Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Моля, режим на регистрация.
Имаме кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)

Продължаваме с първа точка за днес:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ (ЕС, ЕВРАТОМ) 2020/2053 НА СЪВЕТА ОТ 14 ДЕКЕМВРИ 2020 Г. ОТНОСНО СИСТЕМАТА НА СОБСТВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ 2014/335/ЕС, ЕВРАТОМ.
Вносител – Министерският съвет на 25 януари 2021 г.
С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, преди да представя Доклада, моля да подложите на гласуване процедура за допуск в залата на Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и Ренета Михайлова – началник на отдел в дирекция „Икономическа и финансова политика“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2021 г.
На заседание, проведено на 3 февруари 2021 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на решение.
Проектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите.
На 15 декември 2020 г. в „Официален вестник“ на Европейския съюз (ЕС) е обнародвано Решение 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом.
Решението за собствените ресурси на Европейския съюз и свързаните с него регламенти регулират системата на собствените ресурси на ЕС, осигуряваща финансирането на политиките и дейностите по общия бюджет на Европейския съюз. Те определят видовете собствени ресурси, методите за изчисляването им и правилата за предоставянето им на Европейската комисия от държавите членки.
Съгласно чл. 311, ал. 3 от Договора за функциониране на ЕС и чл. 12 от самото решение за собствените ресурси, след приемането му с единодушие от Съвета на ЕС, то следва да бъде одобрено от всички държави членки съгласно техните съответни конституционни изисквания, след което всяка държава членка незабавно уведомява генералния секретар на Съвета за приключването на процедурата.
Предвид предмета на решението и отражението на размера на вноската на България в бюджета на Европейския съюз върху разходите от държавния бюджет на страната правното основание за одобрението му е чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Решението на Съвета на Европейския съюз от 14 декември 2020 г., което ще се прилага през новия програмен период 2021 – 2027 г., предвижда редица нововъведения в системата на собствените ресурси на Европейския съюз спрямо действащата от предходния програмен период, сред които най-важни са следните промени:
1) въвежда се нов ресурс на база нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки в контекста на политиката на Европейския съюз по околна среда и климат. С цел избягване на прекомерно отрицателно въздействие върху част от държавите членки към него ще се прилага и механизъм, от който ще се възползва и Република България, за намаляване на годишните им вноски от този собствен ресурс;
2) собственият ресурс на база ДДС вече ще се изчислява по подобрена методология въз основа на така наречената „замразена“ претеглена средна ставка и единна изискуема ставка за всички държави членки;
3) една от най-съществените промени в решението за собствените ресурси е включването на разпоредби във връзка с извънредните и временни мерки за справяне с последствията от кризата, предизвикана от епидемията от коронавирус – Европейската комисия се упълномощава да заеме от капиталовите пазари средствата в размер до 750 млрд. евро (по цени от 2018 г.) за финансирането на Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, уреждат се въпросите за погасяване на главницата на заема и с оглед гарантиране пред капиталовите пазари на способността на ЕС за точното и своевременно погасяване на заема временно се повишават с 0,6 процентни пункта таваните на собствените ресурси. Оправомощаването на Европейската комисия е по изключение, временно и при ограничението заетите средства да бъдат използвани единствено с цел справяне с последиците от кризата.
Поради предвидените в решението за собствените ресурси разпоредби, уреждащи изтеглянето на заема за финансирането на Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, се налага в спешен порядък то да бъде одобрено от всички държави членки. В противен случай ще се постави под риск целият процес на възстановяване на Европейския съюз от настоящата криза.
Очаква се влизането в сила на решението за собствените ресурси да доведе до леко увеличение на вноската на България в бюджета на Европейския съюз – с около 4,17% (по прогнозни изчисления за 2021 – 2023 г.), което е взето предвид в Закона за държавния бюджет на Република България и в прогнозите за 2022 –2023 г.
Причина за това е комбинираното въздействие на измененията, които Решение 2020/2053 въвежда в системата на собствените ресурси, включително предизвиканите от тях промени в дяловете на държавите членки при финансиране на бюджета на Европейския съюз.
От страна на България – незабавно след одобряване от Народното събрание на решението за собствените ресурси, министърът на финансите ще извърши официалното уведомяване на генералния секретар на Съвета за това.
Новото решение за собствените ресурси ще влезе в сила от първия ден на първия месец след получаване на последното уведомление за приключване на националните процедури и ще породи действие със задна дата от 1 януари 2021 г.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Проект на решение за одобряване на Решение 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2021 г.“
Госпожо Председател, да представя и Решението:
„Проект!
РЕШЕНИЕ:
за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 311, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз
РЕШИ:
Одобрява Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Стойнев, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2021 г.
На свое редовно заседание, проведено на 3 февруари 2021 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и госпожа Ренета Михайлова – началник на отдел в дирекция „Икономическа и финансова политика“ в същото министерство. (Шум.)
С настоящия проект на решение на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 311, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз се предлага на Народното събрание да приеме Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом. (Шум.)
На 15 декември 2020 г. в „Официален вестник“ на Европейския съюз бе обнародвано Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, което ще се прилага за периода 2021 – 2027 г.
В изпълнение на чл. 311, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и във връзка с чл. 12 от самото решение за собствените ресурси държавите членки трябва да предприемат, съобразно техните национални конституционни разпоредби, действия по одобрение на решението на Съвета на Европейския съюз относно собствените ресурси.“ (Шум.)
Аз моля, госпожо Председател, за една скоба.
Колеги, въпросът е изключително важен и тъй като се изисква гласуване от наша страна, затова, моля Ви да имате търпението да чуете за какво иде реч и да се включите в Доклада, защото българският парламент трябва да вземе решение, от което зависи и европейското финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Присъединявам се към призива на господин Стойнев. Моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Продължавам с Доклада.
„Народното събрание следва да се произнесе по решението за собствените ресурси предвид предмета на решението и отражението на размера на вноската на България в бюджета на Европейския съюз върху разходите от държавния бюджет на Република България.
На заседанието си, проведено в периода 17 – 21 юли 2020 г., Европейският съвет заключи, че през следващите години Съюзът ще работи за реформиране на системата на собствените ресурси и за въвеждане на нови собствени ресурси, като подчертава, че крайните договорености по този въпрос трябва да се ръководят от общите цели за опростеност, прозрачност и справедливост, включително справедливо поделяне на тежестта.
Последиците от кризата с COVID-19 изведоха на преден план важността да се гарантира, че Съюзът разполага с достатъчен финансов капацитет в случай на икономически сътресения. На дневен ред стои необходимостта от изключителни по своя размер финансови средства, за да се преодолеят последиците от кризата, без да се засилва напрежението върху финансите на държавите членки в момент, когато техните бюджети вече са подложени на огромен натиск за финансиране на националните икономически и социални мерки в отговор на кризата. В тази връзка на европейско ниво бяха предприети извънредни мерки за възстановяване и инвестиции, които се отразиха и върху решението за собствените ресурси. С оглед на осигуряване на условията за заемане от капиталовите пазари до 2026 г. на средства в размер до 750 млрд. евро (по цени от 2018 г.) от Европейската комисия от името на Европейския съюз за финансиране на новоприетия Инструмент за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, на заседанието на Европейския съвет през юли 2020 г., беше постигнато съгласие за временно повишаване с 0,6 процентни пункта на таваните на собствените ресурси – единствено с цел покриване на всички задължения на Съюза, произтичащи от получаването на заеми, докато всички тези задължения не престанат да съществуват и не по-късно от 31 декември 2058 г.
Наред с това, европейските лидери се договориха за въвеждането на нови собствени ресурси, като постъпленията от тези, въведени след 2021 г., да бъдат използвани за предсрочно погасяване на заемите по линия на Инструмента за възстановяване, с изричното уточнение, че Съюзът не следва да използва средствата, заети на капиталовите пазари, за финансиране на оперативни разходи. В съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия се гарантира, че разходите за покриване на финансирането на Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ не следва да бъдат за сметка на европейските фондове и програми.
След проведените преговори между Съвета на ЕС и Европейския парламент на 14 декември 2020 г. бяха одобрени следните основни елементи и промени в системата на собствените ресурси за новия програмен период 2021 – 2027 г.:
- Традиционни собствени ресурси (ТСР) – това са митата, които държавите членки събират от името на Европейския съюз в резултат на прилагането на Общата митническа тарифа и на съответното секторно законодателство на Европейския съюз. Делът на събраните традиционни собствени ресурси, който държавите членки задържат за покриване на административни разходи по тяхното събиране, се увеличава от 20 на сто до 25 на сто.
- Ресурс на база данъка върху добавената стойност – прилагането на единна изискуема ставка от 0,30% за всички държави членки върху общата сума на приходите от ДДС, събрани от всички облагаеми доставки, разделени на средно претеглената ставка на ДДС, изчислена за съответната календарна година (в сравнение с настоящата система, при която част от държавите членки се ползваха от намалена изискуема ставка на планираните разходи за съответната година).
- Ресурс на база Брутен национален доход – този ресурс се определя чрез прилагане на унифицирана ставка към Брутния национален доход на държавите членки, като продължи да изпълнява допълваща и балансираща роля в бюджета на ЕС.
- Нов ресурс на база на нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки, който се въвежда в контекста на приоритетите на Европейския съюз за зелен преход. Ресурсът се изразява в прилагането на единна изискуема ставка към теглото на нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса, генерирани във всяка държава членка. Изискуемата единна ставка е 0,80 евро за килограм. С цел избягване на прекомерно отрицателно въздействие върху част от държавите членки се въвежда механизъм, чрез който се намаляват годишните им вноски, в текущи цени, от този собствен ресурс. От този механизъм ще се възползва и България, като в Проекта на решение на Съвета е записано „в размер на 22 млн. евро“.
- Корекции – запазва се подходът за прилагане на корекции в полза на част от държавите членки, като за периода 2021 – 2027 г. те ще са под формата на брутни намаления на вноската на база на БНД на Дания, Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция.
С влизане в сила на новото Решение на ЕС (ЕС, Евратом) 2020/2053 се очаква леко увеличение на вноската на Република България в бюджета на ЕС – средногодишно с около 4,17 на сто – по прогнозни изчисления за 2021 – 2023 г., в сравнение с хипотезата, при която решението не се приеме и се допусне продължаване на прилагането на настоящето Решение 2014/335/ЕС, Евратом, относно системата на собствените ресурси.
Решението за собствените ресурси ще влезе в сила от първия ден на първия месец след получаването на последното уведомление в Съвета на ЕС и ще породи действие със задна дата, считано от 1 януари 2021 г. След одобряването му министърът на финансите трябва да уведоми генералния секретар на Съвета на Европейския съюз за приключване на процедурата в България.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага – с 5 гласа „за“, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2021 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля Ви за малко внимание, което се иска от нас от изключително важни държавни институции, в това число от Българската академия на науките по този въпрос. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Изпратено е становище от господин Денчо Георгиев – заместник-председател на Българската асоциация по международно право, от професор Татяна Хубенова, която е председател на Съюза на икономистите в България, и от професор Ирена Илиева – директор на Института за държавата и правото при БАН. Макар че в комисиите ние предварително подкрепихме текстовете, тези изключително авторитетни български организации ни обръщат внимание на някои детайли, а винаги дяволът е в детайлите. Нашите разчети от вчера показват, че ние трябва да сме изключително внимателни дали да гласуваме днес за Ратификацията на тези промени в Европейската комисия и Европейския парламент, или да поискаме от българското правителство да изчака и да проведе разговори. За какво става дума?
Уважаеми колеги, по принцип три са факторите, които налагат преразглеждане на организацията, механизма на формиране и разпределение на финансовите ресурси, с които разполага Европейската комисия.
Първо, това е излизането на Великобритания от Европейския съюз, което автоматично намали вноските в централния бюджет на Европейската комисия към 13 млрд. евро.
Второ, абсолютно правилни са опитите на Европейския съюз и Европейската комисия, които ние винаги сме подкрепяли, за увеличение на финансовите ресурси на Европейския съюз и увеличение на възможностите на централизирана фискална политика. Всичко това е чудесно.
На трето място, целият Европейски съюз и България са изправени пред предизвикателството на COVID-19. Решаването на проблемите с COVID-19 също предполага увеличение на ресурсите.
Така че ние сме категорично за увеличаването на тези ресурси, с цел увеличаването на финансовите възможности на нашето семейство – Европейския съюз, за решаването на проблемите, но нашите авторитетни колеги от Българската академия на науките и нашите разчети показват, че ние трябва да имаме в случая едно на ум.
За какво става дума, уважаеми колеги? (Шум.)
Внимавайте, колеги, за какво става дума, защото ще ни питат избирателите! Става дума за това, че при това увеличение на средствата на Европейския съюз по-бедните страни в Европейския съюз и от Източна Европа ще правят по-голям принос, отколкото богатите страни в Европейския съюз. Тук е посочено, че петте най-развити страни на Европейски съюз искат регресивен подход, тоест болен здрав носи – тяхното увеличение на вноската да се забавя, в сравнение с увеличението на вноската на Източноевропейските страни.
Ние не можем да подкрепим такъв подход, защото този подход довежда до свиване на ножицата и на практика доминиране на кохезионната политика на Европейския съюз, където една от основните цели е да се помага на по-бавно развитите страни, за да могат да се изравнят със средните показатели на Европейския съюз.
Ще Ви дам още един пример. Да речем, ако не сте обърнали внимание, започнахме от 10% преди години, сега 20%, до момента приходите от митниците на България като гранична страна оставаха в бюджета на България, сега гледате, че се увеличават на 25%. Само че има една особеност, че по-голямата част от стоките и услугите, които се въртят в Република България, не са внесени през нашите граници, тоест в богатите страни в северното крайбрежие на Европа, на запад – Атлантическия океан, и Средиземно море, по-голямата част от приходите от мита ще останат в тези страни.
С една дума, категорично сме за увеличение на ресурсите на Европейския съюз, но не можем да се съгласим с това да се промени политиката на Европейския съюз, така че богатите високоразвити страни да се оттеглят от този механизъм – изключително деликатно, изключително добре подредено в този документ.
Накрая, уважаеми колеги, аз предлагам ние да се въздържим и да възложим на българското правителство да продължи разговорите, защото тук се проявява един голям недостатък в нашата работа и взаимодействие с българското правителство. Българското правителство кога ни уведоми, че води такива разговори? Българското правителство консултира ли се с парламента преди това? Българското правителство попита ли Българската академия на науките, която е водеща държавна институция, да му направи анализи и да му каже тези неща, които ги казва в последния момент, когато са научили информацията?
И накрая, уважаеми колеги, знаете ли колко страни до момента са подписали и ратифицирали това изменение? Само една страна – Хърватска. Другите 25 страни, сега България – 26-та, не са разгледали този въпрос. Възниква въпросът: защо българското правителство тича най-отпред да плати повече пари спрямо богатите? По каква причина? Че Брюксел е вдигнал телефона и те тичат с гумения печат преди изборите ли?! (Реплики от ГЕРБ.) А това ще бъде плащано следващите десетилетия.
Аз Ви предлагам да възложим на българското правителство да продължи разговорите, да направи сметките още веднъж и заедно с другите страни, които са засегнати – Чехия, Полша, Унгария, да проведат разговори, защото в противен случай ще се реализира постановката „Болен здрав носи!“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Неслучайно, когато четох Доклада, се обърнах към народните представители да слушат внимателно и да разберат колко важно е това гласуване, което предстои. Професор Гечев е абсолютно прав, че ние наистина бързаме с това решение, изпреварвайки много държави. Досега само Хърватия го е ратифицирала, и Португалия – в момента е Португалското председателство, ратифицирано е във Франция в двете камари.
Аз разбирам и българските институции за техните бързи действия, защото факт е, че може би, професор Гечев, хората не знаят какво ще се случи и през следващите месеци, предвид парламентарните избори, дали въобще ще имаме работещ парламент, но това решение, за съжаление, уважаеми дами и господа, е вече взето. Правителството не може да направи задна крачка, защото е взето единодушно. Това е специална законодателна процедура от Съвета на ЕС и е съгласувано с Европейския парламент.
Аз напълно разбирам, професор Гечев, и е хубаво Вие да ни обясните защо ние не проведохме дебатите предварително по това решение на Съвета, защото е съвсем нормално във всяка една европейска държава преди това да се водят дебати. Във всяка една нормална европейска държава министър-председателят посещава парламента, слага горещото досие на масата и всички се обединяват и дебатират. За съжаление, в България това не се случва.
Неслучайно ние от опозицията искаме министър-председателят да дойде, даже да бъде поканен, ако трябва. Помолих и председателката лично да му се помоли да дойде, за да следваме европейските практики – не толкова, за да се заяждаме с него, колкото да обсъждаме досиетата, които са на дневен ред.
Днес е едно такова кардинално, важно досие, което ние трябва да гласуваме, а именно увеличаване на нашата вноска. Да, разбира се, някой ще кажат: „Ама защо трябва да увеличаваме?“ Ами в крайна сметка това е взето решение на ниво Европейски съюз – тя се увеличава с 0,6%, те са необходими за покриване на разходите на капиталовите пазари. Знаете, тази криза изненада всички европейски държави, направи се една мащабна политика от страна на предлагането от 750 млрд. евро, които трябва да помогнат на държавите членки и тези пари трябва да се намерят. Именно сега Вие ще вземете това решение, че трябва да се увеличи тази вноска.
Разбира се, спомням си, госпожа Петрова заяви, ако не бъркам, че вносът в абсолютни числа от милиард и триста става на милиард и петстотин – някъде увеличение между 200 – 250 млн. лв., но в крайна сметка ние трябва да дебатираме тук, защото това се изисква от нас и членството ни задължава. Как се стигна дотук? Виждаме, че нетните донори, за които професор Гечев говори – тези пет държави, като Германия, Дания, Австрия, Швеция – пардон Холандия, казвам наизуст в момента, нетните донори към европейския бюджет желаят намаляване. Ние съгласни ли сме? Не. Има ли този регресивен характер, който ще окаже въздействие върху европейските политики върху кохезионната политика, която е създадена именно да подпомогне на по-слабо развитите държави, какъв ще бъде ефектът? Това трябваше да дебатираме тук! Преди няколко месеца трябваше да бъде този основен дебат, да имаме европейски подход, а не в момента да ни се дава едно решение, за което вече ние сме пред свършен факт! То е гласувано, прието! Какво е говорил министър-председателят, пазарил ли се е, каква е била неговата политика? Ние, за съжаление, не знаем! Затова ние от опозицията желаем да имаме дебат и той да дойде тук.
Давам Ви друг пример. Тази моя инициатива – Планът за устойчивост и възстановяване, да се гледа в парламентите на държавите членки, във Франция го одобриха и в двете камари, в Италия го одобриха, Урсула фон дер Лайен подкрепи тази инициатива, само че аз не бях подкрепен от българския парламент, защото някой трябва да изхарчи 12 милиарда непрозрачно, с още 100 проекта, които никой не е виждал, и чакаме одобрение. После се чудим и Вие се сърдите, че опозицията негодува, критикува и едва ли не ни обвинявате в антиевропейска политика.
Не, напротив! Ние искаме да водим европейска политика, но Вие отказвате, като отказвате диалог, като отказвате дебати. Ще се радвам сега и Вие да излезете и да ни обясните защо се стигна дотук. Защо трябва да гласуваме нещо, за което решението вече е взето и ние сме пред свършен факт? А във всяка една държава – мога да Ви покажа стенограмите как министър-председателят защитава решението на правителството в отделните комисии и в съответния парламент. Тук, в България, като че ли – това е някаква тяхна политика в Брюксел, ние да си гледаме тук, вкъщи, какво се случва и нас това не ни интересува. Те да ни дават пари, ние да ги разпределяме между близките фирми на властта и това е! Защо, защо? И когато дойде такова гласуване, Вие казвате: „Да, ама ако Вие не го подкрепите, сте антиевропейци!“ Не, не е така! Ние просто искаме да имаме дебат. Разбира се, че ние сме съпричастни на едни подобни действия. Разбира се, че искаме да участваме. Разбира се, че ще имаме може би и различно гласуване в парламентарната ни група, но всичко е, защото негодуваме по начина, по който Вие работите, особено когато става въпрос за европейски средства. И сега именно такъв дебат трябва да предстои тук. Ние тук трябваше може би да имаме не ожесточен дебат, но мнение, на виждане – регресивен ли е, не е ли регресивен този подход, какво е отражението на кохезионната политика, събирането на данъци, как ще се отрази това. Само че аз съм убеден, че няма да го има този дебат. Жалко е. Жалко е!
Затова, госпожо Председател, когато Ви приканваме в парламента да дойде министър-председателят, е по-скоро от уважение към институция, отколкото да седим и да се заяждаме с него. Защото е важно – какви са ни били приоритетите, как сме ги изпълнили, дали не сме ги изпълнили по време на Германското председателство. Да, ти не можеш да изпълниш всички приоритети, но защо не сме изпълнили някои, които са новите, как ще ги допълваме, как ще направим тази дигитална икономика, какви са изписаните като първи стъпки към зеления преход, как наваксваме от приоритета на Португалското председателство, а именно социалния стълб, какви ще бъдат нашите политики там? Ние искаме да ги чуем, да дебатираме, да обясним на българските избиратели, но като че ли в момента продължаваме по един начин, който е всякакъв, но не и европейски – взети решения, гласувани решения, идва се в парламента, натискайте пулта и да вървим към точка втора! За съжаление, на тази практика наистина трябва да сложим край. Това става, разбира се, и с диалог, и с дебати. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: „Браво, браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Реплики? Не виждам.
Реплика ли, госпожо Стоянова?
Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Искам да направя една кратка реплика по повод изказването на господин Стойнев и само да му припомня, че в началото на 2020 г. в Народното събрание постъпват всички досиета за съответната година, които комисиите и най-вече Европейската комисия, на която Вие сте член, следва да разгледат и да преценят кои от тези досиета ще бъдат разгледани, както сега, за следващата година.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Сега се прави!
МЕНДА СТОЯНОВА: Ако Вие сте имали интерес към това досие, е трябвало още тогава да се запознаете и през целия този период на 2020 г. като Комисия по европейските въпроси да го следите. Така че категорично не приемам, че Народното събрание е било изолирано от този дебат. Не приемам, че решения са вземани от някой друг, без това да е ясно на народните представители, без да е имало възможност да има дебат. Тук не сте прав. (Ръкопляскания и реплика от ГЕРБ: „Браво, Менда!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Стойнев.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Хайде, акъл ще ни дава!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря на госпожа Стоянова, че разясни на народните представители какви са основните функции на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. И в момента, както при всяко едно председателство, има такава процедура, госпожо Стоянова, и очаквам от всички парламентарни комисии приоритетните досиета, които Вас Ви интересуват, да бъдат предоставени на нашата комисия, на която аз имам честта да бъда председател, след което цялото досие влиза в зала и всички ние го приемаме. Така че аз не виждам никакъв проблем в това. Това нещо се случва от години, винаги е било така.
Проблемът, госпожо Стоянова, е, че когато тук ние намираме подобно досие, което ни интересува, е…
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Явно това не Ви интересува.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …хубаво да има правителство, което да отговаря на въпроси. Защото досега премиерът не е дошъл и не е представил нито една национална позиция, колеги! Нито една! Европейските премиери преди заседание на Съвета обсъждат в парламентите си и представят националните си позиции, докато ние такава нямаме! Това е разликата между тях, за съжаление, и Вас, а не нас! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Госпожо Стоянова, заповядайте за изказване.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, стана ясно, че явно това досие не е било интересно на опозицията и на Комисията по европейските въпроси, защото иначе досега щяхме да сме го дискутирали през 2020 г. нееднократно.
Но аз искам да Ви кажа няколко неща.
Първо, трябва да е ясно, че до момента, а и занапред в новия програмен период България е получавала и ще получава в пъти повече от това, което прави като вноска в Европейския съюз. За следващия програмен период – това, за което говорим – България ще получава три пъти повече от това, което внася в Европейския съюз. Нещо повече, България е на първо място от всичките държави членки, по това тя е първият бенефициент, който получава най-много от всичките държави членки, на база, естествено, на сравнителен анализ. За да се случи това, са водени тежки преговори. Знаете, че един от големите нетни донори на бюджета на Европейския съюз – Великобритания – напусна. Това означаваше сериозно преразпределение и търсене на варианти – всяка една държава да поеме и част от липсата на тези средства и да увеличи своето участие в приходите на бюджета на Европейския съюз.
Това, което гледаме днес, е всъщност политиката за собствените приходи, европейското законодателство за това как ще се формират собствените приходи на Европейския съюз, които ще бъдат изразходвани по съответните програми. Неприемайки от една държава членка, дори това да е България, на това, което гледаме днес – на това решение на Европейския съюз и на Съвета, означава блокиране на целия бюджет на Европейския съюз за следващия програмен период, означава България да не получи милиардите, предвидени тя да получи, както по различните програми, така и по програмите за подпомагане и възстановяване след кризата на COVID-19.
Какво чухме от тази трибуна? От тази трибуна чухме внушения, че, видите ли, някой е длъжен да продължава да работи и да дава повече и повече на България и на подобни малки и по-изостанали страни. Това е факт, колеги. Нетните донори продължават да бъдат нетни донори. Те продължават да дават много повече, именно от гледна точка на европейската солидарност. Затова ние получаваме три пъти повече от това, което внасяме.
Но не, това не е достатъчно за социалистите! Те нали така са научени – някой да работи вместо тях, а те само да консумират! Това сега го искат за държавата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Какво казват те сега? – „Дайте да не гласуваме“ и на практика да кажем – ние се отказваме от милиардите, които ще помогнат на България да се възстанови от пандемията и да продължи да се развива. Защото искаме нетните донори да дават повече, да продължават – не само да са нетни донори, както е сега, ама малко им е, още да дават, да работят германците, та да ни дават на нас. Това казват те! Ама това е тяхната философия, която е била винаги изповядвана от тази политическа сила и която ако, не дай си боже, дойдат на власт след няколко месеца, те ще реализират и в България.
Аз обаче тук казвам нещо друго. За мен е много опасно това изказване, особено на първия, който се изказа от БСП. Но аз на него не се и учудвам. За мен това беше една ясна заявка срещу европейските политики. Ясна заявка за това, че България явно ако тези хора имат възможността да управляват, биха водили политика срещу европейските политики. За мен това е най-опасното, което чух!
Искам да Ви кажа накрая, да завърша малко по-експертно, и да Ви кажа още един път. В резултат на това, на този механизъм, на това решение за формиране на собствените ресурси на Европейския съюз, на практика ще доведе за България в цифри до увеличение на вноската на България в Европейския съюз с 4,17% – 4,17! – и още един път да Ви кажа за целия програмен период, че срещу тези 4,17% България ще получи три пъти повече от това, което внася, и ще бъде страната – най-голям бенефициент в новия програмен период. Това означава страната, която ще получи най-много спрямо всички останали европейски държави. Но не, социалистите днес Ви приканват: „Гласувайте против това! Дайте България да го блокира!“ Нали разбирате за какво говоря? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво! Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Реплика?
Първо, господин Зарков. (Реплики от ГЕРБ.) После, господин Гечев. Господин Иванов. (Реплика на народния представител Вежди Рашидов.) И четвърта реплика ще дам тогава.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, репликата ми е провокирана от последната Ви фраза: „Нали разбирате за какво говорим?“ Страхувам се, че Вие нямате представа за какво говорите, което е абсолютно недопустимо за председател на Бюджетната комисия на българския парламент. Може би трябва да говорите за Закона за хазарта, който внасяте от време на време през различни закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Зарков, моля, само по темата.
КРУМ ЗАРКОВ: И ще гледаме след малко.
Става дума за собствените ресурси на Европейския съюз – въпрос, който години наред занимава цяла Европа, защото е вътрешносвързан с това що е то Европейският съюз като самостоятелна организация.
Това, което казаха колегите ми професор Гечев и Драгомир Стойнев, е възможно най-проевропейската позиция. Ние искаме и ще го направим, когато дойдем на власт – България да участва в дебата, който се води в Европейския съюз и да заяви своята позиция за това какво трябва да е Европейският съюз като организация, от която сме първостепенна част. А Вие сте направили така, че България изглежда като просяк в очите на другите страни, като държава, която просто смята с бакалски сметки колко дава, колко взима и просто седи и се моли – всеки божи ден по телевизиите Вие, Вашите представители, министър-председателят и който и да е, обяснява какво сме взели от Европейския съюз, все едно това е някаква крава, която трябва да доим. Европейският съюз е много повече. Ние сме повече. Ние сме вътрешна и истинска част от него. Няма никакъв проблем да дадем повече от собствените си пари, защото сме част от огромната солидарност. Но това трябва да се обяснява, да се говори в българския парламент, в Европейския парламент и в европейските институции, а не просто да идвате и да ни кажете: „Дайте да гласуваме това, защото така сме се разбрали“, и да купите индулгенция за това, което сме наистина на първо място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: По корупция! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Зарков, благодаря.
Втора реплика – господин Гаджев или господин Иванов? (Реплика на народния представител Вежди Рашидов: „Ще взема и аз да се изкажа.“)
Можете да вземете изказване.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Стоянова, взимам тази кратка реплика към Вас, защото във Вашето обширно изказване казахте много истини и начина, по който социалистите си представят икономиката, явно и наистина нашето членство в Европейския съюз, но забравихте да им припомните следното: Въпреки че България от толкова години получава повече средства, отколкото внася, и занапред са договорени по всички програми, по които България се развива и подпомага своята икономика и инфраструктура, възстановяване след ковид кризата, е важно да отбележим следното и да Ви попитам: Вие помните ли по време на тяхно управление колко програми с европейски средства бяха спрени? По време на правителството на Орешарски, доколкото си спомням, и по време на Тройната коалиция?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И на Станишев.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: И също така да Ви попитам: правилна ли ми е информацията, че 98% от земеделските програми са усвоявани по време на правителството на ГЕРБ, които достигат до българските земеделски производители, до българските стопани, а по време на социалистическо управление на БСП са спрени? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Трета реплика – господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател! Госпожо Стоянова, Вие абсолютно превратно представяте позицията на „Българската социалистическа партия“. Да Ви припомня, че официалната молба на България за членство в Европейския съюз е от 1995 г. при премиер от Социалистическата партия и бяхме приети за член на Европейския съюз при премиер от Социалистическата партия. Така че, успокойте се.
Второ, ако прегледате гласуванията в парламента, винаги сме подкрепяли: искаме тук да дойде представител на правителството – премиерът, и да беше обяснил позицията на Република България, защото другите премиери и правителства в Европа не са гумени печати. Ние не сме длъжни като страна – членка на Европейския съюз, при обаждането от Брюксел да тичаме към гумения печат. Всяка страна и парламент защитава своите интереси. Ние считаме на основата на анализите на Българската академия на науките и Съюза на икономистите на България, че не е защитена напълно позицията на България.
Трето, когато смятате ползите, които са несъмнени за България, недейте да говорите едностранно. А българският пазар за европейските стоки, а милиард и половина печалба на чуждите банки, които са 70 на сто в България, къде отиват? Недейте да превръщате България в милостиня, както каза моят колега Зарков тук, която само чака да получи средства от Европейския съюз. Ние сме и ще бъдем достоен член.
И накрая, уважаеми колеги, някои от Вас си позволяват да атакуват „Българската социалистическа партия“ какво са били научили да прави. Ами Вие 90 на сто сте от Българската комунистическа партия, Вие до 1990 г. сте били мързеливи, пък сега сте работливи ли? (Смях от „БСП за България“.) Децата на активните борци ще ни дават акъл ли?! Приятен ден! (Ръкопляскания от „БСП на България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Стоянова, заповядайте за дуплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Зарков, аз предлагам, първо, във Вашата парламентарна група да се разберете кой какво иска, защото видях сериозно разминаване между изказването на господин Гечев и Вашата реплика (реплики от народния представител Румен Гечев), което ми дава основание да смятам, че имате различно мнение и отношение към Европейския съюз и начина, по който той функционира и България участва в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, господин Гечев! Изслушайте дупликата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Естествено, Вашето е модерно виждане и аз го приемам, така че оправете се първо вътре. Искате ли да бъдем просяци, или не искате да бъдем просяци? Искате ли да участваме като партньори в този съюз и независимо, че сме по-слабо развита страна, получавайки много повече от европейската солидарност, да бъдем достоен партньор? Или искате да блокираме политиките на Европейския съюз, които са в наша полза и по които Народното събрание и Вие като парламентарна група сте имали възможност през цялата 2020 г. да дебатирате тук, от тази трибуна, или в комисии, или искате сега предизборно да показвате на Вашия електорат какво искате да правите, след като получите евентуално техния вот и по този начин да заявите и бъдещите си политики? (Реплики от „БСП на България“).
Това е дуплика, госпожо. Отговор на репликите, които получих от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог.
МЕНДА СТОЯНОВА: България е водила преговорите, тежки преговори, с всичките европейски държави и това, което е постигнала, е достойно за уважение, защото България продължава да бъде, пак казвам, най-големият бенефициент на бюджета на Европейския съюз и за следващия програмен период България ще продължава да получава три пъти повече от бюджета на Европейския съюз от това, което ще внася… (Реплики от „БСП за България“: „Това са опорки!“). Не са опорки, това са истините.
…и ако Вие искате да блокирате това, направете го. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Имаше заявено изказване…
Заповядайте, по начина на водене.
Има ли други заявени изказвания, колеги? Не виждам.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Председател, Вие допуснахте грешка при воденето, тъй като госпожа Стоянова направи внушения, а Вие не я прекъснахте. Цитирам. Тя каза: „Ясна заявка на социалистите срещу европейските политики.“ Вие си спомняте много добре вчера – гледахме Закона за пчелите, аз тук, госпожо Председател, предложих чл. 7, в който се казва, че Министерството на земеделието ще води политики, свързани с пчеларството, съобразени с европейската общност, предложих този член на остане, Вие гласувахте – от ГЕРБ и от „Обединени патриоти“…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво е точно към мен? Каква е Вашата забележка към мен?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Е, как кое? Социалистите са за европейско развитие на България, а Вие вчера гласувахте да отпадне това нещо. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: И, второ, допуснахте грешка също – господин Иванов трябваше да го прекъснете, като каза, че земеделците са усвоили рекордни – над 90%. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът говори на изключени микрофони. Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Георгиев! Господин Георгиев, по Правилник Вие имате възможности да правите изказвания, реплики и дуплики. Аз няма как да знам кой народен представител какво иска да каже и няма как да преценя дали прави внушения или не. (Реплики от „БСП за България“.)
По начина на водене – продължете.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Точно така.
Допуснахте господин Иванов да направи внушения, че над 90% рекордни пари са влезли в земеделците. Това също не е вярно. В Аграрния доклад, ако погледнете… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът говори на изключени микрофони. Реплики от „БСП на България“ и от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Георгиев, помолих Ви… (Реплики от „БСП на България“. Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
Ама Вие правите изказване по същество по друг закон. Така че не мога да приема такава забележка. Благодаря Ви. (Реплики от „БСП на България“ и от ГЕРБ.)
Господин Гаджев, заповядайте по начина на водене.
Който иска, може да се изкаже. Никого не съм спряла.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, няма да продължавам с пчелите, имам да кажа само няколко думи.
Първо, Лисабонският договор в сила за България от 2009 г. …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Гаджев. Имате към мен забележка?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Да, да към Вас. Аз просто влизах в контекста, за да Ви направя забележката.
Лисабонският договор въвежда принципът за субсидиарност, оттам е и засилената роля на националните парламенти.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Каква е процедурата?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Сега ще чуете.
Също така Лисабонският договор въвежда и процедурата за ранно предупреждение към… (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Сега ще чуете процедурата.
Не, процедурата е към… (Реплики от „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, да. Кажете процедурата!
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Също се изработва система за ранно предупреждение при бележки по готвено европейско законодателство или досиета. (Реплики от „БСП за България“ и ДПС.) Също така…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гаджев, ще Ви помоля: нека да бъде процедурата към мен, за да има равен аршин към всички.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Процедурата е: искам от Вас да направите справка и да предоставите на Народното събрание използвана ли е системата за ранно предупреждение на Европейския съюз – жълта или оранжева карта, по това досие от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, което е неин прерогатив при разработването на досиетата преди това? (Реплики от „БСП за България“.) Има ли използвана процедура за ранно предупреждение по това досие от българския национален парламент към Европейския? Това искам да питам. Някой използвал ли е, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гаджев.
Ще направя такава проверка и ще информирам Народното събрание.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: …да се види дали въобще това досие е годно, налично в България много преди на днешната дата да се разгледа, дали е имало реакция от страна на комисиите, да кажат имало ли използвано такова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах, господин Гаджев.
Това е конкретна препоръка към мен, така че ще направя всичко възможно, за да информирам Народното събрание.
Заповядайте, господин Цонев. (Реплики от ДПС.)
Ще се сетя, колеги. Не е необходимо да ми подсказвате.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Госпожо Председател, правя процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не е изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Но, за да не сбъркам, ние нали сме на т. 6 на Проект за решение за одобряване на Решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точно така, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Понеже преди малко направихте реплика към един от говорещите, че няма как да знаете кой за какво ще се изказва…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Със сигурност няма как да знаете, но със сигурност знаете, че дебатът е по тази т. 6 на един Проект за решение.
Дебатът не е за или против Европейския съюз. Дебатът не е коя партия какви позиции има по темата: България сега ли ще влиза в Европейския съюз, или ще излиза, а дебатът се води за това. И като прекъсвате микрофона, прекъсвайте го и на тази част от залата (сочи към ГЕРБ), защото – да не употребя думата, която ми е на устата, по отношение на това, което се говори в момента. Не само че няма нищо общо с точката, ами няма и логика, няма и смисъл. Така че – влезте си в ролята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Скандалите, които стават от тази трибуна, са основно и по причина на начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Прекъсвала съм единствено и само народните представители, когато се изказват по начина на водене.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Преждеговорившият трябваше да го прекъснете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене беше. Не беше по изказване или по друга процедура.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта на решене за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ ЕС, Евратом. Няма да чета решението, тъй като госпожа Ангелова го прочете преди това.
Гласували 152 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 50.
Предложението е прието.
Процедура – госпожо Ангелова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, тъй като по време на дебата не беше изявено желание или намерение за промени между първо и второ четене на решението, предлагам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Проект на решение е, госпожо Ангелова. Не се гласува втори път. То се приема на едно гласуване.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре, прощавайте. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преминаваме към втора точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ.
С Доклада първи ще ни запознаят от Комисията по бюджет и финанси – госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 януари 2021 г.
На заседание, проведено на 3 февруари 2021 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха: представителите на Министерството на финансите Росица Велкова – заместник-министър; и Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“; и доцент доктор Диана Ковачева – Омбудсман на Република България.
Законопроектът беше представен от народния представител Менда Стоянова.
С предлаганите промени се цели общините, които не са възстановили в срок предоставените им от централния бюджет безлихвени заеми по чл. 103 и 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси и § 38 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, да не бъдат прихващани с подлежащите на отпускане трансфери за общините. По този начин общините ще получат „ваканция“ за периода от 1 януари 2021 г. до 2 месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка. Тази отсрочка във времето ще даде възможност на общините, които са в затруднено финансово положение, да получават регулярно одобрените им с Годишния закон за държавния бюджет трансфери за обща изравнителна субсидия и целевата субсидия за капиталови разходи. През този период те ще могат да разполагат с по-голям ресурс, предоставен им от държавния бюджет, част от който може да бъде насочен за финансиране на належащите противоепидемични мерки за превенция и ограничаване разпространението на COVID-19.
С предложените допълнения в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност се цели да се удължи срокът на прилагане на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане и чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица до 31 декември 2022 г., във връзка с удължаването на този срок в европейското законодателство.
С допълнението в т. 64 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО в понятието „юрисдикции с преференциален данъчен режим“ се включват и държавите/териториите, включени в списъка на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, тъй като е установено, че шест юрисдикции от този списък не фигурират в националния списък съгласно заповедта на министъра на финансите. По този начин защитните мерки, които България е приела срещу юрисдикциите с преференциален данъчен режим, ще се прилагат и спрямо юрисдикциите от списъка на Европейския съюз.
С предлаганите промени в Закона за хазарта се цели преодоляване на законова неяснота по отношение на вида числова лотарийна игра „кено“, като същата следва да се отнесе към нормативната уредба, регламентираща числовата лотарийна игра „лото“. Това ще доведе до уеднаквяване изискванията за доказване на инвестиции и ще въведе допълнително задължение участието в тези игри да се осъществява посредством удостоверителни знаци, чиито образци се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. По този начин ще се подобри контролът върху участниците в игрите.
Освен това с промените в Закона за хазарта се преодолява законова празнота относно реда и условията за допускане в експлоатация в страната на всякакъв вид оборудване, предназначено за организиране на хазартни игри.
Допълнението в Закона за националната стандартизация е свързано с предоставянето на възможност разходите на Българския институт за стандартизация при удостоверяване на съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване с изискванията на чл. 213, ал. 3 от Изборния кодекс и изискванията на техническата спецификация по утвърдена методика да се финансират чрез трансфери от други бюджети за други дейности, възложени със закон.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси е създадено Държавно предприятие „Държавна петролна компания“, което към настоящия момент все още не е вписано в Търговския регистър и не може да бъде адресат на посочените в чл. 11б от Закона за държавните резерви и военновременните запаси задължения.
Целта на предложения текст е при действащата нормативна уредба Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да може до предаване на активите и пасивите на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ да упражнява всички дейности по чл. 11б от Закона за държавните резерви и военновременните запаси и Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, тъй като до момента, по силата на § 19, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, Агенцията осъществява единствено дейности по текущо управление на съществуващите запаси.
Предложените промени в Закона за семейни помощи за деца имат за цел изравняване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от същия закон, отпускани на семействата на роднини или близки и на доброволните приемни семейства, с тези на родителите или осиновителите. За разлика от професионалните приемни семейства тези семейства не получават възнаграждения. Семействата на роднини или близки пък получават месечни помощи по Закона за закрила на детето, само ако отговарят на определен доходен критерий. Поради това се налага тези семейства да получават по-адекватна подкрепа за това, че отглеждат дете с трайно увреждане.
С цел равнопоставеност се предлага от размера на помощта за семействата на роднини или близки и доброволните приемни семейства, когато настаненото дете е с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, да се приспада размерът на месечните финансови помощи съгласно Закона за закрила на детето, ако семействата получават такива. Това са месечните помощи за издръжка и добавката за дете с трайно увреждане. Предложените разпоредби във връзка със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са свързани с промяната на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, отпускани на семействата на роднини или близки и на доброволните приемни семейства. Тези промени произтичат от предложените изменения в Закона за семейни помощи за деца.
Предлаганите изменения в § 31, ал. 1и§ 44, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги са във връзка с направените промени в Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., както и с предложение на Националното сдружение на общините в Република България по повод бъдещото планиране на социалните услуги. Предлаганата промяна е наложителна с цел общините да започнат с подготовката на първите анализи на потребностите от социални услуги едва след извършване на преброяването през 2021 г. и представяне на официалните данни от него. Същевременно, от промяната в срока за приемането на Националната карта на социалните услуги се налага и промяна на срока, в който ще започне финансирането на социалните услуги по стандарти, разработени по новия ред.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 11 гласа „за“, без „против“ и 8 „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще ни представи господин Ненков.
Господин Ненков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление относно Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 29 януари 2021 г.
На редовно заседание, проведено на 4 февруари 2021 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 януари 2021 г.
Законопроектът предвижда за периода от 1 януари 2021 г. до два месеца след отмяна на извънредната епидемична обстановка да не се извършва прихващане на подлежащите на отпускане трансфери с невъзстановените в срок безлихвени заеми, предоставени от централния бюджет на общините. За същия период се предвижда да не се дължат лихви върху неиздължения размер на безлихвените заеми. Това са общини, които са в затруднено финансово състояние, и тази отсрочка във времето ще им даде възможност да получават регулярно одобрените им с Годишния закон за държавния бюджет трансфери за обща изравнителна субсидия и целева субсидия за капиталови разходи.
В Комисията е получено становище от Националното сдружение на общините в Република България, с което е изразена подкрепа за Законопроекта по тази разпоредба, както и по предложените в Преходните и заключителните разпоредби промени в други закони, които касаят дейността на общините.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с: 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Стоянова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Госпожо Ангелова, имате думата да представите Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по труда, социалната и демографската за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците № 15-01-7, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 29 януари 2021 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 3 февруари 2021 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците с вносител Менда Стоянова и група народни представители.
На заседанието присъства госпожа Адриана Стоименова – заместник министър на труда и социалната политика.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Светлана Ангелова.
Във връзка с предмета на дейност на Комисията по труда, социалната и демографката политика бяха представени параграфи 7, 8 и 9 от Законопроекта.
Промените в Закона за семейните помощи за деца имат за цел изравняване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, отпускани на семействата на роднини или близки и на доброволните приемни семейства, с тези на родителите – осиновителите. За разлика от професионалните приемни семейства тези семейства не получават възнаграждения. Семействата на роднини или близки получават месечни помощи по Закона за закрила на детето, само ако отговарят на определен доходен критерий. Поради това се налага тези семейства да получават по адекватна подкрепа за това, че отглеждат дете с трайно увреждане.
С цел равнопоставеност се предлага от размера на помощта за семействата на роднини или близки и доброволните приемни семейства, когато настаненото дете е с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, да се приспада размерът на месечните финансови помощи съгласно Закона за закрила на детето, ако семействата получават такива. Това са месечните помощи за издръжка и добавката за дете с трайно увреждане. Предложените разпоредби във връзка със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са свързани с промяната на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, отпускани на семействата на роднини или близки и на доброволните приемни семейства. Тези промени произтичат от предложените изменения в Закона за семейни помощи за деца.
Що се отнася до Закона за социалните услуги предлаганите изменения в § 31, ал. 1 и § 44, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителните му разпоредби са във връзка с направените промени в Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., както и с предложение на Националното сдружение на общините в Република България по повод бъдещото планиране на социалните услуги. Сдружението предлага сроковете за изготвяне на първите анализи на потребностите от социални услуги и разработването на Националната карта на социалните услуги да бъдат съобразени с предстоящото през 2021 г. преброяване на населението. В противен случай общините през 2021 г. ще трябва да подготвят анализите на базата на данните от 2011 г., които са значително остарели и неактуални, а през 2022 г., поради новите резултати от проведеното преброяване, ще се наложи подготовката на нови анализи на потребностите с цел регламентираната в Закона задължителна актуализация на Националната карта на социалните услуги след всяко преброяване на населението. Поради това предлаганата промяна е наложителна с цел общините да започнат с подготовката на първите анализи на потребностите от социални услуги едва след извършване на преброяването през 2021 г. и представяне па официалните данни от него.
Същевременно, от промяната в срока за приемането на Националната карта на социалните услуги се налага и промяна на срока, в който ще започне финансирането на социалните услуги по стандарти, разработени по новия ред. Независимо кога се приема картата, финансирането следва да съвпада с началото на съответната бюджетна година.
Промяната на § 38, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги, с която се удължава с 6 месеца срокът за лицензирането по новия ред, се налага поради все още усложнената епидемична обстановка в страната.
Към Законопроекта за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците е приложена Предварителна оценка на въздействието на Законопроекта.
В Комисията бяха получени становищата от Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
В становището си Министерството на финансите подкрепя предложените със Законопроекта допълнения, насочени към въвеждане на мерки с цел подобряване на социалното и икономическото положение на различни групи от населението и българските общини.
Госпожа Адриана Стоименова – заместник министър на труда и социалната политика, от името на Министерството на труда и социалната политика също защити Законопроекта в частта му на промени в двата социални закона.
В становището си по Законопроекта Националното сдружение на общините коментира § 9 от него, като изразява подкрепяща позиция.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Милко Недялков и Хасан Адемов.
Народният представител Милко Недялков възрази срещу промените в Закона за социалните услуги с мотива, че националното преброяване едва ли ще промени много картината на социалните услуги в България. Доктор Хасан Адемов възрази срещу стила на правенето на законодателни промени в социалното законодателство чрез Преходни и заключителни разпоредби на внесения законопроект и срещу промените в Закона за държавния бюджет с мотива, че не е редно той да се променя от народни представители.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 29 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Становище на вносител ще имаме ли?
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание е поставен Законопроектът за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Много е интересна структурата на предложения законопроект. В основното тяло на Законопроекта за изменение и допълнение има само един-единствен параграф. Всички останали въпроси се решават в Преходни и заключителни разпоредби, като – забележете – в тези Преходни и заключителни разпоредби се променя Законът за ДДС, Законът за корпоративното подоходно облагане, Законът за хазарта, Законът за националната стандартизация, Законът за държавния резерв и военновременните запаси, Законът за семейни помощи за деца и Законът за социалните услуги.
Защо според нас този закон не може да бъде подкрепен, въпреки смислените предложения в част от предложените проекти?
Първото нещо, което искам да кажа по този въпрос, е, че в рамките на това Народно събрание се превърна в стил начинът, по който законодателстват управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ – по бързата писта, в петък миналата седмица е внесен този законопроект, минава тази седмица през съответните комисии, и днес в петък разглеждаме Законопроекта на първо четене. Къде е тук отговорността на Министерския съвет, къде е съгласувателната процедура, къде е публичното обсъждане, уважаеми дами и господа, по тези много важни въпроси?
В мотивите на Законопроекта е казано, че всички тези мерки, които са в подкрепа на физически и юридически лица, в това число и на общините, са във връзка с корона кризата. Ама, уважаеми дами и господа, корона кризата я има от една година! В хода на бюджетната процедура обсъждахме и данъчни закони, обсъждахме и Закона за държавния бюджет, обсъждахме и предложения по Закона за семейни помощи и деца, които са приблизителни на тези, които се правят сега в този законопроект. Защо сега се правят тези предложения, а не бяха приети, когато им беше времето?
На следващо място, дори в злополучния опит за промени в Конституцията в края на миналата година не можах да видя текст, който дава право на народни представители да променят Закона за държавния бюджет! Това се предлага в този законопроект – предлагат се промени в Закона за държавния бюджет с вносители народни представители! Е, как стават тези работи, уважаеми дами и господа?! По силата на кой закон народни представители променят текстове в Закона за държавния бюджет, които впрочем са свързани с допълнителни финансови разходи, които по Закона за публичните финанси няма как да бъдат приети в рамките на календарната година. И Министерството на финансите с едно много интересно становище казва, че с компенсирани промени. Как ще се компенсират промени, примерно в Закона за семейни помощи за деца – 600 хил. лв.? Нека Министерството на финансите и вносителите да дойдат да кажат от тази трибуна кои ще бъдат орязаните мерки и политики в Министерството на труда и социалната политика, за да могат да се покрият тези допълнителни разходи? Никой не казва, че тези допълнителни разходи не са наложителни. Ние казваме, че това не е процедурата, по която могат да бъдат променени всички тези неща.
И сега няколко думи по отношение на параграфи 7, 8 и 9, които касаят предметния обхват на дейността на Социалната комисия.
Уважаеми колеги, през 2016 г. бяха приети чл. 8д в Закона за семейни помощи за деца, който регламентираше финансовата подкрепа за семействата и осиновителите на деца с трайни увреждания. Какво означава това? Това означава, че децата, които живеят в биологични семейства и в семейства на осиновители, ако са с 91 и 90% вид и степен на увреждане и процент загубена работоспособност, получават максималния размер от 930 лв. на месец. Отварям една скоба обаче – по Закона за личната помощ, ако тези семейства сключат договор с личен асистент, до 360 лв. от тези средства отиват като заплата на личния асистент.
Обаче има една друга група. Когато става въпрос по Закона за закрила на детето като мярка за закрила, ако детето е настанено в семейство на роднини, близки и в приемни семейства, тогава – забележете – сумите са в зависимост от вида и степента на увреждане 490 лв. за най-тежките случаи, 420 лв. за следващата група, и 350 за тези, които са между 50 и 70%.
Какво предлага вносителят? Вносителят предлага за най-тежките случаи сумата да бъде увеличена на 930 лв., за следващата група да бъде увеличена на 450 лв., и третата група да са 350 лв. Само че има една малка подробност, защото има и допълнителна финансова подкрепа за издръжка по един друг закон – Закона за закрила на детето. В Правилника за приложение на този закон има регламентирана финансова подкрепа – когато става въпрос за деца без увреждания, настанени в семейства на близки роднини, тогава тези семейства получават допълнително в зависимост от възрастта на детето и с подоходен критерий на базата на гарантиран минимален доход, който е 75 лв., както всички знаете, получават допълнителна подкрепа от 300 лв. в зависимост от възрастта на детето. Ако е до три години и ако е над 14 години – 300 лв. Ако обаче детето е с увреждания и е настанено в семейство на близки роднини и приемни семейства, като тук се добавя един друг термин, който го няма в социалното законодателство – доброволни приемни семейства. Този термин не е обяснен в Допълнителна разпоредба, защото е нов термин в законодателството, но това е по-малкият проблем. Тези семейства, освен тези 300 лв., получават допълнително месечно и по 90 лв. – 120% от гарантирания минимален доход.
И сега какво се оказва? В мотивите на Законопроекта е записано, че за най-тежките деца сумата се увеличава от 490 лв. на 930 лв. – с 440 лв. Само че има един друг текст, който казва, че тези допълнителни разходи по Закона за закрила на детето, по-точно по Правилника на този закон, се намаляват от тази сума, тоест вместо увеличението от 440 лв., на практика имаме увеличение от 50 лв. Това е нещото, което трябва да стане ясно – не се увеличават с 440 лв. най-тежките случаи, а сумата се увеличава единствено и само с 50 лв. Слава богу, че има и такава помощ за тези деца. Няма никакъв проблем в това.
Всичко това обаче се прави, независимо от тежките дискусии през последните 5 – 6 години във връзка с тази дискриминация между децата, които се отглеждат в биологични семейства и при осиновители, и децата, които се отглеждат в семейство на близки, роднини и приемни семейства. Когато говорим за приемни семейства обаче, има и една друга сериозна вметка, която искам да направя. Коя е тя? Приемните семейства, и то професионалните приемни семейства, получават, когато отглеждат в семейството дете с увреждания, получават заплата в рамките на 1,5% от минималната работна заплата, или тези 975 лв., а когато става въпрос за две деца – 1040 лв., защото е 1,6 от минималната работна заплата.
Никой не е против тази заплата, обаче ако приемем разбирането, че децата, настанени в семейна среда от гледна точка на възможността им за реинтеграция, от гледна точка на възможността им да не отидат в институции, редно е условията, които са за отглеждане на тези деца, условията, които са за финансова подкрепа, трябва да бъдат уеднаквени, защото аз съм бил винаги против универсалния подход, но в случая не става въпрос за диференциране, става въпрос за това, че трябва да се осигури една и съща институционална среда, за да може да се предотврати влизането на тези деца в институции.
Ето затова отново, понеже законодателството е на парче – днес приемаме това, утре се опитваме да компенсираме проблемите в това, което сме приели, третия път приемаме нещо друго, което се опитваме отново да решим проблема с дискриминацията, затова продължавам да твърдя, че професионалните приемни семейства, независимо от това, че те са подготвени по съответния ред със съответната квалификация от Агенцията за социално подпомагане, независимо че имат по-голям опит, имат по-големи възможности да отглеждат в семейна среда тези деца все пак съществува дискриминацията по отношение на финансирането на професионалните приемни семейства и на децата, които се отглеждат в биологични семейства, и на децата, които се отглеждат от роднини, близки и от приемни семейства. Това е нещо, което трябва да се реши може би в следващите години.
Министерството на финансите казва, че няма никакъв проблем – с вътрешноведомствени промени Министерството на труда и социалната политика може да компенсира тези разходи. Направих си труда да сметна по натуралните показатели, защото има регистър на тези деца и помощта, която се получава. Става въпрос за 466 деца миналата година, които са настанени в такива семейства и става въпрос по новите мерки за допълнително 600 хил. лв. Откъде ще ги вземе Министерството на финансите тези 600 хил. лв. не става ясно в предложения законопроект.
Предлагат се промени и в Закона за социалните услуги. Тези промени са свързани с изработването на Националната карта на социалните услуги. И Националното сдружение на общините, не само сега, а и когато се приемаше Законът за социалните услуги, твърдяха, че няма как на базата на данните от преброяването от 2011 г. да се направи тази Национална карта за социалните услуги през 2021 г. Затова сега срокът се удължава с надеждата в 2021 г. да премине националното преброяване, Националният статистически институт да каже какво е разположението и оттам да се направи Националната карта. А без Национална карта на социалните услуги няма как те да се финансират по стандарти, за които пък сега се прави наредба и затова се предлага да се удължат сроковете.
И още един срок, който се удължава. Удължава се срокът за лицензиране на доставчиците на социални услуги. В сегашния закон е записано, че това трябва да стане до края на месец юни 2021 г. Сега се предлага да се удължи срокът до края на годината, без да е ясно защо.
Ето защо с тези аргументи, които казах, въпреки някои от смислените предложения за подобряване на подкрепата за физически и юридически лица, с тези забележки и особено с черешката на тортата – народни представители да променят текстове в Закона за държавния бюджет, ние от „Движението за права и свободи“ няма да подкрепим този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Адемов.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Имате думата, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На нашето внимание отново е Законопроектът, свързан със Закона за извънредното положение и мерките по него. За съжаление, 44-тото народно събрание ще бъде запомнено с етикета и марката „Преходни и заключителни разпоредби“. Аз не виждам какво е извънредното по отношение на промените, които се правят в момента с Преходните и заключителните разпоредби в Закона за хазарта, но няма да взема отношение по тази тема?! Ще взема отношение по Закона за семейните помощи за деца и Закона за социалните услуги.
Уважаеми дами и господа народни представители, това, което ни се предлага на нашето внимание, свързано с подкрепата на семействата, които отглеждат деца с увреждания и които са настанени при близки и роднини с над 90% степен на увреждане, е добро и качествено предложение, но изключително дискриминационно, защото в никакъв случай във фокуса на направените предложения не седи уреждане на онези така необходими текстове в Закона за закрила на детето, които дискриминират, от една страна, децата, които са настанени при близки и роднини, а от друга страна, дискриминират тези деца, които са отглеждани в приемни семейства.
Искам всеки от Вас, който познава Закона за закрила на детето и Правилника за неговото прилагане, да отвори чл. 49 и чл. 50 и да види това разделение между децата, които са настанени при близки и роднини, и децата, настанени в приемни семейства.
Всяка година по време на парламентарен контрол поставям темата за броя на децата, които са настанени при близки и роднини, и броя на децата, настанени в приемни семейства. За мое голямо съжаление, всички тези дечица – 4700, в крайна сметка се нуждаят от подкрепата на някаква закрила, защото не могат да бъдат отглеждани от биологичните си родители.
За мое голямо съжаление обаче, ако видим статистиката и данните, ще видим, че децата, които са настанени при близки и роднини, са около 700, а децата, настанени в приемни семейства, са около два пъти повече. Това показва, че най-вероятно фокусът на държавата в момента е фокусиран по-скоро в поддръжката на приемната грижа, а не във възможността детето да бъде настанено при близки и роднини.
Защо говоря за дискриминация? В чл. 49 в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е въведена хипотеза, че действително семействата, при които е настанено детето, могат да получат подкрепа. Могат да получат и тази подкрепа, те я получават, ако защитят и един подоходен критерий, който е изключително занижен – това е петкратният размер на гарантирания минимален доход. Всеки от нас знае колко дълго време беше замразен този гарантиран минимален доход и сумата възлиза на 375 лв. Този ограничаващ подоходен критерий, от една страна, възпрепятства една част от семействата да получават такава подкрепа.
Аз имам данни от Министерството на труда и социалната политика за 2018 г. и 2019 г. Знаете ли какво показват данните? Данните показват, че ако в тези семейства, на база на това Агенцията за социално подпомагане преценява дали съответното семейство, при което е настанено детето, трябва да получава такава подкрепа от държавата и получават до определена сума – трикратния размер на гарантирания минимален доход за една определена възраст – 3,5 от гарантирания минимален доход за съответната следваща възраст. Ако разделите сумата, давана от държавата за тези дечица, от данните, който имам, около 3066 деца са получавали такава подкрепа през 2018 г. Ако разделим сумата, заделена от държавата, ще видим, че годишно семействата, при които са настанени децата – при близки и роднини, получават около 180 – 200 – 300 лв. – изключителна диференциация по отношение на това, което получават приемните родители. Хипотезата за възможността приемните родители да получават подкрепа е развита в чл. 50. Там те задължително получават подкрепа от държавата, а както казах, в семейства, където децата са настанени при близки и роднини, няма никаква уравниловка – може да получат и те получават значително по-малка сума.
В случая аз не знам защо на парче, защо някак си точно преди изборите, пренебрегвайки бюджетна процедура – приетия бюджет преди два месеца, ние в момента правим ревизия само и единствено на текста за децата, които са с увреждания и които са настанени при близки, роднини и доброволни приемни семейства. Не зная откъде извадихте това понятие „доброволни приемни семейства“, но в момента отново ни се случва така, че правим законодателство на парче, правим законодателство през Преходни и заключителни разпоредби, по най-бързата писта, в крайна сметка не за да решим един определен проблем, а да отворим два-три следващи.
Следващият ми коментар ще бъде свързан с промените, предложенията, които правите в изменение на сроковете по Закона за социалните услуги, – неясно защо всички Вие тържествено обявявате, че едва ли не сме приели ново законодателство за хората с увреждания. Ново законодателство за хората с увреждания, което е оставено на трупчета, защото за подзаконовата нормативна база си намираме една или друга причина, да отлагаме нейното създаване. Ето сега в момента преброяването на населението е основната причина ние отново да отложим тази национална карта за социалните услуги.
Уважаеми дами и господа, всеки от Вас, който е работил в общини или има досег с местното самоуправление, знае как се случва планирането на една социална услуга. Такова планиране се случва във всяка една община и има проследяемост през базата данни на ЕСГРАОН, съответно за населението и потребностите на населението от съответната социална услуга. Ние отново точно защото сме некомпетентни, точно защото не можем да си свършим работата или така ни е удобно, или липсата на финансови средства, отново удължаваме срока и възможността за приемане на тази национална карта за социалните услуги. И, видите ли, в един момент тази национална карта за социалните услуги ни е изключително необходима, за да приемем новите стандарти!? Това е жалко, защото едното няма нищо общо с другото. Удължаваме срока за приемането на наредбата за стандартите, точно защото не искаме онези качествени и необходими социални услуги да се извършват, защото всичко рефлектира в крайна сметка в парите. Всичко рефлектира върху това тази услуга да бъде качествена, но хората, които я изпълняват, да получават наистина адекватно възнаграждение за своя труд.
Всичко това, което правите, създава още по-голям хаос и това, което Вие ни предлагате в момента, е на парче. То е несъстоятелно и ние няма да го подкрепим. Ние ще се въздържим, защото наистина то не е с фокус, обърнат към хората, които имат най-голяма нужда, то е обърнато с фокус към изборите, които предстоят.
Вие не решавате проблеми, а напротив задълбочавате ги. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Имате думата, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Господин Председател, госпожо Клисурска, аз съм съгласен с Вашия анализ, но възразявам срещу това, че Вие не обвързахте – странно ми се вижда, промените в Закона за хазарта с проблемите на дечицата в неравностойно положение. Вие защо не казахте, че организирана престъпна група от висши държавни служители и представители на хазартния бизнес откраднаха от тези дечица и от българските семейства, според тях, според организираната престъпна група, официално 700 млн. лв. – защо не казахте?
Защо не казахте, че сега един месец преди изборите проблемът на България е, че през 10 закона в 11-тия пак се занимават с хазарт, а не с проблемите на семействата и децата в неравностойно положение, че чакат с отворената чанта да си получат комисионите, ако издадат лиценза, за който искат. Срам и позор! Така че Вие трябваше да уважите организираната престъпна група в България и да кажете, че те сега са се скрили – закриха комисии, други.
Дами и господа от организираната престъпна група, лъскайте обувките, тъй като след четвърти април Ви предстоят много интензивни и вълнуващи разговори! Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Други реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, какво предизборно видяхте в предложението по този законопроект? Затова, че ние изравняваме правата на децата с увреждания, които са настанени в семейства на роднини и близки?! Това ли е предизборно според Вас? Нали сте социално отговорна партия, нали когато става въпрос за подкрепа на деца, на семейства в неравностойно положение, Вие трябва да подкрепите всяко едно такова предложение, а не да търсите спекулацията, манипулацията и да заявявате пред трибуната, че Вие няма да подкрепите това предложение, което дава повече пари на децата с увреждания, които са настанени в семейства на близки и роднини. Това ли сте Вие – социално отговорната партия БСП? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Друга реплика?
Трета реплика – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Клисурска, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Клисурска, може би хубаво би било, когато се правят промени, когато има бюджетна процедура, тогава да се правят промените, а не сега да се прави на парче.
Но когато чуем хазарт, разбира се, госпожа Менда Стоянова е винаги първа. Още повече ми прави впечатление, че госпожа Менда Стоянова достига до това ниво да се променя, колеги, Законът за държавния бюджет. Такова нещо не сме виждали и затова се чудя до къде ще се стигне, защото според мен само на това основание този законопроект трябва да бъде оттеглен, защото се нарушават принципите на парламентаризма. Още повече, че в момента ще се прави и актуализация на държавния бюджет, защото липсват приблизително 600 хил. лв.
Искам да Ви попитам, госпожо Клисурска: не смятате ли, че в този момент Законопроектът трябва да бъде изтеглен и ГЕРБ, ако наистина искаха да помогнат толкова на тези дечица, трябваше да го направят и да гласуват промените, когато гледахме Закона за държавния бюджет, а не сега в момента да променят държавния бюджет? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дуплика?
Имате думата, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Стойнов, уважаеми господин Гечев! Всяко Народно събрание започва с промени в Закона за хазарта и завършва със Закона за хазарта. Това е най-важният закон на Република България! Той урежда най-добрите обществени отношения за българските граждани. И знаете ли кое е най странното, че в Закона за извънредното положение ние в момента въвеждаме лиценз за някаква си игра – извънредно положение, което налага да приемем с Преходни и заключителни разпоредби промени в Закона за хазарта?! Това по тази тема.
По темата и репликата на госпожа Ангелова. Ако сте слушали внимателно, аз казах, че това, което се прави с предложението, е добро. В момента сме на първо четене и това, което ни се вкарва с целия текст на Законопроекта, който ние разглеждаме, е тоталният хаос, тоталното лобиране по определени сектори и включването на тази социална подкрепа в тези предложения. Аз нямам нищо против за уравниловката и за възможността наистина децата с увреждания и родителите, които ги отглеждат, доброволните приемни семейства, близките и роднините да получават тази подкрепа. Но целият този компот, който ни се предлага, не е нищо по-добро за българските граждани и затова ние няма да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Госпожо Ангелова, господин Цонев.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямаше да правя своето изказване по този законопроект, но съм провокирана от преждеговорившите и това го изразих в репликата, която направих.
Практика е на опозицията, когато управляващото мнозинство предлага нещо добро в подкрепа на хората в неравностойно положение, в случая децата с увреждания, да се изопачават фактите с цел да се омаловажава, да се объркват хората. Затова вземам думата, за да мога да кажа на народните представители какво всъщност съдържа тази законодателна промяна в Закона за семейните помощи за деца. Основната цел, с която се прави, е да се изравни размерът на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца, отпускани на семейства, роднини или близки, или на доброволни приемни семейства с тези на родителите и осиновителите.
За разлика от професионалните семейства тези семейства не получават възнаграждение – говорим за семействата, където има настанени деца с увреждания. Семействата на роднини или близки, както беше казано и в залата, получават помощ и подкрепа по Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Но искам да подчертая дебело, че тази помощ не се дава на всички семейства, защото има доходен критерий. И за да бъде по адекватна подкрепата на тези семейства, които отглеждат деца с увреждания, целта е да се изравнят тези месечни помощи. Така че няма нищо лошо в това, особено за децата, които са с определени 90 на сто и с над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, помощта да се увеличи от 490 лв. на 930 лв. – това е едно увеличение с 440 лв. За дете с трайно увреждане, настанено в семейството на роднини или близки, или доброволни приемни семейства със 70 на сто до 90 на сто вид и степен на увреждане, или степен на трайно намалена работоспособност, помощта ще стане 450 лв., или увеличението е с 30 лв.
Защо се премахват след това тези помощи, които получават семействата, при които има настанено дете с трайно увреждане, на близки и роднини – с цел да не се дублира самата помощ за един и същи вид подкрепа. Но в никакъв случай семействата няма да бъдат ощетени, особено тези, които отглеждат деца с увреждания с определени 90 на сто и с над 90 на сто вид и степен на увреждане, защото във всички случаи сумата, която тези семейства ще получават за подкрепа за деца с увреждания, винаги ще бъде 930 лв. – толкова, колкото получават и семействата, родителите и осиновителите, които отглеждат деца с увреждания.
Така че няма нищо дискриминационно, няма нищо лошо. Напротив, това предложение е изключително разумно, изключително добро, в подкрепа на семействата, на роднините и близките, които отглеждат деца с увреждания.
Смятам, че това предложение трябва да бъде подкрепено от всички народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Реплики има ли? Няма.
Господин Цонев – имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Пред нас е един закон, с който очевидно вносителите си поставят задача да решат всички проблеми, оставащи до края на мандата – общо взето и всички пропуски, които са направили в законодателството. Доктор Адемов, който говори преди мен, каза, че нашата парламентарна група няма да подкрепи Закона. Аз искам да внеса още малко яснота по мотивите.
Уважаеми колеги, стана практика в този парламент законите и основните изменения в тях да се приемат през Преходни и заключителни разпоредби на някой закон. Разбира се, такава законодателна техника има и Вие много добре знаете, че тя е много конкретна и е по-скоро изключение в начина, по който се прави законодателство. Това се превърна в правило, което беше доведено до абсурд. Най-големият абсурд в това правило е да промениш Закона за държавния бюджет за настоящата година със Закона за държавния бюджет на следващата. Просто такъв правен абсурд не знам дали някой друг ще сътвори. И когато си мислех при приемането на Закона за бюджета, че това е върхът на правния нихилизъм, съм се лъгал. Върхът на правния нихилизъм го получаваме днес под формата на този законопроект. На Вас може би това Ви се струва второстепенно, може би Ви се струва, че по голямо значение има как в момента ще решим проблемите на хората, отколкото да губим време да спазваме законодателната техника. Но аз ще Ви кажа, че ако така усещате нещата, това е много измамно.
Не говоря тук изобщо за рейтинга на парламента, не говоря тук изобщо за някаква традиция, за онова, което трябва, така или иначе, да се спазва, за да има правила в тази държава, защото тези, които законодателстват, тези, които налагат правилата, не могат да си позволят лукса да ги газят. Вижте, тук се променят девет или десет закона.
Най-важното обаче – няма да Ви губя времето, тъй като много колеги говориха по отделните закони – и доктор Адемов говори, и други колеги, да, има нужда за семейните помощи и така нататък – може би има нужда от промени в Закона за хазарта, защото е очевидно, че там нормативният абсурд е стигнал връхната си точка. Една година вече няма орган, който да лицензира, няма орган, който да контролира, няма орган, който да санкционира, въобще всичко там е оставено, така да се каже, на самотек.
Обаче забележете разпоредбата на § 8 – обръщам се към юристите от мнозинството: смятате ли, че някой изведнъж ни е дал правото на законодателна инициатива по Закона за държавния бюджет?
Госпожо Стоянова, Вие сте един от вносителите, добре е да слушате.
Промените в Закона за държавния бюджет са законодателна инициатива на народни представители. Това не само че е противоконституционно, ами говори за сериозно невежество. И ако си мислите, че не сме забелязали, че лекичко се опитвате да го заобиколите, като в § 8 не казвате: „В Закона за държавния бюджет и се изменя…“ и така нататък... Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от Закона за държавния бюджет се прилага и за това изменение на разпоредбата на чл. 63, което пък представлява изменение на Закона за държавния бюджет. И кой точно е дал право на народен представител да има инициатива по промяна на Закона за държавния бюджет?!
Аз съжалявам, че нашата парламентарна група няма достатъчно мнозинство, за да сезира Конституционния съд. Но съветвам колегите, които имат такова мнозинство, да го направят. Никой няма право да променя Закона за държавния бюджет с инициатива на народен представител. Това може да стане само от Министерския съвет.
Спирам се само върху това, за да видите абсурдите, които сте сътворили под благовидния повод да помогнем на хората и да решим някои проблеми, които са възникнали в хода на пандемията или в хода на прилагането на законите, да помогнем на някои социални групи и така нататък.
Начинът, по който се извършва едно действие, ако е незаконен, не оправдава действието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, с № 154-01-7, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Гласували 107 народни представители: за 80, против 8, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Господин Недялков – отрицателен вот.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура – ще Ви дам думата.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах против този законопроект по три причини. Първо, заради наложената докрай техника на Преходните и заключителните разпоредби, които се простират от доброто до лошото, от закони, които са извън сферата на извънредното положение от март миналата година, и стигат до Закона за хазарта, които не са промени от такова естество – съществени, свързани с извънредното положение. От този първи мой мотив да гласувам „против“ се разбира, че ГЕРБ може да бъде свързан с едно – партията на Преходната и заключителната разпоредба преди новите избори.
Вторият ми мотив е, че в тази смесица от различни закони, които сте се сетили да прокарате с този закон, сте забравили акцента, най-важното – грижейки се уж за общините, за хората с увреждания, Вие правите промени, които не се отнасят за хората и за тяхното съществуване по време на епидемиологична обстановка.
И третият много важен въпрос – за Закона за социалните услуги, който отново хвърляте и отлагате във времето за неизвестно кога. Искам да Ви кажа – дали ще има социални услуги, или няма да има, дали ще има карта на социалните услуги, въобще не зависи от преброяването в Република България, защото социалната услуга не е статистика – тя е работа на обществото за подпомагане на слабия, която зависи от съвсем други мотиви. Но това Ви е трудно да го разберете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Недялков.
Госпожо Ангелова, имахте процедура.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване процедура, която правя, за съкращаване на срока между първо и второ четене на току-що гласувания законопроект на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 106 народни представители: за 83, против 21, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Вносител – Министерският съвет.
Госпожо Александрова, имате думата за представяне на Доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване допуск в пленарната зала на господин Стамен Янев – заместник-министър на икономиката, господин Димитър Куюмджиев – заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията, и професор Пламен Киров – член на КЗК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
На свое заседание, проведено на 3 февруари 2021 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката: господин Стамен Янев – заместник-министър, и госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел ,,Право на установяване и услуги“; от Комисията за защита на конкуренцията: господин Димитър Куюмджиев – заместник-председател, и госпожа Надя Минчева – директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“; от Сдружение за модерна търговия: господин Йордан Матеев – изпълнителен директор; от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България: госпожа Жана Величкова – изпълнителен директор; от Сдружение „Храни и напитки България“: госпожа Яна Иванова – изпълнителен директор; от Асоциация на месопреработвателите в България: госпожа Павлина Стефанова – главен експерт.
Законопроектът беше представен от господин Янев, който посочи, че с него се въвеждат в националното ни законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар и на Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.
Въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1 ще осигури засилване на правомощията на националните органи по конкуренция чрез предвидените в нея гаранции за тяхната независимост, ресурсна обезпеченост, въвеждане на ефективни инструменти за откриване и събиране на доказателства и налагане на санкции. Предлага се уреждането на различни процедури, като правото за снемане на обяснения, извършване на проверки в помещения и възможност за санкциониране на правоприемниците на предприятието – извършител на нарушението.
Разпоредбите на Директивата целят уеднаквяване на правоприлагането в областта на конкуренцията и предвиждат възможност за налагане на санкции на сдружения и сдружения от предприятия.
Законопроектът създава правила за освобождаване или намаляване на санкциите на участник в картел, когато участникът ефективно е съдействал за разкриване на картелното споразумение.
Друг акцент в Законопроекта се поставя върху нелоялните търговски практики по веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти. С транспониране на Директива (ЕС) 2019/633 се цели защита на селскостопанското производство, което е особено несигурен отрасъл поради зависимостта си от биологични процеси и от метеорологичните условия, както и защита на селскостопанските производители и доставчиците на храни от по-мощните търговски оператори – купувачи на тези продукти.
С промяната на Глава седма „а“ от Закона ще се противодейства на последиците от прилагането на нелоялните търговски практики във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти и ще се защитят интересите на стопанските субекти като по-слаба страна в тези доставки.
Законопроектът предвижда абсолютни и условни забрани за нелоялни търговски практики, прецизира процедурата по проучване и събиране на доказателства и налагане на временни мерки и допълва правилата за започване, провеждане и прекратяване на производствата.
Подробно се разписват и компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията в областта на заблуждаващата и сравнителната реклама.
Предвижда се възлагане на разноски върху подателя на искането, в случай на установяване липсата на извършено нарушение или прекратяване на производството поради оттегляне на искането, а контролът по законосъобразността на актовете на Комисията е възложен на Административен съд – София област.
Законопроектът изрично въвежда правото на достъп до материалите по преписката в срока за предоставяне на писмени възражения и разширяване на правомощията на Комисията, за да се осигури изграждането на нов институционален опит след въвеждане на изискванията на директивите.
Във връзка с прилагането на европейските правила за концентрация, въведени с Регламент (ЕО) № 139/2004 г. на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия, се конкретизират правомощията на Комисията относно забраната за концентрация и се прецизира редът за образуване, спиране, прекратяване и обжалване на решенията ѝ.
С цел запазване на икономическата жизнеспособност и конкурентоспособност на участниците в концентрацията се предлага назначаването на особен представител, който да следи за изпълнението на одобрените от Комисията мерки.
По повод изразените становища – ако позволите, уважаема госпожо Председател, има техническа грешка – записано е: „от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България“, да се чете: от Сдружението за модерна търговия и Сдружение „Храни и напитки България“ господин Куюмджиев уточни, че нелоялните търговски практики, посочени в чл. 37в от Законопроекта, представляват условни забрани и добави, че няма да се налагат санкции за такива практики, когато в договорите между търговците се съдържат изрични клаузи за посочените практики.
Относно възможността за налагане на санкции до 5 на сто от оборота на нарушителя той добави, че този размер е предвиден в Директивата и това е максималният горен праг за такива нарушения, като в правилата на Комисията изрично е разписан механизъм за преценка на размера на санкцията според участието на нарушителя в производството.
В дискусията взеха участие народните представители Тодор Байчев и Анна Александрова.
Господин Байчев изрази необходимостта от цялостен преглед на законодателството в областта на защитата на конкуренцията.
Госпожа Александрова посочи, че от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепят Законопроекта и добави, че между първо и второ четене ще бъдат взети предвид направените бележки. Тя отбеляза, че ще бъде ревизирана предложената разпоредба за отпадане на забраната за преизбиране за още един мандат на членовете на Комисията за защита на конкуренцията. В отговор на поставения от госпожа Александрова въпрос господин Куюмджиев посочи, че с предложението за създаване на нова Глава седма „б“ подробно се разписват правилата за нелоялни търговски практики и тази уредба създава по-прецизни и детайлни правила от отменената Глава седма „а“.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
С Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае господин Стойнев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
На редовно заседание, проведено на 3 февруари 2021 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
Законопроектът беше представен от господин Димитър Куюмджиев – заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). На заседанието присъстваха още: професор доктор Пламен Киров – член на КЗК, госпожа Надя Минчева – директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“ в КЗК, както и госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел ,,Право на установяване и услуги“ в Министерството на икономиката.
Вносителите посочват, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2019/1 (Директива ECN+) и на Директива (ЕС) 2019/633. С транспонирането на директивите се предвижда приемането на законови, подзаконови и административни разпоредби на национално равнище, необходими, за да се съобрази действащото национално законодателство с новата регулаторна рамка на Европейския съюз в областта на защита на конкуренцията.
Съгласно мотивите предложените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията изменения и допълнения имат за цел да отразят новите правила, свързани с продължаването на процеса по децентрализация на правомощията на Европейската комисия в областта на защита на конкуренцията, въведени с Регламент (ЕО) 1/2003. Според вносителите това е и основната цел на Директива ECN+, която предвижда разширяване и засилване на правомощията на националните органи за защита на конкуренцията в следните хипотези: при разследване на предполагаемо антиконкурентно поведение, при прилагане на режимите за освобождаване от санкции при съобщаване на тайни картели и при изпълняването на правомощията на националните органи за защита на конкуренцията, свързани със засиленото трансгранично сътрудничество.
Що се отнася до действието на Директива (ЕС) 2019/633, то е концентрирано основно в областта на нелоялните търговски практики, в отношенията между стопанските субекти във веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти. Целта ѝ е преодоляването на значителни дисбаланси в преговорната позиция между доставчици и купувачи на селскостопански и хранителни продукти.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 3 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Доклад на Комисията по земеделието и храните – заповядайте, господин Кърчев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КЪРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще поставя на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 3 февруари 2021 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието, храните и горите: Ирина Лазарова – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, Весела Цветкова – началник отдел в същата дирекция, и Ива Янчева – главен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“; от Министерството на икономиката: Силвана Любенова – директор на дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Комисията за защита на конкуренцията: Георгица Стоянова – член на комисията, и Стамен Гърбелов – директор на дирекция „Нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договарянето“.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Силвана Любенова.
Предложен Законопроектът изменя процедурите по получаване и събиране на доказателства, като са въведени допълнителни правомощия на Комисията за защита на конкуренцията да извършва внезапни проверки на място и налага временни мерки.
Прецизира се процедурата по установяване на нарушения и налагане на санкции, свързани с нелоялните търговски практики, като решението на Комисията за самосезиране няма да подлежи на обжалване.
Предвидени са съответните имуществени санкции за неизпълнение на задължения по Закона, включително за установено нарушение на абсолютните или условните забрани.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ отбелязаха значителното разширяване на правомощията и задълженията на Комисията за защита на конкуренцията и изразиха съмнение доколко тя ще има административния капацитет да обработва всички постъпили сигнали, особено предвид възможността Комисията да откаже образуването на производство, ако случаят не попада в обхвата на приоритетите за правоприлагане.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ също отбелязаха, че въпреки усилията, земеделските стопани продължават да бъдат незащитени в отношенията си с големите оператори, които от позицията на силата налагат неблагоприятни клаузи в договорите и изразиха надежда Законопроектът да допринесе за ограничаване на тези порочни практики.
От парламентарната група на ГЕРБ подчертаха, че Законопроектът ще подобри работата на Комисията за защита на конкуренцията и ще повиши ефективността на осъществявания от нея контрол.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 13 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кърчев.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Настоящият законопроект, мога да кажа, че ни изненада, защото се вкарва в края на мандата на Народното събрание – първо.
На второ място, малкият срок и неподходящото време, по което беше внесен за обществено обсъждане. Общественото обсъждане съвпадна с Новогодишните и Коледните празници, когато заинтересованите лица и групи обикновено са ангажирани с нещо друго, и с приключването на финансовата година. Все пак обаче трябва да кажа, че двете директиви в частта, в която те се прилагат и предлагат, са крайно необходими макар и закъснели. Имам забележка обаче и съм против останалата част от законодателството, която по стара българска традиция интерпретира европейското законодателство и го побългарява. Какво имам предвид?
Предлага да се уреждат нелоялни търговски практики по Директивата за нелоялни търговски практики като нарушение на конкурентното право и създава компетентност на КЗК за разследването. Тук бих казал, че се създава още един допълнителен регулаторен орган. Въпросът ми към вносителите е: кому е необходимо това при наличието на над 20 комисии и агенции, които изпълняват тези функции? Ако тези държавни служители от тези над 20 агенции не си изпълняват служебните задължения, не е ли редно да заявим това и да ги принудим да работят вместо да натоварваме КЗК с несвойствени задачи и задължения?
Също така по Директивата за нелоялна търговска практика се предвиждат прекомерни санкции в размер на пет на сто от приходите от продажби на предприятието нарушител. Тук искам да заявя, че обикновено европейското антитръстово законодателство предвижда дори 10% глоба, но тази глоба е от този продукт, който е предмет на нелоялната конкуренция. Веднага давам един обикновен пример. Ако дадена хранителна верига „Х“ злоупотребява и налага монополно пъдпъдъчи яйца от еди-кой си производител, бих казал, че те представляват 0,1 стохилядна от общия оборот и няма как да бъде наказан с 5% от общия оборот. Смятам, че тук трябва да се вземе пропорцията между нарушението и наказанието, и да бъдат съизмерими.
Също така се въвежда възможност за извършване на внезапни проверки на купувачи на храни и селскостопански продукти при съмнение за нелоялна търговска практика, които засягат правата на служителите и на разследваното предприятие, без това да се изисква от Директивата за нелоялна търговска практика.
Колеги, имам чувството, че тефтерчето на Филип Златанов ще бъде заменено от внезапната проверка на Юлия Ненкова. Съжалявам, че трябва да го кажа по този начин, но това ще се използва не за борба с нелоялна конкуренция, а за разправа с конкуренция и неудобни политически противници. Вероятно по късно във времето няма да намерим да се удари, а да се провери внезапно.
Също така преурежда въпроси от контрола върху концентрациите на стопанската дейност по начин, който позволява на КЗК допълнителна намеса при осъществяването на сливане и придобиване без ясни критерии, при какви предпоставки, за какви срокове биха се прилагали тези правомощия от КЗК? Тук веднага мога да кажа, да дам пример с КЗК, а именно отказът на Комисията да разреши на келнер да закупи „Нова телевизия“ и със същите мотиви беше разрешено на господин Домусчиев да я купи. Двете противоречиви решения по отношение на ЧЕЗ и „Инерком“ – дали да може да бъде закупено, или пък в последствие, как не може да бъде закупено от „Инерком“.
Тук бих могъл да вмъкна и господин Марешки, този изтъкнат борец против картелите, прагматик и лидер на партия ВОЛЯ, който твърди, че има картел в горивата, но проверката на КЗК завърши със заключение, че няма картел в горивата. Пред мен стои въпросът: кой е прав – заместник-председателят на Народното събрание или обикновените служители и чиновници в КЗК?
Също така ограничава правото на достъп на страните до преписката, водена от КЗК, която е предпоставка за нарушение на правото им на защита.
Уважаеми колеги, в ГПК имаме размяна на документи при определени срокове. В НПК имаме предявяване на материалите. Тук обаче имаме отказ от предоставяне на материали.
Следващото, което също ме смущава, е мандатът на Комисията, който се увеличава от пет на седем години, при положение че изтича сега – мисля, че e юли месец. Не разбирам защо и какви са мотивите за това увеличение с две години, но смятам да направя едно предложение и се надявам на Вашата подкрепа, а именно: предвид това, че за пет години не можаха да свършат нищо съществено, вероятно така ще се случи и със следващите две – нека мандатът им, колеги, да бъде пожизнен и да се наследява по права линия, като мотивите ми са следните: седем години са малко да разгърнат потенциала си, вероятно до края на живота си ще успеят да свършат нещо, а наследството по пряка линия ще реши проблема с безработицата на част от колегите в ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това в каква връзка – не можах да разбера, господин Байчев? Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, нашата парламентарна група ще подкрепи Законопроекта на първо четене. Смятаме също като господин Байчев, че транспонирането на Директивата от 2019 г., както и двата регламента – част от Регламента от 2012 г. и този от 2017 г., са крайно необходими, за да уредят тези отношения, за които говорим от десетина години, за недобрите, нелоялните търговски практики на големите търговски вериги.
В редица европейски държави са установени такива практики, колеги. Най-после Европейският съюз прие тази директива и аз ще подкрепя Законопроекта, с който я транспонираме.
Колкото до забележките на господин Байчев – тази ирония за мандата на членовете на Комисията, смятам ги за несъстоятелни. Искам да му припомня, че мандатът си беше 7-годишен и по едни чисто политически, по едни персонални, бих казал, аргументи, мандатът на Комисията беше скъсен само и само да се махне един ръководител на тази комисия. Сигурен съм, че господин Байчев си спомня тези времена, така че ще си направи съответните изводи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Хамид.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда кратък. Първо, мисля, че не е редно да правим обобщение какво е свършила и какво не е свършила Комисията за защита на конкуренцията, защото това не е Докладът на Комисията за извършената дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точна така. Не е Отчетът.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ние разглеждаме транспонирането на Директива 2019/1 и съответните регламенти, както каза и господин Хамид. Трябва да се съсредоточим именно в това, че правомощията на Комисията тук се увеличават – и мисля, правилно, с цел, първо, да се повиши регулацията на конкуренцията на пазара в България, който е част от европейския пазар. Не говорим само за България, това е част от един общ пазар. Трябва да се съблюдават не пазарните практики, които наблюдаваме, които всъщност са и опасността, трябва да помогнем на Комисията да събере съответните доказателства, за да може именно такива практики да бъдат изкоренявани от България.
От гледна точка на продължителността, тоест мандатът на Комисията, както казахте, пожизнен – да, в Щатите е пожизнен, с цел да се засили независимостта на такъв орган. Разбира се, в Европа няма такъв вариант, но няма и такъв мандат, какъвто е в България – 5-годишен. Например в Румъния е 9-годишен, във Франция е 9-годишен, в Германия е 9-годишен – да не продължавам да изброявам. В България с този законопроект е избран 7-годишният мандат, защото при нас 9-годишният, доколкото се сещам, е на конституционните съдии. В Щатите, както казах, е изравнен със съдиите – имам предвид пожизнени съдии, с цел тяхната независимост.
Ако КЗК постави неправилно решение, винаги има следваща инстанция, която може – говорим за съда, Върховния административен съд примерно, може съответно да коригира това решение. Така че винаги има последваща инстанция, която може да съблюдава това нещо, и аз не виждам проблем.
Разбира се, между първо и второ четене могат да се направят известни корекции, примерно да няма два мандата един след друг, да се избират за по един мандат. Това трябва да се прецени, разбира се, съответно от парламента след предложения между първо и второ четене.
Това е един законопроект, на който на 4 февруари мисля, че му изтече времето за транспониране. Тоест точно навреме го транспонираме и това е добър вариант, за да може да повишим конкуренцията в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Георгиев, за изказване.
Други изказвания ще има ли, колеги? Не виждам.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! С мотивите на предложения законопроект на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията се цели също привеждане на националното законодателство в съответствие с нормите на Директива ЕС 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2017 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във верига на доставки на селскостопански и хранителни продукти.
Директива ЕС 2019/633 е насочена към преодоляването на значителни дисбаланси в преговорната позиция между доставчици и купувачи на селскостопански и хранителни продукти. Тези дисбаланси могат да доведат до нелоялни търговски практики, когато по-големи и по-мощни търговски партньори се опитват да налагат определени споразумения, които са в тяхна полза при сделки за продажба на храни и селскостопански продукти.
За постигането на посочените цели Директива ЕС 2019/633 предвижда мерки за защита на операторите по веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти. По-конкретно мерки са насочени към защита на операторите доставчици, които са в по-слаба преговорна позиция и се прилагат спрямо търговското поведение на операторите купувачи, които са в по-силна позиция в тази верига.
Целите на Директивата са, от една страна, в защита на селскостопанското производство, което е особено несигурен отрасъл поради зависимостта от биологични процеси и от метеорологичните условия. Тази несигурност се увеличава и поради факта, че селскостопанските продукти са в по-голямата си част нетрайни или са със сезонен характер. От друга страна, Директивата цели да защити селскостопанските производители и доставчици на храни от по-мощните търговски оператори, купувачи на тези продукти.
Умишлено изчетох този текст, защото Вие си спомняте, още в края на миналия парламент и в началото на този парламент ние от парламентарната група на БСП внесохме почти същите, да не кажа и още по-защитаващи правата и дейността на българските земеделски производители, предложения в Закона за храните.
Тогава, госпожо Председател, Вие бяхте член на Комисията по земеделие и си спомняте, че два пъти правихме такива предложения. Вие тогава ни казахте, че това няма как да стане, че трябва нотификация от Европейската комисия. (Реплики.) Съгласен съм, само че умишлено прочетох и откога са директивите – едната от 2017 г. от Регламента и от 2019 г. (Реплики.) От 2019-а и от 2017 г. Тоест, чак сега – в началото на 2021 г., Вие ми предлагате тези директиви да бъдат приведени с нашето национално законодателство.
Понеже преди малко стана въпрос за огромните суми, които са влезли, а и премиерът каза: над 3 млрд. 100 млн. лв. в земеделските производители, нека да се спрем на Аграрния доклад и да видим. В Аграрния доклад за състоянието и развитието на земеделието в България регистрираните земеделски стопани по Наредба № 3 през 2017 г. са били 96 хил. 476, тоест около 100 хиляди. През 2020 г. вече спадат на 80 хиляди, тоест 20 хиляди земеделски производители на практика може би заради невъвеждането на тези директиви ние сме ги фалирали или отказали.
Защото, колеги, членове на Комисията по земеделието и храните, Вие си спомняте колко от различните представители на различни сектори – и зеленчукопроизводители, и розопроизводители, и млекопреработвателите, когато са присъствали в Комисията, какво са ни казвали за тези нелоялни и жестоки договори с веригите. Защото, ако бяха приведени още през 2017 г., този брой от около 20 хиляди земеделски стопани може би днес щяха също да бъдат производители. И отново казвам: рекордните над 3 млрд. 100 млн. лв., които са влезли – отново цитирам официалния Аграрен доклад – последния на Министерството на земеделието, за състоянието и развитието на земеделието в България.
В макроикономическите данни за икономическите сектори – аграрния сектор, индустрия, като тук влиза и строителството, и третия сектор „услуги“, аграрният сектор от 2015 г., ако е била 4,7% брутната добавена стойност, забележете, 4,7%, през 2019 г. вече е под 4% и е 3,8%. Какво излиза? Че тези рекордни суми, между другото, около 2 милиарда и половина на година влизат в земеделските производители, а за миналата година премиерът каза, че са рекордни 3 млрд. 100 милиона, тоест излиза, че влизат едни огромни пари, едни огромни в исторически план финансови ресурси, но добавената стойност намалява, и то драстично – почти 1% за пет години. Къде са тези пари питам аз и къде е добавената стойност в земеделските производители? Тоест, тези директиви трябваше да бъдат приети още през 2017-а, а другата през 2019 г. и може би нямаше да имаме тези негативни резултати.
И последно, ще Ви кажа защо е така. Ами защото Аграрният доклад е един от най-важните за мен, бих казал най-важният, защото гарантира състоянието на аграрния сектор и продоволствената политика на България, не се разглежда и не се приема от Народното събрание. Забележете, той се приема от Министерския съвет. Вие си спомняте всяка година какви доклади, отчети на министерства, агенции, ведомства, комисии ние приемаме тук, когато има около 60, 70 депутати, които дремят на банките, с извинение... (Шум и реплики от ГЕРБ.) Приемаме – казах с извинение – приемаме тези отчети, а един от най-важните доклади – Аграрният доклад, се приема от Министерски съвет. Ако се приема този доклад от Народното събрание, всички тези проблеми щяха да се обсъждат тук в пленарна зала и нямаше да стигнем дотук. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Защото в Постановление № 181 – да, аз съм по темата – в Постановление № 181, което касае дейностите и обектите от националната сигурност, там първо римско започва със сектор „Земеделие, производство и безопасност на храни“ – производство на храни, съхранение на храни, контрол по безопасността на храните, производство на храни, съхранение на храни, контрол по безопасността на храните и напоителни системи. Ето Ви тук директиви. Национална сигурност – не сте го направили. (Реплики.)
Последно. По отношение на едно от новите правомощия, с което ще бъдат разширени настоящите правомощия на КЗК в съответствие с изискванията на Директивата, е правото за извършване на проверки на място в частни помещения. Например: домове на директори, управители и други членове на персонала на дружества, или на Сдружението на предприятия, ако има основателно подозрение – повтарям, основателно подозрение, че в тези помещения се съхраняват служебни документи и КЗК е получила съдебно разрешение за извършване на проверка. При тези проверки екипът по претърсване следва да разполага със същите правомощия. Излиза така – което в началото и колегата Байчев каза – че има голямо опасение вместо регулаторен да се превърне в репресивен орган. Защото ние виждаме някой път, много често Вие, управляващите от ГЕРБ и от „Обединени патриоти“, как поради някакви сигнали правите проверки, фалирате фирми, пък след това в съда се оказва, че няма нищо такова.
Затова предлагам Ви този текст да отпадне. Нека КЗК…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е първо четене, господин Георгиев. Първо четене е.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз знам, че е първо четене, госпожо Председател. Оставете ме да се изкажа.
Колеги, това са важни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Десет минути се изказвате.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Говорим за продоволствената политика и защита на земеделските производители, това е ключово. Затова Ви цитирах и Постановление № 181 за националната сигурност. Ние не нахраним ли хората с наша, българска, здравословна, питателна храна – това са, между другото, европейските насоки, политическите насоки на Зелената сделка, на Стратегията „От фермата до трапезата“. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но явно това нещо не Ви интересува. Благодаря за Вниманието.
Госпожо Председател, трябваше да въведете ред. Аз разбирам, че колегите бързат, но това са важни неща. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не мисля, че бързат колегите. Виждам, че всички са по местата си. (Шум и реплики.)
Така, колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Вносител е Министерският съвет на 29 януари 2021 г.
Гласували 102 народни представители: за 85, против 14, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Николов, заповядайте за процедура.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение на базата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да намалим срока на три дни за предложения по току-що гласувания закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Обратно предложение – заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Изрично Ви казах и Ви помолих за помощ, тъй като възнамерявам да направя законодателно предложение, така че правя обратно предложение. (Шум и реплики.) Правя обратно предложение за седемдневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах, господин Байчев.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Николов за намаляване на срока.
Гласували 98 народни представители: за 79, против 19, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, преди да раздам писмените отговори, предлагам да дадем думата на министър Ангелов да му бъде зададен въпросът, защото след това има среща.
Ще раздам писмените отговори след отговора на министър Ангелов и ще дам думата за декларация на групата на „БСП за България“.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първият въпрос е към министъра на здравеопазването Костадин Ангелов. Той е от народния представител Георги Михайлов относно провеждане на разяснителна кампания за ваксиниране срещу COVID-19.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Ангелов, аз ще прочета дословно въпроса, водейки се от това, че миналия път имахте някакви затруднения по начина, по който поставям въпросите, да бъдат мотамо, както съм ги написал към председателя на Събранието, но в уточняващите въпроси ще изразя моето отношение към проблема изобщо.
Оповестени бяха групите, таргетирани за ваксиниране, свързани с пандемията COVID-19. Въпросът ми е: докъде е стигнала подготовката на първа група? Какъв е броят на заявените желания спрямо оповестения общ брой на групата? Как се развива разяснителната кампания, свързана с конкретната ваксинационна програма? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Господин Министър, отговорете на въпроса, който е зададен, а той е: как се развива разяснителната кампания относно ваксинирането срещу COVID-19 в България?
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Михайлов! В т. 6 „Комуникация и обществена информация“ от Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, приет с Решение № 896 от 7 декември 2020 г. на Министерския съвет, е разписано провеждането на целенасочена комуникационна кампания.
В Единния информационен портал – coronavirus.bg, съществува разработен модул „Ваксини срещу COVID-19“. Там е поместена цялата налична в света информация за ваксините срещу COVID-19, които са разрешени за употреба в рамките на Европейския съюз.
В модула са поместени раздели – най-често задавани от пациентите и лекарите въпроси; научни списания от издания с инпакт фактор; официална информация от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, Световната здравна организация, Европейската комисия, Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ и други, актуална статистика, видеоматериали и полезни връзки.
Много скоро този модул ще се превърне в мобилно приложение. То ще бъде съвместимо с двете операционни системи iOS и Android и всеки от Вас може да го инсталира на телефоните си. Очакваме решенията от двете световни компании. Освен това чрез чатбота на най-използваната в България мобилна платформа за чаткомуникации споделяме своевременно всичко, свързано с доставките на ваксини, ваксинационната кампания и актуалните новини за ковид ваксини.
По наша идея ръководителят на Националния център по заразни и паразитни болести запозна представителите на медиите за характеристиките на трите типа ваксини срещу COVID-19, информационна РНК, аденовирусна и антигенна.
Професор Кантарджиев изнесе онлайн лекция на достъпен език, която вече е качена на Фейсбук страницата на Министерството на здравеопазването, в Ютуб канала на Министерството на здравеопазването, както и в модула „Ваксини срещу COVID-19“ на coronavirus.bg.
Сентенцията и информацията, изнесена от ръководителя на Националния център по заразни и паразитни болести, беше отразена в редица медии. В лицето на медиите срещаме отговорен партньор във връзка с информационната кампания за ваксиниране срещу COVID-19. Продължаваме регулярните формални и неформални срещи с представителите на медиите. Благодарение на тяхната експертна и професионална помощ, адекватната информация за ваксините и посланията за ползите от ваксинирането стигат до все повече хора у нас.
Една от националните телевизии стартира специализирана рубрика „COVID-19 ваксините“, където всеки вторник зрителите ще получат отговори на въпросите: какво знаем за одобрените ваксини срещу COVID-19 – противопоказания, странични реакции, трайност, как имунизацията спасява животи, какъв е ефектът ѝ в контекста на новооткритите мутации на вируса. Продължаваме по пътя и вярвам, че българските граждани ще бъдат най-информираните граждани в Европейския съюз и стоя зад тези думи.
Друг от ключовите ни партньори е Представителството на Европейската комисия в България. С наше съдействие те разработват специална информационна кампания във Фейсбук под формата на видеосъдържание, където вече ваксинирани лекари и медицински сестри говорят за ползата от ваксинирането срещу COVID-19. Работим съвместно и с Google за създаване на интерактивна карта, на която ще бъдат отбелязани всички ваксинационни центрове в страната. Тя ще бъде част от платформата на световноизвестната компания за бърз достъп на гражданите до местата, където могат да се ваксинират. Отбелязани на картата ще бъдат създадените до момента 276 имунизационни пункта в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Ангелов, два са показателите, които подсказват индиректно и директно какъв е ефектът от действието на, както Вие я нарекохте, комуникационна кампания, а както Ви предложихме ние още преди два месеца, разяснителна кампания. Единият е броят на желаещите да се ваксинират. Той не е мръднал за месец и половина – това са данни на социолозите, които ги показват непрекъснато по националните телевизии, вторият е броят на ваксинираните.
Данните от статистиката са пред мен, те са и пред Вас. Ние сме на последното място. Дори и да вземем Вашето обяснение – така наречения консервативен подход на българското правителство при реализацията на ваксините, и да ги умножим по две, тъй като сме запазили втората доза, пак ще стигнем от последно на пред-, предпоследно място – тези скромни изчисления направих току-що.
Слава богу, искам да коментирам Вашето изявление, че не е поместена цялата информация в информационния портал, защото това щеше изключително много да затрудни българските граждани, поднесени са неща, аз внимателно съм ги разгледал цяла седмица, но основните въпроси, на които трябва да отговори тази разяснителна кампания и тя не е отговорила още, първо, какъв е ефектът на ваксините върху отделните групи от населението, като има много раними групи? Вие сте професионалист лекар, не сте финансист и го знаете – това са онкоболни, болни с автоимунни заболявания, болни с различни други тежки придружаващи заболявания.
На второ място, как се подрежат като ефективност ваксините? Току-що беше публикувано от The Lancet – най-авторитетното медицинско списание в света, че ваксината „Спутник“, за която първи ние тук Ви обърнахме внимание, има 92% ефективност и имунен отговор… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Много е важен въпросът, госпожо Председател. Ако сега ме прекъснете, това ще бъде не в интерес на нацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, разбира се. Просто да Ви напомня, че времето е минало вече.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …и че имунитетът според данните, които са публикувани в The Lancet, а The Lancet не публикува данни фриволно, ще трае много повече от няколко месеца.
На трето място, БСП постави въпроса още преди време: как се извърши българското предпочитане на ваксините? Тъй като обяснението, че всичко се решава от Европейската комисия се оказа, че не отговаря на истината. Ние изведнъж се вкарахме тук в едно тъмно гласуване за „Джонсън и Джонсън“ – уважавана в целия свят фирма, която първоначално сме отказали. Сега се оказва, че тя е една от най-таргетираните в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: И не на последно място…
Това не е въпрос, това е коментар към въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, ама станаха повече от три минути.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Станаха, разбрах Ви. Помолих Ви съвсем коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И аз Ви моля коректно да минем към въпроса.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: И последният въпрос, който Вие сам поставихте, и то според мен логично, но искам да чуя Вашето мнение като професионалист, сега започва да говори Щабът по ваксинациите за претаргетиране на таргетните групи, но не само за участниците в комисиите, а и за други групи от населението.
Всички тези въпроси са много важни, професор Ангелов. Министерството на здравеопазването и всичките структури, които бяха създадени толкова много, трябва да отговорят на нацията с тях, за да може българският народ да е спокоен в тази ситуация, в която сме на последно място, а сме и на последните места по изследване на болни за COVID-19. Тези данни са пред мен от статистиката, за да може българската нация наистина да бъде спокойна, че за нея се грижат адекватно в условията на такава тежка пандемия. Благодаря Ви, госпожо Председател, и за това, че ме изслушахте до края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, от срещите ми, които правя навсякъде в страната с пациенти и лекари, всички са изключително спокойни. Не знам откъде имате представа или заключението, че хората са неспокойни. Напротив, твърдят точно обратното.
По отношение на търсените от Вас отговори на въпросите – какъв е ефектът на ваксините върху отделните таргетни групи от населението, които Вие изброихте, цялата информация, която е налична до момента в науката, е дадена в приложението, което Ви казах – в графа „Въпроси и отговори“, се съдържа в кратката характеристика на продуктите. Не очаквайте от Министерството на здравеопазването да измисля отговори или да дава отговори такива, каквито науката все още не е измислила и фирмите производители не са качили в кратката характеристика на продуктите си, тъй като това е непрофесионално, а аз не съм свикнал да действам непрофесионално.
Как се извърши българският избор на ваксините? Надълго и нашироко в тази зала обясних как се случи българският избор на ваксините. Тогава, когато ние обяснявахме колко ваксини сме избрали, защо сме ги избрали, как сме ги избрали, Вие от тази трибуна ми обяснихте как толкова много ваксини сме избрали, че те ще останат и това е недалновидно решение за България.
По отношение на претаргетиране на таргетни групи. Това го разбирам от Вас. Претаргетиране на таргетни групи в момента не се извършва, не сме имали намерение да извършваме такова. Единствено и само Централната избирателна комисия постави пред нас кои са според тях изложените на опасност български граждани, които участват в процеса на изборите. Считам, че това е национално отговорно поведение. Това сме направили – променили сме ваксинационния план и сме дали право на тези хора да участват по желание във ваксинирането, с оглед запазване на техния живот и здраве. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Да благодарим на министъра на здравеопазването за участието в днешния парламентарен контрол.
Писмени отговори от:
- министъра на финансите Кирил Ананиев на десет въпроса от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на финансите Кирил Ананиев на два въпроса от народния представител Лало Кирилов;
- министъра на финансите Кирил Ананиев на два въпроса от народния представител Валентина Найденова;
- министъра на финансите Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Евдокия Асенова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Евдокия Асенова;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова;
- министъра на вътрешните работи Христо Терзийски на въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Таня Петрова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Александър Мацурев;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на два въпроса от народния представител Десислав Тасков;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народния представител Кръстина Таскова.
Няма новопостъпили питания за периода от 29 януари – 4 февруари 2021 г.
Господин Ченчев, заповядайте за декларация от името на парламентарна група.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Изминаха поредните четири години от началото на реформирането на Националната система за физическо възпитание и спорт, но за съжаление, вместо прогрес, днес сме принудени да признаем, че системата е в изключително дълбока ресурсна, функционална и представителна криза. България е единствената държава в Европа, която, бих казал, направи политически, а не професионални реформи в спортната си система, които от лидер я превърнаха в аутсайдер на международното и олимпийското спортно ниво. Очевидна е необходимостта от спешни решителни реформи, ако държавата и обществото ни искат да възстановим и развием националния спортен престиж.
Слабостите на системата към настоящия момент са функция главно на крайно неефективната политическа и социална практика. Формално съществуват елементи от ученическия и детско юношеския спорт, спорта в свободното време. Унищожена е системата за подбор и селекция на спортни таланти. Обхватът и ефективността на университетския спорт не подлежат на сравнение с този в европейските и близките до нас балкански страни. Физическото възпитание и спортът не се развиват оптимално сред различните социални групи от населението на страната. Незадоволително е нивото при подрастващите поколения, в криза е състезателният спорт, ограничен е професионално-приложният спорт. Твърде далеч от европейските стандарти е спортът в свободното време на гражданите, чиято основна цел са здравето, жизнеността и превенцията на заболяванията. Високото спортно майсторство и олимпийската изява на българските спортисти системно се влошават. Тук за сведение ще Ви дам пример с Олимпиадата в Сеул, когато сме на седмо място по завоювани златни медали в света, а от Рио де Жанейро 2016 г. вече отиваме и делим 65-о – 66-о място.
В епохата на глобализация и научно-технически прогрес ние се върнахме в спортния сектор в годините на простото възпроизводство, характерно за страни без спортна история и традиции. Допуснато беше изключително силно компрометиране дейността на спортните организации, особено на ефективността на спортните училища като специализирани учебни заведения. Физическото възпитание и спортът в образователната система са силно подценени. На тях не се гледа като на важна част от образователната и професионалната подготовка от началната, средната образователна степен, и особено в системата на университетското образование. Отделни добри практики на училища и университети не променят общото критично състояние на системата.
Организацията и ефективността на практическите занимания с двигателна активност и спорт са на посредствено равнище. Елитът на университетския спорт у нас вече не съществува. Научно приложната дейност в спорта на национално и особено на общинско ниво е занемарена. На практика страната ни не разполага с възможности да прилага съвременните научни и технологични достижения в спортната методика. Премина се към силно централизирано регулиране на спорта – практика отдавна отречена в преобладаващата част от развитите в спортно отношение европейски страни и в хартите за спорта на МОК, ЮНЕСКО и Съвета на Европа.
В много общини спортният сектор е под прага на своето организационно и функционално оцеляване. На практика са ощетени публичните интереси на държавата и на спортните организации, регистрирани в обществена полза. Професионалните дейности, насочени към усъвършенстване на организацията, управлението и методиката на спортната подготовка на всички нива, се трансформират в бизнес отношения и отстояване на частни икономически интереси. Приеманите през годините национални стратегии и програми за развитие на спорта не се реализираха, не се анализираха и не се приеха навременни коригиращи действия.
По степен на участие на гражданите в спортни занимания България е на предпоследно място от европейските страни, по данни на Евростат. Голяма част от нацията ни няма навици за системна двигателна активност. Масовият спорт у нас не се е превърнал в мощен фактор за превенция на заболяванията, укрепване на здравето и социална интеграция на хората в неравностойно положение, както и на представителите на отделните етноси.
Допусна се силно изразено деструктуриране на бивши ефективни спортни центрове, самостоятелни спортни клубове на принципа „треньор – клуб“. Към настоящия момент в страната са регистрирани близо 5000 спортни клуба, работещи основно в сферата на платените спортни услуги, и малка част от професионалните клубове в спортните игри. Това предизвиква структурни проблеми във възрастов аспект на цели спортове, а оттам до крайно ограничен брой на ефективни спортни организации и подготовка на талантливи спортисти за националните и олимпийските отбори на страната.
Всичко това след 10-годишно управление на ГЕРБ.
Какво предлага БСП? Създаване на механизми за широк достъп до спортни съоръжения и места за практикуване на спорт във всяко едно населено място; въвеждане на единни стандарти за спортна инфраструктура на национално и местно ниво; създаване на национална мониторингова система за измерване и оценка на двигателната годност и здравния статус на българското население; създаване на координационна структура за сътрудничество между Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, общините и училищните и университетските структури; разработване и внедряване на национална програма за научно осигуряване на спорта и възстановяване на центровете за олимпийска подготовка на елитните спортисти; създаване и на регионални съвети за спорт, които да работят съвместно с общини, спортни организации, училища, университети и други държавни структури.
И накрая, но не на последно място, какви са изводите, уважаеми дами и господа?
Спортът е поредният нереформиран сектор по време на третото Ви управление. Дори предвидените от управляващите цели и мерки не са изпълнени. Справка – предизборната програма на ГЕРБ през 2017 г. А, както знаем, в спорта е така – няма ли резултати, следват промени в треньорски щабове, администрации и ръководства. Предлаганата от нас смяна на управленческия модел касае и спорта. Девизът на Националната спортна академия гласи, че няма начин да няма начин. Явно не осъзнахте социалното значение на спорта, но тук има и друго измерение.
Ще си позволя да перифразирам думите на легендарен мениджър – Бил Шенкли: „Спортът не е въпрос на живот и смърт, той е нещо много повече.“ Сигурен съм, че точно след два месеца ще имате всичкото време на света да мислите върху тези думи. А дотогава, уважаеми колеги, спортувайте, за да посрещнете устойчиво промените, които предстоят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова ще отговори на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин относно ремонт и доизграждане на пътя от село Струмяни до Граничен контролно-пропускателен пункт „Клепало“.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Този въпрос е поредният по тази тема. В репликата може би ще кажа малко повече. Просто искам да попитам, госпожо Аврамова, на какъв етап е ремонтът и доизграждането на българския участък от пътя от автомагистрала „Струма“ до Граничния контролно-пропускателен пункт „Клепало“? И отново да питам: има ли индикативна дата за приключване на дейностите и откриване на новия граничен контролно-пропускателен пункт с Република Северна Македония? Да се надяваме, че в годините има вече и по-сериозно развитие. Рано или късно, 30 години по-късно, този пункт може да бъде открит. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, транспортната връзка с планирания за изграждане Граничен контролно-пропускателен пункт „Клепало“ на границата с Република Северна Македония се осъществява чрез републикански път ІІІ-1008 /I-1/ Струмяни – Раздол – граница Република Македония.
През 2018 г. бе извършен превантивен ремонт на третокласния път, обхващащ километри от 0+000 до 22 км. С изпълнението на превантивния ремонт значително се подобриха експлоатационните качества на път ІІІ-1008 в посочените участъци. В останалата част от третокласния път – след 22-ри км, е необходимо да бъде изпълнено ново строителство.
В тази връзка през месец юни 2020 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ откри обществена поръчка за избор на изпълнител за изработване технически проект за рехабилитация и идеен проект за доизграждането на участък от третокласния път III-1008 Струмяни – Граничен контролно-пропускателен пункт „Клепало“ с дължина около 17 км.
Обществената поръчка предвижда изработването на технически проект за рехабилитация на участъкa от км 0+000 до км 0+650 (преди пътен възел на автомагистрала „Струма“). Проектът ще включва решения за възстановяване на експлоатационните качества на отсечката, повишаване носимоспособността на пътната настилка и подобряване на отводняването.
В участъка от км 22+000 – преди пътно отклонение за село Колибите, до началото на площадката на Граничния пункт „Клепало“ на път III-1008 се предвижда изработване на идеен проект за изграждане на новото трасе. На база изработения идеен проект ще се изготви технически по одобреното от компетентните органи трасе и подробен устройствен план – парцеларен план с цел теренно осигуряване доизграждането на пътя. Предстои сключване на договора с избрания изпълнител с предложена цена 896 хил. 280 лв. с ДДС, като срокът за изпълнение на услугата е 150 календарни дни.
Изпълнителят ще трябва да извърши геодезически измервания, да представи ситуационно и нивелетно решение на бъдещото трасе, идейни проекти за новите съоръжения, конструктивно обследване на съществуващите съоръжения с проектно решение за извършване на необходимите ремонтно-възстановителни работи, извършване на инженерно-геоложки проучвания и изготвяне на проект. На следващ етап ще се обявят и обществените поръчки за избор на изпълнител на строителството и строителния надзор.
Относно втория Ви въпрос за индикативна дата за приключване на дейностите и откриване на новия граничен контролно-пропускателен пункт, Ви информирам, че МРРБ, Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“, в качеството си на Управляващ орган е в процес на разработване на Програмен документ за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Северна Македония за периода 2021 – 2027 г., с източник на съфинансиране Инструмент за предприсъединителна помощ. Вследствие на проведените проучвания и регионални консултации с местните общности от двете страни на границата, като стратегически инфраструктурен проект за развитието на трансграничния регион е изведен проектът „Изграждане на нов граничен контролно-пропускателен пункт „Клепало“ между общините Струмяни и Берово“. Съгласно хода на преговорния процес с Европейската комисия по Програмата се очаква Проектът да бъде изпълнен в периода на допустимост на разходите за 2021 – 2027 г.
С изпълнението на двата обекта – нов граничен пункт и нова пътна инфраструктура, ще се постигне по-голяма свързаност между двете държави, улеснен транспортен поток и обмен на стоки, както и икономическо развитие на пограничните области. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Реплика – господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Аврамова, уважаеми колеги! Аз очаквах малко по-оптимистичен отговор, тъй като тази тема, да Ви кажа, я следя от години. Тук съм си извадил всичките въпроси, които съм задавал по темата, като се започне от 2014 г. към министър председателя имам въпрос. Тогавашният председател на парламента не спираше всички въпроси до Бойко Борисов, така че с него сме коментирали в залата през месец декември 2014 г. тази тема; с Даниел Митов – тогавашният министър на външните работи; с Лиляна Павлова също през 2014 г.; после 2017 г. с Екатерина Захариева като министър на външните работи сме коментирали тази тема; към Вас, госпожо Аврамова, юли месец 2019 г. И сега през януари 2021 г., когато, честно казано, очаквах, че вече вървим към финализиране на този проект, който, между другото, беше включен като един от приоритетните инфраструктурни проекти между двете правителства след подписването на Договора за добросъседство, Вие сега ми казвате всъщност какво? Просто искам да уточните.
Разбирам, Програмен период 2021 – 2027 г. Може ли все пак ориентировъчно да кажете според Вас, макар че и Вашият мандат изтича: кога горе-долу в рамките на тези седем години – от 2021-а до 2027 г., смятате, че България ще бъде готова с този проект, тъй като от македонска страна всъщност всичко беше готово още преди 15 години? Тук, разбира се, Вие нямате персонална отговорност за това забавяне.
Но в края на краищата, след толкова време, когато един проект е обявен за приоритетен и когато е ключов в демонстрирането на някаква нова политика, нови отношения между двете страни, се оказва, че години наред вече ние продължаваме да бавим, да бавим и не знам какви средства пестим, при положение че някои неща, когато се разглежда приоритетността на такъв проект, невинаги най-важно е конкретно цената и ефектът, който се постига. В случая ние имаме много важни политически въпроси, които трябва да постигнем с Република Северна Македония.
Ако може, да кажете за сроковете малко по-конкретно, според Ваша преценка, и наистина да направим така, че да има по-добра свързаност между двете страни и между хората от двете страни на границата, които всъщност много от тях са на практика роднини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
За дуплика – госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Вигенин, факт е, че процесът по реализацията на този проект и откриване на граничен контролно пропускателен пункт „Клепало“ е стартирал. До 150 дни – това е срокът за проектиране, ще има наличен проект и ще може да се търгува изпълнението, тоест реалното строителство.
Най-хубавото в случая е, че вече е определен и източник на финансиране. Знаете, че средствата, които са в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са безкрайни. Напротив, ограничени са. Така че ние максимално търсим възможности във всички европейски програми и възможности с европейски и с бюджетни средства да изграждаме инфраструктурата в България, така че необратим е процесът.
След изготвяне на Проекта ще бъде обявена и процедурата за строителство и ще бъде кандидатствано за финансиране. Това е един от приоритетните – така сме го определили, заедно с компетентните институции от Република Северна Македония, че това ще бъде приоритетният проект, който ще бъде финансиран и от двете страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Това беше въпросът към министър Аврамова.
Да благодарим за участието ѝ в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на труда и социалната политика – госпожа Деница Сачева.
Първият въпрос е на народния представител Александър Мацурев относно отпуснати средства за запазване на заетостта и подкрепа на бизнеса в условията на COVID-19 в област Благоевград.
Заповядайте, господин Мацурев.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е относно отпуснатите средства за запазване на заетостта в подкрепа на бизнеса в условията на COVID-19 в област Благоевград.
Уважаема госпожо Министър, през последната година социално-икономическата система на страната ни се изправи пред невиждани трудности, породени от ограниченията, които световната пандемия от COVID-19 наложи.
Във връзка с тях правителството в лицето на Министерството на труда и социалната политика създаде извънредни мерки за подкрепа на бизнеса и запазване на заетостта в ощетените сектори.
Обръщам се към Вас с молба за информация относно отпуснатите средства по извънредните мерки 60/40, 80/20 и 75/0 в област Благоевград.
Колко фирми са подпомогнати по мерките в общините в област Благоевград и каква е стойността на отпуснатите средства? Вследствие на прилагането на тези мерки, колко са запазените работни места в област Благоевград по общини и какви мерки ще се прилагат през 2021 г. за подкрепа на бизнеса и запазване заетостта през 2021 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мацурев.
За отговор министърът на труда и социалната политика – госпожа Сачева.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мацурев, мерките за запазване на работните места по време на извънредното положение и на извънредната епидемична обстановка, известни като 60/40, 80/20 и 75/0, достигнаха до всички области, в това число и до област Благоевград.
За периода от месец април 2020 г. до 21 януари 2021 г. 1412 работодатели от областта са получили общо 18,7 млн. лв. по всички мерки за запазване на заетостта на над 12 хиляди работници и служители или 8,8% от заетите лица в област Благоевград. Приложените мерки помогнаха да не се допусне рязко нарастване на безработицата в областта. Регистрираните безработни лица в бюрата по труда към края на 2020 г. са 16,3 хиляди. Без мерките равнището на безработицата щеше да е двуцифрен процент.
През 2021 г. в област Благоевград ще се получат най-много средства за Регионалната програма за заетост, а именно 782 хил. 105 лв. в рамките на Националния план за действие по заетостта. Финансирането на Плана тази година е 83 млн. лв. и ще бъде осигурена заетост на почти 15 хиляди безработни лица и на 11 600 за обучение и за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности.
През 2021 г. мярката 60/40 се финансира с 600 милиона за запазване средномесечно на около 120 хиляди работни места. В края на миналата година финансовата подкрепа по мярката 80/20 за предприятия и самоосигуряващи се лица беше увеличена двойно и достигна до 80 милиона, като тази мярка ще запази заетостта на около 30 хиляди лица в транспорта и туризма.
Не на последно място, по мярката 75/0 до този момент, до месец януари – 24 лв. на ден, са получили 41 хиляди работници, които са получи своите компенсации с финансов ресурс 50 млн. лв. и това ще осигури средства за около 33 хиляди лица, наети в секторите, които са с временно преустановена стопанска дейност.
Очаква се също така финансов ресурс от 160 млн. лв. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ да продължи своето изпълнение на операцията „Заетост за теб“ – субсидирана заетост за най-малко 35 хиляди работни лица.
Бих искала да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще подпомага бизнеса и работещите не само през този труден период, но ще продължи и подкрепата до възстановяване на икономическия растеж и създаването на нови работни места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Сачева.
Господин Мацурев, заповядайте за реплика.
Няма да имате реплика. Благодаря.
Преминаваме към втория въпрос от народния представител Александър Мацурев относно отпуснати средства в подкрепа на родители, чиито деца учат дистанционно и нямат възможност да ползват платен отпуск.
Заповядайте, господин Мацурев.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът ми е относно отпуснати средства в подкрепа на родителите.
Уважаема госпожо Министър, поради въведената извънредна епидемична обстановка в страната заради пандемията от COVID-19 се наложи преминаването на дистанционно обучение за българските ученици, с цел ограничаване разпространението на вируса.
Във връзка с тях правителството в лицето на Министерството на труда и социалната политика създаде възможност за месечна целева помощ за подкрепа на семейства с деца до 14 години, които учат дистанционно или не ходят на училище и детска градина заради карантина, в случай че двамата или единият от работещите родители не могат да работят дистанционно от вкъщи или нямат възможност да ползват платен отпуск.
Обръщам се към Вас с молба за информация относно отпуснатите средства по целевото подпомагане в област Благоевград. Моля за информация по общини: колко семейства са подпомогнати и каква е стойността на отпуснатите средства? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Мацурев.
За отговор – госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мацурев, мярката за подпомагане с месечна целева помощ на семейства, чиито деца трябва да учат дистанционно, беше променяна няколко пъти преди да може да достигне до максимален кръг хора и да разшири обхвата, така че да се облекчи достъпът до нея.
Специално към 29 януари 2021 г. в дирекции „Социално подпомагане“ на територията на област Благоевград са приети общо 5492 заявления-декларации за отпускане на месечна целева помощ. Издадени са 3888 броя заповеди за отпускане на помощта и 1285 заповеди за отказ.
Изплатените към 29 януари 2021 г. – месечните целеви помощи по реда на чл. 16б от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, са в размер на 3 млн. 343 хил. 884 лв. за 3722 семейства, разпределени, както следва: дирекция „Социално подпомагане“ – Благоевград – 630 хил. 552 лв. за 712 семейства; дирекция „Социално подпомагане“ – Гоце Делчев – 907 хил. 163 лв. за 997 семейства; дирекция „Социално подпомагане“ – Хаджидимово – 322 хил. 080 лв. за 366 семейства; дирекция „Социално подпомагане“ – Петрич – 522 хил. 080 лв. за 601 семейства; дирекция „Социално подпомагане“ – Разлог – 482 хил. 816 лв. за 513 семейства; дирекция „Социално подпомагане“ – Сандански – 387 хил. 720 лв. за 419 семейства, и дирекция „Социално подпомагане“ – Якоруда – 91 хил. 473 лв. за 114 семейства.
Продължава и към момента приемът на документи и отпускането на помощи. Той ще продължи до края на учебната година. Средномесечният размер, който са получавали семействата на помощта, е около 900 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Реплика, господин Мацурев? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Министър, моята реплика е свързана с това, че искам да Ви благодаря за дадената информация. Това наистина е много работа. Благодаря Ви за всичко това, което Министерството на труда прави в тези трудни моменти за държавата ни в условията на пандемията, усилията на правителството са сериозни и по тази причина се вижда, че всичко това е с една цел – помощ на хората в това трудно време. Благодаря Ви за отговорите, благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мацурев.
Преминаваме към трети и последен въпрос към министър Сачева.
Въпрос от народния представител Смиляна Николова Нитова-Кръстева относно предприети мерки във връзка с COVID-19.
Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Караянчева, уважаема министър Сачева! Съгласно справка на Регионалната служба по заетостта през месец януари тази година в Хасковска област са новорегистрирани 1182 безработни – от тях 38,6% са от сектора на услугите; 22,1% – от индустрията; 4,1% – от аграрния сектор; и 35,1% са от неопределен отрасъл. През месец декември 2020 г. в бюрата по труда в областта са регистрирани 6486 безработни. Само 203 от тях са постъпили на нова работа през месеца.
Моите въпроси са следните: какви мерки са предприети за предприятия и фирми, които не работят поради ограничителните мерки за COVID-19; колко души са подпомогнати от Вашето министерство; какъв е размерът на изплатените средства, има ли изплатени помощи на родители, отсъстващи от работа поради дистанционното обучение на децата им?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нитова.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, по време на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка Министерството на труда и социалната политика разработи и реализира редица мерки както за запазване на работните места, така и за подпомагане на семействата. В периода от месец април 2020 г. до месец януари 2021 г. около 300 работодатели в област Хасково са получили 12,9 млн. лв. за запазване на заетостта на 7709 работници и служители, или 7,7% от заетите лица на територията на областта.
Приложените мерки помогнаха да не се допусне рязко нарастване на безработицата в областта. Регистрираните безработни лица в Бюрото по труда в края на 2020 г. за цялата област са 6486, като без мерките равнището на безработицата щеше да бъде значително повече, вероятно двуцифрено число.
На 31 декември 2020 г. на територията на област Хасково са одобрени 900 заявления за еднократна помощ на 1004 ученици, записани в VIII клас на държавното или общинското училище за покриване на част от разходите от началото на учебната 2020 – 2021 г. Знаете, че тази помощ беше въведена за първи път през тази учебна година. А за следващата учебна година тази помощ ще бъде без подоходен тест, така че всички първолаци и всички осмокласници ще могат да получат по 300 лв., за да покриват разходите си за обучение.
До края на 2020 г. са изплатени и 1,2 млн. лв. месечни целеви помощи за общо 1454 семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. За същия период са изплатени и 33,8 хил. лв. еднократни помощи на 90 семейства с работещи майки и бащи, които гледат децата си – ученици до VII клас и които през този период нямат възможност да получават други доходи.
И през настоящата година ние ще продължим с мерките за подкрепа на бизнеса и създаването на работни места, като общият финансов ресурс ще бъде над 800 млн. лв. европейско и национално финансиране. Конкретно област Хасково целево ще получи 375 хил. 916 лв. за реализиране на регионална програма за заетост в рамките на Националния план за действие по заетостта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, цифрите, които посочихте, не ме удовлетворяват, тъй като посочихте 900 заявления за 1300 ученици еднократна помощ. Моят въпрос беше във връзка с преодоляване ситуацията с COVID-19. А тази сума, която посочихте, и тези цифри, те са еднократна помощ, които учениците получават на друго основание. Така че и останалите цифри, които посочихте, според мен не могат да преодолеят и да бъдат ефективна помощ на хората, на гражданите, които в момента се намираме в такава ситуация.
Моля да изпълните всичките си ангажименти до края на мандата, защото той наближава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Кръстева.
Ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, предлагам да Ви предоставя направо писмения текст и числата, които изчетох, защото може би нещо не се разбрахме. Помощта за VIII клас е въведена именно сега и именно във връзка с ковид, защото знаете, че бяха върнати в клас над 40 хиляди деца, а именно заради необходимостта да се учи дистанционно голяма част от тях нямаха тази възможност и вероятно отново сме ги загубили за образователната система. Така че като стимул за това те да се върнат обратно в клас въведохме тази помощ за VIII клас, тоест тя е пряко свързана с ковид. Но също така прочетох, че 1454 семейства с деца до 14-годишна възраст са получили 1 млн. 200 хил. лв. месечни целеви помощи. Средната месечна помощ е около 900 лв.
Така че в област Хасково, както и не само в област Хасково, а във всички области в България ние сме направили необходимото да подкрепим, от една страна, заетостта, а от друга страна, семействата и ще продължим да подкрепяме семействата по тази помощ до края на учебната година.
Числата са тук, мога да Ви ги предоставя, за да ги имате. (Министър Деница Сачева предоставя на народния представител Смиляна Нитова информацията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Сачева. Приятна работа Ви желая!
Следващите въпроси са към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Първият въпрос е от народния представител Смиляна Нитова-Кръстева относно закупени устройства във връзка с онлайн обучението.
Госпожо Кръстева, заповядайте.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Симеонов! Уважаеми господин Министър, държавата отпусна 14 млн. лв. за закупуването на електронни устройства за обучението на учениците. Обявено е, че до кроя на януари 2021 г. се очаква доставката на 90% от лаптопите, които училищата ще закупят за ученици н учители с отпуснатите от кабинета пари.
Моите въпроси са следните: Колко устройства са закупени с отпуснатите от държавата 14 млн. лв. и колко от тях са предвидени за Хасковска област? Колко ученици остават извън дистанционното обучение в областта поради липса на техническа обезпеченост? Как ще бъдат обучавани и оценявани те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, Вие вече засегнахте във Вашето питане един от източниците на финансиране закупуването на преносими компютри и таблети за целите на електронното обучение. Това са допълнително предоставените 14 млн. лв. от Министерския съвет, с които ще бъдат закупени над 16 хиляди устройства. Те са планирани за 16 хиляди, но вероятно някои от училищата, постигайки по-ниски цени, ще закупят повече устройства.
От пролетта до момента са закупени близо 27 хиляди устройства, предимно преносими компютри. Това е по Националната програма „Информационни и комуникационни технологии“, а през декември месец предоставихме на училищата за подкрепа на делегираните бюджети допълнително 15 млн. лв., които по наша информация между 5 – 6 милиона са използвани за закупуването на допълнителни устройства за целите на електронното обучение.
Отделно от това са предвидени 70 млн. лв. по линия на Инструмента на Европейския съюз REACT-EU, с който ще бъдат закупени минимум 80 хиляди устройства. Тези средства обаче са свързани с по-дълги процедури както на европейско, така и на национално ниво, промяна в Оперативната програма, тя беше направена едва миналата седмица. Важно е да се отбележи, че всички тези устройства, които са закупени и ще бъдат закупени, няма да се ползват само за целите на електронното обучение от разстояние, но и поне 5 – 6 години напред за електронно обучение в класните стаи, кабинетите в училищата.
Имаше, разбира се, и дилема дали да се закупят повече устройства с оглед краткосрочната цел да се предостави достъп до повече ученици, или да се закупят по-функционални устройства. По-скоро беше избрано второто решение, изискванията към тези устройства или поне по отношение на тези 16 хиляди, за които Ви казах, е да бъдат ученически тип лаптоп. Какво означава това? Това са преносими компютри с усилен корпус, така че да не са податливи на лесно увреждане, с дълъг автономен режим на ползване на батериите, едновременно да могат да се ползват като таблети, тоест да се пише на екрана и като лаптопи.
Това, което се случва, го наблюдаваме и в другите страни – повечето страни избират преносими компютри, почти бих казал има отказ от таблети. Таблетите като цяло са далече по-малко функционални за учене, отколкото преносимите компютри. Със средствата по REACT-EU също ще бъдат закупени предимно такъв ученически тип лаптопи.
По отношение на област Хасково за 531 устройства е финансирано закупуването им от училищата, 507 са доставени, 24 предстои да бъдат доставени. В момента имаме глобален проблем с доставките, особено на такъв ученически тип лаптопи, но въпреки това до месец януари много голяма част от доставките бяха извършени. Отделно, всички други източници, за които Ви казах, училищата са закупили или сме им предоставили 756 устройства – говоря в Хасковска област. Това е разликата между тези 16 и 27 хиляди, за които Ви казах.
През месец декември, когато всички деца бяха на обучение в електронна среда, близо 800 устройства са предоставили училищата за временно ползване на учениците. Януари месец са по-малко. Нямаме събрана информация през януари месец, но, знаете, че от I до IV клас бяха на присъствено обучение.
Увеличихме учебната година като възможност и пет училища в Хасковска област с близо 600 ученици избраха през декември месец да не провеждат обучение, а така наречените проектни дейности. Целта на тези проектни дейности е все пак да имат занимания. Тоест пет училища с близо 600 ученици ще отучват през юли месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: През пролетта 2980 бяха учениците, които не са учили от разстояние в електронна среда. Сега по информацията, която сме събрали, са 710. Тогава са били 12,7%, а сега са 3%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора, но аз не получих отговор на последния от въпросите ми: Как ще бъдат обучавани и оценявани децата, които нямат технически средства? Мога да Ви кажа, че в някои населени места в Хасковска област няма интернет покритие. След това, което съобщихте, че учебната година ще продължи до определена дата на месец юни: ще наваксат ли децата материала, предвиден за съответната учебна година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Както видяхте, процентът на децата, които не са участвали, е свален близо 4 пъти. Една от причините е, че учениците в начален етап тази година до момента не са учили по-малко, отколкото в предходни години. Да, имаше три седмици прекъсване, но, както Ви казах, дадохме възможност за компенсиране през юни месец. От друга страна, и предходни години сме имали прекъсване на учебния процес – било заради ученически екскурзии, заради грипни ваканции, но тогава беше истинско прекъсване, тоест на 100% от учениците.
По отношение на тези ученици, които Ви казах, че не са обхванати, това не означава, че не са осъществявани като педагогическо взаимодействие. Впрочем през пролетта, когато имахме 10 – 11% необхванати ученици, не беше взаимодействано само с 1%. Това са учениците, които обикновено много трудно успяваме да обхванем в образователната система, да осигурим редовното им посещение, да ги ангажираме с образователния процес. Това са учениците, които при присъствен учебен процес, имат под 50% посещаемост и които така или иначе натрупват дефицити. Да, в момента тези дефицити са повече, тоест с тези ученици така или иначе трябва да се работи допълнително колкото е възможно повече и през юни месец по линия на преодоляването на образователните трудности и при възстановяването на присъственото обучение.
Каква е разликата между тези, които не са се обучавали в електронна среда от разстояние, и тези, които въобще не са се обучавали? Разликата е, че другите все пак са получавали задачи, контролирано е изпълнението им, учителите са осъществявали с тях взаимодействие много често по телефона. Впрочем в тези числа не се вижда, че една част от учениците, които са по-мотивирани за учене, са учили макар и поради липса на достатъчна техническа обезпеченост най-често чрез смартфони, което не е ефективно – не е щадящо очите, по-скоро рисково е за очите. От друга страна, имаме деца, които са с устройства, въпреки това не са учили, но са декларирали, че нямат устройства.
Така че имаме икономическите причини, но по наши наблюдения, по наши изчисления над 60% от причините са не социално-икономически, а социално-културни, тоест те са постоянно валидни, независимо от формата на обучението.
Учителите ще направят всичко възможно да се компенсират образователните трудности. Те така или иначе го правят по отношение на тези деца и, пак казвам, не е минало без време и без осъществяване на никакво педагогическо взаимодействие.
Най-проблемни остават децата от гимназиален етап от гледна точка на процента присъствено обучение. Но и там най-малко ученици са дезангажирани с ученето – само 2% са тези, които не са се обучавали. Защото по-големите ученици сами са изградили навици за самостоятелно учене, не е необходимо родителят да бъде ангажиран с тяхното учене вкъщи както при малките ученици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Вълчев.
Следващият въпрос е от народния представител Ирена Анастасова относно дейността на директора на Основно училище „Никола Вапцаров“ – град Асеновград.
Госпожо Анастасова, заповядайте да изложите Вашия въпрос.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! В качеството ми на заместник-председател на Комисията по образованието и науката към мен се обърнаха група учители от Основно училище „Никола Вапцаров“ – Асеновград. С проблемите, които поставят, сте запознати и Вие, господин Министър, така пише в сигнала, и Регионалното управление на образованието – Пловдив, и Синдикатът на българските учители. В резултат на някои от сигналите са извършвани проверки от Регионалното управление в Пловдив, съответно има протоколи, предписания, които обаче предписания касаят предимно работата на учителите, но не и на директора.
В резултат, цитирам сигнала от колегите: „Ефектът от сигналите беше методическа подкрепа в продължение на два месеца на учителите от прогимназиален етап. След такива резултати от проверките госпожа Темелкова придоби усещане за ненаказуемост. Тя е над закона и над законовите разпоредби.“
Като бивш дългогодишен директор на училище недоумявам как могат да се случат много от проблемите, които цитират колегите в този сигнал. Как е допуснато например госпожа Темелкова да получи награда за 2019 г. според Правилата за определяне на работните заплати на директорите? Хронологията е следната:
На 3 септември тя сключва договор за ремонт на парното в училището за близо 30 хил. лв. На 7 ноември 2019 г. собственоръчно декларира пред Регионалното управление, че има финансова възможност за изплащане на такава награда, а на 29 ноември пише на кмета на Асеновград – 20 дни по-късно, че в бюджета на училището няма средства да бъдат изплатени заплатите на персонала за декември 2019 г. Излиза, че пари за награда на директора има, но за заплати на хората – не. Заплатите на персонала са изплатени съответно от бюджета за 2020 г.
Питам се: колко трябва да се е самозабравил един директор и колко трябва да му е позволено от Регионалното управление да се самозабрави, за да не изплати допълнително трудово възнаграждение за постигнатите резултати…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Минавайте към въпроса.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Завършвам.
…за 2019 г., както и никакви договорени плащания според Колективния трудов договор за трите години, в които е директор?
Въпросът ми към Вас е: какво е становището на Министерството на образованието и науката по цитирания случай; каква е оценката на МОН за извършените проверки от РОУ – Пловдив, както и последващ контрол за изпълнение на предписанията; считате ли, че начинът, по който се извършват тези проверки, и направените предписания решават проблемите в училището; считате ли, че след всички факти госпожа Темелкова изпълнява професионално и почтено задълженията си на директор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, преди да отговоря конкретно на въпросите, ако ми позволите, малко въведение относно профила на училището и контекста на подобни случаи.
Училището е класифицирано като училище с най-висока концентрация на деца от уязвими групи – V група по класификацията, която имаме в Наредбата за финансирането. Това означава, че над 80% от родителите са с образование по-ниско от средното, една част от тях дори нямат и начално образование, тоест това са най-трудните ученици, които най-трудно се включват в образователната система, за които се изисква ежедневна работа от педагогическия колектив, от останалите институции, от медиаторите. Тоест това е едно от най-трудните училища в град Асеновград и в областта. Затова обаче училището трябва да бъде подкрепено и то получава подкрепа по линия на допълнителното финансиране за училища с концентрация на деца от уязвими групи – годишно получава близо 140 хиляди, тази година – 142 хиляди. Директорът е назначил и двама образователни медиатори, които са много полезни по отношение на тази дейност. Общият бюджет на училището е 2,1 милиона. Тоест не може да се каже, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Министър, преминете към отговор на въпросите. Половината Ви време мина.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Училището трябва да бъде подкрепено и то е подкрепено, но когато имаме намаление на учениците, а последните години това, което наблюдаваме, е най-голямото намаление именно от подобни училища заради увеличената мобилност на децата и семействата от ромски произход. Училището е с намален брой ученици и това е причината за по-предпазливото разходване на бюджета. Така например в края на миналата година на педагогически съвет или на общо събрание на колектива е решено да не се изплащат допълнителни възнаграждения, има писмо в тази област. Това е по този въпрос. Аз ще Ви го предоставя впоследствие. Над 60% от колектива са го подписали. Когато учителите не получават допълнително възнаграждение, допълнително възнаграждение не получава и директорът.
В случая с 2019 г. близо 70 директори са наградени в Пловдивска област, в това число и директорът на училище „Никола Вапцаров, но заплатите, които цитирахте, са изплатени. Много училища изплащат в началото на следващия месец заплатите за съответния месец и това е, което Вие споменавате като проблем. Имало е временни финансови трудности, които към момента по-скоро са преодолени, но продължава предпазливата политика.
По отношение на стила на управление на директора много трудно можем да кажем дали директорът е положил достатъчно усилия да укрепи колектива, атмосферата на работа. Това е въпрос на проверка. Не трябва нито аз, нито Вие да бъдем предубедени в който и да е случай. Началникът на Регионалното управление е направил множество проверки – аз ще Ви предоставя целия материал, протоколът от това, което ми дадоха. Моето впечатление е, че по-скоро имаме професионална непредубеденост при проверките. Факт е, че в много случаи продължителното получаване и писане на сигнали е заради междуличностни отношения. Аз не мога да презюмирам, че е заради това, но според мен по-скоро ги има и двата случая. Имаме непрофесионално отношение, от една страна, от друга страна, имаме и недостатъчни усилия за справяне с този проблем от страна на директора. Колективът трябва да се обедини, предписанията, методическата подкрепа, която споменахте на началника на Регионалното управление, е оказана, има нужда от нея. Това не означава, че е излишна и че сигналите са подминати (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а напротив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Госпожо Анастасова, заповядайте за реплика.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Председател, господин Министър! Аз съм Ви задавала много въпроси в тези четири години и мога да разбера кога вярвате на това, което казвате, и кога – не. Аз мисля, че Вие не сте убеден в това, което казвате. Говоря честно и открито. Не може да обяснявате, че колективът трябва да бъде обединен. Е, колективът трябва да бъде обединен, разбира се, но кой обединява колектива?
Тринадесет години съм била директор на училище и знам, че това не е лесно, но срещу колектива се излиза с аргументи, с професионализъм, с добро отношение, с честност и с почтеност и само така може да стане. В това училище това го няма. Аз се срещнах не с един и двама, даже отначало се изненадах. Аз не ги познавам тези хора. И преди време, когато обяснявах за съвсем различен подход към директор на едно друго пловдивско училище, Вие ме обвинихте, че това е по партийна линия.
Тези хора не са нито членове, нито симпатизанти на партията. Те са били при Вас, при кмета, при областния управител, в Регионалното управление, това са хора професионалисти и не бива всичко да изкарваме на лична основа. Аз настоявам за комплексна проверка на дейността на директора на училището за периода, в който тази госпожа е била директор. И ако тази комплексна проверка се направи професионално, според обективни критерии, убедена съм, че ще намерите изключително много пропуски. Не може да говорим за обединяване на колектива, когато част от колектива срещу себе си вижда липса на професионализъм и позиция от рода: аз съм директор, аз казвам. Ама то е така, но не се прави по този начин. И когато ти си професионалист, и когато знаеш какво правиш (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), нещата се получават по друг начин.
Така че, повтарям, настоявам господин Министър, Ваше право е, разбира се, но моето настояване е да се направи комплексна проверка, да се видят по-дълбоко нещата, там има изключителни професионалисти. Аз видях хората очи в очи и като професионалист Ви казвам, че са почтени хора и милеят за училището. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Анастасова.
Господин Министър, дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Анастасова, впрочем това, което пропуснах да кажа, е, че също така е изпратено писмо и до кмета на община Асеновград като първостепенен разпоредител да извърши цялостна финансова проверка. Аз ще Ви предоставя доклада, който ми предостави Регионалното управление по образованието. Смея да твърдя, че е упражнен немалко контрол. Направени са по-миналата учебна година 16 проверки по отношение на посещаемостта – между 40 и 60% посещаемост. Очевидно училището не успя да се справи. Тринадесет проверки през миналата учебна година, като една част беше на обучение в електронна среда.
Почти всички неща, които споменавате във Вашия въпрос, са проверени с малки изключения, за които не са получавани сигнали. Ангажирам се да направя проверка от Министерството на образованието, а не от Регионалното управление, но факт е, че не трябва да бъдем предубедени, когато сме чули само едната страна. Принципът: чух от тях това, другите, ако ги изслушате, ще видите, че те също имат своята истина. Затова трябва да се подходи непредубедено. Аз във Вашия сигнал включително и прочетох някакви неща, че може би медиаторите продавали закуските не знам си къде. Такива неща не могат да се хвърлят лековато като обвинение към който и да е. Приемам Вашето предложение да извършим такава проверка. Очевидно там проблемът с разединението на колектива продължава, но, пак Ви казвам, че една голяма част от колектива застава зад директора на училището. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър, за Вашето участие.
Приятна работа!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Декларация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изказване извън обсъждания дневен ред от името на парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми членове на Министерския съвет! С наближаването на предизборната кампания е нормално времето на Народното събрание и тази най-висока трибуна да бъде използвано за политически цели, в които политическите сили да агитират и да се обръщат към избирателите си, но е важно това да бъде правено, използвайки и факти. Именно от парламентарната група на ГЕРБ затова ще се позовем на следните факти:
Трите правителства на премиера Бойко Борисов до момента са инвестирали близо 500 млн. лв. в спортни съоръжения. Построените от нас нови зали, както и тези, които са реконструирани, вече отговарят на най-високите световни стандарти и могат да приемат състезания от най-висок ранг. Никой друг, колеги, не е правил подобно нещо и бих помолил колегите от „Българската социалистическа партия“ малко да се разходят из страната и да видят построените спортни обекти – най-малкото в „Дружба“, в Шумен, в Пловдив, в Русе, да видят там и да се запитат кой е изградил тези спортни обекти. Това със сигурност не е БСП.
Бойко Борисов пое ангажимент да навакса пропуснатото от предишните правителства в последните 25 години и го направи. Колегата Ченчев не се беше подготвил и каза доста неверни неща. Едното от тях беше, че централният ни модел на национална спортна политика е непознат, чужд за развитите страни. Нищо общо с фактите, колеги.
Наистина съществуват различни модели на национална спортна политика и провеждането ѝ, но нашият модел, който се прилага в България, се прилага в страни, като Франция, Испания, Полша, Унгария, Португалия и Белгия.
Утвърдихме България като отличен организатор на международни състезания от най-висок ранг – световни и европейски първенства и купи, олимпийски квалификации и други значими спортни събития. Новият Закон за физическото възпитание и спорта промени изцяло философията на действащия преди това закон. В него има доста интересни нововъведения:
- за първи път професионалните лиги могат да бъдат организирани от отделни юридически лица;
- създадена беше възможност клубовете да бъдат регистрирани като търговски дружества;
- за пръв път се създават Българската параолимпийска асоциация и Българският параолимпийски комитет;
- детайлно е разработена главата с допинга;
- за първи път се регулира понятието „спортни и треньорски услуги“. Това е важно диференциране, което е значимо за развитието на спорта в България;
- въведохме задължително да има назначени треньорски кадри в спортните клубове за лицензирането им;
- включихме детайлно разработена глава за спортните бази, която ще реши тежките проблеми, които съществуваха – съществени изменения, които ще позволят да се ограничи съществуването на клубовете фантоми, на изискването спортните клубове да бъдат членове само на една спортна федерация, както и задължението да имат треньорски кадри, за да бъдат вписани в Регистъра на спортните организации;
- за първи път се приложи издаването на безсрочен спортен лиценз за спортните федерации, с което се облекчи административната тежест спрямо тях;
- регламентирахме стопанисването, използването и поддържането на спортни обекти по начин, който да създаде условия за ефективно използване и качествено подновяване на съществуващите спортни бази;
- за първи път се допусна отдаването под наем на спортен обект за срок от 10 до 30 години.
Ето това е дългосрочна политика.
В последните години държавата работи за изграждането на спортна инфраструктура както и …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Иванов, запазете тишина в залата, ако обичате.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
…както и, че се отпускат до над 1 млн. лв. за школите. За първи път спортните клубове получават лично отношение от държавата. 889 клуба от 50 вида спорт получиха над 30-процентно увеличение на отпуснатите средства през 2020 г. Мярката е добра и възприятието ѝ се потвърди от клубовете. Затова за 2021 г. гласувахме в бюджета на Република България 100-процентно увеличение на средствата по тази програма. Българските спортни клубове ще получат допълнително 6,5 млн. лв., които да подпомагат дейността им.
В Наредба № 4 за финансово подпомагане на дейността по изграждане, ремонт и реконструкция на спортните обекти – държавна и общинска собственост, е отпуснато финансиране за 64 обекта от 2015-а до 2020 г. Общата стойност на тези проекти е над 16 млн. лв. Това са: шест зали; девет стадиона; четири тренировъчни игрища; седем игрища за мини футбол; четири закрити и лекоатлетически писти; пет зали за бокс; пет зали за вдигане на тежести; три зали за волейбол и много други.
В момента Министерството на младежта и спорта е в различни фази на одобрение на провеждане на обществени поръчки. В различни фази на изпълнение на договорите са и много други обекти. Предвижда се инвестиция в над 20 спортни обекта и съоръжения на приблизителна стойност 7 млн. лв.
В модернизацията на обектите на Национална спортна база от 2016-а до 2020 г. са вложени 13 млн. лв. В модернизацията на обекти на „Академика 2011“ ЕАД от 2016-а до 2020 г. са вложени 16,6 млн. лв. Само през изминалата година бяха отпуснати 25 млн. лв. за строителството на физкултурни салони в 27 училища.
Редно е да споменем, че България беше една от малкото страни в COVID кризата, които поддържаха и поддържат най либералните мерки по отношение на спорта. Докато Европа затвори стадионите си, у нас имаше публика. Докато Европа забрани спортните мероприятия на открито и закрито, у нас те се провеждаха. Нима това не е доказателство, колеги, за отношението и приоритетното място, което масовият спорт заема в управленческата политика на кабинета?
За финал, колеги от БСП, ще си позволя следния цитат: „Благодаря Ви, че инвестирате в спорта и в бъдещето на младите. Ние наблюдаваме тези процеси. Европа и светът забелязват прогреса на България в последните години.“ Това, колеги, не е цитат на когото и да е, а е цитат на шефа на Международния олимпийски комитет – господин Томас Бах, отправен към премиера Бойко Борисов при неговото официално посещение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Продължаваме със следващата група въпроси към министъра на околната среда и водите – господин Емил Димитров Симеонов.
Първият въпрос е от народния представител Кристина Сидорова относно корекции в плана за управление на Национален парк „Централен Балкан“.
Госпожо Сидорова, заповядайте да изложите Вашия въпрос.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! След тези хвалебствия и с гръмки думи колко сме добри в спорта да се върнем към реалността и да се съсредоточим към още едно нещо, в което според мен сме първи, а именно опазване на околната среда чрез възстановяване на един път.
За какво точно става дума? Изпълнението на една от 15-те дейности по Проект „Възстановяване и опазване на природните местообитания и видове“ в Национален парк „Централен Балкан“, а именно това е Дейност № 7 „Опазване на безлесни природни местообитания чрез ремонт и възстановяване на път „Беклемето“ – хижа „Дерменка“, предизвика вълна от недоволство и протести.
Казвам малко повече подробности за този проект, това е изключително красива част от Стара планина, където в момента съществува път. Този път срещу 4,1 млн. лв. ще бъде възстановен с трошляк, за да може да се изпълни целта на този проект, а именно да бъде съхранена българската природа. Много интересно. Правим път за моторни превозни средства, за да съхраним природата. Браво!
Така, както казах преди малко, това предизвика огромна вълна от недоволство и протести в цялата страна – петиции. С тези петиции хората – природолюбителите, казват, че Планът за управление на Национален парк „Централен Балкан“ е приет на 24 март 2016 г. Оттогава са минали четири години – вече сме 2021 г., и този план трябва да бъде подложен на оценка и корекция, да бъде прегледан как се изпълнява, какви корекции трябва да бъдат изпълнени? Да, обаче такива не са направени. Такава оценка и публично обсъждане на изпълнението на предвидените дейности и необходимостта от внасяне на корекции в него – няма.
В тази връзка, въпросът ми към Вас е: кога ще бъдат внесени корекции в Плана за управление на Национален парк „Централен Балкан“, защото в петицията в интернет има хиляди подписи да се спре това безобразно строителство, наистина да бъде запазена тази красива част на България, а не чрез път от четири километра да бъде унищожена поредната природна защитена зона в България? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Сидорова.
Господин Министър, заповядайте – имате Вашите три минути за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Сидорова, уважаеми дами и господа народни представители! Вълна от недоволство. Де да можех да спра всички пари за този балкан, за да не ми задавате после въпроси: дайте ни за парапети, дайте ни за заслони, дайте ни за подобряване на пътеките. Ама Вие един ден искате пари за пътеки, парапети и заслони, а на другия ден – не искате. Но не мога да ги забраня, иначе щях да кажа: БСП не дава пари, хайде сега ходете в БСП. Но не мога!
Национален парк „Централен Балкан“ е обявен за Народен парк със Заповед № 843 от 31 октомври 1991 г., прекатегоризиран в Национален парк със Заповед № РВ-247 от 19 юли 1999 г. на МОСВ. За Национален парк има одобрен „План за управление за периода 2016 – 2025 г.“ с Решение на Министерския съвет на Република България № 195 от 24 март 2016 г. Такъв е Планът.
Целите на управление „Национални паркове“ са посочени в Закона за защитените територии, като една от тях е създаване на предпоставки за развитие на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други.
По отношение на ремонта на съществуващия път „Местност „Беклемето“ – хижа „Дерменка“, следва да се отбележи, че Законът допуска ремонт на съществуващите пътища. Посоченият път е съществуващ и попада в инфраструктурната зона съгласно действащия план за управление, в която са допустими ремонтът и поддръжката на съществуващите пътища и паркинги. Пътят е държавна собственост, като ремонтът и поддръжката на съоръжението е задължение на МОСВ. Ако някой затъне в гората: защо не сте изчистили пътя? Ако някой закъса: защо няма път да го спасим? Същият е включен в Приложение № 3.2.3 на Плана за управление на пътища със свободен достъп и паркинг към тях на „Централен Балкан“.
Съгласно Плана за управление на „Централен Балкан“ са определени три категории пътища за движение на моторни превозни средства: пътища, забранени за ползване; пътища със свободен достъп и пътища с ограничен достъп. Пътищата със свободен достъп, които са едва 15% от общия регистриран брой пътища в Парка, служат за задоволяване на обществени потребности, осигуряват свободен достъп до посетителите. От съществуващите пътища, забранени за ползване са 80%, а с ограничен достъп на моторни превозни средства са 5%.
В Министерството на околната среда и водите са заявени от обществените организации както искания за затваряне на пътища в Национален парк „Централен Балкан“ за моторни превозни средства от Българския планинарски съюз, така и искания за свободен достъп по всички пътища от Сдружение „Калоферски стопани“.
С писмо от 14 декември 2020 г. е отговорено на Българския планинарски съюз и на всички заинтересовани държавни институции, като Народно събрание, Президентство, Министерски съвет, Омбудсмана и така нататък, относно исканията на Българския планинарски съюз за промени в Плана за управление, свързани със забраната за движение на моторни превозни средства по пътищата в парка и обособяването на нови туристически маршрути.
В изпълнение на чл. 6, ал. 3 от Закона за защитените територии, МОСВ е възложило на дирекция „Национален парк Централен Балкан“ да организира публично обсъждане на изпълнението на Плана за управление за изминалия четиригодишен период. Времето за провеждане на обсъждането април – май 2020 г. съвпада с въвеждането на извънредното положение. И тук имаше извънредно положение. Последвано от извънредната епидемична обстановка в страната, провеждането на подобен вид събитие към настоящия момент е невъзможно. Веднага след отмяната на извънредната епидемична обстановка в страната ще бъде организирано и проведено публично обсъждане, на което местното население, обществеността и държавните институции ще бъдат поканени и ще могат да представят своите мнения, коментари и становища за изпълнението на Плана за управление за четиригодишния период, както и за аргументирани предложения за промяна в Плана за управление.
След провеждането на публичното обсъждане – завършвам, господин Председател, и анализиране на резултатите от него, Министерството на околната среда и водите ще прецени дали да започне процедура по реда на Глава IV „Промени за плановете за управление“ от Наредбата за разработване на Планове за управление на защитените територии, за промяната на действащия План за управление на Национален парк „Централен Балкан“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Сидорова, заповядайте за реплика.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги!
Уважаеми господин Министър, април – май 2020 г., а сега сме февруари 2021 г. Има COVID, има епидемични мерки. Онлайн обсъждане не съществува ли за „Централен Балкан“? Вие заседавахте шест месеца онлайн Министерският съвет. В парламента се включваха онлайн тук. Какви ли не конференции и конгреси се правиха онлайн, а само Национален парк „Централен Балкан“ не може да направи обсъждане на плана си онлайн. Не е сериозно! Ако чакаме да свърши COVID, ами той пътят ще е готов. Никъде не е казано, че БСП не иска да има заслони. Говоря, че на този терен, който е изключително красив, в момента има багери и се асфалтира път, насипва се с трошляк и се уширява деветкилометров път. Кому е нужно това? Кои туристи ще ходят там? С ендуро, с мотори, с джипове? Това ли ни е опазването на природата?
Сега ще Ви зачета какво точно се прави: фрезоване и преасфалтиране за един километър, а на останалите ще се наложи настилка от трошен камък – банкетите от трошен камък, за да може джиповете да вървят точно по този път, да не минават по другите територии и така да спасим природата и безлесните местообитания. „Глупости на търкалета!“ Извинявам се, че го казвам от тази трибуна. Изключително красива местност, изключително красива природа, която ще я съсипем от алчност. Четири милиона се дават за път – за заслон няма, ама за път има, за да се движат джиповете там. Не е това грижата за природата!
В никакъв случай не мога да приема, че обсъждане на Плана не се прави, защото има извънредна епидемична обстановка. Ама, моля Ви се! Миналия ден обсъждаха Закона за домашното насилие сто човека онлайн от цялата страна. Значи може с участие на министри, на омбудсман?! Планът за „Централен Балкан“ – не може! Малко по-сериозно! Нека наистина да се обсъди този план, да се направят корекциите, за да спасим прекрасната природа на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Сидорова.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Предполагам, че опитите, където и когато да се направи нещо в планините да бъдат проваляни, няма да спрат. Ако ние направим едно обществено обсъждане и после някой да каже, че не е могъл да участва, защото не е имал компютър, че е бил поставен в неравнопоставено състояние, положение да обсъжда, ще започнем отначало.
Опитите Ви да провалите този път не съм го виждал, но видях, че веднъж провалиха в Рила. Сигурно няма да успеят този път. А Вие можете да забраните на Вашите членове да ходят по него!
Нито съм го планирал, нито съм участвал, нито съм се борил за пари за този Балкан, но ако единствените пари от последните 40 – 50 години, които са дошли в България, пари от Европа Вие искате да не ги влагаме по проекти, които Европа е одобрила, защото на Вас не Ви харесва, значи за едното може, за другото не може, този път да не съществува. Няма да мина по този път и не съм минавал, но щом са го одобрили съответните институции, нека да се довърши.
Ако Вие искате всичко да проваляте – Ваша воля е, правете го. Не винаги ще успявате. В много пъти ще успявате.
Когато беше за Рилските езера казах така: там нямат място булдозери, трябвало е по друг начин да се направи, но ако не го направите, никога няма да се направи. Много бяха щастливи! Само три месеца след това викаха: ама понеже не е направен пътят, цялата кал отива в езерото и го съсипва, какво правите Вие? Ами искаме път, да няма кал – спрете го! Искаме… Така че тази ситуация е ясна.
Този път сигурно ще бъде построен, а Вие в следващия парламент – живот и здраве, пожелавам Ви да влезете, ще обяснявате как искате още, и още, и още пари за този Балкан. Но ако може да е точно така, както Вие го кажете. Нека да бъде информирана обществеността, нека и тя да вземе решение. Със сигурност този път, за да го има толкова години, има потребност да съществува там. Нищо лошо не виждам в това да го отремонтират. Нищо лошо не виждам в това да го отремонтират! Едва ли тази хижа е построена на ръце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров е отново от народния представител Кристина Сидорова относно приемане на Национален план за управление на отпадъците.
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Само една вметка към предния въпрос. През месец август бях там, минах маршрута Беклемето – Дерменка. Там път няма, но ще видим догодина какво ще има.
Уважаеми господин Димитров, последното изменение на Закона за управление на отпадъците е от месец януари 2019 г. С това изменение се регламентират мерките и контролът за защита на околната среда и човешкото здраве. Приемаме, че ясно са разписани и задълженията на областния управител и общините за създаване на регионални сдружения за изграждане на съоръжения за третиране на отпадъци. Задължение на министъра на околната среда и водите е да разработи и внесе за приемане в Министерския съвет Национален план за управление на отпадъците. Настоящият бе с период на действие 2014 – 2020 г. Ежедневно от новините сме заливани с информация за складове с отпадъци, с нерегламентирани сметища. Съвсем скоро, само преди няколко седмици беше и случаят с огромното количество отпадъци в река Искър.
Ясно е, че проектът за Национален план за управление на отпадъците в Република България подлежи на задължителна екологична оценка. Знам, че вече има такъв, който е пратен за такава оценка и на процедура по оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони. За съжаление обаче, днес сме 5 февруари, такъв план все още няма.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: кога ще бъде приет Национален план за управление на отпадъците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Сидорова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Сидорова, уважаеми дами и господа народни представители! Националният план за управление на отпадъците е програмен документ със средносрочно действие, определящ политиките по управление на отпадъци, които съдържат програми, мерки за изпълнение, насочени към постигането на набелязаните цели. Приемането на такъв план е нормативно изискуемо задължение към държавите – членки на Европейския съюз, произтичащо от чл. 28, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Изискването е транспонирано в чл. 49, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.
Националният план за управление на отпадъците се разработва от министъра на околната среда и водите и се приема от Министерския съвет. Изготвянето на новия Национален план за управление на отпадъците е финансирано и възложено със средства от Оперативна програма „Околна среда“, като за изработването му е сключен Договор № Д-34-40 от 20 май 2020 г. между МОСВ и Обединение „НПУО 2020“ със срок на изпълнение до 7 месеца. Изпълнението на договора е във финалната фаза, като към момента е спрян срокът на изпълнение поради течащата процедура по екологична оценка на плана, провеждането на която е задължително съобразно чл. 85, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.
На 21 януари 2021 г. изтече срокът за предоставянето на становища и бележки по процедурата по екологична оценка на Националния план за управление на отпадъците за периода 2021 – 2028 г. На 26 януари постъпи становището на Министерството на здравеопазването по доклада. В най-кратък срок предстои да бъдат отразени постъпилите бележки и становища от консултациите по доклада за екологична оценка и проекта на Националния план. Следващата стъпка от процедурата е внасяне на искане за издаване на становище по екологичната оценка.
Съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми в срок 30 дни от внасянето на искане компетентният орган ще издаде становище въз основа на решенията на Експертния екологичен съвет. В рамките на този срок са включени и 7 дни за преглед на пълнотата на документацията. С издаването на становища по екологична оценка приключва и процедурата по екологичната оценка. Междувременно ще бъде проведена процедура по вътрешно съгласуване на проекта на националния план в системата на МОСВ – така нареченото вътрешно съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на Администрацията на Министерския съвет, и обществено обсъждане по плана по чл. 26 от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Администрацията на Министерския съвет.
Предвид гореизложеното МОСВ ще внесе за одобрение проекта за Национален план за управление на отпадъците за приемане от Министерския съвет до 28 февруари 2021 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Сидорова, заповядайте за реплика.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, благодаря за този отговор. Надявам се до 28 февруари наистина да има внесен такъв национален план. Анализите на актуалната ситуация показват, че в страната съществува значителен потенциал за подобряване на предотвратяването и управлението на отпадъци. През 1998 г., по-късно през 2011 г. беше направен пълен преглед на пестицидите, бяха идентифицирани всички места, където те са и беше създаден регистър, в който са описани къде се намират, какво е тяхното състояние. Към днешна дата обаче този регистър не работи. Отново имаме нещо, което е създадено, но не работи. Не знам защо. Вие може би ще ми кажете във Вашия отговор.
Будещо недоумение още е, че постоянно излизат сигнали за опасни отпадъци. Ето сега в нашия регион – в Габрово, миналия ден имаше открит склад с огромно количество пестициди, които стоят там вече с години. И благодарение, доколкото разбрах, и на Вашата намеса те са обезвредени и са изпратени във Франция.
Защо обаче не работи този регистър е много странно и надявам се Вие да ми дадете отговор на този въпрос. И още веднъж да заявите или да чуем от Вас по какъв начин ще бъде предотвратено образуването и съхранението в България на опасни отпадъци в тези количества, в които в момента имаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Сидорова.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Ние от отпадъците минахме на устойчивите органични замърсители. В България от 50 – 60 години много силни замърсители, както Вие казахте пестициди, са съхранявани по ТКЗС-та, по стопански дворове, после са премествани в най-здравата сграда, оттам в третата. В крайна сметка сега, 40 години след като всичко е минало, се налага ние да ги издирваме и да ги унищожаваме.
По Българо-швейцарската програма за сътрудничество около 3600 тона са обезвредени. Миналата година по настояване на Върховна административна прокуратура беше направена много бърза организация. Министерският съвет взе решение и беше разпоредено до 1000 тона да бъдат обезвредени, които са в най-опасните, най-лошите места в страната. Съответно веднага създадохме организация и успяхме малко над 1000 тона да изнесем в чужбина. Изключително сложна организация – инсинераторите не желаят да се занимават с устойчиви пестициди, не искат с такива вещества, искат да си вършат другата дейност. Едвам намерихме инсинератор във Франция, който да се съгласи да го направи.
Разбира се, че продължава да стои въпросът за останалите няколко хиляди тона, които са в страната. И е много хубаво за три години, ако може всичко да изчистим, ако може да го направим ние, пък Вие отстрани да викате: „Бавно е, може по-бързо да се прави!“
Това, което ще направя в остатъчните ми дни като министър, е да направя предложение до Министерския съвет, защото постановлението на прокуратурата продължава да действа за тези пестициди, да видим какво можем да направим и с тази част, която е останала в България. Разбира се, трябва да се осигури и финансиране за това.
Проблемът е друг – преди 20 години, преди 16 години са решили не да ги изнесат в чужбина да ги унищожат, а част от пестицидите са преопаковани, така да се каже, от бидоните са сложени в едни бетонни контейнери и 4 тона пестициди като го сложиш в 6 тона контейнер, сега имаме 10 тона пестициди. Е, с тях се чудя дали да се занимавам, защото по договор трайността на тези контейнери е била 100 години, пък те на 10-ата, 15-ата, 20-ата текат много. Но може би ще дойде време, когато ще ме накарат и тях да ги обезвредя само и само, за да може в България да няма повече такива замърсители. Изключително голям проблем.
И понеже казахте за регистъра – в един регистър пише, че има пет тона, а там има 25 тона. В другия пише, че има, а там няма нищо, защото междувременно някой е решил тайно да ги пренесе в съседното село, защото там сградата е по-здрава. И затова ние отваряме и отиваме с мощности за определен тонаж, а се оказва, че е много по-голям или го няма.
Радвам се, че Вашият областен управител и Вашият кмет, и окръжен прокурор оказаха съдействие, за да можем да отворим тези складове. Един от тях беше много близко до града, същото и в Севлиево, и в някои други населени места, за да ги изнесем с разрешителни до Франция и да ги обезвредим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор.
Остана да се справите само с още един въпрос – от народния представител Иван Валентинов Иванов относно нарушения на Комплексно разрешително № 349-НО/2008 г., актуализирано с Решение № 349-НО-ИО-А1/2015 г. на Регионално депо за неопасни отпадъци – Шумен.
Заповядайте за излагане на Вашия въпрос, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Темата за местата за съхранение на отпадъци, така наречените депа е доста актуална в последните дни. Това не прави изключение и Шуменското депо, което е лицензирано според Комплексното разрешително, което би трябвало да действа професионално, перфектно, обаче не е така.
През миналата 2020 г., уважаеми господин Министър, нееднократно беше установявано замърсени води, така нареченият инфилтрат, в дерето при моста на Войсковото стрелбище на Учебен център в Дивдядово, гр. Шумен. Отварям една скоба – между другото преди няколко дни се случи същото, аз лично отидох, присъствах и видях тази черна вода, тази отрова, която тече. Може би знаете, но към днешна дата няма направен морфологичен анализ на този инфилтрат, защото общинската администрация не желае да направи подобен морфологичен анализ и не се знае каква отрова, какво изтича оттам – предпоставка за екологична катастрофа.
И въпросът ми в тази връзка съм Вас: какви проверки са извършени от РИОСВ – Шумен, и какви нарушения на Комплексното разрешително номер, да не го изреждам, господин Симеонов го изчете доста подробно, на Регионалното депо за неопасни отпадъци – Шумен, са констатирани? Колко и какви предписания са издадени на община Шумен и респективно Общинско предприятие „Чистота“, което управлява това депо? Извършен ли е последващ контрол от страна на РИОСВ – Шумен? Какви и колко актове за установяване на административни нарушения са съставени? Колко и какви наказателни постановления са издадени в тази връзка? Какво е актуалното състояние и има ли изтичане на замърсени води от Регионалното депо за неопасни отпадъци в Шумен? Аз мисля, че на този въпрос отговорих, защото преди няколко дни го видях с очите си. Своевременни и адекватни ли са реакциите на РИОСВ – Шумен, при създалата се ситуация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! От началото на годината в РИОСВ – Шумен, са постъпили два сигнала за изтичане на кафява вода от регионално депо за неопасни отпадъци – град Шумен, по което са предприети действия, както следва.
На 11 януари незабавно е извършена съвместна проверка на място от експерти на Екоинспекцията и Басейнова дирекция „Черноморски район“ на регионалното депо. Установено е, че от ретензионния басейн на депото има преливане на инфилтрати и отпадъчни води в дъждоприемната канавка, чрез която водите се отвеждат в дере, което се зауства в река Камчия.
Възникналата аварийна ситуация е в резултат на авария на помпите и неблагоприятни атмосферни условия – интензивни валежи. На Община Шумен е дадено предписание да се преустанови изтичането на водите, което е изпълнено.
Предвид, че Инспекцията не е уведомена за възникналата аварийна ситуация на Община Шумен е съставен акт за установено административно нарушение по реда на Закона за водите.
На 31 януари 2021 г. е получен нов сигнал за изтичане на инфилтрат от регионалното депо. От експерти на РИОСВ – Шумен, и Басейнова дирекция „Черноморски район“ е извършена незабавно проверка на място. Отново е установено изтичане на отпадни води от депото в ретензионния басейн в дерето, което зауства в река Камчия. Констатираното изтичане е неизпълнение на условието от издаденото комплексно разрешително на депото, за което е съставен втори акт от Инспекцията – за установяване на административно нарушение на Община Шумен по реда на Закона за опазване на околната среда. Дадено е предписание на Общината и на Общинското предприятие „Чистота“ – дружеството, което стопанисва депото, за прекратяване изтичането на инфилтрат.
На 2 февруари е извършен последващ контрол на даденото предписание, при което е установено, че няма преливане извън ретензионния басейн, но в околовръстната канавка на депото продължава изтичане на инфилтрат.
Поради частичното неизпълнение на даденото на 31 януари 2021 г. предписание на Община Шумен е съставен трети акт по реда на ЗООС и са дадени предписания за прекратяване на заустването на инфилтрати и представянето в писмен вид на план-график за трайно решаване на проблема с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки – с отговорници, срокове за изпълнение.
Предстои вземаме на почвени проби с цел оценка състоянието на почвите в района на изтичането. На 3 февруари в Инспекцията е получено писмо от оператора на депото за възникнала авария – аварийно спиране на потопяема помпа за инфилтратни води към ретензионния басейн, без да има разлив на инфилтрат.
РИОСВ – Шумен, ще приключи стартиралите административнонаказателни процедури по съставените три акта и ще издаде наказателно постановление при спазване на срока, определен в Закона за административните нарушения и наказания.
В заключение, като ходихте на място (министър Димитров се обръща към народния представител Иван Иванов), защо не видяхте кой и кога го е построил това депо? Тази клетка – кой точно я е построил? Причината – само помпите ли са, или нещо друго, което има технологично, строително? Защото всеки път ме питате за дадени теми, но забравяте услужливо миналото, при което се е случило и откъде произхожда целият проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, като имате да казвате нещо кажете го докрай. Кой е строил? Не е лошо да се чуе от трибуната. Въпросът е, че са изхарчени милиони левове на българския данъкоплатец, дадени от Министерството, което Вие управлявате.
Друг е въпросът, че Вие не казвате цялата истина, че това нещо не е от вчера, не е от днес. Имам справка, която съм получил от РИОСВ през други хора, които са ми я дали, че този проблем съществува още от 2010 г. Издавани са наказателни постановления за същото нещо още на предния оператор – 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2014 г.
Проверките спират рязко, когато управлението в общината се поема от партията, която Ви е излъчила за министър – ГЕРБ. Впечатленията, които са създадени, е, че масово се налага на директора на РИОСВ да не осъществява контрол върху подобни проблеми в шуменското сметище. Последният акт е издаден на Общинско предприятие „Чистота“ през 2017 г. – за същото нещо. Мога да Ви кажа номера – за същото нещо. Това означава, че там имаме тежък рецидив и замърсяване на околната среда.
В случая могат да се направят две заключения.
Първо, че там има системно неспазване на служебните ангажименти на служителите на РИОСВ.
Второ, подозрения може би, че Вашите служители, с Ваше или без Ваше указание, прикриват нарушенията на Община Шумен. Това е или за прокуратура – Вие да я сезирате, или някой друг да сезира прокуратурата. Ако се слага чадър върху Общинското предприятие, за да не бъдат налагани глоби, защото директорът се е оплаквал, че ако му сложат един акт за 10 хил. лв., той ще напусне и нямало кой да управлява Общинското предприятие „Чистота“. Да, ама работата на РИОСВ и Вашата като министър е до контролирате подобни процеси.
Молбата ми е Вие да проверите, да пратите една сериозна проверка там и да се установи, и да разсеете всички съмнения, че се прави чадър върху Община Шумен, която в момента е оператор респективно чрез Общинското предприятие „Чистота“ на това сметище, откъдето излизат, изтичат отровни води, чието съдържание не се знае, както Вие казахте. Това не е правилно и Общината не желае да направи морфологичен анализ на този инфилтрат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте, имате две минути за дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател! Последно значи – 2010 г. е било това сметище. Оттогава тече, ама сегашният министър, ако може, да реши всичко. Много лесно, много удобно. А сегашният кмет ли го е построил 2010 г.? Защото ние на него пишем актове. Той – човекът, какво да прави? Ако Вас утре Ви изберат кмет, Вие какво ще направите? Чудеса ще направите Вие – вече сте ги направили чудесата.
Много се извинявам, господин Иванов, но този проблем си го знаете от години, но сега политически, преди изборите държите да обяснявате колко много настоящият кмет трови реката, трови природата, трови обществото, ама сте забравили всичките тези 10 години. Затова не Ви припомням, че от 2010 г. стои това сметище. И ако има проблем през всички години Вие, какво направихте, за да сложите пречиствателна станция? Сега обаче Ви е много лесно преди изборите – хайде да ти хвърля един проблем с пестицидите –от 40 години, хайде да ти хвърля един проблем с едно депо от 10 години. Много е хубаво. Само че и аз имам избирателност при решаване на проблемите.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Сега Вие сте министър – да оправите нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля Ви, запазете тишина! Не влизайте в диалог!
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Настоящият кмет има най малка вина за това, че е наследил едно сметище от преди 10 години. Най-малка вина за това, че му е изгоряла помпата. Най малка вина за това, че имаше огромен дъжд, при който преляха всички басейни и помпите не успяха да циркулират и една от тях изгоря. И независимо от това ние сме му съставили три акта. Един, че не е уведомил, един, че не направил, един, че…. И на Вас това Ви е малко. Защо? Защото сме в избори.
Сега кметът в Шумен ще плати три акта и ще плати цената на всички, които са бездействали преди него, защото Законът така казва. Но не ме карайте да решавам проблем на 40 години или проблем на 11 години точно един месец преди избори, защото на Вас така Ви харесва, за да може да си правите кампанията.
Не се занимавам с избори. Кметът на Шумен ще си плати актовете. Служба „Чистота“ ще си плати актовете. Предприели са действия. Там вече не изтича, но проблемът от 2010 г., който Вие отлично знаете, съществува. Най-малко аз съм направил три акта по мое време и да ми обяснявате, че съм сложил чадър от 2010 г. – просто не е редно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Желая Ви приятна работа в останалата част от деня!
Заедно с Вас, ако позволите и с колегите народни представители, да поздравим студентите от Университета по национално и световно стопанство – стажанти на Комисията за борба с корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика, които са тук по инициатива на „Академия Антикорупция“ – съвместна инициатива на КПКОНПИ, УНСС и Комисията към Народното събрание. (Ръкопляскания.)
Поздравления!
Да продължим нашата работа с въпрос към министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова. Въпросът е от народния представител Васил Антонов относно приоритетите на страната ни в областта на ядрената енергетика и бъдещето на АЕЦ „Белене“.
Заповядайте, господин Антонов, да изложите Вашия въпрос.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, наскоро след Ваш Доклад правителството реши, че ще използва поръчаното за АЕЦ „Белене“ оборудване за изграждане на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Същевременно процедурата за избор на инвеститор на АЕЦ „Белене“ не е прекратена. На този етап нито един от кандидатите не се е отказал от Проекта въпреки разнопосочните сигнали, които дава правителството. Вашите хаотични действия и хаотичните действия на правителството, на премиера Борисов, създават несигурност сред чуждестранните компании с интерес към ядрения проект, който ще има негативни последици в дългосрочен план за българската енергетика и икономика.
Уважаема госпожо Министър, в продължение на три години се опитвахте да убедите обществото, че инвестицията от над 20 милиарда в новата ядрена централа край Белене е нужна и обоснована. Днес Вие сте забравили обещанията си и многобройните посещения на площадката. Отделно от това не изпълнявате решението от месец юни, което правителството и Народното събрание взеха през 2018 г. – за завършване на Проекта АЕЦ „Белене“.
Тук е и моят въпрос към Вас: какви са приоритети на страната ни в областта на ядрената енергетика, ако сте запозната? Какво ще е бъдещето на АЕЦ „Белене“? Какви ще са последствията, ако прекратите проекта АЕЦ „Белене“? Какво ще стане с площадката, която е 2 хиляди и 600 декара и всички инвестиции, които са направени там, които никой не знае, но не са по-малко от 5 млрд. лв. по наша предварителна сметка? Благодаря Ви.
Окачвам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Антонов.
Обръщам Ви внимание да не използвате оскърбителни думи и изрази във Вашите изказвания. Следващия път ще бъдете санкциониран.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, както Вие отбелязахте и всъщност Вашият въпрос е: каква е Стратегията на България в областта на ядрената енергетика? Документът, в който тази стратегия и нашата визия за развитието на ядрената енергетика е заложена, на първо място е Интегрираният план „Климат – енергетика“, който е изготвен от колеги и от други министерства – икономика, околна среда и води, енергетика, така че да може да обхване целия спектър от въпроси, които касаят този сектор. Там много ясно сме посочи, че на България ще ѝ бъдат необходими в следващите години – 2 хиляди мегавата базова ядрена мощност.
В Проекта на енергийна стратегия, която сме разработили, и която е представена в парламента също, много ясно е посочено, че това, което ще е необходимо на България, е нова ядрена мощност – 2 хиляди мегавата.
Що се отнася до конкретиката по отношение на проекта АЕЦ „Белене“, по отношение на всички тези решения, които Вие цитирахте – на Народното събрание, на Министерския съвет това, което мога да Ви представя към настоящия момент, като информация е следното: Вие правилно отбелязахте, че решението на Народното събрание от юни 2018 г. е факт и в него много ясно е посочено каква е волята на българския парламент.
Съгласно чл. 86, ал. 2 от Конституцията всяко едно решение на Народното събрание е задължително за изпълнение от всички граждани и институции. Така че, каквото и решение да се вземе оттук нататък, то това ще бъде решение на българския парламент.
Може би е важно да обясня това, че след решението на българския парламент през 2019 г. настъпиха определени обстоятелства, свързани с изграждане на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“. След близо 5-годишна съдебна сага Върховният административен съд се произнесе с окончателно решение, че ОВОС, свързан с площадката на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“, е законосъобразен и от април 2019 г. той е в сила.
В резултат на това решение последва и решение на Агенцията за ядрено регулиране, която през 2020 г. одобри Площадката № 2 за изграждане на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Във връзка с това правителството взе решение на база, на което да се възложи на Българския енергиен холдинг да влезе в преговори с американски компании лидери в областта на ядрената енергетика, за да може да видим всъщност как по най-добрия начин бихме могли да оползотворим площадката, с която разполагаме, с вече наличния ОВОС, с разрешението, което Агенцията за ядрено регулиране предостави. Колегите влязоха в комуникация с американски компании в тази връзка. Само може би е важно да отбележа това, че ОВОС а съдържа три технологии, които са одобрени.
Първата технология е ВВЕР-1000 АЕS-92, тоест това е технологията за оборудването на проекта АЕЦ „Белене“.
Втората технология API 1000 – това е американската технология.
Третата технология е АЕS-2006 – отново руска технология.
Така че ние в рамките на тези три технологии трябва да търсим някакво решение за максимално оползотворяване на това, което имаме, като площадка в „Козлодуй“, „Белене“, оборудване. Трябва да търсим най-добрия вариант за България.
Колегите влязоха в комуникация с американски компании, с „Уестингхаус“. Оттам получихме обратна информация, че не може и няма как да бъде предложен реактор AP1000. Възможностите, които останаха, и това, което колегите предложиха като вариант, е да се анализира възможността има ли техническа пречка наличното оборудване да се използва за VII блок на „Козлодуй“. Изготвен беше доклад и в този доклад експертите по категоричен начин обясняват, че такава техническа пречка няма.
Логичното действие след това беше да се възложи един правен анализ, финансово-икономически анализ, да се види какво би могло да бъде структурирането на такъв един вариант, такъв един проект. В резултат на това има работна група, която се занимава точно с този анализ – правен, икономически и финансов. В момента, в който ние разполагаме с този анализ, разбира се, че ще влезем в българския парламент и той ще бъде този, който ще вземе финалното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Антонов, имате право на реплика.
Заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Коя точно квалификация да не използвам, господин Председателстващ, за да не бъда санкциониран от Вас, защото определено отговорът не ме удовлетворява – не толкова мен, колкото избирателите от 15-ти избирателен район – Плевен, както и хората, които имат интерес да се развива българската икономика.
Нима има нещо в това, което казах, и да не е вярно?! Всичко това, което днес, министър Петкова, казахте, точно противоречи на всичко това, което говорихте три години. Това казах аз, нищо друго. Това не е ли хаотично развитие, когато днес, от тази трибуна, говорим точно това, което три години преди това го говорихме по другия начин, и днес с две-три изречения отрекохме всичко?!
Въпреки всичко аз смятам, че и днес България има нужда от две централи – атомни централи, от развитие на атомната енергетика както в „Козлодуй“, така и в АЕЦ „Белене“. И не трябва единият проект да бъде противопоставен на другия проект, защото са направени значителни инвестиции в „Белене“, както и в „Козлодуй“. Има перспектива, защото има необходимост от потребление на евтина електроенергия, каквото и да говорим, каквито и подходи да търсим. Днес отново витиевато поставяме така нещата, че е под въпрос изграждането и на двете централи. Ако продължаваме по този начин…
Не отговорихте и на един друг въпрос, който поставих в края: ако се прекрати Проекта „Белене“, какво правим след това с „Белене“? Има ли някой в България, който да направи експертиза, специално един анализ, на изразходваните средства в „Белене“ и къде отидоха тези средства? Ясно е – реакторите, които са там, строително-монтажните работи, които са извършвани, всичко по тези 2 хил. 600 дка, които са инвестирани в площадката, но толкова ли пари се инвестираха и къде потънаха тези пари? Мисля, че това го дължите на българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Антонов! Аз мисля, че в отговорa си ясно посочих, че българският парламент е взел решението от месец юни 2018 г. и само българският парламент може да го промени или да вземе друго такова решение.
Но Вие сам знаете, че процедурата, която беше стартирана, свързана с избора на стратегическия инвеститор, поради обективни причини, свързана със световната пандемия от COVID-19, се забави и сроковете, които бяха планирани, на практика не могат да бъдат спазени. Това обаче не пречи, междувременно, след като се случиха всички тези нови факти и обстоятелства, свързани със VII блок на „Козлодуй“, да изследваме и тази възможност. Ние ще влезем тогава в парламента, ще Ви предложим, ще покажем анализите и вече българският парламент ще реши кое от тези решения всъщност е най-правилното. И аз съм сигурна, че заедно ще вземем най-доброто решение за България.
Що се отнася до разходите за Проекта АЕЦ „Белене“ – аз и друг път съм имала възможност да коментирам тук, тези разходи са приблизително 3 млрд. лв. Те са извършени в много продължителен период от време – от 2006 г., с подписването на Споразумението между НЕК и АСЕ. Така че мога конкретно, ако желаете, да представя такава информация, но тя към настоящия момент няма кой знае какво значение. Трябва да намерим най-доброто решение на база на фактите, с които разполагаме.
Така че това е, което трябва да направим като стъпка. Трябва да направим така, че, от една страна, да съхраним Националната електрическа компания, тъй като всичко това, което се случва, на практика ще рефлектира върху НЕК, съответно и върху Българския енергиен холдинг, поради което моят призив е всички да бъдем наистина единни и много спокойно да преосмислим и да видим всъщност какви са ползите, какви биха били загубите от едно такова решение. И съм сигурна, че българският парламент ще вземе най-доброто решение за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Лека и приятна работа Ви желая в останалата част от деня!
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Следващото заседание ще се проведе на 10 февруари в пленарната зала на Народното събрание. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов