Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Валери Симеонов и Веселин Марешки

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, колеги, да заемете по-бързо местата си.
Време е за регистрация.
Моля, режим на регистрация.
Госпожо Петрова?
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тук.
Моля, колеги, заповядайте в залата. Имаме проблем с регистрацията – с пултовете, не със самата регистрация.
Всички колеги ли се регистрираха?
Регистрирани 118 в залата плюс 1 онлайн – 119.
Нямаме кворум.
Следваща регистрация – след 10 минути.

Открито в 9,15 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля да заемете местата си.
Господин Ангелов, още не се регистрираме. Очакваме колегите от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ също да дойдат.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Моля, режим на регистрация.
Госпожа Петрова е на линия.
Има кворум. Откривам заседанието.(Звъни.)
Регистрирани в залата 121 народни представители плюс един онлайн – 122.
Необходимият брой народни представители е 62 в залата, които могат да вземат решение в днешния ден.
Госпожо Желязкова – процедура.
Заповядайте.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Правя процедура за удължаване на срока за предложенията между първо и второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване със седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Желязкова.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители са Красимир Ципов и група народни представители на 3 декември 2020 г. Приет е на първо гласуване на 18 декември 2020 г. – точка първа за петък.
Госпожо Александрова, заповядайте да ни запознаете с Доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„Доклад относно Законопроект за допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 054–01-110, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3 декември 2020 г., приет на първо гласуване на 18 декември 2020 г.
„Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. ...)“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 139 народни представители: за 120, против 14, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 1 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 46 се създава ал. 8:
„(8) Разпоредбите на ал. 4, 5 и 7 не се прилагат, когато се извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия от прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 139 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 29.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 2 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 194 се създават ал. 6 и 7:
„(6) Разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, се провежда от прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.
(7) Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник може да възлага отделни действия по разследването на следовател от следствения отдел в специализираната прокуратура.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, на вниманието ни отново е Доклад относно Законопроекта за допълнение и изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Красимир Ципов и група народни представители, приет и на първо гласуване, въпреки нашите протест и несъгласие, и не само нашите – на цялата юридическа общност, включително и на Висшия съдебен съвет.
Целта на Законопроекта е да представи механизъм с помощта, на който да бъде разследван главният прокурор. В усилието си вносителите са създали нова процесуална фигура – прокурор по разследването срещу главния прокурор. Нека се опитаме да разберем това правно новаторство и се помъчим да разберем що е то прокурор по разследването срещу главния прокурор и дали не е поредният Франкенщайн в правната наука, роден от управляващото мнозинство?! Дали той е способен да реши задачата, за която е създаден?!
За да си отговорим, трябва внимателно да изследваме предложения ни Законопроект от ГЕРБ и потърсим в него отговор на следните въпроси: кой го предлага, как се избира, как ще разследва и в кой съд ще се внася обвинителният акт срещу главния прокурор. Отговорите на тези въпроси са крайно незадоволителни и рисуват един магистрат, само и единствено прокурор, предложен от прокурори, и след края на мандата си се връща отново при колегите си прокурори на подчинение на обекта на своите разследвания. Магистрат, който ще възлага процесуално-следствени действия на следовател при специализираната прокуратура, която е на подчинение на главния прокурор, а един от заместниците му е и шеф.
От кумова срама сте предложили да отпадне разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от Закона за съдебната власт, даваща възможност на главния прокурор и неговите заместници да могат писмено да отменят или изменят актовете му. Това на практика е признание от вносителите, че именно тази разпоредба прави зависими прокурорите в България от волята на главния прокурор или неговите заместници. Защо тогава не предложихте ал. 2 на чл. 139 да отпадне и по отношение на всички прокурори, а само по отношение на разследващ на главния прокурор?
На следващо място. Нима има наивник, който може да допусне, че прокурорът по разследване срещу главния прокурор, въпреки гръмката си титла, има капацитет нещо да направи, за да постигне целта, за която е създаден.
Изводът, уважаеми народни представители, е очевиден. Не искам да използвам италианския термин и затова ще кажа простичко: кръгът на солидарността и взаимопомощта между прокурорите се затваря с тези предложения.
Ако искате действително независими, изпълнени с гордост от работата си прокурори, които да преследват унищожаващата народа ни корупция, ги освободете и не предлагайте решения, целящи единствено и само да съхранят статуквото. Не предлагайте поредната бърза писта за кариерно развитие на следователите от специализираната прокуратура, защото на практика точно това правите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На второ четене разглеждаме този законопроект, който извършва промени основно в два закона – Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. Те са взаимосвързани, така че позволете ми, господин Председател, докато говоря по този параграф да се реферирам и към други.
Цялата идея зад този законопроект е да се отговори на отдавна известното изискване на Европейския съд по правата на човека, постановено във връзка с делото „Колеви“, така че главният прокурор да може да бъде обект на ефективно разследване. Бързам да кажа, че това съвсем не е най-големият проблем на съдебната система, което не значи, че трябва да бъде подценяван, той трябва да бъде решен и ако може, ефективно решен.
Още на първо четене ние заявихме и поддържаме все още становището, че тази нова фигура, която се въвежда със сега разглеждания законопроект, е ненужна, неразбираема, а вече може да твърдим, няма да бъде и ефективна. Една от причините за това, както се опитахме да обясним и на първо четене, е, че едно разследване не се води от един прокурор. Не и по начина, по който беше обявено това пред нас. И ето, господин Ципов и група народни представители, бидейки наясно с този факт, предвиждат в този параграф, че прокурорът по разследването срещу главния прокурор може да възлага отделни действия по разследването на следовател от следствения отдел в специализираната прокуратура.
Нещо повече. По-нататък в Законопроекта се създава нова ал. 3, в чл. 144 от Закона за съдебната власт, според която, когато този нов супер прокурор е във фактическа невъзможност да извърши неотложно действие по разследването, ръководител на спецпрокуратурата определя прокурор от тази прокуратура на случаен принцип. С тези две предложения цялата идея за уникалност изключителност, независимост и така нататък на новия разследващ главния прокурор се пропуква и на практика обезсмисля.
Какво се получава всъщност? Статутът на този прокурор очевидно е специален и в голяма степен е приравнен на тримата големи в съдебната система. Той ще се избира от пленум на ВСС по изрично предвидена процедура, изискванията към него са завишени, има мандат подобно на тримата големи и така нататък, и така нататък. Само че този специален прокурор ще бъде просто заместен от редови прокурор в спецпрокуратурата, който е определян от ръководителя на тази прокуратура. Това само по себе си е абсолютното признание и доказателство, че Вие много добре разбирате, че правите един финт, създавате една фигура, с която формално да може да докладвате изпълнението на съдебното решение. Мисля, че вече има достатъчно сигнали от Съвета на Европа, някои от които Вие сте взели предвид, че това няма да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики?
Други изказвания?
Господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми вносители, препоръките на Съвета на Европа бяха изрично да се създаде един работещ механизъм по контрол и разследване на главния прокурор, в случай че той извърши някакво закононарушение или престъпление. По стара българска традиция ние тръгнахме по пътя на най-малкото съпротивление, а именно по най-лесния начин да намерим един човек, да го назначим и да отчетем някаква дейност.
С така предложените законодателни норми няма да се осъществят предложените в мотивите законодателни промени. Защо казвам това? Ами, от една страна, няма как редови прокурор да разследва главния прокурор, тъй като това е една строго йерархична структура и затова трябваше да бъде създаден отделен механизъм. Вместо това обаче ни се предлага една митична фигура на разследващ прокурор, който при това ще може да възлага в определени случаи на невъзможност или по-точно в случаите, когато си изпълнява служебните задължения, ще възлага на други прокурори или на следователи от Следствения отдел на Специализираната прокуратура определени следствени действия. Това от своя страна показва несъстоятелността на тезата, която защитават вносителите.
От друга страна, Специализираната прокуратура и въобще Специализираният съд бяха създадени за борба с организираната престъпност. И тук задавам един въпрос: в крайна сметка ние предполагаме, че главният прокурор и неговите заместници са организирана престъпна група или какво?
Няма как с тези промени ние да отговорим на изискванията на Съвета на Европа. По всяка вероятност много скоро ще се сблъскаме с нов закон за изменение и допълнение, който наново ще трябва да предлага промени, тъй като по всяка вероятност Венецианската комисия, която ни задължи всеки един законопроект да ѝ бъде предоставен за разглеждане, ще го отхвърли или ще даде негативна оценка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
Други изказвания?
Изказване – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Всъщност в § 2 нищо изключително не се случва и нищо по-специално и различно не става от това, което се случва по всички разследвания по наказателни досъдебни производства в България, а именно възможността да се извършват отделни действия по разследването, подчертавам, отделни действия по разследването от следовател – в случая от Следствения отдел на Специализираната прокуратура. На практика ръководството на цялото досъдебно производство ще се извършва от прокурора, който ще разследва главния прокурор. Той ще преценява какви процесуално-следствени действия да бъдат извършени, ще ръководи цялото разследване. Отговорността няма да премине в този следовател, който ще извършва едно от действията по разследването, нито пък той ще замести функцията по обвинение, която има прокуратурата.
Това дали този механизъм, който се предлага в Законопроекта ще бъде одобрен или не, не мисля, че някой към този момент може да каже.
И още една ремарка по отношение на Венецианската комисия. Тя има препоръчителни и консултативни функции. Нямам спомен да ни е задължавала да правим нещо. От това, което си спомням като видеоконферентни разговори с представители на Венецианската комисия – там нямаше императивно задължение, имаше по-скоро молба да им бъдат предоставени проектите на нормативните актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Зарков – реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, репликата ми се състои в един въпрос и в едно уточнение. Въпросът ми е следният: след като Вие самият признавате, че нищо особено не се случва и че ще се случват нещата така, както са се случвали и преди, каква точно е добавената стойност на новата фигура, която предлагате? Това е въпросът ми.
А пък уточнението ми е: не става дума в случая за препоръките на Венецианската комисия или поне не само за тях. Препоръките на Венецианската комисия реферират към съдебно решение на Европейския съд за правата на човека, което обаче вече е задължително за България по силата на Конвенция, която ние сме ратифицирали, тоест въпросът стои и трябва да бъде решен. Единственият проблем е, че не го решавате както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Втора реплика?
Втора реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Митев, целта на Законопроекта Ви, поне така се стремите да я представите, е независимостта на разследващ – разследващия главния прокурор, на новата фигура, която Вие вменявате в българското право. Тази независимост обаче как ще бъде постигната, когато хипотетично – има хипотеза, пристигне сигнал при новата фигура – главния прокурор, той възлага отделни следствени действия на Специализираната прокуратура, на следовател към Специализираната прокуратура, само че тя е подчинена на главния прокурор. Тоест този следовател трябва да извърши някакви следствени действия, които са част от разследването – съществена част, срещу своя шеф. Как точно ще стане това и колко ще е независимо това разследване – сами можете да си отговорите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Не виждам трета реплика.
Дуплика – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Благодаря и за репликите.
Първо, на въпроса на колегата Зарков защо на практика се предлага Законопроектът, като нищо не се променя. Всъщност се променя, тъй като създаваме нова правна фигура, която се избира по специален ред, с квалифицирано мнозинство от Пленума на Висшия съдебен съвет, не само на Прокурорската колегия, с възможност не само прокурори, но и съдии да участват в процедурата по избор на прокурор – разследващ главния прокурор.
Предполагам, че не очаквате тук да се създава извънредно законодателство, с извънредни правила, различни от общите правила на наказателния процес в Република България, само защото евентуално разследването би било насочено към главния прокурор. Главният прокурор – мисля, че всички сме съгласни, е гражданин на Република България като всички нас и би следвало да бъде разследван и съден по същите правила, по които бива разследван и съден всеки един друг български гражданин. Така че процедурата няма как да е различна. Няма как процесуалните правила да са различни, да измислим съвсем отделен процесуален ред извън този, който е предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс. В противен случай би се поставил въпросът за върховенството на закона и за принципа за правовата държава – доколко съществуват, след като се създава извънредно законодателство за едно лице, пък било то и главният прокурор.
Що се отнася до репликата на колегата Попов, аз не съм съгласен, тъй като едно от действията по разследването – примерно извършването на един оглед или извършването на един разпит на свидетел няма как да повлияе, нито пък би могло да се определи като съществено или несъществено. А и в крайна сметка крайното решение дали ще бъде повдигнато обвинение или не ще принадлежи не на този следовател, който е извършил това действие, а на прокурора, разследващ главния прокурор, който всъщност изцяло е господар на досъдебното производство в тази фаза на наказателния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 2.
Гласували 140 народни представители: за 83, против 52, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 3 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 200, изречение второ след думата „прокурори“ се поставя запетая и се добавя „както и на постановленията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“.“
По § 4 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 3; и предложението на Комисията за отпадането на § 4 по вносител.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Да гласуваме поотделно.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Искат разделно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече сме в режим на гласуване.
Гласували 146 народни представител: за 87, против 41, въздържали се 18.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. Създава се чл. 213а:
„Отказ на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник да образува досъдебно производство
Чл. 213а. (1) Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.
(2) Постановлението подлежи на обжалване пред Специализирания наказателен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.
(3) Специализираният наказателен съд разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като се произнася с определение.
(4) При отмяна на постановлението съдът може да дава само мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора.
(5) При отмяна на постановлението съдът указва какви действия и за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат.
(6) Определението по ал. 3 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, пред Апелативния специализиран наказателен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
(7) Апелативният специализиран наказателен съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
(8) Съдът може да отмени повторно постановление за отказ само когато дадените по реда на ал. 5 указания не са изпълнени.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз по-скоро с един въпрос към вносителите, защото те са предложили, видите ли, съдът да даде задължителни указания на разследващия, но без да засяга неговите вътрешни убеждения. Как ще стане това, е абсолютно непонятно. Ами то за неговите вътрешни убеждения съдът не образува наказателно преследване и затова не го е образувал. Изобщо има ли нужда от вписването на това нещо в текста: „без да засяга вътрешното му убеждение“? Получава се едно абсолютно вътрешно противоречие в текстовете, които сте предложили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В изказванията си по предходния параграф уточнихме, че възможността за наказателно преследване на главния прокурор е проблем, но не най-важният проблем на съдебната система и на прокуратурата, като цяло на фигурата на главния прокурор, в частност.
Един от основните проблеми според нас, уважаеми дами и господа, е абсолютният монопол, който има прокуратурата, върху това да реши дали да образува, или да не образува дадено производство по определен сигнал. Това е тяхно решение, което подлежи само на вътрешнопрокурорски контрол, стигащ до върха на пирамидата, тоест до главния прокурор. Оттам идва неговата голяма власт.
България е една от страните с най-висока степен на осъдителни решения – 97 – 98%, пише в докладите на прокуратурата, които Вие сте чели, тъй като са ни предоставени, а в същото време хората живеят с оправданото чувство за несправедливост и ненаказуемост на определени деяния и на определени лица. Тоест проблемът не е толкоз в това, което влиза в съда, колкото в това, което никога не стига до него, и бариерата е в прокуратурата – тя решава.
Прякото ни отношение към този текст е следното: ние от години тук настояваме да се въведе принципът на съдебна обжалваемост на онзи акт, с който прокуратурата отказва, за да може съдът да провери не вътрешното убеждение на прокурора, а дали той е изпълнил всичките стъпки, които са написани в Наказателно-процесуалния кодекс, за да установи обективната истина и по своето вътрешно убеждение да продължи процедурата или не.
През тези години Вие ни обяснявахте, че това е ненужно, невъзможно, вредно. Имахте някои аргументи, които си заслужава да бъдат чути, други, които бяха абсолютно извадени от контекста, но при всички случаи едно от важните неща, което трябва да се направи, е тази възможност за съдебен контрол върху отказите. Тя, между другото, е споделена и от експертите – международни и вътрешни.
Тук Вие предлагате това, но само по отношение на отказите на новата фигура, и подлежащо, разбира се, на Вашия любим Специализиран съд. Стъпката е в правилната посока. Само че не трябваше да се отнася само към една, както вече стана ясно, ненужна фигура на разследващ на главния прокурор. Тя трябва да се отнася в един много по-широк аспект по отношение на лица или по отношение на деяния, който в един дебат включваше експертната общност, в това число прокурори, адвокати, научни работници. Може да бъде изчистен по начин, по който да се даде решение както на въпроса с фактическата недосегаемост на главния прокурор, така и по въпросите на други разследвания, които се случват трудно заради служебното положение или някаква вътрешна колегиална солидарност. Визирам тук сигнали срещу други прокурори, визирам сигнали за полицейско насилие и други, където разследващите органи са в пряка колегиална или друга връзка с хората, с които трябва да разследват.
Предвиден е двуинстанционен контрол, всичко е затворено само в Наказателния съд, което ни кара да мислим, че Вие все пак държите всичко това да остане под някакъв вид контрол – какъв е, бъдещето ще покаже, и то много бързо ще си проличи.
Приключвам със следното: хубаво е, че все пак се прави някакъв пробив по отношение на този принцип. Лошо е, че той е прекалено ограничен и е обвързан от самото си начало с тази безсмислена фигура на разследващ главния прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Има ли реплики?
Има ли други изказвания?
