое не.
Уважаеми колеги, несъмнено младите хора са най-трудната възрастова група. Предвид бързото темпо на развитие на света и динамичната обстановка, така и младото поколение мени своите приоритети скоростно. Бързият преход от една роля в друга – образование, работа, семейство и други, води до редица предизвикателства, пред които са изправени младите хора. Всеки един от нас, надявам се, си дава сметка, че работата с млади хора е строго индивидуална и трудно може да бъде вкарана в норма. Затова и институциите трябва да стават все по-гъвкави, когато работят и развиват политики, насочени към тази възрастова група.
Това, което е най-важно да се отбележи, е, че Докладът за 2019 г. е поредният доклад, който води до положителни изводи и тенденции. Една от тях е, както споменаха и част от колегите, индикатор за степента на удовлетвореност относно живота – 75% посочват, че са удовлетворени от начина си на живот. Работещите млади хора основно работят в населеното място, където живеят – 63% са доволни от настоящата си работа, а 53% от работещите не са имали затруднение при намирането на работа.
Остава ключов въпросът за миграцията. Това е тема, която я коментираме всяка година, когато говорим за Доклада за младежта. Този път прави впечатление, че мнозинството от младежите – 43%, биха останали да живеят на мястото, където живеят в момента. Да, 27% от тях посочват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина, но това няма как да не бъде така, защото младите хора в България по нищо не се различават от младите хора в Европейския съюз и в света и миграцията е тема, която не касае само нашата държава, касае всяка държава членка. Все пак свободното движение и работата в различни държави е едно от основните правила на Европейския съюз и не обхваща само младите хора.
За съжаление, остава висок делът на младите хора, които не спортуват. Изненадвам се как колегите, които са членове на Спортната комисия, не отбелязаха този факт – 58%. Именно тук си личи отговорността на институцията – Министерството на младежта и спорта, за мерките и политиките, които водят в тази насока.
Водено от стремежа си да намали този процент Министерството на младежта и спорта непрестанно разкрива програми и мерки, с които да се бори с този процент. Част от тях са насърчаване на здравословния начин на живот, развитие на спорта в училищата, задържане на талантливите спортисти, ученически олимпиади и състезания.
През 2017 г. по време на предизборната кампания Политическа партия ГЕРБ пое ангажимент да работи за построяването на физкултурни салони, където няма. Радвам се, че можем да се поздравим, че тази година са осигурени средства за около 50 физкултурни салона, които не се намират само в големите градове, намират се и в малки общини, където също има нужда от такива физкултурни салони. В комбинация със строежа на спортни площадки в малките населени места, считам, че усилията на Министерството на младежта и спорта ще доведат до намаляване процента на неспортуващите младежи.
Същевременно Министерството като оператор на дейностите за младежки политики остава и неотлъчен партньор и на всяка една дейност на младите хора в страната. Благодарение на активния диалог, който има с неправителствения сектор и гъвкавостта на експертите, които са в Министерството, се разработват и подкрепят инициативи, които да изграждат компетенции и допълнителни квалификации у младите хора. Успешното партньорство с НПО сектора води до редица проведени обучения, семинари, конференции, превенции на теми, които вълнуват младото поколение. Днес младите хора имат повишени изисквания към това, което се случва. Всички трябва да си дадем сметка, че работата на Министерството е изключително добра за това, че успява да комбинира дейностите във всички останали министерства, наистина да бъде неотлъчно и да отговаря на всяко едно желание, което има в сектора.
Сигурността е един от нашите основни приоритети – работим именно в сферата за повишаване на доходите и подобряване на средата, в която живеем всички ние. Затова и усилията на всички нас, отново казвам, трябва да се обединим, за да може наистина да работим за нуждите на младите хора, с подкрепата на гражданските инициативи, доброволчеството, НПО сектора към спортните организации – всичко, което вълнува младите хора. Нашата основна роля е да продължим да водим борба със социалното неравенство, със социалното изключване. Механизмът, който преди няколко години стартирахме, за връщане на децата в училище, продължава да работи и продължава да се бори с този проблем. Всичко това би било гаранция за по-добро случване на нещата.
Наистина няма как да отречем факта, че има и проценти, които все още не са задоволителни, но не можем да отречем, че институциите работят в тази сфера, както споменах преди малко – изграждането на физкултурни салони, на спортни площадки в малките населени места, реновирането на образователната инфраструктура, които също не се случват само и единствено в големите градове. Тази година Министерството на образованието и науката осигури над 70 милиона за строеж на нови детски градини точно в малките населени места. Това е гаранция, че хората и децата биха останали в малките населени места.
Няма как да се отрече и програмата по чл. 10 от Закона за хазарта, която е свързана със зависимостите на младите хора. Всяка година се отделя сериозен бюджет, който се отпуска, за да се бори наистина с този проблем.
Завършвам, отбелязвайки, че младите хора не са бъдещето на страната. Младите хора са сега, в момента, и те са настоящето. После и след време те няма да са млади. Нека да се вслушаме в това, което ни казват те, то винаги има смисъл.
Подкрепям Доклада за младежта за 2019 г. и усилията на Министерството на младежта и спорта и съм убедена, че заедно ще продължим да се борим с предизвикателствата пред младите хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Желязкова.
Реплики?
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Желязкова, явно сте пропуснали или не сте били в залата, когато още в началото на моето изказване казах, че поздравявам Министерството на младежта и спорта за усилията, които са положили по Доклада, а именно подробните анкети, които са ни предоставени, но в тези анкети няма как да се съгласим с резултата от работата на самите програми. Резултатът е именно числата, които са в Доклада, и според нас са тревожни, и аз го казах. Също така казах нещо, което Вие не сте чули – тези 58% млади хора, които не спортуват, беше казано от нас още преди почивката.
Сега да направим една проста сметка заедно със залата: според Доклада 46% от младите хора в България, или 7500 млади хора цифром и словом, са напуснали България – 46%! Към тези 46% прибавете 27%, които Вие казвате, че, забележете, биха напуснали страната при първа възможност – 46 и 27 прави 73%. Вас задоволява ли Ви този процент?
Казвате също, че 37% от тях, примерно, са млади хора, които казват, че биха останали в малките населени места. Само че „биха“ не е „оставаме“. Бих имал намерение да направя нещо не е категоричното ми решение. Действията или реалността може да покаже и наложи съвсем друго. Така че имайте предвид тези факти, защото те са в този доклад и са тревожни.
Вие признахте в изказването Ви, че – да, видите ли, има проценти, които ни карат да сме по-осторожни. Именно затова призовахме с общи усилия, цялата зала, с Министерството да видим проблематиката в този сектор, защото не само колегата, който спомена демографската катастрофа и беше напълно прав, но и интересите на младежта – в каква обстановка те живеят, после се трудят, първоначално живеят, учат, след това искат да се реализират? Всичко това са въпроси, на които заслужава да се обърне сериозно внимание. 81 хиляди деца са извън обхвата на образованието и никога не са пристъпвали прага на българското училище. Мисля, че няма народен представител в залата, който да не се съгласи с това и да не го обезпокои един такъв факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Приключвам, господин Председател. Благодаря, че има такъв дебат, че той се води в един позитивен тон. Благодаря на всички в залата – и на които участваха, и на които слушаха, защото считаме тази тема наистина за изключително важна, защото нейният обхват е много сериозен и касае бъдещето на държавата като цяло. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други реплики?
Господин Али, заповядайте.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Желязкова! Да, Докладът за младежта за 2019 г., уважаеми колеги, дава обобщаваща информация относно мерките, които са приложени спрямо младите хора през 2019 г. Пак повтарям, Докладът за 2019 г. с нищо не се различава по отношение на докладите за 2017-а и 2018 г. Единствената разлика е в цифрите и това, че делът на младите хора в България през 2019 г. продължава да намалява.
Освен това в Доклада е казано, че 79% от младите хора разчитат на подкрепата на своите родители и забележете, най-важното – едва 34% от младите хора посочват, че средствата им за пълноценно хранене са напълно достатъчни, говорим за средства за пълноценно хранене.
Уважаеми колеги, това са данни от Доклада и зад всичко това, за съжаление, прозира икономическа немощ или, защо да не го кажем директно – бедност и влошена икономическа среда в България през последните десет години, откакто Вие управлявате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трета реплика – заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Желязкова, както и всички колеги, които се изказаха, може би като членове на Комисията чувствате необходимост да изразите уважение, да благодарите. Аз лично не мисля, че има за какво да благодарим.
Говоря конкретно за цитираните данни как като част от предизборната програма на партия ГЕРБ е било изграждането на физкултурни салони в училищата и как ето тази година, на четвъртата година от управлението на ГЕРБ, са отделени средства за изграждане на 50 физкултурни салона. По данни на Министерството на образованието и науката в страната над 800 български училища нямат физкултурни салони.
Отначало мислех, че става дума за стари сгради в малки населени места. Оказа се, че и в градове като София, Пловдив и Варна има училища без физкултурни салони и ние искаме да създаваме навици, регламентираме трети час за физкултура, който трети час масово в училищата няма къде да се провежда, когато става дума за зимния период, защото физкултурният салон е един и едва поема задължителните часове по физкултура.
Ако ние продължаваме така да си говорим, ще расте поколение без такива навици просто защото базата, както знаете, всичката останала е платена, тук-там е останала някаква безплатна общинска спортна база. Много от децата в бедни семейства не могат да си позволят да плащат, за да спортуват и излиза, че спортните навици на децата ги създават семейства с възможности, родители с възможности, които плащат – плащат за плувни басейни, плащат за гимнастика, плащат за волейбол, за участие във футболни клубове и така нататък. Това е реалността.
Другото, за което искам да Ви репликирам – омръзна ми да слушам днес за механизма за обхващане на децата. Крайно време е, и с това свършвам, да разберете, че този механизъм е оставен единствено на училищата. И ако така продължаваме, без да се включват социални служби, полиция и всичко останало, ще продължим да си говорим, че има механизъм и той не работи както трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Желязкова, дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте!
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Започвам отзад напред.
Госпожо Анастасова, аз, първо, не съм член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта (реплика на народния представител Ирена Анастасова), а съм млад човек в българския парламент и считам, че е редно да взимаме отношение. Както виждате от присъствието в залата, на всички нас темата за младежта е важна.
Основно за физкултурните салони искам да отбележа, че има една сума, отпусната от Министерството на младежта и спорта, има отделна сума, която се отпуска от Държавен фонд „Земеделие“, и съм убедена, а и по данни в процес на строителство освен тези 50, които са по Министерството на труда и социалната политика, поне още 50 се подготвят за строителство. Да, ние сме го обещали през 2017 г. Това не означава, че от 2017 г. до 2019 г. по въпроса не е правено нищо. Надявам се, че си давате сметка, че с магическа пръчка нещата не се случват.
