Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, честита Нова година! Нека да си пожелаем да е по-здрава и по-спокойна!
Моля, режим на регистрация.
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои да изслушаме химните на Република България и на Европейския съюз.
Моля да се изправим. (Всички стават. Звучат химните на Република България и на Европейския съюз.) Благодаря, колеги.
Представям на Вашето внимание Проект за програма за работата на Народното събрание за 13 – 15 януари 2021 г.:
Предложение от парламентарната група на „Обединени патриоти:
„1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносители – Юлиан Ангелов и група народни представители на 13 юни 2019 г. “
Предложението е по чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за първа сряда на месеца.
От останалите парламентарни групи няма постъпило предложение.
„2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносители – Красимир Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносител – Министерският съвет на 26 октомври 2020 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Вносител – Министерският съвет на 29 октомври 2020 г.
5. Изслушване на министъра на вътрешните работи Христо Терзийски, министъра на енергетиката Теменужка Петкова, министъра на околната среда и водите Емил Димитров и министъра на икономиката Лъчезар Борисов на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно ситуацията на територията на страната във връзка с влошената метеорологична обстановка и предприетите действия от страна на компетентните органи. Вносители – Красимир Ципов и група народни представители на 12 януари 2021 г., точка първа за четвъртък, 14 януари 2021 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пчеларството. Вносител – Министерският съвет на 10 декември 2020 г., точка втора за четвъртък, 14 януари 2021 г.
7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане. Вносител – Министерският съвет на 27 ноември 2020 г., точка трета за четвъртък, 14 януари 2021 г.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Министерският съвет на 5 януари 2021 г., точка първа за петък, 15 януари 2021 г.
9. Парламентарен контрол – след приключване на законодателната част от заседанието в петък, 15 януари 2021 г.“
Моля, режим на гласуване по така направеното предложение за Програма за работата на Народното събрание през тази седмица.
Гласували 191 народни представители: за 131, против 12, въздържали се 48.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:
„РЕШЕНИЕ
№ 1923-НС
София, 22 декември 2020 г.
относно обявяване на Георги Александров Александров
за народен представител в Трети изборен район – Варненски,
в 44-тото Народно събрание
С писмо вх. № НС-02-11 от 21 декември 2020 г. в Централната избирателна комисия председателят на Народното събрание уведомява Централната избирателна комисия, че е починал народният представител Валентин Кирилов Касабов, избран от листата на коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, „Атака“ и ВМРО“ в Трети изборен район – Варненски, и на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България са прекратени неговите пълномощия.
С вх. № НС-11-1 от 21 декември 2020 г. в Централната избирателна комисия е постъпило заявление от кандидата за народен представител Иво Колев Пазарджиев, с което заявява и декларира, че не желае да бъде обявен за избран за народен представител от листата на коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, „Атака“ и ВМРО“ в Трети изборен район – Варненски, в 44-тото Народно събрание.
Съгласно чл. 255, ал. 1, т. 3 от Изборния кодекс съгласието на кандидата да бъде регистриран е абсолютна предпоставка за регистрацията му от предложилата го партия, коалиция или инициативен комитет, а след произвеждане на изборите – и за обявяването му за избран за народен представител. Когато кандидат за народен представител подаде заявление до Централната избирателна комисия, че не желае да бъде обявен за избран за народен представител, следва да се тълкува, че по същество е налице оттегляне на съгласието на кандидата, дадено чрез заявлението по чл. 255, ал. 1, т. 3 от Изборния кодекс. Адресираното до ЦИК изявление, съдържащо нежелание на кандидата да бъде обявен за избран за народен представител, препятства възможността Централната избирателна комисия да стори това поради липсата на абсолютна предпоставка, изразяваща съгласието му за регистрация, съответно обявяването му за народен представител. Налице е по същество изявление за отказ от страна на кандидата да бъде обявен за избран, който обвързва Централната избирателна комисия и прави невъзможно вземане на решение по реда на чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс спрямо този кандидат.
След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони Централната избирателна комисия установи, че Иво Колев Пазарджиев фигурира под № 3 в кандидатската листа на коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, „Атака“ и ВМРО“ в Трети изборен район – Варненски.
На основание чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс при предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител Централната избирателна комисия следва да обяви следващия в листата кандидат. Следващият кандидат в листата на коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, „Атака“ и ВМРО“ под № 4 в списък Б от кандидатската листа на коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, „Атака“ и ВМРО“ в Трети изборен район – Варненски, е Георги Александров Александров. Централната избирателна комисия счита, че мандатът на Валентин Кирилов Касабов следва да се довърши от Георги Александров Александров.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 2 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за народен представител от Трети изборен район – Варненски, Георги Александров Александров, с ЕГН …, под № 4 от листата на коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, „Атака“ и ВМРО“ в 44-тото Народно събрание.“
Моля, поканете народния представител да се закълне.
Колеги, моля да станем на крака. (Всички стават.)
Заповядайте, господин Александров.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ АЛЕКСАНДРОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито! Заповядайте!
Благодаря, колеги.
Уважаеми колеги, във връзка с предстоящите изявления на председателите на парламентарните групи и нечленуващи в парламентарни групи предлагам процедура за пряко предаване на обръщенията по БНТ 2 и БНР.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 195 народни представители: за 191, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, включете камерите на БНТ 2 и БНР.
Уважаеми колеги народни представители, днес откриваме последната редовна сесия от мандата на 44-тото народно събрание. Не е наша работа да правим цялостна оценка на дейността му. Това ще направят социолози, политолози, коментатори – хората, които имат поглед отвън. Ние, които сме вътре, можем само да си припомним.
През изтеклите четири години станахме свидетели на някои редки, но безценни моменти – от единство като тържествата по повод 140-та годишнина от подписването на Търновската конституция, но станахме свидетели и на демонстративно опразвани депутатски банки, на остри сблъсъци и взаимни обвинения, на колеги, които участваха в заседанията през видеовръзки от болничните си легла, и на колеги, които в същото време отказваха да сложат маски. Видяхме издигната срещу сградата на парламента бесилка и нека никой от нас да не се поддава на илюзията, че тази бесилка беше послание единствено към политическите му опоненти. Не! Тя беше доказателство, че всички можем да станем жертва на конфронтацията помежду ни, когато тази конфронтация е безпринципна и целта ѝ е да руши подпори и изгаря мостове.
Колеги, съвсем скоро ще влезем в предизборна кампания. Заради епидемичната обстановка тя няма да прилича на никоя друга кампания досега. Предстоят първите парламентарни избори, които ще бъдат организирани от правителство, в което ГЕРБ е големият коалиционен партньор.
Някои политици и политически сили отсега започнаха атака срещу честността на предстоящия вот. Като председател на Народното събрание още през октомври изпратих официални писма с покана до европейските институции да изпратят наблюдателни мисии, за да има спокойствие у българските граждани, че честността на вота ще бъде гарантирана. Отделно всяка партия има право на застъпници, които да следят броенето на бюлетините.
Призовавам всички по време на кампанията да избягваме внушения, че има опасност от манипулация на изборните резултати. Това само ще намали избирателната активност и ще постави под съмнение легитимността на всеки един от избраните в 45-ото народно събрание. А най-големият губещ ще бъде българската демокрация.
Благодаря и пожелавам успешна работа на всички! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Уважаеми колеги, продължаваме с изявленията на председателите на парламентарни групи.
Има думата председателят на парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Последната сесия на 44-тото народно събрание започва в ситуация на здравна криза, предизвикана от коронавируса. Това, а не протестите, действията на парламентарната и извънпарламентарната опозиция или атаките на различни олигарси са голямото предизвикателство за управляващото мнозинство.
Здравната криза и омекотяването на икономическите последствия от нея са единственият възможен приоритет за правителството и управляващото мнозинство в настоящата ситуация. Запазването на всеки човешки живот и съхраняването на перспективата за бизнеса са единствените възможни мотивации за ефективна работа в края на мандата на настоящия парламент. В името на този приоритет и тези цели парламентарната група на ГЕРБ е готова да се вслуша във всеки разумен глас и да прояви необходимата воля и търпение, за да не допусне епидемията да мутира в хаос и безпътица.
Както по време на предишната, така и по време на сегашната сесия на 44-тото народно събрание нашият основен противник ще продължи да бъде коронавирусът, а основният ни съюзник ще продължат да бъдат мнозинството от българските граждани, които във времената на изпитание показаха, че притежават солидарността, отговорността и дисциплината, за да можем да се справим заедно с кризата. Ще продължим да работим и да подпомагаме с всички сили българските медици, българските учители и всички, които днес рискуват здравето си в името на живота.
През последните месеци нашите съграждани, които и днес са на първа линия, показаха, че България има потенциала да се справи с това огромно предизвикателство. Добре би било в оставащото време до края на мандата на този парламент, а и след това да вземаме пример от хората, които с риск за живота си избраха да помагат вместо да пречат, да спасяват вместо да коментират, да живеят вместо да съществуват.
Днес е важно да почетем паметта на всички онези хиляди българи, които загубиха битката с коварната болест. Те не бива да бъдат забравени и всички ние дължим подкрепа и уважение на близките им.
Уважаеми колеги, през изминалата сесия управляващото мнозинство удържа на натиска на опозицията и не се поддаде на провокациите, които целяха да хвърлят държавата и обществото в хаос и безвластие.
Благодаря на всички колеги, които с присъствието си в тази зала осигуриха нормалната работа на парламента. Без нормалното функциониране на Народното събрание днес нямаше да има нито бюджет за 2021 година, който да омекоти ударите на здравната и икономическата кризи, нито правителство, което да има възможност да предприеме необходимите мерки за справяне с тях.
Ще припомня, че при откриването на предишната сесия на 44-тото народно събрание президентът Румен Радев поиска страната да остане без парламент и редовно правителство в пиковата фаза на здравната криза.
Днес ние сме убедени, че постъпихме правилно, като не се съобразихме с неговите призиви, чиято несъстоятелност вече е видима за всички. С риск да понесем политически негативи, представителите на партиите от управляващото мнозинство не се поддадохме на натиска и по този начин съхранихме възможността за вземане на важни решения в тежък за страната момент. Ако това не се беше случило, наред със здравната и икономическата, днес България щеше да затъва и в политическа криза. Цената за хаоса и безвластието щеше да бъде платена не от президента и лидерите на опозицията, а от всички български граждани.
