Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов, Алиосман Имамов и Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Георги Търновалийски


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно приетото във вчерашния ден решение днес денят е посветен на:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Eдно пояснение.
Въпросите, които са постъпили вчера до 9,00 ч., съгласно нашия Правилник няма как да получат отговори в днешния ден, тъй като чл. 90, ал. 1 от Правилника изисква минимум 48 часа време от момента на поставянето на въпроса до момента на отговора, за да могат съответните министри да подготвят отговора. Поради тази причина няма как днес да слушаме отговорите на тези въпроси.
Постъпили са два писмени отговора от:
- служебния министър на здравеопазването Мирослав Ненков на въпрос от народния представител Даниела Дариткова;
- служебния министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Иван Вълков.
Днес парламентарният контрол ще започне с отговорите на служебния министър-председател проф. Георги Близнашки, който ще отговори първо на въпрос от народния представител Мая Манолова относно политиката на служебното правителство по подмяна на кадри в държавната администрация.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Премиер, в края на служебния мандат намирам за уместно да Ви припомня как го започнахте! С патос – да. „Протестът е на власт”, казахте Вие, и с обещанието: „Няма да прибягваме до никакви чистки и прояви на реваншизъм”. Това са Ваши думи от 6 август 2014 г., когато поехте управлението.
Какво се случи? Още от първите дни на Вашето служебно управление обещанията бяха забравени и се развъртя истинска служебна метла – 17 от 18-те областни управители бяха освободени, бяха уволнени десетки висши чиновници – шефове на агенции, директори на дирекции в министерства, които повлякоха след себе си регионални ръководители, стигна се и до обикновени служители по места. Колко точно са уволнените? Според Вас – 218, според официална справка, изготвена за Министерския съвет, изтекла до медиите – 400, според нашите сметки – два пъти повече.
Но въпросът в случая е друг и аз искам да Ви го задам.
Въпросът, уважаеми господин Близнашки, е: кой, кой стои зад тези уволнения? (Смях от ГЕРБ, шум и реплики.) Кой предложи новите назначения – основно кадри на ГЕРБ?
Кой, господин Близнашки, предложи областните управители на Пловдив, Монтана, Плевен и Русе – всички кадри на ГЕРБ? Кой предложи заместник-министрите на регионалното развитие, на екологията, на Социалното министерство, на младежта и спорта – всички кадри на ГЕРБ? Кой предложи шефовете на Пътна агенция, Агенцията по горите, на Дирекцията за национален строителен контрол, на БДЖ, на Българския енергиен холдинг, на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, на АЕЦ „Козлодуй”, на „Мини Марица-изток”, на пристанище Бургас, на летище София, на „Ръководство на въздушното движение”?
Кой, уважаеми господин Близнашки, стои зад новите назначения? Моят въпрос към Вас е: Кой? (Ръкопляскания от БСП ЛБ и викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на този въпрос – служебният министър-председател Георги Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, защо ли никак не съм изненадан от въпроса, който повдигате?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Защото сте извършвали такива работи.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Защото това беше Вашият предизборен рефрен. Цялата предизборна кампания се крепеше (ръкопляскания и викове от ГЕРБ „Браво, браво!”) върху твърдението за страшните чистки, предприемани от служебното правителство.
Истината обаче е съвсем друга и аз съм длъжен да представя фактите, каквито са.
Между другото, още на втория ден темата за чистката беше повдигната със страшна сила от някои до болка познати медии, наречени „медии-бухалки” от предходния период от времето на протестите. Но те направиха една груба грешка, защото ме обвиниха за уволнението на заместник-министрите на предходното правителство – нещо, което между другото направи самият Пламен Орешарски, за което аз лично съм му много благодарен. Той сам уволни заместник-министрите, назначени от него. Но оттук започна воят за страшната чистка, която осъществява служебното правителство.
Искам да кажа, че всичко на всичко...
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Това, че го правите.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Господин Местан, ще Ви отговоря конкретно и ще дам обяснение защо се вълнувате толкова.
Всичко на всичко бяха уволнени, цифром и словом, 218 души. Цифром и словом (викове от БСП ЛБ и ДПС: „Е-е-е!”.) – двеста и осемнадесет души от цялата държавна администрация, която наброява няколко десетки хиляди души.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Чистка направихте.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Никаква чистка не е направена, но понеже повдигате този въпрос, имайте здрави нерви, защото тепърва промените предстоят. Който и да дойде на власт, ще направи много сериозни промени в администрацията. (Ръкопляскания и викове от ГЕРБ: „Браво, браво!”.)
Точно обратното! От всички тези 218 ръководители на дирекции, като се започне от областни управители, ръководители на дирекции, началници на отдели и членове на управителни и контролни органи, около 20% от тях са напуснали по собствено желание, като основната част от останалите служители са преназначени на други длъжности в същите административни структури или са постъпили на работа в други структури по взаимно съгласие. Без изключение, на мястото на освободените от длъжност по преценка на преките ръководители са назначени доказани професионалисти с предишен опит в същите административни структури.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Хайде сега, бе!
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: И всичко това се наложи, защото в продължение на цяла година се извършваше мащабна чистка от правителството на Пламен Орешарски в държавната администрация. (Ръкопляскания от ГЕРБ и викове: „Браво, браво!”.)
Мащабна чистка!
Но понеже поставяте въпроса за областните управители, съвсем накратко по този повод.
Уволнени 17 от 28 души, госпожо Манолова, а не от 18. Всички тези уволнения са съобразени с един критерий и той съответства на резултатите от последните избори, произведени в България – изборите за Европейски парламент.
Мога само да съжалявам, че прескочихме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Близнашки! Дадох Ви знак!
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Прескочихме предварително набелязаното число по простата причина, че в последния момент се оказа, че седем областни управители са включени в различни партийни листи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, завършете си мисълта, тъй като просрочихте с минута времето, господин Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Един от най-тежките случаи беше с областния управител на Хасково, заради който се вълнува толкова много господин Местан днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин служебен Премиер! В тази зала съм чувала и по-нагли отговори от този, който току-що ни дадохте. (Реплики, оживление и смях от ГЕРБ.) Само че трябва да обясните на уволнените над 400 хил. по официални данни ръководни кадри (силен шум и възгласи:„Е-е-е!” от ГЕРБ) и на техните служители, че това не е политическа метла, че това не е чистка.
Няма да влизам в спорове с Вас и дали уволненията, политическите уволнения са част от правомощията на служебното правителство, което по дефиниция трябва да бъде политически неутрално и надпартийно. Оставям това на конституционната Ви съвест.
По-важният въпрос обаче, уважаеми господин Близнашки, от който Вие бягате, е точно въпросът кой: кой направи предложенията за новите назначения?! Кой Ви предложи заместник кмета на Пловдив за областен управител? Кой Ви предложи активисти на ГЕРБ за областни управители на Монтана и Плевен?
Уважаеми господин Близнашки, кой?! Защото зад уволненията на правителството на Орешарски стоим ясно и отговорно ние –– партия БСП, и понесохме своята отговорност, включително и на последните избори.
Кой ще понесе политическата отговорност за поголовната чистка, която направихте Вие?! Очевидно не сме Ви дали списъка с назначенията ние от БСП, макар че Вие твърдите, че произхождате от нашите среди. Не са го дали ГЕРБ, защото лидерът на ГЕРБ се отрече от тези назначения. Не са реформаторите – и те отричат. Не е протестът.
Тогава единственият възможен отговор е, че някой задкулисно е назначавал новите ръководители, че задкулисието, уважаеми господин Близнашки, се е настанило във Вашия кабинет, че то Ви е давало списъците, диктувало Ви е решенията, които Вие просто сте парафирали, което, уважаеми колеги, е изключително жалко за едно управление, при което самият премиер каза: „Протестът е на власт”. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Близнашки. (Продължаващи реплики и смях от ГЕРБ.)
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Разбирам Вашия патос, госпожо Манолова, но за съжаление истината е друга и тя не е на Ваша страна, по никакъв начин! Назначенията, които направихме, включително и на областни управители, са на подготвени хора, професионалисти, които много добре се справиха по време на предизборната кампания.
Вие цитирате един или два случая, където има политическо оцветяване на тяхната биография в минало време, но истината е, че сме се стремели да издирим и назначим изявени интелектуалци, хора по места, които се ползват с доверие и авторитет (смях, шум и реплики от БСП ЛБ и ДПС), и тези хора действително се справиха със задачата да организират честни и почтени избори. Ако имате възможност, изнесете факти или данни за злоупотреби от страна на областни управители, но такива случаи няма – това, едно.
На второ място, що се отнася до по-широката администрация, истината е, че съхранихме изключително много хора, свързани с предходната администрация.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Аферата „Каолин”!
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Аз не искам да изброявам имената на тези хора, защото могат да се окажат обект на уволнение през следващата седмица, но запазихме твърде много хора... (Възгласи: „Е-е-е!” от БСП ЛБ и ДПС.) Може би това е моят личен грях, що се отнася до моя политически произход в минало време.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Съжаляваш ли?
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Но моят критерий винаги е бил един-единствен критерий, че това трябва да бъдат хора професионалисти.
Господин Местан, понеже искате лично обяснение, да довърша започнатия казус. Никога досега областен управител не се е произнасял така арогатно по отношение на министър-председателя.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Кой областен управител?
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: На област Хасково, когото уволних. Той даде повод за Вашето възмущение, включително и за писмото, което ми изпратихте. Никога досега!
Аз Ви препоръчвам да порицаете този човек, а не да насърчавате подобно поведение и в бъдеще време. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Премиер, Вие имате претенцията, че сте конституционалист и точно в тази Ваша претенция е и парадоксът. Знаете, че служебният кабинет работи в отсъствието на Парламент и на парламентарен контрол. И точно по тази причина не е работа на служебния кабинет да провежда мащабна политическа чистка и политическа репресия, защото отговорността за действията на служебния премиер е единствено държавният глава.
С тези действия Вие дискредитирахте и президента Плевнелиев.
Не ми давайте само пример с областния управител на Хасково. Имам списък със стотици уволнени от Вас. Стотици! На тяхно място – до един, назначени хора от друга политическа сила. Вие просто бяхте една маша. Зад претенцията Ви на конституционалист струи и извира фигурата на най-слабия служебен премиер и най-слабия премиер в историята на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият въпрос към служебния министър-председател е от господин Валери Жаблянов относно „Визия 2020: България в НАТО и европейската отбрана”, обсъждана от Министерския съвет.
Господин Жаблянов, имате думата да развиете въпроса си.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
Господин служебен Министър-председател, българската Конституция, която Вие твърдите, че познавате и за която смятате, че сте написали нещо съдържателно и че трябва да бъде прилагана и реализирана по начин, различен от духа, заложен в нея, ясно е определила Вашето място.
Аз съм доволен от това, че днес Народното събрание може да упражни основната си функция на контрол върху българско правителство, което по Конституция е без контрол. Това правителство, назначено от господин президента, има съвсем тесни правомощия. Това правителство не може да си позволява не просто политически чистки, не просто политически назначения, не просто вандалство в държавната администрация; това правителство трябва да се придържа към духа на Конституцията и не може да приема документи, които се наричат „Визия: България в НАТО и в европейската отбрана до 2020 г.”
Най-напред да попитаме, уважаеми господин служебен Премиер с академични претенции: какво значи „визия”, господин Премиер? Какъв документ на българския Министерски съвет може да бъде документът „визия”? Къде съществува документът „визия”?! Тогава да се опитаме да си преведем нещо на български. Надявам се, че повечето от трудовете Ви са написани на този език. „Визия” би следвало да означава „поглед”. Така ли е, господин Премиер? Министерският съвет е дал поглед в един документ от 15 страници до 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Жаблянов, моля да се ориентирате към приключване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Обърнете внимание какво се е опитвал да направи в този документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Под формата на реплика ще имате възможност. Задайте въпроса.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз имам въпрос, първо: господин премиерът дали го е прочел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задайте въпроса.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И второ, и второ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Жаблянов, почти минута просрочвате.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, приключвам.
Документът задължава следващите български правителства – и тук искам да обърна внимание на колегите, които се гласят да управляват: обърнете внимание върху опита да бъдат задължени с военни разходи следващите български правителства, които имат самостоятелна политика в областта на отбраната.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това не е вярно изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Жаблянов, разбрахме тезата Ви. Нека да чуем отговора.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Премиер, моля да ми отговорите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – служебният министър-председател господин Близнашки.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На няколко пъти ми се дават квалификации, които звучат много странно. Поставят се под съмнение моите академични постижения. Категорично искам да отхвърля всички тези глупави твърдения. Георги Близнашки е истински български професор! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Истински! Тепърва Вие ще трябва да доказвате Вашите академични претенции, защото нищо смислено не сте написали досега през живота си. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Що се отнася до принципния въпрос, който се повдига, аз съжалявам, че изхвръкна господин Местан, защото лично съм го защитавал от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, господин Близнашки, концентрирайте се върху отговора.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Това е тема за друг разговор, той очевидно ще продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обръщам се и към народните представители – моля Ви, без лични оценки и квалификации.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: По повод на „Визията 2020”. Това беше един необходим документ. Във въпроса, който ми е зададен, се повдигат някои нюанси във връзка с разногласията, които възникнаха при неговото обсъждане в Съвета по сигурност при Министерския съвет. В окончателния си вариант това е един много смислен и задълбочен документ. Това дали Ви харесва на Вас е друг въпрос, но той послужи като основа за Националната програма за превъоръжаване, за модернизация на българската армия, която е представена на Народното събрание.
Служебното правителство с нищо не е превишило своите правомощия. Вие ще имате възможност да се произнесете по този документ. Можете да го одобрите, можете да го отхвърлите, но България е пълноправен член на Северноатлантическия пакт и от това членство произтичат съответни задължения за общата отбрана. Именно на тази основа е разработена програмата, защото действително нашата армия изостава по редица направления и са нужни решителни мерки в тази посока. Така че от Народното събрание ще зависи дали ние ще имаме една съвременна армия, боеспособна армия, способна да изпълнява и дълга си пред българския народ, и пред българската нация, респективно да изпълнява и своите съюзнически задължения. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Жаблянов.
С молба да се придържате към определеното време в Правилника.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Обещавам.
Благодаря за задълбочения отговор и за смисленото изложение, за дълбоката аргументация на визията, господин служебен Премиер. (Оживление в БСП ЛБ.)
И понеже основният акцент във Вашия отговор беше нейната издържаност и дълбоко съдържание, ще си позволя да Ви прочета едно изречение, което съм сигурен, че господин професорът не е чел, иначе щеше да го махне лично:
„В описаната и настояща прогнозна стратегическа среда на сигурност и при ясното разбиране на важността на отбраната за икономиката и просперитета на страната ни, отразено в националната амбиция за адекватно инвестиране в отбраната Въоръжените сили ще работят за повишаване на своите способности чрез конкретни” – обърнете внимание – „критично необходими проекти в пакети от способности.”
Това ли е компетентността, господин служебен Премиер? Това ли е дълбокото съдържание? Това е един лош превод от английски на слаби преводачи във ведомствата, които сте управлявали. И затова Ви попитах в началото дали сте го прочели. Защото се надявам когато говорим за академизъм, той да е в неговата пълнота, а не в това кой колко чужди научни авторитети е цитирал в собствените си научни постижения. Много Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика. (Реплики от БСП ЛБ.)
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Не съм се объркал, уважаеми госпожи и господа народни представители, просто се колебаех трябва ли да се отговаря.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Трябва, така пише в Конституцията.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Мога да направя дуплика, мога и да не я направя, но реших, че трябва да го кажа.
Документът, който е представен на Вашето внимание, е изключително важен документ. И аз Ви призовавам да се отнасяте отговорно към него, защото тази държава не съществува в някакъв вакуум. Тя има своите ангажименти, има своите задължения, включително и към нашите съюзници. Затова Ви призовавам внимателно да се вгледате в тази програма, която сме предоставили на Вашето внимание, а не да се упражнявате по риторика от трибуната на Народното събрание.
Що се отнася до личните нападки, ще намеря начин да Ви отговоря подобаващо. Бъдете сигурен в това. (Реплики от БСП ЛБ.) Начинът, по който се държите, идва да покаже защо получихте такава ниска оценка от избирателите на последните избори. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият въпрос е от народния представител Мая Манолова относно извършени извънредни разходи от служебното правителство.
Слушаме Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин служебен Премиер, уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! От първия ден на Вашето управление, впрочем точно преди три месеца, неизменно слушаме от Вас една мантра: „Наследството на Орешарски е тежко, държавата е в криза, трябва да теглим заеми, има дупка в бюджета, трябва да затягаме коланите”. Вчера за пореден път от парламентарната трибуна на наши въпроси използвахте подобна риторика, като накрая назидателно ми заявихте: „Правителството е работило по един много строг режим на икономии”. Цитирам Ви дословно.
Предлагам Ви сега заедно с Вас да разгледаме този изключително строг режим на икономии, с който е работило Вашето правителство.
Предлагам да оставим настрана факта колко точно съветници, сътрудници и членове на политически кабинети си назначихте Вие и Вашите министри само за три месеца. Само ще вметна, че Вашите политически сътрудници са с четирима повече от тези на редовния премиер Пламен Орешарски и че министърът на културата си назначи скромно девет съветници за три месеца. Няма да Ви занимавам и с обществените поръчки, за които стана дума вчера, за консултантски услуги, за медийни пакети, за отразяване на проекти, за анализи, за прогнози и прочие. Тези пари са жълти стотинки в сравнение с извънредните разходи, които си позволи Вашият кабинет.
Видно от справка от официалния Ви сайт, от началото на Вашето управление до края на месец октомври Вие сте похарчили извънредно 206 млн. лв. – 17 милиона през август, 81 милиона през септември, 108 милиона през октомври. Като добавим към тях онези 750 милиона, отпуснати авансово за разплащане на средства от оперативните програми, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: ...и онези 130 млн. лв., които отнехте от общините по Публичната инвестиционна програма, се оказва, че Вашето правителство е похарчило извънредно над 1 млрд. лв.
Ето на това му казват „икономия”, уважаеми господин Близнашки. Очаквам Вашето обяснение за какво направихте тези разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте, господин Министър-председател, за отговор.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, естествено, това е втората тема, която не можеше да не повдигнете. Тя постоянно се разработва от приближените до Вас медии, от по-голямата част от печатните издания.
Тази сутрин прочетох във вестник „Стандарт” на първа страница, че съм раздал 21 милиона. Съответно във вестник „Сега” – „Като за последно се раздават пари”, но това са парите, които отиват за бедствията в онези райони, които пострадаха при последните порои в Бургаско и Хасковско. И не виждам министър-председател, който не би направил тези разходи.
Независимо от това се прокарва, налага се тази линия. Тя се задава от една информационна агенция под влиянието на небезизвестната Моника. И тук всичко това се повтаря отново, отново и отново.
Ето какво сме правили през цялото това време, средствата които сме изразходвали и основните направления, по които те са отишли.
Казах го и вчера, ще го повторя и сега: заварихме един продънен бюджет с дефицит от милиард и двеста милиона български лева! Милиард и двеста милиона, като средствата за централната администрация към момента на встъпването ми в длъжност бяха изразходвани на над 80%. По тази причина се наложи преструктуриране на централния бюджет, за да може да се отговори на жизнено необходими потребности. „Животоспасяващи операции” ги нарекох на няколко пъти!?
И ето за какво става дума в крайна сметка: предоставени бяха допълнителни средства за министерствата, ведомствата и общините в размер на 117 млн. 900 хил. лв. чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет, с цел намаляване натиска върху изпълнението на бюджетите на редица министерства, ведомства и общини.
Основната задача на служебното правителство бе организирането и произвеждането на извънредни парламентарни избори, които струваха 26 млн. 500 хил. лв. – средства, които не бяха предвидени в държавния бюджет, за осигуряването на съфинансиране по проекти, изпълнявани от Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
По Оперативна програма „Транспорт” се предоставиха допълнително средства в размер на 15 млн. лв.
За разплащане на извършени дейности по изграждане на приоритетните инфраструктурни проекти по автомагистрала „Хемус”, участък Белокопитово-Каспичан и автомагистрала „Марица” са осигурени допълнителни средства в размер на 11 млн. 500 хил. лв. – за извършени дейности, които не бяха разплатени от предходното правителство! Работниците гладуваха! (От БСП ЛБ: „Е-е-е!”.) Същите тези отрудени хора, за които плачете толкова много! (Шум и реплики.)
И така нататък – мога да продължа по направления. Няма нито една прахосана стотинка в разходите, предприети от служебното правителство! Това е истината! Можете да направите и анкетна комисия, ако искате. Това е във Ваша власт. Народното събрание може да провери всеки един разход, но аз го казах и го повтарям от трибуната на Народното събрание: „Няма от какво да се притеснявам! Действали сме в рамките на закона!” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър-председател.
Госпожа Манолова – за реплика, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин служебен Премиер, ще оставя настрана прегледа на печата и на медиите, с което започнахте Вашия отговор.
Предлагам да разсъждаваме по същество. Нека да видим кои и какви са тези жизненоспасяващи, жизненоважни, извънредни разходи, които е направило Вашето правителство и защо нямате причини да се притеснявате за тях. Нека да говорим с конкретни факти.
На заседание на Министерския съвет от 17 септември тази година Вие отпускате 8 млн. лв. за нова отсечка на метрото в град София и 5,6 млн. лв. за изграждане на спортен комплекс в Пловдив.
Кое е неотложното в изграждането на нова отсечка на метрото, при положение, според Вашите приказки от същите дни, че няма пари за здраве, няма пари за лекарства и според Вашите министри – няма пари за енергийни помощи на социално бедните български семейства?
Очевидно е защо няма от какво да се притеснявате – защото със сигурност раздаването на пари на общини с кметове от ГЕРБ е с одобрението на господин Бойко Борисов, чиито разпореждания изпълнявахте дословно по време на Вашето управление.
Кое е неотложното за 30 млн. лв. увеличение на бюджета на Пътната агенция – забележете, за ремонти и ново строителство на пътища?
Кое е неотложното на онзи 1 милион, който дадохте на Вашия патрон да си харчи до края на тази година, докато българските граждани изнемогват? Президентът получи 1 млн. лв., при положение че според Вас дупката в бюджета е огромна.
В заключение искам да Ви кажа, уважаеми господин Премиер, защото в рамките на въпроса нямах време за още примери, че поговорката гласи: „По дрехите посрещат, по ума изпращат”. Във Вашия случай, за Вашето правителство можем да кажем, че по приоритетите Ви посрещнахме, а изпращането тепърва ще го плащаме. (Шум и реплики.)
Тепърва ще се установява какво е Вашето наследство и колко струвате Вие на българския народ, но 1 милиард извънредни разходи е пир по време на чума! Пир в условията на криза!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Министър-председател, имате възможност за дуплика.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Много ми хареса финала за пира по време на чума, но примерите, които давате, бяха крайно неубедителни.
Вие, ако бяхте на мое място, щяхте ли да спрете строителството на софийското метро? Ами това е програма, която е в пълен ход и ако не се отпуснат тези средства, ще загубим много повече, предвидени за подпомагане на тази дейност по международни програми!
Аз много добре Ви разбирам – трябва по някакъв си начин да оправдаете онова, което се случи през последната година. Цялата работа е там, че разходите, които направи служебното правителство, бяха предварително предвидени разходи, но предвид тежката ситуация ние бяхме принудени да ги отпускаме за всеки конкретен случай и за съжаление спряхме много други неща, за които не можахме да отделим средства.
Аз не искам да коментирам – тук има и народни представители, които довчера бяха кметове, за онези безкрайни разговори, за молбите за отпускане на безлихвени кредити, заеми и така нататък, защото положението в редица общини е изключително тежко. Където сме могли, сме помогнали. За съжаление, далеч не навсякъде. Това е, за което искрено съжалявам, а не за нещо друго, както Вие правите внушения днес от трибуната на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър-председател.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Иванов – относно кадровата политика на Министерския съвет.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин служебен Министър-председател, настоящият ми въпрос е продиктуван от неясната кадрова политика, което ние вече развихме като въпрос преди малко. Аз ще избегна пледоариите, които колегите направиха в първоначалния въпрос, така че ще мина, за да не губя времето на всички ни, директно към въпроса.
Преди предсрочните парламентарни избори през 2014 г. освободихте областния управител на Шумен господин Венцислав Венков. Моля да ми отговорите: на какъв принцип и с какви мотиви направихте съответното освобождаване?
И да ми отговорите какъв беше начинът, по който стигнахте до кандидатурата на следващия областен управител, назначен от ръководения от Вас кабинет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Министър-председател, за отговор на поставения въпрос.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Отговорът на въпроса, който поставихте, е изключително лесен. Това, което ме изненадва, е въобще защо го повдигате. (Оживление и реплики.)
Защото дотогавашният областен управител на Шумен Венцислав Венков беше включен като кандидат на Българската социалистическа партия в нейните листи – на второ място в листата за Шуменска област.
Преди това, много преди това обявих, че ще освободя всички областни управители, които влизат в партийните листи, без оглед на това към коя партия принадлежат. И бяха освободени всички, които попаднаха в листите. Някои от тях сега са народни представители. Аз не знам дали господин Венков е народен представител. Не знам колко места сте взели в Шуменска област, но ето какво каза самият той на пресконференцията при предаване на властта на следващия новоназначен областен управител господин Петко Шаренков.
Ето какво казва той, цитирам – това е Шумен, „Топ новини”. Изрично човекът коментира, че смяната е очаквана: „Министър-председателят заяви, че тези областни управители, които са в листата, ще поставят под съмнение прозрачността на провеждане на изборите и трябва да се освободят, и това направи”. – Каза господин Венков и допълни, че уважава решението на премиера.
Що се отнася до неговия приемник, той е полковник от армията, полковник от артилерията. Знаете, че Шумен има традиция в това отношение и неслучайно при встъпването му в длъжност присъстваха влиятелни личности именно от тези военни среди. Това е отговорът на въпроса: откъде идва тази кандидатура. Това е уважаван общественик, с изключително голям административен опит. Също така смятам, че господин Петко Шаренков достойно изпълни своя дълг като областен управител. Не знам дали той ще продължи занапред, но съм доволен от неговата работа. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър-председател.
Господин Иванов, имате възможност за реплика, ако желаете.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин служебен Министър-председател.
Казвам пред Вас: хубаво звучеше, също като на лекция, но далеч не отговаря на действителността и практиката, която имахте по време на своето премиерстване в България.
Искам тук да отговорите на народните представители, а също българската общественост да разбере защо погазвахте принципите, които току-що декларирахте пред нас, а именно да разберем: дали се дължи на лошата практика на двоен аршин по време на Вашето управление и изобщо в минали управления, или на някакво недоглеждане?
В същото време, докато освободихте господин областния управител, неговият заместник, от друга политическа сила, като в случая искам да подчертая, че нямам нищо против господин заместник-областния управител, напротив – имам най-добри впечатления от него, също беше кандидат за народен представител. Изкара си кампанията господинът, беше си в листата на друга партия и в момента пак е на работа като областен управител и заместник-областен управител. Да разберем каква е разликата между единия и другия. За мен не е понятно, най-вероятно и за колегите също не е понятно това нещо. (Шум и реплики.) Да разберем докъде се простират компетенциите на кабинета – дали не доглежда, дали нещо е имал предвид специално за другия човек и така нататък? Това е въпросът, на който искам да ми отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър-председател, заповядайте за дуплика.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Доколкото разбрах от репликата, Вие не възразявате срещу принципа, който провъзгласих и проведох на практика. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Защо съм оставил заместник-областния управител?
Не подскачайте толкова много. По-спокойно, пак ще се виждаме. (Реплики и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Министър-председател, не влизайте в диалог със залата, моля Ви!
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Доставя ми удоволствие, все пак аз съм бивш народен представител. (Шум, реплики и оживление.)
Искам да кажа, че съм имал работа, наблюдавал съм за промените на областните управители. А това, че заместник областен управител е останал по недоглеждане и участва в листите (силен шум и смях от БСП ЛБ), е моя грешка, за което искрено съжалявам. Ако знаех, щях да уволня и него.
Приключих с отговорите в рамките на парламентарния контрол за днешния ден. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Георги Близнашки – служебен министър-председател, за участието му в днешния парламентарен контрол. Довиждане.
Следват въпроси към Екатерина Захариева – служебен заместник министър-председател по икономическата политика, служебен министър на регионалното развитие и служебен министър на инвестиционното проектиране.
Госпожо Захариева, заповядайте, заемете мястото си в залата.
Първият въпрос към госпожа Захариева е от народните представители Михаил Миков и Филип Попов – относно прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка.
Господин Попов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател!
Уважаема госпожо Захариева, прекратяването на процедурата за изграждане на обходен път на град Димово във Вашия мандат има сериозни негативни последици, защото този път е част от Общоевропейски транспортен коридор № 4 и провежда транспортни потоци между Румъния, България и Гърция, което определя, освен националното, и международното му значение. Той е най-къса връзка между Дунав и Бяло море. Пътят е с важно национално и международно значение за Западната част на страната, като свързва направлението север – юг: Централна Европа с България, Гърция, Турция, Близкия Изток. Милиони евро бяха хвърлени за изграждането на Дунав мост 2. Трафикът към него неимоверно се е увеличил. Мост има, но път няма.
Ето защо моля да отговорите на въпросите: кои са причините за прекратяването на поръчката за изграждането на този път и какво предвиждате за неговото изграждане?
Дължите този отговор на хората от Видин, на хората от Димово, чиито бедни къщи са се напукали и са пред срутване заради преминаващите оттам тежкотоварни автомобили.
Дължите този отговор на всички онези български граждани, които само преди месец и половина протестираха заради безотговорното отношение на служебното правителство, което извади от Оперативна програма „Транспорт”, с осигурено европейско финансиране, изграждането на пътя София – Видин, с което действие считам, че Вие изразихте и отношението на служебното правителство към Северозападна България.
Уважаема госпожо Министър, Северозападна България също е част от България. Моля да отговорите конкретно, точно и ясно на поставените въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Попов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор на поставения въпрос в рамките на три минути.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, уважаеми господин Попов, напълно съм съгласна с Вас, че пътят Видин – Монтана – Враца – София – Кулата е част от Коридор № 4 и е изключително важен за България, както и че изграждането на Дунав мост 2 привлече повече транзитни автомобилни потоци по това направление и този участък допълнително се натовари.
Съществуващият път в района на град Димово се характеризира с много криви, с малки радиуси и големи длъжни наклони. Настилката наистина е силно износена и със сигурност обходният път на Димово е изключително важен проект, който трябва да се случи във възможно най-скоро време. Да, вярно е, че той е само част от Коридор № 4, но поне ще облекчи пътя и потока през самия град.
Това, което обаче искам да кажа: защо е прекратена процедурата? С цел изнасянето точно на транзитното движение от град Димово в началото на 2014 г. е стартирана обществена поръчка за избор на изпълнител за обхода. Офертите са отворени на 27 май 2014 г. При отварянето на ценовите предложения е установено, че всички ценови оферти в горепосочената обществена поръчка надвишават индикативната стойност с 8 млн. 333 хил. лв., без ДДС, която Агенция „Пътна инфраструктура” е предвидила, като най-ниската оферирана цена е в размер на 10 млн. 693 хил. лв. На основание чл. 39, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки процедурата е прекратена поради невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението й. Пак подчертавам, офертите са отворени през месец май.
Отделно от изложеното искам да подчертая, че още при стартирането на обществената поръчка възложителят не е разполагал и с един лев в бюджета си за този път. Очаквало се е при избора на строител по някакъв начин да бъдат осигурени тези средства.
Също така при стартирането на обществената поръчка е било предвидено – това е изрично условие в обществената поръчка, че до подписването на договора за изпълнение на строително-монтажните работи ще приключат уточнителните процедури за обекта. Искам да подчертая, че до настоящия момент дори и подробен устройствен парцеларен план за обекта не е приет. Процедурата е започнала, но все още не е довършена. Изработването му е разрешено от МРРБ със заповед една седмица преди отварянето на офертите – на 21 май 2014 г., а първоначалният вариант на плана е получен на 27 август 2014 г. На 29 септември 2014 г. е постъпил окончателният му вариант. Знаете, че тепърва предстоят процедури по обявяване, обжалване и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) От тази гледна точка това, което аз считам, че трябва да се случи, а това е била и преценката на Агенция „Пътна инфраструктура”, е първо да приключат процедурите, след което в края на процедурите да бъде избран строител.
Подчертавам отново, че и да беше сключен договор, строителството нямаше да може да започне и до настоящия момент. Как да сключиш договор, когато нямаш и един лев в бюджета си, осигурен за това?!
Приключвам с това, че този път наистина е важен. Агенция „Пътна инфраструктура” работи ускорено по приемането на всички документи, необходими за стартиране на изграждането му, приемане на подробен устройствен план, отчуждителни процедури, промяна на предназначението на земеделските земи. Всички знаем обаче колко време отнемат тези процедури, още повече предвид факта, че Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост тепърва се надявам да бъдат изменени с цел облекчаване на отчуждителните процедури. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Искам да подчертая...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Захариева, с една минута просрочихте времето. Моля, приключвайте. Ще имате възможност да продължите.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Извинявайте.
Само финално – правим всичко възможно да се осигурят тези средства, но апелирам и към народните представители за съдействие при приемането на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура” за следващата година, защото това, което е предвидено в момента за 2015, 2016 и 2017 г. за програма „Ново строителство” в бюджета на АПИ, е 3,5 млн. лв. за всичко. Този път е важен и апелирам при приемането на бюджета да бъдат осигурени средства за неговото изграждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Реплика? Вероятно господин Миков.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Министър! Служебният кабинет с това действие се вписва в цялостния удар върху Е-79 – един не само български, но и европейски приоритет. Нещо повече, Вие взехте решение програма „Транспорт” да се пренасочи и да не осигури изграждането на Е-79.
Вчера в медиите пише, че откакто е пуснат Дунав мост, по него са преминали половин милион автомобила. Половин милион! Катастрофите рязко нараснаха.
Но аз ще Ви прочета какво каза на 6 юли Вашата предшественичка госпожа Лиляна Павлова, когато пак я попитах за този път: „Паралелно с това в момента изготвяме и тръжна документация. Надявам се, че до месец септември (говорим за 2012 г.) проектът ще бъде одобрен и тръжната документация ще бъде факт дотогава. Ще обявим тръжната процедура до края на годината...” и така нататък.
Тя казва: „Изграждането на този пътен участък по коридор № 4 е един от големите приоритети”. Това е 2012 г. България беше задължена според чл. 4 от Договореността за Дунав мост 2 – до строителството на моста да отстрани тесните участъци. С две решения – едното е изваждане на Е-79 от Оперативната програма „Транспорт” за финансиране, и с това прекратяване на процедурата... Нали затова цената е индикативна – 8,5 млн. лв. са осигурени, не стигат 2 милиона?! Нали затова цената е индикативна?! Тези средства можеше да се намерят. В тазгодишния бюджет бяха осигурени, а догодина трябваше да се довърши този път. Загубени са поне 3-4 месеца в отваряне на оферти. Не е вярно, че пети месец е отворена офертата. Офертата е отворена, процедурата е прекратена през месец септември, а ценовите оферти са отворени през месец август. Подадени са през месец май. Така че очевидно и Вашият кабинет – четвърти по ред, не можа да започне реализирането на този изключително важен не само за България, но и за Европейския съюз участък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Миков.
Госпожо Захариева, дуплика – две минути.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Миков, дами и господа народни представители! Истината е, че дори и да беше сключен договор, пак подчертавам, нямаше да има строителство, защото няма нито един приет документ. Аз, ако трябва да съм честна, не бих искала да съм част от порочната практика да избираме строители, след което години наред те да не могат да започнат да строят. От тази гледна точка представете си какво щеше да стане! В края на месец септември ПУП-ът е внесен в окончателен вид за първо одобрение от страна на Агенция „Пътна инфраструктура”, веднага след което ние сме го изпратили за обявяване в общината. Процедурата тепърва предстои. След приемането на ПУП-а предстои промяна на предназначението, отчуждителните процедури и издаване на разрешение за строеж.
Отново подчертавам, че и при стартирането на процедурата не е имало и един лев осигурен – не 8,33 милиона. Надявали са се при сключването да се осигурят пари. Не е имало пари при стартирането на обществената поръчка. Всъщност това не е единствената обществена поръчка, която е стартирана без пари там. За 750 млн. лв. бяха стартирани поръчки, без един лев осигурен в бюджета.
Затова апелирам: наистина този път е важен. Подчертах, че само три милиона и половина за 2015, 2016 и 2017 г., в три-бюджетната прогноза има само по 3,5 млн. лв. в Агенцията за ново строителство. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
За пътя Видин – София. Искам да кажа, че това е един от основните приоритети. Служебният кабинет многократно го е подчертавал. За него ще бъде осигурено финансиране с „Транзитни пътища” – 6, транс-европейски коридори. Европейската инвестиционна банка е съгласна. Съгласила се е с нашите приоритети. Предстои и сме пред преподписване и уговаряне на финалните условия за финансирането на тези три важни проекта – Околовръстното – южната част на София, Автомагистрала „Калотина” и пътят София – Видин. Така че не е вярно, че го зачертава. В момента се работи по парцеларния план и по документите, необходими за стартирането на строителството на този път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Следва въпрос от народния представител Георги Андонов относно аварирал участък на пътя Благоевград – Банско.
Господин Андонов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Председател, въпросът ми е за второстепенния път Симитли – Банско – Гоце Делчев. Преди по-малко от месец в местността „Предела” на второстепенния път аварира част от пътното платно и с това се затрудни движението по пътя. В началото на зимния сезон, който предстои след по-малко от месец, стоим пред голямата опасност единственият път, обслужващ големия ни ски курорт Банско, да бъде затворен.
Въпросът ми към Вас, госпожо министър, е: какви действия предприема Министерството на регионалното развитие, в частност Агенция „Пътна инфраструктура” за отстраняване на проблема? Работи ли се за трайното отстраняване на проблема? Мислите ли, че авариралият участък ще застраши до някаква степен предстоящия зимен сезон и придвижването по безопасен начин на шофьорите и пътните превозни средства в този участък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Захариева.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Републиканският път 2-19 Симитли – Разлог – Гоце Делчев – ГКПП „Илинден” е единствената транспортна връзка, свързваща общините Симитли, Разлог, Банско, Добринище, Белица и Гоце Делчев с областния център Благоевград, изобщо с останалата част по пътя за София. Пътят е най-пряката и удобна връзка, свързваща Северна, Северозападна и Западна България със зимните ни курорти в Пирин планина. В резултат на създалата се аварийна ситуация съществува реална опасност от цялостно прекъсване на пътя. Това ще доведе от своя страна до откъсване на населените места и невъзможност за осигуряване на стоки и услуги от първа необходимост, и не на последно място – до възпрепятстване и проваляне на зимния туристически сезон.
За критичното състояние на високата осем метра подпорна стена при километър 15 плюс 200, това е около 5 км след село Градево по пътя Симитли – Разлог, е докладвано от Областно пътно управление – Благоевград, на 10 октомври 2014 г. Незабавно са предприети действия за извършване на инженерно-геоложки оглед и установяване на щетите. По време на огледа е констатирано отместване на горната част на стената с около 12 см. Образувана е пукнатина с дебелина около 70 см. Междувременно проникналите повърхностни води ускоряват процеса по дестабилизация и де факто подпорната стена се срутва на 23 октомври 2014 г., откогато там е ограничено движението само в едното платно.
На 26 октомври е възстановено движението на товарни автомобили, които даже бяха спрели. Между другото, ние всъщност не сме спирали да работим – геоложките измервания, и в момента се укрепва там. Тази сряда осигурихме средства за възстановяване на пътя. Вчера Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие в размер на 950 хил. лв. за финансиране обезопасяването на авариралия пътен участък, като разходите се предвижда да бъдат осигурени за сметка на преструктурирането на разходите от централния бюджет.
Необходимите спешни и неотложни аварийно-възстановителни работи са предвидени като възможност за изпълнение по действащия Рамков договор за зимно поддържане и поддръжка на пътища, поради което де факто и в момента се работи по укрепването на пътя.
Имайки предвид възможността на този пътен участък да осигурява пряк и основен достъп до зимните курорти в Банско, Разлог и Добринище, поемам ангажимент до края на този месец участъкът да бъде завършен и да бъде възстановено двупосочното движение в двете платна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Реплика.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, благодаря за отговора и поздравления за работата, която сте свършили, и най-вече за ангажимента, който поехте пред нас – до края на месец ноември да бъде изцяло отстранен проблемът с околовръстния пътен възел Симитли –Банско. Мисля, че Министерството и в частност Вие като министър на регионалното развитие свършихте по един безупречен начин цялата работа по създалата се кризисна ситуация. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следващият въпрос е от народния представител господин Джевдет Чакъров относно рехабилитация и разширение на пътя Пловдив – Асеновград.
Имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Захариева, обръщам се към Вас във връзка с реализацията на Проекта „Разширение на пътя Пловдив – Асеновград”, или както се знае и в региона – удвояването на пътя между Пловдив и Асеновград. Този въпрос го задавам вече трета поредна година и ще продължа да го задавам, защото хиляди и десетки хиляди хора очакват строителството и да има нормална комуникация между два големи града – един път, който е изключително много натоварен.
През 2012 г. тогавашният министър на регионалното развитие госпожа Лиляна Павлова отговори, че за финансирането на този проект са осигурени пари от държавния бюджет и заем от Европейската инвестиционна банка. Въпроса зададох през месец юни. Отговорът беше, че до края на годината ще се проведе обществената поръчка и през 2013 г. ще стартира строителството. През юни 2013 г. тогавашният министър на регионалното развитие госпожа Десислава Терзиева ми отговори, че рехабилитацията на пътя, който вече посочих – удвояването на пътя, не е финансово обезпечена, тъй като срокът на заема от Европейската инвестиционна банка трябва да бъде удължен. Уведоми ни също, че нашата страна, съвместно с Европейската инвестиционна банка, ще направи необходимите постъпления за продължаване на Заемното споразумение.
Във връзка с тази ситуация Ви задавам следните въпроси:
Осигурено ли е вече финансирането за проекти? Ако не е осигурено, бихме искали да знаем причините.
Има ли вече готовност, ако е осигурено финансиране, да се проведат необходимите процедури и да стартира строителството? Ако това не е така, какви са причините?
По принцип кога се предвижда окончателното строителство и влизане в експлоатация на посочения път? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
За отговор – госпожа Захариева.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, горецитираният обект е бил предвиден за финансиране със заемни средства от Европейската инвестиционна банка и това е един от обектите, включени в „Транзитни пътища 5”. В началото на 2013 г. са предприети действия по стартиране на процедура за удължаване на срока на заема до 2016 г. Това се налага поради факта, че от години наред се въвеждат ограничения за така наречените „лимити на държавни инвестиционни заеми” по бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура”, което наистина пречи и е абсурдно ние толкова години да не можем да приключим строителството на тези лотове по този заем. За това се наложи удължаване до 2016 г.
Всяка година се отпускат наистина изключително малко лимити – до 20, 40, 50 милиона, което просто е абсолютно недостатъчно. Заемът е много по-голям.
С решение на Управителния съвет, независимо от ограничените средства – между другото, всяка година ние постоянно искаме увеличаване на този лимит и през годината, даже онзи ден подписах отново такова писмо до Министерството на финансите за „Транзитни пътища 5”.
Така или иначе поръчката е стартирана на 30 юни 2014 г. Впоследствие обаче в процеса на процедурата е установено наличие на грешки в тръжните документи за обекта, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата.
Грешките, най-накратко, са следните: не е посочено точно какви проектанти трябва да има и колко от тях, което би поставило дискриминационни условия за някой от участниците и в същото време – под угроза поръчката, после да бъде отменен и избора на строител. Също така е включено проектирането на пътен възел, защото той още не е проектиран, докато пътят е проектиран, като не е ясно точно какви са сроковете за възложителя за одобряването на проекта, което пък би поставило строителя в невъзможност и той да планира неговите срокове. Поради тази причина процедурата е прекратена с решение и в момента предстои стартирането на нова.
По отношение на това на какъв етап са процедурите. Всъщност наистина този път е включен и ще бъде включен за Държавни инвестиционни заеми (ДИЗ) за следващата година.
Каква е същността на договорите с ДИЗ, с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ)? Там, след като сключиш договор със строителя, ти плащаш, независимо от това дали си осигурил финансиране само за престой. Поради тази причина ние всяка година наистина настояваме да бъдат осигурявани достатъчно средства, така че да могат да приключват тези обекти, защото излизат два пъти по-скъпо на държавата, ако има договор и не се строи по него. Строителят е доволен, той получава пари, но нито хората са доволни, нито държавата, защото те плащат два пъти повече. До момента има одобрен парцеларен план, влязъл в сила. Издадени са решенията за отчуждаване, но, за съжаление, пак отново поради несъвършенство в Закона за държавната собственост, които не бяха отстранени – ние предлагаме да бъдат отстранени, голяма част от тях все още не могат да бъдат връчени на собствениците. Решението не може да бъде връчено на собствениците. В момента се връчват с нотариални покани. Така или иначе в момента има заведени дела за 34 имота, тоест отчуждението не е приключило и строителството не може да започне, независимо от това дали щеше да бъде сключен договора или не.
Практиката досега показва, че около година отнема, за съжаление, обжалването на такива поръчки и приключването финално.
Приключвам с това: изключително важен път, включен е в списъка за обекти, поради което ние наистина считаме, че той трябва да се случи на всяка цена, независимо от това какви пари се отпускат всяка година от държавните инвестиционни заеми. Всъщност ние сме го включили в списъка с обекти за изпълнение в следващия програмен период по Оперативна програма „Региони в растеж”. Тоест там мога да Ви кажа сто процента ще се случи този път догодина, стига програмата да бъде одобрена наистина бързо, защото той е почти готов за строителство, с изключение на отчуждителните процедури. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Захариева.
Заповядайте за реплика, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Захариева, уважаеми колеги!
Благодаря Ви за отговора, уважаема госпожо Вицепремиер, но няма как да бъдем удовлетворени изцяло. Има обаче определена надежда с оглед на това, че предварителната информация, която имахме, е, че строителството на посочения път – удвояването на пътя или разширението, както и да го наречем, е предвидено за 2016 г. Отговорът, който Вие давате и представяте пред високата трибуна на Народното събрание, е, че строителството ще започне през следващата година. Това е добра новина с оглед на това, че този път е изключително много натоварен. Официалната статистика от Министерството на транспорта – за 24 часа по този път преминават над 21 хил. единици леки автомобили. Пътят е много натоварен, освен това е и рисков път. За съжаление, там стават много пътнотранспортни произшествия и, с най-голямо съжаление, в много от случаите са с жертви.
С оглед на това, че комуникацията е важна не само между Пловдив и Асеновград – това е основна комуникация и към област Смолян, към област Кърджали, сега и с новите КПП-та към Гърция, пътят е изключително много натоварен, така че потребността е огромна. Виждам, че ще се осигурят средства. Ще следим този процес заедно с колегите от областта, за да можем коректно да уведомяваме и информираме хората за тази изключително голяма потребност.
Ние осъзнаваме и аз Ви благодаря за информацията, която подавате, че възможностите са ограничени. Знаем, че трябва да се обърне внимание и на второкласната, и третокласната пътна мрежа в страната, където също има огромни потребности, така че комуникацията да бъде нормална и достъпна за всички нас в цялата страна. Все пак Ви благодаря за отговора и да се надяваме, че строителството на този път ще стартира в срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уточнение и апел към народните представители. Служебният кабинет вчера прие изменения на Закона за държавната и общинската собственост, които се налагат според нас в резултат на решението на Конституционния съд. Част от тези текстове касаят и уведомяването на собствениците за решенията за отчуждаване. Просто уточнявам, че в случай на ненамиране на постоянния адрес или потърсване чрез призив, ще се прилагат разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс за връчване.
Апелът ми е: наистина включете този проект във Вашата програма, защото това със сигурност ще облекчи много изпълнението на големите инфраструктурни проекти. Ако този закон бъде приет, тогава мога да кажа, че наистина е възможно този път да стартира в края на следващата година. Ако не – бях честна и Ви казах, че всичко зависи от делата и колко време те ще продължат. Де факто има възможност за издаване на разрешение за строеж в момента, в който приключат отчуждителните процедури. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Следва въпрос на народния представител Манол Трифонов Генов относно реализацията на обществена поръчка за рехабилитация на 20 км отсечка от ІІІ-804 Поповица – Асеновград, от километър 0+000 до км 20+442,71 по проект от лот 15А на Програма „Транзитни пътища V”.
Слушаме Ви, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо служебен Министър! Искам да занимая аудиторията и да ми отговорите на въпрос, който във времето изключително много е брадясал, подобно на този, който колегата Чакъров постави преди малко.
Тежкото състояние, госпожо Министър, на транспортните артерии в страната са обект на различни управленски приоритети. Политиката на управлението в сектор „Пътища” се опитва да противопостави магистрали срещу второкласни пътища, столица срещу провинция, републикански срещу общински трасета.
Така тенденциозното фаворизиране на един вид пътища срещу други в крайна сметка ощетява потребителите на автомобилния трафик и е риск за тяхната сигурност на пътя. В същото време пренебрежението към тези пътни трасета е откровена дискриминация на групи от обществото и тяхното право на безопасно придвижване.
Една от инфарктните транспортни връзки, които в последните пет години станаха печално известни в държавата, е двадесет километровото трасе Поповица – Асеновград. Пътят е връзката на Североизточна и Източна България към Смолян и зимните курорти. Състоянието поне от пет години е официално обявено за катастрофално и изключително рисково за придвижване.
Обещанията на държавата, че републиканското трасе ще бъде включено в лот по Програма „Транзитни пътища V” се оказа илюзорна надежда от поне три години насам. Напрежението около разпадащия се път, осеян с 12-сантиметрови дупки по него, описани с технически експертизи, провокира гражданско неподчинение на хората от община Садово. Така през месец октомври на 2013 г. те блокираха международния път към Истанбул при село Поповица. В последните години превозвачи отказват да изпълняват курсове по линията от общинска и областна транспортни схеми в този район с един-единствен категоричен аргумент, че не искат да рискуват живота на пътниците.
Уважаема госпожо Министър, какви са причините за внезапното и без огласени аргументи спиране на процедурата за избор на изпълнител и надзор на обекта? Кой носи отговорност за факта, че от 20 май до 8 август 2014 г. Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) провежда двете процедури и стига до огласяване дори и на ценовите оферти на общо 15 фирми, участници в надпреварата, без да ги финализира? Каква част от обявената индикативна стойност на поръчката от 15 млн. лв. е била осигурена при старта на процедурата? Каква е съдбата на банковите гаранции от фирмите, участници в двете процедури, за избор на изпълнител и надзор? Кой е поел ангажимента да обяви на общинските власти на засегнатите общини и обществеността за спирането на тези процедури? Разполагат ли АПИ и Министерството на регионалното развитие с актуална експертиза за състоянието на рисковия път на прага на зимния сезон 2014-2015 г.? Какви съвети бихте дали на ежедневно пътуващите по това трасе училищни автобуси и междуселищен обществен транспорт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Генов.
Ще Ви моля да се вмествате в двете минути, тъй като просрочихте почти минута и половина.
За отговор – госпожа Захариева.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Генов, отсечката Поповица – Асеновград е строена преди повече от 50 години и наистина оттогава не е рехабилитирана, поради което, както казахте Вие, е в лошо състояние.
Това, което към момента мога да кажа, е, че процедурата не е прекратена и работата по нея продължава. В процедурата „строителство” са представени 9 оферти, а в процедурата „строителен надзор” – също 9 оферти. Към настоящия момент процедурите, както казах, продължават. Те са на етап разглеждане, оценка и класиране на участниците, като Законът за обществените поръчки предвижда възможности за участниците да удължат валидността на представените от тях оферти и гаранции за участие до сключването на договора. Това е и отговорът на въпроса какво се случва с гаранциите.
Искам да Ви информирам, че тук въпросът е същият като предишния – става въпрос за същото. Де факто всяка година се осигуряват много по-малко средства като лимит от държавните инвестиционни заеми. Тук са осигурени индикативно 15 милиона, но те не са обект за обект, те са за всички обекти. Парите, които са осигурени като лимити за държавните инвестиционни заеми ще стигнат само за разплащането по започнатите вече договори.
Ако се изплатят аванси и средства за мобилизация по нови договори, какъвто би бил този, това ще доведе до оскъпяване, както казах и преди малко, и то много на строителството по този обект – лихви, неустойки, индексации и така нататък на цените на строеж. Така или иначе за да може да стартира този път, е била необходима актуализация на бюджета по държавните инвестиционни заеми на АПИ, но това може да стане само от Народното събрание – вдигането на лимита по държавните инвестиционни заеми.
Необходимата сума за изграждане на тази отсечка не може да бъде осигурена от самия бюджет на агенция „Пътна инфраструктура” извън държавните инвестиционни заеми, тъй като, както знаете, към настоящия момент няма средства дори за подготовка на пътищата за зимата.
Това, което мога да поема като ангажимент, защото този път наистина е опасен, пак подчертавам, процедурата не е прекратена, тя продължава и в началото на следващата година ще бъде финално приключена и ще може да започне рехабилитацията и строителството на този път. Все пак, за да осигурим зимата, това, което можем да поемем като ангажимент, е, че най-опасните разрушения от асфалтовата настилка ще бъдат подготвени за зимата в този участък, за да може да пътуват безопасно и училищните автобуси, и всички там. Ние ще ги изкърпим, като най-вероятно средствата ще бъдат осигурени от Бюджет 2015 г., защото нямаме нито един лев за поддръжка на пътищата до края на годината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Единственият отговор, който би удовлетворил както мен, така и хилядите жители и потърпевши, и пътуващите по това трасе, не е този, който чухме. Трябваше да бъде кратък, с ясно поети ангажименти, с ясно конкретизирани срокове. Единственият отговор е, че няма пари.
Но, госпожо Министър, в споразумението с Европейската инвестиционна банка ние съфинансираме около 45%. Вие преди малко казахте, че има някакви средства в размер на 40 милиона, ако чух правилно, точно за тези лотове. Четиридесет милиона – това значи още 55 примерно, от Европейската инвестиционна банка. След като има лимити, процедури, които трябва да се спазят, мисля, че никой от народните представители, ако Вие внесете тези предложения за изменение, няма да откаже да гласува това нещо, след като прочета още няколко реда.
Подозирам, че не Ви е известен фактът извън папките на Министерството, че има изключително остри реакции за това колко е опасен този път. Едно от местата, където можете да се уверите в това, е едно решение на Административен съд Пловдив. То е точно по този повод. Делото е след жалби на граждани, данъкоплатци и изрично разпореждане на полицията до Областно пътно управление – Пловдив, непременно да се направи основен ремонт на този път. Точно в съдебната експертиза на това дело пише: „По цялата дължина на пътния участък има множество дълбоки дупки и по цялата ширина на платното за движение. Състоянието на пътната настилка кара водачите да...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Генов, това, че състоянието е лошо, е ясно. Приготвили сте си още много страници. Няма как да се случи в двете минути.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не, не, няма да ги чета...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
МАНОЛ ГЕНОВ: Просто коментирам експертизата – ред по ред, която е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ама тя не се оспорва.
МАНОЛ ГЕНОВ: ...направена от вещите лица: „Дупките по настилката са с дълбочина 10-12 сантиметра и са хаотично разположени, а в определени участъци заемат цялата ширина на пътя.”
Това наистина, колеги, е цитат от съдебната експертиза.
Нека да вземем, госпожо Министър, мерки, наистина, както обещахте, този участък да се случи следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Захариева.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Едно уточнение. Така или иначе зимата не може да се строи. Това, което мога да поема като ангажимент от името на Агенция „Пътна инфраструктура” е, че строителството ще започне напролет и ще приключи есента. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народните представители Даниела Савеклиева, Димитър Крумов Танев, Кирил Котев и Георги Андонов относно степента на завършеност и срока за изпълнение на лот 4 Сандански – Кулата от автомагистрала „Струма”.
Кой ще развие въпроса?
Госпожа Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Съгласно Договора за изпълнение на лот 4 от автомагистрала „Струма” срокът за изпълнение беше обявен от предходния министър Десислава Терзиева за 15 октомври 2014 г. – нещо, което не се случи. Изключителна тревога предизвиква информацията, появила се в медиите, че Агенция „Пътна инфраструктура” е прекратила договора с гръцката фирма „Актор” за изграждане на трасето и ще се избира нов изпълнител. Напрежението на засегнатите около 50 хиляди жители в района нараства. В същото време община Петрич изпълнява проект по Оперативна програма „Регионално развитие”, който включва и реконструкция на входния булевард на град Петрич, който пък е част от обходния маршрут за строителството на магистралата, а в община Сандански и в цялата област туристическият бранш търпи сериозни финансови загуби.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: каква е степента на завършеност към момента на лот 4? Кога ще бъде изнесен трафикът за и от Гърция извън град Петрич и околните села и в крайна сметка какъв ще бъде крайният срок за изпълнение на лот 4 на автомагистрала „Струма”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата вицепремиерът госпожа Захариева.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Савеклиева, господин Танев и останалите, които питате! Към настоящия момент обект лот 4 от автомагистрала „Струма” – най-лесният участък, бих казала, само малко над 14 километра е дълъг, е изпълнена около 50%. Констатирано е голямо забавяне на изпълнението. Общо взето това, което забелязвам, е, че от година и половина почти нищо не е помръднало – когато бях служебен министър на Регионалното развитие и благоустройството тогава все още.
В резултат на това освен проверката на място, сме направили редица срещи с изпълнителя, за да установим причините за неговото забавяне и да се опитваме да преодолеем това. На част от срещите съм присъствала и аз, а на други е присъствал и министърът на Транспорта като управляващ орган. Така или иначе целта беше да се обсъдят всички детайли и проблеми от проекта и да видим дали този строител в крайна сметка ще поеме ангажимент и ще се довърши този участък, който по всички оценки на специалисти може да бъде довършен в рамките на три до четири месеца, ако времето е хубаво. Сага, зимата, разбира се, не може да се полага асфалт.
Наличието на форсмажорни обстоятелства за периода от 1 март до 30 юни е довело до удължаване на договора със 141 календарни дни. Дори и това не е било достатъчно за да го довърши строителят. Така или иначе до 5 август неприключени отчуждителни процедури също са възпрепятствали работата в определен пътен участък и това е била една от причините за удължаване на срока със 141 дни. Това, което обаче в момента се случва, е, че изпратихме този анекс на строителя с удължение със 141 дни с желание обаче, с искане от наша страна, за това да поеме конкретни ангажименти – пълна мобилизация до 10 дни, довършване на най-проблемния участък в последните му три километра и половина, през които се минава през населени места до месец и половина от стартирането, желание да си осигури и организира работата така, че да работи по цялото трасе. Това, според мен, не беше подписано от строителя, въпреки предварителните уверения, че той ще се мобилизира, ще направи всичко възможно и ще го довърши.
Трябва да Ви кажа, че сме писали 19 писма на строителя. Започнахме и стартирахме процедура по издаване на Акт 10 – акт за спиране на строителство. В момента тече оценка по всичко, което е извършено от строителя, качеството му и това е процедура по прекратяване на договора, за да може да стартира нова поръчка, която е възможно да стартира и да приключи по наши оценки до пролетта на следващата година и участъкът ще бъде завършен до есента на следващата година. Това е отговорът какво ще се случи. Това е, което мога да кажа.
За съжаление, въпреки всичките ни опити този строител да се мобилизира и да започне да строи, това е добра фирма принципно, не мога да кажа какви са проблемите, има редица искания, които не признаваме, като осигуряване на инертни материали, допълнителни средства и така нататък, които ние категорично не сме готови да признаем. Но благодаря Ви за въпроса. Считам, че няма пречка да приключи този проект до есента на следващата година и да не бъдат загубени средствата по Оперативна програма „Транспорт”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер! Присъствах, когато се водиха първите разговори, преди подписването на Протокол № 23 от месец февруари 2013 г. Първият срок, който се коментираше за завършване на този участък от автомагистрала „Струма”, беше края на месец ноември 2013 г. Впоследствие, след поредица от писма и разговори между община Петрич и АПИ, както и с изпълнителя „Актор”, е постигнат друг срок – устно, разбира се, и това е срокът 25 август 2014 г. В момента са изпълнени 56% от автомагистралата в участъка Сандански – Кулата, остават 44%. Петдесет и шестте процента са изпълнени за година и седем месеца. Не виждам как, при положение че Вие планирате да се проведе нова процедура за избор на нов изпълнител, в рамките на 150 дни ще бъдат реализирани останалите 44%. Затова моите притеснения около сигурността на гражданите са силни. Вие знаете, че там имаше един смъртен случай от пътнотранспортно произшествие. Между другото, и част от участъка от Кърналово - борсата до Петрич в момента е в недобро състояние и се нужда от належащ ремонт.
Моите притеснения за развитието на бизнеса в областта и притесненията, които търпят гражданите, са много сериозни: как за 150 дни ще бъде завършено 44%? Как ще компенсираме гражданите и бизнеса за търпението, което проявяват?
И другият ми въпрос е: ще има ли санкции към фирмата-изпълнител „Актор”, която да понесе своята отговорност за забавяне на сроковете? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танев.
Госпожо Захариева, дуплика.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател! Много въпроси зададохте. Аз съм съгласна, че бизнесът и гражданите търпят големи вреди от забавянето на тази отсечка. Толкова дълго е продължавало строителството, защото аз казах, че е имало форсмажорни обстоятелства, през което време – около 141 дни, не е строено на този обект.
Абсолютно съм убедена, че при добра организация на работа, това сме го казвали неведнъж и ще Ви дам за пример 34 км от лот 4 магистрала „Тракия” – беше същият участък горе-долу, който приключи за около три месеца, при добра организация и време. Проблемът е лошата организация на работа на строителя в момента, затова този участък се бави. Също така фактът, че от тази година и половина всъщност 150 дни той не е могъл да строи поради лошо време, неприключили отчуждителни процедури. Затова срокът е удължен. Уверявам Ви, че не е било устно, а с анекси, одобрени и от управляващия орган. Няма как устно да се удължава срок по договор. Това е станало с договор и с анекси към него поради форсмажорните обстоятелства.
Това е, което мога да кажа. Абсолютно по мнението на всички специалисти този участък е лесен и може да бъде приключен в рамките на 150 дни, ако има добра организация на работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
От името на парламентарна група – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! За три месеца живот вечно усмихнатото служебно правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев, успя категорично да докаже, че не е независимо, не е експертно, не е национално отговорно. Така го оцени Българската социалистическа партия още след първите му стъпки. И днес нямаме основание да променим оценката си.
Служебният кабинет надхвърли правомощията си, позволи си без санкцията на Парламент в парламентарната република да прави политики в ключови сфери, като национална сигурност, финанси, енергетика и отбрана, но пък остави на заден план основната си задача – да гарантира спокойно, обективно и честно провеждане на изборите.
Служебният кабинет стигна и до недопустимото – позволи си и опасни игри с националния интерес в ситуацията на кризи в Украйна, Ирак, Сирия и Афганистан. Това е най-мекото определение за подготвената от служебния военен министър Велизар Шаламанов „Визия 2020”, в която се появи скандалният текст, че Русия е в информационна война с България. Русия бе наричана „държавата на Путин”, която била заплаха за националната ни сигурност.
С лека ръка един служебен министър и един служебен премиер, под благосклонния поглед на назначилия ги президент, зачеркнаха усилията на няколко български правителства за баланс във външната политика. На фона на агресивния тон към Русия логично дойде и стопирането на усилията за изпълнението на стратегическия проект „Южен поток”, без мисъл за последствията за националната ни сигурност, икономиката и енергетиката.
В същото време неотложни задачи по бежанския проблем бяха заобикаляни и не получиха адекватна реакция, но за сметка на това бе направен опит да бъде уволнен шефът на служба „Военна информация” Веселин Иванов.
Скрито зад декларациите за прозрачност и честност, служебното правителство широко отвори вратата на корпоративни и партийни интереси. Беше създаден Енергиен борд, рекламиран като мястото, в което са представени всички интереси, в което ще бъдат търсени консенсусни решения и ще бъдат предлагани политики. Истината е, че той даде възможност на корпоративни лобита, които не успяваха да прокарат интересите си до момента и да проправят своята политика в енергетиката. И не закъсняха да се възползват – стопирани бяха действията за ограничаване на ВЕИ-сектора и монополите в енергетиката, а цената на електроенергията бе повишена без сериозна мотивировка.
Заето с демонстрациите на консенсус, диалог и проевропейска визия, служебното ръководство пропусна да работи по истинските европейски изисквания, на които трябва да отговори сектор „Енергетика”. Блокирани бяха действията по всички ключови мерки на кабинета Орешарски в тази посока – по балансиращия пазар на електроенергия и по стартирането на енергийната борса.
Служебното правителство почти успя да превърне България в държава, в която бордовете изместват институциите. Защото бордовете се управляват корпоративно от посочилия ги, а институциите функционират при много по-сложни форми на контрол, включително и обществен.
Защо ни беше нужен Изборен борд, последван и от борд при министъра на вътрешните работи?! Вероятно заради обявения от кабинета на Георги Близнашки основен приоритет – „активно взаимодействие между държавните институции в партньорство с гражданското общество за свободни и честни избори.” Мимикрията на граждански контрол може и да свърши пиарската работа, но истината е, че нямаше ефективно противодействие в купуването на гласове.
Много по-отговорен се оказа кабинетът Георги Близнашки към кадрите, но към кадрите на една определена политическа партия. Преди три месеца го определихме като троянския кон на ГЕРБ и наистина той пренесе техни хора на ключови позиции в изпълнителната власт. Дори бърз преглед показва, че структури със стратегическо значение и концентрация на ресурси се оказаха в ръцете на ГЕРБ преди изборите. Само за няколко месеца служебният кабинет последователно успя да промени ръководните органи и състави на основни звена във финансите, икономиката, енергетиката, транспорта, отбраната, външните работи, здравеопазването и земеделието.
Цялостната кадрова политика бе подпечатана с връщането на Ваньо Танов като шеф на митниците.
Непрекъснато саморекламиращо се като правителство, разчитащо на подкрепата на Европейския съюз, забави одобрението на бъдещите оперативни програми. За сметка на това служебният кабинет направи първите стъпки за моделиране на „подходящи” за европейско финансиране приоритети и в други сфери.
Едно от първите му действия бе да промени приоритетите на оперативните програми „Транспорт” и „Региони в растеж” 2014 2020 в полза на пътната инфраструктура за сметка на железопътната. Натискът е в полза на автомагистралното строителство. Дали е случайно и спирането на всички обществени поръчки по рехабилитацията на ключови отсечки от националната пътна мрежа? Очевидно автомагистралите могат да бъдат приоритет само ако строителството им бъде в ръцете на „правилното” управление, излъчено от правилната политическа партия.
Но пък Националната инвестиционна програма не може да бъде приоритет, въпреки че насърчава растежа на местно ниво. Спирането й в ход освен до управленско късогледство, най-вероятно опира до желанието отново да бъде упражнен до болка познатият ни партиен контрол върху публичните средства.
Логични са въпросите: кой стоеше и стои зад служебното правителство?
Защити ли то експертността си, успокои ли нацията, гарантира ли честни избори или доста по-успешно се справи с това да балансира между корпоративни амбиции и партийни задачи?
Отстояваше ли националния интерес или работеше срещу него?
Не създаде ли той свое задкулисие, маскирано зад гражданственост и диалог, макар че се роди уж като отговор на задкулисието?
Въпросите са най-вече към президента – конструкторът на служебния кабинет, който го захрани с най-проверените си кадри.
Въпросите са и към победилата на изборите партия, и към следващия министър-председател. Ще свали ли маската на служебния кабинет? Ще обезвреди ли опасните тенденции, които той, въпреки ограничените си правомощия, заложи? Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Преминаваме към въпросите към господин Щонов – служебен министър на икономиката и енергетиката.
Първият въпрос е на народния представител господин Красимир Янков – относно средства на дружества от сектор „Енергетика” в Корпоративна търговска банка.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Щонов, две са актуалните теми – съставяне на правителство и варианти за развитие по проблема Корпоративна търговска банка.
Кабинет със сигурност ще има, дори и за това да се премине през предсрочни избори, докато всички проблеми, свързани с КТБ трябва да бъдат разглеждани като търсене на възможност за минимизиране на щетите. Един от основните потърпевши от казуса КТБ е държавата и загубата на средства, които са били в КТБ.
Като народен представител Ви задавам следния въпрос, свързан именно с този финансов ресурс, защото на малките вложители изцяло или в по-голяма част ще им бъдат възстановени средствата. Лицата с голям размер на лични влогове, които са вложили изцяло или повечето от личните си средства в КТБ, са го направили заради добрите финансови условия и очаквана печалба от лихви. Това само по себе си представлява финансова операция и тя крие своите рискове. За разлика от частните вложители, фирмите и дружествата, дори и при направена диверсификация, пак стават заложници при евентуално лошо управление в банковия сектор.
С оглед на това въпросът ми към Вас е следният: в какъв размер са средствата на отделните дружества в сектор „Енергетика” поотделно и като цяло към момента на прекратяване на обслужване на клиентите от Корпоративна търговска банка? Може ли да се смята, че увеличението на цената на тока е свързано с търсене на възможност за компенсиране на загубите от средствата, блокирани в КТБ? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Янков.
За отговор – министър Щонов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, в отговор на Вашия въпрос Ви предоставям следната информация. Към момента на прекратяване на обслужването на клиенти в КТБ държавните дружества в сектор „Енергетика” са имали следната нетна експозиция, средства в банката. Общата сума е 159 млн. лв., която разделена по основните фирми е: от страна на БЕХ – 44 млн. лв.; от страна на мини „Марица изток” – 18 милиона; ТЕЦ „Марица изток 2” – 1 млн. 400 хил. лв.; „Булгаргаз” – 17 милиона; „Булгартрансгаз” – 55 милиона; НЕК – 14 млн. 300 хил.; АЕЦ „Козлодуй” – 4 млн. 560 хил. лв.; „Електроенергиен системен оператор” – 4 млн. 818 хил. и Държавното предприятие за радиоактивни отпадъци – малко под 300 хил. лв.
За да спестя времето в следващи въпроси мога дори да Ви дам информация относно разпределението – какъв процент от общите средства на тези фирми е представлявала нетната експозиция към КТБ: в БЕХ тя е точно около 25% – както е по правилник, според наредбите, приети от предишното служебно правителство; има три дружества, които са над тези 25% – това са мини „Марица изток” с 48%, „Булгаргаз” – с 98% от нетната експозиция, тоест всичките пари горе-долу са били в КТБ и „Булгартрансгаз” от 45%.
Причините за тази нетна експозиция са малко различни за дружествата. При мини „Марица изток” говорим за едни 18 лв., които всъщност не са налични средства, а средства по една така наречена „сметка „Фонд за напускане”, където се набират средства за рекултивация на рудниците в дългосрочен режим – след 40-50 години. За останалите две дружества средствата са надвишили тези 25% в резултат на плащания няколко дни преди банката да затвори.
Относно втория въпрос дали е възможно тези блокирани средства да имат нещо общо с увеличение на цената на електроенергията, искам да Ви уверя, че това на практика няма как да стане. Цената на електроенергията зависи от цената на обществения доставчик и дисбалансите в системата, както и разходите за разпределение на тази електроенергия. Дружеството НЕК е имало блокирани 14 млн. лв. За да си представите горе-долу какво минава през НЕК – на година минават между 2,5 и 3 млрд. лв., тоест това са пари, които се събират от клиентите и се плащат на производителите на електроенергия. Тъй като има разлика в цените се получава един дефицит от около 900 млн. лв. преди последното увеличение на цената на електроенергията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Две са много. Завършете мисълта си. Имате общо 3 минути.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Мисълта ми е, че от този дефицит от 900 млн. лв. увеличението на тока от 1 октомври покри 200 милиона, а останалите трябва да се наберат чрез допълнителни реформи в енергетиката: ограничаване на ВЕИ-тата, на ТЕЦ „Марица изток 1”, ТЕЦ „Марица изток 3” и така нататък, докато средствата, загубени в КТБ са само14 милиона. Сами можете да си представите – 14 милиона не могат по никакъв начин да се сравняват с 200 или 700 милиона, което налага вдигането на цената на тока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Щонов.
Заповядайте за реплика, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Щонов, благодаря за информацията, но за съжаление голяма част от времето за решаване на проблема Корпоративна търговска банка съвпада с периода на управление на служебния кабинет, за който никой не носи политическа отговорност. Това означава, че никой няма да понесе пряка политическа отговорност. Това означава, че никой няма да понесе отговорност за бездействието или действията в неправилна посока.
Вярвам, че българският избирател ще запомни, че гарант за служебния кабинет е президентът на Република България Росен Плевнелиев, който лично посочва състава на служебния кабинет – президент, избран от ГЕРБ.
Моля да използвате възможността за дуплика и да отговорите: обсъждан ли е вариант кредити в Корпоративна търговска банка за проекти в енергетиката, при условие че са част от енергийната система, да се търси възможност за цесия със средствата на енергийните дружества с държавно участие, които са блокирани в Корпоративна търговска банка? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Янков.
Заповядайте за дуплика, министър Щонов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Към мен имаше поставен само един въпрос от моите компетенции, защото цялата роля на правителството не е в моите компетенции.
Да, обсъждани са различни варианти и служебното правителство, в частност в енергетиката, икономиката и туризма, е направило всичко възможно, за да може част от блокираните средства при евентуални варианти за развитие на изхода със случая с КТБ да бъдат спасени. Да! Отговорът на Вашия въпрос е: да! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Следващият въпрос към Вас, господин Щонов, е от народния представител Магдалена Ташева относно делото, което „Атомстройекспорт” води пред Международния арбитражен съд в Париж срещу Националната електрическа компания.
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаемо председателство, госпожи и господа народни представители! Господин Министре, на 7 юни 2013 г. научихме, че руската компания „Атомстройекспорт” е завела срещу българската Националната електрическа компания дело в Международния арбитраж в Париж на стойност 870 млн. евро за поръчан, произведен, но неплатен реактор за АЕЦ „Белене”. Впоследствие тази сума в руски и български експертни издания и медии от по-масов характер беше закръглена на 1 милиард. Аз съм срещала експертни становища и анализи, в които сумата е вдигната даже до 1 млрд. 400 млн. евро – иск срещу Националната електрическа компания. Малко след като това стана известно беше съобщено, че и НЕК е завела насрещен иск, само че за 62 млн. евро, но пред Арбитража в Женева за стария реактор, произведен от чешката „Шкода” преди 20-тина години, чието купуване е влизало в офертата на „Атомстройекспорт”.