Относно процента за спорт и това, което репликира господин Ченчев, искам да отбележа, че и от общините, и от Министерството постоянно се ремонтират спортни зали. Прави се всичко възможно от страна на институциите – да, не казвам, че е достатъчно, никой не казва, че е достатъчно. Затова се включват и нови механизми, затова се обсъждат и водят диалози на тази тема.
Миграцията и това че младите хора напускат страната, както отбелязах и в своето основно изказване, не е процес само в България, не е процес от 10 години. Този процес е започнал много преди тези 10 години, но свободата на движение в Европейския съюз е основен принцип. Точно това е едно от основните права в Европейския съюз – свободното движение, работене на пазара на труда в различните държави членки. Но е важно да се отбележи, че и 43% биха си останали да живеят и работят на местата, където работят в момента. Това не е никак малък процент.
Относно демографската криза, искам да отбележа, че ние създадохме инвитро програмата и в нея се инвестират изключително много средства за подпомагане на млади семейства, така че, както казах и в основното си изказване, факт е, че има проблеми, но е и факт, че институциите полагат усилия и както и аз призовах – да не спират да полагат усилия, ами да продължават да разработват мерки и механизми, с които да се борят тези проценти да намаляват.
Не мога да се съглася с господин Али и с това, че Докладът не е по-различен от предните доклади. За мен Доклад 2019 носи доста повече смисъл от предните доклади, наистина качеството му в информиране се е повишило. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване:
„РЕШЕНИЕ
за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за младежта
РЕШИ:
Одобрява Годишния доклад за младежта за 2019 г.“
Гласували 115 народни представители: за 76, против 30, въздържали се 9.
Докладът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Госпожо Белова, заповядайте да представите Доклада на Комисията по земеделието и храните.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател! Моля първо за процедура за допуск в пленарната зала на доцент доктор Галин Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, и Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на рибарството“ в Министерството на земеделието, храните и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, гласувайте за допускането в залата на господин Николов и господин Симеонов.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля гостите да заемат определените места.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2020 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 10 декември 2020 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие: от Министерството на земеделието, храните и горите доктор Лозана Василева, заместник-министър, и Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на рибарството“; от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – доцент Галин Николов – изпълнителен директор. Присъстваха и представители на Сдружение „Балканка“.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Василева.
Със Законопроекта е предвидена отмяна на разпоредби, касаещи държавните помощи в областта на рибарството.
Предвижда се Консултативният съвет по рибарство да замени Научно-техническия съвет по рибарство и аквакултури като консултативен орган към министъра на земеделието, храните и горите. Относимите текстове са актуализирани, регламентирани са структурата, организацията и функциите.
Кметовете ще следва да представят информация за язовирите – общинска собственост, отдадени под наем или концесия за аквакултури, и язовирите, свободни за любителски риболов.
Отпада възможността за възлагане на управлението на рибните ресурси на риболовни сдружения в комплексните и значими язовири – държавна собственост, и в реките и старите речни корита.
Въведени са изисквания, свързани с обозначаване и определяне на зона за свободен достъп за водните обекти – държавна собственост, определени само за любителски риболов, стопанисвани от риболовни сдружения и забрана за търговия с риба и други водни организми, уловени в тях. Информацията за комплексните и значими язовири, използвани за аквакултури в мрежени клетки със значително производство ще бъде ежегодно публикувана на интернет страницата на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Предвидена е забрана за производство на аквакултури в завирени участъци на водноелектрически централи в реките и старите речни корита.
В списъка на регистрите, поддържани от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, са включени регистър на тежките нарушения на кораби с присъдени наказателни точки и регистър на издадените удостоверения за свободен капацитет.
Прецизирани са правните субекти, които имат право да извършват стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав. Предлага се специално разрешително за улов на квотиран вид риба и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба да се издават само при наличие на валидно разрешително за стопански риболов.
Допълнени са хипотезите, при които ще може да се прекрати действието на издадени разрешителни за стопански риболов, включително със специализиран уред, и на специалните разрешителни. Предвидени са текстове, свързани с маркирането на риболовните уреди. Прецизирани и допълнени са текстовете, свързани с воденето и съдържанието на риболовните дневници, включително за риболовните кораби с дължина до 10 метра. Въведени са забрани за трансбордиране на улов във водите на Черно море без предварително уведомление и разрешение, за разтоварване без предварително уведомление и забрана за стопански риболов с немаркирани риболовни уреди. Регламентиран е редът за записване на информация за случаен улов на морски бозайници.
Предлага се риболов във водите на Черно море да може да се извършва с риболовни кораби с обща дължина под 10 метра след издаване на разрешително за дребномащабен риболов. Уреждат се редът и условията за издаване на разрешителни и специфичните изисквания за извършване на такъв риболов.
По отношение на любителския риболов се въвежда изискване за притежание на валиден билет за любителски риболов във водите на Черно море. Разрешава се използването на харпуна при любителски риболов във водите на Черно море. Предвидени са условията, при които лицата под 14-годишна възраст могат да извършват любителски риболов. Разписани са текстове, регламентиращи максимално допустимите количества улов, в зависимост от мястото и продължителността на риболовния излет.
Прецизират се задълженията на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми.