През последната година на изпитания управляващото мнозинство и правителството трябваше да се изправим сами не само срещу предизвикателствата на епидемията и сътресенията в икономиката, но и срещу безотговорността на парламентарната и извънпарламентарната опозиция. В ситуацията на политическа турболентност и протести ние чухме гласа на протестиращите, но и видяхме неспособността на политическото им лидерство да формулира и постига значими цели. Протестите ни направиха по-смирени, а неспособността на лидерите на парламентарната и извънпарламентарната опозиция да изградят силна алтернатива – по-отговорни.
В края на този управленски мандат ние сме готови да приемем оценката на българските избиратели – каквато и да е тя, ще бъде мерило за ефективността на управлението. Не живеем с чувството за непогрешимост и сме наясно както с отговорността, която носим, така и с грешките, които сме допуснали през последните четири години. Наясно сме, че способността да виждаме, признаваме и осмисляме собствените си грешки ни прави по-силни.
Имаме самочувствието да твърдим, че благодарение на разумната финансова политика, която водихме по време на мандата, днес може да помогнем на всеки, който е засегнат от икономическите последствия на здравните мерки. Имаме политическото основание да се гордеем с факта, че през последните четири години увеличихме двойно доходите на българските учители и по този начин поставихме образованието сред основните дългосрочни приоритети на нацията.
Имаме силата да благодарим на опонентите си за постигнатия консенсус по отношение на условията за започването на преговори между Европейския съюз и Република Северна Македония.
На фона на тези значими теми въпроси като „Коя да бъде датата на провеждане на парламентарните избори?“ за нас са незначителни! Те са важни само за онези, които през последната година отсъстваха от решаването на истински значимите проблеми пред обществото. В контекста на непредвидимостта на хода на епидемията в цяла Европа разумното решение е изборите да бъдат проведени възможно най-рано, за да се гарантира, че страната ще има работещ парламент в ситуация, в която трябва да се вземат важни решения.
Призоваваме президента Румен Радев да вземе час по-скоро решение за датата на изборите и по този начин да даде възможност на институциите, партиите и гражданите да се подготвят за тях!
Уважаеми народни представители, наясно сме, че предизборната кампания предполага не само политически дебат, но и политическа конфронтация. Въпреки това изразяваме надеждата си, че докато се опитва да спечели доверието на българските граждани, всеки от нас ще има съзнанието, че и след изборите предизвикателствата и изпитанията за българското общество ще продължат. Затова е важно да съхраним малкото полета на политически консенсус и малкото неизгорени мостове. Защото който и да получи възможността да управлява, ще се нуждае не само от коректив, но и от съюзници. В тежки времена като днешните България има нужда от единство и отговорни решения.
Затова въпреки политическите различия, които имаме с представителите на опозицията, ние ще продължим да ги възприемаме не като врагове, а като опоненти и като изразители на вижданията на значителни групи от българското общество. Надяваме се в оставащото време до края на мандата и по време на предизборната кампания да заменим личните нападки и обидните квалификации с истински дебат за бъдещето на България. Ние ще бъдем отворени за диалог както сега, така и след парламентарните избори, независимо от това каква ще бъде оценката на избирателите за нас.
Желая здраве и успех на всеки от Вас и Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ, ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Давам думата за изявление на госпожа Корнелия Нинова – председател на парламентарната група на „БСП за България“.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Откриваме последната сесия на 44-тото народно събрание. Могат да се изброят много числа за приети закони, решения, ратификации. Сухата статистика е важна, но по-важно е какво стои зад нея. А най-важен е живият живот.
За тези четири години, уважаеми управляващи, Вие продължихте да развивате две паралелни Българии – една телевизионна и една реална. От екраните чухме, че сме държавата с най-нисък дефицит в Европа, но реалната държава оставяте с 40 милиарда дълг, оставяте я с факта, че сме най-бедни в Европа и с най-големи неравенства. Вашата е държава с рекордни инвестиции в производство, в заводи, които се откриват всеки ден, и работни места, а другата – реалната, завърши 2020 г. с 380 хиляди нови безработни. В тази на управляващите Вие се справяте най-добре с кризата, а в истинската – България беше в един период първа по смъртност.
Могат да се изброяват още много такива примери, но има три картини, три образа в последните месеци, които без думи обобщават всичко за управлението на ГЕРБ. Първата – онази с чекмеджето с парите и пистолета. Втората – свлачището към Рилския манастир само ден след като премиерът се похвали и откри ремонта. И третата е днешната – на потопена под вода половин България. Обобщено, тези три картини казват: безхаберие за хората, некомпетентност, корупция и безнаказаност. И това е задачата пред нас всички, които искаме промяната – тя да бъде грижа за хората, професионализъм в управлението, справедливост и честност.
Знаем, че за четири години не приехте почти нито едно от нашите конкретни предложения за сериозни промени в моделите на управление на различни системи. Не вярваме, че ще го направите и в оставащите месец-два. Просто нямате желание, а нямате и време. Времето Ви изтече. Но тези наши предложения ще станат факт. Знаем, че след изборите ще има промяна. Разбира се, дотогава ние няма просто да седим и да чакаме те да дойдат. Няма да отстъпим от всички наши политики, защитавани досега, но за малкото оставащо време ще направим две неща.
Първо, разбираме, че здравето на хората е най-важно в този момент. Изхарчиха се стотици милиони. Искаме информация за всеки похарчен лев на българските граждани. Настояваме да стане публично известно колко стотици милиони се изхарчиха и до колко български граждани, домакинства и семейства стигнаха, на колко хора помогнаха? Искаме отчет на правителството в какво състояние оставя България, но не онзи – телевизионния отчет, а истинския, защото ние ще го направим и ще търсим отговорност за този период.
Второ, пропиляхте последните 11 години за България, не можем да Ви позволим да пропилеете и следващите 11.
Уважаеми български граждани, знаем, че сте затрупани от тревоги за наводнените Ви домове, за неплатени сметки, за болни близки и сигурно една тема, която днес ще поставим, ще Ви звучи неразбираемо, абстрактно и далечно, но тя е ключова за всеки от нас – за всеки дом и семейство, от детето до най-възрастния пенсионер, в следващите месеци се залага бъдещето ни за десетки години напред: предстои приемане на Национален план за възстановяване и устойчивост. В плана на управляващите е предложено още от същото, повече от същото, което имахме през последните 11 години. Нашият алтернативен План дава коренно различна перспектива за България – модерна, индустриална, с високи технологии, здрава, социална и образована нация. Нашите приоритети в този контекст са:
Здравеопазване. По линия на европейското финансиране и високата цел за дигитализация – изграждане на електронна здравна карта на всеки български гражданин с неговото здравно досие, но смисълът на европейското финансиране и европейското ни бъдеще е то да бъде съчетано с национална политика. Ето защо към този приоритет за здравна карта добавяме: болниците няма да са търговски дружества; здравеопазването ще се регионализира и във всеки регион ще има спешна помощ, доболнична и болнична помощ; ДДС-то на лекарствата ще бъде 9% и ще има наредба за базова заплата на всички медицински кадри.
Образование. По линия на дигитализацията – изграждане на единна електронна образователна система, в която да има информация за всеки ученик – какво е учил, кой го е изпитвал, как го е оценил, но заедно с това един учебник в един клас за цялата страна. Преглед на съдържанието на учебниците – много е важна формата на дигитализация и модернизация, но още по-важно е освен как, какво учат нашите деца.
Борба с бедността, неравенствата и демографската политика – изграждане на единен електронен данъчен регистър; семейно подоходно облагане за 800 хиляди млади семейства с деца; отмяна на плоския данък и въвеждане на прогресивен; преизчисляване на всички пенсии; социални мерки, свързани с борбата с бедността и неравенствата.
Екология и земеделие – изграждане на електронен поземлен регистър с белите петна, със собствеността, със субсидиите, но заедно с това и националната политика за преразпределяне на субсидиите към български плодове, зеленчуци, месо и мляко и инвестиции за чиста храна, вода, въздух и земя.
Всички тези промени ще доведат до модерни и съвременни условия за икономика и производство. Икономиката и производството са в основата на всеки просперитет. Можем да изградим модерна България и смятам, че изборите ще сложат началото за това. Не просто една партия да смени друга и да продължи постарому, а ново начало за промяна на модел, на порочен модел. Ние ще работим за честни и прозрачни избори.
Уважаеми български граждани, от всички нас зависи промяната. Тя е възможна. Поискайте я и бъдете активни участници в нейното изпълнение. Знам, че ще се справим. Нека 2021 г. да е здрава, по-спокойна и по-добра за всеки български дом и за България. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Следва изявлението на председателя на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ господин Карадайъ – заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес започва последната сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание. С тази сесия ще затворим страницата на един доста противоречив и разнопосочен период от нашата най-нова история. Период на безпомощно лутане, самонадеяно и безотговорно поведение, управление без реформи с доста пиар и самохвалство.
Когато дойде на власт, ГЕРБ наследи 8 млрд. лв. фискален резерв. В края на първия си мандат ГЕРБ натрупа 8 милиарда дълг. След още два мандата – кризите се задълбочават, междуинституционалната война разрушава държавността, демокрацията е в упадък, икономиката е в колапс, доверието в бизнес климата тотално е разрушено, напрежението в обществото расте, разделението се задълбочава и като включим и ковид кризата, трябва да подчертаем, че тя направи по-видимо истинското положение на нещата, особено в нереформираната здравна система.
Последната изминала година ще запомним и с безразборното харчене и приет със закон държавен бюджет за предизборни цели. В по-голямата си част законодателството през последните години е част от общия хаос и допълнително компрометира демокрацията и правовата държава, доразрушава доверието на гражданите в институциите и в органите на власт с необмислени, често противоречиви и спорни идеи, свързани с тяснопартийни интереси. Достатъчно е да споменем поправките в Изборния кодекс, които много ясно илюстрират това. С приетите изменения в закона управляващите създадоха условия изборният процес не просто да се затрудни и да се увеличат възможностите за грешки и злоупотреби, те минираха изборите и създадоха условия за политическа нестабилност след изборите, включително за парламентарна криза. Типично за управлението на ГЕРБ, проблемите не само не се решават, напротив, създават се нови проблеми, независимо че решенията им са ясни и известни.
Подходът с изпълнението на бюджета за миналата година и държавният бюджет за тази година на принципа в кавички да дадем на всички, за да са доволни, цели предварително гарантирана служебна победа на управляващите. Но същите може да останат доста изненадани от изборните резултати и от оценката на избирателите, които много добре осъзнават дълбоката разлика между медийно афишираните успехи и реалността, защото всеки ден са поставени в ситуация на гърба си да изпитат така прехвалените постижения на ГЕРБ и трудно да осигуряват достоен живот за себе си, своите деца и родители.