На 25 октомври 2013 г. българското общество научи, че кантората „Уайт енд Кейс”, която България е наела да защитава тезата на НЕК, всъщност е изпуснала срока да представи тезата и списъка със свидетелите и експертите, които ще я защитават. По-нататък научихме, че двете дела са обединени и сега ще се гледат в швейцарския град Женева.
Пак по съобщение в медиите... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за въпроса Ви, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Въпросът е: на какъв етап е арбитражното дело за проекта „АЕЦ „Белене” и на каква стойност е искът на „Атомстройекспорт”? Каква е тезата на НЕК и кой я защитава? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – министър Щонов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа и госпожи народни представители! Уважаема госпожо Ташева, по първия Ви въпрос – на какъв етап е делото за проекта „АЕЦ „Белене” и на каква стойност е искът на „Атомстройекспорт”, Ви уведомявам, че между НЕК и „Атомстройекспорт”, Русия, към настоящия момент е налице висящо арбитражно производство пред Арбитражния съд при Международната търговска камара в Париж. Предметът на спора касае претенции на „Атомстройекспорт” за около 1 млрд. евро – малко под 1 млрд. евро, почти милиард евро, за заплащане на дейности на „Атомстройекспорт” по предварителен договор от 26 ноември 2006 г. и допълненията към него, за дейности, които не са били предмет на изрично договаряне между страните, за ескалация на договорените цени, лихви, пропуснати ползи, разходи за демобилизация.
От своя страна НЕК е предявила срещу „Атомстройекспорт” насрещни искове в размер на малко над 100 млн. евро. Спорът започва като арбитражно дело за претенции за неплатени фактури, заведено от „Атомстройекспорт” като дело, след прекратяването на проекта „Белене” през 2012 г. След това ескалира до дело, обхващащо всички претенции на „Атомстройекспорт” и на НЕК по повод прекратяването на проекта. Това е обединението, за което Вие споменахте.
Българската страна се представлява от международната адвокатска кантора „Уайт енд Кейс”. Към настоящия момент делото е в напреднала фаза. През септември тази година се проведоха двуседмични заседания по делото в Женева, Швейцария, на които бяха разпитани и изслушани свидетелите и експертите от двете страни. В периода 15-19 септември бяха изслушани свидетелите на „Атомстройекспорт”, а свидетелите на НЕК бяха изслушани в периода 22-24 септември. Експертите на „Атомстройекспорт” и на НЕК бяха разпитани и изслушани в периода 24-27 септември тази година.
След приключване на изслушването и по разпореждане на Арбитражния трибунал предстои страните да направят двойна размяна на писмени защити. Двойна размяна, тоест два пъти – това е нов елемент, първата размяна следва да бъде през месец февруари 2015 г., втората – през месец май 2015 г.
Не очакваме решение по делото преди месец септември догодина. Ако се има предвид сложността на делото и обема на доказателствата, е възможно решението да бъде оповестено в началото на 2016 г. За сведение, преди това изискване за двойната защита очаквахме делото да бъде разрешено към средата на 2015 г., така че винаги съществува този елемент, че разрешението на това дело може да бъде удължавано.
По време на мандата на служебния кабинет проведох няколко срещи с арбитражния екип, по време на който сме оказали пълно съдействие с цел по-добра организация на защитата по арбитража.
Повече информация не мога да Ви предоставя, тъй като става въпрос за арбитражно дело и съответно всеки коментар по тази тема може да окаже влияние върху изхода на делото. Мога да Ви уверя, че сме в течение на детайлите и сме ангажирали една много добра кантора. Вярваме, че правим една от най-добрите възможни защити при наличните факти, които съществуват.
Също искам да се вземе предвид и факта, че министърът на финансите е законен представител на държавата по съдебни дела и арбитражни производства. Съгласно Гражданския процесуален кодекс Министерството на финансите организира и координира представянето на българската държава по това арбитражно дело. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Щонов.
Реплика – госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Министре, аз наистина съжалявам, че оправданието „води се дело, затова не можем да Ви кажем нищо” беше възприето и от Вашето правителство. Със същия аргумент предишното правителство – на премиера Орешарски, отказваше да дава информация дори и на Комисията по енергетика в Четиридесет и второто народно събрание.
Все пак благодаря Ви за изчерпателното описание на перипетиите, от което в крайна сметка ние, а и българското общество, разбира, че „Атомстройекспорт” води срещу България дело за 1 милиард, а ние срещу „Атомстройекспорт” за 100 милиона – 900 млн. евро остават на сметката на българския народ, който трябва да плати унизителното подчинение на правителството на ГЕРБ, което спря проекта „АЕЦ „Белене” при готов вече реактор под натиска на Съединените щати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли?
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Уважаема госпожо Ташева, бих искал да спомена две неща в отговор на Вашето изказване. Изходът от това дело може да означава, че България трябва да плати на „Атомстройекспорт” между нула и 1 млрд. евро – не е ясно колко, а „Атомстройекспорт” трябва да плати на НЕК между нула и 100 милиона. Всякакво друго изказване и някаква друга сметка върху тези цифри не отговаря на идеята да има арбитражно дело, така че тук говорим между нула и 100 милиона, и 1 млрд. и 100 милиона – минимална и максимална щета, ако мога да използвам думата от вчера. Но къде ще бъде тя, на този етап никой не може да каже. Така че аз бих се въздържал от подобни коментари.
Вторият много важен въпрос, който касае енергетиката и аз като служебен министър в енергетиката много държа да имаме яснота по този въпрос – АЕЦ „Белене” предвиждаше да се построят два реактора. Всеки реактор дава около 8 терават часа електроенергия на година, а 8 плюс 8 правят 15 терават часа. В момента в България съществуват мощности да се произведат 55 терават часа на година. Вътрешната консумация е 35 терават часа. Изнасяме 10 терават часа и имаме 10 терават часа свръхкапацитет, а 10 терават часа изнасяме в най-добрия случай, може по-малко да бъде тази година.



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Следва въпрос от народните представители Делян Добрев и Валентин Николов относно прекъснато електрозахранване.
Имате думата, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър! Преди около десетина дни започна зимата. Започна с тежък снеговалеж, който доведе традиционно до прекъсване на електрозахранването в малките населени места. Това, което бе по-необичайно тази година, бе, че отне доста продължителен срок за възстановяване, отколкото през други години. Особено тежка бе ситуацията в областите Габрово и Смолян.
Моят въпрос към Вас е: какви са причините за по-бавната реакция в този случай: дали бяха тежките метеорологични условия, дали нуждата от допълнително финансиране на мрежата и допълнителни ресурси? Как може да се избегне това в бъдеще, защото зимата тепърва предстои? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Министър Щонов, слушаме Вашия отговор.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Добрев, в отговор на зададения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация.
Поради настъпили аварии в разпределителната мрежа на територията на трите електроразпределителни дружества в резултат на усложнената метеорологична обстановка – обилен снеговалеж, силен вятър, паднали дървета и клони, което доведе до скъсване на проводници на въздушната разпределителна мрежа на ниско и средно напрежение и прекъсване на снабдяването с електроенергия в няколко населени места, бяха предприети действия на дружествата по възстановяване на електрозахранването.
Получили сме следните данни от дружествата.
За „ЧЕЗ Разпределение България” са работили 88 аварийни екипа, включващи 212 технически специалисти, специализирана техника – 102 бройки, включваща високопроходими автомобили, автошейни, вишки, камиони и рамтракове.
За „Енерго-про мрежи”: 70 енергийни екипа, 172 души специалисти, специализирана техника – 89 бройки.
За „ЕВН – България”: 51 аварийни екипа, 211 души технически специалисти, специализирана техника – 73 автомобила.
Във връзка с внесени в Министерството на икономиката и енергетиката мотивирани искания от страна на дружествата за въвеждане на ограничителен режим за снабдяване с електроенергия на определени райони на територията на страната и на основание на Наредба № 10 от 9 юни 2004 г. за реда за въвеждане на ограничен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електроенергия са подготвени заповеди за въвеждане на ограничителен режим за снабдяването с електрическа енергия.
На 31 октомври – тук говорим за времето преди една седмица, ситуацията беше следната.
На територията на „ЧЕЗ Разпределение”: 18 населени места бяха с авария; на територията на ЕВН – 12 населени места; на „Енерго-про мрежи” – четири населени места.
В отговор на Вашия въпрос защо се получават тези аварии, от една страна е нормално, когато възникне такава тежка, кризисна ситуация, да възникват такива аварии.
От друга страна, как те могат да се намалят и предотвратят в бъдеще? Тук говорим най-вече за аварии във въздушните мрежи. За Ваша информация, разпределението на електроенергията върви по проводници с високо, средно и ниско напрежение. България е една от страните в Европа, която има по-висок дял на въздушните мрежи в ниското напрежение, което съответно води до по-голям брой аварии въз основа на тежки метеорологични условия.
Как може да бъде решен този проблем в бъдеще? Нужни са повече инвестиции от страна на електроразпределителните дружества за подновяване на мрежата и за вкарване на част от тези електропроводници под земята. Тук става въпрос за големи инвестиции. При ситуацията в сектор „Енергетика” пари за подобни инвестиции няма и съответно те не са направени.
В бъдеще се надяваме след стабилизирането на сектора и правилното регулиране на тези дружества да се пристъпи към тези инвестиции, но това е в средносрочен и в дългосрочен план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Щонов.
Реплика, господин Добрев? Няма да ползвате реплика.
Следващият въпрос отново е от народните представители Делян Добрев и Валентин Николов – относно предприети мерки за справяне с евентуална газова криза.
Господин Добрев ще развие въпроса.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, по Ваша информация – от медиите, отново преди около седмица или десетина дни е паднало налягането в газопроводите, които снабдяват България с газ.
РЕПЛИКА: Той е един.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Три са газопроводите, колеги. Който прави реплика от място, да знае.
Моят въпрос към Вас е: каква е готовността на страната за посрещане на евентуална газова криза? С какви възможности разполагаме в хранилището в Чирен? Съществува ли все още проблем с ниското налягане? На какво се дължи то?
Това е още един актуален въпрос, свързан с предстоящата зимна обстановка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Щонов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ЩОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Добрев! Голяма част от времето си в служебното правителство прекарах в анализ на ситуацията с доставките на газ за България и евентуални алтернативни източници на доставка. Истината е, че в момента, както и винаги досега, зависим главно от един източник на газ – тръбите, идващи от Русия, през Украйна и Румъния към България. Съответно изнасяме част от този газ за Турция и Гърция. Има възможност за реверсивен поток на газ от Гърция към България, който може да действа само в кризисен режим. Оттам могат да се получават ограничени количества газ – не повече от 10 до 20% от очакваното потребление през зимата.
Това, което сме направили – към Министерството на икономиката и енергетиката е направен ведомствен щаб, който подпомага управлението при кризисни и извънредни ситуации, които нарушават нормалното функциониране в системата. В зависимост от обстоятелствата този щаб работи в постоянен или в кризисен режим. В момента той работи в кризисен режим поради повишения риск от възникване на извънредна ситуация във връзка с намаленото налягане в газопреносната система на страната, което за първи път бе регистрирано на 10 октомври 2014 г. Провеждат се редовни заседания на щаба на МИЕ и се изготвят оперативни решения съгласно обстановката.
Каква е ситуацията в момента? За последните две седмици налягането в основната тръба, която доставя газ за България, при нормално налягане около 42 бара, в момента е между 30 и 35 бара. Ако налягането падне под 26 бара, започват да се задействат определени планове и системи за сигурност, които ще намалят рязко доставките на газ.
При налягане от 30 до 35 бара, както е в момента, доставките на газ са ограничени. Именно затова те се компенсират частично, като изтегляме газ от газохранилището в Чирен.
Каква е ситуацията там? В Чирен към днешна дата има съхранени 471 милиона кубически метра газ. Това е едно доста голямо количество. Проблемът с Чирен е, че не може да се тегли повече от 3,5 до 4 милиона кубически метра газ на ден. В момента, за да се компенсира това по-ниско налягане, теглим между един и два милиона кубически метра дневно, което е напълно в нормите на справяне със ситуации от подобен размер.
Нашето обяснение за пониженото налягане е технически проблеми в Русия, които може да са истински технически проблеми, или може да бъде просто технически проблеми като извинение за политическия спор между Русия и Украйна. Трудно е да се прецени и да има надеждна информация на какво точно се дължи това ниско налягане. Уверени сме в нашите дискусии с Русия и с транзитните държави, че това налягане се следи много внимателно и нашето очакване, че няма да бъде допуснато трайно понижение на налягането под 30 бара.
Тоест в тази ситуация при консумация от един до два милиона кубически метра на ден Чирен може да издържи в продължение на 120 до 150 дена да работи в такъв режим, което е напълно достатъчно за покриване на нуждите през зимата. Ако евентуално се получи по-голям спад на налягането, следващата стъпка е преминаване на топлоцентралите към мазут, за което има създадена организация, осигурен е мазут, осигурен е транспорта. Това ще бъде един по-скъп вариант, ще се увеличат разходите на топлофикациите, но ще позволи справяне с една евентуална газова криза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплика? Няма.
Преминаваме към въпросите към господин Мирослав Ненков – служебен министър на здравеопазването. Към него има поставен един въпрос от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова относно капиталови разходи на лечебните заведения за болнична помощ през текущата година.
Въпросът ще бъде развит от госпожа Десислава Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, в Закона за държавния бюджет за 2014 г. и конкретно в бюджета на Министерството на здравеопазването за тази година бяха гласувани 15 млн. лв. за капиталови разходи, въпреки заявките на правителството Орешарски, че здравеопазването ще бъде приоритет. Тези 15 млн. лв. са по-малко от всички средства, отделени за капиталови разходи в предходните години. Но въпреки това разпределените, съгласно Закона за бюджета, капиталови разходи между лечебните заведения за болнична помощ с държавно участие в капитала, бяха още веднъж редуцирани след последната актуализация на бюджета. Имаше сигнали от различни лечебни заведения с искане за връщане на средства в Министерството на здравеопазването, където не са разходвани целево през текущата година.
В тази връзка, господин Министър, въпросът ми към Вас е: от колко и кои лечебни заведения с държавно участие в капитала е изискано връщане на средства в Министерството на здравеопазването, които не са разходвани целево? И евентуално, ако имате представа, какви са причините – дали не добра подготовка на бордовете на тези лечебни заведения за усвояване на тези средства, или прекалено късното отпускане от самото Министерство на здравеопазването на капиталовите средства към лечебните заведения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Слушаме отговора на министър Ненков.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НЕНКОВ: Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Атанасова, доктор Дариткова! От тези 15 млн. лв., които са отпуснати за капиталови разходи на Министерството на здравеопазването за 2014 г. 8 млн. 137 хил. 411 лв. са парите, предвидени за болници с държавно участие, 7 млн. 212 хил. 589 лв. са парите, предвидени за второстепенни разпоредители с бюджетни средства и Централното управление на Министерство на здравеопазването.
Болница „Стоян Киркович” Стара Загора, няма да чета номерата на договорите, за да не губим време. На 30 май е сключен Договор за пребазиране на отделения. Общата сума е 1 млн. лв. Преведен е първият транш от 500 хил. лв. На 18 юни договорът е прекратен с едномесечно предизвестие и преведената сума е възстановена в бюджета. Не са стартирали процедурите по ремонта.
В Бургас – Многопрофилна болница за активно лечение Бургас с договор от 30 май за проектиране, строително-ремонтни дейности и оборудване за изграждане на Национален спешен комплекс, припомням – това са така наречените малки „пироговчета”, на обща стойност 852 хил. лв. Преведен е първи транш в размер на 426 хил. лв. На 25 юли договорът е прекратен с едномесечно предизвестие. Преведената сума е върната в бюджета.
Също за Бургас с договор от 29 юли е обектът дофинансиране строително-ремонтни дейности на инфекциозно отделение на стойност 250 хил. лв. Те не са преведени по сметката на дружеството, договорът е прекратен на 10 септември.
Пловдив – Окръжна болница, Многопрофилна болница за активно лечение Пловдив с договор от 29 юли е сключен договор с име „Закупуване на медицинска апаратура за оборудване на Спешен център” – 602 хил. лв. Те не са преведени по сметка на дружеството. С писмо от 10 септември договорът е прекратен с едномесечно предизвестие.
Болница „Братан Шукеров” Смолян. Договорът с болницата е сключен на 30 май. Той е сключен за ремонт на Педиатрично отделение, закупуване на един брой апарат за продължителна дихателна реанимация и лапароскопска апаратура на обща стойност 600 хил. лв. От първия транш в размер на 300 хил. лв. е закупен апаратът за продължителна дихателна реанимация и лапароскопската апаратура. Вторият транш от 30 хил. лв. с писмо до дружеството е спрян – това, което е за ремонт на Педиатричната клиника. Към момента на спиране на този договор, писмото е написано от Министерството на здравеопазването на 15 септември, дори не е обявена обществената поръчка за стартиране на строително-ремонтните дейности в „Братан Шукеров”. Там с болницата в Смолян имаше една история, имаше първо контакти с медиите от страна на ръководството на болницата, нямаше контакти с ръководството на Министерството на здравеопазването. Остана без отговор нашето писмо за прекратяване на договора с болницата. Така или иначе тези 300 хил. лв. остават в плана за другата година и Детското отделение специално в „Братан Шукеров” ще бъде ремонтирано.
Ако позволите, госпожо Председател, тридесет секунди още по въпроса за ваксините, уважаеми госпожи и господа. Вчера беше отворен търгът с прякото договаряне. Явиха се две фирми. Едната фирма намали цената, с която е регистриран в Позитивния лекарствен списък буквално два пъти. Имаме спечелил конкурса. Сега сме в 10-дневен период на обжалване, дай Боже да няма, така че след 10 дни следващият министър на здравеопазването ще сключи договора за шествалентна ваксина и смятам, че ще приключим веднъж завинаги с тази криза. Благодаря много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ненков.
С мое съгласие министър Ненков се отклони от отговора, но пък за сметка на това ни информира по изключително важна тема, към която има интерес от страна на народните представители.
Реплика – госпожа Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря, господин министър, за изчерпателния отговор. От него става ясно, че на 30 май тази година, тоест в края на почти първото шестмесечие на годината, когато е ясно, че правителството Орешарски си отива, тогава се сключват договори с лечебните заведения и за които е ясно, поне за всеки, който е управлявал различен ресор и различно ведомство, че те не могат да бъдат изпълнени до края на годината и парите следва да се върнат в бюджета.
Това е поредното доказателство, че бившият министър само медийно показваше загрижеността си към лечебните заведения, а всъщност това, което твърдеше, не беше изпълнено.
Удовлетворена съм от отговора Ви за МБАЛ „Братан Шукеров” – Смолян, че за следващата година има планувани 300 хил. лв. за ремонт на детското отделение (реплики и провиквания от БСП ЛБ), и бих Ви помолила да коментирате, ако вече е ясен проектобюджетът за следващата година, поне плануваните бюджетни средства за капиталови разходи (провиквания от ляво), който се изготвя в Министерството на здравеопазването и във всяко едно ведомство – подчертавам за колегите, които подвикват неприлично от залата, ако вече има план за обновяване на други лечебни заведения в страната.
Слава Богу, че тези осем милиона не бяха ползвани за така наречените „единадесет малки пироговчета” в цялата ни държава – едно от заявленията на министър Таня Андреева. Добре че не се осъществи! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Ще ползвате ли правото на дуплика, господин министър?
Заповядайте – Ваше право е, разбира се.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НЕНКОВ: В ситуация като тази, в която съм аз – министър за много малко време, аз се опирам на експертите в министерството изцяло.
Има цяла дирекция, която се занимава с управлението на търговските дружества. И предишните години е била такава стратегията на тази дирекция: в случай, че не успее да се реализира проект в дадена болница, не стигнат пари или както е в нашия случай – трябваше да бъдат изтеглени пари от капиталовите разходи, те влизат в плановете за капиталови разходи за следващата година. (Реплики от ляво.) Така или иначе обаче разпределението на капиталовите разходи за следващата година ще бъде обект на работа на следващото ръководство, така че аз сега не мога да кажа нищо по този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Ненков, и за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на служебния министър на вътрешните работи господин Йордан Бакалов.
Първи ще зададе въпрос към него господин Красимир Янков относно работата на МВР за осигуряване провеждането на парламентарни избори 2014 г.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, Вие имахте възможност вече и чрез медиите в някаква степен да информирате българските граждани, но конкретният ми въпрос към Вас е: все пак, като най-важна задача на служебния кабинет за осигуряване провеждането на предсрочните парламентарни избори за Четиридесет и трето народно събрание, какви конкретни мерки предприе МВР в борбата с купуването и продаването на гласове?
В кои избирателни райони бяха установени най-големи активности на контингента ангажиран с тази дейност и кои областни дирекции на Министерството на вътрешните работи предприеха най-адекватни действия?
Какъв е броят и кои са лицата, към които са предприети действия за започване на наказателна процедура?
И как оценявате работата си като служебен министър в Министерството на вътрешните работи в частта на взаимодействието с професионалното ръководство на ниво министерство и ниво областни дирекции на МВР? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Бакалов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Господин Янков, за реализиране на основната задача на служебния кабинет, а именно произвеждане на честни избори, в МВР беше създадена допълнителна организация за по-добра координация на дейността на структурите в периода на самата подготовка и при произвеждането на изборите за Народно събрание на 5 октомври 2014 г.
Още в края на месец август в МВР започна работа и граждански експертен съвет, който подпомагаше превантивните действия за недопускане на злоупотреби с избирателните права на гражданите.
Специална работна група осъществяваше координацията на дейността на МВР с ЦИК, Министерския съвет и неправителствените организации по въпросите на подготовката и произвеждането на изборите.
За първи път бяха планирани и реализирани превантивни оперативно-издирвателни мероприятия за противодействие на купуването на гласове.
В резултат на подписаното споразумение между МВР, прокуратурата и ДАНС бяха създадени съвместни оперативни групи на национално и местно ниво. Направен бе анализ на рисковите секции и лица, съпричастни към купуването и продаването на гласове. Анализът бе изготвен по данни от проведените през 2011 г., 2013 г. и 2014 г. избори.
Конкретните задачи по организация и управление, оперативно-издирвателна дейност, охранителни и превантивни действия, пожарна безопасност, информационно и комуникационно осигуряване се изпълняваше по предварително разработен план с точно определени срокове и отговорности.
Две седмици преди изборния ден беше открита денонощна телефонна линия, обявени бяха интернет адрес и номер на факс, на които гражданите имаха възможност да съобщават за забелязани от тях нарушения или евентуални престъпления в изборния процес, съотносими към отговорностите на МВР.
Създадена бе организация за обмен на информация в реално време между структурите на Министерството на вътрешните работи, което допринесе за бързо реагиране и извършване на проверки по сигнали, получени и на Телефон 112 за нарушения на изборното право.
За охраната, осигуряването на обществения ред, пожарната безопасност и противодействието на престъпленията против политическите права на гражданите бяха ангажирани близо 20 хиляди служители в Министерството на вътрешните работи.
В процеса на подготовката и в деня на изборите бяха получени общо 877 сигнала за нарушение на изборния процес. В СДВР сигналите са 85, в ОД МВР-Враца – 71, в Стара Загора – 55, Хасково – 54, Монтана – 52, Благоевград – 45, Велико Търново – 43, Сливен – 40. Най-малко са сигналите в Кърджали – 4, и в Разград – 7.
В структурите на МВР са образувани общо 70 досъдебни производства за престъпления против политическите права на гражданите.
На 13 октомври 2014 г. приключи разследването по 15 досъдебни производства. По 7 досъдебни производства работата е приключила с мнение за прекратяване на наказателното производство, 4 досъдебни производства са приключили с мнение за предаване на съд на привлечените като обвиняеми лица, а по 4 досъдебни производства вече има влязъл в сила съдебен акт.
За първи път при подготовката и произвеждането на избори се проведоха превантивни оперативно-издирвателни мероприятия в много добра координация между МВР и Прокуратурата на Република България. В резултат на това противодействието на престъпленията против политическите права на гражданите доведе до намаляване дела на купените гласове в областите на страната, където съществуваше най-големият риск от престъпления против политическите права на гражданите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Реплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, предполагам, че времето Ви беше недостатъчно и имате още какво да кажете, затова Ви правя и тази реплика, за да използвате възможността и по време на дупликата все пак конкретно и по въпроса: как оценявате работата си като служебен министър на МВР в частта „Взаимодействие с професионалното ръководство на ниво министерство и на ниво областни дирекции на МВР”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Янков, не мога да дам оценка за собствената си работа. Нека хората да дадат тази оценка.
За мен най-добрият показател за всичко това е, че за първи път от 25 години спрямо Министерството на вътрешните работи няма никакви забележки от проверяващите от ПАСЕ. Аз съм убеден, че когато Министерството на вътрешните работи не се използва за политически цели, то може да свърши работа, и не само може, то върши тази работа. Затова всеки бъдещ министър на вътрешните работи е хубаво да продължи това, което заложихме с моя екип, независимо че съм служебен министър на вътрешните работи, а именно – деполитизация на самото министерство. Никой не може да обвини Министерството на вътрешните работи, че по един или друг начин си е затваряло очите за каквито и да са нарушения, от която и да е политическа партия.
Все пак едно нещо искам да кажа като Ваш бивш колега: всичко опира до интереса, тоест кой има интерес да прави схемите за купуване на гласове. Не са примерно бай Иван, баба Сийка и всичко останало. Ясно е, че интереса го имат точно политическите сили и те го реализират. Парадоксът е, че при реализацията на този интерес държавната структура МВР хаби време, сили и ресурс да противодейства на всичко това.
Да, ако трябва да ме попитате и за отношенията с професионалното ръководство, така както ме питахте, моите отношения бяха такива, каквито са заложени в закона. Знаете какво сте заложили преди това. Аз не съм участвал в приемането на този закон. За мен законът – хубав или лош, трябва да се прилага и да се изпълнява, и това съм направил, за което, въпреки всичко, искам да благодаря на служителите на Министерството на вътрешните работи, които ми повярваха и показаха, че могат да работят. Показаха, че могат да се справят с това уродливо явление „купуване и продаване на гласове”.
Моето пожелание към всеки следващ, обръщам се и към всеки един от Вас: обърнете внимание и направете паралела догодина на местните избори какво ще се случи – тогава може да се обърнете към мен да коментирам какво се е случило примерно догодина на местните избори и как е действало МВР. Аз резултата го знам още сега. Без да се явявам като баба Ванга – Бог да я прости, но резултата го знам, действията също ги знам. Надявам се, Вие също да наблюдавате, да анализирате.
Познаваме се, да се чуем и преди всичко да бъдем живи и здрави! Благодаря. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Бакалов.
Следва въпрос на народния представител Атанас Мерджанов относно изграждане на допълнително защитно съоръжение – продължение на сега съществуващото, на българо-турската граница.
Слушаме Ви, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос до голяма степен беше изчерпан и осветлен от Вас, господин Министър, по време на изслушването от господин Росен Петров и господин Белемезов от АБВ. Независимо от всичко, бих искал отново да заостря интереса и вниманието към този важен за националната сигурност въпрос, а именно: какво е Вашето експертно мнение по въпроса, свързан с удължаването на оградата?
Впрочем в някои Ваши публични изявления, включително и по време на изслушването, говорите за допълнително съоръжение, за заградно съоръжение, за защитно съоръжение и прочее. Тези терминологични разлики се явиха, според мен, главно в спора Ви с вицепремиера и министър на правосъдието господин Христо Иванов. Но тук трябва да бъдем пределно ясни, че внушенията на неправителствените организации съвсем не са гарант за националната сигурност. Този въпрос е и ще бъде много сериозен.
Не поставям въпроса, за да се заяждам с Вас, искам да подчертая, че аз ценя Вашите усилия като министър на вътрешните работи в продължение на усилията и изпълнение на плана на МВР, но действително е важно да чуем Вашето експертно мнение. То да бъде предадено на следващите министри на вътрешните работи, които и да са те, за да видим ние какво правим като държава, защото е ясно какви средства даваме за жива охрана, за жива сила, за видеонаблюдение, които са гарантиране, но човешкият фактор не може да бъде изличен и изчерпан.
Още повече, използвам тук и присъствието на господин Порожанов като министър на финансите, той много добре е запознат като бивш изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, че мнозина от земеделските производители са настоявали многократно, предвид опасността от развитие на шапни епидемии, за изграждане на подобни съоръжения.
Та, много ще ми бъде важно и интересно Вашето мнение преди всичко като експерт, а не като политик, защото е ясно, че трябва да бъде взето политическо решение по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Господин Бакалов, заповядайте за отговор.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Господин Мерджанов, след като ми задавате така въпроса, аз ще оставя настрани отговора, който ми е подготвен от Министерството, и ще го направя съвсем умишлено. Пред Вас за пореден път ще представя различните варианти и ще Ви кажа и моето виждане.
Да, Вие ми задавате въпрос за съоръжението. Моето мнение е, че то може да бъде продължено и ще реши много проблеми във връзка с натиска, във връзка със селскостопански производители, болести, контрабанда също и така нататък.
Мога да дам даже пример. Там, където е изградено в момента съоръжение, преди него е имало около 160 служители на смяна, сега са около 50-60. Това е единият вариант, тоест продължаване на съоръжението.
Обаче трябва да се отчете другото, което може да се случи. И не само може, аз съм убеден, че ще се случи. Тогава наистина ще се опитат да заобиколят през Турция – Гърция – България: това е единият път, и другият път е морският, а именно Истанбул – Черно море – Румъния, включително и България. Това никога не трябва да се пропуска. Когато се говори и се експлоатира това съоръжение, ако бъде направено, трябва да се има предвид.
Другият вариант е неизграждане на такова съоръжение. Той е най-евтиният вариант. Това е вариантът с приключване на изграждането на видеонаблюдението на 30 юни догодина и подписване, обаче задължително, на споразумение с Република Турция за реадмисия. Но не споразумението, което от 1 октомври 2014 г. влезе в сила между Турция и Европейския съюз, с условията, ако се подписва такова споразумение.
За Ваша информация, направих работна среща с Министерството на външните работи. Има работни групи, които работят по този вариант, за да може да се реализира и той включително. Това е най-евтиният вариант.
И третият вариант, който може да се реализира, е повишаване на състава.
Всеки един от тези варианти има предимство, има и недостатък. Казах Ви кой е най-евтиният вариант, казах Ви кой е най-скъпият вариант. Въпросът е обаче кой ще бъде най-ефективният.
Нещо, с което искам да се обърна към Вас и да Ви кажа: да, изграждането на такова съоръжение някои наши партньори няма да го приветстват, но тогава, когато им давах пример за строителство не на заградно съоръжение, а на ограда висока 6 м в Испания, както и други съоръжения, отговор нямаше.
Бъдете политици на нивото, на което трябва да бъдете, за да отстоявате българските национални интереси, защото това е проблем на националната ни сигурност в бъдеще време. Вие сте хората, които трябва да вземете тези управленски решения, и то по най-бързия начин. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Бакалов.
Господин Мерджанов има повторно думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин председател.
Господин Министър, надявам се Вашето пожелание да е отправено към всички народни представители, а не само към лявата част, защото тъкмо представителите на лявата част подкрепиха изграждането на съоръжение с ясното разбиране, че то е едно препятствие, необходимо и задължително препятствие, което гарантира националната сигурност. И няма значение какви неправителствени организации, кои от партньорите настояват то да не съществува.
Благодаря Ви за този искрен и откровен разговор. Надявам се, че като преподавател в следващата си битност ще оказвате нужното влияние с експертните си знания за формиране на общо национално решение по този въпрос, защото е повече от ясно, че за окончателното решаване на този проблем са необходими интегрираните усилия и на министъра на външните работи, за когото ние настоявахме да присъства в залата при изслушването, и на министъра на вътрешните работи, и на министъра на отбраната. А особено значение има приносът на нашите специални служби по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Желаете ли отново думата, господин Министър? Имате възможност.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Мерджанов, да, за да се окаже някаква помощ, тя трябва да бъде поискана. Вие много добре ме познавате. Така че пак като за последно исках да Ви пожелая да отстоявате националните интереси. Понякога сигурно може да се наложи да влизате в конфликт или сблъсък с партньорите, но за Вас трябва да бъде водещо едно – това, което е било водещо винаги за мен, че демокрацията означава ред и законност. Когато изпълняваш закона и го прилагаш, никой не може да те атакува и никой не може да бъде недоволен от това, че ти желаеш да си осигуриш националната сигурност. Хубаво е с националните позиции на България да се показва, че наистина ние имаме самостоятелно мислене, че наистина ние като външна граница на Европейския съюз се стремим, а и не само се стремим да станем членове на Шенгенската зона, а в същото време някои да се опитват да балансират едва ли не чрез отваряне на границата. За Ваша информация, от 6 ноември аз съм разпоредил 100-процентов контрол на южната граница, а от миналата седмица – и на западната ни граница. То е свързано с всички процеси, които стоят във връзка с бежанския натиск плюс войната в Близкия Изток, а именно с Ислямска държава. Както се казва – успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Бакалов, за Вашата работа като министър на вътрешните работи в служебното правителство, а също и за пожеланието, което отправихте към народните представители и следващото правителство – за отстояването на българските национални интереси.
Следващият въпрос е на народния представител Иван Вълков. То е включено в програмата, но министър Бакалов по официалния ред е поискал отлагане на този въпрос за допълнителна информация. Дали ще приемете той да не отговаря в момента?
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, от място): Щом няма информация…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да. Той е включен в програмата, но е пуснато своевременно искане за отлагане, както допуска Правилникът. Затова сега можем да приключим с въпросите към министър Бакалов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ЙОРДАН БАКАЛОВ: Имаше и други...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не знам защо те не са включени. Не би било редно сега да се поставят въпросите и да се отговаря, защото не са обявени вчера съгласно изискванията.
Затова ще благодарим към този момент за Вашето участие.
Преминаваме към въпросите към министър Румен Порожанов.
Първо, въпрос от Корнелия Нинова относно състоянието на фискалния резерв.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСПЛБ): Уважаеми господин Министър, както знаете, предстои ни сериозен разговор в Парламента по отношение на актуализацията на бюджета за 2014 г. и приемане на бюджета за 2015 г. Този разговор ще бъде горещ, вярвам – с аргументи на всички страни. Но напоследък твърде много се изговори за неправилно бюджетиране за 2014 г. и за финансови проблеми чрез това неправилно бюджетиране за 2014 г. Един от параметрите на бюджета, които гарантират финансова стабилност, е фискалният резерв. Затова въпросът ми е: колко пари има в резерва на държавата към края на септември? Ако можете да ни кажете каква е структурата на резерва, тоест колко са парите от Сребърния фонд, колко търговски банки и така нататък? Каква е прогнозата Ви за резервите на държавата до края на годината? Имате ли някакви притеснения? Ще поеме ли резервът плащанията по дълга в началото на следващата година? И изобщо как ще се развиват до края на 2014 г. и прогнозите Ви за 2015 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Имате думата, господин Порожанов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, разбира се, темата с фискалния резерв и неговото управление е изключително важна. Затова Ви благодаря за отправения въпрос. Бих искал да внеса следната информация на Ваше разположение.
Размерът на фискалния резерв към 30 септември на тази година е в размер 8 млрд. 824 млн. лв., в това число 8 млрд. 148 млн. лв. са депозити на фискалния резерв в БНБ и 676 млн. лв. са вземания от европейските фондове на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. По новата методология от тази година тези вземания от Европейския съюз се начисляват в размера на фискалния резерв.
Както знаете, в края на месец юни България емитира емисия облигации на международните финансови пазари в размер на 2,9 млрд. лв., които имат за цел да обезпечат плащанията по падежиращите в средата на януари глобални облигации. Върху текущия размер на фискалния резерв влияние оказва и извънредната емисия от краткосрочни ДЦК в края на месец юни, емитирани за осигуряване на ликвидна подкрепа в банковия сектор в размер на 1 млрд. 200 млн. лв. Знаете, че тя беше за конкретна банка и следваше решението на Комисията за държавна помощ, която беше разрешена в този сектор. Поради тази причина текущият размер на фискалния резерв е висок именно заради тези две големи емисии – над 4,1. По-големите предстоящи плащания до края на годината и в началото на 2015 г. неминуемо ще намалят съществено ресурса на фискалния резерв, а те са както следва: погашения по ДЦК, емитирани на вътрешния пазар до края на 2014 г., в размер на 1,6 млрд. лв., като в това число са 1 млрд. 229 млн. лв. погашения по извънредната емисия на ДЦК. Погашението е в края на месец ноември.
В началото на 2015 г. плащанията по обслужването на вътрешния и най-вече на външния държавен дълг с лихвите са в размер на около 2 млрд. лв. Плащанията по общата селскостопанска политика на Европейския съюз по схемите за директни плащания и други: до края на 2014 г. имаме плащания за така наречените „Агроекологични плащания”, които са в размер на близо 150 млн. евро или около 300 млн. лв., и директните плащания на площ, които обикновено се изплащат през месец януари, в размер на 1,1 млрд. лв.
Разбира се, не на последно място е необходим ресурс и за финансиране на текущия дефицит през последното тримесечие на 2014 г. и началото на 2015 г.
Оценките за наличието на фискалния резерв към края на годината, които ще Ви представя малко по-късно, са съобразени с варианта на входираната актуализация на Закона за бюджета, а именно осигуряването на дефицита, който е заложен в актуализацията – Парламентът ще има окончателното решение по тези въпроси, също така осигуряването на ликвидна подкрепа в банковия сектор. В случая са няколко варианта. Първият вариант, който е задължителен според мен, е продължаването на ликвидната подкрепа към конкретната банка, разбира се, в редуциран размер на 900 млн. лв., тъй като ще бъде възстановена помощта и ще бъдат възстановени краткосрочните ДЦК в края на месец ноември, както и свързаните плащания с казуса КТБ. Както вървят нещата, разчетите са в хипотеза осигуряване на гаранция от Гаранционния фонд или осигуряване на ресурс, който държавата да предостави като заем на Гаранционния фонд, за да могат гарантираните депозити да бъдат стартирани навреме съгласно сроковете и изплатени. При тези варианти в зависимост от това как ще бъде приет Законът за бюджета, разчетите за края на годината са в размер на 7,3 млрд. лв. наличие на фискален резерв, който фактически ще осигури възможност да бъдат платени именно тези големи погашения в началото на месец януари, както споменах – по външния дълг, директните плащания към производителите и текущия дефицит за месец януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Министър, не забелязахте ли, че времето изтече?
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Извинете! Трябва ли да прекъсна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако смятате, че е много важно, още едно-две изречения.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Извинявам се, за първи път отговарям на въпрос и не отчетох забележката Ви.
В заключение, поемам ангажимент да Ви предоставя конкретна справка, така че да се уверите в надеждните числа на фискалния резерв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Допуснах повече време, защото съобщихте важна нова информация, която предполагам, че ще бъде коментирана от народните представители.
Госпожо Нинова, заповядайте за реплика по отговора.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
По-скоро ще използвам възможността за реплика, за да задам допълнителен въпрос.
Господин Министър, от информацията, която предоставихте, грубо, разбира се, и набързо пресметнато – може би остават около 400-500 милиона, след като се покрият всичките плащания и по дълга, и земеделски производители, и така нататък. Как гледате на възможността тези средства да се използват за разходи и с тях да се намали евентуалният заем, който искате допълнително да вземете?
Защо задавам този въпрос? Защото ако се намали заемът, по този начин ще се намали новият дълг, който очаквате да поеме държавата – не знаем при какви условия, при какви лихви и така нататък. Не е ли по-евтино за държавата и по-изгодно и за икономиката, и за страната да се използва остатъкът от фискалния резерв – средства, които остават свободни, без да се нарушава, разбира се, задължителният минимум, който трябва да поддържа България – да се използват тези средства за разходи, вместо да се вдига с толкова много дългът и да се взема нов голям заем, да се намали неговият размер. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, за допълнителен отговор.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Разчетът в края на месец януари след извършването на тези плащания, разбира се, знаете, предстои да бъдат възстановени директните плащания до края – 45-дневен срок, може би в началото на месец март. Така че разчетът за края на месец януари е средствата, които са във фискалния резерв, да бъдат около 3,8 млрд. лв. Разбира се, вътре е хипотезата на сребърния фонд, вътре би бил депозитът, който ще бъде наличен в съответната банка за ликвидна подкрепа.
Разходи не можем да правим с фискалния резерв. Както знаете, разходите се правят на база на лимитите, на разходните тавани и ограниченията. Именно, за да не се нарушава балансът, който в момента правителството завари във фискалния резерв, така че да осигури плащанията и погашението до месец януари, всички необходими средства като финансов ресурс за фискалния резерв, които биха били елемент на актуализацията, би следвало да бъдат осигурени на пазарни начала.
Тук е и големият проблем, който Вие много добре осъзнавате – остава съвсем малко време правителството да излезе на пазара и да осигури този ресурс. Актуализация на бюджета, предполагам, ще бъде приоритет и на следващото правителство, и на парламента. Тя трябва да се направи максимално бързо, така че да може да се влезе в комуникация. Ние сме в комуникация – и с българските банки, както и с чуждестранни инвеститори от гледна точка осигуряване на максимално ефективен ресурс за фискалния резерв. Разбира се, параметрите ще бъдат определени с актуализацията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Румен Гечев относно бюджетните разходи.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, колеги!
Първо, искам да кажа много важно изречение. Много точно колегата Порожанов даде данните за фискалния резерв – добросъвестно, както трябва да бъде. Това е много важна новина, тъй като непрекъснато се твърдеше, че държавата е оставена в незавидно финансово състояние.
Току-що разбрахме от финансовия министър – какво? Че 8 млрд. 800 млн. лв. са достатъчни, за да се посрещнат всички плащания на българската държава до края на 2014 г., в това число и покриването на голямото плащане на 15 януари 2015 г. Това е много важна информация! Така че резервът гарантира плащанията на българската държава.
Второ, въпросът ми по отношение на бюджетните разходи, господин Министър, е следният: какви критерии използвахте, за да намалите разходите? Разбираме, при положение че приходите са по-малко от очакваното, правилно Министерството на финансите трябва да намали разходите. Ние се тревожим обаче от това, че Вие намалявате разходи, които носят приходи – капиталовите разходи са забавени, орязване на публичната инвестиционна програма, което води до намаление на приходи в бюджета.
Във връзка с това трябва да отговорим и на въпроса: защо намалявате разходи, които са залегнали в Закона за Бюджет 2014 г., а правите разходи, които ги няма в Закона за Бюджет 2014 г., изключвам няколкото милиона, които сме дали за природни бедствия и които не коментираме. Те са една нищожна част.
По-важната част на въпроса е за бюджетните разходи, критерии и показатели за оптимизиране: защо са правени и правени ли са разходи извън Закона за Бюджет 2014 г.? Мислите ли, че Народното събрание може да прави актуализация на бюджета, узаконявайки разходи, които са направени преди актуализацията? Няма ли да има тук юридически проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате три минути за отговор.
Заповядайте.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Директно на въпроса, за да спестим време. Благодаря, господин Гечев, за въпроса. Темата е много дълга, така че в рамките на 3 минути трудно бих обхванал цялата тематика.
Радвам се, че миналата седмица имахме възможност да дебатираме в Министерството на финансите, включително и с Вас, темите по отношение изпълнението на бюджета и необходимостта от актуализация.
Това, което казахте за фискалния резерв – да, това са параметрите. Те осигуряват, включително и месец януари, но не осигуряват евентуалната актуализация, която е крайно необходима. Необходима е от гледна точка на изчистване на диспропорциите в рамките на приходната част и напрежението в разходната част.
Безспорно, категорично искам да Ви отговоря и смятам, че Вие много добре го знаете: разходи, противоречащи на Закона за бюджета, влизащи в противоречие със Закона за публичните финанси, не са извършвани и не могат да бъдат извършвани. Не смятам, че някога Министерството на финансите при който и да е министър си е позволявало да прави подобно нещо. Разбира се, допълнителни разходи, които са се наложили и са били правени с решение на правителството, са в рамките на корекции от икономии по централния бюджет.
Две думи за разходите. Разходната част беше изключително напрегната в контекста на това, че директно бюджетите на министерствата и ведомствата бяха ограничени, първо, с буфер от 5%, второ – с актуализацията още 5%, която в четвъртото тримесечие се капитализира в рамките на 15% намаление и при осигуряване на публичната инвестиционна програма – намаляване средно с 12% на бюджетите на министерствата, което нагнети напрежението върху това те да изпълняват функциите си. Независимо че бяха намалени бюджетите, разходните тавани на министерствата при формирането на бюджета, безспорно е, че не бяха направени политики по оптимизиране на разходите в министерствата. Точно обратното – имаше актове, пример е Законът за МВР, в който, при увеличението на заплатите, които са над 80% заплати и осигуровки в бюджета, недостигът само по бюджета на Министерството на вътрешните работи в края на годината е между 175 и 200 млн. лв., в зависимост от това дали ще се плати и всичко по издръжката.
Вие сте в течение, че ние направихме доста неща по отношение на анализа. За моя радост анализът не показа нещо драматично, включително за разходи, които са договорени и биха създали проблеми в бъдеще. Нагнетяването обаче на разходните тавани и анализът, който направихме, единствените разходи, които сме правили, вижте, най-големият разход – осигуряването на 26,5 милиона за изборите – извънреден разход. От преструктуриране на държавния бюджет, съдебен съвет и правосъдие – просрочия, единствено в системата на съдилищата и в системата на затворите. Разбира се, знаете и за телевизията, и за радиото – просрочия в рамките на плащанията за разпространението на радиосигнала. Така че направените разходи са само и от гледна точка осигуряването на ресурс чрез преструктуриране и икономии по централния бюджет със съответната санкция, която е по закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Гечев, имате думата за реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колега, слушахме внимателно Вашите разяснения. Все пак ние не чухме за някаква система от приходи, разходи и оптимизация, която е правило Министерството на финансите. Вероятно не е имало и достатъчно време за това.
Не съм удовлетворен от отговора за намаление на разходите за инвестиции в общините. Няма как да приемем, че се съкращава инвестиционната програма, която е във вреда на общините и ще удължи не само с 3-4 месеца, вероятно до края на годината и началото на другата, възможността общините да си реализират проектите, които са утвърдени, и ще бъдат лишени и общините или държавата от допълнителни приходи. С една дума, ние възразяваме и не сме съгласни със съкращаването на инвестиционната програма, а създаването на допълнителни средства, за които Вие сам споменахте.
В Закона за Бюджет 2014 няма „Довършване на спортен комплекс“ в Пловдив, нито пък тази отсечка в метрото е предвидена в бюджета за 2014 г., нито пък допълнителните разходи за БНТ, СЕМ и други, и то точно преди изборите. Така че за някои неща сме съгласни, но с други не сме, пак ще подчертая, особено със съкращаването на производителната част на бюджетните разходи – инвестициите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Гечев, разбира се, стараейки се да вляза в трите минути, пропуснах за публичната инвестиционна програма. Публичната инвестиционна програма не е съкратена. Точно обратното – общините, фактически само 10 милиона от тях не бяха договорени до 17 септември. Така или иначе трябваше да има и беше заложено и в постановлението – ние удължихме този срок, беше заложен и от колегите от предходното правителство срок, до който да се договорят и да приключат обществените поръчки. Точно общинските проекти са договорени близо 90 млн. лв., като само 10 милиона от тях не са договорени. Основните средства, които не бяха договорени са в Министерството по определени причини. Не бих могъл да ги коментирам индивидуално. Разбира се, те създават ресурс, създават възможност да се акумулират и данъчни приходи. Съвсем отделен е въпросът, че приходите, които се акумулират от една строителна дейност за фиска, са с определен процент, свързан със съответните данъци и осигуровки и съответно разходите обаче са 100%.
Неслучайно обаче, както знаете, ние осигурихме трансфер към Национален фонд, така че да могат да продължат именно проектите, големите, по спрените оперативни програми „Околна среда“ най-вече, така че, от една страна, да създадат предпоставки за отваряне и показване на това, че управляващият орган е изчистил проблемите, които има, от друга страна, да не се загубят средства в края на годината по правилото N + 2 по оперативните програми, разбира се, и в хипотезата на това да не се провалят строителният бизнес и като цяло проектите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Следва питане от народния представител Георги Търновалийски относно политиката по приходите в държавния бюджет към 30 септември 2014 г. и очакваното изпълнение към 31 декември 2014 г.
Разполагате с три минути, за да развиете Вашето питане.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателю, дами и господа министри, колеги! След дългите дебати за състоянието на публичните финанси нуждата от актуализация на бюджета – такъв законопроект вече е внесен и всички ние се запознахме с него. Чухме позицията на нашата политическа сила по отношение на разходите. Това, което ме притеснява и ме накара да Ви задам този въпрос е по отношение на приходите и политиката по отношение на приходите.
Уважаеми господин Порожанов, каква е политиката по отношение изпълнение на приходите към 30 септември? Какво е очакваното изпълнение от приходните агенции, какъв е техния разчет към края на годината? Какъв е ефекта от въведените законодателни промени през 2014 г. в Закона за данък върху добавената стойност и създадената нова структура в Националната агенция за приходите? Разбира се, какви са предприетите мерки и какъв е ефекта за подобряване на събираемостта в приходните агенции? Знаем, че там се направиха и предприеха много мерки, също така със служебното правителство се направиха и кадрови промени. Какъв е ефектът от това?
Предстои също внасяне на Законопроект за държавния бюджет за 2015 г. Всички тези въпроси ще дадат и отговори на въпроси, които ще възникнат по този законопроект. Моето очакване беше да изпълните Закона за публичните финанси и към 31 октомври да бъде внесен такъв законопроект от Министерския съвет. Също така моите очаквания бяха, че ще изпълните и изпълнявате разпоредбите на Закона за публичните финанси в частта му за фискалните правила по отношение на мерките по увеличение на приходите или намаление на приходите и съответно увеличение и намаление на разходите. Очаквам Вашият отговор и ще имам евентуално допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, разполагате с пет минути, за да отговорите на питането.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Търновалийски, ние имахме възможността с Вас да дебатираме в Министерството на финансите, което смятам, че беше полезно. Ще започна отзад напред по допълнителните въпроси.
Законът за публичните финанси и срокът за внасяне на годишния Закон за бюджета е инструктивен срок. Това го знаете. Имаме готовност и го оферирахме в рамките на това, че в рамките на бюджетната процедура, стартирала още от месец февруари до момента, Министерството на финансите има над 90 и няколко процента готови разчети, прогнози, макро икономическа рамка и всичко по Закона за бюджета. Разбира се, бюджетът за следващата година е съвсем различен въпрос и политиките, които трябва да бъдат заложени в него, е редно да бъдат направени от редовно правителство. Поне не смятаме, че в контекста бюджет за следваща година инструктивният срок трябва да ни задължи да го направим. Актуализацията, предвид на спешността и като поет ангажимент, разбира се, на служебното правителство още от президента при назначаването му, беше направено и беше внесена.
По отношение на приходната част. Основният проблем на приходите, без да казвам по какъв начин се е появил или – не, проблем. Основният проблем на приходите е тяхното надценяване в контекста на приходите по консолидираната фискална програма с над 2 милиарда спрямо отчета за 2013 г. и с над 1,7 милиарда на данъчните приходи за тази година. Ние дебатирахме с Вас макроикономическите показатели. Ръстът от 1,8, който очакваме да бъде 1,5 с проблема обаче в дефлатора, който отива в отрицателни стойности поради ниските цени, ниските опции за събираемост най-вече на ДДС от внос като база и, разбира се, стойността на тези параметри. Това е големият проблем и в рамките на действията, които се предприемат през цялата година, разбира се, и от служебното правителство, очакванията за неизпълнение на приходите е да бъдат сведени, да има увеличение с около 1 милиард на приходите, но не и да се компенсира пълния размер от 2 милиарда, който е по консолидираната фискална програма.
Няколко числа, разбира се, в конкретиката на Вашите въпроси:
- Общият размер на приходите и помощите по държавния бюджет към деветмесечието е в размер на 13 млрд. 312 млн. лв., което представлява 69% от разчетените в Закона за бюджета.
- Данъчните постъпления са съответно към същия период 11,8 милиарда или 68,3% от годишните разчети или съпоставени със същия период на 2013 г. данъчните постъпления нарастват с 5,6% или с близо 300 млн. лв.
- Очакваното изпълнение, което сме заложили в актуализацията на бюджета, разбира се, сигурно ще има частична корекция в тези параметри, тъй като това е направено преди повече от месец, е в размер на 1 млрд. 61 млн. лв. – по-малко от приходите, които са заложени по Закона за бюджета.
Във връзка с допълнителните механизми и мерки в конкретния аспект именно за механизма за обратно начисляване на ДДС при доставките на зърнени и технически култури. Както знаете, този механизъм за обратно начисляване е именно, за да се предотврати изместването на данъчните измами с ДДС в други икономически сектори, най-вече в преработвателната промишленост, млечна, пивоварна и така нататък, както и да се предотврати декларирането на фиктивен износ на зърнени и технически култури към основната мярка, за което са набелязани допълнителни мерки, които се реализират от НАП в следните допълнителни направления.
- Засилване контрола върху доставките и движението на зърнени и технически култури с основен акцент върху износа на тези стоки, върху транспортните средства – камиони, железопътни композиции, кораби и всякакви други превозващи средства.
- Идентифициране на лицата, използващи механизма за обратно начисляване, засилен мониторинг и контрол върху дейността им.
- Наблюдение и засилване контрола върху отраслите, свързани с преработване на зърнени култури.
Към момента, към десетте месеца, ефектът, който е изчислен от гледна точка на деклариране и възстановяване именно на зърнените култури, е 149 млн. лв. от обратното начисляване. Очакванията са те да се доближат към 200 млн. лв. Разбира се, знаете и като данъчен специалист, в рамките на последните месеци има и връщане в изчисленията.
По отношение на фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Движението на стоки непрекъснато се усъвършенства, като, от една страна, се разширява обхватът на рисковите стоки, подлежащи на контрол, а от друга страна, проверките по фискален контрол са с основен акцент на вътрешно-общностното придобиване на рискови стоки и други държави – членки от Европейския съюз.
След първоначално разкритите фискални пунктове на граничните контролно-пропускателни пунктове с Румъния и Гърция, допълнително се въведоха такива в Сърбия и в Турция и на двете морски пристанища във Варна и Бургас. Именно само от допълнителните мерки за нововъдените точки за контрол ефектът е над 25 млн. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да довърша ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, довършвайте.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: В рамките на минута – благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на контрола на доставките върху движението на акцизни стоки. Определено имаше проблем в комуникацията между НАП и Митници по отношение на информацията, размяната, която е свързана с реализацията най-вече на горива при излизането на горивата от акцизните складове. Информационната система БАЦИС на Агенция „Митници” и съответно на НАП са вързани и именно ефектът, който е от проследяването на ДДС-то при реализацията на тези акцизни стоки, се очаква да бъде в рамките на 34-35 млн. лв.
По повишаване на ефективността на принудителното събиране. Бих искал да подчертая, че от НАП има засилено събиране още от началото на годината, както и в момента, на просрочията, които са формирани. Тук очакваме ефект в различните данъци, които са описани, около 241 млн. лв.
Разбира се, всички тези ефекти са отразени и в прогнозата, която сме направили в рамките на очакваното изпълнение на приходите на консолидираната фискална програма и на Закона за бюджета. После ще Ви предоставя таблица, която разбива и данъците в различните периоди. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Търновалийски, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса до две минути.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Господа министри, колеги! Уважаеми господин Порожанов, единият въпрос е: разработваната концепция за Единна приходна агенция от Министерството на финансите част от политиката за подобряване на събираемостта на приходите ли е?
Вторият ми въпрос. Казахте, че ангажиментите за актуализация на бюджета са поети от президента и затова Вие внасяте такава актуализация. Такава актуализация беше предложена и в средата на тази година, която ние не подкрепихме, разбира се, от предното правителство, но там експертите и агенциите, с които работихте, макар и под натиск, както беше записано – политически натиск, бяха разчели 500 милиона неизпълнение на приходите. Исках да чуя: какво мотивира и какво се промени за тези няколко месеца, така че от 500 милиона очаквано неизпълнение на приходите те стигнаха почти милиард и сто? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Порожанов, заповядайте да отговорите на въпросите.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: По отношение на разчетените приходи – ние дебатирахме това с Вас. Само към седемте месеца неизпълнението на приходите, което беше направено като оценка в началото – до средата на месец август, беше над 600 милиона. Не искам да коментирам актуализацията, която е била внесена. По-скоро тя отразяваше по-обективно проблемите, които бяха в банковия сектор, които биха се появили. Разбира се, в контекста на допълнителните разходи и в контекста на проблема с приходната част, дори както го коментирахме и с Вас, това е мое мнение, тя не беше достатъчно коректна, за да отговори на анализа до края на годината.
Разбира се, това че е записано в президентската програма, по-точно в програмата на правителството, обявена от президента, темата за актуализация е важна дотолкова – не че е обявена от президента, доколкото има необходимост да се направи това нещо. Това го дебатирахме, това ще се дебатира, предполагам и в комисиите, надявам се по-скоро, в рамките на текущите дискусии, които ще бъдат.
Първият въпрос. Концепция Министерството на финансите в рамките на служебното правителство не е разработвало. По никакъв начин в Министерството на финансите не е работено по такава... (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Госпожо Нинова, точно така е. Пуснали сме го и като съобщение. Никой в министерството не е работил и ние не сме го обявявали. Има и специално съобщение на страницата на министерството. Разбира се, като ангажимент, който е поеман в рамките на политическите програми, това е съвсем отделен въпрос.
Нашето мнение е, че подобна реализация на подобен проект, ако се реализира, трябва да стане много внимателно, така че да се анализират всички връзки, които трябва да бъдат направени – всеки един служител да си знае мястото при стартирането на една такава процедура, ако се реализира, така че реализирането на подобен механизъм да не направи срив в приходите, които, така или иначе, са чувствителна тема към настоящия момент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Търновалийски, заповядайте да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председателю.
Колеги! Уважаеми господин Порожанов, благодаря Ви за отговора, но не съм удовлетворен. Очаквах много повече. Да, Вие споменахте за срещата, която имахме в Министерството на финансите, на която присъствахме с колегата Гечев и Временната бюджетна комисия. Там Вие заявихте, че ще ни предоставите този подробен анализ, свързан с всичко това, което попитах. Такъв не получихме, надявам се да ни бъде предоставен. Ако бях получил този анализ и той ме удовлетворява, нямаше да водим този разговор. Така че очаквам да получим анализ по видове, разходи и приходи.
Що се касае до концепцията за Единна приходна агенция, изненадан съм, че Вие не знаете. Аз имам такъв документ и разполагам с него, ще Ви го покажа. Съжалявам, ако някой готви такава концепция в Министерството на финансите, а Вие като министър не сте запознат. Това ще бъде много жалко. Не вярвам, че това е точно така. Знам за Вашето изявление – официално, чрез сайта на Министерството, че такава концепция няма и такова обединение не се готви, но това създава невероятно много напрежение в двете, бих казал, най-важни приходни агенции в държавата, от които се очаква страшно много. Смятам, че нещата трябва да бъдат поставени ясно, честно и открито пред тези много хиляди хора, които работят там, за които всяка една промяна е от огромно значение.
Бих пожелал да направим един разговор с Вас и да уточним този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Има още едно питане към служебния министър на финансите от народния представител Лиляна Павлова относно финансовото изпълнение на оперативните програми, финансирани от... (Реплики.)
Добре, поискала е писмен отговор.
Тогава приключваме с въпросите към Вас, благодаря Ви за участието.
Преминаваме към въпрос, на който ще отговаря служебният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията госпожа Николина Ангелкова.
Той ще бъде зададен от народния представител Иван Вълков – относно финансовото и икономическото състояние на „Пристанище Бургас” ЕАД.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Пристанище Бургас е едно от основните пристанища с национално значение за България, още повече че то вече е в основната мрежа на TNT – европейската транспортна структура, връзката на Европа към кавказките републики и към Средна Азия. Неговото значение нарасна неимоверно след завършването на автомагистрала „Тракия” и завършването на жп отсечката Пловдив – Бургас.
Във връзка с това въпросът ми към Вас е да ни бъде предоставена информация относно финансовото и икономическо състояние на „Пристанище Бургас” ЕАД за 2013 и 2014 г., за периода 1 януари – 1 декември 2014 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за отговор, госпожо Министър. Разполагате с три минути.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълков! „Пристанище Бургас” ЕАД през последните три години промени съществено характера и условията на своята работа, обема на обработените товари, експлоатираната материална база и числеността на списъчния състав на персонала си.
Както знаете, съществено отражение върху финансовото състояние на дружеството в периода след 2008 г. оказаха поетите ангажименти по обслужване на съответната част от кредита по „Подзаемно споразумение с Японската банка за обслужване на заем по Проект „Разширение на пристанище Бургас”.
Закриването на основния товародател „Кремиковци” АД и проблемите с липсата на товари също доведоха до натрупване на значителни загуби и проблеми по изпълнение на поетите ангажименти с изплащане на вноските по кредита с Японската банка.
В резултат на проведените процедури по концесиониране на терминал „Бургас Изток-2” в края на 2011 г. и терминал „Бургас Запад” през 2013 г. основната част от кредитните задължения по споразумението бяха поети от концесионера. Това осигури необходимите условия за стабилизиране на дружеството и подобряване на финансово-икономическите му резултати.
През 2013 г. дружеството е обработило 1 млн. 76 хил. тона товари при план от 820 хил. тона. За деветте месеца на 2014 г. са обработени 349 хил. тона товари при план от 290 хил. тона. За финансовата 2013 г. нетните приходи от продажби и други доходи са 20 млн. 623 хил. лв., оперативните разходи – 16 млн. 766 хил. лв. и е отчетен финансов резултат чиста печалба от 4 млн. 240 хил. лв. За деветмесечието на 2014 г. нетните приходи от продажби и други дейности са 6 млн. 275 хил. лв., а оперативните разходи 5 млн. 508 хил. лв., като е отчетен финансов резултат текуща печалба от 460 хил. лв. при план от 292 хил. лв.
На практика към момента след концесионирането и на терминал „Несебър” „Пристанище Бургас” ЕАД оперира само пътническият трафик на морска гара и 4-5 корабни места в „Бургас Изток-1”. Капацитетните възможности и качеството на предлаганата услуга при обслужване на круизните кораби ще позволят приходите от обслужването на пътническия трафик да формират все по-голяма част от приходите на дружеството в следващите години.
Средносписъчният брой на работниците и служителите през 2013 г. е 375 бр., а в края на деветте месеца за 2014 г. е 229 бр. при план от 215 бр.
Проблемите, стоящи за решаване пред дружеството, са свързани с няколко основни момента. От една страна, е необходимо преструктуриране на дейността и развитие на пътническия трафик за обслужване на круизни кораби, от друга страна, изпълнението на ангажиментите по реализацията на обектите от зона за обществен достъп Бургас, и не на последно място, запазване на условията за поемане на товарен трафик на част от корабните места в терминал „Бургас Изток-1”, които са с ограничено газене и позволяват обработка само на малки кораби.
Необходимо е също така да бъдат потърсени и намерени най-удачните варианти за освобождаване на неизползваемата материална база, останала след концесионирането на двата терминала, кранове, пристанищно оборудване и други.
От решаващо значение за справянето със стоящите пред пристанище Бургас предизвикателства е поддържането на постоянен баланс и гъвкавост на провежданата от дружеството финансова политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелкова.
Заповядайте за реплика, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Ще започна с това, с което Вие завършихте, а именно проблемите и целите, които стоят пред „Пристанище Бургас” ЕАД. Вие точно и вярно ги посочихте, но за да бъдат решени те, трябва също така много вярно и точно да бъде оценено сегашното финансово-икономическо състояние на пристанището, в основата на което са обработените товари и списъчния състав. Това, което ни беше представено, бе сравнено с това, което е планирано за 2014 г.
Мисля, че тук се крие разковничето, но ще започна със списъчния състав. Беше ни представен средносписъчният състав, а по-важно е по какъв начин е започнало да бъде управлявано пристанището в края на месец май и началото на месец юни, когато е имало 207 души по списъчен състав, а към 1 октомври 2014 г. те са вече 240 души, тоест имаме нарастване с около 37 души или това са над 15% от работниците и служителите в „Пристанище Бургас” ЕАД.
От друга гледна точка, беше казано, че има завишение на обработените товари, но това завишение е изкуствено, тъй като то е на база на планираното. Какво значи на база на планираното? Просто в края на месец декември 2013 г. е планирано намаление на товарооборот с около 20% или, ако направим едно сравнение, виждаме, че за 2013 г. имаме обработени 398,9 тона за същия период и за същите корабни места, а за 2014 г. имаме 362 тона, тоест имаме намаление с 36 хил. тона, което на практика означава, че има намаление на товарооборота.
От кого е взето това решение в Министерството на транспорта – да бъде одобрено планиране, с което да има намаление с около 20% на приходите и завишаване с 15% на списъчния състав, довело до реално намаление на товарооборота, а това води и до намаляване с 22% на обработените товари от един работник? Това са въпросите ми към Вас, госпожо Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за допълнителен отговор, госпожо Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, знаете, че една от основните задачи пред служебния кабинет и особено в Министерството на транспорта бе подобряване на финансово-икономическото състояние на търговските дружества.
Тъй като ръководството откри такова нереалистично планиране и завишаване на средносписъчния състав на персонала, поради тази причина взехме решение за промяна в управлението на „Пристанище Бургас” ЕАД и поради тази причина сменихме двама от членовете на Борда на директорите.
Надявам се, тъй като не искаме да се връщам назад, гледаме напред, че до края на тази и следващата година финансовите показатели на дружеството ще бъдат подобрени, като, разбира се, проверяваме и по отношение на дейностите на Дирекцията за контрол и управление на търговските дружества как са заложени всички тези показатели в бизнес плана на дружеството и в Годишния план за изпълнение дали са одобрени по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелкова.
Преминаваме към отговори от служебния министър на образованието и науката госпожа Румяна Коларова.
Първият въпрос е от народния представител Милена Дамянова относно осигуряването на средства за продължаване на проектите „Успех” и „Подобряване на качеството на образованието в средните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес”.
Заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! През 2011 г. Министерството на образованието, младежта и науката тогава стартира два изключително важни в системата на училищното образование проекта. Единият от тях е проектът „Успех”, на стойност тогава 95 млн. лв., с който се финансират извънкласни дейности на учениците в над 1300 училища или така наречените „занимания по интереси”. Другият проект е за подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес, проект на стойност над 180 млн. лв. По този проект се финансира целодневната организация на учебния ден и обедно хранене на учениците в близо 800 средищни училища в България.
Само ще кажа, че за тригодишния срок на изпълнение на тези проекти по проекта „Успех” са финансирани над 2,5 млн. часа занимания по интереси, а по проекта „Целодневна организация на учебния процес” са финансирани над 15 млн. часа допълнителна педагогическа работа с учениците.
Нещо, което също е изключително важно и което би трябвало да подчертаем, е, че по проекта „Целодневна организация на учебния процес” се осигуряват и заплатите на близо 4 600 възпитатели. Зная, че през месец май на 2014 г. сроковете и на двата проекта бяха удължени, но все още продължавам да получавам питания и от родители, и от учители относно финансовото обезпечаване на тези два проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Коларова, за отговор на въпроса – до три минути.
СЛЕЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЯНА КОЛАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Дамянова! Тези два проекта са най-големите в системата на образованието с най-голям брой преки и косвени бенефициенти и с безспорно положителни резултати върху системата за училищното образование.
Едновременно с това трябва да кажем, че не можем да се лишим от тези две дейности, които се реализират чрез проектите и от гледна точка на целите на политиката в сектора.
Конкретно на Вашето питане. На редовно заседание през месец май 2014 г. Комитетът за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” взе решение да бъде увеличен бюджетът на операция „Да направим училището привлекателно за младите хора” с 9 млн. 844 хил. 200 лв. до общо 104 млн. 731 хил. 170 лв., което увеличение ще обезпечи изпълнението на дейностите по проекта „Успех” до края на учебната 2014-2015 г., като това е и последната учебна година, за която е налице възможност да бъде финансирана по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Не е толкова оптимистична обаче ситуацията с проект „Средищни училища”. На същото редовно заседание на Комитета за наблюдение на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” е взето решение за удължаване срока на проекта до 30 юни 2015 г., без обаче да се осигурят средства за осемте допълнителни месеца. Необходимите средства възлизат на около 36 милиона, от които 9 милиона – за 2014 г., и 27 милиона – за 2015 г.
В тази връзка в периода на служебното правителство предприехме следните действия. Министерството на образованието и науката направи анализ на очакваните икономии от други операции, финансирани по трета приоритетна ос на оперативната програма, въз основа на които анализи предложих на Комитета за наблюдение увеличаване на бюджета на проект „Средищни училища” с 10 млн. лв. Увеличението беше одобрено, като заедно с очакваните икономии по самия проект, то ще позволи да бъдат обезпечени разходите до месец януари 2015 г. включително.
Предложихме в Проекта на бюджет за 2015 г. да бъдат заложени 40 млн. лв. за целодневна организация на учебния ден в средищните училища, с което да бъде обезпечена дейността за 9-те месеца на 2015 г., в това число за три месеца за втория срок на стартиралата вече учебна година, за която проектът е продължен. Доколкото прогнозата ни е, че от допълнителните икономии по оперативната програма ще могат да бъдат осигурени средства за максимум още два месеца, тези 40 млн. лв. са минимално необходимите, за да не бъде прекъсвана дейността до края на 2015 г. и да не се налага прекратяване на трудовите правоотношения на възпитателите.
Тук използвам случая да апелирам за подкрепа от народните представители при разглеждането на Проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Дамянова, за Вашата реплика по отговора на министъра.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Аз Ви благодаря за този отговор, като използвам случая да Ви уведомя, че още в началото на месец април 2014 г. Парламентарната група на ГЕРБ алармира с нарочна пресконференция, че не са осигурени средства за тези два изключително важни проекта за системата на народната просвета. Още тогава ние алармирахме, че има опасност над 4 500 възпитатели да останат на практика без работа, ако не се осигури необходимото финансиране. За съжаление тогавашният министър не обърна особено внимание на нашия апел, на нашата пресконференция. Да, през месец май от Комитета за наблюдение срокът, както Вие казахте, както и аз изложих в началото, беше удължен. Но не е важно дали удължаваме срока на един проект, а дали го обезпечаваме финансово. В същото време обаче бяха обявени няколко национални програми, обществени поръчки на стойност близо 60 млн. лв.
Недопустимо е за един министър, още по-малко за министъра на образованието да не прави политика за образование и да я замени с правенето на обществени поръчки, още повече когато това касае и заплати на учители, и резултати на ученици, и спокойствието на системата.
Да, бюджетът за 2015 г. предстои да бъде приет, но Вие много правилно казахте, че тези средства бяха заложени в бюджета за 2015 г. именно от служебния кабинет. В бюджетната прогноза за 2015 г. тези средства не фигурираха, което означава, че може би предишният министър просто се е подготвял за избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Желаете ли дуплика, госпожо Коларова?
Заповядайте!
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РУМЯНА КОЛАРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз просто тук искам да допълня, тъй като вече засегнах въпроса за финансиране отвъд срока за изпълнение на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” и ще си позволя да кажа, че е от съществено значение за по-нататъшното осъществяване на дейностите по интереси в училищата и стартирането на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. В тази връзка полагаме максимални усилия оперативната програма да бъде одобрена по-скоро. Едновременно с това сме разработили и ще предложим на Комитета за наблюдение на оперативната програма критерии за избор на операция „Развитие способностите на учениците и повишаване на мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и компетентности”, които със сигурност ще ни гарантират приемственост и устойчивост на развитите до този момент дейности. А бюджетът за тази операция е 275 млн. лв. Намерението ни е по операцията да бъдат финансирани 404 млн. часа годишно дейности по интереси и допълнителна педагогическа работа във всички училища за около 18 хиляди групи, включващи 300 хиляди ученика.
Идейната основа на новата операция е да надградим двата досегашни проекта, стъпвайки на положителния опит от тях, като търсим съчетаване на ефективността на системата интервенция с индивидуалните потребности за развитие на учениците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Сега преминаваме към отговор на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов.
Въпросът е на народния представител Велизар Енчев относно искане на Комисията по досиетата към служба „Военна информация” за разкриване самоличността на чужди граждани, работили за интересите на Република България.
Имате думата, за да развиете Вашия въпрос.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (ПФ): Господин Председател, уважаеми министри, колеги, уважаеми представители на българските медии! На 28 октомври тази година председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов обвини служба „Военна информация” – това е военното разузнаване, подчинено директно на господин Шаламанов, както и Националната разузнавателна служба, подчинена на държавния глава, че отказват да предадат целите си архиви на Комисията по досиетата.
Според господин Костадинов основният проблем е с документите на служба „Военна информация”, от която Комисията очаквала около 30 хиляди архивни единици. В изявление пред медиите господин Костадинов обяви, че военният министър Шаламанов е разпоредил документите да бъдат предадени, но службата е отказала. Костадинов твърди също, че Вие, господин Шаламанов, подкрепяте неговата позиция, но подчинената Ви служба „Военна информация” отказва да предостави документите с аргумента, че в тях има и имена на чужди граждани.
Аналогичен проблем съществува и по отношение на цивилното разузнаване в Националната разузнавателна служба, но за нея сега не говорим.
Господин военен Министър, подкрепяте ли искането на Комисията по досиетата да получи от служба „Военна информация”, уточнявам – военното разузнаване, секретни документи, които ще разкрият самоличността на чужди граждани – сътрудници на служба „Военна информация”, като така ще се застраши тяхната сигурност и живот?
Втори въпрос, издавали ли сте писмена заповед към директора на служба „Военна информация”, с която го задължавате да разкрие имената на чужди граждани – сътрудници на службата, намиращи се на територията на: Република Македония, Република Сърбия, Република Турция, Република Гърция, Египет, Ливан, Либия, Сирия, Йордания, Алжир?
И накрая, господин Министър, не смятате ли за изключително опасно за националната сигурност, както и за авторитета на Република България в международен план да се открият досиетата на чужди граждани, работили за интересите на България на Балканите и в Близкия Изток? Благодаря Ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Не са ли поискали да бъдат обезглавени наследниците им?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Имате думата, господин Шаламанов, за да отговорите на въпроса.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, три въпроса има във Вашето питане.
В отговор на зададените въпроси относно искането на Комисията по досиетата към служба „Военна информация” за разкриване на самоличността на чужди граждани, работили за интересите на Република България, Ви информирам за следното.
Първо, като министър на отбраната не подкрепям искането на Комисията по досиетата към служба „Военна информация” да получи секретни документи, разкриващи самоличността на чужди граждани, които са сътрудници на същата служба, без съгласувани гаранции, че това няма да доведе до застрашаване на тяхната сигурност и живот.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Как ще им се гарантира?!
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Второ, не съм издавал писмена заповед към директора на служба „Военна информация”, с която да го задължавам да разкрие имената на чужди граждани, които са сътрудници на същата служба и се намират на територията на Република Македония, Сърбия, Турция, Гърция, Египет, Ливан, Либия, Сирия, Йордания и Алжир.
Трето, считам, че е сериозен риск за националната сигурност, както и за международния авторитет на Република България да бъдат разсекретени досиетата на чужди граждани, работили за българското Военно разузнаване в регионите на Югоизточна Европа и Близкия Изток.
За съжаление, приложението на Закона за досиетата не е подкрепено от правилник, ангажиращ Министерството на отбраната, а само с правилник, който по същество е Устройствен правилник на Комисията.
В началото на месец септември тази година на среща, на която поканих председателя на Комисията и директора на Служба „Военна информация”, предложих варианти за решаване на въпроса по приключване на процеса на предаване на информацията и подписване на протокол, изискван от закона, и очаквам споразумение между тях в съответствие със законите и недопускане на компрометиране на чужди граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шаламанов.
Реплика, господин Енчев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Това е по-приемлив вариант.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (ПФ): Господин Шаламанов, благодаря за Вашия отговор. Няма да крия, че в известна степен съм задоволен от това, което чух.
Имам обаче към Вас един уточняващ въпрос и едно мнение.
С оглед на националната сигурност на страната и нуждата от икономия на финансови средства подкрепяте ли промени в Закона за досиетата, ревизия на Закона за досиетата, преминаване на Комисията по досиетата към служба „Военна информация”, към Държавна агенция „Национална сигурност” и Националната разузнавателна служба и създаването към тях на Обществен съвет, който да издава индивидуални морални оценки на хората, чиито досиета са открити?
И най-важният въпрос, който искам да Ви задам и който засяга честта и достойнството на българското офицерство и на българския генералитет, е следният. Как оценявате случилото се, гаврата със заместник-началника на Генералния щаб, казано на съвременен език заместник-началника на отбраната генерал Нейко Ненов, който получи тежък инсулт и 48 часа беше в критично състояние, след като Комисията по досиетата преди десетина дни обяви неговото име в нарушение на закона, който налага – не предполага, човекът, който ще бъде осветен, да бъде уведомен писмено от Комисията по досиетата, а това не е било сторено.
Накрая да попитам: държава ли е тази, в която държавната тайна е публична информация?!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Това е страшно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев, за репликата.
Дуплика – министър Шаламанов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по първия въпрос ми е трудно да коментирам, тъй като инициативата трябва да бъде наистина от избрано от Парламента правителство, от Парламента. Смятам действително, че разкриването на пълната истина за работата на специалните служби по време на комунистическия режим е нещо, което дължим на нашите граждани. А за начина, по който това трябва да стане, считам, че парламентът е висшият орган, който трябва да намери най-добрия начин.
По отношение на втория Ви въпрос, искам да потвърдя своето високо уважение и към генерал Нейко Ненов, и към генерал Петев. Чувствам дори някаква отговорност, тъй като гласувах пълно доверие на тези двама достойни български офицери при ръководството на отбраната. Малко изневиделица е за мен, загадка е как работи тази система и как се появиха публикациите с разкриване на тяхната принадлежност към военното контраразузнаване.
В случая с адмирал Петев това става по времето, когато е бил трета година курсант, ако не се лъжа, пътувал с учебен кораб в чужбина. Това означава, че същността на специалните служби по време на комунистическия режим е била наистина да репресира хората, да ги вкарва в списъци и ги манипулира до ден-днешен. Както се казва в един български сериал: „Вероятно още сме в ръцете на същото зло”.
Надявам се, че Вие, уважаеми дами и господа народни представители, ще намерите начин България да излезе от прегръдките на това зло – да бъде накърнявана честта на достойни офицери от Българската армия, които дават живота си за свободата на тази страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Шаламанов, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на господин Даниел Митов – служебен министър на външните работи.
Първи ще зададе въпрос, всъщност това е единственият въпрос към него, народният представител Велизар Енчев относно изградената 30-километрова ограда по българо-турската граница.
Господин Енчев, слушаме Ви, имате възможност да развиете въпроса си.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (ПФ): По време на 69-ата редовна сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации през септември в Ню Йорк Вие, господин министър, проведохте среща с Вашия турски колега Мевлют Чавушоглу, по време на която среща заявихте, че: „Поставените от българска страна съоръжения са временни и не трябва да се разглеждат като фактор с негативно въздействие върху двустранните отношения”.
Както е известно, изградената наскоро 30-километрова ограда по българо-турската граница струва над 10 млн. лв. и нейното предназначение е не само да спира нелегални бежанци от Близкия Изток, но и да предотврати преминаването на животни, пренасящи шап.
Затова буди недоумение Вашата готовност, господин Министър, да демонтирате гранично съоръжение, от което нашата страна спешно се нуждае с увеличаващия се бежански поток.
По този повод имам следните въпроси: по каква логика, господин Министър, изградената от Република Гърция бетонна ограда по границите й с Република Турция е необходима, а българската ограда с Турция е излишна, или по-точно се поставя под въпрос? Защо турската страна иска премахване на оградата от нас в лицето на нейни министри и на посланика на Република Турция в София, а турската страна не отправя подобно искане към Република Гърция?
Също така бих искал да зная Вашата позиция за 30 километровата телена ограда – дали тя е съгласувана с министрите на отбраната и на вътрешните работи, преди малко чухме министъра на вътрешните работи, с двамата министри, които отговарят за строежа на оградата и за охраната на границата?
Искам да Ви припомня, че на 11 септември тази година Вие заявихте в bTV, че „България е мишена на Ислямска държава и че разрастването на тази държава реално застрашава Европа и Балканите”.
Как обаче, питам, ще се защитим от тази опасност, след като в момента българо-турската граница е защитена само с 30 километрова телена ограда?
Във връзка с това ще Ви припомня нещо много важно на Вас, господин министър, и на Вас, уважаеми колеги и представители на българските медии. На 19 август тази година служебният министър-председател господин Близнашки обяви следното: „Ще се отделят средства и ще подготвим проекта за цялостно покриване и на останалите 131 км от границата с Турция, откъдето върви основният бежански поток”.
При това положение, господин Министър, у мен остава впечатлението, че Вие и служебният премиер господин Близнашки имате различни позиции за необходимостта от изграждане и разширяване на телените ограждения по българо-турската граница. И накрая да кажа, че българското общество е в правото си да знае дали има единна позиция в управляващите среди за изграждане на модерна и сигурна ограда по границата с Република Турция и какво е официалното становище на Министерството на външните работи по този въпрос? А въпросът ми е още по-актуален, тъй като се предвижда Вие да бъдете следващ редовен министър в новия Министерски съвет на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
За отговор има думата министърът на външните работи господин Даниел Митов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Енчев! Първо, благодаря Ви за отправения към мен въпрос и ми позволете на първо място да припомня, че решението за изграждане на 30-километрово възпрепятстващо съоръжение на най-чувствителните участъци от държавната ни граница с Република Турция е взето от правителството на министър-председателя господин Пламен Орешарски на 6 ноември 2013 г. Това решение представлява конкретна инициатива в рамките на одобрения план за овладяване на кризисната ситуация, възникнал вследствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България. Бих желал да обърна Вашето внимание също и върху факта, че при обявяването на решението за изграждане на съоръжението тогавашният заместник министър-председател и министър на вътрешните работи господин Цветлин Йовчев заяви, че това съоръжение е с временен характер. В този смисъл като служебен министър съм се придържал към възприетата от предишното правителство позиция.
Напълно съм съгласен с Вас, че като инженерен проект съоръжението е предназначено да предотвратява преминаване през държавната ни граница извън регламентираните гранични контролно-пропускателни пунктове. Както знаете, съоръжението е само един макар и важен елемент от комплекса от инициативи и дейности, одобрени от правителството, с цел повишаване ефективността на наблюдението и охраната на държавната ни граница. Тези мерки, предвидени в посочения план за овладяване на кризисната ситуация, както и в приетия впоследствие на 17 април 2014 г. план за изпълнение на допълнителни мерки, обхващат не само границата с Турция, но и морските ни и сухоземните ни граници с Гърция, Румъния, Сърбия и Република Македония. В осъществяването на планираните дейности са включени Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавната агенция „Национална сигурност”, Министерството на здравеопазването, Министерство на външните работи и други ведомства.
Бих желал също да потвърдя, че в процес е разглеждането на проект, който предвижда в краткосрочен план да бъде изградено допълнително инженерно възпрепятстващо съоръжение на участък от около 131 км по линията на българо-турската граница, както потвърди и министърът на вътрешните работи преди мен.
Отговаряйки на следващ Ваш въпрос, бих желал да Ви уверя, че в правителството съществува единно виждане за продължаване на изграждането на подобно техническо съоръжение от гледна точка на противодействието на незаконното преминаване на държавната ни граница.
Уважаеми господин Енчев, новите предизвикателства, пред които е изправена България през последните години вследствие на нарасналите миграционни потоци изисква да бъдат предприемани мерки не само на национално ниво, но и значително да бъде засилено сътрудничеството със съседните държави, както и с държавите на произход. България подържа активен диалог с Република Турция, която е наш партньор в НАТО и която е подложена на огромен миграционен натиск в резултат на конфликта в Близкия Изток. Оценяваме двустранното сътрудничество по наблюдението и охраната на границите като конструктивно и отличаващо се с взаимно разбиране. В този смисъл и вярвам че ще ме разберете на базата на значителния Ви професионален опит на дипломатическото поприще, продължавам да смятам, че съоръженията по границата ни не трябва да се разглеждат от съседна Турция като фактор с негативно въздействие върху двустранните ни отношения. Той има за цел да се справи с един конкретен проблем, а именно безпрецедентния миграционен натиск, на който е подложена България.
Бих желал да отбележа също, че за да бъдат гарантирани националните ни интереси, правителството полага последователни усилия за намиране на работещи решения, в това число не само чрез двустранния диалог с турските власти, но също така и в рамките на Европейския съюз.
Показателно за наличието на политическа воля за решаване на миграционния проблем е подписването и влизането в сила на 1 октомври 2014 г. на Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица. В интерес на Република България е двете страни по Споразумението – Европейският съюз и Турция, да изградят ефективен механизъм за нейното прилагане. В същата рамка следва да бъде изготвен и подписан двустранен протокол между България и Турция за влизането на Споразумението в сила. Министерството на вътрешните работи е в процес на финализиране на проекта на този документ.
Вярвам, уважаеми господин Енчев, че ще споделите нашето общо виждане, че само със съвместни усилия България, Европейският съюз и Турция биха били в състояние да отговорят на общите предизвикателства, пред които ни изправя миграционният натиск, произтичащ от незаконните и варварски действия на организации като „Ислямска държава” и други терористични структури.
В заключение и във връзка с факта, че част от поставените от Вас въпроси засягат отношения между трети страни, в случая между Гърция и Турция, не намирам за подходящо да ги коментирам дори от парламентарната трибуна и се надявам на Вашето професионално разбиране по този въпрос. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (ПФ): Благодаря за Вашия отговор, господин Министър. Не крия, че в известна степен съм задоволен от това, което казахте в момента. Само обаче ще допълня нещо много важно, че на 16 декември миналата година беше подписан Договор за реадмисия в лицето на госпожа Сесилия Малстрьом и Република Турция. Но Вие много добре знаете, че Република Турция блокира по различни начини реализирането на този договор, тъй като настоява за придвижване на процеса за отпадане на визите на турски граждани за Европейския съюз. Споделям този факт в контекста на въпроса за теленото заграждение или ограждението по българо-турската граница, тъй като нереализирането все още на Договора за реадмисия между Европейския съюз, на който ние сме член, и Република Турция, поражда наистина необходимостта въпросът с теленото заграждение да се ускори. И аз напълно подкрепям Вашето виждане и на служебния министър Близнашки, надявам се на новия Министерски съвет по този въпрос.
Разбира се, съгласен съм с Вашия отговор по отношение на Република Гърция и трети страни, които не трябва да се засягат, но ще припомня на уважаемата аудитория, че темата за стените не е такъв проблем за трети страни. Такива стени бяха изградени по различни причини, а и по цивилизационни между Съединените американски щати и Мексико, между Гърция и Турция, както казах.
И един уточняващ въпрос, преценете как можете да отговорите и дали трябва да отговорите, но той е изключително важен: одобрявате ли негативната позиция, публично изразена от турския посланик в София и също така от министъра по европейските въпроси на Република Турция Волкан Бозкър, които заявиха в доста категоричен тон в последните два месеца, че са против изграждането и самото съществуване на теленото заграждение, на стената между Република България и Република Турция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Енчев.
Дуплика, господин министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Господин Енчев, благодаря Ви за конструктивната реплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко.
Знаете, че Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица е подписано на 16 декември 2013 г. и влиза в сила от 1 октомври 2014 г.
Съгласно Споразумението Турция приема обратно по молба на държава – членка на Европейския съюз, и без извършване на други формалности от тази държава членка, всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство, което не отговаря или вече не отговаря на действащите изисквания за влизане, престой или пребиваване на територията на молещата държава членка.
Тези ангажименти на турската страна започват да се прилагат три години след влизането в сила на Споразумението, тоест считано от 1 октомври 2017 г. По време на този тригодишен период задължението за обратно приемане се прилага само за лица без гражданство и граждани на трети държави, с които Турция е сключила двустранни договори или споразумения за обратно приемане, а след това, тоест след 1 октомври 2017 г. и по отношение на всички останали лица.
В допълнение към горното, Споразумението за обратно приемане ще се прилага за Република България след влизане в сила и на отделен двустранно българо-турски протокол за негово изпълнение. Към настоящия момент проектът за протокол се подготвя от Министерството на вътрешните работи, като предстои стартиране на преговори с турската страна, тоест ние трябва много бързо и спешно да сключим такова споразумение, да подпишем такъв протокол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Митов, за участието в днешния парламентарен контрол.
Въпрос на госпожа Светла Бъчварова към Васил Грудев – служебен министър на земеделието и храните, относно мерките които предприема Министерството на земеделието и храните за превенция от болестта „син език” и методиката за компенсация на земеделските производители за покриване на загубите.
Имате думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Министър, въпросът ми е свързан със ситуацията в сектор „Животновъдство”.
Наред с проблемите, които създаде руското ембарго и проблемите, които са свързани с ефективността на земеделските стопанства, особено в сектор „Животновъдство”, в 2014 г. в страната ни беше регистрирана една изключително тежка ситуация, свързана с болестта „син език”.
По официални данни на Министерството на земеделието и храните, предполагам че това са оперативни данни, болестта засегна цялата територия на страната, а загубите, които излязоха в медиите, са внушителни като цифра.
И във връзка с това, че в продължение на три месеца Министерството работи по тази тема, моите конкретни въпроси са свързани именно: първо, с превенцията на заболяването особено за следващата година.
Знаете, че за да имаме успех през 2015 г. и да се преборим с болестта, мерките, които трябва да бъдат взети, включително и от Вас, трябва да бъдат реализирани в рамките на тази година.
Първият въпрос, който е свързан с темата, е: наистина какви мерки е предприело Министерството на земеделието и храните, за да може да не се допусне през следващата година заболяването да създаде проблеми в страната?
Важно е също така да се предостави коректна информация за това как Министерството на земеделието и храните смята да обезщети земеделските производители за претърпените загуби?
Трябва да Ви информирам, че загубите почти автоматично трябваше да бъдат реализирани и разплатени на земеделските производители, а се получи един доста дълъг период от време, в който те нямат никаква яснота по този въпрос.
В медиите се появиха също и много противоречиви изказвания за методиката, по която ще бъде осъществена тази компенсация. Молбата ми е за коректен отговор наистина: какви ще бъдат стъпките за реализирането на политиката в тази област?
И може би не на последно място по значение е отговорът на въпроса: все пак кога ще бъдат получени тези компенсации на база на оценените загуби? През последните месеца бяха давани най различни предположения: от месец септември, месец октомври – началото, началото на ноември, сега е краят на месец ноември, а в същото време се изпитват сериозни финансови трудности от земеделските производители.
Молбата ми е за коректен отговор, предвид факта, че наистина има много голяма група от земеделски производители, които очакват тези компенсации и се надяват наистина те да бъдат получени в сравнително кратки срокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте за отговор, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема професор Бъчварова, преди да пристъпя към конкретен отговор на Вашите три въпроса ми позволете да запозная Народното събрание с кратка хронология, съпътстваща развитието на болестта „син език” на територията на страната.
На 15 април 2014 г. Гърция изпраща официално уведомление към Европейската комисия, съответно и към България като страна членка, че на територията на страната започват активно развитие огнища на болестта „син език”.
На 15 май Гърция изпраща второ уведомление към Европейския съюз и към страните – членки на Европейския съюз, че огнищата на „син език” се приближават до българската граница. За България обаче през това време проблем с болестта „син език” няма.
На 30 юни тази година е констатирано първото огнище с доказано заболяване „син език” в Хасковска област.
От 30 юни до средата на месец юли в 22 области в страната са пламнали огнища на „син език”.
На 6 август 2014 г. при моето встъпване в длъжността „служебен министър на земеделието и храните” с изключителна тревога констатирахме, че на практика цялата страна вече е обзета и има огнища на „син език”. Да, ако трябва да бъда изключително точен с Вас, 22 области бяха обхванати и имаха огнища на болестта „син език”.
Изключително закъсняла реакция на страната! Аз лично нямам обяснение защо е била подценена ситуацията през месеците април, май, юни, юли.
В тази връзка с моя заповед в началото на месец август 2014 г. беше създаден координационен щаб във връзка със заболяването „син език”, в състава на който се включиха експерти от Министерството на земеделието и храните, Българска агенция „Безопасност на храните”, Държавен фонд „Земеделие” и представители на асоциации от говедовъдния и овцевъдния сектор.
През последните месеци проведохме пет работни срещи с представители на Европейската комисия както от Главната дирекция САНКО, така и от Дирекцията по земеделие, както и с експерти от други страни членки и с компетентните органи най-вече от съседните държави по повод ситуацията със заболяването „син език”, като България се ангажира да поеме координацията на действията по извършване на ваксинация на Балканския полуостров. По мнение на всички ветеринари от Европейската комисия единственото решение за справянето с болестта на този етап за следващата година е пълна, тотална ваксинация.
В тази връзка през следващата 2015 г. ще се извърши именно ваксиниране на всички говеда и овце в страната с цел спиране, прекратяване разпространение на заболяването и ограничаване на икономическите загуби за собствениците на животни.
Необходимо е да бъдат закупени 1 милион и 200 хиляди дози ваксини за говеда и 3 милиона дози ваксини за овце срещу заболяването. Министерството на земеделието и храните е изпратило официално намерение към единствената лицензирана фирма на европейския пазар, която произвежда ваксина против „син език” – серотип 4, който върлува в момента в страната.
В момента водим и разговори с тази фирма производител с цел доставяне на ваксината през месец февруари 2015 г. и извършване на пълна ваксинация, стартираща от месец март до края на месец април поетапно, на всички животни в страната.
Междувременно обаче Държавен фонд „Земеделие” позволи до 15 октомври 2014 г. заявяването на форсмажор за умрели от „син език” животни, като те ще се броят за допустими не само за подпомагане по линия на схемите за национални доплащания, но и за специфично подпомагане, както и за подпомагане по агроекологичната ни арка.
Отпуснахме помощ „Де минимис” в рамките на 4 млн. 650 хил. лв. за изхранване на овце-майки и кози-майки, които бяха предоставени на 5662 броя земеделски производители.
Обезщетението на собствениците на принудително убити животни или умрели от болестта „син език” се извършва съгласно изискванията на чл. 144, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средства за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове, приета с Постановление № 181 на Министерския съвет от 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Министър, изтече времето. Надявам се, че ще имате възможност при условията на дуплика да отговорите.
Професор Бъчварова, имате ли реплика към отговора?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря за предоставения отговор, но на практика Вие не отговорихте може би на най-важния въпрос за животновъдите: кога ще бъдат компенсирани земеделските производители за това заболяване? Ангажиментът със срокове, съответно методика, по която ще бъдат оценени. Защо? Защото в медиите излезе, че Вие ще плащате обезщетение по 2,36 лв. на килограм живо тегло. Откъде взехте тази цена? Кой Ви даде именно тази разценка, така че получаваната крайна стойност за обезщетение е близо два пъти по-ниска от това, което фактически струва самото обезщетяване? Отговор на този въпрос Вие не дадохте.
Освен това, все пак процедура би следвало да има и в Държавен фонд „Земеделие”. Какво ще се изисква – каква документация, каква информация, за да можете да реализирате тази политика? Какъв финансов ресурс смятате, че трябва да се отдели за тази компенсация?
Доколкото видях в проектозакона за бюджета, предвиждате 10 милиона. Ако грубата сметка е 20 хиляди, които са засегнатите животни, по нея излиза, че обезщетението трябва да бъде 500 лв., а не 120-130 лв. Нещо не се получава в разчетите и най-вече времето е нещо, което притеснява абсолютно всички.
Форсмажорните обстоятелства, свързани с това, че се облекчават условията и плащанията по де минимис, не решават въпроса с компенсациите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Министър, имате възможност в рамките на три минути за дуплика – да отговорите на този въпрос.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема проф. Бъчварова, ще продължа изложението си.
Обезщетението за стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта. В конкретния случай това са месеците май, юни, юли, август – в зависимост от това кога е настъпило огнището в определената област.
За обезщетение за умрели животни от регистрираните породи говеда, овце и кози информацията за средно живо тегло се взима по данни на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Обезщетението се изплаща на основание Акт за обезщетение за умрели животни, унищожени суровини и продукти от животински произход, фуражи и инвентар, следствие прилагане на задължителни ветеринарномедицински мероприятия по образец, съгласно Приложение № 5 от Наредбата, което се издава от директора на съответната Областна дирекция по безопасност на храните. В тази връзка искам да Ви уведомя, че обезщетението няма да се извършва чрез Държавен фонд „Земеделие”, а чрез структурите на Българската агенция по безопасност на храните.
С Постановление № 274 на Министерския съвет от 4 септември тази година бяха отпуснати 1 млн. 889 хил. лв. по бюджета на Министерството на земеделието и храните за провеждане на мероприятия за ограничаване и ликвидиране на огнищата на болестта син език на територията на страната. От тях 1 млн. 389 хил. лв. са предназначени за изплащане на обезщетение на собственици на принудително убити и умрели животни. Към този етап обаче те са крайно недостатъчни във връзка с мащаба на заболяването. Към настоящия момент имаме около 26 800 умрели овце. Всички собственици на животни следва и ще бъдат обезщетени.
По мое разпореждане от 10 ноември тази година Българската агенция по безопасност на храните стартира процедура по изплащане на обезщетение на собственици по реда на тяхното пристигане в Агенцията. Към настоящия момент тези 1 млн. 389 хил. лв. обаче няма да са достатъчни за обезщетение на абсолютно всички животновъди, които претърпяха загуби.
Затова в тази връзка искам да апелирам още веднъж народните представители за изключителната важност за актуализация на бюджета в частта „Земеделие”, специално за Българската агенция по безопасност на храните, за да можем да обезщетим всички наши земеделски стопани за това, което ги сполетя през тази година.
Още веднъж, изготвена е нова програма за надзор и контрол на болестта „син език” за 2015 г., която е изпратена и одобрена от Европейската комисия. Програмата, освен ваксинация, включва клинични прегледи на възприемчиви животни и серологично изследване на животни в случай, че в страната се появи нов серотип на заболяването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос, също към Вас, е отправен от народния представител Станислав Иванов. Отнася се до влязло в сила Решение на Върховния административен съд № 3235 от 3 юни 2012 г.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете въпроса.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Господин Министър, повод за моя въпрос към Вас е неизпълнението до момента на влязло в сила Решение от 2012 г. на Върховния административен съд. Във връзка с това решение е изпратено писмо до директора на Югоизточното държавно предприятие от октомври месец 2014 г., на заместник-министъра на земеделието и храните за изпълнение на това решение. До момента обаче няма никакво развитие по въпроса за Ловностопанския район в село Планиново и Ловна дружинка, член на Ловно-рибарското сдружение „Сакара” – град Свиленград.
Въпросът ми е: какви мерки ще бъдат предприети това решение в крайна сметка да бъде изпълнено, защото, както знаете, господин Министър, в цитираното писмо заместник-министърът господин Костов спира лова в този район? Ловът е спрян, докато се намери решение.
В ловния сезон, след като имаме решение на Върховния административен съд, пак казвам, от 2012 г., кое спира до момента изпълнението на това решение? Защо сме поставени пред този казус – ловците да не могат свободно да ловуват, а се налага с някакви недопустими, извън юридически хватки, да се ограничава правото на тези хора? Има изпълнени процедури, има решения, които са обжалвани на различни инстанции, но в края Решението от 2012 г. на Върховния административен съд, което между другото е окончателно, то не подлежи на допълнително обжалване, е разпоредено да се приведе в действие заповед, която разрешава ловците от района, който цитирах, да могат да ловуват. В един момент и след писмото на Вашия заместник, недопустимо за мен е това, което се случва – държавното предприятие да не изпълнява заповедта на министъра, на Върховния административен съд и на заместник-министъра и да приведе в действие това решение.
Въпросът ми е: кога ще се случи привеждането в сила на решението и какви мерки евентуално досега сте взели, за да го придвижите по-бързо? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте, господин Министър. Имате възможност да отговорите.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, както отбелязахте изключително точно, съгласно разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Точно в тази връзка, с наше писмо на 14 октомври 2014 г. Министерството на земеделието и храните още веднъж е изпратило указания до Югоизточното държавно предприятие – град Сливен, да бъдат предприети необходимите действия съобразно тяхната компетентност по изпълнение на Решение № 3235 от 6 март 2012 г. на Върховния административен съд. С решението е потвърдено Решение № 29 от 1 февруари 2011 г. на Административен съд – Ямбол, с което се отменя като незаконосъобразна Заповед № 99 от 18 октомври 2010 г. на директора на Държавно ловно стопанство – Тополовград, за прекратяване на процедурата за предоставяне стопанисването на дивеча за Ловностопански район „Планиново”, открита със Заповед № 88 от 5 октомври 2010 г. именно на директора на Държавно ловно стопанство – Тополовград.
В заповедта, която сме изпратили към предприятието, също така указваме, че до изпълнение на съдебното решение ловуването в Ловностопански район „Планиново” следва да бъде преустановено. В рамките на следващата седмица това решение, смятам, че ще бъде приведено в изпълнение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз.
Господин Иванов, имате ли реплика?
Заповядайте, вземете отношение към отговора.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз разбирам – следващата седмица се надявам да бъде изпълнено. Тогава може би ще имаме ново правителство и нов министър, но защо до момента не е изпълнено това решение? Защо от 2012 г. до момента това решение е бавено и не е изпълнено? Никой не може да даде логичен отговор, след като сам казахте, че това решение е окончателно. То не подлежи повече на каквито и да било обжалвания и каквито и да било повече съдебни процедури. То просто трябва да бъде изпълнено.
Недоумение в мен буди фактът, уважаеми господин Министър, защо в отговор на Вашето писмо до директора на Югоизточното предприятие, с което Вие спирате лова, той Ви пише и в своя отговор Ви подвежда, като пише, че заповедта, която ВАС е утвърдил като легитимна, е отменена от съда. От кой съд? Защо Ви заблуждава? Какво се случва в тази държава, господин Министър? Не може един директор на държавно предприятие да подвежда ресорния си министър, като го въвежда в заблуждение с неверни факти! И това е написано в писмо, което предполагам, че Вие имате. Това е писмото, подписано от господин Върбанов, който и до момента е директор. Значи той не само не го изпълнява, а Ви въвежда в заблуждение, че има ново решение на съда. След Върховния административен съд – аз не съм юрист, но след като е записано, че решението не подлежи на обжалване – аз не знам кой има право да издаде такова писмо с невярно съдържание и да заблуждава министъра.
Отговорете ми: защо досега това не е изпълнено и защо Вие не се ангажирате да изпълните заповедта? Дори сега, като се върнете в кабинета си, можете да го направите веднага. Имате решението на съда. Оттук нататък няма някаква пречка, която да Ви спира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Господин Министър, имате ли да добавите нещо след допълнителното запитване? Не. Разбира се, Ваше право е.
Продължаваме с въпрос, отправен от проф. Иван Станков към министър Васил Грудев.
С удоволствие забелязвам, че още един български професор взема участие в настоящото заседание. Имам предвид технологията, въведена от служебния премиер.
Господин Министър, въпросът към Вас се отнася за изплащането на получените през годините 2009-2011 г. кредити към Държавен фонд „Земеделие“ за изхранване на животни.
Заповядайте, господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми министър Грудев, през 2009 г., 2010, 2011 и 2012 г. на фермерите бяха осигурени кредити за изхранване на животните. Бяха определени съответни срокове за изплащане на тези кредити. Поради финансови затруднения на фермерите се наложи тези срокове неколкократно да се променят. Сега идва време, когато фермерите отново трябва да се разплащат заедно с лихвите, но отново финансовите проблеми са налице. Годината беше изключително тежка, всички знаем. Ако се тръгне към поредно изплащане, това означава голяма част от фермерите да фалират.
Моето питане е: възможно ли е тези кредити да се преобразуват със субсидии? И ако това не е възможно, възможно ли е този срок отново да бъде удължен с оглед предпазване на българските фермери от фалит? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз.
Господин Министър, заповядайте да отговорите в рамките на три минути.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станков, през периода 2008-2010 г., както и през 2012 г. на земеделските производители животновъди са предоставени краткосрочни кредити от страна на Фонд „Земеделие“ с цел подпомагане изхранването на животните. През периода 2008-2010 г. размерът на предоставените кредити възлиза на 67 млн. 122 хил. лв., а през 2010 г. – в размер на 10 млн. лв. През 2012 г. с цел подобряване събираемостта на задълженията на кредитополучателите бе взето решение възстановяването на дължимата лихва по кредитите да бъде условие за разсрочването им. Изпълнението на това решение доведе до допълнителни приходи от погасени лихви и подобряване на приходната част в план-сметката на Фонд „Земеделие“ за 2012 г. и бюджета като цяло, както и подобряване на кредитната експозиция на кредитополучателите, проява на финансова и кредитна дисциплина.
Погашенията по главница възлизат на над 7 млн. 100 хил. лв., а възстановената лихва по кредити към момента е близо 8 млн. лв. Съществува вероятност кредитната задлъжнялост на земеделските производители да не бъде издължена поради факта, че значителна част от тях са ползвали неколкократно кредити през периода 2008-2010 и 2012 г. По искане на бранша отпуснатите кредити се разсрочват ежегодно след решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“.
Разсрочването на предоставените краткосрочни кредити от фонда не съдържа елемент на държавна помощ при условие, че лихвата по разсрочването е не по-ниска от референтния лихвен процент за България, приложим към датата на подписване на анекса за разсрочване.
Що се отнася до възможността за трансформиране на кредити, получени от земеделски производители през 2008-2010 г. и 2012 г., в субсидии, абсолютно е невъзможно тяхното автоматично трансформиране. Правото на Европейския съюз в областта на държавните помощи определя строги правила за предоставяне на държавен ресурс на частния сектор, като изключва всякаква възможност за опрощаване на вече отпуснати заеми или за тяхното трансформиране в държавни помощи. Европейските разпоредби изискват всяка мярка за помощ да съдържа елемент на поощрение и участие от страна на получателя на средствата. Всяка помощ, предоставена с обратна сила по отношение на дейности, които вече са били извършени от бенефициента, не може да се разглежда като съдържаща необходимия елемент на поощрение и се разглежда като оперативна помощ, предназначена само да облекчи финансовото му бреме. Такива мерки са несъвместими с общия пазар и тяхното прилагане в която и да е държава членка.
Освен това прилагането на различен подход в случая би поставило коректните и отговорните кредитополучатели в неравнопоставено положение спрямо непогасилите свои задължения животновъди. Това би създало напрежение сред коректно издължилите се и демотивация за коректно и отговорно последващо изпълнение на поети от тяхна страна договорни задължения.
Предвид гореизложеното, като единствена възможност се очертава нотифициране на нова държавна помощ за подпомагане. В случай на одобряване на тази държавна помощ, с цел равнопоставеност е необходимо да се даде възможност всеки животновъд да кандидатства, но трябва съответно да бъде предвидено в случаите, когато има неизплатено задължение към Държавен фонд „Земеделие“ по посочените кредити, те да се прихващат от новата помощ.
Обръщам внимание, че дори размерът на помощта на брой животни да отговаря на единичната ставка на брой животно по получения кредит, в случая няма да има пълно прихващане. Това ще се дължи на факта, че има кредитополучатели, които са получавали по няколко кредита, тоест през всички години на предоставяне.
Информирам Ви във връзка с Вашия конкретен въпрос, че към 31 октомври 2014 г. при общо 3346 броя кредитирани животновъди през периода 2008-2010 г. и 1119 през 2012 г., над 85% от тях са разсрочили кредитите си. Кредитният дълг по редовна главница към момента възлиза на 66 млн. лв.
Предвид обаче тежкото икономическо състояние на животновъдите, вследствие както на тежката година, така и на сложната обстановка в страната от болестта „син език”, намалените изкупни цени на млякото, както и неразплатените към момента средства за национални доплащания в сектор „Животновъдство“, с Решение от 31 октомври 2014 г. Управителният съвет на Фонд „Земеделие“ прие ново разсрочване на кредитите до 25 ноември 2015 г. при намаление на лихвения процент за разсрочване. Срокът за кандидатстване за разсрочване на кредитите е от 10 ноември 2014 до 22 декември 2014 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз, господин Министър.
Професор Станков, имате възможност за реплика.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Няма да бъде реплика, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Добре, използвайте времето си.
ИВАН СТАНКОВ: От отговорите, които даде министър Грудев, смятам, че все пак това е някакво решение, защото, пак повтарям, състоянието на българското животновъдство е изключително критично. Всички ние в Парламента трябва да имаме тази информация, защото броят на животните, породният състав, изобщо структурата в животновъдството е под критичния минимум. Така че ще Ви препоръчам да информирате подробно приемника-министър и заедно с Вас ние да продължим да работим по тези въпроси, защото трябва да подпомогнем нашето българско животновъдство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е питане. Имало е отговор. Следват два въпроса и след това – отношение.
Заповядайте за отношение, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа! Уважаеми проф. Станков, имате пълната подкрепа на Министерството на земеделието и храните за изготвяне на дългосрочна стратегия за подпомагане на сектор „Животновъдство”, предвид – не е необходимо да си го казваме – изключително тежкото и драматично състояние, в което се намира.
Разсрочването на кредитите за поредна година и намаляването на лихвения процент до нивата на допустимото, така че то да не премине в хипотезата на държавна помощ, абсолютно наясно съм, че е малка глътка въздух, която не би решила проблемите на сектора.
Отделно през изминалия месец беше отпусната допълнителна помощ специално за овцевъдите, която да покрие поне в някаква степен щетите, понесени от тях, свързани със „син език”.
От следващата седмица стартираме и изплащане на обезщетенията за загубени животни на всички стопани. Надявам се, като народни представители, да подкрепите и актуализацията на бюджета в частта „Земеделие”, в която най-голямото перо, свързано с Държавен фонд „Земеделие”, касае изплащане на субсидиите на животновъдите през настоящата година. За огромно съжаление, тези субсидии бяха поети като ангажимент от предишното правителство през месец декември миналата година. Нещо повече, имаше подписани декларации с всички животновъди, заедно с Министерството на финансите през месец декември миналата година, но, за съжаление, след това тези средства не бяха заложени в бюджета на Фонд „Земеделие”.
Общият размер на средствата, които предходното правителство беше поело като ангажимент, като държавна политика в сектора на земеделието, възлизаше на 369 млн. лв. За съжаление, заложените средства в бюджета за подпомагане бяха със 100 милиона по-малко. Най-потърпевши от това се оказаха животновъдите. Защо? Защото те са на опашката на изплащането. За тях по европейски регламент субсидията може да бъде изплатена след 16 октомври. На 16 октомври, както нееднократно алармирах, за съжаление, пари в бюджета на Фонд „Земеделие” за изплащане на тези субсидии нямаше и не бяха заложени. Още веднъж, искрено се надявам, че ще подкрепите актуализацията на бюджета специално в частта „Земеделие”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Грудев.
Уважаеми дами и господа народни представители, имаме шест минути време, което беше реализирано с декларацията от името на Парламентарната група на „БСП лява България”.
Имаме два въпроса по програмата и предлагам да изслушаме и двата, нищо, че малко ще просрочим времето, тъй като министър Жекова очаква.
Има и още един въпрос към господин Грудев от народния представител Румен Христов относно провала на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Заповядайте, господин Христов, да развиете въпроса, след което ще дадем възможност и на господин Джевдет Чакъров да зададе своя въпрос към министър Жекова – нищо че с няколко минути ще просрочим времето.
Слушаме Ви, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Програмата за развитие на селските региони е може би единствената, която подпомага отрасъла. Тя беше чакана с голямо нетърпение от земеделските производители, беше лансирана от страна на бившия заместник-министър на земеделието Явор Гечев, че ще стартира през месеците април-май 2014 г. След студения душ обаче, който получихме от Европейския съюз, аз се съмнявам, че тя ще стартира през месеците април-май 2015 г.
Вината ще бъде уточнена може би в скоро време, но това наистина е провал за българското земеделие от гледна точка на това, че периодът, в който трябва да бъде реализирана тази програма, се свива, компресира. За изпълнението на програмата остават три години и половина, в най-добрия случай може би и три години. Да не говорим за пропуснати ползи, да не говорим, че през този период няма да можем да изградим нови конкурентни стопанства не само в земеделието, не само в хранително-вкусовата промишленост, но и да подпомогнем селските региони с благоустрояване.
Във връзка с това питам: какви действия са предприети от Вас, господин Министър, за отстраняване на тези 426 забележки от Брюксел? Те отстраними ли са, или ще се наложи да правим нова програма?
На последно място, но не по важност, определихте ли длъжностните лица, които носят вина за това и какви действия предприехте срещу тях? Виновни има! Това не е само висшето ръководство на Министерството на земеделието и храните в лицето на министъра и заместник-министъра, но и всички чиновници, които все още стоят на топлите си местенца и които трябва да получат своето наказание затова, че България не може да стартира тази изключително важна програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Христов.
За отговор – министър Грудев.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, няма как да не се съглася с голяма част от Вашето изложение и на практика мога да го обобщя по следния начин. За съжаление, Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. започва да се превръща в Програма за развитие на селските райони в средата на 2015-2020 г., което обаче само по себе си повлича и бюджетни проблеми. Вие знаете, че за всяка една година по седемгодишния период имаме определен бюджет, който, разбира се, трябва да бъде изплащан в съответствие с правилото N+2 по Програмата за развитие на селските райони, тоест вече тичаме след влака на бюджета, който трябваше да усвоим за настоящата година, а и за следващата година.
Програмата за развитие на селските райони – не зная как е обещавано да стартира през месец април или май тази година, при положение че първият вариант на Програмата е изпратен в комисията в средата на месец юли тази година. Аз поне не знам как някой може да каже от тази трибуна, че месец април би стартирала Програмата, при положение че тя още никъде не е показана в Европейската комисия.
През месец юли беше изпратена Програмата. Вие знаете, получихме много сериозни забележки от страна на Европейската комисия. Нееднократно съм казвал, че ако трябва да Ви говоря в качеството си на експерт по Програмата за развитие на селските райони, за нас може би е по-добре да напишем нова Програма. В качеството си обаче на министър на земеделието това категорично не е допустимо, тъй като ще обрече на допълнително забавяне старта на цялата Програма. Адекватното и отговорно държавническо поведение изисква от нас да направим така, че тази програма, с всичките й недостатъци, както е представена пред Европейската комисия, така да направим, че тя да отговори на формалните и неформалните изисквания на Европейската комисия и да заработи час по-скоро, защото това са пари за бизнеса, пари за нашите селски общини. Нямаме никакво време нито възможност, нито бизнесът в момента има необходимост от допълнително забавяне по Програмата. В момента екипите на Министерството на земеделието и храните работят по отстраняване на многобройните бележки от страна на Комисията.
В качеството си на министър на земеделието проведох няколко срещи с еврокомисаря по земеделието господин Чолош, като първата от тях беше структурирана именно върху Програмата за развитие на селските райони и как да направим така, че да работим по отстраняването на тези коментари и бележки още преди да сме ги получили официално. Искам да Ви уверя, че преди България официално да получи преди няколко седмици тези бележки, настоящият екип на Министерството на земеделието и храните вече отстрани голяма част от тях в оперативен диалог с Европейската комисия. Влязохме в доста добър експертен оперативен диалог със службите на Комисията, така че голяма част от бележките, които са пристигнали при нас, вече да са отстранени.
Ако трябва обаче да си говорим абсолютно конкретно, месец декември е може би най-ранният период, в който бихме могли да представим окончателната версия на Програмата за развитие на селските райони с всички отстранени бележки и да я предоставим за одобрение на Европейската комисия.
Във връзка с това в момента се работи активно и в абсолютно отворен диалог с браншовите организации по изготвяне на нормативната база, която пък е следващата необходима стъпка с цел да отворим и да стартираме конкретни приеми по Програмата за развитие на селските райони. Надявам се, в началото на следващата година при изключително стегната и продължаваща оперативна работа със службите на Европейската комисия да можем да отворим наистина Програмата за развитие на селските райони.
Няма да влизам в хронология и да Ви казвам кой е виновен за допускането на тези изключително на брой бележки от страна на Комисията. Само ще Ви кажа, че първата версия на Програмата е изпратена в средата на месец юли тази година. Знаете кой е готвил Програмата.
Още веднъж Ви казвам, че държавническото поведение е ние да направим всичко възможно Програмата да отговори на условията на Комисията и тя да заработи възможно най-бързо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Грудев.
Реплика – господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател!
Удовлетворен съм от отговора. Радвам се, че сте започнали навреме да работите. Ясно е на всички, които се занимаваме със земеделие или сме близки до този отрасъл, че тя беше внесена твърде късно. Въпросът е защо се обещаваше преди това. Имаше едни избори, които отминаха предната година и в тази посока имаше много обещания.
Разчитайте на депутатите, които имаме отношение към отрасъл „Земеделие”, за пълна подкрепа. Вярно е, че мандатът на служебния министър приключва, но ако в това Министерство няма наказани за безделието, което цари там, вероятно и за в бъдеще ще имаме подобни проблеми с усвояването на средства от Европейския съюз. Като народен представител ще следя много стриктно по какъв начин се контролира изпълнението на задълженията, които имат отделните служители във фонда и в Министерството на земеделието и храните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Да благодарим на господин Грудев за участието му в Парламентарния контрол.
Последният въпрос за днес е към госпожа Светлана Жекова – служебен министър на околната среда и водите, от народния представител Джевдет Чакъров относно отпускане от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда на безвъзмездна финансова помощ на община Първомай за проекта за допълнително водоснабдяване на село Буково.
Слушаме Ви, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Жекова, обръщам се към Вас във връзка с търсенето на решение за осигуряване на водоснабдяване в село Буково, община Първомай в Пловдив.
От десетки години село Буково е почти целогодишно на воден режим, а лятото той е много по-тежък, защото водата за ползване в момента от селото от водоизточника е крайно недостатъчна за живеещите там. Освен това, има и активно развити земеделие и животновъдство, но най-вече животновъдство, така че потребностите на хората, които живеят там, в никакъв случай не са задоволени.
Община Първомай, както повечето общини в страната, няма самостоятелна финансова възможност да реши този проблем и с оглед на това се е обърнала към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите за финансова помощ й е представила Проект за допълнително водоснабдяване на селото. С писмо от 26 август тази година кметът на община Първомай е информиран от ПУДООС, че на заседание на Управителния съвет на предприятието на 1 август тази година е взето решение да се отпуснат необходимите средства за реализация на посочения проект.
Във връзка с това моите въпроси към Вас са:
Получено ли е становище на компетентната дирекция на Министерството на околната среда и водите и подготвя ли се подписването на договора между община Първомай и ПУДООС за отпускането на безвъзмездната финансова помощ за реализацията на Проекта за допълнително водоснабдяване на село Буково, община Първомай? Ако все още няма становище от компетентната дирекция в Министерството на околната среда и водите, какви са причините за това?
Надявам се да представите цялата ситуация, така че да има положително решение на този казус, затова защото този проект се готви от общината повече от 7-8 години. Той е финализиран, окомплектован е, представен е пред ПУДООС. Надявам се на положителен отговор, така че да бъде решен този сериозен проблем на това населено място. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чакъров.
За отговор – министър Жекова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЖЕКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, благодаря за поставения въпрос, който се нуждае от уточнение и пояснение, във връзка с подадения от община Първомай Проект за допълнително водоснабдяване на село Буково.
Действително проблемът е оценен от Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и именно затова Управителният съвет на 1 август взима принципно решение за това проектът да бъде подкрепен със съответното финансиране от 1 млн. 573 хил. лв.
В отговор на въпроса Ви дали се подготвя договор с общината, отговорът е: Да, но под условие да бъде получено становище от компетентната Дирекция по управление на водите в МОСВ. Това становище все още не е получено, тъй като с писмото от 26 август до община Първомай, както споменахте, са изискани конкретни документи, които трябва да бъдат предоставени, за да бъде окомплектовано предложението за проекта и тези документи да бъдат предоставени на компетентната Дирекция по управление на водите, за да може да се издаде становище от нея и да се пристъпи оттам-нататък към подписване на договор с общината.
Основният проблем на проекта е качеството на водата от новия водоизточник, който се предлага. Лабораторните изследвания показват високо, значително над допустимото съдържание на манган и желязо, а в проекта не е предвидено пречиствателно съоръжение. Поради тази причина Управителният съвет на ПУДООС взима на 1 август решението за финансиране на проекта именно под условие впоследствие да бъде получено становището на компетентната Дирекция по управление на водите.
В писмото от 26 август община Първомай е уведомена много подробно и детайлно точно какви документи са необходими за доокомплектоване на заявлението за финансиране, за да може да се пристъпи към следващата стъпка, а именно взимане на становище на компетентната дирекция и последващо подписване на договора. Към настоящия момент не е получен отговор от община Първомай. Експертите на ПУДООС са напълно на тяхно разположение, както е отбелязано и в писмото до общината, за съдействие при подготовка на документацията, но без получаване на тази документация всъщност ПУДООС не може да се ангажира с последващо сключване на договора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплика – господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз Ви благодаря за този отговор, министър Жекова. Видно е, че общината трябва да придвижи необходимата документация – съгласувателни процедури. Доколкото ми е известно, те са в ход и се надявам в най-скоро време да бъдат представени по надлежния ред в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и дирекцията, която е компетентна да се произнесе, така че този казус да бъде положително решен.
Известно ми е, че има по-високо съдържание на манган в този район. Аз си спомням като бивш министър на околната среда и водите, че решихме и изградихме, отново със съдействие от страна на предприятието, казано по-накратко ПУДООС, за пречистване на мангана в община Харманли – една доста сериозна инвестиция. Там се включи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството като принципал на ВиК. И тук трябва да бъде подходено по същия начин.
Също имаме информация, че е предвидено такава компонента в Проекта „Пречистване на питейната вода от мангана и желязото”. Естествено, те трябва да отговарят на стандартите. Имаме информация, че компетентните органи на областно ниво, с оглед да няма риск за здравето на хората, които живеят там и ще ползват тази питейна вода, това е предвидено и те са дали положителна санкция. Остава общината да ги придвижи, така че те да стигнат до компетентния орган, да има положително решение.
Аз Ви благодаря и оставам с оптимизъм. Ще следим този процес, за да има положително решение за това, защото в това село живеят над 500 души. За разлика от другите села, които са обезлюдени, тук има много младо население, много млади хора, които работят. Има силно развито животновъдство и то влиза в контекста на визията ни за изравняване на стандартите на регионите – да има нормални качество и стандарт на живот във всички населени места, включително и в малките, така че тези подходи трябва да бъдат еднакви в цялата ни страна – и в Северозападна България, и в тези малки населени места, където трябва да има нормални условия за живот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика? Не.
С това въпросите, предвидени за отговори в днешния парламентарен контрол са изчерпани.
Утре пленарното заседание ще започне в 9,00 ч. с очакваните три точки от дневен ред, които ще бъдат внесени:
1. Избор на министър-председател.
2. Структура на Министерския съвет.
3. Състав на Министерския съвет.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,20 ч.)



Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Янаки Стоилов

Алиосман Имамов

Явор Нотев

Секретари:

Александър Ненков

Георги Търновалийски