Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Процедура, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера се проведе заседание на Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание и бе взето следното решение:
„Правилникът за организацията и дейността на Четиридесет и второто Народно събрание става Проект на Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото Народно събрание.
В срок до 5 ноември 2014 г., сряда, 18,00 ч. парламентарните групи и народните представители внасят предложения за изменение и допълнение по проекта по точка първа чрез Деловодството на Народното събрание до председателя на Временната комисия.
Граждани и организации могат да правят предложения за изменение и допълнение на проекта до Временната комисия в срока по точка втора.
Проектът с постъпилите предложения се публикува на сайта на Временната комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по точка втора.”
Уважаема госпожо Председател, правя процедура да поставите на гласуване срока за предложения за изменение и допълнение по Проекта за Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото народно събрание.
Уважаеми колеги, искам да направя още една процедура.
Точка първа от днешния дневен ред да бъде предавана по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
По същество правите две процедурни предложения. Първото, свързано със срока, в който народните представители могат да правят предложения в процедурата по изработване на новия Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и третото народно събрание.
Подлагам на гласуване Вашето предложение този срок да бъде до 5 ноември 2014 г., 18,00 ч.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 197 народни представители: за 189, против 8, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване второто процедурно предложение за пряко излъчване на дебата по точка първа от работата ни днес, а тя е обсъждане на:

ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПО ДОКЛАД НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ОТНОСНО СЪБИТИЯТА И ПРЕДПРИЕТИТЕ ДЕЙСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД И ТЪРГОВСКА БАНКА „ВИКТОРИЯ” ЕАД.
Гласували 186 народни представители: за 184, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Бойчев, давате знак – процедура.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура да бъде извикан министърът на финансите във връзка с предстоящия ни дневен ред. Четири часа Временната комисия по бюджет и финанси се занимава с отчета на БНБ – не че бяха дадени ясни отговори на въпросите, които бяха повдигнати, но със сигурност липсваше представител на Министерството на финансите.
Непрекъснато ставаме свидетели на едни или други информации, че се водят преговори с държавата, че има някакви мними инвеститори, които са подали или не са подали определени предложения. Струва ми се, че народното представителство, Народното събрание е институцията, която трябва да има информация по този въпрос във връзка с дебата днес, а отделно би трябвало министърът на финансите да предостави информация относно различните хипотези и варианти за развитие на ситуацията в КТБ и въздействието, което тя би имала върху българската икономика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Бойчев.
Гласували 176 народни представители: за 166, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Господин Сидеров – процедура.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо Председател, аз предлагам прегласуване на най-първото гласуване, с което вкарвате тази точка за днешния дневен ред, тъй като категорично не съм убеден, че това е най-важната точка на българското общество.
Гледах внимателно, не знам колко от колегите тук са гледали, но аз следих цялото заседание на Бюджетната комисия и се убедих, че това беше изключително нелепо губене на време – близо пет часа, в които пет часа нито се стигна до категорични изводи, нито получихме някаква по-голяма яснота, отколкото досега.
Сега искате всичко това, цялата тази неяснота и обърканост да я пренесете в залата и може би да загубим тук пет часа днес и по този начин Четиридесет и третото народно събрание да започне с изключително нелепо губене на време, защото аз мисля, че чухме други заявки при откриването на този Парламент – за високоотговорна работа в името на народа, а всъщност започваме да се занимаваме със спасяване на една банка, което не интересува, уверявам Ви, повече от 200 души в държавата. (Шум и реплики отдясно.)
Да, хайде, 205-има. Извинявам се, господин Рашидов, Вас Ви пропуснах. (Реплика от народния представител Вежди Рашидов. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Затова предлагам да се прегласува.
Имаме много ценни предложения, които стоят във Вашето чекмедже, внесени от „Атака” – 43 на брой. Което и да хванете за ушите, ще бъде все добре дошло, но аз предлагам да започнете с мораториума за цената на тока, за да бъде убеден народът, че няма да се вдига токът през следващите зимни месеци. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
По същество Вие правите предложение за отпадане на точката от дневния ред, което аз ще подложа на гласуване.
Няма неразпределени от мен предложения, внесени от името на парламентарни групи и народни представители в Четиридесет и третото народно събрание.
Поставям на гласуване предложението на господин Сидеров за отпадане от дневния ред на точката, която предстои да обсъждаме.
Гласували 192 народни представители: за 11, против 161, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Във вчерашния ден на народните представители е предоставен докладът на Временната комисия по бюджет и финанси. (Реплика от народния представител Любомир Владимиров.)
Започнахме точката. Имате процедура.
Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ние от „Атака” мислим, че трябва господин Иван Искров да присъства на това заседание на Народното събрание. Нека да бъде тук, да представи самостоятелно доклада по действията на Българска народна банка относно Корпоративна търговска банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение не виждам.
Поставям на гласуване предложението господин Иван Искров да присъства при обсъждането на предстоящата точка от дневния ред.
Моля да гласуваме.
Гласували 188 народни представители: за 163, против 16, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Кой ще представи доклада от името на Временната комисия?
Госпожа Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Преди това желая да направя процедурно предложение за допускане в залата. Моля да бъдат допуснати следните представители на Българската народна банка: Димитър Костов – подуправител на управления „Банково” и „Фискални услуги”; Калин Христов – подуправител на управление „Емисионно”; Цветан Гунев – подуправител на управление „Банков надзор”; Лена Русинова – член на Управителния съвет; Боряна Пенчева – член на Управителния съвет; Нели Курдовска – изпълняваща правомощията на подуправител, ръководещ управление „Банков надзор”; Нина Стоянова – главен юрисконсулт на Българска народна банка и Росен Николов – председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Квесторите, поканете допуснатите лица в пленарната зала.
Слушаме Ви, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
на Временната комисия по бюджет и финанси относно доклад на Българската народна банка „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка”АД и Търговска банка „Виктория” ЕАД
На заседание, проведено на 29 октомври 2014 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа доклада на Българската народна банка. Присъстваха лицата, които сме поканили днес като представители на Българската народна банка, също така господин Боян Колев и госпожа Росица Петкова – главни експерти; квесторите на Корпоративна търговска банка – Елена Костадинчева, Станислав Лютов и Божидар Аршинков, както и представителите на трите одиторски фирми: Васко Райчев – председател на Делойт България; Тодор Тодоров – директор в Делойт България; Валя Йорданова – управител в „АФА” ООД; Николай Гърнев – управител в „Ърнст и Янг одит” ООД; финансистите – проф. Христина Вучева, Емил Хърсев, Красимир Ангарски, Стоян Александров и вложители в Корпоративна търговска банка.
Докладът беше представен от господин Иван Искров.
Докладът представя първоначалното финансово състояние на двете банки въз основа на подадените от тях данни, излага изводи от новата надзорна проверка в КТБ, детайлно разкрива проведената комуникация между БНБ и основните акционери, от една страна, и кореспонденцията на Българската народна банка с Европейската комисия, Европейския банков орган и Международния валутен фонд, от друга.
Съгласно докладваните от „Корпоративна търговска банка” АД (КТБ) данни към 31 март 2014 г. банката е отчела активи в размер на 7 млрд. 302 млн. лв.
През първото тримесечие не са отчетени значими изменения, които да водят до промяна в рисковия профил на банката.
Брутният размер на редовните експозиции към 31 март 2014 г. е 5 млрд. 82.4 млн. лв. като за анализирания период техният размер нараства с 361.1 млн. лв. През тримесечието са отписани 3 броя експозиции на обща стойност 5 млн. лв. Напълно обезценени, но неотписани са 52 броя експозиции за близо 9 млн. лв.
Нетните необслужвани кредити са в размер на 19 748 хил. лв. и представляват 0.4% от нетния кредитен портфейл при 0.6% към 31 декември 2013 г., или 29 млн. лв.
До 31 март 2014 г. капиталовата позиция на банката нараства до 758.6 млн. лв. в резултат от включването на годишната одитирана печалба и подчинен срочен дълг в размер на левовата равностойност на 35 млн. евро. Отчетеният по-висок размер на собствения капитал е основа, позволяваща по-същественото нарастване на кредитите през анализирания период, съответно на рисковия компонент.
Финансовият резултат за първото тримесечие е печалба в размер на 13.1 млн. лв., формиран от традиционна банкова дейност.
Ликвидните активи нарастват през отчетния период. В структурата им с водещ дял от 71% са паричните средства и салда при Българската народна банка.
Последната надзорна инспекция в КТБ, извършена на банката в периода 20.05.-08.07.2013 г. на база данните към 31.03.2013 г., не установява нарушения на нормативната уредба, но са направени препоръки за подобряване на дейността й.
След 12.06.2014 г. в резултат на редица публикации в медиите, интернет и социалните мрежи започва засилено теглене на средства от клиенти на КТБ, като за периода 13-20 юни отливът на привлечени средства от КТБ възлиза на 907 064 хил. лв. За същия период отливът на привлечените средства от ТБ „Виктория” ЕАД възлиза на 56 241 хил. лв.
На 20.06.2014 г. по искане на ръководството на КТБ Управителният съвет на БНБ поставя банката под специален надзор за срок от три месеца и назначава квестори. На 22.06.2014 г. е поставена под специален надзор за същия срок и търговска банка „Виктория” ЕАД, като са назначени квестори.
На 11.07.2014 г. на заседание на Комисията по бюджет и финанси в На¬родното събрание БНБ представя основните резултати от 10-дневния частичен преглед на активите на КТБ и търговска банка „Виктория” ЕАД, а именно:
По отношение на Търговска банка „Виктория” ЕАД проверката потвърждава доброто със¬тояние на кредитния портфейл и на неговото обезпечаване, както и наличие на необходимите провизии. Резултатите показват добри практики в управле¬нието на кредитния риск в банката.
По отношение на КТБ, одиторите са в състояние да дадат оценка на малко над 1/3 от кредитния портфейл. Одиторите заявяват невъзможност да изразят становище за кредитен портфейл в размер от около 3,5 млрд. лв., което е около 60% от общия кредитен портфейл на КТБ. Невъзмож¬ността за даване на оценка се определя от липсата на значителни части от кредитните досиета. Налице са сведения...”
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Не може да бъде!
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „...за унищожаване на документи в дните преди поставянето на банката под специален надзор, но са възможни и дру¬ги причини за липсващата документация. Така при вече изчерпани и неналични ликвидни активи и при неустановена капиталова адекватност се оказва невъзможно на КТБ да бъде предоставена ликвидност – нито от централната банка във функцията й на кредитор от последна инстанция, нито от държавата. БНБ и правителството стигат до заключението, че при наличието на не¬пълна информация и недостатъчни данни за качеството на активите на КТБ първоначалният план, включващ държавно участие в капитала на банката, не е оправдан.
На 25.07.2014 г. квесторите на КТБ представят Доклад за текущото състояние на банката. С доклада е представен неодитираният финансов отчет на банката към 30.06.2014 г. Финансовият резултат на банката към 30.06.2014 г. е загуба в размер на 65,3 млн. лв. и се дължи изцяло на начислените през месеца разходи за обезценки на кредитния портфейл.
На 16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ взема решение за удължаване срока на специален надзор за КТБ АД и Търговска банка „Виктория” ЕАД с още два месеца, съответно до 20 и 22.11.2014 г., тъй като банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, които са в размер общо на 6 227 521 хил. лв. към септември 2014 г., а за Търговска банка „Виктория” ЕАД възлизат на 285 786 хил. лв. БНБ застъпва становището, че преди да се направи ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ, не е възможно да бъдат взе¬ти икономически обосновани и правно обвързващи решения за бъдещето на банката. На база резултата от оценката на активите на КТБ, докладваното съотношение на капиталовата й адекватност и заявените междувременно инвестиционни намерения от EPIC в периода от 01.11.2014 г. до 20.11.2014 г. следва да се вземе окончателно решение относно КТБ.
По отношение на Търговска банка „Виктория” ЕАД БНБ заявява, че тъй като КТБ е поставена под специален надзор поради недостиг на ликвидност тя не може да предостави ликвидна подкрепа на Търговска банка „Виктория” ЕАД. Съответно Търговска банка „Виктория” ЕАД не разполага с ликвидни активи, които да отговарят на изискванията на Наредба № 6 на БНБ и срещу които тя да може да получи ликвидност от БНБ по реда на правилата за кредитор от последна инстанция. Независимо от факта, че оценката на активите и надзорните отчети на Търговска банка „Виктория” ЕАД показват, че към момента банката посреща ре¬гулаторните изисквания за капиталова адекватност, банката не може да получи държавна помощ, тъй като при разрешаването на такава помощ от Генерална дирекция „Конкуренция” на Европейската коми¬сия Търговска банка „Виктория” ЕАД трябва да се разглежда като част от групата на КТБ и изискванията за държавна помощ трябва да са изпълнени от групата като цяло. На този етап обаче предвид неяснотата по от¬ношение на капиталовата адекватност на КТБ, не може да се докаже пред Европейската комисия, че КТБ има достатъчно ниво на капиталова адекватност за получаване на държавна помощ.
Ето защо единственият източник за осигуряване ликвидност на Търговска банка „Виктория” ЕАД остава продажбата на неликвидни активи – портфейл от кредити. На тази основа са дадени предписания на квесторите на ТБ „Виктория” ЕАД да предприемат действия по подготовка за провеждане на тръжна процедура по продажба на обособени части от кредитния портфейл на банката с цел осигу¬ряване на необходимата ликвидност за посрещане на задължени¬ята на банката към вложители и кредитори.
По отношение на КТБ анализът и оценката на активите на банката, извършена от одиторските фирми в периода 05.08.- 20.10.2014 г. сочи, че общата сума на всички активи на банката е в размер на 6 662 млн. лв. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на банката с общ размер 4 222 млн. лв. Високоликвидните средства на банката, паричните средства по сметки в централната банка и в наличност към 30.09.2014 г. са 331 млн. лв. Увеличе¬нието от 187 млн. лв. в сравнение с 30.06.2014 г. е резултат от прехвърляне по сметки в БНБ на средства, държани по кореспондентски сметки в търговски банки, и постъпления от погашения по главници и лихви.
За периода са начислени разходи за обезценки, възникнали в резултат на разкрити загуби и прекласификация на експозиции:
1. Най-големи са загубите в резултат от извършената на 20.06.2014 г. счетоводна операция, отразяваща изтегляне на каса на 206 млн. лв. срещу неизпълнено задължение на „Бромак” ЕООД за връщане на па¬рите на 30.06.2014 г., което е отчетено като актив под формата на това вземане. За него на практика не съществуват ясни основания нито за фактическото му възникване, нито за реалната му събираемост от банката. Поради това неговата стойност е нула в съответствие със стандартите за признаване на активи по Международните стандарти за финансово отчитане.
2. През разглеждания период е установена и друга подобна операция. В резултат на заемообразно предоставяне на държавни ценни книжа на стойност 80 млн. евро на „ТЦ-ИМЕ” АД, които то не е в състояние нито да върне (или възстанови), нито алтернативно да заплати дължимото възнагражде¬ние, сумите, отчитани като част от инвестиционен портфейл ДЦК, са преквалифицирани във вземане от „ТЦ-ИМЕ” АД. Тъй като дружеството е в процедура по несъстоятелност и вероятността това вземане да бъде събрано е минимална, последното е обезценено на 100%.
3. В балансовата стойност на кредитния портфейл към 30 септември 2014 г. са отразени обезценки за 148 млн. лв. съгласно действащата до 20 август 2014 г. политика за определяне на загуби от обезценка.
Резултатите от извършената от одиторските фирми оценка на основните балансови позиции на банката, в това число извадки от кредити, инвестиционен портфейл, ценни книжа, други активи, недвижими имоти, която включва експозициите на 138 фирми кредитополучатели с общ размер на задълженията към 30 септември 2014 г. 5335 млн. лв., или 96,6% от общия корпоративен кредитен портфейл са следните:
1. За 14 кредитополучатели с общ размер на експозициите 441 млн. лв. няма признаци за обезценка или обезценката е минимална. Независимо че в пет от случаите не са установени съществени валидни обезпечения, финансовото състояние на фирмите дава основание за заключение, че за тази група са необходими обезценки в размер на 46 млн. лв.
2. За 29 кредитополучатели с общ размер на експозициите от 888 млн. лв. е установена оперативна дейност, резултатите от която не подкрепят в достатъчна степен обслужването на кредитите й. За тези дружества са установени съществени признаци за влошаване на финансовото им състояние – трайно намаляващи приходи и/или печалби, загуба от дейността, отрицателен собствен капитал и така нататък; и/или бизнес, чийто предмет на дейност и мащаб не е съпоставим с размера или целта на предоставения заем; за четири от дружествата не са идентифицирани валидни обезпечения. Общо за тази група изводът е, че са необходими обезценки в размер на 594 млн. лв.
3. Група от 6 кредитополучатели с обща експозиция 377 млн. лв. може да бъде определена като дружества с оперативна дейност с висока степен на бизнесзависимост от малко на брой свързани лица. Като цяло за групата са необходими обезценки в размер на 216 млн. лв.
4. Най-голямата група от 82 кредитополучатели се състои от такива, които в преобладаващата си част – 67 случая, нямат собствена оперативна дейност или тя е силно ограничена, а приходите им се генерират изцяло или преобладаващо от трети лица. Общата експозиция на всички дружества от групата е 3434 млн. лв., или 64% от кредитния портфейл. Това са дружества и холдингови компании, чиято основна дейност е предимно инвестиционна, в много случаи без собствен персонал и друга оперативна дейност. Много от тях са новосъздадени, тоест създадени в рамките на 12 месеца преди отпускането на първия кредит, или такива с цел придобиване на дялове и акции в други дружества.
Към 30 септември 2014 г. в резултат на анализа на кредитополучателите в тази категория коефициентът на покритие на дълга с валидни обезпечения, като се вземе предвид възстановимата им стойност, е едва около 2%. Според счетоводните баланси на кредитополучателите от тази група в случаите, когато такива са налични, голяма част от тях отчитат значителни вземания от трети лица или инвестиции в други предприятия. Изводът от оценката е, че за тази група кредити има основания за начисляване на съществена обезценка в размер на 3021 млн. лв.
5. Сходна по способността си да обслужва кредитите е група от 5 дружества, които макар и да имат оперативна дейност, не постигат резултати, позволяващи обслужването на кредитите, а валидните обезпечения, доколкото ги има, са на ограничена стойност. При експозиция от 172 млн. лв. за тази група е необходима обезценка от 166 млн. лв.
6. Като отделна група са посочени две дружества, за които вече е открита процедура по несъстоятелност и очакваната загуба е оценена на 14 млн. лв.
Сумарно към 30 септември 2014 г. общата сума на брутната балансова стойност на кредитите от извадката е в размер на 5335 млн. лв. с оценка за необходими обезценки по тях в размер на 4057 млн. лв.
Изводът от докладите на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на ценни книжа в размер на 144 млн. лв.
Докладите на одиторите са предоставени в Софийската градска прокуратура поради установени множество пропуски, допуснати от банката преди поставянето й под специален надзор, които правят представяните от нейното ръководството финансови и надзорни отчети пред управление „Банков надзор” на БНБ недостоверни и подвеждащи.
Констатациите и заключенията в доклада от проведената надзорна инспекция в периода 7 юли – 14 октомври 2014 г. потвърждават изводите, направени в резултат на докладите на одиторските компании за анализ и оценка на активите на КТБ, а именно, че контролните и ръководни органи на банката са прилагали порочни банкови и бизнеспрактики, като по този начин в продължение на години са представяли неверни и подвеждащи финансови и надзорни отчети. Ето защо и този доклад е изпратен на Софийската градска прокуратура.
В доклада на Българската народна банка подробно е описана и работата й с основните акционери на „Корпоративна търговска банка” АД в търсенето на решение във връзка със създалата се ситуация в банката, работата с Европейския банков орган по повод иницииране на преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление „Банков надзор” в БНБ, работата с Международния валутен фонд и отправеното искане за организиране на мисия на Международния валутен фонд в България, изложено е и становището на българската страна по повод образувана от Европейската комисия на 25 септември 2014 г. Процедура за нарушение № 2014/2240 във връзка с неизпълнение на задълженията, произтичащи за България, съгласно чл. 1, параграф 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО във връзка с неосигуряване на достъп до депозитите в „Корпоративна търговска банка” АД.
При проведените разисквания по доклада на Българската народна банка членовете на Временната комисия по бюджет и финанси поставиха множество въпроси, свързани с осъществения банков надзор, с методиката, по която са извършвани одиторските проверки, възможните решения по казуса на „Корпоративна търговска банка” АД, необходимите законодателни промени и други.
След проведените разисквания по доклада Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект за решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Министерският съвет, съвместно с Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, да извърши анализ на Закона за Българската народна банка, Закона за кредитните институции и Закона за гарантиране на влоговете в банките и да внесе в Народното събрание законодателни изменения в съответствие с правото на Европейския съюз в областта на банковото дело, които да гарантират ефективност на банковия надзор и стабилност на банковата система в България.
2. Народното събрание, в срок до 6 ноември 2014 г., да приеме законодателни изменения, които да осигурят изплащането на гарантираните депозити при условията и в сроковете, определени в правото на Европейския съюз.
3. Народното събрание, в срок до 6 ноември 2014 г., да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат Българската народна банка да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина, като отчита макроикономическия ефект и ефекта върху държавния бюджет.
4. С цел по-ефективна защита на публичния интерес и интереса на вложителите в Корпоративната търговска банка, свързан с необходимостта да се проследят извършените от акционери и администратори на банката, както и свързаните с тях лица, операции с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери, препоръчва на Българската народна банка да сключи договор с международно юридическо лице, притежаващо опит в тази сфера, включително в разследване и проследяване на парични потоци при неплатежоспособност.
Проектът за решение беше приет по т. 1, 2 и 4 с 12 гласа „за”, 4 гласа „против”, без „въздържали се”, а по т. 3 – с 10 гласа „за”, 6 гласа „против”, без „въздържали се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Преди да преминем към дебатите, искам да информирам народните представители, с оглед разпределението в Правилника, какво е времето, с което разполага всяка от парламентарните групи.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от Правилника най-малките парламентарни групи разполагат с 15 минути, а най-голямата – с 30. С оглед общото време се получава следният резултат: групата на ГЕРБ разполага с 30 минути, групата на „БСП лява България” – 21 минути, Движението за права и свободи – 21 минути, Парламентарната група на коалиция „Реформаторски блок” – 17 минути, Парламентарната група на Патриотичния фронт – 17 минути, Българският демократичен център – 16 минути, групите на партия „Атака” и на АБВ – по 15 минути, нечленуващите в парламентарни групи – 5 минути време за участие в разискванията.
Разискванията са открити.
Преди това – процедура.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам Ви, правя процедура със следното предложение – да поканим тук, в пленарната зала, бившия министър-председател Бойко Борисов да дойде на работа, защото, както всички знаем, по негово време... (Шум и реплики от ГЕРБ, провиквания: „А Орешарски?”, „А Волен?”.)
Точно тази банка натрупа огромни финанси. Той има доста какво да каже по този въпрос. Нека да не забравяме, че господин Борисов беше този, който в този период, когато банката фалира, той беше човекът, който най-много излизаше по медиите и имаше най-много какво да каже, така че моето конструктивно процедурно предложение е да го поканим господин Борисов.
Госпожо Председател, моля Ви да подложите това на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чуколов, участието на народните представители в пленарната зала не е фиксирано в Правилника и няма предвидена процедура да го поканя. Всички са поканени, господин Чуколов. Всички народни представители са поканени да присъстват в пленарната зала.
Тъй като се чуха обструкции от групата на БСП лява България във връзка с разпределението на времето, чета дословно чл. 54, ал. 1:
„Чл. 54. (1) Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред, както и деня и часа, в които ще се извърши гласуването по нея. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката от тях не може да бъде по-малко от 15 минути, а за най-голямата от тях – 30 минути. Общо времето за изказване на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е до 15 минути, а на отделните народни представители, нечленуващи в парламентарна група – до 5 минути”.
Имаме един народен представител, нечленуващ в парламентарна група, затова обявих – 5 минути.
Господин Божинов, специално за Вас го прочетох. Запознайте се с все още действащия Правилник на Четиридесет и второто народно събрание.
Дебатите са открити. (Провикване от „Атака”: „Процедура!”.)
Господин Александров – процедура.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Госпожо Председател, уважаеми колеги! На база на публикация в „Банкер”, че докладът на БНБ е поредна манипулация от страна на изпълнителните директори на КТБ, правя процедурно предложение да го гласуваме и да поканим все пак и въпросните директори, защото и те се явяват отчасти страна. Ако ще спасяваме нещо евентуално с държавни пари и ще дебатираме, редно е и те да бъдат тук, затова правя процедурно предложение да поканим Орлин Русев, Илиян Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 130 народни представители: за 36, против 37, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Господин Димитров – за изказване, заповядайте.
Да припомня, че дебатите са открити, защото мина немалко време от момента, в който ги открих.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители!
Темата без всякакво съмнение е изключително важна и затова ние от Реформаторския блок от самото начало искаме да направим процедурното предложение четирите точки да бъдат гласувани отделно, за да може по всяка една от тях да бъде изразено отношението на всяка парламентарна група.
Едно от най-добрите неща, които се случват с това проекторешение, е предложението за международно разследване – нещо, за което ние от Реформаторския блок от самото начало настояваме, от месеци насам, защото това е задължително, защото ако не бъде проведено международно разследване, хората, които са замесени в тази изключително неприятна схема, ще я повторят след години – дали в банковата система, дали някъде другаде, но ще има повторение, тоест казано ясно – ще им хареса.
Затова ние като парламент днес трябва да вземем категоричното решение за разследване до дупка, за проследяване до дупка и за връщане на парите.
Често се опитват определени лица да правят внушението: „Забравете тези 4,22 млрд. лв.! Вече тях ги няма! Забравете ги! Отпишете ги!”. А това не е така. Част от тези пари и то сравнително голяма част може да бъде върната обратно през фирма, която е специализирана за такива разследвания и която е правила такива разследвания в подобни случаи в целия цивилизован свят. Това задължително трябва да се случи и съм убеден, че тази тема може да обедини българския парламент, всички да гласуваме „за”, всички да подкрепим това.
Ако някой реши да не подкрепи, ще бъде интересно да сподели своите мотиви пред всички нас, само че просто наемането на фирма с конкурс не е достатъчно. Тази фирма, която ще бъде наета, трябва да е правила тези дейности вече и да ги е правила успешно за подобни случаи с подобни банки някъде по света, да е успявала да върне парите, да е успявала да разкрие виновните и да предостави списък с тях на компетентните органи, за да могат да бъдат съдени и да понесат отговорност.
Така че наистина това е най-важното решение, което може би днес ще вземем, и то може да бъде консенсусно за Народното събрание!
От там нататък, колеги. Ние от Реформаторския блок имаме опасения относно точка 3, вида на точка трета и начинът, по който тя е предложена. И веднага ще обясня тези опасения по най-конкретния начин.
На първо място – кой е най-евтиният начин да продължим, за обществото най-евтиният, най-изгодният начин, най-ефективният начин за решение на въпроса с КТБ? Това е, ако държавата предостави гаранция за вземането на кредит на Фонда за гарантиране на депозитите, защото няма движение на пари, няма увеличаване на бюджетния дефицит, а Фондът има собствени приходи, с които да покрие взетия заем, тоест рискът за държавата е по-малък в сравнение с всички други алтернативи. Това е най-евтиният начин, защото както е записана точка трета, се задава въпросът: „Кой е най-евтиният начин за българското общество?”. Ето, това е най-евтиният начин – държавна гаранция, с която Фондът да вземе кредит.
Не забравяйте, че Фондът има собствени приходи. С тези собствени приходи може да връща кредити.
Ако това го сравним с другата алтернатива, която някак си ни се предлага, ама не явно, ако другата алтернатива е държавни пари да отидат в Корпоративна търговска банка, ние сме против по няколко причини.
Първо, когато държавни пари отидат в банка с отрицателен собствен капитал, и тук е министър Порожанов, това го считайте като въпрос към Вас, това би следвало да се отрази като увеличаване на дефицит.
Колеги, ние вече сме, гледайки актуализирания бюджет, с дефицит около 4%. Представете си какво ще стане, ако нови средства трябва да отидат за увеличаване на бюджетния дефицит. При подобна ситуация в Словения парите, които държавата използва за спасяването на банки, бяха отразени като увеличен бюджетен дефицит, което се превърна в системен проблем за държавата след това. Искаме ли системен проблем за България? Има и морални аргументи, колеги. Защо да се дават държавни пари за спасяване на банка, като имаме перфектно законодателство, което може да бъде приложено?
Аз съм чувал представители на всички парламентарни групи да казват колко добро е българското законодателство в тази сфера. Ами, ако всички сме били искрени, би следвало сега да го приложим, а не да търсим вратички.
Ние имаме и друг много съществен аргумент и той е следният: тези от Вас, които бяхме на Временната бюджетна комисия, която обсъждаше тези въпроси, всички чухме няколко много обезпокоителни факта, представени от гостите, които бяха в Комисията, а именно, че в момента има, чуйте ме добре: заявления между 500 и 600 млн. лв. на искания за цесии и прихващания по отношение на КТБ.
Не всички сте икономисти, не всички сте юристи и не сте длъжни да знаете какво означава това. Това означава на практика следното нещо – че в момента, че сега, че днес могат да се реализират потенциално негарантирани депозити преди гарантираните. Как става това? Чрез цесии и прихващания. И ако ние, ако Народното събрание вземе решение да удължим срока примерно от осчетоводяването на отрицателния капитал до отнемането на лиценза, защото това е, както разбирам, едната идея, ако има други идеи, е редно да ги представите, това би означавало този срок за цесии и прихващания да го удължим потенциално. Ако има начин това да бъде решено, ще се радвам колегите да го предложат.
Но ако направим това нещо, колеги, в крайна сметка накрая има огромна опасност Фондът за гарантиране на влоговете да бъде ощетен, защото логично е – това е икономическа логика, най-добрите кредити да участват в тези операции по цедиране и по прихващане. Това е логично! И с тях е логично да бъдат реализирани негарантирани депозити в момента. По тази причина имаме резерви към точка трета, но смятаме, че те в дебата и в разговорите между нас и ГЕРБ, и другите партии са решими. Смятаме, че може да се намери подходящата редакция, така че тези въпроси да бъдат решени и нашите притеснения да отпаднат.
И в крайна сметка, колеги, ключов въпрос е защо, ако българското законодателство по тази тема е определено като добро? Аз си спомням, имаше партньорска проверка, която проследи и анализира българското законодателство в тази сфера и го оцени като едно от най-добрите в Европейския съюз. Защо, ако това е така, в един подобен случай да тръгнем да го променяме, и то в последния момент, в 90-ата минута на мача? Тогава ако някоя друга банка, не дай си Боже някога, пожелавам си никога да не се случва, изпадне в подобно положение, те ще искат същото. Тоест ако дадем сега държавни пари на една банка с отрицателен собствен капитал, всяка банка в България ще знае, че утре може да поиска същото. И ние какъв аргумент ще имаме?! Този Парламент или бъдещ Парламент какъв аргумент ще имаме, колеги, да откажем?! Затова е редно да се спази законодателството такова, какво е, просто защото е по-честно.
Уважаеми дами и господа, завършвам с това, с което започнах – настояваме четирите точки да бъдат гласувани отделно, за да можем да подкрепим категорично първа, втора и четвърта точка и да изразим своите резерви към точка трета, като сме готови за решаване и редактирането й така, че нашите притеснения да отпаднат. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплики?
Госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, малко се изненадах от Вашето изказване, защото си мислех, че днес Народното събрание ще разглежда доклада, който е внесен, за това какво са установили квесторите, какво са установили одиторите, какво се е случвало с тази банка. Та днес трябва да се занимаваме с това, но странно защо насочихте Вашето изказване и внимание, а може би искате да отклоните залата от този дебат и да я насочите към дебата за проекта за решение.
Правя Ви тази реплика, за да Ви попитам, както и да кажа на колегите: какво, уважаеми колеги, от това, което като опасения изрази господин Димитров, е записано в Проекта за решение, точка трета, че Народното събрание трябва да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина, като отчита макроикономическия ефект и ефекта върху държавния бюджет?
Какво, господин Димитров, тук Вие видяхте за наливане на държавни средства, за други неща, които изразихте от тази трибуна?
А по отношение на това, което казахте в края на своето изказване, че имаме едно прекрасно законодателство. Законодателството наистина е добро и отговаря на европейските норми и директиви, но Вие сигурно не знаете, господин Димитров, че до края на тази година остават два месеца, в които сме задължени да транспонираме европейската директива, в която има цяла глава „Преструктуриране на банки” и която точно урежда тези начини, подходи в подобни случаи, така че не откриваме Америка. Напротив – не сме си свършили работата, защото ако бяхме транспонирали по-рано тези текстове, нямаше сега да водим този дебат. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Димитров, обръщам се към Вас като колега икономист – за мен е непонятно това, което днес изразихте във Вашето изказване, поради две прости причини. Днес на българския Парламент му лежи на главата не само по какъв начин да излезе от ситуацията, наименувана КТБ. Днес, уважаеми колеги, сме поставени пред един много по-сериозен въпрос. Ние трябва да спасим днес 12% от българската икономика. За мен е непонятно изместване на темата, когато трябва да разгледаме и да разнищим този доклад, в който, забележете, нямаме информация колко процента от влоговете са така наречени „влогове с преференциални лихви”, които не подлежат на гарантиране и на връщане, защото това е изключително сериозен въпрос. Утре можем да направим промените в закона или днес, и ситуацията да е абсолютно аналогична и същата – хората да не могат да си получат парите, защото това гласи, ако не ме лъже паметта, чл. 5 от Закона за гарантиране на влоговете.
Аз Ви питам – тук да чуят и онези господа, които се опитват да изместят темата, дрънчейки на струната, наречена „популизъм”, защото решение ли е влизане на банката в процедура по несъстоятелност, иначе казано фалит, което по никакъв начин е ясно, че не е решение, държавата не е подготвена?! Къде е бил банковият надзор 11 години?!
Вие получихте ли, господин Димитров, и Вие, колеги, отговор на една друга тема – че успоредно с проблемите на КТБ е спасявана една друга банка?
Господин Чобанов, не ме гледайте умно, защото Вие сте бил министър. (Смях и оживление.) Аз Ви питам, Вие трябва да дадете днес тук отговор: бяхте ли предупреден Вие от Финансовото разузнаване за проблеми с банковата система? Благодаря Ви. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, да върнем дебата към експертния тон.
Господин Димитров, дълбоко уважавам Вашите качества на икономист. Във Вашето изказване пролича желание да направите редакция. Ако бъде направена редакция на точка трета, то Вие да я подкрепите. Тъй като явно нашата експертиза не е достатъчно добра, препоръчвам Вие да изготвите такава редакция, за да чуем как според Вас ще звучи този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Благодаря на колегите за отправените реплики.
А сега – конкретно, едно по едно.
Госпожо Стоянова, когато Народното събрание гласува трета точка с това съдържание, ние трябва да кажем какво искаме. Не можем да гласуваме намерения. Трябва да разкрием какво влагаме като съдържание зад тях. Именно затова изказах нашите опасения, и то по най-конструктивния начин, за да се търси вариант, при който тези наши опасения да бъдат решени по някакъв начин.
Колкото до размера на гарантираните депозити, господин Байрактаров, да, всеки депозит с преференциална лихва не е гарантиран по българското законодателство. Само че аз разбрах Вашето изказване така, че Вие се обявявате за спасяване на КТБ. Това казахте. Използвахте по-дълги думи, изречения, но всъщност това казахте. Вижте, друго се опитах да Ви кажа. Посланието днес от Реформаторския блок е, че цената на това е много по-висока в сравнение с цената държавата да предостави банкова гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете. Цената е много по-висока, защото когато дадеш само една банкова гаранция, ти не даваш пари, не влошаваш бюджетното салдо. А когато има план, редно е Вие да кажете...
От изказването на госпожа Стоянова се разбира, че няма план за влагане на държавни пари в КТБ, което мен ме успокоява. И ние от Реформаторския блок сме вече много по-спокойни. Така разбрах изказването на госпожа Стоянова. И ако това наистина е така, то голяма част от нашите опасения не са необходими, но цената на влагането на държавни пари в КТБ е много по-висока и създаваме прецедент всяка банка още от утре, ако стигне до подобна ситуация, даже някои банки нарочно ще могат да стигат до такава ситуация, ще очакват държавата да влага пари в тях.
Именно за това ние предлагаме и защитаваме съвсем обосновано идеята българското законодателство да бъде спазено.
И пак Ви питам, колеги. Всички съм Ви чувал – и от ГЕРБ, и от левите сектори, и от десните – да казвате как българското законодателство в тази сфера е едно от най-добрите в Европейския съюз. Ако сме искрени, не е редно в последния момент да търсим подобни изменения, които в последната минута – едва ли не когато е свършил мачът, да сменят правилата. Знаете, че в последната минута на мача всяка смяна на правилата е лоша и нечестна. Така че редакцията, която бих Ви предложил на т. 3, е тя да отпадне, уважаеми колеги. Благодаря. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да вземат участие в разискванията?
Господин Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Проблемът за Корпоративна търговска банка е проблем не само на самата банка. Той е проблем на банковата и на икономическата система на Република България, поради което ние заедно с колеги от другите парламентарни групи, БНБ и други държавни институции полагаме усилия от първите часове на кризата от лятото в опити за решаването на проблема КТБ по начин, който да бъде в интерес на българското общество и българската икономика. Всички знаем показателите на банката, която е в първите две по активи и по пазарен дял. И всички ние, когато вземаме решение, трябва, уважаеми колеги, да си даваме сметка, че става дума за една голяма банка със значително влияние и роля в българската икономика, която играеше години наред.
В тази връзка искам да обърна внимание, че преди да вземем решение, ние трябва да дадем отговор на някои въпроси, които са и към Българската народна банка, която по Конституция и по закони отговаря за сигурността на банковата система, и най-важната функция – банков надзор. Вече имах възможност пред Комисията да кажа, че в условията на паричен съвет на практика единствената определяща функция на Народната банка на България е именно банковият надзор, тъй като паричният съвет забранява на националната ни банка да провежда парична политика, с някои много малки изключения, които са Ви известни.
Въпросите, когато обсъждаме проблема за КТБ и защо според нас той е стигнал до заключителна фаза и трябва да се реализира действащият Закон за кредитните институции, са следните.
Първо, не направи ли впечатление на банковия надзор на БНБ от данните тази изключителна концентрация на риска, а нашето изказване е на базата на официалните данни на трите независими одитора, утвърдени доклади от Българската народна банка и други държавни институции? Защо 138 кредитополучателя чрез близо 400 кредитни договора контролират на практика 70% от кредитния портфейл на Корпоративна търговска банка? Този изумителен кредитен риск не е ли забелязан от надзора на Българската народна банка през целия този период от време, тъй като става въпрос за повече от 4 млрд. лв.?
Второ, не е ли направило впечатление на експертите на банковия надзор, че по 8-10 фирми от големите кредитополучатели се намират на един и същи адрес?
На следващо място, не е ли направило впечатление и не е ли „светнало” в мониторите на банковия надзор, че за повечето от тези кредитополучатели буквално часове или дни след получаването на кредита, кредитът е пренареждан и изпращан към други банки, към други физически и юридически лица?
Освен това, не е ли направило впечатление на БНБ и на другите държавни институции, в това число ДАНС, че в периода 2008-2012 г. някой очевидно е дал нареждане на българските държавни фирми и агенции да прехвърлят текущите си разплащателни сметки и депозити към тази банка? Поради каква причина и кой ще плати цената на риска за българския народ, който се изразява в 4 млрд. 200 млн. лв.?
Не е ли направило впечатление на БНБ и държавните институции – следващият факт – изключително високата лихва по депозитите, която е сигурна гаранция, че дадена банка се намира в затруднение?
По-нататък. Как така една банка увеличава капитала си, увеличава пазарния дял при положение, че тя си осигурява скъп ресурс при висока лихва по депозитите, а дава кредити при пазарна лихва? Кой покрива тази разлика и кой ще плати цената? Отново цената трябва да плаща българското общество.
В тази връзка, освен въпросите към банковия надзор и другите банкови институции, ние изразяваме своето отношение и следното становище: Българската социалистическа партия лява България настоява за изпълнението на Закона за кредитните институции такъв, какъвто е, поради това че въпреки опитите ни от лятото досега – а ние сме изключително последователни в нашата позиция – се оказа, че няма как да бъде оздравена банка, която повече от три, почти четири месеца е затворена, всекидневно е обсъждана в медиите по минути и по часове. Според нас няма такъв инвеститор, който за да спаси 5 лв., ще вложи още 500 хил. лв. и който ще се опита да оздравява банката, която е разсипана в общественото пространство и в общественото мнение. Би било чудесно банката да бъде оздравена и затова ние работихме денонощно с колегите и от други парламентарни групи, и от БНБ с опит да проверим и да установим възможно ли е да бъде оздравена банката, но за голямо съжаление тя не може да бъде оздравена.
Ето защо ние сме против оздравяването на банката с обществени средства. Няма как да искаме от българската държава да налива 4 млрд. 200 млн. лв. като начало, за да покрие – да я наречем условно – тази капиталова неадекватност и да покрие невъзвръщаемите и необслужвани кредити, и в същото време, ако тази банка стартира, да допуснем следващия понеделник, че ще са необходими още нови милиарди, за да започне тя да функционира. Но това е едно безсмислено начинание.
Затова се учудваме на слуховете, които вървят от дни за някакви въображаеми инвеститори, които кръжат над София, ще кацнат всеки момент с някакви милиарди и с 10 милиарда ще спасяват 5 лв. Очевидно е, че това противоречи на здравата логика и е твърде хубаво, за да се случи, поради което трябва да видим реалността и да видим при какви условия можем да вземем решение, за да бъде решен този казус с Корпоративна търговска банка.
Ето защо ние категорично подкрепяме изпълнението на действащото законодателство – всички български граждани и фирми, които имат редовни депозити до 100 хил. евро, съгласно европейското и българското законодателство, могат и трябва да бъдат компенсирани от българската държава.
Преди да натоварим българския бюджет – вчера на неформалните обсъждания в Министерството на финансите, както и други колеги, ние подкрепихме позицията, че искаме, първо, банковата система да направи всичко възможно, за да мобилизира резервите си, в това число и Българската народна банка; да се проучат всички възможности за мобилизиране на ресурс от страна на Гаранционния фонд и чак като кредитор от последна инстанция, ако се наложи, да участва в държавния бюджет на Република България. Не сме съгласни бюджетът на Република България да бъде връзван, както се предлага и в проекторешението за банковата система на България – едва ли не всяка банка, която има временни или постоянни проблеми, веднага да минава на сметката на българските данъкоплатци. Не сме съгласни с такава политика и нашата парламентарна група няма никога да подкрепи подобни решения!
По отношение на проекторешенията. Според нас наистина загубихме 4-5 часа във Временната бюджетна комисия, тъй като проекторешенията – ще Ви кажа защо – някои от тях противоречат на Конституцията, а други не са необходими, тъй като те са залегнали и без това в законодателството.
Но да бъдем точни. Първо, искам да започна с т. 3. Прави впечатление, че в т. 3, и това е въпросът ми към председателя на Комисията, има интересна промяна. На дебатите на Комисията и в текста, който притежавам, в т. 3 пише: „Парламентът задължава БНБ да предприеме мерки по оздравяване на банки, които имат отрицателна капиталова адекватност”. В това, което е раздадено на парламентаристите, пише „да предложи”.
Въпросът ми е: кой направи промяната в протокола и защо? Явно, че някой се е усетил, че да „предложи” или да „предприеме” по-точно, противоречи на Конституцията.
Вижте, въпреки критиките ни към БНБ, ние няма да допуснем да бъде нарушавана българската Конституция и да се внушават на БНБ функции и действия, които не са работа на Парламента. Откъде накъде ние ще задължаваме Българската народна банка да предприема действия спрямо всяка търговска банка, която е във временно затруднение и да намира средства, и то в условията на паричен съвет, за да оздравява банката. Пак казвам, това противоречи на Конституцията и на българските закони, и може да ни доведе изключително сериозни неприятности от Европейската централна банка, която, по наши сведения, вече следи много изкъсо и с голяма тревога онова, което някои от колегите искат да направят.
Освен това няма защо в т. 2 да задължаваме Народното събрание да приеме законодателни изменения. Дами и господа, предложете ги! Защо беше необходимо да изразходваме пет часа, за да кажем, че трябва да направим законодателни изменения? Моля, предложете ги в Комисията, ще ги разгледаме и ще ги гласуваме.
По същия начин в т. 1 е безсмислено да указваме на Министерския съвет, БНБ и други органи да се събирали, да анализирали и да предлагали промени в закона. По Конституция Парламентът няма задължение да съветва другите държавни институции. Тези, които имат законодателна инициатива, могат да я използват, същото могат да направят и колегите от всяка парламентарна група.
При тези условия ние считаме, че предложените проекторешения по никакъв начин не помагат за решението на казуса КТБ, нещо повече – навлизат в нарушение на българската Конституция и закони, и ние нямаме право дори да ги разискваме. Да не говорим за гласуване.
Освен това сме против удължаването на срока с тези измислени потенциални инвеститори, които ги няма никъде в официалните съобщения на БНБ. В официалното съобщение – тук е и министърът на финансите – такива инвеститори няма и нека някои хора да престанат да лъжат българската общественост. Ако някой иска да даде повече време за скритите, те са законови, операции за сметка на българската държава, която в крайна сметка трябва да си вземе парите, които ще даде в КТБ за гарантираните депозити под една или друга форма, ако някой иска да даде повече време, за да има повече операции – досега се каза за около 700 милиона, може да са повече, нека да каже.
Уважаеми колеги, ние тук сме, за да защитаваме обществения интерес, а не да защитаваме интересите на някои от тези странни кредитополучатели, които не си обслужват кредитите. Във връзка с това няма да приемем изплащането на гарантирани влогове от българската банкова система преди да е отнет лицензът на банката, което противоречи на законодателството на повечето европейски страни, на българското законодателство. Нека да сме наясно с директивата – директивата на Европейския съюз е препоръчителна. Когато променим законодателството, тогава ще бъде в сила тази директива и ще се превърне в закон. Така че нека да не интерпретираме в погрешна посока тази препоръка – директива на Европейския съюз, по отношение на получателите на гарантирани влогове – компенсации.
Вижте, отново ще кажа: не можем да си позволим. Представете си, че в бъдеще, след години, някоя търговска банка – една или две, имат временни затруднения. Всяка банка при временно затруднение веднага ще закачи депозитите върху българския бюджет. Давате ли си сметка какво значи това за бюджета на България, независимо кой управлява?! Кой ще плати тази сметка в такава извънредна ситуация? Така че ние няма как да подкрепим такова решение.
В заключение, ние считаме, че тези предложения са неприемливи. Повечето от тях противоречат на българската Конституция и закони, те са безсмислени от инвестиционна гледна точка. Ако обичат колегите, които желаят да променят законодателството, да предложат конкретни промени в законите, които да бъдат обсъдени. Ние ще продължаваме да правим всичко възможно с добронамерен тон, експертно с нашите колеги, да обсъдим възможност и решения за КТБ, които са от полза на българското общество. Ние сме тук, с това заключавам първата част на изказването на нашата парламентарна група, за да защитаваме обществените интереси, а не да спасяваме частна банка, която се е самоокрала, така да се каже, за период от няколко години. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП лява България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Реплики?
