Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Алиосман Имамов

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание проект на Програма за работата на Народното събрание за времето от 12 до 14 ноември 2014 г.:
1. Прекратяване на пълномощията на народен представител. Подадена оставка от народния представител господин Красимир Ципов.
2. Промени в съставите на временни комисии на Народното събрание. Вносители: Димитър Главчев и Менда Стоянова.
3. Прекратяване на мандата на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”. Подадена оставка от Николай Попов на 11 ноември 2014 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България. Вносител: Министерски съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 1972 г., изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 г. Вносител: Министерски съвет.
6. Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2013 г. Вносител: Висш съдебен съвет.
7. Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2013 г. Вносител: Висш съдебен съвет.
8. Парламентарен контрол по чл. чл. 89 – 101 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Няколко съобщения относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 5 до 11 ноември 2014 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Вносители: Петър Славов и група народни представители. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител: Министерски съвет. Разпределен е на Временната комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Изменение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител: Министерски съвет. Разпределен е на Временната комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Изменение на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител: Министерски съвет. Разпределен е на Временната комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Вносители: Михаил Миков и група народни представители. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. Вносител: Тунчер Кърджалиев. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител: Министерски съвет. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител: Министерски съвет. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител: Министерски съвет. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Вносител: Министерски съвет. Разпределен е на Временната комисия по бюджет и финанси.
Проект за решение за попълване състава на Временната комисия по бюджет и финанси. Вносители: Димитър Главчев и Менда Стоянова.
Проект за решение за попълване състава на Временната комисия по правни въпроси. Вносители: Димитър Главчев и Менда Стоянова.
Проект за решение за попълване ръководството и състава на Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители: Димитър Главчев и Менда Стоянова.
На 10 ноември 2014 г. в Деловодството на Народното събрание е постъпило съобщение на основание чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с което съм уведомена за промяна в ръководството на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
След проведено заседание на Парламентарната група на ГЕРБ на 7 ноември 2014 г. са приети следните решения:
1. Избира Цветан Генчев Цветанов за председател на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
2. Избира Красимир Любомиров Велчев за заместник-председател на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
3. Избира Цвета Вълчева Караянчева за заместник-председател на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
4. Избира Станислав Стоянов Иванов за секретар на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Към писмото са приложени Протокол № 3 от 7 ноември 2014 г. за проведено заседание на Парламентарната група и подписите на членовете на същата.
В периода от 5 до 12 ноември 2014 г. в Народното събрание са постъпили 3 материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети; индекси на промишленото производство; индекси на строителната продукция; информация за проведено през октомври 2014 г. наблюдение на потребителите; и информация за средна месечна работна заплата и списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за третото тримесечие на 2014 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители, известно Ви е, че с гласуване състава на Министерския съвет от 7 ноември 2014 г. по право са прекратени правомощията на избрани в Четиридесет и третото народно събрание народни представители.
Постъпило е писмо от Централната избирателна комисия с приложени към нея съответни решения за обявени за избрани народни представители, които са от съответните многомандатни избирателни райони, на мястото на постъпилите народни представители вече преминали в изпълнителната власт. Накратко ще Ви запозная със съдържанието на решенията.
Стана ясно, че не сме гласували Програмата за тази седмица, а преминахме вече делово по нейните точки.
Моля, гласувайте за предложения Проект за програма.
Гласували 193 народни представители: за 174, против 9, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Решенията на Централната избирателна комисия са, както следва:
- Решение № 1355-НС от 10 ноември 2014 г., с което се обявява за избран народният представител в Двадесет и пети изборен район – София, Анна Василева Александрова, ЕГН –съответно, от листата на Политическа партия ГЕРБ;
- Решение № 1356-НС от 10 ноември 2014 г. на ЦИК, с което отново:
„На основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 302, ал. 2 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в Двадесет и четвърти изборен район – София, Стефани Михнева Михайлова, ЕГН – съответно, от листата на Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и третото народно събрание ”;
- Решение № 1357-НС от 10 ноември 2014 г. на ЦИК. На същото основание е обявен за избран за народен представител в Двадесет и пети изборен район – София, Борис Борисов Станимиров, ЕГН – съответно, от листата на коалиция „Реформаторски блок – БЗНС, ДБГ, ДСБ, НПСД, СДС” в Четиридесет и третото народно събрание;
- Решение № 1358-НС от 10 ноември 2014 г. На същото основание е обявена за избрана за народен представител в Двадесет и пети изборен район – София, Мариана Георгиева Тодорова, ЕГН – съответно, от листата на коалиция АБВ (Алтернатива за българско възраждане) в Четиридесет и третото народно събрание;
- Решение № 1359-НС от 10 ноември 2014 г. На същото основание е обявен за избран за народен представител в Двадесет и четвърти изборен район – София, Георг Даниелов Георгиев, ЕГН – съответно, от листата на Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и третото народно събрание;
- Решение № 1360-НС от 10 ноември 2014 г. На същото основание е обявен за избран за народен представител в Трети изборен район – Варненски, Руслан Здравков Тошев, ЕГН – съответно, от листата на Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и третото народно събрание;
- Решение № 1361-НС от 10 ноември 2014 г. На същото основание е обявен за избран за народен представител в Седемнадесети изборен район – Пловдивски, Никола Пейчев Хаджийски, ЕГН – съответно, от листата на коалиция „Реформаторски блок – БЗНС, ДБГ, ДСБ, НПСД, СДС” в Четиридесет и третото народно събрание;
- Решение № 1362-НС. На същото основание е обявен за избран за народен представител в Двадесет и четвърти изборен район – София, Антони Антониев Тренчев, ЕГН – показано, от листата на коалиция „Реформаторски блок – БЗНС, ДБГ, ДСБ, НПСД, СДС” в 43-тото Народно събрание;
- Решение № 1363-НС от 10 ноември 2014 г. На същото основание е обявен за избран за народен представител в Шестнадесети изборен район – Пловдив, Петър Костадинов Петров, ЕГН – съответно, от листата на Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и третото народно събрание;
- Решение № 1364-НС от 10 ноември 2014 г. На същото основание Централната избирателна комисия е обявила за избрана за народен представител в Трети изборен район – Варненски, Нели Рускова Петрова, ЕГН – показано, от листата на Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и третото народно събрание;
- Решение № 1365-НС от 10 ноември 2014 г. На същото основание е обявена за избрана за народен представител в Двадесет и шести изборен район – Софийски, Ирена Иванова Коцева, ЕГН – показано, от листата на Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и третото народно събрание;
- Решение № 1366-НС. На същото основание ЦИК е обявила за избрана за народен представител в Двадесет и първи изборен район – Сливенски, Мария Щерева Белова, ЕГН – показано, от листата на Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и третото народно събрание;
- Решение № 1367-НС от 10 ноември 2014 г. На същото основание ЦИК е обявила за избран за народен представител във Втори изборен район – Бургаски, Румен Динев Желев, ЕГН – показано, от листата на Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и третото народно събрание;
- Решение № 1368-НС от 10 ноември 2014 г. На същото основание ЦИК е обявила за избран за народен представител в Двадесет и трети изборен район – София, Настимир Ананиев Ананиев, ЕГН – показано, от листата на коалиция „Реформаторски блок – БЗНС, ДБГ, ДСБ, НПСД, СДС” в Четиридесет и третото народно събрание;
- имаме и народен представител, който е обявен за избран с Решение № 1317-НС от 10 октомври 2014 г., когато всички ние бяхме обявени за избрани за народни представители. Става дума за госпожа Светлана Ангелова Найденова от Деветнадесети изборен район – Русенски, от листата на Политическа партия ГЕРБ, която поради заболяване нямаше възможност да положи клетва до този момент.
Моля, госпожа Светлана Ангелова, заедно с останалите обявени за избрани за народни представители с решенията на ЦИК от 10 ноември да влязат в залата за полагане на клетвата.
Госпожи и господа, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Обявените за избрани за народни представители се нареждат около трибуната. Всички стават.)
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА, АННА АЛЕКСАНДРОВА, СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА, БОРИС СТАНИМИРОВ, МАРИАНА ТОДОРОВА, ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ, РУСЛАН ТОШЕВ, НИКОЛА ХАДЖИЙСКИ, АНТОНИ ТРЕНЧЕВ, ПЕТЪР ПЕТРОВ, НЕЛИ ПЕТРОВА, ИРЕНА КОЦЕВА, МАРИЯ БЕЛОВА, РУМЕН ЖЕЛЕВ И НАСТИМИР АНАНИЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, честито!
С писмо № 454-00-332 от 11 ноември 2014 г. в Деловодството на Народното събрание е заведено заявление от Красимир Георгиев Ципов, народен представител от Двадесет и пети многомандатен изборен район – София:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, обявен за избран в мандата на Четиридесет и третото народно събрание с Решение № 1317 от 10 октомври 2014 г. на Централната избирателна комисия.
Желая пълномощията ми като народен представител да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание”.
Предлагам на вниманието на народните представители служебен Проект на решение за прекратяване на пълномощията на народен представител:
„Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Красимир Георгиев Ципов като народен представител от Двадесет и пети многомандатен изборен район – София”.
Откривам разискванията.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по предложения Проект за решение? Не виждам.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване Проекта за решение, с който Ви запознах, за прекратяване на пълномощията на народен представител.
Гласували 192 народни представители: за 186, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:

