Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Айхан Етем и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 19 до 21 ноември 2014 г., както следва:
1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители: Николай Нанков и група народни представители.
2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители – първи законопроект; и втори законопроект – на Министерския съвет.
3. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносители: Волен Сидеров и група народни представители – един законопроект; и втори – на господин Михаил Миков и група народни представители.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносител: Георги Кадиев.
5. Проект за решение за даване на съгласие за подготовка за поемането на външен държавен дълг. Вносител: Министерският съвет.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител: Министерският съвет.
7. Проект на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител: Временната комисия за изработване на Проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, предложението на Председателския съвет от тази сутрин е предвиденият в проекта за програма, който Ви е раздаден, парламентарен контрол за тази седмица да отпадне, тъй като държим до края на пленарната седмица, в петък да бъде приет Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, за да може да бъде обнародван във вторник и от сряда Парламентът да заработи с конструирани постоянни комисии по него.
Режим на гласуване за предложената Ви програма.
Гласували 179 народни представители: за 159, против 6, въздържали се 14.
Предложението е прието.
По реда на чл. 49, ал. 3 от Правилника е постъпило предложение за включване като точка в седмичната ни програма на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, с вносител господин Сидеров и група народни представители. Искането за включване в седмичната програма е направила госпожа Ташева.
Не може да бъде допуснато до гласуване това искане, тъй като определеният двумесечен срок по чл. 74, ал. 3 от Правилника не е изтекъл. Докладвала съм съответно предложението на Председателски съвет. Няма как да бъде подложено на гласуване. След като изтекат сроковете, тогава ще се случи това.
Няколко съобщения.
В Народното събрание са постъпили два материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно:
а) индексите на потребителските цени за октомври 2014 г.;
б) информация за третото тримесечие на 2014 г. за брутен вътрешен продукт – експресни оценки, и за наблюдение на работната сила.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От днес всички постъпили до 18,00 ч. във вторник законопроекти, проекти на решения и доклади на комисии ще се предоставят от администрацията на Парламента на служебната поща на всеки народен представител, тоест достъпът до материалите ще бъде в електронен вид и на народните представители не следва да се раздават на хартиен носител.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 12 до 18 ноември 2014 г., както следва:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители: Вили Лилков и група народни представители. Водеща е Временната комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител: Борис Станимиров. Водеща е Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносители: Цветан Цветанов и група народни представители. Водеща е Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители: Николай Нанков и група народни представители. Водеща е Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносители: Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Временната комисия по бюджет и финанси.
Проект за решение за даване на съгласие за подготовка за поемането на външен държавен дълг. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Временната комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители: Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Временната комисия по бюджет и финанси.
Проект на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител: Десислава Атанасова, председател на Временната комисия за изработване на ПОДНС.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители: Цветомир Михов и група народни представители. Водеща е Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители: Янаки Стоилов и група народни представители. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Процедура от името на парламентарна група – заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа, позволете ми да Ви представя декларация от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Ние, народните представители от Политическа партия „Движение за права и свободи” със самочувствието на най-последователната евроатлантическа партия в България, представляващи избиратели със силно изострено чувство за свобода, защото познават несвободата и дискриминацията от времето на асимилаторската политика, притежаващи утвърден с времето рефлекс срещу всеки дискриминационен акт, уязвени и/или отнети права, потъпкани свободи, прояви на високомерие и език на омраза срещу малцинствата в страната, заявяваме с цялата си категоричност, че не приемаме и остро осъждаме безспорния дискриминационен и ксенофобски акт срещу български гражданин, притежаващ нужния образователен и административен ценз, и ултимативните призиви за уволнение от работа само заради греха, че носи името Орхан Исмаилов.
Според нас е недопустимо различия от етнически, религиозен, езиков и културен характер да се представят като политическа демаркационна линия в обществото. Това не само е несправедлив и неморален акт. Това е категоричен рецидив на преддемократични модели, несъвместими със съвременното европейско гражданско общество.
Приемаме с убеденост факта, че българският етнически модел е сериозен капитал, ресурс за развитие и стратегическа ценност за България, с която обогатяваме европейските и световни примери. Малцинствата могат да бъдат интегрирани ефективно, само когато априори се признае идентичността им. Обратният случай по презумпция е асимилация.
Убедени сме, че несистемният и националпопулистически профил на Патриотичния фронт ще постави в перманентен режим на провокация управляващата коалиция чрез подобен род антидемократични попълзновения.
Поради тази причина напомняме на управляващите две партии, че при допуснат компромис с базови демократични ценности и основни права и свободи, в името на ефимерен коалиционен комфорт би се стигнало неминуемо до загуба на проевропейска идентичност и компрометиране на европейски стандарти и демократични норми.
Призоваваме министър-председателя на Република България да не създава условия за проява на лимитирана интеграция и толерантност с граници към малцинствата чрез своите послания. В зависимост от качествата на съответния експерт той може да назначи и един, и 100 представители от малцинствата, а не фиксиран брой 10.
Разчитаме на прогресивната българска общественост да отхвърли и да се противопостави на подобни актове, провокиращи етническа, религиозна и расова омраза и последващ страх в обществото.
Надяваме се премиерът на страната да е несломима бариера пред проявата на грозни дискриминационни атавизми от мракобесни времена.
Уверяваме всички, че ако тези два фактора бъдат преодолени, преднамерените антидемократични и противоречащи на евроатлантическите ценности действия, ще срещнат непоколебим отпор от политическа партия „Движение за права и свободи” в българския парламент. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кърджалиев.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Внесен е от Николай Нанков и група народни представители.
Постъпил е доклад от Временната комисия по правни въпроси.
Господин Кирилов, слушаме доклада Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на вниманието Ви:
ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за устройство на територията, № 454-01-42, внесен от Николай Нанков и група народни представители на 12 ноември 2014 г.
На свое заседание, проведено на 13 ноември 2014 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Николай Нанков и група народни представители
На заседанието присъстваха: госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Таня Милева – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Лазарина Стоичкова – съветник в кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и господин Ивайло Иванов – директор на дирекция „Обществени поръчки и правно обслужване” в Агенция „Пътна инфраструктура”.
Мотивите на законопроекта бяха представени от вносителя господин Нанков.
Законопроектът съдържа промени, продиктувани от взетото на 7 ноември 2014 г. Решение на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България. С него Министерството на регионалното развитие се преобразува в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, а Министерството на инвестиционното проектиране се закрива. С оглед на това преобразуване са необходими законодателни промени в Закона за устройство на територията и други нормативни актове, свързани с него. Законопроектът предвижда функциите на министъра на инвестиционното проектиране, включително и тези по отношение на Дирекцията за национален строителен контрол и Агенцията по геодезия, да се поемат от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предлага се също така започнатите производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, които са били в правомощията на министъра на инвестиционното проектиране, да се довършват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти за строежи от първа и втора категория с индикативна стойност над 10 млн. лв., финансирани с публични средства, както и издаването на разрешения за строеж за тях, за които не е започнато производство, да се извършва от общинските или областни администрации.
Госпожа Павлова заяви подкрепата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предложения законопроект. Също така подчерта необходимостта от него, тъй като към момента инвестиционният процес в страната е блокиран, поради невъзможността да бъдат изменени подзаконовите нормативни актове, от които той зависи. Предложените промени дават възможност и за освобождаване на щатни бройки, които впоследствие следва да бъдат прехвърлени към новосъздадените министерства.
В дискусията взеха участие народните представители Явор Хайтов, Десислава Атанасова, Мая Манолова и Филип Попов.
В хода на дискусията госпожа Атанасова и господин Хайтов заявиха подкрепа за законопроекта.
След проведената дискусия, Временната комисия по правни въпроси с 13 гласа „за”, 0 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 454-01-42, внесен от Николай Нанков Нанков и група народни представители на 12 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
От името на вносителите – господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на Вашето внимание е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Няма да бъда многословен, да не преповтарям това, което председателят на Временната правна комисия каза в доклада на Комисията, ще отбележа няколко основни пункта по така предложения от нас законопроект.
На първо място, бих искал да подчертая, че това е логично продължение на взетото на 7 ноември 2014 г. решение на Народното събрание за структурата на Министерския съвет, в която Министерството на регионалното развитие се преобразува в Министерство на регионалното развитие и благоустройството и се закрива Министерството на инвестиционното проектиране.
И тъй като в правния мир вече не съществува субекта Министерство на инвестиционното проектиране, то всички негови функции с предложения от нас законопроект минават в Министерството на регионалното развитие и благоустройството – функциите по устройство на територията, функциите му по контрол и координиране на инвестиционния процес в страната, функциите по свикване и ръководене на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика, и всички останали, свързани с Изпълнителната агенция по геодезия, картография и кадастър, Дирекцията за национален строителен контрол, да не изброявам всичките функции на Министерството на инвестиционното проектиране.
На второ място, има и промени по същество. Те са много малка част от предложенията на настоящия законопроект. Мога да ги обобщя в две основни части.
Първата е, връщане отново правомощията на общините в унисон с политиката на децентрализация – да съгласуват, одобряват проекти със стойност над 10 млн. лв. Функция, която притежаваше вече несъществуващия министър на инвестиционното проектиране.
На второ място, министърът на регионалното развитие и благоустройството ще одобрява – това отново е промяна по същество – инвестиционни проекти и съгласува такива, които касаят национални обекти, обекти с обхват и значение повече от една област и такива, свързани с републиканската пътна инфраструктура, железопътните магистрали и железопътните линии. Преценили сме, че това ще улесни изпълнението на проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”, тяхната координация. Трябва да имаме и предвид, че дори изграждане част от републикански път, неговият обхват в 99% от случаите с повече от една област.
На трето място, с настоящия законопроект, в съответствие с поемането на функции на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от Министерството на инвестиционното проектиране, променяме редакционно над 60 закона, по-точно 61 и два кодекса – Изборния и Гражданско процесуалния кодекс.
С това ще завърша – може би някои от Вас си задават и логичния въпрос защо толкова форсираме процеса на внасяне и, дай Боже, приемане на настоящия законопроект. Форсираме процеса и държим той да бъде приет максимално бързо. Не искаме да губим нито ден в нищо правене, нито ден в лутане, тъй като в момента Министерството на регионалното развитие и благоустройството е блокирано в своята дейност – както в своята административна дейност, така и в законотворческата. Не може да издаде нито един подзаконов нормативен акт, нито може да приеме своя Устройствен правилник без настоящите промени в Закона за устройство на територията. Завърших. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Нанков.
Преди да открия дебатите, ще Ви припомня с колко време разполага всяка една парламентарна група съгласно чл. 54, ал. 1 от нашия Правилник.
Парламентарната група на ГЕРБ разполага с 30 минути, БСП лява България – 21 минути, Парламентарна група Движение за права и свободи – 21 минути, Парламентарна група на Коалиция „Реформаторски блок” – 17 минути, Парламентарна група „Патриотичен фронт” – 17 минути, Парламентарна група Български демократически център – 16 минути, Парламентарна група на партия „Атака” – 15 минути, Парламентарна група „Алтернатива за Българско възраждане” – 15 минути и нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути общо.
Откривам дебатите.
Имате думата за изказвания. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 454-01-42, внесен от Николай Нанков и група народни представители на 12 ноември 2014 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедура – заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, с оглед изложените становища в представянето и липсата на дебат, който да сочи на противни становища, предлагам, ако колегите подкрепят и нямат възражения, няма обратни становища, да допуснете гласуване на второ четене на същия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли обратно становище? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на господин Кирилов за допускане разглеждане на второ гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 119, против 5, въздържали се 17.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме заглавието на законопроекта.
Гласували 141 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 20.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в изречение първо думите „Министърът на регионалното развитие” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”, а изречение второ се заличава.
2. В ал. 2 думите „Министърът на регионалното развитие” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”, а изречение второ се заличава.
3. В ал. 3 думите „Министърът на регионалното развитие” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 2. В чл. 5, ал. 7 думите „Министърът на регионалното развитие, министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 3. В чл. 6 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 думите „Националният експертен съвет по инвестиционно проектиране” и запетаята след тях се заличават.
2. Алинея 5 се отменя.
§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Министърът на регионалното развитие и министърът на инвестиционното проектиране издават” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава”.
2. В ал. 3 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 5. В чл. 56, ал. 6 думите „министъра на инвестиционното проектиране, министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 6. В чл. 62, ал. 11 думите „министъра на инвестиционното проектиране, министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 7. В чл. 70, ал. 4 думите „Министърът на регионалното развитие и министърът на инвестиционното проектиране издават” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава”.
§ 8. В чл. 75, ал. 4, изречение първо думите „Министърът на регионалното развитие и министърът на инвестиционното проектиране издават” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава”, а в изречение второ думите „министъра на инвестиционното проектиране, министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 9. В чл. 84, ал. 3 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 10. В чл. 86, ал. 1 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 11. В чл. 95 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В ал. 4 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
3. В ал. 5 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 12. В чл. 96 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В ал. 2, 3 и 4 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 13. В чл. 97, ал. 3 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 14. В чл. 117, ал. 1 думите „министърът на регионалното развитие” се заменят с „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 15. В чл. 124, ал. 2 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 16. В чл. 124а, ал. 4 се изменя така:
„(4) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за:
1. обекти с обхват повече от една област;
2. обекти с национално значение и/или национални обекти;
3. републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии.”
§ 17. В чл. 124б ал. 3 се изменя така:
„(3) Заповедите на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 124, ал. 2 и чл. 124а, ал. 4 и на областния управител по чл. 124а, ал. 3 се публикуват на интернет страницата на министерството или на областта и се изпращат на съответната община за разгласяване по реда на ал. 2.”.
§ 18. В чл. 127 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 думите „Националния експертен съвет по инвестиционно проектиране” се заменят с „Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика”.
2. В ал. 10 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
3. В ал. 11 думите „министъра на регионалното развитие” и „Министерството на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 19. В чл. 128 ал. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика за:
а) обекти с обхват повече от една област;
б) обекти с национално значение и/или национални обекти;
в) републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии.”
2. Точка 3 се отменя.
§ 20. В чл. 129 се правят следните изменения:
1. В ал. 3:
а) точка 2 се изменя така:
„2. министъра на регионалното развитие и благоустройството за:
а) обекти с обхват повече от една област;
б) обекти с национално значение и/или национални обекти;
в) републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии.”
б) точка 3 се отменя.
2. В ал. 4 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване параграфи с номера от 1 до 20 заедно с тяхното съдържание.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 18.
Параграфи с номера от 1 до 20 включително, заедно с техните текстове, са приети.
Господин Кирилов, продължете от § 21 нататък.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател.
„§ 21. В чл. 135, ал. 1 думите „до министъра на регионалното развитие или до министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „или до министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 22. В чл. 137, ал. 2 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 23. В чл. 139, ал. 5 думите „Министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 24. В чл. 141, ал. 6 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. министъра на регионалното развитие и благоустройството за:
а) обекти с обхват повече от една област;
б) обекти с национално значение и/или национални обекти;
в) републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии.”
2. Точка 3 се отменя.
§ 25. В чл. 145 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) точка 2 се изменя така:
„2. министъра на регионалното развитие и благоустройството за:
а) обекти с обхват повече от една област;
б) обекти с национално значение и/или национални обекти;
в) републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии.”
б) точка 3 се отменя.
2. В ал. 3 думите „на Министерството на регионалното развитие или на Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят с „или на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството”.
§ 26. В чл. 148, ал. 3 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. министъра на регионалното развитие и благоустройството за:
а) обекти с обхват повече от една област;
б) обекти с национално значение и/или национални обекти;
в) републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии.”
2. Точка 3 се отменя.
§ 27. В чл. 149, ал. 4 думите „министъра на регионалното развитие, министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 28. В чл. 150, ал. 1 думите „министърът на регионалното развитие или министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „или министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 29. В чл. 158, ал. 2 думите „от министъра на регионалното развитие или от министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „или от министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 30. В чл. 160, ал. 3 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 31. В чл. 166, ал. 2 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 32. В чл. 167, ал. 2, т. 3 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 33. В чл. 168, ал. 3 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 34. В чл. 169 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В ал. 4 думите „Министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 35. В чл. 169а се правят следните изменения:
1. В ал. 2 и в ал. 5 навсякъде думите „министъра на инвестиционното проектиране се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В ал. 6 думите „Министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството самостоятелно”.
§ 36. В чл. 176а, ал. 6 думите „Министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 37. В чл. 177, ал. 2 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 38. В чл. 178, ал. 3, т. 1 думите „технически и енергиен паспорт” се заменят с „технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики”.
§ 39. В чл. 192, ал. 5 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 40. В чл. 193, ал. 6 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да спрем дотук.
Подлагам на гласуване параграфи от 21 до 40 включително, заедно с така предложеното съдържание от докладчика.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 19.
Параграфи от 21 до 40 включително, заедно с тяхното съдържание по доклада, са приети.
Продължете, моля.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин председател, моля друг член на Временната правна комисия да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбира се.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
„§ 41. В чл. 198 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В ал. 3 думите „Министърът на регионалното развитие” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 42. В чл. 215, ал. 1 думите „министъра на регионалното развитие, на министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 43. В чл. 220 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява контрол по спазването на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството, в това число влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряването на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите.”
2. В ал. 2 думите „Министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 44. В чл. 222, ал. 1, т. 13 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 45. В чл. 225, ал. 4 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 46. В чл. 232б, ал. 2 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 47. В чл. 236 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 48. В чл. 239, ал. 1, т. 1 думите „министъра на регионалното развитие и министъра на инвестиционното проектиране съгласно компетентността им” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 49. В допълнителните разпоредби в § 1, ал. 1 в изречение първо думите „Министърът на регионалното развитие” и „Министерството на регионалното развитие” се заменят съответно с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”, а изречение второ се заличава.
§ 50. В Заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 18:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява строителни и технически правила и нормативи, издава наредби и инструкции и одобрява образци на документи по прилагането на този закон.”;
б) в ал. 4 думите „Министърът на регионалното развитие” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”;
в)алинея 7 се изменя така:
„(7) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с ръководителите на заинтересуваните централни и териториални администрации одобрява техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на съоръженията и мрежите на техническата инфраструктура.”
2. В § 19 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
3. Параграф 30 се изменя така:
„§ 30. Изпълнението на закона се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
§ 51. В § 123 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012 г.) в ал. 3 думите „Министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: До тук.
Подлагам на гласуване от §41 до §51 включително, заедно със съдържанието, представено от докладчика.
Гласували 111 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласувайте заглавието на раздела „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 104 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 13.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„§ 52. (1) Започнатите производства по изработване и одобряване на общи устройствени планове или на техните изменения от компетентността на министъра на регионалното развитие, които не са приключили до влизането в сила на този закон с издаване на акт за одобряването им, се довършват по досегашния ред от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Започнатите производства по изработване и одобряване на подробни устройствени планове или на техните изменения от компетентността на министъра на регионалното развитие, които не са приключили до влизането в сила на този закон с издаване на акт за одобряването им, се довършват по досегашния ред от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Започнатите производства по изработване и одобряване на подробни устройствени планове или на техните изменения от компетентността на министъра на инвестиционното проектиране, които не са приключили до влизането в сила на този закон с издаване на акт за одобряването им, се довършват по досегашния ред от съответния областен управител, общински съвет или кмет на община в зависимост от териториалния обхват на плана.
(4) За дата на започване на производство по изработване и одобряване на общи или на подробни устройствени планове или на техните изменения по ал. 1, 2 и 3 се смята датата на допускане (разрешаване) или възлагане изработването на съответния устройствен план.
(5) Започнатите производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, които са били в правомощията на министъра на регионалното развитие или на министъра на инвестиционното проектиране, се довършват по досегашния ред от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(6) Производството по ал. 5 се смята за започнато, ако инвестиционният проект е внесен за съгласуване и одобряване в Министерството на регионалното развитие или в Министерството на инвестиционното проектиране до 7 ноември 2014 г.
(7) Изменения по реда на чл. 154, ал. 5 в инвестиционни проекти, одобрени от министъра на инвестиционното проектиране или от министъра на регионалното развитие до 7 ноември 2014 г., се допускат от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
§ 53. Подзаконовите нормативни актове, издадени от министъра на регионалното развитие или от министъра на инвестиционното проектиране до влизането в сила на този закон, запазват действието си и се прилагат до тяхното изменение и допълнение или до издаването на съответните нови актове, доколкото не му противоречат.
§ 54. В Закона за регионалното развитие (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие”, „министърът на регионалното развитие” и „Министерството на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”, „министърът на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 55. В Закона за водите (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „Министерството на регионалното развитие”, „министъра на регионалното развитие” и „министърът на регионалното развитие” се заменят съответно с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”, „министъра на регионалното развитие и благоустройството” и „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 56. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 36 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В останалите текстове на закона думите „Министерството на регионалното развитие”, „министъра на регионалното развитие” и „министърът на регионалното развитие” се заменят съответно с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”, „министъра на регионалното развитие и благоустройството” и „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 57. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие”, „министърът на регионалното развитие” и „Министерството на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”, „министърът на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 58. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр...) навсякъде в закона думите „министъра на инвестиционното проектиране”, „министърът на инвестиционното проектиране” и „Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”, „министърът на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 59. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие”, „министърът на регионалното развитие” и „Министерството на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”, „министърът на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 60. В Закона за геодезията и картографията (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8, ал. 3 думите „заместник-министър на регионалното развитие” се заличават.
2. В останалите текстове на закона думите „министъра на инвестиционното проектиране”, „министърът на инвестиционното проектиране”, „заместник-министър на инвестиционното проектиране” и „Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”, „министърът на регионалното развитие и благоустройството”, „заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме от § 52 до § 60 включително, заедно с така предложения текст от докладчика.
Гласували 115 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 18.
Параграфи от 52 до 60 включително, заедно с текста, предложен от докладчика, са приети.
Продължете, госпожо Атанасова, ако обичате, с § 61.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„§ 61. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 37, ал. 3 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В останалите текстове на закона думите „министъра на инвестиционното проектиране”, „Министърът на инвестиционното проектиране” и „Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”, „Министърът на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 62. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” и „министърът на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството” и „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 63. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г., изм., бр. 35 и 53 от 2014 г. ) навсякъде думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 64. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 65. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „Министерството на регионалното развитие” и „министъра на регионалното развитие” се заменят съответно с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството” и „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 66. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 4, ал. 3 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 наименованието на раздел I се изменя така: „I. Министерство на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 67. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 64, ал. 9 след думите „министъра на земеделието и храните” запетаята се заличава, а думите „министъра на регионалното развитие и министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „и министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В чл. 83, ал. 3 думите „министъра на регионалното развитие, министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
3. В чл. 125, ал. 4 думите „министъра на регионалното развитие, министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
4. В чл. 200, ал. 2 думите „министъра на регионалното развитие, министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 68. В Закона за управление на етажната собственост (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие”, „Министърът на регионалното развитие” и „Министерството на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”, „Министърът на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 69. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие”, „Министърът на регионалното развитие” и „Министерството на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”, „Министърът на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 70. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 12, ал. 3 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В чл. 18, ал. 2 думите „министърът на регионалното развитие” се заменят с „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да прекъснем.
Подлагам на гласуване параграфите от 61 до 70 включително заедно с така предложените текстове от докладчика.
Гласували 112 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 15.
Параграфи от 61 до 70 включително с тяхното съдържание са приети.
Продължете, господин Кирилов, с § 71.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
„§ 71. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 54, ал. 2 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В останалите текстове на закона думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 72. В Закона за насърчаване на инвестициите (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 73. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 292 думите „министъра на инвестиционното проектиране, министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В останалите текстове на закона думите „министъра на инвестиционното проектиране” и „Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 74. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 75. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” и „Министерството на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 76. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 77. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 2, ал. 4 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В чл. 16 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
3. В чл. 17, ал. 4 думите „Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
4. В чл. 19 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
5. В чл. 39, ал. 2 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 78. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр...) в чл. 24, ал. 2 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 79. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие”, „Министерството на регионалното развитие” и „заместник-министър на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”, „Министерството на регионалното развитие и благоустройството” и „заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 80. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 46, ал. 3 думите „министърът на регионалното развитие” се заменят с „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В чл. 46а думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 81. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 65, ал. 1, т. 2 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В чл. 69, ал. 4 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
3. В чл. 82, ал. 4 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
4. В чл. 171 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дотук, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване анблок параграфи с номера от 71 до 81 включително по вносител.
Гласували 107 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „§ 82. В Закона за горите (обн., ДВ, .бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 13, ал. 13 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В останалите текстове на закона думите „министъра на регионалното развитие” и „Министерството на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 83. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 25, ал. 5 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В § 3 от допълнителните разпоредби думите „Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 84. В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 85. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие”, „заместник-министър на регионалното развитие” и „Министерството на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”, „заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 86. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 385:
а) в ал. 1 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”;
б) в ал. 2 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”, а думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В чл. 391, ал. 5 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 87. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 88. В Закона за инспектиране на труда (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 2, т. 4 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В чл. 6, т. 3 думите „министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 89. В Закона за почвите (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” и „министърът на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството” и „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 90. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 118 в текста преди т. 1 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В § 13 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 91. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” и „министърът на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството” и „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 92. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 11 думите „министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 93. В Закона за защита от шума в околната среда (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 5:
а) в ал. 1, т. 3 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”;
б) в ал. 5 думите „министърът на регионалното развитие” се заменят с „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В чл. 8, ал. 1, т. 3 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
3. В чл. 11, т. 7 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
4. В чл. 14:
а) в ал. 1 думите „министърът на регионалното развитие” се заменят с „министърът на регионалното развитие и благоустройството”;
б) в ал. 2 думите „министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
5. В чл. 21 думите „министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
6. В чл. 31, ал. 1 думите „министърът на инвестиционното проектиране” се заменят с „министърът на регионалното развитие и благоустройството”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дотук, господин Кирилов.
Гласуваме анблок параграфи с номера от 82 до 93 включително по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
„§ 94. В Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 95. В Закона за устройството и застрояването на Столичната община (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 4, ал. 2 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 2, ал. 8 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”;
б) в § 13 думите „Министърът на регионалното развитие” се заменят с „Министърът на регионалното развитие и благоустройството”.
3. В приложението към чл. 3, ал. 2 навсякъде думите „Министерството на регионалното развитие” се заменя с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 96. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” и „Министерството на регионалното развитие” се заменят съответно с „министъра на регионалното развитие и благоустройството” и „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 97. В Закона за държавните помощи (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 5, ал. 2, т. 5 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 98. В Закона за достъп до пространствени данни (ДВ, бр. ...) в чл. 24, ал. 2 думите „заместник-министър на инвестиционното проектиране” се заменят със „заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 99. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 6, ал. 2 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 100. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 33, в текста преди т. 1 думите „Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 101. В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 10б, ал. 1 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 102. В Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 81, ал. 5 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 103. В Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 10е, ал. 2, т. 1 думите „Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 104. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 87, ал. 2 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 105. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „Министерството на регионалното развитие” и „министъра на регионалното развитие” се заменят съответно с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството” и „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване параграфи с номера от 94 до 105 включително по вносител.
Гласували 105 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
„§ 106. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 57, ал. 5 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството” .
§ 107. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 19, ал. 2 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 108. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 47, ал. 3 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 109. В Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. ...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 110. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 111. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 74, ал. 2 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 112. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 19, ал. 2 думите „Министерството на инвестиционното проектиране” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 113. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 77, в текста преди т. 1 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 114. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 12 думите „министъра на регионалното развитие” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
2. В чл. 125, ал. 2 думите „министъра на инвестиционното проектиране” се заменят с „министъра на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 115. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 51, ал. 12 думите „Министерството на регионалното развитие” се заменят с „Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
§ 116. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 11, ал. 3 думите „министъра на териториалното развитие и строителството и” се заличават.
§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване параграфи с номера от 106 до 115 включително по вносител.
Гласували 103 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 15.
Предложенията са приети, с това и на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Процедура.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам втора точка от Програмата за работа на Народното събрание да бъде пряко излъчвана по Българското национално радио и Българската национална телевизия, тъй като проблематиката касае всички българи и не мисля, че има от какво да се притеснявате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението за пряко излъчване на втора точка от програмата ни.
Гласували 114 народни представители: за 24, против 56, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Постъпил е доклад на Временната комисия по бюджет и финанси относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 454-01-2, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на същия закон, № 402-01-6, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2014 г.