Изказване – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, всъщност няма по-логично разрешение в този случай да бъде предвидена възможността за оспорване пред съд на отказ да се образува досъдебно производство, тъй като това е предметният обхват на Закона. Цялата цел на Закона е именно да се уреди производството и правилата, по които се извършва разследването, включително и случаите, в които има отказ да се образува изобщо досъдебно производство, да се извършва разследване. Така че в този смисъл, да, отказите могат да бъдат обжалвани двуинстанционно, както беше посочено, и няма как тук да търсим въвеждане на принципа, който колегата Зарков очаква от нас. Тъй като това, както сам той знае и както самият той е казал неведнъж, трябва да се случи след доста широк експертен дебат. Неведнъж по този повод са изказвани становища, че ако това стане по отношение на абсолютно всички досъдебни производства, това, което ще се случи, е блокиране и на прокуратурата, и на съда. И това е безспорно. Можете да го прочетете в редица становища, които идват не само от прокуратурата, идват и от наказателноправната теория.
Така че в този смисъл няма как в този законопроект да търсите разширяване на принципа, който Вие искате да въведете. Това не е принцип, това е изключение от правилото, което съществува понастоящем в Наказателно-процесуалния кодекс. Защо Специализираният наказателен съд? Ами защото на практика е компетентният съд в този случай по отношение на лица, заемащи висши държавни длъжности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики?
Заповядайте.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Митев! Правилно казахте, че това трябваше да стане след провеждане на голям обществен дебат по темата. Да, така е. Ами спомняте ли си, че ние преди две години предложихме това и Вие упорито досега отказвахте действително да се проведе такъв обществен дебат по такава важна тема за върховенството на закона?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Дуплика, господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Кръстева, няма как да се съглася с Вашата реплика по простата причина, че Законопроектът, който внесохте, се отнасяше, доколкото си спомням, поправете ме, ако греша, до абсолютно всички наказателни производства. Няма как този принцип да се въведе по отношение на всички, тоест има как, но резултатите няма да бъдат добри от това. Мисля, че колегата Зарков много добре го знае.
А казвам, че има нужда, защото има резон като цяло в тезата му, но би следвало да се мисли за конкретни производства, където да бъдат оспорвани, да видим тези производства как ще се развият те, ще бъдат ли затрупани и затруднени прокуратурата и съдилищата да ги разглеждат и да ги администрират? И затова казвам, че на онзи етап, онзи законопроект, който внесохте преди две години, нямаше как да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на новия § 4 по редакция на Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 85, против 11, въздържали се 26.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 5 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 243 се създава ал. 13:
„(13) Алинея 10 не се прилага за постановленията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.“
По § 6 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 411а, ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „както и делата от компетентност на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“.“
По § 7 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 411в, ал. 1 след думата „прокуратура“ се поставя запетая и се добавя „прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказвания по тези три параграфа има ли? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване параграфи 5, 6 и 7 по редакцията, предложена от Комисията.
Гласували 116 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 27.
Параграфи 5, 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 8 има предложение на народния представител Красимир Ципов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет провежда процедурата за избор на прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.“
По § 9 има предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30, ал. 2 се създава т. 21:
„21. избира прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.“
2. В чл. 136:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е част от Прокуратурата на Република България. Той участва в производствата по делата от компетентността му пред специализирания наказателен съд, апелативния специализиран наказателен съд и Върховния касационен съд.“;
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;
в) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“;
г) досегашните ал. 5 – 8 стават съответно ал. 6 – 9;
д) досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „ал. 3 – 5“ се заменят с „ал. 4 – 6“;
е) създава се ал. 11:
„(11) Разпоредбите на ал. 4 – 6 не се прилагат за дейността на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.“
3. В чл. 138, т. 6 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“.
4. В чл. 139 се създава ал. 4:
„(4) Алинея 2 не се прилага за актовете на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.“
5. В чл. 143 се създава ал. 9:
„(9) Алинеи 1 – 7 не се прилагат за всички актове и действия на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.“
6. В чл. 144 се създава нова ал. 3:
„(3) Когато прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е във фактическа невъзможност да извърши неотложно действие по разследването, административният ръководител на специализираната прокуратура определя прокурор от същата прокуратура на принципа на случайния подбор, който да го извърши.“
7. В чл. 170 се създава ал. 6:
„(6) За прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник се назначава прокурор със стаж по чл. 164, ал. 7, с придобит статут на несменяемост, с високи професионални и нравствени качества, с положителна комплексна оценка „много добра“ от последното атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение.“
8. Създава се чл. 173а:
„Чл. 173а. (1) Процедурата за избор на кандидат за прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник се открива от пленума на Висшия съдебен съвет не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.
(2) Предложения за кандидатури за прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник в 7 дневен срок от приемане на решението за откриване на процедурата може да правят:
1. не по-малко от шестима от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет;
2. кандидатът за заемане на длъжността.
(3) Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви, кадрова справка за кандидата по образец, утвърден от пленума на Висшия съдебен съвет, и писмено съгласие на кандидата. Всички представени документи се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет не по-късно от 14 дни преди публичното изслушване.
(4) Пленумът на Висшия съдебен съвет обявява датата, часа и мястото за изслушване за всеки кандидат най-малко 7 дни преди провеждането му. Изслушванията се провеждат по азбучен ред. Те са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(5) Юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им при спазване на изискванията за защита на личните данни.
(6) Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по професионална етика към прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет изготвят доклади за професионалните и нравствените качества на кандидатите. Докладите съдържат заключение относно:
1. законовите изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност.
(7) Докладът на всяка комисия се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет най-малко 7 дни преди гласуването на съответния кандидат.
(8) Пленумът на Висшия съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство не по-малко от петнадесет гласа с явно гласуване.
(9) Когато при първото гласуване никой от кандидатите не е получил петнадесет или повече от гласовете на членовете на пленума на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове.
(10) Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник се избира за срок от 5 години, без право на повторно избиране.
(11) При изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 от Конституцията на Република България прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, подал молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, се назначава на заеманата преди избора длъжност, на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт.“
9. В чл. 175:
а) създава се нова ал. 6:
„(6) Основанието за предсрочно освобождаване на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник се установява от пленума на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда за избора му.“;
б) досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.
10. В чл. 308, ал. 2, в текста преди т. 1 след думата „съвет“ се добавя „и на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“.
11. В чл. 311, т. 4 накрая се добавя „и на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“.
12. В чл. 312, ал. 2 след думите „член на Висшия съдебен съвет“ се добавя „и прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“.“
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 10:
„§ 10. В Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (обн., ДВ, бр. …) в допълнителната разпоредба, в § 1 думите „личната физическа охрана, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс“ се заменят с „охрана“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Откривам разискванията по наименованието на Раздела, както и параграфи 8, 9 и 10.
Изказвания?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз преди малко, както и моите колеги се спряхме по същността на Законопроекта, по неговите цели или липсата на такива и възможността да се постигнат те. Само че тук в този параграф използвам възможността да кажа и по отношение на целия Закон, че има и граматическа грешка – очевидна граматическа грешка, а пък в Закона за нормативните актове ясно е посочено какви следва да бъдат нормативните актове. Те следва да са ясни, да не пораждат двусмислия. Но това на практика показва как без обществен дебат, как набързо, на инат от ГЕРБ се опитват да прокарат този законопроект въпреки оспорването на цялата юридическа общност, въпреки оспорването от страна на опозицията – на БСП, въпреки оспорването от страна на Висшия съдебен съвет. И за да не бъда голословен, зачитам:
„Когато прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник…“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само кажете коя точка и кой параграф.
ФИЛИП ПОПОВ: Параграф 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Параграф 9, но кой член?
ФИЛИП ПОПОВ: В чл. 144, ал. 3:
„Когато прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е във фактическа невъзможност да извърши неотложно действие…“ и така нататък.
В следващата алинея – „За прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник се назначава прокурор…“ и така нататък.
От текста излиза, че новият главен прокурор има заместник. Точно това сте написали. Чисто граматически дори е невярно. Не е вярно конструирано самото изречение и поражда двусмислие. Но това на практика онагледява точно това, което Ви казах преди малко – как набързо, без обществено обсъждане, въпреки всичките мнения на цялата общност се опитвате да прокарате това безумие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Попов.
Вносителите ще имате ли някаква редакция? Не. Смятате, че няма основание за редакция? Благодаря.
Реплики има ли към изказването на господин Попов? Няма.
Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Симеонов, уважаеми народни представители! Във връзка с предложението за създаване на нова ал. 2 в чл. 136 от Закона за съдебната власт ще Ви припомня чл. 126, ал. 2 от Конституцията, който гласи: „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.
Текстът, който предлагате, обезсмисля всички текстове, които преди малко гласувахте и приехте.
Вие създавате един омагьосан кръг, от който няма излизане, и е ясно, че няма да има ефективност от работата на новосъздадената фигура прокурор, който ще разследва главния прокурор. По този начин хвърляте прах в очите на българските граждани, че работите за върховенство на закона и изпълнявате препоръките на Венецианската комисия и Съвета на Европа. Знаете ли, аз вече се чудя дали не пробвате кой ще издържи повече – дали Венецианската комисия и Съветът на Европа със своите препоръки или пък Вие? Но времето ще покаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Нитова.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Господин Председател, ще говоря по два параграфа – 9-и и 10-и.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре. Имате фактически десет минути. Ако желаете, може да не ги използвате всичките.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Въпросът не е дали да ги използваме, а дали има смисъл? Тоест дали не само тези, които говорят, а и тези, които слушат, правят усилие да вникнат, или поне да оборят нашите аргументи по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отказвате ли се от изказването или не?
КРУМ ЗАРКОВ: Ни най-малко! Ни най-малко! Не се надявайте. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Параграф 9 извършва много промени в Закона за съдебната власт. За тях отношение взеха моите колеги, стана дума и при предишните параграфи. Няколко разпоредби се променят, критиките към тях са ясни, но аз искам да кажа една разпоредба, която не се променя, а тя е ключова за ефективността на новата фигура на прокурор, разследващ главния.
На Правната комисия поставих въпроса дали това е просто пропуск. След като и днес в Доклада го няма, означава, че това не е пропуск, а съзнателно решение. За какво става дума? Според чл. 230 на Закона за съдебната власт, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, той може да бъде отстранен от длъжност от съответната комисия на Висшия съдебен съвет и това е до приключване на наказателното производство. Това се случва по мотивирано искане на главния прокурор, което от своя страна се основава на предложение от наблюдаващия прокурор. Такава възможност обаче не е предвидена и Вие не правите поправка, която да предвижда, че разследващият главния ще може да поиска от ВСС отстраняване от длъжността за времето на производството на обекта на своето разследване, тоест на главния прокурор.
Нещо повече, главният прокурор от своя страна може да поиска отстраняване от длъжност на този, който ще го разследва, ако той е попаднал в тази хипотеза. И това Ви го поставихме най добронамерено в Правната комисия. Абсолютно нищо не е взето предвид като бележка, което ме кара да мисля, че Вие целенасочено, между многото текстове, които сте променили в Закона за съдебната власт, сте скочили от чл. 175 до чл. 308 някак си, подминавайки този елемент. А той е по-важен за главния прокурор, може би повече, отколкото за редовите съдии, прокурори и следователи, които са обект на текста сега. Това само по себе си е многозначително.
Приключвам с § 9 и се обръщам към § 10, господин Председател, и моля да обърнете внимание, че той няма нищо общо с разглежданите девет преди това. Досега се занимаваме със закони в два нормативни акта, които уреждат нова фигура в българското правораздаване, която ще разследва главния прокурор, и сега изведнъж се занимаваме със защита на лицата, застрашени във връзка с наказателното производство, и по-точно с Бюрото по защита, което функционира при главния прокурор. Въпреки че има семантично съвпадение между думите „главен прокурор“, темите нямат нищо общо.
Вчера имахме възможност по друг повод да говорим за тези неща. И понеже към господин Митев съм се ангажирал с определен анализ, това също трябва да е обект на такъв анализ. Нищо общо!
По същество за какво става дума? Знаете, Бюрото по защита при главния прокурор първоначално беше създадено с една цел – да защитава свидетели, които имат необходимост от специална защита. Затова е направен и специален закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство.
С времето, и особено в този мандат, някак си от Бюрото за защита отпадна работата по свидетели. Не че е заличена, но неговите правомощия се разшириха до личната охрана основно на висши магистрати, на самия главен прокурор и така нататък, и участията им, което видяхме по телевизията, в различни... не знам как да ги нарека – операции. Сега с тази поправка това нещо се привежда във вид – като отпадат думите „при условия и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс“.
Защо отпадат, господин Председател, тези думи? Ще Ви кажа. Защото тази нова дейност по охрана няма нищо общо с наказателния процес, тоест не може да се осъществява при условията на Наказателно-процесуалния кодекс. Това заслужава отделен дебат по отношение на що е то Бюрото за защита, каква е неговата функция, къде трябва да бъде ситуирано, а не на този законопроект отзад да му лепнете и тази тема, надявайки се може би тя да мине незабелязано или давайки някакъв знак на някого. Абсолютно недобросъвестно е това законодателство по този начин. И това не е най-лошото. Най-лошото е, че в крайна сметка то се оказва неефективно и води до ремонт на ремонта и до поправка на поправката, и до поредните препоръки от страната и от чужбина, и до общото усещане на гражданите, че нещо не е наред. Ами не е наред – вярно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Зарков.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Господин Ципов, заповядайте за изказване.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Нека все пак да напомним, че става дума за второ гласуване по така внесения законопроект, защото виждам, че голяма част от въпросите и темите, които се повдигат, вече бяха дискутирани на първо гласуване в пленарната зала.
От трибуната отново искам да заявя нашата категорична позиция, че трябва да се въведе една такава фигура, за да се изпълнят и направените препоръки към нас от страна на нашите европейски партньори, от друга страна, да се отговори на обществените очаквания.
Да, този законопроект претърпя сериозна промяна между първо и второ четене, но в крайна сметка именно поради тази причина се разглеждат всички законопроекти, за да предизвикат обществена дискусия, да постъпят различни мнения и становища и пленарната зала да прецени как трябва да продължи законодателният процес при разглеждането на даден законопроект.
Искам да се спра на това какво направихме между първо и второ четене. Първоначално идеята, която лансирахме във внесения законопроект, беше номинациите за прокурора по разследването срещу главния прокурор и неговите заместници да се прави от прокурорската колегия. Сметнахме и още при първото гласуване заявихме, че ще направим предложения именно в тази връзка. След малко ще гласуваме номинациите за издигане на съответните кандидати за тази длъжност да могат да се правят от Пленума на Висшия съдебен съвет – не по-малко от шестима членове на Пленума на Висшия съдебен съвет, и самите кандидати също да могат да издигат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Себе си.
КРАСИМИР ЦИПОВ: ...своята номинация. Смятаме, че по този начин ще дадем възможност и на членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да направят своите номинации, като всъщност и възприехме направените препоръки, които чухме в рамките на обществената дискусия.
От преждеговорившите се чуха много упреци, че в крайна сметка, въвеждайки тази фигура, ние трябва да търсим много изключения от общите принципи. Не мога да се съглася с такава позиция дотолкова, доколкото в крайна сметка този прокурор по разследването срещу главния прокурор трябва да извършва всичките си действия съобразно Закона. А Законът е такъв и по отношение на наказателното производство, и по отношение на процедурите за определяне на кандидатите за тези длъжности.
Съвсем ясно заявихме, че трябва да се съобразим с различните мнения и становища, които постъпиха, и поради тази причина направихме тези предложения, които измениха наистина сериозно първоначално внесения Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявайте, господин Ципов, само да ме ориентирате: по кой текст на Закона говорите в момента? (Шум и реплики.)
КРАСИМИР ЦИПОВ: По Закона за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Но аз не мога да видя такъв текст тук. Изказването Ви е като за първо гласуване. Конкретно текст по текст, глава по глава – така е написано в Правилника.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се спра само на процедурата по отношение на избора на кандидати.
Другото, което променихме също в Закона за съдебната власт, е първоначалното ни решение по отношение на мандата на този прокурор. Първоначално вариантът беше да е 7-годишен мандатът, сега предложихме и надявам се, че залата ще подкрепи, този прокурор да има 5-годишен мандат. А също друго нещо важно, което направихме, е особеното мнозинство. Това мнозинство ще е по-различно от мнозинството, което е необходимо в решението на Пленума на Висшия съдебен съвет по отношение на избора на административни ръководители или пък от избора на така наречените трима големи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Смятам, че...
Моля още пет минути, тъй като дебатираме по два...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А, не, няма да Ви дам пет минути.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Добре, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма да Ви дам, защото Вие не говорихте по текста – четири минути говорихте общи...
КРАСИМИР ЦИПОВ: В заключение – колегите да гласуват тези предложения, които направихме между първо и второ четене, именно във връзка със Закона за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, благодаря.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на раздела „Преходни и заключителни разпоредби“, § 8 и § 9 по редакция на Комисията, както и предложението за нов § 10.
Гласували 112 народни представители: за 84, против 18, въздържали се 10.
По този начин са приети и последните параграфи от Закона.
Приключихме с второто гласуване на допълнението на Наказателно-процесуалния кодекс.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Госпожо Александрова, Вие ли ще изнесете Доклада на Комисията по правни въпроси? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2021 г.
На свое заседание, проведено на 27 януари 2021 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2021 г.
На заседанието присъстваха от администрацията на Министерския съвет – госпожа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“, и госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“.
Законопроектът беше представен от госпожа Немска, която посочи, че с него се привеждат в пълно съответствие изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия и на Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно електронното фактуриране при обществените поръчки.
