Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Моля, режим на регистрация.
Госпожо Ангелкова, добро утро!
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Добро утро!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имаме кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Регистрирани 121 в залата плюс 1 дистанционно – 122.
62 е необходимият брой народни представители за вземане на решение в днешния пленарен ден.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се включи в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка:
Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Вносител – Министерският съвет, на 19 февруари 2021 г., като предлагам да бъде точка първа в Програмата за днес, 26 февруари 2021 г., както и да се разгледа второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на мерките срещу изпирането на пари. Вносител – Министерският съвет, на 29 декември 2020 г., приет на първо гласуване на 20 януари 2021 г., като предлагам да бъде точка четвърта в Програмата за днес, 26 февруари 2021 г., като останалите точки съответно се преномерират.
Парламентарният контрол да започне след приключване на разглеждането на фиксираните точки за днес.
Заповядайте, господин Ципов, за процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Във връзка с предстоящото гласуване процедурата ми е да направим поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Ангел Илиев Исаев - отсъства
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - тук
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Александров Александров - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев - тук
Георги Николов Вергиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - отсъства
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - отсъства
Елена Стефанова Пешева - тук
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - тук
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - отсъства
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - тук
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова
(чрез интернетплатформа за
видеоконферентна връзка) - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Савов - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Росен Малинов Малинов - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Николов Георгиев - тук
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Има кворум. Продължаваме заседанието.
Моля, режим на гласуване по така направената от мен процедура за включване на допълнителните точки в дневния ред за днес.
Гласували 133 народни представители: за 97, против 9, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Съобщения:
„Уважаемо госпожо Председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Ви уведомявам, че напускам парламентарната група на „БСП за България“.
Иван Димов Иванов – народен представител от парламентарната група на „БСП за България“.“
Съобщение:
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 21 януари 2021 г. до 20 февруари 2021 г. и Протокол № 6 от заседанието на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 22 февруари 2021 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КОМАНДИРОВАНЕТО НА СЛУЖИТЕЛИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ.
С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Ангелова.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 102-02-2, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2021 г.
На заседание, проведено на 25 февруари 2021 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
От името на вносителите законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите.
Рамковото споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е подписано на 20 февруари 2020 г. в София и на 2 март 2020 г. в Париж в изпълнение на Решение № 92 на Министерския съвет от 2020 г.
Присъединяването на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е кауза с високо значение за страната, тъй като дейността на тази организация обхваща почти всички аспекти на социално-икономическия живот.
Република България осъществява засилено сътрудничество с ОИСР в различни направления, като чрез Министерството на финансите участва регулярно в работата на редица органи и инициативи на организацията в областта на данъците и административното сътрудничество, бюджета и други.
Възможността за изпращане на служители от държавите, желаещи да се присъединят към ОИСР, е стандартна практика при извършването на различни прегледи на съответната държава. Тя предоставя възможност за споделяне на знания и опит в специфичните направления на сътрудничество с ОИСР.
Целта на Рамковото споразумение между Министерството на финансите на Република България и ОИСР е да осигури обща рамка, чрез която служителите на Министерството на финансите на Република България да бъдат командировани към ОИСР.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще изготвя проект на споразумение с изпращащата администрация за командироването на всеки служител, като всички разходи по пътуването и престоя на служителите по време на командировката ще бъдат за сметка на изпращащата администрация. Средствата за обезпечаване на командировките своевременно ще бъдат предвиждани в рамките на бюджетната процедура за съответната година.
Рамковото споразумение предполага финансови ангажименти за българската страна във връзка с командироването на служителите и съдържа клауза за арбитражно уреждане на евентуални спорове, както и някои договорености за командироването на лицата, които се отклоняват от правилата на Закона за държавния служител. Предвижда се ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 102-02-2, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Откривам разискванията – имате думата за изказвания, колеги. Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 102-02-2, внесен от Министерския съвет.
Гласували 119 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, моля за процедура – съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на второ гласуване току-що приетия Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, представете Закона.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Рамковото споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие
Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подписано на 20 февруари 2020 г. в София и на 2 март 2020 г. в Париж.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания – откривам разискванията? Няма желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване представените Ви текстове.
Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 5.
Подложените на гласуване текстове са приети.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО – ОБЩ ПРОЕКТ, ИЗГОТВЕН ОТ КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 29 ОКТОМВРИ 2020 Г. ЗАКОНОПРОЕКТИ С ВНОСИТЕЛИ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ, 8 ОКТОМВРИ 2019 Г.; ЙОРДАН ЦОНЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, 20 МАРТ 2020 Г.; МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ, 27 МАРТ 2020 Г.
Госпожо Александрова, имате думата да представите Доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 053-03-71 от 4 ноември 2020 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на 29 октомври 2020 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2019 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г., и Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Вариант І на § 1 и вариант ІІ на § 1.
Предложение на народните представители Маноил Манев, Александър Иванов. Александър Ненков, Валентин Милушев, Иван Вълков, Иван Миховски, Владимир Вълев и Тома Биков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант І, подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант ІІ и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 12а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „пребиваване“ се добавя „в Република България“.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Лице, което не е български гражданин, съпруг е на лице, получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 13 или 16 от Закона за чужденците в Република България, и не по-малко от три години преди датата на подаване на молбата за натурализация е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на изискванията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и съпругът е придобил българско гражданство по натурализация по чл. 14а, ал. 1.“
Вариант І на § 2.
По вариант ІІ на § 2 има предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант I, подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант II и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 14а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1:
а) в т. 1 букви „а“ и „б“ се изменят така:
„а) е удвоило инвестицията си при същите условия на закона, или
б) е инвестирало в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на допълнителна сума, не по-малка от 1 000 000 лв. за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;“
б) създава се т. 3:
„3. преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България, увеличило е инвестицията при същите условия на закона до най-малко 1 000 000 лв. и в резултат от инвестициите са разкрити най-малко общо 20 нови работни места за български граждани.“
2. Създава се ал. 4:
„(4) Редът за установяването и последващият контрол на обстоятелствата и условията по ал. 1, осъществяван от Министерството на икономиката и от Българската агенция за инвестиции, се определят с наредба на министъра на икономиката.“
По § 3 има предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като т. 2 е отразена на систематичното ѝ място в § 5.
Предложение на народните представители Борис Вангелов, Юлиан Ангелов, Красимир Богданов, Милен Михов, Стоян Божинов, Калин Поповски, Йордан Йорданов, Деян Станчев u Александър Сиди:
„В § 3, в чл. 15, ал. 3 след думите „се установява“ се добавят „със заповед на председателя на Държавна агенция за българите в чужбина, издадена въз основа на становище“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В производството за придобиване на българско гражданство по натурализация по ал. 1, т. 1 с молбата се представят официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход. Документите трябва да съдържат информация за имената на възходящия и родствената му връзка с молителя.“
2. Алинея 3 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване текстовете на вносителя и предложените от Комисията редакции за наименованието на Закона и за § 1.
Гласували 121 народни представители: за 88, против 27, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията за § 2.
Гласували 110 народни представители: за 87, против 15, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Борис Вангелов и група народни представители.
Гласували 114 народни представители: за 21, против 23, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 3.
Гласували 117 народни представители: за 92, против 20, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 4 има предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители – вариант I и вариант II.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 3:
„3. не е уведомило за настъпила промяна по чл. 32а, и/или;“;
б) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея накрая се добавя „или за поне едногодишен период – в случаите по чл. 12а, ал. 1, а по чл. 14а, ал. 1, т. 3 – и създадените работни места.“
2. В ал. 2 след думите „ал. 1, т. 1 и 2“ се добавя „или промяната по т. 3“.“
По § 5 има предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Анна Александрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 29 се създават ал. 4 – 7:
„(4) Когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по представените с молбата документи по чл. 15, ал. 2, министърът на правосъдието може да изиска от молителя да представи допълнителни документи в 14-дневен срок от уведомяването му или да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали молителят има български произход.
(5) Когато с молбата за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 15, ал. 1, т. 1 не се представят документите по чл. 15, ал. 2, производството се прекратява.
(6) Консултативният съвет се произнася с мотивирано положително или отрицателно становище в двумесечен срок от възлагането, като взема предвид дали молителят ползва български език, самоопределя ли се като лице от български произход, както и дали за него е налице поне едно от следните обстоятелства:
1. част е от българска общност или българско малцинство в друга държава;
2. произхожда от населено място, което е било част от българската държава в миналото или Българската екзархия;
3. има възходящи, които са носители на българската традиционна фамилна именна система.
(7) Устройството, организацията и дейността на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина се определя с правилник, приет от Министерския съвет.“
По § 6 има предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители – вариант I и вариант II.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Предложението по ал. 1 се мотивира и в него се посочва конкретният интерес на Република България от натурализацията на лицето или конкретният му принос в съответната област, в която лицето има особени заслуги.“
По § 7 има предложение на народните представители Маноил Манев и група народни представители – вариант I, вариант II.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Създава се чл. 32а:
„Чл. 32а. (1) Лицето по чл. 29, ал. 1 е длъжно в едномесечен срок от настъпването на промяната във фактите и обстоятелствата, които са свързани с придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство или възстановяване на българско гражданство, да уведоми Министерството на правосъдието и да представи документите, доказващи промяната.
(2) Лицето, придобило българско гражданство по натурализация по чл. 12а или 14а, е длъжно в 14-дневен срок от настъпването на промяната във фактите и обстоятелствата, свързани с инвестициите, станали основание за натурализацията, да уведоми компетентния орган, удостоверил инвестициите, и да представи документите, доказващи промяната. Условията и редът за уведомяване се определят с наредбата по чл. 14а, ал. 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето изказване е по § 5, чл. 29. Парламентарната група на „Обединени патриоти“ приема направената редакция от Комисията, която е представена с допълненията. Виждаме, че тук е отразена идеята, която и ние сме вложили при създаването на този текст като вносители, в създаването на Консултативен съвет към Държавната агенция за българите в чужбина – да има възможността да се произнася по спорни въпроси за установяване на българския произход на граждани, които нямат документи, с които да удостоверят това. Виждаме, че е направена и една по-прецизна регламентация на какви критерии трябва да отговарят тези граждани с българско самосъзнание, и същевременно виждаме, че тук са посочени възможности за изискване на допълнителни документи в 14-дневен срок.
Това, което нас ни притеснява, е, че посоченият 14-дневен срок е прекалено малък като времеви обхват. Имайки предвид, че немалка част от тези хора, в крайна сметка, не пребивават постоянно в Република България – може да живеят в Албания, може да живеят в някакви по-отдалечени райони на Украйна, да речем, може да имат трудности в рамките на две седмици да дойдат до София да предоставят тази информация и да изпълнят изискуемите условия, което би затруднило изключително много обективната преценка за това дали един човек отговоря на критериите или не. Затова правя редакционна поправка – 14-дневният срок да бъде променен на 30-дневен срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики?
Други изказвания?
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
По реда на представените текстове първо подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за § 4.
Гласували 102 народни представители: за 84, против 12, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, направена от народния представител господин Богданов.
Гласували 99 народни представители: за 26, против 9, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Заповядайте господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Колеги, една част от народните представители влизаха в залата и не можаха да разберат какво всъщност е редакционното предложение, което направи господин Богданов. А той предлага срокът, който сега се предлага да е 14 дни, да е 30 дни от гледна точка на това, че има наши сънародници, които живеят в Нова Зеландия, Австралия, Канада, Америка. Хора, които подават документи за българско гражданство, включително и бесарабски българи от Владивосток, те за 14 дни няма как да осигурят документите, които са необходими, за да се спази срокът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прегласуваме предложението на господин Богданов.
Гласували 97 народни представители: за 19, против 8, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакциите, които Комисията предлага за текстовете на параграфи 5, 6 и 7.
Гласували 92 народни представители: за 81, против 6, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 8 – вариант I, вариант II.
Предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2:
„2. Създава се нова алинея 6:
„(6) За заседанията на Съвета по гражданството се изготвя протокол, в който се включват молбите и предложенията, свързани с българското гражданство. Молбите по чл. 12а и чл. 14а, както и тези по чл. 16 се включват в отделни протоколи.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „на Министерството на здравеопазването и на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавната агенция за българите в чужбина и Държавната агенция за бежанците“ се заменят с „Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция за българите в чужбина и Държавна агенция за бежанците“.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства, свързани с представените доказателства по молбите и предложенията или с обстоятелствата по чл. 19, Съветът по гражданството може да изиска от молителите да представят допълнителни документи или да възложи на представителя на съответната институция по ал. 1 да извърши проверка. Срокът за представяне на документите и за извършване на проверката е три месеца, а в случаите по чл. 12а, 14а и 16 – един месец. В този случай сроковете по чл. 35, ал. 1 спират да текат.“
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
Параграф 9 – вариант I и вариант II.
Предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и вариант II, т. 1 и 3, не го подкрепя за вариант II, т. 2 и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думата „осемнадесет“ се заменя с „дванадесет“;
б) в т. 2 думата „дванадесет“ се заменя с „девет“.
2. В ал. 3:
а) в т. 1 думата „десет“ се заменя с „три“, а думата „два“ се заменя с „три“;
б) в т. 2 думата „седем“ се заменя с „три“, а думата „два“ се заменя с „три“.
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ представят актуализирани становища в Министерството на правосъдието най късно в деня на заседанието на Съвета по гражданството, когато след изразяване на първоначалните им писмени становища е настъпила промяна във фактите и обстоятелствата.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
Предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. Създава се чл. 38а:
„Чл. 38а. Държавната агенция за българите в чужбина създава и води електронен регистър с данни на лицата, за които Консултативният съвет е установявал български произход. Редът за воденето, съхранението и достъпа до регистъра се определя с наредба на Министерския съвет.“
Параграф 10 – вариант I и вариант II.
Предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I, подкрепя текста на вносителя за вариант II и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„§ 11. В чл. 39, ал. 1 думата „молба“ се заменя със „заявление“ и се създава изречение второ: „Удостоверението се издава в 30 дневен срок от постъпването на документите в Министерството на правосъдието.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепената част на предложението на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Гласували 96 народни представители: за 15, против 14, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване всички предложени от Комисията редакции на съответните текстове, както и създаването на нов параграф.
Гласували 96 народни представители: за 83, против 7, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 11 има предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 5а:
„§ 5а. Гражданите на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, подали молби за придобиване на българско гражданство до 31 декември 2020 г., се ползват с правата на граждани на държава – членка на Европейския съюз, по чл. 12, ал. 2, т. 2“.“
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 12 има предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. Молбите, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и решават при досегашните условия и ред, с изключение на изискванията на § 4, 7 и § 9, т. 3, които се прилагат и по отношение на заварените производства във връзка с българското гражданство.“
Предложение на народния представител Йордан Цонев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 14 – 16:
„§ 14. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон се създава електронният регистър по чл. 38а.
§ 15. В 6-месечен срок от създаването на електронния регистър по чл. 38а се въвеждат всички данни на заявителите, постъпили в Държавната агенция за българите в чужбина в периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2020 г.
§ 16. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон:
1. Министерският съвет:
а) приема правилника по чл. 29, ал. 7 и наредбата по чл. 38а;
б) привежда приетите от него устройствени правилници в съответствие с този закон;
2. министрите и председателите на държавните агенции привеждат в съответствие с него актовете, свързани с прилагането му, както и създадените от тях съвети, които не отговарят на изискванията на този закон;
3. министърът на икономиката издава наредбата по чл. 14а, ал. 4.“
Предложение на народния представител Анна Александрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 17:
„§ 17. В Закона за българите, живеещи извън Република България (обн., ДВ, бр. …) в чл. 3, ал. 1 т. 2 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
И на председателя на Комисията благодаря за напомнянето.
Предложението, което направих, го оттеглих в Комисията, защото беше редакционно недобре съставено и некоректно. След това направих редакция на това предложение, което сега искам да направя на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника, а то е следното: за създаването в Преходни и заключителни разпоредби на нов § 14:
„§ 14. (1) Лице, което до влизането в сила на този закон е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за чужденците в България, в съответствие с действащи към момента на вложението разпоредби на закона, има право да подаде молба за придобиване на българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и при условие че направеното от него вложение е било поддържано за период, не по-малък от пет години.
(2) Членовете на семейството на лице по ал. 1 имат право да подават молби за придобиване на българско гражданство, ако отговарят на условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и лицето по ал. 1 е придобило българско гражданство.“
Мисля, че текстът на това предложение е съгласуван. Може би председателят на Комисията трябва да каже.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да. Това е предложението ми. Ето, давам Ви го писмено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Реплики?
Други изказвания?
Госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Във връзка с изказването и предложението на господин Цонев Ви уведомявам, че направеното предложение е съгласувано с Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“. Направеното предложение е свързано с абсолютно всички институции и с оглед на мотивите, които той изрази, смятаме, че е добре да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Александрова, бих помолил да ни дадете повече разяснения относно предложенията – какво касаят, кои граждани касаят, къде живеят тези граждани? Искаме да знаем какви текстове са това и какво касаят като промени, а не само като член еди-кой си, член еди-кой си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друга реплика?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Под формата на реплика, тъй като пропуснах да кажа мотивите, ще ми разрешите да кажа няколко думи за тях. Предложението обхваща само инвестиционното гражданство – само тези, които по стария ред са били абсолютно изрядни и са поддържали инвестицията в разстояние на пет години, без да я изтеглят. Тъй като те са получили вече постоянно пребиваване, имат права да кандидатстват за гражданство. Това цели да предотвратим възможността да съдят държавата, че са им отнети права, след като те са били добросъвестни по отношение на задълженията, които имат. Нищо друго не цели, това е. Кръгът е от около 60 – 70 инвеститори, които, ако тръгнат да ни съдят, размерът на едно обезщетение ще е минимум 1 милион, в смисъл искаме да предотвратим тази възможност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цонев.
Трета реплика има ли? Не виждам.
Дуплика, госпожо Александрова? Нямате дуплика.
Други изказвания имате ли?
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Извинявайте, уважаеми господин Председател, но тъй като изчетохме доста параграфи наведнъж и не съобразихме в изказванията си, които направиха и колегите, имаме едно редакционно предложение за § 12, който става § 13.
В редакцията на Комисията за § 12, който става § 13 думите „§ 4, 7 и 9, т. 3“ се заменят с „чл. 22, 32а и чл. 35, ал. 4“. Това е по предложение на „Финални текстове“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Ако няма други изказвания, колеги, преминаваме към гласуване?
Ще подложа на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 11 и текста на вносителя за наименованието на подразделението – „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували 100 народни представители: за 84, против 8, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване направената редакционна поправка от госпожа Александрова за текста на § 12, който става 13.
Гласували 95 народни представители: за 81, против 8, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за § 12, който става 13 с приетата вече редакционна поправка.
Гласували 92 народни представители: за 81, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев.
Гласували 89 народни представители: за 73, против 11, въздържали се 5.
Предложението е прието. (Народният представител Милен Михов иска думата за отрицателен вот.)
Отрицателен вот? Ще Ви дам думата.
За протокола, а и за сведение – приемането на предложението на господин Цонев променя номерацията на следващите параграфи по Доклада с един напред.
Няма да правя изрични уговорки, просто да се отбележи.
Заповядайте за изказване.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Приемете моя отрицателен вот като една малка закачка.
Дълго време се говореше за продажба на паспорти, за продажба на гражданство. Днес говорим за „инвестиционно придобиване на гражданство“ и гласувах против, защото това „инвестиционно придобиване на гражданство“ по своята същност е продажба на гражданство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи по Доклада на Комисията – това са 14 до 16 и 17, които отново напомням, че вече са с нова номерация.
Гласували 95 народни представители: за 85, против 5, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
По § 13 има предложение на народния представител Жельо Бойчев:
„В § 13 се правят следните изменения и допълнения:
а) преди т. 1 се създава нова точка:
„т. … Създава се чл. 24п:
„Чл. 24п. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които имат издаден сертификат от Министерството на икономиката за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен „Стартъп виза“, и притежават виза по чл.15, ал. 1 и които след издаване на визата за дългосрочно пребиваване са станали съдружници или акционери и притежават повече от 50% участие в българско търговско дружество, чиито предмет на дейност е заявеният при издаването на сертификата.
(2) За получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция „Миграция“; или в Звена „Миграция“ в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;
2. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, с изключение на чужденците, кандидатстващи на основание чл. 24, ал. 1, т. 5, 13 и 18, чл. 24в, чл. 24и и чл. 33г, ал. 4 от ЗЧРБ;
3. доказателства за осигурено жилище;
4. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО;
5. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;
6. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението.
7. сертификат за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен „Стартъп виза“, издаден от Министерство на икономиката;
8. данни за регистрираното търговско дружество.
(4) Министерството на икономиката незабавно уведомява дирекция „Миграция“; за всяка промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение, водеща до неизпълнение на изискванията за издаване на сертификата, която е основание за отнемане на предоставеното право на пребиваване.
(5) Разрешението за пребиваване по ал. 1 се издава за срок до една година.
(6) Членовете на семейството на притежател на разрешение за продължително пребиваване на основание сертификат „Стартъп виза“ могат да получат самостоятелно разрешение за продължително пребиваване. Членовете на семейството на притежател на разрешение за продължително пребиваване на основание „Стартъп виза“ имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежателя и при спазване на изискванията на чл. 33к, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.“
б) създава се т. 1а:
„1а. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 след израза „24о“ се поставя запетая и се добавя „24п“;
б) в ал.10 в израза „в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 21, чл. 24б и 24в“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а в края на изречението се добавя „и 24п“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Александър Иванов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става съответния параграф, когато бъдат преномерирани – предполагам § 19:
§ 18. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 24п:
„Чл. 24п. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1, имат издадено от Държавната агенция за научни изследвания и иновации удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен „Стартъп виза“, и след издаване на визата за дългосрочно пребиваване са станали съдружници или акционери в българско търговско дружество, с капитал, не по-малък от 1 000 000 лв., и които притежават не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството, чийто предмет на дейност е заявеният при издаване на удостоверението.
(2) Държавната агенция за научни изследвания и иновации незабавно уведомява дирекция „Миграция“ за всяка промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, водеща до неизпълнение на изискванията за издаване на удостоверението, което е основание за отнемане на предоставеното право на пребиваване.
(3) Условията и редът за издаване, удължаване и отнемане на удостоверението за високотехнологичен и/или иновативен проект се определят с наредба на Министерския съвет.“
2. В чл. 25:
а) в ал. 1:
аа) точка 6 се изменя така:
„6. извършили инвестиция или увеличили инвестицията си чрез придобиване на:
а) акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия в Република България, на пазарна стойност, не по-малка от 2 000 000 лв.;
б) права по концесионни договори на територията на Република България със стойност на договора, не по-малка от 1 000 000 лв.;
в) дялове или акции на стойност, не по-малка от 1 000 000 лв. в колективни инвестиционни схеми с произход от Република България, извършващи дейност съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и при условие, че:
аа) нетната стойност на активите на всяка колективна инвестиционна схема е на стойност, не по-малка от 5 000 000 лв.;
бб) колективната инвестиционна схема е получила лиценз или разрешение от Комисията за финансов надзор;
вв) инвестиционната им стратегия е насочена основно в инвестиции в акции и/или облигации по буква „а“;
г) дялове или акции на стойност, не по-малка от 1 000 000 лв. в алтернативни инвестиционни фондове, установени в Република България, управлявани от лица, които управляват алтернативни инвестиционни фондове, с произход от Република България, извършващи дейност съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и при условие, че:
аа) активите на всеки фонд са на стойност, не по-малка от 3 000 000 лв.;
бб) алтернативните инвестиционни фондове и лицата, които управляват алтернативни инвестиционни фондове, са лицензирани или са регистрирани от Комисията за финансов надзор;
вв) инвестиционната им стратегия е насочена основно в инвестиции в български активи и инвестират единствено в дялове, акции и облигации на български дружества, включително акционерни дружества със специална инвестиционна цел;“
бб) точка 7 се изменя така:
„7. инвестирали в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на сума, не по-малка от 2 000 000 лв. за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на икономиката;“
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Редът за установяване на обстоятелствата и условията по ал. 1, както и условията и редът за извършване на проверката и оценката по ал. 7 и на предварителното одобрение за извършване на инвестиции, се определят с правилника за прилагане на закона. Обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 8 и 17 се установяват от Българската агенция за инвестиции. Инвестициите по ал. 1, т. 6, букви „а“, „в“ и „г“, както и тяхното поддържане, се удостоверяват от централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа. Централният депозитар на ценни книжа предоставя информацията на Българската агенция за инвестиции.“;
в) създават се ал. 7 – 13:
„(7) Чужденец, който кандидатства за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване по ал. 1, т. 6, извършва инвестиция след проверка и оценка от Българската агенция за инвестиции на представените от него документи:
1. които идентифицират лицето по безспорен начин;
2. за налични средства в размер, не по-малък от минималния праг за съответната инвестиция;
3. които показват ясен произход на средствата за инвестицията;
4. които показват дали чужденецът е видна политическа личност съгласно чл. 36 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;
5. за трудова, професионална и инвестиционна дейност;
6. свидетелство за съдимост от държава по произход или държава по постоянно пребиваване.
(8) Чужденецът предоставя при необходимост и други документи и информация, изискани от Българската агенция за инвестиции.
(9) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ при поискване предоставят на Българската агенция за инвестиции становище въз основа на информацията по чл. 10, съгласно тяхната компетентност.
(10) Предварителното одобрение за извършване на инвестиции, издадено от Българската агенция за инвестиции въз основа на проверката и оценката по ал. 7, не е основание за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 или за предоставяне право на пребиваване.
(11) Инвестициите по ал. 1, т. 6, 8 и 16 трябва да бъдат поддържани над изискуемия в закона минимален размер за срок от 5 години от датата на предоставяне на право на постоянно пребиваване. Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване в Република България декларират незабавно пред Централния депозитар на ценни книжа съответно Българската агенция за инвестиции или Министерството на икономиката всяка промяна на обстоятелствата по извършените от тях инвестиции и предоставят доказателства за това.
(12) Придобитите права и активи в резултат от инвестициите по ал. 1, т. 6 и 8 не може да се използват за обезпечение на кредити към български кредитни и финансови институции за срока по ал. 11.
(13) Последващият контрол на обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 8 и 17 се извършва от Българската агенция за инвестиции, а по ал. 1, т. 7, 13 и 16 – от Министерството на икономиката.“
3. В чл. 26:
а) в ал. 2 след думите „24о“ се добавя „24п“;
б) в ал. 10 думите „чл. 24б и 24в“ се заменят с „чл. 24б, 24в и 24п“.“
4. В чл. 40, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и 17, чл. 25в, 25г, 33а, 33г, 33к, 33л, 33п и 33т, както и когато инвестицията, за която чужденецът е получил разрешение за постоянно пребиваване, е прекратена или прехвърлена на друго лице в срока по чл. 25, ал. 11 или ако е намалена под изискуемия в закона минимален размер или престане да отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 12, независимо от основанията за прекратяване, прехвърляне или намаляване;“.“
По § 14 има предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В своето изказване ще направя следните редакционни предложения.
В § 13 по вносител – § 18 по Доклада, в ал. 11 думите „Централния депозитар на ценни книжа съответно Българската агенция за инвестиции или“ да се заменят с „Българската агенция за инвестиции съответно“, като изречение второ придобива следната редакция, господин Председател: „Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване в Република България декларират незабавно пред Българската агенция за инвестиции съответно Министерството на икономиката всяка промяна на обстоятелствата по извършените от тях инвестиции и предоставят доказателства за това.“
Да се мотивирам, колеги, господин Председател – предложението за отпадане Централният депозитар да се съдържа в ал. 11 е, че като орган той няма нужда да бъде уведомяван при такава промяна за инвестиции. Това е продиктувано от правомощията му. Задължението за деклариране на всяка промяна по извършените от чужденци инвестиции следва да се представят, осъществяват пред Българската агенция за инвестиции, но не и пред Централния депозитар на ценни книжа, тъй като Централният депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа, има правомощия да удостоверява, че определени инвестиции в ценни книжа се поддържат от чужденеца, но не и да уведомява определения орган при промяна на тази инвестиция.
Като второ редакционно предложение, господин Председател: в ал. 12 думата „български“ се заличава и ал. 12 придобива следната редакция:
„(12) Придобитите права и активи в резултат от инвестициите по ал. 1, т. 6 и 8 не може да се използват за обезпечение на кредити към кредитни и финансови институции за срока по ал. 11.“
С това предложение, колеги, се цели забраната по ал. 12 за обезпечение на кредити с придобити права и активи в резултат от инвестициите да се отнася и за чужди кредитни и финансови институции, а не само за българските.
И ако ми позволите, господин Председател, уважаеми колеги, в § 13 още една редакционна поправка: в ал. 1 думите „с капитал, не по-малък от 1 000 000 лв.“ се заличават. Навсякъде в чл. 24п думите „Държавната агенция за научни изследвания и иновации“ се заменят с „Министерството на икономиката“.
Ще се мотивирам, уважаеми колеги, със следното. Първо, когато говорим за привличане и даване на право на пребиваване на иновативни компании и стартъпи, говорейки за капитал от над 1 000 000 лв., мисля, че е несериозно, защото именно точно това е формата на иновации – предоставянето и инвестирането в България, откриването на такива компании, изискването за капитал не е адекватно.
Искам да подчертая, че се запазва възможността за привличане и даване на чуждестранни граждани на постоянно пребиваване, продължително пребиваване по този член. Мисля, че това е продиктувано от особен интерес и България да бъде все така рекламирана като един хъб за иновации, за осъществяване на високо добавени стойностни инвестиции и привличане на умове от цял свят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплики?
Има ли други изказвания?
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Жельо Бойчев.
Гласували 83 народни представители: за 14, против 15, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакционните поправки, предложени от народния представител Александър Иванов в текста на § 13, който става § 18 по Доклада, но добива друга номерация съгласно измененията, които настъпиха.
Гласували 79 народни представители: за 64, против 1, въздържали се 14.
Редакционните поправки са приети.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на посочения § 13 по Доклада, с приетите редакционни поправки, и предложението на Комисията § 14 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 74 народни представители: за 64, против 2, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 15 има предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Жельо Бойчев:
„§ 15 се изменя така:
„§ 15. В Закона за насърчаване на инвестициите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2 се създава т.10:
„10. Предоставяне на възможност на граждани на трети страни да започнат и развият проект, предвиждащ извършване на високотехнологична и/или иновативна дейност в страната, за което се издава сертификат, наречен „Стартъп виза“. Министърът на икономиката в определен срок, но не по-късно от три месеца след обнародване на текущия закон създава организация/условия за кандидатстване, издаване на сертификат, контрола и процедура, с цел привеждане в действие на предложените изменения.
2. Създава се глава шест „а“ с чл. 27:
Глава шест „а“
Сертификат за високотехнологичен и/или иновативен проект
„Чл. 27. (1) С решение на министъра на икономиката се издава, отказва или отнема сертификат за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен „Стартъп виза“, на граждани на трета държава.
(2) С един проект могат да кандидатстват до три лица, граждани на трета държава.
(3) Срокът на валидност на сертификата е до 24 месеца.
(4) Срокът може да бъде продължен, ако не са отпаднали условията за първоначалното му издаване.
(5) За издаване и продължаване срока на сертификата се внася такса.
(6) При загубване, повреждане или унищожаване за преиздаване на сертификата по ал. 1 се заплаща таксата в половин размер.
(7) Министърът на икономиката издава правилник за организацията и дейността на Експертен съвет.“
3. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 18:
„18. „Гражданин на трета държава“ е лице, както е определено в § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.
Параграф 16 по вносител – варианти I, II и III.
По § 16 има предложение на народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за варианти I, II и III и предлага § 16 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Жельо Бойчев.
Гласували 87 народни представители: за 15, против 37, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на параграфи 15 и 16 по Доклада на Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 9.
Подложените на гласуване предложения са приети.

Продължаваме със следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Попов, заповядайте.
Имате думата за представяне на Доклада на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля за процедура за допуск в залата на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 102-01-13, внесен в Народното събрание с Решение на Министерския съвет от 17 февруари 2021 г.
На заседание, проведено на 18 февруари 2021 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,
№ 102-01-13, внесен в Народното събрание с Решение на Министерския съвет от 17 февруари 2021 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков, постоянният секретар Антон Ластарджиев, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев и директорът на дирекция „Стратегическо планиране“ бригаден генерал Анатоли Кръстев.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министър Величков.
В последвалата дискусия бяха разисквани предложените изменения и допълнения за усъвършенстване на организационната структура на въоръжените сили по отношение на системите за командване и управление и логистичното осигуряване, отразяващи приключилия стратегически преглед на отбраната и кореспондиращи със заложеното в приетата с решение на Народното събрание Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г.
Най-съществените промени са свързани със създаването на две нови структури в състава на Българската армия – Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. Разширяват се правомощията на началника на отбраната, като същият вече ще упражнява непосредствено ръководство на командирите на командвания и командирите на трите вида въоръжени сили.
На началника на отбраната се възлагат и отговорности по разработване на плановете за действие на въоръжените сили, активиране на силите и изпълнение на конкретен план. Законът определя ясно и функциите на Щаба на отбраната, които досега не бяха разписани в ролята му на стратегически военен щаб. С тях се подпомага началникът на отбраната при определяне на необходимите отбранителни способности, използване на въоръжените сили, подготовка на войските и силите и разработването на стратегически прогнози, анализи, военни оценки и препоръки за вземане на решения в областта на отбраната.
С измененията се определят условията и редът за преминаването през и пребиваването на съюзнически въоръжени сили на територията на страната при извънредно положение, като е посочено, че това се извършва със самото решение на Народното събрание и Указа на Президента.
С преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се възлагат правомощия на началника на отбраната за поставяне на задачи и на органите на военната полиция. Останалите предложения за изменения и допълнения са относими до други разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили, свързани с измененията по същество на действащия в момента закон, както и относими към Закона за военното разузнаване, Закона за Българската телеграфна агенция и Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
В последвалата дискусия се изказаха народните представители Николай Цонков, Пламен Манушев и Валентин Радев. На изразеното съмнение от народния представител Николай Цонков за създаването на новите командвания беше даден отговор от заместник-министър Величков и генерал-лейтенант Илиев, които посочиха обективната необходимост за това по смисъл на оперативното ниво на ръководство на въоръжените сили и новите функции на щаба на отбраната като стратегически военен щаб по отношение на управлението.
Народният представител Пламен Манушев отбеляза срочната необходимост от измененията в Закона във връзка с реализиране на заложените в Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г. организационни промени и липсата на обективни предпоставки същата да бъде стопирана за неопределено време.
На въпрос на народния представител Валентин Радев откъде ще бъдат осигурени финансови средства за реализиране на промените по отношение на новите структури беше отговорено, че такива не са необходими. Същите са резултат от преструктуриране и преподчиняване на досега съществуващи, като се усъвършенстват нивата на управление в организационен аспект.
Председателят на Комисията по отбрана генерал Константин Попов благодари на участващите в заседанието за изказаните съображения.
След приключването на обсъждането беше проведедено гласуване, в което с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и 7 гласа „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България № 102-01-13, внесен от Министерския съвет с Решение № 125 от 17 февруари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Изказвания?
Господин Вангелов, имате думата за изказване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Няма да имате изказване.
Господин Попов? (Реплика от народния представител Константин Попов.)
Господин Адмирал? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Чакайте! (Силен шум и реплики.)
Добре.
Изчакайте, господин Адмирал, ще подложа на гласуване... (Реплики.)
Има разлика. (Реплики.)
Не, не, знам какво говоря, знам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 102-01-13, внесен в Народното събрание с Решение на Министерския съвет.
Гласували 74 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Адмирал, имате думата.
ЕМИЛ ЕФТИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С настоящия Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са направени предложения, които са необходими за осъществяване на
най-спешните, належащи структурни и организационни промени във въоръжените сили. Те са свързани основно с промени в организационната структура на въоръжените сили и трансформирането на системата за командване и управление. Динамичните и често трудно предвидими промени в средата за сигурност поставят все по-високи изисквания към устойчивостта и ефективността на командната структура. Адаптирането ни към тези нови условия налага осигуряването на гъвкавост в нейното функциониране и хармонизиране със съюзните изисквания. Съюзните изисквания се обосновават от продължаващата трансформация на НАТО и адаптацията на Алианса към променяната среда на сигурност. Също така адаптирането на командната структура на НАТО предвижда повишаване на ролята на щабовете от структурата на силите, както и взаимодействието им с националните структури за командване и управление по време на изпълнението на съществуващите и бъдещи планове по колективната отбрана. Тези особености, в съчетание с резултатите от проведения стратегически преглед на отбраната, наложиха извършване на структурни промени във въоръжените сили и трансформирането на системата за командване и управление с цел максимално използване на способностите на въоръжените сили в мирно време и при кризи с акцент на задачите във фаза сдържане, както и на отбраната на страната при военен конфликт.
Целта на направените предложения за промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България имат за цел да дефинират ролята на началника на отбраната и щаба на отбраната в националната система за командване и управление на въоръжените сили и взаимодействието със структурите на оперативно и тактическо ниво.
Като ключов елемент от стратегическото ниво на ръководството, командване и управление на въоръжените сили, началникът на отбраната, подпомаган от щаба на отбраната, трансформира политическите указания във военни действия, мисии и операции, предоставя военна експертиза за развиване на обосновани политически решения в областта на отбраната, ръководи изграждането на отбранителните способности и развитие на въоръжените сили, предварителното планиране и планиране в отговор на криза, ръководи, координира и синхронизира процесите на оперативно ниво, осъществява координацията и взаимодействието с военните органи на НАТО и Европейския съюз. При планиране на операция в отговор на криза началникът на отбраната, използвайки изградената командна структура на въоръжените сили, определя модел на конкретна система за командване и управление, осигуряващи постигането на целите чрез ефективни действия на компонентите и формированията, и надеждна поддръжка и осигуряване.
Наред с промените в системата за командване и управление на въоръжените сили се предвижда оптимизиране на организационните структури на съвместното командване на силите, сухопътните войски, военновъздушните сили, военноморските сили, съвместното командване на специалните операции, както и създаване на нови структури.
Ключов елемент в изменението на организационната структура на Българската армия е формирането на две нови командвания на оперативно ниво – командване за логистична поддръжка и командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана, което се обуславя главно от следните фактори: засилване ролята на страната домакин при провеждане на съюзна операция, нарастващи хибридни заплахи в информационното пространство се утвърждават като още една специфична област за провеждане на операции, което изисква развитието на необходимите способности за компенсиране на част от констатираните функционални и структурни дефицити по време на прегледа на отбраната. Крайната цел е изграждането на единна, защитена информационно-комуникационна система, предоставяща ситуационна осведоменост на всички нива в реално време.
В заключение искам да подчертая, че трансформирането на системата за командване и управление ще осигури необходимата гъвкавост и свобода на действие на компонентите и формированията, ще запази мисийното командване като същностна основа на командването и управлението. По този начин ясно се дефинират линиите на стратегическо ръководство, командване и управление.
Предложените изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България запазват интегрирания модел на Министерството на отбраната, гарантират реализирането на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, осигуряват необходимите параметри за разработване на План за развитие на въоръжените сили до 2026 г. и определят жалоните за развитие на въоръжените сили на Република България в съответствие с трансформационните процеси, протичащи в НАТО и новата адаптирана командна структура на Алианса. Доложих, господин Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Процедура – заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя предложение във връзка с току-що приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили – срокът за предложения между двете четения да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Подлагам на гласуване на направеното предложение.
Гласували 88 народни представители: за 63, против 3, въздържали се 22.
Предложението е прието.

Продължаваме със:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, № 002-01-73, вносител – Министерският съвет, приет на първо гласуване на 20 януари 2021 г.
За Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – господин Нунев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г., приет на първо гласуване на 20 януари 2021 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. …)“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение на народните представители Красимир Ципов, Маноил Манев и Пламен Тачев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите „Българската народна банка“ се поставя запетая и се добавя „когато извършва операции и сделки с неограничен кръг лица,”.
2. Точка 5 се изменя така:
„5. застрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи и застрахователни посредници, които са получили лиценз в друга държава членка, които осъществяват дейност на територията на Република България, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи със седалище в държави, различни от държава членка, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането;“
3. В т. 9 след думата „лиценз“ се поставя запетая, а думите „и разрешение“ се заменят с „разрешение или са регистрирани“.
4. В т. 10 след думата „лиценз“ се добавя „или са регистрирани“.
5. Точки 22, 23, 24, 25 и 27 се отменят.
6. В т. 29 думата „спортни“ се заменя с „футболни“.
7. Точки 30, 31, 33 и 34 се отменят.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 15, ал. 1 думите „издаването на постановление за възлагане по чл. 13, ал. 4“ и запетаята пред тях се заличават.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13, като в т. 1 думите „ал. 1 – 3“ се заменят с „ал. 1, 2 и 3“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Предложение на народния представител Пламен Нунев и Красимир Ципов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В чл. 109, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „ал. 3 и 6“ се заменят с „ал. 3, 4 и 6“.“
Предложение на народния представител Пламен Нунев и Красимир Ципов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. В чл. 110, ал. 3 думите „ал. 3 и 6“ се заменят с „ал. 3, 4 и 6“.
Предложение на народния представител Красимир Ципов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 18 и 19:
„§ 18. В чл. 111, ал. 1 след думите „ал. 3“ се добавя „и 4“.
§ 19. В чл. 115, ал. 1 думите „ал. 3 или 6“ се заменят с „ал. 3, 4 или 6“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 21.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 22:
„§ 22. В чл. 123a т. 6 се изменя така:
„6. степента на съдействие, което физическото или юридическото лице оказва на контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на Националната агенция за приходите, на определените длъжностни лица на Българската народна банка или на определените от органите на Комисията за финансов надзор длъжности лица;“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 23:
„§ 23. В глава десета се създава чл. 128:
„Чл. 128. Органите, които упражняват контрол за спазване на изискванията на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им от лицата по чл. 4, т. 1 – 6 и т. 8 – 10, както и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или оправомощено от него лице могат да сключват писмени споразумения с компетентните органи за надзор на държавите членки за целите на сътрудничеството и обмена на информация за целите на Директива (ЕС) 2015/849.”
По § 18 има предложение на народния представител Красимир Ципов, Маноил Манев и Пламен Тачев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 24:
„§ 24. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в т. 6 накрая се добавя „или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство“;
б) в т. 11 след думите „Комисията за финансов надзор” се добавя „и нейните органи”;
в) в т. 20 думите „членка на Европейския съюз“ се заменят с „държава членка по смисъла на т. 6“;
г) създава се т. 26:
„26. „Годишен оборот“ по смисъла на чл. 98, ал. 4 на лице по чл. 4, т. 28 е общият оборот на лицето, който включва сумата от приходите, посочени в раздел І „Приходи от дейността” от Отчета за приходи и разходи от нестопанска дейност (приложение № 2 към Национален счетоводен стандарт 9), и общо приходи от оперативната дейност, посочени в Отчета за приходи и разходи от стопанска дейност (приложение № 2 към Национален счетоводен стандарт 1), ако е изготвян такъв.”
2. В § 3 след думите „(ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.)“ се поставя запетая, думите „и изискванията на“ се заличават, а накрая се добавя „и Директива (ЕС) 2019/2177 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2019 година за изменение на Директива 2009/138/ЕО относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти и Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОВ, L 334/155 от 27 декември 2019 г.)“.“
„Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 25:
„§ 25. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9, ал. 6:
а) създава се ново изречение второ: „Органите на Националната агенция за приходите и митническите органи са длъжни да предоставят информация на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” незабавно, ако при осъществяване на законоустановените си функции установят факти и обстоятелства, които може да са свързани с финансиране на тероризъм.“;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
2. В чл. 15:
а) в ал. 5, т. 1 навсякъде думите „и 12 – 35“ се заменят с „и 12 – 39“;
б) в ал. 10, изречение пето думите „Европейските надзорни органи“ се заменят с „Европейския банков орган“.
3. В чл. 16, ал. 1, изречение първо след думите „Националната агенция за приходите“ съюзът „или“ се заменя със запетая, а думите „и Комисията за финансов надзор“ се заменят с „или от определените от органите на Комисията за финансов надзор длъжностни лица“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Откривам разискванията.
Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване: текстовете на вносителя за съответните параграфи; предложените от Комисията редакции за съответните параграфи; създаването на нови параграфи с текст по Доклада на Комисията и редакционните поправки.
Гласували 106 народни представители: за 76, против 17, въздържали се 13.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани, правителството на господин Борисов не се справи с нито една от последиците на кризата от COVID-19 – нито здравната, нито икономическата, нито социалната. А сега е наред процесът по доброволно ваксиниране и изпълнение на ваксинационния план.
Ситуацията е следната. България е на едно от последните места в Европа и близо два месеца след началото на процеса са направени около 135 хиляди ваксини, а една пета от имунизираните са получили и втора доза от ваксините. Разбира се, далече по-добре стоят нещата в другите европейски държави, където първенци са Дания, Италия, Испания, Словения. (Реплики.)
Много по-добре са и държавите около нас, нашите съседи – Гърция, където…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля, сложете маските там! Благодаря.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …ваксинираните са 4-кратно по-висок дял, Сърбия, Турция и така нататък.
Преди два дни управляващите и Националният оперативен щаб зарязаха Националния ваксинационен план и пуснаха свободно ваксините на „АстраЗенека“ за желаещите да се ваксинират. Извиха се опашки в София и в големите градове, където желаещите се наредиха рано от сутринта, за да получат тази ваксина. Разкриват се и денонощни пунктове, включват се и личните лекари.
Какво обаче се оказва впоследствие? Няма ваксини – хаос, некомпетентност в цялата държава. Карате личните лекари да правят списъци, а след това ги връщате, защото не са осигурени ваксините.
Според европейските прогнози, ако правителството работи така по този въпрос, 70% от населението ни ще бъде ваксинирано през 2040 г. Вашата некомпетентност и хаотичност ще се отрази дългосрочно не само на здравния статус на населението, но на икономиката и стандарта на живот. Държавите, които напреднаха в този процес, ще възстановят по-бързо икономиките си и ножиците между нас и тях ще се отворят драстично. Както обикновено и премиер, и министри се оправдаха с чужди грешки, скриха се зад гърба на Европа, накараха се на производителите на ваксини. В стар стил – все някой друг е виновен.
Само че ето как стоят нещата в Европа и какво казва комисарят по здравеопазването и говорителят на Европейската комисия. По думите на еврокомисаря по здравеопазването: „Държавите в Европейския съюз, като Унгария, са в правото си да се снабдяват с ваксини, каквито преценят, без да разчитат единствено на европейската стратегия, която включва препаратите на „Пфайзер“, „Модерна“ и „АстраЗенека“.“
Ето какво казва говорителят на Европейската комисия в отговор на въпрос, свързан с руската ваксина „Спутник“: „Държавите от Европейския съюз имат свободата да се снабдяват с ваксини извън стратегията на Европейската комисия, но на собствена отговорност.“ И тук идва въпросът за отговорността. Смели държавници в Европа и света не се скриха зад чужди решения и поеха лична отговорност пред народите си – нищо подобно не можем да очакваме от нашия премиер, разбира се.
Първия път, ако си спомняте, правителството се скри зад решението на Народното събрание. Поискаха от нас – Народното събрание, да одобрим действията на правителството за сключването на споразумение и предприемане на действия за сключването на договор за покупка на ваксини от „АстраЗенека“, „Пфайзер-Бионтех“ и така нататък. Спомняте ли си това решение на парламента, което е от 3 декември 2020 г.?
Тъй като не можем да очакваме премиерът да прояви сега изключителна смелост в тази ситуация, ние поемаме инициативата и внасяме днес в Народното събрание решение, за да се търсят допълнителни възможности за България. Настояваме Народното събрание да възложи на българското правителство – по същия начин, както и миналия път, да започне двустранни разговори за доставка на ваксината „Спутник“, както направиха Унгария, Израел и Словения. Настояваме това решение да бъде разгледано преди разпускането на Народното събрание. Забавянето ще се отрази тежко, както казах, на здравния статус, икономиката и стандарта на живот в България, а неговото приемане ще даде възможност на желаещите доброволно да се ваксинират да имат достъп до ваксини и да имат право на по-широк избор. Това ще помогне на здравната система и на икономиката. Темповете на ваксиниране са и условия за разхлабването на мерките, за възстановяването на бизнеса, за повишаването на качеството на живот на българските граждани и за плавното възстановяване на България от кризата.
Днес се внася решението в деловодството на Народното събрание. Очакваме от ръководството то да бъде спешно включено в Програмата на парламента – преди да се разпуснем за изборите. В обратен случай ще упражним правото си по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и с подписи ще искаме извънредно заседание по този въпрос. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Нинова.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител – Министерският съвет.
Следва Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в пленарната зала да бъдат допуснати: Милко Бернер – заместник-министър на вътрешните работи, Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“, и Владислава Радонова – началник-сектор в дирекция „Миграция“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 69 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§ 1. В чл. 9ж, ал. 1 се създава ново изречение второ: „Заявлението за виза може да бъде подадено и по електронен път чрез електронно попълнено заявление по образец, подписано с квалифициран електронен подпис“, а досегашното изречение второ става изречение трето.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. В чл. 10, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако не е реабилитиран“.
2. Създава се т. 26:
„26. е осъждан в държавата, чийто гражданин е, или в държавата на обичайното му пребиваване за умишлено престъпление от общ характер и съгласно българското законодателство за същия вид престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода минимум една година, освен ако не е реабилитиран.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
„§ 3. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „180 дни“ се заменят с „всеки 180-дневен период“.
2. Създават се нова ал. 5 и ал. 6 и 7:
„(5) Визата за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена за многократно влизане и със срок на валидност до 5 години, когато чужденецът:
1. притежава валиден пътен документ, който му дава право да влезе на територията на Република България, издаден е в рамките на последните 10 години и е със срок на валидност най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на Република България, освен при извънредни обстоятелства или хуманитарни причини;
2. е обосновал целта и условията на планирания престой и това, че разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой на територията на Република България, така и за завръщането си в страната на произход или за транзита към трета страна, в която е гарантирано неговото приемане, или че е в състояние законно да придобие тези средства.
(6) Краткосрочните многократни визи може да бъдат издадени за следните срокове на валидност, освен ако валидността на визата не превишава валидността на документа за пътуване:
1. до една година, при условие че чужденецът е получил и по законен начин е използвал три визи в рамките на последните две години;
2. до две години, при условие че през последните две години чужденецът е получил и правомерно е използвал предходна многократна виза със срок на валидност до една година;
3. до 5 години, при условие че през последните три години чужденецът е получил и правомерно е използвал предходна многократна виза със срок на валидност до две години; визите за летищен транзит не се вземат предвид при издаването на визи за многократно влизане.
(7) Многократната виза със срок на валидност до 5 години може да бъде издадена и на чужденци, които обосноват намерението си за редовно пътуване, при условие че докажат своята добросъвестност и надеждност и правомерното използване на предишни визи, своето икономическо положение в държавата на произход и действителното си намерение да напуснат територията на Република България преди изтичането на визата, за която кандидатстват.“
3. Досегашната ал. 5 става ал. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Следват две неподкрепени предложения.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя и предложените от Комисията редакции на текстове, които Ви бяха представени.
Гласували 68 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 7.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Процедура – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението ми за процедура е: днешната работа на парламента да продължи до приключването на парламентарния контрол, тъй като имаме едни леки опасения... Вчера министърът на финансите се опита да финтира отговора си на въпросите – да сме сигурни, че не е планирано да не дойде.
Законът е дълъг – 84 страници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение. (Шум и реплики от ГЕРБ: „Няма право да иска това.“)
Има Правилник и той има право да го предложи.
Гласували 70 народни представители: за 11, против 56, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): Искаме прегласуване на предложението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Искате прегласуване ли? Не, няма да има прегласуване.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„Създава се нов § 5:
§ 5. Създава се чл. 14б със следното съдържание:
„Чл. 14б. (1) Виза за краткосрочно пребиваване с ограничена териториална валидност и разрешен срок за пребиваване до 30 дни може да бъде издадена на чужденец, когато целта на пътуването е ползване на туристическа услуга на територията на Република България.
(2) За издаване на визата по ал. 1 се попълва заявлението по чл. 9ж в електронна форма на сайта на съответното българско дипломатическо представителство или консулство и се прилагат документи, доказващи целта на пътуването, определени в наредбата по чл. 9е, ал. 1.
(3) Оправомощеното длъжностно лице в дипломатическото и консулско представителство по чл. 9г, ал. 1 взема решение за издаване или отказ на виза след осъществяване на съгласувателна процедура по съответния ред и изпраща отговор на заявителя на посочен в заявлението електронен адрес в срок от 5 работни дни от подаване на заявлението.
(4) Визата се издава след снемане на биометрични данни от оправомощено длъжностно лице в органите за граничен контрол при влизане на чужденеца на територията на Република България. Визовият стикер се полага съгласно чл. 9в, ал. 1 и 2, като на него се отбелязва, че е издаден за целите на почивка (туристическа услуга).“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Създава се нов § 6:
„§ 6. Създава се чл. 15а със следното съдържание:
„Чл. 15а. (1) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 2 години и право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена на чужденец, който притежава право на собственост върху жилищен недвижим имот на територията на Република България, с цел почивка, без да желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване.
(2) Визата по ал. 1 дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност при спазване на максималния срок на пребиваване и може да бъде преиздавана.
(3) Условията за издаване и преиздаване на визата се уреждат в наредбата по чл. 9е, ал. 1.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване първото неподкрепено предложение на народния представител Искрен Веселинов.
Гласували 75 народни представители: за 14, против 17, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване второто неподкрепено предложение на народния представител Искрен Веселинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гласували 74 народни представители: за 9, против 22, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4, като в т. 6 думите „чл. 41, ал. 1, т. 2, 3 и 5“ се заменят с „чл. 41, т. 2, 3 и 5“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
„§ 9. В чл. 24б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 3 – 14 се изменят така:
„(3) Заявление за получаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по образец, съгласно правилника за прилагане на закона, и към него чужденецът прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващият го документ;
2. доказателства за осигурено жилище;
3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;
4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;
5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението;
6. договор, сключен с научноизследователската организация в Република България.
(4) Преди издаване на разрешението по ал. 1 дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи извършват проверка относно вписването на научноизследователската организация в регистъра по чл. 7б, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания.
(5) Разрешението по ал. 1 се издава в срок до 30 дни от подаване на заявлението, за което заявителят се уведомява писмено.
(6) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семейството на научен работник по ал. 1 на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 за срока на разрешението за пребиваване на научния работник, ако отговарят на условията по чл. 24, ал. 2.
(7) Чужденец, който е приет като научен работник в друга държава – членка на Европейския съюз, може да извършва част от своите научни изследвания в Република България за срок до 180 дни в рамките на всеки период от 360 дни на основание на договор, сключен с научноизследователска организация в първата държава членка.
(8) В случаите по ал. 7 приемащата научноизследователска организация в първата държава членка уведомява компетентните органи на първата държава членка и на Република България за планираното провеждане на част от научното изследване на територията на Република България, в рамките на срока на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка.
(9) В случаите по ал. 7 компетентните органи на първата държава членка, уведомяват Република България за планирания престой и представят следните документи:
1. валидно разрешение за пребиваване;
2. редовен паспорт или заместващ го документ;
3. доказателства за осигурено жилище;
4. задължителна медицинска застраховка;
5. свидетелство за съдимост.
(10) Планираният престой по ал. 7 може да се осъществи след изтичане на срока за възражение от страна на дирекция „Миграция“ пред първата държава членка, който не може да бъде по-дълъг от 30 дни от получаване на комплектуваното уведомление.
(11) За членовете на семейството на чужденец, приет като научен работник в Република България по ал. 7, които желаят да го придружават на територията на Република България, се предоставят документите по ал. 9, както и удостоверение за брак или удостоверение за раждане, заедно с уведомлението по ал. 8.
(12) Разрешение по ал. 1 може да получи и чужденец, който притежава валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава членка, и който възнамерява да проведе част от научното си изследване в научноизследователска организация на територията на Република България за срок, по-дълъг от 180 дни, но не повече от две години. За решението си Република България уведомява първата държава членка.
(13) В случаите по ал. 12 чужденецът прилага документите по ал. 3, с изключение на визата по чл. 15, ал. 1.
(14) Отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи уведомяват незабавно дирекция „Миграция“ и чужденеца за предоставеното разрешение за продължително пребиваване по ал. 12. Дирекция „Миграция“ уведомява чужденеца и първата държава членка в 30 дневен срок от датата на подаване на заявлението за получаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 12.“
2. Създават се ал. 15 – 19:
„(15) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семейството на научен работник по ал. 12, които притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава членка – за срока до изтичане на разрешението за пребиваване на научния работник на територията на Република България. За получаване на разрешението чужденецът подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, заявление по образец, съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага документите по ал. 3, т. 1 5, както и удостоверение за брак или удостоверение за раждане.
(16) Не се допуска едновременното уведомяване по ал. 8 и подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 12. Заявлението по ал. 12 може да се подаде, когато краткосрочната мобилност е започнала, не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока ѝ.
(17) Когато научният работник или членовете на неговото семейство не отговарят или са престанали да отговарят на условията за издаване на разрешение за пребиваване по ал. 1, 6, 12 или 15, дирекция „Миграция“ уведомява първата държава членка, разрешила пребиваването, с цел тяхното обратно приемане на нейна територия без забавяне и формалности. Това се отнася и за случаите, когато изтече срокът на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка, или то бъде отнето по време на пребиваването в Република България.
(18) Разрешение за продължително пребиваване за срок до 9 месеца може да получи и чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване по ал. 1 или 12, който в срок до 7 работни дни след приключване на научноизследователски проект е подал заявление в Агенцията по заетостта за регистрация като търсещо работа лице съгласно Закона за насърчаване на заетостта, за което дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи следи служебно. Заявлението за получаване на разрешение за продължително пребиваване е по образец съгласно правилника за прилагане на закона, и се подава най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване.
(19) След издаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1, 6, 12 и 15 се издават документи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (OB, L 157/1 от 15 юни 2002 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1030/2002“. В случаите по ал. 1 в полето „тип разрешение“ се отбелязва „научен работник“. В случаите по ал. 12 разрешенията се издават със срок на валидност до две години, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „научен работник – мобилност“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
„§ 10. Член 24в се изменя така:
„Чл. 24в. (1) Разрешение за продължително пребиваване до една година могат да получат чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са приети като студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България.
(2) Заявление за получаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по образец съгласно правилника за прилагане на закона, и към него чужденецът прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;
2. доказателства за осигурено жилище;
3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване, освен когато при записване във висше училище чужденецът се ползва от здравно осигуряване;
4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;
5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението;
6. удостоверение за приемането му за обучение в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката, и удостоверение, издадено от висшето училище, че чужденецът ще се обучава през съответната година;
7. доказателство за платена такса за записване във висшето училище, което се представя след влизане на лицето на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1.
(3) Разрешение по ал. 1, без да притежават виза по чл. 15, ал. 1, могат да получат чужденците от български произход, които са приети като студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България и представят документ за български произход. Към заявлението, освен документите по ал. 2 чужденецът прилага и удостоверение за раждане или удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина, когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане. Удостоверението за български произход се прилага, когато е невъзможно дирекция „Миграция“ или отдел/сектори/групи „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да приложат служебна справка от информационна система на Държавната агенция за българите в чужбина относно българския произход на чужденеца.
(4) Разрешение за продължително пребиваване за срока на обучението, но за не повече от две години, могат да получат чужденците – студенти, които ще провеждат част от обучението си на територията на Република България, притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава – членка на Европейския съюз, и са обхванати от програма на Съюза или многостранна програма, предвиждаща обучение в повече от една държава членка, или от споразумение между две или повече висши училища, от които поне едното е българско, и имат право на влизане и престой с цел провеждане на част от обучението си във висше училище от една или няколко втори държави членки.
(5) Чужденецът студент подава заявление за получаване на разрешение по ал. 4 по електронен път на адреса на дирекция „Миграция“ или на националната точка за контакт по въпросите на мобилността, след като е бил приет в първата държава членка и веднага след като е узнал за планираната мобилност към Република България. Заявлението е по образец съгласно правилника за прилагане на закона, и към него чужденецът прилага следните документи, придружени от превод на български език:
1. документ, удостоверяващ, че чужденецът провежда част от обучението си в Република България в рамките на програма на Съюза или многостранна програма, предвиждаща обучение в повече от една държава членка, или на споразумение между две или повече висши училища, от които поне едното е българско, освен когато в рамките на своя курс на обучение чужденецът студент е задължен да провежда част от занятията във висше училище, намиращо се на територията на друга държава членка;
2. документ, удостоверяващ, че чужденецът е приет като студент във висше училище в Република България, както и планираната продължителност и датите на мобилността;
3. валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава – членка на Европейския съюз, в която чужденецът е приет като студент за целия период на мобилността;
4. доказателство за платена такса за обучение в съответното висше училище, когато такава се изисква;
5. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;
6. доказателства за осигурено жилище;
7. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване, освен когато при записване във висшето училище чужденецът се ползва от здравно осигуряване;
8. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;
9. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението.
(6) Заявлението по ал. 5 се разглежда в срок от 30 дни след неговото получаване. Дирекция „Миграция“ може да поиска от компетентните органи на първата държава членка необходимите сведения относно престоя на чужденеца на нейната територия. Когато не е изпълнено едно от условията по ал. 5 или не е представен един от изискуемите документи, дирекция „Миграция“ може да направи в 30-дневния срок възражение срещу мобилността на студента към територията на Република България. Възражението е в писмена форма и се изпраща незабавно до студента и до компетентните органи на първата държава членка. В последния случай студентът не се допуска на територията на Република България.
(7) В срок до 14 дни след влизането си на територията на Република България чужденецът по ал. 5 трябва да се яви в дирекция „Миграция“ и да представи документ за платена държавна такса за издаване на разрешение за продължително пребиваване и копие на редовен паспорт или заместващ го документ.
(8) Разрешение по ал. 1 с цел провеждане на част от обучението си във висше училище на територията на Република България може да получи чужденец, който притежава виза по чл. 15, ал. 1 и не е обхванат от програма или от споразумение по ал. 4, след подаване на заявление по реда на ал. 2.
(9) Разрешение за продължително пребиваване до една година могат да получат чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са ученици, приети за обучение в средната степен на образование в рамките на програма за ученически обмен.
(10) Заявление за получаване на разрешение по ал. 9 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Заявлението е по образец съгласно правилника за прилагане на закона, и към него чужденецът прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;
2. удостоверение за прием на територията на страната за обучение в средната степен на образование;
3. доказателства за участие в програма за ученически обмен;
4. документи, издадени от организацията за ученически обмен, гарантиращи покриване на разходите му за издръжка, обучение, здраве и завръщане;
5. документи, удостоверяващи приема на ученика за целия срок на пребиваването му от семейство, отговарящо на определените условия и подбрано в съответствие с правилата на програмата за ученически обмен, в която участва, или в специален комплекс за настаняване в рамките на учебното заведение;
6. нотариално заверена декларация за съгласие на родителите или настойниците, или попечителите.
(11) Разрешение за продължително пребиваване за срока на стажа, но за не повече от една година могат да получат чужденците, които са стажанти по чл. 38а от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и притежават виза по чл. 15, ал. 1.
(12) Заявление за получаване на разрешение по ал. 11 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Заявлението е по образец съгласно правилника за прилагане на закона, и към него чужденецът прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;
2. доказателства за осигурено жилище;
3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване, освен когато при записване във висше училище чужденецът се ползва от здравно осигуряване;
4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;
5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението;
6. копие от трудов договор, който съдържа данни за продължителността на стажа, място и условия на провеждане на стажа;
7. удостоверение за програма за стаж;
8. удостоверение, че е преминал или ще премине езиково обучение за придобиване на необходимите знания за целите на стажа;
9. документ, удостоверяващ получена степен на висше образование в рамките на двете години, предхождащи датата на подаване на заявлението, или че е записал образователен курс, водещ до придобиване на степен за висше образование.
(13) След приключване на обучението си като студент в редовна форма на обучение във висше училище в Република България чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване в Република България, може да получи разрешение за продължително пребиваване за срок до 9 месеца, след подаване на заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване, към което прилага документите по ал. 2, т. 1 – 3 и документ от висшето училище за приключване на обучението си. Дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи проверява служебно дали чужденецът в срок до 7 работни дни след приключване на обучението си във висшето училище е подал заявление в Агенцията по заетостта за регистрация като търсещо работа лице съгласно Закона за насърчаване на заетостта. Разрешението се издава в срок до 30 дни от подаване на заявлението.
(14) В случаите по ал. 1, 3, 4, 8, 9 и 11 срокът на валидност на паспорта или заместващия го документ на чужденеца обхваща най-малко искания срок на пребиваване.
(15) Министерството на образованието и науката предоставя по служебен път на дирекция „Миграция“ удостоверение за приемане на чужденец за обучение в Република България.
(16) Заявленията, с изключение на тези по ал. 5 и 13 се подават не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявленията, с изключение на тези по ал. 5 и 13 се разглеждат и решават в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.
(17) Дирекция „Миграция“ и отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласува всяко заявление с Държавна агенция „Национална сигурност“, която в срок до 7 дни от постъпването му изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
(18) След издаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1, 3, 4, 8, 9, 11 и 13 се издават документи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002. В разрешенията по ал. 1, 3, 4 и 8 в полето „тип разрешение“ се отбелязва „студент“, в разрешенията по ал. 9 в полето „тип разрешение“ се отбелязва „ученик“, а в разрешенията по ал. 11 в полето „тип разрешение“ се отбелязва „стажант“.
(19) За решенията, взети въз основа на заявленията за пребиваване по реда на този член, чужденците се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Подлагам на обсъждане параграфи от 5 до 11 включително, които са преномерирани с нова номерация от 4 до 10.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма. Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване параграфи по вносител от 5 до 11: § 5 става § 4 по редакция на Комисията; параграфи 6, 7, 8 и 9 по вносител става параграфи 5, 6, 7 и 8; § 10, който става § 9 по редакция на Комисията; и § 11, който става § 10 по редакция на Комисията.
Гласували 65 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 3.
Горепредложените на гласуване параграфи са приети.
Заповядайте, госпожо Дариткова, от името на парламентарната група на ГЕРБ.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Картината на отсъстващата опозиция е типична за Четиридесет и четвъртото народно събрание – дълго време бяха извън парламента, а и сега виждаме системен саботаж на заседанията. Типичното поведение на лидера на БСП – явяване за краткотраен гастрол в пленарната зала с поредна декларация, която демонстрира тежко разминаване между думи и дела. Твърдението, че сте против лобизма търпи крах от това, което чуваме в последните седмици от тази парламентарна трибуна от госпожа Нинова. Тя лобира за един учебник, тя лобира за една ваксина и на този фонд твърди, че категорично се противопоставя на подобно явление. Искам да Ви уверя, че на всички е известно, че делата са по ценни от думите. Затова призовавам българските граждани да се позоват на максимата „По делата им ще ги познаете.“.
Искам още повече да подчертая, че подборът на народни представители е изключително важен за бъдещите листи на БСП, защото в този парламент видяхме тежка липса на експертиза. Не може да правиш Проект на решение и да задължаваш Събранието да го обсъжда, още повече да искаш да задължиш правителството да наруши действащото законодателство по отношение на лекарствените продукти в хуманната медицина, към които спадат и препаратите за ваксинопрофилактика на заболяването COVID-19.
Съгласно законодателството на Европейския съюз, Регламент № 726/2004 на Европейския парламент и Съвета от 31 март 2004 г., е въведена централизирана процедура на Европейския съюз за разрешаване за употреба на лекарствени продукти и е регламентиран нейният обхват. Централизираната процедура е задължителна за определени продукти. Към тях спадат продуктите с нова активна субстанция, получените по биотехнологичен път, както и такива за превенция и лечение на вирусните заболявания, каквато е и ваксината срещу COVID-19 във всичките ѝ разновидности.
Съгласно централизираната процедура разрешение за употреба на лекарствен продукт се издава от Европейската комисия по предложение на Комитета по лекарствените продукти за хуманна употреба към Европейската агенция по лекарствата след задълбочена експертна оценка на качеството, ефикасността и безопасността на съответния лекарствен продукт. Разрешението е валидно за всички държави – членки на Европейския съюз. Освен липса на експертиза, липсва информация, защото в момента Европейската агенция по лекарствата извършва научни консултации с представители на руския производител.
Искам да припомня, че за момента в България са доставени 300 000 дози ваксини. Поставени до този момент са 188 512 ваксини и ако не може да си обясните разликата в количествата, ще Ви припомня, че ние сме приели Ваксинационен план, който гарантира поставянето на втората доза на ваксината на всеки ваксиниран, за да може наистина да не компрометираме процеса на ваксиннопрофилактика.
Искам още повече да подчертая, че отговорността на всеки един народен представител за авторитета на парламента е категорична. В този смисъл няма значение дали сме опозиция или управляващи. Отговорността по време на епидемия на всеки един избран от народа тук е да спазва законите и Конституцията на страната, да бъде в помощ на действията на държавата против епидемията – нещо, което трябва да ни обединява независимо от това дали сме се определили, или народът ни е определил като опозиция и управляващи.
Системният саботаж, който БСП прави на всички действия на правителството както по отношение на мерките против разпространението на коронавирус, така и по отношение сега на Ваксинационния план, в никакъв случай не е от полза нито на парламентаризма, нито на авторитета на политическите партии. Защото тогава, когато имаме национални предизвикателства, ние трябва да се обединяваме и всички в една посока да гарантираме, че интересът на държавата е този – епидемията да бъде ограничена, за да може да се върнем към нормалния си начин на живот.
Призовавам наистина към отговорно поведение. В никакъв случай да не се спекулира с теми, които са чувствителни за обществото, защото това по никакъв начин не ни позволява тук ние да дадем своята гаранция за живота и здравето на българските граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Господин Ципов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става §11:
„§ 11. Член 24и се изменя така:
„Чл. 24и. (1) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава за срок от три години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.
(3) Не се изисква чужденецът с разрешено право на пребиваване в страната при първоначално кандидатстване за разрешение по ал. 1 да е извън територията на Република България. Не се изисква чужденецът да е извън територията на Република България и при последващо кандидатстване за разрешение по ал. 1.
(4) Заявление за издаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи от работодателя или упълномощено от него лице или лично от чужденеца, когато има разрешение за продължително пребиваване, като заявлението се подписва и от работодателя. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване, срокът за подаване на заявлението е до два месеца преди изтичане на пребиваването му. При подаването на заявлението на заявителя се предоставя информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешението, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца.
(5) Заявлението се подава по образец съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция и към което се прилага:
1. копие на паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни на чужденеца;
2. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;
3. доказателства за осигурено жилище;
4. обосновка за достъп до пазара на труда на чужденеца, в която работодателят:
а) посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на чужденец – работник;
б) представя копия от обяви в местни и национални средства за масова информация и интернет;
в) мотивира отказа си да наеме български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или налице по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 6 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, което отговаря на посочените в обявата изисквания;
5. документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на чужденеца, легализирани по съответния ред, придружени със заверен превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността, посочени от работодателя при обявяване на свободното работно място, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. – при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;
6. справка-декларация от работодателя за наетите по трудово правоотношение чужденци, с посочени имена по паспорт, дата на раждане, гражданство, основание и срок за пребиваване;
7. справка-декларация, подписана от работодателя за средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение в предходните 12 месеца, посочени по месеци:
а) български граждани, граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, включително с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
б) чужденци с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и на членовете на техните семейства;
в) чужденци, за които е предвидена заетост съгласно международен договор, по който Република България е страна;
г) чужденци, които са членове на семейство на български граждани;
д) чужденци, които са членове на семейство на гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
8. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд – при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;
9. заверено от работодателя копие на сключен срочен трудов договор, за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника – чужденец, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;
10. документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България по чл. 3 от Закона за признаване на професионални квалификации;
11. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване – в случаите, когато му е разрешено продължително пребиваване;
12. други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност.
(6) Професионалните умения и опит на чужденеца се удостоверяват с документ за трудов стаж, издаден от компетентен орган на съответната държава, в който са посочени работодателят, трудовият и професионалният стаж за заеманата длъжност. Изискването за представяне на документи по ал. 5, т. 5 и 7 не се прилага за:
1. чужденци, чиято заетост произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;
2. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните управления на образованието;
3. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност – след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;
4. спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.
(7) Когато за упражняването на професията и дейността се изисква призната от български орган правоспособност, издадено разрешение или лиценз, към заявлението по ал. 4 се прилага:
1. документ, издаден на основание чл. 213, ал. 4, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование – за преподавателите в училища;
2. лиценз, издаден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор – за хазартна дейност;
3. удостоверение от съответната спортна федерация и национална спортна организация, че чужденецът има статут на професионален състезател съгласно изискванията на международната федерация по съответния вид спорт, притежава особени лични качества и висока степен на професионални умения и са налице основанията да бъде картотекиран в съответната спортна федерация или спортен клуб – за спортисти и треньори;
4. копие от спортната лицензия, издадена от министъра на младежта и спорта, или удостоверение от съответната лицензирана спортна федерация или национална спортна организация – за спортисти и треньори;
5. документ, издаден от Министерството на културата, за наличие на интерес от наемането на чужденци – за артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права.
(8) Когато заявлението по ал. 4 е подадено в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то, заедно с приложените към него документи, се изпраща незабавно по електронен път на дирекция „Миграция“ и на териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“. Не по-късно от три дни след неговото подаване заявлението с документите се изпращат и в оригинал. В срока по изречение второ отдел/сектор/група „Миграция“ извършва проверка, когато са налице основателни съмнения, че чужденецът няма да живее на декларирания от него адрес, като протоколът от проверката се изпраща заедно със заявлението.
(9) Дирекция „Миграция“ извършва проверка на постъпилите документи, като при липса на документ, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи по ал. 5 – 7 уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите.
(10) Когато в срока по ал. 9 документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.
(11) Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта заявленията, по които производството не е прекратено съгласно ал. 10, заедно с приложените документи, в 14-дневен срок от подаване на заявлението, като документите по ал. 5, т. 5 се изпращат и в оригинал. Когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на Република България, към заявлението се прилага и справка за разрешеното му право на пребиваване. Заявленията и приложените документи се изпращат по електронен път и на Държавна агенция „Национална сигурност“, която в срок до 14 дни изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 15, в срок до 10 дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.
(12) В срок до 15 дни от постъпване на преписка по ал. 11 Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“ писмено становище на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта относно наличието или липса на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда, като при нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя Агенцията по заетостта уведомява дирекция „Миграция“ и този срок спира да тече до получаване на документите или до отстраняване на нередовностите. Дирекция „Миграция“ уведомява по електронен път заявителя за необходимостта от предоставяне на допълнителни документи или от отстраняване на нередовности и определя 7-дневен срок за това.
(13) Когато в 7-дневен срок допълнителните документи не бъдат предоставени или нередовностите не бъдат отстранени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.
(14) Когато заявлението по ал. 4 е подадено от работодателя или упълномощено от него лице, дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на работодателя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 11 и 12, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за предоставяне на достъп до пазара на труда. Съобщението се изпраща и до дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи.
(15) Работодателят уведомява чужденеца за съобщението по ал. 14, като в срок до 20 дни от изпращане на съобщението по ал. 14 до работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи уведомява дирекция „Миграция“ и Държавна агенция „Национална сигурност“.
(16) В 14-дневен срок от влизането на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 чужденецът се явява лично в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и прилага към заявлението по ал. 4 копие на страницата от паспорта си с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.
(17) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ в срок до три дни от представянето на документите по ал. 16. След издаване на разрешението се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „единно разрешение за пребиваване и работа“.
(18) Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ не може да бъде по-дълга от два месеца, като при фактическа и правна сложност този срок може да бъде продължен с два месеца. В рамките на процедурата заявителят или упълномощено от него лице може да се откаже от подаденото заявление по ал. 4, което е основание за прекратяване на производството.
(19) Работодателят уведомява дирекция „Миграция“ за всяка промяна, която засяга критериите за приемане, настъпила в хода на процедурата за кандидатстване, и за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца, в тридневен срок от датата на промяната или прекратяването на заетостта.
(20) За решенията, взети въз основа на заявлението заявителят се уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ципов. Достойно се справихте с Вашата част от Доклада. За нас беше удоволствие!
Господин Манев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12:
„§ 12. Член 24к се изменя така:
„Чл. 24к. (1) Разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник може да получи чужденец, който отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежава виза по чл. 15, ал. 1.
(2) При кандидатстване за разрешението по ал. 1 чужденецът трябва да пребивава извън територията на Република България.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца. Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на периода от 9 месеца при продължаване на трудовия договор при същия работодател или при смяна на работодателя.
(4) Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване или подновяване, чужденецът има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1 и не е изтекъл максималният срок по ал. 3.
(5) Разрешението по ал. 1 се издава по ускорена процедура за чужденци, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.
(6) Дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи предоставят информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонни работници, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца.
(7) За издаване на разрешението по ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице подава писмено заявление в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
(8) Заявлението по ал. 7 се подава по образец, съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция и към което се прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; паспортът или заместващият го документ трябва да са издадени през последните 10 години и срокът им на валидност да обхваща най-малко срока на валидност на разрешението по ал. 1;
2. декларация от работодателя, че на чужденеца е осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане срока на договора или други доказателства за осигурено жилище;
3. документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на чужденеца, легализирани по съответния ред, придружени със заверен от нотариус или от дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността, посочени от работодателя при обявяване на свободното работно място, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г.;
4. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
5. заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на чужденеца, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;
6. документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България по чл. 3 от Закона за признаване на професионални квалификации;
7. документ, от който е видно, че работодателят упражнява дейност в икономическите сектори, включени в Списъка на икономическите сектори по чл. 25 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност;
8. други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими.
(9) Когато заявлението по ал. 7 е подадено в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то, заедно с приложените към него документи, се изпраща незабавно по електронен път на дирекция „Миграция“ и на териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“, като заявлението с приложените документи се изпращат в тридневен срок и в оригинал, придружени от документ за проверка на адреса, ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения адрес.
(10) Дирекция „Миграция“ извършва проверка на постъпилите документи, като при липса на документ, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи по ал. 8 уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите.
(11) Когато в срока по ал. 10 документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.
(12) Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта заявленията по ал. 7, по които производството не е прекратено, и приложените към тях документи в 14-дневен срок от подаване на заявлението, като документите по ал. 8, т. 3 се изпращат и в оригинал. При кандидатстване за продължаване на сезонната заетост към заявлението се прилага и справка за разрешеното право на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението и приложените документи се изпращат по електронен път и на Държавна агенция „Национална сигурност“, която в срок до 14 дни от постъпването им изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 17, в срок до 10 дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.
(13) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“ писмено становище относно наличието или липса на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда в срок до 10 дни от получаване на заявлението в Агенцията по заетостта. В случаите по ал. 5 този срок е 5-дневен.
(14) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи от заявителя Агенцията по заетостта уведомява в 7 дневен срок по електронен път дирекция „Миграция“. Срокът по ал. 13 спира да тече до отстраняване на нередовностите или до получаване на изискваните документи.
(15) Дирекция „Миграция“ уведомява по електронен път заявителя за обстоятелствата по ал. 14 и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Когато в срока по изречение първо нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.
(16) Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на работодателя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 12 и 13, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за предоставяне на достъп до пазара на труда. Съобщението се изпраща и до дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи.
(17) Работодателят уведомява чужденеца за съобщението по ал. 16, като в срок до 20 дни от изпращане на съобщението по ал. 16 до работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи уведомява дирекция „Миграция“.
(18) В 7-дневен срок от влизането на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 чужденецът се явява лично в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и прилага към заявлението по ал. 7 копие от паспорта си, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.
(19) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник в срок до три дни от представянето на документите по ал. 18.
(20) След издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник се издава документ от дирекция „Миграция“ или отдел/сектори/групи „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „сезонен работник“. При смяна на работодател и след представяне на становище от Агенцията по заетостта при спазване на условията, предвидени в ал. 7 – 15, се издава ново разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник и документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 със срок на валидност до срока на първоначално издаденото.
(21) Работодателят уведомява дирекция „Миграция“ за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.
(22) Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник не може да бъде по-дълга от два месеца.
(23) До приключване на производството работодателят или упълномощено от него лице може да се откаже от подаденото заявление, което е основание за прекратяване на производството.
(24) Когато заявлението за издаване на разрешение по ал. 1 бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи на чужденеца обезщетение съгласно българското законодателство.
(25) За решенията, взети въз основа на заявлението по ал. 7, заявителят се уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
По § 15 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 14:
„§ 14. В чл. 26 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „и 26“.
2. В ал. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на чл. 24б, ал. 18 и чл. 24в, ал. 13“.
3. Създава се ал. 12:
„(12) Мотивите за отказите за издаване на разрешения за пребиваване или продължаване на срока на пребиваване по чл. 10, ал. 1, т. 1 – 3, както и когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на Република България или националната сигурност, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните компетентни органи. В случай че този документ съдържа класифицирана информация, той се съставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по параграфи от 12 до 15 включително, които получават нова номерация от 11 до 14.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 12 и 13 в редакция на Комисията, които получават нова номерация 11 и 12; § 14, който става § 13; и текста на § 15 с редакция на Комисията, който става § 14.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
Заповядайте, господин Ципов.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Продължаваме с § 16, уважаеми народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16. който става § 15:
„§ 15. Член 33к се изменя така:
„Чл. 33к. (1) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ могат да получат чужденци, които отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за продължително пребиваване в Република България.
(2) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се издава за срок до 4 години. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, като може да се подновява при наличие на основания за преиздаването му.
(3) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи от работодателя или упълномощено от него лице или лично от чужденеца, когато има разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България, като заявлението се подписва и от работодателя. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване, срокът за подаване на заявлението е до 60 дни преди изтичане на пребиваването му.
(4) Дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи предоставят информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешението, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца.
(5) Заявлението се подава по образец съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция и към което се прилага:
1. копие на паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни на чужденеца;
2. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;
3. доказателства за осигурено жилище;
4. обосновка за достъп до пазара на труда на чужденеца, в която работодателят:
а) посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на чужденец – работник;
б) мотивира отказа си да наеме български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или на лице по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 6 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, което отговаря на посочените в обявата изисквания;
5. документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника – чужденец, легализирани по съответния ред и придружени със заверен от нотариус или от Дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи превод на български език, съответстващи на изискванията за заемане на длъжността, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г.;
6. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд – при първоначално подаване на заявление;
7. заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника – чужденец, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;
8. документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България по чл. 3 от Закона за признаване на професионални квалификации;
9. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване и е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на Република България;
10. други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими.