Господин Славчо Атанасов – първа реплика.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Цачева, колеги народни представители! Ще бъда изключително кратък. Паметта не ми е къса и ще припомня на проф. Гечев колко банки фалираха по Вашето време през 1996 г.? Мисля, че бяха 13. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.) Нека да не се правим на по-големи католици от папата в момента.
Ще Ви кажа и друго. Тук сте прав, наистина при управлението на ГЕРБ 52% от държавните пари бяха в тази банка. Това е факт!
В момента обаче сме изправени пред чрезвичайна ситуация и мисля, че трябва да се даде и минимален шанс тази банка да бъде оздравена. Как наистина ще бъде оздравена, този въпрос е изключително труден, но поне трябва да се даде известен срок от време. Сега не ми се влиза в подробности какво трябва да се направи, тук има много по-големи специалисти – финансисти. Трябва да се даде някакъв срок на тази банка, да й се даде шанс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – има ли желаещ народен представител? Не.
За дуплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега, паметта е хубаво нещо, но е добре да помним и 1996 г., тъй като и тогава, в по-голям мащаб, разбира се, макар и не в много по-голям, беше направено нещо подобно – бяха раздадени лицензи на сервитьори, на шофьори, на охранители, които по същия начин направиха система от банки, които си самоокрадоха, както отлично знаете, и вързаха окрадените банки върху българския бюджет. Така че в българския бюджет над 60% от разходите отиваха за обслужване на лихви по държавния дълг заради грабежа на банките. Ограбиха банките – това, което някои сега искат да направят, прехвърлиха върху бюджета, купиха медиите с години да натякват и да напомнят на хората кога е станало това.
Какво направиха тези хора с банките, които окрадоха кредитите и депозитите на хората? – Купиха българската икономика, владеят цели сектори на българската икономика, не можете да се преборите с някои от тях – мама, татко и аз. Нали така?! Три поколения ще служат сега – нашите деца, на тези, които окрадоха банките. Затова съм тук. Ние няма да подкрепим грабеж на банките в Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До момента желание за участие в дебата са заявили следните народни представители: господин Емил Димитров от Патриотичния фронт, господин Ивайло Калфин и господин Кирил Цочев от АБВ.
Господин Димитров, имате думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Госпожо Председател, благодаря за дадената възможност.
Господин Министър, уважаеми колеги, за да бъде ясно, тъй като бяхме в по-малък формат, ще Ви разкажа какво стана през моите очи на тази Комисия, а безспорно накрая ние трябва да вземем решенията всички заедно, защото никой поотделно не би могъл, но нека не политизираме в една или друга посока. Нямах намерение да се изкажа, но Вие ме провокирахте със своите действия.
Да Ви кажа какво стана на Комисията. Аз не можах лично да разбера имаме Банков надзор или имаме надзорен чадър върху дейността на тази банка, защото БНБ има много добро управление – с 96 служители, с 6 дирекции на микро, на макро ниво, компютри, рисков анализ, проверки на място. Но ето всичко това нещо, което хората са мислели, че се случва и ще им помогне да се защитят средствата им, не е станало. Не знаехме каква е реакцията и действията след поставянето на банката под надзор.
Аз лично не получих един много важен отговор – какво е състоянието на банката? Една фирма отива, одитира, казва: „Всичко е наред”. Явяват се три фирми и казват: „Четири милиарда”. Тогава да върнем първата фирма и банката да продължи да работи, защото тази фирма е възможно да е одитирала и други банки.
Безспорно попитах няколко банкери, оказа се, че фирмата много добре одитира, но в случая с конкретната банка нещо се е случило. Нямам отговор защо 11 години законът беше добър, всичко беше наред и когато изведнъж се наложи конфликт и банката трябваше да работи с пълна сила, се оказа, че законът не ни позволява едно, а не ме задължава да правя друго. Точно в тази връзка беше и предложението, което сега се надявам да гласуваме – всяка една промяна, която би могла да прекъсне възможността в бъдеще да се случи нещо подобно и да може да се действа по-адекватно, ние да я приемем.
Много е хубаво да прехвърлиш отговорността от дадена институция върху Народното събрание и да започнеш отстрани да говориш: „Вие това правите, то не го позволява бордът, позволява друго” и така нататък. Никой не Ви кара и не иска да извършвате действия, които са несъвместими със задълженията Ви. Ние искаме да променим закона така, както трябва.
Лично аз не разбрах, а много исках да знам КТБ умряла ли е или не е? Ние всъщност пишем сценарий и питаме: „Цената на погребението или отлагаме?”. Никой не можа да отговори на този въпрос. Затова ние се спряхме на решението, че ако има макар и минимална възможност тази банка да бъде оздравена и да продължи да работи, ние трябва да я дадем. Това ще стане с промяна в законодателството.
Така че този доклад не е хроника на една предизвестена смърт. Този доклад дава възможност ние да променим законодателството, да извикаме международно разследване, което да може законно да направи всички тези действия, за да има прозрачност, да можем да отсрочим, да дадем един последен шанс, ако има възможност да се оправи банката – да се оправи, и, разбира се, да има законодателни промени.
Никой не е поставял под съмнение гарантираните депозити. Търси се механизмът по тяхното оздравяване. Никой не е поставял под съмнение и ролята на Министерството на финансите. Даже и вчера казахме, че след като те така или иначе ще осиновят тази банка, трябва да е ясно кой е таткото и това трябва да бъде министърът на финансите, защото държавата защитава широкия обществен интерес и той трябва да бъде защитен много по-добре ,отколкото в момента го правят синдиците.
Така че за мен по-важният въпрос е не да влизаме в една или друга посока, а да изчистим тези точки и да направим всичко възможно, ако има шанс банката да се оздрави – да се оздрави, ако тя трябва да бъде вкарана в процедурата – да го направим, и, разбира се, по най-бързия начин да намерим изход, за да можем да възстановим гарантираните депозити на тези хора, защото някои от тях разчитат изключително на тях. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплика – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, за втори път чуваме предложението за международно разследване. Какво значи международно? Коя е тази международна институция, дето разследва банки в отделните национални държави? Има Европейска централна банка, има европейски нормативи в банковото дело, имаме доклад, който е подписан от „Делойт” и „Ърнст и Янг”. Какво по-международно, господин Димитров? „Ърнст и Янг” българска одиторска фирма ли са, каква са? „Делойт” каква са? Кои са тези, които международно трябва да дойдат и да заместят българските национални разследващи органи и какво повече могат да кажат?
Това, което предлагате, е част от това, за което говори колегата Гечев преди малко – да се тупа топката, докато се извършват едни прихващания в банката, за да може държавата след това да не получи нищо. За това става въпрос. И тук това ще тежи на съвестта на всички, включително и на Вас, тъй като Вие имате репутацията на човек, който се придържа към някакви обществени принципи, и това, което предлагате, е точно обратното. Съжалявам, че трябва да го кажа по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, под формата на реплика, но се обръщам и към всички колеги: Колеги, темата, която беше и на Бюджетната комисия, и на днешното заседание, е този доклад, разбира се, и решенията, които предложи комисията.
Приканвам и репликата ми е към колегите – по този доклад, ако някой има несъгласие или съгласие, ако някой нещо отхвърля или не отхвърля, нека да го казва от тази трибуна, защото това е важно по отношение на процеса на взимане на решения. Защото аз не разбрах дали приемате всичко в този доклад или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Исмаилов.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): За разлика от много от Вас аз лично нямам пари. Последният аванс в Министерския съвет са ми преведени 400 лв. Мисля, че това не е някакъв конфликт на интереси. Служител съм на Министерския съвет, оттам ми преведоха аванс, нямам ги. Много от Вас обаче имат. Не поставям на съмнение задължителните пари, които трябва да върнем на хората. Трябва да ги върнем и търсим механизма с господин министъра.
По отношение на международните фирми. Има такива фирми, които правят международни разследвания и може би са много по-опитни от нас. Аз не казвам коя да бъде, Вие ще решите. KPMG дали не са и те международна фирма, като са одитирали банката, а ето, оказва се, че други три, също международни, в момента намериха дупка от 4 милиарда.
Още повече, този доклад официален ли е или това е мнение на тези три фирми? Нали разбирате, че от утре започва: „4 милиарда ли е, 3,900 ли е, 3,800 ли е?”.
Аз приемам доклада такъв, какъвто е. Не изразявам съмнение в нито една от фирмите, които са одитирали. Това, което аз искам, е, ако се тръгне към процедура, масата по несъстоятелността да бъде събрана по най-прозрачен начин, защото и вчера чухме, че има заменки, цесии, прихващания. Ясно е, че комисионерството не е измислено днес. Лично аз съм учил в училище, че разместването на броя на събираемите не променя общия сбор, но разместването на длъжниците дали няма да промени масата на несъстоятелността? Така че за мен международната подкрепа ще е много важна, защото който и тук да се заеме, ще бъде обвинен в политически пристрастия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Процедура по начина на водене.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, обърнах внимание на проф. Гечев и той го обяви от парламентарната трибуна, че има подмяна на един текст в Решението на Временната комисия по бюджет и финанси. Госпожа Цачева удобно не чу направената забележка. Става дума за подмяна, за фалшификация на текста от Временната парламентарна комисия до пленарна зала. Текстът не е безобиден. Става дума за текста на решението в точка трета, което по начина, по който ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това не е по начина на водене, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз моля, господин Главчев, тъй като и в предишни парламенти се е случвало да бъдат подменяни приети актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще Ви отнема думата, не е по начина на водене. Не виждам какво имате против начина на водене от това, което съобщавате.
МАЯ МАНОЛОВА: Моля, да обърнете внимание дали госпожа Менда Стоянова едностранно е подменила текста на точка трета от решението или е имало някакво последващо заседание на Временната комисия по бюджет и финанси и текстът от „да задължи БНБ да предприеме действия за оздравяване на банката” се е променил по някакъв неизвестен за пленарната зала начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обещавам Ви, че ще проведа разследване. Разбрах Ви мисълта. Това не е по начина на водене и затова Ви отнемам думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Това променя смисъла на решението, което е прието от Временната ... (Председателят изключва микрофоните на народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Лично обяснение – госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, почвате със старите номера от Четиридесет и втория парламент. На всички, които са били тук, са им ясни. Има протокол, ще се направи справка.
Истината е следната. В дебата господин Ивайло Калфин предложи промени. Той ще го потвърди от тази трибуна и това са неговите промени. Когато гласувахме текстовете, можете да проверите в протокола и в стенограмата какво е записано, те са с направените предложения за промени от народните представители. Ако Румен Гечев, който е присъствал на тази комисия, нещо е имал тапи в ушите или нещо има проблеми с паметта (ръкопляскания от ГЕРБ), Вие поне не се хващайте на това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други лични обяснения?
Господин Калфин, заповядайте за изказване.
ИВАЙЛО КАЛФИН (АБВ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Гуверньор на Българската народна банка! Преди да започна изказването си по същество бих искал да потвърдя това, което каза преди малко госпожа Стоянова. В текста, който беше предложен преди заседанието на комисията, имаше промени. Направих ги на микрофона в заседанието. Там освен че имаше заседание, имаше и маса камери, неправителствени организации и така нататък. Това беше абсолютно публично. Предложих точно тези промени в т. 3, където се казваше БНБ да предприеме действия за оздравяване на банките. Предложих да бъде „БНБ да предложи действия” и добавката накрая „като отчита макроикономическия ефект и ефекта върху държавния бюджет”. Това направих по време на заседанието на комисията пред микрофон в залата преди гласуването на текста. Така че не съм изненадан от този вариант, който получаваме в пленарната зала.
Ако ми позволите, сега бих се съсредоточил върху това, което искам да кажа по тази тема.
Уважаеми колеги, освен доклада, който ни беше представен, и информацията, която беше представена на Българската народна банка, ние, разбира се, може много да спорим по него, но надали можем да претендираме, че можем да имаме повече информация. Като върховна институция от държавата и като представители на обществен интерес трябва да потърсим отговорите на няколко въпроса. Поне досега не ги виждам. Не ги виждам в действията досега, не ги виждам в доклада на БНБ, не ги виждам и в решенията, които ние вземаме.
Затова да стоим и да гледаме отстрани как нещо се случва извън нас, няма как да се случи. Това е ролята на Парламента – да поиска информация и да знае какво се случва в държавата. За какво става въпрос?
Първо, първият въпрос, който трябва да се зададе: защо се стигна до квесторите в тази банка, в една голяма банка в България? Какво не е работило? В доклада на БНБ виждаме едни подробни описания как Банков надзор е работил, свършил си е работата, прави това, което прави във всички банки и той не е констатирал тези проблеми. Очевидно е, че след като има проблем, който е създаден, то има проблем и в превенцията на изпадането на банката в това състояние. Тук също трябва да се вземат мерки и да се изясни какъв е този проблем. Пак казвам, не мисля, че който и да е тук днес може да каже точно къде стои той. Но той трябва да се изясни и да се направят необходимите промени, за да можем да сме сигурни, че този случай няма да се повтори, че следващите банки, които са надзиравани от БНБ, са достатъчно стабилни и няма никакъв риск за банковата система, като аз за себе си поддържам тази увереност, но трябва да уверим и обществото.
Второ, какво се случи през тези шест месеца вече, откакто влязоха квесторите в банката? Банката, която е в това състояние, подобри ли се, влоши ли се, увеличи ли се обществената цена за това, което на нас ще ни струва една ликвидация или тя се намали? Какви бяха действията на квесторите? Да, те са законни. Но това, което виждам, е, че те внесоха несигурност, особено сред хората, които имат гарантирани депозити. Внесоха несигурност по отношение на цялостната представа за състоянието на банката. Тук нямам предвид само квесторите, а всички действия. Да, всичко е по закон. Имаше проверка, която беше изискана от БНБ. Тя отне няколко месеца, никой не очаква от нея за три дни да анализира състоянието на банката, но проблемът стои – че в тези шест месеца вече не можем да говорим нито за подобряване на банката, нито за намаляване на обществената цена от каквото и да е развитие да има нататък, нито за действия, които въобще имат нещо общо с подобни действия в европейските страни. Имах възможност да участвам в писането на европейското законодателство в такива случаи за банки и наблюдавах много близко какво се случваше в Португалия, в Италия, в Испания. Няма такъв случай, като случая в България. И това е към господин Мартин Димитров, който казва: „прекрасно ни е законодателството”.
Не е прекрасно, господин Димитров! Не е! Ако сравним това, което се случва в България, с това, което се случва в други страни с банки, които имат проблем, виждаме, че България има проблем с процедурите и с начина, по който се опазва общественият интерес в една банка.
На трето място, основната разлика, за която се замеряме всички с числа, е свързана с различната оценка на Банков надзор и KPMG като одитор на банката, и проверката, която беше направена досега. Когато говорихме и беше тук Управителният съвет на БНБ, няколко пъти се зададе въпросът те различна методика ли използват за оценка на активите. Оказа се, че има разлики в методиките. Не сме ние тези, които можем да преценим одиторските фирми по каква методика трябва да го правят. Но фактът е, че има проблем, че една международна, призната от големите четири одиторски компании казва едно и още две или три след нея няколко месеца по-късно казват нещо съвсем различно. Очевидно е, че тук също има проблем, който също трябва да се реши. Той се решава включително със законодателни промени, ако не със закон, с други нормативни актове, които уреждат дейността на Банковия надзор.
На следващо място: какъв е ефектът? Има ли някой тук, в залата, който може да каже от всички тези случки, които се случиха и които, отново казвам, бяха направени по лош начин като резултат, каква е цената за обществото, каква е цената за бюджета, каква е цената за икономиката? Ето затова помолихме БНБ да предложи този анализ. Надали който и да е друг може да го направи. И това се състои в тази т. 3, която се обсъжда.
Тук искам, господин Димитров, обръщам се към Вас, понеже Вие започнахте, да оспоря още няколко от тезите Ви. Вие казвате: „най-евтино за бюджета ще бъде да дадем гаранция на Фонда за гарантиране на депозитите, да се изплатят депозитите и дотам да свърши всичко.”. Не, има и още по-евтин вариант – да се налеят пари от бюджета във Фонда за гарантиране на депозитите и не той, а държавата да изтегли дълг, но той не е приемлив и аз съм съгласен с Вас, че бюджетни пари не трябва да се използват. Но къде е участието на банките? Този фонд се пълни от българските търговски банки. Къде е ангажиментът на цялата банкова система? Аз съм последният, който иска да предложи неща, които ще ги накарат да влязат в някаква нестабилност или да правят неща, които не следва да правят. Но не можем да говорим – бюджетът плаща едни гаранции от 4,5 милиарда и после си ги получава като заем. Откъде ги получава като заем? От същата тази банкова система след това.
Така че ако говорим за най-евтини варианти, в случая те не са най-приемливите. Най-евтиното е: държавата тегли дълг, увеличава дефицита, дава пари на фонда два милиарда или колкото там... И там не се знае колко е – между 700 милиона и милиард и 700 милиона и се приключва. Това не е приемливо! Този най-евтин вариант не е приемлив, защото ангажира обществени средства.
И още нещо. Аз бях този, който повдигна въпроса за цесиите, които се правят. Да, те са законни, само че Вие се лъжете – и господин Гечев, и господин Димитров, че с обявяването на банката в несъстоятелност цесиите ще спрат. Кой Ви каза, че ще спрат? Напротив, появява се синдик и започват цесиите, само че непрозрачно, а около синдика. Кой, откъде решихте, че те спират? Напротив, с предложението, което Вие давате, в момента, в който се обяви несъстоятелност, цесиите започват веднага и минават през синдика. Вие не ги спирате с това нещо.
Така че тогава, когато говорим за аргументи, нека да погледнем решението. Казвам от името на парламентарната ни група, че ще подкрепим решението, което обсъждахме във временната комисия. Защо? Защото е необходимо действително не да удължаваме срока, не да търсим незнайни инвеститори отнякъде, но да поискаме някой да ни даде анализ, а единственият този някой е БНБ, при различните опции за развитие на този случай какво струва това на икономиката и какво струва на бюджета. Ако Вие днес можете да го кажете – добре. Само че Вие не можете. И това, което искаме, е БНБ да го направи.
Ако има инвеститор, това което чуваме, който иска да даде половината, пък една трета, пък не знам какво – не е наша работа да анализираме тези резултати, но е работа на БНБ да ни представи този доклад, и то не в рамките на три месеца или половин година, а в рамките на броени дни или седмица, или две, ако са необходими. За това става въпрос. Това, което Вие казвате сега, е: ликвидирайте автоматично, без да знаем каква е цената. Започваме да се замеряме с неща, които не са верни, че ще спрат цесиите. Няма да спрат цесиите, те ще се продължат още повече след обявяването в несъстоятелност и всъщност обществото няма да разбере за какво става въпрос.
Моята единствена теза е, и сигурно всеки трябва да прави такава декларация: аз нямам абсолютно никакъв интерес в това, което се случва в КТБ – личен, или семейството, или който и да е, а моята теза е, че обществото трябва да разбере за какво става дума. И затова, господин Жаблянов, трябва международна фирма – има такива специализирани, да каже къде са парите. Защото в законопроекта на ДПС пише кои са депозитарите. Да, хубаво, ще ги видим, между другото те са ограничени само в тези, които, така или иначе, подават декларации и казват, че имат – всички ние, че имаме средства в банка, сега ще се уточни в коя банка са те. Обаче това не отговаря на въпроса: къде са парите? Защото този, който е вложил пари в банката, не ги е източил.
Така че наша работа в този парламент е да разнищим случая с КТБ, така че той повече да не се повтаря. И ако трябва да се направят промени в законодателството, което очевидно не е перфектно, да се направят промени в начина на вземане на решения в БНБ и в българското Народно събрание. Най-добре това би трябвало да се прави по примера, по който се прави и вече има опит в редица европейски държави.
Затова ние от АБВ бяхме първите, които поискахме Европейският банков орган да дойде и под негов надзор да започнат да се правят действията от тук нататък. Не той да провери дали работи банковият надзор, както го разбра БНБ, а в този конкретен случай да види какви са действията и да каже: това е правилно, това не е правилно, вярно, препоръчително е, според европейския стандарт. Мисля, че от тук нататък също в консултация с Европейския банков орган трябва да правим това нещо.
Още нещо само за финал. (Реплика при изключени микрофони на председателя Цецка Цачева: „Няма да остане време за...”)
Завършвам.
Единственото, което решаваме тук, или се решаваше, че България ще влезе в Европейския банков съюз. Колеги, аз съм един от тези, които е настоявал да влезем в Европейския банков съюз, но това автоматично не решава проблемите. Там трябва да се преговаря, той сега се създава, означава тежести за банковата система, така че нека да обсъдим този въпрос – да влезем, но да преговаряме за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (извън микрофоните): Госпожо Цачева, понеже в началото обясних – за процедурата, може би 2-3 минути ще позволите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров – първа реплика, втора реплика – госпожа Лиляна Павлова, трета реплика – господин Румен Гечев, господин Мартин Димитров има лично обяснение – споменат е поименно, след като изчерпим процедурата по реплики и дуплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Калфин, Вие явно не сте се дисциплинирали в Европарламента, доколкото знаем – една минута за изказване, а Вие продължавате с Вашия стил на много говорене, без да кажете нищо съществено.
Вие заявихте обаче, аз си вземам един акцент от Вашето дълго, обтекаемо изказване, че нямате личен интерес в КТБ. Само че напоследък стана известна една информация в някои сайтове, че Вие не, но Вашият шеф господин Първанов бил имал 80 милиона чрез подставени хора в КТБ. Да не би това да е причина за Вашето страстно желание да спасите тази банка, защото Вашият началник, Вашият шеф, бившият президент на България Георги Първанов имал 80 милиона, за което той би трябвало да отговори как. Ние с моите колеги изчислихме, че ако си събира президентската заплата, която е над 5000 лв., му трябват 1100 години, за да събере тази сума. (Шум и реплики.)
Ако можете да отговорите на този въпрос, ще бъда много удовлетворен, както и цялото българско общество. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Втора реплика – госпожа Лиляна Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Калфин, в процедурата Ви и като реплика, в подкрепа на това, което казахте, бих искала да се обърна и към всички представители на Българската народна банка, които са в залата, да апелирам да дойдете и ясно и категорично от тази трибуна да заявите: има ли, или няма възможност КТБ и банка „Виктория” да бъдат оздравени?
Днес е 31 октомври. Съгласно доклада и тази книга, която представихте тук, пред нас, ясно и категорично е записано, че днес е крайният срок да се осчетоводят обезценките, които ще покажат положителна или отрицателна е стойността; трябва ли, или не трябва да се отнеме лицензът на банката; трябва ли тя да бъде обявена в несъстоятелност, или не? Не сме ние, тук присъстващите в тази зала, които трябва да го кажем. Трябва да го кажете Вие – Българска народна банка, като независимия орган. Ако тази банка днес, към всичко това, което е осчетоводено... (Реплика от народния представител Вежди Рашидов.)
Като независим орган – да, както репликират.
Ако всички счетоводни операции, които днес трябва да бъдат завършени, докажат, че тази банка трябва да бъде обявена в несъстоятелност, аз не виждам какво повече имаме да дебатираме тук. Елате, заявете го и ако е така, да приключим дебата. Заявете тази тема ясно и категорично, престанете да се криете и да не давате ясен и конкретен отговор.
И от тук нататък ние с Вас, уважаеми колеги, единственото нещо, което трябва да решим и да направим тук, в тази зала, е, ако е необходимо, да приемем такива законодателни изменения, които да дадат възможност българските граждани, които имат влогове в тази банка – гарантираните влогове имам предвид, да получат своите средства така, както е гарантирано и от българския закон, и от европейските директиви. Всичко останало е демагогия и популизъм. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Калфин! Нека да направим едно уточнение. Въпросът не е само в думата, макар че гласуването беше анблок, а не по промени и по отделни точки.
Проблемът е, нека да знаят и българските граждани, да се промени Законът за кредитните институции, така че винаги, когато която и да е банка има и един лев, или десет милиона, или един милиард отрицателен капитал, задължаваме със закон Българската народна банка да я оздравява. (Шум и реплики.)
