Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Добър ден, госпожо Ангелкова.
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Добър ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отбелязвам Ви като регистрирана.
Моля, режим на регистрация.
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Регистрирани 122 в залата плюс 1 дистанционно стават 123. Необходимият брой за вземане на решения в залата е 62 народни представители.
Уважаеми народни представители, ще направя две процедурни предложения.
На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се включат следните допълнителни точки в седмичната Програма за работата на Народното събрание:
1. Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г. Вносители – Румен Гечев, Христо Проданов, Георги Свиленски и Филип Попов, 11 декември 2020 г.
Предлагам да бъде точка пета в Програмата за днес, 25 февруари 2021 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация. Вносител – Министерският съвет, 6 януари 2021 г. Приет е на първо гласуване на 3 февруари 2021 г.
Предлагам да бъде точка шеста от Програмата за днес 25 февруари.
Моля, режим на гласуване.
Госпожо Ангелкова?
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За.
Гласували 120 народни представители в залата и един дистанционно – общо 121.
Гласували 121 народни представители: за 115, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Имайки предвид допълнително включените вече точки, предлагам да се извършат размествания на други точки в Програмата, както следва:
Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция с вносители – народните представители Вежди Рашидов и Тома Биков, 17 февруари 2021 г., предлагам да стане точка седма в Програмата за днес, 25 февруари.
Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари с вносител – Министерският съвет, 29 декември 2020 г., приет на първо гласуване на 20 януари 2021 г., предлагам да стане точка осма в Програмата за днес, 25 февруари 2021 г.
Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с вносител – Министерският съвет, 18 февруари 2021 г., предлагам да стане точка втора в Програмата за утре, 26 февруари 2021 г.
Заповядайте за процедура, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Процедурата ми е във връзка с предстоящото гласуване да направим поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Този път ще започнем отзад напред.
Явор Руменов Божанков - отсъства
Явор Божилов Нотев - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Чавдар Йорданов Велинов - отсъства
Цветан Борисов Топчиев - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Христо Танчев Проданов - отсъства
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христиан Радев Митев - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Тома Николов Томов - отсъства
Тома Любомиров Биков - тук
Тодор Байчев Байчев - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Таско Михайлов Ерменков - тук
Таня Тодорова Петрова - тук
Танер Мехмед Али - отсъства
Стоян Радков Божинов - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стойно Митев Стойнов - тук
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Иванов Попов - тук
Спас Янев Панчев - тук
Спас Георгиев Гърневски - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - тук
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Слави Дичев Нецов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - тук
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Севим Исмаил Али - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Румен Петров Генов - тук
Румен Николов Георгиев - тук
Румен Василев Гечев - тук
Росен Малинов Малинов - тук
Росен Живков Иванов - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ралица Трилкова Добрева - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Пламен Трифонов Христов - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Петър Христов Петров - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Павел Савов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Николина Панайотова Ангелкова (чрез
Интернет платформа за видеоконферентна
връзка) - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Милко Недялков Недялков - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Йорданова Илиева - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лало Георгиев Кирилов - отсъства
Кръстина Николова Таскова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Константин Веселинов Попов - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Калин Николов Поповски - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Димитров Василев - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Ирена Методиева Димова - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Запрян Василев Янков - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Емил Серафимов Тончев - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - отсъства
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дора Стоянова Христова - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Донка Димова Симеонова - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислав Петров Тасков - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деан Стоянов Станчев - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниел Петков Йорданов - тук
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Николов Вергиев - тук
Георги Колев Колев - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Запрев Динев - тук
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Александров - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Галя Енева Захариева - тук
Има кворум, колеги. Продължаваме заседанието.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от мен за разместване на другите точки в Програмата.
Госпожо Ангелкова?
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Гласували 143 народни представители: за 101, против 9, въздържали се 33.
Предложението е прието.

Започваме с:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО ЗА 2020 Г.
Вносител – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, 8 февруари 2021 г. – първа точка за днес, 25 февруари 2021 г.
Господин Ячев, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предоставям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2020 г., № 120-00-1, внесен на 8 февруари 2021 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
На свое заседание, проведено на 11 февруари 2021 г., парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика разгледа Доклада за дейността на КПКОНПИ за 2020 г., № 120-00-1 внесен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на 8 февруари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да направите процедура за допуск.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Извинявам се, госпожо Председател, пропуснах да направя процедура за допуск.
Колеги, правя процедура за допуск в залата на председателя на КПКОНПИ господин Сотир Цацаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 136 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Цацаров в пленарната зала.
Моля, продължете, господин Ячев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: „На свое заседание, проведено на 11 февруари 2021 г., парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика разгледа Доклада за дейността на КПКОНПИ за 2020 г., внесен под № 120 00 1, от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на 8 февруари 2021 г.
На заседанието от страна на КПКОНПИ присъстваха: господин Сотир Цацаров – председател, господин Антон Славчев – заместник-председател, госпожа Антоанета Цонкова, госпожа Силвия Къдрева и господин Пламен Йоцов – членове на Комисията. Председателят господин Сотир Цацаров представи общата рамка на Доклада за дейността на КПКОНПИ през 2020 г., като наблегна на организационната и административната структура на Комисията, както и на нейната международна дейност. Той отбеляза, че Докладът е структуриран по отделни направления, по които Комисията има правомощия да работи, и предостави думата на нейните членове по ресори.
Като ръководител на направленията „Противодействие на корупцията“ и „Конфликт на интереси“ докладва господин Антон Славчев. Той изтъкна, че по отношение на конфликта на интереси, получените сигнали в Дирекцията са 242, за сравнение с 2019 г., когато са били 166, а през 2018 г. – 119. Приетите решения от Комисията са 373 за 2020 г., като броят им е по-голям в сравнение с предходните години, защото са приети решения във връзка със сигнали, постъпили за 2019 г. Решенията с установен конфликт на интереси са 30, като броят им е най-голям спрямо трите години. Решенията, при които не е установен конфликт на интереси, са 92, а решенията, които са за прекратяване на производство за конфликт на интереси, са 9. Наложените глоби през 2020 г. от установени конфликти на интереси са в размер на 610 000 лв., в сравнение с 2019 г., когато са били значително по малко – 203 000 лв. Потвърдените решения на КПКОНПИ от Върховния административен съд през 2020 г. са 11, а отменените решения от съда са 5.
По отношение на направление „Противодействие на корупцията“ през 2020 г. в Дирекцията са постъпили общо 491 прокурорски проверки, възложени на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт, по които са извършвани и се извършват оперативно-издирвателни и справочни мероприятия. По 386 преписки, включително и такива от 2019 г., работата е приключена и резултатите са докладвани на съответните прокурори. По 74 случая са установени данни за извършени корупционни престъпления. През 2020 г. в Дирекцията са получени по компетентност 810 сигнала, по които са извършени конкретни действия, съобразно правомощията на органите по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
По направление „Превенция на корупцията“ – господин Йоцов, който е ресорен ръководител на тази дирекция, заяви, че през 2020 г. са съгласувани общо 79 законопроекта, като по отношение на 22 от тях са установени индикации за корупционен риск и са направени 48 предложения за редакция на текстове с цел намаляване и избягване на този корупционен риск. От общия брой направени предложения около 65% са приети, 18,7% не са приети, а за 16,7% все още се очаква информация от вносителите на законопроектите.
През 2020 г. е извършен и ежегодният последващ анализ на въздействието на приетите законодателни актове, които са преминали през съгласувателна процедура, влезли в сила и действали в срок не по-малко от 12 месеца. Анализирани са измененията и допълненията на 12 действащи закона. Проведено е задълбочено проучване и са отправени конкретни запитвания до заинтересованите страни.
За трета поредна година се извършва анализ на съответствието на антикорупционните планове на 35 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджет за 2019 г. Проследено е изпълнението на планираните от ведомствата 595 антикорупционни мерки.
При осъществяване на дейността по превенция на корупцията Комисията е използвала разнообразни форми на сътрудничество и взаимодействие с държавни органи, органи на местното самоуправление, неправителствени организации, академични среди и международни организации.
Дирекция „Публичен регистър“, чийто ръководител е госпожа Силвия Къдрева, осъществява дейностите по осигуряване на публичност на имуществото, доходите и интересите на лицата, заемащи висши публични длъжности, в обхвата на чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, включително техните съпруги, лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и ненавършилите пълнолетие деца. Правомощията на Дирекцията включват и извършването на проверка и анализ на това имущество. През 2020 г. е извършена проверка по отношение на 21 587 задължени лица, включително свързаните лица. Проверката е приключила с Доклад за несъответствие за повече от 2900 лица.
През 2020 г. Дирекция „Публичен регистър“ е обработила и проверила подадени декларации на 11 461 задължени лица от различни категории. Приетите декларации са публикувани на интернет страницата на Комисията. Общо 679 лица, заемащи висши публични длъжности, не са подали или са подали извън законоустановения срок декларациите си. За 72 лица от тях Комисията вече е приела решения за започване на проверка по реда на Глава десета от Закона.
Направление „Отнемане на незаконно придобитото имущество“ с ръководител госпожа Антоанета Цонкова вече трета година утвърждава добрите практики в обмен на информация, предоставяне на данни както от Дирекция „Публичен регистър“, така и от Дирекция „Противодействие на корупцията“ на Комисията. Това има значение за качественото извършване на анализите по установяване и отнемане на незаконно придобитото имущество и установяване на несъответствие при извършваните проверки. През отчетния период са образувани 2488 проверки. Традиционно това са проверки, които започват по уведомление на прокуратурата, но 113 от тях са по информация, която е събрана от Публичния регистър, и Комисията е взела решение и е предоставила на директорите извършване на проверки за лица от обхвата на чл. 6 – това са висши длъжности, които се заемат от лицата, подложени на проверка.
Общо през отчетния период са приети 235 решения за образуване на производства. Сумите на бъдещите искове по тези производства възлизат на около 467 млн. лв. Обезпеченото имущество е приблизително на стойност 219 млн. лв.
Устойчива е тенденцията за предявяване на искове, като през 2020 г. те са толкова, колкото и през предходната – 255, като стойността на претендираното имущество е в размер на приблизително 822 млн. лв.
Предявените искове, които са пред трите инстанции на съдилищата в Република България, са 690, като претенцията, която е отправила Комисията в полза на държавата, е в размер на 3 млрд. 507 млн. 141 хил. лв.
През отчетния период са влезли в сила общо 47 решения на българските съдилища. По тях изцяло уважени са 21 иска, частично уважени са 17, изцяло отхвърлени са 9 иска и съответно частично отхвърлени са 17. Общата сума, която е присъдена в полза на държавата по исковете, предявени от КПКОНПИ, са 12 млн. 172 хил. 552 лв., а отхвърлените искове са на стойност 7 млн. 426 хил. 906 лв.
Към направление „Отнемане на незаконно придобитото имущество“ е и Дирекция „Управление на обезпеченото имущество“. Това е дейност, която е свързана с усилията на експертите по опазване на обезпеченото имущество за периода, през който това имущество е обезпечено. Целта е да бъде съхранена както неговата цялост, така и неговата стойност.
В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители: Иван Вълков, Кристина Сидорова, Милко Недялков, Симеон Найденов и Борис Ячев. Поставени бяха различни въпроси относно постигнатите резултати от извършената през 2020 г. дейност на Комисията. В хода на очерталата се дискусия се засегнаха въпроси, касаещи промяна в методиката на деклариране на имущество и интереси, оптимизиране на териториалните структури на Комисията, включително запълване на незаетите щатове, взаимодействието на Комисията с останалите институции, въпроси, касаещи управлението на отнетото имущество, както и съществува ли необходимост от промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
След проведената дискусия Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика с 6 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2020 г., № 120-00-1, внесен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на 8 февруари 2021 г.“
Уважаеми господин Председател, представям на Вашето внимание и Проект на решение по Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2020 г.:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклад за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 18, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2020 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Цацаров! Днес обсъждаме Доклада за едногодишната дейност на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество за трети път в тази пленарна зала, в мандата на този парламент – този парламент, който прие и новия закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.
Докладът е направен по Закона. За разлика от предните два доклада той съдържа в себе си данни, които могат да послужат за един по-нататъшен анализ. Няма да повтарям голяма част от тези данни, но ще се спра на някои акценти, които говорят оттук нататък какво да се предприеме, защото горе-долу ситуацията в България сега е такава, че едва ли не борбата с корупцията става една много прилична на борбата с епидемията, която съществува сега в България. Основният извод е, като че ли трябва да свикнем да живеем както с вируса, така и с корупцията в тази страна.
Първо, за превенцията на корупцията. Колкото и да изглежда съществен дял от работата на Комисията, по данните на самия доклад, само 2% от решенията през миналата година са били по превенция на корупцията. Само 2%, което означава, че тук акцентът трябва да бъде някак си по-друг. В Доклада липсва именно анализ. Тези 22 закона, внесени от Министерския съвет, които са били подложени на процедурата за съответствие, за корупционен риск – какъв е анализът на тези 22 закона? Също така и на другите действия по превенцията на корупцията както в учрежденията, така и както си е позволила Комисията, да направи анализ на една нормативна база, която е подзаконова нормативна база, накъде трябва да се разширява дейността? Затова призовавам в следващите доклади на Комисията да има анализ на типа на направените препоръки. В какво се крие корупционният риск от тези направени препоръки – 62% от тях са приети в 22 закона, внесени от Министерския съвет? В кои сфери е корупционният риск? Нещо много съществено!
Публичният регистър, с който са се занимавали 2% и половина от решенията на Комисията. Там анализът говори, че нараства броят на неподадените декларации или неподадените в срок декларации, което говори за нещо много съществено – хората, които са задължени да подават декларации, това е политическият елит на България, това е управлението на България, като че ли счита подаването на декларациите за не толкова съществена част, въпреки че там административните нарушения, които е установила Комисията, са нараснали. И въпреки това ръстът на неподалите декларации и неподалите в срок декларации расте!
Конфликтът на интереси – една от съществените дейности на Комисията. Възразих в предни свои изказвания, че може би конфликтът на интереси не трябваше да влиза в дейността на комисиите, а да остане с отделен закон, по друг начин да се установява, защото Комисията не оказва никакво влияние на публичността на декларациите за конфликт на интереси, които са в общините, в областните администрации и в другите държавни структури. Там хората нямат тази публичност. Те не знаят техните управници какви декларации са подали за конфликт на интереси.
Тук е интересен фактът, че са нараснали глобите за установяване на конфликт на интереси, което може да се приветства в дейността на Комисията. Те са нараснали, доколкото помня числата, около три пъти.
Противодействието на корупцията е друга съществена част от дейността на Комисията, чийто Доклад разглеждаме. Четиринадесет цяло и половина от нейните решения са в противодействие на корупцията. Тук констатираме намаляване на прокурорските преписки, които са дадени към Комисията за противодействие на корупцията. Пораснали са решенията за оперативно взаимодействие, но липсва анализ на типа корупционни практики, които открива Комисията като фактор в противодействие на корупцията. Какви са те, за да може оттук да се направи анализ как по-нататък да се действа? Няма никакви акценти. Особено липсва акцентът за противодействие на корупцията в обществените поръчки и при усвояването на огромен публичен ресурс – нещо, което е наблюдавано и от Европейския съюз, и от неговите съответни структури.
Трябва да се търси също така и ефективност в отнемането на имуществото, защото това са близо 65% от решенията на Комисията.
Беше изтъкнат фактът, че до миналата година Комисията работи по три закона, два от които са отменени, за отнемане на имуществото. Тя работи по Закона за гражданската конфискация, като тази година с определение на съда и на европейските институции се даде картбланш на Комисията да действа – три милиарда и половина претендирано имущество по 690 дела. Огромна цифра! И тя се изтъква, едва ли не, като заслуга само на тази комисия. Това са дела отпреди, това са дела, които Комисията претендира пред съдебните органи, но фунията е твърде голяма – три милиарда и половина претендирано имущество, миналата година признати искове за 12 милиона и две десети. Като го изчислите като процент, през миналата година Комисията е успяла да реализира искове за 0,35% – 35 части от процента! Отхвърлени са искове за 7,5 млн. лв., които спрямо делата, които са свършили – 12,2 осъществено имущество, признати искове, 7,5 отхвърлено имущество, е една ефективност на Комисията от около 60 и няколко процента.
И още едно нещо като говоря за ефективност, ефективността от реализацията на отнетото имущество – това са парични средства, акции, дялове, материално имущество. Тук се забелязва тенденцията за обезценяване на имуществото, което е отнето до края, до неговата реализация, което говори за един сериозен коефициент на редукция на средствата, които са претендирани, отнети и най-накрая реализирани.
Неслучайно е време да се запитаме защо отново в различните класации България е на последното място в Европейския съюз по ниво на справяне с корупцията? Това показват резултатите от независимите международни изследвания, и то направени по различни начини и пътища. Според последното проучване, излязло преди месец, България е на последно място в Европа с индекс на борба с корупцията – 44, което е под 50 и се счита за твърде незадоволително. В света сме на 69-о място и сме се придвижили леко напред.
Използвам моето сравнение в началото: докато с ваксинацията сме на последно място, ако сега си дадем усилия, може да минем на предпоследно, пред парламента стои въпросът, какво трябва да се направи, че вече да не сме на последно място, а да минем по-напред в тези класации.
Благодарейки за Вашето внимание, пожелавам ползотворна работа на българския парламент в сферата с противодействие на корупцията. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господи Недялков.
Има ли реплики? Не.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване представения Ви проект за решение.
Гласували 111 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 35.
Предложеният проект за решение е приет. (Председателите се сменят.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Доклад на Комисията по енергетика – господин Бойчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 5, ал. 3, т. 5 се изменя така:
„5. дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 7, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 6 се изменя така:
„6. разработва съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и внася за приемане от Министерския съвет дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.;“.
2. Точка 12 се изменя така:
„12. утвърждава списък на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 и техните индивидуални цели за енергийни спестявания;“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 8 се създава нова т. 1:
„1. предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 декември информация за изпълнение на политиката и мерките в областта на енергийната ефективност в промишлеността;“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 9 се правят следните допълнения:
1. Създава се нова т. 1:
„1. разработва съвместно с министъра на енергетиката дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.;“.
2. Създават се т. 7 и 8:
„7. предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 декември на съответната година информация за изпълнение на политиката и мерките за енергийна ефективност в жилищни сгради и информация за изпълнение на мерките за енергийна ефективност в нежилищни сгради, финансирани с публични средства по оперативни програми, които организира, координира и контролира в рамките на функционалната му компетентност;
8. предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 декември информация за изпълнение на политиката по разработването и хармонизирането с правото на Европейския съюз на подзаконовите нормативни актове, свързани с енергийната ефективност, издадени самостоятелно или съвместно със съответните министри.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 10 се създава нова т. 1:
„1. предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 декември на съответната година информация за изпълнение на политиката и мерките за енергийна ефективност в сектор „Транспорт“;“.
По § 7 има предложение на народния представител Димитър Бойчев по чл. 83. ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 11, ал. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 думата „март“ се заменя с „януари“.
2. Точка 6 се изменя така:
„6. представя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 15 март списък на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 и техните индивидуални цели за енергийни спестявания;“.
3. Създават се нова т. 18 и т. 19 и 20:
„18. организира ежегодно в срок до 31 март изготвянето и публикуването на анализ на състоянието на енергийната ефективност в страната и на годишния напредък по изпълнението на политиката и мерките за повишаване на енергийната ефективност, включително на изпълнението на целта по чл. 14а, ал. 1;
19. участва в разработването на дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.;
20. организира изготвянето на информация за напредъка по изпълнението на политиката и мерките за повишаване на енергийната ефективност за целите на докладването по Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 328/1 от 21 декември, 2018 г.) и я представя на министъра на енергетиката;“.
4. Досегашната т. 18 става т. 21.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, като в ал. 2, в текста преди т. 1 думите „Националната цел“ се заменя с „Националните цели“, думата „определя“ се заменя с „определят“, а в ал. 3, в текста преди т. 1 думите „т. 1 и 2“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
По § 11 има предложение на народните представители Таско Ерменков, Любомир Бонев и Жельо Бойчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Валери Симеонов и Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Димитър Бойчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. Създават се чл. 14а и 14б:
„Чл. 14а. (1) За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност по чл. 13, ал. 2, т. 2 се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.
(2) Общата кумулативна цел по ал. 1 за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. се определя като натрупване на нови енергийни спестявания от минимум 0,8 на сто годишно от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
(3) За 10-годишен период след 2030 г. се реализират нови годишни енергийни спестявания, които съответстват на общата кумулативна цел, определена по ал. 2.
(4) Разликата между общата кумулативна цел по ал. 1 и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:
1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността „търговии с електрическа енергия“, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;
2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;
3. крайни снабдители и търговци на природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 10 GWh годишно;
4. търговци на течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 2000 тона течни горива годишно;
5. търговци на твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.
(5) Енергийните спестявания, постигнати при изпълнение на чл. 14, ал. 1 след 31 декември 2020 г., не се отчитат в размера на изискваните енергийни спестявания за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.
(6) При определяне на общата кумулативна цел по ал. 2 може да се използват следните стойности за изчисление на енергийни спестявания в размер:
1. по 0,7 на сто годишно за 2021 и 2022 г.;
2. по 0,75 на сто годишно за 2023 и 2024 г.;
3. по 0,93 на сто годишно за периода 2025 – 2030 г.
Чл. 14б. (1) Алтернативна мярка е всяка мярка на политика, която води до постигане на енергийни спестявания при крайното потребление на енергия, различна от схемата за задължения за енергийни спестявания.
(2) Алтернативните мерки, които ще се прилагат, очакваните прогнозни енергийни спестявания от тях и отговорните органи за тяхното изпълнение се посочват в Националния план за действие по енергийна ефективност и в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България.
(3) В Националния план за действие по енергийна ефективност и в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България се включват една или повече алтернативни мерки, които трябва да отговарят на следните изисквания:
1. предвиждат поне два междинни периода за отчитане и прилагането на мярката допринася за постигане на общата кумулативна цел за спестена енергия при крайното потребление на енергия до 31 декември 2020 г. и за периода от 1 януари 2021 до 31 декември 2030 г.;
2. определят отговорностите на органите на изпълнителната власт, участващите и изпълняващите лица;
3. определят по прозрачен начин енергийните спестявания, които трябва да се постигнат;
4. обемът на енергийните спестявания, който трябва да се постигне от дадена мярка, се изразява под формата на крайно или на първично енергийно потребление по коефициенти на превръщане съгласно наредбата по чл. 18, ал. 1;
5. изчисляват енергийните спестявания от прилагането на мярката по методи и принципи съгласно наредбата по чл. 18, ал. 2;
6. гарантират наблюдение на резултатите и предвиждат подходящи мерки, когато напредъкът е незадоволителен;
7. предвиждат ежегодно публикуване на данните за годишните тенденции в енергийните спестявания;
8. предвиждат приоритетно изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност при уязвими клиенти, включително домакинства, засегнати от енергийна бедност, и когато е целесъобразно, в социални услуги за дневна грижа, социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и социални услуги за осигуряване на подслон.
(4) Алтернативните мерки трябва да отговарят и на следните допълнителни критерии:
1. да предвиждат въвеждането на система за контрол, която включва независима проверка на статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност – за алтернативните мерки, за които се прилагат изискванията на ал. 3, т. 2 – 6;
2. да предвижда участващите лица да представят и да оповестяват публично годишни доклади за постигнатите енергийни спестявания, когато е приложимо – за алтернативните мерки, за които се прилага изискването на ал. 3, т. 3;
3. осъществяването на мерки за енергийна ефективност води до постигането на енергийни спестявания.
(5) Обхватът и оценката на ефекта от изпълнените алтернативни мерки се посочва в ежегодните отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност, а за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. – в анализа по чл. 11, ал. 6, т. 18.
(6) Не се допуска двойно отчитане на енергийни спестявания от изпълнението на индивидуалните цели на задължените лица и от прилагането на алтернативни мерки.
(7) За алтернативни мерки се считат всички реализирани енергийни спестявания в резултат на национални и европейски схеми за подпомагане.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по наименованието на Законопроекта, както и по параграфи от 1 до 11.
Има ли желаещи да се изкажат? Господин Ерменков?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): По § 11 имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ами тъкмо на него сме. Добре, не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта; § 1 по редакцията на Комисията; § 2 по вносител; параграфи от 3 до 7 по редакцията на Комисията; § 8 по вносител; § 9 по редакцията на Комисията; § 10 по вносител; и § 11 по редакцията на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 22.
Параграфите и наименованието на Законопроекта са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, като в т. 3, ал. 10 думите „чл. 11, ал. 6, т. 3а и 4а“ се заменят с „чл. 11, ал. 6, т. 18“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като думата „могат“ се заменя с „може“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, като думата „могат“ се заменя с „може“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, като в т. 1 думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, като:
„1. в ал. 2 думата „могат“ се заменя с „може“;
2. в ал. 3 т. 1 се изменя така:
„1. стандартите на Европейския съюз за емисии от нови леки пътнически автомобили и нови леки търговски превозни средства, произтичащи от прилагането на Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за определяне на стандарти за емисиите на СО2 от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 (OB, L 111/13 от 25 април 2019 г.);“
3. в ал. 4 думата „могат“ се заменя с „може“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, като в т. 1, буква „а“ думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“, а т. 2 се изменя така:
„2. В ал. 2 след думите „чл. 14, ал. 4“ се добавя „и чл. 14а, ал. 4“, а думите „прехвърляне на удостоверенията за“ се заменят с „придобиване на съответните“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Предложение на народните представители Таско Ерменков, Любомир Бонев и Жельо Бойчев:
„Създава се § 21а:
„§ 21а. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
„(3) За целите на ал. 1 административните структури и органите на изпълнителната власт изготвят годишни планове за обновяване на поне 5 на сто от общата разгърната застроена площ на използваните от съответната администрация отоплявани и/или охлаждани сгради – държавна собственост.
(4) Плановете по ал. 3 съдържат информация за предвидената за обновяване разгърната застроена площ през следващата година и необходимите средства за това.
(5) Плановете по ал. 3 се изготвят ежегодно до 1 септември и се предоставят на Министерския съвет за включване в бюджетните прогнози за следващата календарна година.“
2. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 6, 7 и 8.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по параграфи от 12 до 21 включително, както и по предложението за нов параграф на народния представител Таско Ерменков и група народни представители.
Изказване на господин Ерменков – заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам отношение по нашето предложение, като само искам да Ви напомня, че преди около пет минути приехте в § 14, че разликата между кумулативната цел, с която определяме и прогнозните енергийни спестявания според алтернативните мерки, се разпределя между задължени лица от частния сектор и потребители. Освен всичко друго приехте, че алтернативните мерки трябва да определят отговорностите на органите на изпълнителната власт, участващи и изпълняващи лица и по прозрачен начин трябва да се определят енергийните спестявания. Това е и смисълът на нашето предложение. Защото в сегашния чл. 23, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност пише: „За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност за всички отопляеми и/или охлаждани сгради държавна собственост, използвани от държавната администрация, ежегодно се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5 на сто от общата разгъната застроена площ“.
Този текст, както виждате, е пожелателен. В него няма особени изисквания. Той е от жанра „само храната ще спаси света от гладна смърт“. Няма нищо конкретно, няма нищо, което да отговаря на точките за това, че трябва да бъдат конкретни целите и по прозрачен начин да се отчитат.
Именно поради това ние предлагаме мерките, които трябва да предприеме държавата по собствените си сгради, да бъдат свързани със специално изготвени конкретни планове за обновяване поне на 5% от общата разгъната застроена площ, като бъде точно написано кои сгради по тези 5% ще бъдат обновени, по какъв начин, какви средства ще са необходими за това. Предлагаме тези средства да бъдат включени в съответните институции. Както в момента е написано в ал. 1 на Закона – ще изпълняват някаква цел, но с какви пари, откъде ще дойдат парите, по какъв начин това ще се случи, не е уточнено.
За пореден път сме свидетели на това, че държавата разпределя много добре задълженията върху задължени лица, които не са държавата, и ги задължава те да предприемат мерки. Нещо повече, по-нататък ще приемете едни доста солени санкции за онези от задължените лица, които не си изпълняват задълженията, но няма да приемете нищо, защото не са предвидени санкции за онези от държавните институции, които не си изпълняват задълженията. Получава се така, че държавата вместо да дава пример със собствената си политика върху собствените си сгради по начин, по който ще бъде ясен, прозрачен и финансиран и ще покаже как се правят мерки по енергийна ефективност, тя отново прехвърля отговорността върху частния сектор, върху потребителите и не прави нищо по отношение на собствените си сгради. Тоест пожелателно си е написала, че трябва да предприема мерки, но конкретно какво ще прави, кога ще го прави, дали ще го направи, какви ще са последствията, ако няма да го направи, не са описани в Закона.
Ще Ви кажа какви са последствията, защото ако тя не изпълни своите алтернативни мерки, това означава, че няма да бъде изпълнена кумулативната цел и това означава, че Европейската комисия за пореден път ще започне да ни налага санкции за това, че не си изпълняваме задълженията според европейското законодателство.
Именно поради тази причина ние предлагаме този текст. Както виждам, няма голямо желание да бъде подкрепен от управляващото мнозинство, за съжаление. Това е и причината да се въздържаме по текстовете на предложения ни Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийна ефективност.
Няма как да подкрепяме една политика на държавата, която е едностранна, която не е балансирана, която не е свързана с това да изпълнява собствените си ангажименти.
Разбираме, че Законопроектът е важен, разбираме, че се намираме в наказателна процедура и това е единствената причина, която ни кара да гласуваме само „въздържал се“, а не да се възпротивим на цялата философия, тъй като, пак казвам, не може държавата да бъде мащеха за частния сектор и да не предприема никакви ангажименти по отношение на собствените си задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики към изказването?
Заповядайте, господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ерменков, разбирам логиката на Вашето предложение, но искам да стане ясно на колегите, че в Закона ясно е разписан ангажиментът както на общините, така и на държавата и на държавните предприятия за поемането на ангажиментите и покриването на критериите по енергийната ефективност, както и разчети в бюджетите на съответните организации за покриването на тези критерии.
Мисля, че един от приоритетите на правителството е санирането и енергийната ефективност, то е свързано с енергийната ефективност. Пак казвам, намирам логика във Вашето предложение, но тези ангажименти с планове, с бюджетно обезпечаване много ясно са разписани в Закона. Ако не бяха разписани в Закона, да, има логика да попаднат тук, но не мисля, че трябва да се повтарят като текстове в Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други реплики? Не виждам.
Дуплика – господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, ще Ви прочета още един път бавно чл. 23, ал. 1: „За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност за всички отоплявани и/или охлаждани сгради държавна собственост, използвани от държавната администрация, ежегодно се предприемат мерки за подобряване на енергийната характеристика на поне 5 на сто от общата разгъната застроена площ.“ Как се предприемат, в каква последователност, върху кои сгради, какви резултати се очакват, как ще бъдат отчетени го няма никъде.
Заради това ние предлагаме съвсем конкретно да се направят планове, които да обхващат тези 5%, да е ясно в коя сграда какво ще се прави, колко ще струва, какви ще бъдат икономиите, за да могат тези икономии след това да бъдат отчетени. В противен случай пак рискуваме да се окажем в ситуацията, в която сме пожелали нещо да направим, но не сме го осигурили финансово. Затова и пишем, че средствата и плановете трябва да бъдат предоставени в Министерството на финансите, за да бъде осигурено финансирането им. Вие знаете как стоят нещата с бюджетите, особено в тежката криза, в която се намираме, и бюджетите са толкова орязани, че стигат за всичко друго, само не в последно време да си оправяме и сградите с малки изключения.
Това беше причината да предложим това нещо. Пак разбирам, че в момента няма желание да бъде прието, но съм убеден, че ще дойде времето и това ще се случи, тъй като без планове по конкретни мерки за енергийна ефективност, с конкретни обекти, с конкретно финансиране, гарантиране на това финансиране, отчитане и след това контрол дали това се изпълнява, няма как да се предприемат мерки по енергийна ефективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Има ли други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 12 и 13 по вносител; 14 и 15 в редакция на Комисията; 16 и 17 по вносител; 18, 19 и 20 в редакция на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 21.
Параграфите са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Таско Ерменков и група народни представители за създаване на нов параграф.
Гласували 88 народни представители: за 20, против 58, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване § 21 по вносител, който пропуснах да включа в първата група, която гласувахме.
Гласували 83 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В глава втора, раздел III се създава нов чл. 24:
„Чл. 24. Дългосрочната стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. съдържа:
1. преглед на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради (национален сграден фонд) въз основа на статистически извадки и очакван дял на обновените сгради през 2020 г.;
2. определянето на разходно ефективни подходи за обновяване, съобразени с вида сгради и климатичната зона, като се отчитат подходящите моменти за интервенция, ако има такива, в жизнения цикъл на сградата;
3. политики и действия за насърчаване на икономически ефективно основно обновяване на сгради, включително поетапно основно обновяване;
4. преглед на политиките и действията, насочени към сгради с най-лоши характеристики, пречките пред разпределянето на стимулите и слабостите на пазара и определяне на подходящи действия на национално равнище, които допринасят за намаляване на енергийната бедност;
5. политики и действия, насочени към всички сгради за обществено обслужване;
6. преглед на националните инициативи за насърчаване на интелигентните технологии в сгради и общности, както и на придобиването на умения и образование в секторите на строителството и енергийната ефективност;
7. очаквани спестявания на енергия и ползите от тях, включително ползите за здравето, безопасността и качеството на въздуха;
8. възможности за създаване на условия за достъп на инвеститорите за пакетни решения чрез обединяване на проекти, включително чрез инвестиционни платформи или групи, и чрез консорциуми от малки и средни предприятия;
9. механизми за намаляване на възприемания риск за инвеститорите и физическите лица при изпълнение на мерки за енергийна ефективност;
10. възможности за използване на публично финансиране за привличане на допълнителни инвестиции от частния сектор или за преодоляване на специфични слабости на пазара;
11. възможности за насочване на инвестиции за постигане на енергийно ефективен обществен сграден фонд;
12. създаване на достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации, като обслужване на потребителите на едно гише и консултиране по въпроси в енергийната област, свързани с подходящи мерки за повишаване на енергийната ефективност и инструменти за финансиране;
13. пътна карта с мерки, допринасящи за постигане на декарбонизиран национален сграден фонд и улесняване на разходно-ефективната трансформация на съществуващи сгради в сгради с близко до нулево потребление на енергия, измерими показатели за напредъка и индикативни етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г.“
По § 24 имам предложение за редакционна поправка.
Първо в т. 1 ще изчета редакционното предложение, което ще направя:
„В т. 1 след думите „намаляване на“ се добавя „енергийното потребление и“, а след думата „разходите“ предлогът „на“ се заменя със „за“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, като т. 2 се изменя така:
„2. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „на лицата по чл. 43, ал. 1 и 2, и лицата по чл. 59, ал. 1“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по параграфи 22 – 24.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 22 по вносител и § 23 по редакция на Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 8.
Параграфи 22 и 23 са приети.
Сега подлагам на гласуване предложението за редакционна поправка в § 24, т. 1 – след думите „намаляване на“ се добавя „енергийното потребление и“, а след думата „разходите“ предлогът „на“ се заменя със „за“.
Гласували 80 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 10.
Редакционната поправка е приета.
Подлагам на гласуване текста на § 24 с редакционната поправка.
Гласували 77 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 8.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 25:
„§ 25. В чл. 30, ал. 2 думите „наредбите по чл. 18, ал. 2 и 3“ се заменят с „наредбата по чл. 18, ал. 2“.“
По § 25 има предложение на народния представител Димитър Бойчев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26:
„§ 26. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Инвестиционните проекти по ал. 1 трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са съобразени с техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации и системи;
2. да осигуряват възможност за монтиране на устройства за саморегулиране и за отделно регулиране на температурата във всяка стая или, когато е оправдано, в специално определен отоплен участък на обособената част на сградата, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно;
3. да предвиждат проектиране на сгради с близко до нулево потребление на енергия считано от дата, определена с Наредба по ал. 4.“
2. Алинея 3 се отменя.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите, минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите или на части от тях с оглед на постигане на равнищата на оптималните разходи, техническите изисквания за енергийна ефективност и методиката/стандартите за определяне на разхода на енергия в сградите, включително на сградите с близко до нулево потребление на енергия, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“
4. Създава се ал. 6:
„(6) Изискванията за енергийните характеристики на техническите сградни инсталации, правилното монтиране и подходящите оразмеряване, настройка и контрол на техническите сградни инсталации в сгради се определят с наредби за проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството самостоятелно или съвместно с компетентните министри.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27, като в ал. 1, изречение първо думата „осъществимо“ се заменя с „възможно“, а в изречение второ думата „осъществимост“ се заменя с „възможност“.
Комисията предлага да се създаде нов § 28:
„§ 28. В чл. 37, ал. 1 думите „чл. 31, ал. 3“ се заменят с „чл. 31, ал. 4“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 34, като ал. 7 се изменя така:
„(7) Сградите за обществено обслужване, които отговарят на изискванията на чл. 31а, не подлежат на проверка по ал. 1.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 41, като в т. 1 думите „в началото“ се заменят с „преди думите „предприятия за“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 43, като в т. 1 след думите „В ал. 1“ се добавя „в текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 44.
Комисията предлага да се създаде нов § 45:
„§ 45. В чл. 61, т. 2 думите „ал. 2, 3 или 4“ се заменят с „ал. 3 или 4“.“
Комисията предлага да се създаде нов § 46:
„§ 46. В чл. 62 думите „и се придружава с декларация за липса на обстоятелствата по чл. 59, ал. 2“ се заличават.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 47, като в ал. 10 думата „могат“ се заменя с „може“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 48.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 49, като в т. 1 абревиатурата „ЕСКО“ се заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 50, като в т. 1 думите „данни за“ се заличават.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 51:
„§ 51. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думите „по чл. 14, ал. 4“ се добавя „и чл. 14а,
ал. 4“;
б) в т. 3 думите „с водогрейни котли“ се заменят с „инсталации за комбинирано отопление и вентилация“ и пред тях се поставя запетая.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Информацията по чл. 68, ал. 3, т. 2 се предоставя до 15 февруари на съответната година, а информацията по чл. 68, ал. 2 и 3, т. 1, 3 – 9 се предоставя на агенцията в предвидените в този закон срокове.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 54, като т. 1 се изменя така:
„1. В ал. 2 думата „Възложителят“ се заменя с „В случаите, когато обследването за енергийна ефективност е извършено от трети лица, възложителят“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 57, като в ал. 1, т. 3 думата „могат“ се заменя с „може“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 64.
Комисията предлага да се създаде нов § 65:
„§ 65. В чл. 103 думите „чл. 59, ал. 2 и 4“ се заменят с „чл. 59, ал. 4“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 66.
По § 62 има предложение на народния представител Димитър Бойчев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 67:
„§ 67. Член 106 се изменя така:
„Чл. 106. (1) На собственик на предприятие, промишлена система и система за външно изкуствено осветление, който не изпълни задължението си по чл. 57, ал. 2, се налага глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 10 000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено повторно, се налага глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 68.
Комисията предлага да се създаде § 69:
„§ 69. В чл. 108 думата „срока“ се заменя със „сроковете“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 71, като:
„1. в т. 1, буква „б“ относно § 1, т. 42 думата „могат“ се заменя с „може“.
2. точка 2 се изменя така:
„2. В § 2 накрая се поставя запетая и се добавя „на Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OB, L 328/210 от 21 декември 2018 г.) и Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OB, L 156/75 от 19 юни 2018 г.)“.“
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за подразделението на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 72:
„§ 72. Изискванията на техническите сградни инсталации се определят с наредбите по чл. 31, ал. 6 в срок до 1 януари 2025 г.“
Предложение на народния представител Димитър Бойчев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 73:
„§ 73. Информацията по чл. 11, ал. 6, т. 20 се предоставя на министъра на енергетиката за първи път до 31 януари 2023 г.“
Предложение на народния представител Димитър Бойчев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 74:
„§ 74. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35, ал. 2, в т. 5 думите „чл. 14, ал. 4 и чл. 15“ се заменят с „чл. 14, ал. 4, чл. 14а, ал. 4, чл. 15, ал. 6 и чл. 20“.
2. В чл. 38б се създава ал. 7:
„(7) Когато в сграда – етажна собственост, всички инсталирани средства за измерване на консумацията на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди и/или топлинните разпределители са с дистанционно отчитане, на крайните ползватели се осигурява информация за фактурирането въз основа на реалното потребление или за потреблението въз основа на показанията на топлинния разпределител поне веднъж месечно. Тази информация може да се предоставя чрез интернет и се актуализира толкова често, колкото измервателните средства и използваните системи позволяват.
3. В чл. 140 се създават ал. 7 и 8:
„(7) При монтиране на нови средства по ал. 1 същите са с дистанционно отчитане.
(8) Индивидуалните водомери за топла вода с дистанционно отчитане в имотите на клиентите, присъединени към абонатна станция в сграда – етажна собственост, се доставят от лицето по чл. 139б или се одобряват от него за използване в сградата.“
4. Създава се нов чл. 146:
„Чл. 146. При централизирано снабдяване с енергия за охлаждане от централен източник или районна охладителна система, средствата за измерване на потребената енергия за охлаждане се монтират на точката за доставка:
1. на всяка отделна сграда, когато се снабдяват множество сгради;
2. на всеки отделен имот, когато енергията за охлаждане се доставя в сграда – етажна собственост.“
5. В чл. 149 се създава ал. 3:
„(3) Когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1.“
6. В чл. 195 се създава ал. 6:…“.
Господин Председател, тук имам едно редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сега ли го правите?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, направете го.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Господин Председател, имам редакционно предложение ал. 6 да стане ал. 7:
„(7) При наличие на техническа възможност и икономическа целесъобразност спрямо потенциалното спестяване на енергия средствата за търговско измерване по ал. 2 трябва да отразяват реалното потребление на природен газ и да дават информация за действителното време на потреблението.“
„7. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 28б:
„28б. „Краен ползвател“ е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди за собствено крайно потребление и се помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост, която се снабдява с топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди от централен източник, и когато продажбата на енергия се осъществява без индивидуален договор.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по параграфи с нова номерация от 25 до 71 включително; наименованието на Раздела „Преходни и заключителни разпоредби“; текста на § 66, който става § 72 в редакция на Комисията; и текста на новия § 73.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване току-що изчетените параграфи, както и наименованието на Раздела „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували 83 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 16.
Параграфите, както и наименованието на Раздела са приети.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, внесена в залата от господин Димитър Бойчев – в § 67, който приема нова номерация § 74: в т. 6 ал. 6 се заменя с ал. 7.
Гласували 84 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 17.
Редакционната поправка е приета.
А сега подлагам на гласуване текста на § 67, който приема нова номерация – § 74, с редакцията, току-що приета в залата.
Гласували 89 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 21.
Параграф 67, с нова номерация § 74, е приет.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията предлага да се създаде § 75:
„§ 75. До 1 януари 2027 г. монтираните средства по чл. 140, ал. 1 от Закона за енергетиката, които не са с възможност за дистанционно отчитане, се преустройват така, че да осигуряват възможност за дистанционно отчитане, или се заменят със средства с дистанционно отчитане.“
Комисията предлага да се създаде § 76:
„§ 76. До влизане в сила на § 74, т. 2 относно чл. 38б, ал. 7 от Закона за енергетиката, на крайните ползватели на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди се осигурява информация за фактурирането въз основа на реалното потребление или за потреблението въз основа на показанията на топлинния разпределител поне веднъж на тримесечие при поискване или когато крайните ползватели са предпочели да получават електронни фактури, а в останалите случаи – два пъти годишно, когато в сграда – етажна собственост, всички инсталирани средства за измерване са с дистанционно отчитане.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 77.
Комисията предлага да се създаде § 78:
„§ 78. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 7, т. 1, т. 3, относно създаването на нова т. 18 и § 74, т. 2, които влизат в сила от 1 януари 2022 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Откривам разискванията по текстовете на новия § 75; новия § 76; § 68, който става § 77 по вносител; както и текста на новия § 78.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текстовете на изчетените параграфи.
Гласували 87 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 21.
Текстовете на параграфите са приети, с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност,
Законопроектът е приет – вече е закон.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, колеги!
Благодаря и на сътрудниците на Комисията за ефективността при работата. Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодарим, господин Бойчев, за Вашата издръжливост и устойчивост.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Доклад на Комисията по здравеопазването – госпожо Дариткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-11, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 3 февруари 2021 г., приет на първо гласуване на 12 февруари 2021 г.
„Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване“.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване“.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) При осъществяване на контрола по ал. 1 Сметната палата в Доклада по чл. 6, ал. 5 от Закона за Сметната палата изразява становище и за начина на прилагане на механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 и 35, и на методиките за прилагането им.“
2. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Сметната палата изпраща за сведение Доклада по ал. 2 на министъра на здравеопазването.
(4) Въз основа на Доклада на Сметната палата по ал. 2 министърът на здравеопазването може да отправи предложение до надзорния съвет на НЗОК за изменение и/или допълнение на механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 и 35, и на методиките за прилагането им.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 5.“
По § 1 има постъпило предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 2 има предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. (1) По изключение през 2021 г. при обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или при обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето, механизмът по чл. 45, ал. 31 не се прилага за лекарствените продукти, получени от човешка плазма или от човешка кръв-имуноглобулини, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани от НЗОК:
1. напълно или частично за домашно лечение на територията на страната;
2. в болничната медицинска помощ извън стойността на оказваните медицински услуги.
(2) Разходите на НЗОК за лекарствените продукти по ал. 1 над определените целеви средства в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., като се отчита и делът на резерва при решение на надзорния съвет на НЗОК по чл. 15, ал. 1, т. 7, не подлежат на възстановяване от притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители на лекарствените продукти, за които механизмът по чл. 45, ал. 31 се прилага.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат до отмяната на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 има постъпило предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Откривам разискванията по текстовете на Законопроекта.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване: наименованието на Законопроекта в редакция на Комисията; нов § 1; отхвърлянето на § 1 по вносител; наименованието на раздел „Преходни и заключителни разпоредби“; текста на § 2 в редакция на Комисията; § 3 по вносител; отхвърлянето на § 4 и § 5, който става § 4 по вносител.
Гласували 89 народни представители: за 71, против 16, въздържали се 2.
Текстовете на Законопроекта са приети, а с това и Законът за здравното осигуряване е приет.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ.
Докладът на Комисията по икономическа политика и туризъм ще бъде представен лично от председателя – господин Петър Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме с допуск в залата.
Предлагам на основание нашия Правилник да допуснем Стамен Янев – заместник-министър на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Режим на допуск в залата.
Подлагам на гласуване допуска на заместник-министъра на икономиката.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министъра да заеме своето място.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, Законопроектът е доста дълъг и разчитам на помощта на моите заместници.
„Закон за индустриалните паркове“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Глава първа – Основни положения“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава първа да се измени така: „Общи положения“.
„Раздел I – Предмет и цел“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел I да се измени така: „Предмет, цел и принципи“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
„Раздел II – Принципи“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. Създаването, функционирането и развитието на индустриални паркове се основава на следните принципи:
1. публичност и прозрачност на дейностите и информацията, свързани със създаването, изграждането, функционирането и развитието на индустриалните паркове;
2. равнопоставеност на индустриалните паркове независимо от собствеността, оператора или инвеститорите;
3. конкурентност при избор на оператор на индустриален парк, който се създава от държавата и/или от общината;
4. държавна подкрепа за създаване на индустриални паркове и стимули за привличане на инвестиции в индустриални паркове, в съответствие с действащото законодателство.“
„Раздел III – Индустриален парк“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III, който става Раздел II.
По чл. 4 има постъпило предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Индустриален парк е обособена територия, разположена в една или повече общини, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности.
(2) Територията на индустриален парк се обособява и урегулира със специализиран подробен устройствен план на индустриалния парк, наричан по-нататък „ПУП на ИП“, като производствена устройствена зона.
(3) Територията на индустриален парк не може да бъде по-малка от 300 дка.
(4) Територията на индустриален парк може да бъде:
1. под 300 дка, но не по-малка от 100 дка, когато индустриалният парк е специализиран за високотехнологични дейности по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите и е обособен в територия от разновидност „високотехнологична производствена зона“ по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ);
2. под 100 дка, но не по-малко от 10 дка, когато индустриалният парк е специализиран за високотехнологични дейности по смисъла на § 1, т. 11, буква „б“ от допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) С ПУП на ИП се определят структурата на територията на индустриалния парк, устройствените зони и териториите с устройствен режим и предназначението на поземлените имоти, съгласно чл. 112 от ЗУТ.
(2) Индустриалният парк се състои от урегулирани поземлени имоти с предназначение за производствени дейности. В индустриалния парк се допускат урегулирани поземлени имоти и с друго предназначение – за спомагателни и обслужващи дейности, свързани с функционирането на парка, включително за движение и транспорт и за друга техническа инфраструктура, за общественообслужващи дейности, за озеленени площи и за специални обекти, като общата им площ не може да бъде равна или по-голяма от половината от площта на парка.
(3) При регистрирането на индустриален парк не се допуска в територията му да се включват поземлени имоти, които са предмет на съдебни спорове за вещни права.“
По чл. 6 има предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) На територията на индустриален парк трябва да бъде осигурена вътрешна техническа инфраструктура, която да обслужва само дейности, осъществявани на територията на парка и нейната свързаност с елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ.
(2) Индустриален парк или част от него може да попада в защитена територия при спазване на изискванията, определени с приложимото законодателство.“
По чл. 7 има предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Вътрешната техническа инфраструктура на индустриалния парк включва най-малко:
1. транспортна техническа инфраструктура на индустриалния парк;
2. водоснабдителна и канализационна мрежа на територията на индустриалния парк;
3. електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 22 или т. 24е от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
(2) Вътрешната техническа инфраструктура на индустриалния парк може да включва и други елементи на техническата инфраструктура на парка, в съответствие с функционирането му и с елементите на техническа инфраструктура, към които паркът е свързан, съответно присъединен.
(3) На територията на индустриалния парк може да са разположени и елементи на друга техническа инфраструктура, включително на външни енергоснабдителни мрежи и съоръжения по чл. 89 ал. 1 ЗУТ, улични мрежи и съоръжения по чл. 70, ал. 1, чл. 77 и 78 ЗУТ и водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения по чл. 83, ал. 2 ЗУТ, които са:
1. изградени преди вписването на парка в регистъра по чл. 21, ал. 1;
2. елементи на техническа инфраструктура, към които паркът е свързан, съответно присъединен;
3. определени с влязъл в сила устройствен план за изграждане и реконструкция на обекти по чл. 205, т. 1 и 2 ЗУТ.
(4) Транспортната техническа инфраструктура по ал. 1, т. 1 се проектира, изгражда и поддържа от собственика на индустриалния парк върху урегулирани поземлени имоти за вътрешни улици.
(5) Мрежите на транспортната техническа инфраструктура, линейните инженерни мрежи на водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването и електронните съобщения в границите на индустриалния парк се проектират и изграждат по правилата на ЗУТ за улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и се свързват с елементите на техническата инфраструктура извън парка.“
„Раздел IV – Субекти“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV, който става Раздел III.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Собственикът на индустриалния парк осигурява организационните, устройствените и техническите условия за създаването, изграждането, функционирането и развитието на парка.
(2) Собственик на индустриален парк може да бъде държавата и/или една или повече общини, както и юридическо лице, регистрирано като търговец по смисъла на Търговския закон или техни обединения.
(3) Държавата и/или една или повече общини могат да участват в юридически лица или техни обединения с блокираща квота по чл. 57а, ал. 2 от Закона за държавната собственост, съответно по чл. 51б, ал. 2 от Закона за общинската собственост, когато участието им е равно или по-голямо от 30 на сто.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. (1) Оператор на индустриален парк е лице, което извършва дейностите по експлоатация на индустриалния парк.
(2) Когато собственик на индустриалния парк е държавата или общината, оператор може да бъде:
1. публично предприятие – търговско дружество, едноличен собственик на капитала, на което е държавата или общината;
2. концесионер, определен по реда на Закона за концесиите.
(3) Когато собственик на индустриалния парк е държавата и една или повече общини, или две и повече общини, оператор може да бъде:
1. публично предприятие – търговско дружество с държавно и общинско или с общинско участие в капитала;
2. концесионер на съвместна концесия по Закона за концесиите.
(4) Когато собственик на индустриалния парк е юридическо лице, регистрирано като търговец, или обединение, функциите на оператор се изпълняват от собственика или от друго търговско дружество.
(5) Когато функциите на оператор не се изпълняват от собственика на индустриалния парк, отношенията между собственика и оператора се уреждат с договор за възлагане на дейностите по експлоатация на индустриалния парк, наричан по-нататък „договор за експлоатация“, който отговаря на условията на чл. 28. Когато операторът е концесионер, дейностите по експлоатация на индустриалния парк се възлагат с концесионния договор при условията и по реда на Закона за концесиите и при спазване на условията на чл. 28.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. Инвеститор в индустриален парк е търговец по смисъла на Търговския закон, който извършва производствена дейност в парка въз основа на договор за стопанска дейност, сключен с оператора при условията на този закон и на правилника за цялостната организация в индустриалния парк.“
По чл. 11 има предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Партньор в индустриален парк е лице, което подпомага функционирането и развитието на индустриалния парк по договор с оператора:
1. за осигуряване на научно-приложно обслужване и иновации и/или на професионална подготовка за нуждите на парка, сключен с научни, образователни, професионални, бизнес или други организации;
2. за извършване на услуги за инвеститорите, сключен с община, с държавен орган или с организация на бюджетна издръжка или с ведомство, както и с лица, които извършват оформяне на транспортни и митнически документи, правни консултации, охрана, съдействие при издаване на сертификати за произход на стоките, посредническа дейност за набиране на персонал, съдействие при издаване на документи, банково обслужване, социални, медицински и други общественообслужващи дейности.
(2) Не са партньори собствениците на елементи на техническа инфраструктура, различна от притежаваната от собственика на индустриалния парк вътрешна техническа инфраструктура.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по наименованието на Законопроекта; по редакцията на Глава първа; редакцията на Раздел I; чл. 1 и чл. 2 по вносители; отхвърлянето на Раздел II; чл. 3 в редакция на Комисията; Раздел III, който става Раздел II; членове 4, 5 и 6 в редакция на Комисията; чл. 7 в редакция на Комисията; наименованието на Раздел IV, който става Раздел III; чл. 8 до чл. 11 по редакция на Комисията; и чл. 12 по вносител.
Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текстовете, които току-що изчетох, заедно с наименованието на Закона и разделите.
Гласували 87 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 16.
Текстовете, наименованието на разделите, тяхното преномериране, както и текстовете на членовете, с които бяхте запознати, са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Раздел V – Собственост“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V, който става Раздел IV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, като в ал. 1 думата „следва“ се заменя с „трябва“.
По чл. 14 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Собственикът на имотите на територията на индустриален парк може да продава или да отдава под наем имот на потребител или да учредява в негова полза ограничени вещни права върху имот. Продажбата, отдаването под наем и учредяването на вещни права за имоти – държавна или общинска собственост, се извършва при условията и по реда на Закона за държавната собственост, съответно на Закона за общинската собственост. Продажбата, отдаването под наем и учредяването на вещни права за имоти, собственост на публично предприятие – търговско дружество, едноличен собственик на капитала, на което е държавата или общината, се извършват при условията и по реда на Закона за публичните предприятия и правилника за прилагането му.
(2) Сделка по ал. 1 може да се извършва след влизане в сила на ПУП на ИП, който урегулира съответния имот, и след нанасянето на имота в кадастралната карта и кадастралните регистри.
(3) Сделка по ал. 1 подлежи на вписване при условията и по реда на глава десета от Закона за кадастъра и имотния регистър. В срок до три работни дни от вписването приобретателят уведомява оператора. В срок до три работни дни от уведомяването операторът заявява вписването на сделката в регистъра по чл. 21, ал. 1.
(4) Потребител, който придобива права върху имот на територията на индустриален парк, е обвързан с условията и ограниченията, определени с правилника за цялостната организация в индустриалния парк и с ПУП на ИП.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. (1) С договора за експлоатация собственикът на индустриалния парк може да упълномощи оператора за извършването на сделките по чл. 14, ал. 1. Правата за разпореждане и управление се вписват в регистъра по чл. 21, ал. 1.
(2) Когато операторът е концесионер, ал. 1 не се прилага. В тези случаи сделките по ал. 1 се извършват само от държавата, съответно от общината, при условията и по реда на чл. 14.“
По чл. 16 има предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Вътрешната техническа инфраструктура по чл. 7, ал. 1, т. 1 е собственост на собственика на индустриалния парк, а в случаите по чл. 13, ал. 2 или когато това е определено с решението за създаване на индустриалния парк – на оператора.
(2) Вътрешна техническа инфраструктура не може да бъде обект на сделка по чл. 14, ал. 1, освен при:
1. продажба на държавата или на съответната община, или
2. учредяване на ограничени вещни права на прокарване и преминаване по чл. 192 и 193 от ЗУТ, или
3. учредяване на ограничени вещни права за изграждане на енергийни обекти по чл. 62 от Закона за енергетиката.“
„Раздел VI – Видове индустриални паркове“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI, който става Раздел V.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. Според производствените дейности индустриалният парк е:
1. тип А – общ, в който няма специализация на производствени дейности;
2. тип Б – специализиран, в който се извършват един вид производствени и свързани с тях дейности или сходни производствени дейности;
3. тип С – специализиран, в който се извършват високотехнологични и свързани с тях дейности.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. Според собственика видът на индустриалният парк е:
1. държавен – когато собственик е държавата;
2. общински – когато собственик е една община;
3. съвместен – когато собственик е държавата и една или повече общини, както и когато собственик са две или повече общини;
4. частен – когато собственик е юридическо лице, регистрирано като търговец, или обединение, включително в случаите по чл. 8, ал. 3.“
„Раздел VІІ – Държавна политика за индустриалните паркове. Мерки за стимулиране на индустриалните паркове“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VII, който става Раздел VI.
По чл. 19 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Чл. 19. (1) Държавната политика за индустриалните паркове се провежда от Министерския съвет, от министъра на икономиката и от органите на местното самоуправление.
(2) Министерският съвет:
1. по предложение на министъра на икономиката приема програми и решения за стимулиране на създаването и/или функционирането и/или развитието на индустриални паркове, наричани по-нататък „мерки за стимулиране“;
2. упражнява правата на държавата в държавните индустриални паркове и в съвместните индустриални паркове с държавно и общинско участие;
3. по предложение на министъра на икономиката и на министъра на регионалното развитие и благоустройството одобрява списък на ключови индустриални паркове със стратегическо значение за балансираното териториално развитие на страната, съответстващи на целите и приоритетите на стратегическите документи за регионално и пространствено развитие съгласно Закона за регионалното развитие; списъкът включва индустриални паркове, вписани в регистъра по чл. 21, ал. 1, и се изготвя на базата на актуален анализ.
(3) Министърът на икономиката:
1. изпълнява възложените с акт на Министерския съвет мерки за стимулиране на индустриални паркове;
2. предоставя безвъзмездно информация относно възможностите за създаване на индустриални паркове;
3. извършва контрол за съответствие на извършваните дейности на територията с определените в ПУП на ИП;
4. изгражда и поддържа Регистъра на индустриалните паркове;
5. издава заповеди за вписване и за заличаване на индустриалните паркове от регистъра по чл. 21, ал. 1.
(4) Общинският съвет:
1. приема мерки за стимулиране на индустриалните паркове на територията на общината;
2. упражнява правата на общината в общинските индустриални паркове и в съвместните индустриални паркове с държавно и общинско или с общинско участие.
(5) Когато собственик на индустриален парк е държавата и/или община, органите по ал. 2, 3 и 4 осигуряват извършването на оценка за съответствие със законодателството в областта на държавните помощи по чл. 21, ал. 2 от Закона за публичните финанси.“
По чл. 20 има предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. (1) След вписване на индустриален парк в регистъра по чл. 21, ал. 1 до заличаването му от регистъра, за парка се прилага облекчен режим на административно обслужване при изграждането и развитието на парка при условията на глава трета.
(2) Собственик на индустриален парк и инвеститор може да получава подкрепа при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, както и чрез национални програми и чрез европейските структурни и инвестиционни фондове.
(3) Като мярка за стимулиране на индустриалните паркове общинският съвет може да:
1. определя преференциални размери на местни такси за технически и за административни услуги, свързани с дейностите, които се извършват на територията на индустриален парк;
2. освобождава собствениците и инвеститорите от местни такси, когато таксите се отнасят за обектите на вътрешната техническа инфраструктура и за общественообслужващите обекти на територията на индустриалните паркове.“
„Раздел VІІІ – Регистър на индустриалните паркове“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VIII, който става Раздел VII.
По чл. 21 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Чл. 21. (1) Министърът на икономиката създава и поддържа електронен регистър на индустриалните паркове, който осигурява:
1. обмен на данни, документи и информация във връзка с вписването и публикуването в регистъра по електронен път с квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги;
2. публичен достъп чрез интернет до информацията по ал. 2 и до документите по ал. 3, освен когато информацията е защитена със закон или е чувствителна информация.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписва следната информация:
1. регистров код;
2. наименование на индустриалния парк;
3. вид и тип на индустриалния парк, както и вид на специализираните производствени дейности – когато паркът е тип Б, и вид на високотехнологичните дейности, за които паркът е предназначен – когато паркът е тип С;
4. данни за допустимите дейности на територията на парка;
5. данни за местонахождението (административен адрес) и за площта на парка;
6. идентификатори на поземлените имоти на територията на парка по кадастралната карта и кадастралните регистри;
7. данни за изградената на територията на индустриалния парк техническа инфраструктура, включително относно въвеждането ѝ в експлоатация;
8. собственик;
9. оператор;
10. дейности по експлоатация на парка, които се извършват от оператора;
11. права за разпореждане и управление, предоставени от собственика на оператора;
12. данни за инвеститорите – наименование на инвеститора и видът на извършваната от него производствена дейност;
13. партньори – когато има такива, и данни за вида на предоставяните от тях услуги на територията на парка;
14. промени в обстоятелствата по т. 1 – 13;
15. дата на заличаване на вписването и основанието за това.
(3) В регистъра по ал. 1 се публикува:
1. концепция за индустриалния парк;
2. правилник за цялостната организация в индустриалния парк;
3. подробен устройствен план на индустриалния парк с неговите изменения;
4. актуализации на документите по т. 1 – 3;
5. заповеди на министъра на икономиката за вписване на данни и за публикуване на документи в регистъра.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. (1) Индустриален парк, вписан в регистъра по чл. 21, ал. 1, се заличава:
1. по инициатива на собственика;
2. когато с влязъл в сила акт на компетентен орган се установи, че на територията на парка се извършват дейности, които не са допустими или не съответстват на устройствените характеристики или на конкретното предназначение на територията съгласно влезлия в сила ПУП на ИП или влязло в сила негово изменение.
(2) Когато се установи, че операторът не е заявил вписването на промени или на актуализиран документ в тримесечен срок от настъпване на промяната или на актуализацията на документа, министърът на икономиката уведомява за това оператора. Ако в 30-дневен срок от уведомлението операторът не изпълни задължението си, индустриалният парк се заличава от регистъра.
(3) Заличаването се извършва в тридневен срок от влизането в сила на заповедта на министъра на икономиката.
(4) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
„Раздел ІХ – Изключения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IX, който става Раздел VIII.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
„Чл. 23. Този закон не се прилага:
1. за индустриални зони, индустриални паркове и технологични паркове, които не са вписани в регистъра по чл. 21, ал. 1;
2. за изграждане, функциониране и развитие на обекти в територии и поземлени имоти, които са извън границите на индустриалните паркове, вписани в регистъра по чл. 21, ал. 1, и са с предназначение за производствени дейности.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Кънев.
Откривам разискванията по изчетените параграфи и раздели.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване: текстовете на Раздел V, който става Раздел IV; текстовете от чл. 13 до 16 в редакция на Комисията; текста на Раздел VI, който става Раздел V; членове 17 и 18 в редакция на Комисията; текста на Раздел VII, който става Раздел VI; текстовете на членове 19 и 20 в редакция на Комисията; текстът на Раздел VIII, който става Раздел VII; текстовете на членове 21 и 22 в редакция на Комисията; както и текста на Раздел IX, който става Раздел VIII; и текста на чл. 23 в редакцията на Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 76 народни представители: за 59, против няма, въздържали се 17.
Текстовете не са приети.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Прегласуване, прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре.
Прегласуване, колеги.
Гласували 87 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 17.
Изчетените текстове са приети заедно с наименованията и преномерирането на разделите.
Прекъсвам заседанието за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, започваме работа.
Госпожо Савеклиева, моля, продължете с Глава втора.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава втора –Създаване на индустриален парк“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел I – Предложение и решение за създаване на индустриален парк“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Чл. 24. (1) Индустриален парк се създава с решение:
1. по предложение на министъра на икономиката до Министерския съвет – за държавен индустриален парк и за съвместен индустриален парк с държавно и общинско участие;
2. по предложение на кмета на общината до общинския съвет –за общински индустриален парк и за съвместен индустриален парк с общинско или с държавно и общинско участие;
3. съгласно учредителния акт на юридическото лице, съответно на обединението – за частен индустриален парк.
(2) Към предложението по ал. 1 се прилага:
1. концепция за индустриалния парк;
2. бизнес план на оператора;
3. проект на задание за проектиране на ПУП на ИП или подробен устройствен план за територията на индустриалния парк;
4. проект на договор за експлоатация, освен когато собственикът е и оператор;
5. проект на правилник за цялостната организация в индустриалния парк;
6. актове за собственост на поземлените имоти, включени в територията на индустриалния парк, или информация за актуалните идентификатори на поземлените имоти по кадастралната карта и кадастралните регистри.
(3) Решението за създаване на индустриален парк съдържа:
1. наименование на парка;
2. тип на парка, а когато той е тип Б – и вида производство, за който е предназначен;
3. площ на територията на парка;
4. актуални идентификатори на поземлените имоти на територията на индустриалния парк по кадастралната карта и кадастралните регистри, когато е приложимо;
5. съгласие за сключване на договор за експлоатация, когато е приложимо, с посочване на наименованието и ЕИК на оператора;
6. одобряване на концепцията за индустриалния парк и на правилника за цялостната организация в индустриалния парк;
7. други условия, съобразени с изискванията на този закон.
(4) Решението за създаване на индустриален парк е основание за сключване на договор за експлоатация – когато е приложимо, и е условие за вписване на парка в регистъра по чл. 21, ал. 1.“
„Раздел II – Документи и договори, свързани със създаването, изграждането и функционирането на индустриален парк“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, като:
„1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Концепцията за индустриален парк определя дългосрочни перспективи и цели за развитие на парка, която съдържа:“;
2. В т. 3 думите „цел и задача“ се заменят с „цели и задачи“;
3. В т. 7 думите „затворените мрежи на техническата“ се заменят с „вътрешна техническа“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
По чл. 29 има предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
„Чл. 29. (1) Правилникът за цялостната организация в индустриалния парк съдържа:
1. условията и реда за проектиране, строителство и ползване на вътрешната техническа инфраструктура;
2. условията и реда за придобиване на права върху имоти или
части от имоти, разположени на територията на парка;
3. условията и реда за строителство на територията на парка;
4. условията и реда за извършване на услугите, които операторът предоставя на инвеститорите;
5. изброяване на дейностите, които са допустими на територията на парка;
6. права и задължения на оператора и на потребителите, включително при заличаване на индустриалния парк от регистъра по чл. 21, ал. 1.
(2) При определяне на права и задължения във връзка с ал. 1, т. 3 може да се допуснат преференции за отделни инвеститори, като условията за тяхното прилагане се посочват в правилника за цялостната организация в индустриалния парк.“
„Раздел III – Вписване на индустриален парк и на промени в Регистъра на индустриалните паркове“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
По чл. 30 има предложение на народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
„Чл. 30. (1) След сключване на договора за експлоатация, а когато операторът е и собственик на индустриалния парк – след приемане на решението за създаване на индустриалния парк, операторът подава заявление за вписване на парка в регистъра по чл. 21, ал. 1 по електронен път с квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документите по чл. 21, ал. 3, т. 1 и 2 в електронен формат.
(3) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 министърът на икономиката:
1. издава заповед за вписване на индустриалния парк в регистъра по чл. 21, ал. 1, или
2. уведомява оператора за наличието на нередовности в заявлението, като:
а) несъответствие на площта на индустриалния парк с
изискванията по чл. 4, ал. 3;
б) отсъствие на информация по чл. 21, ал. 2;
в) несъответствие на приложените към заявлението документи
по чл. 21, ал. 3, т, 1 и 2 с изискванията на този закон;
г) подаване на заявлението от лице, което не е оператор, или
д) подаване на заявлението без приложени документи по ал. 2.
(4) Когато в 30-дневен срок от уведомлението по ал. 3, т. 2 операторът не е отстранил нередовностите, министърът на икономиката издава заповед за отказ от вписване в регистъра по чл. 21, ал. 1. Министърът на икономиката издава заповед за вписване, съответно за отказ за вписване на индустриалния парк в срок до 5 работни дни след изтичането на срока по изречение първо. Заповедта се изпраща на оператора по електронен път и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Вписване на промени и публикуване на актуализирани документи се заявява в тримесечен срок от промяната, съответно от датата на актуализацията, като ал. 2 – 4 се прилагат съответно.“
„Глава трета – Изграждане на индустриален парк“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, като в ал. 2 думите „Регламент (ЕО № 910/2014 на Европейския парламент и Съвета от 23 юли 2014 г.“ се заменят със „Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, като:
1. В ал. 2, т. 2 думите „с 50 на сто“ се заменят с „наполовина“.
2. В ал. 3 след думите „определени със ЗУТ или със съответния се добавя „специален“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, като ал. 5 се изменя така:
„(5) Отказът на административния орган може да бъде само по законосъобразност и задължително се мотивират.“
„Глава четвърта – Функциониране и развитие на индустриален парк“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
„Раздел I – Експлоатация и ползване на индустриален парк“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
По чл. 35 има предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35:
„Чл. 35. (1) Дейностите по експлоатация на индустриалния парк, извършвани от оператора, включват:
1. управление и поддържане на вътрешната техническа инфраструктура, притежавани от собственика на индустриалния парк, в съответствие с техническите изисквания, определени с приложимите нормативни актове за съответните елементи на техническата инфраструктура;
2. осигуряване на административно и друго обслужване на инвеститорите относно извършваните на територията на парка дейности в съответствие с правилника за цялостната организация в индустриалния парк и със съответния договор за стопанска дейност;
3. оказване на съдействие на потребителите в индустриалния парк във връзка с административното обслужване на дейността им от страна на държавни и общински институции;
4. сключване на договорите за стопанска дейност, на договорите за партньорство и на договорите за услуги.
(2) Дейностите по експлоатация на индустриалния парк може да включват и:
1. строителство на елементи на вътрешната техническа инфраструктура и дейности по изграждане на строежи за развитие на индустриалния парк;
2. сключване на договори с партньори за осигуряване на социални, административни и други обслужващи дейности и услуги на територията на индустриалния парк;
3. изграждане и поддържане на транспортния достъп и изграждане и поддържане на присъединяванията на елементи на вътрешната техническа инфраструктура на парка към налична външна техническа инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ – когато е приложимо;
4. сключване на договор за обслужване с лица, притежаващи документ за извършване на дейности с отпадъци по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците, за събиране и транспортиране на отпадъците, генерирани на територията на индустриалния парк, до съответните съоръжения и инсталации;
5. изграждане и поддържане на производствени и други сгради и съоръжения на територията на индустриалния парк;
6. други дейности – по преценка на собственика.“
По чл. 36 има предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
„Чл. 36. (1) При условията и по реда на Закона за енергетиката, съответно на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, и при отсъствие на лице, което предоставя комунални услуги, чрез елементи на вътрешната техническа инфраструктура операторът може да изпълнява функциите на:
1. оператор на затворена електроразпределителна мрежа и/или на оператор на затворена газоразпределителна мрежа по смисъла на Закона за енергетиката;
2. ВиК оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 6 от Закона за водите и чл. 2, ал. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения от вътрешната техническа инфраструктура.
(2) Обстоятелството, че операторът ще изпълнява функциите по ал. 1, се посочва в договора за експлоатация. В тези случаи, ако операторът не е собственик, в полза на оператора се учредяват вещни права върху елементите на вътрешната техническа инфраструктура, необходими за издаване на съответната лицензия по ал. 1, т. 1.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, като думите „и на съответния договор“ се заличават.
„Раздел II – Развитие на индустриален парк“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
„Чл. 38. (1) Индустриален парк може да се развива относно извършваните на неговата територия производствени, спомагателни и общественообслужващи дейности чрез:
1. разширяване на територията на парка;
2. преструктуриране на парка;
3. преустройство на строежите на територията на парка.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват въз основа на административни актове, издадени след приключване на приложимите за всяка дейност административни производства по чл. 31, ал. 2, при условията, по реда и в сроковете по глава трета.“
По чл. 39 има предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
„Чл. 39. Разширяване на територията на индустриален парк може да се извършва чрез изменение на ПУП на индустриален парк с цел развитие на производствените дейности, увеличаване на обема и качеството на общественообслужващите дейности или увеличаване на възможностите на транспортната техническа инфраструктура на територията на индустриалния парк или на капацитета и качеството на другите елементи на вътрешната техническа инфраструктура.“
По чл. 40 има предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40:
„Чл. 40. Преструктурирането на индустриален парк може да се извършва с цел развитие на производствените дейности и за увеличаване на обема и качеството на общественообслужващите дейности или на вътрешната техническа инфраструктура чрез изменение на ПУП на индустриален парк относно начина и характера на застрояването на отделни урегулирани поземлени имоти или на правилата и нормативите към ПУП на индустриален парк, включително чрез:
1. образуване на нови и разделяне или обединяване на съществуващи урегулирани поземлени имоти;
2. промяна на съществуващо застрояване на един или повече урегулирани поземлени имоти за изграждане на нови сгради и съоръжения за производствени и спомагателни дейности, за общественообслужващи дейности, както и за друго предназначение, което е свързано с експлоатацията и обслужването на индустриалния парк.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 38, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да спрем дотук, а после ще разгледаме Допълнителните разпоредби.
Колеги, има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване: текстовете на вносителя, представени от госпожа Савеклиева; редакциите, предложени от Комисията; редакционните поправки, предложени от Комисията, и отхвърлянето на текста на вносителя, предложен от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 14.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Процедура – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Процедурата ми, уважаеми господин Председател, е да удължим работното време на пленарната зала до приемането на т. 14 – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Продължаваме с „Допълнителни разпоредби“.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Допълнителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в т. 1 думите „производствени сгради“ се заличават.
По § 2 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 3 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона министърът на икономиката създава регистъра по чл. 21, ал. 1.“
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В едногодишен срок от влизането в сила на закона, министърът на икономиката съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството внасят за одобрение в Министерския съвет списъка по чл. 19, ал. 2, т. 3.“
По § 4 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83. ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. (1) Създадените към датата на влизане в сила на закона индустриални зони и технологични паркове, може да бъдат вписани в регистъра по чл. 21, ал. 1, след представяне на информацията по чл. 21, ал, 2, документите по чл. 21, ал. 3 и документ, който удостоверява съгласието на не по-малко от половината инвеститори, притежаващи право на собственост върху поземлени имоти на територията на индустриалната зона или технологичния парк с правилника за цялостната организация в индустриалния парк и с избрания от собственика оператор, ако има такъв.
(2) При вписването по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на:
1. член 4, ал. 2, чл. 13, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, като:
а) площта не може да бъде по-малка от 200 дка;
б) придобитите към датата на подаване на заявлението за вписване права върху имоти на територията на индустриалната зона или технологичен парк, включително върху елементи на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ се запазват;
в) инвеститорът и операторът не сключват договор за стопанска дейност, когато правата и задълженията на инвеститор и собственик на индустриалния парк са уредени в договора за покупко-продажба/за други вещни права върху имота, придобит от инвеститора.
2. член 5, ал. 3, когато съдебните спорове за вещни права са за неизпълнени инвестиционни проекти, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
(3) Заварените действащи подробни устройствени планове на индустриални паркове, индустриални зони, технологични паркове и други подобни образувания, които отговарят на условията по ал. 1 за вписване в Регистъра на индустриалните паркове, могат да се изменят с цел привеждането им в съответствие с изискванията на този закон по реда и условията, предвидени в Закона за устройство на територията.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да спрем дотук.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване: текстовете на вносителя, представени от докладчика; редакционните предложения, направени от Комисията; редакционните поправки, предложени от Комисията; отхвърлянето на текст и създаването на нов параграф с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 13.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По § 6 има предложение от народния представител Валентин Николов:
„В § 6 т. 1 се изменя така:
1. В чл. 54, ал. 3 след думите „или за приоритетен инвестиционен проект“ се добавя „и в случаите, когато имотите са включени в територията на индустриален парк, регистриран по Закона за индустриалните паркове или за изграждане и експлоатация на енергиен обект за производство на енергия от възобновяеми източници“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания?
Заповядайте.
АНДРИАН РАЙКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за редакция на § 6, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби:
„В § 6 т. 1 се изменя така:
„1. Чл. 54, ал. 3 се изменя така:
„(3) Общините нямат право да даряват имотите, придобити по реда на ал. 1. Общините могат да заменят или да внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти само в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Забраната се вписва по партидите на придобитите имоти.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики на изказването? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Валентин Николов.
Гласували 99 народни представители: за 11, против 11, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, направена от народния представител Андриан Райков.
Гласували 101 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6 с приетите до момента редакционни поправки.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По § 7 има предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Димитър Бойчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30 се създават ал. 7 – 12:
„(7) Цените за достъп и/или за пренос през затворена електроразпределителна или газоразпределителна мрежа не подлежат на утвърждаване от комисията преди тяхното прилагане от съответния оператор на затворена електроразпределителна или газоразпределителна мрежа.
(8) Операторът на затворена електроразпределителна мрежа прилага цени за достъп и/или за пренос през тази мрежа, които не са по-високи от цените за достъп и/или пренос през електроразпределителната мрежа на оператора, от чиято лицензионна територия е изключена територията, за която е издадена лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа“.
(9) Операторът на затворена газоразпределителна мрежа прилага цени за достъп и/или за пренос през тази мрежа, които не са по-високи от цените за достъп и/или пренос през газоразпределителната мрежа на оператора, от чиято лицензионна територия е изключена територията, за която е издадена лицензия за дейността „разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа“.
(10) Когато при издаването на лицензия за дейността „разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа“, територията на тази мрежа не е изключена от територията на издадена лицензия за дейността „разпределение на природен газ“, както и в случай че затворена газоразпределителна мрежа не е присъединена към друга мрежа, операторът на затворената газоразпределителна мрежа прилага цени за достъп и/или за пренос през тази мрежа, които не са по-високи от най-високите цени за достъп и/или за пренос през мрежа, на която и да е лицензионна територия.
(11) Всеки потребител на затворена електроразпределителна или газоразпределителна мрежа може да поиска от комисията да преразгледа цените за достъп и/или за пренос, които съответният оператор на затворена електроразпределителна или газоразпределителна мрежа прилага, и да утвърди цени на този оператор за определен срок.
(12) След изтичането на срока по ал. 11 операторът на затворената електроразпределителна или газоразпределителна мрежа прилага правилата по ал. 7 – 10.“
2. В чл. 39:
а) в ал. 1 се създава нова т. 8:
„8. разпределение на електрическа енергия или природен газ в затворена електроразпределителна или затворена газоразпределителна мрежа;“
б) в ал. 5 се създава т. 4а:
„4а. разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа;“.
3. В чл. 43 се създават ал. 13 и 14:
„(13) За територията на индустриален парк или на географски обособен промишлен обект, когато дейностите или производственият процес на ползвателите на тази мрежа са интегрирани поради определени технически причини или по причини, свързани с безопасността, или когато разпределението на електрическа енергия или природен газ се осъществява основно за собственика, оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия, се издава лицензия за:
1. разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа;
2. разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа.
(14) Лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и лицензия за разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа се издават от комисията при условията и по реда на наредбата по чл. 60.“
4. В чл. 44 се създава ал. 5:
„(5) На едно и също лице може да бъде издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и лицензия за разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа.“
5. Създава се чл. 51а:
„Чл. 51а. (1) Комисията по своя инициатива открива производство за изменение на издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, съответно за разпределение на природен газ, на чиято територия е обособената територия, за която е подадено заявление за издаване на лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа, съответно на лицензия за разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа.
(2) Комисията уведомява писмено лицензианта за откриване на производството по ал. 1 за изменение на лицензията за разпределение на електрическа енергия или на природен газ.
(3) Комисията изменя съществуваща лицензия за разпределение на електрическа енергия, съответно съществуваща лицензия за разпределение на природен газ, като от нейната територия изключва територията, за която е подадено заявление за издаване на лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа, съответно на лицензия за разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа, ако лицето, което е подало съответното заявление, отговаря на условията за осъществяване на дейността.
(4) Комисията се произнася с едно решение по производство по ал. 1 и по подаденото заявление за издаване на лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа, съответно за издаване на лицензия за разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа.
(5) В случай че заявлението по ал. 1 не отговаря на условията по чл. 43, ал. 13 и/или лицето, което е подало заявлението, не отговаря на условията по чл. 40, комисията отказва да издаде лицензии и прекратява производството.“
6. В чл. 83, ал. 1, т. 5 след думите „оператора на електроразпределителната мрежа“ се поставя запетая и се добавя „оператора на затворена електроразпределителна мрежа“.
7. Създава се чл. 88а:
„Чл. 88а. (1) Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на затворените електроразпределителни мрежи се осъществяват от оператори на затворени електроразпределителни мрежи, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа.
(2) Операторът на затворена електроразпределителна мрежа има правата и задълженията на оператор на електроразпределителна мрежа с изключение на тези по чл. 90 и чл. 104а, ал. 3.
(3) Операторът на затворена електроразпределителна мрежа няма право да извършва разпределение на електрическа енергия за снабдяване на битови клиенти, освен при несистемно ползване на мрежата от малък брой битови клиенти, които работят по трудово или друго правоотношение за ползвател на затворената електроразпределителна мрежа и се намират на територията на затворената електроразпределителна мрежа.
(4) Експлоатацията на затворените разпределителни мрежи се осъществява съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 5.
(5) Затворените разпределителни мрежи се считат за разпределителни мрежи.“
8. В чл. 92 се създава т. 6а:
„6а. оператор на затворена електроразпределителна мрежа;“.
9. В чл. 95а, ал. 1 след думите „94а, ал. 1“ се добавя „включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител“.
10. В чл. 100, ал. 1 след думата „електропреносната“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думата „електроразпределителните“ се добавя „и затворените електроразпределителни“.
11. В чл. 101, ал. 2 след думите „електроразпределителните мрежи“ се добавя „и операторите на затворените електроразпределителни мрежи“.
12. В чл. 104:
а) в ал. 1 след думата „електроразпределителната“ се добавя „или затворената електроразпределителна“;
б) в ал. 2 след думите „електроразпределителни мрежи“ се добавя „и затворените електроразпределителни мрежи“.
13. Създава се чл. 116б:
„Чл. 116б. (1) Операторът на електропреносната мрежа, съответно оператор на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини затворена електроразпределителна мрежа.
(2) Оператор на затворена електроразпределителна мрежа е длъжен да присъединява обекти на производители и клиенти на електрическа енергия, разположени на територията на затворената електроразпределителна мрежа.
(3) Условията и реда за присъединяване на обектите по ал. 1 и 2 се уреждат по чл. 116а, ал. 2 и 3.“
14. В чл. 120 ал. 1 се изменя така:
„(1) Електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.“
15. В чл. 169:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Разпределението на природен газ и експлоатацията на затворените газоразпределителни мрежи се осъществяват от операторите на затворени газоразпределителни мрежи, получили лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 8.“
16. В чл. 171 ал. 2 се изменя така:
„(2) Експлоатацията на газоразпределителни мрежи и на затворени газоразпределителни мрежи се осъществява съгласно правила за управление на газоразпределителни мрежи, приети от комисията по предложение на операторите на газоразпределителни мрежи и на операторите на затворени газоразпределителни мрежи.“
17. Създава се чл. 171а:
„Чл. 171а. (1) Операторът на затворена газоразпределителна мрежа има правата и задълженията на оператор на газоразпределителна мрежа с изключение на тези по чл. 183б.
(2) Операторът на затворена газоразпределителна мрежа няма право да извършва разпределение на природен газ за снабдяване на битови клиенти, освен при несистемно ползване на мрежата от малък брой битови клиенти, които работят по трудово или друго правоотношение за ползвател на затворената газоразпределителна мрежа и се намират на територията на затворената газоразпределителна мрежа.
(3) Затворените газоразпределителни мрежи се считат за газоразпределителни мрежи.“
18. В чл. 174 след думата „газопреносна“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думата „газоразпределителни“ се добавя „и затворени газоразпределителни“.
19. В чл. 175, ал. 1 се създава нова т. 2:
„2. оператори на затворени газоразпределителни мрежи;“.
20. В чл. 180, ал. 1 след думата „газоразпределителна“ се добавя „и затворена газоразпределителна“.
21. В чл. 185:
а) в ал. 2 след думите „газоразпределителна мрежа“ се поставя запетая и се добавя „както и на всяка затворена газоразпределителна мрежа“;
б) в ал. 3 след думите „газоразпределителните мрежи“ се поставя запетая и се добавя „затворените газоразпределителни мрежи“.
22. В чл. 192 думите „газопреносни и газоразпределителни мрежи“ се заменят с „газопреносни, газоразпределителни и затворени газоразпределителни мрежи“.
23. В чл. 195:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) Измерването на количеството природен газ за клиентите, присъединени към затворените газоразпределителни мрежи, се извършва със средства за търговско измерване – собственост на операторите на затворените газоразпределителни мрежи.“;
б) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
24. В чл. 197, ал. 1 след думата „газоразпределителните“ се добавя „и затворените газоразпределителни“.
25. Създава се чл. 197а:
„Чл. 197а. (1) Операторът на газопреносната мрежа, съответно оператор на газоразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини затворена газоразпределителна мрежа.
(2) Оператор на затворена газоразпределителна мрежа е длъжен да присъединява обекти на клиенти на природен газ на територията на затворената газоразпределителна мрежа.
(3) Присъединяването на обектите по ал. 1 и 2 се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 196, ал. 1.“
26. В чл. 199, ал. 1 след думата „клиенти“ се поставя запетая и се добавя „обектите на оператори на затворени газоразпределителни мрежи“.
27. В чл. 220, ал. 1 думите „чл. 195, ал. 4“ се заменят с „чл. 195, ал. 5“.
28. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) създава се т. 11б:
„11б. „географски обособен промишлен обект“ е обект или обекти, разположени на обособена територия, която с устройствен план или схема за пространствено развитие е определена за промишлена или индустриална зона.“;
б) създават се т. 24е и 24ж:
„24е. „Затворена електроразпределителна мрежа“ е мрежа, която служи за разпределение на електрическа енергия на територията на индустриален парк или на географски обособен промишлен обект, когато дейностите или производственият процес на ползвателите на тази мрежа са интегрирани поради определени технически причини или по причини, свързани с безопасността, или когато разпределението на електрическа енергия се осъществява основно за собственика, за оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия на територията на индустриалния парк или на географски обособен промишлен обект.
24ж. „Затворена газоразпределителна мрежа“ е мрежа, която служи за разпределение на природен газ на територията на индустриален парк или на географски обособен промишлен обект, когато дейностите или производственият процес на ползвателите на тази мрежа са интегрирани поради определени технически причини или по причини, свързани с безопасността, или когато разпределението на природен газ се осъществява основно за собственика, за оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия на територията на индустриалния парк или на географски обособен промишлен обект.“;
в) създава се т. 26б:
„26б. „Индустриален парк“ е индустриален парк, вписан в регистъра по чл. 21, ал. 1 от Закона за индустриалните паркове.“;
г) в т. 34б:
аа) в буква „а“ след думите „лице – оператор на електроразпределителна мрежа“ се добавя „включително и на затворена електроразпределителна мрежа“ и се поставя запетая;
бб) в буква „б“ след думите „лице – оператор на газоразпределителна мрежа“ се добавя „включително и на затворена газоразпределителна мрежа“ и се поставя запетая.“
Нов § 8, предложен от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. За дейността разпределение на електрическа енергия и/или природен газ в затворена електроразпределителна или газоразпределителна мрежа в географски обособен промишлен обект, въведен в експлоатация до 2000 година, може да бъде издадена лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката при специални условия и ред, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране в наредбата по чл. 60 от Закона за енергетиката.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, като в т. 8, подточка „аа“ думите „Регистъра на индустриалните паркове по“ се заменя с „регистъра по чл. 21, ал. 1 от“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 1 думите „(населени места и селищни образувания)“ се заменят с „(населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания)“.
2. В чл. 69 след думите „курортни зони“ се поставя запетая и се добавя „индустриални паркове“.
3. В чл. 111 се създава ал. 4:
„(4) За индустриален парк, който е извън границите на населените места и селищните образувания, се разработва специализиран подробен устройствен план на индустриалния парк в съответствие със Закона за индустриалните паркове, когато паркът е вписан в регистъра по чл. 21, ал. 1 от Закона за индустриалните паркове.“
4. В чл. 134, ал. 1 се създава нова т. 7:
„7. са налице условията за създаване на индустриален парк по смисъла на Закона за индустриалните паркове.“
5. В чл. 205, т. 6 след думите „за изграждане на“ се добавя „индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове“ и се поставя запетая.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като т. 2 се изменя така:
2. В чл. 23 се създава ал. 6:
„(6) При изграждане на индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове ал. 1 не се прилага.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Предложение за нов параграф от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 15:
„§ 15. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 6 т. 6 се отменя.
2. В чл. 23:
а) алинеи 8, 9 и 10 се отменят.
б) алинея 12 се отменя.
3. В чл. 28, ал. 3 думите „за събраните суми по чл. 29, ал. 1 и за разходването им, както и информация“ се заличават.
4. В чл. 29:
а) алинеи 1, 2, 3 и 4 се отменят;
б) в ал. 8, изречение първо думите „някое от изискванията по ал. 1 и 5“ се заменят с „изискването по ал. 5“, а в изречение второ думите „В тези случаи“ се заменят с „В този случай“;
в) в ал. 11 думите „ал. 1, 2, 3, 4 и 9“ се заменят с „ал. 9“.
5. Член 62 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя; редакционните предложения, направени от Комисията; редакционните поправки, предложени от Комисията; отхвърлянето на текст на вносителя, предложен от Комисията; и създаването на нов параграф.
Гласували 92 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 19.
Подложените на гласуване текстове са приети.

Продължаваме със следващата точка от Програмата ни за работа:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРИ ПО ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ ОТ „МОНТАЖИ“ ЕАД ЗА ПЕРИОДА ОТ 1 ЯНУАРИ 2017 Г. ДО 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.
Вносители са народният представител Румен Гечев и група народни представители.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси – госпожо Илиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода от 1 януари 2017 г. до 31декември 2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.
На заседание, проведено на 14 януари 2021 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на решение.
На заседанието присъстваха представителите на Сметната палата: Цветан Цветков – председател, и Тошко Тодоров – заместник-председател.
В мотивите към Проекта за решение вносителите посочват, че през 2018 г. Министерският съвет взема решение за отпускане на 500 млн. лв. за спешен ремонт на язовири, като за целта с посочените средства е увеличен капиталът на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. В приетото решение изрично са записани 414 броя язовири, които спешно трябва да бъдат ремонтирани. Към тази бройка впоследствие са добавени още два язовира. По-късно става ясно, че „Държавна консолидационна компания“ ЕАД е възложила ремонтните дейности на своето дъщерно дружество „Монтажи“ ЕАД, като за тази цел е предоставило отпуснатите му с решението на Министерския съвет средства. Според вносителите не е ясно под каква форма „Държавна консолидационна компания“ ЕАД е възлагала строителните дейности на „Монтажи“ ЕАД, което поражда и редица въпроси. Направена ли е категорична предварителна преценка и спазени ли са изискванията при избора на „Монтажи“ ЕАД за изпълнител на ремонтните дейности на посочените в решението на Министерския съвет язовири? Има ли дружеството необходимия капацитет – технически и човешки ресурси за извършване на посочената дейност? Как се гарантира качеството на извършваните ремонтни дейности? Ползва ли дружеството подизпълнители и какви критерии са използвани, за да се изберат тези подизпълнители? Изискани ли са съответният брой оферти при задаване на еднакви критерии на различни фирми, за да се гарантира запазване на интереса на възложителя? Методиките за оценка на подадените оферти от кого са изготвени? В каква част от методиките за оценка тежестта е върху цената и как е гарантирано качеството на изпълнение? С какви документи се доказва качество на изпълнение извън обявените критерии за подбор? Има ли договори, при които са сключени анекси и какви са измененията и допълненията на тези договори?
Поради отказ от страна на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД и „Монтажи“ ЕАД да внесат яснота относно цени, изпълнение и усвояемост на отпуснатите средства, вносителите предлагат да се извърши одит от Сметната палата.
След проведеното обсъждане се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 20 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Бихте ли представили и Проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г. В обхвата на проверката да бъдат включени всички възможни възлагания на обществени поръчки, които Законът за обществените поръчки регламентира, включително по дейности, възложени на дружеството от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, както и сключените договори на основание чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки и тяхното изпълнение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Василев Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 20 януари 2021 г., разгледа и обсъди Проекта на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Василев Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.
На заседанието присъстваха: Цветан Цветков – председател на Сметната палата, и Тошко Тодоров – заместник-председател.
От името на вносителите Проектът на решение бе представен от народния представител.
През 2018 г. Министерският съвет отпуска 500 млн. лв. за спешен ремонт на язовири, като за целта с посочената сума е увеличен капиталът на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. По-късно Комисията е възложила ремонтните дейности на язовирите на своето дъщерно дружество „Монтажи“ ЕАД, като за тази цел му е предоставила отпуснатите от Министерския съвет средства. Не е ясна формата на възлагане към „Монтажи“ ЕАД. Опитите да се получи информация за капацитета на дружеството-изпълнител; за гаранцията на изпълнените дейности; за ползваните подизпълнители и как са избрани те; за подадените оферти и методиката за тяхното оценяване; сключвани ли са анекси; усвояемост на средствата и други, остават без резултат.
В тази връзка се предлага Сметната палата да извърши одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г.
След гласуване с резултати 20 гласа „за“,, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проекта на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Василев Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Александров.
Изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложения Ви проект за решение.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – точка 12 от днешния дневен ред да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 90 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДРУЖЕСТВАТА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ И ЗА ДРУЖЕСТВАТА ЗА СЕКЮРИТИЗАЦИЯ.
Вносител – Министерският съвет.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 49, ал. 2 от нашия Правилник да подложите на гласуване допуск в залата на: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, и от Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, ръководител управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и Милен Милев – началник-отдел в дирекция „Правна“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: „Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Дял първи – Общи положения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял първи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
„Дял втори – Дружества със специална инвестиционна цел“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял втори.
„Глава първа – Общи положения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
„Глава втора – Учредяване, лицензиране и управление на дружество със специална инвестиционна цел“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, като в ал. 1 думата „само“ се заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, като в ал. 1, в текста преди т. 1 думите „чл. 165, т. 1, 2, т. 3, предложение първо и последно“ се заменят с: „чл. 165, т. 1, т. 3 – относно размера на капитала и номиналната стойност на отделната акция“, а в т. 1 в началото се добавя „предмета на дейност и“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, като:
„1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „и другите учредителни актове“ се заличават;
б) в т. 5 след думата „лица“ се добавя „5 или“.
2. В ал. 5, т. 3 след думата „лица“ се добавя „5 или“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, като в ал. 5 думите „и чл. 157в – 157д“ се заменят с „чл. 157в и чл. 157г“ и накрая се добавя „както и актовете по прилагането му“.
„Глава трета – Изисквания към дейността на дружество със специална инвестиционна цел“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, като:
„1. В ал. 3, т. 3 думите „повече от“ се заменят с „над“.
2. В ал. 6, изречение второ думите „които управляват и представляват дружеството“ се заменят с „по чл. 10, ал. 2“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, като:
„1. В ал. 1, изречение второ се изменя така: „За обезпечаване на задълженията по банкови кредити на дъщерно дружество по чл. 28, ал. 1 се изисква допълнително одобрение от общото събрание на акционерите на дружеството със специална инвестиционна цел.“
2. В ал. 4 думите „чл. 18, ал. 1“ се заменят с „чл. 18“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, като:
„1. В ал. 1, изречение второ думите „да придобие“ се заменят с „да се придобие“.
2. В ал. 2 думите „чл. 114, ал. 10 от Закона за публично предлагане на ценни книжа“ се заменят с „чл. 114, ал. 10 от същия закон“.
3. В ал. 8 думите „разпоредбите на“ се заличават и думите „чл. 114, ал. 10 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа“ се заменят с „чл. 114, ал. 10 от същия закон“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
„Глава четвърта – Разкриване на информация“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
„Глава пета – Преобразуване и прекратяване на дружество със специална инвестиционна цел“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
„Дял трети – Дружества за секюритизация“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял трети.
„Глава шеста – Общи положения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
По чл. 35 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35:
„Определение
Чл. 35. (1) Дружество за секюритизация е дружество със специална цел – секюритизация по смисъла на чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402.
(2) Дружество за секюритизация се учредява като акционерно дружество за секюритизация.
(3) Във фирмата на дружество за секюритизация се включва обозначението „дружество със специална цел –секюритизация“ или абревиатурата „ДСЦС“.
(4) Лице, което не е дружество за секюритизация, няма право да използва в наименованието си, в рекламната си или в друга дейност обозначението „дружество за секюритизация“, „дружество със специална цел – секюритизация“ или абревиатурата „ДСЦС“, „акционерно дружество за секюритизация“ или други равнозначни думи и изрази на български или на чужд език, означаващи извършване на дейност като дружество за секюритизация.
(5) Дружеството за секюритизация е длъжно да отдели задълженията си от задълженията на инициатора и спонсора.“
По чл. 36 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
„Базисни експозиции, допустими за секюритизация
Чл. 36. (1) Базисните експозиции, предмет на секюритизация, не може да са обект на принудително изпълнение.
(2) До 30 на сто от базисните експозиции, предмет на секюритизация, може да са обект на съдебен спор, но само ако от момента на секюритизация на съответния актив не са изминали повече от три години.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, като в ал. 1 думата „посочени“ се заменя със „съгласно“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
„Други изисквания
Чл. 39. При опростените, прозрачни и стандартизирани секюритизации инициаторът, първоначалният кредитор, спонсорът, дружеството за секюритизация и агентът за ОПС съответствие прилагат критериите за опростеност, прозрачност и стандартизация за секюритизация на обезпечени с активи търговски ценни книжа, съответно за секюритизация, различна от обезпечени с активи търговски ценни книжа, определени в насоки на Европейския банков орган.“
„Глава седма – Учредяване, лицензиране и управление на дружество за секюритизация“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, като в ал. 1 думата „само“ се заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, като в ал. 8, в текста преди т. 1 думите „ал. 4 и 5“ се заменят с „ал. 1 и 5“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47:
„Лиценз на дружество за секюритизация
Чл. 47. (1) За издаване на лиценз за извършване на дейност като дружество за секюритизация се подава заявление до Комисията, към което се прилагат:
1. уставът на дружеството;
2. данните за записания и внесения капитал;
3. данните и другите необходими документи за членовете на управителния и на контролния орган на дружеството, съответно за физическите лица, които представляват юридически лица, членове на съвета на директорите или за прокуристите;
4. проспектът, съответно окончателният документ за предлаганите ценни книжа по чл. 7, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2017/2402;
5. списък с имената или наименованията и данни за лицата, които притежават пряко или непряко 5 или над 5 на сто от акциите с право на глас на заявителя или могат да упражняват контрол върху него, както и за броя на притежаваните от тях гласове; лицата представят писмени декларации относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, включително дали средствата не са заемни, и за платените от тях данъци през последните 5 години по образец, одобрен от заместник председателя;
6. политиките, правилата и процедурите по чл. 53.
(2) Когато представените данни и документи са непълни или са необходими допълнителна информация или доказателства за верността на данните, заместник-председателят изпраща съобщение до дружеството и определя срок за отстраняване на установените непълноти и несъответствия или за представяне на допълнителна информация и документи, който не може да е по кратък от един месец и по-дълъг от два месеца.
(3) Ако съобщението по ал. 2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, срокът за представянето им тече от оповестяването на съобщението на интернет страницата на Комисията. Оповестяването се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на заместник-председателя.
(4) Комисията по предложение на заместник председателя се произнася по заявлението в срок до един месец от получаването му, а когато са били поискани допълнителни информация и документи – в срок до един месец от получаването им, съответно от изтичането на срока по ал. 2.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, като в ал. 1, т. 4 след думата „лица“ се добавя „5 или“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
„Глава осма – Изисквания към дейността на дружество за секюритизация“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52, като в ал. 2 думите „съгласно чл. 7, параграф 2, ал. 1“ се заменят със „съгласно чл. 7, параграф 2, ал. 2“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54.
„Глава девета – Агент за ОПС съответствие“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, като в ал. 2 думите „към което се прилагат данни и документи, определени с“ се заменят с „при спазване изискванията на“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57.
„Дял четвърти – Принудителни административни мерки и административнонаказателна отговорност“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял четвърти.
„Глава десета – Принудителни административни мерки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
„Глава единадесета – Административнонаказателна отговорност“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, като в ал. 1, т. 2 думата „последно“ се заменя с „второ“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70.
„Допълнителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като:
„1. В т. 5:
а) в буква „а“ думите „в страната“ се заменят с „в Република България“;
б) в буква „б“ думите „извън страната“ се заменят с „извън Република България“;
в) в буква „в“ думите „в страната“ се заменят с „в Република България“.
2. В т. 11 думата „параграф“ се заменя с „т.“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 10:
„§ 10. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Комисията за финансов надзор приема подзаконовите нормативни актове по прилагането му.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 5, като думата „Заварените“ се заменя със „Започнатите и недовършени“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 7, като думите „към датата на“ се заменят с „до“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 8, като в ал. 2 съюзът „и“ се заменя с „като“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като:
„1. В т. 1 думите „Когато инвестиционно дружество или управляващо“ се заменят с „Когато инвестиционно или управляващо дружество“.
2. Точка 3 се изменя така:
„3. В чл. 196 т. 7 се изменя така:
„7. дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествaта за секюритизация;“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като в т. 4, буква „а“ се изменя така:
„а) в т. 1 думите „21 и 31 – 34“ се заменят с „21, 31 – 34 и 36“;“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, като в т. 3 думите „т. 2“ се заменят с „т. 3“.
Комисията подкрепя текста на за § 17, като т. 5 се заличава.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. ...) в Преходните и заключителните разпоредби § 10 се отменя.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр....) се правят следните изменения:
1. В чл. 176, ал. 1, т 10, буква „а“ думите „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел“ се заменят със „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация“.
2. Навсякъде думата „секюритизация“ се заменя с „инвестиращи във“.“
По § 20 е постъпило предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2 се създава т. 6:
„6. правомощията по:
а) член 29, параграф 1, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (OB, L 347/35 от 28 декември 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/2402“, за спазване на изискванията на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402, когато институционален инвеститор е кредитна институция;
б) член 29, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402 за спазване на изискванията на чл. 6 – 9 от същия регламент, когато спонсор е кредитна институция;
в) член 29, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402 за спазване на изискванията на чл. 6 – 9 от същия регламент, когато инициатор или първоначален кредитор е кредитна институция;
г) член 29, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 за спазване на изискванията на чл. 18 – 27 от същия регламент, когато спонсор или инициатор е кредитна институция.“
2. В чл. 73, ал. 1 се създава т. 12:
„12. политики, правила и процедури по чл. 30, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2017/2402, когато банката е инициатор, спонсор или първоначален кредитор в секюритизация и за оценка и управление на произтичащите от секюритизациите рискове, включително свързаните с репутацията рискове.“
3. В чл. 103:
а) в ал. 7, т. 2 думите „извън случаите когато вече е предоставена“ се заменят с „включително“;
б) създава се ал. 18:
„(18) Когато установи, че банка, в качеството си на спонсор, инициатор, първоначален кредитор или институционален инвеститор, нейни администратори или други служители на банката са извършили нарушение на Регламент (ЕС) 2017/2402, БНБ може да приложи мярка по ал. 2 или да:
1. забрани временно на банката инициатор или спонсор да уведомява съгласно чл. 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402, че дадена секюритизация отговаря на изискванията, посочени в чл. 19 – 22 или чл. 23 – 26 от същия регламент;
2. забрани временно заемането на длъжност като член на управителния или контролния орган на банката или на всяко друго лице, за което се смята, че носи отговорност за нарушението.“
4. В чл. 152б, в ал. 1 и 2 думите „или чл. 33, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 33, ал. 1 или 2, или на Регламент (ЕС) № 2017/2402“.
5. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1 се създават т. 58 – 62:
„58. „Секюритизация“ е сделка или схема по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402.
59. „Инициатор“ е лице по смисъла на чл. 2, т. 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402.
60. „Спонсор“ е лице по смисъла на чл. 2, т. 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402.
61. „Първоначален кредитор“ е лице по смисъла на чл. 2, т. 20 от Регламент (ЕС) 2017/2402.
62. „Институционален инвеститор“ е лице по смисъла на чл. 2, т. 12 от Регламент (ЕС) 2017/2402.“
б) в § 4:
аа) досегашният текст става ал. 1;
бб) създава се ал. 2:
„(2) Този закон предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (OB, L 347/35 от 28 декември 2017 г.).“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Колеги, подлагам на гласуване изчетените току-що текстове от господин Бойчев, като започнем от наименованието на Закона, минавайки през всички текстове – до текста на вносителя за § 21 включително.
Гласували 91 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ.
Вносители са Вежди Рашидов и Тома Биков, 17 февруари 2020 г.
Господин Биков, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо Председател!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 154-01-16, внесен от народните представители Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
На заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 17 февруари 2021 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 154 01 16, внесен от народните представители Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
На заседанието присъстваха: от Българската телеграфна агенция – Кирил Вълчев, генерален директор; от Министерството на финансите – Анастасия Маринова, държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Тома Биков.
Съгласно действащата нормативна уредба Българската телеграфна агенция разпространява информация и осигурява получаването на информация преимуществено срещу заплащане. Със Законопроекта се цели безвъзмездно да се разпространява информация от обществен интерес. Също така и БТА да разпространява безвъзмездно собствените си продукти със свободен достъп до всички лица в България и чужбина.
За да се осъществи безвъзмездното разпространяване на информация и свободният безвъзмезден достъп до информация чрез продукти на БТА, е необходимо да бъде одобрен допълнителен трансфер по бюджета на БТА за 2021 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.
В мотивите е посочено, че като най-важен резултат от тази законодателна промяна ще бъде по-силното противодействие на фалшивите новини. Отварянето на свободния достъп до информационните продукти на БТА ще позволи на България да разшири възможностите на Агенцията, като продължи да я развива не само като национална, а и като регионална агенция.
В полученото становище от Министерството на финансите се информира, че необходимото финансиране от държавния бюджет за 2021 г. е възможно да бъде осигурено чрез преструктуриране на други разходи и трансфери.
Участие в дискусията взеха народните представители Вежди Рашидов, Анастас Попдимитров и Мария Цветкова, както и генералният директор на БТА.
От името на народните представители от „БСП за България“ беше зададен въпрос откъде се очаква възможност за преструктуриране на други разходи и трансфери при една евентуална, предстояща актуализация на бюджета. Представителят на Министерството на финансите заяви, че в държавния бюджет има разчетени средства за новосъздадени структури, които не са стартирали дейност от 1 януари тази година, и в резултат на тези икономии ще бъдат предоставени средства на БТА, ако се приеме Законопроектът, и това ще може да бъде направено още през 2021 г.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 12 „за“, без „против“ и 2 „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 154-01-16, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Откривам разискванията.
Не виждам изказвания, колеги.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване – първо четене, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 154-01-16, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо Председател, ако може две процедури.
Едната процедура е на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в залата да бъде допуснат господин Кирил Вълчев, генерален директор на БТА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре.
Първо да гласуваме тази процедура – за допуск на господин Вълчев в залата.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Вълчев в залата.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: И втората процедура – поради това, че няма предложения между първо и второ четене, да гласуваме Законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Биков.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 77 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Биков.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция (БТА)
§ 1. В чл. 5, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. разпространява безвъзмездно официални актове и съобщения за дейността им в съответното качество на:
а) президента и на вицепрезидента на Република България;
б) председателя на Народното събрание на Република България;
в) министър-председателя на Република България;
г) председателя на Конституционния съд;
д) председателя на Върховния касационен съд;
е) председателя на Върховния административен съд;
ж) главния прокурор;
з) народните представители;
и) лицата, представляващи бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси;
к) лицата, които представляват на национално равнище:
аа) юридически лица с нестопанска цел;
бб) институции на религиозни общности;
вв) политически партии;
гг) представителни организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище;
л) председателите на народни читалища;
м) лицата, които представляват:
аа) организации на българите извън Република България, чиято дейност е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция;
бб) институции на Европейския съюз и международни организации, на които е член или с тях си сътрудничи Република България, както и на техните официални представителства в Република България;
н) други лица, които представляват организации, извършващи дейности под специалната закрила и насърчение от държавата съгласно Конституцията и законите на Република България и генералният директор на Българската телеграфна агенция прецени, че официалните актове и съобщения за дейността им отговарят на изискванията на ал. 3 и Българската телеграфна агенция има възможност да ги разпространява безвъзмездно.“
2. Точка 4 се изменя така:
„4. осигурява свободен безвъзмезден достъп до собствените си информационни продукти като изключения за възмезден достъп са допустими за:
а) продукти, които съдържат произведения, обект на защитени права на трети лица;
б) специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане;
в) архивни материали след изтичането на срок и с ред на достъп, които се определят от генералния директор на Българската телеграфна агенция;
г) произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на Българската телеграфна агенция.“
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Актовете и съобщенията по ал. 1 трябва да бъдат от обществен интерес и не могат да съдържат информация с търговски характер, която има за цел пряка или непряка реклама на дейността на физически или юридически лица, стоки или услуги, както и не трябва да противоречат на Етичния кодекс на Българската телеграфна агенция.“
§ 2. Член 7, ал. 1 се изменя така:
„(1) Българската телеграфна агенция има право да получава безвъзмездно и да разпространява необходимата й информация от всички бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, ако информацията не съдържа предвидена от закон тайна.“
§ 3. Член 8 се изменя така:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, ал. 3 и ал. 4:
„(2) Българската телеграфна агенция е длъжна да съхранява разпространената от нея информация за срок не по-кратък от 3 (три) месеца от деня на разпространяването ѝ.
(3) В случай че в срокът по ал. 2 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу Българската телеграфна агенция, информацията се пази до приключване на делото.
(4) Лице, което твърди, че е било засегнато в информация на Българската телеграфна агенция, има право на достъп до съответния архив и на копие от информацията, направено за негова сметка.“
§ 4. В чл. 9 т. 3 се допълва така:
„3. точно възпроизвеждане на публични изявления, както и на актовете и съобщенията, които Българската телеграфна агенция разпространява свободно и безвъзмездно съгласно този закон.“
§ 5. В чл. 15 се създават нови т. 10, т. 11 и т. 12:
„10. определя формата и другите изисквания към актовете и съобщенията, които Българската телеграфна агенция разпространява свободно и безвъзмездно съгласно този закон;
11. утвърждава Етичен кодекс на Българската телеграфна агенция;
12. определя сроковете за архивиране на информационните продукти и реда за достъп до архивните материали на Българската телеграфна агенция.“
§ 6. Член 20, ал. 1, т. 2, буква „а“ се изменя така:
„а) продажба на информационни и други продукти, за които не е задължена да осигурява свободен безвъзмезден достъп;“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 7. Българската телеграфна агенция осигурява безвъзмездното разпространение на съобщения и свободен безвъзмезден достъп до собствените си информационни продукти при условията на този закон в срок до една година от влизането на този закон в сила. В същия срок генералният директор на Българската телеграфна агенция утвърждава Етичен кодекс на Българската телеграфна агенция и определя формата и другите изисквания към актовете и съобщенията, които Българската телеграфна агенция разпространява свободно и безвъзмездно съгласно този закон, както и сроковете за архивиране на информационните продукти и реда за достъп до архивните материали на Българската телеграфна агенция.
§ 8. Необходимите средства за 2021 г. за финансово обезпечаване на безвъзмездното разпространение на актове и съобщения и свободен безвъзмезден достъп до информация чрез продукти на Българската телеграфна агенция съгласно този закон се одобряват като допълнителен трансфер по бюджета на Българската телеграфна агенция за 2021 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси по предложение на заместник министър-председателя с функции в областта на културата.
§ 9. Дейностите по системната интеграция по смисъла на чл. 7с от Закона за електронното управление в Българската телеграфна агенция могат да се осъществяват съгласно § 45 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., доп., бр. 102 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Биков.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване току-що изчетените текстове – от наименованието на Закона до § 9 включително, по вносител.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА
Заповядайте, господин Биков, за да ни запознаете с Доклада и с Проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2021 г.
На заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 18 февруари 2021 г., беше обсъден Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2021 г.
В заседанието участваха от Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, Венцислав Велев – съветник, и Елиянка Михайлова – директор на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ .
Проектът за решение беше представен от господин Румен Димитров.
Проектът на решение е на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Законът регламентира държавните парични награди за особени заслуги да бъдат: пожизнени, периодични и еднократни.
С Решение № 90 от 3 февруари 2021 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне държавни награди за срок 3 години за особени заслуги към българската държава и нацията на 65 лица в размер на 500 лв. и 350 лв. за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.
На 4 февруари Комисията по културата и медиите изпраща писмо до Министерството на културата за актуализация на списъка на лицата за награди във връзка с § 6а от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. В резултат на това Министерският съвет с Решение № 119 от 12 февруари 2021 г. оттегля предложението си до Народното събрание за лицата по т. 5 и 30 от списъка на лицата за награди, който вече става от 63-ма души на заслужили български творци, носители на награди на фестивала „Златният Орфей“. От тях 40 лица в размер от 500 лв. и 23 лица в размер от 350 лв.
По време на дискусията народните представители Вежди Рашидов, Красимир Велчев, Нона Йотова и Анастас Попдимитров поставиха въпроси относно: критериите за предложения за награждаване; различния размер на сумата на наградите; предвиждат ли се други предложения за награждаване на лица; състава на комисията за преценка на направените предложения за награждаване.
В резултат на проведено гласуване единодушно – с 13 гласа „за“, Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 142-03-7, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Госпожа Милкова, ще ни запознаете ли с Проекта на решение?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„Проект
РЕШЕНИЕ
за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията
РЕШИ:
1. Отпуска държавна парична награда за срок три години за особени заслуги към българската държава и нацията на:
1. Александър Александров Кипров – в размер 500 лв.
2. Александър Димитров Петров – в размер 500 лв.
3. Ани Върбанова Върбанова – в размер 500 лв.
4. Асен Константинов Драгнев – в размер 500 лв.
5. Атанас Недялков Косев – в размер 500 лв.
6. Богдана Иванова Карадочева-Димитрова – в размер 500 лв.
7. Ваня Костова Костова – в размер 500 лв.
8. Васил Михайлов Найденов – в размер 500 лв.
9. Веселин Маринов Тодоров – в размер 350 лв.
10. Владимир Тодоров Захариев – в размер 350 лв.
11. Владимир Тотев Тотев – в размер 500 лв.
12. Геновева Кирилова Найденова – в размер 500 лв.
13. Генчо Димитров Вътовски – в размер 350 лв.
14. Герган Тодоров Герганов – в размер 350 лв.
15. Георги Костов Георгиев – в размер 500 лв.
16. Георги Георгиев Станчев – в размер 350 лв.
17. Георги Михайлов Марков – в размер 500 лв.
18. Георги Цанков Денков – в размер 350 лв.
19. Дариана Богомилова Генова – в размер 500 лв.
20. Диана Анастасова Дафова – в размер 350 лв.
21. Екатерина Асенова Михайлова – в размер 500 лв.
22. Етиен Херцел Леви – в размер 350 лв.
23. Живко Славов Колев – в размер 500 лв.
24. Здравко Цоков Желязков – в размер 500 лв.
25. Иван Александров Пендачански – в размер 350 лв.
26. Иван Стефанов Тенев – в размер 500 лв.
27. Илия Ангелов Минков – в размер 500 лв.
28. Илия Иванов Караянев – в размер 500 лв.
29.Йордан Петров Караджов – в размер 350 лв.
30. Йорданка Иванова Христова – в размер 500 лв.
31. Камелия Кирилова Тодорова – в размер 500 лв.
32. Кирил Кирилов Маричков – в размер 500 лв.
33. Константин Христов Марков – в размер 500 лв.
34. Кристина Димитрова Димитрова – в размер 350 лв.
35. Кристиян Атанасов Бояджиев – в размер 500 лв.
36. Крум Любомиров Калъчев – в размер 500 лв.
37. Любомир Александров Георгиев – в размер 500 лв.
38. Маргарита Николова Хранова-Бойчева – в размер 500 лв.
39. Маргарита Стоянова Радинска – в размер 350 лв.
40. Маргрета Иванова Николова – в размер 500 лв.
41. Марийка Николова Иванова – в размер 500 лв.
42. Мими Иванова Рибинска – в размер 350 лв.
43. Митко Генчев Щерев – в размер 500 лв.
44. Михаил Любомиров Йончев – в размер 350 лв.
45. Мустафа Арифов Чаушев – в размер 350 лв.
46. Найден Станев Вълчев – в размер 500 лв.
47. Недялко Асенов Йорданов – в размер 500 лв.
48. Нели Маркова Рангелова – в размер 500 лв.
49. Орлин Александров Горанов – в размер 500 лв.
50. Панайот Димитров Панайотов – в размер 500 лв.
51. Пейо Тодоров Пеев – в размер 500 лв.
52. Петко Георгиев Петков – в размер 350 лв.
53. Петър Асенов Цанков – в размер 500 лв.
54. Петър Кирилов Анастасов – в размер 500 лв.
55. Петя Костадинова Буюклиева-Никифорова – в размер 500 лв.
56. Развигор Петров Попов – в размер 350 лв.
57. Румен Спасов Душилов – в размер 350 лв.
58. Светомир Димитров Цоцорков – в размер 350 лв.
59. Станислав Йорданов Сланев – в размер 350 лв.
60. Стефан Георгиев Диомов – в размер 500 лв.
61. Стефан Михайлов Димитров – в размер 500 лв.
62. Стефка Иванова Берова – в размер 350 лв.
63. Стефка Мелкон Оникян – в размер 350 лв.
64. Хайгашод Азад Агасян – в размер 500 лв.
65. Христо Василев Ламбрев – в размер 350 лв.
Наградите са за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.
Възлага се изпълнението на Решението на министъра на културата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Милкова.
Колеги, давам думата за изказвания.
Госпожа Йотова.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще кажа нещо, което доста ще прилича на това, което казах, когато гласувахме пенсиите за хората на изкуството. Тук се получи един доста по-голям скандал в обществото. Естествено, ставаше дума за критериите – защо на един се дават 300, защо на друг 500? Каква е тази комисия, тайнствена, в Министерството на културата, която никой не я знае?
Мисля, че докато няма една държавна политика по отношение на хората на изкуството, на това какво се случва, когато те вече навършат някаква възраст, дотогава все ще бъде този хаос – едни ще бъдат недоволни, защото има хора, които изобщо не влизат в тези списъци, има, както виждате, някакви различни възнаграждения. Сега слушах точно на кого колко и не мога да си обясня какъв е критерият, по който се дават 300 на един човек, на друг 500? Това го казах и в Комисията – мнението ми е, че трябва да има цялостна държавна политика по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Йотова.
Реплики? Не виждам.
Господин Попдимитров, заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Вземам думата, за да изразя възмущението си от това, че такъв прекрасен повод – награждаването на едни изтъкнати наши творци, се превърна в огромен скандал в нашето общество, изкристализира, излезе извън аудиториите и групите от творци и се качи на българските екрани, доби популярност, стана нелицеприятен и доведе дори до разваляне на взаимоотношенията на някои от тези колеги.
Що за критерий е участник в „Златният Орфей“? И всички ли, които са предложени, са участници в „Златният Орфей“? Не! В „Златният Орфей“ например са участвали Адамо, Филип Киркоров, Алла Пугачова, „Рики е повери“, Муслим Магомаев, Ал Бано и Ромина Пауър – още 20 такива имена. Тях ще ги наградим ли? Алла Пугачова носи голямата награда. Защо да не ѝ дадем едни 300 лв. и на нея? Няма логика да изваждаме едните, а другите – не.
В тази връзка… (Реплика от ОП: „Те не са българи.“)
Аз не съм неграмотен и като прочета името, виждам, че не са българи. Все пак за информацията Ви благодаря.
В тази връзка имам дори конкретен въпрос към председателя на Комисията по културата и медиите в нашия парламент. Искам да го попитам: защо допусна Министерството на културата да праща едни списъци, които се оказват неверни, след това да бъдат заменяни с други, в които се оказа, че половината от хората съвпадат, след това с трети, в които се оказа, че едни ги няма, други ги няма? И през всичкото това време без нито един ясен критерий – нито за причината, нито за размера на така наречената награда.
В тази връзка, господин Рашидов, наистина искам да Ви попитам: нямаше ли начин цялото това безумие, целият този скандал да бъде избегнат? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попдимитров.
Реплики? Не виждам.
Господин Рашидов, заповядайте за изказване.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Честит рожден ден, госпожо Председател!
Ако ми разрешите, ще се обърна и към колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, първо да благодаря на колегите ми отляво. Те имаха наистина основателно репликиране, когато обсъждахме тези неща в Комисията. Да, разбира се, възбуди се един скандал, това не е тайна, ние всички сме свидетели на това.
Онова, за което искам да им благодаря – обаче в крайна сметка те застанаха зад самите творци. Защото творците нямат никаква вина, а просто се създаде възможност наистина да има такъв проблем. Разбира се, дебатирахме, че 60 човека – това не са всичките от „Златният Орфей“. Не разбрахме защо „Златният Орфей“, въпреки че един баланс беше по-полезен за българските творци и може би един по-спокоен начин да не създадем такива вълнения.
Онова, в което ще подкрепя колегите отляво – да, разбира се, човек трябва да бъде внимателен, когато има концепция. Целият живот на един Кирил Маричков, с когото пораснахме, или на един Стефан Димитров, или Богдана Карадочева, Васил Найденов – може би дълго ще изреждам имена, не струва 350 лв., не струва този тип подход. Но онова, което е доброто, и стигнахме все пак до един добър край, е, че творците все пак имат една малка възможност – няма значение, че имаше и скандал, смятам, че тези творци, като имат тази малка възможност, трябва да си получат помощите, защото, казвал съм го и пак ще го кажа: пандемията ограничи възможностите на икономиката, в Европа, аз ги следя, всички бюджети са посвити, включително и на културата.
Онова, което е хубаво, което направи правителството и прие почти накрая, разбира се, е, че безпрецедентните 41 милиона отидоха за кино в тежка пандемия и криза. Да, хубавото е, че прекрасни български творци трябва да получат едни помощи, защото пандемията не подмина никого.
Надявам се следващият парламент – това, което каза Нона, да има по-ясна политика на раздаване на тези награди, не само заради скандала, защото ние получихме и аз ги представих пред Комисията писма от Съюза на художниците, писма от Съюза на писателите, писма от Съюза на композиторите, писма от балетистите. Именно това ни кара, ако има и малка грешка, да бъдем по-разумни следващия път и се прикрепвам към Вашето предложение – трябва една по-ясна концепция, за да може да уважим нашите прекрасни таланти и творци.
Затова днес предлагам – нека да не ощетяваме и наказваме самите творци, нека да приемем критиките, които се отправят, като достойни хора и наистина в тази тежка пандемия, поне в края на този парламент да дадем възможност да живеят малко по-добре творците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Рашидов.
Реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване Проекта на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, остана ни още една точка.
Процедура – госпожа Александрова.
Ще ни изненадате нещо?!
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Моля на основание чл. 83, ал. 1, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване намаляване на срока на предложенията между първо и второ гласуване на пет дни, първо, на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 102-01-9, внесен от Министерския съвет на 5 февруари 2021 г., приет на 24 февруари 2021 г. на първо гласуване; и второ – Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 102-01-7, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2021 г., приет също на 24 февруари 2021 г. на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще ги гласувам поотделно.
Първо процедурата за намаляване на срока на пет дни на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Гласували 75 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване второто процедурно предложение за Гражданския процесуален кодекс – отново за намаляване на срока между първо и второ четене.
Гласували 75 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Колеги, половин час почивка. (Реплики от ГЕРБ.)
15 минути? (Реплики от ГЕРБ.)
Оттеглям предложението си за почивка, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Понеже имаме още една точка (ръкопляскания от ГЕРБ), виждам, че залата иска да продължим.

Продължаваме със:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ.
Госпожа Дамянова ще ни запознае с Доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„Доклад относно второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет на 18 януари 2021г., приет на първо гласуване на 4 февруари 2021 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации (обн., ДВ, бр. ...)“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Предложение на народния представител Венка Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 7а, ал. 2 думите „общ интерес“ се заменят с „обществен интерес“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
По § 7 има предложение на народния представител Венка Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В част втора се създават чл. 23а – 23е:
„Чл. 23а. (1) Преди въвеждането на нови или изменението на действащи разпоредби в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, органът по признаване извършва оценка на пропорционалността в съответствие с правилата, предвидени в този закон.
(2) Обхватът на оценката по ал. 1 е пропорционален на естеството, съдържанието и въздействието на разпоредбите, които се въвеждат.
(3) Всяка от разпоредбите по ал. 1 се придружава от подробно обяснение, което да позволява да се оцени спазването на принципа на пропорционалност.
(4) Съображенията, поради които дадена разпоредба се счита за обоснована и пропорционална, се подкрепят с качествени и когато е възможно и целесъобразно с количествени елементи.
(5) Органът по признаване гарантира, че оценката по ал. 1 се извършва по обективен и независим начин.
(6) След приемането на новите или изменените разпоредби в законовия, подзаконовия или административния акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, органът по признаване извършва мониторинг по отношение на съответствието им с принципа на пропорционалност, при който надлежно отчита всички нови обстоятелства, настъпили след приемането на съответните разпоредби.
(7) Когато в отделен акт на Европейския съюз са установени специални изисквания относно регулирането на дадена професия и в този акт не е предвидена възможност на държавите членки за избор относно точния начин, по който те да бъдат въведени в националното им законодателство, правилата за извършване на оценка на пропорционалността, предвидени в този закон, не се прилагат.
Чл. 23б. При приемането на нови или изменението на действащи разпоредби в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, органът по признаване гарантира, че тези разпоредби не въвеждат пряка или непряка дискриминация, основана на гражданство или на място на пребиваване.
Чл. 23в. (1) Органът по признаване гарантира, че разпоредбите в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, които възнамерява да въведе, както и измененията, които възнамерява да внесе в действащите разпоредби, са обосновани от цели от обществен интерес.
(2) Органът по признаване проучва по-специално дали разпоредбите по ал. 1 са обективно обосновани от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, или от императивни съображения от обществен интерес.
(3) Съображенията от чисто икономически характер или чисто административните съображения не съставляват императивни съображения от обществен интерес, обосноваващи ограничаване на упражняването или достъпа до регулирана професия.
Чл. 23г. (1) Органът по признаване гарантира, че разпоредбите в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, които въвежда, както и че измененията, които внася в действащите разпоредби, са подходящи за гарантиране на постигането на набелязаната цел и не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.
(2) За тази цел преди приемането на разпоредбите по ал. 1 органът по признаване разглежда:
1. естеството на рисковете, свързани с набелязаните цели от обществен интерес, и по-специално рисковете за получателите на услуги, включително потребителите, за специалистите или за трети лица;
2. дали съществуващите правила от специален или по-общ характер, като съдържащите се в правото в областта на безопасността на продуктите или на защитата на потребителите, са недостатъчни за постигането на набелязаната цел;
3. целесъобразността на разпоредбата, що се отнася до това доколко е подходяща за постигането на набелязаната цел и доколко в действителност отразява тази цел по последователен и систематичен начин и съответно дали отстранява установените рискове по сходен начин като при съпоставими дейности;
4. въздействието върху свободното движение на хора и услуги в Европейския съюз, върху избора на потребителите и върху качеството на предоставяната услуга;
5. възможността за използване на по-малко ограничаващи средства за постигане на целта от обществен интерес;
6. последиците на новите или изменените разпоредби, когато се съчетават с други разпоредби, ограничаващи достъпа до професията или упражняването ѝ, и по-специално как новите или изменените разпоредби, съчетани с другите изисквания, допринасят за постигането на същата цел от обществен интерес и дали са необходими за постигането ѝ.
(3) Органът по признаване разглежда и следните елементи, когато те са от значение за естеството и съдържанието на разпоредбата, която се въвежда или изменя:
1. връзката между обхвата на дейностите, които включва дадена професия или които са запазени за нея, и изискваната професионална квалификация;
2. връзката между сложността на съответните задачи и необходимостта тези, които ги извършват, да притежават определени професионални квалификации, по-специално по отношение на нивото, естеството и продължителността на изискваното обучение или опит;
3. възможността за получаване на професионална квалификация по други начини;
4. дали и защо запазените за определени професии дейности могат или не могат да се споделят с други професии;
5. степента на самостоятелност при упражняването на регулираната професия и въздействието на правилата относно организацията и надзора по отношение на постигането на набелязаната цел, по-специално когато свързаните с регулираната професия дейности се упражняват под надзора на квалифициран специалист, който запазва своята отговорност;
6. развитието на науката и технологиите, което може ефективно да намали или увеличи асиметрията в наличието на информация сред специалистите и потребителите.
(4) За целите на ал. 2, т. 5, когато разпоредбите са обосновани единствено от съображения за защита на потребителите и когато установените рискове са ограничени до отношенията между специалиста и потребителя и по тази причина не засягат по неблагоприятен начин трети лица, органът по признаване оценява по-специално дали целта може да се постигне чрез мерки, които са по-малко ограничаващи отколкото запазването на определени дейности за специалисти.
(5) За целите на ал. 2, т. 6 органът по признаване оценява последиците на новата или изменената разпоредба при съчетаването ѝ с едно или повече изисквания, като има предвид факта, че тези последици може да бъдат както положителни, така и отрицателни, и по-специално оценява следните елементи:
1. запазени дейности, защитено професионално звание или всяка друга форма на регулиране по смисъла на § 1 и § 2а от допълнителните разпоредби;
2. задължения за изпълняване на изисквания за непрекъснато професионално развитие;
3. правила, свързани с организацията на професията, професионална етика и надзор;
4. задължително членство в професионална организация или орган, регистрационни или разрешителни режими, по-специално когато тези изисквания предполагат притежаването на определена професионална квалификация;
5. количествени ограничения, по-специално изисквания, с които се ограничава броят на разрешенията за упражняване на професията или се определя минимален или максимален брой служители, ръководители или представители, притежаващи определени професионални квалификации;
6. изисквания за конкретна правна форма или изисквания, свързани с дялово участие или управление на дружество, до степента, до която тези изисквания са пряко свързани с упражняването на регулираната професия;
7. териториални ограничения, включително когато професията се регулира в части от територията на страната по начин, различен от начина, по който се регулира в други части;
8. изисквания, с които се ограничава упражняването на регулирана професия съвместно или в рамките на партньорство, както и правила за несъвместимост;
9. изисквания за застрахователно покритие или други средства за индивидуална или колективна защита в областта на професионалната отговорност;
10. изисквания за владеене на езици до степента, която е необходима за упражняване на професията;
11. изисквания за фиксирани минимални и/или максимални възнаграждения;
12. изисквания по отношение на рекламата.
(6) Преди въвеждането на нови или изменението на действащи разпоредби органът по признаване също така гарантира спазването на принципа на пропорционалност на специалните изисквания, свързани с предоставянето на услуги на временен и случаен принцип, предвидени в част втора на този закон, включително:
1. автоматична временна регистрация или формално членство в професионална организация или орган;
2. декларация, която се представя предварително съгласно чл. 13, ал. 1, документи, които се изискват съгласно чл. 13, ал. 2, или друго равностойно изискване;
3. заплащане на каквито и да е такси, необходими за административните процедури, свързани с упражняването или достъпа до регулирана професия, които доставчикът на услуги дължи.
(7) Разпоредбите на ал. 6 не се прилагат по отношение на мерките, предназначени да гарантират спазването на приложимите ред и условия на заетост, които държавите членки прилагат в съответствие с правото на Европейския съюз.
(8) Когато разпоредбите се отнасят до регулирането на професии в областта на здравеопазването и оказват влияние върху безопасността на пациентите, органът по признаване взема предвид целта за осигуряване на високо равнище на закрила на човешкото здраве.
Чл. 23д. (1) Органът по признаване предоставя чрез подходящи средства достъп до информация на гражданите, получателите на услуги и други заинтересовани страни, включително тези, които не упражняват професията, преди въвеждането на нови или изменението на действащи разпоредби в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия.
(2) Органът по признаване осигурява по подходящ начин участието на всички съответни заинтересовани страни и им предоставя възможност да изразят своите мнения. Когато е приложимо и целесъобразно, органът по признаване провежда обществени консултации в съответствие със Закона за нормативните актове, Административнопроцесуалния кодекс и другите приложими закони.
Чл. 23е. (1) Органите по признаване предприемат необходимите мерки, за да насърчават взаимния обмен на информация с компетентните органи на други държави членки относно конкретния начин, по който регулират дадена професия, или относно последиците от такова регулиране.
(2) Органите по признаване съобщават на Европейската комисия и вписват в базата данни на регулираните професии по чл. 59, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации разпоредбите, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, както и съображенията, поради които се счита, че тези разпоредби са обосновани и пропорционални.
(3) Органите по признаване и други заинтересовани лица могат да представят коментари на Европейската комисия или на държавата членка, която е съобщила разпоредбите и съображенията, поради които те се считат за обосновани и пропорционални.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9, като в него думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
По § 11 има предложение на народния представител Венка Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
„3. теоретичното обучение е проведено от преподаватели в областта на здравните грижи и от други компетентни лица в университети, институции за висше образование с признато за равностойно равнище или в професионални училища или посредством програми за професионално обучение за медицински сестри;“.
2. Досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така:
„4. клиничното обучение е проведено в лечебни заведения за болнична помощ или в други лечебни заведения под ръководството на преподаватели медицински сестри и с участието на други квалифицирани специалисти, в резултат на което обучаващите се медицински сестри придобиват умения:
а) като членове на екип и в пряк контакт със здрави или болни лица и/или общности, да организират, предоставят и оценяват изискваните цялостни здравни грижи въз основа на знанията, уменията и компетентностите, които са усвоили;
б) да работят в екип, да ръководят екип и да организират цялостните здравни грижи, включително да провеждат здравно обучение за отделни лица и малки групи в рамките на лечебни/здравни заведения или в общността;
в) да поемат отговорностите, свързани със сестринските здравни грижи, като участват в дейностите на съответното звено, подходящи за тяхното обучение;“.
3. Досегашната т. 4 става т. 5.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
По § 13 има предложение на народния представител Венка Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.
По § 14 има предложение на народния представител Георги Михайлов и група народни представители – § 14 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, като в него думите „основния текст“ се заменят с „текста преди буква „а“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
По § 20 има предложение на народния представител Венка Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 20 се изменя така:
„20. „Императивни съображения от обществен интерес“ са запазването на финансовото равновесие на системата за социална сигурност, защитата на потребителите, на получателите на услуги и на работниците, гарантирането на добро правораздаване, гарантирането на добросъвестността на търговските сделки, борбата с измамите и предотвратяването на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, запазването на ефективността на фискалния надзор, безопасността на транспорта, опазването на околната и градската среда, здравето на животните, интелектуалната собственост, защитата и опазването на националното историческо и културно наследство, цели на социалната политика, цели на културната политика, както и съображенията, признати като такива в практиката на Съда на Европейския съюз.“
2. Създават се т. 24 – 26:
„24. „Дейности по дентална медицина“ са дейностите по профилактика, диагностика и лечение на аномалии и заболявания на зъбите, устата, челюстите и околните тъкани.
25. „Защитено професионално звание“ е форма на регулиране на професия, при която използването на звание във връзка с професионална дейност или съвкупност от професионални дейности пряко или непряко е обвързано съгласно законови, подзаконови или административни разпоредби с притежаването на определена професионална квалификация и когато неправомерното използване на това звание подлежи на санкции.
26. „Запазени дейности“ е форма на регулиране на професия, при която достъпът до професионална дейност или съвкупност от професионални дейности пряко или непряко е запазен съгласно законови, подзаконови или административни разпоредби за упражняващите регулирана професия лица, които притежават определена професионална квалификация, включително когато дейността се споделя с други регулирани професии.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Предложение на народния представител Венка Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение „Допълнителна разпоредба“.
По § 22 има предложение на народния представител Венка Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
„§ 22. Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии (ОВ, L 173/25 от 9 юли 2018 г.) и изисквания на Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (OB, L 255/22 от 30 септември 2005 г.).“
Предложение на народния представител Христиан Митев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“.
Предложение на народния представител Христиан Митев и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 23:
„§ 23. В Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн., ДВ, бр. …) в допълнителните разпоредби се създава § 3б:
„§ 3б. (1) Академични длъжности по този закон може да се откриват в научните групи към музеите по чл. 28, ал. 4 от Закона за културното наследство.
(2) Процедурите за заемане на академични длъжности по ал. 1 се провеждат при условията и по реда на този закон от Българската академия на науките, като съответната академична длъжност се заема по трудово правоотношение в научната група към съответния музей.“
Предложение на народния представител Христиан Митев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 24:
„§ 24. Лицата, които към влизане в сила на този закон заемат академични длъжности по трудово правоотношение в научни групи към музеите по чл. 28, ал.4 от Закона за културното наследство, имат право да бъдат вписани в регистъра по чл. 2а от Закона за развитието на академичния състав в Република България.“
Уважаеми господин Председател, искам да направя една техническа редакция в § 1 – в края на текста „с които се ограничава достъпът до или упражняването на регулирани професии“ думите „достъпът до или упражняването на регулирани професии“ да се заменят с „упражняването или достъпът до регулирани професии“. Това е в съответствие с редакциите в текста, които са направени по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Други изказвания? Не виждам.
Започваме гласуване.
Първо подлагам на гласуване редакционната поправка в § 1, предложена от народния представител Милена Дамянова.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Михайлов и група народни представители.
Гласували 88 народни представители: за 3, против 74, въздържали се 11.
Предложението на господин Михайлов не е прието.
Подлагам на гласуване предложените от Комисията текстове заедно с приетата редакционна поправка в § 1.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Ще Ви запозная със съобщенията за парламентарен контрол на 26 февруари 2021 г., петък:
1. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров ще отговори на два въпроса от народните представители Ерджан Ебатин и Севим Али; и Иван Валентинов Иванов.
2. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на един въпрос от народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Николай Цонков;
- заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова – на един въпрос от народните представители Крум Зарков и Иван Валентинов Иванов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Александров;
- министърът на здравеопазването Костадин Ангелов – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Явор Божанков; Иван Валентинов Иванов; и Виолета Желева;
- министърът на икономиката Лъчезар Борисов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Светла Бъчварова;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Явор Божанков;
- министърът на културата Боил Банов – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Александров; Красен Кръстев; и Кристина Сидорова;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Юлиан Ангелов;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на два въпроса от народния представител Мария Цветкова;
- министърът на младежта и спорта Красен Кралев – на един въпрос от народния представител Иван Ченчев;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Николай Тишев;
- министърът на труда и социалната политика Деница Сачева – на един въпрос от народния представител Виолета Желева.
Поради неотложен ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на финансите Кирил Ананиев.
Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на правосъдието Десислава Ахладова.
Следващо редовно пленарно заседание – 9,00 ч. на 26 февруари 2021 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,49 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Александър Ненков
Джейхан Ибрямов