С доклада на Временната комисия по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, процедура по допуск в залата на: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Божидар Алексов – заместник-директор на Агенция „Митници”, и Соня Вълкова – директор на дирекция „Правнонормативна” в Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване за процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Слушаме доклада, който в никакъв случай не е резюме на стенограмата, достатъчно е обемен, но занапред ще влезем в темпото за спазване на Правилника.
Слушаме Ви, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ДОКЛАД
относно законопроекти за изменение и допълнение
на Закона за данък върху добавената стойност,
№ 454-01-2, внесен от народния представител Волен Сидеров
и група народни представители на 27 октомври 2014 г.,
и № 402-01-6, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2014 г.
На свое заседание, проведено на 13 ноември 2014 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
На заседанието присъстваха: министърът на финансите Владислав Горанов, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, и Красимир Сивев – началник на отдел в същата дирекция.
Законопроектът с вносител народният представител Волен Сидеров и група народни представители беше представен от Николай Александров.
Със законопроекта се предлага да се въведе нулева ставка на данъка върху добавената стойност за стоки, които са произведени в България, като хранителни продукти, лекарства, учебници и учебни помагала.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от министъра на финансите Владислав Горанов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност цели хармонизиране на националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и регламенти в областта на косвеното облагане, на минималната помощ, както и прецизиране на законови разпоредби с цел улесняване практическото им прилагане.
Основните моменти в законопроекта са следните. (Шум и реплики.)
Съгласно Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари
2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (Директива 2008/8/ЕО), считано от 1 януари 2015 г. се предлагат изменения, свързани с облагането на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставяни от данъчно задължени лица на данъчно незадължени лица, установени в Европейския съюз. Тези доставки ще се облагат в държавата, където получателят им е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
За доставчиците на тези услуги се предлагат два режима за обслужване от типа „мини едно гише” с цел облекчаване на данъчно задължените лица при изпълнение на техните задължения по ДДС. Режимите дават възможност на лицата да определят само една държава членка, наричана държава членка по идентификация, чрез която да изпълняват по електронен път всичките си задължения за регистрация, деклариране и внасяне на данък върху добавената стойност за извършените от тях доставки. Режимите не са задължителни, а доставчикът сам избира дали да ги прилага.
Обхватът на услугите, попадащи в двата режима, е посочен в Допълнителните разпоредби на проектозакона.
Телекомуникационните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и електронните услуги, предоставяни в държави членки, в които доставчикът на услугите е установен по седалище или по постоянен обект, не попадат в обхвата на специалните режими. За тези доставки данъкът се декларира и отчита в съответната държава членка.
В съответствие с Директива 2008/8/ЕО са предвидени периоди, през които данъчно задължено лице няма право да ползва отново даден режим, когато доброволно го е напуснало или е преустановило предоставянето на услугите в обхвата на режима, както и разпоредби за задължително изключване на доставчик при системно неспазване на правилата за прилагане на режимите.
Предложено е въвеждане на задължителна регистрация по закона за неустановен в страната доставчик, в случай че не е избрал да се регистрира за прилагане на режим за обслужване от типа „мини едно гише”, във връзка с предоставянето на далекосъобщителни услуги, услуги за радио-и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица (основно физически лица), които са установени или са с постоянен адрес или обичайно пребиваване в страната.
В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент (ЕС) № 1407/2013) се предлагат следните изменения:
1. Въвежда се понятието „едно и също предприятие“;
2. Предлага се промяна в същността на помощ de minimis, съгласно която общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на „едно и също предприятие”, не трябва да надхвърля праг от левовата равностойност на 200 000 евро, а за осъществяване на автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – праг от левовата равностойност на 100 000 евро, за период от три бюджетни години.
3. Кумулира се помощ de minimis, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 с минималната помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес, както и с помощ de minimis, предоставяна съгласно други регламенти за помощ de minimis.
4. Помощта de minimis включва всички предходни помощи на преобразуващите се предприятия, в случаите на преобразуване или прехвърляне на предприятия.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В Закона за акцизите и данъчните складове:
Предложенията за промени са с цел отстраняване на несъответствия на българското акцизно законодателство с европейското законодателство, както и прецизиране на законови разпоредби с цел улесняване практическото им прилагане от митническите органи.
Основните промени са следните:
Предлага се по-прецизно определение за „частни развлекателни полети и плаване” в чл. 4, т. 15 от закона. Въвежда се определение за вложител в данъчен склад. Предлагат се изменения и допълнения в чл. 12, с които се цели създаване на по-ясна процедура за предаване на отпадъците от тютюн за унищожаване, тъй като действащите разпоредби затрудняват контрола на митническите органи по правилното проследяване на отпадъците от тютюн.
Предвижда се допълнение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от закона с оглед създаване на равнопоставеност на данъчно задължените лица, като се предоставя възможност вино, произведено от обект за винопроизводство на малък винопроизводител, да може да се изпраща и до лицензиран складодържател в друга държава – членка на ЕС.
Предлага се промяна в чл. 39 за поетапно увеличение на акцизната ставка на цигарите и времеви график за достигане на минималните нива на облагане от 90 евро за 1000 къса до 31 декември 2017 г. а именно:
Акцизната ставка за цигарите е, както следва:
1. на специфичния акциз – 101 лв. на 1000 къса;
2. на пропорционалния акциз:
а) 25 на сто от 1 януари 2016 г.;
б) 27 на сто от 1 януари 2017 г.;
в) 28 на сто от 1 януари 2018 г.
Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от:
1. 161 лв. за 1000 къса от 1 януари 2016 г.;
2. 168 лв. за 1000 къса от 1 януари 2017 г.;
3. 177 лв. за 1000 къса от 1 януари 2018 г.
Предложена е редакционна промяна на чл. 47, с която се конкретизират изискванията към интернет достъпа на митническите органи до автоматизираната система за отчетност на лицата, без да е необходим достъп до пълната функционалност на системата. Предлага се да бъде въведено изискване в данъчните документи по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, задължително да се посочва продажната цена (за цигарите), вместимост на опаковката и брой опаковки.
Предвидена е промяна в чл. 94, с която ще се ограничи възможността за неправомерно използване на тежки и маркирани горива не по предназначение като гориво за отопление, а като моторно гориво, за което акцизната ставка е в по-висок размер. Предлага се създаването на нов член 94а, поради наличието на законова празнота по отношение налагането на административнонаказателна санкция на лицата, получили или разпоредили се неправомерно с маркирано гориво за отопление.
Предлага се допълнение в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 с цел правна защита на процесуалните действия на митническите органи, предприети спрямо физически лица неправомерно държащи акцизни стоки.
Предлагат се промени в чл. 107ж относно реда за обжалване на решенията, с които се определят задължения за акциз, като същите ще бъдат обжалвани не по реда на АПК, а по реда на ДОПК.
С предвидената промяна в чл. 124, ал. 8 е предоставена възможност енергийни продукти отнети в полза на държавата, да могат да се предоставят безвъзмездно на определен кръг лица, по ред определен с наредбата по чл. 124, ал. 4 на министъра на финансите.
В Закона за корпоративното подоходно облагане:
Предложенията за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане са изготвени във връзка с необходимостта от въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз в националното законодателство.
В тази връзка са направени следните предложения:
1. Предложена е промяна, с която с данък при източника няма да се облагат доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, платени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица от Европейския съюз, когато платеца и получателя на дохода са свързани лица и при изпълнение на условията, изисквани от европейското законодателство и разписани в закона.
2. Предложени са промени относно данъчните облекчения, представляващи минимална и държавни помощи, които произтичат от задължението на Република България, като държава членка да отрази действащите от 1 януари 2014 г. и от 1 юли 2014 г. нови европейски правила за минимални и държавни помощи, както и изискванията, наложени в процеса на нотификация на данъчните мерки.
Промените са аналогични с тези в Закона за данък върху добавената стойност: въвеждане на понятието „едно и също предприятие”, промяна в същността на помощ de minimis, включване в помощта de minimis на предходни помощи на преобразяващите се предприятия, в случаите на преобразуване или прехвърляне на такива.
Предвижда се данъчното облекчение, представляващо минимална помощ за 2014 г. да се прилага от данъчно задължените лица, които отговарят на новите условия на Регламент № 1407/2013.
Предложен е преходен режим, съгласно който данъчно задължените лица, които не отговарят на новите условия за минимална помощ, а са преотстъпвали корпоративен данък през 2014 г., да не дължат лихви при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски за
2014 г., както и лихви за невнесените в срок дължими авансови вноски.
Предложени са промени и относно данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.
В новите Насоки 2014-2020 г. се определят условията, съгласно които държавите членки могат да отпускат държавна помощ на предприятията за регионално развитие.
Едновременно с това в законопроекта са направени промени във връзка с одобрената от Европейската комисия Карта на национална регионална държавна помощ 2014-2020 г. за Република България. Съгласно Картата на регионалните помощи на България цялата територия на България ще отговаря на критериите за регионална помощ по член 107, § 3, буква „а” от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който се разрешават помощи в райони със стандарт на живот под средното равнище за Европейския съюз или в райони с висока безработица.
Максималният интензитет на помощ за големи предприятия, осъществяващи проекти в страната, се определя на 50% от общите инвестиционни разходи в пет региона на Република България и на 25% в Югозападния регион.
Промяна е направена и в определението за предприятие в затруднение. Същата произтича от изискването на Насоките 2014-2020 г. регионалната помощ да не може да се отпуска на предприятия в затруднено положение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, включително техните измененията и замени. Предвид приемането и прилагането на Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение, в които определението е променено, то промяна е инициирана и в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Предложена е промяна и в определението за производствена дейност. Промяната отразява изричната забрана в Насоките 2014-2020 г., съгласно която същите не се прилагат към държавната помощ, предоставена в енергийния и авиационния сектори.
Въведени са някои нови условия, изисквани от Насоките 2014-2020 г., във връзка с активите, включени в първоначалната инвестиция, и наличните активи и техните стойности.
Предвидена е промяна, с която се въвежда изискване за подаване на формуляр за кандидатстване за помощ.
Във връзка с новите Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014-2020 г., които са в сила от 1 юли 2014 г., в законопроекта са направени и някои промени във връзка с данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители.
Една от промените предвижда промяна в определението за предприятие в затруднение, която произтича от факта, че Насоките въвеждат собствено определение за предприятие в затруднение, което е по-разширено в сравнение с определението дадено в Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение, което ще се прилага по отношение на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.
Предвидена е промяна, с която се въвежда изискване към големите предприятия за подаване на формуляр за кандидатстване за помощ. В тази връзка е дадено и определение за голямо предприятие.
Предложенията, свързани с данъчните облекчения, ще окажат положително въздействие върху инвестиционната активност и заетостта, което ще се отрази благоприятно на икономиката на страната като цяло.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
Промените в ЗДДФЛ са изготвени във връзка с новите европейски правила в областта на държавните помощи за периода 2014-2020 г. и привеждане в съответствие на националните разпоредби, регламентиращи минимална и държавни помощи под формата на данъчни облекчения.
В Закона за местните данъци и такси:
С проекта се предлага промяна в разпоредбите на чл. 48 и 49 от Закона за местните данъци и такси. С направените предложения отпада задължението за деклариране от лицата, които са освободени от данък при безвъзмездното придобиване на имущество в случаите на чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9, както и при получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК):
Предложенията за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са във връзка с въвеждане на мерки за осигуряване на прозрачност на данъчно-осигурителна информация при прилагане на режима по държавните и минимални помощи и предоставяне на възможност за подаване на документи по електронен път в Националната агенция за приходите чрез персонален идентификационен код.
Предлага се да не се прилагат разпоредбите за опазване на данъчно-осигурителна информация в случаите на получаване на държавна и минимална помощ. Промяната е изготвена във връзка с необходимостта от увеличаване на прозрачността в областта на държавните и минимални помощи в съответствие с разпоредбите за прозрачност, които са въведени в редица регламенти и насоки на Европейската комисия.
Предлага се предоставяне на възможност за подаване на документи по електронен път чрез персонален идентификационен код (ПИК). Промяната е във връзка с разработваните нови електронни услуги от Националната агенция за приходите за предоставяне на интегрирана информация на задължените лица и на други институции, имащи право по закон на тази информация.
Предложението има за цел намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите, свързани с попълването и подаването на данъчни и осигурителни декларации в НАП, както и за минимизиране на грешките, допускани от задължените лица при попълването на декларациите.
След представяне на законопроектите се проведе обсъждане, при което представителите на Министерството на финансите изразиха становище за неподкрепа на законопроекта с вносител Волен Сидеров и група народни представители. Мотивите за това са, че въвеждането на подобна мярка само за стоки, произведени в България, ще е дискриминационно и ще представлява нарушение на европейското право. За хранителни продукти, фармацевтични продукти и книги, съгласно Приложение III от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, могат да се прилагат намалени ставки, но не по-ниски от 5 на сто. Съгласно чл. 98 от директивата държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки и страната ни вече се е възползвала от тази възможност, като в националното законодателство е въведена ставка от 9 на сто за облагане настаняването, предоставяно в хотели и подобни заведения и нулева ставка за доставки, изрично посочени в Закона за данък върху добавената стойност.
По отношение учебниците и учебните помагала съгласно чл. 132 от Директивата доставката на същите е освободена доставка и тази разпоредба е транспонирана в чл. 41, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност. Освен това въвеждането на нулева ставка на хранителните продукти и лекарствата ще доведе до над 1,2 млрд. лв. загуби за държавния бюджет, ще увеличи административната тежест и разходите за бизнеса, както и риска от данъчни измами.
В хода на дискусията, отчитайки изложените аргументи от представителите на Министерството на финансите, членовете на Комисията се обединиха около становището за неподкрепа на законопроекта с вносител Волен Сидеров и група народни представители и подкрепа на законопроекта с вносител Министерският съвет.
След обсъждането на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По законопроекта с вносител Волен Сидеров и група народни представители: „за” – 1 народен представител, „против” – 11 народни представители, „въздържали се” – 3 народни представители.
2. По законопроекта с вносител Министерският съвет: „за” – 12 народни представители, „въздържали се” – 3 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 454-01-2, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 402-01-6, внесен от Министерския съвет на 11.11.2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Дебатите са открити.
Моля народните представители, които желаят да участват в тях... (Реплика от народния представител Миглена Александрова.)
Права сте, госпожо Александрова. Единият законопроект е с вносител Министерският съвет, но обсъждаме и законопроект с вносител господин Сидеров и група народни представители.
От името на вносителите – имате думата като вносител. Коректна е реакцията Ви.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание предоставяме въпросния закон, който цели да намали данъчните ставки и ДДС-то в размер на 0% за храни, лекарства, учебници и учебни помагала.
Ще Ви прочета част от мотивите: „Ниските доходи, отчайващата покупателна способност, съчетани с прогресивното повишаване на цените на храните в България, поставиха множество невъзможности пред българските домакинства да се справят със закупуването на основни хранителни продукти – явление, което не сме наблюдавали в страните – членки от Европейския съюз, или тъй наречените „наши европейски партньори”.”
Тук, естествено, ще отворя една скоба, тъй като от Министерството най-вероятно някой ще каже, че сме в дефлация и тази година това би означавало понижаване на цените. Ще отворя тази скоба и ще Ви поясня, че голяма част от българското население в момента се намира под прага на бедността, което респективно също означава, че тези семейства изпитват невъзможност да закупят основни хранителни продукти, както и медикаменти за здраве.
Продължавам нататък: „Повишаването на минималната работна заплата в страната в същия период не може да догони ръста на цените, които бяха през съответните години. Говорим от 2009 г. насам. Същото се отнася до нивата на пенсиите и социалните плащания. Години наред българските граждани биват принудени да заплащат едни от най-високите данъчни ставки като стойност в Европейския съюз”.
Именно това сме целели и сме го показали в табличен вид. Малко по-надолу сме описали включително и върху храните в редица други държави от Европейския съюз – къде се използват такива данъчни ставки. В момента нулева данъчна ставка примерно фигурира в Малта, където минималната работна заплата е приблизително 700 евро, за разлика от България, но и дотам ще стигнем.
За разлика от множество от страните в Европейския съюз, страната ни няма диференцирани ставки за ДДС, освен за туризма, което беше казано и също може да бъде използвано. Въпреки директивата има 9%, който е върху туризма. Тук много коректно беше отбелязано и в доклада.
Според нас напълно възможно е да бъде отбелязана нулева ставка в ДДС-то при хранителните продукти. Това се явява като помощ към местното производство. Защо сме го записали като „местно производство”? Една от причините са субсидиите, които Европейският съюз отделя на страната ни. Знаете, че ние все още сме в догонващ режим откъм страна на субсидиите за земеделско производство, което ни вкарва и ни поставя в неконкурентни условия спрямо другите европейски държави. Именно на базата на вътрешнополитическата и външнополитическата ситуация в момента се стигна до състояние на дефлация, където ние наблюдаваме едно нещо, което се нарича „ефект на Съюза”, или невъзможността на Европейския съюз да изнася редица хранителни стоки навън за страни като Русия – нещо, което Вие одобрявате като пакет от мерки за натиск по икономиката на Русия, но в момента ни се връща на нас и ни се предлага вътрешнообщностно – ние да го купим на значително по-ниска цена, което от своя страна е упражняван натиск върху месните производители, тъй като те в тази линия не се явяват конкурентоспособни, тъй като техните земеделски субсидии са значително по-малко от тези, които са на западноевропейците.
Продължаваме нататък. В редица държави, както казах, има различни данъчни ставки върху хранителните продукти. Ще Ви прочета част от тях, защото винаги сме обичали в тази зала да цитираме какво било положението в Европа и как трябва да вървим по европейския път, да бъдем западно ориентирани и да се опитаме да догоним целия Европейски съюз. Най-вече в това управление, в което Вие действително се явихте като евроатлантическо, реформистко насочено и прочие. Ние можем да започнем тази реформа отсега, тъй като говорим за данъчен закон, който ще бъде отбелязан и ще влезе в бюджета.
Данъкът върху добавената стойност в някои страни, например в Германия, е 19% (говорим за хранителните продукти), в Чехия – 15%, Гърция – 13%, Испания – 10% (виждате, тук има едни лоши държави), Кипър – 18%, Италия – 10%, Люксембург – 3% (при минимална работна заплата, ако не греша, 3500 лв., а тук при 350 лв. е 20%), Малта – 0%, Холандия – 6%, Австрия – 10%, Словения – 9,5%, Словакия – 10%, Финландия – 14%.
Най-вероятно някой ще дойде и ще каже: „Ама положението в тези държави е коренно различно”. Положението е различно, защото през годините там се водеше различна политика, далеч по-различна от колониалната, която е тук.
Влизането ни в Европейския съюз не ни докара до такива нива, каквито ние очаквахме, респективно каквито очакваше обществото. Това, което се рекламираше от 2005 г., беше, че видите ли, едва ли не на 1 януари 2007 г. ние влизаме в Европейския съюз и ще текнат едни реки от мед и масло и всичко ще се оправи. Истината се оказа, че с влизането ни в Европейския съюз или тъй нареченият „ефект на Съюза”, който дойде при нас, беше един затлачен износ на стоки, които ние традиционно сме продавали и сме изнасяли в страните – членки на Европейския съюз. Ако погледнете стокооборота и стокообмена между редица държави след влизането на България в Европейския съюз и преди влизането ни в Европейския съюз, ще забележите трайна тенденция на намаляване на самия стокооборот. Да, някой ще каже, че в момента голяма част от стокооборота – 179%, се формира от вътрешнообщностния, тоест от Европейския съюз. Но ние загубихме традиционни печеливши пазари като руския, пазари на Изток. Миналата година имаше посещение от Икономическата комисия на Хърватския парламент, където казаха: „Добре, какво се случва? Преди сме имали 5 милиона стокообмен, а сега изведнъж имаме 1 милион, пък ние сме влезли в Европейския съюз.” Би трябвало да се предполага, че ще работим по-добре. Именно това е „ефектът на Съюза”, за който Ви говоря.
В сферата на медицината – ще помоля, където не съм прав, госпожа Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, да ме поправи – нашето предложение за лекарствата би ощетило бюджета в размер на 124 или 125 млн. лв. Не смятам, че тази цифра е голяма на фона на това, че всяка година приемаме бюджети в размер на милиарди за Здравната каса и всяка година се обяснява как Здравната каса не е реформирана, как проблемите в здравето са и редица медикаменти, които се заплащат от Касата, болничната, доболничната помощ и прочие. Ако искаме да влезем в сферата на реформите и да започне една реформа, можем да започнем с това, включително в здравната система. Казвам Ви го, защото тези пари могат да дойдат включително и от бюджета на Здравната каса, тоест в ущърб на Здравната каса.
Тук, колкото и да ме гледате по-критично, госпожо Атанасова, ще Ви кажа, че чисто икономически, ако постоянно се увеличава даването на пари за лекарства, това не означава, че 100% се подобрява здравето на хората. Тоест увеличаването на средствата за здравеопазване не води задължително до увеличаване на желания резултат. Именно поради факта, че от здравния министър е заявена реформа в сектор „Здравеопазване”, която ще бъде насочена да бъде постигнат ефект, то за да бъде постигнат ефект, той преминава през покупателната способност на редица медикаменти. Този ефект не може да бъде постигнат, ако обществото не може да си купи въпросните медикаменти, с които да се лекува правилно.
Ако Вие сте на друго мнение и смятате, че нашето общество днес, към днешна дата може да си позволява да бъде поставено в неравностойно положение спрямо други, неконкурентно от гледна точка на евросубсидиите, които се заплащат и онова, което получаваме тук, може да го гласувате. Да, някои ще кажат: „Вие не може да предлагате това нещо, защото искате то да бъде само за местните. Според договора за Европейския съюз ние нямаме право на това”.
Да, аз ще Ви кажа, както каза и министър Горанов на заседание на Комисията по бюджет и финанси, аз съм груб лобист за националното. Ако ще ме обвините в това – давайте, заповядайте, направете го! Защото за мен това е редното и правилното. За мен агресивният протекционизъм в условията, в които се намираме – чисто икономически, е възможно най-добрият път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Александров.
По втория законопроект, становището на вносителя, иска ли някой да вземе отношение? Не.
Обявявам почивка до 11,30 ч. и след това – дебати по законопроектите.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си в пленарната зала – заседанието продължава.
Откривам дебата по двата законопроекта на Закона за данък върху добавената стойност.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, от „Атака” предлагаме тези промени в закона с единствената цел – намаляване цените на храните, лекарствата и учебниците в България. Колегата ми господин Александров Ви каза някои данни за нивата на ДДС в останалите държави – членки на Европейския съюз. Мисля, че никой в тази зала не трябва да приема, че в най-бедната държава в Европейския съюз, гражданите на тази държава трябва да плащат едни от най-високите нива на ДДС върху храни, лекарства и учебници.
Само да Ви кажа, за последните десет години цените на храните в България са се увеличили с близо 80%. За тези десет години доходите на българите повишиха ли се с близо 80%? Не.
В същото време според изследване на Националния статистически институт над 43% от българите не могат да си купят месо. Представяте ли си, става въпрос за държава – членка на Европейския съюз, на НАТО, а всъщност българските граждани живеят като тези от третия свят!
Когато става въпрос за нивата на ДДС върху храните в Европейския съюз, Вие виждате – един Люксембург, в който минималната работна заплата е 1920 евро, ДДС върху храните е 3%. Нормално ли е в България с 350 лв. заплата или със 150 лв. пенсия ДДС върху храните да е 20%? Аз не смятам, че е нормално!
Когато става въпрос за лекарствата, ще Ви кажа някои данни какви са нивата на ДДС върху лекарствата в държавите – членки на Европейски съюз, така наречените от Вас „наши европартньори, евросемейство”.
В Белгия ДДС върху лекарствата, извинете, в Кипър ДДС върху лекарствата е 5%, в Малта ДДС върху лекарствата е 0%, в Австрия, една от държавите с доста висок стандарт в Европа – 10%, Полша – 8%, Португалия – 6%, съседна Румъния – 9% и така нататък. Е, какво правим?
Вие виждате последното изследване на Световната банка, според което смъртността в България е една от най-високите в световен мащаб. В момента в България смъртността е по-висока от държави като Либерия и Сиера Леоне, където бушува ебола. Коя е държавата от третия свят – Сиера Леоне, или България?!
Точно това е нашата цел и нашата теза – да намалим цената на лекарствата за българските граждани, защото в момента те нямат възможност да ги купуват. Много добре знаете, че дори и редица лекарства, произведени на територията на Република България, са по-скъпи за българина отколкото същите в Македония, Турция, в Сърбия. Българите масово пътуват до Гърция, за да си купуват лекарства, защото там са по-евтини. Какво е това?!
Обръщам се и към лявата част на Народното събрание, към така наречената „левица”, която уж трябва да е социална. Моля Ви, щом сте толкова социални, подкрепете това наше предложение.
А псевдопатриотите от паричния фонд, да Ви покажа ли политическата Ви програма от 2014 г., с която сте обикаляли при Вашите избиратели, какво сте им обещавали. В Глава втора „Бюджет и финанси”, т. 2 сте записали следното: „Патриотичният фронт, НФСБ и ВМРО са за гъвкава промяна на ДДС за лекарства, учебници, хранителни стоки”. Защо тогава господин Валери Симеонов и господин Емил Димитров в Комисията гласуваха против предложението на „Атака” за намаляването на ДДС върху тези стоки? Вие сте излъгали Вашите избиратели, така ли излиза?
Колеги, апелирам към всички Вас – да, ще кажете: „Това ще удари по бюджета, няма да има достатъчно приходи в бюджета”. Ами окей, хайде да сложим ДДС върху хазарта. В момента в България няма ДДС върху хазарта. Значи върху лекарствата ще има, ще има върху храните, ще има върху учебниците, върху всички стоки от първа необходимост, а върху хазарта няма да има, така ли? Ако искате, аз ще Ви подкрепя с две ръце да направим такъв законопроект.
Предложихме Ви да повишим доходите на българските граждани. Да, разбира се, ако го приемете при 500 лв. минимална пенсия и 1000 лв. минимална работна заплата, тогава – да, нека да не намаляваме ДДС-то върху храните и лекарствата. Обаче съгласете се със 150-200 лв. пенсия няма как да се живее!
Ако не подкрепите тези предложения на „Атака”, всъщност Вие узаконявате 25-годишния геноцид, който се извършва над българския народ. Точно заради това България е държавата, която се топи с най-бързи темпове в световен мащаб. Казах Ви: най-голяма смъртност. В България смъртността е по-висока от 80% от държавите от третия свят. За какъв Евросъюз ми говорите, за какви евроценности? Това ли са евроценностите? – Да измираме като мухи и тук да ми се подсмихвате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – Лъчезар Иванов, втора реплика – господин Валери Симеонов, трета реплика – Емил Димитров.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми колега Тодоров, радвам се на Вашето предложение и внимателно изслушах аргументите Ви.
През 2006 г., когато бях независим депутат, аз също като Вас предложих намаление цените на ДДС на лекарствата. Тук има доста колеги, които могат да припомнят фактите за различните страни за ДДС на лекарствата.
Тъй като слушах внимателно, вчера проследих как Вие гласувахте актуализацията на бюджета за Здравната каса. Вие ще отговорите после, тъй като това ми е питането: как Вие вчера „подкрепихте” бюджета на Здравната каса?
Вторият въпрос – тъй като Вие отново казвате, че милеете за бюджета, аз ще кажа, че с Вашето предложение около 1 млрд. 200 милиона ще коства на бюджета на държавата, това, което Вие предлагате. Вчера един от аргументите Ви да не гласувате актуализацията на бюджета беше свръхдефицитът, но това, което Вие предлагате днес – да натоварим този свръхдефицит с още 1 млрд. и 200 милиона.
Считам, че сте абсолютно прав с Вашето предложение, но може би това би могло да се реализира някъде към 2020 г., когато смятам, че икономиката на държавата може да си позволи дори да няма ДДС върху детските играчки, а не само върху детски храни, лекарства, медикаменти, учебници, книги – изключително важно, но на този етап икономиката на държавата, тъй като всички ние дясномислещите най-напред се интересуваме как върви икономиката на една държава и тогава вече, когато икономиката върви, всички ние ще можем и ще имаме огромното желание да заделим нужните средства за предлаганите от Вас промени в закона. Не говоря за „БСП лява България”, които харчат без да мислят, и след това друг трябва да плаща направените разходи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Втора реплика – господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Нямах намерение да се изказвам, но изказването на господин Тодоров е предизвикателно, арогантно и няма как да не взема отношение.
Мислех да Ви спестя това, уважаеми колеги патриоти, националисти – или каквито си искате се наричайте, но Вие ме принуждавате да Ви кажа, че законопроектът Ви е изключително непрофесионално подготвен. Даже нещо повече, аз имам чувството, че Вие правите това предложение за промяна на закона, само за да не мине. (Реплики. Възгласи от „Атака”: Е-е-е!”) Можеше да се постараете да направите справка, доколко има законово основание един такъв законов текст да бъде приет, а той няма как да бъде приет.
Мисля, че копирайки програмата на Патриотичния фронт, провеждате едни изпреварващи... (Силен шум и реплики от „Атака”. Възгласи: „О-о-о!”)
Има ли някакъв ред тука, или няма?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, не се намираме на предизборно събрание. Моля реакциите да са съответни на очакваните в пленарната зала.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е едно изпреварващо мероприятие, което да изпревари добре подготвения законопроект, който в момента изработваме. (Шум и реплики от „Атака”.)
Ще го видите дали ще е такъв.
В основанията за отхвърлянето на законопроекта, които са дадени и които бяха разгледани на Комисията по бюджет и финанси, са изложени много сериозно аргументите „против” приемането и въобще обсъждането на такъв законопроект. Аз не знам защо въобще е допуснат в зала. Ще Ви ги повторя – не претендирам ние да сме откривателите, но е така: не може да толерираш местни производители – това противоречи на европейското законодателство, няма как да стане това нещо. Или може би искате да набутате сегашното управление в едни санкции, които ще бъдат неотменно наложени – няма как да не бъдат наложени. (Реплики от „Атака”.)
Вие не може да отделите производителите на храни, на лекарства, на български и на европейски – няма как да стане. Така че само тука е заложено едно невъзможно условие за промяна на закона. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Второ, законопроектът Ви, това пък аз Ви го казвам, не отговаря на Закона за нормативните актове, тъй като няма финансова аргументация по отношение на промените, които ще предизвика в държавния бюджет. Само по тези две съображения законопроектът Ви е некадърно направен и невъзможен за приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов, просрочихте времето.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Съжалявам, вижте нашия законопроект и гласувайте за него следващия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Емил Димитров поиска. (Реплики от народния представител Емил Димитров.)
Отказвате се.
Господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми колега от „Атака” – не Ви помня името. (Реплики от „Атака”. Смях.) Наистина не Ви помня името.
Вие от „Атака” сте толкова безлични популисти (смях и оживление отляво, реплики от „Атака”), че честно казано се чудя как професора Станилов може да Ви ръкопляска на подобно, как да го кажа, поведение в Парламента. (Шум и реплики от „Атака”.)
Това не ме учудва. За пръв път, когато влязохте в Парламента, бродеха педофили от Вашата парламентарна група из кулоарите, сега бродят популисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Каракачанов...!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Мислех да подкрепя това предложение, защото го има в нашата програма, но начинът, по който Вие предлагате нещата, отношението Ви към колегите народни представители, а и слушайки изказванията Ви, показва едно – Вие всъщност не целите да решите проблема. Ако някой си е направил труда да Ви прочете законопроекта, ще види, че той е пълен и с правописни грешки, може би умишлено – думата „местни” се пише с „т”, а „месни” означава правени от месо, да Ви обясня. (Смях, оживление отдясно. Ръкопляскания от ПФ.) Ако нямате кой да Ви пише грамотно, ще Ви дам нашата секретарка да Ви прави законопроектите.
Истината е, че не желаете да решите проблемите на хората. Просто поставяте един елементарен популизъм и така сте го направили, че да не мине, за да можете после да казвате колко Вие сте велики. Мислех да гласувам, честно Ви казвам, но начинът, по който го правите, отношението към Патриотичния фронт с подобни обидни изказвания от въпросния господин, предрешиха моето гласуване.
Искам да Ви кажа нещо простичко – когато правите подобно предложение, кажете и откъде ще вземем тези милиард и 200 лв. за да попълним дупката от това.
Второ, ако искате да постигнете нещо. Хайде да направим едни предварителни консултации и да видим, защото и ние имаме идеи, и други колеги от Парламента имат идеи в тази посока – за диференцираните ставки, за детските облекла, по този начин в ситуацията на демографска криза да подпомогнем млади семейства. (Реплика от „Атака”: „Времето!”.)
Времето – Вашето изтече отдавна, моето за репликата изтече, а нашето тепърва започва. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Госпожо Председател, уважаеми колеги и Вас, господине, не Ви помня името – агент Иван ли бяхте? –как бяхте, не помня! (Смях от „Атака”. Шум и реплики.)
Когато казвате, откъде ще вземем тези пари? Аз Ви казах: нека да сложим най-накрая ДДС над хазарта. (Реплики от народния представител Лъчезар Иванов: „Има такъв”.)
Нека да спрем партийните субсидии, което „Атака” предложи в Четиридесет и второто народно събрание – предлагаме го и сега. Защо не спрем партийните субсидии?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сте го предложили, няма такъв законопроект.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Има, има такъв законопроект, госпожо Председател, и в Четиридесет и второто народно събрание. Вие го скрихте. (Реплики от ГЕРБ.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Тя не е била председател...
ИЛИАН ТОДОРОВ: Относно другия господин, който освен от кабеларки се оказа, че разбира и от много други неща. Искам да Ви кажа, че за един месец от Вас не съм видял подобен законопроект. Къде е?! (Реплики от ПФ.) Покажете го, дайте да го видим и да го подкрепим. (Шум и реплики от „Атака”.)
Ами нали казвате, че искате да намалим ДДС-то върху храните, лекарствата и учебниците. Няма такова нещо, говорите си едни празни приказки! Покажете го, дайте го и да го направим в интерес на българските граждани, а не да се правим тук на обидени и, разбирате ли, защото сме обидени – ние няма да гласуваме това, няма да се намали ДДС-то върху лекарствата и върху храните, защото русенският македонец се бил обидил! Извинявам се много! Благодаря Ви. ( Смях. Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател! Вземам думата по процедура и апелирам да използвате дадените Ви от Правилника правомощия, за да прекратите непочтителния, неуважителен и обиден тон към заместник-председател на Четиридесет и третото обикновено народно събрание. (Реплики от „Атака”.)
Второ, бих искал да предложа да бъде поканен главният вносител на този законопроект господин Волен Сидеров, защото без него ние няма какво да обсъждаме. (Възгласи: „Той е на Вардеро”.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обръщам се към всички народни представители, моля, излизайки на трибуната лексиката, която използваме, да бъде съобразена с коректния и почтителен тон, какъвто се дължи към всички народни представители.
Не искам от първите дни и седмици на това Народно събрание да прибягвам до предвидените в сега действащия, а живот и здраве от другата седмица и Правилник на Четиридесет и третото народно събрание.
Ръководството на Народното събрание няма да допуска подобна размяна на реплики, на характеристики, на обидни епитети към един или друг, бил той народен представител, заместник-председател или председател.
Имате думата за лично обяснение, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Ще помоля колегите да не ми споменават прерогативно името, как мога да правя такова или онакова нещо. Излизам за лично обяснение и използвам възможността да изляза на трибуната и да попитам: след като колегите от Патриотичния фронт са така настроени да приемат законопроекти в полза на обществото, какво правят в една неолиберална коалиция? Защото тези предложения за намаляване на ДДС върху ДДС ставките…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станилов, отклонявате се от личното обяснение. Взимате становище по същество. Ще имате възможност да се изкажете в дебата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Неолиберална концепция се изповядва от управляващите. Вие как ги подкрепяте с тази Ваша философия? Тя е просто невъзможна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поискайте изказване, ще Ви бъде предоставена тази възможност.
За изказване – народният представител Владислав Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по законопроекта, внесен от група „Атака” и по-точно чл. 28, т. 3.
Дори в Комисията, колеги, разисквахме това нещо и знаете, че доставката на стоки, които са местни – учебници и учебни помагала, и в момента са освободени от ДДС, така че не виждам смисъл въобще от това Ваше предложение, и приключвам с т. 3. Те са освободени! (Реплики от „Атака”.) Дори не сте прочели. (Реплики от „Атака”.) Те са освободени! Не сте прочели! Проблемът е Ваш.
Вашите предложения, меко казано са популистки, но аз си спомням и предложенията Ви за пенсиите, така че няма да ги коментираме. Освен това, което спомена колегата, че е дискриминационна мярка, съгласно чл. 98 и 99 от ДДС директивата държавите – членки на Европейския съюз могат да прилагат една или две намалени ставки. Ние в момента, ако не знаете, имаме – една стандартна ставка 20%, една 9% и една с нулева, както вече споменахме за учебниците и учебните помагала. България се е възползвала от тази възможност, която Вие така искате да промените.
Стигаме до ефекта върху приходите. Спомням си дебатите вчера – гласувате против, искате да няма дефицит, сега искате да съставите много голям дефицит от 1 млрд. 200 милиона. Затова искам да Ви обърна внимание, когато тръгнете да се изказвате, да дадете достатъчно логично обяснение откъде ще дойдат един милиард и двеста милиона.
Може да правим всякакви предложения, но искам да Ви кажа като човек, който е работил в тази сфера, че когато се определят такива нулеви ставки, създавате предпоставки за увеличаване на риска от данъчни измами. Това е за другите стоки групи, които не са с такава диференцирана ставка, което е много важно, и трябва да се има предвид, защото целта на всички правителства, аз не вярвам на някой от Вас да е по-различна, е да се минимизират данъчните измами. Затова и предложението в тази посока не е издържано от такава гледна точка.
Разбирам, че Партия „Атака” иска да се покаже в момента с един проектозакон, но той освен, че носи нещо популистко в себе си, нищо друго не носи. Не е нормално в тази ситуация с три точки, със споменат чл. 28 от Закона за ДДС Вие да искате да лишите бюджета от 1 млрд. 200 милиона.
Всички Вие ще започнете да говорите за пенсиите, за социалните придобивки, а в този и следващия проектозакон, който прави левицата, се опитвате 2 милиарда от постъпленията в бюджета да бъдат сведени до нула. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господине, когато казвате, че това е популистки законопроект, по пътя на Вашата логиката означава, че политиците в Малта са най-големите популисти в света, защото там данъкът върху лекарствата и данъкът върху храните е нула процента.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ние сме в България.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Да, ние сме в България. В Малта минималната работна заплата е около 700 евро, а в България всички знаем колко е.
Когато казвате за свръхдефицит – извинявайте, но единствената партия, която вчера не подкрепи актуализацията на бюджета беше „Атака” и никога не е ставало въпрос за свръхдефицит, а къде ще се харчат тези пари, защото никой не може да ни убеди, че тези 100 милиона, които сега ще отидат за здравеопазване, просто няма да потънат.
Аз Ви казах данните от Световната банка на кое място сме по смъртност. Тези 100 милиона отново ще отидат в бялата мафия, защото години наред наливаме пари в здравеопазването, наливаме, наливаме, наливаме, а в крайна сметка се оказва, че ако българският гражданин няма пари да си плати за лечението, просто умира. Това е една от причините да не подкрепим тази актуализация на бюджета.
Казвате: „Откъде ще дойдат пари?”. Ние казваме, че на година от България изтичат над 27 млрд. лв. Да, Вие с Вашата неолиберална политика казвате така: „Всичко трябва да е в частни ръце, да ни изпомпват, да ни изсмукват”, а ние тук само да стягаме коланите и да мрем като мухи, защото това е реалността. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Искам да задам един въпрос: когато колегите говорят за намаляване на ДДС – понеже аз не съм специалист по бюджет и не съм гледал обстойно тяхното предложение – искам да попитам, колега, когато Вие сте го преглеждали, там записани ли са мерки, които ще доведат до намаляване на цените или просто ще намалим ДДС-то на лекарствата и ще увеличим печалбата на фармацевтичните фирми? Аз това не мога да разбера. Има ли някакви мерки, които това са го предвидили и просто популистично говорим, че ще махнем ДДС-то, а какво ще се случи след това – да се оправя пак българският гражданин? Ако има такива мерки, се извинявам на колегите, но предполагам, че няма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Иванов, предложението на колегите всички го имате и то се състои от три изречения какво искат да направят в този член. Мерки няма и няма обосновки, като се вземат тези пари, тоест като се обложат тези ставки със ставка нула, откъде ще вземем тези пари, за да попълним бюджета. Затова много лесно се говори: „Давайте да намаляваме”, но никой не казва как ще покриваме и как ще изплащаме разходите на еди-кое си министерство, на Здравната каса, на образованието.
Аз искам само да Ви кажа и нещо друго. Ако това нещо се случи – първо, ГЕРБ няма да го подкрепи, така че съм убеден, че няма да се случи, и всички здравомислещи хора в тази зала няма да подкрепят такъв популистки закон. Но трябва да Ви кажа, че трябва да увеличим ДДС на другите стоки на 24%. Тогава за какво говорим, за какъв натиск? Значи ще стимулираме едни фирми, ще ги облагодетелстваме, а другите ще ги обложим с повече, за да покрием примерно тази дупка. Защото мисля, че това е друг вариант за покриване на дупката, която Вие отваряте. Затова като правите предложения, трябва да направите и обосновка откъде ще се случат тези неща, как ще се покриват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – по реда на заявката, има думата господин Кадиев. След него е господин Кючуков от Парламентарната група на АБВ, господин Славчо Атанасов. Те до момента са заявили изказване.
Слушаме Ви, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, първо, по законопроекта, внесен от Министерския съвет, тъй като всички се концентрирахме върху законопроекта на „Атака”. Аз нямам никакви особени забележки към него, освен една. Това е лошата практика в законопроект за изменение и допълнение на един закон да се правят промени в други закони, особено в случая с вдигането на акциза на цигарите от 2016 г. Не виждам никаква причина това да се прави в този законопроект, след като имаме цялата 2015 г. Закон за акцизите, за да се направят съответните промени.
По-кардиналният въпрос на днешното обсъждане е законопроектът на колегите от „Атака”. Съжалявам за леката профанизация, която се получи тук, на дебата (реплика на председателя Цецка Цачева), но всъщност въпросът е изключително важен. Той е дали България трябва да остане на единна ставка на ДДС, или трябва да има преференциални ставки на ДДС. Политиката на Министерството на финансите и на всички български правителства, поне от десет години насам, е единна ставка на ДДС по две причини – приходи в бюджета и лесно администриране.
Моите забележки към колегите от „Атака” са, че не изразиха потенциалните опасности в техния законопроект. Сега искам накратко да ги кажа.
На първо място, наистина е загубата на приходи. Когато правиш такова предложение, трябва да кажеш откъде ще дойдат и как ще компенсираш тези приходи.
На второ място, трудно администриране. Давам класическия пример с едни обувки примерно № 36, ако правите преференциална ставка за детски стоки. Обувките № 36 детски ли са, дамски ли са, какви са? Някой спомена тук за игрите. Ако аз отида и си купя една видеоигра, с която да играя в къщи, трябва ли да има намалено ДДС понеже тя е детска стока, защото моето дете също играе на тази игра? Така че опасностите от трудно администриране, опасностите от данъчни измами с намалени ставки наистина съществуват и това трябва да се признае.
Друг проблем, който поражда подобен законопроект, е отварянето на вратата. В момента, в който направите преференциална ставка за една, две, три стоки, веднага се появяват допълнително други стоки, които искат същата преференциална ставка. По тази причина аз бих бил изключително внимателен в това, което се предлага.
Четвъртият проблем, това е, че когато намалите ставката, Вие я намалявате за всички. Примерно храни. Хубаво, но има хора, които нямат нужда от намалена ставка на храните, тоест те могат да си ги позволят – бедни и богати всички получават по-ниската цена. Това е кардиналният проблем, който изобщо е със ставките на ДДС.
Поради тази причина, уважаеми колеги, аз лично не бих подкрепил законопроекта в частта му за храните, още повече там е най-голямата загуба за бюджета.
Бих подкрепил законопроекта и ще го подкрепя в частта му за лекарствата. Аргументите ми са следните. Лекарствата наистина са огромен проблем в България като цени. Наистина е по-евтино да купуваш лекарства от съседни държави – било заради по-ниски производствени цени, било заради по-ниски ставки на ДДС. Всеки от Вас познава хора, които ходят до Турция, до Македония, до Сърбия, до Румъния, до Гърция и купуват по-евтини лекарства.
Тук един от колегите, мисля, че колегата Иванов, каза – има ли мерки в законопроекта, които да гарантират, че тази намалена ставка няма да остане в производителите, тоест те да си надуят цените и крайният потребител пак нищо да не получи? Мисля, че при лекарствата такъв проблем няма да има, защото там достатъчно ясно е казано каква е надценката, която могат да си сложат търговците по веригата и би трябвало логично при неувеличаване на производствените цени, цената за крайния потребител да бъде с 10% по-ниска, ако примерно ставката бъде намалена на 10%. Тъй като считам, че цялостното освобождаване на лекарствата наистина създава риск за бюджета, аз лично бих бил склонен на някаква междинна стъпка – намаляване на ДДС на лекарствата на 10% с една-единствена цел. Това не е стока, която човек си купува, за да се храни повече и вечер да изяжда един или два килограма повече месо, а наистина хора, които имат нужда от това нещо – от тези лекарства, с цел облекчаване положението на всички тези хора, които в момента изнемогват и нямат възможност да си купят лекарства. Доколкото разбирам, ако са верни сметките, че цялостно освобождаване на ДДС на лекарствата би струвало – мисля, че казахте 174 милиона, значи половината би трябвало да бъде от порядъка на 100 млн. лв., което според мен е поносимо за бюджета. Отделно е, че може да бъде намерена допълнителна компенсация.
Тук колегата спомена – защо няма ДДС върху хазарта, четвърта точка от дневния ред е Законът за хазарта, където съм направил други предложения, не за ДДС. Имате пълната възможност между първо и второ четене да внесете предложения за слагане на ДДС, ако решите, че това е правилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики, колеги? Няма.
РЕПЛИКА ОТ „АТАКА”: Има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие тръгвате, а аз не знам закъде тръгвате – дайте знак, че искате реплика! Някой тръгва, някой се движи и аз трябва да знам във всеки един момент който тръгне нанякъде, че излиза за реплика.
Имате думата!
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Кадиев, ако искаме да имаме социална държава, държава на просперитет и развитие, то трябва да направим така, както правят нашите евроатлантически партньори и просто да намалим ставката на ДДС за храни и лекарства. Защото това е нашият европът. Нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля! Обърнах внимание преди малко – не си просете наказания, моля Ви!
ИЛИАН ТОДОРОВ: Да Ви кажа само нещо друго. В момента всяка една фирма възвръща своето ДДС. Нали така? Защо българският гражданин не може да си върне ДДС? Той отива, пазарува, но не може да си възвърне ДДС-то, фирмата може обаче, и когато казваме – дайте поне да му намалим ДДС, Вие казвате: „А, не, не!”
Когато ставаше въпрос и това, казахте за администрацията, то е работа на държавата – този, който управлява, той трябва да администрира и прави процесите така, че да не се случват злоупотреби. Той носи отговорността като управляващ, а не ние като опозиция, единствената в този Парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Тодоров, мисля, че не сме се разбрали. Аз всъщност ще подкрепя Вашия законопроект, като между първо и второ четене ще направя предложенията, за които казах сега – само и единствено по отношение на лекарствата, и то не нулева ставка, а намалена ставка от 10%. И считам, че това е нещо. Считам, че самият разговор за преференциалните ставки е нещо, което трябва да продължава в българския Парламент. Това обаче не води автоматично до намаляване на цените. Ако Вие сте ходили в Люксембург, за който споменахте, ще видите, че всички там отиват и пазаруват от Франция – същите тези хранителни продукти, независимо че в Люксембург ставката е 3%, а във Франция примерно е 10%.
Днешното решение не може да се основава единствено и само на това какво ще кажат българските избиратели, а трябва да се основава на това какъв ефект ще произведе върху цялостната икономика. Тук имате няколко параметъра. Имате параметъра за приход за бюджета, имате параметъра за създаване на възможности за данъчни измами – имате параметъра с даване на възможност и други хора да искат, и други бизнеси да искат и да бъдат недоволни от това. Всичко това трябва да се обмисли.
Завършвам с това, че във Вашия законопроект има някаква логика. Има смисъл от този разговор, аз просто искам да го продължим и да намерим оптимално най-доброто решение. В никакъв случай не отхвърлям пар екселанс идеята за преференциални ставки в България. Напротив, мисля, че вече обществото е дорасло, и данъчната администрация включително, до момента, в който да има преференциални ставки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кадиев.
За изказване – господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, но като представител на „бялата мафия”, ако правилно цитирам господин Тодоров, смятам, че трябва да си кажем освен популистката страна на въпроса и прагматичната му страна.
Това, че се говори за премахване или намаляване на ставката на ДДС за лекарствата, е чудесно. Аз го приветствам. Няма да влизам в подробности колко ще струва това на бюджета и доколко е съвместимо с нашите ангажименти като членове на Европейския съюз.
Въпросът е какво ще допринесе, дори и да се случи? Аз Ви казвам, че няма да допринесе нищо във вида, в който е предложено. Разковничето е в думата, която е сбъркана: „местни”. Защото „местните лекарства” са някъде около 6%, които се ползват от българските граждани. Ако Вие премахнете тази сбъркана дума и стане въпрос за лекарствените средства като цяло, тогава смятам, че може да се осъществи една истинска, и то ползотворна дискусия, която да бъде от полза на хората.
В този смисъл ако имам възможност, ще направя това предложение между първо и второ четене – да бъде променен текстът за лекарствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кючуков? Няма.
За изказване има думата господин Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колеги от „Атака”, не зная дали някой от Вас е водил сериозна административна структура. Много внимателно погледнах Вашия законопроект. Имайте предвид, че той се състои от пет изречения. Отдавам го на следното. Да, имате желание за тези неща, аз също имам желание. Тези работи, които представяте в момента тук, в Парламента, са записани и в нашата програма. Повярвайте ми, и най-добрата идея, когато начинът й за изпълнение не е добър, се опорочава. В момента се получава точно това – за изключително сериозни неща Вие в буквалния смисъл на думата изчерпвате, дискредитирате и опорочавате хубавите предложения.
Колеги, моето предложение е следното: да седнем и да го направим, както трябва.
Когато управлявате сериозно една административна структура, ще знаете, че най-важното нещо в нея е бюджетът – приходи и разходи. Във всяко управление и във всяка идея има приоритети. В момента Вие наистина предлагате много хубави неща. Ние ги подкрепяме, убеден съм, че и колегите от другите партии също ще ги подкрепят. Трябва обаче да се посочи откъде ще вземем, откъде ще дойдат парите, за да се случат тези неща, а не да говорите с общи приказки: ако стане това, ако стане онова.
В края на краищата, Вие бяхте два пъти в управлението на държавата, защо не го направихте?!
Ще Ви кажа и друго. Управлявал съм втория по големина град в България. вярно, беше обявен за най-социалния град в България не от мен, а от синдикатите на България. Вярно е, единствено в нашия град бяха безплатни детските ясли и детските градини, но всичко това си имаше цената. За това трябва стратегия, трябва направление, това е наука, колеги!
А не така – да хвърляте три предложения и впоследствие да кажете: „Колеги, ако не ги приемете, значи Вие сте лошите, а ние сме добрите!”.
Моля Ви се! Един законопроект е много сериозно нещо и трябва да има преди всичко икономическа обосновка.
И второ нещо ще Ви кажа. Всеки патриот трябва добре да познава българската история. Отнася за така наречения „русенски македонец”. Моля Ви, колеги, ВМРО никога не е била само организация на македонските българи. Вие поне, като твърдите, че сте патриоти, трябва добре да познавате българската история. По тази логика трябва да кажем на Пейо Крачолов Яворов чирпанския македонец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, полезни са припомнянията Ви, но се отклонявате от темата на дебата.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: И последно, госпожо Председател, съзнавам, че нарушавам правилника.
Ще завърша със следното. По време на Илинденско-Преображенското въстание председател на МВРО е Иван Гарванов, а той, колеги, е от Стара Загора. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Атанасов?
Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми колеги народни представители, искам да коригирам евроатлантиците от Патриотичния фронт, и по-специално господин Атанасов.
Господине, ние четири пъти сме били избирани в законодателната власт и нито веднъж не сме били в управлението на държавата. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от ПФ.)
И Вие, и Вие...
Може ли малко по-прилично?
И Вие, като администратор с голям опит, човек, администрирал втория най-голям град в България, виждам, че имате желание да се похвалите с това, би трябвало да знаете какво значи да бъдеш в управлението.
Разбирам, господа евроатлантици, че с глобализаторски размах искате да отречете насъщна необходимост на българското общество.
Търсите си поводи да не гласувате, защото сте в коалиция с ГЕРБ и с десните реформатори. Тук била изпусната буква, имало печатна грешка, освен това не било обяснено не знам какво.
Искам да цитирам Вашия лидер: „Не можеш да толерираш местни производители” – това противоречало на законодателството на Европейския съюз. Ето, това трябваше да чуят Вашите избиратели и да видят, че Вие сте против интересите на българските производители, защото защитавате чуждите. Аз лично се радвам, че излязохте да си признаете това.
Има обаче и друга политика, която се прилага много отдавна. Примерно във Франция се прилага още от времето на Саркози и се нарича „икономически патриотизъм”. Това е залегнало в програмата на Партия „Атака”. А това, че Вие копирате, плагиатствате, а след това не можете да го защитите, стана ясно днес. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Уважаема госпожо Ташева, слушах с огромно внимание репликата Ви. Дори мислех да не вземам отношение по нея, тъй като според мен самото Ви изказване беше крайно несериозно.
Ние не бихме подкрепили нещо, за което после ще ни се смее поне половин България – за начина, по който сте подготвили толкова сериозна тема, какъвто е този законопроект. Повярвайте, в България има интелигентни хора и те наистина ще го оценят.
Вярно е, Вие смятате, че за всеки влак си има пътници. Да, някои ще си кажат, че „Атака” е пак срещу всички. Това са пълни глупости! Просто истината е, че законопроектът Ви е крайно неподготвен. Дайте да се съберем и ще го направим както трябва. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Що се отнася, госпожо Ташева, за управлението ми на град Пловдив, ще Ви кажа, че в цялата българска история аз съм единственият кмет, който е дошъл на власт с по-малко гласове, а си е отишъл от власт с повече гласове. Това говори за начина ми на управление. Предполагам, се сещате?! Дойдох на власт с 56 хил. гласа, отидох си от власт със 70 хил. гласа. Дай Боже всеки да има 70 хил. гласа и да загуби изборите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Белемезов от групата на АБВ.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, ще направя кратко изказване по три или четири от основните точки на така поставения въпрос. Според мен темата за диференциацията на ДДС-ставката в България и общата данъчна рамка е изключително актуална. Тя е икономически издържана, тя при всички положения ще бъде тема, която касае нашето пространство и нашите обсъждания за доста дълъг период от време.
Темата като цяло е свързана и с редица промени, които трябва да бъдат направени – не само законодателни, но и с въвеждането на редица мерки, тъй като промяната в общата данъчна рамка във всеки един от нейните сегменти води респективно до друга промяна в друго направление.
Промяната на ДДС-ставката в някои от секторите по някакъв начин отваря много други допълнителни въпроси, които ние би следвало да решаваме, тоест формирането на допълнителни приходи в държавния бюджет. Казвам го неслучайно, защото знаете, че в държавния бюджет основно приходната част се формира от данъците като цяло. Диференцираната ставка, както много коректно господин Тодоров беше отбелязал за различните държави, където примерно ДДС-ставката на лекарствата е различна в различните държави, според мен обаче е подходяща предимно за държави, които имат много висока събираемост на данъчните приходи, тоест има изключително ефективно взаимодействие между институциите и бизнеса. Бизнесът не търси вратички и слабости в закона, чрез които да плаща по-малко данъци и по този начин, чрез по-високата събираемост, се формира доста по-добре държавният бюджет и неговата приходна част. Тоест диференциацията на ДДС-ставките е много актуална най-малкото за държави, които, на първо място, имат доста добра събираемост и на, второ място, не са във висок отрицателен бюджетен дефицит.
Някои от колегите поставиха въпроса за нулева ставка по различните направления. Знаете, че данъчната рамка в България е диференцирана на четири нива – общо 20% ДДС-ставка, след това преференциална ДДС-ставка за сектор „Туризъм”, нулева ДДС-ставка, което на практика не означава, че фирмите са освободени от ДДС, а по-скоро те ползват нулев процент на ДДС-ставка и това отваря опция за ползването на данъчен кредит по веригата на търговските взаимоотношения. И на четвърто място – освободените ставки.
Нулевият процент ставка на ДДС касае предимно определени режими, които са свързани с вътрешнообщностни доставки, вътрешнообщностно придобиване. И поради тази причина смятам, че той не е актуален за различните сектори, които бяха изброени – лекарства, храни и така нататък. По-скоро, ако търсим вариант, той трябва да бъде в посока диференциация, а не в посока нулева ставка.
Някой от колегите каза, че промяна на ставката само в определени сектори би довело до икономическо протекциониране на тези сектори. Ще Ви кажа, колеги, че моето мнение е малко по-различно, поради простата причина, че ДДС като ставка не е част от паричния поток на фирмите. Тоест нито една от фирмите, ако ползва преференциално ДДС, не би била привилегирована поради простата причина, че ДДС се дължи от крайния потребител.
Пак казвам и към вносителите от Министерския съвет, и към вносителите от Парламентарната група на „Атака”, темата е изключително актуална и тази тема ще бъде предмет на дискусии, повярвайте ми, не само днес, но и през следващата година. Но тази тема, както казах, е свързана и с редица промени, които касаят общата бюджетна рамка, а именно държавния бюджет.
По-скоро аз апелирам да разгледаме много внимателно темата и дори да се обединим около твърдението, че е необходимо да бъде направена работна група от експерти, които са достатъчно грамотни в темата, които експерти са към Народното събрание и съответно да преценим къде какви промени биха могли да бъдат направени не само по отношение на данъците. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Председател, уважаеми колеги, да, това е изключително важна тема – тема, която, както каза и колежката ми Калина Балабанова, когато предлагаше да се излъчва по Националното радио и телевизия, засяга българския народ. Всеки, за съжаление, взема лекарства, всеки се храни. Какви ще бъдат цените зависи от нас, от народните представители. В момента искаме да приемем една мярка, която е в интерес на народа ни, не нещо друго.
Какво виждаме обаче? Колегите от ГЕРБ излизат и започват с опорните точки – популизъм, това било популизъм. Работи за народа ни. Да, коренът на думата е такъв – народ. Но това работи за народа ни. Какво по-важно от това? Както искате, ако щете фашизъм го наречете, но това работи за народа ни. Като се вгледаш в нещо, в който от Вас да се вгледам, повярвайте ми, двеста кусура мога да му намеря, ето оттук – от трибуната, мога да го разплача от място, ако ги кажа. (Оживление.) Но не е това целта, колеги, не е това целта.
Тук на колегите от Патриотичен фронт да кажа – когато се разглежда закон на първо четене, се приема принципно, философията на закона. След това има един период до второ четене, когато се правят поправки, когато могат да се урегулират неща, когато може да се направи фината настройка, както някой от Вас би казал.
Откъде ще дойдат парите? Ами, нали Бойко Борисов е на власт?! Не някой друг – Бойко Борисов! Сюблимният, неповторимият Бойко Борисов! За който превеждаха вицове за Чък Норис, как може да се справи с всичко. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чуколов, отклонявате се от темата.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Как ще се отклонявам от темата? Говоря за Бойко Борисов, имате го в кабинета си на снимка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сме в режим на парламентарен контрол.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Бойко Борисов, нали той е избран, той е призван от българския народ да управлява България? Той трябва да се справи с това. Какъв управленец, какъв държавник, какъв началник си, ако не можеш да се справиш с това? (Реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, колегите от Патриотичния фронт да не се засягат, че господин Тодоров ги е нарекъл по някакъв начин. В интернет пространството и къде ли не Ви наричат с още по-тежки неща. Тук говорим за това, че трябва да покажем на българското общество, че има някой, който работи за него. Хайде с едно гласуване да докажем, че България не е колониална държава. Всяка цена може да се вдига в България – ток, вода, парно, консумативи всякакви, горива, всичко се вдига в България. Всяка една цена се вдига. Нека да покажем, че една цена може да се смъкне.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Това е данък и няма нищо общо.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Нека да го демонстрираме и да го покажем на народа ни. Иначе не можем да се наречем народни представители. Ти представляваш народа си. Хайде да излезем сега тук, да се спрем на жълтите павета, в центъра и да питаме хората на улицата, една бърза анкета да направим и ще Ви е ясно какво ще кажат.
Пак Ви казвам – тук е на първо четене. Внесете си в съответната комисия Вашите поправки, предложете това да се промени така, това да се промени така, но в крайна сметка целта трябва да бъде намаляване на тези цени. Нямаме право нещо друго да правим, с нещо друго да се занимаваме при положение че сме най-бързо изчезващата нация в Европа. Моля Ви, не използвайте такива думи, с които нещо хубаво, което се предлага, ей така да бъде отхвърлено, веднага да му се намери кусур. Пак Ви казвам – това може да се направи за абсолютно всичко.
Тук колежката ми Ташева засегна евроатлантически път. Не е евроатлантически. Говорим за български, за народен, за нашия път, който ние трябва да извървим – българската нация, българският народ трябва да го извървим, за да постигнем някакво благоденствие. Ясно ми е, че от ГЕРБ зададоха тона, че те няма да подкрепят този закон. От ДПС не се изказаха колегите, ще ми се да чуя и тяхното мнение, но те като либерална партия – досещам се накъде клонят. Това не е нещо, което ще накърни дадена коалиция, която сега... (Председателят Цецка Цачева дава знак че времето е изтекло.)
Моля Ви за удължаване времето, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължете времето.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Това не е решение, което ще развали коалицията, обединението, четворна, тройна, каквато ще да е. Това е решение, пак Ви повтарям, което работи за народа ни. И моят апел към Вас е: нека да приемем това на първо четене, между първо и второ четене внесете всички Ваши забележки, поправки, ние от „Атака” ще се съобразим, ако трябва с тях, ако има логика, ако нещо сме пропуснали. Никой не е безгрешен. Но като теглим чертата, най-накрая ползата, която ще бъде и ще се постигне с този законопроект, няма да бъде за нас от „Атака”, ще бъде за всички българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ДПС, като партия с ясен либерален профил, по принцип се отнася с резерви към опита да се провежда социална политика през данъците. Социална политика се провежда през бюджета и в този смисъл ние смятаме, че Четиридесет и третото народно събрание трябва да продължи политиката на приемственост по отношение на Закона за ДДС от гледна точка на съхраняването на унифицираната ставка. Това – първо.
Но аз взех думата, най-вече за да коментирам един аспект на прилагането на Закона за данък върху добавената стойност, който стои извън тялото на самия закон. Става въпрос, че в недалечно минало наблюдавахме една изключително порочна практика на възстановяване на ДДС. Не по поредността на дължимото възстановяване на ДДС от държавата на бизнеса, а по признака политическа лоялност на бизнес субектите. Никой не може да отрече това. И колкото и да е силен рефлексът да отричате абсолютно всичко, сторено от предишни управления, едно трябва да се признае на кабинета Орешарски – прекъсна тази порочна практика на политическата целесъобразност при възстановяването на данъка върху добавената стойност. По всеобщо признание на бизнеса данъкът се възстановяваше по поредността на настъпилото задължение от страна на държавата.
Много бих искал, освен приемственост по отношение на самата данъчна ставка, новият кабинет да демонстрира ясна, категорична приемственост и по отношение на равнопоставянето на всички бизнес субекти в страната. Това е най-важният въпрос днес, свързан с данъка върху добавената стойност.
Като либерална партия ние няма да влизаме в спора между идейни съмишленици, който наблюдаваме през последния час и половина, защото това, което наблюдаваме днес в пленарната зала, потвърждава гениалната мисъл на Чърчил, че най-жестоки са битките между идейни съмишленици. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Дебатите са закрити.
Моля народните представители да влязат в залата – предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 454-01-2, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители.
Припомням Ви доклада на Временната комисия, която предлага този законопроект да не се приема на първо гласуване.
Гласували 139 народни представители: за 13, против 74, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 402-01-6, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2014 г.
Гласували 136 народни представители: за 87, против 17, въздържали се 32.
Предложението е прието.
Колеги, преди да преминем към следващата точка, искам да се върна на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
В залата господин Кирилов докладва всички параграфи до 117 включително. Звуковият запис и видеозаписът доказват, че когато съм подложила анблок на гласуване всички параграфи, съм посочила като последен § 115, което не е вярно. Поради това сега нарочно ще подложа на гласуване параграфи с номера 116 и 117, за да може лапсусът, който съм допуснала, да бъде коригиран с надлежно решение от парламента.
Режим на гласуване.
Гласували 136 народни представители: за 107, против 11, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Госпожа Стоянова – процедура.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура за удължаване на работното време до приемане на точки 3, 4 и 5 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението Ви е за провеждане на дебати и гласуване по тези точки.
МЕНДА СТОЯНОВА: До т. 5 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на пленарния ден днес.
Гласували 138 народни представители: за 103, против 24, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Първият от тях е с № 454-01-7, внесен от Волен Сидеров и група народни представители. Вторият е с № 454-01-31, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
Изготвен е доклад на Временната комисия по бюджет и финанси.
С доклада ще ни запознае госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
на Временната комисия по бюджет и финанси
относно законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
№ 454-01-7, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г.,
и № 454-01-31, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 29 октомври 2014 г.
На заседание, проведено на 13 ноември 2014 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесени от народния представител Волен Сидеров и група народни представители и народния представител Михаил Миков и група народни представители.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: госпожа Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и Красимир Сивев – началник на отдел в същата дирекция.
Законопроектът с вносител народния представител Волен Сидеров и група народни представители беше представен от народния представител Николай Александров.
Със законопроекта се предлага от 1 януари 2015 г. да се въведе прогресивно данъчно облагане за доходите на физическите лица, което да замени действащата единна ставка от 10 на сто. Предлага се годишен доход до 4800 лв. да е необлагаем, от 4801лв. до 9600 лв. – ставка 10 на сто, от 9601 лв. до 14 400 лв. – ставка 14 на сто, от 14 401 лв. до 21 600 лв. – ставка 18 на сто, от 21 601 лв. до 30 000 лв. –ставка 25 на сто, от 30 001 лв. до 38 400 лв. – ставка 35 на сто и за доходи над 38 401 лв. – ставка 43 на сто.
Мотивът за предлаганата промяна е по-справедливо данъчно облагане на доходите на физическите лица, съобразено с размера на годишния доход на лицата.
Със законопроекта с вносител Михаил Миков и група народни представители се предлага да се въведе месечна и годишна скала за прогресивно данъчно облагане на доходите на физическите лица, като годишен доход в размер до 4080 лв. да бъде необлагаем, от 4080 лв. до 12 000 лв. ставката на данъка да е 10 на сто, а за горницата над 4080 лв., от 12 000 до 24 000 лв. – данък 792 лв. плюс 12 на сто за горницата над 12 000 лв., от 24 000 лв. до 60 000 лв. данък 2232 лв. плюс 15 на сто за горницата над 24 000 лв. и за доходи над 60 000 лв. данък 7632 лв. плюс 20 на сто за горницата над 60 000 лв. Освен това се предлага при месечното и годишно облагане на доходите на лицата необлагаемият минимум да се завишава с 15 на сто за първо дете и с още 10 на сто за второ дете, като това завишаване на необлагаемия минимум се декларира и ползва от единия родител по избор.
След представяне на законопроектите се проведе обсъждане, при което представителите на Министерството на финансите изразиха становище да не се подкрепят двата законопроекта.
Мотивите за това са следните.
Въвеждането на прогресивно данъчно облагане на доходите на физическите лица ще доведе до усложняване на данъчната система и увеличаване на административната тежест за физическите лица, както и до увеличаване на данъчната тежест на лицата с по-високи доходи, което ще увеличи размера на укритите доходи.
Прилаганата дългогодишна данъчна политика в България в областта на прякото облагане е за ниски ставки на преките данъци – корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица, като основен стимул за инвестиции и заетост.
Анализът на приходите от данъци върху доходите на физическите лица за периода 2008-2013 г. показва, че пропорционалният данък е довел до увеличаване на бюджетните приходи от 1971,5 млн. лв. данъци през 2008 г. на 2334,2 млн. лв. през 2013 г., което основно се дължи на намаляване на дела на укритите доходи. Освен това в действащия закон съществува данъчно облекчение за придобити доходи през съответната година, непревишаващи 12-месечни минимални работни заплати.
Бюджетният ефект от въвеждане на прогресивното данъчно облагане и данъчно облекчение за деца ще бъде загуба в размер на 811 млн. лв., в това число 772,5 млн. лв. от необлагаем минимум и 38,5 млн. лв. от данъчното облекчение за деца.
С оглед изложените аргументи от представителите на Министерството на финансите в хода на дискусията, членовете на комисията също се обединиха около становището да не се подкрепят двата законопроекта.
След обсъждането на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. по законопроекта с вносител народния представител Волен Сидеров и група народни представители: „за” – 1 народен представител, „против” – 11 народни представители, „въздържали се” – 4 народни представители.
2. по законопроекта с вносител народния представител Михаил Миков и група народни представители: „за” – няма, „против” –12 народни представители, „въздържали се” – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 454 01 7, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 27 октомври 2014 г., и № 454-01-31, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 29 октомври 2014 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Становище от вносител – заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Като съвносител, представям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен под № 454-01-31 от Михаил Миков и група народни представители.
Веднага искам да изтъкна, че приемането на този законопроект е крайно наложително от социална и данъчна гледна точка.
Законопроектът е кратък и ясен – само два параграфа, с които по същество се осъществява данъчна реформа, съчетаваща постигането на положителни фискални, икономически и социални резултати и цели.
За всеки вече е очевидно, че 25-годишният дяснолиберален български преход вкара България в задънена улица. Провеждането на предимно десни политики за сметка на огромното мнозинство на гражданите, има деструктивен социален и икономически ефект, поражда дисбаланси, създава несигурност и пречи на развитието на страната, трупа социално напрежение.
Българската социалистическа партия като лява партия, защитаваща принципите за социална справедливост и сигурност и защитаваща интересите на мнозинството, ясно заяви необходимостта от въвеждане на нова данъчна реформа, основаваща се на прогресивно облагане на доходите на гражданите.
Предлаганият на Вашето внимание законопроект ще реализира точно тази цел – ще премахне единната данъчна ставка върху доходите на физическите лица, популярна като „плосък данък” и ще извърши замяната й с прогресивен подоходен данък.
Плоският данък изигра своята роля и е време отново да се върнем към прогресивно облагане. Ние предлагаме прогресивен данък с първоначално ниска данъчна ставка – 10% за доходи до 1000 лв. месечно, респективно 12 000 лв. годишно, и плавно увеличение на процентната скала на данъчната тежест за по-високи доходи.
Уверен съм, че не трябва да спорим и няма да спорим за необходимостта от промяната на данъчното облагане и въвеждане на прогресивното облагане на доходите и че всички ще се обединим около мнението, че този начин на облагане е социално по-справедлив и съответства на социално икономическото състояние и целите на развитието на страната. Това според мен е очевидно. Само ще посоча, че този данъчен принцип е възприет в три четвърти от страните от Европейския съюз и че съответства по-точно на духа и на буквата на Конституцията, която постановява, че гражданите са длъжни да плащат данъци и, забележете, съобразно техните доходи и имущество.
Освен това прогресивният подоходен данък е и следва да се използва като средство за борба с бедността – приоритет, който е залегнал в Националната програма за развитие „България 2020”. Този приоритет е отразен в препоръките на Съвета на Европейския съюз и в оценката на Европейската комисия по отношение на Националната програма за реформи и Конвергентната програма за 2014 г. Ще припомня, че в документите на Съвета и на Комисията бедността и социалното изключване ясно са дефинирани като едно от най-сериозните предизвикателства за развитието на страната.
Пак там директно се посочва: българите са едни от най-застрашените от бедност и социално изключване в Съюза и че половината от българските граждани са изложени на най-голям риск от бедност. Ако искаме да се борим с бедността и социалното изключване, трябва да започнем с данъчна реформа съответна на социалното разслоение и да съобразим данъците с жизнения стандарт на различните групи в обществото. Предлаганият законопроект отговаря точно на тази необходимост.
За илюстрация ще Ви посоча само един пример: ако едно лице е с доход 300 лв. месечно, или 10 лв. дневно, според действащото плоско облагане държавата му взима 1 лв. данък от 10-те лева дневно и му остават 9 лв. за преживяване на ден. Ако друго лице има 3000 лв. месечен доход, или 100 лв. дневно, данъкът му е 10 лв. и му остават 90 лв. на ден. Кой според Вас понася по-голяма социална тежест и справедливо ли е лицата с най-ниски доходи, най-бедните хора да плащат колкото тези с високи и най-високи доходи? Очевидно – не. Ето защо крайно необходимо е да се извърши данъчна промяна, като се разпредели данъчната тежест съобразно доходите на физическите лица.
Парламентарната група на „БСП лява България” е за такава реформа и предлагаме тя да се осъществи без отлагане, с общо съгласие. За нас финансовата и социалната стабилност са еднакво важни. Според законопроекта данъчната реформа включва и определен гарантиран необлагаем доход за лицата с най-ниски доходи, за да се гарантира и осигури посрещането на най-важните жизнени потребности на хората.
Предлагаме да се въведе и елемент на семейно подоходно облагане, като необлагаемият минимум се завишава допълнително с определен процент за първо и второ дете. Такова законодателно решение би било и мярка за борба с демографския срив и за създаване на по-добри условия за пълноценно отглеждане на децата.
Уважаеми колеги, можем да спорим за отражението на законопроекта по отношение на бюджета. Аз лично се съмнявам в апокалиптичните прогнози на Министерството на финансите. Дори и да има намаление на данъка върху доходите на физическите лица, то може да се компенсира например от по-добра събираемост на ДДС и акцизи и от борба с контрабандата.
Можем да спорим за това – дали предлаганата скала за процентно увеличение е най-оптимална. За някои може да е твърде полегата и мека, за други – твърде висока и непосилна. Според мен в никакъв случай не натоварва съществено лицата с по-високи доходи, не променя техния жизнен стандарт.
Можем да спорим и за размера на необлагаемия минимум и дали той трябва да се обвърже с минималната работна заплата и да се приспада от всички доходи, включително и от най-високите. Според мен трябва, за да има универсалност и еднаквост и за да не се усложнява данъчното прилагане.
Можем да спорим дали има увеличение на административната тежест за данъчно задължените лица. Според мен – не, няма никаква увеличена административна тежест, тя е една и съща.
Можем да анализираме и какви ще са очакваните ползи от въвеждане на прогресивното подоходно облагане като стимулиращ фактор за увеличаване на потреблението на масово използваните стоки и услуги, като фактор за икономическо раздвижване и минимално повишаване на жизнения стандарт, за увеличаване и на събирания ДДС, акциз и корпоративен данък.
Но, уважаеми колеги, ако наистина сме отговорни пред избирателите и спазим дадената клетва „във всичките си действия да се ръководим от интересите на народа”, ако искаме да създадем потенциал за ускорено и устойчиво развитие, да позагладим социалните дисбаланси и намалим бедността, ние, всички народни представители – и от опозицията, и от управляващото мнозинство, трябва да постигнем съгласие за въвеждане на прогресивно облагане на доходите на физическите лица от 1 януари 2015 г. и да подкрепим по принцип този законопроект на първо четене.
За второ четене нека и другите колеги дадат своите конкретни предложения за размер на данъка. Нека отчетем и съобразим становищата на Министерството на финансите и в рамките на законодателната целесъобразност да приемем прогресивно подоходния данък с най-оптимални параметри. Това очакват от нас избирателите. Това е в интерес и за развитието на страната. Аз Ви приканвам да подкрепите този законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
По втория Законопроект с № 454-01-7 – становище на вносителя?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): С въвеждането на плоския данък през 2008 г. се въведе една голяма социална несправедливост. Широко рекламираното по онова време въвеждане на единна данъчна ставка с цел увеличаване на инвестиции и приходи се оказа само мираж. Ние от „Атака” винаги сме били против тази крайно дясна мярка, изповядвана от правителството по онова време, против сме и днес. Ясно се вижда, че освен да се използват хората с най-ниски доходи да пълнят хазната, плоският данък няма друга цел.
„Атака” винаги е отстоявала своите принципи, това прави и днес. Преди повече от пет години ние застанахме срещу тази мярка, така го правим и днес. Предлагаме един изключително разумен подход за промяна на плоската данъчна система, която единствено взема пари от бедния, за да кредитира разходите на държавата. В целия Европейски съюз има само две държави със същата плоска данъчна система, една от тях е България. Има ред богати и развити държави, по-примитивни в изработката на техните данъчни закони и техните бюджети използват прогресивно подоходно данъчно облагане. От данни е видно, че даже средната тежест при подоходното облагане за Европейския съюз е равно на 38,1%, като по-голямата тежест се поема от хората с по-високи доходи. Именно по този начин се коригира една социална неправда.
Ако се върнем назад във времето, от началото на световната финансова криза до 2008 г., ще забележим тенденция в развитите страни да се увеличават данъците на богатите и по този начин да се предпази обществото от широкото отваряне на ножицата на социалното неравенство. Напълно нормално е да се използва прогресивно подоходно облагане и като инструмент за преразпределение на благата. Тук имаме предвид паричните потоци.
Управителите и грабителите на България винаги са обичали да гледат какво правят на Запад. Ето, какво правят в сферата на подоходното облагане, като се вземе предвид, че прилагат прогресивно подоходно облагане и средните дължими проценти са: Германия – 47,5; Великобритания – 50; Франция – 46,8; Испания – 52; Австрия – 50; Италия – 47,3 и така нататък.
Неоснователни са твърденията, че плоската данъчна система е добра. Тя е добра, но само за богатите. Тук ние даваме следния пример: при облагане от 10% на всички доходи и заплата от 500 лв. и 5000 лв. ефектът е следният: 500 лв. равно на 50 лв. данък; 5000 лв. равно на 500 лв. данък. На пръв поглед човек с по-висока заплата плаща повече, но тези 500 лв. налог се измерват в това дали даденият човек няма да прибави още една екстра в поредния автомобил, който ще си купи, докато за лице със заплата 500 лв. и налог 50 лв. това са средства, необходими за нормално преживяване през месеца.
Аргументът, че с плоската данъчна система се е повишила събираемостта на задълженията, също не може и не трябва да се използва. Защо ни е Приходна агенция като НАП, ако тя не извършва своите задължения, а именно събираемостта на вземанията? С въвеждането на плоския данък се прехвърля тежестта за пълненето на бюджета върху бедния работещ човек. Екипите, работили по въвеждането на 10-процентната ставка по онова време, са били с ясното съзнание, че именно най-бедните ще бъдат ощетени.
Ние казваме „Стига!” на една огромна несправедливост. Искаме въвеждане на прогресивно подоходно данъчно облагане с необлагаем минимум, като според нашите изчисления това няма да навреди на постъпленията в бюджета, а напротив, даже ще ги повиши. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Откривам дебатите.
Заповядайте за изказване, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, не виждам доста голяма част от управляващите, защото това според мен е изключително важна тема. Тя, както и предишната, касае отново данъчното законодателство. Точно днес му е моментът. С това наше предложение ние целúм да върнем социалното там, където му е мястото, тоест да върнем социалния елемент при хората и те действително да получат облагодетелстване, а не да смятат държавата за своя мащеха, която само идва да им взима повече и да ги оставя без парици. Петдесет лева, както пише в нашите мотиви, в много случаи за българските семейства се явяват жизненоважни за доизкарване до следващата заплата. Това е основният проблем днес в обществото. Каквото и да си говорим, проблемът с доходите е най-съществено важният. И именно ние от Партия „Атака” винаги сме призовавали не само за тяхното повишаване, но и за приемане на редица мерки и стъпки в тази посока, та българинът действително да се чувства европеец, както много често политиците обичаме да заявяваме.
Смятам, че тук е мястото да проведем тази крайно необходима дискусия по отмяна на един социално несправедлив закон, чиято единствена цел е повишаване събираемостта на задълженията или бедният българин да дава пари на държавата, за да може след това държавата с тях да строи магистрали. Затова ще се радвам да чуя колегите – ако могат, да изразят своите становища, защото в нашата аргументация и нашите мотиви ние много ясно сме изразили онова, което мислим по същество. Смятаме, че то действително е най-необходимо и крайно важно за българина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Александров.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Обсъжданата тема е много важна, но вероятно тази дискусия ще премине твърде вяло, без оживени спорове. Резултатът от нея е предрешен. Това обяснява реакцията на пленарната зала. Но тя е толкова важна, че не може да бъде подмината с мълчание.
Аз няма да се впускам върху числата, които са заложени в тези законопроекти, но не защото те не са важни, а защото са само спор по технологията на определена политика. Мисля, че ние няма да стигнем до тези технологични въпроси поради факта, че предложените днес законопроекти от страна на БСП лява България и на „Атака” ще бъдат отхвърлени от мнозинството.
Нека да видим все пак пред какъв проблем сме изправени. Знаете, че сегашните начини на облагане – не само на доходите на физическите лица, но и за корпоративното облагане, бяха въведени през 2008 г. Това показва, че когато левицата отстъпи от такива важни, отличителни за нея политики, които водят към регресивни решения, след това е много трудно отново да застанем на пътя на прогресивната политика. Смениха се няколко правителства, които имаха различна политическа подкрепа, но тази данъчна политика остава актуална и към момента.
И ако все пак за 2008 г. е имало някакви оправдания, че имаше процес на икономическо оживление, то тази политика трябва да се смята за напълно изчерпана, въпреки че трябва да направим две уговорки, дори и за момента, в който този данък беше въведен. Неравенствата в България продължиха да се увеличават. Те вече достигат критични стойности. Не може общество, раздирано от дълбоки социални различия, да бъде солидарно, да понася тежестите на кризата и да бъде мобилизирано да участва за излизане от тази криза.
Второто обяснение, което донякъде е спекулативно, се дава често от представителите на Министерството на финансите – „Виждате ли, намаляването на данъчната тежест доведе до увеличаване на приходите”. Това формално е вярно, обаче не се отчита на какво се дължи това увеличение – на това, че се увеличава масата на хората, които плащат този данък, защото с въвеждането на плоския данък без необлагаем минимум всъщност се разшири данъчната основа и повече по-бедни хора имат принос към увеличаване на постъпленията в бюджета. Вие искате този начин да продължи – повече хора с по-ниски доходи да имат относително по-голям дял в събирането на държавните приходи.
Ние направихме опит за промяна в миналия парламент, но всеки, който оспорва днешното предложение, ще каже: „Защо Вие не го променихте, когато имахте някаква възможност чрез подкрепата за управлението?”. Ние заложихме това в нашата политика още през 2013 г. в опростена данъчна скала, която да засяга сравнително високите доходи, а за останалите да се запази 10 процентната ставка. Тогава обаче ние успяхме да направим само една стъпка, и то нетипична, но все пак социално облекчаваща, като се въведе нулева ставка за доходите от труд, съответстващи на минималната заплата, и през тази година с подаването на данъчна декларация този данък трябва да бъде възстановен на лицата. Аз се опасявам обаче, че тази мярка ще бъде тълкувана по начин, който силно ще стесни кръга на тези, които могат да се възползват от нея. Така или иначе ние успяхме да направим образно казано някакво вдлъбване и за първи път да променим напълно плоската политика, давайки възможност на хората с ниски доходи... Това беше чрез подкрепата на БСП и ДПС в миналия парламент, но либералната партия ДПС тогава не пожела да направи другата стъпка – за изпъкналата част на този данък да се въведе по-висока скала за облагане на доходите. (Реплика от ДПС.)
Нали не оспорвате? Аз съм готов да влезем в диалог, но това беше Вашата политика, поддържана от министъра на финансите и от министър-председателя в миналото правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз Ви призовавам да влизате в диалог по определения от правилника начин.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не се дължи на мен, така че погледът Ви трябва да бъде отправен малко в дълбочина, не към трибуната.
Аз съм готов да отговарям на всички въпроси, тъй като се придържам към истината. Историята на този въпрос е много важна, за да стигнем днес до решението.
Преминавам към това, пред което сме изправени. Ние предлагаме в класически вариант промяната на плоския с прогресивен данък. Ако от това са Ви резервите, може да се обсъжда необлагаемият минимум да бъде форма, която засяга само хората с ниски доходи, защото класическият вариант, предложен в днешните български условия, означава значително намаление на приходите в държавния бюджет. Дали това ще е необлагаем минимум само за определени доходи, дали ще преминем към нулева ставка, което също е вариант за доходите до определен размер, мисля, че това се технологии, които могат да съобразят въвеждането на прогресивния данък с потребностите на бюджета. Също виждате, че в него са заложени отстъпки за отглеждане на деца. Следователно тази политика е не само социално справедлива, но тя е и демографски отговорна, защото стимулира семействата, респективно родителите, които отглеждат деца. От името на вносителите чухте какви облекчения се предвиждат за първо и второ дете.
Смятам, че е крайно време България да мине от плоска към прогресивна политика. Ние казваме обикновено: „Прогресивните данъци са белег на лявата политика, а плоското облагане – на дясната”. Това дори не е съвсем точно, защото вярно е, че плоската политика е крайно дясно решение, но прогресивни данъци прилагат и леви, и десни партии в развитите страни.
Тук също бяха цитирани множество примери, че за най-високите доходи тази ставка на облагането доближава или дори надхвърля 50% в някои от страните. Ние не предлагаме, както виждате, такава рязка стъпка в днешната българска действителност, но отбелязваме, че въвеждането на прогресивната политика е по-скоро въпрос на рационално отношение и съобразяване със социалния характер на държавата, а дори не е чак толкова отличителна за лявата политика. Тя обаче наистина би имала тези измерения, ако се пренесе и в други сектори – ако се въведе данък наследство за най-големите по размер наследства, ако се пренесе към политиката на социално подпомагане, тоест също се заложат елементи на прогресия, ако тя се приложи като обратна регресия при разпределянето на земеделските субсидии. Тоест ние трябва да извървим този тежък път, който в прехода към новото време, е извършило човешкото познание.
Когато мнозина са продължавали да смятат, че Земята е плоска, че Слънцето се върти около Земята и това дори се е наказвало, ако бъде оспорвано, Вие, господа отдясно, сте на нивото на това късно средновековно мислене. Мина времето, в което се смяташе, че Земята е плоска. Тя не е такава. Време е да промените не само плоската политика, но и плоското мислене, защото това е път към развитието на страната.
Далеч съм от мисълта, че промяната в данъците, дори във всички, може да реши икономическите проблеми на България. Тя обаче е важен елемент на преразпределителната политика. Другото, което е необходимо, е да се задействат икономическите механизми, с които в България ще се произвежда, ще се създава заетост, но това също не сте го заложили във Вашата политика, която ни предложихте с избора на правителството.
Няма да се отклонявам в тази част. Не Ви убеждавам, защото знам, че няма да мога да го направя толкова лесно. България обаче един ден ще стигне до приемането на това, за което говорим. И дано българското общество и българските политически партии да могат да формират този критичен обем от мислене, подкрепа и действие, за да може един ден – дано това да е още следващият Парламент, да промени радикално досегашната данъчна политика и да започне точно с промяната на въвеждането на прогресивното облагане по отношение на доходите на физическите лица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Настъпи моментът за влизане в диалог под формата на реплики.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, Вие определихте плоския данък като продукт на плоско политическо мислене. Наред с това очертахте политическа отговорност на Движението за права и свободи за съхраняването на плоския данък за облагане на доходите на физическите лица в рамките на Четиридесет и второто народно събрание.
Да, ние заявяваме: носим своята отговорност за съхраняването на плоския данък в Четиридесет и второто народно събрание и това беше проява на наша, освен на политическа отговорност, и на последователност.
Въпросът за отговорността за съхраняването на плоския данък обаче се предшества от въпроса за политическата отговорност за въвеждането на плоския данък. И тук трябва да припомним, че плоският данък за доходите на физическите лица е въведен от лявоцентристкото управляващо мнозинство на тройната коалиция в Четиридесетото народно събрание с министър на финансите Пламен Орешарски, министър-председател – Сергей Дмитриевич Станишев и мандатоносител – Движението за права и свободи.
Ако плоският данък е продукт на плоско политическо мислене, Вие определихте като плоско политическото мислене на лявоцентристката тройна коалиция от Четиридесетото народно събрание.
Аз обаче смятам, че плоският данък не беше продукт на плоско политическо мислене, а на модерно либерално мислене. В този смисъл е добре тази политика на приемственост, която беше следвана и от кабинета Борисов в периода
2009 – 2013 г., и от кабинета Орешарски в периода 2013 – 2014 г., е добре да се продължи и от Четиридесет и третото народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Други реплики? Не виждам.
Дуплика, извинявайте, господин Стоилов.
Несъзнателно Ви лиших от възможността да влезете в диалог.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Има едно произведение на известния немски юрист Рудолф Йеринг „Борба за право”, така че нямаше да допусна да ме лишите. Наистина пропускът е несъзнателен, господин Председател.
Няма да оспоря репликата на господин Местан, защото той даде допълнително фактология, каквато аз самият съобщих. Той го разшифрова като разпредели отговорността за въвеждането на плоския данък върху партиите, които съставляваха тройната коалиция.
Различното обаче е в това, че още през 2012 г. БСП обяви промяна в този политически курс и мисля, че в общи линии той се следва през времето, за което говорим. Всяка една партия има нужда да изживее своя катарзис. За една либерална партия вероятно е възможно, въпреки че аз не мога да се сетя за примери в Европа, където либералните партии поддържат такъв данък. Може би има.
По-важното е обаче, че ДПС, придържайки се към този либерален вектор – не зная дали отговаря на очакванията на голяма част от своите избиратели. Това обаче не е моя работа. В края на краищата Вие сте хората, които сте отговорни за това дали такава политика кореспондира на хората, от които получавате подкрепа. Сигурно и ние не съответстваме напълно на очакванията на нашите избиратели, след като, въпреки направените заявления за преход към прогресивна политика, те не ни дадоха подкрепата, която искахме и към която се стремяхме.
Смятам, че всяка една партия трябва да направи своята преценка. Но дошло е времето българското общество да направи решителната крачка към прогресивната политика, защото тя е политиката на напредъка, тя е политиката на социалната справедливост, тя е политиката, която ще започне да преодолява разочарованията на хората от последните две десетилетия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За изказване народният представител Мартин Димитров от Парламентарната група на Коалиция „Реформаторски блок”.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа, искам да започна с въпроса дали фактите имат значение, защото ако фактите имат значение, повечето неща, които преждеговорившият каза, не са верни и аз ще Ви го докажа.
Хора, вчера обсъждахме актуализация на бюджета и там беше казано. Какво чухте в актуализацията? Неизпълнение на приходите от ДДС спрямо плана – близо 700 милиона; неизпълнение на приходите от акцизи – близо 300 милиона; неизпълнение на приходите от корпоративен данък – 79 милиона.
Защо в този отчет или дебат вчера никой не каза за неизпълнение на приходите от плоския данък? Много просто, защото те са преизпълнени. Ето по тази причина, това е единственият данък, който дори в криза, дори в управление, което нямаше политическа подкрепа, като това на Орешарски, дори и в най-тежката ситуация приходите от плоския данък растат и аз ще Ви дам факт, не голи излияния, не плоски приказки, които слушахме дотук.
Да чуем фактите. Има хора, които никога не ги виждат и аз познавам такива хора – виждал съм в лявата страна на залата много такива хора, за тях фактите нямат значение. За тези хора, за които фактите имат значение, искам да чуете следното нещо.
За първите девет месеца на 2013 г. приходите от плоския данък са 1 млрд. 719 млн. лв., за първите девет месеца на 2014 г. тези приходи са 1 млрд. 934 млн. лв. Има 215 млн. лв. нарастване на приходите, което е 12,5% растеж.
Кажете ми друг данък, уважаеми дами и господа – само един, за който да има такова нарастване в приходната част на бюджета?! Няма! Не може да намерите и не можете да дадете такъв пример. Или казано простичко: какво предлагат БСП и „Атака” за единствения данък, за който има преизпълнение, за единствения данък, за който приходите са наред, да го отменят? Това Ви предлагат днес – единственият най-добре работещ данък в България не им харесва. Те нямат проблем с неизпълнението на приходите по ДДС, нямат проблем с неизпълнението на приходите от акцизите – те са се прицелили в единствения данък, който работи добре и който носи солидни приходи в бюджета, него да отменят. Това казват днес, това е тяхното предложение.
Вижте, от икономическа и от политическа страна, не виждам нито една причина някой да се съгласи с тях. Няма нито една разумна причина. Това, което работи най-добре, това, което носи най-много приходи в бюджета, него да отмениш.
Във връзка с това, определяйки политиката на пропорционалност се нарича, също плоско данъчно облагане – самата подобна политика като плоска, бих попитал: знаете ли данъка върху личните доходи в любимата Русия – за БСП и „Атака”, какъв е? Някой знае ли? (Шум и реплика отляво. Реплики от „Атака”.)
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Тринадесет процента. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Какъв е? Плосък ли е, бе хора? Плосък ли е? (Силен шум. Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Тоест има някои, които все пак знаят.
Даже в любимата Русия, по тяхно самопризнание, ако сте чули, е плосък данъкът – дори там. (Силен шум и реплики отляво. Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Тоест дори в Русия, в любимата Русия, данъкът е плосък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Има една ключова тенденция. Ключовата тенденция е страните, които са въвели плосък данък, да не го отменят, да не го пипат, защото работи много добре. Той навсякъде работи много добре – навсякъде, където е въведен, работи много добре.
Между другото е елементарен популизъм да си бил довчера на власт, да си имал цялата власт в държавата и си могъл да направиш каквото и да било – да не си го направил, обаче в момента, в който останеш в опозиция, веднага да внесеш отмяна на плоския данък.
Това е елементарен популизъм, който не заслужава особено внимание. Но, ако ние сме загрижени за българската икономика, за българския бюджет, в момента дебатът трябва да бъде не там, където нещата работят, не там, където приходите са налице, не там, където има преизпълнение на приходите и където има растеж 12,5% спрямо миналата година. Извинявайте, по отношение на приходите от ДДС има растеж от половин процент – 2014-та спрямо 2013-та, към деветмесечието. По отношение на приходите от акцизи за тази година имаме спад спрямо 2013 г., тоест тук имаме теми за много сериозен размисъл и дебат, докато плоският данък работи очевидно добре и явно се оказва, уважаеми колеги, че тази философия е добре работеща за България. Защото, беше казано от преждеговорившия, който не искам да назовавам поименно, следното нещо, че едва ли не бедните го плащали. Само че, ако видите данните и статистиката, от тях се вижда следното нещо: всички плащат повече, всички слоеве от населението, заради пропорционалното облагане от 10% плащат повече – и богатите, и средните доходи. Това води до увеличена доброволна събираемост, тоест той създава условие хората сами да имат стимул и сами да платят, а не да търсят схеми за законно или незаконно избягване на данъците.
Големият успех на плоския данък е в това, че създава огромни стимули за доброволна събираемост, тоест хората сами да имат стимули да отидат и да платят – да не мислят за начини за доброволно и за законно, или за незаконно, избягване на данъчното облагане, което прави тази реформа една от най-добрите въобще, правени в България по отношение на данъчното облагане.
Колеги, това гласуване за мен и за колегите от Реформаторския блок е много знаково. Ако ние преразгледаме една от най-успешните политики по каквато и да било причина, или допуснем колебание тук, поставяме под въпрос въобще стабилността на бюджета в България. Ако не гледаме фактите, не гледаме успешните политики по резултатите, а ги оценяваме по емоциите на хора, които още търсят най-доброто ляво, което са загубили преди много години и никога няма да го намерят, и ако това е причината да отменим най-добре работещата данъчна политика в България – тежко и горко на такъв парламент, но аз съм убеден, че разумът ще надделее.
Искам накрая да кажа още нещо. За малки отворени икономики тази политика е особено успешна, особено когато имаш все още голям сив сектор, с който не сме успели да се преборим. Ако евентуално бъде въведено подобно прогресивно облагане, то го имаше в България и ставките достигаха до 52% в миналото – в средата на 90-те години, после намаляха, максималната ставка беше около двадесет. Това го имаше и приходите бяха много по-ниски в бюджета. Това, което искат колегите от БСП и „Атака” го имаше много години в България и беше неуспешна данъчна политика. (Реплики отдясно.) Имаше го и се провали, не стана. Така че трябва да гледаме само напред и да оценяваме нещата по техните достойнства, съобразявайки се с фактите, съобразявайки се с действителността, а не да правим политика за сметка на данъците, търсейки някакво възкресяване на... – мен, ако ме питате, нелепи леви послания, но това си е, както се казва, Ваша работа.
Уважаеми колеги, надявам се българският Парламент с достойнство да излезе от тази ситуация и да защитим заедно най-успешната данъчна политика от последните години. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Реформаторския блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми колеги, имате думата за реплики.
Народният представител Чавдар Георгиев – първа реплика, втора реплика – народният представител Георги Кадиев, трета реплика – народният представител Илиан Тодоров.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъй като говорим за фактите, искам да дам няколко факта на господин Димитров. Знаете ли, господин Димитров, кога е най-големият скок в данъка върху доходите на физически лица – 2006 - 2007 г., когато беше прогресивно подоходно облагане. Ръстът е близо половин милиард. Това е факт. Пред мен са данните от 2005 г. до 2013 г. включително – имаме покачване всяка година, независимо дали е било плоско или прогресивно облагане, но най-голямо е било тогава и не само заради вида облагане, а заради това, че тогава имаше най-голямо икономическо оживление и ръст в икономиката. Това искам да Ви кажа.
Още нещо. От много голямо значение е как и кой плаща този данък. Каквито и тези да развивате тук, ясно е за всички, че данъкът се формира на база на доходи от най-ниските социални слоеве с най-ниски доходи. Това искате Вие – защитавате група хора, които просто не искате да бъдат обложени с малко повече данъци и да носят по-голяма данъчна тежест, тъй като те могат да я понесат, другите не могат. На бедните няма как да им вземете повече пари.
Ако говорите за това, че в главите на тези хора ще са в схемите за избягване на данъчно облагане, Вие ги обиждате. Мислете за това: как да пресечем ДДС-схемите – за зърно, за жито, за зеленчуци, за горива? Това е задачата на приходните агенции. Защо не събираме данъци от тези вериги –ДДС, акцизи и други стоки? Защо има контрабанда на цигари? Ето това мислете.
И да Ви кажа още нещо: корпоративният данък също е плосък, защо тогава там нямаме събираемост? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Димитров, когато аз влязох в Министерство на финансите през 2005 г., веднага след правителството на либералните НДСВ и ДПС, имаше четири ставки на данъка – 18, 20, 22 и 24%, което беше изключително трудно за администриране и до голяма степен безсмислено – през 2% да правите различни ставки. Първата работа, която направихме, беше да махнем долната ставка от 18% – още през 2006 г., станаха 20, 22 и 24%. След това започнахме да мислим как да раздалечим ставките. Може би да направим две ставки – 15 и 20, или 20 и 25 – различни варианти. Нито за момент обаче в БСП, поне аз не съм присъствал на разговор, за който да се говори за плосък данък. Появяването на плоския данък стана след една среща в Евксиноград на Министерски съвет. За мен лично беше гръм от ясно небе. Кой го наложи и как се появи аз и до ден-днешен не знам, но смятам, че това беше грешка на БСП. Може би беше правилно за България.
Виждам логиката в това, което казвате – за избягване укриване на данъци, и наистина данъчната теория казва, че укриването на един данък струва около 10%, тоест ако направите данъка 10% вече никой няма смисъл да го укрива, той просто си го плаща. Но не вървеше на лява партия като БСП да избяга от корените си и да предложи такова решение.
Така или иначе виждам днешното предложение на БСП като катарзис, като поправка на решение, което ние сме взели тогава. Не мисля, че това решение по някакъв начин застрашава събираемостта на приходите. Данъчната администрация все пак се е развила доста от 2005 г. до
2014 г. и би трябвало да има достатъчно способи да събира прогресивен данък в количествата и с качеството, което прави и с плоския данък. Борбата с данъчните измами не е борба само и единствено с доходите на физическите лица, а най-вече с доходите по ДДС и по акцизи, както Вие отбелязахте.
Затова, уважаеми колеги, аз Ви призовавам да подкрепите това решение на първо гласуване – има смисъл в него, а между първо и второ гласуване всеки от нас може да направи своите предложения, включително и групата на БСП за различните видове ставки, за да няма в крайна сметка особено утежняващ ефект за държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кадиев.
Господин Илиан Тодоров? (Реплика от „Атака”.) Отказва се.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, по отношение на направените реплики.
Господин Чавдар Георгиев, Вие допускате много съществена грешка и тя е следната: сравнявате ситуация на икономически растеж 2005 - 2006 г. със ситуация на много неприятни посткризисни времена след 2008 г., които преживява България. Тоест, ако сте имали висока събираемост, при облагане, когато икономиката расте, един данък се преценява много по-добре, когато е кризисна ситуацията. Ако тогава растат приходите от него, то тогава той е добре балансиран и добре направен, така че Вашият пример е изключително удачен и ако бяхте го дали в икономически дебат, нямаше да бъде приет за успешен. Трябваше да ми дадете пример с прогресивно облагане, което е успешно в условия на финансова криза. Тогава бих Ви разбрал и бих Ви подкрепил. Вашият пример беше особено неправилен и неудачен.
Вие допускате друга фактическа грешка и аз Ви предлагам следното нещо: след като твърдите от БСП, че едва ли не само бедните хора плащали плоския данък, направете си една справка за хората с различни доходи като брой, които плащат данък с доходи около 1000 лв., по-високи – 1500 - 2000, по време на прогресивното облагане преди 2008 г. и след въвеждането на плоското облагане. Ще установите, че във всяка една от тези групи хора има растеж на броя на хората, които плащат данък. Направете тази справка, защото някак си не е подходящо да предлагате неща и да ги аргументирате с факти, които не са верни, това са лесно опровержими факти. Ако Вие не го направите, аз ще го направя вместо Вас и ще Ви го покажа, защото то е очевидно, елементарно и логично. (Реплики от „Атака”.)
Имайте предвид, че по време на прогресивното облагане имаше, за съжаление, много опити за неговото легално включително неплащане, което е лошо за държавата. Една държава е силна тогава, когато създаде данъчна система, в която хората имат силни доброволни стимули да плащат своите данъци.
По отношение на това, което каза господин Кадиев, знаете ли, един нюанс честно казано, не ми хареса във Вашето изказване, а именно, че тогава плоският данък е бил добър за България, но не вървяло, че БСП били част от неговото предлагане.
Аз смятам, че нещо, което е добре за България, трябва да се еманципираме и да оставим настрани политическите ни пристрастия. Дори да не е типично лява мярка, ако знаем, че е добро за България, да, дясна мярка е наистина, но ако знаем че е добро за България просто трябва да я приемем. Мерките, които са добри за държавните финанси, са по-важни от нашите лични мнения и пристрастия.
Пак Ви казвам, колеги, плоският данък е именно такава мярка. Вчера след като гледахме актуализацията на бюджета и видяхме тези данъци, с които имаме големи проблеми със събираемостта, странното е, че не водим дебат за тях. Ние не водим дебат защо ги няма приходите от ДДС, защо ги няма приходите от акцизи, а се опитвате да отмените единствената и най-успешна данъчна реформа там, където приходите са налице.
РЕПЛИКА: Времето! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е много странно, уважаеми колеги, и необяснимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
За изказване думата има народният представител господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, скучновато е в залата, макар че отношението към този закон и политиката, която се обсъжда, са жизнено важни за България и за нейните перспективи.
Продължете само времето на групата, да Ви помоля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, удължете времето.
МИХАИЛ МИКОВ: На тези избори повече от половината български граждани не излязоха да гласуват. От дълги години усещането за несправедливост се налага като постоянно отношение към властта, към държавата, независимо кои партии са на власт – тройни, четворни, петорни, скрити или явни коалиции.
Данъчното облагане е част от усещането за несправедливост. Разсъждението за бюджета като цел, за фискалната стабилност като цел, за бюджетния дефицит като цел, в крайна сметка кара хората да смятат, че по-добрият живот, по-нормалният и по-справедливият живот на хората не е цел за властта, не е цел за мнозинството, пак казвам, независимо от коя страна на залата то се е формирало.
Затова принципният въпрос за по-справедливото данъчно облагане минава през такова решение. Аргументите от типа: „Вие го въведохте”, сигурно имат своите сериозни основания, но искам да Ви обърна внимание, че 10-процентната ниска ставка беше въведена тогава, когато икономиката беше в горната точка на развитие на растеж и може би такова по-ниско облагане за около година отложи ефектите на кризата в България, само че такива решения могат да бъдат краткосрочни и времето оттогава досега – от 2008-а до 2014 г., го доказа категорично.
Всъщност доказателство за тази несправедливост е същата справка за изпълнението на приходите за тази година. Какво пречеше по ДДС – нима там не е плоска ставката, нима не е единна, защо има неизпълнение? Защо корпоративното подоходно облагане също се облага с 10%, защо има неизпълнение?
Защото, уважаеми госпожи и господа, българският народ живее с усещането, че болен здрав носи, че най-ниско доходните групи носят тежестта на всички – финансови, икономически, понякога и стопански неудачи, свързани с безработицата.
Каква страна е България? Освен, че е с плосък данък от изключенията в Европейския съюз, тя е страна, която е на първо място по бедност в Европейския съюз, това първо.
Второ, България е страната с най-висок процент бедни работещи в Европейския съюз – 7% от работещите са бедни. България е страната в Европейския съюз, в която ножицата по коефициент на Джини, в годините, когато функционира така наречения „плосък данък” – аз лично имам възражение към това понятие – е ниска, еднаква, равна ставка за облагане на доходите, нищо повече. Защо тогава не направим и ДДС-то 10%? Никой не го е поставил този въпрос. В тази страна коефициентът Джини и отворената ножица между бедни и богати във всичките последни 4-5 години постоянно се отваря.
България е страна с отворена икономика, само че страна, в която без да се стимулира потреблението, не може да има стопанско-икономическо развитие. Когато по-нискодоходните групи получат отстъпката в своя подоходен данък, те няма да отидат в купуване на втори „Майбах” или друга марка швейцарски часовник. Те отиват пряко в потреблението – потребление, което съживява икономиката.
Другото означава да продължи тази система, при която болният ще носи здравия, при която гражданинът ще плаща сметките на фискалното спокойствие на правителството – пак казвам, не само на днешното, така беше и на предишното – система, при която усещането за несправедливост в гражданите ще расте и все повече ще задават въпрос: „Вие, леви и десни, как искате ние да възприемем, че тази държава е справедлива по отношение на нас?” Иначе другите въпроси – на данъчните ставки, на събираемостта, са въпроси от технологията, по която винаги може да се търси някакво по-разумно решение.
Но големият въпрос – за по-голямата справедливост при данъчното облагане, се решава само с прогресивен данък. Това, че то днес няма да се приеме, защото дясната четворна коалиция казва: „Ние сме против това”, няма особено значение. То ще се приеме догодина, по-догодина. То ще се приеме, защото е обществено необходимо, защото икономически е нужно за развитието на България.
Така че още веднъж апелирам – помислете, всякакви разговори по технологиите са възможни, но нито удобството на данъчната администрация, нито спокойствието на централния бюджет и Министерството на финансите могат да имат цената на общественото усещане за несправедливост. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Парламентарната група на БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Миков.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Миков, уважаеми колеги от БСП! Слушах внимателно Вашите изказвания и останах с впечатление, че при Вас има някакво неразбиране какво точно представлява плоският данък, който е пропорционален данък. Иначе казано, когато доходът е 1000 лева, върху него очевидно се плащат 100 лева, но ако доходът е 10 000 лева, ще се платят 1000 лева. Иначе казано, колкото е по-висок доходът, толкова е по-висок данъкът, който се плаща. Нали така? (Оживление в Парламентарната група на БСП ЛБ.) Тоест ако Вие си мислите, че едни и същи хора плащат един и същи данък за различни доходи, очевидно не сте прави. Мисля, че тази проста сметка го показва.
Искам още нещо да Ви кажа. Взимам повод от думите на господин Миков за гражданите, които не са излезли да гласуват. Да, така е, голяма част от гражданите не излязоха да гласуват, господин Миков, но тези, които излязоха, преимуществено не гласуваха за Вас. Независимо че Вие може би се опитахте да правите някаква реформа през 2013 г., да въвеждате някакво подобие на необлагаем минимум, което никой не разбра и не съм убеден, че дори сработи. Очевидно това и българските граждани го разбраха, затова... Или по-скоро това е една от причините, поради които те не подкрепиха БСП и предлаганата политика.
Моят апел към Вас е: наистина мислите за тази добре работеща система и тази добре направена данъчна реформа като за работеща. Недейте да разваляте нещо, което наистина работи добре и за гражданите, и за държавата. Чухте, че приходите от този данък растат през годините, и то устойчиво растат, дори и в годините на криза. Същевременно българските граждани имат стимул да работят повече и получават повече. Аз така мисля, че е справедливо – който работи повече, е редно да получава повече. Да, ще плаща и по-високи данъци, но нека остава и по-висок доход в него. Не търсете механизми, с които да демотивирате българските граждани да бъдат активни и да работят активно в икономиката и да създават национален продукт.
Това, с което завършвам – ще ми се по-често (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) да си казвате, че нещо е добре за България, затова е добре и за БСП, а не, че може би е било добро за България, но не било добро за БСП и затова един вид няма да го подкрепяте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Аз се улеснявам много в моята реплика от репликата на господин Славов.
Но тъй като репликата ми е към господин Миков – господин Миков, не знам наистина каква друга дума да употребя освен „популизъм” за това, което правите след Вашето управление. Защо не го внесохте, не го направихте, когато миналата година управлявахте Вие? Защо, Ви питам?
Миналата година дори не посмяхте не само да го внесете, ами, за да залъжете Вашите избиратели, въведохте частична промяна на данъка, с която какво казахте? Казахте на Вашите избиратели: „Уважаеми наши симпатизанти и избиратели, обещаваме Ви, че тази година ако гласувате за нас, в следващата година ще Ви върнем част от парите”. Дори това не посмяхте да направите, да го въведете във Вашето управление, а го отложихте за някакъв период по-нататък. Какво правите? Ако това не е популизъм, излезте и ме оборете, и кажете, че това не е така. Не можете да го направите. Нямате механизмите, нямате дори смелостта да го направите по време на Вашето управление. Много е лесно, след като си управлявал и си отишъл в опозиция, да предлагаш популистични промени, каквито в момента предлагате. Но това не е политика.
Политиката е да имаш смелостта да направиш промените, когато си на власт. А не да се криеш и след това, когато минеш в опозиция, тогава всичко е много лесно – тогава може да говорите и да обещавате всичко. Но няма да се случи, не това е правилната политика за нашата държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Уважаеми колеги, господин Миков! От Вашето изказване останах с впечатление, че може би колегите от дясната част, не са разбрали, че икономическият ефект при плоския данък – при ниските и високите доходи, е коренно различен, за да говорят явно за прогресивен, при положение че има единна ставка.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): Пропорционален.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Добре, пропорционален, благодаря Ви за забележката.
Икономическият ефект при доход от 100 лева и данък 10% е 10 лева, но тези 10 лева са крайно нуждаещи. Аз го казах и в началото.
Колкото до това, господин Миков, ще Ви помоля да разясните тук пред всички, пред цялото общество – дали според Вас – според управляващите от ГЕРБ и Реформаторския блок предложенията, които „Атака” и БСП са внесли за отмяна на плоския данък, са лоши, защото в Германия примерно не са високомотивирани да получават високи заплати? Защото това така излезе от колегата Славов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Славов, няма какво да Ви кажа.
Господин Иванов, речникът не се обогатява в Народното събрание, той се обогатява на други места с четене на книги. Така че синоними се намират понякога, когато човек е прочел повече книги.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Само това ли можете да кажете?
МИХАИЛ МИКОВ: Само че Вие в предизборната си програма искахте да увеличите този данък и е записано ясно – с 2%.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно!
МИХАИЛ МИКОВ: Е, написаното остава: „Verba volant, scripta manent”, господин Иванов.
Искам само за сведение да кажа и на двамата за относителния дял на работещите бедни – освен че е 7% при работещите въобще, е 28% при работещите на непълен работен ден. Статистиката на синдикатите за тази година показва, че над 80% от домакинства у нас живеят с доходи на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота. При това делът на крайно бедните домакинства отчита нарастване. Това са простите сметки от сложните дискусии по плоския данък.
Но има още един въпрос, когато говорите. Не знам как ще изпълните целите на Програма „2020”, приета при предното Ви правителство, за намаляване на бедността – до 2020 г. 260 хиляди по-малко. Не знам с тази политика как ще стане това? Може би Вие тогава ще се оправдавате с коалиционните си партньори от Реформаторския блок.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие се оправдавате с Вашите.
МИХАИЛ МИКОВ: И още един нюанс в този закон, който никак не прозвуча. Всички плачат за демографската политика и за демографската криза. В закона се въвежда елементът, който трябва да доведе до преотстъпване на данък, съответно за първо и второ дете, на лицата, които носят грижата – на семействата или на родителите, които имат грижата за отглеждането на тези деца. Това е част от цялостното преосмисляне на фискалната политика, като събиране на средства и стабилност на бюджета. Без такова преосмисляне, без този непременно, превърнат абсолютно от неолибералните тълкуватели баланс, който улеснява данъчната администрация, държавата има нисък дълг, всичко е прекрасно, цветя и рози, само че отдолу ножицата между бедни и богати се отваря. Отдолу – бедните, все повече не вярват, че държавата може да бъде някакъв фактор, който влияе в циклични ситуации. Тя е неутрална, седи отгоре и събира данъците, а те живеят по-зле. И после ги карате да гласуват. Не задължително гласуване, с пушки да ги изкарвате, пак няма да гласуват, защото не усещат, че това е тяхната държава.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А Вие защо не го направихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има заявено изказване от господин Тодоров, от господин Валери Симеонов и от господин Георги Анастасов.
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, колеги!
Господин Миков, преди малко чух от Вас въпроса защо не направим ДДС-то 10%. Нали именно преди половин час ние от „Атака“ Ви предложихме ДДС върху храни, лекарства и учебници да бъде нула процента?!
В сферата на политическия шизофренизъм на БСП, по предлагания от Вас законопроект за промяната на плоския данък само преди няколко дни Вашите представители в комисията гласуваха „въздържали се“. Не мога да разбера това.
Да, сигурно виждате в предложението на „Атака“ нещо по-добро?
Нека да се аргументирам защо е така.
Уважаеми господин Димитров, аз разбирам Вашето неистово желание да защитите този абсолютно несоциален данък. Да, разбира се, всички помним криминалната приватизация, извършена от десните, от Вашия ментор Иван Костов, точно когато се създадоха най-големите олигарси в страната. Разбира се, сега Вие не искате да вдигнете данъците на Вашите отрочета, които създадохте.
За ДПС се отнася същото. Съжалявам, че господин Местан не е тук. Прословутите обръчи от фирми на ДПС – няма как да искате да им вдигнете данъците. Няма как да искате да смучете Вашите дечица!
Господин Димитров, говорите за някакви нелепи леви послания. Извинявайте, но по Вашата логика и в САЩ, и във Великобритания, и в целия Европейски съюз управляват нелепи леви хорица.
Ще Ви дам елементарен пример. В една от люлките на демокрацията, на пазарната икономика – Великобритания, данъците са прогресивни и стигат до 45% за доходи над 150 хил. лири. Разбира се, за доходи между 9 и 32 хил. лири те са 20%.
Нали изповядвате принципите на пазарната икономика? В целия Европейски съюз данъците са прогресивни, прогресивни и Вие знаете много добре това!
Когато говорим за САЩ, нека не забравяме, че дори един от най-богатите хора в света Лорън Бъфет само преди няколко месеца каза, че държавата трябва да вдигне още повече данъците, защото не може така, както ги нарече той „глезените милиардерчета“ да си правят, каквото искат.
Всъщност Вие сега какво предлагате? Говорите за някаква световна криза, но се оказва, че тя може би е в рамките само на Европейския съюз и САЩ? Аз не виждам криза в Китай. Вижте колко расте брутният им вътрешен продукт на годишна база. Дори и в Африка, ако искате, има данни в интернет.
Вие – десните, точно това направихте през годините: излъгахте хората, че плоският данък щял да доведе инвеститори. Къде са тези инвеститори? Някой да ми ги покаже, да ми ги посочи?!
Аз мога да Ви посоча само колонизатори – такива, които дойдоха в България и изнасят над 27 млрд. лв. на година. Вие сте за това: държавата да не участва в икономиката, и отделно, че ни колонизират, тези, същите, които са ни колонизирали, да ни плащат 10% данък на това, което изсмукват от България?! Така ли ще правим държавата – с хотели, молове и с 10% данък?! И бедните хора, бедният човек да плаща толкова, колкото милионерът?!
Защо не направим така, както е в цял свят? – Олигарсите и най-богатите хора да плащат най-високи данъци, както е в целия Европейски съюз, както е в Щатите, както е дори и в Африка, ако пожелаете?! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Да, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Искам удължаване.
Уважаема госпожо Председател! Знаете ли, няколко пъти представителят на „Атака“ каза, че в целия Европейски съюз облагането е прогресивно.
Искам да Ви помоля, колеги, гответе се, гответе се, защото обиждате Народното събрание, интелигентността на народните представители.
Извинявайте, в Словакия прогресивно ли е облагането? В Естония прогресивно ли е облагането?! В Литва прогресивно ли е облагането?! Вижте в съседна Румъния – прогресивно ли е облагането?! Моля, гответе се, защото извинявайте, но някак си ми е обидно да Ви правя тази реплика.
А по отношение на БСП, ще кажа само следното нещо. Дайте само един пример, само един след 2008 г., когато е имало увеличение на прякото облагане в Източна Европа и то е довело до повече приходи. Искам само един пример от Вас за увеличение на прякото данъчно облагане, говорим за преките данъци – само за Източна Европа, и то е довело до повече приходи в бюджета. Ако намерите един такъв пример, ще бъде полезно за този разговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, омръзна ми да Ви ограмотявам, но ще продължа. (Смях от „Атака”.)
В Словения прогресивен ли е данъкът?! Казахте преди малко, че плоският данък бил нещо полезно за малките и отворени икономики. В Словения е малка и отворена икономиката, там е прогресивен данъкът. Нека да продължа.
Във Великобритания плосък ли е данъкът, или прогресивен?!
В Малта плосък ли е данъкът, или прогресивен?!
В Холандия – прогресивен данък! В Португалия – прогресивен данък! В Швеция – прогресивен данък! В Италия – прогресивен данък! В Люксембург! Колко да Ви изброявам още? В люлката на световната демокрация – САЩ, и там е прогресивен данъкът! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи на първо четене законопроекта на господин Миков. Съображенията ни са следните:
На първо място, България действително е най-бедната страна в Европейския съюз и задължение на всички управляващи, включително и на нас, като най-висш законодателен орган, е да търсим начини и пътища за облекчаване положението на бедните ни сънародници. И това го казва представител на дясното – успял бизнесмен, смея да мисля, че съм такъв.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака, от място): Кой, ти ли бе?!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Но и човек, който добре познава положението на нашите сънародници, при това – работещи сънародници.
Втората причина, при това изключително важна, поради която ще подкрепим този законопроект, е, че по принцип той съвпада с основна позиция от програмата на Патриотичния фронт, с която сме агитирали нашите избиратели да ни подкрепят. Тази наша позиция сме я заявили, включително на всички преговорни етапи, на представителите на ГЕРБ. Те знаят, че това беше една от четирите позиции, по които останахме на различни позиции още на първия етап от преговорите.
За какви суми става въпрос? Според нас сумата, която е изчислена – от порядъка на 700, близо 800 милиона недостиг в бюджета, която ще бъде резултат от една такава корекция, може да бъде коригирана. Ако законопроектът бъде приет, между първо и второ четене с колегите от БСП ще настояваме за по-прецизно разпределяне в таблицата за облагането, тъй като смятаме, че ножицата може да бъде отворена повече. Така че между 340 лв. доход и 3000 лв. доход може да остане на старата ставка – 10%.
Съвсем груби изчисления, пак казвам, съвсем груби, показват, че тогава недостигът в бюджета ще бъде от порядъка на около 300 милиона.
Веднага идва следващият бизнес въпрос: откъде ще бъдат компенсирани тези 300 милиона? Те, уважаеми колеги, могат да бъдат компенсирани от затягането на режима и работата на Митниците, които през последната година и половина бяха буквално разграден двор, тъй като правителството на Орешарски си позволи три пъти да сменя началника на Митниците. А колкото пъти се сменя началникът, толкова по-парализирана е институцията. Така че при стягане режима на Митниците мисля, че ще се получат доста добри постъпления в бюджета, които ще компенсират може би изцяло този недостиг.
Другият път, по който могат да бъдат направени икономии – не приходи, а икономии, е от приетото и съгласувано с останалите партии, подкрепящи сегашното управление, подкрепеното становище, заложено в Програмната декларация, че детските надбавки за повече от три деца ще бъдат драстично намалени. От там ще останат немалко пари.
Третото, специално за колегите от патриотично-националистическата партия „Атака”: напълно сме съгласни с Вас – не трябва да се оставят чуждите капиталисти да изнасят българските доходи. Тук сме напълно съгласни с Вас и смятам, че трябва да се наложи много строг режим върху безконтролното невнасяне на акцизи от „Лукойл Нефтохим” поради това, че Наредба № 24 от една година не работи и не се измерват количествата суров петрол, които се внасят, не се плащат и съответните акцизи.
Да, България наистина пъшка под гнета на чужди капиталисти, но в случая те не са само западни представители – те са и Ваши друзья, товарищи. (Весело оживление в ГЕРБ.)
В заключение се обръщам към колегите от ГЕРБ – да проявят отговорност в период на много тежка криза, в период на голяма бедност, и то сред хора, които работят, които полагат ежедневен труд. Да се опитат да влязат в положение и да се включат в процес на съгласуване на позициите, в резултат на който да постигнем компромис.
Министър Горанов има основание за забележките, които отправя – те също могат да бъдат коригирани. Това – към колегите от БСП.
Към колегите от ГЕРБ – нека да се опитаме да преосмислим, да преработим това предложение, да го направим полезно, тъй като в края на краищата не сме откъснати от нашите избиратели – ние сме слуги на народа, колкото и банално да е. В никакъв случай не трябва да се грижим само за нашия административно-счетоводен комфорт. Нека да се опитаме да направим нещо, което няма да събори бюджета, а от друга страна, ще облекчи положението на нашите сънародници с ниски доходи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Имате думата, госпожо Ахмедова. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Тя беше станала дори.
Ще Ви дам думата и на Вас, проф. Станилов. Аз съм убедена, че Вие сам щяхте да отстъпите място на дамата.
Слушаме Ви.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, нормално е да не споделям много голяма част от това, което казахте, но за едно нещо съм съгласна с Вас – че не трябва много често да се сменят шефовете на Митниците.
От там възниква въпросът за Вашето отношение към сегашния шеф на Митниците. Имате много големи претенции по отношение на заместник-министъра на отбраната, а към сегашния шеф на Митниците, към когото Вашият патрон се обръща с „Ало, Ваньо”, нямате абсолютно никакви претенции.
Та въпросът ми е: това ли е Вашият модел, господин Симеонов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Излизам само за една малка поправка към изказването на господин Симеонов.
„Лукойл България” е собственост на един много известен бизнесмен в България, чиито връзки се знаят с кого са и за какво са, и само с 5% руско участие. Така че то не е на така наречените „друзья”.
Освен това, искам да кажа, че още при ГЕРБ беше приет този Закон за акцизите – всеки голям склад трябваше да има измервателни уреди. „Лукойл България” отказваха да сложат тези уреди няколко месеца. След известни мерки ги сложиха, но продължиха да не измерват акциза, което е проблем и досега. Тук сте прав. Но „друзьята” нямат никакво отношение към тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): По първата реплика – нямам какво да кажа, тъй като тя не е по същество.
Сега ще наруша Правилника – да се обърна към Вас, госпожо Председател: да не давате възможност основно на представителите на ДПС да не говорят по същество, начело с техния лидер господин Местан.
Темата е съвсем друга, задавате ми някакви малоумни въпроси, на които няма да отговарям. Разбирате ли? Още по-малко – квалификации от рода на „нашия лидер”. Кой е нашият лидер? Ограмотете се първо и тогава. (Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не влизайте в дебат помежду си.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Съжалявам – наруших, съжалявам.
По второто изказване – малка неточност.
Господин Станилов, фактически по времето на ГЕРБ за първи път бяха започнати мащабни проверки на вносните горива. Промяната в наредбата и отмяната й стана миналата година, когато Вие подкрепяхте управляващите, когато Вие може би бяхте и управляващи, уважаеми господа руски националисти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов има думата за изказване.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Един въпрос имам: спомняте ли си какво е записано в преамбюла на Конституцията – каква държава е България? Социална. За тези, които не помнят преамбюла на Конституцията, подписана от д р Дертлиев, ето тук, на това място, е записано, че държавата ни е социална.
Знаете ли колко пари получава един български работник с 340 лв. заплата? Двеста шестдесет и шест лева петдесет и три стотинки. Двеста шестдесет и шест лева петдесет и три стотинки!
Може би в България има хора, за които това са разходите за сутрешната закуска, но за огромна част от хората това са 8,88 лв. на ден!
Питам: ще ги отнемем ли тези пари на минималната работна заплата?
Скоро имах удоволствието да се видя с хора в страната и когато им казах, че при нас е много трудно да се намери човек за работа за 400 лв., с претенции, те казват: „Чакай, при нас 400 лв. е една огромна заплата!”.
Нормално е да помислим, всеки от Вас да помисли за работещите хора, хората на труда, работниците – това не е мръсна дума! Това не е мръсна дума! Хората със сините и белите якички – за тези хора, които съграждат България и все още работят, за да я има, и създават реален продукт!
Казахте за събираемостта. С това ли ще се гордеем, господа, че облагаме бедните хора – да пълнят хазната? Бедният човек пълни хазната! За огромно съжаление, Вие очевидно не познавате математиката! Огромната част е именно от нискодоходните, които пълнят този данък, наречен „плосък”! Винаги българските социалдемократи сме защитавали пропорционалното облагане, и е факт.
На въпроса на колегата отсреща – защо не е въведено. Сложихме началото, но когато имаш коалиционен партньор, който прокарва либерална политика, няма как да го наложиш!
И още нещо ще попитам. Нормално е човек да греши пред гола, нормално е треньорът да го смени в играта. Така че нормална е промяната на една политика в зависимост от икономическата ситуация.
Някой ще отрече ли, че има тежка финансово-икономическа криза в България? Нито един тук не може да го отрече.
Затова изказвам голямата благодарност – не само моята, като български социалдемократ, но и на коалицията, част от която съм, за подкрепата, която ще дадат от Патриотичния фронт за този законопроект.
Очаквам тази част от управляващото мнозинство, която претендира, че има леви разбирания – АБВ, да подкрепи също единодушно нашето предложение и да видим дали ще бъдем реални – хора, които реално изпълняваме обещанията си.
Затова още веднъж Ви призовавам: мислете за хората, за бедните хора! Можем да променяме ставката колкото искате и както искате между първо и второ четене. Сложено е едно начало.
И към управляващото мнозинство и особено към ГЕРБ се обръщам: не отменяйте възстановяването на 10-те процента, което въведохме в миналия Парламент. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Анастасов.
Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Магдалена Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Благодаря Ви.
Дами и господа народни представители, струва ми се, че за разлика от вчера, днес се получи нелош дебат.
Вземам думата само за да щрихирам някои моменти, които ще бъдат интересни за нашите избиратели и които някои хора изглежда искат да пропуснат, да прескочат.
Искам да напомня, че когато плоският данък беше въведен в България при Тройната коалиция, не съществуват, поне за мен, оправдания за Социалистическата партия, която го допусна, само че тя тогава не беше социалистическа. Тя беше социал-либерална, както впрочем и до днес си остават големи сегменти от нея.
Няма как да бъде оправдан фактът, че в една държава, в която – говорехте за ножицата, когато някои получават по 200 хил. лв. месечно, има много такива, с хиляди са в България, тоест хиляда пъти повече отколкото е цената на издръжката на живота, съхраняването на плосък данък е оправдано.
Социалната справедливост изисква този, на когото държавата е предоставила условия толкова много да забогатее и да си осигури толкова разкошен живот, че да обезпечи и своите поколения, той да плаща повече от другия, който е останал на социалното дъно.
Искам също така да напомня във връзка с някои изказвания от дясната страна, че в любимата Ви държава – Съединени американски щати, уважаеми пастори и евангелисти, данъчната стълбица рязко тръгва нагоре, ако лицето получава доход над 100 хиляди долара годишно. Отворете всяка енциклопедия. Там данъчната система на Съединените щати е обяснена с най-големи подробности.
Вярно е също така, че плоският данък в България, срещу който партия „Атака” беше от самото начало, беше решен някъде в Евксиноград.
После имаше и други такива събирания на нещото, наречено „Съвет на коалицията”, „Съвет на трима души”. И в „Катарино”, и в Хисаря тогава обявихте – Тройната коалиция, аз си спомням заглавията във вестниците: „България – 100% частна!”.
Затова споделям мнението на господин Кадиев, че тук ние наблюдаваме един катарзис в партията, която неотдавна се нарече „Лява България”. Така се дефинира.
Другото, което остана встрани от днешния дебат е, че от плоския данък фискът не печели, но печели една друга категория хора.
Искам да Ви припомня, че когато се въвеждаше, десните и социал-либералите говореха за изсветляване на икономиката, тоест по-малко хора ще укриват данъци. Само че укриването на данъци, другари, дами и господа, е престъпление.
Що не вземете да декриминализирате битовите убийства и тогава разкриваемостта на престъпленията веднага ще се вдигне. Така че ако искате да напълните хазната, нали питате: откъде щели да се вземат доходи или приходи, ако ДДС се диференцира? Ами, ето откъде.
Ако не приемете предложението за повишаване, макар и плавно, на данъците, които плащат най-богатите, най-привилегированите, Вие ще обречете не само Вашето правителство, но и следващите правителства на мъчителна агония, защото с полупразна хазна седем милионна нация не може да се управлява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Ташков.
Имате думата, господин Ташков.
АТАНАС ТАШКОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам удоволствието да Ви представя позицията на Парламентарната група на Гражданите за европейско развитие на България по отношение на предложения законопроект.
Предложеният законопроект ще доведе до следните негативни ефекти: наличие едновременно на данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата и необлагаем минимум.
Със законопроекта се предвижда въвеждането на прогресивно облагане за определяне размера на данъка и въвеждане на необлагаем минимум в месечния размер 340 лв., съответно годишен размер 4080 лв.
С проекта не е предвидена отмяна на данъчното облекчение по чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, данъчно облекчение за доходи непревишаващи минималната работна заплата.
Наличието на данъчно облекчение за придобити доходи през съответната година непревишаващи 12-месечни минимални работни заплати и необлагаем минимум за доходи в същия размер, води до правен абсурд.
По отношение на комбинираните разпоредби, регламентиращи едновременно прогресивната скала на данъчното облагане и данъчно облекчение за деца, със законопроектите се предвижда разпоредбите, регламентиращи въвеждането на прогресивната скала на данъчното облагане, да включат едновременно и въвеждането на данъчно облекчение за деца.
Възприетият подход от вносителите на проектозакона води до следните недостатъци:
1. Данъчното облекчение за деца не е ясно и достатъчно добре формулирано, не са регламентирани условията за ползване на данъчно облекчение за деца, както и лицата, които могат да ползват облекчението.
2. Предложената прогресивна скала за облагане и размера на данъка, включени в таблицата към чл. 42 и чл. 48, не са съобразени с данъчното облекчение, предвидено за първо и второ дете – увеличени с 15 на сто на необлагаемия минимум за първо дете, съответно с още 10 на сто за второ дете, и не са правилно изчислени.
Подобни комбинирани разпоредби ще доведат до правна несигурност и липсата на яснота за физическите лица и приходната администрация при практическото прилагане на законовите разпоредби – създаването на неяснота относно прилагането на законните разпоредби, както и от лицата, така и от администрацията, ще доведе до съдебни спорове, респективно допълнителни разходи.
По отношение на проблемите, свързани с авансовия данък – в предложения законопроект не е предвидена промяната на разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от закона. Липсата на предвиден необлагаем доход за доходите от стопанска дейност и доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество при определяне на авансовия данък за тези доходи ще доведе до надвнасяне на авансов данък от лицата, получатели на доходите.
Със Законопроекта, от една страна, се предлага отмяна на ставката от 1% авансов данък за морските лица, а от друга страна, разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Закона, съгласно която годишната данъчна основа за доходите, придобити като морско лице, е 10 на сто от определената в чл. 25, ал. 1 годишна данъчна основа се запазва. Това също ще доведе до разлики в размера на авансовия и годишния данък.
Подаване на годишната данъчна декларация.
Със Законопроекта се предвижда запазване на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Закона, съгласно която не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение, или има такъв, но той не е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия: данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42 и лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23.
При прогресивното подоходно облагане прилагането на тази разпоредба ще затрудни данъчно задължените лица, тъй като доходите от трудови правоотношения на лицата могат да преминат в друг етаж на данъчната скала. Например, когато имат доходи от трудови правоотношения от друг работодател и лицата сами трябва да изчисляват дали данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания данък.
По отношение възможността за данъчен арбитраж и за отклоняване от данъчно облагане с проекта се предвижда въвеждане на прогресивно облагане за определяне размера на данъка по отношение на общата годишна данъчна основа по чл. 17 от Закона. В общата годишна данъчна основа не се включват доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от стопанска дейност на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, но проектът не предвижда промяна в действащия режим на облагане с пропорционален данък в размер на 15 на сто. Различните режими на облагане създават условия за данъчен арбитраж и за отклонение от данъчно облагане чрез използване на различни схеми на данъчно планиране. Наличието на по-благоприятния режим на облагане на доходите от стопанска дейност на едноличните търговци и доходите от стопанска дейност на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, е стимул за физическите лица да се възползват от този по-благоприятен режим с цел минимизиране размера на дължимите данъци към бюджета.
Наличието на данъчен арбитраж поставя един съществен въпрос – въпросът за ефективността и безпристрастността на данъчната система. Когато данъчната система може да се прилага неправомерно, това се отразява изключително негативно върху доброволното изпълнение на задълженията към бюджета. Следва да се отбележи, че възможността за данъчен арбитраж, от една страна, влошава бизнес средата, а от друга страна, води до намаляване на бюджетните приходи.
Една от най-ефективните мерки за борба с отклоняването от данъчно облагане е недопускане наличието на различни данъчни режими, тъй като различията могат да се ползват от лицата с цел получаване на неправомерно данъчно предимство. Един от основните анализи на данъчната политика е анализът на данъчните режими за недопускане или отстраняване на възможностите за данъчен арбитраж.
Усложняване на данъчната система и увеличаване на административната тежест за физически лица.
Въвеждането на прогресивно данъчно облагане ще доведе до усложняване на данъчната система и до увеличаване на административната тежест и разходите на физическите лица. Степента на сложност на данъчната система и административната тежест са основните фактори, които оказват влияние върху доброволното изпълнение на данъчните задължения.
Увеличаването на данъчната тежест и разходите за изпълнение на данъчните задължения от физически лица.
Въвеждането на прогресивно данъчно облагане ще доведе до значително увеличаване на данъчната тежест за данъкоплатците, на които основно се разчита да стимулират икономическия растеж, а именно лицата с по-високи доходи. Прекомерно високата данъчна тежест по отношение на дължимите данъци и свързаните с това разходи за изпълнение на данъчните задължения са факторите, които оказват влияние върху решенията на лицата да осъществяват дейността си в сенчестата икономика с оглед избягване на тези разходи.
Увеличаването на разходите за администриране на данъците върху доходите на физическите лица.
Въвеждането на прогресивно данъчно облагане ще доведе до увеличаване на разходите на приходната администрация за администриране на данъците върху доходите на физическите лица. Въвеждането на прогресивно данъчно облагане на доходите на физическите лица не следва да се разглежда изолирано, а трябва да бъде съобразено както с основните принципи на ефективност на данъчната система, така и с провежданата данъчна политика. Прилаганата дългогодишна данъчна политика в България в областта на прякото доходно данъчно облагане е за ниски ставки на преките данъци, корпоративни и данъци върху доходите на физическите лица, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции като основен стимул за икономически растеж, инвестиции, заетост.
Анализът на данъчните системи на други държави – членки на Европейския съюз, показва, че в държавите с по-високи ставки за преките данъци са налице значителен брой данъчни преференции и облекчения, намалени данъчни ставки, както и освобождаване от облагане на определени категории доходи и печалби. Всяка държава преценява какъв да бъде моделът на данъчната система съобразно приоритетните области и икономическо развитие.
За да бъде данъчната система ефективна, трябва да бъде съобразена със следните основни принципи: равнопоставеност и справедливост на облагането с данъци; сигурност за данъкоплатците; неутралност; прозрачност и разбираемост на данъчните разпоредби; опростеност и леснота за прилагане; икономичност при плащането на данъци; ефективност при събирането на данъци; осигуряване на определените бюджетни приходи; увеличаване на икономическия растеж и ефективността.
Следва да се отбележи, че Европейската комисия в свои проучвания и документи отчита, че структурата на българската данъчна система е благоприятна за стимулиране на инвестициите и заетостта, тъй като основните приходи на бюджета са от косвени данъци, а не от преки.
Бюджетен ефект от предложението за въвеждане на прогресивното данъчно облагане и данъчно облекчение за деца.
Данъкът върху доходите на физическите лица е третият по значение източник на приходи в държавния бюджет. Въвеждането на необлагаем минимум в комбинация с данъчно облекчение за деца ще доведе до значително намаляване на бюджетните приходи, което поставя въпроса за тяхното компенсиране. Следва да се има предвид, че бюджетният ефект е загуба в размер на 811 млн. лв., в това число 772,5 млн. лв. ефект от необлагаемия минимум и 38,5 млн. лв. ефект от данъчното облекчение за деца. Бюджетният ефект е изчислен на база отчетни данни за полугодието на 2014 г. на Националния статистически институт при необлагаем минимум 340 лв., максимален осигурителен доход – 2400 лв., и лични осигурителни вноски в размер на 12,9%.
При изчисляване на бюджетния ефект е взето предвид и предлаганото данъчно облекчение за деца. Предложението за въвеждане на необлагаем минимум, включително с данъчно облекчение за деца, ще доведе до необлагане доходите на 632 хил. физически лица. Бюджетната загуба може да бъде компенсирана само или с увеличение на данъчната ставка на други данъци – преки или косвени, или със значително увеличение размера на данъка по етажите на прогресивната скала. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и БСП ЛБ. Оживление. Възгласи: „Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ташков.
След изключително задълбоченото изказване, не знам дали някой ще посмее да Ви отправи реплика, но все пак имате думата за реплика. Не виждам.
Други изказвания?
Господин Ерменков, не знам колко време имате обаче. (Шум и реплики.)
Заповядайте, разполагате с две минути.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Ще си икономисам обръщенията, колеги, за да се вместя в двете минути.
Искам само да Ви обърна внимание, не знам защо го пропускате – че когато говорим за промяна на данъчната система и данъчната политика, тя засяга само онези, които в България получават над 2300 лв., и облекчава тези, които наистина са бедните, на чийто гръб събираме фиска и си доставяме удоволствието нашата администрация да не работи.
Мисля, че чисто политически погледнато, значително по-добре и значително по-хубаво ще изглеждаме, и значително по-справедливи ще бъдем, ако ни чуете и подкрепите предложението, което внесе нашата парламентарна група.
Имам едно друго предложение – леко се отклонявам от темата. Нека да въведем практиката от други парламенти – от трибуната да не се занимаваме с четене на лекции, защото сме силно уморени и някои можем да заспим и да захъркаме. Благодаря. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Имате възможност при обсъждането на новия Правилник да направите това предложение, господин Ерменков.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Процедура – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Председател, уважаеми колеги! Ще гласуваме нещо изключително важно за по-бедната част от българския народ. За съжаление бедната част е много, много голяма. Затова, господин Председател, е важно всеки от народните представители да бъде тук, в залата, и да даде своя вот. Виждам, че в момента от парламентарни групи, които заявиха, че ще подкрепят този закон, има по 3-4 човека.
Искам от името на Парламентарната група на „Атака” 15 минути почивка.
Господин Валери Симеонов и Каракачанов да спрат да „маат кюфтаци”, както казваше Бойко Борисов, да дойдат тук в залата и да гласуват, както заявих.
Петнадесет минути почивка от името на Парламентарната група на „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: След гласуването ще дам 15 минути почивка. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (встрани от микрофоните): Нямате право! Нямате право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване Законопроект № 454-01-7, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 41, против 110, въздържали се 4.
Законопроектът не се приема. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Процедура за прегласуване? Заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Погледнете Правилника, вижте какво пише там, прочетете и ще стане ясно, че когато се поиска почивка, трябва да я дадете веднага.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Няма предложение за прегласуване.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Господин Председател, от името на Парламентарната група на „Атака” искаме 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, след гласуването ще получите.
Няма прегласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект № 454-01-31, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 62, против 111, въздържал се 1.
Законопроектът не е приет.
За процедура по прегласуване има думата господин Мерджанов.
Господин Мерджанов, надявам се да посочите съмнения защо не Ви удовлетворяват резултатите от гласуването.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Разбира се, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя предложение за прегласуване, тъй като госпожа Манолова е натрупала много бумаги на банката и не успях да гласувам. (Възгласи в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Прегласуване.
Гласували 175 народни представители: за 62, против 112, въздържал се 1.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах против двата законопроекта, както и цялата Парламентарна група на Движението за права и свободи – не само защото сме дълбоко убедени в правотата на плоския данък, в неговата икономическа логика, в неговата полезност за страната, за икономиката на страната и за хората в България, но и защото без нашите гласове плоският данък вече щеше да бъде в историята с 88 на 86 гласа.
Ако ДПС следваше опозиционния рефлекс и искането да не подкрепя, на всяка цена да не подкрепя, първата реформа щеше да бъде факт. И тя щеше да бъде реформа не в посока, в която Реформаторският блок и ГЕРБ са заявили политика.
Сега ще Ви припомня думите на нашия председател господин Местан при откриването: „Без ДПС ценностно мнозинство в това Народно събрание не може да има”. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Цонев.
Други отрицателни вотове? Няма.
Обявявам 15 минути почивка.
След това продължаваме със следващата точка от дневния ред.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – продължаваме заседанието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА.
За доклад от Временната комисия по бюджет и финанси думата има нейният председател госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
на Временната комисия по бюджет и финанси
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за хазарта, № 454-01-29, внесен от народния
представител Георги Кадиев на 29 октомври 2014 г.
На заседание, проведено на 13 ноември 2014 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от народния представител Георги Кадиев.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” и господин Красимир Сивев – началник на отдел в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от народния представител Георги Кадиев.
Предложените изменения и допълнения на Закона за хазарта имат за цел усъвършенстване на нормативната уредба с оглед последните изменения на закона, приети в края на 2013 г.
Предлага се прецизиране на разпоредбите, касаещи годишната вноска по чл. 10а от Закона за хазарта, като се постига по-детайлно разграничаване на организаторите на хазартни игри, които са длъжни да заплащат вноската и се удължава срокът за внасянето й.
Нов момент в законопроекта е подробната регулация на процедурата и сроковете за изключване на лица, които са получили лиценз по Закона за хазарта, от списъците на интернет страниците на организатори на хазартни игри без лиценз. В действащия закон има процедура за определяне на интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат лиценз, както и за спиране достъпа до тях, ако няма разписана процедура, от която да е видно по какъв ред и в какви срокове се извършва отписването от този списък на организаторите на хазартни игри, които вече имат издаден лиценз и възстановяването на достъпа до техните интернет страници.
Основните допълнения са свързани с последните изменения на Закона за хазарта, в сила от 1 януари 2014 г., с които беше въведено задължение за лицата, които осъществяват хазартна дейност на територията на Република България, да заплащат държавни такси за поддържане на лицензи за организиране на хазартни игри. Това задължение произтича от разпоредбите на чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от Закона за хазарта. С тях са въведени два способа за определяне на таксата. Единият от тях по чл. 30, ал. 3 определя таксата за изброените хазартни игри, които не се организират онлайн, а в ал. 4 се определя таксата за онлайн залагания. С промените се цели да бъдат допълнени видовете хазартни игри, при организирането на които се дължи такса по чл. 30, ал. 3, тъй като към настоящия момент изброяването не обхваща всички хазартни игри.
Допълнени и доразвити са правните норми, касаещи лотарийните игри, като с измененията е регламентирано, че билетите за участие в различните видове лотарийни игри – традиционна и моментна лотария – са ценни книжа.
Предлага се временно да се отнемат лицензите на организатори на хазартни игри, които не са заплатили годишните вноски по чл. 10а от Закона за хазарта.
Предлагат се промени в административнонаказателните разпоредби, които обхващат всички нарушения на приетите нови разпоредби по чл. 10а и чл. 30 от Закона за хазарта. Разширен е кръгът на лицата, подлежащи на административно наказване при извършването на реклама на хазартна дейност.
Въведени са изисквания за приемане на наредби, свързани с контрола на хазартни игри, с които да се определят редът и начинът за извършване на проверките с цел да се създадат гаранции за откритост и безпристрастност на цялото производство и да бъдат защитени правата на организаторите на хазартни игри.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която представителите на Министерството на финансите изразиха становище, че е необходимо да се направи изменение на текстовете, касаещи облагането на хазартните игри и разходването на средствата за социално отговорния хазарт.
Членовете на комисията се обединиха около становището за принципна подкрепа на законопроекта като цяло, като между двете му гласувания се предложат допълнения и изменения на някои от текстовете.
Членовете на комисията изразиха и становище, че следва Министерството на финансите в най-кратък срок да анализира проблемите в облагането на хазартните игри и да подготви и внесе в Министерския съвет законопроект за изменение на Закона за хазарта със съответния финансов анализ за ефекта от прилагането му.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 15 народни представители, „против” 1 народен представител, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 454-01-29, внесен от народния представител Георги Кадиев на 29 октомври 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
За становище на вносител – господин Георги Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, законопроектът е точно копие на законопроекта, който внесох на 8 февруари 2014 г., който трябваше да попълни празноти, появили се при приемането на Закона за хазарта през месец октомври 2013 г. Тогава, за тези от Вас, които бяха тук, спомняте си доста бурното приемане. Пропуснахме един дял от хазартните игри и това са така наречените „лотарийни игри”, както и игри от типа на Кено бинго и други, от което те останаха необложени.
Днешният законопроект всъщност добавя тези видове хазартни игри към начина на облагане, по който се облагат офлайн и онлайн хазартът, ако са организирани в наземен хазарт – офлайн с 15% от данък върху оборота, ако са организирани онлайн – 20% от разликата между получени приходи и изплатени печалби. Допълнителен приход за държавния бюджет около 5 млн. лв.
Част от останалите промени, които се предлагат в законопроекта, са чисто технически – промяна на сроковете за внасяне на вноски по отговорен хазарт, облекчаване в известна степен бизнеса на тези, които се занимават с хазарт – в смисъла да не ги внасят през месец март, когато се плащат и корпоративни данъци, а да се удължи срокът до месец юни.
Нищо особено няма в този законопроект, освен че попълваме един пропуск. Това е все едно, казано по народному, ако има, да речем, данък акциз върху всички автомобили, да сте изтървали марката „Toyota” и сега добавяте и марката „Toyota” към всички останали, за да бъдат под еднакъв режим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кадиев.
Откривам дебата.
Изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 454-01-29, внесен от народния представител Георги Кадиев на 29 октомври 2014 г.
Квесторите, поканете народните представители в залата.
Гласували 79 народни представители: за 20, против 23, въздържали се 36.
Законопроектът не е приет.
Прегласуване – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, особено колегите от ГЕРБ, аз Ви правя подарък от 5 млн. лв. повече приходи за бюджета, които Вие да харчите като правителство. Вие гласувате: 10 човека „за” и 23 или колко – „против”. Какво правите?
Обясних Ви, че това е просто техническо решение. Облагат се всички видове хазарт освен лотариите. Добавяме и тях, за да бъдат равнопоставени с всички останали и изведнъж казваме: „Не, това няма да бъде така”. Ще оставим лотариите, които са две – едната, собственост на Държавната лотария, другата – така наречената „Нова лотария”, знаете всички кой е собственикът. Правим подарък на тези хора ли? Това ли правим в момента?
Моля за прегласуване. В Бюджетната комисия имаше пълна подкрепа от всички политически партии и фактът, че в момента няма подкрепа, за мен е достатъчно показателен. Това означава, че или не разбирате какво гласуваме, а аз бях, мисля си, разбран, или в случая има грубо лобиране – корпоративно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Ако обичате, прегласуване.
Гласували 83 народни представители: за 32, против 21, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Процедура.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Председател, уважаеми колеги! Знам, че взехме решение да работим до изчерпване на точка пета в дневния ред. Точка пета е изключително важна и затова ние от „Атака” искаме да предложим да отложим точката за утрешния ден, когато ще съберем нужния брой подписи, за да направим така, че тази точка да я разгледаме на закрито заседание, финансовият министър да присъства тук – да информира за преговорите, които са водени с евентуални банки, за параметрите на този заем, за да можем да вземем информирано решение. Нали така? Затова нашето предложение от „Атака” е да преустановим работата си за днес и утре да започнем с т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище – госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, точка пета беше разгледана на Бюджетната комисия вчера и мисля, че доста подробно. Всички колеги, от всички политически сили, които присъстваха, зададоха своите въпроси и получиха своите отговори.
Искам да обясня на господин Чуколов, че тази т. 5 – един Проект за решение на Народното събрание, което ще даде възможност на правителството да започне преговори. До приемане на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с която ще се реши лимитът за дълга и лимитът за външния дълг, тези преговори не могат да доведат до никакъв резултат. След приемане на закона – тогава евентуално, ако те са довели до резултат – Министерски съвет ще дойде в Народното събрание и ще поиска от нас ратификация, както се е случвало за всички други международни заеми.
Уважаеми дами и господа, тук, който и да дойде, не може да ни каже нито каквито и да било параметри, защото преговори не са водени, оферти не са изисквани, така че това, което предлага господин Чуколов, е безпредметно. Аз Ви моля да си продължим работата още малко, защото правителството няма време да подготви и изтегли дълга до края на годината. Нека да му дадем още две седмици допълнителен толеранс, за да си свърши работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Чуколов, за отлагане на днешната точка за утре.
Моля Ви, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 28, против 89, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
За доклад на Временната комисия по бюджет и финанси има думата госпожа Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля, първо, процедура по допуск.
Моля да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: Диана Драгнева – директор на дирекция „Държавно юрисконсултство”, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и Дамян Стайков – началник на отдел в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
Госпожо Йорданова, имате думата да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за даване на съгласие за подготовка
за поемането на външен държавен дълг, № 402-03-3, внесен от Министерски съвет на 13 ноември 2014 г.
На заседание, проведено на 18 ноември 2014 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа посочения проект за решение.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Владислав Горанов – министър, Диана Драгнева –директор на дирекция „Държавно юрисконсултство”, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и Дамян Стайков – началник на отдел в същата дирекция.
Проектът за решение беше представен от министър Горанов. С проекта на решение се предлага Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да предприеме действия за подготовка за поемането на външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, както и на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, чиито размер в рамките на 2014 г. не може да надвишава 3,0 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута, при условие за последваща ратификация.
Възникналите допълнителни нужди за осигуряване на дългово финансиране на държавния бюджет, свързани с очакванията за по-висок дефицит, необходимостта от предоставяне на заем на фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и за обезпечаване на ликвидна подкрепа на банки в условията на практически изчерпани лимити за поемане на нов държавен дълг през 2014 г. налагат предприемането на спешни мерки за започване на подготовка за финансиране от чуждестранните пазари. Предвиденото външно финансиране има за цел да допълни емисиите на държавни ценни книжа на вътрешния пазар.
Решението дава възможност на Министерския съвет да предприеме действия по подготовка и на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните пазари, която, за разлика от стандартната форма на еднократно издаване на облигации, предоставя на Република България като емитент на държавен дълг гъвкавост при предлагането за определен период от време на ценни книжа чрез многократни траншове и с различни параметри. Средносрочната програма представлява правната рамка, по която впоследствие могат да се емитират облигации, отчитащи съответните нужди от финансиране.
Предлаганото решение цели да допринесе не само за гарантиране стабилитета на публичните финанси, но и за укрепване и гарантиране на финансовата стабилност в страната.
След обсъждане на проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, „против” – 3 народни представители и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следния проект за
„РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за подготовка за поемането
на външен държавен дълг
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да предприема всички други необходими действия за подготовка за поемането на външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, както и на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, чиито размер в рамките на 2014 г. не може да надвишава 3,0 млрд. лева или тяхната равностойност в друга валута, при условие за последваща ратификация.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. (Реплика от „Атака”.)
Имате думата.
Заповядайте.
Първият по време – пръв по право.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз ще бъда изключително кратък. Имам въпрос и ще помоля господин министърът да ми отговори. В разглеждания от нас Проект на решение днес пише: „Даваме съгласие Министерският съвет да води преговори”. Ако не се лъжа, в Комисията зададох въпрос дали имаме получени оферти, тоест дали вече са водени преговори и ако са водени такива, с какъв мандат е било дадено тяхното начало? Следователно днес няма за какво да гласуваме решение, при положение че са започнали водене на преговори. Ако може, да ми отговорите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди това има ли реплики от народни представители към това изказване-въпрос? Няма.
Господин Министър, желаете ли да дадете отговор?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми колеги, спекулацията по тази тема е ненужна, защото цялата комуникация, която досега е правена, е била правно необвързваща за Република България. Правно обвързващи разговори за поемането на този дълг са възможни само след Ваше разрешение. От там нататък едва ли поставяме под съмнение възможността на един министър да си кореспондира с финансови институции и да си разменя кореспонденция – писмена или вербална. Така или иначе, за да ангажираме Република България и за да нямаме правни последствия за Република България, които да не са санкционирани от Народното събрание, трябва Вашето разрешение.
Ако нямам Вашето разрешение цялата комуникация с финансови институции, която и досега не е правно обвързваща нито за тях, нито за мен, ще остане един приятелски разговор. Ако имам мандат и ако българското правителство има мандат, тази комуникация вече ще има правни последици и за двете страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Други народни представители желаят ли да участват в разискванията?
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Министър, във Вашето изказване на два пъти противоречахте сам на себе си, а като цяло противоречахте на госпожа Стоянова, която по-рано направи обратно процедурно предложение на моето.
Вие водите приятелски разговори за 3 милиарда. Приятелски разговори за 3 милиарда, които не били обаче правно обвързващи. Какво гласуваме в тази зала? Хей така, да Ви разпишем, говорете си приятелски с който си искате, договаряйте се както си искате.
Не искам да си развихрям въображението в тази посока, спомняйки си делата на Милен Велчев как може би приятелски превъртя българския външен дълг и сега приятелски ще вземем 3 милиарда – отново приятелската, и за тези 3 милиарда така приятелски може би ще договорите лихви и всякакви други условия.
За нас от „Атака” това е недопустимо. Недопустимо е да се дава такъв картбланш, такова разрешение да действате без санкцията на Народното събрание.
В Министерския съвет може би ще вземете нещо с групово решение. След години, когато се тръгне да Ви се търси сметка за това, ще кажете: „Ами, то било групово решение”, прокуратурата не може да се намеси, защото било общо решение. Отсега Ви казвам, че инициаторът на това сте Вие и Вашият министър-председател Бойко Борисов.
От „Атака” няма как да подкрепим това.
Наближава моментът, когато децата пишат писмата до Дядо Коледа, пишат в тях какво иска дете за Коледа. Аз ще им кажа какво ще получат – ще получат дълг, който те трябва да плащат, и ние от „Атака” сме против това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте за първа реплика, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Чуколов, цял ден се скъсахте да правите некомпетентни изказвания. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Смях и оживление.) Слушахме Ви, слушахме Ви!
Казва се мандат. Това, което днес Народното събрание може да даде, се казва мандат, а това, което ще се поеме от държавата, ще го решим ние тук, когато стане ясно кой желае да участва в този емитиран заем и при какви условия. Това ще го решим ние! (Реплики от „Атака”.) Ние не даваме право на министъра на финансите или правителството да решат това, ние им даваме мандат да ангажират в тези преговори държавата България. Това, което прави Народното събрание и ще направи днес, е рутинна практика на това Народно събрание – случвало се е много пъти, защото това е технологията, по която трябва да се движи една процедура за вземане на външен дълг.
Колкото до това да изкривявате фактите, да подменяте думите, за да намерите някакво обяснение на това, че Вие винаги и с всичко ще сте против, Ваша воля. Това е Вашата роля в този Парламент. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Господин Чуколов, каква е тази наглост? Вие обвинявате сегашното Народно събрание, че ще накара нашите деца и внуци да плащат този дълг. Този дълг е благодарение на Вашия златен пръст и управлението на ДПС, „Атака” и БСП. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Чуколов, да поемаш отговорност не е като да крещиш с мегафони по улиците и да се правиш на шпицкоманди, тъй че не спекулирайте с децата, най-малкото с Дядо Коледа. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Байрактаров, не спекулирам с децата и с Дядо Коледа. По никакъв начин не съм казал, че Дядо Коледа не съществува – на нивото на Вашите реплики. (Смях и оживление.)
Иначе това, което Вие дадохте като реплики – представителят на ГЕРБ и двамата представители на Патриотичния фронт, просто показва как сте се хванали – излиза от ГЕРБ, задава опорната точка и след това пуделчетата излайвате нещо оттук. Лайте си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват?
Господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нека да припомним едно основно нещо преди да преминем може би към следващата стъпка – гласуването.
Имаше едно правителство. По време на това правителство се случи така, че една банка изпадна в тежко състояние. Имаше опасност и втора банка да изпадне и тогава държавата интервенира и даде 1 милиард пари. Състоянието на първата е, че трябва на хора, които чакат вече четири, пет месеци, да си получат гарантираните до 200 хиляди лева. Те трябва да ги вземат до 4-ти.
Ние от днес до 4-ти не можем нито да повишим събираемостта, нито да направим някакво прекрояване на разходите, преразпределение на мизерията, нито каквато и да е друга стъпка. Единственото е да вземем едно кешово разплащане. Това правим в момента – погасяваме щети, причинени до този момент, без да търсим отговорност в момента от никого.
Господин финансовият министър трябва да проведе разговори и да има мандат, за може освен към нашия, вътрешния пазар, който е банковия, да се обърне и към други институции, за да постигне най-добра цена. В противен случай той рискува да се обърне само към нашия пазар и да го изнудват с големи лихви.
Той в момента води преговори. Резултатът от тези преговори ще бъде даден на всички Вас и Вие ще вземете последната дума – Вие ще упълномощите неговото решение, ще го легитимирате.
Нима не е ясно, че в момента, ако спрем тази процедура, лишаваме повече от 200 хиляди души да си получат законно гарантираните и дължими според европейските правила пари?
Ако някой иска да не гласува този мандат, нека да каже: „Аз искам всички хора, които имат гарантирани влогове в КТБ, да не си ги получат”, и нека да каже: „Моята партия, в случая еди-коя си, не иска хората, които чакат четвърти-пети месец да получат тези пари, да си ги получат.”
Призовавам Ви да гласуваме, защото това е формално решение и то ще даде възможност, когато на 4 декември 2014 г. пристъпим към тази процедура, ние да имаме вече механизъм, по който по най-бързия, верен и точен начин да го направим, и най ниска цена – държа да отбележа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Парламентарната група на ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цонев – първа реплика, има и втора реплика, трета реплика – на госпожа Ташева.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Колега Димитров, и към Вас и към преждеговорившия от Патриотичния фронт – молбата ми е да не спекулирате с вината, и говоря много спокойно в духа на това, което искаме да бъде в този Парламент. Мога да имам друг тон, мога да употребя и други думи.
Предишното правителство няма никаква вина, че един собственик на една банка си я окраде, според всички данни до този момент; за това, че е превърнал собствената си банка в пирамида и че е изхарчил и злоупотребил с парите на вложителите и нас сега ни се налага да мислим как да покрием тези влогове. Има достатъчно поводи и достатъчно други начини да говорим за политическа отговорност и така нататък. Предният кабинет няма никаква вина нито за парите на тази банка, нито за криза в друга банка.
Затова Ви моля да се концентрираме върху дебата за даване на мандат за дълга. Иначе аз смятам, че ще излезем от добрия тон. Ние не се притесняваме да влезем и да започнем да говорим, както от началото Ви казах, че искаме цялата истина. Да не излезе от тази истина, че някои политически формации, включително и в този Парламент, са били финансирани даже и за предизборната си кампания с част от тези крадени пари? (Реплики от Парламентарната група на „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Търновалийски, третата реплика е на госпожа Ташева, след което ще имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, колеги! Присъединяваме се към това, което каза господин Цонев – в никакъв случай правителството няма вина за това, което се случи с КТБ. Нека да не прехвърляме вината там, където не трябва да бъде.
И нещо друго. В никакъв случай този, който няма да подкрепи предложението за даване на мандата, не означава, че не иска да бъдат изплатени. Напротив, ние искаме да бъдат изплатени възможно бързо, но не на гърба на всички български граждани. Има други варианти, ползвайте ги и бъдете разумни. Благодаря. (Реплики от Парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Ташева – трета реплика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожи и господа народни представители, тук някои не съвсем грамотни оратори говорят за вина. Нека оставим вината на съда.
Ние сме длъжни обаче да говорим за отговорност. Като казах „отговорност”, се сещам, че парламентарната група, която сега иска да й се осигурят 4,5 млрд. лв. заем, за да го харчи както намери за добре, само преди една година чрез един свой представител разказваше как господин Борисов е налял парите на държавата в онази банка, за да си осигури медиен комфорт, тъй като банката била свързана с една медийна империя. Обаче останали излъгани накрая, представяте ли си?
Спомням си също така едни сцени от 2011 г., в които Цветан Цветанов връчваше... (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Ташева, може ли да се изкажете по решението и репликата да бъде, иначе ще Ви отнема думата? (Реплики от Парламентарната група на ГЕРБ и „Атака”.)
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: ...връчваше наградата „Мистър Икономика” на този банкер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Редовно, системно излизате на трибуната, за да говорите за каквото се сетите, но не по темата, по която трябва да излезете.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Говоря за отговорността. (Шум и реплики от Парламентарната група на ГЕРБ.)
Вижте, първа сред равни! Аз говоря от името на моите избиратели (шум и реплики от ГЕРБ), за които Вашето мнение няма, уверявам Ви, никаква стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Както и за моите избиратели – Вашето мнение, госпожо Ташева. Приключете си репликата, без да злоупотребявате с правото за тази трибуна.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Искам да напомня още, че тъй като става дума за отговорност, поне веднъж наградата „Банкер на годината” на същия този банкер, превърнал банката си в пирамида, е била връчвана от тогава действащия министър-председател на България Бойко Борисов.
Ние от „Атака” искаме хората, които са внесли до 100 хил. евро или тяхната равностойност, да си получат влоговете, така както законът им позволява и повелява (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), стига да не са си договорили преференциални лихви. (Реплики от Парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Ташева, благодаря Ви!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Но Фондът за гарантиране на влоговете... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Ташева, благодаря Ви.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: ...може да генерира сам облигации... (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони. Викове от Парламентарната група на „Атака”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
Системно нарушавате Правилника, госпожо Ташева! Обръщам Ви внимание, следващия път ще Ви санкционирам по точките от Правилника.
Имате право на дуплика, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Аз тук се явявам в качеството си на народен представител, а не на обвинител и не смятам да бъда такъв. Смятам, че трябва да защитя и тези хора, които очакват това, което им се полага – дължимо, да си го получат. (Реплики от Парламентарната група на „Атака”.)
Изказвам благодарност на господин Йордан Цонев, най малкото за това, че ми отговори на български език, защото по време на кампанията – на друг свой роден. (Силен шум, реплики, ръкопляскания и скандирания от Парламентарната група на ПФ: „Браво, браво!”) Всъщност аз не познавам майка му, може и другият да му е роден, но му благодаря за българския. Не съм търсил вина и отговорност от никой от Вас.
Що се отнася до политическата отговорност – този термин, който постоянно си прехвърляме, съществува само в международното право, и то в три форми. Едната е отзоваване на посланик, на дипломатически представител или закриване на дипломатическо представителство. Втората е обявяване на война, а третата е след като е приключила войната, изплащане на репарации или други някакви такива обезщетения. Кое от трите смятате Вие да поемете, защото аз не виждам нито едно от тях? Ако има отговорност, има съд, има прокуратура – когато приключи, тогава. Аз не съм съдник!
Аз Ви моля да дадем възможност процедурата да се придвижи най-бързо и хората, които очакват дължимите до 200 хиляди, които разчитат на тях, да си ги получат. Убеден съм, че и сред Вашите избиратели има хора, които очакват такива пари. Благодаря. (Ръкопляскания от Парламентарната група на ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво желаете, госпожо Ташева?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака, от място): Изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване ли?
Имате думата, заповядайте.
Колеги отляво, Вие само давате знак, докато там и по звуков начин сигнализират, че желаят да се изкажат.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Сега ще започна да се катеря по колоната.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Спектърът на поемане на политическа отговорност, според мен, госпожи и господа народни представители, е доста по-широк. Например има начини да се поема отговорност за търговия с влияние. Споменах преди малко и ако госпожа Председателката не ме беше прекъснала, щях да се доизясня...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отново ще Ви отнема думата, ако споменете същото, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Но оставете ме да си развия тезата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие само това говорите, Вие една и съща теза развивате по всеки повод. (Оживление и ръкопляскания от Парламентарната група на ГЕРБ.)
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това Вие не определяте, не мерите на килограм.
Разбира се, че се стремите всячески да тормозите дебатите (викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”), когато те засягат Вашия началник. (Смях от ГЕРБ.)
Споменах преди малко и искам да повторя, че наградата „Банкер на годината” е връчвана от тогавашния министър председател Бойко Борисов, наградата „Мистър икономика” е връчена...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А Волен беше на Варадеро.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Моля Ви се, справете се с теченията на вестниците!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А, как?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: ...е връчвана от вицепремиера и заместник-председателя на Вашата партия Цветан Цветанов. И пак депутати от Вашата партия обясняват как са налели парите на държавата в тази банка, за да си осигурят медиен комфорт. Затова се носи отговорност. (Реплики на народния представител Станислав Иванов.) Това е злоупотреба с власт и търговия с влияние.
Въпросът с отговорността не се изчерпва дотук.
Първо, ние нямаме нищо против, даже настояваме хората, които са внесли, да си получат до 100 хил. евро или тяхната равностойност, ако не са си договаряли на четири очи преференциални лихви, както гласи законът. Има обаче начини, например да бъде изяснено от Фонда за гарантиране на влоговете колко пари има. Той май е празен? (Шум и реплики.) Има ли нещо такова?!
Второ, ако това е така, да се изясни кой го е източил? Да не би да е оня, който щеше да шляпа руснаците?! Имам сериозни опасения.
Трето, ако наистина е празен и след като се поеме политическата и всякаква друга отговорност за това, нека този Фонд, както обясниха експерти, да емитира дълг, облигации, които останалите банки ще купят, защото те създават този Фонд, нали така? От техните отчисления се набира този Фонд.
Следователно въпросът за връщане на парите – до 100 хил. евро или тяхната равностойност, на хората, общините и така нататък, изобщо не предполага непременно теглене на външен дълг. Да не говорим, че предполага договорки, каквито ние разбираме, че вече имате, господин Министре, с Лондонския клуб?! Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за приноса в дебата, госпожо Ташева. (Реплики от място от народния представител Магдалена Ташева.)
Реплики? Няма.
За изказване – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Имайки предвид, че темата, която тук в момента обсъждаме, за да не изпадна в противоречие и да не ме обвинят, че се отвличам от нея, ще я прочета, за да е ясно за какво си говорим: Проект за решение за даване на съгласие за подготовка за поемане на външен държавен дълг – това пише тук. Зад редовете се чете: Проект за решение за даване на съгласие държавата да вземе 4,5 млрд. лв., от които 3 млрд. лв. да отидат за банковата система. Това е нещо, което не съм много убеден, че българският гражданин ще разбере.
Защо частен проблем, свързан с бизнес провал, свързан с незаконно поведение на собственик – надявам се това да бъде доказано – се прехвърля чрез този външен дълг на гърба на българския данъкоплатец. Защото именно той, всеки един от нас ще връща тези пари под някаква форма – било чрез данъци, било чрез намаляване на своите приходи.
Понеже става въпрос за банка, а тук говорят за вини и за нещо друго, аз няма да спекулирам с това, колеги от Реформаторския блок, кога се появи банката и чии дъщери получаваха комисиони там. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Няма да спекулирам и с това по кое време и точно при кой премиер банката се наду най-много и кога се наляха най-големите пари, колеги от ГЕРБ, няма да спекулирам с това.
Няма да спекулирам и с темата колко много политически проекти от най-широк спектър от българския политически живот бяха финансирани от тази банка.
Не мога да разбера обаче защо ние, българските данъкоплатци, ще трябва да плащаме този масраф? Това не ни е ясно. Това не мога да разбера и затова искам някой да дойде тук и човешки да ми обясни: какво бай Иван или Хасан, или както искате го наречете, е виновен за това нещо, че да го караме да плаща с години напред един външен дълг?
Понеже тук някой си позволи да каже, че едва ли не тази процедура била практика на Народното събрание – това, което в момента се опитваме да направим, искам да ми кажете кога за последен път и кой е теглил външен дълг от 4,5 милиарда в българското Народно събрание, че това да му бъде практика?!
И последно, господин Министър, имам един въпрос към Вас, ако ми отговорите. Какво точно съдържа като действия – моля обаче да ми ги опишете по-подробно, като за човек лаик „подготовка за поемане на външен дълг“ – действие едно, действие две и така нататък. В смисъл: срещаме се, говорим си, дали ще бъде приятелски, другарски, и какви ще бъдат резултатите от тази подготовка, чието разрешение сега ще Ви дадем, за да знаем точно с какъв мандат Ви натоварваме. Тук „подготовка“ може да бъде в смисъл да Ви дадем съгласие да си купите примерно билет до Лондонския клуб, но може да бъде и съгласие да подпишете там споразумението. Затова много Ви моля да бъдете малко по-подробен в отговора си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики към господин Ерменков? Няма.
Ще отговорите ли, господин Министър?
Имате думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Темата е сериозна. Този, който иска да прави политика от нея, си е негов проблемът.
Аз искам да Ви разкажа експертно импликациите на различните варианти за решение.
Това, че имаме банка в несъстоятелност, банка с отнет банков лиценз и че трябва максимално бързо да осигурим достъп до гарантираните депозити на вложителите, както е по директивата и по българския закон, никой не чух да го оспорва.
Оттам насетне съществуват различни варианти за осигуряване на този ресурс. Безспорно е възможно Фондът да го направи. За да го направи Фондът, той трябва да има, или поне това казват банките, които искат да се включат евентуално в такава помощ, държавна гаранция, тъй като Фондът, сам по себе си, не е кредибилен, за да поеме такъв дълг.
Затова, вместо да правим социални експерименти дали за 20 дни Фондът може да набави временно липсващия му ресурс, предпочетохме и Ви предложихме това решение, защото, когато има някакъв проблем, държавата трябва да си е на мястото и да намали напрежението върху българските граждани.
Да, възможно е и ако ние преценим за целесъобразно, можем да предложим решение за следващата година с годишния закон за 2015 г. да дадем държавна гаранция на Фонда и той да направи опит да поеме този дълг и веднага да възстанови – и тук искам да ме чуете внимателно, за да избегнем оттук насетне повече спекулации – да възстанови отпуснатите му назаем от българската държава средства.
Между българската държава и Фонда ще бъде сключен договор за заем. Фондът ще плаща лихва, по-висока лихва от лихвата, по която българското правителство след Вашето разрешение ще се кредитира. Теоретично, колеги, българското правителство ще печели от тази операция лихвения марж. Фондът ще продължи през годините да генерира вноски от банковата система и ще изплати този дълг към държавата.
Ако в следващата година, тъй като няма време това да се случи веднага, сега, се обединим около решението, че е целесъобразно да оставим Фонда, който е инструмент на държавата да застрахова вложителите, повтарям – инструмент на държавата да застрахова вложителите, ако оставим Фондът да се оправя сам и му дадем държавна гаранция, пазарът ще покаже как оценява дейността на Фонда, способността му да привлича ресурси и на каква цена.
Не трябва обаче да гледаме на Фонда като на изолиран субект. Той оперира с вноските, които се натрупват от банките, от търговските банки. А банките, колеги, не са собственост на техните собственици, а са собственост на техните вложители. Защото виждате какво става, когато банка стане собственост на своя собственик. Става проблем!
Затова, ако преценим, че трябва да прехвърлим изцяло товара, и то под напрежение, към банковата система, едва ли ще направим добра услуга за българското общество. Видяхте много примери в Европа. Цената на тази застраховка ще я платят търговските банки. Но търговските банки оперират между вложенията на хората, между доходността, която изплащат по договорите за влог на българските граждани и българския бизнес, и това, което печелят от кредитни операции.
Печалбата на търговските банки е около 500-600 милиона на година. Вноските във фонда са около 250 милиона на година. Ако ние решим рязко да притиснем българските банки, каквито идеи се чуваха, тогава рязко ще влошим тяхното финансово състояние. Това не е разумно и не е полезно за никой.
Кой ще плати цената? Ще я плати цялото общество през бизнес модела на българските търговски банки. Моделът, който Ви предлагаме, е по-евтин, защото със сигурност българската държава ще се финансира много по-евтино, отколкото би могъл да се финансира фондът. И не вярвам, че някой би оспорил това, знаейки „а” и „б” на икономиката, не на журналистиката, не на други сфери на общественото познание. В този смисъл това, за което говорите, не се отрича от правителството. Възможно е в следващата година да минем и през това – Фондът да се финансира и да възстанови веднага взетия заем на българското правителство. Но ние имаме две седмици да отговорим на обществените очаквания всеки български вложител да получи своите пари. И това не трябва да се поставя под абсолютно никакво съмнение. Ако някой от Вас го поставя под съмнение и иска да направим този експеримент, аз не бих го подкрепил.
По отношение на това какво се съдържа като стъпки. Изпратени са запитвания за ценови съображения. Тези запитвания за ценови предложения, след като имаме мандат, ще ги разгледаме и днешният дебат всъщност ще се преповтори с гласуването на второ четене актуализацията на бюджета. Но ние искаме тези две седмици, за да можем да се справим в сроковете до края на годината да осигурим това финансиране.
След като преценим и оценим кое е най-изгодното от гледна точка на цени и предложения, ние имаме задачата да внесем в Народното събрание законопроект, който ще съдържа тази информация. Този законопроект трябва да бъде ратифициран или не от българското Народно събрание. И тогава, чак тогава, след обнародването в „Държавен вестник”, ние ще имаме право да получим тези средства.
Запазете търпение, изчакайте да си свършим работата. Естествено че Народното събрание ще знае и ще вземе това решение. Правителството не може да го вземе – пише го ясно в Конституцията. Но понеже Законът за държавния дълг и Конституцията описват конкретни процедури, по които можем да минем чак след актуализацията и актуализирането на лимита за дълга, ние поискахме от Народното събрание да ни даде възможност преди да изминем класическия път, спазвайки Конституцията, то да санкционира тези наши действия.
Същия този дебат съм готов да водим за второто гласуване на актуализацията на бюджета. И ако тогава не ни увеличите лимита на дълга на правителството, българската държава няма да може да поеме този дълг. Тя няма да го поеме. Ако тогава българският парламент не увеличи лимита на държавния дълг, българското правителство няма да го поеме. Но аз, без никаква емоция, Ви казвам: това е най-евтиното решение за обществото. То няма да плаща през фиска тази цена. Тази цена ще се плати от същата тази банкова система. Само че тази банкова система, колеги, не ни е враг. Тя не ни е враг. Правете политика така, както отърва на Вашите убеждения, но финансовата система на държавата – това, това сме всички ние. Нашите пари са там. Ако някой има по-добра идея къде да си ги държи е свободен да го направи. Нашата банкова система и нашата финансова система е този стълб, върху който всички ние стоим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, РБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Горанов.
Господин Жаблянов – за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря за изчерпателното експертно обяснение от страна на министъра за посочената алтернатива за изход от мрачното настояще, в което се намират българските вложители в момента, поне в една от банките, и за обясненията какво представлява дружеството Търговска банка.
Аз, отчитайки всички високи експертни достижения на финансовата мисъл, трудно мога да приема, че банките са собственост на вложителите. Може би в аудиториите на Висшия икономически институт, или УНСС в момента, тази метафора има как да бъде обяснена на студентите, но ако ние приемем това Ваше съждение, господин Министър, това означава, че всички вложители са солидарно отговорни при загубата на банката и ние няма защо да им изплащаме гарантираните влогове. Това, което казвате, може би в някакъв преносен смисъл да има някаква стойност, но банките са собственост на техните акционери, господин финансов министър, и моля да не въвеждате в заблуждение българската общественост от тази трибуна. Тоест отговорността на финансовото състояние, за автентичността на документите и финансовите данни, които са подавали към контролните органи, не е на вложителите в банката, така че това го отнасям към академичните метафори.
Вторият въпрос – ние от Вас чухме обяснение за какво смятате да използвате този дълг. Доколкото разбираме, както каза и моят колега преди малко, за подпомагане на банковата система. Тук аз искам да поставя основния въпрос: докога банковата система ще се храни от вложителите в България безотчетно, безотговорно и безконтролно?
Три милиарда…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Даваме ги в заем.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: … ги даваме назаем, казва колегата. И понеже ги даваме назаем, както казва колегата, питам следващия въпрос, господин министър. (Реплика от ГЕРБ.) Да, чух Ви въпроса, колега.
Питам следващия въпрос: защо сега трябва да Ви дадем това съгласие, уважаеми господин министър? Имаме в момента 8 млрд. 700 милиона фискален резерв. Изплащането не е започнало. Аз бих попитал, може би Вие знаете, или кръга от експерти, за които говорите, каква е точната сума на гарантираните депозити в банката? Има ли някой, който може да ни каже тази сума?
Второ, защо сега трябва да Ви дадем това разрешение? Защо не тогава, когато стане ясно какво Фондът за гарантиране на влоговете има, с какво разполага и какво трябва да разплати? Вие искате да получите сега разрешение, за да проведете едни преговори, да сключите договор за държавен кредит за 3 милиарда, когато това може да стане, да кажем, след три месеца. (Реплики от ГЕРБ.)
И тук стои въпросът за лихвите. Защото, както каза господинът правилно – да, но аз дали ще взема кредита в началото на месец декември или през месец март има съществена разлика. И какво става с тези пари през това време? Има елементарна финансова логика, която се надявам и финансовите експерти да я споделят.
И последно, господин министърът много тежко каза, че когато се появи проблем се появява и държавата. Господин Министър, държавата е там, за да го няма този проблем. (Реплики от ГЕРБ: „Вие бяхте на власт тогава”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз ще се постарая и на репликите от място да отговоря.
Държавата не може да бъде касичката от последна инстанция за провала на пазарните субекти. Не може да бъде касичката от последна инстанция. И ако Вие изповядвате това виждане, че на всеки провалил се бизнесмен държавата трябва да бръкне и да му даде – това беше философията на предишното Ви правителство. Сегашното Ви правителство трябва да си промени финансовата философия, разбирането за ръководството на икономиката в страната, за да можете да изкарате един малко по-успешен мандат. Надявам се коалиционните партньори в това отношение да Ви бъдат полезни. Реформаторите са едни истински финансови консерватори, надявам се да сдържат Вашите амбиции да вземате кредити, когато можете. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Александър Ненков – първа реплика.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Жаблянов, не Ви отива. Достатъчно интелигентен човек сте... (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: …и ако слушахте внимателно изказването на господин Горанов, щяхте да разберете, че в него нямаше нито емоция, нито беше някакво политическо изказване, нито някакъв политически дивидент, който примерно управляващата партия или управляващото мнозинство биха имали от това да изтеглят нов няколко милиарден заем.
Вие говорите за това как не трябва да се дава мандат на Министерството на финансите. Вместо да обяснявате защо не, кажете: как тогава българските граждани да получат своите пари?! Не да излагате аргументи само против.
Като говорите от тази трибуна, се надявам хората да не забравят, че именно при Вашето управление, не си спомням точно как и кога, банката е натрупала най-много активи, но си спомням кога банката фалира. Обществото си спомня и как банковата система фалира преди близо десетина години.
Така че не Ви прави чест. Вместо тук, като народни представители, всички парламентарни групи, предвид обяснението на министъра на финансите, съвсем обективно – какви са реалностите в момента, пред които сме изправени, да вземем най-доброто решение за държавата и за вложителите, за да запазим стабилността на тази система, Вие излизате и говорите… (Реплика от народния представител Станислав Иванов: „За ланския сняг”.)
Вие говорите, точно както казва колегата, за ланския сняг.
Кажете тогава: как, по какъв начин ние ще покажем не само на гражданите – на света, че България има една добра финансова система, че вложителите имат гаранция, че ще си получат вложенията – това, което е по закон. Ние не си го измисляме – такъв е законът, такъв е регламентът.
Трябва да измислим, като народни представители, най-добрия вариант, а не да излизаме и да говорим откровени глупости, извинявам се. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Жаблянов, имате думата за дуплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Ненков, не съм искал да Ви разочаровам в изказването си от гледна точка на моята подготвеност.
Искам само да кажа, и тук се надявам експертната финансова мисъл в лицето на министъра да ме подкрепи: не са правителствата, които решават кога да фалира една банка, в това число и българското. (Реплика от ГЕРБ.)
Извинявайте, аз Ви слушах, нали така?
Законите на пазара – в това число влизат и умишлените злоупотреби на собствениците на предприятия, в това число влизат злоупотребите с активи, умишлените фалити и така нататък. Всичко това е част от сляпата игра на пазарните сили, както казват големите експерти.
Не са правителствата тези, които фалират банките. Не е правителството на Съединените щати субектът, който фалира „Лемън Брадърс”.
Банките фалират заради едни или други недостатъци на финансовия сектор, заради кризите от различен характер – били те циклични, или структурни, или някакви други. Това е излишно да го обяснявам, струва ми се, ако подхождаме сериозно по въпроса.
Въпросът е за кредита от 3 милиарда! Аз не съм оспорил необходимостта да бъдат изплатени гарантираните влогове на българските граждани. Оспорвам начина, по който възнамерява да го направи сегашното правителство в лицето на финансовия министър, защото той иска Народното събрание да му гласува правото за разговори за 3 милиарда държавен дълг, за които ние нямаме предварително никакво уверение или обяснение какво смята да прави с него господин министърът!
Може ли да не знаете какъв е обемът на гарантираните депозити в тази банка, господин Ненков?! Какъв е обемът?
Какъв е обемът, господин Министър, на гарантираните депозити? Кажете ни го това число, за да имаме представа и ние какво гласуваме тук. Не възразяваме!
Смятам, че няма здравомислещ човек в България, който да се противопостави на възможните различни средства, техники, способи и да се реши този въпрос! Никой не иска да се стигне до фалиране на финансовия сектор! Никой не иска да се отнася зле с търговските банки! Напротив, колкото по-голяма печалба генерират търговските банки, толкова по-бързо ще бъде възстановен Фондът за гарантиране на депозитите! Всички го знаем това. Тук не става дума за някакъв волунтаризъм. За това става дума – все пак за контрол от страна на законодателния орган върху изпълнителната власт в една наистина извънредна ситуация в момента! Мисля, че е от полза за всички колеги.
Всички решения, които вземаме днес тук – знаете, ние няма да опозиционерстваме заради самата опозиция, няма да го правим. Но отговорността, която поема, включително и господин министърът в момента, наистина е огромна – 3 милиарда дълг! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър на финансите, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда кратък с едно бързо въпросче. Предвид, че вземането на заем или емитирането, както искате, така да го наричаме, струва пари, искам да попитам: тази сума, за която искаме да дадем мандат на Министерството на финансите да вземе като заем, това се позовава на данни на БНБ, или това е позицията на Министерството на финансите? Защото смятаме, че сегашното ръководство на БНБ няма никаква кредибилност.
Дали Вие сте абсолютно убеден, че тази цифра би била достатъчна да покрие рисковете, които стоят в системата? Защото към днешна дата много журналисти ни питат: депутатите смятаме ли, че банковата система е стабилна, но това е нещо, което БНБ може да го каже, а не ние.
И накрая имам едно предложение, когато говорим за банки. Направихме цял закон, който регламентира как да се говори за тях. Смятам, че хората трябва да имат някакъв ценз, когато говорят за системата от тази трибуна, защото видяхме колко крехка е тя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Малко под 3,7 милиарда по предварителни данни е размерът на гарантираните влогове в банката с отнет лиценз. Ние на нея няма да й даваме никакви пари. Парите са за временен заем за Фонда. В него към момента има около 2,2 милиарда активи, които са структурирани като парични наличности и ценни книжа.
Ценните книжа са около половин милиард и те са неликвидни дотолкова доколкото, за да се превърнат в пари, трябва да бъдат или продадени, което би довело преди падежа им до потенциална загуба, или изкупени с репо-сделки от други финансови институции.
Сами разбирате, че за държавата и обществото е по-добре да не създаваме допълнително напрежение и да караме Фонда да прави операции, които биха довели до допълнителна загуба за него, разпореждайки се при условията на спешност с държавните ценни книжа и другите книжа, които се държат от Фонда в неговите активи.
Преценихме, че най-малко щети ще нанесем, ако помогнем с цялата липсваща незабавна ликвидност, която по наши оценки максимално би достигнала 2 милиарда лева.
Ако по една или друга причина Фондът прецени, че няма да загуби от разпореждането с държавните ценни книжа, които са в неговия портфейл, ресурсът, който ще се отпусне от правителството към Фонда, ще бъде редуциран с тази си част.
Общо взето, поемането на дълг не е добродетел. И Вие сте получавали много критики, когато бяхте на власт за това, но поемането на дълг е инструмент за финансиране на бюджетния дефицит.
Нашата задача и задачата на Парламента е да внимаваме и да наблюдаваме много внимателно колко ефективно и за какво се харчат средствата от българския бюджет.
Дългът е функция на превишения на разходите над приходите, затова разчитам на подкрепа от всички Вас да променяме законодателството така че да увеличаваме капацитета на държавата да си събира приходите и да не се изкушавате да карате правителството да харчи, за да не трупаме дългове.
Тази операция, за която говорим в момента, е най-евтиният вариант максимално бързо да дадем достъп на българските граждани до техните спестявания, за което те нямат вина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Горанов.
Други народни представители?
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз не мога да разбера, слушайки изказванията допреди малко от ляво, дали колегите просто не искат да прочетат какво проекторешение ние в момента разглеждаме или просто са разсеяни. Не знам и аз какво да мисля.
Много ясно е казано, че при условията на последваща ратификация ние даваме съгласие да се водят преговори или казано на прост език, ако няма последваща ратификация, финансовият министър и най-добрите условия за външен заем да договори, дори за безлихвен, той просто няма как да се случи, защото не е ратифициран от Народното събрание по смисъла на Конституцията и това, което тя изисква.
Колеги отляво, не мога да разбера защо връщате дебата там, където вчера го водихме: защо държавата е в това състояние? Защо трябва да взема заеми, за да финансира практически нещата, които се случиха през управлението на кабинета Орешарски, за да могат да се платят защитените от закона влогове на малките и средни вложители в банката, която практически фалира пак по времето на това управление?
Не мога да разбера – Вие не искате тези малки и средни вложители да си получат влоговете обратно, или какво точно целите да постигнете?
Нещата са пределно ясни. С колегите от Реформаторския блок ще подкрепим това проекторешение, още повече, господа отляво, ако не Ви е ясно – ето, тук е финансовият министър, можете да го попитате и той предполагам, ще потвърди, че евентуалното вземане на външен дълг ще бъде в рамките на размера, който ние вчера гласувахме, тоест това няма да е допълнителен дълг, а ще бъде в рамките на лимита, който ние вчера установихме при актуализацията на бюджета.
И с това, с което завършвам с риск да Ви натоваря още малко с понятия като примерно „лихвен арбитраж” или „диверсификация”, но елементарните понятия в икономическата теория показват, че ако искаме да получим при добри условия финансиране ние трябва да имаме, да създадем условия за конкуренция.
Ако се търси финансиране само от вътрешния пазар, очевидно това ще вдигне лихвите и данъкоплатецът ще трябва да плаща по-висока лихва за това финансиране. Затова и се търси тази опция за финансиране частично и от външните пазари. Това се очаква да повлияе на лихвените нива и да се получи един дълг при по-добри условия. Това е в интерес както на данъкоплатеца, така и на държавата, а отделно и на всеки един български гражданин, който ползва кредити в тази държава и на когото общите лихвени нива влияят.
Тук ще спра. Надявам се, колеги, просто да вземем разумното решение. И пак повтарям, че това решение може да влезе в сила, евентуалният заем да бъде получен само при условие на последваща ратификация, така че ще има още един дебат в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Славов, ние нямаше да го водим този дебат, ако вчера не беше одобрена актуализацията на бюджета и там не беше записан размера на задължението, което може да бъде поето към края на 2014 г., респективно на другото за последваща ратификация, това е видимо и от Конституцията, където е записано, че всички международни договори, които имат финансови параметри минават през последваща ратификация през Народното събрание.
Тук проблемът действително е друг. Вие зачекнахте и темата за това колко ще ни струва и колко по-евтино щяло да бъде.
Мостовите кредити или кредитите, които са в рамките на до шест месеца, особено в такава ситуация, биха ни излезли далеч по скъпи, отколкото един обикновен кредит. Проблемът се корени в друго, че действително има проблем със самата банка и този проблем щеше да бъде решен на много по-ниска цена, ако имаше правителство тогава, ако не бяхме със служебно правителство, което е с ограничени възможности. Това е едната гледна точка.
Другото е, че според нас действително не е нормално народът да плаща за пиршеството на някой друг. Да, задължението е на обществото, тоест на държавата, да гарантира влоговете – аз разбирам и правителството, и Министерството на финансите именно в тази му част, тоест да бъде гарантирано от страна на правителството и доверието на гражданите да бъде върнато към правителството, но надали ще бъде върнато до такава степен и доверието към банките.
Според нас и според мен лично Фондът трябва действително да се овъзмезди, като съществуват и редица други процедури, но това са обекти на едни други разговори, които не смятам, че трябва да бъдат и толкова широки, но ако желаете и с позволението на господин финансовия министър, можем да ги проведем. Тук има достатъчно много членове на Комисията по бюджет и финанси и достатъчно много финансисти, с които да можем да ги проведем. Сигурен съм, че могат да се намерят и алтернативни подходи и методи.
Ако Ви задам и въпроси, ще бъдете ли така добър да ми отговорите: в банковата ни система съществува една банка, която е длъжник на централния бюджет. Тази въпросна банка сами разбирате, че може да поеме съответно част от задълженията. Въпросът ми е следният: при 3,6 милиарда, които трябва да бъдат обезвъзмездени към депозантите, каква част от тях ще останат като депозити и каква част ще бъдат изтеглени? Сами разбирате, че при изтеглени 3,6 милиарда битовата престъпност ще удари не тавана, а не знам къде! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към кого е въпросът Ви, господин Александров?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака, встрани от микрофоните): Правя реплика все пак!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Явно и Вие не четете, имам това чувство.
В проекторешението пише: „в размер до 3 милиарда”. Никъде не е казано, че трябва да се вземат точно 3 милиарда, така че затова е тук финансовият министър, затова има Министерство на финансите, има екип, който да прецени кой размер е най-удачен, за да се получи най-добро кредитиране.
Колега, четете и Вие. Все пак, преди да гласуваме нещо, е хубаво да сме го прочели, иначе въпросите, които зададохте към мен, да си призная, струва ми се, че са към финансовия министър, така че няма да изземвам правомощие и да отговарям вместо него. Той, ако желае, ще се включи в дебата и ще Ви отговори.
Но пак Ви казвам: в края на краищата водим този дебат ненужно, тъй като вчера вече го проведохме, изяснихме, че държавата е в тежка ситуация, че трябва да се платят на малките и средни вложители техните влогове и че във Фонда няма достатъчно средства.
Надявам се, че разбрахте, че парите не са за някоя банка, а че са за Фонда за гарантиране на влоговете и тези средства ще отидат там, за да може той да плати на вложителите. В това е цялата работа. Няма нищо сложно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Министър, Вие? Добре, ще вземете думата след изказването.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря на господин Министъра.
Моето изказване е свързано със следното. Да, действително в Бюджетната комисия разгледахме до 3 милиарда. Мисля, че точната цифра беше 2 млрд. 540 милиона – знам, че така е записано. А сумата, която цитирах от над 3 милиарда, казах, че толкова са депозитите, които са гарантирани, и трябва да бъдат обезвъзмездени депозантите.
Тук обаче възниква и друг проблем. Ако не сте забелязали и днес сте пропуснали в новините, трябва да Ви упомена, че управителят на Фонда беше сменен. Човекът, който поема управлението на Фонда към този момент, е практически човекът, който е назначен от Иван Искров в качеството му на гуверньор на Българската народна банка.
За тези, които не са специалисти и не са запознати с материята, Фондът и неговата структура е по следния начин: управителят се назначава от Министерския съвет; заместник-управителят се назначава от Управителния съвет на БНБ; третият човек, който се явява първи член на ръководния орган, се назначава от Асоциацията на банките в България и така нататък – пет човека са. Вторият, който в момента е заместник-управител, вече е управител, е реално на човека, на когото Вие като управляващи, тоест визирайки Вашата четворна коалиция, казвате, че той е отговорен за кризата в КТБ. И сега на този човек Вие поверявате тези пари, за да може той да разполага с тях, и не само това, но този човек ще отговаря за масата на несъстоятелността и управлението на синдиците във Фонда и как той ще се обезвъзмездява на базата на вземанията си. Той реално ще контролира синдиците. Вие това нещо осъзнавате ли го, или не го осъзнавате?! Защото този човек, на когото до вчера Вие искахте оставката, включително и на заседание на Комисията по бюджет и финанси още на първото изслушване беше поискана оставката, Вие в момента ще му дадете парите и казвате, че на всичкото отгоре Фондът после ще ги върне, ще имат договореност, тоест ще има договор между държавата и Фонда и той ще ги изплати на държавата.
Тук възниква следният въпрос: 2 милиарда, ако ги разгледаме без лихвите, без нищо, трябва да пресметна вноските, които търговските банки правят годишно към Фонда, а те правят между 200-250 милиона на година постъпления към Фонда, ако ги разделим на 2 милиарда, ще получим, че за 7-10 години парите ще се върнат, ако Фондът не получи една стотинка, а ние не можем да го оставим без пари. Респективно, да, Фондът ще се издължи на държавата и на данъкоплатеца след 15-17 години – нещо такова, а парите ще ги платим сега. Именно в тази ситуация на дефлация чисто икономически парите са по-скъпи сега, отколкото в бъдещ момент. Ако бяхме в ситуация на инфлация, парите в бъдещия момент щяха да бъдат по-скъпи отсега, така че помислете върху това.
Затова беше предложението от „Атака” – да отложим гласуването, то да се осъществи утре на закрито заседание, да видим цялата информация, тогава да вземем информирано решение и да го приключим. А не просто да подвиквате от първия ред на ГЕРБ и всичко е пито-платено, всичко е чудесно и ние сме готини. Благодаря Ви.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това не сме го казвали. Казахме само телевизия „Алфа”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обръщам внимание на първия ред на ГЕРБ да не подвикват, без да им е дадена думата за трибуната.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин министър, Вие ще искате ли думата, преди да закрия дебата? Няма желание за изказване.
Дебатът е закрит.
Моля народните представители, ако има такива в кулоарите, да влязат в залата – предстои гласуване.
Припомням проекта за
„РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за подготовка за
поемането на външен държавен дълг
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да предприема всички други необходими действия за подготовка за поемането на външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, както и на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, чийто размер в рамките на 2014 г. не може да надвишава 3 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута при условие за последваща ратификация”.
Режим на гласуване.
Гласували 158 народни представители: за 117, против 27, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Покажете по групи. (Възгласи: „А-а-а!”)
Изключително странни звуци се носят в пленарната зала. (Смях и оживление.)
С това програмата за днес е изчерпана.
Утре – редовно пленарно заседание в 9,00 ч.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 16,26 ч.)


Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председател:
Димитър Главчев



Секретари:
Айхан Етем

Димитър Делчев