Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Росица Янакиева

Секретари: Иван Иванов и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 177 народни представители. Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, след обсъждане на Председателския съвет малко по-рано тази сутрин, предлагам на Вашето внимание следния Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 5 до 7 ноември 2014 г., с уточнение по него:
1. Изслушване на министъра на околната среда и водите на Република България относно Решение № 28-ОС/2014 г. за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие на цялостен и годишен работен проект за 2014 г. за търсене и проучване на нефт и природен газ в границите на Блок „1 11 Вранино”. Вносител: Калина Балабанова – продължение от пленарното заседание миналия четвъртък.
2. Изслушване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма относно сделката с германската частна компания „Кльостерс”, представлявана у нас чрез Дружеството с ограничена отговорност „Цемеко”.
Изслушването е във връзка с Решение на Министерския съвет от 2 октомври 2014 г. да компенсира щета за над 4 млн. евро по нереализиран проект. Вносител: Станислав Станилов.
3. Парламентарен контрол по чл. 102 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който е предвиден за всяка първа сряда на месеца, от 12,30 ч.
Тъй като парламентарните групи в Четиридесет и третото народно събрание са осем, а всяка има право на два въпроса, предлагаме този контрол да бъде с удължено време днес до изчерпване на по два въпроса от името на парламентарните групи.
4. Парламентарен контрол по чл. 89-101 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предложението на Председателския съвет е това да бъде точка първа за четвъртък, тъй като в утрешния ден се очаква Указ на президента за избиране на министър-председател, структура и членове на Министерския съвет, което евентуално ще бъде включено в програмата ни за работа в петъчния ден – 7 ноември.
Моля да гласуваме Проекта за програма с тези уточнения, които направих.
Гласували 200 народни представители: за 163, против 9, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Днес е първата сряда на месец ноември и както Ви е известно, по реда на чл. 49, ал. 7 има възможност за предложения от името на парламентарни групи.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не съм приключила с Проекта за програма.
Ще Ви дам думата, господин Сидеров.
Постъпило е предложение с вх. № 454-07-8 от 4 ноември
2014 г. от председателя на Парламентарната група на „Атака” господин Волен Сидеров, който предлага по реда на чл. 49, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като точка от Програмата на Народното събрание за периода от 5 до 7 ноември 2014 г. да бъде включен Проект за решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията с вх. № 454-02-27, внесен от господин Сидеров и група народни представители.
Проекта за решение съм разпределила своевременно на Временната комисия по бюджет и финанси и тъй като не е изтекъл 15-дневният срок по чл. 84, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, няма как в днешния ден той да бъде включен в седмичната ни програма.
Постъпило е още едно предложение за включване по този ред в седмичната програма. То е от господин Румен Гечев, който предлага като точка от дневния ред за същия период да бъдат включени Отчети за изпълнението на бюджета на Република България за 2010-а, 2011-а, 2012-а и 2013 г.
Предложението не отговаря на Правилника по следните съображения:
Първо, предложено е от господин Гечев, който не е член на ръководството на парламентарната група, която има председател, трима заместник-председатели и трима секретари. Господин Гечев не е един от членовете на това ръководство.
На следващо място, с приключване мандата на всяко Народно събрание постъпилите документи, законопроекти, отчети, проекти за решения, декларации, които не са гласувани в пленарната зала, се архивират. Няма как отчети, които касаят работата на три народни събрания – 40-то, 41-то и 42-то, да бъдат обсъждани, без надлежно да са внесени отново по времето на работата на Четиридесет и третото народно събрание. По тези съображения е отклонено и това предложение на господин Гечев.
Първо господин Сидеров искаше думата, след това ще я дам и на Вас, господин Миков.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо Председател, сега виждам, че съм бил много прав, когато гласувах против Вашия избор за председател на Народното събрание. Аз и тогава се обосновах, а сега искам да повторя, да Ви кажа, че наистина съм убеден в своя отрицателен вот, тъй като продължавате Вашия авторитарен стил от по-предишното Народно събрание, когато по Ваше решение допускахте до залата нещо или не го допускахте.
В случая Вие имате правомощията по Правилник. Няма нужда да се оправдавате с Правилника, защото точно по него председателят може в изключителни случаи – чл. 49, ал. 5, да прави промени в дневния ред. Така ли е? Така е! Пише го в Правилника, по който сега действа Народното събрание.
Вие отказахте да направите това. Освен това съобщавате, че така нареченият „Председателски съвет” – това е един формат, който между другото не е регламентиран точно в Правилника, може да се каже дори, че е нелегитимен, че там всичко гладко и сладко е протекло и Председателският съвет реши. Там няма такова нещо като решение.
Искам да не заблуждавате народните представители, че на Председателския съвет се е взело някакво решение. Аз изразих мнение, Вие го отхвърлихте и нямам нищо общо с решението, което Вие тук предлагате от името на целия Председателски съвет, тъй като съм част от този Председателски съвет и не съм съгласен с това, което Вие предлагахте. Сега гласувах „против” предложената от Вас лично програма.
Искам да уточнявате тези неща, а да не въвеждате в заблуждение народните представители, че всичко на Председателския съвет е протекло единодушно, консенсусно – както обичате да повтаряте през последните няколко седмици на заговор, на сговаряне за правителство, което направихте с всички парламентарни групи, освен с „Атака”.
Моля Ви да бъдете точна и коректна, когато съобщавате какво се случва във Вашия кабинет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Сидеров. Приемам това като процедура по начина на водене.
Имам право да Ви отговоря в рамките на две минути, които няма да използвам като време.
Първо, чл. 9, ал. 2 казва какво като функции има Председателският съвет:
„1. провежда консултации по проектите за законодателната програма на Народното събрание и по дневния ред;”
За това – какво се е случило по-рано тази сутрин на Председателския съвет, се води стенограма, която е открита и всеки народен представител може да види дали Вашето искане е получило подкрепата на някои от останалите членове на Съвета.
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Председател, първо искам да кажа, че господин Гечев е внесъл това предложение от името на парламентарна група, но това е по-малкият въпрос.
Второ, по-големият въпрос е Народното събрание желае ли да изпълнява конституционните си функции, да разглежда отчетите за изпълнение на бюджета на предишни правителства, които не биха могли да ги внесат в следващи народни събрания. Народното събрание – и предишното, и по-предишното, Четиридесет и първото, Четиридесет и второто, не изпълни конституционната си функция. Причините са различни.
Сега Вие с това тълкуване казвате, че всички отчети на независими регулатори, на Висшия съдебен съвет, внасяни в предишни легислатури, не могат да бъдат разгледани, ако не бъдат внесени отново. Е, кой да ги внесе, като тези органи вече не съществуват?! През 2012-а, 2013-а, 2014 г. те са сменяни по някакъв начин.
С такова тълкуване Вие преграждате конституционните възможности Народното събрание да осъществява надзор върху различни независими органи. Ще се случват такива неща, като с КТБ, с други изненадващи събития, ако приемете такова тълкуване.
Кой да гледа отчетите на кабинета Борисов – първия кабинет Борисов, ако не Народното събрание?! Те стоят в Деловодството на Народното събрание.
Това тълкуване е недопустимо, конституционно несъответно и вредно за гражданите на републиката – това е!
Ако продължавате да отказвате гледането на отчети за изпълнението на бюджета на предишни правителства, независимо чии са, на сметни палати, на Висш съдебен съвет, Вие преграждате възможността на гражданите да се осъществява надзор върху тези органи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Сам казахте, че предишният състав на Народното събрание – Четиридесет и второто народно събрание, не е гледало отчетите, без да изтъквате причините за това. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Аз не възразявам, ако има желание и съответната комисия предложи това, защото по всички отчети трябва да има задължително доклад на комисиите, на която е разпределен, да се върнем назад във времето, да разгледаме и да приемем отчетите от 2008-а, 2009 г. – тоест, както предлагате Вие, да направим ревизия на поредните правителства от три народни събрания, защо не и на дейността на служебните кабинети в тези периоди?
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения от 29 октомври до 4 ноември 2014 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносител – Георги Кадиев. Разпределен е на Временната комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Мая Манолова и група народни представители. Разпределен е на Временната комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносители – Михаил Миков и група народни представители. Разпределен е на Временната комисия по бюджет и финанси.
Доклад за прилагането на Закона за дейността на административните съдилища през 2013 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Временната комисия по правни въпроси ще се произнесе по доклада.
Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2014 г. Вносител – Съветът за електронни медии. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнение на инициативата ДЖЕРЕМИ в Република България и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнение на инициативата ДЖЕРЕМИ в Република България. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносители – Петър Славов и група народни представители. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители: Мустафа Карадайъ и Хасан Адемов. Разпределен е на Временната комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители: Менда Стоянова и група народни представители. Разпределен е на Временната комисия по бюджет и финанси.
Проект за решение за приемане на актуализирана национална Стратегия за развитие на научните изследвания (2020). Вносител – Министерският съвет. Временната комисия по правни въпроси ще ни представи доклад.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт, подписана във Флоренция, на 19 април 1972 г., изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 г. Вносител – Министерският съвет. Временната комисия по правни въпроси и Временната комисия по бюджет и финанси ще я разгледат преди пленарната зала.
Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2013 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Проект за решение за избиране на член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Вносител: Ваня Донева – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Разпределен е на Временната комисия по бюджет и финанси.
Проект за решение за налагане на регулация върху увеличаване на цените на електро- и топлоенергията. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Проект за декларация за признаване на резултатите от изборите за парламент и президент в Донецката народна република и Луганската народна република, проведени на 2 ноември 2014 г. Вносител: Волен Сидеров. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
На 30 октомври 2014 г. от Националния статистически институт е постъпила Информация за общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за месец септември 2014 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Продължаваме с изслушването на служебния министър на околната среда и водите госпожа Светлана Жекова.
Припомням Ви, че предстои задаване на въпроси от втория кръг, като до момента втори въпроси са задали представителите на първите четири парламентарни групи по големината им.
На ход са колегите от Парламентарната група на Патриотичния фронт. Следва въпрос от народен представител на Парламентарната група на Български демократичен център, следван от Парламентарната група на партия „Атака” и от Парламентарната група на АБВ.
Има ли желаещи да зададат въпроси от името на Патриотичния фронт?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Госпожо Министър, искам да продължа въпросите си, които не успях да Ви задам в четвъртък.
В тази връзка с решението, което е издадено за проучвателни дейности по добив на конвенционален газ и нефт, искам да Ви задам следните въпроси, като ще ги формулирам в няколко подвъпроса.
Тъй като процедурата по тези проучвателни дейности е започнала още през 2010 г. и по-точно от октомври 2010 г., моите въпроси са формулирани по следния начин: от 2010 г. насам колко жалби, запитвания и оплаквания са получени в Министерството на околната среда от страна на партия „Атака”, тъй като аз нямам информация дали през тези години партия „Атака” е реагирала по тези въпроси?
Освен всичко искам да Ви попитам след завършване и приключване на проучвателните дейности около газонаходището на село Девенци, настъпили ли са екологични катастрофи, катаклизми и така нататък? Продължава ли да се обработва земята около това газонаходище?
И накрая относно Решение № 28, има ли постъпили жалби в Министерството на околната среда от екологични организации, колко са те на брой и в кой момент са постъпили при Вас?
Между другото, искам да приключа, госпожо Председател, и с една процедура. Тъй като миналия четвъртък всички тук станахме свидетели на едни грозни сцени, бих Ви помолил да прилагате Правилника в цялата му строгост, защото никой не е длъжен да става свидетел на обидни квалификации и грозно, невъзпитано държание от страна на депутат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
За отговор – министър Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, конкретно по въпросите Ви.
Процедурата действително е започнала 2010 г. с приемането на Решението на Министерския съвет за въпросните дейности по добив и проучване. През 2014 г. на 1 април е сключен договорът с „Парк Плейс”. Между 2010-а и 2014 г. всъщност нямам информация партия „Атака” или други жалби да са постъпвали в МОСВ. Жалби са постъпили във Върховния административен съд след приемането на Решението на министъра на околната среда и водите от 26 август, с което се съгласува работен план за търсене и проучване на природен газ и нефт.
По втория Ви въпрос – дали има екологични катастрофи или други въздействия върху околната среда от проучването на находището в Девенци, бих искала да отбележа, че не само там, никъде досега от дейности по проучване на нефт и газ няма информация да има каквото и да било вредно екологично въздействие върху околната среда. Няма постъпили никакви сигнали и проверките на регионалните инспекции по околна среда и води показват това.
След приемането на решението на министъра от 26 август за съгласуване на работния план на „Парк Плейс” по търсене и проучване във Вранино, са постъпили 15 жалби и в МОСВ, и във ВАС. Те са от различни екологични организации и от частни лица. Поради тази причина решението не е влязло в сила и то ще влезе в сила след произнасяне в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Жекова.
Очаквам въпрос от Парламентарната група на Български демократичен център.
Има ли желаещи да зададат въпрос? Не виждам.
От групата на „Атака” – госпожа Балабанова.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър!
Първо, бих искала да отговоря на господин Байрактаров, който беше така любезен да намеси партия „Атака” във въпроса си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Балабанова, имате възможност за въпрос. Процедурата по начина на водене е към мен и Вие нямате възможност да репликирате и да възразявате. Задайте си въпроса. Тече Ви времето.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Нещата са свързани.
Първо, да Ви кажа, господин Байрактаров (оживление), че партия „Атака”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът Ви е към министър Жекова. Не сте в режим на диалог помежду си. Моля Ви, госпожо.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Мога ли да продължа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С въпрос към министър Жекова, без диалог с народните представители. Нямате такава процедура с народни представители. Слушам въпроса Ви към министър Жекова.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Благодаря.
Партия „Атака” е партия, която не от 2010 г., а през цялото си съществуване е взела каузата срещу дупченето на Златна Добруджа като своя и се бори. И е единствената партия, която го прави. И партия „Атака” работи активно с гражданите на Добрич област. Понеже не сте запознати, дами и господа народни представители, да Ви кажа, че решението на госпожа Жекова не е влязло в сила точно защото ние работим с гражданите и то в момента се обжалва пред Върховния административен съд.
А към госпожа Жекова искам да си задам въпроса, който естествено еволюира в контекста на изложението и на отговорите й от миналата седмица, а именно: получихте ли, госпожо Жекова, някакъв финансов стимул, за да се подпишете под това решение? Отговорът „да” и „не” би бил красноречив, но неудовлетворяващ.
Бихме желали от партия „Атака” да получим един твърд отговор: получихте ли финансов стимул, за да подпишете това решение и ако „да”, в какъв размер? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Уважаема госпожо Балабанова, не! (Оживление и ръкопляскания в РБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от Парламентарната група на АБВ.
Преди това господин Сидеров – процедура по начина на водене.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо Данговска, настоявам да кажете на тази нахална жена (сочи министър Светлана Жекова), че трябва да се държи с уважение тук, когато идва да дава отчет пред народното представителство. Защото това е представителство на цялото българско общество. Не може по този арогантен начин да излиза и да казва „не”, да се държи като надзирателка в женски затвор, ще го повторя пак. (Оживление.) Това е неуважение към народните представители и настоявам да й направите бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, имам право да отговоря на възражението Ви по процедурата по начина на водене.
Задаващият въпрос от групата на „Атака” поиска отговор с „да” или „не”. И аз мисля, че отговорът беше коректен. Така, както беше зададен, така получи отговор. (Реплика на Волен Сидеров встрани от микрофоните.)
Ще имате възможност в 5-те минути отношение да изложите позицията си към отговорите на министъра.
Заповядайте за въпрос от името на групата на АБВ.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема министър Жекова! Аз съм народен представител от Добруджанския избирателен район и по време на кампанията проведох много срещи с избиратели. Трябва да Ви кажа, че мнението не на преобладаващата част – на всички, които взеха отношение по този проблем, е категорично „не”, несъгласие не само с производството на газ и нефт, а изобщо с извършване на проучвателни дейности.
И това е логично, защото Добруджа е най-интензивният земеделски район, с най-мащабното производство. Знаете, че в Добруджа има интересни туристически обекти и, слава Богу, курортите не са презастроени, както е по Южното Черноморие. Така че логично е да не бъдат съгласни с това предложение да се организира такова производство.
Моите въпроси към Вас са следните: въпреки че това е започнало преди Вас – с най-голямото уважение, което имам към Вас, защото и аз съм бил служебен министър и трябва да Ви кажа, че е изключително неблагодарна работа, това ще го разберете малко по-късно, все пак Вие предприехте ли някакви взаимоотношения с природозащитните организации, съгласувахте ли с тях Вашите намерения, а също така и с хората от региона? Това е единият от въпросите.
Направих срещи и с областния управител, и с някои от кметовете в Добруджанския район – те също са категорично несъгласни и са обидени от това, че никой не е търсил тяхното становище.
Вие потърсихте ли ги, разговаряхте ли с тях?
Още нещо, за което ще Ви попитам: Вие ще имате ли смелостта и куража да застанете пред хората и да обясните Вашите намерения, изобщо намеренията за организирането на такива дейности – било производство на нефт и газ, било каквито и да са други дейности, свързани с опазването на околната среда?
Аз застанах пред тези хора и въпреки че бях в тяхна подкрепа (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), трябва да Ви кажа, че не се чувствах никак комфортно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станков, дадох Ви знак, че времето изтече. Във втория кръг от възможност за един въпрос задавате два съвсем различни въпроса, но министърът да Ви отговори.
ИВАН СТАНКОВ: Да. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – министър Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Благодаря Ви за въпроса.
Напълно разбираеми са притесненията на хората от този плодороден регион, но искам отново да подчертая, че решението на министъра е на изключително ранен етап от цялостната процедура. Тя тепърва започва. Решението поставя условията именно за законосъобразно провеждане на дейностите по този договор.
Договорът е сключен – Министерството на околната среда и водите е длъжно по закон да се произнесе в определен срок единствено и само по отношение на този етап – потенциалното въздействие на планирани дейности в работния план върху четирите части от зони по „Натура”, върху които се намира Блокът „Вранино 1”. Това е решението.
Оттук нататък предстоят, както казвате, широки обществени обсъждания, ако въобще се разреши и се одобри работният план от Министерството на икономиката и енергетиката, защото решението на министъра на околната среда и водите слага законовите рамки за изпълнение на дейностите, но то не е разрешение. Тоест, ако бъдат разрешени дейностите в работния план, всяка от тях подлежи впоследствие на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда и в рамките на тази процедура има широки обществени обсъждания, на които Министерството на околната среда и водите, компетентните органи, Министерството на икономиката и енергетиката и инвеститорът ще се срещат и подробно ще обясняват точно какви са им намеренията и какви биха били ползите или вредите за региона, ако изобщо се стигне до такива дейности. На този етап от решението все още такива няма. Тепърва предстоят широките обществени обсъждания, ако се пристъпи към такива дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Жекова.
Сега има възможност от всяка парламентарна група в рамките на пет минути да се вземе отношение по повод на отговорите на министъра.
Първа е групата на ГЕРБ.
Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители и министри! Безспорно проведеното изслушване, свързано с издаденото на 26 август решение на министъра на околната среда и водите за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие на цялостен Годишен работен проект за 2014 г. за търсене и проучване на нефт и природен газ в границите на Блок „1-11 Вранино”, беше индикатор за чувствителността на тематиката. Всички знаем, че решението предизвика недоволство, напрежение, вълнение, притеснение, което ми дава повод да поставя на дневен ред няколко принципни въпроса, които смятам, че до голяма степен са валидни не само за това, а и за всички решения, които се вземат и са свързани с елиминирането или превенцията на рискове за околната среда, за живота и здравето на хората.
Първо и преди всичко, необходимо е решенията да се вземат в режим на пълна прозрачност, информираност, разчитайки на експертните становища, разчитайки на научната общност, разбира се, максимална информираност на местното население и цялата общественост. При това е необходимо стриктно да се съблюдава законодателството и да се провеждат широки обществени обсъждания, за да се чуят наистина позициите и притесненията на всички заинтересовани страни. И в случай че има рискове да не се пристъпва към реализацията на намеренията на инвеститорите или в случая компаниите, които възнамеряват да пристъпват към търсене и проучване.
Разбира се, когато говорим за съблюдаване на законодателството, е необходимо за пореден път да припомним, че законодателният орган в Република България още през 2012 г. взе всички мерки и гаранции за това да не се допуска неконвенционален метод за добив на нефт и газ чрез Решението за забрана върху прилагането на технологията „хидравлично разбиване”, взето на 18 януари 2012 г. и впоследствие променено през юни месец 2012 г. Тези гаранции бяха дадени. В България е валиден мораториумът – нещо, което дава много по-голяма сигурност спрямо подобни намерения, реализуеми в други държави членки.
Освен това Законът за околната среда и водите отново беше променен през 2012 г. – бяха заложени изисквания всички проучвателни дейности и сондажи за нефт и газ да са предмет на процедура по оценка на въздействието върху околната среда.
Тук бих искала да засегна и някои други въпроси, които също смятам, че имат своето място в дебатите и в усилията ни да подобряваме работата на институциите. Те са свързани с взаимодействието на органите, в чиито правомощия влиза както издаването на разрешителни, така и извършването на контролна дейност в хода на процедурите по анализи, проучвания, съгласуване, както и по време на реализацията на дейности по търсене, проучване и добив на подземни богатства.
Необходимо е също така да се отдели внимание и на засилването на отговорността на бизнеса и неговото поведение чрез проява на корпоративна социална отговорност и усилия за това самият бизнес да информира заинтересованите страни за евентуалните ефекти от своята дейност.
Не на последно място, мисля, че е удачно да споменем и усилията на държавата ни за осигуряване на енергийната независимост и в този смисъл конвенционалните методи не са предмет на забрана.
Разбира се, всички тези теми са свързани с едно, а то е обединяването на усилията на институциите, бизнеса и неправителствения сектор за защита на природата на България и недопускане на нарушаване на законодателството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Отношение от името на Парламентарната група на „БСП лява България” – заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Може да прозвучи странно, но аз ще изкажа пълно съгласие с три от направените преди малко тези. Първо, че трябва задължително да се придържаме към елиминиране на всякакви опити за отстраняване на превенцията; второ – стриктно съблюдаване на законите; и трето, което Вие казахте, уважаема колежке – мяра при баланса на интересите.
Малко за историята по този проблем.
Точно преди 50 години започна изследването на това находище. Направени са повече от 200 сондажа, а на територията, която е обект на разрешение, те са точно 212, госпожо Министър. Изследванията са направени с публични средства от българските правителства. Резултатите по българското законодателство се наричат „геоложки открития”. Намират се в Националния геофонд и са достъпни за всеки, който иска да ги ползва.
Методите, с които може да се ползва това голямо богатство, са два, и двата са неприемливи: газификация и открит руден добив. В момента става дума за нова технология, затова тя е ключът при даването на разрешение за проучване и добив. Този, който ще направи със собствени средства проучването, ще трябва да се яви, по българското законодателство, при министъра на икономиката да докаже търговски добив на повърхността и метода, с който технологията го постига, за да получи това търговско разрешение и тогава да върви към лиценз за 35 години, както кандидатства въпросният инвеститор.
Госпожо Министър, моите въпроси към Вас бяха много лесни, но трябва да призная, че не намерихте тези верни отговори.
На първия въпрос: дали Вие сте възложили доклад? Вие не сте възложили доклад и това не е случайно, но сте ползвали много добри експерти, защото това, което Вие сте решили – че няма вероятност да причини значителни отрицателни въздействия, въобще не попада на територията на т. 29 от Приложение № 1 на Закона за околната среда и не Ви задължава да изисквате задължително ОВОС за обема, който сте разрешили. Това е истината, за да няма спекулации.
На втория въпрос: защо го няма метода, за който Ви питах, на втора страница, и дали са Ви го представили в писмената документация? Не, не са Ви го представили и Вие не сте правили преценка. Защо? Защото те са кандидатствали за този период пред Вас само за първите две фази, за които говори господин Скот Ларсън.
Третата фаза, която е ключът за това да се тества пилотно на терена приложението на метода, те не са го поискали от Вас и затова всичко на пръв поглед е законно. Искали са разрешение за частта, а не за цялото. Тук е Вашата грешка, че Вие сте бързали и в тази част не сте видели цялото.
Въпросът е: тези умни хора – отсреща стоят изключителни експерти, с изключителна финансова мощ, безразсъдни ли са да ни платят таксата, да проучват със свои средства и да не са сигурни, че ще стигнат до метода и до търговските резултати от тази дейност?! Не, не са! Те, за разлика от нас, отлично знаят своите интереси и системно ги преследват. Неслучайно говорят за 5 плюс 5 – 10 години, следователно си запазват на една голяма територия, за сравнително малка сума, възможността дълго време да я проучват.
Какво е моето убеждение? Въпросът за метода и за технологията ще бъде поставен след подписването на така нареченото „Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции”. То се подготвя при изключителна секретност точно по волята на големите корпорации и ще има много тежки последствия за демокрацията и за малките страни в цяла Европа. Тогава ще отпаднат рестрикциите и това, което каза госпожа Василева, и аз се връщам към него, госпожо Василева – да бъдат елиминирани превенциите в интерес на големите корпорации срещу националните интереси.
Затова завършвам, госпожо Председател.
Изводът от тази дискусия – всички партии в този Парламент да изработим общобългарска позиция по отношение на Споразумението, защото, ако то бъде прието във вида, който се готви по волята на големите корпорации, за България ще има изключително тежки и жестоки последствия, а природозащитната превенция ще бъде елиминирана с това Споразумение. Това е ключът на дискусията, която водим, госпожо Министър. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – господин Джевдет Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Основният извод, който се налага от проведения дебат, е за липсата на достатъчно информация както за самия проект, така и за извършените и проведените от компетентните органи процедури. Липсата на информация, ненавременното и публично оповестяване породиха съмненията, че нещо се прави на тъмно, че ще се използват неконвенционални технологии, забранени у нас, едва ли не от следващия ден, след съгласувателната процедура, започва производството на шистов газ по метода на хидравличния фракинг, или въглищен газ. Видно от цялата хронология, която и миналия път споменах, когато задавах въпросите, е, че тук става единствено и само въпрос за конвенционални подходи и методи.
В залата по време на дискусията, която провеждаме, се видя и друго – че темата е много специфична. За да бъде като информация достъпна и разбираема за хората, е необходимо да се проведе много адекватна, задълбочена разяснителна кампания, включително и с участието на експерти – такива, каквито с оглед на изключителен научен потенциал в тази сфера нашата страна разполага, но те трябваше да бъдат както в публичното пространство с позиции, така и на място пред хората.
Естествени са страховете на хората, които се породиха с оглед на притеснението за природата, за земята. Аз споделям тук притесненията, които колегите преди мен зададоха като въпроси. Едва ли има народен представител и гражданин, пък и хората, които живеят в Добруджа, да не оценяваме значение й като житница на нашата страна и нейния принос и дял в земеделието, по-точно в интензивното земеделие, каквото там вече се е реализирало и е факт.
Видно е и на този етап аз не виждам някакви притеснения, но те трябваше да бъдат обяснени. Аз затова Ви зададох този въпрос. Смисълът на съгласувателната процедура на Министерството на околната среда и водите е да се прилага стриктно природозащитното законодателство, да опазим природата, земята, да няма абсолютно никакви рискове за здравето и живота на хората там. Това трябва да бъде съобразено. Благодаря за отговора, който получих от Вас и впоследствие от Вашия приемник, че изключително стриктно ще се прилага природозащитното законодателство, та да няма никакви проблеми по отношение на опазването на природата.
Надявам се след този дебат това да се затвърди, защото явно всички ние повтаряме грешки и не сме си взели достатъчно поуки от урока. Трябва да има чуваемост на гражданското общество. Впрочем това показаха и последните парламентарни избори. Наистина трябва изцяло да чуваме гражданското общество, да се вслушваме и да коригираме решенията, така че да бъде защитен националният интерес, да бъдат защитени интересите на всички ни в страната, да има действително опазване на страната ни. Това не означава, че не трябва да се създават условия за инвестиции и такива да се реализират в нашата страна.
Впрочем защо казвам, че не сме си взели урока? В Четиридесет и първото народно събрание имахме дебати – посочвам постфактум, когато се породи отново напрежение, както в случая с разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в границите на Блок 1-11 във Вранино, но и когато се разглеждаха промените в Закона за генетично модифицираните организми. Аз тогава посочих, че за съжаление дискусията и дебатите не са проведени. Видяхме естествената реакция на гражданското общество. Впоследствие под натиск проведохме дискусията и дебатите и стигнахме до решения, до позиции, които съответстват на нагласите на хората, тоест приехме едни изключително рестриктивни мерки с оглед на невъзприемчивост и допускане на генетично модифицирани организми в нашата страна.
Бих могъл да посоча в рамките на Четиридесет и първото народно събрание и друг законопроект, за който първоначално идеята беше в един вид, а на финалната права се получиха сериозни корекции в Закона за управление на отпадъците.
Надявам се, че след днешната дискусия всички стъпки оттук нататък по посочения проект ще бъдат своевременно публично оповестявани, ще бъдат разяснявани и на хората на място. Миналия път Вие поехте такъв ангажимент. Надявам се днес да получим потвърждение на тези Ваши думи.
Освен това имаше и има препоръки. Аз самият също настоявам да се включи (сигнал, че времето е изтекло) нашият научен потенциал.
Приключвам, госпожо Председател.
Бяхме закъснели малко с разяснителната кампания, когато изграждахме екологичната мрежа „Натура 2000”. Искам да благодаря още веднъж на нашите научни кадри от БАН, които се включиха в разяснителната кампания във всички кътчета на нашата страна. Хората видяха, че това, което предстои, даже е добро за страната. Притесненията впоследствие отпаднаха. Наистина се надявам тези обществени дебати да водят до по-добри и адекватни решения, за да опазим природата, да има инвестиции и всичко това да бъде съобразено с природозащитното законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чакъров.
От името на Парламентарната група на Реформаторския блок – господин Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър, господин Министър! Тези разисквания, които се водеха тук по инициатива на Парламентарната група на „Атака”, очевидно са навременни. Те изразяват обществена загриженост и болка. Може би тонът в някои моменти е по-засилен, за да се чува и по-добре, включително и извън тази зала, но все пак трябва да признаем, че икономическото развитие на страната не бива да се поставя в противоречие с грижите ни за околната среда.
Без да се изпада в крайности, поне към настоящия момент, ние от Реформаторския блок сме склонни да смятаме, че опазването на околната среда и по-специално на подземните води в Североизточна България, където знаем, че няма някакъв постоянен повърхностен отток, безспорно надделяват.
Трудно ми е да си представя, че тези 200 сондажа, прокарани в далечните години – може би 60-те години на миналия век, но във всеки случай в едно по-далечно минало – тогава технологиите за сондиране, за обсаждане, за циментация и пробиване през циментацията, да кажем на долната част на валанжа, са били по-съвременни отколкото те са в момента и че в момента не бихме могли да осигурим по-добро предпазване на валанжа от по-долулежащите слоеве, включително като се мине през водоопорите.
В този смисъл ми се струва, че това, за което апелираха и призоваха и другите колеги – за използване на цялата научнотехническа мисъл и потенциал на страната, в случая трябва да бъдат впрегнати, за да се осигури опазването на стратегическия подземно-воден ресурс за нашата страна. Ясно е, че тази фаза, която още не е изчистена по отношение на технологията, ще трябва да бъде вероятно изчиствана от нормалното правителство – от следващото правителство, свързано с мандата на това Народно събрание. И както има добри експерти и финансова мощ от страна на бизнеса – мисля, че беше казано от колегата Божинов – то имаме добри експерти и в Българската академия на науките, и в Минно-геоложкия университет. Смятам, че тези разисквания тук показаха, че има добри експерти и в Четиридесет и третото народно събрание. Изразявам убеденост, че нашето Четиридесет и трето народно събрание ще бъде гарант за спазване на всички европейски и български екологични норми, законови и подзаконови нормативни актове и ако е необходимо, ще ги променим през следващите дни, седмици или месеци, за да отговорим на болката на обществото, свързана с тези въпроси, в случая конкретно за Вранино, но не само там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Великов.
За отношение от Парламентарната група на „Патриотичния фронт” – заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Казвам се Петър Петров, Коалиция „Патриотичен фронт”.
Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! За първи път заставам на тази трибуна. За мен това е чест. Аз се вълнувам сега и искам да взема отношение по този въпрос, предполагам и по други въпроси, засягащи инженерни решения. Ще вземам отношение, защото съм инженер. Завършил съм химия.
Между другото, да Ви кажа, от 24 години за пръв път си нося трудовата книжка. През цялото време сам съм се издържал, създавал съм бизнеси. В тази връзка искам да Ви кажа, че уважавам това, което младата госпожица направи тук. Тя с много жар защитаваше българската земя, но не харесвам начина, по който тя се държа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Петров, отношение към отговорите на министъра – това е процедурата!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Това е заради моята неопитност. Госпожо Председател, моля да ме извините, а и останалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Затова си позволявам да Ви напомня.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
Става въпрос за следното. Този въглищен газ, който обявяват, че ще се добива в Добрич и го има там, няма нищо общо с въглищния газ, за който госпожа Калина Балабанова се мъчеше да ни обяснява – че въглищният газ, за който тя е направила проверка, предполагам в интернет, е газ, който се получава от газификация на въглища. Там вече процесите са съвсем различни.
Като човек, който съм проучвал много този въпрос, не съм срещал никъде газифициране на подземни въглищни слоеве. В случая се касае и може би това трябваше още в самото начало да бъде обяснено на народните представители, за природния газ, който се получава в Австралия – представлява 70% от добива на Австралия и се изнася. Той е въглищен газ, но в България е познат като газ „гризу”. Получава се в кухините на въглищните слоеве вследствие на взаимодействието на въглищата с водата, която е точно над въглищния слой, при високо налягане и при голяма дълбочина. Става въпрос за метан.
Във връзка с това искам да кажа за проучванията – разбира се, като патриот също не мога да възприема лесно мисълта, че някой идва тук, започва да прави крекинги, фракинги и така нататък. Трябва да Ви кажа обаче, че се срещам с избиратели, които са бедни, гладни (реплики), наистина има гладни избиратели, срещам се с хора, които са болни. В нашата страна трябва да вземем решение за компромис между това да изнасяме само пшеница, ечемик и овес или да добиваме и други съкровища – подземни, които имаме.
Във връзка с това искам да обърна внимание на колегите, че в момента се осветяваме с ток, който се получава в Златна Тракия. Знаете ли, че заедно с тези въглища в атмосферата се изхвърлят селен и телур, заради които пада козината на овцете наоколо? Дайте тогава да затворим всичките Марици – да стоим на тъмно, да сме на свещ и да сме в една чиста и хубава България.
В този контекст искам да изкажа мнението си, че при вземането на важни решения – дали България да остане бедна, жалка страна, каквато сме в момента, или да потърси алтернативни начини, но при запазване на природната среда, при спазване на всички изисквания да вземаме подобаващите решения. България няма да мръдне напред, ако тя не разработи своите природни находища, и то по поносим за цялата ни държава начин. Пак припомням: имаме случая със Златна Тракия, която се засипва със селен и телур и в момента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петров.
От името на Парламентарната група на „Български демократичен център”? Не виждам желаещ за отношение.
Следва групата на Партия „Атака” – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Много обичам патриоти, които са защитници на шистовия газ. Току-що изказалият се, а преди това и неговият колега, всъщност се задействаха като бутончета на управляващите. В петък ще бъде гласуван кабинетът, те още не са поели лостовете на властта.
Между другото, не виждам, пак не е дошъл на работа лидерът на най-голямата политическа сила. Госпожо Цачева, призовете го, моля Ви! Не може така! Така ли ще бъде и като премиер?!
По въпроса за шистовия газ нещата стоят така. Понеже тук един господин се опита да се направи на многознайко, само да му кажа, че когато той е дегустирал ракиите в бургаските кръчми, тук Партия „Атака” лъвски се бореше против шистовия газ и успя, защото имаме мораториум. Фактът, че този мораториум се заобикаля сега от служебния кабинет е друг въпрос. (Реплики от Парламентарната група на ПФ.) Целият този служебен кабинет работи като отдел към американското посолство.
В случая с шистовия газ имаме следната ситуация. Тук не става въпрос да се търсят алтернативни източници. Всеки знае, че шистовият газ или въглищният газ, или другите начини, по които се търси газ, унищожават българската земя и подпочвените води. За това беше говорено прекалено много.
Когато чуя някой, че се представя за експерт, веднага се сещам за следната истина: всеки наемен убиец е много добър експерт. Той е добър снайперист примерно. Експерт, нали така?! Като чуя, че някой е експерт, веднага задавам въпроса: този експерт кой го наема и на кого служи? Защото експертът сам по себе си не може да управлява.
Когато слушам глупостите, че трябвало да има експертно правителство, питам: кой ще поръчва на тези експерти какво да правят? Експерт е човек, който работи в своята област, след като му се поръча да прави нещо.
Политиците са нещо друго, защото те излизат със своите идеи, защитават ги и ги отстояват. Иначе объркваме нещата, объркваме понятията и стигаме до момента, в който хора, които се представят като патриоти, защитават нещо, което е вредно за България.
Само да отговоря на спекулацията, че ако ние разработим някакъв газ в България, той щял да ни помогне, да оправи нещата и хората да не са гладни и бедни.
Драги патриоти, когато в България е допусната американска фирма, благодарение на служебни кабинети като този, тази американска фирма ще продава българския газ дори да има такъв. Тя ще го продава, не България. Кой продава сега златото на България? Една чужда фирма. Срещу колко? Срещу по-малко от процент комисионна такса. Защо не вдигате шум срещу това? Защото за това не Ви пука.
Мариците – да, трябва да се затворят. Аз съм за това. Тогава обаче трябва да се отворят ядрени мощности, а Вие сте срещу ядрените мощности. Вие сте срещу да се строи новата централа, Вие сте срещу да се увеличава ядрената мощ на България, което е единственият начин за екологичен, чист електрически ток. Тези, с които сте заедно в момента, имам предвид партията на госпожа Кунева от така наречения „Реформаторски блок”, тя пък е основен виновник България да затвори блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, и то по неправомерен, бих казал, криминален начин. Тогава Кунева, Паси, Ферхойген и Ковачев излъгаха българското общество, че Европейската комисия била решила да затвори АЕЦ „Козлодуй”. Това се оказа лъжа и ние я разобличихме – „Атака”, не някой друг, с писмо в Европейския съюз, Европейската комисия. Получихме отговор. Това беше направено по мое специално нареждане и получихме отговор, че няма такова решение.
Следователно затварянето на блоковете на „Козлодуй” стана с лъжа и това може да се използва – има Виенска конвенция, която казва, че когато договор е на базата на измама, той може да бъде анулиран. Може да се използва сега и да отворим Трети и Четвърти реактор, както сме записали в едно наше решение. Надявам се, то да стигне в пленарната зала през някой век. Под ръководството на Вас, госпожо Цачева, не знам дали това ще стане, но някой ден ще стане.
Когато говорим за интереса на България, трябва да казваме ясно кой точно е за шистов газ – американците, американските фирми. Кой е за други видове газ също така? – Американците. В момента те са пуснати в България да работят и да проучват, и да правят каквото си искат, защото няма никакъв контрол.
Независимо колко експертни финтифлюшки ще бъдат завързани от тази трибуна, ясно е, че в момента се унищожава златната добруджанска земя. Прави се и в момента! Каквито и тук спекулации да представя служебната министърка, ясно е, че тя е дала разрешение на една американска фирма да прави каквото си иска. Контрол, както казах, вече няма. Това положение съществува от 2010 г., когато на власт беше ГЕРБ и тогавашната министърка на околната среда също беше дала такива разрешения, отново на офшорки.
Трябва да сме наясно: този, който иска да добива някакъв шистов или въглищен, или друг такъв тип газ в България, той работи за американските фирми, които ще продават този газ – на тях не им пука в какво състояние ще бъде българската земя. По този начин той доказва, че не е патриот, а точно служител на чужди интереси. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Отношение от Парламентарната група на АБВ – господин Иван Станков, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Ще бъда много кратък.
Първо, искам да кажа, че не съм напълно удовлетворен от отговорите, защото Вие по същество не отговорихте на въпросите, които поставих. Също така слушах внимателно отговорите на поставените от колегите въпроси. Разбира се, Вие имате Ваша теза, която защитавате, и може би това е правилно от Ваша страна.
Аз няма да се спирам на законодателната страна, нито на съдържателната страна на производството на газ и нефт, защото не съм специалист в тази насока, но искам да Ви кажа за последиците, защото много сериозно разговаряхме в самия Добрич и в Тракийския университет, който ръководя, за евентуалните последици от организирането на едно такова производство.
Добруджа е интензивен район и неслучайно е наречена „Златна Добруджа” и „Житницата на България”. Изследванията, които направихме там, защото в нашите лаборатории изследвахме хранителните продукти от всички райони и трябва да Ви кажа, че това е един от най-чистите райони. Ако посегнем на него при всички случаи ще направим едно сериозно отклонение, едно сериозно нарушение.
Затова ние считаме, че не трябва да продължават тези процедури и по проучванията, и изобщо по организацията на добиването на газ и нефт, защото то няма да реши проблемите. Вярно е, че в Добруджа безработицата е много голяма, но там има други дейности, има алтернативи, а именно, има едно конвенционално производство, силно, много мащабно, конкурентоспособно, за разлика от много други в България. Там има възможност да се развива и биологично производство.
Нещото, което много ни смущава, и в нашия университет – Тракийският, много пъти сме разговаряли по тези въпроси, това е екологичното състояние не толкова на България, колкото на планетата. Нашата планета е толкова замърсена, че всеки момент може да се самовзриви. Не казвам силни думи, това е така. Ние трябва да се обърнем с лице към този проблем и като парламент по-често да разговаряме по тези въпроси. Да не говоря за хранителните продукти, които сме изследвали. Трябва да Ви кажа, че това е нещо страшно. Имаме лаборатория, която изследва хранителните продукти от земята до крайния продукт или цялата хранителна верига. Нещата са изключително тревожни, особено това, което внасяме отвън – тежки метали, пестициди и какво ли не още може да се открие в тях. Така че ние трябва да мислим сериозно по тези въпроси и да се отнасяме много, много отговорно към опазването на околната среда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станков.

Преминаваме към:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА ОТНОСНО СДЕЛКАТА С ГЕРМАНСКАТА ЧАСТНА КОМПАНИЯ „КЛЬОСТЕРС”, ПРЕДСТАВЛЯВАНО У НАС ЧРЕЗ ДРУЖЕСТВОТО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ „ЦЕМЕКО”.
Предложението за изслушване е постъпило от народния представител проф. Станислав Станилов.
Професор Станилов, имате думата да развиете въпросите си.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! На заседание на служебния кабинет на 2 октомври т.г. правителството на Република България взима решение да компенсира щета за над 4 млн. евро, по-точно 4 млн. 186 хил. 704, на дружеството с ограничена отговорност „Цемеко”, което у нас се представлява от германската компания „Кльостерс” („Бетайлигунгсгезелшафт”). Представен и одобрен е проект за споразумение, по който България трябва да плати 50% от посочената сума, като германската страна предявява претенция изплащането да стане до 22 октомври 2014 г. Според последните ми сведения, щетата трябва да се изплати на германското правителство, тъй като то вече е компенсирало въпросното дружество.
От Вашия доклад пред правителството, господин Министър, е видно, че основният аргумент за това решение е замразяването на издаване на инвестиционни гаранции от страна на германското правителство за проекти в България, което се отразява неблагоприятно от привличането на чужди инвеститори. С други думи, вместо да си търси правата, българската държава е готова да изплати сумата, иначе ще навреди на добрите отношения между България и Германия, което не само звучи несериозно, а и представлява явно унижение пред германската страна.
От документацията по казуса, която успях да събера, е видно, че спорът всъщност е между въпросното дружество и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което не издава ОВОС за строежа на завод за цимент от кремиковски шлаки на територията на бившия металургичен комбинат „Кремиковци” на основание установеното неизпълнение на законовите процедури за това. Правният характер на основанията на МОСВ са потвърдени от четири изрични решения на Върховния административен съд и Комисията за защита на конкуренцията. От това следва, че казусът трябва да се отнесе от страна на дружеството към специализиран международен съд, а не правителството да взема противозаконно решение в полза на същото това дружество.
Освен това в решението на Министерския съвет е включено основание въпросното споразумение да не подлежи на ратификация от Народното събрание, каквато се изисква от българския Закон за международните договори. Затова може и да има известни правни аргументи, но пък е ясно указание, че въпросната сума от държавния резерв ще се изплати тихомълком, така да се каже, под тезгяха.
Ние предизвикваме това изслушване не заради същината на спора между дружеството „Цемеко”, представляващо германската компания и МОСВ, а по други три причини.
Първо, с решението си Министерският съвет завоалира решенията на две висши български инстанции – Върховният административен съд и Комисията за защита на конкуренцията, за което няма никакво конституционно основание. Законите в България са за всички и не могат да бъдат нарушавани дори и най-вече от изпълнителната власт.
Второ, изваждането на въпросното споразумение от изискването за ратификация показва, че Министерският съвет се опитва да избегне дебата, защото се съмнява в положителното решение на Народното събрание. Само по себе си това действие противоречи на конституционните принципи на парламентарната република, в която законодателната власт стои над изпълнителната.
Трето, текстът в проекта, цитирам дословно: „Двете страни се въздържат от разпространение на съдържанието на споразумението” показва, че Вие, както и Вашите колеги, сте имали намерение да укриете от обществото това нарушение на българските закони.
От тази трибуна Ви призовавам, господин Министър, да обясните на народните представители от Четиридесет и третия български парламент как си позволявате да правите противозаконни предложения в Министерския съвет, а той да взема противозаконни решения, с които българският интерес е пожертван в името на митичните добри отношения между най-голямата и една от най-малките държави в Европейския съюз? Такива отношения няма, има реал политик. На немски език този термин означава намерението всяка страна да защитава с всички мерки и средства собствения си интерес. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: И аз Ви благодаря, господин Станилов.
Заповядайте, министър Щонов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, благодаря за поставения въпрос и за възможността да предоставя допълнителна информация по приетото от Министерския съвет решение.
По време на заседанието на 22 октомври, а не на 2 октомври, с въпросното решение бяха одобрени два проекта за споразумения, а именно Споразумение с Министерството на икономиката и енергетиката на Република Германия и Споразумение с компанията „Кльостерс”. И двете споразумения са свързани и касаят постигане на решение по взаимно съгласие за претендираната от Германия щета за нереализираната инвестиция на „Кльостерс” – България.
Накратко за казуса. Той е свързан с нереализиран инвестиционен проект на немската компания за изграждане на завод за производство на цимент от шлака. Проектът стартира през 2005 г. с дялово участие на немската компания в българското дружество „Цемеко”. Проектът е обезпечен с инвестиционна гаранция на федералното правителство. Изискване за реализацията на проекта е било получаване и на разрешение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Такова разрешение дружеството не успява да получи до 2008 г., в резултат на което компанията спира проекта и предстои ликвидация на дружеството.
Германия признава наличието на гаранционен случай по линия на съществуващата за проект на инвестиционна гаранция и обезщетява „Кльостерс”. Германия предявява регресни претенции към Република България поради нарушение на Договора за насърчаване на инвестициите. Този договор датира от 1988 г. – за сведение, на стойност 4,2 млн. евро, както бяхте споменали.
Хронологията по случая ще отнеме около 15 минути да Ви запозная с нея. Това не е толкова важно, защото случаят е в миналото и е решен... Тоест не е решен, а всъщност има решения на Върховния административен съд, които ясно дават позицията на българската страна, на фирмата „Кльостерс” и на немската страна.
Това, което е важно да се знае от хронологията, е, че и двете страни – в случая немската фирма и българската страна, са направили пропуски в процеса. Основният пропуск, който е направило Министерството на околната среда и водите, е, че то е трябвало да даде разрешение или отказ от това разрешение в едномесечен срок, а това се е забавило за три години, което Върховният административен съд е отсъдил, че е противозаконно. Така че има вина и от двете страни.
За намиране на решение на този проблем са ангажирани Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на външните работи и Министерството на финансите. Проведени са четири съвместни експертни срещи, на които представители на двете страни обменят информация, свързана с хронологията на казуса, правна оценка и анализ. В предложеното споразумение с федералното Министерство на икономиката и енергетиката на Германия се предвижда решаване на проблема по взаимно съгласие, като германската страна изразява съгласие България да заплати само половината от щетата.
Въпросните проекти са одобрени от Министерския съвет като основа за преговори и е дадено съгласие за подписването им. Те не са подписани все още, очаква се подписване следващата седмица. След това подписване ще има ратификация, с което отговарям на Вашия втори въпрос.
Защо е важно този казус да се разреши в полза на България? Съществуващият проблем на германската компания „Кльостерс” показва изключително негативно влияние върху цялостните българо-германски отношения, включително търговската и икономическа области. Липсата на решения по този казус, който датира от 2005 г., довежда до замразяването на инвестиционни гаранции от страна на германското правителство за проекти в България.
Искам да подчертая, че България е единствената страна в Европейския съюз, за която не се издават последните пет години подобни гаранции.
Моето задължение като икономически министър е да насърчавам тези инвестиции, чуждите инвестиции в България. Има доста агенции, които се стараят да стимулират и да привличат чужди капитали в България. Подобни казуси пречат, доказано пречат и не помагат тези инвестиции да идват в България, съответно да се повишава брутният вътрешен продукт и стандартът на населението.
Ако този спор бъде разрешен, ще се постигне възстановяване на инвестиционните гаранции за България, които ще засилят инвестиционната активност на немските компании, възстановяване на доверието на бизнес средите в Германия в българските институции и наличието на достатъчно гаранции за благоприятен бизнес климат в страната за немския бизнес.
Относно двата въпроса, на които не отговорих. Не се нарушават никакви решения на Върховния административен съд или на КЗК. Правната страна на въпроса е приключила през 2010 г. От тук нататък е въпрос на икономическо решение, въпрос на бизнес решение на този проблем какви са ползите за България от възстановяването на тези инвестиционни гаранции и какви са загубите, които България търпи в резултат на това, че нямаме добри взаимоотношения с Германия и че съответно не може да се реализират големи инвестиционни проекти поради липсата на тези гаранции. Ако България иска да бъде единствената страна в Европа, която няма подобни гаранции, това е донякъде и Ваше решение, госпожи и господа народни представители, защото Вие трябва да ратифицирате това споразумение... Но аз като икономически министър съм задължен да представя това нещо в Министерския съвет и да Ви съобщя, че най-доброто нещо за икономиката е този спор да бъде решен по начин, по който не се признава вина, взаимно споразумение, 50% плащаме ние, 50% остава неплатено от страна на тази инвестиционна гаранция.
Относно изсилването – мисля, че казахте „изнасилването” от страна на немската страна, наше решение, на България, е дали искаме да привличаме чужди инвестиции или не. Тук не става дума за Арбитражен съд. Да, не е заведено дело пред Арбитражния съд. Немската страна има уверение, че този случай ще се реши по взаимно споразумение.
Моето предложение, както и на Министерския съвет, е това споразумение да бъде чрез споделяне на тази сума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, министър Щонов.
Имаме възможност да задаваме въпроси. Първият кръг въпроси – има ли представител на Политическа партия ГЕРБ? Няма.
Заповядайте, господин Стойнев от БСП Лява България.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър! Госпожо Министър, радвам се, че Вие сте тук и Ви моля да останете, докато приключим разискването по тази точка, тъй като това пряко касае Министерството на околната среда и водите.
Уважаеми господин Щонов, с Вашите си действия, а и след това с Решението на Министерския съвет, Вие де факто слагате кръст на усилията на няколко преговорни екипа да постигнат изход от казуса, който да не нарушава българския държавен интерес. До момента в мандата на четири правителства, повтарям – в мандата на четири правителства, имаше една постоянна и последователна позиция по този казус.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ние де факто нямаме извършена инвестиция на територията на Република България. Не следва отговорността от нереализирането на проекта „Цемеко” ООД, както е за евентуални щети във връзка с поета инвестиционна гаранция от германската държава, да се търси от българското правителство.
Господин Министър, не виждам и не разбирам на какво основание Вие постигате това споразумение, още повече, че винаги, а може би пък сега служебното правителство да е намерило единна позиция, но, доколкото знам, такава позиция няма. Още повече знам, че Министерството на околната среда и водите категорично се е противопоставило именно да се постигне подобно споразумение.
Дружеството „Цемеко” е извършвало действия в нарушение на антимонополното законодателство на страната и не е спазило изискванията на Закона за опазване на околната среда и на Закона за устройство на територията при процедирането на инвестиционното си намерение. Липсват всякакви правни и фактически основания за признаване, дори и частично, на германската претенция.
Вярно е, че са водени преговори, вярно е, че трябва да се борим, и аз като министър съм се борил за всяка една инвестиция и го пожелавам и на следващия министър. Неслучайно 2013 г. я завършихме с повече привлечени преки чуждестранни инвестиции, отколкото през 2012 г., а и сега до средата на годината виждаме, че привличането на чуждестранни инвестиции наистина може би ще надмине и това, което – силно се надявам, разбира се, дай Боже да имаме стабилно правителство, и 2013 г. Но това по никакъв начин не оказва такова огромно влияние, какво Вие показвате тук пред народните представители.
Вярно е, че трябва наистина да изчистим този проблем. Но откъде накъде българският данъкоплатец трябва да плати за нещо, което не е реализирано на територията на Република България?! Още повече че Министерството на околната среда и водите многократно е канило този инвеститор на преговори и да предостави всички документи. Такива документи няма.
Разбира се, моят въпрос към Вас, господин Министър, е: има ли официално предявена от германската страна претенция за дължимите обезщетения, подкрепена с официални доказателства, правни изводи и аргументи, които да доказват ясно и категорично тази претенция по основания и размер? Или просто Вие сам сте преценил колко трябва да плати българската държава? Именно Вие сте внесли това Решение на Министерския съвет. Разбира се, след това ще Ви попитам и за други неща, които за мен наистина са скандални и ще искам Вие да ми отговорите относно позицията на Министерството на регионалното развитие.
Но, господин Министър, при положение че ... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), завършвам, госпожо Председател. При положение че няма официална позиция и че германското правителство никога официално не е показало, нито един министър не се е ангажирал с такава позиция, Вие де факто – един служебен кабинет, да предприеме политически действия и да зачеркне усилията на четири правителства, на преговорни екипи относно решаването на този проблем?! Искам да ми отговорите, господин Министър...
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Господин Стойнев, моля Ви!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, разбира се.
Искам да ми отговорите на въпроса ясно и кратко – да или не, има ли такава официална позиция? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Щонов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Господин Стойнев, относно официалната позиция на немското правителство. Има вербална нота от правителството, което не е официална позиция, в която се предявяват претенциите за тези 4,2 млн. евро. Това е отговорът: не. (Реплика от БСП ЛБ: „Няма позиция, така ли?!”)
Както споменах... (Реплики от БСП ЛБ.)
Имам три минути все пак, нали така?
Както споменах преди, тук става въпрос не за зачеркване на усилията на четири предишни правителства, не за това дали има инвестиция, направена на територията на България или не. Тук става въпрос за това, че има решение на Върховния административен съд, което ясно и точно казва, че становището на МОСВ е дошло три години след едномесечния срок, или две години и 11 месеца, което дава достатъчни основания на немската страна да претендира, че има нарушения и от двете страни. Именно затова се постига това съгласие – тази щета да се раздели на две.
Господин Стойнев, това разделяне на щетата на две е нещо, което е започнато по време на Вашия мандат, така че Вие също сте търсили решение на този казус, както всички ние търсим. И се връщам на: какви са ползите и какви са рисковете от това тези инвестиционни гаранции да не бъдат издавани за България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, министър Щонов.
От Парламентарната група на ДПС, заповядайте. Нямате въпрос.
От Реформаторския блок – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Уважаеми господин Министър, въпросът, който ние искаме да Ви зададем, е следният: какво би станало, ако България не направи тази ратификация? Или казано по друг начин: ако парламентът одобри и ратифицира тази спогодба, това означава ли отпушване оттук нататък на всички програми, които зависят от германската страна?
Трябва ни категоричен отговор, за да е ясно какъв е ефектът и резултатът в единия случай и какви са рисковете, ако това не бъде направено? Тоест ние от групата на Реформаторския блок разчитаме да получим от Вас ясен отговор: дали тази ратификация, дали това приемане на споразумението в този му вид, ще означава, че оттук нататък всички възможни програми от германска страна ще бъдат достъпни за българската държава и за българските граждани?
Този въпрос има и следния подтекст: ако това е така, за какви средства потенциално става въпрос? Защото в крайна сметка ние трябва да гледаме общата картина: каква е възможната загуба за държавата, ако постъпим по единия, или постъпим по другия начин? А не просто да се водят едни безкрайни спорове – кой е по-виновен и кой е най-виновен, макар че и в това има логика – този разговор да бъде проведен докрай. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Господин Димитров, в случай че това споразумение бъде ратифицирано, тогава ще трябва да се изплатят 2 млн. евро. Какво се очаква да стане? Инвестиционните гаранции са нещо, което се дава по желание на немското правителство, в резултат на работата с техните фирми. За последните пет години те не са били издавани.
Кога щеше да започнат да ги издават наново? Тогава когато ще има атрактивни проекти и когато те преценят, че имат достатъчно доверие в българската система. Инвеститорите по принцип са един такъв клас хора, които имат нужда от доверие, което се изгражда в дълъг период от време. Така че ще отнеме време, преди България да продължи да седи високо в инвестиционните намерения на немското правителство, когато става въпрос за тези обекти.
Това споразумение е една крачка в правилната посока. Ако не се постигне споразумение, първо, тези пет години сме ги загубили – от 2009 г. досега, но това е вода, минала под моста, няма как да се върне. Оттук нататък, ако не се намери решение на този въпрос и не се постигне това споразумение, немската страна трябва да прецени дали трябва да заведе арбитражно дело, или не. В случай че те го направят или не го направят – едно е сигурно, че следващите две, три, пет години ние ще продължим да бъдем единствената държава без подобни инвестиционни гаранции в Европейската общност.
Много се говори за това как преките и директни инвестиции в България се повишават. Вярно е, повишили са се миналата година и първото шестмесечие. Чудесно! Обаче като дял от преките и директни инвестиции в другите държави – от източния блок имам предвид, нашите са смешни, нищожно малки. Защо? Защото България не е добра инвестиционна среда. Едно от хубавите неща, което имаме, е този плосък данък от 10%, но останалите – сигурността, законите, съдебната система, как се решават подобни случаи, сме доста назад. Това ще бъде процес, който ще продължи във времето, за да си върнем доверието на тези инвеститори.
От тази гледна точка, точни цифри не мога да Ви представя, но е въпрос на избор както на правителството, така и на Народното събрание, дали ние искаме да сме отворена икономика, която стимулира конкуренцията и привлича чужди инвестиции, или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, министър Щонов.
Има думата Парламентарната група на „Патриотичен фронт” за въпроси.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, мисля, че е редно днес чисто хронологично да обясним на колегите за какво става въпрос.
Всъщност цялата тази сделка започва още през 2004 г. с идеята на територията на Комбината „Кремиковци” да бъде изграден циментов завод. Тук е редно да се обясни на колегите, че всъщност всичките несгоди, които се случват днес, са следствие на едно обжалване на Комисията за защита на конкуренцията и аз не знам защо тези неща не се казват, тъй като изграждането на този завод би довело до монополизиране на пазара и сриване на огромна част от българските предприятия, които щяха да се окажат практически в състояние на неконкурентоспособност.
Би било добре тези неща да се казват, но моят въпрос към Вас всъщност е: как и по какъв начин се получи сливането на фирми, които във времето се оказа, че дължат сериозни данъци на държавата – данъци, които, ако не ме лъже паметта, надхвърляха над 200 милиона и във времето от различни правителства собственикът на „Кремиковци” разсрочваше тези данъчни задължения, чрез най-различни споразумения към НАП?
В крайна сметка днес ние сме изправени пред ситуацията да плащаме тези 4 млн. евро, тъй като те са, според мен поне, въпрос на демонстриране на добро търговско поведение, тъй като, така или иначе, България има нужда от привличане на чужди инвестиции, а в случая германската държава е била всъщност гаранта на собственото си предприятие.
Моят въпрос, не знам доколко ще имате отговор или сте подготвен, е: обяснете технологията, по която днес българските граждани се превръщат за пореден път в платци на нещо, за което те нямат вина? Ако Ви е възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Щонов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Уважаеми господин Байрактаров, определено не разбрах напълно въпроса, но, ако става дума как се е получило това сливане и плащането на данъци от „Кремиковци”, определено не мога да Ви отговоря сега, защото не съм запознат с казуса „Кремиковци”. За мен той е приключил доста преди да встъпя в длъжност.
Ако искате, мога да Ви запозная с хронологията по случая, както споменах, но това в случая не е толкова важно, защото тук говорим за икономическо решение на проблем, който отдавна е в миналото. Това е отговорът ми на Вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви.
Въпрос от Парламентарната група на „Български демократичен център” има ли? Няма.
От „Атака”?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Министър, първият мой въпрос беше за опита на Министерския съвет да избегне дебата, тоест да избегне ратификацията в Народното събрание, каквато явно има. Вие твърдяхте във Вашия отговор, че няма такъв дебат, няма такъв опит, тъй като ратификацията ще бъде извършена, тоест споразумението ще бъде извършено, но ще бъде предложено за ратификация, след като бъде сключено. Това при Вас е само предложение, затова не е в Народното събрание. Може би неправилно съм разбрал.
Приемам априори, че може да е така, но щом е така, защо в текста на проекта, цитирам дословно, е включен текст: „Двете страни се въздържат от разпространение на съдържанието на споразумението”? Това е моят въпрос, който аз поставих в изложението, и Вие не ми отговорихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Господин Станилов, прощавайте, пропуснах Вашия въпрос.
По желание на немската страна, по тяхно желание, съществува тази клауза за конфиденциалност. Естествено, когато ще се ратифицира споразумението в Народното събрание, тази клауза ще отпадне, но тя е по тяхно желание и затова не беше оповестен този текст. Много често, преди да се подпише споразумението, когато се сключват такива споразумения и има договори с фирми – няколко пъти се е появявал този въпрос, знаете, че по желание на една от страните може да съществува такава клауза. Това е отговорът ми на Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви.
От Парламентарната група на АБВ? Няма. Благодаря.
Втори кръг въпроси.
Отново от ГЕРБ – няма въпроси.
От „БСП лява България”?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, господин Министър! Да, вярно е, че са водени преговори и аз не го крия. Ние сме разглеждали най-различни варианти, но в никакъв случай не сме се съгласявали да плащаме за нещо, което де факто не е реализирано на територията на Република България.
Аз съм съгласен, че трябва да имаме добри взаимоотношения с всички държави – членки на Европейския съюз, но това не означава, че трябва да бъде за сметка на българските граждани, господин Министър. Тази инвестиция не е реализирана и това разрешение за ОВОС не е дадено. Всяка процедура, както казвате, може да завърши в законно установения срок, но трябва да има действие и от двете страни. Министерството на околната среда и водите през годините многократно е канило „Цемеко” да покажат нужните документи, така че да им дадат ОВОС.
Само че, уважаеми дами и господа народни представители, те не са предоставили такива документи. Знам колко е важно това за българската икономика и за добрия бизнес климат. Аз самият, когато встъпих в длъжност, икономическият растеж беше отрицателен – минус 0,3%, и го оставих на Вас, господин Министър, на 2,1%. Нещо повече – за четвъртото тримесечие на 2013 г. ние постигнахме 3% икономически растеж. Желанието ми е, защото всички тук работим за България, да има, разбира се, последователност в тази политика.
Господин Министър, Вие сте се наели да платите 2 млн. евро за несъществуваща инвестиция и сам признахте, че от германска страна няма нито един официален документ, подписан от съответен министър, защото и те разбират този казус. Те де факто са платили за нещо, което не съществува.
Аз ще отида и по-далеч. Господин Министър, по време на заседанието на Министерския съвет всички страни ли бяха съгласни с Вашето становище? Какво е било становището на Министерството на околната среда и водите? Тук е госпожа министърката и може да каже. Аз съм сигурен, че тя също е била последователна и е защитила позицията, която четири правителства, четири министри са защитавали – това е било становището на Правна дирекция.
Тук, уважаеми дами и господа, има нещо скандално. Бих искал да знам какво е становището на Министерството на регионалното развитие и лично на госпожа Екатерина Захариева, защото именно тя, доколкото знам, и това е моят въпрос към Вас, господин Министър, Ви е препоръчала да се вземе решение на тъмно, без ратификация на българския Парламент. Така ли е? Има ли такова становище към Вас, господин Министър, от Министерството на регионалното развитие? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Заповядайте, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Уважаеми господин Стойнев, нямало е такова становище от страна на министъра на регионалното развитие – по последния въпрос.
Относно това как е гласувало Министерството на околната среда – отрицателно, тоест това предложение не е било подкрепено от Министерството на околната среда и водите. Причината е много проста. Цитирам Ви Решение от 11 юли 2007 г. Това е 2007 г. – много преди да възникнат голяма част от събитията: „Решение на Върховния административен съд на Република България. Министерството на околната среда и водите е трябвало да се произнесе в срок от един месец след подаване на заявлението с мотивирано по същество официално решение – или съгласие, или отказ. Невземането на решение представлява противозаконен мълчалив отказ на заявлението на „Цемеко”.” Две години след това решение на Върховния административен съд Министерството на околната среда и водите излиза с решението, че „Цемеко” няма качества на възложител.
Тук не говорим, че тези 2 млн. евро, подчертавам – 2 млн. евро, а не 4 млн. евро, защото плащаме 50%, се плащат за някаква инвестиция, която е направена или не е направена. Тук говорим за пропуснати ползи в резултат на незаконно решение, тоест мълчалив отказ на Министерството на околната среда и водите между 2006-а и 2009 г. Няма нужда да има физическа инвестиция. Когато са взели решение, което е незаконно, то води до пропуснати ползи и съответно, ако решението е било отрицателно, но е дошло 2007 г., фирмата е можела да използва ресурсите си някъде другаде. Все пак те също са направили грешки и именно затова се стига до това споразумение и съгласие 50% да се сподели вината и този проблем да бъде решен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: И аз Ви благодаря.
Има думата групата на ДПС. Има ли въпрос? Няма.
Реформаторският блок?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вие казахте, че е налице вероятност да бъде заведено арбитражно дело срещу България, тоест съществува такава опасност.
Моят въпрос е следният: дали Министерството на икономиката евентуално е направило оценка какви биха били последиците от, не дай си Боже, завеждане на такъв иск и неговото изгубване?
В съзнанието ми, чувайки арбитражно дело срещу България, веднага се появи делото, което се води срещу България по схемата „Белене” за над 1 млрд. евро. Сетих се също и за делото, което води едно от енергоразпределителните дружества, и то е за над 1 млрд. лв. Просто изтръпвам при мисълта, че може да се стигне до подобно развитие и в тази ситуация.
Моето убеждение като юрист и адвокат с дългогодишна практика – това и повечето колеги го споделят – е, че всяко едно споразумение между две спорещи страни е по-добро от най-доброто спечелено дело, защото при спечелено дело винаги има губеща страна. При споразумението очевидно и двете страни са направили компромиси и би следвало решението да бъде взаимно приемливо, макар и не идеално за двете страни.
В тази връзка ще Ви моля да отговорите на въпроса по отношение на опасността за арбитражно дело и какъв размер евентуално би бил искът, ако това е преценявано?
Също така като допълнение към този въпрос – Вашата лична оценка, евентуално споразумение с немската страна и Федералното правителство по казуса би ли спомогнало за отпушване на инвестициите на немски дружества и Германия, които се правят в България, тъй като все пак Федерална република Германия е един от най-големите инвеститори в българската икономика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: За да бъда конкретен, арбитражно дело може да бъде заведено, може да не бъде заведено. Това е решение на немската страна, не е наше решение. Ако те го заведат, не е правен анализ, но най-вероятно ще бъде на същата цена, на която е пълната щета – 4,2 млн. евро. Тоест, решението ще бъде или нула или 4,2 млн. евро, което ще трябва да плати българската страна.
Германската страна може да реши просто да продължи да не дава инвестиционни гаранции и да не заведе арбитражно дело. Отново това ще е тяхно решение и отново тук не става въпрос за плащане на някаква минала инвестиция, а става въпрос искаме ли ние да платим 2 млн. евро и да си подобрим отношенията с Германия в този случай, или искаме да продължаваме така, както сме продължавали досега. Нашето предложение към Министерския съвет е, че е много по-добре този спор да бъде разрешен по взаимно съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, господин Щонов.
Имат думата народните представители от Патриотичния фронт – има ли въпрос? Няма.
От Български демократичен център? Няма въпрос.
От „Атака”?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): По последните сведения на статистиката брутният вътрешен продукт в България се формира по следния начин: 27% - от производство, 9% - от селско стопанство, и всичко останало от търговия и услуги.
Уважаеми колеги, това съотношение показва, че България е една изоставаща, неразвита държава, на най-ниското ниво по това съотношение в Европа. Тъй като господин министър Стойнев повдигна темата за немските инвестиции, в смисъл, че каза, че всички ние тук работим за България, аз мисля, че някои работят за Германия. Но както и да е!
Като стигнахме до Германия, която е на първо място по инвестиции при общата класация в България, имам въпрос към господин Министъра като министър на икономиката – дали той знае за транснационалните компании, базирани в България, от тяхната дейност какво е съотношението промишленост/земеделско стопанство/търговия и услуги, какво е съотношението на немските инвестиции у нас? Защото от това зависи да преценим какво е отношението на Германия като цялостна политика към нас и отношението, разбира се, на тези транснационални компании и да видим кой за кого работи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Имате думата, господин Щонов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Уважаеми господин Станилов, нямам конкретен отговор на Вашия въпрос. Но бих взел отношение, ако ми позволите, относно предоставените от Вас цифри.
Съотношението между производство и услуги всъщност има много малко значение за растежа на икономиката. Да, има такава теза в миналото, че растежът на икономиката се движи от производството, докато услугите не са толкова важни. Едни от най-развитите страни в света имат много по-голям дял на услугите, отколкото на производството. Така че в една развита пазарна икономика, където невидимата ръка на капитализма взима тези решения, не е ролята ни да се опитваме да стимулираме едно производство или друго. Нека оставим това на пазара. (Шум и реплики от парламентарната група на „Атака”.) Това, което е важно, е да има инвестиции. Дали тези инвестиции ще бъдат в заводи, или ще бъдат в колцентрове, предоставящи услуги, оставете това пазарът да реши.
Това, което със сигурност е доказано, е, че малка държава като България без чуждестранни инвестиции, не може да постигне икономически растеж. Ако погледнете назад, през последните 60-70 години дали тези инвестиции са идвали от Русия, дали са идвали от Европейския съюз, отнякъде трябва да влязат тези пари. Ние нямаме това богатство, нашият брутен вътрешен продукт на глава от населението е много малък. Просто исках да Ви отговоря, че така както беше поставен въпросът, отговорът не би бил полезен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
От АБВ?
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! При всички положения трябва да бъдат изведени двете основни направления в обсъжданията днес. Това са преките чуждестранни инвестиции в България и не на последно място външнотърговската репутация на България. Аз смятам, че са спекулация твърденията, че решаването на този казус с положително или отрицателно мнение и становище на Народното събрание, би променило по някакъв начин външнотърговската репутация на България и, не на последно място, би променило стратегията ни по отношение на преките чуждестранни инвестиции.
Прави ми впечатление, че такава национална стратегия за развитието на преките чуждестранни инвестиции в България липсва и поради това че липсва един такъв случай, един такъв казус е много удобен начин да бъдат коментирани точно тези въпроси.
Аз бих искал да попитам министъра каква точно е стратегията по отношение на преките чуждестранни инвестиции, защото в момента има много сериозен риск да получим отлив на преки чуждестранни инвестиции при гласуването на актуализацията на бюджета и формирането на бюджетния дефицит, тоест отрицателното бюджетно салдо. Има ли такава стратегия? Бихте ли се аргументирали по какъв начин точно отказът или приемането и решаването на този казус би променило средата на преките чуждестранни инвестиции в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Щонов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: По време на служебното правителство не са правени промени в Стратегията за насърчаване на чуждестранните инвестиции. Има една агенция и няколко дирекции в министерство, в които, както споменах преди, се работи върху стимулиране на тези инвестиции. Честно казано, резултатите са отчайващи. Говорим за инвестиции, примерно, между 2-5 милиона, за десет такива от тях, което е нищо. Причините са комплексни и начинът, по който се работи в момента, е да се създават индустриални зони, където на инвеститорите да бъде уредено всичко относно земята, тока, енергията и просто те като дойдат, да могат веднага да започнат дадено производство или създаването на дадена услуга.
Но определено това, което влияе много негативно на привличането на чужди инвестиции, са проблемите, обсъждани в медиите многократно. Това са постоянност на законите, предвидимост на инвестиционната среда, законодателство и съответно съдебната система, така че да могат търговските спорове да се решават бързо и ефективно.
Промените в тези големи области на държавата ще отнемат време и привличането на чуждестранни инвестиции ще нараства постепенно във времето, ако тези въпроси се решат и тези реформи се направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря, министър Щонов.
Изчерпахме втория кръг въпроси.
Преминаваме към становища на всяка от парламентарните групи.
Има ли желаещи от ГЕРБ? Няма.
От „БСП лява България”?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, господин Министър! Факт е, че наистина трябва да имаме добри взаимоотношения с всички наши търговски партньори.
Уважаеми колеги, само да спомена, че за миналата година с Германия де факто имахме положително търговско салдо – нещо, което не се е случвало почти никога. Това е нашият най-голям търговски партньор, също така и един от най-големите инвеститори.
Господин Министър, в същото време важното е да се спази законодателството. Тук се спомена от наш колега, че се притеснява от евентуален арбитраж. Да, но той не може да бъде заведен, а в крайна сметка няма и за какво да бъде заведен. Това се осъзнава от германската страна – няма инвестиция, няма конфискувана инвестиция или експроприация, няма такова нещо. В същото време германската страна е обезщетила този инвеститор, без да информира българската страна.
Пак казвам: вината не е в Министерството на околната среда и водите. Министерството многократно е призовавало този инвеститор да покаже нужните документи. Знаете, тук нямаме време. Някой, ако иска, мога да го запозная с хронологията. Канила го е на разговори да предостави документите колкото се може по-бързо, за да започне процедурата относно оценка на околната среда, но такъв документ не е предоставен. В същото време този инвеститор е взел 4 млн. евро, но няма инвестиция. И към нас идват въпроси: платете я Вие. Откъде накъде, господин Министър?! Откъде накъде?!
Четири правителства са се борили по този казус, защитавали са една и съща позиция и винаги сме искали добронамерено да намерим правилното решение. Германската страна го е разбирала.
Вие обаче решавате да внесете в Министерския съвет решение, по което дори служебното правителство не е единодушно, не застава зад това решение и не го подкрепя. До Вас е министър Жекова. Вие сам казахте, че тя не го подкрепя, и е съвсем нормално да не го подкрепи, защото става въпрос за 2 млн. евро на българските данъкоплатци.
Вярно е, че трябва да привличаме инвестиции, но примерно „Бер-Хелла Термоконтрол” какво им пречи да построят, даже те строят в момента този завод. Те бяха доволни от българското правителство, дойдоха при мен и казаха, че увеличават своята инвестиция. Вярно е, това може да оказва влияние, но когато един инвеститор е доволен, примерът е много по-важен.
В същото време, господин Министър, Вие пропуснахте идеалната възможност да кажете истината. Казахте, че няма документ от Министерството на регионалното развитие. Ето документа, господин Министър, който е от началника на кабинета на госпожа Екатерина Захариева до Вас. В последното изречение от страница първа се казва следното: „Предлагаме да се направи преценка – чуйте, уважаеми дами и господа – за отпадане на предвидената в проекта за решение последваща ратификация”.
Това е скандалът, господин Министър. Самият служебен министър-председател господин Близнашки си призна, мисля в Котел или някъде другаде, че е направен опит да бъде подведен, но той не се е съгласил.
Госпожа Екатерина Захариева ли Ви натискаше, за да предприемете тези действия? Господин Министър, това вече е друга тема.
Извинявам се, госпожо Председател, но преди няколко дни излезе информация, че сте отменили моя заповед за отнемане на търговско откритие също на германски инвеститор. Знаете, че там има доклад от експерти, които казват, че навремето е имало фалшификация. Обясних на германския посланик и на инвеститорите, че ще отнема тяхно търговско откритие, защото иначе някой може да ме съди за корупция. Има официален документ. Доколкото разбрах, Вие сте отменили тази моя заповед, макар това да е съвсем друга тема. На какво основание – не знам, разбрах от медиите.
В същото време за този инвеститор, щом няма реализирана инвестиция, когато дори служебният вицепремиер, за когото знаем, че е дясната ръка на президента Плевнелиев, предлага да нарушите законодателството и това влиза в заседание на Министерския съвет и може би благодарение на Правния отдел или други колеги са Ви спрели, Вие обаче пропуснахте възможност да кажете истината: имало е такъв документ, предлагано е, Вие също сте го предложили на Министерския съвет, слава Богу, че не е станало.
Господин Министър, тези 2 млн. евро е хубаво да минат през ратификация от Народното събрание и тук да има дебат. Ние обаче трябва да платим за инвестиция, която де факто не е реализирана на българска територия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря.
Обявявам половин час почивка. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Ще продължим работата със становищата на останалите парламентарни групи.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Уважаеми колеги, продължаваме работа.
Преди почивката бяхме стигнали до становището на „БСП лява България”.
ДПС ще изкаже ли становище?
Реформаторският блок?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! За нас от Реформаторския блок е важно да има повече прозрачност в тази процедура и по направеното изслушване с оглед предстоящата ратификация. Нашият апел към Вас е да се предостави на Народното събрание цялата преписка и цялата документация по казуса, тъй като виждаме, че са ангажирани доста държавни органи, казусът датира поне от 2004-2005 г., минал е през доста правителства, Комисията за защита на конкуренцията е давала становища, Върховният административен съд се е произнасял неколкократно. Така че за нас е важно да можем да добием обща представа преди предстоящата ратификация на това решение.
Самото решение не можах да го открия в публичната страница на Министерския съвет. Допускам, че може би не е налично, така че апелираме то също да бъде предоставено.
За нас важното в случая е да положим максимални усилия за разрешаване на проблема и също така да научим дали евентуалното разрешаване по начина, по който се предлага, ще помогне да се нормализират взаимоотношенията между България и Федералната република по отношение на инвестициите и в частност по отношение ползване на гаранционната схема, която Федералното правителството предоставя за инвестиции в чужбина. Това също е апел към Вас: ако може за предстоящата ратификация да имаме повече информация от самата Федерална република дали чрез посолството или по друг адекватен начин това разрешаване, както се предлага, решава и този проблем или остава политическият проблем, който всъщност вече беше загатнат тук и че е този частноправен казус на практика рефлектира върху взаимоотношенията между Федералната република и България по отношение на инвестициите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Патриотичният фронт?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, наложително е наистина да представите в писмен вид цялата тази преписка, която касае случая, тъй като все пак въпросният случай обхваща управлението на пет правителства. И от тази гледна точка лично аз оставам с впечатлението, че за пореден път българският народ е заложник на корпоративни интереси.
Нещо повече, лично аз съм на мнение, че през годините някой е натискал копченцето на съответните институции, имам предвид държавни институции, за да се случва едно или друго нещо. Напълно нормално е да си го мисля, тъй като така нареченият „Циментов завод”, който трябваше да се изгради, ние нямаме представа дали наистина е щял да унищожи конкуренцията и е щял да се превърне в монополист на българския пазар, но в крайна сметка сме поставени в ситуацията, че българският данъкоплатец трябва да плати едни 2 млн. евро или приблизително 4 млн. лв., без да имаме цялата тази необходима информация, за да вземем наистина информирано решение. Нещо повече, ние сме поставени в ситуация на неведение, без да знаем дали пък случайно няма друг начин на решение на тази ситуация.
В същото време така поставен въпросът, поставя и репутацията на България като един партньор, който наистина трябва да привлича чужди инвестиции. Тук е добре да припомня на господин Стойнев, че при неговото управление чуждите инвестиции идваха предимно от офшорни фирми. Така че когато говорим за чужди инвестиции е добре да казваме нещата с истинските им имена. Лично аз не искам България да се превръща в един оазис на офшорни фирми с неясен произход на капиталите и на инвестициите. Освен всичко в крайна сметка ефектът от тези инвестиции се оказва, че е абсолютно неясен.
Това, което се случи в годините именно поради тази непрозрачност е, че България се превърна в износител на инвестиции под формата на това, че днес ние не разполагаме с най-важния капитал, а това са младите, знаещите и можещите хора, които ние с неадекватната си политика инвестирахме в други развити държави. Така че наистина Ви моля да поемете този ангажимент – лично на мен да ми представите цялата тази преписка в писмен вид, за да мога аз да запозная групата на Патриотичния фронт, когато дойде моментът за ратифициране на този въпрос. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря на господин Байрактаров.
Думата за становище има Парламентарната група на „Български демократичен център”. Искате ли думата? Няма желаещи.
„Атака”?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Аз съм доволен, би трябвало всички народни представители да са доволни, че днес стана едно обсъждане, благодарение на внесения от нас въпрос, по една очевидна злоупотреба. Няма как да наречем другояче подаряването на 4 млн. лв. на една съмнителна германска фирма. Защо съмнителна? Защото чрез политически връзки си е осигурила гаранция от германското правителство. А германското правителство е свикнало още времето на нацистка Германия да се отнася към България като протекторат, от който може да извлича печалби.
Господин Министър, престанете да заблуждавате обществото, че някой инвестира от Западна Европа и частично от Германия в България. Такова нещо няма. Това, което наричате инвеститори, са колонизатори. По този въпрос нашата програма е много ясна и там можете да прочетете точно с какви милиарди ограбват България държави като Германия, Белгия, Холандия, Франция и други. Ще посоча само за пример една, тя се води по статистика най голямата компания в България – „Аурубис”. Тя е германска, така се води. Тя краде нашите редки метали под форма на компания, която е получила за без пари едно от нашите предприятия в Пирдоп за добив на мед и други редки метали. И извлича от България милиардни печалби.
Да не говорим за супермаркетите, хипермаркетите „Билла”, „Метро” и други, които още 90-те години влязоха тук с протекция от съответното правителство тогава. С междуведомствени комисии им се осигуряваха всички удобства, за да дойдат и да ограбват българския производител, да го поставят на колене, защото той в момента е на колене, да извличат огромни печалби, да слагат такса „рожден ден” на компанията, на фирмата, на която българският производител, който се опитва все пак да продаде нещичко в тези супермаркети, да плаща и такса „рожден ден”, та „Метро” и „Билла” като си празнуват рождения ден, българският производител да ги плаща. Това ли Вие наричате инвеститори? Това ли е невидимата ръка на пазара.
Забравете моля Ви, престанете да си служите с тези понятия, защото това понятие е от ХVІІІ век. Самият Адам Смит го е отрекъл в края на живота си и е разбрал, че пазарът не регулира, тъй като винаги има фактори, които са по-силни от пазара. В случая с ХХІ век тези фактори се наричат транснационални компании, за които пазарът е просто една смешка. Ако кажете на някой шеф на такава компания, че невидимата ръка на пазара определя, той просто ще Ви се изсмее цинично, защото той много добре знае как влиза в държави като България, как техните бюджети и въобще възможности са по-големи от националните възможности на една държава, и как мачка всичко като валяк. Така че да престанем да говорим за инвеститори. България е колонизирана.
И в момента казусът – тази фирма, за която говорим тук, се състои в следното. Вие с Вашето предложение и помощта на целия Министерски съвет сте подарили 4 млн. лв. на една съмнителна германска фирма. Ако това е Вашето желание, вероятно за благодарност ще получите пост в германска компания, така както беше с госпожа Кунева. Тя направи услуга на Франция – след това получи пост в надзора на френска банка.
След петък ще Ви видим сигурно и Вас някъде – в някоя германска фирма. Сигурно, това е логично.
Но ако имате желание да подарите на някоя германска фирма или на Германия 4 милиона, то обърнете се към Вашия патрон Росен Плевнелиев, който Ви назначи, и го помолете да продаде имението си на Халкидики. То ще покрие тази сума – да я подари на Германия. Ако искате да подарявате, не с нашите пари.
Затова Вашият случай, с който се занимаваме тук, е за прокуратурата. Ние ще направим нужното той да отиде в прокуратурата. Въпреки че е внесен, така да се каже – сте се застраховали чрез решение на Министерския съвет, смятам, че това не оневинява предварително, дори да е подписано от целия Министерски съвет, вината на всеки един – колективна безотговорност не трябва да има, който е подписал това решение.
Най-после трябва да се случи – в България някой да отговаря, включително за решение на Министерския съвет, за това, че е ощетил държавата си.
Ако то се случи и стане с помощта на това Народно събрание, ще бъде прецедент. Ако мине и замине като много други такива случаи, в които сме ощетявани, ще докаже, че нищо не се е променило и няма да се промени.
Тъй като в петък предстои, както разбрахме днес, тук да се гласува ново правителство, ще се обърнем и към новото правителство с това искане, и към прокуратурата. Тя е много бърза, светкавична; понякога даже преди още да се е случило нещо, се намесва. Така че аз съм убеден – и сега българската прокуратура е обективна, надпартийна и безкомпромисна, ще се намеси и ще разгледа този случай как Вие сте подарили 4 млн. лв.
Четири милиона лева не са малко – ако ги смятаме в пенсии, в заплати или в помощи, ще се окаже, че много хора в България е можело да бъдат спасени с тези пари. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Аз настоявам Събранието да излезе с ясно отношение. Най-добре ще бъде сигналът към прокуратурата да бъде даден от Народното събрание – председателството или от така наречения „Председателски съвет”. Ако не, от „Атака” ще го внесем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Ще бъде ли изказано становище от Парламентарната група на АБВ?
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Само искам да изразя недоволство, че не получих категоричен отговор на въпросите, които поставих. По никакъв начин не разбрах какво е отношението по казуса във връзка с преките чуждестранни инвестиции с икономически аргументи, а не с други такива. И по никакъв начин не разбрах вземането на решения от наша страна по отношение на казуса как би променило външнотърговската репутация на България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Благодаря.
С това изчерпваме процедурата.
Благодаря на министър Щонов.
Съгласно Програмата за работа на Народното събрание през тази седмица следва да преминем към точка трета – на основание чл. 102 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който действа към настоящия момент, от 12,30 ч. започва Парламентарен контрол, затова обявявам почивка до 12,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към така наречения „ситуитивен контрол”.
Съгласно чл. 102 от Правилника в последния до един час и половина от заседанието всяка първа сряда на всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и отговарят на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, отправени от народни представители на самото заседание. Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Право на по два актуални устни въпроса има всяка една парламентарна група, а народни представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса. Редът на задаване на актуалните въпроси е по големината на парламентарните групи.
Моля министър-председателят и вицепремиерите да заемат местата си.
Имаме ли готовност да започнем, колеги? (Шум и реплики.)
От името на Парламентарната група на ГЕРБ първа ще зададе въпрос госпожа Лиляна Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами заместник министър-председатели! Моят актуален блиц въпрос е към вицепремиера по европейските фондове госпожа Цанова и е насочен към една много актуална тема на ежедневието, бих казала, свързана с европейските фондове, а именно одобрението на оперативните програми от страна на Европейската комисия за програмния период 2014-2020 г. Изключително важна тема от гледна точка на факта и на ситуацията, че за наше голямо съжаление 2014 г. се оказа нулева година за европейското финансиране от новия програмен период.
Вече сме в края на 2014 г., а все още няма утвърдени и одобрени оперативни програми, въпреки че голяма част от тях като проектна готовност и като текстове на тези оперативни програми са готови от повече от година и половина. Продължаваме месеци наред да получаваме коментари и коментари от страна на Европейската комисия с допълнителни забележки. Всичко това събужда у нас притеснението относно възможността или съответно невъзможността тези оперативни програми да бъдат одобрени до края на 2014 г. и да започне тяхната реализация през 2015 г. В противен случай ще бъдем в ситуация, в която и 2015 г. ще бъде нулева година за усвояване на европейските фондове от новия програмен период 2014-2020 г., а това е изключително рисково и за развитието на регионите, на бенефициентите, на икономиката, но и на това, че забавянето в одобрението може да доведе и до сериозни, бих казала, проблеми не само в усвояването на еврофондовете от гледна точка на блокираните програми, но и от гледна точка на бюджетното изпълнение.
Затова, госпожо Цанова, моят въпрос към Вас е: какъв е етапът на одобрение; кога могат да бъдат одобрени тези оперативни програми; какви са сроковете и какви са възможностите да стартираме максимално бързо тяхното изпълнение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Вицепремиер, имате възможност да отговорите.
Припомням на народните представители, че след въпрос, зададен в рамките на две минути, следва отговор от министъра до три минути, реплика от народен представител – две минути, дуплика от страна на министъра, на вицепремиера в случая – две минути.
Имате три минути за отговор – заповядайте.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИЛИЯНА ЦАНОВА: Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря за Вашето внимание!
Госпожо Павлова, благодаря за Вашия въпрос.
Първо, бих искала да Ви информирам, че през последните три месеца екипите на министерствата работиха денонощно да отразят коментарите, които бяха получени от Европейската комисия по новите оперативни програми. Само да напомня, че тези коментари бяха получени в първата половина на месец август, незабавно след като служебното правителство пое своите постове. Не искам да звуча мелодраматично, но има проблеми, по които коментарите бяха по-дълги от самите оперативни програми, тъй като много от детайлите, които трябваше да се съгласуват в Споразумението за партньорство, бяха извадени от самото Споразумение и оставени за разрешаване при подготовката на оперативните програми.
В тази връзка бих могла да докладвам следното.
Както знаете, ние вече изпратихме по официален път Програмата за развитие на човешките ресурси, която ще бъде одобрена през 2014 г., а другата програма, която ще бъде одобрена, е Оперативната програма „Фонд за подпомагане на най-нуждаещи се лица”. Това е пак програма, която осигурява пакети храна за най-нуждаещите се. Тя също ще бъде одобрена.
По всички други оперативни програми имаме готовност да докладваме за постигнатия напредък. Очаквам по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” да можем на 7 ноември 2014 г. да изпратим финален вариант, който е съгласуван с Европейската комисия, респективно той да бъде изпратен по официален път там и да бъде одобрен.
По Оперативна програма „Региони в растеж”, Оперативна програма „Околна среда”, както знаете, трябваше да се вземат сериозни решения, тъй като имаше и подмяна на подхода. По Оперативна програма „Околна среда” Комисията очаква да види интегриран подход на териториален принцип за инвестициите през новия програмен период, който да съответства на водната реформа, която е предварително условие по Споразумението за партньорство.
Тук бих искала да докладвам, че ние имаме вече концепция, която съгласувахме с всички заинтересовани страни, най-вече с Националното сдружение на общините. Тя ще Ви бъде представена и ако Вие приемете тази концепция, тя трябва да бъде обсъдена с Европейската комисия, респективно тази програма също е готова да бъде представена на Комисията.
Бързам, но искам да вляза във времето.
Има един важен детайл, който искам да споделя с Вас. Тази информация дойде от Брюксел. Както знаете, досега или поне до края на месец октомври Европейската комисия е одобрила само 7 оперативни програми от 200 за целия Европейски съюз. Тоест това е нулева година за целия Съюз. Има множество причини. (Звуков сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След това в дупликата ще имате възможност да довършите, тъй като времето Ви изтече. Този звуков сигнал се отнася и за останалите отговарящи – министър-председател и вицепремиери.
Сега има възможност за реплика госпожа Лиляна Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Вицепремиер, все пак се надявам в дупликата да получим конкретен отговор – кога, защото от казаното до момента разбирам, че единствено Програмата за развитие на човешките ресурси е готова, одобрена и има възможност да се подпише споразумение за нейното одобрение и изпълнение. Това е изключително притеснителен факт. Доколкото съм запозната с правилата, процедурите и комуникацията от страна на Европейската комисия, ако тези оперативни програми не бъдат разгледани и одобрени, съответно не бъде подписано споразумението до края на тази година, първият възможен момент, в който това може да се случи, е едва месец юни 2015 г., което автоматично ни поставя в изключително рискова ситуация, която ще доведе до реалността Програмата за регионално развитие, Програмата за околна среда, Оперативна програма „Транспорт” и Програмата за конкурентоспособността на българската икономика реално да могат да започнат едва през лятото на 2015 г., и то при равни други условия, ако са изпълнени всички предварителни условности и ако бъдат приети и отразени надлежно всички коментари по тях. Това още веднъж доказва ситуацията, че България не си е взела поуките от първия програмен период и отново ще се окаже в ситуация, в която реално изпълнението на проекти, строително-монтажни дейности по тези проекти, които касаят инфраструктура, няма да могат да започнат преди 2016 г., защото първо трябва да се одобри самата оперативна програма, след което да се кандидатства с проекти, те да бъдат одобрени, след това да бъдат проведени тръжни процедури, за които знаем, че отнемат месеци, особено кога има обжалвания. Така че реално дейности по изграждане на инфраструктура преди 2016 г. по нито една от тези инфраструктурни оперативни програми няма да могат да бъдат реализирани. Това е моето голямо притеснение. Надявам се Вие да ми дадете аргументи в обратна посока. В противен случай нещата са много сериозни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – госпожа вицепремиер Цанова.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИЛИЯНА ЦАНОВА: Тук бих искала да Ви информирам, че това забавяне и нулева година до голяма степен се дължи на решение, което взе Европейската комисия. Защо? Поради малкото одобрени програми Комисията – това беше официално комуникирано с всички държави членки на 31 октомври – предприе две стъпки.
Първата е предоговаряне на целия бюджет за 2015 г., който ще стартира през януари 2015 г., тоест неизползваните бюджети от държавите членки поради нулевите години трябва да бъдат преразпределени, прехвърлени през 2015 г. Този процес на дискусия за тази многогодишна финансова рамка и одобрение, респективно от Парламента, ще отнеме време. Планът е месец май 2015 г. Тогава може да се одобрят и останалите оперативни програми.
Това, което е важно да се знае, е, че ние имаме възможност все още да предложим програми, които са готови за одобрение през 2014 г. Имаме срок до края на месец ноември. Считам, че имаме готовност „Региони в растеж”, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” и Оперативната програма „Околна среда” да бъдат представени за официално одобрение от Комисията, при което дори и да не бъдат официално одобрени от Комисията, но са представени във финализиран вариант, тогава ние ще можем да ги изпълняваме и нашият бюджетен ангажимент по правилото N+3 ще бъде прехвърлен за 2018 г., въпреки това. Така че има решение.
Това, което е важно обаче, е да се знае, че имаме подготвени индикативни работни програми по отделните министерства и приоритетни проекти, които са в напреднал стадий, могат да бъдат префинансирани със средства от бюджета, които да се изплатят в момента, в който програмите са одобрени. Така че нулева 2015 г. не би трябвало да допускаме да имаме. Считам, че имаме възможност да одобрим няколко оперативно програми преди края на годината. Все пак Европейската комисия наложи тези правила. Не сме доволни – нито България, нито останалите държави членки. Това е положението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Цанова.
Въпрос от групата на „БСП лява България”.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е към проф. Близнашки. Господин Премиер, като прегледах данните, които са внесени за актуализация на бюджета, оставам с категоричното впечатление, че правителството прави разходи, които ги няма в Бюджет 2014 г. При актуализацията на бюджета на практика Вие ще поискате от парламента да утвърдим разходи, които са в нарушение на Закона за бюджета 2014 г. В тази връзка първата част на въпроса от юридическите аспекти е: дали това е правилно и как можете да бъдете сигурни, че парламентът ще гласува тези разходи, които вече сме направили?
Второ, което прави впечатление – не мислите ли, че съкращаването на разходите в някои направления е в грешна посока?
Първо увеличавате разходите за бюрократични цели, а като погледнем данните, тъй като в момента Вие няма как да реагирате, но аз колегиално искам да Ви кажа, че капиталовите разходи са с 10 12% по-ниски от другите разходи – за административни цели, където сте в преразход. Прави впечатление, че капиталовите разходи намаляват.
Второ, прави впечатление, че Вие съкращавате инвестиционната програма в Закона за бюджета за 2014 г., всъщност Вие нарушавате философията на закона, преди да е променена от редовното правителство. Защо?
Най-важната част на Закона за бюджета за 2014 г. беше, че ние заделихме половин милиард лева за инвестиционни цели. Тоест не влизате ли в противоречие – вместо да увеличаваме бюджетните разходи, за да помагаме икономиката, ние режем клона, на който седим, и то при положение, че сигналът от Европа е съвсем ясен? Господин Юнкер заложи 300 млрд. евро, знаете, в специална инвестиционна програма за излизане от кризата и пълен отказ от неолибералните идеи държавата да се оттегли от икономиката и да не помага за стимулиране на съвкупното търсене.
Да обобщя двете части на въпроса.
Първо, юридически чувствате ли се комфортно, че правите разходи, които ги няма в бюджета?
Второ, защо съкращавате капиталовите разходи, вместо точно тях да запазите, ако не можете да увеличите, а да съкратите другите разходи? Благодаря. (Частични ръкопляскания от БСПЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
За отговор – министър-председателят Георги Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, въпросът, който повдигате, няма никакво съмнение, е един от въпросите, който широко се обсъждаше по време на предизборната кампания. Това е една от любимите тези, че служебното правителство превишава своите правомощия.
Длъжен съм да кажа, че от юридическа гледна точка ние не сме нарушили Закона за изпълнение на държавния бюджет, защото става дума за разходи – крайно необходими. Ние заварихме на практика изцяло изпразнен Фондът за бедствията и авариите за справянето с последствията от тях, във време, когато последваха нови дъждове и порои и ние трябваше да пренасочим средства за справяне с тази извънредна ситуация.
За Ваше сведение, бюджетът на централната администрация беше значително орязан още към момента на нашето встъпване в длъжност. На практика средствата за централната администрация бяха намалени с повече от 20% в резултат на една серия последващи едно след друго съкращения. Последните 5% съкратени бяха свързани с попълване бюджета на Здравната каса. Така че в редица случаи в отделни министерства ние заварихме бюджет, който на практика вече беше изхарчен – над 80% от средствата за централната администрация бяха изхарчени към момента на нашето встъпване в длъжност, а в някои министерства изразходването на тези средства беше значително по-високо.
От тази гледна точка актуализацията на бюджета беше крайно необходима и сме направили всичко необходимо, за да я представим на Вашето внимание. Може само да се съжалява, че предходното Народно събрание, от което и самият Вие бяхте неразделна част, не подкрепи актуализацията на бюджета.
Още при първите срещи, които имахме с профсъюзни организации и прочие, се поставиха искания за разплащане на сметки, които бяха недоразплатени и бяхме принудени да отделим значителни средства, за да погасим вземания, натрупани в предходния период.
От тази гледна точка съм на мнение, че ние предлагаме актуализация, която е крайно необходима, неизбежна. Във Вашата воля, като народни представители, е да решите какви ще бъдат параметрите на тази актуализация. Длъжен съм да кажа, че ние с нищо не сме нарушили Закона за държавния бюджет, изразходвайки ограничените ресурси, с които разполагахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, проф. Близнашки.
Реплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Премиер, позволете да не се съглася. В Народното събрание ние ще обсъждаме в детайли показателите, защото числата говорят сами по себе си. Вижте, ако погледнете динамиката на приходите и разходите в бюджета, ще видите, че това, което казах, е абсолютно вярно – няма преразходи.
В края на месец септември разходната част се движи около 70%, по средата на годината разликата беше половин-един процент, така че увеличението на разходите е извън Закона за Бюджет 2014.
Що се касае до непредвидени обстоятелства – има си буфери в бюджета. Искам да припомня, че при оставката на правителството, вече бяхме гласували 50 милиона за бедствия и аварии. Нали така, колега Чобанов? Така че тези средства бяха осигурени. Не съм видял в пресата информация да са изразходвани повече от 50 милиона за бедствия и аварии.
Още веднъж искам да кажа: вероятно сте подведен. Според нас съкращаването на капиталовите разходи и орязването на инвестиционната програма – „Публична инвестиционна програма в подкрепа на българските общини”, щеше да доведе до задържане на спада в растежа и щеше да генерира данъци, господин Премиер, и за общините, и за държавата. Затова други страни и народи, и Европейският съюз мобилизират средства да инвестират, докато – ние няма да се съгласим, и от служебното правителство, да слушат колегите, и от бъдещото правителство ще искаме да видим инвестиционна програма, тъй като решението на социалните проблеми и балансирането на бюджета минават през инвестиции и през производство на стоки и услуги, а не през съкращаване на бюджетните разходи с инвестиционно предназначение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми господин Гечев, имам чувството, че говорим за два различни бюджета. Надявам се, че когато седнете да проучвате внимателно актуализацията, ще си дадете сметка за изключително тежкото наследство, което получихме от правителството на Пламен Орешарски. Изключително тежко наследство – множество неразплатени плащания! Множество!
Първата ми среща като министър-председател, буквално на другия ден, беше с ръководството на професионалните съюзи и беше поставен въпросът за 12,5 милиона плащания за неразплатени сметки по магистрала „Хемус”. След това дойдоха сметките за „Напоителни системи” и така нататък, и така нататък. Недейте да спекулирате с бюджет, в който приходната част беше силно надценена, а разходите на практика вече бяха изчерпани в предходния период.
Молбата ми е и непрекъснато повтарям – актуализацията на бюджета трябва да бъде първа точка от дневния ред на новоизбраното Народно събрание, за да могат да се намерят решения на всички останали проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от Движението за права и свободи – Ферихан Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Премиер, дами и господа министри! Моят въпрос е към министър-председателя Близнашки.
Господин Министър-председател, на 1 август 2014 г. Министерският съвет одобри Концепция на Министерството на земеделието и храните относно прилагането на директните плащания в Република България от 2015 г. Там е записано следното: „Прилагането на Схемата за дребни земеделски стопанства със субсидия до 1250 евро цели да насочи подпомагане за повишаване на конкурентоспособността на малките стопанства и осигуряване на допълняемост на доходите и за най-дребните земеделски стопани.”
Какво се получава обаче? В новата Наредба за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания – чл. 16, ал. 4 е записано: „Размерът на годишното плащане по схемата за всеки земеделски стопанин се определя по чл. 63, § 2, буква „а” от Регламент (ЕС)1307 при закръгляне на сумите, които са под 500 евро, на 500 евро.”
Оттук следва въпросът за практическите аспекти на приложението на Наредбата, която е в дълбоко противоречие с Концепцията според Регламент (ЕС) 1307 на Европейския съюз.
По Схемата за подпомагане на дребните земеделски производители границите са от 500 до 1250 евро, като регламентът позволява заделяне на 10% от общия размер на директните плащания или – дава се възможност да се заделят 78,9 млн. евро от общо 789 млн. евро за всички директни плащания. Тези 78,9 млн. евро, ако са приложени в максимален размер от 1250 евро за дребните стопани, биха стигнали да подпомогнат 63 000 стопанства, а при 500 евро – 157 000 стопанства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Ахмедова, времето изтече.
Да припомня, че на тези въпроси е нежелателно с конкретни числа, тъй като те нямат да могат да отговорят...
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Тъй като се налага и фактическата обстановка да се изясни, затова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, че те са част от въпроса Ви. Завършете въпроса си и след това ще имате възможност за реплика.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Въпросът ми е следният: господин Министър-председател, така ли подпомагаме дребните стопанства, отказвайки им достъп до европейски средства? Така ли се грижите за подпомагане на конкурентоспособността на дребните земеделски производители пред мощните арендатори? Така ли се грижите за намаляване на безработните – на хората, регистрирани в социалното подпомагане? Така ли подпомагате издънените пенсионни и здравни фондове?
Основният въпрос: защо Наредбата за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания в частта й за подпомагане на дребните земеделски стопанства не отговаря на приетата от Министерския съвет на 1 август 2014 г. Концепция относно прилагането на директните плащания? По-конкретно: защо възприетото плащане е записано „до 500 евро” вместо допустимите по регламент 1250 евро?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Ахмедова, обръщам Ви внимание, че в този блиц контрол се задава един въпрос! Вие зададохте един основен и поне минимум четири други въпроса, които аз изброих.
Нека да се придържаме – това е блиц контрол!
За отговор проф. Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаема госпожо народен представител, благодаря за въпроса.
За съжаление, той няма актуален характер, а е част от историята на последните няколко месеца. (Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.) Можете да го направите като въпрос или питане, за да Ви се отговори по същия начин, с конкретни данни и цифри.
Това, което мога да Ви кажа, тъй като сме се занимавали с този въпрос, което мога да заявя от трибуната на Народното събрание, е, че ако се приложи концепцията, както е гласувана, и се отиде към горната граница – 1250 евро, средствата въобще няма да стигнат за всички производители. Затова в постановлението на Министерския съвет, с което се произнесохме по тези въпроси, изходихме от наличната сума, с която разполагаме, за да могат средствата да стигнат до всички дребни производители, които така енергично се опитвате да защитите в този момент. Никой не е пренебрегнат. Направени бяха много усилия, за да се съобразим с реалистично наличните средства, с които разполага страната. Това е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Министър-председател, не съм съгласна с Вашия отговор, защото цифрите говорят различно от това, което Вие говорите. Ако решите, че сте прав и с тези 500 евро, за които говорите, ще се подпомогне земеделският стопанин в конкретния случай с 1000 лв., по регламента той е задължен да бъде регистриран като земеделски производител, откъдето 800 лв. от тези 1000 лв. отиват за осигурителни плащания, за социални и здравни осигуровки, поради което Вие отказвате по този начин земеделските производители от възможността да се възползват от европейските средства. Ако се възприеме концепцията за 1250 евро, тогава се получава ефектът, който се цели, плащайки от тези 1250 евро 800 лв. на социалната и здравна система, остатъкът остава за подпомагане на земеделския производител. Според мен, това трябва да се проведе така, както е записано в концепцията, защото в момента концентрацията на над 80% от ресурса, който се заделя за директните плащания, отива в 6% от земеделските производители, което е изкривяване както на пазара, така и на подпомагането, както и на вижданията за подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Ще ползвате ли дуплика, господин Министър-председател? Не.
Следва въпрос от името на Парламентарната група на Реформаторския блок.
Господин Радан Кънев, слушаме Ви.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер! Въпросът ми е към вицепремиера, отговарящ също така за МВР и службите за сигурност.
През последните месеци, да не кажа години, в България има очевидна груба тенденция към увеличаване на насилието към хора от небългарски етнически произход, към хора с различен цвят на кожата и към хора с различна социална ориентация. Повече видимо е от публикациите в медии, че става дума за малки организирани групи, хулигански, но мисля, че тук може да става дума и за много по-сериозно престъпление от хулиганството, които създават на България образ на държава, в която властват расизъм, ксенофобия, държава, която е негостоприемна към хората, които са с различен език, етнос или цвят на кожата. Голямата част от пострадалите са хора, които са български граждани, съпрузи на български граждани, туристи в България. На практика не е известен случай да става дума за криминално проявени хора, за да мислим, че става дума за скандал от битов тип или скандал между криминално проявени лица.
Моят въпрос е: има ли изготвена стратегия? Предприети ли са мерки от МВР, от ДАНС, от ГДБОП за превенция на подобни престъпления за разкриване на очевидно организираните групи, които се занимават с подобни престъпления?
Аз лично знам и уважавам Вашата лична и принципна ангажираност към подобни проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Очаквам отговор от вицепремиера Христо Иванов.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Кънев, благодаря за въпроса. Много е важен и наистина наблюдаваме засилване на този тип насилие, което създава имиджов проблем на страната и трови, бих казал, климата в нашето общество.
Министерството на вътрешните работи работи конкретно по конкретните случаи в рамките на тези два месеца. Обсъждали сме проблема с колегата Бакалов и те правят със засилено внимание проверки на тези въпроси. За съжаление, не мога да кажа, че България има дългосрочна политика, достатъчно добре ешалонирана по този проблем и именно по този начин формулиран, тъй като с годините, известно е от изследвания на български, международни и хуманитарни организации и свързани с правата на човека, че с годините се подценява расисткият мотив при подобен тип престъпления. Тенденцията е да се разглеждат като битови инциденти, като хулигански прояви, без да се акцентира върху мотивацията, с която са извършени.
Известно ми е, че колегите в ДАНС следят и имат специален мониторинг на този тип прояви, което е стъпка в правилна посока. Заслужава си тази тема да бъде поставена отделно в контекста на по-задълбочено разглеждане, наистина, за да се формира една политика в това отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Кънев? Няма да ползвате.
Следва въпрос от групата на Патриотичния фронт – господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (ПФ): Госпожо Председател, господин Премиер, колеги, уважаеми представители на българските електронни и печатни медии! Имам въпрос към министър-председателя господин Близнашки.
Господин Близнашки, преди малко заявихте, че сте получили много тежко наследство от господин Пламен Орешарски – бившият министър-председател. Много добре го казахте, тъй като това има пряка връзка с въпроса, който искам да Ви задам.
В началото на Вашия мандат като служебен премиер Вие взехте едно решение в пакет – отпуснахте допълнително 980 хил. лв. на президентската администрация и 105 хил. лв. на Съвета за електронни медии (СЕМ). В условия на жестока икономическа криза, когато Националният осигурителен институт е в системен дефицит, когато Здравната каса е на изкуствено дишане, когато Фондът за лечение на деца в чужбина буквално се намира под жесток публичен натиск заради невъзможността да осигури животоспасяващи операции на деца в България, Вашето правителство си позволи нещо недопустимо и юридически обосновано, но от морална гледна точка непростимо.
Дадохте 980 хил. лв. на Администрацията на държавния глава, които бяха разбити така: 801 хил. лв. за международната програма до края на годината на господин Плевнелиев и госпожа Маргарита Попова и неясни 179 хил. лв., обосновани като „Разходи за персонал”, без да се уточнява какви – за какъв персонал и какви разходи.
Първият въпрос е: не са ли това грешни пари?
Вторият въпрос се отнася за Съвета за електронни медии – неслучайно се обърнах към уважаемите колеги от електронните и печатните медии. Отпуснахте, на пръв поглед, скромна сума от 105 хил. лв. на Съвета за електронни медии за издръжка и мониторинг на дейността на доставчици на медийни услуги.
Веднага Ви питам обаче – не е известно защо се дават тези 105 хил. лв., след като самият председател на Съвета за електронни медии доц. Лозанов заяви, цитирам: „СЕМ се издържа от такси и не харчи пари на данъкоплатците”, кому, защо, по какви причини направихте тези разходи?
Ако може да върнете времето назад, след този мой въпрос, не съжалявате ли за този разход, който направихте, и най-важният въпрос, а той е юридически: не бяхте ли в конфликт на интереси, когато отпуснахте пари на президента Плевнелиев, който е Ваш работодател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
За отговор – министър-председателят Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Енчев, можеше да се очаква, че този въпрос ще бъде зададен, тъй като той предизвика големи вълнения в пресата.
Но истината е, че тези две институции, които споменавате, се намираха в изключително тежко положение. Добре известно е, че на президента на Републиката със своята гражданска позиция, подкрепяйки протестите, които започнаха преди повече от година, при приемането на новия бюджет, финансовите ресурси бяха рязко орязани. Изключително орязани – до там, че той не беше в състояние пълноценно да изпълнява своите международни ангажименти като държавен глава, който Представлява държавата в международните отношения, до там, че президентската институция не беше в състояние да плаща дори за услугите на знаменития Отряд 28. С тези средства, които отпуснахме на Президентската институция, ние частично компенсирахме този недостиг. Втората част от сумата – малко над 100 хил. лв., за които споменавате, средствата до такава степен бяха ограничени, че отделни звена бяха пред заплаха да не могат да получават своите възнаграждения в тази институция.
В този смисъл не сме направили нещо извънредно, защото поначало смятам, че държавният глава олицетворява достойнството на държавата и не трябва повече да експериментираме по такива поводи, тоест поради политическа неприязън или някакви други лоши настроения да унижаваме собствения си държавен глава. Това е, което искам да кажа по този повод.
Само една бележка, може би не си заслужава, но все пак, понеже широко използван израз в някои медии е за това, че президентът на Републиката е мой работодател. Мисля, че грешите. Става дума за друг тип конституционни взаимоотношения. Истината е, че той назначава служебното правителство, но не ми е работодател. Аз нося цялата политическа отговорност за собствените си действия като министър-председател и за действията на възглавяваното от мен служебно правителство. Тоест става дума за друг тип отношения. Изразът „работодател” най-малкото е неудачен.
Що се отнася до Съвета за електронни медии, това бяха отпуснати средства, за да може тази институция да осъществи своите функции, свързани с мониторинга, който тя осъществява върху медиите по време на предизборната кампания. Това е една предвидена в закона функция и ние решихме, че трябва да предоставим тези средства, за да може Съветът за електронни медии пълноценно да изпълнява своите функции по време на една предизборна кампания, която можеше да се очаква, че ще бъде много напрегната.
Като министър-председател, който пряко е отговарял за организацията, подготовката и произвеждането на изборите, искам да кажа, че съм изключително доволен от начина, по който Съвета за електронни медии тази година осъществяваше своите функции, включително и със своевременните си интервенции, за да налага санкции, респективно да обръща внимание на някои самозабравили се медии, които нарушаваха правилата на предизборната борба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Близнашки.
Заповядайте за реплика, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (ПФ): Господин Близнашки, господин Премиер, с цялото ми уважение към Вас, не можах да разбера каква връзка имат протестите срещу правителството на Орешарски с темата, която поставих за отпуснатите пари на държавния глава.
Веднага Ви възразявам по следния начин. До края на годината, господин Премиер, остават три месеца. За три месеца не може ли държавният глава и вицепрезидентът Маргарита Попова да покажат държавническа мъдрост – два месеца – хуманност, социална съпричастност и солидарност, и да намалят своите воаяжи в чужбина, за някои от които си спомняте? Преди две години всички електронни медии писаха с възмущение за визитата на госпожа Маргарита Попова на един екзотичен остров.
Два месеца остават! Два месеца! Не могат ли за тези два месеца парите да отидат за социални нужди – за бедните, за болните, за онеправданите?
И да завърша с това, тъй като Вие казахте, че достойнството на държавния глава и достойнството на държавата не трябва да се унижават. По този начин се унижава достойнството на държавата, когато заради една персона се жертват здравето и животът на бедните, болните, онеправданите и децата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Заповядайте за дуплика.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми господин Енчев, разбирам Вашия патос, но изборите отминаха, предизборната кампания свърши и аз смятам, че трябва да правим отговорни изявления от тази трибуна. Финансовите средства... (Реплика от народния представител Миглена Александрова.) Финансовите средства на Президента на Републиката бяха съществено орязани при приемането на бюджета за миналата година и с онези средства, които предвидихме за изпълняване на онзи минимум от международни функции, които му принадлежат по Конституция, частично компенсирахме този финансов недостиг. Дори с тези 980 хил. лв. там бюджетът на президентската институция е значително по-нисък от бюджета, с който тя е разполагала през миналата година.
Та от тази гледна точка действително трябва да се правят икономии, но пак подчертавам, това трябва да става по начин, който не засяга достойнството на нашата, на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос от Парламентарната група на Българския демократичен център.
Заповядайте.
Господин Стефан Кенов ще зададе първия въпрос.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, колеги! Въпросът ми е към госпожа Захариева.
Кризата в КТБ има много аспекти и един от тях е засягането на общините и общинските бюджети на общини, които са вложили средствата си там. В България съществуват десетки общини, които имат милиони, които са депозирани по депозити и разплащателни сметки в Корпоративна търговска банка. Това са средства по европроекти, средства от собствени приходи, това са им парите за заплати.
Конкретният ми въпрос към Вас е: след като е неясно бъдещето на КТБ, идва краят на бюджетната година, какво предприехте като вицепремиер, какви са решенията и какви са конкретните мерки, които сте направили досега, да не се получи така български граждани и служители на български общини да останат без заплати на края на годината и общините да останат в положение да не могат да плащат задълженията си? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кенов.
За отговор има думата заместник министър-председателят госпожа Захариева.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз не отговарям за казуса „КТБ”, но все пак ще Ви отговоря какво направихме. По моя информация там има около 100 милиона и всичките пари на общините са гарантирани с държавни ценни книжа. Това, което, доколкото аз знам, БНБ е направила, също и Министерството на финансите, е, че са препоръчали продажба на тези държавни ценни книжа, така че да може общините да се обезщетят.
Другото, което направихме като служебен кабинет, е да отпуснем безлихвени кредити от държавния бюджет на тези общини, които имат пари там, така че да може наистина да изплащат своите задължения и към фирми, и към работници и служители.
Припомням нещо, което направихме в предишния служебен кабинет – да приемем Наредба за диверсификация на риска на държавните пари и в момента там, в тази банка, ако не беше приета тази наредба, щеше да има само 750 млн. лв. само от енергетиката. Така че със сигурност и в предишния, и в този кабинет мисля, че сме работили по защита на държавните пари.
Министерството на регионалното развитие също има 13 млн. лв. там, свързани с Оперативна програма „Регионално развитие” по отношение на програмата за жилищна политика – Фондът за нисколихвени кредити на съфинансирането. Това, което направихме по отношение на тези пари, е, че подписахме рамкови споразумения с десет банки към момента, които да осигурят това нисколихвено кредитиране, докато се реши случаят с КТБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Реплика? Няма да ползвате.
Следва въпрос от Парламентарната група на „Атака”.
Има думата господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър-председател, уважаеми колеги! Въпросът ми е към Вас, господин Министър-председател. Предполагам, че повечето от Вас сте чули за този скандален, зверски случай, който се случи в село Малко Градище, Хасковско. Въпросът ми е свързан с това събитие, което се е случило само преди няколко дни.
Господин Министър-председател, надявам се, че сте в час, както се казва, за този инцидент, следите как се развива той, чувате се редовно с вътрешния министър и затова ще Ви задам въпрос. Както знаете, в този инцидент двама възрастни хора бяха малтретирани по един много садистичен начин. Само за да добиете представа за какво става въпрос: откъснат скалп на възрастна жена, дядо, който е бил пребит зверски, счупени две кости на предмишницата, главата на стареца е разбита на две места. Група цигани, предполагам, нахлува в къщата и бият старците, докато си признаят къде се намират тези 2500 лв., за което те имат информация и което всъщност е целта на тяхното посещение.
Въпросът ми към Вас, господин Близнашки, е: какво направихте Вие като министър-председател – разпоредихте ли нещо на вътрешния министър, какви мерки е взело ръководеното от Вас министерство тези хора да бъдат установени, да е ясно кои са те, да ги види цяла България що за стока са и съответно да си понесат наказанието?
В минутите, които ми остават, нещо друго да Ви кажа. Когато някоя мутра бъде застреляна или пребита на улицата, тогава цялата полиция се вдига – отреагирано ли е по този начин, дадени ли са някакви специфични насоки на вътрешния министър да направи така, че да стане ясно кои са тези хора и да ги види България? Очаквам с нетърпение Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор министър-председателят господин Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, в случая не мога да направя нищо друго, освен да изразя своето дълбоко съжаление и съпричастност към жертвите на това тежко престъпление – изключително грубо, брутално, грозно злодеяние.
От тази гледна точка мога само да констатирам, че напоследък се появяват такива груби случаи, груби посегателства върху човешката личност, върху имуществото на български граждани. Това са крайно неприемливи явления и лично моята позиция е, че те са крайно неприемливи и нетърпими. Надявам се, че Министерството на вътрешните работи ще се справи с тежката ситуация и в най-скоро време ще знаем подробностите за извършителите на това тежко престъпление.
Това е, което мога да Ви отговоря, защото, така или иначе, това не е въпрос от моята компетенция, но действително и аз като всички Вас съм силно загрижен от подобни явления и прояви, както не мога да отрека, че съм силно загрижен и от случаите на самозапалване и така нататък. Очевидно е, че нашето общество преживява една доста болезнена кризисна ситуация. Дано час по-скоро излезем от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Близнашки, преди малко стана ясно, че когато става въпрос за посегателство върху бежанци, имигранти, пришълци – дори и ДАНС се ангажира с разследването на тези случаи.
Тук става въпрос за случай, който, ако върнете лентата назад, помните, такива случаи се случват, за съжаление, месеци, години и години назад. Това не е изолиран случай, това е тенденция. Някои го наричат „битова престъпност”. Истината е, че си е циганска престъпност, няма какво да го крием това – тук трябва целият ресурс на държавата. Остават Ви няколко часа като министър-председател, хайде да Ви запомним с нещо, което сте свършили и наистина да е свършено правилно! Може да се разпоредите, хиляди полицаи може да отидат там – Хасковска област да я обърнат наобратно и да покажат, че има държава. Да покажат на възрастните хора, които се заключват вечер – някои от тях ги обират и по два пъти на вечер, както са ми споделяли в село Мечка, заключват се от страх да не се срещнат с извършителя, защото не се знае ще ги убие ли, какво ще ги прави. Нека да направим така, че тези хора да видят, че има държава.
Това е моята молба към Вас. Използвайте пълноценно часовете, които Ви остават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Благодаря за препоръката.
Това, което бих искал да кажа, че в момента е в ход мащабна издирвателна операция. Дано да се стигне до извършителите и те да бъдат наказани с цялата строгост на закона.
Моята молба е да не се етнифицират тези проблеми, защото действително става дума за такава тежка проява на битова престъпност. (Реплика от „Атака”: „Циганска”.)
Може би ще се окажете прав, но все още в ход са издирвателните дейности, силите на реда изпълняват своя дълг. Да се надяваме, че в най-кратки срокове ще имаме резултати от тази операция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от Парламентарната група на АБВ, заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми госпожи и господа министри! Аз ще задам един конкретен въпрос, защото в тези дебати, които в момента се водят тук, не можахме да разберем кой бюджет е верен – дали Вашият, или на предишното правителство?
Въпросът ми е: какво налага и какво наложи спирането на един проект за ремонт на детското отделение в болницата в Смолян? Коя е тази причина, толкова наложителна, за да не могат болните деца на Смолян да се ползват с една хубава и истинска болница? Това е моят конкретен въпрос към Вас, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кадиев.
Въпросът Ви настина е конкретен и по-прилича да бъде зададен в общия ред на въпроси и питания към министрите, но ако някой от Вас желае да отговори и има информация, тъй като това е много конкретен въпрос... (Шум и реплики.)
А Вие към кого го поставяте? (Реплика на народния представител Петър Кадиев.)
В блиц контрола се задават общи въпроси. (Реплика от министър Йордан Христосков.)
Вие ще отговорите, заповядайте.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Премиер! Господин Кадиев, моята информация е, че този обект е в публичната инвестиционна програма. Има забавяне на самата процедура и в посочения срок тя не е приключила, поради което съответно е прекратена тази работа. Естествено това е приоритетен обект, който съм сигурен, че ще бъде включен в бюджета за следващата година и ремонтите ще бъдат извършени, но причините за спирането на проекта са чисто технически. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Уважаеми господине, не мога да се съглася с това, което казахте, защото тук става въпрос за промяна в капиталовите разходи, става въпрос за болница, става въпрос за детско отделение. Кое е това, което трябваше да се промени? Коя е причината? Кое е толкова наложително? Тук не става въпрос за огромни средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Припомням, че в блиц контрола се задават актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, но като първи блиц контрол за това Народно събрание има и по конкретни въпроси.
Заповядайте.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кадиев, отново казвам, че тук няма селективен подход, тоест някакво отношение към този проект. Напротив, ние считаме, че той е належащ и този ремонт трябва да бъде извършен, но сроковете, които са дадени от предходното правителство, са до края на месец юли да бъдат подготвени и заявени всички проекти. Служебното правителство удължи този срок до месец септември, но и той не е спазен по чисто процедурни, доколкото ми е известно, причини, поради което проектът не е реализиран тази година, но аз съм сигурен, че той ще бъде предложен в бюджета за капиталовите разходи за следващата година в Министерството на здравеопазването и ще бъде реализиран. Това е информацията, с която разполагам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към втория кръг от въпроси.
От групата на ГЕРБ – господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, господин Премиер, госпожи и господа вицепремиери! Въпросът ми е към вицепремиера господин Христо Иванов и е по темата „Единна информационна система за противодействие на престъпността”, по която сме имали възможност да говорим преди време в рамките на същата форма на контрол, но сякаш не получихме добър отговор.
Изключително важен е този въпрос, уважаеми колеги. С тази система се работи повече от 20 години и за нея са изразходвани десетки милиони левове. Може да звучи скучно, но липсата на такава система, мога да Ви гарантирам това, има изключително неблагоприятни последици затова, че отделни звена, които имат някакъв ангажимент към борбата с престъпността, не могат да говорят помежду си. Собствена статистика произвежда МВР, собствена статистика произвежда прокуратурата, собствена статистика произвежда следствието, дори отделните прокуратури на отделни региони произвеждат собствени статистики. Обща картина – по едно и също движение на конкретен сигнал за престъпление, не може да се добие. Огромният смисъл в момента на подаване на заявление в съответно РПУ или прокуратура е да може да се проследи моментално къде е преписката, производството, обвинителен акт, присъда, първа, втора, трета инстанция и изпълнение на наказанията. Над 20 години време пропиляхме по тази тема, десетки милиони левове похарчихме.
Затова моят въпрос към вицепремиера Иванов е точно в този смисъл: в какво състояние към днешна дата е тази Единна информационна система за противодействие на престъпността, в смисъл дали тя функционира в пълен обем, за което имахме преди няколко месеца обещание и в частност какъв е ангажиментът на Вътрешното министерство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вучков.
Господин Иванов, слушаме Вашия отговор.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Вучков, наистина темата за Единната информационна система за противодействие на престъпността е изключително важна. Както и Вие подчертахте, без наличието на функционираща такава система ние правим и провеждаме наказателната политика на държавата буквално на тъмно, защото не разполагаме с адекватна статистика не само за конкретните дела, но и за множество тенденции, които би трябвало да следим, и на база на които да оценяваме ефективността на отделните институции, да планираме бъдещето.
Към настоящия момент координираща отговорност за изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността има прокуратурата и специално следствието. Под нейно ръководство там са изградени и ядрата. В МВР е изградена софтуерната платформа, но не е закупен необходимият хардуер. За това нещо по изчисления, които ми бяха предоставени от Вътрешното министерство, са необходими още 6 млн. лв.
По наше време имаше писмо от Вътрешното министерство към Финансите с молба да бъдат осигурени тези средства, но с оглед икономиите, в какъвто режим се намираме, те бяха оставени да бъдат заложени в бюджета за следващата година. Става дума за пари, които ще покрият закупуването на сървъри, разработване на конкретни, допълнителни модули в рамките на обща софтуерна платформа. Няма да навлизам в повече подробности, защото изисква компетентност, с която не разполагам.
Така или иначе към момента има споразумение между МВР и прокуратурата, на базата на която се обменя доколкото е възможно този тип информация, но очевидно не е достатъчно, за да може в пълен обем да се ползваме от удобствата на тази система.
Наистина дългата работа и огромното изхарчване на средства в тази система не са от примерите за държавно управление, с които можем да се гордеем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплика няма.
Следва въпрос от Парламентарната група на „БСП лява България” – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Моят въпрос е към служебния премиер Георги Близнашки и е свързан с един скандал от последните дни, а именно скандалът с обществените поръчки обявени от Кабинета буквално в последните дни на служебния мандат.
Припомням, че ударно – в рамките на една седмица, в края на месец октомври, шестима служебни министри обявиха обществени поръчки за над 5 млн. лв., сред които Министерството на инвестиционното проектиране, което предстои да бъде закрито, обяви обществена поръчка за 130 хил. лв. за изработване на Наредба за безопасна експлоатация на временни съоръжения от външни експерти, при положение че самото ведомство разполага с кадри, които са в състояние да изготвят тази наредба.
Министерството на образованието и науката се кани да похарчи 2 млн. 200 хил. лв. за вътрешно европейска електронна мрежа, при това е обявило тази поръчка без конкурс, с пари от държавния бюджет. Припомням, че същото министерство прекрати буквално преди два месеца поръчка на същата стойност за санитарни възли за български училища.
Сред обявените поръчки има и такава на Министерството на земеделието и храните, с което възлага на външни експерти да научат служителите как да правят анализи на земеделските стопанства.
Има поръчка на Министерството на околната среда и водите за анализи на въвеждане на административни услуги за 600 хил. лв., а всяка една административна услуга ще струва 100 хил. лв., която също е обявена в последния момент.
И една поръчка на Министерството на външните работи за компютри.
Щях да пропусна правосъдния министър, който е обявил обществена поръчка за 1 млн. 200 хил. лв. за информационна система за свидетелства за съдимост, при положение че такава вече съществува.
Моят въпрос към Вас, уважаеми господин Близнашки, е свързан с политиката на Кабинета по отношение на обществените поръчки и във частност кое наложи обявяването на тези обществени поръчки в последния момент, без да са неотложни, а част от тях без изобщо да са необходими?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Господин Близнашки, очакваме Вашия отговор. (Реплики от народния представител Цветомир Михов.)
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Ситуацията, която обсъждаме, е малко странна, защото обществените поръчки са планирани в началото на годината. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Тези разходи са предвидени значително по-рано. В този смисъл това не е политически въпрос, който не е бил на вниманието на правителството, но така или иначе съответните поръчки имат срокове. Тези поръчки се реализират в тази част на годината. Това е една рутинна дейност. Няма никакво съмнение, че администрацията се нуждае от подновяване на техническите средства, особено що се отнася до компютрите.
Тук е министърът на правосъдието и Ви предлагам той да отговори конкретно на въпроса, който отправихте към него. Смятам, че е важно да чуете това, което той има да Ви каже, тъй като това е нещо действително необходимо и трябва да се направи именно сега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин Близнашки.
Конкретният отговор на министъра на правосъдието ще чуем в утрешния ден, в парламентарния контрол, защото има такъв въпрос от госпожа Манолова. (Реплика от народния представител Алиосман Имамов.)
Сега реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Близнашки, не приемам Вашия отговор, защото най-малкото той противоречи на собствените Ви изявления и действия.
Още в първите дни на Вашия служебен мандат Вие прекратихте достатъчен брой обществени поръчки, част от тях, забележете, с аргумента, че са обявени в последните дни на предния кабинет. Тук попадат включително жизненоважни поръчки, отнасящи се до Спешната помощ, обявени от бившия министър на здравеопазването, обществени поръчки, които се отнасят до земеделието. Така че отговорността за обявяването няма как да се прехвърли на тези, които са планирали разходите на държавата в началото на тази календарна година, защото Вие определено не се съобразявахте с този план.
Освен това нека да Ви кажа, че обявяването на обществени поръчки в последните дни на едно правителство винаги буди подозрения и според експерти от неправителствения сектор, които Вие много добре познавате от времето Ви на активно протестиращ, цитирам: „Всяко бързане с обществени поръчки говори за преднамереност и за предварително нагласени търгове”. Цитатът е от господин Бакърджиев от Института за правни изследвания и анализи.
Освен това, уважаеми господин Премиер, аз си направих труда да прегледам обществените поръчки, които е обявило Вашето правителство за двата месеца служебен мандат – 87 поръчки за над 40 млн. лв., сред които, забележете, изобилстват за рекламни материали, за консултантски услуги, за осигуряване на публичност на проекти, за изготвяне на методики и анализи, всичко това от външни експерти, при положение че е могло да бъде свършено от Вашите експерти, на служебното правителство. (Министър-председателят Георги Близнашки изчаква за отговор встрани от трибуната. Смях, оживление и реплики: „Времето!” от ГЕРБ.)
Което показва, че свободно и нашироко са се пилеели пари от иначе опоскания според Вас държавен бюджет. Така че въпросът за наследството на Орешарски на Вас Ви е любим, но Ви предупреждавам, че много скоро на дневен ред ще бъде друг въпрос – за Вашето наследство, за това как Вие сте харчили парите на българските данъкоплатци, колко е струвал служебният кабинет на българския народ. (Ръкопляскания от БСП ЛБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Ще помоля министър-председателя и вицепремиерите да не притесняват народните представители, докато развиват своите въпроси или реплики.
Слушаме Вашата дуплика, господин Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Надявам се, че не сте възприели моето желание да дам отговор на госпожа Манолова като заплаха за нейната физическа неприкосновеност. (Оживление и единични ръкопляскания от ГЕРБ.) И през ум не ми е минавало.
Но длъжен съм да кажа, че разходите, за които говорите, са необходими разходи и те са предвидени по съответни програми. В този смисъл не можете да ме притесните с никакви внушения за евентуални злоупотреби, защото много добре си давам сметка колко трудно беше да се решават множество конкретни въпроси с недоразплатени средства от любимото Ви правителство на Пламен Орешарски. Изключително тежка ситуация! Ако искате да водим разговор по тази тема, аз оставам на разположение, но в действителност става дума за огромни неразплатени средства от предходното правителство.
Имаше един опит по време на предизборната кампания да се направи внушение. Ние сме организирали един-единствен търг във връзка с предизборната кампания с машинките за гласуване, които Вие въведохте чрез Изборния кодекс. Това беше единственият случай, в който един вестник, една печатна медия, се опита да направи внушение за евентуални злоупотреби и след това се налагаше да се извинява на няколко пъти публично.
Така че Ви препоръчвам да сте изключително премерена в мненията и оценките, които раздавате, за работата на служебното правителство. То е работило по един много строг режим на икономии. До последно мога да кажа, че сме претегляли кои необходими средства в каква посока да ги насочим – дали става дума за радиото и телевизията, където нещата бяха пред катастрофа, или за оказване на помощи в други посоки.
Положението е изключително тежко и аз Ви гарантирам, че никакви сериозни злоупотреби не са допуснати от служебното правителство. Разбира се, като Народно събрание Вие сте в правото да направите, включително анкета, но аз самият нямам от какво да се притеснявам, що се отнася до изразходваните средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Близнашки.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата господин Хасан Адемов.
Но преди това – процедура по начина на водене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата по процедура за начина на воденото от Вас заседание. Вие действително направихте забележка на господин Георги Близнашки за поведението му в залата, но считам, че трябва по-категорично да вземате отношение в такива случаи. Тук не става въпрос само за заплаха за колегата Мая Манолова, а става въпрос за уважение към народните представители. Господин Близнашки е бил няколко мандата народен представител и много добре трябва да знае, че думата в тази зала се дава от Вас, а той като такъв трябва да си изчака реда и да бъде поканен, за да вземе отношение тогава, когато Вие му дадете думата. Това не е заседание на Министерския съвет. Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Правилно отбелязахте, че обърнах внимание на министър-председателя и на вицепремиерите, че не следва преди да са чули въпроса или репликата на народен представител, да подхождат към трибуната за отговор. Прецених, че не е коректно да прекъсна госпожа Манолова, за да направя забележка още по времето, когато действието бе сторено.
Сега има думата господин Адемов, за да постави своя въпрос от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е към вицепремиера и министър на труда и социалната политика проф. Йордан Христосков. Той е свързан с темата „Ранно пенсиониране на хората, работещи в условията на първа и втора категория труд”.
Уважаеми господин Христосков, Вие добре знаете, че в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване има текст, който казва, че: до 31 декември 2014 г. осигурените от първа категория труд, които имат 10 години осигурителен стаж и възраст – за жените 47 години и 8 месеца, а за мъжете – 52 години и 8 месеца, съответно сбор от осигурителен стаж и възраст – 94 точки за жените, и 100 точки за мъжете, както и втора категория, които имат 15 години осигурителен стаж и възраст, съответно – за жените 52 години и 8 месеца, а за мъжете 57 години и 8 месеца, респективно 94 точки сбор от стаж и възраст за жените, и 100 точки – за мъжете, знаете и за останалите изисквания, посочени в ал. 2 и 3 на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби.
Вие знаете много добре, че има напрежение в сектора на рудодобива и въгледобива, има напрежение в сектора на хората, работещи в условията на първа и втора категория труд, от липсата на яснота по какъв начин и при какви условия ще се възползват от правото на срочна пенсия за ранно пенсиониране от професионалните пенсионни фондове лицата, които трябва да отговарят на съответните условия.
Очевидно е, че времето до края на годината е крайно недостатъчно, за да могат да бъдат решени тези проблеми. Затова моят въпрос към Вас е: какво предлага екипът на Министерството на труда и социалната политика, очевидно – към следващия министър на труда и социалната политика, за бързо решаване на този казус, за да може да се успокоят съответно хората от тези браншове? Знаете, че там протестният заряд е изключително сериозно изразен. Хората очакват решение на въпроса, за да се успокоят и да имат яснота при какви условия ще се пенсионират от 1 януари
2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Господин Христосков, слушаме Вашия отговор.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, господин Премиер, колеги министри! Действително съществува проблем: ако остане действащото законодателство, от 1 януари 2015 г. е невъзможно професионалните фондове да изплащат пенсии на работещите при първа и втора категория труд по няколко причини.
Първо, голяма част от тези хора имат осигурителен стаж като категорийни работници още преди 2000-та година, без да са участвали въобще в професионалните фондове. Те нямат и натрупани средства в индивидуалните партиди.
Има втора група хора, които имат участие, но част от него е преди 2000-та година, друга част – след 2000-та година, и там също няма натрупани достатъчно средства.
Има и такива, които са участвали дълго време, но средствата не са достатъчни по две причини: първо, събираемостта в професионалните фондове е била много ниска; и второ, през цялото това време - от 2000-та година насам, не е увеличавана възрастта за пенсиониране при категорийните работници, поради което периодът, в който трябва да се плаща ранна пенсия, е увеличен: за първа категория труд – от 8 до 13 години, а за втора категория – от 3 до 6 години. Съвсем естествено е, че средствата, разпределени за по-дълъг период от време, дават по-малка пенсия.
Това, което направи служебното правителство в помощ на следващото правителство и на Парламента, беше да разработи един пакет с предложения за оптимизация на осигурителната система, който беше продължение и на Консултативния съвет, който работеше при д-р Адемов, за да можем да улесним процеса. Не искам да се спирам на другите предложения.
Специално за работещите при първа и втора категория труд се предлага до 2029 г., когато ще има хора винаги със смесен стаж – и преди, и след 2000-та година, да продължи да действа въпросният § 4 и хората от първа и втора категория труд да могат да се пенсионират при същите условия – тези, които сега действат, те бяха споменати от д-р Адемов.
Другото предложение е свързано с източника на заплащане на пенсиите, които при всички случаи трябва да бъдат изчислявани по начина, по който са изчислявани досега. В такъв случай в предложенията на служебното правителство, които се надявам да бъдат връчени на министъра на труда в петък, се включва да продължи досегашният режим за 2015 г., тоест средствата от индивидуалната партида да се превеждат в Националния осигурителен институт, както е досега, и плащането на пенсиите да става изцяло от НОИ, повтарям – при същите размери, без никакви намаления.
След това вече има няколко опции. За онези, за които е по-благоприятно да получават пенсиите си от професионалния фонд, където няма таван и има възможности за отлагане на пенсионирането и натрупване на повече средства по индивидуалната партида, съответно за получаване на по-голяма пенсия, да получават пенсия от професионалния фонд. За онези, които нямат достатъчно средства – да има смесено плащане – от професионалния фонд, а разликата до действителната пенсия, която се изчислява по Кодекса за социално осигуряване, да се изплаща от Националния осигурителен институт.
Имаме също така предложения и за онази особена категория работници – хората, работещи под земята, под водата или във въздуха, които основателно протестираха, тъй като за тях също изтича срокът за ранно пенсиониране: на 45 години при уволнение поради съкращения в щата, ликвидиране на дейността и така нататък, да се прецени докога продължава преструктурирането, съответно за този период от време да се удължи и действието за пенсиониране при такива условия. Едновременно с това се оценява възможността за подходяща алтернативна заетост в регионите, където тези хора работят.
При всички случаи обаче трябва да се предвиди и съответно нарастване на възрастта в първа и втора категория труд, но съобразно онази опция, която се предлага за трета категория труд, тоест никъде не е посочено с колко трябва да нараства възрастта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплика – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Премиер, госпожи и господа вицепремиери, дами и господа народни представители!
Господин Христосков, благодаря Ви за коректния отговор. Той успокоява близо 100 хил. категорийни работници, очакващи отговора на въпроса в частта, където отбелязахте, че условията за пенсиониране по отношение на възрастта на отделните категории труд се удължава или има предложение за удължаване на срока до 2029 г.
Знаете обаче много добре, че предложението за увеличаване на възрастта за тази категория, впрочем тези категории са единствените, за които няма увеличение на възрастта от 2000 та година досега, за разлика от работещите при трета категория труд, очевидно няма да бъде посрещнато с одобрение.
Задавам въпроса, защото има отношение и към бюджетната процедура за следващата година.
Това ми дава основания да се обърна към проф. Близнашки и да му припомня, че в Закона за публичните финанси има текст в чл. 79, ал. 4, който казва, че: „Министерският съвет чрез министъра на финансите до 31 октомври на настоящата година внася предложение за проект на бюджет за следващата година”. Очевидно този срок е изпуснат. Вие вероятно знаете причините, поради които срокът е изпуснат. Законодателството в България обаче е разписано, за да се спазва, а не да търсим някакви оправдания за нарушаването му.
Господин Премиер, имате възможност да внесете проекта на бюджета в оставащите дни на служебния кабинет. Зная, че Вашият кабинет е приел протоколно решение по предложение на министъра на финансите, но така или иначе трябва да внесете в изпълнение на чл. 79 проекта на бюджета за следващата година. Това е ангажимент на действащото правителство, независимо дали е служебно, или редовно правителство.
Казвам всичко това, защото темата, която дискутираме, и въпроса, който задавам, имат отношение към бюджета на държавното обществено осигуряване, към публичните финанси на държавата, респективно към Закона за държавния бюджет.
Така още веднъж Ви припомням, че това е задължение на правителството – до 31 октомври на настоящата година да внесе проекта на бюджет за следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Ще ползвате ли правото на дуплика? Не желаете.
Следва въпрос от Парламентарната група на Реформаторския блок.
Генерал Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Премиер и вицепремиери! Господин Близнашки, аз имам няколко въпроса към Вас, но за съжаление мога да задам само един, а за другите ще Ви питам отделно.
Реших да поставя въпроса с най-сериозна обществена значимост.
Един от големите скандали на съвремието днес в България е случаят с КТБ. Това е несъмнено. Сигурен съм, че след години ще се напишат романи кое как се е случвало. Ние днес не знаем информацията, която се разпространява публично, доколко е достоверна, дали не се използва за внушения и така нататък.
Моят въпрос е следният. Държавната агенция „Национална сигурност” е институцията, която има основно задължение, съгласно закона, да следи за всички рискове и опасности за националната сигурност, включително и в областта на икономиката и на финансите.
Би следвало при такъв огромен скандал, при такива липси за каквито се твърди – в милиарди, би следвало тази институция чрез своите оперативни инструменти да е доловила тази информация изпреварващо и да бъдат предприети превантивни действия от държавата, за да не се допусне да се стигне до източване на такива огромни финансови средства от една такава банкова институция, ако е вярно това, което се твърди от докладите, които бяха коментирани, включително в тази зала.
Ето защо аз искам да Ви попитам: изисквали ли сте от ръководството на Държавна агенция „Национална сигурност” да Ви се докладва каква информация е била прихваната със специфичните средства, използвани от тази институция, за събитията, които са се случвали в Корпоративна търговска банка? И ако такава информация е била прихваната, ако е била анализирана, ако са били проследени процесите, които са се случвали в тази банкова институция, тази информация на кои отговорни държавни институции е била докладвана и какви мерки са били предприети, за да не се допусне това, което се случи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – проф. Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Разбира се, подобна информация аз съм изисквал. От Държавна агенция „Национална сигурност” предоставиха доклад по тази тема. Може само да се съжалява, че и те като редица други институции са наблюдавали развоя на събитията, но не са предприети конкретни действия, когато му е било времето това да се предприеме. Впоследствие, след като ние вече бяхме встъпили в длъжност, моята препоръка към всички е била да се въздържат от неуместни или прибързани действия, за да могат компетентните органи, в случая Управителният съвет на Българска народна банка, да си свършат работата.
Сами си давате сметка, че използването на този инструментариум е изключително деликатна работа. От тази гледна точка аз не мога да споделя и подробности от техните мнения и заключения, но що се отнася до няколко конкретни запитвания във връзка с потенциални фактори, които биха се намесили в хода на кризата, аз съм получавал от тях своевременна информация. Това е, което бих искал да кажа.
Няма да скрия, че в своята дейност като министър-председател на служебно правителство, аз съм бил изключително предпазлив в случаите, когато се е налагало да използвам подобна информация. Неслучайно през цялото време ни се напомняше, че нашите функции и задачи са ограничени и във времеви, и във властови порядък.
Аз съжалявам, че господин Адемов напусна залата, защото той повдигна въпроса за бюджета за следващата година. Многократно ни беше напомняно, че не е работа на служебното правителство да се занимава с бюджета за 2015 г. Независимо от това обаче аз дадох указание да се започне работа и към 31 октомври има начален вариант за бюджет за следващата година. Но може би той трябва да бъде внесен от едно редовно политическо правителство, излъчено от Народното събрание. Има един начален проект в помощ на следващото правителство. Това, за което ние настояваме, е да се приеме Законопроектът за актуализация на държавния бюджет.
Свързах двете теми, защото смятам, че те са от един и същи порядък. Така или иначе ние заварихме тази криза, тя далеч не започна при нашето правителство. Ние я заварихме и сме се придържали стриктно към законовите изисквания и сме избягвали всяка неуместна интервенция в дейността на компетентните органи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин министър-председател, с цялото си уважение към Вас искам да Ви кажа, че няма да се съглася с това, което казахте. Вие сте и конституционалист и ще Ви припомня, че чл. 105, ал. 2 от Конституцията гласи: „Министерският съвет отговаря за обществения ред и сигурността в страната”. Там не пише дали е редовно или служебно правителството, а „отговаря” за това. И институциите, които ръководите, са отговорни пред Вас. Така че какво означава това: „бяхме много внимателни и не трябваше…”?
Аз знам каква е информацията и ще направя всичко, което е необходимо в това Народно събрание истината да стане известна. Защото своевременно на средно ниво в оперативните служби на България е постъпвала информация за процесите в КТБ и тази информация е била задържана, за да не се предприемат действия. Така че аз очаквах от Вас това да кажете. И не виждам какво може да смути българския обществен мир, ако кажете тази истина?
В тази връзка бих казал, че ако това, което и аз знам, е истина, досега трябваше да има оставки от страна на тези, които са си затваряли очите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на колегите от групата на Патриотичния фронт.
Господин Красимир Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, колеги! Въпросът ми е към министър-председателя.
През месец август 2014 г. Северозападна България пострада от тежко природно бедствие. Десетки населени места бяха наводнени, но най-сериозно пострада гр. Мизия, като повече от 800 човека бяха пряко засегнати от наводнението, а дори към днешна дата 30 души са бедстващи – нямат покрив над главата си и в момента пребивават в една от детските градини.
Дали са били адекватни действията на държавата в този момент, аз няма да коментирам. Може би най-добре жителите на Мизия могат да отговорят на този въпрос. Но всички мерки, които бяха предприети, бяха в посока на ликвидиране последиците от това бедствие.
Затова е и моят актуален въпрос: какви действия по превенция от бъдещо подобно наводнение и подобна трагедия е предприело служебното правителство? Какви корекции на диги, защитни съоръжения и корекции на речното корито на р. Скът са извършени? И има ли въобще подобни действия, за да не ставаме свидетели отново на подобни трагедии в следващи години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за отговор.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Мога да помогна на господин премиера какво е положението.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, що се отнася до природното бедствие в Северозападна България, свързано с тежките наводнения специално в гр. Мизия, ние сме се занимавали като правителство на няколко пъти. Лично аз ръководих първото заседание на Комисията по преодоляване на последиците от бедствията и авариите, когато бяха взети онези начални неотложни мерки, за да се окаже помощ на бедстващото население.
Ние сме действали своевременно, включително и с отпускане на необходимите средства, така че в това отношение съм длъжен да подчертая, че компетентните органи и преди всичко Министерството на вътрешните работи работиха много енергично на място. И неслучайно една група от ръководители, включително и доброволци, бяха наградени по повод на техните действия на мястото на събитията. Много добре работихме и с Българския Червен кръст, който на място оказваше помощ на населението, включително там бяха насочени средства, дарения и така нататък.
В по-дългосрочен план въпросът, който повдигате, засяга една дългосрочна политика – много е вероятно България занапред да бъде подложена на подобни бедствия. Предприели сме редица мерки, включително и проверки на водоемите, които се намират на територията на Република България и са източник на риск в бъдеще време.
Едно от нещата, които предприехме, беше направено по инициатива на нашия комисар Кристалина Георгиева. Знаете, че и тя се върна в България, за да окаже съдействие за намиране на решения на натрупаните проблеми. Едно от нещата, които направихме, е обръщението към Европейската комисия за предприемане на мониторинг за всички потенциални източници на рискове и заплахи, въобще да се направи цялостен преглед на територията на страната и да се очертае картината на потенциалните заплахи в бъдеще време. В тази посока се използва опитът на няколко европейски страни, където подобни начинания вече са предприети; мисля, че в две страни – във Великобритания и Финландия.
Ние се обърнахме към Европейската комисия и получихме съгласие с помощта на чужди експерти от водещи страни, заедно с български експерти да се направят групи, които да дадат цялостна картина на потенциалните рискове и заплахи.
Това е, което направихме – надявам се да е допълнителна гаранция за по-голяма сигурност при справянето с подобни ситуации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Благодаря за отговора, уважаеми господин Премиер. Наистина доста неща бяха свършени като последица от наводнението.
Но това опасение, което притеснява жителите на Мизия, си остава. Аз лично бях преди два дни в града и видях, че ситуацията по никакъв начин не се е променила от времето на бедствието – нито е почистено речното корито, нито има някакви диги, защитни съоръжения, които да предпазват населението. Затова ще настоявам при новото правителство да бъде ускорено създаването на такъв цялостен план, който да подготви региона за предстоящи предизвикателства – изключително важна задача, която предстои. Оправдания от типа на това, че количествата дъждове са били много големи, в тази трагична ситуация не помагат с нищо на населението в пострадалите райони – не само на Мизия, а и на цяла България, където имаше такива наводнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дуплика ще ползвате ли? Не.
Въпрос от името на Българския демократичен център.
Господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Убеден съм, че в хода на предизборната борба на всеки от нас се е налагало да коментира ролята, функциите и мястото в цялостната картина на българската съдебна система. По този повод отправям моя въпрос към служебния заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и министър на правосъдието господин Христо Иванов.
Аз Ви моля, господин Вицепремиер, да отговорите: какво е Вашето виждане за съдебна реформа, и по-конкретно какво е мястото на прокуратурата – във или извън съдебната система? В допълнение – как виждате Вие бъдещето на следствието? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Иванов.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Благодаря много за въпроса. Мястото на прокуратурата – естествено, това е въпрос, който е от конституционен характер. Тоест той може да бъде решен само от парламента, и то съгласно Решение № 3 от Велико народно събрание.
Доколкото ме питате за моето лично виждане, то е, че мястото на прокуратурата е в съдебната власт. Конституционният законодател, когато е регламентирал настоящата уредба на съдебната власт, е проявил според мен мъдрост, като е предвидил прокуратурата да бъде изнесена далеч от изпълнителната власт, от изкушенията – политически и икономически, свързани с това.
За съжаление, в последните 25 години това не се оказа достатъчна гаранция и ние трябва да правим сериозни реформи. Има поредица констатации за неефективност, за наличие на политическо влияние във и от страна на прокуратурата. Това са проблеми, на които сме били свидетели през целия 25-годишен период, тоест те не са свързани с конкретни личности на главни прокурори, на министри на вътрешните работи, но проблема го има, и той е системен.
В проекта за Стратегия за съдебна реформа, който предложихме за обсъждане и оставяме на следващото правителство да прецени какво да направи с него, сме очертали стъпки, които трябва да доведат до разговор за изграждане на нов организационен модел на прокуратурата в рамките на съдебната власт, така че да се повиши нейната ефективност и реална независимост. Тоест обещанието за независимостта на прокурора да бъде изпълнено с конкретно съдържание – това зависи и от организационни мерки.
Трябва да кажа обаче, че ние не можем да очакваме от прокуратурата тя да бъде пенкилер.
Справянето с престъпността, която имаме в България, на различните нива, на които тя съществува – от господин Чуколов беше поставен въпрос за престъпността в малките населени места, организираната престъпност, мафиотизацията на нашите институции, тежките форми на корупция; всичко това изисква комплексен отговор и тук ще направя връзка с Вашия въпрос за следствието.
На нас ни липсват ефективни разследвания и ефективни разследващи институции. В това отношение положението в МВР е доста сериозно. Там наистина трябва да започне систематичен разговор за състоянието на разследващите органи в рамките на МВР, за да можем да имаме системен подход към тази проблематика.
Следствието трябва да намери – Вашият въпрос, отговор именно в контекста на цялостна политика. Аз не се наемам да казвам какво трябва да се случи със следствието, защото за мен този въпрос не може да се решава на парче. Тази година изтича Концепцията за държавна наказателна политика. Ще дойде време парламентът и правителството да изработят нова такава концепция, в която да заложат дългосрочните насоки и това как ще се справяме с проблемите, с престъпността... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Хайтов? Няма да ползвате.
От името на Парламентарната група на „Атака” – господин Илиан Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги!
Господин Близнашки, искам да се обърна към Вас с няколко въпроса. Ще се опитам да се конкретизирам.
Както на всички стана ясно, Вашето правителство вече взе едно решение, което гласи, че до 2020 г. трябва да се свалят от въоръжение всички руски изтребители. Става въпрос за 15 броя „МиГ-29”, 6 броя „МиГ-21”, 14 бомбардировача „Су-25”.
Вашият военен министър господин Шаламанов – тук трябва да кажем, че е и служител на НАТО в отпуск, може би трябва да говорим и за конфликт на интереси, когато прави такива изказвания – твърди, че българското правителство трябвало да стане, така да се каже, независимо от руското въоръжение.
По същото време аз ще Ви дам един много бърз пример с държави, които са членки на НАТО и на Европейския съюз, само няколко от тях, които, за разлика от нас, не свалят от въоръжение своите руски изтребители, самолети, хеликоптери.
Първата държава е Полша. Там в момента на въоръжение има 31 изтребителя „МиГ-29”; 32 изтребителя „Сухой-22”; транспортни, пътнически и спасителни хеликоптери „Ми-8” – 10 броя; хеликоптери „Ми-17” – 10 броя. Това въоръжение полската държава го оставя, не го ликвидира, както са Вашите планове.
Унгария – в техните военновъздушни сили в момента има на въоръжение 7 транспортни хеликоптера „Ми-17”, както и
„Ми-8”.
И нашата съседка Румъния, в която въоръжените военновъздушни сили разполагат с 36 изтребителя „МиГ-21”, както и два разузнавателни руски самолета „Ан-30”.
Въпросът ми към Вас е: защо останалите държави – членки на НАТО и Европейския съюз, към които и ние сме част, така с проста ръка не разрушават своите въоръжени сили, а Вие и Вашето правителство решихте да загробите българските военновъздушни сили? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за въпроса, господин Тодоров.
Очакваме отговор от министър-председателя господин Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, длъжен съм да отклоня направеното внушение в заключението на народния представител от „Атака” – нямаме никакво намерение да загробваме военновъздушните сили на страната. Въобще няма такова решение, на което Вие се позовавате. Аз не знам откъде черпите информация за подобно решение?!
Това, което ние сме направили, е една Национална програма за превъоръжаване на българската армия за периода до 2020 г. – нещо, което, няма никакво съмнение, е на дневен ред. Нашата армия се нуждае от модернизация във всяко едно направление, включително и от гледна точка на превъоръжаването, но какви системи ще бъдат въведени в бъдеще време, всичко това ще бъде дебатирано тук, в Народното събрание. Програмата е внесена. Тя е на Ваше разположение и Вие ще можете да вземете отношение по всички тези въпроси, но там никъде не се споменава за вида въоръжения, които трябва да бъдат въведени в действие. Това са конкретни въпроси, които тепърва ще трябва да се дебатират, да се изясняват и не на последно място, всичко това зависи и от финансовите възможности, с които разполага нашата страна, така че не става дума да се отказваме от наличното въоръжение. То остава в действие дотогава, докато намерим по-добри варианти, по-добри възможни решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Близнашки, когато питате откъде черпим информация – черпим информация от официалните документи като „Визия 2020” и от българските медии. Да, говорите за някаква модернизация, но аз не виждам каква модернизация е това – за 600 милиона да се купят три самолета „F-16” трета ръка от САЩ или от Гърция. Ако това е модернизация?!
Всъщност какво се случва с целия този план, който сте направили? Случва се следното: че до 2020 г. България няма да разполага с адекватни военновъздушни сили предвид сферата и системата на сигурност, и тогава вече България ще трябва да се включи доста силно в така наречения „План за интелигентна отбрана на НАТО”. А когато се включи в този план, вече български самолети няма да пазят българското въздушно пространство, а то ще бъде пазено от турската армия, тоест турчин ще пази българското въздушно пространство през 2020 г. с този План „2020”, който Вие сте приели. Това е горе-долу, което искам да Ви кажа.
Само да допълня, че, за съжаление, това служебно правителство продължи линията и пътя на почти всички правителства в последните 25 години, които докараха българската армия до едно състояние на абсолютен позор.
И с това ще завърша: който не храни собствена армия, ще храни чужда армия. Замислете се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Благодаря Ви за проявената загриженост за състоянието на въоръжението на българската армия. Съжалявам, че тя беше изразена под такава форма, защото Вие успяхте да изредите всички възможни клишета, които се използват по темата обикновено по време на предизборна кампания.
Мисля, че на Вашето внимание е представена една изключително смислена програма за въоръжаване до 2020 г. Ще имате възможност да я разгледате, да я обсъдите и да се произнесете по нея. Там никъде не се говори за закупуване на самолети „F-16” трета употреба и така нататък – фрази, които Вие използвате. Оставям на Вашата съвест подобни изявления.
Като министър-председател съм длъжен да кажа, че в предложената програма не се използват такива изразни средства. Всички си даваме сметка, че модернизацията на нашата армия е на дневен ред и това е нещо, което не може повече да се отлага. Може да се съжалява само, че беше загубено твърде много време, особено през последната година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Близнашки.
Остана въпрос от групата на АБВ.
Генерал Михов, слушаме Вашия въпрос.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, господин Министър-председател, дами и господа членове на правителството, уважаеми дами и господа народни представители! Няколкото изказвания и въпроси всъщност мотивират и моя въпрос, но на мен ми се налага малко да го доразвия. Става дума за състоянието на общата ни система за национална сигурност. Както всички знаем, на това правителство за къс мандат му се наложи да изживее и преживее разклащане на доста от елементите и, бих казал, поставянето им в състояние на неустойчиво равновесие от тази система.
Освен по наследство от няколко правителства, поддържането на регулирана бедност на нашия народ в широк мащаб, неовладяна битова престъпност, корупционни практики на всички граници при граничния и митническия контрол, във външнополитически план ние би следвало да отбележим неясните послания и оценки по отношение на кризата в широкия Черноморски регион, отношението към „Ислямска държава” и българското участие, бих казал, формулирането на нови заплахи в навечерието на срещата на върха в Уелс на НАТО.
Във вътрешен план и миналата седмица забелязахме, че ние удряме миграционния натиск върху България – последствията и последствията на наша територия, при неясна констатация на Външното министерство за оценките в близък и средносрочен план за този натиск. Да не говорим за интеграционна политика или транслиране на потока към Европа. Не оценихме и нашия пример по време на Косовската криза, където спасихме живота и оказахме помощ на много мюсюлмани, атакуващи нашата западна граница.
Освен това работата на междуведомствените комисии и органи в Министерския съвет по проблемите на износ и внос на специална продукция, утилизация на наши боеприпаси и от чужбина, взаимодействието между тези структури и КОС в Министерството на вътрешните работи доведоха до отнемане на десетки човешки живота и трайна загуба на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, господин Михов, изтекоха двете минути. Поставете въпроса.
МИХО МИХОВ: Моят извод е, че в нашата страна, в нашата държава липсва взаимодействие, субординация на силовите структури и неясно влияние на Консултативния съвет по национална сигурност към президента и Съвета по сигурността към премиера.
Въпросът ми е: след този къс период от време, Вие, господин Министър-председател, преживяхте промени в нивото на националната ни сигурност, считате ли за необходимо следващото правителство и настоящото Народно събрание да изработят общ закон за националната ни сигурност, който да осигури и гарантира отговорностите, взаимодействието на всички структури по отношение на елементите на националната сигурност, да облекчи строителството на държавния бюджет по отношение на трайния баланс между качество на живот на гражданите в социално икономически план и осигурена сигурност на гражданите във военно-полицейска готовност и реакция в реален мащаб на време? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михов.
За отговор – професор Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Михов, няма да скрия, че изключително високо ценя Вашата компетентност по въпросите, по които току-що се изказахте. Действително споделям Вашите оценки и Вашите тревоги.
Що се отнася до служебното правителство, смятам, че то по един изключително отговорен начин предприе една серия от начинания, които доведоха до актуализиране на нашата стратегия в областта на въоръжените сили и националната сигурност. Имам предвид приемането от Съвета за сигурност към правителството на Визията „България в НАТО 2020”.
Тя предизвика известни разногласия, както е известно. Към мен е отправено питане, на което утре сутринта ще отговоря, ще дам някои подробности дотолкова, доколкото могат да бъдат разисквани тези проблеми публично, но, така или иначе, смятам, че беше направена важна крачка напред. В крайния си вариант Визията „2020” би трябвало да получи подкрепата на всички отговорни фактори, включително и на народното представителство.
На основата на тази Визия беше подготвена и Националната програма за превъоръжаването на нашата армия. Тя предполага едно засилено сътрудничество между въоръжените сили и отбранителната промишленост на страната. Беше проведен и съответен форум по тези проблеми с участие на помощника на Генералния секретар на Северноатлантическия пакт. Бяха формирани редица положения, които според мен заслужават една подкрепа от страна на Народното събрание.
Въобще смятам, че тази програма, която е предоставена на Вашето внимание, поставя проблемите на принципна основа и ориентира тяхното решаване в правилна посока.
Изцяло подкрепям Вашата идея за приемането на закон по въпросите за националната сигурност. Това е болна тема. Тя се влачи вече през няколко парламента. Виждам, че в това Народно събрание има достатъчно компетентни хора, които си дават сметка колко е важно да имаме такъв закон. И аз Ви пожелавам да се справите с тази отговорна задача във възможно най-кратки срокове. Желая Ви успех! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, генерал Михов?
МИХО МИХОВ (АБВ, от място): За да компенсирам времето, с което просрочих изказването си – благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз също Ви благодаря.
С това изчерпахме блиц контрола.
Съобщения за парламентарен контрол на 6 ноември 2014 г., четвъртък, начален час – 9,00 ч.
Първи ще отговаря служебният министър-председател на Република България Георги Близнашки, на четири въпроса от народните представители: два въпроса – Мая Манолова; Валери Жаблянов и Иван Валентинов Иванов – по един въпрос.
Служебният заместник министър-председател по икономическата политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева ще отговори на пет въпроса от народните представители Георги Андонов, Михаил Миков и Филип Попов – общ въпрос, Джевдет Чакъров, Даниела Савеклиева и група народни представители – общ въпрос, и петият въпрос е от господин Манол Генов, както и на едно питане от народния представител Лиляна Павлова.
Трети поред ще отговаря служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов: на четири въпроса от народните представители Красимир Янков, Делян Добрев и Валентин Николов – два въпроса, госпожа Магдалена Ташева.
Служебният министър на здравеопазването Мирослав Ненков ще отговори на един въпрос от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова.
Служебният министър на вътрешните работи Йордан Бакалов ще отговори на три въпроса от народните представители Красимир Янков, Атанас Мерджанов, Иван Валентинов Иванов, Георги Кадиев, и Иван Вълков. Вероятно в групата изредени представители от БСП лява България някъде има общ въпрос, но запетайката така е поставена, че не мога да разбера как са групирани народните представители.
Служебният министър на финансите Румен Порожанов ще отговори на два въпроса от народните представители Корнелия Нинова, и Румен Гечев, и на три питания от народните представители Лиляна Павлова, Ангел Найденов и Георги Търновалийски.
Служебният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Вълков.
Служебният министър на образованието и науката Румяна Коларова ще отговори на един въпрос от народния представител Милена Дамянова.
Служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов ще отговори на два въпроса от народните представители Ангел Найденов и Велизар Енчев.
Служебният министър на външните работи Даниел Митов ще отговори на един въпрос от народния представител Велизар Енчев.
Служебният министър на земеделието и храните Васил Грудев ще отговори на три въпроса от народните представители Светла Бъчварова, Станислав Иванов, и Румен Христов и на едно питане от народния представител Иван Станков.
Служебният министър на околната среда и водите Светлана Жекова ще отговори на два въпроса от народните представители Калина Балабанова и Джевдет Чакъров.
На основание чл. 90, ал. 3 и чл. 93, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- служебният министър на вътрешните работи Йордан Бакалов – на два въпроса от народните представители Георги Кадиев и Иван Валентинов Иванов;
- служебният министър на младежта и спорта Евгения Раданова – на въпрос от народния представител Петър Славов.
На въпросите, които са постъпили в днешния ден до 9,00 ч. съгласно Правилника, няма как да бъде отговорено, тъй като не е изтекъл 24-часовият срок, поради причината, че парламентарният контрол вместо обичайния му ден – петък, с наше решение от тази сутрин беше изтеглен за четвъртък.
Утре – редовно пленарно заседание с начало 9,00 ч., с парламентарен контрол.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,38 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Росица Янакиева

Секретари:
Иван Иванов
Калина Балабанова