Тя отбеляза, че при спазване на националното законодателство и изискванията на директивите се прецизира обхватът на закона с посочване на всички възлагащи органи и възложители, като се дават дефиниции на термините „доминиращо влияние“, „изключително право“, „местни органи“, „регионални органи“, „публичноправна организация“, „свързано предприятие“, „специално право“ и се допълва определението за „публично предприятие“, а думите „публичен орган“ се заменят с „възлагащ орган или възложител“. Във връзка с разширяването на кръга на субектите се уточняват и изключенията от приложното поле на Закона спрямо определени концесии за строителство или концесии за услуги.
Законопроектът прецизира и редица понятия като „концесия с трансграничен интерес“ и „концесия без трансграничен интерес“, целящи улесняване на прилагането на Закона.
За постигането на пълна хармонизация с разпоредбите на европейското законодателство се конкретизират основанията за изключване на кандидат или участник и се предвижда възможността възлагащият орган или възложителят по собствена преценка да не изключва участник, който е в процедура по несъстоятелност или ликвидация, когато при спазване на предвидените изисквания се установи, че въпросният икономически оператор ще е в състояние да изпълни концесията.
С Проекта за закон се отменя императивното изискване за солидарна отговорност на третото лице и се предоставя възможност на възложителя да прецени необходимостта от включването ѝ в договорите за концесия.
Прецизират се изискванията за предоставяне на информация на кандидатите и участниците, като се гарантира своевременно уведомяване за взетите решения относно възлагането на концесия, включително информация за спечелилия кандидат, основанията за отхвърляне на заявлението или офертата му и основанията за всяко решение да не се възлага договор.
С предложените промени в Приложение № 2 се допълват дейностите, за изпълнението на които може да се възлага концесия за услуги и се предлага включването на добив на нефт или газ, както и проучванията и добивът на въглища и на други твърди горива.
За осигуряването на по-качествено и всеобхватно извършване на мониторинг и предварителен контрол за спазване на изискванията за възлагане на концесии се предлага дирекция от специализираната администрация на Министерския съвет да извършва мониторинг на концесиите, когато стойността е над европейския праг и се въвежда забрана за определяне на най-висок размер на инвестициите като критерий за възлагане.
Със Законопроекта се прецизират условията за провеждане на процедурата за определяне на концесионер и изискванията за съдържанието на протокола. Предлага се също проверката на декларираните със заявлението факти и обстоятелства да се извършва от концедента при подписване на договора за концесии.
С предложените изменения се конкретизира редът за откриване на партида за двата вида концесии – над и под европейския праг, и се регламентира задължението на концедентите за приемане и обработване на електронни фактури, като с изрична разпоредба се дефинира съдържанието им.
Предвижда се отпадане на концесиите за ползване от обхвата на Закона за концесиите, като с това се цели изпълнение на изискванията на европейското законодателство и улесняване на концедентите при класифициране на концесията.
Със Законопроекта се уточнява, че експлоатацията на услугите включва и правото на концесионера да извършва една или повече стопански дейности, различни от услугите, които са възложени за предоставяне и управление, като по този начин се осигурява възможността за възлагане на концесия за обекти, които са държавна или общинска собственост.
В обсъждането взеха участие народните представители Крум Зарков, Христиан Митев, Анна Александрова и Тодор Байчев.
Народният представител Христиан Митев заяви, че ще подкрепи Законопроекта. В отговор на поставените от господин Митев въпроси госпожа Немска уточни, че срещу България няма образувана наказателна процедура по повод въвеждането на директивите и допълни, че е постъпило уведомително писмо, което съдържа конкретни препоръки за използваната терминология и което е повод за предложените промени.
Господин Зарков и господин Байчев посочиха, че няма да подкрепят Законопроекта. В отговор на поставените от тях въпроси госпожа Славкова посочи, че концесиите в областта на отбраната и сигурността са предмет и на действащата уредба на Закона за концесиите и предложението само прецизира използваната терминология. Тя добави, че не се създава възможност за участие на подизпълнители, а се дава възможност на концедента да прецени дали да уговори в договора за концесии солидарна отговорност на третите лица. Беше уточнено, че със Законопроекта не се въвеждат никакви промени във връзка с участието на подизпълнителите.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси, с 11 гласа „за“, без гласове „против“ и 7 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
С Доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае госпожа Димитрова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2021 г.
На свое заседание, проведено на 28 януари 2021 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2021 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: Илияна Тодорова – заместник-министър; от Министерския съвет: Мариана Славкова – държавен експерт, и Северина Десподова – главен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Мариана Славкова. Тя подчерта, че Законопроектът е разработен с цел привеждане в пълно съответствие с изискванията на Европейското законодателство. Въвеждат се изисквания, произтичащи от Директива 2014/23/ЕС за възлагане на договори за концесия и Директива 2014/55/ЕС относно електронното фактуриране при обществените поръчки. Допълнително в Законопроекта са включени и предложения за прецизиране на отделни разпоредби с цел улесняване на правоприлагането, като една от основните е отпадането на концесиите за ползване.
Със Законопроекта се предлагат изменения и в Закона за водите, които целят да се избегнат някои противоречиви разпоредби, свързани с възлагане на дейностите по управление и поддържане на язовири. С разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от Закона за водите императивно е определено, че на лицето, на което се възлага концесия за водностопанска система, с концесионния договор се възлагат и дейностите по управление и поддържане на съоръженията. Възлагането на дейностите по управление и поддържане на съоръженията във всички случаи включва изпълнение или едновременно проектиране и изпълнение на строителни и монтажни работи и дейности, включени в Приложение № 1 към Закона за концесиите. Поради това във всички случаи концесията за язовир следва да се определя като концесия за строителство, независимо от вида, естеството и стойността на допълнително възложеното строителство.
Запазени са разпоредбите в Закона за водите, които допускат язовирите да се отдават под наем във връзка с постъпило становище от Националното сдружение на общините в Република България. По предложение на Министерството на околната среда и водите в Законопроекта е включено отпадането на стопанската оценка като основание за актуване на минерални води, публична общинска собственост. То е направено с цел съобразяване с изменение на разпоредбата на чл. 21 от Закона за водите.
В Комисията е постъпило становище от Министерство на околната среда и водите, което е в подкрепа на Законопроекта и беше представено от заместник-министър Тодорова.
Отношение по внесения законопроект взеха народните представители Манол Генов, Младен Шишков, Красимир Богданов и Атанас Костадинов. Бяха изказани становища в подкрепа на отпадането на концесиите за ползване. Обсъдиха се и темите, свързани с действието на сключените към момента договори, и беше потвърдено от вносителите, че законодателните промени няма да доведат до промяна в условията на действащите договори.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите единодушно, с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2021 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Димитрова.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли желаещи за изказване? Да.
Заповядайте.
Моля, народните представители, поставете си маските! (Шум и реплики.)
Моля, поставете си маските! Не ме принуждавайте да вземам мерки.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по въпросния законопроект. Той е представен на нашето внимание в отговор на писмо на Европейската комисия относно прецизиране на текстовете, имплементирани в българското законодателство за имплементация на Директивата от 2014 г. за концесиите на Европейския парламент.
Конкретно. Това, което ни предлага вносителят, е точно прецизиране на текстовете, за да отговорим на опасенията, които Европейската комисия е изпратила през 2020 г. до нас за прецизиране на текстове.
Конкретният параграф, който изненада колегите от ГЕРБ в Комисията по отбрана, е именно § 10 за концесии в сферата на отбраната. Доколкото разбрах от колегите, които са работили по изготвянето на Законопроекта от администрацията на Министерския съвет, става въпрос за следното: за отговаряне на изискване от страна на Комисията за прецизиране на изключенията и на текстовете относно изключенията за концесии в сферата на отбраната и как държавите могат да провеждат процедури, които касаят техния основен интерес.
Конкретният текст на Директива 2014/23 на Европейския съюз за изключения гласи, че тази директива не се прилага за концесии в областта на отбраната и сигурността, които имат три основни момента, а именно държавата да смята, че има основен интерес в сферата на сигурността и чувствителна информация, която не може да споделя, да съдържат класифицирана информация и да има извършена проверка за пропорционалност на заетите действия, тоест мерките, които са приложени с основен интерес и с избягване на Закона за концесиите, тоест използване на изключенията да не могат да бъдат постигнати с по-ниски мерки, а именно проверка за пропорционалност.
Доколкото разбирам от колегите, това е и вариантът да се дефинира текстът, за да се отговори на тези условия, да се даде дефиниция какво е това концесия в сферата на отбраната и сигурността.
Без да омаловажавам труда на колегите – на хората, които са работили по Закона, не смятам, че текстът, който е внесен в Народното събрание в § 10, е практически приложим, а по-скоро ще събуди повече въпроси какво представляват концесиите в сферата на отбраната.
Затова с колегите от Комисията по отбрана – колегите от ГЕРБ, поемаме ангажимент да внесем промени между двете четения, а именно за прецизиране на изключенията в Директивата, за да може дословно да претранспонираме текста на чл. 10, § 6, буква „а“ от Директивата, който касае концесията в сферата на отбраната и сигурността, а въпросният § 10 да отпадне, така че да няма никакви съмнения, че ще има концесии в сферата на отбраната – нещо, което е абсолютно неприложимо в българския правен мир. По този начин да изпълним условията на Европейската комисия за пълно прилагане на Директивата, но и да няма допълнителни въпроси какво е това концесия в сферата на отбраната, тъй като предлагаме този § 10 да отпадне. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? (Шум и реплики.)
Маската си сложете, не ми казвайте какво да правя! Сложете си маската!
Заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще взема отношение по Закона за концесиите, а именно в частта, засягаща § 10, чл. 12, касаеща отбраната и националната сигурност на държавата. Разбира се, в самия закон има и много други текстове, които трябва да се прецизират, дори е недостатъчно да се прецизират, както и този параграф.
Уважаеми колеги, сигурността е функционално състояние на дадена система, която осигурява неутрализирането, противопоставянето на външни и вътрешни фактори, които оказват влияние, могат да въздействат деструктивно или да влошат организационното състояние на дадена система. Това води до невъзможност за нейното функциониране. Това е като дефиниция за сигурност. Разбира се, ако вдигнем малко по-високо летвата, касаеща националната сигурност, и особено, когато се отнася за отбрана, това е система от мерки, предприета от една държава, за да си осигури своето оцеляване и безопасност, както и предотвратяване на заплахи – вътрешни и външни, и закрила на благосъстоянието на гражданите и на населението. Спирам дотук.
Ако сте вникнали внимателно в § 10, ще забележите колизия във всичко това, което досега казах. Ние от „Движението за права и свободи“ като либерално-демократична партия, разбира се, сме за раздържавяване на икономиката – искам правилно да ме разберете, но това трябва да става в определени граници, в определени параметри, тоест държава толкова, колкото е необходимо. Ние сме за свободно икономическо развитие, но под контрола на контролиращите системи от страна на държавата.
Уважаеми колеги, свободното икономическо развитие, конкурентоспособността не изисква, дори не налага отдаването на концесия на национална сигурност, особено касаеща отбраната, а и не само. Много внимателно трябва да се изписват текстовете, независимо кой е работил по тях. Разбира се, трябва да се черпят и положителните практики от други държави. Ще дам като пример Великобритания, където по-голямата част от железниците – влаковете, са частни, но самите съоръжения, по които се движат, така наречените релси, са държавни. Това е само като пример.
Тук влизам с пример и питане специално към министъра на отбраната. Тъй като държавата трябва да придобие бойни самолети и трябва да построи съоръжения за тяхното съхраняване, така наречените хангари, питам аз: тези хангари ще се отдават ли на концесия, изключителна държавна национална сигурност? А поддръжката на бойните самолети също ли изисква отдаване на концесия, уважаеми колеги, или става дума за някое пристанище, за всичко това, което влиза в обхвата на отбраната?
Това са неясни въпроси, които обществото утре, вдругиден ще задава. Или това е поредното популистко предизборно законодателство, калпаво законодателство, кръпка?! Недейте се оправдава като законотворци и законодатели с европейските директиви, прецизиране на текстове и така нататък.
Уважаеми колеги, а ако говорим за областта на киберсигурността, която е много актуална в момента, пак ли всичко, касаещо националната сигурност, държавна сигурност и отбраната, ще отдаваме на концесия? Защо, на кого, кое налага, как ще бъде изпълняван контролът, от кого? Това са все въпроси, които изискват не прецизиране, а изобщо неразглеждане. Държавата, сигурността на гражданите, сигурността на нацията не може да се отдават на концесия, уважаеми колеги. Ако получим достоверни отговори, които липсват, а аз се съмнявам да получим такива, бихме помислили да преразгледаме нашата позиция. Но се съмнявам. Разбира се, това автоматично навява за корупция в огромни размери с държавна концесия. Ще следим изкъсо този процес.
Предлагам между първо и второ четене изобщо да отпадне § 10, чл. 12, за да няма заиграване с националната сигурност на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики?
Господин Михов, заповядайте.
След това господин Гаджев – пак реплика.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Господин Ибрямов, аз не съм съгласен с внушенията, които направихте от тази трибуна. Вие като член на Комисията по отбрана много добре знаете параметрите, измеренията и характера на придобиването на съвременни летателни средства и най-вече на новия самолет F-16 Block 70. Много добре знаете какви финансови средства отделя централният бюджет, за колко години, каква инфраструктура и кои летища ще бъдат изградени. И тук да питате министъра на отбраната за нещо, което Ви е известно, е форма на внушение за корупция, както Вие казахте.
Радвам се обаче, че споменахте за пристанище, защото във Вашите уста пристанищата влизат много близо до Черноморско крайбрежие, до плажове, а от там думичката „Росенец“ просто се набива на очи.
Аз мисля, че бреговата линия на България е стратегическа и публична държавна собственост и Вие трябва да дадете пример да я върнете на държавата за нуждите на отбраната и националната сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гаджев, заповядайте за реплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ибрямов, сигурно не сте слушали внимателно моето изказване или аз не съм бил достатъчно ясен, затова ще повторя.
И ние от парламентарната група на ГЕРБ сме достатъчно изненадани от този текст, конкретно за § 10 в този законопроект, и точно затова казах преди малко, че ще предложим той да отпадне, тъй като думите „концесия“, „отбрана и сигурност“ не вървят в едно изречение и в един текст. Затова ние сме категорично против да има концесии в сферата на отбраната и не искаме да има такива.
Трябва да прецизираме текста – на изключенията, така както е по директива, за да може да изпълним условията, които са ни предложени от директивата, тъй като имаме все пак и належаща наказателна процедура, но тези условия касаят изключенията в сферата на националната сигурност, които не подлежат на концесия и това, че държавата трябва да провери и максимално да стесни обхвата на изключенията, за да се намали нивото на корупцията. И това е нещото, което ГЕРБ предлага – да намалим корупцията и да няма концесии в сферата на отбраната.
И нека приключим дебата, защото този параграф трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Господин Ибрямов, заповядайте за дуплика.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря.
Господин Гаджев, самият факт, че сте изненадани от този текст, говори за едно. Липсва диалогът между институциите, господин Гаджев! Липсва диалогът между отделните институции в държавата и това, което казах, само потвърждава моите думи. Благодаря, че сте размислили, че трябва да се прецизира или оттегли този текст, поздравявам Ви за което.
Колкото до господин Михов, аз зададох въпроси към министъра на отбраната, който е принципал. Когато касае отбраната и националната сигурност, всички подлежащи към отбраната –съоръжения, земя, бойна техника, попадат в параметрите на този текст. Още веднъж ще кажа: това от думите, които Вие казахте, а и господин Гаджев, потвърждава, че става дума за мащабна корупция – корупция в отбраната, свързана с националната сигурност на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Милев е заявил изказване.
Ще има ли други изказвания? (Реплики: „Няма, няма.“)
Квесторите, моля да призовете народните представители за гласуване.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлаганото изменение в § 10, чл. 12 на Закона за концесиите е неясно и доста смущаващо. Така предложеният текст е може би опит да се заобиколи Закона за обществените поръчки в областите „Отбрана“ и „Сигурност“.
Ние чухме тук, че едва ли не ще се прецизира за второ гласуване, ще се оттегли и така нататък. Но аз питам – в чл. 2 на сега действащия закон е казано, че целта на концесиите е да осигури:
„1. развитие на качествени и достъпни инфраструктура и услуги от обществен интерес чрез партньорство между публичните органи и икономическите оператори;
2. задоволяване на обществени потребности чрез включване на частни инвестиции в строителството и в предоставянето и управлението на услуги при най-добро съотношение на качество и цена;
3. ефективност и ефикасност при разходването на публични средства и на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове и програми;
4. икономическа ефективност при управлението на публичната собственост в защита интереса на гражданите и обществото.“
На базата на това: защо в предложените промени не става ясно как точно ще се използва концесионен договор за предложената промяна в чл. 12, цитирам – концесия в областите „Отбрана“ и „Сигурност“? Там се възлага същото, което преди това цитирах в досега действащия закон:
„1. Доставка на оборудване, което е специално проектирано или адаптирано за военни цели и е предназначено за използване като оръжие, боеприпаси или материал с военно предназначение, включително на части, компоненти и/или монтажни елементи за такова оборудване, наричано по-нататък „военно оборудване“;
2. доставка на чувствително оборудване, включително на части, компоненти и/или монтажни елементи за такова оборудване.“
И тук вече влизаме в разговора за класифицираната информация, влизаме в разговора за обществени поръчки на тъмно.
Как точно ще се концесионират оръжия, боеприпаси и военно оборудване? Това звучи абсурдно, като се има предвид цитираният по-горе чл. 2 от Закона за концесиите. Доставките на техника, оръжия, боеприпаси и друго военно оборудване са регламентирани в Закона за обществените поръчки.
Ето защо ние от парламентарната група на „БСП за България“ считаме, че тези промени целят именно това – неговото заобикаляне.
„Концесия“ означава право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставено от концедент на търговско дружество – концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск.
Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера и според предмета си може да бъде: концесия за строителство, за услуги и за добив.
Може ли някой в тази зала да ми обясни как оръжия, боеприпаси, военна техника и специални средства ще се използват от армията и специалните служби – от концедента? Оръжията и боеприпасите са индивидуални средства и именно в това се състои противоречието между предложените промени и реалността.
Освен това приемането на подобни промени, записани по този начин, би означавало да се даде на концесия отбраната и сигурността на страната. Това е недопустимо от гледна точка на интересите на държавата.
Относно отдаването на концесия на строителство бихме могли да го обсъдим наистина, тъй като Министерството на отбраната може да отдава за различни търговски цели свои имоти с отпаднала необходимост и по този начин да акумулира средства за подпомагане на своя бюджет. Но тази възможност я има и в досега действащия закон. Този текст не само трябва да се прецизира и той, но също така и да отпадне.
С предложените промени в чл. 12, ал. 2, т. 3 се споменава, цитирам:
„3. строителство и услуги, пряко свързани с оборудване по т. 1 или 2, за всеки и всички елементи от жизнения цикъл на оборудването, който включва възможните последващи стадии, като научноизследователски и развоен, промишлена разработка, производство, поправка, модернизация, изменение, поддръжка, логистика, обучение, изпитване, извеждане от употреба и обезвреждане.“
Ето тук ние влизаме в една колизия наистина против националната сигурност и отбраната. Кое от тези неща е нещо, което да не дава възможност да се изпълни по сега съществуващите нормативни актове и най-вече по Закона за обществените поръчки, че е необходимо да се отдава на концесия? Как ще се отдаде на концесия например изваждането от употреба и обезвреждане? Този текст от предложените промени красноречиво показва, че такъв концесионен договор няма нищо общо с чл. 2 от действащия Закон за концесиите. Той е просто неприложим от какъвто и аспект да се погледне.
Може ли бракуването на въоръжение, техника и други да се отдават на концесия? За тази дейност има друга нормативна уредба и база.
В заключение, още веднъж трябва да отбележа, че предложените текстове са абсурдни от гледна точка на философията, залегнала в чл. 8 на Закона за концесиите, където е казано какво може да се дава на концесия. Някой от вносителите може ли да обясни как концесионираме оръжия, боеприпаси, бойна и специална техника и това се вмества в цитирания по-горе чл. 8?
Ние от парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепим такива предложения и ще гласуваме „против“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Милев.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Ерменков, заповядайте за изказване.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявайте!
Процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за удължаване на работното време до приключването на този законопроект и гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Предлагате до приключване, до гласуването на Законопроекта да удължим времето преди парламентарния контрол.
Има ли други предложения, обратни? Не виждам.
Моля гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 78, против 8, въздържали се 6.
Процедурното предложението е прието.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна с едно малко напомняне.
На 5 или 4 февруари, ако не се лъжа, но в началото на февруари 2016 г., когато приемахме Закона, който разреши на други страни – членки на НАТО, заедно с нашите самолети да извършват Air Policing, от тази трибуна – разбира се, в другата сграда, малко иронично Ви казах, че сигурно ще дойде време да говорим за концесия на отбраната и да даваме отбраната си на концесия: който ни предложи по-добри условия, той да ни охранява. В дадения случай тази ирония, за съжаление, пет години по-късно се получава почти реално с това, което ни се предлага в Закона за концесиите. Защото много ми е интересно, ако внимателно прочетем това, което се предлага в чл. 12, ал. 2, т. 4 – какво е това „концесия“ в отбраната, там е написано „услуги за специфични военни цели или чувствителни услуги“. И питам аз: дали пък случайно няма да включим отбраната на държавата, за охраната на границите и всякакви други мисии като „чувствителни услуги в областта на отбраната“, за да можем така да ги даваме на концесия? Това, разбира се, е под формата на ирония. Но, за съжаление, тази ирония има основание в това, което ни се предлага. Защото не мога да разбера! Колегите от ГЕРБ ще оттеглят това предложение или ще го променят под някаква форма, но ще предложат да отпадне този параграф въобще. Колегите от ДПС нямат въобще намерение да го подкрепят. Чух, че Патриотите също били против това нещо. Ние от БСП не сме съгласни. Е, кой го внесе?
Някой може ли да ми обясни в тази държава кой си позволи да направи връзка концесия и отбрана? Нещо, което е абсолютно несъвместимо, нещо, което е изключително национална отговорност – отбраната и всички действия, които са свързани в тази област. Питам: как и кой го направи и дали този, който го направи, има очи да застане пред обществото и да каже: аз съм този, който предложих да има концесия в отбраната?
Предполагам, че няма да посмее да го направи, защото такива недомислици правят политиката на държавата ни точно толкова – не искам да употребявам обидни думи, ама олекотена, че едва ли някой може да ни вземе на сериозно. След като в такава област като отбрана можем да си позволим такива волности, незнайни герои в политическия живот да правят такива предложения, от които после ние тук да се чудим как да се оправяме, не знам докъде ще го докараме.
Още един път: много се радвам, че колегите от ГЕРБ ще оттеглят този § 4, ще предложат да бъде оттеглен, но това не отменя да потърсим кой си позволи да го направи това нещо и да му потърсим и на него отговорност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Министерският съвет.
Благодаря и аз. (Реплики от „БСП за България“.)
Тук пише. Той е внесен от Министерския съвет, много ясно.
Има ли реплики?
Изказване – господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Много неща тук се казаха. Разбирам, че сме в предизборна ситуация, но малко все пак самоуважение да има. Ами по тази логика, хайде да дадем законодателната дейност на концесия – аз бих казал така!? Защото някои хора четири години – страшна работа. И ходеха да си представят визии, ходеха да се срещат с хората, да разберат техните болки. Защо не си дадохте Вашата законодателна дейност на концесия?! (Реплики от „БСП за България“.)
Ами, хайде тогава, като не сте разбрали, да прочетем мотивите към Законопроекта. Страница съответна, чета, за да разберете какво става: „В чл. 60, ал. 3 от Закона като основание за изключване са определени и обстоятелствата, които са установени при провеждането на процедурата за определяне на концесионер. Две от тях – по съответната точка, се отнасят до всяка концесия с класифицирана информация – цитира се: Директива номер, Директива номер – и се казва малко по-долу, последно изречение – в Закона за концесиите понятието „концесия с класифицирана информация“ е заменено с понятието – моля за внимание – „концесия в областта на отбрана и сигурност“ – край на цитата. Този документ го имате на сайта на Народното събрание, имате го и е трябвало да сте се справили с него.
Пак ще повторя, терминът от Директивата „концесия с класифицирана информация“ е заменено с понятието „концесия в областта на отбрана и сигурност“ – край на цитата. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП. Реплика от народния представител Милко Недялков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Михов.
Има ли реплики?
Господин Ерменков, заповядайте.
Моля Ви, без провикване! В пленарната зала на Народното събрание на Република България се намирате, господин Недялков. Ще Ви накажа следващия път.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михов, за съжаление, мотивите към един законопроект не са текстовете, по които сe водят и се изпълняват задълженията, и се въвеждат нормативни изисквания към хората. За съжаление! Може в мотивите много неща да пише, но текстът, който Ви прочетох, беше еднозначен и няма как да го тълкуваме по друг начин, освен по начина, по който аз го направих. Така че разбирам какви са били мотивите, но не един път съм казвал, че пътят към ада винаги е постлан с добри намерения.
И второто нещо, когато предложихте на шега да дадем на концесия законодателната дейност. Че ние това в последно време го правим. Няма закон, в който да няма лобизъм, няма закон, в който между първо и второ четене да не се вкарват предложения, които, хайде да не са от рода на концесиите, но са от рода на частната лична собствена концесия срещу заплащане. Така че почти сме тръгнали натам, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Други реплики има ли?
Реплика – заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михов, първо, бих искал да започна моята реплика с един въпрос: дали министър Каракачанов наистина не е знаел за предложените текстове в Закона за концесиите? Защото тук освен проблемът, който се появява въобще с работата на правителството, как се инициира законодателната дейност на Министерския съвет, как се съгласуват законите, доколко са качествени тези закони – е едната страна на въпроса.
Другата страна, естествено, е проблемът с тази сфера от държавата, която е не просто чувствителна, а никога не може да си позволим частни фирми да влязат и да изпълняват подобна дейност, свързана със сигурност и отбрана. Това е приоритет на държавата и е свързана с всички граждани.
И не мога да си позволя дори да си помисля, че Вие под формата и обяснението, че има една европейска директива, си позволявате да вкарвате такива текстове, като казвате, че Министерството не е знаело за подобни концесии в сигурността и отбраната, при положение че има достатъчно имоти в Министерството, говори се за доставки на оръжие, боеприпаси и концесиите са, знаете, за един срок от 35 години до 50. Искам да Ви цитирам същия параграф, който и Вие четохте, малко по-нагоре, в който се казва: че е възможно да се приеме, че обхватът им е по-широк от концесиите в областта на отбраната и сигурността съгласно Директива 2009/81 и така нататък. Защо не четете пълния текст, а избирателно? Не бягайте от отговорност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Цонков.
Трета реплика има ли? Не виждам желаещи.
Господин Михов, заповядайте за дуплика.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Първо, бих казал, че дебатът се измести от първо четене към конкретен текст, който очевидно не е предмет по нашия Правилник на това първо четене и на това разглеждане.
Второ, не бих се съгласил, че политическото и предизборното говорене трябва да се отнася толкова брутално и толкова категорично към въпроси, свързани с националната отбрана и сигурност. Само след дни тук ще разглеждаме Програмата за развитие на въоръжените сили на Република България, която вече е приета от Министерския съвет до 2032 г. Честно казано, аз съм голям песимист, ако подходим към този стратегически документ по същия начин с партийни и предизборни настроения.
А що се отнася – да бягаме от отговорност, това в никакъв случай не можем да го приемем. Ако в нещо може да ни обвините, може да търсите друго. Но това, че по въпроса за отбраната и сигурността сме стояли последователно, включително и министър Каракачанов, на позиции, които рискуват да бъдат популистки и политически атакувани, това е очевидно. Текстът от мотивите е доста дълъг и като го четете, ще разберете за какво става дума. Тук не става дума за това, което Вие говорите: ще дадем армията си на концесия. В никакъв случай! Това е подвеждане и манипулация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Михов.
Има ли други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2021 г.
Гласували 101 народни представители: за 77, против 20, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Колеги, няма новопостъпили питания за периода 22 – 28 януари 2021 г.
Писмените отговори са от:
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на два въпроса от народния представител Данка Зидарова;
- министъра на вътрешните работи Христо Терзийски на въпрос от народния представител Лало Кирилов;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Георги Александров;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Веска Ненчева и Светла Бъчварова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Димитър Данчев.
Изчакваме всеки момент госпожа Теменужка Петкова и продължаваме с въпрос към министър Петкова.
Декларация от името на парламентарна група.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Тази сряда Деница Сачева в Комисията по труда и социалната политика, а и по всички медии, гръмко и с фанфари ни поднесе новината, че правителството е предвидило за тази година цели 10 милиона по Националния план за заетостта за активна политика на пазара на труда и справяне с безработицата.
Най-елементарното сравнение показва, че през 2009 г. са заложени 190 млн. лв. по тази програма, а сега – 2021 г., в разгара на здравна, икономическа и социална криза тази сума е едва 83 милиона. По-важното е обаче, че разходите на държавата за тези политики намаляват над четири пъти и всичко това на фона на всекидневно растящия брой хора пред бюрата по труда.
По данни на Агенцията по заетостта от февруари миналата година безработните са били 410 хиляди, от които 163 хиляди души са останали трайно без работа. На десетките хиляди, които загубиха работата си, им остава да се наредят на опашката на чакащите близо година подкрепа от държавата.
Време е след четири години – на финала на този мандат, да Ви кажем, господа управляващи, с думи прости и факти неоспорими: Вие се провалихте в социалната сфера и обрекохте на бедност и мизерия голяма част от българските граждани, които имат нужда от държава – деца, родители, хора с увреждания, пенсионери, млади хора.
Четем управленската Ви програма в социалната сфера. Какво виждаме? Шест приоритета и всеки от тях – провал.
Първи приоритет – обещахте увеличаване на доходите чрез заетост и по-голяма производителност на труда. Как увеличихте доходите чрез заетост, след като данните на Евростат за бедността в България са трагични?! 68% от българските семейства нямат нужните пари да живеят нормално, 65% от българските работещи получават минималната или близка до минималната работна заплата, а всеки трети българин няма необходимите средства да осигури отопление в дома си.
Използваме данни от 2019 г., за да не кажете, че злоупотребяваме и прехвърляме вината на корона кризата. Тогава регистрирахме 40,8% по коефициента на Джини – най-високото ниво на икономическо неравенство от времето на Втората световна война. На фона на това, уважаеми дами и господа, ревизирахте Кодекса на труда, като увеличихте на 300 часа извънредния труд, а на 12 месеца сумираното изчисляване на работното време. Това ли Ви е производителността на труда, която е на гърба на българските работници?!
Ние категорично бяхме „против“ и предложихме различен подход към политиките за доходите чрез преминаване към прогресивно подоходно облагане, диференцирани ДДС ставки за храни и лекарства, инструментариум за определяне на минималната работна заплата, защото в България заплатите са от четири до шест пъти по-ниски от средноевропейските, а производителността на труда – около два пъти. Защо? Вината за това е само и единствено на държавата. Не искам да говоря за ставката за нощен труд, която до вчера беше 25 стотинки, а от днес е едва левче. Затова милион и половина български граждани избраха да работят извън България.
Вторият Ви приоритет – обещахте грижа за децата, грижа за всички деца и не само на тези в риск. Обещахте изработване на Закон за детето и семейството, който да гарантира правата на всички деца, както и промени в Семейния кодекс, с който да разширите подкрепата за осиновителите – нито Закон за детето и семейството, нито промени в Семейния кодекс. Нищо! Това го казваме не ние, казва го Националната мрежа за децата, която миналата година Ви писа среден 3 за грижата за децата! Какво казва Националната мрежа за децата – живеем в държава, която постепенно убива децата си; има възможности, има средства, но нищо не се прави; гледа се към парите, към магистралите, а това, което трябва да се вложи в бъдещето на държавата, не се прави за децата; всяко четвърто дете е изложено на бедност.
Сметната палата изготви Отчет на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване – 2020. Знаете ли какво пише в Доклада? Дори намаляването на населението не може да доведе до намаляване на броя на бедните деца, а това означава, че усилията на държавата, насочени към факторите, пораждащи бедност сред децата, са неефективни.
Трети Ваш приоритет – обещахте стабилна пенсионна система, която да гарантира предвидимост и спокойствие на хората в дългосрочен план, обещахте и преизчисление на пенсиите. Тук мога да кажа, че провалът е още по-голям. Къде Ви е стабилността, къде Ви е предвидимостта? В момента цари хаос и няма никаква визия за защита на интересите на българските пенсионери. Проблемите се трупат, от една страна, е ножицата между старите и новоотпуснати пенсии, а от друга – изпреварващото нарастване само и единствено на минималната пенсия, според която хората с малък осигурителен принос се изравняват с тези, които са внасяли много повече и много по-дълго, а от трета – вторият пенсионен стълб е пред провал.
Да не забравяме, че замразихте и коефициента за стаж, а сигналите към младите са: няма смисъл да внасяте реалните осигуровки. Пенсионната система се превърна в инструмент за Вашите стихийни политически решения, чиито горчиви плодове ще берем всички в бъдеще. Предложихме едно балансирано и справедливо решение, което между другото го прочетох и като Ваш приоритет – преизчисление на пенсиите. Средствата ги има, но сега са във вид на предизборни помощи, което обрича голяма част от българските пенсионери на бедност и мизерия в бъдеще.
Четвърти приоритет – обещахте система за експертиза на работоспособността, да има такава, да я прехвърлите в НОИ и тя да бъде инструмент за засилване на контрола върху неправомерното ползване на права от пенсионната система. Е, по този приоритет –нищо! Ама нищо! Нула!
За хората с увреждания бе създадено ново законодателство, чакано от 2012 г., да, но само дотук. Веднага започнаха ревизиите, а днес това ново законодателство отлежава на трупчета, защото липсва Националната карта за социалните услуги, която беше отложена за 2022 г. За 2022 г. беше отложено и създаването на Държавната агенция за хората с увреждания. Индивидуалната оценка не е в основата на потребността на всеки един човек – такава, каквато е заложена като изискване в Конвенцията на ООН за хората с увреждания и още много, много други неща. Да не кажа, че замразихте и коефициента, с който щеше да расте възнаграждението на личните асистенти.
Искам да спомена и това, че миналата година Вие взехте решение да увеличите прага на бедност само и единствено с 6 лв. за тази година. А бедните, хората с увреждания, на които този праг на бедност служи за подкрепата им и които не могат да се защитят, които са с решение на ТЕЛК от 50% до 70% неработоспособност, знаете ли какво увеличение получиха? 42 стотинки! А онези с тежките увреждания, с високия процент нетрудоспособност получиха едва 3,42 лв. на ден, с около стотинка на ден! Всичко това е факт и всичко това е шамар от министъра на труда и социалната политика, но нали помните – тя знае коя е, къде е и защо отива?!
Последният Ви приоритет – приемане на система от мерки за преодоляване на негативните демографски тенденции. България изчезва с 50 хиляди души годишно без наличието на военен конфликт. Изложеното тук е неоспоримо. Провежданата социална политика в България доведе до по-голяма диференциация, бедност и риск от социално изключване на българите, а като добавим ниската раждаемост, високата смъртност, ниската продължителност на живота и напускащото страната работоспособно население, резултатите са трагични.
Истината е тази: провалихте се! Алтернатива обаче има и от БСП я предлагаме в тези четири години, като почнем от предложенията ни за данъчни преференции за младите семейства и необлагаем минимум от 500 лв. месечно за всяко дете, ненавършило 18 години, през цялостен пакет от мерки за подкрепа на младите хора, на възрастите, на работещите и на хората с увреждания. Такава е еднократната помощ в размер на 6500 лв. за всяко второ и трето дете на осигурени родители.
Искането ни е за увеличаване размера на: обезщетението за майчинство между първата и втората година, което да бъде изравнено с минималната работна заплата; безплатните лекарства за децата до 14 години; безплатните детски градини; навършилите пълнолетие да не плащат данък върху доходите от труд до навършване на 26 години; задължително преизчисляване на старите пенсии с дохода за 2015 г.
Има много други и бяха част от нашите алтернативни бюджети, част от визията за България и неразделна част от нашата работа през тези четири години. Социалната политика е кауза – кауза с грижа за хората. Тя изисква честност, предвидимост, компетентност, тя е залог, че никой не е изоставен, че сме общество, че сме нация.
Наред с всички предизвикателства през 2021 г. има и един шанс – хората най сетне да повярват, че в България може да се живее по-добре! Време е за категорични реформи, време е за истинска политика по доходите, време е за справедливо определени пенсии и за смели решения по демографския въпрос!
С други думи: време е за промяна и колкото по-скоро, толкова по-добре! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Дай боже, както се казва! Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Уважаеми колеги, започваме с въпросите към министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Първият въпрос е от народния представител Цветан Борисов Топчиев относно проблемите с електрозахранването в населените места от община Брегово, област Видин.
Уважаеми колеги, използвам случая да Ви предупредя, че искам всички да бъдем стриктни. Имали сме възможност да се подготвим, знаем много добре какви въпроси ще задаваме и министрите знаят на какви въпроси ще отговарят. Нека да спазваме процедурата, няма да дам възможности за много отклонения.
Заповядайте.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми към Вас е относно проблеми с електрозахранването в населените места на община Брегово. Впоследствие разбрах, че и община Ново село е била в същото положение. Като народен представител от областта при мен постъпиха много сигнали и жалби от граждани за прекъсване на електрозахранването за доста продължителен период от време от 11 до 16 януари 2021 г.
Моят въпрос към Вас е: каква е причината за тази ситуация и какво ще предприеме държавата, за да спре този проблем в региона и да не се получава повече така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви много, господин Топчиев.
Уважаема госпожо Петкова, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Топчиев, населените места от община Брегово, област Видин попадат в лицензионната територия на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и се захранват от четири броя изводи средно напрежение – изводите „Тимок“, „Комуна“, „Кладенци“ и „Кошановци“. За целите на настоящия отговор беше изискана информация от „ЧЕЗ Разпределение“ за броя на възникналите аварии и предприетите действия от страна на електроразпределителното дружество.
На базата на постъпилата информация от „ЧЕЗ Разпределение“ Ви информирам следното: вследствие на обледеняване на проводници, обилни снеговалежи, навявания и паднали дървета за периода от 9 до 15 януари 2021 г. са настъпили множество аварии по електроразпределителната мрежа, в това число скъсани проводници и счупени стълбове по мрежата за средно и ниско напрежение.
От 11 януари 2021 г. за период по-дълъг от едно денонощие без електрозахранване на територията на община Брегово са били град Брегово, село Балей, село Връв, село Делейна, село Калина, село Куделин, село Косово и село Ракитница. Засегнати са 34 трафопоста и приблизително 3597 клиенти. Към края на деня на 12 януари електрозахранването на град Брегово, село Балей, село Връв, село Делейна, село Калина и Куделин е възстановено. В селата Косово и Ракитница обстановката е била значително по-сложна и с много по сериозни последствия върху електроразпределителната мрежа. От „ЧЕЗ Разпределение“ съобщават за скъсани проводници на 24 междустълбия на захранващ електропровод, голям брой паднали дървета, обледенявания на 30 см в диаметър и непроходими пътища. След отстраняването на тези повреди електрозахранването е възстановено в селата Косово и Ракитница.
За периода от 9 до 15 януари 2021 г. на територията на община Брегово електроразпределителното дружество информира, че са възстановени над 70 междустълбия по мрежи средно напрежение и над 200 междустълбия по мрежи с ниско напрежение. Отстранени са над 200 броя дървета, паднали извън сервитутните зони на електропроводите върху проводниците в следствие на обилния мокър сняг. Подменени са над 70 броя изолатори и конзоли по мрежи средно напрежение.
Във връзка с необходимостта от развитие на електроразпределителната мрежа и с цел повишаване качеството и сигурността на електроснабдяването Министерството на енергетиката изиска информация от електроразпределителното дружество за реализираните до момента ремонтни дейности и предвидената за региона на община Брегово, област Видин инвестиционна програма.
Бяхме информирани, че през 2020 г. по изводи от 20 киловолта, захранващи община Брегово, са реализирани мероприятия по прочистването на сервитутната зона на електроразпределителната мрежа средно напрежение с цел осигуряване на изискуемите минимални разстояния между короните на дърветата и проводниците, които ще продължат и през 2021 г. Дружеството информира, че е извършило частичен ремонт на мрежа ниско напрежение на трафопост 5 в Брегово. Извършено е заснемане на шест трафопоста на територията на община Брегово с термовизионна камера и ултразвуков детектор.
Въпреки цялата тази информация, която ни беше предоставена от електроразпределителното дружество във връзка с Вашия конкретен въпрос, експерти на Министерството на енергетиката ще извършат проверка през месец февруари, за резултатите от която поемам ангажимент да Ви информирам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Господин Топчиев, имате възможност за реплика.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора, но в него не виждам какви мерки ще предприеме държавата това да не се случва повече. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за енергетиката министърът определя със заповед задължителните показатели за степента на надеждност и снабдяването с електрическа енергия, както и мерките за покриването им. Също така в чл. 75 министърът на енергетиката провежда предварителен, текущ и постоянен контрол за готовността на енергийните обекти за работа при бедствия и военно положение, а от отговора Ви разбирам, че държавата нехае за своите граждани и отново прехвърля отговорността на природата и на частното дружество ЧЕЗ. Това просто е нагледен пример как правителството на ГЕРБ въобще си измива ръцете и нехае за бедстващите граждани, които бяха подложени на много неудобства – да нямат отопление посред зима и посред пандемия, да нямат вода, да нямат храна – някои нямаха и храна. Хората ми се обаждаха за това. Затова Ви моля да предприемете всички действия това повече да не се случва на територията на община Брегово и община Ново село. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Топчиев.
Госпожо Петкова, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Топчиев, ще си позволя да не се съглася с Вас. Тези разпоредби от Закона за енергетиката, които Вие цитирахте, касаят следната правна уредба: чл. 4 от Закона за енергетиката касае така наречения студен резерв и той е ангажимент на министъра по отношение сигурността на системата, по отношение на производството на електрическа енергия. Тоест това са необходимите мощности, които трябва да бъдат определени, така че да бъде гарантирано производството на електрическа енергия. Тук говорим за дейността на едно частно дружество, което се занимава с дейността по разпределение, така че това са съвсем различни дейности. Тази дейност е лицензионна, тя се контролира и съответно нейните параметри се определят в рамките на общите условия от Комисията за енергийно и водно регулиране, така че всичко онова, което е необходимо да направи държавата, тя го е направила като контролни механизми.
Преди малко Ви съобщих, че през месец февруари ще бъде извършена проверка от контролните органи на Министерството на енергетиката. Тази проверка ще бъде извършена на основание чл. 75 от Закона за енергетиката, който Вие цитирахте. Тази разпоредба касае проверка по отношение техническото състояние на тази енергийна инфраструктура. Така че всичко онова, което е в рамките на компетентността на държавата, се прави и ще продължи да се прави и в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Вторият въпрос към Вас е от народния представител Кристиан Вигенин.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, на 7 ноември 2017 г. – три години и половина след дадено от Министерския съвет разрешение и три правителства по-късно, в качеството Ви на министър на енергетиката сключвате договор за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства, в площ „Иглика“, разположена в землищата на селата Воден, Горска поляна, Иглика, Крайново, Малко Шарково, Ситово, Шарково – община Болярово, и селата Вълча поляна, Голям Дервент, Лалково – община Елхово. Площта на терена е над 100 квадратни километра. Става въпрос за предполагаемо находище на злато, като проучване е правено още преди 1989 г.
Договорът е подписан въпреки факта, че площ „Иглика“ обхваща защитени зони по Натура 2000, а именно: „Дервентски възвишения“ – определена за опазване на дивите птици; „Дервентски възвишения 1“ и „Дервентски възвишения 2“ – определени за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна; „Западна Странджа“ и „Язовир Малко Шарково“ – определени за опазване на дивите птици. На същата територия има и девет археологически недвижими културни ценности – три късноантични крепости, една базилика, два манастира, късноантично селище и две надгробни могили. Договорът е сключен с ООД, с адрес на управление апартамент в жилищен комплекс „Младост“ и капитал 100 лв.
Пропускам част от нещата, които съм написал, тъй като междувременно – след като използвах информацията за въпроса, са настъпили нови преобразувания на собствеността в края на 2020 г. и вече започвам да се обърквам кой, какво и как притежава и как се преобразуват фирмите в случая. Така или иначе дейността им се активизира през втората половина на 2020 г. и дори без знанието на собствениците фирмата влиза в имотите им и започва измервания, което, естествено, създава конфликт между собствениците на земеделска земя и ловците.
За въпросния договор и предстоящите проучвания не са информирани предварително засегнатите общини, нито гражданите са имали възможността да се произнесат. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаеми господин Председателстващ, ще си спестя времето от отговора. Трябват ми още 30 секунди.
Половината население на община Болярово се подписва в подписка за прекратяване на действията по проучване и експлоатация на находището, а Общинският съвет отказва да одобри в бъдеще каквито и да е устройствени планове, определящи територии за добив на метални полезни изкопаеми. Като се присъединявам към думите на кмета на общината Христо Христов, че хората са по-важни от златото, моля да ми отговорите на следния въпрос: имате ли намерение да предизвикате проверка на обстоятелствата около прехвърлянето на собствеността между сключилото договора дружество и новите дружества и да предприемете действия по прекратяване на договора въз основа на предвидените в него клаузи – те го позволяват, отчитайки и позицията на гражданите на община Болярово? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Уважаема госпожо Петкова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, разрешението за търсене и проучване на площ „Иглика“ е издадено на 10 март 2014 г., като неговото издаване е предшествано от провеждане на законоустановената процедура по реда на Закона за подземните богатства. В това число са проведени следните процедури: в периода август – септември 2013 г. е проведена предвидената по чл. 26 от Закона за подземните богатства предварителна съгласувателна процедура с компетентните министри, отговарящи за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитените със Закона територии, обекти на културни ценности. Получените становища на министерствата са положителни, в това число и становищата на Министерството на околната среда и водите и Министерството на културата.
Предвид постъпилите положителни становища от компетентните министри, в изпълнение на чл. 53, ал. 3 от Закона за подземните богатства, в периода месец ноември – месец декември 2013 г., е пристъпено към следващия етап от процедурата, а именно съгласуване с всички членове на Министерския съвет по реда на чл. 32 от Устройствения правилник. Получените становища от всички министерства отново са били положителни, като са направени някои бележки и предложения, които са приети и са заложени като задължения за дружеството титуляр в сключения с него договор. Изпълнено е изискването на чл. 41, ал. 1 от Закона за подземните богатства – с писма от 19 март 2014 г. издаденото разрешение е изпратено на кмета на община Болярово и на кмета на община Елхово, като отново не са получени възражения от съответните местни власти. Разрешението за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Иглика“ е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 32 от 8 април 2014 г. В законоустановения двуседмичен срок не са постъпили жалби срещу издадения административен акт, включително от кмета на община Болярово, когото Вие преди малко цитирахте. Именно на основание посоченото разрешение и проведената законоустановена процедура, през месец ноември 2017 г. е сключен договор за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми по чл. 2, ал. 1 т. 1 от Закона за подземните богатства. Договорът е влязъл в сила след положително решение по оценка на съвместимостта на цялостния работен проект за търсене и проучване с предмета и целите на попадащите в площта защитени зони по Натура 2000, съответно от Министерството на околната среда и водите.
Относно изложените във Вашия въпрос обстоятелства във връзка с прехвърляне на собствеността между сключилото договора дружество и ново дружество следва да отбележим следното: съгласно разпоредбата на чл. 23 от Закона за подземните богатства разрешения за търсене и проучване или за проучване се предоставят на физически и юридически лица, регистрирани като търговец, който докаже наличието на необходимите за извършване на съответните дейности управленски и финансови възможности. Към заявлението на дружеството – титуляр на разрешението, са приложени документи, удостоверяващи изпълненията на посочените изисквания. Обстоятелството, че е вписана промяна по отношение на собствеността на капитала на дружеството титуляр не е основание за прекратяване на договора. Контролът на подобни обстоятелства не попада в материалната компетентност на министъра на енергетиката съгласно Закона за подземните богатства. Визираната хипотеза не се припокрива с прехвърлянето на права и задължения по реда на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона, за което абсолютна предпоставка се явява наличието на разрешение от министъра на енергетиката.
Редно е да се отбележи, че на този етап за добивни работи в площ „Иглика“ не следва да се говори. Подписаният договор е за търсене и проучване и като такъв дава права на компанията да извърши единствено изследователска програма, с цел търсене и оценка на евентуални находища на руди. В случай на получаване на положителни резултати от това проучване компанията може да предложи за регистрация търговско откритие. Съгласно чл. 21, ал. 7, т. 2 от Закона за подземните богатства удостоверение за направено търговско откритие може да бъде издадено само след предоставено от титуляра на влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда, с което се одобрява осъществяването, или на решение, с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда, поставено по реда на Закона за опазване на околната среда.
В заключение това, което можем да кажем, е: в случай че има такова търговско откритие, разбира се, трябва да бъде направена задължителна оценка на въздействието върху околната среда. В рамките на тази процедура всички заинтересовани страни, включително местните власти и хората, ще имат възможност да изразят своето мнение и становище. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Господин Вигенин, ще имате ли реплика?
Предполагам си спомняте, че ми обещахте, че половината от времето си изядохте с въпроса? Ще бъда наистина стриктен. Благодаря.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Аз също.
Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Разбира се, очаквах този отговор, който давате. Естествено, има време, което е пропуснато – дали поради незнание, дали поради подценяване на въпроса, и видимо процедурата е стигнала до положение, в което трудно може да се прекрати на този етап.
Това, което бих искал да чуят и гражданите на двете общини, е, че независимо от етапа, в който сега се намира евентуалното бъдещо проучване, което предстои да бъде направено, добивните дейности не могат да започнат без редица допълнителни действия, тоест този процес все още може да бъде спрян, тъй като откритият способ на добивните дейности е изключително мръсен. Искам само да кажа, че част от землищата, на които са планирани проучванията от 2017 г., са селата Воден, Шарково, Горска поляна. Землищата на селата, чиито животни бяха избити през 2018 г., са отново Воден, Шарково, Горска поляна. От обхвата на районите с природни ограничения през 2019 г. са извадени отново същите села – Воден, Шарково, Горска поляна. Населението без обхват на мрежите на мобилните оператори пак е във Воден, Шарково и в района. Това е един абсолютен геноцид към хората там и последното, от което имат нужда, са тези добивни дейности. Аз обещавам и на тях, че този въпрос няма да бъде оставен така и ще направя необходимото такива добивни действия там да няма, но тези неща ще ги правим тогава, когато им дойде времето. Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Вигенин.
Госпожо Министър, ще имате ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, отново бих желала да подчертая следното: тук не говорим за договор за концесия – ние сме на етап търсене и проучване. Ето го писмото от 2014 г. до кмета на община Болярово, с което той официално е информиран за това, което инвеститорът предлага да бъде направено. Отговор или изразено отрицателно становище не е постъпило. Мога да Ви предоставя цялата съгласувателна процедура с всички писма до съответните компетентни институции и техните отговори.
Използвам случая, за да уверя и Вас, и жителите на община Болярово, на община Елхово, че нашият основен приоритет е да се съхрани животът и здравето на хората. В случай че в резултат на търсенето и проучването се стигне до търговско откритие и стартира процедурата по предоставяне на концесия, пак казвам, тук ще има задължителна оценка на въздействието върху околната среда и в рамките на ОВОС е времето, в което хората и местните власти трябва да изразят своето становище. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Няма повече въпроси към Вас.
Преди въпросите към министър Терзийски и министър Аврамова декларация от името на парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми български граждани, тридесет и няколко години след мрачното управление и гладната зима, останала в народното творчество след управлението на БСП, трябва да бъде припомнена. Тогава българските граждани – българските пенсионери и българските работници, се редяха за стоки от първа необходимост в гладната зима на 1996 – 1997 г. Тогава българските пенсионери получаваха 3 долара пенсии – завидните в кавички. Българските работещи, българските трудещи се получаваха заплати от порядъка на 5 – 6 долара. Тази срамна зима и този срамен спомен от управлението на БСП трябва да бъде припомняно на младите български граждани.
Говорейки за социална, здравна и политика по доходите, аз искам да спомена направеното през последните десет години и в частност последните четири от управлението на кабинета Борисов 3.
Изсветляването на икономиката и намаляването на контрабандата до нива, най-ниски в Европа – до 3% на цигарите, при завещани 35 от 2009 г. контрабанда на цигари в България и на други акцизни стоки, намаляването до такъв мащаб, най-нисък в Европа, на 3%, позволи в българската хазна да влезнат средства, които да бъдат разходвани за увеличението на пенсиите на българските граждани, за социална политика, за здравна политика.
Минималните работни заплати бяха плавно повишавани спрямо тенденцията на ръста на българската икономика, която произвежда от 66 млрд. лв. в 2009 г., над два пъти повече българската производителност и произвеждащото в българската икономика – до над 123 млрд. лв. в началото на кризата от ковид.
Събраните приходи в хазната многократно надвишават тези събирани през началото на управлението на първия мандат на Борисов. Именно това показа изсветляването на българската икономика, запушването на дупките, в които изтичаха милиарди левове, които трябваше да бъдат отделяни за български пенсии, за българските лекари, за строежа на нови отделения, училища, спортни зали. Да не говорим за постигнатото строителство – над 400 км магистрали за последните десет години, което няма аналог в българската история. В предишните 30 – 40 години не са били построени толкова.
Говорейки за политиката по доходите, социалната политика, социалното подпомагане и средства за интеграция – само последното правителство на Борисов е направило повече, отколкото всичките правителства на БСП досега са направили за българските граждани в затруднено положение и за българските пенсионери.
Минималната работна заплата е 650 лв. от тази година, като в започването на мандата беше 460 лв. Минималната пенсия на българския пенсионер, който се е трудил цял живот, беше 150 лв. Но да припомним ниския старт, който имахме – трите долара от 1996 – 1997 г., до 300 лв., които българският пенсионер получава като минимална пенсия от 2021 г. Пак благодарение на управлението на правителството на Борисов 3 и събраните средства в българската държава, в българската хазна 50 лв. в последните няколко месеца са в помощ на българските пенсионери, за които е поет ангажимент и са осигурени средства да бъдат изплащани през всичките месеци на ковид кризата. Малка, но огромна помощ за българските пенсионери, които от БСП многократно са оставяни да се редят на опашки за хляб и да нямат с какво да се отопляват, препитават и средства за лекарства.
Средствата, които българската държава по политиката на доходите, която провежда правителството на Борисов, не може да оставим на заден план и това на българския педагогически персонал, чийто доходи бяха увеличени двойно спрямо началото на мандата. Поет и изпълнен ангажимент от правителството на Борисов.
Средствата на българските полицаи, средствата на грижещите се за нас на първа линия не спират да бъдат изплащани от началото на пандемията. Всички лекари, всички санитари, всички медицински сестри от началото на тази година имат съответно увеличение на възнагражденията на медиците ни с 600 лв., на медицинските сестри с 360 лв., и на санитарите със 120 лв. Всичко това не трябва да бъде забравено, че е постигнато благодарение на запушване на дупките в българската икономика и по-голямата производителност, новите инвестиции, които в България в последните години създадоха стотици хиляди нови работни места, и то с висока добавена стойност. Затова нашата икономика произвежда много повече спрямо десет години назад.
Средната работна заплата в 2009 г. е малко над 600 лв., докато при началото на ковид пандемията беше над 1240 лв.
Седем процента безработица, която сега имаме поради ковид кризата, е една от най-ниските в Европа. Но да си припомним началото на 2020 г., преди ковид кризата, когато българските производители и българската сфера на услугите не можеха да намират персонал. Безработицата в България беше в порядъка на 3,9%. Тези неща не трябва да бъдат забравени.
Още повече – социалното подпомагане и интеграция, което в последните няколко дни се коментира, мисля, че е важно да отбележим, че наистина имаше двойно увеличение в сферата на изплащане на тези средства. Те отиват за български граждани, които сами не могат да се грижат за себе си или са в затруднено положение. Държавата не ги е забравила и никога няма да ги забрави. Няма да се върнат тези мрачни времена, надявам се никога повече, в българската история, както се върнаха назад при управление на Българската социалистическа партия.
Българският бизнес и българските работещи бяха подпомогнати със средства над 2 млрд. лв. до момента, когато се търсят и се осигуряват нови средства за продължаване на програмите за заетост за българските работещи, защото се надявам с общи усилия здравната криза да отмине и българската икономика бързо да се възстанови. Но за тази цел трябва да запазим българските работещи в България и да не се връщаме във времената на масова миграция при управлението на Българската социалистическа партия, когато множество българи бягаха от България да търсят препитанието си в Европа и зад океана.
Искам да кажа в заключение, че в България и в момента, дори в тази криза, виждаме в последните седмици стриктното спазване, макар на най-либералните ограничителни мерки за граждани и за бизнес в Европа. Българската тенденция е в българските болници всеки ден и все по-малко да бъдат регистрирани болните от коронавирус. Надявам се с дружни усилия тази тенденция да се запази. Навременната ваксинация и превенция са изключително важни, но след това да мислим за възстановяването на българската икономика и българските средства, които трябва да достигат до българския бизнес. Имаше преди два дни поет ангажимент от българските министри – социалния министър и министъра на икономиката, че средствата ще бъдат разплатени максимално бързо.
Това искам да кажа на българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Наистина е хубаво да не се забравя. Явно предизборната кампания започна. Нека тя да бъде състезание на отчети за свършената през годините работа, а не на нови празни обещания.
Продължаваме с въпросите към министър Терзийски.
Първият въпрос към него ще бъде от народния представител Иван Иванов.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в навечерието на изборите, които ще се проведат на 4 април 2020 г., за пореден път отваряме една тема, която е изключително важна и до голяма степен тя определя отношението на българските граждани към резултата от изборите, а именно честността на вота, начина на тяхното провеждане. В тази ситуация една от най-тежките и най-сериозните роли в осигуряване честността на изборите е на Министерството на вътрешните работи.
Всички сме свидетели как през годините на всички избори едни и същи фигури, едни и същи лица тичат, бягат, купуват гласове, товарят се в ромските махали автомобили, разнасят се по секциите, прокурорски проверки и всякакви други нарушения на изборното законодателство, които отблъскват и утвърждават българските граждани все повече и повече да участват в този процес, който накрая завършва тук с 240 народни представители и рейтингът на тази институция се срутва с всеки следващ избор.
В тази връзка искам да Ви задам следния въпрос: какви действия и каква организация предвижда ръководеното от Вас ведомство за обезпечаването на нормалното провеждане на изборите за народни представители и Народно събрание, които ще се проведат на 4 април 2021 г., в посока да ограничите купуването на гласове, контролирания вот и всякакви други опити за въздействие върху избирателите и изкривяването на изборния резултат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Уважаеми господин Терзийски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, основните приоритети пред Министерството на вътрешните работи в периода на подготовката и произвеждането на избори за народни представители на 4 април 2021 г., са както следва.
На първо място, гарантиране на сигурността и законността на изборния процес, противодействие на престъпленията против политическите права на гражданите, опазване на обществения ред и осигуряване на пожарната безопасност. Това са традиционните задължения на Министерството на вътрешните работи, свързани с изборния процес. Тяхната основна задача е да гарантират честността на вота и правата на всички български избиратели.
През тази година обаче пандемията от COVID-19 ни поставя и още едно предизвикателство – противоепидемичните мерки, предприети от здравните власти, за да гарантират живота и здравето на всички български избиратели. В този смисъл ключовите думи за нас са ефективното взаимодействие, за да бъдат изпълнени законовите предписания, давани от Вас като законодатели. Имам предвид ефективното взаимодействие на всички наши звена както с институциите, пряко ангажирани с организацията, провеждането и законността на изборите като ЦИК и прокуратурата, така и със здравните власти като регионалните здравни инспекции.
За изпълнение на задачите, свързани с провеждането на изборите, в Министерството на вътрешните работи е създаден оперативен щаб под ръководството на главния секретар. Изготвен е план, съдържащ конкретни организационни и управленски мерки. Със сили и средства ще гарантираме охраната на масовите прояви, помещенията за печатане и съхранение на изборни книжа, изборните секции, транспортирането на книжата и техническите устройства за машинно гласуване, както и много други. Ще се извършват проверки и на пожарната безопасност в обектите, свързани с подготовката и произвеждането на изборите, като сгради, печатници, изборни секции.
Оперативно-издирвателните органи ще работят в направление превенция, разкриване, пресичане на престъпни деяния против политическите права на гражданите, терористична дейност, участие в купуване на гласове, кибератаки и други тежки престъпления.
Отчитайки като успешна практика, отново ще бъде открита денонощна телефонна линия на Министерството на вътрешните работи и имейл адрес, на който гражданите могат да подават сигнали за нарушение на изборния процес в периода на подготовка, в дните на произвеждането и след приключване на изборите. Ще се извършват незабавни проверки на всеки получен сигнал.
Добрата координация и взаимодействие между МВР, Прокуратура, ДАНС и останалите институции, ангажирани с осигуряване на реда и спазването на законността в страната, е предпоставка за ефективно противодействие на престъпленията против политическите права.
Важен акцент от оперативното взаимодействие е провеждане на регулярни срещи между представители на областните дирекции на МВР и органите на прокуратурата по места. Също така се планират и провеждат регулярни срещи и с областните управители и кметовете, целящи постигане на високи резултати в охраната на изборния процес.
МВР осъществява взаимодействие с Централната избирателна комисия при изпълнение на нейните решения, съгласно утвърдените срокове. В хода на изборния процес Столична дирекция на вътрешните работи и областните работи на Министерството на вътрешните работи са в непрекъсната координация с районните и секционните избирателни комисии, което способства за извършване на оптимални разчети при използване на полицейските сили и средства.
Създава се организация за издаване в съкратени срокове на лични карти и удостоверения за изгубени, откраднати, повредени или унищожени лични карти и паспорти на български граждани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Предвиждат се и време за осигуряване участието в изборите на лица, непритежаващи валидни документи за самоличност в изборния ден.
От Медицинския институт на МВР се организират избирателни секции и се съставят избирателни списъци при наличието на не по-малко от 10 избиратели и се уведомява общинската администрация за заличаването им от избирателните списъци по постоянен адрес.
С оглед на пандемичната обстановка и гарантиране на спокойното и безопасно протичане на изборния процес на всички служители, участващи в обезпечаване сигурността при провеждане на изборите, ще бъдат осигурени лични предпазни средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Терзийски.
Господин Иванов – право на реплика. Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вие точно и ясно изредихте законовите задължения на Министерството на вътрешните работи по време на изборите. За съжаление, нашите наблюдения и не само нашите, но и на българските граждани, че през последните години тези задължения на Министерството на вътрешните работи в частта престъпления против политическите права на гражданите, купуването на гласове и така нататък някак си остават на заден план и биват пренебрегнати. Още повече, имате едно предизвикателство и ако можем да чуем от Вас – от трибуната, с последните промени в Закона за извънредното положение, в който ще има мобилни секции. Как ще осигурявате охраната на тези мобилни секции точно? Защото на мен не ми ясно с кои служители ще го правите, когато влизате в домовете на карантинирани лица – при болните.
И един доста сериозен, щекотлив въпрос, който витае напоследък, в общественото пространство. Един Ваш предшественик, вторият човек в партията ГЕРБ, от която сега сте министър, заяви – той беше Ваш началник, Вие сте били служител, че е необходима ротация на областните директори на Министерството на вътрешните работи. Каква е причината за тези негови изявления, явно има нещо зад тези думи?! Как ще реагирате на подобно твърдение, защото е бил министър на вътрешните работи от квотата на ГЕРБ, вторият в партията?! И най-вече ме интересува как ще опазите от влиянието на местните координатори на ГЕРБ, местните велможи на ГЕРБ, именно тези областни директори на МВР, които в голяма степен са под влияние и твърде вероятно да са били и политически назначения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Господин Министър – право на дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, Вие поставихте няколко въпроса.
Първо, по отношение на охраната на подвижните…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Новите мобилни, не подвижните.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Новите мобилни, старите подвижни.
Организацията на работата на полицейските органи за охрана и обезпечаване на изборния процес няма да бъде по-различна от предишните провеждани избори. Знаете, че машинно гласуване беше провеждано и на изборите за Европейския парламент. Да, наистина сега техният брой ще бъде повече, най-вероятно ще са необходими повече ресурси и полицейски служители, но аз Ви уверявам, че ние ще се справим по отношение на логистиката и транспортирането, и организирането, и охраната.
По отношение на втората част на Вашата реплика – няма да коментирам бивши вътрешни министри. Имах възможността вчера в една обществена телевизия да кажа, че всички директори на областни дирекции на вътрешните работи са дългогодишни професионалисти, които са извървявали своята кариера стъпка по стъпка и са преминавали от едно ръководно на друго ръководно ниво, включително има и областни директори, които са назначавани по време на управление на Българската социалистическа партия – има такъв директор.
Нямаме основание, аз като доскорошен директор на Главна дирекция „Национална полиция“, да се съмнявам в техния професионализъм, в тяхната безпристрастност и техния авторитет, който имат сред техните подчинени служители.
Да не забравяме, че освен директорите на областните дирекции на МВР, включвам тук и Столичната дирекция на вътрешните работи, имаме и над 170 началници на районни управления, които също са извървели един дълъг път в своето кариерно развитие и на които началници на районни управления се крепи организацията, преди, по време и след провеждането на изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Благодаря и на колегата Иванов за хубавия въпрос в предизборната кампания.
Продължаваме с въпроси към министър Аврамова, като първият от тях е от господин Георги Александров и господин Христиан Митев. Не зная кой от двамата ще излезе да развие въпроса.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! За да не повтарям директно изложението, което сме направили с колегата, приветстваме всички усилия, които Министерството извършва по изграждането и рехабилитацията на съществуващата транспортна инфраструктура на територията на Варненска и Бургаска области. Всъщност основните ни въпроси са три.
Първият – на какъв етап са дейностите по планирането и изграждането на автомагистрала „Черно море“ на територията на двете области?
Вторият въпрос – предвидени ли са транспортни връзки, свързващи други елементи от пътната инфраструктура, тоест други пътища с настоящите планови проекти на автомагистрала „Черно море“, с които да се изведе трафикът, особено на тежкотоварни автомобили извън населените места в двете области? Това сме го пропуснали, че сме уточнили само Варненска област.
Трето – на какъв етап са дейностите по планиране бъдещото изграждане на втори мост над Варненското и Белославското езеро – така наречения втори Аспарухов мост? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Уважаема госпожо Аврамова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Александров, уважаеми господин Митев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Автомагистрала „Черно море“ е естествено продължение на автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“, свързвайки и главните източни центрове по Черноморието – Бургас и Варна. Нейното строителство е започнало през 70-те години на XX век, като от трасето са изградени около осем километра. Изграждането на автомагистралата е от особена важност не само на регионално ниво. Свързването на основните пътни направления от Северна и Южна България чрез автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“ ще подобри достъпа на международния транзитен трафик до двете най-големи пристанища – Варна и Бургас, както и на туристическия поток до цялото Черноморие.
През периода 2001 – 2013 г. неколкократно са възлагани предпроектни проучвания, с които да бъдат разработени варианти за проект на трасе на автомагистрала „Черно море“. Възложено е изготвянето на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, изготвен е анализ разходи – ползи, направено е и предпроектно проучване за обход на град Варна. Въпреки посочените разработки, финален вариант за автомагистралното трасе, свързващо автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Тракия“, включително решение по ОВОС към момента няма.
Отчитайки значението на обекта, през изминалата 2020 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ предприе действия за изработване на разширен идеен проект, с извършване на пълни инженерно геоложки проучвания и подробен устройствен план – Парцеларен план на автомагистрала „Черно море“.
На 26 октомври 2020 г., след проведена процедура по ЗОП, бе сключен договор с изпълнител за изпълнение на горните дейности. Стойността на договора е 9 млн. 516 хил. лв. с ДДС. Посочените проучвания в периода 2001 – 2013 г. дават добра база за по нататъшен анализ и обосновка на Проекта.
Предвижда се новото трасе да започва от автомагистрала „Хемус“ около село Слънчево, пресичане на Варненско-Белославското езеро, обход на град Варна, връзка около село Приселци със съществуващо трасе на магистралата и оттам до автомагистрала „Тракия“ с връзка около село Ветрен.
Автомагистрала „Черно море“ няма да преминава през населените места и курортните комплекси. В проектната разработка се обръща специално внимание за възможностите за осъществяване на връзки между магистралата с прилежащите населени места и с изградената пътна инфраструктура. На подходящи места ще бъдат проектирани пътни връзки към курортните комплекси по цялата черноморска ивица. В проектната разработка ще се даде решение за пресичане на Варненското и Белославското езеро на най благоприятното място, съобразено с възможностите за осъществяване на връзки с автомагистрала „Хемус“.
За осигуряване на достъп между земеделските и горските територии, разположени от двете страни на автомагистралата, ще бъде предвидено безконфликтно преминаване.
Срокът за изпълнение на проектно проучвателните работи е 365 календарни дни, който включва само времето за проектиране без съпътстващите процедури и е разделен на три проектни етапа.
Първият от тях е 190 календарни дни, вторият – 130, и третият етап е до окончателното завършване – 45 календарни дни, като към момента се разработва първият междинен етап.
След предаване на разработката в изискващия се обем и съдържание и приемане на решение от Експертния технико икономически съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за избор на целесъобразен вариант от техническа и икономическа гледна точка при отчитане на всички екологични аспекти ще бъдат предприети действия за провеждане на приложимите процедури в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. След изработване на доклади по ОВОС и постановяване от компетентния орган на окончателно решение по тях ще бъде изработен и пълен проект по одобрения вариант. (Председателят дава сигнал, че времето изтича.)
Приключвам, господин Председател.
Изработването на ПУП – Парцеларен план, е от съществено значение и за теренното обезпечаване на строителството. Въз основа на изготвения разширен идеен проект ще бъде обявена и процедура за възлагане на строителство на автомагистрала „Черно море“.
С изграждането на обекта ще завърши автомагистралният пръстен на страната, което е една от дългосрочните стратегически цели на правителството.
Свързването на основните пътни направления на Северна и Южна България – автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Тракия“, ще подобри достъпа на международния транзитен трафик до двете големи пристанища. Автомагистрала „Черно море“ е сред стратегическите инфраструктурни проекти на страната ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Заповядайте за реплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Аз благодаря за отговора. В интерес на истината това е първото правителство може би от доста време, което предприема реални стъпки за реализирането на автомагистрала „Черно море“. Вие правилно посочихте в отговора, че от 2001 – 2013 г. са правени такива опити, но за първи път реално започват стъпки първо за проектиране и след това, разбира се, изграждане на тази автомагистрала. Да, тя ще завърши не само автомагистралния пръстен на страната, но е и от изключително важно значение за икономиката не само поради това, че ще свърже пристанище „Бургас“ с пристанище „Варна“ и ще интензифицира транспортния трафик между двата големи областни центъра, съответно по Северното и по Южното Черноморие, но и също така ще подпомогне развитието на туризма и в североизточната и в югоизточната част на страната.
Затова ние адмирираме тези усилия и се надяваме, разбира се, в максимално кратки срокове…
В тази връзка – отварям една скоба, че има ясен план кога точно ще бъде завършен идейният проект, и това, че сте го разделили на три фази, е добре, тоест вече имаме ясни времеви рамки за приключване на идейното проучване и за проектирането. Разбира се, след това предстои още много работа, свързана и с оценката там, където трябва да бъдат съответно отчуждавани имоти. Но смятам, че в това отношение Народното събрание направи доста, за да могат да бъдат облекчени в максимална степен процедурите по отчуждаване, така че автомагистралата да стане факт. Надявам се, без значение след изборите на 4 април кой ще управлява, това да остане приоритетен стратегически проект. Той е важен не само за Черноморието, не само за Бургас, за Варна, а и за цялата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря и аз, господин Митев.
Следващият въпрос към министър Аврамова е от народния представител Николай Тишев.
Заповядайте, уважаеми господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, получих множество сигнали от жители на община Поморие за компрометиране на новоизградения обходен път и липса на изградена отводнителна инфраструктура в община Поморие. В приложените към въпроса ми снимки ясно се вижда, че новоизградените подлези за преминаването на селскостопанска техника и на животни са наводнени и съответно не могат да бъдат използвани.
В тази връзка въпросите ми към Вас са: ще бъде ли изискано от изпълнителя да възстанови щетите, да изгради и съответно подобри необходимата инфраструктура? Как е допуснат в експлоатация обектът, след като видимо при първите по-обилни дъждове част от него става нефункционална? Ще има ли санкции за изпълнителя?
Тъй като изпратих снимките в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Вие ги знаете, е хубаво и българските граждани да ги видят, особено жителите на област Бургас, за да знаят как се харчат парите им. (Народният представител показва снимков материал.) Мисля, че тези подлези, където би трябвало да минават хора, животни и селскостопанска техника, могат да съперничат с каналите във Венеция. Така че с особен интерес ще изчакам Вашите отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тишев.
Уважаема госпожо Аврамова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Тишев, обект път 1-9 Слънчев бряг – Бургас, обход на град Поморие, участък от км 270 до км 222 има подписан Констативен акт № 15 на 15 декември 2020 г. Движението е пуснато с проект за временна организация и безопасност, съгласуван със сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Бургас. Максимално допустимата скорост за участъка е до 70 км в час и за обекта все още няма подписан Протокол – образец № 16. Към днешна дата няма издадено разрешение за ползване.
Относно конкретиката на Вашия въпрос – ще бъде ли изискано от изпълнителя да възстанови щетите, Ви информирам, че в резултат на обилните дъждове на територията на община Поморие, област Бургас, през първото и второто десетдневие на януари 2021 г. се получи, както и Вие подчертахте, завиряване в най-ниските теренни части и зони около новоизградения обход на град Поморие.
Агенция „Пътна инфраструктура“ е предприела своевременни действия по изпомпването на събралото се количество дъждовна вода, като след извършване на дейностите е констатирано, че продължава да се събира вода, за което спомага и отвеждането на вода от прилежащите терени.
На 25 януари 2021 г. бе направена инспекция на обекта с представители на Агенцията, изпълнителя и строителния надзор. Комисията констатира следното: невъзможност за преминаване на моторни превозни средства през част от напречните съоръжения, селскостопански подлези и водостоци поради запълването им с вода и наноси от земни маси вследствие на обилните дъждове. При част от съоръженията се наблюдава свличания на земни маси от скатовете на околния изкоп при подходите и компрометираните части от елементите на пътния профил.
Комисията е констатирала, че възникналите проблеми и компрометирани елементи от пътния профил са вследствие на голямото количество дъжд за кратък период от време. Това не е обвързано с изпълнението на строително-монтажните работи, с оглед на което няма основания Агенция „Пътна инфраструктура“ да налага санкции на изпълнителя.
Строителят ще предприеме действия за възстановяване на засегнатите елементи на пътния профил, спазвайки технологията на изпълнение на строително-монтажните работи, след достигане на оптимално водно съдържание на пътния насип и при подходящи метеорологични условия за собствена сметка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Право на реплика – Николай Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, добре е, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е направила съответните проверки и констатации, но поне от отговора, който чух, разбирам, че ще си останем само с това. Видно от констатациите е, че имаме некачествено строителство, тъй като дори след изпомпването на водата, тя продължава да се събира в тези ниски части. Когато се изгражда такава инфраструктура, все пак трябва да се предвиди, че в България понякога падат и обилни валежи и това би трябвало да е заложено в проекта. От отговора, който чух, разбирам, че санкции към изпълнителя няма да има, освен че той ще направи някакви подобрения, което не е санкция.
В тази връзка идеята на санкцията, която да налага държавният орган, е такава, че в следващи периоди и при следващ проект на изпълнителя на такива инфраструктурни проекти да не се допуска подобен тип некачествено строителство, което и Вие сама, макар индиректно, споделихте в отговора. В тази си част на моя въпрос не съм удовлетворен от Вашия отговор, защото очаквах все пак някакво наказание. То е видимо, че тези части на пътя не могат да се използват и ако имаме още един силен дъжд лятото, отново ще ги затваряме и ще изпомпваме. Все пак сме XXI век. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Тишев.
Госпожо Министър – за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Тишев, по повод отводняването на цялото пътно съоръжение търсим трайно решение. Преди няколко дни при мен беше направена голяма среща с представители на община Поморие, с кмета на община Поморие, с представители на община Бургас. Във времето назад, когато са връщани земеделските земи, никъде не са отбелязвани като тежест отводнителните канали, които са изключително важни за тези територии, както в Бургаско, така и там, където сме построили това пътно съоръжение – обхода на град Поморие.
Това, около което се обединихме на тази среща, е да търсим трайно, дългосрочно решение за отводняване на големи площи, включително и земеделски земи. Тук не става въпрос за отводняване само на пътното съоръжение и на водните количества, които са върху пътното платно, тук става въпрос за отводняване на големите терени, което изисква трайно решение – проектиране и изграждане на отводнителна система, която трайно да разреши въпроса. Защото отводняването на земеделските земи ще продължи да стои като въпрос както при обхода на Поморие, така и при обхода на Бургас, на който стартираме изграждането му.
Така че търсим съвместно решение и ще го реализираме не само за самите пътни съоръжения за отводняване, а и за отводняване на околните терени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема господин Министър.
Преминаваме към третия въпрос към министър Аврамова.
Въпрос от народния представител Манол Генов относно лошото качество на питейната вода във водопреносната мрежа на село Брестовица, община Родопи, област Пловдив през последните няколко месеца.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги – колкото и малко да сме в залата! Уважаема госпожо Министър, през последните няколко седмици в село Брестовица, община Родопи, област Пловдив, имаше няколко протеста на местни жители за лошото качество на доставяната питейна вода. При норма 50 микрограма – по Наредба № 9, нормите ѝ стигат до 1000 – 1200. Тези проблеми са били забелязани своевременно от местния ВиК оператор. Взети се съответните мерки, но искам да Ви кажа – бях на един от протестите, че напрежението сред хората много расте, а с него също расте и недоверието към институциите, които са ангажирани с този проблем, като принципал на ВиК оператора, който има ангажимента да доставя и да извършва тази услуга в това населено място.
Госпожо Министър, какви мерки е набелязало Министерството на регионалното развитие и благоустройство, какво ще се случи или вече се е случило? Това ми е въпросът, за да бъдат успокоени тези жители, да знаят и да повярват в институциите, които са ангажирани с този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Генов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Генов, проблемът е констатиран в началото на миналата година. Водоснабдяването на село Брестовица и село Кадиево, община Родопи, се осъществява от Водоснабдителна система „Брестовица“ с подземни води от тръбни кладенци, разположени в терасата на река Въча – три броя тръбни кладенци за село Брестовица, един брой за село Кадиево. На терасата на река Въча, в близост до село Кадиево, е разположена Помпена станция „Брестовица – 1“.
През месец февруари 2020 г. и при проведени редовни лабораторни изследвания от „Водоснабдяване и канализация“ – Пловдив, което извършва ежемесечен мониторинг на подаваната вода за питейни нужди на територията на област Пловдив, е установено завишено съдържание на манган в три броя сондажни кладенци на Помпена станция „Брестовица – 1“. За констатираните отклонения във водоизточника Дружеството незабавно е информирало компетентните органи. Със заповед на РЗИ – Пловдив, водата в мрежата на село Брестовица е обявена за негодна за питейни нужди.
От своя страна ВиК – Пловдив, предприема мерки за ограничаване на съдържанието на манган чрез аериране на водния поток и впоследствие на филтрирането му, монтирайки самопочистващи филтри. Също така операторът е осигурил питейна вода на населението чрез три водоноски, разположени в село Брестовица.
За установяване на генезиса на увеличените манганови съединения във водата на село Брестовица ВиК – Пловдив, предприема също и следните действия: извършва проверка на място, при която е констатирано, че поради изградената мини ВЕЦ „Кадиево“ и прилежащ праг на река Въча е завирена речната тераса в зоната на Помпената станция. Вследствие на това не е осигурен нормален отток на реката и се е получило заблатяване на поречието ѝ в зоната на завиряване. Това е довело да промяна на показателите на добиваната вода от кладенците за водоснабдяване на село Брестовица. Извършено е обследване на довеждащата и разпределителна мрежа, с което е констатирано, че по стените на водопроводите има манганови отлагания.
Във връзка с това и по настояване на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, община Родопи е възложила проучване и проектиране на реконструкция на водопроводите, обслужващи селото. Със заповед от 20 август 2020 г. на областния управител на област Пловдив е назначена Междуведомствена комисия за установяване на източника на замърсяване на водата с манган и други вредни вещества. След извършен оглед Комисията е изразила становище, че хидроложките промени в реката са настъпили в резултат на изградената мини ВЕЦ „Кадиево“, като водната площ, водното огледало, образувана след преграждането на водното течение, е значително по-голяма от тази в изготвения и одобрен Подробен устройствен план за обособяване на поземлени имоти, представляващи водоем и водно огледало. Въз основа на съставения протокол са възложени технически експертизи и геодезическо заснемане.
Със заповед на кмета на община Родопи за мини ВЕЦ „Кадиево“ има одобрен Подробен устройствен план от главния архитект на община Родопи през 2012-а и 2013 г. Има издадени разрешения за строеж. След реализирането на строежа през 2015 г. от ДНСК е издадено и разрешение за ползване.
С мои писма от 7 декември 2020 г. съм разпоредила на Дирекцията за национален строителен контрол да извърши проверка във връзка с констатациите на Междуведомствената комисия, свързани с установяване на съответствието между одобрения Проект и изградените съоръжения на мини ВЕЦ „Кадиево“.
Резултатите от проверката на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Пловдив, извършена по документи и чрез оглед на място на 15 януари тази година, са следните: до момента не са постъпвали сигнали за извършено незаконно строителство от собственика на мини ВЕЦ „Кадиево“ или други нарушения на разпореди на Закона за устройство на територията; не са образувани преписки и предприети действия срещу възложителя.
В процеса на съгласуване на Проекта има издадени разрешителни и съгласувателни становища от компетентните органи – „Басейнова дирекция“, „Източнобеломорски район“, Министерството на здравеопазването, ВиК – Пловдив, и други.
При огледа не е констатирано наличие на допълнително извършени строителни и монтажни работи след въвеждане на строежа в експлоатация. За определяне съответствието на площта на водното огледало с одобрената по проекта площ РДНСК изразява становище, че е необходимо да се изчакат резултатите от техническите експертизи и възложеното геодезическо заснемане въз основа на проверката на комисията, назначена от областния управител на Пловдив. От РДНСК – Пловдив, ще бъде извършена нова проверка след предоставяне на геодезическото заснемане.
По искане на областния управител на област Пловдив към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е сформирана допълнителна специализирана експертна комисия от хидрогеолози и експерти за пречистване на питейните води. Задачата на комисията е да установи на експертно ниво фактическата обстановка, възможностите за отстраняване и ограничаване на развитието на процесите, както и за определяне на подходящи технически издържани и икономически обосновани трайни решения, които да бъдат осъществени в кратки срокове.
ВиК – Пловдив, е в готовност да изпълни своите ангажименти за решаване на проблема, в случай че мерките касаят компетентността на дружеството. В същото време се търси и друго трайно решение, като промяна във водоизточника и търсене на възможности за захранване от друг водоизточник, ако не се намерят решения за подобряване на качеството на водата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Господин Генов, заповядайте.
Умишлено не прекъснах министър Аврамова, защото това е важна тема. Тя говори малко повече от три минути, но мисля, че информацията, която изнесе, е важна за хората.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Госпожо Министър, аз разбрах, бил съм на място, знам ВиК какво е предприело. Тук, от трибуната, Вие изброихте редица институции, които имат отношение към съгласуването, одобряването на този подробен устройствен план, когато е започнало строителството на тази ВЕЦ. Обаче, питам аз, кой управлява водите? Не споменахте: има ли становище – ОВОС, доклад ли има, какво има?
В крайна сметка, за да се стигне до това заблатяване, което инициира и е вероятната причина за появата на мангана поради гнилостните процеси, които протичат в това водно огледало, кой е разрешил и по какъв начин на тази кота да бъде построен прагът на тази ВЕЦ?
Вие казвате – една комисия, друга комисия, Областта ще прави проверка, ВиК има комисия. Окей, съгласен съм, но два месеца не можем да установим несъответствие между първоначално одобрения проект и действително изградения строеж. Защото все пак това е ВЕЦ – забентва се реката, бил съм на място. Там има и друг проблем – от тези води се очаква един ден, дано не се случи, да падне и мостът на жп линията. Това също е голям проблем, който е пак поради тези причини.
И в крайна сметка Вие ще сигнализирате ли министъра на околната среда и водите, като отговорна институция, за това, което се е случило впоследствие? Аз също не знам като Вас, Вие не го пишете тук, в отговора си: има ли становище, има ли доклад, повтарям още веднъж, има ли оценка за въздействие върху околната среда?
И още нещо – това водно огледало се разпростира на територията на две общини. Според мен, за да бъде избегнат филтърът на Областния експертен съвет, този проект е съгласуван само с Община Родопи. Това също е интересен факт за размисъл, а бих казал и за една по-сериозна проверка.
Казахте, че очакваме резултати. Дано експертите, които са ангажирани, да дадат такава оценка и посочат, ако има нужда да се прави нов водоизточник, а Вие, като министър и принципал, да се ангажирате по най-бързия начин хората в това село Брестовица да бъдат успокоени, защото в крайна сметка водата, която им тече от чешмите, не само е неприятна на външен вид за употреба, но е и опасна за човешкото здраве и живот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Генов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Генов, преди малко казах и сега ще повторя, че в процеса на съгласуване на проекта има издадени разрешителни, има и съгласувателни становища от компетентните органи, включително от Басейнова дирекция – това е орган към Министерството на околната среда и водите. Изчакваме като компетентен орган РДНСК, за да може да излезе със становище за незаконност на площта на водното огледало, изчакваме геодезическото заснемане и ще предприемем незабавно мерки, ако се окаже, че това, което в момента е констатирано като площ на „водното огледало“, не отговаря на строителните книжа и не отговаря на подробния устройствен план.
В готовност сме и има проведени разговори Българският ВиК холдинг и Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез ВиК холдинга да финансира действия за трайно решаване на проблема. Има проведени такива разговори. Илиян Илиев, който е изпълнителен директор на ВиК холдинга, е имал вече срещи, така че сме в готовност. Трайни решения, които тази комисия и всички контролни органи, и ВиК – Пловдив, постановят като възможни решения, ние ще ги финансираме, имаме такава готовност, така че хората от село Брестовица да получават чиста питейна вода, която могат да използват.
За Ваша информация и за успокоение на хората в Брестовица – да, имаме готовност да предоставим средства и за ВиК инфраструктурата – както за подмяната на тръбите, които имат отлагания на манган, така и за финансиране на водоизточник, ако такова е трайното решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Да благодарим на министър Аврамова за участието в днешния парламентарен контрол.
Следват въпросите към Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Първият въпрос е от народния представител Жельо Бойчев – относно участието на България в Европейската инициатива за осигуряване на европейски технологичен суверенитет и индустриална конкурентоспособност в дигиталния свят.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е от отдавна в парламентарния контрол. Първоначално бях отправил въпроса към вицепремиера Дончев, отговарящ по европейските въпроси. Оказа се, че Вие сте компетентният министър. Така че стигаме до възможността да видим позицията на ръководеното от Вас министерство по един – на фона на политическите предизвикателства и скандали в страната ми се струва може би немного значим въпрос, но аз бих искал моята страна да намира място в такъв тип европейски инициативи, а именно:
На 7 декември 18 държави – членки на Европейския съюз, подписват съвместна декларация за осъществяване на Европейска инициатива в областта на микроелектрониката. С тази декларация държавите членки се ангажират да работят заедно за укрепване на европейската индустрия чрез увеличаване на инвестициите в микроелектрониката и в целия процес – от оборудването, проектирането, производството, тестването, внедряването и валидирането на тези устройства. Тези мащабни инвестиции в ключови икономически области имат целта да гарантират европейския технологичен суверенитет и конкурентоспособност в глобален мащаб.
С тази инициатива се създават полезни взаимодействия между националните изследователски инициативи на отделните държави членки и се осигурява съгласуван европейски подход към развитието на микроелектрониката в по-глобален мащаб.
Уважаеми господин Министър, ако искаме да превръщаме България в привлекателно място за развитие на високи технологии, участието ни в тази инициатива според мен е необходимо.
И въпросът, който отправям към Вас, е: защо нашата страна не се е присъединила към тази добра европейска инициатива? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
За отговор – министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Желязков.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, Европейската инициатива за процесори и полупроводникови технологии, целяща да укрепи европейския технологичен капацитет и индустриална конкурентоспособност, е разгледана в работна група към Съвета на Европейския съюз за първи път на 23 ноември миналата година. Финалният вариант е предложен на 2 декември 2020 г. Инициативата произтича от новата Промишлена стратегия на Европейския съюз, обявена от Европейската комисия през март миналата година, с акцент върху технологии от стратегическо значение за промишленото бъдеще на Европа, сред които и микроелектрониката.
Както е отбелязано в питането Ви, подписването на декларацията е свързано с поемане на ангажимент от страна на държавата за осигуряване на инвестиции както от бюджета на Европейския съюз, така и от националния бюджет. Тези инвестиции са насочени към разработване на процесори и полупроводници от следващо поколение, тоест те са насочени към стимулиране на определен сектор на промишлеността.
В Националния план за възстановяване и устойчивост, в стълб „Иновативна България“, част „Интелигентна индустрия“ е предвидено финансиране с цел скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация чрез привличане и задържане в индустриалните паркове на стратегически инвеститори. Също така Програма „Иновации и конкурентоспособност в предприятията“ предвижда подпомагане развитието на Индустрия 4.0 чрез въвеждане на цифрови технологии и решения, насърчаване въвеждането на технологии от Индустрия 4.0 в предприятията, което е пряко свързано с целите на декларацията.
В тази връзка с решение от 20 януари тази година Министерският съвет одобри мой доклад за възлагане изпълнението на следните дейности:
– министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да проведе консултации с IT сектора и да представи на министъра на икономиката получените становища от заинтересованите страни в най-кратък срок;
– министърът на икономиката да предприеме действия за присъединяване на Република България към съвместната декларация на държавите – членки на Европейския съюз, в областта на микроелектрониката.
В изпълнение на решението на Министерския съвет в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както беше възложено, бе стартирана обществена консултация относно съвместната декларация на държавите – членки на Европейския съюз, в областта на микроелектрониката, като заинтересованите страни могат да изпращат своите становища в срок до 1 февруари. Началото на консултацията е публикувано на интернет страницата на Министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Господин Бойчев, заповядайте за реплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, аз ще бъда удовлетворен, ако завършим успешно тази процедура и България се присъедини към Инициативата. Впрочем считам, че България трябва да бъде или поне аз бих искал България да бъде водеща, една от водещите страни в Европейския съюз по всички подобни инициативи. Искам и мисля, че имаме подходящите условия и талант на българите България наистина да се превърне в атрактивно място за инвестиции и за развитие на всички такъв тип иновативни технологии и инициативи.
Можем да го постигнем и се надявам в тези стратегически планове, които в момента разработва правителството и Вие цитирате, включително и в националните планове за възстановяване и устойчивост, да залегнат тези цели и да бъдат обезпечени с нужното финансиране. Нямаме право да пропускаме тази възможност. Знаете, едва ли друг път ще имаме възможност да привлечем такъв тип финансиране, да преструктурираме българската икономика и да я направим наистина високотехнологичен модел на развитие, какъвто заслужаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Господин Министър, дуплика ще има ли? Не.
Преминаваме към следващия въпрос, последен за днес.
Въпрос от народния представител Кристиан Вигенин относно осигуряване на пълно покритие на мрежите за предоставяне на мобилни услуги от страна на мобилните оператори.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Проблемите с покритието на мрежите за предоставяне на мобилни услуги от страна на мобилните оператори продължават от самото възникване на тази технология. В предишни години са се предприемали различни стъпки от страна на КРС, но несъвършенствата в законовата база, а може би и целенасочено създадени пропуски дават възможност на мобилните оператори да не достигат пълно и качествено покритие, като най-често това засяга погранични и слабо населени райони на страната, което пък ги прави още по-непривлекателни за живеене и за инвестиции.
Вероятно много от нас са се сблъсквали и с проблема със случайното свързване с мобилните оператори на съседни страни при липса на сигнал на български оператор. Когато става дума за членките на Европейския съюз Румъния и Гърция, това вече не носи финансови изненади, но особено сериозно е в моя избирателен район – Ямбол, където например мрежите на турските оператори – един мегабайт мобилен интернет в роуминг струва 20 лв., а минута разговор – пет.
През 2020 г. проблемите с покритието придобиха ново и още по-сериозно измерение. Заради слабото покритие се оказа, че значителен процент от учениците нямат достъп до мобилен интернет, а оттам и не могат да се включват в дистанционното обучение, наложено в продължение на месеци заради пандемията. Аргументът с липсата на адекватно покритие на страната се изтъква и от представители на управляваща партия ГЕРБ за отхвърляне на идеите за пряко излъчване на броенето на бюлетините и съставянето на протоколите при провеждането на изборите през тази година.
В тази връзка бих желал да Ви попитам: какви мерки смята да предприеме българското правителство, за да осигури пълно и качествено покритие на цялата страна на мрежите за предоставяне на мобилни услуги от мобилните оператори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, по отношение на въпроса за пълното покритие на мрежите за предоставяне на мобилни услуги от страна на мобилните оператори следва да се отбележи, че достъпът до електронни съобщителни услуги извън обичайните търговски практики за всеки гражданин се урежда от Концепцията за универсалната услуга в Закона за електронните съобщения. Там е посочено, че същата е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни потребители, независимо от географското им местоположение на територията на страната на достъпна цена.
Съгласно действащите разпоредби, в които изчерпателно са изброени елементите по обхвата на универсалната услуга, Законът за електронните съобщения към момента е ясен и подробен. Към момента Българската телекомуникационна компания е предприятието с наложени задължения за предоставяне на всички елементи от обхвата на универсалната услуга. В Закона е предвиден механизъм, когато предлагането е свързано с несправедлива тежест, то да можа да поиска компенсиране на доказани нетни разходи.
В Министерството беше разработена и беше предложено транспониране на Директива (ЕС) 2018/1972. С този Проект за изменение на Закона за електронните съобщения беше предложено въвеждането на изменената правна рамка в националното законодателство. Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е внесен за разглеждане и приемане от Народното събрание в края на месец септември миналата година, а срокът за въвеждане на Европейския кодекс за електронни съобщения беше 21 декември миналата година.
С предложените изменения в Проекта на Закона концепцията за универсалната услуга се развива, за да отрази напредъка на технологиите, развитието на пазара и промените в търсене на ползвателите. Новата регулаторна рамка модернизира режима на универсалната услуга чрез сключване на широколентовия достъп до интернет в обхвата на универсалната услуга, като той ще се определя на основата на възможността да се използват определени онлайн услуги, като се предлагат минимален набор от 11 услуги, включително поддържане на базови онлайн инструменти за обучение и образование, и използване на електронни административни услуги.
На всички потребители трябва да се осигури достъп на достъпна цена до наличната услуга за подходящ широколентов достъп до интернет и услуги за гласови съобщения с необходимото качество в определено местоположение. За тази цел Националният регулаторен орган – Комисията за регулиране на съобщенията, ще определя подходящата услуга за широколентов достъп до интернет, за да се осигури широчина на честотната лента, необходима за участието на гражданите в социално-икономическия живот.
По отношение на наличността и достъпността на цената на универсалната услуга Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения гарантира на потребителите, че ще имат достъп до подходяща услуга за широколентов достъп до интернет и услуги за гласови съобщения в определено местоположение на достъпна цена. Комисията за регулиране на съобщенията ще може да налага на едно или повече предприятия, предоставящи тези услуги, задълженията да предоставят услугата си на цялата или на част от територията на страната. Комисията за регулиране на съобщенията ще може да налага на тези предприятия да предприемат специални мерки за хора с увреждания, както и да предлагат на хора със специални социални нужди или с ниски доходи тарифни планове или ценови пакети, различни от предлаганите при обичайни търговски практики, при това няма ограничение за техническите средства, използвани за осигуряване на връзката, като се допускат жични и безжични технологии. Запазва се възможността, когато предлагането на универсалната услуга е свързано с несправедлива тежест за предприятието, то да може да бъде компенсирано на доказани нетни разходи.
Въвеждането на гореописаната промяна в обхвата на универсалната услуга в националното законодателство ще бъде стимул за предприятията да разгръщат широколентови мрежи и услуги в места, в които понастоящем няма силен търговски интерес поради намаляващото население. Възможността широколентов достъп до интернет да бъде предоставен като универсална услуга ще доведе до безспорни ползи за крайните потребители.
Понастоящем като пример за стимулиране на развитието на електронно-съобщителните услуги в по-малки отдалечени населени места и като един изключително успешен за България проект може да се посочи изграждането и поддържането на безплатни Wi-Fi зони в редица общини по инициативата Wi-Fi4ЕU на Европейската комисия.
По отношение на въпроса, свързан с несъзнателен роуминг в пограничните райони, искам да Ви информирам, че както от страна на мобилните оператори в България, така и от страна на Комисията за регулиране на съобщенията са предприети редица стъпки в посока на информационни кампании как населението в тези райони да избягва неволния роуминг. Актуална информация и съвети за потребителите по този въпрос също може да се намери на официалните сайтове в интернет.
Друг защитен механизъм е получаване на кратко текстово съобщение – SMS, на крайното устройство на потребителя всеки път, когато то се регистрира в мрежата на чужд оператори. В допълнение Комисията за регулиране на съобщенията е в процес на разработка на Механизъм за ограничаване на случаите на несъзнателен роуминг, регистриран на територията на Република България чрез мобилно приложение, за предупреждаване на потребителите и събиране на информация за районите, в които е регистриран несъзнателен роуминг.
Искам да отбележа, че цифровите технологии на отделни комуникации, включително високоскоростният интернет, са изключително важни както за икономиката, така и за гражданите, като им позволява да бъдат свързани. Това е особено актуално в настоящата сложна ситуация, породена от епидемията. В създадената извънредна ситуация електронните съобщения позволиха на много хора да работят и учат дистанционно, да останат информирани и да поддържат контакти с външния свят в период на изолация.
Отчитайки значението на цифровата свързаност, възстановяването след пандемията и потенциалът на влизането на цифровите технологии във всички сфери на обществено-икономическия живот за бързото и устойчиво развитие на страната ни, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предложи в Проекта на План за възстановяване и устойчивост да се включи Проект „Широкомащабно разгръщане на цифровата инфраструктура“. Основна цел на Проекта е изграждане на симетрична гигабитова мрежова свързаност за достъп до цялата страна. Устойчивата оптична мрежа, комбинирана с универсално достъпната мобилна мрежа, ще позволи на всеки гражданин, всеки бизнес, всяка публична институция да използва възможностите за цифровизация при равни условия в цялата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Вигенин, заповядайте за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Колебая се малко каква реплика да направя, защото всичко звучи много прекрасно, обаче нищо такова не се е случило досега. И аз не знам защо, тъй като тези проблеми не са от вчера, не са от онзи ден, те продължават с години. А тук говорим в бъдеще време и продължаваме едни хубави неща да обещаваме на хората, обаче те искат интернет сега, искат покритие на мрежите сега. Говорим за далечното вероятно бъдеще, ако не се случи нещо наистина разтърсващо, което да накара държавата най-после да обърне внимание на цифровите технологии.
Хората в момента се включват в моя избирателен район и в пограничните райони в интернет със 150 лв. първоначална такса и 30 лв. месечна такса. Колко от хората, живеещи там, могат да си позволят подобни цени? Всъщност чрез незаинтересоваността на държавата от качеството на живот на хората там се създават подобни ниши за фирми, които експлоатират факта, че държавата не си е свършила работата там. Мобилните услуги отдавна не са вече лукс, те са необходимост като тока и водата. Струва ми се, че често даже става въпрос и за живот и смърт, тъй като там, където няма достъп до такива услуги, не можеш и линейка да извикаш, не можеш да се свържеш навреме, за да получиш медицинска помощ. Давам един от примерите, до които води такава липса.
От пандемията съвсем скоро ще стане една година. Една година, откакто възникнаха проблемите с липсата на достъп до редица населени места, респективно близо 10% от учениците, средно статистически, които нямаха достъп до мобилен интернет, съответно не можаха да се включват в електронното обучение. Оттогава, занимавал съм и други министри с този въпрос, стигнах и до Вас, и виждам, че и до края на Вашия мандат нищо няма да се случи.
Мисля, че трябва да се търси вариант за някакъв тип публично-частно партньорство, ангажимент на държавата и на общините, които са готови съвместно с мобилните оператори, ако трябва да поделят разходи, но да се гарантира това покритие. Тук обаче не може да стане от само себе си – община по община или община в пряка комуникация със съответните фирми. Тук трябва да има координация на равнище държава, която да направи пълен преглед на тези проблеми и да съдейства тези неща да се случат. Мисля, че това е една нормална практика, която би могла да се реализира, при това бързо.
Не знам, не мога да Ви благодаря за отговора, защото всичко е в бъдеще време, без срокове. Ако може в отговора си да кажете кога нещо от всичко това би станало – все пак за някакъв ориентир, че да може в следващия мандат следващите народни представители да питат следващия министър защо казаното от господин Желязков не се случва в срока, който той е дал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
Дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Вигенин! Може би заради ограниченото време от три минути изчетох достатъчно бързо отговора на Вашия въпрос и семантично може би трябва да направя следните уточнения и допълнения или отново да повторя някои неща.
Транспонирането на Директива (ЕС) 2018/1972 със Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е от миналата година в Народното събрание. Надявам се, че в рамките на мандата на този парламент същият ще бъде приет. Има достатъчно време и в рамките на регулаторните възможности и предмета на регулация, както подчертах в отговора си, влиза и в обхвата на универсалната услуга широколентовият достъп до интернет. Това означава високоскоростни връзки както през мобилен, така и през фиксиран превоз на електронни съобщения.
Също така в Плана за възстановяване и устойчивост, който през месец февруари ще бъде представен на Европейската комисия, с който план българското правителство е готово във вече втората си версия на плана, и се надявам, че в рамките до месец април същият план ще бъде одобрен от Комисията. Цитирах Проекта за широколентовия достъп, за изграждането на широколентовите магистрали за гигабитова свързаност, което ще бъде финансирано от Плана за възстановяване и устойчивост, в размери, които в момента са уточнени, заедно със самите предприятия.
Важен елемент, който предстои да бъде въведен с измененията на Закона за електронните съобщения, е възможността, влизайки в обхвата на универсалната услуга, на предоставянето на услуга за широколентов достъп, най-вече за слабонаселени, отдалечени, погранични райони, така също и спрямо хора със специални нужди и по отношение на намаляване на тарифите, които обичайно не съставляват интерес за предприятията при нормални търговски практики, същите да бъдат компенсирани като понасяне на несправедлива финансова тежест. Този механизъм е верният, който ще позволи именно интервенция на държавата, а не както Вие правилно отбелязвате, че това не е работа за решаване на парче.
Така че аз се надявам, че още в момента, в който бъде приет Законът за електронните съобщения, Комисията за регулиране на съобщенията ще наложи на съответните предприятия тази възможност със съответното компенсиране в случаите, когато се понася такава несправедлива финансова тежест, каквито механизми съществуват винаги при предоставянето на услугите от общ икономически интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Да благодарим на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Росен Желязков за участието му в днешния парламентарен контрол.
Това беше и последният въпрос, колеги.
Следващото редовно пленарно заседание е на 3 февруари 2021 г., сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 12,59 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов
Веселин Марешки


Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов