Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Александър Ненков и Иван Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители! Припомням, че с нарочно решение на Четиридесет и третото народно събрание днес е свикано извънредно заседание, което ще протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Вносител – Министерският съвет.
Госпожо Караянчева, процедура.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предвид на това, че днешната тема е много важна за българските граждани, предлагам днешното заседание на Народното събрание да се предава пряко по Българската национална телевизия и Националното радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли? Не.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 192 народни представители: за 186, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат включени.
Уважаеми колеги, изключително съм развълнувана да Ви съобщя, че на балкона днес присъстват Крисия, Хасан и Ибрахим – младите български таланти, които завоюваха второ място на „Детска Евровизия 2014”. Нека да ги приветстваме. (Всички стават. Продължителни ръкопляскания. Народният представител Стефан Данаилов: „Браво! Браво!”.)
Мили деца, благодарим Ви затова, че с едно изпълнение Вие направихте нещо, което ние политиците трудно постигаме – накарахте българите да се чувстваме по-щастливи и по-единни. Благодарим Ви за това!
Желаем Ви да бъдете здрави и щастливи, ако може с Вашите занимания да имате и едно щастливо детство.
Подкрепяме Ви – Вас, Вашите ръководители, хората, които Ви откриха!
На добър час!
Желаем Ви много нови успехи! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към точка първа от програмата за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2014 г.
С доклада на Временната комисия по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова. (Шум и реплики.)
Не сте ме слушали в началото, колеги! Дневният ред е приет с нарочно решение в петъчното ни пленарно заседание, само го припомних.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Първо ми позволете да направя една процедура.
Моля в залата да бъдат допуснати: госпожа Румяна Тодорова – управител на Националната здравноосигурителна каса, господин Динчо Генев – подуправител на Касата, и госпожа Ганка Аврамова – директор на дирекция „Бюджет” в Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля уважаемите народни представители да гласуват направеното предложение от госпожа Менда Стоянова.
Гласували 190 народни представители: за 189, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги!
„ДОКЛАД
на Временната комисия по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 402-01-2, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2014 г.
На заседание, проведено на 13 ноември 2014 г., Временната комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
На заседанието присъстваха: господин Владислав Горанов – министър на финансите, господин Петър Москов – министър на здравеопазването, госпожа Румяна Тодорова – управител на Националната здравноосигурителна каса, господин Динчо Генев – подуправител на Касата, Ганка Аврамова – директор на дирекция „Бюджет и финансови параметри” в Националната здравноосигурителна каса.
Законопроектът беше представен от министър Москов, който посочи, че с него ще се осигурят допълнително средства в размер 100 000 хил. лв. за здравноосигурителни плащания за подлежащата на заплащане през 2014 г. медицинска помощ по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, оказвана на здравноосигурените лица. Това ще гарантира финансовата стабилност за системата и сигурност за осигуряване лечението на пациентите и за работата на изпълнителите на медицинска помощ.
Ще се промени разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., която става с отрицателно салдо в размер 100 млн. лв. Средствата ще се преразпределят, както следва:
1. за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за домашно лечение и диетични храни за специални медицински цели – 25 млн. лв.;
2. за здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 10 млн. лв.;
3. за лекарствена терапия при злокачествени заболявания – 15 млн. лв.;
4. за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ – 50 млн. лв.
Средствата ще бъдат покрити с наличността в началото на 2014 г. по бюджетната сметка на НЗОК в размер 100 млн. 248 хил. лв.
За компенсиране на преразхода и за финансовата стабилност на системата ще се предприемат допълнителни мерки, свързани с контролните механизми на Националната здравноосигурителна каса, както и мерки по ограничаване на разходите за лекарствени продукти.
Промяната се налага поради следните обстоятелства:
В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. са предвидени следните параметри на самостоятелния бюджет: 3 млрд. 48 млн. 110 хил. лв. – приходи и трансфери; 3 млрд. 48 млн. 110 хил. лв. – разходи и трансфери, от които за здравноосигурителни плащания – 2 млрд. 697 млн. 462 хил. лв., 279 516 хил. лв. – резерв за непредвидени и неотложни разходи.
Бюджетът е заложен с балансирано салдо. Изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. показва очертаващ се недостиг на средства по видове здравноосигурителни плащания, както следва:
1. Общият очакван недостиг на средства към 31 декември 2014 г. за заплащане на аптеки за предоставени лекарствени продукти за домашно лечение и диетични храни за специални медицински цели, и медицинските изделия, предназначени за заболявания, включени в списъка по наредбата по чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване е в размер 88 млн. 456 хил. лв.
Възможностите на НЗОК за компенсиране на част от този недостиг са:
- наличните средства от „други здравноосигурителни плащания” съгласно § 8 от Преходните и заключителните разпоредби в размер 16 620 хил. лв.;
- преизпълнение на здравноосигурителните приходи по чл. 1, ал. 1, ред 1 и ред 3, което съгласно § 1 от Преходните и заключителните разпоредби се разпределя за здравноосигурителни плащания по ред, определен от Надзорния съвет на НЗОК.
По официални оценки на Националната агенция за приходите очакваното преизпълнение на здравноосигурителните приходи на годишна база е в размер 55 274 хил. лв.
След изчерпване на възможностите за реализиране на вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на НЗОК в частта на разходите очакваният недостиг на средства за заплащане на изпълнители на болнична помощ през 2014 г. е в общ размер 90 872 хил. лв. Това представлява около 30 на сто от стойността на отчетената дейност от изпълнителите на болнична медицинска помощ през октомври и ноември 2014 г., изчислени на базата на общата средномесечна стойност от 154 172 хил. лв. на дейността на изпълнителите на болнична медицинска помощ за периода януари – юни 2014 г.
При прилагане на тези възможности на Закона очакваният общ размер на недостиг на средства за здравноосигурителни плащания към 31 декември 2014 г. по бюджета на НЗОК е в общ размер около 100 000 хил. лв.
Д-р Румяна Тодорова също изказа своята подкрепа относно законопроекта, като изрази становище, че с предложените промени ще се осигури покриването на всички разходи в системата на здравеопазването до края на годината.
По законопроекта се проведе обширна дискусия относно мерките, които биха ограничили бъдещи дефицити в системата, пречки за прилагане на такива мерки, увеличаването на болничните заведения, преразглеждане на медицинските пакети, които НЗОК покрива, разликите между записаните и извършени услуги в здравеопазването и други.
В заключение председателят на Временната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова изрази становище и препоръка към Министерството на здравеопазването и ръководството на НЗОК да изготвят пакет от мерки – законодателни промени, касаещи контрола на дейността и качеството на услугите и гарантирането им в рамките на Бюджет 2015 г. и в бъдеще.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против”, „въздържали се” – 4 народни представители,
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 402-01-2, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Откривам дебатите.
Моля желаещите народни представители за изказвания да се запишат.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): От името на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От името на вносителя? (Реплика от министър Петър Москов.)
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Тази актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. ще бъде нещо, което нашето Четиридесет и трето народно събрание безспорно ще одобри, но на мен ми се струва, че това би трябвало да бъде начало на обсъждането на въпроса за необходимите промени, реформи, можем да ги кажем също, в здравноосигурителния модел.
Чухме от доклада на председателя на Временната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, че са се провели разисквания относно мерките и редица препоръки, свързани със законодателни промени, за да се променят нещата в тази област. Разбира се, вероятно тези разисквания са били много полезни.
Бих искал да изкажа някои наши съображения, тъй като виждаме, че през последните няколко години, ако започнем от вече почти далечната 1998 г., когато разходите за здравеопазване са били 810 млн. лв., а през 2013 г. те вече са 3 млрд. 540 млн. лв. Това показва, че се е увеличавал брутният вътрешен продукт и макар че процентът, който сме давали за здравеопазване, се е увеличил само с 1% – от 3,5% на 4,5%, все пак държавата се грижи за хората и се стреми да им осигури достъп до качествено здравеопазване. Само тази година, ако не се лъжа, допълнително ще налеем, така да се каже, 300 млн. лв. в Националната здравноосигурителна каса. И какво се оказва? Че и пациентите, и лекарите, и други са много недоволни от здравеопазването, болниците увеличават непрекъснато просрочените си задължения и така нататък.
Може би единственият малък плюс, който се вижда – и не е лошо, че се вижда – е това, че има една, макар и слабо изразена тенденция, да се увеличава средната продължителност на живота на всички нас, което безспорно е положителен елемент. Но в крайна сметка и демографските проблеми на страната, които се отразяват върху икономическата, здравната, социалната и образователната система на обществото, всичко това са предизвикателства, които са пред нас, и можем само да отбележим нашата тревога с надеждата, че онези, които са призвани най-вече да се занимават с това – и в Министерството, и в Националната здравноосигурителна каса, си дават сметка и ще ни предложат законодателни промени, които да подпомогнат необходимите реформи.
Като че ли състоянието на болничната система буди най-много тревога – много неравномерното разпределение на структурите на националната лечебна и здравна система, оттам неравнопоставеността на нашите съграждани по отношение на достъп за качествено медицинско обслужване. Примерно в Северозападния ни край има много малко лечебни заведения, които карат хората непременно да търсят София като първа, вероятно и последна инстанция в много случаи.
Много неравномерното разпределение на лекарите със специалност в страната, липсата на клинични патолози, на микробиолози, на анестезиолози довежда до големи разходи, тъй като очевидно е, че като няма примерно микробиолози, няма да се правят антибиограми, ще се назначават антибиотици със силно действие, за да може веднага да се предизвикат необходимите промени към оздравяване, което невинаги е правилно. Ролята на общопрактикуващите лекари като ефективен ориентир за придвижване на пациентите в системата на здравеопазването също като че ли е доста подценена, доколкото на някои места ги има, или поне в по-изостаналите ни краища. За съжаление, Северозападният е такъв.
Влошената кадрова осигуреност, особено в Спешната медицинска помощ, неподходящата методология за ценообразуване на болничната дейност и за заплащането – тези клинични пътеки, отдавна говорим, че ще се променят, но засега си остават. Отсъствието на система за адекватно финансиране и на инвестиционните разходи на болниците също води до тази все по-голяма задлъжнялост на болничния сектор. Ако не съм прав, колегите, които се занимават повече с тази проблематика, ще ме поправят.
Отсъствието на система за адекватно финансиране на инвестиционните разходи на болниците, съчетано с липсата на контрол и от Националната здравноосигурителна каса, и на принципала, особено където става дума за лечебни заведения с преобладаващо държавно участие, кара много от управителите на болниците да разходват заплатеното им от НЗОК вместо за присъщите медицински дейности, за различни капиталови разходи. Все едно семейство, което има ограничени средства за храна, да не плаща примерно на кварталния магазин, за да може да си купи джакузи или нещо от този род.
В този смисъл не можем да се учудваме че имаме просрочия особено на големите болници. Вярно е, че някои от управителите или началниците полагат усилия, особено напоследък, за да намалят своите задължения. Значи и управленските умения имат голямо значение.
Като подкрепяме актуализацията на бюджета на НЗОК за 2014 г. и при приемането на бюджета на Касата за 2015 г., бихме искали да видим по-комплексен отговор на тези и други въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Реплики? Няма.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи – доктор Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми представители на Националната здравноосигурителна каса! Искам да започна с това каква е ситуацията към днешна дата. Към днешна дата 2014 г., Вие сте представители на трето правителство, отделно през 2014 г. обсъждаме вече три бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Предстои ни да обсъдим още един – четвърти бюджет, за тази година на Националната здравноосигурителна каса.
Това означава, че в условия на политическа криза, на политическа нестабилност няма как да очакваме финансова стабилност в системата на здравеопазването и неслучайно тя се тресе от проблеми, в това число и от финансови проблеми.
Уважаеми господа министри, в края на всяка година сме изправени пред една и съща ситуация – дали да актуализираме бюджета на Националната здравноосигурителна каса – това е единият подход, или да прехвърлим вече направени разходи за следващата година. Много Ви моля през следващата година, в края на календарната година, не ни поставяйте пред този невъзможен избор. Няма как да не актуализираме бюджета, тъй като разходите вече са направени, няма как да прехвърлим вече направени разходи за следващата година.
От Движението за права и свободи приветстваме мерките и концепцията, която министърът на здравеопазването обяви или по-скоро обеща да обяви до края на месец ноември. Само че тук възниква един много съществен въпрос. Министърът на финансите заяви, че е разпоредил на всички бюджетни организации да изготвят проект на бюджет за следващата година на база на действащото законодателство, което означава, че при действащото законодателство, уважаеми господин Министър на здравеопазването, Вие няма как да реализирате идеите и концепцията, за която говорихме в Бюджетната комисия.
Казвам това неслучайно, защото Вие обявихте, че до края на бюджетната процедура за следващата година или по-скоро заедно с бюджета на Касата за следващата година и с Проекта на бюджет на държавата за следващата година ще внесете тези мерки или този пакет от мерки. Аз сега Ви казвам, че той няма как да проработи през 2015 г., а Вие обявихте, че 2015 г. е трансформационна година, ако не се лъжа в термина, за българското здравеопазване. Искам да чуя отговора на този въпрос.
На следващо място искам да се опитам да направя една характеристика в бюджета на Националната здравноосигурителна каса през годините на нейното съществуване.
През 2000 г. бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е 900 милиона, през 2014 г. този бюджет е вече близо 3 милиарда.
През 2000 г. хоспитализирани или приети за болнично лечение са около един милион български граждани – осигурени лица, през 2014 г. приетите в лечебните заведения за болнична помощ се очаква да бъдат около два милиона. Това означава, че парите, които се наливат в тази система – нарочно използвам тази дума – се изразходват неефективно. Затова изключително важно е да говорим на тема по какъв начин ефективно да се използват тези пари, които българският бюджет и българските осигурени граждани осигуряват на тази система.
Много важно е да отбележим, че системата на здравно осигуряване в България и не само в България е солидарна система, уважаеми дами и господа. Тя се крепи на доверието на българските граждани, на доверието на осигурените лица. Ако няма доверие в тази система, ако по някакъв начин са създадени условия за срив на солидарността, каквито има през последните години, това означава, че доминира недоверието. Молбата ми е да направим всичко възможно да запазим солидарния принцип, защото той е много важен.
На следващо място, искам да кажа няколко думи за оценката на приходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие, които бяхте опозиция в края на 2013 г., когато приемахме бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., Вие заявихте, господин Горанов, тогава бяхте депутат, че приходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса са завишени – това са кухи приходи.
Оказа се обаче нещо съвсем различно. Към края на деветмесечието преизпълнението на тези наречени от Вас „кухи приходи” е с 55 милиона, а очакваното преизпълнение към края на годината, по информация на Националната агенция за приходите – 70 милиона. Мога да Ви кажа и информация за бюджета на държавното обществено осигуряване. Там приходите бяха завишени близо с 200 милиона в сравнение с 2013 г.
Очакваното изпълнение на бюджета на ДОО по отношение на приходите от осигурителни вноски към края на годината по информация на НАП и Националния осигурителен институт е 38 млн. лв., уважаеми господин министър Горанов. Това го казвам неслучайно, защото преди малко научих информацията, че господин премиерът Бойко Борисов е обещал заедно с Вас 40 лв. на пенсионерите с размер на пенсиите до 286 лв. Поздравления за това, защото това, което Вие правите, е последователна политика, продължение на политиката, която нашето правителство провеждаше през мандата на нашето управление.
Искам да кажа и още няколко думи. Какъв е основният извод? В осигурителната система, уважаеми дами и господа, има преизпълнение на приходите и това не е случайно – отварям една скоба – за разлика от данъчните проходи. В осигурителната система осигурените граждани разчитат на конкретни права, в случая на здравното осигуряване, разчитат на здравноосигурителни права, за разлика от данъците – там нещата са съвършено различни. В тази система винаги ще има изпълнение на приходите, защото очакванията от тази система са всеки един да получи конкретни права.
Основният извод е, че заложените приходи от осигурителни вноски – това го казвам и на председателя на Временната бюджетна комисия – са преизпълнени, и там няма кухи приходи, респективно няма завишени разходи, с изключение на тези 100 милиона, които предвиждаме сега.
Уважаеми господин Министър на здравеопазването, Вие казахте съвършено коректно, че в бюджета за 2015 г. искате да заложите онези числа, които отговарят на изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. Това изпълнение на бюджета обаче означава Вие отнякъде да намерите допълнително 225, плюс 100 – 325 милиона най-малко, при действащо законодателство. Вие трябва да кажете откъде ще дойдат 325 милиона – от завишаване на осигурителни вноски, от увеличение на доходите, от намаление на разходите? Трябва да имаме информация в Народното събрание откъде ще дойдат тези пари, защото това е изключително важно в предстоящата дискусия.
Искам да кажа и още няколко думи за структурата на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Уважаеми колеги, през всички тези години ние сме твърдели, че тази пирамида на структура на бюджета на Касата трябва да бъде обърната. В момента парите за болнична помощ са 1 млрд. лв.; парите за доболнична помощ са някъде около 600 милиона. Нали казваме, че ако има повече пари за профилактика, ако има повече пари за доболнична помощ, тези в болничната помощ ще трябва да бъдат намалени, ще трябва да бъдат редуцирани? При съвременните постижения на технологиите, дори и на тези технологии, които са въведени в България, възможностите за доболничната помощ са много по-големи. Тоест трябва да има някаква промяна в тази структура, за която настоявам повече от 10 години от тази трибуна. За съжаление, не успяваме да наложим всичко това.
На следващо място, искам да кажа и няколко думи за пакета от мерки, който Вие предлагате съвършено коректно, господин министър Москов.
На първо място, кажете ми как ще преодолеете противоречията между Закона за здравното осигуряване, където е казано, че Здравната каса плаща за извършена, отчетена и проверена медицинска дейност, от една страна, и това, което е казано в Закона за публичните финанси – че бюджетните организации не могат да поемат задължения, които ги няма в разходната част на бюджета? Какво ще направите – ще забраните на Касата да плаща? Те загубиха вече достатъчно съдебни дела. Ще им кажете да поемат, в противоречие на Закона за публичните финанси, необезпечени задължения? Изборът е Ваш. За мен този избор е изключително труден.
Този избор Ви го наложи по-предишният министър на финансите. Той прие тези текстове в Закона за публичните финанси. Разбира се, те имат отражение и към други проблеми, но тук нещата няма как да се получат. Това е нонсенс – да забраниш на Касата да плаща за медицинска дейност. Това е основното й задължение по Закона за здравното осигуряване. Така че, уважаеми колеги, трябва да се замислим много сериозно по този въпрос.
Промяна в стандартите. Разбира се, те бяха занижени и тук вече може съвършено спокойно да отреагирате и да предложите мерки.
Разкриване на нови болници. Ама проблемът изобщо не е в това, че се разкриват нови болници, проблемът е, че през всички тези години, докато съществуват Законът за здравното осигуряване, Законът за лечебните заведения, Законът за здравето ние не успяхме да въведем регламент, с който да наложим здравната карта – там, където е необходима болница, да се разкрива. Някой може ли да каже необходими ли са 80 болници в София, при положение че има региони, в които няма нито една или има само една? Това са важните въпроси, на които трябва да отговорим, уважаеми дами и господа, и те никак не са лесни.
На следващо място, уважаеми господин Горанов, Вие сте разпоредили – доколкото знам, това е Ваше изказване – на бюджетните организации да изготвят бюджета – повтарям това, защото е много важно – на база на действащото законодателство. Как ще се случат тези неща, които предлагате, господин Министър? Коя е вярната позиция – едната или другата? Чакам отговор на тези въпроси.
На следващо място, уважаеми дами и господа, и с това приключвам, тази система е солидарна. В Конституцията на България е казано, че бюджетът на сектор „Здравеопазване” се определя от солидарните вноски на държавата, работодателите и осигурените лица. Ако успеем да запазим тази солидарност, ако успеем да направим всичко възможно да подкрепим този сектор от гледна точка на контрол, от гледна точка на финансиране, това означава, че сме си свършили работата.
Само че аз искам да обърна внимание на нещо, което, по моему, е много важно – става въпрос за това, че през всички тези години на така наречения преход, много правителства, включително и правителства, в които сме участвали ние от Движението за права и свободи, се опитаха да направят реформа в сектор „Здравеопазване”. Казвам го от опит: никой сам не е успял и няма начин да успее в този сектор. Тук са необходими непопулярни мерки. Затова ние от Движението за права и свободи сме заявили, че такива политики изискват надпартийно съгласие. Само една партия, която и да е тя, не може да се справи с този проблем.
Затова молбата ми е: нищо че не искате нашата подкрепа, чуйте част от нашите аргументи! Надявам се да успеете. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За отговор думата иска министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, ще се опитам да бъда максимално кратък, още повече че рядко съм имал спорове конкретно с доктор Адемов за това накъде трябва да върви системата.
По конкретните въпроси, които поставихте, и след това ще кажа малко по-общи неща.
Мнозинството, стоящо зад правителството, има ангажимента нивата на финансиране на Здравната каса и на Министерството за следващата година да не бъдат под нивата на финансиране на актуализираните нива за тази година.
Доколкото към момента водим разговор все пак за актуализацията за 2014 г., а Вашият основен въпрос и то е логично, е насочен към бъдещето, нямаме спор в тази зала, че всичко що се отнася до сектора „Здравеопазване” и предложените актуализации, са разумни и смислени и трябва да се случат. Бих спорил с всеки един от Вас, защото другото означава неизпълнение на основни функции – било в случая на Касата, било в другия случай на Министерството на здравеопазването. Тези функции са политики, които са одобрени от всички тук народни представители. Не е имало някой против, така че за мен ще бъде учудващо, ако има противоречия в тази връзка.
Смисълът на пакета от нормативни мерки, които министърът на здравеопазването, респективно правителството ще внесе в парламента заедно с проектобюджета за 2015 г., не е да търсим нормативна база за увеличаване на тези разходи, а да намери ясната нормативна база, по която започваме пътя, и затова казвам, че 2015 г. е трансформационна. Започваме пътя, по който системата на здравеопазване и финансирането й преминава от заплащане на услуга към заплащане за резултат. Това не е път, който може да бъде извървян за 1 година, за 6 месеца или за 2 месеца. Желанието на мнозинството е този път да бъде започнат, да има ясни крайъгълни камъни и те да бъдат извървявани във времето, заради което и моята персонална позиция е свързана с изпълнението на тези цели във времето.
Моля наистина в момента да не отговарям на част от конкретните неща за 2015 г., да го оставим за дебата за 2015 г., но това, което ще кажа, е: в края на ноември, началото на декември, когато започват и процедурите в комисиите по гледането на бюджета, правителството, респективно министърът на здравеопазването в мое лице – някак си започнах да говоря с трето лице, което не е хубаво, ще влезе със следния пакет: Доклада за здравето на нацията – на първо място, което е задължение на министъра...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Срокът е до октомври.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Да.
Докладът за здравето на нацията. Всъщност това е основополагащ документ, на който някак си ние досега не обръщаме достатъчно внимание. От този доклад и от изводите в него следват и другите неща в целия този пакет.
Първо, концепция за реформи в цялата система на здравеопазването, базирана на изводите от този доклад и с ясни цели как променяме недобрите данни за здравето на нацията в този доклад. Тоест, цялата концепция за това какво трябва да променяме, как трябва да променяме – нещата, които говорите, брой болници, количество лекари така нататък, начин на финансиране на лекарства, трябва да бъде следствие от ясните цели, които си задаваме, следствие на яснотата, че имаме лоша картина, свързана със здравните показатели на нацията.
След това конкретен пакет от мерки, част от които с възможност да се разработят още 2015 г., за които и в екипа на министерството и в рамките на мнозинството – в момента говорим, аз като вносител ще търся съдействието и подкрепата на всяка една от парламентарните групи, не просто на мнозинството. Ако считате, че това са смислени мерки, моля, подкрепете ги. Ако моите аргументи и аргументите на колегите ми не са достатъчни... (Реплики.)
Този пакет от мерки е насочен към това и винаги съм държал актуализацията на бюджета за 2014 г. и Проектът за бюджет за 2015 г. да бъдат продукт на обща философия на едно мнозинство, което знае накъде отива и знае какви са стъпките. Целите на този пакет от мерки – краткосрочни и средносрочни, ще бъде ясна финансова прогнозируемост на сектора, тоест невъзможността аз или някой мой друг колега, защото опашката върви бързо, да се изправи пред Вас в средата или в края на следващата година и да каже, че трябват още едни 100, 200, 300 милиона за актуализация.
Ще направим това и се надявам, че аргументите на кабинета ще бъдат достатъчно убедителни, за да може да получи пълноценна подкрепа. Толкова засега, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Москов.
Парламентарното време за отделните парламентарни групи е както следва: ГЕРБ – 30 минути, БСП ЛБ – 21 минути, Движението за права и свободи – 21 минути, Парламентарната група на Коалиция „Реформаторски блок” – 17 минути, Патриотичен фронт – 17 минути, Български демократичен център – 16 минути, парламентарните групи на Партия „Атака” и на АБВ – по 15 минути, нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути. Това време, по искане на представители на парламентарните групи, може да бъде удължено с до една трета съгласно чл. 54, ал. 2 от Правилника.
Други народни представители?
Господин Главчев ме информира, че господин Байрактаров е дал заявка за изказване.
Слушаме Ви, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, господа министри! Днес ние трябва да дадем отговор на българския народ защо за пореден път трябва да гласуваме актуализация на бюджета на Здравноосигурителната каса и въобще на здравната система; защо за пореден път, както се изразяваха преждеговорившите, трябва да налеем едни сто милиона? Само че тези сто милиона не са наши пари, тези пари са пари на народа, не само че трябва да дадем отговор, а трябва и да потърсим отговорност.
Първият въпрос, който трябва да разбере българският народ, е, че в поредица от години, в поредица от народни събрания, в поредица от правителства е липсвал всякакъв контрол по изразходване на тези публични средства.
Нещо повече, управителят на Здравноосигурителната каса госпожа Тодорова на заседание на Временната комисия по бюджет и финанси не само че каза, че няма контрол, но тя пропусна да обясни на народните представители защо липсва този контрол, защо тя като управител на тази институция не е поставила въпроса за липса на контрол и за източване на средства.
Много е лесно днес да излиза господин Адемов и да ми говори за карта на лечебните заведения. Защо не направихте през тази една година и три месеца тази карта за лечебните заведения, питам аз?!
Второ, защо си премълчавате, че закрихте редица болнични заведения в малките общини, за да могат да цъфнат едни нови 80 или 90 болници в големия град? Тук трябва да кажем, че не само, че цъфват такива болници, но те се създават със строго определени болнични дейности, за които лекарите знаят, че това са печеливши дейности. Иначе казано, създават се едни търговски предприятия, които е ясно, че ще точат средства от Здравноосигурителната каса и ще обслужват определена група хора, ще създават нови милионери с публичните средства на народа.
Тези въпроси трябва да се казват точно и ясно, защото като се казват точно и ясно, господин новият министър на здравеопазването ще има възможността да получава подкрепата за здравна реформа, а не да се говори с политически езици, които са неразбираеми за хората. Ето това е простата истина.
Аз искам да получа отговор от управителя на Здравноосигурителната каса: защо, уважаема госпожо управител, Вие не сте сезирали съответните органи за липсата на контрол? Защо се източват пари по различни здравни пътеки и липсва този контрол? Колко хора са дадени на прокуратурата, колко хора ще понесат отговорност за източване на държавните народни пари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Госпожо Управител на Националната здравноосигурителна каса, искате ли да отговорите? Да.
Госпожо Румяна Тодорова, управител на Националната здравноосигурителна каса, заповядайте.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да обясня на народните представители, че Касата изпълнява законодателството на Република България и ние се стремим максимално да отговаряме на това законодателство. Касата не може да изпълнява контрол повече от това, което й е разписано, ние не сме следствие. Касата многократно е информирала, в момента не мога да Ви кажа точния брой, но имаме достатъчно сигнали до прокуратурата, там, където нашите контролни органи в рамките на техните правомощия са сигнализирали за нередности.
Искам да припомня, онзи ден също казах в Бюджетната комисия, че от спрени плащания през 2010 г. Касата е загубила почти всички дела, които са финализирани към момента, което струва няколко милиона лева, обаче заедно с лихвите. Така че не е толкова лесно да се спре плащане, особено за дейност в една такава чувствителна област, каквато е здравеопазването. В края на краищата Касата заплаща за здраве на всички тези осигурени, които редовно си плащат вноските.
Що се отнася до това дали Касата е сигнализирала за липсата на контрол, ако погледнете от месец октомври 2013 г., до внасянето на мерките, записани в Закона за бюджета на Касата за 2014 г., ще видите колко пъти Касата е давала предложения – отварям скоба, ние нямаме право на законодателна инициатива – давала е предложения за корекция на контрола. В мерките е записано: „Законодателни промени за повишаване контролната дейност на Касата.”
През 2009 г. беше създадена агенция „Медицински одит”, която трябваше да отговаря за качеството на българското здравеопазване. Тогава колегите лекари нарекоха тази агенция „медицинският ДАНС” – тя е толкова ДАНС, колкото аз съм полицай. Не може една институция, в която липсват експерти, да прави какъвто и да е контрол.
Пак повтарям, Касата е изпълнила дадените й от закона правомощия. Много други неща трябва да се свършат преди да се стигне до момента „плащане”, и преди да се стигне до момента „контрол”. Всичко онова, за което говориха д-р Адемов и министър Москов, ако не стане факт, Касата ще продължи да плаща и съдът няма да бъде на нейна страна, ако тя реши да спре плащанията. Дейността е извършена и пациентът е спасен – това е отговорът на съда. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Имате ли реплики към изказването на народния представител господин Байрактаров? Не виждам.
По каква процедура? (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Няма как да си направите сам реплика. (Шум и реплики.)
Други изказвания?
Господин Абу Мелих от Парламентарната група на ГЕРБ.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми народни представители! Предполагам, че 90% от народните представители ще гласуват за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, защото няма друг изход. Не защото сметките са лоши или лечението е скъпо, или хоспитализациите са увеличени, ние нямаме реално алтернатива на Националната здравноосигурителна каса. Това е единственият вход към здравната система на българските граждани, където могат да си ползват осигуровките и да се лекуват.
Тук въпросът към министъра на здравеопазването е: този проблем – че здравеопазването ни струва много, наистина ли е проблем, или това е новата реалност? Доброто здраве вече струва много пари не само в България, а в цял свят е така. Комфортният живот до 80 и 90 години е скъпо удоволствие. За да се случи това и българите да получат такъв тип лечение и здравеопазване, ние се нуждаем не от реформа в здравеопазването, в смисъл да се смени алгоритъмът на лечение на пневмонията примерно, а имаме нужда от финансова реформа в този сектор – финансова реформа как да си разпределяме паричките от нашите вноски, така че да стигат и да останат, и да има резерв, и общо взето да се получи крайният резултат – като имам нужда от лекар, да отида, да има кой да ми плати сметката, или като имам нужда от болница – да отида, да има кой да ми плати сметката.
В Народното събрание могат да се правят анализи какъв точно е проблемът и какви решения да се вземат, разбира се, това е право на всеки народен представител, но по принцип – за себе си говоря, не е ли по-добре не аз да давам акъл, защото моята дейност по принцип е била различна? Явил съм се на избори, за да приключа тук на една от банките в Народното събрание. Не е ли по-добре – обръщам се към председателите на парламентарните групи, да направите една група от народни представители от всички парламентарни групи, да ги пратим в Европа, да видят трите най-добри здравни системи как работят и Ви гарантирам, че след две седмици ще се върнат обратно и ще Ви кажат наистина какво е решението. Защото в Европа има решение, което не струва много пари, но е реорганизация на финансите. Просто реорганизация на финансите! Това трябва да го видите, трябва да се запознаете с него и ще видите, че реформата в здравеопазването ще стане много лесно, защото опасенията на много хора, че всяка реформа води до следващи проблеми, ще отпаднат тотално. Ние ще можем да черпим от чуждия опит. Чуждият опит, повтарям, който е сбъркал няколко пъти, за тяхна сметка са сбъркали, оправили са си грешките и днес – през 2014 г., примерно, в Холандия имат най-доброто здравеопазване в Европа. Защо? Защото им е 20% вноската ли? Не е 20%, а е 8,6. Защо? Защото са си направили реорганизация на финансите. Направили са го! Просто трябва да се отиде да се види не само Холандия, а и други държави. Да дойдат тези народни представители, дори трябва да има експерти от Министерството на здравеопазването и най-накрая да кажат: „Господа, обиколихме 3-4 държави, ето решението”.
Стига с тези решения, които ги даваме оттук. Всяка година само се говори по тази тема и нищо друго не се случва, освен Здравноосигурителната каса да си остане единственият вход към българското здравеопазване. Парите никога няма да стигнат там, защото системата, вярно е, че е солидарна, и трябва да бъде солидарна, но питам като народен представител, трябва ли 100% да бъде солидарна? Сто процента! Не може ли да е 70%, а другите 30% да са буферни, за да може всеки един според неговия си принос в системата, да получи нещо по-добро или да влезе по-бързо?
Като аргумент към моята приказка казвам: защо пенсионната система тогава не е солидарна? Защо има 110 лв. пенсии и има 700 лв. пенсии? Ами, дайте и пенсионната система да я направим 100% солидарна. И ако стигнем и заплатите да ги направим 100% солидарни, си решаваме всички проблеми. Солидарността на 100% вече не е този мит, който решава всичко. Елементът на човека – аз работя повече и внасям повече пари, искам да си използвам този мой труд в моя полза. Ако съм зает, работя по 12 часа на ден, има ли система в България, която да ми предложи да не чакам примерно три часа при моето джипи? Има ли? Ако има такава, веднага ще я потърся, ще се обърна към нея, за да не си губя от работното време, защото аз печеля пари.
Всички тези елементи са финансови. Повтарям, финансови и в Народното събрание има достатъчно финансово грамотни хора.
Затова, ако се организира Народното събрание и прати делегация за две седмици, гарантирам Ви, че ще се върнете с решение от Европа, защото вече са минали периода на тестване, с готови решения. Министърът на здравеопазването ще има тогава много по-лека задача. Вместо да Ви убеждава във всяка стъпка, която ще прави, ще каже: „Ето, хората направиха така, случи се така!”.
С две думи, дайте да не казваме, че истината е само в тази зала. Истината я има някъде другаде и това трябва да си го признаем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Абу Мелих, в ерата на ХХІ век и на високите технологии не е нужно да пращаме народни представители да харчат допълнителни пари някъде из Европа. Тук половината народни представители държат в ръцете си електронни таблети и с две кликвания могат да видят различни системи, само че проблемът, който пропуснахте да засегнете и затова взех тази реплика, е, че не става въпрос само за реорганизация на финансовите потоци, а става въпрос за демонополизация. Докато тази Здравна каса е монопол, ще изчезват парите ей така.
Второто нещо, това, което губим като капитал, е, че вече ще останем без лекари. Българските лекари напускат държавата и утре няма да има кой да лекува хората, ако не се вземат спешни мерки за демонополизация, и най-важното, самият пациент да има правото да контролира своя лечебен процес – с електронна здравна карта. Иначе казано, в света е написано – парите следват пациента. Благодаря. Надявам се да сте ме разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Байрактаров, прав сте в частта, че монополът на Касата води до еволюция в самата система, неконтролирана еволюция. Има ли конкуренция в частта здравно осигуряване, много от проблемите автоматично ще се решат, категорично е така.
Във втората си част обаче – за айпадите, че народните представители ще видят каква е холандската система, това е абсурд, защото едно е да го видиш и да го пипнеш, друго е някой да ти говори теоретично по тази тема. Трябва да се отиде и да се види. Все пак народните представители вземат решение, по което след това цялата нация ще се води. Не е скъпо да похарчиш малко пари, за да спестиш страшно много пари. Повярвайте ми! Аз съм сигурен, че знаете това. Това не е проблем. Въпросът е да се отиде да се види.
Министърът на здравеопазването да слуша не само български експерти по тази тема, защото медицината е интернационална дисциплина, не е само в България медицината – навсякъде е. Всеки един доктор може да си вземе паспорта и да отиде където иска и да упражнява професията така, както я е упражнявал тук.
Затова по тази дисциплина трябва да се види какво е направил чуждият опит – „Бисмарк”-системата ли, „Бевереч”-системата ли, каквото ще да е.
Аз като народен представител искам министърът да застане тук и да каже: „Господа, ако приемете моите мерки, които са десет”, които мен изобщо не ме интересуват какви са, „след една година гарантирам Ви, че ще имате здравеопазване на ниво, примерно Германия”, да кажем, „след пет години ще имате на ниво еди-коя си държава, примерно Белгия”. Аз искам да видя какъв е неговият план, какви са резултатите, детайла, как ще си направи плана. Мен какво ме касае като народен представител? Той е в изпълнителната власт, това е негов ангажимент, но ето това, е крайният резултат.
Затова Ви казвам, ние малко като народни представители минаваме много в детайлите, вече започваме да гледаме на дребно. Това не е нашата работа.
Мен ме интересува какво ще предложите, откъде сте го взели, какви грешки има там и какви гаранции ми давате, и какво ще се случи накрая на мандата, точно искам да знам. И това нещо гарантирано ли е, или „може би”, „мисля”, „ако се случи”. Мен не ме интересуват такива приказки. Какво значи? За какво сте тогава министър, ако ще ми говорите „може би”? Дайте някой, който казва: „Да, мога”. Ето Ви дискусията, която трябва да се случи. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
От името на Парламентарната група на Български демократичен център има думата за изказване д-р Красимира Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема доктор Тодорова, уважаеми колеги народни представители! Известно е, че неефективното управление в системата на здравеопазването за съжаление се измерва в човешко страдание. Актуализирането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще предотврати именно такова развитие и превръщането на един проблем – недостигът на финансови средства в здравеопазването, в спешен случай. Това е и основната причина, за да подкрепим предлагания от правителството Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Здравната каса за 2014 г.
Ние си даваме ясна сметка, че увеличаването на бюджета на Здравната каса със 100 млн. лв. в края на годината, след като беше актуализиран с 225 милиона преди два месеца, едва ли до края годината ще подобри достъпа на пациентите или качеството на медицинската услуга и удовлетвореността на изпълнителите на болнична помощ, но сме убедени в едно – че ще може болниците да разплатят задълженията си до края на годината и да не бъдат в един порочен кръг на финансова нестабилност.
Известно е, че болниците в момента от месец август имат неизплатена надлимитна дейност. Вече сме месец ноември и те продължават да работят в тези условия и да осигуряват достъп на пациентите. В същото време през тези лечебни заведения за болнична помощ преминават и здравно неосигурени пациенти, защото, знаем всички, че всеки спешен пациент, независимо от здравноосигурителния статус, трябва да бъде приет и да има достъп до болнична помощ. Това допълнително утежнява финансовото състояние на болниците. Като имаме предвид и последните промени в Закона за обществените поръчки, съгласно който изплащането на контрагентите трябва да стане в срок до 60 дни от доставката на медикаменти, консумативи, става ясно, колеги, че лечебните заведения за болнична помощ се намират в условията на един изключително нарушен ритъм на получаване на финансовите постъпления от Здравната каса и, разбира се, заплащането на контрагентите си. Когато Здравната каса трябва да изплати надлимитната дейност, тя трябва да бъде щателно проверена, което е правилно. Това значи, че тя ще се получи не в пълния размер, защото и при най-малка грешка ще има глоба.
От друга страна обаче, при заплащането на контрагентите, най-малкото закъсняване след 60-дневния срок води до получаване на лихви. Тоест всичко това обяснява финансовата задлъжнялост на някои от лечебните заведения за болнична помощ.
Не трябва да забравяме, че лечебните заведения са търговски дружества. Те са подчинени на Търговския закон и на Закона за лечебните заведения. Те се самоиздържат. Тоест трябва чрез финансовите средства, които получават от Здравната каса, така както в свое изказване доктор Румяна Тодорова каза, и аз си позволявам да я цитирам, с парите, които получаваме от медицинска дейност, ние поемаме издръжката на лечебните заведения.
Бих си позволила да вметна нещо по-специално за общинските болници, защото аз идвам тук от една такава общинска болница. В общинските болници, които, знаем, са собственост на общината, при най-добро отношение на общината да съхрани и запази болницата си, съгласно Закона за местното самоуправление, тя може да подпомогне болницата само със средства за капиталови разходи и за закупуване на медицинска апаратура. Но издръжката на лечебното заведение трябва да бъде осигурена от постъпленията, които болницата получава от Здравната каса. Всичко това показва, че са необходими спешни законодателни промени, защото в определени моменти законодателството блокира взаимно системата. Там, където общината има възможност, тя осигурява капиталови разходи и поддържа материално-техническата база на болницата. Тя закупува медицинска апаратура и болницата има по-голяма възможност за по-голям обем дейност и има стабилно финансово състояние. Но ако общината няма такава възможност, това поставя пред заплаха лечебните заведения за болнична помощ.
Ще си позволя да се обърна и към доктор Москов, което, разбира се, не касае специално бюджета на Касата – една вметка, че когато има общински болници, които имат структури, отговарящи на медицинските стандарти и на определеното ниво на компетентност и могат да получат допълнително финансиране от Министерството на здравето, визирам заплащането на реанимационни легла, където има такива реанимации, да бъде осигурено. Защото лечебните заведения са равнопоставени и до този момент общинските болници не са ги получавали. Ние се надяваме, че в бъдеще този проблем ще бъде решен.
Смятаме, че реформата в здравеопазването трябва да е спешна и веднага. С нетърпение очакваме ежемесечния календар на реформите, които доктор Москов ще предложи. Те ще бъдат подкрепени от нас, когато имаме и ежемесечен календар на резултатите от провежданите реформи.
В последните години непрекъснато си говорим за Национална здравна карта, за нови лечебни заведения и тяхното регистриране, за периода, в който сключват договор със Здравната каса, затова, че има частни лечебни заведения, които правят подбор на своите пациенти, което е недопустимо в другите болници. Затова ние смятаме, че освен пазарния механизъм, трябва да има и административен подход, който да стабилизира здравната система и да удовлетвори потребностите на населението. Защото в момента са недоволни и изпълнителите на медицинска помощ – лекари и медицински специалисти, а също така и потребителите на медицинска помощ.
Въпреки че в последните години неколкократно се говори за актуализиране на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не се подобрява нито качеството на медицинската услуга, нито са удовлетворени колегите. Според нас това се дължи на проблем в Методиката за определянето на прогнозните бюджети на лечебните заведения за болнична помощ.
Ние предлагаме за 2015 г. да бъде преразгледана Методиката за определяне прогнозните бюджети на лечебните заведения. Тя да бъде съгласувана със съсловната организация, да бъде публикувана и до нея да има достъп всеки изпълнител за медицинска дейност.
Уважаеми колеги, ние имаме един програмен ангажимент – постепенно да се увеличават финансовите средства за здравеопазването. Смятаме обаче, че това трябва да стане, като има пълноценно използване на ресурсите, недопускане на нецелесъобразни разходи, като всичко това да бъде във фокуса на регулатора.
Искам да кажа, че здравеопазването е ключов политически проблем и отделянето на справедлив дял от държавните разходи за здравеопазване е необходимо, при един добър контрол от Здравната каса и от Министерството на здравеопазването.
Ще подкрепим бюджета на Националната здравноосигурителна каса, защото и колегите, и пациентите го заслужават и това е необходимо.
Дано другата година в този период това да не се наложи и системата да работи добре. Благодаря. (Ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, доктор Ковачка.
Реплики? Няма.
За изказване от името на Парламентарната група на Алтернатива за Българско възраждане има думата доцент Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! За двадесет дни работа на този парламент за втори път се разисква въпрос, свързан със здравеопазването. Предполагам, че тази цикличност няма да бъде нарушена, дори може да бъде и сгъстена.
Всичко това според мен се дължи на факта, че здравеопазването е най-реформируемата и най-нереформираната система в нашия обществен живот. Система, в която нито изпълнителите, нито ползвателите са доволни, има сериозни дефекти.
Мога да кажа, че Здравната каса е основният играч в системата на българското здравеопазване. Самият факт, че досега всяка година се налага да се актуализира бюджетът, да се приемат специални актове на парламента, за да се подпомогне нейната дейност, показва, че нещо в тази дейност не е добре планирано, не се извършва правилно.
Тя има доста функции, но за мен две са основните: едната е финансиращата функция; другата е контролната функция, свързана с качеството на медицинските услуги.
По отношение на финансиращата функция, приходната част на бюджета на Касата, който, както казах, всяка година е недостатъчен, се формира от доста източници. Въпросът е доколко всички тези източници са коректни към Здравната каса. Бих казал, че много малко изпълняват коректно своите задължения. Факт е, че държавата в различните години финансираше групите, които осигурява – деца, ученици, студенти, войници, затворници, пенсионери, с минимални вноски, които достигаха най-много до 4% от минималната работна заплата, тоест държавата лъжеше Здравната каса с 50% – в най добрия случай, от приходите, които трябва да внесе в Касата. Да не говорим за вноските на хората, които се осигуряват на по малки от реалните доходи, както и за тези, които въобще не се осигуряват.
Вторият проблем е как се изразходват тези малки финансови средства. Смятам, че тук е големият резерв на Здравната каса.
Понеже най-големият дефицит е в болничната помощ, ще започна с нея.
Говори се критично за клиничните пътеки, които спъват развитието на дадените здравни заведения и са недофинансирани. Да, има и по-добър вариант от клиничните пътеки, това са диагностично свързаните групи, но за тях се изисква доста по сериозен ресурс.
Дори и сега обаче с клиничните пътеки съществуват редица диспропорции, които стимулират нерационалното изразходване на средствата.
Преди седем-осем години в ръководството на Националната здравноосигурителна каса със същия директор беше внесено предложение клиничните пътеки да бъдат остойностявани въз основа на общоприети критерии за тежест на отделните заболявания. Това не са критерии, които даден специалист ги е измислил. Това са критерии, приети в много страни. По тези критерии например на две от най-тежките специалности съотношението е 1:1,2, но заплащането от Касата е 1:5. При това условие всеки здравомислещ доктор ще се насочи към тези пътеки, които се плащат пет пъти повече, отколкото е необходимо, и затова ще разкрие частно здравно заведение в тази насока. По този начин се стимулира това, срещу което Касата най-много се бори – разкриването на нови, ненужни здравни заведения.
В този смисъл, парламентът също има известно задължение. Прословутата здравна карта, която е готова сигурно от 10 години, нито един парламент досега не посмя да я наложи като задължителна здравна карта, а тя щеше да ограничи възможността за създаване на излишни здравни заведения.
Това според мен не е единственият начин да се ограничи създаването на излишни здравни заведения. Просто Здравната каса и Министерството на здравеопазването трябва да следят стриктно здравните заведения освен правата си, да знаят и своите задължения.
Колко многопрофилни болници поемат цялата тежест на спешната, неотложната и на тази патология, която не е осигурена? Това са 28-те бивши окръжни болници и част от университетските болници. Колко от тези, независимо дали са многопрофилни или по отделна специалност болнични заведения, които са разкрити, осигуряват спешния прием по своята специалност?Аз знам здравно заведение с ортопедична насоченост, което само маха имплантите, поставени в съответните окръжни болници, като му се заплаща по същия начин, както и на здравните заведения, които лекуват тези пациенти с месеци и които имат неоправдано високи харчове.
Другото, което искам да кажа за болничната помощ, е, че самата Национална здравноосигурителна каса с някои за мен необосновани изисквания сама утежнява своя бюджет. Имам предвид онкологичната помощ. В почти всички страни, поне там, където съм бил, химиотерапията се провежда в условията на така наречения „домашен стационар”. Болният, който е в добро състояние, отива сутринта, правят му се медикаментите, правят му се вливките, проследява се до обяд, след това той си отива вкъщи, където обстановката е много по-удобна за него и опасността от вътреболнична инфекция отсъства. Нашата Здравна каса категорично отрича това нещо. По този начин натоварва допълнително здравните заведения с финансови средства и не икономисва.
Би могла да се създаде възможност да се ползват в условията на домашен стационар същите клинични пътеки, като се направи лека редукция на цената на клиничната пътека. Не, това е абсолютно забранено! Сега, в момента, всички заведения с онкологична и хематологична насоченост страдат от това нещо. Това беше един от въпросите, който исках да задам в парламентарния контрол на господин министъра.
Освен това, говори се много за профилактичната медицина. Тази профилактична медицина, за съжаление мога да кажа, че почти не съществува у нас. Не знам как се контролира – дали личните лекари извършват профилактични прегледи. Аз съм осигурен откакто се помня, един път досега са ме преглеждали. Вероятно това не е по-различно за останалите хора.
Говореше се, много правилно се каза, и за реформите в здравеопазването, които са належащи, и за злоупотребите, които съществуват. Злоупотребите ще намалеят и мога да кажа ще престанат, ако се въведе индивидуалната електронна здравна карта. Тогава всяко нещо ще може да бъде проследявано много лесно. И аз не мисля, че трябва да пращаме хора да се учат. От 2005-2006 г. сума ти делегации ходеха по целия свят, преведоха доста здравни системи и от това нищо не последва, защото не се въведоха, само ги преведоха.
Последното, което искам да кажа – реформи трябват. И господин Адемов беше абсолютно прав, че реформи от една, две или три групи не могат да станат. Затова призовавам всички колеги лекари в този Парламент, всички колеги, които имат отношение към здравеопазването, когато стане въпрос за реформи в здравеопазването да престанем да се делим на зелени, червени, сини и така нататък. Всички трябва да бъдем бели, което е цветът на надеждата за хората. Благодаря. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кючуков.
Реплики?
Заповядайте, д-р Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми доц. Кючуков, спирам се на едно Ваше изречение относно борбата на Здравната каса с частните болници. Голяма борба падна, особено през последната година и половина. Мачът Кличко – Кубрат Пулев беше абсолютно нищо в сравнение с тази борба. И от тази борба аз не съм забелязал да има фалирала частна болница.
Искам съвсем ясно да кажа на уважаемата госпожа Тодорова: да, вярно е, Касата има ограничена възможност за контрол, но именно в момента на дефицит, какъвто се очерта през последната година и половина, точно Касата беше тази, която трябваше да насочи по-голям ресурс в прогнозните бюджети на болниците, които работят по спешност. И Вие това го знаете великолепно. Не е нормално една болница, която работи по спешност, като всички многопрофилни болници, като „Пирогов”, като „Света Анна” в София, като Военномедицинска академия, като „Света Анна” във Варна да има почти същия прогнозен бюджет в процентно отношение, както една частна болница.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Тогава няма да има два пъти в годината актуализация.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Съвсем простичко – точно тук е мястото, на което можеше да отговори Касата и да реши проблема. Мога да дам пример с организма – когато е в състояние на шок, д р Москов много добре знае, кръвопотокът се насочва към жизненоважни органи. Жизненоважните структури в здравеопазването не са частните болници. Нека да си го кажем съвсем ясно.
И още нещо по отношение на прословутата демонополизация на Касата. Това звучи изключително добре. Бих искал обаче да питам кой частен фонд ще поеме финансирането на Спешната помощ? Много ми е интересно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, доц. Кючуков? Няма да ползвате дуплика.
Има записани народни представители от различни парламентарни групи. Ползваме някаква последователност – да има редуване от парламентарните групи.
Думата има господин Чуколов от „Атака”.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! С интерес изслушах всички, които говориха досега – доценти, доктори, собственици на болници. Аз ще се изкажа като пациент, като човек, който все пак трябва да си каже нещата от гледна точка на обикновения българин, на който му се налага да отиде в болница, налага му се да се лекува в България.
Всички, които говориха досега, казаха колко е зле системата, изброиха през годините и различни министри, изброиха недостатъци, недоглеждания и всички в тази зала констатирахме колко е зле здравната система в България. Моят въпрос тогава към Вас е: защо сега с тази точка, с това решение отново ще налеем пари в тази неработеща система?
Нормалният човек дава ли пари за нещо, което не работи? Не, нали? Затова ние от „Атака” ще гласуваме „против”. Не защото сме против това да се развива здравеопазването в България, а защото ясно съзнаваме, че здравната система в България в момента не работи в полза на българския гражданин, в полза на пациента. Здравната система в България е система, която е изградена, за да носи печалба.
Тук трябва да си зададем въпроса: трябва ли здравеопазването в която и да е държава, особено в България, защото сме български народни представители, трябва ли здравеопазването да бъде така конструирано, че определени структури, фирми, лекари, хора по веригата, болници да генерират печалба от това, че българинът е болен? Която и статистика да погледнете – на Европейския съюз, на ООН, където и да погледнете, става ясно, че България е най-болната нация в Европа, по определени показатели сме в топ 10 в света – топ 10 по заболеваемост. В топ 10!
Естествено, че ще има интерес от различни структури – частни болници, фирми, вносители на лекарства, хора, които са наредени по веригата. Естествено че има огромен интерес тези пари, които държавата отделя за здравеопазване, да бъдат спечелени от тях. Така се получава, че Здравната каса всъщност идва в Народното събрание с един празен чек, който ние разписваме. Има ли Здравната каса контрол върху тези пари? Как се харчат? Може ли да упражнява този контрол? Не.
Казвате тук: трябва да се правят реформи, трябва тук да реформираме, трябва да реформираме, трябва да реформираме. Ето, министърът е от Реформаторския блок, той ще реформира. А всъщност от 15 години насам, откакто я има тази Здравна каса – нали тогава това беше реформата, която се направи на лошия социализъм? В 1999-2000 година, когато правителството на пак реформаторски настроения господин Костов, господин Москов е от неговата партия, тогава правителството на Иван Костов направи здравна реформа. И ето 15 години ние виждаме резултатите от тази здравна реформа – най-бързо изчезващата нация в Европа, може би и в света. Точно резултат от тази здравна реформа. Възрастните хора не могат да се лекуват, не могат да получат здравеопазването, което би трябвало да им бъде дадено на тях, поне като благодарност за това, че са се трудили цял живот и са градили дори болниците, в които не могат да си позволят да отидат да се лекуват. Колко млади хора не могат да си платят здравните вноски? Да, това са отделни детайли, към които насочвам Вашето внимание като народни представители, но това е просто диагнозата на нашата здравна система.
През 1999 г. беше реформирано българското здравеопазване, нали така? Колко сгради се построиха в големите градове, знаете, ремонти, автомобили, колко пари отидоха за това?! И тук някой от колегите даде тази статистика – какво е било тогава като заболявания в България, като хора, които са настанени в болниците, и какво е сега; колко пари са отивали тогава за здравеопазване и колко пари отиват сега. И се вижда, че сега тези ръстове са много, много големи. А ние даваме още и още пари. А нацията ни става все по-болна и по-болна. Това е резултат точно на тази реформа, която беше направена тогава. Точно на това, че направихме, както казах, здравната ни система едно поле, в което може да се прави бизнес – доходен бизнес.
Ние от „Атака” сме категорично против това. Ще гласуваме против тази актуализация. Пак Ви казвам защо: не защото сме срещу здравеопазването – защото никой не налива пари в нещо, което не работи, а българското здравеопазване не работи.
Всички експерименти, които се направиха през годините, като се започне от Костов и се мине през управлението на ГЕРБ! Помните ли – лека, тежка артилерия? Клишето за бензиностанцията, където Борисов намираше министрите си, няма да го казвам – знаете го.
Трябва да направим така, че българското здравеопазване да не е сфера, от която определени хора трупат печалба – това не е бизнес, не може да бъде бизнес! Това засяга всички нас – засяга нашите роднини, засяга избирателите, засяга българския народ. Засяга бъдещето на нацията ни! Пак Ви повтарям, ние сме най-бързо изчезващата нация. Един от тези компоненти, които правят това да се случва, е точно здравеопазването.
Мнението на „Атака” е следното – такъв орган, като Здравната каса, не трябва да има.
Какво е Здравната каса? Всъщност разпределя държавни пари по начин, по който самата държава не знае как се разпределят. И в един момент който е ръководител на Здравната каса идва тук, в Народното събрание, и казва: „Нещата са много зле, дайте още пари”. Това е един порочен модел – трябва да си го кажем.
Тук чух различни мнения – и на собственици на болници, и на хора, които работят в болници. В тях има много разумни неща, но изначално това, което е сбъркано, е именно, че ние се съобразяваме с един модел, който доказа и на Вас в залата, и на българския народ, че е неработещ. Всеки знае – на всеки, за съжаление, му се налага да посещава болнични заведения, че този модел не работи.
Сега се чудим как да усъвършенстваме, какво – един неработещ модел! Хайде да се замислим за нов модел, за нещо, което в крайна сметка ще направи така, че нацията ни да спре да изчезва. Това може да стане, само когато държавата, българската държава се грижи за здравето на българските граждани! Колкото повече държава има в здравеопазването, толкова по-добре!
Някой, какво, ще ми каже, че държавата е лош собственик, стопанин, както се казва, когато става въпрос за икономически проблем. Държавата е лош собственик, стопанин, ако начело на държавата стои лош човек. Никой държавник няма право да казва, че държавата е лош стопанин, че държавата не се грижи за народа си. Повече държава трябва да има и тя да контролира как се харчат тези пари, как се разпределят те – дали отиват по измислени клинични пътеки, дали отиват да трупат огромните печалби на вносителите на лекарства. Защото държавата не можела да се договаря с вносителите на лекарства – трябва да има някой по веригата.
Ето това трябва да направим първо – да направим така, че да няма кръвопийци по веригата; да няма такива наредени тарикати, изпомпващи печалба и тогава държавата да дава пари. Да ги дава тези пари, но за здравето на българския гражданин! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Реплики?
Генерал Тонев – първа реплика.
СТОЯН ТОНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, скъпи колеги, дами и господа! Мисля, че ние изместваме точката на дискусията. Предложението за гласуване на тези 100 милиона, които не трябва да бъдат 100, а 138, но хайде – 100 милиона са предложени, все пак нещо, е въпрос на действие от спешен порядък. Ние не говорим за това, че системата е съвършена; не говорим за това, че Касата е съвършена. Говорим, че тези минимални пари трябва да бъдат гласувани поради факта, че ако ги няма, системата ще спре да работи и тогава няма да има не достатъчно добро здравеопазване, а няма да има и здравеопазване!
В момента реално Касата дължи на болници 90 милиона, а Вие видяхте, че се отпускат само 45 за болниците.
Друг е въпросът за самия механизъм. Замислете се: колко от Вас са били в предишните две народни събрания, които гласуваха три пъти държавата да не е коректен платец към Касата и към здравеопазването, тоест да плаща 50% от това, което дължи по закон?! Тоест оттук започва всъщност проблемът.
И другият проблем: 400 милиона за това, че държавата не ги плаща – в лицето, разбира се, на министъра на финансите.
Вторият основен проблем, който е също много важен – в България 900 хил. души не си плащат здравните осигуровки. Даже се опитах да направя груба сметка на тези 230 хиляди души (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – довършвам, които имат депозити до 100 хил. евро в КТБ. От тях 90 хиляди не са си платили здравните осигуровки! Това според мен е прехвърляне от болната на здравата глава.
Тези 100 милиона трябва да бъдат гласувани и след това да се обсъжда какво трябва да бъде променено, защото ако ние вържем ръцете и краката на министъра, хвърлим го в един басейн и му кажем: „Плувай!”, ами той ще се удави! Ако ние не дадем тези 100 милиона, системата няма да работи.
Двадесет и шест депутати са умрели в последното Народно събрание! Значи и депутатите не се лекуват както трябва. Защо не се лекуват както трябва? Те са виновниците за това!
В случая и аз ако не гласувам за тези 100 милиона, на моята и на Вашата съвест ще има още няколко депутати, които ще загинат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, ген. Тонев. Внесохте смут с това число на покойници от последното Народно събрание.
Втора реплика?
Дуплика – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, не знам за 26 – сигурно сте броили народните представители, но докато водим този дебат, с около 15-16 човека е намаляла българската нация!
Като видим колко е отрицателният прираст на населението в България на година, разделим го на 365 дни, на 24 часа и ще сметнем, че на час със 7-8-9 човека намалява българската нация. Ей сега, докато си говорим. Както споменах и в изказването си, до голяма степен за това е виновно българското здравеопазване. И по никакъв начин ние от „Атака” няма да подкрепим продължаването на този порочен модел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Жельо Бойчев от Парламентарната група на „БСП лява България”.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Финансирането на здравната система е един от основните фактори за нейното функциониране и затова аз в моето изказване ще се спра по-конкретно на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който обсъждаме за пореден път днес.
Искам преди това обаче да припомня какво успяхме да направим с Бюджет 2014 на Националната здравноосигурителна каса. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова: „Чудеса!“.)
Ами, чудеса – не бих казал, колежке Атанасова, но все пак за първи път постигнахме това, че вноските за здравно осигуряване на българските граждани ще се харчат за здравеопазване. Знаете, че в последните години имаше една тенденция здравеопазването да дотира държавния бюджет.
Намалихме с около 30% административните разходи на Националната здравноосигурителна каса – считам също, стъпка в правилна посока.
Трябва да отбележим, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса 2014 е със 113 милиона по-голям от бюджета за 2013 г. Там, разбира се, са и тези 8 милиона, които са в разходната част за изпълненото от нас обещание пенсионерите да заплащат 1 лв. вместо 2,9 лв. за потребителската такса.
Разбира се, че ни беше трудно, гледайки Ви така – от първия ред, тъй като се налагаше да работим в една система, чиито резерви Вие бяхте похарчили. И е добре, когато водим този разговор за поредната актуализация за бюджета на Здравната каса, да кажем, че 2010 г. – милиард и 400, 2011 г. – 340 милиона, 2012 г. – в крайна сметка управлението на ГЕРБ занули резервите на Националната здравноосигурителна каса – резерви, събирани от всички български граждани в продължение на десет години именно за реформа в здравеопазването.
Знаете много добре, че има и конкретно решение на Конституционния съд, което много ясно казва, че бюджетът на държавното обществено осигуряване е различен от държавния бюджет и няма как да се прехвърлят средства от него. Но какво е основното?
Основното е, че сме свидетели на модел на здравеопазване, който непрекъснато генерира дефицити, без значение на това колко средства даваме. Колкото повече средства даваме за здравеопазване, толкова повече продължава тенденцията здравният статус на българина да се влошава.
Тук колегите извадиха различна статистика. Аз мога да припомня също, че 2007 г. средствата за здравеопазване са били в рамките на 2,3 милиарда, 2014 г. – най-вероятно ще надвишим вече 3,5 милиарда за здравеопазване. И въпреки тези ограничени публични ресурси, на всяко едно ново търговско дружество, което извършва болнична дейност, му се издава лиценз. Непрекъснато върви лобирането за разкриване на нови лечебни заведения и финансирането на нови дейности с тези средства. Именно заради това Парламентарната група на БСП беше внесла месец май тази година промени в Закона за здравеопазването, които именно касаеха оптимизиране системата на функциониране и контрол на разходването на средствата за здравеопазването и въвеждането на така чаканото от всички електронно здравеопазване.
Тогава колегите от ГЕРБ, които виждам, че сега са много загрижени за здравеопазването, не пожелаха този законопроект да се обсъжда и тази законодателна реформа да бъде стартирана в рамките на тази година.
Припомням, че месец август актуализирахме бюджета на Националната здравноосигурителна каса с 225 милиона трансфер от държавния бюджет. Тогава след доста обсъждания и дебати ние като парламентарна група подкрепихме тази актуализация, но я подкрепихме с много ясното намерение, много ясния ангажимент, който поискахме, за засилване на мерките за контрол на разходите и оптимизиране на финансирането на здравеопазването.
Между другото бих искал да попитам господин Москов, тъй като това беше някъде в началото на месец август, подопечните му на неговото ведомство какво са направили за тези месеци оттогава? Общо взето има доста подопечни институции, които са под негов контрол. (Реплики от ГЕРБ: „Кои? Кои са?“.)
Определено отговорът може би е: „Нищо!“, тъй като в момента за втори път обсъждаме актуализация на бюджета със 100 милиона в рамките на тази година.
Искам да припомня на тези от Вас, които казват, че нямаме друга алтернатива; на тези от Вас, които казват, че, видите ли, тези дейности били извършени и те трябва да бъдат разплатени.
Искам да Ви припомня, че ситуацията, която заварихме 2013 г. беше същата. Тогава отново се плащаха 80% от дейностите, които бяха извършвани от болниците, но, забележете, тогава ние не актуализирахме бюджета. И не повишихме оттам дефицита.
И тук е добре да чуем мнението на министър Горанов защо се съгласи на това – тази актуализация на Касата по същество да навлече още 0,1% върху този свръхдефицит, който предлагате за актуализацията.
Добре е, между другото, че не се върнахте на Вашето предложение от лятото, колеги от ГЕРБ, когато настоявахме за 490 милиона за актуализация на бюджета, тъй като помним и това време.
Но основната причина за дефицитите в системата са и болниците. И това, което ми прави впечатление, е, че в последните години задълженията на държавните и на общинските болници непрекъснато растат. През 2012 г. задълженията са били 351 милиона, през 2013 г. – 384 милиона, а вече към месец септември 2014 г. задълженията са 410 милиона и то при положение, че 200 милиона от тази актуализация месец август беше дадена именно за болниците.
Прави впечатление, че от 339 лечебни заведения – 43 консумират около 80% от общия бюджет на Касата за болнична дейност.
И в тази връзка, господин Москов, днес съм внесъл въпрос към Вас, с който бих искал да получа информация какви са задълженията на държавните и общинските болници през 2014 г., поотделно за всеки един от месеците досега и кои са тези болници, които едновременно генерират задължения, а същевременно имат и депозити. После ще се окаже интересно, че някои от депозитите са и в тази банка, но е добре тази информация, обсъждайки за пореден път актуализацията на бюджета, да я имаме. И ми се струва, че тя ще бъде много интересна за анализ оттук нататък, тъй като ще се види кои са били ръководствата на тези болници, които генерират такъв тип задължения.
Това е един по-голям разговор, който, надявам се, ще продължим при предлагането и обсъждането на бюджета за 2015 г. Дотогава, господин Министър, аз Ви пожелавам лично да имате по-добра съдба от тази на Вашите предшественици в първия кабинет на господин Борисов и с очакване сме за предложенията Ви за реформа в здравната система.
Декларираме, че ние като парламентарна група конструктивно ще участваме в тяхното обсъждане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики? Няма.
Искате да отговорите, министър Москов?
Министърът има думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, ще се обърна и към предишните изказали се!
Аз разбирам политическата логика в това БСП да каже, че няма да подкрепи актуализация на този бюджет. Това някак си е акт, който те прави опозиция на управлението, някак си е ясно и мога да разбера политическите мотиви.
Това, което обаче наистина не мога да разбера, е как успявате да извадите чисто формални мотиви, чисто експертни мотиви, за да направите това, защото ако влезем в цифрите и числата, нека да кажем, че например след лятната актуализация на бюджета, предложен от министър Чобанов, подкрепено от Вас всичко останало, например парите, определени в бюджета за 2014 г., за да се стартира това дяволско електронно здравеопазване, за което всички говорим, са взети за актуализация на бюджета на други пера от министерството – 10 млн. лв., които са предвидени за 2014 г. за това. И сега тръгваме наново.
Когато говорим за други неща, затова не мога да разбера защо не бихте подкрепили да тръгнем наново, без предишно задължение, когато говорим за парите по чл. 37, тоест парите, които българските пенсионери и тяхната потребителска такса при личните лекари, това е социална политика, която Вие заедно с предишното мнозинство сте решили и сте провели. Дали това е добре или не е добре, няма значение, но Вие сте заложили в бюджета за 2014 г. 8 млн. лв. за това. Резултатът към месец ноември като дефицит, който министерството трябва да преведе на Касата, за да може Касата да не продължава да генерира дефицит, към ноември е 15 милиона, тоест Вие отказвате да финансирате социалната политика, която сами сте заложили, или какво?
Така че, пак казвам, аз разбирам политическите аргументи и някак си няма да страдам вътрешно от това, че Вие няма да подкрепите актуализацията на бюджета, но моля да бъде ясно, че за това наистина няма формални експертни основания.
Иначе, когато има система в определен вид и не се полага усилие да бъде променена, очакването, че тя няма да генерира разходите, присъщи за тази система, са наивни очаквания. Тоест всички ние някак си сме допуснали тази система да бъде такава и съответно трябва да платим сметката за това. Като тук аз не изключвам себе си, но не изключвам и Вас, господин Бойчев. Нека да платим нужното за всичките си непоследователности в годините.
Тук нямам претенция за откривателство, за визионерство или за лидерство. Напротив, както каза господин Абу Мелих, тук, в Парламента, трябва да бъде разгърната ясната стратегия, по която системата да върви, да бъде финансово прогнозируема и да бъде добра не за... Не знам кой каза какво се случвало в болниците, какви дългове имали, какви дефицити имали и така нататък. Ще Ви се изправи косата! Това, предполагам, скоро в Здравната комисия ще го дискутираме. Само между тъй наречените „държавни болници”, тоест с над 51% държавно участие, по едни и същи позиции – лекарства или консумативи, за едни и същи обеми какви разлики ще видите в цените! (Реплика от народния представител Жельо Бойчев.)
Хубаво де, ама нали, господин Бойчев, това трябваше да се следи по време на годината?! Това е натрупан дефицит! Този натрупан дефицит веднъж води до това, че Касата плаща повече, втори път, вътре в самата болница, вътре в самата система остава по-малко както за заплащане на лекаря, така и за реално лечение на пациента. Ама, това не се случва днес. Това се е случвало в годините и не е имало контрамерки във времето, когато е трябвало да бъдат дадени, така че нека да затворим тази дискусия.
Моля за разбиране, моля за по-малко чисто политическа емоция в това нещо и да вървим напред с яснотата какво искаме. А това, което искаме, може да бъде базирано на базовите здравни показатели на нацията.
Има велики държави, като Русия например, в които обаче смъртността е ужасяваща. Велика държава те прави възможността гражданите да живеят живота си в здраве, животът им да е максимално продължителен, децата да са здрави и да има по-малка детска смъртност – това са базови неща. Целта на всичко, което правим, целта на актуализацията на Бюджета за 2014 г. трябва да бъде в средносрочен период – Вие като законодатели, аз като изпълнител на Вашата законодателна роля, да приведем тези показатели към средноевропейските. Не може да има друга цел. Не може да има цел: една общинска болница, една държавна болница или една частна болница.
А за моята персонална съдба не берете грижа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Славчо Атанасов иска процедура.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Процедурата ми е следната. Имаме конкретен проблем – пари в Касата няма. Трябва да гласуваме 100 млн. лв., а тук се изкарват аргументи още от времето на Мойсей – това е истината. Четири пъти едните управлявали, другите 4 години имаха пълната власт и четири министри смениха. Хайде, стига моля Ви се! Нека да гласуваме тези липсващи 100 милиона, а не да ми изкарвате аргументи, приличащи ми на някаква двуглава хидра, която взаимно си хапе главите.
Моля Ви се – конкретен проблем има! Затова предлагам да прекратим разискванията, защото едно и също говорите вече близо 2 часа. Благодаря. (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Няма как в дебат на първо гласуване на законопроект, когато времето на парламентарните групи е определено в нашия Правилник и не е използвано, да се допусне подобна процедура за прекратяване на разискванията. Същата е допустима само на второ четене по конкретен текст, когато се направи подобно искане. Няма как да удовлетворя Вашето желание, без да не извърша нарушение на Правилника.
Има записани народни представители за изказване.
Следва д-р Шишков от групата на Реформаторския блок.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Доцент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доцент Шишков. Не се изписва на мониторите. Докато Ви науча титлите, се извинявам за това, но след това ще спазвам строго академичните звания.
ДИМИТЪР ШИШКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! До тук единственият изказал се точно и който беше изключително прагматичен в изказванията си, беше господин д-р Адемов, както и още някои колеги. Мисля, че медицината е точна наука и ние трябва да бъдем точни. Не само да правим някакъв анализ, който е в минало време, а и да предложим конкретни мерки, които да не доведат отново до актуализация на бюджета догодина. Разбира се, че най-важното нещо, което трябва да направим сега, е да гласуваме тези 100 млн. лв., защото иначе няма как здравеопазването да работи до Нова година. Темата ще я обсъждаме след това, след Нова година.
Кои са основните причини, които доведоха до проблема, който имаме в момента?
Първата причина, според мен, е свързана с делегираните бюджети. Делегираните бюджети в България са основният начин, по който се източваше Здравната каса, и за това мога да Ви дам няколко примера. Например делегиран бюджет на болница, независимо дали тя е държавна или частна, която има примерно над 90 или 100 легла, около 10 милиона, докато друга болница, която е с 670 легла, има делегиран бюджет от 17 млн. лв. Ето един начин, по който от Касата и ние, в случая, в предишно време се делегираха пари, които трябваше да бъдат усвоявани. Това е лоша практика, която трябва да преразгледаме, за да може да не се случват вече тези гласувания, които трябва да правим в момента.
Другият голям проблем беше безконтролното разрешаване за строеж на нови болници. Как така коментираме, че лекарите напускат България и в същия момент, като напускат България, имаме нови болници?! Значи говорим за болници, които са фантоми. Те не съществуват, защото вътре възможността един лекар да има два трудови договора, дава и начина да се откриват нови структури и нови болници, които да източват именно Касата. Този проблем може да бъде решен конкретно с един трудов договор на лекарите в България. Така автоматично, по естествения подбор ще отпаднат и болниците, които не работят, тъй като практиката, която има в момента, е да се плащат пари на пенсионирани лекари, само и само да съществуват тези структури, които са в здравеопазването.
Друг проблем, който съществуваше до този момент, е неостойностяването на медицинския труд. Това принуждаваше всички медицински работници, и естествено лекарите на първо място, да заделят пари за своите възнаграждения от клиничните пътеки, които така и така са недостатъчно остойностени.
Предложенията, които са конкретни от моя страна, са няколко, без да споменавам това, което казаха колегите преди мен, с което до голяма степен съм съгласен – един трудов договор за всички лекари. По този начин ще затворят от само себе си неработещите болници, или тези, които са платили само и само да съществуват и да имат някакъв делегиран бюджет.
Електронният здравен паспорт, разбира се, като вид контрол.
И третото нещо – реална здравна карта, която трябва да бъде въведена с необходимия брой пациенти, които съществуват в даден регион, и с необходимия брой лекари за обслужването им, които са на лице.
Накрая искам да кажа, че ние ще гласуваме, разбира се, тези 100 млн. лв. Няма как да не ги гласуваме, защото тях ги очакват населението и пациентите, за да бъде свършена работата до края на годината.
Искам да поздравя д-р Москов за смелостта, с която се нагърби, точно в този момент да оглави Министерството, когато всички правят някакъв тежък анализ на миналото време, но не го направиха. Аз съм сигурен, че той ще свърши работа, затова апелирам да го подкрепим в реформите, които е решил да направи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, доц. Шишков.
Реплики? Няма.
От народните представители, които са се записали за изказване – господин Владислав Николов от групата на ГЕРБ.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Слушах внимателно дебата, но доста се измести. Чух анализи, дисекции на здравната система, на Здравната каса, но в крайна сметка говорим за усилване бюджета на Здравната каса. Ние от ГЕРБ ще подкрепим този бюджет. Подкрепяме този министър, защото анализите и предложенията, които правите в момента, моментът, когато трябва да се направят, е друг – когато говорим за Бюджет 2015 г. и когато очакваме от министъра да внесе реформи. Дебатите и предложенията ще бъдат в Здравната комисия и тук, в залата, на второ четене.
В момента можем да направим едно-единствено нещо – да гласуваме този бюджет, това усилване, тези 100 милиона. По същество дори няма и какво да дебатираме, защото, знаете, че тези пари са изхарчени. Искате да се изявите, да се изкажете – направете го в момента, в който трябва.
Още в началото на годината Здравната каса имаше планиран дефицит, имаше дисбаланс между отчетените разходи, затова и по средата на годината направихме това усилване. Всички обаче знаете, че не направихме това, което трябваше, а беше частично, тоест проблемът още тогава не беше решен. Дадохме 225 милиона вместо исканите 300 милиона и проблемът се пренесе времево, и сега трябва да го решим. Дайте възможност на министъра да започне на чисто, след което да се направят реформи. Всичко друго няма как да се случи на този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Кърджалиев от Движението за права и свободи.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа, аз ще подкрепя този законопроект и ще призова и моята парламентарна група да го направи. Същото направихме и във Временната финансова комисия.
Аргументите за подкрепата на това решение са фактът, че това е намеса по целесъобразност, това всъщност е опит за балансиране на растящото, ескалиращо напрежение в системата, което е тенденция от доста време, и то в най-уязвимите области, които винаги са били такива в последните месеци и години – болнична помощ, лекарства за домашно лечение, а също и онколекарствата.
Ръководството на Националната здравноосигурителна каса, признавам, се оказа право в средата на годината, когато каза, че дефицитът ще е 328 милиона, въпреки това актуализацията беше с 225 милиона. Очевидно никакви мерки за оптимизиране на разходите, никакъв по-стриктен контрол на база на това статукво не могат да доведат до позитивен ефект.
Станахме свидетели как от 988 милиона средствата за болнична помощ станаха 1 млрд. 267 милиона – впечатляващите близо 280 милиона; как лекарствата от 527 станаха на 552 милиона, и как разходите за онкологична терапия от 145 милиона – на 185 милиона.
Със съжаление мога да констатирам, че този преразход не е изненада за хората, които следят темата „здравеопазване”. Това е и следващата причина, поради която бих призовал да се подкрепи този законопроект. Предполагам, че на този етап, следейки и дебата, само преднамерено опозиционерство или пък назидателно политическо отношение би наляло аргументи в обратната посока – за неподкрепа.
Компетентните знаят, че тези 100 милиона не стигат за нищо по-съществено, освен да се задържат медицинските специалисти в болниците поне за кратък период най-условно и образно казано. Затова трябва всички да кажем, че цялата политическа класа е виновна, без изключение. Няма невиновни по отношение на сегашното статукво в здравеопазването.
Напоследък свикнахме да говорим със скептичен тон за българското здравеопазване на фона на драматични прогнози от анализатори, на фона на мащабна фрустрация от страна на медицински специалисти и под недоверчивия поглед на пациентите.
Генералният извод е, че ако има няколко сфери в обществено-политическия и икономическия живот на държавата, които изискват необходими и незаобиколими реформи, то здравеопазването е на първо място, и то с характера на екзистенциалност.
По-нататък се очертават очевидно сериозните анализи и диспути по отношение на здравноосигурителния модел и всичко, което следва от това по отношение на реформите. Аз обаче отварям една може би удачна дебютна посока на тази тенденция, на този диспут, на тази полемика, особено след създаването на Програмната декларация на коалицията и особено след декларирането на десетте приоритета на господин министъра на здравеопазването.
На база на наша визия, на база на споделени анализи, съвместен опит, комуникация в Четиридесет и първото и Четиридесет и второто народно събрание ние от ДПС изградихме наша концепция за реформа, обобщавайки най-вече консенсусни мерки и съответен подход – той е в нашата платформа. С немалка доза изненада разбрах, особено запознавайки се с платформите на четирите управляващи партии или поне тези, които подкрепят коалицията, че консенсусът ще е труден, за да не кажа като лош пророк, невъзможен по отношение на тези реформи. Ето заради това бих искал да изтъкна и аргументите ми в тази посока.
В частта „здравеопазване” от програмите на новите политически сили има не едно и две смели, удивляващи до безгранична дискусионност предложения, бих казал, че има и такива, които са екзотични по своя характер.
Сега само ще маркирам, а по-нататък в дебатите ще си кажем и в детайли нашите съображения. Добре е обаче този дебат да започне точно при обсъждането на бюджета на Здравната каса и на актуализацията му.
Намеренията за реформи на управляващата коалиция са синтезираният, частният вариант на нашата констатация, че ефективни реформи и управление са възможни, само когато има ценностни сходства между политическите сили и на тази база политическа синергия, а не като продукт на този аритметичен сбор от политически партии.
Сравних приликите и разликите на предложенията в областта на здравеопазването на четирите партии. ГЕРБ има 26 мерки, Реформаторският блок – 10, Патриотичният фронт – 12, АБВ – 14 предложения. От тях между ГЕРБ и Реформаторския блок, забележете, има четири сходства от общо десет; с Патриотичния фронт – четири съвпадения, а с АБВ – пет съвпадения.
На база на този впечатляващ за мен поне синхрон са предложени единадесет мерки в програмата за управление в частта, която касае здравеопазването, като осем от тях са най-общо дефинирани с абстрактна и поливариантна интерпретация. Само две-три са строго конкретните. За тях много се говори преди малко – електронно здравеопазване, здравна карта и мисля, че и за специализациите.
В същото време министърът на здравеопазването предлага десет мерки, като съвпадение с платформата на ГЕРБ има в четири пункта. Няма да се спирам в детайли.
Любопитен е обаче разливът в няколко посоки, а именно: болниците да не са търговски дружества; допълващият модел на здравноосигурителната система, което досега не сме чували от ГЕРБ; нуждата от повече пари за здравеопазване – една винаги дискусионна тема, най-вече пък съобразно актуалните предизвикателства пред здравеопазването. Има разминаване и в други идеи – пакетът мерки за събиране на здравни вноски; плащане от държавата на пълните вноски за осигурените групи и индивидуалният пакет за доболнична помощ. Докато за някои от така наречените „реформаторски мерки” съм сигурен, че някъде по пътя ще бъдат изоставени – почти съм сигурен за идеята за търговските дружества, все по-нарастващо е убеждението ми, когато чета тези програми, че има достатъчни основания за притеснение, меко казано, и от натрапчиво усещане за дисхармония на другите решения.
Оттук призовавам хората от ГЕРБ, които се занимават с темата „Здравеопазване”, да обърнат внимание на тези теми. Добре е винаги инициирането на най-различни реформи да се случва в дискусионен формат, а не първо пред медиите.
На всичко отгоре задължително трябва да припомня, че всъщност законодателната функция е на Народното събрание, а Министерският съвет трябва, може, респективно чрез министъра на здравеопазването, да е инициатор на една такава законодателна реформа.
Не съм сигурен на база на изредените предизвикателства дали министърът на здравеопазването ще е със същото име, когато видим онзи благоприятен финал, според всички, в края на 2015 г. с, да речем, електронното здравеопазване – успешното му въвеждане, и със здравната задължителна карта.
Съвсем добронамерено споделям пред аудиторията тези мои съображения. Виждам, уважаеми господин Министър, неясен силует на реформа. Това ми дава основание да се вслушам и в онези политически анализатори, които обобщават за това управление, че може би другото му име ще е: „Колкото – толкова”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, доктор Кърджалиев.
Реплики? Няма.
За изказване – доктор Валентин Павлов.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ (РБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаема доктор Тодорова, уважаеми колеги народни представители! Когато записах реда си за изказване, някак си темата се изместваше от това, което е по нашия дневен ред. Мисля, че темата на заседанието е именно актуализация на Бюджет НЗОК 2014. Последните говорещи влязоха в тази тема с някои изключения. Разбира се, проблемите, които те поставят, са абсолютно правилни – контролът, който трябва да упражнява Касата, откриване, закриване на болници в малки и големи градове. Според мен, по-важното на днешното заседание е да излезем с това дали подкрепяме тази актуализация и ако я подкрепяме – защо, и ако не я подкрепяме – също защо?
Аз съм абсолютно убеден, че всички в тази зала ще мислят и разсъждават, че тази сума е абсолютно достатъчна и ще гарантира сигурността на системата до края на годината. Онази сигурност, която, като лекар ще кажа: нашите пациенти очакват от нас. Имаме един месец до края на годината, а влизаме в трудния месец – зимния месец, в който не само пациентите ни са притеснени, но, разбира се, и колегите, които работят в системата. Това препотвърждава подкрепата на тази актуализация с тази сума.
Разбира се, чухме от Временната комисия начина, по който ще бъдат разпределени тези средства – за болнична, доболнична помощ, за лекарствените средства при онкологичните заболявания. С това искам и да завърша, че жизнено важно е в момента – днес и сега, да подкрепим тази актуализация, защото нашите пациенти наистина заслужват това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, доктор Павлов.
Реплики? Няма.
За изказване – доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Аз наистина няма какво да привнеса повече като теми в днешния дебат, защото той беше достатъчно обстоятелствен, просторен и напоителен, каквито са били повечето дебати за здравеопазване в тази зала. За съжаление, предвид състоянието на здравната система, резултатността не е налице. Само че повечето от темите, които разисквахме днес, касаят общо структурата на системата, намеренията на отделните парламентарни групи за реформи в сектора. Анализите бяха наистина точни и коректни. Познаването на законодателната рамка, за съжаление, не винаги беше адекватно. Само че темата, която разискваме днес, е актуализацията на бюджета на Касата.
Аз бих искала да се върнем към хронологията на събитията, която доведе до тази актуализация, защото още с приемането на бюджета за 2014 г. дефицитът беше предрешен. Още с приемането на правилата, които позволяваха Касата още в началото на годината да харчи оперативният резерв, беше ясно, че парите няма да стигнат. Факт е, че Националната здравноосигурителна каса в доклад за изпълнението на бюджета, внесен в Министерския съвет и скрит от народните представители в предходното Събрание, беше обявила, че се предвижда дефицит в размер на 328 млн. 093 хил. лв. Факт е, че това не беше съобразено с актуализацията през месец август, когато на Касата бяха дадени само 225 млн. лв. Ясно е, че с тези 100 милиона, които днес се надявам, че всички ще подкрепят, ние ще стабилизираме финансово Националната здравноосигурителна каса, защото тези пари не отиват просто да се налеят в системата. Имат конкретни измерения – отиват да се плати болничната помощ, да се плати терапията на пациентите в извънболничната помощ, да се платят медицинските изделия и средствата, които са необходими за лечение на онкоболните. Така че контролът и разпределението на средствата се определят още от гласуването на бюджета от Народното събрание.