(6) Когато заявлението по ал. 5 е подадено в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то, заедно с приложените към него документи, се изпраща незабавно по електронен път на дирекция „Миграция“ и на териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“, след което в тридневен срок се изпращат и в оригинал, придружени от документ за проверка на адреса, ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения адрес.
(7) Дирекция „Миграция“ извършва проверка на документите по ал. 5, като при липса на документ, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за предоставяне на документите. Когато в определения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.
(8) Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта заявленията по ал. 5, по които производството не е прекратено, и приложените към тях документи в 14-дневен срок от подаване на заявлението, като документите по ал. 5, т. 5 се изпращат и в оригинал. Когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на Република България, към заявлението се прилага и справка за разрешеното му право на пребиваване. Не се изисква чужденецът с разрешено право на продължително пребиваване в страната при първоначално кандидатстване за разрешение по ал. 1 да е извън територията на Република България. Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път заявлението с всички документи на Държавна агенция „Национална сигурност“, която в 14-дневен срок изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 13, в срок до 10 дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.
(9) Изпълнителният директор на Агенция по заетостта изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“ писмено становище относно наличието или липса на основание за упражняване на висококвалифицирана заетост в срок до 14 дни от получаване на заявлението в Агенцията по заетостта.
(10) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя Агенцията по заетостта в срок до 7 дни уведомява по електронен път дирекция „Миграция“. Срокът по ал. 9 спира да тече до получаване на изискваните документи.
(11) Дирекция „Миграция“ уведомява по електронен път заявителя за обстоятелствата по ал. 10 и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Когато в определения срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.
(12) Когато заявлението по ал. 5 е подадено от работодател или упълномощено от него лице, дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на работодателя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 8 и 9, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за упражняване на висококвалифицирана заетост. Съобщението се изпраща и до дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи.
(13) Работодателят уведомява чужденеца за съобщението по ал. 12, като в срок до 20 дни от изпращане на съобщението по ал. 12 до работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи уведомява дирекция „Миграция“ и Държавна агенция „Национална сигурност“.
(14) Когато заявлението е подадено от работодателя или упълномощено от него лице, чужденецът, влязъл на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1, в 7-дневен срок след влизането си се явява лично в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и прилага към заявлението по ал. 5 копие от паспорта си, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. Когато в определения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.
(15) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ в срок до три дни от представянето на документите по ал. 14, когато заявлението е подадено от работодателя или упълномощено от него лице.
(16) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ в срок до 60 дни от подаване на заявлението, когато чужденецът е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на Република България.
(17) При правна и фактическа сложност срокът за разглеждане на заявлението може да бъде удължен с още един месец, за което писмено се уведомява работодателят или чужденецът. При необходимост се изисква да се представят документи и информация в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. Когато допълнителните документи и информация не бъдат предоставени в посочения срок, производството по издаване на разрешение по ал. 1 се прекратява.
(18) След издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение” се отбелязва „Синя карта на ЕС“. При смяна на работодател се прилагат ал. 5 – 11, 16 и 17, като след представяне на писмено становище от Агенцията по заетостта се издава разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.
(19) Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ не може да бъде по-дълга от три месеца.
(20) Работодателят уведомява дирекция „Миграция“ за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.
(21) Разрешение по ал. 1 не се издава на чужденци, получили право на продължително пребиваване на основание чл. 24м, както и на членове на семейството на граждани на Европейския съюз, които са упражнявали или упражняват правото си на свободно движение на територията на Европейския съюз и са получили право на пребиваване по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
(22) За решенията, взети въз основа на заявлението, работодателят и чужденецът се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16, като в т. 2 думите „образец, утвърден в“ се заменят с „образец, съгласно“, в т. 3 думата „производството“ се заменя с „производство“, а думите „ал. 4 – 12, ал. 17, ал. 19, ал. 20 и ал. 22“ се заменят с „ал. 4 – 11 и 17 – 22“.“
По § 18 има предложение от народния представител Красимир Ципов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17:
„§ 17. Член 33н се изменя така:
„Чл. 33н. (1) През първите две години на висококвалифицирана заетост притежателят на „Синя карта на ЕС“ може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена „Синя карта на ЕС“, само на територията на Република България.
(2) За срока по ал. 1 притежателят на „Синя карта на ЕС“ може да смени работодателя си само при условията на чл. 33к.
(3) Когато остане без работа, притежателят на „Синя карта на ЕС“ има право в рамките на три месеца да търси и да започне работа, след като се е регистрирал в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни и може да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта.
(4) Периодът на безработица не е основание директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице да отнеме „Синя карта на ЕС“ или да издаде отказ за продължаване срока на пребиваване на притежателя й, когато периодът на безработица не превишава три последователни месеца или когато не възникне повече от веднъж в периода на валидност на „Синя карта на ЕС“.
(5) Правото по ал. 3 може да бъде ползвано еднократно в срока на валидност на „Синя карта на ЕС“.
(6) Когато притежателят на „Синя карта на ЕС“ не е спазил изискванията на ал. 1, 2 и 5, както и когато е ползвал правата си по ал. 3 и не е започнал работа, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице отнема или отказва подновяването на „Синя карта на ЕС“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18:
„§ 18. Член 33о се изменя така:
„Чл. 33о. (1) Членовете на семейството на притежател на „Синя карта на ЕС“ могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на „Синя карта на ЕС“, доколкото срокът на валидност на паспорта или заместващия го документ позволява това. За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството трябва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2.
(2) Когато семейството на притежателя на „Синя карта на ЕС“ не се е събрало в първата държава членка, се прилага процедурата по събиране на семейство, определена с правилника за прилагане на закона.
(3) За издаване на разрешение за продължително пребиваване на членове на семейството на притежателя на „Синя карта на ЕС“ чужденецът, притежаващ виза по чл. 15, ал. 1, подава лично в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец, съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;
2. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;
3. медицински документи за наличието на сериозни здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4;
4. доказателства за осигурено жилище;
5. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;
6. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване.
(4) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за издаване на разрешение по ал. 1.
(5) Заявлението по ал. 3 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато в определения срок допълнителните документи и информация не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.
(6) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1. За взетите решения въз основа на заявлението по ал. 3 чужденецът се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Когато притежателят на „Синя карта на ЕС“, издадена в друга държава членка, се премести в Република България съгласно чл. 33л, ал. 1 и когато семейството му вече се е събрало в тази държава членка, на членовете на неговото семейство се разрешава да го придружат или да се присъединят към него. Когато срокът на валидност на притежаваното от тях разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението им се издава разрешение за временно пребиваване.
(8) За получаване на разрешение за продължително пребиваване като член на семейството на притежател на „Синя карта на ЕС“ в случаите по ал. 7, членът на семейството подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни и печата за последното влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;
2. доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на притежател на „Синя карта на ЕС“ в първата държава – членка на ЕС;
3. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;
4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване;
5. доказателство за осигурено жилище.
(9) Заявлението по ал. 8 се подава не по-късно от един месец след влизането на члена на семейството на притежателя на „Синя карта на ЕС“ на територията на Република България.
(10) Заявлението по ал. 8 се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация срокът може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи или информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато в определения срок допълнителните документи или информация не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване по ал. 8.
(11) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване по ал. 8. За взетите решения, въз основа на заявлението по ал. 8 членът на семейството на притежателя на „Синя карта на ЕС“ се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Членовете на семейството на притежател на „Синя карта на ЕС“ могат да получат самостоятелно разрешение за продължително пребиваване при условията на чл. 24е, ал. 4, като чужденецът подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец, съгласно правилника за прилагане на закона, към което се прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;
2. доказателства за осигурено жилище;
3. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;
4. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е здравно осигурено по Закона за здравното осигуряване;
5. документи, удостоверяващи прекратяването на брака, или удостоверение за раждане;
6. удостоверение от училище от системата на професионалното образование и обучение или от висше училище на територията на Република България.
(13) Заявлението по ал. 12 се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация срокът може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи или информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато в определения срок допълнителните документи или информация не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 12.
(14) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване по ал. 12. За взетите решения, въз основа на заявлението по ал. 12 заявителят се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Хайде, господин Ципов, починете си малко. (Оживление.)
Свежите сили, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19:
„§ 19. Член 33п се изменя така:
„Чл. 33п. (1) Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за продължително пребиваване в Република България на същото основание, в случаите на преиздаване. При първоначално кандидатстване за разрешение чужденецът трябва да пребивава извън територията на Република България. Когато чужденецът има издадено разрешение за пребиваване, чиято валидност изтича по време на процедурата за подновяване, той има право да пребивава на територията на Република България до вземане на решение по заявлението.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава за срок от една година, като се подновява при условията на този член. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Срокът на валидност на разрешението по ал. 1 може да бъде удължен до максимум три години за ръководители и специалисти и една година за служители – стажанти.
(3) Разрешението по ал. 1 се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 при прилагане на единна процедура за кандидатстване, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „вътрешнокорпоративен трансфер“.
(4) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи от работодателя или упълномощено от него лице или лично от чужденеца, когато вече му е издавано разрешение за пребиваване в срок до 30 дни преди изтичане на пребиваването.
(5) Дирекция „Миграция“, отдел/сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи предоставят информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешението, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца.
(6) Заявлението се подава по образец съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция и към него се прилагат:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; срокът на валидност на паспорта или заместващия го документ трябва да покрива най-малко срока на валидност на разрешението за целите на вътрешнокорпоративния трансфер; същият трябва да е издаден през последните 10 години;
2. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;
3. доказателства за осигурено жилище;
4. обосновка на искането, в която работодателят посочва фактите и обстоятелствата, налагащи временното преместване на чужденеца за целите на вътрешнокорпоративния трансфер;
5. документ за завършено висше образование, легализиран и придружен от заверен превод – за длъжността служител-стажант;
6. справка-декларация от работодателя за работещите във фирмата чужденци, наети по трудов договор, с посочени имена по паспорт, дата на раждане, гражданство, основание и срок за пребиваване;
7. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд – при първоначално подаване на заявление;
8. документ, доказващ, че приемащото предприятие и предприятието, установено в третата държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия, легализиран съгласно българското законодателство и придружен със заверен от нотариус или от дирекция „Консулски отношения“ превод на български език;
9. документ, съдържащ данни за продължителността на трансфера, легализиран съгласно българското законодателство и придружен със заверен от нотариус или от дирекция „Консулски отношения“ превод на български език;
10. документи, легализирани съгласно българското законодателство, удостоверяващи, че чужденецът:
а) е работил в същото предприятие или група предприятия не по-малко от 12 месеца без прекъсване непосредствено преди датата на подаване на заявлението – за ръководителите и специалистите, и не по-малко от 6 месеца без прекъсване – за служителите-стажанти;
б) притежава необходимите професионален опит и квалификация – за длъжността ръководител и специалист;
в) е преместен при вътрешнокорпоративен трансфер;
г) ще продължи да работи в предприятието, установено в третата държава, след срока на трансфера;
11. копие от споразумението за обучение, свързано с подготовката на бъдещата позиция на стажанта в рамките на предприятието или групата от предприятия, придружено от описание на програмата за обучение – за служителите-стажанти; в програмата за обучение изрично се посочва, че целта на заетостта на работника – гражданин на трета държава, е професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи, както и продължителността на програмата и условията, при които служителят-стажант ще бъде ръководен по време на програмата;
12. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване и е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на Република България.
(7) Когато заявлението по ал. 6 е подадено в отдел/сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то, заедно с приложените към него документи, се изпраща незабавно по електронен път на дирекция „Миграция“ и на териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“, след което в тридневен срок се изпращат и в оригинал, придружени от документ за проверка на адреса, ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения адрес.
(8) Дирекция „Миграция“ извършва проверка на документите по ал. 6, като при липса на документ, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за предоставяне на документите. Когато в определения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
(9) Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта заявленията по ал. 6, по които производството не е прекратено, и приложените към тях документи, в 14-дневен срок от подаване на заявлението, като документите по ал. 6, т. 5, 8, 9 и 10 се изпращат в оригинал. Когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на Република България, към заявлението се прилага и справка за разрешеното му право на пребиваване. Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път заявлението с всички документи на Държавна агенция „Национална сигурност“, която в 14-дневен срок изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 14 – в срок до 10 дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.
(10) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“ писмено становище относно наличието или липса на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда за целите на вътрешнокорпоративния трансфер в срок до 14 дни от получаване на заявлението в Агенцията по заетостта.
(11) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя Агенцията по заетостта в срок до 7 дни уведомява по електронен път дирекция „Миграция“. Срокът по ал. 10 спира да тече до получаване на изискваните документи.
(12) Дирекция „Миграция“ уведомява по електронен път заявителя за обстоятелствата по ал. 11 и определя 7-дневен срок за отстраняването на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Когато в определения срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и уведомява Агенцията по заетостта.
(13) Когато заявлението по ал. 6 е подадено от работодател или упълномощено от него лице, дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на работодателя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 9 и 10, в което се посочва, че за чужденеца е налице основание за разрешаване на продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. Дирекция „Миграция“ изпраща съобщението и до дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи.
(14) Работодателят уведомява чужденеца за съобщението по ал. 13, като в срок до 20 дни от изпращане на съобщението по ал. 13 до работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи уведомява дирекция „Миграция“.
(15) Когато заявлението е подадено от работодателя или упълномощено от него лице, чужденецът, влязъл на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1, в 7-дневен срок след влизането си се явява лично в дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и прилага към заявлението по ал. 6 копие от паспорта си, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. Подадените документи в отдел/сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се изпращат незабавно по електронен път в дирекция „Миграция“. Когато в определения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
(16) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер в срок до три дни от представянето на документите по ал. 15, когато заявлението е подадено от работодателя или упълномощено от него лице.
(17) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер в срок до 60 дни от подаване на заявлението, когато чужденецът е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на Република България.
(18) При правна и фактическа сложност срокът за разглеждане на заявлението може да бъде удължен с още един месец, за което писмено се уведомява работодателят или чужденецът. При необходимост се изисква да се представят документи и информация в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. Когато допълнителните документи и информация не бъдат предоставени в посочения срок, производството по издаване на разрешение по ал. 1 се прекратява.
(19) Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, не може да бъде по-дълга от три месеца.
(20) Работодателят уведомява дирекция „Миграция“ за всяка промяна, която засяга критериите за приемане, настъпила в хода на процедурата за кандидатстване, и за прекратяване на трансфера с чужденеца в тридневен срок от датата на промяната или прекратяването на заетостта.
(21) Разрешение по ал. 1 не се издава на чужденци, получили право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, чл. 24б, 24в или 24м, както и на членове на семейството на граждани на Европейския съюз, които са упражнявали или упражняват правото си на свободно движение на територията на Европейския съюз и са получили право на пребиваване по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
(22) За решенията, взети въз основа на заявлението, заявителят се уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20:
„§ 20. Член 33р се изменя така:
„Чл. 33р. (1) Членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, могат да получат разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 за срока на пребиваване на титуляра, ако отговарят на условията на чл. 24, ал. 2 и след положително решение за събиране на семейство на чужденец.
(2) За издаване на разрешение за продължително пребиваване на членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, членът на семейството лично подава в дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец, съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни, виза по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;
2. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;
3. доказателство за осигурено жилище;
4. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;
5. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната за срока на пребиваване.
(3) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението по ал. 2.
(4) Разрешението по ал. 1 се издава със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на разрешението за вътрешнокорпоративния трансфер, доколкото срокът на валидност на националните паспорти или заместващите ги документи покрива искания срок на пребиваване.
(5) Заявлението по ал. 2 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичането на разрешения срок на пребиваване на члена на семейството на територията на Република България. То се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация този срок може да бъде удължен с един месец, за което членът на семейството се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато в определения срок допълнителните документи или информация не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.
(6) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. За взетите решения въз основа на заявлението по ал. 2 заявителят се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще подложа на гласуване текстовете, които господин Манев изчете – от редакцията на § 16, който става § 15 по Доклада на Комисията, всички прочетени текстове до момента и редакцията на § 21, който става § 20 по Доклада на Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Имаше колеги, които влязоха в залата, но не можаха да гласуват.
Господин Ципов, поискайте процедура по прегласуване.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Прегласуване, моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на прегласувне.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Ципов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
По § 22 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 21:
„§ 21. Член 33с се изменя така:
„Чл. 33с. (1) Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.
(2) В случаите по ал. 1 приемащото предприятие в първата държава членка веднага след приемането на лицето уведомява компетентните органи на първата държава членка и на Република България за планираното преместване по вътрешнокорпоративен трансфер в предприятие на територията на Република България, в рамките на срока на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка.
(3) В случаите по ал. 1 компетентните органи на първата държава членка, уведомяват Република България за планирания престой, неговата продължителност и начална и крайна дата и представят следните документи:
1. валидно разрешение за пребиваване;
2. редовен паспорт или заместващ го документ;
3. доказателства за осигурено жилище;
4. задължителна медицинска застраховка;
5. трудов договор;
6. документ, доказващ че приемащото предприятие и предприятието, установено в третата държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия, легализиран съгласно българското законодателство и придружен със заверен от нотариус или от дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи превод на български език;
7. документ, легализиран съгласно българското законодателство, удостоверяващ, че чужденецът притежава необходимите професионален опит и квалификация за заемане на съответната длъжност;
8. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд.
(4) Планираният престой по ал. 1 може да се осъществи след изтичане на срока за възражение от страна на дирекция „Миграция“ пред първата държава членка, който не може да бъде по-дълъг от 20 дни от получаване на комплектуваното уведомление.
(5) Възражението по ал. 4 може да бъде направено, когато не са спазени условията по ал. 3, т. 5, 6, 7 или 8, представените документи са били придобити чрез измама или са преправени, както и когато е достигната максималната продължителност на вътрешнокорпоративен трансфер по ал. 1 или по чл. 33п, ал. 2.
(6) В случай на възражение по ал. 4 дирекция „Миграция“ уведомява компетентните органи на първата държава членка и приемащото предприятие в първата държава членка. Когато мобилността не е започнала, лицето няма право да работи в Република България като част от вътрешнокорпоративен трансфер. Когато мобилността е започнала, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, незабавно да прекрати всякаква трудова заетост и да напусне територията на Република България, в случай че:
а) дирекция „Миграция“ не е била уведомена за планирания престой по ал. 2;
б) дирекция „Миграция“ е направила възражение срещу мобилността съгласно ал. 5;
в) дирекция „Миграция“ е отказала дългосрочна мобилност по чл. 33т, ал. 1;
г) издаденото разрешение на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или разрешението за дългосрочна мобилност се използва за цели, различни от тези, за които е издадено;
д) са отпаднали основанията, въз основата на които е била разрешена мобилността;
е) изтече срокът на издаденото от първата държава членка разрешение за пребиваване или първата държава членка го е отнела по време на мобилността в Република България.
(7) В случаите на издадена заповед по ал. 6 дирекция „Миграция“ изпраща искане до първата държава членка за приемане на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и когато е приложимо – на членовете на неговото семейство.
(8) Когато до Република България като първа държава членка, издала разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е отправено искане от втора държава членка, която е разгледала молба за краткосрочна или дългосрочна мобилност на чужденеца, Република България позволява незабавно и без формалности повторно влизане на чужденеца на територията на страната и когато е приложимо – на членовете на неговото семейство, в един от следните случаи:
1. втората държава членка не е била уведомена за планирания престой;
2. втората държава членка е направила възражение срещу мобилността;
3. втората държава членка е отказала дългосрочна мобилност;
4. издаденото разрешение на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или разрешението за дългосрочна мобилност се използва за цели, различни от тези, за които е издадено;
5. отпаднали са основанията, въз основата на които е била разрешена мобилността;
6. изтече срокът на издаденото от Република България разрешение за пребиваване или Република България го е отнела по време на мобилността във втората държава членка.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 22:
„§ 22. Член 33т се изменя така:
„Чл. 33т. (1) Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка, ако отговаря на условията за достъп до пазара на труда съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
(2) На притежателя на разрешението по ал. 1 се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „забележка“ се отбелязва „mobile ICT – мобилност при ВКТ“.
(3) Дирекция „Миграция“ информира компетентните органи на първата държава членка, когато издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер.
(4) Първата държава членка информира Министерството на вътрешните работи, когато отнеме разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
(5) Приемащото предприятие информира дирекция „Миграция“ за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността, когато Република България е втората държава членка.
(6) Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, подава лично в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец, съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага документите по чл. 33п, ал. 6, както и копие на разрешението за пребиваване, издадено от първата държава членка за целите на вътрешнокорпоративния трансфер. В тези случаи не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.
(7) В административното производство за получаване право на пребиваване в случаите по ал. 1 се прилага чл. 33п, ал. 5 – 12,17 – 20 и 22.
(8) До вземането на решение по подадено заявление лицето по ал. 1 има право да работи на територията на Република България, при условие че срокът по чл. 33с, ал. 1 и срокът на валидността на издаденото от първата държава членка разрешение не са изтекли, както и когато заявлението е комплектувано в цялост.
(9) Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, с разрешен престой, по-кратък от 90 дни, може да подаде заявление за разрешение за пребиваване за повече от 90 дни на територията на Република България най-малко 20 дни преди края на първоначално разрешения престой. Заявление за дългосрочна мобилност не може да бъде подадено по същото време като уведомление за краткосрочна мобилност.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 24 да бъде отхвърлен.
Предложение от народния представител Георги Гьоков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 32.
Комисията предлага да се създаде нов § 23:
„§ 23. В чл. 40, ал. 1, т. 2 думите „20 – 22, както“ се заменят с „20 – 22 и 26, както“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 26:
„§ 26. В чл. 46 се правят следните допълнения:
1. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „освен когато заповедта по ал. 2, т. 3 е издадена на основание сериозна заплаха за обществения ред“.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Когато жалбата срещу заповед по ал. 2, т. 3 не спира изпълнението на заповедта, но съдържа обосновани твърдения за наличие на съществен риск по чл. 44а, ал. 1, съдът служебно може да спре предварителното изпълнение по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс при постъпване на жалбата. До произнасянето на съда мярката не се изпълнява.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 28:
„§ 28. Създава се нов чл. 48а:
„Чл. 48а. (1) Наказва се с глоба от 1000 лв. работодател – физическо лице, което:
1. не уведоми дирекция „Миграция“ за прекратено трудово правоотношение на чужденец съгласно чл. 24и, ал. 19, чл. 24к, ал. 21 и чл. 33к, ал. 20;
2. наеме чужденец, който притежава валидна виза, но няма издадено разрешение за пребиваване.
(2) За нарушения по ал. 1 на работодател – юридическо лице се налага имуществена санкция в размер на 3000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер на 9000 лв.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 29:
„§ 29. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1е след думата „работодател“ се добавя „или от чужденец“.
2. В т. 1и думите „Разрешение за сезонен работник“ се заменят с „Разрешение за пребиваване с цел заетост като сезонен работник“.
3. Точка 5 се изменя така:
„5. „Служби за административен контрол на чужденците“ са дирекция „Миграция“, отдел/сектори/групи „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
Комисията предлага да се създаде нов § 30:
„§ 30. В Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 9 от 2011 г.; изм., бр. 56 от 2018 г.) в § 65 от преходните и заключителните разпоредби думите „т. 1, буква „д“ (относно чл. 10, ал. 1, т. 19) и“ се заличават.
Комисията предлага да се създаде наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията предлага да се създаде нов § 31:
„§ 31. Започналите и неприключили до 31 май 2021 г. производства по предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави по Закона за чужденците в Република България и по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се довършват по досегашния ред.“
Комисията предлага да се създаде нов § 32:
„§ 32. За периода от 13 март 2020 г. до 31 декември 2021 г. отсъствието от територията на държавите – членки на Европейския съюз на чужденец, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване не е основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 6.“
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„Създава се нов § 31:
„§31. Разпоредбите на чл.14б се прилагат до 31.12.2021 г.“
Комисията не подкрепя предложението.
По § 31 има предложение от народния представител Красимир Липов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 33:
„§ 33. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 7 ал. 2 се изменя така:
„(2) Продължителното пребиваване е за срок от пет години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ пет години.“
2. В чл. 10 след думите „който не е гражданин на Европейския съюз“ се поставя запетая и се добавя „упражнил е правото си на свободно движение“.
3. В чл. 12, ал. 4 думата „Картата“ се заменя с „Документът“.
4. Създава се чл. 12б:
„Чл. 12б. Директорите на дирекция „Миграция“, СДВР, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на документи за пребиваване на лицата по чл. 9а и 10.“
5. В чл. 16 се създава ал. 7:
„(7) Директорите на дирекция „Миграция“, СДВР, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на удостоверение на лицата по ал. 1.“
6. В чл. 19:
а) в ал. 1 и 2 думите „карта за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „документ за пребиваване“;
б) в ал. 3, 4 и 5 думите „Картата за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Документът за пребиваване“;
7. В § 1а от допълнителните разпоредби:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Лицата по ал. 1 – 3, които са влезли законно и желаят да пребивават на територията на Република България за период, по-дълъг от три месеца, подават заявление лично в дирекция „Миграция“ или в областните дирекции на МВР по местопребиваване за издаване на документ за пребиваване по реда на този закон. Лицата, които са влезли до края на преходния период, подават заявлението в срок до три месеца от влизането им на територията на Република България, а членовете на техните семейства, които са придобили това качество след края на преходния период, подават заявление в срок до три месеца от влизането им на територията на Република България.“;
б) в ал. 6 думата „разрешение“ се заменя с „документ“;
в) в ал. 8 след думите „Правото на“ се добавя „продължително или“;
г) алинея 9 се изменя така:
„(9) На лицата по ал. 1, на които е било разрешено продължително или постоянно пребиваване и които в рамките на преходния период или на една година след неговото изтичане не са подали заявление за издаване на документ за пребиваване на картов носител, се налага глоба в размер от 50 до 300 лв. и им се издава документ за пребиваване съгласно изискванията на този параграф.“;
д) в ал. 10 думите „предоставяне на“ се заменят с „издаване на документ за“;
е) в ал. 11 думите „Разрешенията за пребиваване по ал. 4 – 7 и ал. 9“ се заменят с „Документите за пребиваване по ал. 4 – 7 и ал. 9“.
По § 32 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 34:
„§ 34. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) в чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 7а думите „една година“ се заменят с „до три години“;
б) създава се т. 14а:
„14а. разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „студент“, в случаите по чл. 24в, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до две години;“
в) в т. 18 думите „до 5 години“ се заменят с „от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години“.
2. В ал. 4, т. 1 думите „до 5 години“ се заменят с „от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години”.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ципов, продължете с § 33, след това ще прекъснем за дебат, защото има от госпожа Клисурска и от господин Гьоков заявено изказване. Да изчетем § 33 и тогава ще дам думата за изказвания.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Добре.
По § 33 има предложение от народния представител Георги Гьоков и група народни представители:
„Параграф 33 – отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 35:
„§ 35. В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5 ал. 2 се изменя така:
„(2) Нов достъп до пазара на труда за един и същ работник – гражданин на трета държава, който не е регистриран в Агенцията по заетостта като търсещо работа лице по този закон, се разрешава, когато има прекъсване на заетостта за период, не по-кратък от:
1. три месеца за сезонни работници – след достигането на максимално допустимия срок от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца;
2. шест месеца – след изтичането на срока на вътрешнокорпоративния трансфер по чл. 32, ал. 2;
3. шест месеца – от датата на отнемането на предишното разрешение за извършване на дейност на свободна практика по чл. 44, ал. 1.“
2. Член 7 се изменя така:
„Чл. 7. (1) Достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство, когато:
1. общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца не надвишава 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто;
2. предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
3. гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.
(2) Работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.
(3) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на трети държави по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.
(4) Агенцията по заетостта осигурява информация относно всички документи, необходими за регистрация на заетостта и за предоставяне на достъп до пазара на труда по чл. 40 и 44, включително за правата и задълженията за работника – гражданин на трета държава, както и информация за документите, касаещи заетостта по чл. 24и, 24к, 33к и 33п от Закона за чужденците в Република България.
(5) Условията и редът за предоставяне и подновяване на достъпа до пазара на труда по ал. 1 се определят със Закона за чужденците в Република България.”
3. В чл. 8:
а) в ал. 1, т. 1 думите „чл. 24, ал. 3“ се заменят с „чл. 24, ал. 2;
б) в ал. 3 думите „без разрешение по чл. 7, ал. 3“ се заличават.
4. В чл. 9, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „по чл. 7, ал. 3“ се заменят със „за достъп до пазара на труда“.
5. В чл. 11:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите „решението по чл. 7, ал. 3“ се заменят с „достъп до пазара на труда“;
бб) в т. 1 думите „и 7“ се заличават;
вв) точка 2 се изменя така:
„2. не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на съответната професия от чужденец в страната;“
гг) точка 5 се отменя;
дд) точка 12 се изменя така:
„12. заявената продължителност надвишава максимално допустимата обща продължителност, определена със закон;“
б) в ал. 2 думите „и 5 – 13“ се заменят с „и 6 – 13“;
в) в ал. 3 след думите „Агенцията по заетостта“ се поставя запетая, добавя се „съответно директорът на дирекция „Бюро по труда“ по месторабота“ и се поставя запетая;
г) в ал. 4 думите „ал. 1, 2 и 3“ се заменят с „ал. 3“.
6. В чл. 12:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 думите „решението по чл. 7, ал. 3“ се заменят с „достъп до пазара на труда“;
бб) в т. 2 думите „в решението по чл. 7, ал. 3“ се заличават;
вв) точка 3 се отменя;
б) алинея 2 се отменя.
7. В чл. 14:
а) в ал. 1 думите „чл. 7, ал. 1, т. 2“ се заменят с „чл. 7, ал. 1, т. 1“;
б) алинея 3 се отменя.“
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ:
„8. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) Достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията на заетостта.
(2) В случаите по ал. 1 условието по чл. 7, ал. 1, т. 1 не се прилага за работа на:
1. чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;
2. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните управления на образованието;
3. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност – след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;
4. спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.“
9. Член 17 се изменя така:
„Чл. 17. (1) Достъп до пазара на труда със „Синя карта на Европейския съюз“ се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията на заетостта, без да се прилага условието на чл. 7, ал. 1, т. 1.
(2) В случаите по ал. 1 е необходимо:
1. работникът – гражданин на трета държава, да притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
2. брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин на трета държава, да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор;
3. срокът на трудовия договор да е не по-кратък от 12 месеца.“
10. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. Членовете на семейството на притежател на „Синя карта на Европейския съюз“ имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежателя й с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.“
11. В чл. 20 ал. 2 се изменя така:
„(2) За срока по ал. 1 притежателят на „Синя карта на Европейския съюз” може да смени работодателя си при условия и по ред, определени със Закона за чужденците в Република България.“
12. Член 21 се отменя.
13. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. Когато гражданин на трета държава е ползвал правата си по чл. 33н, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, регистрирал се е в Агенцията по заетостта и не е започнал работа, Агенцията по заетостта изготвя мотивирано предложение до Министерството на вътрешните работи за отнемане или неподновяване на Синята карта на Европейския съюз.“
14. Член 24 се изменя така:
„Чл. 24. (1) Достъп до пазара на труда с разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник, за заетост със срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията на заетостта, без да се прилага условието на чл. 7, ал. 1, т. 1.
(2) Сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
15. В чл. 25:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Достъп до пазара на труда по чл. 24 се предоставя само за дейности, включени в списъка по ал. 1, без да се прилага чл. 7, ал. 1, т. 1.“;
б) създава се ал. 5:
„(5) Списъкът по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика и на Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от утвърждаването му или от неговото изменение или допълнение.“
16. Член 26 се отменя.
17. Член 28 се изменя така:
„Чл. 28. (1) На сезонния работник се предоставя от работодателя или се осигурява с негово съдействие подходящо и отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве жилище до изтичане на трудовия договор.
(2) При сключен договор за наем наемната цена на жилището по ал. 1 трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник.
(3) При проверка на обстоятелствата по ал. 1 Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие.“
18. В чл. 29:
а) в ал. 1 думите „календарната година“ се заменят с „всеки период от 12 месеца“ и думите „без да се прилага изискването по чл. 5, ал. 2“ и запетаята преди тях се заличават;
б) в ал. 2 думите „чл. 24к, ал. 7“ се заменят с „чл. 24к, ал. 4“.
19. Член 29а се отменя.
20. Член 31 се изменя така:
„Чл. 31. (1) Достъп до пазара на труда с разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията на заетостта, без да се прилага условието по чл. 7, ал. 1, т. 1.
(2) Разрешението по ал. 1 дава право на работник – гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за предприятие от приемащата група предприятия и само за длъжностите – ръководител, специалист или служител-стажант.“
21. Член 33 се изменя така:
„Чл. 33. Членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.“
22. Член 34 се изменя така:
„Чл. 34. В случаите по чл. 31, ал. 1 изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя на Министерството на вътрешните работи отрицателно писмено становище, когато от представените документи е видно, че приемащото предприятие е създадено с единствена цел да улеснява преместването на работници – граждани на трети държави, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.“
23. В чл. 35, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „включително което произтича от споразумения на Европейския съюз с трети държави“.
24. В чл. 36, ал. 2 думите „чл. 24б, ал. 7 и 9“ се заменят с „чл. 24б, ал. 7 и 12“.
25. Член 37 се изменя така:
„Чл. 37. Членовете на семейството на гражданин на трета държава – научен работник, имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на научния работник с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.“
26. В чл. 38а, ал. 1 думите „чл. 24в, ал. 1“ се заменят с „чл. 24в, ал. 11“.
27. В чл. 40 ал. 3 се изменя така:
„(3) Разрешението за работа по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 3 в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.“
28. В чл. 42:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Отказите по ал. 1 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
29. В чл. 44 ал. 2 се изменя така:
„(2) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 3 в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.“
30. В чл. 47:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Отказите по ал. 1 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
31. В чл. 49, ал. 4 думите „до 9 месеца“ се заменят с „до 6 месеца“.
32. Създава се чл. 50а:
„Чл. 50а. От правата по чл. 49, ал. 2, т. 1 – 9 се ползват и чужденците по чл. 9, ал. 1, т. 12 – за периода на разрешено пребиваване на територията на Република България.“
33. В чл. 53:
а) в ал. 2 думите „т. 4 – 10“ се заменят с „т. 4, 6 – 11“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Гражданите на трети държави по ал. 1 са равнопоставени на българските граждани по отношение на правата по чл. 49, ал. 2, т. 5, като не се включват семейните надбавки и обезщетенията при безработица, когато разрешението се издава за заетост с продължителност до 9 месеца.“
34. В чл. 54, ал. 1, т. 2 думите „чл. 24, ал. 3“ се заменят с „чл. 24, ал. 2“.
35. В чл. 65, ал. 2 думата „решението“ се заменя с „разрешения достъп до пазара на труда“.
36. В чл. 75а, ал. 3 думите „чл. 24, ал. 3“ се заменят с „чл. 24, ал. 2“.
37. В § 2 от допълнителните разпоредби се създават нови т. 3 и 4:
„3. Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (OB, L 251/12 от 3 октомври 2003 г.);
4. Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи (OB, L 261/19 от 6 август 2004 г.);”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дотук, благодаря.
Откривам разискванията по параграфи от 21 до 35 с новата номерация.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заставам на тази трибуна, за да призова Вашето внимание към това, което ще приемем в момента с § 35, а именно, че с този § 35 изменяме Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
По-конкретно моето обръщение към Вас е да се замислите върху този текст, който смятате да промените. Това ще е изключително неблагоприятно за работещите българи, изключително неблагоприятно за ситуацията, в която се намира нашата страна, а и за безработицата – над 260 хиляди безработни чакат да си намерят работа. От месец февруари миналата година до момента трайно безработните лица са над 163 хиляди души. Това, което правим в чл. 7, ал. 1, т. 1, които в момента изменяме, е, че премахваме задължението на работодателите да предложат свободното работно място първо на български гражданин, а след това да търсят работници от трети страни.
За да не бъда голословна, позволете ми да прочета текста на действащата разпоредба на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и това, което се променя в текстовете на § 35, т. 1: „Достъпът до пазара на труда на работници, граждани на трети държави се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство.“ Това, което се премахва в момента от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, звучи така: „Съобразно състоянието и развитието на обществените интереси на българския пазар на труда след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда.“
Уважаеми дами и господа народни представители, обръщам се към българските граждани, като една сигнална лампа, с това, което ще се случи в момента. Това, което ще се случи в момента, засяга
най-вече ниско квалифицираните работници, които трайно не работят на пазара на труда. Премахването на пазарния тест опосредства възможността по никакъв начин те да намерят своята работа и своята възможност за реализация. Аз не разбирам аргументите на вносителите да бъде премахната тази т. 1, защото, ако си спомним, преди две години увеличихме квотите за работодателите. Увеличихме ги на 20% и на 35% съответно, като наистина дадохме възможността на работодателите, но запазихме тази защита – първо да се пита Агенцията по заетостта за съответните хора, които са на бюрата по труда, да заемат тези свободни места, а не да отваряме възможността на работници от трети страни да работят.
Когато аз прочетох стенограмата, когато е дебатиран този въпрос – по отношение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, недоумявам, че аргументите на двете синдикални организации, които са твърдо против премахването на тази защита, и това, което изнасят като аргументи вносителите, то по никакъв начин не кореспондира с българските интереси.
В тази връзка Ви призовавам: не приемайте това изменение на чл. 7, ал. 1, т. 1! Нека да защитим българските работници, нека не позволяваме поредната ерозия в българското трудово законодателство, защото на фона на тази безработица и тази икономическа криза премахването на пазарния тест по никакъв начин не указва и не показва отношение на нас като народни представители към всички онези български работници, които не могат да си намерят работа.
Затова и нашето предложение сега е: § 35 да отпадне. Моля, замислете се и приемете нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Реплики има ли по изказването, което чухте? Не виждам желаещи.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В този законопроект има много неприемливи текстове, с които парламентарната група на „БСП за България“ не е съгласна и гласувахме против тях.
Тук в § 33 вносителят – в случая Министерският съвет, прекалява отвсякъде. В този параграф вносителят прави промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които са пряко свързани с единното разрешение за пребиваване и работа, което се издава от Министерството на вътрешните работи на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България. В това разрешение се съдържа и решение за достъп до българския пазар на труда, което се издава от Агенцията по заетостта. За да стане ясно, обръщам внимание, че единното разрешение се издава на граждани от трети държави, тоест извън Европейския съюз, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа по искане на местен работодател. След като получат това разрешение, лицата ще могат да бъдат наемани по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда от този работодател, който за целта е подал заявление в Агенцията по заетостта.
До момента, за да бъде защитен българският пазар на труда и българският работник с това единно разрешение, освен че се издава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство, се изисква и за спазване на определени условия за достъпа до пазара на труда, определени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
На първо място, условието за достъп до българския пазар на труда е да се издаде единно разрешение на този, който иска разрешението – работодателят, и този, който го дава – държавата, за да се съобразят със състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда. Това те могат да направят на базата на проведено предварително проучване на пазара на труда от работодателя, тоест така наречения пазарен тест, доказващо по категоричен начин, че националният пазар на труда не предлага подготвени местни лица за въпросната длъжност.
Работодателят трябва да е направил предварително това проучване на пазара на труда и да е представил доказателства, че активно е търсил в предходен период – не по-малък от 15 дни, преди подаване на заявлението за наемане на чужденец в рамките на пазара на труда нужния му работник чрез обяви в националните и местните средства за масово уведомяване, включително в Дирекция „Бюро по труда“ по месторабота, съдържащи информация за обективните изисквания за заемане на длъжността и спецификата на дейността, възнаграждението и другите социални придобивки.
Този пазарен тест се ползва от Агенцията по заетостта за установяване на обективната невъзможност на работодателя да наеме на свободното място по трудово правоотношение български гражданин с исканата професия, специалност и квалификация, включително и за това, че няма възможност своевременно да бъдат обучени нужните на работодателя кадри. Пазарният тест масово се заобикаля от работодателите, като се пишат небивалици в изискванията за квалификации – владеене на чужди езици и така нататък.
Може да се учудите на изобретателността на работодателите, тръгнали да заобикалят пазарния тест. Вместо да се обърне внимание на това да се затегнат нещата, вносителят от Министерския съвет, тоест държавата, внася в Народното събрание да се гласува по същество за отпадане на пазарния тест, тоест задължението на работодателя да предлага свободните работни места първо на българските граждани, и то без обсъждане и съгласуване със социалните партньори, въпреки че се правят такива коренни промени, касаещи пазара на труда и трудовата миграция.
Е какво да кажем тогава за такава държава?! Как с тези си действия тя гарантира развитието и защитата на националния пазар на труда, как балансира между интереса на държавата, работодателите и българските работници и служители? Отменят се защити и ако имаше някаква логика, доколкото въобще може да има логика едно такова предложение, това да се предложи година и половина, когато безработицата беше нелогично ниска, когато работодателите изпитваха недостиг на квалифицирани кадри, то днес едно такова предложение е недопустимо.
Когато днес светът, Европа и България се изправят пред тежка социално-икономическа криза заради глобалната епидемия от COVID-19, когато стотици хиляди българи губят работата си, едно такова предложение е цинично, лобистко, необмислено и показва, че на управляващите не им дреме за българския работник! След провала с мерките в защита на останалите без работа българи заради кризата и заради забранителните мерки на правителството, то предложението е да свалим защитата на българския пазар на труда и да направим безпрепятствен достъпа до работните места на българите от нископлатени чуждестранни работници, чието единствено предимство пред българските не е квалификацията им, а това, че са по-ниско платени.
Това решение потиска нарастването на доходите, тъй като работодателят вместо да дава по-висока заплата на български работник, ще предпочете да наеме по-нископлатения чуждестранен работник. Затова аз няма да подкрепя това предложение, затова няма да го подкрепи и нашата парламентарна група. (Реплики от ГЕРБ: „Времето изтече! Сядай си вече!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтече, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Само едно изречение.
Интересно ми е как ще гласувате от „Обединени патриоти“, които заявяват, че защитавате националния интерес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания има ли? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текстовете на: параграфи 23 и 24, които стават 21 и 22 по редакция на Комисията; отхвърлянето на § 24; новият § 23; параграфи 25 и 26 по вносител, които стават 24 и 25; § 27, който става 26 по редакция на Комисията; § 28, който става § 27 по вносител; параграфи 29 и 30, които стават параграфи 28 и 29 по редакция на Комисията; нов § 30; наименованието на Раздела – Преходни и заключителни разпоредби; нов § 31; нов § 32.
Гласували 71 народни представители: за 68, против 2, въздържал се 1.
Параграфи от 21 до 32 с новата номерация са приети.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов за нов § 31, отхвърлен от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 9, против 4, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 31 и 32 по редакция на Комисията, които стават параграфи 33 и 34.
Гласували 73 народни представители: за 70, против 3, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков за отпадане на § 33, което е отхвърлено от Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 13, против 50, въздържали се 10.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата!
Подлагам на гласуване текста на § 33 по редакция на Комисията, който става § 35.
Гласували 76 народни представители: за 71, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 35 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в новия § 30.
Предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 37:
„§ 37. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. …) в чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7 се създава т. 6:
„6. Държавната агенция „Национална сигурност“ – за всички данни по ал. 5.“
2. В ал. 8 думите „т. 2 – 5“ се заменят с „т. 2 – 6“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 38:
„§ 38. (1) Параграф 1 се прилага след влизането в сила на решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния.
(2) Параграфи 8 – 12, 15 – 22, 28, 31, § 34, т. 1, букви „а“ и „б“, § 35 и 36 влизат в сила от 1 юни 2021 г.
(3) Параграф 33, т. 7 влиза в сила от 1 февруари 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Изказвания по тези четири параграфа? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на § 34, който става § 36 по вносител; отхвърлянето на § 35; текста на новия § 37; и § 36 по редакция на Комисията, който става § 38.
Гласували 74 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 3.
С приемането на тези три параграфа Законът за чужденците в Република България е приет.
Останаха още 7 – 8 минути като компенсация за двете изказвания на парламентарни групи, извън обсъждания дневен ред.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова на въпрос от народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Даниел Йорданов;
- министъра на вътрешните работи Христо Терзийски на въпрос от народния представител Георги Александров;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на вътрешните работи Христо Терзийски на въпрос от народния представител Стоян Божинов;
- министъра на правосъдието Десислава Ахладова на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на три въпроса от народния представител Явор Божанков;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на земеделието храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на два въпроса от народния представител Румен Георгиев;
- министъра на земеделието храните и горите Десислава Танева на три въпроса от народния представител Румен Георгиев;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на земеделието храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на земеделието храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Виолета Желева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Мария Илиева;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Теодора Халачева;
- министъра на земеделието храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Димитър Стоянов;
- министъра на земеделието храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Николай Цонков;
- министъра на земеделието храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Данка Зидарова-Люртова;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Филип Попов.
Първият въпрос е към министъра на финансите Кирил Ананиев от народния представител Румен Гечев относно постъпления в бюджета от публични вземания от хазартния бизнес през 2020 г.
Господин Гечев, заповядайте да зададете Вашия въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, в началото на 2020 г. Министерството на финансите и други държавни институции установиха, че в периода 2015 – 2019 г. определени фирми не са заплатили такси и други публични вземания от бюджета в размер на около 700 млн. лв. По този повод правителството направи законови промени, а също така отне лицензи на фирми. В тази връзка: какви са постъпленията от публични вземания в този специфичен сектор на икономиката през 2020 г.; какви са прогнозите на повереното Ви министерство за постъпленията от тези вземания в номинален размер и като процентово съотношение спрямо 2019 г.? Министърът на финансите лично назначаваше председателя и членовете на Държавната комисия по хазарта, след като се оказа, че Държавната комисия по хазарта е пропуснала в кавички да събере публични вземания за поне 700 млн. лв. Какви организационни и кадрови мерки взехте в Министерството на финансите? Каква отговорност конкретно поискахте от представителите на Държавната комисия по хазарта и какви са резултатите от закриването на Държавната комисия по хазарта и прехвърлянето на контрола върху Националната агенция за приходите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, когато човек се изказва от тази трибуна, мисля, че трябва да бъде коректен. Днес трябваше да свърша изключително важна за държавата работа и за да дойда да Ви уважа и да отговоря на Вашите въпроси, съм работил цяла нощ, а Вие казвате, че се разиграват някакви финтове. Не е красиво и не е етично. Моля Ви, не го допускайте друг път. Вие все пак сте професор.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за хазарта всяка хазартна игра и дейност по този закон на територията на Република България може да се организира само с лиценз, издаден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него изпълнителен директор.
Информацията, която ще Ви представя за 2020 г., включва данни за лицата, получили лиценз по реда на Закона за хазарта за организиране на територията на страната на хазартни игри и на дейности по производство, разпространение и сервиз, и по внос, разпространение и сервиз.
Бюджетните постъпления от такси и данъци от хазартния сектор по предварителни отчетни данни за 2020 г. са общо в размер на 257 135 688 лв., в това число от данъци 127 645 383 лв. и от такси 129 490 305 лева. В данните за постъпленията от такси за 2020 г. участват и 2 225 002 лв. приходи от годишни вноски от организаторите на хазартни игри с оглед спазването на Мерките за отговорен хазарт, приети от Европейския комитет за стандартизация.
За 2019 г. бюджетните постъпления от такси и данъци от хазартния сектор са в размер на 308 686 839 лв., в това число от данъци 138 165 195 лв. и от такси 170 521 644 лв.
На база тези данни процентното съотношение на постъпленията през 2020 г. спрямо приходите през 2019 г. е 83 на сто, или спад от 17%, като при данъците това съотношение е 92%, или спад от 8%, а при таксите е 75%, или спад от 25%.
Следва да се отбележи, че спадът в приходите от данъци и такси от хазартния сектор през 2020 г. спрямо 2019 г. може да бъде обяснен с промените в Закона за хазарта през месец февруари 2020 г. и въвеждането на държавен монопол по отношение организирането на моментни лотарийни игри, в резултат на което бяха прекратени лицензите на няколко хазартни оператори. Влияние върху бюджетните приходи от хазартния сектор оказва и въведеното извънредно положение в страната и свързаните с това мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19.
С приетите от Четиридесет и четвъртото народно събрание през месец юли 2020 г. промени в Закона за хазарта администрирането на процесите и дейностите по лицензиране, обслужване, контрол и събиране на публичните вземания по Закона за хазарта преминаха от закритата Държавна комисия по хазарта към Националната агенция за приходите, считано от 8 август 2020 г.
С цел обезпечаване с необходимия човешки ресурс на посочените дейности, щатната численост на НАП е увеличена с 34 щатни бройки, считано от 1 септември 2020 г. Във връзка с промените е изготвен план за действие в НАП, който доведе до промени във вътрешни нормативни актове на НАП, инструкции и споразумения за взаимодействие с други институции, както и действия във връзка с неприключили производства. Извършен е и анализ на организационно-управленската структура, подчиненост, функции и правомощия на структурните звена на Държавната комисия по хазарта, с оглед изграждането на капацитет на НАП за администриране на хазартните игри. В кратки срокове са направени актуализации на работните планове, процедури, формуляри, функционални и длъжностни характеристики и други вътрешни за НАП документи. Направен е и анализ на информационните масиви, инфраструктура, системи и регистри на Държавната комисия по хазарта и преминаването им в НАП.
С Решение от 19 август 2020 г. на Управителния съвет на НАП е одобрена нова организационно-управленска структура на Централно управление на НАП, като считано от 12 октомври 2020 г. в Централното управление на НАП се създава нова дирекция „Надзор върху хазарта и хазартните дейности“, която е на пряко подчинение на изпълнителния директор на Агенцията. Новосъздадената дирекция е пряко отговорна за изпълнение на функциите по издаване, продължаване, отнемане и прекратяване на лицензи и свързаните с това функции по чл. 17 от Закона за хазарта. Останалите функции, вменени с посочената разпоредба, са разпределени за изпълнение между съществуващи дирекции в структурата на НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Да продължа след това. Има още какво да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С дупликата можете.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Гечев – реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Ананиев, нищо лично няма, ние с Вас работим отдавна и сме запазили отлични колегиални отношения.
Искам да уточня, че Вие дължите отговор тук по Конституция, а не защото сте задължен на който и да било професор или депутат. А дали сте работили през нощта или през деня, преди две седмици съм Ви изпратил въпросите, Вие използвахте Конституцията, отложихте напълно законно. Вчера се обадиха Ваши хора да кажат, че пак няма да дойдете и след половин час си промениха мнението. Нека да бъдем точни. Така че министърът, който и да е той, е задължен по Конституция да идва тук, а не от симпатии.
Второ, притеснително е това, което чух, защото Вие изнесохте проценти – 8% намаление, 15% намаление, което има две алтернативи: или това преструктуриране работи добре и изведнъж хазартът работи толкова добре, колкото миналата година, или тук ще възникнат нови въпроси след новите избори. А въпросите ще бъдат, че най-вероятно са укривани обороти, тъй като няма как Вие да отнемете лиценза на основната група фирми на собственик, който контролира по-голямата част от хазартния бизнес, и да отчетете 8% намаление. Значи тук са крити обороти и загубите не са 700 млн. лв., а са много по-големи.
Продължава да стои въпросът как така българската държава, представена от Министерството на икономиката, от Министерството на правосъдието, от Министерството на финансите – комисия, представляваща на практика целия Министерски съвет, е проспала 700 млн. лв. и сега изведнъж се сещаме, че НАП може да се организира и да прибере парите, които трябва да прибере в полза на българската държава. Нали директор на дирекция в НАП, който отговаря по методологията и качеството на провеждането на събирането на данъци, беше представител в Държавната комисия по хазарта? Какво е правил най-важният шеф на НАП там? Толкова години той стоя там – 15 години или колко изкара в Комисията по хазарта, за да пропуснем, според правителството, 700 млн. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам с това: как така гледате Вие в правителството, че пет години плаща по-високи такси, а някои избрани частни фирми, които твърдят, че са дали 67 млн. лв. рушвет на определени министри и премиери, са плащали по-ниски данъци?
Завършвам – или има скрити обороти от миналата година, или тези числа не са точни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Професор Гечев, нито едното „или“ ти е вярно, нито другото „или“ ти е вярно. Просто сбъркана логика на анализа, който правите.
Аз обаче искам да завърша с организационните промени, които правим, с оглед да се създаде стройна организация и да не се допускат грешки или пропуски в работата, свързана с хазарта.
Дирекция „Надзор върху хазарта и хазартните дейности“ прие недовършените производства, свързани с лицензионната дейност и от началото на 2021 г. активно участва в изработването на предложения и решения в административното производство по Закона за хазарта. Дирекцията е пряко ангажирана с издаването, отказването, прекратяването и отнемането на лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване, като образуваните и неприключени до влизането в сила на Закона производства се довършват при досегашните изисквания в 9-месечен срок от влизането в сила на Закона, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в Закона за произнасяне.
Създаден е и отдел „Методология на хазарта и хазартните дейности“ в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в Централното управление на НАП, която е отговорна за осигуряването на правилното, единно и унифицирано прилагане на данъчното, осигурителното и законодателството в областта на хазарта.
За обезпечаване на новите структурни звена са проведени конкурентни подбори и конкурси за изграждането на капацитета им. Към настоящия момент се продължава провеждането на процедури за конкурентни подбори и конкурси за доокомплектоването на дирекцията и отдела с необходимите експерти. Служителите текущо преминават през различни обучения с оглед повишаване на професионалната им компетентност.
В резултат на приетите промени в Закона за хазарта бяха изготвени и приети промени в подзаконовите нормативни актове – наредбите и тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта. Приети са и осем наредби от Министерския съвет и една наредба, издадена от министъра на финансите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Румен Гечев относно констатация на ОЛАФ за несъбрани мита от българските митници в особено големи размери.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Господин Председател, колега Министър, колеги народни представители!
В свое писмо BUDG/B3/GR1395033 от 1 март 2019 г. Европейската комисия уведомява Министерството на финансите за предстояща проверка на традиционните собствени ресурси, събирани и администрирани от митническата администрация на Република България. Проверката е проведена в периода 14 – 18 октомври 2019 г . Общата цел на одита е била да се установи дали прилаганите у нас системи и процедури относно митническата стойност са в съответствие със законодателството на Европейския съюз и в тази връзка дали са защитени финансовите интереси на Европейския съюз.
Проверката, осъществена от Главна дирекция „Бюджет“ към Европейската комисия и служители на ОЛАФ, е завършила с Доклад № 19-26-1, в който се поставя незадоволителна оценка на работата на нашите митнически власти.
В тази връзка: верни ли са експертните оценки, че поради установените от Европейската комисия нередности страната ни може да бъде задължена да плаща компенсации на Европейската комисия в размер на десетки и стотици милиони евро? Какви конкретни институционални, организационни и кадрови мерки сте взели за привеждане на работата на Агенция „Митници“ към стандартите на Европейския съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, в отговор на конкретния въпрос искам да подчертая, че не са ни известни каквито и да било експертни оценки, включително на Европейската комисия или нейни структури, за дължими десетки и стотици милиони евро. Освен това в законодателството на Европейския съюз не съществува механизъм за компенсиране, за какъвто се споменава във въпроса. Към настоящия момент не е постъпвало становище на Комисията, с което да се установява финансова отговорност на Република България във връзка с проверката на митническата стойност през 2019 година.
Както Ви е известно, вносните мита представляват традиционен собствен ресурс за бюджета на Европейския съюз. Правилното определяне на митническата стойност на внасяните стоки, като база за определяне на размера на митата, е постоянен обект на проверки на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, обект на одит от Европейската сметна палата през 2017 г., а в периода от 2018 г. до 2020 г. е и специфична тема на проверка от страна на Европейската комисия по линия на традиционните собствени ресурси с фокус върху стратегията за контрол в областта на митническата стойност. Такава проверка Европейската комисия е извършила по график във всички, към онзи момент, 28 държави.
За България проверката беше извършена в периода 14 – 18 октомври 2019 г. от упълномощени инспектори от генералните дирекции „Бюджет“ и „Данъчно облагане и митнически съюз“. В нея не е участвал представител на ОЛАФ. Обхватът на проверката е формулиран в четири специфични цели, обединени около стратегията за контрол в областта на митническата стойност при вноса на текстилни изделия и обувки – Глави от 61 до 64 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз.
На заключителната среща на 18 октомври 2019 г. проверяващият екип излага предварителни констатации и формулира препоръки за подобряване на контрола и за извършване на последващи проверки на всички стоки от посочената номенклатура за месеците януари на годините от 2015-а до 2019, чиято стойност е под прага от 50% от изчистената средна цена на ОЛАФ, като, ако има основания за това, да бъдат установени и допълнителни мита.
Въз основа на предварителните констатации и препоръки от заключителната среща, още в периода преди да бъде получен официалният доклад от проверката, България предприе следните действия:
Въведе се автоматизирана система за превенция на риска от деклариране на стоки със занижена стойност чрез рискови профили, сравняващи декларираната митническа стойност със справедливите цени на ОЛАФ, като се използва разработената за целта система „Тезей“ на Съвместния изследователски център към Европейската комисия.
Агенция „Митници“ актуализира и вътрешните си указания за засилване на контрола и за уеднаквяване на практиката при проверката, приемането и оспорването на декларираната митническа стойност на внасяните стоки.
Направени бяха промени и в Закона за митниците, в сила от 1 януари 2020 г., за въвеждане на новия механизъм, като със Заповед от 14 януари 2020 г. на министъра на финансите се утвърди и списък със стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз, за които се извършва засилен митнически контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Остава ми много мъничко, извинявайте.
Когато за стоките, включени в заповедта, се установи, че декларираните цени са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи задължително изискват обезпечение, изчислено на база справедливите цени, с цел да осигурят събирането на митата в пълния им размер.
Вследствие на предприетите мерки от страна на Българската митническа администрация, една от констатациите от проверката е приключила напълно, а останалите две – частично.
В заключение бих искал да Ви информирам, че предприетите мерки бяха оценени от Комисията в рамките на проведената в периода 14 – 18 септември 2020 г. регулярна проверка на традиционните собствени ресурси. Проверяващият екип потвърди поставената при предходната проверка положителна оценка по една от целите, по други две цели отбеляза съществен напредък, а по основната цел – прилагане на подходяща стратегия за контрол на митническата стойност, постави оценка „задоволителна“, забележете, която е най-високата в оценъчната скала, използвана при проверките от Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гечев, реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Господин Председател! Господин Министър, за да не обвинявате в пристрастност, аз ще Ви прочета каква е оценката на Европейската комисия и по-точно на господин Андреас Шварц в писмо, което е изпратил на 19 декември 2018 г. до Димитър Цончев – постоянен представител на Република България в Европейския съюз, и пише: „Европейската комисия и Европейската служба за борба с измамите редовно представят на държавите членки анализи, препоръки и инструменти за справяне с измамите при вноса – и са изпратени на България. „Съвместно през 2014 г. е извършена оперативна фаза на операция SNAKE. При тази операция са прилагани така наречените рискови прагови цени. Европейската комисия е изискала от държавите членки да продължат да прилагат тези прагови стойности.“ България не ги е приложила. Цитирам: „Генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия счита, че – цитирам – „Република България най-късно на датата, на която е получила съобщението за взаимопомощ 2015/013, е разполагала с необходимата информация, за да определи правилната стойност на вноса на текстил и обувки от Китайската народна република. Генерална дирекция „Бюджет“ е констатирала, че след като Република България е разполагала с цялата необходима информация, умишлено не е предприела мерки за защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ – казва директорът на Дирекцията на Европейския съюз.
Какво умишлено Ви казва? Че Вашите митничари и свързаните с тях кръгове са откраднали от Европейския съюз, тъй като 80 на сто от митата отиват в Европейската комисия. И Вие казвате, че няма претенции! Вие мислите, че Европа ще опрости на България към един милиард лева, които са отишли в частни джобове?! Това го казва директорът на Дирекция „Бюджет“, не го казва Българската социалистическа партия! Така че близо милиард няма от хазарта, следващите пет години ще плащаме още един милиард. Това е цената на Вашите структурни реформи! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин Министър. (Размяна на реплики извън микрофоните между министър Кирил Ананиев и народния представител Румен Гечев.)
Добре, няма да ползвате дуплика.
Продължаваме към следващия въпрос от народния представител Красен Кръстев относно внедряване на интегрирана финансова информационна система за общините в област Враца през 2021 г.
Заповядайте, господин Кръстев.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, с писмо № 91-00-328 от 2020 г. Вие уведомявате кметовете на общините за сключен договор между Министерството на финансите и „Информационно обслужване“ АД за поетапно внедряване на интегрираната финансово-информационна система на общините. Определени са и тези, които следва да внедрят продукта до края на 2020 г., както и тези, които ще го внедряват до края на 2021 г. Това е нормирано и с чл. 91 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
Уважаеми господин Министър, в изготвения анализ на специфичните особености на общините относно внедряването на интегрираната финансово-информационна система дали е възможно да се предвиди повече време за обучение в новата интегрирана система? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кръстев, в началото на месец ноември в отговор на парламентарен въпрос имах възможността да Ви запозная с предимствата на интегрираната финансово-информационна система на общините. Основната цел на внедряването на системата е унифициране и улесняване на счетоводните процеси във всички общини на Република България. Очакванията са в дългосрочен план голяма част от специфичните особености на общините постепенно да изчезнат; да се постигне еднакво качество при въвеждането, съхраняването и интегритета на информацията; стандартизиране на процесите, свързани с управлението на счетоводните данни и тяхното агрегиране и консолидиране на различни управленски нива; създаване на административен капацитет, притежаващ еднакви знания и умения.
Договорът между Министерството на финансите и „Информационно обслужване“ АД за поетапно внедряване на интегрираната финансово-информационна система за общините и свързаните с това услуги и дейности, е в сила от 1 октомври 2020 г., като срокът за неговото изпълнение е 51 месеца.
В рамките на първото тримесечие на тази година в дейностите по внедряване на системата са обхванати 31 общини, в това число и общините на област Враца – Борован, Бяла Слатина, Криводол и Мездра. За улесняване подреждането на общините по години беше направено условно деление на малки, средни и големи общини на база брой население. Включените през настоящата година общини попадат в групата на малки и средни общини. Посочените общини от област Враца са определили вече служителите, които са оторизирани от кмета на общината да отговарят за дейностите по внедряването на системата.
Изпълнителят по договора „Информационно обслужване“ АД преди внедряването на системата за всяка конкретна община извършва подробен анализ на счетоводната политика на общината, като я отразява чрез извършване на необходимите настройки в системата.
Към момента в условията на противоепидемични мерки обучението на служителите се провежда предимно дистанционно, а в бъдеще – да се надяваме, че ще е възможно и на място. Обучението се извършва по функционални модули на системата: бюджет, финансово счетоводство; дълготрайни активи и материално стопанство, чрез предоставяне на подробни обучителни материали. За проведеното обучение са създадени широкодостъпни видеоматериали, чрез които всеки служител може да премине многократно първоначално проведеното обучение. В процеса на експлоатация на системата се извършва обучение и при смяна на служител
Освен това за всяка община поименно са определени квалифицирани служители на „Информационно обслужване“ АД, които предоставят консултации и помощ на потребителите, като са посочени техните имена, адрес на електронна поща, телефон, мобилен телефон за връзка. На разположение на общините е и централизиран адрес на електронна поща за заявки за консултации, обучения, промяна, проблеми и други.
В заключение искам да Ви уверя, че при организиран непрекъснат процес на обучение чрез наличието на видео и предоставени обучителни материали, от една страна, а от друга страна, осигуряване квалифицирана консултантска помощ за работа с интегрирана финансово-информационна система за общините, са налице необходимите условия за успешно внедряване на системата в общините през следващите четири години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика?
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, изказвам своето задоволство от предоставения отговор и благодаря за него. Надявам се всичко да мине успешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Ананиев, желая Ви приятна работа.
Следващият министър, който ще отговаря на въпросите, е министърът на околната среда и водите – господин Емил Димитров.
Въпросът е от народния представител Ерджан Ебатин и Севим Али относно промяна в плана на управление на защитена територия „Колокита“ и застрояването на полуостров Буджака.
Заповядайте.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Неотдавна излезе информация в медиите, според която в последния ден от управлението на правителството на Иван Костов – на 23 юли 2001 г., тогавашният министър на околната среда и водите Евдокия Манева е издала заповед, с която променя плана за управление на защитената територия „Колокита“, обхващаща целия полуостров Буджака, като с тази заповед се разрешава строителство в Зона 2 на защитената територия, което дотогава е било изцяло забранено. В информацията, уважаеми колеги, беше пояснено, че полуостровът е защитена територия от 1970 г. и че в Зона 2 са всички земи на Буджака, а в Зона 1 са само фиордите и скалите по брега.
Във връзка с това нашият въпрос към Вас, уважаеми господин Министър, е: вярно ли е, че в последния ден от управлението на правителството на Иван Костов – на 23 юли 2001 г., тогавашният министър на околната среда Евдокия Манева е издала заповед, с която е променила плана за управление на защитената територия „Колокита“, обхващаща целия полуостров Буджака, и с тази заповед е разрешено строителството в Зона 2 на защитената територия, което дотогава е било изцяло забранено? Ако е вярно, с какви мотиви е променен планът за управление на защитената територия „Колокита“, това законосъобразно ли е направено? Нанесени ли са щети на защитената местност с тази заповед за изменение на плана ѝ и с разрешаването на застрояването в Зона 1? Вярно ли е, че директно върху скалите в Зона 1 са имотите на журналиста от вестник „Капитал“ Йово Николов, а също и на Михаил Заимов? Ако е да, това не е ли нарушение на режима на защитената зона? Компетентните органи, в случая – МОСВ, съгласували ли са тези строежи и с тяхното реализиране не е ли увредена защитената зона, и какви са щетите?
Пак по информация от медиите – констатирано ли е изливане на фекални води от къщата на Иво Прокопиев директно по скалистата пътека, водеща към залива и плажа, и съответно към морето, и ако е вярно – предприемани ли се някакви мерки досега и какви са те? Ако не са и МОСВ не е било информирано, ще се сезира ли като компетентна институция и ще направи ли проверка във връзка с медийните публикации, за които Ви информираме? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерджан Ебатин и господин Севим Али, защитената местност „Колокита“ е обявена със заповед № 1754 от 16 юни 1970 г. на Министерството на горите и горската промишленост. Защитената територия обхваща част от полуостров Буджака, като сърцевинната част на полуострова е извън нея. Със заповедта за обявяване не се допуска извършването на строителство, като е уточнено, че строителството и благоустрояването на защитената територия ще се разреши с разработването на цялостен благоустройствен проект за тази част от Южното Черноморско крайбрежие.
В тази връзка, със заповед № РД-477 от 11 юли 2001 г. на министъра на околната среда и водите, е утвърден план за управление на защитена местност „Колокита“. С цитирания план за управление са въведени две функционални зони: Зона 1, състояща се от скални образувания и фиорди – в тази зона не се допускат никакви дейности; Зона 2 е обособена като вилна зона, включваща възстановени на собствениците земеделски земи. Зоната е формирана като буферна на Зона 1, целяща недопускане на вредни въздействия върху забележителните скални образувания. Целта на обявяване на защитената зона е именно опазване на фиордите, скалните образувания, които са включени в Зона 1.
В тази връзка извършеното строителство на вилни сгради в Зона 2 не може да увреди предмета на опазване в защитената местност.
С последващи изменения и актуализации на плана за управление са въведени допълнителни норми и параметри, спазването на които е задължително при издаване на разрешение за строеж на конкретни обекти. Зона 1 – скални образувания и фиорди, е изключителна държавна собственост. В границите ѝ не се допуска строителство и дейности, увреждащи естетическата стойност на терените. Държавата в качеството си на собственик на тази площ не е допускала процедури за извършването на строителство и дейности и не е извършвала разпоредителни сделки – продажба, отдаване под наем и други, на юридически или физически лица.
При констатиране на недобросъвестност и евентуално увреждане на скалните образувания и фиорди от страна на МОСВ, респективно РИОСВ – Бургас, незабавно е уведомявана прокуратурата – в случай че нарушенията не представляват престъпление, като са предприемани предвидените в екологичното законодателство административно-наказателни мерки.
МОСВ няма задължение и не поддържа регистър на собствениците на имоти, поради което не може да бъде определено местоположението на обектите – сградите на Михаил Заимов, Йово Николов и Иво Прокопиев, спрямо които са отправени въпросите. Както вече отбелязах, в Зона 1 – скални образувания и фиорди, е изключителна държавна собственост и не е допускано строителството на каквито и да било сгради.
По отношение начина на третиране на битови и фекални отпадъци и води Ви уведомявам, че по-голямата част от сградите са свързани към главен канализационен колектор, отвеждащ отпадните води в района на канализационната мрежа на град Созопол. За друга част от сградите отпадъчните води се събират в безотточни резервоари или локални пречиствателни станции. Със специализиран транспорт отпадъчните води от тези съоръжения се извозват до най-близките пречиствателни станции за отпадни води за последваща обработка.
Относно питането за изливането на фекални води директно по скалистата пътека, водеща към Райския залив и плажа, съответно към морето, Ви уведомявам, че на 12 февруари 2020 г. Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас, извърши съвместна проверка с представител на Община Созопол. При проверката не са установени тръби, отвеждащи битови, фекални и/или атмосферни води в залива и по пътеката, както и по ската, а се оттичат свободно само дъждовните води. Районът е водоснабден и с изградена канализационна инфраструктура, обслужваща сградите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика?
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря за отговора, господин Министър.
В анализа, направен при разработването на Плана за управление на защитената територия „Колокита“ през 2013 г. и публикуван на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите, е направен извод, цитирам, че: „Предвид интензивното развитие на морския туризъм и застрояването с хотели и вилни селища, в района е нарушено качеството и структурата на природните местообитания, които са чувствителни към строителните дейности в прилежащите територии, като също така има и увреждане на крайбрежните скали при строеж на подпорни стени и прокопаване на стъпала за слизане до морския бряг.“
В анализа е отбелязано също, че в защитената територия има типови природни местообитания, застрашени на европейско и национално ниво, и че са установени общо 15 растителни вида с природозащитен статус, три вида от които са включени в Червената книга на България – един в категория „Рядък“ и шест в категория „Застрашен“. Територията е силно увредена от застроените площи и изградената инфраструктура, а и защото в околностите има полуразрушени сгради, навеси, бунгала и изоставени строежи.
Това са резултатите, уважаеми господин Министър, от човешката дейност в защитената територия след разрешаването на строителството в територията през 2001 г. и неспазването на ограниченията.
Ние ще сезираме прокуратурата с цел да бъде направена пълна проверка на законосъобразността на разрешаването на строителство в защитената територия „Колокита“; на това дали реституирането на земи е извършено законосъобразно; дали са нанесени непоправими щети от разрешаването на строителство при опазването на територията, видове и образувания; на това дали е упражняван ефективен контрол на спазването на въведените ограничения при строителството; на това дали има допуснати нарушения. Ще настояваме при установяване на такива да бъде потърсена съответната отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Явно изборната кампания започна. „Да, България“ акостираха на плажа в Росенец. Какво постигнаха? Шум, рейтинг и електорат.
Постигна се и втвърдяване на ДПС за изборите. Едните показаха, че са живи – другите, че са готови. Какво обаче не постигнаха? Достъп до плажа.
СЕВИМ АЛИ (ДПС, от място): Какво общо има това с въпроса?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В момента едни си вървят с лодки, а тези хора, които бяха собствениците на имоти в Росенец, бяха подготвили и място за път. Така че гражданите загубиха, партиите спечелиха.
Днес ДПС ме пита за защитена местност „Колокита“: Йово Николов, Прокопиев къде живеели? Защо не акостирахте и Вие с една лодка? Воювате помежду си за пред хората, взаимно си оправяте рейтингите и си правите кампания с безплатно ефирно време, в което ме въвличате и мен.
СЕВИМ АЛИ (ДПС, от място): Какво общо има това с въпроса?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Моля ДПС, моля „Да, България“ и всички останали да не се опитват да ползват МОСВ за свои цели. Не съм го допуснал година и няколко месеца, няма да го допусна и до края. Искам да кажа, че всички по време на изборите, включително и при мен се е случвало, казваме и правим малко повече от необходимото и от обичайното, за да печелим гласове.
Но моля Ви, не преминавайте създадени граници – търпимост, уважение и зачитане правата на останалите. Изборите ще минат, а Вие няма да си говорите, защото сте отишли твърде далеч в реваншизма си. Не ме карайте да бъда арбитър, чрез мен да си правите кампания или да участвам в политическа саморазправа в навечерието точно на изборите. (Реплика от народния представител Севим Али.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за тишина и ред в залата! Това е дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В лично качество мога да Ви кажа, че в случая сте прави.
СЕВИМ АЛИ (ДПС, от място): Какво общо има това с въпроса?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Прави сте да питате, защото едните нападнаха Доган, Вие сега да върнете на тези, които са Ви нападнали. Проявете мъдрост и оставете другите да се излагат!
В заключение – в останалите три месеца няма да допусна в качеството си на министър реваншизъм към бизнес, към партии или да бъда нечия екологична бухалка. Всичко, което се е случило от 70 а година до момента, Вие сте го знаели. Не сте чакали в навечерието на изборите да го направите, но сега сте решили да го правите заради изборите – да си върнете за акостирането в Росенец. Не ме карайте да бъда арбитър!
СЕВИМ АЛИ (ДПС, от място): Има ли нарушител, или няма – това искам да чуя!
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не ме карайте да бъда екологична бухалка! Уведомете си прокуратурата, тя ще се занимава.
Самият случай – че Вие се опитвате точно сега, е въвличането на МОСВ в една предизборна кампания, което няма да го допусна! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Димитров, за изчерпателния отговор.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ще го публикуваш в „Капитал“!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля Ви, не подвиквайте от залата.
И Вашата реплика не беше по същество – обяснявахте какво ще правите с прокуратурата. Така че каквато репликата, такава и дупликата.
СЕВИМ АЛИ (ДПС, от място): Как да не беше? Не спазваш Правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Следващият въпрос. Отново министърът на околната среда и водите господин Емил Димитров ще отговори на въпроса на народния представител Иван Иванов относно съставен акт за установяване на административно нарушение на Общинско предприятие „Чистота“ към Община Шумен за преливане на инфилтрат от ретензионен басейн на депо за неопасни отпадъци.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господин министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, на предходно заседание по време на парламентарен контрол Ви зададох един въпрос, по който се установи, че след извършена проверка от експерти на РИОСВ и Басейнова дирекция на 11 януари 2021 г. е установено, че от ретензионния басейн на депото за неопасни отпадъци в град Шумен има преливане на инфилтрати – отпадъчни води, в дъждоприемна канавка, чрез която водите се отвеждат в дере, което се зауства в река Камчия.
Същото е квалифицирано като аварийна ситуация – била в резултат на авария на помпите. След многократни сигнали е издаден акт за установяване на административно нарушение на Общинско предприятие „Чистота“.
Понеже предния път не ми отговорихте как, защо и какъв акт е издаден, Ви задавам още веднъж този въпрос. Надявам се да бъдете коректен и точен. Моля Ви да ми отговорите: на какво основание, с какви мотиви и въз основа на кой закон е съставен този акт за установяване на административно нарушение на Общинско предприятие „Чистота“ към Община Шумен за преливане на инфилтрат от ретензионен басейн на депо за неопасни отпадъци, установено при проверка по сигнал от РИОСВ – Шумен, на 11 януари 2021 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, както се казва, от 2008 г. това депо прави кампанията на всички предизборни начинания. Защо да не направи и тази година?
На 11 януари 2021 г. в РИОСВ – Шумен, е съставен акт по реда на Закона за водите, но не на Общинско предприятие „Чистота“, а на Община Шумен, като собственик на регионално депо за неопасни отпадъци, за установено административно нарушение – неизпълнение на дадено от Екоинспекцията предписание за почистване на руслото на дерето – водоприемник на повърхностни и пречистени битови фекални отпадъчни води, от Регионално депо за неопасни отпадъци – Шумен.
На 23 февруари 2021 г. експерти на РИОСВ – Шумен, са извършили внезапна проверка на Регионалното депо за неопасни отпадъци, при която не е установено изтичане на инфилтрат от ретензионния басейн.
На Общинското предприятие „Чистота“ е съставен акт през месец юли 2020 г. по реда на Закона за водите за установено заустване на непречистени отпадни води в дере, което се зауства в река Камчия. За съставения акт от директора на РИОСВ – Шумен, е издадено наказателно постановление в размер на 3 хил. лв., което е обжалвано. Наказателното постановление е потвърдено с решение на Районен съд – Шумен, от края на месец януари 2021 г. Към настоящия момент решението на Съда не е влязло в сила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Иванов, реплика?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господин министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, животът и здравето на хората никога не могат да бъдат квалифицирани като предизборна кампания.
На Вашия отговор. Всеизвестен факт е, че Регионалното депо – Шумен, има издадено комплексно разрешение по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда. Съгласно чл. 123, т. 4 от Закона за опазване на околната среда операторът на инсталацията е длъжен да информира редовно контролиращия орган за резултатите от мониторинга и незабавно да го осведомява за всички инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда. Съгласно чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда за неизпълнение на изискванията по чл. 123в на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 до 500 хил. лв., господин Министър!
Защо контролиращият орган – искам да питам, в случая РИОСВ – Шумен, е счел, че аварийната ситуация – добре, че на Община Шумен, все пак и те са страна – от 11 януари 2021 г. не е квалифицирана като такава със значително отрицателно въздействие върху околната среда, че да бъде санкционирана Община Шумен по реда на Закона за опазване на околната среда, след като има заверен ОВОС на РИОСВ – Шумен? Толкова много сигнали с един и същ предмет – изтичане на инфилтрат от Регионално депо – Шумен, и заустването му в река Камчия!
В крайна сметка през последните няколко месеца същият е квалифицирал аварийната ситуация като такава с незначително отрицателно въздействие върху околната среда и/или изобщо липса на отрицателно въздействие върху околната среда! И актът за установяване на административно нарушение е с „Да“, и е съставен по реда на Закона за водите, където санкцията е в пъти по-малка – между 1000 и 2000 лв., господин Министър!
Прикрива ли се някой? Спестява ли се на някого глобата? Защо по този закон, при положение че още предния път, когато дойдох, носех снимки, че в същия ден е изтекъл такъв инфилтрат?! И Вие твърдите, че няма констатирано тогава. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Вие спестявате между 1000 и 2000 и 10 хил. и 500 хил. лв.! Минимумът е 10 хил. лв. по Закона за опазване на околната среда. Кого пазят там?
Моля Ви, разпоредете проверка и това нещо да бъде отнесено в прокуратурата, защото в противен случай ще направим наистина голям скандал в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Министър? Няма да се възползвате от правото си на дуплика. Благодаря.
Господин Министър, освен да Ви пожелаем приятно завършване на работния ден и приятна почивка!
Последният въпрос от днешния контрол е към министъра на земеделието, храните и горите госпожа Десислава Танева. Въпросът е от народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов – относно състоянието на предпазните диги по поречието на река Тимок на територията на община Брегово от март 2018 г. до момента.
Заповядайте, господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, през март 2018 г., в началото в община Брегово бе въведено бедствено положение във връзка с разлив на река Тимок. Имаше непосредствена опасност град Брегово да бъде залят от водите на река Тимок. Тогава предпазните диги си свършиха работата. Имаше много проверки, институции дойдоха и констатираха лошо състояние на предпазните съоръжения.
В тази връзка ние Ви задаваме следния въпрос: какви действия и мерки е предприело Министерството на земеделието, храните и горите за привеждане и поддържане на предпазните диги по поречието на река Тимок на територията на община Брегово в състояние, отговарящо и позволяващо изпълнение на предназначението и функциите им от март 2018 г. до момента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Топчиев.
Госпожо Министър, заповядайте – имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Господин Топчиев, на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на територията на община Брегово, област Видин са съставени актове за публична държавна собственост с предоставяне права на управление на Министерството на земеделието, храните и горите на следните обекти за предпазване от вредното въздействие на водите: предпазна дига на река Дунав в землище – село Куделин; река Тимок – дясна предпазна дига в землище на град Брегово; открит отводнителен канал в землище на град Брегово, вливащ се в река Тимок; предпазна дига, вътрешна, в землище на град Брегово.
На основание § 4 от Преходните и заключителните разпоредби и чл. 13 от Закона за водите съоръженията са включени в договор и предадени за стопанисване и текуща поддържка на „Напоителни системи“ ЕАД, тъй като на Дружеството е възложено извършването на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите.
Предприети са съответни постъпки по отношение на дигите, за които е Вашият въпрос. През 2019-а и през 2021 г. в началото има изготвено техническо задание за възлагане изготвянето на Проект на горецитираните обекти, в това число и за нова отводнителна система в низина Брегово. Предстои възлагане по реда на Закона за обществените поръчки.
Искам да Ви уверя, че към днешна дата, към настоящия момент, няма опасност за населението – река Тимок е в коритото си, „Напоителни системи“ ЕАД извършва текуща поддръжка на обектите, включваща почистване и текущи ремонти на дигите и шлюзовете, включително и тези, за които е Вашият въпрос.
При нужда „Напоителни системи“ ЕАД е в готовност да реагира, ако се появи такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Топчиев, ще ползвате ли реплика?
Заповядайте.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, зададохме Ви този въпрос, защото през 2010 г. беше същото положение. Тогава министър Найденов обяви на всеослушание, даже лично той беше там, и каза, че се предприемат действия по укрепване на дигите, удължаване на дигите и така нататък. До момента нищо не е направено. На терен няма нищо направено и просто не знаем докога тези диги ще удържат това положение, защото се наблюдава една цикличност на 5 – 6 години, получава се един голям разлив на река Тимок и благодарение на усилията на гражданите, а не на „Напоителни системи“ дигите удържат. Затова искам да Ви заостря вниманието към този проблем, да се вземат предпазни мерки. Нека да отдадем по-голямо значение на превенцията, отколкото, когато дойде бедствието и тогава вече нищо няма да може да бъде направено, и хората ще търсят виновен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Топчиев.
Ще ползвате ли дуплика, госпожо Министър? Не.
Благодаря Ви много.
В мое лице и в лицето на господин Топчиев имате най ревностните слушатели на Вашите отговори.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Следващото заседание ще се проведе на 4 март 2021 г. от 9,00 ч. в същата зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,07 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Станислав Иванов
Симеон Найденов