Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Джейхан Ибрямов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание Проекта за програма за работата на Народното събрание за 20 – 22 януари 2021 г.:
„1. Проекти на решения за попълване съставите на постоянни комисии. Вносител – Искрен Веселинов на 13 януари 2021 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител – Министерският съвет на 29 декември 2020 г.
3. Доклад за дейността на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД и проект на решение по доклада. Вносител – Временната комисия на 30 октомври 2020 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител – Министерският съвет на 30 декември 2020 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за българския жестов език. Вносител – Министерският съвет на 7 октомври 2020 г. Приет на първо гласуване на 12 ноември 2020 г. – точка първа за четвъртък, 21 януари 2021 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Вносители – Юлиан Ангелов и група народни представители на 18 декември 2020 г. – точка втора за четвъртък, 21 януари 2021 г.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юли 2021 г. в Брюксел, Кралство Белгия. Вносител – Министерският съвет на 4 декември 2020 г. – точка трета за четвъртък, 21 януари 2021 г.
8. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Вносители – Даниела Дариткова и група народни представители на 15 януари 2021 г. – точка първа за петък, 22 януари 2021 г.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносители – Анна Александрова и Красимир Ципов на 15 януари 2021 г. – точка втора за петък, 22 януари 2021 г.
10. Парламентарен контрол – след приключване на законодателната част от заседанието в петък, 22 януари 2021 г.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 153 народни представители: за 120, против 5, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 13 до 19 януари 2021 г.:
Проект на решение за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител – Искрен Веселинов.
Проект на решение за попълване на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Вносител – Искрен Веселинов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Вносител – Пламен Нунев. Разпределен е на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител – Валери Симеонов и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по здравеопазването, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Вносител – Даниела Дариткова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносител – Анна Александрова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Годишен доклад за дейността на Държавната агенция „Национална сигурност“ за 2020 г. и Проект на решение. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. (Шум.)
Колеги, моля за тишина!
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадация с двата допълнителни протокола към нея. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по здравеопазването, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от военновъздушните сили на Украйна. Разрешението е в сила за периода от 23 до 26 януари 2021 г. за един полет с цел връщане в Украйна без товар. Издадената заповед е в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаеща преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната по въпросите относно експортния контрол и в съответствие с международните санкционни режими, задължителни за Република България. Разрешението за прелитане във въздушното пространство на страната следва да се предостави на заинтересованата държава след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката и Министерството на външните работи. Уведомлението е постъпило на 15 януари 2021 г. с входящ № 103-09-3 и е предоставено на Комисията по отбрана.
От Националния статистически институт е постъпила информация за индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно“, без търговията с автомобили и мотоциклети, през ноември 2020 г., индекси на промишленото производство през ноември 2020 г., индекси на строителната продукция през ноември 2020 г., инфлация и индекси на потребителските цени за декември 2020 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Георги Александров Александров за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.“
Вносител – Искрен Веселинов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 143 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Георги Александров Александров за член на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения.“
Вносител – Искрен Веселинов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 168 народни представители: за 149, против 1, въздържали се 18.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Вносител – Министерският съвет на 29 декември 2020 г.
С Доклада на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Нунев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предлагам на вниманието Ви:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 януари 2021 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г.
На заседанието присъстваха: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Росица Петкова – началник на отдел в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите; Георги Попиванов – директор на дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС, Цветелина Стоянова – началник на отдел в дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС; главен комисар Любомир Янев – директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, и главен инспектор Явор Серафимов – началник сектор „Изпиране на пари“ в ГДБОП.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Маринела Петрова.
С приетия през 2018 г. изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари в българското законодателство са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, Международните стандарти за превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Препоръките на FATF), Конвенцията на Съвета на Европа относно изпирането, издирването, изземването и конфискацията на облагите от престъпления и финансиране на тероризма, подписана във Варшава на 16 май 2005 г., както и на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за превенция на тероризма и финансирането му.
В новия Закон за мерките срещу изпирането на пари е запазен кръгът категории задължени субекти, определен в отменения Закон за мерките срещу изпирането на пари. Този подход е възприет, тъй като списъкът с категории задължени лица, посочени в чл. 2, параграф 1 на Директива (ЕС) 2015/849, не е изчерпателен и чл. 4 от Директивата изисква от държавите членки да гарантират, че са обхванати изцяло или частично професии и категории предприятия, различни от задължените субекти по чл. 2, параграф 1, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма. Разпоредбата на чл. 4 от Директивата следва да се прилага в съответствие с подхода, основан на оценката на риска, а към момента на приемане на новия Закон на мерките срещу изпирането на пари от Народното събрание не беше завършена Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, която да съответства на изискванията на чл. 7 от Директивата и която да обоснове промяна на категориите задължени субекти.
С оглед постигането на съответствие на обхвата на българското превантивно законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, със заключенията в Доклада за Националната оценка за риска от 2019 г. и с изискванията на чл. 4 от Директива (ЕС) 2015/849 по отношение на категориите лица, чрез дейността на които е особено вероятно да се извършва изпиране на пари или финансиране на тероризъм, в рамките на работната група по чл. 96 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са разгледани категориите задължени субекти по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Въз основа на този преглед работната група взема решение, че е целесъобразно да се предложи отпадането на тази част от задължените субекти по Закона за мерките срещу изпирането на пари, които не са сред задължителните категории, посочени в чл. 2, параграф 1 от Директивата, и по отношение на които Докладът за Националната оценка за риска не идентифицира рискове, които да обосноват необходимостта от това да бъдат задължени да прилагат мерките за превенция на използването на финансовата система.
Същевременно ефективното упражняване на контрол за спазване на изискванията на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма към момента е затруднено поради големия брой категории задължени субекти по чл. 4 от Закона, които извършват изключително разнообразни по своя вид дейности, подлежащи на различна по вид регулация, както и поради големия брой задължени субекти, които попадат в тези категории. Това препятства фокусирането върху областите с по висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, като води и до разходването на значителен административен ресурс в процеса по упражняване на контрол, основан на оценката на риска.
Категориите задължени субекти, попадащи в обхвата на чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които с настоящия проект на закон се предлага да отпаднат, могат да бъдат обособени в три групи. Първата група включва лица, които не са свързани с установени рискови събития в Доклада за Националната оценка за риска, като професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа, пазарните оператори и/или регулираните пазари, и презастрахователите.
Втората група включва лица, по отношение на които са въведени други механизми в законодателството за предоставяне на информация по реда и условията на Закона за мерките срещу изпирането на пари, като органите на Националната агенция за приходите и митническите органи, които могат да прилагат чл. 88 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и чл. 9, ал. 6 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
Третата група включва лица, чиято дейност е свързана с установени рискови събития в Доклада за Националната оценка на риска, но на вида и естеството на заплахата и механизма за използване на уязвимостта за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма следва да се противодейства не чрез задължаването им да прилагат мерките по чл. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, а по друг подходящ и по-ефективен начин за отчитане на завишеното ниво на риск при прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Тази група включва търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.
Със Законопроекта се въвеждат в националното законодателство и измененията на Директива (ЕС) 2015/849, направени с Директива (ЕС) 2019/2177 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2019 г.
В предлагания законопроект се предвиждат и редакции на действащи текстове на Закона за мерките срещу изпирането на пари, които имат за цел конкретизиране и изясняване на въпроси, възникнали в периода от приемане на Закона до настоящия момент, както и редакции, имащи за цел предвиждане на изрична правна възможност за сключване на писмени споразумения за сътрудничество и обмен на информация за целите на Директива (ЕС) 2015/849 между компетентни органи за надзор в държавите членки. Предвидени са и промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в Закона за Комисията за финансов надзор, които се налагат във връзка с отпадането на определени категории субекти по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Предлаганите промени ще доведат до намаляване на административната тежест за категориите лица, които ще отпаднат от кръга на задължените субекти, както и до повишаване на ефективността на контрола по прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Предложеният законопроект няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет на Република България.
В хода на последвалата дискусия от Държавна агенция „Национална сигурност“ и от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ изразиха пълна подкрепа за разглеждания законопроект.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 9, „против“ 1, „въздържал се” 6, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Нунев.
Има заявено изказване извън обсъждания дневен ред от парламентарната група „Обединени патриоти“.
Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Декларация от парламентарната група „Обединени патриоти“.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 19 януари се навършиха 150 години от рождението на големия български революционер – ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за освобождението на Македония и Одринско и обединението на българщината, Даме Груев. (Шум.)
Дамян Груев е роден в битолското село Смилево през 1871 г. Учи в родното си село, Ресен и Битоля, преминава през Солунската българска мъжка гимназия и Великата школа в Белград. В сръбската столица се сблъсква с агресивната пропаганда и опитите за сърбизиране на населението във Вардарска Македония. Заминава за София, където записва специалност „История“ в новосъздаденото висше училище. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина! Уважение към паметта на Даме Груев!