Наистина смятам, че това е жизнено необходимо и ще даде спокойствието на системата, след което в 2015 г. ще може да се влезе вече с намерение за реформи. Защото диагнозата на системата на здравеопазване е ясна. Ние сме я поставяли многократно и виждам значително сходство в програмите и намеренията за реформи на повечето политически сили.
Невинни по отношение на сегашната ситуация категорично няма, но аз наистина искам да се понесе отговорност за последната година от тези, които позволиха без никаква нормативна промяна да се заложат по-малко пари за системата и оттам проблемите да се задълбочат драстично. Защото в предходното Събрание беше приет само един законопроект, касаещ системата на здравеопазване, и той беше транспониране на Директива за трансграничното лечение.
Прословутият Закон за здравето, който беше приет в края на май и който не можа да мине през залата поради факта, че животът на това Събрание и на правителството беше предрешен, по никакъв начин нямаше да реши финансовите проблеми, вече натрупани в системата, защото той щеше да действа от тук нататък, ако, разбира се, всички законодателни мерки бяха приети.
Затова аз наистина апелирам: ако не можем да се поучим от чуждия опит, поне да се поучим от собствените си грешки! Да гласуваме сега този бюджет, защото виждам, че е общо твърдението и намерението наистина да търсим по-добро здраве на нацията, а проблемите на здравето на нацията са проблемите на бъдещето и съдбата на държавата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Реплики?
Доктор Адемов, заповядайте за реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Уважаема д-р Дариткова, моята реплика е свързана с това, че има народно поверие, което казва, че икономията е майка на мизерията. Това в много голяма степен важи и за този сектор.
Само че, уважаема госпожо Дариткова, през последните години, за които отговорност носим всички ние, а не само през последната година, трендът на нарастване на разходите в тази система е стремителен нагоре, тоест икономията я няма, точно обратното. Само че мизерията продължава да съществува – мизерията в лечебните заведения, мизерията от гледна точка на обслужване на пациентите. Така че за мен е изключително странно Вашето твърдение, че всички сме отговорни, но най-отговорни са тези, които са управлявали през последната година. Моля Ви, не се опитвайте да прехвърляте отговорността на когото и да било, защото всички трябва да бъдем смирени, когато говорим за здравеопазване и трябва по някакъв начин да си посипем главата с пепел, защото ние по никакъв начин не отговорихме през последните години на потребностите на българските граждани. Не си позволявайте да прехвърляте отговорност, отговорността е на всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Адемов.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема господа министри, колеги! Доктор Дариткова, провокирана съм не толкова да направя реплика на Вашето изказване, колкото на д-р Адемов… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма такава процедура.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Въпреки процедурата ще кажа, че д-р Дариткова е права. Да, наистина в последната една година... (Реплики отляво.)
Не е номер.
Трябва да се отговори от тази трибуна кой носеше отговорността. За съжаление, ще кажа, че д-р Адемов, господин Чобанов – Вие бяхте хората, членове на Министерския съвет…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Атанасова, трябва да правите реплика към госпожа Дариткова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: …които предложихте бюджета, който актуализираме през 2014 г. вече два пъти. (Шум и реплики отляво.)
Наистина да бъдем по-смирени. Не съм си позволявала, а и никой от колегите, в този дебат да прави изказване с оглед на това кой е управлявал през последната година, но да коментираме темата за актуализация на бюджета през призмата, че сега вече Вие не управлявате и не следва да носите отговорността, мисля, че е безотговорно. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Можехте да се възползвате от формата на изказване да направите това, което направихте, а не като реплика към госпожа Дариткова.
Госпожо Дариткова, заповядайте за дуплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Темата за отговорността и темата за смирението е много важна, особено по време на Коледните пости. Затова смятам, че трябва всеки да преживее катарзиса, който е необходим, за да може да потърсим това, което ни обединява и да търсим решение за системата.
Факт е, че в това Народно събрание има повече лекари от всяко друго предходно досега. Дали това е знак, че системата е в особено трагично състояние, или наистина сега е нашият шанс да намерим решения, бъдещето ще покаже. Обаче е много важно всеки да поеме своята отговорност. Защото е много лесно да прехвърляме отговорността един или на друг, а фактите са такива, каквито са – показателите за здравното състояние на нацията са наистина трагични.
Нека да гласуваме най-после тази актуализация, да дадем глътка въздух на системата, да престанем с политиканстването по темата, а наистина да правим политика за здравеопазването и да предприемаме спешни мерки, за да може в края на следващата година българската нация да има повече здравна сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Присъединявам се към призива Ви да гласуваме актуализацията, но преди това заявка за изказване направи госпожа Росица Янакиева от Алтернатива за българско възраждане.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА-КОСТАДИНОВА (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема господа министри, уважаеми колеги! Безспорно темата е актуализацията на бюджета, но няма как да гласуваме и да не дадем възможност на Здравната каса да разплати задълженията, ако не говорим и за качеството на здравеопазването. Когато говорим за това, нека си дадем сметка, че през последните осем, девет години средствата, които са отделяни и които са давани за здравеопазване, са увеличени в пъти, при все това броят на българските граждани, на нацията намалява все по-надолу и по-надолу.
Вероятно трябва да си зададем въпроса в обърната пирамида не само по отношение на доболничната помощ, напротив, да започнем от широката профилактика и превенция, която, честно казано, едва ли е обект на внимание на здравната система към настоящия момент. Преди доста години със заповед на министъра на здравеопазването болниците, които бяха за превенция, бяха преобразувани в търговски дружества, които отидоха под егидата на общините. И понеже в общините парите винаги не са достатъчно, тези болници съществуват – някои от тях вече не, но не изпълняват основните си функции за профилактика на българските граждани, на хората, които живеем в България.
Много неща бяха казани за средствата, които са необходими в здравеопазването, но аз бих се обърнала към многоуважаемия от мен министър на здравеопазването: нека направим анализ не само за средствата, които се дават през Здравната каса, независимо че тя е монополист, нека всички си дадем сметка колко много пари се дават в здравната система извън това, което минава през Здравната каса, извън това, което минава през Министерството.
Аз не съм срещала напоследък човек, който отива да се лекува в едно или друго болнично заведение от по-сериозно заболяване, да не ми каже: „На мен ми трябват 300 лева, 500-1000 или 3000 лева”. Тоест това са онези пари, които влизат в здравната система по нерегламентиран път. Без анализ и без пресичане на тези пътища, по които болните, които се лекуват, биват нерядко изнудвани, без пресичане на тези вредни практики не смятам, че бихме постигнали някакви сериозни резултати в една реформа. Сигурно електронното правителство ще даде възможности за въвеждане на малко повече ред и в сферата на здравеопазването.
Парламентарната група на АБВ ще гласува за актуализацията на бюджета за 2014 г. с тези 100 милиона, но разберете, че при дебатите и дискусията по отношение на бюджета на Здравната каса за следващата 2015 г., разговорът сигурно ще бъде много по-тежък и много по-сериозен.
Лично аз очаквам от Вас, господин Министър, сериозни предложения за мерки, които да подобрят системата и да пресекат вредните практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Янакиева.
Реплики?
Заповядайте, д-р Димитров.
ДАРИН ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Говорихме много, говорихме как се източват парите от Здравната каса, как се харчат парите за лекарства, кой ги източва, как ги източва, къде отиват тези пари, но аз смятам, че към края на нашия дебат е важно да благодарим на българските лекари – 27 хиляди български лекари, да благодарим на медицинските специалисти, които работят в нашата система, работят и оказват медицинска помощ при тези условия, а нашето задължение е следното: да създадем по-добри условия за тяхната работа и нашите пациенти да се чувстват по-добре, да бъдат лекувани по по-добър начин! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Други реплики? Няма.
Госпожо Янакиева, отказвате се от правото си на дуплика? Да.
За изказване – д-р Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми господа министри, уважаемо ръководство на Касата! Преждеговорившите казаха почти всичко в сектора, направиха анализа – къде искрено, къде леко манипулативно, в края на краищата днес не се случва нищо необичайно. Има втора актуализация на бюджета на Касата в рамките на една година, в рамката на три правителства. Но да припомним: през 2008 нямаше актуализация, през 2009 нямаше, през 2010 г. в рамките на едно правителство имаше две актуализации и оттам насетне актуализации, актуализации, актуализации. Винаги се говореше за мерки, които трябва да се предприемат, което не се случваше. Тази година поредната актуализация – нека си кажем истината, е вследствие на бюджета, който беше приет за 2013 г.
Нали, колеги, не сте забравили, че тази година се изплатиха дейности за 2013 г.? (Реплика от ДПС.) Не 67, а 110 милиона. Колеги, нека да се знаят фактите – това са фактите и да не се изкривяват.
Няколко колеги споменаха, че трябва да се прави реформа, че трябва да има повече коректност, повече солидарност в държавата, за да върви здравноосигурителният модел.
Скъпи колеги, миналият парламент започна със здравеопазване, миналият парламент завърши със здравеопазване. Този пак започваме със здравеопазване, нека да не завършва със здравеопазване.
Нека да кажа няколко думи – какъв здравноосигурителен модел. Нали знаем, че в тази държава, в която има близо 2 милиона здравнонеосигурени, близо 3 млн. 600 хил., за които държавата плаща вноски, и едни клети 2 млн. 400 хил. работещи, които плащат здравни вноски, плащат данъци, през които държавата покрива ангажиментите и обикновено те са на прицела на лоши практики. За каква солидарност говорим, за каква коректност, когато през 2010 г. се прибраха 1 млрд. 400 млн. български лева, през 2011 г. – 360 милиона от здравните вноски, през 2012 – 50?
Виждам тук, че министър Горанов се усмихва, спомня си – миналата година по това време говореше, че всъщност парите не били изчезнали, били някъде в министерството с друго етикетче. Надявам се този път да намери етикетчето и да го сложи на тези пари. (Шум и оживление.)
Колеги, виждайки усмивките Ви, разберете – това наруши солидарния модел, който е солидарен при плащане, солидарен и при ползване. Това наруши доверието в системата!
Доверието в системата, което повярвайте, господин министър, няма пакет от мерки, който Вие да предложите – ние естествено ще гласуваме, но който да върне доверието в системата, да накара здравнонеосигурените да си плащат. Проблемът предстои, проблемът трябва да се решава. Искрено се надявам да видя в Бюджет 2015 пакета от мерки, подготвен от министъра и неговия екип, защото няма ли такъв пакет от мерки, 2015 г. ще бъде обречена на нищо правене.
Накрая, министър Москов, използвам, че сте тук, за да Ви поздравя с Вашата длъжност, да поздравя и Вашия екип и понеже ми се мерна едно Ваше интервю, където казвате, че трябва да се страхуват Вашите врагове в здравеопазването, бих Ви посъветвал – търсете съмишленици в медицинското съсловие, защото и през това минахме, когато тук един министър громеше враговете с бели престилки, а друг министър, предходен Вам, се срамуваше от българското съсловие, така че очакваме с интерес да видим това, което ще предложите в Бюджет 2015 г. Това Ви е шансът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, д р Райнов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 402-01-2, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2014 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 169, против 9, въздържали се 27. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Народният представител Антони Тренчев снима с джиесем таблото в пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Моля народните представители да правят справка за начина на гласуване от извлеченията, които са публични, а не чрез снимки на таблата в пленарната зала. Спазвайте правилника, колеги.

Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2014 г.
Доклад на Временната комисия по бюджет и финанси.
След доклада ще направим почивка.
Госпожо Стоянова, слушаме Ви. (Отделни народни представители от различни парламентарни групи напускат пленарната зала.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, да изчакам да напуснете, който ще ходи да обядва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, заседанието продължава, няма обявена почивка.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Моля за процедура: да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
на Временната комисия по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2014 г.
На заседание, проведено на 13 ноември 2014 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите: господин Владислав Горанов – министър; Кирил Ананиев и Карина Караиванова – заместник-министри, както и директори на дирекции и началник-отдели; от Министерство на здравеопазването: господин Петър Москов – министър, госпожа Румяна Тодорова – управител на НЗОК, подуправителят на НЗОК, госпожа Лидия Руменова – председател на Сметната палата; господин Боян Колев – началник отдел „Трежъри” във Фонда за гарантиране на влоговете в банките; господин Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата; господин Димитър Бранков – заместник-председател на Българската стопанска камара; господин Светослав Глосов – заместник-председател на УС на КРИБ, господин Николай Ненков – вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България и др.
От името на вносителя законопроектът беше представен от министър Владислав Горанов, който преди да представи основните промени, изтъкна, че защитава проекта единствено от позицията на отговорно държавническо поведение, а не като визия за управление на публичните финанси.
Внесеният законопроект е първата стъпка от стратегията на новото правителство за стабилизиране на публичните финанси, предлагайки стъпка към намаляване разходите там, където е възможно, решаване на най-наболелите проблеми, както и допълнителни законодателни промени в контекста на отнетия лиценз на „Корпоративна търговска банка” АД.
На база на предварителни данни и оценки дефицитът по консолидираната фискална програма към края на октомври е в размер на около 1 775,0 млн. лв. при планиран в разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. дефицит на годишна база в размер на 1 472,3 млн. лева. Традиционно дефицитът през последните месеци на годината е по-висок, поради сезонни, бюджетни и други фактори, което очертава дефицитът на годишна база значително да превиши планирания в разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 година. Основните причини за това са неизпълнението на разчетите по приходите и натиска от страна на разходите в някои бюджетни системи.
С изготвения нов законопроект е следван консервативен подход по отношение на рамката по приходите, а по отношение на разходите е направен анализ на ефекта от допълнително ограничаване на разходите в отделните бюджетни системи върху размера на просрочените задължения в края на годината и е търсен баланс между необходимостта от ограничаване на разходите и потенциалния риск от възникване на необезпечени задължения.
Мотивът за необходимостта от актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. остава непроменен – параметрите по фактическото изпълнение на бюджета очертават обективна невъзможност да бъдат постигнати заложените фискални цели по държавния бюджет.
Прогнозите за неизпълнението на приходите по държавния бюджет очертават неизпълнение на разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. в размер на 1 061,8 млн. лв. (1,3 % от прогнозния БВП).
Основните данъци, по които приходите се прогнозират да бъдат по-ниски от планираните със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., са ДДС от внос, акцизи, корпоративни данъци и др.
Отчетните данни към края на месец октомври очертават приходите от ДДС от внос за първите десет месеца на годината да са в размер на 3 030,7 млн. лв., като спрямо същия период на предходната година се отчита намаление със 154,5 млн. лв., (4,9 %) при планиран ръст от 14,3 % спрямо отчетените за 2013 година. Съпоставено с годишния план приходите от ДДС от внос представляват едва 69,5 %.
На база на отчетените до момента стойности на показателите, оказващи влияние върху приходите от ДДС, до края на годината се очаква да продължи тенденцията на спад, което ще доведе и до намаление на приходите от ДДС от внос.
Основната причина за по-ниските очаквани приходи до края на годината е цената на суровия петрол, при която се отчита ежедневна тенденция на спад през последните месеци от месец юли насам.
Освен при приходите от ДДС от внос сериозно изоставане се очертава и в приходите от акцизи. Постъпленията от акцизи към месец октомври 2014 г. са в размер на 3 370,5 млн. лв., което е 77 % изпълнение на планираните за 2014 година. Приходите от акцизи остават на нивото от предходната година при планиран ръст в Закона от 7,9 % спрямо отчетените за 2013 година. Освен надценени прогнози на етапа на планиране на бюджета, анализът показва извършени през последната година редица регресивни нормативни промени, които водят до влошаване на контролните функции на Агенция „Митници”. Изготвените оценки очертават неизпълнение на годишните разчети за 2014 г. на приходите от акцизи с около 318 млн. лева.
Надценени са и прогнозите по отношение на постъпленията от корпоративни данъци – със Закона за 2014 г. е заложен ръст на декларирания корпоративен данък за годината с 2 %, докато на база на подадените декларации се отчита намаление на декларирания данък с 3,4 процента. Прогнозите сочат приходите от корпоративни данъци на годишна база да останат с около 79 млн. лв. под планираните.
От изложеното е видно, че данните към месец октомври потвърждават изводите и прогнозите, направени на база на данните към края на месец август и поради тази причина рамката по приходите към новия проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2014 г. съответства изцяло на изготвените прогнози за приходите по оттегления законопроект на служебното правителство.
Съществува натиск при разходите в някои бюджетни системи, което изисква осигуряването на допълнителен ресурс, за да не се позволи възникването на нови просрочени задължения в края на годината.
Служебното правителство извърши задълбочен преглед на параметрите по изпълнението на бюджета в отделните бюджетни системи, като анализът очерта редица проблеми, които изискват предприемането на мерки. Настоящият законопроект до голяма степен доразвива този анализ, като предвижда промяна в рамката по разходите спрямо проекта на служебното правителство. Необходимостта от промяна на рамката по разходите е израз на усилията за ограничаване на негативните ефекти върху бюджетната позиция, като при нейното изготвяне са отчетени, от една страна, недостигът за финансиране по отделните бюджети и причините за неговото възникване, а от друга са търсени възможности за реализиране на допълнителни икономии в разходите при съобразяване с рисковете за възникване на просрочия. Със законопроекта се предлага предоставянето на допълнителни бюджетни средства, осигуряващи изпълнението на най-неотложните им задължения до края на годината, на следните бюджетни системи:
- Министерството на вътрешните работи – 125,7 млн. лв.;
- Министерството на труда и социалната политика – 50,0 млн. лв.;
- Министерството на здравеопазването – 24,2 млн. лв.;
- Министерството на регионалното развитие – 16,4 млн. лв.;
- Министерството на земеделието и храните – 16,4 млн. лв.;
- Висшия съдебен съвет – 10 млн. лв.;
- Министерството на правосъдието – 5 млн. лв.;
- Министерството на външните работи – 3 млн. лв.;
- Държавен фонд „Земеделие” – 70 млн. лв.
В разчетите са предвидени и 77 млн. лв. за подпомагане финансирането на европейски проекти и други разходи.
За обезпечаване на тези разходи в разчетите по законопроекта е предвиден ресурс за структурни и допълнителни фискални мерки в размер на 397,7 млн. лв. (0,5 % от прогнозния БВП), който е обособен в резерва за непредвидени и/или неотложни разходи.
В новата рамка по разходите е отразен ефектът от икономиите в частта на Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, получени в резултат на несключени договори с изпълнител към 17 септември 2014 г. Тези икономии ще са в размер на около 118,8 млн. лв.
С това нетният ефект от необходимия допълнителен ресурс за обезпечаване на недостига за финансиране на поети ангажименти в някои системи и ефектите от идентифицираните възможности за реализиране на икономии в разходите по държавния бюджет се отразява в нетно увеличение на разходите по държавния бюджет с 278,9 млн. лв. (0,3 % от прогнозния брутен вътрешен продукт).
На база на изложеното в проекта е предвидено влошаване на салдото по държавния бюджет с 1 340,7 млн. лв. (1,6 % от прогнозния БВП) спрямо разчетите по Закона, с което дефицитът по държавния бюджет за 2014 г. става в размер на 2 676,9 млн. лв. (3,3 % от прогнозния БВП). Основен принос за влошаването на салдото по държавния бюджет има неизпълнението на приходите с 1 061,8 млн.лв. (1,3 % от прогнозния БВП), докато влиянието на разходите се изразява във влошаване на дефицита с 278,9 млн. лв. или 0,3 % от прогнозния БВП.
Допълнителни икономии в разходите в размер на около 120 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП) се очакват за сметка на спестяване в разходите по бюджетите на министерствата и ведомствата след предприемане на мерки за приоритизиране и оптимизиране на разходите им, от икономии по проекти по Публичната инвестиционна програма на база на фактическите разходи до края на годината и други.
Освен по държавния бюджет сериозно напрежение съществува и в други бюджетни системи, което допълнително влошава прогнозата за размера на дефицита по консолидираната фискална програма за 2014 година. Влошаване на бюджетното салдо спрямо заложените параметри с разчетите към Закона за държавния бюджет за 2014 г. се очаква главно по сметките за средствата от Европейския съюз на Националния фонд и бюджета на НЗОК, и други.
В контекста на предлаганото увеличаване на дефицита и осигуряването на надежден буфер за ликвидна подкрепа се поражда необходимост от поемане на нов държавен дълг, респективно промяна на предвидените дългови ограничения за 2014 г., които да позволят да бъде обезпечено допълнително дългово финансиране в размер до 4,5 млрд. лв. в рамките на годината. Предвиденото ново дългово финансиране включва и предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и ликвидна подкрепа за банки в размер до 2,9 млрд. лева. Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лв. (28,4 % от прогнозния брутен вътрешен продукт).
Предвидена е възможността за осигуряване на финансиране от международните пазари в размер на равностойността до 3 млрд. лева. Това финансиране е в рамките на разчетите за максимално увеличение на новопоетия държавен дълг до 4,5 млрд. лв., както и в лимита от 22,5 млрд. лв. за максимален размер на държавния дълг в края на 2014 година.
Със Законопроекта е предвидено да се даде мандат на Министерския съвет да предприеме действия по подготовка на средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари при условие за последваща ратификация през 2015 година.
Предвидени са следните законодателни промени:
- предложени са текстове, регламентиращи бюджетните, отчетните и други аспекти на прехвърляне на средства, с които се конкретизира прилагането на принципите и правилата, залегнали в чл. 152, ал. 9 от Закона за публичните финанси по отношение на обезпеченията на сметките и депозитите на бюджетните организации;
- в Закона за Сметната палата целта на предложените изменения и допълнения е прецизиране на разпоредбите относно правомощията на Сметната палата и на председателя й, както и синхронизирането им с бюджетното законодателство. Предлаганата промяна на разпоредбата на чл. 15 на Закона за Сметната палата е мотивирана от необходимостта от постигане на съответствие с общите правила и принципи в Закона за публичните финанси, където само за бюджетите на Народното събрание и съдебната власт е предвидена особена процедура при съставянето на държавния бюджет, тъй като Конституцията на Република България изрично регламентира самостоятелен бюджет само за бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт и на общините и е в хармония с принципите за разделение между властите;
- в Закона за гарантиране на влоговете в банките – с цел оптимизиране на правната рамка и осигуряване на безпроблемно протичане на процеса по изплащане на гарантирани влогове в избраните банки-платци:
- в Закона за банковата несъстоятелност – предвидената в чл. 91 възможност за продажба на банката като предприятие е доразвита в посока на осигуряване на законова възможност за продажба на части от предприятието на банката в несъстоятелност. С тази промяна се цели да се адресират случаите на несъстоятелност на големи банки, когато продажбата на предприятието като цяло на един купувач би ограничило възможностите и би довело до изкривяване на пазара.
- в Закона за ограничаване на плащанията в брой – предлага се промяна с оглед предстоящото изплащане на гарантираните влогове в „Корпоративна търговска банка” АД и с цел намаляване административните пречки пред вложителите.
По законопроекта се проведе обширна дискусия, като бяха изказани становища относно необходимостта от фискална консолидация през следващите години, запазване на дефицита в рамките или даже под 3 на сто от брутния вътрешен продукт, което би било важен фактор за привличане на чуждестранни инвестиции, запазване на данъчната система и други
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 13 народни представители, „въздържали се” – 5 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
От името на вносителите, министър Горанов, желаете ли да вземете отношение? Не.
Следват дебати, които ще се състоят след 30 минути почивка.
Обявявам почивка до 14,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с дебатите по точка втора от дневния ред.
Да Ви припомня времето, с което разполагат парламентарните групи: Парламентарната група на ГЕРБ – 30 минути; Парламентарната група „БСП ЛБ” – 21 минути; Парламентарна група на Движението за права и свободи – 21 минути; Парламентарна група на Коалиция „Реформаторски блок” – 17 минути; Парламентарна група „Патриотичен фронт” – 17 минути; Парламентарна група „Български демократичен център” – 16 минути; Парламентарна група на партия „Атака” – 15 минути; Парламентарна група „Алтернатива за българско възраждане” – 15 минути; и не членуващи в парламентарни групи – 5 минути общо.
Откривам дебатите по точка втора.
При мен има записали се желаещи за изказване от Парламентарната група на Патриотичния фронт. Първи е народният представител Велизар Енчев.
Имате думата, господин Енчев. Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (ПФ): Господин Председател, господин Министър, колеги, уважаеми представители на българските медии! Днес ще гласуваме актуализацията, или казано на финансов език – изменение и допълнение на Бюджет 2014 г., което предполага, че уважаемият господин министър Горанов вече е предложил рамката на тази актуализация. Но днес сутринта, малко преди започването на нашето пленарно заседание, господин премиерът Бойко Борисов посети лично Финансовото министерство и след среща-разговор с министър Горанов заяви, цитирам точно това, което мога да видя по медиите: „Поех ангажимент да дадем 40 лв. на пенсионерите с пенсии до 286 лв.” Тук отварям една скоба и уточнявам – това е прагът на бедността, но за следващата 2015 г. Това изявление на господин Борисов пряко засяга в положителния смисъл на думата около 1 млн. 300 хил. български пенсионери. Разбира се, мога само да го поздравя за това негово решение.
В същото време това променя рамката на актуализирания бюджет. По време на петъчния парламентарен контрол, господин министър, вече съм внесъл към Вас нов актуализиран въпрос и тогава ще разгърна по-широко тази тема. Тогава ще говоря повече и за драмата на българските пенсионери, за това, че те са най-бедните и най-болните в Европейския съюз – една смъртоносна формула две в едно.
Сега в оперативен порядък имам към Вас три конкретни въпроса: защо, господин Министър, се отказахте от Вашата позиция от преди три дни срещу коледните добавки на българските пенсионери, когато заявихте, че категорично сте против подобен коледен подарък? Първи въпрос. Втори въпрос: защо решихте точно 40 лв., а не 50 лв., както в края на миналата година кабинетът Орешарски даде 50 лв. коледни добавки също до прага на бедността? И трети въпрос, може би също много съществен, не трети по важност: не се ли опасявате, господин Министър, че така повтаряте схемата на господин Орешарски за добавки до прага на бедността в България? Миналата година, ако не греша, този праг беше 256 лв. И още около 1 милион български пенсионери ще бъдат дискриминирани.
Тук съм съгласен напълно с господин Борисов, който заяви след срещата с Вас, напълно съм солидарен с господин премиера Борисов, че не може да има пари, два милиарда за спасяване на една частна банка, а да не можем да намерим пари за нашите бащи и майки, които изградиха тази държава, която все още се приватизира, концесионира, да го кажа направо – разграбва. Благодаря. Надявам се да получа не аз, най-вече всички тези милиони български пенсионери, които ни гледат, един убедителен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Реплики на това изказване?
Господин Министър, ако желаете, бихте могли в момента да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Енчев! Съгласен съм с всяка казана от Вас дума. И оттук започвам да отговарям.
Не съм сменил позицията си по отношение на това, че неравенствата и несъвършенствата на пенсионната система не могат да намират решение чрез подхвърляне на дребни суми с оглед купуването на народната любов. В този смисъл отговарям и на това дали са много или малко сумите, които предлагаме да се предоставят като коледни добавки към пенсията на тази група пенсионери, която Вие очертахте – пенсионерите с пенсии или сбор от пенсии, който достига сбор 286 лв., която е официалната линия на бедност, установена за Република България.
Проблемът с границата и граничното ниво, което всеки следващ лев или всяка следваща стотинка лишава от право, винаги стои и винаги ще стои, когато трябва да определим едно ниво на подпомагане, което да не обхваща цялата съвкупност. Но при ситуация на потенциален свръхдефицит, въпреки че ние водим преговори с Европейската комисия какви стъпки да предприемем, за да се предпазим от тази процедура, която допълнително би влошила позицията на Република България в европейската и международна финансова общност, аз, след като ми беше възложено от министър-председателя Борисов, направих анализ и числото, което предложих на министър-председателя, е 50 млн. лв., които може да се отделят до края на годината за изплащането на тези добавки.
Не съм сменил позицията, че проблемите в пенсионното осигуряване трябва да бъдат един от приоритетите за сериозен дебат – параметричен и дългосрочен. Така че изборът, който направихме с началото на реформата и структурирането на пенсионно-осигурителната система във вида, в който е известен днес, да бъде максимално справедлив по отношение на отделните поколения, без да пренася тежестта напред или назад между отделните възрастови групи.
За съжаление, по една или друга причина голяма част от пенсиите в момента се финансират от данъци. За съжаление бюджетът за 2014 г. беше съставен неконсервативно – близо 2 милиарда нарастване на приходи. Всичко това доведе до необходимостта от днешната актуализация. И ако съм подчинил фискалната си воля на общото политическо решение на правителството, че трябва да се направи нещо в тази посока, е именно за да отнемем всеки един аргумент на тези колеги, тези народни представители, тези политици, които от сутрин до вечер в следващите месеци ще ни упрекват за това, че не сме намерили сили да направим това, което те правеха. За да отнемем този аргумент ние приемаме, че на фона на всички неблагополучия, които трябва да разплащаме до края на годината, в това число и финансово необезпечения Закон за МВР, в това число и проекти, които са със съмнителна ефективност по така наречената „Програма за растеж”, ние можем да си позволим това.
Установената практика да се подпомагат от правителството с определени добавки към пенсиите или сбор от пенсиите през годината или в края на годината по принцип не дава отговор на въпроса това ли е пенсионният ни модел. Но понеже днес няма да водим този дебат, аз завършвам изложението си с това, че решението ще бъде осигурено в рамките на съществуващите буфери във внесената актуализация. Знаете, че и сега има задържани 5% от бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни средства, които са в дискреция на правителството, те дават гъвкавост, така че да се гарантира изпълнението на фискалната цел. Същевременно това, което поисках от министър-председателя, след като му предложих откъде могат да дойдат конкретни спестявания, е неговата политическа подкрепа пред нашите партньори в правителството, че тази цел е достижима и че аз ще мога да докладвам на Народното събрание постигането на предложените в актуализацията фискални цели, без да ги нарушавам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказвания?
От групата на Патриотичния фронт са се записали и господата Славчо Атанасов и Димитър Байрактаров.
Преди това обаче да дадем думата на колегата от Реформаторския блок Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, господа и дами министри, уважаеми дами и господа! Ключовият въпрос за нас от Реформаторския блок е догодина бюджетният дефицит да бъде поставен под контрол. Тоест свръхдефицитът от тази година да бъде просто инцидент. И процедурата, която ще започне вероятно Европейската комисия, да бъде преустановена на базата на това, че догодина дефицитът в бюджета ще бъде стабилно под 3%. Двата въпроса са свързани.
Това условие беше възприето от страна на финансовия министър Горанов – за нас е основание да подкрепим тази актуализация, заедно с настояването да не се увеличава данъчната тежест през следващата година, за да може да има всички условия за растеж на икономиката.
Но има едно условие, което засега не виждаме да се изпълнява, а то е ключово. Двете сфери, в които най-много текат пари, са: здравеопазването – министър Москов пое ангажимент до края на месец ноември да представи план за по-добър контрол, за спиране на дупките за изтичане на пари; същото трябва да го чуем и за Министерството на вътрешните работи. Това е тема, по която редица правителства не предприеха мерки. На нас ни се искаше министър Вучков днес или при приемането на Бюджет 2015 да поеме своя ангажимент за план за реформи и за намаляване на разходите.
Защото ако ние, колеги, не овладеем тези две сфери, трудно догодина няма да срещнем същите проблеми, които решаваме сега. Това са двете най-проблемни сфери в България в момента – здравеопазването и вътрешните работи.
Призовавам от тази трибуна ръководството на Министерството на вътрешните работи да поеме, както беше даден пример от министър Москов, ангажимент за конкретни реформи, които да представи пред Народното събрание.
Заедно с това, има и друг въпрос – пример за антиреформа, извършена от кабинета Орешарски и от подкрепящите го партии, която трябва да бъде спряна и обърната обратно. Става въпрос за отмяната на контрола върху акцизните стоки. Нормално е едно правителство, като търси да облекчава бизнеса, да облекчи малкия и среден бизнес.
Какво направи кабинетът Орешарски? Махна или намали контрола за монополистите по отношение на акцизните стоки. Знаете, че бяха монтирани контролни уреди и за петролните продукти, и за други акцизни стоки. Разходът беше направен, парите вече бяха платени! Въпросните големи предприятия, складове и монополисти вече направиха тези разходи! В един момент БСП и ДПС казаха, че това била голяма административна тежест за въпросните монополисти и отмениха този контрол!
Като е прелюбопитно да е чуете, колеги, че Наредба № 3 беше отменена с друга наредба в края на месец януари 2014 г. – Наредба Н-1, в която е записан следният мотив, който трябва да бъде чут от всеки от Вас. Какво са записали колегите от БСП, ДПС и „Атака”? Че „информацията, генерирана от средствата за измерване, е в изключително голям обем, с променливи величини и трудна за обработка”! Тоест от контролните уреди, които следят акцизните стоки, информацията била изключително трудна за обработка и по тази причина отменят целия този контролен режим върху акцизните стоки, защото не можели да обработят информацията!
Или казано по-простичко, представете си едно предприятие, което търгува с петрол. То има измервателни уреди на всяка точка – на входа, на изхода и на вътрешните междинни точки. Там идват показания за литри. Това, което казва управляващата коалиция, е, че тази информация за литри е толкова сложна за обработка, че не може да бъде обобщена от страна на митническите власти. Затова управляващата тройна коалиция тогава, с кабинета Орешарски използва като основание и решава да отмени контрола върху акцизните стоки!
Това изречение, което Ви прочетох, са си го написали официално в мотивите! (Показва.) Че не можели да обработят информацията, защото била много сложна.
Само че, колеги, затова не Ви се получават приходите в бюджета! Ето това е една от причините бюджетът за тази година да бъде продънен! Това е една основна причина! Защото този контрол беше отменен.
И аз, и други колеги в Бюджетната комисия се обърнахме към министър Горанов с въпроса: уважаеми господин Министър, този контрол ще бъде ли възстановен? Той ни каза, че ще възстанови някои негови елементи.
Ние от Реформаторския блок препоръчваме на министъра на финансите не само да възстанови някои негови елементи, а да възстанови този контрол в цялост, защото ако той не бъде възстановен, заедно с другите мерки, които досега изброихме, няма как да ги има приходите в бюджета!
Извинявайте, какъв сигнал е това към обществото? Като приеме държавата някакви мерки за облекчаване на бизнеса, започва от монополистите!
Ама не така, колеги от БСП и ДПС! Нека започнем от малкия и среден бизнес, монополистът се оправя така или иначе, тоест да мислим за малките предприятия, и да възстановим контрола най-вече върху акцизните стоки! Ако това не направим, няма как да ги има, ами няма да ги има приходите в бюджета! Догодина пак ще се съберем и пак ще установим, както тази, 300 млн. лв. по-малко приходи от акцизни стоки. Как ги очаквате да дойдат тези приходи?! Вие сте спрели контрола – естествено че няма да ги има!
Ако някой в тази зала се учудва, че ги няма тези 300 милиона, той е или наивен, или е част от нарочно направената антиреформа, както я определихме от Реформаторския блок, на занижаване на контрола.
Това, колеги, трябва да се промени сега и веднага, ако искаме да имаме стабилен бюджет през следващата година.
И най-накрая, трябва да има конкретни ангажименти и конкретни срокове от ключовите министри. Ние казахме кои са двете министерства, които са най-важни за нас – Министерството на здравеопазването, което вече има конкретен ангажимент, и Министерството на вътрешните работи.
Колеги, ако не започнем реформите през първата година, практиката показва, че те не се случват.
Да си пожелаем успех и да запретнем ръкави отсега. Успех на всички! (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Реплики?
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Димитров, Вие се изказахте по актуализацията на бюджета и най-вече за предишни коалиции. Не се обръщайте към министъра – в коалицията решете този въпрос от утре! Ние Ви подкрепяме от утре да се монтират уредите! Но решете го не на части, а изцяло!
Не мога да разбера: какъв Ви е проблемът да коментирате по актуализацията на бюджета предишните коалиции, а не решите въпроса във Вашата, която носи отговорност?! До Нова година го въведете! Похарчени са за уредите, всичко – въпросът е на подзаконов акт, който се взема от правителството, не от Народното събрание и от коалициите в Народното събрание!
Решете го и кажете: ако до Нова година не се въведе това, ние излизаме от коалицията! А не да обикаляте вокруг и около министъра и да го убеждавате – на части, изцяло и прочее. Заявете в дупликата, че ако не се въведе този контрол до Нова година, щом смятате че е толкова важен, Вие излизате от коалицията. Заповядайте. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Благодаря ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Димитров, тъй като този рефрен ще бъде повтарян често днес – за контролните уреди, текстът, който прочетохте, е коректен. Разтълкуването му е, че имаше контролни уреди, които даваха отклонение един от друг 20%. Толкова беше точна системата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чобанов.
Има ли трета реплика?
Госпожа Корнелия Нинова – за трета реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Димитров, пропуснахте в причините за по-ниската събираемост на акцизите една сериозна, според нас. Тук пише, че от тези 300 милиона – 50 представляват възстановения акциз на земеделските производители. Вие против такава политика ли сте, защото говорите за подкрепа на малкия и среден бизнес?
Очевидно новото правителство ще отмени тази държавна подкрепа, която ни беше разрешена от Брюксел и е абсолютно законна държавна подкрепа, и която ние продължаваме да изповядваме като политика, че трябва държавата да помогне на земеделските производители с поемането на акцизите. Петдесет милиона в минус е от това, но ние продължаваме да твърдим, че това беше полезна мярка за бизнеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров – дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, ако слушахте внимателно – те си признаха! Напълно си признаха!
По много политики БСП, ДПС и „Атака” не можеха да се разберат, но затова да премахнат контрола върху монополистите – всички те са „за”.
Не могат да се разберат за реформа в здравеопазването, не могат да се разберат за реформа в правосъдието, но да отменят Наредба № 3 и да махнат контрола на измервателните уреди върху акцизните стоки, и трите партии са „за”!
Имаше три реплики. Никой не отрече. Единствено в първата реплика се каза така: „Ние да възстановим това, което те са премахнали”, ама в момента понеже гледаме Бюджет 2014, и гледаме резултата от Вашите мерки, този разговор в момента е друг. Питаме: „Вие защо махнахте този контрол? Вие защо го унищожихте? Защо махнахте контрола върху акцизните стоки и позволихте 300 милиона дефицит в края на годината? Защо го направихте?”. Това Ви питам! Получихме следния отговор, че някъде имало уреди между които имало 20% разлика.
Ами, колеги, ние ако така разсъждаваме, това може да стане причина някой утре от Вас да предложи много данъци да бъдат отменени. Всякакви различия има и подобни различия са възможни. Тоест, вижте каква е ситуацията.
В наредба е казано на бизнеса да си купи такива уреди. Те са си купили. С наредба е казано на бизнеса да монтира такива уреди. Те са ги монтирали. И в един момент, в който всички тези разходи са направени – уредите са монтирани, контролът е започнал, идват БСП, ДПС и „Атака” и казват така: „Този контрол е въведен, обаче вече няма да го има”. И са написали ясния мотив, който аз Ви прочетох, защото било много трудно да бъде обобщен и проследен контролът, който идва от тези уреди, за това става въпрос. Ето и за това беше коалицията между ДПС, БСП и „Атака”. Ето това си признаха! Никой не го оспори! Ето затова беше направена тази коалиция!
Затова наистина нашият нов кабинет трябва да покаже друго лице и трябва да възстанови този контрол. И въобще не трябва да има колебания това да бъде направено – първо, защото за какво облекчение за бизнеса да говорим? Те вече са ги направили тези разходи. Тези измервателни уреди вече са купени. Този разход е направен. С нищо не ги облекчаваш. Като идват показания при митническите органи никакъв проблем няма, никакъв административен проблем няма за бизнеса, така че това е една от мерките, които веднага трябва да бъдат реализирани, за да може утре контролните механизми на България да работят, да се събират акцизните приходи, да не се получават тези изкуствени дупки в бюджета.
Между другото, да Ви кажа честно, аз се учудвам, че при това, което е направено от БСП, ДПС и „Атака”, е само 300 милиона дупката в акцизите! Аз направо се учудвам при това, което сте направили, защото вижте какъв е знакът!
Караш бизнеса да си купят едни уреди, да ги монтират и в един момент им казваш: „Да де, но вече махаш контрола”. (Шум и реплики, смях, провиквания от БСП и ДПС.)
Това означава сигнал към целия бизнес, че контролът е намален, че е премахнат, че не съществува! Кой тогава е стимулиран да си плаща данъците? Кой е стимулиран, като си унищожил контрола? (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Николай Александров – изказване.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз мислех да се изказвам повече по актуализацията на бюджета, но ако се продължава по същия начин с политически изказвания и намесване, явни, груби лъжи от страна на господин Димитров от трибуната, че от „Атака” са си били признавали, защото излязоха двама колеги от БСП лява България и един от ДПС, те може да са си признали. (Смях от ГЕРБ.)
Ако искате да дебатираме колко бил бюджетният дефицит, можем да започнем от 1999 г. и да продължим насам, да видим колко е бил през годините, защото в момента се опитваме да дебатираме постоянно върху това, което правителството на ОДС направи някога и Вие бяхте част от него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики на това кратко изказване ще има ли? Няма.
За изказване – господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес няма спор по необходимостта от актуализацията на държавния бюджет.
Политическият спор е за параметрите на актуализацията. Различни са и интерпретациите за първопричините.
Изведени са две основни причини – първата, заложени оптимистични прогнози за приходната част в държавния бюджет, приет от предишните управляващи в лицето на БСП и на Движението за права и свободи, и оттам реален дефицит по-висок от планирания при, обърнете внимание, не само запазени, но завишени разходи най-вече от служебния кабинет.
Втората – необходимост от имитиране на нов външен дълг, заради напрежението в банковата сфера и по-специално за покриване на гарантираните влогове в КТБ – банката, която е в режим на несъстоятелност.
И двете първопричини поставят въпроса за политическата отговорност, а втората – КТБ, според Движението за права и свободи, поставя въпроса освен за политическа отговорност и за наказателната отговорност на виновните лица и институции.
Ако днес ние имахме проблем единствено с по-оптимистичните приходи, заложени от предишния кабинет, нямаше да вкараме страната само по тази причина в режим на свръхдефицит. Щяхме да говорим кои са били причините: господин Чобанов; кабинетът, да ни предложат подобни оптимистични прогнози за приходната част на бюджета; каква е нашата отговорност; щяхме да потърсим причините за неизпълнението на приходната част, да откроим тези от субективен характер наред с обективните причини, които са изложени в мотивите на внесения законопроект, например спада на цените на петрола на международните пазари, кризата в Украйна, без с това да заменям въпроса за политическата отговорност.
Тя се носи пред избирателите и ние наистина я понесохме, но с приемането на днешния акт България за трети път след 2009-2010 г., от въвеждането на валутния борд влиза в режим на свръхдефицит с много тежки последици за макроикономиката и за инвестиционната среда с неизбежни негативни ефекти, впоследствие и на микрониво.
Точно затова казваме, че дебатите днес от гледна точка на тежкия проблем с влизането в режим на свръхдефицит са дебати за КТБ отново. Така е.
Смирение е лайтмотивът на политическия дискурс от 5 октомври насам.
Уважаеми госпожи и господа, когато говорим за КТБ обаче само смирението няма да е достатъчно. Необходим е катарзис – тежък, дълбок, всеобхватен катарзис не като емоционална категория, а като политическа и наказателна отговорност – конкретна, именно защото е засегнат значим публичен интерес.
Нека не заблуждаваме българското общество и да кажем доблестно: гарантираните влогове на вложителите в КТБ, които са български граждани, но част от българските граждани, ще се изплащат с данъците на всички български граждани. Това ще се случи, защото трябва да се случи – такъв е законът, но не можем да се правим, че нищо не се е случило.
Настояваме за ясна политическа и наказателна отговорност на основата на безспорно установената истина. По отношение на КТБ няма такова нещо като „света вода ненапита”. Пет редовни и две служебни правителства се разполагат в периода на възникване и на набъбване като гъба след покровителски политически дъжд на това нещо, което днес трудно бихме могли да определим като банка.
Не е било непорочно още самото зачатие през 2000 г. То е било възмездно. Възмездността се проявява едва днес под формата на месечни, тлъсти, семейни хонорари, наеми на движими имоти и прочее. Аз искам да знам кой от тези хонорари – било за консултантски услуги или за наеми, е с адрес Движението за права и свободи, за да се облъчва публичното съзнание упорито, систематично с внушението за КТБ като банката на сараите? Искаме да знаем истината, защото този син политически език, който сугестира българското общество с непрекъснато продуциране на митологеми, трябва да се ваксинира (ръкопляскания от ДПС), и единствената ваксина е истината. Ние нищо друго не искаме. Затова и в първия ден на учредяването на Четиридесет и третото народно събрание внесохме закон, който има за цел да свали банковата тайна и да разкрие всички обвързаности на публичните фигури с тази банка.
Не искам да чувам аргументи в полза на банковата тайна, защото, за да имаме банкова тайна, трябва да имаме банка. Оказва се, че май нямаме банка, имаме ерзац банка, или по-скоро пирамида.
Ако не Ви харесват някои положения в този закон, ако той има недостатъци – нямаме амбицията да сме предложили завършен продукт, декларирам от името на Парламентарната група на ДПС готовност да приемем, да подкрепим всички предложения, които да направят закона непреодолимо работещ и да стигнем до окончателна редакция, която, разбира се, в крайна сметка ще ни отведе до истината. Ако тази истина ще уличи и Движението за права и свободи, ние ще поемем своята отговорност. Но ако се окаже, че има повече основание да се твърди за тази банка, че е банка на други политически сили, те също трябва да са готови да понесат своята отговорност, а не да се крият зад удобни митологеми.
Ще повторя, нямаме проблем с истината, имаме проблем с митовете и в Четиридесет и третото народно събрание ще ги разбиваме с езика на фактите. Езикът на фактите – този език е единственият ни съюзник в тази враждебна среда.
Казусът „КТБ” предполага първо да се вгледаме в себе си, преди да се опитаме да сведем този порок на българската политика до една партия или до една-две персони. Проблемът е систематичен. Този казус не е най-доброто основание и за разгръщане на сравнителни характеристики между министъра на финансите, управлявал тази сфера в периода 2009-2013 г., и министъра на финансите от кабинета Орешарски. Съзнателно избягвам имената, защото тук е важен принципът. Ще кажа само, че ако се проследи графиката на набъбването на банката, ще се изправим пред доста нелицеприятни заключения. Наистина нелицеприятни заключения, и ще Ви спестя съвета – ако Ви е толкова мил този предишен финансов министър, защо не си го върнете от Москва, може би ще бъде полезен и за днешното управление?
Уважаеми госпожи и господа, ние от Движението за права и свободи поехме своята политическа отговорност за основната първопричина за актуализацията на бюджета. Признахме, че било по субективни или обективни причини има дисбаланс между приходи и разходи. Това предполага да се актуализира бюджетът, защото дефицитът обективно ще се окаже по-висок от планирания. Но когато това стане ясно към средата на бюджетната година, трябва да имаме предвид и няколко обективни показателя. Позволи ли си предишният кабинет за първото шестмесечие да изразходва повече от планираните средства, или остана в рамките на около 46% от планираните разходи?
Служебният кабинет, който вече бе известен за влошените показатели на приходната част, съобрази ли разходите си с тази тенденция, или обратно – изразходи близо 300 милиона над планираните? Чия е отговорността за това?! Отново ли на предишните управляващи?
Общо взето ние от ДПС настояваме за ясна политическа отговорност и ще Ви припомня един прелюбопитен факт. Обект на силни критики беше и д-р Адемов във връзка със съгласието, което даде за планираните много смели, оптимистични приходи в ДОИ. Мога да отворя стенографските протоколи и да Ви припомня много силни критики, че и в тази част приходите са завишени, само че към днешна дата отчитаме не просто изпълнение на тези уж оптимистични прогнози, обратно – към края на годината те ще бъдат преизпълнени. Когато говорим за политическа отговорност, трябва да видим и тези безспорни факти.
Независимо от това, към края на мандата на кабинета Орешарски от тази трибуна ние подкрепихме Проекта за актуализация на държавния бюджет, за разлика от основния носител на властта в лицето на Българската социалистическа партия.
Комисията по бюджет и финанси събра мнозинство за подкрепа на актуализацията на бюджета. В пленарната зала обаче бюджетът, актуализацията имам предвид, не беше подкрепена, защото колегите от ГЕРБ се отказаха от своята експертиза, която защитиха в Бюджетната комисия.
Не Ви упреквам, колеги, знам защо го направихте. Направихте го, защото не сте браншова организация, не сте и НПО. Вие сте политическа сила и в този случай политическите аргументи надделяха. Те се свеждаха до страха да не бъдете уличени в единодействие с Движението за права и свободи, което според Вас би имало пагубно отношение към резултатите Ви от предсрочните парламентарни избори. (Реплики.) Да, политическите Ви аргументи надделяха.
Днес Движението за права и свободи признава и отчита необходимостта от актуализация на бюджета, но ще се въздържи от подкрепа на предложения закон не защото не я искате нашата подкрепа и не защото и ние не сме браншова организация или НПО, не защото и ние нямаме политически аргументи. Имаме ги. Нашите политически аргументи обаче не са самоцелни, те не извират единствено от статута ни на опозиция в Четиридесет и третото народно събрание. Ние ще се въздържим от подкрепа на предложения Проект за актуализация на бюджета именно защото не сме съгласни с конкретните параметри на тази актуализация, именно защото в мотивите не е отбелязана отговорността на служебния кабинет за дефицита със свръхразходите на този кабинет, в това число и непланирани разходи в бюджета. Не можете да го отречете!
И най-вече ще се въздържим от подкрепа, защото когато с един акт страната ни ще влезе в режим на свръхдефицит, дължим на българските граждани истината за първопричините за КТБ.
В програмната си декларация се съгласихте да не подкрепите законопроекта на Движението за права и свободи. Не може да се емитира дълг от 3 милиарда, без да сме казали на българските граждани защо, без да посочим политическата отговорност. А за наказателната – има компетентни органи, които се надявам да си свършат работата. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Реплики?
Първа реплика – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господа министри. Господин Местан, тъй като във Вашето изказване отделихте доста време на важната тема за една от българските банки, искам да поставя един въпрос, може би е реплика в точния смисъл към Вашето изказване.
Според мен трябва да се говори за проблем не в една българска банка, а за част от банковата система и надзора върху нея, подчертавам, главно за надзора. Често ни се обръща внимание колко независима е Централната банка, а когато възникнат проблеми, разбира се, че не ги решава тя, а по-лошото е, че не ги и плаща, а това трябва да бъде направено от други институции.
Тъй като се появи информация, тя трябва да бъде проверена, господин Министър, има ли случаи, в които кредити на тази банка са изкупувани от друга банка, кредити към определени фирми преди още да възникне непосредствено проблемната ситуация? Ако това се окаже така, то означава, че тази банка има достатъчно ликвидност, защото тя е била подкрепяна за определен период с оглед именно осигуряване на нейната ликвидност. А сега бюджетът на правителството предвижда още един милиард лева – отново всички да плащат, за да се разсрочат тези задължения, чийто падеж настъпва. Подчертавам, че помощта, която се оказва, е за осигуряване на ликвидност, а не за придобиване на нови активи от акционери, от самата банка или по друг начин.
Това са сериозни въпроси и поради тази причина този бюджет продължава да прикрива системни проблеми вместо да поиска те да бъдат решени от всички, които са ги създали, независимо в какви периоди и с какви мотиви.
Обръщам Ви внимание на този въпрос и бих искал да знам дали той представлява интерес за Вас, дали Вие ще го проучите и главно дали ще го проучи министерството? Това вече е късно поне с оглед на бюджета, който иска да му се подкрепи.
Не е достатъчно да се въздържим, а да отхвърлим този подход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господа министри, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Местан, моята реплика се отнася за същата част от Вашето изказване. Вие посочихте като трета причина за актуализацията на бюджета това, което се случи в една от големите български банки. Посочихте, че отказвате да носите като партия политическата отговорност за това тежко за икономиката на България и за всеки българин явление. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
Вие формулирахте няколко въпроса, на които дадохте логични отговори и след всеки въпрос следваше логически следващият въпрос, на който давахте, при така построеното изказване, логични отговори.
Първо попитахте може ли нещо да бъде отнесено на адреса на ДПС и обосновахте защо питате.
След това поставихте въпроса: готови ли са останалите да бъдат толкова ефективни в своето поведение, че да бъдат открити всички интересни адреси? Законен въпрос, логично обосновано.
След това предложихте Вашия законопроект като инструмент за решаване на този въпрос. След това съвсем логично отговорихте на другия въпрос: ако има някой друг нещо да добави за постигането на тази цел, Вие ще го подкрепите – изключително издържана конструкция.
Големият въпрос обаче, който под формата на реплика Ви поставям, е: ще намери ли сили тази представителна група, излъчена от българския народ, наречена „парламент”, да достигне до цялата истина не само заради отговорността (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а за да не се повтаря, господин Местан? Имате ли увереност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много време загубихте в анотация на изказването. Вие повторихте почти изказването на господин Местан, а трябваше просто да му отправите реплика. Благодаря Ви.
Трета реплика?
Дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Стоилов, да, включително и това трябва да се види. И неслучайно нямахме никакво притеснение да подкрепим предложение, което дойде отдясно – от Реформаторския блок. Първо те анонсираха това – за ангажиране на международна фирма за финансово разследване, която да установи и това. Категорично да!
И още въпроси има, бихме могли да продължим списъка с въпросите. Може би днес най-актуалният въпрос е: какво става с цесиите? Кой е адресът на тези цесии сега? Може би адресът и адресантът са едни и същи, да не се окаже Белград?! Много е интересно къде са цесиите? Да не би виновните за фалита да се окаже, че ще присвоят и активите чрез придобити цесии на 50 на сто от стойността на влоговете?! Може би това е въпросът на въпросите днес, а не митовете.
На господин Божинов благодаря за анализа, който направи, но никъде не съм казал, че ДПС отрича отговорност или бяга от отговорност. Обратното! Казах: ако се окаже, че при пълното разкриване на истината някои от истините засягат политическа отговорност на ДПС, ние ще си я понесем, но толкова, колкото ни се полага тази отговорност, колкото сме си я заслужили, а не да бъдем демонизирани като универсалния виновник, зад който да се крият истински виновните за фалита на банката. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване госпожа Диана Йорданова от групата на ГЕРБ.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, искам да върна дебата малко към актуализацията на бюджета и да припомня, че още при приемането на Бюджет 2014 ние многократно заявявахме, че той е твърде нереалистичен и на практика няма как да бъде изпълнен. Желанието за осигуряване на ресурс за непрозрачни и със съмнителна ефективност разходи доведе до едно безотговорно планиране на приходната част и съответно повишаване на дефицита близо до максимално позволените от закона нива.
По време на бюджетната процедура спорихме с Вас доколко фискалните стимули под формата на повече държавни разходи биха имали положително отражение върху икономиката или, казано по-просто, изземването на повече средства от данъкоплатците или пък поемането на нов дълг с цел повече публични разходи, че на практика няма да доведе до желания ефект.
Фактите по отношение на постъпленията в бюджета бяха изключително тревожни в течение на годината, независимо че многократно алармирахме, че в бюджета се залагат изключително надценени приходи само и само да се гарантират на практика предизборни и абсолютно непрозрачни харчове.
Реално още от лятото актуализацията чука на вратата. Причината е много проста – разходите по бюджета в голяма степен бяха разпределени и похарчени, а приходите – нереалистично високи, несъбираеми.
Реално предложената актуализация не променя нищо, тя просто констатира, че приходите са далеч по-малко от планираното, а разходите повече – изчислява съответният дефицит.
Да припомним факти и причини, поради които се стигна дотук:
Април месец Министерството на финансите ревизира прогнозните си икономически показатели в 2014 г. Отчетените постъпления в хазната бяха основание да се прогнозира сериозно неизпълнение на приходната част на бюджета, което даваше сигнали за неизпълнение до 1 млрд. лв. Предупреждавахме, че допълнителен риск крие възможността за налагане на финансови корекции за стотици милиони по линия и на европейското финансиране. Към края на април дефицитът в бюджета е 864,5 млн. лв. За сравнение, през същия период на предходната година той е бил едва 286,4. Дефицитът в края на май бе близо 890 милиона. Съпоставено с май предходната година, отчитаме излишък от 45 милиона. Видно от данните за първите месеци на 2014 г. е ставало ясно, че няма никакви поводи за оптимизъм, най-вече с червени лампички в приходната част, ДДС, осигуровки и разходната – заплати, социални осигуровки, субсидии, както и по отношение на самите трансфери, дефицитът в социалните системи и липсата на нови приходи за общините.
Още тогава изразихме опасения от фискалната философия, че през бюджета трябва предимно да се правят текущи разходи за сметка на инвестициите и че дефицитът, макар и в законните граници, трябва да се изпълнява максимално, с цел напрягане на социални харчове. Тази политика може и да звучи популярно, но тя ощетява растежа и неслучайно възстановяването на страната върви слабо, а нови работни места така и не се създават.
В средата на годината самата Европейска комисия включително бе разтревожена от отделни негативни тенденции. Според Европейската комисия, съществува риск България да не изпълни заложените цели за структурния дефицит. Тя не споделя оценката за планирания растеж на икономиката за 2014 и 2015 г. като я счита за прекалено оптимистична. С тези аргументи Комисията тогава, припомням, отправи препоръки към България да предприеме мерки в областта на бюджетната политика. Сега логично месец и половина преди края на бюджетната година бюджетът в разходната си част е почти изхарчен. Тоест трудно може да се съкрати някакъв разход, а приходната част практически е изпусната и няма шанс да се компенсира милиарден недостиг за няколко седмици.
Похвални са усилията на Министерството на финансите да снижи разходите и дефицита. Спрямо предложението на служебното правителство разходите и дефицитът са намалени със 170 милиона – от 4 на 3,7% от брутния вътрешен продукт. Ако този процес на орязване на разходите беше започнал през пролетта, когато имаше сигнали за това, спокойно щяхме да избегнем и свръхдефицита.
Актуализацията на бюджета, колеги, е не само ключ към решаването на проблемите на отделните бюджетни системи, а дава и отговор на въпроса, свързан с увеличението на лимитите на дълга, които ще помогнат за изплащане на гарантираните вложители в КТБ. Ние сме длъжни да решим казуса за това, че не плащаме в някои системи, от една страна, а от друга – да узаконим и самото увеличение на лимитите на дълга, за да може да подпомогнем Фонда за гарантиране на влоговете с необходимата ликвидност.
По отношение на новия дълг, който страната ще поеме. Още веднъж да повторим, тъй като има спекулации по темата: 1 милиард от него ще отиде за рефинансиране на заема, с който Първа инвестиционна банка беше подкрепена през лятото; 2 милиарда ще са за Фонда за гарантиране на влоговете, по който ще се платят гарантираните депозити в КТБ; 1,5 милиарда ще е новият дълг, с който ще се финансират допълнителни дефицити по бюджета вследствие на, подчертавам, кухо планирани приходи. Разбира се, това можеше да стане и без поемане на допълнителен дълг до края на тази година, но сега е по-добре да се случи, защото в противен случай ще натоварим графика за емитиране на дългове и вече цената, която ще трябва да платим, с оглед на предстояща емисия в самото начало на 2015 г. – 15 януари, за рефинансиране на стария дълг, поет от Милен Велчев, просто ще бъде твърде висока.
Внесеният законопроект е първа стъпка от Стратегията на новото правителство за стабилизиране на публичните финанси. Предлагайки стъпки към намаляване на разходите там, където е възможно, и решаване на най-належащите проблеми. Тя е израз най-вече на отговорното държавническо поведение, което показва новото правителство за краткото време, с което разполагаше, за да бъде внесена тази актуализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Уважаеми колеги, имате думата за реплики. Няма желаещи.
Заповядайте за изказване, господин Кирил Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Мотивите за промяна на Закона за държавния бюджет на страната за 2014 г. са ясни. По необходимостта от промяна на бюджетни параметри не би трябвало да има възражения, тъй като, вярвам, всички сме убедени, че актуализацията на държавния бюджет за настоящата година е неизбежна. Ако тя се беше случила в началото на месец август, сега картината щеше да е различна и вероятно дефицитът можеше да бъде по-нисък. Казвам го, не за да се връщаме назад и да коментираме и политизираме излишно, а за да подчертая, че бюджетът не е в добро състояние и възможностите за корективни действия в оставащите дни до края на 2014 г. са силно ограничени.
От друга страна, нужно е да приемем тази актуализация не само за да започне колкото може по-бързо изплащането на гарантираните влогове – КТБ, а и да дадем чрез този акт сигнали, които биха ни помогнали да възстановим в известна степен доверието в институциите.
Предложената актуализация увеличава разходите на няколко министерства и държавни ведомства, като почти една трета от допълнителните разходи са предвидени за МВР. Средствата да се предоставят без специални мерки за ограничаване на разходите, без условия за предприемане на някакви действия от страна на министерствата или компенсиране на увеличението през тази година, с намаление на съответните ведомствени бюджети през следващата. Приемането на подобни или други, включително законодателни мерки би било естествена връзка с бюджета за 2015 г. и ясен сигнал за намеренията на правителството да търси пътища за ограничаване на дефицита, сигнал за решимостта да се започне веднага с неотложните, макар и много трудни реформи. Общо разходите намаляват със 170 милиона, с 52 милиона са намалени разходи за структурни, допълнителни и фискални мерки и от публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите” са спестени 119 милиона. С фалита на КТБ отпаднаха като перо средства за оздравяването, но са предвидени 2 милиарда за Фонда за гарантиране на банковите вложения. Очакванията са за необходими около милиард и шестстотин, което означава, че има известни резерви.
В последната актуализация е запазено очакването за неизпълнение на приходите с малко над 1 милиард от месец септември, което означава, че и в приходите също има резерви. Те могат да намалят очакваното неизпълнение, но могат да бъдат използвани и целево за решаване на важни проблеми и задачи.
Уважаеми колеги, изразявам частично задоволство на групата на АБВ, че правителството намери начин да отпусне коледни надбавки на нашите сънародници с най-ниски пенсии. Един милион и двеста хиляди пенсионери, които получават пенсии под линията на бедност от 286 лв., ще получат допълнително по 42 лева, надявам се с декемврийските си пенсии. Това е малък, но задължителен жест към крайно нуждаещите се възрастни хора. В период на трудности солидарността е много важна за българското общество.
На практика предлаганата актуализация на бюджета не предполага допълни средства, а отразява вече създадената бюджетна ситуация – намалени приходи и увеличени разходи. Това вече се е случило на по-ранен етап от годината. Ако трябва сега да се възстанови балансът, това означава да се спрат всякакви плащания, което ще блокира държавните системи. Добър пример за това е социалната сфера, чийто бюджет се увеличава с 50 млн. лв., но след като по-рано през годината е намаляван заради публичната инвестиционна програма и актуализацията на бюджета на Здравната каса. Социалните разходи са от такъв характер, че не могат повече да бъдат намалявани.
Във връзка с това и с оглед да не се допуска забавяне или спиране на плащанията по социални политики и програми през месеците ноември и декември, предлагаме по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2014-та да бъдат осигурени допълнителни средства в размер на 50 милиона за покриване на формирания недостиг и своевременно изплащане на определените в съответните закони социални помощи, а те са по Закона за социално подпомагане – 3 млн. лв., по Закона за семейни помощи за деца – 11 мил. 320 хиляди, по Бюджета за целеви помощи за отопление, необходимо за компенсиране увеличението на цената на електроенергията за битови потребители за първите два месеца от отоплителния сезон, а именно месеците ноември и декември, недостигът е 3 млн. 240, по реда на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания – 11 млн. 520 хил. лв., по Закона за закрила на детето недостиг в размер 2 млн. 820 хил. лв. Очертава се недостиг и в средствата по отношение на възнаграждение и плащане на персонала на Министерството в размер на 4 млн. 111 хил. лв.
Посочените допълнителни средства са в размер на 50 млн. лв., като ние продължаваме да настояваме за коледни добавки за всички пенсионери, защото смятаме, че те са възможни. Това може да стане чрез бюджета на НОИ, плюс вече споменатите буфери и резерви, както и евентуално за сметка на част от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи в държавния бюджет за 2014-та в размер на 279 млн. лв. Въпреки че става дума за сравнително неголеми суми, подкрепата за възрастните хора през зимните месеци е изключително важна. Не бива да отхвърляме веднага възможността да я реализираме. Дали ще има процедура за свръхдефицит срещу България, ще стане ясно през месец април след анализ както на причините довели до него, така и на действията предприети за намаляването му. Трикратното увеличение на бюджетния дефицит за една година е сериозен проблем, но наказателна процедура за надхвърляне на лимита от 3% може и да не се приложи задължително и стриктно, ако покажем политическа воля и решителност за постигане на консолидацията на дефицита, успоредно с усилията за икономически ръст и провеждане на сериозни реформи.
Уважаеми колеги, актуализирането на бюджетната рамка е неизбежно, но, за съжаление, то продължава в известен смисъл практики, свързани с допълнително финансиране на сектори, които се нуждаят от реформиране. Същевременно не се стимулират усилията за рационализиране и намаляване на разходите, а напротив, залагат се по-ниски бюджети в напреднали с реформите сектори на икономиката. Тези практики следва да бъдат преустановени с подготовката на бюджета за следващата фискална година.
Изключително важно е процесът на фискална консолидация да се възобнови възможно най-бързо и да бъде заложен в бюджета за 2015 г. Необходимо е актуализиране на средносрочна бюджетна прогноза, което да задава ежегодно намаление на бюджетния дефицит на касова и начислена основа до постигане на нулево или положително бюджетно салдо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цочев.
Реплики? Не виждам.
За изказване – господин Миков, БСП лява България.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми министри! БСП лява България няма да подкрепи внесения законопроект. За нас той беше ненужен, след като можеше спокойно да се направят корекции в Закона за бюджет за 2015 г. Техниката е проста – в Преходни и заключителни разпоредби да се свърши това.
Той беше внесен в трети вариант – вариант Орешарски, вариант Близнашки, днес във вариант Борисов, за да има една дискусия от политически характер, която да каже, че положението е толкова тежко и затова се налага да влезем в свръхдефицит.
Определено смятам, че този бюджет променя и философията на бюджета, приет за 2014 г. Променя философията в различни посоки – създава се леност за приходната администрация, защото ако прогнозите са били оптимистични, то буферът, който беше заложен в разходната част от 5%, даваше шанс оптимистичната прогноза да се коригира. Ако погледнете развитието на обективните параметри за годината, а те обикновено дават ефект след около шест месеца, ще се види, че едно по-голямо напрежение и на приходната администрация, и, разбира се, неусвояване на петте процента заложени като буфер, като резерв за отделните министерства – беше възможно изпълнението му, коригирано на базата на тези икономически параметри.
В крайна сметка този бюджет ще доведе до едно рязко увеличаване на задлъжнялостта на централното правителство. Задлъжняване, което ще бъде най-голямото в рамките на последните седем-осем – не съм гледал исторически, или 10 години. Това ще очертае и друго отношение към България, защото не е важна само процедурата на свръхдефицит, важно е какво е усещането на международните пазари, когато България прави такъв рязък скок във външната си задлъжнялост и от отличника на Европа ще се насочи към една друга позиция по отношение на този параметър. Това е политическо решение и отговорността за него се носи от това правителство – нито от предишното, нито от по-предишното, нито от първото правителство на ГЕРБ – от това правителство, това е смяна на курса.
Има и добри неща в цялата история. Добрите неща са и днешната новина, че се продължава политиката за подпомагане на хората в най-тежко социално състояние – пенсионерите. Само че на фона на тези 50 милиона, уважаеми госпожи и господа, се обосновава един свръхдефицит, който за нас е крайно неразбираем. Неслучайно финансовият министър, респективно правителството, не си е направило труда по-детайлно да разпише разходите, които ще бъдат извършени с тези средства. Народните представители сами ще гадаят, а гражданите само могат да се досещат.
Уважаеми народни представители, ние от „БСП лява България” определено смятаме, че това ново дългово финансиране за 4,5 млрд. отново ще натовари данъкоплатците.
Затова си позволихме да внесем предложение, което да използва ресурси, които няма толкова да оскъпят разходите по осигуряване на този очертал се дефицит.
Първо, той може да не бъде надхвърлен.
Второ, той може да бъде осигурен от други източници.
България продължава да стои в ситуация, в която само кумулира средства в резерва на управление „Банково”, в пенсионноосигурителните дружества. Става въпрос за десетки милиарди замразени средства. В същото време отива и тегли кредити при условия, които определено след попадането ни в етикета свръх дефицит няма да бъдат при онези условия, при които предишното редовно правителство успя да осигури кредитиране на страната.
Уважаеми народни представители, освен числата, в този закон има още нещо, което е политика на правителството. Деликатно, фино, някак в края си и никой не коментирайки се решава, че правителството ще утвърждава проекта на бюджет и отчета за изпълнение на бюджета на Сметната палата и, забележете, ще упражнява правомощия на първостепенен разпоредител по бюджета на Сметната палата. Какво се получава? Дайте ни половин милиард, в който не е разписано конкретно къде ще отиде. Дайте ни да пишем и да контролираме бюджета на Сметната палата. Народното събрание избира Сметната палата, което е по-малкият въпрос, но по-големият е, че правителството трябва да извършва контрол за изпълнение на бюджета, а Сметната палата трябва да контролира правителството, а правителството ще контролира бюджета на Сметната палата, а парламентът няма детайлно да разпише тези милиарди, които в момента се пишат на гърба на полицаите, на социално слабите, на пенсионерите, защото ако се направи простата сметка, предоставена в мотивите, уважаеми господа министри, ще се види, че те са далеч от това, което се предлага да се поеме като дълг – вътрешен и външен.
Мисля, че има достатъчно граждани в България, ако няма достатъчно народни представители, мисля че и такива ще има, които да питат как се разходват тези средства. Това е едно сериозно отстъпление с този, мога спокойно да го нарека, първи бюджет на второто правителство на Борисов, сериозно посягане върху прозрачността.
Смятам, че четворната коалиция и партньорите в нея трябва да си зададат тези въпроси помежду си и заедно на правителството, защото контролът върху разходването на бюджетните средства, особено в условия, когато приходната част скърца, се превръща в основен принципен въпрос на демократичното ни функциониране. Другото означава парламентът да верифицира разходи от порядъка на милиарди, правителството да ги харчи, правителството да контролира бюджета на Сметната палата, а Сметната палата уж да го проверява. Това не е пътят за връщане на доверието в институциите в България.
Определено смятам, че пътят, по който се върви, не е добър като за първи бюджет на това правителство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Реплики? Не виждам.
Тъй като има записани още народни представители за изказвания, а приключваме петия час от заседанието ни, съгласно обичайната ни практика, когато извънредното пленарно заседание не е фиксирано с краен час, предлагам да приемем процедурно решение, че заседанието ще продължи до обсъждане и гласуване на тази точка от дневния ред.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Думата има народният представител господин Славчо Атанасов от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Цачева, уважаеми господа министри, уважаема госпожо Министър! Уважаеми колеги народни представители, ще Ви помоля да обърнете внимание на промяната, която се готви в чл. 18, ал. 4 от Закона за гарантиране на влоговете в банките. Сегашният текст – ще си позволя да го прочета, за да Ви обостря вниманието, е следният: „Член 18, ал. 4. При недостиг на средства, Гаранционният фонд може да ползва заеми:
1. От български и чуждестранни банки, както и от други лица.
2. От държавния бюджет, след съответно решение на Народното събрание.”
Текстът, който в момента ни се предлага обаче, е с редакция, която нас ни притеснява, а текстът, който ни се предлага и ни бяха представени мотиви за промяната, е следният: „Думите „Народно събрание” се заменят с „Министерски съвет”.
Тоест, колеги, ние се лишаваме от много сериозна контролна функция, която имаме като Народно събрание, и я прехвърляме върху Министерския съвет. Това нас сериозно ни притеснява. Тук става въпрос за много, много пари, бих казал за милиарди. В един момент даваме правомощията си на Министерския съвет. Помислете добре върху този текст дали да остане в тази редакция.
Очаквам какво ще кажат някои от колегите: „Ами това е за експедитивност, за по-голяма ефективност”, но ние, забележете, колеги, все още не сме президентска република, ние сме парламентарна република и не бива да се отказваме от тези правомощия като контролен орган за толкова много пари.
Да, също ще кажат: „Ами Народното събрание е тромав орган”. Защо да е тромав орган? Когато става въпрос за толкова много пари правим както днес извънредно заседание и вземаме своето решение.
За да не изпадам в нарцисизъм и да говоря по 18 минути, ще кажа и някои други неща, които ни притесняват в тези текстове. Ще кажа само, че за нас има някои текстове, които са лобистки, но колегата Байрактаров, след като вземе думата, ще се обоснове по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплики?
Госпожа Менда Стоянова – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Атанасов, искам да внеса яснота по отношение на този текст. Вие коректно го прочетохте – как е в сегашния закон и как ще стане.
Искам да успокоя народните представители, че фактически със Закона за държавния бюджет ние решаваме въпроса, че ще се дадат едни пари назаем на Фонда за гарантиране на вземанията. Идеята на този текст е била, че след като сме дали разрешението чрез Закона за държавния бюджет, което иначе би утежнило процедурата още един път да влиза в Народното събрание, да се гледа през комисиите, през пленарната залата, за да се изпълни още веднъж изискването на Закона за гарантиране на влоговете – това да бъде решение на Народното събрание.
Вие сте прав, като казвате, че аз ще изтъкна тези мотиви за експедитивност. Целта и смисълът на текста беше да се реши казусът КТБ сега, за който нямаме време. Знаете, че на 4 декември 2014 г. трябва да започне изплащането на влоговете, а дотогава трябва да е ясен и да е налице ресурсът, да бъде сключен договорът за заем с Фонда. Тоест има много стъпки и тази би утежнила още повече във времето процедурата.
Надявам се друг казус КТБ да няма скоро, за да сте лош пророк, че и в следващи случаи Народното събрание ще бъде елиминирано. Сигурна съм, че няма да има такива случаи. Но съм готова между първо и второ четене с Вас да внесем поправка в Преходна разпоредба и сложим „еднократност” на този текст, тоест за този случай.
И още един път, сигурна съм, че няма да ни се наложи друг път да вземаме подобни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаема госпожо Министър, колеги народни представители! Госпожо Стоянова, с цялото ми неудобство затова, че сме съграждани и сме от един град, ще трябва да Ви контрирам за аргументите, които казахте.
Имайте предвид, госпожо Стоянова, че ние променяме закон. Това Ви го казвам като юрист. Когато променяш закон – за да си върнем правомощията като народни представители, ние отново трябва да променяме този член, тази алинея, тази точка пак със закон. Така че за мен аргументите, които изразихте, бяха крайно несериозни.
Призовавам още един път народните представители! Колеги, нека да не се отказваме така от сериозни правомощия, които имаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Горанов иска думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Колеги от БСП ЛБ и от ДПС, имахте уникалния шанс с мълчание да се измъкнете от дебата за огромната каша, която забъркахте. Но не мога да не направя коментар върху думите на уважавания от мен господин Миков.
Не мога да приема по никакъв начин, че сегашното правителство за десетте дни, в които управлява, е виновно за който и да било от греховете, в които го упреквате.
На заседанието на Бюджетната комисия казах, че няма да защитавам този законопроект, защото не е законопроект на това правителство. Той идва да плати Вашата сметка. Но понеже зад нея са българските граждани – нима сте против да платим социалните помощи в Социалното министерство? (Сочи към социалния министър Ивайло Калфин.) Нима сте против да платим на земеделските производители, животновъдите?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Кажете около 1 милиард къде са?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нима сте против, господин Миков, да платим сметката, която Вие съставихте на Вътрешното министерство с един несъгласувано приет закон? Нима сте против, господин Миков, да включим в параметрите актуализацията на Здравноосигурителната каса?
Ако искате, колеги, не подкрепяйте тази актуализация в частта за допълнителните разходи. Тогава обаче ще върнете България към това, в което упреквахте първото правителство на Бойко Борисов. Тогава държавата ще се превърне в некоректен платец.
Между другото, в тази сума са и средствата за финансиране на спрените европейски програми. Искате ли да не платим на фирмите по спрените европейските програми?
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Благодарение на Вас!
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Спекулира се – следях тези дни дебата – дали приходната част на актуализацията е достатъчно амбициозна.
През 2014 г. за месец ноември и декември е предвидено в съответствие със сега предложената актуализация да постъпят повече спрямо същия период за 2013 г. 661 млн. лв. Тоест по никакъв начин ние не се отказваме да събираме приходи. Но когато – може да го видите в стенограмата – през месец ноември 2013 г. Ви предупреждавах и аз мога да Ви покажа файловете на колегите-експерти от Министерството на финансите, които са с наименование „Прогноза плюс сто”, „Прогноза плюс двеста”, за да се стигне до файла „Прогноза плюс шестстотин и осемдесет” – и тези файлове съществуват, тогава ще разберете защо Ви предупреждавах, че твърде неконсервативно планирахте. Спирам дотук с това. Този дебат е ясен, той се състоя много пъти досега.
От уважение към Вас лично и като съзнавам, че Вие няма как до съвършенство да познавате тази тема заради Вашия личен професионален профил, моля Ви, след като по една или друга причина Ви се падна във времето на Вашето управление да си замине една банка, недейте с неразумни и небалансирани законодателни промени да клатите Валутния борд.
От там нататък обръщам внимание, че операциите по финансиране нямат отношение към размера на бюджетното салдо. В този смисъл аз бих подкрепил всяко едно предложение, което намалява бюджетния дефицит под нивата, които ние сме предложили. Ако дойдат повече приходи от тези, които сега показваме като анализ, които, повярвайте ми, също съдържат в себе си доза амбиция, ние няма да ги изхарчим. Ние няма да се правим и на светци, че, видите ли, дойдохме и оправихме положението. Докато сме над 3% дефицит, проблемът стои.
Искам да обърна внимание, че за първото полугодие на 2014 г. са изхарчени, са направени повече разходи с близо милиард от първото полугодие на 2013 г. Нищо не твърдя – статистика на фискалната отчетност.
Не искам да адвокатствам на служебното правителство, защото нито Вие, нито то има вина за бедствията и наводненията, които се случиха през лятото. Но сякаш в един момент и природата се бунтуваше срещу това, което се случва в държавата. Благодаря. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков – лично обяснение, вероятно.
Заповядайте, имате думата!
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, Вие бяхте заместник-министър на Дянков, не аз, когато ежегодно не се изпълняваше прогнозата и се актуализираше бюджетът. Сега разбирам защо госпожа Цачева не пожела ...
РЕПЛИКА ОТ ДПС: И при Орешарски беше.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, и при Орешарски, но там беше шеф на дирекция, а не заместник-министър.
Разбирам защо не допуснахте да ги гледаме отчетите за бюджетите за 2011, 2012 и 2013 г. – защото много ясно ще се види, че има ежегодни актуализации.
Всъщност Вие само доказахте, че днешното обсъждане е за политическа употреба.
Доказахте и това, което казах в своето изказване – че се опитвате на полицаите; на Министерството на труда и социалната политика – помощи за домакинствата, плащане на социалните помощи, на болниците в труднодостъпните райони; на Министерството на регионалното развитие – недостиг 16,4; в Министерството на земеделието и храните – 16,4; Висшия съдебен съвет – 10, в Правосъдието – 5, Дирекция „Охрана” – 2,5 – на всички тези хора да натоварите подписването на една много по-голяма сметка, която няма да отиде при тях. Ако тези разходи бяха ясно разписани, щяхме да дискутираме дали те са целесъобразни или не.
Целта на този първи бюджет на второто Ви правителство е съвсем друга. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Ако ми позволите, от място едно изречение, като реплика за поименното споменаване от Вас. Ако не съм вкарвала отчетите за бюджетите през мандата на Четиридесет и първото народно събрание, Вие можехте да сторите това през мандата на Четиридесет и второто народно събрание в разстояние на 14 месеца. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от народния представител Михаил Миков.)
Продължаваме дебата.
Господин Петър Славов – от групата на Реформаторския блок.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Вие с какъв аргумент не допуснахте – че са внесени в други заседания ли?
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, дискусията действително малко се проточи, но според мен върви доста ползотворно.
Отляво чух интересни неща. До голяма степен всъщност чух признание, че все пак са отменени въпросните контролни уреди за отчитане на акцизните стоки, които са една от основните причини да имаме проблема със събиране на приходите.
От ДПС пък чух обяснението – имало дефицит заради несъответствието между заложените приходи и реализираните разходи.
Другото, което чух, на практика също е признание, че правителството на Орешарски до средата на годината си било изхарчило половината от заложените разходи.
Само че, уважаеми господа от ДПС, след като изначално са надути приходите, спрямо които се равняват разходите, очевидно към шестмесечието това правителство е било в тежък преразход.
Затова днес, в момента, сме принудени да водим тази дискусия, да коментираме този свръхдефицит. Между другото, когато за последно говорехме за свръхдефицит, отново беше благодарение на господата отляво и на ДПС – в края на управлението на тройната коалиция, да Ви припомня.
Сега отново сме в подобна ситуация и тук чест прави на новото правителство, че успя този свръхдефицит на практика от 4%, който се очертаваше...
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Тогава имаше излишъци, а не дефицит!
ПЕТЪР СЛАВОВ: ... да бъде намален в по-приемливи граници, а за догодина да се поеме ангажимент да сме в рамките на 3% и да излезем от тази процедура.
Не за това обаче взех думата. Взех думата, за да кажа нещо по въпроса за съдебната реформа и съдебната власт. За първи път при тази актуализация на бюджета се предвиждат допълнителни средства и за съдебната власт. Такова нещо отдавна не се е случвало. Благодарение на тези допълнителни средства, както днес и министърът на правосъдието потвърди, системата и съдилищата ще успеят да завършат годината що-годе нормално. Казвам „що-годе“, защото имаше реална опасност, както предупреждаваха някои магистрати още в средата на годината, някои съдилища да спрат и да блокират. Такова чудо и по време на най-тежката криза в България не сме имали, но благодарение на управлението на кабинета Орешарски дотам бяхме докарали нещата.
Това отчитам също като един положителен пример на тази актуализация. Осъзнавам, че тя е абсолютно наложителна и необходима, защото парите отдавна вече са похарчени от уважаемите дами и господа от БСП и ДПС и просто нямаме друг изход, освен в момента да приемем тази актуализация.
Ще завърша с един апел към финансовия министър. Използвам повода, че е тук. Господин Министър, много се надявам през следващата година, когато различните ведомства се обръщат към Вас с искания за допълнителни средства, да поставяте като условие, да изисквате от тях реформи, да се запушват дупките и пробойните, откъдето изтичат публичните средства. Да им предоставяте средства срещу реформи, за да може парите на данъкоплатците да се харчат прозрачно и действително за целите, за които са предвидени, а не да бъдат крадени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики?
Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, предлагам Ви да махнете филтрите от ушите си, за да не чувате избирателно. Чувате само това, което сте си наумили да чувате. Ако днес това, което разглеждаме и дебатираме, се нарича актуализация на бюджет, за мен това не е актуализация и не може да се нарече актуализация.
Актуализация на бюджета и дебат по него можеше да се води в края на месец юли и началото на месец август, когато се предложи истинската актуализация във връзка с намаляването на приходната част с 500 милиона, със създаването на буфери от 500 милиона, които щяха да позволят на служебния кабинет да харчи законно парите, а не, както сега – изхарчени незнайно за какво, по тяхно усмотрение. Сега правим не актуализация, а узаконяване на похарчените пари така, както те са си решили да ги похарчат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
Друга реплика?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин Славов, бихте могли, когато говорите за разходи и за извънредни разходи в контекста на актуализацията на бюджета, да си служите с конкретни числа. Такива има ясно посочени на сайта на Министерския съвет. Ако бяхте го направили, щяхте да имате ясен отговор кое правителство е извършвало извънредни харчове, извън планираните.
Видно от обявленията след заседанията на Министерския съвет правителството на премиера Близнашки е похарчило извънредно 207 млн. лв., извън планираните разходи, за разлика от правителството на Пламен Орешарски, което в рамките на първото шестмесечие се беше ограничило до изразходване на 46% от планираните разходи. Ако не сте се осведомили, за Вас, за публиката в парламента и за тази, която следи дебата, да кажа какви извънредни харчове си е позволявало правителството на Георги Близнашки.
Разбира се, 1 млн. лв. на неговия работодател – президента Плевнелиев; разбира се, реверанс към общини с кметове на ГЕРБ, точно преди изборите да има да си харчат, а именно – 5 млн. лв. на община Пловдив и 8 млн. лв. на Столична община; малко пари на строителни фирми за разплащане на дейности точно преди изборите, увеличаване на средствата на Пътната агенция, забележете, през месец октомври, за основни ремонти и ново строителство предвид на дупката, за която твърдеше премиерът Близнашки, а също така и за поддържане на републиканската пътна мрежа. Сумарно това са 207 млн. лв., похарчени над планираното, при положение че същото това правителство изготви проект за актуализация, който с малки поправки беше внесен от господин Владислав Горанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, когато говорите за бюджет, говорете с конкретни числа, защото, ако трябва да се носи политическа и друга отговорност за безразборно пилеене на държавни пари, трябва да има конкретни лица и субекти, в случая това е правителството на Георги Близнашки, което тепърва предстои да бъде разследвано за всички тези разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря.
Всъщност има един много прост въпрос, на който, ако можем да си отговорим, може би всичко ще стане ясно. Но основният въпрос е: защо след като това правителство на Орешарски, както твърдят от БСП и от ДПС е било толкова добро и толкова добре е управлявало, само си внесе актуализация на бюджета в средата на годината? И защо още тогава това правителство в тази актуализация искаше отклонение от Закона за публичните финанси и установения там лимит от 2% на дефицит и искаше да му се позволи още към 6-месечието да стигне до 3% дефицит? Тоест на всички ни е ясно, че още тогава се е виждал свръхдефицитът, който те постигат с тези харчове.
Още веднъж да го обясня за хората, които не са икономисти: когато заложиш и надуеш приходите, очевидно и харчиш съобразно тях, то и разходите, които си направил, ще са по-големи от това, с което реално разполагаш. Така че това, че са изхарчени 47 48% към средата на годината от кабинета Орешарски спрямо заложеното, въобще не е окуражително. Напротив, това е много смущаващо, защото, както видяхме, приходите паднаха с повече от милиард и това означава, че очевидно е харчено с повече от милиард отгоре. Тези пари просто ги е нямало и те са били изхарчени от бюджета, който е бил за цялата година. Затова всъщност и в момента сме принудени да направим тази актуализация.
И пак казвам – обнадеждаващото в случая е, че бяха намерени резерви, че дефицитът не е чак толкова страшен, колкото се очертаваше да бъде, и все пак ще бъде в някакви що-годе поносими граници с перспектива догодина да бъдем в рамките на трите процента и евентуално да прекратим процедурата по свръхдефицит. Процедура по свръхдефицит, в която отново ни вкараха БСП и ДПС за пореден път. Нямам какво повече да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
За изказване – господин Светлин Танчев от Парламентарната група „Български демократичен център”.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми министри, дами и господа народни представители, колеги! За пореден път в тази зала се поставя за гласуване актуализация на популистически и нереалистичен републикански бюджет. Още повече, че реално тази актуализация би влязла в сила само за три седмици до края на годината, което я прави напълно закъсняла.
От началото на тази бурна и икономически нестабилна година беше ясно, че очакваният икономически възход няма как да се състои и заложените в бюджета параметри няма как да бъдат изпълнени. Още тогава бе ясно, че ще се стигне до актуализация. Нямаше да се стигне до актуализацията, ако в последните дни на 2014 г. и ако служебният кабинет имаше волята да предприеме необходимите мерки. Ако той бе положил усилия за увеличаване на събираемостта на и без това надценените приходи, а не да се занимават с уволнения и кадруване, и бяха предприети усилия за свиване на разходите, предложената актуализация на бюджета в момента можеше да изглежда по-позитивна и дори не толкова наложителна три седмици преди края на годината.
В преправянето на Бюджет 2014 управляващата коалиция заложи като основен приоритет икономическо оживление. Но очевидно фиксът не беше подготвен за ситуация с предсрочни парламентарни избори, служебен кабинет и бизнес, който не функционира нормално. Заради политическата и икономическа обстановка доказателство е, че прогнозите за приходите от корпоративни данъци на годишна база сочат изоставане със 79 милиона под плана. След като правителството на Пламен Орешарски направи предложение за първо актуализиране на бюджета, анализът на състоянието му от служебния кабинет предложи за допълнително финансиране още доста бюджетни сектори. На финала, след поредното предложение, вследствие на надценените прогнози в приходната част и натиск върху отделните бюджетни системи, е налице прогноза за дефицит по консолидираната фискална рамка до 3,7% от прогнозирания брутен вътрешен продукт.
В началото на август Парламентът увеличи разходите на Здравната каса с 225 милиона, орязвайки парите на министерствата с 10% и на общините с 5%. Още тогава ние заявихме, че това е последният път, в който ще подкрепим реформа за система, която не е реформирана. Но не за пореден път ние направихме компромис с нашите думи и обещания.
Отчитайки краткия срок, в който Народното събрание трябва да извърши актуализацията на текущата бюджетна рамка, съзнаваме, че тя е необходима и ще спомогне за по-малко напрежение в публичните финанси. От друга страна, в края на годината подобна актуализация лишава редовното правителство от възможността да предприеме каквито и да е оздравителни мерки спрямо бюджетната система. Увеличавайки разходите на няколко министерства и други ведомства, въпреки консолидиращите мерки, предприети от Министерството на финансите, в същността и Проектът за актуализация на бюджета е лишен от необходимите реформи. Повече пари за едни министерства, по-малко за други. Едни министерства ще разполагат с 90% от бюджетите си, а останалите бюджетни системи, чиито анализ показва, че към настоящия момент се очертават сериозни проблеми и в които не се извършени необходимите реформи, ще разполагат с приблизително 400 млн. лв.
Най-голямата част – 127,5 млн. лв. от допълните разходи са предвидени за МВР заради промените в закона, които предвиждат увеличение на разходи за заплати и материалното социално осигуряване за служителите, без в бюджета на Министерството за 2014 г. да има предвидени средства за целта. Това призна и бившият министър на финансите в предишното редовно правителство. Планираният от него бюджет, приет от Четиридесет и второто Народно събрание, сега подлага на изпитание много други бюджетни сфери поради недостиг на финансиране.
Естествено трябва да се отчете и ситуацията в банковия ни сектор. Предвидените законодателни промени в тази сфера обединиха по-голяма част от политическите сили в Парламента, а това е добър сигнал, че сме си взели поука.
Друга полезна стъпка, която може да се предприеме за овладяване на разходите, е да се обвържат по-високите им нива през тази година с компенсирането им през следващата, както е записано и в Закона за публичните финанси – трайно намалени бюджетни приходи се компенсират с мерки за трайно намаление на разходите. Ако липсват мерки за ограничение на разходите в Проекта за актуализация на бюджета, то е поради липса на воля от предходното правителство, а не поради липса на възможности за това.
Предвид всичко, което казах, Парламентарната група на Български демократичен център няма как да подкрепи и актуализацията на бюджета. Ние не считаме за наша политическа отговорност съставянето на подобен финансов годишен план, нито налагащата му се корекция, която без съмнение ще лежи върху раменете на данъкоплатците. Не трябва хората да бъдат заложници на политиците заради техните популистки практики. Ние сме тук, за да работим за тези, които са ни избрали и са ни гласували доверие. Трябва да спрем да даваме празни обещания. В този ред на мисли ние се надяваме планирането на Бюджет 2015 да се извърши на базата на реалистични прогнози и да бъде съпроводен с очакваните реформи, които задължително следват да намерят израз при съставянето му през следващите седмици. Ако това не бъде направено, ще се изправим отново пред поредната неотложна актуализация, за да спасяваме нормалното функциониране на държавата. Трябва да сложим край на тази порочна практика. Трябва най-сетне политиците да загърбят популизма и битката за народното одобрение с неизпълними обещания, а да започнат необходимите реформи и те най-сетне да се случат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Танчев.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Чуколов от Парламентарната група на Партия „Атака”.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме изключително важна тема, затова са пуснати камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио. Направих си труда да видя чий подпис стои под документа, който трябва да гласуваме – това е подписът на министър-председателя Бойко Борисов.
Господин Председател, Вие от ръководството направете нужното, обадете се на господин Борисов – да дойде тук в залата, когато разглеждаме нещо толкова важно, нещо, под което стои неговият подпис. Нека да бъде тук и да защитава това, което внася в залата. (Весело оживление в ГЕРБ. Реплика от народния представител Георги Андонов.)
Както Ви казах, изключително важна тема разглеждаме. Хората сега стоят пред телевизионните екрани, гледат – разбират, че нещо важно се гласува в таза зала, финансите на държавата. Стоят и си мислят: това какво ще помогне на мен, на моето семейство, по какъв начин ще се променят нещата за мен – положително или отрицателно?
От друга страна, има хора, които казват: „Не ме занимавай с политика, това не ме интересува, няма никакво значение за мен кой е на власт” и така нататък. Новината за тях е, че може да не се занимават с политика, но политиката се занимава с тях. Ето, днес в тази зала решаваме дали българската държава да изтегли дълг, какъв да е този дълг, колко милиарда да бъде, колко – външен, колко – вътрешен. Изключително важни неща – решаваме как ще се разпредели този дълг.
Ясно е, че голяма част от това, което днес гласуваме, е просто за да покрием проблема КТБ. Ние от „Атака” казваме следното: българският гражданин, българската държава по никакъв начин не трябва да покриват щетите, които нанесе тази банка на страната. Има достатъчно банки в България – това е проблем на банковата сфера. Нека банките да съберат средства помежду си и да покрият проблема, създаден от КТБ. Но да не вдигат лихвите на кредитите, ако може. Трупат печалба по достатъчно други пера! Те да си стабилизират сектора. Не ние да теглим кредит, който след това ще го плащат децата ни. Не трябва да допускаме това по никакъв начин!
Проблемът на България. Много от Вас сте водили предизборна кампания, преди да попаднете в този парламент, срещали сте се с избиратели и знаете какво казват хората: проблемът на България не е външната политика, не е нещо друго – проблемът на България са доходите. Тази актуализация на бюджета и бюджетът, който ще приемем след няколко седмици, за следващата година решават ли този проблем с доходите? Не, не го решават. Прекрасно го знаете.
В българската Конституция е записано, че България е социална държава. Какво означава „социална държава”? Държава, която се грижи за своите граждани! Социална държава ли е България? Не, не е социална – прекрасно го знаете. Даже ако се събере нужният брой подписи, може дори Конституционният съд да се сезира. Това противоречи на толкова ясно разписан в Конституцията текст.
Проблемът в България са доходите, защото когато населението има доходи, тогава се повишава раждаемостта, тогава се увеличава продължителността на живота, поправя се този демографски срив, за който Ви говорих малко по-рано. Така е, да. Проблемът на България са доходите.
Трябва да е ясно на всички, моля Ви, освен на целия български народ, и на неговите представители в тази зала – когато вземаме дадено решение, първо да си помислим: това повишава ли доходите, намалява ли ги, вреди ли на българския народ, или не? Иначе тук ще остане една пленарна зала, без народ. Политици без народ ще останат, защото народът ни изчезва, докато четем улисани в икономически текстове, теории, доктрини и спорим един с друг.
Моят призив към Вас е да се водите точно от тази мисъл, когато се изказвате от трибуната и когато натискате копчето.
Господин Енчев от Патриотичния фронт каза, че се солидаризира с премиера Борисов за това, че са намерени средства – 40-50 милиона, пенсионерите да получат бонус от 40 лв. за Коледа, и то най-бедните от тях. Правилно, така е, но в тази бедна Гърция, за която всички казват, че е най-зле в Европа, си получават 13-а пенсия!
Пред мен има едно изказване на Борисов през 2011 г.: „Ще помагаме на братския гръцки народ”. През 2011 г., предния мандат, когато Борисов не вдигна пенсиите с един лев. Усетил се е, самият министър призна това и каза: „За да не ни обвинявате, че не сме вдигнали пенсиите, така, така”. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Чисто пиарски ход.
На година партиите получават около 40-50 млн. лв. субсидия от държавата. Ние от „Атака” предложихме това да не е така. Хайде да гласуваме предложението на „Атака” – то е в Деловодството. Утре по ал. 3 можем да го предложим тук, в залата – да отпаднат субсидиите на партиите и тези пари да отидат за социални дейности! Защо да не го приемем? Защо да не го приемем? (Реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, ние от „Атака” ще гласуваме против тази актуализация, защото нямаме право да заробваме децата си с един огромен дълг, който те трябва да връщат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Чуколов.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Лъчезар Иванов от Парламентарната група на ГЕРБ.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, колеги! От сутринта беседваме по актуализацията на бюджета. Седя, слушам внимателно и си водя записки. В главата ми напират спомени за дежавю. Ще припомня, че през 2009 г., когато Политическа партия ГЕРБ дойде на власт, ситуацията беше абсолютно същата – отново актуализация на бюджета. Седя и слушам колегите от ляво, голяма част от тях бяха депутати и през 2009 г. – със същите аргументи заставаха пред нас, за да защитят колко добър бюджет са били сътворили. Днес слушам внимателно, извадих си и някои цифри, които ще спомена.
Този бюджет за 2014 г., който беше гласуван именно от тях и от ДПС, се актуализира за пореден път. Ако този бюджет беше добре прогнозиран, добре изчислен от господин Орешарски, нямаше да се налага още в тяхното управление да се прави актуализация на бюджета.
Искам да попитам тук и нека да ме оборят, ще моля да имам реплика: как, без да са планирани пари – 127 милиона за МВР, изведнъж някой силен политик от БСП – няма да гледам „лява България”, решиха да увеличат, без да са предвидили както в консолидирания бюджет, така и в бюджета на МВР да има такива пари?
Питам: къде го има това нещо?!
Отговора го даде една стара и много мъдра жена, която се казва госпожа Меркел (оживление), която цитира много точно и ясно, че винаги… (реплики, весело оживление) – благодаря.
Обикновено когато се говори за мъдър човек, се казва „възрастен човек”.
Тя каза следното: „Само когато управляват комунисти” – в България става въпрос за „лява България”, „след тях настъпва разруха”. Затова днес трябва да изправяме за пореден път бюджета.
Питам аз: за 10 дни това правителство каква вина има за актуализацията на бюджета? Каква вина има – всички да присъстваме днес и да правим промяна в бюджета?!
Искам да дам още няколко цифри. Четиридесет милиона повече за тютюнопроизводителите.
Защо, колеги, беше направена тази промяна? Мисля, че сами си отговаряте (реплика от ГЕРБ) – чувам отговор от дясната страна.
След това, 32 милиона за зърнопроизводителите. Смейте се, обаче това се дължи на Вас и искам да ме репликирате след това. Тридесет и два милиона повече за зърнопроизводителите, които бяха взети съответно, защото бюджетът така е съграден – като вземеш отнякъде, трябва да махнеш. Така че сега за животновъдите трябва да бъдат дадени парите, които им бяха взети.
Петдесет милиона за социални плащания и разходи, които също отнякъде трябва да бъдат взети, за да бъдат дадени. Нещо повече, знаете добре, че бюджетът на Министерството на здравеопазването беше намален с 10%.
Ето Ви конкретни примери защо седим днес, разсъждаваме защо и как се случи това. И тук имат наглостта – не знам какви очила, какво трябва да си сложим, може би и тапи, да се оправдават оттук и да правят атаки за това, че трябва да бъде актуализиран бюджетът.
Поставям въпроса и за КТБ, тъй като той е част от проблематиката за актуализация на бюджета.
Искам да попитам, освен отговорността, която се носи от БНБ, за финансовия министър, за министър-председателя – както знаем всички, финансовата политика е част от националната сигурност на България. Питам: къде бяха всички тези хора? Защото в момента сме принудени да правим промените в бюджета и поради тази причина.
Ясно е, че отговорни накрая може би няма да има, но тук, без да питаме, през цялото време се чува един рефрен от ДПС: кой е виновен и защо е виновен? Интересно, без да ги питат, те сами вкарват законопроект за това, което също буди интерес.
Продължавам по-нататък: защо беше планиран бюджетът по този начин – събираемостта да бъде намалена, а разходите – увеличени? Виждаме го това нещо.
И нещо, което ще кажа за финал. Тук беше дадено едно заявление, точно преди края на Четиридесет и второто народно събрание, за актуализация на бюджета и подкрепа от ДПС. А днес чуваме изказването на председателя на ДПС, че те няма да подкрепят бюджета, в който участваха и който гласуваха през миналата година.
Нека всички, които ни гледат, добре да направят своите изводи по какъв начин половината от ляво се опитва да каже как те въобще не са участвали и не знаят за какво става въпрос. Винаги след тяхно управление има актуализация на бюджета. Благодаря Ви. (Смях, ръкопляскания от БСП ЛБ и реплики: „Няма реплика от наша страна! Уви, няма!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председателстващ! Струва ми се, че замеряйки се с числа от порядъка на 40 милиона и 32 милиона, дребни суми в сравнение с бюджета на една 7-милионна държава, ние всъщност от дърветата не виждаме гората.
Тук големият спор се води защо предишното правителство е съставило един по-социален бюджет, след като няма пари за него? Въпросът не е в това дали е бил добър или лош бюджетът. Въпросът е в модела на държавата.
Неолибералната държава, която Вие подкрепяте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Ташева, извинявайте – изказване ли правите или реплика на господин Лъчезар Иванов?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не, аз не правя реплика. Аз поисках изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз Ви дадох думата за реплика, ако не сте разбрали – още сме в процедура по реплика и дуплика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Добре, щом трябва и съм излязла, ще направя и реплика на господина. (Смее се. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А – не! Само че той излезе!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Въпросът е, че моделът не позволява държавата да изпълнява своите социални функции, господа! И аз не приемам, както и нашата група не приема да ни учи на бюджетиране една партия, която открадна резерва на Националната здравноосигурителна каса и която упрекваше българските пенсионери, че са изяли фискалния резерв.
С това завършвам репликата си, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Други реплики към господин Лъчезар Иванов? Няма.
Давам думата на господин Търновалийски – БСП лява България, за изказване.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Искаме удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Удължаване на времето, ако обичате.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми министри, колеги, дами и господа! Започнахме дебата за актуализация на бюджета – толкова дълго очакван, с месеци коментирани теми, но тук ясно трябва да кажем причините за тази актуализация, която днес дебатираме.
Първо, по отношение на причините, изискващи актуализацията.
Тезата, която се лансира от управляващите, и тя се лансира и през изборната кампания, е, че високият дефицит, видите ли, е породен от грешно планиране и лошо управление на европейските средства.
Този начин на представяне на нещата и на необходимостта от актуализация е вреден, защото това води до намаление на доверието към България и този начин на представяне на нещата гони външните инвеститори, които толкова искаме да участват в нашата икономика.
Актуализация на бюджета се прави във всички държави по света, точно защото бюджетът се изготвя на база на макроикономически прогнози и допускания. Актуализация на бюджета не показва провал на управлението и в частност на фискалната политика, когато фактите са обективни, както е в нашия случай: вместо заложена инфлация 1,8 – дефлация, спад в цените на световните пазари, свиване на вноса с 11%, оскъпяване на еврото, значително по-ниски от прогнозните цени на петрола, реалният растеж на брутния вътрешен продукт се очаква да бъде по-нисък с 0,5%, сериозна вътрешна политическа криза и външна такава – кризата в Украйна и Близкия изток. Това са обективните факти, дами и господа. (Реплика отдясно: „А Вие къде спахте?!”.)
Обективни, защото правителството не може да носи отговорност за промени в прогнозните цени на валутните курсове и валутните курсове, които се определят от световните пазари. По принцип само по случайност се сбъдват такива прогнози, дори на водещи световни анализатори. Това е така, защото няма как сривът на КТБ да е бил заложен в Бюджет 2014 г., а този срив нанесе преки и косвени негативни ефекти върху цялата икономическа система.
Считаме, че новото правителство прилага крайно консервативен подход по отношение на рамката на приходите. На страници 3, 4 и 5 в мотивите е записано, че данните към месец октомври потвърждават изводите и прогнозите. Къде са тези данни, господин Министър? Не разполагаме с тях.
На база на информацията, която ние имаме за оперативните данни за месец октомври, е видно, че приходите нарастват със 115 млн. лв. спрямо предходните месеци. И всичко това се дължи на (провикване отдясно: „На Орешарски?”) потвърждавания от нас ефект от направените промени в началото на годината – законодателни, и очаквани допълнителни приходи от това.
Защото през първата половина на 2014 г., дами и господа, „Нефтохим” беше в планов ремонт. На това се дължи и намалението в приходите от акцизи, както и обемът на вноса на петрол, а не на отмяната на Наредба № 3 и замяната й с Наредба № 1.
И ако погледнете оперативните данни за месец октомври за приходите от акцизи ще видите, че приходите от акцизи за месец октомври са два пъти по-големи, отколкото във всички предходни месеци – 763 милиона спрямо 330, средно за предходните месеци.
За 2014 г. заложихме 2 млрд. лв. увеличение на бюджетните приходи, но ще постигнем малко над 1 милиард повече спрямо 2013 г. и съответно тези приходи са повече от всичките приходи за годините управление на ГЕРБ. Как така с най-големи бюджетни приходи Вие казвате, че тази година и това управление е най-лошото?
Правителството на ГЕРБ от 2009 г. също никога нито за една година не е изпълнявало плановите си разчети, поради което похарчи 4 млрд. лв. наследени от тройната коалиция фискален резерв и взе още 4 млрд. лева нови заеми. Те правеха актуализацията на бюджета си още първата година на управление, а последната просто хвърлиха оставка, след което уволниха финансовия си министър, заради публично обявената от премиера Борисов грешка и фалит на фискалната политика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Търновалийски, припомням Ви, че обсъждаме Бюджет 2014 г., а не за 2009 г.!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: По данни на Министерството на финансите оставеният фискален резерв в края на управлението на Орешарски е 8,9 млрд. лв. (реплика отдясно: „А къде са те сега?!”), което гарантира на 100% всички заложени плащания до края на тази година и нужните такива в началото на 2015 г. – 2 милиарда за външния дълг и 300 млн. лв. за директни плащания.
Да, оказа се, че планът за приходите е бил оптимистичен спрямо неочакваното развитие на основните ценови тенденции на международните пазари, но задачата на парламента е да постави по-високи цели на правителството, вместо да се съгласява на комфорт за него и лесно изпълними показатели.
По отношение на управлението на евросредствата. Ако господин Борисов е бил искрен тук, от тази трибуна преди няколко дни, то е честно да станете и да заявите, че не сте прави, когато казвате: „На нас ги пускат, на Вас ги спират!”, и това говорене...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Факт.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не е вярно и не е факт, господине, защото господин Валтер Дефа – директор на Генерална дирекция „Регионално развитие” към Европейската комисия, заявява, че причината е дефицит 23 милиарда в бюджета на Европейската комисия, поради което 150 програми в Европа са спрени, две от които са българските.
Проблемите, които трябва да решаваме с тази актуализация, са резултат от натрупани проблеми с годините в различните управления и ето го сега резултата – дефицит над 3%.
Дали тези резултати ще доведат до неизпълнение на поетите от Вас ангажименти, аз не мога да кажа, но в никакъв случай не трябва да допускаме те да доведат до увеличение на данъчната тежест за българските граждани и за българския бизнес до влизането ни в спирала на дефицити и дългове, които поколения наред няма да можем да изплатим. Нужни бяха от страна на служебното правителство повече усилия, а, разбира се, и от новия кабинет, за намаление на разходите и по-ефективни мерки по отношение на събираемостта. Избрахте по-лесното – намаляване на приходите и увеличаване на разходите, въпреки разпоредбите на Закона за публичните финанси, с обяснението отново: виновни са предходните, важното е ние да тръгнем на чисто.
В заключение, колеги от ГЕРБ, кога сте честни – когато през миналата година при обсъждането на актуализацията на Бюджет 2013 г. предлагахте ръст на приходите, или сега когато казвате, че приходите за 2014 г. са нереалистично планирани? Тогава господин министър Горанов в качеството си на депутат заяви в залата: „Защо не си поставите амбициозни цели?”.
На каква база, господа управляващи, ще определяте като провал най-добрите параметри на държавен бюджет спрямо всички предходни години, при това с рекорден фискален резерв 8 млрд. 824 млн. лв.? Всъщност всички основни параметри на реалните показатели за Бюджет 2014 г. са по-добри от всички години на ерата „Дянков”. Ако не е така, кои са аргументите Ви за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Имам молба към народните представители – когато прилагат ретроспективен елемент в своите изказвания, да се ограничават до 1 януари 2014 г., тъй като обсъжданата тема е Бюджет 2014 г.
Имате думата за реплика.
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Много внимателно слушах изказването Ви.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Но той го четеше.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Да, той четеше. Аз го слушам и си задавам въпроса: защо тогава загубихте изборите, не можах да разбера? (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Избирателите не Ви разбраха ли? Какво се случи, че загубихте изборите? (Реплика от БСП ЛБ.)
Не се заяждам. Задайте си този въпрос. Ако толкова добре е била нашата икономика и всичко е наред, защо това са резултатите от изборите? Защо има осем групи в Народното събрание? На практика реално не се получават нещата – това е истината. Колкото и експертно да ни говорите тук, реалността каква е? Имаме една фалирала банка, държавата трябва да й направи пълно каско и да платим ние загубите – това е реалността, и един бюджет, който трябва да се допълни отнякъде. Откъде да се допълни?! Вземат се пари назаем и се допълва – това е. Толкова е елементарно, че не може да бъде.
Иначе, имали сте добри приходи от митниците. Аз не съм експерт по това, но не е ли това задачата Ви? Човек да се хвали, че има добри приходи – нали това ти е работата, нали затова си взел правителство и управляваш. Недейте да сравнявате Вашето управление с нашето, с предното управление или с бъдещото. Дайте да видим какво става с бъдещето на България. Миналото минало – край. Банката е фалирала, бюджетът ще се гласува сега, хората ще си вземат парите, обаче бъдещето продължава – то е пред нас. За бъдещето какво предлагате? Миналото го разбрахме – за бъдещето какво предлагате? Ей това искам да чуя. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Абу Мелих.
Други реплики? Няма.
Дуплика – господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Нямам намерение да коментирам нашите резултати от изборите, но не смятам, че и Вашите са много добри. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Фискалната политика и това, което водеше правителството, няма нищо общо с резултатите от изборите.
А що се касае за призива Ви да мислим напред, точно това сме правили. Затова сме поставяли амбициозни цели и сме изисквали от приходните администрации да реализират повече приходи, за да има, да се правят политиките, които обещаваме на хората и за които им говорим точно по време на избори, господине. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
За изказване има думата господин Димитър Байрактаров от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Съжалявам, че министърът на финансите не е в залата, защото считам, че това, което сега ще кажа, е изключително важно. Важно поради няколко причини.
Първата причина е, че странно мълчание има по текстовете, които предстоят да бъдат изменени от страна на БСП лява България. Още по-странно е мълчанието по тези тестове и от страна на ДПС. Ако господин Местан, който „плакнеше” публиката на Българската национална телевизия и на Парламента с благи думи, прилагайки добре научения от неговия учител философски закон за отрицание на отрицанието, и някои сигурно са му повярвали в добрите помисли, не така стоят нещата, които касаят изменението на някои текстове от Закона за гарантиране на влоговете в предлагания за изменение Закон за държавния бюджет и неговата актуализация.
Какво имам предвид, уважаеми колеги? Тук бих насочил вниманието и към госпожа Менда Стоянова. Когато колегата Славчо Атанасов повдигна въпроса, че се прави промяна в чл. 18, а именно изземвайки функциите на Народното събрание като контролиращ орган, тази промяна има, така да се каже, своето значение и логическо обяснение.
На стр. 9 в Закона за изменение на бюджета и неговата актуализация се предвижда промяна на чл. 4, ал. 3 от Закона за гарантиране на влоговете. Какво обаче гласи сега действащият член? Той гласи следното: „Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка, независимо от броя и размера им, до 196 хил. лв.”
Тук веднага възниква логичният въпрос: кое налага промяната на чл. 4, ал. 3? Кое налага да бъдат нарушени принципите на Базелския комитет за гарантиране на депозитите и кое налага променяне правилата на играта в последния момент, което най-вероятно ще доведе до увеличаване на заемите, които ще трябва да вземе този Фонд не откъде да е, а именно от държавния бюджет?
Какво гласи сегашната предлагана промяна? „Разпоредбата на ал.1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени и/или съобщени на квесторите, ликвидаторите или синдиците разпоредителни действия с влога в срока на действие на мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции или след вземане на решението на БНБ по чл.23, ал. 1”. Само дето не е записано: „Касае всичко това, което се случи с КТБ”.
Това е лобистки текст! Лобистки текст, който обслужва интереса на определена група хора. Променя играта. Тази определена група – ако трябва да Ви го обясня по-разбираемо, тъй като се консултирах изрично с няколко банкери и с множество юристи по този текст – тази група хора, уважаеми колеги, могат да имат например един милион депозит във въпросната банка. След като някой ги е запознал, че ще има такава разпоредба в този закон, такова изменение, те са съобщили съответно на квесторите, че техният един милион не е само техен влог, той е влог на дъщеря им, на сина им, на внучката, на баба му, на жена му, и в един момент целият този 1 милион става вече гарантиран. Ето по този начин, ето така става с този текст.
Това обаче довежда до отваряне на бюджета. Този фонд – още през месец май зададох на господин Орешарски въпроса: колко пари има, господин Орешарски, във Фонда за гарантиране на влоговете? Отговор не получихме. В крайна сметка ние и сега не знаем колко пари има този фонд. Освен всичко той има различни инструменти за набиране на средства. Крайна мярка е инструментът за получаване на заем от държавния бюджет.
Само че тази крайна мярка, за да се случи, трябва да се случи с решение на Народното събрание. Странно защо се изземва функцията на Народното събрание и се прехвърля на Министерския съвет. Още по-странно е, че по този начин ние ще създадем още един монополист, защото Фондът за гарантиране на влоговете – неговото ръководство, се назначава именно от Министерския съвет. След това се оказа, че Министерският съвет ще взима решенията колко пари да се вземе като заем от бюджета и накрая същата тази структура ще контролира изразходването на тези средства.
Аз нямам отговорност и задължение към никоя от тук присъстващите отляво, център или вдясно политически сили. Аз имам отговорност единствено по закон и по Конституция към българския народ. И днес имам своето задължение да защитя интереса на българския народ. Много лесно е да се говори, че някой мислил за пенсионерите, друг мислил за социалните добавки, а в същото време с такъв текст да се даде възможност да бъдат източени едни средства.
Знаете ли, уважаеми колеги, например колко са на брой гарантираните влогове в тази банка, за която сега ще трябва да гласуваме такъв висок свръхдефицит, който, между другото, не е толкова опасен и страшен? Като се задейства процедура по свръхдефицит, най-важното е, че ще се намесят и други органи, които ще посочат къде са пороците. Това е процедурата. Недейте да плашите хората.
Ние обаче не можем да си затваряме очите, и пак казвам, странно е, когато отляво и от ДПС си мълчат по този текст. Този текст, повярвайте ми, утре ще бъде атакуван в съда и той ще падне. (Реплики от БСП и ДПС.)
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Ние не подкрепяме този текст.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Точно това е странното, че не го подкрепяте, защото тук играете игричката да се изпълни играта на този толкова наболял въпрос: „Кой”? И тук аз съзирам ръката на Кой, защото някой просто е вмъкнал този текст и съм сигурен, че министърът на финансите е подведен. (Оживление в блока на ДПС и БСП ЛБ. Възгласи: „А-а-а”.) Това е! Благодаря Ви.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплика – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър! Господин Байрактаров, това, че участваме сдържано с аргументи в дискусията, не Ви дава основание да правите тези обобщения, въпреки че до голяма степен аз споделям съдържанието на изказването, което направихте. Дори се обръщам към Вас – с тези аргументи да убедите Вашите партньори от ГЕРБ, от Реформаторския блок и от АБВ да не подкрепят този бюджет.
Давам Ви още един аргумент в посоката, за която говорите и дори може да го коментирате: дали пак финансовият министър е подведен и не е забелязал какво е записано в § 9, т. 1, че „банката освен като цяло може да се продава и на части”? Всъщност банката в своята идея е съвкупност от средства, от активи и пасиви, от различни вземания, така че когато допуснете възможност добрите да се отделят от лошите, това означава, че добрите ще бъдат придобити пак от някой Кой, а пък лошите ще останат за удовлетворяване на всички други, които са на опашката.
Всъщност какво е този бюджет? В него има по десетина-двадесет милиона за различни ведомства (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), 50 милиона, правилно, за пенсионерите и 3 милиарда за действията в две банки. Тоест това е бюджетът – за две банки, и никаква друга актуализация няма. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стоилов, освен че просрочихте времето, заявихте, че правите реплика. В репликата по съдържание трябва да изразите мнение, противно на изказването, а Вие се съгласихте.
Направихте злоупотреба с процедура в момента, освен че просрочихте времето.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Оспорих, че ние мълчаливо подкрепяме това, което и Вие подкрепяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, господин Местан беше ясен и категоричен – Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи това изменение на бюджета. Ако Вашите мотиви наистина имат основание, от тази трибуна бих призовала Вас и Вашата парламентарна група с тези мотиви също да не подкрепят изменението на бюджета.
Ако въпреки мотивите Ви това се случи, означава, че имате някакви други основания, за които ще дължите отговори на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Друга реплика?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
За разлика от предните две реплики, аз ще направя реплика на господин Байрактаров, а не изказване.
Искам да Ви уверя, господин Байрактаров, че вероятно сте се заблудили. (Смях и оживление в блока на ДПС и БСП ЛБ.) Иначе Вие сте прав – този текст е лобистки! Тежък лобистки текст в името на държавния бюджет! Защото точно този текст, като се приложи, ще стане невъзможно това, за което Вие говорихте – негарантирани влогове да бъдат цедирани на други лица до размера на гарантирания влог от 196 000 и да бъде ощетен и Фондът за гарантиране на влоговете, и държавата. Този текст спира тази възможност.
И ако Вие не сте го разбрали, вероятно някой Ви е подвел. Така че Вие сте абсолютно прав – тежък лобистки текст в името на бюджета!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Стоянова, аз съм готов по всяко време да седнем с Вас и да уточним текста и да видим кой е сбъркал и кой не е. Въпросът е, че този текст трябва да бъде прецизиран и трябва да се даде отговор кое налага, тъй като по този начин формулиран текстът, както се изрази и специалистът от Министерството на финансите – една жена, на която не запомних името, тя самата обясни, че текстът е неразбираемо написан. Ако този текст остане в този вариант, лично аз много ще мисля дали да го подкрепя – това е мое лично мнение. Но пак казвам, странно е поведението от страна на ДПС и от страна на БСП, когато касае точно този въпрос. Тук не става въпрос за цесии, защото цесиите са много ясно и точно регламентирани в българското търговско законодателство и такъв текст не може да спре цесиите. Никой не може да ми забрани да си продавам вземанията на когото си поискам. Тъй че тук не става въпрос за цесии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Димитър Танев от парламентарната група на Реформаторския блок.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Реформаторският блок ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Ние ще подкрепим предложената актуализация, не защото искаме допълнително 400 милиона да бъдат давани за разходи на министерства и ведомства, не защото искаме да бъде поет допълнителен дълг, а защото Бюджет 2014 г., така както беше планиран, е една катастрофа. Бюджет, в който за първи път от шест години имаме отново планиран дефицит, свръхдефицит в размер на 3,5% от брутния вътрешен продукт.
Днес ние сме изправени пред един много тежък и труден избор. От една страна, трябва да пазим фискалната стабилност, трябва да не допускаме дефицит над 3%, но, от друга страна, държавата трябва да бъде коректен платец, трябва да издължи дължимото както на бизнеса, така и на хората, така щото стотици и хиляди фирми да не бъдат принудени да фалират в края на годината. Нека да започнем 2015 г. на чисто.
Нека да кажем защо се стигна до това положение. Първо, ние считаме, че налице е силно завишение на приходната част на бюджета и това завишение е с около 1 млрд. лв. Дали това е в резултат на недобро планиране, на неправилни прогнози или на съзнателно завишаване на приходната част, нека си направим изводите сами като ще Ви зачета един-два текста от Доклада за изпълнението на консолидираната фискална програма, който е доклад към 30 юли 2013 г. и е приет с Решение на Министерския съвет № 546 от 12 септември 2013 г.
Първият текст касае нарастването на ръста на брутния вътрешен продукт за 2013 г. Какви са прогнозите? „За първата половина на 2013 г. има отчетен растеж от 0,3%, като за първото тримесечие нарастването бе 0,4%, а за второто се забави до 0,2%. Забавянето се дължи на по-слабо вътрешно търсене, което не бе напълно компенсирано от положителния принос на нетния износ”.
Вторият текст касае инфлацията, която се очаква в страната. Текстът е следният: „Базисната инфлация спадна до отрицателни стойности. От началото на 2013 г. инфлацията в страната има ясно изразена тенденция към понижение. В края на 2012 г. инфлацията беше измерена чрез хармонизиран индекс на потребителските цени, беше 2,8%, като за юни спрямо съответния месец за предходната година намаля до 1,2%, а общото равнище на цените през първото полугодие се понижи с 0,8%”. Всъщност от тези два текста се налагат следните изводи.
Първо, имаме ясна тенденция за намаляване на ръста на брутния вътрешен продукт. Вторият извод е, че инфлацията всъщност преминава в дефлация и вместо да имаме нарастване, както е предвидено в Закона за бюджета, с 1,8%, ние днес отчитаме дефлация от 1,1%.
Същото е и по отношение на нарастването на брутния вътрешен продукт – от предвидени 1,8% ръст, при ревизията ние имаме 1,5%. Всъщност това са двата параметри, които оказват влияние върху нарастването на брутния вътрешния продукт и оказват влияние върху приходната част на бюджета чрез преразпределението през данъчната система.
Какво се случва обаче един месец след това? Един месец след това Министерският съвет приема Проектозакон за държавния бюджет за 2014 г. На практика въпреки тези тенденции, които са били ясни към 12 септември както по отношение ръста на брутния вътрешен продукт, така и по отношение на инфлацията, отново са запазени тези оптимистични прогнози, които доведоха до неизпълнението им при Бюджет 2014 г. Всъщност идеята е следната: ние знаем, че няма да ги изпълним, но нека да ги предвидим, за да има повече пари за разходи. Да, това са кухи приходи, но важното е разходите да бъдат извършени.
Ще дам един пример – публичната инвестиционна програма. Тези 500 милиона, които в рамките на един месец се изхарчиха толкова бързо, толкова непрозрачно въпреки толкова много протести и експертни становища, и въобще всички бяха против, но те са факт. На практика с един фиш от три листа бяха отпуснати няколко милиона на различни ведомства.
Друго решение за лошо управление е приемането на измененията в Закона за МВР. Всички ние знаем за допълнителните разходи, свързани с по-високи възнаграждения и по-високи социални разходи. Да, ние всички искаме да има повече пари за полицаите, да, ние всички искаме да има повече социални придобивки, но просто така не се прави. Не се приема закон, който не е финансово осигурен.
Тоест това, което можем да направим като изводи, е следното: има лошо планиране и има лошо управление.
Аз използвам случая да призова, да отправя един апел към финансовия министър: при условие, че ние изчистваме Бюджет 2014 и ще започнем 2015 г. без дефицити и без неразплатени разходи, считаме за напълно реалистично Бюджет 2015 г. да бъде планиран така, щото бюджетният дефицит да бъде до 3%. Ще направим всичко възможно – ако трябва колани ще се стягат, ако трябва ще се режат разходи, ако трябва – реформи, каквото трябва, ще се направи, но ние бюджет с дефицит над 3% няма как да подкрепим. Благодаря. (Единични ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Танев.
Има думата госпожа Светлана Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! В предложената актуализация на Бюджет 2014 за нуждите на Министерството на труда и социалната политика са необходими допълнително 50 млн. лв., от които: 5 млн. лв. са необходими за обезпечаване на плащанията на Агенцията по заетостта, свързани с програмите за заетост; 28 млн. лв. – за изплащане на дължимите социални помощи по Закона за социално подпомагане, Закона за семейните помощи за деца и за интеграционни добавки за хората с увреждания; 3 млн. лв. от тези 50 млн. са необходими за енергийно подпомагане през отоплителен сезон 2014-2015 на хората с ниски доходи и 14 млн. лв. за издръжка на териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане.
Какво на практика означава тази актуализация? Две неща: първо, или че Бюджет 2014-та на Министерството на труда и социалната политика не е разчетен както трябва, тоест някой не си е свършил работата, или второ, че лицата, които са обсег на социално подпомагане през 2014 г., са се увеличили.
И в двата случая този проблем буди тревога, защото, ако ние не приемем днес тази актуализация, каквито са сигналите от колегите в лявата половина на залата, обричаме десетки хиляди социално слаби български граждани и хора с увреждания без доходи, без парична помощ и без подкрепа от държавата.
Тези изпаднали в нужда и в риск български граждани, ако не получат своите социални помощи и интеграционни добавки, в края на годината няма да могат да си платят сметките за ток, за парно, за вода, няма да могат да си купят хляб и няма да могат да си купят лекарства, тоест ние автоматично ще ги обречем на глад и мизерия.
Ако Ви е грижа за хората в неравностойно социално положение, ако действително сте социално отговорни партии, каквито пледирате, че сте винаги по време на избори, то, умолявам Ви, подкрепете тази актуализация на бюджета и дайте шанс на хората в неравностойно положение да могат да посрещнат своите нужди в края на годината. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
До момента последно заявено желание за изказване – господин Владислав Николов от ГЕРБ.
Други народни представители ще участват ли в дебата?
Слушаме Ви, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Един колега от БСП спомена, че бюджетът прикрива системни проблеми. Аз бих продължил това изречение, че настоящата актуализация на бюджета е първата крачка на това правителство в момента за стабилизиране на публичните финанси. Това е така, защото това е една предизвестена актуализация на този бюджет. Всички знаем как беше през бюджета, с каква подкрепа, как нереално бяха увеличени приходите – няма защо да говорим за това, че приходите бяха завишени с два милиарда.
По-важно е другото, че Вие, дами и господа от БСП и ДПС, представяте нещата в едни розови краски, а те не са такива и затова вече не управлявате Вие. Вместо да поемете отговорността от резултатите от този бюджет, Вие продължавате да използвате едни високопарни фрази и да отричате каквато и да била вина на Вашето управление за резултатите на държавата.
Аз не искам да обръщам повече внимание на Вас, не искам да Ви обвинявам, но все пак си мисля, че е нужно да поемете някаква отговорност, защото това правителство е на десет дни и тези резултати не са плод на негови действия, по-скоро са плод на Вашите действия – дали са неправилно прогнозирани приходите, дали не са използвани всички методи и инструменти за събиране, това може би ще го кажат експертите.
Трябва да поемете Вашата отговорност, защото си спомням през лятото, когато правихме същата тази актуализация, която не се състоя, Вашият министър Чобанов беше предложил и Вие напук не го подкрепихте тогава. Сега по същия начин се опитвате да си измиете ръцете и да кажете, че Вие не сте виновни за нищо.
И как не сте виновни за тези 4,5 милиарда? Всички знаем за какво ни трябват. Знаем, че ни трябват за подкрепа за влоговете, за Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Това го знаете много добре и искате да оставите тези хора така. Затова Ви моля за отговорно поведение – това, което сте създали, го довършете докрай. Мисля, че не е нужно да се криете зад разни празни приказки. Една подкрепа в името на държавата е необходима в този момент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Найден Зеленогорски от групата на Реформаторския блок.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както стана ясно, Реформаторският блок ще подкрепи актуализацията на този бюджет. Защо? Защото за нас това е единствената възможност. Всички чухме, че има множество системи, важни за функционирането на държавата, които биха изпитвали сериозни финансови затруднения, а някои от тях буквално могат да спрат, ако не се подкрепи актуализацията на бюджета. Става въпрос за социална политика, за здравеопазване, МВР, земеделието – това са все важни сфери, които очевидно трябва да получат нашата подкрепа.
Разбира се, въпросът е: защо се стигна дотук? Колегите вече казаха – надценени приходи, лошо планиране, липса на реформи, липса на всякакво желание за оптимизиране на разходите и като цяло – лошо управление. В този смисъл наистина идеята, че сега настоящите управляващи трябва да платят сметката на тези, които си отидоха, е факт, защото една актуализация на бюджета преди всичко значи лошо управление до момента.
Бих искал да кажа две-три думи за така наречените „региони в растеж” и тези 370 милиона, които така и не разбрах за какво бяха похарчени. Има ли човек в залата, който ще излезе и ще ми даде пет примера с тези 370 милиона какво конкретно е направено, какво е построено, какъв е ефектът и колко работни места са създадени? Защото идеята беше тези проекти да създадат нови работни места, да създадат траен икономически растеж.
Много изненадващо беше по какъв начин се кандидатстваше. Кандидатстваше се с проекти от една, две, максимум три страници за милиони. Извинявайте, в своята практика аз не съм виждал такива уникални процедури за кандидатстване за десетки милиони лева.
Разбира се, спирането на част от еврофондовете също е нещо изключително важно. Мисля, стана ясно на всички, че без отпушване на еврофондовете – аз съм искрено щастлив, че беше отпушена Програмата „Околна среда” – да очакваме завъртането на икономиката, да очакваме растеж очевидно е невъзможно.
И накрая, КТБ – черешката на тортата. Така и не разбрах как става така, че в тази мила наша държава нито правителство, нито БНБ, нито контролните институции, нито ДАНС, нито структурите, които са призвани да пазят националната сигурност, не разбраха как се изпариха 4 млрд. лв.
Какво са 4 млрд. лв.? – Пенсиите на пенсионерите за шест месеца, на всички български пенсионери! Така и не разбрах имало ли е конкретни сигнали, конкретни данни, работило ли се е по това, какво правят службите, които отговарят за националната сигурност. Може би най-важното е да мачкаме политическите опоненти, а понякога и нашите приятели, за да ги държим и контролираме.
Искам да знам от тук насетне, тук в тази зала, ще създадем ли такава структура и такъв режим на функциониране, че когато говорим за национална сигурност ясно да осъзнаем, че финансовото състояние на държавата и възможността да се изпарят 4 млрд. лв. е нещо изключително и от първостепенно значение.
Искрено бих се надявал дебатът за КТБ да не приключва. Знам, че някой иска да гласуваме актуализацията на бюджета, да оправим нещата с Фонда за гарантиране на влоговете и всичко да бъде забравено. Да изчезнат едни 4 милиарда, които са три-четири бюджета на София за три-четири години или примерно са лекарствата на всички пенсионери в България за една година, и в края на краищата да няма никой отговорен, или някаква счетоводителка, някаква касиерка, ръководството на БНБ и всички контролни органи – нищо!
Уверявам Ви, че ние от Реформаторския блок ще повдигаме тази тема поне веднъж месечно.
Уверявам Ви, че ще настояваме на всяка цена да се възложи на оторизирана световна компания, която да тръгне по пътя на тези пари и да видим къде са парите. Очевидно е, че една значителна част от тях са в различни активи, в различни точки на света, друга значителна част от тях се движат по разни банки в целия свят, но в края на краищата българското общество иска да узнае как стана така, че 5-6% от брутния вътрешен продукт изчезна и никой не разбра за това, някой го проспа или някой помогна това да се случи.
На финала аз бих се надявал, че колеги от групите от опозицията биха подкрепили тази актуализация, защото наистина това е единствено възможното в този момент. Никой не би искал страната да спре да функционира, или важни системи да останат недофинансирани в изключително тежкия период, който ни предстои – зимата. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Реформаторския блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Много последователно бяха обсъдени аргументите „за” и „против” актуализацията на бюджета за 2014 г. и според мен израз на добра воля и на политическа отговорност е, че голяма част от партиите застават зад реалната необходимост да бъде направена актуализация.
Някои от политическите партии обаче подкрепят само идеята, но не и конкретно предложението за актуализация, което е направено надлежно по финансови разчети и по финансови сечения.
Както беше многократно споменато до момента, обсъждахме темата през последните две седмици, темата с актуализацията на бюджета инкорпорира в няколко стратегически въпроса, два от които са натрупаното отрицателно бюджетно салдо и релевантно на това предстоящо увеличение на държавния външен дълг.
В контекста на тези два въпроса, уважаеми колеги, моля да имате предвид, че управлението на бюджетния дефицит е дългосрочен въпрос, който намира пряко отражение както в месеците до края на годината, така и в проектобюджета за следващата отчетна финансова година – 2015. Управлението на бюджетния дефицит под рамките на критичния минимум – 3%, е въпрос на добре структурирана и диференцирана фискална политика.
Успокояващо лично за мен е, че за 2015 г., уважаеми колеги, разполагаме с много бюджетни и финансови инструменти, използването на които би довело до урегулиране на процеса по дефицита.
Недопускането бюджетният дефицит да надхвърли 3% ни поставя в балансирана и дългосрочно стабилна позиция на фискалната ни политика. По този начин ще избегнем сътресения в макроикономически план, в социален план и бихме избегнали също така сътресения в планирането по отношение на преките чуждестранни инвестиции.
Ефективното управление на бюджетния дефицит респективно води и до ефективното управление на външния дълг на България.
Уважаеми колеги, някой от нас днес попита: по какъв начин обикновеният човек се интересува от тази тема и как актуализацията на бюджета го интересува пряко? Според мен отговорът на този въпрос се касае в следното: нека не забравяме, колеги, че актуализацията на бюджета би отпушила плащанията на вътрешно държавно ниво, в същото време актуализацията на бюджета ще раздвижи плащанията между държавата и бизнеса, ще намалее прекомерното увеличение на междуфирмената задлъжнялост вследствие на директни неразплатени плащания, произтичащи от държавата.
Темата е важна не само за министерствата да поемат своите извънредни плащания, но за обикновените домакинства, за малките и средни предприятия в България, които са близо 90% от българския бизнес. Нека помислим за малките и средни предприятия и техните служители, които очакват да работят в по-добра и стабилна финансова и държавна среда.
Ние от Парламентарната група на АБВ ще подкрепим актуализацията на бюджета за оставащия период на финансовата отчетна година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Ташева. (Възгласи: „Е-е-е!”.)
Колеги от левицата, направете път да мине госпожа Ташева. Аз мисля, че умората се преодолява по-лесно в седнало положение. (Смях и оживление.)
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожи и господа народни представители, в тази лавина от цитирани числа и пера българският избирател не можа да разбере в крайна сметка защо за оставащия месец Вие търсите 4,5 милиарда заем.
Аз искам да напомня кога за първи път се появи тази идея. Казуистиката на преждеговорившите не може да скрие, че имаше нарочна атака за ликвидиране на една банка и подпомагане на друга. Нали така? Едната банка получи ликвидна помощ от над 1 млрд. лв., а другата банка беше руинирана, включително и с прякото участие на гуверньора на БНБ.
Въпросните 4 милиарда, които според господин Зеленогорски са изчезнали, са всъщност разликата от прилагането на стара и нова методика. Била е приложена нова методика – нали така, в резултат на която са силно обезценени активите на банката и никой не знае и не може да гарантира, че ако същата методика бъде приложена към други банки, и на тях няма да им изчезнат милиарди.
Аз имам усещането, че всички Ваши изказвания, имам предвид тези на дясната част, бяха насочени към това да се създаде някаква психоза на спешна необходимост от тегленето на 4,5 млрд. евро, които ще загробят... (Реплики от ГЕРБ.) Да, знам, че е лева сега.
Искам да Ви напомня, че за първи път се заговори за тегленето на милиарди заеми след като Вашия лидер и собственик – мога да кажа – на Вашата партия, се върна след една потънала (шум, оживление и реплики от ГЕРБ) в мъгла 8-дневна командировка във Вашингтон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Ташева придържайте се към дебата, който водим в момента. Той е по отношение на актуализацията на бюджета за 2014 г.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Така. Първа сред равни, искам да Ви кажа, че аз се придържам точно към темата.
Кога за първи път се заговори за това, че финансовата система в България била нестабилна? Трудно ми е да имитирам, разбира се, лидера на ГЕРБ, но той каза, че от катастрофа сме минали към бедствие или обратно, правеше някаква разлика между чуждицата и нейния български аналог.
Ето, тогава се заговори за вземане на многомилиардни заеми, които очевидно ще поробят и следващите български поколения. Не знам защо зад този аспект от актуализацията днес не става дума? Минавате покрай него по терлици.
Иначе няма никакви основания заради една сменена методика или методика, създадена специално, за да бъде ликвидирана една банка и заметени следите на някакъв грабеж, да се прави актуализация на бюджета, особено след като остава един месец. (Ръкопляскания от Парламентарната група на „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики на госпожа Ташева? Няма.
Други народни представители? Няма.
Министър Десислава Танева има думата, но преди това министър Владислав Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Вие сте свободни да изразявате всякакви позиции и Конституцията е определила това Ваше право. Но моля да имате предвид, без да адресирам към когото и да е от Вас, за подобни спекулации, каквито чух преди секунди от хора, които искат да бранят националния интерес, и то заявяват категорично, че искат да бранят националния интерес, да бъдат много предпазливи, засягайки тези, които могат и ще бъдат използвани срещу Република България. Не упреквам никой в специален частен интерес. Моля от висотата на Вашите постове, на Вашата позиция като народни представители, мислете, че всяка Ваша дума и всяко Ваше действие или бездействие от този най-висок форум може и ще бъде използвано като аргумент срещу Република България. (Ръкопляскания от Парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Десислава Танева има думата. (Реплика на народния представител Магдалена Ташева.)
Какво желаете, госпожо Ташева?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение на какво? Не сте спомената поименно, проверете текста в правилника.
Слушаме Ви, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, и ще бъда съвсем кратка, с една молба към всички Вас – да подкрепите предложената актуализация на бюджета, защото той е жизнено важен за сектор „Земеделие” и в частност за българските животновъди. Ако щете, този мой призив го разберете и като призив от браншовите организации в сектора, с които сме в ежедневен контакт.
Искам съвсем накратко да обясня и колегите от предния мандат в Народното събрание ще си спомнят дебата – тук виждам колеги от Комисията по земеделие, с които бяхме заедно, дебата по отношение на Бюджет 2014 г. за сектор „Земеделие” – предвидените средства за животновъдите там бяха близо два пъти по-малко от необходимите.
За първи път българските животновъди на дата 16 октомври нямат национални доплащания. Не само това! За първи път към това време на годината българските животновъди са получили най-малка част от националните доплащания за глава животни. Като прибавим към това, че тази година е най-тежка за сектора поради вътрешни фактори. Визирам болестите през последната година, забавената реакция от страна на държавата – ако щете, това е наша отговорност – да платим обезщетенията. И външните фактори – последствията от руското ембарго, и сриването на цените на тяхната продукция.
В актуализацията на бюджета са заложени 70 млн. лв. – средства за Фонд „Земеделие”, които са жизнено важни за оцеляването на сектора.
Целият този дебат е малко продължение на дебата, който водихме през месец декември миналата година за нашия сектор, и проблемът, който възникна сега, на практика е планиран.
Не само Ви призовавам да подкрепите бюджета, но Ви призовавам това да стане максимално бързо. Вече сме в края на месец ноември и цените падат, цената на млякото пада. Обезщетенията за „син език” тепърва започнаха да се изплащат, от петък. В разчетите за актуализацията на бюджета, в частта за Министерството на земеделието и храните, са заложени и средствата за авансовото плащане по договора за купуване на ваксина, за да се ваксинират животните през месец февруари следващата година и да спрем разпространението на болестта. Към момента щетите от разпространението на болестта „син език” са близо 28 хиляди овце и кози. Това се случва за първи път в такъв мащаб в последните години.
Казах, че ще бъда кратка. Завършвам с това. По принцип общият размер на националните доплащания за животновъдите са около 84 млн. лв. В 2014 г. рекордно ниски средства за подкрепа са дадени на „Плодове и зеленчуци”, така че дори със заложените 70 млн. лв. по сметката като средства за Фонд „Земеделие” няма да могат да се изплатят в пълния размер националните доплащания на животновъдите, но ще бъдат съществена подкрепа за тежката ситуация, в която се намират. Благодаря. (Ръкопляскания от Парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Има ли други желаещи народни представители? Не виждам.
Разискванията са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет Република България за 2014 г. с вносител Министерският съвет.
Гласували 206 народни представители: за 123, против 42, въздържали се 41.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Председател, имам две процедури.
Моля, на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, срокът за предложения по приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 402-01-2, да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение.
Гласували 197 народни представители: за 154, против 36, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Второто ми процедурно предложение е на същото основание.
Моля срокът за предложения по приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 402-01-5, да бъде също три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя обратно предложение. В пленарната зала прозвучаха сериозни аргументи, с които трябва да се променят Законът за гарантиране на влоговете, Законът за Сметната палата, както и редица други закони. Не би следвало този срок да е тридневен. Ето защо правя обратно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Менда Стоянова за съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
Гласували 201 народни представители: за 148, против 42, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Господин Ерменков, заповядайте за процедура по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Моята процедура по начина на водене е свързана с това, че не можахме да използваме правото, не ни беше дадена възможност за обяснение на отрицателен вот. И според мен не че нещо страшно се е случило, че хората не са чули защо някои от нас са гласували отрицателно, но просто е малко в разрез с парламентаризма. Благодаря.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие заявихте ли желание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков. Злоупотребявате с права. Знаете, че винаги, след като се обяви резултатът и се покаже по групи, има възможност, който желае, да заяви отрицателен вот. Нямам задължение след всяко едно гласуване да призовавам към отрицателен вот. (Шум и реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Аз поисках, но Вие дадохте думата на госпожа Менда Стоянова за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, ако сте дали знак и не съм Ви видяла. Ще бъда по-осторожна и ще следя Вашето желание за отрицателни вотове занапред.
Утре – редовно пленарно заседание, с начален час 9,00 часа.
Поради изчерпване на дневния ред за днес закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 17,52 ч.)


Председател:
Цeцка Цачева

Заместник-председател:
Димитър Главчев

Секретари:
Александър Ненков
Иван Иванов