Изпълнителният директор на ИАРА ще може със заповед да определя специфични условия и ред за улов на даден вид риба или други водни организми, за които не е определен общ допустим улов или квота. Допълнени са забраните, свързани с опазване на рибните ресурси. Към забранените уреди, средства, принадлежности и приспособления за извършване на риболов са добавени уредите серкме, цапало, рачило и герим, както и използването на инвазивни или неместни видове за живи примамки. Въвеждат се забрани, свързани с използването на мрежените риболовни уреди, изхвърлянето на улов и други. Актуализирани са сроковете на забраните за улов и минималните размери за улов на някои видове риба и други водни организми. Въвеждат се текстове, свързани с монтирането и поддържането на система за автоматично разпознаване и възможността за установяване на административни нарушения чрез системата за наблюдение на риболовните кораби. Прецизират се разпоредбите за бордово оборудване за проследяване.
Предвидени са разпоредби, свързани с проследяемостта, търговията и превоза на риба и други водни организми и задълженията на центровете за първа продажба.
Служителите на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури ще следва да са преминали обучение за използване на физическа сила, помощни средства, моторни превозни средства със специален режим на движение и стоп-палки, а риболовните надзиратели – обучение по прилагане на изискванията за любителския риболов.
Административнонаказателните разпоредби са прецизирани и допълнени.
По Законопроекта е постъпило становище от Сдружение „Балканка” с конкретни предложения.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че предложението за въвеждане на риболовен билет за риболова във водите на Черно море е необмислен и че липсва механизъм за контрол както върху въведените ограничения за количествата допустим улов, така и върху задължението за отчитане на улова. Изразиха съмнения и относно необходимостта от създаване на отделни правила за дребномащабен риболов. В заключение, отбелязаха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта.
От парламентарната група на „Обединени патриоти“ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта на първо четене, но ще внесат предложения за прецизиране на част от текстовете между първо и второ гласуване.
След проведената дискусия, Комисията по земеделието и храните с 13 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Белова.
От Комисията по околната среда и водите Доклада ще представи госпожа Василева – председател на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2020 г.
На свое заседание, проведено на 16 декември 2020 г., Комисията по околната среда и водите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите госпожа Михаела Доцова – и.д. главен секретар; от Министерство на земеделието, храните и горите доктор Лозана Василева – заместник-министър, господин Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на рибарството“, доцент Галин Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Лозана Василева. Тя подчерта, че Законопроектът урежда обществените отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България. Въвежда се задължение за ежегодно публикуване на интернет страницата на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури на информация за комплексните и значими язовири по приложение № 1 към Закона за водите, използвани за аквакултури в мрежени клетки със значително производство.
Предвидени са разпоредби, регулиращи риболовния излет с продължителност повече от един ден и е въведено изискване за наличие на валиден билет за любителски риболов за Черно море. Уреждат се специфичните изисквания за извършване на дребномащабен риболов в Черно море от риболовни кораби с обща дължина под 10 метра.
Въведени са нови срокове на забрани за улов на риба и други водни организми през периода на размножаването им съобразно специфичните биологични особености на видовете, както и с оглед надморската височина. Актуализирани са минималните размери за улов на някои видове риба и други водни организми, включително са въведени такива за нови видове или са отпаднали стари. Тези предложения са с цел опазване на биологичното разнообразие и осигуряване на оптимални условия за размножаване и развитие на популациите от риба и други водни организми.
Допълват се хипотезите за прекратяване на регистрацията на лица за развъждане и отглеждане на риба за случаите, когато е прекратено действието на съответното разрешително по Закона за водите.
По обсъждания законопроект са постъпили становища от Министерство на околната среда и водите и Сдружение „Балканка“. Госпожа Доцова представи становището на Министерството на околната среда и водите, което е в подкрепа на Законопроекта.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 11 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Последният доклад е от Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата.
Кой ще представи Доклада?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 11 декември 2020 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на земеделието, храните и водите Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на рибарството“, и Пламен Петков – държавен експерт към дирекция „Обща политика в областта на рибарството“.
Законопроектът беше представен от господин Ивайло Симеонов, който акцентира върху основните промени.
Целта на Законопроекта е по-прецизно и ефективно прилагане на общата политика в областта на рибарството и уреждане на отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми. Промените се налагат и с оглед на необходимостта правните норми да бъдат съобразени с относимото европейско законодателство. В тази връзка се въвеждат легални дефиниции и термини, използвани в областта на рибарството и аквакултурите, прецизират се действащи разпоредби и се отстраняват нормативни празноти, като по този начин се осигурява по-ефективно прилагане на Общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз.
За извършването на любителски риболов в Законопроекта са предвидени нови текстове, регулиращи риболовния излет с продължителност повече от един ден.
С оглед повишаване на контрола и събиране на актуална информация за обема на ползвания ресурс при извършване на любителски риболов в Черно море се променят редът и условията за извършването му. С цел прилагане на унифициран подход към всички любители риболовци и повишаване на събираемостта на относимите данни се въвежда изискване за наличие на валиден билет за любителски риболов в Черно море.
Въведени са нови изисквания по отношение на обозначаването на водния обект и определянето на зона за свободен достъп до водния обект.
С цел осъществяване на по-ефективен контрол при внос, износ и реекспорт на продукти от риболов е регламентиран обхватът на взаимодействие между Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Българската агенция по безопасност на храните и Агенция „Митници“ съобразно тяхната компетентност.