Паричният съвет забранява на Българската национална банка да оздравява каквото и да било. Тоест кой трябва да оздравява банките? – трябва да оздравява бюджета на Република България.
Колегите от ГЕРБ, от ДПС и АБВ искат да закачат банковата система върху българския данъкоплатец. Искам да е ясно на българските зрители и на парламентаристите за какво става дума. Това е абсолютно неприемливо, тъй като то означава даже на съвсем обикновен език следното признание: „Уважаеми, ако има такива криминални елементи в банковата система, ако има – крадете на спокойствие! Като откраднете парите, българският народ е зад Вас и ще плати.” (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН (АБВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Радвам се, че господин Сидеров е проявил внимание към това, което говоря. Чул е само нещо, пак е добре. (Оживление.)
Господин Сидеров, аз думичката „спасяване на банка” не съм употребил, Вие я употребихте. Всички думи, които внимателно съм подбрал, говореха за информация какво се е случило в КТБ. За спасяване споменахте Вие.
Що се отнася до различни писания във вестниците: по мой адрес каквото е, аз мога да Ви кажа, но това, което споменахте – и президента Първанов, той не един път е казвал, че това е пълна лъжа. Ако на това си градите политиката, живи и здрави бъдете!
Господин Гечев, първо, не бяха гласувани анблок тези предложения. Вие бяхте в Комисията вчера, трябва да си спомняте от вчера до днес. Бяха гласувани първа, втора и четвърта точка заедно, а трета точка, в която ги има тези предложения, беше гласувана отделно. И това е така! Ако сте забравили, питайте колегите, които бяха там.
Второ, Вие създадохте една коалиция, която иска да спасява банки с държавни пари, а не това пише в текста. В текста пише, че ние искаме да знаем преди да се предприеме едно действие какъв е ефектът върху икономиката и държавния бюджет.
Тогава аз ще Ви кажа, господин Гечев, че Вие не искате обществото да знае какво се е случило в КТБ и какъв е ефектът върху икономиката. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от АБВ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение на господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Госпожо Председател, дами и господа! Господин Калфин ме провокира, въпреки че на фона на изказването на господин Гечев, по чието време са фалирали най-много банки в България, това изказване не направи чак такова впечатление, но все пак.
Господин Калфин, казвам Ви, защото сте компетентен човек, ще ме разберете и вярвам, че ще промените Вашата позиция, като ме чуете. Когато държавата дава банкова гаранция на Фонда, там кеш няма, движение на пари няма, затова е най-евтиният вариант. Вие казвате, че има движение на пари – няма, господин Калфин. Това е единият фактически въпрос, който се надявам, че като чуете това становище, ще промените Вашето становище.
Има още един обаче, по който допускате вече фактическа грешка. В момента, когато се правят цесии и прихващания, се реализират веднага, сега негарантирани депозити. След това, когато има синдици, в тези операции ще участват кои? Само гарантираните депозити. (Реплика от народния представител Ивайло Калфин.)
Точно така! Ако, господин Калфин, в това не виждате съществена разлика,от тук нататък трябва да я видите, защото има пряко отвеждане към Фонда в момента от тези цесии и прихващания, които се реализират. Тоест бъдещите синдици могат да ограничат сделките до сделки от такъв порядък, което Вие съм убеден, че не нарочно, пропуснахте във Вашето изказване.
Именно затова ние от Реформаторския блок твърдим, че най-изгодният вариант за държавата е даването на гаранция към Фонда за гарантиране на влоговете, при което движение на пари въобще няма. Няма движение на никакви пари! Освен това Фондът има собствени приходи всяка година по начина, по който е създаден, и ще събере пари, също така и в самата процедура по несъстоятелност, така че държавата няма да се наложи никакви пари да дава за спасяването на тази банка. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от Реформаторския блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно чл. 100, ал. 1 Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях в последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго.
След консултация с парламентарните групи ръководството на днешното пленарно заседание предлагаме да приемем решение да продължим с обсъждането и дебатите по тази точка до гласуването на проекта за решение. Ако това се случи преди 14,00 ч., когато е краят на пленарното заседание, ще продължим с Парламентарен контрол. Ако времето не стигне до 14,00 ч., то ще бъде съответно удължено до гласуването по точката.
Моля Ви да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 172 народни представители: за 159, против 10, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Сидеров, искахте процедура. (Реплика от народния представител Волен Сидеров.)
Няма как лично обяснение по реплика, след като репликирате народен представител. Нормално е в дупликата той да се обърне към Вас, но ако желаете процедура, ще Ви дам такава възможност.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Процедурата ми е да подложите на прегласуване последното гласуване, защото се надявам все пак здравият разум да надделее и да не изхабим цялото парламентарно време днес на този първи ден на парламента, защото досега се занимавахме с формалности, с избор на комисии, председател и така нататък. Всъщност това е първото заседание на Четиридесет и третото Народно събрание. С какво се занимава то? Със спасяването, господин Калфин, на банка. (Реплика от народния представител Ивайло Калфин.)
Да, точно това правите, защото аз слушам много добре. Вие казахте, че сте съгласни. Вие вече сте се договорили с ГЕРБ, така както се бяхте договорили за Вашата стая още преди да започнат преговорите за стаите. (Шум, оживление и реплики от ГЕРБ.) Сега сте се договорили да ги подкрепите, защото господин Първанов и господин Борисов са стари приятели, те са го заявявали. Това е ясно за всички!
Аз слушах много внимателно. Вие сте съгласни с какво? Тук вече беше казано, беше аргументирано чудесно – Вие искате от тук нататък да се дава индулгенция на всеки банкер, който падне под капиталовата допустима граница и той да си прави каквото си иска, а БНБ да го финансира. С чии пари? С нашите пари.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Това не е процедура.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ние от „Атака” не сме съгласни. Затова признайте си, кажете си какво искате да направите, а недейте да усуквате, защото това е Ваш стар стил, така си бяхте като външен министър и по тази причина външната политика на България отиде далече долу в пропастта.
Аз предлагам да прегласуваме последното гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах Ви.
Подлагам на прегласуване предложението за решение за удължаване на дебата до гласуването на решенията по тази точка.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 172 народни представители: за 161, против 11, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Искров направи заявка, желание да отговори на въпросите.
До момента за изказване по реда на заявката са записани следните народни представители: Кирил Цочев, Бойко Борисов, Радан Кънев, господин Байрактаров.
Господин Искров, имате думата, тъй като считам, че Вашето изявление ще ориентира колегите, които са заявили желание за изказване.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър на финансите, уважаеми колеги! Преди всичко искам да Ви благодаря за поканата да бъда тук, заедно с колегите от Управителния съвет и да имаме възможност директно от най-високата трибуна на Република България да Ви представим своята дейност по отношение на случая КТБ, както го наричаме, както и нашето влияние върху този процес, взетите решения, съответно извършените оценки и, разбира се, какво предстои от тук нататък.
Не сме се крили – тук каза госпожа Павлова, благодаря за деловия тон, затова поисках думата, никога не сме се крили, просто не обичаме да обикаляме студията, а обичаме да говорим с институциите, които носят отговорност, каквото е Народното събрание.
Не сме искали промяна в закона. Ще взема отношение по тези четири точки, които са предложени тук. Това не е наша идея и дори ще Ви информирам за законодателството на Европейския съюз, тъй като рискувате да влезете в колизия.
Прави са господата Гечев и Димитров в техните изказвания.
Докладът, който внесохме и седи пред Вас, не считам, че трябва да го преповтарям, тъй като той е доста подробен – 60 страници, описва ясно в хронологически ред всичко, що е свършено от Централната банка заедно с мотивите за нашите решения. В това число сме дали отчетите на банка „Виктория” и банка КТБ – на практика проблемът на банка КТБ, за да е ясно и какво е отчитано пред Банков надзор по това време. Не искам да пропусна случая, за да отбележа, че тук е целият Управителен съвет без господин Статев – по уважителни причини. Самият господин Гунев е в отпуск от 18 юни 2014 г. поради разследването, което тече. Но днес също е тук, беше и в сряда пред Временната анкетна комисия, за да може да дава отговори по въпроси, свързани с надзора, тъй като знаете, че нашият закон е особен, специфичен за 28 те страни членки и това са изцяло функции в рамките на оперативния надзор, в рамките на една длъжност и съответните дирекции, длъжностни лица и така нататък. Затова му благодарих и в сряда, благодаря му и сега. Иначе, госпожа Кордовска също е тук и може да отговаря на въпроси от естеството на банков надзор след 18 ти и до този момент.
Освен информативната роля на доклада, ние така сме и записали накрая – очаквахме от Временната комисия по бюджет и финанси и от Народното събрание да чуем Вашата воля – на върховния представител на народа, дали считате, че Българската народна банка трябва да продължи в съответствие със сега действащото законодателство, така както беше решението пред държавния глава на 14 юли 2014 г. от тогавашните парламентарни лидери – премиер, финансов министър, управител, подуправители, и разбира се, самия господин президент, или считате, че е необходимо въпреки Закона за БНБ, въпреки европейското законодателство да се променя нещо в него и съответно да се даде някаква друга възможност за продължаване на този вече доста дълъг – не е шест месеца, но четири месеца, срок, в който тези две банки са поставени под особен надзор.
Ние не дискутираме никога банка „Виктория”, тъй като това ни е най-малкият проблем, но е важно да отбележа, че решението за „Виктория” следва решението за Корпоративна търговска банка. Няма как докато преговаряме с инвеститори и не знаем какво се прави с КТБ, да взимаме решения по отношение на техен актив, 100% актив на КТБ.
Ако ние отнемем лиценза на КТБ, след малко ще кажа стъпките, вероятно веднага ще започнем и по-активно да се занимаваме с решаване на въпроса с Търговска банка „Виктория”.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Може или не може оздравяване?
ИВАН ИСКРОВ: Госпожо Павлова, ще отговоря на всички въпроси.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ, от място): Каква е цената на едното и на другото?
ИВАН ИСКРОВ: Ще отговоря на всички въпроси.
Във Временната комисия по бюджет и финанси това бе проблемът, че се превърна в разпит в продължение на четири часа и не можахме да стигнем до това, което казвате точно сега – до същностните въпроси, и бяхме изненадани с един проект на решение през последните пет минути, на което знаете как с основание, мисля, реагирахме.
Уважаеми дами и господа народни представители, няма да маркирам отново какво се е случило. Ще кажа само, че БНБ никога не е бягала от отговорност, никога не е искала да прехвърля проблемите от БНБ на нечия друга глава. БНБ е търсила съдействието. Там, където не е имала мандат за някакви действия, е търсила съдействие на правителство, търсила е съдействие на парламентарно представени сили, за да се реши въпросът. Там, повтарям още веднъж, където не е имала такъв мандат!
Иначе, господин Калфин, ние познаваме много добре законодателството на Европейския съюз. Българската народна банка, казах го и в Комисията, заедно с Шведската централна банка и Полската, са едни от най-активните при разписването на новите директиви, решения, регламенти и така нататък. Госпожа Кордовска може да Ви говори тук осем часа по тези въпроси, да не губим времето на народните представители.
Но не всичко има в нашето законодателство. Никъде банка в Европейския съюз – никъде, включително и в Америка, където Федералният резерв наливаше пари и до ден-днешен печата пари, не реши капитализация и отваряне на банки без законодателни решения.
Спомняте си Програмата „Тарт”, за която се наложи господин Саркози лично да ходи до Вашингтон, за да убеждава републиканеца Буш как така ще се национализират банки. В крайна сметка се оказа, че няма друг начин и се мина през решение на Конгреса. Спомняте си всички тези решения на националните парламенти и народни събрания на страните от Европейския съюз. Централна банка не може да лекува търговски банки, Централна банка не може да дава капитал, Централна банка не може да дава ликвидност дори в страни, ако банката е неплатежоспособна и има отрицателен капитал.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ, от място): Кредитор от последна инстанция.
ИВАН ИСКРОВ: Кредитор от последна инстанция – има много строги правила в Европейския съюз, а кредиторът от последна инстанция по чл. 33, господин Московски, по нашия закон, в случая Българската народна банка, е изключително ограничен и ние това също сме го описали в тази жълта прегледна книжка.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ, от място): Прочетете си чл. 112...
ИВАН ИСКРОВ: В резултат на всички тези действия и в резултат на много дълго забавилите се одиторски оценки – това слушах вчера в изказванията на господин Главчев, той е прав, но му беше отговорено предварително във Временната комисия по бюджет и финанси, това не са регулярни одити. Изрично тримата управляващи партньори на трите компании в сряда дойдоха с лицата си, с репутацията си и казаха какво представляват тези анализи. Тези анализи на активите и пасивите са да послужат на квесторите на Корпоративна търговска банка да оценят реалното състояние на активите към 30 юни, осъвременено към 30 юли – последната възможна дата, така щото да се знае – ето това, на което трябва да отговоря на госпожа Павлова – има ли смисъл банката да бъде оздравявана, има ли въобще банка – такова животно там, или няма? И това те го направиха.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): И какъв е отговорът?
ИВАН ИСКРОВ: Ще Ви отговоря. Това те го направиха.
РЕПЛИКИ: Хайде, хайде.
ИВАН ИСКРОВ: Така че аз не искам да влизам в дискусии по тема на методиката. Това беше дискутирано.
Всички гореизброени събития – това искам да кажа, са документирани, това, за което си говорим, го има в книжката. Една част от тази документация, разбира се, поради факта на открити нарушения – не искам да използвам друга дума, е изпратена на Софийска градска прокуратура.
Преди да кажа накрая какво са установили и какво предлагаме ние, искам да кажа това, което казах и пред колегите Ви във Временната комисия по бюджет и финанси. Мит е, че Централната банка е бягала от пазарно решение. Няма Централна банка, няма правителство, което да не иска, или финансов министър – може да го потвърди, частният акционер да си покрие сам парите. Въпросът е какво е качеството на частния акционер в този случай, какви са му възможностите, съответно ако не той, има ли други, които биха го заместили. По тази причина сложихме също глава в книжката, в която описваме от първия ден – на 10 юли, мисля, че беше първата среща в Министерския съвет, с висока делегация, дипломатическа, с представители на държавата, на Оман и на така наречения Резервен фонд на Оман, та до ден-днешен, ще Ви запозная с последната оферта, за която настоява и госпожа Павлова, и тя вероятно ще предреши, както казвате, и Вашия дебат.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Искам да кажете дали е осчетоводен и колко е сумата?
ИВАН ИСКРОВ: На 20 октомври квесторите внесоха докладите на одиторите, на 21-ви Управителният съвет, както вече сте информирани, се събра и възложи на одиторите до 31-ви, днес, да вземат съответните счетоводни записвания, които е необходимо да се вземат по Закона за счетоводството на базата на оценките, така щото обезценките, които бяха установени от одиторските фирми, в размер на 4 млрд. 222 млн. лв., да бъдат осчетоводени и на база на тях да бъдат изготвени надзорните отчети. Между другото, забравих да спомена, че тук е и един от квесторите, господин Лютов седи горе – ако пожелаете, може да влезе в залата и също да дава отговори на Вашите въпроси.
Вероятно ще получим тези отчети в рамките на следващите няколко дни, каквато е практиката. Не може да очаквате, че веднага ще бъдат внесени в Централната банка. Това е доста обемист труд. Самите анализи на всяка една от фирмите са от порядъка на толкова, когато ги гледахме в Управителния съвет.
Какво следва от тук нататък? Искам да взема отношение по предложението, което сте направили като Временна комисия по бюджет и финанси.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Отрицателен ли е собствения капитал, или не е?
ИВАН ИСКРОВ: Няма как да не е отрицателен собственият капитал.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Значи в несъстоятелност ли ще я обявим? Отговорете ми конкретно.
ИВАН ИСКРОВ: На основа на това, което беше установено от одиторите, отговарям, госпожо Павлова,...
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Да, моля Ви.
ИВАН ИСКРОВ: ...Българската народна банка очаква, че капиталът ще бъде не просто отрицателен, а силно отрицателен. Но трябва да се следва съответната процедура и когато...
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Единственото решение ли е?
ИВАН ИСКРОВ: ... и когато тази процедура бъде завършена, тогава ще следват следните стъпки.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Ще обявите банката в несъстоятелност.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Защо не правите забележка?
ИВАН ИСКРОВ: Българската народна банка е длъжна да отнеме лиценза на Корпоративна търговска банка, която вероятно ще има отрицателен капитал на базата на оценките, които се очакват; БНБ е длъжна да отправи искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност; до 20 работни дни от датата на решението за отнемане на лиценза на банката Фондът за гарантиране на влоговете започва изплащане на гарантирания размер на влогове.
Всяка забава – понеже много настоятелно ни питахте в сряда, ние бяхме изненадани тогава и очаквахме от Вас да чуем дали Вие считате, че трябва да се измени законодателството. Казах Ви, че не можем да отговорим на въпроса: дали бихме подкрепили удължаване на този срок?
Сега Ви казвам едно към едно: на база и на офертата, както я наричат в медиите – не знам как така изтичат тези оферти, но след като е изтекло, в bTV мисля, че е коментирано тази сутрин, и по молба на госпожа Стоянова ще Ви запозная с основните параметри на писмото за намерение на така наречения „консорциум”. Така че ние считаме на база на това, което е постъпило, че всякакво по-нататъшно отлагане създава наистина, което каза и господин Димитров, възможност само за намаляване на масата на несъстоятелността, тоест за продължаващи цесии... (Реплика от БСП ЛБ.)
И господин Гечев – прощавайте, господин Гечев.
...продължаване на цесии, прихващания, с което ще бъде ощетен Фондът за гарантиране на влоговете, тоест всички ние.
Искам да коригирам веднага господин Калфин – не е вярно, че като се назначи синдик, могат да продължават. Не, не е така. От датата на несъстоятелност вече не може да се правят прихващания, тъй като тогава и синдикът ще трябва да ходи в Софийската градска прокуратура и да пише защо ги прави тези неща.
Обещах на госпожа Стоянова да кажа няколко думи, и на госпожа Павлова.
Действително вчера получихме писмо за намерение от ЕПИК, „Джем Корп” и Държавния, генерален резервен фонд на Оман. Ако искате да Ви го кажа, да ме слушате – ако искате, мога и да седна. (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата.
ИВАН ИСКРОВ: И това е описано в книжката – че през всичките тези месеци постоянно се видоизменяше тази група. Последна е групата, която е от тези три компании. Искам да кажа и друго – ние не поставяме под съмнение Държавния резервен фонд на Султаната на Оман и винаги в публичните си комуникации, и сега го правя, ги отделяме встрани от това, което е правено от мажоритарните собственици и ръководството, което очевидно се вижда от тези доклади. Те са били пасивен инвеститор – вероятно и те не са знаели много от нещата, които са се случвали в Банката.
Съответно с тях преговаряме най-директно и спокойно, защото това е инвеститор, който преди години вече е минал така наречения... (използва израз на английски език) на Централната банка, тоест тест за пригодност, и ние го познаваме.
Искам също така да обърна внимание: ако решите, че трябва да продължим разговорите, Вие ако решите да продължим (реплика) – не, ние няма да решим; ако Вие решите, ние ще продължим разговорите с този консорциум, като удължите срока по чл. 36 от Закона за кредитните институции.
Имайте предвид, че ЕПИК и „Джем Корп” са компании, които не сме проучвали от тази гледна точка. Никога „Банков надзор” няма да си постави подписа, в случая изпълняващ длъжността е госпожа Кордовска, да даде разрешение, без да знаем кой седи отзад, кой е дал парите там, кой дърпа конците, кой е... (използва израз на английски език) крайният собственик на капитала. Също искам да го имате предвид за Вашето решение, тъй като това ще е един малко по-дълъг период.
Не може да се очаква, че дори теоретично, а те не предлагат това нещо, да преведат утре 2 млрд. евро в Централната банка, ние веднага ще отпечатаме – този нов акционер, участието на този нов акционер.
Госпожо Павлова, в писмото, което е постъпило, изрично се казва, че то не представлява правно ангажиращо предложение нито от консорциума, нито от участниците в него. Към писмото не са приложени документи и информация, на базата на които да се установи, че „Джем Корп” и ЕПИК отговарят, както току-що казах, на изискванията за надеждност и пригодност съгласно разпоредбите на Закона за кредитните институции.
Тези данни са изпратени на вниманието на премиера, на вниманието на финансовия министър и на вниманието на Българската народна банка.
Независимо че не е правно ангажираща офертата, в писмото ясно се посочва, че заявените намерения за реорганизация на КТБ включват и държавна помощ – това е много важно, и ангажименти за законодателни промени. Посочени са и предложения за конкретни инструменти за предоставяне на такава помощ.
Това, което те искат, първо, е участие на правителството с 2,3 млрд. лв. за увеличението на капитала чрез дружество, което да бъде създадено между тях и правителството на принципа 50:50, дори не 51 за правителството – 50:50.
Участието на консорциума в дружеството инвеститор се предлага да е преди всичко посредством използване на активи, които консорциумът възнамерява да получи от „Бромак” – това е досегашният мажоритарен собственик на капитала. (Смях от БСП ЛБ.) Докато участието на държавата се иска да бъде под формата на парична вноска – кеш.
Иска се продължаване на ограничението за достъп до депозит от страна на гарантираните вложители, докато не се реализира предложената от консорциума схема за организация. Това се разбира.
Трето, негарантираните вложители трябва да бъдат накарани със съответно законодателно решение да приемат намаление на вземанията си, като на този етап не се уточнява с колко. Това намаление може да е по-малко, ако вложителят се съгласи да изчака 3-4 години.
При приемане на по-голяма редукция срещу плащане веднага това плащане да се извършва с български държавни ценни книжа, без да се посочва кой ще ги предостави тези държавни ценни книжа.
Четвърто, облигационери и всички други кредитори се предлага да се третират по същия начин, като негарантираните вложители.
Пето, предлагат да бъдат отменени всички търговски сделки между клиенти на Банката, осъществени след нейното поставяне под специален надзор – това е 20 юни тази година.
Шесто, много интересно условие – че недостигът на капитал трябвало да бъде обсъждан и с мениджмънта, който е отстранен, тоест не с регулатора, който трябва да каже колко е регулаторният капитал, като във всяка една държава – член на Европейския съюз, а с колегите, които бяха отстранени, които вероятно носят отговорност за състоянието, до което е доведена Банката. И във връзка с това да се гарантира право за изтегляне на капитала, независимо от евентуални допълнителни регулаторни съображения.
Седмо, всички разходи по реорганизацията на Банката, включително тези, които участниците в консорциума са извършвали от 20 юни – датата на особения надзор, досега, да бъдат поети от Банката, тоест това се разбира – да бъдат споделени от акционерите. Петдесет процента за тях, 50% – споделени от държавата. Не знаем за какви разходи става въпрос.
Осмо, посочено е – това е също много интересно, че доколкото предложенията се отклоняват от установените в Европейския съюз правила за държавна помощ, правителството ще се ангажира да договори такива изключения. Те самите признават, че голяма част от офертата им, или писмото за мен, не отговаря на някои изисквания на европейското законодателство и ще трябва да договаря правителството.
Тези предложения – това, което обсъждахме снощи с колегите и тази сутрин, преди да дойдем тук, не се основават на пазарни принципи – нещо, което се говори от адвокатите на този подход още от началото на особения надзор. Изисква се държавна помощ в размер, значително по-голям от това, което държавата би предоставила под формата на заем за попълване на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Предложението съдържа множество инструменти, които са в противоречие с българското право и това на Европейския съюз. Изисква продължаващо отлагане на изплащането на гарантираните влогове в противоречие с поетия на 15 октомври ангажимент на българското правителство. Знаете, че изработихме заедно един ангажимент с Министерството на финансите, който беше одобрен от правителството и представен пред Европейската комисия. Това пък има отношение към точка втора на Проекта за решение, който ще гледате след малко. Няма никакъв смисъл да се търси оздравяване на банка, ако ще тръгнете веднага – и те са прави в това, да изплащате депозитите. Че каква ще бъде тази оздравена банка, ако 90% от пасива й занапред ще бъде депозит от Фонда за гарантиране на влоговете в банките?
Реорганизацията на КТБ по предложения в писмото за намерение план считаме, че ще ангажира повече публични ресурси в сравнение с подхода на стриктно следване на текущото законодателство, както и поемане на ангажименти за законодателни и други действия в отклонение на съществуващите европейски норми.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да обърна внимание – обърнаха ми внимание и на мен колегите да отбележа пред Вас, че това е първото по-конкретно писмо с ангажименти. Много интерпретации имаше в медиите. Досега не сме имали такова писмо. Те искаха да го държим като конфиденциално на този етап. Ние бяхме съгласни, но положението е, че това е такъв един парещ въпрос и между другото нямаме правно обвързващи документи за спазване на конфиденциалност и аз не бих подписал такива документи, тъй като хората са готови да ни изядат – вече четвърти месец чакат парите и ние не можем да крием тези неща, а не можем да скрием и от Вас. Благодаря на госпожа Стоянова, че ме помоли да Ви запозная с тази оферта.
Тъй като обаче писмото беше излязло вече по някакъв начин и коментирано в bTV от непозната на мен госпожа, тъй като и тук го говорихме, това е политика на Централната банка, ще го качим веднага след като приключим тук, в Парламента, на интернет страницата на Българската народна банка, така че и колегите журналисти да могат да се запознаят с него.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с това писмо и тъй като все пак ние не сме нито изпълнителна власт, още по-малко законодателна, която в крайна сметка решава законодателството, изпратил съм сутринта писмо на господин министър Порожанов, с което евентуално, ако се реши въобще да се работи по тези въпроси, примерно, ако се приеме прословутата т. 3 от това решение, което е внесено, все пак ние трябва да знаем заедно с него, за да може той, примерно, веднага да стартира може би някаква делегация, да отидем до Европейската комисия, да се види въобще приложимо ли е това нещо.
И тук отговарям на въпроса, това също не се знае, но съгласно действащото не само наше законодателство, а и европейско законодателство, което има върховенство, ние можем да приемем тук всичко с Вас, да се консултираме, но когато противоречи на член, на норма на Европейския съюз, се прилага европейското законодателство! Не е лесно, да не кажем – е невъзможно, да бъде оздравявана банка с отрицателен капитал. И това е както по директивата за преструктуриране, която има своите инструменти и това сме го дискутирали, тепърва ще Ви внесем законопроект – правителството, разбира се, ще го внесе, но ние сме в работна група с тях, с Министерството на финансите, за тази директива до края на годината. Та тази директива говори все пак за банки, които са застрашени, но не, които имат такава сериозна отрицателна капиталова адекватност.
Това не е възможно и по „СИР ди фор“, по другата директива, която е за капиталовите изисквания, тъй като тогава се казва, че трябва да бъде отнет лицензът.
Накрая, уважаема госпожо Председател, което ще е много важно за народните представители, искам да кажа, че всички решения, за да бъдат законни, все пак трябва отново да обърна внимание, да отговарят на правото на Европейския съюз. Дали ни харесва или не – навремето тук, от тази трибуна, господин Муравей Радев – човек, който уважавам, се възмути. „Какво е това европейско право“, вика, „та сте толкова независими?!“
Българската народна банка, Европейската централна банка, никоя централна банка на Европейския съюз не може да иска и да получава инструкции от който и да е орган на Общността, в това число и от правителствата и националните парламенти! (Оживление, провикване: „Тогава какво правиш тук?!“)
Така че Ви моля, каквото и да се реши, тъй като не сме изпълнителна власт, а ние сме изключително предвидим партньор на държавата, ще участваме, разбира се, ако трябва нещо да се пише, ако трябва нещо да се дискутира, но не е редно да се записва: „препоръчва на Централната банка“, „задължава Централната банка“ и така нататък, тъй като ние това не можем да го изпълним независимо, че е решение на Народното събрание. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място!
ИВАН ИСКРОВ: Мога да Ви цитирам и на кои решения на Европейския съюз противоречи, на Съвета на Европа. Тук имаме хора, които са заседавали в такива съвети.
Противоречи и на Договора за функциониране на Европейския съюз.
Така че моля всичко да бъде съгласувано преди това. И другото, когато става въпрос за законодателни инициативи, касаещи функционирането на финансовите пазари, тук в новата парламентарна група има главен преговарящ и бивш еврокомисар, може да го потвърди, имайте ги тези неща предвид.
Когато става въпрос за промени, те винаги трябва да бъдат изпратени за съгласуване, за ъпиниън на Европейската централна банка, така че на Европейската централна банка, каквото и да решите тук, трябва да бъде изпратено, това го знаят по-дългогодишните народни представители, знае го Правна дирекция.
Към госпожа Цачева – каквото и да се реши, трябва да бъде изпратено на Европейската централна банка за становище, за да може пък тя да прецени, ако има нарушение, дали е съществено, за да сезира Комисията и да се започне процедура, или е несъществено и може да не се сезира Комисията. (Шум и реплики.)
Благодаря Ви, уважаеми дами и господа народни представители.
Ако прецените, по другите въпроси, тук са всички колеги, аз съм тук, можем да отговаряме на допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване от Парламентарната група на ГЕРБ има думата господин Бойко Борисов.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа!
Всъщност бездействието на БНБ Банка, ако четем определението за вина, законът – той или действа, или бездейства, но все си виновен!
От сутринта разговарях с доста експерти и всъщност вникнах в това решение, което предлага Временната бюджетна комисия.
Спорната точка трета – тя много ясно е записана в чл. 121 на Закона за кредитните институции.
И, господин Искров, при този крехък мир, който има между политическите партии за нормална работа в Парламента, Вие искате да ни вмените отговорности, които изобщо не са наши.
Член 121 казва:
„Чл. 121а. (1) Българската народна банка изготвя план за контролирано преструктуриране на всяка банка, лицензирана в Република България, който може да бъде приложен, ако банката изпадне във финансови затруднения“.
Шест месеца – къде е този план, как го приложихте, това трябва да ни кажете?!
Далеч съм от мисълта да се съгласявам с един или друг лидер, но всъщност на практика в изказванията на всички хора, които чух тук – и господин Сидеров, и Гечев, Мартин Димитров, нашето добро желание да се даде още някакъв срок, да могат и тези хора, които не са им гарантирани влоговете, да си вземат парите, всъщност е едно изключително губене не само на време. А от това нагло писъмце, което прочетохте от инвеститора, който ни предлага да създадем едно дружество, в което ние да сме с кеша като държава и после да го търсим някъде това дружество я в Белград, я на друго място, тогава всички вкупом ще станем виновни.
Искам да отговоря на въпроса на господин Сидеров – по време на управлението на ГЕРБ беше най-тежката финансово-икономическа криза в света. Ние помагахме на всички български банки и нито една не фалира. И всички банки растяха тогава! Не една, не две, всички! Но толкова, за да не нарушавам мира!
За съжаление, проспаното време с личната вина на управителя, подуправителя, не знам дали е виновен и целият Съвет, ни изправя в момента пред една ситуация, която господин Искров не пожела да каже колко ще струва в единия или в другия случай. Защото, ако тези пари излязат от бюджета, това ще повлияе – пет години напред България да е в рецесия. Не знам тук да има партия, която да иска да управлява в рецесия.
Господин Гечев също е прав. Ако ние приемем т. 3 така, както е записана, която, повярвайте ми, господин Гечев, тя е правена, понеже с Менда Стоянова досега и спорих, са само добри намерения – да гарантираме вложителите, но не мога да не кажа, че Вие сте прав. Всъщност ние, гарантирайки вложителите, правим един суперкомфортен живот на банкерите, които да си карат яхтите, да си строят къщите и като, да не използвам нецензурни думи, ние да извадим от бюджета парите и да спасяваме банките. А Вие от 1996 г. знаете какво значи като се повлекат банките! Огромен проблем!
И в момента ние, приемайки в този й вид т. 3, ще създадем точно този прецедент – да гарантираме едни успели хора на базата на парите на бюджета.
Ако са успели, банките ще вървят напред, нека да се развиват и да си ги управляват така както трябва, така че и господин Гечев в случая е прав.
И господин Калфин е прав, защото пък неподкрепяйки дадени инициативи, голяма част от икономиката ще забуксува.
И всичко това обаче е вследствие на това бездействие, виновно, месеци наред, абсолютно виновно! Защото, ако БНБ Банка си беше на местото, нейният надзор, това нямаше да се случи.
И понеже министър Чобанов беше добър. Ако беше Дянков, това нямаше да стане. (Смях и оживление. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Дянков нямаше да ги пусне да направят това нещо, бъди сигурен! Нито Цветанов щеше да пусне жандармерийските коли пред банките. Но финансовата стабилност виждате каква е сега – над 3% дефицит. Експериментът не беше успешен!
Затова сега ще събера нашата парламентарна група и ще предложа или т. 3 изцяло да отпадне, или да седнем и да се потърси някакво такова решение с финансистите, което все пак...
Аз до сутринта имах някаква надежда, че има шанс и да се оздрави банката. От това, което прочете сега господин Искров, и то неслучайно събуди смеха не само на лявата, но и на дясната част на залата, те всъщност ни предлагат да си извадим от бюджета 2,5 милиарда, но ние и сега ги имаме във Фонда за гарантиране. Можем да започнем да изплащаме, така както е по закон. Да спазим сега действащия закон, виновните да си понесат отговорност и съответно после, ако иска някой да дойде, да купува активи – има куп мероприятия, които позволяват това. Така че нашите добри намерения всъщност може да създадат по-голяма угроза за в бъдеще. Това мога да кажа към колегите от ГЕРБ.
След почивката ще излезем с решение, все пак искам да Ви чуя и аз.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря, колеги, за отношението. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, минава 11,30 ч.
Обявявам 30 минути почивка до 12,05 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме.
За изказване преди почивката се е записал господин Кирил Цочев.
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Времето ми е малко, тъй като нашият председател на парламентарната група е речовит и ми изяде част от времето. Затова ще бъда кратък.
Изхождам в изказването си от снощния дебат по актуализацията на бюджета за 2014 г., в който се предвижда увеличение на лимита за дълг до 4,5 млрд. лв. Основно причината е КТБ. Затова аз ще предложа два варианта с въпроси към БНБ.
Първият вариант е без никакви законови промени, чл. 109 от Закона за кредитните институции – отделяне на лошите кредити и на гарантираните кредити в КТБ и надгарантираните кредити и добрите кредити в банка „Виктория”. Не е необходимо вземане на заеми с изключение на гаранции. Тук въпросът ми е, защото нямаме информация при тези цедирания, които се извършват, добрият портфейл докъде е стигнал и дали точно там не се правят цесиите. Трябва да ни се дадат данни.
Вторият вариант – възстановяване дейността на банката, обезсилване на акциите, увеличаване на капитала на банката, предоставяне акциите на Фонда за гарантиране, по чл. 54, ал. 24 от Закона за публичните финанси министърът на финансите вкарва до 1 млрд. лв. на депозит в банката срещу лихва, Фондът започва да действа. Предимството при този случай е, че Фондът остава със средства от порядъка на 1 млрд. 200 млн. лв. Недостатък е, че ще се повтори случаят от 13-17 юни с незабавно теглене на кредитите.
Фалит на банката означава огромни загуби за икономиката, тъй като ще блокира работата на част от военнопромишления комплекс, на топлофикациите и на над 30 общини, чиито сметки се намират в банката. Скъп модел, но ние нямаме данни колко ще струва оздравяването и колко ще струва фалирането на банката. Благодаря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Той току-що каза, че няма оздравяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Цочев, имате право да поискате удължаване на времето.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Цочев.
Имате думата за реплики. Не виждам.
Преди почивката за изказване също се беше записал господин Радан Кънев.
Заповядайте.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа! Първо бих искал да благодаря на господин Борисов за неговото изказване. Аз го направих и лично. Той успя много разбираемо да каже повечето неща по повод на точка трета, които аз се бях подготвил да кажа.
За нас остава въпросът, но той не е спешен – защо точка трета изобщо трябваше да бъде включвана в това проекторешение. И не е ли време да изоставим този много дългогодишен рефлекс – да отлагаме проблемите, когато сме изправени пред тях, особено в конкретния случай? Рефлексът към отлагане води до много големи загуби и много големи злоупотреби. Ако рефлексът не е бил към отлагане, просто за да не се сблъскаме челно с проблема, а е бил към отлагане, за да продължат злоупотребите, това е друг въпрос, но мисля, че вече мнозинството от нас, ако не всички, сме наясно, че по-нататъшното отлагане е недопустимо, именно защото здравите активи на банката се обезценяват и намаляват много бързо. А те са интерес за Фонда и за бюджета. Това значи за всеки клиент на българската банкова система и за всеки български данъкоплатец. Толкова по точка трета.
По точка четвърта обаче искам много категорично да подкрепя предложението на Комисията и остро да възразя на позицията на БСП и конкретно на господин Жаблянов. Тук не става въпрос за пореден път след БНБ и след международните одитори някой да оценява активите на банката. Става дума за международна компания за финансово разследване, така наречените „Форенсик акаунтинг къмпанис” – международна репутационна компания, която да ни каже къде са парите. Защото парите, както каза и колегата Мартин Димитров, не се губят. Има злоупотреби, има опити да бъдат покрити. Колкото повече време губим, толкова по-успешни ще бъдат покрити тези пари. Но те са проследими, има професионалисти, които могат да извършат това проследяване и да съберат необходимите за българския съд, за българската прокуратура и за българските разследващи органи доказателства и да им ги предоставят.
Ако бяхме против точка трета, то беше по една основна причина. Не трябва да клинчим, трябва да следваме закона. Той позволява тези пари да бъдат събрани. Нещо повече, Глава седма от Закона за банковата несъстоятелност позволява след отнемане на лиценза на банката нейното преструктуриране да продължи и да бъде търсена възможност тя да бъде продадена като цяло предприятие. Така че не трябва подобен ход да се разглежда като невъзможен след отнемане на лиценза. Напротив, действащият закон предвижда и тази възможност.
Нека да започнем, както всички говорим – за това, че законността трябва да е в основата на нашата дейност и в основата на нашия живот, да изискваме всеки да изпълни задълженията си по закон. Това започва със задължението на БНБ да констатира отрицателната величина на капитала, да отнеме лиценза и да се оттегли от процеса, за да влезе най-сетне Фондът за гарантиране на вземанията, чиито правомощия имаше опит да бъдат отнети в края на мандата на миналото Народно събрание. Този фонд да извърши всички действия по Глава седма, ако смята, че това е необходимо, но освен БНБ и Фондът за гарантиране на вземанията, които трябва да изпълнят банковите закони, трябва Фондът за гарантиране на вземанията да изпълни изискванията на Търговския закон и да тръгне по пътя на несъстоятелността по петите на кредиторите – един след друг, защото отварянето на производство по несъстоятелност срещу длъжниците дава възможност сделките им, извършени с цел прикриване на парите и на следите на парите да бъдат на свой ред предявени в съда и обявени за нищожни.
Трябва най-сетне да приложим и Наказателния закон, защото ако този грабеж завърши без осъдени лица, ние отново се завъртаме дълбоко в порочния кръг на българския обществен живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Реплики – госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Кънев, обясних вече защо във Временната бюджетна комисия гласувахме т. 3, но след Вашето изказване искам още веднъж да поясня на Вас и на народните представители.
Ако Народното събрание си беше свършило работата, ако Министерският съвет, съвместно с БНБ, си бяха свършили работата и по-рано бяха транспонирали Европейската директива, чиито срок за транспониране е 31 декември тази година, нямаше да водим този дебат. Защото още в хода на специалния надзор – пет месеца специален надзор, щяха да се приложат мерките на Европейската директива по преструктуриране на банката и тя нямаше да отиде във фалит.
Опитахме се при първия възможен момент на новото Народно събрание, при ситуацията, в която сме поставени – излизайки вече докладът на одиторите, да дадем шанс бързо част от текстовете да се транспонират, за да може банката да се оздрави, ако това е възможно, ако има сериозен инвеститор, който иска да направи това. Това беше смисълът на т. 3.
Така че не спекулирайте с това, че сме имали предвид нещо друго – държавата да оздравява и да налива пари. Това бяха нашите намерения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Кънев, за дуплика.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Боя се, че репликата на госпожа Стоянова беше към господин Борисов, но не е в залата, така че ще го цитирам.
През целия период на надзора, а и преди започване на надзора, възможности за преструктуриране по действащото законодателство има много, възможности за оздравяване по действащото законодателство има много. Нито една от тях не е използвана.
Ние сме на края на първата си работна седмица тук, аз законопроект, който да промени възможностите за преструктуриране, не съм видял. Законопроект, който да транспонира частично новата директива, ако това е толкова важно, не съм видял. Намерение тази банка да бъде оздравявана и преструктурирана не беше заявявано нито веднъж за целия този период.
Не е обяснимо от там нататък защо беше необходимо ново отлагане, за да започне процес, който можеше да започне преди много месеци, а трябваше да започне преди много години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кънев.
Господин Жаблянов – лично обяснение.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Кънев, съжалявам, че се налага за пореден път да преповторя позицията на Българската социалистическа партия от тук – ние не приемаме подхода на Бюджетната комисия към Българската народна банка. Тук господин проф. Гечев обясни задълбочено защо не го приемаме. Защото противоречи на принципите на институционалното изграждане, защото Българската народна банка е такава институция, на която не може Народното събрание да й каже кого да наеме, какво да направи и на кого да даде пари. Това го обясни и управителят на БНБ, и групата на Българската социалистическа партия споделя тази позиция. Така че не виждам какво защитавате.
Второто, което искам да кажа. От Реформаторския блок беше направена препратка към 1996 г. Уважаеми колеги, тогава бяха фалирани, струва ми се, на втория етап девет банки, ако не греша. Нито един от политиците тогава, включително и господин Иван Костов, не се обяви за отлагане, за спасяване и така нататък, а подходиха според фактическото положение и според закона.
Какво се случи за тези 15 години между 1996 г. и сега, ми кажете, че тук се чудите какво да направите, за да избегнете именно пазарния подход? (Реплики от Реформаторския блок.) Фалитът е най-пазарният от всички подходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Жаблянов, къде е личното обяснение в това, което излагате?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Следващ записал се за изказване е господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес тук нашата задача, на първо място, е да обсъдим доклада, който ни е представила Българската народна банка с обем 61 страници. Като бивш преподавател по банково дело, ако мой ученик ми беше представил такъв доклад, бих му писал три на релси. Казвам моята лична оценка.
Може би най-същественото в този доклад е написано на стр. 23 с дребен и трудночитаем шрифт, че „БНБ не е страна по договор с одиторите”. Иначе казано, БНБ Ви казва: „Гледайте си работата, ние няма да Ви дадем никаква информация”.
Същото това БНБ, уважаеми колеги, днес се опитва по един много неприятен и некоректен начин да вкара всичките нас –народни представители, в капан, без да имаме никаква вина.
Ще се опитам да не използвам специализирана терминология, за да мога да бъда разбран от хората, които не разбират от банково дело и, естествено, и от зрителите.
Уважаеми колеги, какво означава да бъде обявена банката в несъстоятелност или както по-популярно се казва – във фалит?
На първо място, това означава да освободим по законов път Българската народна банка и нейното ръководство от отговорност, тъй като съгласно чл. 23 от Закона за гарантиране на влоговете, вече цялата тази дейност по изплащане на гарантираните влогове се поема от Фонда за гарантиране на влоговете. Кой от Вас иска днес тук да освободи БНБ за действието или бездействието й през всичките тези не пет месеца, през всичките тези дванадесет години?
Уважаеми колеги, в доклада си БНБ днес ни казва: „Уважаеми дами и господа, дванадесет години пред нашите очи се развива една пирамида и ние бяхме слепи, и не видяхме, че се развива тази пирамида – на фона на Дирекция за финансово разследване, на фона на Комисия за финансов надзор, на един Кредитен регистър, в който се описват всичките кредитополучатели и фирмите, които ги получават”.
И няма никакъв проблем да проследите каква е дейността на тази фирма. Куха фирма ли е, дори, бих казал, дали пък през тези фирми не е сериозно източвано ДДС например?
Нещо повече, уважаеми колеги. Този капан не опира само до това чрез тази процедура да освободим от отговорност ръководството на БНБ. Този капан не решава проблема на вложителите. Тук се обръщам към левицата, защото Вие приехте този Закон за гарантиране на влоговете и този чл. 23 в неговата уродлива форма. (Реплики от БСП ЛБ.)
Какво искам да Ви кажа ли? Този закон и чл. 23, колеги, регламентира следното. Той регламентира процедурата, при която би следвало да започне изплащането на гарантираните влогове. Тя, най-просто казано, е двадесет дни и възможност за удължаване с още десет дни. Питам Ви обаче защо случайно в този чл. 23 не фигурира в какъв срок трябва да приключи изплащането на тези гарантирани влогове? Някой да ми отговори? Иначе казано, фондът може да изплаща тези влогове на хората 100 години по 1 лев и не е нарушил закона. Иначе казано, по никакъв начин не решаваме въпроса на вложителите – тези честни вложители, които са изкарали честно парите, вложили са ги. Защото, за да вложат тези пари в тази банка ... Всеки от Вас знае, че една банка съществува на един принцип и той се нарича доверие. На първо място това доверие е било подплатено с държавните пари, тъй като всички знаем, че държавата държеше едни сериозни средства там и е нормално българският гражданин, знаейки, че държавата си държи парите там и той да ги вложи там. Няма нищо лошо. Само че някъде да прочетохте в този доклад, че на 20 юни – тук няма как, трябва да използвам специализиран термин, какви са били стойностите на чакащите по сетълмена пари? Някой да Ви казва в този доклад, че БНБ не си е изпълнила задължението, ако банката е изпаднала в затруднение, да повика незабавно акционерите на тази банка – мисля, че по чл. 80. Ако бъркам, поправете ме.
Защото банката не е предприела това действие. Защо? Трябва ли сега да припомням на господин Искров, че същият този казус стоеше 2011 г. с една друга банка. Там беше нещо по-страшно, там се крадяха депозитите на вложителите. Трети юли 2011 г. съм приключил журналистическото разследване. Шест месеца по-късно гръмнаха всички медии. Оказва се, че с тези откраднати депозити се плащало на артисти, на певци, на чалгаджии и не знам си какво. Банковият надзор беше безмълвен. Прокуратурата – също. И аз Ви питам днес, колеги, кое е правилното решение?
Да, в никакъв случай ние не трябва да ощетяваме бюджета с публични средства. Всъщност ние не ощетяваме бюджета, ощетяваме българските данъкоплатци. Между другото, трябва ясно и точно да знаете, че ако се стигне до обявяване на банката в несъстоятелност, фондът има инструмент за събиране на допълнителни средства. Обърнете внимание какво се случва от тук нататък! Той може да събере тези допълнителни средства като поиска предварително плащане на вноски от банките за този фонд. Иначе казано, ние веднага ще натоварим българските честни кредитополучатели с един по-висок лихвен процент по получените от тях кредити. Още по-простичко казано, вече няма да говорим за спасяване на 12% от българската икономика, а ще говорим най вероятно вече за около 30%. Българският бизнес и така изнемогва при високите лихви по кредитите.
Тук господата отляво ми говорят за 1996-1997 г. Явно паметта Ви е къса, но аз ще Ви припомня кой беше председател на Банковата консолидационна комисия – този велик експерт, който назначихте за министър-председател. Между другото, редно е да знаете, колеги, че днес ситуацията по нищо не се различава от тази с 1996-1997 г.