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Тук, заедно с много други младежи от македонския край, се запознава отблизо с идеите на Левски, Ботев и Бенковски, чете „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов и у него се заражда идеята за подемане на борба за освобождението на Македония.
Посветил се на великата идея, Даме Груев заминава за Македония и започва подготовка за създаване на революционна организация, обикаляйки като екзархийски учител различни населени места. На 23 октомври 1893 г. в Солун е поставено началото на организацията, наречена „Български македоно-одрински революционни комитети“, или по-известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Целта е автономия на Македония и Одринско в естествените им граници, по думите на основателите, като етап от бъдещото им присъединяване към България, средството – въоръжената борба. Централният комитет е оглавен от доктор Христо Татарчев, а Дамян Груев е избран за секретар.
През следващите години Груев работи неуморно за намирането на нови съмишленици и дейци, в резултат на което възникват първите местни организации и първите районни комитети. Създадени са канали за прехвърляне на оръжие от България. Като учител в Щип Даме привлича в редовете на организацията бъдещия апостол Гоце Делчев. През 1900 г. Даме Груев е арестуван и впоследствие заточен в Подрумкале, което му попречва да повлияе на прибързаното решение за обявяване на въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Освободен от затвора, Даме Груев се включва в трескавата подготовка на предстоящото въстание. Той председателства Смиленския конгрес, провел се в родната му къща, на който е избран за член на Главния щаб на Битолски окръг заедно с Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Въстанието в Битолско избухва на Илинден 1903 г. Груев участва активно в бунта и успява да види родното си място освободено, макар и за кратко.
Даме остава в Македония, за да сподели съдбата на хилядите пострадали и продължава да окуражава местното население и след въстанието. Наред с борбата срещу турските власти той организира населението за защита срещу все по-засилващата се сръбска пропаганда през тези години.
Във времето след Илинденско-Преображенското въстание Даме Груев остава последната голяма фигура, която олицетворява единството на организацията, под напора на засилващите се тенденции за федерализация и вождизъм. Груев председателства Рилския конгрес през 1905 г., на който единството е запазено, а Върховният македоно-одрински комитет декларира разпускането си и вливането във ВМРО.
На 23 декември 1906 г. Даме заедно с четата си се сблъсква с турски войници в село Русиново, Малешевско. При последвалата престрелка е ранен, но успява да се измъкне и стига до връх Петлец, където намира смъртта си.
За него професор Милетич казва: „Цялата българщина тогава почувства нанесения ѝ удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…“, а Йордан Бадев го нарича двойник на Левски на македонска почва.
Цялата философия на Даме Груев за революционната борба цитира в своите спомени войводата Милан Матов: „Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината, а всички други формули са етап за постигането на тази цел.“
Поклон пред паметта и делото на великия революционер Даме Груев! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Богданов.
Следва Докладът на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г.
На заседание, проведено на 14 януари 2021 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулиране на финансовите пазари“, и госпожа Росица Петкова – началник на отдел в дирекция „Регулиране на финансовите пазари“.
Госпожа Цветанка Михайлова представи Законопроекта и мотивите за неговото внасяне в частта относно измененията и допълненията, свързани с изпълняваните дейности от финансовото разузнавателно звено на Държавна агенция „Национална сигурност“, имащо функции по превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Със Законопроекта се предлага информацията за издаването и разпореждането с безналични финансови инструменти да се предоставя по критерии, определени съвместно от председателя на Комисията за финансов надзор и от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. Въвежда се механизъм за незабавно предоставяне на информация от органите на Националната агенция за приходите и митническите органи на Държавна агенция „Национална сигурност”, като при осъществяване на законоустановените си функции установят факти и обстоятелства, които може да са свързани с изпиране на пари. Аналогичен механизъм се предвижда и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
В подкрепа на Законопроекта е постъпило становище от Държавна агенция „Национална сигурност“.
След проведеното обсъждане Комисията с 3 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002 01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Господин Стойнев, ако обичате маската! Благодаря.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002 01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г.
Гласували 144 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 42.
Законопроектът е приет.
Заповядайте за процедура. Добре.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да предложа процедура на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с която да удължим срока за предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции с № 002-01-56, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С колко казахте?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: С шест дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С шест дни. Благодаря.
Друга процедура имате ли?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Да, още една процедура.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да удължим с шест дни срока за предложения между първо и второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници с № 002-01-58, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Има ли обратни предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване първото процедурно предложение на господин Иванов за удължаване с шест дни на срока между първо и второ гласуване на Закона за кредитните институции.
Гласували 142 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 23.
Предложението за удължаване на срока е прието.
Сега подлагам на гласуване второто процедурно предложение на господин Иванов за удължаване с шест дни срока между първо и второ гласуване на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници, № 002-01-58.
Гласували 136 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 30.
И този срок е удължен с шест дни.
Преминаваме към

следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ПОВОД ПРИДОБИВАНЕТО ОТ „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД НА 28 265 200 АКЦИИ ОТ КАПИТАЛА НА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА.
Вносител е Временната комисия на 30 октомври 2020 г.
Заповядайте с Доклада, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за дейността на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД
Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД е създадена с Решение на Народното събрание, прието на 30 юли 2020 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 7 август 2020 г.)
Тя се състои от 10 народни представители – по двама от всяка парламентарна група.
Председател: Евгения Ангелова,
Заместник-председател: Румен Гечев
Членове: Калин Димитров, Иван Валентинов Иванов, Александър Сабанов, Росен Иванов, Елена Ангелинина, Кръстина Таскова, Йордан Цонев и Сергей Кичиков. Последните четирима народни представители са избрани за нейни членове с Решение на Народното събрание, прието на 9 септември 2020 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 11 септември 2020 г.)
Временната комисия е избрана за срок от два месеца.
По време на мандата ѝ са проведени 4 заседания: на 24 септември, на 1 (закрито заседание), 8 и 29 октомври 2020 г.
Нейната задача е да изясни и анализира фактите и всички преки и косвени ефекти от операцията със значим публичен ресурс, а именно: придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД.
С настоящото изложение ще бъдат представени фактите и обстоятелствата по придобиване на акциите и ролята на отделните институции. По-подробно ще бъде разгледан въпросът за определяне на емисионната стойност на една акция и накрая ще бъдат направени съответните изводи за преките и косвени ефекти от тази операция.
На първото си заседание Временната комисия прие вътрешни правила за своята организация и дейност и конкретизира кръга от институции и лица, които следва да бъдат поканени за изслушване, а именно: Българската народна банка, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Комисията за финансов надзор, членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет на „Българската банка за развитие“ АД. По предложение на народния представител Иван Валентинов Иванов беше изискана писмена информация от Българска фондова борса.
В изложението си пред народните представители на заседание на Временната комисия на 8 октомври 2020 г. управителят на Българската народна банка – господин Димитър Радев, посочи, че темата, която е предмет на обсъждане, следва да се разгледа в контекста на голямата цел за присъединяването на Република България към Валутно-курсовия механизъм 2 (ERM2) и Банковия съюз на Европейския съюз чрез установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ). Именно в контекста на тази задача на основание чл. 4 от Решение на Европейската централна банка от 31 януари 2014 г. относно тясното сътрудничество с националните компетентни органи на участващите държави членки, чиято парична единица не е еврото (ЕЦБ/2014/5), през 2019 г. Европейската централна банка извършва преглед на качеството на активите и стрес тест на шест български банки, сред които и „Първа инвестиционна банка“ АД.
Прегледът на качеството на активите (AQR) и стрес тестът представляват прилагане на теоретичен и консервативен (пруденциален) модел за оценка на риска на активите на банката, а не счетоводна операция по Международните стандарти за финансово отчитане.
Прегледът на качеството на активите предоставя на Европейската централна банка оценка на балансовите стойности на активите на банките към конкретна дата (в случая 31 декември 2018 г.). Той се използва за определяне на необходимостта от укрепване на капиталовата база на банката. Прегледът на качеството на активите за българските банки е извършен въз основа на актуализирана методология на Европейската централна банка (приложена за първи път от ЕЦБ), която отчита влиянието на счетоводния стандарт МСФО 9.
Стрес тестът разглежда как капиталовите позиции на банките биха се променили при хипотетичен базов и утежнен сценарий през следващите три години (2019 – 2021).
Резултатите от прегледа и тестовете потвърждават, че българската банкова система е стабилна, като е постигнато съгласие две от шестте банки да подготвят капиталови планове.
Една от тях е „Първа инвестиционна банка“ АД“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Ангелова, фактически дотук беше уводът. Навлизате сега в съществената част. Целия доклад ли ще четете – 20 страници? Целия? Защото може и резюме да предоставите?
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре, ако трябва, да представя резюме. Ако трябва, ще представя резюме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз мисля, че по добре резюме, ако можете да представите.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре, господин Председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защото Докладът е на разположение на народните представители. (Реплика.)
Какво? Не чух? Някакви предложения ли имате?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Да се чете Докладът, естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Искате да се чете Докладът.
