Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Айхан Етем и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, едно съобщение. Информирам Ви, че всички постъпили до момента законопроекти, за които във вчерашния ден Ви уведомих – 33 на брой, проекти за решения – 20 на брой, и един доклад в Четиридесет и трето народно събрание, постъпили към вчерашна дата включително, вече са разпределени на съответните временни комисии, които избрахме с нарочни решения във вчерашния ден – Временна комисия по правни въпроси и Временна комисия по бюджет и финанси. Предстои да бъдат предоставени на народните представители по реда, по който е предвидено в действащия към момента Правилник.
Съгласно приетата във вчерашния ден Програма за работа на Народното събрание в настоящата пленарна седмица предстои да преминем към изслушване на служебните заместник министър-председател и министър на правосъдието, на министъра на вътрешните работи и на шефа на Агенцията по бежанците относно предприетите мерки от страна на Министерския съвет по проблемите със засилващия се миграционен натиск към България. Вносители са Цветан Цветанов и група народни представители.
Не виждам всички министри, които са поканени. Моля, квесторите, поканете служебния министър на правосъдието в залата.
Господин Чирпанлиев в кулоарите ли е? Трябва да гласуваме нарочно решение за допускането му в залата.
Предлагам да гласуваме допускането му в залата, за да вземе участие в изслушването, за което е постъпило писмено искане от народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 184, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Кой от вносителите ще развие...
Заповядайте, господин Цветанов, да поставите въпрос.
Процедурата в Правилника предвижда последователно към всеки един от министрите и лицата, от които е поискано изслушването, така че Вие ще прецените към кого първо от министрите да поставите въпросите си.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Темата за бежанците е изключително тревожна за страната ни, защото всички сме свидетели, че военните конфликти в Сирия, Ирак, Афганистан продължават, което създава изключително тревожна система за сигурност за България. Какво имам предвид?
В момента по данни на територията на Турция има над 1 млн. 600 хил. сирийци, около 60-80 хиляди иракчани, над 20 30 хиляди афганистанци, което означава, че в голямата си част всички тези бежанци искат да отидат към Европа. Респективно те ще тръгнат или към България, или към Гърция.
Това, което наблюдаваме като политика през 2013-2014 г., абсолютно не съответства на предизвикателството, което имаме днес пред страната ни и това, което мога да заявя категорично, е, че е неизпълнение на Стратегията, която е свързана, за миграция, убежище и интеграция 2011-2020. В тази връзка мога да кажа, че ако през 2014 г. нямаме годишен план, който да бъде разработен от тогавашния вицепремиер Цветлин Йовчев, който отговаряше за темата за бежанците, то също така наблюдаваме, че през последните три месеца отново липсва план за действие, който да бъде за 2014 г.
Също така наблюдаваме действия, които се предприемат от органите на Министерството на вътрешните работи съвместно с други институции за подобни операции, които наблюдавахме по времето, когато Жандармерията беше изпратена в селските райони. Мога да Ви кажа, че това е без абсолютно никакъв ефект, защото липсва цялостно финансиране на Стратегията за интеграция на бежанците, която също е един огромен проблем, който стои пред България.
Въпросите, които искаме да зададем към Вас и към министъра на вътрешните работи, са следните.
Колко реално са лицата, които са влезли на територията на страната със статут на бежанец или хуманитарен статут? И това, което е изключително важно: от всички тези проверки, които са направени, правени ли са проверки в „Евродак” системата, установено ли е дали има лица, които са влезли на територията на страната не от Турция, а от Гърция?
Също така искаме да знаем колко са задържаните лица, които са влезли нелегално от Гърция, защото през цялото време фокусирахме вниманието си върху Турция, изграждане на съоръжения, които поне по данни, които бяха давани периодично от главния секретар, от тогавашния вицепремиер и министър на вътрешните работи, едва ли не 100% сме обезпечили сигурността на българската граница...
Също така за нас са изключително тревожни проблемите, които са в момента с това, че има несъответствие на данните, които са в Държавната агенция за бежанците и в автоматизираната информационна система на Държавната агенция за бежанците. Ще цитирам няколко цифри, които смятам, че са важни, защото тази разлика е много обезпокоителна за сигурността на страната и, разбира се, практиката, която предприе Държавната агенция за бежанците за бързото извеждане на всички тези бежанци от тези центрове, даде възможност да имаме изключително много лица, които са на територията на страната в свободен режим и по-специално в София, но никой по никакъв начин не осъществява контрол и ако има такъв, просто да кажете какъв е той.
Също така за тези цифри, които Ви казах, регистрация за чужденци, потърсили закрила. Това, което имаме като данни от Държавната агенция за бежанците, говорим за 8188 лица, а това, което е като данни в автоматизираната информационна система, е 6687. Тази разлика от 1501 човека къде е и защо се получават такива разлики?
Тревожен е също фактът по медицинското осигуряване. Всички ние сме свидетели на това, което в момента е като една от най-големите заплахи за света – това е еболата.
Тук искам да Ви попитам: известни са много случаи за настаняване на чужденци в центровете – Харманли, Военна рампа и Враждебна, без да е снет здравният им статус, да са направени задължителни медицински изследвания, което, разбира се, създава предпоставки за огромен проблем, който би могъл да възникне.
Тук искам да попитам министъра на вътрешните работи: при тази специализирана операция, както беше оповестена в публичното пространство, бяха ли предприети съответните мерки за тези нелегално пребиваващи лица, които нямаха никакъв статут; кои бяха медицинските екипи, които провериха техния здравен статус, за да можем действително да сме спокойни, че няма лица, носители на определени вируси, които биха могли да застрашат здравето и сигурността на България?
Ще спра дотук, защото смятам, че с темите, които Вие трябва да дадете пред нас, ще можем да формулираме допълнителни въпроси и накрая да направим обобщение за цялостната политика, която се прави в момента и е правена досега.
Накрая искам да попитам министъра на вътрешните работи: ефективна ли е мярката за командироването на 1200 редови служители от системата на МВР от вътрешността на страната – по-специално от областните дирекции и от районните полицейски управления на българо-турската граница? Това не води ли до повишаване на криминогенния фактор за битовата престъпност, която всички ние слагаме като основен приоритет – дори в предизборните си кампании на всички парламентарно представени партии? Дали тези разходи, които се правят ежемесечно – в размер на около милион и половина, не водят до задълбочаване на проблема, но не и до неговото решаване? Защото, ако бяхме направили добра равносметка, можеше да изчислим, че с 1 млн. 500 хил. лв. можеше да бъдат назначени около 800 служители, които да могат да получат статут на служители на Министерството на вътрешните работи и да бъдат в районите, където действително да се прави засилена охрана, и то с физическо присъствие, но в никакъв случай да не оголваме малките населени места, което днес е огромен проблем за България. Начинът, по който бяха командировани служителите, уверявам Ви, че последствията за битовата престъпност са огромни и не знам как ще бъдат решени в предстоящите месеци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Имате ли предпочитания в каква поредност да изслушаме двамата министри?
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предоставяте на мен да посоча в каква поредност да изслушаме отговорите на двамата министри. (Шум и реплики.)
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ, от място): По-старшият, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, приемаме по старшинство.
Моля вицепремиерът да отговори първи, след него министър Бакалов.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Добър ден! Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, благодаря Ви за тази възможност! При нас с министър Бакалов старшинството е малко относително понятие, но ще започна аз.
На първо място, искам да благодаря на Парламента за бързия фокус върху тази тема, защото тя наистина, както подчертахте, господин Цветанов, е изключително важна и Вие наистина отбелязахте някои от проблематичните области на политиката в това отношение. Разбира се, основният ни приоритет като служебен кабинет беше да поддържаме заварената система в работещ режим и да не позволим в рамките на предизборния период и периода веднага след изборите, преходът в управлението да рефлектира върху начина на работа на съответните системи. Слава Богу, защото това винаги е и въпрос на известен късмет, не можем да говорим за някакво обостряне на ситуацията, въпреки че очевидно има засилване на миграционния натиск постоянно и то достига доста сериозни нива.
Аз ще зачета информацията, с която разполагам. Не знам дали тя ще отговори на конкретните въпроси, които поставяте. Предполагам, че и господин Чирпанлиев, и колегата Бакалов ще могат да дадат своя принос в това отношение.
Към средата на месец октомври в седемте териториални поделения на ДАБ... (Шум и реплики.)
Извинявайте, колеги...
РЕПЛИКИ: Не се чува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина в залата, не чувам какво говори министър Иванов.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Към средата на месец октомври на седемте териториални поделения на Държавната агенция за бежанците – Баня, Пъстрогор, София, Враждебна, Военна рампа, Харманли и Ковачевци са настанени 3 хил. 298 лица при общ капацитет от 6 хиляди, тоест процента на запълване на съществуващия капацитет е 55%. Това за мен е много важна индикация, че ние все още имаме капацитет да поемаме увеличаващия се натиск.
Четиристотин и осем лица са настанени на външни адреси за собствена сметка. От настанените 2 хил. 505 лица, или 76%, са сирийски граждани. Следващата най-голяма група са гражданите на Афганистан – 461 лица, или 14%; Ирак – 120 лица, или 4%, и така нататък. Както виждате няма значим контингент от страните, които в момента са непосредствено засегнати от ебола, за което Вие споменахте.
Хиляда седемдесет и шест лица от тези са деца до 18-годишна възраст, като непридружените малолетни и непълнолетни са 89. Децата до 5-годишна възраст – 225; децата в училищна възраст между 5 и 18 години – 342; децата, посещаващи курсове по български език, са 261; записаните в училище – 45, а необхванатите – 472 деца. Високият процент необхванати деца се дължи на факта, че докато мигрантите и бежанците са в процедура по определяне на статута, няма законово основание техните деца да бъдат задължени да посещават училище.
От друга страна, голяма част от новопристигналите са в транзит към дестинации в други страни на ЕС и не се възползват от предложените на децата им образователни възможности. Ситуацията ще се промени коренно след приемането на Национален план по интеграция, когато получилите статут и пребиваващи на територията на страната мигранти могат да бъдат задължени по местното законодателство да изпращат децата си на училище.
За месеците януари до октомври 2014 г. 6 хил. 766 лица са потърсили закрила от нас, като на 3 хил. 320 е предоставен статут на бежанци; на 1695 – хуманитарен статут, дадени са 366 отказа и 1539 производства са прекратени.
За сравнение, през цялата минала година, тоест през 2013 г., закрила са потърсили 7 хил. 144 лица, бежански статут са получили 183, хуманитарен – 2 хил. 279, отказите са 354, а прекратените производства – 824. Само до 29 октомври над 1800 човека са подали молба за закрила. В двата дни до края на месеца очакваме цифрата да доближи или надхвърли 2 хил. души, което наистина е изключително висок показател.
Това, което ние направихме, е, че използвахме Националния оперативен щаб и на 8 октомври имаше заседание, на което направихме преглед на действията на различните органи в него. Бяха взети следните решения: посъбрахме информация за належащите проблеми на институциите, свързани с увеличения миграционен натиск и им възложихме да предложат възможности за финансово осигуряване на решенията, които предлагат.
Министерството на труда и социалната политика работи и по проект за Постановление за структуриране на Националния съвет по миграция и интеграция с неговия състав. Той вече е съставен, тоест попълнен е този съвет. Проблемът е, че няма административен капацитет към него и това в крайна сметка опира до актуализацията на бюджета.
Министерството на труда и социалната политика ще организира и координира институциите, включени в Националния оперативен щаб по изготвяне на проект на Национален план за действие по интеграция за 2014 г. Те работят по този национален план, господин Цветанов. Отново огромният проблем тук е наличието на ресурси, които трябва да се предвидят или по централния бюджет, или да се търсят в рамките на европейски програми.
И тук МВР работи по инструмент за определяне на отговорен и одитен орган по Европейски фонд „Убежище, миграция и интеграция”. Там, както знаете, има заделени за България средства. Те са доста неадекватни, от гледна точка на методиката по която са изчислени, но, така или иначе, са факт. Методиката не е справедлива спрямо България. Аз правих сондажи в Брюксел дали има възможност тя да бъде коригирана. Сигналите не бяха окуражителни, но това е въпрос вече на активна външна политика, което следващото правителство ще трябва да структурира.
В изказването си Вие също така много акцентирахте за Турция. Ние се опитахме да активизираме диалога с Турция, имахме няколко срещи с турския посланик. Както знаете, предишното правителство беше подготвило и бяха докарали до подпис тристранно споразумение между България, Турция и Гърция, но поради невъзможност на турския вътрешен министър по това време да се подпише, подписването не се случи. Според нас това е изключително важно, защото, както и Вие сам отбелязахте, граничното възпрепятстващо съоръжение не може да се разглежда като достатъчно или като единствена мярка, която трябва да се прилага. Турските ни колеги имат определена чувствителност към неговото съществуване и към неговото изграждане и ние наистина трябва да го поставим в контекста на едно надграждане на координацията и на съвместните усилия.
Вчера разговарях с посланик Гьокче и имам неговите уверения, че в момента, в който постоянното правителство изяви желание за подписването на тристранното споразумение, турската страна ще бъде насреща за неговото подписване. Аз мисля, че това ще бъде много важна стъпка. Разбира се, реалното приложение на споразумението зависи и от изграждането на координационен център, който е на наша територия, както знаете. Там са осигурени средства, но те са недостатъчни за завършването на строежа – поне това е информацията, която получаваме от областния управител, и отново е въпрос, който редовното правителство трябва да прецени дали да модифицира по някакъв начин проекта или да осигури недостигащите средства. Ние не сме навлизали в тази финансова материя, защото очевидно тя трябва да се реши в контекста на актуализацията на бюджета.
Това е, на което аз исках да акцентирам. Предполагам, че на допълнителните въпроси, които ще бъдат зададени, ще мога да отговоря и на допълнителни теми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, Министър Иванов.
Сега да чуем отговора на министър Бакалов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми – по инерция щях да кажа, колеги, уважаеми народни представители! Темата, която наистина се поставя и в момента се прави изслушването, е много важна. За мен категорично тя ще се задълбочава и всеки, който управлява от тук нататък, никога не трябва да забравя, че тази тема ще създава на Република България следващи проблеми и трябва да се вземат и конкретните решения. Естествено, за да се вземат тези конкретни решения, трябва да има и политически решения. Трябва да има политическа воля, за да се случи това.
От началото на месец август, защото все пак ние сме от тогава, усилията на МВР са насочени преди всичко към подобряване на противодействието на каналджийството. От началото на годината до 30 септември са задържани 472 лица, които извършват този вид дейност – незаконно превеждат, посрещат, настаняват и подпомагат като незаконен престой на имигранти. Само 218 от тях са установени и задържани през месеците август и септември, което е почти половината от времето на служебното правителство. Само през настоящия месец са задържани 121 лица, които осъществяват каналджийската дейност.
Ето защо се проведе това съвещание между прокуратурата и Министерството на вътрешните работи – с всички окръжни и областни дирекции на Министерството на вътрешните работи плюс прокуратурата от тези райони. Взе се решение и информацията сочи всичко това, че крайната цел наистина е Европа, но в един момент се получава така, че точно София е позицията, в която те искат да дойдат и от тук да заминат за Европа.
Затова се проведе тази специализирана полицейска операция, колкото и някои да не я одобряват. За мен тя беше необходима. Тя беше необходима преди всичко за гражданите на София, беше необходима преди всичко за тези, които живеят на улица Пиротска, беше необходима за тези, които живеят близо до пунктовете, в които има такива лица, които ние установихме. Така или иначе по време на тази операция бяха проверени общо 4000 обекта, 11 200 лица и бяха задържани 271 такива, като 78 от тях бяха предадени за настаняване в домовете на дирекция „Миграция” при Главна дирекция „Гранична полиция”.
При полицейската операция бяха установени 37 лица и 3 моторни превозни средства, обявени за общодържавно издирване. Това означава, че тези лица, въпреки че е трябвало да бъдат задържани, са се разхождали спокойно.
В района на българо-сръбската граница също беше задържан един въоръжен каналджия тогава – български гражданин, по време на транспортиране на 17 граждани на Сирия и Афганистан. Да, тези лица от 78-те лица бяха транспортирани към Елхово и там им е оказан абсолютно всякакъв преглед.
Тук вече ще се спра на конкретния въпрос. От 6 октомври на българските граници има 100-процентов граничен контрол. Стопроцентов! Няма значение от коя страна идва, говоря за българо-турската граница, плюс определени полети на летището. Това е по мое разпореждане, по решение на ръководството на Министерството на вътрешните работи във връзка с болестта „ебола”.
На ход на българо-турската граница за периода от 1 януари до 25 октомври 2014 г. са задържани общо 4325 граждани на трети страни, което е намаление с 50% в сравнение със същия период на 2013 г. Преобладават лицата от Сирия – 2859, Афганистан – 860, Ирак – 153, Турция – 94, Мианмар – 84, и други. От всички установени лица, 3139 са задържани на зелена граница и 1186 – на ГКПП.
Нещо, което наблюдаваме и в резултат на всичко това реагираме, е, че в резултат на затягане на режима на българо-турската граница има по-чести опити за преминаване през Турция в Гърция и от там – в България. В резултат на това сме взели допълнителни мерки за осигуряване наистина на българо-гръцката граница.
На ход на българо-гръцката граница за същия период са задържани 276 лица на граждани на трети страни, като 269 – на зелена граница, и 7 – на ГКПП.
От началото на годината се забелязва увеличаване на опитите за незаконно преминаване на изход на границата. Ще Ви обясня какво имам предвид. Да, наблюдаваме процеса – наистина всяка вечер има натиск на южната ни граница с Турция. Ето, тази вечер ми докладваха, че е имало група от около 260 човека, която се е върнала на турска територия. От времето на служебното правителство този показател също започна да се следи, защото това са хора, които искат да преминат на българска територия и от там да заминат към Европа. Ето, това е наистина натискът, който се осъществява. Но в резултат на взетите мерки и на недопускането на преминаване на наша територия, затова се оформи другото трасе – Турция-Гърция-България.
Забелязва се и друго, и то се отчита и от прокуратурата, от гледна точка на досъдебните производства, които са образувани – на северна и западна граница има по-голям натиск, отколкото на южна граница. В смисъл такъв, че има хора, които искат да напуснат България в посока на Европа и са задържани. Единият проблем, който се констатира, е следният – нашите арести на окръжните ни дирекции нямат тези възможности в момента на задържането на лицата къде да ги настаним. Затова действително е необходимо да се вземе политическо решение. Примерно в района на Русе онзи ден след съвещанието ми с колегите от Външно министерство се взе решение наистина да се работи за създаване, по-точно за довършване на такъв център за задържане в района на Русе. Доколкото ми беше докладвано, не са нужни много средства.
От началото на годината се забелязва и увеличение на опитите за незаконно преминаване на изхода – както Ви казах, за периода 1 януари – 25 октомври 2014 г. са установени 2140 лица, което представлява с 26% повече от същия период на 2013 г. За това говорех.
На изход най-много лица при опит за незаконно преминаване са задържани на българо-сръбската граница – 1312 лица, и на българо-румънската граница – 595 лица.
Уважаеми колеги, големият проблем за трасето Турция–Гърция–България–северна граница е, че гръцката страна издава документи на бежанците от Сирия с възможност да са в Гърция в продължение на 6 месеца, а на останалите – до един месец. За тези, които притежават такива документи, използваме, естествено, реадмисията. Проблемът обаче са лицата, които не са регистрирани от гръцката страна. Тогава нещата по установяването им действително създават проблем.
Какво Вие, като политици, евентуално би трябвало да вземете като политическо решение?
Господин Цветанов спомена за допълнително назначаване на гранични полицаи. Да, предприел съм такива стъпки и съм предложил изменение на чл. 104, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи с цел увеличаване на щатния състав на министерството. Наистина е така. Това е единият вариант, защото в момента на южната ни граница има толкова полицаи, колкото в една цяла област. Това създава проблеми във вътрешността на страната и няма как хората от малките населени места да бъдат пазени от полицията. Това създава проблем и е необходимо да има такова решение.
Има и друг вариант, който също отработваме. Имайте предвид, че до 30 юни 2015 г. от Резово до Свиленград южната ни граница ще бъде вече 100% под наблюдение. Системата ще бъде абсолютно завършена. Това обаче е система, чрез която ще наблюдаваме кой има желание да премине границата. Системата няма възможността да спре онези, които упражняват натиск. Трябва да има човешко присъствие, а следващият вариант е да има заградително съоръжение. За него Вие трябва да вземете решение за отпускане на средства, защото полицаите на границата струват на бюджета на Министерството на вътрешните работи и на държавата около 1 млн. 100 хиляди – 1 млн. и 200 хиляди на месец. Тридесет километровата ограда, направена от предишното ръководство на министерството, струва около 7 млн. 300 хил. лв., въпреки че там, доколкото знам, има образувано досъдебно производство по сигнал от народни представители.