Българската народна банка в момента печати ударно пари по две обществени поръчки. Те са факт. Всеки от вас може да ги провери. Двеста милиона купюри. Някой от Вас да знае каква е общата стойност на тези 200 милиона купюри – 5 милиарда, 10 милиарда, 30 милиарда ли е?
Поставен е под въпрос Паричният съвет или известен повече на широката общественост като Валутен борд. Никой не знае каква е стойността на монетарното злато, която би трябвало да гарантира курса на еврото, никой не знае каква е стойността на Валутния резерв. Казвам „никой не знае”, защото всички днес тук сме свидетели, че дори БНБ не е видяла, че и една пирамида съществува дванадесет години. Че от какъв зор пък аз трябва да й вярвам сега на БНБ за отчетите, които публикува. Защото Вие не сте толкова наивни хора, за да повярвате, че БНБ иска ударно печатане на пари, тъй като имало банкноти, които са повредени и би трябвало да бъдат дръпнати от обръщение.
Господа, 10 млрд. 800 млн. лв. са парите в обръщение. Вие всички ли ще подменяте, че нещо не ми звучите добре? Най-малкото, звучите неправдоподобно.
Колеги, знам, че може би решението днес не е най правилното, знам, че сме поставени ... (Председателят дава сигнал, че времето изтича.)
Само три изречения и завършвам.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Поискай удължаване на времето.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ако може удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължете.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Знам, че голямата част от тук присъстващите не носим никаква отговорност, но, за съжаление, сме натоварени с тази отговорност. Знам, че днес върху нас лежи тежката задача да вземем едно много сериозно решение, което, за съжаление, не е подплатено с никаква информация. Защото трябва да Ви кажа, че 2012 г. Комисията за финансов надзор сезира ДАНС за един патент. Забележете, колеги, един патент за изграждане на ветроенергийни паркове по високите върхове. Този патент беше оценен по странни обстоятелства през три преоценки на 547 милиона. След това беше листван на Фондовата борса и тази компания, която по някакво странно стечение е свързана с един от основните акционери на тази банка, се превърна в най-голямата публична компания с капитали за над 2 млрд. лв. Тогава тези акции се продаваха по 5 лв., днес цената на тези акции е една стотинка. Между другото, ето така се източва една банка. Защото хората, които са купували акции, са теглили заеми, за да си купят и да станат акционери в едно друго предприятие, което всъщност представлява една хартийка – едно кухо предприятие. ДАНС няма един ред какво се случва.
Аз питам днес господин Управителя на БНП: Вие получихте ли сигнали от Финансовото разузнаване за тази пирамида, както сте я описали в доклада си? Ако сте получили, какви мерки сте взели?
Вие днес, уважаеми господа от БНБ, ни казвате: „Уважаеми граждани, уважаеми народни представители, Вие не може да вярвате на заверените отчети, защото всяко юридическо лице, каквото е и банката, всяка година неговите отчети се заверяват от дипломирани и утвърдени лицензирани одитори”. Значи тези одитори също са едни лъжци. Те също са ни лъгали, респективно лъгали Банковия надзор, който се оказва, че така, по документи, прелистил оттук, оттам и решил.
Аз не разбрах обаче по коя методика Вие преоценихте активите. В Международните счетоводни стандарти съществува Международен счетоводен стандарт 16, който задължава юридическото лице, ако има рязка промяна в стойността на активите, веднага да се пристъпи към преоценка. Е, дявол да го вземе, този Банков надзор сляп ли беше, със силно тъмни очила ли беше, че не можа да разбере, че има обезценка на активи, всъщност май изобщо няма или пък дали пък някой не иска да заграби едни тлъсти активи на безценица и ние тук да станем съучастници в този грабеж? Кой от Вас знае кой е собственикът примерно на БТК, на „Виваком”, на „Булгартабак”? Дали пък тези предприятия не бяха закупени с пари точно от тази банка? И кой сега трябва да ги вземе на безценица? Може би госпожа Нинова знае, тя имаше участие навремето като някакъв управленец в БТК?!
Но тук има две лица, които би следвало да ги попитаме. Едното е успял българин на 33 години, който се оказа, забележете, че не участва в нито една фирма, обаче се движи с десет гавази охрана. С какво ли им плаща заплатите, не знам. Е, никой ли не се сети от тези институции да провери този успял българин, възпълниничък?
Има един финансов министър... Защото атаката, уважаеми колеги, срещу тази банка започна именно чрез медиите, свързани с този успял българин. Нека да ги кажем тези неща. От какво е била продиктувана тази атака? Освен че е започнала през тези медии, тя е подкрепена с едно странно решение на Върховния административен съд за обявяване именно на Технологичния център по микроелектроника в несъстоятелност и вкарване на синдик. Иначе казано, блокиране на неговата дейност, а най-вероятно и източване на активите, които се оценяват, мисля, по памет, на около милиард и нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Байрактаров, моля да се ориентирате към приключване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, завършвам.
И най-важното: тук трябваше господин Чобанов, който след като ме гледаше умно преди един час, вече изчезна, да даде отговор какви действия е предприел той като финансов министър, за да предпази банковата система, защото днес стои един сериозен въпрос. Ако това, което ни описва този доклад, се е случило в КТБ, каква е гаранцията, че то не се е случило във всички останали банки? Ние носим днес отговорността да върнем доверието върху банковата система и да успокоим българските граждани! И най-важното, да вземем такова решение, че те да не бъдат ощетени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Имате думата за реплики. Не виждам желаещи.
Господин Янаки Стоилов, заповядайте за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, нека и нашето време да бъде удължено.
Господин Министър, госпожи и господа народни представители! Вероятно днешната дискусия засяга няколкостотин хиляди български граждани. Добре, че един от първите въпроси, с които се занимава Четиридесет и третото народно събрание, е докладът, който е представила Българската народна банка.
Ще се опитам да говорим по-достъпно и да разберем какво стана дотук в дискусията. След изявлението на председателя на Управителния съвет на Българската народна банка стана ясно, че няма сериозни инвеститори, които към днешна дата са готови да отделят необходимите огромни средства, които могат да оздравят и стабилизират Корпоративна търговска банка. В това предложение се съдържаше покана към държавата да отдели над 2 млрд. лв., а другите, разполагайки с активите, които ще получат, да бъдат осчетоводени и така да се покрие разликата до тази 4 милиарда. Това е, най-грубо казано.
След изказването на председателя на ГЕРБ останах с впечатление, че вносителите на Проекта за решение сами са готови да оттеглят най-спорната точка, която възлага задължението на Българската народна банка да предприема действия, когато собственият капитал на банките стане отрицателна величина и по този начин да оздравява банките. Затова няма да се спирам на крайно неуместното предложение, което се съдържа в Проекта за решение.
Призовавам обаче по повод на този случай партиите отдясно да преосмислят до голяма степен своята досегашна политика. Те продължават да твърдят, че държавата е лош стопанин, но винаги, когато другите лоши стопани докарат дотам нещата, че да засегнат драстично интересите на българските граждани, най-накрая се обръщат към този лош стопанин – държавата, да плати всички сметки. И ни казват, че държавата не можело да дава никакви гаранции по своите икономически проекти, но, виждате ли, когато частни лица развиват бизнес и той се е провалил, държавата винаги трябва да е налице нещо да им гарантира! Вие ни предлагате да продължаваме по този път.
Мисля, че преди да формирате правителството, е добре да започнете да ревизирате част от Вашата политика, ако не искате да катастрофирате. Защото ние не искаме тази катастрофа да засегне цяла България. Казвам го като мнение.
Затова продължаваме да държим президентът да огласи стенограмите от тези заседания с представителите на политическите партии, на които бяха разисквани проблеми на българската банкова система, включително на Корпоративна търговска банка и нашата позиция тогава, в предишните седмици и днес, се основава на същите принципи. Затова тя според мен е разбираема, затова тя може да доведе до частично решение на всички натрупани проблеми. Защото за каква кредитна дейност става дума, когато сред тези основни 138 фирми, които на практика държат целия кредитен портфейл на обсъжданата банка, половината нямат собствена дейност или тя е силно ограничена, а приходите им се генерират изцяло или преобладаващо от трети лица? Става дума за над 3 млрд. лв. Какво е това, ако не е философията, че банките могат да събират пари от фирмите, от гражданите и най-накрая да ги разпределят между ограничен кръг лица, които са вътре в самата тази банка, разбира се, в повечето случаи опосредствено през сламени хора, които ще ни извадят сигурно някакъв закон и ще кажат: дайте да видим кои са акционерите, кои са кредитополучателите. Но до истинските облагодетелствани в много случаи сигурно няма да стигнем, тъй като те са именно в тази опосредствена верига или са в някаква офшорна зона и така нататък. Така че това е картината, с която ние се сблъскваме.
Има един друг въпрос, който трябва да си зададем, на който аз нямам отговор, но той е много важен. Случайно ли е съвпадението, че точно след като КТБ придобива сегашната банка „Виктория”, полицията по разпореждане на прокуратурата влиза в офисите на КТБ?
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): Питай Вашия министър!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, не, това са действия на прокуратурата, която ръководи МВР и аз поставям един въпрос, който също е любопитен от финансова, юридическа и политическа гледна точка.
Другите въпроси са за лихвената политика на тази банка. Доколкото ми е известно, продължително време лихвата по общите депозити е била 7%, поне до края на пролетта на тази година, когато тя пада на 5%. Българската народна банка е информирана, както това трябва да правят всички банки и, забележете, за продължителни периоди от време Корпоративна търговска банка изплаща по непривилегированите депозити лихви, които надхвърлят около два пъти средните за българския банков депозитен пазар.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, от място): Ние ли да го правим, вложителите?! Нали има банков надзор!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз поставям всички тези въпроси, да...
И какво би станало, да припомня на тези, които казват: няма значение дали сме в процедурата на особен надзор или в процедурата по несъстоятелност. Самият Закон за банковата несъстоятелност – и това беше потвърдено от управата на БНБ, казва, че от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с едни изключения, които засягат разноските. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнения на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение. Дали тези, които ни предлагат нови отсрочки, не целят всичко това да продължи? Защото прехващания, цесии и прочие сделки продължават в момента и те могат да доведат до още по-голяма обезценка на активите със стотици милиони, докато добросъвестните граждани са наредят да се получат гарантираните средства.
Затова смятам, че отлагането на решенията с някакво самозадължаване на Народното събрание да приема закони, е едно нелепо действие, което мисля, че досега не е правено. Законодателната инициатива е на Министерския съвет или на отделните народни представители. А ако някой смята, че в близките няколко дни до посочената дата в края на първата седмица на ноември нещо трябва да се предлага и да се променя, той трябва да го направи и парламентът много бързо да го обсъди, а не да приемаме едно решение с пожелание, в което не се съдържа абсолютно нищо.
И също така да обърна внимание върху правилата на кредитиране на влоговете, защото днес се казва, че Фондът за гарантиране на влоговете не е в състояние да покрие всички права, които са в равностойността на 100 хил. евро.
„Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в Банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от Банката условия.”
Този разчет трябва да бъде направен и тогава вероятно ще се окаже, че сега наличните средства във Фонда почти изцяло ще покрият договорите при общи условия, без да ни препращат отново към това кой да събира средства и откъде да ги търси.
Освен това е казано, че ако средствата във Фонда не достигат, самият Фонд, който досега виждам, че бездейства, както другите институции, имащи отношение към случая, може да реши авансово да събере вноските на банките за следващата година.
Някой поставял ли е този въпрос? Или всички тук идват в Парламента и казват, че на ход е Парламентът. Самият Фонд едностранно може да реши да увеличи трикратно размера на тази вноска, тоест да осигури допълнително средства – да търси, знаем, и така нататък, да не изброявам цялата последователност от действия.
И сега служебното правителство, господин Министър, с неговия министър-председател ни предлагат огромни средства, които ние пак да заделим, за всеки случай, 2 млрд. лв. на тази тема. Само че, ако ние продължаваме така, има опасност да взривим българската банкова система, защото проблемът „КТБ” не е единственият проблем на българската банкова система. Днес ние сме пред теста как ще решим този най-наболял проблем и ако ние не го решим открито, принципно и без да ощетяваме българските граждани, рисковете за банковата ни система няма да бъдат намалени, а ще нараснат значително.
В края на моето изказване препоръчвам на вносителите да оттеглят проекта за решение, защото той в повечето си точки е ненужен, а в тази, която беше най-оспорвана, е направо опасен. Очаквам днес да не се формира коалиция на гузната финансово-политическа съвест, която да подкрепи този проект. Казвам го неслучайно, защото границите в нея не минават само по политически признак.
Също така ние предлагаме проект за решение. Той може да бъде и отделна точка – в зависимост от това, което решите Вие, с едно-единствено и ясно изречение:
„Народното събрание приема за сведение Доклада на Българската народна банка, като изразява неодобрение на действията на Управителния съвет на БНБ по надзора на Корпоративна търговска банка.”
Това е логичният финал на днешната дискусия и нека всички от компетентните органи да продължат с тези действия, които трябва да гарантират стабилността на българската банкова система, да гарантират вложителите до размера, в който те трябва своевременно да си получат средствата и от тук нататък наистина да се действа по начин, който не е корпоративен, който не е повлиян от политическата конюнктура, а който отстоява българските интереси, респективно интересите на огромната част от българските граждани, бизнеса и стабилността на държавните институции. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Стоилов.
Имате думата за реплики. Няма желаещи.
Господин Рашидов, заповядайте за изказване.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Господин Председател, господин Министър, колеги! Нямах намерение да се изказвам, по-скоро исках да изгледам целия този панаир.
Само искам да Ви благодаря, че явно добре разделяме данъкоплатците от вложителите. Вие искате да кажете, че вложителите не са данъкоплатци. Благодаря Ви за това. По-скоро вложителите са тези, които плащат данъци за хазната, защото това не са само тези, които плащат данък „смет”.
Аз благодаря, че разделяте държавата от българския народ. Че държавата сме целият български народ! Как така в един момент парите на държавата стават държавни, а хората, които пълнят банките, заради които има БНБ дори, те са „някакви” вложители?!
Второ, благодаря, че 6-7 милиона активи седят за крадене и сте готови да напълним с парите на българския данъкоплатец, както Вие казвате – да напълним 2 милиарда, за да си платим, за да може някой да прибере 6 милиарда. Това ли правите сега?
А останалите пари на честните български данъкоплатци?! Защото аз другия път ще Ви донеса и договорите си с Банката – ще видите, много е интересно. Като наивен човек и художник разбрах, че нямаше никъде клауза в договора за гарантираните влогове, дори банките трудно предупреждават, то трябва да има в договора клауза, че са до 100 хиляди. И това не съм го знаел. Научих го, че в България просто човек трябва да си държи парите някъде по Сейшелите. Научихте ме! Днес ни дадохте урок!
Е, къде отиват парите на останалите честни данъкоплатци след 100 хил. евра?! И какво ми казвате, господа: „Дайте по 100 хил. евра!” – пито-платено, останалите берекет версин – кой крал, крал! По-нататък вече за урок да ми е! Че на нас ни е за урок от Анжел, който от Чикаго поздрави ми пращаше. Па, 10 банки – от Първа частна банка, като я започнахте, все ни е за урок!
Днес тази банка не само, че е за урок, хак да ми е, както българският народ... – научихме ги да мразят тези, които могат да произвеждат пари, за да слагат пари в бюджета да има за пенсии, здравни, защото няма кой да ги слага.
Мога да Ви кажа, че много хора тук, на които може да завиждаме на костюмите, в сайтовете на Сметната палата не са от добрите данъкоплатци, те нямат спестявания. Вчера гледах едни хора, които с охота обясняват, богати банкери, че аз съм най-богатият между тях.
Колеги, да уважаваме народа, който всеки ден си плаща данъците, да уважаваме техните средства, защото това са парите на българската държава, де факто българският народ е българската държава. Как така в един момент то е държава, а другото е вложител?
Аз Ви благодаря от името на ощетените българи – те са около 500 хиляди с тази Банка, благодаря, че съдействаме наистина десет човека да ни окрадат. Благодаря за кражбата. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Рашидов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Йордан Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи е много ясна и тя е последователна от началото на кризата с КТБ, а имаше криза в банковата система в един момент и с други банки. Тази позиция беше последвана от редица действия, които ще припомня сега, защото има нови колеги в Парламента, а и зрителите, които наблюдават, вероятно не знаят. В хода на предизборната кампания разбрах, че доста хора не са разбрали за тези наши действия.
Нашата позиция е продиктувана от три принципа.
Първо, да има максимално бърз достъп на вложителите до техните спестявания, които са гарантирани съгласно нормите на европейското право, в случая на Европейската директива.
Действие първо, внесохме в края на миналия Парламент предложение от името на парламентарната група – тези вложители да имат достъп до своите влогове 60 дни след обявяване на квестурата, ако не е взето решение за отнемане на лиценза. Тези 60 дни изтичаха на 21 август, проблемът щеше да е решен. Беше отхвърлено по процедурни съображения. Ако някой стане да ме репликира, ще обясня как можеше да не бъде отхвърлено по процедурни съображения, ако беше прието преди това в Бюджетната комисия. Няма да коментирам кои партии отсъстваха и кои гласуваха против, защото не искам да политизирам, за разлика от мои други колеги, които се изказаха преди мен.
В същото предложение се предлагаше и прозрачност. Да се осветят всички влогове, всички кредити на лицата, които заемат висши държавни длъжности, защото от началото на кризата в КТБ се говори за тази банка като банка на властта, а откакто властта съществува, е имала 4-5-6 конфигурации от нейното придобиване през 1999 г., да припомня – продажба на 11 офшорни компании, от страна на държавната „Булбанк”, с одобрението на Банковата консолидационна компания и на тогавашното правителство, та до ден-днешен.
В тази връзка нашето предложение е подновено не в някакъв закон, както каза господин Стоилов, където нещо нямало да се види. Ако нещо не се види, трябва да се направи всичко възможно да се види, а ако след като се направи всичко възможно – законодателно и като разследване, и с международно участие, и с участие на фирми, които наистина имат голям опит в разследване на финансовите потоци, значи това нещо го няма.
Аз знам, че това ще Ви отнеме възможността да хвърляте напосоки срещу мои колеги, в това число срещу господин Пеевски, обвинения, но това е нашата политика и ние Ви я казахме в края на предния мандат, казваме Ви я и сега. Всичко за случая КТБ трябва да стане достояние на българската общественост, затова внасяме този закон с господин Пеевски, подписан от нашия председател господин Местан. Ние сме готови да променим в него целия обхват или да добавим неща, които ще доведат до по-голяма прозрачност и гаранции, защото този модел наистина не може да се повтаря. Защото този модел е криминален модел. Защото такъв удар на банковата система не е нанасян от началото на прехода.
Тъй като аз се занимавам и с финансови анализи, ще Ви кажа, че общата маса на обезценката на 17-те, а не на 13-те фалирали банки, е 2,5 милиарда долара. Това е общата маса на цялата обезценка на всички спестявания на българските граждани – 2,5 милиарда долара бяха те през 1997 г., а тук имаме 4 милиарда, ако вземем и негарантираните – 5,2-5,3 милиарда. Това е тежък икономически, финансов и репутационен удар. Моделът трябва да стане ясен. Това е моделът кой! Това е моделът кой, хайде да го разплетем. ДПС Ви предлага, подава Ви ръка. Направихме законопроект, нека всички да се включат в този законопроект, да го приемем и да вървим нататък. Ако това се окаже изолиран случай, ако ние вземем всички мерки, мисля, че ще сме си свършили работата, за да не се повтори.
Да кажа една дума и за отправените пак, без никаква почва, обвинения, че фалитът на тази банка, ще използвам тази популярна дума, въпреки че тя все още не е във фактически фалит, е започнал с разкрития във вестниците около господин Пеевски и неговата майка. Това не е вярно! Вестник „Капитал” и изданията около него, както самият в. „Капитал” преди няколко дни потвърди, публикуваха списъка на всички тези фирми, които сега виждаме в доклада на одиторите на свързани лица, много преди прокуратурата да предприеме тези действия. Никой не погледна сериозно тогава на това разследване. Аз използвам случая да поздравя разследващите от в. „Капитал”. Всички тези свързани фирми, целият механизъм на източване беше ясно описан в тези издания.
Срещу кого започна проверката на прокуратурата? Проверка на „Протестна мрежа” срещу господин Пеевски и срещу господин Цветан Василев. Прокуратурата започна действия по този сигнал, по думите на самата прокуратура. Може ли господин Пеевски да бъде едновременно обект на проверката и едновременно субект на сигнала? Разбира се, че не може! Тогава?
Когато говорим от тази трибуна, наистина трябва да стъпваме върху реални факти, а не върху митологеми. Ние от ДПС няма да се уморим да повтаряме и да внасяме законопроекти, и да се борим срещу това явление. Когато ще говорим за задкулисието, ще говорим с факти и имена, ще вкарваме законопроекти, ще изискваме точни и ясни действия на органите, които имат такива права и задължения преди всичко. По тази причина още веднъж потвърждавам категоричното решение на парламентарната група да следва тази посока.
Затова, да кажа на господин Мартин Димитров – благодаря, че подкрепяте четвърта точка, тя е внесена в проекта от ДПС. Благодаря Ви. Тя наистина е в тази посока – да се разследват всички финансови потоци от фирма, която се занимава с това и има голям опит в това, за да се стигне до дъното, да се стигне до приватизацията и оттам-насам, за да се види наистина кой кой е.
В посока на прозрачността искам да кажа, колеги, защото трябва да бъде чуто и от Вас, и от зрителите, и да остане в протокола – ние ще наблюдаваме много внимателно от тук нататък механизма, по който ще бъде извършена процедурата по несъстоятелност.
Уважаеми колеги, от тук нататък, както посочи правилно господин Радан Кънев и ги изброи, започва да действа Фондът за гарантиране на влоговете. Той ще предложи на съда синдика и той ще управлява процесите по придобиване на апетитните, както се изразихте, активи.
Ние имаме подозрения, че сегашният директор на фонда – но ще чакаме и ще наблюдаваме всяко действие – е свързан с икономически кръг, който има свои представители в българския парламент и той се готви да направи това. Този кръг вече придобива негарантирани депозити на дисконтиране на 50 и 30%. Имаме точна информация за това, но водени от принципа да не обвиняваме преди да има точни извършени действия и факти, ще го направим тогава, когато това стане факт. Само предупреждавам – ще наблюдаваме внимателно действията на този фонд, едно по едно! Ще видите къде е връзката, ще видите кой е искал фалита на КТБ, ще видите кой организира протести за това и кой дори не се замисля, ако има и мъничко пазарна възможност, да бъде направено нещо за банката. Аз като специалист твърдя, че нищо не може да бъде направено при тази гигантска кражба вътре, но въпреки всичко възможности трябваше да се дадат, очевидно те или бяха пропуснати, или бяха изчерпани.
Следващата посока, в която ние – от Движението за права и свободи, сме движили своите действия и говорили в предизборната кампания, това е да бъде транспонирано европейското законодателство, да бъде транспонирана тази директива, която позволява да има органи по преструктуриране на такива банки, да има инструменти по преструктуриране на такива банки и да не се стига дотам, че сега българският парламент да се чуди, ако случайно има възможност една банка да бъде преструктурирана, дали имаме достатъчно инструменти за това и дали има длъжностни лица, и дали има орган по преструктурирането.
Да, българското законодателство било перфектно. Аз съм участвал лично в правенето на това законодателство от 1997 г. досега, но то изостава. Законодателството се мени с условията. Колко неща сме променили от началото на банковата криза в света? Колко? Твърде малко! А в европейското законодателство се променят и там динамиката е много голяма, така че Движението за права и свободи ще иска и това – транспониране на директивите, осъвременяване на българското финансово законодателство в тази посока, за да може то да отговори на тези предизвикателства. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Цонев.
Колеги, имате думата за реплики.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Цонев, от Вашето изказване останах с впечатление, че сякаш не разбирате трите най-важни неща, които на практика се търсят с това решение, което предстои да гласуваме. На първо място, са малките и средни вложители и започване на изплащане на техните влогове, което продължава да не се случва вече не знам кой месец. На второ място, търси се укрепване на банковия надзор и засилване на неговите функции, за да не се случват повече такива неща в България.
Не на последно място, и което очевидно най- не сте разбрал, става дума за това да се намерят къде са парите. Защото парите някъде са отишли и Вашият законопроект, който Вие тук ни похвалихте, точно на това не дава отговор. Той дава отговор дотам, докъдето е първият кредитополучател по веригата. Той обаче на кого е раздавал кредити нататък, Вашият закон не предвижда да се разкрие. Ето, там са парите, господин Цонев. Това може да го разбере международната разследваща компания, предвидена да се занимае с това нещо. Във Вашия законопроект пише за компания, която има опит в операциите с финансови активи. Такава компания, като се замисля, би могла да бъде и ЕООД „Иван Петров – одит и ко”, които обаче очевидно няма да стигнат дотам, докъдето всъщност трябва да се стигне и да се намери къде са отишли парите. Благодаря. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
Други реплики?
Господин Корман Исмаилов..
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Господин Цонев, Вие сте опитен бюджетар, със сигурност има много закони, които са добри, които сте внесли. Но този закон специално бих нарекъл „след дъжд – качулка”, като много такива.
Бихте ли ни припомнили през миналия мандат на Народното събрание кой беше председател на Правна комисия, кой беше председател на Бюджетна комисия, на Икономическа комисия, на Комисия по енергетика и така нататък? Защо тогава не внесохте този закон. Тук спирам въпроса си.
Да Ви припомня, че на заседанието на Временната бюджетна комисия т. 4, която сега разбирам, че Вие сте внесли и предложили, беше доразвита и обогатена от нас. На предложения от Вас закон ние се въздържахме с идеята, че между първо и второ четене ще премахнем точно тези пропуски, които да го направят наистина работещ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Исмаилов.
Други реплики? Няма.
Господин Цонев, заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, оставам с впечатлението, че не сте ме слушали и понеже искам да бъда учтив – вероятно не съм се изразил правилно.
Аз казах какво намерение ние имаме със закона, който внесохме, и призовах всички да се включите да го развием. В дългата си законодателна практика знам едно – не можеш никога да измислиш това, когато внасяш един закон, което ще измислят 240 глави между първо и второ четене. Затова е дадена техниката на първо и второ четене. Включете се, ние ще го приемем. Нашето желание е да стигнем до края, да стигнем до това кой открадна парите.
Ще Ви кажа тук нещо, което всички знаят. Не нашият председател господин Местан, дъщеря му, имат консултантски договори с КТБ и наеми за десетки хиляди евра на месец. (Ръкопляскания от ДПС.) Ние нямаме това притеснение, господин Славов.
Ние искаме истината да излезе и ще направим всичко възможно тя да излезе и Ви призоваваме още веднъж – включете се да направим закона действащ, да го направим така, че пропуските, които виждате, да излязат наяве.
По отношение на това защо не сме внесли тогава закон, мисля, че пак не сте ме слушали. Аз Ви обясних и казах, че и тогава внесохме тези предложения – и за разкриване на банковата тайна, и за офшорните компании, и за финансовите потоци, където са се движели. Ако видите внимателно законопроекта, който сега сме внесли, ще видите, че в Закона за банковата несъстоятелност задължаваме синдика да наеме такава фирма и тя да проследи всичко, което са правили акционерите и администраторите на банката с купуване на активи, с купуване на имущество и така нататък, и така нататък. Нямаме разминаване с тези Ваши желания. Напротив, ние ги провокираме. Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Браво, браво! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
За изказване – господин Волен Сидеров.
Имате думата, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря.
Дами и господа народни представители, през цялата кампания за тези избори аз повтарях едно и също нещо. То беше призив към всички политически сили да кажат кои са техните най-важни неща, с кое ще започне новото Народно събрание. Неслучайно нямаше дебати на тази предизборна кампания, защото по този начин избягаха от отговорност основни политически сили, които сега пак са основни в този Парламент, и сега пред тях стои задачата да съставят кабинет, правителство. Те избягаха от въпроса кое ще поставят най-напред, когато дойде новото Народно събрание. Толкова много съм призовавал, че просто трябва да Ви кажа – слюнка не ми остана да призовавам лидерите: кажете кои са най-важните точки! Ето, на „Атака” те са тези! Ето ги: първа, пенсии; втора, доходи; трета, ЕРП-тата; четвърта, злато! И така нататък. Внесени са в Деловодството още в първия ден.
Ако Вие по време на предизборната кампания бяхте казали на Вашите избиратели, че ще започнете със спасяването на една банка, искам да Ви кажа, че резултатите щяха да бъдат коренно различни от това, което сега имаме. Защото по този начин Вие измамихте избирателите да гласуват за партии, които уж мислели за своя народ, за обществото си. Оказа се, че по-голямата част от тези партии идват тук, в тази зала, и започват със задача номер едно – да спасяват една банка. Това им било най-важното нещо! Оказа се, че всички тези политически сили, които сега пледират да се спаси КТБ, са били лобисти на банковия сектор. Само че те не си го казваха по време на предизборните срещи, концерти и така нататък. Говореха едни други високопатетични слова, които обещаваха стабилна държава, просперитет, евроатлантически ценности и така нататък.
Ето колко е важно да си казваш какво наистина искаш да направиш. Аз го говоря от десет години и не съм мръднал оттам.
Сега виждаме, че в момента в този Парламент се оформя една коалиция на спасителите, която се състои от тези, които предлагат...
Всъщност нека днес ние първо да обобщим какво имаме да гласуваме? Имаме едно предложение, което трябва да се гласува. То се състои от решение на Народното събрание с четири точки. Първата точка е Министерският съвет да вземел да предложел законодателни промени. Ние, най-висшият законодателен орган в държавата, предлагаме на Министерския съвет да предложи на нас законодателни промени. Нелепост, пълна!
Втората точка от това решение, което днес е поставено за гласуване, всъщност точно с това се занимава, не се занимава нито със закона, който господин Цонев рекламира, нито с някакви други политически пропаганди на други партии.
Занимаваме се с това решение. То се състои от четири точки. Първата – казах, тя е нелепа. Втората е Народното събрание да приеме – значи позоваваме се на нас да си приемем изменения. Абсолютна нелепост е! Все едно да си кажем, че взимаме решение да бъдем Народно събрание. Нелепо!
За третата точка вече стана ясно, че дори лидерът на водещата политическа сила се отказа от нея и отиде да заседава – не го виждам, може би вече да я смените – не знам. В тази трета точка всъщност Народното събрание се предвижда да даде индулгенция оттук нататък на всяка банка, която падне под капиталовата си допустима граница, да се чувства спокойно – БНБ ще я застрахова, ще я дотира, тоест държавата ще я дотира. Това, казаха го експертите вече, аз не съм банков експерт, но съм се занимавал много със стопанска история и с история на света, и знам много добре, че когато се заговори за спасяване на банки, това означава, че това е на гърба на други хора, на огромна част от населението, което няма да бъде спасено.
Третата точка, казахме – тя се оказа спорна, дори утрешните коалиционни партньори тук не могат да се разберат помежду си и спорят по нея. Значи, тя ще падне.
Четвъртата точка също е препоръчителна, пожелателна – препоръчваме на Народната банка да върши работата си, защото ние друго не можем да направим.
Тоест всички тези точки, които ни се предлагат, господин Председател, за гласуване, са нелепи. Те трябва да отпаднат, вече беше предложено. Тогава ние, колко часа – от 9,00 ч., вече 4-5 часа, се занимаваме с нещо, което априори е ясно, че трябва да отпадне, защото е нелепо.
Тогава застава въпросът: какво се крие зад всичко това, което се разиграва днес? Крият се амбицията и апетитът – така го виждам. С моя поглед на не-специалист, но достатъчно опитен човек, който е анализирал, коментирал, наблюдавал, участвал в политическия живот, какво виждам? Виждам една банка, която беше представяна като най-успешната и в продължение на няколко поред правителства тя растеше нагоре. Накрая при управлението на ГЕРБ порасна и стана най-мощната банка.
Сега изведнъж ни се стоварва новината, че тази банка всъщност е фалирала. Дали е окрадена, това трябва да го кажат прокуратурата и съдът. Явно там е станало нещо нередно. Ако е пирамида и е окрадена, прокуратурата и съдът трябва да си свършат работата. Светкавичната прокуратура – убедил съм се върху себе си, върху собствените си плещи, действа много бързо, абсолютно съм убеден в нейната светкавичност – да направи така, че този, който е виновен, да влезе в затвора и най-после да се успокоят духовете. Но това не означава, че ние трябва да се превръщаме в съд, в следствие, в прокуратура и да изземваме тези функции – първо.
Второ, не означава, че Народното събрание трябва да се занимава с една банка и да я „спасява”. Както и да го наричате, както и да променяте терминологията, това е нещото, което правим днес. Някои си го признаха ясно и точно. Да, спасяваме тази банка. Защо я спасяваме?
Всъщност зад това, което се нарича „спасяване”, какво се крие? Аз как виждам картинката? Виждам я така: една коалиция от политически сили, които се готвят да управляват заедно, те са четири, вече станаха пет – петорна коалиция се е надвесила над трупа на банката КТБ и иска да разпредели това, което е останало и да го вземе.
Ние си спомняме много добре как за една нощ едновремешната Си Банк премина от ръцете на Славчо Христов в ръцете на Цветелина Бориславова. Сега очакваме с нетърпение да видим за една нощ как КТБ ще премине от ръцете на Цветан Василев в чии ръце – може би пак на Цветелина Бориславова, може би в някои други, които се крият зад тези фирми, които сега се заявяват като инвеститори, но се оказа, че БНБ не знае кой стои зад тях. Може – аз така допускам, предполагам, интуицията така ми сочи, че зад апетита да се вземе КТБ стоят партиите, които сега ще искат да управляват. Това са: ГЕРБ – на първо място, Патриотичният фронт, АБВ също е в редицата и ДПС, разбира се, защото те са инициатори на тези решения, с които искаме да я спасяваме. Тези пет политически групи искат да вземат банката.
Защо изключвам Реформаторския блок – някой ще пита? Ами защото явно там не са се разбрали – те са недоволни от пая, който им се полага и подават сигнали, че не са много доволни. „За нас – не е колкото ни се полага” – така казват и затова сега създават привидно някакво напрежение. Всъщност вече са се разбрали да разделят КТБ и да си я поделят – тя да стане отново банката на властта, но на новата власт – тази, която сега идва. Аз очертах кои политически сили формират тази нова власт. Те са ясни вече, те се коментират и са известни на всички.
Тук въпросът е: защо Народното събрание трябва да се занимава с осигуряването на нова банка на новата власт, а не да започне с нещата, които са важни за хората? Кои са важните неща?
Хайде да изгоним ТЕЦ „Марица 1 и 3”; американските фирми, които държавата ги дотира! Включително според Вашия любим Европейски съюз не трябва да ги дотира – това е забранено.
Хайде да изгоним ВЕИ-тата! Както в миналото Народно събрание същата, лошата „Атака”, дето много я плюехте тук всички, докато не влязохте в парламента, тя направи намаление на печалбата на тези олигарси – ВЕИ-тата. Да, ние го предложихме, само че Конституционният съд го отмени, защото там е лобизъм. Хайде да се заемем с това и тогава да видите как цената на тока ще падне. В момента тя се вдига, защото национални предатели са подписали договорите – на тези фирми да им се изкупува токът на десеторно, двайсеторно по-висока цена. Те са осигурени за 15 години напред.
Това как се нарича? Пазарна икономика? Ако може някой да го докаже, да вземе Нобелова награда за пазарна икономика.
Обаче аз казвам, че това не е пазарна икономика, а е монополизъм. Това е печалба, която българските правителства са дали на определени фирми. Хайде да развалим тези договори.
Хайде да развалим договора за златодобив, с който България се ограбва с милиарди всяка година от една чуждестранна компания и тази компания плаща 1,5% лихва! Това продължава вече над 10 години. Аз лично говоря поне 10 години против тази сделка. Тук съм говорил десетки пъти. Тази сделка, тази концесия продължава! Даже последното и предпоследното правителство й дадоха още концесии, на тази същата фирма! Грабежът продължава.
Хайде да върнем в български ръце мобилните оператори, които бяха в ръцете на гръцката държавна фирма „Глобул” – даваме я на гръцката държава да оперира, защото ние сме некадърни, а сега е в ръцете на норвежка държавна фирма. Тя печели и ще печели стотици милиони – българите ще стават все по-бедни. Защо да не е българска държавна фирма?
Оттук аз питам: защо тази банка, която сега обсъждаме, да не бъде държавна българска банка? Тук чух много предложения: да дойдел инвеститор, на кого да я продадем – мисля, че господин Кънев преди малко.
Стига сте продавали, господин Кънев! Вашата политическа сила разпродаде България – в лицето на Вашия лидер, бивш. Сега искате още да продавате! Стига сте продавали! Дайте да запазим каквото е, да увеличим, дайте да върнем в български държавни ръце това, което вече е раздадено!
Тук един от ораторите каза, че 12% от българската икономика била засегната.
Ама то българска икономика, драги патриоти, няма отдавна! Това, което печели България в момента, всички печеливши сектори са в ръцете на чужди компании! Да ги изброявам – няма да ми стигне времето, но съм написал една специална книжка. Аз не съм преподавател по банково дело, но съм автор на хиляди статии и книги, десетки. Мога да Ви я дам да я прочетете – да видите как са ограбили България чуждите компании, как продължават да я ограбват и как всяка година бедният български народ оставя по около 30 милиарда левчета в касите на тези компании!
Хайде да ги върнем тях и тогава ще видите как ще има пари за по-високи пенсии, как ще има пари за образование, за култура, за здравеопазване и за всичко, за което сега се казва: „няма пари”. Това предлагаме – това за нас е дневният ред на обществото. Това е важното, по което трябва да работим.
Виждам обратното. Виждам отново отклоняване на въпроса.
Следващата седмица ще ни занимаете – знам, защото вече е известно, с така наречената „актуализация на бюджета”. Какво значи това? Това е свързано с днешния въпрос за спасяване на една банка, която трябва да стане всъщност държавна и да остане държавна, и от корпоративна да се преименува на кооперативна, за да могат най-после българските селски стопани да получават евтини или безлихвени кредити. Да може, както едно време е имало кооперативни банки – преди десетилетия, тя да стимулира развитието на родното производство.
Сега, да не повтарям баналните истини, доматите ни ги вкарват от Турция или Македония и само магданозът е български. Това нещо, за да се обърне, ние трябва да имаме точно това – държавно присъствие в банките и в индустрията. Това е съществената тема – дайте по нея да дебатираме. Дайте по нея всеки да си каже мнението.
Иначе тук – банкова терминология, специализирана терминология, с нея може да се жонглира часове и в крайна сметка хората пак да не разберат за какво става дума. Защото банковият сектор винаги е бил най-привилегированият в света – не само в България. И когато тръгнаха да спасяват банки в Щатите и в Европейския съюз – тук го каза управителят на БНБ, много хора се учудиха, че капиталистическата Америка си национализира банките. Естествено, от тази Америка тръгва цялото зло на света, защото там има една печатница на пари без покритие, наречена „Федерален резерв”. Тази печатница ръководи цялата финансова температура в света. Тя ръководи кризите, тя ги създава, контролира ги и когато иска, ограбва тези, които иска, но банките винаги печелят. Нали така? Това е аксиомата. А народът винаги губи.
Ние в момента имаме страшно нуждаещи се българи от елементарна помощ. От елементарна помощ – това означава да си платят тока, сметката, да си платят операцията, да си платят здравните услуги – нещо, от което имат нужда, за да бъде спасен животът им. Ежедневно се срещаме с такива хора. Не го казвам тук, за да парадирам или да се правя на някакъв. Наистина това е въпрос, който не ме оставя равнодушен, защото няма как!
На този фон да седнем да говорим как да спасим една банка за мен е просто – няма как да го нарека другояче, освен цинизъм, политически цинизъм. Днес прекарахме няколко часа в политически цинизъм.
И затова аз Ви призовавам да прекратим тази тема, да минем към съществени теми. Ето ги, вкарани са. Ето, веднага ще Ви посоча, господин председател. Радвам се, че е разпределено на Комисията. Ето Ви едно предложение: поправка в Кодекса на труда и Кодекса за социалното осигуряване, което засяга минималния размер на пенсиите. И да помислим как да ги повишим. Хайде да спорим по това.
Дайте да спорим, да се караме, но нещо да решим. Така както днес се спори и имаше дебати за нещо, което не е със съществено важна роля, хайде да спорим по размера на минималната пенсия.
Аз казвам, че можем да я вдигнем и сега вече Вие всички потвърждавате това, защото се оказа, че можело да се намерят няколко милиарда – четири ли са, пет ли са, шест ли са, ще се намерят. Да, вече се говори за това. Вече е определено. Това е решено и България ще вземе заем от пет милиарда.
Къде ще отиде той? Новото правителство ще реши. Сигурно ще ги намести, няма проблем. Част от тях щели да отидат за спасяване на банката. Другата част – незнайно къде. Против съм!
Искам, ако има такива милиарди, те да отидат за повишаване на пенсиите. Хайде да видим дали не може така. Защото, когато го предложих миналото Народно събрание, тук се натъкнахме на подигравателни подвиквания: „Айде, стига с тия пенсии, бе! Дайте да говорим за нещо друго!”.
„Откъде ще вземем пари?” – веднага започнаха да ми опонират. Ами, ето! Значи можело да се намерят пари! Ето, има специалисти, които веднага осигуриха и сега ще вземем пет милиарда заем, нали така? Доколкото разбирам – така! Специалисти по банково дело...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Сидеров, времето!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Предлагам тези милиарди, които сега, така или иначе, вече са осигурени, другата седмица даже ще ни ги вкарат да ги гласуваме, да отидат за повишаване на минималните пенсии, а не за спасяване на една или друга банка. Банките, ако обичат, да се спасяват сами! Това изобщо не е грижа на народа. Българският народ с банковата олигархия има толкова космическа разлика, че просто няма никакъв смисъл да ангажираме общественото внимание с банковото дело.
Дами и господа народни представители, призовавам Ви да свалим тези точки, ненужни и на обществото, които сега гледаме, да свалим закона Вежди Рашидов от дневния ред и да сложим закона на българския народ на дневния ред на Народното събрание. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Сидеров.
Предложенията, за които говорихте, ще бъдат разгледани след като изминат съответния път, описан в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вие сте дълго време в Парламента и знаете какъв е той.
Реплики? Не виждам.
За изказване – госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес цял ден убихме по темата „КТБ”. За съжаление обаче никой от изказващите се не проведе дебата по фактите от Доклада.
Вярно, че онзи ден в Бюджетната комисия ги разглеждахме много подробно над четири часа и е хубаво все пак днес тук, от трибуната на Народното събрание, да кажем кои са виновните, за да се занимаваме ние сега с този проблем.
Ако видите дебата в Бюджетната комисия, ако чуем дебата днес, ако разгледате внимателно Доклада, който е внесен в Народното събрание, аз бих обобщила тук, че за мен по случая КТБ се очертаха три линии на причинители, да не кажа – виновни.
Първата линия безспорно е линията на самата банка КТБ, на нейните собственици, мажоритарни и други, на управлението на Банката, която явно е вземала абсолютно безотговорни решения.
В доклада на одиторските компании са посочени безброй нарушения при отпускане на кредити, при съставяне на отчети и бих казала, че тези нарушения – някои от тях граничат с престъпления, или както се изрази Главният прокурор „кражба”.
Втората линия на причинители и виновни, това е линията на държавните институции. Кои са тези държавни институции, които не си свършиха работата през всичките тези години, за да позволят на управлението и собствениците на банката да крадат? Ами, те са ясни.
На първо място за съжаление е банковият надзор на БНБ.
Много въпроси зададохме в Бюджетната комисия за това какво е правил банковият надзор и защо в инспекциите на банковия надзор не са открити тези нарушения, които сега одиторските компании откриват. Защо БНБ един месец преди да постави КТБ в специален надзор одобри покупката на Банка „Виктория”? И сега Банка „Виктория” е във фалит заради това решение на БНБ.
И изведнъж всички плеснахме с ръце и установихме, че в КТБ са правени нарушения, правени са кражби и там състоянието е ужасяващо!
Втора държавна институция – ДАНС, в частта на финансовото разузнаване. Ами, направихме супер, мега структура, на която за мен това са и едни от основните задължения – да разследва прането на пари, да разследва финансовите измами. Там е финансовото разузнаване. Всички български данъкоплатци, фирми пишат едни декларации, пишат едни правила – вътрешни, за пране на пари, трябва да уведомяват. Банките имат много сериозни изисквания по този закон. И тези институции не можаха за всичките тези години да установят, че там има кражби, че има финансови потоци, които изтичат от Банката, изтичат навън!
На трето място – тук, при държавните институции, няма да подмина и правоохранителните органи, защото те също са част от тази система на сигурност, на национална сигурност. Защото не се съмнявате, нали, че банковата и финансовата система всъщност са част от системата ни за национална сигурност?!
Дано сега тези правоохранителни органи си свършат работата и поне да предотвратят окончателното ограбване на банката.
На трето място, третата линия, която никой досега не засегна, това е линията на частните институции. Говоря за одиторите.
Всички големи банки, малки банки, всички големи предприятия и по-малки предприятия със закон са задължени да наемат одиторски компании, които, извършвайки проверка, да заверяват техните финансови отчети, баланси и така нататък.
Къде беше одиторът на КТБ – международната одиторска компания с име, така наречената част от голямата четворка, КPMG? Къде беше тя? Защо всички отчети на банката са заверявани без резерви, без забележки?
Тя, тази одиторска компания, също както и надзорът на Банката, имат освен задължения да гледат документи, защото през цялото време ни се обясняваше, че от Банката били представяли неверни, фалшиви документи, те са задължени и да проверят верността на данните в тези документи, само че или не са го правили, защото са проявявали престъпна небрежност, или не са го правили, защото така е трябвало, но това отново е работа на правоохранителните органи.
И аз тук смятам, че не бива да се пропуска нито една от тези три линии на причинители на този случай.
Какво трябва да се случи сега? Какво трябва ние, говорейки толкова много по тази тема, да направим, за да гарантираме, че подобни случаи, подобни нарушения няма да се случват занапред, да се опитаме да укрепим доверието на хората, да върнем усещането за справедливост?
Много се изговори от тази трибуна, най-различни варианти бяха предлагани. Всъщност ние като законодателен орган имаме една единствена възможност – промяна в законодателството.
Аз тук бих казала дори да помислим за промяна в Наказателния кодекс по повод на банкови измами, промяна в законодателството, което касае банки, кредитни институции и всички останали именно с цялостно, подробно транспониране на европейските директиви в тази област, защото се оказва, че има пропуски в това отношение.
На второ място, за да укрепим доверието и справедливостта на хората, мисля, че трябва да има и понасяне на вина от всички, които имат участие в този случай. Вината може да бъде наказателна и сигурно тези, които имат нарушение на закона, ще бъдат наказани, но тук трябва да кажем, че има и морална вина – там, където тя не може да бъде доказана, или не е по закон.
Втори въпрос – сега при тази ситуация, след пет месеца специален надзор, затворена банка, нефункционираща пет месеца, какво трябва да направим? Задавахме си тези въпроси.
Първият и най-важният отговор – трябва незабавно да гарантираме изплащането на гарантираните депозити на граждани и фирми. За мен това реално може да стане до края на месец ноември, ако се приемат необходимите текстове за това.
Имахме желание да дадем и една последна възможност за спасяване на КТБ от потенциални инвеститори, да дадем шанс и на негарантираните вложители, на предприятията, които имат сметки там, на работещите в тези предприятия, на болниците, на общините, които имат сметки там, ако Банката може да бъде оздравена. Имахме доброто желание да дадем шанс с прословутата т. 3, в която със законодателни промени можем да направим частично транспониране на Директивата за преструктуриране на банки и да дадем шанс.
Днес от тази трибуна се оказа, че този шанс го няма. Потенциалните инвеститори, които обикалят няколко месеца държавата, от доклада на Българската народна банка разбрахме, че са имали неколкократно срещи в БНБ. Не искам да коментирам какво е записано за тези срещи, но днес господин Искров тук, от тази трибуна, ни прочете основните параметри на оферта. Може би тя не е кръстена „оферта” – предложение или нещо друго, но за нас това е оферта и нещата, които той ни прочете, предложенията, които са направили въпросните инвеститори, наистина не са приемливи.
Ние, уважаеми дами и господа, сме политици, а не банкови специалисти. Ние представляваме българските граждани – не само гарантираните вложители. Представляваме и негарантираните вложители, и всички български граждани. Затова сме тук, за да дадем възможност, ако има такава и тя може да бъде реализирана, всички да излязат от този криминален случай с минимални загуби. Не само че не бяхме разбрани, но и от това, което господин Искров изнесе тук, стана ясно, че може би наистина това не може да се случи с инвеститорите, които са в момента тук.
В този смисъл нашата парламентарна група в почивката се събра и реши да направя предложение за отпадане на т. 3 от проекта за решение и да внеса редакционни поправки в т. 1 и 2, а именно:
„1. Министерският съвет да подготви и внесе в Народното събрание предложение за изменение, в пълно съответствие с правото на Европейския съюз, на закони в областта на банковото дело, включително на Закона за БНБ, Закона за кредитните институции и Закона за гарантиране на влоговете. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
2. Народното събрание да приеме законодателни промени, осигуряващи незабавното изплащане на гарантираните депозити при условията на правото на Европейския съюз.”
Искам обаче да се спра и на един трети въпрос, който почти никой от досега изказващите се не засегна. В Бюджетната комисия той беше засегнат бегло, но мисля, че по него трябва да проведем по-сериозен дебат. Този въпрос е: как гарантираните вложители, на които ще се опитаме да гарантираме незабавно да получат парите си, всъщност ще получат парите си? Как – като механизъм. Дали след пет месеца чакане най-после ще се окаже, че вместо да получат парите си, трябва отново да чакат, само че този път още два месеца и то по опашки пред различни банки и техните клонове.
Някои ще кажат: „Какво ни занимавате тук? Това е технически въпрос, няма проблем.” Не, уважаеми дами и господа, това не е технически въпрос, а е въпрос на Закона за гарантиране на влоговете. В този закон има много постна процедура, да не кажа, че няма процедура, за това как трябва да се получат тези влогове. Там е казано, че се получават от една банка. Не е казана думата „една”, ама е в единствено число – банка.
И тук е нашият въпрос към шефа на Фонда: как 230 хиляди гарантирани вложители – мисля, че такава горе-долу беше цифрата, която коментирахме в Бюджетната комисия, ще получат своите гарантирани депозити, или ще си открият сметки, за да им преведат там техните гарантирани депозити в една банка? Явно това не може да се случи.
Господин Николов ни обясни, че нямало да е една банка. Щели да бъдат десет банки и всички вложители щели да бъдат разпределени в тези банки по ЕГН.
Уважаеми дами и господа, ще коментирам само следното. Дори и да са десет банки, ако приемем, че хората отидат в тях така равномерно разпределени по ЕГН и им трябва при най-спешното обслужване поне десет минути, за да могат да се справят с проблема, два месеца ще има да гледаме опашки по банките. Сигурно ще има и въпроси: „Абе, тези опашки за гарантираните ли са, за негарантираните ли са? Па, тази банка дали пък случайно и тя нещо не е в ред, та са започнали да се редят опашки на нея?”.
За мен този въпрос трябва да се реши със законодателна промяна и в нея трябва да бъдат заложени два принципа:
Първият и важен принцип, че всеки един гарантиран вложител трябва да има свободен избор да посочи в коя банка желае да му бъдат преведени гарантираните влогове или по коя сметка, ако такава той вече има, да му бъдат преведени парите. Тогава той няма да ходи да се реди по ЕГН в десет банки и да си открива отново сметки в тези банки, или да ги тегли. Цялата тази процедура трябва да стане с минимално ангажиране на хората в този процес. Така да бъде разписана тя, че гарантираните вложители, с минимални усилия от тяхна страна да получат парите си по съответните сметки.
В тази посока очакваме правителството да внесе законопроект за решаването на този проблем, като тук... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Кое правителство?
МЕНДА СТОЯНОВА: Няма значение. Има служебно правителство. То има същите права, както всяко едно друго правителство, така че може да работи и да подготви този законопроект.
Тук, разбира се, като се обръщам към служебното правителство или към бъдещето редовно правителство, ако то се случи скоро, си позволявам да наруша независимостта на Българската народна банка и да препоръчам, специално казвам думата „препоръчам”, на техните специалисти най-сетне да започнат да си говорят със специалистите на Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор и да изработят тези промени заедно.
Господин Председател, ето, давам Ви това, което прочетох. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Процедура – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, с оглед напредване на времето на пленарното заседание и на основание чл. 44, ал. 1, изречение второ правя предложение – моля да подложите на гласуване удължаване на пленарното време до приключване на дебата по настоящата точка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: До приключване на дебата, или до гласуване?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: До приключване с гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: С гласуване, благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Данаил Кирилов.
Гласували 142 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 6.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Декларация!
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има думата за процедура господин Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Искам да Ви направя бележка, че след изказването на госпожа Менда Стоянова трябваше да дадете възможност за реплики и тогава да дадете възможност за изказване, за процедура. Благодаря.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Репликите си остават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Остава възможност.
Благодаря Ви за забележката, господин Атанасов.
Нека да изчерпим процедурата по реплики и дуплики и след това ще дам думата от името на парламентарна група.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Стоянова, добре, че от Вас чух нещо, което не чух от никой друг. Защото Вие очертахте тук някакви линии на виновници. Една част от тях виждам, че сте ги сложили на последния ред днес в парламента. Не знам кой ги е поканил (Шум в залата.)
Искам да обърна сериозно внимание на това, което Вие казахте. Казвам кой е поканен, но искам да попитам защо не е поканен председателят на ДАНС днес в залата? Защото той първо се избира от този орган, от Народното събрание и е отговорен пред него.
Второ, структурата на финансовото разузнаване има много сериозни задължения – не само по проследяването за пране на пари, а изобщо за всички трансфери над десет хиляди зад граница. И аз съм убеден, че на средно ниво в оперативния състав на тази служба са постъпвали достатъчно данни твърде отдавна за това, което се е случвало в тази банка. Въпросът е защо тази институция не е реагирала?! Ето, това ми е репликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Втора реплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСПЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Стоянова, благодаря, че наистина повдигнахте въпроса за хората, които са виновни за състоянието, което стигнахме днес. За съжаление аферата КТБ показа колко е пробита българската държава. Вие назовахте три институции, които са виновни в този случай. Аз искам да добавя още няколко.
На първо място – Министерството на финансите, което гузно мълча в първите дни, когато трябваше да налее ликвидност в КТБ, ако искаше да няма тези опаши и тази атака срещу банката. Различно беше поведението им, когато имаше подобна атака срещу Първа инвестиционна банка. Аз и до ден днешен нямам отговор защо поведението към двете банки беше различно.
На второ място – Комисията за финансов надзор с председател господин Стоян Мавродиев, бивш народен представител от ГЕРБ. КТБ ако не е нещо друго, най-малкото е инвестиционен посредник и като такава компания е поднадзорно лице на Комисията за финансов надзор. Комисията проспа абсолютно проблема с КТБ (Шум в залата.)
На трето място, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с председател госпожа Ваня Донева, бивш народен представител от ГЕРБ от Добрич. Добра жена, но абсолютно непрофесионално свършена работа. И Ви давам пример. Направихме си труда – аз и мои колеги, да проверим от тези компании, които излязоха като компании с големи кредити от КТБ, кои са техните одитори. Оказа се, че одитор на 50 от тези компании с общ размер на кредитите 2,4 млрд. лева е едно единствено лице, което в същия момент е член на Одитния комитет на КТБ. Съгласно закона членовете на Одитния комитет на КТБ оказват контрол върху системите за ефикасност на одит на кредитите. Е как това лице оказва контрол върху самия себе си и къде е била същата тази Комисия за публичен надзор, за да не е проверила, да не е видяла това нещо и да не е взела съответни мерки?!
Така че когато се тръгне към оставки на БНБ, което е абсолютно задължително, когато се тръгне към оставки на ДАНС, което е абсолютно задължително, тогава трябва да се тръгне и към оставки на КФН и към оставки на всички институции, които умишлено или неумишлено, от професионализъм или непрофесионализъм са допуснали да се стигне до това, което ние правим днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Кадиев, две минути сте извън времето на групата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря.
Беше реплика към госпожа Стоянова. Надявам се тя да разбира, че това не е нещо лично към нея, а просто допълване на списъка с виновните за това, което се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Както знаете, репликите се отчитат също към времето на групата.
Други реплики? Няма.
Госпожо Стоянова, заповядайте за дуплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря на народните представители, които ме репликираха. Благодаря, защото приех тяхната реплика като допълване на моето изказване. Това отново поставя въпроса за контролните органи на държавата, за регулаторните органи на държавата – въпрос, който ние дъвкахме и в предходното Народно събрание, и който сега отново виждаме, че е на дневен ред, защото те не работят ефективно.
Само че въпросите, които поставихте, господин Кадиев и господин Атанасов, всъщност се отнасят много пряко до лявата част и лявата горна част на залата (частични ръкопляскания в ГЕРБ), откъдето цял ден получаваме само поучение, получаваме само упреци, че сме искали да оздравяваме с държавни пари банка и още какви ли не неща. Едно добро намерение – в последния възможен момент да дадем шанс за оздравяване на банката, се интерпретира по този начин точно от хората, които може би трябва тук, на тая трибуна да станат и да отговарят на тези въпроси, които поставих аз и които поставихте Вие.
И в допълнение на Вашия въпрос за одиторската компания KPMG, искам да Ви поясня, че БНБ одобрява одиторските компании, които одитират банките. Това, което Вие казахте като процент на различните банки, на които тази одиторска компания осъществява одит, е трябвало да бъде идентифицирано като риск именно от БНБ. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
От името на парламентарна група – госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Водим изключително важен разговор за хиляди български граждани, за икономиката и държавата и от нас се очаква да вземем и важни решения. Но позволете ми да прекъсна този разговор за около осем минути и да Ви призова от Парламентарната група на БПС лява България да отдадем уважение на онези българи, които преди нас, а и сега има такива, имат ум да формират идеи, имат сили и характер да отстояват такива идеи, и имат визията да бъдат водачи на нацията. Те са българските будители, чиито празник отбелязваме утре – 1 ноември. Заради този повод излизам с декларация от името на Парламентарната група на БСП лява България.
На 1 ноември празнуваме Деня на народните будители, на хората, които дори в най-трудни времена, през вековете на робство, насилие и народни страдания не само не паднаха духом, а намериха сила да поддържат духа на цял един народ. Това е празник в чест на онези, благодарение на които България отстоя своята свобода, своята независимост, своята вяра и своята писменост. Това е денят на пазителите на българския език и самосъзнание, на духовните водачи, а не на политическите ръководители.
Днес трябва да си припомним, че Раковски, Каравелов, Ботев и Левски са освен решителни хора на действието, и хора на мисълта. Заветите на Левски не се изчерпват с неговото тефтерче, а се разкриват в думите му: „Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, за да не ни се смеят хората в работите ни утре”. Защото думите на будителя могат да стигнат до народа само подплатени с личен пример.
Будителите, които почитаме, не са просто големи мислители, талантливи писатели, гениални поети. Това са българите, които подчиниха своя гений и талант на народното дело; които избраха да просвещават народа, да отварят очите и да разширяват кръгозора му.
Такива хора има и днес. Те невинаги са най-шумните. Те са скромни хора, отдадени на професията си – учители и преподаватели, които изпълняват своята мисия. Това са днешните граждани – апостоли, които не се отказват, и с цената на огромни усилия поддържат дейността на българските читалища; това са творците, които се борят с безкултурието. С една дума, будители днес са тези, които не само роптаят срещу неграмотността и простащината, а се борят с нея. Истинският будител не заклеймява неукия и неграмотния, а се опитва да му помогне и да го образова.
През последната година ние подкрепихме и се включихме в инициативата „Памет” за засаждане на малки гори в населени места, свързани с живота на наши възрожденци-будители, в знак на признание и почит към тях.
БСП лява България ще се застъпва за подкрепа на общественото образование в държавните и общинските училища, на българката наука и култура. За съжаление, днес отново трябва да се борим с неграмотността, и то сред подрастващите, за гарантиране на високи стандарти и качество на българското образование. Нужно е със законодателните си действия да върнем култа към знанието и да не изпадаме в плен на примитивното.
В тази зала, уважаеми колеги, също е имало будители и ние сме длъжни и към тях. Дано да се вдъхновим от техния пример, защото председатели на българското Народно събрание са били Антим І, Петко Каравелов, Захарий Стоянов. В по-ново време тук заседаваха Валери Петров и Йордан Радичков. Имало е, надявам се, и ще има и много други. Истината е, че будители по-често са ставали политици, отколкото политици са се превръщали в будители.
Затова ние сме длъжни да преклоним глава пред великите българи и да почетем тяхното дело. Да покажем уважение – не само днес, а с всекидневната си работа – към днешните носители на възрожденския дух, към българските учени, към културните и просветни дейци. Длъжни сме да докажем, че споделяме техния идеал за свободна и просветена България.
Нека е честит празникът на всички българи!
Да живее България! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Други изказвания има ли? Не виждам други изказвания.
От Българската народна банка – управителят на БНБ, господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ!
Уважаеми дами и господа народни представители, много неща бяха казани от трибуната – едни споделям, други не споделям. Така или иначе в тази ситуация каквото и да кажеш, все си виновен. В сряда, когато извършвах консултация с парламентарно представените лидери за приключване на случая КТБ, заявих какво мисля да направя
Няма да отговарям на всички въпроси, по-скоро искам да взема отношение по две неща. От тук нататък, даде ми повод господин Байрактаров, аз също съм бил преподавател, бил съм и народен представител. Зная, че едно е да говориш пред аудитория – може да говориш всичко, друго е да говориш от парламентарната трибуна, когато вече имаш отговорност като народен представител. Много важно е да внимаваме от тук нататък какви внушения правим за банкова система и така нататък, ако не искаме да се виждаме много често тук.
По отношение на казаното от госпожа Стоянова, искам само да допълня. Мисля, че в Комисията по бюджет и финанси пояснихме, че управление „Банков надзор”, което аз не управлявам – има ръководител, току-що се консултирах с него, поддържа списъка с одиторите, но надзорният орган е Комисията за надзор върху публичните одитори. Поправете ме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Публичен надзор над регистрираните одитори.
ИВАН ИСКРОВ: Точно така. Мисля, че има и проверка. Не е хубаво да хвърляме черни краски върху цяла световна компания. В крайна сметка там работят десетки, ако не и повече от десетки служители и вероятно тази проверка ще покаже точно кои са били колегите, отговаряли за КТБ, и така нататък.
Тъй като дълбоко уважавам господин Борисов, с който съм работил в качеството му на премиер, искам да кажа, че който му е казал, че БНБ е пропуснала да изготви план за преструктуриране по чл. 121а от Закона за кредитните институции, не е бил коректен. Казвам го, защото питаха навън и журналистите.
Член 121а от ЗКИ е въведен много скоро от предходното Народно събрание – месец март, и той има съвсем различен смисъл. На практика в целия Европейски съюз всички надзорни органи са възложили на банките и до края на годината ще се изготвят планове за преструктуриране. Това обаче е за други случаи, това не касае банки с отрицателен собствен капитал, какъвто се оказа случаят, след като влязоха одитори още през месец юли за съмнение и след това – пълният одит. Така че това не касае.
По точка четвърта предлагам, уважаеми дами и господа народни представители, думите „препоръчва на Българската народна банка” да бъдат замени с нещо друго. Може би синдикът...
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Няма какво да предлагаш!
ИВАН ИСКРОВ: Вие го вземете предвид, ако искате го отхвърлете.
Българската народна банка няма разследващи функции, нито функции да възлага проследяване на имущество, предполагаемо придобито по престъпен начин и така нататък, още повече че ние с тази банка няма да имаме кой знае колко дълъг период на отношения.
След като се отнеме лицензът, което вероятно ще се случи, нещата вече си поема синдикът на банката. Може да се възложи на друга институция или на синдика. В противен случай ние няма да можем да го изпълним, тъй като това ще го приемем само за информация. Казах, че такива решения не могат да бъдат като съвети, препоръки, предложения, давани на Национална централна банка, в съответствие с европейското законодателство. Цитирах и членовете, и решението на Съвета на Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Искров.
Финансовият министър от служебното правителство господин Порожанов поиска думата.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много накратко. Безспорно е, че казусът, когато има системна банка в проблемно състояние, не може да бъде без ефекти върху икономиката, ефекти върху макроикономическите показатели и ефекти върху публичните финанси.
Много тези бяха изказани за това колко ще струва и как ще струва. Във всички случаи ще струва много на държавата. Поглеждайки малко встрани от банката, поглеждайки малко напред от банката във времето, поглеждайки и в момента как се случи всичко в последните пет месеца и малко назад, ще има доста негативни ефекти върху публичните финанси.
Бих акцентирал само на един от тях, а именно бъдещите дела, по които страна ще бъде най-вече държавата в лицето на Министерството на финансите по отношение на засегнати интереси, както от акционери, вложители и всякакви други засегнати лица. Такива индикации има и те са доста сериозни.
Както каза господин Мартин Димитров, че няма да има движение на пари и на средства, ще има и то на много. И в момента има, и ще има и за в бъдеще.
Разбира се, ефектите, претеглени през положителните и отрицателните страни на един или друг вариант на решение, са различни. Затова аз бих отправил предложение към госпожа Менда Стоянова в началото на другата седмица, ако желаете, на закрито заседание на Комисията да коментираме ефектите, които ние очакваме да се случат в бъдеще време. Защо на закрито? Защото това, което бихме споделили, би могло да се ползва впоследствие не в полза на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Порожанов.
Други колеги за изказвания? Няма.
Закривам дебата и да преминем към гласуване.
Господин Янаки Стоилов направи предложение.
Ако обичате, заповядайте, за да разясните по същество какво предлагате – дали отпадане на целия текст на Проекта за решение и нов текст, или пък нещо друго.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители, нашето предложение е за алтернативен Проект за решение с едно изречение. Ще го повторя:
„Приема за сведение Доклада на Българската народна банка, като изразява неодобрение на действията на Управителния съвет на БНБ по Надзора на Корпоративна търговска банка”.
Ние няколко часа обсъждаме доклада, който ни представя Банката, а в досегашния Проект за решение никъде не се взема отношение към него. Ние отбелязваме, че тази информация е на наше разположение. Тя е била на нашето внимание и в същото време изразяваме това, което се чува в различни изказвания, което също донякъде отразява съществуващия проблем.
Моля, първо да предложите този наш проект на гласуване от уважаемите народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, това по същество е изцяло нов Проект за решение, а във фазата, на която сме, могат да се обсъждат редакционни поправки и допълнения. Това е изцяло ново.
Обяснете как виждате процедурата за гласуване, след като не е било предмет на обсъждане на Временната комисия и същата не го предлага в доклада, чийто проект обсъждаме днес.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така е, госпожо Председател, но ние имаме множество случаи в практиката, ... (Шум и неодобрителни реплики от дясно и център.) ... когато в хода на дискусията – това може да бъде направено като сверка, се предлагат изменения, допълнения или алтернативни текстове. Мисля, че ние сме напълно в състояние да подложим това предложение на гласуване, защото по него имаше и коментари, дори прозвучаха и подобни становища, докато в другия проект, за съжаление, ние виждаме безсъдържателни текстове, които отправят пожелания от наша страна към самите нас за някакви бъдещи действия. Това е, според мен, единственото адекватно действие във Вашите разпореждания да го подложите на гласуване и преценката да бъде на депутатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, от това следва, че Вие формално предлагате да отпадне Проектът за решение в неговите няколко точки и това ще подложа като въпрос на гласуване, защото първо се поставят на гласуване предложенията за отпадане на конкретни точки. След това ще предложа за отпадане точка трета и след това минаваме върху редакционните поправки и допълнения така, както са направени.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, ако така предпочитате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на господин Стоилов за отпадане на четирите точки в Проекта за решение.
Гласуваме предложението за отхвърляне на четирите точки от Проекта за решение по доклада на Комисията.
Гласували 167 народни представители: за 39, против 110, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Моля, покажете резултата по групи. (Шум и реплики, единични ръкопляскания вдясно и център.)
Поставям на гласуване предложението на господин Мартин Димитров за отпадане на точка трета от Проекта за решение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Предложенията на госпожа Менда Стоянова и Мартин Димитров различни ли са, или еднакви, за да знаем как да гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докато участвах в работата на заседанието, постъпи предложение от господин Мартин Димитров. Сега колегите заместник-председатели ме информират, че същото предложение е било подкрепено и от госпожа Менда Стоянова. Тъй като и двете по същество водят до един и същи резултат, в момента гласуваме това предложение за отпадане на точка трета, инициирано във времето, повтарям, от господин Мартин Димитров, от госпожа Менда Стоянова, възможно е и някой друг да се е присъединил.
Прекратете гласуването!
Гласували 158 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
По т. 1 госпожа Менда Стоянова е предложила като редакционни поправки точката да звучи така:
„1. Министерският съвет да подготви и да внесе в Народното събрание предложения за изменение в пълно съответствие с правото на Европейския съюз на законите в областта на банковото дело, включително на Закона за Българската народна банка, Закона за кредитните институции, Закона за гарантиране на влоговете.”.
Така ли е, госпожо Стоянова?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: А срокът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук няма предложен срок. (Реплики от БСП ЛБ.)
Колеги, не сте го направили, по време на дебатите сме. В момент на гласуване сме и няма как да включваме срокове – да бъде своевременно или съответно.
Подлагам на гласуване редакционното предложение за т. 1, така както е предложено от госпожа Менда Стоянова.
Гласували 164 народни представители: за 130, против 33, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Предложение на госпожа Стоянова за редакционни поправки в т. 2 от Проекта за решение, т. 2 да звучи така: „Народното събрание да приеме законодателни промени, осигуряващи незабавно изплащане на гарантираните депозити при условията в правото на Европейския съюз.”
Режим на гласуване.
Гласували 168 народни представители: за 133, против 17, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Следващото предложение е т. 3 да отпадне. Това вече е факт с току-що приетото от Народното събрание решение.
Отиваме към т. 4, която ще стане т. 3, по която в дебатите не са постъпили предложения за редакционни поправки или допълнения. Ще припомня на народните представители: „С цел по-ефективна защита на публичния интерес и интереса на вложителите в Корпоративна търговска банка, свързан с необходимостта да се проследят извършените от акционери и администратори на банката, както и свързаните с тях лица, операции с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери, препоръчва на Българска народна банка да сключи договор с международно юридическо лице, притежаващо опит в тази сфера, включително в разследване и проследяване на парични потоци при неплатежоспособност.”
Режим на гласуване.
Гласували 162 народни представители: за 136, против 23, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Сега предлагам ан блок да гласуваме решенията с новите редакции на т. 1 и 2, и преномерираната току-що гласувана т. 4 по Проекта за решение.
Гласуваме ан блок съответните точки от решението. Има преномериране на точките, поради отпадане на една точка, господин Янков.
Гласували 168 народни представители: за 132, против 35, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това е изчерпана работата ни за днес.
Следващото редовно пленарно заседание е идната сряда – 5 ноември, от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание.

(Закрито в 14,23 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Димитър Главчев

Секретари:
Юлиан Ангелов
Чавдар Пейчев