ПРОМЕНИ В СЪСТАВИТЕ НА ВРЕМЕННИ КОМИСИИ,
със съответните проекти за гласуване. (Реплики от ДПС.)
От името на парламентарна група господин Местан иска думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи ще Ви представя позиция относно идеите за свалянето на новините по турски език от националния ефир на Българско национално радио и на Българска национална телевизия.
Уважаеми госпожи и господа! Тези дни отбелязваме 25 години от Прехода и 15 години от ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. В тази двойна времева рамка за измерване на степента на нашето демократично развитие ние наблюдаваме точно обратното – един специфичен регрес, ревизия на цивилизационния избор чрез вече второто извеждане във властта на национал-популизма и като пряка последица от това е и първият анонс на новото управляващо мнозинство, без значение кой го изказва, за свалянето на новините по турски език от националните програми на телевизията и радиото.
Уважаеми госпожи и господа, във философията на Възродителния процес бе отрицанието на различията, непризнаването на различията затова, когато през 1998 г. тогавашното мнозинство на Обединените демократични сили с подкрепата на опозиционната ДПС прие Закона за радиото и телевизията, в който закон за първи път се уреди правото на представителите на малцинствата в България да могат да получават информация и на своя майчин език чрез националния ефир, България даде ярко свидетелство, че скъсва с това отрицание на етнорелигиозното многообразие, което населява България.
Днес – 15-16 години по-късно, се правят опити за отнемане на вече отвоювани права. Новините по турски език имат не само информационна, а в пъти повече символна стойност, защото представят уважението към етнорелигиозното многообразие.
Затова от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи отправяме един искрен призив да преосмислите тази позиция и се вслушате в изключително отговорната, цивилизационна, издържана позиция по този въпрос на държавния глава, президента Росен Плевнелиев.
Аз искам да поставя в заключение едно по-особено измерение на тази идея от гледна точка – обърнете внимание, точно на разбирането за националния интерес, ако щете, на патриотизма.
Какво означава новините да бъдат свалени от националните програми и да бъдат насочени към определени региони? Към кои точно региони, уважаеми колеги? Вероятно имате предвид Кърджали, Разград, Шумен, Силистра? Това ли имате предвид? Но това е опасно. Точно това не е патриотизъм. Точно това противоречи на националния интерес, защото България е суверенна, единна и неделима и не е проява на патриотизъм, и не е зачитане на националния интерес чрез радио и телевизионен сигнал да чертаете етнически територии върху картата на България. Това е всичко друго, но не и патриотизъм! Това е всичко друго, но не и правилно разбиране за националния интерес!
Ние сме против замяната на интеграционния модел с модела на сепарирането. Тази идея води до сепариране на България чрез радио и телевизионен сигнал. Затова приветствам и разумните гласове, които се чуха от представители на управляващото мнозинство, и разчитам след една дискусия, на първо място вътре във Вас, да чуете и тази по-особена позиция на Движението за права и свободи, защото – завършвам с това, българският национален интерес не предполага чрез радио и телевизионен сигнал да чертаем етнорелигиозни територии. Опасно е! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Господин Росен Петров – от името на парламентарна група.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Трудно е да говориш след оратор като господин Местан, но аз ще се опитам. Това е една декларация, посветена на 25 години свободна България, което ние някак си пропуснахме в Парламента.
Преди няколко дни Германия чества падането на берлинската стена. Задавам си въпроса: кога ли започна премахването на тази стена? Може би още с прочутата реч на Кенеди, който през 1963 г. каза: „Их бин айн берлинер” като символ на това да си свободен човек. Или може би с това, което направи първият и последен президент на Съветския съюз Михаил Горбачов – човек, обичан на Запад и не съвсем обичан в собствената си родина. Всъщност това няма значение. Това вече е история.
Друго е важното. В Германия видяхме усмихнати хора, които говореха за обединение, за мир, дори и за любов. По същото време ние отбелязахме 25 години от 10 ноември с навъсени псевдополитолози, които пак спореха дали това е партиен преврат, за комунизъм, за антикомунизъм, за това колко са били дисидентите, кичеха се със заслуги, и то без да се казват Стефан Савов, Петър Дертлиев, Анжел Вагенщайн или Нешка Робева. Вие видяхте ли някой да говори за обединение, камо ли за любов?!
Тези дни чух тук да се говори за това кое е проклятието на България. Проклятието на България е тази невидима, несъкрушима стена, която ни разделя. Повечето от историците твърдят, че бетонните стени на тази разделяща ни стена са налети, когато губим своя национален идеал да живеем в една обединена България. Тази година честваме Първата световна война. Комунистическите историци я наричаха империалистическа, победителите – велика, а когато ние сме воювали с чест и достойнство в нея, тя простичко се е наричала „война за национално обединение”. В нея са загинали и ранени 101 хиляди български граждани. За да бъдем пределно честни, хиляди от тези български войници са носили турски имена. После идва отрязаната глава на Стефан Стамболов, атентатът в църквата „Света неделя”, когато загива елитът на нашата армия, стъкленото око на Гео Милев, изпечен в пещ от офицери от РОТ-2 – Разузнавателно отделение 2 на нашата армия. После идва разстреляният Вапцаров, в чиято къща е идвал на гости при баща му Йонко Вапцаров немският кайзер Вилхелм. Нима неговите стихове, че за неговата вяра бронебойни патрони няма открити, не са вярата и на разстреляните комунисти, и на хилядите избити царски офицери и горяни?! Нали те всички са загивали в това безумно братоубийство, все в името на майка си България!
Има един великолепен народопсихолог, който през 30 те години е написал едно страхотно есе. Той се казва Найден Шейтанов, а есето се казва „Духът на отрицанието у българина”. Той изследва фолклора и дава следните примери: „Орташка кобила и кучетата не я ядат”, „Много баби, хилаво бебе”, „На вълка вратът е дебел, защото сам си върши работата”, „Светът не можеш оправи, ама гледай да го оправиш за себе си”.
Уверявам Ви, ние ще се затрием като държава не само заради бюджетния дефицит, а заради този дух на непрекъснато противопоставяне. Затова нека не строим помежду си стени, а мостове, за да може един ден някой да каже: „Аз съм български гражданин!” и това да е символ на свободата. Благодаря. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Петров.
От името на парламентарна група – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Тъй като вече беше поставен въпросът за изминалите 25 години от началото на политическите промени в България, смятам, че е подходящо да изразя от името на Българската социалистическа партия лява България виждането ни за този период от живота на нашата страна, за характера и равносметката на българския преход.
През 70-те години на ХХ век попитали Чжоу Ен Лай какво е неговото становище за Великата френска революция. Той отговорил: „Рано е още да се каже”. Разбира се, ние няма нужда да чакаме да изминат 100 или 200 години, за да отговорим какво представлява българският преход – не само защото нямаме толкова многохилядолетна традиция на китайската цивилизация, но и защото днешния свят е много по-динамичен и времето е много по-компресирано, защото българските граждани не могат да чакат българските политици да предприемат тези действия, част от които са следствие на собствените им действия през изминалите повече от две десетилетия.
Падането на берлинската стена наистина отприщи дълбоки промени във всички сфери на обществения живот и на международните отношения. Имаше различни очаквания, но почти всички, мнозинството от българския народ смяташе, че трябва да се премахнат недъзите на социализма, но да се запазят всички негови достижения – безплатното здравеопазване и образование, високата заетост, личната сигурност и относителното равенство. Затова българските граждани на два пъти дадоха подкрепа на Българската социалистическа партия в първите години след промените и тя беше единствената в Източна Европа, която спечели с абсолютно мнозинство първите многопартийни избори. След това на няколко пъти ние също получавахме подкрепа, така че да можем да участваме в управлението.
Но независимо как се променяха политическите партии през този период, проблемите на България се задълбочаваха. Има общи тенденции в тези промени в цяла Европа, но трябва да отбележим и уникалността на българския преход в няколко отношения, за съжаление, предимно в силно отрицателен план.
Нямаше друга държава, която организирано чрез своите управляващи, чрез тогавашната българска десница, която не само да премахне установени социални структури, но и физически да разруши българското земеделие. Производството на основни негови продукти спадна с 3-4 пъти. България от един от водещите износители на тази продукция в Източна и в Западна Европа се превърна и до днес във вносител на всички земеделски стоки.
Подобно беше положението в индустрията. Тя се свлече също с два до три пъти, съдейки от спадането на брутния вътрешен продукт само за десетина години, в сравнение с края на 80-те. Нашата страна беше на 15-то място по износ на глава от населението, тоест една от експортно най-ориентираните икономики. През 1988-1989 г. България е световен лидер по производство на електрокари, мотокари и цигари на глава от населението. Тя е номер едно в Източна Европа по плътност на телефонизацията. През 1980 г. тя е третата държава в света след САЩ и Япония, която произвежда микропроцесорни системи, макар и на няколко години след Съединените щати в своите разработки.
Подобно е положението във всички други и количествено измерими показатели – в образованието, здравеопазването и социалната област. В началото на 90-те години България е на 26-то място, съгласно индекса на човешкото развитие на ООН. В следващите години тя рязко пада в тази класация и в момента е на 57-мо място. Изоставаме три пъти от средноевропейското ниво по паритет на покупателна способност. Над 20% от българското население днес живее под прага на бедността и, забележете, делът на бедните се е увеличил дори след влизането на България в Европейския съюз. Около половината от българските граждани живеят в риск от бедност. По-голямата част от работещите хора са също бедни, защото техните доходи са по-малки от необходимото, за да издържат себе си и своите семейства.
Всичко това показва, че ние сме стигнали критични граници и последните проучвания на общественото мнение, проведени от нас, дори тези, които бяха възложени от организаторите на тържествата под мотото „25 години свобода” не могат да скрият факта, че по-голямата част от българските граждани са разочаровани от прехода. Така че по обективни и по субективни причини той е неуспешен и дори провален по две главни причини – защото не изведе България на по-високо ниво на социално-икономическото развитие и защото не удовлетвори очакванията на гражданите за повече справедливост и по-малко неравенство помежду им. Защото облагодетелства тесни групи от обществото. Впрочем това обаче не е само български проблем. България е много ярък пример на тази тенденция, защото днес трябва тук, поне от наше име, категорично да заявим, че неолибералната политика доведе до тези резултати. Развихрянето на финансовия спекулативен капитал, особено неговото въздействие към по-малки и не толкова развити страни, има много тежки последици.
Ние от своя страна можем да кажем, че социаллиберализмът също изчерпва своите възможности, ако те са дали някакви резултати в част от развитите европейски страни. Затова България трябва да се замисли за тази следпреходна политика, която да реши проблемите, които предизвикаха самия 10 ноември, но в още по-голяма степен да се справи с всичко това, което натрупаха изминалите повече от две десетилетия.
Историята не върви линейно. Замислете се, че са били необходими около 100 години от началото на Френската революция, през Парижката комуна, за да се утвърди републиканското управление във Франция. И днес ние трябва да кажем, че България, която беше на прага на 90-те години непосредствено след групата на най-развитите страни, днес се е свлякла непосредствено пред групата на развиващите се страни, независимо че ние сме членове на организациите на Европейския съюз, на НАТО, в които членуват предимно високо развити държави. Това е показателно, че трябва да превърнем нашето членство в Европейския съюз не просто като някакъв допълнителен знак, а като използване на възможностите, като средство, чрез което да решаваме проблемите на мнозинството български граждани, да имаме много по-активна и многопосочна външна политика. Защото този преход, както става и на други места, се превърна в присвояване на собственост чрез използване на държавната власт. И на това обръщат внимание днес едни от водещите западни изследователи, защото самият модел на световното развитие тласка към подобна деградация и разрушаване на социални структури. Защото ние отново трябва да видим ролята и на националната държавата в процеса на глобализацията, на интеграцията в европейските и евроатлантическите структури.
Това са големите проблеми пред днешна България и ние очакваме да не допуснем по-нататъшен срив, защото днес доверието на българските граждани към установения икономически и политически модел е стигнало тези критични граници.
Призоваваме Ви да търсим измеренията на новата, на съвременната и лява, и дясна политика, която да очертае пътя на новия български преход към ХХІ век, като не забравяме, че нашата родина е България и че всички ние сме български граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
От името на Парламентарната група на „Атака” – господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, от името на Парламентарната група на партия „Атака” искам да направя декларация – изявление за този период, който измина, но в политически смисъл. Защото ние не сме литературен кръжок. Есетата и есеистиката са хубаво нещо, господин Петров, но ние не сме литературен кръжок. Ние не сме и клуб по политология или от кръгла маса, на която да се четат мнения за периода от този или онзи, според неговата гледна точка или пък според НПО-то, което му плаща. Ние сме политици.
Политиката какво е? Това е поредица от реални занимания, които трябва да водят до реални ефекти в обществото. Затова, когато говорим от тази трибуна за прехода, неговите последици и това какво стана в България, трябва да сме наясно с политическите си виждания и начина на действия, по който работим.
Тук, в тази зала, присъстващите партии – тези от тях, които се водят за по-стари, по-традиционни, би трябвало да обяснят защо се съгласиха с този преход. Защо например социалистическата партия, която се прекръсти от комунистическа на социалистическа, прие да има такъв преход и му даде тласък? Излишно е да се прехвърля на така нареченото „дясно”, което след това просто с удоволствие направи каквото му нареждаха отвън. Въпросът е: какъв е генезисът? Въпросът е: кой предаде отвътре крепостта? А това бяха част от това Политбюро, което свали собствения си лидер и каза: „Тук, в България, ще има див капитализъм или каквото там кажат отвън”. Това беше преврат, извършен по поръчка отвън.
Какво значи отвън? Съветското и американското посолство. Те тогава работеха заедно. Сега картинката е съвсем друга. Сега нямаме такова единодействие, Америка не доминира по този начин, както доминираше в деветдесетте години, и нейната измама, измамата на Запада, на която много от българите се поддадоха, че Западът, в лицето на Америка и Западна Европа, иска наистина България да просперира. Оказа се, че Западът се нуждае от нас единствено като колониална територия, която да бъде използвана за евтина работна ръка, да й се взимат природните ресурси без пари и тук да си настанят МОЛ-те и магазините, в които да продават техните стоки. Нашите стоки им пречеха. Ние бяхме наистина развита индустриална държава.
Благодаря на господин Стоилов, че цитира част от мои изказвания, предавания и така нататък, в които през годините съм обяснявал тези неща. Няма да ги повтарям. Да, България беше силно развита индустриална държава.
В същото време в България нямаше интелектуална свобода – това трябва да се каже ясно, защото съм бил участник в движения, които се бореха за повече интелектуална свобода – да издаваш вестници, книги, да говориш, да пишеш. Е, оказа се, че там има голяма доза илюзия, защото къде са гениите след 1989 г., чиито произведения били потулвани в чекмеджетата? Някак си не се появиха. Да, получи се многообразие от много вестници и в същото време нивото на цялата журналистика падна надолу. Не се засягайте, колеги зад камерите и микрофоните, но това е факт. Появи се жълтото, появи се пошлото, появи се пародията на словото, а не самото слово. Така че и свободата на словото се оказа една илюзия – хем я има, хем тя не води до по-добро.
Колкото до политическите действия, бих запитал всички, които са били във властта – леви или десни, центристи и прочие, а тук повечето партии са били във властта, бих ги запитал: „Защо така правите анализ на прехода, че той е довел до срив, обаче се съгласявахте да бъде приватизирано всичко, не се противопоставихте на криминалната приватизация, не застанахте в защита на тази българска индустрия, част от която наистина беше на световно ниво, не казахте „не, дайте да видим какво ще правим в България”, а оставихте тази мътна вода да тече и да отнесе заедно с мръсната вода, да изхвърлим и бебето? За това имат вина всички, които бяха управляващи през тези години. Те сега да кажат: „Защо така стана, някак си ние бяхме наблюдатели”, не е честно, не е коректно. Една лява партия, която въвежда плосък данък, за мен не е лява. Една дясна партия, която се съгласява да няма българска индустрия, а казва дясното, капиталът да се защитава, тя не е дясна, защото защитава чуждия капитал. В момента в България си разиграва коня чуждият капитал – и банков, и индустриален, и търговски. Ние нямаме собствена индустрия, собствена търговия, всичко това е в чужди ръце. Печалбите от това отиват в чужди каси, банките ни са чужди и ние сме колонизирана, поробена нация, която от година на година започва да живее по-зле и от година на година народът все повече не вярва на тези, които управляват, които и да са те.
Тази картина може да се промени единствено и само с политически средства, ако направим ясен анализ и кажем: беше грешка влизането в Европейския съюз; беше грешка влизането в НАТО. Ако сме честни, ще го кажем, да. Не само да констатираме, откакто влязохме в Европейския съюз животът не се е подобрил. Това какво значи, драги колеги и колежки? Значи, че е било грешка. Защо не я признаем? Защото е светотатство, о, това е богохулство, да кажеш, че да си влязъл във великия Европейски съюз е грешка, това е лошо, все едно както едно време срещу великия Съветски съюз не можеше да се бориш. Нима дотам стигнахме, че днес не можем ясно и честно да кажем: влизането в НАТО беше грешка?
Поначало НАТО е една голяма измама, защото тогава, когато този същият, който беше споменат тук – Горбачов, дето не искат да го чуят в неговата родина, когато отиде и предаде интересите на своята държава и на целия Източен блок и се съгласи да се обединят двете Германии, го излъгаха и му казаха: НАТО няма да се разширява, НАТО ще се разтури заедно с Варшавския договор. Варшавският договор се разтури 1991 г., а НАТО се разширява. В момента тук е шефът на НАТО, в България, и си говори с българските ръководители как НАТО да се разшири още на изток. Това беше голяма измама от страна на САЩ. На тази измама Горбачов и горбачовци се вързаха, а България беше, както винаги, безгласна буква.
Сега какво ни пречи, ако сме достойни политици, да кажем: членуването ни в НАТО не ни носи никакви ползи? Не само ако гледаме прагматично, не само от това, че армия нямаме, че военната ни мощ е разтурена, разбита, че всичко това, което го имаше, вече го няма, ами защото геополитически ставаме членове от един съюз, който работи в измама вече 25 години. Да си казвал, че ще разтуриш НАТО и то няма да се разширява на изток, а да го направиш, е измама. Значи ние участваме в една голяма измама. Това до какво може да доведе? Участието в измама може ли да доведе до нещо хубаво? Не може. Тогава защо трябва да се правим, че така трябва, трябва да сме в НАТО, трябва да сме в ЕС, защото, разбирате ли, нямало как къде другаде. Има как – България може да поддържа неутралитет, може да бъде държава, която...
Между другото не е вярно, че сме малка страна. Съветвам колегите да не използват тук този термин, защото ние сме една средна европейска държава по големина. Освен това имаме изключително велика и достойна история и можем спокойно да казваме на другите партньори в Европа нашата позиция без да се притесняваме. Само че какво става? Отчитаме, че преходът е лош, но представителите на тази или онази партия отиват в Брюксел и си мълчат. Те не казват дума там, не казват: абе Вие, колеги от Брюксел, защо така никакъв интерес нямате към нашия живот? Защо не ни дадохте съвети, когато безумната криминална приватизация се вихреше, а напротив, казвахте: давайте още, бавно тече приватизацията, продължавайте реформите, защото реформите отвън ги разбираха така – заличете си цялата индустрия, ние ще ви кажем какво да развиете и ще ви кажем кои сектори ще ги вземат наши фирми. Е, взеха ги. Взеха ги и в момента, както вече беше отбелязано, България от водещо място в някои сектори сега е на дъното на дъното на всички дъна.
И това не предизвиква политическа реакция, защото, пак ще повторя, ние сме политици, трябва да действаме, а не да пишем есета, не да пишем стихотворения. Когато отидем в Брюксел, трябва да се чува гласът ни и да кажем: дами и господа от Брюксел, не сме съгласни дали ще бъдат санкции, които ни ощетяват, дали ще бъде политика, която ни убива индустрията, защото, пак ще припомня, през 2008 г., тук, в тази зала, единствено „Атака” гласува против Лисабонския договор. А какво представлява Лисабонският договор – диктат на транснационалните компании спрямо националните държави. Тогава с ръкопляскания беше прието – ура, влизаме в Европа и на „Атака” се гледаше като на някаква презряна група от хора, която, нали ги знаете тези...
Е, да, ама се оказахме прави, защото ако сега прочетете критиките на Лисабонския договор от западни анализатори, ще съберете ей такъв том. Със закъснение много хора осъзнават, че трябваше тогава да реагираме, но не го направихме. Защо – ами, нали знаете, европейските перспективи и така нататък, и така нататък. Приказки, идеологеми, които нямат реално политическо действие, смисъл и последствие.
Затова моят призив е, аз друго не мога да направя, освен призив към всички народни представители, да гледат това, което вършат, да бъде в съответствие с нашите интереси, а не с идеологеми, защото животът ни мина под идеологеми. Робуването на идеологеми не води до нищо хубаво. Практическата политика означава да не се съобразяваш понякога с този, който изглежда голям. Той днес е голям, виждали сме много големи, много империи рухнаха, България остава. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Продължаваме с точка втора – Промени в съставите на временни комисии в Народното събрание.
С писмо с вх. № 454-02-28 от 11 ноември 2014 г. е внесен проект за Решение за попълване на състава на Временната комисия по бюджет и финанси от народните представители Димитър Главчев и Менда Стоянова.
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Валентин Иванов Радев и Даниела Владимирова Савеклиева за членове на Временната комисия по бюджет и финанси.“
Да поясня. След избирането на Лиляна Павлова и на Ивайло Московски, които бяха членове на тази комисия от квотата на ГЕРБ с това предложение на Проект за решение всъщност се попълва квотата с посочените колеги Валентин Иванов Радев и Даниела Владимирова Савеклиева.
Има ли желаещи да вземат отношение по така направения проект за решение? Няма.
Поставям на гласуване Проекта на решение за попълване състава на Временната комисия по бюджет и финанси.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Следващият Проект за решение с вносители Димитър Главчев и Менда Стоянова е за попълване ръководството и състава на Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Избира Десислава Вълчева Атанасова за председател на Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Избира Станислав Стоянов Иванов и Методи Борисов Андреев за членове на Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.”
Разискванията са открити.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по Проекта на решение? Не виждам.
Закривам дебата.
Режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Последното предложение на Проект за решение е за попълване на състава на Временната комисия по Правни въпроси с вносители Димитър Главчев и Менда Стоянова.
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Анна Василева Александрова за член на Временната комисия по правни въпроси.”
Режим на гласуване.
Гласували 126 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Премиване към следващата точка от седмичната ни програма:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МАНДАТА НА ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ”.
Със заявление, входящ № 420-00-7, от 11 ноември 2014 г. до председателя на Народното събрание, господин Николай Исаев Попов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, заявява, че на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор иска да бъде включено в дневния ред на Народното събрание предсрочното прекратяване на мандата му като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” поради подаване на оставка.
Съгласно чл. 10, ал. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор при предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председател, Комисията по предложение на председателя определя друг член за негов заместник, който изпълнява правомощията му до встъпването в длъжност на новия заместник-председател.
Във връзка с постъпилото заявление предлагам на Вашето внимание служебен Проект на решение за предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор

РЕШИ:
Прекратява предсрочно мандата на Николай Исаев Попов като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.”
Да припомня само, че господин Николай Исаев Попов е избран с Решение на Народното събрание от 22 май 2012 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2014 г.), като мандатът му е до 15 юли 2015 г.
Дебатите са открити. Има ли народни представители...? (Реплики.)
Заповядайте, господин Кадиев Ви отстъпи любезно първенството, имате думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа! Подкрепям напълно решението на господин Николай Попов да се оттегли, явно най-накрая узря за това решение. Тук можем да повдигнем доста сериозна дискусия по отношение назначаването на господин Попов – кой тогава го предложи и чии интереси защитаваше в самата Комисия за финансов надзор? Това, разбира се, може да се превърне в публична дискусия, може и да не се превърне – може да е част от открехване на завесата на задкулисието, но все пак в случая явно председателят на Комисията е надделял. Така ще се гарантира малко по-спокойна и по-нормална работа в Комисията, въпреки че това няма да гарантира самата й ефективност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Кадиев – за изказване.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз ще направя коренно обратно изказване на колегата Чобанов. Според мен задачата на Комисията не е да бъде спокойна, а да работи. Аз познавам господин Николай Попов като директор на тогавашната Национална агенция за приходите – Главна данъчна дирекция. Аз съм човекът, който поисках неговата оставка не защото бях недоволен от него, а защото считах, че трябва да надграждаме – той вече беше няколко години директор и трябваше да вървим напред, вместо това се случи обратното. За съжаление, НАП от тогава насам върви по-скоро назад, отколкото напред.
Считам господин Попов за един изключително качествен човек и съжалявам, че той си е подал оставката, защото българската администрация не може да губи такива хора просто така. В този смисъл считам, че върху него е бил оказан натиск.
Считам, че обстановката в КФН е нещото, което наистина трябва да обсъдим днес – не толкова личното решение на господин Попов, колкото това, което се случва там.
Затова бих искал да задам няколко въпроса.
Защо Комисията за финансов надзор тотално пропусна случващото се в КТБ, при положение че КТБ е поднадзорно лице на Комисията за финансов надзор поне по пет линии – и като инвестиционен посредник, и като попечител на облигационери, и поради факта, че поднадзорни лица на КФН са имали влогове в КТБ – това са множество пенсионни фондове, доверителни фондове, самият Гаранционен фонд за влоговете и кой ли не още?
Защо за последните три години 90% от състава на КФН беше сменен, в това число и хора, които са изключителни професионалисти и от самото начало там работеха по проекти, обслужващи чужди администрации – от името на КФН, изграждайки чужди администрации в околни държави? В момента всички тези хора са навън и всички работят в лично качество за тези чужди администрации. Каква мислите, че е репутацията на КФН, когато председател на КФН е човек, който е свидетел по делото за Брендо за пране на пари?
Господин Цветанов е тук и искам да го попитам: това дело беше един голям успех, нали така?! Е, как може свидетел по делото, който се скри от съда, да бъде председател на такава институция? Какво мислите, че си мислят западните партньори на тези институции, когато знаят, че такъв човек е председател на Комисията за финансов надзор? И този човек е бивш депутат на ГЕРБ – не го крийте, не го пазете. Извикайте го тук, да му зададем всички тези въпроси: какво се случва в Комисията за финансов надзор и защо втори човек – заместник-председател, си тръгва? Веднъж си тръгна един през 2012 г., сега си тръгва втори – уж по лични причини, само шест месеца преди изтичането на мандата, при положение че април месец вече могат да започнат разговорите за следващия състав на Комисията съгласно закона?
Затова, уважаеми колеги, истинският въпрос днес не са личните причини на Николай Попов. Истинският въпрос е защо Комисията по финансов надзор не работи и се превърна в място, в което единствено се разчистват сметки, и това е единственото, което се случва там? Защо за пореден път се доказа, че институциите в България не работят, както не работи Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Държавната агенция „Национална сигурност”, финансово разузнаване и кой ли още не?
Ние ще ги оставим сега, видите ли, да се успокоят. Какво има да се успокояват? Десет процента от влоговете на българските граждани потънаха и те щели да бъдат спокойни, да работели на спокойствие, понеже Николай Попов си тръгнал.
Уважаеми колеги, призовавам Ви да гласуваме отлагане на тази точка, неприемане на оставката, защото това ще бъде много силен сигнал, че искаме да изграждаме български институции. Искаме да знаем какво се случва в тези български институции. Искаме да знаем каква е ситуацията там и поради тази причина, докато не извикаме самия Николай Попов, самия Стоян Мавродиев тук и не разберем какво става, няма да приемаме никакви оставки и няма да приемаме никакви нови хора, които служебно са назначени за заместник-председатели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, нямах намерение да се изказвам, но от начина, по който визирахте и цитирахте моето име, мога да Ви кажа следното. Къде бяхте Вие и къде беше парламентарната Ви група, ако представлявате нея с това изказване за оставките, които бяха хвърлени в сектор „Сигурност” във Вашето управление? Бихте ли ми казали защо Калин Георгиев хвърли оставка? Защо не го защитихте? С него си тръгна и Тошко Тодоров, който Вие добре познавате, и работеха много активно по разкриването на ДДС схемите, които се правят в сектор „Сигурност”.
Трябва да Ви кажа, че всичко това, което беше направено в сектор „Сигурност” – Вие тогава мълчахте, а напуснаха качествени, стойностни служители и превърнахте сектор „Сигурност” в услуга на определени политически формации.
Това, което казвате за Николай Попов – не бих искал да коментирам неговите професионални качества, но след като Вие казвате, аз ценя мнението Ви за професионализма, за хора, за които сте се изказали.
Мога да Ви уверя, че нямаме абсолютно никакво отношение към неговата оставка и това, че той е депозирал своята оставка. Смятам, че той самият трябва да даде отговор имало ли е натиск, или не.
Това, което беше казано от господин Чобанов за някакво задкулисие, мога да Ви кажа, че Комисията за финансов надзор се управлява в продължение на години от Стоян Мавродиев и ако е имало нещо, което да касае негови злоупотреби, смятам, че сте били в правото си в парламентарното мнозинство, което имахте само преди няколко месеца, да решите тези проблеми и да направите истински дебат по темата и да бъде изслушан всеки, който има отношение по нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кадиев, моята реплика касае Вашата теза за отговорност на Комисията за финансов надзор по отношение на кризата с КТБ.
В публичното пространство Вие доста пъти развихте тази теза, без конкретно да посочите каква е точно отговорността на Комисията за финансов надзор, в чиято надзорна компетентност изрично са изключени банковите институции, както и банковите сделки. Струва ми се, че тук проектираме масова отговорност, при положение че двата надзорни органа – банковият надзор и Комисията за финансов надзор, законодателно и функционално имат много стриктно разграничение на поднадзорните си функции. Ако има фалит на КТБ, това не е фалит на инвестиционен посредник. Да, ситуацията е тежка, последиците са сериозни, не ми се ще да масовизираме отговорността. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Цветанов, не съм компетентен да говоря за темата на сигурността. Никога не съм бил в нея, избягвал съм да изразявам мнение.
Не знам защо господин Калин Георгиев си е подал оставката, не знам дали е качествен служител.
Николай Попов го познавам лично, поради тази причина.
Познавам и Тошко Тодоров лично и считам, че той е изключително качествен служител, когато беше в Националната агенция за приходите. Да напомня ли, че той напусна НАП по Ваше време, когато не се разбра с Красимир Стефанов и отиде като съветник при Калин Георгиев? Там какво е правил, вече не знам. Това си е Секторът на сигурността. Докато беше в НАП, го познавах и беше качествен служител. Защо позволихте да напусне НАП? Защото не се разбра с Краси Стефанов. Какво стана с Краси Стефанов, къде е той сега? И това не е ясно. Каква беше неговата роля за това, което се случва в НАП? И това не е ясно. Да оставим тези неща настрана.
Не е важна личността на Стоян Мавродиев. Не е важно дали е бил депутат от ГЕРБ, дали си е написал закон сам за себе си и така нататък, важно е дали работи институцията. Работи ли институцията КФН днес? Не, не работи! Институцията Комисия за финансов надзор е превърната в едноличен търговец.
Господин Кирилов, Вие ми казвате тук, че те не са поднадзорно лице. Да, те не отговарят за банковата дейност на КТБ, но отговарят по редица други линии. Дори и самият факт, че още не е отнет лицензът на инвестиционния посредник КТБ. Банката фалирала, а в същото време още има лиценз за инвестиционен посредник. Как става тази работа? Защо КФН не се събра да им отнеме лиценза толкова време? Какво правиха 4-5 месеца? Къде ходи Стоян Мавродиев? Ходил в Кипър миналата седмица, да обсъжда там как да излезе от кризата съгласно опита на кипърските банки. Миналата седмица! (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.) А четири месеца какво правиха? Каква беше ролята на Комисията за финансов надзор в цялото това нещо?
Разбира се, основната отговорност е на БНБ и на Банков надзор. Аз с нетърпение чакам и техните оставки. Не знам какво става там, защо не ги искаме, защо не ги викаме и тези хора тук?
В тази система за финансова сигурност и финансов надзор има няколко елемента: единият от тях е БНБ – най-важният по отношение на банковата численост; вторият обаче е Комисията за финансов надзор; третият е финансовото разузнаване; четвъртият е ДАНС – като институция; петият е Комисията за публичен надзор над одиторите. Всичко това са елементи и ако един от тях не работи, не работи цялата машина. Тази драма с КТБ показа това нещо. Цялата машина е срутена от начало до край. Как може да потънат пет милиарда и шестстотин милиона и да няма никаква следа? (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля не влизайте в диалог помежду си от залата!
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Комисията за финансов надзор, господин Кирилов, следи КТБ по няколко линии – по линия на инвестиционен надзор; по линия на това, че са облигационери, че са листвани на фондовата борса; по линия на това, че са попечители на облигационери. Всичко това не са кредити, те не ги следят по линия на кредитирането, но по всичко останало ги следят.
Фондовата борса е загубила милиард и половина лева от кризата с КТБ досега като общ капитал на всички компании, листвани там. Ние какво отговаряме на това нещо? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Пенсионните дружества и доверителните фондове са загубили над сто милиона лева, които са вътре в КТБ. Ние какво отговаряме на това нещо? Нали всичко това са наши пари и пари на бъдещи пенсионери? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, искам да Ви върна в предмета на обсъждане по точката от дневния ред днес, а това е Проектът за решение за прекратяване поради подаване на оставка, без посочени мотиви, пълномощията на заместник-председател на КФН. Дейността на тази комисия може да бъде обект на дебати в тази зала тогава, когато по надлежния ред е поискано изслушване, постъпили са питания и така нататък към ръководството. Нека да не смесваме двете процедури, колкото и те да имат връзка помежду си, защото ми се струва, че излизаме извън предмета на дневния ред днес и на Проекта за решение, който е обект на нашето обсъждане.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по представения Ви проект за решение? Няма.
Имаше процедурно предложение на господин Кадиев, което е по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 2, за отлагане на точката за следващо заседание.
Обратно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Кадиев за отлагане на точката от гласуване днес.
Режим на гласуване.
Гласували 130 народни представители: за 27, против 52, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване Проекта на решение за предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
Гласували 136 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 29.
Предложението е прието.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За прегласуване – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, моля за прегласуване!
Нека да пазим кадрите на тази държава, те не са чак толкова много. Господин Николай Попов си е подал оставката, ако забелязахте, без никакви мотиви – съвсем умишлено, изразявайки по този начин своя протест от това, което се случва в Комисията за финансов надзор. Не позволявайте това нещо да продължава.
Затова Ви моля, нека гласуваме „против”, което всъщност е нашият знак, че ние разбираме какво се случва и искаме да продължим да изграждаме тази институция.
Нека да дойде господин Попов тук, за да обясни какво се случва, нека дойде Стоян Мавродиев да обясни какво се случва и тогава да вземаме тези решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на прегласуване.
Гласували 137 народни представители: за 97, против 17, въздържали се 23.
Предложението е прието.

Преминаваме към обсъждането на:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВАТА JEREMIE В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ФИНАНСОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВАТА JEREMIE В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има доклад на Временната комисия по бюджет и финанси.
Преди това процедура.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да бъде поканен министърът на икономиката господин Лукарски тук, в пленарната зала, за да сме наясно дали той наистина подкрепя това предложение.
Уважаеми дами и господа, това не е едно бланкетно споразумение за ратификация, което ние трябва да подпишем или одобрим. Тук става въпрос за управление на финансови инструменти и евентуално през следващия програмен период отново Европейският инвестиционен фонд ще управлява тези инструменти, ако ние приемем в момента тази ратификация.
Тази ратификация е внесена от служебното правителство, уважаеми дами и господа. То няма право да променя политика. Аз съм водил преговори и с Европейската инвестиционна банка и за създаването на нов фонд, а именно мецанин-фонда, който го няма тук в това споразумение. Нека министърът на икономиката дойде и да обясни дали наистина той застава зад политиката на служебното правителство, при положение че едно служебно правителство няма право да води политика. Така че считам, че е наложително, още повече това споразумение е внесено на 31 октомври 2014 г., а правителството бе гласувано на 7 ноември 2014 г. Мисля, че явяването на министъра на икономиката е важно, тъй като става въпрос за немалко средства и може би да обясни защо се бърза толкова, тъй като по непотвърдена информация – в кулоарите на Министерството има слухове, че има натиск от страна на Президенството именно за приемането на тези средства – по начина, по който се предлага тук в Народното събрание.
Аз лично, Министерството, Министерският съвет е вкарвал в Четиридесет и второто народно събрание, не остана време да бъде ратифицирано съвсем друго споразумение. Кое налага тази промяна? Считам, че е важно, сега предстои и 30 минути почивка, госпожо Председател, може министърът да дойде, но ясно и категорично да заяви дали именно той и правителството подкрепят това споразумение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Обратно становище на това предложение?
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Реформаторския блок предлагаме тази точка да бъде отложена за другата седмица.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Браво, браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество има две предложения. Първото по време е да поканим министъра на икономиката в пленарната зала, но тъй като по реда на тежест, ако се уважи и приеме решение да бъде отложена точката, е безпредметно да го каним.
Ще поставя на гласуване първо предложението за отлагане на точката от дневния ред.
Гласували 141 народни представители: за 122, против 9, въздържали се 10.
Предложението е прието – точката е отложена.
Процедура – заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, от Парламентарната група на партия „Атака” правим процедура да бъде проведено изслушване на вътрешния министър господин Вучков и на главния прокурор на Република България господин Цацаров във връзка с тефтерчето на Филип Златанов.
Както разбирате, те били два: единият бил черен, другият бил в бордо. Търсят се и се чака сега някой да ги подхвърли.
Ние, като народни представители, имаме това право и сме длъжни да проведем такова изслушване. Все пак става дума за много, много сериозни неща. Има какво да ни кажат и вътрешният министър, и господин главният прокурор.
Госпожо Председател, позовавам се на чл. 107 от нашия Правилник, а също така и на чл. 49, ал. 5, тоест Вие, като председател на Народното събрание, в ситуации, които изискват това, можете да направите така, че такава точка да бъде включена в нашата програма и да проведем това изслушване.
Парламентарната практика е такава – случвало се е и при други събития, засягащи обществено-политическите, съдебните, юридическите взаимоотношения в Република България, да се правят такива изслушвания.
Госпожо Председател, от името на Парламентарната група на партия „Атака” предлагаме това. Ако трябва, и залата да гласува, но според нас от „Атака” трябва да проведем това изслушване.
Има много неща, които всяка парламентарна група може да каже. Разбирам, че някои от парламентарните групи вече са направили и пресконференции, обаче нека ние, като народни представители, не коментираме темата на пресконференции, а тук, от парламентарната трибуна, където ни е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Чуколов, правилно се позовахте на чл. 107, но не сте проследили практиката по него. Задължително следва да има внесено писмено искане в Деловодството на Народното събрание, което след това се включва в дневния ред след гласуване. Към момента няма внесено писмено искане, или поне аз не съм уведомена от администрацията на Народното събрание, поради което няма как да взема отношение по направеното от трибуната Ви искане.

Следващата точка от дневния ред е:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ОСНОВАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ УНИВЕРСИТЕТСКИ ИНСТИТУТ, ПОДПИСАНА ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ НА 19 АПРИЛ 1972 Г., ИЗМЕНЕНА С КОНВЕНЦИЯТА ЗА РЕВИЗИЯ ОТ 18 ЮНИ 1992 Г.
Доклад за първо гласуване на Временната комисия по правни въпроси.
Господин Кирилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Поисках думата за процедурно предложение.
Моля на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснато в залата присъствието на заместник-министъра на образованието и науката господин Николай Денков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване за допускане в залата.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Тук ли е заместник-министърът?
Квесторите, ако е тук, поканете го в залата.
Сега слушаме доклада Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:

„Д О К Л А Д
за първо гласуване
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт,
подписана във Флоренция на 19 април 1972 г.,
изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 г.,
№ 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2014г.

На свое заседание, проведено на 5 ноември 2014 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 1972 г., изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 г., № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2014 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на образованието и науката: министърът на образованието и науката – госпожа Румяна Коларова, господин Стойчо Стойчев – началник на кабинета на министъра на образованието и науката, и господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на образованието и науката.
Законопроектът беше представен от министъра на образованието и науката госпожа Румяна Коларова.
Европейският университетски институт във Флоренция, Италия е създаден през 1972 г. на базата на международно споразумение, подписано от четири страни – членки на Европейския съюз. Досега страните членки, подписали конвенцията, са общо 21. Институтът предлага едногодишна магистърска програма в областта на правните науки, докторски програми и научни изследвания по история и цивилизация, икономически, политически и правни науки. С присъединяването към конвенцията всяка страна изрично поема отговорността да признава дипломите, издадени от Европейския университетски институт.
Присъединяването на Република България към Европейския университетски институт ще създаде допълнителни възможности на младите хора от страната да се обучават и да провеждат научноизследователска работа в един от престижните институти в Европа в областта на обществените и хуманитарните науки.
Конвенцията за основаване на Европейския университетски институт е междуправителствено споразумение, към което Министерският съвет предлага България да се присъедини.
Инициативата на Министерството на образованието и науката за присъединяване на България към Конвенцията е от вече 7 години, но до настоящия момент не се е стигнало до ратифицирането й. Към момента от Европейския университетски институт отпускат стипендии на българските докторанти и специализанти, които са за негова сметка. Общата сума, която България трябва да внася като годишна вноска е приблизително 82 хил. евро. Отделно се заплаща в зависимост от броя на докторантите допълнителна такса.
Европейският университет е най-престижната институция, в която юристи, икономисти, социолози и други специализират в областта на социалните и политическите науки.
Министърът на образованието и науката уточни, че всяка държава членка има право на равен глас – по един, без значение от вноската й. Вноските, които се правят, не са равни – над 80% от бюджета на Европейския университетски институт се формира от четири държави – Германия, Франция, Обединеното кралство и Италия.
Госпожа Коларова аргументира становището на вносителя, че присъединяването на България като член на Европейския университетски институт би допринесло за развитието на страната в областта на науката и образованието, и съответно за авторитета й в тези области. Важността на това членство, според госпожа Коларова, би могла да се сравнява само с това в ЦЕРН, което струва 5 млн. евро. Аналогично, както и в ЦЕРН, би се установила и практика за изпращане на учители на курсове за повишаване на квалификацията в Европейския университетски институт, което би било от голяма полза за повишаване качеството на образованието в страната.
В дискусията взеха участие народните представители: господин Димитър Лазаров, господин Димитър Делчев и господин Свилен Иванов.
Народните представители зададоха следните въпроси: какви са разходите извън таксата от 82 хил. евро и от кого се заплащат; какъв е начинът за определяне на докторантите; какви биха били последствията, ако България не се присъедини и дали българи ще могат да кандидатстват в този случай и кой ще представлява държавата във Висшия съвет.
Госпожа Румяна Коларова обясни, че се заплаща по 16 хил. евро на човек, а разходите по обучение далеч надхвърлят тази сума. Всички разходи се заплащат от бюджета на Министерството на образованието и науката. Конкурсът за прием за обучение в Европейския университетски институт се провежда във Флоренция. Според госпожа Коларова едва ли ще има възможност занапред да се обучават българи в Европейския университетски институт, ако не бъде ратифицирана Конвенцията. Държавата ще се представлява в Европейския университетски институт от министъра на образованието и науката.
След проведена дискусия Временната комисия по правни въпроси с 19 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 1972 г., изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 г., № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Дебатите са открити. Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Високоуважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми високодостойници – представители на народа! Ние от Патриотичния фронт, закърмени с евроатлантическите ценности, вдъхновени от божието прозрение и озарени от всеобщата любов, ще подкрепим тази ратификация, както много други.
Тази ратификация, в съответствие с изнесената информация в медиите, ще даде възможност на 12 български студенти да завършат едногодишни магистратури в областта на правните науки, ще даде възможност на докторски програми и пост-докторски специализации в областта на историята, икономиката, правните науки и политическите науки. Това ще ни коства определени финансови средства.
Аз обаче като историк имам влечение към датите. Конвенцията е подписана в далечната 1972 г., променена е през 1992 г. От седем години, както се казва в доклада, се правят опити да се присъединим към нея. В медиите излезе информация, че такъв опит е направен преди пет години – през 2009 г., но поради финансови проблеми този опит си е останал само начинание. Всички правителства в този период и всички политически партии се кръстеха, декларираха, обещаваха приоритет да бъде българското образование, да бъде квалификацията на българските младежи. Днес ние ще направим една реална стъпка това да се сбъдне. Само в последните пет години може би сме загубили над 60 специализации на български талантливи, способни студенти и докторанти. Ето защо ние трябва да направим тази крачка и ще я направим.
С това бих искал да приключа нашата декларация за подкрепа и да изкажа едно лично становище, едно лично мнение, което не обвързва моята парламентарна група.
Като академичен преподавател по Нова българска история винаги се смущавам, когато политици говорят за история. Прави ми впечатление, че отначалото на това Народно събрание много хора говорят за история. Често пъти казвам на моите студенти: „Когато политиците говорят за история, това е най-сигурният знак за слабостта на тези политици”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Заповядайте, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател на Народното събрание, дами и господа народни представители! Искам само да обърна внимание, че Конвенцията за основаването на Европейски университетски институт беше разглеждана и във Временната комисия по бюджет и финанси. След нейното разглеждане членовете на Комисията се обединиха около становището, че присъединяването на Република България към Европейския университетски институт ще създаде възможност за обучение и провеждане на научноизследователска работа в един от най-престижните институти в Европа в областта на обществените и хуманитарните науки. След обсъждането беше проведено гласуване. Единадесет народни представители бяха „за”, един „против” и един „въздържал се”.
С това искам да кажа, че Временната комисия по бюджет и финанси подкрепя така предложената ни Конвенция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
По същество ни представихте резюмето на доклада на Временната комисия по бюджет и финанси. Мой е пропускът след доклада на Комисията по правни въпроси, но не видях госпожа Стоянова в залата и не съобразих, че е възможно член на Комисията да има готовност да докладва.
Благодаря Ви за това уточнение.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Извън всякакво съмнение е необходимостта България да участва на най-високо ниво в европейските образователни институции, изпращайки там свои учени, изследователи и специалисти за квалификация.
Искам да обърна внимание върху един факт, който, струва ми се, трябва да бъде взет предвид от министъра на образованието и Министерството на образованието при подобни предложения и процедури за в бъдеще, тъй като една част от въпросите, с които аз се запознах, и които са поставени на екипа на министерството, който е представил предложението, имат сериозно основание. По-скоро става въпрос за допълнителните разходи, които се налагат във връзка с участието, и преди всичко регламента и подбора на кадрите, които ще отиват за подготовка и обучение, тъй като става въпрос за изцяло държавно финансиране.
В изказването на колегата от Патриотичния фронт аз чух мнението, че трябва да отидат 12 юристи, които да се подготвят там. В доклада, представен тук за първо гласуване, няма фиксирани никакви квоти между юристи, социолози, политолози и така нататък. Въпросът за подбора и участието на България в тези образователни нива е от много голямо значение не заради друго, а защото често пъти подобни инициативи се превръщат в поле за разгръщане едва ли не на частна дейност с парите, които са предоставени от държавния бюджет. В случая, ако обръщате внимание, става въпрос за 16 хил. евро годишно финансиране, което означава, че за 20 души студенти става въпрос за 320 хиляди, нали така? А годишната такса е 82 хил. евро. Тоест, напълно е възможно обучението и участието на България в този университетски институт да излезе някъде около половин милион лева годишно.
Затова предлагам, включително на министъра на образованието, когато за в бъдеще се разглеждат подобни предложения, те да бъдат придружавани с един по-ясен механизъм за формите, начина на участие на България там и ползите, които ще имаме от тези инициативи. Десетки са примерите, в които с държавни пари се финансира специализация на български изследователи, които след това разгръщат изследователската си работа и преподавателската си работа в учебни заведения, които даже не са и на европейския континент.
Затова когато говорим за образователна политика с такива високопарни клетви в началото на изказванията, е добре тази образователна политика да бъде ориентирана към българското общество. Когато българската държава реши да отдели тези пари за участие в такъв университетски институт, би следвало ние да сме наясно с ползите, които ще имаме от отпуснатите средства. Ако това е въпрос на индивидуалната кариера на пет, шест или на десет души, то подобни инициативи няма да нарушат държавния бюджет, но не е това пътят за подобряване на образованието, на качеството на образованието в България и не е това пътят за развитието на образованието. Тук става въпрос за една отделно взета инициатива. Добре, да, чудесно – хубава е инициативата сама по себе си, но това не е образователната политика. Това е ратифициране на една конвенция за специализация на десет души годишно в един от европейските университетски институти. За това става въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми госпожи и господа! Първо, не смятам, че когато декларираш своята ценностна система, говориш високопарно.
На следващо място, аз подчертах, че това са данни от медиите – че квотата за тази година или за следващата са 12 наши студенти. Така пише – отворете сайтовете и ще видите. Мисля, че правилно, коректно се изразих – „въз основа на данните от медиите”.
Как ще бъде реализирана тя, какъв ще бъде подборът – естествено, че това е работа на министерството при ясни, прозрачни и очевидни критерии. Ясно е, че това е пътят за интеграцията на нашите млади специалисти в европейското академично и научно пространство. Естествено е, че това ще става и с държавни пари!
Историята на българското висше образование е започнала с държавни пари, уважаеми колеги! Няма да говоря за история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, много кратка реплика – главно с уточнение: конкурсът за подбор се осъществява в Европейския университетски институт във Флоренция, тоест без значение народността на кандидатите и техния произход. Конкурсът и състезанието се провеждат там.
Доколкото уточни министърът, не знам дали заместник-министърът влезе в залата и дали може да направи коректно това уточнение, аз не съм сигурен за квотата – дали е точно 12 човека, но за частта, която е споделена от българския бюджет, министърът уточни, че това е минимална и символична част от стойността на обучението във въпросния институт – тези 16 хиляди, които прочетохме в доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Господин Жаблянов, ще ползвате ли дуплика?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, позоваването на информация от медиите, когато се докладва и се коментира доклад за първо гласуване на ратификация в Народното събрание, не е най-убедителният аргумент.
Второ, подборът, целите пред съответните стипендианти в съответния университетски институт би следвало да бъдат ангажимент, след като става въпрос за 100% държавно финансиране! Отношение към това би следвало да има българската държава, като страна, подписала, ратифицирала Конвенцията и присъединила се към нея!
В какви проекти участват нашите изследователи, какъв е приносът на тези проекти, защото очевидно става въпрос за специалисти в областта на правото, социологията, политологията; за усъвършенстването на законодателния процес, законодателната дейност въобще в Република България?! Какви са онези национално значими проекти, които тези изследователи отиват да разработват, да допълват, да правят, да публикуват в този институт?! Това е смисълът, струва ми се, на едно такова финансиране и на присъединяването към такава конвенция!
Иначе остава частна инициатива – тя също е хубава, достойна е за уважение и поощрение, нищо лошо няма в това, но въпросът е, когато се отделят държавни пари, те да са в полза на държавата! За това става дума. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала.
Квесторите, поканете ги.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 1972 г., изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 г.
Гласували 113 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Господин Кирилов – вероятно процедура.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение Законопроектът за ратификация на Конвенцията да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за гласуване в едно пленарно заседание на Законопроекта за ратифициране – на първо и второ четене. Първо – процедурното предложение, след това по същество – второто гласуване.
Гласували 117 народни представители: за 101, против 8, въздържали се 8.
Предложението е прието.

„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за основаване на
Европейски университетски институт,
подписана във Флоренция на 19 април 1972 г.,
изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 г.

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 1972 г., изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 г.”
Изказвания? Няма.
Подлагам на второ четене Законопроекта за ратифициране на Конвенцията.
Гласували 121 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието, а с това и на второ четене ратифицирането на Конвенцията.
Часът е единадесет без минута.
Обявявам почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала – определеното време за почивка изтече!

Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава със следващата точка от седмичната ни програма:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2013 г.
Докладът е обсъден на заседание на Временната комисия по правни въпроси, която е представила свое писмено становище.
Господин Кирилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Позволете ми преди представянето на доклада да направя процедурно предложение на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за допускане в пленарната зала на Георги Колев – председател на Върховния административен съд, и госпожа Соня Найденова – представляваща Висшия съдебен съвет.
Във връзка с двата доклада – по тази и по-следващата точка, използвам случая, за да предложа да бъде допуснато присъствието на проф. Лазар Груев – председател на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Господин Кирилов, слушаме доклада Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.

„СТАНОВИЩЕ
на Временната комисия по правни въпроси
относно Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2013 г., № 430-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 октомври 2014 г.

На заседание, проведено на 11 ноември 2014 г., Временната комисия по правни въпроси разгледа Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2013 г.
На заседанието присъстваха: господин Георги Колев – председател на Върховния административен съд; госпожа Соня Найденова – представляваща Висшия съдебен съвет, и госпожа Юлиана Колева – член на Висшия съдебен съвет, председател на Комисията по правни въпроси при Висшия съдебен съвет.
Докладът беше представен от господин Георги Колев – председател на Върховния административен съд.
Докладът е внесен за разглеждане в съответствие с разпоредбите на чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 122, ал. 2 от Закона за съдебната власт. За онагледяване на достиженията, проблемите, оценките и изводите е използвана съдебна статистика. В доклада са обобщени в табличен вид данни за дейността на Върховния административен съд.
Господин Георги Колев изложи приоритетните дейности и цели за по-нататъшно развитие на Съда с оглед по-ефективно и по бързо правораздаване, осигуряването на равен достъп до правосъдие за всички граждани, повишаване доверието в работата на Съда и повишаване квалификацията на магистратите и съдебните служители.
През 2013 г. Върховният административен съд отбелязва 100-годишнината от учредяването си. С оглед осъществяване на един от основните приоритети на ВАС – електронното правосъдие, през месец октомври е сключен договор между Оперативна програма „Административен капацитет” и ВАС за реализация на единна деловодна информационна система.
С цел осигуряване на срочното разглеждане и приключване на делата са изготвени правила за сформирането на тричленните, петчленните и седемчленните състави, както и за заместване на отсъстващи съдии и председатели на отделения. За осигуряването на прозрачно правосъдие допринася и подобряването на практиката за прилагане по всяко дело на разпечатка от протокола за случаен избор на докладчик.
През 2013 г. във Върховния административен съд са постъпили 17 187 административни дела, а са решени по същество 17 169, като от тях – 15 364 са решени в едномесечен срок. Забелязва се тенденция към увеличаване броя на постъпилите дела в сравнение с предходната 2012 г., през която са постъпили 15 718 дела и са приключили 16 367 дела.
Общият брой на разглежданите през 2013 г. дела във ВАС е 21 955 – с 899 повече от броя на разгледаните през предходната година. В рамките на едномесечния срок за постановяване на решението са приключени 89% от делата.
През 2013 г. натовареността на съдия от ВАС възлиза на над 220 дела годишно. Тази натовареност затруднява осъществяването на един от основните приоритети на Съда – издаване на тълкувателни решения с цел уеднаквяване на административното правораздаване. За преодоляване на този проблем се предлага оптимално разпределение на делата между административните съдилища и ВАС чрез промяна на подсъдността и създаване на Централен административен съд, който да поеме част от първоинстанционните дела, разглеждани от Върховния административен съд.
През 2013 г. по щатно разписание на ВАС са работили 86 съдии, трима съдии са пенсионирани, назначени са 7 нови съдии и 11 са командировани от други съдилища.
В доклада е представена обобщена информация за броя на образуваните и свършените дела, разгледани от петчленен и от седемчленен състав, както и от колегите и отделенията към тях.
През отчетната 2013 г. във ВАС са образувани 7 дела по искания за тълкувателни решения. Постановени са 2 определения за прекратяване на делата и 3 тълкувателни решения по искания, отправени от омбудсмана и от главния прокурор.
В доклада е представена обобщена информация за дейността на административните съдилища през 2013 г., а също и за кадровата обезпеченост в тях. Следва да се отбележи, че се запазва като цяло тенденцията за повишаване броя на постъпващите дела, а също и на свършените. Най-голяма е средната месечна натовареност на административните съдии в Административен съд – София-град (58,03 бр. дела месечно), Административен съд – Бургас (40 дела месечно), Административен съд – Перник (38,46 дела месечно), Административен съд – Пловдив (26,94 дела месечно), Административен съд – Благоевград (24,60 дела месечно), Административен съд – Велико Търново (23,27 дела месечно) и Административен съд – София-област (20 дела месечно). С най-малка натовареност са Административен съд – Ямбол (7,96 дела месечно); Административен съд – Разград (8,67 дела месечно); Административен съд – Габрово (8,72 дела месечно).
През отчетния период част от административните съдилища са работили в намален състав поради командироване във ВАС или поради ползване на продължителен отпуск.
Като добра практика се очертава организирането от редица административни съдилища на ежегодни регионални семинари по предварително съгласувани актуални теми. В докладите са отчетени международната дейност, обучения и проекти на административните съдилища.
Пред отчетната 2013 г. са разработени проект „Повишаване на прозрачността и ефективността в работата на ВАС” и проект „Повишаване компетентността на съдии, съдебни помощници и съдебни служители от ВАС и административните съдилища”. В рамките на проектите е предвидено разработването на стратегически документи относно ефективността на системата за финансово управление и контрол, относно въвеждането на добрите практики за нормиране на натовареността на съдиите и за повишаване на квалификацията им. Изготвена е Комуникационна стратегия на ВАС, обновена е интернет страницата му и е започнало изпълнението на Единната деловодна информационна система.
През 2013 г. е отчетена активна дейност, свързана с международното сътрудничество, обученията, изготвянето и реализирането на проекти. Множество съдии от административните съдилища са взели участие в обучения по различни проекти и програми, проведени в България и в чужбина. Значителен брой от административните съдилища са разработили и изпълняват проекти, съфинансирани от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
В отделна структурно обособена част на доклада са направени редица предложения за законодателни промени в Административнопроцесуалния кодекс и други специални закони, които да доведат до по-ефективно и бързо правосъдие. Целта им е да се разтовари Върховният административен съд като първоинстанционен съд, за да може да се утвърди като касационна инстанция и да засили своята конституционно определена дейност за издаване на тълкувателни решения. Такива промени ще натоварят допълнително административните съдилища и те ще заработят с пълен капацитет, като се предлага да се извършат и промени в местната подсъдност, за да се избегне неравномерното натоварване на съдилищата. Направени са конкретни предложения относно призоваването, участието на заинтересованите страни, срока за произнасяне на административния орган, съдебното производство, обнародването на съдебното решение за отмяна на нормативен акт, регламентиране на държавните такси и подсъдността по ДОПК.
Господин Колев подчерта, че е необходимо да се промени правната уредба относно подсъдността по данъчни дела, като разглеждането им се възложи на всички административни съдилища, а не само на пет от тях, каквато е уредбата в момента.
Госпожа Соня Найденова подчерта, че въпреки натовареността на административните съдии с разглеждане на съдебните дела и с редица допълнителни дейности, тяхното срочно произнасяне по делата, което при това не е за сметка на качеството на постановените актове, нарежда България на едно от челните места по бързина в доклада на Европейската комисия.
Госпожа Юлиана Колева изрази категорична подкрепа за предложението относно необходимостта от промяна в подсъдността при разглеждането на делата по ДОПК, като подчерта, че разпределянето на делата между 28-те съдилища ще има за резултат както разтоварването на петте най-натоварени съдилища, така и връщане на административното правораздаване в близост до данъчните субекти.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Филип Попов, Петър Славов, Емил Димитров, Свилен Иванов, Добромир Проданов и Данаил Кирилов.
След проведената дискусия Временната комисия по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на административните съдилища, както и във връзка с изготвянето на Доклада за прилагането на закона и дейността на административните съдилища през 2013 г. и следващите години:
1. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт и изискванията на Висшия съдебен съвет. Същият отразява основните проблеми, върху които следва да се работи през следващите отчетни периоди. Установява се висока активност на Върховния административен съд по отправяне на преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз.
2. Предлага активизиране на тълкувателната дейност на Върховния административен съд, която да е сред основните приоритети с цел уеднаквяване на практиката в отделните области на правоприлагането и повишаване качеството на правораздавателната дейност.
3. Като най-съществени проблеми за дейността на съдилищата в отчетните периоди са посочени натовареността и неравномерната разпределеност. Видно от предоставените данни, се полагат усилия за осъществяване на качествено правораздаване в разумни срокове. Тези усилия следва да продължат и през следващите години, като бъдат взети необходимите вътрешноорганизационни и други необходими мерки за решаване на проблемите, свързани с натовареността и неравномерната разпределеност.
4. Изразява положително становище относно направеното предложение за законодателни промени във връзка с подсъдността при разглеждането на делата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
След проведеното гласуване Временната комисия по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” прие Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2013 г., № 430-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 октомври 2014 г., и предлага на Народното събрание Проект на решение за приемането му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Представете и проекта, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.

„Проект
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за прилагане на Закона и за
дейността на административните съдилища през
2013 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт

Р Е Ш И:
1. Приема Доклада за прилагане на Закона и за дейността на административните съдилища през 2013 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Временната комисия по правни въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Това беше Докладът на Временната комисия по правни въпроси, представен от нейния председател.
Уважаеми дами и господа, преди да открия дебатите, има ли желаещи от името на вносителите някой да вземе отношение? Вие ще имате възможност и по време на дискусията, ако има въпроси към Вас. Има ли желаещи? Няма.
Откривам дебатите. Парламентарните групи имат съответното време.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми магистрати! С интерес изслушах вчера, по време на работата на комисията, Доклада на председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд. Включих се и в дебата. Чух много полезни неща и за сетен път се убедих, че съдебната реформа наистина е необходима и належаща. Тя е належаща за това, защото това, което очакват от нас гражданите, а именно достъпно и бързо правосъдие, няма как да се случи без реализиране на съдебната реформа.
Убеден съм, че тази реформа минава и през задълбочени консултации с представители на магистратското съсловие и чуване на тяхната позиция, защото, колеги, поне за мен е абсурдно да се очаква от един магистрат в рамките на месец да разгледа над 130 дела. Това граничи с невъзможното. Представете си кога въпросният магистрат ще проведе заседание, кога ще изслуша страните, кога ще си напише решението. Сто и тридесет и повече дела в рамките на един месец са принудени да разглеждат съдиите от Софийския районен съд, а и от други съдилища, бройката също е подобно главозамайващо голяма.
Другият съществен проблем, който е с лошата материална база в някои от съдилищата, също допринася за това правосъдието да е бавно и да не е качествено. Ако ние очакваме от магистратите да работят добре, то сме длъжни да помислим за това как те да работят в нормални, бих казал, човешки условия. Абсурдно е да се очаква един магистрат да правораздава качествено като трябва да се помещава в един кабинет с още шестима свои колеги, като кабинетът е предвиден за един човек. Сами си представяте за каква лудница става дума.
Аз ще подкрепя предложението за решение, което беше изчетено от председателя на Временната комисия. Считам, че в идващите дни ще има достатъчно възможност да помислим и за самата реформа по същество и да възобновим дебата по тази тема, но може би по този начин, прочитайки внимателно и докладите на председателите на двата върховни съда, можем да поставим едно начало на темата и да започнем наистина да работим активно за осъществяване на съдебната реформа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Славов.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Желаещи?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, вчера на заседанието ние всъщност разисквахме целия отчет на съдебната система и беше поставен въпросът и с бързината на съдопроизводството и, разбира се, проблемите, които са възникнали пред тях. Бяха ни дадени подробни отговори. Бих искал да обърна внимание само на две неща, които лично мен много ме интересуват и смятам, че ще бъдат добри. Тоест, да дадем възможност да разтоварим Върховния административен съд, който освен с правораздаване се занимава и с методология, и с тълкувателни решения, международни контакти и връзки, като прехвърлим част от подсъдността по ДОПК на съдилищата, които са в страната.
Затова ще повторя изречението, което уважаемият господин Председател вече каза, но то беше подробно разисквано в комисията, а именно категоричната подкрепа, която хората, които бяха там, изразиха за предложението относно необходимостта от промяна в подсъдността при разглеждане на делата от ДОПК като, разбира се, подчертаваме, че разпределянето на делата между тези 28 съдилища ще има за резултат разтоварването на петте съдилища, които в момента се занимават с тази дейност, а също така и връщането на административното правораздаване в близост до тези данъчни субекти, които в момента пътуват стотици километри, за да могат да защитят своите права.
Предлагам също така и да изслушаме представителите на Висшия съдебен съвет, които биха могли да защитят тази своя теза, защото това е решение, което те дълго време са обмисляли помежду си. Системата се развива и това е възможност да дадем право на хората да получат по-добро правосъдие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Димитров.
Представителите на Висшия съдебен съвет могат да вземат думата, когато сметнат за необходимо.
Има ли реплики към изказването на господин Димитров? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Колев! Това е пореден доклад на Върховния административен съд, внесен чрез Висшия съдебен съвет за работата на административните съдилища и възможност за пореден път да се убедим, че в България наистина има една модерна система на административно правораздаване. За съжаление, проблемите като че ли се повтарят от доклад в доклад и безспорно единият от тях е свързан с натовареността на съдиите в няколко съда в страната и в самия Върховен административен съд и произтичащите от това невъзможност за достатъчно бързо правораздаване и за качество на съдебните актове. Наистина няма как при натовареност с над 100 дела на един съдия да очакваме той да бъде изряден при произнасянето си по всяко едно дело.
Да, две са възможните решения. Едното е, чрез законодателни промени и промени не само в ДОПК, което би централизирало разглеждането на данъчните дела във всички административни съдилища, но и евентуално обмислянето на промени, които да разтоварят Върховния административен съд поне от делата, които гледа като първа съдебна инстанция. Нормално е Върховният съд да е съд по делото, а не по фактите, да има повече възможности за тълкувателна дейност и за уеднаквяване на практиката.
Радвам се, че като че ли за първи път от всички парламентарни групи се чуват гласове за подкрепа на подобни предложения, защото сме правили опити и в предния, и в по-предния парламент да приемем подобни текстове. Частично се справихме и в известна степен беше разтоварен столичният Административен съд от някои категории дела. Това с данъчното правораздаване наистина би било една по-смела стъпка с всички рискове, които води след себе си, а именно парцелирането на практиката по региони и възможностите за регионално въздействие при решаването на едни или други данъчни казуси, но с всички рискове очевидно такава стъпка би следвало да бъде предприета.
Мисля обаче, че не всичко е направено и от страна на Висшия съдебен съвет по отношение на по-равномерното разпределяне на делата или по-точно на натовареността на съдиите от различните съдилища. Това освен чрез законодателни действия би могло да бъде постигнато и чрез административни мерки, включително и чрез увеличаване на щата за магистратите, които правораздават в по-натоварените съдилища, не само чрез командироване и намаляване на щата там, където буквално в рамките на един месец съдиите решават по десетина, двадесет дела. Защото го има и това. По този начин, от една страна, ще се защити правото на гражданите за бързо, достъпно и качествено правораздаване, а от друга страна ще бъдем по-коректни към магистратите, към които, като че ли, цялото общество и политиците имаме непрекъснато претенции, а в същото време не им осигуряваме достатъчно условия за спокойна и нормална работа.
Бих искала да обърна внимание и върху един друг проблем, който не е свързан формално с отчетите на съдилищата, но на практика се отнася и засяга интересите на стотици хиляди български граждани. Това е проблемът с изпълнението на съдебните актове, особено административните такива. Тогава, когато действието или задължението от съответния акт трябва да се извърши от държавна институция, от община, от дадена комисия, даже от Българската народна банка, каквито случаи е имало, сме свидетели на случаи, в които това се разтакава или просто не се случва. Може би са необходими допълнителни законодателни промени, които да се отнасят до заключителната фаза на съдебния процес, а именно привеждане в изпълнение на постановените съдебни актове. Но това е една реплика към колегите народни представители, а също и към, разбира се, висшите магистрати, които биха могли да бъдат полезни при обмислянето на такива промени.
Ние ще подкрепим този доклад. Нашата парламентарна група ще внесем съответни предложения за промени в ДОПК и АПК. Надяваме се да срещнем подкрепа и при тяхното изработване, и при тяхното приемане от народните представители от други парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте за реплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
С интерес изслушах изказването на госпожа Манолова. Това обаче, което не разбрах от него, е защо в предишния мандат, когато БСП имаше мнозинство, не подкрепи тези промени, които, както тя самата каза, и в докладите присъстват председателите на върховните съдилища за пореден път, ако вярно я цитирам? Тоест, госпожо Манолова, тогава имахте всичката власт и възможност да подкрепите такива законодателни промени, да съдействате за разтоварването и на върховните съдии и въобще като цялост на претоварените съдилища в системата, но, за съжаление, Вие тогава не направихте това нещо. Ето, сега имаме намерение да го подкрепим от Реформаторския блок, вероятно и колегите от ГЕРБ и Патриотичния фронт и то да се случи, тъй като, както Вие сама отбелязахте, то е подкрепено и от представителите на съдебната система. В момента на практика на ход са политиците. Така че това е моята реплика към Вас. Хубаво беше това нещо в миналото, когато имахте реалната възможност и власт да го направите, а не сега просто да търсите политически дивиденти, казвайки какво е хубаво да се направи. Хубаво е, да, но беше още по-хубаво, ако беше направено от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Славов.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Не толкова като реплика, а по-скоро като опит да продължа мисли във връзка с Вашето предложение за изпълнение на съдебните решения на административните съдилища, бих искал да отбележа, че правилата и сега са стриктни, доста тежки са санкциите по отношение на административните органи, които не изпълняват влезлите в сила решения. Но тъй като говорим в положителен аспект и на мен ми се иска да взема повод в тази посока и да кажа следното. На мен ми се ще пък все по-малко жалбоподатели да има спрямо индивидуални административни актове на държавни или на местни органи, тоест административните съдилища да се разтоварят, просто защото качеството на спазване на закона от административните органи се е повишило, тоест, да имаме по-висока степен на удовлетвореност на гражданите, организациите и лицата от точното и стриктно прилагане на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз още веднъж.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Славов, не е лошо преди да правите изказвания от парламентарната трибуна и да репликирате, да се информирате и запознавате с това какво се е случвало в предишни парламенти по дадената тема. Това, че не сте присъствали, е ясно, но има парламентарни стенограми. Освен това за това как е променян един нормативен акт има история във всички информационни системи, с които разполагат юристите, адвокатите и, според мен, всички служители от администрацията. Ако бяхте направили това преди да ме репликирате, със сигурност щяхте да знаете, че в предния Парламент бяха направени промени, които разтовариха и Върховния административен съд, и Софийския административен съд с промяна в подсъдността на много от делата, в резултат на което натовареността на тези съдилища се промени.
Впрочем тук е господин Колев и той може да потвърди моите думи за това, че това, което беше възможно да бъде предприето, това, което срещна консенсус, беше направено, в интерес на истината, с активното съдействие на юристите във всички парламентарни групи – и ние, и колегите от ГЕРБ, и тези от останалите парламентарни групи. Тоест, това, което можеше да бъде направено, без сериозен отпор, беше направено. Променихме подсъдността в може би 20-30 закона, така че да разтоварим най-натоварените съдилища. Спорният момент е със съдилищата, които гледат дела по ДОПК. И тук ще видите какво ще се случи, когато тези текстове влязат в пленарната зала. Защото има и „за” и „против”.
Единият притеснителен момент е наистина с парцелирането на произнасянията по данъчни дела. Там става дума за много сериозни интереси и опасенията, че е по-лесно да се въздейства на един регионален съд, отколкото на Върховния или няколко съда, имат своите основания. Но този дебат предстои. Ще видим как ще убедите и колегите от собствената си парламентарна група, че по този начин ще се гарантира повече обективност, безпристрастност, липса на въздействие върху съдиите и, ще го кажа директно – по-малко корупционни практики. Така че това е единият проблем.
Другият проблем – с разтоварването на Върховния административен съд като първа съдебна инстанция, има съответни пречки в българската Конституция. Така или иначе, тъй като Вие сте радетели на сериозни конституционни реформи, може би ще пипнем заедно тези текстове, но в предния парламент поради съотношението на силите беше невъзможно да се стигне до промени в Конституцията.
Тя не беше променяна и в по-предния парламент, когато мнозинство имаше ГЕРБ, не беше отваряна изобщо, тъй като не се стигна до заветните две трети за промени в конституционни текстове. Това, което беше възможно да бъде направено с волята на Парламентарната група на БСП, беше направено и за да бъда точна, ще кажа: с волята на юристите от всички парламентарни групи. Така че преди да произнасяте подобни обвинителни речи, не е лошо по-добре да се информирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова. (Реплика от народният представител Петър Славов: „Лично обяснение”.)
Не може, защото тя отговаря на Ваша реплика. Тя е длъжна да Ви спомене името, за да стане ясно, че става дума за Вас.
Господин Колев, желаете ли думата?
Заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, искам да благодаря на членовете на Правната комисия, в която беше проведено вчерашното изслушване, за изключително сериозното и компетентно отношение към проблемите, които изложих и които се съдържат в Доклада за дейността на Върховния административен съд и на административните съдилища в страната. Да, действително при настоящия дебат, който също изразява едно изключително сериозно отношение, бяха засегнати и проблемите, които би следвало да бъдат решени по един нормативен път.
На първо място, действително това е така наречената „подсъдност“, визираща делата разглеждани по ДОПК. Този проблем е поставян многократно и не е намерил своето разрешение, но за мен това не е от значение, все пак следва да остане в миналото. Днес виждам едно изключително сериозно отношение и въпросът е какво ще се реши в бъдеще. Аз вярвам, че Вие ще успеете по един или друг вариант да намерите разрешение за това. Разполагам със становищата на почти всички магистрати – не само председатели на съдилища и не само от тези съдилища, които разглеждат в настоящия момент данъчни дела, всички останали са съгласни да гледат такива, приветстват тази идея.
Мога спокойно да посоча единствения проблем, който беше изложен пред мен във връзка с тези промени. Това е времевата рамка, която за съдиите и съответно магистратите от Върховен административен съд, които ще разглеждат тези дела, ще бъде изключително стеснена, но това ще бъде временно явление, тъй като номиналът на тези дела няма как да се промени. Въпросът е именно този. И, разбира се, системата на обучение на колегите, които до момента не са се занимавали с тези дела. Това обаче не е проблем, защото ние регулярно организираме различни форми на обучение, в това число семинари и лекционни курсове за всички колеги. Това ще бъде направено, стига тази промяна да е факт.
Действително натоварването на Върховния административен съд на един магистрат е повече от допустимо. В доклада се прави една сериозна констатация за увеличаване на тълкувателната дейност. Да, това е едно от основните задължения на Върховния административен съд и на всяка една върховна институция. Изменението на подсъдността на конкретни дела би довело именно до един увеличен ресурс, да се занимаваме именно с тази наша типична дейност.
Що се касае до конституционно определените правомощия по отношение на подсъдността на Върховния административен съд, то ние там нямаме възражения, но нека не забравяме, че има множество закони. Аз ги цитирах, те са значителен брой, в това число всички регулатори, актовете на регулаторите, в които подсъдността е определена в съответния закон като първа инстанция на Върховния административен съд и тя не е определена в Конституцията. За тях ставаше въпрос. Бихме могли бързо и ефективно, а аз виждам, че е налице едно съгласие по този въпрос, изразено в тази зала, нещата да бъдат променени.
Много благодаря за това отношение. Благодаря за това, че виждате проблемите пред административното правосъдие и сте решени да ги решите в течение на времето. Няма как да стане толкова бързо и ефективно това. Съзнаваме го всички ние, в това число както аз, така и колегите магистрати, но въпросът е по този път да се върви. Аз мисля, че и това ще стане. Благодаря отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Колев.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз считам, че е редно днес да повдигнем малко завесата и да си кажем някои истини, които е редно да бъдат казани, защото не е тайна, че един от ресорите, в които България е най-критикувана, това е ресор „Правосъдие и съдебна система”. Някак си много лековато приемаме един доклад, който по мое мнение е изпълнен единствено и само със статистически данни.
Само че, уважаеми колеги, аз няма как да бъда недоволен от повишаване натовареността на съдилищата, при положение че българският гражданин все повече се образова и все повече ще си търси и защитава правата в съответния съд. Нима е лошо гражданите да се научат да си защитават правата? Именно от тази гледна точка няма как да не се повишава натовареността на съдилищата, но тук не се обръща внимание, по мое мнение, на две основни направления.
Първото направление е: ефективната работа и атестация на самите съдии. За да бъда точен и ясно разбран, ще дам и конкретни примери. За да бъде снета натовареността на съдиите, Конституционният съд прие едно решение, в което въведе така наречения „правен интерес”, с което практически лиши българските граждани да оспорват голяма част от решенията на общинските съвети. Всъщност тези български граждани, които са принципалът в една община като избиратели, се оказва, че те не могат да осъществяват съдебен контрол. Особено, когато става въпрос за решение, касаещо разпореждане с общинска собственост. Например, дело № 29-25 в Бургаския административен съд, което е дело по учебник, административният съдия трябваше седем месеца да насрочва заседание след заседание, заседание след заседание – понеже страшно много е натоварен, и на седмия месец да излезе с определение, че жалбоподателят, видите ли, нямал правен интерес. Само че същият този съдия някак си странно пропусна да спази Административнопроцесуалния кодекс и да извърши служебна проверка за нищожност и законосъобразност на съответното решение. Естествено, как няма да има натовареност след това на Върховния съд, тъй като един грамотен гражданин много ясно, че ще обжалва пред Върховния съд. Само че тук има нещо, което се нарича „порок”. Седем месеца този съдия си играе на съд, за да може след това да накаже гражданина като му начисли да плати едни сериозни хонорари на юрисконсулти, затова че те просто са идвали и нищо не са вършили. Ето това е порок – порок в съдебната система! Да, трябва не просто да се пипнат съответните закони, трябва много сериозна съдебна реформа.
Да, аз съм съгласен с Вас, госпожо Манолова, че трябва и конституционни промени. Не може гражданите да бъдат лишавани от правото да осъществяват съдебен контрол на решение на общинския съвет. Същият този съвет, който, пак повтарям, е избран именно от тези граждани.
Лично аз ще гласувам „въздържал се” този доклад поради една проста причина, че в него не са засегнати основните фундаментални проблеми, например по отношение на административните дела, свързани с ДОПК. Категорично изниква един сериозен проблем, когато съответните фирми трябва да обжалват ревизионни актове, свързани с начисляване на данъчен кредит. Дори се оказа, че превратно се чете и решението на Европейския съд по този казус.
По-странното е, че аз Ви давам пример, в който различните административни съдии по един и същи казус вземат различни решения. Нима това е нормално?! А такива казуси в съдебната практика са стотици, ако не и хиляди. По един и същи казус в десет различни съдилища се вземат примерно седем различни съдебни решения. Според мен това са основните неща, на които трябва да се обърне много сериозно внимание и да има наистина ефективна реформа на съдебната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики има ли? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, господа магистрати! От името на Парламентарната група на Български демократичен център искам да заявя, че ние ще подкрепим така внесения и приет от Комисията по правни въпроси Доклад за дейността на административните съдилища през 2013 г.
Позволявам си в рамките на времето за изказване на парламентарна група да обърна внимание на преждеговорившите – колеги, ние в момента дебатираме по Доклада за административните съдилища. Ще имаме време в следващата точка да разгледаме и Доклада на Върховния касационен съд и съдилищата в България, но по отношение на административното правораздаване считам, че през последните години българската съдебна система и съдебна практика извървяха много важни, правилни и решителни стъпки в посока да бъде в полза на българските граждани.
Считам, че докладът е достатъчно конкретен и коректен. По принцип се противопоставям на възможността да се коментират определени дела. Моля Ви да имате предвид, че при съдебните спорове винаги има две страни, винаги едната е недоволна и много често търси причини в магистратите.
Считам, че от тази най-висока трибуна трябва да кажем и едно благодаря на стотиците български магистрати, които честно и прилежно прилагат закона, а много често работят, вярвайте ми, при ужасяващи условия.
Това, на което си позволявам да обърна внимание, е необходимостта от по-голяма прозрачност при разпределението на делата. Българската общественост желае и иска да знае как се разпределят те, тоест дали наистина така нареченият „случаен принцип” винаги се спазва.
Още един път заявявам, че от името на нашата парламентарна група ще подкрепим така внесения доклад. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Хайтов.
Има ли реплики? Няма.
За изказване – госпожа Росица Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Безусловно към съдебната система всички имаме претенции и едва ли има български гражданин, който да не изкаже тези претенции, от друга страна, и сигналите, които идват от Европейската комисия също говорят, че трябва да бъдем достатъчно критични.
Всъщност от цялата съдебна система може би именно към частта, която се занимава с административните дела, бихме могли да имаме най-малко претенции. Изглежда най-подредена, създадена е възможност на гражданите да коригират грешките, които се правят в съответните институции – държавни и общински, и да защитават своите права и интереси. Разбира се, административните съдилища са и арената, в която тези институти също защитават своите права, а чрез тях и правата на гражданите от дадена общност.
Ние ще гласуваме безспорно, подкрепяйки доклада с изводите направени в него, но бих искала да добавя към казаното до тук за необходимостта от промени по отношение възможностите на отделните административни съдилища да разглеждат съдебните дела, които са на дадена територия. Безусловно там трябва да се направят промени, те са преди всичко организационни, оценявайки, и, разбира се, усилията, които се правят за създаване на нормални условия на работа на тези съдилища.
Бих искала обаче да обърна внимание на всички нас като народни представители, но и на магистратите от административните съдилища, че в тази система се гледат делата, свързани с възлагането на обществени поръчки – една от тежките теми с тежките въпроси, които произлизат от нея.
Не зная дали си даваме сметка, че в България има група граждани, които упражняват професията „вечните жалбари”, в това число и по отношение провеждането на обществените поръчки. Невъзможността да се решават бързо на втора инстанция претенциите на тези така наречени „жалбари” води често пъти до забавяне и до угроза да не се усвояват значителни средства, предоставени на общините, на различни неправителствени организации, на различни други държавни институции, които могат да оперират с тях.
Ето защо считам, че и в това отношение би трябвало да помислим първо за промяна в нормативната уредба и, от друга страна, за съкращаване на сроковете, в които тези жалби – минали през КЗК, отиват във ВАС и дали всички трябва да бъдат във ВАС, дали трябва да бъдат преразпределяни.
Ние ще гласуваме за доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Янакиева.
Реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Кой желае да вземе думата? Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, има проблеми с кворума в залата, моля заемете местата си.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закриваме дебатите.
Предстои гласуване на Проекта за решение, който ни беше представен от председателя на Временната комисия.
Гласуваме Проект за решение за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2013 г.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма, която е точка седма:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2013 Г.
Вносител е Висшият съдебен съвет, 3 ноември 2014 г.
Кой ще представи доклада на Комисията?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми председатели на върховните съдилища, госпожо Найденова – председателстващ Висшия съдебен съвет!

„СТАНОВИЩЕ
на Временната комисия по правни въпроси
относно Доклад за прилагането на закона и дейността на
съдилищата през 2013 г., № 411-00-3,
внесен Висшия съдебен съвет на 3 ноември 2014 г.

На заседание, проведено на 11 ноември 2014 г., Временната комисия по правни въпроси разгледа Доклад за прилагането на закона и дейността на съдилищата през 2013 г., внесен от Висшия съдебен съвет на 3 ноември 2014 г.
На заседанието присъстваха: проф. Лазар Груев – председател на Върховния касационен съд, госпожа Соня Найденова – председателстващ Висшия съдебен съвет, госпожа Юлиана Колева – член на Висшия съдебен съвет, председател на Комисията по правни въпроси, и госпожа Юлиана Василева – директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности”.
Докладът беше представен от проф. Лазар Груев.
Същият е изготвен в съответствие с разпоредбите на чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 114, ал. 2 от Закона за съдебната власт. За онагледяване на достиженията, проблемите, оценките и изводите в доклада е използвана съдебна статистика. Към доклада са приложени и обобщени в табличен и графичен вид данни за дейността на районните, окръжните, апелативните и военните съдилища, както и за тази на специализираните съдилища.
По-конкретно в доклада се съдържат следните данни.
Общо делата за разглеждане във всички съдилища без ВКС през 2013 г. са били 704 246 или с 39 744 броя (5,34%) по-малко от тези през 2012 г. Свършените дела са 583 825 и бележат намаляване спрямо 2012 г. с 5,88%. Приключените дела в тримесечен срок са общо 485 707 или с 8% по-малко спрямо миналата година. Намалели са и делата, приключени със съдебен акт по същество – 494 285 или с 6,7% по-малко спрямо 2012 г. Броят на останалите несвършени (висящи) дела в края на годината е 120 421, а прекратените през 2013 г. са общо 89 540.
На базата на тези статистики в Доклада за отчетния период е направен изводът, че съдилищата в Република България, макар и с лек спад в постъпленията, са правораздавали в условията на продължаваща натовареност и при запазена тенденция за ускоряване на съдопроизводството и подобряване на качествените показатели на работа.
В Доклада се съдържат данни за натовареността на съдиите, съгласно които през 2013 г. действителната натовареност на съдиите към делата за разглеждане е била 32,31 броя дела, което сочи спад с 6,94% в сравнение с предходния отчетен период.
Действителната натовареност на съдиите в районните съдилища към делата за разглеждане е била 36,47, което е намаление с 6,02% спрямо 2012 г. Сред съдиите в районните съдилища в областните центрове се формират три групи спрямо натовареността – такива с натовареност до 40 дела месечно, или най-многобройната група, съдилища с натовареност до 50 дела месечно и такива с натовареност над 50 дела месечно, каквито през 2013 г. са съдилищата в София, Бургас, Варна и Перник. При останалите районни съдилища се обособяват също три групи: с ниска натовареност – до 30 дела месечно на съдия; със средна натовареност – от 30 до 40 дела месечно на съдия; с висока натовареност – над 40 дела месечно на съдия.
Данните за средната натовареност на съдиите в окръжните съдилища сочи, че през 2013 г. тя е била 15,28 броя дела на човек, което бележи лек спад в сравнение с 2012 г. – 16,64 броя дела. И тук е възможно разделението на три категории окръжни съдилища: с висока натовареност – от 11 до 20 дела месечно на съдия; със средна натовареност – от 7 до 11 дела месечно на съдия; и с ниска натовареност – под 7 дела месечно на съдия – тези в Кърджали, Монтана и Търговище. Изключителна натовареност е регистрирана единствено в Софийски градски съд – 42,66 броя на съдия. Средната действителна месечна натовареност при апелативните съдилища е била 8,64 броя дела, или близо до данните за предходния отчетен период – 8,95 броя. Най-висока натовареност се е наблюдавала в Апелативен съд – София, 12,04 дела и в Апелативен съд – Варна, 8,48 дела, а най-слабо натоварени са били съдиите във Военноапелативния и Апелативния специализиран наказателен съд.
Въз основа на гореизложеното в отчетния Доклад се извежда значителната неравномерност в натовареността на отделните видове съдилища, както и тази между равните по степен съдилища от различните съдебни райони.
Относно качеството на правораздавателната дейност по наказателни дела в Доклада за отчетната 2013 г. се сочи, че предмет на касационна проверка са били 616 съдебни актове по наказателни дела, постановени от апелативните съдилища. От тях 381 или 62%, са оставени в сила, което бележи спад в сравнение с предходната година (72,71%). Вследствие на касационна проверка са били отменени изцяло и върнати за ново разглеждане актовете по 91 дела, което в процентно изражение представлява 14,7%, или с 3,13% повече в сравнение с 2012 г. Върховният касационен съд е преквалифицирал по-леко наказуем състав, намалил е наказанието или е приложил чл. 66 от Наказателния кодекс по 73 дела, или точно толкова на брой, колкото са и посочените през предходната година. Наблюдава се устойчивост при броя на делата, по които подсъдимите са оправдани – 7, като същият брой е отбелязан и за 2012 г.
Наблюдава се и приблизително 100% завишение на броя постъпили от окръжните съдилища в страната, включително и Софийски градски съд, дела за касационна проверка – от 227 през 2012 г., за изминалата 2013 г. той е 452. Това е знак и за повишената употреба на правомощието на въззивната инстанция да постанови нова присъда. Върховният касационен съд е оправдал подсъдимите по общо 5 дела от тази група, потвърдил е изцяло въззивните присъди в 151 случая, а 67 дела е върнал за ново разглеждане.
Въз основа на представените данни, като основен приоритет на Наказателната колегия на Върховния касационен съд е изведено уеднаквяването на съдебната практика с цел еднаквото приложение на процесуалните правила и материалноправните наказателни норми, основно средство за което е тълкувателната дейност. Обърнато е внимание, че е запазен ръстът на отложените дела, а като най-честа причина се сочи поведението на представителите на адвокатурата. Въпреки това се наблюдава съществен напредък по отношение срочността на касационното производство – основна част от делата са разгледани и решени в двумесечен срок.
Основанията, на които най-често се е постановявала отмяна или изменение на съдебни актове, са допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд в най-голям брой случаи е връщал дела, поради допуснати нарушения на доказателствения процес, а на следващо място са нарушенията на правилата за изменение на обвинението и възможността съдът сам да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Сравнително по-рядко срещано е неправилното приложение на материалноправните наказателни норми.
През отчетната 2013 г. предмет на проверка пред гражданската колегия на Върховния касационен съд са били 1358 съдебни актове, постановени от апелативните съдилища. От тях са отменени изцяло и върнати 96 дела, или 6,93% от общия брой проверени решения. Отменените изцяло и постановени нови решения от Върховния касационен съд са 104 или 7,5% от всички проверени съдебни решения. Оставени са в сила 169 съдебни решения или 12,2% от всички проверени решения – с 4,91 % по-малко спрямо 2012 г. По производствата по молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения едно е било отменено и върнато, а две молби за отмяна са оставени без уважение.
Предмет на касационна проверка са били общо 5304 съдебни актове, постановени от Софийски градски съд и окръжните съдилища. Оставени са в сила 935 решения – 17,63%. Отменени и върнати по реда на отмяната, съгласно чл. 303 и чл. 304 от ГПК, са общо 12 решения, а 69 молби за отмяна са оставени без уважение.
Предмет на проверка са били и актовете по 581 дела, постановени от районните съдилища. Шест акта са отменени изцяло и върнати, а 12 акта са оставени в сила. В производствата по молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения са отменени и върнати общо 67 решения на районни съдилища, а 369 молби са били отхвърлени.
С оглед на горепосоченото, се стига до извода, че е налице устойчивост на тенденцията преобладаващият брой актове, атакувани пред Върховния касационен съд, да бъдат оставяни в сила, което е белег на сравнително високо качество на правораздавателната дейност на съдилищата в Република България. Би следвало броят на потвърдените съдебни актове да се увеличава с активизиране на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд и уеднаквяването на съдебната практика.
През 2013 г. от Търговската колегия на Върховния касационен съд е извършена касационна проверка на общо 2331 съдебни решения на апелативните съдилища, от които оставени в сила са 345 броя или 15%. Отменените изцяло и върнати на въззивния съд решения представляват 7,16%, или 167 броя. Отменените изцяло и пререшени от Върховния касационен съд дела са 82 броя, а 13 броя са отменените частично и пререшени от Върховния касационен съд актове. Обезсилени и прекратени са били общо 43 производства. От частните производства са проверени общо 980 броя определяния. В сила са оставени 705 броя или с около 10% по-малко спрямо 2012 г. По реда на отмяната на влезли в сила актове Върховният касационен съд се е произнесъл по едно решение на апелативен съд, като е оставил молбата без уважение. През отчетния период са образувани 46 дела по искови молби по чл. 47 и сл. от Закона на международния търговски арбитраж.
Предмет на касационна проверка са били и 1656 броя съдебни решения на Софийския градски съд и окръжните съдилища, като техният брой бележи повече от 100% увеличение в сравнение с предходната година. От проверените през 2013 г. оставени в сила са 553 броя или 33,39%. Отменените изцяло и върнати за ново разглеждане са 117 броя, а отменените изцяло и пререшени са 60 броя Обезсилените съдебни актове и прекратени производства са 23 броя. На проверка по реда на чл. 303 и 304 от ГПК са подложени 64 броя дела на Софийски градски съд и окръжните съдилища и общо 63 съдебни решения, постановени от районните съдилища.
В частта относно качеството на правораздавателната дейност по търговски дела е изведен изводът, че разглеждането на делата в разумен срок следва да се постави на преден план, за се преодолее тенденцията за забавяне постановяването на съдебни актове. В дейността през отчетния период с приоритет са били делата, по които законовата регламентация изисква същите да бъдат насрочени и решени в срокове, по-кратки по месец, и производствата по несъстоятелност. Видно от представените данни, се запазва устойчивата тенденция за нарастване броя на делата, по които се иска произнасяне от Търговска колегия. Обръща се внимание, че за да се постигне максимална прецизност при изготвянето на съдебните актове, е необходимо предприемането на организационни и други мерки с цел намаляване натовареността на съдиите от колегията.
При анализирането на отчетната информация в цялост се акцентира на идентични с представените в предишни Доклади проблеми, пред които са били изправени българските съдилища – нееднаква натовареност, недостатъчна материална, сградна и кадрова обезпеченост. Проблемът със сградната обезпеченост е онагледен чрез приведените примери за невъзможността за преместване на Софийски районен съд в сградата на ГУСВ и изключително тежките материални условия, при които работят магистратите и съдебната администрация във Варна. През отчетния период са проведени конкурси за съдии във Върховния касационен съд, за апелативните съдилища, за Специализирания наказателен съд и за районните съдилища, въз основа на приетите от Висшия съдебен съвет Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи. В тази връзка е обърнато и внимание, че способът за командироване на съдии не следва да се използва като решение в дългосрочен план на проблемите с кадровите празноти.
През 2013 г. успешно са продължили прилагането на модела на обучение на Националния институт на правосъдието, обменът на магистрати чрез Европейската мрежа за обучение на магистрати, както и обучението на български съдии в съответните програми на Академията по европейско право. Напредък има и по отношение на информационното и техническо обезпечаване и модернизиране. Като примери в тази сфера са посочени финализирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността и активацията на централизиран интернет портал на съдебната система за публикуване на всички съдебни решения.
През отчетния период, въз основа на заповеди, издадени от Председателя на Върховния касационен съд, са извършени проверки на организацията и дейността на апелативните съдилища в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново за периода 2011-2012 г. С последните се цели анализ по редица показатели, които не са обхванати от проверката по инстанционния контрол на делата, а резултатите от тях са обективирани в доклади, предоставени на Висшия съдебен съвет. Обърнато е също така внимание на активната тълкувателна дейност на Върховния касационен съд през 2013 г. – образувани са 25 тълкувателни дела с цел осигуряване на точното и еднакво приложение на законите по гражданските, наказателните и търговските дела. Последната отбелязва трайна тенденция към изключително позоваване на актове на международното право и правото на Европейския съюз, както и на практиката на Съда по правата на човека и на Съда на Европейския съюз.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Петър Славов, Димитър Лазаров, Мая Манолова, Явор Хайтов и Данаил Кирилов.
В хода на дискусията господин Славов зададе въпрос към проф. Груев във връзка с това: дали новият процесуален ред по ГПК е улеснил работата на Върховния касационен съд, като един от най-натоварените в страната? Господин Лазаров помоли за становище: дали отменителните и изменителните актове на ВКС са намалели вследствие уеднаквяването на практиката на съдилищата?
Професор Груев изрази мнение, че новият процесуален закон не е имал за цел единствено намаляване на натовареността на ВКС, а и въвеждането на друг важен момент – уеднаквяване на практиката на съдилищата, което е най-значителната гаранция за предвидимост на правосъдието. Това е довело и до значително намаляване на броя изменителни и отменителни актове на ВКС. Вследствие приемането на действащия ГПК тълкувателната дейност значително се е активизирала, като се полагат и максимални усилия Върховният съд да правораздава във възможно най-кратки срокове.
Госпожа Манолова изрази становище, че без съмнение Върховният касационен съд работи активно, включително и във връзка с тълкувателната дейност, и зададе въпрос: какви мерки могат да бъдат предприети за преодоляването на проблема с бавността на правораздавателната дейност при по-ниските по ранг съдилища?
Професор Груев и госпожа Колева подчертаха, че като цяло този проблем засяга основно Софийския районен съд поради голямата натовареност на съдиите и недостатъчната материална, сградна и кадрова обезпеченост. Госпожа Колева отбеляза, че са предприети мерки в тази насока, като санкциониране на отделни съдии за забавяне насрочването на разпределените им дела, осигуряване на допълнителен брой съдии от по-слабо натоварени съдебни райони, като се очаква част от проблема да бъде преодолян с решаване на материалните условия за работа в Софийския районен съд.
Господин Кирилов заяви, че въпросите относно сградната обезпеченост на Софийския районен съд и Варненския съдебен район ще бъдат поставени на министъра на правосъдието.
Отварям скоба: господин Министър, благодаря за присъствието и за участието в настоящата дискусия.
Също така изрази готовност във връзка със законодателни промени, които ще спомогнат допълнителното финансиране на бюджета на съдебната власт.
След проведената дискусия Временната комисия по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на съдилищата, както и във връзка с изготвянето на Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2014 г. и следващите години:
1. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт и изискванията на Висшия съдебен съвет. Същият отразява основните проблеми, върху които следва да се работи през следващите отчетни периоди. Детайлните статистически данни, изложени не само в текста на Доклада, но и в графичен и табличен вид, ясно представят постиженията и тенденциите в дейността на съдилищата.
2. Като най-съществени проблеми за дейността на съдилищата в отчетните периоди са посочени натовареността и неравномерната й разпределеност. Видно от предоставените данни, се полагат усилия за осъществяване на качествено правораздаване в разумни срокове. Тези усилия следва да продължат и през следващите години, като бъдат взети необходимите вътрешноорганизационни и други необходими мерки за решаване на проблемите, свързани с натовареността и неравномерната й разпределеност.
3. Сериозен напредък е отбелязан в тълкувателната дейност на Върховния касационен съд, при уеднаквяване на практиката в отделните области на правоприлагането и повишаване качеството на правораздавателната дейност.
След проведеното гласуване Временната комисия по правни въпроси единодушно с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” прие Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2013 г., № 411-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 3 ноември 2014 г., и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му:

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за прилагането на закона и
за дейността на съдилищата през 2013 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:
1. Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2013 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния касационен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Временната комисия по правни въпроси.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Уважаеми колеги, смятам за необходимо да Ви предупредя, че предстои още едно гласуване, преди да вземете решение да напуснете сградата на Народното събрание.
Има ли желаещи от вносителите да вземат отношение преди дискусиите? Няма.
Господин Министър, добре дошъл.
Откривам дебатите.
Желаещи за изказвания?
Господин Славов, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми магистрати! Вече успях в предходното си изказване да засегна част от въпросите по отношение на натовареността, на лошите условия на труд в много от съдилищата, на лошия сграден фонд, липсата на съдебни зали и така нататък – все неща, които бавят правосъдието и които не позволяват то да бъде качествено. Няма да повтарям тези неща, а ще си позволя да обърна вниманието на колегите народни представители на една особеност на гражданското съдопроизводство и въобще на производството по реда на ГПК, и производствата, които се разглеждат от Върховния касационен съд. Става дума за така наречената „реформа” от 2007 г. и въведения институт на допускане на касационно обжалване.
Колеги, предвид тази особеност на гражданския процес всъщност се получава така, че се налага върховните съдии да разглеждат по два пъти голямата част от делата си. Тоест те веднъж се произнасят по отношение на това дали дадено дело подлежи да бъде допуснато въобще до касационно обжалване – това го правят в закрито заседание, и едва след това, ако преценят, че то подлежи на допускане, го разглеждат в открито с призоваване на страните.
Чисто практически това се изразява така – ако в момента бъде сезиран с жалба Върховният касационен съд, по справката, която правих, насрочва закритите заседания по допускане за догодина вече – втората половина, което означава, че самото заседание по същество ще отиде за пó догодина.
Това, колеги, очевидно не е нито бързо правосъдие, нито е това, което очакват от нас българските граждани. Може би трябва да помислим в тази посока как да бъдат подпомогнати върховните съдии – да не се бави излишно съдопроизводството.
Имайте предвид, че те са не по-малко натоварени от колегите си във Върховния административен съд, които имат по над 200 дела годишно. Тук поради това двойно разглеждане на делата всъщност дори излиза, че натовареността е и по-голяма.
Безспорно от доклада подкрепям окуражителните данни за подобрение на тълкувателната дейност – това определено е път към уеднаквяване на съдебната практика и по-качествени решения на районните, окръжните и апелативните съдилища.
Нещо, което ми липсва обаче, това е напредъкът по отношение на електронното правосъдие. Ще Ви дам един съвсем практически пример – този скандал, който се развихри в последните дни с изчезналите тефтерчета, можеше въобще да не се случва, ако на практика имахме електронно правосъдие и тези веществени доказателства въобще не се изнасяха от сградите на съдебната система, както между другото и би трябвало да бъде. Те би трябвало да бъдат там, там да работят вещите лица по тях, респективно да има електронни копия на тези документи, които те да могат да използват.
Още едно нещо ще засегна във връзка с тълкувателната дейност. Всъщност другото голямо предимство на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд напоследък, особено активната тълкувателна дейност, е, че той наистина започва да става инстанция по правото, а не по фактите, или както тук чух отляво – по делото, което всъщност не е съвсем точно, тоест инстанция по правото.
И всъщност, колеги, ще завършва с това, с което започнах. Ако очакваме от магистратите бързо, качествено и справедливо правосъдие, ние наистина трябва да направим нужните реформи и те да получат адекватни условия на труд, натовареността да бъде разпределена по-равномерно между тях, да не бъдат претоварени, да могат наистина съзнателно и отговорно да подхождат към всяко дело, а не да бъдат принудени да го претупват. С това ще завърша. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Славов.
Реплики има ли? Реплики няма.
Господин Хайтов има думата.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми магистрати, почитаеми проф. Груев, председател на Върховния касационен съд! Всъщност, анализирайки внесения за разглеждане доклад, бих казал, че той се систематизира в пет пункта: на първо място – общо делата за разглеждане във всички съдилища, на второ – натовареност, на трето – качество на правораздавателната дейност по наказателни дела, на четвърто – Гражданска колегия на ВКС, на пето – Търговска колегия на ВКС.
Само че, уважаеми колеги, считам че от вчера или от днес по-скоро, е извършено едно покушение върху цялата съдебна система с един криминален акт и той е изчезването на едно изключително важно веществено доказателство, така нареченото „тефтерче на Филип Златанов”.
В края на краищата, колеги, за какво правораздаване да говорим, когато ние, а може би не ние, които сме в тази зала, а някои допуснаха – ей така, да изчезне, бих казал, едно от най-съществените, най-важните доказателства в един процес, вещественото доказателство, придобило публичност като „тефтерчето на Златанов”?
На мен ми е много интересно да чуя и колегите, а и представителите на Висшия съдебен съвет, как така се допуска едно такова важно веществено доказателство да изчезне и всъщност да бъде опорочен целият процес? А иначе, от тази трибуна бих могъл да заявя, че докладът е премерен. Той е актуален, но никой не може да ме убеди, че изчезването на едно такова доказателство по един такъв шумен процес, по едно такова дело с изключително огромен обществен интерес, не е петно върху цялата система?! Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Хайтов.
Реплики има ли?
Заповядайте за реплика, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа магистрати! Не бих искал да взема тази реплика. Днес, в днешния дебат, на няколко пъти се въздържах в този смисъл, но няма как да не репликирам колегата Хайтов.
Възразявам срещу това да смесваме принципния дебат за състоянието, развитието, перспективите на съдебната система с един политически конюнктурен въпрос.
Ще си позволя от тази трибуна и при тази реплика да споделя с господин Хайтов, който няма как да знае и да си спомня, но част от колегите тук си спомнят, че бяхме членове на една временна комисия, така наречената „Временна комисия за тефтера”.
В тази Временна комисия част от участниците очевидно гледаха и разсъждаваха, и се запознаваха някъде със самия тефтер.
Другата част от членовете, включително и аз, въпреки множеството настоявания да формираме изводи върху това уж толкова важно доказателство и за обществено-политическия ни дебат, така и не видяхме, господин Хайтов, въпросния тефтер.
Като народни представители ние си вадихме заключение дотолкова доколкото други колеги ни препращаха към медийни факсимилета на въпросния тефтер.
Не искам повече да влизам в детайли по този въпрос, но бих казал, че искам и моля да останем на нивото на принципния дебат по важните въпроси за съдебната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Хайтов, за дуплика, ако желаете, разбира се. Не желаете.
Продължаваме с изказванията.
Има ли желаещи за изказване?
Госпожа Манолова – заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това е последният доклад за дейността на съдилищата, който разглеждаме, с участието на Председателя на Върховния касационен съд господин Лазар Груев. Мисля, че сега би било коректно да кажем няколко добри думи за нашето сътрудничество и взаимна работа през последните години, което се изразяваше, освен в обсъждането на ежегодните доклади за дейността на Върховния касационен съд и на съдилищата в България, но и в сериозната работа по редица важни и за съдебната система, и за българските граждани, законопроекти.
Няма как да не кажа и от мое име, и от името на колегите от „БСП лява България”, че с такъв председател наистина Върховният касационен съд се превърна в една авторитетна и независима институция. Безспорен е неговият принос и в превръщането му в съд, който наистина работи за уеднаквяване на съдебната практика, за едно качествено, достъпно и предвидимо правосъдие.
Всъщност числа, които да потвърждават тази моя теза, има достатъчно в тазгодишния доклад и като тълкувателни решения, които е произнесъл Върховният касационен съд, и като тенденция по потвърждаването на делата от ВКС, и като срочност и бързина на правосъдието, и като подобрения в равномерната разпределеност на делата между различните съдилища и между различните съдии, така че безспорно в този смисъл има подобрение.
Един от положителните моменти от представянето на такива подробни доклади е и това, че препоръките, които дава Народното събрание и Правната комисия, се изпълняват, което в крайна сметка води до по-добро и по-качествено правосъдие в разумни срокове.
Разбира се, това е и начин ние да направим един анализ на законодателната дейност. Оказа се, че реформата, която направихме през 2007 г., е изиграла своята положителна роля.
Аз възприемам тук критиките, които бяха направени отдясно. Да, наистина би могло да се помисли за съкращаване на тази процедура чрез произнасяне едновременно и по допустимост, и започване на съдебния процес по същество. Могат да се направят и други подобрения в сроковете, защото, ако съдиите започнаха да се произнасят в 3-месечния срок, сега, образно казано, на места са му намерили цаката, като разтакават съдебните дела в една по-ранна фаза, а именно фазата на насрочването, на разпределянето на делата и има възможности за това, поради пропуски в Гражданския процесуален кодекс, които би следвало да бъдат коригирани чрез законодателни действия.
Няма как и аз да не кажа няколко думи за скандала от последните дни – за изчезването на прословутото тефтерче на злополучния Филип Златанов, защото знаете ли, макар реформата в съдебната система да звучи добре и да е важна принципно за българските граждани, то всеки български гражданин вади своите изводи за това доколко е реформирана системата по това как и в какъв срок се решават неговите съдебни дела. Интересът към знаковите дела е още по-голям. Те са барометър за това как функционира съдебната система.
Уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, аз бих нарекла този скандален случай фалстарт на съдебната реформа, която е сериозно прокламирана от управляващите, защото тук проблемът не е само в това и не толкова в това как ще приключи съдебният процес по отношение на злополучния председател на Комисията за конфликт на интереси. Тук въпросът е за поръчителите на това кой да бъде ударен и кой да бъде отложен. За тези, които произвеждаха подобна политика, подобна лобистка политика, сега се разполагат по етажите на властта и заедно с тях по етажите на властта се разполагат и най-големите стожери на съдебната реформа – уважаемите реформатори. Ето затова казвам, че това е фалстарт на съдебната реформа, която искате, защото сте заедно по етажите на властта с хора, чиито инициали фигурират в това тефтерче, ако мога да кажа образно – инициалите от тефтерчето оживяха и в пълни имена заедно с Вас те вече са по етажите на властта. Това е истинският проблем. Няма как да е случаен и да убедим българските граждани, че е случаен моментът, в който изчезна това тефтерче, това важно доказателствено средство. Не, няма нищо случайно!
Може би тук трябваше да използваме присъствието – вече в друг ракурс – на уважаемия Лазар Груев, може би да поговорим с него в рамките на това обсъждане как той вижда съдебната реформа, най-важната реформа, която чухме като заявка от новото управляващо мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Репликата ще бъде съвсем кратка. Между другото – тефтерчето е доказателство, а не доказателствено средство. Не е зле да бъдем точни в терминологията.
Съдебната реформа не може да има фалстарт, преди да започне. Но тя е важна именно защото управляващите не са и няма да бъдат перфектни. Ако ние чакаме идеалните хора да вземат властта, то тогава може би няма да имаме нужда и от правосъдие. Само че това са комунистическите идеали от четиридесетте години, времето, когато баща ми е учел право и са му обяснявали, че това е умираща специалност и няма да може да работи по нея. Той не е работил по други причини – чисто семейни. Правото не е и няма да бъде умираща специалност, защото хората на власт винаги ще бъдат несъвършени, винаги ще има корупция, злоупотреби, натиск. Винаги ще има подобни тефтерчета. Въпросът е, че за тях трябва да има разследвания, наказания за всяка форма на злоупотреба и натиск. Не трябва хората, извършващи злоупотребите – пак казвам, това ще се случва винаги, във всяко едно управление и всяка една държава – да могат да контролират по незаконен начин хората, които след това трябва да ги разследват и да ги съдят.
Така че недейте да компрометирате идеята за съдебна реформа с пример, който доказва само нуждата от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кънев.
Втора реплика.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, с отвращение вземам тази реплика, за да попитам: кой поръча тефтера? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Кой? Кой разнасяше тефтера в продължение на месеци, за да клейми този или онзи? Кой правеше постановки с някакви изслушвания на уж потенциални жертви по този тефтер? Пак казвам – защо тогава не извадихте тефтера, за да бъде прочетен? Кой имаше интерес Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси да няма състав и да не може да работи година и половина? И още тази комисия не може да функционира в пълен състав! Не искам да продължавам да проектирам въпроси в този смисъл. Не мога да бъда категоричен, но следя медийните изявления по този въпрос. Дори това, което чувам, е, че по висящото дело въпросният тефтер не е доказателство. Той бил изчезнал по друго разследване, което може би щяло да доведе до образуването на дело. При всички положения съм сигурен, че въпросният тефтер, тоест четири тефтера, са удостоверени още на фазата на досъдебното производство и те съществуват и понастоящем, макар вероятно не в оригиналния им вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Има ли трета реплика? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кънев, не на мен, а на Вашите избиратели дължите обяснения за това доколко и дали трябва да бъде идеално едно управляващо мнозинство. Не на мен, а на Вашите избиратели трябва да обяснявате какво правите в компанията на хора, които фигурираха във въпросния тефтер, точно като поръчители на това кой да бъде удрян, кой да бъде отлаган и кой да бъде поправян.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Кои са тези хора?
МАЯ МАНОЛОВА: Аз съм изумена от това, че Вие се чувствате комфортно в тази компания, но в крайна сметка това е проблем на Вас и на Вашите избиратели.
Що се отнася до съдебната реформа, тук проблемът е един – че ще трябва да я правите с тези хора, които оживяха от инициалите в тефтера и сега са Ваши колеги във властта и в управляващото мнозинство.
А що се отнася до въпроса на господин Кирилов, въпросът „Кой?” тук е пределно ясен. Кой е поръчителят е ясно. Това са лицата И.Ф., Цв.Цв., Б.Б. Отговорът е ясен. Даже въпросният назначен от Вас господин Златанов не го отрича.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Продължаваме с изказванията. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
С извинение взимам думата за изказване, но темата е сериозна, важна. Бих казал, че е редно поне с няколко заключителни думи да преминем към гласуване на този доклад.
Благодаря на всички магистрати, които през 2013 г. са положили усилия и старание да приложат точно закона, да дирят най-правилния му и справедлив смисъл. Смятам, че тези колеги са направили стъпка в посока да се върне доверието на гражданите към правосъдната система.
Ние оставаме да бъдем длъжници на правосъдната система в частта „материално осигуряване”, в частта „обезпечаване на бюджет”, поради което заявявам, че отдавна сме започнали подготовка и работа, за да можем да обезпечим липсващите бюджетни средства за осигуряване на сграден фонд на съдебната система и за – един вид – доокомплектоване на нейния бюджет.
Многократно сме коментирали сградните проблеми на съдебната система, но бих казал следното и за да не губим време: проблемите с материалното се преодоляват, но проблемите с качеството и с човешкия фактор са по-тежките. Ние затова по пестеливо можем да говорим, а кадровата ни система има нужда от справедливи правила и за нейното изграждане, и за атестиране и повишаване на съдиите в нея, както и за това вратата на тази съдебна система да бъде все пак отворена за честни, достойни и справедливи колеги, които да развиват правото и да развиват правосъдието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Кирилов.
Има ли реплики? Няма.
Професор Груев желае думата.
Заповядайте, господин Груев.
ЛАЗАР ГРУЕВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министре! Взимам думата буквално за тридесет секунди, защото считам, че в една цивилизована и демократична държава взаимодействието между институциите и раздялата трябва да бъдат цивилизовани. От тази най-висока трибуна искам да благодаря на всички народни представители, с които сме работили по време на Четиридесет и първото, Четиридесет и второто и сега Четиридесет и третото народно събрание, и вярвам, че Вие ще бъдете онзи парламент, който наистина ще даде на България поредната стъпка в подобряване дейността на съдебната власт.
Чисто човешки аз благодаря на Народното събрание и Ви пожелавам успех! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, проф. Груев.
Господин Министър, желаете ли да вземете думата? Не.
Последно, уважаеми дами и господа, има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Моля всички народни представители да заемат местата си в залата. Предстои гласуване.
Гласувайте, уважаеми колеги, Проекта за решение към точката.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги народни представители, поради изчерпване на дневния ред и седмичната програма – остава само контролът, следващото заседание е утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,25 ч.)

(Уточнение между Председателството на Народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, трябва да уточним деня за следващото заседание.
Направихме консултации с колегите.
Следващото заседание ще бъде в петък от 9,00 ч.
Моля за извинение за временното недоразумение!

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Алиосман Имамов
Секретари:
Юлиан Ангелов

Чавдар Пейчев