Създава се нов раздел, в който се уреждат специфичните изисквания за извършване на дребномащабен риболов от риболовни кораби с обща дължина под 10 метра.
Във връзка с намаляване на административната тежест върху лицата и организациите в сектора на рибарството се предвижда възможност всички заявления за административни услуги и уведомления по Закона да се подават и по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление.
Тъй като действащите административнонаказателни разпоредби не обхващат или не обхващат в пълнота всички административнонаказателни състави, са предвидени нови такива, съобразени с настоящите икономически и социални условия. С оглед на осъществяване на превенция при извършване на нарушенията се предвижда легална дефиниция за „повторност на нарушение“, както и увеличаване на размера на санкциите в тези случаи.
При обсъждане на представения законопроект отношение взеха следните народни представители. Господин Кольо Милев изрази несъгласие с предлаганите промени за въвеждане на риболовен билет за водите на Черно море. Господин Юлиан Ангелов зададе въпрос относно необходимостта от въвеждането на този билет, а госпожа Иглика Събева зададе въпрос относно оптимизирането на контрола на риболова на територията на Република България и капацитета на наличните структури за извършване на нововъведения контрол.
След направеното обсъждане и проведеното гласуване с 8 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“ Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември
2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Костадинова.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За пореден път разглеждаме Закона за рибарството и аквакултурите. Искам да направя една кратка ретроспекция на промените в този закон в това Народно събрание. За целия период от 2017 г. досега… (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за тишина в залата!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: …този закон е променян 13 пъти, като само през 2018 г. – 7. И 2019-а, и 2020 г. имаме промени. Искам да Ви кажа, че голяма част от предлаганите промени ние сме подкрепяли от гледна точка на това контролът в този сектор да бъде завишен и да има възможности да се осъществява, но имаше и редица недомислия, които доведоха до това, че на принципа „проба-грешка“ един път искаме дневниците, които се водят от рибарите, да отпаднат, а сега искаме да ги върнем. Причината е ясна, защото в края на краищата без отчетност е невъзможно да се прави каквото и да е в този сектор, а контролът е един от елементите, който е задължителен, от гледна точка и на европейските изисквания.
Започвам с това, че в мотивите на Законопроекта има известно противоречие. В началото на мотивите е отбелязано, че ние запълваме нормативна празнота в законодателството в Европейския съюз, а в края на мотивите отбелязваме, че не транспонираме актове на Европейския съюз. Истината е някъде по средата, защото Европейската комисия ни казва, че контролът, който се изпълнява и се осъществява в България, не е достатъчен и трябва да се вземат мерки, тези мерки да са разписани по начин, по който той да бъде адекватен.
Парламентарната група на „БСП за България“ не подкрепи Законопроекта, въздържахме се по следните причини, за които имаме възражение или най-малко е необходим по-сериозен дебат да бъде реализиран между първо и второ четене с промени в така предлагания законопроект на Министерския съвет.
Цял раздел се отделя за дребномащабния риболов. Той се обособява в рамките на сега действащия стопански риболов. Вносителите предлагат той да бъде на разрешителен режим, като съответно са посочени критерии, на които трябва да се отговаря – например до 10-метрова лодка. Възраженията ми в тази посока са следните.
Добре, дребномащабен риболов – можем да формулираме, че такъв е необходим, но всяко едно изискване, което допълнително се влага, без то да е свързано с това какъв оборот има съответното – физическо лице ли ще бъде, дали юридическо лице, търговско дружество, ни вкарва в приключение още повече в следващия програмен период по рибарската програма. Защото така дефиниран, дребномащабният риболов, с тези изисквания, вероятността този дребномащабен риболов да получи подкрепа в следващия програмен период е минимална. Аналогията, която правя и в която предполагам, че съм права, е от Програмата за развитие на селските райони, където дефиницията на „дребно стопанство“ или „млад фермер“ и така нататък е свързано с определени критерии, съответно определени изисквания, определен ресурс. Тук това липсва, а вкопчването в числа – до 10 метра, та две мрежи и така нататък, са изисквания, които съответно ще попречат именно на тези рибари, които са в тази група, да кандидатстват и да могат да усъвършенстват дейността си.
За първи път се въвежда изискването любителският риболов в Черно море да бъде обект също на регистрация с доплащането съответно на такса или риболовен билет. Досега това не е било, не се е случвало и не във всички страни в Европейския съюз има риболовни билети. Възразяваме това да се случи по простата причина, че този риболов наистина касае хора, които допълват донякъде и доходите си именно с улов в Черно море. Ние ги натоварваме с такса, като по време на обсъждането в Комисията беше казано едва ли не, че ако ние не им предоставим риболовни билети, не можем и да ги регистрираме, не можем и да определим какво количество е това, което се лови в Черно море. Струва ми се, че има и други начини, освен риболовен билет, да се реши този въпрос.
Поставихме и въпроса за това: ИАРА с промените, които се предлагат, дали има капацитет, възможности, включително и финансови да осъществява контрол в тази област? Защото проблемът в рибарството и аквакултурите е ефективният контрол, а затова Изпълнителната агенция, която отговаря, трябва да има възможности да ги осъществява с назначени хора, с достатъчно финансови ресурси.
И пак по време на Комисията беше казано, че този законопроект е обсъждан с широк кръг организации. Лично аз получих възражения от Ловно-рибарския съюз, които претендират, че с промените в Закона се създава нормативен хаос. За какво става въпрос? Според изискванията на Закона стопанисването на водните обекти се предоставя на сдружения. На тези сдружения се плаща билет за риболов и освен това членовете на сдруженията полагат грижа за обекта, който те стопанисват. Изведнъж в Законопроекта се появява възможността отделно от това да има – или не се разбира начинът, по който е разписано в Закона, че може да има и обекти със свободен достъп, тоест риболовци, които не членуват в сдруженията, да имат свободен достъп до риболова на вътрешните обекти. Но ако сдружението стопанисва даден обект, полага грижи и в неговата част имаме и свободен риболов, това значително променя нещата. Така че разписан по начина, по който е предложено в Законопроекта, ще създаде проблеми именно за тези сдружения, които инвестират особено във вътрешните водоеми.
Това са най-накратко нашите претенции, но най-важните по отношение на Закона за рибарството и аквакултурите, и се надявам да е последната промяна в този парламент, защото, повярвайте, че промяна върху промяна и „проба-грешка“ създава още по-голям хаос в сектора, вместо да създава предпоставки за неговата стабилност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Господин Вълков, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! По Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите бяха направени редица обществени консултации, едни сериозни обсъждания – едното месец септември, другото месеците октомври и ноември, на които бяха разгледани всички предложения, не само които са подадени от Рибарската агенция, от Министерството на земеделието и храните, а и такива, които са подадени от различни организации, които са свързани с рибарския сектор.
Поради много големия обществен интерес Законът малко се забави, но смятам, че имаме възможности в това Народно събрание да го приемем, тъй като в него има застъпени много сериозни и важни предложения, едно от които е създаването на отделен раздел „Дребномащабен риболов“.
Преди малко чухме част от доводите, с които колежката изрази някои недостатъци според нея при създаването на този раздел, но аз бих казал, че това е един изключително добър пробив, защото отдавна искаме да въведем този раздел „Дребномащабен риболов“, независимо от това че специфичните условия са, бих казал, доста големи или тежки и те са много близки до другия риболов, който е въведен. В тази насока може би между първо и второ четене ще бъдат направени предложения от нашата група, както и едно друго предложение, което е свързано с така наречения билет за любителски риболов в Черно море. Тъй като имаше доста дискусии на тази тема, ние смятаме между първо и второ четене също да предизвикаме преразглеждане специално на това предложение.
Едно от предложенията, на които ще се спра, основно е планът за действие. Този план за действие е свързан с контрола, който се осъществява в Рибарския сектор в Черно море. Този контрол е свързан, от една страна, с въвеждането на системите за идентификация – така наречения АIS и, от друга страна, със системите за наблюдение и проследяване на корабите, в които става ясно в какви води и колко близо до брега е пребивавал корабът, на каква скорост е карал, дали е пускал трал и така нататък. Това са неща, които са много важни и с които корабите ще бъдат оборудвани със съответните прибори – тези, които съответно са над 12 и 15 м дължина.
Но тук наистина стои един друг въпрос, който е свързан с Рибарската агенция относно човешкия и финансовия ресурс за въвеждането на тези предложения, дали те могат да бъдат направени в съответния срок и дали има такава възможност. Затова между първо и второ четене при преразглеждането в Комисията аз смятам, че трябва да бъдат дадени отговори на този въпрос.
Приветствам също така възможността за електронно подаване на данни, на всички възможни данни, както е направено като предложение в този законопроект, и възможността за подаване по електронен път на заявления.
Предлагам на народните представители да подкрепят Законопроекта в този му вид, а предложенията, които смятаме да направим между първо и второ четене, да направят Законопроекта наистина действащ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Вълков.
Реплики има ли?
Господин Кънев, реплика ли имате, или изказване? Чакаме да дойде господин Кънев да ни каже какво точно иска – реплика, изказване или процедура.
Реплика – заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, ще бъда много кратък. Задължително между първо и второ четене трябва да оправим тази глупост, която се предлага – за билети за риболова в Черно море.
Молбата ми е, това ние твърдо ще го подкрепим, ако Вие не го внесете, ние ще го внесем – общо взето, който влезе във властта, започва да си прави експерименти с този закон.
Помните 2010 г. какви изисквания бяха вложени в поправки отново в този закон – искаше се на всеки риболовен кораб, в това число и всички до 10 м, да има касов апарат. Помните тази история на Симеон Дянков. Помните същата история с фризерите, които трябва да има, и охладителите във всяка лодка, при положение че те имат право да излизат само за две морски мили в морето и докато се върнат на брега тя, рибата, още мърда.
Молбата ми е: дайте да не правим поредната глупост – да караме всяко едно дете или всеки един човек, който е застанал с една въдица на брега да хване пет заргана или десет чернокопа, да се регистрира. Още повече аз не виждам как ще успее администрацията да го администрира всичко това?! Това е пълен абсурд. Молбата ми е: нека да обединим усилията си това да отпадне.
Иначе за новия модел риболов, така наречения дребен риболов, ние сме категорично „за“, ще го подкрепим, но моля Ви, това нещо трябва да се махне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Кънев.
Друга реплика има ли някой? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги! Нека на господин Кънев – човека, когото дълбоко уважавам, да му напомня само, че предложенията за отпадане на дневниците бяха инициатива и подкрепени от тяхната парламентарна група. Така че те са едни от инициаторите за тези проби и грешки.
Отделно от това, този закон да, наистина няколко пъти е променян в рамките на това Народно събрание. Това са били промени, които са били наложителни и заради които ние не можахме да се обединим, колеги. Затова се налага да влизаме от промяна в промяна. Защото, когато сме говорили разумно и сме водили разумни диалози и политики, заради политически пристрастия и политиканстване не сме стигали до правилните идеи. Но самият живот и самите рибарски общности искат да имат свои правила и затова в момента на това широко обществено обсъждане те произведоха много от идеите, които са приложени в настоящия закон.
Госпожо Бъчварова, само да Ви кажа, че любителският риболов не е дейност, която трябва да носи доходи. Тоест хората, които се занимават с любителски риболов и по сега действащия закон, и априори, въобще нямат право да продават този улов. Така че този пасаж от Вашето изказване – че любителският риболов е за допълване на техния доход, е абсолютно неприложим, защото любителският риболов е хоби и, както казах, той не носи доходи и рибата, която си уловил до 5 кг, нямаш право да я продаваш. И този билет, който любителите риболовци се сдобиват с него, той е само за отчитане на статистическа дейност. Защото именно заради това, че имаме регистрирани над 230 хиляди риболовци, ако извадим данните от статистиката, за които Европейската комисия много добре има своя информация, статистически изследвания и математически модели, може да се окаже, че любителският риболов извършва повече улов, отколкото целият ни стопански риболов. Затова се озоваваме в наложителност да правим и да създаваме промяна на промяната, защото, за да се възползваме максимално от тези средства, предвидени и в следващия програмен период, хората, естествено, искат да седнат на истински данни, а истински данни в България не се подават.
Какво от това, че трябва да се плащат 25 лв.?! Господин Кънев, отново се обръщам към Вас и моля колегите от ГЕРБ да не бъдат заблуждавани, да не бъдат притискани от опозицията или от разни други експерти. За мен този билет трябва да съществува, защото над две трети от любителите риболовци, които имат билети, притежават билети за вътрешните водни басейни, тоест така или иначе този билет е платен. И отивайки от вътрешен воден басейн на море, на морски риболов, любителят може да си използва същия билет, и обратното. Гаранция Ви давам, че няма такъв любител риболовец, който да ходи само на морски риболов, или това са изключително малко хора. Защото, отивайки на морски риболов, даже да вземем един Бургас, отивайки на морски риболов, на другия ден той може да се премести на вътрешен басейн, как се казваха там езерата около…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вая, Мандра и така нататък.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, трите най-големи езера. И днес може да е на море, а когато отиде на вътрешния басейн той задължително трябва да има риболовен билет.
Така че призовавам колегите от ГЕРБ: не се огъвайте, защото има индикации, че може да бъде премахнат този риболовен билет. Това е статистически формуляр и ще загубим много повече пари, отколкото ако премахнем риболовния билет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Апостолов.
Реплики има ли?
Госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Апостолов, не мога да се съглася с Вашето изказване по следните причини. Може би не сте ме слушали внимателно какво говоря.
Първо, вярно е, че любителският риболов е риболов, който задоволява преди всичко лични нужди, но това е част от разполагаемия доход на семейството. Така че, използвайки или търсейки, както се казва, под вола теле в тази дефиниция, ми се струва, че не постигнахте нищо.
По отношение на морския любителски риболов – значи, ще правим статистика срещу 25 лв. Аз не знам статистиката на някой от Вас да иска пари за това, че ще бъде преброен или това колко лови. Ако е статистика, държавата ще си намери необходимия начин да направи тази статистика колко са тези риболовци в Черно море и какви количества съответно произвеждат.
Проба-грешка – пак не ме разбрахте. Тринадесет пъти, сега за четиринадесети път се променя Законът.
Искам да Ви обърна внимание върху риболовните дневници. Това Народно събрание отмени риболовните дневници, че било изключително трудно да бъдат попълвани. Ами сега ги връщаме. Вие къде отидохте не мога да разбера, но общо взето, говорим за мандата на това Народно събрание, за промените, част от които се върнаха в изходно положение, защото и Европейската комисия не е съгласна с такава пълна либерализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Друга реплика?
Да, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател!
Уважаеми колеги, съвсем кратка реплика. Господин Апостолов, ако частичната оценка за въздействие, по която становището на Администрацията на Министерския съвет на 22 юли прави забележки – тези, които и професор Бъчварова Ви каза, които и Вие констатирате, ако имахме оценка, каквато оценка за въздействието трябва да имаме към днешна дата – декември месец, тези проблеми нямаше да ги имаме днес.
Не е свършена изключително важна работа и затова ние няма как да подкрепим на първо четене този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Желаещи за трета реплика има ли? Не виждам.
Дуплика ще ползвате ли, господин Апостолов? Не.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 002-01-70, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2020 г.
Гласували 132 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 44.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, ВЪЗЛОЖЕНИ НА „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД В ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ 2016 Г. – 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Илиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие на обществените поръчки, възложени на „Автомагистрали“ ЕАД в периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2020 г., № 054-02-89, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 25 ноември 2020 г.
На заседание, проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект на решение.
На заседанието присъства Тошко Тодоров – заместник председател на Сметната палата.
В мотивите към Проекта за решение вносителите посочват, че в отговор на въпрос на народни представители в рамките на процедура по парламентарен контрол на 3 ноември 2020 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството предоставя информация за обществените поръчки, изпълнявани от „Автомагистрали“ ЕАД. От информацията става ясно, че в момента дружеството е изпълнител едновременно по седем договора. Всеки един от тези договори е със сериозен обем на дейност и задължения и неговото изпълнение предполага съответен по големина технически и човешки ресурс.
Според вносителите това поставя редица важни и основателни въпроси. Има ли дружеството необходимия капацитет – технически и човешки ресурси, каква част от него е „свободна“ при сключването на поредния договор? Как дружеството изпълнява поетите задължения и ползва ли подизпълнители? Използва ли за изпълнението трети лица, в това число по граждански договор? Какво обосновава посочения от министъра на регионалното развитие и благоустройството внушителен брой на договори с партньори-контрагенти, в това число рамкови споразумения?
Според вносителите „Автомагистрали“ ЕАД отказва да внесе яснота по отношение на цени, изпълнение и усвояемост на отпуснатите средства, като практика е отговорите на тези и подобни въпроси да бъдат отказвани с позоваване на Закона за достъп до обществена информация.
Вносителите застъпват становището, че самото правителство определя пътното строителство като основен сектор в своята работа, при почти непрекъснат поток на информацията за големи проекти и за насочване на голям публичен ресурс. Възлагането обаче на почти всички значими пътно-строителни проекти, реализирани от българското правителство, на едно дружество, било то и държавно, е „защитимо“ само при обоснованост на разходите, законосъобразност на процедурите и обезпеченост на изпълнението.
С предлагания одит се цели да се провери дали са спазени изискванията за възлагането и дали е обезпечено изпълнението на тези значими обществени поръчки.
След проведеното обсъждане на Комисията по бюджет и финанси с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие на изпълнението на обществените поръчки, възложени на „Автомагистрали“ ЕАД в периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата извършването на одит за съответствие на изпълнението на обществените поръчки, възложени на „Автомагистрали“ ЕАД в периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2020 г. В обхвата на проверката да бъдат включени всички поръчки за периода, в това число и възложените при условията на изключенията, приложими за публични възложители, по чл. 14 от Закона за обществените поръчки.
2. Срокът за извършване на одита е до 31 март 2021 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е до 30 април 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Илиева.
Изказвания?
Заповядайте, господин Гечев – становище на вносител.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В случая сме улеснени, тъй като в Бюджетната комисия стигнахме до единодушие и имаме подкрепа на представители на всички политически сили. Сигурен съм, че ще бъде подкрепено и в пленарната зала, тъй като нашите мотиви за такова Проекторешение на Народното събрание са обосновани с конкретни аргументи.
Уважаеми колеги, ние сме обезпокоени от това, че „Автомагистрали“ ЕАД – хубавото е, че е държавна фирма, но проблематичното е, че в момента изпълнява седем договора за близо 4 млрд. лв., при положение че тази държавна фирма според нас, а и според експерти няма необходимия капацитет, за да осъществява толкова много договори, които изискват и техника, и кадри, и така нататък.
Ние поставяме следните въпроси: направена ли е предварителна преценка и спазени ли са изискванията при избора на „Автомагистрали“ ЕАД за изпълнител? Второ, има ли дружеството необходимия капацитет – технически и човешки ресурси? Трето, как дружеството изпълнява поетите задължения и ползва ли подизпълнители – фирми, юридически лица? Съответно следващият въпрос: наема ли физически лица по граждански договор поради недостиг на кадри? Какво обосновава посочения от министъра на регионалното развитие и благоустройството внушителен брой на договори с партньори-контрагенти, в това число рамкови споразумения?
Досега „Автомагистрали“ ЕАД отказва да внесе повече яснота по отношение на цени, изпълнение и усвояемост на отпуснатите средства. Като имаме предвид, че изпълнението на тези програми с пътно строителство е една от гордостите на управляващото мнозинство, ние искаме да бъде направен професионален одит от Сметната палата, който да покаже спазен ли е Законът за обществените поръчки, защитени ли са обществените интереси при сключването на договори с подизпълнители – физически и юридически лица, тъй като, пак повтарям, става дума за около 4 млрд. лв. обществен ресурс.
В тази връзка, господин Председател, предлагаме Проекторешение:
„Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие на изпълнението на обществените поръчки, възложени на „Автомагистрали“ ЕАД в периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2020 г. В обхвата на проверката да бъдат включени всички поръчки за периода, в това число и възложените при условията на изключенията, приложими за публични възложители, по чл. 14 от Закона за обществените поръчки.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Изказвания по Проекта за решение? Виждам, че е приет единодушно от Комисията. Не виждам желаещи за изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие на изпълнението на обществените поръчки, възложени на „Автомагистрали“ ЕАД в периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата извършването на одит за съответствие на изпълнението на обществените поръчки, възложени на „Автомагистрали“ ЕАД в периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2020 г. В обхвата на проверката да бъдат включени всички поръчки за периода, в това число и възложените при условията на изключенията, приложими за публични възложители, по чл. 14 от Закона за обществените поръчки.
2. Срокът за извършване на одита е до 31 март 2021 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е до 30 април 2021 г.“
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Следващото заседание е утре – 17 декември, от 9,00 ч. в същата зала. (Звъни.)

(Закрито в 13,41 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Александър Ненков
Филип Попов
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов
Николай Александров