Добре, госпожо Ангелова, продължете пунктуално, да не пропуснете някой абзац обаче.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре, в такъв случай, господин Председател, пунктуално по основните тези на Доклада.
Да завърша само по темата, която бях започнала да изчитам.
„Резултатите от прегледа и тестовете потвърждават, че българската банкова система е стабилна, като е постигнато съгласие две от шестте банки да подготвят капиталови планове.
Както вече казах, една от тях е „Първа инвестиционна банка“ АД. Към края на месец април 2020 г. Банката изпълнява 65% от капиталовия си план, но за да завърши изцяло формирането на допълнителни капиталови буфери срещу евентуални неблагоприятни макроикономически развития съгласно изискванията на Европейската централна банка, следва да увеличи базовия си собствен капитал от първи ред (БСК 1) със 100 млн. евро.
Активите на „Първа инвестиционна банка“ АД са на обща стойност над 10 млрд. лв. Регулаторният капитал на „Първа инвестиционна банка“ АД показва постоянен исторически ръст през годините, достигайки 656 млн. евро – увеличение с 90 млн. евро за 2019 г.
С Решение на Комисията беше изслушана госпожа Мария Филипова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. В изложението си тя посочи, че в края на 2019 г. в Комисията за финансов надзор е внесен проспект за увеличаване на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД. Размерът на емисията, предмет на първично публично предлагане, е в общ размер до 200 млн. лв., с индикативна емисионна стойност на една акция в размер на 5 лв. и с окончателна единична емисионна стойност и общ брой на предлаганите акции, които ще бъдат определени с последващо решение на Управителния съвет и одобрени съответно с решение на Надзорния съвет на банката. В проспекта е посочено, че окончателната емисионна цена ще бъде определена в резултат на проведен маркетинг на емисията, съобразен с нормативните изисквания, и може да се различава от индикативната емисионна цена, оповестена в решението на Управителния съвет. В представената пред Временната комисия писмена информация от Комисията за финансов надзор подробно са разгледани петте фактора, от които ще зависи емисионната цена. Тези фактори са степенувани по важност, но са взети в съвкупност, а именно:
- ценовите нива на инвеститорския интерес;
- пазарната цена на акциите;
- максималният ефект от увеличението на капитала на емитента;
- интересите на съществуващите акционери и балансовата стойност на акция.
Проспектът е разгледан на заседание на Комисията за финансов надзор и неколкократно са дадени указания за допълване на информацията. Тъй като дадените указания не са изпълнени от заявителя в цялост, с Решение на Комисията за финансов надзор е постановен отказ за потвърждаване на проспекта.
През април 2020 г. в Комисията за финансов надзор отново е внесен проспект за увеличаване на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД. С него се цели да бъде набран ресурс от 200 млн. лв., но чрез издаване на 25 млн. бр. акции с емисионна стойност от 8 лв. Окончателната емисионна цена в размер на 8 лв., окончателният брой акции, съотношението между броя права и новоемитирани акции и минималният брой акции, при които предлагането ще се счита за успешно, са твърдо определени и не подлежат на промяна.
Емисионната стойност на акциите от увеличението на капитала е определена с Решение на Управителния съвет и одобрено от Надзорния съвет.
Госпожа Филипова поясни, че след преглед на внесения в Комисията за финансов надзор проспект за увеличаване на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД и съпоставката му с внесения в края на 2019 г. проспект за първично публично предлагане на акции от увеличение на капитала на банката е установено съществено различие по отношение на подхода при определяне на емисионната стойност на новите акции. Поради тази причина от дружеството е изискано да представи информация какви фактори са наложили съществената разлика в подхода при определяне на емисионната стойност.
В резултат на изискваното от Комисията за финансов надзор е представен нов проспект, в който е отразено, настъпило след внасянето му за одобрение от Комисията за финансов надзор съществено ново обстоятелство, налагащо поправки в проспекта, а именно Решение на Управителния съвет на банката, потвърдено от Надзорния съвет, за промяна на първоначално определената емисионна стойност от 8 лв. на една акция от увеличението на капитала на банката на 5,60 лв. за една акция. След преглед на проспекта от Комисията за финансов надзор отново са дадени указания за корекции в проспекта, те са извършени надлежно.
В резултат на изисканото от Комисията за финансов надзор е внесен коригиран проспект.
Емисионната стойност в размер на 5 лв. е определена от Управителния съвет с Решение, одобрено от Надзорния съвет. В предоставената от Комисията за финансов надзор писмена информация се посочва, че в проспекта е дадена детайлна обосновка на определената цена на една акция, като е посочено, че емисионната цена е определена след комплексен анализ, включващ финансови показатели и така нататък.
Наред с това в проспекта се отбелязва, че процесът по увеличението на капитала започва през 2019 г. и продължава около половин година, като са проведени множество срещи и разговори с потенциални инвеститори – основно международни институционални инвеститори от Великобритания и други държави.
Посочено е, че през последното тримесечие на 2019 г. банката подобрява финансовите си показатели.
Заявено е, че балансирането на гореописаните фактори са причина за неколкократното променяне на параметрите. Оповестено е, че в този проспект за определяне на емисионна цена са взети под внимание следните ключови фактори:
- пазарната цена на акциите;
- сделки с мажоритарни пакети на други банки на местния пазар през последните години;
- пазарни коефициенти на банки аналози;
- балансовата стойност на акция.
Крайната емисионна стойност е определена при използване на средната стойност от двата метода – пазарната цена на акциите и цената, определена на база коефициенти на банки аналози. С цел привличане на по-широк интерес към емисията, получената цена от 5,93 лв. за акция допълнително е редуцирана с отстъпка от приблизително 15% и в резултат е получена емисионна стойност от 5 лв. за акция“.
Тук Докладът разглежда подробно сформирането на цената, което може да бъде видяно в самия Доклад.
„Проспектът е потвърден с Решение на Комисията за финансов надзор и е публикуван.
В този контекст и в рамките на дейностите по чл. 4, ал. 2 от Закона за „Българската банка за развитие“ АД във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 14 от Закона за кредитните институции, „Българска банка за развитие“ АД проявява интерес към придобиване на новоиздадени акции на „Първа инвестиционна банка“ АД.
На 30 април 2020 г. в Българската народна банка постъпва заявление от „Българска банка за развитие“ АД с искане за издаване на предварително одобрение по чл. 28, ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции за придобиване на акции от капиталова емисия в размер до 200 млн. лв., представляващи емисионната стойност на 40 млн. новоемитирани акции от „Първа инвестиционна банка“ АД, обект на първично предлагане на ценни книжа. Емисията е част от капиталовия план на „Първа инвестиционна банка“ АД за попълване на капиталовия недостиг, идентифициран в резултат от комплексната оценка на Европейската централна банка. Този план е съобразен с критериите за приемливост на Европейската централна банка и обект на текущо следене на изпълнението от Надзорния съвет.
Българската народна банка се произнася по заявлението на „Българска банка за развитие“ АД въз основа на изпълнението на следните нормативни изисквания, които са изброени в Доклада.
След получаване на одобрение от Българската народна банка по чл. 28, ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции „Българска банка за развитие“ АД участва със собствени ресурси в открития аукцион и придобива 77 729 300 бр. права. Придобитите права дават правото да бъдат записани 28 265 200 акции от увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД. Този брой акции съответства на по-малко от 19% от уставния капитал на „Първа инвестиционна банка“ АД.
„Българска банка за развитие“ АД участва на открития аукцион при публично обявени цени и условия, наравно с всички останали инвеститори. Участието на частни инвеститори при записването на новоемитирани акции на „Първа инвестиционна банка“ АД показва, че „Българска банка за развитие“ АД участва при пазарни условия, по цени и срещу очаквано възнаграждение, които са приемливи за частен инвеститор.
Въз основа на съвместен анализ на Министерството на финансите и екип на Генерална дирекция „Конкуренция“ към Европейската комисия на приложимите европейски и национални правила в областта на държавните помощи в Доклада е направен изводът, че участието на „Българска банка за развитие“ АД в увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД при публично обявени конкурентни цени и условия на регулирания пазар, наред с други частни инвеститори, чрез записване на до 70% от общия обем на записаните и заплатени акции, не представлява държавна помощ.
Емисията от увеличението на капитала на дружеството е регистрирана в „Централен депозитар“ АД на 5 август 2020 г., както и във водения от Комисията за финансов надзор регистър на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа на 6 август 2020 г.
В хода на изслушването на госпожа Филипова от Комисията за финансов надзор, тя изрично подчерта, че Комисията за финансов надзор не разполага с информация относно водени преговори с инвеститори, като приложимото законодателство не изисква оповестяване на подобна информация в хода на разглеждане на проспект за публично предлагане на ценни книжа.
Освен това госпожа Филипова подчерта, че Комисията за финансов надзор следва да осигури проспектът да съдържа цялата информация, която е необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансово състояние на емитента и на правата, свързани с ценните книжа.
В хода на дискусията народният представител Румен Гечев изрази опасения, че тъй като „Първа инвестиционна банка“ АД не е разпределяла дивиденти, а печалбата е била рекапитализирана, следователно държавата няма да получава дивиденти за получените от нея акции, тоест няма никаква гаранция за държавата. Освен това според него, тъй като пазарната цена на борсата на акциите на „Първа инвестиционна банка“ АД възлиза на 2,25 лв., тогава държавата щеше да купи повече акции, от което следва, че нейният дял в капитала на банката щял да бъде по-голям от 18,39% от уставния капитал на банката, след неговото увеличение.
В отговор на така изразените от народния представител Румен Гечев опасения заместник-министър Маринела Петрова посочи, че ако това е вярно, което твърди господин Гечев, да се облагодетелства частният инвеститор по цена, която не е пазарна, тогава държавата ще попадне в хипотезата „държавна помощ“, тъй като ще се счита, че тя действа при непазарни условия, и автоматично попада под санкциите на регулациите за държавна помощ. Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия ще е първата, която ще атакува държавата по линия на сделката. В тази връзка тя подчерта, че затова са искали да работят в тясно сътрудничество и са споделяли всяка достъпна информация с екипите на генералната дирекция, в които ключовите експерти са задавали много по-тежки въпроси от тези, по време на настоящото изслушване, включително кой е инвеститорът, знае ли се как се проверява, при какви условия е определена цената, защо се различава от цената, която е на вторичен пазар, разгледана е дълбочината на вторичния пазар, търсенето на вторичния пазар. Всичко това е било обект на коментари, като са обсъдени всички аргументи „за“ и „против“. В резултат на това, придържайки се към европейското законодателство, държавата взема решение с потвърждението на Брюксел, че сделката е пазарна, ако държавата закупи до 70% от акциите от увеличението на капитала.
Госпожа Мария Филипова от Комисията за финансов надзор отново обясни, че обратно изкупуване може да бъде извършено, като за тази цел следва да бъде спазена отделна процедура пред Комисията за финансов надзор.
В изказването си народният представител Йордан Цонев застъпи становището, че в случая се касае за отделна самостоятелна емисия на изцяло нови акции, която следва да доведе до увеличаване на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД и до допълнително подобряване на капиталовите ѝ показатели. При тази емисия цената на акцията се определя от емитента и се одобрява от Комисията за финансов надзор. В случая цената е била коригирана няколко пъти, като при формирането ѝ са взети предвид различни фактори в тяхната съвкупност.
Освен това според него от изслушването на представителите на отделните институции става ясно, че увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД е сделка, извършена по всички законови и пазарни правила, като тя е одобрена от компетентните български институции и съгласувана с компетентните европейски институции.
В заключение управителят на Българската народна банка – господин Димитър Радев, посочи, че спорът за балансовата срещу борсовата стойност и на каква цена се е реализирала емисията може да продължи дълго. Но е безспорно, че това е транзакцията, която е проверявана най-много, най-продължително от всички компетентни институции – както вътрешни, така и външни. „...Имаше сериозни рискове за всички, включително и емитента, ако той отиде на цена, която е значително под балансовата стойност... има методология, тя е проверявана от всички възможни институции...“
Категоричният извод, който беше потвърден е, че става въпрос за пазарна сделка, че няма да се инициира процедура за държавна помощ, и то при участието на хора с консервативно мислене по отношение на това дали България трябва да върви в тази посока.
Изводи от проведеното изслушване и представените становища:
1. Придобиването на акциите в „Първа инвестиционна банка“ АД представлява стратегическа инвестиция, свързана с разширяване на оперативния потенциал на „Българска банка за развитие“ АД, а не спекулативна транзакция в търсене на финансов ефект.
2. Увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД, освен свързано с резултатите от комплексната оценка на Европейската централна банка, ще доведе и до допълнително укрепване на финансовия капацитет на „Първа инвестиционна банка“ АД и допълнително подобряване на капиталовите ѝ показатели.
3. Тази емисия е емисия на изцяло нови акции, за да се увеличи капиталът. Това не е сделка за съществуващи акции, тоест тези, които се търгуват на вторичния пазар. И при тази емисия всяка акция има емисионна стойност от 5 лв. за акция, определена след комплексен анализ, включващ финансови показатели, очаквано развитие, рискови фактори, оценки на придобиване на конкурентни банки в България, глобално и регионално макроикономическо развитие и други, като са взети предвид и интересите на акционерите на банката.
4. Придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 27 млн. 350 хил. акции от увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД, представляващи 18,35 % от уставния капитал на банката, е осъществено на регулиран пазар след одобрение на проспекта от Комисията за финансов надзор и при спазване на правилата на борсата. Сделката е осъществена по всички правила на законодателството на Република България и Европейския съюз, под наблюдението на Българската народна банка и Европейската централна банка и в условията на непрекъсната обмяна на информация с Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия. Всички тези органи определят сделката като пазарна.
5. В Доклада си за България от 24 април 2020 г. рейтинговата агенция Fitch откроява сред факторите, които индивидуално или колективно биха довели до позитивни рейтингови действия, включително напредъка по линия на присъединяването към Еврозоната. Доколкото увеличението на капитала на ПИБ е последното условие в процеса по присъединяване на България към Банковия съюз и ERM II, сделката има изцяло положителен ефект за рейтинга на страната. Практически израз на този ефект е изключителният успех, който Република България постигна при пласирането на първата за страната външна емисия от 2016 г. насам.
6. Присъединяването на Република България към Банковия съюз е и гаранция за засилен надзор и минимизиране на риска от фалит на банки в страната.“
Уважаеми господин Председател, Докладът е подписан от всички членове на Комисията, като членовете от парламентарната група на „БСП за България“ са подписали с особено мнение.
Следва Проектът на решение:
„На заседание, проведено на 29 септември 2020 г., Докладът за дейността на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД бе приет с 8 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ и предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Откривам разискванията по Доклада.
Господин Гечев, заповядайте – разликата между „емисионна“ и „борсова“ стойност вероятно.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предварително заявявам, че систематизираното ни обяснение защо имаме особено мнение е на две страници и половина, тоест ще спестим време, защото сме Ви улеснили в значителна степен.
И така, защо сме с особено мнение и категорично няма да подкрепим изводите в Доклада, макар че колегиално ще заявя в самото начало – разискванията протекоха спокойно, беше осигурена обстановка да присъстват всички, които пожелахме, беше отговорено на въпросите ни – как е отговорено, това е друг въпрос, но изводите в Доклада са абсолютно неприемливи? Защо?
1. В Доклада не са отразени следните съществени факти от предоставената стенограма от извънредното заседание на Министерския съвет, където в т. 1 се разглежда Доклад за предприети от Българската банка за развитие действия за придобиване на акции от увеличаване на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД, проведено на 12 юни – заседание на Министерския съвет.
Първо, колеги, по същество Министерският съвет не е обсъждал внесения Съвместен доклад на министрите на финансите и икономиката, представен от министъра на финансите господин Горанов. Неговото експозе е прекъснато от министър-председателя още в първата минута – засичахме времето – и докладчикът е подканен от премиера да прочете само Предложението за решение. Така Решението за разходване на 140 млн. лв. народна пара – пари на данъкоплатците, е взето за по-малко от три минути, без никаква дискусия и никакви въпроси!
Второ, което е особено важно, и моля съответните институции да слушат внимателно. Министър-председателят на Република България заявява преди закриване на заседанието, цитирам протокола от заседанието на Министерския съвет от 12 юни 2020 г.: „И много важно е да се подчертае, че след това ще бъдат изкупени от Банката на цени с лихви и няма да загуби по никакъв начин Българската банка за развитие и държавата. Това трябва да го има изрично записано. Закривам заседанието – точка.“
Това е невярна и подвеждаща информация от страна на премиера Борисов, защото:
Първо, в хода на работата на Комисията и от предоставените писмени становища на Комисията за финансов надзор и ББР е категорично изяснено, че няма никакъв договор между купувача и продавача на новоемитираните акции на Първа инвестиционна банка! Продавачът на акциите няма никакъв ангажимент при никакви условия да изкупува обратно придобитите акции от ББР! Нещо повече, законите в Република България и в Европейския съюз категорично забраняват сключването на договори за обратно изкупуване на акции при условията на регулирания капиталов пазар! Подобни изявления на политически лица навсякъде се считат за манипулация на капиталовия пазар и в повечето страни от Европейския съюз за такова изказване се подвежда под наказателна отговорност.
Второ, придобитите акции биха могли да носят дивиденти, а не лихви, но да кажем, че това е техническа грешка. Нито обратното изкупуване е възможно, нито има гаранции за получаване на дивиденти в бъдещи периоди. Бе установено от отговора на нашите въпроси – директорите на Първа инвестиционна банка категорично заявиха и дадоха информация, че през последните години, откакто Банката е направена, никога не са разпределяни дивиденти от печалбата, а печалбата, макар и минимална, е била реинвестирана, което е добре за собствениците на Банката, но не е добре за другите собственици на акции! Тоест досега нищо не е разпределяно като дивиденти. След тази сделка до края на годината никакви дивиденти не са разпределяни, тоест няма обратно изкупуване, няма никакви дивиденти! Тоест това, което казва премиерът, е подвеждащо.
2. Не са посочени реални рискове за инвестицията на държавни средства в особено големи размери в частна банка:
- Държавата няма представител в управлението на Първа инвестиционна банка. Даваме 140 милиона, пляскат с ръце, разлива се шампанското от собствениците – държавата няма представител нито в Управителния, нито в Надзорния съвет! Тоест на двамата основни акционери на Първа инвестиционна банка им подарихте – държавата, 140 милиона плюс осигурени още 60 милиона от приятелски, частен инвеститор – стават 200 милиона подарък! Не влизат в управлението на Банката, не се разпределят дивиденти, а тези, които са дали парите, пият студена вода в големи количества!
- Няма никакви гаранции, че тези 140 млн. лв. държавна пара ще носят някакви доходи на държавата в следващите години или десетилетия. Това най-вероятно ще се окаже безвъзмездна финансова помощ на българския народ и данъкоплатците за двама доста богати инвеститори.
3. Считаме, че държавата закупува акциите по цена, надвишаваща значително пазарната. Кои са ни основанията? Фактите какви са?
- Купувачът Българска банка за развитие заплаща акциите по цена, определена от продавача Първа инвестиционна банка, записана в проспекта на Банката. Верифицирането на проспекта на продавача от страна на Комисията за финансов надзор не задължава купувача да плаща тази цена, изрично искам да подчертая! КФН верифицира балансовата стойност. Когато един купувач отиде на пазара – въобще не ме интересува каква е балансовата стойност на това, което се продава на пазара, и неговата цена е променлива. Аз, купувачът, решавам дали да купя, или да не купя на тази цена. След малко ще Ви покажа и други неопровержими факти. Така че в проспекта е записано: държавата плаща 5 лв., макар че пазарната цена е коренно различна.
- В цитираната стенограма от заседанието на Министерския съвет, в т. 2 от Решението на Министерския съвет се казва: „Участието на Българската банка за развитие в увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД да се извърши при пазарни условия и до 70 на сто от общия обем на записаните и заплатени акции, съгласно доклада по т. 1“, край на цитата. Но очевидно въобще не може да става дума за пазарни условия при изпълнение на Решението на Министерския съвет. Неслучайно в Решението на Министерския съвет не се споменава емисионната стойност на акциите от 5 лв. за акция, която е определена от Управителния и Надзорния съвет – отбележете, на 22 април 2020 г. управлението на Банката е определило цената! Заседават министерски съвети, въртят се, търсят как да платят – накрая плащат тази цена, но тя била пазарна! Изумително!
- От информацията на Българската фондова борса става ясно, че през месеците май и юни 2020 г. акциите на Първа инвестиционна банка са продавани на капиталовия пазар на цена около 2,6 лева. Нещо повече, от предоставените ни данни е видно, че в дните и месеците след сделката между ББР и ПИБ цената на акциите на Първа инвестиционна банка на Българската фондова борса последователно намалява в периода 13 юни – 12 октомври 2020 г.
И тази сутрин, уважаеми колеги, ето го скрийншота от Българската фондова борса. (Показва го.) Искам да направя едно обяснение. Беше казано, че това е сделка, която укрепва доверието в банковата система и увеличава атрактивността на нашата банкова система за чужди и наши инвеститори. Много добре, само че вчера в 15,36 ч. – последната сделка, цената на акция е 1,80 лв.! Значи с участието на българската държава, с одобрението на Европейската централна банка, всичко е законно, обаче не ние, а пазарът казва, че Вие сте платили 5 лв.! А пазарът казва, че цената е 1,80 лв.!
Нещо повече, най-ниската цена през деня е била 1,45 лв.! Вие ще кажете сега: ама това може да е само за вчера. Ами фактите са от Борсата, ето, чета Ви от Борсата: „Най-високата дневна цена – 1,82 лв., най-ниската дневна цена – 1,75. Най-ниската седмична цена – 52, лев и 45 стотинки. Изменението на цената за последните 52 седмици, внимавайте, минус 42,31%!“ Ето ги данните. (Показва.)
Приказките са много. Истината е, че правителството удари печата и подари 50 млн. лв. на българския народ на техни приятели – частни инвеститори!
Ние няма да подкрепим харченето на народна пара! Крайно време е, наближава времето – след два месеца, да се затвори багажникът на джипката и да спре изтичането на парите на данъкоплатците, на българския народ! Тези пари могат да отидат за детски градини, могат да отидат за научни изследвания.
Спрете с подаръци в десетки и стотици милиони левове! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, с интерес изслушах Вашето изказване и ме провокирахте, защото този въпрос не е само политически – от това, което чухме. Учудвам се, че Комисията, която разследваше този случай, е излязла с едни заключения, които са твърде обтекаеми и нямат нищо общо с действителността.
Но въпросът ми към Вас е: нямате ли намерение след това, което изнесохте като информация, включително и с нашата подкрепа, да сезирате прокуратурата за престъпление, което е видно от фактите, които представихте? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други реплики? Не виждам.
Дуплика, господин Гечев, въпреки че това не беше точно реплика, а въпрос. Не беше кратко възражение по същество.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Господин Председател, колеги! Уважаеми колега Вигенин, моят отговор е много лесен: да, ако не се самосезира българската прокуратура, което е малко вероятно – тя да се самосезира, след два-три месеца Ви обещавам – този въпрос би трябвало да влезе в прокуратурата, тъй като на пръв поглед всичко е направено законно. Няма как да се оправдават с Европейската централна банка и други за някаква пазарна сделка, след като Българската фондова борса категорично показва, че пазарът оценява почти три пъти по-ниско цената, по която в един ден, в един час правителството „пазарно“ приема Решение на Управителния съвет на Банката отпреди месеци. Явно, че това е – според нас – организирана престъпна група, която ще има дълги емоционални и съдържателни разговори със специализираните институции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Аз няма да правя изказване по Доклада, ще направя предложение – редакционно, или както искате. За да не чакаме прокуратурата да се самосезира и да се чудим, дали ще се самосезира или не, предлагам, уважаеми господин Председател, да запишем в Проекта за решение към този доклад, че Народното събрание решава този доклад да бъде изпратен на прокуратурата заедно с изказването на професор Гечев по време на обсъждането. Оттам нататък вече прокуратурата, предполагам, знае какво трябва да свърши по изнесените факти, обстоятелствата и Доклада на Народното събрание. Иначе няма абсолютно никакъв смисъл от този доклад, който ще се приеме след обсъждането.
Предложението ми е Докладът на Комисията, заедно с изказването, или с целия дебат, който ще се проведе, да бъде изпратен на прокуратурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това като втора точка, така ли?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първо, приема Доклада. Второ, Народното събрание решава Докладът да се изпрати в прокуратурата заедно с изказването на народния представител Гечев.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (встрани от микрофоните): Заедно с дебата, със стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Проданов, заповядайте.
Моля, квесторите, поканете народните представители.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще Ви върна малко назад във времето, може би една година, когато трябваше да влизаме в ERM ІІ. Две от основните изисквания на Европейската комисия, за да приеме България в чакалнята, бяха стабилна банкова система и създаване на изричен Закон за управлението на публичните предприятия.
Какво свършихте Вие, колеги управляващи? Първо, във връзка със стабилната банкова система: капитализирахте частната банка, като, както каза господин професор Гечев в изказването си, откраднахте едни 50 милиона на българските данъкоплатци.
Другото, което направихте по другия въпрос, свързан със Закона за публичните предприятия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Проданов, запазвайте уважението към нашите народни представители, ако обичате. Длъжен сте по Правилник.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Да, точно по темата говоря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не казвам, че не говорите по темата, просто си подбирайте изразите!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Да, подбирам си ги. Много внимателно си ги подбирам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, продължавайте, ще приложа дисциплинарна мярка тогава.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: По втория въпрос, който беше като условие от Европейската комисия за приемането ни в ERM ІІ, беше създаването на Закона за публичните предприятия. Какво направихте Вие? Създадохте един закон, след това няколко пъти променяхте сроковете за неговото изпълнение – става въпрос за назначаването на ръководството и на бордовете на директорите, и на тези държавни предприятия, като фактите са, че и до ден днешен не сте изпълнили изискванията на този закон въпреки неколкократното увеличаване на сроковете на изпълнение на изискванията в Закона. Оказва се, че и по втория въпрос, който беше като условие за приемането ни в ERM ІІ, подведохме европейците. Общо взето, цената, която плати българският народ за приемането ни в ERM ІІ, беше изключително солена и европейците бяха подведени с това, че още не се изпълнява това, което беше прието в Закона за публичните предприятия. Благодаря, господин Председател.
Подбрал съм си думите и всичко това, което казвам, е истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не се изказахте по точката.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Точно по точката е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не се изказвате. Връщате други теми.
Има ли реплики по изказването на господин Проданов? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Господин Иван Валентинов Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз вземам отношение по тази тема като член на Временната комисия, която разгледа този казус относно придобиването на акции от страна на Българската банка за развитие на Първа инвестиционна банка. Това, което ми направи впечатление по време на работата на Комисията днес, е равнодушието на управляващите по отношение на един изключително важен казус, а именно разходването на 140 млн. лв. от парите на данъкоплатеца за закупуване на акции от една частна банка.
Господин Гечев направи едно добро изявление, една ретроспекция на случилото се, но пак ме учудва, че Вие не вземате отношение по тази тема. Няма как да отминем без никакво внимание, и то трябва да бъде заострено тук, от тази трибуна, начина, по който се случва всичкото това нещо – как са изхарчени тези пари. Защото след изявлението на премиера Борисов на Министерски съвет остават повече въпроси, отколкото отговори.
На първо място, господин премиерът ли излъга българските граждани и своите министри, или някой излъга премиера и го подведе да прави неверни твърдения в едно заседание на Министерския съвет, където казва, че ще бъдат изкупени тези акции, хазната ще бъде удовлетворена, тя ще бъда на печалба – едно нещо, което не отговаря никак на реалната истина. Защото по време на дискусиите, по време на изслушванията в комисиите, нееднозначно беше заявено както от представители на Българската банка за развитие, така и от Българската народна банка и всички други институции, които дойдоха там, че, първо, по закон такова нещо не може да случи. Второ, няма такава практика да се договорят подобни обратни изкупувания, да се изплащат дивиденти.
Професор Гечев много правилно каза, че тази банка, чиито акции са изкупени, няма практиката просто през годините да изплаща дивиденти. Тя към днешна дата от своето съществуване не е изплатила един лев дивидент!
И отново повдигам въпроса: кой защитава интереса на българския данъкоплатец в случая? Изобщо той защитен ли е по някакъв начин? Не е защитен, защото пред нас беше представен един продукт, опакован добре в целофанче, в законова форма, минал през Европейската комисия, минал през някакви институции – дойдоха едни лустросани доклади и ни прочетоха как всичко е наред, как всичко е нормално, но остана основният въпрос, не един, няколко. Първо, защо бяха изхарчени тези пари, защо именно в тази банка и защо именно по този начин? И кой излъга премиера, или той излъга нас? Защото всички помним неговото изявление по време на заседанието на Министерския съвет, когато каза: видите ли, тези пари ще се върнат, и то многократно, ще бъдат изкупени. Да, ама няма такова нещо! Много правилно беше казано. И тези забележки, които бяха направени малко преди това, създават усещането, че сме излъгани. Не само Вие тук, но и целият български народ, всички ние, които сме платили по някакъв начин, българските граждани, тези 140 милиона.
Няма лошо да се помага на банките, но това нещо трябва да става по един прозрачен начин. Защото колегите, които бяха в Комисията, знаят: три пъти са предлагани тези акции, минавали са през Комисията за финансов надзор, връщани са, пак са носени, пак са връщани, натаманяване на цената – 8 лв. ли, 5 лв. ли, 2 лв. ли? Въпросът тук е, всъщност ощетени ли са миноритарните акционери, които си купуват на борсата акциите на тази банка? Защо те купуват на 2,60 лв. съгласно справките, които са дошли, а държавата купува на 5,00 лв.? Защо тези хора не могат да купуват на 5,00 лв. и да продават на 5,00 лв., а на половин цена?
Въпреки че всичко е облечено в законова форма, всичко е подкрепено с необходимите доказателства, всички длъжностни лица са се подписали отдолу, не означава, че няма нещо гнило в цялата работа.
Аз подкрепям, и то с две ръце, и призовавам колегите да гласуват втора точка от предложението, което направи господин Свиленски, а именно този доклад, със заключенията на двамата членове, които бяха от БСП в тази комисия, особеното мнение, да бъдат изпратени на прокуратурата. Да се прегледа! Защото ние не сме компетентният орган, който може да каже, има ли тук закононарушение, или няма, защото пред нас бяха представени така нещата, че всичко е точно. Да, ама не е точно. Ние не можахме да чуем отношението и на финансовия министър в тази посока, какво се е случило, защото той вече не е финансов министър – този, който е бил тогава, както е написано и в стенограмата на Министерския съвет, той е прекъснат на третата минута в неговото изложение. Той дори не е могъл да обясни точно какво е трябвало да се случи и как ще се случи.
Ако има друг виновен, който е подвел министър-председателя, да бъде намерен и да бъде изправен пред съда, пред прокуратурата, да му се търси отговорност. Защото в противен случай остава усещането в българския данъкоплатец, и най-вероятно в премиера, ако той е бил подведен, а пък, не дай боже, това да е негово решение, защото още по-лошо, той ще носи персонална отговорност, за да говори такива неща, че тези пари ще се върнат.
Не, няма да се върнат, уважаеми колеги, няма такава практика. И до ден днешен не е направено никакво движение в посока Българската банка за развитие или държавата да има свой представител в Първа инвестиционна банка, за да следи как се харчат тези средства, как се разходват, как се управлява капиталът на държавата.
И затова аз призовавам към здравия разум – да подкрепите нашето предложение за втора точка това нещо да отиде в прокуратурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Временната комисия подробно разгледа, изслуша всички институции, които имат отношение по тази транзакция, за която говорим. Целта така, както беше зададена в Решението на Народното събрание, беше да изясним и да анализираме фактите и всички преки и косвени ефекти от тази операция.
В подробния доклад Вие сте се запознали, а и чухте факти и последващи ефекти, които Комисията установи. Няма нужда да преповтарям информацията от Доклада, но има няколко момента, на които е важно да бъде обърнато внимание.
Фактите. Установените факти след изслушването на ангажираните институции показват, че сделката е пазарна. Проведена е по абсолютно всички правила, спазен е законът, няма никакви съмнения, няма никакви притеснения. Сделката е многократно проверявана от отговорните институции както в България, така и от Европа. Не са открити абсолютно никакви нарушения. Пак казвам, сделката е осъществена по всички правила на законодателството на Република България и Европейския съюз под наблюдението на Българската народна банка и Европейската централна банка.
Необходимо е да е ясно, че тази емисия е емисия на изцяло нови акции. Тя няма нищо общо с вторичния пазар, тоест с цените, по които акциите се търгуват на борсата. При тази емисия всяка акция има емисионна стойност от 5,00 лв. за акция. Тази цена е определена след комплексен анализ, който включва финансови показатели, очаквано развитие, рискови фактори, оценки на придобиване на конкурентни банки в България, глобално, регионално макроикономическо развитие и други. Взети са предвид и интересите на акционерите на Банката.
Придобиването от Българската банка за развитие на тези акции в увеличението на капитала представлява 18,35%. То е осъществено на регулиран пазар след одобрението на проспект, който е предложен и разгледан от Комисията за финансов надзор.
Ефектите. Най-важното, което трябва да се има предвид, говорейки за тази сделка, е, че придобиването на акциите на Банката представлява стратегическа инвестиция. Тя е свързана с разширяване на оперативния потенциал на Българската банка за развитие. Това не е спекулативна транзакция в търсене на някакъв финансов ефект или финансов резултат. Тук говорим за стратегическа сделка. В този смисъл разговор за обратно изкупуване в търсене на някаква печалба за държавата аз лично мисля, че е напълно излишен. Тук печалбата е в пъти по-голяма от стандартното очакване за някаква парична възвръщаемост. Тук печалбата е покриване на условията за присъединяване на страната ни към ERM ІІ и Банковия съюз. Мисля, че този факт като резултат е достатъчно красноречив и не е нужно да поставяме под съмнение или да обсъждаме положителните ефекти от влизането ни в чакалнята на Еврозоната. Това е тема, която многократно е била обсъждана и затвърдена като стратегическа цел за България. Смятам, няма кой да спори по този въпрос.
Това е цел, която вече е постигната.
В допълнение – присъединяването на Република България към Банковия съюз е и гаранция за засилен надзор и минимизиране на риска от фалит на банка в страната. Нещо повече, в Доклада си за България от месец април миналата година рейтинговата агенция Fitch откроява сред факторите, които индивидуално или колективно биха довели до позитивни рейтингови действия, включително напредъка по линия на присъединяването към Eврозоната. Увеличението на капитала на тази банка беше последното условие в процеса по присъединяването ни към Механизма, тоест сделката има изцяло положителен ефект за рейтинга на страната ни. И като пример за този изцяло положителен ефект е важно да се отбележи изключителният успех, който България постигна при пласирането на първата за страната външна емисия от 2016 г. насам.
В допълнение само няколко думи по самия доклад. В Доклада на Комисията ние съвсем надлежно отразихме факти и ефекти, които са упоменати в доклада на министъра на икономиката и министъра на финансите, което служи за основа на решението на Министерския съвет, за което колегите говориха, от 12 юни 2020 г.
Пак повтарям, че нашата комисия имаше за задача да установи факти и да изведе анализ. Фактите са базирани на официалните становища на институциите, а не на предположения или търсене на нещо скрито. Не е било наша задача да разглеждаме стенограмите, въпреки това такава беше предоставена – беше разгледана. Проведените разговори, отразени в тези стенограми, служат за основа на резултата от тях, а именно това са официалните решения или становища, които нашата комисия е получила като официални становища. Това дали Министерският съвет е обсъждал или не представения им доклад, не е в обхвата на Временната комисия. Нас ни касае взетото решение и дали това взето решение е изпълнено законосъобразно, а то е такова.
Давам за сравнение множество доклади в Народното събрание, включително Доклада, който преди малко представих. Народните представители са предварително запознати с тези доклади. Още на втората или третата минута аз бях прекъсната от залата с покана да представим Доклада в резюме, защото не е необходимо да четем целия. Допускам, че подобна е била ситуацията и на заседанието, което беше коментирано преди малко.
Относно заявката за обратно изкупуване. Да, това е отбелязано с цел записването му в протокола. Да, разбира се, в някакъв момент при определени обстоятелства и условия това е вариант. Когато Временната комисия изслуша Комисията за финансов надзор, разясни пред Комисията – Комисията за финансов надзор разясни пред нашата комисия, че има такава възможност, но тя е свързана с различна процедура. Специален закон поставя определени ограничения и изисквания пред възможността за обратно изкупуване на собствените акции на дружеството, а изкупуването от други акционери се реализира чрез търгово предлагане. Тук обаче говорим за съвсем различни процедури и те са различни от процедурата, която Комисията разглежда, и съответно изобщо не би следвало да бъде тема на нашия дебат.
За пореден път да изясня, че това не е сделка с очакван финансов резултат. Това е абсолютно една стратегическа сделка, която е била проведена законосъобразно.
И в заключение, уважаеми колеги, тази сделка е изрядна. Тя е необходима. Доказват го всички становища, дадени от отговорните институции, които ние изслушахме по време на заседанията на Временната комисия. Не мисля, че е нужно да търсим скрит замисъл, да казваме на бялото черно. Мисля, че правителството реагира адекватно и съобразно закона. Най-просто казано – имахме една последна стъпка да извървим. Направено е, резултатът е налице – България е приета в ERM II и Банковия съюз. Ползите многократно надхвърлят инвестициите в тези акции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики има ли?
Господин Гечев, заповядайте.
Господин Недялков, маската, ако обичате.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нека да повторя още веднъж какви са фактите. Първо, няма никаква пазарна цена от 5 лв. Цената, повтарям, и запишете – цената от 5 лв. е определена от собствениците на Първа инвестиционна банка на 22 април 2020 г., с подпис и печат. Не знам в колко часа – дали в 10 и 15 и 36 секунди, но на 22 април. Ама то е цинизъм да се говори за пазарна цена – каква пазарна цена, какъв пазар? Те са сложили печата и цената, минало е през Комисията за финансов надзор, ударили са гумения печат по нареждане на Борисов и оттам минава за утвърждаване. Това не е ли ясно?
След това, тук колежката каза как е имало възможност за обратно изкупуване. Българското законодателство и законодателството на Европейския съюз вкарва в затвора лица, които подписват тайни – те не могат да са явни, договори за обратно изкупуване. Я помислете малко. Значи, явява се един инвеститор в банката „Хикс“, а да изпълни изискванията на Европейската централна банка, банката „Хикс“ взима от инвеститорите, те влагат 200 милиона в 10 часа и 15 минути и отчитат сделката, и на другата сутрин в 10 часа и 16 минути обратно си взимат акциите и Европейската централна банка е измамена. Колко интересно! Как ще стане тази работа? Ама те влизат в затвора директно, ако има такъв само таен договор, а то няма. Обратното изкупуване при тези условия води към затвора, а не към факти и заключения – това първо. Това е второ, след цената, която казахме.
На следващо място, какви са фактите? Ние сега ще пожертваме – на правителството кой му е разрешил да жертва 140 млн. лв. за някакви стратегически цели? Ами те така стратегически укрепват бухалките в България. Една бухалческа фирма взе 70 милиона от банката, за да я укрепи – да сме стабилни в Европейския съюз. Е, как така, от близо 30 банки точно тази не може да се реши? Защо двамата богати акционери…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕНОВ: Времето, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, двамата богати акционери защо не си продават яхтите и имотите в България и извън нея, а ще ни карат нас – редовият българин, да им плащаме сметката? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че завършвам с едно изречение, господин Председател, благодаря Ви. Вие знаете ли, че сега в баланса на Българската банка за развитие, чакаме сега пък ние баланса на банката, ами там ще има към 50 милиона загуба съгласно българските закони, причинена от тези решения в полза на олигархичен кръг. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Други реплики има ли?
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, във Вашето изказване Вие твърдите, че сделката, която е осъществена, е законна. Да, най-вероятно тя ще се окаже законна, но не е морална. Не е морално, както стана известно от изказването на професор Гечев, да се купуват акции на двойна цена, особено ако ги купуваш с парите на данъкоплатците, защото една от основните задачи на управлението е правилното, пестеливото, мъдрото използване на народната пара. Очевидно е, че в тази сделка това не е направено по този начин.
И другото, което казвате Вие във Вашето изказване, госпожо Ангелова, е, че сделката, видите ли, е изгодна за България, защото се постига целта да бъдем приети в ERM II.
Не всяка политическа цел е оправдано да се постига…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтече.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: …по такъв начин и с толкова много средства, както казах, на гърба на българските данъкоплатци. Така че сделката…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Увеличение на времето искате ли?
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Добре, благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължавайте. Не, не, увеличихме времето, защото не беше увеличено.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Една минута. Нали две минути ми е това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не, времето на групата беше изтекло и ние сега го удължихме, така че…
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Аз общо взето завърших. Само да си довърша мисълта. Това, което исках да кажа по втория въпрос за цената, за политическата цел, която постигате – приемането ни в ERM II, изобщо не е оправдано на базата на цената, която е платена, както казах, двойно от пазарната за тази сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Проданов.
Трета реплика има ли?
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, Вие започнахте Вашето изказване с това, че целта на Комисията е била да изясни фактите и обстоятелствата. И аз имам един простичък въпрос: установихте ли след работата на Комисията, констатирахте ли го, че българската държава е ощетена с 50 млн. лв.? Констатирахте ли, че цената, на която са придобити акциите – 5 лв., в момента е 1,70 лв.? Това констатирахте ли го, или под общото завоалиране, че всичко е законно, минава накрая констатацията на Комисията?
Въпросът ми е: констатирахте ли – Комисията, написахте ли, че вследствие на тази сделка българската държава е ощетена с 50 млн. лв., че акциите от 5 лв. са станали 1,70 лв., че няма да се платят никакви лихви, за каквито говореше премиерът, и че няма да се върнат никакви акции обратно в държавата на цена от 5 лв.? Това са елементарните въпроси, които интересуват българските граждани, а че има нарушения, че има спекулации, това е безспорно.
Въпросът е да кажете на българските граждани – констатирахте ли ги тези неща. И ако това, което казвам аз, сте го констатирали, че акциите ще бъдат върнати на 5 лв., че държавата не е ощетена, значи премиерът е бил прав. Ако не сте го констатирали, значи премиерът е излъгал. Просто трябва да решите кой лъже – дали премиерът, когато каза, че ще бъдат платени лихви и ще бъдат върнати на 5 лв., или когато сега ни предлагате Доклада и казвате, че няма нарушение. Трябва да решите коя от двете страни лъже българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въпросът Ви е в личен план, така ли? Защото в констатация на комисията няма такава констатация – виждате Доклада. В личен план е въпросът.
Госпожо Ангелова, заповядайте, ако желаете да ползвате дуплика. Не желаете.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване на предложеното решение по Доклада за дейността на Временната комисия. (Реплики.) Да, знам.
Първо, ще подложа на гласуване предложението на господин Свиленски. Предлага – предложеното решение, което имате разпечатано, да бъде първа точка, а втора точка да стане: „Народното събрание решава Докладът да се изпрати в прокуратурата, заедно с разискванията по него“. Това е, нали?
Така подлагам на гласуване направеното редакционно предложение за допълнение на Решението.
Гласували 154 народни представители: за 65, против 80, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Мисля, че не стана ясно какво точно се гласува, затова моля за прегласуване. Гласува се предложението Докладът, който сте направили, да бъде изпратен на прокуратурата. Не виждам защо Ви е страх, уважаеми колеги, ако сте се объркали. Ако не сте се объркали, това наистина вече е проблем. Докладът, в който сте констатирали, има ли притеснителни неща? Няма. Хайде да го пратим, заедно с изказванията в Главна прокуратура, която да се произнесе по това дали има нарушение, или няма. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Процедура на прегласуване.
Гласували 163 народни представители: за 67, против 87, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за решение на Временната комисия, което има следния текст:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД.“
Гласували 162 народни представители: за 102, против 59, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Приключихме с тази точка от дневния ред.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще представи господин Летифов.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Ако ми позволите, първо, процедура за допуск в залата на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника: моля да бъде допуснат господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение. (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата! (Шум и реплики.)
Извинявайте, но не ми е удобно да споменавам имена на народни представители, които нарушават реда в залата, като говорят твърде високо.
Гласували 117 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Нека влезе господин Занчев.
Моля, продължете с представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 13 януари 2021 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
На заседанието присъства господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи Законопроекта.
С част от предложените промени в Закона за гражданското въздухоплаване се изменят и допълват разпоредбите, касаещи авиационната безопасност и авиационната сигурност. Конкретизират се видовете регламенти по изпълнението на Регламент (ЕС) № 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз, които съдържат разпоредби, създаващи права и задължения за Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Законопроектът регламентира Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ да е компетентният орган по прилагане на Регламент (ЕС) № 376/2014, което е в съответствие с одобрения от Европейската агенция за авиационна безопасност план с коригиращи действия след проведена стандартизационна инспекция през 2018 г. По този начин според вносителите ще бъде отстранено несъответствието, което е дало повод за стартиране на наказателна процедура за нарушение 2020/2024 от май 2020 г. поради това, че не е определен органът за прилагането на чл. 16, параграфи 6, 9 и 11 от Регламента.
Прецизирани са и разпоредбите от Закона, с които се установяват общи технически и административни процедури за осигуряване поддържането на летателна годност на въздухоплавателни средства, включително всички компоненти за монтиране в тях.
Въвеждат се нови изисквания, съобразени с правото на Европейския съюз в областта, към организациите, предоставящи обучение на пилоти, както и тези за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции.
Със Законопроекта се създават подробни правила за прилагане на мрежовите функции за управление на въздушното движение, съгласно които се изисква координиране на честотите за гражданско въздухоплаване в реално време, като следва държавата да определи орган, който да извършва това координиране. Предлага се този орган да е Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
В Законопроекта се предлага конкретните размери на частта от летищните такси за издръжка на Независимия надзорен орган да бъдат тези, определени в решението на летищния оператор. Предвижда се летищните такси, определени от летищния оператор по чл. 122, ал. 2, след влизането им в сила да бъдат публикувани единствено на сайта на оператора, като отпада изискването да се обнародват в „Държавен вестник“. С промяната според вносителите се цели облекчаване на административната процедура както за летищния оператор, така и за ползвателите.
Регламентират се и условията за експлоатация на безпилотните въздухоплавателни средства. Предвижда се безпилотните летателни системи освен тези, които са с максимално допустимо излетно тегло под 20 кг и с тях се извършват само полети за спортни или развлекателни цели, да разполагат със застраховка за отговорност към трети лица, както и с регистрация на оператора на безпилотните летателни системи, когато той подлежи на регистрация, съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947.
С Проекта на закон се въвежда нова класификация на летищата. Със създаването на разпоредбата „Международни летища за обслужване на авиация с общо предназначение“ се дава възможност на някои малки летища, които към настоящия момент са летателни площадки, ако разполагат с подходящо оборудване и отговарят на изискванията съгласно нормативната уредба, да могат да обслужват международни полети от авиацията с общо предназначение.
Част от предлаганите промени в Закона за гражданското въздухоплаване са свързани с необходимостта от хармонизиране на националното ни законодателство с изискванията и процедурите на Регламент (ЕС) № 2018/1139 и правилата за неговото прилагане в Регламент (ЕС) № 139/2014 на Комисията от 12 февруари 2014 г. за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, като се предвижда отмяната на задължението на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ да удостоверява експлоатационната годност на всяка система и съоръжение за наземно обслужване.
Допълва се и предметът на дейност на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ със следните дейности:
- управление на въздушното движение на контролирани летища;
- проектиране на структури на въздушно пространство;
- разработване на процедури за полети.
По отношение на авиационната сигурност предлаганите промени целят прецизиране на текстовете във връзка с Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването, който предвижда, че процедура за сертифициране или одобрение преминават лицата, извършващи проверка и контрол за сигурност.
С предлаганите промени в Закона за гражданското въздухоплаване се прецизират и текстовете, свързани със защита на правата на пътниците.
При представянето на Законопроекта господин Занчев отбеляза, че с отделни текстове от Законопроекта се предвижда да отпадане задължението на министъра на финансите съвместно с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да предлагат на Министерския съвет реда и условията, с които се определя размерът на летищните такси, и случаите, при които те се събират. Предвид естеството на обществените отношения, регулирани от наредбата, според вносителите не следва на министъра на финансите да се вменяват отговорности, свързани с гражданското въздухоплаване.
Законопроектът предвижда също така авиационният оператор – Авиоотряд 28, извършващ полети със специално предназначение, да се преименува на Държавен авиационен оператор. Разписани са и текстове, които уреждат преминаването на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на авиационен оператор – Авиоотряд 28, към Държавния авиационен оператор.
Участие в дискусията по Законопроекта взеха народните представители Халил Летифов, Иван Вълков и Димитър Данчев.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за“ и 9 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения – имате думата, уважаеми господин Лазаров, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
На заседание, проведено на 14 януари 2021 г., Комисията разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев – заместник-министър транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Христо Щерионов – директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, и господин Христо Гунчев – началник на отдел в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Господин Велик Занчев представи Законопроекта и мотивите за неговото внасяне в частта относно измененията и допълненията в областта на авиационната сигурност, свързани с изпълняваните специфични дейности от Държавна агенция „Национална сигурност“ за извършване на цялостна проверка за надеждност на лица, които изпълняват служебните си задължения в зоните за сигурност, и от председателя ѝ като съпредседател на Съвета за сигурност в гражданското въздухоплаване.
Със Законопроекта се предлага министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който ръководи и контролира гражданското въздухоплаване, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ да определя с наредба условията и реда за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства. Предложението произтича от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/947 на Комисията относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства.
С цел постигане на съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/103 на Комисията по отношение на изясняване, хармонизиране и опростяване, както и укрепване на някои специфични мерки, свързани със сигурността на въздухоплаването, се предлага Държавна агенция „Национална сигурност“ да извършва задълбочена цялостна проверка на лицата, които имат право на достъп без придружител до въздушни товари и поща, до поща и материали на въздушния превозвач, до стоки, предназначени за полета, и стоки, предназначени за летищата, на които вече са извършени проверка и контрол за сигурност, и на лицата, които провеждат обучение по авиационна сигурност. Създава се и задължение за извършване на проверка на лицата, които ще заемат длъжността ръководител по сигурността на стопанските субекти, опериращи в областта на гражданското въздухоплаване, по обективни и конкретни критерии, достъпни за администрациите, които ще дадат одобрение за това.
Със Законопроекта се предвижда с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на конкретно посочени органи на изпълнителната власт, да се определи редът за принуждаване на въздухоплавателно средство, нарушило правилата на закона, да извърши кацане, както и реда за разрешаване продължаването на неговия полет.
В подкрепа на Законопроекта е постъпило становище от Държавна агенция „Национална сигурност“.
След проведеното обсъждане, Комисията с 3 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Вълков, заповядайте за изказване.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! В предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване са направени основно предложения и изменения, които са в областта на авиационната сигурност и безопасност, както и текстове, които са свързани с правата на пътниците. Това са основно текстове, които са имплементирани от европейското законодателство, и по тези предложения аз няма да се спирам. Ще се спра на две основни предложения, едното от които е свързано с таксите, които се събират от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Това са административни такси. Една част от тях ще бъдат обновени и ще има нови такива, които са свързани с нови дейности – дейности, които са свързани с документи за авиационния персонал, операторите и други такива организации, както и сертификати, удостоверения и разрешителни.
Другата основна промяна, която е направена в предложения ни законопроект за изменение и допълнение, е свързана с намаление на административната тежест и тя се отнася основно до предложението, отразено в § 25, чл. 44, което се отнася до премахване на лицензирането на всяка една транспортна единица, която е свързана с обслужването на пътници, багажи и товари. Това е сериозна, затормозяваща дейността на фирмите административна тежест, която ще бъде премахната и ще остане единствено и само лицензът, който е на наземния оператор, като чрез него ще може да се контролира самата работа на този оператор и да се регулира неговата дейност. Това е на база на направения Регламент 2018/1139.
В тази връзка парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи така направения законопроект, предлагам и Вие да го направите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване, колеги.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
Гласували 117 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Това беше последната точка от днешния дневен ред.
Утре, 21 януари 2021 г., редовно пленарно заседание от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,05 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Джейхан Ибрямов
Слави Нецов