Виждате, че решенията не са лесни, но в края на краищата трябва да решите какво искаме. Искаме ли да спираме бежанците на нашата граница с всички последствия? Защото съм убеден, че ще има натиск в тази посока не само от структури, но и от други държави, както и нашата съседка няма да бъде доволна от всичко това. Или искаме в резултат, че от 1 октомври тази година влезе в сила Споразумение между Република Турция и Европейския съюз за реадмисия, но то е под условие и означава, че сирийците, които основно упражняват този натиск, не можем да ги връщаме на Турция. Тепърва предстои подписване на споразумение между България и Република Турция.
Другото, което според нас трябва да се предприеме, и то в тази зала, са законодателни промени в областта на убежището за въвеждане на ограничения на зоната за пребиваване и за центровете от затворен тип на Държавната агенция по бежанците към Министерския съвет. Според нас то ще даде възможност да се намали натискът. Тази мярка е регламентирана в Директива 33/2013 на Европейския съюз, на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г.
На следващо място, изграждане на инженерно-възпрепятстващо съоръжение. Задължително правете разлика между „възпрепятстващо съоръжение” и „ограда”. Според нас е добре да се направи възпрепятстващо съоръжение. То ще даде в резултат 100-процентово наблюдение, а оттам мобилните контакти и групи ще съумеят да спират или да задържат желаещите да преминат нашата граница.
На следващо място, финансово обезпечаване на дейностите за разработване на нов план за изпълнение на допълнителните мерки, както и законова нормативна регламентация за функционирането на Разпределителния център в град Елхово. Той все още не е законово регламентиран.
Шесто, приемане от Министерския съвет на Република България на Стратегия за интегрирано гранично управление за периода 2014-2020 г. Вицеприемиерът Иванов Ви докладва по тази точка, както и пълно усвояване на определени средства от страна на „Вътрешна сигурност”.
От гледна точка на финансирането по линия на Европейския фонд за външни граници, Годишна програма 2013 г., само за периода на служебния кабинет през периода август-октомври 2014 г. са сключени договори и са усвоени средства от Европейския фонд за външните граници в размер на 3 млн. 115 хил. 608 лв., които касаят по-нататъшно развитие и поддръжка на националната Шенгенска информационна система, струваща 2 млн. 86 хил. 485 лв. Поддръжка на транспортни средства; доставка на технически средства за откриване на укрити лица в транспортни средства – система за регистриране на сърдечен ритъм „Туптящо сърце”. След като се затегна режимът на южната ни граница, това е другата възможност и другият натиск в кавички, бих казал.
Рязане на брезента на тировете, настаняване вътре в самия тир, преминаване през цялата ни територията. По този начин сме установили много лица. Ето защо това ни е необходимо и е включено в програмата и в това, което сме подписали като споразумение.
Обявени са обществени поръчки за 2 млн. 120 хил. 280 лв.
Следващото, което сме направили, са спешните мерки по Фонда за външните граници за справяне с миграционния натиск. От Европейската комисия през месец март 2014 г. са отпуснати средства на стойност 6 млн. 250 хил. 270 лв. за спешни мерки по този Фонд. Тези средства продължават да бъдат усвоявани и за периода август-октомври 2014 г. са изпълнени договори на обща стойност 1 млн. 440 хил. лв. Те са за непосредствени нужди на мигрантите веднага след тяхното пристигане на границата, за храни, одеала, медицинско обслужване, хигиенни материали за помещенията и при настаняването, предпазни средства, компютри, принтери и така нататък.
Строително-ремонтни дейности за подобряване на условията за приемане и настаняване в Елхово, Свиленград, Малко Търново, Болярово и Средец; поддръжка и поправка на техническо оборудване за наблюдение на границата – термовизионни системи, газ-анализатори, камери; купуване на резервни части, консумативи; ремонт на служебните автомобили; използване на охрана за българските граници на ГКПП-тата, както и на европейските фондове.
През месец август, тоест по време на служебното правителство, бе изготвена и представена многогодишна Програма по Фонд „Убежище, миграция и интеграция” на сумата от 12 млн. 892 хил. 370 евро за периода от 2014 г. до 2020 г.
През месец октомври тази година е завършена и одобрена Програма на Фонд „Вътрешна сигурност” за периода 2014-2020 г., където в инструмента „Граници и визи” са заложени 53 млн. 154 хил. 840 евро за множество различни мерки за подобряване на граничната сигурност.
Благодаря Ви за вниманието и търпението, че ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност, господин Бакалов, надявам се при въпросите към Вас да доразвиете конкретната информация, която ни предоставихте.
Уважаеми народни представители, преминаваме към кръга от въпроси. Всяка парламентарна група има право на два въпроса в последователност по критерий големина на парламентарната група. Ще Ви моля въпросите да се отправят конкретно към едно от трите изслушвани лица – вицепремиера Иванов, министър Бакалов и господин Чирпанлиев, който също е в залата.
От името на ГЕРБ първият въпрос ще бъде зададен от господин Вучков.
Слушаме Ви, господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като това ми е първото изявление в рамките на този парламент, позволете ми да Ви поздравя с избора за председател, както и всички Ваши колеги заместник-председатели.
Уважаеми колеги народни представители, господин Вицепремиер, господин Министър! Внимателно изслушах Вашето изложение и съм напълно съгласен с Вас, че поне по отношение на този ескалиращ проблем – имиграционен натиск, трябва да се прояви елементарна приемственост. За съжаление, пó предишният министър ми се струва, че направи крачка назад в това отношение и може би до голяма степен проблемите се дължат и на това.
Внимателно прочетох Вашата идея, господин Бакалов, която е реализирана чрез поставянето на интернет страницата на Вътрешното министерство – идеята да увеличите щата на МВР с 1700 човека. От мотивите, с които подробно се запознах, сякаш става ясно, че те ще бъдат предназначени за справяне именно със засилващия се имиграционен натиск. Тоест това означава, че вероятно ще бъдат назначени още 1700 нови гранични полицаи.
Поставям Ви въпрос в контекста на идеята, която Вие също споменахте, за доизграждане на възпрепятстващо съоръжение по цялата българо-турска граница, която е 272 км: тези две идеи алтернативи ли са една на друга?
Това е важен политически въпрос. Вие сте политик може би около 20 години, били сте председател на Комисията по национална сигурност – наистина е важно да кажете отговорно пред нас: това алтернативни решения ли са, или не? Всъщност добра ли е идеята да изградим такова съоръжение по цялата българо-турска граница – близо 300 км, и да назначим допълнително 1700 нови гранични полицаи? Или ако назначим 1700 нови гранични полицаи, няма да има нужда от такова съоръжение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вучков.
Министър Бакалов, конкретен въпрос към Вас – чакаме отговора Ви.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Вучков! Да, наистина е така – има такова предложение. Ненапразно го споменах като т. 1. Вие, като човек, който е бил в тази система, много добре знаете, че МВР наистина има нужда от щат, но този щат не се покрива. Тоест в Министерството на вътрешните работи никой не можа да ми обясни на база на какви решения са стигнали до цифрата 49 500! Никой, абсолютно! И то хора, които са вземали такова решение! Защо никой не можа да ми обясни, че точно 49 500 са необходими на Министерството на вътрешните работи?!
За информация на народните представители ще кажа, че тази бройка даже не е осигурена в момента – няма общо с трудовите договори и договорите с държавните служители. В момента служителите са 48 200. Тоест числото 49 500 изобщо не е покрито.
Следващото е, че даже не е осигурено и финансово това число 49 500, което означава, че Министерството на вътрешните работи в момента не може да обяви никакъв конкурс, не може да назначи един човек!
Ето защо нашият екип предприе стъпка за промяна на това число, за да не даде възможност да имаме някакъв буфер в извънредни ситуации, както казахте и Вие, не дай си Боже, да не се случва, но реалното число, което се стреми да постигне министерството, е 49 500.
Моята молба към Вас. Когато вече имаме редовно правителство, молбата ми е да подкрепите този, който е министър на вътрешните работи – числото 49 500 като състав да бъде обезпечено финансово.
Аз не ги разглеждам като алтернативи. Има и други варианти – ще Ви ги кажа. Единият: знаете, че до юни месец системата ще бъде изградена – 30 юни 2015 г., на 100% наблюдение Резово-Свиленград. Оттам респективно, ако се подпише споразумение с турската страна, ако задейства тристранният център в Свиленград, а там става въпрос само за 300 хил. лв., но някои държави го използват като извинение, че не може да се направи контактът, при това положение даже няма да има нужда да се изгражда такова съоръжение. Тъй като съм убеден, че няма да може – след като от Европейския съюз са подписали такова споразумение под условие, не само ми се струва, убеден съм, че наистина е нужно да се вземе, и то политическо решение.
Казах Ви, че един месец на МВР, разбирайте на държавния бюджет, е около 1 млн. 200 хил. Триста километра ограда – около 7 млн. 200-300 хил. Друг е въпросът колко е вярно това число, след като се води досъдебно производство, но така или иначе за мен има няколко варианта, от които трябва да си избере българската страна. Българските политици трябва да решат кой от вариантите ще изберат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Следва очакван въпрос от Парламентарната група на „БСП лява България”.
Господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Добра или лоша, политиката на предишното правителство беше успешна и полезна за държавата по отношение на овладяване на бежанската вълна, тъй като мнозина са забравили, че тогава готовността на българската държава беше нулева!
Моят въпрос обаче е към Вас, господин Вицепремиер, защото преди да бъдете назначен като заместник министър-председател на служебното правителство и министър на правосъдието, бяхте изключително деен участник по въпросите на бежанците, и по-специално на тяхната интеграция в българското общество. Нещо повече, Вашата позиция беше известна с това, че „на бежанците не бива да гледаме като заплаха, а преди всичко като възможност да видим себе си през други очи”. Това е Ваш цитат, нали така? Съгласен сте.
Моят въпрос е: Вие, като реален участник в реалната политика на България, какво направихте за интеграцията на бежанците в Република България?
И нещо повече, когато беше известният конфликт на 15 септември и деца на бежанци не бяха допуснати до училищната сграда, Вие защо се скрихте, защо не заехте позиция, защо не се противопоставихте на тогавашните обвинения на служебната министърка на образованието, която нападна Държавната агенция за бежанците? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Иванов.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Господин Мерджанов, благодаря Ви за въпроса. Не съм сигурен, че е толкова важно Народното събрание да се занимава с моята позиция – дали съм се крил, или не съм се крил и така нататък. (Оживление в Парламентарната група на БСП ЛБ.)
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Много е важно!
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Щом искате, ще коментирам. Аз продължавам да поддържам тази позиция. Наистина е много важно, когато разговаряме на тази тема, да държим сметка, че България има и хуманитарни задължения, освен императивите на своята сигурност. Те не са взаимно изключващи се.
Не смятам, че противопоставянето в рамките на един кабинет по всеки повод е добър начин да се изгражда такава политика. Разговарял съм и с колегата министър на образованието в контекста на този случай, и с Агенцията за бежанците – мисля, че намерихме някакво разрешение на тази проблематика.
Но Ви благодаря за въпроса, защото той позволява да акцентирам на нещо, което не можах да включа в предишното си изказване.
Ние трябва наистина много ясно да разберем – не са интересите на сигурността, интересите на хуманитарните ни задължения, не са взаимоизключващи се. България търпи много сериозни имиджови проблеми от това, че гледа на бежанците и цялата й политика е формулирана през призмата на това, че това е една заплаха, която ние просто трябва да отблъснем по възможно най-решителен начин. И това е въпрос на дългосрочна политика, не е въпрос на служебен кабинет за два месеца. Наистина трябва да се структурират нещата по този начин.
Дали аз съм успял по най-адекватен начин в общественото пространство това нещо да го кажа в тези два месеца, може би търпя критика и може би имате право, но това е положението. Въпросът е наистина, че трябва да имаме предвид и тази страна на въпроса. Благодаря Ви. (Народният представител Атанас Мерджанов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност по Правилника само по начина на водене. Друга процедура, разписана в изслушването, няма как да се случи. Надявам се да не злоупотребите с възможността, която Ви давам.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Ако злоупотребя, ще ме отстраните от трибуната.
От изявленията на министрите ние на няколко пъти подхвърлихме необходимостта да бъде поканен външният министър. Очевидно е, че неговото участие в това изслушване е задължително, тъй като много от поставените въпроси касаят неговите компетенции и неговите политически отговорности в случая като министър на външните работи.
Затова Ви моля да направите необходимото и да бъде поканен министърът на външните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мерджанов.
Искам да Ви припомня, че във вчерашния ден на Председателски съвет господин Калфин направи такова предложение, на което аз отговорих, че процедурата по изслушване на лица, към които е зададен въпрос, от изпълнителната власт е разписана в Правилника. Това е Правилникът на Четиридесет и второто народно събрание, по който все още се организират настоящите ни заседания, след като нямаме нов.
Във всички случаи се предвижда писмено отправен въпрос към лицето, което се предлага да бъде изслушано. Нямаме отправен от народен представител въпрос, питане към министъра на външните работи, поради което няма как неговото изслушване да се обедини с тази процедура, по която сме в момента.
Преминаваме към въпрос от Парламентарната група на Движението за права и свободи. Господин Кърджалиев ще го развие.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Моите въпроси са два.
Първият въпрос е свързан с темата, която министър Бакалов загатна, а именно темата, касаеща Закона за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. Този въпрос е към него и към директора на Агенцията за бежанците, а вторият въпрос е само към директора.
Миналата есен Министерският съвет, респективно Министерството на вътрешните работи, предложи един законопроект, който транспонира две директиви, не една – тази, която посочи господин Бакалов, а именно Директива 2011/95 на Съвета на Европейския парламент и Директива 2013/33.
Особеното при тези две директиви е, че едната имаше срок декември 2013 г. Тя касаеше международната закрила, нов стандарт за бежанци или пък урегулиране на настоящия, темата за субсидиарната закрила, освен това стандартите и условията на живот, правила за предоставяне на убежище и временна закрила и така нататък, и така нататък.
Много странно и злощастно развитие имаше този законопроект. След противоречиви становища на първо четене в залата и в Комисията и след съставяне на една група от най-добрите експерти по бежанско право между първо и второ четене на този законопроект се прие консенсусен текст, който мина на второ четене без нито една забележка в Комисията по правата на човека, като вносители на корекциите бяха народни представители от три парламентарни групи, водещи парламентарни групи, но за съжаление, поради липса на кворум в предния мандат, неефективна работа на Четиридесет и второто народно събрание окончателното приемане на второ четене в залата не се състоя.
Във връзка с това е и първият въпрос. Очевидно този законопроект трябва да се приеме: в какъв порядък и спешност виждат господин Чирпанлиев и господин Бакалов приемането му?
Това би ни дало ориентир за работата на Народното събрание по тази тема.
И второ, във връзка с тази тема само – имаше писмо от месец април тази година, доколкото си спомням, от Европейската комисия с въпрос: защо не е приет до декември, защо не е изпълнена разпоредбата? Търпи ли България санкции по отношение на тази тема?
Вторият въпрос е само към господин Чирпанлиев. Той е свързан с темата, която преди малко беше разгърната, а именно – имаше проблем с образователните потребности на децата и то не в едно, а в три села: село Калище, село Розино и село Ковачевци. Агенцията за бежанците излезе със становище, че ще даде на прокурор кметовете на тези населени места. Какъв е резултатът, господин Чирпанлиев, от тази Ваша инициатива? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кърджалиев, да разбираме, че Вие използвахте правото на парламентарната група да зададе два въпроса, но не може това да стане на един кръг.
Първият въпрос е за първи кръг от задаваните, а вторият кръг въпроси ще бъде само към господин Чирпанлиев, който Вие вече зададохте.
За отговор на общия въпрос към господин Бакалов и господин Чирпанлиев – първи въпрос на господин Кърджалиев.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Конкретно на въпроса: да, аз ненапразно казах, че приемането на един такъв закон би подобрило работата, като би и реализирало мярката за намаляване на случаите на злоупотреба с бежанско право, както и значително би подобрило контрола от страна на контролните институции по отношение на лица, които търсят закрила на наша територия.
Не сме изтървали все пак всички срокове. Крайният срок е 20 юли 2015 г., но, как да Ви кажа, господин Кърджалиев, кога, като срок? Ами, вчера!
Ако беше приет, сега щеше вече да действа и на нас специално щеше да помогне много по-добре да можем да работим в тези центрове от затворен тип, а те си имат и превантивен ефект, така че приемането е – вчера! То мина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Чирпанлиев, имаше и към Вас в рамките на първия въпрос конкретно питане.
НИКОЛАЙ ЧИРПАНЛИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да пожелая на всички Вас здраве и себеотдаване за България!
Преди да отговоря на този въпрос си позволявам да споделя нещо много съществено, което е свързано непосредствено със зададения въпрос, а именно – един от основните проблеми, които Държавната агенция за бежанците поставя на всички европейски и световни форуми е, именно: първо, това че ние сме преценили, че сега действащата така наречена „Евродак” система ощетява България и ние предлагаме Дъблинският регламент да бъде променен. Това го инициирахме на 16 май тази година в Атина на среща с най-силно засегнатите държави от Европейския съюз, а именно Италия, Гърция, Малта, Кипър и ние.
Второ, ние поставяме пред нашите европейски партньори проблема за солидарността и споделената отговорност, а именно това, че България съгласно изводи, анализи на Европейската комисия, има в пъти повишение на бежанския темп, отколкото всички останали европейски държави. Ние искаме от нашите европейски партньори да заповядат, да дойдат, да се запознаят с проблемите и да ни помогнат.
В тази връзка искам да подчертая, че от изключително важно значение е приемането на Закона за убежището и бежанците, защото освен двете директиви, за които вече стана дума, като за първата срокът за приемане беше в началото на тази година, то предстои и още една. Тоест, три са директивите, които трябва да транспонираме в нашето законодателство, така че много моля, уважаема госпожо Председател, Законът за убежищата и бежанците да бъде един от първите, които това Народно събрание да приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от името на Реформаторския блок – генерал Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, господа министри, уважаеми колеги! Проблемът с бежанската вълна е изключително сериозен и не мога да се съглася тук с определени изказвания. Той представлява сериозен риск за българската национална сигурност. Това нещо не беше осъзнато своевременно от предишни администрации и затова днес се чудим по какъв начин да решаваме въпросите.
Имам въпрос и според мен трябва да получа отговор от господин вицепремиера, който като такъв отговаря за службите за сигурност и би следвало да има наблюдение и върху дипломатическата активност на България. Искам предварително да кажа, и на всички трябва да е ясно – този проблем не може да бъде решен със силите и средствата на Министерството на вътрешните работи. Това трябва да е ясно! Тези хора, когато преминат границата, какво ще ги правим?! Не искам да давам отговори.
Господин Вицепремиер, каква е дипломатическата активност на българската държава не само от Вашето правителство, а и от предното правителство за решаване на този проблем съвместно с Република Турция, тъй като тези хора идват от територията на Република Турция?
България има една спогодба с Турция от далечната 1967 г., която аз не знам да е денонсирана. В нея има разписани механизми и органи, които би следвало да действат при гранични инциденти. Неколкократно съм се опитвал да разбера българската държава проявила ли е някаква активност да се структурират тези органи и да действат – не съм разбрал каква е истината.
Но така или иначе: какви са действията, които са предприемани от българските органи и от българските институции, по-точно от нашето дипломатическо ведомство – от Външно министерство, за решаване на този проблем съвместно с Република Турция? Искам да подчертая, не може да очакваме този въпрос да бъде решен между Европейския съюз и Турция. Ние сме на границата тук и сме суверенна държава. Това ми е въпросът.
Искам да кажа, че това съоръжение, както го наричат, тази телена мрежа по границата няма да свърши никаква работа. Тези действия бяха предприети, за да бъдат откраднати едни милиони, и те бяха откраднати. Чу се за няколко милиона и след това потъна цялата тази история. Има ли разследване в тази връзка, кой открадна 5-6 милиона от този строеж досега? Като сложим телената ограда по сухопътната граница, как пазим морската акватория?
Въпросите са изключително много, но аз искам да чуя от Вас тук, в тази зала, какво беше направено от българската държава и по-точно от предното правителство? Между другото бившият външен министър трябва да е тук някъде в залата. Какво беше предприето от българската държава, от бившето правителство по дипломатически канали да се редуцира бежанският поток към България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, ген. Атанасов.
За отговор – вицепремиерът Иванов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа!
Генерал Атанасов, благодаря за въпроса.
Първо, ако сте ме разбрали, че казвам, че бежанската вълна не създава проблеми за българската сигурност, по никакъв начин не твърдя това нещо. Просто казвам, че има и друг аспект на тази проблематика, иначе, разбира се, това е изключително сериозно предизвикателство.
Това, което ние сме направили за активизиране. Може би все пак е по-добре Външното министерство да отговори по-конкретно и да не навлизам в тяхната територия. Но това, което ние сме направили, е, че имаше доста интензивни контакти с Република Турция. Аз самият съм провел три разговора с турския посланик в тази връзка. Знам, че колегата Митов е имал срещи на различни нива по същата тема и е повдиган въпросът, но възелът на въпроси, които стоят между България и Турция, е доста сложен.