Предстоят може би най-важните избори след 1989 г. насам, защото от тези избори ще зависи дали и за колко време ще се справим с кризата, създадена от ГЕРБ, а ако ползваме терминологията на ковид кризата, как и за колко време ще се справим с вируса ГЕРБ, който унищожава демокрацията и свободата в България. (Ръкопляскания от ДПС.)
Ако искаме достоен живот, ще избираме програми и няма да позволим на страха, омразата и противопоставянето да блокират здравия разум, ще загърбим стереотипите и предразсъдъците, които пречат на обективността. В противен случай отново ще се даде власт на хора, които могат само да разделят и всяват омраза, да подклаждат отчуждение и да провокират напрежение, да създават кризи и да бягат от отговорност, докато резултатите от подобни управленски модели станат апокалиптични, спасението след което е доста трудно и дълго.
Разделеното общество не може да има успех. Напрежението, омразата и агресията не могат да ни изведат от кризите, да решават проблемите ни. Избирателите са тези, които ще кажат колко бързо страната ни ще успее да навакса изгубеното време и да започне икономически възход.
След изборите новите управляващи ще имат много трудна задача. От една страна, трябва да се намери изцеление от коронавируса, а от друга – изцеление на обществото и неговото обединение, за заедност, за свобода и справедливост. Заедност за едно по-добро бъдеще на нашите деца в нашата родина, заедност, която стъпва на конституционния принцип за равенство на всички хора, на всички български граждани, независимо от произход, етнос, пол, религия, социално положение и така нататък, за толерантност и уважение към различието, за приемане на истината, че в многообразието е заключен потенциалът за развитие и нови възможности, както се прокламира във Всеобщата декларация за правата на човека: „Признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права, представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света, за да не се повторят варварските деяния, които потресоха съвестта на човечеството." Цитат пак от Всеобщата декларация: „За да покажем, че можем да се поучим от грешките на миналото и от уроците на историята."
„Движението за права и свободи“ ще продължава отговорно да изпълнява своята мисия за гарантиране правата и свободите на човека, териториалната цялост на държавата и нейния суверенитет, необратимост на демокрацията, за развита икономика. ДПС отговорно ще представи своята програма пред своите избиратели и всички български граждани, програма за ускорено, догонващо икономическо развитие на страната. ДПС ще продължава да работи за приоритетите: чист въздух, чиста вода, чисти храни, чиста енергия, високи технологии, водородна икономика, включване на свободните и активни граждани във формирането на политическите решения и в контрола върху тяхното изпълнение.
ДПС ще участва активно за реализиране на Зеления пакт на Европейския съюз.
Независимо от предизборния период, правителството трябва да изготви план за справяне със здравната и социално-икономическата криза в условията на COVID-19, както и програма за ефективно оползотворяване на средствата от Европейския съюз за COVID 19, включително ясна програма за ефективна реализация на средствата за България от Многогодишната финансова рамка за следващия оперативен период, основана на база на Зеления пакт и дигиталната трансформация.
От правителството се изисква да организира честни и свободни избори. Участниците в изборите да не забравят, че от езика на предизборната кампания зависи така нужният диалог след изборите, а именно – диалогът е необходимото условие за политическата стабилност след изборите. В противен случай ще сме свидетели на популистко-патриотарска риторика с основна характеристика реч на омразата, която ще продължава да разделя, да отчуждава, да създава напрежение, да подкопава демокрацията и да ерозира държавността.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, кризата – здравна, социална, икономическа, политическа и институционална, изисква спешни мерки и действия. Увеличаващото се недоверие в изборния процес налага отговорно поведение в името на мира и демокрацията.
Ние от ДПС апелираме към всички избиратели, цялото гражданско общество и към всички политически сили да бъдат съпричастни към избора на модел за бъдещето на България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Следва изявление на съпредседателя на групата „Обединени патриоти“ господин Искрен Веселинов.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Намираме се в края на едно управление, което беше белязано с перманентни кризи, но най голямата – свързаната с пандемията, продължава да бушува. Много скоро ние – представителите на „Обединени патриоти“, ще дадем ясен отговор пред обществото защо участвахме във властта, какво постигнахме и защо не се изкушихме да я напуснем тогава, когато това беше политически изгодно. Ние ще посочим само очевидния отговор – спадащите всеки ден случаи на заразяване и нормализиращата се работа на здравната система, от една страна, и сериозният пакет от мерки за подкрепа на бизнеса и на потърпевшите от кризата, от друга. Ако се бяхме изкушили да поемем по лесния път, ако се бяхме подали на уличния и медиен натиск и предали страната на политически хаос, много вероятно днес България нямаше да има нито приет бюджет, нито избрано правителство, тоест нито финансов ресурс, нито адекватна организация за справяне с кризата.
Впрочем бюджет 2021 г. е едно основателно основание за оставането ни в управлението, защото това е бюджетът на нашите изпълнени предизборни ангажименти. Продължихме тенденцията за увеличаване на доходите. Минималната пенсия вече е 300 лв., а трета поредна година бюджетът е осигурил ръст на заплатите с 10%, като за сферата на сигурността увеличението от началото на мандата е около 50%. Учителските заплати нараснаха двойно. Прокарахме семейно подоходно облагане и всяко българско дете ще усети държавната подкрепа. Отстояхме национално отговорната държавническа позиция за Република Северна Македония. Тоест въпреки неистовия нагон за власт на определени личности и партии останахме на поста си и свършихме това, за което бяхме избрани.
Ако обаче има истински тревожна тенденция за обществото ни, това е безумното разделение, политическият егоизъм и фактът, че мнозина от партийните лидери изповядват рушителната максима – колкото по-зле, толкова по-добре. Липсва съзнание за нуждата от национално единство и консенсусни общонационални приоритети. Заявявам го най-отговорно в навечерието на избори, които се очертава да минат отново под знака на омразата, очернянето и противопоставянето. Впрочем за нас единството се постига не чрез различието, а чрез общонационалните ценности. Напук на тази тенденция ние ще продължим да отстояваме принципите и идеите си, да търсим единството и да поставяме интересите на българската нация над всичко.
Ето и нашите приоритети в тази последна за Четиридесет и четвъртото народно събрание сесия.
На първо място, Наказателният кодекс и три наши основни направления за работа през този мандат: криминализиране проповядването на радикален ислям – радикален ислям не като религия, а като идеология на съвременния тероризъм; разширяване пределите на неизбежната отбрана – преформулиране на понятието „маловажна кражба“, което днес е толкова широко, че може да се краде много пъти до размер на две минимални работни заплати, тоест 1300 лв., с единствена санкция глоба, която наши сънародници никога не плащат, разбира се; Законът за неплатежоспособност на физическите лица, или така нареченият частен фалит – осъществихме един невероятен пробив с това, че премахнахме фигурата на вечния длъжник, но трябва да уредим нормалното съществуване по време на тези 10 години; Законът за местните данъци и такси – ние искаме да започне да се облага крупната земеделска собственост и да направим първи стъпки за това да преодолеем латифундирането на страната ни; Законът за енергетиката и освобождаването от заплащане на такса сградна инсталация на бившите абонати на „Топлофикация“; Законът за юридическите лица с нестопанска цел, с който искаме да осуетим финансирането отвън на неправителствени организации, които формират обществено мнение и които на практика са част от политическия процес, без да има никакъв контрол върху тях; Законът за радиото и телевизията в две основни посоки – войната с фалшивите новини и осигуряването на задължителна квота българска музика в ефира на всички телевизии и радиостанции; не на последно място, за нас е важно да поставим отново въпроса за: Закона за защита правата и интересите на възрастните хора; Закона за горите и възможността за ремонт на съществуващите ски писти и изграждането на нови без необходима промяна на предназначението на земята, което ще отпуши туризма като един сериозен поминък в много малки градчета на страната ни; Закона за доброволчеството – видяхме, че тук имаме огромен дефицит в тази криза и трябва да направим първи стъпки към приемането на такъв закон, включително в него да дефинираме съществуването на доброволни отряди към МВР за опазването на обществения ред.
Наред с това искам да заявя категорично, че ние ¬– „Обединени патриоти“, няма да допуснем промяна на изборните правила в навечерието на парламентарния вот. Категорично сме против идеята за гласуване по пощата и за премахване на лимита от 35 секции за страни извън Европейския съюз. Всичко това днес се гарнира с много сълзливи обяснения как трябва да се укрепва връзката на тези хора с родината и затова ограниченията трябва изобщо да отпаднат. Но фасадата, зад която ни се представя Англия, не е подходящ пример, защото 17 ¬– 18 хиляди българи, гласуващи в Англия, лесно могат да гласуват в 35 секции. Ще се получат под 500 избиратели в една, тоест ще се получат едни малки за мащабите на България секции. Докато истинското намерение на тези, които предлагат тенденцията, е отново да отпушат гласуването в Турция, където стотици хиляди биха могли да гласуват и на практика под диктовката на една чужда, недемократична държава да преобърнат избирателния процес в България.
Днес въведените от нас в предишното Народно събрание ограничения за 35 секции в една страна им пречат. Знаем, че извозват избирателите си с автобуси и знаем, че ако не беше акцията на „Обединени патриоти“ по затваряне на границата преди четири години, вероятно щяхме да имаме една етническа партия в българския парламент – партията ДОСТ. Днес няма да позволим някой да направи отново подарък от 10 – 15 депутати на новите стари любимци на султана в Турция – ДПС. Все едно ни е защо го прави това нещо. Хубавите намерения са едно, националноотговорната позиция – друго. Това е нашето послание към всички, които се заиграват с темата. Дано помнят, че са призвани да бъдат български държавници, а не валии на султана.
Ние, българските патриоти, винаги сме имали за пример нашите национални герои, тяхната саможертва. Примерно, в днешния ден честваме Мара Бунева и нейния подвиг в Скопие.
Нека всеки от нас да се замисли какво би пожертвал от себе си и мисля, че ако започнем с личния и партийния егоизъм, ще заживеем в една по-добра България. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Следва изявление на парламентарната група на партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Госпожо Таскова, заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми български граждани! От името на парламентарната група на ВОЛЯ честитя на всички Новата година и пожелавам здраве и благоденствие на всеки българин! 2021 г., колеги, ще бъде съдбоносна, ще бъде съдбовна за българите, защото те трябва да направят два важни, съществени избора – един за парламент и един за президент. Затова народът ще определи на тези избори кой ще го ръководи през следващите четири години. Народът не само ще определи кой ще го ръководи, а и ще даде знак как иска това да се осъществява, какъв живот иска всеки българин за себе си – дали да продължава да мизерства, да бъде ограбван и разочарован, или да повиши доходите си, да живее по-добре, по-богато и по щастливо.
Много се изговори тези дни за датата, за условията за провеждане на изборите и за двата вота. Още през лятото на миналата година по време на протестите нашият лидер ясно заяви, че тези протести ще приключат с редовни парламентарни избори на 28 март. До ден-днешен указ на президента няма, но за нас не е от значение кога ще излезе този прословут указ и коя ще бъде датата на парламентарните избори. Защо, колеги? Защото за нас работата за българския народ не се ограничава с една предизборна кампания. Доказали сме го преди да станем политици – особено Веселин Марешки, който 30 години работи за българите да живеят по-добре.
Ние възприемаме политиката като още един шанс да помагаме на народа ни – не чакаме да се зададат избори, за да обещаваме, не чакаме да се зададат избори, за да даваме полезни управленски идеи и решения.
Както всички в тази зала знаят, много пъти през изминалия мандат са прозвучали прагматични и ефективни предложения на ВОЛЯ. Някои ги чухте, колеги, за други се ослушвахте и все още го правите. Някои ги отхвърлихте, други започнахте да ги представяте като свои – като свои предизборни обещания най-вероятно, както сега виждам, че се случва с нашата инициатива за въвеждане на безплатни лекарства за деца до IV клас и безплатни лекарства за пенсионери над 65-годишна възраст. Не само че не ревнуваме, че ни копирате, а напротив, приветстваме, че узрявате за полезните идеи на ВОЛЯ, дори и в по-бавни темпове, отколкото на нас ни се иска, и приветстваме това, че ставате наши последователи – дори и такива стари партии от тежкото статукво на прехода.
Ние от ВОЛЯ предлагаме обаче, ако все пак всички вече са наясно, че това е изключително важна антикризисна мярка, тя да бъде приета още в рамките на този мандат, за да може всеки един българин да усети по джоба си какво означава безплатни лекарства за децата и за пенсионерите. Кой ще загуби, ако я бавим? Българският народ. Кой ще спечели, ако я приемем веднага? Отново българският народ.
Другата ни идея, за която настоявахме и настояваме от няколко години, е изграждане на държавна верига бензиностанции. Тя ще гарантира достъп до справедливи цени на горивата на всеки български гражданин. (Шум.) Чухте ни. Приехме преди няколко месеца нужните закони и дотам, колеги! Да не говорим, че повечето от Вас не смеят и дума да кажат срещу картела. С какво Ви респектира така? Да оставим на съвестта Ви, или някой ще се осмели най-накрая да говори за важните проблеми на българското общество?
Всеки работодател иска кратки срокове, бързи и прагматични решения. А кой е нашият работодател? Дали повечето от Вас не забравиха? Българският народ! Не го забравяйте, защото отново влизаме в кампания и ще се борите за доверието на този работодател. А всеки разумно мислещ работодател никога не си избира служители, които са го подвели или предали. (Шум.)
Хората искат да живеят по-добре и по-щастливо днес, сега. Не след нови 30 години, не след месеци. Всички през последните 30 години, които се изреждаха в управлението на държавата ни, обещаваха едно и също. Повярвайте ми – особено в момента на тази криза, в ежедневния ни контакт с български граждани получаваме оценка какво е нивото на изпълнението на обещанията. Защото кризата показа не само това. Тя показа много ясно кой кой е, кой какво може и кой какво прави и дали е до народа си, за да му помага в тези тежки времена и дни и кой гледа собствения си интерес, или този на партията си.
Днес пак всички говорите за обединение, колеги, но поведението Ви говори съвсем различно. Излъчвате точно обратното. (Шум.) Ние Ви съветваме за пореден път: преди да се обединим в името на по-доброто бъдеще на народа и държавата, явно трябва да се разделим, но не на някакъв измислен принцип, на политически елит и народ, от едната страна да поставим отново народа, а от другата страна партиите на статуквото на червения килим. Разделяме се по един-единствен признак: кой може, кой знае и кой иска да направи българите по-богати и по-щастливи. Разделяме се по това кой е почтен родолюбец и кой е алчен политически лицемер. Когато това стане пределно ясно на всички, тогава и обединението на истинските политици патриоти е възможно. (Шум.) А останалите? Те просто ще отпаднат от борда.
И е време за действие сега. Този катарзис трябва да приключи сега, защото никой от българите няма да иска да бъдат пропилени още четири години в празни надежди и нови разочарования, в политически експерименти и лицемерие. (Шум.)
Госпожо Председател, не знам защо не правите забележка на колегите. Аз го приемам не като лично отношение към мен, а към тяхната политическа култура. Аз не мога да чуя себе си на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така е, госпожо Таскова.
Моля, колеги, запазете тишина. Нека да се уважаваме.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Съзнателно ли са намалени микрофоните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Време е за действия с реални резултати, които бързо да се усетят положително в джоба на всеки българин. За ВОЛЯ мога да гарантирам, че ще го направим. В този смисъл единствената работеща формула за развитие на България и за просперираща България е коалиция на ВОЛЯ с българския народ, както го заяви нашият лидер Веселин Марешки още преди четири години. И както се вижда – все повече българи се убеждават в това.
В най-скоро време ние от ВОЛЯ ще предложим на избирателите безпрецедентен обществен договор за доверие, защото сме възпитани, когато дадем мъжка дума, да държим на нея. Още повече, когато поемем ангажимент към българския народ.
Накрая пожелавам на всички депутати ползотворна работа до края на мандата, по-малко политическо лицемерие, по-малко безсмислени политически дебати, превърнати в поредната политическа дъвка, повече работа в полза на хората и повече мъдрост. А на нашите сънародници желая преди всичко здраве, основно мъдрост в избора, който им предстои за парламентарната надпревара, и най-вече благоденствие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Следва изявление на представител на нечленуващите в парламентарна група представители в Народното събрание.
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Караянчева, уважаеми сънародници, уважаеми народни представители! На старта сме на последния политически сезон от мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Остава един непълен сезон с по-малко от 30 пленарни заседания. Време е за равносметка и набелязване на неотложните задачи.
Настоящото Народно събрание ще остане в историята с бойкота на нормалното функциониране на парламентарната дейност от опозицията и пълната липса на желание за диалог от страна на управляващото мнозинство. Приемаха се закони, чиято задача бе да дават легитимност на управление, лишено от широка обществена подкрепа.
Това противопоставяне в парламента се пренесе и на улицата с дълго продължили протести, сблъсъци и формулира нуждата от промяна, защото проблемите на българина станаха много и непреодолими – от лошата инфраструктура и ниските доходи до създалата се криза в здравеопазването, станала осезаема по време на ковид пандемията.
Ние като народни представители не приехме в пълен размер отговорността, която ни е възложена от избирателите, упражнявахме слаб контрол върху мерките, които предприе правителството; допуснахме подмяна на утвърдените механизми, заложени в Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия, с набързо назначения Национален оперативен щаб, на който легитимността на пълномощията останаха спорни; не поехме и достатъчно активна роля при формулиране на мерките, с които да бъдат намалени щетите за икономиката и за всеки отделен човек, произтичащи от наложените противоепидемични мерки.
Сега предстои създаването и утвърждаването на важен за държавата план – Национален план за възстановяване и устойчивост на България. С него ще бъдат разпределени 29 млрд. евро, за да се компенсират щетите от пандемията и да се създадат условия за развитие в редица секторни политики. С тях трябва да се подпомогне изпълнението на Зеления пакт, да дадем тласък на българските технологии, образованието, социалните политики за изпълнение в дългосрочен период до 2027 г. Едва ли в оставащия кратък срок ще успеем да вместим в програмата си по достатъчно съдържателен начин функциите на парламента за създаването и утвърждаването на този важен за развитието на страната ни план, но трябва да набележим законодателните инициативи, които са свързани с него, и механизмите за парламентарен контрол по изпълнението му, включително създаването на специална комисия на Народното събрание. Комисията трябва да даде равен достъп за контрол от всички парламентарно представени партии за разпределението и разходването на този огромен финансов ресурс. Необходимо е да се положат всички усилия и да не се даде възможност отново фондовете на европейската солидарност да отекат в нечии частни джобове и да компрометираме авторитета си на държава, покриваща европейските стандарти и авторитет на държавност. Особено значима за това е ролята на българския парламент.
В края на 2020 г. приехме държавния бюджет, с който България трябва да обезпечи всички свои потребности, но чрез него за пореден път не дадохме необходимата тежест за повишаване благосъстоянието на хората. Предложените данъчни облекчения от групата на прогресивните социалисти останаха извън обхвата на вниманието на мнозинството, въпреки че характерът на предложенията беше рационален и щеше да даде повишение на доходите на огромен брой данъкоплатци, без да наруши общата рамка на бюджета.
Дълго отлагахме нужните допълнения в Изборния кодекс и така създадохме предпоставки за упреци. Сега в кратки срокове, но с обстоен дебат се налага да направим нужните добавки. Това не трябва да е свързано с въвеждането на форми на гласуване, които не са ни традиционни и не са утвърдени изборни практики в страни от Европейския съюз, откъдето да почерпим опит.
Ограниченията на противоепидемичните мерки налагат промени и върху формите на предизборната кампания. Срещите с избирателите няма да може да се провеждат така, че партиите да имат максимален достъп до избирателите, за да представят своите програми, а и да осъществят обратна връзка с тях. Затова Изборният кодекс трябва да отрази новия характер за провеждане на предстоящата предизборна кампания с адекватен безплатен достъп до националните медии. В предстоящия дебат ще представим конкретни предложения за структурата и механизмите за такъв тип кампания, но сега в своето обръщение поставям акцент върху това, защото правилата не трябва да дават предимство за никоя партия по силата на статут или заради разполагаем финансов ресурс. Всеки избирател трябва да има еднаква възможност да има свои представители в българския парламент, а това може да се случи само в условия на информиран избор.
По време на социална изолация оценихме предимствата на традиционния бит, но получихме възможност да разкрием преимуществата и на технологиите. Затова сега ще проведем избори посредством електронно гласуване вероятно с по-голяма степен на доверие към тази иновация. По тази причина не бива в никакъв случай да допуснем забавена или лошо организирана процедура да повлияе на нормалното провеждане на изборите. Всички институции, чието задължение е обезпечаването на предстоящия вот, подлежат на контрол от парламента и ние трябва да упражним тези свои правомощия.
Има и неща, които са извън обхвата на Народното събрание на Република България. Така, освен датата за провеждането, също е и възможността нашите сънародници в чужбина да упражнят своето право на глас в условия на противоепидемични мерки на други държави. Затова призовавам президента да определи дата, която да е максимално отдалечена от днешните тежки ограничения в редица европейски страни.
Изминалата 2020-а освен година на COVID-19 беше и година на тежка политическа конфронтация. Напрежението между институциите демонстрира липса на воля и неосъзнаване при криза на отговорността за обединение на усилията в полза на българския народ. Партиите следваха интересите на върхушките си и това беше водещо в поведението им, а не дневният ред на обществото. Особено внимание обръщам, че това беше видимо при парламентарно представените партии. Новосъздадените субекти очевидно са изразител на частни и корпоративни интереси.
Голямо изпитание за българския избирател ще бъде предстоящият избор. Безогледният популизъм отново взема връх над реалните програми и експертните становища. Отказът на избрани депутати да изпълняват задълженията си подложиха на съмнение суверена – доколко е предназначението в негова полза на българския парламент. Заедно със самоцелната конфронтация и скандали това доведе до ниския рейтинг на представляваната от нас институция. Осигуряването на кворума се превърна от задължение на всеки народен избраник в инструмент за политически натиск.
Ние – групата на прогресивните социалисти, отговорно се противопоставихме на тази тенденция. Със своята работа в Народното събрание, участието в дебатите, в парламентарния контрол и внесените законопроекти работихме за отстояване на парламентаризма. Позициите, които отстоявахме, са последователно следване на политическата линия, за която всеки от нас е получил подкрепа за мандат. Именно следвайки принципите си, напуснахме парламентарната група на „БСП за България“, за да останем социалисти. За всички последващи действия получихме подкрепа от все повече хора, желаещи промяна. Затова създадохме новия ляв политически проект – Политическа партия „Българска прогресивна линия“.
Уважаеми колеги, пожелавам Ви успешна работа в оставащите месеци на Четиридесет и четвъртото народно събрание! (Ръкопляскания от част от нечленуващите в ПГ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Колеги, това бяха изявленията на председателите на парламентарни групи по повод откриване на последната сесия на 44-тото народно събрание.
Продължаваме със съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 16 декември 2020 г. до 12 януари 2021 г.:
Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения. Вносител – Даниела Дариткова. Водеща е Комисията по здравеопазване. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за допълнение на Закона за администрацията. Вносител е Валери Симеонов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносител – Красимир Ципов. Разпределен е на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за допълнение на Закона за административното регулиране и икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти от нефтен произход. Вносител – Юлиан Ангелов и група народни представители. Водеща е Комисията по наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по енергетика, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2020-а до 20 декември 2020 г. Вносител – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Законопроект за изменение допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение допълнение на Закона за енергийната ефективност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по правни въпроси.
Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2020 г. Вносител е Икономическият и социален съвет. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по земеделието и храните, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Съобщения:
В изпълнение на Решение на Народното събрание, прието на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата на 27 септември 2019 г., изменено с последващо Решение на парламента от 22 януари 2020 г., Сметната палата е внесла в Народното събрание Одитен доклад със съответния номер – за извършен одит за съответствие при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г. С писмо на председателя на Народното събрание Одитният доклад е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по културата и медиите. Материалът е предоставен на народните представители на електронните им пощи.
На 29 декември 2020 г. в изпълнение на т. 2 от Решение на Народното събрание от 25 юни 2020 г., прието във връзка с разискванията по питане на народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди към министъра на труда, социалната и демографската политика Деница Сачева относно фрагментирано законодателство в социалната политика, е постъпил от Министерството на труда и социалната политика Проект на кодекс за социална подкрепа, който да обедини в един нормативен акт цялостната държавна политика в тази сфера.
Материалът е изпратен на народните представители на електронните им пощи, на Комисията по труда, социалната и демографската политика и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
На 23 декември 2020 г. в Народното събрание е постъпил за сведение бюджет на Българска народна банка за 2021 г., приет от Управителния съвет на БНБ на 1 декември 2020 г., обнародван в Държавен вестник. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е предоставен на народните представители на електронните им пощи.
С писмо на председателя на Сметната палата от 31 декември 2020 г. в Народното събрание е постъпила Програма за одитната дейност на Сметната палата за 2021 г. Програмата е внесена на основание на чл. 7, ал. 3 от Закона за сметната палата. С писмо на председателя на Народното събрание Програмата е предоставена на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Колеги, продължаваме по дневния ред.
Първо, предложението за включване в дневния ред от групата на „Обединени патриоти“ по чл. 53, ал. 8 от Правилника: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията дейността на Народното събрание предлагаме да се включи като точка в предстоящата седмична програма на Народното събрание за периода 13 – 15 януари 2021 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи с № 954-01-39 от 13 юни 2019 г. Внесен е от Юлиан Ангелов.“ Няма доклади.
Господин Ангелов, заповядайте да ни запознаете с Вашето предложение. Както знаете, предложенията по чл. 63, ал. 8 за попълване на Програмата не се подлага на гласуване, а директно за обсъждане в залата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа народни представители, за много години, да сте живи и здрави всички! Желая Ви успешна година!
Ние от „Обединени патриоти“ сме внесли настоящия законопроект още през 2019 г., като основната ни цел е била да направим така, че българските общности зад граница и старите български общности, както са в Македония, Сърбия, Албания, Молдова, Украйна и други държави, така и общностите от старата българска емиграция в САЩ, Канада и Западна Европа, а също така и новата българска емиграция, която по една или друга причина е загубила българското гражданство...
Идеята е насочена към тези хора да получат личен документ за български произход, тоест с тази лична карта, която ние предлагаме, да може да обвържем и да дадем възможност на всички българи по света да са част от майка България. С този личен документ, който ще важи само на територията на Република България, тоест няма да дава право за работа и придвижване в други държави – членки на Европейския съюз, а именно само в България, даваме възможност на всички тези милиони българи – по различни статистики и изчисления тези българи са между 4 и 5 млн., да могат да посещават Република България, да живеят в Република България, когато пожелаят, да влизат безвизово в Република България, да работят на територията на Република България и включително да учат в Република България.
Една от целите ни е поне частично решаване на огромния демографски проблем в България, който от приблизително 30 години тегне над българското общество и изобщо над българския народ.
Наистина искаме да направим така, че нашите сънародници зад граница да видят, че българската държава мисли за тях и не ги дели от българите в България, защото това е много важно с оглед и на националните интереси на Република България. Неслучайно българите зад граница и българските общности зад граница са споменати в българската Конституция. Ние като народни представители, спазвайки българската Конституция, трябва да направим така, че наистина българските общности и българите зад граница да получат облекчен режим за всяко едно нещо и да се чувстват като част от Република България.
Нашето предложение за промяна в Закона за личните документи е направено във вариант, който дава различни права на тези български граждани. Ако гласуваме този законопроект, както казах преди малко – да могат да влизат в България по всяко време с този личен документ, да могат да работят, да учат включително и да закупят имот, тоест тяхната лична карта – българите в чужбина, ще е със статут на постоянно пребиваване и ще имат право да я ползват вечно, освен ако, естествено, не са нарушили българското законодателство, включително такива текстове са предвидени.
В днешно време гледаме включително и коментарите по темата: предстоящи парламентарни избори ¬– за това, че определени политически партии или институции са загрижени за българите зад граница – как ще гласуват, по какъв начин, дали можело по пощата, дали можело по някакъв друг начин. Ето, ние от „Обединени патриоти“ реално предлагаме тези български общности, тези българи зад граница да бъдат част от майка България.
Надявам се, че всички парламентарни групи на всички български партии ще подкрепят подобна промяна в Закона за личните документи, за да може наистина нашите сънародници зад граница, които са милиони, да видят, че България, българското Народно събрание, българските институции ги е грижа и искат те да бъдат част от България.
Знаем, че има много проблеми, свързани с различни институции, когато един българин от чужбина реши да дойде да учи, да работи или да живее в България. Някой път заради определени правилници, наредби, заради определени институции този процес наистина се забавя твърде дълго и хората, които са от тези български общности, се отказват да дойдат в България.
Помним кризата в Украйна. Помним как хиляди българи от конфликтните райони тръгнаха да се преселват към България и видяхме как България тогава чисто законодателно нямаше как на тези хора да помогне, за да им уреди статута. Месеци наред нашите институции се лутаха и търсеха законния начин, за да може тези хора и техните семейства да живеят легално в България, да могат да работят и издържат собствените си семейства. Ето затова е нашето предложение.
Ще дам примери с Полша и Гърция, които въведоха, както е в Полша – „карта поляка“, която даде възможност на стотици хиляди поляци от Беларус, от Прибалтика, от Русия, от Украйна и от други държави да бъдат част от полския народ и да могат по всяко време да живеят, работят и учат на територията на Полша. Нека ползваме тези добри примери, които са направили другите държави. Това няма да коства нищо на българската държава – никакви разходи. Напротив, това ще бъде начин ние да привлечем етническите българи, които да живеят в България, а не да даваме възможност на нелегални емигранти от Третия свят да се заселват в България. Затова призовавам всички: нека бъдем отговорни, нека да бъдем в подкрепа на българските общности зад граница и да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Колеги, откривам разискванията, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Оценявам по достойнство предложението, което се прави от „Обединени патриоти“, но мисля, че не се предлага в надлежната форма. Още повече че предложението противоречи на сега действащото законодателство, което считам, че покрива със законодателни норми грижите, които искат да бъдат положени спрямо определена категория наши сънародници. Смятам, че влизаме и в колизия с европейското и част от българското законодателство.
В мотивите, които прочетох и колегата Ангелов изнесе, се цели улеснение за влизане, престой, социален статус, участие на пазара на труда и обучение. Само че има един проблем – България е подписала Регламент 2018/1806 на Европейския парламент за определяне на трети страни, чиито граждани трябва да притежават визи. И в Приложение № 1 изрично са изброени тези държави.
Имаме подписан и приет Регламент 1030 от 2002 г. относно пребиваването с документ, чиято продължителност трябва да бъде не повече от 5 години, а ние предлагаме лична карта на лице от български произход, чиято продължителност да бъде 10 години! Тоест имаме колизия, противоречие с европейското законодателство.
От друга страна, Законът за българите, живеещи извън Република България, които нямат българско гражданство, дава достатъчно възможности на тези граждани да инвестират и да участват в стопанския, в икономическия живот на страната. Те могат да регистрират юридически лица, могат да участват включително и на пазара на труда. Единственото, което не могат, е да наследяват земя, но дори да допуснем, че някой от тях наследи земя по закон, по сега действащото законодателство, той има тригодишен гратисен период, в който трябва да се разпореди с тази земя. Пак в същия закон, в чл. 16 има разпоредба относно оземляването на тези хора, които искат да се занимават конкретно със земеделие.
Що се отнася до обучението, Постановлението на Министерския съвет от 1993 г. изрично дава облекчение за тези граждани от български произход да кандидатстват като български граждани и да заплащат такси също като българските граждани. Така че на този етап не виждам нужда от промяна в законодателството в частта Закон за българските лични документи.
Трябва да кажем, че регламентите все пак са задължителни в своята цялост и се приемат и прилагат еднакво на територията на целия Европейски съюз. Република България не е един щастлив оазис, в който законодателството или част от законодателството на Европейския съюз не може или не трябва да бъде прилагано.
Що се отнася до участието на пазара на труда, не виждам, при положение че в момента в България има крещяща нужда от медицински кадри, тя да бъде попълнена с българи, които по произход са такива, с българско самосъзнание, защото не само по отношение на лекарите, а въобще всички дипломи в България подлежат на легализация, а част от специалностите – повтарям, не само за лекарите, а и за другите специалности – подлежат и на допълнителна квалификация, допълнителни изпити и узаконяване в Република България.
Така че ние ще влезем в колизия не само със законодателството на Европейския съюз, а и с нашето собствено. В стремежа си да изпишем вежди, ние ще извадим очи и ще повлечем санкции.
Другото, на което също искам да обърна внимание – препоръките на Европейския съюз относно лесното получаване на документи за българско гражданство. Тъй като вече там ни удариха през ръцете, да не кажа – по бузата, сега ние се чудим как да улесним, да намерим някакъв авариен изход относно издаването на лични карти на лица от български произход.
Мисля, че след всичко казано става ясно, че ние от „БСП за България“ няма да подкрепим това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Реплики има ли?
Заповядайте за реплика.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байчев, Вие започнахте много добре изказването си, като споменахте, че идеята е добра и че си заслужава да бъде разгледана. С тези първи думи като че ли спряхте дотук – след това изказахте само негативни неща и обяснихте защо „БСП за България“ няма да подкрепи това предложение.
За да внасяме такъв законопроект, следователно има някакъв проблем – това не е някаква наша самоцел, да си създаваме имидж чрез законови промени или чрез нови закони. Това е дълбоко осъзната необходимост на стотици, мога да кажа – на хиляди хора, които са представители на традиционните български общности в чужбина, които изпитват трудности с престоя си в България – както да се обучават, така и да работят.
Многократно от Вашата партия, многократно от президентството са изразявали мнение, че трябва да се поддържат българските общности в чужбина, че трябва да се слуша мнението включително и в разговорите, които се водят при президента. За мен е абсолютно необосновано това Вие да заставате против идеята българи, които са такива по произход – които са родени, които отстояват с цената на огромни усилия при натиск от чужди държави, при асимилация от тях, да създават културни дружества, да създават читалища, неделни училища и така нататък; и България – тяхната родина майка, когато трябва да им помогне в такъв момент, да протегне ръка и да направи жест към тях – че те са истински българи и заслужават да бъдат такива, Вие да ги спирате.
Още повече че към момента, знаете, вървят промени и в Закона за българското гражданство. Видяхме, че тромавата администрация създава доста сериозни пречки на тези хора да успеят да получат в бърз порядък – затова и правим промени в този закон, за да става по-бързо издаването на български лични документи и по-бързо да се получава българско гражданство, да се премахнат всички опасения и възможности за корупция и така нататък. Но факт е, че все още този закон не е приет. Той си изисква процедурите, изисква си…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Надвишихте много времето, господин Богданов. Моля, завършете.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Затова предлагаме онова, което Юлиан Ангелов изчете като мотиви, и смятам, че картата българин е изключително важна, изключително…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Друга реплика има ли?
Господин Веселинов, заповядайте за реплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, с внимание слушах Вашето изказване – всъщност то съдържаше в голяма степен мотивите от становището, което Министерството на вътрешните работи е депозирало в Народното събрание. Честно казано, аз не бих заложил на тези мотиви, тъй като често министерствата изготвят становища на база на чиновнически мнения, а чиновниците се интересуват единствено от това как да имат по-малко работа и как да не затрудняват живота си. Нашата задача е да затрудним живота на чиновниците, но пък да дадем някаква допълнителна перспектива на нацията си за развитие.
В това отношение Вие имахте единствено два основателни упрека към нашето предложение. Става дума за визите, за това, че има нужда от виза, и за това, че срокът на документа не може да бъде по-дълъг от 5 години. Но то не е свързано с идеята на Законопроекта – това са неща, които могат да се променят между първо и второ четене и да бъдат в синхрон с цитираните от Вас директиви.
Така че моят апел към Вас е – подкрепете голямата идея за това, че българите по целия свят трябва да имат съпричастност към Отечеството, трябва да могат да влязат на територията на България, да стоят тук колкото си искат, когато си искат, да се включват във всяка сфера на обществения живот, да си идват в Родината, когато го желаят. Това е, което искаме от Вас да подкрепите. Наясно сме, че има някои пропуски и някои несъвършенства на текстовете, които трябва да бъдат отстранени, и ще работим по тях между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Има ли трета реплика?
Господин Байчев, имате думата за дуплика.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще обърна реда на отговора на репликите. Първо, благодаря на господин Веселинов, който каза от трибуната, че Министерството на правосъдието не работи, чиновниците не работят – гледат да не си създават напрежение. Не мога да кажа дали това е вярно, дали е така – просто в такъв случай трябва да преосмислите Вашата коалиционна политика и тези хора да бъдат накарани да работят.
На следващо място обаче, вече се обръщам и към господин Богданов, и към Вас, господин Веселинов, Вие ни препоръчвате да направим едно изключение от правото и общо взето да създадем рецидив на погазване на законодателството в частта европейско законодателство, което се опасявам, че ще повлече следващи лоши такива предложения.
Тук ще цитирам какво беше казал Вашият бивш колега от „Атака“, когато приемахме Закона за мерките срещу изпирането на пари преди Председателството – в началото на 2018 г.: дайте да приемем този закон, да видят от Европа, че имаме такъв законопроект. Съжалявам много, но тази практика да се покажем пред чужденците, да се покажем пред сънародниците в някаква по-добра светлина в дългосрочен план не ни носи добра политика, повярвайте ми. Благодаря Ви.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказване, обаче първо господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който представяме на Вашето внимание, е изключително важен в два аспекта. От една страна, нуждата от такъв закон се определя от нуждите на пазара на работна ръка, недостига основно на квалифицирани специалисти, което, за съжаление, нашата образователна система и като цяло образованието не може да гарантира и да предостави.
Вторият аспект е демографският. В началото на моето изложение искам да припомня, че това е последователна политика на „Обединени патриоти“ – вече успяхме да прокараме две много сериозни промени в българското законодателство в тази посока, в същия дух, а именно: през 2017 г. облекченията, които бяха постигнати в наредбата за трудовата миграция и трудовата мобилност, която даде възможност за тримесечното обезпечаване на работна ръка основно от държавите, където има българска диаспора – един облекчен режим, който буквално в рамките на 7 дни даваше възможност да се получи право за работа; второто – през 2018 г. промените в няколко закона, които са свързани с облекчаването на режима на сините карти.
Господин Веселинов, това може би трябваше да го кажете във Вашето изложение – в началото на днешния ден, защото също е голям успех.
Сега този закон – аз поздравявам колегите от ВМРО, защото те работят по него от доста години, е чудесен закон и в общи линии не открива топлата вода, господин Байчев. Този режим е въведен основно в Република Полша, където в резултат на тези облекчения са си обезпечили основно работна ръка в размер на над един милион човека. Защо казвам работна ръка, а не поляци? Защото по-голямата част от този един милион са хора, които нямат полски произход. И, за съжаление, докато ние се чудим дали да въведем, дали да обслужваме едни лобистки, да не кажа не особено чистоплътни интереси на синдикатите в България, в същото време точно от Украйна вече втора година наши сънародници – с български произход, отиват да работят в Полша, вместо да дойдат да работят в България.
И въпросът ми е: аз в момента не мога да се изкажа аргументирано и подготвено за регламентите, които Вие цитирате, но защо тези регламенти не се прилагат за Полша, а Вие смятате, че трябва да се прилагат за България? Но в момента не би трябвало да правя реплика на Вас, просто маркирам основните нужди и ползи от един такъв закон, който е изключително важен, добре е написан, ясен, категоричен и който ще бъде една много сериозна крачка при решаването на демографските проблеми на България.
Сега това е втората основна полза от един такъв закон. Това е начинът да решава България демографските си проблеми. Всички останали начини, средства, законодателни промени, които сме обсъждали, дебатирали, карали сме се в тази зала – моето убеждение е, че не дават абсолютно никакъв резултат. Това показват резултатите и от други държави, които с едни сериозни парични суми стимулираха раждаемостта на първо, второ и трето дете. Не, това не дава резултат – нито в Унгария, нито в Русия. Резултатите са в рамките на процент – процент и половина. Това е една погрешна посока за решаване на демографските проблеми на България.
Други са причините, които определят желанието на едно семейство да създаде поколение и размера – броя на децата си. Съвсем други са причините, но не е тук мястото, нито има това време да ги аргументираме и дебатираме.
Но отварянето на българските граници, на българския трудов пазар към нашата диаспора, която наброява няколкостотин хиляди, може би над милион, в държавите с население от български произход – това би решило много сериозния демографски проблем на България. И това е начинът за бързо решаване на този проблем. Другият начин е, дебатирали сме го, и аз съм отговарял на Ваши питания – създаването на поколение, неговото образование, неговата професионална квалификация и прочие, и прочие – двадесет години. Не, това няма да реши въпроса нито на трудовия пазар, нито на демографията на България!
Не изглежда особено така цивилизовано, но това е начинът, по който са си решили проблемите и Полша, и Унгария, и Чехия, и Германия – чрез привличане на хора от техния произход, или въобще чрез привличане и даване на възможност за достъп до трудовия пазар. Оттам нататък хората, които дойдат да работят в България, те си създават и семейства, създават свое поколение, което получава българско гражданство. Така че най-горещо апелирам към Вас да подкрепите този законопроект. Естествено е, че сме готови за промени между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Симеонов. (Шум.)
Колеги, малко шумно е в залата. Разбирам, че сте изморени, но…
Реплики – има ли?
Реплика – господин Байчев, имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Симеонов, уважаеми колеги народни представители! Ние отново се върнахме на темата за вноса на работна ръка. Съжалявам много, но България ще изпитва недостиг на работна ръка, докато има ниско заплащане. Дайте да си го кажем това и да се разберем веднъж завинаги. Не мога да кажа колко е недостигът на работна ръка към момента. Докато Вие говорехте, аз търсих, не можах също да открия, нямаше време – бързо приключихте с изказването си, но ако забелязвате какъв наплив има за народни представители, където заплащането смея да твърдя, че е добро, мисля, че ако българският работник, служител и въобще всяка една кариерна професия получават едно добро възнаграждение, те няма да страдат от липса на работна ръка. Така че трябва да работим и да мислим в посока на повишаването възнаграждението на работниците и служителите, а не как да внесем по-бедни от нас хора да работят на минимална работна заплата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друга реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Байчев, ще започна дупликата си с един въпрос. Вие всички Ваши роднини ли издържате с Вашата заплата?
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България, от място): Част от тях.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те работят ли? Получават ли заплати? Защо са в България? Защо моите роднини са в България? Защо моите деца са в България? Защо два милиона и половина, работещи в България, са в България, ако е толкова малка заплатата?
Не е въпрос на заплата и връщането на тази тема по такъв елементарен, популистки начин не Ви прави чест. Въпрос е на потребителска кошница. Какво можеш да си купиш? Какви са цените в България? Какво можеш да си позволиш? Каква е цената, като се започне от цената на храната, с цената на услугите и така нататък? Неслучайно голяма част от услугите в България се ползват от чужденци. Идват да си правят не само зъбите. Идват даже да си правят и ремонти на автомобилите – и такива случаи има, защото там има един разширен сектор с ниски цени и така нататък, но не е само това. Не е въпросът в заплатата – въпросът е: с тази заплата какво съществуване можеш да осигуриш на себе си и на своето семейство? От тази гледна точка, ако направим едно сравнение на заплатите в България със заплатите на държавите, от които очакваме да дойдат наши сънародници с български произход – няколко пъти е разликата. Освен това невинаги заплатата е основното, което мотивира един човек да живее в България или да я напусне, така че не приемам категорично Вашия аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Господин Ангелов, имате думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! За мен отново е учудващо защо позицията на БСП е против българските национални интереси? Това е за пореден път! От ДПС го очакваме – ето, тях ги няма в залата, няма да подкрепят, няма да участват. Те си имат султан, той им разпорежда и те знаят какво да правят.
Но БСП да застане срещу философията, защото преждеговорившият, изказващият се от БСП, даде доводи, за които може да има право, но тук подкрепяме на първо четене философията на Закона, който сме предложили. Не подкрепяме член по член, точка по точка, а философията. Мисля, че по философията на този закон не трябва да има разминаване между българските политически партии.
Вие от БСП отново заставате срещу националните интереси на България. Казвате, че ние – „Обединени патриоти“, погазваме европейското право. Ама ние преди всичко сме българи, а тогава сме членове на Европейския съюз! Щом Полша и Гърция могат да го въведат и направят, и ние можем да го направим. Те да не би да са погазили европейското право? Това ли е на БСП целта? Значи, Вие чакате да дойдете да управлявате и пак някой от Европа да Ви казва какво да правите? Ами в крайна сметка ние сме независима държава. Ние може да сме част от Европейския съюз, но ние трябва да защитим българските общности зад граница и трябва да го направим, има начини, и сме предложили. Между първо и второ четене на този закон може да предложите всичко, което смятате, че е правилно, което няма да нарушава европейското законодателство, което ще подобри това, което сме предложили, и ние включително ще го подкрепим.
Но от Вас, колеги от БСП, очаквахме наистина да сте националноотговорни и да защитите националния интерес на България и да подкрепите философията на Закона. Това е важното. Ако ние като български парламент и български партии нямаме единна позиция за българските общности зад граница, то няма да намерим никога единна позиция и за политиката в България, за да решаваме проблемите на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика?
Трябва да удължим времето на групата, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): С колко време разполагаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нищо, вече го минахме.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да го увеличим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да увеличим, да.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Увеличете времето!
Вече имате нормално време – имате три минути и четиридесет секунди. Това е повече от една реплика.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председателю! Аз ще бъда много по-кратък и се обръщам с реплика към моя съратник господин Ангелов.
Господин Ангелов, обаче трябваше да бъдете малко по-конкретен към хората, на които не им е ясен този проблем, които не са ходили и не са се срещали с българите, най-вече в Украйна, и трябваше да бъдете баш по-конкретен. Трябваше да обясните защо българи от Украйна ще дойдат, и то сериозно, в България. Трябваше да обясните, че пенсията в Украйна по тяхната валута е 1200 гривни, – приведено 35 долара, на месец. И трябваше да обясните, че голяма част от тези хора са земеделци. А стратегическата полоса на България Странджа – Сакар, не е нужно тук да го обяснявам само на военните да го разбират, е обезлюдена още от Живково време. Там, в този район, има страхотен глад на работна ръка – особено в земеделието.
Така че, господин Ангелов, трябваше да кажете тези неща, за да стане ясно на колегите, които не са запознати. Ние редовно ходим в Украйна, редовно се срещаме с българите там и сме наясно с техния стандарт на живот.
И другото го обясни господин Симеонов – демографската политика, това е един от начините. Защото хората там – онези наши сънародници не раждат по едно дете, както раждаме ние тук най-много две, раждат по пет, по шест деца. Това е положението с демографската политика.
Иначе видя се, че тези мерки не работят – дори в Унгария, която направи страхотни облекчения за вдигане на раждаемостта, вижда се, че не работят тези мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Друга реплика?
Втора реплика, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ангелов, слушах Ви внимателно и мисля, че внимателно Ви отговорих, когато Вие изнесохте Вашите мотиви. Дали съм съгласен с тях или не, дали са верни или не, е тема на един друг разговор. Но в изказването си Вие демонстрирахте една войнстваща некомпетентност, която няма как да прикрие липсата Ви на правни познания. (Възгласи от „Обединени патриоти“: „Еее!“)
Хубаво е да се обърнете към колегата, който е адвокат и ще Ви изясни и разясни какво означава философия на закона. Също така ще Ви разясни и какво е социален статус, благодарение на личната карта, който социален статус Вие желаете да повдигнете.
Така че, колеги, хубаво е, когато използвате думи, да знаете тяхното значение. Благодаря Ви. (Шум и реплики от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ангелов, дуплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, господин Атанасов! Господин Байчев, аз за Вас не съм говорил, че не сте компетентен, нали така? И можеше да си спестите поне тези квалификации. От тези колеги, които се изказаха до момента, не знам някой да е адвокат, а Вие така ги нарекохте. Явно някой друг не е в час нали, а не аз? Така че, когато говорите за некомпетентност – първо, наистина седнете, проучете въпросите и тогава давайте оценки и квалификации, защото, както каза и господин Атанасов, с 35 долара пенсия, а Вие във Вашето изказване преди това говорехте как можело тези българи да дойдат и с инвестиции. С каква инвестиция да дойдат? С 20 евро заплата и 35 долара пенсия ще инвестира и ще му дадем гражданство за инвестиции или пребиваване за инвестиции. Това е жалко и смешно! Ние тук не говорим да привличаме чужденци, а говорим да привличаме българи по род, име и език – наши сънародници. Ако Вашата идея – на БСП, или конкретно Вашата, господин Байчев, е да привличате от Третия свят някакви хора за инвестиции, това си е Ваш проблем, не е наш.
През последните три години и нещо – ето, господин Симеонов беше вицепремиер, ние сме направили немалко за българските общности зад граница заедно с партньорите ни от ГЕРБ. Увеличихме приема на българите от няколкостотин на над 2000 по Постановление № 103; стипендиите им от 100 лв. на 250 лв. на месец; синята карта за работа в България за хората с български произход е с увеличение и я получават по най-бързия начин. Всеки, който има български произход, може да започне веднага работа в България в дадена фирма само на базата на това удостоверение, а след това да си вади другите документи.
Над половин милион лева тази година са дадени на български организации зад граница за подкрепа на тяхната дейност.
Министерството на външните работи е инвестирало над 3,5 милиона всяка година в държавите Молдова, Украйна, Албания, Косово, Сърбия, Македония – там, където живеят български общности, в култура, образование, инфраструктура и така нататък. Това са неща, които сме направили за нашите сънародници, но считаме, че е още нещо, което ще им даде възможност да се приобщят по-бързо към майка България. Всяко такова нещо е по-добро. Не че нямат и сега възможност, но нека да им покажем, че като български политици мислим за тях, сме зад тях и искаме да им решим проблемите. (Шум и реплики.)
Визите – да, ама за виза за хора с такъв личен документ печатът може да се бие на границата. Това го правят в други европейски държави и ни е известно на всички. Ама няма нужда тези хора всеки път да вадят визи примерно, за да идват на почивка в България на Черноморието или на зимните курорти – които имат финансова възможност, те ще влизат с тази карта по всяко време. Това ще бъде в помощ и подкрепа и на българската икономика, не само на националния интерес като национален интерес. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 954-01-39, внесен от народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители.
Гласували 129 народни представители: за 102, против 23, въздържали се 4. (Ръкопляскания от ОП.)
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от Програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Вносители са народният представител Красимир Ципов и група народни представители.
Господин Нунев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам на Вниманието Ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 декември 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
На заседанието присъстваха: Таня Каракаш – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в ДАНС; Цветелина Стоянова – началник на отдел в дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС; Евгений Иванов – изпълнителен директор и член на УС на КРИБ; Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Маноил Манев.
С предложения законопроект се цели да се намали административната тежест за определена категория задължени субекти по чл. 4, т. 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари без това да се отрази на преследваните със Закона цели. Съгласно чл. 4, т. 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължени лица по Закона са „търговците на едро“. За разлика от т. 20 на същия член, където кръгът на субектите е очертан според характера на стоката, с която се търгува – „оръжие, петрол и петролни продукти“, за които стоки очевидно се приема, че е налице повишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма, текстът на т. 19 не прави подобно разграничение, тоест обхваща всички „търговци на едро“, независимо от вида и стойността на стоката, без при това да дава дефиниция на понятието „търговец на едро“ и поставя българските търговци в по-неблагоприятно положение спрямо конкурентите им от другите европейски държави.
Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма не включва изрично търговците на едро сред задължените лица, но съдържа една конкретна разпоредба за търговците, а именно буква „д“ на чл. 2, ал. 1, т. 3 – други лица, търгуващи със стоки, когато извършваните или получаваните плащания в брой са в размер на 10 000 евро или повече.
На основание чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащанията в брой на територията на Република България са ограничени само за суми в размер до 10 000 лв., равняващи се на 5 112,92 евро по фиксирания обменен курс на Българската народна банка. Плащанията на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., както и на стойност под 10 000 лв., но когато могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв., се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези правила се прилагат и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането. Следователно в България лицата, търгуващи със стоки на стойност в размер на 10 000 евро или повече, задължително следва да извършват или получават плащанията само чрез превод или внасяне по платежна сметка, тъй като плащанията в брой в размер, който е равен или по-голям на 10 000 лв., са забранени.
По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на финансите и от Държавната агенция „Национална сигурност“, с които се изразява подкрепа по направените предложения за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
В последвалата дискусия участие взеха господин Евгений Иванов – изпълнителен директор на КРИБ, госпожа Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара, и госпожа Яна Иванова – изпълнителен директор на сдружение „Храни и напитки“, които аргументирано защитиха тезата си търговците на едро да отпаднат като задължен субект по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Поради необходимостта от своевременното приемане и влизане в сила на разглеждания законопроект господин Нунев направи предложение по реда на чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът да бъде подложен за обсъждане на първо и второ гласуване в едно заседание, за което се прилага Доклад за второ гласуване.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 11 „за“, без „против“ и 5 „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Откривам разискванията – имате думата за изказвания. Няма изказвания – закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Гласували 99 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Господин Ципов, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Тъй като нямаше проведени дебати и дискусия по така внесения законопроект и той бе подкрепен единодушно на заседанието на Комисията, предлагам на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да преминем към второ гласуване на току-що приетия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 77, против 9, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Закон за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 4 т. 19 се отменя.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Параграф 1а от допълнителните разпоредби се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на Закона и редакцията, която Комисията предлага за текстовете съответно на § 1 и § 2.
Гласували 95 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 14.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Процедура – господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване по Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, внесен на 3 декември 2020 г. от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители, да бъде удължен с пет дни – до 19 януари, следващата седмица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Полагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Вносител – Министерският съвет.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Димова, имате думата да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, господин Председател.
Господин Председател, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме в залата да бъдат допуснати следните лица: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и Росица Петкова – началник на отдел „Регулация на финансовите пазари“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.
На заседание, проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.
С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директивата за капиталовите изисквания (Директива 2013/36/ЕС). Срокът за транспониране на директивата е 28 декември 2020 г. Директивата е част от така наречения „Банков пакет“, с който се извършва по-мащабно преразглеждане на финансовото законодателство на ЕС с цел намаляване на рисковете във финансовия сектор и засилване на неговата устойчивост.
В тази връзка със Законопроекта се предлага:
- въвеждане на изискване за издаване на одобрение и възможност за осъществяване на директен надзор спрямо финансов холдинг и финансов холдинг със смесена дейност, който е предприятие майка на група, в състава на която има банка;
- правила за взимане на съвместни решения и за сътрудничество с компетентните органи на другите държави членки с цел подобряване на надзора на групи;
- улесняване на надзора и подобряване на възможностите за преструктуриране на групи от трети държави посредством предвиденото задължение за тези от тях, които притежават активи в Европейския съюз в размер на над 40 млрд. евро, за да създадат междинно предприятие майка от Европейския съюз;
- подобряване на управлението на лихвения риск в банковите портфейли;
- подобряване на извършвания пруденциален надзор над клонове на банки от трети държави;
- прилагане на единен подход и усъвършенстване на режима, свързан с налагане на допълнителни капиталови изисквания към банките в България;
- осигуряване на възможност БНБ да издава препоръки за допълнителен собствен капитал, когато счита, че за покриване на неочаквани загуби при стресови ситуации дадена банка следва да поддържа размер на собствения капитал над минималните капиталови изисквания, допълнителното капиталово изискване и капиталовите буфери;
- предвидени са нови правомощия на БНБ във връзка с противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма в рамките на осъществявания пруденциален надзор върху дейността на банките, включително в процеса на надзорен преглед.
Във връзка с приетите изменения в Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, която също е част от Банковия пакет, е предвидена отмяна на възможността за поставяне на банка под специален надзор. Предложената отмяна на режима на специален надзор налага корекции в съответните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност, в които се съдържа препращане към тази процедура.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Димова.
Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност – господин Лазаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.
На заседание, проведено на 5 ноември 2020 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-56, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на финансите и от Държавна агенция „Национална сигурност“.
Със Законопроекта се възлагат нови правомощия на Българската народна банка във връзка с противодействието на изпирането на пари или финансирането на тероризъм в рамките на осъществявания пруденциален надзор върху дейността на банките, включително в процеса на надзорен преглед. При съмнение за извършване пране на пари или финансиране на тероризъм или при повишен риск от такива действия Българската народна банка може да преразгледа пригодността на лицата, които управляват и представляват банката, и при необходимост да разпореди освобождаването им. В тази връзка се предлага Българската народна банка и Държавна агенция „Национална сигурност“ да си сътрудничат в рамките на своята компетентност и да си предоставят информация, която е необходима, за изпълнението на правомощията им по закона, Регламент (ЕС) № 575/2013, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
От страна на Държавна агенция „Национална сигурност“ се изрази подкрепа по предложените текстове. Отбеляза се, че при изпълняваните от агенцията дейности по превенция, разкриване и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм съществен фактор за постигане на целите, заложени в специалните закони, е именно обмена на информацията и взаимодействието с компетентните в съответната сфера органи на национално равнище и организации на други държави.
След проведеното обсъждане Комисията с 2 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на БСП ще подкрепи този законопроект, както между другото и Законопроекта по следващата точка поради това, че по наше убеждение, след като направихме анализ на предложените текстове, които всъщност съвсем основателно са текстове, предлагани основно от Българската народна банка и от Комисията за финансов надзор, че те са в пълен унисон с препоръките на Европейската комисия, на Европейския парламент, на Съвета на Европа, на Европейската централна банка и създават възможности за подобряване на банковия надзор в България, разбира се, като дават правомощия на Българската народна банка и заедно с това ѝ възлагат обаче и по-големи отговорности.Тъй като става дума за хармонизация на надзорната дейност на БНБ с тази на Европейската централна банка и националните банки от Европейския съюз, бихме искали да подчертаем, че такива по-големи възможности се създават в четири направления.
Първо, създават се възможности за директен надзор на финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, което е особено важно.
Второ, може би най-важната промяна, това е даването на възможност от страна на БНБ да се налагат допълнителни изисквания за допълнителен капитал, и то от първи ред, във връзка със СЕТ 1, в това число и за преобладаващата част от базовия собствен капитал на банките от първи ред, който трябва да бъде най-малко три четвърти от това евентуално повишение на капитала като допълнителен над минималното изискване.
На следващо място, създава се възможност и се задължава Българската народна банка да предоставя информация по определен ред и критерии на Международния валутен фонд и Банката за международни разплащания, което е свързано и със Закона, който преди малко обсъждахме, за възможно пране на пари.
Бихме подчертали също четвъртото направление, а това е, че БНБ ще може да заменя одиторите на търговските банки. Отварям една скоба, сигурно си спомняте, че при минали скандали се оказа, че одиторски фирми, звучащи с надеждни международни имена, бяха подвели клиентите на търговски банки в България, бяха подвели Българската народна банка, а сега се дава възможност на БНБ при най-малки съмнения в професионализма в подхода на одитора той да бъде сменян.
Ето защо считаме, че трябва да подкрепим прилагането на тези директиви в български условия, тъй като те наистина създават условия за подобряване на надзорната дейност.
Разбира се, ние се надяваме, че надзора на БНБ, и ръководството на БНБ, респективно ръководството на Комисията за финансов надзор ще се възползват от тези допълнителни правомощия и ще ги приложат, така че наистина да се повиши ефективността на банковия надзор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гечев.
Има ли реплики?
Има ли други изказвания?
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 002-01-56, внесен от Министерския съвет.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.

Продължаваме със следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ.
Госпожо Ангелова, имате думата да представите Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Моля процедура за допуск. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да допуснем в залата Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и Росица Петкова – началник на отдел „Регулация на финансовите пазари“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете госпожа Петрова в залата.
Моля, продължете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
На заседание, проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници се предлагат изменения и допълнения в националната правна рамка за преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници, чрез които се изпълняват ангажиментите за въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2019/879 за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници. Срокът за транспониране на Директивата е 28 декември 2020 г.
Промените са насочени основно към създаване на гаранции, че банките разполагат с достатъчен капацитет за покриване на загуби и рекапитализация, така че по време на преструктурирането и непосредствено след него те да могат да продължат да изпълняват критичните си функции, без да се излагат на риск публичните финанси и финансовата стабилност.
В тази връзка със Законопроекта се предлага:
- регламентация на реда и условията за определяне и прилагане на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, диференцирано според вида на субекта;
- съобразяване на кредитите за приемливост на задълженията, включени в обхвата на инструмента за споделяне на загуби с критериите, предвидени в Регламента за капиталовите изисквания;
- засилена защита на непрофесионалните клиенти при продажба на подчинени задължения, които са приемливи за целите на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения;
- въвеждане на по-подробна уредба на плановете за преструктуриране на групи, като изрично се предвижда възможност в рамките на една група да бъдат обособени няколко групи за преструктуриране;
- разширяване на правомощията на органа за преструктуриране да спира изпълнението на определени задължения за целите на преструктурирането;
- изрична уредба на последиците в случай на констатация, че институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна, но предприемането на действия по преструктуриране не е в обществен интерес.
Наред с измененията, свързани с въвеждане на Директива (ЕС) 2019/879 в българското законодателство, с оглед въвеждане в България на незабавни плащания в лева до края на 2020 г., със Законопроекта се предлагат и целеви изменения и допълнения на Закона за платежните услуги и платежните системи. С промените се регламентират процесите, свързани със сетълмента на незабавни плащания в лева. Незабавните плащания в лева ще се изпълняват на принципа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината в съответствие с въведената през 2017 г. пан-европейска SEPA схема за незабавни плащания на Европейския платежен съвет.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: с 16 гласа „за“, без „ против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 002-01-58, внесен от Министерския съвет.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
Уважаеми колеги, с това изчерпваме Програмата за работа за днес.
Следващо редовно пленарно заседание на 14 януари от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,35 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов