Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Стоян Мирчев и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Моля, режим на регистрация!
Госпожа Ангелкова ще участва в заседанието онлайн.
Здравейте, госпожо Ангелкова!
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Здравейте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Регистрирам Ви и Вас.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Сто двадесет и трима народни представители са регистрирани в залата плюс един дистанционно – стават 124, 63-ма са народните представители, които имат право днес да взимат решение в пленарната зала. (В залата влизат народни представители от „БСП за България“.)
Добре дошли на колегите от БСП!
Уважаеми колеги, ще представя на Вашето внимание Проект за програма за работа на Народното събрание за 17 – 19 февруари 2021 г.
„1. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от Народното събрание на 27 януари 2021 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 36 от 4 февруари 2021 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Ново обсъждане на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 41 от 10 февруари 2021 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Внесен е от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г. Приет на първо гласуване на 4 декември 2020 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Внесен е от Иглика Събева и група народни представители на 3 февруари 2021 г. Приет на първо гласуване на 12 февруари 2021 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за индустриалните паркове. Внесен е от Министерския съвет на 13 август 2020 г. Приет на първо гласуване на 2 декември 2020 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Внесен е от Министерския съвет на 30 декември 2020 г. Приет на първо гласуване на 28 януари 2021 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Внесен е от Министерския съвет на 5 януари 2021 г. Приет на първо гласуване на 15 януари 2021 г. – точка първа за четвъртък, 18 февруари 2021 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Внесен е от Министерския съвет на 5 януари 2021 г. Приет на първо гласуване на 28 януари 2021 г. – точка втора за четвъртък, 18 февруари 2021 г.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Внесен е от Станислав Иванов и група народни представители на 1 февруари 2021 г. Приет на първо гласуване на 5 февруари 2021 г. – точка трета за четвъртък, 18 февруари 2021 г.
10. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари Внесен е от Министерския съвет на 29 декември 2020 г. Приет на първо гласуване на 20 януари 2021 г. – точка четвърта за четвъртък, 18 февруари 2021 г.
11. Първо гласуване на Законопроекта за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите. Внесен е от Даниела Дариткова и група народни представители на 11 февруари 2021 г. – точка първа за петък, 19 февруари 2021 г.
12. Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2021 г. Внесен е от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – точка втора за петък, 19 февруари 2021 г.
13. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Внесен е от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г. – точка трета за петък, 19 февруари 2021 г.
14. Парламентарен контрол – след приключване на законодателната част на заседанието в петък на 19 февруари 2021 г.“
Моля, режим на гласуване по така предложения дневен ред.
Гласували 159 народни представители: за 118, против 6, въздържали се 35.
Предложението е прието.
Процедура – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е: точка втора от така гласувания дневен ред в пленарната зала за тази седмица да стане точка първа, съответно точка първа да стане точка втора.
Следващата ни процедура е: във връзка с предстоящото гласуване да направим поименна проверка. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Моля, дайте ми списъците!
Да започнем отзад напред:
Явор Руменов Божанков - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Чавдар Йорданов Велинов - отсъства
Цветан Борисов Топчиев - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Христо Танчев Проданов - отсъства
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христиан Радев Митев - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Хамид Бари Хамид - тук
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Тома Николов Томов - отсъства
Тома Любомиров Биков - отсъства
Тодор Байчев Байчев - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Таско Михайлов Ерменков - тук
Таня Тодорова Петрова - тук
Танер Мехмед Али - отсъства
Стоян Радков Божинов - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стойно Митев Стойнов - тук
Стефан Иванов Бурджев - тук
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Иванов Попов - тук
Спас Янев Панчев - тук
Спас Георгиев Гърневски - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - тук
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Слави Дичев Нецов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Севим Исмаил Али - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Руслан Здравков Тошев - тук
Румен Петров Генов - тук
Румен Николов Георгиев - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Росен Малинов Малинов - тук
Росен Живков Иванов - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ралица Трилкова Добрева - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Полина Александрова Шишкова - тук
Пламен Трифонов Христов - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Петър Христов Петров - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Павел Михайлов Савов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Николина Панайотова Ангелкова (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Милко Недялков Недялков - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Йорданова Илиева - тук
Маргарита Николаева Николова - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лало Георгиев Кирилов - отсъства
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - тук
Кристина Максимова Сидорова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Калин Николов Поповски - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Димитров Василев - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Ирена Методиева Димова - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Запрян Василев Янков - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емил Маринов Христов - тук
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - тук
Евдокия Славчова Асенова - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дора Стоянова Христова - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Донка Димова Симеонова - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Иванов Данчев - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Величков Георгиев - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислав Петров Тасков - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деан Стоянов Станчев - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниел Петков Йорданов - тук
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Николов Вергиев - тук
Има кворум. Продължаваме със заседанието. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Само да гласуваме и ще Ви дам процедура.
Моля, режим на гласуване – променяме поредността на точките в дневния ред – първо да мине НПК, след това ЗУТ.
Гласували 159 народни представители: за 113, против 7, въздържали се 39.
Предложението е прието.
Господин Попов, заповядайте – процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! За пореден път процедурата ми е по Вашия дневен ред, предложен и гласуван от мнозинството в това Народно събрание.
Миналата седмица, уважаема госпожо Председател, от тази трибуна обърнах внимание на Вас и на мнозинството, че отново в дневния ред на ГЕРБ отсъства един много важен законопроект, предвид предстоящите избори, а именно Законът за изменение и допълнение на Изборния кодекс. В него ние сме предложили прозрачност и честност при провеждането на изборите, а именно видеонаблюдение при преброяването на бюлетините и отчитането им в съответните протоколи на секционните комисии, както и изчистване на избирателните списъци чрез активна регистрация.
От 21 януари е внесен този законопроект, а до ден днешен Вие не намерихте време и място да бъде разгледан в пленарната зала или в Правната комисия. Очевидно е, че прозрачността и честността на предстоящите избори отсъства от дневния ред на ГЕРБ. Вие искате и говорите уж за прозрачност, уж за честност, уж за правилно и честно отразяване на вота на всеки български гражданин, но не правите нищо по този въпрос. Напротив, всячески се опитвате да саботирате този легитимен и прозрачен процес – процес, при който българските граждани ще бъдат сигурни, че този, за който са гласували, ще бъде отразен правилно в съответния протокол. Отново неглижирате нашето предложение с опит да го изтласкате напред във времето, така че да не остане време дори да бъде приет този законопроект, за да се осъществят заложените в него разпоредби.
От тази трибуна моля отново Законопроектът да влезе в дневния ред на Народното събрание – ако трябва, Правната комисия да направи извънредно заседание, да разгледа още тази седмица нашия проект за Изборен кодекс, пак повтарям, за видеонаблюдение и изчистване на избирателните списъци, и да бъде разгледан тази седмица от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Само да отбележа, че и миналата седмица Ви отговорих: според срока, който е разпореден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съм разпределила този законопроект. Ще разговарям с госпожа Александрова, а доколкото знам, тя очаква становищата по тази тема, но ще настоявам пред нея този законопроект да влезе за разглеждане в Комисията.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Госпожо Председател, същия отговор го дадохте преди една седмица, пак в сряда, на същата процедура – че ще помолите госпожа Александрова през следващата седмица да направи заседание и да разгледа Законопроекта, Вие сте си свършили работата и всичко е приключило. Да, ама не! Вие сте си свършили формално работата, като сте разпределили Закона, а в Правната комисия чакат някакви становища.
И сега ще Ви попитам: примерно по Закона за пътищата, който е точка 13 за петък: имате ли становища от всички заинтересовани страни, та сте го включили в Програмата, а по въпроса, който вълнува всички български граждани – изборите и Изборния кодекс, чакаме становища? Тези становища могат да дойдат след 6 април, могат да дойдат след 6 май. Когато е поискано становище, който е заинтересован, да го дава, който не е заинтересован, Народното събрание ще реши – ще се информира, ще видим какви са предложенията и ще ги гласуваме.
Не може по този начин да се подигравате с Народното събрание! Направихте го с първата точка, с първата процедура, когато сменяте две точки без абсолютно никакви аргументи, само и само да има някакво гласуване, а сега го правите за втори път. В рамките на 10 минути два пъти унижавате българския парламент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Както знаете, като председател нямам право да се бъркам в работата на комисиите.
Заповядайте, господин Ченчев, за процедура.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Започвам процедурата си по следния начин: поздравявам Вас и ръководството на парламента отзад, което съвсем спокойно изслуша предишните наши процедури, и така трябва да бъде – да изслушате мотивите на опозицията за това какво ние предлагаме.
И сега Ви призовавам, тъй като въпросът е много сериозен, по същия спокоен и разумен начин да изслушате какво имаме да Ви кажем и кого трябва да извикате Вие в качеството си на председател на парламента. Всички ние в тази зала сме гневни за нелепата и ужасяваща случка, за трагичния инцидент, при който загина едно момче, едно българско дете заради оголен кабел. Всички сме свидетели как и какво се получава до момента – нищо. Няма нито една институция, която да даде някакъв отговор на това безумие, бих казал.
Затова, госпожо Председател, тъй като от вчера и в парламентарната група на БСП, и в публичното пространство се появи много сериозна информация, която говори, че този оголен кабел, който всъщност – представете си го – представлява може би озъбеното лице на управлението в общините… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ченчев, моля Ви, кажете какво искате да направя?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Бихте ли ме изслушали? (Реплики от ГЕРБ: „За какво става дума?“)
Колеги, не се смейте, защото тук не става дума за политиканстване, а става дума да намерим и да потърсим отговорност от хората, които са виновни за смъртта на едно българско дете! Така че не се смейте, това е много сериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ченчев, кого трябва да поканим според Вас?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Госпожо Председател, тъй като се появиха информации, че този оголен кабел захранва павилиони, които са собственост или се държат от общински съветник на ГЕРБ, трябва да се явят тук…
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, от място): Времето Ви вече изтече.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: …да ги извикате в качеството си на: министър-председател на Република България, столичен кмет, председател на партия ГЕРБ и заместник-председател на партия ГЕРБ, които управляват...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ченчев, благодаря Ви. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Колеги, нека да изкажем съболезнования на семейството и да не правим евтин пиар – политически дивиденти от една детска смърт. (Шум и реплики.) Моля Ви, колеги! Доколкото знам, компетентните органи работят по темата.
Продължаваме, колеги.
Господин Свиленски, заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Наистина ситуацията е извънредна, ситуацията е трагична, тежка и всички трябва да бъдем на нивото на отговорността, с която са ни изпратили нашите избиратели тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Абсолютно съм съгласна, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В тази връзка, госпожо Председател, от два дни Вие и всички ние гледаме и слушаме и никой не дава отговор на един-единствен въпрос – кой разреши тези сто павилиона в София? Кой захрани кабела ще стане ясно, но кой разреши да има павилиони в София без ток или да има павилиони с незаконен ток, или да има павилиони, които да бъдат захранвани от мантинелите на пътното платно? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е процедурата Ви, господин Свиленски?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Процедурата, госпожо Председател, е: на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който е закон в тази държава, уважаеми колеги народни представители, да извикате, да поканите министър-председателя и кмета на Столична община.
Да дойде кметът на Столична община в българския парламент и да даде отговор на въпроса кой разреши тези павилиони, имат ли разрешение, нямат ли разрешение, чия собственост са, ако знаят – може и да са незаконни, може да нямат собственик, може да са поставени ей така. Това е човекът, който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах процедурата Ви, господин Свиленски.
Вие знаете по чл. 113 как се постъпва, така че също можете да инициирате изслушване по този член. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Говорете само по процедурата, ако обичате, имате още 20 минути.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ако искате, уважаема госпожо Председател, мога да прочета чл. 113, но предполагам, че го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не искам да го прочитате. Всички народни представители имат Правилника пред себе си.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Искам Вие да ми кажете: на основание на кой член аз или ние трябва да го внесем предварително? Кажете ми: член еди-кой си, алинея еди-коя си.
Аз Ви казвам, че на основание чл. 113, ал. 2 правя предложение и Вие трябва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Няма да се изпитваме в момента, разбрах Вашето предложение. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони и подава Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на председателя.)
Не ми давайте Правилника, аз Правилник си имам! Благодаря Ви.
Господин Проданов, заповядайте за процедура.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): По начина на водене. Тъй като знам, че след като чуете името на Бойко Борисов, веднага ще ми изключите микрофона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, в никакъв случай.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: …искам да Ви попитам какво трябва да стане в тази държава, има ли сила в тази държава, в парламентарната Република България, която може да докара министър-председателя тук пред народните представители, за да даде обяснения за безобразията, които се случват, за загубите на човешки животи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Проданов, няма абсолютно никакви доказателства до момента кой е виновен за тази смърт.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): Който е отговорен, трябва да поеме отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да оставим компетентните органи да си свършат работата и след това ще ги поканим в Народното събрание. Не може да произнасяме обвинения, преди да знаем какви са обстоятелствата. (Шум и реплики.)
Колеги, ясно е, че влязохме в предизборна кампания.
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че преждеговорившите достатъчно ясно артикулираха пред Вас защо тук трябва да дойде министър-председателят – защото това четиригодишно управление вече доведе до смъртни случаи. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Филип Попов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, много Ви моля, нека да започнем работа! (Реплики от „БСП за България".) Много Ви моля! (Шум и реплики.)
Господин Иванов, благодаря Ви.
Процедура има господин Рашидов.
Нека да редуваме малко процедурите.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, колеги, отново започвате с примитивизма в политиката. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Първо, съболезнования на роднините на това детенце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Никой не е искал да го убие. Случило се е. (Реплика от „БСП за България“: „Така ли?“) Да. Нали знаете, че напоследък и за срутването Бойко Борисов Ви е виновен, и за развалянето на магистралата Бойко Борисов е виновен, в Таити – с тайфуна, Бойко Борисов е виновен?! За какво Ви е тук? Повикайте го някъде и той ще се отзове – на Вас особено. Но Вие от сутринта да продължавате онзи негатив от телевизиите и да го превръщате в политика, не Ви прави чест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата към мен, господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Това, което се прави в тази зала, вече е извращение. Толкова важни неща има. Затова ли идвате – да си правите политика от тази трибуна със смъртта на едно момченце? (Реплики от „БСП за България“: „Каква е процедурата?“) Това ли Ви е политиката – смъртта на едно детенце?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов, може би…
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Процедурата е: моля повече да не се позволява това безобразие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: От сутринта сме в някакъв негативизъм и примитивизъм. Моля Ви, по-сериозно! Предстоят законопроекти! (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Председател, процедурата е към Вас. Господин Свиленски направи ясно предложение за изслушване по определен въпрос от обществено значение по чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което предложение Вие, най-малкото, можехте да подложите на гласуване и народните представители ясно да заявят своята воля – искат ли да чуят, за тях това представлява ли важен обществен въпрос или не? Така че, моля Ви да си влезете в ролята!
Наистина това, което се случи онзи ден с едно младо момче, показва за пореден път…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Данчев, разбрахме какво е Вашето предложение. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Четете го този правилник, господин Данчев, моля Ви. Четири години сте в парламента. Има ясна процедура по какъв начин може да се случи това.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ще го подложите ли на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, няма да го подложа. Направете необходимото – Вие като парламентарна група, внесете го по чл. 113 и тогава ще го подложа на гласуване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Няма такъв член, Караянчева. Няма такъв член! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, нали Ви прави впечатление, че имаше четири процедури по начина на водене от опозицията и на четиримата ни изключихте микрофоните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: На господин Рашидов не го направихте. Защо? На какво се дължи това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ченчев ме похвали, като излезе, че не изключвам микрофоните.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Обективно водене на заседанието на Народното събрание ли е според Вас? Според нас не е. Според нас е отнемане и заглушаване на гласа на опозицията. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Относно това, което господин Рашидов казваше и Вие го изслушахте много спокойно, че това не бил политически въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще Ви обясня защо.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Госпожо Председател, сигурността на гражданите, на средата, която ни заобикаля, е изцяло политически въпрос. И точно защото е политически въпрос, ние искаме тук да дойде най-големият и виден политик от ГЕРБ, този, който е председателят на Народното събрание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Той не е председател на Народното събрание, господин Проданов, моля Ви.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: …е председател на партията. Иначе ние щяхме да Ви накараме, ако не го приемахме за политически, а за криминален или някакъв друг, да поканите тук Мата Хари. Само че ние искаме да поканите Бойко Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Проданов, изключих микрофона на колегите от БСП, защото четири пъти се изказвате по една и съща тема. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Имате право, разбира се, госпожо Нинова. То не е по начина на водене. На колегата – господин Ченчев, който се изказа, му дадох възможност да говори две минути, без да го прекъсна. (Реплика от народния представител Иван Ченчев.)
Успокойте се, господин Ченчев!
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, на няколко пъти от нашата парламентарна група повтаряме едно и също предложение и то е отправено към Вас. Базира се на чл. 113. Никъде в чл. 113, уважаема госпожо Председател, не е записана формата, под която следва да се направи това предложение: дали устно тук от парламентарната трибуна или писмено. Няма такова нещо. Не знам кой Правилник четете Вие, но в Правилника на това Народно събрание отсъства формата за предложение по чл. 113. Тоест то може да се направи и устно. Вие сте длъжна да го подложите на гласуване.
Защото господин Рашидов каза тук, че това било извращение в парламентарната зала. Ами извращение е, когато не се спазва Правилникът, извращение е начинът, по който живеят българите при Вашето управление. Това е извращение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, разбрахме. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Не ми казвайте какво да правя. Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Казвам Ви какво да правите, защото Вие сте равна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Равна съм. Първа сред равни.
ФИЛИП ПОПОВ: Точно така и нямате право да отнемате думата на народен представител, когато се касае за темата. Аз говоря за чл. 113 и Вие трябва да влезете в правомощията си и да подложите това наше предложение на гласуване. Нека да видим в залата кой кого крие, кой крие Фандъкова, кой крие Бойко Борисов, защото това е важен обществен интерес. От вчера и онзи ден всички българи прескачат шахтите в България, защото до това доведе Вашето управление.
Подложете го на гласуване! Да дойдат тук, да обяснят! Ние, за разлика от Вас, не обвиняваме от парламентарната трибуна, но искаме обяснения, защото това е важен въпрос, защото едно българско дете онзи ден загуби живота си. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, мисля, че компетентните органи работят по тази тема. Не мисля, а съм сигурна. Не знам какво може да ни каже точно по тази тема министър-председателят, ако дойде, от тази трибуна, точно по тази тема? (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Госпожо Председател, понеже попитахте какво може да каже министър-председателят, какво може да каже кметът на Столичната община? Господин Борисов беше две години кмет на Столична община, след което застана госпожа Фандъкова още 10 години. (Шум и реплики.) Дванадесет години…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Голяма мъка Ви е това.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …дванадесет години е както много малко време, така и много дълго време те двамата заедно да знаят… Между другото, това, което интересува българските граждани, е: чия собственост са тези павилиони, законни ли са, или не са законни? Вас това не Ви ли интересува, колеги?
Госпожо Председател, с упорството, с което се опитвате да криете и министър-председателя, и кмета на Столична община, разбирате ли каква отговорност слагате на Вашия гръб? Защото сега всички български граждани могат да си помислят: защо пък Караянчева крие собствениците на тези павилиони? (Шум и реплики.) Защо Караянчева…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, моля да не правите внушения от парламентарната трибуна! Всяко нещо има мярка! (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Моля да си заемете мястото!
Да, разбира се, защото се опитвате да правите внушения от парламентарната трибуна…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, не правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: …че крия някого, че знам нещо по темата. Моля Ви се. Има стенограма.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Председател, казах, че оставяте такова впечатление, което е коренно различно от това дали криете, или не криете. Какво криете Вие си знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какви впечатления имате Вие слабо ме интересува.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Сигурно, но българските граждани ги интересува чия собственост са тези павилиони, защото, уважаеми народни представители, корупцията в България убива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, по начина на водене, моля Ви! Разбрахме каква е Вашата теза. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Ами процедурата в момента е такава.
Хайде пет секунди.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Хайде сега, госпожо Председател, кажете ми по начина на водене: за две минути колко пъти ми взехте думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Доста. Признавам си, господин Свиленски. (Шум и реплики.)
Колеги, направете процедура по чл. 113, внесете я в Народното събрание и аз ще я подложа на гласуване. (Шум и реплики.)
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Такава процедура няма, госпожо Караянчева. Ето, подчертайте ми текстовете, които…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не ми носете… Вземете си Правилника, вземете си Правилника!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Подчертайте ми текста на члена, където го пише това. Покажете ми къде го пише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заемете си мястото, моля Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Ще го заема, но Вие не познавате Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Госпожо Председател, това е първата процедура, която правя за четири години. Правя я просто защото съм възмутена.
Първо, от начина, по който си позволявате да прекъсвате колеги. Ние сме народни представители и сме тук, за да изразяваме мненията, желанията, да отстояваме интересите на хората.
Искам да Ви кажа, че крайно време е да прекратите това – да не квалифицирам какво, поведение от поста, който заемате.
Мисля, че много ясно казахме какво искаме. Когато едно дете вече не е сред нас, си представям какво става, ако това се случи в едно училище – този директор ще е разкъсан, защото носи отговорност за всичко. Когато това се случва на улицата, отговорността се носи по веригата, а най-горе на тази верига е министър-председателят. И не разбирам защо отказвате да го извикате? От какво Ви е страх?
Подложете на гласуване това, което Ви предлагаме, и нека да видим кой се заиграва, кой се подхилва от трибуната? Става дума за живота на едно дете. Става дума за живота на много българи, които по един или друг начин, поради безхаберие, поради корупционни схеми, са загубили живота си. И това не е никаква агитация – най малкото предизборна. Идете да обясните на онзи баща, който плачеше на всички кадри по телевизиите, че това е предизборна агитация! (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова.

Продължаваме с първа точка:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 29 ЯНУАРИ 2021 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 41 ОТ 10 ФЕВРУАРИ 2021 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Госпожо Александрова, заповядайте. (Реплики от „БСП за България“.)
Има трайна парламентарна практика по този член.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Има Правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По Правилника работим изцяло, господин Свиленски. Моля Ви, не упорствайте! (Силен шум и реплики.) Направете писмена процедура и аз ще я подложа на гласуване.
Госпожо Александрова, заповядайте да ни запознаете с Доклада. (Силен шум и реплики.)
Моля, квесторите, въдворете ред в залата.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Указ № 41 на Президента на Република България, постъпил на 10 февруари 2021 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г., и мотивите към Указа.“
(Народни представители от „БСП за България“ застават до трибуната и влизат в диалог с председателя Цвета Караянчева. Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „На свое заседание, проведено на 16 февруари 2021 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 41 на Президента на Република България, постъпил на 10 февруари 2021 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г., и мотивите към Указа.
На заседанието присъстваха: от администрацията на Президента на Република България: госпожа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси; от Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър; и господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“.
Госпожа Иванова докладва на членовете на Комисията Указа на Президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г.
В мотивите си президентът посочва, че споделя необходимостта от намиране на законодателно решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор и други висши прокурори, като отчита като положително развитие обстоятелството, че при обсъждане на Законопроекта в Народното събрание е отпаднала идеята прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник да бъде назначаван по решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и тази отговорност е прехвърлена върху Пленума на Висшия съдебен съвет.
Президентът счита, че с въвеждането на нова длъжност „прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ се нарушават редица основни конституционни принципи, сред които независимостта на съда, независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт и равенството на гражданите пред закона.
В мотивите към Указа се сочи, че с приетите промени съществено се застрашава автономността на главния прокурор, на неговите заместници и на всички останали прокурори. Отбелязва се, че когато определени прокурорски решения се вземат извън системата за йерархичен контрол, те много по-лесно могат да се използват за прикриване на престъпление, а разследването да служи за упражняване на незаконно въздействие върху самия главен прокурор, неговите заместници, а чрез тях и върху обикновените прокурори.
Президентът посочва, че се нарушава задължението за провеждане на ефективно разследване, като според него в противоречие с този принцип § 2 от Закона за допълнение на НПК постановява разследването за всички престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, да се води от един-единствен прокурор без оглед на вида на престъплението, тоест без зачитане на родовата подсъдност, както и без зачитане на мястото на извършването му, тоест без зачитане на местната подсъдност. Твърди се, че по този начин би се попречило на ефективността на разследването, тъй като, от една страна, то ще доведе до спорове за компетентност, защото най-често в първоначалните моменти на разследването не е известно кой е извършителят на престъплението и при разпределяне на производството ще бъдат следвани общите правила за определяне на компетентността. Също така не би било възможно един прокурор да проведе обективно, всестранно и пълно разследване за престъпления, извършени на цялата територия на страната, нито да владее добре методиките за разследване на всички престъпления.
В мотивите си президентът посочва, че се нарушава конституционно установеният принцип на равенство на гражданите пред закона, тъй като законодателят въвежда по отношение на главния прокурор и неговите заместници съществени разлики спрямо установения ред за разследване на престъпления, извършени от всички останали граждани, а с това допуска и необосновано нарушение на принципа за равенство на гражданите пред закона.
Президентът счита, че се нарушава принципът за независимост на съда, тъй като с § 6 от Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс се въвежда противоречие с възприетия досега принцип, като юрисдикцията на Специализирания наказателен съд се разширява и вече включва делата, по които компетентен е прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.
В дискусията взеха участие народните представители Красимир Ципов, Крум Зарков, Христиан Митев и Филип Попов.
Господин Крум Зарков и господин Филип Попов посочиха, че от парламентарната група на „БСП за България“ припознават изцяло мотивите към Указа на президента, като считат, че ветото е правно обосновано и ще го подкрепят.
Народните представители Красимир Ципов и Христиан Митев подчертаха, че не споделят изложените мотиви към Указа на президента и ще гласуват за повторното приемане на закона, като изложиха подробни аргументи в негова подкрепа.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
(Реплики от „БСП за България“. Народни представители от „БСП за България“ идват към трибуната.)
Колеги, тъй като загубихме вече почти един час в дебати, след като приключи тази точка, ще подложа на гласуване Вашата процедура. (Реплики от „БСП за България“.) Започнала е точката.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Процедурата се гласува веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ако обичате, напуснете трибуната. (Реплики от народни представители от „БСП за България“, които стоят под трибуната.)
Заемете си местата. Моля, заемете местата си. Ще го подложа на гласуване само и само да тръгне работата.
Заповядайте в залата, колеги народни представители. Моля народните представители да влезнат в залата.
Моля колегите да заемат местата си. Все пак днес трябва да свършим работата, която сме планирали. Единствено и само затова ще подложа на гласуване тази процедура, за да може да спре дебатът по темата и да продължим с другите теми, които предстоят в днешния дневен ред.
Кого искате да поканим – министър-председателя?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): И кмета на Столична община. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура от господин Свиленски.
Гласували 180 народни представители: за 72, против 100, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, прегласуване.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво искате Вие, господин Ченчев, все още?
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, дадох Ви думата.
Престанете да бавите работата на Народното събрание!
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Аз ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, процедурата е по прегласуване, но Вие правите непрекъснато…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ченчев. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Разбрах каква е процедурата.
Моля, режим на прегласуване. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Не е Ваша работа кой кого обича, господин Ченчев! Ако обичате, слезте от трибуната. В режим на гласуване сме.
Гласували 184 народни представители: за 76, против 103, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Господин Главчев, заповядайте по начина на водене.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Няма микрофон господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Спряха ли ме? Чува ли се?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Чува се, господин Главчев.
Заповядайте по начина на водене.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедурата ми е по начина на водене. Не трябваше да допускате гласуване, тъй като по чл. 113 се вкарват точки в дневния ред, а това става само писмено. Това към колегите – да им поясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точно така, господин Главчев. Абсолютно съм съгласна с Вас.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Точки в дневния ред се вкарват само писмено.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Къде го пише това?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Освен това по същество, госпожо Председател, трябваше да попитате колегите от БСП дали знаят името на детето? Казват само „детето“. Аз знам името на детето. (Реплики от „БСП за България“.) Дали някой от Вас отиде при семейството на детето, за да попитате те какво искат, а те искат да бъде установен виновникът. Доколкото на мен ми е известно, виновни се установяват от компетентни органи.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): А ние искаме причините, Главчев! Причините!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Свиленски, освен всичко друго, не очаквах от колеги от София, които знаят, че има районни кметове, да викате министър-председателя, а не районния кмет, който отговаря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Той да дойде и да каже какво трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, господин Свиленски!
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Но това е, госпожо Председател. Всичко беше към Вас. Можехте да ги попитате за всичките тези неща, които Ви споменах. Освен това и процедурно не бяха коректни в това, което искаха. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма по начина на водене лично обяснение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Бях споменат лично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Днес достатъчно нарушихме Правилника, господин Свиленски, благодарение на моята добра воля да подложа на гласуване едно предложение, което трябваше да внесете писмено.
Нека да продължим с работата по дневния ред. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Няма лично обяснение на процедура.
Продължаваме с изказвания по първа точка.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, защото при прегласуването бях вдигнал ръка, че не мога да гласувам. Не знам защо Вие решихте, че трябва да прекратите гласуването, преди да може да бъде отчетен моят вот.
Искам специално да бъде отбелязано, че съм гласувал „за“ това. Исках да гласувам за това, но Вие не ми дадохте възможност да го направя.
И да Ви помоля, когато става въпрос за трагични инциденти в държавата, недейте да се опитвате да прехвърляте вината върху някой и да се опитвате да ни обвинявате в политизиране, когато имаме желание да се търси политическа отговорност, не наказателна. Наказателната отговорност ще даде съдът. Говорим за политическата отговорност, за безхаберието и за липсата на държавност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, не чувствате ли, че прекалявате вече? (Реплики от „БСП за България“.) Един час си играем с парламентарни хватки, за да си правите евтин политически пиар. Не е достойно. Моля Ви!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Недейте да коментирате, без да знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Госпожо Председател, моля, първо, да не ме коментирате, преди да знаете какво ще поискам и какво ще кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може би ще ме похвалите?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Какво ще направя ще чуете след малко, но не ме коментирайте, преди да съм казал каквото искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Слушам Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Главчев направи отрицателен вот…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не е вярно – процедура по начина на водене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …и каза, че като общински съветник много добре трябва да знам. И понеже много добре знам кой разрешава павилионите в Столична община, затова викаме кмета и министър-председателя.
А сега, госпожо Председател, процедурата от името на парламентарната група е за 30 минути почивка. Нито съм Ви притеснил нещо, нито нищо. Тридесет минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Петнадесет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КРАЯНЧЕВА: Откривам разискванията.
Заповядайте за изказвания.
Господин Зарков, заповядайте за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Първо декларация от името на група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, декларация от името на група.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Четири години в мандата на 44-тото народно събрание БСП повдига последователно въпроса за корупцията в България – корупцията в България, която четири години разяжда държавността! Четири години, последните особено, доведоха до едно ниво на корупция, което Ви е посочено и от Европа, и от различни мониторингови доклади на същата тази Европа, и от БСП. Стигнахме дотам, че днес искаме да търсим и да посочим всички кой е политически отговорен за това, което се случи, и за стотици други подобни случаи – на нехайство, на безстопанственост, на некадърност, заради това, че в управлението на страната в различните администрации има „калинки“.
Всички Вие от управляващото мнозинство скачате като ужилени, когато Ви кажем, че стигнахме дотам, че корупцията вече убива. И тъй като това е така и нагледно, и няма човек в България, който да не се замисли докъде са довели хората, защото не дали ние знаем едно име, а ние знаем, че в България има 7 милиона имена – 7 милиона имена на български граждани, които заслужват достоен живот и които не могат да го получат така, както искат, защото управлението на ГЕРБ просто не им го дава. (Реплика от ГЕРБ: „Те са избрали това управление.“) И тези хора – българските граждани, трябва да знаят истината – истината, каквато лъсна и при този случай, и при всеки един такъв.
Колко трагични случаи трябва да има, колко, за да се поеме политическа отговорност от хора, от които зависи достойният живот на българските граждани, защото те управляват цялата система на държавното управление? Колко трябва да чакат и колко трябва да страдат семействата на пострадали или загинали хора?
Тези въпроси крещят за отговори и това искаме ние. Политическата отговорност трябва да се търси тук, в тази зала, защото всички ние имаме дълг към гражданите. Каква е хронологията, какво се случи, след като имаме такъв нелеп и ужасяващ инцидент? Нищо! Нула! Нищо! Прехвърля се отговорност, няма нито една дума от никаква институция. И така докога и какво ще прикриете?!
Въпросът за оголения кабел е въпрос именно за тази корупция, защото този кабел води до едни павилиони, павилионите водят до едни хора, тези хора са в съответните администрации – на районно, на общинско и на държавно ниво. Тези хора питат други хора и всички те управляват системата, а всъщност това сте Вие и понеже управлявате по този начин, и хората навън, и тук в залата, всички вече, които не принадлежат към Вашите редици, знаят, че това доведе до Вашето управление на срутището в ГЕРБ.
Поради тази причина ние настояваме за оставката на столичния кмет Йорданка Фандъкова и, разбира се, има две причини, които са основни – отговорността, дами и господа народни представители, политическата отговорност не е само заради това, че тези лица, които трябва да водят и столицата, и България, но, за съжаление, виждаме, че не могат, са всъщност и председателят, и заместник-председателят на Вашата политическа партия. Така че те имат двойна политическа отговорност.
И не, този път номерът Ви няма да мине! Няма да говорите как и какво се е случило, кой бил виновен някъде там долу, защото може би трябва да търсим политическата отговорност сигурно от главната счетоводителка на района – по Вашата логика?! Този път номерът Ви няма просто да мине, защото се касае за смърт, защото се касае за политическа некомпетентност, защото се касае за корупция и защото се касае за Ваше управление! Ваше управление!
София, особено в последните 12 години се управлява изцяло от Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова. Това са фактите. Кажете ми кой трябва да поеме политическата отговорност? Вие! Защото Вие сте се нагърбили така да управлявате държавата, че накрая не е ясно българските граждани докъде ще стигнат! Чувате ли исканията на българските граждани? Чувате ли исканията на тези опечалени семейства? Чувате ли исканията на всички нормални хора, които живеят и плащат данъците си в България?
Вие дори не искате да поканите българския премиер в парламента. Не искате да го поканите – не да го извикате. Той не знае и не е стъпвал в тази зала! Това, ако не е отношение – не само към парламентаризма, а към държавността – здраве му кажете! Не може министър-председател в нормална парламентарна, демократична република – член на Европейския съюз, да не идва в парламента!
Уважаеми дами и господа, той се страхува от парламента, той се страхува от това, което ще бъде интерпретирано после, защото той иска да каже едно, но всъщност вече никой не му вярва! А Вие сте тези, които го браните тук. (Реплика от ГЕРБ: „Това работим.“) Но хората виждат – хората виждат! Начинът, по който Вие го защитавате – безпардонно, абсурдно, дори с чести нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това правите Вие.
Министър-председателят, Вашият председател на парламентарната Ви партия – този, същият човек не знае и не е стъпвал в тази зала повече от една година, а изобщо в парламента не е стъпвал сигурно от две години? Ето това е кощунствено и не може да продължава повече!
Българският народ заслужава обяснение, заслужава да знае кой е виновен за всичките Ви поразии и безобразия, които сте вършили! Заслужава да знае, защото отговорността е Ваша! Ваша! Вие управлявате! Цялата система на държавата и отговорността е изцяло Ваша! Хората го знаят и вместо този човек да дойде тук и да каже истината на българското население, Вие дори с гласуване не искате да го допуснете да се случи това. Имам чувството, че не искате и да знаете каква е истината. Може би си я говорите тук, в кулоарите, но я спестявате на българския народ. Българският народ заслужава да знае какво се случва във всеки един момент в държавата. Това е идеята на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, това е идеята! Всеки един народен представител е тук, за да изразява волята на избирателите като цяло, а не на отделни избиратели, и това е населението на България. Вие не давате възможност за това. Вие докарахте България до ниво на корупция с ужасяващи размери, това Ви го казва Европа, Вие някак си го замитате под килима, животът продължава, но продължава Вашият, хората живеят в нищета и все по-често им се случват трагични инциденти. Дори вчера имаше такъв, но никаква гласност не му се даде, а той беше в центъра на София и се случи пред очите ми. Затова и то е пак заради нехайство и недоглеждане от страна на съответна институция пред нейната сграда.
Поради тази причина искаме отговори. Не заради БСП само, заради българските граждани искаме отговори и трябва да ги получим. Всички ние трябва да ги искаме и всички ние, и те, трябва да ги получат, защото така работи една парламентарна държава. Не с подвиквания, не с криене на премиера и с носене на отговорност, защото този град 12 години се управлява от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Който е начело на града, трябва да си понесе отговорността и да си замине незабавно, както, разбира се, да освободи от присъствието си на политическата сцена и политическа партия ГЕРБ, която е срутището на България и това е срутището ГЕРБ. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Откривам разискванията.
Заповядайте за изказвания.
Господин Зарков, заповядайте за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме поредното вето на президента, 27-ото по ред, 28-ото е следващата точка и то касае пряко въпросите за върховенството на правото.
Върховенството на правото, уважаеми дами и господа, е концепция, която преминава през всички сфери на държавния и обществения живот. В държава, в която има върховенство на правото, няма оголени кабели. В държава, в която има върховенство на правото, всеки носи отговорност за действията и бездействията си. И сега, когато ще разглеждаме дали главният прокурор подлежи на контрол по отношение на негови неправомерни действия, няма как да не отбележим, че е някак си лицемерно, имайки предвид, че Народното събрание току-що демонстрира, че не поддържа контрол върху тези, които са му подопечни.
По същество – дори този въпрос, тази малка част от целия принцип за върховенство на правото, която е да може да бъде преследван всеки, включително главният прокурор, Вие три години не можете или не искате да решите. Този закон, който беше върнат от президента, е поредният Ви опит. Така и не разбрахте какво искате и как да направите, и президентът много правилно Ви го връща. Защото това, което предлагате, беше определено като абсурд, като екстравагантност, като неразбираемо понятие от цялата българска правна общност, от европейските наблюдатели, от всеки, който заяви становище официално към Народното събрание или неофициално в обществения дебат, който придружава темата.
Президентът напомня и становището на Висшия съдебен съвет, и становището на Висшия адвокатски съвет, и становището на самата прокуратура, и прави успешен опит да обогати тези мотиви с още пет групи мотиви – за нарушаване на конституционните принципи на независимост, за нарушаване на задълженията за провеждане на ефективно разследване, за нарушаване на конституционно установения принцип на равенство на гражданите пред Закона, за нарушаване на принципа за независимост на съда и за пренебрегване на принципа за приемане на закони след задълбочено обществено обсъждане. Няма да се спирам допълнително на тези мотиви, първо, защото са ясно изписани, второ, защото ние се уморихме да Ви ги повтаряме по този и по други закони в продължение на четири години.
Много е срамно също това, което се случва в комуникацията ни с Венецианската комисия и с органите на Съвета на Европа. Сто пъти им предлагате нещо, сто пъти хората Ви отговарят едно и също, и се страхувам, че този път ще бъде поредният епизод от тази драма.
Делото Колеви – началото на този въпрос е от 2009 г., само че този въпрос е част от един доста по-широк, за това как функционира българската прокуратура и каква е ролята на главния прокурор в нея. Да извадите само въпроса за неговото наказателно преследване и да се опитате да го решите по най-елементарния начин, като кажете: просто ще направим още един такъв прокурор, е несериозно! По-лошо, това ще бъде със сигурност неефективно и аз няма смисъл да Ви убеждавам повече, тъй като виждам и по погледите Ви, Вие много добре го разбирате.
От този дебат все пак нека да видим дали може да има някакъв смисъл, доколкото всичко вече е казано, всичко е ясно по конкретния законопроект, но нека да обясним самия проблем, защото, ако не поставите правилно проблема, никога няма да намерите правилното решение.
Големият проблем, уважаеми дами и господа, е, че нашата прокуратура функционира по начин, който всъщност позволява намесата във вътрешното убеждение на редовите прокурори. Ако такъв проблем нямаше, нямаше да има проблеми с разследването на главния. Защо? Защото, както Ви каза и Конституционният съд през 2020 г. – по Ваше питане, нищо не пречи де юре на всеки прокурор да разследва, включително и главния.
Пречките идват де факто – и те могат да бъдат отстранени със съответните законови промени, и ще Ви кажа според нас кои, но трябва да бъдат поставени в цялост. Не може да се реши въпросът с практическата ненаказуемост на главния прокурор, ако преди това не се уточни законово какво точно е методическото ръководство, което той осъществява. Очевидно е, че конституционният законодател не е направил това понятие процесуално такова. Само че то се появява и в Наказателно-процесуалния кодекс.
Какво се случва на практика е въпросът, който трябва да си поставите, ако искате да решите сериозно проблема. Не може да се реши този проблем, ако не се направи ясна рамка на: що е то надзор на законност, който прокурорът осъществява. Защо? Конституцията – в нейния чл. 127, в т. 1 и 3 ясно обяснява, че надзорът над законосъобразността касае провежданията на разследвания, изпълненията на наказания и други принудителни мерки.
На практика обаче ми се струва, че функционира старата Конституция от 1971 г., предвиждаща общ надзор на законност, който позволява на прокуратурата да се произнася по цял куп въпроси – от цената на водата, през пешеходните пътеки до начина, по който определени чиновници и регулатори си вършат работата. Естествено е, че този метод на работа води до коренно различна функция, която главният прокурор изпълнява, от тази, която е заложена в конституционната ни рамка.
И накрая, но не на последно място. Ако не се прекрати под някаква форма и с необходимите промени фактическото влияние на главния прокурор във Висшия съдебен съвет и в частност в прокурорската му колегия, то тогава му се дава възможност да влияе на кариерното развитие на всеки един прокурор и това, естествено, води до влияния. Този целият обем въпроси Вие ги избягвате умело в продължение на четири години, избягвате ги с най-различни финтове, стигащи дори и до Конституцията – до основния ни закон. Единственото, което Ви притеснява, е да ги поставите и да решите. Щях да помисля, че не можете, само че и това не може да бъде прието поради простата причина, че вече има достатъчно становища на международните институции, в които са описали от „А“ до „Я“ какво трябва да се направи. Значи не е, че не можете, а значи, че не искате!
Този законопроект няма да реши проблема – ще създаде още един. Ще станем първата страна в света, която е назначила прокурор, специален, на най-висш ранг, който да разследва само един човек за пет години време на върха на съдебната система. С други думи – ще станем за смях! Убедени сме, че Вие не можете, не искате и няма да решите този проблем. Единственото, което може да направите, е да си тръгнете, за да не пречите на други, които искат да го направят. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Попов, заповядайте за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми народни представители, много се говори и много се изговори по този законопроект, но, за съжаление, Вие нищо не чухте. На пук, на инат, въпреки решенията на Конституционния съд, Вие внесохте, гласувахте този законопроект, а по всичко личи, че и сега, въпреки ветото, отново ще го подкрепите.
Ветото на президента е един шанс за Вас – за ГЕРБ, да поправите тази недомислица – обръщате с главата надолу цялата ни правна система, шанс за Вас да премахнете тази екзотика, непонятна за нито една правна система – прокурор по разследването на главния прокурор, който е част от йерархичната система на прокуратурата, но е със специални правомощия. Не взехте предвид нито едно становище на Висшия съдебен съвет, на самата прокуратура, на Висшия адвокатски съвет, на цялата юридическа общност, които ясно и категорично Ви казват какъв Франкенщайн правите, какви тежки проблеми ще създадете с този закон и няма да решите нито един проблем.
Напротив, ще създадете! Ще създадете например една бърза писта за кариерно израстване на следователите към Специализираната прокуратура. Всичко това ясно личи в мотивите на президента, които ние подкрепяме, които Ви ги казвахме и на първо, и на второ четене, казваме Ви ги и сега – мотивите, които бяха изговорени от цялата юридическа общност, но Вие не чухте. Вие сте си самодостатъчни. В този законопроект за пореден път проличават ясно уродливите контури на срутището ГЕРБ. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, основа за всяка законодателна инициатива трябва да е даден проблем – да има анализ, оценка на въздействие, къде всъщност е този проблем, какво го поражда, как го решава законопроектът.
Аз не съм чул нито веднъж от управляващите да посочат къде всъщност има проблем с фигурата на главния прокурор? Не става въпрос за личността на един или друг. Практиката е доказала, че този проблем стои от десетилетия. Той е дълбок и системен, той е посочен като такъв от европейски институции и стана обект на резолюции, стана обект на международни скандали, на множество становища на Венецианската комисия, но нито веднъж управляващите не казаха къде всъщност е проблемът с фигурата на главния прокурор – с нейните правомощия, и изобщо.
Когато разглеждахме доклада на главния прокурор, нито веднъж не чухме от Вас критика, нито веднъж не чухме да посочите и един проблем. Затова днешното решение, което ни предлагате, е нищо повече от замазването на очите на Венецианската комисия и Вие станахте експерти в това. По думите на министър председателя – с 200 ги излъгахте, за пореден път, като въвеждате една куха фигура, която, естествено, няма да реши никакъв проблем – така, както Ви предупреждавахме и с новия антикорупционен орган, сбор от стари органи, който се назначава от същото Събрание и същото мнозинство. Сега още една фигура, която се назначава от същото мнозинство и същите хора, но с една и съща цел – да не свърши работа, статуквото да запази своята сигурност и нищо да не се промени.
И това трябва да стане ясно на българските граждани, че това е поредното упражнение, което цели единствено да спечели време пред международните организации и да Ви даде още малко. Но поемам и заставам зад думите си и се подписвам за тях – резултат няма да има! И не зная защо толкова се сърдите на тази фраза – срутището ГЕРБ, защото това е последното законодателно срутище, което правите в това Народно събрание. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Божанков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Най вероятно този състав на Народното събрание разглежда последното президентско вето...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предпоследното!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …предпоследното президентско вето върху нашата законодателна дейност и аз ще си позволя да определя, поне за себе си, това вето върху тези законодателни изменения може би като най-смисленото.
Защото няма никакво съмнение, че въвеждането на фигурата на прокурор, който да следи за дейността на главния прокурор, не може да бъде определено по друг начин, освен като антиконституционно. Замисълът на българската Конституция и принципите, върху които е изградена тя, се основават върху един основен принцип при изграждането на отделните клонове на властта и това е принципът на разделението на властите.
Разделението на властите – така, както се разбира днес в българската политическа действителност, е най-малко казано странно. Въпросът за устройството на съдебната власт бих го определил между първите три въпроса, които бяха предмет на внимание на този състав на Народното събрание. Целият въпрос, пред който недоумява българската общественост, е какви са мотивите за тази неистова борба на терена на съдебната власт на политическите власти?
Ако съдебната власт е независима – така, както пише в чл. 117 на Конституцията, защо българският парламент, протестиращите извън сградата на Народното събрани, партиите, международните институции и всички останали се занимават с тази тема?! Българската Конституция навърши 30 години. Защо само съдебната власт се явява най-несъвършената от всички власти и е фокус на политическия дебат в България вече един и повече мандати?!
Защото, уважаеми народни представители, в нашата политическа действителност нещата обикновено никога не се назовават с истинските им имена. Защото независимостта на съдебната власт се използва от корпоративни власти. Защото онази конституционна гаранция, която е предвидена за нейната независимост, а именно – професионалното израстване, са вътрешните ясни механизми на конструиране на различните нива на съдебната власт, на прокуратурата, на съдилищата.
Всички останали професионални гаранции за функционирането и независимостта на тази власт, като професионална независимост, индивидуални качества, израстване по йерархията, проява на професионална компетентност като критерий за израстването в йерархията, всичко това не съществува, но то се отнася и за останалите видове власти, уважаеми народни представители. Това се отнася и за българския парламент, това се отнася за изпълнителната власт, където позиции, длъжности се раздават спрямо лични връзки, спрямо предпочитанията на този или онзи, спрямо политическата целесъобразност.
Ние се намираме в една родова архаична политическа система, уважаеми колеги, която, за съжаление, не просто не можа да стане модерна система в европейския смисъл на думата. Не знам дали е срутище, но се свлича по нанадолнището със страшна сила, защото по един и същи принцип се конструират парламентът и съдебната власт. На един и същи принцип се издигат кандидатите за министри и заместник-министри, висши длъжности в държавната администрация – не смея да се произнеса за армията, военните ще кажат там как се издигат генералите и как им се присвояват званията.
Това е ахилесовата пета на българската политическа система. Тя не е просто морална, тя не би следвало да бъде предмет на външен мониторинг, а би следвало решението да бъде намерено в резултат на общото политическо и конституционно усилие. Въпросът не е за главния прокурор, не е за това какво точно пише в чл. 117 – и тук не бих се съгласил с това дали е въпрос на интерпретация, какво означава, как главният прокурор методически ръководи прокуратурата.
Въпросът е много по-дълбок, много по-сложен. Не виждам нагласа в политическите партии да решат този конституционен въпрос, защото той е конституционен въпрос. Защото стои въпросът, ако съдебната власт е независима, то защо върху нея се упражнява Народното събрание!?
Ако фигурата на главния прокурор е такава, която я избира върховният компетентен орган в областта на съдебната система, а това е Висшият съдебен съвет, какво искаме ние от главния прокурор в рамките на неговия 7-годишен мандат?! И защо непрекъснато политическите органи на държавата – политическите партии и всички останали, се занимават с главния прокурор?! Какви са мотивите за това – защото не си върши работата, защото е подкупен, защото някой го използва? Какви са мотивите за този безсмислен конституционен скандал? Какви са конституционните аргументи, уважаеми народни представители?
Без да бъде поставен ясно въпросът, той не може да бъде решен, защото въпросът не е за контрола, защото въпросът не е: кой точно заема тази длъжност в момента. Въпросът е: България конституционна държава ли е, или не е конституционна държава? И ако България е конституционна държава, то разделението на властите трябва да бъде разделение на властите и Народното събрание не може непрекъснато да се занимава с главния прокурор и с Висшия съдебен съвет, да разделя колегиите, да събира колегиите, да казва кой става и кой не става, да се четат декларации! Властите затова са независими – за да работят независимо една от друга в рамките на техните професионални и конституционни компетентности и да олицетворяват в същото време единната власт в българската държава! Това е, което не може да постигне парламентът.
Наблюдавайки работата, наблюдавайки изказванията, позициите на парламентарните групи, искам да кажа, че съм скептик дали това нещо може да бъде решено по някакъв начин. Затова всеки нерешен въпрос ще се използва от външни на България сили за притискане на българската държава, на българското правителство, от външни институции във всеки един момент, в който искат от България това или онова!
Затова ние, народните представители – нямам предвид само този състав на Народното събрание, който приключва своята работа – сме хората, които сме призвани да решим този въпрос от гледна точка на българския държавен интерес! И затова подкрепям ветото на президента, защото ГЕРБ прави в момента една тактическа, бих казал, маневра към външния натиск!
Но аз не съм убеден, че и следващото правителство на България няма да прави същото, и следващото мнозинство няма да прави същото, въпреки че тези, които претендират да станат мнозинство в момента, често пъти заемат сходни позиции; и че тези въпроси се използват само за идване на власт на една или друга политическа партия, без да се държи сметка за държавния интерес, за авторитета на държавните институции!
Съжалявам, че трябва да приключим в такъв тон и в такъв остър дебат настоящата работа на този парламент, но считам, че ГЕРБ в момента прокарват една антиконституционна по своя дух, по своя смисъл и по своето съдържание поправка! Няма място такава фигура в българската Конституция! И в същото време опозицията, която и да била тя, трябва да престане да се занимава със съдебната власт, защото съдебната власт е определена в Конституцията като независима и единствените нейни параметри са нейната професионална компетентност, начинът, по който функционират отделните нива в съдебната власт! Това не е предмет на площадна демокрация, това не е предмет на избор от тълпата на главен прокурор, на негови заместници или на Висш съдебен съвет!
Ние ще станем модерна държава, когато всеки си гледа работата и всеки се простира според своите компетентности, уважаеми колеги. Политическите партии са в Народното събрание, за да представляват политическите интереси на българските граждани в областта на законодателството и да изработват закони, които удовлетворяват интересите на мнозинството от българския народ! А не да се занимаваме с конституционни ремонти всеки ден, всяка седмица и да обясняваме на международните институции какви прекрасни намерения имаме да се коригираме по начин, по който дори те не знаят какво искат от нас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много благодаря за вниманието.
Госпожо Председател, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, ще се спра конкретно на изложените мотиви във ветото на президента. Намирам същите за неоснователни, неубедителни, непълни, а в една своя част и противоречиви. Започвам отзад напред.
Записано е като мотив за връщане на Закона „пренебрегване на принципа за приемане на законите след обществено обсъждане“, като, забележете, вместо да се говори за конкретния закон, се говори за съвсем други законодателни актове, проектозакони, които са били предлагани от 2019 г. до този момент. На практика няма никакви основания и никакви аргументи защо е липсвало или по какъв начин не се е провело обществено обсъждане на настоящия закон, което, естествено, не отговаря на истината. Имаше постъпили становища – това стана ясно и в днешните дебати, бяха цитирани от преждеговоривши – от Висшия адвокатски съвет, от Висшия съдебен съвет, от Прокуратурата на Република България. В общественото пространство имаше и постъпили становища и мнения по Законопроекта от представители на юридическата общност, така че в никакъв случай не можем да говорим, че е пренебрегнат принципът за приемане на законите след обществено обсъждане. Такова беше проведено и такива становища бяха дадени в хода на процедурата по приемане на Законопроекта.
На следващо място, президентът сочи, че е нарушен принципът за независимост на съда, като се основава на тезата, че Специализираният наказателен съд е извънреден съд. Това, разбира се, не отговаря на истината по простата причина, че самото Решение, което е цитирано в мотивите, № 10 от 2011 г. по конституционно дело № 6 от същата година на практика прокламира и казва, че Специализираният наказателен съд не е извънреден съд и не нарушава разпоредбите на Конституцията.
Нещо повече, през 2017 г. – правилно е посочено в мотивите, че беше разширен кръгът на престъпления, които се разследват от Специализирания наказателен съд, с такива, извършвани от народни представители и магистрати, а с настоящия закон се допълват и с такива, извършвани от главния прокурор или някой от неговите заместници, като се твърди, че по този начин Съдът се превръща в извънреден.
Това щеше да бъде вярно и президентът щеше да бъде искрен, ако беше направил искане до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на Специализирания наказателен съд още през 2017 г. Явно обаче тогава конюнктурата е устройвала президента и той такова искане не е направил. До този момент ние нямаме произнасяне на Конституционния съд, че Специализираният наказателен съд е противоконституционен – точно обратното, имаме решение, което към този момент представлява трайната практика на Съда, а именно, че този Съд не е извънреден, а е специализиран, специален, веднъж, с оглед предмета на делата, които разследва, и втори път, с оглед на лицата.
Що се отнася до останалите аргументи – за това, че се нарушава задължението за провеждане на ефективно разследване и евентуално биха възникнали спорове за подсъдност – местна и родова, това на практика не е така и то се вижда от досегашната практика на Специализирания наказателен съд. Подобни въпроси и подобни казуси не са изниквали, така че не очакваме в този случай да имаме някаква различна практика от онова, което се случва до момента. Нещо повече, смятам, че в Закона всъщност има достатъчно гаранции за извършване именно на ефективно разследване с предоставяне на възможност, ако прокурорът, разследващ главния прокурор, не може да извърши едно или друго действие, той да го възложи на следователи, които да извършат това действие.
Също несъстоятелен е и аргументът за нарушаване на принципа за независимост на прокурорите. В рамките на съдебната власт има достатъчно заложени гаранции и в процедурата за номиниране, и в процедурата за избор от Висшия съдебен съвет, с предвидено квалифицирано мнозинство, с предвидена възможност за самономиниране на кандидатите. Така че не виждам по какъв начин този аргумент на президента може да намери основание в разпоредбите на Закона.
По отношение на тезата, изразена и в тези дебати, и прокрадваща се в цялост в мотивите на ветото на президента, че трябва да се търси така нареченият комплексен подход, мога да кажа, че времето за това беше изпуснато – беше изпуснато с отхвърлянето на решението за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция.
Единственият начин в рамките на този конституционен модел за решаване цялостно на проблеми, свързани не само със статута на главния прокурор и неговите правомощия, но и с дейността на прокуратурата, като цяло минава през конституционни промени. Единствените възможни промени и единственото възможно решение е настоящият закон, който е съобразен с конституционната рамка, която действа към момента.
Ако искахме и имахме воля, и по-специално колегите от опозицията, да правим някаква решителна реформа в прокуратурата, моментът беше изпуснат с отхвърлянето на предложението, което внесохме с колегите от ГЕРБ, за свикване на Велико народно събрание и приемане на нова Конституция, което щеше да даде възможност тези концептуални проблеми, за които беше говорено преди мен, да бъдат решени.
Няма да подкрепим по изложените аргументи ветото – ще подкрепим повторно Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! За първи път след постановяването на Решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“ в момента дебатираме сериозно във връзка с внесен и приет Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Искам да обърна внимание на народните представители, че тази тема повече от 10 години стои във фокуса на вниманието и на сегашното Народно събрание, и на предходни народни събрания, и на българската общественост, но в крайна сметка едва днес се стигна до приемането на един закон, който предлага някакво възможно решение.
От преждеговорившите чухме, че нашите европейски партньори са ни отправили множество препоръки, с конкретни предложения. Да, получихме множество препоръки и от Венецианската комисия, и от Съвета на Европа, но нека да обърна внимание, че всички тези препоръки, уважаеми народни представители, касаеха сериозни промени, които трябва да бъдат направени в конституционния модел!
Да припомним – през 2015 г. беше последното изменение в Конституцията на Република България в частта „Съдебна власт“. В Законопроекта, който беше внесен и който беше приет, както повелява Конституцията, обаче тази тема не беше засегната. Не беше засегната и в нито едно предложение, внесено от парламентарната група на преждеговорившите народни представители по тази тема.
Така че, уважаеми народни представители от „БСП за България“, нека да бъдем откровени и да кажем на българските граждани, че за да се постигне желаната от всички нас съдебна реформа (реплика: „Каква е тя?“), дебатът трябва да се води в рамките на промени в Конституцията!
И тук бих се съгласил с казаното от господин Жаблянов – да, трябва да водим дебат за промени в Конституцията, но може ли днес, слагайки ръка на сърцето си, да кажем, че ние ще постигнем този консенсус, уважаеми народни представители?!
Всъщност да се върнем на темата за ветото, с което беше върнат Законът за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Няма да повтарям това, което каза колегата Христиан Митев. Искам да обърна внимание само на някои обстоятелства. Явно, изготвяйки тези мотиви, техните автори са пропуснали много важни изменения в българското законодателство.
През есента на 2016 г., след промяната, за която говорих – в Конституцията от края на 2015 г., и в изпълнение на препоръки, които получихме тогава от нашите европейски партньори, в съответствие с приетата актуализирана Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, Стратегия, приета от Народното събрание, съвсем ясно се определи, че прокуратурата вече не е централизирана структура. Тя запази своята единност, необходима за осъществяване на конституционно предвидените ѝ правомощия, уважаеми народни представители.
Прокуратурата обаче се раздели със своята пирамидална структура, при която всеки прокурор беше подчинен на горестоящия прокурор, а всички прокурори на главния. По този начин и с промените, които бяха направени в действащата законодателност, бе осигурена тази независимост в работата на прокурорите като част от съдебната система.
В момента няма възможност за даване на указания извън законовоопределените случаи. Нека да обърнем внимание, че става дума само за прилагането на Закона. А това е своеобразна гаранция за вземане на решения изцяло по вътрешно убеждение въз основа на фактите на Закона.
Не могат да бъдат споделени и мотивите, че фактически с въвеждането на съдебен контрол върху всичките актове на прокурора по разследването срещу главния прокурор ние засягаме независимостта на самия прокурор по разследването, както и на неговите колеги.
Уважаеми народни представители, при положение че става дума за такава специфична фигура няма как, че той, като част от прокуратурата, може да подлежи на съответния контрол по отношение на вземане на съответните решения. Именно поради това се съобразихме с част от препоръките, които получихме при дебата по този законопроект и въведохме този контрол, включително и по отношение на отказите за образуване на наказателно производство.
В заключение, уважаеми народни представители, искам да заявя нашата категорична позиция, че ние ще гласуваме за повторното приемане на Закона, защото нашата позиция е ясна от внасянето на този законопроект. В рамките на действащата българска Конституция, при положение че едва ли бихме могли да постигнем конституционен консенсус, това е възможното законодателно решение. Призовавам залата да гласува за повторното приемане на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Уважаеми колеги, подлагам на повторно гласуване Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 29 януари 2021 г.
Госпожо Ангелкова?
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
Един – гласувал онлайн.
Гласували 204 и 1 онлайн – стават 205 гласували: „за“ 124 в залата плюс 1 онлайн – стават: за 125, против 77 и въздържали се 3.
Предложението е прието.
Законът ще бъде изпратен на Президента на Републиката за обнародване в „Държавен вестник“ в 7-дневен срок от получаването му съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията.

Продължаваме с втора точка днешния дневен ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 27 ЯНУАРИ 2021 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 36 ОТ 4 ФЕВРУАРИ 2021 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
С Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще ни запознае господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Указ № 36 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2021 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от Народното събрание на 27 януари 2021 г. и мотивите към Указа
На свое заседание, проведено на 11 февруари 2021 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Указ № 36 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2021 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от Народното събрание на 27 януари 2021 г. и мотивите към Указа.
В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси в администрацията на президента на републиката; представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството; на Столичната община и на професионални и граждански организации.
Госпожа Иванка Иванова представи пред Комисията Указа на Президента на Републиката и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 11, § 30, т. 6, § 35, § 46, т. 3 (относно новата ал. 16 от чл. 148) и § 49 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет на 27 януари 2021 г.
В мотивите си президентът заявява, че подкрепя усилията на законодателя за усъвършенстване на действащата нормативна уредба в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. Приветства и създаването на Единен публичен регистър за устройство на територията, общински регистри за имотите, които подлежат на отчуждаване, и въвеждането на възможност за обжалване на общите устройствени планове в изпълнение на Решение на Конституционния съд № 14 от 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г. Споделя и основната част от мотивите, изложени от правителството в Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, включително необходимостта от намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, от запълване на определени законови празноти и създаване на законови предпоставки за упражняване на по-ефективен контрол от страна на компетентните административни органи.
Наред с това президентът счита, че определени разпоредби от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията отдалечават уредбата от основни конституционни начала и намаляват интензитета на защитата на правата на гражданите и юридическите лица.
Според президента с § 11 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията се създава нова ал. 3 в чл. 39 от Закона за устройство на територията, с която се предвижда, че за промяната на предназначението на сграда, която е обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, се изисква предварително писмено съгласие от съответния министър. След като бъде сезиран, министърът е длъжен в 14-дневен срок да изрази писмено съгласие или отказ. Отказът следва да бъде мотивиран. Предложената промяна е направена без убедителни мотиви и има риск да затрудни правоприлагането. Подобни опасения важат и във връзка с въведените промени по § 35 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията относно разрешенията за изменение на подробните устройствени планове, когато се търси промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти – собственост на държавата и общините, които са обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и на спортни обекти. Тук отново при произнасянето на министъра се изменя възприетият към момента принцип на мълчаливо съгласие като част от процедурата по промяна на предназначението.
Според изложеното в мотивите на президента принципът на мълчаливото съгласие е утвърден като важно управленско решение за намаляване на административната тежест за бизнеса и за борба с корупцията. Този принцип е и средство за улесняване на общуването на гражданите и юридическите лица с администрацията и с настоящото изменение се извършва отстъпление от един завоюван стандарт.
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията се въвежда възможност за съдебно обжалване на общите устройствени планове (§ 30, т. 6 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията), но според президента тази възможност е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти. Новата ал. 12 на чл. 127 от Закона за устройство на територията ограничава срока за обжалване до 14 дни от обнародването в „Държавен вестник“ на акта за одобряването или приемането на общия устройствен план, а право да обжалват ще имат само собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Президентът счита, че преценката за наличие на засягане от общия устройствен план трябва да принадлежи на съда като част от конкретните производства, в хода на които следва да бъде доказван правен интерес. В тази светлина намира, че наложеното от § 30, т. 6 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията ограничение е необосновано и потенциално застрашава основните конституционни принципи за съдебен контрол върху актовете на администрацията и правото на защита.
Съгласно новата ал. 16 на чл. 148 от Закона за устройство на територията (§ 46, т. 3 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията) разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот ще се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в това число уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. Президентът заявява, че идеята на законодателя да допуска започването на строителство след приложена регулация следва да бъде подкрепена. Прилагането на уличната регулация обаче е отговорност на общините – те имат право да отчуждават имоти, които попадат в уличната регулация, срещу равностойно обезщетение за собствениците. Президентът счита, че новата уредба не съдържа гаранции, че тази отговорна задача на общините ще бъде изпълнявана стриктно, в срок и в общ интерес, а вместо това създава предпоставки да бъде ограничено правото на строеж на различните субекти.
По § 49 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията относно допълнението в ал. 5 от чл. 154 от Закона за устройство на територията президентът счита, че така формулирана, забраната дава основание да се счита, че до момента на нейното влизане в сила заповедите за допълване на издадените разрешения за строеж са пораждали като правен ефект удължаването на разрешенията, а това не намира опора в действащото право.
Изказалите се представители на граждански и професионални организации изразиха подкрепа на мотивите на президента по отношение на оспорените текстове.
От страна на Столичната община бе изразена категорична подкрепа на приетите промени в Закона и бяха изложени мотиви в подкрепа на оспорените разпоредби.
Според изказалите се народни представители мотивите на президента в една част са неприемливи и неоснователни, а в друга – противоречиви. От една страна, президентът приветства въвеждането в Закона на възможността за оспорване на общите устройствени планове, каквато възможност до момента не съществува, от друга счита, че кръгът на лицата, които могат да ги оспорват, е стеснен. Следва да се има предвид, че кръгът на заинтересованите лица не може да бъде оставен на преценка на съда. В действащите разпоредби на Закона за устройство на територията заинтересованите лица, които могат да оспорват подробните устройствени планове, са изчерпателно посочени. Такъв подход е възприел законодателят и по отношение на общите устройствени планове, като се е съобразил и с Решение на Конституционния съд № 14 от 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г. Съгласно разпоредбите на чл. 103а, ал. 1 от ЗУТ в Проекта за общ устройствен план се съобразяват предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаването на разрешенията за изработване на общия устройствен план. Промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен подробен устройствен план, се допуска само за изграждането на обекти – публична държавна собственост или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Именно тези лица, за чиито имоти с общия устройствен план се предвижда различен от досегашния им режим и с това се ограничава правото им на собственост, се явяват заинтересовани да ги оспорват.
По отношение на промените, направени с § 11 и § 35, следва да се има предвид, че това не са нови разпоредби, както се твърди в мотивите, тъй като те са от 2009 г. Направена е редакция, с която е въведено служебно съгласуване на промяната на предназначението, а от съгласувателния режим са отпаднали имотите частна собственост, както и спортните обекти и съоръжения – частна собственост, с което е намалена административната и финансова тежест за гражданите и бизнеса.
Не се споделят мотивите на президента по отношение на оспорването на § 46, т. 3 от ЗИД на ЗУТ, че новата уредба, която той приветства, не съдържа гаранции, че общините ще изпълняват стриктно задълженията си по прилагане на уличната регулация. С промените в Закона за общинската собственост, направени в Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗУТ, е въведено задължението за общините да поддържат регистър на имотите, които подлежат на отчуждаване. В регистъра задължително ще се вписва обектът, за изграждането на който имотът се предвижда за отчуждаване, и подробният устройствен план, въз основа на който имотът се отчуждава.
С допълнението по § 49 не се създава режим, различен от досегашния, и се споделя разбирането на президента, че и досега режимът е такъв. Но поради противоречива инцидентна практика на съда, както и в отделни общини, с допълнението се внася яснота и се предотвратяват евентуални злоупотреби в практиката по прилагането на Закона.
В хода на дискусията в подкрепа на ветото на президента бе направено изказване от парламентарната група на „БСП за България“.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – с 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет на 27 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Шишков, заповядайте.
Колеги, починахме си преди един час и почивката ще бъде след гласуването на тази точка.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Свидетели сме на поредното президентско вето, наложено в рамките на настоящия мандат. Връщането на закони от президентската институция сякаш се превърна в самоцел и попълване на статистиката. Различното обаче в това вето е, че многократно президентът заявява, че подкрепя усилията за промяна в законодателството в сферата на устройството на територията, а в същия момент връща за преразглеждане няколко текста без ясни мотиви и без конкретни предложения за прецизиране.
Ще си позволя да цитирам буквално текстове от самото вето: „Подкрепям усилията на законодателя за усъвършенстване на действащата нормативна уредба в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. Приветствам създаването на Единен публичен регистър за устройство на територията, общински регистри за имотите, които подлежат на отчуждаване, и въвеждането на възможност за обжалване на общите устройствени планове в изпълнение на Решение на Конституционния съд. Споделям основната част от мотивите, изложени от правителството в Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, включително необходимостта от намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, от запълване на определени законови празноти и създаване на законови предпоставки за упражняване на по-ефективен контрол от страна на компетентните административни органи.“ Това е част от ветото на президента.
Ще си позволя обаче да коментирам детайли на всички върнати текстове от президента, като съм наясно, че и материята е изключително суха и безинтересна, но въпреки това в името на това да бъдем обективни ще направя коментари по всеки един от текстовете.
По отношение на текстовете по § 11 и § 35. Двата параграфа са с идентично съдържание и основната цел за изменението е свързана със съкращаването и фиксирането на срокове за произнасяне на съответния министър, което, разбира се, е в полза на заинтересованите лица, както и въвеждането на служебното съгласуване, което намалява административната тежест. Основната концепция на нормата се запазва, като се въвежда още едно облекчение, съобразено с предложенията на представителите на бранша, а именно за промяна на предназначението на спортни обекти – частна собственост, отпада изискването за съгласуване с министъра, както беше досега, което също е огромна крачка в преодоляването на излишните административни процедури.
Аналогично са решени нормите в § 35, като там намаляването на административната тежест е още по-осезаемо. Становище на министъра ще се изисква единствено при изменение на подробните устройствени планове на имоти, собственост на държавата или общините, учредени за обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и за спортни обекти и съоръжения. От тази хипотеза отново отпадат всички частни имоти, което е също огромна крачка напред, и е също предложение от браншовите организации.
Що се касае до опасенията на президента по отношение на отпадането на мълчаливото съгласие и заменянето му с произнасянето по същество в наполовина намален срок, те са неоснователни. Мълчаливото съгласие не е панацея за борбата с корупцията. То решава проблемите частично, но само по себе си, без да бъде обвързано с други норми, не би могло да постигне необходимия ефект. В случая говорим за замяна на един институт с друг, като замяната е изцяло в полза на заинтересованите лица.
По отношение на върнатите текстове, касаещи обжалваемостта на общите устройствени планове, отново ще подчертая, че президентът приветства тази мярка, която е в изпълнение на решение на Конституционния съд. Разбира се, срокът за обжалване беше повод за коментари и множество дискусии, като за него винаги биха могли да се намерят достатъчно аргументи „за“ и „против“.
Не мога обаче да се съглася с твърдението на президента, че преценката за наличие на засягане на Общия устройствен план трябва да принадлежи на съда. Това е правен нонсенс и абсурд. Кръгът на заинтересованите лица се определя от Закона. Такава е философията на Закона за устройството на територията във всичките си разпоредби и точно тази норма също я следва. Съдът определя допустимостта по жалбата, както и заинтересованите лица на базата на Закона. Категорично не е вярно твърдението, че наложеното ограничение е необосновано и потенциално застрашава основните конституционни принципи на съдебен контрол върху актовете на администрацията и правото на защита. Дори напротив, хипотезата в Законопроекта ясно дефинира кръга на заинтересованите лица, а той е достатъчно широк и гарантира правото на собственост на българските граждани.
По отношение на върнатата разпоредба в чл. 148, ал. 16, а именно разрешение за строеж да се издава след приложена регулация, тук отново бих искал да подчертая подкрепата на президента и към тази норма. Цитирам буквално: „Идеята на законодателя да допуска започването на строителство след приложена регулация следва да бъде подкрепена.“ Това обаче е текстът, който породи най-много коментари и съмнения за проблеми при прилагането му. Тук бих могъл да споделя, че голяма част от притесненията на професионалната общност имат своите основания, защото действително биха могли да възникнат частни казуси при прилагането, които след необходимия анализ да бъдат коригирани, но във всички случаи трябва да се даде шанс на този текст.
Освен всичко останало, по време на обсъжданията не бяха предложени никакви алтернативни текстове от професионалната общност, такива няма и от президента. Очевидно е, че е трудно да бъде решена тази задача, но и безвремието, в което са попаднали някои от регулационните планове, не може да продължава, то губи смисъл от изготвянето и одобряването на такива. Затова е необходимо тази смела крачка да бъде направена, да бъде подкрепена и да бъде внимателно проследено и анализирано нейното прилагане.
По отношение на текстовете в чл. 154, ал. 5 отново напълно неясни и неразбираеми са мотивите на президента за връщането на тази разпоредба. Целта на промяната е да бъде преустановена порочна практика и неправилно тълкуване от някои администрации, особено след създадената съдебна практика. В никакъв случай разсъжденията на президента не намират опора в действащото право. Няма как бъдеща норма да поражда правен ефект върху извършените вече действия.
Уважаеми колеги, ще си позволя няколко заключителни думи, тъй като най-вероятно това ще бъде последното ми изказване по Закона за устройство на територията в настоящото Народно събрание.
На първо място бих искал да изразя благодарност към всички браншови организации, които през последните години станаха активен участник в изготвянето на Закона, въпреки че невинаги техните предложения бяха възприемани безусловно. Комуникацията с бранша е стъпка в правилната посока и силно се надявам тази линия на поведение да бъде продължена и в следващия парламент.
По отношение на Закона смятам, че гилдията вече узря относно идеята за приемане на чисто нов закон. Настоящият закон е писан преди повече от 20 години и в голямата си част текстовете са архаични и неприложими. С цялото ми уважение към авторите на Закона, някои от които ги познавам лично, смятам, че той изигра своята важна роля в развитието на страната и е време да бъде изпратен в заслужена почивка, както се случи със ЗТСУ преди 20 години. Както често моите деца се шегуват с мен, че съм от миналия век и не мога да ги разбера, така и Законът е неразбираем за голяма част от младите колеги. Именно архаичната философия и променените обществени отношения налагат множеството кръпки, които се правят през последните години. Но всички знаем, че една стара сграда, колкото и да я кърпим, винаги ще има течове и проблеми. Всяка кръпка създава допълнителна язва. Затова лично аз изцяло подкрепям концепцията, приета от Камарата на архитектите за нов закон, която се основава на съвсем различни принципи и постановки, които ще променят диаметрално инвестиционното проектиране и строителство в страната.
Приключвам изказването си с пожелание това да бъде основна задача на следващия парламент и пожелавам ползотворна работа на бъдещите народни представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шишков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В началото на своето изказване ще Ви призова да подкрепите ветото на президента. Защо? Президентът не отрича по принцип тези текстове в мотивите си, а държи те да бъдат поставени на по-широко обществено обсъждане.
Преди малко преждеговорившият колега направи анализ на мотивите, които президентът е предложил като основателни за връщане на Закона и поддържане на това вето. Казахте добри думи за браншовите организации, похвалихте ги, но не се съобразихте с приемане на текстовете, по които те възразяваха. Трябваше да направите анализ и на техните възражения. При това бетонно мнозинство при приемане на Закона срещу себе си хората не се унизиха да направят съответните предложения и това Вие го констатирахте преди малко, че въпреки възраженията те едва ли не са се съгласили с текстовете, които бяха формулирани в този закон.
От какво беше предизвикано ветото? От възраженията на Камарата на архитектите, на Камарата на инженерите в инвестиционното планиране, от проектантските браншови организации, от Камарата на геодезистите. Не знам само как и Епархийският съвет на арменската църква не е застанал срещу този закон, явно не знае какви проблеми ще породи той.
Казахте, господин Шишков, дайте шанс на този текст. Какво значи? Значи да пробваме този текст, пък като сгрешим, сигурно ще го отменим – популярна практика в законодателната дейност на това Народно събрание в последните четири години.
Искам да продължа по-нататък. Какво правим? Конституционният съд се произнесе за необжалваемостта на общи устройствени планове. Заобикаляйки това решение – и се правим на големи демократи, даваме възможност обаче само на хората, чиито имоти са засегнати, да обжалват тези общи устройствени планове. Ами какво се случва с цялостното въздействие върху този общ устройствен план – примерно при опазване на чистотата на атмосферния въздух, чистотата на водите и ред, ред други неща, които са свързани с качеството на живота на обикновения гражданин? Тоест той е лишен от основни конституционни права да може да жалва по съответния ред това, което се предвижда в тези общи устройствени планове.
За мълчаливото съгласие Вие казахте, че не било елемент от борбата с корупцията. А забавянето на преписки елемент ли е от корупцията, сигнал ли е към някой, че трябва да предприеме други действия, както се случва обикновено в живота? И всички това няма да го отречете.
А по отношение промяната на предназначението на сградите от спортна, образователна и друга дейност, искам да Ви дам един пример.
Години наред в България сгради на училища – над две хиляди по една статистика, в последните десет години са 800, стоят като паметници на глупостта и на разрухата. Ако някой не ги е виждал, да заповяда ще му бъда екскурзовод, ще го разведа из половината държава и ще му ги покажа. Защо се случва това? Това впоследствие се превръща в тежко бреме за общините, които трябва да взимат пожарообезопасителни мерки за тези сгради, трябва да ги охраняват, трябва да хвърлят пари в пясъка, защото разходите по такива сгради са все едно да наливаш вода в пясъка, доникъде няма да стигне, тя ще потъне и бюрокрацията години наред стои здраво и пречи на общините тези сгради да ги продадат или да потърсят друго решение за тяхното бъдеще. Те са в райони, където няма население, населението е изключително застаряващо, населението практически го няма. И за какво ги държим тези паметници?
Неколкократно – и този мандат, и миналия, съм задавал въпрос към министъра на образованието защо се случва така. Ако примерно кмет на една община има такова училище, отива и пита министъра за съгласие. Ама той го пита: какво ще правиш там? Той де да знае какво ще прави там. Той първо трябва да освободи статута на тази сграда като образователна инфраструктура и след това по съответния ред – след конкурс, на концесия и така нататък, да реши по какъв начин тази сграда трябва да бъде отдадена, продадена или по някакъв друг начин. Той практически е поставен в Параграф 22 – искат му нещо, което ще се случва в бъдещето, да го представи авансово!
Това е един от големите пропуски. Надявам се в новия ЗУТ, там, където тези точки са засегнати, наистина, ако има такъв, това нещо да бъде променено, защото аз светлина в този мандат и в тези законодателни решения точно по този въпрос не виждам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Леко се отклонихте от ветото, господин Генов, обаче...
МАНОЛ ГЕНОВ (встрани от микрофоните): Вие сега ли забелязахте? Еее!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отдавна го забелязах, обаче поради прекалените ми симпатии към Вас реших да не Ви ограничавам свободата на словото. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Реплики има ли към изказването на господин Генов? Не виждам желаещи. За сметка на това виждам хора без маски.
Ако обичате, поставете си!
Господин Веселинов, заповядайте за изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Искам да започна с това, че този законопроект за изменение на Закона за устройството на територията включва, мисля, точно 96 параграфа. Това е може би най-мащабната промяна на ЗУТ по посока на намаляване на административните тежести – и по отношение на гражданите, и по отношение на юридическите субекти, и когато говорим често за реформа или липса на реформа, смятам, че това е един смел опит за реформа именно в тази сфера.
Облекчихме изключително много граждани по отношение на допълващото застрояване, където няма да се изискват проекти по отношение на навеси, кладенци и прочее, където изобщо няма да се иска строително разрешение по отношение на промяна на предназначението, където до момента се искаха пълни комплекти с проекти, дори без да се извършват строителни дейности.
Тоест това е един, мога да кажа, категорично добър закон и за гражданите, и по отношение на административното обслужване и контрол, това го признава и президентът в мотивите си. Всъщност тези няколко пункта, които той оспорва, отново не ги оспорва по същество, а поради определени негови колебания и, смея да кажа, неразбиране на текстовете или на историята на текстовете, които са приети.
Първо, искам да кажа няколко думи по отношение на липсата на обществено обсъждане. Този законопроект беше внесен в средата на лятото и беше приет в началото на годината – средата на месец януари, тоест през цялото това време Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление провеждаше дебат с всички заинтересовани страни - както формални дебати в рамките на заседания на Комисията, така и разисквания извън заседания на Комисията, където могат спокойно различните професионални общности да си изкажат мненията, бяха приети голяма част от текстовете, които неправителствените организации предложиха. Тоест според мен в това отношение ние имахме образцово поведение като законодател и може да не сме приели всички аргументи на неправителствените организации, изобщо на хората, които професионално се занимават с тази сфера, но във всеки случай сме ги чули, преценили сме ги и сме приели това, което съответства, разбира се, на вътрешното ни убеждение.
Не споделям тезата за бетонното мнозинство. Мисля, че заседанието протече в един колегиален дух и при приемане на множество текстове, включително от колеги от БСП. Всичко, което беше полезно, беше прието. Мисля, че такава е била винаги политиката на нашата комисия.
По отношение на това, че е порочна практика народните представители между първо и второ четене да правят законодателни предложения извън текстовете. Мисля, че в това отношение и Конституцията, и Правилникът на Народното събрание са ясни и те дават права на народните представители на законодателна инициатива, когато са в рамките на този закон. Не сме отваряли други закони, не сме прибягвали до способи, които са необичайна парламентарна практика.
Няма според мен обаче вече законодателният шанс да се отвори наново дебата с оглед на късия срок на живот на това Народно събрание. Ако не приемем повторно Закона сега, нито ще се случи тази промяна, за която евентуално настоява президентът, но за сметка на това ние ще имаме вредата, че тези текстове, които по замисъл са и според него добри, и като посока добри, няма да действат.
Това, разбира се, се отнася както за обжалването на общите устройствени планове, които, трябва да отбележим, че сме взаимствали всъщност формулировката от чл. 103а от Закона за устройството на територията. Ние изцяло сме се съобразили с решението на Конституционния съд, който в мотивите си стъпва именно на тази формулировка и казва, разбира се, че действащите подробни устройствени планове се нанасят и тогава, когато има изменение, ограничение за собственика на тези парцели, той би следвало да има, законодателят да му даде възможност, да обжалва засегнатите си интереси. Така че ние едно към едно сме пренесли в Закона тезата на Конституционния съд.
Дали срокът трябва да бъде 14-дневен или едномесечен, смятам, че не е толкова от значение, защото, ако не приемем, не препотвърдим сега с решението си този текст, просто ще остане изобщо липсата на възможност за обжалване. Така че според мен това е един много силен мотив за това, че трябва да бъде подкрепен Законът в сегашния му вид и, живот и здраве, ако следващото Народно събрание желае да се занимае отново с тези хипотези, да го направи, разбира се, в рамките на нормалната законодателна инициатива. Честно казано, голяма част от мотивите, които си бях подготвил, ги каза господин Шишков, така че ще ги спестя. Като цяло Законът е добър.
По отношение на тезата, че промяната на предназначението на сградите на училищата се дефинира тук, искам категорично да кажа, че това не е така. Напротив, тук имаме една много бърза процедура, при която собственикът на съответната сграда пише до министъра, получава в 14-дневен срок отговор и всъщност тук нямаме никакво забавяне. Други са нормативните актове, които създават пречка на общините, но те не са в обхвата на този закон.
Това е накратко, което исках да кажа. Моето мнение, както и мнението на институциите, които работиха по този закон, а именно Министерството на регионалното развитие, ДНСК, Столична община, е в една посока – трябва да бъде подкрепен Законът. Не просто да дадем шанс на текстовете да проработят, а това са добри текстове, в добра посока. Не можем да допуснем продължаване на издаването на строителни разрешения в голото поле, така да се каже, когато хората примерно купуват нещо на картинка, което трябва да е апартамент, след това се изправят пред грубата действителност, че няма как да стигнат до него. Това е една от хипотезите, която се обжалва, и смятам, че е абсолютно правилно. Ние като законодател сме намерили решение на тази хипотеза. Ако това решение има нужда от прецизиране и доработване, пак казвам, законодателят в следващия мандат може да го преработи.
Моят призив към всички народни представители е да отхвърлим ветото и да приемем Закона, защото той дава допълнителни административни облекчения за гражданите и фирмите и допълнително създава гаранции за контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Моята реплика е към господин Веселинов. Щом е така за училищата, господин Веселинов, обяснете ми защо има две хиляди сгради, които в момента се рушат и приличат на зловещи призраци - поради тази опростена процедура, която има, поради това бързо становище, което отива до собственика, или по други причини? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Други реплики има ли? Не виждам.
Господин Веселинов, заповядайте за дуплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Ще си позволя една шега. Може би още чакат мълчаливото съгласие тези общини, докато тук има ясен срок и се въвежда за първи път като процедура. Истината е, че подзаконовата нормативна база на Министерството на образованието е пречка за реализацията на тези училища и това няма нищо общо със Закона за устройство на територията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Следващото изказване е на господин Ненков.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Въпросът със Закона за устройство на територията, който обсъждаме днес, и наложеното от президента вето мога да го квалифицирам по-скоро със субективни мотиви за неговото връщане в парламента да го разглеждаме наново, отколкото обективни такива. И въпреки че през последните години президентът показа, че не уважава българския парламент, ние все пак доста внимателно прочетохме неговите мотиви и се отнасяме с необходимата сериозност за това.
Разбира се, Законът за устройство на територията не е най-политическият закон, не е закон, който предизвиква най-много интерес от страна на обществото, на медиите, но в крайна сметка може би е от най-съществените закони, които влияят пряко на живота на всеки един гражданин, на всеки един човек, който има желание да се занимава с бизнес. И сигурно няма един човек в тази зала или извън нея, който да не се е сблъсквал с това какво повелява Законът. Следователно считам, че това наистина е един съществен, основополагащ закон.
Мотивите на президента – ще започна оттам, ясно показват, че президентът и неговите експерти приемат визията и философията на Закона. Заради това, което и преди малко колегата Зарков каза: около двадесет и осем вета или нещо подобно, започвам да си мисля, че този механизъм за налагане на вето по-скоро е търсене на някакъв субективен елемент с цел политическа изгода, отколкото наистина реално притеснение от страна на Президентството затова дали Законът е добър или не. Ако внимателно, а аз казах преди малко, че внимателно сме прочели мотивите, още в самия преамбюл на мотивите се говори за това, че това е правилната стъпка.
Господин Веселинов също спомена преди малко, че не става въпрос за един или два параграфа, а става въпрос за над 90 параграфа, за които много дълго време – наистина много дълго време, много усилия сме положили, за да постигнем – там, където е възможно, най-добрите решения, там, където не – да търсим консенсус.
Даже някои от текстовете ги забавихме прекалено много именно с тази цел. Не мога да се съглася, няма как да се съглася с това, че едва ли не, първо, нямало достатъчно обществено обсъждане. Тук може би и Президентството не са в течение на това как са проведени тези дебати, защото всички браншови организации присъстваха многократно – и формално, и неформално, в заседанията на Комисията. Върнахме се на някои текстове, които даже ги бяхме приели вече на второ гласуване, само и само за да се намери някакъв компромис или поне да се опитаме да го направим.
Смея да твърдя, че направихме един добър закон, който, разбира се, времето ще покаже има ли своите дефекти или не. Разбира се, никой не претендира за съвършенство и ако беше толкова просто, най-вероятно нямаше да има нужда парламентът да заседава постоянно, а само когато се наложи. Следователно няма как да приема тезата, че тези текстове не са били приети с широко обществено обсъждане.
Втората теза, която поставям на съмнение от гледна точка на мотивите, с които е върнат Законът за разглеждане, е това, че едва ли не между първо и второ гласуване са били включени текстове, което народните представители нямат право да го правят. Само че по тази логика всъщност ние можем да оспорим или да кажем: ами тогава защо президентът налага вето? По същата логика.
Право на всеки един народен представител е да прави такива предложения, даже и Правилникът дава възможност и в самото заседание, в самата Комисия да се правят такива предложения. Така че не мога да се съглася с един такъв мотив, че видите ли между първо и второ гласуване няма как да се правят такива предложения.
Сега ще мина през четирите параграфа, които са върнати, но преди това искам да кажа, че самият Закон регламентира много важни стъпки в това да се преодолеят някои административни пречки за гражданите и за бизнеса.
Затова най-елементарно – по отношение на по-известните параграфи. Примерно от хората, когато си правят преустройство от фризьорски салон в някакъв друг вид бизнес, да не се изискват проекти, да не минават през тази дълга процедура. Създаването на такъв регистър за устройство на територията е много важна крачка в електронното управление.
Още повече ако погледнем в цялост и съответно параграфите, които впоследствие са върнати от президента, същият Единен информационен регистър ще послужи заради това хората да си правят сметка и да знаят горе-долу кога ще бъдат отчуждени съответните територии, отредени за улична регулация. Така че Законът касае много важни, много съществени елементи и наистина това е една от най-сериозните промени, които са правени през последните години. Неслучайно близо една година ние подготвяхме този закон.
Сега ще мина набързо през тези четири параграфа, които вече бяха споделени от преждеговорившите.
По § 11 защо е отпаднало „мълчаливото съгласие“? Аз считам, че и в двата варианта, дали има мълчаливото съгласие, или няма мълчаливото съгласие, в крайна сметка винаги има корупционен риск. Но в крайна сметка ние въвеждаме едни много по-ясни правила за това – когато се правят такива преустройства, да има конкретни определени срокове, в които съответният ресорен министър да има възможността и задължението по-скоро да даде отказ и той да е мотивиран или да разреши промяната на предназначението. Това според мене е изцяло в полза на гражданите.
В § 30 за възможността за обжалване на общите устройствени планове. Колеги, до този момент такава възможност нямаше и фактът, че има решение на Конституционния съд и ние сме се съобразили изцяло с него, е точно така. В мотивите си президентът казва следното: че не бива парламентът със закон да определя заинтересованите страни, които могат да обжалват общите устройствени планове, и цитира съответно член от Конституцията.
Само че, когато отворим на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, там пише, че всеки един административен акт може да бъде обжалван от заинтересованите страни или от тези, които изрично са посочени в закон. Няма как да очакваме тогава, че съдът, без да има законодателно основание за това, може да определя или да не определя кои са заинтересованите страни. Още повече че моето разбиране специално за общите устройствени планове – изобщо за устройство на територията, в крайна сметка трябва да има обжалваемост. Трябва задължително да има този елемент, но трябва все пак да е от хора или организации, които имат пряко отношение със съответната промяна на територията.
Не може, не бива и, за съжаление, често се прави спекула с тази възможност – да се обжалват определени такива административни актове от хора, които нямат изобщо никакво отношение към съответния административен акт, освен това, разбира се, това забавя до голяма степен инвестиционните процеси в държавата. Няма как да се съглася с този мотив.
По § 46 за уличната регулация. Това може би е параграфът, който най-много предизвика интерес. Аз смея да твърдя, че този параграф, който дава възможността, който всъщност казва, че не може да имате разрешение за строеж, ако не е приложена уличната регулация. Това какво означава на практика – че този параграф защитава гражданите. Защото този параграф гарантира, че никой гражданин няма да си купи съответно жилище на една картинка и после да се окаже, че той няма нито улица, нито съответна инфраструктура. Излиза на протести и вика: „Никой не ни е направил улицата!“ Да де, само че за да направи улицата общината, първо тя трябва да бъде отчуждена. Следователно тук този текст е гаранция. Той не е направен толкова за бизнеса, той е направен за гражданите.
И като го свържем с друг параграф, който не е, разбира се, обект на ветото, който казва, че не може обектът да се въведе в експлоатация, ако няма вече изградена такава инфраструктура – смея да твърдя, че това е изключително в полза на всеки един български гражданин, който желае да си купи съответното жилище.
Да, много хора казват: проблемът е по-скоро в София. Да, така е, само че в София е и най-големият инвестиционен интерес. Тук живеят сигурно над два милиона души, така че сериозността изисква и ние да подходим доста отговорно за текстовете, които прилагаме.
Но изключвайки София, в крайна сметка всеки един гражданин има нужда от това нещо, всеки един гражданин иска да живее в една нормална среда. Не може да си стигнеш до жилището по една кална улица. Така че за мен това е правилният вариант – може би за в бъдеще, може би следващото Народно събрание трябва да помисли някакъв механизъм, който да има много по-точно и ясно разписани правила – в какви срокове евентуално трябва да бъде отчуждена тази улица. Има повече предвидимост, разбира се, и за инвеститорите, и съответно за общините – да потърсят финансовия механизъм как това да бъде обезпечено.
И по последния параграф, за който ставаше въпрос – § 49, по чл. 154, ал. 5 във връзка с това дали може при промяна на инвестиционния проект това автоматично да разрешава още съответно няколко години – да подновява строителното разрешение. Смея да твърдя, че аргументите на президента не са състоятелни, защото до този момент, ако внимателно прочетете ал. 153 и 154, Вие ще видите, че там много ясно и категорично се дава дефиниция при какви условия може да си подновите строителното разрешение – само с изрично искане до органа, който го е издал, или промяната на инвестиционния проект в хода на строителството по никакъв начин не променя срока на строителното разрешение.
Но, тъй като определено има противоречива практика, ние като законодател сме длъжни, и това много пъти парламентът го е правил, да дадем една много точна и легална дефиниция, така че да не се стига до такива противоречиви практики – говоря от главни архитекти и от различни видове съдилища.
Колеги, ще Ви помоля всички наново да подкрепим Закона. Положен е огромен труд, за да се създаде. Мисля, че той е насочен изцяло към гражданите, към облекчаване на административната тежест, към облекчаване на различните процедури.
И още нещо важно, което преди малко забравих да спомена, много по добре дефинира в един строителен процес кой за какво е отговорен и какви са неговите правомощия, така че наистина да имаме един много по-добър инвестиционен климат и всеки да си знае своите отговорности.
Призовавам Ви да подкрепим наново Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ненков.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Следващото изказване е на господин Бонев.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, ние изцяло подкрепяме президентското вето, наложено в частта за четирите параграфа, както и действията на президента относно защитата на обществения интерес. Чухме изказвания в подкрепа на намаляване административната тежест, философията на Закона, чухме да се споменават отменени закони, чухме, че ЗУТ-ът вече не изпълнява своите предназначения. Да, ЗУТ-ът е един от най-поправяните закони – над 110 поправки има в Закона за устройство на територията. Може би не е съвършен, но през годините е доказал, че функционира и че на база на него се осъществява целият инвестиционен и устройствен процес на територията на Република България.
За наложеното вето. Два са основно параграфите, които са предмет на ветото. Единият параграф е за тъй наречената улична регулация и ако не представлява интерес за всички народни представители в тази зала, само след може би една или две седмици по-голяма част от нас ще се сблъскат именно с необходимостта да правят инвестиционни намерения – да строят, ако щете, и гаражчета в собствените си имоти, но това няма да им бъде разрешено.
Няма да им бъде разрешено поради факта, че те ще бъдат длъжни да изпълнят за своя сметка улица, което е задължение на общината или на държавата. И аз не виждам как с това да намалим административната тежест – да учредяваме права на всеки един български гражданин за негова сметка да изпълнява задължения на общините. Това е може би най-скандалният и най-противоречивият текст на приетите 96 параграфа от ЗУТ-а.
Да, има и добри предложения. И във ветото е описано, че има текстове, които може би ще дадат началото на нещо друго. Но това, което виждаме, това, което чухме, а именно, че: „дайте да го приемем, пък ще видим после какъв ще бъде анализът“. Това не е подход, това не е начинът да се структурира целият този процес. Няма как през проблемите на Столична община да хвърляме в хаос инвестиционното проектиране в цялата страна. За всички е ясно, че се купуват апартаменти по картинка, само че всеки прави своя избор. Няма как да купиш апартамент по картинка с ясното съзнание, че пред него няма улица. И няма как да накараш собственика, възложителя, инвеститора или който и да е от инвестиционния процес да изгради съоръжения на експлоатационни дружества. Как се доказва, че една улица е изпълнена? По положения асфалт може би?! А ако е чакъл, ако е различна фракция?
Така че, призовавам Ви, проявете разум, подкрепете президентското вето. Вето, което е необходимо. Все още имаме технологично време да направим съответните корекции, за да може в крайна сметка да гарантираме правата на всички български граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Реплики има ли? Не виждам.
Има ли други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си – заповядайте в залата.
Ще изчакаме колегите да заемат местата си – нека да дадем възможност всички колеги да изразят своя вот.
Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от Народното събрание на 27 януари 2021 г.
Госпожо Ангелкова?
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 179 народни представители и един глас дистанционно – стават 180: за 121 в залата плюс един дистанционно – стават 122, против 57, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията е повторно приет.
Законът ще бъде изпратен на Президента на Републиката за обнародване в „Държавен вестник“ в седемдневен срок от получаването му съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията.
Колеги, половин час почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, всички да заемат местата си – продължаваме работа.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ, № 002-01-68.
Внесен е от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г., приет е на първо гласуване на 4 декември 2020 г.
Комисията по културата и медиите ще бъде представена от господин Биков.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г., приет на първо гласуване на 4 декември 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предложение от народния представител Велислава Кръстева.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на съответните систематични места.
По § 1 има предложение от народния представител Иван Ченчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 17.
Предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място.
Предложение от народния представител Евгени Будинов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Този закон цели утвърждаването на българската филмова индустрия като водеща културна индустрия на българската култура чрез:
1. устойчиво нарастване на производството на български филми и на филми с българско участие, включително сериали;
2. създаване на условия за държавно подпомагане на българската филмова индустрия;
3. осигуряване на условия за създаване и разпространение на високохудожествените произведения на българското филмово творчество;
4. запазване на съществуващите ценности на българската филмова култура чрез създаване на необходимите условия за опазване и представяне на кинематографичното наследство;
5. развитие на европейското и международното сътрудничество в областта на филмовата индустрия;
6. разширяване достъпа на публиката до филмовото творчество и популяризиране на българското кино в страната и чужбина.
(2) Основните принципи на държавната политика за развитието и подпомагането на българската филмова индустрия са:
1. равнопоставеност и защита на правото на свободно изразяване на творците и на професионалните организации и юридическите лица с дейност в областта на филмовата индустрия;
2. защита на интелектуалната собственост в областта на филмовата индустрия;
3. подкрепа и насърчаване на творчеството на нови таланти, млади автори и изявени творци в областта на филмовото изкуство;
4. достъпност, публичност и прозрачност на държавното подпомагане на филмовата индустрия;
5. защита на правата и интересите на зрителите.“
По § 2 има предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
„§ 2. Член 4 се изменя така:
„Чл. 4. Държавата провежда политика за подкрепа и развитие на българската филмова индустрия в сътрудничество с творци, професионални организации и юридически лица с дейност в областта на филмовата индустрия.“
По § 3 има предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място.
Предложение от народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
„§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 2:
„2. мотивирано предлага на министъра на културата размера на държавното подпомагане за осъществяване на националната политика в областта на филмовата индустрия;“
б) досегашната т. 2 става т. 3;
в) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите „чл. 19, ал. 1 и регистър на държавното подпомагане на производството, разпространението и показа на филми“ се заменят с „чл. 15, ал. 1 и регистър по чл. 19, ал. 1“;
г) досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6;
д) досегашната т. 6 става т. 7 и се изменя така:
„7. осъществява взаимодействие с професионалните организации и юридическите лица с дейност в областта на филмовата индустрия и с дружествата за колективно управление на права в областта на филмовата индустрия в страната;“
е) досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9;
ж) досегашната т. 9 става т. 10 и в нея думите „професионално-съсловните организации на кинодейците“ се заменят с „професионалните организации в областта на филмовата индустрия“;
з) досегашните т. 10 – 13 стават съответно т. 11 – 14;
и) досегашната т. 14 става т. 15 и в нея думите „Бюро МЕДИЯ – България“ се заменят с „програма „Творческа Европа“, подпрограма „Медия“.
2. В ал. 5 думите „чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2“ се заменят с „чл. 26, ал. 1, т. 1 – 4 и 6“.“
По § 4 има предложение от народния представител Евгени Будинов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Тома Биков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. В чл. 8 ал. 1 се изменя така:
„(1) Към изпълнителния директор на агенцията се създават следните консултативно-експертни органи:
1. Национални художествени комисии за оценка на проект:
а) по чл. 26, ал. 1, т. 1, както следва:
аа) за игрални филми;
бб) за документални филми;
вв) за анимационни филми;
б) по чл. 26, ал. 1, т. 6, както следва:
аа) за игрални филми по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителната разпоредба;
бб) за документални филми по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителната разпоредба;
вв) за анимационни филми по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителната разпоредба.
2. Национална комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходи по чл. 26, ал. 1, т. 2;
3. Национална комисия за разпространение на филми по чл. 26, ал. 1, т. 3;
4. Национална комисия за фестивали и културни прояви по чл. 26, ал. 1, т. 4;
5. Национална комисия за категоризация;
6. Национална техническа комисия;
7. Финансова комисия;
8. Приемателна комисия.“
По § 5 има предложение от народния представител Иван Ченчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Тома Биков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
„§ 5. Член 9 се изменя така:
„Чл. 9. (1) Към министъра на културата се създава Национален съвет за кино като консултативно-експертен орган.
(2) Националният съвет за кино се назначава за срок две години със заповед на министъра на културата и се състои от 13 членове, включително председател. В състава на съвета по предложение на професионални организации и юридически лица, вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1, се включват представители в областта на производството на игрални, документални и анимационни филми, включително сериали, разпространението, промоцията и показа на филми. За председател на съвета се назначава изпълнителният директор на агенцията.
(3) За членове на съвета се назначават лица с висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, които имат най-малко 5 години професионален опит в областта на филмовата индустрия. Едно и също лице не може да участва в състава на Националния съвет за кино за повече от два последователни мандата.
(4) Националният съвет за кино подпомага и консултира министъра на културата, като:
1. разработва и предлага на министъра на културата за утвърждаване Национална програма за развитие на филмовата индустрия; програмата е за период от 5 години и съдържа анализ и оценка на състоянието, целите, приоритетите и мерките за постигането им, необходимите ресурси и източниците на финансиране;
2. дава становище по предложения от изпълнителния директор размер на държавното подпомагане по чл. 6, ал. 1, т. 2;
3. разработва, обсъжда и предлага проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия;
4. предлага български филм за представяне на европейски и световни конкурси и номинации.“
По § 6 има предложение от народния представител Тома Биков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Иван Ченчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Мария Цветкова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. Член 10 се изменя така:
„Чл. 10. (1) Националните художествени комисии се назначават със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок 6 месеца. Всяка от комисиите по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“, подбуква „аа“ и буква „б“, подбуква „аа“ се състои от 7 членове с доказан опит във филмопроизводството, от които – двама режисьори, продуцент, сценарист, оператор, актьор и кинокритик, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1 и определени чрез жребий от регистъра. Всяка от комисиите по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“, подбуква „бб“ и буква „б“, подбуква „бб“ се състои от 7 членове с доказан опит във филмопроизводството, от които – двама режисьори, продуцент, двама сценаристи, оператор и кинокритик, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1 и определени чрез жребий от регистъра. Всяка от комисиите по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“, подбуква „вв“ и буква „б“, подбуква „вв“ се състои от 7 членове с доказан опит в анимационното филмопроизводство, от които – двама режисьори, двама продуценти, сценарист и двама художник-постановчици в анимационното кино, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1 и определени чрез жребий от регистъра. Те разглеждат и оценяват проекти по критериите по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 или 6 и ги класират за държавно подпомагане с мотивирано решение за всеки проект.
(2) Националната комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходи се назначава със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок една година. Комисията се състои от 5 членове, от които – един експерт от Министерството на културата, един експерт от Министерството на туризма, един експерт на агенцията и двама продуценти, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1 и определени чрез жребий от регистъра. Тя извършва проверка на проекти за наличието на културните критерии по чл. 35е, ал. 2, т. 2 и дава становище, с което одобрява или не одобрява всеки проект за възстановяване на разходи.
(3) Националната комисия за разпространение на филми се назначава със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок една година. Комисията се състои от 5 членове, от които 4 членове, предложени от юридически лица, вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и определени чрез жребий от регистъра, и един експерт от агенцията. Тя разглежда и оценява проекти по критериите по чл. 27, ал. 4 и ги класира за държавно подпомагане с мотивирано решение за всеки проект.
(4) Националната комисия за фестивали и културни прояви се назначава със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок една година. Комисията се състои от 5 членове, от които – един експерт от агенцията, един продуцент и един режисьор, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1 и определени чрез жребий от регистъра, и по един представител на професионални организации и юридически лица, вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 3 и 4 и определени чрез жребий от регистъра. Тя разглежда и оценява проекти по критериите по чл. 27, ал. 5 и 6 и ги класира за държавно подпомагане с мотивирано решение за всеки проект.
(5) Когато съставът на комисия не може да бъде попълнен при условията по ал. 1 – 4, съответната квота се попълва на случаен принцип чрез жребий с лице от съответния регистър.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
По § 8 има предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8:
„§ 8. Член 11 се изменя така:
„Чл. 11. (1) Националната комисия за категоризация се назначава за срок две години със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тя е организирана в 5 състава, състоящи се от по 5 членове.
(2) Всеки състав на комисията по ал. 1 се състои от:
1. експерт от Министерството на културата;
2. педагог с 5 години учителски стаж, определен от Министерството на образованието и науката;
3. кинокритик, вписан в регистъра по чл. 15, ал. 1 и определен чрез жребий от регистъра; когато това условие не може да бъде изпълнено, квотата се попълва на случаен принцип чрез жребий с лице от регистъра;
4. експерт от агенцията;
5. психолог с 5 години професионален опит, предложен от професионална организация на психолозите в България.
(3) Националната комисия за категоризация определя и предлага категорията на филмите, включително сериалите, които подлежат на разпространение и/или показ на територията на Република България.“
Предложение от народния представител Иван Ченчев и група народни представители – да се създаде нов § 8а:
„§ 8а. Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Националната техническа комисия се назначава със заповед на министъра на културата по предложение на изпълнителния директор на агенцията за срок от две години. Тя се състои от 5 членове, от които:
1. двама експерти по изображение;
2. двама експерти по звук;
3. експерт по кино- и видеотехника.“
Комисията не подкрепя предложението по ал. 1 и го подкрепя по ал. 2.
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В чл. 12 ал. 2 се изменя така:
„(2) Националната техническа комисия оценява техническото качество на завършените филми, включително сериали, получили държавно подпомагане по реда на този закон, както и дава препоръки за тяхното съхранение от Националната филмотека.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дотук.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Само искам да направя и процедура по допуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Малко закъсняхте, но...
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Не, нарочно го направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре. (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, процедура – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат господин Румен Димитров – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Режим на допуск в залата.
Гласувайте, ако обичате, допуска на заместник-министъра Румен Димитров.
Гласували 100 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля господин Димитров да заеме определеното му място в залата.
Сега откривам разискванията по наименованието на Законопроекта, както и по параграфи от 1 до 8 и нов § 9.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Будинов.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам за протокола да декларирам евентуален личен интерес и евентуален конфликт на интереси, тъй като съм снимащ актьор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: „Личен интерес“ е достатъчно, нямате конфликт на интереси.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Абсолютно сте прав, господин Председател. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, това е исторически момент за българското кино. Този закон не е променян съществено от 2003 г. След промените по три различни схеми годишният бюджет за българско кино ще надхвърли 40 млн. лв.
Благодарен съм на премиера Бойко Борисов, правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (оживление от ГЕРБ) за знака и желанието за грижата за българското кино. Този законопроект гарантира много повече работа за талантливите български творци и за всички хора, които работят в бранша, също така – много повече и по-добри български филми, уверен съм в това.
Повече от две години работих за тази кауза, а именно този законопроект да се случи, и то по възможно най-добрия начин. Законопроектът не само увеличава парите за българско кино, той засилва контрола върху финансирането, върху качеството на филмите, променя начина за назначаването на художествените комисии, което ще доведе до избирането на по-добри и разнообразни сценарии и ще даде възможност на повече български режисьори и продуценти да бъдат финансирани.Чрез контрола Законопроектът силно намалява и шансовете за корупция в киноиндустрията.
Този законопроект дава насока за кино, което има висока художествена стойност, но е насочено и към зрителите. Защото съм убеден, че всяко изкуство трябва да е насочено…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Будинов, извинявайте, но сме на второ четене – по конкретните текстове, ако имате предложения или аргументация по тях. Изказването Ви е подходящо за първо четене.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, именно насочено е към философията на Закона и към всичките членове, които…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ама това го изтървахте, трябваше да го направите на първо гласуване. Сега по кой параграф говорите?
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Всички параграфи до момента са засегнати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Едновременно.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Искам само да кажа още няколко думи, защото смятам, че това наистина е исторически момент за българското кино.
Искам специално да поздравя всички колеги от абсолютно всички политически партии, представени в 44-тото народно събрание, с които работихме заедно в екип.
Колеги, благодаря, че показахте нагледно и в цялост как „Съединението прави силата“, благодаря Ви за обединението, неуморния труд и обичта Ви към българското кино.
Благодаря на законодателните референти на Народното събрание – прекрасните Ива Митева и Анна Емануилова, за целия огромен труд и разбиране.
Благодаря и на председателя на Комисията по културата и медиите – големият, световен бих казал, артист Вежди Рашидов!
Благодаря ти, Вежди, че винаги търсиш диалога и уважаваш мнението на всички творци и въобще всички работещи в, меко казано, особената гилдия. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще Ви отнема думата!
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Добре, защото е наистина важно, господин Председател.
Този законопроект е знак, че политиците имат воля за това културата да бъде приоритет. Надявам се, че в следващото Народно събрание това ще продължи още по-силно и Ви казвам: има огромен смисъл тук, в тази зала сред депутатите, да има и хора на изкуството.
С риск да прекаля ще кажа: обичам Ви и днес съм невероятно щастлив! Днес е голям ден за българското кино и българската култура…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Будинов, налагам Ви дисциплинарна мярка „напомняне“! (Оживление.)
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря за вниманието.
Не се срамувайте и гласувайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики?
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Рашидов! Правя реплика на господин Будинов по два пункта.
Първо, всеки актьор е снимал или има вероятност да снима, така че това лично обяснение, че господин Будинов не участва в гласуването е абсолютно несериозно. Това че в момента снима някакъв филм, който върви по медиите, въобще не е аргумент. Тук нещата стоят по много по-сериозен начин. Те са законодателни и нямат общо с това кой, къде в момента снима.
Второ, изключително съм омерзен от раболепието, което беше основна нишка в изказването на господин Будинов – с благодарностите към министър-председателя, към правителството на Република България, естествено и закономерно към председателя на нашата комисия световния артист Вежди Рашидов и нито дума за това как беше постигнато съгласието в Комисията да бъдат придвижени нещата от една трудна и критична точка към един законодателен факт. Разочарован съм и се срамувам от Вашето изказване, господин Будинов.
Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли други реплики?
Реплика – господин Биков.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Аз също бих искал да кажа нещо по този въпрос. Действително в Комисията беше постигнато съгласие от всички политически сили с една много добра воля от страна на всички, включително и на организациите и асоциациите, които се занимават с кинопроизводство – една голяма част от тях, и всички положиха огромен труд и огромни усилия за толкова кратко време да нанесат поправки в този закон, които да го осмислят на практика, защото на първо четене всички ние имахме много забележки към Законопроекта.
Аз ще се възползвам да благодаря не само от свое име, а и от името на членовете от ГЕРБ в тази комисия специално на колегите от опозицията – на БСП и на ДПС, с които постигнахме консенсус. Подобни консенсуси се случват много рядко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Биков, правите изказване, а не реплика.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Съжалявам за това, че се отклонявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво беше несъгласието по същество на изказването на господин Будинов, след като повтаряте неговите тези? Вземете изказване, направете изказване и си кажете позицията.
Ще имате ли дуплика? Благодаря, господин Будинов.
Господин Рашидов, заповядайте за изказване.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, скъпи колеги! Вижте, не се обиждайте, за благодарност е, защото има основание да се благодари, и то не се случва всеки ден в тази зала. Като председател на Комисията ще си позволя няколко думи, за да направя едно обобщение за един труден законопроект. Ние сме свидетели на безпрецедентен за последните 30 години закон, който за първи път осигурява на българското кинопроизводство средства, каквито досега не е ползвало.
Когато преди 10 години поех Министерството на културата с бюджет за кино от около 9 млн. лв., въпреки че още в първите дни на поста си бях разпоредил 2 милиона за българското кино, бях изненадан, че група хора протестират пред Министерството и че има такъв протест, след като съм дал от бюджета такива средства. Разбира се, бях изненадан от това. По-късно разбрах, че този протест беше един рекет за едни милиони за две сесии, подписани с договор, без да има финансово покритие, колеги. Когато за българското кино оставихме бюджетни средства от около 16 млн. 200 хил. лв. и отгоре, то днес имаме удоволствието Народното събрание да приеме закон, с който българското кино ще има нови 25 млн. лв. за създаване на добри български филми – общо 41 млн. лв., и за по-голям достъп на творците от всички поколения, за повече филми, за да може българското кино да се развива и да достигне най-високите форми на европейското, а защо не и на световното кино.
Колеги, затова казвам – безпрецедентно, защото с този закон ще има 41 млн. лв. за киното. Този факт не е случайна реакция на българското правителство, а е един процес, който сме следвали почти година и половина. Той е благодарение на инициативата на госпожа Гергана Паси за създаването на широк публичен форум с колегите от филмовата индустрия, на която бях любезно поканен и на който незнайно защо нямаше нито един представител на ръководството на Министерството на културата. Благодарение на тази изключителна публична дискусия аз смятам, че днес можем да се поздравим с успех на приемането на Закона.
Колеги, с извинение, ще си позволя да благодаря на Комисията по културата и медиите, защото заслужавате благодарност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Рашидов, тези благодарности някак си не се връзват с второто четене на Закона.
Досега бяхте изключително точен и детайлен по § 1.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател, ако ми разрешите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може би накрая, след приключването на Закона.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Тук говорим за морала и е хубаво да благодарим на хората за работата им. Тук не става въпрос за първо и второ четене, а става въпрос за българското кино.
Ако ми позволите като председател да довърша благодарностите и накрая ще се обвиня в това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще взема да Ви накажа дотогава. (Реплики, смях.)
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще Ви почерпя, току-що ми донесоха хубав кашон. (Смях.)
Ще благодаря на Комисията по културата и медиите за тяхната неуморна работа. Има тънкости, които ще си позволя да кажа в тази благодарност. Днес мога да благодаря на всички парламентарни групи, както направиха господин Будинов и господин Тома Биков, включително и на опозицията, която с голяма отговорност подходи към този законопроект. Това показва нещо много важно – колегите проявяват мъдрост и национална отговорност, когато се приема един закон, за който бих могъл да кажа, че е исторически, както каза Будинов, и е за промяна в българското кино.
Поклон, колеги! Благодаря Ви за единството, за което години наред говорим в тази зала! Това се случи.
Не бих забравил финансовия министър господин Кирил Ананиев и му благодаря за тези 41 милиона, за неговата добронамереност, разбиране и професионална работа относно финансирането на филмопроизводството.
И не на последно място, ще кажа премиерът Борисов, което ще Ви възбуди сигурно, който винаги е имал безрезервно доверие в мен – преди и сега, защото никога не съм го подвеждал и резултатите, които постигаме, се коренят именно в това доверие. (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Този законопроект гарантира не само средствата, а той гарантира по съвременни правила, гарантира по-сериозен контрол върху държавните средства, по-голяма устойчивост на българското кино и по-демократични форми на разпределение на публичните финанси.
За разлика от вече остарелия Закон за филмовата индустрия, който като добре смазана машина е създал удобни форми и практики на управление за някои хора, несъвместими с времето, новият закон осигурява нова форма, която ще има повече средства за кинопроизводство и по-прозрачна отчетност, гаранции за…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Рашидов, превишихте доста времето си.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Приключвам, към края съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако продължите, ще Ви наложа дисциплинарно наказание.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Зависи от наказанието…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може да продължите, но въпреки всичко съм принуден поради сериозното отклонение от текстовете за второ гласуване да Ви наложа наказание и дисциплинарна мярка „напомняне“.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател, ще се подчиня, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължете, можете да говорите още 45 минути.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, виждате ли, че не само БСП спират, но и мен, но не се сърдя. Благодаря Ви.
Колеги, труден Законопроект е, полуфабрикат, когато дойде, и един месец наистина парламентарната група и Комисията работиха неуморно. Затова казвам, че приехме един закон, който… Нека всички българи да се гордеем с доброто българско кино, защото господин Симеонов знае по-добре от мен колко е важен духът, особено в ресторантите по морето, когато имаме програми и певци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате още 33 минути.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да говоря ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Можете да говорите по конкретен параграф, а не общо.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, няма да говоря повече. Благодаря на всички! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики има ли? Не виждам.
Други желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, както и параграфи от 1 до 8 включително.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Законопроекта и параграфи от 1 до 8 са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Иван Ченчев за нов § 8а.
Гласували 96 народни представители: за 12, против 5, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на новия § 9 съгласно редакцията на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: По § 9 има предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Тома Биков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 10:
„§ 10. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Финансовата комисия се назначава за срок една година със заповед на изпълнителния директор. Комисията е организирана в два състава.
(2) Първият състав на Комисията за финансовата оценка на проектите по чл. 26, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6 се състои от 7 членове с доказан опит в организацията и финансирането на производството, разпространението или показа на филми, от които:
1. трима експерти от агенцията, специалисти по филмопроизводство;
2. трима експерти, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1, определени по критерии, определени в Правилника за прилагане на закона и чрез жребий от регистъра; когато това условие не може да бъде изпълнено, квотата се попълва на случаен принцип чрез жребий с лице от регистъра;
3. един експерт от Министерството на културата.
(3) Вторият състав на Комисията за финансовата оценка на проектите по чл. 26, ал. 1, т. 2 се състои от 5 членове, от които:
1. двама експерти от агенцията – един юрист и един финансист или икономист;
2. двама продуценти, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1 и определени чрез жребий от регистъра; когато това условие не може да бъде изпълнено, квотата се попълва на случаен принцип чрез жребий с лице от регистъра;
3. един счетоводител – най-малко с три години професионален опит в областта на филмовата индустрия.
(4) Финансовата комисия:
1. в първия състав организира и извършва финансова оценка на проектите, разгледани и оценени от комисиите по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4, определени за държавно подпомагане по схемите за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6;
2. във втория състав извършва финансова оценка и одобрява размера на разходите на проекти, разгледани и оценени от комисията по чл. 8, ал. 1, т. 2, които подлежат на възстановяване по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2;
3. и в двата състава в съответствие с компетентността им извършва проверка за съответствие с условията на схемите по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 4, 5 и 6 и с Регламент (ЕС) № 651/2014 и проверка за съответствие с условията на схемата по чл. 26, ал. 1, т. 5 и с Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ, L 352/1 от 24 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1407/2013“.“
Предложение на народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. Създава се чл. 13а:
„Чл. 13а. (1) Приемателната комисия се назначава със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок една година. Комисията се състои от 5 членове, от които трима членове, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1 и определени чрез жребий от регистъра и двама експерти от агенцията.
(2) Приемателната комисия извършва проверка за съответствие на одобрения за финансиране проект с готовия филм, съответно сериал. Проверката се извършва по критерии, определени в правилника за прилагане на закона. При съответствие се издава сертификат за завършен културен продукт.
(3) При несъответствие изпълнителният директор на агенцията въз основа на мотивиран доклад на комисията определя срок за отстраняването му. При неотстраняване на несъответствието продуцентът не може да кандидатства за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1 за срок от 1 година.“
По § 10 има предложение от народния представител Тома Биков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 12:
„§ 12. Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. (1) Два месеца преди изтичане на мандата на всеки от органите по чл. 8, ал. 1 се определят новите членове на комисиите.
(2) Пълномощията на членовете на орган по чл. 8, ал. 1 може да бъдат прекратени предсрочно с подаване на оставка или при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от два месеца или при смърт.
(3) В случаите по ал. 2 в едномесечен срок изпълнителният директор на агенцията назначава нов член за срок до края на мандата на освободения член.
(4) Редът по ал. 1 за провеждането на жребий за определянето на членове на комисиите се определя с правилника за прилагане на закона.
(5) Заповедите, с които се назначават членовете на органите по чл. 8, ал. 1, се публикуват незабавно на интернет страницата на агенцията.“
По § 11 има предложение от народния представител Тома Биков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 13:
„§ 13. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) Агенцията създава и води регистър на експерти, които участват в комисиите по чл. 8, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 7 и 8.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват режисьори, продуценти, сценаристи, оператори, актьори, кинокритици и художник-постановчици в анимационното кино, които отговарят на следните изисквания:
1. режисьорите, продуцентите, сценаристите и операторите да имат минимум два пълнометражни филма или сериала и 5 години опит в кинопроизводството;
2. за комисиите по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“, подбуква „вв“ и буква „б“, подбуква „вв“ режисьорите, продуцентите, сценаристите и художник-постановчиците в анимационното кино да имат минимум 2 анимационни филма и 3 години опит в анимационното кинопроизводство;
3. актьорите да имат минимум 5 роли в игрални филми или сериали;
4. кинокритиците през последните 5 години да имат най-малко 10 публикации в специализирани издания с профил „изкуство“ или „култура“.
(3) Условията и редът за вписване в регистъра по ал. 1, за неговото водене, за извършването на финансовата оценка на проектите, за организацията на дейността на Националния съвет за кино и на комисиите по чл. 8, ал. 1, се определят с правилника за прилагане на закона.“
По § 12 има предложение от народния представител Боряна Георгиева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 14:
„§ 14. Член 17 се изменя така:
„Чл. 17. (1) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България се предвиждат средства за държавно подпомагане по този закон и средства за финансиране на национални фестивали, организирани от агенцията.
(2) Държавното подпомагане на филмовата индустрия по реда на този закон се предоставя по схеми за държавна и минимална помощ в рамките на разходите, утвърдени по бюджета на Министерството на културата със закона за държавния бюджет на Република България по бюджетната програма за подкрепа на филмовото изкуство.
(3) Средствата за държавно подпомагане по ал. 2 се програмират поотделно за:
1. приоритетно държавно подпомагане по схемата за производство на филми по чл. 26, ал. 1, т. 1;
2. държавно подпомагане по схемата за възстановяване на разходи по чл. 26, ал. 1, т. 2;
3. държавно подпомагане по схемата за разпространение на филми по чл. 26, ал. 1, т. 3;
4. държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, т. 4 за фестивали и културни прояви.
5. държавно подпомагане по схемите по чл. 26, ал. 1, т. 5 за промоция и показ на филми;
6. държавно подпомагане по схемата за производство на сериали по чл. 26, ал. 1, т. 6.
(4) Годишният размер на средствата за схема:
1. по чл. 26, ал. 1, т. 1 не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация;
2. по чл. 26, ал. 1, т. 2 не може да бъде по-малък от средствата, определени по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 1 за производство на игрални филми, като не се вземат предвид средствата за разпространение на филми, фестивали, културни прояви, промоция и показ на филми;
3. по чл. 26, ал. 1, т. 3, 4 и 5 е част от средствата по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 1 и е в размер на 15 на сто от тях;
4. по чл. 26, ал. 1, т. 6 не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година на 15 пълнометражни документални филма.
(5) Държавно подпомагане на филмовата индустрия за схема по чл. 26, ал. 1, т. 2 и 6 се предоставя след обезпечаване на годишния размер на средствата за схема по чл. 26, ал. 1, т. 1.“
По § 13 има предложение от народния представител Тома Биков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Боряна Георгиева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Ася Пеева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 15:
„§ 15. Член 18 се изменя така:
„Чл. 18. (1) Средствата по чл. 16, ал. 3 и чл. 17, ал. 4, т. 1 се разходват за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, т. 1, които са не по-малко от 85 на сто – за производство на филми и за дейности по чл. 28, ал. 1, и в тях се включват:
1. до 5 на сто – за филми по чл. 30а;
2. не по-малко от 10 на сто – за дебютни филми;
3. до 20 на сто – за филми по чл. 28, ал. 1, т. 2, когато има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент.
(2) Средствата по ал. 1 се разпределят за подпомагане на производството на игрални, документални и анимационни филми в съотношение, еквивалентно на определения размер на годишна субсидия по чл. 17, ал. 4, т. 1 за всеки вид филми.
(3) Средствата по чл. 17, ал. 4, т. 3 се разпределят, както следва:
1. по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 3 – за финансиране разпространение на филми – 5 на сто;
2. по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 4 – за финансиране на фестивали и културни прояви – 5 на сто;
3. по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 5 – за финансиране на промоция и показ на филми – 5 на сто, от които 90 на сто за показ на филми и 10 на сто за промоция на филми.
(4) Средствата по чл. 17, ал. 4, т. 4 се разходват за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, т. 6.
(5) Годишният бюджет на всяка схема по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 3 и 6 не може да надвишава размерите, определени в чл. 4, параграф 1, буква „аа“ от Регламент (ЕС) № 651/2014.
(6) Годишният бюджет на схемата по чл. 26, ал. 1, т. 4 не може да надвишава размерите, определени в чл. 4, параграф 1, буква „щ“ от Регламент (ЕС) № 651/2014.“
По § 14 има предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 16:
„§ 16. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. (1) Агенцията създава и поддържа единен публичен регистър на:
1. независимите продуценти;
2. доставчици на филмопроизводствени услуги;
3. разпространителите на филми;
4. лицата, осъществяващи показ на филми на територията на
страната;
5. киносалоните;
6. филмовите продукции, осъществявани от чуждестранни продуценти на територията на Република България, включително копродукциите с български продуценти;
7. филмите, получили виза за разпространение и показ в страната;
8. проекти, създадени съвместно с Българската национална телевизия;
9. проекти, получили държавно подпомагане при кандидатстване по схеми за държавна помощ по чл. 26, ал. 1;
10. професионални организации и юридически лица с нестопанска цел с дейност в областта на филмовата индустрия.
(2) За регистрация по ал. 1, т. 1 – 6 и 10 се подава заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.
(3) Регистрацията по ал. 1, т. 7 – 9 се извършва служебно от агенцията.
(4) На регистрация по ал. 1, т. 1 – 4 подлежат и лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава –членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(5) Условията и редът за вписването и заличаването в регистъра се определят в правилника за прилагане на закона.“
По § 15 има предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 17:
„§ 17. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „чл. 19, ал. 1, т. 1 – 3“ се заменят с „чл. 19, ал. 1, т. 1 – 4“;
б) в т. 1 в началото се добавя „за чуждестранно лице“ и се поставя тире, след думите „продуцентска дейност“ се поставя запетая и се добавя „дейност като доставчик на филмопроизводствени услуги“, а думата „съответно“ се заличава.
2. В ал. 2 думите „т. 4“ се заменят с „т. 5“.
3. В ал. 3 думите „т. 5“ се заменят с „т. 6“.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Заявлението за вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 10 съдържа:
1. наименование на юридическото лице и Единен идентификационен код;
2. цели, дейности и опит в областта на филмовата индустрия;
3. членски състав;
4. интернет страница.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.
По § 17 има предложение от народния представител Иван Ченчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Боряна Георгиева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Евгени Будинов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, което е отразено в чл. 17, ал. 5, а по т. 1 е оттеглено.
Предложение от народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 17, ал. 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 19:
„§ 19. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал.1:
а) в т. 1 след думата „филми“ се добавя „с изключение на тези
по т. 6“;
б) създава се нова т. 2:
„2. схема за държавна помощ за възстановяване на разходи за производство на филми, включително сериали, при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014;“
в) досегашната т. 2 става т. 3 и след думата „филми“ се добавя „с изключение на тези по т. 6“;
г) създава се нова т. 4:
„4. схема за държавна помощ за фестивали и културни прояви при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014;“
д) досегашната т. 3 става т. 5 и се изменя така:
„5. схема за минимална помощ за промоция и показ на филми, с изключение на тези по т. 6, при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 1407/2013;“
е) създава се т. 6:
„6. схема за държавна помощ за производство на сериали при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014.“
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) За държавно подпомагане по схема по ал. 1 не може да кандидатства:
1. член на комисия по чл. 8, ал. 1, т. 1 – 4 – само пред комисията, в която участва, и до изтичането на мандата ѝ;
2. член на комисия по чл. 8, ал. 1, т. 1 – 4, в случай че предсрочно е прекратен мандатът му – само пред комисията, в която е участвал, и до изтичането на мандата ѝ;
3. лице, за което са налице условията за свързано лице по
смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон с
член на комисия по този закон – само пред комисията, в която
участва членът на комисията;
4. служител на агенцията.“
3. Алинеи 6 и 7 се отменят.
4. В ал. 8 и 9 думите „чл. 26“ се заличават.
5. Създават се ал. 10 – 14:…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Момент, тук има някакво объркване. Точките са: 1, 2, 3, 4. Пак отиваме на 3. Може би трябва да се преномерират.
Чисто редакционно точките са 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 – от 1 до 7.
Добре, продължавайте с ал. 10.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: „(10) Не се допуска възстановяване на разходи по схемата по ал. 1, т. 2 за разходи, за които е получена друга държавна или минимална помощ, независимо от източника ѝ.
(11) С един и същ проект може да се кандидатства за помощ по повече от една от схемите по този закон, ако:
1. подпомагането е за различни допустими разходи;
2. подпомагането е за едни и същи изцяло или частично
припокриващи се допустими разходи, при условие че натрупването
на помощта не води до надхвърляне на най-високия приложим
интензитет и на най-високия приложим размер на помощта.
(12) В случаите по ал. 11, т. 2 интензитетът на държавната помощ за проект за производство на филм, включително сериал, се определя в съответствие с чл. 28, ал. 3, като се има предвид и получена държавна помощ от местни, регионални или национални източници в страната или от източници на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство до датата на отпускане на държавната помощ за същия проект по този закон.
(13) Редът и механизмите за предоставяне и контрол на всяка държавна и минимална помощ се определят с правилника за прилагане на закона и трябва да гарантират съответствието на всеки проект, одобрен за подпомагане, с условията на схемите за помощ и с приложимите регламенти.
(14) Режисьорите, продуцентите, сценаристите, операторите и художник-постановчиците в анимационното кино, получили държавно подпомагане, се вписват служебно в регистъра по чл. 15, ал. 1, ако отговарят на изискванията за вписване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли изказвания по изчетените параграфи?
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Процедурата ми е да удължим работното време до 15,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Обратно предложение има ли? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 65, против 5, въздържали се 8.
Предложението за удължаване на работното време до 15,00 ч. е прието.
Изказвания по изчетените параграфи?
Госпожо Цветкова, заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Изказването ми е по параграфи 14 и 17. Това, което предложихме от „Обединени патриоти“ по промяна на Закона между първо и второ четене, са редица промени, но това, на което аз искам да акцентирам, е чл. 17, ал. 5.
Ние от „Обединени патриоти“ предлагаме държавното финансиране да бъде приоритетно за производството на български филми. Какво имам предвид? За първи път с предлаганите промени сериалите ще бъдат субсидирани от държавата, но по отделна схема, която влиза от 2022 г. Най-важното е, че това няма да е за сметка на субсидията за производство на игрални, документални и анимационни филми, което беше ябълката на раздора.
За първи път се въвежда и схема за финансови стимули от държавата за възстановяване на определен процент от разходи за производство на филми и сериали, произведени на територията на Република България. От тях ще могат да се възползват както български, така и чужди продукции, което ще привлече инвестиции в българската икономика, ще разкрие работни места и професионално израстване за българските актьори и творци.
Това, за което обаче ние настояваме от „Обединени патриоти“, е тези стимули, от които ще могат да се възползват и чужди продукции, да бъдат отпускани само ако приоритетно е осигурена субсидията за производство на български филми, предвидена в Закона. Радвам се, че предложението срещна подкрепа от съсловието, както и от всички колеги народни представители в Комисията по културата и медиите. След бурни спорове в гилдията, с много позитивна нагласа от страна на народните представители и с нашето желание наистина да бъдем полезни за този закон, след поредица тежки работни срещи, денонощен труд и много усилия, ние наистина успяхме с усилията на всички заинтересовани страни да постигнем съгласие, което никак не е малко.
Благодаря за труда на Съюза на филмовите дейци, Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, Съюза на артистите в България, на продуценти, режисьори и сценаристи, оператори, представители на игралното, документалното и анимационното кино, на българските киносалони, на глухата общност в България, Националния филмов център, режисьора Андрей Слабаков – евродепутат, които наистина положиха неимоверни усилия и отстояваха не само това да бъде изискан…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По текстовете, госпожо Цветкова.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: …по-висок бюджет, но и по-високи критерии, за да се прави по-качествено кино.
Разбира се, нямаше как този законопроект, който гласуваме в момента, да бъде факт в този вид, ако не беше дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ и специално директорът Ива Митева, която със своя професионализъм подпомогна успешното финализиране на Законопроекта. Удовлетворена съм, че в крайна сметка ние се обединихме в името на развитието на българското кино и поставихме отговорността над партийните различия и интереси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Цветкова.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване параграфи от 10 до 19 с новата номерация по Доклада на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Параграфите с нова номерация от 10 до 19 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Предложение от народния представител Тома Биков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като т. 2 по принцип е отразена в чл. 27, ал. 1, т. 5.
Предложение на народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 20:
„§ 20. В чл. 26а, ал. 1 накрая се добавя „както и проект на режисьор, който няма незавършен по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права филм от същия вид със субсидия.“
По § 18 има предложение от народния представител Евгени Будинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Тома Биков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 21:
„§ 21. Член 27 се изменя така:
„Чл. 27. (1) Всеки проект, с който се кандидатства за държавно подпомагане по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 1 или 6, се оценява като културен продукт съобразно:
1. културните, художествените и творческите му качества с
акцент върху оригиналността на темата, художествената стойност на
сценария, използваните творчески методи на филмов разказ,
драматургичната структура, главните герои, режисьорската
експликация и/или визуалната концепция, творческия потенциал на
проекта в контекста на европейското културно разнообразие;
2. зрителския му потенциал и възможността за културно въздействие;
3. съответствието между сценария, предложените художественотворчески решения и икономическата обоснованост на предлагания бюджет;
4. обосноваността на финансовия план и стратегията за производство;
5. за проекти по чл. 26, ал. 1, т. 1 служебно извършена оценка от агенцията по критерии, определени в правилника за прилагане на закона, въз основа на:
а) опита и професионалните постижения на продуцента и
режисьора, признанието на техни предишни произведения от
зрителите;
б) реализирани най-малко 7500 платени гледания в страната и
чужбина за предходен проект за пълнометражен игрален филм;
в) разпространение на пълнометражни игрални филми най-
малко в 25 на сто от действащите киносалони в страната;
г) официална селекция или награди от фестивали клас А или Б;
6. за проекти по чл. 26, ал. 1, т. 6 опитът и професионалните постижения на продуцента и режисьора и постигнатият рейтинг на техните прайм таим произведения или брой платени гледания в платформи за достъп до аудио-визуални произведения, включени в каталог;
7. плана за разпространение и маркетинг на проекта;
8. популяризиране на българската култура, обществено
развитие, историческо наследство, традиции и възможности за
туризъм.
(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2 и 5 не се прилагат при държавно подпомагане на дебютни български филми.
(3) Всеки проект, с който се кандидатства за държавно подпомагане по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 – за възстановяване на разходи, се оценява като културен продукт по критериите съгласно чл. 35е, ал. 2, т. 2.
(4) Всеки проект, с който се кандидатства за държавно подпомагане по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 3, се оценява като културен продукт съобразно:
1. естетическото и емоционалното въздействие на филма,
възможността му активно да ангажира интереса на публиката,
силата на историята, играта на актьорите, режисурата, камерата и
сценографията;
2. плана за разпространение и маркетинга;
3. професионалния опит и признание на продуцента и
режисьора;
4. професионалния опит на разпространителя;
5. представените национални и европейски ценности.
(5) Всеки проект, с който се кандидатства за държавно подпомагане по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 4 – за фестивал, се оценява като културен продукт съобразно:
1. художествената стойност и оригиналност на съдържанието, при отчитане на културното и географското, жанровото и видовото разнообразие, включените образователни и професионални събития, представянето на съвременни тенденции в развитието на аудио-визуалната индустрия;
2. потенциала за достигане до публиката, за развитие на филмовата култура и наличието на комуникационна и маркетингова стратегия;
3. значението на фестивала за развитието на българската филмова индустрия – цели, очаквани резултати, устойчивост и приемственост;
4. организационния опит на екипа по управление на проекта;
5. обосноваността на бюджета, финансовия план и стратегията за производство.
(6) Всеки проект, с който се кандидатства за държавно подпомагане по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 4 – за културна проява, се оценява като културен продукт съобразно:
1. селектирани филмови проекти и филми с художествената стойност на съдържанието им, в контекста на европейското културно разнообразие, жанровото и видовото разнообразие, представянето на съвременни тенденции в развитието на филмовата индустрия;
2. развитието на европейското и международното сътрудничество в областта на кинематографията, създаването на условия за копродукции;
3. разширяването на достъпа на публиката до филмовото творчество и популяризирането на българското кино в чужбина;
4. създаването на професионални образователни практики, повишаването на професионалната квалификация на експерти и творци, заети във филмовата индустрия, представянето на българските таланти на международната сцена;
5. устойчивостта и приемствеността и организационния опит на екипа и качеството на управление на събитието.“
По § 19 има предложение от Иван Ченчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19, който става § 22:
„§ 22. Член 28 се изменя така:
„Чл. 28. (1) Държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, т. 1 се предоставя за проекти за:
1. производство на български игрални, документални, анимационни и дебютни филми;
2. трансгранични продукции и филми, които се произвеждат при условията на копродукция с държави – страни по Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 81 от 2019 г.), наричана по-нататък „Конвенция за кинематографичната копродукция“ и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия и аудио-визията;
3. производство на филми при условията на копродукция с Българската национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват;
4. дейности за писане на сценарий;
5. дейности на предпроизводствен етап за създаване на филм.
(2) Финансовото подпомагане в рамките на максималния интензитет по ал. 3:
1. на проекти по ал. 1, т. 1 не може да бъде по-малко от 30 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година, с изключение на проектите с ниско или микрофинансиране;
2. по ал. 1, т. 4 и 5 не може да надхвърля 5 на сто от средностатистическия бюджет за игрален филм за предходната година.
(3) Интензитетът на държавното подпомагане за производство на филми по схема по чл. 26, ал. 1, т. 1 не може да надхвърля 50 на сто от допустимите разходи, освен в следните случаи:
1. за дейности на предпроизводствен етап за писане на сценарий и създаването на филм е в размер до 100 на сто от допустимите разходи;
2. за трудни филми е в размер до 80 на сто от допустимите разходи с изключение на първи и втори пълнометражен филм на режисьор и филми с ниско и микрофинансиране, за които финансирането е в размер до 90 на сто от допустимите разходи;
3. за трансгранични продукции е в размер до 60 на сто от допустимите разходи, за тази част от тях, която се отнася за българското участие.
(4) На територията на Република България се разходват най-малко 75 на сто от отпуснатите целеви средства за държавно подпомагане за производство на филми по схема по чл. 26, ал. 1, т. 1.
(5) Агенцията може да изисква на територията на страната да се разходват до 160 на сто от помощта, предоставена за производство на филм.
(6) Максималните разходи, обвързани със задължението за териториалност на разходите по ал. 5, не могат да надхвърлят 80 на сто от общия бюджет на филма.“
По § 20 има предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 1, т. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 20, който става § 23:
„§ 23. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Европейската конвенция за кинематографската копродукция“ се заменят с „Конвенцията за кинематографичната копродукция“.
2. В ал. 2, т. 2 числото „20“ се заменя с „10“ и числото „10“ се заменя с „5“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за създаване на нов § 20 с текст по Доклада на Комисията; предложената от Комисията редакция за текста на § 18, който става § 21; редакцията, предложена от Комисията, за текстовете на § 19, който става § 22, и § 20, който става § 23.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители:
„Създава се нов раздел IIа с наименование „Държавно подпомагане на производство на сериали“ (членове 31б и 31в):
„Чл. 31б. …
(2) Финансовото подпомагане на проекти по ал. 1, т. 1 и 2 не може да бъде по-малко от 30 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид сериал за предходната година.
…“
Комисията не подкрепя предложението за чл. 31б, ал. 2 и го подкрепя по принцип в останалата му част.
Комисията предлага да се създаде нов § 24:
„§ 24. В глава пета се създава раздел IIа с чл. 31б и 31в:
„Раздел IIа
Държавно подпомагане на производството на сериали
Чл. 31б. (1) Държавното подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, т. 6 се предоставя за проекти за:
1. български сериали с продължителност от 6 до 14 епизода на сезон с времетраене на всеки епизод над 40 минути чисто програмно време, а за български анимационни сериали с обща продължителност на сериала не по-малко от 24 минути, които се произвеждат от независими продуценти;
2. трансгранични продукции на сериали с продължителност от 6 до 14 епизода на сезон с времетраене на всеки епизод над 40 минути чисто програмно време, а за български анимационни сериали с обща продължителност на сериала не по-малко от 24 минути, които се произвеждат от независими продуценти при условията на копродукция с държави – страни по Конвенцията за кинематографичната копродукция и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия и аудио-визията.
(2) Интензитетът на държавното подпомагане на проекти по ал. 1, т. 1 и 2 не може да надхвърля 50 на сто от допустимите разходи.
(3) На територията на Република България се разходват най-малко 75 на сто от отпуснатите целеви средства за държавно подпомагане за производство на сериали по схема по чл. 26, ал. 1, т. 6.
Чл. 31в. (1) Държавното подпомагане за проекти по чл. 26, ал. 1, т. 6 се предоставя след провеждане на конкурс, обявен със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) С независимите продуценти, чиито проекти за сериали са одобрени за финансиране, се сключва договор за държавно подпомагане.
(3) С договора по ал. 2 се предоставя държавна помощ по смисъла на Закона за държавните помощи, като датата на неговото влизане в сила се смята за дата, на която е предоставена помощта.“
Комисията предлага да се създаде нов § 25:
„§ 25. В чл. 32, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите „т. 2“ се заменят с „т. 3“.
2. В т. 2 думите „Европейската конвенция за кинематографската копродукция“ се заменят с „Конвенцията за кинематографичната копродукция“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 26:
„§ 26. В глава пета наименованието на раздел IV се изменя така: „Държавно подпомагане за фестивали, културни прояви, промоция и показ на филми“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 28.
По § 24 има предложение на народния представител Тома Биков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24, който става § 29:
„§ 29. В чл. 35в се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Държавното подпомагане за показ на филми по ал. 1, т. 1 и 2 е в размер до аритметичния сбор от два компонента. Първият компонент се изчислява като произведение от средния приход на прожекция в съответния киносалон за последните 6 месеца, предхождащи датата на заявлението за подпомагане, и броя реализирани прожекции на съответния филм за отчетния период, за който се подава заявлението за подпомагане. Вторият компонент е в размер 50 на сто от общите приходи от продадени билети в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс за съответния филм за отчетния период, за който се подава заявлението за подпомагане. Държавното подпомагане на филми по ал. 1, т. 1 и 2 се завишава с 20 на сто, ако киносалонът, подал заявление, е постигнал удвоения размер за предвиденото в чл. 44, ал. 1, изречение второ време за показ на български филми. Общият размер на държавното подпомагане не може да надвишава размерите, определени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Държавното подпомагане за показ на филми по ал. 1, т. 3 е в размер до аритметичния сбор от два компонента. Първият компонент се изчислява като произведение от половината от средния приход на прожекция в съответния киносалон за последните 6 месеца, предхождащи датата на заявлението за подпомагане, и броя реализирани прожекции на съответния филм за отчетния период, за който се подава заявлението за подпомагане. Вторият компонент е в размер 25 на сто от общите приходи от продадени билети в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс за съответния филм за отчетния период, за който се подава заявлението за подпомагане. Държавното подпомагане на филми по ал. 1, т. 3 се завишава с 20 на сто, ако киносалонът, подал заявление, е постигнал удвоения размер за предвиденото в чл. 44, ал. 1, изречение първо време за показ на европейски филми. Общият размер на държавното подпомагане не може да надвишава размерите, определени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013.“
3. В ал. 4 цифрата „4“ се заменя с „10“.
4. В ал. 5 думата „фестивали“ се заменя с „показ на филми“.
5. Създава се ал. 6:
„(6) За държавно подпомагане на показа на филми може да кандидатстват киносалони, които са провели не по-малко от 150 търговски прожекции на закрито или 30 прожекции на открито за предходните шест месеца на отчетния период, за който се подава заявлението за подпомагане.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепената част от предложението на народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Гласували 63 народни представители: за 13, против 1, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 24 с текст по Доклада на Комисията; предложението на Комисията за създаване на нов § 25 – текстът на § 25 е по Доклада на Комисията; предложението на Комисията за редакция на текста на § 21, който става § 26; текста на вносителя за § 22, който става § 27; текста на вносителя за § 23, който става § 28; и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 24, който става § 29.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: По § 25 има постъпило предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители:
„В § 25, в чл. 35д, ал. 1 след думите „български филми“ се добавят думите „и сериали“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 30.
По § 26 има постъпило предложение от народния представител Мария Цветкова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 26, който става § 31:
„§ 31. Създава се глава пета „а“ с чл. 35е – 35и:
„Глава пета „а“
Възстановяване на разходи за производство на филми, включително сериали.
Чл. 35е. (1) Възстановяването на разходи, направени за производство на филми, включително сериали, се извършва по схема за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2.
(2) За възстановяване на разходи по ал. 1 може да се кандидатства с произведение, което трябва:
1. да отговаря на една от следните категории филм:
а) игрален филм с продължителност над 70 минути;
б) документален филм с продължителност над 60 минути или документален сериал с продължителност на всеки епизод над 40 минути;
в) анимационен филм или анимационен сериал с обща продължителност над 24 минути;
г) филм, предназначен за излъчване по телевизия или на платформи с продължителност над 70 минути, или сериал с времетраене на всеки епизод над 40 минути;
2. да бъде определено като културен продукт въз основа на културни критерии, включени в тест:
а) културното, художественото и творческото съдържание, използвания творчески метод, сюжет на сценария и образ на главните герои в контекста на европейското културно разнообразие и ценности;
б) оценка на творческо сътрудничество и използване на местни ресурси;
в) събития, образи, произведения или техен автор, пряко свързани с културата, историята, митологията или религиите в България или Европа, както и събитие от световна значимост;
г) българска или европейска архитектурна, културна или историческа забележителност или географско място, с отразяване на значими български или европейски ценности;
д) използване на иновативни подходи, техники и технологии по отношение на творческия и /или техническия процес на работа;
е) език на окончателната версия на произведението – един от официалните езици на Европейския съюз.
3. да е създадено изцяло или частично на територията на Република България;
4. да е предназначено за публичен показ и/или излъчване.
(3) За възстановяване на разходи по схемата по ал. 1 може да кандидатства:
1. продуцент или копродуцент, придобил права върху сценария на произведението по ал. 2, т. 1, или
2. доставчик на филмопроизводствени услуги, който има сключен договор с продуцент, придобил правата върху сценария на произведение по ал. 2, т. 1 за целите на производството на това произведение.
(4) Кандидатът по ал. 3 трябва:
1. да има качеството на юридическо лице, регистрирано с предмет на дейност производство на филми по ал. 2, т. 1 по българското законодателство или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, или по законодателството на трета страна, като в последния случай регистрацията е направена поне две години преди подаването на заявлението за възстановяване на разходи;
2. да произвежда произведение по ал. 2, т. 1;
3. да е вписан в регистъра по чл. 19, ал. 1;
4. в период от 5 години до кандидатстването за възстановяване на разходи по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 2 да е произвел изцяло или частично поне едно произведение съгласно ал. 2, т. 1, което да е показано в кината и/или да е излъчено по телевизията, и/или да е достъпно за абонати на платформи за достъп до аудио-визуални произведения, включени в каталог, или да е показвано на поне един международен фестивал.
(5) За възстановяване на разходи може да кандидатства продуцент или доставчик на филмопроизводствени услуги, който не отговаря на изискванията на ал. 4, т. 4, но по отношение на него е изпълнено едно от следните условия:
1. е учредител или законен представител на юридическото лице по ал. 4;
2. до 10 години преди кандидатстването по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 2 негов изпълнителен директор или управител е създал и/или е участвал в създаването на поне едно произведение по ал. 2, т. 1.
(6) Когато кандидат по схемата по ал. 1 няма регистрация, включително на клон по българското законодателство, той е длъжен да се регистрира преди датата на изплащане на държавната помощ по тази глава.
(7) В случай на копродукция кандидат по схемата по ал. 1 може да бъде този копродуцент, който има регистрация по българското законодателство за целите на производството на произведение по ал. 2, т. 1.
(8) В случай на продукция, при която никой от продуцентите няма регистрация по българското законодателство или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, по схемата по ал. 1 може да кандидатства чуждестранен продуцент чрез доставчик на филмопроизводствени услуги, регистриран по българското законодателство, който ще бъде кандидат в процедурата.
(9) Кандидат по схемата по ал. 1 може да бъде единствено продуцент, копродуцент или доставчик на филмопроизводствени услуги, който отговаря на критериите за независим продуцент по смисъла на § 1, т. 39 от допълнителната разпоредба.
Чл. 35ж. Не се допуска възстановяване на разходи по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 2 за проекти, които:
1. може да доведат до уронване авторитета на Република България или българската нация, насочени са срещу правовия ред или конституционните принципи, приканват към война, расизъм, прояви на национализъм, религиозна омраза и национален сепаратизъм или насърчават прояви на дискриминация;
2. съдържат елементи с порнографски характер или език, уронват достойнството, честта на гражданите и са насочени срещу личната им неприкосновеност, пряко или непряко подстрекават към агресия и пропаганда от политически или религиозен характер;
3. са спортни събития, игри или състезания;
4. са тоук-шоу, риалити шоу, програми без сценарий или от типа „на живо“;
5. са телевизионни сериали от типа дневна драма, ситуационна комедия;
6. са демонстративни програми за различни хобита или проекти;
7. са произведения с рекламен и/или промоционален характер, независимо от времетраенето, носителя или начините на използването им;
8. представляват заснет материал за вътрешно ползване, който не е достъпен за широката публика.
Чл. 35з. (1) За възстановяване на разходи може да се кандидатства само с проект, който отговаря на изискванията за допустими разходи по чл. 54, параграф 5, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 651/2014.
(2) На възстановяване подлежат разходи:
1. в размер на 25 на сто от всички допустими разходи, направени за производството на произведение по ал. 2, т. 1, свързани с доставка на стоки и услуги, предоставени в Република България от физически и юридически лица, регистрирани по българското законодателство;
2. в размер на 25 на сто от всички допустими разходи, направени за производството на произведение по ал. 2, т. 1, свързани с услуги, предоставени в Република България от физически лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, чиито доход, генериран от източник в Република България, е обложен с окончателен данък по българското законодателство.
(3) Допустимите разходи, въз основа на които се изчислява размерът по ал. 1, не следва да надвишават 80 на сто от общия бюджет на продукцията.
(4) Възстановяването на средства по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 2 е само за допустими разходи, извършени изцяло на територията на Република България.
Чл. 35и. (1) Условията за прилагане на схемата по чл. 26, ал. 1, т. 2 и редът за възстановяване на разходите се определят с правилника за прилагане на закона при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014.
(2) За кандидатстване за възстановяване на разходи по схема по чл. 26, ал. 1, т. 2 се внася такса в размер, определен в тарифата по чл. 25.“
По § 27 има постъпило предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27, който става § 32:
„§ 32. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 9 думите „на филми“ се заличават.
2. В ал. 2 т. 4 се отменя.
3. В ал. 4:
а) в текста преди т. 1 думите „на филми“ се заличават, а след думата „филма“ се добавя „включително сериала“;
б) в т. 3 след думите „категория „С“ се добавя „или С+“;
в) в т. 4 след думите „категория „D“ се добавя „или D+“.
4. В ал. 6, изречение първо думите „на филми“ се заличават.“
По § 28 има постъпило предложение на народния представител Мария Цветкова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28, който става § 33:
„§ 33. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „При разпространението и показа на филми, дублирани на български език, както и на български филми е необходимо те да имат субтитри на български език за хора със слухова загуба.“
2. В ал. 3:
а) създава се т. 3а:
„3а при категория „С+“ – „Не се препоръчва за лица под 14-годишна възраст;“
б) създава се т. 4а:
„4а. при категория „D+“ – „Не се препоръчва за лица под 16-годишна възраст;“.
3. Създава се нова ал. 6:
„(6) При показ на филми категория „С+“ и „D+“ в киносалона не се допускат лица под 14-годишна възраст, съответно 16-годишна възраст, освен с пълнолетен придружител.“
4. Досегашните ал. 6 – 9 стават съответно ал. 7 – 10.“
По § 29 има постъпило предложение от народния представител Евгени Будинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Евгени Будинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 29, който става § 34:
„§ 34. Член 44 се изменя така:
„Чл. 44. (1) Не по-малко от 15 на сто от общото годишно време във всеки самостоятелен киносалон и киносалон в кинокомплекс трябва да бъде предназначено за показ на европейски филми.
Времето за показ на български филми не може да бъде по-малко от 6 на сто от общото годишно време във всеки киносалон, равномерно разпределено във всички часови пояси, като не по-малко от 15 на сто от показваните български филми трябва да бъдат програмирани в най-посещаваните часови пояси.
(2) Киносалони по ал. 1 нямат право да изискват заплащане на възнаграждения за показ на виртуално копие на филми по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба.
(3) Киносалон, който не отговаря на изискванията на ал. 1, изречение второ, няма право да кандидатства за държавно подпомагане по чл. 35в, ал. 2.
(4) Пълнометражни филми, получили държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, т. 1, се предоставят за разпространение в киносалоните не по-късно от две години след завършването на филма.“
Има предложение на народния представител Тома Биков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага са се създаде нов § 35:
„§ 35. Член 49 се отменя.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 30 да бъде отхвърлен.
Предложение от народния представител Иван Ченчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Красимир Велчев направено по реда на чл. 83, ал. 5 т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мария Цветкова и Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5 т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 36:
„§ 36. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. „Филм“ е краен продукт на артистични и специфични технически дейности, чийто резултат е създаването на произведение, състоящо се от поредица от свързани изображения, фиксирани върху материален носител и възприемани като движеща се картина, озвученo синхронно или не, предназначено за разпространение, показ и излъчване. Според вида си филмите биват: игрални, документални и анимационни, а според времетраенето си филмите са късометражни, пълнометражни и сериали.“
2. В т. 2:
а) буква „а“ се изменя така:
„а) има най-малко 75 точки съгласно приложение № 1 за игрален и анимационен филм и най-малко 65 за документален филм;“
б) в буква „в“ думите „20 на сто“ се заменят с „10 на сто“, думите „10 на сто“ се заменят с „5 на сто“, а думите „10 точки“ се заменят с „30 точки“.
3. Точки 3 и 4 се изменят така:
„3. „Европейски филм“ е филм, който отговаря на поне едно от следните условия:
а) европейските елементи са най-малко 50 точки съгласно приложение № 2;
б) продуциран е в по-голямата си част от един или повече продуценти от държави – страни по Конвенцията за кинематографичната копродукция.
4. „Дебютен филм“ е:
а) „игрален дебютен филм“, който е първи пълнометражен игрален филм на режисьора с времетраене над 70 минути;
б) „документален дебютен филм“, който е първи пълнометражен документален филм на режисьора с времетраене над 60 минути;
в) „анимационен дебютен филм“, който е първи анимационен филм на режисьора с времетраене над 5 минути.“
4. В т. 5 думите „подготовка, снимки, монтаж, озвучаване и еталониране“ се заменят с „развитие, подготовка, снимки или анимация и постпродукция“.
5. Създава се т. 8а:
„8а. „Излъчване“ е предаването на филм на екран или по телевизия, или на платформи за достъп до аудио-визуални произведения, включени в каталог, с търговска цел по какъвто и да е начин, с помощта на каквото и да е устройство, на каквото и да е място, достъпно за неограничен кръг лица.“
6. Точки 14 – 16 се изменят така:
„14. „Средностатистически бюджет на игрален филм“ е бюджет на пълнометражен игрален филм, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производство за предходната година, включително разходите за разпространение и показ в размер 10 на сто от сумата на бюджета, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година. Не се взимат предвид миноритарните копродукции, дебютните филми и филмите с ниско и микрофинансиране.
15. „Средностатистически бюджет на документален филм“ е бюджет на пълнометражен документален филм, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производство за предходната година, включително разходите за разпространение и показ в размер 10 на сто от сумата на бюджета, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година. Не се взимат предвид миноритарните копродукции, дебютните филми и филмите с ниско и микрофинансиране.
16. „Средностатистически бюджет на 1 минута анимация“ е осреднен бюджет за 1 минута анимация, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените анимационни филми и бюджетните разходи на анимационните филми в производство за предходната година, включително разходите за разпространение и показ в размер 10 на сто от сумата на бюджета, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година. Не се взимат предвид миноритарните копродукции, дебютните филми и филмите с ниско и микрофинансиране.“
7. Точка 18 се изменя така:
„18. „Пълнометражен филм“ е:
1. игрален или анимационен филм с продължителност над 70 минути;
2. документален филм с продължителност над 60 минути.“
8. Точка 23 се изменя така:
„23. „Труден филм“ е филм, който отговаря поне на едно от следните условия:
а) има единствена оригинална версия на български език;
б) първи и втори пълнометражен филм на режисьора;
в) документален филм;
г) късометражен филм;
д) филм с ниско и микрофинансиране;
е) международна копродукция с държава с ограничена територия, население и езикова област (държави от списъка на Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР).“
9. Създават се т. 25 – 39:
„25. „Ниско финансиране“ е държавна помощ в размер:
а) до 40 на сто от средностатистическия бюджет на игрален филм;
б) до 60 на сто от средностатистическия бюджет на документален или анимационен филм.
26. „Микрофинансиране“ е държавна помощ в размер до 15 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид кино.
27. „Късометражен филм” е филм с продължителност под 40 минути.
28. „Тоук-шоу“ е радио- или телевизионна програма, в която известни за обществото личности са поканени за интервю или дискусия.
29. „Ситком“ е телевизионен сериал, в който постоянни персонажи изпадат в непрестанна поредица от комедийни ситуации.
30. „Дневна драма“ е многосерийна драма, излъчвана ежедневно по радио или телевизия, която е заснета по начин, различен от филмопроизводството.
31. „Риалити шоу“ е програма, излъчвана по телевизията, която няма сценарий, представят се междуличностни конфликти, емоционални реакции или необичайни събития. Участниците взаимодействат помежду си, като участват в предизвикателства и/или се състезават за награда, а участието на професионални актьори не е задължително.
32. „Сериал“ е игрален, документален или анимационен филм, съдържащ повече от един епизод, предназначен за излъчване.
33. „Доставчик на филмопроизводствени услуги“ е юридическо лице, което произвежда изцяло или частично филми, включително сериали, по чл. 35е, ал. 2, т. 2 и има договор с продуцент да предоставя филмопроизводствени услуги.
34. „Трансгранична продукция“ е филмова продукция, в която участват продуценти на две или повече държави – страни по Конвенцията за кинематографичната копродукция, съответно на Европейската конвенция за кинематографската копродукция, съставена в Страсбург на 2 октомври 1992 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 30 от 2004 г.) (ДВ, бр. 86 от 2004 г.), или на други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия и аудио-визията.
35 „Платформи за достъп до аудио-визуални произведения, включени в каталог“ е система с аудио-визуално съдържание, достъпна в интернет или по други начини, която позволява на потребителите, абонати на системата, да избират и да гледат филми, включително сериали, в произволно време.
36. „Фестивал“ е събитие, което включва в програмата си филми (игрални, документални или анимационни), които се излъчват пред широка публика, включително неспециализирана аудитория и международни акредитирани специалисти в аудио-визуалната област и представители на пресата, въз основа на определени правила за подбор, приети от организаторите.
37. „Културна проява“ е професионално културно събитие, организирано с участие на професионалисти в областта на филмовата индустрия (продуценти, режисьори, дистрибутори, агенти по продажбите, фестивални представители и др.), свързано с представяне на проекти на филми и на филми в развитие, търсещи партньори за копродукции, разпространение, промоция и бъдещи фестивални селекции, както и с представяне, обмен и повишаване на професионалната експертиза в областта на киното.
38. „Изпълнителен продуцент“ е физическо или юридическо лице, което въз основа на договор предоставя производствени услуги за филми, включително сериали, по чл. 35е, ал. 2, консултира, извършва координация и отговаря за ефективното изпълнение на зададените артистични, организационни и финансови параметри на произведението. В случаите, когато има участие на студио или телевизионен канал, отговаря за продукцията от името на студиото или продуцента.
39. „Независим продуцент“ е продуцент, който е организационно и икономически независим в дейността си от който и да е доставчик на линейни или нелинейни аудио-визуални медийни услуги и за когото са спазени следните изисквания:
а) не е собственик на доставчик на линейни или нелинейни аудио-визуални медийни услуги или на радиооператор или на дял от имуществото му, и
б) доставчик на линейни или нелинейни аудио-визуални медийни услуги или радиооператор, или свързано с тях лице, не е собственик на такова лице или на дял от имуществото му, и
в) член на орган на управление на независимия продуцент или негов собственик, не е свързано лице с доставчик на линейни или нелинейни аудио-визуални медийни услуги или радиооператор.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Будинов.
Справихте се отлично. Поздравления!
Има ли изказвания?
Заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Две технически поправки.
В § 26, който става § 31, нашето писмено предложение е само по т. 2 – техническа грешка в Доклада. Ние подкрепяме текста, но държим да бъде отразено, че ние сме предложили писмено само т. 2.
И още една техническа поправка. На основание чл. 84, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам редакционна поправка в чл. 35е, ал. 2, т. 2, буква „в“, за да се унифицира с разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 8, която вече приехме. Това е предложение на господин Будинов, а именно в чл. 35е, ал. 2, т. 2, буква „в“ да се измени така:
„в) популяризиране на българската култура, обществено развитие, историческо наследство, традиции, и възможности за туризъм“.“
По този начин изискванията за културен тест за производство на филми и за възстановяването на разходите за производство на филми ще бъдат едни и същи.
И едно много кратко изказване по § 33, чл. 41. С промяната, която предстои да гласуваме, филмите вече ще бъдат достъпни за хората със слухова загуба. Смятам, че дължахме това на глухата общност и вървим в тази посока като народни представители от Четиридесет и четвъртото народно събрание с последователна политика, след като приехме Закона за жестовия превод и промените в тази посока в Закона за радиото и телевизията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Цветкова.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Също не виждам.
Ще продължим с гласуванията на предложените текстове.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Велислава Кръстева.
Отменете гласуването, моля. (Уточнение между председателя и народния представител Велислава Кръстева.)
Колеги, ще прегласуваме текста. Да, така е. Госпожа Кръстева ме убеди, че гласуването е правилно.
Отново ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Велислава Кръстева – това е относно § 25.
Гласували 94 народни представители: за 10, против 2, въздържали се 82.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 25, който става § 30.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега ще подложа едно след друго двете предложения на народния представител Мария Цветкова относно текста на § 26, който става § 31.
Първото е относно номерацията: „В § 26, чл. 31е, ал. 2, т. 1 и 2“, която тя обяви като техническа грешка.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
И втората редакционна поправка по същия § 26, който става § 31, отново на народния представител Мария Цветкова.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 26, който става § 31, заедно с приетите вече редакционни поправки; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 27, който става § 32; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 28, който става § 33; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 29, който става § 34; предложението на Комисията за създаване на нов § 35 с текст по Доклада на Комисията; предложението на Комисията за отхвърляне на текста на вносителя за § 30; и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 31, който става § 36.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 37:
„§ 37. Приложение № 1 към § 1, т. 2, букви „а“ и „в“ се изменят така:
„Приложение № 1 към § 1, т. 2, букви „а“ и „в“…“ – следва текста на приложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 38:
„§ 38. Приложение № 2 към § 1, т. 3, буква „а“ се изменя така:
„Приложение № 2 към § 1, т. 3, буква „а“…“ – следва приложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 34 да бъде отхвърлен.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Има предложение от народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 39:
„§ 39. При обявена извънредна епидемична обстановка, когато като временна противоепидемична мярка е преустановено посещението в киносалоните, при изчисляване на компонентите за база се взема средния приход на прожекция в съответния киносалон за последните 6 месеца, предхождащи датата на преустановяване на посещенията.“
По § 35 има предложение от народния представител Велислава Кръстева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 35, който става § 40:
„§ 40. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда правилника за прилагане на закона и устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ в съответствие с него.
(2) Схемите за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 2 и 4 се прилагат след привеждане на правилника по ал. 1 в съответствие с този закон и информиране на Европейската комисия по реда и в сроковете, предвидени в чл. 9 от Закона за държавните помощи и чл. 11, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 651/2014.
(3) Измененията, предвидени в този закон, за схемите за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 3 се прилагат след привеждане на правилника по ал. 1 в съответствие с този закон и информиране на Европейската комисия по реда и в сроковете, предвидени в чл. 9 от Закона за държавните помощи и чл. 11, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 651/2014.
(4) Схемата за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 6 се прилага от 1 януари 2022 г. след привеждане на правилника по ал. 1 в съответствие с този закон и информиране на Европейската комисия по реда и в сроковете, предвидени в чл. 9 от Закона за държавните помощи и чл. 11, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 651/2014.“
По § 36 има предложение от народния представител Ася Пенева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 41:
„§ 41. (1) Схемите за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 4 и 6 се прилагат за срок, не по-дълъг от срока за прилагане на Регламент (ЕС) № 651/2014.
(2) Схемата за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 5 се прилага за срок, не по-дълъг от срока за прилагане на Регламент (ЕС) № 1407/2013.“
По § 37 има предложение от народния представител Калин Вельов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42:
„§ 42. До назначаването на новите членове на органите по чл. 8, ал. 1 досегашните членове продължават да изпълняват правомощията си по досегашния ред.“
„§ 38. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г.“
Предложение от народния представител Мария Цветкова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 38 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 32, който става § 37; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 33, който става § 38; предложението на Комисията за отхвърляне на текста на вносителя в § 34; текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“; предложението на Комисията за създаване на нов § 39 с текст съгласно Доклада на Комисията; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 35, който става § 40; текста на вносителя за § 36, който става § 41; предложената от Комисията редакция за текста на § 42; и предложението на Комисията текстът на вносителя за § 38 да бъде отхвърлен.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Подложените на гласуване текстове са приети.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
Госпожо Александрова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 154-01-12, внесен от Иглика Иванова Иванова-Събева и група народни представители на 3 февруари 2021 г., приет на първо гласуване на 12 февруари 2021 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. ...)“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Предложение от народния представител Симеон Найденов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Анна Александрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 40, ал. 7 накрая се добавя „или по друг начин, съответстващ на авторитета на професията“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става
§ 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става
§ 4, като думите „акт със съдържанието“ се заменят с „акт със съответното съдържание“.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 58а, ал. 3, в текста преди т. 1 след думата „договор“ се добавя „или учредителния акт“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става
§ 6.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 61 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, в изречение първо накрая се добавя „или от адвоката, образувал едноличното адвокатско дружество“, а в изречение второ накрая се добавя „или учредителният акт“.
2. В ал. 3, в изречение трето след думите „управител на дружеството“ се добавя „съответно от адвоката, образувал едноличното адвокатско дружество“.“
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 62 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 накрая се добавя „или учредителния акт“.
2. В ал. 3, т. 1 накрая се добавя „съответно от учредителния акт“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става
§ 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става
§ 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става
§ 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става
§ 12, като думите „наследник не е адвокат и не поиска“ се заменят с „негов наследник е адвокат и поиска“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става
§ 13.
Комисията предлага да се създаде § 14:
„§ 14. В чл. 77а, ал. 3, в текста преди т. 1 след думата „договор“ се добавя „или учредителния акт“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименование на подразделението; текста на вносителя за
§ 1; предложението на Комисията за създаване на нов § 2 с текст по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 2, който става § 3; текста на вносителя за § 3, който става § 4 с предложението за редакция, направено от Комисията; предложението на Комисията за създаване на нов § 5 с текст по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 4, който става § 6; предложението на Комисията за създаване на нов
§ 7 с текст по Доклада на Комисията; предложението на Комисията за създаване на нов § 8 с текст по Доклада на Комисията; текста на вносителя за параграфи 5, 6 и 7, които стават съответно параграфи 9, 10 и 11; текста на вносителя за § 8, който става § 12 с предложението за заместване в текста, направен от Комисията; текста на вносителя за § 9, който става § 13, и предложението на Комисията за създаване на нов § 14 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Следващо редовно пленарно заседание на 18 февруари 2021 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,56 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов



Секретари:
Стоян Мирчев
Слави Нецов