Вие казахте, и съвсем правилно, че няма да успеем да делегираме справянето с тази проблематика на Европейския съюз и това е изключително късогледа политика. Същевременно трябва да си даваме сметка, че Република Турция разглежда своето отношение с България в контекста на по-големи цели, които си поставя спрямо Европейския съюз, и особено желанието да получи по-голяма помощ, извън предприсъединителните фондове, на които тя има право. Там има един сложен, така да се изразя, комплекс от взаимни проблеми, които стоят, и възможности за общи интереси и мотивация за натиск върху нас именно, за да се окаже пък натиск върху Европейския съюз от там нататък.
Не мисля, че има смисъл аз да отговарям какво е правило предишното правителство, да давам квалификации. Факт е, че те са договорили това споразумение, което според мен би било доста важно надграждане на конвенцията, която Вие споменахте. Следващото правителство трябва да има за приоритет бързо да го подпише и в пълно действие да го приложи. Съгласен съм с Вас и тук колегата Бакалов по-добре ще бъде поставен да коментира заграждението, или граничното съоръжение. Но това, което виждам от контакта си с турската страна, тяхната чувствителност по тази тема е много висока. Те имат своите аргументи, ние имаме своите. Въпросът е, че този диалог трябва да се продължи. Не съм сигурен, че той се води адекватно на всички нива, особено на оперативно ниво. За два месеца не мога да кажа, че съм си съставил пълна и окончателна картина, но тези въпроси са изключително важни. Те ще трябва да стоят пред следващото ръководство на изпълнителната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, министър Иванов.
Следва въпрос от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, господин Министър, уважаеми колеги! Като човек, който е имал допир до бежанците миналата година, имам няколко въпроса, които са много важни. Миналата година имахме миграционен натиск. Не го знаехме, не го чакахме, бяхме изненадани както винаги, и имаме 7 хиляди бежанци. Направихме ограда – 10 милиона, дадохме 20 милиона за полиция, допълнителна охрана, която оголи цялата страна. Тоест реално дадохме 30 милиона, за да охраняваме нашите граници. До момента бежанците са точно толкова, колкото и миналата година. Резултатът е същият. Разбира се, много са върнати. Много повече е могло да влязат.
Това че се започна ограда, е нещо, което е много добро. Никой от Вас няма да е убеден, че вместо да си махне входната врата и да сложи една камера, за да могат крадците да му махат, е много по-естетично. Не пречи да има врата и камера. Не пречи да има ограда, камери и всички останали съоръжения, които да възпрепятстват преминаването.
Въпросът колко ще ни струва доизграждането на стената е еднократен акт. Колко ще струва закупуването на допълнителни технически съоръжения е еднократен акт. Хиляда и седемстотин души в годините ще ни излезе много по-скъпо. Самият факт, че до момента сме дали 30 милиона, а резултатът е повече бежанци от миналата година, показва, че това не е правилният път. Можем да разговаряме дълго, но времето е кратко.
В тази връзка имам няколко въпроса.
Имаме 1700 души. Направили сте цена колко ще ни струва в продължение на години целият този ресурс.
Второ, „Бусманци” – четири пъти може да бъде разширено бившето поделение на Строителни войски и да стане точно този център, който и в момента е.
Бежанците в София. Прекрасно е: специализирани полицейски операции, днеска 200, утре 100, в други ден 300. Ако не са минали през границата, с космически кораб ли са дошли? Защо не се казва откъде са пресекли, как са дошли и коя е причината? Това е явно доказателство, че всеки пети бежанец в София е влязъл нелегално и не се знае откъде е. Къде е гаранцията, че сегашното Ви предложение: всичкият ресурс за камери и други възпиращи съоръжения плюс щат ще ни реши проблема, а догодина няма да сме изправени пред абсолютно същия проблем? За мен решението е ограда открай докрай, включително ограда с мрежа, за да не преминават животни, защото ежегодно даваме 20 милиона заради шап и други епидемии, а тази ограда, най-обикновена мрежа би могла да спре и тях.
Защо искате целия ресурс за Вас? Сигурно ли е, че това ще ни помогне?
Между другото имам и въпрос към Вицепремиера. Стратегията, която приехте за тази година, означава бежанците... Като лично потърпевш – аз исках да направя лагер в едно село, една кметица от определена политическа партия се възпротиви. Чудесно, няма лагер! Нека да са в София – на друга кметица от същата политическа сила, да превърнем София в Бейрут.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, господин Димитров, използвате времето си за втория въпрос ли? Първият въпрос, разбирам, че е към министър Бакалов. Задавате ли сега и втори въпрос?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Стратегията е внесена от министър Бакалов, от неговото министерство. Прехвърляме проблема от държавата по стратегията на всички кметове – те да се разправят отсега нататък, бежанците разпределени по списък. Проблемът от едно място се разхвърля в цялата страна, без кметовете да го знаят. Считате ли, че това е начинът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Министър Бакалов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, ще се наложи още веднъж да кажа категорично: никой няма да назначава 1700 полицаи. Ако се прочете предложението за промяна на Постановление № 104, ще се види и ще стане ясно, че това е буфер, това са кухи бройки. Те не са финансово осигурени и няма да бъдат финансово осигурени.
Моята молба към Вас беше финансово да осигурите това, което в момента го има. Както са го направили, никой не можа да ми обясни защо е 49 хиляди и 500. В момента финансово са осигурени единствено и само 46 хиляди и 500. Знаете, че се прие нов закон. Финансово не е осигурен. Никой не е направил проектна сметка колко действително ще струва това на бюджета. Точно заради това отново се налага при актуализацията бюджетът на МВР да има нужда от най-голяма актуализация. И от нищо друго! Не е от полицая, не е от министъра. Това е от предишното ръководство. Истината е, че след като са приели този закон, след като трябва да се приеме този закон, той трябва да влезе в сила от 1 януари 2015 г. и тогава с новия закон финансово да се осигури тази бройка, за която никой не можа да ми обясни за 49 хиляди и 500. А разликата от 1700 е кухата бройка, ако се наложи, при извънредни ситуации…
Казах Ви, че тези полицаи, които стоят на границата вече в продължение на една година, струват на бюджета, на МВР и на държавата около 1 млн. 100 хиляди – 1 млн. 200 хил. лв. Вие си направете сметка, Вие вземете решение какво ще предпочетете. Не говорим за заградително съоръжение.
Нещо, което също трябва да Ви кажа: от това съоръжение има пренасочване, защото то е 30 километра, на преминаване през други центрове, през други местности. В същото време това съоръжение забавя тези, които искат да минат през него, но тогава ние имаме възможност с мобилни групи да реагираме и да ги задържим.
А иначе – откъде са в София? Мисля, че бях много ясен още в самото начало. Какво е трасето? Последното трасе е Турция – Гърция – България – Западна Европа. Това е трасето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, министър Бакалов.
Представител на Парламентарната група на Българския демократичен център за въпрос.
Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, господин Вицепремиер! Моят въпрос е следният: дали ние като политически сили сме склонни България отново да има държавна граница, или не сме склонни? В момента България няма държавна граница. Тя съществува само условно. Усилията, които се положиха от Вас на българо-турската граница явно дадоха някакъв ефект, но аз Ви уверявам, че на западната ни граница и на южната ни граница, която е вътрешна с Европейския съюз, всеки човек може да мине спокойно откъдето си иска. Ние имаме всъщност КПП-та.
Като говорим за това прословуто заграждение, дали става дума за сигнално-охранителна система, за така наречения „кльон”, или става дума за една ограда, за която отиваш в един магазин, взимаш две клещи, режеш и минаваш?
Моят въпрос към Вас е следният: кое ще е по-изгодно за България – ние да възстановяваме държавната граница във вида й, в който съществува като истинска държавна граница, като такава, която може да спре нарушителите на държавната граница, които може да са заплаха за нашата национална сигурност, дали имаме този финансов ресурс или нямаме този финансов ресурс? Защото се оказа, че техническото наблюдение не върши работа. Трябват и хора, трябват и ресурси.
Моят въпрос е следният: дали Вие виждате възстановяването на българската държавна граница в нейния истински реален вид – не говоря за вътрешната граница с Европейския съюз, а за външната граница на България, която е с Република Турция, със Сърбия и Македония, или не го виждате? Дали имаме възможност въобще за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Петров.
Министър Бакалов, заповядайте за отговор.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Петров, ами то всичко е въпрос на сметка. Аз Ви казах, че присъствието на полицаи струва на бюджета около 1,1 – 1,2 млн. лв. на месец. Но там има и други ефекти. Това означава, че цяла Русенска област няма нито един полицай, което означава, че няма как полицията да се справи по-добре с битовата престъпност. Виждате, че нещата са вързани. Ненапразно много пъти вече се налага да коментирам в залата, че има нужда от политическо решение за изграждането на такова заградително съоръжение, което е въпрос на сметка. Например това, което е направено сега и което е около 30 километра, струва – цитирам по памет – 7 млн. 135 хил. лв., за 30 километра. Друг е въпросът, че сметката преди това е била много по-ниска, но в процеса на работа се е повишила до 7,3 млн. лв. Затова е нужно да се вземе това политическо решение и да се осигурят и парите.
Категорично искам да Ви кажа, че изграждането на видеонаблюдението от река Резовска до Свиленград се финансира по европейски проекти, а не от българския бюджет. Това ще приключи на 30 юни 2015 г. като 100-процентово видеонаблюдение.
Да, наистина Вие сте прав – то ще ни даде възможност да наблюдаваме в дълбочина кой се предвижва към нашата граница, но това няма да ги спре. Тогава вече е нужно да има мобилни групи, които да реагират, за да ги спрат. Виждате, че нещата не са толкова елементарни, но все пак е нужно политическо решение, за да се реши въпросът, както примерно във Външното министерство имаме изградена работна група между Външното и Вътрешното министерство за доизграждането на Центъра в Свиленград за тристранните срещи. Той е оправдание за една от държавите, че тези тристранни срещи не се състояват. А сумата не е голяма. Както и след подписването на Споразумението за реадмисия между Европейския съюз и Турция, Българското външно министерство води тези разговори за подписването на такова споразумение за реадмисия между България и Турция.
Така че въпреки всичко има ли политическо решение, тогава ще се направи реалната сметка и ще се види кое е по-ефективно. Да не забравяме, че изграждането на такова съоръжение спира и контрабандата. Това не трябва да се пропуска, както и шапа – болестите, които могат да плъзнат по животните. Това е решение все пак на Парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
От името на Парламентарната група на „Атака” заповядайте за въпрос – госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожи и господа народни представители! Намирам за нужно, първо, да напомня, че трябва да говорим професионално и с точните понятия.
В България бежанци няма! В България има имигранти или, ако използваме българската дума „пришълци”, които биват трафикирани от Турция в България с цел. Това е дългогодишна, десетилетна практика на турската държава, особено сега при нейния неоосмански режим. Погледнете колко ноти има само италианското правителство за умишленото прехвърляне на кюрди например на европейския континент под етикета „бежанци”. В Конвенцията за бежанците – чл. 31, т. 1 и в българския Закон за убежищата и бежанците – чл. 4, ал. 5, е казано кой е бежанец и кой не е бежанец.
В България бива прехвърлян от лагерите на подготвяни от турската държава за сирийските бунтовници един човешки контингент със социална, ако щете характеристика, която създава смъртна заплаха за българската държавност. За това става дума.
За съоръжението. Разбира се, изграждането на защитно съоръжение по цялата българо-турска граница – защото Турция е заплахата, съжалявам, Гърция не е такава голяма заплаха за България и никога не е била – изграждането му беше предложение на партия „Атака”. Ние приветстваме изграждането дори и на тази 30-километрова отсечка. Понеже тя е 30-километрова не решава проблема, разбира се, но тя беше важен политически знак към неоосманския режим на Ердоган. Ние настояваме и подкрепяме изграждането на висока 8-10-метрова трислойна стена по границата, каквато има изградена при границата на испанските анклави Сеута и Мелила с Мароко, каквато има на границата между Гърция и Турция, каквато има на границата на Израел с ислямските държави и каквато впрочем сега ще се изгражда при Кале – онази ограда, с която елитът на НАТО се пазеше от народната любов в Уелс, сега е подарена на Франция, за да спира тези ислямски маси.
Имам въпрос: първо, не излизат сметките, господа.
На 30 ноември заместник-министърът на Министерството на вътрешните работи Васил Маринов заяви, че към 30 ноември 2013 г. в България има 11 072 пришълци под етикета „бежанци”, ако предпочитате. От тогава досега бежанският поток не спря, те вече минават през морската граница и Вие продължавате да твърдите, че те са 7-8-11 хиляди. Уточнете се! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Второ, не е вярно, че децата-бежанци са 89. На 30 юни те бяха 172 деца, пак по данни на МВР. Имам следния въпрос: колко пари от тези хиляди долари и евра, които тези пришълци трафикират, са задържани и от кого? На колко възлиза сумата? Защото, както знаем, те вършат двойно престъпление – веднъж, пресичат границата в непозволените за това места, и второ, контрабандират валута. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Към кого зададохте въпроса си, госпожо Ташева?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Задавам въпроса към министър Бакалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте по начина на водене.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Председател, много Ви моля да се придържате към Правилника. След като един народен представител има възможност в две минути да развие въпроса, Вие предоставихте четири минути и единадесет секунди. Съобразявайте се с Правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: До този момент никого не съм ограничил. Приемам забележката Ви.
Молбата ми е всички колеги да се придържат стриктно към правилника.
Заповядайте, господин Бакалов, за отговор.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Ташева! Не ме вкарвайте в режим да тълкувам изказвания на предишен заместник-министър. Нещо, което аз съм казал – да, но това, което е казал Васил Маринов? Нито съм го виждал, нито съм го чул – това първо.
Второ, никога никой не е споменавал, че Гърция е каквато и да е заплаха. Трасето по-скоро започва да се пренасочва в тази посока. И затова ненапразно сигурно за трети път ще подчертая: ако Вие вземете политическо решение за изграждане на възпрепятстващо съоръжение от Свиленград до Резово, ще има пренасочване на трасетата. МВР следи това и това никога не трябва да го забравяте, и трябва да го имате предвид също. Ненапразно Ви споменах и за морското трасе. Така че нека все пак да бъдем коректни един към друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Бакалов.
Вземайки си бележка от госпожа Ахмедова, много Ви моля в рамките на две минути, от тук нататък на втората минута ще Ви отправям предупреждение на всички и ще Ви отнемам думата.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Искрено съжалявам, че в момента министърът на външните работи не е тук, тъй като въпросът с проблема за бежанците е по-скоро предмет на външна политика. Като министър на външните работи той е основният ресор, който би трябвало да отговори пред всеки един от нас по отношение на основните пунктове на външната политика и по отношение на това дали наистина има конкретен натиск върху България.
Излизайки вече от бариерата на външната политика, се отварят много въпроси, които касаят вътрешното пространство в България, а те са вече от ресора на министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи. Различните въпроси и проблеми, които след това се случват, най-малкото могат да бъдат обобщени в няколко направления, едното от които обаче, е липсата на всякаква координация между институциите в България.
Спомняте си много добре случая с община Мъглиж, където научиха, че трябва да приютят бежанци, за които получават информация към момента на пристигането при тях с информация от Агенцията за бежанците.
Конкретният ми въпрос е към министър Бакалов. Все още не мога да разбера дали има противоречие между Вашите позиции, тоест въпросните ограда и съоръжение, което е построено в размер на 30 километра – дали ще бъде дългосрочна стратегия на България? Ще има ли необходимост да бъдат покрити останалите 240 километра? Моля Ви да отговорите на въпроса има ли противоречие, тъй като, от една страна, от Вас чухме, че това е може би дългосрочна стратегия, от вицепремиера чухме, че не е точно така? Моля Ви за повече пояснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Бакалов, Вашият отговор.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Белемезов, ще се наложи пак да се повтарям или потретвам. Министерството на вътрешните работи има разработени различни варианти - има вариант с увеличаване състава на Министерството на вътрешните работи; има вариант с изграждане на цялостно съоръжение; има вариант със 100-процентовото видео наблюдение, плюс договор за реадмисия. Това обаче са варианти, които са разработени от МВР, но политическите решения трябва да ги вземете Вие.
Дано този път наистина да бъда много добре разбран, както примерно и че няма да се назначават 1700 полицаи. Това е буфер, който, не дай си Боже, ако се наложи да се ползва. Така че това са най-различните варианти, които Вие трябва да обсъдите, да ги вземете като решение и да ги реализираме.
Няма как в позицията на служебен министър на вътрешните работи да изработя цялостната политика. Тя е изработена, но решенията са Ваши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бакалов.
Преминаваме към следващия втори кръг от въпроси. Започваме от Парламентарната група на ГЕРБ.
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми в началото преди да задам въпроса – съвсем кратък коментар.
Досега в тази зала никой не говори за основния инструмент за редуциране на миграционните потоци, наречен „политика за връщане”. През последната година и половина така и не стана ясно колко нелегални емигранти са били върнати в страните си по произход и най-вече какъв е броя на тези, които нямат нищо общо със Сирия или Ирак. Така и не получих отговор на многобройните въпроси, които задавах към предишното ръководство на Министерството на вътрешните работи.
Въпросът, който искам да задам, и той е към господин вицепремиера, господин министъра и господин председателя на Държавната агенция за бежанците: уважаеми господа, колко са всъщност средствата, изразходени през последната година и два месеца по тези политики, които прилага държавата?
Отговори господин вицепремиерът Йовчев на един мой въпрос, поставен в рамките на парламентарния контрол. Когато се събра цифрата, стана ясно, че някъде около 50 милиона.
По данни от медиите всъщност вече говорим за цифра над 100 милиона. Коя е вярната цифра, уважаеми господа? По какъв начин са изразходвани средствата, особено отпуснати от Европейската комисия като целева помощ? Тук искам да направя едно уточнение към господин Бакалов – какви са одитните заключения на компетентните органи? И едно уточнение към господин Чирпанлиев – вярно ли е, че прокуратурата в момента извършва проверки по какъв начин са били изразходвани средствата през тази година и два месеца? Едно последно уточнение към господин вицепремиера – по Стратегията за интеграция на бежанците, приета в края на мандата на предишното правителство, има ли предвидено финансово обезпечение, има ли заложени финансови средства, или просто приехме един документ, който по никакъв начин не е обезпечен финансово? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
По старшинство – господин вицепремиерът.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Ципов, благодаря за въпросите. За съжаление, не съм подготвен да дам отговор на въпроса за сума, сумарно...
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Ще Ви помоля писмено да ми го дадете.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Да, разбира се. Благодаря Ви за тази възможност.
Това, което имам, са данни за процента от бежанци, които не са с произход от зоните, в които има конфликти, поне това, което имам като данни от Агенцията за бежанците, те са около 25%. Наистина нашата политика търпи критика в това отношение, защото има специални европейски фондове за връщане и дългосрочно решаване на този проблем. Ние там не използваме достатъчно активно тези възможности. Даже наскоро имахме разговор на тази тема с господин Чирпанлиев. Надявам се да видим повече активност в това отношение.
Какъв беше другият въпрос?
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): За финансовите средства.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря. Това е от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Това, което не се чу от всички народни представители, е, че господин Ципов пожела като писмен отговор да му бъдат посочени точните данни за числата, които той поиска.
Господин Бакалов. (Реплика от министър Йордан Бакалов встрани от микрофоните.)
Ако Вие имате такова намерение, господин Бакалов, аз не мога да Ви забраня да го внесете в Народното събрание. От Вас зависи, Вие сте инициативата.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Няма проблеми, ще внеса доклада.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ципов, ще повторя числата. На ход на българо-турската граница за периода 1 януари – 25 октомври 2014 г. са задържани общо 4325 лица на трети страни, което е намаление с 50% в сравнение със същия период на 2013 г. Преобладават лицата от Сирия – те са 2859; Афганистан – 860; Ирак – 153; Турция – 94; Мианмар – 84 и други. От всички установени лица 3139 са задържани на зелена граница и 1186 на ГКПП. На ход на българо-гръцката граница за същия период са задържани 276 граждани на трети страни, като 269 са на зелена граница и 7 – на ГКПП. Това са числата, които имам на този етап.
Приключил е одита на Държавната агенция за бежанците и е внесен в прокуратурата. Това е по втория въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бакалов.
Господин Чирпанлиев, Вашият отговор към въпросите на господин Ципов.
НИКОЛАЙ ЧИРПАНЛИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ципов, по първата част от Вашия въпрос. Организацията, която изцяло обслужва проблема с връщането на нелегални емигранти, на които им е отказан статут, се нарича Международна организация по миграция и те се занимават с връщането на въпросните лица, които не могат да останат в България, със съдействието на Дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работи.
Цифрите, които мога да Ви цитирам, но за да не отегчавам изцяло аудиторията, са, че към днешна дата от началото на годината в Държавната агенция за бежанци са подали молби 8013 човека, а са получили решение 10137. Както спомена вицепремиерът, около 25% от пожелалите да получат българска защита са граждани на държави, които нямат основание за това. Затова и получават откази.
Иначе като цяло 80-82% са сирийските граждани, вече около 14% са гражданите на Афганистан и третата държава, но със значително по-малък брой – някъде около 550 човека, това са иракчани, към днешна дата.
По отношение на втората част от Вашия въпрос – каква е като цяло финансовата стойност на сумите, които бяха отпуснати от Европейската комисия и 20-те процента, които бяха съфинансирани от нашата държава? (Реплика от народния представител Красимир Ципов.)
НИКОЛАЙ ЧИРПАНЛИЕВ: Като цяло 7 млн. 100 хил. евро бяха отпуснати в така наречената „Програма за спешни мерки”. Двадесет процента от тях бяха съфинансирани. Точната разбивка я имам и ще Ви я предам веднага, след като приключа.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Говорех за средствата от държавния бюджет, господин Чирпанлиев, не само във връзка с целевата помощ от Европейската комисия.
НИКОЛАЙ ЧИРПАНЛИЕВ: Да, имам ги като разбивка и ще Ви ги дам. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.)
Да, разбрах, имам, в мен е и ще Ви го предам, тъй като цифрите са много.
По третата част от Вашия въпрос – дали има образувано досъдебно производство от прокуратурата? (Реплика от народния представител Красимир Ципов.) Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не влизайте в директен диалог помежду си. Не се записва в стенограмата. Там ще има записано само: „Да, имам цифри, ще Ви ги предам”, но не става ясно за какво.
НИКОЛАЙ ЧИРПАНЛИЕВ: Да. Благодаря.
Искам да подчертая пред всички Вас – народни представители, че България получи от абсолютно всички контролни органи – от Европейската комисия, EASO, Върховния комисариат на ООН изключително високи оценки за това, което направи в изключително кратки срокове за създаване на условия и изграждане на центрове за бежанци у нас. Няма форум, на който ние да не сме давани за пример, включително и към държави като Гърция за това, че успяхме буквално за два-три месеца да създадем три нови центъра и три нови регистрационно-приемателни зони. В тази връзка искам да кажа, че: да, от Министерството на вътрешните работи съвсем нормално – това е една нормална практика, беше извършен одит и тъй като има съображения по отношение на дейност, свързана с една външна фирма, която се занимава с надзора, беше отправено питане към прокуратурата. Така че има такава процедура към момента. Лично аз считам, че това са нормални практики за изясняване на тези неща.
Искам да отговоря на господин Цветанов. В неговото питане първоначално той постави един много важен и деликатен въпрос – въпроса с медицинските прегледи на бежанците, които идват в България. Искам конкретно да отговоря за бежанците, които приемаме в нашите центрове.
Първо, всички те когато преминат през поделенията на Министерството на вътрешните работи и по-точно на Дирекция „Миграция”, биват проверявани и на нас ни се гарантира, че бежанците, които ни се предават, са изцяло прегледани и са в добро здравословно състояние. Но след разговори с хуманитарните организации като Върховния комисариат на ООН, Българския хелзинкски комитет, създадохме организация във всички наши центрове да назначим или лекари от арабски произход или арабскоговорящи български медицински лица, така че всички бежанци съгласно закона, в момента в който биват регистрирани при нас, придобиват правата на всички български граждани и се осигуряват медицински. Но, господин Цветанов, във връзка със споменатия от Вас проблем с ебола предложихме на правителството да създадем мобилни групи, с които да бъдем оперативни и да можем да създаваме такива места, там, където евентуално биха могли да възникват проблеми, свързани със заразяване. Така че считаме, че ще можем да осигурим от наша страна нужното медицинско обслужване в тази връзка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чирпанлиев.
Следва въпрос от името на Парламентарната група на БСП лява България.
Заповядайте, господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм сред хората, които споделят разбирането, че миграционният натиск, бежанската вълна и бежанците на територията на България са сред най-сериозните изпитания и предизвикателства и за държавата, и за държавните институции, и сред най-сериозните комплекси от рискове, които носят бежанците на територията на страната.
Моят въпрос е насочен към Вас, господин Иванов, и е свързан с реализацията на Националната стратегия за интеграция на децата, получили международна закрила. Ще кажа веднага, че това е интерес, който е предизвикан заради факта, че тази стратегия е своеобразен план за действие, в резултат на който трябва да имаме успешна интеграция и съответно пълноценно използване на потенциала на чуждестранните граждани, които получат международен статут на наша територия. Всъщност става дума за един комплекс от мерки, които са свързани с достъп до информация, образование, здравни грижи, социално подпомагане, заетост, настаняване в жилища. Всъщност този план беше приет в началото на месец юли. Четири месеца би следвало вече да се реализира. Разбрах от Вашия първоначален отговор, че до този момент имаме изяснен само поименния списък на Националния съвет по миграция и интеграция и няма достатъчно информация, поне при Вас, за финансовите средства. Но все пак трябва да знаем какво се реализира по този план, какво е предприето, кой какво реализира, защото в реализацията на този план има най-малко четири стълба – изпълнителна власт, местни власти, частен сектор и съответно неправителствените организации.
Разбира се, ще кажа, че се изкушавам да вляза в полемика с всеки един, който дискутира въпросите, свързани със защитното съоръжение. Защото ако бяха откраднати 5-6 милиона от защитното съоръжение, сега щяхме да имаме плет от трънки, а не възпрепятстващо съоръжение с над 600 км линейна дължина само на режещата тел!
Но впрочем, господин министър Бакалов, при Вас е топката. Изяснете най-после въпроса кой правеше разчетите при Вас, кой и при какви условия избра проектанта, кой и при какви условия одобри този проект на тази стойност – МВР. Но, разбира се, нека да изчакаме резултатите от всичко, което има по отношение на защитното съоръжение.
Все пак хубаво е да знаем, господин Иванов, в рамките на четири месеца освен поименен състав какво е реализирано до този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
За отговор има думата вицепремиерът Иванов.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Господин Найденов, благодаря за въпроса за стратегията. Това ще ми позволи да отговоря на въпроса на господин Ципов за това дали тя е била финансово осигурена, освен приета.
Но нека преди това да направя едно важно наблюдение. Най-вероятно една от най-слабите области в нашата политика е интеграцията и ние наистина имаме огромен проблем, защото така или иначе Държавната агенция за бежанците по един или друг начин се е справял с изграждането на капацитет, тези хора, които получат статут, да има къде да бъдат приети. Казах, че този капацитет в момента е запълнен на 55%. Тоест, имаме резерв, осигурени са ресурсите за тяхното изхранване и така нататък. Въпросът е какво става с тях след като излязат от... Това е огромен проблем.
Стратегията, която заварихме, по оценки, които съм чувал от различни действащи лица, именно от тези четири стълба, които Вие изброихте, е един обхватен документ, може да се спори по различни елементи от него, но е достатъчно добра база.
За съжаление Вие казахте, че тя е план за действие. Но тя е по-широката рамка, в рамките на която трябва да се изработят конкретни планове за действие. В момента колегите от Министерството на социалните грижи работят по такъв план за действие, очакваме съветът да бъде свикан, за да обсъди този план за действие. Разбирате обаче, че при положение, че наследихме тази стратегия без необходимото финансово обезпечаване, въпросът за това как един изработен план за действие именно в този широк обхват ще се върне при Вас заедно с актуализацията на бюджета за следващата година...
Тук искам да призова за конструктивност. Ако не осигурим достатъчно добри средства за този план за действие, изработен на база на стратегията, която наследяваме от Вашето правителство... По-скоро бих искал да кажа, че трябва да работим в режим на наследственост и на приемственост, а не на търсене кой крив и кой прав. Отново ще останем оголени в този сегмент от политиката. В този смисъл важно е също да се каже: има срещи от Европейския съюз за интеграция, които могат да бъдат използвани за тази цел. МВР в момента работи по изграждане на капацитета при тях за администриране и одитиране на тези средства. Така че в рамките на тези четири месеца сме предприели някакви стъпки. Големият въпрос, както винаги, е въпросът за парите и това е въпрос по-скоро към Народното събрание. Надявам се да работим за неговото позитивно решаване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вицепремиер.
Следва въпрос от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, който вече е зададен от господин Кърджалиев и сега очакваме отговора по него на господин Чирпанлиев.
Слушаме Ви, господин Чирпанлиев.
НИКОЛАЙ ЧИРПАНЛИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Държавната агенция за бежанците сезира Районната прокуратура в Перник и Държавната агенция за защита от дискриминация за това, че деца, желаещи да учат от нашия център в Ковачевци, бяха възпрепятствани от кмета на село Ковачевци. Имаме потвърждение от Държавната агенция за защита от дискриминация, че нашата жалба е приета и ще бъде разгледана, а от Районната прокуратура в Перник, и по-конкретно техните колеги от Радомир, ни изпратиха запитване по няколко въпроса, за които ние ще вземем отношение и ще отговорим. Така че очакваме решението на тези държавни органи.
Искам само да си позволя да кажа нещо във връзка с изключително важния проблем, свързан с интеграцията на бежанците, за който господин Христо Иванов говори. В момента в нашите центрове 10% от бежанците са с получени решения, тоест те като всички нас имат лични карти – български, в които само пише, че са получили „статут на бежанец” или „хуманитарен статут”.
Огромният проблем на Държавната агенция за бежанците е в това, че тези хора ние няма как да ги принудим да напуснат нашите центрове. В тази връзка ние поставихме въпроса на форума в Женева, за който споменах в първото си изказване, получихме подкрепата на господин Антонио Гутериш лично, че ще съдейства пред европейските комисии, да получим съответните средства.
Правителството предприе действия в тази посока и тук отсъстващият министър на външните работи, искам да подчертая, също много ни съдейства за получаване на средства, защото този проблем ще бъде като че ли основополагащ в работата на Държавната агенция за бежанците през следващите месеци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Следва въпрос от групата на Реформаторския блок.
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моят въпрос е към председателя на Държавната агенция за бежанците и касае така нареченото „настаняване на външни адреси”. Бих искал да го попитам: към момента какъв е броят на бежанците, настанени на такива външни адреси? Другото, което ме вълнува, е: дали Агенцията води електронен регистър на настанените на външни адреси бежанци и дали е дала достъп до този регистър на Министерството на вътрешните работи, което има правомощия по установяване на местопребиваването на чужденци в Република България?
Тоест, това което ме вълнува, са всичките тези неприятни медийни репортажи, които гледахме през изминалата година, за места, където се водят по 10, 20, 30 и повече регистрирани бежанци на един адрес, което очевидно значи, че те не могат да живеят на едно и също място, което означава, че създават риск както за живеещите наоколо български граждани, така и за самите тях. Дали това нещо е преодоляно и дали се упражнява контрол?
Ще завърша с това, че съм доста обезпокоен от някои от нещата, които чух, в частност по отношение на проверките от прокуратурата на Държавната агенция за бежанците. Доколкото разбрах това е във връзка с нарушения при изпълняване на обществени поръчки. Искам да обърна внимание на господин Чирпанлиев, че прокуратурата не се пита – сезира се, тя е разследващ орган. Така че в случая очевидно става дума за сериозни нарушения.
Бих искал да го помоля да уточни дали това е във връзка с неотдавна видяния сигнал за нарушения по изработването на така наречената „телена ограда”, която се разполагаше по границата и че тогава тя беше изработена, ако не ме лъже паметта, от председателя на местната организация на БСП в Кюстендил.
Ако желаят господа министрите също могат да вземат отношение, разбира се, тъй като въпросът касае и техните ресори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Тъй като конкретно поставихте въпроса към господин Чирпанлиев, предлагам тук да започнем в обратен ред.
Имате думата за отговор, господин Чирпанлиев, а след това, ако вицепремиерът и министърът желаят да допълнят, ще имат тази възможност.
НИКОЛАЙ ЧИРПАНЛИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Всеки ден на сайта на нашата агенция експонираме следните данни – към днешна дата, по отношение на зададения от Вас въпрос, отговорът е следният: в момента, общо в процедура към днешна дата, ние имаме 5757 кандидати за получаване на закрила от България. От тях в нашите центрове са 3201, а на външни адреси 2556. Съгласно Закона за убежищата и бежанците всички бежанци имат право да подават декларации, в които да посочват адрес, на който ще продължат да живеят в България.
С колегите от МВР имаме ясно и точно споразумение да информираме в съответните областни управления, или районни, в които се твърди, че ще живеят бежанците, данните от въпросните декларации. Това е нашият капацитет, това и правим.
Така че ние информираме колегите от МВР, но нямаме възможност да проверяваме. Примерно, ако те от Харманли посочат, както беше случая с Мъглиж, няма кой да отиде и да провери дали там има такъв адрес, или не. Така че това е действително един деликатен въпрос, който би трябвало да се прецизира.
На втория Ви въпрос, за сезирането на прокуратурата, бих искал да подчертая, че не става въпрос за обществени поръчки в конкретния случай, а става въпрос само и единствено за изпълнението на ангажименти от страна на една конкретна фирма, която извърши ремонтни дейности в наш център, което беше по спешните мерки. На нея й беше възложено да направи това, но както подчертах, МВР е сезирало прокуратурата и от тук нататък тя трябва да си свърши работата, тъй като е съвсем нормална практика, ние сме второстепенен разпоредител към МВР – одитът на МВР идва, сертификаторите идват, проверяват и вземат своите решения.
По отношение на третата част от Вашия въпрос: Държавната агенция за бежанците няма отношение към изграждането на инженерното съоръжение по границата с Турция. В случая, както може би всички разбрахте, става въпрос за това, че Българската армия изгради това съоръжение, а Министерството на вътрешните работи го планира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря и аз.
Желае ли някой от министрите да допълни? Не. (Шум и реплики от Реформаторския блок.)
Генерал Атанасов Ви призовава, господин Бакалов. (Реплики между народния представител Атанас Атанасов и министър Йордан Бакалов.)
Моля Ви на микрофоните, за да остане все пак следа от тази дискусия помежду Ви.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Славов! Да, наистина сезирането на прокуратурата не е свързано с изграждането на тази ограда. Между другото, тъй като и господин Найденов спомена самото изграждане, мога да Ви поднеса определена информация, която, първо, е предоставена от Министерството на вътрешните работи, а след това в крайна сметка е отишла до прокуратурата. В момента тази поръчка е в прокуратурата.
Подписан е Договор № 57363 от 27 ноември 2013 г. между Главна дирекция „Гранична полиция” и „Бета консулт 1” ООД за изработване на инвестиционен проект и упражняване на авторски контрол. Това е фирмата, която е извършила инвестиционния проект и е упражнила контрола. Договорът възлиза на 11 хил. 350 лв.
В изготвената проектна коригирана количествено-стойностна сметка необходимите материали за изграждане на съоръжението са на стойност 6 млн. 436 хил. 981,77 лв. с ДДС. С писмо рег. № 6071 от 31 януари 2014 г. е изготвена от проектанта коригирана количествено-стойностна сметка и е предоставена на Министерството на отбраната за изготвяне на предложение и внасяне в Министерството на финансите. С Постановление № 37 от 25 февруари 2014 г. на Министерския съвет е осигурено финансиране в размер на 9 млн. 600 хил. лв.
Началото на строителството на самото съоръжение започва на 24 февруари 2014 г. На 25 април 2014 г. е констатирано наличието при проверка на ръжда по част от елементите на съоръжението, като ръждата се забелязва и по елементи, които още не са монтирани. Това е във връзка и с комисията, и с проверката на Гранична полиция. На 26 август 2014 г., след извършване на преглед на документацията, е подписан констативен протокол – акт, Образец № 15, № 30209. В последствие, на 15 септември 2014 г., между Главна дирекция „Гранична полиция” и Сухопътни войски е подписан приемно-предавателен протокол. След като вече има такъв протокол, окончателната стойност на съоръжението възлиза на 7 млн. 381 хил. 85,48 лв. с ДДС. Изграденото съоръжение е с дължина 29 километра 307 метра и 50 сантиметра.
В резултат на сезиране на прокуратурата – Софийска градска прокуратура, на 6 март 2014 г. е постъпил сигнал, препратен към Върховна касационна прокуратура. Сигналът е подаден от народни представители, които мисля, че и в момента са тук, в залата, образувано е на 13 март 2014 г. производство с наблюдаващ прокурор – ще спестя името. Така че с Постановление на Софийска градска прокуратура от 13 март 2014 г. е образувано наказателно производство по прокурорска проверка № 4193 от 2014 г. по описа на Софийска градска прокуратура по досъдебно производство № 139 от 2014 г. по описа на Софийска градска прокуратура срещу виновни длъжностни лица от Министерството на отбраната за това, че в град София за период от 2013-2014 г. не са положили достатъчно грижи за ръководенето, управлението и стопанисването на повереното им имущество и от това са последвали значителни щети, като деянието е извършено умишлено и престъплението е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Престъплението е по чл. 219, ал. 3 и 4 от Наказателния кодекс.
За да бъда по-кратък, на базата вече на извършеното разследване, до момента може да се направи извод, че индикативните първоначални стойности в размер на 5 млн. 100 хил. лв. за изграждане на съоръжението са дадени преди да има изготвен инвестиционен проект и преди да са сключени договори с доставчици. Тези стойности са оповестени от медиите и са дали повод за дадения сигнал от народните ни представители. Тоест проверката така или иначе е в Прокуратурата и се очаква развитие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Време е да обявя почивка, но тъй като вицепремиерът Иванов има ангажимент в 11,30 ч. – ако има въпроси от оставащите към него, конкретно към него, ще допусна тях и след това ще направим почивката.
Вашият въпрос, господин Байрактаров, от името на Патриотичния фронт е към вицепремиера Иванов?
Заповядайте!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моят въпрос е към вицепремиера и към министъра на вътрешните работи. Всъщност това, което днес не се казва, най-вероятно по незнание и неразбиране на темата, е, да, наистина става въпрос за национална сигурност. Само че, за да разберете за какво става въпрос, трябва да сте отишли на място, в тези така наречени „центрове за бежанци” – нещо, което аз направих през месец май. Използвам възможността да благодаря на господин Чирпанлиев, тъй като водихме един доста дълъг разговор по телефона.
Сигурно ще Ви е интересно каква е информацията. В убежището в Пъстрогор преобладаваха предимно граждани от Африка. Как и по какъв начин са пристигнали в България, така и никой не можа да отговори. В убежището в Харманли имаше над 1000 души. Огромната част от тези 1000 души представляват население от кюрдски произход. По-интересно е когато се направи анкета на мъжете и жените какво са работили, се оказва, че почти всички жени са с професия „фризьор” или „общински служител” – нещо, което е много интересно, а мъжете – шофьори. Иначе казано, на по-оперативен език, означава, че тези хора са с предварително изградена легенда. От там нататък обаче следва нещо по-интересно, защото е ясно – ние не сме успели да ги спрем.
Ясно е, госпожо Ташева, че наистина по законодателството тези хора са извършили криминално деяние – незаконно преминаване на българската граница. Само че тази граница, уважаеми колеги, е и граница на Европейския съюз, и то последна граница!
Тези хора, както каза господин Чирпанлиев – аз не съм убеден, че това е точната информация, в един момент получават абсолютно всички права – с личната си карта, със задграничния си паспорт, на всеки нормален български гражданин.
Оттам следва интересното. Тези хора, уважаеми господин Министър на правосъдието, започват да регистрират фирми, които, знаете, че минават и са под контрол именно на Министерството на правосъдието – през тези фирми обаче, уважаеми господин Министър на вътрешните работи, започват да се въртят едни парични потоци, и то сериозни парични потоци. (Реплика на министър Йордан Бакалов.) Знам къде е Финансовото разузнаване. Само че знам, че и Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност” е към Вас. Същата тази дирекция „АКИД”, ако някой не знае какво означава, на мен ми отговори с едно писмо, че от 1 януари 2007 г. нямала точна информация за преминаващите хора през българо-турската граница. Иначе казано, българо-турската граница представлява един разграден двор.
Имайки предвид последните събития – оказа се, че банковият надзор не работи, БНБ не работи, аз питам: кой, как и по какъв начин контролира паричните потоци? Кой, как и по какъв начин контролира, уважаеми господин Вицепремиер, регистрацията на фирми от тези граждани? Кой и как контролира закупуването на недвижими имоти от тези фирми? Каква дейност от там нататък започва да се развива? Защото много скоро ще видим днес само едни такива демонстрации, каквито бяха в Пазарджик, а ще ги видим вече и в София.
Само да Ви дам информация, че има вече масово регистриране на фирми, най-вече с дейност „Всичко по 1 лев”. Благодаря Ви – надявам се да ми отговорите точно и ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
За отговор – вицепремиерът Иванов.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Господин Байрактаров, благодаря Ви за въпроса.
Вие цитирате разговор с господин Чирпанлиев, той може да пожелае да отговори по-конкретно за нещата, за които Ви е казал. Това, което повдигате като проблематика, е абсолютно релевантно и наистина има свързани със сигурността на страната доста сериозни рискове с този поток. Много е лесно в рамките на този поток да се скрият различни лица, които носят със себе си рискове. Така че по никакъв начин не може да се говори за подценяване на тази проблематика, която Вие повдигате.
Мисля, че този въпрос и тези въпроси трябва да бъдат повдигнати към ДАНС, които в крайна сметка носят първостепенна отговорност за превенцията и установяването на тези рискове. Процесът по регистрация на фирми не е от естество, че да може там от Министерството на правосъдието с електронния регистър ефективно да се охраняват рискове, свързани с националната сигурност, за съжаление. Отново разузнавателните български агенции трябва да правят това.
Ако Вие прецените, може аз да поискам от колегите в ДАНС някаква справка за всички тези поставени от Вас въпроси. Можете да прецените да повикате тук колегите. Вие трябва да кажете. Но аз съм абсолютно насреща да съдействам за изясняването на тези въпроси. Кажете, дали аз да посреднича, или Вие ще извикате колегите от ДАНС? (Реплика на народния представител Димитър Байрактаров.)
О’кей, за протокола – това, което каза господин Байрактаров, е, че аз ще изискам от господин Писанчев информация по тези въпроси, и ще Ви я предоставя в кратък срок. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От оставащите три парламентарни групи, които имат право на втори въпрос, имате ли въпроси конкретно към вицепремиера Иванов? Не виждам.
Господин Бакалов, моля да допълните в отговор на въпроса на господин Байрактаров.
После ще обявява почивката.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Байрактаров! Мисля, че от 9 ч. постоянно говорим за националната сигурност. Тъй като говорим за нея, сега искам да развия и другата теза, която се наблюдава също от МВР.
Говорим за домовете от затворен тип, каквито има например в момента в Харманли. Имайте предвид, че там има хора, престояли над една година, в резултат на това че примерно не е възможно да бъдат върнати, защото техните страни не желаят да ги приемат. Знаете, процедурите са доста сложни. Това определено може да доведе до радикализация на тези хора.
Не мислете, че министърът на вътрешните работи – както казахте Вие, не е ходил на границите, включително и в тези домове.
Хубаво е, когато говорим за националната сигурност, всички да гледаме в една посока. Само и единствено гледайки в една посока, може да имаме добри резултатите. Да, наистина България няма как самостоятелно да реши проблема, който се появи на южната ни граница. Активно обаче трябва да използваме първо своите възможности, второ, възможностите на Европейския съюз, и трето, възможностите на НАТО.
Така че: да гледаме в една посока; министерството да следи тези процеси.
Може би сте пропуснали, но казах, че от 6 октомври от мен лично има разпореден до края на този месец 100 процентов контрол на границата ни с Република Турция – говоря за ГКПП-тата, както и на летищата за определени полети. Тези мерки са взети. Нека все пак да уважаваме и труда на хората, които стоят на границата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Тридесет минути почивка.
В 11,45 ч. ще продължим с въпрос от Парламентарната група на Български демократичен център.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Право на въпрос имат народните представители от Парламентарната група на Българския демократичен център.
Има ли въпрос от тази парламентарна група? Не виждам.
Следва въпрос от групата на „Атака”. Няма пречка това да се случи.
Ако имат готовност колегите от АБВ? Не желаете или нямате въпрос? Нямате въпрос.
Колеги от „Атака”, разбирам, че имате желание за втори въпрос. Може би отсъства народният представител, който трябва да го зададе.
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Министър, на първия ми въпрос не отговорихте с обяснението, че не знаете какво са говорили Вашите предшественици. Вие може да не знаете, но би трябвало да имате представа за техните констатации и за реалната обстановка на терена по границата.
Затова вторият ми въпрос е: колко от тези към 11 хиляди пришълци, а по наши сведения повече от 20 хиляди пришълци, досега са експулсирани от България? Благодаря Ви.
И още нещо, ако намерите време. Казахте, че уж има влязло в сила Споразумение за реадмисия с Турция, но то било под условие и ние не можем да ги депортираме обратно там, откъдето са дошли.
Моля, изяснете се. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Думата за отговор има министър Бакалов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ташева, на първия въпрос по-точно може да Ви отговори господин Чирпанлиев – колко от тях са реадмисирани.
Иначе явно днес трябва да се доуточняваме. Има подписано споразумение от 1 октомври, което е влязло в сила, между Европейския съюз и Република Турция. Условието, което е поставено от страна на Република Турция, е, че те могат да реадмисират, тоест да приемат бежанци от страни, с които те самите имат споразумение. Това обаче не касае сирийските бежанци.
Това съм имал предвид и смятам, че този път бях много по-ясен, въпреки че и предишния път мисля, че го казах. Но българската страна в момента води преговори – между Външно министерство и Министерство на външните работи на Република Турция, за подписване на споразумение между Турция и Република България. Работи се по този въпрос.
След като ме попитахте, първия въпрос – не че не знам, естествено, че знам, след като са ми докладвали, но Вие някак си – поне така го разбрах, едва ли не ме накарахте да коментирам изказване на бивш заместник-министър, когото даже не съм и виждал. Това имах предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще изразите отношението си към отговорите.
Сега пристъпваме към тази част от процедурата по изслушване – право да изразят отношение към отговорите на участвалите лица в разискванията имат от групата на ГЕРБ. Пет минути за отношение.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Съжалявам, че вицепремиера го няма, защото част от обобщенията, които исках да направя от Парламентарната група на ГЕРБ, касаят цялостната политика. За голямо съжаление, в днешния дебат се установи много ясно, тенденциозно, тревожно поведение на всички институции. Националната стратегия 2011-2020 г. реално не се изпълнява. Никой не даде смислен отговор за това защо няма Годишен план, който трябваше да бъде за 2014 г. Знаехме, че вицепремиерът Йовчев не го направи, но виждаме, че и сегашният служебен кабинет също не е направил подобна годишна програма.
Беше акцентирано на Стратегията за интеграция, но мога да кажа, че когато някой я прочете, ще види, че няма никакъв интегриран подход и тя не е финансово обезпечена, което означава, че и тази стратегия, за която са казали колегите от БСП, смятам, също е нереалистично да бъде изпълнена.
Не получихме като отговор днес: защо има това разминаване между автоматизираните информационни системи на Държавната агенция за бежанците с регистрите във всички тези центрове? Разминаванията са за хиляди лица, които всъщност не знаем къде са. Никой не знае какъв е реалният контрол, който трябва да бъде осъществяван, след като едно лице бъде изведено от домовете и бъде с посочен от него адрес.
Оказа се, много ясно е, че няма никаква координация между институциите, които имат пряко отношение към това. В изказването си господин Чирпанлиев каза, че няма как Държавната агенция за бежанците да провери в Мъглиж, когато бъде подаден адрес, а това е било ангажимент на Министерството на вътрешните работи.
Уважаеми дами и господа народни представители! Докато не бъде изградена междусистемна връзка между Държавната агенция за бежанците, дирекция „Миграция” и Главна дирекция „Гранична полиция”, няма как да говорим за реални политики. Никой в момента не знае – от тези, които управляват ведомствата, реално колко са лицата, които са влезли на територията на страната и са регистрирани. Никой не знае кой осъществява контрола и защо този контрол не се осъществява.
Никой не даде отговор как са правени справки по Евродак системата. В Евродак системата, когато бъде направена тази справка, ще се види лицата къде са регистрирани на влизане в Европейския съюз. Явно никой не прави подобни справки.
Това обаче, което ще стане като проблем за България, е когато нарушим Дъблинското споразумение. Всички знаем, че когато едно лице бъде регистрирано в Евродак системата и когато то напусне България и отиде в държавите от Европейския съюз, при насрещни проверки, които бъдат направени в държавите от Европейския съюз, тези лица веднага се връщат към страната, която ги е приела, а това е България.
Никой не даде смислен отговор за парите – как се харчат, и всъщност за тази ограда, която преди година и половина беше дадена като основен приоритет заради възпиращия ефект, който трябваше да има от нейното изграждане, ние вече чуваме това, за което алармирахме тогавашния вицепремиер, че миграционният поток не е само от Турция към България. Той може да бъде, както сме го установявали в 2011 г., в 2012 г., с укрити лица в моторни превозни средства или нелегално преминаващи през зелена граница, които са влизали на територията на България.
И ако се върнем към 2011 г. нека да сме наясно, че от арабската пролет най-много беше засегната Гърция и България тогава успя да се справи с този проблем, а в докладите от края на 2012 г. ние много ясно бяхме написали, че има потенциална заплаха през предстоящата 2013 г. Разбира се, докато този конфликт в Сирия, Ирак и Афганистан продължава, тази вълна ще продължава да засипва Европейския съюз.
Само да Ви припомня, че в момента на територията на Турция, както казах и в началото, има над 1 милион и 600 хиляди сирийци. Като добавим Ирак, като добавим Афганистан, като прибавим, че Турция е безвизова държава за африканските страни това означава, че България реално е пред огромна заплаха. Само харченето на пари не решава проблема, а трябва да има интегриран подход с реални политики, които за голямо съжаление отсъстват през последната година и половина. Ние в момента се сблъскваме с една такава бомба, която всъщност ще порази цялата страна.
Трябва да Ви кажа, че от всички останали проблеми, които се дискутират днес в българското общество, миграционният проблем е най-големият, който предстои за България. Ако ние не сме в състояние да го решим с реални политики, трябва да Ви кажа, че София ще стане едно добро място за всички тези мигранти. За голямо съжаление, ние не можем да предложим програми и интеграционен подход, които трябва да имаме към тези лица.
Затова аз смятам, че днешният дебат даде възможност действително да алармираме колко е сериозен проблемът! И след днешния дебат всички трябва да обединим усилията – дали управляващи, дали опозиция, дали парламентарно мнозинство, но този проблем е за цяла България и не е на която и да е политическа сила или на който и да е било министър. Това е ангажимент на всички нас – тези, които трябва да решаваме тези проблеми. Затова предполагам, че ще имаме допълнителни дебати, при които ще получим повече информация, която действително ще отговаря на реалните проблеми, които имаме днес, за да търсим обединяване и да не правим политика от това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
От името на Парламентарната група на БСП лява България – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо бих искал да подчертая, че общото ни отношение като парламентарна група – Парламентарната група на БСП лява България, е неудовлетворение от представената информация и от цялостното отношение, което демонстрираха служебните министри. И не като съдържание на отговора на един или друг от министрите, а като цялостно отношение!
Аз ще се съглася с преждеговорившия – това наистина е едно от най-сериозните предизвикателства, с които се сблъскваме.
Редица европейски политици в момента определят бежанската криза като най-голямата до момента, нямаща аналог в историята като размери и като сложност.
Аз се страхувам, че част от политиците в България, силно се надявам те да не са в Народното събрание, не си дават сметка за рисковете, с които е свързана бежанската криза по отношение на България.
Аз съм далеч от мисълта да мисля, че служебните министри не съзират заплахите, но си мисля че те не осъзнават степента на риска, за България и съответно за българските граждани. Аз очаквах, че на днешното изслушване първо ще бъде представен един цялостен анализ, съдържащ включително оценка на рисковете от страна на специалните служби, имащи пряко отношение към тази тема.
Второ, най-малкото, че ще бъде представен един пакет от мерки, който да е бил разгледан и утвърден, включително финансово осигурен, от страна на Националния кризисен щаб, който макар и късно – преди броени дни, проведе заседание. Вижте – четири месеца или почти четири месеца, при този натиск върху българските граници, при увеличен брой, включително на денонощие, бежанци Националният кризисен щаб заседава преди броени дни!
Затова аз си мисля, че всички ние тук имаме отговорността, включително в рамките на специализираните комисии, впоследствие да подложим на анализ всички рискове – здравни, социални, финансови, хуманитарни, икономически, рискове, свързани с националната сигурност.
И бих предложил на колегите от всичките парламентарни групи пет посоки, в които да разсъждаваме. Много ми се иска допълнително да чуем под някаква форма нова информация от служебното правителство.
Първата посока по отношение на натиска върху границите, съответно действията, които могат по-нататък да бъдат предприети за осигуряване на сигурност по границите.
Вярно е, че защитното съоръжение от 30 км няма как да реши проблема на цялата граница, включително и опитите за нейното нелегално преминаване.
Второ, центровете за настаняване на бежанците – капацитет, условия, начин на функциониране, излизане-влизане, пропускателен режим, процедурите преди административните, свързани с искането за предоставяне на статут на бежанец или съответно хуманитарен статут. Какво може да бъде променено допълнително в нормативната уредба, което да – от една страна, облекчава процедурите за българските институции, но от друга страна да дава и възможността за по-бърза реакция по отношение на експулсирането на чуждестранните граждани, които нямат право да придобият този статут?
Четвърто, действията по Националната стратегия за интеграция, включително, господин Цветанов, по отношение на финансовото осигуряване не само от гледна точка на бюджет, но и от гледна точка на международните договори и участието на европейските източници в реализирането на тази Стратегия. Защото, казвам, тя – хайде, да не казвам както преди, четвърт милиард лева, но нека да кажа – тя е на няколко десетки милиона лева, които трябва да бъдат осигурени, за да се реализира в пълен обем тази Национална стратегия.
Вижте, само за 2014 г. Националната стратегия предвиждаше интеграцията на не по-малко от 2450 чуждестранни граждани. Представете си общия размер на разхода за тяхната интеграция в този обем, в който съществува.
И, разбира се, пето – национална сигурност. Проникването на територията на Република България на лица, свързани с радикални групировки, инфилтриране в българското общество на лица, свързани с терористични организации, опасността от терористични действия на българска територия.
Тази тема изцяло отсъстваше от анализите или поне от информацията, която беше представена в Народното събрание. И аз мисля, че това е един изключително сериозен пропуск. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
От името на Движението за права и свободи – имате думата за отношение, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи бих искал да кажа нашето становище съвсем накратко.
На първо място, ние сме абсолютно съгласни с констатацията, че проблемът е изключително важен, изключително актуален и този проблем не може да бъде разрешен само и дори в рамките на един мандат. Този проблем дълго време ще застрашава националната сигурност на България.
Международната обстановка е такава, че тенденциите за бежанските потоци към нашата страна се увеличават значително.
От тази гледна точка, за да може да бъдем адекватни на всичко, което се случва около нас, най-важното, което считаме, че трябва да направим, е провеждането на изключително устойчива политика за защитаване на националните интереси на страната в съответствие разбира се с международните договорености, по които България е страна.
Това, уважаеми колеги, според нашето разбиране има няколко аспекта – на първо място, изключително сериозна и многопосочна външна политика по отношение, на първо място, с Европейската комисия и със страните от Европейския съюз.
На второ място, имаме нужда от интензивна комуникация с Република Турция, за да можем да действаме съвместно по отношение на бежанските потоци, тъй като, както беше вече подчертано, ние сме външна граница и на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, имаме изключителна нужда и от устойчива вътрешна политика. Тук сме съгласни с това, което беше казано от господин Цветанов, че трябва изключително сериозна информационна обвързаност на системите, но тук искаме да добавим още нещо, което считаме, че е важно. Не само информационна обвързаност. Тук на системите, които са натоварени от закона и Конституцията да противодействат и да защитават националните интереси на страната, трябва ясна координация и субординация. От гледна точка на тази задача считаме, че този проблем е отговорност на всички институции и особено на специалните служби на страната, защото, уважаеми колеги, въпросът е изключително многопосочен.
От изложенията, които чухме към момента, стана ясно, че един от основните проблеми, който всъщност води до дисхармония, до едно застрашаване и неправилно решаване на въпросите, е липсата на координация и субординация между специалните служби и на органите, които са оторизирани да решават тези проблеми. Може би в бъдещото правителство хората или човекът, който ще се занимава с тези въпроси, трябва да поеме отговорности – многопосочни.
Уважаеми колеги, за нас въпросът трябва да намери решение в следните посоки от институциите:
На първо място, осигуряване единствено и само на регламентирано влизане на територията на Република България. Как това ще се осъществи е въпрос на експертен подход, въпрос на експертиза, в която ние не трябва да се бъркаме. Това е въпрос, който трябва да бъде решен, пак казвам, от експертите, но задължително трябва да търсим отговорност от тях да се осъществи само регламентирано влизане на територията на страната. Това веднага поставя въпроса за контрола при регламентираното влизане. Трябва да се намерят нужните инструменти и механизми веднага да става ясно кой има статут на бежанец и може да придобие такъв, кой влиза с други намерения на територията на страната. Този въпрос е комплексен и изключително важен.
Освен това, уважаеми колеги, трябва да положим грижи, след като бъдат настанени тези хора – това е вече грижа и на Агенцията, как на място да бъдат така обгрижвани, че да се спазват правата на човека. Това Движението за права и свободи наблюдава с особено внимание.
На следващо място, тъй като тук не става въпрос за еднократен акт и за еднократни действия, трябва да имаме ясна програма как хората, които решат да останат тук, на територията на страната, ще намират реализация по-нататък. Но особена грижа на съответните органи и служби трябва да бъде вниманието дали под претекста за бежанец не се вкарват на територията на страната други фактори, които пряко да застрашават националната ни сигурност.
Уважаеми колеги, не на последно място, ние сме длъжни да приемем Закона за убежищата и бежанците. Ако трябва да синхронизираме законодателството и в други посоки, но да дадем ясен и точен хоризонт на нашите служби и органи, оторизирани да решават тези проблеми.
Позволете ми от името на парламентарната група да благодаря за подробните изложения на министъра на вътрешните работи, на ръководителя на Държавната агенция за бежанците – смятам, че получихме подробна и точна информация и, разбира се, на тези, които са задали този въпрос, защото той е изключително актуален и важен. Аз се надявам, и това е разбирането на нашата парламентарна група, че по този въпрос, както се чу от изложенията на колегите от другите групи, ще имаме ясен политически консенсус, защото без него, уважаеми колеги, нищо не може да бъде решено. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Сега вече има думата за отношение представител на групата на Реформаторския блок.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, проблемът е комплексен. Днес това го виждам като едно начало обаче на неговото обсъждане, защото има редица други служби и институции в държавата, които имат отговорности по отношение на бежанците, бежанския поток и така нататък. От изнесената информация от вицепремиера, от министъра на вътрешните работи и от председателя на Държавната агенция – това добре като информация, но на мен ми прави впечатление, че хората, които допреди два месеца бяха на власт, сега искат да получат информация от служебното правителство, което за два месеца да реши всички тези проблеми, които наследихме. Нали така?!
Тук искам да посоча институциите, които имат отношение, отговорност и за в бъдеще Парламентът по реда на парламентарния контрол трябва да изисква и да очаква адекватно поведение от тези институции.
На първо място, Външното министерство трябва да усили своите дипломатически канали, за да може да се търси решение между България и Турция по този въпрос, тъй като турската държава разполага с достатъчен ресурс да възпрепятства този процес.
На второ място – искам да посоча един голям проблем, който стои години наред, няма законодателна регламентация на координацията между българските специални служби. Има няколко изключително важни институции, като Националната разузнавателна служба, Военното разузнаване, които нямат законова регламентация, да не говорим за координация между тях. Абсолютно наложително е да се приеме Закон за координация между службите. Трябва да се институционализира Съветът по сигурността към Министерския съвет, който да бъде органът, осъществяващ тази координация.
От моите откъслечни наблюдения, разбира се, през публичността, мисля, че специално Държавната агенция „Национална сигурност” има много големи задължения. По този проблем аз не съм чул какво са свършили до този момент. Може би е наложително, сега не знам дали трябва да го правим в пленарната зала, когато се структурират комисиите на Парламента, един от първите проблеми, по който трябва да бъде изслушан председателят на Държавната агенция „Национална сигурност”, трябва да бъде именно работата на българското контраразузнаване по отношение на миграционния процес, защото рисковете, за които говорите тук – за имплантиране в бежанската вълна на лица, които имат други намерения, е именно задължение на Държавната агенция „Национална сигурност”.
Нещо искам да кажа тук към господин вътрешния министър – господин Министър, много тежка корупционна среда беше създадена покрай каналджийството. Никой не работи, или поне нямаме публични данни да се противодейства на този проблем. Искам да Ви кажа, че ако поискате от Вашите подчинени справка за установените каналджии – колко от тях са секретни сътрудници на службите, ще се уплашите от информацията, която ще получите, така че проблемът започва отвътре. Това е много важно да го знаете.
Необходима е координация, за да има ефективно противодействие на този проблем, който няма скоро да приключи, защото всички ние си даваме сметка, че в Близкия Изток конфликтите ескалират. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
От името на групата на Патриотичния фронт – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър! Отношението, което искам днес да взема, е, че първо, трябва да бъдем честни, обективни и коректни.
Настоящото служебно правителство е четвъртото правителство в рамките на година и половина. На всички Ви е ясно, че това правителство имаше един основен ангажимент и той беше организирането и провеждането на честни парламентарни избори. Друг е въпросът как се е справило с този ангажимент.
Лично аз съм удовлетворен от това, което каза вътрешният министър господин Бакалов. Удовлетворен съм от тази гледна точка, тъй като за много кратък период се вижда, че в това министерство е работено по тази проблематика. Нещо повече, очертани са мерките за противодействие, защото изграждането на такова гранично съоръжение наистина е необходимо. То не спира само притока на нелегални имигранти или незаконно преминаващи границата, но има и много по-сериозен икономически ефект от гледна точка на предпазване от редица заболявания по животните, от гледна точка на спиране на контрабандата, наркотрафика и други такива. Ако някой се интересува колко струват тези съоръжения, може да влезе спокойно в сайта на Агенцията за обществени поръчки, да види кога са организирани тези обществени поръчки и да си направи сметка каква е цената на линеен метър. Очаквам наистина от министър Йордан Бакалов сериозни действия и съм убеден, че той ще ги направи.
Що се касае до другата страна на въпроса и най-вече от гледна точка на информацията, която трябваше да ни даде вицепремиерът, аз съм изключително неудовлетворен. Първо, защото не можеш да застанеш пред Народното събрание и да кажеш, че не си подготвен какъв е размерът на изразходваните публични средства, тези средства, които плащаме всички ние, които плаща българският народ. Нещо повече, това буди безпокойство за планирането на следващия бюджет относно информацията, която трябва да вземе Народното събрание по отношение на актуализацията на сегашния бюджет. Това наистина е несериозно поведение от един вицепремиер.
Освен това Вие станахте свидетели на една изключителна дезорганизация, която беше демонстрирана в изказванията на вицепремиера по отношение на държавните институции. Това показва, че България се е превърнала в разграден двор, и то на вътрешна основа.
Трябва ясно и точно да си дадем сметка, уважаеми колеги, когато говорим за тези неща. Ще припомня на господин министър Цветан Цветанов, че този проблем, който той повдига към господин Бакалов, не е от вчера и от онзи ден, а касае няколко правителства. На мен хич не ми се иска, господин Цветанов, да изпадаме в ситуацията от 18 юли 2012 г., защото и към днешна дата България по никакъв начин не е подготвена срещу терористични актове. По никакъв начин! Това го знаят всички компетентни хора. Ние трябва ясно да си дадем сметка, че летище Бургас и много от стратегическите обекти са изложени на опасност от терористични удари, а те са буквално на нашата граница. Да не кажа, че съм почти убеден, че има изградени ядки на терористични групировки. Дали са на Ал Кайда, дали са на други ислямистки формирования, е въпрос на съответните служби.
Абсолютно съм съгласен с Вас, господин министър, че до момента ние не сме чули каква дейност развива тъй нареченото „финансово разузнаване”. Тази липса на информация е на прага да срути българската банкова система. Не може финансовото разузнаване да бездейства и ние да нямаме информация как се движат паричните потоци, в какви посоки, в какво направление. Ще Ви кажа, че днес сме изправени пред много сериозен проблем – в България има регистрирани над 50 хиляди руски фирми с милиарди оборот и смешни данъци, които се плащат. Каква е координацията между Националната агенция по приходите и всички останали по направление други държавни институции? Утре ние ще трябва да събираме пари и да решаваме проблеми на българския народ, а в същото време си затваряме очите и използваме купешки думи. Мисля, че българският език е достатъчно богат, за да говорим с български думи, разбираеми за българския народ.
Ето, тези проблеми трябваше да бъдат ясно и категорично поставени и на тях да се търсят отговори и решения. В противен случай ще продължаваме да говорим празни приказки, решенията да стоят някъде встрани, проблемите да стоят някъде встрани и никой да не ги поставя така, както трябва да бъдат поставяни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз благодаря, господин Байрактаров.
Сега наред е групата на Български демократичен център.
Колеги, ще вземете ли отношение към въпросите? Не виждам желаещи.
Преминавам към следващата по численост група на Партия „Атака”.
Има думата госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Дами и господа народни представители! Господин министре, зададох Ви два въпроса и на двата не отговорихте. Темата е за нахлуващите имигранти или пришълци от Близкия Изток. Въпросите ми бяха: колко милиони евра, долари или чужда валута, може би турски лири са конфискувани от тези престъпници, които извършват двойно престъпление? Първо, минават границата, заобикаляйки контролно-пропускателните пунктове; и второ, контрабандират валута. Според Наказателния кодекс обектът на контрабандата се конфискува. Понеже не можете да отговорите, ние сме напълно в правото си да заключим, че тези мръсни пари от едно от най-тежките престъпления, признати от международното право – трафика на човешки същества, се вливат в българската икономика и засилват, подхранват корупцията, като се започне от граничния полицай, мине се през частния охранител на „Бат секюрити”, например, който пази тъй наречените „бежански лагери”, мине се през онази паразитна каста, наречена „правозащитни адвокати”, които вземат по 100 лв., за да разпечатат една клиширана страница, и се свърши до висшите държавни чиновници. Следователно в България текат милиони контрабандни суми, които отиват за корумпиране на държавната администрация.
Другият ми въпрос беше: колко от тези пришълци са експулсирани? И на този въпрос не отговорихте. Аз намирам, че днешното ни заседание за тъй наречените „бежанци” е симптоматично. Вие сте точно толкова неподготвен, колкото беше неподготвен и Вашият предшественик. Точно преди една година, месец ноември от тази трибуна аз му исках оставката и го питах: „С кого делите мръсните пари от бежанците?”, защото бежанците са един огромен гешефт. Сега ще Ви обясня защо не можете да ми отговорите и защо бежанците са гешефт. Гешефт са, защото има финансиране, с което може свободно да се злоупотребява от две посоки. Първо – мръсните пари, които те носят; и второ – парите за тъй наречената „интеграция”. Странно, че когато говорите за интеграция, всичко друго Ви минава на ум, дами и господа, само не и това, че не сте питали българския народ дали той е съгласен да ги интегрира. Аз ще Ви кажа: те няма да бъдат интегрирани никога, защото ние не ги желаем!
Господин Янков от ДПС, питате как тези хора щели да намерят реализацията си. Няма да я намерят. Българско гражданство се дава, статут се дава, но гражданство се отнема и статут се отнема. Те ще бъдат експулсирани, тъй като повечето от тях са престъпници, а тези, които не са престъпници, са просто неграмотни и ще бъдат върнати в страните, от които са дошли.
Ще провеждаме политиката, която беше формулирана от унгарския министър-председател Виктор Орбан при честванията на 1 септември, годишнината от Първата световна война. Той каза така: „В Унгария няма да пристигат нито да бъдат приемани така наречените „бежанци”! Унгария ще си остане християнска страна, а тези, които искат да дойдат или вече са стъпили, ще бъдат върнати в страните, в които Бог е решил да се родят!”. Това е единствената политика, която може донякъде да компенсира пораженията върху националната сигурност, които Вашите правителства вече нанесоха.
Колкото до това дали тридесет-километровото съоръжение струва 7 млн. лв. или по-евтино, оставаме с впечатление, че Вие, господа либерали от дясната страна, сте много загрижени, нали?!
Искам да попитам: какво стана, господин Цветанов, с онези 200 хил. лв., които Вие още през 2012 г. дадохте на Вашата областна управителка в Хасково Ирина Узунова и те изчезнаха? Къде отидоха парите?
Гледали ли сте един американски филм с Куба Гудинг „Покажи ми парите” (Show me the money), знаете ли го? Къде са парите, които Вие още през 2012 г. бяхте заделили, за да осигурявате комфорт на тази частна мюсюлманска армия, която не идва от полетата на смъртта около Хомс, Хама или Алепо, тя идва от лагерите в Турция, където те са тренирани да убиват мирно население. Вижте ги в YouTube, вижте ги във всички социални мрежи за споделяне. Те самите имат свои телевизии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да се придържаме към времето в правилника, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Само половин минута, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Половин е много, едно изречение, за да приключите.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Искам само да уведомя народното представителство, че в България вече има частни „бежански” лагери. Един такъв е организиран от Алайдин Харфан – дюнерджията, който случайно или не, се явява спонсор на синята част от народното представителство. Той подкрепя Вашите кампании например тази на Найден Зеленогорски. И Вие ще говорите за национална сигурност. Няма такава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Тук има поименно споменати народни представители.
Господин Цветанов иска лично обяснение.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Ташева, за въпросните 200 хиляди, за които говорихте, смятам, че това беше тема, която дебатирахме в предишното Народно събрание. Знаете, че тези средства бяха осигурени, за да може да бъде подготвена площадката – точно тази площадка, от която предишното ръководство на Министерството на вътрешните работи се възползва. Знаете, че там се настаниха доста бежанци.
Това, което визирате за бившия областен управител на Хасково, смятам, че трябва да имаме поне минимално уважение към народните представители от предишното Народно събрание. Мога да Ви кажа, че заради инсулта, който госпожа Узунова получи, все още има възстановителни процедури, нека да си пожелаем тя да оздравее и да може действително да бъде работоспособна.
Упрекът, който Вие отправяте към нея, смятам, че е безпочвен и го отдавам повече на Вашата емоция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За лично обяснение – господин Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаеми колеги, искам да кажа ясно, че това, което госпожа Ташева каза, е абсолютна лъжа! Ако обаче се окаже, че някой наш симпатизант в Плевен е получил дюнер за подарък и това го възприемете за някакво финансиране на кампанията, вероятно може да има и частичка истина.
Моля Ви, мерете си приказките, защото само Йосиф Кобзон получи хонорар, доколкото знам, 80 хил. лв.! Сериозни пари!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега следва възможност за отношение от групата на АБВ. (Народният представител Магдалена Ташева иска думата за лично обяснение.)
Няма на лично обяснение възможност за лично обяснение, госпожо Ташева. Няма такава дискусия, в която да влизаме.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Откровено казано, очаквах много повече от изложенията на вицепремиера и на министъра по проблема, свързан с бежанците. Не на последно място, по-скоро на едно от първите места, искам да кажа, че от всички изложения до момента не стана ясно, че имаме национална сигурност, в която са заложени такъв тип въпроси и координацията между различните ведомства, служби и агенции.
Направи ми силно впечатление в техните изложения, че на няколко места имаше излагане на противоречиви данни и в същото време излагане на противоречиви мнения по въпроса. Това за мен още веднъж отговаря на въпроса, че ние наистина нямаме координация помежду си и че се опитваме да решаваме проблемите в този казус, в този основен проблем, опитваме се да ги решаваме ад хок. Според мен липсва аналитичност, системност и всичко това, съжалявам, че отново се повтарям и потретвам, води до извода, че ние нямаме национална сигурност по такъв тип проблеми.
Също така очаквах да бъде представено по-добро експертно мнение. Министърът спомена, че за решаването на проблема като цяло могат да бъдат предприети най-различни мерки. Очаквах да чуя не какви са възможните мерки, аз лично очаквах да чуя коя от предложените мерки е най-ефективна, коя от предложените мерки може да доведе до много по-добри резултати и в същото време това да бъде в съчетание с изразходването на по-малко пари.
Защо говоря за пари в момента? Защото и вицепремиерът, и министърът споменаха, че е необходимо да бъде направена актуализация на бюджета по въпроса, свързан с бежанците. Не успях да чуя в какъв размер. Ако бъде гласувано увеличение на бюджета, това до каква ефективност ще доведе? Знаете, че в момента бюджетът и актуализацията му е много деликатен въпрос, който отваря няколко подвъпроса.
Първият – бюджетният дефицит, тоест натрупаното отрицателно бюджетно салдо в какъв процент ще бъде одобрено от Народното събрание?
На второ място – увеличава ли се или не външният дълг? Ако да, това до какво води, върху какво рефлектира? На първо място – върху макроикономическата среда в България, на второ място – върху социалната политика, на трето място – върху Националната сигурност, на четвърто място, не последно по важност, това ще доведе до пряк отлив на преките чуждестранни инвестиции. Точно поради тази причина очаквах, че днес ще бъде изложена много ясна и адекватна аргументация за това каква актуализация трябва да бъде направена по отношение на бюджета относно проблема, който цял ден коментираме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз благодаря, господин Белемезов.
Да благодарим и на министъра за изслушването.
Процедура – заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожо Председател, много Ви моля да уважавате размяната на аргументи, пък били те и нападки.
В миналия парламент ние имахме право да се защитим, когато някой ни обвини несправедливо.
Господин Зеленогорски, имате снимки с Алайдин Харфан по време на втората Ви кампания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Ташева, няма да Ви допусна на лично обяснение да се репликирате по начин, който не е предвиден в Правилника!
Преминаваме към изслушването на служебния министър на околната среда и водите госпожа Светлана Жекова относно Решение № 28-ОС/2014 г. за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие на цялостен и годишен работен проект за 2014 г. за търсене и проучване на нефт и природен газ в границите на Блок „1-11 Вранино”.
Служебният министър е тук.
Въпросът ще бъде развит от госпожа Калина Балабанова.
Заповядайте, госпожо Балабанова.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! На 26 август 2014 г. Министерството на околната среда и водите на Република България и Вие, като назначен служебен министър, издавате Решение № 28-8/2014 г. за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие на цялостен петгодишен и Годишен работен проект за 2014 г. за търсене и проучване на нефт и природен газ в границите на Блок „1-11 Вранино”.
Припомням Ви, че като назначен служебен министър на околната среда и водите Вашите функции са определени в Решение № 20 от 23 декември 1992 г. за тълкуване на чл. 99 от Конституцията, а именно: Вашите функции се свеждат до задачата да се осигурят условията за произвеждането на честни, демократични и свободни избори. Задача, с която мисля, че повечето колеги ще се съгласят, че не е особено успешна. Допълнителните Ви правомощия се свеждат до задачата да се осигури определена непрекъсваемост в протичането на държавния живот на обществото.
Ако подминем факта, че не се справихте добре с подготовката и протичането на изборите, не виждам как щяхте да предизвикате прекъсваемост в държавния живот, ако бяхте пропуснали да разпишете въпросното решение. В него Вие издавате разрешение на фирмата „Парк Плейс Енерджи Корп” да търси и проучва нефт и газ за периода 2014-2019 г. – това са пет години, дами и господа народни представители, на територията на Блок „Вранино”. Това със сигурност надхвърля Вашите правомощия.
В тази връзка моля да отговорите на първия въпрос, който е изключително важен, тоест: какви точно са причините да си припишете функции и да издадете такова пагубно за Добруджа и за цяла България разрешение? Чии точно интереси защитавате чрез това решение, защото е повече от видно, че не защитавате българските интереси. Може би американските?! Сега ще се обоснова защо.
Бих искала да Ви информирам, защото може би не сте се запознали преди да издадете това решение, че въпросната фирма „Парк Плейс Енерджи Корп” е регистрирана в щата Невада – САЩ. Нейни представители са Мохамед Ийаз Кан, Дейвид Майкъл Томпсън, Скот Чарлс Ларсън, Артър Авлин Дъглас Халерън. Занимава се с търсене, проучване и добив на въглища, течни въглищни горива, вторични продукти от въглища и въглищни газове, търговия с въглища, течни въглищни горива, вторични продукти от въглища и въглищни газове. Това е видимо от фирменото досие на фирмата, която се занимава с извличането на въглищен газ.
Самата фирма „Парк Плейс Енерджи Корп” дава интервюта в регионални информационни добрички агенции. Признава, че ще ползва стари сондажи, които са на 1300-1500 м. На такава дълбочина, особено и при стари сондажи, има възможност само за добив на въглищен газ, но не и на природен, за което е издадено въпросното разрешение.
Информирам Ви, че въпросната фирма не казва каква технология ще използва при търсенето на газ. Освен това самият президент на „Парк Плейс Енерджи Корп” признава пред медии, че иска да добива въглищен газ на територията на Добруджа. Ако имате желание, по-късно ще Ви предоставя самото интервю на господина. (Обръща се към министъра на околната среда и водите.)
За околната среда и за водите и за екологията като цяло няма значение дали въглищният газ ще се търси или ще се добива. Технологията е абсолютно една и съща. Може да се използват два метода – да информирам колегите народни представители.
Първият е фракинг, вторият е запалване. И двата са еднакво вредни за околната среда. Фракингът или хидравличното разбиване е метод, при който се впръсква под огромно налягане, забележете, до 1000 атмосфери чрез сонди милиони литри вода, но не просто вода, а вода, смесена с над 600 вида токсични химикали, по-голямата част от които с доказано канцерогенно действие. Сами преценете това до каква степен би навредило на околната среда.
При запалването – другият възможен метод, се крие огромен риск от замърсяване на подземните водоизточници и то най-вече с бензен и фенол. Много държави, тъй като тук всички изпадате в голяма любов към Европейския съюз, повечето от тези държави са членки на Европейския съюз, в това число Франция, Люксембург, Нидерландия, Чехия, Австрия, Германия вече забраняват и отричат тези методи, дами и господа. Между другото площта, която ще обхваща този проект е близо 400 км от Златна Добружда.
Блок „Вранино” е разположен на общините Генерал Тошево, Каварна, Балчик и Шабла. В тази зона се намират и защитени площи, в това число езерото „Дуранкулак”, Крайморска Добруджа, „Калиак” и „Било”.
Тук идва вторият акцент и вторият ми въпрос: как точно стигате до извода, че проектът на „Парк Плейс Енерджи Корп” – цитирам, защото при мен е и решението, което сте издали, няма да окаже значително, подчертавам, значително отрицателно въздействие върху околната среда, при условие че в технологиите за добив на въглищен газ са доказано катастрофални за околната среда?
Тъй като на цяла България е известно, че министерството, не само на околната среда и водите, но което и да било министерство, цялата държава няма технология, няма институция, няма кадри, няма експерти, които да контролират една такава фирма какъв газ точно търси. Тя просто взима една територия, прави си сондажите и търси каквото търси. Никой от Вас или представителите на която и да е институция проверява какво се търси там. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Довършвам, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност под формата на двата въпроса да доразвиете подвъпросите си, но приключете мисълта си.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Вторият ми въпрос е: с каква съвест издавате разрешение на тази фирма за търсене на природен газ, при условие, че и на Вас и на всички останали, и на цялата държава е ясно, че там няма да се търси природен газ? Ще Ви помоля да отговорите сериозно на въпросите.
Припомням Ви, че от Партия „Атака” събрахме хиляди подписи против Вашето решение и хиляди хора в цяла България, а не само в Добрич и цяла Добруджа, в цяла България се събраха да протестират против това решение. Затова Ви моля за отговорност и сериозност към този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря и аз.
За отговор – служебният министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Балабанова, Решението за преценка на вероятната степен на значително отрицателно въздействие на цялостен и годишен работен проект за 2014 г. за търсене и проучване на нефт и природен газ в границите на Блок „1-11 Вранино” предизвика действително широк медиен и обществен интерес, който за пореден път доказа, че липсата на прозрачност и информираност за обществото води до лесна и най-често безнаказана манипулируемост на част от него. Затова благодаря за възможността за това изслушване, което ще ми позволи да внеса пред Вас, уважаемите народни представители яснота и още веднъж да уверя, че МОСВ няма да допусне незаконосъобразни методи за добив на нефт и природен газ.
Именно въпросното Решение от 26 август с поставените в него задължителни условия гарантира изпълнението на проучвателните действия в съответствие със законодателството по околна среда. Това решение не е разрешение по смисъла на Закона за подземните богатства, както твърдите. В него се съгласува работен план за търсене и проучване на природен, не на въглищен газ.
В съответствие с влезлите в сила от април 2012 г. разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда всички проучвателни сондажи за нефт и газ са предмет на процедурата по ОВОС в България – нещо, с което нашата държава отиде по-далеч от разпоредбите на съответната Европейска директива за ОВОС и е една от малкото държави, която въвежда задължителен ОВОС или преценка за ОВОС по отношение на добива на природен нефт и газ.
В тази връзка след изготвяне на работен проект за предвидените за прокарване сондажи, възложителят следва да уведоми компетентния орган за необходимостта от провеждане на процедура по ОВОС за сондажните дейности. За същото са постановени задължителни условия за въпросното решение на министъра на околната среда и водите от 26 август. Според тези условия всяко следващо действие, свързано със сондажни дейности, следва да премине през съответните процедури по оценка на въздействието върху околната среда. Всяко следващо действие!
Площта, която покрива блок „1-11 Вранино”, е разположена на територията на областта Добрич, Североизточна България. Въглищните пластове, открити в добруджанския въглищен басейн, са обширно проучени от 1960 г. до 1990 г. с повече от 220 сондажа в границите на басейна, за да се определи възможността за добив на намиращите се там въглища. По време на тези проучвателни периоди не са били изследвани възможностите за промишлен добив на природен газ от въглищните пластове. Не на въглищен газ, а на природен газ от въглищните пластове. Това е газ метан, има разлика.
Именно тези дейности са предмет на 5-годишния работен план на фирмата изпълнител. Цялостният и годишен работен проект са изготвени на основание договор от 1 април 2014 г. за търсене и проучване на нефт и природен газ блок „1-11 Вранино” между тогавашния министър на икономиката и енергетиката и „Парк плейс енерджи корпорейшън” съгласно съответното решение на Министерския съвет от октомври 2010 г.
Тук е важно да припомня, че с Решение на Четиридесет и първото Народно събрание от 2012 г. е въведена забрана върху прилагането на технологията хидравлично разбиване – фракинг, при проучване или добив на газ и нефт на цялата територия на Република България. Забранява се съответно издаването на лицензи, сключването на концесионни и други договори, както и извършването на всякакви правни и фактически действия в нарушение на това Решение на Народното събрание.
Следва закономерният извод, че подписаният на 1 април тази година договор с „Парк плейс енерджи” е изцяло съобразен с тези забрани, а задълженията и правомощията на министъра на околната среда и водите е да поставя рамките за екологосъобразно изпълнение на този договор. Това е смисълът и целта на обсъжданото днес решение.
По конкретните въпроси, поставени от госпожа Балабанова, позволете ми първо да се концентрирам върху последния, защото за мен той е много важен – за това как стигнахме до извода, че проектът на „Парк плейс енерджи” няма да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда, казвате Вие. С отговора държа да внеса няколко ключови уточнения от съществена важност, за да се избегнат всякакви спекулации. Ще започна с това, че на този ранен етап на планиране на дейностите не се изпълняват дейности, които да са предмет на процедура по оценка на въздействието върху околната среда или на екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда. Поради това процедурата за постановяване на въпросното решение, с което се съгласува цялостен и годишен работен проект за търсене и проучване на нефт и природен газ в границите на блок „1-11 Вранино”, произтича от разпоредбите на наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти, инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони, така наречената „Наредба за оценка на съвместимостта”. Съответно предметът на преценка в постановеното решение – смятам, че е важно да бъде уточнено за народните представители. Предметът се отнася само до съвместимостта на предложените дейности в работния план с целите за опазване на зоните от мрежата „Натура 2000” и не представлява цялостна оценка на въздействие върху околната среда.
Министерството на околната среда и водите като компетентен орган е извършил преценка дали цялостният работен проект за търсене и проучване на нефт и природен газ Вранино е вероятно да окаже отрицателно въздействие върху защитените зони от мрежата, „Натура 2000”, в част от които попада. Да, правилно цитирахте – част от площта попада в защитени зони, съответно езеро Дуранкулак и крайморска Добруджа за опазване на природните местообитания и зоните „Било” и „Калиакра” за опазване на дивите птици. Площта не попада в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и преценката, която е направена на този етап и установена с решението, се отнася единствено и само върху тези въздействия, не цялостно въздействие върху околната среда.
Министерството на околната среда и водите и преценило, че цялостния проект няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на засегнатите защитени зони, само при поставените с решението условия, засягащи сондажните дейности. Тези условия са задължителни за изпълнение както от възложителя на проекта, така и от компетентния орган по одобряването му – Министерството на икономиката и енергетиката.
Обръщам внимание върху факта, че решението съгласува работни проекти за търсене и проучване, а не за добив на такива, както се изразявате във Вашето запитване.
Позволете ми тук да отговоря все пак и на първите два въпроса на госпожа Балабанова – за надхвърляне на правомощията си като служебен министър и поставянето на подписа си под „гибелта на Златна Добруджа”.
Правомощията и отговорностите, които имам като служебен министър на околната среда и водите, е да предприема всички законосъобразни мерки за гарантиране изпълнението на проучвателните дейности в съответствие със законодателството по околна среда, както и за гарантиране и защита на гражданския и национален интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Уважаема госпожо Министър, ориентирайте се към приключване, тъй като предвидените 10 минути за изложение изтекоха. Може би по-късно ще имате възможност да отговорите. Довършете мисълта си.
МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Ориентирам се, благодаря. (Реплики от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нека да завърши мисълта си, господин Сидеров.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Считам, че Министерството на околната среда и водите защити интереса на българските граждани чрез поставените задължителни за изпълнение условия в решението и допълнително го прецизира и допълни с изрична референция към съществуващия вече мораториум. Освен тези условия в решението са поставяни условия за задължително спазване на режима на допустимите дейности, определени със съответните заповеди за обявяване на защитените зони.
Така, че уважаема госпожо Балабанова, нито Министерството на околната среда и водите, нито аз в качеството си на служебен министър бихме посегнали към добруването на нашата обща Златна Добруджа, а камо ли да се подпишем под гибелта й. Напротив, убедена съм... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последно изречение...
Убедена съм, че търсене и проучване на собствени залежи на конвенционални горива в България са възможни за осигуряване на енергийна независимост на региона и на страната ни. Необходимостта от това става все по-осезаема, особено в контекста на газовата криза, през която преминаваме. Смятам, че законодателството по околната среда е инструмент за гарантиране на устойчиво развитие, а не за ограничаването или спирането му с безусловни забрани под претекста за проява на загриженост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте по процедурата, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Председателстващ, настоявам когато тук идват министри, които са слуги на народа и са на отчет в Народното събрание, да им правите забележка, когато се държат арогантно и нагло! Защото, Жекова, освен че лъжете, Вие се държите арогантно и не уважавате Народното събрание! Ние тук сме народни представители, които представляваме нашите избиратели и Вие пред тях сте длъжни да обяснявате защо сте дали това разрешение и защо сте дали да дупчат златната добруджанска земя (смях в ПФ), а не да ни разправяте лъжи и да се държите тук като Илзе Кох, като надзирателка в женски затвор! (Ръкопляскания от „Атака”) Нямате право на това и си вземете бележка, господин Председателстващ!
Настоявам, когато министри идват тук, да се държите както трябва, да защитавате достойнството и да им казвате, че са тук за да се отчитат пред народа, а не да се развиват тези и не да се държат арогантно и да се карат, защото Вие в момента се държахте арогантно! Обвинявате в манипулация нашия народен представител, който Ви изнася факти и тези факти се знаят от хиляди български граждани. И не напразно българските граждани се вдигат на протести. Те ще се вдигат и в бъдеще на протести, а такива като Вас...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Сидеров...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: ...накрая ще отидете в затвора (ръкопляскания от „Атака”), защото не само позволихте да дупчат златната добруджанска земя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Сидеров...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: ...ами продадохте България! (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Приемам отправената бележка.
Уважаеми колеги, намираме се в хипотезата на чл. 110, ал. 2 от Правилника, по който работим, всяка от парламентарните групи има право на до два въпроса. По създадения и установен от нас ред поканвам най-голямата от тях – Парламентарната група на ГЕРБ, за допълнителни или уточняващи въпроси.
Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, от направеното от Вас изложение разбрахме, че процедурите, които са проведени от Министерството на околната среда и водите, са стигнали до една определена фаза. Разбрахме, че Министерството на околната среда и водите и Вие, като министър, гарантирате, че няма да допуснете нарушение на българското законодателство. Няма да допуснете нарушение на изричната забрана, наложена чрез мораториума, въведен през 2012 г., както и допълнителните условия, които бяха приети с промяната на Закона за опазване на околната среда отново през 2012 г., които изискват преминаване на процедура по ОВОС не само във фаза „добив”, а и за всички проучвателни дейности, когато те са свързани със сондиране.
Също така Министерството на икономиката и енергетиката като компетентен орган е този, който всъщност издава разрешението за търсене и проучване, подписва договора за търсене и проучване, нещо, което се е случило на 1 април 2014 г.
Разбрахме, че разрешението, издадено от Вас, касае процедура, свързана с наредбата за оценка на съвместимостта, с целите и предмета на опазване на защитените зони, а не с процедура по ОВОС – добро уточнение, защото ми се струва, че тук има някаква форма на неразбиране.
Това, което ми се иска да уточните, е: на каква фаза е в момента процедурата; провеждат ли се някакви действия и дейности от компанията, която е получила разрешението за търсене и проучване? Също така да разясните последващите процедури, които ще гарантират изцяло защитата и недопускането на неблагоприятно въздействие върху околната среда и недопускане на риска за щети върху територията, както и рискове за здравето и живота на населението. В каква степен компетентните органи, а именно Министерството на икономиката и енергетиката, както и Министерството на околната среда и водите, които са отговорни да контролират процесите, си взаимодействат? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
За отговор – министър Жекова, заповядайте.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Благодаря за въпроса, госпожо Василева. Ще се радвам да направя тези допълнителни уточнения.
Докъде е процедурата? Първо, бих искала да уточня каква е настоящата ситуация с въпросното решение.
Решение № 28-ОС/2014 г. е обжалвано пред Върховния административен съд. Към настоящия момент МОСВ няма данни за насрочено съдебно заседание по жалбите срещу решението и съответно, съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК, оспорването на решението спира неговото изпълнение до окончателно произнасяне от съда, тоест в момента решението не е влязло в сила. То е необходимо условие, за да може впоследствие министърът на икономиката и енергетиката, като компетентен орган по издаване на разрешенията, да вземе решение по отношение на разрешаването на дейностите в работния план. Когато такова разрешение бъде дадено от компетентния орган, тогава следва съответно изпълнение на работния план, като всяка година годишният работен план трябва да се одобрява допълнително.
Това е по отношение на процедурата и на това докъде сме с нея – решението не е влязло в сила, тоест към разрешение не е пристъпено, това предстои. Когато има разрешение и започнат да се изпълняват дейностите от плана, всяка една дейност подлежи на процедурата на оценка на въздействието върху околната среда – всяка една сондажна дейност.
В работния план са предвидени много дейности, които са за обработка на данни и за събиране на допълнителни данни. Те съответно не подлежат на оценка на въздействието върху околната среда, но всяка сондажна дейност, независимо дали е в стари сондажи, или нови такива, които са предвидени в работния план, подлежат на оценка на въздействието върху околната среда.
Контролът, който се осъществява, е съвместен – от Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на околната среда и водите. Съответно от Министерството на икономиката и енергетиката проверяват дали е изпълнено заявеното от изпълнителя начин на провеждане на дейностите, технологиите, които съответно са заявени. Всичко това предстои, все още не са заявени технологии, все още няма търсене и проучване, съответно МОСВ контролира дейностите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които са заложени в решението на министъра на околната среда и трябва да бъдат част от разрешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Жекова, времето за отговор на този въпрос изтече.
Сега е наред представител от групата „БСП лява България”.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Отварям въпросния акт, който сте подписали, госпожо Министър, и Ви задавам първия въпрос, на който моля да ми отговорите с „да” или „не”.
Вие възложихте ли да Ви бъде изготвен доклад за съвместимост на това инвестиционно предложение с българското законодателство? Ако „да”, моля да ни го представите, защото в мотивите да вземете решение не се позовавате на заключението на такъв документ. Вие сте взели решение да съгласувате инвестиционното намерение за целия период и за годишната работна програма за 2014 г., въз основа на редица текстове на българските закони, но отбелязвам, на Вас Ви е предоставена писмена документация от възложителя.
Задавам Ви следния въпрос: възложителят информира ли Ви за технологията, с която ще проведе проучванията и добива? Ако „да” – защо не сте го посочили в общата информация за предложения проект. Ако отговорът Ви е „не”, моля да ми отговорите: на какво основание Вие преценихте и решихте, че няма вероятна висока степен за значително отрицателно въздействие? „Да” или „не”? Ако „да” – ми кажете едното, ако „не” – другото.
И как така Вие разрешавате проектиране и прокарване на поне 10 хил. м нови сондажи на такъв ранен етап без онова, което казвате, че се надявате да се случи задължително? Цитирам Ви изявление на господин Скот Ларсън (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), президент на въпросната фирма. Той говори за три етапа, като третият е пилотен тест. Пилотният тест е полеви и методът за добив трябва да бъде експериментиран, така че моля да ми отговорите точно и еднозначно на поставените въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На колко въпроса, господин Божинов? Имате възможност за един въпрос, а Вие зададохте – аз отброих поне три до момента.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако мислите, че с това съм затруднил министърката, моля да бъда извинен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, не мисля това, но нека да се придържаме към процедурата. (Оживление. Шум и реплики от БСП ЛБ: „Това е един въпрос с подвъпроси.”)
За отговор – министър Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Благодаря за въпроса, господин Божинов.
Отговорът, отговорът...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): „Да” или „не”?
МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: На кое – на първия или на втория въпрос?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: На първия, на първия.
МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Отговорът на въпроса е: и „да”, и „не”. (Смях и оживление в БСП ЛБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Това е много по женски, отговорете по-сериозно.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Да, изискана е документация от страна на възложителя, свързана с оценката за съвместимост. (Реплики на народния представител Красимир Янков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, моля Ви не влизайте в пререкания с говорещия.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Тази документация – въпросният работен план, това е документацията, е представен в МОСВ за оценка и преценката единствено и само по отношение на въздействието върху защитените зони, на които попада. Сондажите, които цитирате, са в работния план – действително някъде далече във времето, защото на този етап няма нито посочена технология, нито места, където ще бъдат провеждани сондажите. (Реплики на народния представител Георги Божинов.) Да, това е предмет на различна оценка. На този етап няма посочена такава информация и преценката е върху цялостния работен план по принцип. Пак казвам, оценката, преценката, а не разрешението – тепърва, за да се дава разрешение на всяка една отделна дейност, включително сондажите в стари или нови 10 000 метра, ако се стигне дотам, защото това е въпрос на обработка на данни, които са предмет на работния план през първата година, подлежат на оценка на въздействието върху околната среда, включително пилотният сондаж, който споменавате, и той подлежи на преценка за оценка на въздействието на околната среда. Това тепърва предстои като решение преди да се издаде разрешение. Пак уточнявам, това не е разрешение. То се издава на базата на бъдещи оценки на въздействието върху околната среда на всяка една дейност, включително на пилотния проект.
Пилотният проект не е предвиден за първата година. Всеки работен план за всяка следваща година подлежи на отделно разрешение и всяка дейност в него, свързана със сондаж, подлежи на отделна оценка на въздействието върху околната среда. Това е заложено в решението. Ако прочетете малко по-надолу, виждате условията по решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Жекова.
Въпрос от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Въпросът, който бих искал да отправя към Вас, министър Жекова, по-скоро е свързан с оповестяването на подписаното от Вас решение за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие върху защитените зони на цялостния и годишен работен проект за 2014 г. за търсене и проучване на нефт и природен газ в границите на Блок „1-11 Вранино”.
Моето впечатление е, че възникналото във връзка с това решение високо обществено напрежение се дължи на недостатъчна информация, представена публично от МОСВ. Имам предвид не общата информация, а подробни разяснения както за самия проект – имам предвид за същността на проекта, на метода за търсене и проучване, заложен в него, също така и точно какво се разрешава с решението, което Вие сте подписали.
Струва ми се, че има липса на информация и директно от Дирекцията за защита на природата за това точно какво евентуално въздействие би имало и евентуално няма да има в съответната защитена територия, след като се одобрява този работен проект – както цялостния за периода, така и годишния.
Видно е, че след като по решението вече в публичното пространство има бурни протести, темата е чувствителна, знаем, след това са допълнени с Ваши решения от 8 септември, с много сериозни рестрикции и вече, след като са включени тези допълнителни компоненти по отношение на опазване на природата, се постига и се вижда, че в случая става въпрос за конвенционални подходи, изключени са неконвенционалните. На пръв поглед би следвало да се има предвид с оглед на това, че темата е изключително чувствителна, че би могло да има асоциация с въглищното изгаряне и с хидравличния фракинг. Видно от хронологията на решенията и на цялата предистория, която... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само едно-две изречения, ако обичате.
Видно е, че са разрешени единствено и само конвенционален подход и конвенционален добив. Ето, това трябваше да знаем всички ние, цялата общественост, и по този начин наистина да има един контрол. Може би за целта е необходимо да се провеждат необходимите дискусии и дебати с достатъчна информираност, най-малкото по време, когато едноактно е издадено решението, обществеността да бъде информирана. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Въпросът ми освен това допълва предишния, който зададох в самото начало: предвиждат ли се на следващи етапи да се водят сериозни информационни кампании и да се информира цялата общественост и всички ние с оглед изключително голямата загриженост на цялата общественост? Аз ще дам пример както с генномодифицираните организми, така и с един закон, който разглеждахте в Четиридесет и първото народно събрание за отпадъците. Дискусията и дебатите трябва да предхождат решенията и да има максимална степен на информираност на цялата общественост и на всички нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чакъров.
За отговор – министър Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Благодаря, господин Чакъров.
Да, съгласна съм, че вероятно не е бил достатъчно широко огласен предметът на въпросното решение, след като продължава да се бърка с „разрешение”. Определено трябва да се помисли в тази посока и аз се надявам устойчиво да се помисли и при следващото постоянно правителство. Ние може би нямахме толкова време, за да реагираме на такива по-дългосрочни проекти.
Конкретно на въпроса – дали ще се организира по-широко обществено обсъждане и кампании, отговорът ми определено е: да, и то съвместно с Министерството на икономиката и енергетиката, с което в тази връзка имаме изключително добри кооперативни отношения.
Предстои издаването на разрешение за търсене и проучване и за одобряване на работния план, който не е окончателно одобрен, както казах. Преди това одобряване и преди издаването на разрешение конкретно за търсене и проучване ще бъде съответно проведена широка кампания, обществено обсъждане, така че да може да се чуят гласовете не само на тези, които протестират срещу фракинга – ние всички сме против тази неконвенционална технология, затова в България има мораториум, но и на тези, които биха искали в региона да се развиват дейности, съобразно разбира се околната среда и здравето на населението, но дейности за търсене и проучване на нефт и природен газ с конвенционални методи. Защото както казах в изявлението си, според мен това е развитие, което на региона и на България като такава, не трябва да се отказва чрез законодателството за опазване на околната среда. То е да се опази околната среда и здравето на населението, а не за да се забраняват нормални конвенционални методи за развитие, в случая за търсене и проучване на нефт и природен газ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Жекова.
На ход са колегите от Реформаторския блок.
Господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, господин Министър! Безспорно това е стратегически въпрос за нашата страна – както проучването за нови енергийни източници, така и това да се върши без риск за околната среда и особено за водите.
Бих искал да кажа, че това, което колегата Чакъров застъпи, беше част и от моя въпрос.
Факт е, че тук, в пленарната зала, се поставят въпроси, които, съвсем естествено, изискват някакво разяснение. Примерно разликата между „решение” и „разрешение” вече е по-ясна. Включително има разлика между „природен газ” и „въглищен газ”. Природният газ се образува вследствие дейността на микроорганизми, там не може да се очаква наличието на бензен или хидроксилни производни на бензена, които евентуално са канцерогенни или други. При въглищния газ, когато има окисление при високи температури, могат да се получат кондезирани ядра, включително и такива, споменати от колежката Балабанова.
Въпросът тук по-скоро е свързан с водите. Аз все още съм заместник-председател на Българската асоциация по водите и ако това не е някаква несъвместимост, вероятно ще остана такъв, тъй като това е общественополезна организация. Там се интересуваме от тези въпроси. Смятаме, че към настоящия момент единственият по-сериозен риск е свързан с дълбокото сондиране, за което, естествено, има налични технологии и при съответно изолиране в долната част на валанжа, ще може да се постигне и необходимото, за да се стигне до карбона, без да има проблеми за подземните води във валанжа. Все пак обаче трябва да се има предвид, че валанжният водоносен хоризонт в тази част на България е може би най-големият и стратегически източник на сравнително слабо минерализирана вода – нещо, което трябва да пазим и в бъдеще.
Надявам се по-нататък, когато се издават съответни разрешения, че ще има по-задълбочен анализ, включително на хидрогеоложкия разрез. Знаем, че там водоупорът има и някои разломи, че работните площадки трябва да бъдат извън тях, да се следи нивото на подземните води и много други неща, които се надявам, че ще се сбъднат.
Накрая като една дребна закачка: откъде министър Жекова смята – освен липсата на информираност, идват опасенията, че ще се изгори Добруджа, при положение че там изгаряне няма да има под земята, макар на 1200-1500 метра? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Великов.
За отговор – министър Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Благодаря, господин Великов.
Искам да Ви уверя преди всичко, че да, точно такова е нашето намерение – на Министерството на околната среда и водите. В разрешението е заложено при всяка следваща сондажна дейност да се извършва задълбочена оценка и преценка на въздействието върху околната среда на всички дейности в тяхната съвкупност, тоест по отношение на цялата територия на блок 1.11 – Вранино, включително подземните водоносни пластове и защитените зони. От тази гледна точка вярвам, че това ще бъде изпълнено.
Що се отнася до това откъде идва разбирането, че ще запалим Златна Добруджа, смятам, че то идва преди всичко от липсата на информираност или по-точно дезинформираност. (Силен шум, тропане с ръце по банката, тропане с крака и силни викове от народния представител Волен Сидеров.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Стига спекулации!
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Включително…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, моля Ви, моля Ви да се придържаме към реда в залата! (Продължаващ шум, тропане с ръце и с крака от народния представител Волен Сидеров.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Това е дезинформация.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: …и определено ще положим усилия тази информираност да бъде по-канализирана. (Продължаващ шум, тропане по банката и пляскане с ръце от народните представители Волен Сидеров и Калина Балабанова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, господин Сидеров! Госпожа Жекова има още 30 секунди, за да завърши отговора на въпроса си. (Реплики от народния представител Волен Сидеров.)
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Всъщност, аз завърших почти отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако сте го завършили, ще Ви благодаря и ще дам възможност на следващия въпрос.
МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Само да отговоря на реакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате право да отговаряте на реакциите, а на въпроса, който Ви е зададен от Реформаторския блок. Не влизайте в персонални диалози в залата.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Ясно, добре. Благодаря.
Ще добавя само, че вероятно тук са намесени също корпоративни интереси, защото ще спомена само, че в конкурса, който е бил проведен преди сключването на договора, преди решението на Министерския съвет от 2010 г., са подали документи две фирми – едната е от „Парк Плейс”, а другата е от „Овергаз”. „Овергаз” дълго е обжалвала взетото решение за избор на изпълнител. Не зная, изводите остават за нас. Съдът е решил, че изборът на изпълнител е бил правилен. Не зная откъде идват и дезинформациите по въпроса за Златна Добруджа. (Шум и реплики от народния представител Волен Сидеров.) Тя няма да бъде запалена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Министър, благодаря Ви за отговора.
Сега имат възможност да зададат въпрос народните представители от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожо Министър, в началото искам да Ви поздравя за изключително компетентния и ясен отговор. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт, възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от „Атака”.)
Искам само да отбележа, че според мен само доброто Ви възпитание не Ви даде повод да дадете ясните отговори, които би следвало да дадете, но аз Ви разбирам, защото само един възпитан човек може да се държи по този начин.
Тъй като аз не считам, че съм чак толкова толерантен за тези неща, ще кажа няколко думи, за да стане ясно на колегите народни представители.
Да, темата „шистов газ” е изключително популистка тема. С нея може много лесно да се манипулира общественото мнение, но тук, между редиците на Патриотичния фронт, имаме човек експерт, който ще потвърди изцяло това, което казвате. По следващата тема той ще зададе такъв уточняващ въпрос. Проучвал е тези терени и знае за какво става въпрос.
Днес трябва ясно и категорично да кажем по какъв начин се защитава общественият и националният интерес и как България ще излезе от енергийната зависимост, ако не прави проучвания за собствените находища?
Днес бих искал да попитам защо така популистки се измества темата на въпроса, тъй като в решението никъде не фигурира проучване за шистов газ или за въглищен газ. На руски се казва „сланцевий газ”, да знаете. (Шум и реплики от Парламентарната група на „Атака”.)
Важно е да знаем и друго нещо. Уважаема госпожо Министър, фирмата е преминала през конкурс и с Решение № 718 от месец октомври 2010 г. е спечелила законно конкурса. Друг е въпросът, че все пак за пореден път печели конкурс фирма, регистрирана в офшорна зона. България се превръща в поле за изява на такива фирми. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо Председател.
Днес е важно да знаем защо не се повдига въпросът за разрешителното за строеж на Карадере и „Южен поток”, който практически не обслужва обществения интерес, а ни кара, госпожо Министър, да купуваме скъпия руски газ, вместо да развиваме… Тук се крие отговорът на въпроса, на който Вие от добро възпитание не отговаряте.
Моят въпрос към Вас е: Ще се осъществи ли контрол от страна на МОСВ? Ще има ли обществото ясна информация, за да не може да бъде поставяно на спекулация и дезинформация по отношение на това, че там ще се добива и ще се правят проучвания за конвенционален газ и нефт, както се случи за находището при село Девенци и както трябва да се случи с находището при Хан Аспарух. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Парламентарната група на „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Благодаря Ви както за оценката на моя отговор и информацията, която Ви предоставих, така и за допълнителния въпрос.
Отговорът на въпроса директно е: да, ще бъде осъществен контрол от органите, които са компетентни по осъществяването на този контрол. Но преди това има процедури, които да осигурят превантивния контрол на това, което ще бъде извършвано като технология и като дейности за търсене и проучване на съответния терен.
Този превантивен контрол, тази превантивна мярка е оценката на въздействието върху околната среда. Тогава ние ще имаме информация, конкретна и категорична, от страна на изпълнителя на дейностите за технологията, която ще използва и за начина, по който ще я използва.
Мораториумът за фракинг, запалване и за всякакви неконвенционални методи е действащ. Мога да Ви уверя, че от влизането в сила на този мораториум няма случай, в който МОСВ или регионални инспекции по околната среда и водите да са уведомявани за инвестиционни предложения за проучване или добив на нефт и газ, използване на въпросните забранени технологии – фракинг, при провеждане на съответните нормативно предвидени процедури. Няма такъв случай.
Всеки уважаващ себе си инвеститор първо би се съобразил с действащите в съответната държава норми. Мораториумът е норма, която Народното събрание е приело преди две години и тя се спазва. Контрол за това ще бъде осъществен от съответните компетентни органи – МИЕ, МОСВ, а преди това – съответните превантивни мерки в качеството на процедурите по ОВОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Очаквам въпрос от групата на Българския демократичен център.
Имате ли въпроси, колеги?
Господин Росен Петров. Заповядайте.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър! Не знам дали сте ходили в Добруджа, но там хората наистина ги е страх от това нещо. Аз не съм специалист, но хората наистина се страхуват от това нещо! Те не правят разлика между фракинг, въглищен газ, не знам какъв друг газ.
Трябва да го обясните на прост и ясен език. Не с отговор „и да, и не”, което ми звучи като „малко бременна”, а с прост, ясен език – какви са последствията за околната среда, ако това нещо се случи. Не на нас, а на тези, които живеят в Златна Добруджа. Тях наистина ги е страх. Хората са наплашени от филми, които излизат по телевизиите, в които като си пуснеш чешмата, гори газ. Там наистина има силно социално напрежение. Така че трябва на ясен, прост език да се обясни на хората доколко това застрашава околната среда.
Моята молба към Вас е да отговорите с „да” или с „не” доколко това нещо застрашава околната среда. „Да” или „не”. До каква степен? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Благодаря за въпроса, господин Петров.
Тук съм категорична – да, ще бъде обяснено именно в процедурите по оценка на въздействието върху околната среда, когато се стигне до дейностите, когато се стигне до разрешаването. Тогава се организират и по закон, и по инициатива на възложителя, и по инициатива на компетентния орган широки обществени обсъждания. Хората ще бъдат запознати с това точно какво предстои като конкретна дейност, дали ще има сондажи, какви ще са тези сондажи, каква технология ще се използва, дали ще бъдат в зони, или не в зони; в рамките на оценката какво би било въздействието върху водоносния хоризонт, върху водите, върху въздуха, върху генерирането на отпадъци.
Всяка една дейност ще бъде оценявана по този начин и ще бъде широко популязирана именно в рамките на обществените обсъждания. Тогава има възможност и за диалог с обществеността – когато имаш повече подробности, които да представиш, детайли, конкретна информация за технологии, за вещества, които ще се използват, за количество вода, която ще се използва в съответните технологии и да можеш да проведеш активен диалог.
Както казах няколко пъти вече, ние не сме на този етап. Ние сме само на етап представен работен проект, който дори не е минал докрай на одобрение от компетентния орган – Министерството на икономиката и енергетиката. Така че това предстои.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Вие знаете ли на кой етап се произнася МИЕ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на групата на партия „Атака”?
Госпожо Балабанова, имате две минути да развиете въпроса си. Първия път почти двойно – петте станаха девет.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Господин Петров, много се лъжете, че хората ги е страх, защото са неинформирани. В Добрич и в Добруджа не живеят тъпаци и селяндури, които нямат на идея за какво иде реч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Балабанова, не към господин Петров, а въпрос към служебния министър.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Приключвам.
Тях ги е страх, господин Петров, защото са прекалено добре информирани. Там живеят интелигентни хора.
Госпожа Жекова, която е една невероятна лъжкиня, не знае...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, въздържайте се от квалификации и обиди.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Втори път няма да отиде в Добруджа, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Балабанова, ще Ви отстраня от залата, ако държите такъв тон с обидни квалификации. Моля Ви.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: …ще я замерят с камъни госпожа Жекова, точно защото са много информирани и интелигентни.
Вие, понеже очаквате някакви шистови патриоти гербери, къде е добруджанското лоби, бе колеги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, задайте въпроса си към министъра, а не се обръщайте...
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Не ме прекъсвайте! Не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви прекъсвам, когато не задавате въпрос към министъра.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Задавам въпрос – в момента задавам въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, слушаме Ви.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Къде са добричките депутати от партия ГЕРБ? Изнизаха се по терлици!
Господин Николов, вземете отношение! Нали сте местен човек? (Реплика от залата.) Вземете отношение!
Ние от Партия „Атака”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Балабанова, не сте в режим на декларация от името на партия „Атака”.
Не сте в режим на декларация от името на партия „Атака”!
Имате две минути да зададете въпроса си към министъра. Моля Ви! Мисля, че сега е моментът да чуем Вашия въпрос. Очакваме го. (Реплики от народния представител Волен Сидеров.)
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Министърката не отговори на моя въпрос, защото тя е една лъжкиня! Тя не отговори!
А самият президент на „Парк Плейс Енерджи Корп.” призна, че ще добива въглищен газ.
Какви хора сте Вие? Как можете да допуснете по този начин да Ви заблуждават и да се правите, че дъжд вали?! Лукови глави ли сте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли въпрос към министъра? (Шум и реплики.)
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Да, ще има въпрос към министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами, имате девет секунди да го зададете!
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Настоявам! Настоявам да кажете как това решение беше взето, какво точно Ви накара да го вземете и да Ви гарантирам, че Вие ще си понесете последствията.
Ние от Партия „Атака” ще внесем законопроект, проекторешение, с което да накараме Министерския съвет да отмени Вашето решение и мораториум на забрана на шистов, въглищен и всякакъв друг вид газ, добиван чрез фракинг, подпалване и каквито и да било други технологии!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Балабанова.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: В тази зала и в Добруджа не живеят тъпаци, не го забравяйте! (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министърът ще отговори на Вашия въпрос.
Заповядайте, министър Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Директно ще отговоря на въпроса – всъщност, ако се отмени това решение, на практика се отменя законосъобразната рамка за изпълнение на този договор, съобразен със законодателството по околна среда и със здравето. Това решение, с условията в него, слага именно тези рамки! (Провикване от „Атака”: „Вашите хора са предатели!”)
Така че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това ли е Вашият отговор, госпожо Жекова? Благодаря Ви. (Реплики и провиквания от „Атака”.)
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Решението и мораториумът го гарантират!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към втория кръг от въпроси.
От името на Партия ГЕРБ има ли втори въпрос? Не виждам желаещ.
В момента сме в режим на втори въпрос, след което ще има отношение към отговорите.
Разбирам, че се отказвате от задаване на втори въпрос.
От името на БСП лява България?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, колеги! Темата е чувствителна и в дебата, който се провежда в момента наистина, целта е да се намери истината и да се защити националният интерес.
Чувствителността е от цялото общество, но в Добруджа и в Добрич тази тема е обект на разискване, на изключително активна гражданска позиция, тъй като все пак говорим за икономиката на района, която ще бъде засегната, говорим за природни дадености, които в нито един друг край на България няма.
Искам да Ви кажа, че най-голямата ценност на Добруджа е земята! Нищо друго не е по-важно! (Ръкопляскания от „Атака”.)
Искам с няколко думи да уточним за какво става въпрос и съответно моят въпрос към Вас.
Говорим за съгласуван цялостен проект за периода 2014-2020 г. Говорим за годишен проект – 2014 г., за търсене и проучване и работен план, в който никой не знае какви методи ще се използват на този етап, но има разрешение.
В същото време това е инвестиционен проект, за който инвестиционен проект – искам да обърна внимание, че няма абсолютно никакво обсъждане на територията на тези общини, които са включени в него, а те са четири общини с територия близо 400 кв. км.
Питането ми е следното: защо не е спазен Законът за подземните богатства за обявяване на това инвестиционно намерение, неговото обсъждане и всички заинтересовани страни, които имат отношение към този въпрос на тази територия да изкажат своето становище?
Каква е била причината толкова много да се бърза? Толкова много да се бърза, че в края на краищата ние сега се информираме постфактум от нещо, което вече е факт и търсим решение в защита на българската земя. Търсим решение за защита на хората, които живеят и работят в Добруджа.
Аз наистина считам, че това бързане, което, ако можете да го обясните, ще бъде добре, е изиграло изключително голяма роля за негативното отношение на хората към цялостната идея – Ваша, която защитавате, виждам, убедено, даже като заинтересована страна, България да има и алтернативни източници, но така няма да стане, ако не се знае за какво става въпрос! Благодаря. (Ръкопляскане от народния представител Калина Балабанова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – министър Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Благодаря Ви за въпроса.
Пак искам да уточня, че ние не сме на етап „разрешение” и че не е разрешено търсенето и проучването.
Не е разрешен инвестиционен проект, защото такъв би бил, ако се докаже, че има смисъл от промишлен добив на природен газ от въглищните пластове в региона. Тепърва предстоят обсъжданията, когато фирмата изпълни част от работния си план на събиране на данни, ще ми позволите само да кажа какво съдържа този работен план основно, преди да се премине към така наречените „инвестиционни предложения”, които подлежат на съответните – оценка на въздействие върху околната среда и на обществени обсъждания в рамките на тази оценка.
В момента нямаме друго. Имаме работен план, имаме проект за пет години на работни дейности, но нямаме инвестиционно предложение. Когато имаме такова, когато е наясно фирмата какво има там и как точно ще е подходящо да го добива в съответствие с българското законодателство, едва тогава ще имаме инвестиционен проект, сондаж – вярно, което да бъде подложено на оценка на въздействието и на съответните обществени обсъждания, но на този етап, само да кажа, че за годишния работен проект за 2014 г. се предвижда извършване на преглед на данни от Националния геоложки фонд, геоложка инженерна оценка на данни, подготовка на проект, на проект за нов сонда – това, което ще бъде предмет на преценка за необходимостта от оценка на въздействието, на проект за нов сондаж, анализ на ядките от сондаж „Вранино”, вече съществуващ, предварително изследване на земите и компонентите на околната среда, разработване на 200 км съществуващи сеизмични профили и гравиметрични точки. Това е обработка на данни, не се предвижда в работния план за 2014 г., не се планира извършване на полеви дейности. Никакви.
Всяка следваща година тези работни планове отново ще подлежат на одобряване, тоест всичко предстои по отношение на разрешенията.
И когато се стигне до разрешаване, когато се стигне до инвестиционни предложения, защото това е работен план, тогава ще бъдат направени наистина широките обществени обсъждания с всички заинтересовани страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Жекова.
От групата на Движението за права и свободи – господин Джевдет Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Моят втори въпрос е: уважаема госпожо Министър, поемате ли ангажимент изключително стриктно да бъде прилагано природозащитното законодателство с оглед на опазване на компонентите на околната среда и да не се допусне какъвто и да е риск за човешкото здраве? И всичко това да става с една изключителна публичност, с кампании, включително и на място, да се разяснява на обществеността всички тези актове, стъпки и действия, решения и проекти?
Въпросът ми към министър Щонов е: по този начин, след като се реализират всички тези изискуеми в сферата на природозащитното законодателство стъпки и се приложат, естествено ние трябва да търсим алтернативи в контекста на защита на националния интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има едно уточнение, господин Чакъров. Тук режимът на изслушване е спрямо – само и единствено към министър Жекова, така че няма възможност министърът, който чака развитието на следващото изслушване да Ви отговори.
Сега за отговор – министър Жекова, но тъй като няма да стигнем, министър Щонов, до Вашето изслушване, за да не губите минути – в утрешния ден ще продължим с Програмата. Просто няма да ни стигне времето да развием процедурата само по това искане. (Министър Щонов излиза от пленарната зала.)
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Господин Чакъров, да. Мога да поема този ангажимент и не само защото по принцип подходът на Министерството на околната среда и водите е такъв, но и защото вярвам, че диалогът и наистина широката кампания, и широката информираност от всички страни са пътят към решението на проблеми, които възникват и които разискваме днес във връзка с конкретния работен план и проект.
Също споменах, уважаеми народни представители, случаят с „Карадере”, с „Корал”.
Ние в околната среда наистина сме свикнали да се борим с такива тежки случаи. Аз вярвам, че диалогът и широката информираност ще ни помогнат по-лесно да ги разрешим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
От Парламентарната група на Реформаторския блок – втори въпрос. Господин Великов се готви за него.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Колегата Мартин Димитров ме подсети, че една масирана информационна кампания може би с помощта на европейски фондове вероятно би била от полза, но това е по-скоро като негова препоръка, която аз изказвам от името на Реформаторския блок.
Но това, за което станах, е свързано с това, че начинът на реакции на някои колеги тук ме кара да мисля, че информационната кампания трябва да бъде свързана и с привличането на достатъчно добри професионалисти в тази област. Имам предвид колеги каквито са, да кажа, в Минно-геоложкия университет, където имам честта да преподавам, или в Геологическия институт на Българската академия на науките и на други места.
Тук преди малко подхвърлихте нещо, за което искам да се доизясните. Не знам дали това не беше Ваша малка грешчица – нещо за „Овергаз”, и то беше в някакъв отрицателен контекст. Не знам дали трябваше да го правите, но сега Ви моля да го разясните, защото това, което аз знам за „Овергаз”, е, че преди около две години те бяха възложили на един международен екип от учени изготвянето на доклад, свързан с евентуални отрицателни последици върху околната среда и водите специално – подземните води в Добруджа, включително около Вранино. Вярно е, че там има сондаж около 900 м, който се използваше поне по-рано за водоснабдяването от ВиК – Добрич. Сега не знам какво е положението, но ако ядката е от този сондаж, за което споменахте преди малко, безспорно тя няма да бъде достатъчно информативна.
Известен ли Ви е този доклад и не смятате ли, че той би трябвало да се използва особено в онази му част, където имаме хидрогеоложко моделиране от колеги от Минно-геоложкия университет, включително разглеждащи проблема с разломите във водоупорите между карбона и валажа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – служебният министър госпожа Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Благодаря Ви за това уточнение.
Не съм запозната конкретно с доклада, но бих се запознала, би ми било интересно.
„Овергаз” го споменах в контекста на процедурата по избор на изпълнител в конкретния проект, но по никакъв начин това не предполага, че няма добри проучвания и доклади, тъй като в конкретния регион, включително от тази фирма, тъй като те също проявяват интерес, и това го знаем, от търсене и проучване на тази територия за нефт и природен газ, така че бих се запознала с това.
По отношение на участието на научната област в оценките, в обществените обсъждания, напълно споделям Вашето мислене по въпроса. Бих искала да уточня, че към Министерството на икономиката и енергетиката е създаден специален Научно-технически съвет, в който влизат и представители на научната общност, освен представители на различните ведомства и министерства. Този съвет разглежда именно бъдещите разрешения за търсене и проучване на всякакви подземни богатства, не само на нефт и природен газ. Въз основа на негово становище министърът на икономиката и енергетиката е подпомогнат за вземането на решение за разрешаване, или неразрешаване съответно, така че участието на научната общност е изключително ценно в нашата работа. Да, може би наистина трябва да бъдат включени и в обществените обсъждания. Не само „може би трябва”, а би било изключително ценно да бъдат включени и в обществените обсъждания със заинтересованите страни и засегнатата общественост, за да може да се вземат информирани решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
В оставащите няколко минути до края на пленарния ден съм задължена да обявя въпросите и питанията към утрешния парламентарен контрол, поради което тук ще прекъснем заседанието за днес и ще го продължим в утрешния ден с въпросите. На ход бяха колегите от Патриотичния фронт, Български демократичен център, „Атака” и АБВ.
Въпроси за Парламентарен контрол на 31 октомври 2014 г., петък, 11,00 ч.:
- служебният заместник министър-председател по икономическата политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева ще отговори на два въпроса от народните представители: Георги Андонов – самостоятелен въпрос; и общ въпрос на народните представители Михаил Миков и Филип Попов;
- служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов ще отговори на три въпроса от народните представители: Красимир Янков и два съвместни въпроса на народните представители Делян Добрев и Валентин Николов;
- служебният министър на финансите Румен Порожанов ще отговори на два въпроса от народните представители Корнелия Нинова и Румен Гечев;
- служебният министър на околната среда и водите Светлана Жекова ще отговори на един въпрос от народния представител Калина Балабанова.
На основание чл. 90, ал. 3 и чл. 93, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- служебният министър-председател на Република България Георги Близнашки на три въпроса от народните представители: Мая Манолова – два въпроса; Валери Жаблянов – един въпрос;
- служебният министър на вътрешните работи Йордан Бакалов на два въпроса от народните представители Красимир Янков и Атанас Мерджанов;
- служебният министър на образованието и науката Румяна Коларова на въпрос от народния представител Милена Дамянова;
- служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- служебният министър на здравеопазването Мирослав Ненков на въпрос от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова;
- служебният министър на земеделието и храните Васил Грудев на два въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Станислав Иванов.
На основание чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлага отговорът на въпрос от народния представител Магдалена Ташева към служебния министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов.
Утре заседанието ще започне в 9,00 ч., с предвидената точка първа за петък: Доклад на Временната комисия по бюджет и финанси по Доклад на Българската народна банка относно събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка” АД и Търговска банка „Виктория” ЕАД, след което ще продължим с настоящата процедура по изслушването на служебния министър госпожа Жекова.
Ако ни остане време, ще преминем към точка седем от програмата: изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма относно сделката с германската частна компания „Кльостерс” по въпрос, зададен от господин Станислав Станилов от Парламентарната група на „Атака”.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Димитър Главчев

Явор Хайтов

Секретари:
Айхан Етем

Димитър Делчев