Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Добър ден, госпожо Министър!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.

Колеги, първа точка за днес, е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносител – Министерският съвет на 5 януари 2021 г.
С Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае господин Адемов – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 102-01-2, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 13 януари 2021 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Лазар Лазаров – заместник- министър на труда и социалната политика, и експерти от Министерството на труда и социалната политика, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“; Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията по финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Драгомир Гочев – директор на дирекция „Осигурителен надзор“, Милена Паунова – директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в КФН; Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна“ в Националния осигурителен институт; Даниела Петкова, Милен Марков, Владислав Русев и Николай Марев от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
От името на вносителя Министерски съвет Законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров.
В началото на представянето той подчерта, че Законопроектът се изготвя в продължение на три години и с цената на много усилия и компромиси от всички страни, участвали в разработката, се е стигнало до приемането му в Министерския съвет.
Основна цел на Законопроекта е да се уреди фазата на изплащане на пенсионните добавки от така наречения втори стълб. Цялостното уреждане на фазата на изплащане от универсалните пенсионни фондове е наложително и с оглед на това, че първите пенсионери се очакват през 2021 г., когато част от родените през 1960 г. жени ще навършат определената в чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване пенсионна възраст. Първите по-значителни групи пенсионери от универсалните пенсионни фондове се очакват след 2024 г., когато и родените през 1960 г. мъже ще навършат законоустановената пенсионна възраст. Във връзка с това с Проекта на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се предлагат необходимите промени.
Създава се задължение за пенсионноосигурителните дружества при подаване на заявление за пенсиониране да запознават лицата, осигурени във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, с техните права и с правата на наследниците им във връзка с придобитото право на пенсия, както и на правото да получат еднократно или разсрочено натрупаните по индивидуалната партида средства.
Със Законопроекта се предлага наред с предвидените и към настоящия момент пожизнени пенсии да се регламентира по-подробно разсроченото плащане като пенсионен продукт, допустим във фазата на изплащане. Това ще осигури възможност на по-голям процент от осигурените лица да получат по-дългосрочно пенсионно плащане, отговарящо на персоналните им житейски нужди и на размера на натрупаните преди пенсионирането средства в индивидуалните им партиди.
Със Законопроекта се уреждат трите вида пенсионни продукти, които ще се изплащат от универсалните пенсионни фондове – пожизнената пенсия за старост, разсроченото плащане на средствата по индивидуалната партида и еднократното плащане в случаите, когато натрупаните средства са недостатъчни за отпускане на посочените два вида пенсионни продукти. Регламентират се основните правила за отпускане, изплащане и преизчисляване на пенсиите, правата на наследниците на осигурените права. Изрично се предвижда, че допълнителният размер на допълнителната пожизнена пенсия за старост и на разсроченото плащане не могат да бъдат по-малки от тези, които се получават на база на брутния размер на осигурителните вноски, за което се създава допълнителен резерв. Промените дават възможност на лицата, които навършват възрастта за пенсиониране от 2022 г. до 2025 г. включително, да могат да упражняват правото на избор на осигуряване до една година преди тази възраст. Този период се увеличава плавно до 2038 г., когато осигуряването ще може да се променя не по-късно от пет години преди навършването на възрастта за пенсиониране.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието на Законопроекта. В нея е записано, че предложените промени имат за цел защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите в универсалните пенсионни фондове и повишаване на тяхната информираност чрез:
- детайлно регламентиране на видовете пенсионни продукти, които ще предлагат пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсални пенсионни фондове (допълнителна пожизнена пенсия за старост, еднократно или разсрочено плащане), условията за получаването им, начина за определяне на техния размер, както и възможностите за последваща актуализация и преизчисляване;
- детайлно регламентиране на правата на наследниците на осигурените лица и пенсионерите;
- въвеждане на разпоредби, на основание на които при размер на средствата, натрупани към датата на отпускане на пенсията, по-малък от сумата на брутния размер на преведените осигурителни вноски за осигуреното лице, средствата по индивидуалната партида, се допълват до тази сума с част от специално създаден резерв и пенсията се определя на базата на допълнените средства;
- създаване на възможност при придобиване право на допълнителна пожизнена пенсия за старост осигуреното лице да получи при поискване от пенсионноосигурителното дружество, управляващо универсален пенсионен фонд, в който е осигурено, информация за размера на натрупаните средства по индивидуалната му партида, информация за видовете пенсионни продукти, които дружеството предлага и на които осигуреното лице има право, и информация за прогнозния им размер;
- създаване на възможност за лицата да получат информация за видовете пенсионни продукти от всяко друго пенсионноосигурително дружество, управляващо универсален пенсионен фонд.
Освен това е приложена Справка относно съответствието на Проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и с практиката на Европейския съд по правата на човека съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Становището на Министерството на правосъдието чрез дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, е, че предложеният законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека.
В Комисията бяха получени становища на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската стопанска камара, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и Протокол № 27 от заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество от 7 декември 2020 г. Всички становища са подкрепящи Законопроекта. Изключение прави становището на Комисията за финансов надзор, с което се правят конкретни предложения за промяна на Законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Георги Гьоков, Калин Поповски, Виолета Желева и Хасан Адемов. По принцип народните представители смятат, че Законопроектът ще внесе спокойствие, яснота и предвидимост, особено за няколко хиляди жени, които ще започнат да се пенсионират през месец септември 2021 г. Законопроектът е разумно решение и за бъдещите пенсионери, работата на пенсионните дружества и управляваните от тях универсални и професионални фондове. Бяха изказани и мнения, че Законопроектът е закъснял, внася се в последния момент преди изтичането на мандата на Народното събрание. Прибързаното изработване на Законопроекта може да доведе до грешки и пропуски, които биха могли да доведат до подвеждане на осигурените лица и неравнопоставеност по отношение на размерите на пенсиите, наследяването им и актуализациите им.
В обсъждането се включиха Снежана Малакова от НОИ, Диана Йорданова от Комисията за финансов надзор и Даниела Петкова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Госпожа Диана Йорданова представи синтезирано голям набор от предложения, които от Комисията за финансов надзор биха желали да направят между двете четения на Закона с цел подобряване и развитие на философията му и конкретизиране работата на пенсионните дружества и на пенсионните фондове.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 10 гласа „за“, без гласове „против“ и 8 гласа „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 102-01-2, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Комисията по бюджет и финанси?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 102-01-2, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
На заседание, проведено на 14 януари 2021 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 102-01-2, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
Законопроектът беше представен от господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
Целта на Законопроекта е да се създаде пълно и непротиворечиво регулиране на фазата на изплащане от УПФ, което би улеснило информирания избор на лицата, подлежащи на допълнително задължително пенсионно осигуряване. Във връзка с това в Законопроекта са включени и разпоредби, които регламентират избора на осигуряване по чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване. През 2015 г. беше създадена възможност за лицата, които не желаят да се осигуряват в УПФ, да изберат да променят осигуряването си от УПФ само във фонд „Пенсии“. За да упражнят това свое право обаче, е необходимо те да разполагат с точна информация относно видовете пенсионни продукти, които се предлагат от пенсионноосигурителните дружества, определянето на техните размери, условията за наследяване на натрупаните по индивидуалните партиди средства и отпуснатите пенсии и така нататък.
Въпроси, които се регламентират с настоящия законопроект.
Предлага се промяна на срока, в който лицата могат да упражнят правото на избор на осигуряване. Направени са и други промени, които имат за цел защита на интересите на осигурените лица. С Проекта се въвеждат допълнителни по-високи изисквания към пенсионноосигурителните дружества по отношение на тяхната финансова стабилност.
Предлага се наред с предвидените и към настоящия момент пожизнени пенсии да се регламентира по-подробно разсроченото плащане като пенсионен продукт, допустим във фазата на изплащане.
Със Законопроекта са предвидени и промени, свързани с определянето на размера на допълнителната пожизнена пенсия за старост. Правата на наследниците се регламентират в подписания пенсионен договор в зависимост от характеристиките на избрания от пенсионера пенсионен продукт.
В дискусията участие взе госпожа Диана Йорданова – заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ в Комисията за финансов надзор, която изрази принципна подкрепа за Законопроекта. Тя уточни, че в него не се предвижда изплащане на пенсии от ППФ, а само от УПФ, както и че е необходимо законодателната уредба на други хипотези да се развие.
Госпожа Даниела Петкова – председател на УС на ПОК „Доверие“ АД, каза, че Законопроектът се приема от дружествата с много компромиси, за да бъде работещ. Господин Желязков от АИКБ сподели, че Асоциацията подкрепя Законопроекта, но не бива да се забавя неговото приемане.
Становище изрази и господин Румен Гечев, който каза, че твърдо застава зад становището на Комисията за финансов надзор по Законопроекта. Господин Йордан Цонев изрази основно възражение, че и Комисията за финансов надзор внася много тежък регламент.
Госпожа Менда Стоянова обобщи така повдигнатите въпроси и предложи водещата комисия по Законопроекта да организира работна група с всички заинтересовани страни, която да разгледа всички постъпили предложения, включително на Комисията за финансов надзор, и да прецени кои от тях да подкрепи.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: 11 гласа „за“, без „против“ и 9 „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 102-01-2, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Откривам разискванията по предложения законопроект.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да подчертая в самото начало, че в момента обсъждаме на първо четене Законопроекта, който касае 17 млрд. 400 млн. лв., от който зависи стабилността на финансовата система, от една страна, а от друга страна, зависи бъдещето на пенсионерите и техните пенсии. Поради тази причина ние изразяваме пълното си недоумение защо продължава практиката на управляващите сега да вкарват проектозакони за 18 млрд. лв. – в последните секунди преди изборите. Какви са фактите и първата група проблеми?
Уважаеми колеги, Проектозаконът влезе в Комисията по бюджет и финанси онзи ден следобед, а вчера беше гледан в Комисията. Комисията за финансов надзор ни предлага мотиви и нови текстове в размер на почти 35 страници, при положение че самият закон е 24 страници. Става дума за сложни формули, става дума за изчисления на дивиденти на акционерни фирми, става дума за компенсации на пенсионери, става дума за цени на финансови инструменти, става дума за валутни и левови рискове и това решение трябваше да се вземе за няколко часа.
Изумително е, че решението за 18 млрд. лв. се взима там, където Бюджетна финансова комисия е второстепенна, а водещата комисия е Социалната. Добре, че не е разпределено на Комисията за младежта и спорта, тъй като там най-добре биха реагирали на тези формули. Обърнете внимание, че на 5 януари, вторник, Министерският съвет внася Проекта, който същия ден е утвърден в Народното събрание, а в понеделник, 11 януари, председателката на Народното събрание го разпределя в двете комисии, на 13 януари следобед се разпределя на членовете на комисиите и на 14 януари се гласува.
Много е интересно как разглеждат този проект в Министерския съвет. Направих си труда да видя календара – на 30 октомври Министерството на труда внася Проекта пред администрацията в Министерския съвет. Както предполагате, това вече е петък следобед. Веднага администрацията на Министерския съвет публикува обширен анализ с таблици колко е хубав този проект. Кога? Ами във вторник сутринта на 3 ноември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По Законопроекта, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така че този законопроект за 18 млрд. лв. се внася на пожар в Народното събрание на 11 януари тази година и за два дни се претупва – нещо, което трябваше да бъде обсъждано с месеци.
Уважаеми колеги, основната институция, която дава гаранции към момента за тези почти 18 млрд. лв., е държавният регулационен орган – Комисията за финансов надзор. Комисията за финансов надзор по същество отхвърля този проект, предложен от работна група, както се казва, внесен в Министерския съвет, и сега е внесен в парламента. Тридесет и четири страници са обясненията на новите текстове и по същество това е нов закон, който се предлага от Комисията за финансов надзор.
Тук възникват редица други въпроси. Така например Министерството на финансите ни пише, че Директива 2016/2341 на Европейския съюз е относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване. Цитирам, уважаеми колеги: „Конкретните текстове са подготвени от Комисията за финансов надзор“, и някой да не каже: лъже, подвежда Народното събрание. Ако текстовете са готвени от Комисията за финансов надзор, внесени са в Министерския съвет, защо Комисията по финансов надзор пише нов закон от 35 страници? Кой лъже? Дали министърът на финансите ни заблуждава, или ни заблуждава Комисията за финансов надзор?! Някой заблуждава Народното събрание!
От тези текстове, за които става дума, ще Ви цитирам като факти само няколко текста от Комисията за финансов надзор. Ето какво пишат още на първата страница: „Със Законопроекта се предвижда, че видовете пенсии, покритите рискове и начинът за определяне на размера на плащанията се уреждат в Правилника на Фонда“, тоест посредством т. 16 на чл. 143, ал. 2 се дава възможност за определяне от пенсионноосигурителните дружества, вместо уреждането на набор от конкретни пенсионни продукти в Кодекса за социално осигуряване.
Регламентирането на пенсионните продукти единствено в правилниците дава гъвкавост, но крие и рискове, свързани с това продуктите да застрашават интересите на потребителите, а потребителите са пенсионерите. Следователно в мотивите на Комисията за финансов надзор още в началото ни казват, че Проектозаконът, внесен от правителството, е лобистки, че защитава единствено интересите на частните пенсионни фондове, а не защитава интересите на българските пенсионери, които десетилетия са работили, за да получат допълнителна пенсия.
Освен това на страница девета, т. 21 пише: „Да ограничи или да забрани свободното разпореждане с активи на дружеството за допълнително социално осигуряване или на управляван от него фонд за допълнително социално осигуряване, или фонд за извършване на плащания, когато са нарушени изискванията към капитала, собствените средства или резервите на дружеството, или тези фондове.“ Тоест Комисията за финансов надзор Ви казва, че с този проектозакон, внесен от Министерския съвет, в който те уж трябва да са участвали като основна институция, всъщност се дават неправомерни права за свободно разпореждане с активите на частните пенсионни фондове.
Така че в това число, уважаеми колеги, във формулите за изчисление на компенсация на вложителите пенсионери, които са почти три страници – формули, които обясняват начина, по който трябва да се изчисляват тези актуализации и компенсации така, че да се балансират интересите и на пенсионните фондове, и на внасящите своите осигуровки бъдещи пенсионери, това не е направено в основния проект.
Уважаеми колеги, от тази гледна точка възниква въпросът: сега на първо четене какво ще одобряваме – проектът, който е внесен от Министерството на труда и социалната политика, или ще утвърждаваме Проекта на Комисията за регулиране? Кой точно Проект ще защитаваме днес? Сега ще ни се предложи: дайте да го гласуваме този проект, а пък между първо и второ четене ще оправим противоречията. Тук не става дума за противоречия, тук става дума за различни подходи и различни подходи за балансиране на интересите между обществото и частните пенсионни фондове.
Разбира се, трябва да кажем, че трябва да се създават условия за нормалното функциониране на пенсионните фондове, защото те не са социални организации, а са пазарни структури, които трябва да работят на печалба. Въпросът е: когато постигнат такава печалба, как тази печалба ще бъде разпределяна и в чий интерес? Уважаеми колеги, ние имаме много сериозни съмнения, че тази работна група е работила много тясно – не знам кой точно я е ръководил, с частните пенсионни фондове, защото не ние опозицията, а Комисията за финансов надзор Ви казва, че не са защитени интересите на бъдещите пенсионери, че са защитени интересите само на частните пенсионни фондове.
Освен това по отношение на пенсионните фондове вчера в Комисията стана ясно, че пенсионните фондове имат акционери от България и извън България. Вчера те разбират, че има нови формули и на практика нов закон, който не са виждали – каза тяхна представителка. Всъщност Комисията за финансов надзор предлага нови текстове, нов закон, който не е видян от частните пенсионни фондове. Ами те казаха, че им е необходимо време да прегледат тези формули, да видят как е защитен техният интерес и са длъжни да се консултират със своите инвеститори в страната и в чужбина – нещо, което не се прави.
С една дума: в понеделник се хвърля Законопроект за 18 милиарда в парламента, а днес чакат от нас да бием гумения печат и ние да поемем отговорността за това, че най-важната институция – КФН, отхвърля Проекта на закона, не е участвала в Проектозакона очевидно, а предлага нов проектозакон.
Не, ние няма да бием този гумен печат! Ние сме против да бъдат защитавани интересите само на едната страна, а трябва да бъдат балансирани интересите на всички участващи страни. Предлагаме да оттеглите този закон, да го доработите, да се разберат двете институции – Министерският съвет и Комисията за финансов надзор, а не да ни карате да бием гумения печат и да поемаме отговорности. Тоест да ни предложите Проектозакон, който наистина е съгласуван, а не министърът да казва едно, Комисията за финансов надзор да казва друго и от нас да се иска да подкрепяме незнайно какви текстове. Ние ще гласуваме „въздържал се“ и „против“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Реплики има ли по изказването на господин Гечев? Не виждам.
Желаещи за други изказвания – господин Адемов или господин Гьоков? Редно е да се редуват групите.
Господин Гьоков, заповядайте, Вие бяхте втори по ред.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, може би беше добре да се редуваме групите, защото сега изказваме само едно мнение, но както и да е.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Законопроектът е внесен в Министерския съвет на 5 януари 2021 г. и не мога да не започна оттам. Обяснява ни се, че спешното приемане на Закона е необходимо условие, за да стартира изплащането на тези пари, тъй като първите правоимащи ще придобият правото си през септември тази година, а това налага приемането му да стане по най-бързия начин още преди изборите.
Сигурно това е така, но не ни се обяснява защо има забавяне от 20 години, когато бе приета законовата уредба на тристълбовия модел. Конкретно за втория стълб е логично, че вниманието на законодателя е било насочено към периода на натрупването на средства – така наречената първа фаза на пенсионните схеми с дефинирани вноски, каквито са универсалните, професионалните пенсионни фондове. Частта от законовата уредба, касаеща периода на изплащане на тези добавки към пенсиите – така наречената втора фаза, не е уредена в цялост и изплащането остава непълно, противоречиво и несправедливо дефинирано, и то вече 18 – 20 години.
Докато при предните правителства това отлагане на законовото уреждане на изплащането е отчасти оправдано, за последното правителство е недопустимо заради това, че хората, които законово бяха задължени още през 2002 г. да се осигуряват във втория стълб в частните пенсионни фондове, бяха в неведение как ще се осигури достъпът до собствените им пари, натрупани в тези фондове.
Един може би най-важен за тях въпрос е: с колко ще бъде намалена основната им пенсия, която трябва да получат от НОИ и дали две пенсии ще са по-големи от една и още хиляди, хиляди въпроси?
Тези въпроси нямаха отговори до днес. Не е ясно дали получават отговор и с този законопроект и ако имат отговори, в каква степен те ще бъдат справедливи.
Първият стълб – държавното обществено осигуряване, е изграден на разходопокривен солидарен принцип. С вноските на работещите се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери, а пенсията е обект на множество политически решения, като правилата в течение на времето и смяната на политиките в пенсионната система се променят и пенсията може да остане неочаквано различна. Пример за това – едно такова решение, е същата така наречена пенсионна реформа от 2002 г., която обрече пенсионерите, придобили право на пенсия преди това, на мизерни пенсии.
Вторият стълб – допълнителното задължително пенсионно осигуряване, е изграден на капиталов принцип. Средствата на всяко осигурено лице се натрупват по неговата индивидуална партида, на база на която се изчислява пенсията му. Тук изцяло липсва солидарният елемент и въпреки че наричаме изплащаните от втория стълб пари втора пенсия, те всъщност не са пенсия, а добавка към нея.
Проблемите с втория стълб като цяло бяха заложени още със създаването на тристълбовия модел. Вместо осигуряването във втория пенсионен стълб да започне с началото на осигурителния стаж на осигуряваното лице, то бе предложено за хора по средата на осигурителния им стаж – родените след 31 декември 1959 г. Това беше грешка, защото на всички беше ясно, че индивидуалните партиди на осигуряваните лица ще достигнат до пълния си капацитет, когато завърши целият нормален по продължителност период на пенсионното осигуряване, който е от порядъка на 35 – 40 години. Сега са минали едва 18 – 20 години, което е наполовина. Това вече е предпоставка за усложняване на изплащането на допълнителните пенсии от втория стълб – не толкова на самото изплащане, а на справедливостта при коефициента на редукция на основната пенсия от първия стълб, тоест с колко тя да бъде намалена за хората, които в различни периоди са се осигурявали само в Държавното обществено осигуряване. Редукцията към момента в Кодекса за социално осигуряване е 20%, а по акционерски разчети трябва да е към 6 – 7%, за да не бъдат ощетени първите пенсионери.
Хората, работили преди 2002 г., са се осигурявали за пенсия само и единствено в НОИ, и то с други размери на осигурителните вноски. Например реформата завари размер на осигурителните вноски за работниците и служителите, работещи в условията на трета категория труд, 35,7% от получаваното брутно възнаграждение, за да стигне до днешните 19,8%, от които 5% са за частните професионални фондове. Не е за пренебрегване фактът, че стартира реформата с 2% за частните пенсионни фондове. Не можем да пренебрегнем и факта, че първият стълб – държавната пенсия от НОИ, се дофинансира всяка година от бюджета с около половината от необходимите средства, които се събират от всички под формата на данъци, такси, акцизи и така нататък, а вторият стълб – не.
При въвеждането на сегашния пенсионен модел бяха очертани суперлативи за втория стълб и бяха давани непремерени обещания, които формираха нереалистични очаквания в осигурените лица. Сега, когато вече е факт Законопроектът за изменение на Кодекса за социално осигуряване, с който се урежда втората фаза, е ясно, че по голямата част от обещанията са били подвеждащи за осигуряваните лица, особено това, че моделът ще гарантира едновременно пожизнено изплащане на пенсии и наследяемост. Предложенията, заложени в него, не са нови, даже част от тях са предлагани назад във времето и не са приемани. Да не забравяме, че има работна група по проблема от 2016 г., която през юли 2018 г. представи консенсусен вариант и съгласие между експерти и социални партньори по всички въпроси за фазата на изплащане на втората пенсия, но до законопроект така и не се стигна по вина на управляващите. Голяма част от идеите, заложени тогава, са и в сегашния законопроект. Сега отново се твърди, че в него е постигнат добър баланс и всички социални партньори са го подкрепили, но от становищата им е видно, че не всички предложения са подкрепяни безрезервно.
Аз няма да отрека, че направеното до момента е по-добро от това, което съществува в Закона, и по-добро от несигурността и неяснотата, която съществува, но трябва да се замислим дали това е справедлив отговор на очакванията на хората. И това е съвсем друг въпрос.
Намирам за положително в Проекта например повишените изисквания към капитала на дружествата – гаранциите за изплащанията на допълнителната пенсия до сума не по-малка от брутния размер на вноските, макар че гаранцията можеше да се разшири върху брутния размер на вноските с отчетения размер на инфлацията от момента на внасянето им до определяне на размера на добавката. Тук критика заслужава и фактът, че тази гаранция не се разпростира и за лицата, които продължават да упражняват трудовата си дейност, след като им е отпусната добавката при пенсиониране.
Добри са предложенията, с които се създават специални фондове за изплащане на пенсионните продукти, като например Гаранционният фонд, с който ще се гарантира изплащането до размера на брутните вноски. Положително е, че се предвижда осъвременяване на допълнителната пенсия, а също и прилагането на биометрични таблици за определяне на очакваната продължителност на живота. Това като че ли обаче са нещата, които наред с разбирането, че сме стигнали до момент, в който фазата на изплащането на пенсиите от втория стълб е наложително да бъде уредена шест месеца преди изплащането на първите правоимащи, ме карат да разбирам вносителите, но не и да приема начина, процедурите, по които се опитват да наложат приемането му.
Не само според мен целта на допълнителното пенсионно осигуряване в универсалните професионални фондове е да бъде изплатена определена сума, която да допълва пенсията от първия стълб, и то дотогава, докато лицата получават последната, тоест до края на живота им. А със Законопроекта се правят какви ли не предложения, с които се предвижда и се разрешава на частните пенсионни фондове да решават и да предлагат и по-сложни формули за изплащане на втората пенсия, с което се отстъпва от първоначалното предназначение на втория стълб. След като сме задължили българските граждани да се осигуряват във втория стълб, трябва след приключване на осигуряването да получат допълнителна пожизнена пенсия при еднакви равни условия – такава, каквато е – и пожизнената, и унаследяваната.
Още нещо искам да коментирам. Това, че не се допуска отчитането на пола като актюерски фактор, е, разбира се, приемливо от гледна точка на равноправието между половете и недопускане дискриминация по пол, но за мен не става ясно как ще стане това, как ще се гарантира? Според експертите – при прилагането на правилото за еднаквост на половете, на практика жените биха получили около една трета по-голяма пенсия, отколкото им се полага, а мъжете съответно една трета по-малко от очакваното. Това, от една страна, е категорично несправедливо, а от друга, вероятно ще предизвика оправдано недоволство. Опасявам се, че недоволство ще има и сред първите пенсионери заради малкото натрупани по обясними причини средства в индивидуалните им партиди и произтичащите от това ниски допълнителни пенсии от втория стълб.
Със Законопроекта не се решава и въпросът за осигуряване на пълна и навременна информация за тяхната пенсия. Трябва законово да се гарантира информацията на осигуреното лице за видовете пожизнени пенсии, които прилагат пенсионноосигурителните дружества и за размера на прогнозираната добавка към пенсията, за да може това лице да направи информиран избор – дали да остане в частен фонд, или да се върне в държавното обществено осигуряване.
Няма да говоря тук за предложенията на Комисията за финансов надзор, защото на практика в становището, което предложиха в последния момент, е написана нова философия в изплащането на втората пенсия.
Всичко казано дотук и още някои други неща, които сме обсъждали в парламентарната група, ни карат при първо гласуване на този законопроект да се въздържим от подкрепа. При второто гласуване не ми е ясно дали е необходимо да правим – ние от опозицията, някакви предложения по Законопроекта, тъй като моята парламентарна практика, колкото и скромна да е тя, показва, че управляващите не се съобразяват с нашите предложения, колкото и да са добри те.
Моля Ви да вземете предвид предложенията на Комисията за финансов надзор и между първо и второ гласуване да направите един по-добър вариант, доколкото е възможно това в последния момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Удължаване на времето на групата.
Уважаеми колеги, поставете си маските. Има хора, които доста време стоят без маски.
Има ли реплики по изказването на господин Гьоков? Няма.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! На нашето внимание за обсъждане и гласуване е представен Проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Този проект има тригодишна история, която е изключително странна, и аз искам да отбележа само няколко етапа от тази съгласувателна процедура в рамките на работните групи.
Няколко са работните групи през тези три години, които са стигнали в крайна сметка до изготвянето на един консенсусен проект, който е внесен в Народното събрание от Министерския съвет. Искам да кажа, че в състава на тези работни групи влизат експерти от рода на професор Нено Павлов, професор Христосков, професор Шопов, доцент Бисер Петков. Това са хора, които разбират от материята, свързана с пенсионното осигуряване и по-точно с капиталовите схеми. Така че аргументът, че единствено и само пенсионноосигурителните дружества са подготвили предложения законопроект, е несъстоятелен.
Първо, искам да отбележа, че не става въпрос за 18 милиарда в този проблем, защото 18 милиарда са вноските в частните пенсионни фондове. Това са нетните активи на дружествата, а не парите, които обсъждаме в момента в този законопроект. Става въпрос и за 3 835 778 български граждани, които имат партиди във втория стълб. Така че, когато говорим за всички тези неща, трябва да сме наясно каква е била процедурата, докато се стигне до този проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Този проект, освен през работните групи, е съгласуван в рамките на междуведомствените обсъждания, междуведомствените съгласувания. Знаете, че има възможност за междуведомствено съгласуване – Устройственият правилник на Министерския съвет дава такава възможност, и в рамките на това обществено обсъждане, забележете, като заинтересовани страни са включени Комисията за финансов надзор и Асоциацията на дружествата за допълнително…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина!
Моля за ред в залата, ако обичате!
ХАСАН АДЕМОВ: Защо казвам това? Защото всички тези предложения за Комисията за финансов надзор, които се предлагат сега на вниманието на народните представители, са обсъждани в рамките на тези работни групи. Приети са само редакционни бележки. Голяма част от тях са отхвърлени и нямат място в Проекта, внесен от Министерския съвет. Това е деликатността на ситуацията в момента, защото в един момент се оказва, че Комисията за финансов надзор, която е държавен регулаторен орган, се обявява против Проекта, който е внесен от Министерския съвет, защото предложенията на Комисията изцяло променят философията на внесения от Министерския съвет проект. И за да намерят място те в предложения проект, трябва да се промени философията, трябва да се промени логическата връзка между отделните текстове в Проекта на Министерския съвет.
И затова аз смятам, че уважавайки труда на колегите от Комисията за финансов надзор – те са се постарали през всичките тези години да се опитат да наложат тези техни предложения, които са за по-голяма капиталова адекватност, за по-големи резерви, те биха могли да намерят място в един надграждащ проект. Защото сега в момента става въпрос за регулиране на един пазар, в който осигурените са внасяли осигурителни вноски в рамките на 20 години. Регулацията за 20-годишен период на натрупване е една, регулацията за натрупване през 40 години би могла да бъде такава, каквато предлагат от Комисията за финансов надзор. Защото да предложиш 2% от нетните активи на пенсионноосигурителните дружества като резерв, означава нова процедура на съгласуване, защото частните пенсионни фондове са тези, които имат чуждестранни акционери, и всичко това трябва да бъде съгласувано. Това няма как да стане в рамките на няколкото дни, които остават до края на този мандат.
И сега по отношение на това, че този проект е разгледан в Министерския съвет на 30 декември 2020 г. – както се казва в „дванадесет без пет“. Защо след като този проект е бил готов няколко години преди това, защо този проект след като е бил съгласуван, защо този проект, който е мярка 128, приоритет 9 от стабилна пенсионна реформа, това означава ли, че в последния момент управляващите трябва да защитават стабилността на пенсионната система в „дванадесет без пет“, както се казва? Защо този проект не е разгледан достатъчно време, за да имат народните представители възможност евентуално да се съобразят и с предложенията на Комисията за финансов надзор?
Очевидно е, че има нарушение в комуникацията. Тези въпроси е трябвало да бъдат решени преди Проектът да влезе в Народното събрание. Разбира се, че Народното събрание може да внесе предложения между първо и второ четене, но те няма как да променят философията на приетите на първо четене законопроекти. И това е дилемата и драмата на този законопроект, ако мога да се изразя по този начин.
На следващо място, много важно е да знаем какъв е заложеният предварително предметен обхват на Проекта на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет. Задачата е, понеже в началото на реформата – от 2002 г. досега, идеята е била да се уреди по-детайлно фазата на натрупване, а не фазата на изплащане, която остана за по-следващ етап. И сега предметният обхват на този законопроект е да бъде уредена фазата на изплащане – едно от основните неща, като бъдат гарантирани, естествено, правата на осигурените лица, като има гаранция за пенсионерите, които ще получават първите си пенсии, а това са в 2021 г. жените, родени 1960 г.
И пак повтарям – за да можем да говорим за капиталовата адекватност, за да можем да говорим за гаранциите, трябва да сме наясно, че тази капиталова адекватност и тези гаранции трябва да бъдат съотносими към периода на натрупване. А този период за натрупване на първата категория е 20 години, даже по-малко от 20 години.
И нещо много важно, което някак си отбягва от тази дискусия. Уважаеми колеги, капиталовата адекватност и гаранциите в Проекта на Министерския съвет са изцяло по предложение на Министерството на финансите, съгласувано с Комисията за финансов надзор. Това е писмо, което го има и сега в Министерството на труда и социалната политика, внесено от тогавашния министър на финансите. Така че сега в един последващ етап да оспорваме капиталовата адекватност, да оспорваме гаранциите с по-високи размери, означава, че някога не сме си свършили работата както трябва.
Това е нашият аргумент да се въздържим от подкрепа на този законопроект, който иначе дава възможност на първата кохорта пенсионери да получат своите пенсии. Това е деликатността на цялата история в момента.
Дали може да бъдат направени корекции между първо и второ четене? Могат, обаче философията на внесения законопроект ще бъде коренно променена, ако се променят тези параметри, за които говоря.
Могат ли, както казва Комисията за финансов надзор, тези схеми и формули за изчисляване на размера на пенсията да намерят място в Закона? Твърди се, че това дава по-голяма предвидимост, по-голяма устойчивост.
Когато говорим за формули за изчисляване на размера на пенсиите, имаме предвид и биометрични таблици, имаме предвид и технически коефициент. Всички тези параметри са променливи във времето. Те няма как да бъдат фиксирани в Закона. Затова в Проекта на Министерския съвет е предвидено да намерят място в подзаконов нормативен акт, който може да бъде по-гъвкав и да взема по-правилните и верни решения. Забележете – пак по предложение на Комисията за финансов надзор – след като частните пенсионни фондове предлагат до Комисията за финансов надзор и тя одобрява или не одобрява всички тези параметри. Тоест те нямат място в Закона. И няма как това нещо да влезе в Закона, както предлагат колегите от Комисията за финансов надзор.
Но не е най-важното нещо това, което предлага Комисията за финансов надзор. Аз съм убеден, че техните мотиви са добронамерени и те искат по някакъв начин да засилят, по подобие на застрахователните схеми – забележете – гаранциите и уставния капитал. Вижте, в предложения проект уставният капитал на частните пенсионни дружества е вдигнат с 50% – от 5 млн. лв., както беше досега, на 7,5 млн. лв. Разбира се, има и други гаранции, за които ще стане въпрос малко по-нататък, ако имам време.
На следващо място, не съм убеден, че в Народното събрание има някой, който да е против капиталовата адекватност, регулациите да отговарят на изискването за стабилност, на изискването за защита и гаранции на правата на пенсионерите и на осигурените лица. Обаче въпросът е дали сега трябва да се направи това, или трябва да се направи на по-късен етап? Това е най-важният въпрос и ако той бъде решен между първо и второ гласуване, нещата биха изглеждали по малко по-различен начин.
Вижте, предложението на Комисията за финансов надзор е нетните активи да се увеличат с 2%. В началото в едно от предложенията на Комисията за финансов надзор бяха 4%. Два процента от нетните активи на пенсионноосигурително дружество, тоест на всички фондове, които управлява това пенсионно дружество – това е една нова фактическа реалност, която трябва да бъде съобразена, но и да бъде съгласувана по различен начин, а няма време за това.
И няколко думи сега за пенсионните резерви.
Уважаеми колеги, създава се резерв за гарантиране изплащането на пожизнените пенсии, създава се резерв за гарантиране на минималната доходност, създава се резерв за гарантиране на брутния размер на пенсията, създава се резерв за гарантиране на брутните размери. Дебело искам да подчертая, че нито едно от осигурените лица, от бъдещите пенсионери няма да загуби и една стотинка от нетните активи на вноските, които са направени в Националната агенция за приходите или в Националния осигурителен институт. Тоест парите, които са натрупани в индивидуалната партида на един човек, независимо от това каква е доходността, ще бъдат получени като минимален размер. Минималният размер на пенсията е гарантиран с тези фондове. Разбира се, има и фондове за изплащане на пожизнената пенсия, има фондове за изплащане на разсрочените пенсии и така нататък. Всичко това са възможните гаранции.
Говори се за това, че актуализацията на пенсиите от втория стълб трябва да бъде по подобие на първия стълб. Уважаеми колеги, има огромна разлика между първия стълб и капиталовите схеми. В първия стълб можеш да заложиш актуализация или осъвременяване с определен процент, в нашия случай по швейцарското правило, но когато говорим за капиталови схеми, когато говорим за доходност, когато говорим за съвсем друг режим на регулация, няма как да възложиш определен процент, примерно същия като този в солидарния стълб. И затова това, което се предлага, е 50% от доходността, когато става въпрос за разсрочено плащане, да бъде един път актуализацията в рамките на годината. Има възможност, разбира се, за преизчислявания. Когато става въпрос за фондовете с изплащане на пожизнена пенсия, тогава актуализацията става с разликата между 50% от доходността и техническия лихвен процент. И това винаги е в интерес на осигурените лица.
На следващо място да кажа няколко думи и за пенсионните продукти, които се предлагат, защото това е едно от важните неща в този законопроект. Осигуреното лице пенсионер, когато навърши стандартната възраст по първия стълб за пенсиониране, има право да сключи пенсионен договор на базата на информация от пенсионните осигурителни дружества колко са средствата в техните индивидуални партиди, каква е доходността, каква е възможността за получаване и за разсрочване на тези средства в индивидуалните партиди, каква е възможността и има ли такава за онаследяване? Разбира се, че в Закона има предвидена възможност за онаследяване по съответния ред.
Тоест пенсионните продукти са:
Допълнителна пожизнена пенсия за старост, какъвто е законовият термин. Такава пенсия за старост може да се получи само, ако размерът на средствата в индивидуалната партида са повече от 15% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на отпускането на пенсията. Ако приемем сега, че минималната пенсия е 300 лв., както е в действащото законодателство, 15% са минимум 45 лв.
Пожизнената пенсия обаче може да бъде пенсия с гарантиран период на изплащане, може да бъде разсрочено изплащане на част от средствата и останалите средства да могат да се онаследяват по съответния ред.
И не на последно място е втората възможност за разсрочено плащане. Разсрочено плащане е когато средствата в номиналните партиди на осигурените лица са повече от трикратния размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Забележете – пенсионните продукти се избират от осигурените лица на базата на информация.
И последният продукт е еднократно изплащане на средствата по индивидуалната партида. Когато те са по-малко от трикратния размер на средствата, натрупани по индивидуалните партиди, или в случая по-малко от 900 лв., имат право на еднократно плащане. Разбира се, че има много солидни аргументи срещу този пенсионен продукт, защото се губи логиката и смисълът на пенсионното осигуряване. Логиката на втория пенсионен стълб е да допълва средствата, които се получават от първия пенсионен стълб.
В началото на пенсионната реформа, разбира се, при други разчети и при други допускания, включително и на вноската към пенсионните фондове, идеята беше от първия стълб, от втория и третия допълнителен стълб да се получава заместващ доход над 70%. Разбира се, че за 20 години период на осигуряване няма как това да се случи. Това би могло да се случи по-нататък във времето, когато наближим 40-годишния период.
Преди да завърша, искам да кажа няколко думи защо според мен този проект за промени в Кодекса за социално осигуряване, който урежда много важни въпроси – въпроса за фазата на изплащане, въпроса за капиталовата адекватност на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и регулациите и гаранциите, се внася в последния момент? Аз имам отговор на този въпрос: защото дискусията по този въпрос причинява инкасирането на негативни политически ефекти; защото вместо да обясним на бъдещите пенсионери защо трябва да получават този размер, който се различава от техните очаквания, ние скрихме Законопроекта и го внасяме в последния възможен момент, за да може някак си тази дискусия да бъде загърбена и пенсионерите да бъдат изненадани и недоволни от това, което се случва, на по-късен етап.
Аз съм убеден обаче, че предложеният законопроект защитава интересите на осигурените лица. Намерен е крехък баланс между интересите на частните пенсионни фондове и осигурените лица. Разбира се, че всеки един законопроект може да бъде подобрен и аз съм сигурен, че този законопроект, евентуално на базата, както е казано в Законопроекта, на анализ на това, което се е случило през тези години, до 31 декември 2025 г. да се направят промени, които биха могли да включат и предложенията на колегите от Комисията за финансов надзор.
Надявам се, че този законопроект все пак ще бъде приет до края на този мандат, защото не е ясно до месец септември, ако не се приеме този законопроект, какво ще се случи и дали няма да бъдат накърнени интересите на българските пенсионери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Има ли реплики по изказването на господин Адемов? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Господин Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи този законопроект заради няколко неща.
Първо, Законопроектът е навременен. Наистина в края на управлението, вече имаме от вчера дата за изборите – 4 април, но въпреки всичко никой не може да предвиди кога ще има следващо легитимно правителство, пък и да има в някакво близко бъдеще, то има възможност до 1 септември да направи възможни промени в този законопроект.
Този закон е нужен. Знаете, че дебатът започва още преди 20 години. В 2002 г. започва събирането на сумите от работещите граждани в България, родени след 1960 г., за втория пенсионен фонд. Това е важно, защото вече има над 17 млрд. лв., събрани в тези фондове. И когато започнат да се пенсионират и мъжете по втория фонд, ще има над 20 млрд. лв. по съвсем груби изчисления.
Този фонд е различен от другата пенсия, не се дотира от държавата. Знаем, че дотирахме предните три години от мандата около 4 млрд. лв. в бюджета на държавното обществено осигуряване, за следващата година го дотираме над 6 млрд. лв. Тоест ние сме една сериозна социална държава, която все пак икономисва пари от други секторни политики, за да ги влеем в социалната дейност с над 6 млрд. лв. дотация за следващата година.
Наистина този законопроект е заимстван още преди 20 години от много други държави, които навреме са го направили. И когато се съберат тези пари след години и няма един работещ в България, който да не плаща, защото сега все още има някакъв процент от работещите, които не плащат по този фонд нито един лев, защото са родени преди 1 януари 1960 г., все още има такива хора, особено при мъжете. Жените започват на 1 септември тази година да получават суми от този втори пенсионен фонд.
Все пак да кажем, че едно дясно правителство в онези години направи Валутния борд, защото, ако го нямаше този Валутен борд и курсът на лева към евро, към долар през тези години, ако имаше други инфлации и инфлационни проблеми през тези 20 години, какво щеше да стане сега, когато тези хора са натрупали някакви пари, обаче те като еквивалент на валутата не струват нищо.
Така че все пак тук големи дисонанси в изплащането не могат да станат, хората имат право на избор и това е едно добро начало в 1 септември 2021 г., когато първите жени, родени 1960 г., ще имат право да получават пари от този пенсионен фонд.
За второ четене, казах и в Комисията, да не се повтарям, че бихме приели разумни предложения и на опозицията, ако има такива за второ четене, които да са полезни за гласуване на този законопроект в цялостния му вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Поповски.
Реплики има ли по изказването? Не виждам желаещи.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание днес е един дългоочакван законопроект в резултат на продължителна работа със социалните партньори и всички заинтересовани страни – Националният осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, пенсионноосигурителните дружества, Министерството на труда и социалната политика.
В хода на работната група, както и на общественото обсъждане, има теми, по които действително не е постигнато съгласие – затова има и различни становища, но постигането на един разумен консенсус е възможно само в резултат на взаимни отстъпки от всички участници. Целта, философията на Законопроекта е да се създаде пълно и ясно регулиране на фазата на изплащане от универсалните пенсионни фондове, което би улеснило информирания избор на лицата, подлежащи на допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Този законопроект урежда важни въпроси, които касаят лицата, осигуряващи се в универсален пенсионен фонд. Първите пенсионери от универсалните пенсионни фондове се очакват през септември 2021 г., когато част от родените през 1960 г. жени ще навършат определената в чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване пенсионна възраст. Във връзка с това в Проекта за закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се предлагат необходимите промени, които да гарантират ясни правила за отпускане на пенсия от универсалните пенсионни фондове и детайлно регулиране на фазата на изплащане.
През 2015 г. беше създадена правна възможност за лицата, които не желаят да се осигуряват в универсален пенсионен фонд, да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд само във Фонд „Пенсии“ не по-късно от пет години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това създава една несигурност и неточност в осигурените лица да направят своя избор, тъй като периодът до пенсионирането е по-отдалечен. Затова със сегашния законопроект се предлага промяна на срока, в който лицата могат да упражнят правото на избор на осигуряване. По този начин за първите групи осигурени лица се гарантира по-продължителен период за запознаване със законовите промени. Създава се и възможност те да направят по-точна преценка относно размера на бъдещите си пенсии в зависимост от натрупаните средства по индивидуалните партиди.
Промените дават възможност на лицата, които навършват възрастта за пенсиониране от 2022 г. до 2025 г. включително, да могат да упражнят това право на избор на осигуряване до една година преди навършването на възрастта за пенсиониране. Този период се увеличава плавно до 2038 г., когато осигуряването ще може да се променя не по-късно от пет години преди навършване на възрастта за пенсиониране. Аналогична промяна в Законопроекта е направено относно правото на възобновяване на осигуряването от Фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване в универсален пенсионен фонд.
Нека да припомня, че със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. приехме промяна в Кодекса за социално осигуряване, която дава възможност лицата, които са пропуснали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във Фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване пет години преди възрастта за пенсиониране, да направят това в периода от 1 януари до 30 юни 2021 г. Със Законопроекта се предлага аналогична възможност през същия период – от 1 януари до 30 юни 2021 г., и за лицата, пропуснали да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд.
Създава се задължение за пенсионноосигурителните дружества при подаване заявление за пенсиониране да запознават лицата, осигурени във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, с техните права и с правата на наследниците им във връзка с придобитото право на пенсия, както и на правото да получават еднократно или разсрочено натрупаните по индивидуалната партида средства.
Искам да обърна внимание на някои важни аспекти, уредени в Законопроекта, които имат за цел да защитят интересите на осигурените лица и пенсионерите в универсалните пенсионни фондове и повишаване на тяхната информираност, защото именно това е основната цел и философията на Законопроекта, който в момента разглеждаме.
На първо място, със Законопроекта е уредено детайлно регламентиране на видовете пенсионни продукти, които ще предлагат пенсионноосигурителните дружества, управляващи универсалните пенсионни фондове, а именно – допълнителна пожизнена пенсия за старост, еднократно или разсрочено плащане, условието за получаването им, начинът за определяне на техния размер, както и възможността за последваща актуализация и преизчисляване.
На следващо място, детайлно са регламентирани правата на наследниците на осигурените лица и пенсионерите. Въвеждат се разпоредби, на основание на които при размера на средствата, натрупани към датата на отпускане на пенсията по-малка от сумата на брутния размер на предвидените осигурителни вноски за осигуреното лице, преведени от НАП и НОИ в универсалните пенсионни фондове, средствата по индивидуалната партида да се допълват до тази сума с част от специално създаден резерв и пенсията се определя на база допълнителни средства.
На следващо място, създава се възможност при придобиване право на допълнителна пожизнена пенсия за старост осигуреното лице да получи при поискване от пенсионноосигурителното дружество, управляващо универсалния пенсионен фонд, в който е осигурено, информация за размера на натрупаните средства по индивидуалната му партида, информация за видовете информационни продукти, които дружеството предлага и на осигуреното лице, и право за информация за прогнозния им размер. Създава се възможност за лицата да получат информация за видовете пенсионни продукти от всяко друго пенсионно осигурително дружество.
В заключение искам да кажа, че чрез Законопроекта се постига гаранция за правата и интересите на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници и най-важно – тяхната информираност, за да могат да направят правилния информиран избор. Тези групи лица ще са наясно с правата си, което е предпоставка за навременното им упражняване във вариант, който е най-благоприятен за тях. Приемането на ясни правила за отпускане на пенсиите от универсалните пенсионни фондове и за определянето, преизчисляването и актуализирането на техните размери, създаването на детайлна регламентация на фазата на изплащането на универсалните пенсионни фондове ще повиши доверието на гражданите към допълнителното задължително пенсионно осигуряване и тяхната информираност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Желаещи за изказване има ли?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, поздравления, госпожо Министър, че събрахте куража да дойдете тук в пленарната зала, защото, както виждате, Вие сте оставена сама. Политиците и народните представители от ГЕРБ, освен изказването на Светлана Ангелова, което по никакъв начин не допринесе за дебата, не решават проблемите.
Защото, колеги, за втория стълб е необходимо да има нужното доверие. Нали така, госпожо Министър? Всички за това се борим. С този законопроект Вие увеличавате ли доверието към втория стълб? Не! Защото този закон е готов преди две години и преди две години трябваше – съвестно с Комисията за финансов надзор, да се предприемат нужните стъпки. Защо Комисията за финансов надзор, колеги, има такъв огромен доклад? Защото има съмнения относно функционирането на тези фондове и, не дай си боже – това трябва да е ясно, и го заявявам от трибуната, един ден да се случи нещо – Комисията за финансов надзор да каже: ама чакайте, ето го нашият доклад, Вие депутатите сте тези, които не приехте предложенията. Така ли е? Така е!
Защото, когато се говори за засилване на гаранциите на уставния капитал, кажете какво, колеги, трябва да мислим, че се случва именно с тези фондове? Би било хубаво и финансовият министър да е тук, защото си спомням един парламент, когато министър Горанов имаше една идея, която от ГЕРБ – или по-скоро отвън, не я приехте, и може би щеше да реши абсолютно всички проблеми в момента. Само че в продължение на една година Вие мълчахте, не сложихте този законопроект поради външни давления на дневния ред на парламента. Сега идвате тук с този законопроект, който казвате, че едва ли не ще реши проблемите, напротив, той ще ги задълбочи. И това показва начинът, по който управлявате Вие.
Вие нямате нито един проблем, на който да бъде намерено устойчиво решение, така че след месец-два да не променяме законите. Вие работите на парче и не желаете трайно решаване на проблемите, а хората са си давали парите, хората искат да имат стабилност. Само че по начина, по който Вие действате, не подпомагате именно тази стабилност и увеличаването на доверието в пенсионните фондове. Вината ще бъде не само Ваша – изцяло на ГЕРБ и на Патриотите, но, за съжаление, ще бъде и на целия парламент, защото, де факто, при тези предложения на Комисията за финансов надзор, която е регулаторният орган, която най-добре е запозната с финансовото състояние на пенсионните дружества и която Ви казва – променете философията, за да има стабилност, Вие се отказвате и оставате проблема отново да не бъде решен.
За съжаление, това е начинът на управление на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ – проблемите се замитат, проблемите не се решават, а последствията са за българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По Правилник на първо четене Законопроектът се разглежда по принцип и в цялост. Напомням на изказващите се.
Има ли реплики по изказването?
Реплики има ли?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Тогава не коментирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не коментирам, а просто Ви чета Правилника, който трябва да спазвате!
Има ли реплики по изказването на народния представител Стойнев? Не виждам желаещи.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! С този закон се урежда начинът, по който осигурените лица в частните пенсионни фондове ще получат достъп до техните лични средства в индивидуалните им партиди. За всички е ясно, че тези текстове или по принцип регламентацията на това изплащане трябва да се случи, за да може да стартира изплащането на така наречените втори пенсии. Само че нека да проследим процеса, защото това е важно.
Предложи се концепция за изплащането на вторите пенсии още през 2018 г. от тогавашния министър Бисер Петков. През 2019 г. е предложен законопроект и той е обсъден на широка кръгла маса. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, моля за тишина и ред в залата! Много се говори.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: След това той е отстранен. Защо? Има предположение, че точно заради този закон – от 2018 г. до днес не е стартирала процедурата по неговото обсъждане. Сега, малко преди завършване на този мандат на кабинета, искате от нас за няколко дни да го приемем, без кой знае какви обсъждания – хората няма да имат възможност за по-обширна дискусия.
Има няколко проблема, които се коментираха преди мен от колегите. Един от тях е, че някак си изведнъж сега, след толкова години работа – всички говорите за три години работа, участвал е и регулаторът, а той казва днес, че има проблеми. Защо днес се заявява това? Защо днес той казва, че не са добре урегулирани изплащането и актуализацията на вторите пенсии? Това не се случва в Закона, а през някакви гъвкави форми, ама ние не знаем какви ще бъдат те.
Друго, което се посочва, е, че няма достатъчна регламентация на това как ще бъде онаследяването, не се споменава, а това е много важен въпрос, защото трябва да се допълни списъкът по Закона за наследството. Сега хората имат много въпроси: как ще се случва в бъдеще онаследяването на вторите пенсии?
Другото, за което много се говори – дебатът по-скоро се прехвърли около това каква ще бъде доходността, изобщо какви средства ще получават пенсионерите, които трябва да получават тази добавка от частните фондове. И най-вече за таксите и за заплатите, които получават онези, които управляват такива фондове.
Какво се случва? Нека пенсионните фондове управляват добре – чрез инвестиции, нашите средства, но едно добро управление е съпътствано от много високи такси, административни разходи, издръжка, заплати. Тези такси се събират от нас – от нашите лични средства. Няма да забравя един пенсионер, който искаше консултация с мен относно това, който каза: не е луд онзи, който яде баницата, а този, който я дава.
Защото таксите, уважаеми дами и господа, се събират от нас – ние даваме парите за големите възнаграждения на онези, които управляват фондовете. Повтарям, че тези такси много често са по-високи, отколкото по принцип са в действащите в Европейския съюз пенсионни фондове.
Искам да спомена нещо, понеже казах за дългия процес на този закон. Последното правилно решение в тази посока е, че тези такси се намалиха. Искам да отбележа, че това се случи през 2015 г. по предложение на госпожа Корнелия Нинова. Тогава е имало Временна комисия за проучване дейността на пенсионните фондове. Оттогава нищо, нищо в тази посока! Защо се случва това? Защото Вие играете двойна игра. Сега спокойно ще позволим на частните фондове да печелят – нищо лошо, но след това ще направим така, че с допълнителни условия тези пари може би ще бъдат усвоени, защото има голяма дупка, дефицит в НОИ.
Другият въпрос, който идва от това, защото казахме, че има срокове, в които можем да прехвърлим партидите си и да получаваме държавна пенсия само от НОИ. Създават се едни графици – едните ще могат една година, другите – две години преди пенсионирането да си прехвърлят средствата. Задавам си въпроса: защо се прави това? Защо изобщо трябва да има ограничение да можем да прехвърляме тези средства?
За първи път, откакто съм народен представител, всички становища са почти идентични и едно е основното, което споменават – не трябва да има ограничаване на правото на прехвърляне на нашите лични партиди към НОИ. Защо искате да усвоите тези средства? Затова предлагате това да се случи, без да има информиран избор или пет години преди пенсионирането. Тогава ние няма да знаем с какво разполагаме. Използвам тази трибуна, защото няколко пъти се каза, че с този проект ще се създаде спокойствие за пенсионерите. Не, няма. Въпросите са много.
И призовавам – преди да изберете дали да прехвърлите своите средства в НОИ, да направите информиран избор. Да разберете какво точно ще получавате от втората пенсия и колко от НОИ и тогава да направите този избор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Реплики по изказването? Не виждам желаещи.
Други желаещи за изказвания има ли?
Госпожо Клисурска, заповядайте. (Силен шум.)
Моля за тишина в залата, особено от десния сектор.
Госпожо Дариткова, въведете ред във Вашата парламентарна група, ако обичате, особено там, в дъното – не спряха да разговарят! (Шум и реплики.)
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! В момента на нашето внимание е разглеждането на един ключов въпрос, който засяга всички осигурени лица и всички онези, на които предстои пенсиониране и ще получават пенсии от втория пенсионен стълб още през тази година.
За мое голямо учудване, както казаха и колегите преди мен: защо този законопроект, който преди година и половина беше готов, влиза за обсъждане точно сега, в последните дни – в края на това Народно събрание? Още по-голямо недоумение буди реакцията на Комисията за финансов надзор, която е държавен регулаторен орган по отношение на предложенията, които са направени. Най-странното от всичко е становището на Министерството на финансите.
За мен е учудващо, уважаеми представители на управляващите, защо никой не взе отношение по становищата на КФН и на Министерството на финансите. Позволете ми с едно изречение да подчертая какво казва Министерството на финансите по отношение на внесения законопроект: тези предложения, които днес ще бъдат подложени на първо гласуване – много неясноти, няма да дадат така необходимата яснота на българските граждани, а много въпроси, които остават отворени. Адекватността, компетентността явно липсват и в този законопроект, защото той трябваше да бъде факт преди доста дълго време – реално беше подготвен преди година и половина.
Какво казва Министерството на финансите? Този законопроект урежда осигуряването на гаранции за изпълняване на поетите ангажименти от пенсионноосигурителните дружества и задълженията към лицата, но конкретните текстове са подготвени от Комисията за финансов надзор!
Позволете ми с едно изречение да кажа какво казва Комисията за финансов надзор. В него са предвидени само промени, касаещи изплащането на пенсии от универсалните пенсионни фондове!
Всички ние знаем, че през 2000 г., когато беше въведено допълнителното пенсионно осигуряване, бяха въведени и няколко вида пенсионни фондове. Така че този законопроект е изцяло непълен. И аз задавам въпроса: защо?
Редица въпроси поставят от КФН и по отношение на по-голямата капиталова адекватност и по-големите резерви, които трябва да обезпечат тези пенсионни осигурителни дружества. Отново с предложения законопроект отговор на този въпрос няма.
Още когато стартира пенсионната реформа, всички ние знаехме, че това ще бъде възможност за допълнителна пожизнена пенсия. За съжаление, с този законопроект допълнителна пожизнена пенсия на първите кохорти най-вероятно няма да се случи от това, което виждаме в Законопроекта. (Реплика от залата.) Защо не създадохме гаранции и защити на българските пенсионери…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Тя няма да се случи, защото не беше обезпечен законово Кодексът за социално осигуряване – защитата на българските граждани.
Така че това е позицията на Българската социалистическа партия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …и на нашата парламентарна група, която ще се въздържи, защото в момента въпросите са много повече от отговорите, а адекватността и яснотата у българските граждани по никакъв начин не съществуват в предложения законопроект. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания има ли?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Нямах намерение да се изказвам, но не мога да пренебрегна изявления, които са изцяло неверни. Няма как да очаквате лице, които се е осигурявало само 18 години, а не при пълен трудов стаж на стандартен работник или служител, който продължава минимум 40 – 45 години, да получава пожизнена пенсия. Още повече че голяма част от тези лица, които сега са първите, които ще получават пенсия от така наречения втори стълб, от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за съжаление, са се осигурявали на минимален доход. Няма система в света, в която това да се случи, особено по отношение на втория стълб, където знаете, че има индивидуални партиди и не се ползва разходопокривният модел на първия стълб. Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Господин Митев, има индивидуални партиди за 20 хил. лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Митев? Не виждам желаещи.
Други изказвания има ли?
Госпожо Сачева, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да взема отношение по критиките, които бяха отправени по отношение на Законопроекта. Както стана ясно от изказването на повечето народни представители, този законопроект се готви от 2017 г., като в процеса на неговото разработване са взели участие представители както на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, така и на Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, КНСБ, КТ „Подкрепа“, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Три години се готви този законопроект, така че не може да се говори, че е внесен прибързано, в последния момент.
В резултат на обсъжданията е постигнат баланс и компромис между интересите на всички участници – компетентните институции, пенсионно-осигурителните дружества и социалните партньори. Проведени са кръгли маси, на които този законопроект беше предварително обсъждан. Преди внасянето му в Министерския съвет и в Народното събрание са изпълнени всички нормативни изисквания по отношение на съгласуваност със заинтересованите институции.
Искам да припомня също така, че има решение на Народното събрание във връзка с разискване по питане от народните представители Георги Гьоков, Весела Лечева, Виолета Желева, Милко Недялков, Надя Клисурска и Полина Шишкова към мен в качеството ми на министър на труда и социалната политика и с това решение на Народното събрание се възложи на министъра на труда и социалната политика да предприеме необходимите действия за разработване на проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който да регламентира фазата на изплащане, и срокът за внасяне на този законопроект беше 31 декември 2020 г.
По отношение на предложенията на Комисията за финансов надзор, които бяха представени за първи път в рамките на съгласувателната процедура, нямаше как да се започне ново съгласуване и обществено обсъждане, тъй като беше необходимо да бъде спазен срокът за внасяне в Народното събрание – 31 декември 2020 г.
Същевременно искам да обърна внимание, че в § 42 в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта е предвидена възможност за извършване на оценка на предлаганите продукти до 31 декември 2025 г. и всички необходими промени в уредбата могат да бъдат направени дотогава. Вече многократно беше подчертано, че първите жени, които трябва да се пенсионират, трябва да могат да направят това от 1 септември тази година и те не могат да бъдат лишавани от това право поради процедурни съображения.
Интересите на пенсионерите са изцяло гарантирани, като, от една страна, пенсиите им се определят от брутната сума на вноските, а от друга страна, те могат да прехвърлят своите средства по техен избор в НОИ и обратното. С този проект и с приетите вече регламенти категорично можем да кажем, че две пенсии са повече от една.
Във връзка с предложението за промяна по отношение на информирания избор на лицата Законопроектът беше публикуван, както вече казах, за обществено обсъждане. В съществуващите регламенти относно правото на информация на осигурените лица и за състоянието на средствата по индивидуалните им партиди в универсалните пенсионни фондове се добавят и други, като осигуреното лице има право на безплатна информация за натрупаните средства по индивидуалната му партида, за доходността от тяхното управление и за произтичащите от набраните средства пенсионни права най-малко веднъж в рамките на една календарна година по начин и ред, определени в правилника на съответното пенсионноосигурително дружество.
Освен предоставените електронни услуги от пенсионноосигурителните дружества са налице и възможности за постоянна информираност относно индивидуалните партиди на лицата, както и на електронни калкулатори, за изчисляване на очаквания размер на пенсията, която би получило осигуреното лице при пенсиониране, или при залагането на определени допускания по пенсионните параметри.
По отношение уреждане на унаследяването, в съответствие с предложените нови пенсионни продукти, се прецизират и разпоредбите, които регламентират правата на наследниците на осигуреното лице или пенсионер. При смърт на пенсионер на универсален или професионален фонд, който получава пожизнена пенсия от универсалния пенсионен фонд с права на получаване от наследниците, правата на наследниците се определят в правилника за организация дейността на фонда. Този, който получава срочна пенсия или разсрочено плащане от професионален пенсионен фонд, на наследниците се изплаща еднократно или разсрочено остатъкът от средства по индивидуалната му партида. Този, който получава разсрочено плащане от фонда за разсрочени плащания, на наследниците се изплаща еднократно или разсрочено остатъкът от прехвърлените средства във фонда за разсрочени плащания.
По отношение на актуализацията за допълнителната пожизнена пенсия за старост и на разсроченото плащане се регламентират в нова разпоредба – чл. 169д. Допълнителната пожизнена пенсия за старост и разсрочено плащане също се актуализират поне веднъж годишно, като гарантираните им размери не се променят.
Считаме, че принципите на държавното обществено осигуряване не могат пряко да се прехвърлят към капиталовия стълб на пенсионната система и е необходимо да се гарантира гъвкавост при спазване на определени правила и гаранции за правата на осигурените лица. Това е осигурено и е гарантирано с настоящия законопроект.
Още веднъж подчертавам, че с този законопроект е намерен нужният баланс и компромис между всички заинтересовани институции. Предложенията на Комисията по финансов надзор, значителна част от тях, могат да залегнат в подзаконова нормативна база към този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Сачева.
Още веднъж обръщам внимание на народните представители да поставят маските си.
Господин Божанков, вземете пример от Вашия примерен съсед – господин Мирчев, и си поставете маската. Благодаря.
Закривам разискванията.
Пристъпваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 102-01-2, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
Гласували 168 народни представители: за 98, против 7, въздържали се 63.
Законопроектът е приет.
Благодаря, госпожо министър Сачева. Приятна работа!

Продължаваме към следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 18 декември 2020 г. до 14 януари 2021 г. – няма.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на финансите Кирил Ананиев на двадесет и два въпроса от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на финансите Кирил Ананиев на пет въпроса от народния представител Иван Димов Иванов;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на един въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на един въпрос от народните представители Георги Гьоков и Теодора Халачева;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на четири въпроса от народните представители Георги Гьоков и Георги Йорданов;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на един въпрос от народните представители Георги Гьоков и Донка Симеонова;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на един въпрос от народните представители Георги Гьоков и Донка Симеонова;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на един въпрос от народните представители Виолета Желева и Донка Симеонова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Донка Симеонова;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на един въпрос от народния представител Владислав Николов;
- заместник министър председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова на два въпроса от народния представител Христо Проданов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на един въпрос от народния представител Таня Петрова;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на един въпрос от народния представител Данка Зидарова Люртова;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на един въпрос от народния представител Калин Вельов;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на един въпрос от народните представители Надя Клисурска Жекова и Анна Славова;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на един въпрос от народните представители Анна Славова, Надя Клисурска-Жекова и Георги Йорданов;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на един въпрос от народния представител Даниела Дариткова;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народните представители Корнелия Нинова, Крум Зарков, Христо Проданов, Манол Генов, Филип Попов, Тодор Байчев, Смиляна Нитова, Кольо Милев, Николай Цонков, Румен Георгиев, Донка Симеонова, Димитър Георгиев, Жельо Бойчев, Атанас Костадинов и останалата голяма група народни представители;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на един въпрос от народните представители Полина Шишкова и Виолета Желева;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на един въпрос от народните представители Анна Славова и Георги Йорданов;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на един въпрос от народния представител Дора Янкова.
Започваме с въпросите към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, като първият въпрос е от народния представител Дора Янкова относно състоянието на пътната мрежа в община Смолян.
Госпожо Янкова, заповядайте да изложите Вашия въпрос.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да пожелая хубава година – здрава, на всички, на Вас и на Вашите семейства!
Госпожо Министър, моето питане е относно състоянието на пътната мрежа в община Смолян. Голяма планинска община в сърцето на Родопите. В исторически план са присъединени няколко селски общини, които допълнително, без финансов ресурс, утежняват поддържането на пътната мрежа. Заедно с това там реално има всички видове пътища – без магистрали, втора категория, трета, четвърта, естествено, горски и други пътища за земеделски нужди.
Въпросът ми е: гражданите на Смолян оценяват това, което се прави по линия на оперативните програми, по линия на сегашното изграждане на пътя Кричим – Смолян, но искат да чуят, в началото на годината сме, перспективата, какво е заложено и как Вие оценявате пътната мрежа? Заедно с това стои и един тежък проблем, най-тежкият проблем на община Смолян, пътят Смолян – Мугла, който е на 26 км от автогарата на Смолян, на 36 км от Девин като връзка, на 15 км от затворническото общежитие, където може да се каже, че е краят на регулацията на Смолян. Самият път, като път в последните 10 години, не е поддържан. В предишните осем години, когато носех отговорност за Смолян, изградихме 23 подпорни стени, поддържахме го с асфалт, но без необходимия финансов ресурс да го изградим, защото в общината разполагахме с проект, голям проект, с по-големи габарити, за около 20 милиона…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: …, водихме разговори с кмета на Девин да направим междуобщинско сътрудничество, но и тогава парите по Оперативната програма бяха малко в първия планов период, а политиката, която може да се реализира с общински пътища, ако трябваше да бъде със собствените средства, това означава двата мандата на Смолян, собствените средства, събирани от данъци, да отидат само за този път. Тоест…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Янкова, приключвайте! Превишихте с една минута времето.
ДОРА ЯНКОВА: Питане е. Тъй като…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как питане? Въпрос е това.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като въпросът ми е поставен по този начин – приключвам.
Моля да ни информирате за състоянието на пътната мрежа и може ли държавата да подкрепи изграждането на този път? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, уважаеми дами и господа народни представители! Дължината на пътната мрежа на територията на община Смолян е 438 км, от които 181 км са републикански и 257 км общински пътища. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за пътищата републиканската пътна мрежа се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“, а общинската – от кмета на съответната община, в случая на община Смолян. На територията на община Смолян републиканските пътища са 11 броя, един второкласен, а останалите 10 са третокласни.
„Съгласно годишния отчет за 2019 г., който Агенцията изготвя за Националния статистически институт, тяхното състояние е следното: В добро състояние са 82 км, в средно 39,8 км и в лошо състояние са 59 км. Ежегодно Агенция „Пътна инфраструктура“ възлага дейности по ремонт и поддържане на републиканските пътища в областта, като през годините са изпълнявани редица проекти както със средства от държавния бюджет, така и с европейско финансиране.
През 2020 г. завърши рехабилитацията на 27,2 км от път III 866 Смолян – Стойките – Широка Лъка, това е лоот 24, преминаващ през територията на община Смолян, на обща стойност 27,9 милиона, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, като лот 24 обхваща два участъка, положена е нова асфалтова настилка, изпълнени са укрепителни дейности, декоративни джоб стени, полагане на високоякостна стоманена мрежа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За Мугла ставаше въпрос, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: …на 21 000 кв. м.
Към настоящия момент в процес на подготовка…
Господин Председател, от две части е въпросът. Единият е за Мугла, другият е за цялостното състояние на пътната мрежа в община Смолян.
Към настоящия момент в процес на подготовка и скорошна реализация са и други обекти от републиканската пътна мрежа на територията на общината. По линия на текущ ремонт и поддържане предстои превантивен ремонт на път III-863 в Соколовци, Момчиловци, Славейно, Петково, Малка Арда, Баните, Стояново и трайно укрепване на активизирало се свлачищно-срутищен процес, засягащ републиканския път II-86.
Съгласно Закона за пътищата, знаете, че общините имат задължения за поддържане и ремонта на общинските пътища и с решение на Министерския съвет на територията на община Смолян са утвърдени 51 общински пътя. В добро състояние са 8,4 км, задоволително – 17, незадоволително – 56 км, и в лошо – 175 км.
По отношение на втория Ви въпрос за доизграждане и рехабилитация на общински път Смолян – Мугла, Ви информирам, че подробна информация бихте могли да получите от община Смолян, като в Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е постъпвало искане за конкретната пътна артерия.
В допълнение Ви уведомявам, че по линия на Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане към Министерския съвет през 2018 г. на общината са предоставени финансови средства в размер на 600 хил. лв. за възстановяване на общинския път Смолян – Мугла…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтече!
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: …от км 1 до км 3, и общините изпращат директно исканията си към Междуведомствената комисия, така че Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма отношение и няма информация за постъпили такива за този общински път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Госпожо Министър, видно от въпроса, който Вие развихте като отговор, повече от 50% и от държавната, и от общинската мрежа е в лошо състояние. Смолянска община е само на колела – няма друг транспорт. Паралелно с това общината и в двата планови периода…
В първия планов период възможността да се изгради междуобщински път беше използвана, тогава подадохме Проекта Смолян – Тикале, който беше милион и 300. Възможностите за политика – държавата да подкрепи този район, тъй като отделно това, което е администрацията, това, което е транспортната електроника, това, което преди всичко е и туризмът като потенциал, са пътищата.
И аз се обръщам към Вас, тъй като бихте казали: мандатът изтича. Да, мандатът изтича, но сега се структурират финансовите ресурси, които ще се насочат за ползване през тази година, за финансиране и изграждане на пътища. Обръщам се към Вас за повече финансов ресурс в община Смолян – и от пътя, който ще върви Смолян – Баните, който с години правих питане, Вие сте четвъртият министър, който питам, и сега малко средства са сложени, и за пътя, който е необходим, вече 15 години не е рехабилитиран Смолян – Смилян – Арда, който също е държавен, и там е необходимо да се мисли, и за границата с Гърция, и на следващо място пътя за Мугла. Там има и важни комуникации. Там има преди всичко прекрасно население, което живее, така че според мен държавата трябва да се ангажира повече с тази политика, дори и с общинските пътища в такива критични участъци.
И много си мисля, че няма как да кажете: питайте община Смолян. Да, там в момента реално пътят е почти непроходим, а община Смолян, ако трябва да сложи десет милиона, да го направи, тя трябва целия мандат, с всички средства, които са от местни данъци и такси да отидат само за този път. Държавата по отношение на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: …общинските пътища трябва да си сътрудничи с общините. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Аврамова?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Янкова, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството влагат грижи за цялата област Смолян. Имаме предвидени доста проекти за изпълнение в Програмата за 2021 г., като държавните пътища на територията на област Смолян около 121 км са в добро и средно състояние и 59 км са в лошо. Продължаваме с усилията в област Смолян, в община Смолян. Знаете, че правителството отпуска средства на общините по конкретни проекти като помощ и съдействие както за пътищата на територията на общините, така и за други проекти, които те са приоритизирали като важни, така че и в края на миналата година много общини получиха средства точно за републиканската пътна мрежа на тяхната територия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Александър Мацурев относно готовността на държавата за снегопочистването на републиканската пътна мрежа в област Благоевград.
Господи Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е относно възможността на държавата за почистване на републиканската пътна мрежа в област Благоевград.
Уважаема госпожо Министър, зимата настъпи и темата за почистването на пътищата от републиканската пътна мрежа отново е актуална. Като народен представител, избран от област Благоевград, считам, че е мое задължение да задам настоящия парламентарен въпрос към Вас за готовността на държавата за зимната поддръжка на тези пътни участъци, които се намират на територията на областта. Правя това и поради факта, че към мен са отправени подобни въпроси при срещите ми с граждани и с представители на бизнеса.
Искам да Ви уверя, че този парламентарен въпрос е изготвен с отговорност, че област Благоевград е и туристическа дестинация за ски туризъм и адекватното снегопочистване там досега на пътищата има важно значение за това жителите и туристите, които пристигат да получават качествена услуга.
В тази връзка искам да Ви задам следните въпроси: каква е готовността на държавата за зимното поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа, които са на територията на област Благоевград? Какъв е размерът на средствата, предвидени за снегопочистване? И какви действия са предприети за снегопочистване на републикански път II-19, преминаващ между прохода Предела и републикански път II-84 в участъка между Банско и Юндола, които имат изключително важно значение за транспортните връзки в региона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Мацурев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Мацурев, зимното поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на областта се извършва от „Пътно поддържане“ – област Благоевград 2018 съгласно договор, сключен на 14 юни 2019 г. след процедура по Закона за обществените поръчки. Средствата, които са предвидени за зимното поддържане на републиканските пътища – първи, втори и трети клас и автомагистрала „Струма“ за сезон 2020 – 2021 г., са в общ размер 8 млн. 516 хил. 127 лв. с ДДС.
Количеството инертни материали, планирани за целия зимен сезон, са 15 хил. тона, 3195 тона сол, 47 тона химически материали сухо вещество, както и 100 машини на 15-те опорни пункта, обслужващи участъците. Всички подготвителни процедури, предхождащи ранното действие на терена и нормалното функциониране на пътната инфраструктура и съоръжения при зимни условия, са изпълнени в срок и съобразно нормативните изисквания. Има изготвен план за зимно поддържане, който е съгласуван с всички отговорни институции. Изготвян е съответно и план за действие при утежнени зимни условия, както и оперативен план за зимно поддържане. Представители на Областно пътно управление ежедневно извършват обход по републиканската пътна мрежа на територията на област Благоевград и проверяват готовността на фирмата изпълнител, както и наличието на специализирана техника и материали за опорните пунктове.
Относно двата републикански пътя, на които Вие обръщате специално внимание във въпроса си: път II-19 в участъка, преминаващ през прохода Предела, и II-84 между Банско и Юндола. Заради тяхното голямо значение, разбира се, за осигуряване на комуникацията със зимните курорти Ви предоставям следната информация: път II-19 от Симитли до граница Република Гърция с дължина 106 км трасето е в добро експлоатационно състояние, като по целия участък има разположени четири опорни пункта: Мадана, Добринище, 5-и километър и асфалтова база Мочура, общо оборудвани с 34 машини и необходимото количество инертни материали.
На път II-19 в района 37 км между Разлог и Банско са поставени 200 м снегозащитни съоръжения за предпазване на пътното платно от навявания. Път II-84 Белово – Пазарджик на територията на Областно пътно управление Благоевград с дължина 45,9 км е в добро техникоексплоатационно състояние. За осигуряване на нормалната проходимост са обособени два опорни пункта – опорен пункт Баня и Черна Места, оборудвани са с девет машини и инертни материали.
През целия сезон пътноподдържащата фирма ще продължи с доставките на необходимото количество…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтече!
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: …за обработване на настилките.
Може би няма да ми стигне времето, за да Ви дам информация за актуалната обстановка и това, което се случи в последните дни. Само ще кажа, че затворените пътища – тези, които преляха реките, Места излезе от коритото си, има разрушен мост, който в момента се възстановява и имаме уверението на фирмата, че ще бъде възстановен до края на седмицата. Дестабилизационните процеси на път II-19 от проливните дъждове, на пътищата, възстановяваме проблема. Вече сме възстановили един от пътищата, където имаше свлачищен процес, така че аз по-скоро трябва да благодаря на всички, които участваха – Областното пътно управление…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: …и на фирмите, за навременната реакция и за бързата реакция при тези създадени усложнени условия. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплика ще имате ли, господин Мацурев?
Репликата е кратко възражение по същество.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожи и господа народни представители! Аз напълно Ви благодаря за обширния отговор и съм удовлетворен от него и искам да поздравя Вас за адекватното отношение спрямо създалата се ситуация в последните дни и за бързата реакция. Наистина пътят Банско – Гоце Делчев е отворен и двете платна са работещи. Благодаря за което.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това беше несъгласие, така ли?
АЛКЕСАНДЪР МАЦУРЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Дуплика предполагам, че няма да ползвате, госпожо Министър? Благодаря.
Следващият въпрос е от народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков относно осигуряването на питейна вода и вода за битови нужди на жителите на селата Градежница и Глогово – община Тетевен, област Ловеч.
Госпожо Найденова, заповядайте да изложите Вашия въпрос.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Живеещите в горната част на село Градежница, както и тези от село Глогово – община Тетевен, област Ловеч, заедно със съседните им махали живеят в непрекъснато безводие – в резултат на големи загуби на питейна вода от стари етернитови тръби, постоянни аварии, повишена консумация за битови нужди, изсичане на горите, недостатъчни валежи и други. В тези села се ползват основно местни водоизточници, но те не са достатъчни. Съществува водопровод в горната част на село Градежница, който може да захранва с питейна вода гореизброените села, но то е с неизяснен статут и с недостатъчен дебит.
Нашият въпрос към Вас, госпожо Министър, е следният: чия е собствеността? Кой стопанисва, поддържа и експлоатира въпросния водопровод? И кога ще бъде осигурена питейна вода и вода за битови нужди на жителите на селата Градежница и Глогово – община Тетевен, област Ловеч?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова, както винаги лаконична и точна.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Найденова, Министерството на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“. Инфраструктурата на населените места е собственост на общините и те възлагат изграждането на ВиК системни съоръжения, публична общинска собственост в съответствие с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации и инвестиционните програми към тях. Село Градежница и Глогово – община Тетевен, област Ловеч, се водоснабдяват, както и Вие отбелязахте, предимно от местни водоизточници, които по своята същност са изцяло зависими от метеорологичното условие, най-вече от количеството валежи.
Водоснабдителната система на село Градежница в община Тетевен, която се поддържа и експлоатира от оператора ВиК – Ловеч, обхваща две трети от територията на селото. Северната част на селото се водоснабдява посредством водопровод, който е отклонение от довеждащия магистрален водопровод „Видрите“, а южната част от махала „Габаре“ от местен водоизточник, каптиран извор „Черджето“. Останалата част на селото, тоест останалите три махали, се водоснабдява от местен каптиран извор „Пещерата“, като изворът и съоръженията към него – събирателна шахта, напорен водоем с обем около 150 кубически метра и водопроводна мрежа, са публична общинска собственост на община Тетевен.
Това са активи, които община Тетевен все още не е предала за управление на ВиК – Ловеч. След окомплектоване на необходимите документи и строителни книжа водопроводът ще бъде предаден на ВиК оператора за стопанисване, поддържане и експлоатация и предоставяне на услугата за доставяне на вода на потребителите по реда, регламентиран в Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията.
Село Глогово се водоснабдява от собствени водоизточници, каптирани извори – извори „Кокя“, „Бялата вода“, „Глогово“, „Босново“, „Кайнака“, „Медена долчинка“ и „Ратлака“, като част от довеждащите азбесто-циментови водопроводи са изградени през 1960 г., а други – през 1992 г., а съоръжението от каптиран извор „Ратлака“ до напорен водопровод е реконструиран през 2019 г.
Водоснабдителната система на Глогово е публична общинска собственост на община Тетевен и е предоставена за експлоатация и поддържане на ВиК – Ловеч.
Във връзка с намалените дебити на водоизточниците операторът е уведомил с писмо кметовете на община Тетевен и село Глогово и е предложил предприемане на съответните действия за въвеждане на режим на водоподаване, след което със Заповед на кмета на село Глогово от 15 юли 2020 г. в селото е въведен режим. Към момента водоподаването към селото е възстановено.
В заключение искам да отбележа, че с цел подобряване на качеството на предоставената услуга Министерството на регионалното развитие и благоустройството финансира обекти и дейности за изграждане или реконструкция на публична водоснабдителна и канализационна инфраструктура в случай на проектна готовност от страна на общините, на областните администрации и съобразно одобрените средства в бюджетната си програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплика ще имате ли?
Господин Недялков, заповядайте, за реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Използвам правото на реплика, за да кажа, че точно Тетевен, Тетевенската община и тези села, които бяха обект на въпроса ни с госпожа Александрова, са един мини модел на объркването във водоснабдителните системи, който е създаден не само през този мандат, а назад във времето и малко трудно се решават с различните асоциации и други форми, които сега държавата въвежда и изисква те да имат някакво решение.
Първо, не знам дали знаете, госпожо Министър, но община Тетевен не е акционер във ВиК – Ловеч, по едни или други съображения. Тя дори да предаде своите активи, тя не е акционер. Да, тя е участник в Областната асоциация по водоползването, но не е акционер във ВиК – Ловеч. Това е едното.
Второ, в едното село – Градежница, Вие правилно забелязахте, че почти половината село не е обхванато от ВиК дружеството. То се снабдява по съвсем различен начин – от собствени водоизточници, за които общината трябва да отделя средства за ремонтиране и така нататък, без да събира никакви такси за вода. Тя няма право да прави това, демек не може да се възобновява и да се повишава качеството на водоснабдяването. По този начин няма никаква гаранция, че водоснабдяването ще бъде качествено, което е втори факт. Може би в държавната политика трябва да залегнат сериозни виждания точно за водоснабдяването на тези населени места, които в момента са живи, в които има млади хора, които се развиват. Това е и нашият апел към Вас – да се обърне внимание на тях, да се отделят средства, независимо чия собственост са водопроводите, и да им се помогне. (Председателят Валери Симеонов дава сигнал, че времето е свършило.)
В добавка, господин Председателстващ, искам да кажа, че, след като бяхме там, са събрани над 300 молби за участие във ВиК – Ловеч, на хора, които не са обхванати от ВиК – Ловеч. Трябваше ли това да свърши едно събрание, на което участвахме и народните представители, с което се ангажира и кметът на селото Русанов, където се ангажира и общинската администрация, за да се въведе някакъв ред и да се тръгне да се помага на тези хора, които имат право на качествено водоснабдяване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Недялков, абсолютно прав сте, че отговорност и на общините, и на държавата е да предоставят качествено водоснабдяване на всички жители на България.
Това е прецедент, в който хората получават вода от водопровод и от каптиран извор, без да заплащат за тази вода. Ще бъдем активната страна и ще се опитаме да активизираме процеса по възстановяване на строителни книжа на община Тетевен, така че този каптаж и този водопровод да бъдат предоставени на ВиК – Ловеч, така че ВиК – Ловеч, да може да инвестира в този водопровод и жителите на тези три махали да получават регламентирано тази услуга както всички останали в България и да заплащат за нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Валентина Найденова относно стопанисване, поддържане и експлоатация и отстраняване на теч от водопровод в землището на село Велчево, община Априлци, област Ловеч.
Госпожо Найденова, заповядайте за въпроса.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! И следващият въпрос е свързан с водата.
ВиК операторите приеха от Асоциацията по ВиК на обособените територии стопанисването, поддържането, експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, които в повечето случаи са силно амортизирани, с чести аварии, необходимост от ремонт, поддръжка и инвестиции. Такъв теч с давност от пет до седем години, със сформирало се мочурище, чиито граници растат и засягат все повече обработваема земеделска земя, се намира в землището на село Велчево, община Априлци, област Ловеч, в участъка между републикански път III-3505, село Велчево, община Априлци, разклон село Гумощник, община Троян, и река Видима.
За да запазят съществуващ път, жителите на село Велчево са направили отводняване на терена, като водата изтича директно в реката. В този участък преминава водопровод за питейна вода на село Гумощник, община Троян, и за която ВиК – „Стенито“ ЕООД в град Троян заплаща на оператора ВиК АД – град Ловеч.
Моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е следният: чия е собствеността? Кой стопанисва, поддържа и експлоатира въпросния водопровод? Кога ще бъде отстранен горепосоченият теч?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Найденова, магистралният водопровод от водоснабдителна система Априлци, който доставя вода на град Априлци, село Скандалото и село Велчево, община Априлци, и населените места от община Троян е публична държавна собственост. Изграден е от стоманени тръби през 1988 г.
В участъка от село Велчево до водомерна шахта Гумощник водопроводът е предоставен за експлоатация и поддържане на ВиК – Ловеч, в качеството си на оператор с договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, който е сключен с Асоциацията по ВиК.
Становището на експертите е, че общото физическо състояние на водопровода е сравнително добро. Независимо от това, предвид годините на експлоатация, се наблюдават аварии в различни отсечки по протежението на магистралния водопровод. В участъка от село Велчево до водомерна шахта Гумощник през изминалите две години са установени и отстранени общо три аварии – два броя през 2020 г. и един брой през 2019 г. Към момента течът, който визирате, е отстранен и в цитирания участък от водопровода няма изтичане на питейна вода.
Бих искала да Ви уведомя, че водопроводът се намира преди водомерна шахта Гумощник, който е крайната точка на обслужвания от ВиК – Ловеч, участък от довеждащия магистрален водопровод. ВиК – Ловеч, е предприел мерки за трайно решаване на проблема, като в Инвестиционната програма на оператора за 2021 г. е заложена подмяна на 100 метра от довеждащия водопровод в този участък.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството съгласно своите правомощия се стреми да намери ефективни решения за всички предизвикателства, свързани с ВиК инфраструктурата. Предприетите системни действия и мерки са изцяло в посока по-добро качество на предлаганата услуга. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожо Найденова, заповядайте за реплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, поставих този въпрос поради следните причини: Първо, по данни на хората от село Велчево, засегнати от проблема, последно преди пет-седем години след авария там тръбата е подменена с метална, която според тях вече отдавна е корозирала.
За съжаление, възможно е те да са прави, защото мочурището не е само едно, а има още две такива с по-малък размер. При следваща среща с Вас ще Ви предоставя въпросните снимки. Ще направя проверка за това, дали течът действително е затворен в реката.
Обръщам се към Вас, да обърна внимание и на Вас, и на компетентните органи, че действително ще трябват по-сериозни инвестиции в този участък, тъй като той се намира най-ниско – в равнинната част на община Априлци. Самата община е с много по-висока надморска височина и тук хидравличното налягане е много голямо. Без да съм специалист, действително очаквам специалистите да решат този участък, и то приоритетно поради редица причини.
Проблемите в община Априлци по отношение на ВиК системите са изключително сериозни, госпожо Министър. Подготвям още един въпрос, на който да Ви обърна внимание. Надявам се, че с общи усилия и разбиране в бъдеще – все пак някога трябва да се започне тези въпроси да бъдат решавани. Благодаря Ви.
Надявам се на отговорно отношение на ВиК – Ловеч, към проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Ще ползвате ли дуплика? Не – благодаря, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Милен Михов относно разпореждането с поземлен имот с идентификатор 65766.702.4482 по кадастралната карта и кадастрални регистри на землище град Свищов, с площ 11 974 кв. м и сгради, представляващ застроен парцел XXXVII с площ 11 200 кв. м, квартал 66 и пет броя сгради с обща застроена площ 1204 кв. м по предишен регулационен план, съгласно Акт за публична държавна собственост № 753 от 5 ноември 2000 г.
Този въпрос е обединен със следващия въпрос, който е от народния представител Явор Божанков, относно поземлен имот с идентификатор 65766.702.4482 по кадастралната карта и кадастрални регистри на землище град Свищов с площ 11 974 кв. м и сгради, представляващи застроен парцел XXXVII, с площ 11 200 кв. м, квартал 66 и пет броя сгради с обща застроена площ 1204 кв. м по предишен регулационен план, съгласно Акт за публична държавна собственост № 753 от 5 ноември 2000 г.
Вие като че ли сте се наговорили да зададете един и същ въпрос, изписан по един и същ начин?!
За задаване на въпрос първо давам думата на народния представител Милен Михов.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, народните представители от Велико Търново винаги са се представяли висококачествено, независимо от тяхната политическа окраска. Аз ще бъда кратък, за да може и колегата да си изкаже своите аргументи.
Популярно казано, госпожо Министър, става дума за един терен, доста голям на старата болница, както е известен в Свищов, който е отпреди 30 години. Има една добре замислена съдба – да бъде предоставен на тогавашния Полувисш институт по икономика, който по-късно става структура на Стопанска академия, за строителство на учебни корпуси, жилищни сгради и така нататък, тоест за образователни нужди.
В тези 30 години този терен не се е ползвал, не са се развили инвестиционни процеси там и миналата година, тоест 2019 г. вече, в края на месец май общинският съвет със съответно решение възлага на кмета на общината да предприеме действия този терен от публична държавна собственост да бъде върнат на общината и да се използва за публични общински дейности, свързани с отдих, парково разгръщане и търговия.
През месец ноември 2020 г. Стопанска академия – учудващо и изненадващо, предприема действия да прекрати договорите, считано от 15 януари тази година, с няколко наематели на преместваеми обекти на този терен с оглед предстоящата продажба на този терен.
Във връзка с това, госпожо Министър, Ви задавам следните въпроси: постъпила ли е преписка за продажба на въпросния имот във Вашето министерство и какви действия смятате да предприемете за разпореждане с посочения имот, който е публична държавна собственост, при ясно заявеното желание на община Свищов да бъде предоставено за публични и общински нужди? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Господин Божанков, имате думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, за да не повтарям въпросите на колегата Михов, само да добавя още няколко към тях.
На какъв етап е процедурата, ако такава има и явява ли се пречка решението на общинския съвет и най-вече хората в Свищов ги интересува, каква ще бъде тяхната съдба? Касае се за десетки малки търговски обекти, но това са десетки семейства и стотици човешки съдби, които, госпожо Министър, в една от най-големите кризи насред зима не знаят в кой момент ще ги изгонят от тези обекти. Те са получили писма да ги напуснат и в момента всеки ден се чудят дали ще им спрат тока и колко дни още те ще имат приходи, за да изхранват своите семейства.
В тази връзка Ви питам: какви действия смятате да предприемете, докато се изясни ситуацията, за да се успокоят тези хора? Смятате ли да помогнете, като прекратите процедурата по тяхното изгонване, защото те вече са получили предизвестия, в този труден момент, поне докато се изясни статутът и ситуацията?
И още един въпрос. Тъй като в кореспонденцията между институциите, въпреки решението на общинския съвет да се отдаде имотът за парк, за търговски дейности въобще за нуждите на Свищов, а се говори за инвестиционен интерес, никой обаче в Свищов още не е изяснил какъв е този интерес, чий е той – дали ще се строи голяма търговска верига, дали ще се прави парк, дали ще се правят спортни съоръжения? Това е другата страна на монетата и това е много важен въпрос за Свищов. Хората трябва да знаят, да имат право да знаят, какво ще стане с един от най-важните обекти в града, какво е неговото бъдеще – това има социално, икономическо значение за община Свищов. Затова Ви моля да отговорите и на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божанков.
Уважаема госпожо Министър, имате думата да отговорите на двата въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Михов, уважаеми господин Божанков! В Министерството на регионалното развитие и благоустройството е постъпило предложение от министъра на образованието и науката за отнемане от Стопанска академия „Димитър Ценов“ – град Свищов, поради отпаднала необходимост правото на управление върху публична държавна собственост, намиращ се в област Велико Търново, община Свищов, град Свищов, улица „Петър Ангелов“, представляващ терен с площ от 11 974 кв. м, ведно с построените в него сгради, подробно описан в акт за публична държавна собственост № 753 от 5 ноември 2000 г. и за обявяването му за имот частна държавна собственост. В тази връзка е образувана преписка от 16 ноември 2020 г.
В Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е депозирано искане от кмета на общината, придружено от решението на Общинския съвет на община Свищов за безвъзмездно прехвърляне правото на собственост върху имота държавна собственост в собственост на общината по реда на чл. 54 от Закона за държавната собственост, респективно за безвъзмездното му предоставяне за управление по чл. 15, ал. 2 от Закона в полза на общината, съдържащо съответната изчерпателна аргументация и обосновка относно законосъобразността и целесъобразността на конкретното предложение.
Към настоящия момент имотът е със статут на имот публична държавна собственост с предоставени права на управление, както вече казах, на Стопанската академия съгласно акта за публична държавна собственост, по отношение на който е налице изрична забрана за разпореждане предвид императивната разпоредба на чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Съгласно чл. 7, ал. 1 имотите и вещите публична държавна собственост не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.
Академичният съвет на Стопанската академия провежда две заседания по отношение на цитирания имот. На първото заседание е прието Решение № 7 от 10 юли 2019 г. за даване на съгласие за стартиране на процедура по безвъзмездно прехвърляне на собствеността на имота върху имота публична държавна собственост.
На заседание, проведено на 30 септември 2020 г., на което е прието Решение № 2 на Академичния съвет, с което е преразгледано и отменено Решение № 7 от 2019 г., с новото Решение № 2 е изразено волеизявление за откриване на процедура за промяна на статута на имота и неговата продажба с оглед на обстоятелството, че имотът е загубил предназначението си на имот публична държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Закона за държавната собственост, като не е посочено дали са налице инвестиционни намерения по отношение на имота и какви конкретно са те.
Към писмото от министъра на образованието и науката, по което е образувана преписката от 16 ноември 2020 г., е представен препис-извлечение от Решение № 2 на Академичния съвет на Стопанска академия.
Както посочих по-горе, съгласно чл. 7, ал. 1 имотите и вещите публична държавна собственост не могат да бъдат обект на разпореждания и не могат да се придобиват по давност. Във връзка с това Министерството изпрати писмо, с изходящ номер от 26 ноември 2020 г., адресирано до Министерството на образованието и науката, областния управител на област Велико Търново и ректора на Стопанската академия, с което е изискано представянето на допълнителни документи и информация с оглед надлежното окомплектоване на преписката и последващото ѝ процедиране и по-конкретно съставянето на нов акт за публична държавна собственост за имота държавна собственост на основание чл. 71 от Закона предвид наличието на влезли в сила кадастрални карти и кадастрални регистри за град Свищов.
Второ, извършването на проверка от страна на областния управител на област Велико Търново относно необходимостта от предоставянето на визирания имот публична държавна собственост за управление на други ведомства или юридически лица на бюджетна издръжка, като при наличие на такова искане имотът се явява подходящ за осъществяване на функциите на визираните по-горе структури да отправи предложение в тази насока.
Трето, при отрицателен отговор по горната хипотеза, да се подготви мотивиран доклад от областния управител за промяна статута на имота от публична държавна в частна държавна собственост.
И последно, представянето на финансова обосновка относно съпътстващите разходи по управлението на имота и изготвена съгласно указанията на Министерството на финансите.
По отношение на въпроса дали решението на общинския съвет се явява пречка за промяна на статута на имота, следва да имате предвид, че процедурата по чл. 54 от Закона за държавната собственост е правна възможност за общината да придобие имот държавна собственост, свързана с определени нормативни ограничения при последващото му ползване. Преценката по целесъобразност на собственика на имота е решението дали той да бъде предоставен, или не по посочения ред.
В заключение, към настоящия момент сме изискали предоставянето на тези цитирани от мен допълнителни документи с оглед коректното съставяне на нов акт за публична държавна собственост за имота, предмет на предложението. Видно от водената по преписката последваща кореспонденция между областния управител на област Велико Търново и ректора на Стопанска академия с копие до Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно образуваната при нас преписка не е окомплектована докрай съгласно нормативните изисквания, поради което същата не е поставяна за повторно разглеждане. Тоест към момента имаме стопиране на преписката, тъй като тя не е окомплектована с всички документи и нямаме все още искане от община Свищов за придобиване или даване за управление на визирания имот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Михов, реплика?
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за подробния отговор, но не съм съгласен, че тези писма, които Вие сте изпратили към държавните институции, са достатъчни, за да се разясни и да се реши правилно този въпрос. Очевидно е от нашите въпроси, че има решение на общинския съвет, който е органът с разпоредителни права, по отношение на общинската собственост. Очевидно е, че чрез това решение се изразява общественото желание на гражданите на общината този имот да придобие статут на общинска собственост и да се ползва за нуждите на гражданите на Свищов в един от най-живите, най-населените квартали в близост до училище.
Аз мисля, че трябва да се следва добрата практика, която Министерството на отбраната въведе по отношение на община Свищов, предоставяйки безвъзмездно терена на старите казарми и решавайки един дългогодишен проблем. Мисля, че държавата във Ваше лице трябва да следва този модел и този имот, който очевидно е с отпаднала потребност за образователни нужди, да се върне на община Свищов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Дуплика, госпожо Министър? (Реплика от народния представител Милен Михов.)
Отговаря на Ваша реплика, след което господин Божанков ще има възможност за реплика и отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Михов, знаете, че чисто административната процедура изисква инициативата да бъде от община Свищов. По този начин е процедирано и с имотите на бившите казарми, които Министерството на отбраната е предоставило.
Общините пускат – такава е процедурата, искане към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случая имотът е предоставен на Стопанска академия – Свищов, чрез министъра на образованието с искане за прехвърляне в собственост по чл. 54 или за даване за управление по чл. 15. Имайте предвид, че прехвърлянето по чл. 54, както преди малко споменах, има своите нормативни ограничения, така че общините не могат да се разпореждат, не могат да продават имотите, които са придобили. Но Министерството на регионалното развитие и благоустройството не може да предостави на който и да било, на която и да е административна структура имот, без той да бъде поискан по надлежния ред, така както е записано в Закона за държавната собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплика, господин Божанков?
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, от отговора аз лично разбрах, че писма летят във всички посоки – между Вас и областния управител, между Вашето министерство и Министерството на образованието, изобщо между всички институции се разменят писма.
Това, което трябва обаче да занесем днес като отговор на хората в Свищов, е какво е тяхното бъдеще, защото те са получили предизвестие да напуснат обектите. Тоест те всеки момент могат да останат на улицата без прехрана, без ток и без начин да изхранват семействата си. Тоест ние им дължим този отговор. Аз не намерих отговор във Вашето изказване. Какъв всъщност е отговорът по отношение на инвестиционния интерес? Защо се бърза? Защото те са получили писмата да напуснат обектите сега, повтарям, посред зима, по време на най-голямата криза.
Защо се бърза, след като никой няма ясен, конкретен отговор какъв е този инвестиционен интерес? Има ли го, няма ли го, защо се бърза с продажбата на този имот? Дори няма отговор на въпроса какво ще се прави там – парк, спортни съоръжения, ще се запазят търговските обекти, ще се унищожат търговските обекти? Какво всъщност ще стане там? И то за толкова важен имот нито едно министерство, нито едно ведомство, областен управител, въобще цялото управление в държавата не може да даде простичък отговор на тези хора, които са и данъкоплатци. Те имат право да знаят. Аз от Вашето изказване не можах да намеря нито един конкретен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Госпожо Министър – дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Божанков, разбирам Вашата загриженост към хората, които са наематели на този терен, но Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма отношение към инвестиционните намерения и към писмата, които Стопанската академия е изпратила към тези наематели. Първо, защото Стопанската академия в Свищов не е към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ние сме органът, който по Закона за държавната собственост администрираме процеса.
В тази връзка аз споменах и преди малко, че при нас няма информация за инвестиционни намерения. Такава информация не ни е предоставена от нито едно ведомство – нито от Министерството на образованието и науката, които са инициирали процедурата за имота от публична държавна собственост да бъде обявен за имот частна държавна собственост, нито от областния управител, който да даде информация за инвестиционни намерения, нито от Стопанската академия в Свищов. Ние сме органът, който администрираме процеса. В тази връзка стриктно спазваме закона и по тази причина сме пуснали тези искания, за да разберем намерението на всички държавни и общински институции, които имат право да придобият или да управляват този имот, дали има интерес, и внимаваме много, винаги сме внимавали, с разпореждането с държавни имоти. Министерството на регионалното развитие и благоустройството винаги е било за това – по-скоро държавните имоти, които са изчерпаем ресурс, да не бъдат продавани и да не бъдат подлагани на сделки за разпореждане. Така че засега можем да поискаме информация от Стопанската академия в Свищов какви писма са пуснали на своите наематели, но това не е в компетенциите на нашето министерство.
Разбирам Вашата загриженост за хората, разбирам загрижеността и на господин Михов. Ние сме стопирали процедурата по преобразуване на имота от публична в частна държавна собственост и това на този етап не стои на дневен ред. Самите наематели имат взаимоотношения – наемни и договорни, със Стопанската академия в Свищов, която обаче по никакъв начин не е свързана с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз бих Ви посъветвала да проведете своите разговори с ръководството – Академичния съвет на Стопанската академия в Свищов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Това беше последният въпрос към министър Аврамова.
Госпожа Десислава Ахладова – министър на правосъдието, ще отговори на питане от народния представител Крум Зарков относно политиката на правителството в областта на съдебната реформа и изпълнението на препоръките, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона в България.
Имате думата, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи министри! Уважаема госпожо министър Ахладова, на 6 ноември 2020 г. с Решение № 806 Министерският съвет одобри План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. Той касае, както всички вече знаят, областта на върховенството на закона в България.
Точки трета и четвърта на това решение постановяват, че Планът ще се подложи на обществено обсъждане, може да бъде допълван при необходимост. Всъщност този план е поредният, който през годините българското правителство съставя в отговор на отправени – евфемистичният израз е препоръки, истинският израз е критики, от европейските институции към начина, по който сме организирали и функционира нашата правосъдна система. Само да изброя тези програмни намерения, ще ми отнемат трите минути от питането. Ще споделя само няколко, без да съм изчерпателен, за да добият представа хората, че такива планове се правят редовно. За съжаление, досега не са донесли ефект, иначе нямаше да имаме поредните препоръки.
В тази връзка може да се споменат Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа и Съветът към нея; може да се каже също, че наскоро беше съставен и Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона, както и Съвет за координация и сътрудничество към него. Ако се върнем назад в годините, още няколко такива можем да изредим. В крайна сметка логиката винаги е една и съща – когато не знаем или не искаме да направим нещо, обещаваме, че ще го направим по-нататък във времето, след като изготвим план, работна група, комисия и така до следващия път.
Надявам се този път да не е същото и затова моето питане е следното: как се вписва, каква ще е добавената стойност на този нов план във водената досега от правителството политика в областта на върховенството на закона и до какви промени в нея би могло да се очаква той да доведе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Зарков! На 30 септември 2020 г. Европейската комисия публикува Годишния доклад за върховенството на правото в държавите членки. Главата за България в Доклада обективно отразява актуалното състояние на процесите в страната ни. Удовлетворени сме, че постигнатите резултати от предприетите реформи са отчетени обективно.
Същевременно идентифицираните в Доклада области, в които страната ни трябва да насочи своите действия към реформи в областта на съдебната система, съвпадат и с набелязаните приоритети на правителството.
В отговор на констатациите в Доклада, на 4 ноември 2020 г. Министерският съвет, както правилно отбелязахте, прие План за изпълнение на мерките за преодоляване на посочените предизвикателства. Планът обхваща дейности и по четирите стълба – правосъдна система, правна рамка за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите, както и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимосвързаност и взаимоограничаване. Заложените действия са с краткосрочен – 6 месечен, и средносрочен – 2-годишен период за изпълнение. Документът е оповестен на Портала за обществени консултации, като целта е наистина това да бъде един „жив“ документ. Предвидените механизми, които позволяват гъвкавост и ефективност на документа, са възможността същият да бъде допълван и актуализиран от заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи, както и от министъра на правосъдието.
Съвсем накратко ще отбележа, че в стълб „Правосъдна система“ се предвиждат мерки във връзка с приключването на законодателната реформа по отношение на фигурата на главния прокурор, неговата отчетност и наказателна отговорност съобразно становище на Венецианската комисия и действаща конституционна рамка; подобряване работата и независимостта на Инспектората към Висшия съдебен съвет; преустановяване на публичния достъп до подадените вече декларации на магистрати за членство в професионални организации; подобряване на достъпа до правосъдие.
По отношение на „Правната рамка за борба с корупцията“ се предвиждат мерки за повишаване ефективността на разследванията на корупционни престъпления; постигане на по-солидни резултати по отношение на окончателните присъди в тази област; законодателни изменения в Наказателния кодекс и Наказателно процесуалния кодекс.
Предвиждат се и мерки във връзка с подобряване на цялостната работа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез обезпечаване на човешките ресурси, както и такива за повишаване на публичното доверие в този орган.
Въпросите по стълб „Медиен плурализъм и свобода на медиите“ ще бъдат включени като приоритетна област „Медийна среда“ в Националната програма за развитие „България 2030“. Ще бъдат поставени на обществено обсъждане въпросите, свързани със защитата на журналистите от посегателства, засилване на прозрачността относно разпределението на държавната реклама, концентриране на медийна собственост – все въпроси, които бяха поставени в Доклада за върховенството на закона.
В рамките на стълб „Други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимосвързаност и взаимоограничаване“ се предвижда приемането на Ръководство за последваща оценка за въздействие от Министерския съвет, въвеждане на изискване за предварителна оценка на въздействието по проекти на подзаконови актове на министри, които имат икономическо, социално и екологично въздействие. Като част от мерките по този стълб е предвидено да продължи дейността на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система към Министерството на правосъдието.
Във връзка с поставените от Вас въпроси, че всъщност Актуализираната стратегия не действа, искам да кажа, че в момента в съдебната система се изпълняват, и голяма част от тях са изпълнени, над 20 проекта във връзка точно с Актуализираната стратегия. Въвеждането на Единната информационна система на съдилищата; въвеждането на електронните запори; въвеждането също така на Единния портал за електронно правосъдие – това са проекти, които са реализирани и са включени в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, така че в този смисъл не съм съгласна с изложеното от Вас, че тази стратегия е безсмислена.
Предвид представеното по-горе, считам, че заложените в Плана приоритети са систематично продължение на водената до момента политика на съдебната реформа, като отразяват и продължават дейността по изпълнение на препоръките по Механизма за сътрудничество и проверка и представляват резултат от работата на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.
За изразяване на добрата воля и подкрепа на правителството, както вече отбелязах, ние доброволно се присъединихме към инициативата на Германското председателство за провеждане на специфична за всяка държава дискусия по протоколен ред, като се съгласихме да бъдем и първата група от пет държави членки, докладите на които се обсъдиха на 17 ноември миналата година в рамките на Съвет „Общи въпроси“. Проведени бяха дебати по първите годишни доклади за върховенството на правото в България, Белгия, Чехия, Дания и Естония. В хода на дискусията Председателството, реферирайки към Плана за действие, приет от Министерския съвет, изтъкна България като положителен пример във връзка с извличане на поуки от констатирани проблеми в Доклада. Тя е една от страните, която е давана за пример във връзка с Плана за действие включително и от комисаря по правосъдие.
Изпълнението на мерките в Плана е в ход и на 3 декември тази година, като изпълнение на предвидената мярка за стартиране на процедура за изискване на експертно становище от Венецианската комисия по предложения за изменение в законодателството, в които се предвиждат мерки във връзка с приключване на законодателна реформа по отношение на фигурата на главния прокурор, се обърнах към председателя на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева с молба да бъдат предприети съответните стъпки, тъй като Законопроектът беше внесен от депутати.
На 29 декември 2020 г. в „Държавен вестник“ бяха обнародвани изменения в Гражданскопроцесуалния и Наказателнопроцесуалния кодекс, в които беше установена законодателната рамка по отношение на електронното правосъдие. Също така по отношение на Плана е сформирана работна група, която да проучи добрите европейски практики и да изготви концепция за регулиране на лобизма в съответствие с препоръките и стандартите на Европейската комисия.
Използвам възможността да Ви уверя, че Министерството на правосъдието ще продължи да изпълнява последователно заложените в Плана мерки, като в хода на реформите ще бъдат съобразени и всички направени препоръки и предложения.
В заключение бих искала да подчертая, че България винаги е демонстрирала подкрепа за създаване на единен общоевропейски механизъм относно спазване на върховенството на правото във всички държави членки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Зарков, уточняващи въпроси.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, наистина толкова години вече се повтарят тези неща, които и Вие днес изказахте от трибуната, но ще се опитам с уточняващите въпроси да Ви насоча към основните проблеми. Дано най-накрая започнем да говорим малко по-откровено и с яснота какво трябва да се направи.
Това, което изчетохте и изказахте тук и което е записано в Плана, до голяма степен е какво трябва да се направи. Всички знаят какво трябва да се направи. Въпросът е: как се прави и кога ще стане? Ще Ви дам само един пример от Вашия план защо този въпрос е важният, а не общото целеполагане.
Ето, има цел за подкрепа независимостта на съдебната власт. Това е страница 2, мярка 4: „Създаване на публичен регистър на случаите на посегателство срещу независимостта на съдебната власт“, който да бъде публикуван на страницата на ВСС – срок месец април 2020 г. Такъв вече беше публикуван през месец декември 2020 г.
Вие запознахте ли се с този регистър, госпожо Министър, е първият ми уточняващ въпрос, и какво мислите за него; мислите ли, че той правилно идентифицира опасностите пред съдебната власт и това е реакция, която ще доведе до постигането на целта?
Вторият ми уточняващ въпрос. След като казахте, че дори и комисарят по правосъдието на Европейската комисия много е харесал Плана и ни е похвалил много – защо не отидохте миналата седмица на заседанието на мониторинговата група за демокрация, основни права и върховенство на закона? Защо, след като сме направили план, за да отговаряме на европейските институции, бягате от пряка среща с тези, които са изготвили резолюцията, с тези, които пишат мониторинговите механизми, с представителите на Венецианската комисия, които са участвали в това заседание? Защо не сте се включили в него? Едно на ръка, че там бяха поканени главен прокурор, премиер, но Вие не може да отговаряте за ВАС, но поне като основния представител на правителството в тази сфера, заедно с вицепремиера Захариева, защо не се включихте в този диалог?! Крайно време е да се спре да се бяга от въпросите или да се дадат решения, или да се признае, че ги нямате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Дуплика, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаеми господин Зарков, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с въпроса Ви дали съм се запознала с Регистъра. Да, запознала съм се с Регистъра. Смятам, че последните две години Висшият съдебен съвет направи изключително много във връзка с отстояване на независимостта на съдебната власт, включително приетите от страна на Висшия съдебен съвет множество декларации, когато се засяга независимостта на магистратите, когато има медийни прояви, които засягат независимостта на магистратите. Във всеки един случай Висшият съдебен съвет се е самосезирал и е взимал отношение.
По отношение на втория Ви въпрос искам да отбележа, че беше проведена среща с Европейския парламент още август месец, в която участвах както аз, така и вицепремиерът Захариева, на която ние повече от четири часа отговаряхме на поставените въпроси. Тези въпроси бяха и допълнително развити впоследствие писмено, също беше отговорено и на новите въпроси писмено. В последната среща не можах да взема участие поради здравословен проблем. По отношение на това не можех да участвах, но моят заместник – господин Евгени Стоянов, взе участие в срещата, като в продължение на един час отговаряше на поставените въпроси.
По отношение на факта, че не осъществяваме контакт с институциите, искам да отбележа, че в понеделник имахме среща с комисаря по правосъдието, където в продължение също на един час отговаряхме на поставените от Европейската комисия въпроси, включително по изготвянето и на този план, за който в момента говорим и сме в непрекъснат контакт с Европейската комисия в последните четири години. Така че, господин Зарков, това, което отбелязвате, че нямаме контакт с Европейската комисия, не отговаря на действителната обстановка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за участието, госпожо Министър. (Реплика от народния представител Крум Зарков.)
Имате право, господин Зарков, за изразяване на отношение.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, преди всичко се надявам здравословните Ви проблеми да са преодолени, надявам се да сте здрава. Страхувам се, че комуникацията с Европейската комисия и с тази група ще продължи под формата на допълнителни въпроси, докато най-накрая хората не получат отговорите, които търсят.
Моята и на моите колеги работа е да получим отговорите, които търсят българските граждани. Планът, който днес обсъждаме с Вас, не ги дава. Това не е план – това е моето отношение за изпълнение на мерките, това е план за отлагане на необходимите действия. Това не е просто твърдение, а сроковете го показват – сроковете на въпроси, които стоят пред Вас като правителство най-малкото от четири години, и пред нас като общество сигурно от петнадесет. За пореден път те са поставени и тяхното решение е отложено за месец април догодина, ноември догодина, за друг мандат, за друг период, за друго мнозинство, което може би е добре. Това е също бягство от отговорност, отговорност на Министерството на правосъдието.
За да не съм голословен, ще Ви дам само един пример. Прокуратурата ще изготвя експертни предложения за промени в НК и НПК във връзка с корупционните престъпления. Работа на прокуратурата ли е според Вас да пише наказателните и наказателнопроцесуалните закони? За какво съществува дирекцията „Съвет по законодателство“ във Вашето министерство? За какво е законодателният орган, за какво е мнозинството? Каква е политиката му в този ключов за българската страна проблем за преодоляване, съответно за санкции, на корупционните престъпления? Прокуратурата ли ще направи анализ защо досега нещата не са проработили? Ами нали тя самата трябва да е обект на този анализ. Мога да дам още десетки такива примери за бягство от отговорност ту към Венецианската комисия, ту към ВСС, ту към прокуратурата, ту към медиите.
В този план е записано, че ВСС, видите ли, ще обучава журналисти. Това ли е работата на кадровия орган?! С едната ръка пише регистър, в който обвинява журналистите, които го критикуват, че ги атакува, а с другата ръка ще ги обучава. Що за измишльотини, извинявайте, са това?!
Ние съвсем скоро ще представим нашия план за действие в съдебната реформа, където ясно са посочени не само проблемите – всички ги знаят, а и решенията. Между другото, и решенията вече всички ги знаят. Достатъчно в това число и международни документи са описани. Дано на тези избори се намери мнозинство, което да има волята да ги предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Продължаваме с въпрос към господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката. Той ще отговори на въпрос от народния представител Донка Симеонова относно управление на качеството на образование.
Имате думата, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В съответствие с чл. 22, ал. 2 и т. 15 от Закона за предучилищното и училищното образование Министерството на образованието и науката на 8 декември 2016 г. издаде Наредба за управление на качеството, с която всъщност се определя и държавният образователен стандарт за управление на качеството в институциите в образованието.
През месец декември 2017 г. обаче тази наредба беше отменена, но част от нейните изисквания останаха включени в другите наредби в областта на образованието. Защо е необходимо да има единен документ, който наистина да определя качеството на образованието?
Първо, защото това е законовото изискване от Закона за предучилищното и училищното образование.
Второ, защото една от основните цели на този закон е наистина всяко едно дете да има достъп до качествено образование, а ние трябва да определим какво представлява това качествено образование, как то е съизмеримо.
Освен това, защото създаването на стабилни системи за качеството както в България, така и във всяка една от европейските държави фактически създават едно качествено и приобщаващо образование в европейското пространство. Необходимо е синхронизиране на качеството в българските образователни институции и също така с международните и европейски стандарти за качество. По този начин ще улесним и мобилността на учащите се, по този начин ще подкрепим и признаването на квалификацията, която се получава както в България, така и в чужбина. Още повече че сега в условията на COVID-19 отново остро се поставя въпросът за качеството на образованието и за необходимостта от неговото проследяване и, разбира се, развитие и повишаване.
Моля Ви, господин Министър, да отговорите: предстои ли Министерството на образованието и науката да издаде Наредба за управление на качеството в институциите, която е съобразена с новите изисквания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Симеонова.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Симеонова, Наредбата беше издадена, Вие знаете, през 2016 г, но аз с мой акт я отмених през 2017 г.
Защо я отмених? Защото прецених, оцених, че Наредбата в онзи ѝ вид води много повече до допълнителна работа по изработването на документи и респективно ще отклони усилия от основната, същинската работа на училищата и на педагогическите специалисти, защото залага на формален, а не на действен подход.
Аз ще Ви кажа откровено, че междувременно от 2018 г. до днес – малко повече от две години, ми бяха представени нови варианти на Наредбата, които също не одобрих. В момента имаме изготвен вариант. Смея да твърдя, че той вече е по-добър и много по-близко до крайния ни вариант, отколкото предходните.
Не ми се иска да разбираме качеството само като формален елемент. Качеството е функция на много неща. Вие по-добре знаете вероятно от мен, че то е функция най-вече на достъпа до добри, мотивирани, подготвени учители и ред други педагогически специалисти, особено ако говорим за приобщаващото образование, което Вие засегнахте. Функция е на добрия климат на работа, на благоприятната физическа среда, на подкрепата от всички по вертикала, най-вече от регионалните управления, от директора към учителите, от налагането на културата на професионализъм, от налагането на културата и политиката на партньорство най-вече с родителите, от обучението и квалификацията на учителите.
Всички тези неща обаче не могат да се постигнат, като се напишат определен брой документи, на колкото и добра концепция и да са подчинени, или пък се препишат, както най-често се случва. Ще Ви дам пример с акредитацията. Имаме много добре и красиво написани или преписани документи, които стоят заключени в един шкаф, положени са десетки, стотици и хиляди часове работа, но те не са довели в много случаи до реални политики. Вижте, има училища с прекрасни на хартия системи за управление на качеството. Ако Вие ги оценявате или ние ги оценяваме, сигурно ще ги оценим с най-високите оценки. Оттам нататък имаме много други забележки към политиките им. Това е причината да бъде отменена.
В системата на образованието, както впрочем и в други системи, има много неща, които са замислени с добри намерения, но не са произвели желания ефект, напротив произвели са преди всичко допълнително работа и хамалогия. Най-лесното е и аз да подходя формално, да кажа: „Издал съм всички наредби, които законът ни задължава.“ Да, всички други сме ги издали – знаете 19 стандарта, 18 сме издали, един нямаме и това е точно този за управление на качеството.
Целта на тази наредба е да създаде култура, а не документи – култура на самооценка, култура на анализ, на стремеж за подобряване на мерките, резултатите, политиките. Тази култура се създава бавно, тя не се създава толкова и само благодарение на Наредбата.
Не приемам аргумента, че само, защото го имаме в Закона, трябва задължително да го издадем. Това не означава, че и тази култура е спряла да се развива. Всяко едно училище се стреми да подобри квалификацията на педагогическите специалисти, да подобри материалната база, да анализира пропуските си, да бъде по-иновативно. Впрочем, ако има някаква култура, която в най-голяма степен през последните години се е разраснала в системата, и бих казал – заразяват се помежду си учителите и училищата, това е културата на налагане и стремеж към образователни иновации, насочени към подобряване на мотивацията за учене и откриване на ключа към мотивацията за учене на всяко едно дете. Това ние сме го насърчавали и е много важна, както казах, функцията на регионалните управления и на директорите по отношение налагането на тази култура.
Това, което мога да Ви обещая, е, че ще предложим, вероятно най-късно през следващия месец Проект на наредба за обществено обсъждане. Въпреки че, ако трябва да бъда честен, ни остават част от страховете, че тази наредба ще доведе до едно писане, преписване на документи, ходене на обучения, част от които са безсмислени и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Симеонова, реплика.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря Ви.
Господин Министър, съгласна съм с Вас, че това е дълъг и сложен процес и наистина целта на тази наредба и искането на колегите е не да се утежни тяхната работа. Да, така беше предишната наистина. Аз лично също съм изготвяла система за качество в моето училище и зная как е, но тъй като много от изискванията ги има в останалите наредби и с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование и държавните образователни стандарти, фактически за управлението на качеството имаше две основни области. Едната е самооценката на училището, в резултат на която трябва да се подобрява дейността, другата беше външното оценяване. То си върви добре със стандарта, който е за инспектиране. А сега въпросите, които колегите поставят, са свързани именно с това, че те трябва да извършват дейности, свързани с тази наредба.
В чл. 271 от Закона за предучилищното и училищното образование – мисля, че беше – там е посочено, че процесът на управлението на развитието на качеството включва анализирането, планирането, развитието на дейностите, оценяването и вече внасянето на подобрения. И пише, че всичко това трябва да бъде регламентирано в този стандарт.
Това, което искат колегите, е в няколко насоки. Първо, какво е „качество на образованието“? Защото много трудно се определя и за всяка една институция е по различен начин. И то се развива – знаете колко много определения сме имали във времето. След това, каква трябва да бъде политиката с целите, със задачите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), кои са органите за управление и техните правомощия, последователността, по която трябва да се извършва тази самооценка, оценяването на труда на преподавателите? Затова се поставят всички тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА: И Ви благодаря за това, че ще бъде поставено на обсъждане и ние, и колегите ще имаме възможност да поставим своите въпроси и своите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър – дуплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Госпожо Симеонова, аз Ви благодаря – всичко, което казахте, е точно така. Ние нямаме единно разбиране, единна концепция или по-точно казано – имаме множество концепции за това: „Какво е качествено образование?“ Във всички случаи не е да имаме добре, красиво написани документи, а качеството е процес на постоянно подобряване на работата, повишаване на усилията, на ефективността на работата и на усилията на всеки един участник в образователната степен. Ако питате работодателите за професионалните ни гимназии, те ще Ви кажат, че качествено е това, което е подготвило достатъчно добри специалисти за тях. Ако питате родител на дете с увреждане, ще каже, че са качествени тези усилия, тази работа, създала условия за приобщаващо образование. Тоест, всички елементи на средата формират качеството и те трябва да бъдат по-добри и да стимулират като цяло системата, повече усилия и по-благоприятна среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Министър на културата господин Боил Банов ще отговори на въпрос от народния представител Явор Божанков относно Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново.
Господин Божанков, имате думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Художествената галерия „Борис Денев“ е една от емблематичните сгради за старата столица – и като архитектура, и като значение, и като локация.
Наскоро започна ремонт в галерията, който предизвика публични дискусии и дори скандали. Касае се за смяна на дограмата на галерията, като оригиналната – дървена стара дограма, беше заменена с пластмасова, ПВЦ дограма. По време на дискусиите, които изгледахме всички – надявам се, и Вие сте запознат, беше приложен аргументът, че сградата не е паметник на културата, съответно няма законова пречка това да стане.
Така е, господин Министър, аз съм съгласен с това, но не съм съгласен, че една галерия, един храм на изкуството може да бъде обезличен и обезобразен по този начин. Галерията е построена от именития архитект Никола Николов – един от най-добрите за времето си.
В тази връзка аз съм поставил четири въпроса към Вас – къде се съхраняват картините по време на ремонта, и от поставянето на въпроса до момента аз намерих тези отговори и Ви моля да не ми отговорите.
Моля Ви, господин Министър, да се фокусираме единствено върху третия въпрос – дали считате за подходящо ПВЦ дограма да бъде монтирана на тази сграда – подчертавам – с културно и историческо значение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божанков.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Божанков, във връзка с Ваш въпрос Ви информирам следното:
Художествена галерия ,,Борис Денев“ е юридическо лице на бюджетна издръжка на община Велико Търново – второстепенен разпоредител с бюджет. Ръководството на галерията се осъществява в административно-организационно отношение от кмета на община Велико Търново, а в методическо отношение съгласно чл. 31 от Закона за културното наследство от Министерството на културата.
Във връзка с Ваш въпрос на 17 декември 2020 г. е извършена проверка – оглед на място на сградата на Художествена галерия „Борис Денев“ от инспектор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерството на културата в присъствието на господин Карабаджаков – директор на галерията.
Проверката установи, че в сградата се извършва ремонт по Проект „Изкуство и култура – общи трансгранични активи в подкрепа на устойчивото развитие на туризма“, по Програма за трансгранично сътрудничество „INTERREG V-A Румъния – България“, 2014 – 2020г., Приоритетна ос 2 „Зелен регион“, Инвестиционен приоритет 1, с краен срок за изпълнение 13 юни 2021 г. Ще спестя други подробности.
С писмо от 17 декември 2020 г. директорът на галерията уведомява Министерството на културата за затваряне на експозицията съобразно изискванията на чл. 10 от Наредба № Н-4 от 8 октомври 2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности, за закриване или временно закриване на постоянни експозиции.
С оглед безопасното съхраняване на експонатите е направен оглед от комисия в състав: директор на галерията, уредник, реставратор и изкуствовед на хранилище в сградата на Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, предоставено за безвъзмездно ползване на галерията от община Велико Търново. След положително становище за преценка на температурните условия за съхранение и на предвидените съоръжения за заключване и контролиран достъп до помещенията, е организирано временно преместване на постоянната експозиция и на всички експонати в сградата, като за целта е изготвен опис и са спазени изискванията за транспортни опаковки и логистика до хранилището.
Галерията е затворена за посетители, поради извършване на ремонтни дейности, като същото е обозначено с информационни табели. Защитени са подовете на сградата, представляващи паркет от естествена дървесина. Демонтирани са вентилационната система и радиаторите на етажите. Демонтиран е към онзи момент един прозорец от чамовата дограма и е монтиран един прозорец от ПВЦ – бял на цвят, за да се уточнят детайлите на изолация и закрепване.
С цел постигане на енергийна ефективност одобреният проект предвижда: старата, амортизирана, чамова дограма, неподлежаща на ремонт и пребоядисване, да бъде подменена с бяла ПВЦ дограма в същия вид, същия растер и членение, което не променя архитектурната и художествената характеристика и фасадите на строежа. Съгласно чл. 83, ал. 2, т. „г“ от Закона за културното наследство не е необходимо извършването на съгласувателна процедура с Министерството на културата. Ремонтните дейности обхващат интериора на сградата, внедряват мерки за енергийна ефективност и се изпълняват по одобрен проект.
Вследствие от извършената проверка е изготвен констативен протокол с указания за предприемане на последващи действия по изпълняване на стриктен авторски надзор, запазване на месинговите обкови и ръкохватки от чамовата дограма и монтирането им на новата ПВЦ дограма, запазване на вътрешните врати, като се ремонтират и боядисат, запазване на външните врати от дъбова дървесина, като се ремонтират и консервират с консервант за дърво и запазване на всички оригинални свещници, лампи, аплици, полилеи и други уникални авторски детайли в интериора на сградата.
Настоящият протокол е изпратен на собственика – община Велико Търново, за изпълнение.
Сградата на Художествена галерия „Борис Денев“ се намира на територията на групова недвижима културна ценност: „Архитектурно-строителна зона „Св. гора“ в „Историческо селище Велико Търново“, „Паметник на урбанизма и културния пейзаж“. Сградата не притежава статут на единична недвижима културна ценност и съгласно Акт за публична общинска собственост от 24 август 2004 г. е собственост на община Велико Търново. Имотът се намира в урбанизирана територия по действащия регулационен план на град Велико Търново.
Съгласно утвърдените от Министерството на културата предписания и режими за опазване на груповите недвижими паметници, одобрени с протокол № 3 от 10 април 2000 г., на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, зоната пространствено принадлежи към структурата на възрожденския град и защитата ѝ по смисъла на Закона за културното наследство засяга ограничен брой единични недвижими културни ценности предимно с категория „ансамблово значение“.
Общите изисквания, касаещи опазването на всички зони на територията на „Историческо селище Велико Търново“, се отнасят към градоустройствените и структурообразуващите природни дадености, както и реализацията на ново строителство. Съгласно изискванията на Закона за културното наследство за археологическа и архитектурно-строителна зона „Св. гора“ следва да бъдат съгласувани само искания за ново строителство.
В тази връзка извършването на ремонтни дейности в сградата на Художествена галерия „Борис Денев“ е допустимо и контролът върху тяхното изпълнение не е в правомощията на Министерството на културата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Личното си отношение ще го кажа в дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, разбрахме нещо, което вече знаехме – че сградата не е паметник на културата и не е необходима такава процедура. Изненадващ е отговорът, че подмяната на дограмата не променя нейната фасада. Само един поглед върху снимка върху тази – не е прекалено да кажем – гротеска е достатъчен, за да кажем, че фасадата е значително изменена, и то не в правилната посока.
Никой не мечтае да получим галерия като в Амстердам, но ако може, поне да не става по-грозно, бихме били доволни. Оставяме настрани колко струва новата дограма и че за тези пари можеше да се купи не дървена, но златна, и стигаме дотам, че сградата наистина, господин Министър, е обезобразена. Това е тъжна картина. Това е тъжна картина и по пътя на логиката, че като не е, разбирате ли, паметник на културата, можем да си ѝ сложим пластмасова дограмичка – не виждам проблем да остъклите балкона на галерията, някой да опъне едно пране, за да е ясно, че се работи все едно това е панелен блок в краен квартал. Аз го намирам все пак за допустимо. Моля за Вашата реакция, защото по пътя на парламентарен контрол мога да поставя въпроса само пред Вас и се надявам като управляващи да вземете реакция, да реагирате адекватно и да не прехвърляте отговорност между кмет, директор на галерия с размяна на писма и проверки, както сме свикнали да гледаме. Защото от това губят великотърновци, от това губи старата столица – никой не заслужава това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божанков.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Божанков, уважаеми народни представители! Личното ми отношение към това е същото, както Вашето. Отвратително е да се постави във Велико Търново на тази сграда ПВЦ дограма. Факт! Това не променя факта, че аз мога да изкажа моето лично човешко отношение като гражданин, но като министър мога да извършвам само законосъобразни процедури. Така че от тази висока трибуна и аз, също като Вас, като гражданин на тази държава мога да призова това по възможност да бъде поправено. Да, нямам законови механизми да го направя, но естетически, морални и всякакви други имам да поискам такова нещо и Ви благодаря за поставения въпрос. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Два въпроса към господин Емил Димитров – министър на околната среда и водите, на народния представител Джевдет Чакъров. Първият от тях е относно изпълнението на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“.
Имате думата, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, към днешна дата вече изтече програмният период 2014 – 2020 г. за финансово изпълнение на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ и казвам с огромна загриженост, все повече е от незадоволително. Реално изплатените суми по Програмата са 38% и това е най-слабото изпълнение от всички оперативни програми, финансирани по Кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз в България.
Естествено, всеки от министрите преди Вас има своята отговорност за изпълнението на ОПОС през периода, който посочих. Искам обаче да подчертая, че в рамките на 2020 г. реално изплатените средства са едва 5%, докато през предишните две години – не че е било високо, но е било по 10% на година. Такъв спад на практика представлява почти спиране на изпълнението на Програмата.
Факт е, че изпълнението на проекти във водния сектор зависи, и то много, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от ВиК дружествата, а сектор „Отпадъци“ – от общините, но Управляващият орган по тази програма е в МОСВ и съответно министърът – който и да е той, носи отговорността за управлението, изпълнението и инструментариума. Затова му е даден такъв както от националното, така и от европейското законодателство. Искам да отбележа, че със същия административен капацитет през предходните две години все пак се е реализирала Програмата и е имало изплащане на суми по 10% на годишна база и да видим каква е статистиката.
В края на програмния период от 308 сключени договора са приключили едва 40. От своя страна това представлява малко под 7% от договорената обща стойност на безвъзмездната финансова помощ по Програмата.
По Ос „Води“ – от 42 сключени договора, приключили са 9.
По Ос „Отпадъци“ – от 115 договора, приключили са 3.
По Ос „Натура 2000 и биоразнообразие“ – от 73 договора, са приключили 2. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съвсем накратко, господин Председател, въпросът ми е: как ще бъде наваксано всичко това закъснение, господин Министър? Надяваме се, че са набелязани мерки ускорено да се реализират по всички оси на Оперативната програма и да няма загуба на средства. Надявам се да получим положителни отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви, господин Чакъров, за зададения въпрос, защото благодарение на него аз мога да бъда отново в Народното събрание. Работен ден, без да присъствам тук, е загуба за парламентарната демокрация, за държавата.
По отношение на поставения от Вас въпрос – финансовото изпълнение по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. Обявени процедури за предоставяне на безвъзмездно финансиране. Към момента са обявени 59 броя процедури за предоставяне на финансиране на обща стойност от 4,3 млрд. лв., или 127% от ресурса на Програмата. Наддоговорили сме дори 20% отгоре, за да може, ако някой някъде не успее, ние да имаме готовност да им ги дадем тези пари.
И на въпроса Ви: какви са спешните мерки? Спрямо съдебната власт, където са процедурите, или спрямо кметовете, какви процедури министърът може да предприеме към тях – силови, административни?! Освен да ги вика всеки ден, да мълчат и те да казват: този ми пречи, онзи ми пречи, тук закъснях, там не успях да се справя, а тук не съм го започнал Проекта, осигурени са пари за финансирането, ама аз не съм го започнал.
Договорените суми – европейско и национално съфинансиране. До момента по Оперативна програма „Околна среда“ са договорени 308 проекта, от които през 2020 г. – 137 броя. Стойността на безвъзмездното финансиране възлиза на 3,8 млрд. лв., или 112% от бюджета на Програмата. През 2020 г. договореното финансиране възлиза на 616 млн. лв.
Верифицирани разходи – европейско и национално съфинансиране. До момента верифицираните разходи по Програмата възлизат на 1,1 млрд. лв., или 32,4% от бюджета.
Сертификация на разходите за безвъзмездна финансова помощ пред Европейската комисия – европейско съфинансиране. Сертифицираните разходи до момента възлизат на 1,1 млрд. лв., които се равняват на 32,7% от бюджета.
Полагат се усилия за преодоляване на негативните последици от по-късния старт на проектите в сектор „Води“, както и трудностите в изпълнението на проектите в другите сектори – „Отпадъци“, „Биоразнообразие“, „Свлачища“, „Наводнения“.
Ситуацията с пандемията доведе до допълнително забавяне поради удължаване поне с два месеца на сроковете за представяне на оферти и обявяване на обществени поръчки. Въпреки своята сложност и обем с цел ускоряване изпълнението на Програмата, проектите на ВиК операторите бяха оценени и договорени за рекордно кратки срокове. Проектните предложения бяха представени в периода февруари-април 2019 г., като повечето бяха договорени в периода юли-октомври 2019 г., тоест за срок от три до пет месеца. Това са усилията, които Министерството може да положи в максимално кратък срок, но не и вместо други да свърши тази работа.
За съжаление, обществената поръчка за изпълнение на основните дейности се обяви със закъснение. Повечето в периода февруари-юни 2020 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Чакъров?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Аз наистина съм раздвоен от това, което чувам, с оглед на това, че наистина са стартирали процедури, но те са от 2020 г. Коректно посочих, че отговорност носят всички министри и преди това – от 2014 г. до настоящия момент, но към настоящия момент, за съжаление, можем да кажем, че и с оглед на това, че е на последно място, почти е провалена тази оперативна програма и действително трябва да се положат максимални усилия, ако има загуби, те да бъдат минимални средства, защото имаме огромна потребност от това. Едва ли е необходимо да посочваме, че нас ни грози и наказателна процедура евентуално от страна на Европейската комисия, имаме да изпълняваме и поети ангажименти, които не са изпълнени.
Има огромна потребност от средства в тази насока и по другите оси – и за „Отпадъци“, но за ВиК сектора знаем, че има огромна потребност. Няма как тези пари да загубим, по какъвто и да е начин да можем да ги компенсираме по линия на национално финансиране, така че трябва да се положат максимални усилия, каквото е необходимо, и от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се положат усилия. Действително трябва да има пълна мобилизация и загриженост.
Аз задавам въпроса, действително съм притеснен и сме много загрижени с оглед на реализацията на тази оперативна програма и на тази ос. Управляващият орган е в МОСВ и да се надявам, че в този период – вторият вече за нас, да сме си извадили поуките и грешките, които са допуснати, и слабости, така че занапред да ги няма и всичко това да бъде предвидено в следващия програмен период.
Естествено, всичко това е ставало с пълно съгласуване с нашата страна кои да бъдат бенефициенти, по какъв начин да се работи. Вижда се, че този механизъм не е от най-лесните и най-прекият път за реализация на тези проекти. Но, за съжаление, е много притеснителна ситуацията и се надявам, че в оставащото време отново, ако трябва, пак по нашенски да се вдигнем на щурм, както се казва, за да може да се реализират тези средства. Ние ще следим този процес, защото е от огромен обществен интерес за всички нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Господин Министър – дуплика?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Чакъров, ще бъда кратък, надявам се и изчерпателен. Всички министри преди мен, които са били според мен, лично мнение е, нямат никаква вина. Те са осигурили необходимите средства. Средствата са тук. Създаден е механизмът и ние – Оперативната програма. Кандидатствали са всякакви бенефициенти. Спор дали е трябвало да бъде с един определен политически цвят, друг, в трети, дали в този град или друг – тук няма. Тези, които са спечелили, не са си усвоили парите. Влезли са в процедура, започнали са съдебни дела, започнали са отново процедура, избрали са един изпълнител, пък са избрали втори, пък се жалят помежду си… Всичкото това нещо е извън министрите, които са били преди мен и са оглавявали това министерство, включително извън мен.
Като кажа на някой кмет: „Защо се бавиш?“ „Ами аз съм в процедура.“ Какво да направя? Да отида в съда, да направя нещо спрямо съдебната система? Или да кажа: махнете този кмет – мързелив е. Той е законно избран. Всичките бенефициенти, които не си усвояват парите, проблемът не е в Министерството на околната среда и водите. Тя ги е осигурила. Дали сме парите, те не ги усвояват, обаче ние трябва да сме виновни. Ще дам само един пример – с депата, че е лесно.
През 2009 г., кога е било 2009 г., проблеми – 113 депа. Държавата дава финансиране. И с държавно финансиране, а впоследствие и с европейски пари, да бъдат закрити. Процедурата приключи. 2010 г. започва, 2015 г. съдебни процедури и така нататък. Към момента има – един, два, три, шест кметове. Някои от тях казват: аз съм скоро избран. Изобщо не са започвали, изобщо не ги интересува, защото няма те да плащат глобите. Кажете ми с кой механизъм? Всеки ден ги викаме, всеки ден разговаряме с тях, осигурени са средствата и от ПОДООС, и от ОПОС. Тях не ги интересува, няма те да плащат глобите.
Сега за тези шест кметове – без значение какъв цвят са, някой от тях са чисто нови, кажете ми каква отговорност да дадем на всички министри преди това, като са им осигурили парите? Или аз самият сега в момента освен това, което правим, ежедневно – викаме ги, говорим, питаме, опитваме се да им помогнем, а тях изобщо не ги интересува: ето тук, ами, да, така е. Тази земя не е моя, не съм я оправял, тя е чужда. Ама Вие, ако искате я финансирайте… И нищо повече. Кажете ми сега кой от министрите е виновен от 2009 г. досега, за да го кажа от трибуната?
Според мен всички в рамките на своите компетенции са положили усилия, осигурили са средствата и са направили всичко възможно това да се случи. В момента ние ходим да ги учим как да правят процедури. Ами хайде ние да ги изработим, да направим едно предприятие, което и да ги строи тези депа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Вторият въпрос на господин Чакъров е относно наказателните процедури срещу България в областта на околната среда.
Имате думата, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин Министър, бих искал да кажа още няколко думи, преди да задам втория въпрос, който ще бъде по-кратък. В никакъв случай не визирам субектностна отговорност с оглед на бездействие от страна на предходните министри, но поддържам тезата си за отговорността на всеки един от нас. И аз съм бил министър – никой никога не е бил идеален, а може би има много пропуски, които не трябва да се допускат. Трябва да направим анализ на първия програмен период, както преди малко казах, да се подобри вторият програмен период и да има по-ефективна реализация на Оперативната програма. Знаем каква приказка има, или както се казва: когато фактите говорят...
Повтарям, аз съм притеснен и загрижен за това, което става. Аз съм много наясно и не е необходимо да се поучаваме тук, да казваме какво става със съдебната система, когато се стигне дотам. Съдебната система е независима и решава независимо съдебните дела, но, за съжаление, трябва да се анализира и да се види защо е толкова късен стартът на процедурите, естествено, през последните години се вдигаме и работим.
Вторият ми въпрос към Вас е: какви процедури има заведени срещу България за нарушаване на общностното законодателство или процедиране по инфрийчмънт в областта на околната среда? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, при пълноправното членство на България в Европейския съюз срещу България са стартирани общо 102 наказателни процедури, а от тях 83 са закрити поради изпълнение на ангажиментите на страната и отстраняване на нарушенията.
Към настоящия момент все още са висящи 19 процедури, като 11 процедури са на етап официално уведомително писмо и това е първият етап на досъдебната фаза на процедурите за нарушение. Шест от посочените процедури са за нетранспониране в срок на директивите на Европейския съюз, като по една от тях сме докладвали на Европейската комисия, че процесът на транспониране е приключил и очакваме закриване на процедурата. Три процедури са за непълното транспониране на директивите, като от страна на Министерството са предприети необходимите действия за отстраняването. Две от процедурите са свързани с неизпълнението на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, които не изискват промени в нормативната уредба и по които сме в постоянен диалог с Европейската комисия. Три процедури са на етап мотивирано становище – две са свързани с прилагане на правото на Европейския съюз в областта на биологичното разнообразие, а третата касае изграждането на пречиствателни станции за отпадни води за населени места с над 10 000 жители.
В съдебната фаза се намират две процедури – в областта на качеството на атмосферния въздух и политиката за морската среда. Съдебните производства пред Съда на Европейския съюз са все още висящи, като няма произнасяне към настоящия момент. По две наказателни процедури има постановление с установителни решения на Съда на Европейския съюз – делата за Калиакра и рекултивацията на старите депа, като страната ни е в постоянен контакт с Европейската комисия и периодично докладва за напредъка по изпълнението на ангажиментите ни. По една от наказателните процедури предстои завеждане на второ дело пред Съда на Европейския съюз и е с искане за налагане на финансови санкции, а именно процедурата, свързана с повишаването на стойностите на фините прахови частици.
Следва да имате предвид, че процедурите, които се намират в най-напреднал етап и по които България вече е осъдена, са стартирали в периода на първите години след членството на България в Европейския съюз и изискващи значително време и финансови средства за привеждането в съответствие с изискванията на европейското законодателство.
През годините по линия на Оперативна програма „Околна среда“ както в предходния програмен период, така и в сегашния, са ни осигурени значителни средства за изпълнение на ангажиментите ни като държава членка, в това число и за отстраняване на допуснатите нарушения. Предвиждаме това да продължи и през следващия програмен период 2021 – 2027 г. в рамките на новата програма „Околна среда“.
Не на последно място, искам да обърна внимание на обстоятелството, че освен срещу България в секторите, където са най-тежките наказателни процедури – качеството на атмосферния въздух, „Натура 2000“, отпадъци, води, Европейската комисия е стартирала наказателни процедури срещу почти всички държави членки, някои от които са на много напреднал етап. Това на практика показва системен проблем с постигането на изискванията на европейското законодателство в областта на околната среда в целия Европейски съюз – непрекъснато се променят, непрекъснато се завишават, трябва да ги догонваме, а ние сме с по-малко средства и е по-трудно да го направим.
Искам да Ви уверя, че Министерството на околната среда и водите полага всички необходими усилия и поддържа постоянен диалог с Европейската комисия, което е с оглед намирането на работещи решения за отстраняване на допуснатите нарушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Чакъров?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, за съжаление, в областта на екологията нашата страна бави вече десетилетие изпълнението на редица поети ангажименти, за които и Вие посочихте. Добре е, че екипът полага усилия и Министерството. Аз съм убеден, че има много сериозен експертен потенциал, при все че сме го коментирали и от високата трибуна на парламента и по време на заседание на Комисията по околната среда и водите, но риск за страната ни представлява наистина налагането на финансова санкция, защото вече има произнасяне на Съда в Люксембург за замърсяването на въздуха. Освен това притеснително е, че София и Стара Загора са едни от най-мръсните градове не само в страната, но и в рамките на Европейския съюз и рискът от налагане на санкции, включително и финансови, е в доста напреднала фаза. За страната има риск да бъдат наложени санкции за неизпълнение на ангажимента за прекратяването на експлоатацията на старите депа.
Вие посочихте за биологичното разнообразие и аз съм Ви задавал въпроси преди това, но отговорността беше прехвърлена към парламента. Това, което се предлага, е, че управляващото мнозинство от ГЕРБ също не се ангажираха да го разгледат, защото доста либерализират режима в защитените зони и територии, както и занижаването на мерките за опазване на тези зони.
Очаква се отговор от страна на нашите партньори от Брюксел, но като цяло трябва да се положат усилия да се покрият критериите и да се преодолеят тези евентуални процедури спрямо нашата страна. Не бива да се успокояваме, че има такива предприети спрямо другите страни членки, а ние трябва да гледаме да бъдем екзактни по отношение на опазването на прекрасното биологично разнообразие и всичко това, което имаме в нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Една забележка, ако позволите – Стара Загора не е най-мръсният град. Имаше много след това публикации. Говорим за Стара Загора, но после можем да продължим с Вас.
Господин Министър – дуплика?
С това завършваме парламентарния контрол днес.
Следващото редовно пленарно заседание е на 20 януари 2021 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,39 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Александър Ненков
Симеон Найденов