Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Ще Ви запозная с няколко съобщения:
На 4 януари 2021 г. в изпълнение на чл. 39, ал. 7, изречение второ от Закона за банковата несъстоятелност с писмо на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за периода 22 ноември – 21 декември 2020 г. и Протокол № 40 от заседание на Управителния съвет от 29 декември 2020 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и са на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
На 8 януари 2021 г. в Народното събрание от Сметната палата е постъпил списък с изпратените през месец декември 2020 г. до одитираните обекти окончателни одитни доклади за извършени финансови одити от Сметната палата, публикувани на нейната страница в интернет. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурност и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил:
Първо, преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от състава на Кралските военновъздушни сили на Тайланд. Разрешенията са в сила съответно за периода от 21 до 26 декември 2020 г. – за два полета, и от 8 до 12 януари 2021 г. – също за два полета, всички с цел транспортиране на принца на Тайланд.
Второ, преминаване през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от състава на Военновъздушните сили на Република Азербайджан с цел транспортиране на военна продукция. Разрешението е в сила за полети по маршрути от Баку – Република Азербайджан, Мадрид – Кралство Испания и обратно в периода от 18 до 31 януари 2021 г. Издадените заповеди са в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаещи преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната по въпросите на експортния контрол и в съответствие с международните санкционни режими, задължителни за Република България. Разрешенията за прелитане във въздушното пространство на страната следва да се предоставят на заинтересованите държави след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката и Министерството на външните работи. Уведомленията са постъпили съответно на 18 декември 2020 г. и 7, 12 януари 2021 г. с вх. № 003-09-104; № 103-09-1; № 103-09-2 и са предоставени на Комисията по отбрана.
И последното съобщение: заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил:
Първо, изпращането на военен кораб с щатните му въоръжение и екипаж военнослужещи за участие в учение на Военноморските сили на Румъния в периода от 18 до 29 март 2021 г.
Второ, изпращането на военен кораб с щатните му въоръжение и екипаж военнослужещи за участие в съвместно българо-румънско противоминно учение в периода от 25 февруари до 26 март 2021 г.
Трето, изпращането и използването на до два самолета с екипажи от военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за транспортиране на хуманитарна помощ за бедстващите след земетресението в Република Хърватска на 1 януари, резервни дни – 2, 3 и 4 януари 2021 г., от летище София до летище Загреб и обратно. Уведомленията са постъпили съответно на 30 и 31 декември 2020 г. с вх. № 003-09-105; № 003-09-106 и № 003-09-107 и са предоставени на Комисията по отбрана.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ, МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА, МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ЕМИЛ ДИМИТРОВ И МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ ОТНОСНО СИТУАЦИЯТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ВЛОШЕНАТА МЕТЕОРОЛОГИЧНА ОБСТАНОВКА И ПРЕДПРИЕТИТЕ ДЕЙСТВИЯ ОТ СТРАНА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ.
Внесеното искане е от парламентарната група на ГЕРБ. Изслушването ще се проведе на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Знаете какво се казва в този член – ще дам по 10 минути възможност на министрите да направят изложение, след което всяка парламентарна група ще задава по 2 въпроса, като започнем с министър Терзийски. Ще направим първия кръг – от всички парламентарни групи ще зададат въпроси и така с всеки министър ще процедираме, докато приключи, след това започва вторият кръг.
Давам думата на господин Ненков да направи изложение. (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаеми колеги, преди няколко дена станахме свидетели на усложнена метеорологична обстановка и в поредица от няколко дни паднаха сериозни количества валежи, които доведоха до сериозни материални щети – за щастие само материални щети, може би благодарение на бързата реакция на съответните компетентни институции, щети, които доведоха до различни видове свлачища, затрупани пътища, които са затворени, нарушаване на електроподаването към различни населени места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, много е шумно в залата! Моля да запазите тишина!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Поради тази причина, а и поради причината може би, че валежите намаляха, ситуацията се нормализира благодарение и навременното действие на властите.
Предстои по прогноза през следващите дни да има рязко застудяване, което със сигурност ще постави под въпрос създаването на добра организация от гледна точка на електроенергийната система, от гледна точка на довършването на започналите възстановителни дейности в желанието на институциите да отворят всички проходи и пътища и да се нормализира ситуацията.
Заради това с колегите решихме по Правилника на Народното събрание да поискаме изслушване на четиримата министри, и то неслучайно на четиримата, защото считаме, че в една такава сложна ситуация трябва да има комплексно решение на всички тези поставени въпроси. Заради това от всеки министър, тъй като има своите компетенции, е хубаво да чуем отговорите на въпросите, а и техните изложения за това как и по какъв начин до този момент сме се справили със ситуациите и какви евентуално превантивни действия са предприети, така че да гарантираме през следващите няколко дни – предвид застудяването, което метеоролозите прогнозират, какви ще бъдат действията от страна на компетентните институции, така че да се минимизират щетите от евентуални усложнени ситуации. Благодаря, уважаема госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Започваме с министъра на вътрешните работи господин Христо Терзийски, за да ни запознае със ситуацията, в рамките на 10 минути.
Колеги, ще Ви помоля да запазите тишина – много е шумно в залата! Мисля, че темата е много важна и всички се интересуваме от нея, както и българските граждани.
Заповядайте, господин Министър!
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание информация относно ситуацията на територията на страната във връзка с влошената метеорологична обстановка и предприетите действия от страна на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ от 00,00 ч. на 12 януари 2021 г. до 06,00 ч. на 13 януари 2021 г.
Вследствие на усложнената метеорологична обстановка в последните дни нивата на реките се повишиха, което наложи извършването на дейности по контролиране и изпускане на част от язовирите. Падналите значителни количества валежи, както и бързото снеготопене значително усложни оперативната обстановка в областите София, София-област, Перник, Бургас, Смолян, Благоевград, Монтана, Враца и Кюстендил. Снеговалежите в Северозападна България и част от Централна и Южна България предизвика временното и пълно затваряне на пътища и проходи.
В резултат на възникналите наводнения бяха засегнати множество инфраструктурни обекти, обществени и жилищни сгради, дворове и земеделски земи. Въпреки интензивното развитие на обстановката и получените множество сигнали за периода, благодарение на бързата реакция и съвместни действия на органите на изпълнителната власт и съставните части на Единната спасителна система не се стигна до тежки инциденти, свързани със загинали и пострадали граждани. Създадена е организация за денонощно наблюдение на нивата на язовирите и реките. Към момента няма язовири, които чрез контролирано изпускане да застрашават живота и имуществото на хората.
Обявени са бедствени положения на територията на: частично бедствено положение в село Равадиново, община Созопол; частично бедствено положение в град Белово, област Пазарджик, считано от 10,00 ч. на 12 януари 2021 г.; частични бедствени положения в общините Драгоман, Своге и Костинброд, Софийска област; частични бедствени положения в общините Симитли, Струмяни и Якоруда, област Благоевград; частични бедствени положения в общините „Нови Искър“, „Надежда“ и „Овча купел“, област София… (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: …частични бедствени положения в общините Доспат и Мадан, област Смолян; бедствено положение в община Трън и частични бедствени положения в общините Перник и Радомир. Частично бедствено положение за следните населени места: град Враца, квартал Бистрец, село Бели извор и село Горно Пещене. За периода от 0,00 ч. на 12 януари 2021 г. до 6,00 ч. на 13 януари 2021 г. от екипи на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ са отработени 268 сигнала, свързани с метеорологичната обстановка.
Обезпечаване на обществения ред в периода 10 – 12 януари 2021 г. В периода, който посочих, за ефективно ръководство на силите и средствата на Министерството на вътрешните работи по обезпечаване на обществения ред във връзка с усложнената метеорологична обстановка в страната на територията на СДВР и ОДМВР са предприети действия по овладяване на създадената кризисна ситуация вследствие на обилните валежи.
В дейности, свързани със защита на населението при бедствия, са участвали повече от 450 служители от СДВР и ОДМВР и 120 моторни превозни средства и техника, над 2700 служители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с 864 единици техника. На граждани и местната власт са оказани над 70 съдействия от служители на СДВР и ОДМВР и над 50 от служители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Осъществява се взаимодействие с други органи – областна администрация, общински администрации и други. Поддържа се постоянна връзка със стопаните на водоеми в областите. На екипите от патрулно-постовата дейност и служителите от Териториална полиция е разпоредено да водят наблюдение, да докладват и подават своевременна информация за всички случаи, свързани с метеорологичната обстановка. Извършват се и действия по обезпечаване на обществения ред и осигуряване на безпрепятствено движение на пътни превозни средства при овладяване на ситуацията.
Съвместно със служителите от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е създадена организация за отводняване на наводнени райони и пътища. Извършват се мероприятия и за отводняването на къщи и мазета.
Информация от областните управители и представители на местната власт – изводи. Към 11,30 ч. на 13 януари 2021 г. е получена информация от 23 области. От представените доклади на областните управители са изведени следните изводи:
Първо, изпълнителната власт е създала необходимата организация за действия по ликвидиране на произшествията и последствията от тях. Въведени са плановете за защита от бедствия, наводнения и снеговалеж.
Второ, вследствие на създадената организация по ликвидиране на произшествията и оказване съдействие на бедстващите няма загинали хора. В пълна координация между институциите се оказва съдействие на пострадали хора при инциденти от различен характер. За пример ще посоча, че на 11 януари 2021 г. вследствие на проливни валежи в град Смолян се е свлякла земна маса, която е съборила къща с намиращите се вътре 11 души, от които 7 деца. На сигнала своевременно са реагирали служители от Районно управление – Смолян, екипи на Бърза помощ, както и служители на Пожарната служба – Смолян. Към 13 януари 2021 г. състоянието на пострадалите лица е стабилно, всички са изведени от къщата и впоследствие превозени до болницата в град Смолян за оказване на медицинска помощ. Шест лица са прегледани, като едно дете е оставено за лечение с оглед получени фрактури по тялото. Община Смолян е предприела действия за настаняване на лицата в общински жилища, като е осигурила и стоки от първа необходимост.
Създадена е организация от областните управители и кметове на общини за наблюдение на нивата на язовирите и реките в критичните участъци, особено за тези от Източнобеломорски и Черноморски район – Марица, Тунджа, Арда, Велека, Дяволска и други, както и за състоянието на пътната инфраструктура. Следи се за информация за метеорологичната и хидрологичната обстановка, на база на анализа ѝ се извършва предупреждение на изпълнителната и местната власт и се предприемат действия.
Всички екипи от Единната спасителна система работят координирано, като ще продължат с изпълнение на следните мерки: постоянно следене на информацията за метеорологичната обстановка, при индикации за влошаване на ситуацията Националният щаб ще предприеме конкретни действия, свързани с нея.
При усложняване на обстановката Националният координационен център за движение по пътищата докладва своевременно в съответните области и общини за пътната безопасност. В ОДМВР, на чиято територия има свлачища, е създадена организация за охрана от полицейски патрули с цел недопускане на инциденти и наблюдение на свлачищните процеси. При необходимост екипи на Пътна полиция създават организация за движение по обходни маршрути. Поддържа се организация за изпълнение на планираните мероприятия в съответствие с областните, общинските и ведомствените планове при бедствия.
В заключение Ви информирам, че към 6,00 ч. на 14 януари 2021 г. обстановката на територията на страната се нормализира. Остава обявеното частично бедствено положение в село Равадиново, община Созопол. Остава обявеното частично бедствено положение в град Белово, област Пазарджик. Остават въведените частични бедствени положения в общините Драгоман, Своге и Костинброд. Остават също така въведените частични бедствени положения в общините Симитли, Струмяни, Якоруда и Гоце Делчев. Остават и въведените частични бедствени положения в общините „Нови Искър“, „Надежда“ и „Овча купел“, област София. Остават и въведените бедствени положения в община Трън и частични бедствени положения в общините Перник и Радомир.
Отменени са въведените частични бедствени положения в общините Доспат и Мадан, област Смолян. Обявено е частично бедствено положение на територията на община Враца, квартал „Бистрец“ – град Враца, и селата Бели извор и Горно Пещене, община Враца. На територията на страната няма язовири, които преливат неконтролируемо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Може ли една процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Мисля, че е редно да включим камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Радиото, за да слушат хората какви мерки се вземат от правителството по повод бедственото положение в страната. Това е първата процедура, която искам да гласува Народното събрание.
Втората ми процедура е към Вас – да поканите министъра на труда и социалната политика, защото голяма част от хората, които са пострадали от това бедствено положение, от тези наводнения, очакват някакво обезщетение. Тя също може да даде своя принос към днешното разискване, като каже с какво държавата би могла да бъде полезна на тези хора при обезщетяването им заради бедствието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков. Ще подложа на гласуване Вашето предложение за включване на камерите на БНТ 2 и микрофоните на БНР. А относно втората процедура – Вие сами можете да направите тази процедура, но аз мисля, че е прекалено рано, защото все още не са установени щетите. В рамките на другата седмица можем да поканим и госпожа Сачева да ни запознае какво точно ще предприеме правителството в тази посока.
Подлагам на гласуване процедурата на господин Гьоков за пряко излъчване по БНТ 2 и БНР на днешното изслушване.
Гласували 135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, включете камерите и микрофоните.
Продължаваме с министър Теменужка Петкова.
Заповядайте, госпожо Министър, в рамките на 10 минути да ни запознаете със ситуацията.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с усложнената метеорологична обстановка в страната през последните няколко дни ще предоставя на Вашето внимание кратка информация, свързана със състоянието на електроенергийната система на страната, състоянието на язовирите, които Националната електрическа компания стопанисва и управлява.
Ще започна първо с Националната електрическа компания, тъй като тя стопанисва и управлява едни от най-големите комплексни, значими язовири на територията на страната. НЕК притежава 31 водноелектрически централи – 28 водноелектрически и 3 помпено-акумулиращи водноелектрически централи с обща инсталирана мощност 2737 мегавата в турбинен режим и 931 мегавата в помпен режим. Също така стопанисва 33 язовира, заедно с 46 язовирни… (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: …съоръжения към тях, 671 км деривации, тунели и канали, над 500 водохващания. Общият завирен обем на язовирите е 3,5 млрд. куб. м, което е 55% от общия регулиран обем на водохранилищата в Република България.
На 11 януари 2021 г. падналите валежи на места надхвърлят 75 л на кв. м, като за голяма част от водосборите е обявен оранжев код за опасни валежи. Превантивно освободеният обем бе използван да акумулира голяма част от оттока, а друга част се използва от водноелектрическите централи. При реализирането на екстремно големи водни количества, надвишаващи многократно максималния дебит на електроцентралите, са предприети мерки за контролирано изпускане чрез съответните съоръжения на язовирите.
Сега ще Ви представя накратко информация за четирите големи каскади, засегнати от интензивните валежи.
Каскада „Баташки водносилов път“. Към 8,00 ч. на 1 януари 2021 г. язовир „Голям Беглик“ и „Широка поляна“ са запълнени на 72,5%. От началото на месеца са постъпили 17,4 млн. куб. м вода, като през последната седмица са постъпили 13 милиона кубика вода, а запълването е достигнало 87,98%.
От 0,00 ч. на 13 януари 2021 г. е въведен 24-часов режим на работа на ВЕЦ „Батак“ с цел максимално отработване на постъпващия приток и неизпускане за енергийно преработване на обеми. В 8,00 ч. на 1 януари 2021 г. язовир „Батак“ е пълен на 65,5%. Към 8,00 ч. на 13 януари 2021-а е запълнен на 68,9%. Има достатъчен свободен обем за поемане на очакван приток, няма опасност от преливане.
Каскадата „Доспат – Въча“. Към 8,00 ч. на 1 януари 2021 г. завиреният обем на язовира е 79,6%. Постъпилият приток от началото на месеца е 40 млн. куб. м вода, като към 8,00 ч. на 13 януари процентът на запълване е 88,1%. Свободният обем е достатъчен за поемане на постъпващия приток, няма опасност от преливане.
Язовир „Цанков камък“. Към 1 януари 2021 г. е бил пълен на 86,4%. Постъпилият приток от началото на месеца е 55,7 милиона кубика. От 12,00 ч. на 11 януари 2021 г. започна повишаване на постъпващия приток. Въведен е форсиран режим на работа на ВЕЦ „Цанков камък“ с цел максимално отработване на постъпващия приток и съобразен с пропускната способност на долните ВЕЦ-ове от каскадата. На 12 януари в 10,30 ч. е отворен един от общо четирите сегментни затвора на преливника за контролирано изпускане на водни обеми. В 10,17 ч. на 13 януари е прекратено контролираното изпускане през преливника. ВЕЦ „Цанков камък“ продължава да работи на пълен товар.
В язовир „Въча“ завиреният обем към 1 януари е бил 88,8%. Към 8,00 ч. на 13 януари е 98,2%. От 6 до 13 януари сумарният приток е 44 милиона кубика, което представлява 36,96% от полезния му обем.
ПАВЕЦ „Орфей“, ВЕЦ „Кричим“ и ВЕЦ „Въча 2“ работят при максимално възможно каскадно производство с цел неизпускане на енергийно непреработени обеми.
Каскада „Арда“. На 1 януари 2021 г. язовир „Кърджали“ е завирен на 76,5%. От 6 до 13 януари постъпилият приток в язовира е 140 милиона кубика, което представлява 42,7% от полезния му обем. Въведен е режим на работа, съобразен с пропускателната способност на долните ВЕЦ-ове от каскадата. От 11 януари 2021-а се наблюдава увеличаване на притока, който надвишава 7 пъти дебита на ВЕЦ „Кърджали“ при работа на максимална мощност.
В 19,13 ч. на 12 януари е отворена една преливна клапа от общо четири за контролирано изпускане на водни обеми през преливника. В 12,00 ч. на 13 януари е прекратено контролираното изпускане през преливника.
Язовир „Студен кладенец“ на 1 януари 2021 г. е със завирен обем 81,4%. От началото на месеца ВЕЦ „Студен кладенец“ работи при форсиран режим, отработени са над 100 милиона кубика вода. От 6 януари до 13 януари в язовира са постъпили 160 милиона кубика, представляващи 53,9% от полезния му обем. От 11 януари се наблюдава рязко увеличаване на притока, който достигна стойности, надвишаващи осем пъти максималния дебит на ВЕЦ „Студен кладенец“. В 19,10 ч. на 12 януари е отворена една преливна клапа от общо девет за контролирано изпускане на водни обеми през преливника. В 3,00 ч. на 13 януари е отворена още една преливна клапа.
На 1 януари язовир „Ивайловград“ е със завирен обем 78% спрямо общия му обем. В началото на месеца е въведен форсиран режим на работа, като от ВЕЦ-а са преработени общо 150 милиона кубика вода. От 6 до 13 януари постъпилият приток в язовира е 144 милиона кубика. В 9,50 ч. на 13 януари започна преливане на ниво едно на твърд челен преливник. Към момента притокът е намален и е налице остатъчно умерено преливане в рамките на очакваното.
Каскада „Белмекен – Сестримо – Момина Клисура“. Към 8,00 ч. на 1 януари завиреният обем на язовир „Белмекен“ е 65,8% от общия обем, постъпилият приток е 5,4 милиона кубика. Към 8,00 ч. на 13 януари процентът на запълване е 67,4, свободният обем е достатъчен за поемане на постъпващия приток. Няма опасност от преливане.
По време на провеждане на високата вълна всички хидроагрегати на водноелектрическите централи, както и стопанисваните от Националната електрическа компания язовири и съответните съоръжения работят в пълна изправност.
Що се отнася до Електроенергийният системен оператор, вследствие на усложнената метеорологична обстановка, за периода от 10 до 13 януари са констатирани аварии по четири електропровода на 110 киловолта и два електропровода на 400 киловолта. Авариите по три от електропроводите на 110 киловолта вече са отстранени. Към момента се работи по подмяна на стълб на 110 киловолта на територията на община Чипровци, отстраняване аварията на 400 киловолта на подстанция „Чирен“.
От 13 януари 2021 г. е аварирал и 400-киловолтовият електропровод „Петрохан“. Девет работни екипа на ЕСО работят за отстраняване на авариите и възстановяване на нормалната работа на електропроводите.
Към настоящия момент електроенергийната система на страната е стабилна и работи в нормален режим.
По отношение на електроразпределителните дружества. Вследствие на усложнената метеорологична обстановка, причинена от обилни валежи, на база на информацията, предоставена от ЧЕЗ Електроразпределение – Електроразпределение Север, мога да сведа до Вашето знание следната информация:
На 11 януари към 8,00 ч. сутринта без електрозахранване са 70 населени места и 15 252 клиента.
На 12 януари към 8,00 ч. сутринта без електрозахранване са 63 населени места и 11 540 клиента.
На 13 януари към 8,00 ч. сутринта без електрозахранване са 40 населени места с 4584 клиента.
Към настоящия момент – към 8,00 ч. днес, без електрозахранване или с проблеми със смущение в електрозахранването са 26 населени места и 4227 клиента, като тези населени места – тези селища, се намират във високопланински територии – на територията на община Сливница, Своге, Костинброд и Драгоман. Създадена е необходимата организация, така че авариите в рамките на днешния ден съответно трябва да бъдат отстранени.
По отношение на „Мини Марица-изток“. В резултат на усложнената обстановка не са създадени рискове за нормалната работа на комплекса „Марица-изток“, така че ситуацията там е напълно спокойна, добити са необходимите количества въглища.
В заключение мога да кажа, че електроенергийната система на страната е стабилна и българските граждани трябва да бъдат спокойни. Реагира се абсолютно адекватно на фона на усложнената метеорологична обстановка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Следва министърът на околната среда и водите господин Емил Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Министерския съвет! За да не повтарям цифрите, които госпожа Петкова каза и са изключително коректни, ще се спра на останалите.
Надявам се по-късно да зададете въпроси за язовирите поотделно. Най-общо ще кажа, за да спестя време на парламента: язовирите са пълни. За този сезон са учудващо пълни. Те бяха пълни и преди дъждовете, но никой не искаше да си го признае. Видяхме климатичните промени как действат – за четири часа се излива норма, която иначе за четири месеца не се излива. Само си представете, ако сте вкъщи в банята и се къпете. Пуснете един бойлер – сифонът го поема, пуснете 160 бойлера и ще видите, че няма да може да го поеме. (Шум. Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Видяхме как действат язовирите – едно национално богатство. Първо, те действат като буфер – събират водата, която идва. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Точно това обяснявам, че ако се къпете, сифонът поема водата, но ако се къпете с количеството вода за 160 дни наведнъж, сифонът няма да поеме – за Вас втори път го повтарям.
Видяхме добрата роля на язовирите. Действат като буфери – събират високата вълна, задържат я, преразпределят я помежду си и я изпускат контролирано едва тогава, когато речните корита са по празни. Ако ги нямаше, всичката вода щеше да тръгне по речните корита и да отнесе всичко. Неслучайно са направени и видяхме как добре работят.
Дунав е под праговете за внимание. Басейнова дирекция „Черноморски район“ каза, че няма съоръжения под контролната територия, които да не са изправни.
Искам да кажа, че операторите на съоръженията на язовирите, на деривацията, почти без изключение, изпълняваха указанията, дадени с месечния график, включително този за януари. Искам да кажа, че на всички оператори сме дали правото – в зависимост от изменението на хидрометеорологичната обстановка, при необходимост да използват всички облекчителни съоръжения с цел защита на вредното въздействие на водите. Ще поясня – облекчителни съоръжения са: преливници, водовземни кули, основни изпускатели, така че те имат това право да го правят и с всеки график им е дадено.
Отделно за язовирите, които са в особено положение и на обществено внимание – в случая „Студена“, им дадохме правото, в зависимост от изменението на хидрометеорологичните условия, да се изключват и включват събирателните деривации или водохващанията от тях с оглед да се контролира недопускане надвишаването на обема на язовира така, както ни е даден –24 милиона. Те, разбира се, винаги го държат на 21 – 23. В момента получиха вода – задържаха я. Когато беше пет кубика – изпускаха два, когато беше 14 кубика – изпускаха седем, само и само надолу по течението да няма вода. В момента е контролирано. В продължение на седем-осем дни ще изпуснем и ще отидем на режима, на който трябва да има буфер за прииждащи такива води.
Станахме свидетели и на други аномалии. В река Струма имаше 20 кубика, в река Конска, която никой не знаеше, че съществува – се изляха 89, 100, 150, а някъде 200 кубика вода на квадратен метър във водосбора ѝ.
Река Искър – на даден етап беше 165 кубика. Река Арда беше 800 кубика. 800 – пет пъти повече! Неслучайно казват „Луда Арда“. Затова тези каскади, които са направени там, изиграха своята роля – госпожа Петкова спомена. Единият язовир – „Кърджали“, го напълниха, изпуснаха го в следващия – „Студен кладенец“ и от него изпуснаха в „Ивайловград“. Целта беше възможно най-минимално количество накрая да се изпусне в посока Гърция и Турция и засега го постигаме – около 400 кубика сме, с тенденция за намаляване, като, разбира се, язовирите работят в изключително добър синхрон помежду си.
За да не се спекулира с цифри, ще помоля още отначало да се знае, че енергийните язовири винаги ги държим на 80 – 90%, защото целта е водата в тях да произвежда електроенергия. И затова при тях отговорността, когато пропускат висока вода, е много голяма, но екипите са обучени с години, добре работят и както виждате и при тази екстремална обстановка успяха да пропуснат водата. Река Арда има много притоци, които за много малко време се пълнят и дават голям приток в тези три язовира. Така че проведохме високите води. Две от каскадите използваха докрай обема си. В следващите дни ще изпускат вода.
Госпожа Петкова спести да каже също един техен успех за каскадите. Всичките води, които трябваше да се излеят в Марица, бяха задържани в язовирите – равномерно, бавно, подавани от язовир в язовир, и когато падне нивото на река Марица – както знаете, не е изчистена около Пловдив, но това е друга тема – да може да не наводни и Пловдив, никой да не разбере, че се изпуска вода, без да застрашава живота, здравето, собствеността на който и да е. В момента от тези каскади се изпуска водата, която се събра от големия приток, без никой да пострада по какъвто и да било начин, което не става без синхронизиране на всички институции. Но ние не го заявяваме, защото, ако кажем: планираме изпускане на 60 кубика от „Кричим“, ще кажете веднага: населението бедства. Уведомили сме кметове, уведомили сме всички, наблюдаваме и дигите. Все пак е природа, не можем да ѝ заповядваме.
Надявам се по-късно да отговаря на всичките въпроси, няма да бягам от отговорите, но да пестим време. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Министърът на икономиката господин Борисов – заповядайте.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще докладвам в частта от страна на Министерството на икономиката по отношение на язовирите и язовирните стени с оглед на факта, че Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, респективно Главна дирекция „Надзор на язовирни стени“ са второстепенен разпоредител към Министерството на икономиката.
Поради тежките метеорологични условия и валежи в цялата страна от седмица по-рано създадохме Кризисен щаб към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, който да осъществява плътна координация с абсолютно всички останали държавни органи. От постоянната връзка, която имахме в този щаб, и с професор Брънзов от Института по метрология и хидрология, мога да кажа, че климатичната обстановка беше наистина изключително тежка, като стойностите на валежите в периода 7 – 12 януари 2021 г. бяха изключително интензивни. Министър Димитров даде пример, но аз ще бъда по-конкретен.
В Югоизточна България, в района на град Ахтопол – 175 литра на квадратен метър, Бургас – 145 литра на квадратен метър, Карнобат – 113 литра на квадратен метър, Елхово – 129 литра на квадратен метър, Кърджали – 110 литра на квадратен метър, Грудово – 139 литра на квадратен метър, Тополовград – 105 литра на квадратен метър.
Централна и Южна България, в района на град Девин – 95 литра на квадратен метър, Смолян – кв. Райково – 121 литра на квадратен метър.
Западна и Централна България, в района на град Драгоман – 100 литра на квадратен метър, Перник – 57 литра на квадратен метър, и така нататък, все такива големи данни за валежите.
С оглед на това бях издал разпореждане, вследствие на което, както казах, към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор бе сформиран Кризисен щаб, който да извършва 24-часово наблюдение към всички язовири, за които Агенцията отговаря заедно със служителите на Главна дирекция „Пожарна безопасност“ и Института на БАН, които следяха денонощно състоянието. Този щаб работи в цялата страна с нашите регионални дирекции и съвместно с останалите служби следяха това състояние. Сформирани бяха обходни екипи, които бяха непрекъснато на място. Предприети бяха всички превантивни мерки, като там, където е необходимо, се направи контролирано изпускане на водните обеми от язовирите.
Към този момент в наблюдаваните от Щаба язовири не са възникнали аварийни ситуации и получих доклад, че към днешна дата ситуацията вече е спокойна.
Общият брой на язовирите на територията на страната, които се наблюдават от Държавната агенция, е 6844. От тези язовири 82% са собственост на общините, около 766 язовири са държавна собственост и малък процент са частни – на земеделски кооперации. Чрез ДАМТН осъществихме надзор на всички язовири и водоеми, като наистина в този период имаше точки, които бяха относително по-конфликтни и трябваше да се обърне по-сериозно внимание. Тези точки бяха в близост до Костинброд – язовир „Маслово“ и язовир „Бистрица“, Софийска област, където бяха извършени извънредни проверки и колегите бяха на място през цялото време.
На 11 януари не се наблюдаваха видими изменения и няма такива по геометричната цялост и конструктивната сигурност на тези два язовира – „Маслово“ и „Бистрица“, до Костинброд. През този период през основния изпускател и преливниците се изпускаха обемите в рамките на оразмерителните водни количества на съоръженията.
Конфликтна точка, за която знаете, беше язовир „Земен“, разположен в община Земен, област Перник. На 8 януари там имаше настъпило свличане на част от въздушния откос. Беше реализирано контролирано понижение на водното ниво през основния изпускател, което тогава е подпомагано от хидромодул на Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.
По-голямо наблюдение и намеса от страна на съответните органи имаше в язовир „Амбарица“, община Кирково. Към 10,00 ч. на 11 януари е информирано, че започва преливане през преливника и има вероятност тръбата на основния изпускател да бъде затлачена. Проведени са всички действия и координация с Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, като са предприети действия, включително с тежка техника. След направените проверки е установено, че той е пълен на кота преливен ръб. Основният изпускател е запушен поради свличане на земни маси и са предприети съответните действия с тежка техника да се преодолее тази ситуация.
Подобна ситуация имаше и в язовир „Зорница“, който е в община Средец, област Ямбол. Получената информация за 12 януари е за преливане през преливника с възможност за опасно повишаване на водното ниво на язовира. Предприети са абсолютно всички действия по отношение на този язовир и съществуващата реална опасност от преливане на язовира и наводнение на селото е преодоляна, като са взети мерки – на 12 януари отново с тежка техника е разширен преливникът и ситуацията реално е овладяна.
Подобни ситуации, които са изисквали по-сериозно наблюдение, е имало и по отношение на язовир в село Караново, Мост 1 и още един в тази област, където е осъществено контролирано изпускане, контролирано преливане.
Друга по-конфликтна точка е язовир „Мандра“, община Бургас, чийто собственик и оператор е „ЛУКОЙЛ Нефтохим“. Ситуацията и там е овладяна, като водата е коригирана към река Средецка.
Тук държа да благодаря и на Вас – народните представители, защото с измененията в Закона за водите, които бяха приети, отношението на държавата към тези съоръжения вече е съвсем различно и за първи път от 30 години държавата сериозно наблюдава и интервенира по тези съоръжения.
Това, което бих могъл да допълня, е, че при обявеното бедствено положение в различните общини на държавата при нито един от вече ремонтираните и сега ремонтиращи се язовири не е имало проблем. Новоизградените преливници и отпушените или ремонтираните основни изпускатели осигуриха необходимата проводимост за контролирано изпускане на прииждащата вода. За това допринесе и изградената контролно-измервателна система на всеки един язовир, което спомогна за получаване на навременна информация за всеки един от тези язовири.
Готов съм в допълнение да отговоря и на въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, започваме с първия кръг въпроси към министър Терзийски.
От парламентарната група на ГЕРБ – господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, позволете ми, на първо място, да изразя благодарност за бързата и адекватна реакция на служителите от структурите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и на органите на полицията, които със своите действия не допуснаха да загубим човешки животи и да има сериозно пострадали български граждани вследствие на тези бедствия.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: сега, когато има необходимост да бъдат оценени бързо щетите, които са нанесени вследствие на наводненията, каква е готовността на Министерството веднага след като бъдат получени предложенията на местните органи на власт да свикате заседание на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря за високата оценка на служителите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Знаете, че те реагират веднага адекватно на всяка промяна на ситуацията, независимо от какво естество. Знаете, че преди около месец имаше много бърза и адекватна реакция по обезопасяването на един вагон от жп транспорта, при който можеше да възникне инцидент, който можеше да се сравнява с Хитрино. Затова още веднъж искам да благодаря за оценката.
По отношение готовността за свикването на Междуведомствената комисия, Министерството на вътрешните работи има готовност веднага след получаване на съответните проекти и искания от кметовете на съответните общини или от областните управители на съответните области, или пък от съответните министерства, които имат необходимост за преодоляване на щети вследствие на аварии, бедствия и наводнения веднага да съберем комисията, на която аз съм председател. Почти всяко едно министерство от Министерския съвет има представител на ниво заместник-министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Първи кръг въпроси от БСП – заповядайте господин Иванов.
Отново въпрос към министър Терзийски от парламентарната група на БСП.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, и аз ще се присъединя към поздравленията за служителите на МВР, които своевременно изпълниха своя дълг. За съжаление, нашата оценка е, че по никакъв начин те не бяха подпомогнати превантивно и предварително от органите, които имат ангажимента в тази посока, за да бъде тяхната работа по-лека. Само да припомня, че уроците, които бяха предадени на всеки един от нас, най-вече от ръководството на МВР от Мизия, от Аспарухово очевидно не бяха възприети и сега случилото се до голяма степен показва, че трудно се учим от старите бедствия и аварии, които са преминали през годините.
Колегата Ципов Ви зададе въпрос, аз ще го доразвия, за Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, която Вие ръководите. Тази комисия има за задача да покрива непредвидени или неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, както и превантивна дейност по подготовката за реализиране на програмите по Закона за защита от бедствия. Ако не ме лъже паметта, миналата година бюджетът на тази комисия е бил 77 млн. лв.
Въпросът ми е: каква част от тези средства бяха изхарчени по предназначение да бъдат преодолени и предприети превантивни действия именно за преодоляването на подобен род бедствия, на които бяхме свидетели тук? Говоря за територията на София-област, Благоевград, Перник, Бургас – тези критични точки, в които сега се случиха именно тези злощастни събития и, слава богу, няма човешки жертви. Каква част от тези пари беше насочена в тази посока? И докога, защото това за никого не е тайна, тази междуведомствена комисия ще бъде (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) една партийна касичка, където се насочват по незнаен начин и по незнайни критерии парите към определени бенефициенти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията, която се ръководи от министъра на вътрешните работи, разполага с годишен бюджет около 80 млн. лв. Както казах, членове на тази комисия са заместник-министри от почти всички министерства. Има представители на Сдружението на общините. Миналата година мисля, че заседанията бяха четири или пет. Заседават съобразно получените искания от местна общинска власт или от областни управители. Исканията на тези представители на местната власт постъпват в Секретариата. Заседанията са открити, протоколират се и се гласуват по съответните правила за работа на тази комисия.
Искам да подчертая, че този бюджет наистина е приблизително около 80 млн. лв., но исканията, които са постъпили в Секретариата на Комисията… Функциите на секретариат изпълнява сектор, който е структуриран в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Исканията, които са постъпили в Секретариата на Комисията, надвишават 320 млн. лв. Разпределението на средствата се взема с пълно мнозинство при решаването на разпределението. Една част от тези средства са за превантивни дейности, една част от тях са за преодоляване на щети и аварии вследствие на настъпващи бедствия.
Това не е партийна комисия. Ние не оценяваме по това дали една община се ръководи от кмет от определена политическа структура и сила, а от това каква е необходимостта и нуждата на хората за преодоляването или на бедствията, или за предприемане на мерки за недопускане на такива стихии.
Отново искам да подчертая, че това, че няма пострадали и загинали хора, се дължи освен на това, че ситуацията с валежите и с преливането на язовирите и реките е по-благоприятна от други периоди назад във времето, а благодарение на това, че наистина единната спасителна система работи много по-добре и много по-координирано от всички членове на изпълнителната и на местната власт, и на доброволците, които работят към пожарните служби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от групата на „Движението за права и свободи“.
Господин Ахмедов, заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа министри! Позволявам си да използвам тази най-висока трибуна на българската общественост, за да поздравя всички български граждани, които празнуват днес Банго Василий! Нека им пожелаем да са живи и здрави и най-вече щастливи! Бахтало тумаро Васили!
Да пристъпим към нашия въпрос.
В България се създаде Министерство на държавната политика при бедствия и аварии на 17 август 2005 г. и просъществува до 27 юли 2009 г. Министърът на държавната политика при бедствия и аварии беше централен едноличен орган на изпълнителната власт, който разработваше и провеждаше държавната политика в областта на предотвратяване, преодоляване на последиците от бедствия и аварии. През този период се случиха много позитивни неща в нашата родина – създаде се телефон 112, закупи се специализирана техника и се създадоха отряди за предотвратяване на бедствията и авариите. Водеше се и политика на превенция.
След закриването на Министерството на бедствията и авариите настана хаос в нашата родина. В българското общество се загнезди трайно, че държавата я няма и се превърна в мащеха. Това се затвърждава и днес, защото чрез изслушване на няколко министри в Народното събрание се размива за пореден път отговорността на изпълнителната власт.
Господин Министър, въпросът ни към Вас е: какво се случва с тази специализирана техника и телефон 112 и какво наложи отпускането на над 14 млн. лв. за системата за единния номер? Каква е визията на МВР за подобряване на услугата, предоставяна на територията на Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ахмедов.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Ахмедов.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ разполага с високо ниво на оборудване, както като специализирана техника за пожарогасене, така и техника за преодоляване на бедствия, възникнали при различни атмосферни влияния. Всичко това се поддържа със средства от бюджета на Министерството на вътрешните работи. По целесъобразност се използват и фондовете за финансиране, които могат да се получат по различни европейски програми. Знаете, че ударно се поднови голяма част от техниката на Главната дирекция и винаги работата ѝ е била приоритет за обезпечаване от страна на Министерството на вътрешните работи.
Служителите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ поддържат високо ниво на готовност, обезпечават се с всички възможни средства за защита и се включват активно в решаването на всяка една ситуация.
Отново искам да подчертая, че работата при преодоляването на тези бедствия се дължи и на колегите от останалите ведомства – и структурите на Министерството на икономиката, и Министерството на енергетиката, и на Министерството на околната среда и водите. Затова още в първия работен ден, в изпълнение на Закона за бедствия, със заповед на министър-председателя господин Борисов беше създаден Щабът, който аз ръководя, с членове съответните министри, членове на съответните организации, както и Институтът по метрология – професор Брънзов, на който разчитаме изключително много, на Института, за прогнозите. Затова казвам, че системата работи и затова днес можем спокойно, с високо вдигната глава, да казваме, че нямаме пострадали хора. Нямаме загинали хора, а всички щети, които са нанесени от тези…
Вие виждате, че в съседните на нас държави в Западна Европа има тежка метеорологична обстановка. Всички щети, които са нанесени, независимо дали са на частни жилища или на държавно, или общинско имущество, или на посеви, ще бъдат обезпечени със съответните средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Терзийски, задаваните към Вас въпроси са основно относно работата на Комисията, не толкова към работата на МВР и на съответните ведомства, които контролирате. Това е обяснимо, защото именно Комисията се оказа органът, който осъществява тази обща координация за справянето с бедствията.
Не са прави колегите от ДПС. Когато имаха Министерството, те не проведоха по-правилна политика по отношение на язовирите. Тази политика започна сега в този мандат с ремонта на Закона за водите. За щастие, нямаме случаи като примерно наводнението в Хлебарово с толкова загинали. Смятам, че това управление има много сериозен принос по реформата в сектора на водите и затова може би този път нямаме, въпреки изключително голямото предизвикателство с тези валежи, толкова големи трагедии.
Това, което искам да задам като въпрос обаче, е свързано с превенцията и основно с работата по речните корита, тъй като знаем, че отговорността по тяхното почистване се поделя между кметовете на общини и областните управители. Съществува ли практика, някакъв процент от средствата, които има в Комисията, да се заделят за превенция – специално за почистване на речни корита? Ако съществува и имате възможност, разбира се, да кажете какъв е размерът на подобни проекти, които се финансират?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Веселинов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията за преодоляване на бедствията и превантивните дейности разполага с бюджет и Правилник, по който обезпечаването на превантивните дейности, и в частност почистването на речни корита е в рамките на около 15 до 20%. По бюджет, около 80 милиона – 20% на година, са около 15 млн. лв., които се разпределят само за този вид дейност. Естествено, тя е съобразена и с това откъде, от коя община или от коя областна управа се иска почистване на съответните речни корита. Ние не можем да разпределим средства, които са предназначени за превантивна дейност, да се обезпечават дейности, които са за преодоляване на вече настъпили щети.
Отново казвам: събираме се почти веднъж на два месеца. Предполагам, че след последните случаи ще дойдат заявки от представителите на местната власт, от областните управи. Надявам се от средата до края на месец февруари да постъпят заявките, които да бъдат съобразени с всички законови изисквания. Ние ще предприемем действия за бързо разпределение на средствата, така че във възможно най-кратък срок да обезпечим преодоляването на щетите, и превантивната дейност, защото знаем, че с настъпването на пролетните месеци започва снеготопене и се увеличават обемите на нашите реки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
От партия ВОЛЯ няма да има въпрос.
От нечленуващите в парламентарни групи няма.
Продължаваме с първия кръг въпроси към министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
От парламентарната група на ГЕРБ – господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа министри! Госпожо Петкова, всъщност, за съжаление, виждаме, че климатичните промени влияят върху такива извънредни ситуации, които се породиха и тези дни. Имаше периоди, когато не беше капнала капка дъжд в продължение на месеци – особено в Югоизточна България, а сега виждаме наводнения, преливане на язовири, свлачища, срутища и така нататък.
Всъщност по медиите излезе информация, че от много такива свлачища имаше опасност за газовата инфраструктура – особено тази, която е към Гърция, надявам се да ни дадете повече информация от тази гледна точка. Слава богу, ние имаме най-богата инфраструктура на Балканите – газова, така че има достатъчно места, където да се притесняваме, ако има такива проблеми. Информирайте ни, предприети ли са мерки? Има ли още проблем със застрашаването на тази инфраструктура? Всъщност да ни осведомите: какви мерки са предприети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, безспорно газопреносната инфраструктура на България е една от най-важните и стратегически енергийни инфраструктури на страната и затова нейното нормално функциониране е от особена важност и от особено значение. То е свързано както със сигурността на доставките, с енергийната ни сигурност, така и с националната ни сигурност.
Това, което мога да кажа, е, че в рамките на тези няколко дни, когато се наблюдаваше усложнена метеорологична обстановка, газовата инфраструктура на България функционираше напълно нормално. Имахме един случай в района на град Нови Искър, където в резултат на покачване нивото на река Блато се стигна до превантивно изключване на електрозахранването на една от газоразпределителните станции на „Булгартрансгаз“. Впоследствие, с нормализирането на речното ниво, този риск отпадна, така че не се е стигнало до някакви сериозни проблеми или рискове, свързани с газопреносната инфраструктура на страната. Доставките на природен газ вървяха съвсем нормално. Не е имало никакви проблеми с тях. Не е имало проблеми с преноса на природния газ до различните точки на нашата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Първи въпрос към министър Петкова от „БСП за България“. Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, ние с господин Бойчев и от името на БСП от 2017 г. постоянно Ви занимаваме с въпросите на язовирите. Ту са празни, както беше 2017 г., ту са препълнени, както е днес, и изтичат, ту се създават предпоставки за това в България да нямаме язовири, които да доставят вода. В някои случаи те вече преливат, което не говори добре за управлението на водните ресурси, които са едно национално богатства на България и които биха могли да допринесат, ако бъдат правилно използвани, за едно по-нормално функциониране на електроенергийната система и по благоприятно влияние върху цените за електроенергия, които плащат потребителите.
Тук примери имам и от днес, и от 11-и. На 11-и например осреднената цена на борсата е била 97,85 лв. Днес при пълни язовири, които биха могли да произвеждат електроенергия, цената е 131,63 лв. – в сегмента „Ден напред“, да сме по-точни за кое говорим.
Във връзка с това искам да Ви задам един въпрос, който е свързан с управлението на водните ресурси в България. Чухме статистически как изглеждат нещата, но Ви моля, конкретно да ми отговорите на въпроса: какви са количествата енергийно неоползотворени води, които изтекоха сега, през този период на валежи? Имайки предвид все пак точността на метеорологичната прогноза поне в рамките на 10 дневен период и това, че този валеж не беше съвсем неочакван за България, можеше ли да се вземат мерки да не се допуска това преливане и да се оползотворят всички водни ресурси за производство на електроенергия, а не да бъдат безконтролно изпуснати в реките? Имам предвид не като наводнение, а като неизползван енергиен ресурс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, не искам да започна с опровержение на това, което казахте по отношение на цената на електрическата енергия за днес, но само ще кажа, че нашата цена спрямо съседните борси е с 30 лв. по-ниска. Така че това са борсови цени, те са международни. Няма как ние да определяме борсовата цена на електрическата енергия. Това е една друга тема. Ние много пъти сме разговаряли с Вас.
По отношение управлението на водните ресурси, министър Димитров много изчерпателно обясни как всъщност в тази критична ситуация се управляват водните ресурси на страната. Това, което чухме, и това, което всички ние знаем, е, че водните ресурси на страната в тази ситуация на усложнена метеорологична обстановка се управляват напълно адекватно и съобразно всички изисквания, свързани със сигурната работа на тези съоръжения, и фактите го показват. Най-важното, което трябва да направим, е да опазим живота и здравето на хората и това е факт.
Що се отнася до Националната електрическа компания, споменах, че Националната електрическа компания стопанисва и управлява едни от най-големите, значими и комплексни язовири на България. За наша радост Националната електрическа компания управлява по най-добрия начин тези съоръжения. Те са поддържани, те са сигурни. Работят напълно в съответствие с всички правила и изисквания за ефективна работа и сигурна работа.
Всички съоръжения, всички водноелектрически централи и ПАВЕЦ, които Националната електрическа компания притежава, работиха на пълна мощност и продължават да работят към настоящия момент. Няма как определен язовир да не изпусне определени количества и те да не бъдат прелети. Фактът е, че всяко едно такова съоръжение има преливник. Това са съвсем нормални процеси, които протичат. Както знаете, количеството на водните запаси в тези съоръжения не зависи нито от управляващите, нито от опозицията – зависи от природата. Така че, когато има такива валежи, разбира се, обемът на тези язовири става по-голям, затова те имат съответните преливни съоръжения и при контролираното изпускане никога няма проблем в тази посока.
Още веднъж искам да кажа, че язовирите, които Националната електрическа компания стопанисва, а и както чухме управлението на водните ресурси е напълно адекватно и съобразено с всички изисквания, така че българските граждани да бъдат спокойни за своя живот и здраве. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
От „Движението за права и свободи“ към министър Петкова? Няма.
От „Обединени патриоти“? Няма въпрос.
От „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“? Няма въпрос.
Нечленуващите в парламентарна група – също няма.
Преминаваме към въпросите за министър Димитров.
Парламентарната група на Политическата партия ГЕРБ. Заповядайте, господин Цветков.
ВАСИЛ ЦВЕТКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Въпросът ми към министъра на околната среда и водите e: след обилните валежи през последните дни, господин Министър, ще може ли да ни дадете информация какво е състоянието на язовирите, наблюдавани от Министерството на околната среда и водите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветков.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Ще започна подред с язовирите – имаме 52, които съдържат 85% от водния ресурс. Язовир „Искър“ има вода за около три години и половина, но независимо от всичко тази година ние не използвахме основния изпускател и тази година ще трябва да го изпробваме. Влезли сме във връзка със Столична община да обезопасят трасето, което е много километри – от язовир „Искър“ до София, за да не създадем проблем. Този месец имаше норма 10 милиона да минат за енергетика, ще дадем още 10. Изменен е графикът, за да понижим малко нивото на язовир „Искър“, тъй като водосборът е много голям. Проблем с язовир „Искър“ няма, има много вода и в момента поддържаме нивото, за да е безопасно.
„Бели Искър“ е един от двата язовира, които в момента бележат понижаване на обема и традиционно през есента го изпускаме по-ниско.
„Реченска бара“ винаги е на 98 – 99% – язовир в Северна България, много добре се управлява, захранва два окръга и около 60 населени места. Там обаче винаги може да се изключи водата и язовирът да остане на едно и също ниво. Изключително добре го управлява ВиК Враца, която потребява водата, а ВиК Монтана го стопанисва.
От максимален обем 27 700 „Христо Смирненски“ в момента има 26 155 – направихме изменение, разрешихме им да имат малко по-голям обем. Личното ми мнение е, че трябва да започнат да го изпускат, за да имат 2 – 3 милиона обем, в който да могат да поберат водата. Не трябва да забравяме обаче, че лятото всички искат вода и тогава ще ни питат: защо я изпуснахте?
Язовир „Йовковци“ е добре.
Язовир „Тича“ е една от аномалиите. „Тича“, „Камчия“, „Ясна поляна“ – това е Черноморието. Знаете, че там се изля много вода – „Камчия“ от 45 отиде на 78 милиона. При 80 милиона „Камчия“ има необходимото количество вода над мъртвия обем, която да стигне за цяла година. Миналата година са похарчени 80 милиона, разбира се, с наложените ограничения, но имаме вода – така, както миналата година е разходвана, толкова да бъде и тази година. Проблемът е, ако не вали повече дъжд, какво ще правим в тези 3 – 4 месеца, когато евентуално следващата година трябва да изчакаме пълноводието. Така че за момента „Камчия“ не създава проблеми от питейно-битов характер за настоящата година, изля се изключително много вода.
И тук е една от аномалиите – водосборът на язовир „Камчия“ е на 10 км от язовир „Тича“. В язовир „Тича“ има милион и половина – милион и седемстотин. Там не дойде вода, а Стара планина ги дели и водосборът им е на 10 км.
В язовир „Ясна поляна“ също дойде много малко вода, а тя е в Черноморието. Видяхме колко много вода имаше в реките, имаше наводнени пътища, а в язовира водосборът е малък. Язовир до язовир – в единия има, а в другия няма.
В язовир „Тича“ имаме вода за две години. В момента да дадем 6 – 7 милиона на земеделците – нека да не забравяме, че той е земеделски язовир, а всичката останала вода за две години ще е за гражданите на трите града, които захранва – Търговище, Велики Преслав и Шумен. За две години там проблем нямаме.
„Ясна поляна“, казах Ви, не се напълни с този обем, който очаквахме, независимо че там се изля много вода.
„Асеновец“ има 12 милиона полезен обем, това е до Сливен. Те могат от две места да черпят – от сондажи, които са по поречието на река Тунджа, и от язовира. Миналата година се опитвахме да балансираме и успяхме. Язовирът се задържа на добро ниво, но лятото, когато започнаха да пресъхват сондажите, разчитахме почти изцяло на язовира. Проблемът е, че лятото, месец август, беше кризата със сондажите, но ако стане през април, ние трябва да имаме вода в язовир „Жребчево“, от който да пускаме по река Тунджа.
„Асеновец“ е добре.
Изобщо всичките ни язовири са добре и към днешна дата има вода поне за една година, някои имат за три, а други имат за две – нека да се знае.
Язовир „Боровица“ е пълен, а в „Студена“ знаете какво стана. „Студена“ изигра ролята на буфер. В него имаше три милиона и половина свободен обем, а за да не пускаме по река Струма, го напълнихме и започна контролирано изпускане. Само за пример – при пет кубика приход изпускахме два, а при 14 кубика приток изпускахме седем. Към днешна дата има четири кубика приток, седем кубика и половина изпускаме, включително и водата за Перник, така че няма проблем. Виждате, никъде не прелива реката, а с една и съща скорост го изпускаме от миналия петък.
Язовир „Дяково“ е пълен, както никога досега – 30 000 568, нямаме проблем, четири резервни язовира.
Минавам на напоителните язовири, защото там е най-зле. За енергетиката няма да говоря, защото госпожа Теменужка Петкова абсолютно подробно разказа всичко. Тях ги държим винаги максимално пълни, но не можем да допуснем и залпово изпускане само защото трябва да чакаме едва ли не да прелеят и тогава да ги изпускаме. Там те се управляват добре. Успяхме да спасим Марица да не се препълни, успяхме за Арда в посока Турция и Гърция да пуснем съвсем малко вода.
„Ястребино“ е изключително важен язовир за земеделците и за целия регион, хората разчитат на него. Имаме поредица от срещи. Той трябва да остане и за питейно-битово, и за напояване, защото в противен случай земеделците там – много хора, 40 км система трябва да копаят, а там вода няма. И да копаят, няма сондажи.
Като цяло ще кажа, че земеделските язовири са пълни на 39,6%. Полагаме усилия за язовир „Пясъчник“ да резервираме количества от „Белмекен“, за да може лятото да има вода за всички земеделци. Полагат се усилия.
Язовир „Пчелина“ – той е утайник. Той е само преливник, водно стъпало – колкото влезе, толкова прелива. Не можем да резервираме обеми и водата оттам заминава свободно, течейки за Турция.
В национален план от общия обем за питейно-битовото водоснабдяване имаме 68,3% наличен воден ресурс. Нямаме язовир, който да не може да задоволи населението през настоящата година. Всичките ни язовири имат достатъчен ресурс благодарение на последните дъждове, благодарение на ситуацията в началото на зимния сезон, а и бяхме резервирали достатъчно много количества.
Земеделските са 39,6%, а енергетиката – 86,6%, така че тази година, ако правилно управляваме водите, не би следвало да имаме проблем. Разбира се, за земеделието трябва да положим огромни усилия, за да го преразпределим точно в тези 3 – 4 язовира, които в момента са на изключително ниски нива. Работим в тази посока.
За да не се налага още един път да го обяснявам – имаше климатични промени, имаше три години суша. Тенденцията е към тези 52 национално значими язовира да се насочат много ВиК-та, защото сондажите им пресъхват, карстови региони, пропада нивото надолу, намалява дебитът и може да се наложи в бъдеще да включим още язовири или още ВиК-та към наличните 52 национално значими. Затова трябва да ги пазим и да ги съхраняваме, тъй като повърхностните води са нашето бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Има ли въпрос от парламентарната група на Българската социалистическа партия. Не виждам.
Ще има ли въпрос към министър Димитров?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господа и госпожи Министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, от Вас отново чухме сведения как са пълни язовирите. Миналата седмица бяха празни, сега се напълниха и общо взето виждам, че нещата са регулирани с питейните язовири и с водоснабдяването.
Във връзка със случките отпреди няколко дни си направих труда да изчета доста от превантивните мерки, които трябва да бъдат взети, за да бъдат предотвратени или ограничени щетите при тези наводнения, които се случиха – като започнем от залесяване на ерозирали участъци, почистване на дерета, речни корита, корекции на речни корита, определяне и обозначаване на карта на зоните, застрашени от наводнения при интензивни дъждове, даже популяризиране на имуществени застраховки срещу наводнения. Това е към господин министъра на вътрешните работи, независимо че въпросът е към Вас. Трябва да се изготвят доклади съвместно с МВР и от областните управители за проходимостта на деретата и реките на територията на цяла България. Не споменахте преди малко, господин Министър, дали има такива, не чухме превенцията каква е, колко средства са заделени, по какви програми, информацията за разпределянето на тези средства и разпределянето по тези програми.
Тук господин Димитров каза: един язовир е пълен, друг – празен, единият, ако прелее, може да отиде в другия и така нататък, но искам да спра Вашето внимание на една идея, започната още през 2013 г. По Оперативна програма ОПОС трябваше да бъде създадена национална система за управление на водите в реално време. През 2018 г., доколкото си спомням, широко бе прокламирана от Вас, управляващите, пилотният проект, първата стъпка на тази идея за наблюдение на водите в реално време във водосбора на река Искър, изредени са мерки, има процедура. В крайна сметка, ако видим картата и обхвата на този проект, ще видим репортажите, които гледахме няколко дни от такива места, които влизат в обхвата на този проект – Столична община, Горна Малина, няма смисъл да ги изброявам. Този проект е за около 7 млн. лв. и според актуални данни до момента са усвоени не повече от милион и половина. Та, господин Димитров, този проект от онези ли е, които трябва да бъдат реализирани, защото трябва да бъде завършен догодина през април месец? До момента с тези милион и половина, които са усвоени, той е провален и като пилотен проект обрича на провал цялата стратегия, която държавата планираше още от 2013 г. …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: …за създаването на такава национална система за управление на водите в реално време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Най-добрата система, господин Генов, работи в Бургас. Първи са си я направили, хубава е, работи реално, можете да я видите. Предотврати ли това наводненията в Бургас? Уведоми ги навреме, но не можа да ги предотврати. Дадох пример, че ако се къпеш четири месеца в една баня, но се изкъпеш веднъж с всичката вода – не го възприехте. Добре, ако на едно кръстовище четири месеца преминават автомобили в делнични, в празнични дни и Вие решите за четири часа да прекарате всичките автомобили, точно това е ситуацията – когато за четири месеца се излее вода за четири часа. И въпреки всичко в същия този Бургас, в „Ясна поляна“ не дойде вода, в „Камчия“ дойде, а в „Порой“ и „Ахелой“ не дойде, в „Тича“ също няма, а е на едно и също място, където беше най-големият дъжд.
По отношение на програма „Искър“ почти изцяло споделям Вашето мнение и не за друго, а защото не съм видял нищо от нея. Когато отидох в Министерството, казах: „Ама това явно е супер секретна програма, щом нищо не виждам налице от тази програма след толкова години.“ Вместо да се заема с неща и да се връщам години назад – чакам едни съдебни процедури да минат, предпочетох да направя център за управление. Не само че направихме този център, Вие го видяхте, ами в момента е изцяло подновен, за да вземе всички язовири, които са питейни, енергийни и които са за напояване, включително и зала за наблюдение на въздуха на всички комини, и зала, която е за отпадъците. Просто следващата седмица ще бъде открит, не сте виждали такъв. Аз веднъж Ви каних в Министерството и Вие не дойдохте. Няма нужда повече да Ви каня, ще го видите по телевизията.
Що се отнася до речните басейни, имаме оповестяване по река Дунав, работим и по това, за да видим кои са за наводнения и за заливания. Наистина, когато дойде река Дунав, знаем какво залива, но искаме да го имаме като модел и да го виждаме. Знаем какво се случва с реките при определен дебит.
Но ще Ви кажа нещо от практиката на миналата година – извинявам се, дано не съм дълъг в изказването си, да продължи дълго време. Язовир „Жребчево“ е захранвал два-три окръга – Нова Загора, Сливен, Ямбол, Елхово. Когато започнаха месец август да пресъхват сондажите, да няма питейна вода ние трябваше да изпуснем воден ресурс, за да оросяваме същата тази река Тунджа, която от 15 години изтича в Марица, а не в Тунджа. И когато трябваше да отворим от язовир „Копринка“ 5 милиона да се придвижат до язовир „Жребчево“, за да ги използваме за гражданите за питейно-битово, да се оросява река Тунджа, се оказа, че може 400 милиона да преливат през преливника. Речното корито е оразмерено за 100 кубика в секунда. Аз помолих не повече от 20, като закачвате един, два, три, четири, пет – до 20, и за три дена да я проведат. Но 20 беше максималният размер, при което не допуснахме да се разлива и да се наводнява. Предвидена е за 100, а работи с 20.
Аналогична е ситуацията в цялата страна. Кметовете казват: нямаме пари, секат големите дървета, другите не ги интересуват, поголовно се изхвърлят боклуци в реката: „Ряката да ги откарала някъде си.“ Като запуши някой мост, къде е държавата? Така че това, което виждате и в Своге сега, едва ли отпадъкът е от Своге. Отпадъкът е от София, но никой от София няма да си признае. Нито един от кметовете в София! Така че ние имаме проблем с прочистването на речните корита, проводимостта, която е, но това е задължение и на кмета, и на областните управители. Поголовно се водят дела, поголовно се обжалват. Към момента е много лошо състоянието.
Нашите контролни функции е да издаваме актове, да издаваме предписания и ги правим, но не трябва да считате, че ние сме тези, които трябва да чистят реките. Това не е в нашите задължения. На кметовете е. Когато събираш такса смет, бъди така добър да си я оползотворяваш, а не да изхвърляш в дерето, да го занесеш в регионалното сметище, а не да го слагаш в старото или пак да го изхвърляш в реката.
Всичко, което виждате в момента в Своге, не го е направило Министерството на околната среда и водите. Това е отпадъкът, който се е събрал от голямата преливна вълна на територията на цяла София. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Въпрос към министър Димитров от парламентарната група „Движение за права и свободи“?
Господин Чакъров, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър Димитров, медиите започнаха да съобщават метеорологичните прогнози за предстоящи опасни валежи от дъжд със сняг на различни места в страната още от средата на миналата седмица. Към четвъртък вече започнаха да съобщават предупрежденията на метеоролозите за очаквани опасни количества валежи на места, означени със жълт и оранжев код. До неделя миналата седмица нямаше, за съжаление, никакви изявления от МОСВ, което е министерството, както и преждеговорящите казаха, с отговорност за превенцията от наводнението и да трябва да реализира политика, стъпки и действия в тази насока. Понеделник тази седмица, когато медиите представиха картината на потъналата във вода половин България, наводнени пътища, къщи и така нататък, цялата картина ни е известна, отново липсваше каквато и да била позиция от МОСВ.
Предвид това моят въпрос е: разполагаше ли МОСВ достатъчно рано с метеорологичните прогнози и очакваните от 9 януари опасни валежи от дъжд и сняг по различни места на страната и с предупреждението, както вече посочиха метеоролозите, с различни кодове – жълт и оранжев? Беше ли направен анализ на рисковете от наводнения и бяха ли направени препоръки, изпратени и към другите министерства, както Вие посочихте, към кметовете, областните управители, към Напоителни системи и така нататък – да не ги изброявам всичките, които са вменени като задължения на Министерството на околната среда и водите? По какъв начин МОСВ изпълни своите отговорности за превенция от наводнения?
Никой не е по-силен от природата, това го знаем всички, но ако бяха направили предварителни стъпки и действия, може би картината, която видяхме в страната на 11 януари, нямаше да бъде чак до такава степен сериозна с последиците, които виждаме. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател, още две изречения.
Естествено, убеден съм, че познавайки експертния потенциал на дирекция „Води“, на басейновите дирекции, такъв анализ е направен, но въпросът ми е дали са придвижени препоръките към отговорните субекти в този случай? И искам само да напомня, че преди три години…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: …в МОСВ са приети плановете за управление на риска от наводнения и в този контекст би следвало да има набелязани мерки, а те са набелязани, и по какъв начин в този контекст те се изпълняват с оглед на превенция? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, питате какво е станало през последната седмица? Ще Ви дам пример само с Перник, после и с другите язовири.
Още в Перник се събрахме с управителя на ВиК – Перник, при областния управител в Перник. Разчетохме колко вода – тогава имахме 3,5 милиона резерв, може да задържим в язовир „Студена“, след което, като се оттече водата, да започне планомерно изпускане. Питайте полицаите, там четири пъти съм ходил – от миналия петък до вчера, на „Студена“ – за този период имам предвид, и с областния управител, и сам, и камерите от София го наблюдават.
По същия начин още в четвъртък, когато получихме първите метеорологични сводки, сме влезли в контакт с НЕК, с госпожа Теменужка Петкова, преценили сме какви свободни обеми имаме във всички каскади. Целта беше равномерно да ги изпускаме и едва когато се оттече водата, да замине.
Изпратили сме ноти, писма през Външно министерство, както са нашите спогодби с Турция и с Гърция– в Турция три реки, в Гърция също три реки, и да ги уведомим, че очакваме висока вълна. Имаше червен код за Одрин. За Одрин, според метеорологичната обстановка, беше червен код, трябваше да бъде залят отвсякъде, а ние три реки подаваме. Марица – там се събират точно Тунджа и Арда. Одрин не беше залят. Вчера го гледах с бинокъла – добре премина вълната.
Вчера аз бях на язовир „Ивайловград“ и бяхме в постоянна връзка с енергийния министър, защото изпускаме язовири един в друг. В Ивайловград трите турбини – 270 кубика, пускат над 300. Ние трябва да уведомим, а ние сме уведомили два пъти преди това своевременно Гърция. Не да настъпи събитието, а предварително, за да се подготвят да не причиним щети. И там вълната е над 300 кубика – съвсем малко я надвишихме вчера. После, разбира се, не може в един язовир да пуснеш от едната страна 800 кубика, от другата страна да чакаш той да тече само с 300. Имаме малко по-висока вълна, уведомили сме своевременно, а тя, междувременно, пада. Затворили сме втория язовир „Студен кладенец“ и в момента изравняваме нивата.
Затова казах още в началото на изказването си, че ние добре работим с Енергетиката, обменяме информация, каквито проблеми да има си ги решаваме помежду си, но всичките каскади, които можеха да причинят проблеми, напротив, изиграха ролята на буфер. Всички язовири, включително и питейно-битовите, поеха огромен ресурс вода, за да не я изпускаме.
В Перник говореха, че водата е мътна. Ами то от Витоша всичко се излива там, каква да бъде водата? След ден-два ще се оправи, но изигра ролята на буфер, за да не наводним Перник. И това важи за всичките язовири в страната. Бяхме своевременно уведомени, направихме организация. Между другото, всички областни управители с метеообхода са уведомени своевременно. От нас също са уведомени, включително и за проводимостта на речните корита, но ние знаем къде има проблеми, не са изчистени.
В случая с газопровода, който беше за Гърция, проблемът там е, че има един нанос в средата на реката и той завихря водата точно към фундамента на газопровода. Ами трябваше да се изчисти своевременно от областния управител, не го е изчистил. Не вменявам вина и отговорност. Казвам каква е текущата ситуация. И госпожа Петкова се притесняваше за газопровода, и ние сме се притеснявали. Вчера съм бил до нощите на язовир „Ивайловград“ – хората са там, видели са го.
Ние си разпределихме страната по зони и всеки в рамките на своите възможности отиде и наблюдава даден язовир, дадена каскада. Проведохме водите – никой не разбра. В следващите дни ще свалим режима на тези обеми, които да могат следващия дъжд да поемат, и така продължаваме, както е било години преди ние с госпожа Петкова да бъдем министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
От парламентарната група на „Обединени патриоти“?
Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Димитров, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос към Вас, господин министър на околната среда и водите, е свързан със състоянието на реките и на речните корита. Станахме свидетели на излизането от коритата на много реки в България, които през последните дни заляха земеделски площи и населени места. Вие, разбира се, бяхте доста обстоятелствен и подробен, когато направихте първоначалното изложение тук от трибуната, но все пак нека да чуем още малко по този въпрос кои са причините, които доведоха до там. И това, което на мен лично ми прави впечатление, че в много от населените места, в които е обявено бедствено положение, са в Западна България и са същите места, които пострадаха и при голямото наводнение през 2014 г. Затова дайте малко повече подробности за причините и има ли начин и възможности, за да не се стига до такова положение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Богданов, дами и господа народни представители! Ще се наложи да обясня нещо. Тук има няколко действащи министри – господин Чакъров, Вие сте били министър на екологията, и госпожа Василева, има заместник-министри тук в залата, министри на енергетиката, които са тук в залата, и заместник-министри, и хора, които се занимаваме с това. Тъй като камерите са включени, трябва да отговоря.
Изключително правилен е въпросът, господин Богданов. Речните корита трябва да са почистени, когато имаме високи вълни, когато и язовирите се налага да изпускат. Когато има ниска вълна, язовирът, като изпуска, никой не разбира. В момента язовир „Студена“ изпуска пет кубика, никой няма да разбере, че ги изпуска, защото няма вода, но когато е висока водата, и когато има дървета, и когато има изхвърлени отпадъци, да не кажа боклуци, по деретата – те се събират. Случи се две-три дървета да запушат и някой мост изпълнява ролята на праг, на стена и започват наводненията.
Невинаги обаче тези речни корита са оразмерени. Конкретно в случая в София, когато видяхте огромни земеделски площи, залети с вода, това всъщност беше мероприятие, което целеше да облекчи натиска в реката. Напоителни системи дойдоха и доброволно се съгласиха да развалят едната от дигите, да я компрометират, за да може около милион-милион и двеста кубически метра вода да залее едно цяло поле на Напоителни системи, но да облекчи нивото на реката. Облекчи го, можеше и повече, но нямаше къде да отиде толкова много вода.
Така че много често, когато Напоителни системи компрометират своите диги, това е, за да може да се даде възможност надолу по течението населението да не получи такава висока вълна, а във времето то се оттича и после започва рекултивация. Реките не се почистват. Хората масово си изхвърлят отпадъците в деретата, разчитайки, че ще дойде водата и ще ги занесе. Когато се запуши мостът в неговото село, идва и казва: къде е държавата? Когато е в следващото – не го интересува.
Ще дам пример със Своге – не знам защо непрекъснато го казвате този случай, но когато имаме каскада от руслови централи, всеки от тях си чисти дърветата и деретата до предишната централа, защото да не дойдат и да му направят проблем на съоръженията. И ти знаеш, че щом имаш поредица от централи, между тях дърветата са изчистени, но това не се отнася за отпадъците, които масово се изхвърлят в деретата и на неподходящи места и при една висока вълна всички отидоха в Своге. Тези пък от Своге ще отидат в Мездра, тези от Мездра ще отидат в Роман, тези от Роман – в Плевенско и така всеки казва: при мен има отпадък, но не казва откъде е.
Трябва да направим уведомителна кампания хората да не си изхвърлят отпадъци, телевизори, хладилници, кой каквото намери в деретата, защото при една вълна те влизат в Искъра – в случая в другите големи реки, и имаме огромни проблеми. Отидете на който и да е язовир – там няма сметища, има само рибари. Вижте при вятър на язовирната стена колко шишета, колко отпадъци се събират, а никой няма около язовира. Така че това е нещо, за което ние всички трябва да положим усилия, да изхвърляме отпадъци на определените за целта места, да не правим незаконни сметища. Включително имаме кметове, на които, за да им е по-евтино, вместо до регионалното депо на километри, се опитват палеативно да си решат проблема, използвайки стари сметища или каквото и да било.
Конкретно за Своге искам да дам пример. Те имат сметища над жп линията. Даже се чудя как да им помогна да го рекултивират. Ако утре това сметище в резултат на дъжда се излее и падне върху жп линията, означава ли, че БДЖ става собственик на този отпадък? Защото в момента, когато имат в реката, изведнъж всички бягат и никой не знае откъде е и ние сме пред хипотеза в два варианта: извънземните са докарали този отпадък или, втори, някъде от кметствата. Тъй като никой кмет не си е признал, значи са извънземните.
Отлично знаем какво е – това е отпадъкът на София и е там.
Ако в Своге се срине сметището и падне на жп линията, то пак ще е в Своге. Трябва да полагаме грижи, но не да чакаме да се случи нещо и тогава, а малко и превантивно. Може би трябва да се завишат глобите за тези, които изхвърлят отпадъци на нерегламентирани за тази цел места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Въпрос от парламентарната група на ВОЛЯ – господин Нецов, имате думата.
СЛАВИ НЕЦОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Господин Министър, от вчера България е зарината с боклук. Купища боклук се появиха след вчерашните наводнения в някои части на страната.
Както всички знаем, проблемът с отпадъците не е от вчера. Помним, през 2014 г. след поройни валежи вследствие на незаконно строителство във варненския квартал „Аспарухово“ живота си загубиха 13 човека. Години по-късно в дерето продължава да се изхвърлят маса отпадъци. Разбираме, че към ден днешен продължава изхвърлянето на отпадъци и в река Искър. В старта на проекта с европейски средства през 2016 г. на стойност 6 млн. лв. за контрол на река Искър явно няма резултат.
През 2014 г. от репортаж на Българската национална телевизия разбрахме, че се изсипват тонове отпадъци в Драгалевска река. Заради наводненията през последните дни боклук е донесен и от реката в град Средец.
Нашият въпрос към Вас е: докога ще се използва изсипването на боклуци в нерегламентирани сметища, които могат да доведат до голяма трагедия, и тогава кой ще бъде виновен и кой ще поеме отговорност? Вие на много от въпросите частично отговорихте и много от тях бяха задени по друг начин, но все пак благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нецов.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Нецов, питате ме за отпадъка – не е точно водата, но покрай водата разбрахме големия проблем.
Винаги съм казвал, че държавата три пъти плаща за едно и също нещо, резултата го няма. Не знаете колко е важен въпросът, който зададохте, колко ме боли за това, което се случи в момента. В България е имало във всяко село, всеки град сметище. Дойдоха инструкции, влязохме в Европейския съюз – съответно трябва да изпълним всички изисквания. Държавата даде пари да се закрият всички сметища. За четири-пет от тях обаче сега ще плащаме огромни глоби, защото от 2009 г., 2015 г. сме осъдени. Ние постоянно обясняване, че полагаме усилия – накрая кметовете, тъй като не плащат от джоба си глобите, а някъде там държавата ги плаща, изобщо някои не положиха усилия. Много положиха усилия и успяха, закриха, рекултивираха сметищата. Но имаме шест- седем сметища, които дори не са започнали да ги рекултивират, и ние ще плащаме огромни глоби, заради това че е станало.
Причините са две. Според мен не е трябвало да се дават няколко възможности за рекултивация, а е трябвало да бъде една. Примерно ПУДООС от началото докрай всичките да ги рекултивира. Дали да се дадат на кметовете и да започнат едни фирми, едни обжалвания, или да се вземе един изпълнител да ги направи в цялата държава, също е някакъв вид решение. Държавата веднъж е дала през ПУДООС пари, включително държавният бюджет имам предвид там.
Втори път – хайде да бъдат и с европейски пари. От Оперативна програма „Околна среда“ и оттам се дават средства. И накрая резултатът да бъде наказателна процедура заради три- четири кметства. Мисля, че изобщо не е справедливо дори само заради усилията на всички останали кметове.
Но идват изборите – идва новият кмет, не го интересува 20 години преди него какво се е случило и ние сме в следната ситуация: местните сметища са закрити, част от кметовете обаче вместо да ги карат до регионалното, което му е много пари, предпочита в местното – слага, зарива, слага, зарива, запалва и от този сорт комбинации. И ние се борим непрекъснато с тях да не използват старите и вече закрити като действащи. Те казват, че там само ги разтоварват, претоварват за другите – всичките гимнастики, да не ги обяснявам, да стане учебник за кмета „Как да боравим с отпадъци“.
Регионалните депа – понеже им излиза скъпо, се получава като в Невестино – точно в реката ги бяха изхвърлили. Те имат договор с регионалното, имат къде да ги откарат, но им излиза по-скъпо. Разбира се, че събират пари за по-скъпото, но не ги карат там, а ги хвърлят в реката и като придойде водата – откъде се появиха тези отпадъци. Така че големият проблем, голямата болка, дето го казахме, тя ще е още два месеца – следващият да му мисли. Но дадохме пари веднъж да се закрият местните, осигуриха се средства – и европейски, да се открият регионални. Осигуриха се средства, това е дълъг процес, който продължи по времето на госпожа Василева, затова гледам към нея, да се дадат шредери, машини, които така да направят, че всичко ценно да се извади за рециклиране и едва 10, 20, 25% да се сложи в клетките.
Каква е ситуацията в момента? Държавата даде пари, направиха се регионални депа с клетки, които трябваше да издържат 15 години, някои 10, някои 7, 15 години. На шестата година са пълни. Защо? Защото не рециклират, не работят съоръженията, а всичко блъскат и в един момент викат: ама какво да направя, то е пълно, трябваше 15, къде е държавата да ми направи още една клетка и ако може и още една клетка? И целта е сега кой да вземе премиера да го заведе на едно пълно сметища и да каже: моля Ви се помогнете, то знаем, че не трябва да е така, ама, ако може само за нас направете изключение.
А какъв беше замисълът на Закона, когато са го правили? Аз не съм бил и депутат тогава. Създават се регионалните депа, прави се такса смет. От тази такса смет се прави отчисление, което се събира – то са си техни пари, и когато се наложи новата клетка, ние ги даваме парите и получават нова клетка. А сега какво направихме? Всичките пари им ги дадохме да си ги похарчат тази година, взехте го решението. Общините – нямаме пари, дайте ни тези пари! След две години какъв ще бъде дебатът в тази зала? Пожелавам Ви всички да бъдете тук, разбира се, ми се иска да сте депутати – ще бъде така!
Какво правим след като половината клетки са пълни, а нямаме пари за нови? Къде е държавата? А целият механизъм – закриваме тези, правим нови, правим допълнителни съоръжения, които да намалят депонираните отпадъци, събираме такси, с които да направим новото депо. Всичко това е забравено. Тогава някой ще излезе и наново ще каже: знаете ли колко хубаво би било да променим закона, те да начисляват такси и когато дойде време за нова клетка да си направят клетката. Да, това вече беше направено и беше опорочено с даването на средствата – всичките за тази година, и за миналата година. Това са си техни пари – на общините. Те изпитват затруднения, аз ги разбирам. Но когато дойде време отпадъците – клетките, да са пълни, две години ще бъде големият зор. След две години, ще започнат всичките, защото те са предвидени за 15, ама на 6-та са пълни, включително с отпадъци и от чужбина. Тогава ще бъде големият проблем!
Връщам се на въпроса на господин Нецов. Кметове – някои нарочно, други случайно, незнаейки че се случва, правят нерегламентирани сметища, най-често са около реките или дерета, които при вода влизат в реките. Не са обезопасени, опитват се да ги зарият с малко земя, така да ги рекултивират, да скрият. При вода всичко отива в реката и после ние го виждаме в Своге и да не изброявам цялата верига по всички реки.
Проблемът със сметищата. С парите, които трябваше да наберат общините, ще бъде с изключителна острота след две, след три години, когато всички клетки в страната на вече изградените, включително с европейски пари регионални депа бъдат пълни и тогава ще бъде: аз нямам пари, какво да правя, къде е държавата? Да му мисли следващият министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
От нечленуващите в парламентарни групи не виждам въпрос.
Първи кръг въпроси към министър Борисов.
От парламентарната група на ГЕРБ? Не виждам.
От парламентарната група на БСП – господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Уважаеми господин Борисов, през 2018 г. след поредното опустошително наводнение, обзети от паника, правителството предприе поредната бутафория, като създаде държавно дружество, което да стопанисва и управлява язовири. Бяха отпуснати 500 милиона. След това два пъти чрез постановления на Министерския съвет през месец август, когато парламентът почива и хората са в отпуска, бяха отпуснати допълнително два пъти още по 13 млн. лв., тоест 550 млн. лв.
Оттогава досега много пъти парламентарната група на БСП и аз лично сме Ви задавали въпроси къде са тези пари? Общо взето това, което казвате Вие във Вашите отговори е, че проектирате. За четири години няма изградена нито една язовирна стена. В тази връзка ще Ви дам пример със социалистическа България. За четири години в периода от 1949 г. до 1953 г. в България са изградени 35 големи язовира, между които язовир „Искър“, който е дълъг 20 км и широк 5 км.
В гербаджийска България за четири години срещу 550 милиона не можете да ремонтирате една стена. Тези пари, които бяха отпуснати на „Монтажи“ – няма как „Монтажи“ да направи никакъв ремонт на никакъв язовир, защото това предприятие има 30 човека на щат и три лопати в активите си. С 30 човека и три лопати, уважаеми колеги, можете да отклонявате пари, но не можете строите язовири и язовирни стени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: В тази връзка, имам още десет секунди. Имам два въпроса към Вас конкретно, господин Министър. Кога ще дадете точен отчет за това къде са тези 550 милиона пред парламента и пред гражданите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
Завършете.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: И кога ще дадете информация оправихте ли статута на всичките тези язовири и колко от тези язовири фактически са в активите на държавното предприятие?
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП, от място): Времето!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Добре, разбрах. Помолих за 10 секунди. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: 35 – но Ви моля наистина, колеги, когато говорите от трибуната, преценявайте добре колко време ще говорите общо и как ще зададете въпросите.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господни Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, може би, връщайки се назад към изменението в Закона за водите, трябва ясно да кажем какво е написано в него, защото в момента смесихте две институции, които са отговорни за справянето с тези проблеми.
От една страна, това е държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, което приема язовирите от общините, а те реално са ги приели от бившите ТКЗС-та.
И второто е търговското дружество, което е определено по силата на закон и на решение на Министерския съвет, което трябва да изпълни съответни ремонти. Тоест във Вашия въпрос смесихте тези две неща. Ще се опитам да направя разликите и да кажа кое как стои.
По данни на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор в България има 6844 броя язовири. Тези, които са определени за ремонт с решение на Министерския съвет, са 416. 62 броя от тях са държавна собственост и са предоставени за управление и стопанисване на други институции или компании – там са НЕК, „Земинвест“, „Напоителни системи“ и така нататък, 29 язовира са отдадени на концесии, по които отношение имат съответните концесионери.
За 20 язовира са получени становища от общините, че са привели язовирите в добро експлоатационно състояние и към момента не се налага извършване на ремонтно-възстановителни работи. Остават 305 язовира, по които Държавната консолидационна компания има съответните ангажименти.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): Какви са тези общи отговори – дайте конкретни.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Ще Ви дам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Стартирането на ремонтите дейности по някои от язовирите се бави. Защо? Защото общините стопират процеса, тъй като по закон, ако те не ги прехвърлят на държавата, остават общинска собственост, Държавната консолидационна компания следва да фактурира тези средства към общините.
Но към момента вече конкретно по въпроса Ви – към 13 януари Държавната консолидационна компания е възложила на „Монтажи“ обследването, проектирането, изпълнението на ремонтно-възстановителни дейности на 208 язовира. За всеки язовир преди изготвянето на технически проект се прави обследване на място, геодезични замервания, геоложки проучвания, изготвяне на анализ, техническо състояние, филтрация на стената и още доста такива технически стадии от започването на работата.
Всичките проекти се одобряват от Експертен съвет от шест инженери – професор, доцент, доктор по промишлено и гражданско строителство, хидротехническо строителство, хидрология, инженерна геология и все такива специалисти.
Към момента – от 13 януари са ми данните, са одобрени проекти за 159 броя язовири. Стойността на предвидените ремонтно-възстановителни работи е 386,7 млн. лв. Стойността на тяхното проектиране е 12,5 млн. лв. От тях с открити строителни площадки – 101 броя язовири, тоест 101 броя открити строителни площадки. Стойността на предвидените ремонтно-възстановителни работи за тях възлиза на 243,16 млн. лв. Стойността на тяхното проектиране е 7,88 млн. лв. Тук е целият списък от 101 язовира, по които се осъществява дейност.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): Има ли завършени?
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Има завършени – площадките на 70 броя язовири от горепосочените в момента.
Язовирите, по които са изпълнени ремонтно-възстановителните дейности, се намират на територията на цялата страна – в над 40 общини.
Останали са 58 броя язовири, за които не е открита строителна площадка, но са приключили процедурите по одобрение от Експертния съвет. В процес на проектиране са други 26 броя язовири. Завършени напълно към момента и са предадени 5 броя язовири. Други са напълно завършени и в момента се предава документацията за 30 броя язовири. Благодаря Ви.
Имам списък, мога да Ви го предоставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме с въпросите към министър Борисов.
Госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми министър Борисов, във Вашето изложение споменахте, че предвид усложнената метеорологична обстановка, веднага е сформиран Кризисен щаб за овладяване на опасни ситуации и конфликтни точки. За да се минимизира рискът от бедствия обаче, от изключителна важност са превенцията и контролът. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е органът, който отговаря за надзора на язовирните стени и съоръженията към тях, както и за осигуряване на безопасна експлоатация на язовирите чрез извършване на надежден и ефективен контрол на техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.
В тази връзка въпросът ми към Вас, уважаеми господин Министър, е: колко проверки и колко актове са направени от Държавната агенция за 2020 г.? За колко от язовирите е установено, че са били в аварийно или опасно състояние? Какви мерки са предприети, за да се подобри техническото им състояние?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Савеклиева, за 2020 г. са констатирани нарушения, свързани с неосигуряване на мерки за поддържане на язовирни стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние. На собствениците на язовири, а това са 351 броя актове за установяване на административни нарушения и наказания, са издадени 189 броя наказателни постановления. Общият брой на извършените самостоятелни проверки от служителите на ДАМТН за последните четири години е 17 745 броя.
Дадените предписания при проверките на язовирите по техническата документация по безопасната им техническа експлоатация за посочения период е 20 734. Броят на проверките, извършени съвместно с комисиите по заповеди по Закона за водите на областните управители, за същия период е 7981 броя. Броят на съставените актове за последните четири години е 1664 броя – това е за 2020-а, а на издадените наказателни постановления – 1157. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
От „Движението за права и свободи“ има ли въпрос към министър Борисов? Не виждам.
От „Обединени патриоти“?
Господин Петров, имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Уважаеми господин Министър, тъй като темата, по която задаваме въпросите, е стеснена, може би ще има известно припокриване в моя въпрос. Но мен ме интересува конкретно да кажете и да обясните на народните представители каква е причината за забавяне на процеса за прехвърляне на язовирите от един вид собственост в друг вид собственост.
Освен това искам да попитам: дали, след като се прехвърлят язовирите, общините престават да се интересуват и дали продължават да Ви помагат при извършването на съответните мероприятия?
Що се отнася до това, че през четирите години нищо не е направено, искам да изразя собственото си мнение, че през тези години наистина се започна една доста широкомащабна работа по поддържане, по поправката на това, което е направено през четирите години – от 1949-а до 1953 г. Но нека да не забравяме, уважаеми народни представители, че точно през тези четири години България минава на строга купонна система и хората по селата гладуват. И тази огромна сграда, в която се намираме, също е построена през този период с огромни средства – абсолютно излишни, за абсолютно излишна организация тогава, която да се шири в тези огромни кабинети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Петров.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, Вашият въпрос по-скоро клони към другата институция – Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, която приема язовирите от общините.
Причините за забавянето са няколко. Огромен брой от язовирите, които предприятието получава от общините, са строени в периода до 70-те години на миналия век и техническото им състояние не съответства на нормативните изисквания. И оттук нататък се оказва, че тези язовири нямат никаква проектна документация, липса на строителни проекти и документи, което създава целия процес по предаването на тези язовири в полза на държавата, което се оказва и въпрос при ремонтирането, защото когато ДКК ремонтира, а язовирът е общински, тя ще трябва да го фактурира и това е един от рисковете в момента.
В началото общините бяха по-активни и така техните заявки за предоставяне и предаване на язовири в полза на държавата беше за 2812 броя.
В Министерството разполагаме с информация, че по отношение на 1538 броя язовири има постановен отказ от областните управители, защото документацията, с която разполагат общините, не е адекватна за осъществяване на това прехвърляне.
Към момента в Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ се експлоатират 415 язовира, от които 38 броя язовира са с неясна собственост, но законът казва, че тези с неясна собственост се експлоатират от това предприятие; 377 от тези язовири са с приключила процедура по прехвърляне и са приети за комплексно управление от Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“.
Имам разбивка по области: най-много са в Благоевград – 107, най-малко виждам, че са във Велико Търново – 11.
По отношение на 259 от тези прехвърлени язовири са проведени експертни и технически съвети, направени са съответните предложения за бъдещата експлоатация, включително и за ремонтни и възстановителни дейности. Това предприятие отговаря за тяхната поддръжка, не за големите ремонти. Но това, което мога да кажа, е, че към момента, са възложени строително-монтажни работи по отношение на 96 язовира от тези в държавното предприятие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме с въпрос към министър Терзийски.
От парламентарната група на ГЕРБ? Няма.
На Българска социалистическа партия?
Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! На основание чл. 19, ал. 5 от Закона за защита при бедствия са създадени Указания за разработването и готовността за изпълнението на планове за защита при бедствия. Съгласно тези указания трябва да се създават областни и общински съвети за намаляване на риска от бедствия. Тъй като тези съвети взаимодействат с Министерството на вътрешните органи, моето питане към Вас е следното: колко съвета са създадени; имат ли изготвени планове за защита при бедствия; дали ли сте методически указания във връзка с Вашите правомощия? И накрая, колко средства са определени и похарчени за превенция на бедствията? Ще посоча само три от най-пострадалите области: София-област, Перник и Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В първоначалното ми изложение казах, че от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е направена координация с всички областни съвети за действия съобразно Закона за бедствията и авариите и е издадена заповед на премиера за свикване на Националния щаб.
По отношение на превантивните дейности не мога в момента да Ви дам изцяло отговор за разпределените средства от Комисията, но мога да Ви дам като пример последното заседание, което е проведено в средата на месец декември 2020 г. В раздел „Превантивни дейности“ Комисията е разпределила следните средства. Вносител на искането е община Раковски за аварийно почистване на река Сребра в определен участък – това е област Пловдив. В Софийска област е вносител Етрополе за корекция на коритото на река Стара река. Пак в раздел „Превантивни дейности“ от област Хасково Хасково е вносител на искането за реконструкция на корекцията и възстановяване на проводимостта на река Хасковска. Последните средства, които са разпределени, са за област Шумен по искане на община Шумен за укрепване на бреговете на река Енчова – част от лот 2 на град Шумен.
Отново искам да кажа, че исканията, които постъпват в Комисията за възстановяване на щети от бедствия и аварии, са над 300 млн. лв., като в същото време от определения бюджет за тази комисия – 80 млн. лв., се възползваме за превантивни дейности и разпределяме средства в размер на не повече от 20%. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Въпрос към министър Терзийски от "Движението за права и свободи"? Не виждам.
От „Обединени патриоти“?
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър Терзийски, въпросът, който ще Ви задам, е от изключително значение за националната сигурност на държавата и лично за мен. Въпросът ми е свързан с евентуалните поражения и има ли такива по защитното оградно съоръжение по границата ни с Турция.
Причината да задам този въпрос е изключително агресивната, мащабна и манипулативна кампания преди три години, която беше проведена от една от представителките на опозиционна партия, с фалшифицирани снимки, със снимки от времето на строежа по повод на това, че на няколко места в изключително тежкия терен на Странджа оградата беше отнесена от водната стихия, пак повтарям, преди три години.
Причината да задам този въпрос е съвпадението – може би случайно природно съвпадение, че тогава дебитът на валежите на квадратен метър беше 170 литра на квадратен метър. Съвсем случайно дебитът на падналите валежи – пак в района на Малко Търново, е пак 170 литра на квадратен метър.
За всички несведущи по въпроса просто искам да припомня обстоятелството, че сегашните валежи са от порядъка на 60, 70, 80 литра на квадратен метър средно за страната и при тези валежи бяха отнесени мостове, бяха прекъснати междуградски пътища, бяха нанесени тежки поражения на сграден фонд и на земеделски земи при близо два пъти по-малък валеж. Искам да науча дали има нанесени поражения върху защитното оградно съоръжение по границата с Турция? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, още от вчера сутринта по разпореждане на премиера главен комисар Кичиков е командирован в района на Свиленград, а днес е в района на ГПУ – Малко Търново. Наистина прогнозите, които даде и Институтът по метрология, бяха такива, че за вчерашния и днешния ден се очаква повишаване на водите именно в тези райони. Имам и изпратени снимки от мястото, а при обхода вчера на границата в района на ГПУ – Свиленград, се установява повишаване и на нивото на водата в съответните реки, но и наводнени участъци в района на това гранично полицейско управление, от което наводнение са засегнати части от преградното съоръжение, но нямаме компрометиране на сградното съоръжение като цяло.
Главен комисар Кичиков днес е в района на ГПУ – Малко Търново, и се установява, че няма падане на преградното съоръжение. Има установяване на завирявания и затлачвания в долната част на преградното съоръжение, но незабавно са предприети действия за отваряне, отпушване на съответните изпусквателни шахти в района на този участък от границата. Проведени са съответните разговори и съвещания с областните управители на Ямбол и на Хасково, и на Бургас, които имат ангажимента към поддръжката и ремонта на преградното съоръжение, така че всичко е наред. Колегите от „Гранична полиция“ подават своевременно сигнали за предприемане на действия, така че да не се компрометира това наше съоръжение.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли паднали участъци?
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Има две платна, които в момента се отремонтират, в района на ГПУ – Малко Търново. Само две платна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Втори въпрос към министър Петкова.
Процедура?
Господин Петров, заповядайте.
Господин Бойчев, изчакайте процедурата на господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Господин Председател, моля да се намесите, тъй като в цялата зала има само един народен представител, който е без маска, който мина покрай Вас, за да се регистрира преди малко, когато дойде на работа и да помолите да се въдвори редът, който е приет в това Народно събрание. Минават много хора около него и той в момента може да е заразен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Петров.
Разбирам, че става дума за господин Шопов.
Господин Шопов, моля Ви маска или напуснете залата – едно от двете. Моля да спазите правилата. Вие сте човек юрист, много добре знаете законите, но имате и гражданска съвест. Затова Ви моля, поставете маска. Ако нямате маска, моля някой от квесторите да предостави маска на господин Шопов.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа министри, госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, предвид важността на Електроенергийния системен оператор за електроснабдяването на държавата и гарантиране на надеждно електроснабдяване, бихте ли ни информирали по-подробно в кои райони имаше прекъсване на електроснабдяването в системата на ЕСО? Колко време беше прекъсната възможността за електроснабдяване и достатъчно екипи ли имаше на терен, които да отстранят тези прекъсвания? Предвид прогнозата и по-специално възможността за падане на температурите, дали имаме готовност да реагираме при едни такива по-ниски температури да няма пак прекъсване на електроснабдяването? Това се отнася както и за системите на ЕСО, така и за системите на електроразпределителните дружества, защото това е важно да имаме и превенция на такива аномалии, които се задават предвид ниските температури. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Сега ще помоля господин Антонов да сложи маската.
Господин Шопов!
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, както Вие правилно отбелязахте, Електроенергийният системен оператор наистина има една много важна роля в електроенергийната система на страната, така че всичко, свързано с неговата сигурна и безаварийна работа, е наистина от изключителна важност и за сигурността на доставките на електрическа енергия.
Това, което мога да дам като конкретна информация по повод поставения от Вас въпрос, са следните данни. За периода от 10 до 13 януари са констатирани аварии по следните електропроводи. Както вече споменах и в обобщената информация, те са общо шест, които аварираха, четири от тях вече са възстановени, но сега ще дам подробна информация съобразно развитието на събитията по дни и съответно за какъв период от време са отстранени авариите.
Електропровод на 110 киловолта „Брусен“. Електропроводът е изключил на 10 януари, в 17,32 ч. За отстраняване на аварията и възстановяване на нормалната работа на електропровода е работила една група от МЕР Плевен и две работни групи от МЕР София област. Електропроводът е включен в системата на 11 януари в 11,02 ч.
Електропровод на 110 киловолта „Скала“ е изключен на 10 януари 2021 г. в 17,57 ч. За отстраняване на аварията и възстановяване на нормалната работа на електропровода работи една работна група от МЕР София област. Електропроводът е включен на 11 януари в 14,52 ч.
Електропровод на 110 киловолта „Реброво“ е изключил на 10 януари., в 19,36 ч. За отстраняване на аварията и съответно възстановяване на нормалната работа на електропровода работи една работна група от МЕР София област. Електропроводът е включен на 11 януари, в 11,22 ч.
Електропровод на 400 киловолта „Чирен“. Електропроводът е изключил на 10 януари в 19,38 ч. Впоследствие за отстраняване на аварията и възстановяване на нормалната му работа работят две работни групи от МЕР София област. И към настоящия момент работата по възстановяване на аварията продължава.
Електропровод на 110 киловолта „Чипровци“. Електропроводът е изключил на 11 януари, в 04,47 ч. За отстраняване на аварията работи една работна група от МЕР Монтана, една от МЕР Плевен и една от МЕР Враца. Нормалната работа на електропровода не е възстановена. Колегите работят намясто. Надяваме се в рамките на деня всичко да бъде отстранено. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че по отношение на тези електропроводи, по които работата продължава и към настоящия момент, е включено резервно захранване, така че няма клиенти, които да са без електрическо захранване към този момент, но имайки предвид характера на авариите – счупени стълбове, обледенени електропроводи, изисква повече време. Те се намират на места, които са труднодостъпни. Така че поради тази причина работите все още продължават, но днес до края на деня ще бъдат отстранени.
И електропровод на 400 киловолта „Петрохан“ е изключил на 13 януари в 09,47 ч. Работила е една работна група от МЕР София област и работата на електропровода е възстановена. Преди малко колегите ме информираха, че ремонтните дейности са приключили и електропроводът е включен към системата.
Това е по отношение на местата, в които имаше проблем с електропроводи, собственост на Електроенергийния системен оператор. Системата е стабилна и всичко се извършва съобразно разписаните правила и процедури в такива ситуации, така че няма рискове и някакви опасности към настоящия момент.
По отношение на електропроизводството и информацията, че в следващите няколко дни предстои понижаване на температурите, искам да Ви уверя, че всички електропроизводствени мощности са в необходимото добро състояние. Готови сме да посрещнем този пик на потребление на електрическа енергия, който се очаква.
Към настоящия момент малко над 35% от електрическата енергия се осигурява от АЕЦ „Козлодуй“; 28% от топлоелектрическите централи; 14% осигуряват водноелектрическите централи, така че електроенергийната система на страната е стабилна и сме в готовност да понесем и това по-високо потребление, което се очаква в следващите дни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Въпрос от парламентарната група на БСП?
Господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, аз така и не получих отговор на първия въпрос: колко вода изтече в полето вместо да бъде произведена електроенергия от тях? Въпреки всичко ще се опитам да Ви задам и втория въпрос, който донякъде е свързан с този.
Знаете, че язовирите, в това число и в подчинение на „Язовири и каскади“ – предприятието към НЕК, служат и като буфер за необразуване на високи вълни при високи силни валежи, и като акумулаторна енергия, която може да бъде произвеждана и за покриване на пикови стойности, и за балансиране на системата, когато това е необходимо.
В тази връзка учудване буди липсата на каквато и да било политика по отношение на нови хидроенергийни съоръжения, с изключение на язовир „Яденица“, в Стратегията, която сте ни предложили, за устойчиво енергийно развитие. Мен ме интересува, за да избегнем в бъдеще такова изтичане на води в полето, вместо да се произвежда електроенергия: има ли Министерството на енергетиката някакво виждане за проучване на възможностите за изграждане на нови хидроенергийни съоръжения? Какво става с каскадата „Горна Арда“? Какви са Ви плановете въобще в тази област, защото, когато говорим за възобновяеми източници, декарбонизация на икономиката, това, което сте записали в същата тази стратегия, че потенциалът е от слънчева, геотермална енергия и биомаса, липсва хидроенергийният потенциал? Дали това е абдикиране от него и само ограничаване до „Яденица“ и до „Горна Арда“, която въобще липсва в Стратегията, или все пак имате намерение да се предприемат мерки, така че хидроенергийният потенциал на държавата да бъде използван както за благото на потребителите, така и за сигурността на системата? Иначе ще продължаваме да си говорим с Вас за това как липсват води в язовирите и…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …не могат да бъдат извършени съответните действия и как някой път язовирите преливат, без да бъдат…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …използвани хидроенергийно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, както споменах и в предишния отговор, съответно всички мощности, всички водноелектрически централи, собственост на Националната електрическа компания, в тези дни, а и през цялото останало време работят в такъв режим, който да гарантира оползотворяването на водните ресурси с цел производство на електрическа енергия. Така че мощностите на НЕК са работили на пълния си капацитет и големият обем от водата е усвоен и е използван за производство на електрическа енергия.
Както вече споменах и в рамките на предишния Ви въпрос, язовирите са такъв тип съоръжения, че те имат съответно преливници. Тези преливници не са изградени случайно просто защото, когато има такава висока вълна, трябва да има контролирано изпускане, за да няма друг тип проблеми. Това, което са направили колегите от НЕК, е в рамките на своите правомощия и своите компетентности, съобразно правилата и инструкциите от Министерството на околната среда и водите са усвоили съответно водния ресурс по начин, който е необходим.
Що се отнася до това планира ли се изграждането на нови язовири, както и Вие споменахте, в Проекта на енергийна стратегия, която сме предоставили в Народното събрание, и в Интегрирания план „Енергетика и климат“ не е заложено изграждането на нов тип хидроенергийни мощности и язовири.
Тук искам да отворя една скоба по отношение на възобновяемите енергийни източници и да кажа, че водата не се толерира като такъв тип ресурс, тъй като тя е изчерпаем ресурс и нейният приоритет и предназначение е основно да се задоволят нуждите от питейна вода. Това е концепция и политика и на Европейския съюз. Така че всичко онова, което сме заложили като нови мощности в Проекта на енергийна стратегия, като развитие на електроенергийния сектор в България, много ясно е отразено в Проекта на енергийна стратегия и в Интегрирания план „Енергетика и климат“ на България. Той изцяло е в съответствие с европейските приоритети и принципи за развитие на енергийния сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Въпрос от „Движението за права и свободи“? Няма.
От „Обединени патриоти“? Няма.
От ВОЛЯ? Не виждам.
От Независими? Не виждам.
Втори въпрос към министър Димитров – парламентарна група на ГЕРБ.
ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър Димитров, в последната една седмица сме свидетели на голямото количество паднали валежи на територията на цялата ни страна. В някои райони беше обявено частично бедствено или бедствено положение.
В тази връзка, господин министър Димитров, Ви задавам въпроса: има ли все още райони в България, в които през 2021 г. ще имаме проблеми с осигуряването на количеството на вода от язовирите и предвид сега постигнатото количество в язовирите – докога то ще стигне? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Зидарова.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Зидарова, ако имате предвид питейно-битовото водоснабдяване, ние имаме 12 язовира, от които даваме за питейно битово, и четири, които са резерва: „Калин“, „Карагьол“, „Огняново“ и „Панчарево“. Един от тях даже ще отпадне, защото изобщо не изпълнява тези функции.
ВиК-тата имат повърхностни водоизточници, от които се снабдяват, които са извън нашия обхват. Моето притеснение е, че с понижаването на водните хоризонти все повече от тези 52 язовира ще бъдат обект примерно на двойно и тройно предназначение – да дава и за енергетика, да дава и за напояване, да дава и за питейно битово водоснабдяване, защото това са големите повърхностни водоизточници. Тази тенденция веднъж е прилагана през 70-те и 80 те години. „Тича“ е язовир, който е земеделски, „Ястребино“ е земеделски, той и „Камчия“ е бил с двойно предназначение, сега са станали за питейно-битови цели.
Не бих се изненадал, ако във времето се наложи и с някои от другите язовири. Затова моят призив беше, когато ще слагате рибарници, когато ще правите за всякакви други цели, които после ще затруднят използването на язовирите по прякото им предназначение, защото не можеш в един язовир на енергетиката да сложиш риби и после да кажеш: не го изпускайте, защото кислородът им пречи – значи, този язовир е за енергетика. Не може за язовир за питейно-битови цели да кажеш: дай тука да храня рибите, а пък ако Ви трябва водата, Вие си я чистете. Там също имаме проблем. Не може за земеделски язовир да кажеш: няма да даваме лятото вода на земеделците, защото рибата хвърля хайвера. Тогава този язовир за какво е направен? Има 6000 други язовира – там да правят тези упражнения, или в тези от напоителните, които са, но с целия риск, когато спада водата, да знаят, че това нещо ще се случи.
По отношение на това дали тази година ще има вода, всичките язовири, които са питейно-битовите, са добре. Всичките са добре. Даже за началото на зимния сезон, когато ще е снеготопенето, са много добре. Учудващо при три години суша преди това. Това е в резултат на наложени ограничения, в резултат на подобряване на системата. Но огромните загуби са във ВиК – от язовира тръгва, много малка част стига до крайния потребител. Влиза в града, но по селищната система има огромни загуби, така че нашите усилия би трябвало да са насочени там – вода имаме, но я разпиляваме. Вода имаме – трябва да я пазим.
Най-големият проблем беше за нас язовир „Камчия“. Той ни е голямо тегло още от януари месец. С падналите валежи за последния месец от 45 стана 78 милиона. Миналата година с наложените ограничения Варна и Бургас… Нека да кажа: цялото Черноморие, изключвам язовир „Ясна поляна“ и на Девня изворите, но цялото Черноморие ползваше 80 милиона вода. Ние сега имаме 78. Водата за тази година е подсигурена. Дядо Боже се смили – има дъжд. Но искам и в другите язовири да бъде така, за да не се притесняват хората.
Всичките 12 питейно-битови – няма да имаме проблем тази година да дадем вода на който и да е, не по-малко от миналогодишното потребление. Някои язовири имат за по две, други за по три години вода, така че с питейно-битовите сме добре.
Енергетиката също е добре. Ние започваме да я ползваме за съвсем други цели – да взимаме за напояване от тях, да взимаме за питейни нужди и по някакъв начин да затрудняваме тяхната основна дейност.
Проблемът, който се отнася и който премиерът ми е възложил, в тази посока, ако разглеждаме въпроса, е за три язовира: „Домлян“, „Пясъчник“ и „Тополница“. Това са трите язовира, които трябва да напълним, за да могат земеделците в Пловдивско да получат 100% необходимата им за тях вода.
Изпълняваме мероприятия за чистенето на каналите и да пренасочим вода от „Белмекен“, за да можем да разрешим и този въпрос през лятото, което обаче затруднява енергетиката – нека да се знае. Създаваме им известна подчиненост, която не е добре за тях, тоест енергетиката за пореден път ще помогне на земеделците.
Другият голям проблем е с язовир „Ястребино“, който е бил земеделски, построен е като земеделски, огромна система след него. Аз имах възможност да го кажа преди малко. Всичкото това трябва да бъде спряно и да кажем на земеделците: тази година няма да имате вода. Това означава да копаят сондажи и няма откъде да извадят такова огромно количество вода. Затова всичките ни усилия са как да преразпределим ресурса да има, защото град Антоново ползва 20 хил. кубика месечно. И да държиш огромен язовир заради 20 хил. кубика, неизползваем от земеделците, толкова милиони вода – не е редно.
Трябва да има за питейно-битово. Ще направим всичко възможно и никого няма да ощетим. Трябва да има и за земеделците. Към този момент се опитваме да им осигурим – някъде около 5 – 6 милиона да има за земеделците, като по никакъв начин не засягаме интереса на град Антоново, на живущите там, още повече по закон те са с приоритет.
Полагаме усилия във всяка една посока. Проблемът е, че земеделските язовири традиционно по това време са празни, не се стопанисват добре, нямат пари да ги поддържат – и язовирите, и каналите след тях. Нямат пари и това е от години. Надявам се да се намери някакво решение с европейско финансиране. По отношение на енергийните и питейно-битовите проблем нямаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Въпрос от парламентарната група на БСП?
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, дами и господа министри! Такава е текущата ситуация с водите в България, защото в стратегически план управлението на водите в последните 10 години е с краката нагоре, най-меко казано.
През 2013 г. бях посрещнат в Главна дирекция „Околна среда“ в Брюксел с думите: „Господин Костадинов, България е образец от всички европейски държави за най-зле подготвени планове за управление на речните басейни и планове за управление на реките от наводнения“.
Тогава обаче не знаех, че имаме две силни оръжия – молебен за дъжд и молебен за безводие. Както чухте преди малко от министъра, дядо Боже се смили, има дъжд. Хвала на устойчивото управление на водния сектор, реалното и предвидимо негово управление!
Детинската представа, уважаеми дами и господа и господин Министър, че, видите ли, в последните години изведнъж се излива дъжд неочаквано на едно място, да се решава чрез отчитане, запознаване и прилагане на приетата през 2001 г. Национална програма за превенция на необходимите мерки в условията на засушаване и адаптация към климата, която вероятно не са я чували в Министерството на околната среда и водите. А детинската представа, че, видите ли, в два язовира на десет километра един от друг – единият има вода, а другият няма, се решава чрез Рамковата директива за управление на водите и стратегическото управление на води в басейните по принцип.
Понеже, господин Министър, ми прави впечатление, че Вие ни представяте един журналистически разказ – дистанциран, как се нарушава екологичното законодателство в цялата страна от общини, кметове, граждани и земеделци, Ви задавам конкретните въпроси: как прилагате и изпълнявате Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, приета през 2012 г. от правителството на ГЕРБ, в частта ѝ за новия водностопански отрасъл „Превенция срещу вредното въздействие на водите“; кои са операторите в този нов водностопански отрасъл; какъв бюджет е заделен за превенция от вредното въздействие на водите и как плановете за управление от наводнение са изпълнени до момента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Господин Министър, имате думата за отговор.
Господин Божанков, господин Паунов, моля, поставете маски! (Реплики.)
Моля, поставете маски, господин Паунов, господин Божанков!
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Мога да Ви обидя, така както Вие мен, но няма да го направя. Просто се изкушавам, но няма да го направя. Аз както чух, Вие сте направили всичко, то не е останало за нас след 2000-та година. Както се казва: всичко е налице.
Какво означава Рамковата директива да я обяснявам на дядо Боже?! Ама Вие виждате, че в язовир „Тича“ няма вода, а в язовир „Камчия“ има. Това е природа. За четири часа се изля водата за четири месеца. В коя Рамкова директива това нещо беше описано?
Кметовете винаги си чистят. Половината кметове са ваши. Хайде, поемете ангажимент поне кметовете на БСП да си изчистят речните корита. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Аз също съм възмутен, че плановете за управление не се прилагат. Даже имах разговор с представител на международна институция – няма да казвам име, защото трибуната е твърде висока. Казах: добре, ще Ви дадем 30 милиона за 8 класьора, но хайде поне направете ги, за да можем да ги прилагаме. Това е истината, която съм направил. Позволих си на представител на международна институция, много висока, да кажа: заделили сме пари, взели сме Ви като изпълнител, искаме да работим съвместно. Не ни карайте ние да напишем всичко, да Ви го дадем, да го преведете и да ни го върнете обратно. Не искам да давам 30 милиона за 8 класьора, но сме принудени да го направим. Поне свършете това нещо, за да можем да имаме тези програми, тези планове.
Искате за една година да свърша всичко, което от 2002 г. е започнато. Предполагам, че ме надценявате. Но за мен също е важно да ги има тези планове.
Дадох пример неслучайно с Бургас. Те имат система за ранно предупреждение, тази система сработи. Хората успяха навреме да направят било частична евакуация, било да предупредят населението, че предстои висока вълна, но това в цялата страна го няма. Няма го не от вчера. Не аз съм го разрушил. Съществувало е, но аз съм го премахнал или съм го отменил. Напротив – на всички срещи, на които трябва, съм се явявал. Молил съм се на всички международни институции. Даже съм ползвал познати, които имат контакти с представителите на тези институции, да кажа: елате по скоро в България, дайте да се разберем коя част ние ще направим и коя Вие. Ако трябва, дайте ние и Вашата част малко да свършим, но най-после тези планове да влязат в сила. Няма ги. (Шум и реплики.)
Парите са осигурени, и то още по време на управлението на госпожа Василева. Налице са, там са, веднага могат да се платят, щом планът бъде изготвен. Но това са международни институции, на част от тях не мога да влияя. Но съм ги поканил в Министерството, провел съм 3 – 4 разговора, разменили сме информация и до този момент сме стигнали до средата – какво ние ще свършим и ще им дадем, какво те трябва да свършат и да ни върнат като окончателен доклад. Недейте да мислите, че хората в Министерството не се притесняват. И за Искър се притесняват, и за тези два плана, за речните басейни и за наводненията, но това е процедура, която трае от години.
Кажете ми Вие, като има две-три фирми – тук сигурно не са Ви непознати, които ако не спечелят дадена поръчка, веднага започват да обжалват. Следващия път, ако той пък спечели, другите обжалват срещу него.
Аз съм принуден да стоя в ролята на министър, който в две негови структури – едната съди другата, и ако едната осъди и вземеш едната страна, излиза, че ти взимаш страната на единия или на другия. А винаги ги плащаме ние, Министерството – и глобите, и неустойките.
Тази година имаме коронавирус. Нямаме пари. Имахме 40 милиона държавен бюджет, падна на двадесет, тази година е нула. Ние нямаме. Ще ме питате след един месец: как работи Агенцията, с кои пари, с кои средства? Защото аз трябва да имам бюджет, който да им дам, за да поемат текущата дейност по мониторинг, въздух, чистота и така нататък. Правим център, слагаме камери. Всичкото това нещо струва пари, а ние нямаме никакви. Просто цялата държава е зле тази година и всички налагаме ограничения. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Не съм дошъл да искам пари, не съм дошъл да се оплаквам. Казвам какво е текущото положение.
По отношение на чистотата на въздуха. Предприели сме действия, ще ги видите съвсем скоро.
По отношение на речните басейни и наводненията. Направил съм всички срещи, сменил съм ръководството на управляващия орган, постоянно са на мониторите, тъй като са по различни части на света, водят разговори и съответните протоколи. Стремя се максимално бързо и да изпълня в срок, въпреки двегодишното закъснение, всички тези планове. Даже им казах: „Парите са осигурени. Елате, работете, ако трябва в самото министерство.“
Разбирам упрека Ви, че тези две неща ги няма, но и Вие да станете утре министър в сянка, ако четири месеца след това Ви попитат какво става с плановете за управление, едва ли ще са влезли в сила. Защото не зависи от Вас, а зависи от международните институции, от съдебните дела, от произнасянето им, от насрочването, от обжалването. Всичко това е извън Вас, независимо от огромното Ви желание. По същия начин стои и при мен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Въпрос от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Министър, ще си позволя да кажа, че почти не ми отговорихте на първия въпрос, но по същество към това, което бих искал да Ви питам сега.
Както преди малко казах, през месец декември 2016 г. бяха приети плановете за управление на риска от наводнения на четирите района за басейново управление на водите в България, които са разработени в съответствие с изискванията на Закона за водите и Директивата за наводненията. Плановете обхващат периода 2016 – 2021 г. и са съпроводени с национални програми за изпълнението им. Тези планове съдържат картите за заплахата и рисковете от наводнения, целите и предотвратяването на тези рискове, както и Програмата от мерки за намаляването им.
Съгласно Закона за водите ежегодно до месец март Координационният съвет по водите обсъжда изпълнението на националните програми на плановете за управление на риска от наводнения в отделните сектори и определя необходимите мерки, които министърът на околната среда и водите предлага за приемане от Министерския съвет.
Във връзка с това въпросът ми е: как върви изпълнението на плановете за управление на риска от наводнения през тези години; какви мерки са изпълнени; какви мерки се предвиждат за предходните три години, естествено, и за 2020 г.?
В това отношение бих искал да кажа, че всичко е в контекста на това, че управлението на водите в нашата страна по принцип е отговорна дейност, но тя е и по-специфична и затруднена, с оглед на това че само преди година имахме проблем с липсата на вода – давам пример с Перник, че и на други места, а виждаме, че сме изправени и пред такива ситуации, както настоящата с наводненията, с всички последици от това – със свлачища, с отнасяне на мостове, наводняване на населени места и така нататък.
Очакваме да чуем точно какво е изпълнението, защото това трябва да се изпълнява ежегодно, в контекста на това да има максимална превенция. Както и преди малко казах, че не можем да се изправим срещу природата, но да се вземат максимално мерки, за да се избегнат последиците от такива бедствени ситуации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, ще бъда много кратък. За миналата година са публични – прочетете ги, за тази година чакаме февруари месец да дойдат, за да ги внесем месец март в Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
„Обединени патриоти“ – не виждам въпрос, ВОЛЯ – не виждам.
Втори въпрос към министър Борисов от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми министър Борисов, политиката и концепцията на управлението на водите от държавата има една важна тема и тя предприе своя концептуална промяна през 2019 г. Именно от настоящото Народно събрание беше предприета промяна в Закона за водите, който да изясни, прецизира и улесни процедурата при прехвърлянето на общинските язовири на държавата.
Именно в тази връзка и по повод на днешното изслушване моят въпрос към Вас е: колко язовира бяха прехвърлени от общините на държавата през изминалата 2020 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, частично на този въпрос отговорих в един от предходните ми отговори, но сега ще бъда още по-конкретен.
От 2812 броя заявени за прехвърляне от общините първоначално има 1538 броя язовири, по които има постановен отказ от областните управители поради непълна документация и предоставена информация. Към 13 януари 2021 г. Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ управлява или осъществява организация и техническа експлоатация на 415 язовира, от които 38 броя са с неясна собственост.
Триста седемдесет и седемте язовира, за които е приключила процедурата по прехвърляне и са приети за комплексно управление от Държавното предприятие, са разпределени както следва: Благоевград – 107 броя, Пловдив – 4, Хасково – 5, Ямбол – 121, Бургас – 49, Варна – 31, Велико Търново – 11, Враца – 49. При един от предходните отговори обясних и част от причините защо това се случва по-бавно, което всъщност се оказва и проблем при ремонтирането, защото в крайна сметка спешните ремонти, които бъдат направени и язовирите не са прехвърлени към държавата, общините ще трябва да платят сметката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
От БСП – господин Проданов, заповядайте, имате думата.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, в отговор на предния ми въпрос потвърдихте две от моите основни тези при неговото задаване. А те бяха именно: първо, че четири години Вие проектирате, проучвате и почти няма нито един построен язовир, при положение, забележете, че преди четири години, когато беше предприета тази мярка и бяха отпуснати тези 500 милиона, тези язовири бяха обявени като спешни, опасни и трябваше да се ремонтират веднага. За четири години Вие проектирате и те заливат имуществото, дворовете на хората и съсипват техните съдби и живот. Така че това беше първият извод.
Вторият извод, който потвърдихте във Вашия отговор, това е, че „Монтажи“ се използва единствено и само за източване на тези средства. За да може да избегнете Закона за обществените поръчки, превеждайки парите на „Монтажи“, те превъзлагат на незнайно какви фирми. Така, както казах, Мата Хари ще отмъкне и тези пари.
Въпреки това аз знам, че Вие като управленци нямате програма и план в много от секторите. Но, господин Министър, специално към този сектор, който Вие управлявате – за управлението на язовирите и стените, ако имате поне някаква близка перспектива в рамките на една-две години, искам да Ви задам пак два конкретни въпроса и искам ясни и точни отговори.
Направихте ли изчисления тези 550 милиона, които вече са отпуснати, дали ще стигнат за отремонтирането и за окончателното завършване на работата по тези язовири и язовирни стени?
Вторият ми въпрос е: за колко време предвиждате да стане това? Защото в началото казах, че бяха определени като спешни. Спешни, спешни, колко да са спешни?! Четири години, а още нищо не сме направили. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Последно, господин Председател!
Господин Министър, досега от това, което е предприето като ремонтни дейности, на колко на брой фирми „Монтажи“ е превъзложило различен вид работи? Ако имате тази информация, да ми я дадете. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, за втори път се налага да опонирам на подвеждащата информация, която поставяте във въпроса, защото, първо, не са 550 милиона, а са 500 милиона.
Второ, в началото объркахме Държавно предприятие…
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): А допълнителното постановление на Министерския съвет?
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: За кое министерство и за каква функция? (Реплика от народния представител Христо Проданов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, не влизайте в диалог.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Към Държавна консолидационна компания има един-единствен превод.
Второто нещо, говорите за четири години. Никакви четири години! Говорим – сега не мога да направя точна сметка, а може би… (Реплика от народния представител Христо Проданов.)
За година и половина. Точно така.
Оттам нататък – „Монтажи“ нямало капацитет. Веднага обяснявам за „Монтажи“. За изпълнението, понеже беше казано, че няма и работници – 200 броя работници, 70-годишна история, участвало в изграждане на абсолютно всички обекти на територията на страната и в чужбина. През последните години дружеството е участвало в разширението на софийското метро – „Дружба“, и още хиляди други обекти като „Луфтханза техник“, член на Камарата на строителите в България, всякакви сертификати – ISО и така нататък.
Това, за което съм информиран по отношение на последната част от въпроса Ви, тъй като обектите са на територията на цялата страна, на места се използва и наета техника, тъй като транспортния разход за превозването на големи и тежки багери, по-добре е да се наема от конкретното място, от конкретната община. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
„Движение за права и свободи“?
„Обединени патриоти“?
ВОЛЯ?
Отношение – парламентарната група на ГЕРБ, по въпросите? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Има ли от парламентарната група на ГЕРБ?
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): Аз имам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, тъй като е прието, когато имаме такова изслушване, обикновено имаме един министър, който е в залата и дава обяснение. Тогава е прието да имаме пет минути време за отношение от всяка една от парламентарните групи. Но тъй като в днешната ситуация имаме четирима министри, които изслушваме – въпросът наистина е доста сериозен, аз не предлагам четири министъра по пет минути, но нека да направим някакъв компромис и да са две по пет и времето за отношение да е по десет минути, за да може всяка една от парламентарните групи да има възможност да вземе нормално отношение по това, което чухме днес, защото реално целият парламентарен ден мина в изслушване на министрите. Редно е да имаме малко повече време, за да може всеки да изкаже достатъчно добре своето отношение към днешния парламентарен ден и изслушване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
За мен определящо е не броят на министрите, а темата. А темата е една, независимо от това, че изслушахме четирима министри.
Процедура, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, искам да припомня и на Вас, а да помоля и колегите от БСП, които присъстват на Председателски съвет, да информират надлежно своята парламентарна група – господин Вигенин беше на Председателски съвет, че госпожа Караянчева заяви, че ще се даде възможност всеки да вземе отношение в рамките на толкова време, колкото му е необходимо – разбира се, не трябва да се злоупотребява, във връзка с това, че наистина имаме изслушване на четирима министри.
Така че моля Ви да се придържаме към този поет ангажимент по време на Председателския съвет и да няма стриктно спазване на Правилника в случая, защото процедурата наистина е малко по-различна от обичайните. Аз наистина съжалявам, че господин Вигенин не Ви е информирал своевременно. Мисля, че и той е създал проблем, който възникна тук, в залата. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дариткова. (Реплики от „БСП за България“.)
Явно някъде се е скъсала нишката за информирането. (Оживление в „БСП за България“.)
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Позволете ми да започна с благодарност към министрите, изслушани днес, които представиха обобщена и подробна информация за бедствията, които се случиха на територията на страната, и най-вече за всички мерки, които бяха предприети да бъдат отстранени последиците от тези бедствия.
В рамките на този мандат, уважаеми народни представители, ние изпълнихме голяма част от приоритетите, заложени в Рамката на ООН за намаляване на риска от бедствия от Сендай, приета в края на 2015 г. Стартът беше даден с едни изключително сериозни промени в Закона за защита при бедствия от края на миналия мандат при управлението на Министерския съвет – Борисов 2. Тези промени в Закона за защита при бедствия прецизираха правомощията на всички компетентни органи в частта „Защита при бедствия“. Най-вече акцентът беше поставен на превантивните дейности и планирането, тъй като до приемането на тези промени много от компетентните органи не припознаваха своите ангажименти, които им бяха възложени със закон.
В началото на това управление през 2017 г. започна подготовката и през 2018 г. беше приета новата Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018 – 2030 г. Тази стратегия в момента се оценява от Световната банка и към настоящия момент предварителните оценки, които получи България за тази нова стратегия, са положителни. Ние от ГЕРБ смятаме, че тази законова и стратегическа рамка показа своите резултати тогава, когато се случват определени бедствия. В случая станахме свидетели на наводнения. Виждаме, че компетентните органи все по-добре взаимодействат помежду си с една-единствена цел да бъде запазен животът и здравето на българските граждани, от една страна. От друга страна, да бъдат преодолени, доколкото е възможно, в един разумен срок последствията от тези бедствия.
През последните няколко години бюджетът на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане беше увеличен с повече от 20% и съответно много по-бързо общините, след като дадат своите заявки, получаваха необходимите им средства за извършване на строително-монтажни работи.
Със сигурност сме пропуснали да свършим и нещо друго полезно, но смятаме, че посоката е правилна и с приемането на останалото законодателство от страна на компетентните органи, ангажирани в тази държавна политика, и ние целеустремено ще продължим да работим в тази посока. На първо място, най-вече да не допускаме риск за живота и здравето на българските граждани, да намаляваме риска от тези бедствия и, разбира се, там, където има нужда, своевременно, когато има нужда, компетентните органи в лицето на общините, които са основните заявители в случаите, когато има бедствия и те подават искане към Междуведомствената комисия, тези средства да бъдат осигурявани.
Смятам, че тази посока е правилна и резултатите са видими, защото въпреки сериозните бедствия и въпреки сериозните промени в климата – това първоначално трябва да бъде отчетено, трябва да сме наясно, че все по-трудно става да има една бърза и адекватна реакция, доколкото тези български граждани, изпаднали в нужда, да получат всичко необходимо.
Но тук е и времето да напомним, че от предишния мандат все пак усилено се работи в тази сфера, а през изминалите мандати преди това всички помним, че станахме свидетели на сериозни бедствия като в Цар Калоян и в Аспарухово.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: И в Бисер.
КРАСИМИР ЦИПОВ: И тези сериозни бедствия бяха с изключително много жертви.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: И в Мизия, и в Бисер.
КРАСИМИР ЦИПОВ: В Бисер и в Мизия бяха по времето на нашето управление – всъщност в Мизия не беше по време на нашето управление, а по време на служебното правителство, наистина там се загубиха животи, наистина пострадаха и бяха нанесени значителни щети на много български граждани.
Но тук ние днес ясно показваме, че работим усилено, работим в правилната посока и аз съм убеден, че следващият парламент и следващото управление трябва да продължи в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
От парламентарната група на БСП – заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви, че поне Вие останахте накрая, за да чуете отношението на тези, на които сте дошли да дадете информация.
Всъщност всеки български гражданин, изтърпял докрай това дълго и протяжно изслушване, е разбрал, че то е пълната демонстрация на абсолютната правителствена безпомощност по темата за водите. В продължение на повече от два часа и половина тук се говори спокойно и с равен тон за неща, които сякаш са нормални! Сякаш е нормално една страна само за няколко седмици и месеци да мине от заплаха за суша в заплаха за наводнения, от истинска суша до наводнение! От безводие – до цунами! Сякаш е напълно нормално хората в половината част от годината да се чудят дали ще им потече вода от чешмата, а в другата част на годината да се чудят дали ще им се наводнят холовете и мазетата! И тук Вие седите и поставяте първоначално въпроса като метеорологичната обстановка! Ама имало дъжд, видите ли! Ама много дъжд даже има!
РЕПЛИКИ ОТ ОП: Вярно.
КРУМ ЗАРКОВ: Вярно?! Така ли?! Господин Симеонов преди малко в опита си да уязви друг народен представител обясни, че преди три години било същото. Значи за Вас ту е глобалното затопляне, ту е многото дъжд, ту е дядо Боже! (Шум и реплики от ОП.) Ама кой ли не е виновен за Вашата абсолютна некомпетентност! (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
И сега по-конкретно, понеже отгоре на всичко, без да се засрамите, подвиквате.
Значи идва МВР и ми обяснява за реакцията след кризата – и ние благодарим на полицаите и пожарникарите, които си вършат работата. Само че Вие освен да им благодарите, трябва и да им се извините на тези момчета и момичета, на тези мъже и жени, защото ги поставяте през няколко години в едно и също положение. (Реплики от ОП.) Защото вместо да благодарим за това как са направили така, че да няма загубени човешки животи, трябваше министърът да обясни какво е направено, за да не се стига до тази обстановка. И когато колегите ми правилно му поставят въпроса какво работи Междуведомствената комисия, която трябва да се грижи за превантивната дейност и къде са отишли десетки милиони левове, той продължава да си говори своето.
Енергетиката – управлението на язовирите от НЕК било добре, аварийните мерки и последващите са много хубави, енергийната система е стабилна. Оставям настрана въпроса как звучат на онези десетки населени места, които останаха без ток, тази стабилност на енергийната система те как си я представят. И въобще това повдигане на рамене – ух, размина ни се! Ух, размина ни се и този път, до следващия! (Реплики на народния представител Петър Петров.)
Когато моите колеги правилно я питат – госпожо Министър, как се получава така, че тези ключови за националната сигурност и за енергийната система язовири ту са пълни, ту са празни, ту няма вода, ту има прекалено вода, тя отговаря – ама той, министър Димитров, по тази тема добре обясни. (Шум и реплики.) Това е един от огромните проблеми, които всички Вие знаете, а именно, че по темата за водите министерства и различни власти прехвърлят едни на други своите отговорности непрекъснато, така че дали е отровена вода в Хасково, дали е суша, дали е безводие или наводнение, тук идват четирима-петима министри и започват да говорят един на друг как другият бил казал по-хубаво. Ами, нищо хубаво не е казал! Но това не е толкова страшно, лошото е, че нищо не е направил!
А министър Димитров, понеже споменахме колко хубаво бил той, видите ли, обяснил за язовирите – значи, министър Иванов… (Оживление, реплики от ОП.)
Министър Димитров тук обясни. Първо, оставям настрана неговите си, такива специфични – за сифоните. Това било, видите ли, както, ако хората си сипят в сифоните много вода в мивката и щяла да прелее. Само че, за съжаление, той си тръгна, за да му обясня каква е разликата. Ако някой влезе сам в банята си и си пусне всички чешми наведнъж и сифонът не поеме и се наводни, той е виновен – отговорен е за собствената си глупост. А кой е отговорен за глупостта, която прави така, че този някой си спи спокойно в къщата и вода от язовира му я отмита? За това кой е виновен? Кой е навъртял тези чешми? (Реплики от ОП.) Кой се грижи за тези сифони? Това са въпросите, които трябва да се зададат.
Но по-лошо! Министър Димитров направи тук, пред нас, признание, което само по себе си изисква разследвания и най-висша степен на политическа отговорност! Това признание звучеше така – те, язовирите, си бяха пълни, но никой не иска да си го признае. Тоест, той ни казва, че отговорните власти са знаели, че язовирите са пълни в период, в който трябва да се поддържа ниво, което да осигурява определен буфер. Но никой не иска да си го признае, защото, видите ли, се притесняват. Ами, това е пряко поставяне в риск на здравето и живота на хората!
А да питаме министър Димитров – защо според него никой не иска да си го признае: дали не е, защото той самият преди няколко седмици идваше тук и обвиняваше един през друг, че ще оставят гражданите без вода? Дали не е, защото непрекъснато се зареждаха едни такива – тук на тази трибуна той дойде и ги обвини един по един, различните отговорници? Започна с Бургас, мина през Варна, не знам откъде! Дали тази обстановка, в която никой не знае за какво отговаря, в която никой не знае кой на кого да търси отговорност и в която всеки се страхува, че в един момент Прокуратурата ще почука на вратата му – дали тя не е виновна за факта, че те знаели, че са пълни, ама си мълчали и не смеят да направят нищо? Заради това мълчание, слава богу, няма жертви, но можеше да има.
Министърът на икономиката остана тук – това му прави чест, но и той говори предимно за преките действия, предизвикани от сегашната криза и остават неотговорени десетките въпроси, свързани с начина, по който се оползотворяват средствата по един идентифициран отдавна проблем, за начина, по който функционира Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Кратка справка показва, че то е заседавало за последен път през септември 2020 г., когато е отпуснало определени средства за тези дейности. В предишното си заседание Управителният съвет се е занимавал с избор на канцеларски материали. (Реплики.) Това е видно от страницата му. Дали е достатъчно активно това предприятие, дали този ресурс, който беше осигурен, е използван достатъчно ефикасно? Отговорът е: не! Защо трябваше да бъде дебатът днес и какво да направим, за да го променим?
Били сме в бедствено положение. Уважаеми дами и господа народни представители, ами тя – България, в последните години е в постоянно бедствено положение! Ако не е суша, ще е наводнение! Ако боклуците не горят, за да тровят въздуха, ще залеят градовете! И това също, видите ли, било нормално!? Минавала реката, отвяла – и хората в Своге се будят насред сметище! (Шум и реплики в ГЕРБ и ОП.) Ако пътищата са разбити преди ремонта, те стават още по-разбити след ремонта. Ние сме непрекъснато в бедствено положение!
Всъщност не положението е бедствено! Управлението е бедствено! Това е заплахата към българските граждани! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
И това повдигане… Вие направихте така, че в началото на 2021 г. съвсем друго значение придоби нормалният поздрав: „Да сме живи и здрави!“ „Живи сме!“ – то вече дотам я докарахме. „Спокойно, живи сме!“ Идва пандемия – „Ами, не всичко е добре, ама живи сме!“ Идва наводнение – „Няма жертви, оцеляхме!“ Това ли е целта на едно управление? Не е ли това елементарната база?! (Реплики от ОП.) Що за безочие наистина чухме тук в тези моменти?!
Между другото боклуците, които заляха Своге и Искърското дефиле и всички вчера видяха по „Новините“, са много добра метафора за политическото състояние, в което се намираме. Те лежат невидими в коритата на реката и като се вдигне водата, излизат и заливат всичко.
Същото става и в политиката. Всичките тези нечистотии са заложени в коритото на реката и рано или късно водата ще се повиши и те ще излязат на повърхността. И колкото по-бързо, толкова по-добре, защото тогава ще може да започне и почистването.
Какво да Ви кажа? Вчера това беше една от основните тези на декларацията, изчетена от името на парламентарна група от Корнелия Нинова, която заяви, че този парламент, който може да се занимае и трябва да се занимае единствено с проблема за водата за следващите месеци, защото този проблем не търпи отлагане и чакане за изборите и какво трябва да се направи. Казахме Ви вчера, казахме Ви и онзи ден, ще Ви казваме и утре – няколко неща.
Първо, водите да се обявят за национално богатство, за елемент на националната сигурност и това да има като последствие ясно носена отговорност от един човек, от един вицепремиер или министър или който кажете, но един човек вече да носи отговорност и да координира тази дейност, а не тук да не могат да стигат столовете за всички, които обясняват какво се прави с водите, и в крайна сметка никой да не прави нищо. (Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ориентирайте се към приключване, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Втора стъпка, уважаема госпожо Председател. Имаме четири или пет и приключваме.
Изграждат се напоителни системи, свързани с язовирите, резервират се концесиите на язовирите и се санкционират неизрядните концесионери.
Търси се бърза и пряка отговорност на тези, които са виновни за случилото се в последните дни.
Осигуряват се необходимите средства и организация за почистване на корита на реки и на уличните шахти.
Това ми се струва елементарно. И това, че не е направено досега, няма никакво извинение.
Днес Вие за пореден път по ключова тема доказахте, че сте неспособни. Няма повече време за губене. Ние искаме да знаят българските граждани едно: не дъждът е виновен и не положението е бедствено. Бедствените положения са неизбежни, ако управлението е в ръцете на некомпетентни хора. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Отношение от групата на "Движението за права и свободи"?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! И след отговорите, които не бяха по същество, специално от страна на министъра на околната среда и водите, искам да кажа, че МОСВ не изпълнява своите ангажименти за превенция от наводнения в настоящата ситуация. Коректността предполага да се каже, че след настъпване на събитията от страна на Министерството на вътрешните работи, на Енергетиката и на Икономиката има предприети действия с оглед и преодоляване, и помагане на нашите съграждани, но бивайки и в такава ситуация, да няма и такива реакции. Но все пак е добре и трябва да се отчете коректно, че има такива действия.
А по отношение на превенцията, защо казвам, че няма никакво управление и никаква превенция? Защото може да се види и от сайта на Министерството какво е изложено и никой да не подценява тук народните представители, в частност и нас, които взимаме отношение, какво има по сайтовете на Министерството, какво няма – много добре знаем.
От това, което виждаме по отношение на изпълнението на програмите е, че те не се изпълняват, както и господин Зарков преди малко каза. Те не се изпълняват нито за сушата, нито за наводненията, защото има селища в XXI век, които са на воден режим, или населени места, както виждаме сега, наводнени. Но особено за първото, за водните режими и за безводието, определено могат и трябва да се предприемат необходимите адекватни мерки, действия и стъпки, така че в XXI век в нашата страна никъде да няма воден режим. Това е абсолютно постижимо.
Бих посочил като министър на околната среда и водите, ако има кмет, който да се изправи и да каже, че когато е искал подкрепа за водни проекти, за водоснабдяване, да каже кой проект не е бил одобрен и не е бил подкрепен, така че да се подобрява качеството и стандарта на всички, които живеем в България.
Язовирите, освен функция да бъдат като питейни, предназначени за енергетика, напояване и така нататък, имат още една функция и тя трябва да бъде изказана днес в контекста на настоящата ситуация. Тогава, когато има прогнози за по-високи преливни вълни, редно е да има разпореждане да се освободят обеми от съответните язовири, които да посрещнат приливната вълна, така че да се минимизират последиците за частта в проводимостта на реките, дерета и така нататък след язовирите. В момента чуваме единствено и само, че са включени да се освобождават обеми и да бъдат включени преливниците. Тук няма абсолютно никаква превенция. Това е естествена последица като късна реакция, подчертавам, от ситуацията, която е възникнала.
Същевременно бих искал да бъда коректен и да посоча, че като бивш министър на околната среда и водите няма да бъда нескромен да кажа, че екипите на дирекция „Води“ на басейновите дирекции са си вършили работата и винаги когато е имало такива ситуации, до всички субекти, които носят отговорност и имат вменени задължения съобразно нашето законодателство, от МОСВ са изпращани препоръки-наставления, така че да има възможната превенция. Защото, ако кажем, че за всичко в максимална степен може да има максимална превенция, това не е реалистично, но с действията всичко това може да бъде минимизирано.
На мнение съм, че в една по-диалогична среда и с всичко това, което можем да направим ние като народни представители, и най-вече изпълнителната власт, действително трябва да взимат превантивни мерки, защото тогава, когато 2005 г. започна мандата на правителството на господин Станишев, имахме сериозни наводнения, ние се абонирахме за Европейската агенция за метрологични прогнози и далеч преди да настъпят такива събития, както и сега, метеоролозите посочиха, че идва голяма приливна вълна от дъжд, идва бедствена ситуация, прогнозите са притеснителни, трябва по-отдалече да се взимат във времевата рамка такива мерки и действия, така че да има максимална адекватност по отношение на действията, които трябва да бъдат предприети, вече повтарям, от всички субекти, които трябва да вземат отношение.
Аз благодаря за вниманието и наистина всяко министерство, всеки един субект трябва да си изпълнява задълженията и да ги представя тук от най-високата трибуна в нашата страна – от трибуната на Народното събрание, какво е извършено и как е извършено. Надяваме се занапред това да бъде така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Чакъров.
За отношение от името на „Обединени патриоти“?
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, нашето отношение е изключително и с благодарност ние приемаме обясненията на хора, които си вършат работата, на хора, които обясняват с човешки думи, хора, които са вътре в материята. Слава богу, че имаме дейни министри, които знаят какво правят и могат да го обяснят. Това е разликата на досегашните кризи. За съжаление, имаше министри, които говореха на един такъв книжен език, административен, че да се чудиш отговарят ли ти, или просто четат нещо наизустено, или са научили нещо наизустено.
Валежи – прекомерни, ще има, както е имало, природни бедствия – ще има. И аз искам категорично да заявя, че няма значение кой управлява държавата, когато има природно бедствие. Природното бедствие не се съобразява с политическата конюнктура, с управлението. Така че всякакви опити да се хвърля упрек за действия, които са вследствие, които са действия за преодоляване на препятствията, е една глупава елементарна повърхност на политическа агитация и акция. Нищо друго не е!
Така че аз апелирам към колегите от Народното събрание от другите парламентарни групи да уважат усилията на хората, които много често се налага да работят и по 16 и повече часа в денонощието, за да преодолеят неприятните проблеми и последствия от тези природни бедствия. В случая имаме адекватни действия, имаме ангажираност на целия административен, държавен, технически и професионален апарат и това се вижда ежедневно от задъханите негативни репортажи на всички телевизии, но от друга страна, трябва пак да подчертая, че природното бедствие си е природно бедствие. Никой не може да предвиди от какъв състав ще бъде то, никой не знае утре какво ще се случи. Естествено е, че има и определени циклични промени в климата, които променят климата на държавата, но това трябва да се обяснява, а не всичко да бъде в един оправдателен режим, всичко в режим, че не сме виновни, че не можем повече да направим. Някой най-накрая трябва да каже на хората, че когато са планирани канализационните, дъждовните системи на градовете, те са планирани просто за по-малко вода Тогава е нямало такива валежи. (Смях и реплики от „БСП за България“.)
Няма нищо смешно. Вие може да се смеете колкото си искате. Това са инженерни дейности, които явно не са Ви познати на Вас. (Реплики от „БСП за България“.) Точно така е. И затова те не могат да поемат този увеличен обем на дъждовната вода. Когато са планирани примерно каскадите, язовирите, те са планирани също за един средногодишен приток на вода. Съвсем естествено е сега тази система да бъде натоварена. Хубавото, както виждаме, е, че в резултат на спешните действия, които бяха предприети още с промяната на Закона за водите през 2018 г., към момента нямаме скъсани язовири, най-критичните язовири – над 400, вече са ремонтирани. (Реплики от „БСП за България“.)
Продължават ремонтите –това не е дейност, която може да се завърши с едно махане на ръка, и резултатите са налице, слава богу. Нямаме Цар Калоян, уважаеми колеги от БСП и от ДПС. Нямаме, нали? (Реплики от „БСП за България“ и от ДПС.) Слава богу, да се надяваме и да чукаме да не стане, защото всичко е въпрос на валежи.
И също така трябва да обясняваме на всички неинформирани представители на нашето общество, че когато има прекомерни валежи, никакъв язовир и никаква язовирна каскада не може да предотврати изтичането на водата по коритата на реките. Язовирите поемат до определен момент, след което, когато започнат да преливат, задължително трябва да започне изпускане. В противен случай водата разрушава стената и това става за часове. Това трябва да се казва. Никой не го казва.
От сутрин до вечер пак едни такива апокалиптични репортажи: удавяме се и какво ли не. И възрастните хора казват – да, точно така, сега ще използвам думите: „Ние какво сме виновни?“ Ами не сме виновни, само че какво да се направи, при положение че къщата е построена на такова място, където има естествен водосбор при голям валеж и какво да се направи, когато уважаемият гражданин на Република България не си е платил 100 лв., за да си застрахова къщата за цяла година? (Реплики от „БСП за България“.) С тази сума всички щети ще бъдат покривани от застраховател, а не от държавата, не от общите данъци. Защото всеки един гражданин, който не е потърпевш, може да ни потърси сметка: защо покривате щетите?
Така че тук трябва да се работи в посока повишаване на общата застрахователна култура на българското общество, която е ниска, за съжаление. Ето тези истини трябва да се казват, да се обясняват, а не да обръщаме природното бедствие в повод за политическа кандърма и политически атаки. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Отношение от групата на ВОЛЯ? Не виждам.
Колеги, приключи процедурата по изслушване на министъра на вътрешните работи господин Христо Терзийски, министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова, министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров и министъра на икономиката господин Лъчезар Борисов.
Благодаря на министрите за днешното участие.
Половин час почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме работа, колеги. Моля, заемете местата си.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЧЕЛАРСТВОТО.
Вносител е Министерският съвет.
Имате думата за представянето на Доклада на Комисията по земеделието и храните, госпожо Белова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям Ви
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството, № 002-01-71, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 16 декември 2020 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите: Силвия Василева – директор на дирекция „Животновъдство“, и Мариета Нейкова – началник-отдел в същата дирекция. Присъстваха и представители на браншови организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Василева, която отбеляза, че промените целят премахване на двойната регистрация на пчелините, които по реда на Закона за пчеларството се регистрират в кметствата, а по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност – в областните дирекции по безопасност на храните.
В тази връзка, със Законопроекта се предлага да отпадне режимът на регистрация на пчелините и пчелните семейства от кметовете на населените места. Предвидено е пчелните семейства да се настаняват в пчелини, регистрирани по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, като остава изискването за наличие на ограда и табелка с регистрационния номер на пчелина. Когато постоянните пчелини са разположени в урегулирани поземлени имоти, оградата следва да осигурява безопасност на обекта и да препятства свободния достъп на хора и животни, а когато са разположени в горски територии, ограждението не следва да представлява строителство по смисъла на Закона за устройство на територията. Изключение от изискванията за ограждение и табелки е направено за пчелини, намиращи се в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.
Прецизирани са текстовете, свързани с данните в регистъра на пчелните семейства на подвижно пчеларство, който се води в кметствата. Дадена е легална дефиниция на понятието „временен пчелин“.
От Националния браншови пчеларски съюз категорично заявиха, че не подкрепят предложените промени, че настояват Законопроектът да бъде оттеглен и да бъде формирана междуведомствена работна група, която да подготви проект на изцяло нов закон.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 9 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството, № 002-01-71, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Белова.
Колеги, имате думата за изказвания. Откривам разискванията.
Имате думата, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законът за пчеларството е един от малкото закони, които търпят най-малко промени във всяко едно Народно събрание, поради факта че има толкова много натрупани проблеми и вероятността те да бъдат разплетени чрез промяна вече е минимална. Затова от много време се говори, че трябва да има съвсем нов Закон за пчеларството, който да регулира обществените отношения по начин, който да даде възможност отрасълът да се развива и да бъде защитен.
Това, което в момента ни се предлага, е промяна на Закона, като амбицията на вносителите е чрез предлаганите промени да се намали административната тежест при регистрацията на пчелните семейства, на пчелните стопанства. Тази теза е изключително спорна, защото премахването на воденето на регистър от кметствата не означава, че се намалява административната тежест. Това, че кметът няма да знае колко пчелни семейства ще има в съответното населено място, обаче създава изключително много проблеми.
Това, което се предлага в Закона, е регистрацията да бъде за всички пчелари по чл. 137 от Закона за пчеларството. Изискванията за тези, които се занимават и са регистрирани земеделски производители, са тежки с изисквания за това пчелинът да бъде регистриран в урегулиран терен, да има ветеринарен доктор, да има съответно договори и така нататък. А за личните стопанства кметът е ангажиран с това да събере достатъчно информация и съответно да бъде проводник на възможността тези пчелини да бъдат регистрирани в Областната дирекция по безопасност на храните.
Когато се прави такава стъпка, трябва да се калкулират абсолютно всички възможности да се допуснат грешки по отношение на един сериозен проблем в пчеларството, а именно това е оповестяването на информация относно пръсканията. Кметът досега беше ангажиран с тази задача и всички пчелари на съответната територия, за която той имаше информация, бяха уведомявани.
От Министерството на земеделието, храните и горите обясниха, че ще има електронна платформа, от която автоматично всеки един регистриран в нея ще получава информация за това кога са пръсканията и какви мерки трябва да вземе. Тази електронна платформа, която се опитах да разбера точно как ще работи, се оказа обаче изключително ненадеждна, защото от 13 хиляди регистрирани към момента пчелари, пчелни семейства, а също така и стопанства, досега са се регистрирали само 200. Тоест 200 от тях ще имат информация какво предстои, другите 12 800, които не са регистрирани, защото изискванията са значителни, а освен това се изисква и значителна финансова подкрепа, за да се осъществи тази регистрация, ще бъдат в пълно неведение. Тоест ние не решаваме този въпрос по начин, по който да създадем предпоставки наистина до минимум да се намали смъртността на пчелите заради неправомерни пръскания.
Второ, предлага се нов ред за регистриране на развъдни асоциации. Досегашният ред е разписан в Закона за животновъдството, където има изисквания и те са свързани с определена документация, с определена експертиза за хората, които участват, с определена програма, която трябва да бъде одобрена. Това, което се предлага в момента, е министърът на земеделието да одобри развъдни асоциации, без да има тези изисквания, на които другите развъдни асоциации трябва да се подчинят. Имайте предвид обаче, че за развъдните асоциации има един огромен финансов ресурс, който се изплаща от Държавен фонд „Земеделие“ за тяхната дейност. Намаляване на изискванията за това каква дейност се води, съответно води до претенции, че в края на краищата ние можем да имаме много развъдни асоциации, но нито една от тях да не отговаря на условията, които по-нататък трябва да има към тях.
Разписано е, че ще има временни пчелини. Има определение в Допълнителните разпоредби, но няма ред, по който да се осъществява контролът върху тях, което също създава проблеми, защото всеки във всеки един момент може да каже, че има временен пчелин, който е преносим. (Шум.)
За да не Ви отегчавам с детайлите от Законопроекта, който е изключително семпъл, трябва да Ви кажа, че този законопроект щеше да постигне своите цели, ако беше се насочил към няколко основни въпроса, които чакат своето решение.
Първо, представителство на браншовите организации. Много е интересно, че по този законопроект няма постъпило нито едно становище на браншова организация в положителна посока. Има само едно, което не приема промените в Закона. През 2009 г. имаше осем браншови организации. Сега, според информация от Министерството на земеделието, са 18. Но тук няма никакви критерии кой е национално представен в този сектор, за да може браншът като цяло да взема адекватни решения. Има Консултативен съвет по пчеларство, но той пак не е разписан в Закона.
Другият основен проблем е това, което се случва ежегодно в страната, а това е смъртността при пчелите в резултат от отравяне. Два закона се бият – Законът за защита на растенията и Законът за пчеларството. И когато има един буфер, в който никой не носи отговорност, а държавата не санкционира тези, които са причинители на отравянията при пчелите, резултатът е един и същ.
Най-вече искам да апелирам към разбирането, че ако този законопроект се приеме във вида, в който е, от 13 хиляди пчелари в страната, които към този момент са регистрирани, повярвайте ми – ще останат не повече от 1000, които ще бъдат тези, които имат възможности, които имат над 150 пчелни семейства. Другите няма да имат възможност нито да се регистрират, нито да участват и да имат възможност да бъдат защитени при условията, в които работят.
Затова и в Комисията ние не подкрепихме Законопроекта. Все пак, ако в залата бъде приет този законопроект, молбата ми е той наистина да се обърне към въпросите, които търпят и изискват изключително голямо внимание, за да се минимизират грешките, които на този етап са в резултат и на действието на Закона, а също така и от гледна точка на контрола, който не е ефективен и това води до сериозни загуби за сектора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплики?
Изказвания? И двамата ли?
Добре, заповядайте. Господин Богданов след това.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Изправени сме пред поредната редакция на Закона за пчеларството. След замяната на Закона за лицата и семействата през 2001 г. със Закона за юридическите лица с нестопанска цел се създава опит за постоянна работа и усъвършенстване върху проблемите в дейността на пчеларите в пчеларските организации.
С приетия през 2003 г. Закон за пчеларството е осъществена мечта на поколения български пчелари, но той създава и непреодолима пречка в организирането на българското пчеларство, поради факта че, ще Ви кажа основния недостатък – и досега не е разработена и приета наредба или друг подзаконов акт за прилагането на този закон; и досега не е упражнено задължението съгласно чл. 5 на министъра на земеделието, храните и горите да извършва цялостното управление на сектора с помощта на Национален браншови пчеларски съюз; и до днес не са вменени права и задължения на пчеларските организации, създадени след 2001 г. по Закона за юридическите лица, които да кореспондират с променящата се законова и икономическа ситуация в сектор „Пчеларство“.
В този смисъл предложените промени в Законопроекта за изменение на Закона за пчеларството са поредна имитация на дейност от страна на Министерството на земеделието, храните и горите, която може да се аргументира с облекчаване на административната тежест спрямо пчеларите. Но, от друга страна, не се решават основополагащи структурни проблеми в бранша. Точно това непрекъснато отлагане на проблемни за сектора теми за решаване, които посочих в началото, създават и ще продължават да създават неопределеност, чувство на организационна нестабилност и дори хаос между пчеларите, и като следствие – загуба на интерес към практикуване на този важен за селското стопанство и още повече за стабилността на страната и биоразнообразието сектор от животновъдството с изключителен, значителен, експортен потенциал.
Според последния доклад на Европейската комисия от месец октомври миналата година през 2019 г. броят на пчеларите у нас е паднал с почти една трета, а според разчетите на Националния пчеларски съюз спадът е още по-голям. Има и много други последствия в икономически, правен, морален аспект. Това споделят пчеларите и ръководителите на различни пчеларски сдружения и структури.
Моето предложение и отношението на Групата на прогресивните социалисти към Закона за изменение и допълнение на Закона за пчеларството е да се приемат направените предложения в Закона за изменение и допълнение на Закона за пчеларството поради тяхната видима полза от гледна точка на намаляване на административната тежест и избягване на двусмислени задължения относно регистрация и санкции.
Второ, да се включат след осмисляне промени относно текста на чл. 5 от Закона за пчеларството и свързаните с него текстове, които да не ограничават пчеларските организации.
И последно, да се определи в Закона за изменение и допълнение на Закона за пчеларството срок за създаване и утвърждаване на наредба за прилагане на Закона за пчеларството. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Велинов.
Господин Паунов, за втори път днес нарушавате реда в залата. И други хора нарушават реда в залата – господин Петров. Благодаря. Сега и господин Паунов ще си постави маска. Не, няма да я поставите, така ли?
Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Обсъждаме една тема, която определено може би е непонятна или периферна за голяма част от българското общество, но тя всъщност е много важна, имайки предвид, че и в национален, и в световен мащаб има проблем с подмора на пчелите и с развитието на пчеларството въобще. И това всъщност отразява и състоянието на околната среда, и на нашата планета, и въобще на човешката дейност през последните 150 – 200 години.
Това, на което станахме свидетели и което ни направи впечатление след протеста на пчеларите преди няколко години, е, че Министерството на земеделието, храните и горите по-сериозно взе да обръща внимание на този важен бранш – сектор от българското селско стопанство, който, между другото, дава поминък на много хора. Предполагам и Вие сами познавате по Вашите региони хора, които се препитават само и единствено от тази дейност и тя е много важна, тя създава семеен бизнес, тя създава възможности за родителите, децата и още няколко човека, които могат да бъдат работници или помощници в този процес да участват активно, да изкарват прехраната си и да осигуряват и някакъв продукт, който, между другото, е конвертируем, той не се котира само на българския пазар. Знаете, че българският пчелен мед открай време е много добре възприеман и в европейски мащаб.
Аз мога да посоча няколко примера за активната позиция на Министерството на земеделието, храните и горите. Знаете, че беше създаден Консултативен съвет по въпросите на пчеларството, и там съответно по региони всеки един член на този съвет може да излага своята позиция и може да има моментна и обратна ефективна връзка с изпълнителната власт, която осъществява политиките в областта на пчеларството.
Знаете, че от 1 януари, тази година – 2021 г., беше въведена единна система за оповестяване по отношение на пръсканията на земеделските култури, която създава добри възможности да намалеят случаите, за съжаление, през последните години немалко, на отравяне на пчели, на отравяне на цели пчелни семейства и пчелини, което де факто унищожава поминъка на тези хора и което аз лично бих сравнил с убийството на домашно животно или с бракониерството, или въобще с такива дейности, които ми се струва, че пчелите са някак си подценявани като жертва на такива човешки дейности. Неслучайно вероятно преди вече шест месеца предложих и внесох в Деловодството на Народното събрание промени в Наказателния кодекс, които криминализират нерегламентираните пръскания на земеделските култури и отравянето на пчелни семейства. За съжаление, вече толкова месеци този законопроект не намира време да бъде внесен за разглеждане в Комисията и в пленарната зала. И аз пледирам от тази висока трибуна към ръководството на Народното събрание да вземе отношение по този въпрос и да разгледаме най-после този така важен законопроект.
Със Законопроекта, който ни се предлага в момента от Министерството на земеделието, смятам, че също продължаваме тази позитивна посока на отношение на изпълнителната власт към пчеларството, имайки предвид че се въвежда една по-ясна регламентация със създаване указателни табели и регистрационни номера на съответните пчелини, с възможностите за тяхната защита чрез ограждения, чрез намаляване на административната тежест при регистрация на пчелините, с отпадането на едната инстанция, пред която трябва да се регистрират и с дефинирането на понятието „подвижно пчеларство“, което към този момент не беше посочено в Закона. Много, особено от по-големите, пчелари осъществяват точно такъв тип пчеларство – сезонно, свързано със съответните медоносни култури, и трябваше да дадем някаква насока и на тяхната дейност. Но, за съжаление, обаче със Законопроекта не се решават важни фундаментални въпроси на пчеларството. И тук мога да кажа, че един от големите проблеми е неограниченият или нерегламентиран внос от трети държави.
В случая едни от най-големите вносители в България това са Украйна, Китай, напоследък и Полша, което подбива цените на българския пазар и на българските медопроизводители.
От друга страна, мисля, не е тайна за никого, че има много сериозен монопол в търговията и в преработката на мед и на пчелни продукти, което също създава невъзможност за пазарен принцип и за определянето на една изкупна цена, която ще бъде достойна и която ще осмисли труда на пчеларите. Не знам дали сте наясно, но когато произвеждаш такъв продукт и той на едро струва от порядъка на три или четири лева, а ти си вложил неимоверни усилия, труд, средства също, това е една абсолютно занижена цена, която трябва ние с Вас всички да направим, така че да дадем глътка въздух и шанс на пчеларите да имат по-добри доходи и да могат да развиват тази своя дейност. Това определя ниската цена на меда. Тези два фактора са много важни и неслучайно тук беше цитирано, че хората, които се занимават с пчеларство, намаляват и пчелните семейства са намалели през последните години – именно невъзможността да реализираш приходи, които да ти дават шанс да реинвестираш, да разширяваш своето производство, са сериозен фактор за това.
И отново да се върна към нерегламентираните пръскания. Трябва да бъдем много по-взискателни към органите за контрол – към изпълнителната власт по отношение на осъществяването на проверки. Много сигнали са давани и до мен е достигала информация, предполагам и до Вас и когато се направи проверка на място за нерегламентирани пръскания или се укриват самите препарати, пестициди, или се укрива земеделска техника, или откровено биват заблуждавани съответните контролиращи органи. И тук се създава една много неприятна ситуация, която отчайва хората от възможността въобще да развиват този сектор и да осъществяват това производство поради липсата на достатъчно държавен контрол.
Като цяло в заключение мога да кажа, че промените в Закона за пчеларството, които са ни предложени от Министерството на земеделието, храните и горите, са една добра стъпка в правилната посока. Но това, което се изисква от нас, като хора, които защитават интереса на българските граждани, конкретно в случая – на пчеларите, е да положим много по-големи и по-сериозни усилия, за да имаме една много по-широка възможност за развитие на този важен сектор, даващ поминъка на много хора. И дай боже, да достигнем до един етап, в който и изкупните цени ще бъдат такива, каквито са в Европа, и хората ще могат да развиват своя бизнес.
От името на „Обединени патриоти“ всъщност мога да кажа, че ние ще подкрепим това предложение за Законопроект и се надяваме в следващите седмици до края на мандата да разгледаме и промените, които сме внесли в Наказателния кодекс за нерегламентираното пръскане и за отравянето на пчелни семейства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Богданов.
Има ли реплики?
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Професор Бъчварова каза, че от БСП няма да подкрепим този законопроект.
Първо, аз искам да Ви прочета в последния Аграрен доклад на страница 48 относно пчеларството какво е записано като политика: „Дългогодишни традиции, подходящи природни климатични и екологични условия в България благоприятстват развитието на пчеларството. Предвид незаменимите лечебни свойства на пчелния мед и пчелните продукти се наблюдава засилен интерес и търсене от страна на потребителите, а добрите качествени параметри на българския мед го правят до голяма степен експортно ориентиран. Пчеларството представлява алтернативна заетост за населението в слаборазвитите селски райони, осигуряваща допълнителни доходи.“
По отношение на самия Законопроект в мотивите на Министерския съвет е записано следното: „Предложеният Законопроект има за цел намаляване на административната тежест чрез отпадане на регистрацията на пчелни семейства в кметствата. Наличието на две регистрации на животновъдни обекти, в които се отглеждат пчелни семейства в кметствата по реда на Закона за пчеларството и в областните дирекции по безопасност на храните по реда на Закона за ветеринарно-медицинската дейност, създават допълнителна административна тежест за собствениците на пчелини. Това противоречи на принципите, залегнали в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност“ – и сега забележете, „чиято цел е да насърчи и улесни извършването на стопанска дейност“. Цел: да насърчи и улесни извършването на стопанска дейност?!
Дотук добре, но нека да видим какво е становището на администрацията на Министерския съвет относно раздел IV „Вариант на действие“. Тук има много съществена забележка относно Мярка 147 за регистрация на собственици на пчели и пчелни семейства, предоставена от общински администрации. Но забележете, Услуга 1101 – „Регистрация на племенни и репродуктивни пчелини за производство на елитни и племенни майки и отводи и рояци“, не е включена. Една забележка, на практика това е регистрационният режим, който в този законопроект не е разгледан.
Относно негативните въздействия също има забележки от страна на дирекцията в Министерския съвет. Относно раздел X – „Въздействие върху микро-, малки и средни предприятия“, вижте какво е записано: „Поради факта, че пчеларството в България се свързва с голям брой дребни производители, които се явяват още микро- и малки предприятия, предлагат да се ревизира маркираният отговор“ – няма ефект. Ето една забележка!
Още през месец декември, когато гледахме Законът за рибарството и аквакултурите, Ви казах, че частичната оценка, която беше направена, със забележките тогава от същата администрация на Министерския съвет, когато беше внесена тук за разглеждане, нямаше втора частична оценка. Тук също виждаме, че няма отразена нова частична оценка на въздействието, която да отразява тези забележки от страна на Министерския съвет.
По отношение на самата частична оценка. В т. 3 – „Идентифициране на заинтересованите страни, собственици на пчелни семейства“ – 13 771 броя, и кметствата на територията на страната – 3146 броя. В точка 5 – „Негативни въздействия“, вижте какво е записано в частичната оценка: „Няма да бъдат отчетени негативни въздействия“. В точка 8.1: „Административната тежест за физически и юридически лица ще се намали отразено спрямо собствениците на пчелни семейства, административната тежест ще се намали с отпадане на задължителната регистрация на пчелини в кметството. Тъй като регистрацията в кметството е безплатна, ще се спести време за извършването ѝ спрямо кметствата на територията на страната.“
Нека да погледнем сега обаче какво е становището на Националния браншови пчеларски съюз, какво пишат в тяхното становище: „Предложеният Законопроект не е обсъждан с Националния браншови пчеларски съюз и не е изготвен от междуведомствена работна група, а е изготвен от служители на специализираната дирекция „Животновъдство“ без консултации със заинтересованите страни, съгласно изискванията на чл. 20 и чл. 26 от Закона за нормативните актове и Указ № 838 за неговото прилагане. Липсва и становище на Консултативния съвет по пчеларство, създаден със заповед на министъра на земеделието. Особено притеснително е, че не взето дори становище от Националното сдружение на общините по отношение на предложението за отмяна на чл. 8, ал. 1 от Закона за пчеларството.“
Това е сериозно нарушение на чл. 27, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Също така трябва да се отбележи фактът, че откровено Министерството на земеделието, храните и горите заблуждава в мотивите относно необходимостта от предложените промени, като се позовава на Решение № 704 на Министерския съвет без да представи доказателства в тази посока в Доклада и в мотивите – аз Ви изчетох част от мотивите.
На собствениците, които не са животновъдни обекти, няма да им бъде намалена административната тежест, а точно обратното – тя ще се утежни. Тъй като регистрацията на собственост по Закона за пчеларството е безплатна, а по това, което се предлага в момента по Закона за ветеринарно-медицинската дейност, ще трябва да се заплащат такси. От една страна ние говорим, че ще се намали административната тежест, че няма финансово да бъдат утежнени пчеларите, но това, че те ще трябва да ходят до териториалните дирекции на Българската агенция по безопасност на храните е изключително утежняващ фактор за тях, тъй като те са дребни и няма смисъл с този законопроект да бъдат натоварвани и финансово освен и административно с тези предложения.
Поради тази причина ние от БСП няма да подкрепим предложения законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството, № 002-01-71, внесен от Министерския съвет.
Гласували 130 народни представители: за 99, против 6, въздържали се 25.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕТО И ЗАОБИКАЛЯНЕТО НА ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ.
Вносител е Министерският съвет на 27 ноември 2020 г.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси – госпожо Илиева, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане, № 002-02-20, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г.
На свое заседание, проведено на 9 декември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
На 14 септември 2020 г. в София е подписана Спогодба между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане.
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) са важен елемент от междудържавната договорна база, тъй като водят до стимулиране на стопанската и инвестиционната дейност между държавите.
Нидерландия е един от традиционните и важни търговски и икономически партньори на България. Стокообменът е постоянно нарастващ и през 2019 г. възлиза на 1964,7 млн. евро. Нидерландия се нарежда на десето място в износа и на девето място във вноса сред търговските партньори на България.
Към настоящия момент между България и Нидерландия има действаща Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода, подписана в София на 6 юли 1990 г. Интензивните икономически отношения и засиленото движение на услуги, хора и капитали между България и Нидерландия обаче изискват актуализиране на правната база между двете страни. Основните причини, които налагат подписването на нова СИДДО, се дължат на съществените промени в икономическите условия и в българското законодателство след 1990 г. Освен това част от нейните разпоредби не съответстват на измененията в Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който България следва в своята договорна практика.
С оглед на изложеното и въз основа на проведени преговори между Република България и Кралство Нидерландия е подписана нова Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане. Ратифицирането и влизането в сила на Спогодбата ще създадат реални предпоставки и по-добри стимули за насърчаване и задълбочаване на двустранното икономическо сътрудничество.
При договаряне на разпоредбите на Спогодбата са взети предвид актуалните стандарти и концепции в областта на международното данъчно облагане.
Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 12 гласа „за“, 5 „против“ и без „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане, № 002-02-20, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Илиева.
Процедура – госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Господин Председател, моля за процедура за удължаване на времето до окончателното приемане на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Доклад от Комисията по външна политика – господин Гаджев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойно данъчно облагане с данъци на доходите за предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане, № 002-02-20, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 декември 2020 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, и госпожа Десислава Калудова – директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“ в НАП.
След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което „за“ Законопроекта гласуваха 13 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
На основание на резултата от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване, отклонението и заобикаляне на данъчно облагане, № 002-02-20, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане, № 002-02-20, внесен от Министерския съвет.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, моля на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание току-що приетият законопроект да бъде разгледан и подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, представете текстовете.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане, подписана на 14 септември 2020 г. в София.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, както и съдържанието на член единствен.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Ще Ви запозная със съобщението за парламентарен контрол на 15 януари 2021 г.:
1. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на седем въпроса от народните представители Дора Янкова; Дора Янкова, Любомир Бонев, Теодора Халачева и Евдокия Асенова; Александър Мацурев; Валентина Найденова; Валентина Найденова и Милко Недялков; Милен Михов; и Явор Божанков.
2. Министърът на правосъдието Десислава Ахладова ще отговори на едно питане от народния представител Крум Зарков.
3. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на един въпрос от народния представител Донка Симеонова.
4. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народния представител Явор Божанков.
5. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров ще отговори на два въпроса от народния представител Джевдет Чакъров.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на здравеопазването Костадин Ангелов – на пет въпроса от народните представители Мария Цветкова; Красимир Янков и Николай Иванов; Георги Михайлов два въпроса; и Лало Кирилов; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Кристиан Вигенин, Николай Пенев и Георги Йорданов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на един въпрос от народния представител Лало Кирилов.
Поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на:
- едно питане от народния представител Дора Янкова към министъра на здравеопазването Костадин Ангелов;
- един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова;
- един въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Виолета Желева към министъра на здравеопазването Костадин Ангелов;
- един въпрос от народния представител Жельо Бойчев към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков.
Следващо редовно пленарно заседание от 9,00 ч. на 15 януари 2021 г. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,53 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков