Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги!
„РЕШЕНИЕ
№ 2009-НС
София, 10 февруари 2021 г.
относно обявяване на Павел Михайлов Савов за народен представител в Двадесет и трети изборен район – София, в 44-ото Народно събрание
С писмо вх. № НС-02-10 от 10 февруари 2021 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 10 февруари 2021 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са прекратени пълномощията на Валентин Алексиев Николов като народен представител от Двадесет и трети изборен район – София, издигнат от партия ГЕРБ в 44-ото Народно събрание.
С вх. № НС-10-32 от 10.02.2021 г. от Централната избирателна комисия е постъпило заявление от кандидата за народен представител Атанас Андонов Бояджиев, с което заявява, че не желае да бъде обявен за избран за народен представител в 44-ото Народно събрание от листата на партия ГЕРБ в Двадесет и трети изборен район – София.
Съгласно чл. 255, ал. 1, т. 3 от Изборния кодекс съгласието на кандидата да бъде регистриран е абсолютна предпоставка за регистрацията му от предложилата го партия, коалиция или инициативен комитет, а след произвеждане на изборите – за обявяването му за избран за народен представител. Когато кандидат за народен представител подаде заявление до Централната избирателна комисия, че не желае да бъде обявен за избран за народен представител, следва да се тълкува, че по същество е налице оттегляне на съгласието на кандидата, дадено чрез заявлението по чл. 255, ал. 1, т. 3 от Изборния кодекс. Адресираното до ЦИК изявление, съдържащо нежелание на кандидата да бъде обявен за избран за народен представител, препятства възможността ЦИК да стори това поради липсата на правната предпоставка, изразяваща съгласието му за регистрация, съответно обявяването му за народен представител. Налице е по същество изявление за отказ от страна на кандидата да бъде обявен за избран, който обвързва ЦИК и прави невъзможно вземане на решение по реда на чл. 302 от Изборния кодекс спрямо този кандидат.
От изложеното следва, че въз основа на подаденото заявление от кандидата за народен представител Атанас Андонов Бояджиев следва да бъде заличен от листата на партия ГЕРБ поради оттегляне на съгласието за регистрация като абсолютна предпоставка за неговата избираемост.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 247, ал. 1, т. 6, чл. 255, ал. 1, т. 3 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Заличава от листата на партия ГЕРБ кандидата за народен представител Атанас Андонов Бояджиев от Двадесет и трети изборен район – София, на произведените избори за народни представители на 26 март 2017 г.
Обявява Павел Михайлов Савов, ЕГН…, за народен представител в 44-то Народно събрание от листата на партия ГЕРБ в Двадесет и трети изборен район – София.“
Моля, поканете господин Савов в залата, за да положи клетва.
Колеги, моля да се изправим. (Всички стават.)
Господин Савов, повтаряйте след мен.
ПАВЕЛ САВОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито!
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедура по оттегляне на направената вчера от мен процедура за съкращаване на срока на изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух и да направя нова процедура за съкращаване на срока вече с четири дни на същия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, и преди това поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Моля да ми дадете списъците.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - тук
Ангел Илиев Исаев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - тук
Анна Николаева Славова - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Георгиев Ламбев - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - тук
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Александров Александров - тук
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев - тук
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - тук
Елена Владимирова Ангелинина - отсъства
Елена Стефанова Пешева - тук
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - отсъства
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - тук
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - отсъства
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Савов - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Колеги, спираме дотук, имаме кворум.

Продължаваме със заседанието.
Първо ще Ви запозная с няколко съобщения. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
Прощавайте!
Благодаря Ви, господин Свиленски.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 131 народни представители: за 92, против 7, въздържали се 32.
Предложението е прието.
Съобщения:
На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 10 февруари 2021 г. е постъпил Указ № 41 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 29 януари 2021 г. Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия по правни въпроси да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от Министерството на отбраната на Азербайджан. Разрешението е в сила за периода от 10 до 16 февруари 2021 г. за два полета с цел превоз на товари, радиолокационно оборудване от Чешката Република за Азербайджан. (Шум.)
Много е шумно, колеги, моля Ви!
Издадената заповед е в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаеща преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната. По въпросите относно експортния контрол и съответствие с международни санкционни режими, задължителни за Република България, решението за прелитане във въздушното пространство на страната следва да се предостави на заинтересованата страна след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката и Министерството на външните работи.
Уведомлението е постъпило на 10 февруари 2021 г., с входящ № 103-09-6, и е предоставено на Комисията по отбрана.

Първа точка за днес е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Госпожо Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване допуск в пленарната зала на госпожа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“ в Министерския съвет, и на госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск.
Гласували 117 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2021 г., приет на първо гласуване на 29 януари 2021 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите“.“
Комисията подкрепа текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „публични органи“ се заменят с „възлагащи органи и/или възложители“.
2. В ал. 2 т. 3 се отменя.
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Концесия за строителство или концесия за услуги, при която строителството или услугите са предназначени за извършване на една от дейностите, посочени в приложение № 2, наричани по-нататък „секторни дейности“, е секторна концесия.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „публични органи“ се заменят с „възлагащи органи и/или възложители“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов има изказване.
Отново сте без маска, господин Шопов. Не знам, Вашето упорство вече… Как да се боря с него?
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, съветвам Ви да не се занимавате с глупости.
Когато говорим, госпожо Председател, от тази трибуна,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля по уважително!
ПАВЕЛ ШОПОВ: … говорим без маски – нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Когато обаче сте в залата, трябва да бъдете с маска.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, аз бях тук пред Вас. И Вие сте без маска, всички сме в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Взели сме решение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Освен това на господин Свиленски господин министърът отговори на… (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Взели сме решение колегата, който води, да бъде без маска, за да може в залата да се чува.
Заповядайте по същество.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Мислил съм кои са най-престъпните закони по времето на прехода. Във всички случаи Законът, който обсъждаме с това заглавие, е в Топ 5 на най-противоконституционните, престъпни, лоши и грабителски закони.
Концесиите са колониален инструмент за ограбването на България. Ние от Атака винаги сме говорили за това, давали сме примери, изнасяли сме безброй факти и в тази зала, и по нашата телевизия, и пред нашите избиратели. И днес, вместо да гласуваме Законопроект – това да беше заглавието – за отмяна на Закона за концесиите, ние гласуваме Законопроект, с който правим Законопроекта още по-лош, и още по-противоконституционен, уважаеми колеги.
Защо този законопроект е лош? Този законопроект е лош, защото оставя с него концесиите да имат срок – за подземни богатства, 50 години. С триста зора този срок беше намален от 60 – беше първоначалното предложение, противопоставихме се, но все пак това е един човешки живот. Този законопроект е лош. Той отпраща към Закона за подземните богатства. Ще кажете: там е уредена конкретно тази материя. Но тези два законопроекта са абсолютно свързани, касае се за концесии, по които България получава по-малко от 2% концесионна такса, забележете!
В страните от Централна Африка този процент е най-малко 30 – 40%. Борисов беше особено горд, че в едно негово управление вдигна процента с няколко десети и от един процент и нещо този процент стана близо 2, но пак отново под 2%. По най-скромни изчисления на либерални икономисти, от страната се изнасят годишно между 9 и 11 тона злато, и това вече десетилетия наред. Тези неща ние ги говорим от десетилетия – от 2005 г., откакто сме на политическата сцена, но управляващите нехаят.
Тези неща, които говоря в момента, са вкарани в Плана „Сидеров“ подробно и представляват съществена част от този план. И ние заявяваме, че когато „Атака“ дойде на власт, а това ще се случи, защото всичко, което в тази зала сме казвали, е ставало дали сега или по-късно. Един от първите закони, които ние ще отменим, е точно Закона за концесиите, защото не може с тези изменения в момента, които ние правим, да вкарваме тази материя и тази възможност в сферата на отбраната, в сферата на сигурността, забележете това. Не могат да се дават по места на партийни кметове и да им се разширяват правомощията, както това е заложено в този закон. Не може да продължи ограбването на подземните богатства чрез „Софийска вода“ – скандална тема, която е дискутирана безброй пъти в българското общество и до този момент нищо. Увековечава се и се продължава това издевателство над софиянци.
Забележете, това, което се прави с разширяването на възможността за концесиониране в сферата на отбраната, се прави със следната цел: десетилетия вече след Тройната коалиция не могат да бъдат извадени и изкарани кадрите на ДПС от Министерството на земеделието. И тук правя тази аналогия: разставени са кадри на ВМРО в Министерството на отбраната и те ще имат възможността оттук нататък безпрепятствено да концесионират, те ще имат възможността безпрепятствено да създадат огромни полета и възможности за корупция и ограбване на българския народ чрез така нареченото концесиониране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз ще завърша с това. Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение Законът да бъде отложен. Няма смисъл от един законопроект, който прави основния закон още по-лош.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, разбрах какво е Вашето предложение. (Председателката изключва микрофоните. Ораторът говори на изключени микрофони.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: … гласуване. Освен това ние от „Атака“ призоваваме президентът да спре Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрахме.
Времето, господин Шопов. Благодаря Ви.
Сложете си маската.
Има процедура за отлагане разглеждането на Закона.
Господин Шопов, да си сложите маската!
Аз ще подложа Вашата процедура на гласуване, но Вие си сложете маската.
Господин Шопов, застрашавате колегите около себе си, като не носите маска.
Моля, квесторите, дайте маска на господин Шопов или го помолете да напусне залата.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура от господин Шопов – да бъде отложено гледането на Закона за концесиите.
Гласували 124 народни представители: за 27, против 74, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Продължаваме с гласуване на текста на вносителя за наименованието на Закона; текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3; и редакцията на § 4 по Доклада на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 79, против 8, въздържали се 28.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
По § 10 има предложение на народния представител Христо Гаджев, което е оттеглено.
По § 10 има предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Член 12 се отменя“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 1 и 2:
„(1) Възлагащи органи са държавните, регионалните или местните органи, публичноправните организации, както и обединения от един или повече такива органи и/или от една или повече такива публичноправни организации.
(2) Възложители са лицата, които извършват секторни дейности и възлагат концесия за някоя от тях и са възлагащ орган или публично предприятие, или друго лице, което извършва дейност въз основа на специално или изключително право, предоставено за извършване на една от секторните дейности.“
2. Досегашната ал. 1 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Концедент е органът, който извършва действията по възлагане на концесия и е страна по концесионния договор. Правомощията на концедент се изпълняват от министър или кмет на община.“
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „два или повече органи по ал. 2 и/или 3“ се заменят с „двама или повече министри и/или кметове на общини“.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея се създава изречение второ: „За определени действия, свързани с възлагането или изпълнението на концесията, концедентът може да възложи правомощията си на определено от него длъжностно лице или на друг възлагащ орган или възложител.“
6. Досегашната ал. 6 става ал. 8.“
Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Не се възлагат концесии в областите отбрана и сигурност.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15:
„§ 15. В глава първа, раздел VI се създава чл. 26а:
„Чл. 26а. (1) Не е възложител по смисъла на този закон лице, на което е предоставено специално или изключително право чрез процедура по ал. 2, при която е била осигурена достатъчна публичност, и предоставянето на това право се е основавало на обективни критерии.
(2) Алинея 1 се прилага за процедура, която е проведена:
1. по реда на този закон или на Закона за подземните богатства, или на Закона за обществените поръчки;
2. съгласно правни актове на Европейския съюз по приложение № 2а.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
„§ 17. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „за строителство и на концесията за услуги“ се заличават.
2. В ал. 2 накрая думите „без трансграничен интерес“ се заменят с „под европейския праг“.
3. В ал. 3, изречение второ накрая думите „без трансграничен интерес“ се заменят с „под европейския праг“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24:
„§ 24. В чл. 45, ал. 2, т. 1 накрая думите „които ще се предоставят за ползване чрез концесия“ се заменят с „на концесиите“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за параграфи 5, 6, 7, 8 и 9; редакцията на § 10; текста на вносителя за § 11; редакцията на § 12 по Доклада на Комисията; създаването на нов § 13; текста на вносителя за § 13, който става § 14; редакцията на § 14, който става § 15; текста на вносителя за § 15, който става § 16; редакцията на § 16, който става § 17; текста на вносителя за параграфи 17, 18, 19, 20, 21 и 22, които стават съответно параграфи 18, 19, 20, 21, 22 и 23; редакцията на § 23, който става § 24 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за параграфи 24, 25, 26, 27 и 28, които стават съответно параграфи 25, 26, 27, 28 и 29.
Гласували 103 народни представители: за 81, против 5, въздържали се 17.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 30:
„§ 30. В чл. 58, ал. 3 след думите „чл. 24“ се добавя „ал. 1“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Александрова, само един момент – докладвайте и § 28.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, новият § 30 го докладвахте.
Отиваме на § 29.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 29 има предложение на народния представител Христо Гаджев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 31:
„§ 31. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 4 и 5 се отменят.
2. В ал. 4 се създава т. 7:
„7. в случаите по т. 7 кандидатът или участникът е представил доказателства, че не е преустановил дейността си и е в състояние да изпълни концесията съгласно приложимите национални правила за продължаване на стопанската дейност в държавата, в която е установен.“
Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 32:
„§ 32. В чл. 61 ал. 5 се отменя.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37.
Комисията подкрепя текст на вносителя за § 35, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А господин Гаджев?
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Христо Гаджев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 41:
„§ 41. В чл. 78 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 изречение второ се заличава.
2. Алинея 5 се отменя.“
Комисията предлага да се създаде нов § 42:
„§ 42. В чл. 79, ал. 5 думите „заявления или“ се заменят със „заявления, предварителни оферти или“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 43:
„§ 43. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „т. 3“ се добавя „и 8“, а думите „заявления или“ се заменят със „заявления, предварителни оферти или“.
2. В ал. 3, изречение второ думата „протокол“ се заменя с „протоколи“, а в изречение трето думата „протокола“ се заменя със „съответния протокол“.
3. Създава се ал. 5:
„(5) Когато с този закон е предвидено прилагане на протокол на комисията към уведомление до кандидатите или до участниците, същият се предоставя в заверено от член на комисията копие, в което е заличена защитената със закон информация, чувствителната информация, както и информацията, определена като поверителна, и е посочено основанието за заличаването“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 45.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 46:
„§ 46. В глава трета се създава раздел Ха с чл. 115а и 115б:
Раздел Ха
Изменение на поредността на критериите за възлагане
Чл. 115а. (1) Концедентът може да измени поредността на критериите за възлагане според значимостта им, съответно –относителната тежест на критериите, когато някоя от офертите съдържа предложение, съдържащо иновации с изключително високо равнище на функционално изпълнение, което добросъвестен концедент не би могъл да предвиди.
(2) Изменението се извършва с:
1. решение за прекратяване на процедурата, което включва решение за провеждане на нова процедура за определяне на концесионер при открита процедура;
2. решение за отправяне на покана за подаване на нови оферти при състезателна процедура с договаряне и при състезателен диалог.
(3) Изменението на поредността на критериите според значимостта им не трябва да води до дискриминация.
Чл. 1156. (1) С решението за отправяне на покана за подаване на нови оферти се одобрява поканата и се определят:
1. измененията в поредността на критериите за възлагане според значимостта им;
2. изменената относителна тежест на критериите за възлагане;
3. срок за подаване на новите оферти, който не може да бъде по кратък от 22 дни.
(2) С решението по ал. 1 може да се измени и методиката за оценка на офертите, ако това се налага от изменената поредност на критериите за възлагане.
(3) Поканата за подаване на нови оферти заедно с решението по ал. 1 се изпраща до всички участници, които са подали оферти в процедурата“.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 43 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 47:
„§ 47. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 7:
„7. при открита процедура установи, че трябва да измени поредността на критериите за възлагане според значимостта им, съответно относителната тежест на критериите – в случаите по чл. 115а, ал. 1.“
2. В ал. 2 думите „и процедурата е проведена съгласно изискванията на концесия без трансграничен интерес“ се заличават.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 48:
„§ 48. В чл. 118, ал. 2 се създава ново изречение второ: „В случаите по чл. 115а, ал. 2, т. 1 решението за прекратяване на процедурата винаги включва решение за провеждане на нова процедура за определяне на концесионер“, а досегашното изречение второ става изречение трето и в него след думата „решението“ се добавя „за провеждане на нова процедура за определяне на концесионер“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 28, който става § 29; създаването на нов § 30; редакцията на § 29, който става § 31; създаването на нов § 32; текста на вносителя за параграфи 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36 и 37, които стават съответно параграфи 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39 и 40; редакцията на § 38, който става § 41 по Доклада на Комисията; създаването на нов § 42; редакцията на § 39, който става § 43; текста на вносителя за параграфи 44 и 41, които стават съответно параграфи 44 и 45; редакцията на § 42, който става § 46 по Доклада на Комисията; отхвърлянето на § 43; редакцията на § 44, който става § 47 по Доклада на Комисията; редакцията на § 45, който става § 48 по Доклада на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 74, против 5, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 49:
„§ 49. В чл. 119 ал. 2 се изменя така:
„(2) Към уведомлението се прилага протоколът на комисията, с който е мотивирано решение по чл. 102, ал. 4, когато има такова, а при открита процедура – и протоколът по чл. 99, ал. 2.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 52.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 53:
„§ 53. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 изречение първо се изменя така: „След публикуване на обявлението за възложена концесия в „Официален вестник“ на Европейския съюз, съответно в „Държавен вестник“, определено от концедента длъжностно лице открива в Националния концесионен регистър партида на концесията и публикува в нея обявлението и концесионния договор.“
2. Създава се ал. 4:
„(4) За концесия под европейския праг срокът за откриване на партида на концесията е до три работни дни от изпращане на обявлението за възложена концесия за публикуване в „Държавен вестник“. За концесия над европейския праг срокът за откриване на партида на концесията е до три работни дни след получаване от Службата за публикации на Европейския съюз на съобщение за публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз, но не по-рано от 48 часа от потвърждението за получаване на обявлението от Службата за публикации на Европейския съюз.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 54, като в ал. 2 изречение второ се заличава, тъй като е отразено на систематичното му място в нова т. 3 в Допълнителните разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 55.
Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 56:
„§ 56. В чл. 134, ал. 3 изречение второ се заличава.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 62.
Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 63, 64 и 65:
„§ 63. В чл. 161 ал. 2 се отменя.
§ 64. В чл. 172, ал. 3 изречение второ се заличава.
§ 65. В чл. 173 ал. 2 се отменя.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 69.
По § 63 има предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 70:
„§ 70. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) създава се нова т. 1:
„1. „Доминиращо влияние“ е влияние, упражнявано от възлагащ орган спрямо публично предприятие или от възложител спрямо свързано предприятие, или от съвместно предприятие на възложители, създадено с цел да извършва само секторни дейности, спрямо свързано предприятие с един от тези възложители, при което упражняващият го:
а) притежава мажоритарния дял от записания капитал на предприятието;
б) контролира мнозинството от гласовете, свързани с акциите/дяловете, емитирани от предприятието, и
в) може да назначи повече от половината от членовете на административния, управителния или надзорния орган на предприятието.“;
б) досегашната т. 1 става т. 2;
в) създава се нова т. 3:
„3. „Електронна фактура“ е фактура, която е издадена, предоставена и получена в структуриран електронен формат, който позволява автоматичното ѝ електронно обработване.“;
г) досегашните т. 2 – 6 стават съответно т. 4 – 8;
д) създава се нова т. 9:
„9. „Изключително право“ е право, предоставено от компетентен орган със съвместим с разпоредбите на Договора за Европейския съюз и с Договора за функционирането на Европейския съюз закон, подзаконов нормативен акт или влязъл в сила административен акт, в резултат на което упражняването нa дадена секторна дейност е ограничено до един икономически оператор и с което съществено се засяга възможността нa други икономически оператори дa извършват такава дейност.“;
е) досегашната т. 7 става т. 10;
ж) създава се нова т. 11:
„11. Концесия в областите отбрана и сигурност е концесия, която се възлага за:
а) доставка на военно оборудване, включително на части, компоненти и/или монтажни елементи за такова оборудване;
б) доставка на чувствително оборудване, включително на части, компоненти и/или монтажни елементи за такова оборудване;
в) строителство и услуги, пряко свързани с оборудване по букви „а“ и „б“, за всеки и всички елементи от жизнения цикъл на оборудването, който включва възможните последващи стадии, като научноизследователски и развоен, промишлена разработка, производство, поправка, модернизация, изменение, поддръжка, логистика, обучение, изпитване, извеждане от употреба и обезвреждане;
г) строителство и услуги за специфични военни цели или за чувствително строителство или за чувствителни услуги.
„Военно оборудване“ означава оборудване, специално проектирано или адаптирано за военни цели и предназначено за използване като оръжие, боеприпаси или материал с военно предназначение.
„Чувствително оборудване“, „чувствително строителство“ и „чувствителни услуги“ са съответно оборудване, строителство и услуги за целите на сигурността, които включват, изискват и/или съдържат класифицирана информация.
„Класифицирана информация“ е всяка информация или материал, независимо от формата, естеството или начина на предаване, за които е определено ниво на класификация или защита за сигурност и които в интерес на националната сигурност и съгласно законовите, подзаконовите и административните разпоредби в сила в съответната държава членка изискват защита срещу злоупотреба, унищожаване, отстраняване, разкриване, загуба или узнаване от неоправомощени лица или какъвто и да е друг вид увреждане.“;
з) досегашната т. 8 става т. 12;
и) създава се нова т. 13:
„13. „Местни органи“ са всички органи на административните единици, попадащи в класификацията NUTS 3, и по-малките административни единици съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ, L 154/1 от 21 юни 2003 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1059/2003“.“;
к) досегашните т. 9 – 14 стават съответно т. 14 – 19;
л) досегашната т. 15 става т. 20 и се изменя така:
„20. „Публично предприятие“ е всяко предприятие, върху което възлагащите органи могат дa упражняват пряко или непряко доминиращо влияние поради собствеността или финансовото си участие в него, или поради правилата, които го уреждат.“;
м) създава се т. 21:
„21. „Публичноправна организация“ е юридическо лице, което отговаря на следните условия:
а) създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер;
б) финансира се с повече от 50 на сто от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на такива органи или организации, или има административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от такива органи или организации.
Нуждите от общ интерес имат промишлен или търговски характер, когато юридическото лице действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба и понася загубите от извършване на дейността си.“;
н) създава се т. 22:
„22. „Регионални органи“ са всички органи на административните единици, изброени в неизчерпателен списък в класификациите NUTS 1 и 2 по Регламент (ЕО) № 1059/2003.“;
о) досегашната т. 16 става т. 23;
п) създават се т. 24, 25 и 26:
„24. „Свързано предприятие“ е предприятие, чиито годишни отчети са консолидирани с тези на възложителя в съответствие със Закона за счетоводството, или всяко предприятие, което:
а) може да е пряко или непряко под доминиращото влияние от страна на възложителя, или
б) може да упражнява доминиращо влияние върху възложителя, или
в) заедно с възложителя попада под доминиращото влияние на друго предприятие поради собственост, финансово участие или правилата, които се прилагат към него.
25. „Синтаксис“ е машинно четим език или диалект, който се използва за представяне на елементите на данните, съдържащи се в електронната фактура.
26. „Специално право“ е право, предоставено от компетентен орган със съвместим с разпоредбите на Договора за Европейския съюз и с Договора за функционирането на Европейския съюз закон, подзаконов нормативен акт или влязъл в сила административен акт, в резултат на което упражняването нa дадена секторна дейност е ограничено до двама или повече икономически оператори и с което съществено се засяга възможността нa други икономически оператори дa извършват такава дейност.“;
р) досегашните т. 17 – 20 стават съответно т. 27 – 30.
2. В § 2 се създава т. 3:
„3. Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно електронното фактуриране при обществените поръчки (ОВ, L 133/1 от 6 май 2014 г.).“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 71.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 72.
По § 66 има предложение на народния представител Христо Гаджев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 73:
„§ 73. В приложение № 4 към чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така:
„Концесии за строителство и концесии за услуги, за които не се прилага този закон“.
2. В раздел I:
а) точка 1 се изменя така:
„1. Концесии, възложени от възлагащ орган, включително когато извършва секторна дейност, на икономически оператор въз основа на изключително право, което е предоставено в съответствие с правилата за достъп до пазара, определени от Договора за функционирането на Европейския съюз, и от правни актове на Европейския съюз, определящи общи правила за достъп до пазара, приложими за секторните дейности.“;
б) в т. 2 думата „Договори“ се заменя с „Концесии“;
в) в т. 3, в текста пред буква „а“ думите „Договори, които концедентът“ се заменят с „Концесии, които възлагащият орган или възложителят“;
г) в т. 4:
аа) в текста преди буква „а“ думата „Договори“ се заменя с „Концесии“;
бб) буква „б“ се изменя така:
„б) възлагането на които би задължило Република България да предоставя информация, чието разгласяване тя счита за противоречащо на нейните основни интереси в областта на сигурността или при които възлагането и изпълнението на концесията са обявени за секретни или трябва да се придружават от специални мерки за сигурност съгласно действащото законодателство, при условие че Република България е установила, че съответните основни интереси не могат да бъдат гарантирани чрез мерки с по-малка степен на намеса, като посочените в буква „е“;
вв) в буква „г“ подбукви „аа“ и „бб“ се изменят така:
„аа) строителство и услуги, които са пряко свързани с военно оборудване или с чувствително оборудване;
бб) строителство и услуги, специално предназначени за военни цели или за чувствително строителство, или за чувствителни услуги“;“
д) в т. 5, в текста преди буква „а“ и в т. 6 думата „Договори“ се заменя с „Концесии“;
е) в т. 7 думите „Договори, свързани с“ се заменят с „Концесии, възложени от възлагащ орган, с които се възлага“;
ж) точка 8 се изменя така:
„8. Концесии, които, независимо от предмета им, се възлагат от възлагащ орган, включително когато извършва секторна дейност, на юридическо лице, за което са налице едновременно следните условия:
а) възлагащият орган сам, или съвместно с един или повече други възлагащи органи, включително които извършват секторна дейност, упражнява върху юридическото лице контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена;
б) повече от 80 на сто от дейността на юридическото лице е формирана от изпълнението на дейности, възложени от контролиращия възлагащ орган, или от други юридически лица, контролирани от него; когато контролът по буква „а“ се упражнява от възлагащия орган съвместно с един или повече други възлагащи органи, дейността на юридическото лице е формирана от изпълнението на дейности, възложени от контролиращите възлагащи органи или от други юридически лица, контролирани от тях;
в) в юридическото лице няма пряко частно капиталово участие; по изключение се допуска пряко частно капиталово участие, когато такова се изисква от разпоредби на националното законодателство в съответствие с Договора за Европейския съюз и с Договора за функциониране на Европейския съюз и то не е свързано с контролни или блокиращи правомощия, и не оказва решаващо влияние върху дейността на юридическото лице.“
з) в т. 9:
аа) в текста преди буква „а“ думата „концеденти“ се заменя с „възлагащи органи, включително когато някой от тях извършва секторна дейност“;
бб) в буква „в“ думата „концеденти“ се заменя с „възлагащи органи“;
и) точка 10 се отменя.
3. В Раздел II:
а) създават се нови т. 1 и 2:
„1. В случаите по т. 1 от Раздел І, когато правните актове на Европейския съюз, определящи общи правила за достъп до пазара за определена секторна дейност, не предвиждат специални задължения относно прозрачността, при възлагане на концесия над европейския праг възложителят прилага съответно чл. 124, ал. 1 и 2.
2. В случаите по т. 4, буква „б“ от Раздел І критериите и редът за определяне наличието на основни интереси, свързани със сигурността на страната, които трябва да бъдат защитени при сключване на договор за концесия в областите отбрана и сигурност, се определят съответно при условията и по реда на наредбата по чл. 13, ал. 2 от Закона за обществените поръчки.“;
б) досегашната т. 1 става т. 3 и се изменя така:
3. В случаите по т. 8, буква „а“ от Раздел I:
а) възлагащият орган упражнява върху юридическото лице контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена, когато има решаващо влияние върху стратегическите цели и значимите решения на това юридическо лице; такъв контрол може да бъде упражняван и от друго юридическо лице, което е контролирано по същия начин от възлагащия орган;
б) възлагащите органи упражняват върху дадено юридическо лице съвместен контрол, когато са изпълнени едновременно следните условия:
аа) управителните и контролните органи на юридическото лице се състоят от представители на всички участващи в контрола възлагащи органи, като отделните представители могат да представляват няколко или всички от тях;
бб) възлагащите органи могат съвместно да упражняват решаващо влияние върху стратегическите цели и значимите решения на юридическото лице;
вв) юридическото лице няма интереси, които са в противоречие с интересите на контролиращите възлагащи органи.
в) досегашните т. 2 – 4 стават съответно т. 4 – 6.“
Комисията предлага да се създаде нов § 74:
„§ 74. В Приложение № 8 към чл. 75, ал. 2, в т. 5 думите „за концесия за строителство или концесия за услуги“ се заличават.“
По § 67 има предложение на народния представител Христо Гаджев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 75:
„§ 75. В останалите текстове на Закона думите „без трансграничен интерес“, „с трансграничен интерес“ се заменят съответно с „под европейския праг“, „над европейския праг“.
„Преходни и заключителни разпоредби.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 78, като в т. 3 относно чл. 199б, ал. 3, т. 1 думата „предоставен“ се заменя с „възложен“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 84.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 85.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 86.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 87.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 88, като т. 3 се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Квесторите, моля, поканете народните представители в залата.
Сега ще изчета параграфите, които трябва да гласуваме.
Подлагам на гласуване: редакцията на § 26, който става § 49; текста на вносителя за § 47, § 48, § 49, които стават съответно § 50, § 51 и § 52; редакцията на § 50, който става § 53 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 51, който става § 54, като в ал. 2, изречение второ се заличава, тъй като е отразено на систематичното му място в нова т. 3 в Допълнителните разпоредби; текста на вносителя за § 52, който става § 55; създаденият нов § 56; текста на вносителя за параграфи 53, 54, 55, 56, 57 и 58, които стават съответно параграфи от 57 до 62 включително; създават се нови параграфи 63, 64 и 65; текста на вносителя за § 59, който става § 66; текста на вносителя за параграфи 60, 61 и 62, които стават параграфи 67, 68 и 69; редакцията на § 63, който става § 70 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 64, който става § 71; текста на вносителя за § 65, който става § 72; редакцията на § 66, който става § 73 по Доклада на Комисията; новия § 74; редакцията на § 67, който става § 75; текста на вносителя за наименованието на подразделението; текста на вносителя за параграфи 68 и 69, които стават съответно 76 и 77; текста на вносителя за § 70, който става § 78, със съответната замяна в текста; текста на вносителя за параграфи 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79 и 80, които се преномерират от 79 до 88 параграф, като в § 88 т. 3 се заличава.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 22.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Заповядайте, госпожо Александрова. (Председателите се сменят.)
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване допуск в пленарната зала на господин Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията, и на госпожа Надя Минчева – директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“ в Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Режим на гласуване за допуск в залата.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, господин Кюмюрджиев и госпожа Минчева да заемат местата си в залата.
Моля, продължете по Доклада.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 102-01-8, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2021 г., приет на първо гласуване на 5 февруари 2021 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“ се заменят с „нелоялни търговски практики между стопански субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Този закон урежда правомощията на Комисията за защита на конкуренцията като компетентен орган по чл. 3, т. 6 от Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 345/1 от 27 декември 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/2394“, при заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама по чл. 32 от Закона.“
По § 2 има предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 2, ал. 1 се създава т. 5:
„5. физически и юридически лица, групи от физически или юридически лица или публични органи, които при покупката на селскостопански и хранителни продукти упражняват нелоялни търговски практики в отношенията с доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, когато доставчикът и/или купувачът са установени на територията на Европейския съюз.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „Общностното право“ се заменят с „правото на Европейския съюз“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Комисията упражнява правомощията си по този закон без право на намеса и даване на инструкции в работата ѝ от страна на всички органи на държавната власт, включително органи на изпълнителната власт, на местното самоуправление или частноправни субекти, като това не засяга спазването на приетите от Народното събрание на Република България и от Министерския съвет стратегии, програми и планове за развитие на съответните сектори на икономиката.“
По § 4 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„§ 4 – отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение първо цифрата „5“ се заменя със „7“.
2. В ал. 3, изречение първо думата „членове“ се заменя със „заместник-председател и членове“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Откривам разискванията по параграфи от 1 до 4.
Има ли изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам отношение по предложенията, които ще увеличат мандата на сега действащата Комисия за защита на конкуренцията с две години.
Въпросът има принципен и конкретен аспект. Член 3 от Закона оповестява, че Комисията е независим, специализиран държавен орган – наблягам на независим. Член 4 определя мандатите. Те са един до друг, уважаеми дами и господа, защото мандатите имат пряко отношение до това дали един орган е независим. Те трябва да гарантират, че избраният орган няма да бъде подвластен на политическо влияние, а ще може да функционира в определения от това срок, който пък може да бъде предсрочно прекратен само според специфични условия.
В българската практика, в практиката на това народно събрание, тази роля на мандатите беше напълно опустошена. Нека да погледнем само какво се е случило през годините с чл. 4, който променяте днес.
През 2008 г. Комисията е от седем членове – председателят се избира за шест години, а членовете – за пет.
Две години по-късно през 2010 г. стават пет членове за пет години.
През 2011 г. пак се връщат на седем членове за пет години.
През 2015 г. си остават седем членове за пет години, но се добавя, че не могат да бъдат избирани втори път – не могат да бъдат преизбирани. Тази забрана за преизбиране Ви кара днес да удължите мандата де юре на изтичащата комисия с две години.
Начинът, по който работите с мандатите, очевидно е награда или наказание за послушните или непослушните регулаторни органи и цялата идея за независимост Вие просто я потъпквате. В случая няма никакъв спор, че не става дума за наказание, а за награда на сегашния състав на Комисията – награда, бих казал, за цялостно творчество.
Да видим за какво точно, и питам вносителите, за какво точно награждавате Комисията за защита на конкуренцията в сегашния състав? За работата ѝ по пазара на горивата ли, за решенията им в областта на енергетиката ли, за прозрачността при отказите, съответно позволенията за придобиване на медии ли, за практиката в областта на обществената поръчка, където ролята на КЗК е решаваща – за това ли ги награждавате, или за зрелищната им намеса на пазара на детски играчки, нахлувайки в магазин, пълен с кукли, все едно вътре се укрива Бин Ладен, няколко дни след като собственикът на магазина си е позволил публично да подкрепи антиправителствения протест – за това ли е наградата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По текста.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми дами и господа... (Реплика: „Оставете го да говори!“) Това е абсолютно по текста.
Уважаеми дами и господа, казвам го в заключение, тъй като виждам, че и председателят е нетърпелив, този законопроект се вписва чудесно в политиката на мнозинството за разграждане на идеята за меритокрация, съгласно която всеки расте в кариерата спрямо компетентността и почтеността си, без оглед на други параметри, в това число политическите му пристрастия. Тази идея беше заменена от Вас със система на обратна селекция, според която първи и единствен критерий за дълголетие по върховете на властта се явява верността към управляващите. С течение на времето, а изминаха вече 10 години, това води задължително до отпадане на професионалистите, които по дефиниция лесно могат да си намерят други работи, защото имат компетенции, и замесването им с тези, които бяха наречени нарицателно от обществото „калинки“. Ефектът на калинката, в случая...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По кой текст говорите, извинете, в момента?
КРУМ ЗАРКОВ: Върху текста, който удължава мандата на председателя.
И сега ще Ви обясня, уважаеми господин Председател, може да разберете по кой текст говоря – за ефекта на пеперудата, в българския му вариант става ефект на калинката. Според този ефект малко пърхане с крилцата на дадено насекомо някъде, прави разрушителни бури другаде. В българския му вариант малък кариерен бонус тук, още годинка мандат там, предизвиква срутването на авторитети, на институции и в крайна сметка на самата идея за държавност.
Ако гласувате този текст, ако не подкрепите нашето предложение той да отпадне, това ще е поредното пърхане на крилца. Надявам се само...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, по текстовете на Законопроекта, на второ четене, господин Зарков. Не ме принуждавайте да Ви налагам дисциплинарна мярка. (Шум и реплики.)
Тези изказвания са приемливи за първо гласуване, извинете.
КРУМ ЗАРКОВ: Погледнете текста, по който говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Текст по текст, глава по глава, раздел по раздел.
КРУМ ЗАРКОВ: Погледнете текста, по който говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не виждам в текста калинки, пеперудки или каквито и да било други животинки.
КРУМ ЗАРКОВ: Погледнете внимателно – ако искате да ги видите, ще ги видите.
Приключвам, господин Председател, нямам никакво намерение да се занимавам с Вас повече.
Искам да кажа следното... (Смях и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие поначало изчерпахте Вашето време. Ако обичате, приключвайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Вие ми отнехте поне минута.
Ако приемете отново този текст сега, това е поредното доказателство за абсолютната арогантност и неразбирането, че вятърът, който ще породите, ще бъде разрушителен, но този път за Вас. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и викове: „Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изтече Ви времето, господин Зарков. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Моля изказващите се да правят своите изказвания по конкретните текстове на Законопроекта, който гледаме, на второ четене.
Има ли реплики по изказването на народния представител Зарков? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията по параграфи от 1 до 4.
Подлагам на гласуване параграфи 1, 2 и 3 по редакция на Комисията и наименованието на Законопроекта.
Гласували 99 народни представители: за 65, против 14, въздържали се 20.
Наименованието на Законопроекта, както и параграфи 1, 2 и 3 по редакция на Комисията са приети.
Сега подлагам на гласуване неприетото предложение на народния представител Корнелия Нинова за отпадането на § 4.
Гласували 93 народни представители: за 35, против 54, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
А сега подлагам на гласуване § 4 по редакция на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 65, против 33, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 5 има постъпило предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 5 се създава ал. 7:
„(7) Правомощията на членовете на комисията не могат да бъдат прекратени на основания, свързани с точното изпълнение на техните задължения или упражняването на техните правомощия при прилагането на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 е постъпило предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 4 думите „и Регламент (ЕО) № 139/2004“ се заменят с „Регламент (ЕО) № 139/2004, Регламент (ЕС) 2017/2394 при заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама и с Европейската комисия и националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (ОВ, L 111/59 от 25 април 2019 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2019/633“.“
2. Създава се ал. 2:
„(2) Комисията упражнява своите правомощия по този закон и прилага чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз в съответствие с правото на Европейския съюз и при спазването на неговите общи принципи и тези на Хартата на основните права на Европейския съюз.“
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 9, ал. 1, т. 7 думите „т. 14“ се заменят с „ал. 1, т. 14“.“
По § 8 има предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
„(1) Членовете на комисията и служителите в администрацията ѝ упражняват своите правомощия, съответно изпълняват своите задължения, безпристрастно и в интерес на ефективното прилагане на този закон и на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“
2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.
3. Създава се ал. 4:
„(4) В едногодишен срок от датата на прекратяването на правомощията им или на служебното им правоотношение членовете на комисията и служителите в администрацията ѝ не могат да участват във висящи производства по този закон, образувани по време на изпълнение на техните правомощия или задължения, в качеството им на упълномощени представители на предприятия, нито да бъдат консултанти по неприключили производства по закона, като в противен случай това ще се счита за конфликт на интереси с предходните функции, които са изпълнявали.“
По § 9 има постъпило предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. В чл. 11, ал. 2 накрая се добавя „на правоприлагащ орган по Директива (ЕС) 2019/633 и на компетентен орган по чл. 3, т. 6 от Регламент (ЕС) 2017/2394.“
По § 10 има предложение от народните представители Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става §11:
§ 11. В чл. 13 се създава ал. 5:
„(5) При разработване на бюджетната прогноза за съответната година комисията планира в своя бюджет разходи, които позволяват тя да проведе по всяко време разследване за евентуални нарушения на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на нарушения по Регламент (ЕС) 2017/2394 при заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама и по глава седма „б“, както и да осъществява ефективно сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция с оглед на взаимодействието, предвидено в глава единадесета на закона, с Европейската комисия и компетентните национални органи по Регламент (ЕС) 2017/2394 при заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама и с Европейската комисия и националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
Параграф 13. Текст на вносител.
Предложение от народните представители Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
§ 14. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Заглавието се изменя така: „Оценка и разрешение за Концентрация“.
2. Създават се нови ал. 1 и 2:
„(1) Концентрация, подлежаща на уведомяване съгласно чл. 24, ал. 1, се оценява, за да се определи ефектът ѝ върху конкуренцията на съответния пазар.
(2) При оценката на концентрацията комисията държи сметка за необходимостта от поддържане и развитие на конкуренцията на съответния пазар, като се вземат предвид обстоятелства като структура на съответните пазари и на действителната и потенциалната конкуренция между предприятията, намиращи се във и извън рамките на Европейския съюз, съответно Република България, положението на предприятията на съответните пазари преди и след концентрацията, икономическата и финансовата сила на участниците в концентрацията, наличието на сила на купувача, възможни алтернативи за избор на доставчици и клиенти, техния достъп до доставки или до пазари, технически и икономически прогрес, осигуряващ ползи за потребителите в резултат на концентрацията, тенденциите в търсенето и предлагането на съответните стоки и услуги, интересите на потребителите, правни, административни, икономически или други бариери за навлизане на съответните пазари, както и други относими към конкретния случай обстоятелства.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) При създаването на съвместно предприятие по смисъла на чл. 22, ал. 2 се оценява дали концентрацията има за цел или резултат координиране на конкурентното поведение на предприятия, които остават независими.“
4. Досегашната ал. 1 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Комисията разрешава концентрацията, ако тя не води до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.“
5. Досегашната ал. 2 става ал. 5 и в нея думите „установява или засилва“ се заменят с „води до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на установяване или засилване на“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15:
„§ 15. В чл. 34, ал. 3 думите „Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14 декември 2012 г.)“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
„§ 16. Създава се чл. 34а:
„Чл. 34а. Заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 2017/2394, са нарушения в рамките на Европейския съюз, широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
„§ 17. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, изречение второ думите „т. 14“ се заменят с „ал. 1, т. 14“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Забраняват се продажбите на стоки или предлагането на услуги на вътрешния пазар в значителни количества за продължителен период от време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията на стоките, съответно от разходите за реализацията на услугите, с цел нелоялно привличане на клиенти.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по параграфи от 5 до 17 по вносител и по текста на новия § 8.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване: текста на § 5 по редакция на Комисията; § 6 по вносител; § 7 по редакция на Комисията; текста на новия § 8; текста на § 8, който става § 9 по редакция на Комисията; текста на § 9, който става § 10 по вносител; текста на § 10, който става § 11 по редакция на Комисията; § 11, който става § 12; и § 12, който става § 13 – двата параграфа са по вносител; параграфи 13, 14, 15 и 16, които са по редакция на Комисията и получават нова номерация – параграфи 14, 15, 16 и 17; както и текста на § 17, който става § 18 по вносител.
Гласували 111 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 28.
Гореподложените на гласуване параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 18 има предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители:
„В § 18 в създаваната глава седма „б“ чл. 37г отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
„§ 19. В дял втори се създава глава седма „б“ с чл. 37б – 37е:
„Глава седма „б“
Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти
Абсолютни забрани
Чл. 37б. (1) Забранени са нелоялни търговски практики в отношенията между купувачите и доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, като:
1. плащане от купувач на доставчик:
а) по-късно от 30 дни след изтичането на договорения срок за доставка, в който доставките са направени, или по-късно от 30 дни след датата на определяне на платимата сума за този период на доставка, в зависимост от по-късната дата – по договори за редовна доставка на нетрайни селскостопански и хранителни продукти и други селскостопански и хранителни продукти;
б) по-късно от 30 дни след датата на доставка или по-късно от 30 дни след датата на определяне на платимата сума, считано от по-късната дата – по договори, които не предвиждат условия за редовна доставка на нетрайни селскостопански и хранителни продукти и на други селскостопански и хранителни продукти;
2. отказ на купувача от поръчки за нетрайни селскостопански и хранителни продукти с по-малко от 30 дни предизвестие, така че да не може основателно да се очаква доставчикът да намери друг начин за търговска реализация или за употреба на тези продукти;
3. едностранна промяна от купувача на условия по договора за доставка, свързани с честотата, метода, мястото, времето или обема на доставката или снабдяването, стандартите за качество, условията на плащане или цените, срока, както и по отношение на предоставянето на услугите, посочени в чл. 37в;
4. искане на купувача от доставчика на плащания, които не са свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти на доставчика;
5. искане от купувач за плащане от доставчика при влошаване на качеството, бракуване и/или липси на селскостопански и хранителни продукти, които са настъпили в помещенията на купувача или след като собствеността е прехвърлена на купувача, когато това не се дължи на причини, за които доставчикът носи отговорност;
6. отказ от купувач да потвърди в писмен вид условията по договора, за които доставчикът е поискал писмено потвърждение, с изключение на случаите, когато договорът за доставка се отнася за доставянето на продукти от член на организация на производителите, включително кооперация, на организацията на производителите, в която доставчикът членува, ако устройственият акт на тази организация на производителите или правилата и решенията, установени в устройствения акт или произтичащи от него, съдържат разпоредби с действие, сходно с действието на условията по договора за доставка;
7. неправомерно придобиване, използване или разкриване от купувача на търговска тайна на доставчика по смисъла на Закона на защита на търговската тайна;
8. предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права, включително като подава жалба или сътрудничи в проучване по реда на настоящата глава;
9. искане от купувача към доставчика за компенсация за разходите по разглеждане на жалби на клиенти, свързани с продажбата на продуктите на доставчика, въпреки че не е налице основание за ангажиране на отговорността на доставчика;
10. забрана или ограничаване от купувача на доставчика по договора да предлага или да закупува стоки или услуги на или от трети лица;
11. забрана, ограничаване или налагане на санкции от купувача на доставчика по договора за предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица;
12. едностранно и неоснователно прекратяване на договора от купувача или прекратяване без предизвестие в разумен срок, достатъчен за доставчика да покрие инвестиционните си разходи и с оглед на предишните търговски отношения на страните по договора.
(2) За целите на сроковете за плащане договорените срокове за доставка по ал. 1, т. 1, буква „а“ във всеки случай са не по-дълги от един месец.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 за дата на определяне на платимата сума се приема датата на издаване на фактурата или датата на получаването ѝ от купувача. Когато платимата сума се определя от купувача, сроковете за плащане, посочени в ал. 1, т. 1, буква „а“, започват да текат от изтичането на договорения срок за доставка, в който доставките са направени, а сроковете за плащане по ал. 1, т. 1, буква „б“ започват да текат от датата на доставката.
Условни забрани
Чл. 37в. (1) Забранени за прилагане са търговски практики, освен когато те са предварително договорени между страните с ясни и недвусмислени условия в договора за доставка на селскостопански и хранителни продукти или в последващо споразумение между доставчика и купувача, като:
1. връщане от купувача на непродадени продукти, без той да е заплатил за тях и/или за изхвърлянето им;
2. заплащане от доставчика на купувача като условие за складирането, излагането или включването в продуктовата гама на негови продукти или предлагането на пазара на такива;
3. искане от купувача за заплащане от доставчика на всички или част от разходите за намалени цени на селскостопански и хранителни продукти, продавани от купувача в рамките на промоция, освен ако преди промоцията, която се прави по инициатива на купувача, купувачът уточни срока на промоцията и очакваните количества селскостопански и хранителни продукти, които ще бъдат поръчани по намалени цени;
4. искане от купувача за заплащане от доставчика на рекламни дейности на купувача;
5. искане от купувача за заплащане от доставчика за маркетингови дейности на купувача;
6. заплащане от доставчика на купувача за оборудване и/или поддържане на помещения, използвани за продажбата на продуктите;
7. искане от купувача за заплащане от доставчика на транспортни и/или логистични разходи;
8. искане от купувача за намаление на цените на продуктите със задна дата пряко или чрез прилагане на необосновани отстъпки, бонуси и такси или предоставяни услуги.
(2) Когато купувачът изисква заплащане в случаите по ал. 1, т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7, той представя на доставчика по негово искане разчет в писмен вид за плащанията за единица стока или общия размер на плащанията в зависимост от случая. В случаите по ал. 1, т. 2, 4, 5, 6 и 7 купувачът представя в писмен вид и разчет за разходите на доставчика, както и информация за това на какво се основава този разчет.
Обхват на забраните за нелоялни търговски практики
Чл. 37г. (1) Забраните по чл. 37б и 37в се прилагат по отношение на нелоялни търговски практики, свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти от:
1. доставчик, който има годишен оборот, не по-голям от 3 911 000 лв., на купувач, който има годишен оборот, по-голям от 3 911 000 лв.;
2. доставчик, който има годишен оборот, по-голям от 3 911 000 лв. и по-малък от 19 558 000 лв., на купувач, който има годишен оборот, по-голям от 19 558 000 лв.;
3. доставчик, който има годишен оборот, по-голям от 19 558 000 лв. и по-малък от 97 791 000 лв., на купувач, който има годишен оборот, по-голям от 97 791 000 лв.;
4. доставчик, който има годишен оборот, по-голям от 97 791 000 лв. и по-малък от 293 374 000 лв., на купувач, който има годишен оборот, по-голям от 293 374 000 лв.;
5. доставчик, който има годишен оборот, по-голям от 293 374 000 лв. и по-малък от 684 540 000 лв., на купувач, който има годишен оборот, по-голям от 684 540 000 лв.;
6. доставчик, чийто годишен оборот не надвишава 684 540 000 лв., на купувач, който е публичен орган.
(2) Годишният оборот по ал. 1 се определя в съответствие с чл. 4, 4б и 4г от Закона за малките и средните предприятия, включително съгласно дефинициите за независимо предприятие, за предприятия партньори и свързани предприятия и други приложими разпоредби, свързани с годишния оборот на същия закон.
(3) Годишният оборот на предприятие – доставчик и купувач, включва нетния размер на приходите от обичайната дейност на предприятието през предходната финансова година.
Изключения
Чл. 37д. (1) Забраната по чл. 37б, ал. 1, т. 1 не засяга:
1. последиците от просрочени плащания и средствата за правна защита, предвидени в чл. 303а и 309а от Търговския закон;
2. договаряне между купувач и доставчик на клауза за споделяне на стойността по смисъла на чл. 172а от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ, L 347/671 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1308/2013“.
(2) Забраната по чл. 37б, ал. 1, т. 1 не се прилага по отношение на плащания:
1. от купувач към доставчици в рамките на Схемата за училищен плод и мляко съгласно чл. 23 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;
2. от лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и държавните лечебни заведения – търговски дружества, по отношение на които се прилагат сроковете за плащане по чл. 3, ал. 6 от Закона за лечебните заведения;
3. по договори между доставчици на грозде или гроздова мъст за производство на вино и техните преки купувачи, при условие че:
а) специфичните условия на плащане са включени в стандартните договори, които са обявени за задължителни съгласно чл. 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и че това разширяване на обхвата на стандартните договори спрямо други оператори се подновява от тази дата без значителни промени на условията на плащане в ущърб на доставчиците на грозде или гроздова мъст, и
б) договорите са многогодишни или стават многогодишни.
(3) Забраните по чл. 37б и 37в не се прилагат по отношение на договорите между доставчици и потребители.
Защита по друг ред
Чл. 37е. Образуването на производството по тази глава не е пречка всяка от страните по договора за доставка да защити правата си по друг установен ред“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Откривам разискванията по § 18.
Госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано с премахването на праговете на оборот, с което се защитават или с което се прокарват нелоялните търговски практики.
Приветстваме приемането на Директивата, която е свързана именно с нелоялни търговски практики в сферата на земеделието и хранителната индустрия. Тези нелоялни търговски практики са факт от много години, но досега защитата беше ограничена или създаваше много предпоставки от законоустановените норми, които съществуваха в българското законодателство, да не се прилагат. Затова Директивата и нейното прилагане в специален раздел наистина създава условия да се защитят малките, средните, а също и големите доставчици на земеделски продукти и да се защитят техните права.
Но това, което е направено и което се предлага в Законопроекта, е да има съответно прагове на оборот. Тези прагове на оборот ще доведат до ситуация, в която само част от доставчиците ще бъдат защитени. Защото, съгласете се, че тяхното установяване, тяхното налагане във времето е много разтегливо понятие. Комисията за защита на конкуренцията обяснява, че прилагането на тези прагове ще стане на база на публичната информация на отчетите на търговските дружества, но тези отчети се публикуват през месец юни на следващата година. Тоест, ако в рамките на календарната година се появи каквато и да било ситуация, в която са регистрирани нелоялни търговски практики, това означава, че те под някаква форма няма да могат да бъдат реализирани и няма да има защита именно на доставчиците, които оперират в този сектор.
Второто ни притеснение е свързано с това, че прилагането на Директивата по отношение на праговете е връщане назад относно българското законодателство. В чл. 19 на действащия преди това Закон за храните бяха установени нелоялни търговски практики. Тези нелоялни търговски практики в по-голямата си част припокриват и Директивата, но там нямаше прагове и съответно абсолютно всички стопански субекти, абсолютно всички доставчици бяха защитени под някаква форма. Затова нашето предложение е свързано с необходимостта тези прагове да отпаднат.
Директивата е препоръчителна. От тази гледна точка много държави в Европейския съюз са се насочили към отпадане на праговете именно поради факта, че искат да бъдат защитени абсолютно всички доставчици. В законодателството на Чехия, Словакия, Швеция, а също така и Франция, прагове няма. Проблем ще има с определянето на оборота. Този проблем е свързан с факта, че всеки доставчик трябва да направи собствена оценка, собствено разследване, а това е почти невъзможно да се осъществи. Комисията ще отхвърли, каквато и да е било жалба, ако доставчикът не докаже оборот на този, за който съответно счита, че са приложени нелоялни търговски практики.
В земеделието оперират много стопански субекти. Само регистрираните земеделски стопани са над 100 хиляди. Всеки един от тях, ако счита, че са нарушени неговите права – досега той можеше да търси защита за нелоялни търговски практики, а сега трябва да доказва, че влиза в хипотезите, които са свързани с налагането на санкции. Освен това практиката в земеделието е договорите да бъдат сключвани в края на календарната година за следващата календарна година. Възникването на нелоялни търговски практики в този период няма да може да бъде установено, няма да може да бъде санкционирано. Ще се получи един административен хаос. Според мен поставянето на прагове ще доведе до факта, че няма да има нито едно образувано производство за нелоялни търговски практики по отношение на земеделски хранителни продукти, защото няма как да бъде доказан, няма как да бъде управляван този процес. Неслучайно по-нататък вносителите се притесняват от оборота. Санкциите, които се налагат на силните страни – разбирайте търговските вериги, не са както по Директивата – 5% от оборота, а санкциите се явяват абсолютна стойност до 300 хиляди. Това означава, че самата Комисия няма да може да усвои оборотите и хипотезите, които са посочени за защита на доставчиците, няма да могат да работят.
Директивата създава условия и правила, но в нея са посочени много казуси, в които всяка държава може да приложи по-строго законодателство, ако то е съществувало преди това, или има хипотези, при които нелоялните търговски практики са факт, действат дълго време, няма санкции. Затова контролните органи не само трябва да се самосезират, но трябва да направят всичко възможно съответно да облекчат ситуацията, в която поставят доставчиците на хранителни, на земеделски продукти.
Предлагам да подкрепите нашето предложение, защото хаосът, който ще се създаде с Директивата, ще е по-лош, отколкото сега съществуващото положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплики има ли?
Реплики? Несъгласия? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да продължа разсъжденията на професор Бъчварова и да запозная залата с дискусията, която се състоя по този текст и вчера на Правната комисия и който всъщност е сърцевината на Законопроекта, който разглеждаме.
Целият законопроект, уважаеми дами и господа, има за цел да транспонира Директива, която представлява минимален стандарт на защита. Този стандарт на защита до голяма степен трябва да бъде изписан в тази глава по същество, а също така и процедурата, която ще позволи той да се реализира на практика.
Какво се случва? Вносителят – първоначално Министерският съвет, внесе този текст като препокриваше вече установени стандарти на българското законодателство в Закона за храните, които понякога са дори отвъд на тази директива като стандарт за защита, в което няма нищо лошо. Между двете четения депутати от ГЕРБ правят предложения, които връщат назад нещата от гледна точка на защитата, но оставят този текст, който професор Бъчварова и група народни представители предлагат да отпадне, а именно чл. 37г, фиксиращ праговете, по отношение на които се прилагат забраните на нелоялните търговски практики.
Много Ви моля да разберете на практика за какво става дума. Това означава, че тези, които трябва да се възползват от защитата на Закона, ще бъдат практически поставени в невъзможност да го направят, тъй като не могат да добият информацията, която им е нужна, за да защитят допустимостта на своята жалба. Тези обороти, които са фиксирани като прагове и които ги има и в Директивата, като минимален стандарт за защита, тук при нас ще направят така, че всъщност тези закони, тези нововъведения ще останат само на хартия. И това беше изразено много ясно на Правна комисия, където се сблъскаха две гледни точки – от едната страна представителите на големите търговски вериги, които настояват този текст да остане, от друга страна – представителите на различните браншове, производителите и така нататък, които всъщност ще са тези, които се нуждаят от защитата и които обясняваха аргументирано и спокойно, че това просто означава, че нищо не се прави за тяхната защита. Нещо повече – отстъпва се досегашният модел, и те практически остават без защита в преговорите си с тези по-силни от тях субекти.
Оставям настрана трудността да се определи годишният оборот – професор Бъчварова го спомена. От друга страна, е и фактът, че често става дума за мултинационални компании, които имат един оборот тук в България, но всъщност тяхната пазарна сила идва, като се вземат в цялост и така нататък, за да Ви кажа следното: не за пръв път Директива, която трябва да унифицира дадена защита и която е направена с мисъл да защити някого, в случая по-слабия, при транспонирането ѝ в българското законодателство, се случва точно обратното и тя намалява защитата, която досега тези хора имаха.
Затова вчера се прояви разум и депутатите от ГЕРБ всъщност се върнаха към първоначалния вариант на Закона така, както беше внесен от Министерския съвет. Ключови бяха тук и намесите на депутати от „Обединени патриоти“ и други, които защитиха този по голям стандарт. Сега в залата ни остава да направим още една крачка – да подкрепим предложението на БСП, направено от Светла Бъчварова, да отпадне този текст, който ще направи приложението невъзможно и по този начин ще имаме Закон, който отговаря, покрива, отива отвъд стандарта на Директивата и действително ще свърши работата си, а именно да защити силния пред слабия, в договорните и преговорните отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Зарков.
Има ли реплики или отстояване на текстовете, които са предложени от Комисията?
Има ли желаещи? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване отпадането на чл. 37г по предложението на народния представител Светла Бъчварова.
Гласували 100 народни представители: за 41, против 48, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 18, който получава нова номерация – § 19, по редакцията на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 69, против 34, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Шопов.
Господин Шопов, пак Ви виждам, че сте без маска в залата. След изказването, бъдете така добър да си поставите маската.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, гласувах против, защото се касае до още един провал на това Народно събрание. Едно смислено предложение имаше тук от БСП, което трябваше да се приеме, защото няма значение откъде идват смислените предложения.
За какво става дума? Ставаше дума дали да защитим българските дребни производители, българските земеделски производители и изобщо да защитим българската средна класа, или отново да защитим и да дадем преференции и права на големите мултинационални вериги магазини. Всички се кълняхме през целия мандат, че ще направим нещо за българския производител, за българския търговец, но както се вижда нищо не стана.
Сега, в края на мандата, можем да направим няколко малки, дребни стъпки, няколко крачки. Не е всичко, за което всички обещавахме и се кълняхме, но поне това.
Така че, уважаеми колеги, поредният провал, поредното лобистко гласуване в полза на големите вериги магазини, на мултинационалните интереси, което ни води до все по-голяма колониална зависимост, което ни води все повече до обслужване на интересите на – както ги е нарекъл Ботев – „чуждите гости“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Шопов.
Още веднъж Ви умолявам да си поставите маската, когато седнете на своето място.
Други отрицателни вотове има ли? Не виждам.
Госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 19 – текст на вносител.
Предложение на народните представители Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„§ 20. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 9:
„9. искане от доставчици на селскостопански и хранителни продукти, от организации на производители на селскостопански продукти, от организации на доставчици или сдружения на такива организации по искане на един или повече от техните членове или на един или повече от членовете на членуващи в тях организации, включително от други организации с правен интерес да представляват доставчици по искане на доставчик и в негов интерес, при условие че такива организации са юридически лица с нестопанска цел.“
2. В ал. 3 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“.
3. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Когато Комисията е сезирана с искане по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 9, председателят с мотивирано разпореждане може да откаже да образува производство, ако случаят не попада в обхвата на приоритетите за правоприлагане, определени с правила, приети от комисията и публикувани на нейната интернет страница.
(5) Разпореждането по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на чл. 64, ал. 3.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21:
„§ 21. Създава се чл. 38а:
„Предварително проучване
Чл. 38а. (1) Комисията може да извършва предварително проучване по постъпили искания по чл. 38, ал. 1, т. 2-4 и т. 9, по получени сигнали и по други въпроси от своята компетентност.
(2) При предварителното проучване Комисията има правомощията по чл. 45, т. 1, 2 и т. 5 –7.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22:
„§ 22. В чл. 40, ал. 3 думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 и ал. 2, предложение първо“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23, като в ал. 5 думите „пред орган“ се заменят с „пред национален орган“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25:
„§ 25. В чл. 46 думите „Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004“ се заменят с „Регламент (ЕО) № 1/2003, Регламент (ЕО) № 139/2004 и Регламент (ЕС) 2017/2394“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26:
„§ 26. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004“ се заменят с „Регламент (ЕО) № 1/2003, Регламент (ЕО) № 139/2004 и Регламент (ЕС) 2017/2394“.“
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Лицата, от които е поискано снемане на устни или писмени обяснения, трябва да се явят пред Комисията в определения срок.“
3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.
4. Създава се ал. 8:
„(8) Задължението за предоставяне на информация в производствата по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз се отнася за информацията, която обичайно е достъпна за лицата.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27, като в ал. 2 думите „материалите по чл. 101 от този закон“ се заменят с „материалите, събрани във връзка с освобождаване и намаляване на санкция по реда на чл. 101“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28:
„§ 28. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „всякакви“ се добавя „внезапни“, а думите „предприятия и сдружения на предприятия“ се заменят с „предприятия, сдружения на предприятия или купувачи на селскостопански и хранителни продукти“.
2. В ал. 2:
а) в т. 1 думите „предприятията или сдруженията на предприятия“ се заменят с „предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти“;
б) в т. 2 думите „предприятията или сдруженията на предприятия“ се заменят с „предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти“;
в) в т. 6 думите „предприятия или сдружения на предприятия“ се заменят с „предприятия, сдружения на предприятия или купувачи на селскостопански и хранителни продукти“;
г) в т. 7 думите „предприятията или сдруженията на предприятия“ се заменят с „предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти“.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Комисията може да извършва проверки по ал. 1 в помещения, превозни средства и в други обекти, различни от посочените в ал. 2, т. 1, включително в домовете на всеки представител или член на управителните органи или на персонала на предприятия или на сдружения на предприятия, в случай на основателни съмнения, че документи или други записи, които са свързани със стопанската дейност и с предмета на проверката, се съхраняват там. При проверките служителите, определени със заповед на председателя на Комисията, имат правомощията по ал. 2, т. 2, 3, 4, 5 и 7.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „чл. 15, 21 или 24“ се заменят с „чл. 15, 21, 24, 34а, 37б и 37в“.
6. Създава се ал. 6:
„(6) Алинея 3 не се прилага в производства, образувани за установяване на нарушения по чл. 34а, 37б и 37в.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29:
„§ 29. В чл. 51 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „град София“ се заменят със „София област“.
2. В ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. целта на проверката и наименованието на предприятието, сдружението на предприятия или купувача на селскостопански и хранителни продукти, за което се иска разрешение да бъде проверено, а в случаите на искане за извършване на проверка по чл. 50, ал. 3 – посочване на обектите;“
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Административен съд – София област, се произнася по искането в деня на постъпването му с определение. В определението съдът посочва точното наименование на предприятието, сдружението на предприятия или купувача на селскостопански и хранителни продукти, което или който подлежи на проверка. Разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното предприятие, сдружение на предприятия или от купувача на селскостопански и хранителни продукти. В определението, с което се разрешава проверка по чл. 50, ал. 3, съдът посочва конкретните обекти.“
4. В ал. 5 думите „предприятия или сдружения на предприятия“ се заменят с „предприятия, сдружения на предприятия, купувачи на селскостопански и хранителни продукти или обекти по чл. 50, ал. 3“.
5. В ал. 6, изречение второ думите „предприятието или сдружението на предприятия“ се заменят с „предприятието, сдружението на предприятия или купувача на селскостопански и хранителни продукти“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 30:
„§ 30. В чл. 52 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Събирането на доказателства при проверките на място се извършва от служителите на Комисията в присъствието на представители на предприятието, сдружението на предприятия или на купувача на селскостопански и хранителни продукти, негови служители или други лица, които са упълномощени и имат право да присъстват в помещенията или превозните средства или са заварени по време на проверката в тях.“
2. В ал. 2 думите „предприятията или сдруженията на предприятия“ се заменят с „предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти“.
3. В ал. 4 думите „предприятието или сдружението на предприятия“ се заменят с „предприятията, сдруженията на предприятия или купувача на селскостопански и хранителни продукти“.
4. В ал. 5 думите „предприятията или сдруженията на предприятия“ се заменят с „предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти“.
5. В ал. 6 думите „предприятията или сдруженията на предприятия“ се заменят с „предприятията, сдруженията на предприятия или купувачите на селскостопански и хранителни продукти“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 31:
„§ 31. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Сътрудничество при проучване с националните органи по конкуренция, с Европейската комисия и с други органи от Европейския съюз“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Комисията си сътрудничи с Европейската комисия и с националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633, получава и оказва съдействие, обменя информация, участва в провеждането на срещи и оказва взаимопомощ при упражняване на правомощията си по трансгранични разследвания на нарушения по глава седма „б“.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) Комисията си сътрудничи, като получава и оказва съдействие, обменя информация и си оказва взаимна помощ с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия по реда на Регламент (ЕС) 2017/2394.“
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея думата „който“ се заменя с „и националния правоприлагащ орган по Директива (ЕС) 2019/633, които“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 33:
„§ 33. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ накрая се добавя „с Европейската комисия и с националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633 и с Европейската комисия и компетентните национални органи по Регламент (ЕС) 2017/2394, а на конституираните заинтересовани лица – и до материалите, събрани във връзка с освобождаване и намаляване на санкция по реда на чл. 101“.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Комисията отказва да предостави достъп на страните и конституираните заинтересовани лица до информация, представена от лицата по чл. 38, ал. 1, т. 9, за която считат, че ако бъде оповестена, би навредила на техните интереси. В тези случаи лицето изрично посочва информацията и материалите, за които твърди, че съдържат информация, която засяга неговите интереси, като мотивира твърденията си и представя същите материали във вариант със заличени данни.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ: „Комисията може да разкрие информация, необходима за доказване или за преустановяване на нарушения съгласно чл. 33, § 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 34:
„§ 34. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „достатъчно“ се заличава.
2. В ал. 2, изречение първо думата „разпоредени“ се заменя с „наложени“, а в изречение четвърто накрая се добавя „като съдът се произнася във възможно най-кратък срок“.
3. Създава се ал. 5:
„(5) Комисията уведомява Европейската комисия и националните органи по конкуренцията на държавите – членки на Европейския съюз, за постановените от нея временни мерки по производствата за нарушение на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 37:
„§ 37. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „решенията на Комисията, с които се приключва производството, както и решенията за започване на задълбочено проучване на концентрация по чл. 82, ал. 3, т. 4“ се заменят с „всички решения на Комисията“.
2. В ал. 3 накрая се добавя „други съобщения и определения, за които това е предвидено в актовете по чл. 8, ал. 1, т. 14, както и съобщения и уведомления до страни в производства, които не могат да бъдат открити на посочения от тях адрес“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Откривам разискванията по параграфи от 19 до 44, които получават нова номерация от 20 до 45.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване и несъгласие е с предложените текстове по § 20. Директивата на практика няма да може да бъде приложена в обхвата и размера, което касае нелоялните търговски практики и цели да защити доставчиците и производителите на земеделска продукция, а също така и заетите в хранителния бранш.
Не стига, че сложихме прагове, за да може едно производство да бъде започнато съответно за нелоялните търговски практики – прагове на оборота, но сега вижте, какъв абсурд се предлага от Комисията за защита на конкуренцията. Доставчикът след като е успял да преплува цялото море от това да установи, че оборотът е над 3 милиона например и иска да санкционира – иска санкции от Комисията, ще попадне на следващото препятствие, а то се казва, че: Комисията може да откаже, мотивирано да образува производство, когато то не е в обхвата на приоритетите за неговото прилагане. Какви са тези приоритети? Кой ги е измислил? Кой ще каже кои са приоритетите на Комисията? Дали на този трети етап тя ще може отнякъде да започне да се занимава с нелоялни търговски практики точно в сектора, който е най-ощетен и за който Директивата е разписана?! Ние наистина цял един раздел вкарваме в Закона за защита на конкуренцията.
Претендираме, че този обхват трябва да бъде в пълния си размер по отношение на нелоялни търговски практики в земеделието и стоките с хранителни продукти, за които съответно доставчиците имат нужда от защита.
Госпожа Александрова е предложила малко корекция на този текст, тоест, че мотивиран отказ може да има, когато има правила. Но първото е, че те трябва да са в обхвата. Трябва да има правила, които ще бъдат публикувани на интернет страницата на Комисията. Това не решава почти никакъв въпрос, ако ние не знаем приоритетите и тези приоритети са прекалено тесни, за да няма съпоставимост.
Разпореждането по чл. 4 подлежи на обжалване. Кой ще седне да обжалва решението на Комисията за мотивиран отказ, когато изведнъж се окаже, че той не е приоритетен според приоритетите на Комисията?
Предлагам наистина тези текстове да отпаднат. Те са абсурдни, защото единствено улесняват работата на Комисията за защита на конкуренцията да не образува нито едно производство по отношение на нелоялни търговски практики в земеделието и хранителната индустрия. Това е едно прилагане на Директива без никакви основания и възможности да бъде ефективен механизъм за защита именно на слабите сектори, защото нелоялните търговски практики идват от големите вериги. Те не идват от малките доставчици и производители, които всеки ден са подложени на рекет по отношение на това какви правила трябва да изпълняват и колко санкции съответно след това получават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на § 19, който получава нова номерация § 20 по редакция на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 28.
Параграф 19 с нова номерация – § 20, е приет.
Подлагам на гласуване текста, по който имаше изказване на § 20 с нова номерация § 21 по редакция на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 72, против 9, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Гласувах против, тъй като тези промени в § 18, който беше приет преди малко, и сега в § 20 няма да доведат до нищо, до никаква подкрепа и защита от страна на държавата към малките и средните земеделски производители.
Напротив, сега чрез Комисията за защита на конкуренцията допълнително ще прикриете тези нелоялни търговски практики от големите вериги.
На първо четене Ви казах, че за две години, ако бяха приети директивите, може би тези 20 хиляди земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3, щяха да съществуват и нямаше да бъдат фалирали и тези човешки съдби нямаше да бъдат отказани от земеделското производство. Напротив, това, което днес Вие приехте с промените, допълнително ще доведе до фалит на българските дребни земеделски производители, защото днес между 40 и 95% е внос.
Днес ние не ядем онази чиста българска, достъпна, питателна храна. Напротив, ние не знаем каква храна се внася, защото контролът на внесения готов продукт по веригата суровина – краен потребителски продукт не е равностоен на онази земеделска продукция и продукти, които са произведени у нас, затова гласувах против.
Предлагам Ви добре да се замислите какво направихте. Ние от парламентарната група на „БСП за България“ категорично подкрепяме българските малки и средни земеделски производители. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Има ли изказвания по § 21 до § 44 по вносител, защото възнамерявам да ги подложа на общо гласуване? Не виждам.
Подлагам на гласуване от § 21 до § 44 по вносител, които стават съответно § 22 до § 45.
Гласували 92 народни представители: за 75, против 2, въздържали се 15.
Току-що приехме § 21, който става § 22; § 29, който става § 23 по редакция на Комисията; § 23, който става § 24 по вносител; § 24 до § 33 с нова номерация – стават § 25 до § 34, по редакция на Комисията; § 34 и § 35 съответно стават § 35 и § 36 по вносител; § 36, който става § 37 по редакция на Комисията; и параграфи от 37 до 44 по вносител, с нова номерация от § 38 до § 45 по вносител. Тези параграфи са приети.
Прекратявам заседанието на парламента за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля, заемете местата си.
Госпожо Илиева, моля, продължете с представянето на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
По § 45 има предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 46:
„§ 46. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. Създава се ал. 4:
„(4) При наличие на данни относно съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция комисията указва на лицата по чл. 78, ал. 1 да предложат промени в условията на концентрацията с цел отстраняване на антиконкурентните ефекти, в случай че с подаване на уведомлението не са предложени такива.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 47:
„§ 47. В чл. 81 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При необходимост от предоставянето на допълнителна информация от уведомяващите предприятия сроковете по ал. 1 спират да текат.“
2. В ал. 4 думите „предложения за изменения“ се заменят с „промени в условията“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 49.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 50:
„§ 50. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо думите „4 месеца“ се заменят с „90 работни дни“, а изречение второ се заличава.
2. Създава се ал. 3:
„(3) В случаи, представляващи фактическа и правна сложност, срокът по ал. 1 може да се удължи с не повече от 25 работни дни.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 51.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 52:
„§ 52. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „наложи мерки“ се заменят с „одобри мерки, предложени от лицата по чл. 78, ал. 1“.
2. В ал. 2 думите „одобри и мерки по ал. 1, предложени от лицата по чл. 78, ал. 1“ се заменят с „назначи особен представител“.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Особеният представител по ал. 2 е независим контролиращ управител, който следи за изпълнението на одобрените от комисията мерки и служи за гарант, че концентрацията ще бъде осъществена с необходимата степен на сигурност.
(4) Процедурата по одобряване на мерки и назначаване на особен представител се урежда с правила, приети от комисията.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 54:
„§ 54. В глава единадесета се създава чл. 93а:
„Процедура при съдействие за уведомяване и за изпълнение на решения за налагане на санкции или на периодични имуществени санкции
Чл. 93а. (1) Исканията по чл. 54а и 103а се изпълняват без неоправдано забавяне въз основа на единен документ, съпътстван от копие на акта, който трябва да бъде нотифициран или изпълнен.
(2) Eдинният документ съдържа:
1. името, известния адрес на адресата на акта и всякаква друга информация относно идентифицирането на адресата;
2. обобщение на относимите факти и обстоятелства;
3. обобщение на приложеното копие на акта, който трябва да бъде нотифициран или изпълнен;
4. наименованието, адреса и други данни за контакт на запитания орган;
5. срока, в рамките на който следва да се извършат нотифицирането или изпълнението, като например законови или давностни срокове.
(3) За исканията по чл. 103а, освен изискванията по ал. 1, единният документ съдържа и:
1. информация относно решението, което позволява изпълнение в държавата членка на запитващия орган;
2. датата, на която решението е влязло в сила;
3. размера на санкцията или на периодичната имуществена санкция;
4. информация, показваща разумните усилия, положени от запитващия орган за изпълнение на решението на негова територия.
(4) Единният документ представлява единственото основание за действията по нотифициране или изпълнение, предприети от запитания орган, при спазване на изискванията по ал. 1. Не е необходим никакъв друг акт за неговото признаване, допълване или заместване в държавата членка на запитания орган. Запитаният орган взема всички необходими мерки за изпълнението на това искане, освен ако запитаният орган се позовава на ал. 5.
(5) Единният документ се изпраща от запитващия орган на запитания орган на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на запитания орган, освен ако запитаният орган и запитващият орган не са договорили двустранно за всеки случай поотделно, че единният документ може да бъде изпратен на друг език. Когато това се изисква съгласно националното право на държавата членка на запитания орган, запитващият орган предоставя превод на акта, който трябва да бъде нотифициран, или на решението, с което се позволява изпълнението на санкцията или на периодичната имуществена санкция, на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на запитания орган. Това не засяга правото на запитания орган и на запитващия орган да договорят за всеки случай поотделно, че този превод може да бъде предоставен на друг език.
(6) Запитаният орган не е длъжен да изпълни искане, посочено в чл. 54а или 103а, ако:
1. искането не отговаря на изискванията на настоящия член, или
2. запитаният орган е в състояние да представи разумни основания, които показват, че изпълнението на искането би било в очевидно противоречие с обществения ред в държавата членка, в която се търси изпълнение.
(7) Запитаният орган уведомява запитващия орган, в случай че възнамерява да отхвърли искане за съдействие по чл. 54а или 103а или се нуждае от допълнителна информация.
(8) По искане на запитания орган запитващият орган поема изцяло всички разумни допълнителни разходи, включително за превод и труд, както и административните разходи във връзка с предприетите действия по чл. 54а или 103а.
(9) Запитаният орган може да си възстанови пълния размер на разходите, направени във връзка с посочените в чл. 103а действия, от сумите по санкциите или периодичните имуществени санкции, събрани от името на запитващия орган, включително за превод и труд, както и административните разходи. При невъзможност запитаният орган да събере сумите по имуществените санкции и периодичните имуществени санкции, той може да поиска запитващият орган да поеме направените разходи.
(10) Запитаният орган може да си възстановява направените разходи във връзка с изпълнението на тези решения от предприятието, спрямо което се изпълнява санкцията или периодичната имуществена санкция.
(11) Запитаният орган си възстановява дължимите суми в паричната единица на своята държава членка съгласно законите, подзаконовите актове и административните процедури в тази държава членка. При необходимост запитаният орган в съответствие със своето национално право и национална практика преобразува санкциите или периодичните имуществени санкции в паричната единица на държавата членка на запитания орган по обменния курс, приложим към датата, на която са били наложени санкциите или периодичните имуществени санкции.
(12) Имуществените санкции, наложени с акта по ал. 2, т. 3, издаден от друг орган по конкуренция на държава – членка на Европейския съюз, за които е поискано трансгранично изпълнение от комисията, се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(13) Всички събрани по принудителен ред суми се превеждат по сметка на комисията, която удържа направените от нея разходи и след това преобразува остатъка в паричната единица на държавата членка на запитания орган по обменния курс, приложим към датата, на която са били наложени санкциите или периодичните имуществени санкции.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 55, като думата „заглавието“ се заменя с „наименованието“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 56, като:
„1. В ал. 2 накрая се добавя „за предходната финансова година“.
2. В ал. 4 думите „чл. 94“ се заличават.
3. В ал. 9 думите „от този закон“ се заличават.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 58.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 59:
„§ 59. В чл. 97, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думата „страните“ се добавя „конституираните заинтересовани лица“, а думите „потребителите или на конкурентите“ се заменят с „потребителите, конкурентите или доставчиците на селскостопански и хранителни продукти“.
2. Създава се т. 3:
„3. спиране прилагането на нелоялна търговска практика по глава седма „б“.“
По § 59 има предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 60:
„§ 60. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „седма „а“ се заменят със „седма „б“;
б) в т. 4 думите „при условията на чл. 41, т. 1, 2 и 4, както и при оттегляне на искането“ се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Производството се прекратява:
1. при условията на чл. 41, т. 1, 2 и 4;
2. при оттегляне на искането в производства по глава седма и по глава седма „б“;
3. когато реализираният оборот на доставчика и купувача не отговаря на критериите по чл. 37г, ал. 1 в производствата по глава седма „б“;
4. по преценка на комисията, в случаите, в които има опасност от разкриване на самоличността на лицата, подали искане по чл. 38, ал. 1, т. 9, или на друга информация, чието разкриване според молителя би накърнило интересите му и при условие че молителят изрично е посочил тази информация в съответствие с чл. 94, ал. 10, 11 и 12;
5. при липса на правен интерес.“
3. Досегашните ал. 2 – 4 стават съответно ал. 3 – 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текстовете на параграфи 45 и 46, които стават съответно параграфи 46 и 47; текста на вносителя за параграфи 47 и 48, които стават съответно параграфи 48 и 49; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 49, който става § 50; текста на вносителя за § 50, който става § 51; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 51, който става § 52; текста на вносителя за § 52, който става § 53; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 53, който става § 54; текста на вносителя за § 54, който става § 55 с предложението на Комисията за заместване в текста на параграфа; текста на вносителя за параграфи 55, 56, 57, които стават съответно параграфи 56, 57, 58, като в текста на § 55 Комисията предлага редакционни поправки – подлагам го на гласуване с редакционните поправки на Комисията; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 58, който става § 59; и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 59, който става § 60.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 9.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Моля, продължете, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: По § 60 има предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 61:
„§ 61. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) За нарушение на забраните по чл. 37б и 37в комисията налага на купувач на селскостопански и хранителни продукти имуществена санкция в размер от 5000 до 300 000 лв.“
2. Създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) За нарушение по чл. 15 от този закон и/или чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз от страна на сдружение на предприятия, свързано с дейностите на неговите членове, комисията налага имуществена санкция на сдружението в размер до 10 на сто от сумата на общия оборот на всеки член на сдружението, който развива дейност на пазара, засегнат от нарушението, за предходната финансова година.
(4) Когато се налага санкция по ал. 3 не само на сдружение, но и на неговите членове, оборотът на неговите членове, на които е наложена санкция, не следва да се взема предвид при изчисляването на санкцията на сдружението.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея:
а) създава се нова т. 2:
„2. противопоставяне на проверка по реда на чл. 50;“
б) досегашната т. 2 става т. 3;
в) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите „ал. 4 и 5“ се заменят с „ал. 4 и 6“;
г) създава се т. 5:
„5. неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 5;“
д) досегашната т. 4 става т. 6.
4. Създава се нова ал. 6:
„(6) За нарушения по ал. 5 в производствата по глава седма „б“ комисията налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.“
5. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея думите „ал. 3, т. 1 и 3“ се заменят с „ал. 5, т. 1, 4 и 5“, а след думата „информация“ се добавя „или за явяване за снемане на обяснения“.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и в нея думата „вината“ се заменя с „отговорността“.
7. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и в нея, в т. 2 след думите „чл. 56“ се добавя „и 97“.
8. Създава се ал. 10:
„(10) За неизпълнение по ал. 9, т. 1 и 2 в производствата по глава седма „б“ комисията налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.“
9. Досегашната ал. 7 става ал. 11 и в нея:
а) в т. 1 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 7“;
б) в т. 2 думите „чл. 47, ал. 5“ се заменят с „чл. 47, ал. 6“, а думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 7“;
10. Създава се ал. 12:
„(12) За нарушения по ал. 11 в производствата по глава седма „б“ комисията налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.“
11. Досегашната ал. 8 става ал. 13 и в нея думите „ал. 6 и 7“ се заменят с „ал. 9 и 11“.
12. Създава се ал. 14:
„(14) Имуществените санкции за нарушение по ал. 1, т. 1 могат да бъдат наложени и на лице, което:
1. упражнява контрол върху предприятието нарушител, или
2. е придобило негови активи вследствие на преобразуване, при което предприятието нарушител е престанало да съществува като юридически субект, или
3. е икономически правоприемник на дейността, чрез която е извършено нарушението.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 62.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 63:
„§ 63. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“.
2. В ал. 4 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 8“.
3. Създава се ал. 5:
„(5) Не се налага глоба на членовете на управителните и контролните органи и на други служители от предприятието, подало искане по чл. 101, ал. 1, както и на лица, които към момента на извършване на нарушението са имали такова качество, при условие че:
1. искането на предприятието отговаря на условията по чл. 101, ал. 1;
2. лицата сътрудничат активно на комисията в производството,
и
3. искането по чл. 101, ал. 1 е подадено преди уведомяването на лицата за образуваното производство.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 65.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 66:
„§ 66. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В §1:
а) в т. 1 след думите „държавите – членки на Европейския съюз“ се добавя „с националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633, с компетентните национални органи по Регламент (ЕС) 2017/2394“.
б) в т. 10, буква „б“ след думите „Европейската комисия“ се добавя „както и информацията, разменена между комисията и националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633 и Европейската комисия и между комисията и компетентните национални органи по Регламент (ЕС) 2017/2394 и Европейската комисия“.
в) в т. 16 след думата „пазар“ се добавя „както и всички случаи на картел“.
г) създават се т. 44 – 59:
„44. „Производство по правоприлагане“ е производство пред орган по конкуренция за прилагането на чл. 101 или 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз до приключване на това производство от посочения орган по конкуренция с решение, с което се установяват нарушения по този закон, както и по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз; налагат се предвидените от закона санкции; постановява се прекратяване на нарушенията, включително като се налагат подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията; установява се, че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз; налагат се временни мерки в предвидените в закона случаи; одобрява се поемането на задължения от предприятия, в случай че е взето от национален орган по конкуренция, или с решение съгласно чл. 7, 9 или 10 от Регламент (ЕО) № 1/2003, в случай че е взето от Европейската комисия, или докато органът по конкуренция не заключи, че няма основания за по-нататъшни действия от негова страна.
45. „Таен картел“ е картел, чието съществуване е частично или напълно прикрито.
46. „Освобождаване от санкции“ е освобождаване от санкции, които иначе биха били наложени на предприятие за неговото участие в таен картел, с цел да се възнагради сътрудничеството му с орган по конкуренция в рамките на програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.
47. „Намаляване на санкции“ е намаляване на размера на санкцията, която иначе би била наложена на предприятие за участието му в таен картел, с цел да се възнагради сътрудничеството му с орган по конкуренция в рамките на програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.
48. „Освобождаване от санкции или намаляване на техния размер“ е както освобождаване от санкции, така и намаляване на техния размер.
49. „Заявител“ е предприятие, което подава искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер в рамките на програма за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.
50. „Запитващ орган“ е национален орган по конкуренция, който подава искане за оказване на взаимно съдействие по чл. 54, 54а, 93, 93а и 103а.
51. „Запитан орган“ е национален орган по конкуренция, който получава искане за оказване на взаимно съдействие, а в случай на искане за съдействие по чл. 54, 54а, 93, 93а и 103а – е компетентният публичен орган, който носи основната отговорност за прилагането на подобни решения съгласно национални законови и подзаконови разпоредби и административни практики.
52. „Икономическо правоприемство“ е налице, когато независимо дали предприятието нарушител съществува, или е заличено преди постановяването на окончателно решение за налагане на имуществени санкции, дейността, с която е извършено нарушението, е прехвърлена или се извършва от друг оператор при обстоятелства, които попадат извън обичайните пазарни условия и които могат да бъдат обяснени единствено с опит да бъде избегната отговорност за извършените нарушения. При всички случаи налице е икономическо правоприемство, когато предприятие, с което извършителят на нарушението се намира под общ контрол, поеме дейността, с която е извършено нарушението.
53. „Селскостопански и хранителни продукти“ са продуктите, изброени в приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз, и продукти, неизброени в това приложение, но получени от преработката на продуктите, изброени в приложението, за употреба като храни.
54. „Нетрайни селскостопански и хранителни продукти“ са селскостопански и хранителни продукти, които поради своето естество или поради етапа на преработка, на който се намират, е вероятно да станат негодни за продажба в рамките на 30 дни след прибирането на реколтата, производството или преработката.
55. „Купувач на селскостопански и хранителни продукти“ е всяко физическо или юридическо лице независимо от неговото място на установяване или всеки публичен орган, които купуват селскостопански и хранителни продукти, включително група от такива физически и юридически лица.
56. „Доставчик на селскостопански и хранителни продукти“ е всеки селскостопански производител или всяко физическо или юридическо лице, независимо от мястото им на установяване, които продават селскостопански и хранителни продукти. Понятието „доставчик“ може да включва група от такива селскостопански производители или група от такива физически и юридически лица, като организации на производителите, организации на доставчици и сдружения на такива организации.
57. „Публичен орган“ са националните, регионалните или местните органи, публичноправните организации или сдружения от един или няколко такива органи или от една или няколко такива публичноправни организации.
58. „Нарушения, които попадат в обхвата на Регламент 2017/2394“, са:
а) нарушение в рамките на Европейския съюз е всяко действие или бездействие, съставляващо заблуждаваща или забранена сравнителна реклама, което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в държава членка, различна от държавата членка, в която:
аа) е започнало или е извършено действието или бездействието;
бб) е установен търговецът, отговорен за действието или бездействието, или в която
вв) се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието;
б) широко разпространено нарушение е всяко действие или бездействие, съставляващо заблуждаваща реклама или забранена сравнителна реклама, което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите, пребиваващи в поне две държави членки, различни от държавата членка, в която:
аа) е започнало или е извършено действието или бездействието;
бб) е установен търговецът, отговорен за действието или бездействието, или в която
вв) се намират доказателства или активи на търговеца, които са свързани с действието или бездействието, съставляващо заблуждаваща реклама или забранена сравнителна реклама, или всяко действие или бездействие, съставляващо заблуждаваща реклама или забранена сравнителна реклама, което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите и притежава общи характеристики, включително еднакви незаконни практики, нарушаване на еднакви интереси, и което едновременно е извършено от същия търговец в поне три държави членки;
в) широко разпространено нарушение със съюзно измерение е широко разпространено нарушение, което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите в най-малко две трети от държавите членки, които заедно представляват най-малко две трети от населението на Европейския съюз.
59. „Европейската мрежа по конкуренция“ е мрежа от публични органи, образувана от националните органи по конкуренция и Европейската комисия с цел да предостави форум за обсъждане и сътрудничество по отношение на прилагането и привеждането в изпълнение на членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“
2. Параграф 2 се изменя така:
„§ 2. Този закон въвежда:
1. Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама (OB, L 376/21 от 27 декември 2006 г.).
2. Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (OB, L 349/1 от 5 декември 2014 г.).
3. Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар (OB, L 11/3 от 14 януари 2019 г.).
4. Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (OB, L 111/59 от 25 април 2019 г.).“
3. Създава се § 4:
„§ 4. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (OB, L 345/1 от 27 декември 2017 г.).“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 66, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 65, който става § 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще започна с един увод, свързан с дейността и четиригодишния мандат на това Народно събрание, през който нямаше законопроект, особено в областта на земеделието и хранителната индустрия, в който да не се увеличиха санкциите като размер, да се въведоха нови, и всичко това беше на фона на изискването, че контролът е важен, санкциите също са важни и затова трябва да направим всичко необходимо санкциите да играят някаква възпитателна роля.
За първи път се предлага по вносител санкциите за неприлагането на Директивата за нелоялни търговски практики по веригата за доставка на земеделски и хранителни продукти да бъдат 5% от оборота. Вносителите са направили сметка, че 5% от оборота на големите хранителни вериги представлява една значителна сума, която е сравнително обективен критерий за това каква е тежестта на наказанието и съответно какви са санкциите. Но сега ни се предлага тази санкция да се коригира и тя с пъти да бъде по-ниска.
В § 61 се казва, че за нарушения по забраните, които са свързани с прилагането на Директивата, се налага имуществена санкция от 5000 до 300 000 лв. Разликата между минималния и максималния размер на санкцията е 60 пъти. Въпросът е: как ще се прилага тази санкция и кой ще бъде критерият за избора на минималната, максималната или някъде по средата? Та тези санкции, ако се наложат, винаги ще бъдат оспорвани, защото ще бъдат определени субективно. Ако никъде не е записано, че поне оборотът ще бъде някаква предпоставка за налагане на санкции, ще се достигне до положение, че няма да има нито една санкция, защото например може да се счете, че 300 000 лв. при милиард оборот представлява много голяма и може да бъде сведена до няколко хиляди лева.
Затова Ви предлагам § 61 с тези санкции да се преосмисли, да се върне поне на 5% на оборота или да се добави „и оборота“ при оценка на оборота, за да имаме някакъв критерий, който да създаде предпоставка за обективност и тези санкции да бъдат под някаква форма наистина защитени от Комисията.
Пак оставам с впечатлението, колеги, че този раздел, тази директива няма да бъде в полза на никого, освен на големите търговски вериги, което вече неведнъж беше казано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Други изказвания?
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Госпожо Бъчварова, Вие не направихте конкретно предложение. Вие изразихте пожелание.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България, встрани от микрофоните): Мога да го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Закрих разискванията. (От „БСП за България“ искат процедура.)
Процедура? По времето на процедурата не можете да правите предложение по текст, който вече е преминал. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Закрити са разискванията, съжалявам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 60, който става § 61; текста на вносителя за § 61, който става § 62; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 62, който става § 63; текста на вносителя за § 63, който става § 64; текста на вносителя за § 64, който става § 65; редакцията, предложена от Комисията за § 65, който става § 66; и предложението на Комисията за отхвърляне на § 66 по вносител, тъй като е отразен на систематичното му място.
Гласували 104 народни представители: за 87, против 9, въздържали се 8.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 67 по вносител има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби § 67 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67:
„§ 67. След влизането в сила на този закон действащите председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията довършват мандата си в срока по чл. 4, ал. 1.“
По § 68 по вносител има предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68:
„§ 68. Договорите за доставка, сключени преди 1 ноември 2021 г., се привеждат в съответствие с глава седма „б“ в 12-месечен срок от влизането на закона в сила.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69:
„§ 69. (1) Започнатите и недовършени до влизането в сила на този закон производства по глава седма „а“ се довършват по досегашния ред.
(2) Молби и искания, постъпили по отменения чл. 37а, по които не е образувано производство пред Комисията за защита на конкуренцията, се разглеждат по досегашния ред.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71:
„§ 71. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон по предложение на Комисията за защита на конкуренцията Министерският съвет одобрява тарифа за таксите, които се събират за производства пред комисията по чл. 69 от закона. До одобряване на тарифата по изречение първо се прилага тарифа за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по Закона за защита на конкуренцията (ДВ, бр. 54 от 2006 г.), одобрена с Постановление № 180 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. ...).
(2) До одобряване на тарифата по ал. 1 за производства по глава седма „б“ пред Комисията за защита на конкуренцията се събират такси в размера за производство по глава седма.“
По § 72 по вносител има предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72:
„§ 72. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 18, който влиза в сила на 1 ноември 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви дам думата за процедура след гласуването. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 101 народни представители: за 83, против 10, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на госпожа Нинова. (Реплики.)
Гласуваме неподкрепеното предложение на госпожа Нинова. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
Длъжен съм да обясня какво гласуваме, господин Свиленски. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
Гласували 104 народни представители: за 20, против 53, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Продължаваме със следните текстове.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за процедура, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, предлагам прегласуване на предложението на Корнелия Нинова, а преди това искам половин час почивка. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, прекъсване за 15 минути. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не може, един час трябва да е минал от предишната почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Но това е в противоречие с Правилника. Точно така, благодаря Ви. Това е в противоречие с Правилника. (Шум и реплики от ГЕРБ и „БСП за България“.) Извинявам се, но…
И сега правим прегласуването на предложението на госпожа Нинова.
Гласували 104 народни представители: за 16, против 82, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уж знаете Правилника и го четете. Един час преди края на заседанието и един час след началото на заседанието нямаме право да поискаме почивка, оттам нататък по всяко време сте длъжен, когато парламентарните групи поискат, да дадете почивка. Парламентарната група поиска 30 минути почивка. Надявам се да удовлетворите желанието, най-малкото защото и Вие вече не можете да водите, а и колегите се бъркат с гласуванията, така че вероятно имат нужда и от почивка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще завърша тези гласувания, тъй като имаме прочетен текст.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, хайде вземете този Правилник, който е до Вас, и прочетете кога се дава почивка. Вие може да си коментирате и да си завършвате колкото искате – има Правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: 15 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля Ви, заемете местата си. Ще продължим с гласуването.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Казах, че продължаваме с гласуване. При това положение не мога да Ви дам думата. Ще Ви я дам след гласуването.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Няма хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това дали има хора Вас не Ви засяга. Аз вземам решението за воденето.
Ще Ви представя текстовете, които ще подложа на гласуване: редакцията на § 67, която предлага Комисията; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 68; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 69; текста на вносителя за § 70; редакцията, предложена от Комисията за § 71; редакцията, предложена от Комисията за § 72.
Гласували 93 народни представители: за 75, против 9, въздържали се 9.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД.
Вносители са народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители.
Процедура.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): И аз имах процедура! Нарочно ли го правите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не е нарочно, господин Ченчев. Извинете. Ще Ви дам думата, когато има възможност.
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Процедурата ми е за промяна на Програмата на пленарната зала: след приключване на второто гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, да продължим със следваща точка 11 – Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за автомобилните превози, след което да продължим с точка 12.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Какво правим? Така си е по Програмата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Ципов.
Гласували 101 народни представители: за 85, против 10, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Искате ли процедура?
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): Да. Нали я заявих!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз чакам. Може пък да сте се отказали.
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин и госпожо Председател! Дами и господа народни представители, реагираме, защото усещаме някакъв двоен аршин по начина на водене от Вас, господин Председателстващ! Едно, че започнахте заседанието с 40 народни представители в залата. Видимо нямаше кворум. Второ, Вие казахте и си позволявате, господин Председател, кой го интересува от народните представители и кой не го интересува! Значи ли това, че като от Вашите редици има празни седалки, Вас не Ви интересува Вашата група? Защо се поддавате на внушения? Извикат Ви нещо и Вие се объркахте с почивките.
Моля Ви се, коригирайте си воденето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ангелов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители!
„Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 054-01-120, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители на 18 декември 2020 г., приет на първо гласуване на 21 януари 2021 г.
„Закон за допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“.“
По § 1 има предложение от народния представител Юлиан Ангелов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 8, ал. 2, т. 2, буква „б“, подточка „аа“ след думите „Закона за устройство на територията“ се добавя „с изключение на вътрешните обекти, обслужващи строеж първа, втора и трета категория или находище за добив на подземни богатства, и/или обект за преработка на подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства или обслужващи дейността на превозвач по смисъла на Закона за автомобилните превози, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, или лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността“.
По § 2 има предложение от народния представител Юлиан Ангелов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 17, ал. 2, т. 8 след думите „Закона за устройство на територията“ се добавя „или декларация от заявителя, че вътрешния обект е трайно прикрепен към земята, когато същият обслужва строеж първа, втора и трета категория или находище за добив на подземни богатства, и/или обект за преработка на подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства или обслужва дейността на превозвач по смисъла на Закона за автомобилните превози, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, или лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да спрем дотук.
Изказвания има ли?
Заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Тези предложения сме направили с оглед на това да помогнем решаването на проблема на над хиляда български фирми, най-вече от сферата на транспорта и на превозите, строителния бранш и фирми от минната индустрия. Направили сме ги, за да може те да регистрират своите обекти за зареждане, или както по народному се наричат – вътрешни бензиностанции, за да може да зареждат своята техника, автомобили, превоз и всичко останало, което е свързано с дейността им. За съжаление, на голяма част от тези фирми транспортните средства се намират извън регулация. И по тази причина от 1 януари те не могат да се регистрират в Министерството на икономиката, да регистрират своите обекти и да бъдат реално чист бизнес, а не в сивия сектор.
От тази гледна точка сме направили тези предложения, за да може наистина да помогнем на тези български фирми с оглед и на тежката ситуация с пандемията и с икономическата криза и тези хора да могат да задържат по-голяма част от своите работници. Надявам се, че всички политически партии ще подкрепят тези предложения, защото това наистина е в интерес на българския бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията в наименованието на Закона, предложена от Комисията, редакцията за § 1 и § 2, предложена от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Предложение от народните представители Валери Симеонов, Християн Митев и Георги Александров:
„Създава се нов § 3:
„§ 3. В Допълнителните разпоредби, § 1, т. 8 се променя така:
„8. „Представителна браншова организация“ е сдружение с нестопанска цел, определено за осъществяване на дейност в обществена полза, в която членуват икономически оператори, осъществяващи не по-малко от 20 на сто от търговията с нефт или най-малко един от видовете продукти от нефтен произход, подлежащи на регистрация по този закон, общо на едро и дребно в страната, съгласно официалните данни на Агенция „Митници“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Гласували 112 народни представители: за 18, против 9, въздържали се 85.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Предложение от народния представител Юлиан Ангелов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В допълнителните разпоредби § 1, т. 8 се изменя така:
„8. „Представителна браншова организация“ е сдружение с нестопанска цел, в което членуват икономически оператори, осъществяващи не по-малко от 20 на сто от пазара с търговията на нефт и продукти от нефтен произход общо на едро и дребно в страната, съгласно официалните данни на Националния статистически институт и чиито членове са изпълнили задълженията си за предходната година, при наличие на такива, за създаване на запаси за извънредни ситуации по смисъла на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Последното условие се удостоверява от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, като в случаи на неизпълнение делът на съответния член не се включва в общото изчисление на пазарния дял на операторите, членуващи в сдружението.“
„Заключителна разпоредба“.
Предложение от народния представител Юлиан Ангелов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Валери Симеонов, Християн Митев и Георги Александров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Преходна и заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Предложение от народните представители Валери Симеонов, Християн Митев и Георги Александров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 5:
„§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 3 – текстът е по Доклада на Комисията; предложението на Комисията за нова редакция на наименованието на подразделението; текста на вносителя за § 3, който става § 4; и предложение на Комисията за създаване на нов § 5 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 116 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 16.
Предложението е прието.

Преминаваме към единадесета точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Господин Полихронов ще ни запознае с Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИТКО ПОЛИХРОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 3 февруари 2021 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.
На заседанието присъстваха госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Светлана Йорданова – заместник-министър на здравеопазването.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Росен Живков, който заяви, че все още липсва нормативна уредба, която да регулира превоза на болни и ранени лица, извършван от линейки, извън обхвата на спешната помощ. В мотивите е посочено, че разпоредбите на чл. 24в от Закона за автомобилните превози не предвиждат до този момент създаването на наредба, обхващаща всички изисквания, по примера на Наредбата за спешна помощ и за превоз на пътници. На практика в дадения момент е регулирана единствено и само спешната помощ, като всички останали „линейки“ извън системата за спешна помощ, нямат право да извършват спешна помощ, но извършват медицински транспорт без никаква регулация.
Според вносителите ползите от въвеждането на подобна регулация ще са:
- приход за бюджета от данъци и осигуровки;
- регулиране на сивия сектор;
- въвеждането на ясни правила, изисквания и контрол.
- въвеждане на отговорност при пълна прозрачност кой носи отговорност и най-важното – гарантиране на финансова обезпеченост на отговорността;
- намаляване на риска за извършване на измами, тероризъм или други престъпления;
- намаляване на потенциалните рискове от зараза.
При представянето на Законопроекта господин Живков подчерта, че загубите от сивия сектор в тази област за държавния бюджет се изчисляват на минимум 60 млн. лв. годишно, защото ежедневно се извършват множество междуградски превози на пациенти, които са далеч по-скъпи от градските такива. Почти всеки ден български „линейки“ пътуват извън България, за да осигурят превоз на пострадало лице, като разходите за тези пътувания варират между 2 хил. лв. и 12 хил. лв. и повече.
В мотивите към Законопроекта е отбелязано, че проблемите, които ще бъдат разрешени с предлаганите промени в Закона за автомобилните превози, се отнасят до отговорността по отношение на граждани, търсещи помощ при влошено здравословно състояние, злоупотребата с подвеждащи надписи за Спешна или Бърза помощ, които имитират линейките на Центровете за спешна медицинска помощ, сумите, които се заплащат за този вид услуга, както и техническото състояние на тези автомобили и контрола при извършването на този вид превози.
Вносителите на предлаганите изменения и допълнения се мотивират, че систематичното място на подобна регулация е в Закона за автомобилните превози, на първо място, защото в България лицензните за превоз на пътници, товари и таксита са доказали своята ефективност и се извършва ефективен пътен контрол на този вид превоз. Те считат, че Министерството на здравеопазването няма компетенции и технически възможности да извършва ефективен контрол на пътя, като в случая според тях е необходим точно такъв.
Становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по Законопроекта бе представено от госпожа Андреана Атанасова, която заяви, че е необходимо да се анализира отражението на Проекта върху обществените отношения между лицата, предоставящи такъв тип превози и лечебните заведения в Република България, за което водещо е Министерството на здравеопазването. Госпожа Йорданова представи пред членовете на Комисията становището на Министерството на здравеопазването. В него се посочва, че със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията от края на месец август 2020 г. е създадена работна група за изготвянето на Проект на наредба, както е регламентирано в чл. 24в, ал. 1 от Закона за автомобилните превози с участието на експерти от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Министерството на здравеопазването, Столична община и Националното сдружение на общините, която все още не е приключила своята дейност.
Цитираната разпоредба от Закона предвижда министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на здравеопазването да определят с наредба условията и реда за извършването на превоз със специални превозни средства на лица с увреждания, лица с намалена подвижност, болни и ранени лица. Като по този начин, както се посочва в становището, е предвиден способът за регулиране на посочената в Законопроекта транспортна дейност, правилата за извършването ѝ, качеството на услугата и намаляване на риска за транспортираните лица.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за“ и 9 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Полихронов.
С Доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае госпожа Дариткова.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 януари 2021 г., Комисия по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.
На заседанието присъстваха господин Бойко Рановски – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, доктор Георги Гелев – директор на ЦСМП – София, представители на съсловните и пациентските организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Борис Ячев.
Със Законопроекта се цели да се постигне регулация на дейността на линейките, които превозват болни и ранени лица и които са извън обхвата на спешната помощ, това са така наречените „частни линейки“. Към момента всички „линейки“, които са извън системата за спешна помощ, нямат право да извършват спешна помощ, но на практика извършват медицински транспорт без никаква регулация.
С предлагания законопроект се цели да се постигне разрешаване на проблеми, свързани с липсата на отговорност по отношение на гражданите, търсещи помощ при влошено здравословно състояние; злоупотреба с цените на предлаганата услуга – транспорт до лечебно заведение; преустановяване на практиката относно наличието на подвеждащи надписи за „Спешна помощ“ или „Бърза помощ“ върху тези превозни средства; преустановяване на практиката за работа в сивия сектор поради липса на нормативна регламентация.
Предлаганите нормативни промени са насочени към въвеждането на задължителни застраховки и изисквания за финансова стабилност, което ще гарантира на пациентите и на държавата, че при случай на недобросъвестно изпълнение или злополука ще има финансово обезпечение на засегнатите лица; лицата, извършващи превози на ранени и болни лица, да разполагат с ръководител транспорт и ръководител медицинска дейност, които да носят отговорност за предоставяните услуги; наличие на задължителен експлоатационен център, в който да се извършва предпътен контрол; наличие на задължителен диспечерски пункт, в който да се приемат повикванията и който да извършва първоначален триаж на обажданията – дали са за спешна помощ или за медицински транспорт.
По Законопроекта са постъпили становища от: Българския лекарски съюз, Българската асоциация за закрила на пациентите, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, ЦСМП – Смолян, ЦСМП – Благоевград, ЦСМП – Пазарджик, ЦСМП – Кърджали, ЦСМП – Враца, ЦСМП – Велико Търново, ЦСМП – Бургас, ЦСМП – Стара Загора, ЦСМП – Варна, и ЦСМП –Пловдив. Всички становища изразяват подкрепа за предложения законопроект, като се изтъква, че предлаганите промени ще способстват за гарантиране на законните права и интереси на всички участници в процеса и ще гарантират равнопоставеност и единен стандарт за осъществяване на такава дейност.
В хода на последвалата дискусия взеха участие – господин Бойко Рановски, доктор Георги Гелев и народни представители. Доктор Гелев изрази становище, че уредбата на предлаганата материя следва да бъде изцяло в Закона за здравето, като регистърът на лицата, извършващи превоз на болни и ранени, който се предлага да бъде воден и поддържан от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, би трябвало да бъде към Министерството на здравеопазването и по-специално към районните здравни инспекции по места.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 11, без „против“, „въздържал се“ – 8, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми госпожо Дариткова.
С Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае госпожа Ангелова.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 3 февруари 2021г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.
В заседанието взе участие господин Борис Ячев от Коалиция „Обединени патриоти“ – представител на вносителя.
Законопроектът беше представен от господин Ячев.
Основният мотив за предложените изменения и допълнения в Закона за автомобилните превози е свързан с това, че в България все още няма наредба, регулираща превоза на болни и ранени лица, извършван от линейки извън обхвата на спешната помощ. Разпоредбите в чл. 24в от Закона за автомобилните превози не предвижда до този момент създаването на наредба, обхващаща всички изисквания, по примера на Наредбата за спешна помощ и превоз на пътници.
На практика в момента е регулирана единствено спешната помощ, като всички останали „линейки“ – извън системата за спешна помощ, нямат право да извършват спешна помощ, но извършват медицински транспорт без никаква регулация. Реално това е платена дейност за превоз на пътници и следва да подлежи на регулация.
Същевременно българските граждани в критична за здравето си ситуация могат да станат жертва на предлаганата услуга. Проверка установи, че в интернет съществуват над 100 сайта, които предлагат тази услуга, всички са работещи в сивия сектор.
Проблемите, които ще бъдат решени с предлаганите промени, са следните:
- липса на отговорност по отношение на граждани, търсещи помощ при влошено здравословно състояние, особено в днешната пандемия, когато ресурсите на центровете за спешна медицинска помощ не могат да стигнат до всеки нуждаещ се, чакането на линейка се превръща в многочасово изпитание, гражданите търсят информация в интернет и стават жертви на некачествени услуги, понякога с фатален край. Подобни линейки нямат медицински екипи, липсва елементарно оборудване, лекарствени средства, реанимационно оборудване;
- злоупотребява се чрез подвеждащи надписи за Спешна или Бърза помощ, които имитират линейките на центровете за спешна медицинска помощ;
- гражданите сигнализират за масова злоупотреба основно с възрастни хора, които в безизходицата си са принудени да заплащат нереални суми за транспортиране с така наречените „линейки“;
- техническото състояние на тези автомобили не подлежи на задължителен предпътен контрол от дипломиран механик, професионално компетентно лице и няма задължение за дрегер.
Във всички държави – членки на ЕС, има регулаторен режим за линейки. Практиката е да има лицензионен режим за медицински транспорт, диализен транспорт и други дейности, които се изпълняват с линейка, като обикновено има разделение на спешна помощ и медицински транспорт.
Мястото на тази регулация е в Закона за автомобилните превози. Министерството на здравеопазването няма компетенциите и техническите възможности да извършва ефективен контрол на пътя.
Ползите от въвеждането на регулация са свързани основно с: приход за бюджета от данъци и осигуровки; регулиране на сивия сектор; въвеждане на правила, изисквания и контрол; намаляване на риска от измама и престъпления; намаляване на потенциалните рискове от зараза и други.
Към Законопроекта е приложен формуляр за предварителна оценка на въздействието.
Получени са становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Българския лекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и други.
В дебата взе участие народният представител доктор Хасан Адемов, който подкрепи регламентирането на тази дейност и подчерта, че трябва да се прави разлика между специализирана линейка към спешна помощ и това, което се предлага в Законопроекта.
След приключване на обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване с резултати: 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Последният доклад е на Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Господин Ангелов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 февруари 2021 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Борис Ячев.
Предложените промени целят да решат проблема, станал актуален по време на пандемията от COVID-19 и свързан с дейността на частните линейки, които работят извън обхвата на спешната помощ. Предложенията засягат изцяло частния бизнес и не са свързани с дейността на центровете за спешна медицинска помощ и линейките, които са към лечебните заведения и болниците в България.
Голяма част от линейките, които са извън обхвата на спешната помощ, в момента не подлежат на контрол и не фигурират в никакъв регистър. Поради липса на създадена регулация има редица субекти с неясен произход, които предлагат услугата медицински транспорт, извършват измами, данъчни престъпления, не рядко и животозастрашаващи действия.
Предвижда се създаване на специален публичен регистър, който да подпомага, както работата на контролните органи, така и да дава възможност на гражданите да направят проверка на избрания от тях доставчик на услугата „медицински транспорт“. Промяната включва създаването на наредба за линейките от частния сектор, с която да се поставят ясни изисквания относно тяхното оборудване, квалификацията на екипите, начина на извършване на превоз на пациенти, предпътния контрол и административнонаказателната отговорност.
С предложените промени се предвижда въвеждане на задължителни застраховки и изисквания за финансова стабилност, които могат да послужат за гаранция на пациентите и държавата, че във всеки един случай на недобросъвестно изпълнение или злополука ще има финансово обезпечение на засегнатите лица.
Народният представител Борис Ячев допълни, че Законопроектът има подкрепата на редица пациентски организации – Българския лекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и повечето от центровете по спешна медицинска помощ.
След направеното обсъждане и проведеното гласуване: с 9 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Процедура.
Заповядайте, господин Попов.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, предлагам процедура за удължаване на работното време до приключване на разглеждането и гласуването на точка 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Моля, режим на гласуване по така направеното предложение.
Господин Шопов, пак сте без маска в залата! За кой път Ви правя забележка?
Имате обратна процедура?
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, искате да претупате такава важна тема? За какво говорим? Ние говорим за стратегия и да удължим работното време, за да гледаме въпрос, който е фундаментален за държавата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какъв е проблемът?
ПАВЕЛ ШОПОВ: …в полупразна зала, след края на работното време, без да сте поканили тук хора, които….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, изчакайте да видите кой ще бъде поканен и тогава вземайте думата. (Председателят изключва микрофоните.)
Отнемам Ви думата. Нямате право да продължите повече по тази процедура. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Вземете си маска и участвайте в дебата по т. 12.
Моля режим на гласуване по така направената процедура от господин Попов. (Реплика от „БСП за България“: „Колко пъти да гласуваме?“)
Отменихме гласуването – имаше обратна процедура.
Гласуваме процедурата на господин Попов за удължаване на времето до гласуване на точка 12.
Гласували 117 народни представители: за 92, против 13, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Ще има ли мотиви по вносител?
Господин Ячев, заповядайте.
Господин Шопов, или си сложете маската, или моля, напуснете!
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Предложеният от нас Законопроект за промяна на Закона за автомобилните превози има за цел да реши проблем, свързан с дейността на линейките, работещи извън обхвата на спешната помощ, голяма част от които към този момент не подлежат на контрол и не фигурират в регистрите. Предварително правя уточнението, че тук става въпрос за автомобили, които извършват така наречения медицински транспорт.
Към този момент няма създадена регулация и във връзка с това редица субекти с неясен произход предлагат тази услуга. Те съответно са извън обхвата на данъчните служби, извършват измами на граждани, нерядко и животозастрашаващи действия.
В тази връзка, ние предлагаме всички тези автомобили, които са извън обхвата на спешната помощ, да попадат в нарочен регистър, за да може върху тях да бъде извършван ефективен контрол на пътя. Предложената от нас промяна включва и създаването на наредба относно изискванията за оборудване, екипи, административнонаказателна отговорност, предпътен контрол и така нататък.
Всички тези предложения за регулация, които са включени в чл. 23, ал. 3 и алинеи от 4 до 17, в по-голямата си степен не се отнасят до болниците и лечебните заведения, които така или иначе отговарят на голяма част от предвидените изисквания. Тоест, правейки нашите предложения, ние като вносители сме се постарали да не утежняваме излишно работата на болничните заведения и да не ги натоварваме с допълнителни административни и финансови разходи.
Направеното предложение по чл. 24в от Закона за автомобилните превози подпомага и готвената от създадената на този етап работна група наредба, като дава възможността тази наредба и този регистър да не са просто някакъв регистрационен режим, по който всеки автомобил да може да влезе в някакъв списък, а вече се дават ясни правила и изисквания, с които се уреждат въпросите с административнонаказателната отговорност. Създаването на специален регистър, който ще бъде публично достъпен и ще подпомага, както работата на контролните органи, така ще дава и по-голяма възможност на гражданите да проверяват дали избраният от тях доставчик на услугата „медицински транспорт“ е легитимен или не е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Откривам разискванията.
Господин Йорданов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Въпросът, който се поставя, е изключително важен и тук съм съгласен с господин Шопов, че той е елемент и от националната сигурност. Исторически с разделянето на предишната „Бърза помощ“ на спешна и неотложна се получи, че всичките нормативни документи обхващаха спешната помощ, а неотложната помощ остана без нормативно регулиране.
Реално в момента неотложната помощ можем да я сравним не с помощ, която се извършва с транспорт с линейки, а с медицинско такси. Има редица елементи, които не са нормативно регулирани. Това изключително много затруднява ползването на този вид помощ и правата на тези, които я ползват, и тези, които я извършват.
Ние определено мислим, че това е важен проблем и сме съгласни, че трябва да бъде издадена специална наредба, която да регулира този вид дейност, а именно неотложната помощ.
Откъде идва нашето основно притеснение? С направените изменения регулирането на неотложната помощ се възлага на Министерството на транспорта, а на заседанието на Комисията на първо четене Министерството на транспорта категорично каза, че не чувства компетентност и възможности да се занимава с регулирането на тази дейност. Да, те могат да участват в регистрирането на автомобилите, които извършват този вид дейност, но не могат да кажат тези автомобили трябва ли, например, да имат вътре носилка, или не трябва да имат. Естествено, в някои случаи е необходима носилка, в други – не. Кой може да извършва и с какъв автомобил този вид дейност? Има и редица други нерешени въпроси.
Тук обаче трябва да имаме предвид, че докато спешната помощ е държавно регулирана дейност и там има възможност за координация на проблемите и решаването им, неотложната помощ е изцяло частна дейност. Тук важат изискванията на Търговския закон. Това е изключително важно обстоятелство, което в много случаи затруднява координирането на дейността. Не е ясно точно кой може да извършва този вид дейност и каква компетентност трябва да има този, който извършва този вид дейност.
Лично аз се надявах, че с направените изменения тази група български граждани, които завършиха преди няколко години специалността „Парамедицина“ във Варненския медицински университет, ще получат определени права и ние ще можем да се облегнем на тяхната компетентност за този нов вид професия за България. Тук обаче те не са предвидени като участници.
За да не Ви отегчавам, основният въпрос е: неотложната помощ като дейност медицинска дейност ли е, или само транспортна? Защото, ако е медицинска дейност, с нея определено трябва да се занимава Министерството на здравеопазването, то е създадено за това. Ако е само транспортна дейност, да, тогава това е вид обществен транспорт, който можем да го унифицираме, както казах, с такситата и там трябва да важат други правила.
В заключение, ние определено считаме, че дейността „неотложна помощ“ трябва да се извършва. Тя е важна за българските граждани, обаче нейният обхват вече не е само в нашата страна. Мисля, че някой каза, че имаме вече такива транспортни средства, които извършват медицински транспорт на болни в чужбина – най-често до Истанбул, примерно, или от Виена до България и обратно. Затова тази наредба според нас трябва да се възложи на Министерството на здравеопазването. То е органът, който има своята компетентност. И когато то реши своите проблеми, тогава Министерството на транспорта ще реши единственият проблем, който има същностно значение за него, но той е изключително важен. Транспортните средства, които извършват неотложна помощ, имат ли статут на специални транспортни средства? В момента тези така наречени линейки, които извършват неотложна медицинска помощ, нямат статут на специални транспортни средства, тоест те са обикновени участници в движението. А тогава, когато се нуждаят от спешност на транспорта, който извършват, защото болният, който превозват, има нужда от спешна медицинска помощ, те не могат да се ползват със специален разрешителен режим, който използват линейките на спешната медицинска помощ.
Затова аз лично се надявам, че ще има достатъчно воля между първо и второ четене, ако бъде приет този законопроект на първо четене, да се извършат необходимите промени, да се смени основният орган, който трябва да координира, да извършва и да си каже мнението – Министерството на транспорта, както е предвидено, в Министерството на здравеопазването и тогава ние можем да направим съществен и качествен продукт, който да може да е от полза на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Шопов.
На мен вече ми е неудобно да Ви приканям да си сложите маска. Не знам на Вас как не Ви е неудобно от всички колеги тук. (Реплики.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, похвално е, че се прави опит да се уреди тази материя. В правото съществува императивът, че нищо в онова, което е в живота и в обществените отношения не трябва да остане нерегламентирано. А тази тема, тази материя наистина е нерегламентирана и отдавна трябваше да се започне процес, да имаше предложение да бъдат направени съответните промени. Това се прави в края на мандата. Виждате, че днес се гласува Законопроектът на първо четене. Не знам докога ще се развие процедурата за второ четене. Има още много работа да се извърши за добра регламентация, за верните решения.
Не съм съгласен, че ковид кризата е наложила тук да се направи тази регламентация. Този проблем е много стар, той съществува от десетилетия. Споменаха се институциите, лицата, които са участвали и са взели отношение при изработването на Законопроекта за първо четене в Комисията. Да, чухме много титли на лекари, представители на ЦСМП-та, но не чух никъде в Доклада да има представители точно на хората от този бранш. Те също трябва да бъдат изслушани и да кажат своето мнение.
Ценно е, че за първи път се дава и цифра на броя на занимаващите се, на превозвачи по този въпрос – няколко десетки души са това в страната. И тук съществуват множество тежки, много сериозни и подлежащи на сериозно обсъждане и обществен дебат въпроси. Но положителното в случая е, че се дава началото на регламентация на тази тема по този въпрос. Предполагам, че това ще стане в следващото Народно събрание окончателно. Сега не можем да се справим накрая на мандата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес дебатираме един законопроект, който касае осъществяването на специализиран транспорт на пациенти извън спешната помощ. Кой е този специализиран транспорт? Транспортът на неотложната помощ. От старта на реформата в здравеопазването неотложната помощ в България не беше осъществена. Липсваше държавна политика и желание да бъде осъществена неотложната помощ и в частта му за транспортните нужди на пациентите в България. Когато липсва държавата, се настанява сивата икономика и това не трябва да Ви учудва. И така тихомълком пред очите ни се движат едни линейки, които не можете да различите дали са от регламентирания транспорт, или не са от регламентирания.
Искам да попитам: кой разреши вноса на тези линейки в България? Кой им разреши да се движат безнаказано по пътищата на нашите големи градове, че даже и да напускат пределите на България? За мен това е част от онази паралелна държава, в която се източват и се взимат допълнително средства от законово осигуряващите се български граждани. И сега с един лобистки закон Вие искате да разрешите тази сива икономика да действа в България, без да има някаква визия и държавна политика по отношение осъществяването на неотложната помощ в България.
Медицинските центрове се превърнаха в едни кабинети, в които влизат само гастролиращи специалисти и обработват направленията за преглед или направления за някакво медицинско изследване. Болниците само обработват клиничните пътеки или някакви допълнителни изследвания. Ние не използваме нашия ресурс на държавата да осигурим на българското население неотложната помощ и в частта на един такъв специализиран транспорт.
Знаете ли как се осъществява транспортът на един пациент в една малка общинска болница до някоя друга областна или национална клиника в България? Трябва да се помолиш на директора на спешната помощ да ти отпусне линейката и в нарушение на наредбите той да отклони тази линейка и да я пусне да закара пациента на необходимото място и където ще получи качествена и достъпна медицинска помощ. Това се случва в България! И след като държавата не е помислила да направи организация, в която дори да не предложи безплатна услуга на този транспорт, както е в нормалните европейски държави, поне на социално поносима цена да превози пациента, който е в нужда. Затова ще се появява и сивата икономика. Това е поредният закон, в който Вие сивата икономика и паралелната държава лъжичка по лъжичка искате да я превърнем в нещо нормално. Ненормалното искате да го превърнем в нормално! Това е и моделът на Вашата коалиционна политика.
Искам да Ви задам и въпроса: къде е държавата в този законопроект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тимчев.
Реплики? Не виждам.
За изказване – заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние няма да подкрепим направеното предложение по няколко причини. Ще се опитам да се аргументирам. Нашите аргументи бяха изложени от нашите представители в съответните комисии, които разгледаха този законопроект.
Първо, позовавам се на това, че Министерството на здравеопазването в своето становище смята, че няма концептуално цялостно решение на този проблем.
На второ място, имаме сериозни съмнения, че това са лобистки текстове в полза на една или две големи фирми, които извършват такава услуга в момента.
На трето място, не приемаме в последните дни от работата на това Народно събрание да се предлагат промени, които са необмислени, парцелирани и не дават решение, а по-скоро биха създали проблеми.
На следващо място, не смятаме, че подобни важни промени трябва да бъдат внасяни от народни представители, а не от Министерския съвет.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП, от място): Конституцията казва друго обаче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
НИГЯР ДЖАФЕР: Още повече, лекарите в залата могат да Ви кажат, уважаеми колеги, че разграничаването на спешна помощ от неотложна помощ е изключително сериозен ангажимент и е от компетентността на медицинските лица. Няма как просто едни автомобили да бъдат вкарани в някакъв регистър, свързан с автомобилните превози и Министерството на транспорта. Още повече че едно състояние, дори определено от медицинско лице като неотложно, може да се превърне за минути в спешно състояние, изисква компетентност, отговорност от тези, които ще извършват този транспорт.
За нас е изключително важно и становището на Министерството на здравеопазването в частта, в която казват, че подобни предложения трябва да бъдат преценявани дали са навременни. С оглед на това те заявяват, че работната група, която работи от август 2020 г., до този момент не е стигнала до продукт, който да бъде цялостен и който да дава решение на въпроса.
Ето защо ние ще гласуваме против предложените промени, защото смятаме, че те не са направени технологично – по начина, по който трябва да са направени, и да бъдат отговорност на Министерския съвет и съответните министерства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Джафер.
Реплики?
Реплика или изказване?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика – заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема доктор Джафер, аз приемам напълно Вашето изказване – неговия дух, неговия професионализъм. Но искам да Ви помоля и да Ви напомня защо не кажете на всички народни представители какво сподели по отношение на този законопроект директорът на Националния център за спешна медицинска помощ – уважаемият доктор Георги Гелев?
Тъй като дискусията в Комисията беше достатъчно остра, действително в последните дни на това Народно събрание да се вкарват такива недомислени законопроекти, които имат определени чисто икономически цели, е абсолютно неуместно! Затова е хубаво да се подчертае и мнението на професионалистите освен на Министерството на здравеопазването и на Националния център по спешна медицинска помощ. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Втора реплика – заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема доктор Джафер, безспорно много неща могат да бъдат казани, като пропуск, защото с години никой не е пристъпвал към реформата в спешната помощ, за която говори моят колега Тимчев.
В момента, макар и през друг закон – вярно, той е част от глобалния проблем за спешната помощ, ние влизаме в Националната система за спешна медицинска помощ на Република България. Влизаме с двата крака, решавайки само – или опит за решаване на един-единствен проблем – проблема с транспорта, а той не е толкова маловажен. Но има нещо, което е още по-важно – дейността на така наречените центрове за неотложна медицинска помощ се извършват на основание наредба, която е от 1994 г. и е актуализирана само една година след това – през 1995 г. Тя не е актуализирана за всичките тези години, през всичките тези правителства и всичките тези министри на здравеопазването. И не напразно доктор Тимчев каза, че там никой не е пипнал.
Второ, тази стара наредба не съответства нито на Закона за лечебните заведения, нито на Закона за здравето. Е, какво правим?! Явно тук има много работа, страшно много работа и самото министерство, признавайки това, казва – както и доктор Джафер спомена, че те работят вече близо девет месеца или шест месеца и още не им достига времето. Да не говоря, че трябва да се съчетаят усилията на Министерството на здравеопазването и усилията на Транспорта и информационните технологии. Проблемът е много сериозен.
Апелирам към Вас: нищо не налага толкова да се бърза. Досега тези линейки – вярно, незаконно работят...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Някои от тях стоят на трупчета и чакат да бъдат пуснати. Някои, вместо да превозват болни, превозват зарзават.
И последно, за да приключа. Уважаема доктор Джафер, искам и колегите да чуят, по данните, с които разполагам, забележете с какво се занимава…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето! Госпожо Найденова, направете изказване. И след това има възможност. Много надвишихме времето.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Добре, ще се въздържа на този етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте, госпожо Джафер, за дуплика.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми професор Михайлов, уважаема доктор Найденова, съгласна съм с репликите, които ми направихте в частта, че трябва да има цялостна концепция.
Не съм съгласна с част от констатациите обаче, че тази дейност трябва да се разглежда само като транспортна дейност, защото не е чисто транспортна. И това е ясно в препратките, които се правят, за това че транспортните средства със специално предназначение – санитарни автомобили за болни, лекарства и консумативи, са обекти с обществено предназначение съгласно § 1, т. 9 от Допълнителната разпоредба на Закона за здравето и са в Регистъра на регионалните здравни инспекции. Ние сме против това да се разглежда просто като някакъв транспортен проблем и пациентите да бъдат разделяни на ранени, трудноподвижни, защото това разделение, като медици знаем, е условно.
Ето защо тук отговорност трябва да поемат други структури – много по-важни, не че Министерството на транспорта не е важна структура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Джафер.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! След като се изказаха представителите на Здравната комисия, лекарите, които са най-добре запознати с проблема и почти единодушно заявиха, че става въпрос за поредния лобистки закон, внесен в последните седмици на Народното събрание с ясното съзнание да бъде прекаран ей така – ако може накрая, набързичко, и народните представители да не разберат за какво става въпрос.
Аз ще взема отношение по другата част – тази за Министерството на транспорта, за която говорихте. Чух от вносителя, че приемането на Закона ще облекчи и ще подпомогне създаването на Наредбата. За първи път чувам закон да подпомага наредба! По-скоро би трябвало да бъде обратното – след като се приеме даден закон, след това да се направи наредбата, която да стъпи на базата на закона, а не законът на базата на наредбата, както казаха вносителите.
Уважаеми колеги, всичко се прехвърля на Министерството на транспорта – „Автомобилна администрация“. Вие спомняте ли си преди няколко месеца, когато гледахме незаконните, нерегламентираните превози, каква беше способността, възможността на Министерството на транспорта да контролира нерегламентираните превози и затова ги криминализирахте? Сега въпросът ми към вносителите е: тук ще има ли криминализиране на този вид превози, който ги извършва нерегламентирано? Влизат ли те в тези от пет до 10 години затвор и от една до три, или не влизат?
Между другото, аз тук не видях някакви наказания, но вероятно попадат в други текстове, други нарушения, към които ще бъдат прилагани наказанията. Но е важно да се знае дали са криминализирани, дали влизат като нерегламентирани превози.
Освен всичко останало поставяте условия, критерии – които съм почти сигурен, нека ме поправи някой – в изискванията, за да се регламентира този превоз, на който се съмнявам дали държавната Спешна помощ – НЦСМП, може да отговори...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете Спешна помощ.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Спешна помощ, да. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тъй като стана спешна, неотложна, да не объркам, затова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, да.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …на тези изисквания? И е хубаво тук някой от вносителите да отговори. Да не се окаже, че, когато приемем този закон, ще трябва да закриваме държавната Спешна помощ?
В мотивите е написан много хубав такъв: „ползи от въвеждането“, „намаляване риска от тероризъм“. Забележете, колеги, с регламентирането на 50 линейки в София и на 180 в страната ние ще намалим риска от тероризъм! Гледам, че господин Радев ме гледа учудено! И аз мисля, че няма нищо общо, но така пише в мотивите. Регламентирайки тези 230 линейки, рязко ще намалим риска от тероризъм.
Разбира се, търсени са всякакви мотиви, за да се облече това нещо, да стане законопроект. Ясно е, че става въпрос за една или две фирми, които чух тук в тази зала. По-коректно е ще е някой от вносителите да излезе и да каже за какво става въпрос. Да излезе някой и да каже, че Министерството на транспорта няма как да се справи нито с регулирането, нито с контролирането на този вид превози, и поставиха въпроса: кой ги регистрира тези автомобили, за да пише „112“, за да пише „Бърза помощ, „Спешна помощ“?
Нали тези коли – линейки, са минали през пунктовете на МВР?! Как точно са регистрирани, та сега това е част от мотивите? Между другото, голяма част от мотивите на Законопроекта са защо има такива автомобили? Ами, защото са минали през българското Министерство на вътрешните работи, което ги е регистрирало. А ако българското Министерство на вътрешните работи не ги беше регистрирало по този начин, сега мотивите щяха да бъдат половин страничка, а не три страници.
И накрая, колеги, наистина Ви призовавам да отхвърлите Законопроекта. В следващото Народно събрание този въпрос трябва да бъде регулиран, този въпрос трябва да бъде решен! Явно, че с извършването на такива незаконни превози има проблеми, явно е, че се причиняват и щети на български граждани, но е ясно и това, което каза и доктор Джафер, че трябва да има цялостна политика за разглеждане на този въпрос и за решаване на проблема, а не една седмица преди края на Народното събрание – така набързичко внесен законопроект, за съжаление, отново от колегите от „Обединени патриоти“. Но, когато се внасят там закони, ние сме много бдителни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 154-01-2, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 14 януари 2021 г.
Гласували 98 народни представители: за 76, против 21, въздържал се 1.
Предложението е прието.
По начина водене?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, аз знам, че Вие сте толерантен човек, но има народни представители наистина, които стоят без маска в залата, а щом всички се съобразяват с това да носят маски, нормално е да го правят всички народни представители. В крайна сметка, дори да не мислят за собственото си здраве, нека да мислят за другите хора, които са в залата и които имат различни заболявания. (Реплики от народния представител Стоян Мирчев.)
Ако имате нещо да кажете, елате на трибуната, не подвиквайте оттам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не влизайте в диалог със залата!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Мирчев, Вие единственото, което можете да правите, е да споделяте фалшиви новини и да разгъвате структурите на БСП в Силистра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ангелов, моля Ви! Моля Ви! (Шум и реплики.)
Успокойте се всички! (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов по отношение на народния представител Павел Шопов, който е без маска.)
Виждам господин Шопов и многократно му правих забележка за маската. (Шум и реплики.)
Господин Шопов пие някакво вълшебно лекарство и не слага маска. (Оживление.)
Моля Ви, колеги, за тишина в залата!

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2032 Г. И ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОГРАМАТА И ЗА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЧИСЛЕНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.
Вносител – Министерският съвет на 1 февруари 2021 г. (Народният представител Павел Шопов иска думата за процедура.)
Не може, господин Шопов! Като си сложите маската, ще Ви дам възможност за процедура.
Заповядайте, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля за процедура за допуск в залата на заместник-министъра на отбраната Запрянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Не, господин Шопов, ако не се приведете във вид, какъвто изисква залата. (Реплики от народния представител Павел Шопов.)
Гласували 93 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Господин Попов, продължете с Доклада на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Проект за решение на Народното събрание за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2020 г.
На заседание на Комисията по отбрана на 4 февруари 2021 г. се обсъди Проект за решение на Народното събрание за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България.
В заседанието взеха участие: заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев, парламентарният секретар на Министерството на отбраната Ваня Деневска, както и секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев.
Програма 2032 и мотивите към нея бяха представени от заместник-министър Атанас Запрянов, който посочи, че Програма 2032 е разработена на база изводите и предложенията от Стратегическия преглед на отбраната. В продължение на година и половина в него са били ангажирани близо 500 души в 25 работни групи, включително и от други ведомства.
Програмата дава основните насоки за развитие на въоръжените сили, за изграждането и развитието на минимално необходимите приоритетни способности и ще послужи за основа при разработването на План за развитие на въоръжените сили до 2026 г., както и за разработването на Инвестиционния план-програма до 2032 г. Предвижда се в рамките на Програмата да има още един план до 2032 г. Ще бъдат предложени промени и в Закона за отбраната и въоръжените сили, които да направят възможни дейностите за реализиране на Програмата и плановете.
В Програма 2032 е направена актуална оценка на дългосрочните тенденции в развитието на средата на сигурност, както и тенденциите в развитието на отбранителните способности до 2032 г. Запазва се стратегическата цел на отбранителната политика, ролята и мисиите на въоръжените сили, нивото на политическа амбиция за тяхното използване, адаптирани с оглед характеристиките на средата на сигурност. Предлага се нова функционална структура и създаване на оперативно ниво на Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и Командване за логистична поддръжка. В тази връзка в Проекта за решение се предлага въоръжените сили да поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, от които 3000 души доброволен резерв.
В Програма 2032 се отделя голямо внимание на хората в отбраната. Набелязани са нови подходи и мерки, комплексното прилагане на които ще спомогне за окомплектоване на вакантните длъжности. В проекта на Програма 2032 са определени приоритетните насоки за модернизация, които са реалистични, защото са съобразени с дългосрочна финансова рамка.
В последвалата дискусия всички изказали се оцениха високо труда на експертите за подготовка на Програмата. Като положителен беше оценен и фактът, че Програмата обхваща по-дълъг период от време, което дава перспектива и публичност в дейността на въоръжените сили. Поставени бяха въпроси, свързани с финансовото осигуряване на Програмата и предлаганото увеличаване на числения състав на въоръжените сили. Обърнато беше внимание на констатацията, че във връзка с наличните финансови ресурси, съгласно бюджетната прогноза, се налага приоритизиране на минимално необходимите военни способности до ключово важните за изпълнение на задачите по трите мисии на въоръжените сили. Препоръчано беше ресурсите да бъдат осигурени и плановете да бъдат последователно изпълнявани. В края на План 2026 да се предвиди преглед, оценка и отчет на постигнатите резултати, които да се вземат предвид при подготовка на следващия план.
В отговор на поставените въпроси заместник-министър Запрянов уточни, че численият състав се планира въз основа на разчетите на военните експерти, за да може да се изпълнят плановете за отбрана. За постигане на оптимален баланс между необходимите отбранителни способности, изпълнението на мисиите и задачите на въоръжените сили и разполагаемите ресурси за отбрана до 2024 г. разходите за отбрана да достигнат 2% от БВП. След 2024 г. разходите за отбрана следва да се поддържат на ниво не по-ниско от 2% от БВП, а ако икономическото състояние позволява – и по-високо.
Заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Илиев допълни, че предлаганият числен състав произтича от разработените сценарии и концепции за операциите по тези сценарии. Отчита се и създаването на две нови структури – Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и Командване за логистична поддръжка. На тях ще бъдат възложени и нови задачи, като киберотбрана и поддръжка като страна домакин. Ще се предвиди междинен отчет и доклад за изпълнението на План 2026.
Председателят на Комисията по отбрана подчерта, че е положен много труд и са направени много анализи, за да се стигне до този важен политически документ. Към Програмата следва да се подходи отговорно, да бъде завършен процесът, да не се спира развитието на въоръжените сили.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения членовете на Комисията по отбрана с 11 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържал се“ приеха следното становище: Комисията по отбрана предлага на Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме Проект за решение на Народното събрание за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Бих Ви помолил да представите Проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 и за определяне числеността на въоръжените сили
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
1. Приема Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032.
2. Определя общата численост на въоръжените сили на Република България на не по-малко от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Процедура – господин Шопов.
Само Ви моля наистина да е процедура. (Шум и реплики.)
Заповядайте, но Ви моля – действително по същество.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това просто е нечувано, то е просто брутално! Обсъждаме отбраната на страната, Стратегия до 2032 г. – за 12 години напред, погледнете в какъв състав – без тук да дойдат министърът на отбраната, началник на щаб, шефовете?!
МИЛЕН МИХОВ (ОП, от място): Просто няма такъв! (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, зная за началника на отбраната. Така е, знаем ние старите войници, че той е началник щаб. Това е аналогично, друг разговор е това.
Въпросът е по същество – всички знаем за какво говорим. Тук трябваше да бъдат и началниците на различните родове войски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Каква е процедурата, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ: И питам аз: знае ли президентът за това, което става – той е главнокомандващ? Защо той не е тук? Поканен ли е от мнозинството? Тук става въпрос за милиарди – трябва да дойде министърът на финансите, който да направи своята обосновка за парите, които ще бъдат дадени за тази толкова важна сфера. Тук трябва да бъдат и други министри, мога да ги изброя кои.
В момента обсъждаме този съдбоносен въпрос – защото отбраната е Светая светих за всяко общество, за всяка държава, в присъствието само на една от касичките на Каракачанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, каква е Вашата процедура?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Моето предложение е да гласувате отлагането на гледането на тази стратегия. И призовавам от БСП да бъдат в залата, да стъпят на крака като опозиция, да си кажат тежката дума, ако тя е тежка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Приключете, господин Шопов, благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако услужливо искат тази стратегия… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин Шопов, напуснете трибуната! (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Напуснете трибуната! Вашето предложение трябваше да бъде направено преди да започне разглеждането на точката, така че за мен е невалидно.
А що се отнася до всичко, което казахте, тази програма е приета на заседание на Министерски съвет и просто нямате основание да споменавате имената на министрите.
Продължаваме с изказванията.
Господин Гаджев. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Извинявайте, но аз вече обясних защо няма да подложа на гласуване предложението на господин Шопов – вече сме в процес на обсъждане на точката.
Продължете, господин Гаджев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Проект на програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 и Проект на решение за приемане на Програмата и за определяне числеността на въоръжените сили, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2021 г.
На заседание, проведено на 10 февруари 2021 г., Комисията по външна политика разгледа, одобрена с Решение на Министерския съвет № 86, Проект на програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 и Проект на решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 и за определяне числеността на въоръжените сили.
Програмата и мотивите към Проекта на решение бяха представени от генерал Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната.
С Програма 2032 се задават параметрите за развитие и основните насоки за изграждане на отбранителните способности на въоръжените сили за дванадесетгодишен период, като се ангажират политическите, икономическите, технологичните, информационните, военните и гражданските ресурси на страната. Отчетени са и процесите на стратегическо преосмисляне в НАТО и Европейския съюз.
Програма 2032 ще послужи за основа при разработването на „План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г.“, последващ План за развитие на въоръжените сили за периода от 2027 г. до 2032 г. и за дългосрочен „Инвестиционен план-програма до 2032 г.“
В съответствие с дефинираните минимални военни изисквания към способностите за изпълнение на възложените мисии и задачи към 2032 г. въоръжените сили следва да поддържат обща численост, не по-малка от 43 000 души, от които 3000 души доброволен резерв.
Програмата определя и необходимата за нейната реализация финансова рамка на отбраната до 2032 г. Относителните стойности на разходите за отбрана, осигуряващи изграждането на отбранителни способности до 2032 г., трябва да достигнат 2% от брутния вътрешен продукт – в изпълнение на Националния план за повишаване на разходите за отбрана до 2 на сто от БВП до 2024 г.
За реализиране на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 трябва да се извършат промени в действащото законодателство, чрез които да се създадат условия за повишаване на оперативната ефективност на въоръжените сили, модернизация на отбранителните им способности и изпълнението на заложената цел и приоритети на отбранителната политика.
Предложеният проект на решение за приемане на Програмата и за определяне числеността на въоръжените сили се разглежда на основание чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България и в съответствие с чл. 16, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Като взема предвид представената Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 11 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 и за определяне числеността на въоръжените сили, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Откривам разискванията.
Процедура?
Но вече съм открил разискванията.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председателстващ, госпожи и господа народни представители! Ще призова водещия на това заседание в момента да напусне залата на Народното събрание поради простата причина, че миналата седмица станахме свидетели на отнемането на думата на народен представител и наказание, защото имало нарушаване на Правилника на Народното събрание. Днес видяхме – всички присъстващи в тази зала, как се нарушава Правилникът на Народното събрание. Имаше подложена процедура и председателстващият това заседание отказа да изпълни тази процедура под предлога, че е открит дебатът по същество преди да са изчетени двата доклада по този закон, който разглеждаме.
Поради тази причина призовавам господин Христов да освободи мястото си на председателстващ, да напусне Народното събрание, да води друг и да се спазва Правилникът на Народното събрание. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ибрямов.
Не мога да се самонакажа сам, но проверих в Правилника. Имам пълното основание, защото в Правилника този случай е разгледан, така че имам право, имам основание да продължим с разискванията.
Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Милев, изчакайте! (Шум и реплики.)
Двама генерали сте.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Правителството ни предлага един Проект на документ, който е необходим. В него се планира бъдещото развитие на въоръжените сили. Добре е, че това се прави в дългосрочен период, а не както досега – за пет години. Експертите са свършили своята работа. Има обаче много въпроси по отношение на подхода, който използва в момента изпълнителната власт.
Първо, предлага се приемането на нова програма, без да има отчет за изпълнението на Програма 2020. Аргументът, че ролята на отчет играе годишни доклади за състоянието на отбраната и въоръжените сили не е достатъчен, най-малкото, защото го няма Доклада за 2020 г. И не само това, кой трябва да каже дали е изпълнено Решението на Четиридесет и третото народно събрание, публикувано в бр. 93 на „Държавен вестник“ от 1 декември 2015 г., в което се казва в две точки: „Приема Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и определя обща численост на въоръжените сили на Република България не по-малко от 37 хиляди души и не повече от 40 хиляди души.“, както и сега е направено предложение за приемане на Програма 2032.
Второ, Проектът се внася със сериозно закъснение. При добра организация своевременно за завършване на стратегическия преглед на отбраната, можеше Програмата да влезе в сила от 1 януари тази година. Сега в момента има вакуум от гледна точка на стратегически документи за развитие на въоръжените сили.
Дългосрочният период на Програмата ще има своя позитивен ефект, но в документа следва да се заложи и да се гласува актуализация на Програмата в края на 2026 г. В противен случай е предвиден и втори план за развитие на въоръжените сили от 2027-а до 2032 г. и няма да има адекватна на развитието на средата на сигурност основа.
Аз съжалявам, че председателят на Комисията, това, което поставяме ние като искане в Комисията, те го включиха в Доклада и едва ли не, че го има в Програмата. Няма го в Програмата. Има само два плана до 2026 г. и 2027 – 2032 г., но няма отчет на първия период от пет години, за да може да се стъпи на него и да се развие следващият план до 2032 г.
Четвърто, закъснението на стратегическия преглед на отбраната поставя под въпрос политическия консенсус за приемане на Програмата. Очевидно вносителите не разчитат на такъв консенсус, предлагайки Проекта за гласуване в условията на политическо противопоставяне от състав на парламента, чиито мандат е пред завършване. Няма логика едни да гласуват Програмата, а други да я изпълняват.
По отношение на ролята на Народното събрание в хода на изпълнението на Програмата. Народното събрание се задоволи само с гласуването на Решение за приемане на Програма 2020. Дано не е така и с това решение, което тепърва предстои да се гласува. Ние не посмяхме да потърсим отговорност за неизпълнение на това решение, включително постигането на численост, не по-малка от 37 хиляди души на въоръжените сили. Точно затова е необходим отчет на предишната програма, да се видят отговорните и причините за неизпълнението. Никой в момента не знае дали е достигнат този минимум от 37 хиляди и казваме, че ще увеличим над 43 хиляди, като влиза и доброволният резерв. Това са някъде над 6 хиляди души, най-малко, които трябва да се осигурят, а имайки предвид подводните камъни в Програмата и това, че с много условности казваме: ако се спазва 2% от брутния вътрешен продукт, едва ли не ще достигнем някаква готовност. При тези 25% осигуряване от целия финансов ресурс, аз считам, че Програмата не може да бъде изпълнена.
На следващо място, парламентът по предложение на правителството нарушава приетата от него Програма. Имаме такива факти и ще дам само един пример. Без да променя Програмата Народното събрание гласува промяна на структурата на въоръжените сили, след което бе сформирано Съвместно командване за специални операции. А и до днес – погледнете в Програма 2020, се предвижда в структурата на Съвместното командване на силите да имаме по-специални сили. Нищо за него и така си остана в историята, а такова формирование в момента няма в командването.
По числеността на въоръжените сили в Програма 2032 липсва убедителна аргументация. Чрез изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили ще поддържат обща численост, не по-малка от 43 хиляди души, в това число, както казваме, 3 хиляди души доброволен резерв. Можем да приемем, че предвижда увеличение на състава най-малко с 6 хиляди души в сравнение със записаното в Програма 2020. В същото време се планира и продължаване и разширяване на модернизацията. Точно тук са необходими сериозните мотиви.
А що се отнася до прогнозата за числеността, ние не знаем, че в сега действащата програма, или която още не сме отчели – 2020, е записано: „Чрез модернизация и придобиване на нови платформи въоръжение и техника, както и при освобождаване от излишъци, числеността на въоръжените сили поетапно ще се намалява от горния праг до не по-малко от 37 хиляди души.“
По този начин се намаляват и разходите за издръжка на личен състав, а че са създадени нови правни механизми, е необходимо да се гарантира, че намаляваните разходи за личен състав ще бъдат реинвестирани в отбраната за модернизация и бойна подготовка. Това не се случи при сега изминалата програма. Модернизацията е в ход, защо се увеличава тогава числеността до 43 хиляди души с допълнителни ангажименти или поради други причини. Това също се нуждае от допълнителна аргументация.
Казвате, че се създават и две командвания за логистична поддръжка и командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. Тези командващи акумулират сега съществуващите сили в тези направления, но все пак за тези две командвания има по две-три страници изписани въпроси, проблеми и задачи, докато най-големият вид въоръжени сили – Сухопътни войски, е само на една страничка и никъде няма процентно съотношение между видовете въоръжени сили от тези 43 хиляди души, колко процента ще бъдат за Сухопътни войски, които са основният вид въоръжени сили.
Нищо няма за модернизацията на Специалните войски и родовете войски. Може би в конкретните планове на видовете въоръжени сили, на командванията това трябва да го има, за да можем ние да вървим напред. Поради тази причина с тези условности, които ги има в Програмата, ние ще се въздържим и няма да подкрепим Програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Процедура – заповядайте.
РОСЕН МАЛИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Правя следното процедурно предложение, то може да Ви се стори като повторение. От името на парламентарната група на БСП предлагам да прекратим днешното заседание и да продължим тази много важна точка, като първа – продължение за утрешния дневен ред.
Мотивите са: присъствие на министъра на отбраната, началника на отбраната и е несериозно да приемаме Програма със 100 депутати от 240. Прекъсваме сега и продължаваме утре като точка първа. (Шум и реплики.) Това е процедурното ми предложение, господин Председател, моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обратно мнение има ли?
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, правя обратно предложение: да продължим разглеждането на тази точка. Защото, както каза и колегата от БСП, тя е важна и затова трябва да я гледаме и да я гласуваме. Това че народните представители от БСП и ДПС ги няма в залата, си е техен проблем. Това че масово народните представители от ДПС и БСП в последните четири-пет месеца си пускат извинителни бележки и си получават ежедневно парите, а не идват на работа, това си е техен проблем. Но тези, които искат да мислят за Българската армия, и за Стратегията за Българската армия сме тук. Затова предлагам да продължим с изказванията до гласуване на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител господин Малинов.
Гласували 100 народни представители: за 21, против 74, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Гьоков. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Аз няма да злоупотребявам с процедурата да повтарям това гласуване, просто искам да кажа оттук, че не се прави така. Нарушаваме графика на комисиите. Комисиите са разположени във времето и не става въпрос за отлагане за 15 минути след свършване на заседанието, защото едни комисии започват, завършват и започват след това други комисии. Тези колеги, които са в две комисии днес, как ще участват в работата на комисиите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Какво имате към мен, господин Гьоков?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Искам… (Реплика от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Взето е решение на Народното събрание.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Направете му забележка поне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз не бих могъл… Ще направя забележка.
Колеги, моля Ви, бъдете малко по-толерантни.
Взето е решение, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Процедурата ми в тази връзка е, че аз отлагам заседанието на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите за следващия четвъртък от 14,30 ч. Дано няма пак такова удължаване на времето, защото много голяма част от хората, които са в тази комисия, след това имат друга комисия, така че смятам за нормално това, което правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Симеонов, заповядайте, имате думата.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложената Програма 2032, задаваща параметрите за развитието на основните насоки за изграждането на отбранителните способности в периода до 2032 г., е разработена, за което трябва да отдадем значимото…
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, от място): Ей, дебил! Гьоков, сложи маска! Дебил! (Възгласи от „БСП за България“: „Ааа! Еее!“ Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гърневски, много Ви моля, дръжте се прилично. (Диалог между народния представител Георги Свиленски и председателя Емил Христов. Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Колеги, разбирам Ви. Прекъсваме господин Симеонов. След като завърши, ще дам думата на господин Свиленски. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Ще дам думата на господин Свиленски. Разбирам Ви, разбирам Ви отлично.
Дайте възможност на господин Симеонов да завърши. Просто не е колегиално към него. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Господин Свиленски ще се изкаже и ще взема решение, уверявам Ви.
Нека да завърши господин Симеонов и ще дам думата на господин Свиленски. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Да продължавам ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Включвам картата наново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, направете го.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изготвената Програма 2032, която задава параметрите за развитие и основните насоки за изграждане на отбранителните способности в периода до 2032 г., е изработена и трябва да отдадем значимото на целия творчески колектив, който е работил за това изграждане. Това е един всеобхватен документ, който е валиден за следващите 12 години.
Минималните военни изисквания на въоръжените сили налагат ускоряване на превъоръжаването и модернизацията, постигането на оперативната съвместимост и повишаване на ефективността на разходваните ресурси за отбрана. Формулираните 188 минимални военни способности няма да могат да се изпълнят поради невъзможността да се осигурят необходимите финансови средства в краткосрочен план от бюджета в размер на 36 млрд. лв. Прогнозната финансова рамка до 2032 г. осигурява само 25% от общия финансов ресурс, което позволява достигане само на 38 от дефинираните 188 минимално необходими военни способности. Оттук следва изводът, че документът е разработен с отчитане на всички особености и фактори за икономическо и военно политическо развитие на въоръжените сили, но финансовите параметри не могат да спомогнат за решаване на достигане на набелязаните стратегически цели.
Намаляването на бюджета за отбрана след 2009 г. до стойности 1,15% от брутния вътрешен продукт при поет политически ангажимент при приемането ни в НАТО 2,6% през 2004 г. и последващото решение за планово нарастване на бюджета до 2% до 2024 г. съгласно Споразумението на НАТО в Дъблин няма да може да запълни пропастта за преодоляване дефицитите от способности във въоръжените сили.
Попълването на некомплекта на въоръжените сили и резерва продължава да бъде един от нерешените и болни проблеми. При даденото обяснение в Комисията по отбрана за попълването на некомплекта с 1000 военнослужещи за тази и следващата година възниква въпросът: кога ще се реши проблемът във времето с некомплекта над 5000 души, без да броим некомплекта на резерва, отбележете още един момент – като не са включени в разчета и колко военнослужещи ще напуснат въоръжените сили по естествен път през тези години? Повтаря се една и съща ситуация – добре подготвен стратегически документ от изключителна важност за въоръжените сили, но недостатъчно финансово осигурен и обречен на частично изпълнение и непостигане на желаните резултати.
Неглижирането и несвоевременното решаване на проблемите във въоръжените сили от управляващите доведе до изоставането им във времето, което ще струва скъпо на страната ни, което е видно от посочените разчети в Програма 2032, особено при допълнително възникнали във времето форсмажорни обстоятелства, както сега е случаят с COVID-19, които натоварват извънредно бюджета на страната.
Уважаеми колеги, отбраната на страната и състоянието на въоръжените сили изискват постоянна грижа, в това число и финансово осигуряване. Грижата не се изразява само в навечерието на избори, а е постоянен, непрекъснат процес и наруши ли се този процес, резултатите са пагубни и времето за тяхното решаване е дълго и болезнено за обществото.
Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи този неосигурен финансово проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики?
Господин Свиленски искаше да направи.
Преди да се изкажете, господин Свиленски…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Господин Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще ме изчакате ли за секунда, защото съм взел решение? Преди да се изкажете, трябва да обявя моето решение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Все пак да чуете…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви чуем, но преди да се изкажете, аз съм взел решение: ще накажа господин Гърневски с „порицание“ (шум и реплики от „БСП за България“) и господин... (Реплика от народния представител Спас Гърневски.)
Не протестирайте, господин Гърневски. …и господин Шопов за предизвикателното и неколегиално отношение към господин Гърневски.
Това е моето решение – двамата ще бъдат наказани.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Имам ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата вече.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Поведението на господин Гърневски не е за първи такова в тази зала. Поведението на господин Гърневски е рецидив в пленарния живот на 44-ото народно събрание.
Неведнъж, господин Председател, сме правили компромиси – и на Председателски съвет, и в разговори с Вас, за поведението на господин Гърневски. И това, че му прощавахте два-три пъти, днес стигна вече своя връх, когато от място ясно, публично – всички го чуха, включително и Вие го чухте, включително и камери, и медии, обиди народен представител нееднократно – председател на парламентарна комисия.
Уважаеми господин Председател, наказанието, което би трябвало да наложите на господин Гърневски за всичките му провинения назад във времето и за днешното най-вече, е отстраняване от пленарно заседание, и то не едно – поне три (шум и реплики от ГЕРБ), защото господин Гърневски е олицетворение на упадъка и на падението на българския парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Няма да променя решението си.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): И аз искам обяснение. (Народният представител Павел Шопов също иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Преди да Ви дам думата, уважаеми господа – и двамата, искам да Ви предупредя, че възражението против наложената дисциплинарна мярка води до по тежка дисциплинарна мярка. Моля Ви и двамата да седнете на местата си и да прекратим.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Лично обяснение. Засегнат съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гърневски, моля Ви, седнете на място!
Господин Шопов, моля Ви не влизайте в конфликт с други народни представители! (Шум и реплики.)
Ще изчакам малко да се успокоите всички.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Имам право на лично обяснение или по начина на водене, моля Ви. Моля Ви, накажете ме с каквото искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не бива да Ви наказвам, но вече сте получили наказание. Моля Ви, седнете на място и не…
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Дайте ми право на отговор или по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: След Вас и господин Шопов ще иска по начина на водене. Това ще доведе до конфликт. (Реплика от „БСП за България“: „Гърневски трябва да го изгоните от залата, не да му давате думата!“)
Смятам, че по-разумното, колеги, е да продължим да работим и да разглеждаме точката от дневния ред. (Шум и реплики.)
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, ще Ви дам думата по начина на водене, но първо седнете и успокоите атмосферата около Вас. Ще Ви дам думата. Ще Ви дам думата, но не точно сега. (Оживление и смях. Шум и реплики от „БСП за България“.)
Не искате да ме разберете!
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Направих умишлено тази реплика,…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Ама тогава излизай от залата! Излизай!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …за да стане ясно, че така, както има заповед на министъра на здравеопазването към всички българи, които сме длъжни да спазваме тази заповед, реда в страната, реда в тези условия на пандемия, която се разраства. Тук, трибуната на Народното събрание, която трябва да бъде стожер на този министър, на тази заповед, на тази борба срещу пандемията, когато всеки ден се заразяват хиляди хора, когато всеки ден умират стотици хора от български семейства, тук парламентът трябва да бъде знак за цяла България и за всеки българин.
Тук мога да Ви изброя – половината днес или сте без маски, или маските Ви под носовете. Мастит професор излезе оттук със свалена маска под носа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Исках да Ви провокирам, за да Ви призова…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гърневски, по начина на водене, моля Ви. (Реплика от народния представител Георги Свиленски: „Това по начина на водене ли е?“)
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Господин Председател, оттук насетне българското Народно събрание със своето ръководство е длъжно да въведе железен ред. Не може цял ден в тази зала да има човек без маска, да е потенциален заразител на хора около него, хора да си свалят маските и да са потенциални заразители на своите колеги, на служителите в този парламент, и ние да не вземем мерки.
Ние сме длъжни да имаме железен ред. Никой в тази зала и в този парламент не може да нарушава заповедите на българското правителство. Другото е анархия и в този случай комунистическа анархия! (Силен шум и реплики.)
Накажете ме с каквото искате, но исках да Ви провокирам и да въведете ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, времето Ви изтече.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Или ще спазваме реда, или ще опазваме живота на всеки българин…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, завършете.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …или, господин Председател, ние не сме за пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете и напуснете трибуната, господин Гърневски. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Гърневски, отнел съм Ви думата. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Отнех Ви думата, господин Гърневски. (Силен шум и реплики. Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Лично обяснение няма да Ви дам, но можете да вземете процедура. Преди това обаче, ако не си сложите маска, ще Ви отстраня от заседанието.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Ще направя опит, господин Председател, да Ви обясня за какво става дума. И стига сте пращали в дома ми полицаи да ми връчват акт. Аз искам актът да ми се връчи тук, в Народното събрание, където…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма връзка с начина на водене.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Искам най-после да разсея някои заблуди и съмнения и да обясня за какво става дума. Тук да ми бъде връчен актът пред медиите, където ще започна да обяснявам цялата тази взаимна и всестранна лъжа, която се шири от една година досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, дадох Ви думата за процедура по начина на водене. Отклонявате се от всичко, отнемам Ви думата! Моля, напуснете трибуната!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това можете да направите – да отнемете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, защото говорите не по същество и нарушавате Правилника.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това правите – Вие отнемате думата и по този начин правите всичко възможно народните представители да нямат думата. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Точно така, когато народният представител нарушава Правилника. Напуснете, моля Ви! (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Шопов, ще ме чуете ли?! Вие нарушавате чл. 161, т. 2 от Правилника – отстранявам Ви от едно заседание. (Възгласи от „БСП за България“: „Еее!“ Ръкопляскания от ОП. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Шопов, Вие продължително не давате възможност за нормална работа в пленарната зала, отстраних Ви от заседанието. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Моля, напуснете трибуната, господин Шопов! Държите се неподобаващо за народен представител. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Шопов, напуснете! Помогнете, моля, на господин Шопов. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Шопов, напуснете трибуната! (Силен шум и реплики.)
Господин Шопов, напуснете залата! (Силен шум.)
Господин Шопов, без маска сте – в опасна близост до Ваши колеги. Напуснете залата! (Силен шум и реплики.)
Тъй като господин Шопов постоянно ходи без маска – аз не съм убеден, че той не е заразен, ще помоля за дезинфекция на трибуната.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател… (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля, запазете тишина!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: …благодаря, че се опитвате да въведете ред, но късно. Късно, защото, първо, ние отказваме да продължим работата си при наличието на Спас Гърневски в тази зала.
Господин Председател, направих първата си процедура по начина на водене по-рано през пленарния ден и Ви казах, че мерите с двоен аршин. Сега отстранихте един народен представител от заседание, а народен представител, който обиди, всички чухме, председател на парламентарна комисия и си призна за тази обида от трибуната – Вие го наказахте с едно порицание. Вие трябва да дадете пример на всички народни представители, като накажете господин Гърневски с отстраняване от заседанието. Ако не го направите – имаше и колега, който искаше дори три отстранявания –ние ще се принудим да стартираме подписка за Вашата оставка. Искаме да се потуши напрежението.
Господин Председател, гледа се Програма за развитие на въоръжените сили до 2032 г. Мнозинството успяха да направят това, което винаги са правили – дигнаха на трибуната един хунвейбин, който обиди всички, който обиди всички… (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Сега Вие обиждате свой колега.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Това не е обида, това не е обида! Проверете да видите. Това не е обида.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Много добре знам кои са хунвейбините и мога да кажа къде седят.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: …Вдигнахте го, за да изместите дебата. Защото това, което правите, е брутално и скандално. И добре, че всички го виждат – надявам се, гражданите.
Това, което Вие правите, е скандално.
Докато не го отстраните от залата, аз призовавам да не продължаваме работа. Сега Вие нали ме разбрахте, но не само Вие, а всички Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Не приемам такива ултиматуми, ще продължим работа.
Аз вече съм взел решение и съм наложил наказанията, които считам за необходими. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Господин Свиленски… (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
Вече имахте толкова възможности за процедури. Предлагам Ви действително да…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Няма как да позволим този човек за пореден път, не за първи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, вече е наложено наказанието.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Това не е наказание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, вече е наложено наказание.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Отстранете го от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Предлагам Ви да постъпим по друг начин.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Другият начин е прекратяване на заседанието…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: За едно и също провинение не могат да бъдат наложени две наказания.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Господин Шопов го изгонихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Защото той пречеше на нормалната работа.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Гърневски пречеше ето оттук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, има разлика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Гърневски пречеше ето оттук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, има разлика. Не искам да споря с Вас, аз съм взел решение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Може ли да ми дадете процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за процедура.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, Вие изгонихте Павел Шопов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: За какво?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Заради това, че не се отстрани от трибуната, когато му казахте да напусне трибуната. Нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Точно така.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В същото време качихте на трибуната Спас Гърневски, на който също не му давахте думата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Напротив, дадох му думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …по процедура по начина на водене. Той не каза нито една дума по начина на Вашето водене, а отново продължи да обижда парламентарната група на БСП.
Господин Председател, за пореден път Ви умолявам от името на парламентарната група – госпожо Караянчева, и Вас също – да се намесите в случая и да наложите наказание на Спас Гърневски – поне три заседания, ако не, не знам как ще продължи заседанието в тази атмосфера и дали Ви е приятно в такава атмосфера да работим. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не се обаждайте от място!
Ще Ви дам думата, ако искате да се изкажете.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Кажете ми, господин Председател, не сте ли изпуснал заседанието вече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Моля Ви, наложете наказание на господин Спас Гърневски – три заседания поне. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не можете да определите Вие.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз Ви предлагам, а Вие трябва да определите, но ако не определите Вие, ще определим ние! (Силен шум и реплики. Възгласи: „Еее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, приемам това, което сте казали. На Председателки съвет можете да предложите друго наказание.
Продължаваме с изказванията.
Господин Михов, заповядайте. (Шум и реплики.)
Разбрах, господин Ибрямов.
Ще Ви дам думата, господин Радев, видял съм Ви. Просто се опитвам да спазя поредността на заявените изказвания.
МИХАИЛ МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Все пак да се обърнем към сериозните въпроси и към сериозния въпрос. Драматичните постановки на опозицията, които бяха изнесени тук и които очевидно продължават, са доказателство само за едно нещо – липсата на сериозни аргументи срещу този документ, липсата на сериозен потенциал да се критикува този документ, чието приемане само по себе си представлява крачка напред в укрепването на нашата национална сигурност и отбранителните способности.
Не знам как колегите от БСП ще застанат утре пред техните избиратели, пред запасните офицери, пред хората, които са служили в Българската народна армия и ще обяснят собственото си поведение тук, че са напуснали, когато се чертаят плановете за българската отбрана и въоръжени сили за следващите 12 години, но това е техен проблем.
Използвам трибуната да благодаря на двама български генерали, които тук, въпреки своята опозиционност, казаха три много важни неща. Цитирам: „Добра програма, направена от професионалното тяло в Министерството на отбраната и от професионалистите.“ Това не е политическа програма, това не е програма на ВМРО, това не е програма на господин Каракачанов, това е програма на Българската армия. Цитирам и Ви благодаря, генерал Симеонов, че Вие казахте дословно: „Всеобхватен документ, добре подготвен стратегически документ.“ И това са мнения на български достойни офицери, независимо от коя парламентарна група са.
Не съм съгласен, че липсва отчетност за периода какво е свършило Министерството на отбраната под ръководството на господин Каракачанов. И опозицията би трябвало да се радва, че той не е тук, защото той щеше да Ви каже горчиви истини, които са довели до състоянието на нашите въоръжени сили днес, които са много дипломатично изредени в този документ – а това е ерозия на отбранителните способности на България в продължение на десетилетия, когато някои господа, които ги няма тук, управляваха страната ни.
Авторитетна международна рейтингова компания „Глобал Файър Пауър“ за 2020 г. посочи, че България е израснала 17 места в класацията по отбранителни способности и е станала в Топ 50 на 49-то място на страните по отбранителни способности. Това е една независима оценка затова какво свърши това правителство и това управление на Министерството на отбраната. Но дотук с добрите новини, защото от всички наши съседи, единствено Съюзна Република Македония е зад нас в тази класация. А две държави, наши съседни – Русия и Турция, са в 10-те най-силни държави в страната.
Защо се стигна до това? В Доклада се казва: „В продължение на години армията беше второстепенен въпрос. Отбранителните способности бяха ерозирани.“ Какво стои пред нас? Живеем в един свят, в който заплахите нарастват и държавите вече говорят за способности за териториална отбрана. Държавите в Европа са териториално застрашени. Това може да ни звучи някак си много силно – военните искат и си измислят заплахи, за да харчат пари.
Само за 40 години тук до нас на три пъти бяха прекроени държавните граници международно признати. Ние живеем в един триъгълник описан с три букви „К“ – Кипър, Косово и Крим. Само за 40 години границите на тези държави бяха прекроени с използването на военна сила, превъзхождаща многократно отбраняващите се държави до степен, че международни фактори и съюзници не можеха да ги защитят. Това не е далеч. Никозия е само на 1076 км от Пловдив, Севастопол е на 476 км от Варна, а Прищина е на 176 км от София и 13 минути полет. Ние сме в средата на този триъгълник и ще бъдем изключително късогледи, ако мислим, че не сме потенциално заплашени от териториални претенции.
Нашата история е показвала, че България е имала един-единствен съюзник и това е Българската армия. Тя е извоювала нашата независимост, тя е чертала нашите граници, тя ни е спасявала от национални катастрофи.
Какво казва тази програма? Дългата политика на пренебрегване на отбраната ни е довела до необходимостта за кратко време – за 12 години, да осигурим огромен, огромен финансов ресурс в рамките на 36 милиарда за 188 военни проекта! Бюджетът може да покрие само една четвърт от тези средства – минималните, които се равняват на 9 милиарда за 32 години.
Какво трябва да направим казва този проект? Има два начина. Единият е да тръгнем по сергиите на военните пазари и да купуваме каквото ни предлагат, на каквито и да е цени. Другият обаче е посочен тук – да инвестираме тези средства в българската отбранителна индустрия, в българската наука, в българската технология. Използва се термин и привържениците на реиндустриализацията на страната ни трябва да бъдат привърженици на този термин „Българска отбранителна технологична индустриална база“. Българска отбранителна технологична индустриална база! Ние можем да използваме модернизацията и превъоръжаването на нашата армия като инструмент за развитието на нашата икономика, нашите иновации и нашата наука. Първите стъпки са посочени и направени с реализирането на големите модернизационни проекти.
Приключвам с това, че в доклада се казва и нещо много важно. Некомплектът може да бъде разрешен само по един-единствен начин и това е връщането на наборната казарма в българските условия.
Аз съм убеден, че тази програма ще се реализира в следващите години и това, което казва опозицията, че едни ще я гласуват, други – ще я изпълняват, няма да се случи. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михов.
Реплики? Не виждам.
За изказване – господин Ибрямов, после господин Радев. Господин Попов ще направи заключението.
Заповядайте!
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да бъда максимално ясен и конкретен.
До края на това Народно събрание, уважаеми колеги, остават тридесетина дни. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Приемането на документ, касаещ Програмата за развитие на отбранителните сили на Република България за периода 2026 – 2032, не следва да бъде обект на вниманието на този парламент.
РЕПЛИКА ОТ ОП: Така ли!?
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Защо? Забележете, защото този парламент сътвори такива юридически несъобразности – и правни франкенщайновци, като проект за нова Конституция, суперглавен прокурор и така нататък, и така нататък. Това са само примери, колеги, за да Ви стане по-ясно. Това го знае всеки юрист. В този смисъл що се касае до един стратегически документ е целесъобразно това да остане за следващото Народно събрание.
Без да се впускам в подробности – някои колеги споменаха за финансовата рамка, залегнала в този документ. Да, разбира се, красиви цифри, милиарди, но никъде подробно разбити по години – за какво и как ще бъдат използвани.
Дори в документа, уважаеми колеги, тъй като живеем в ерата на глобализацията, високите технологии и се хвалим, видите ли, ние сме модерна държава, къде са високите, новите, модерни технологии, залегнали в тази програма?
Ами демографската криза, уважаеми колеги? Това в много силна степен отсъства към периода, към който се пише тази доктрина. И се очаква като цяло българите към този период – 2032 г., да бъдат под 6 милиона. И това е по статистически данни, не е измислена цифра от мен. Сериозен проблем, който не е отбелязан в тази програма. Това е точно копие на тази прословута конституция. Прави се, за да го има, а не за да работи, уважаеми колеги!
Съзнавам и собствената си отговорност като народен представител, макар и гласувал против или въздържал се, като съучастник в тези правни абсурди.
Във връзка с това предлагам въпросната стратегия – безспорно необходим документ – безспорно необходим документ! – но не в този му вид да бъде оставен за разглеждане в следващото Народно събрание. Този проект не е бил обсъждан на широки форуми, уважаеми колеги – от специалисти, които имат по-големи компетенции от нас по тези въпрос, а именно икономисти, демографи, военни и така нататък и така нататък.
Във връзка с това предлагам, наред с отлагането на приемането на Програмата, тя да бъде оттеглена, парламентът да се заеме с основната си дейност – с основната си дейност! – която четири години не върши, уважаеми колеги, а именно контрол върху изпълнителната власт. Народното събрание и народните представители имаме нужда и искаме отчет за изминалия период на изпълнителната власт и на управлението. Работникът е длъжен да се отчита пред своя работодател. Необходимо е министър-председателят заедно със своите министри да се отчита в своя парламент, за да се върнем към традицията на парламентарната демокрация, уважаема госпожи и господа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики? Не виждам.
За изказване?
Заповядайте, господин Радев.
Господин Вангелов също иска да се изкаже.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Вземам думата, за да кажа главните неща според мен по Програмата. Чухме опозицията, тя говореше за недостатъци. Сигурно както във всеки документ има недостатъци, със сигурност може да се иска още нещо вътре, което да е написано не по този начин, а по някакъв друг начин.
Но аз искам да Ви върна назад и да Ви кажа какво се е случило изобщо в законотворчеството в последните 12 години. ГЕРБ, откакто е на власт – и първото, и второто, а сега вече и третото правителство, проявяваме завидна последователност в законотворчеството в областта на сигурността и отбраната в частност. Спомнете си трите закона – Закона за службите, Устройствения закон, Закона за резерва, ако говорим за отбраната, и редица други различни документи. Накрая е последното нещо, което не е правено отдавна – Стратегически преглед на националната сигурност и в частност Стратегически преглед на отбраната. Като резултат се ражда тази програма. След това ще има планове. Това прави ГЕРБ през последните 12 години и никой не може да ни упрекне. Аз съм съгласен със забележките – някои от тях, за друго законотворчество. Но в тази област нямаме пропуски. Аз мисля, че сме партията, която последователно дълги години, посочих от кога, законотворчестваме в тази област. Затова трябва да бъдат похвалени тези, които се занимават с тези документи, основно стратегически. Това, първо.
Второ, благодаря на колектива – и оттук да го кажа, аз го казах и в Комисията, тези, които са изработили 50 или там колко души или колективи са работили. Важен документ, изискващ специализирана подготовка, направено е това. Аз лично съм доволен от този документ в цялост.
Две числа искам да Ви кажа. Казвал съм го много пъти. Сигурността и отбраната не бяха приоритет на ГЕРБ. Постепенно, поради обстановката в света и в региона, те станаха приоритет и на третото правителство. При другите две не беше точно така. Като приоритет там бяха заложени много средства – тази година, миналата, по-миналата и изобщо в последния мандат. За първи път числото стигна 2 млрд. лв., в последните две години над 2 млрд. лв. е бюджетът на Министерството на отбраната. Аналог няма!
Миналата година за първи път ние даваме 3,11% от брутния вътрешен продукт за отбраната. Сравнимо е само с далечната 2008 г., малко преди финансовата икономическа криза в света и в Европа, и у нас. Това са огромни средства, огромно внимание в сектор „Сигурност и отбрана“. Това трябва да се знае.
Тази програма ни дава един хоризонт 12 години напред, усилия на два етапа с два плана, които ще бъдат готови, да погледнем, да хвърлим и да кажем – да, според нас, тези, които в момента сме правителството, тези, които са готвили, защото те ще останат и в другите правителства експерти, експертите в Министерството, казваме как ще се развиват въоръжените сили, по-точно отбранителните способности на въоръжените сили на Република България. Това е огромно усилие, то трябва да бъде подчертано и казано наред със забележките, които казах – и на опозицията това им е работата, които и ние сме видели.
Например, аз считам, че числото на въоръжените сили, което е показано – 3000 души към тези 37 – 40 хиляди, не по-малко, не повече, сега Министерството казва: „Да, трябват ни за изпълнението на тази програма още 3000.“ Дали им трябват точно 3000?! След това казват: „Да, осигуреността на Програмата с финансови средства за този период – 12 години напред, е само с 25%.“ Според мен малко тук е силничко, тези числа не са съвсем точни. Според мен, казвам! Защото току-що казах какви огромни средства са вложени, и то директно в отбраната през последните години.
Нещо много важно! Освен че са вложени тези средства – Вие, уважаеми колеги, и гражданството трябва да знаят, че особено последното правителство, предишните изплащаха, а последното правителство – третото на господин Борисов, вложи там много средства за бойни системи и за способности. Не за транспорт, не за някакви други, каквито се даваха по времето на правителството на Станишев, примерно. Това е много важна черта от съществуващото положение през тези четири години и перспективи от Програмата. Това е достойнство на партия ГЕРБ и нашите партньори сега, преди това други в последните два мандата.
Така че тази програма с тези достойнства – аз считам, че колегите от опозицията – те излязоха, трябва да си ревизират мнението и тези, които се въздържаха, там, в Комисията, нямаше против, тук да ни подкрепят както ГЕРБ ще ни подкрепи. Защото това е важно не само за отбраната. Подчертах много пъти какво се е случило там. Това е пряко свързано с националната сигурност. Това са огромни средства, които биха могли да бъдат разпределени по правилен начин – да има и за образование, да има и за здравеопазване, да има за борба с мигранти и така нататък, да се гледа целият сектор. Но Програмата е обективна, в голямата си част е правилна. Надали някой отсега може да даде по-добър изход от това, което предлагат колегите от Министерството на отбраната. Така че аз Ви призовавам, ако желаят, да си ревизират мнението – всички ние ще гласуваме заедно с нашите колеги Патриотите за подкрепа на тази програма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Радев.
За изказване – господин Попов, после господин Вангелов – след това ще дам на Вас думата.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда кратък, не само защото времето доста напредна, не само защото дискусията се разгоря, а защото наистина Програмата има своите достойнства и мисля, че има своя дълбок смисъл.
Може би ще се повторя, но е хубаво да се знае. За първи път се приема такъв стратегически документ, за един дългосрочен период. Смисълът беше тук да се намери някакво съгласие за всички, които ще работят след това. За съжаление, възникнаха обстоятелства в зала, което не ни позволява наистина да покажем здрав разум, да покажем желание и да покажем отношение към бъдещето на отбраната и към бъдещето на държавата като цяло.
Тази програма е продължение на една политика, както каза и господин Радев, на целенасочено заздравяване и изграждане на отбраната. И тук няма да се спирам на много факти, но те са безспорни – отношение към хората с 50% увеличение на възнагражденията; отношение към бъдещето като модернизация: проекти, самолети, кораби, модернизация и ремонт на танкове, да не ги изброявам всичките, безкрайно много; отношение към образованието като отношение към бъдещето. Тази програма е разработвана в продължение на година и половина. Пак ще подчертая, 25 работни групи, в които участваха различни институции, ведомства, 500 човека, но най-важното, че това бяха експертите. И аз искрено се съмнявам, че тези експерти при следващото Народно събрание ще предложат нещо друго. Защото са работили в бази и бригади, видове въоръжени сили, Щаб на отбраната – в един много сложен процес, в който се извършва оценка на средата на сигурност за 12 години напред! Нима това е лесно!
Разработиха се сценарии. Тези, които сме работили в тази сфера, знаем колко е трудно да се предвидят тези неща. Разработиха се концепции за операциите, приети от командванията на видовете въоръжени сили. Направиха се много итерации на базата на бюджета, който е осигурен, в един добър вариант, за да се достигне до някакъв краен резултат – да се финализират минималните отбранителни способности, минималните военни способности. Всичко това е огромен труд от много специалисти – затова тази програма е добра.
Тук наистина трябваше да намерим политическата воля, да провървим този път и да отворим вратата оттук нататък да продължи развитието. Защото тази програма ни дава бъдеще, тази програма ни дава сигурност, тази програма дава увереност на хората, които ще работят в сферата на отбраната, че няма да има съкращения, че няма да има уволнения, че няма да има внезапни хрумвания и взети решения ето така. Аз смятам, че това са достойнствата на тази програма и смятам, че наистина тук отговорно ще подходим и ще гласуваме и Програмата, и последващите документи, които са като промени в Закона за отбраната. Надявам се инвестиционният план-програма – плановете за въоръжените сили да продължат, защото не е добре да се спре един процес по средата и да не се завърши.
Благодаря Ви за вниманието и наистина призовавам всички, които имат разум и отношение към държавата, да гласуват за приемането на Програмата. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Господин Вангелов, заповядайте за изказване.
Има ли други колеги, които искат да вземат отношение по темата? Не виждам.
След господин Вангелов ще гласуваме.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз лично не съм никак учуден от поведението на БСП в тази зала и от това, че те за пореден път поставиха партийния интерес над държавния и над националния интерес. Многократно заявяваха как можело други да се наложи да изпълняват Програмата. Извинявайте, в тази зала нали всички партии са избрани от българския народ? Кои са тези други, които ще трябва да изпълняват тази програма за развитие на въоръжените сили? Какъв знак дава БСП на хората от системата на отбраната, които се обнадеждиха, че нещата тръгват напред и че независимо кой ще бъде на власт, отбраната ще върви нагоре и ще се развива. Те напуснаха залата. Тази програма е минимумът, необходим за въоръжените сили. Те против кое са? Против минимума ли? Вие да ги чухте да кажат нещо съдържателно, нещо състоятелно? Един път казваха, че парите не стигали, после, че парите били разточителни. А числата са пределно ясни. Става въпрос за достигане на 2% през 2024 г. и след това задържане до 2032 г. на този процент. Какъв знак даваме ние на военнослужещите в България? Те ще си кажат, че утре е възможно всичко да замръзне и отново да тръгне низходящата тенденция.
Аз се надявах, че БСП, тъй като в този парламент само веднъж, за съжаление, само веднъж показаха държавническо отношение и това беше, когато гласуваха декларацията по отношение на Северна Македония. Аз се надявах, че отбраната ще бъде тази сплотяваща всички български партии тема, защото какво друго освен отбраната може да бъде надпартийно? И те отново показаха, че партийният интерес им е по-важен от държавния.
Ние ще я подкрепим, но срам и позор за тях. И нека всички, които ще се явяват на следващите избори, си направят изводите дали тази партия наистина ще защитава интересите на българския народ. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вангелов.
Закривам разискванията.
Моля, колеги, заемете местата си. Квесторите, поканете народните представители, а аз ще изчета още веднъж Проекта за решение.
„Проект!
РЕШЕНИЕ:
за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 и за определяне числеността на въоръжените сили
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
1. Приема Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032.
2. Определя общата численост на въоръжените сили на Република България да е не по-малко от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв.“
Режим на гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарен контрол на 12 февруари 2021 г., петък.
1. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на 1 въпрос от народния представител Севим Али.
2. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на 3 въпроса от народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев – 2 въпроса, и Десислава Тодорова.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на вътрешните работи Христо Терзийски – на 1 въпрос от народния представител Крум Зарков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на 4 въпроса от народните представители Таско Ерменков – 2 въпроса, и Жельо Бойчев – 2 въпроса;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на 2 въпроса с писмен отговор от народния представител Надя Клисурска-Жекова;
- министърът на здравеопазването Костадин Ангелов – на 3 въпроса от народните представители Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Десислав Тасков – 2 въпроса, и Румен Георгиев и Иван Ибришимов; на 3 въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Десислав Тасков; Нигяр Джафер; Десислав Тасков, Димитър Данчев и Георги Йорданов;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на 1 въпрос от народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков – на 2 въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов и Дора Янкова.
Поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Георги Гьоков се отлага негов въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Това беше Програмата за днес.
Утре редовно пленарно заседание, 12 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,40 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов