Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към нашата законодателна програма за днес, позволете ми да направя следното обръщение.
На днешния ден светът отбелязва 25 години от приемането на Конвенцията за правата на детето от Общото събрание на ООН. Няма съмнение, че това е забележително събитие, към което ние като народни представители сме съпричастни и ангажирани. Ще припомня само, че Конвенцията е ратифицирана от 194 държави и е най-бързо и най-широко приетият международен договор в историята на човечеството.
Добре известно е, че Република България ратифицира Конвенцията с решение на Великото народно събрание от 11 април 1991 г., с което заедно с останалите държави се ангажира да зачита и осигурява всички права на всяко дете. Сред тях – правото на живот и развитие, правото на закрила, на достъп до здравеопазване и образование, на свобода за изразяване на мнение, на свобода от насилие и експлоатация.
Днес сме длъжни да отчетем, че Конвенцията допринесе и за постигането на забележителен напредък за милиони деца по света и със задоволство да отбележим, че българският парламент последователно работи за синхронизиране на националното законодателство с Конвенцията.
Сред постиженията на страната ни е деинституционализацията на грижата за деца, което доведе до намаляване на дела на децата, отглеждани в институции с 40% за последните 10 години. Все още обаче нашите деца очакват от нас като законодатели нови решения, тъй като над три хиляди живеят в институции, 21 хиляди деца никога не са прекрачвали училищния праг или са напуснали училище още в начален етап, а много български деца са в риск от бедност или социално изключване.
Нека в деня, в който отбелязваме 25 години от Конвенцията за правата на детето, заедно потвърдим, че пред българския парламент стоят предизвикателството и отговорността да приемаме закони и да правим необходимите законодателни промени, които трайно да гарантират закрилата на децата в риск, достъп до качествено образование и здравеопазване, достъп до правосъдие, подкрепа за семействата и гарантиране на равни възможности за развитие на всички български деца.
Народното събрание през следващите дни е домакин и на фотоизложба на Уницеф – „Детските права имат лице и история”, която вярвам, че ще предизвика интерес сред всички народни представители. Благодаря за вниманието.

Преминаваме към деловата ни работа – точка 6 от нашата програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпил е доклад на Временната комисия по правни въпроси.
Господин Лазаров, моля да ни представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„Д О К Л А Д
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 402-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2014 г.
На свое заседание, проведено на 13 ноември 2014 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 402-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 ноември
2014 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Таня Милева – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Лазарина Стоичкова – съветник в кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и господин Ивайло Иванов – директор на дирекция „Обществени поръчки и правно обслужване” в Агенция „Пътна инфраструктура”.
Законопроектът бе представен от госпожа Лиляна Павлова.
Предложените изменения обхващат разпоредбите, свързани с провеждане на процедурата по отчуждаване на имоти. Тези изменения целят да се ускори процесът на изграждане на значими национални обекти и обекти от първостепенно значение, както и своевременното усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз, без да бъдат нарушавани правата на собствениците на имоти. Предложените изменения обхващат не само Закона за държавната собственост, но чрез Преходните и Заключителните разпоредби касаят и Закона за общинската собственост.
Първата група изменения предвижда в случаите, в които адресът на лицето не е известен или то не е намерено на настоящия или на постоянния му адрес, съобщаването на акта за отчуждаване на имот за държавна или общинска нужда на заинтересованото лице да става по реда, предвиден в чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, съответно от инвеститора на обекта, областния управител, кмета на общината.
Втората група промени се отнасят до момента, в който имотът се счита за отчужден. Предлага се актът на Министерския съвет, съответно на областния управител, да влиза в сила, когато не е обжалван и паричното обезщетение е преведено по сметка на правоимащите лица, а ако такава не е посочена – по сметка на областния управител. В случай на обжалване актът за отчуждаване влиза в сила и имотът се счита за отчужден след превеждане на паричното обезщетение въз основа на решение на съда.
Третата група изменения касае възможността при допуснато предварително изпълнение върху имот, обект на отчуждаване, инвеститорът да влезе във владение на имота преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила.
Предпоставките, при които е допустим въвод на инвеститора в имота са изрично изброени – да е налице влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект, да е преведено предвиденото в акта обезщетение на правоимащото лице и имотът да не представлява единствено жилище. Предвидени са правила относно извършването на въвод във владение на имота, както и механизми за защита на правата на собственици на имотите, които се отчуждават.
Аналогични изменения се предлагат и в Закона за общинската собственост по отношение на възможността инвеститорът да влезе във владение на имота преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила.
В дискусията взеха участие господин Емил Димитров, господин Филип Попов, госпожа Мая Манолова, господин Данаил Кирилов, госпожа Десислава Атанасова, господин Петър Славов, господин Свилен Иванов, господин Димитър Лазаров. Участие в дискусията взе и госпожа Евгения Каменова – представител на Инициативния комитет на собствениците.
В хода на дискусията господин Димитров изрази мнение, че законопроектът следва да има национален обхват, но посочи, че ще подкрепи предлаганите изменения на първо четене, за да бъдат бързо усвоени средствата от фондовете на Европейския съюз и да бъдат осигурени работни места.
Господин Попов изрази съгласие с целите на законопроекта, но подчерта, че така предложен той не отговаря на Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. по отношение на предложения начин за съобщаване на актовете за отчуждаване, както и по отношение на предварителното изпълнение на акта за отчуждаване.
В тази връзка, госпожа Мая Манолова постави въпрос относно момента, в който приключва отчуждителната процедура при предварителното изпълнение, както и как ще бъде гарантирано равностойното обезщетение.
Госпожа Стоичкова обясни, че с цел балансиране на законосъобразност и целесъобразност е предвидено още на етап отчуждаване, инвеститорът да може да влезе в имота, без да се ограничават правата на собствениците. Освен това обезщетението ще бъде гарантирано дори и при предварително изпълнение.
Господин Ивайло Иванов добави, че изрично е предвидено, че инвеститорът може да преведе по сметка на областния управител и сума в размер в акта за отчуждаване като обезщетение, която да служи за гаранция за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението. Господин Славов поиска представителите на вносителя да потвърдят, че предложените изменения са съобразени с решението на Конституционния съд и не му противоречат.
Господин Кирилов уточни, че по отношение на предварителното изпълнение съгласно предвидените изменения въводът на инвеститора в имота е последващо действие, след като е налице съдебен акт, който допуска изпълнението. Той подчерта, че всички народни представители могат да внесат своите предложения по настоящия законопроект между първо и второ четене.
Госпожа Каменова изрази безпокойство, че предложеният законопроект не предлага решение на основни проблеми, като оценяването на земеделската земя според категорията й. В отговор госпожа Павлова я увери, че е запозната с тези проблеми и че има екип, който работи за решаването им. Тя подчерта, че настоящият законопроект не може да реши конкретния казус.
След проведената дискусия и обсъждане Временната комисия по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 402-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2014 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Не виждам представител на вносителя, поради което няма как да му дам думата, за да ни представи законопроекта.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Този законопроект се прие във Временната правна комисия, като представителите на БСП лява България не го подкрепиха, поради някои съображения, част от които сега ще споделя с Вас.
На първо място, считаме, че този важен законопроект би следвало да се гледа най-малкото от постоянна комисия като водеща и съответно съпътстващите комисии. Същият касае промени в Закона за общинската собственост – няма да има доклад на съответната постоянна комисия. Няма и становище от Сдружението на общините.
На второ място, променен е начинът на уведомяване на заинтересованите лица. В проектозакона уведомяването става единствено съгласно чл. 61, ал. 3 от АПК, като отпада обявяването в „Държавен вестник”. Явно вносителят не е заложил много на публичността в цялата тази процедура.
На трето място, съгласно мотивите на Решение № 6 от 15 юли 2013 г. по Конституционно дело № 5 от 2013 г. на Конституционния съд, ще Ви цитирам точните мотиви в това решение: „С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имота – частна собственост, и да започне строителни дейности, преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването – отново повтарям – преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост.”
С промените, предложени в законопроекта в чл. 39б „допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60 от АПК инвеститорът следва да бъде въведен във владение преди да е влязъл в сила съответният административен акт”, явно така направеното предложение не съответства с Конституцията. Наистина се учудвам, защото знам кой е вносителят и всички го знаем. Явно за сервилността граници няма.
Нещо повече, в Народното събрание е постъпило становище от заинтересовани лица по отношение на тези промени. Това са собствениците на имоти, подлежащи на отчуждаване, така както са ги описали, от кварталите на гр. София, Требич, Илиянци, Бенковски, Враждебна, Малашевци и Орландовци. Аз напълно споделям тяхното становище, но поне по две точки бих желал да споделя и с Народното събрание.
В своето становище те пишат, че в случай, че бъде приет чл. 39б от Закона за държавната собственост относно предварителен въвод, в случай че отчуждаването не се осъществи или бъде отменено съгласно новия чл. 39б, ал. 9, това ще доведе до следните загуби: разходи от бюджетите на държавата и общините – на първо място; загуба на вложените до момента средства; разходи за разрушаване на построеното; разходи за възстановяването на имота във вида към момента на завземането му; обезщетения и за вреди върху имота на собственика; финансови санкции от Европейския съюз, ако междувременно бъдат усвоени средства от фондовете на Европейския съюз – те ще трябва да бъдат върнати, което представлява нередност и могат да бъдат наложени допълнителни финансови санкции.
Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост според тях ще забави отчуждаването, защото собствениците ще водят по три съдебни дела вместо както е в момента – по едно, а именно за въвода във владение по чл. 60 от АПК например дали има влязъл в сила ПУП, за оценките на имотите, за обезщетение за времето между въвода във владение и влизането в сила на отчуждаването или за обезщетението при неговата отмяна.
Наистина слабите места в процедурата, които могат да отнемат най-много време, са личното съобщаване на актовете на заинтересованите лица. За съкращаването на времето обаче не е нужно изменение на някой закон, а по-добра организация на работата на инвеститора – на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерския съвет, общинските администрации по прилагането на закона. Освен това съкращаването на времето считам, че не трябва да е за сметка на публичността в процеса – отпадането на обявата в „Държавен вестник”.
Целта на законопроекта е ясна – ускоряване на процедурата. Предвид обаче явното противоречие с мотивите на Конституционния съд по отношение въвода във владение преди влязъл в сила административен акт за отчуждаване, поради тези причини най-малкото считам, че не бих могъл да подкрепя дори и на първо четене този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Лазаров, втора – господин Кирилов, трета – господин Миков.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, добре е, че представителите на БСП са направили еволюция във възгледите си за защита на частната собственост, макар че все още се прилагат реституционните закони.
Що се касае до хвърления тук упрек – видите ли, ами Министерският съвет е вносител на този законопроект, на служебното правителство Министерският съвет.
Само че Вие пропуснахте да кажете изрично, че действието „въвод“, преди да е влязъл в сила административният акт, става с решение на съда. Това е, което Вие нарочно не го казвате. Иначе, добре е, че защитавате частната собственост. Добра еволюция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, действително има напрежение в част от групи отчуждени собственици в софийски квартали и това е във връзка с отчуждителните мероприятия по отношение на Северна тангента. Смятам, че ние добросъвестно представихме техните мотиви, включително и на заседанието на Временната правна комисия – и на двете заседания впрочем, и на това, в което не се допусна гледането, и на това, в което се гледаше по същество за първо четене, присъстваха представители на отчуждените собственици.
За да изясня и да Ви репликирам, ще уточня следното: предложената процедура по никакъв начин не засяга започнатите дела от собствениците. Те имат възможността да защитят правата си пред съд и съответно да получат обезщетение.
Що се касае до правната възможност за защита, те си я запазват, господин Попов, тя е гарантирана, но им се отнема възможността да изнудват инвеститора, отнема им се възможността да изнудват държавата или общината и да бавят това мероприятие, което и без това е забавено повече от две години. Включително в дебатите по комисията – Вие бяхте свидетел, че собствениците говорят, обсъждат, контактуват с Агенция „Пътна инфраструктура”, тоест голяма е вероятността в част от споровете да се достигне до съгласие и извънсъдебно, тоест и да се прекратят съответно делата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Трета реплика – господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, явно тези неща, тази материя Ви е малко чужда и не я разбирате. (Смях от БСП ЛБ. Оживление.) На теория сте чели, чели, чели, ама не сте го доразбрали. (Реплики от БСП ЛБ.)
Какво се получава на практика? С това, което имаме към момента, даваме възможност, както каза и господин Кирилов, на собствениците на имоти да изнудват държавата, общините, изпълнителите, инвеститорите и така нататък. В 100% от случаите собствениците на имоти претендират по съдебен ред за стойността на имота, за оценката, която им се прави, за сумата, която се плаща за техния имот. Самото обжалване за процедурата на отчуждаване се прави на много по-ранен етап и в съвсем други закони – когато се прави ОВОС, когато се прави ПУП, когато се прави парцеларен план и така нататък.
В случая не бива да даваме възможност заради дело за стойността на оценката, което може да се проточи година, две, три и докато мине през три инстанции – да се бавят големи инфраструктурни проекти с три години. Това на практика означава, че ако дадем възможност на собствениците да жалят оценката три години, а по-голямата част от големите инфраструктурни обекти се правят с европейско финансиране и бавейки се три години, ние рискуваме да загубим европейското финансиране, докато един, двама, трима или петима собственици жалят стойността на оценката в съответния административен съд, докато стигнат до трета инстанция.
Много Ви моля, когато се изказвате от трибуната, погледнете какво се случва и в практиката. В 100% от случаите не се обжалва самата процедура на отчуждаване, а се обжалва оценката за отчуждаването. Всички собственици спорят единствено и само за цената, която им се плаща. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо Председател.
Така че най-нормалното е да се премине към предварително изпълнение, а оценката – нека съдът е този, който реши и определи каква да бъде тя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Лазаров, така, както е записано в законопроекта – въвода във владение, предварителното изпълнение става по чл. 60 от АПК. Явно не сте ме разбрали и аз ще Ви повторя.
Съгласно Решение № 6 с предоставянето на възможност на инвеститора да влезе във владение на имота, господин Лазаров, това действие да се извърши, се нарушава Конституцията. Това са мотивите на Конституционния съд, не съм ги измислил аз. Не заблуждавайте колегите тук, че става въпрос за въвод във владение, който е извършен от съда, поради което явно няма да бъде противоконституционно. Конституционният съд явно пак ще има работа с този закон.
Господин Кирилов, Вие много добре знаете, че правната възможност за защита на всеки един от заинтересованите лица, на всеки един гражданин-собственик, за осъществяването има определени преклузивни срокове. Вие знаете откога започват да текат тези срокове и като отпадне възможността за обявяване в „Държавен вестник” и се лепне на таблото това обявление, най-малко 90% от собствениците няма да могат да разберат изобщо, че са влезли в тази процедура.
Господин Михов, аз ще си взема бележка от Вашите високи юридически познания (оживление), но, моля, излезте пред тези собственици и им кажете, че те са рекетьори, което току-що споделихте тук с нас в залата. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станислав Иванов – за изказване. (Реплика от народния представител Искрен Веселинов.)
Съжалявам, господин Иванов, преди това имаше друга заявка.
Заповядайте, колега, прав сте – имате думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Още в първото изказване горе-долу се очертаха демаркационните линии. Ясно е, че става дума за нещо, което е от голям обществен интерес. Ясна е обществената заинтересованост от бързо изграждане на инфраструктурата, от благоустрояване и прочие. Същевременно е ясно, че имаме и конституционно закрепено право на собственост, което трябва да бъде защитавано. В този дух е някак си неуместно, когато сме управляващи и желаем едни проекти да вървят по-бързо – да бъдем на една позиция, а в другата на опозиция – в друга.
Аз имам няколко въпроса към водещата комисия. Моля да бъда извинен, ако на част от тях е било отговорено по време на доклада – първоначалния, но наистина не се чуваше в залата.
Става дума по отношение на задължението на Комисията да установи наличието на мотиви по чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове и съответно това, че на нас ни прави впечатление, че липсват мотиви по две от точките в този член, а именно финансови и други средства, необходими за прилагане на новата уредба, както и по т. 5: „Анализ на съответствие с правото на Европейския съюз”. По другите точки, примерно, по т. 1 липсват причините, които налагат приемането, по § 2, по § 4, т. 2, по § 5, по § 7 и по § 9 – мотиви. Същото се отнася и по т. 2 на закона. По т. 4 изцяло липсва частта за очакваните финансови резултати. Липсва становище на общините, което също според нас е процедурен проблем. Както знаете, същият този Закон за нормативните актове, казва, че ако липсват подобни доклади или съответните мотивировки по ал. 2, не бива да бъде обсъждан от съответния компетентен орган.
Нас също ни притесняват ред въпроси. На първо място, започваме от обществения интерес – колко ще се наложи да плаща държавата или съответно общините, ако след един, установено по-късно като неправомерен въвод във владение, се наложи унищожаването на извършеното строителство и връщане, възстановяване на имота във вида, в който е бил получен от държавата. Това говорим вече и за загуба на средства от Европейския съюз и санкции, включително, ако се стигне до тази хипотеза. Примерът със Северната скоростна тангента, който беше даден, също е меродавен, защото там се жали не само цена, там се жали и процедурата по отчуждаване и има поставен въпроса за ПУП-овете – дали са законни, дали изобщо ги има. Примерно, събарянето на една такава процедура може да доведе до сериозни негативни резултати за държавата, тук не говорим за частния интерес.
По отношение на предварителното изпълнение също се притесняваме от записаната хипотеза. Както знаете, чл. 17, ал. 5 от Конституцията казва: „Принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.”
От нея става ясно, че за да настъпи отчуждителния ефект, следва да бъде получено преди това равностойно обезщетение. В този дух вероятно пак наистина ще имаме проблеми в Конституционния съд, а как ще реши той, това вече е негова воля.
Като става дума за собствениците, смятаме, че в съответните текстове не е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Веселинов, извинявам се, бихте ли си поставили картата по-точно, защото не Ви се отчита времето на монитора. Извинявайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Извинявам се, приключвам.
Считаме също, че този проект не залага справедлива процедура за оценяване, но това е поправимо, защото ние между първо и второ четене бихме могли да внесем по-добра процедура. Става дума за така наречените „пазарни аналози”, чието търсене понякога може да стане мисия невъзможна. Абсолютно немотивирано е за нас отпадането на ипотеките като мерило, защото това е най-често срещания в момента аналог.
В заключение, ние от Патриотичния фронт сме наясно, че темата е деликатна, че тя трябва да търси баланс. Смятаме обаче, че този законопроект не е добра основа за този баланс. Разбира се, с интерес очакваме допълнителни пояснения от водещата комисия, но като цяло в този вид трудно бихме могли да го подкрепим. Може би наистина е редно Събранието да се конституира, редовните комисии да заработят и тогава да се захванем с тази сериозна тема, която е сериозна и за държавата, и за частния интерес в края на краищата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплики?
Господин Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Веселинов! Първо ще кажа с какво не мога да се съглася. Не мога да се съглася, че в законопроекта липсва финансова обосновка, защото като прочетете мотивите му, ще видите, че те са основно финансови. За прилагането на този закон не се предвиждат допълнителни средства. Напротив, ефектът му ще бъде изцяло положителен, тоест ще компенсира вече причинени във времето забави.
С какво ще се съглася? Тъй като времето свърши, аз пропуснах по изказването на господин Павлов да изкажа, ще се съглася с това, което каза господин Попов, по отношение обнародването в „Държавен вестник”. Да, това можем да го предложим между първо и второ четене. Да, добре е това да остане.
Категорично заявих на комисия и сега го заявявам пред Вас – смятам, че всички имаме еднопосочно мнение и становище, че е крайно време да оптимизираме в максимална степен критериите, базата и изискванията при извършване на оценка.
Съгласен съм с това, което казахте за ипотеките, казахме го и на недоволните собственици от Северната тангента. Това не е единственият евентуално недостатък в оценителната процедура. Нека да намерим правилно и съответно решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам само да допълня казаното от господин Кирилов. Трябва да ни е ясно, че предварителният довод може да бъде присъден от съда само при предварително заплащане на стойността, която е в оценката на имота. Така че не се нарушава чл. 5 – мисля, че беше, който изчете господин Веселинов.
От тук нататък при разлика в оценките при следващо решение на съда то се компенсира. Това е предвидено в закона, така че няма опасност хората да останат необезщетени по исковете си за цената на имота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Михов, заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, наистина явно има задълбочен спор. Аз се извинявам, че отново излизам на трибуната, но може би съм длъжен да кажа, че ако имам, ако щете, и частен интерес от този закон, тъй като защитавам интересите на гражданите на област Габрово и на цяла Северна България, тъй като поради това решение на Конституционния съд в момента е спряна процедурата по изграждането на обходния път на град Габрово и тунелът под връх Шипка, който решава един много наболял проблем между разделението на Северна и Южна България.
На практика какво се получава? Аз пак призовавам всички юристи в залата – разбирам, че четете и се хващате за точката в закона, но какво се получава на практика? Земи, които подлежат на отчуждаване, са изкупувани от собственици от разни организации с неясни цели, които впоследствие същите тези организации, имайки средствата и възможностите да протакат делата в съответните инстанции, чисто и просто изнудват държавата да плати по-висока цена. Това е вид печалбарство от тяхна страна и злоупотреба със закон.
Вие можете ли да ми кажете колко отменени процедури по изготвяне на подробни устройствени планове или по ОВОС има в съда? Има връщане за ново разглеждане, има връщане за промяна, но няма отменени. Разберете, че процедурата по обжалване на отчуждаването се прави на ниво подробен устройствен план и на ниво ОВОС. От там насетне при предварително изпълнение собствениците жалят само оценката, нищо друго. Това не пречи на държавата или на общината, или който изпълнява структурния проект да си работи. А цената да бъде такава, каквато съдът реши, но не бива с години наред да спираме големи инфраструктурни проекти, заради, както казах, съмнителни лица и организации, които изкупуват имотите и впоследствие се опитват да изкарат печалба от тази си дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Аз не мисля, че когато създаваме един закон, трябва да разделяме хората на добри и лоши. Смятам, че този закон трябва да бъде еднакво обективен и за двете страни. Да, може да има спекула. Спекула има в целия свят и не се е намерила сила да я преодолее. Но във всеки случай трябва да дадем необходимите гаранции за добросъвестните собственици. Същевременно съм изцяло на позицията, че процедурите по отчуждаване трябва да намерят своя по-облекчен вариант и да бъдат по-бързи и ефективни. В никакъв случай обаче едното не трябва да се бие с другото, трябва да се намери полезният баланс.
Относно репликите към мен, единственото, което чух, е примерно има ли анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Това беше въпрос, който зададох в очакване на някой от комисията да ми отговори, отговор на което не получих. Това ме кара да продължавам да се колебая, че законопроектът, който в момента разглеждаме, не заслужава подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Станислав Иванов, след това госпожа Мая Манолова.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз считам, че моето изказване може би беше по-уместно да го направя като реплика към преждеговоривш колега, но както и да е. Съвсем накратко.
Уважаеми колеги, когато излизате тук – обръщам се към колегите отляво, и говорите тук, от тази висока трибуна, не си играйте със съдбите на хората. Като аргументация в изказването един колега от Вашата парламентарна група спомена конкретни процедури, които са за Северната скоростна тангента.
Уважаеми колеги, знаете ли защо хората са в съдебна фаза в момента и жалят тези процедури? Защото, когато Вие бяхте на власт, те нямаха никаква комуникация с институциите, от една страна. От друга страна, установиха, че предложената цена за отчуждаване на техните имоти е 65 стотинки. Цените, по които са отчуждавани имотите за Южната дъга на околовръстното шосе са над 60 лв. – няма нито едно обжалване. Имаше споразумения, имаше хора, които не бяха съгласни, но в крайна сметка всичко приключи и всички страни бяха удовлетворени. А Вие, колеги, уведомихте тези хора, които са собственици на имоти по Северната скоростна тангента – и не знам с кого точно са се виждали, защото на всички срещи, на които аз съм присъствал с тях, тъй като те са от избирателния район, от който бях издигнат от Политическа партия ГЕРБ – това е 25-МИР, на всички срещи, на които съм присъствал, те казаха, че нямат никаква комуникация с управляващите, а тогава това бяхте Вие.
И като капак накрая те получиха по 65 ст. Затова в момента жалят процедурата. Няма друго, което да ги спира, няма такова нещо! Но подигравката и шамарът, които получиха от Вас, все още им държат руменина по лицето. Тези хора се влачат по институциите.
Откакто господин Лазаров влезе в Агенция „Пътна инфраструктура”, комуникацията беше възстановена. Тези хора идваха по време на работата на Временната комисия, представиха своите искания, чухме ги и ще вземем съответните мерки.
Искам просто да Ви кажа: когато излизате оттук, не си играйте със съдбите на хората, когато сте били виновни Вие и по такъв груб начин сте се подиграли с техни основни права. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колега Иванов, явно не сте ме чули или не сте прочели становището на тези хора. То е разпространено до всички парламентарни групи и касае промените в сега действащия Закон – този, който гледахме в Правната комисия. Там присъстваше представител на тези хора, който не успя, по-скоро не му се даде възможност да вземе становище. Поради тази причина те писмено разпространиха своето становище.
Ако някой си играе със съдбите на тези хора, прощавайте, но това не сме ние, а напротив. Излязохме и казахме какво мислят тези хора в част от него нашето становище, което изложих преди малко пред всички колеги.
Други са, които си играят със съдбите на тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък.
Господин Попов, кога разбрахте за проблема със северната тангента – да Ви попитам? – когато бяхте на власт, или онзи ден на заседанието на Комисията? Най-вероятно сте го разбрали онзи ден, защото Ви е било угодно да го разберете тогава. Не го разбрахте тогава, когато хората искаха срещи с Вас, криехте се, а най-накрая, когато по някакъв начин техният проблем Ви стана угоден, тогава го извадихте.
Да не говорим пък кой им е редактирал становището, но това е друга тема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! През последните дни, всъщност от самото си начало и Народното събрание, и Временната правна комисия работят ударно за Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Успяхме дори да приемем един закон на две четения – Закона за устройство на територията. Обсъждаме промени в Закона за държавната собственост. Вчера минахме и Закона за пътищата. Цялото това ударно законодателство според мен в крайна сметка вместо да изпише вежди, ще извади очи, защото освен че се нарушават всички срокове при разглеждането на законопроектите, се нарушават и основни изисквания към тяхната подготовка. Това е особено неприемливо, когато става дума за законопроекти, внесени от Министерския съвет, какъвто е настоящият случай.
Защо трябва да се спазват правилата при подготовката на законопроектите според мен се вижда най-ясно при този Закон, който обсъждаме в момента. Казано е – формално, че трябва да има освен финансова обосновка – забележете – на действието на дадения Законопроект, но и оценка за въздействието на този Проект. Затова макар формално тук един от колегите да отговори на представителите на Патриотичния фронт, че няма да настъпят необходимости от никакви допълнителни финансови плащания по този Законопроект, на практика ефектите от него могат да бъдат наистина много сериозни и за държавата, и за общините, и за собствениците.
Какво имам предвид? За всички юристи става ясно, че в случаите на предварително изпълнение, при допускане на въвод в отчужден имот, могат да настъпят различни хипотези, защото освен че собственикът може да е обжалвал оценката на имота, на практика може да е обжалвал по същество самото отчуждаване. Ако има данни, че такива дела не завършват благоприятно за собствениците в съда, може би беше нормално тази информация да бъде представена точно от вносителя? На този етап обаче не можем да го твърдим. Още повече как са приключвали предишни съдебни дела не означава, че би гарантирало изхода от висящи и от последващи съдебни процеси.
Впрочем това е другото притеснение – че когато е допуснато предварително изпълнение, то в голяма степен предрешава изхода от съдебните дела. Оставам обаче този въпрос настрана.
Питам: какво би се получило, ако тези, които са обжалвали въвода по същество, спечелят делата в съда? Все пак става дума, доколкото разбрахме, за над 300 дела. Достатъчно е пет дела да бъдат спечелени, когато става въпрос за масив от имоти, това би било проблем.
Тук са и вече всички последващи финансови натоварвания. Не искам да коментирам в какво финансово изражение биха се изразявали освен ако тук някой от Вас не стане и не гарантира, че всички съдебни процеси ще завършат по точно определен начин.
Колко би струвал този Законопроект на собствениците? Признавам си, тъй като не съм се занимавала с тема, не съм коментирала с представители на собствениците в предишни и пó предишни управления техните проблеми. Това обаче, което видях онзи ден на заседанието на Комисията, никак не ме въведе на мисълта, че новата власт е в добра комуникация със собствениците. Жената, която се появи на извънредно, експресно свиканото заседание на Временната комисия, обясни, че екипът от юристи от представителите на съответния комитет изобщо не са могли да дойдат поради мълниеносното съобщаване на датата на това заседание. На практика не можахме да чуем техните правни аргументи.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Нали един присъстваше?
МАЯ МАНОЛОВА: Да, тя присъстваше, но самата тя възрази и обясни, че е чула в последния момент. Тя категорично не беше съгласна с този законопроект.
Първо, не чухме комитета. Второ, това, което чухме от жената, успяла да се появи, беше, че са категорично против.
Макар жената да не беше юрист, доста смислено и аргументирано обясни техните възражения. Тя каза следното нещо: не може Законът за държавната собственост, респективно Законът за общинската собственост в частта за отчуждителните процедури да се пипат на парче и че проблемът е комплексен. Ако тук ще се допуска предварително изпълнение, би следвало да се пипне и частта по отношение на оценките.
Това, което показва съдебната практика – тя, за разлика от вносителите, имаше анализ на съдебната практика, е, че присъжданите обезщетения са няколко пъти по-високи от предварителната оценка. Това означава, че има големи проблеми в методиката на оценяване.
Ясно е какво е казал Конституционният съд: справедливо е това обезщетение, което е постановено от съд. Тук нямаме спор. Следователно критериите за оценяване трябва да бъдат максимално близки до това, което постановява съдът.
Оттук какъв е проблемът за собствениците? Да, действително на тях се плаща обезщетението, но обезщетението, присъдено по тази методика, която на практика се опровергава от съдебните актове, означава, че хората ще чакат в пъти по-високи обезщетения, постановени от съд. Възможно е никога да не ги получат или да ги получат след 2-3-5 години.
Тук апропо си спомням каква беше основната кауза на десницата в по-предишния Парламент, по време на нашето управление. Тогава каузата на господин Костов беше да защитава неприкосновеността на частната собственост, да защитава именно тези собственици, които с години не си бяха получили обезщетенията. А сега се оказва, че десницата вече нехае по отношение на този проблем, не я интересува дали хората ще бъдат възмездени адекватно и дали имат надеждни гаранции да си получат своевременно тези пари.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Да, по 65 ст.
МАЯ МАНОЛОВА: Освен това за юристите е ясно, че така се увеличават няколко пъти съдебните дела, може би три или четири пъти, защото освен стандартните дела срещу отчуждаването по принцип и срещу оценката, вече започват съдебни дела срещу въвода, за обезщетението на периода между въвода и реалното отчуждаване и прочее, и прочее.
В крайна сметка ние няма да подкрепим този законопроект и защото така не може да се законодателства. Не може да се внася законопроект, в който да няма оценка на въздействието, когато става дума за сложни обществени отношения, когато законът е променен няколко пъти, когато има произнасяне на Конституционния съд, който е отменил предходни текстове. Не може експресно да се пуска законопроект, който не отговаря на изискванията, който се претупва през Временната комисия, който се гледа набързо през зала и в резултат на който настъпват маса последици, които са неблагоприятни във финансово изражение и за държавата, и за общините, и за собствениците.
Тук може би трябваше да има и един анализ защо се стига до този проблем. Защото, извинявайте, от публичното обсъждане, доколкото имаше такова, стана ясно, че в редица общини няма никакви проблеми с отчуждителните процедури, че там, където администрацията си е на мястото, в случаите, в които тя има механизми и си върши работата чрез административни процедури да уведомява бързо и надлежно собствениците, изобщо не се стига до тези проблеми, нито до толкова съдебни дела, нито до тяхното размотаване, нито до тяхното разтакаване. Тоест, може би тук нехайството на администрацията, което блокира изграждането на важни инфраструктурни проекти, се поправя чрез законодателни промени, които, от една страна, са на ръба на Конституцията. Не искам да се повтарям, всички са чели конституционното решение. Особено юристите могат си направят изводите как тази промяна е на ръба и не е ясно при следваща атака какво ще се случи в Конституционния съд, но на практика се създават финансови рискове и за държавата, и за общините, и за собствениците без достатъчен анализ на проблемите. Това е, срещу което аз възразявам.
Това не е добро начало за работата на Четиридесет и третото народно събрание. Не може толкова важни законопроекти да се гледат по този начин – без да е взето становище на комитети на собствениците, на неправителствени организации, на Националното сдружение на общините, без да има финансов анализ, без министърът на регионалното развитие или негов представител заместник да е тук. Не може да се приемат закони по този начин. Не може така да стартираме работата на Четиридесет и третото народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Михов – първа реплика.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, аз уважавам много Вашите способности като юрист, но пак Ви призовавам – гледайте практиката. За пет години съм се наслушал как от Вашата парламентарна група за всеки по-спорен закон Вие ни плашите с Конституционния съд. Не знам дали Конституционният съд работи за Вас или под Ваша диктовка, но на почти всеки закон Вие ни плашите с Конституционния съд. Разберете, че практиката е много по-различна. Не бива да правим закони, които са в противовес с практиката. Правете разлика между процедурата по отчуждаване и процедурата по оценка на имота. Това са две различни неща. Никой няма намерение да ощетява собствениците и те по един или друг начин – дали въз основа на оценката или въз основа на решение на съда – ще получат адекватната стойност на имота си.
Аз пак Ви призовавам – дайте ми пример с дело, което е завършило с отмяна на отчуждаване или отмяната на подробен устройствен план, или на ОВОС. Няма такова. Разберете, че практиката е такава. Има важни инфраструктурни проекти. Ние защитаваме интересите или по скоро противопоставяме гражданите по този начин.
Вие казвате: да, пет човека над тангентата имат претенции за цената. Никой не им оспорва оценката за цената. Ни-кой! Но няма как да слагаме за заложник цял един народ, заради процедури, които ние самите не знаем как точно ще се развиват във времето. Разберете – има разлика между оценката и между самото отчуждаване. Никой не оспорва това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, като поднасям възхищението си към Вашето изложение в манипулативната му част (оживление в ГЕРБ) не мога да приема, че Вие не разбирате текста на проекта, който е внесен. И защото няма да успея за две минута да изложа всичко против Вашето становище, ще се опитам само да го маркирам, а очевидно ще поискам отделно изказване.
Уточнявам: в законопроекта е предложено съдът – съдът, не администрацията, а съдът – да допусне предварително изпълнение само ако спорът е за цена. Ако спорът е за друго – по отчуждението, разбира се, няма да има съд, който да допусне предварително изпълнение. Съдът допуска предварително изпълнение, ако се спори по цена.
Вие подробно разказахте за госпожата, която мигновено, експресно, но въпреки това е присъствала в заседанието. Аз не исках да коментирам подробно, явно и Вие знаете доста за въпросната госпожа, но АПИ изрично уведомиха: госпожата не е собственик там, тя представлява Агенция за недвижими имоти. След като агенциите за недвижими имоти са разбрали, че дебатираме експресно този въпрос, а предният път имахме възможност, но Вие не допуснахте да слушаме самите собственици, значи Комисията все пак е работила максимално публично и максимално прозрачно.
Уточнявам също така следното и го кажете ясно на колегите: този режим, госпожо Манолова, работи повече от две години, няма да кажа три, но той работи повече от две години. Работи не само в София за Южната дъга. Работи на цялата територия. Единственият проблем беше, че администрацията допуска предварителното изпълнение. Това искаме да сменим – съдът не го допусне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Ненков. Освен ако не желаете да отстъпите на господин Лазаров, тъй като ще вземете изказване, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Аз ще се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, тук се повдигна въпрос от госпожа Манолова, че нямало оценка. И това е от една партия, която предлагаше, че ще разкрие 250 хиляди работни места, а последицата беше, че бяха спрени еврофондовете. Естествено смисълът на този законопроект е да се усвояват тези еврофондове и да има работни места. Така че в тази част на това манипулативно изказване мисля, че няма какво повече да коментираме.
По отношение на справедливата цена, това е решението на Конституционния съд, в този законопроект е предвидено: един път се превежда обезщетението, което е предвидил инвеститорът, в същия размер още един път се превежда по сметка на областния управител и на различни институции, ако съдът прецени по-висока цена, да може незабавно това обезщетение да бъде усвоено. Между другото такъв законопроект действа в Германия. В 2011 г., когато за първи път се прие, беше реципиран този опит.
И трети път се предвижда в този законопроект тези, чиито земи се отчуждават, да има право да получат обезщетение за пропуснати ползи.
А по отношение на цените – няма как в закон да запишем и цените. Ако това беше възможно, Вие щяхте, предполагам, да запишете в закон това, което се случи със заменките, когато заменяхте частни имоти, оценени на стотинки срещу имоти, оценени в стотици хиляди евро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На третата реплика мисля, че няма смисъл да отговарям, защото тя не беше правно обоснована, макар произнесена от юрист. Ако ще трябва да й отговарям, ще трябва да тръгнем да изследваме причините, заради които бяха спрени еврофондовете, и ще стигнем точно до причината, до приемането на подобни законопроекти, а именно действията, включително на столичната администрация, тъй като заради нарушения в обществените поръчки на Столична община и на община Бургас бяха спрени еврофондовете по Програма „Околна среда”. Може би трябва да го повтаряме и ние всеки ден от парламентарната трибуна, за да спрете да злоупотребявате с тази тема. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Но ако ще говорим конкретно за внесения законопроект, тук, уважаеми колеги, хипотезите са много и най-различни. Да, съгласна съм, че предварително изпълнение според предложения текст може да бъде допуснато за един имот, при който е жалена само оценката на обезщетението. Но това не означава, че съседният на този имот няма съдебно дело, в което да обжалва по принцип отчуждаването! И тогава какво излиза? Багерът влиза в рамките на един имот и не влиза в съседния.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Няма да правим национализация – всяко дело си върви отделно!
МАЯ МАНОЛОВА: Проблемът е друг – ако този законопроект беше внесен по всички правила на Закона за нормативните актове и на парламентарния Правилник, той трябваше наистина да има анализ на ситуацията, анализ на причините, анализ на възможните решения и последствията от тези решения, защото очевидно във всяко решение има плюсове и минуси. Само че тук това абсолютно отсъства и поради тази причина не моето изказване е манипулативно, а мотивите на този законопроект са манипулация, защото те не представят цялата истина!
Не искам повече да задълбавам в тази посока. Позволих си да цитирам решението на Конституционния съд, защото наистина то налага тези законови промени. Ако не нашата парламентарна група, защото ние изобщо не сме коментирали атака на този законопроект, е възможно други субекти да го атакуват пред Конституционния съд. Тук според мен не трябва да стои угрозата за това дали ще бъде атакуван един или друг текст от закон, а угрозата за това дали си позволяваме в законодателната дейност да нарушаваме Конституцията! Интересите на различните субекти могат да бъдат различни, но в крайна сметка Конституцията трябва да се спазва и това трябва да бъде ръководното начало в работата на Народното събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И последно изречение. До всичкото това не би се стигнало, ако се спазват и процедурите в Парламента. Казвам го, преди да се приеме новият парламентарен Правилник. Ако бяха чути от Сдружението на общините, ако бяха чути неправителствените организации, ако бяха чути не прекупвачи на земи, както тази госпожа, а комитетът на истинските собственици, наистина можеше да се стигне до по-добри решения. Сега просто си правим законодателство „на ура”, законодателство на юруш. Няма как да е добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Много неща се казаха в дискусията по внесения Законопроект за държавната собственост. Чуха се мнения „за” и „против”. Оставам с впечатление, тъй като не можах да направя реплика преди малко, че колегите от ляво по-скоро си търсят от кой кладенец вода да докарат, за да оправдаят това, че няма да подкрепят един законопроект.
Да, наистина има решение на Конституционния съд, което има своите мотиви, своите основания, но то реално не дава решението на това как ние, като народни представители, ще намерим добрия баланс между частния и публичния интерес. Да, има своите основания в частта, където трябва да се регламентира по какъв начин ще бъде определена цената, с която ще бъдат обезщетени собствениците. Кога и при какви случаи ще може, повтарям, след решение на съда, инвеститорът да има право и изпълнителят на самия инфраструктурен обект да влезе във владение.
Вие много говорихте за това, че едва ли не по презумпция оценката, която се постановява, не е адекватна. Защо трябва да е неадекватна, защо трябва да е по-ниска? Ако всъщност се оказва, че съдът ще постанови, че оценката е по-ниска – има и такава хипотеза. Има и хипотеза, която може да потвърди оценката, която е направена от съответните органи.
В миналото Народно събрание достатъчно се говореше за това нещо, имаше достатъчно сериозна дискусия. Мисля, че на всички присъстващи или на по-голямата част от присъстващите в залата пределно им е ясно за какво става въпрос.
Ние, като народни представители, ако наистина сме отговорни, трябва да намерим добрия баланс. Именно заради това е дадена възможността между първо и второ гласуване, ако принципно подкрепим проекта, който е внесен от Министерския съвет, да намерим съвместно най-доброто решение именно с цел да намерим този баланс между частния и публичния интерес, с цел да не ограничим възможността на и без това закъсалата ни икономика да реализира максимално на брой големи инфраструктурни обекти.
Искам да попитам: колко са големите инфраструктурни обекти в тази държава, че ние в момента спорим? Вместо те да бъдат приоритет, за да могат максимално бързо да се случат. Тук не става въпрос просто да се направи една магистрала или някой друг обект. Това са проекти, които имат огромно значение за икономиката, за работната ръка, за отваряне на повече работни места, за това да има по-добра свързаност между регионите, за това да може регионите да се изравняват по своя икономически статус. Така че трябва да намерим този баланс, ако наистина сме отговорни. Ако търсим просто евтина политическа изгода от ситуацията, ако наистина имаме претенция да сме отговорни, не мисля, че това ни отива.
Още повече, при положение че онзи ден имаше интервю на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в което се казва, че има опасност България да загуби повече от 106 млн. евро именно от такива проекти. Нали се сещате, че голяма част от тези средства идват именно от това забавяне на усвояването им?
Хайде наистина да приемем един такъв закон. Мисля, че в законопроекта на Министерския съвет са направени много добри пояснения кога, при какви случаи може да има предварително изпълнение. Има част, в която се говори за това как и в какъв срок трябва да бъде определена оценката на съответния имот.
Апелирам към всички Вас да приемем законопроекта на първо четене и заедно да изработим такъв проект, който да отговаря именно на този баланс между частния и публичния интерес. Не да търсим просто евтин политически дивидент. Няма да го постигнете, защото не мисля, че и хората – това е по-специализирана тема, отдават толкова голямо значение на този законопроект, освен тези, които са засегнати пряко. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Георги Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Ще Ви помоля да удължите времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (към компютърните специалисти): Имайте грижа времето да бъде удължено.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Казаха се много неща от тази трибуна и ми се ще да започна с последното, че не касае много хора. Всеки в тази зала може да бъде в това състояние, в което са в момента потърпевшите собственици на тези земи, които ще бъдат отчуждавани. Всеки един! И всеки един може да получи по административен път, определен още от края на 90-те години, защото законът е оттогава, такава несправедлива оценка. Това, което в момента се предлага, е да се затвърдят тези 65 стотинки.
Разбира се, че въпросът със забавянето на отчуждаването също е един много сериозен въпрос, но кога не е имало спекулации със земята? И забележете – по методиката, по която трябва да се оценява, когато има спор, се търси справедливата цена не на собственик, на съсобственик, когато има сделка, а само тогава, когато е направена от сделка с инвестиционен посредник за земеделските земи. Това е едно сложно наименование от пет букви – АСДИЦ. Само тогава! А това са само 2%! Само 2% в страната.
И затова питам: защо беше това бързане, без да са съставени комисиите? Защо? В рамките на една-две седмици нещо щеше да се промени ли? Обратно.
Обратно – когато приемеш един несправедлив закон, ти си несправедлив към обществото, защото тези хора, които живеят в Малашевци, в Требич, една голяма част ги познавам, защото аз съм израснал в този район, живял съм там, така че много добре познавам манталитета на тези хора. Тези хора страдат за това, че им вземат земята. Тези хора са прототипите на героите на Елин Пелин, затова ние трябва да бъдем справедливи към тях. Защото едно е да дадеш 60 лева, друго е да дадеш 65 стотинки! И затова трябва да се помисли за тях, защото е лесно да ги ограбим.
Тези, които наистина бяха спекуланти, те бяха закупили земите и затова да сме много внимателни и много трябва да се мисли. По сегашното законодателство ти можеш да обжалваш и можеш да спреш една процедура, но да ти влязат в имота, без да си получил реалната му стойност, справедливата му стойност, е грабителство.
И аз вярвам, че освен Патриотичният фронт и други формации, които твърдят, че защитават интересите на обикновения човек, каквито сме всичките ние тук, няма необикновени между нас, само Бог е необикновен, ние трябва да защитаваме себе си, и ние трябва да защитаваме хората, които са ни изпратили в това Народно събрание – Четиридесет и третото, затова мислете, когато бързате с гласуването и не защото са Ви наредили партийно, директивно, а защото е необходимо наистина да се приеме справедлив закон, който да бъде обсъден и да съчетава интересите едновременно на строителите на обекти, като този в Габрово – тунелът, който трябва да се построи между Северна и Южна България, така и за Северната тангента на София, така и за другите големи инфраструктурни проекти на България.
Няма човек, който да не иска България да бъде по-добре, но нека да защитим и човека, който ще пострада под формата на реалното му ограбване, когато имота му се взема на безценица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
За реплика госпожа Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА-КОСТАДИНОВА (АБВ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Анастасов, безспорно въпросът е много важен.
Позволете ми като човек, който дълго време се е занимавал с тази материя, като кмет да кажа: да, това е от изключително значение. Това дава шансове на редица проекти да се случат или да не се случат, не само големи инфраструктурни, не само проекти, свързани с европейски средства, а по принцип инвестиционни проекти. Но понеже говорехте за това как с приемането на това изменение ще бъдат ощетени хората и вместо да получат по 60 лева на квадратен метър ще получат 65 стотинки – не в изменението е проблемът.
Проблемът наистина е в методологията, по която се правят оценките. И ако лицензираните оценители, които задължително трябва да направят оценката, се базират на цените на продажбите в този район, то не знам дали някой може да отговори на какво се базират вещите лица в съда, които дават оценките. Права е госпожа Манолова, че почти няма случай в съда, в който да не е увеличена цената. По-скоро трябва да се запитаме дали са ни верни методиките и ако трябва някъде да се правят корекции, то е именно в тези методики и с поднормативни документи, но в никакъв случай не можете да убедите нито мен, нито другите хора, които професионално се занимават с това, че изменението на закона ще ощети гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янакиева, оценявам Вашите качества като ръководител и кмет на община Перник от името на левицата. Безспорно е, че точно този закон не дава този отговор, именно затова ние не можем и не е редно да го приемем, защото той има друга, рестриктивна част – да въведе инвеститорът, без да бъде обезщетен собственикът реално.
И тук става въпрос за следното – много по-простичко е към настоящия момент, за да бъдат въведени инвеститорите, да се търси да се даде по-висока реална оценка, за да не може при една ниска оценка да започне тази 3-годишна процедура – минимум, или 4 или 5-годишна, като имаме предвид бързината на работа на нашата съдебна система, за което ни упрекват от Брюксел.
Именно това кара все още мудният чиновник да мисли по някой път за това каква справедлива цена трябва да даде. И оттам започва голямата мъка на хората.
Вие фактически потвърждавате това, което предлагам, което ние предлагаме. Дайте да направим наистина сериозен анализ на Закона за държавната собственост и измененията му, за да можем да приемем нещо, което е абсолютно равно или почти равно, защото нищо равно няма, нищо еднакво няма в живота, но да бъдат равнопоставени интересите както на собствениците, така и на инвеститорите, на държавата и на обществото. Това е единственият път.
Ако приемем сега този закон ние налагаме рестрикции. Помислете, защото утре – пак подчертавам, всеки един от тази зала може да се окаже в положението на тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Анастасов.
За изказване думата има господин Байрактаров. След него се е записал господин Радан Кънев и господин Михов.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Решението, което предстои да се вземе наистина е много тежко. То става още по-тежко, когато трябва да стана свидетел на една невероятна хамелеонщина от страна на бившите управляващи.
Госпожо Манолова, Вие искахте някой от Патриотичния фронт да Ви отговори, но аз не знам кога сте искрени Вие – от левицата. Може би когато на 31 юли тази година, в последния работен ден на правителството, министър Терзиева издаде Разрешително за строеж с № 49 за изграждане на Проекта „Южен поток” и продадохте 358 дка държавен горски фонд на цени, значително по-ниски от пазарните. Може би тогава сте били искрени и сте защитавали обществения интерес. Лично аз не съм убеден, а Патриотичният фронт, мисля, че и колегите от Реформаторския блок, обжалваха това решение във Върховния административен съд.
Най-интересното е, че служебният министър на регионалното развитие отговори с писмо, че общественият интерес изобщо не е защитен. Толкоз за Вашата хамелеонщина.
Става въпрос, че ние днес трябва да защитим едновременно и обществения интерес, който касае изграждане на големи инфраструктурни проекти, които развиват българската икономика, отварят работни места, но не можем да пренебрегнем и частния интерес, който наистина е защитен от Конституцията – един път, а втори път той е защитен и от европейското законодателство.
Лично аз не мога да получа отговор в законопроекта по какъв начин се защитава и европейския интерес. Промяната на един закон не може да лежи на хипотезата, че, видите ли, някой е бил предприемчив и защото е предприемчив, ние трябва да го накажем с промяна в закона. Това просто не е сериозно.
Освен всичко друго, ако така разсъждаваме, кой ще даде отговор, че след като бъде изграден съответният инфраструктурен проект някой друг няма да се облагодетелства, продавайки същата тази земя след това за изграждане на мотели, на бензиностанции на едни много, много по-високи цени?
Този отговор ние днес не го получаваме, затова лично аз ще се въздържа като се надявам, че между двете четения на първо място ще се осъществи сериозен диалог с пряко заинтересованите лица – собственици на терени, за да се постигне най-доброто решение и наистина да бъде защитен общественият и частният интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към изказването на господин Байрактаров? Няма желаещи.
Имате думата за лично обяснение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам процедура за лично обяснение, защото моите аргументи по отношение на начина, по който е внесен този законопроект, вече бяха изложени. Освен това с изказалия се преди малко сме на едно мнение в намерението си да се въздържим по отношение на неговото подкрепяне.
Бих посъветвала господина: точно той и неговите колеги от Патриотичния фронт да не говорят за хамелеонщина, най-малкото предвид компанията, в която в момента се намират.
Що се отнася до акта, с който министър Терзиева е извършила отчуждение и оценка на държавни земи, той е могъл да бъде именно такъв заради несъвършенствата в закона. Тоест, ако ние ще правим промяна в отчуждителната процедура, допускайки предварително изпълнение, би следвало във всички случаи да пипнем и методиката, и критериите на оценяване на имотите, защото, извинявайте, те са едни и същи и за отчуждаване на имоти частна собственост, и за отчуждаване на държавни и на общински имоти. Справедливостта изисква и в двата случая да има реална, адекватна оценка, за да бъде спазен общественият интерес, така че това изказване беше в подкрепа на всички аргументи, които изложих до този момент. Мисля, че и гласуването ни ще бъде еднакво.
Бих призовала за един по-коректен тон в пленарната зала. Няма нужда да се обиждаме, още повече когато това не се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има господин Радан Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Темата наистина е от много голямо значение и благодаря на госпожа Манолова, че отчита значението й за десницата в България. Безспорно е, че представляваме интересите на хора, които поколения наред са страдали от произвол в процесите на отчуждаването на частна собственост и на нейното обезщетяване. Затова и ние, и нашите избиратели сме изключително чувствителни към всеки законопроект, който дава по-големи права на администрацията както в процеса на отчуждаването, така и в процеса на обезщетяването. Ние ще подкрепим на първо четене този законопроект, като това за нас не е лесно решение.
Ще дам аргументите и резервите за второ четене.
На първо място, общата нужда от ускоряване на процеса на отчуждаване е безспорна. Тя е доказана за един период от повече от 10 години, като непрекъснато, вече с фатални срокове, се поставят на изпитание възможностите на България да усвоява европейски фондове за ключови проекти поради невъзможността в срок да извърши отчуждителните процедури. Никой, между другото, в изказването си до момента не забелязах да поставя под съмнение необходимостта от ускоряване на процеса, нито ефективността на механизма апропо, който се предлага в момента от Министерството на регионалното развитие.
От правна страна така предложеният механизъм е най-чистият, който сме срещали до момента. Бих казал, без да мога да предвидя решенията на Конституционния съд, че той е и юридически чист. Няма вещноправен ефект преди момента на окончателно определяне на обезщетението. Изискването за предварително и равностойно обезщетение е спазено. В българското законодателство съществуват достатъчно хипотези, при които се осъществява въвод във владение без вещноправният ефект да е настъпил, или юридически спор да е окончателно, с влязло в сила решение, изчистен, така че тук не става дума за някакъв особен и опасен прецедент. Важното за собствениците е, че отчуждението не е в сила, докато не приключат всички спорове между тях и администрацията.
Икономическата страна на механизма е повече от спорна. Аз съм съгласен с всички, които казват, че администрацията с този законопроект себе си поставя на огромен риск и поставя бюджета на огромен риск. Възможността за търсене на обезщетение по реда на чл. 39б, ал. 4-8 от предложения Закон за изменение и допълнение създава реална опасност недобросъвестни граждани, предприятия, хора от типа на въпросните спекуланти, за които няколко пъти се спомена, да изстискат бюджета с огромни обезщетения за пропуснати ползи, а предвиденият механизъм за определяне и обжалване на обезщетенията не е гаранция срещу този риск. Считам за проява на изключително благоразумие в бъдеще, ако този законопроект бъде приет. Администрациите изключително рядко да прибягват до предварителното изпълнение, защото рискуват то да бъде много, много скъпо за тях.
Има много специфичен момент и това е Разпоредбата на чл. 39б, ал. 9, която предвижда обезщетение в случай, че отчуждението все пак отпадне, тоест извън хипотезата на спор единствено за стойността на обезщетението, а спор по същество за собствеността и вещноправния ефект в процеса на отчуждаване.
Имаме много, много горчив опит от търсенето на подобни обезщетения. Аз ще кажа мнението си, че предвиденото внасяне на още един размер на обезщетението по сметка на областната управа не е нещо, което ще успокои собствениците. Ние ще стоим под много сериозно напрежение и в процеса на приемане на закона, и в процеса на прилагането му. Нито хората ще се чувстват спокойни, че тази сума е достатъчна, нито ще се чувстват спокойни, че лесно може да бъде събрана от областната управа, след като веднъж е депозирана там.
Многократно чухме от вносителите и от всички нас, подкрепящите законопроекта, аргумента, че става дума за много малко на брой големи национални проекти, съответно много малко на брой бюджетни инвеститори, независимо колко са големи бюджетите. Ще предложа на колегите в периода между двете четения да въведем някаква форма на обща банкова гаранция от страна на инвеститора за всички възможни обезщетения – както тези по ал. 4-8, така и специфичното обезщетение по ал. 9.
Безспорна е – и тук отново искам да отчета, че беше права госпожа Манолова, нуждата от цялостно преразглеждане на законодателството, включително в сферата на оценките, включително с доста по-прецизни, а и доста по-изправни от гледна точка на закона в нормативните актове текстове. Безспорно е, че приемането на ад хок закони е лоша практика, и също, макар да не си го казваме в прав текст, че в случая сме изправени именно пред ад хок законодателство.
България не може да си позволи да загуби в сегашната ситуация няколко милиарда лева международно финансиране. Това би било престъпление към сегашните и към бъдещите поколения, а сме изправени съвсем реално пред този риск. Затова моят призив е към всички колеги от мнозинството – обръщам се специално към колегите от Патриотичния фронт. В подобна ситуация няма защо да се обръщаме към опозицията. Тя е в пълното си право да защити политическия си интерес при един спорен законопроект. Нашата отговорна позиция е гласуване „за” на първо четене и много сериозен натиск в комисиите, изискване министърът да се яви на второ четене и да защити много подробно спорните позиции, за да можем всички тревожни към момента елементи на този законопроект да избегнем в периода до второто четене. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кънев.
Реплики?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Кънев, до Вашето изказване в залата между различните парламентарни групи, струва ми се, беше налице отношение към този Законопроект и предлаганите изменения в него от гледна точка на максималното намиране на добро решение и за индивидуалните, и за публичните интереси, с разбирането, че този Законопроект няма магически да реши един много сложен възел, който не е решаван и в други държави в периодите на тяхното изграждане на пътната им инфраструктура. Същи са били проблемите във Франция, Германия, Италия, навсякъде. Има държави, които хронично не са могли да го решат. Португалия е такава държава, ако отидете. Едва преди 15 20 години е решен там този въпрос заради сложните отношения на собственост през годините. За щастие ние нямаме такава дълга история.
Но да призовавате колегите Ви – да се разделим тук на управляващи и опозиция по един закон, който касае, както каза колегата ми Георги Анастасов, всеки един в тази зала, който може да се озове в тази ситуация, считам, че не е коректно. (Реплика на народния представител Данаил Кирилов.) Да се делим по този начин тук, в момента, по закон, който касае такива интереси, мисля, че е глупаво. Съжалявам за израза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кънев, съгласен съм с Вас, че общественият интерес налага по-добра процедура при отчуждаването на тези имоти, но така записан, текстът има неяснота в него. Вие сам го казахте и в своето изказване – съгласно предложения чл. 39б при допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60 от АПК. Член 60 от АПК говори за предварително изпълнение. В алинея 4 в този чл. 60 е разпореждането, с което се допуска или отказва предварително изпълнение. Може да се обжалва пред Административен съд чрез органа, издал акта. Тук колегите говореха за въводовладение от съда. Говореха го допреди малко. Така записан текстът има двояко значение – в крайна сметка дали жалбата по ал. 5 и ал. 6 от чл. 60 е била уважена, дали не е била уважена, дали това разпореждане...
Аз по-скоро разбирам, че е разпореждането, с което се допуска. Така е записано и в чл. 39 – „допускането на предварително изпълнение”. Тук отново се касае за административен орган, за административен акт.
Не сме против този Законопроект по принцип, но нека да бъде огледан. Нека текстовете бъдат въведени в съответствие с конституционните изисквания, със Закона за нормативните актове и бъдат много добре прецизирани. Те касаят важни обществени отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Попов, в репликата си направихте изявление като за второ четене. Накрая правилно казахте, че сме на първо четене, където се обсъждат философията и принципите на Законопроекта. (Реплика на народния представител Филип Попов.) Нека да се придържаме към правилата. Говорим за първо четене на Законопроекта.
Трета реплика – заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, високоуважаеми високодостойници! Господин Кънев, аз не съм юрист, но съм любител на правото. Честно казано, лично ме смущава предварителния въвод във владение, защото това ограничава частната собственост. Частната собственост предполага правото на разпореждане и владение, а това е пряко ограничение на правото на частната собственост, на владението, до окончателното, както казахте, решение на спора. Това е първото.
Второ, Вие и колегите говорите, че е злоупотреба с право, злоупотреба със закон. Спомням си една фраза, произнесена в това Народно събрание преди стотина години от един много виден български държавник, която звучи точно така: „Възможната злоупотреба с право не е основание за ограничение на правата на хората.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате право на дуплика, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ ((РБ):): Господин Жаблянов, не знам защо смятате, че нямаме дълга история. Изобщо не исках да влизам в този тон на размяна на реплики, но благодарение на Вашата партия имаме много дълга и много травматична история на собственост в България. Мога да Ви го разкажа през историята на собственото си семейство, но няма да стигне времето за дуплика.
Безспорно в България благодарение на поредица от процеси, започващи с оземляването на бежанците, да не се върна по-назад – след Освобождението, след това оземляването на бежанците, след това – национализацията и колективизацията, и после – трудните реституционни процеси, има изключително, изключително тежка и дълга история на собственост. И при нас процесът на отчуждаване е един от най-сложните – както от юридическа, така и от чисто техническа гледна точка, заради размерите на парцелите, така и от психологическа гледна точка. Това са три много тежки фактора, на които в момента малко набързо се търси решение.
Няма да се съглася, че тук става дума колизия на индивидуални и публични интереси. Между другото призовавам колегите от ГЕРБ да не се хлъзгат по тази плоскост, която им се подава. Няма колизия на индивидуален и публичен интерес. Публичният интерес е съвкупност от милиони индивидуални интереси и нашата задача, изключително тежка задача е да търсим трудните баланси, за да вземем окончателното решение. Не е публичен интересът ми да пътувам до Варна по магистрала. Не е публичен интересът на варненския бизнес да бъде свързан с магистрала със София. Това са частни интереси, безспорно толкова важни и толкова много на брой, че придобиват преобладаващо обществен характер. Тук не става дума за колизия, а за търсене на най-вярното решение, което винаги е трудно и винаги нарушава нечий интерес.
И не се обиждайте, че разделям залата на мнозинство и опозиция. Това е много достойна позиция за Вас и много трудна за нас. Точно в такива много тежки моменти този Законопроект може да се окаже най-важният в цялата ни сесия, въпреки че е подаден в началото, въпреки че нямаме комисии – както от гледна точка на това, което наричате публичен интерес, тоест усвояването на еврофондовете, така от гледна точка на индивидуалните драми, които може и ще предизвика всяко отчуждаване. Това е изключително важен Законопроект! И по този Законопроект ролята на опозицията е да намери всеки аргумент против, и да гласува против. И това е чудесно. Ролята на мнозинството е да подкрепи по принцип, ако споделя нуждата по принцип. Това, че част от колегите вляво също подкрепят по принцип, сега го чухте, само ме зарадва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кънев.
Думата за изказване има господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, следим с много силен интерес дискусията дотук. Изкушени сме да предложим един малко по-особен подход в опита да разберем целите на предложения законопроект. Бихме предложили да се абстрахирате от факта, че имаме Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Направете това усилие. То ще Ви е необходимо, за да се ориентирате.
В закона го няма. Представете си ситуация, при която трябва да се изгради обект с национално значение, който ще мине през Ваш частен имот. Този закон го няма, повтарям. Не можете да спрете изпълнението на обекта от национално значение. Въпросът е отдавна решен, за да бъде тема на дискусията днес, било под формата на оригинални реплики във връзка с изказването на предишния оратор. Този обект ще мине през Вашата частна собственост, ако говорим за път или друг инфраструктурен проект. Въпросът е решен! Не е предмет на този закон.
Какво предлага този закон? Досега балансът между публичния и частния интерес, ако кажем, че публичният интерес вече е надделял по отношение на невъзможността на собственика да спре проекта, защото не може да го прави – балансът между публичния и частния интерес се урежда чрез процедурата по обезщетяване на собственика. И ако този закон спираше или ограничаваше правото на собственика да обжалва определената цена на обезщетението, ние щяхме да гласуваме „против“.
Законът не предлага подобно нещо. Правото на собственика да поиска друга цена на обезщетението е свещено, то е уредено вече и се запазва и в този закон. И стигаме до същината, и предлагам без партийно пристрастие, без популизъм, без самоцелно партизиране, а не политизиране на дебатите, да си кажем какво казва този закон: „Аз, частният собственик, не приемам оценката, обжалвам я чрез българския съд”. До днес актът на обжалването спираше изпълнението на инфраструктурния обект.
С приемането на този закон изпълнението ще продължи, но правото ми да обжалвам и да искам по-висока цена няма да се спре – тази процедура ще върви. В крайна сметка ние пак ще стигнем до същия резултат. Рано или късно проектът ще бъде изпълнен, рано или късно моето право на собственик ще бъде защитено с акт на съда. Разликата е в това, че след приемането на този закон изпълнението на проекта, който така или иначе ще бъде изпълнен, няма да спре и така се елиминира рискът България в условия на криза да губи огромни средства, в това число и по оперативните програми на Европейския съюз. Простичко.
Трябва да имаме воля към подобни законопроекти да се отнасяме без популизъм с ясно съзнание за публичния интерес, без да засягаме частния.
В противен случай, уважаеми колеги, ще се окаже, че казвате нещо много опасно. Ако обвързвате решението на съда относно крайната цена на обезщетението с факта на спирането на проекта, Вие казвате: „Българският съд би определил една цена на обезщетението, ако е спряно изпълнението на проекта, а във втория случай – ако проектът се изпълнява, съдът ще постанови друга стойност на обезщетението”. Извинете, нонсенс! Нелепо твърдение! Защото нищо друго не се променя, освен фактът че при съхранено свещено право на частния собственик да поиска по-висока стойност на обезщетението, просто наред с това ще продължи и изпълнението на инфраструктурния проект.
Разбира се, между първо и второ четене, ако е необходимо, да се доизяснят някои текстове, за да бъдат преодолени излишните страхове, уверявам Ви, ирационални – това трябва да се направи.
Собствено от ДПС ние ще настояваме обаче частният интерес да бъде защитен и по още един начин – да спре леко порочната практика, някъде да лепнем някакво съобщение, че предстои отчуждителна процедура, която засяга собственика. И понеже той чел, недочел тази обява, след определен период държавата да каже: „Пропуснал си срока, гледай си работата! Това не може да се случи”. И понеже има много български граждани – частни собственици, които по една или друга причина не живеят по постоянен адрес, емигранти в чужбина, е необходимо да въведем изрични задължения на администрацията, ако е необходимо, това уведомление непременно да стигне до засегнатото лице. Ако не по постоянен, то по настоящ адрес той трябва задължително да бъде уведомен. Това задължително да се удостовери, за да е съхранено и правото му да обжалва една или друга оценка на обезщетението. Това трябва да се направи между първо и второ четене.
Призивът ми е да гласуваме със съзнание за публичен интерес, без да нарушаваме частния. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Реплики?
Господин Янаки Стоилов – първа реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Разбирам аргументацията на господин Местан, тъй като тя съдейства за ускоряване на модернизацията, за решаване на проблеми чрез обезщетенията, които дават тези възможности. Въпреки че ако гледаме от либерални позиции, от позициите на интересите на отделния собственик, има засягане или най-малкото възниква въпросът: не се ли заобикаля изискването на ал. 5 чл. 17 от Конституцията, в което се предвиждат две равностойни изисквания за отчуждаването на частна собственост?
Едното изискване е, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин – в случая не обсъждаме тази хипотеза, другото е, след предварително и равностойно обезщетение. Ако не бъде търсено това равностойно обезщетение още в началото на процедурата, то се застрашава самата възможност по пътя на съдебното обжалване да бъде постигнат този краен резултат.
Разбира се, справедливото обезщетение в много случаи освен обективни критерии съдържа и някаква доза субективизъм. Когато обаче пред органа, който извършва отчуждението, стои изискването да се търси обезщетение, съобразено с пазарните условия, с други фактори, които определят цената на имота, шансът държавният орган да се доближи до него е много по-голям отколкото да се разчита впоследствие на съда само при индивидуалното обжалване това да се постигне.
Така че моята реплика е в това отношение – възприемането на този режим няма да изпълнява дисциплинираща роля. Иначе, може по пътя на ускоряване на съдебните процедури и други въпроси това да бъде решено, така че да не се забавя реализацията на такива инвестиционни проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Местан? Няма да ползвате дуплика.
Други народни представители за изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Призовавам народните представители да влязат в залата – предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавата собственост, № 402-01-4, внесен от Министерския съвет.
Режим на гласуване.
Гласували 194 народни представители: за 150, против 3, въздържали се 41.
Предложението е прието.

Следващата точка за програмата ни тази седмица:
ПРОЕКТ НА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Да започнем с него след почивката, за да не разкъсваме доклада.
Обявявам почивка до 11,25 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с обсъждане Доклада на Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Госпожо Атанасова, имате ли готовност да докладвате?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, представям Ви: „Доклад относно проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание” и предлагам наименованието:
„Правилник за организацията и дейността на Народното събрание”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението на Комисията, която подкрепя текста на проекта за наименование на Правилника.
Режим на гласуване.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 1.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 2.
„Глава втора – Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 3.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване наименованието на „Глава първа – Общи положения”, наименованието на „Глава втора – Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството” и членове от 1 до 4 включително.
Гласуваме.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 5 има предложение от народните представители Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени:
1. по тяхно заявление;
2. по писмено предложение най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност;
3. по писмено предложение на парламентарната група, образувана от парламентарно представената партия или коалиция, която ги е предложила.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускане на парламентарната група или при изключване от състава й, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува.
(4) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 предложението се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му, като се дава право на лицето да бъде изслушано. Предложението е прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
(5) При предсрочно освобождаване по ал. 1 или 2 нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението при условия и по ред, определени с процедурни правила, приети от Народното събрание. До произвеждането на нов избор за председател на Народното събрание то се председателства от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в последните избори за народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да Ви обърна внимание на предложението, направено от народните представители от ГЕРБ, което е възприето от Временната комисия и което се възпроизвежда в окончателното предложение за текст по чл. 5, ал. 5.
С тази промяна, в случаите, в които се стигне до нов избор на председател на Народното събрание, стандартната практика, която е възпроизведена в предния правилник, е, той да се замества от заместник-председателя от същата парламентарна група. Тук се прави предложение този принцип да бъде нарушен, заместването да става със заместник-председателя, който е излъчен от най-голямата парламентарна група, с което се отклоняваме от правилото, първо.
Второ, предполага се едва ли не, че е изключено да бъде избран председател на Народното събрание от друга група, извън най-голямата по състав. Поради тази причина ние не възприемаме това предложение, още повече че е ясно и от предишното Народно събрание, и от това Народно събрание, че устойчиви мнозинства оттук и занапред, и особено еднопартийни, едва ли ще има. Така че би следвало да се възприеме един по-принципен подход, който беше възпроизведен в предния правилник.
Ако продължаваме разсъжденията в плоскостта, в която ги правят вносителите на това предложение, би възникнал и един друг въпрос: защо уреждаме хипотези единствено и само по отношение на заместник-председателите, когато същите бъдат изключени от състава на парламентарната си група или доброволно я напуснат, предвид и лицата, които са избрани за заместник-председатели, а не допускаме подобна възможност за председателя на Народното събрание?! Би могло да се мисли в хипотеза, в която председателят реши да си напусне групата, защото е възможно, първо, той да бъде избран и не от най-голямата, а такава хипотеза е възможна и за него, както и за всеки един от заместник-председателите, тогава да действа правилото на ал. 2. Тоест, ако допускаме, че някой от заместник-председателите на това Народно събрание може да напусне парламентарната си група, защо изключваме тази възможност по отношение на председателя на Народното събрание, още повече че би могло да има всякакви други хипотези за в бъдеще по отношение на този избор.
Затова предлагам в ал. 2 да бъде добавена думата „председателят” – в началото на изречението, и той да звучи така: „Председателят и заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускане на парламентарната група или при изключване от състава й, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.”
Ако допуснем, че всяка една от парламентарните групи, които са в състава на това Народно събрание, може да преустанови своето съществуване, защо изключваме подобна възможност по отношение на най-голямата, а именно на ГЕРБ? Така че за пълнота, мисля, че е коректно да допуснем и хипотеза, при която ГЕРБ преустановява съществуването си като парламентарна група и съответно процедура за избор на председател на това основание.
Така че ние няма да подкрепим предложението на ГЕРБ за ал. 5 и предлагаме това редакционно допълнение в ал. 2 в текста.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Не е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, склонна съм да подкрепя направеното редакционно предложение на госпожа Манолова, макар че то е по същество, но не съм съгласна с констатацията, направена пред всички Вас, че традицията се е променила в рамките на Четиридесет и третото Народно събрание – говоря за ал. 5 и оспорването й от страна на госпожа Манолова. Напротив, традицията е, че заместник-председателят замества председателя от най-голямата парламентарна група и винаги е било така. Единствено в рамките на Четиридесет и второто Народно събрание, когато не най-голямата парламентарна група имаше председател, а втората по големина, тоест тогава Коалиция за България, бяха променени правилата. И понеже тогава нямаше кой и нямаше възможност да оспори тези правила, управляващото мнозинство си прие Правилника по този начин. Сега предлагам да върнем традицията към парламентаризма, да запишем такъв текст и затова Ви призовавам да подкрепите нашето предложение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще поставя на гласуване допълнението, което госпожа Мая Манолова направи в редакцията на ал. 2, подкрепена в изказването си от председателя на Комисията госпожа Атанасова.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма въздържали се 2.
Предложението е прието.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): А ал. 5?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма постъпило предложение по ал. 5, господин Казак – има изказване по предложената редакция, но нямаше предложение.
Гласуваме пълната редакция на чл. 5 по предложение на Комисията с току-що приетото решение по отношение на ал. 2.
Гласували 132 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 6.
Предложение от народните представители Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Когато Комисията не подкрепя предложение на народен представител, то следва да бъде изчетено за стенограмата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Предложението на народните представители Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид е следното – в чл. 6 числото „8” се заменя с „16”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Става дума за секретарите на Народното събрание.
Изказвания?
Господин Хамид има думата.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, направихме това предложение, изхождайки от постоянната практика във всички парламенти досега – секретарите в Народното събрание да бъдат по двама в парламентарна група. Считам, че няма пречка, въпреки големия брой на парламентарните групи в Четиридесет и третото народно събрание, те да са по двама. Те не тежат на бюджета, нито получават допълнително възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Десет процента и тежат на бюджета.
ХАМИД ХАМИД: Значи е нищо – 10% какво тежат на бюджета? (Реплики и викове от Парламентарната група на ГЕРБ:
„Е-е-е!”)
Колеги, така изпадаме в ситуация, когато един от тези секретари, както е по предложението на вносителя, е в командировка или в болнични, да е в невъзможност групата да има секретар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Казак има думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам наистина да не абсолютизираме призива за икономии, когато има парламентарна традиция и тя още от самото начало на Народното събрание е била да има по двама секретари на Народното събрание от парламентарна група. По разбираеми причини – знаете, може да се случи определен народен представител, секретар, да отсъства по уважителни причини в даден момент, а трябва естествено неговите функции някой да ги изпълни. От тази гледна точка законодателят при всички издания на Народното събрание е предвидил да има по двама секретари.
Призовавам Ви все пак да осъзнаем замисъла на този текст и да не робуваме на излишни, как да кажа, съображения от гледна точка на икономии, там където те са незначителни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Алиосман Имамов, Четин Казак, Хамид Хамид, което Комисията не подкрепя.
Гласували 145 народни представители: за 38, против 79, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията за чл. 6, така както е по проекта на Правилника, подкрепен от Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 7.
Постъпило е предложение от народните представители Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 7.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава трета – Ръководство на Народното събрание”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава трета.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Това предложение е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 8.
Постъпило е предложение от народните представители Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид – в чл. 8, ал. 1 т. 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак:
„В чл. 8, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се отменя;
2. В т. 5 в края се добавя изразът „след съгласуване с Административния съвет”.
3. В т. 11 в края се добавя изразът „по предложение на Административния съвет”.
4. В т. 13 в края се добавя изразът „по предложение на Административния съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията:
1. съобщава и разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет;
2. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове;
3. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;
4. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база след съгласуване с Председателския съвет;
5. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание;
6. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Народното събрание;
7. упражнява контрол върху издаването на „Държавен вестник”, както и другите правомощия по Закона за „Държавен вестник”;
8. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента на републиката, след съгласуване с Председателския съвет;
9. след гласуване може да изисква от секретарите на Народното събрание информация за гласуването с чужди карти при гласуване извън случаите по чл. 63, ал. 3;
10. осигурява и следи за спазването на този правилник;
11. утвърждава класификатор на длъжностите в Народното събрание и щата на службите към него;
12. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание, служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение;
13. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание;
14. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;
15. назначава и освобождава квесторите на Народното събрание;
16. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности.
(3) Председателят на Народното събрание, след съгласуване с Председателския съвет, определя с писмена заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица. Местата на президиума се заемат от определените със заповедта заместник-председатели.
(4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им.
(5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в последните избори за народни представители.
(6) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.
(7) Председателят на Народното събрание може да създаде Консултативен съвет по законодателството. Организацията, дейността и съставът на съвета се уреждат с правила, утвърдени от председателя на Народното събрание. В заседанията на съвета могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дебатът е открит.
Процедура – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание факта, че моето предложение е тематично и е пряко свързано с друго предложение по същество, което е по-нататък в Проекта за правилник, правя процедурно предложение обсъждането и гласуването на моето предложение да бъде отложено, тоест да не се гласува в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След кой текст ще стане това?
ЧЕТИН КАЗАК: След като се гласува предложението ми по същество за създаването на Административен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно мнение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването до момента на изясняване на функциите и правомощията по-нататък, като предложение в Правилника.
Гласували 152 народни представители: за 66, против 58, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Продължаваме с дебата по чл. 8.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, направихме предложение т. 9 от ал. 1 на чл. 8 да отпадне, изхождайки от това, че след въвеждане на биометрията при гласуването вече няма как да се гласува с чужда карта.
Проблемът обаче е в първите няколко дни от Народното събрание, когато данните ни още не са въведени. Въпреки че се касае за няколко дни, тогава избрахме ръководство на Народното събрание, избрахме правителство.
За да не бъркат следващи народни събрания, аз ще оттегля нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Други народни представители?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ето сега е добър повод да обоснова защо сме против да се намали времето за изказване от пет на три минути. Сега моето ли предложение да обосновавам, или да коментирам останалата част от текста?
Уважаеми дами и господа народни представители, понеже отхвърлихте моето предложение във връзка с Административния съвет, искам да го обоснова с няколко изречения.
Тези от Вас, които са били в предишните издания на Народното събрание, знаят, че в началото на всеки Парламент правя подобно предложение. То е продиктувано от европейския опит в много европейски парламенти, включително и в Европейския парламент има такъв орган. Парламентът по принцип е колективен орган, съставен от народни избраници с равни права и задължения, за разлика от други държавни органи, които по принцип са еднолични.
За съжаление, в българската парламентарна традиция се е наложила практика на председателя на Народното събрание да се предоставят изключително широки административни правомощия по отношение организацията на администрацията, управлението, разпореждането с бюджета и така нататък, а народните представители са оставени абсолютно в пълна изолация по отношение на тези правомощия. Това нещо е възприето по принцип като недопустимо в Европа, защото народните представители трябва да имат възможността да наблюдават всички тези процеси. Те не трябва да бъдат безгласна буква и безгласни наблюдатели, когато определени правомощия се прехвърлят на по-ниски нива в йерархията на Народното събрание, като например главен секретар, началник на кабинета и така нататък.
Затова е измислен този орган, който съм нарекъл Административен съвет и в него участват народни представители от всички парламентарни групи. Там да се съгласуват всички решения, свързани с Правилника за вътрешния ред, други нормативни актове, уреждащи дейността на администрацията, която на първо място трябва да обслужва народните представители и функционирането на институцията Народно събрание. Тези неща да се съгласуват в Административния съвет.
Председателският съвет не е мястото, където да се прави това нещо, тъй като знаете, че Председателският съвет обхваща ръководителите на парламентарни групи, заместник-председателите на Народното събрание и там по принцип трябва да се съгласува законодателната програма, приоритети на законодателната дейност, политически въпроси, а не чисто административни, административно-битови, които трябва да се разглеждат именно от този колективен орган, наречен „Административен съвет”. За съжаление това мое предложение винаги е било отхвърляно, тъй като всяко парламентарно мнозинство е защитавало правомощията на излъчения от него председател на Народното събрание. Надявам се поне този път да се вслушате в аргументите ми.
Сега по отношение на останалата част от текста.
Първо, не съм съгласен с направената добавка по отношение на Консултативния съвет по законодателство, с последното изречение: „В заседанията на Съвета могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел”. Никога в заседанията на този Консултативен съвет, когато той е съществувал, не са участвали други лица, освен неговите членове, които винаги са представители на правната академична общност. Това са преподаватели по право, специалисти в дадени сфери на правото.
Мястото на юридическите лица са нестопанска цел не е в Консултативния съвет по законодателство, а в съответните ресорни комисии, където те могат да изказват своите становища, когато се разглеждат конкретните законопроекти по същество. Консултативният съвет винаги е бил консултативен орган към председателя. Ако председателят реши, може да му възложи да направи правен анализ и от чисто правнотехнически характер да направи предложения, свързани със синхронизиране на предложения законопроект с действащото законодателство, това са становищата, които е изготвял този Консултативен съвет. Той никога не е включвал и неговата цел никога не е била да защитава определени интереси, каквито се отстояват от неправителствените организации. Затова предлагам това последно изречение от ал. 7 да отпадне.
Предлагам също така в ал. 6 във второто изречение думата „той” да се замени с израза „в този случай председателят”, защото така написан, текстът е неясен. Не става ясно кой е субектът – дали това е председателят или посоченият от него заместник-председател. Трябва да е ясно и категорично, че субектът е председателят, той не може да ръководи заседанията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще възразя срещу редакцията, която предлага ГЕРБ и възприема Временната комисия в текста на ал. 7. По същество новият Правилник ще възпроизведе възможността, която даде Правилникът в Четиридесет и второто Народно събрание, за създаване на Консултативен съвет по законодателството. Нормално е правилата, по които ще работи този съвет, организацията, неговата дейност да бъдат определени със заповед на председателя на Парламента. Единственият ангажимент, който има председателят, е по подходящ начин в тези правила да предвиди участието на неправителствени организации, на граждански организации, които в конкретната хипотеза ГЕРБ разглеждат ограничително, като предлагат възможност председателят да включи такива организации да има само по отношение на юридическите лица с нестопанска цел, които са регистрирани за дейност в обществена полза и фигурират съответно в Регистъра на Министерството на правосъдието.
Аз подробно развих аргументи по време на заседанието на Временната комисия. В момента искам да обърна внимание на тези народни представители, които ще гласуват без да се ръководят от предварителните текстове и искат да чуят аргументи. Според мен, а и според това, което сме видели до този момент, наличието на експертиза по един или друг въпрос не е свързано с наличието на регистрация в Министерството на правосъдието. Тоест може една организация да не е регистрирана за дейност в обществена полза и в същото време да има необходимия опит, необходимата експертиза по дадена тема, в даден клон на правото или по принцип в публичния живот, така че да бъде полезна на Консултативния съвет по законодателството в тази негова дейност. Още повече – дали Консултативният съвет по законодателството ще се занимава само с анализ на закони, които вече са внесени в Парламента, или председателят ще възложи по-широки функции като последваща оценка на въздействието, или като помощ експертиза при подготовка на законопроекти в различни клонове на правото – това наистина е в правомощията на председателя на Парламента.
Според мен не би следвало да се ограничава участието и възможността на председателя да включи всякакви граждански организации в тази фаза от законотворчеството. Още повече, че това всъщност е и първата стъпка към едни ограничения, които биха били наложени по отношение на участието на граждански организации в работата на Парламента. Ние сме за това процедурите да са публични, открити, с максимално участие на гражданското общество, с използване на неговия потенциал, на неговата експертиза на всички фази от започването на работата по един законопроект до оценката на въздействието от неговото прилагане.
Аз настоявам в тази алинея да остане текстът, който фигурираше в досегашния правилник и който го има като предложение на вносител, а именно да изглежда по следния начин: „В заседанията на Съвета могат да участват представители на граждански организации.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Реплики?
Други народни представители? Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Предложението на народните представители Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид е оттеглено.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Четин Казак за допълнение в чл. 8, в ал. 1, т. 5, 11 и 13, където се добавя изразът „по предложение на Административния съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласуваме.
Гласували 143 народни представители: за 30, против 80, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Обръщам се отново към Вас с апел – уважаеми колеги, независимо от това кой е председателят на Народното събрание, това предложение, както казах, съм го правил многократно, защото то цели да реши един системен проблем в българския парламент. В българския Парламент трябва да се възстанови духът на колективното управление на администрацията, на функционирането на институцията Народно събрание, а не по подобие на други държавни органи, които по дефиниция са еднолични, да се вменяват необосновано високи правомощия към председателя на Народното събрание в тази материя. Нито Конституцията, нито какъвто и да е друг акт не дава основание с правилника на председателя да се вменяват такива широки правомощия, които отиват отвъд неговата роля да ръководи заседанията и да представлява институцията.
Функционирането на администрацията, обслужването на народните представители от нея, нормативните актове, свързани с вътрешния ред, с функционирането...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество се изказвате, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: ... на институциите трябва да бъдат плод на колективното решение на представители на всички парламентарни групи, ако искаме някой ден да се решат включително и някои дълго нерешавани проблеми заради невъзможността на председателя да се справи с обществения и медиен натиск. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на прегласуване.
Гласували 142 народни представители: за 28, против 87, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Процедура по начина на водене от господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нека да се придържаме към Правилника и константната практика, която беше въведена, особено в предходното Четиридесет и второ Народно събрание, а и в предните народни събрания.
Уважаема госпожо Председател, много Ви моля, не допускайте при процедурата за повторно гласуване да се развиват отново и да се повтарят вече тезите, които са направени на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурата по прегласуване имате предвид.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, процедурата при прегласуване. Ако някой оспорва резултата или не е успял да гласува – да, но ние слушахме в продължение на няколко минути отново същата теза, която ние вече един път гласувахме. Много Ви моля, изисквайте спазване на Правилника от колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз мисля, че задължението за спазването е към всички народни представители, а не само който води заседанието да го спазва.
Преминаваме към по-нататъшно гласуване.
Господин Казак направи предложение по ал. 6, изречение второ.
По доклада на Комисията то звучи така: „Той не може да ръководи заседанието...”. Господин Казак предлага да бъде ясно изписан субектът и да се запише „Председателят”.
Гласуваме редакционното предложение на господин Казак, което наистина дава повече яснота в текста.
Гласували 136 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
По отношение на ал. 7, последно изречение има направени предложения.
Първото е за отпадане на изречението: „В заседанията на съвета могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност”.
Гласуваме предложението на господин Казак, което току-що възпроизведох.
Гласували 140 народни представители: за 41, против 72, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Госпожа Манолова предложи следната редакция на същото това изречение: „В заседанията на съвета могат да участват представители на граждански организации”.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова.
Гласували 133 народни представители: за 34, против 87, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакцията на чл. 8 по предложение на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 115, против 8, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 9 – предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. (1) Председателят на Народното събрание се подпомага от Председателски съвет, който се състои от заместник-председателите на Народното събрание и от председателите на парламентарните групи или упълномощени техни заместници.
(2) Председателският съвет:
1. провежда консултации по проектите за законодателната програма на Народното събрание и по дневния ред;
2. периодично, но не по-рядко от един път в месеца, се информира за изпълнението на законодателната програма и за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения;
3. съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание.
(3) Председателският съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 9.
Гласували 133 народни представители: за 132, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 10 – предложение от народните представители Имамов, Казак и Хамид:
„Чл. 10, т. 2 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. Секретарите на Народното събрание:
1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание и го подпомагат при извършване проверка на кворума;
2. при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 63, ал. 3 съдействат за предотвратяване и санкциониране на гласуването с чужда карта;
3. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;
4. при тайно гласуване подпомагат технически гласуването;
5. четат имената на народните представители при поименно гласуване;
6. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;
7. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението на народните представители Имамов, Казак и Хамид е оттеглено със същите мотиви, както преди малко по чл. 8.
Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 10 по предложението на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 11 – предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. Квесторите на Народното събрание:
1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в пленарната зала и на балконите към нея;
2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване, при техническата организация при тайно гласуване и при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 63, ал. 3 им съдействат за предотвратяване на гласуването с чужда карта;
3. следят в пленарната зала да присъстват само народни представители, членове на Министерския съвет и допуснати от Народното събрание лица;
4. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в сградата на Народното събрание, където се провеждат пленарните заседания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 11 по предложение на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава четвърта – Парламентарни групи”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 12 – предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мая Манолова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи.
(2) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.
(3) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.
(4) Народните представители от парламентарна група, преустановила съществуването си, стават народни представители, нечленуващи в парламентарна група, и не могат да бъдат приети за членове на друга парламентарна група, както и да образуват нова парламентарна група.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам дебата.
Изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Поради тематичните мнозинства, които се формираха във Временната комисия за подкрепа или за неподкрепа на дадено предложение, е много възможно, и със сигурност ще се случи, текстове, които са подкрепени във Временната комисия, да отпаднат в пленарната зала, и обратното – които не са били приети, тук да бъдат подкрепени, затова си позволявам да обърна внимание на едно от нашите най-важни предложения, което моля да бъде подкрепено, а именно предложението, с което се слага край на парламентарното номадство, а именно народни представители, които са напуснали парламентарните си групи, да не могат да се присъединяват към други, да не могат да се сливат, разделят парламентарни групи.
Има още няколко текста в тази посока, които няма да обосновавам, но, така или иначе, е важно това предложение на „БСП лява България” да бъде подкрепено и се надявам, че ще го направите в пленарната зала. (Шум и реплики от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То е подкрепено в ал. 4, по доклада на комисията. (Реплики.)
Вашето предложение е възпроизведено, госпожо Манолова, което е и в Правилника на Четиридесет и първото народно събрание. (Шум в залата, реплики на народния представител Мая Манолова встрани от микрофоните.)
Реплики?
Госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
До голяма степен Вие изразихте репликата, която имах да направя на госпожа Манолова, но все пак да кажа.
Все си мислех, госпожо Манолова, че ще си препишете какви ли не заслуги към парламентаризма, но тук остро възразявам да си преписвате заслугата за това, че Вие сте вносител на текста, прекратяващ парламентарното номадство.
И само за да си опресните паметта ще Ви покажа Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и първото народно събрание, в чийто текст на чл. 16, ал. 5 ние ясно, с мнозинството на ГЕРБ, когато Вие бяхте в опозиция, сме записали, че народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група става независим и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група, както и текста на чл. 17, че не могат да бъдат образувани парламентарни групи от независими народни представители, както и да се сливат или разделят съществуващи парламентарни групи – текст, приет в мандата на Четиридесет и първото народно събрание с мнозинството на ГЕРБ.
Впоследствие с мандата на Четиридесет и второто народно събрание този текст претърпя катарзис и редакция, но на това няма да се спирам.
Просто искам да обърна внимание на колегите, че ние винаги сме заявявали позицията си. И не само това, но сме я отстоявали и в Четиридесет и първото народно събрание по наше предложение беше въведен този текст, тоест, госпожо Манолова, не следва да си преписвате чак такива големи заслуги. Благодаря. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Атанасова, очаквах от Вас да кажете къде е единствената разлика: в редакцията на Четиридесет и първото народно събрание се говореше за независим народен представител, а тук се предлага, според мен, по-удачен вариант, който го имаше в Четиридесет и второто народно събрание, коректно е да го спомена: „нечленуващ в парламентарна група“. Това е единствената разлика.
Други реплики?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Колеги, най-добронамерено искам да помоля госпожа Манолова и колегите от БСП да не правят такива изказвания, защото за едни добри предложения, които са обсъдени на комисия и които са постъпили от няколко страни, по този начин – като се опитат да бъдат присвоени от БСП, като нищо може да се стигне до гласуване „против”. (Оживление.)
Говорейки за конкретната алинея, ще Ви обърна внимание, че това всъщност е частният случай, когато се е стигнало до падане на състава на дадена парламентарна група под 10 и тя е преустановила съществуването си. А текст и в съществуващия Правилник има – в чл. 14, ал. 5, който се запазва, който по-нататък ще видите, че също е подкрепен от комисията, който касае другите случаи, когато народен представител е изключен, напуснал и така нататък, и той пак става нечленуващ в парламентарна група, така че нека да бъдем коректни. Просто в името на добрия тон да вървим напред с добрите предложения, които да подкрепим всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика? – Госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като искате да се връщаме назад във времето, пред мен е парламентарният правилник на Четиридесет и второто народно събрание, на Четиридесет и първото народно събрание и предложенията, които сме направили в предния парламент.
Тези предложения, които съм направила за включване в този правилник, са едно към едно предложения, които бях направила за приемане в правилника на Четиридесет и второто народно събрание, само че тогава те бяха отхвърлени от другите парламентарни групи. Едно към едно!
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Но ние тогава не бяхме в залата.
МАЯ МАНОЛОВА: А ако искате да Ви припомня за практиката, която съществуваше и се наложи да бъдат направени тези предложения и промени в Закона за политическите партии, беше практиката на ГЕРБ от по-предишния парламент да купува народни представители с парите от партийните им субсидии (шум и реплики от ГЕРБ), при присъединяването им към други парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Мислех, че по-смислена дуплика ще направите, госпожо Манолова, и няма да използвате други аргументи.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Цачева! Въздържайте се от това да ми давате оценки (шум и реплики от ГЕРБ), седейки отгоре на трибуната...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами, излизате извън предмета на текста, който се обсъжда. Искате да Ви отнема думата ли?
МАЯ МАНОЛОВА: Ако желаете да ми направите реплика, можете да го направите, но тъй като ще се връщаме назад във времето, написаното остава, думите отлитат. Ето го написаното, ето ги предложенията, ето го гласуването в предишния парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Други народни представители?
Заповядайте, генерал Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще направя едно предложение за малка редакция, но преди това ще си позволя, тъй и тъй съм взел думата, да направя един комплимент на госпожа Манолова: страшно Ви отива това синьо сако! (Смях, оживление.)
Иначе моето предложение е сериозно – в ал. 1 да отпаднат думите „могат да”.
Сегашният текст гласи: „Народните представители могат да образуват парламентарни групи”. По този начин формулиран текстът означава, че Народното събрание може да функционира и без парламентарни групи, затова според мен текстът трябва да бъде: „народните представители образуват парламентарни групи”.
Поради тази причина моля да подложите на гласуване отпадането на текста „могат да”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплика – госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Атанасов, може би предложението Ви е удачно чисто редакционно, но ние по-нататък, в следващите текстове говорим за нечленуващи в парламентарните групи, тоест така записано Вашето предложение за текст: „образуват”, е, че са длъжни, а развиваме и хипотезата в следващите текстове, че има и нечленуващи в парламентарни групи.
Аз предлагам за по-голяма яснота да остане този текст, който Временната комисия е приела.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Оттеглям го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението е оттеглено. Благодаря Ви.
Други народни представители?
Господин Казак, искате реплика? Може и изказване да направите.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Искам да се обърна към господин Атанасов.
Господин Атанасов, когато сте куртоазен, не трябва да подминете и че на госпожа Дамянова й отива малиново червеното сако. Благодаря. (Смях и оживление. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по чл. 12?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз съжалявам, че е оттеглено редакционното предложение – „може” да се замени с „образуват”, защото притесненията, които чухме от докладчика преди малко, всъщност са валидни точно при тази редакция на Комисията – „може да образуват”. Защото ако говорим за „образуват парламентарни групи”, и препратим този императив към ограниченията как се образуват парламентарните групи, абсолютно изчерпателно изредени, затваряме кръга и тази правна възможност повече не може да се отнася към никакви независими народни представители.
Задължение е да се образуват парламентарни групи, тъй като Парламентът функционира чрез парламентарни групи. Затова текстът следва да бъде: „образуват парламентарни групи”, и с автоматичната, директна кореспонденция на тази редакция, с ограниченията в Правилника затварят кръга.
Това е според мен коректната редакция, но съжалявам, че е оттеглено предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Има оттеглено предложение на господин Атанасов. Няма неподкрепени по вносител предложения. Няма редакционни предложения по текста на Комисията, който ни се предлага, затова поставям на гласуване чл. 12, в редакцията на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 13 – предложение от народните представители Делчев и Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.
(2) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в специален регистър на Народното събрание.
(3) Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на пленарно заседание. При промяна в състава на парламентарните групи тя се съобщава от председателя на Народното събрание на пленарно заседание.
(4) Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. Техният брой се утвърждава от председателя, съобразно числеността на парламентарните групи, в съотношение 1:10, но не по-малко от двама на парламентарна група. Когато числеността на парламентарна група не е число, кратно на 10, броят на постоянните сътрудници към групата се определя, като се закръгля към по-голямото число, кратно на 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 13, в редакцията на Комисията, която възпроизвежда и предложението, подкрепено по принцип, на народните представители Делчев и Славов.
Гласували 128 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 14 – постъпило е предложение от Десислава Атанасова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.
(2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.
(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание, което се съобщава на пленарно заседание.
(4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава й народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група, в делегациите на Народното събрание и други изборни длъжности в Народното събрание.
(5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става народен представител, нечленуващ в парламентарна група, и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група.
(6) В работата на парламентарните групи могат да участват с право на съвещателен глас и членовете на Европейския парламент от Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ние трябва да се учим и от добрите, и от лошите практики, които сме имали. В тази връзка правя едно редакционно предложение в ал. 5 на чл. 14.
Ще изчета целия текст, за да стане ясно:
„(5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става народен представител, нечленуващ в парламентарна група, не може да заявява принадлежност и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група.”
Като редакция го предлагам. Мисля, че аргументите са ясни. Да не се връщаме в едни стари парламенти, едни практики, по които, според мен, в предишни дебати, включително при промяна на Закона за политическите партии, бяхме постигнали консенсус в предишното Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване редакционното допълнение, което господин Карадайъ направи в ал. 5.
Мисля, че е ясно. Ако трябва, да изчета още веднъж?
„(5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става народен представител, нечленуващ в парламентарна група” – дотук текстът е същият, и се вмъкват думите: „не може да заявява принадлежност и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група”.
Така ли е, господин Карадайъ?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 127 народни представители: за 83, против 19, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване пълната редакция на чл. 14 ведно с току-що приетото редакционно допълнение в ал. 5.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народните представители Манолова, Георгиев и Попов.
Комисията го подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 15:
„Чл. 15. Народни представители, нечленуващи в парламентарна група, не могат да образуват парламентарни групи. Съществуващи парламентарни групи не могат да се сливат или разделят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване чл. 15 в редакцията на Комисията, възпроизвела предложението на госпожа Манолова, господин Георгиев и господин Попов.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава пета – „Комисии на Народното събрание”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава пета – „Комисии на Народното събрание”.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение по чл. 15 от народния представител Светослав Белемезов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 3 и 5 и не го подкрепя в останалата му част – по т. 2, 4 и 6:
„2. Да бъдат обединени Комисията по отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
4. Комисията по т. 18 да се промени на Комисия „Защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения” и се добави „разглежда въпроси, свързани със защита на потребителите”.
6. Да се добави и създаде нова Комисия по бюджетен контрол. Комисията по бюджетен контрол разглежда докладите на Сметната палата и може да иска информация за изпълнението на направените от Сметната палата препоръки.”
Предложение от народните представители Димитър Делчев и Петър Славов.
Комисията подкрепя предложението за заличаване на Комисията по инвестиционно проектиране и не го подкрепя в останалата му част – „в чл. 15, ал. 1 се заличават думите „и туризъм”; в чл. 15, ал. 1, т. 6 се заличават думите „инвестиционно проектиране” и след думите „Комисия по” се добавя „туризъм”.
Предложение от народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов:
„В чл. 15, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
„2. Създава се нова т. 3: „Комисия по туризъм”.”
В останалата му част предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Мая Манолова направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, като ал. 4 на чл. 15 е отразена на систематичното й място в чл. 39, ал. 3.
Комисията предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 16:
„Чл. 16. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.
(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:
1. Комисия по икономическа политика и туризъм;
2. Комисия по енергетика;
3. Комисия по бюджет и финанси;
4. Комисия по правни въпроси;
5. Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
6. Комисия по външна политика;
7. Комисия по отбрана;
8. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред;
9. Комисия по земеделието и храните;
10. Комисия по труда, социалната и демографската политика;
11. Комисия по образованието и науката;
12. Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта;
13. Комисия по здравеопазването;
14. Комисия по околната среда и водите;
15. Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения;
16. Комисия по културата и медиите;
17. Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите;
18. Комисия по вероизповеданията и правата на човека;
19. Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика;
20. Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
21. Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения;
22. Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
(3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз.
(4) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Откривам дебата по чл. 16.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, като цяло ние подкрепяме предложената структура на постоянните парламентарни комисии. Единствено имаме резерви към последната предложена постоянна парламентарна комисия относно нейната обоснованост, конституционосъобразност, целите, дейността, която ще осъществява тази комисия.
Какво означава Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране?
Първо, уважаеми колеги, знаете, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е един от държавните регулатори в съответната сфера на обществения живот. Тя по принцип, по дефиниция и съгласно европейското законодателство трябва да бъде независим държавен орган и като такава е недопустимо да има друг държавен орган, който постоянно да се занимава с контрол. Защото за нас терминът „наблюдение” всъщност е контрол върху дейността на тази комисия.
Знаете, Европейката комисия неколкократно е отправяла критики към България относно гарантиране независимостта на енергийния регулатор. Знаете, че има и предложения този орган да бъде излъчван изцяло или частично от Народното събрание. В момента, доколкото знам, не се излъчва – излъчва се от правителството. Затова към този орган има критики по отношение на неговата независимост.
Ако се възприемат обаче тези идеи, този орган по нищо няма да се отличава от другите органи, които, и в Конституцията е записано какъв е единствено възможният конституционосъобразен начин за наблюдение върху тяхната дейност – чрез представяне на ежегодни доклади пред Народното събрание.
За нас създаването на такава комисия, пак повтарям, е проблематично. Има сериозни основания и опасения за конституционосъобразността на тази комисия и ние изразяваме принципното си несъгласие срещу създаването на подобен орган.
Ако в рамките на управляващото мнозинство има някакви договорки относно ръководството на тази комисия, това е друг въпрос. Ако изхождаме обаче от принципна гледна точка, подобна комисия няма място в българския Парламент.
Комисията по енергетика има възможност да упражнява подобна дейност ад хок, когато прецени, че има някакъв проблем. Но да създавате специална комисия, която само и единствено да се занимава с този регулатор, ами дайте тогава да създадем Комисия за наблюдение върху дейността на СЕМ, Комисия за наблюдение върху дейността на Сметната палата, Комисия за наблюдение върху дейността на Комисията за защита от дискриминация и така нататък, и така нататък.
Абсолютно безпринципно е подобно предложение и аз Ви призовавам да не го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Казак, винаги съм смятал, че Вие сте подготвен човек. Учуди ме това, което казахте: мисля, май, че.
Не мислете! ДКВЕР се назначава от Министерския съвет, тоест това е орган, който се излъчва от изпълнителната власт. Съвсем нормално е да се предвиди парламентарен контрол върху това.
Тъй като става въпрос за една чувствителна сфера на обществените отношения – за цените на тока, което вълнува всеки български гражданин, всяко семейство, знаете как се реагира от обществото по принцип при всяко едно движение, при всяко едно трептене на цените – е разумно да съществува такава парламентарна комисия. Да не говорим, че имаше зародиш, в предни събрания имаше подкомисия, нали така?!
В такъв случай не мога да разбера аргументите Ви, защо да няма парламентарен контрол върху орган, който се излъчва от изпълнителната власт? В крайна сметка нека да не цитираме тук постулати, известни от стотици години, че разделението на властите, освен че означава някаква самостоятелност, означава и взаимен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов, за разлика от Вас не претендирам да съм вещ по всички материи, затова изразих известно колебание. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Вашата реплика ми дава основание да потвърдя тезата си, че ако искаме да приведем статута на тази комисия в пълно съответствие с европейските изисквания и да отговорим и на критиките на Европейската комисия от дълги години относно статута на този орган, наистина трябва да го превърнем в независим държавен орган, тоест не да бъде изцяло излъчен от Министерския съвет, а да бъде приведен в съответствие със статут на независим орган, както останалите независими държавни органи – да бъде излъчен изцяло или частично от Народното събрание. Ето по този начин ние можем да гарантираме някакъв контрол.
Но да създавате постоянна комисия, която да контролира регулатора непрекъснато, перманентно, Вие превръщате Народното събрание във втора Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Това ли искате? Това ли целите? Народното събрание да изземе функциите и при всеки...
Знаете какви са правомощията на тази комисия. Вие искате тази комисия да бъде второто място, където ще се обсъждат цените на тока ли, цените на газа, цените на водните услуги? Това ли искате да създадете? – Да изземете правомощията на тази комисия и да ги прехвърлите в Народното събрание. Да превърнете Народното събрание в енергиен конвент. Това ли искате? Ако това целите, оттеглете го, защото е крайно, крайно несъстоятелно.
Има възможности за парламентарен контрол както към останалите независими държавни органи. Знаете, има постоянна Комисия по енергетика, която при случай може да извика регулатора, да зададе въпроси, да упражни наблюдение. Да създавате обаче орган, който постоянно да се занимава с контрол на независим регулатор, е недопустимо и според мен противоконституционно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
За изказване първи по време беше господин Веселинов, след това Станислав Иванов, господин Славов, господин Добрев.
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Вземам думата от името на нашата група, за да мотивирам желанието ни да бъде създадена постоянна Комисия по туризъм, което ще бъде в унисон и с новото място, което този отрасъл получи със създаването на Министерството на туризма. На практика, оставайки без такава постоянна комисия, ние ще създадем донякъде прецедент да има работещо министерство, на което не кореспондира наша структура в законодателната власт.
Действително туризмът е бързо развиващ се отрасъл – всяка година гордо отчитаме увеличения брой туристи, но като цяло приходите нямат същата положителна динамика. Мисля, трябва да си дадем сметка, че туризмът не е 100% частна индустрия. Частни са хотелите, комплексите и прочее, но големият собственик всъщност е държавата. Става дума за собствеността на природното и културно-историческото наследство, която е публична. Така че ние трябва да действаме като активен законодател, за да създадем потенциала, който българският туризъм има и да го оползотворим напълно. Именно затова поддържам предложението си за създаване на постоянна Комисия по туризъм и се надявам колегите да ни подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Веселинов.
Реплики? Няма.
Господин Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, когато направих това предложение, бях воден от убеждението си, че наистина трябва да има прозрачност в работата на Комисията за енергийно и водно регулиране, от една страна, и, от друга страна – да има яснота относно взетите от нея решения. Какво имам предвид като казвам това?
Първо, преждеговорившият колега каза, че ние ще налагаме контрол. Не, не става въпрос за контрол, уважаеми колеги, става въпрос за наблюдение. Става въпрос да има прозрачност относно работата и взетите решения, от една страна, от друга страна – трябва да се прекрати практиката, която съществуваше в предишното Народно събрание.
Народни представители от управляващото мнозинство тогава се събуждаха с идеи относно възможностите за падането цената на тока, след което се оказваше, че те вече се опитват да ги лансират, след като народните представители – за тези които не знаят, но тези, които го правеха към онзи момент, със сигурност знаеха, а и сега, че това не е в техните правомощия – народни представители или министър да увеличава или намалява цената на тока.
Тези колеги, както казах преди малко, се занимаваха с това колко да бъде намалена цената, хвърляха някакви проценти, някакви числа в публичното пространство. Оказваше се след това, че техният ресорен министър ги опровергава и казва, че няма такова нещо – без да има каквото и да е право да увеличава или да намалява цената на тока и се стигна се до едно безумно намаление на цената на тока, което нямаше никаква аргументация. И за да бъде направено максималното, бяха махнати перата на фактурата – в смисъл, че тя беше разбита и се знаеше се за какво се плаща дотогава. В един момент всички тези показатели бяха окрупнени и тази обща сума беше намалена с определен процент. Това нещо доведе до задължение в НЕК над 350 милиона.
Ето това се случи в предишния парламент. За да не се случва това и българското общество да не става заложник на такива псевдоексперти, които в повечето случаи са лансирали собствено мнение, без да бъде консултирано с когото и да било, и да са се намесвали грубо в работата на тази държавна комисия, ние предлагаме да има мониторинг върху дейността и взетите решения чрез наблюдение на работата и на решенията на комисията, не на контрол. Това е което, пак казвам, беше основно, когато направих предложението. Считам, че е аргументирано и е в полза на българското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплика?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, след като сте такива радетели на надзорните функции на Народното събрание, защо не възприехте нашето предложение това Народно събрание да може да обсъжда и да гледа внесените доклади на независимите регулатори, внесени в предходни легислатури? Защо не го възприехте, нали сте радетели на тази функция на Народното събрание? Освен това тази функция е вменена на Народното събрание, не на отделна комисия, която постоянно да извършва надзор върху един такъв независим регулаторен орган, какъвто е съответната комисия. Не изземвайте компетенциите на Народното събрание и да ги прехвърляте само на една комисия.
Тук съм абсолютно съгласен и с колегата Казак – най-малко наистина това е противоконституционно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Попов.
Заповядайте, господин Местан, за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги! Моята реплика е абсолютно добронамерена и ако някой друг се почувства адресат на репликата ми, не бих възразил. Вие направихте анализ на дейността на Комисията, от който става ясно, че в България има тежък проблем с регулаторите. Да, съгласен съм, има необходимост да се предприемат всички необходими мерки, за да преминем от режим на квазирегулация към режим на истинска регулация, но това става по пътя на задълбочаването на принципа на независимостта на регулаторите, а не на подчиняването им на волята на законодателния орган.
И най-важното, заради което взех думата и държа да се отрази коректно в стенографския протокол, е, че фактът на избирането на тази Комисия от изпълнителната власт не я прави орган на изпълнителната власт, за да се подчинява на парламентарен контрол. Наистина е въпрос на компетентност, бих казал на елементарна компетентност, по принципите на българската Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Други реплики? Няма.
Дуплика – господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Ще започна отзад напред. Уважаеми господин Местан, аз съм съгласен с това, което казахте, но следвайки Вашето изложение отзад напред, искам да кажа, че може би това, което казахте накрая не беше насочено към мен, защото това изказване беше направено от друг колега, не от мен.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Предварително направих уговорка.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Съгласен съм, че трябва да вървим към независимост на регулаторите, но пак казвам: създаде се една обстановка в страната, която напрегна обстановката в страната по такъв начин, че много хора се чувстваха излъгани и нямаха поглед върху това какво се случва. Пак казвам, че повод дадоха много медийни изяви на много колеги.
Поради това, господин Местан, ние не искаме по никакъв начин да осъществяваме контрол върху дейността, а просто осъществяваме мониторинг върху работата и вземането на решенията, което е право и считам, че по някакъв начин ще спомогне да намали напрежението в обществото. Също така да не се чувства излъгано или да не чувства, че се вземат някъде решения, от които зависят съдбите на много хора, а те по никакъв начин да нямат информация за това как се осъществява тази дейност. Затова направих предложението и смятам, че то е правилно. Надявам се, че това предложение ще успокои донякъде българското общество.
По отношение на това, което каза господин Попов, ще кажа, че тази Комисия има специфична дейност, засяга определен сегмент от българската икономика, който влияе пряко върху българските граждани и намира най-голямо отражение върху това, в смисъл, по начина да влияе върху цялото българско общество. От нейните решения се чувстват засегнати всички и затова смятам, че трябва да бъде отделена само тя, а всички останали нека да останат да действат като комисии, каквито са били досега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
За изказване народния представител Петър Славов – Коалиция Реформаторски блок.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Вземам думата, за да оттегля предложението ни с колегата Делчев в частта, в което не се подкрепя от Комисията. Става дума за това, че предвиждахме обособяване на отделна Комисия по туризъм, която на практика да следва и структурата на Министерски съвет. Обаче с оглед на това, че на комисия се уточнихме все пак да се ограничим до 22 комисии, за да може всяка парламентарна група да има по двама представители, тоест всяка парламентарна група да има представител във всяка една комисия. Поради тази причина донякъде и оттеглям това предложение.
Използвам, че съм взел думата, за да апелирам към колегите: нека да се придържаме към това, което е записано в Проекта, който гласуваме. Става дума за Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР, а не за надзор, контрол или каквото и да било. Говорим за наблюдение, което е нещо съвсем различно, и не виждам юридически някаква пречка това да го приемем в този вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Славов, както и да наречете тази комисия, ясен е замисълът. Уважаеми колеги и колега, който преди това се изказахте, Вие, от една страна, казвате, че имало депутати, които правели някакви изказвания, създавали излишни очаквания и така нататък, обаче Вие със създаването на тази Комисия още повече създавате предпоставки Народното събрание да фокусира в себе си цялото обществено внимание по тези проблеми. И членовете на тази Комисия, и ръководството, и председателят й – Вие им давате институционалната обосновка, основание да се занимават именно с ценообразуване, със становища и мнения по отношение на ценообразуването в енергийния и водния сектор, въобще в цялостната дейност на регулатора.
Искате да привлечете цялото обществено внимание и евентуално недоволство от ценообразуването от енергийния и водния сектор – да го прехвърлите от ДКЕВР към Народното събрание. Това ли искате?! Не си ли давате сметка каква беля можете да си докарате до главата Вие, и цялото Народно събрание, с това нещо?!
Народното събрание не може да се занимава с всичко и специално пък с регулирането на енергийния и водния сектор. В Европа са го измислили, че това трябва да се осъществява от независим регулатор, който на пазарни принципи да регулира цените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Втора реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Славов, Вие много добре знаете, че постоянните комисии в Народното събрание би следвало да отговарят на структурата на Министерския съвет. Питам аз: този регулатор част от структурата на Министерския съвет ли е? Когато се вдигне цената на тока, какво ще отговаря тази комисия – че не е наблюдавала правилно, най-вероятно, дейността на ДКЕВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Попов.
Трета реплика – госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Славов, прав сте като коригирахте абсолютно всички колеги, които си позволиха да разширят обхвата за дейността на тази постоянна комисия. Защото наистина предложението е тя да е за наблюдение на дейността на ДКЕВР. Аргументите ми, че трябва да подкрепим съставянето на такава комисия са в Конституцията.
Уважаеми дами и господа, в Конституцията например е записано, че Народното събрание изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на Главния прокурор. Да не би съдебната система да е зависима от Народното събрание. Не, нали? По презумпция и по Конституция не е зависима. Този случай може да се приложи и по отношение на Комисията за наблюдение на ДКЕВР.
Освен това Народното събрание приема и доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от него и когато това е предвидено в закон и може би тук сте прав за аналогията с някои органи. Но какво пречи на Народното събрание да ползва информацията в действието на тази комисия за бъдещи законодателни инициативи?
Аз считам, че напротив, много по-прозрачни ще станат решенията на ДКЕВР и мисля, че именно Народното събрание като представляващ цялото българско общество ще има достъп до инициативите, решенията и фактологията по тях.
В този смисъл, господин Славов, напълно Ви подкрепям, въпреки че Ви репликирам, което е под реплика и към останалите колеги. Съжалявам, че и господин Местан не е в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Преди да дам думата за дуплика на господин Славов, само да припомня, че репликата представлява възражение по същество на приключило изказване и ще Ви помоля когато правите реплика, наистина да казвате какво е Вашето възражение, а не подкрепа на изказване.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще спазвам правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Славов, имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря.
Съвсем накратко.
Господин Казак, господин Попов! Това, което ние от Реформаторския блок искаме, е да има публичност и прозрачност в работата на регулаторите и те наистина да бъдат независими. За съжаление те в момента са всичко друго и както виждаме, особено в очите на обществото, не и независими, и всяко тяхно решение се посреща с огромно подозрение. Една такава комисия би помогнала в това отношение да има повече яснота и прозрачност какво се случва там и защо се вземат определени решения.
Не знам дали Вие самите знаете, но в момента, както изнесохме по-рано от Реформаторски блок информация, че срещу България се водят тежки дела в сферата на енергетиката, включително от едно от енергоразпределителните дружества за над 1 милиард – ДКЕВР дава информация по това дело и има отношение. Какво точно обаче е предоставила като информация и как е защитавала държавния интерес, предполагам, че и Вие не знаете. За съжаление и аз не го знам. Искам ми се да знам, че държавният интерес наистина е защитен и по тези дела ще направи всичко възможно, не дай си Боже, да не ги загуби държавата, защото тогава данъкоплатецът ще трябва да плаща едни чудовищни суми. Това е причината да подкрепим предложението за тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
За изказване има думата народният представител Светослав Белемезов от Алтернатива за Българско възраждане.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, ние като цяло подкрепяме принципно предложението за структурата на комисиите. Това, върху което бих искал да обърна внимание, е на стр. 18 от доклада, в две основни направления. Едното е направлението, в което от общо шест наши предложения три бяха одобрени, а именно, най-важното според мен е да бъде създадена Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Изключително доволен съм от това, че нашето предложение беше одобрено в тази насока, тъй като то беше един много добър преамбюл за аргументирането на нашето следващо предложение, което ще бъде обсъдено на по-късен етап – да бъде създаден Етичен кодекс, който да бъде подписан от всеки един народен представител. Като цяло идеята също беше подкрепена от членовете на комисията, но въпросният Етичен кодекс намери пряко приложение в отделен раздел под формата на „Етични правила”.
По повод трите предложения, които не бяха одобрени, бих искал да застъпя позицията си само по едно от тях, а именно по т. 4. Отново повтарям, предложението е на стр. 18 и гласи: „Комисията по т. 18 – която е Комисия за взаимодействие с гражданските организации и движения – да се промени на „Комисия за защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения”.
Предложението на комисията, уважаеми колеги, беше да не се създава такава отделна комисия, а по-скоро да бъде създадена като подкомисия към основната постоянна Комисия по икономическа политика и туризъм. Моето лично мнение е, че темата за монополите и ограничаването им пряко кореспондира със защитата на потребителите и пряко кореспондира с гражданските организации и движения.
Точно по тази причина ние, от нашата парламентарна група, считаме, че е абсолютно наложително такава комисия да бъде създадена отделно, за да може да има много пряка връзка между това да бъдат защитавани интересите на потребителите. Със защита интересите на потребителите се цели ограничаване на влиянието на монополите като цяло и не на последно място всичко това да инкорпорира с гражданските организации и движения.
Ако бъде създадена като подкомисия, и то именно в ресора на Комисията по икономическа политика и туризъм, ние изключително много се притесняваме, уважаеми колеги, че Комисията за ограничаване на монополите ще оперира единствено в направление „Икономика”. А знаете, че ограничаването на монополите, защитата на интересите на потребителите и взаимодействието с гражданските организации и движения е предмет на много по-широкообхватен аспект от въпроси, които касаят не само сектор „Икономика”, но и много от подсекторите в българския икономически живот.
По тази причина ние апелираме и се надяваме на Вашата подкрепа да бъде създадена такава отделна комисия. В противен случай – моето лично мнение и се разграничавам от мнението на нашата парламентарна група, но моето лично мнение е, че ако не подкрепим едно такова предложение, това ще бъде тълкувано от хората навън, че българският Парламент няма ясното съзнание и визия да се бори срещу монополите в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Белемезов.
Реплики? Не виждам.
Има думата за изказване народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Ще се присъединя отчасти към разсъжденията по създаването на новата парламентарна Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Припомням, че в предишния Парламент, респективно в преди действащия Правилник съществуваше подобна подкомисия, която наблюдаваше дейността на ДКЕВР. Каква е разликата? Тази подкомисия беше създадена на паритетен принцип. Създаването на постоянно действаща комисия, която да се занимава изцяло и само с дейността на ДКЕВР, според мен ще доведе до целeното от управляващите създаване на алиби за решенията, които ще взема ДКЕВР. Най-лесно е да бъде прехвърлена отговорността върху постоянно действащата парламентарна Комисия, в която ГЕРБ и управляващото мнозинство ще имат пълно мнозинство и по този начин регулаторът, назначаван от Министерския съвет, ще си измие ръцете с парламентарната Комисия.
Затова предлагам тя да остане, да я има в основния текст, като постоянно действаща подкомисия – част от Комисията по енергетика, създадена на паритетен принцип. Така, от една страна, ще може да бъде обособена дейността по наблюдението на работата на ДКЕВР, от друга страна, няма да бъде създавана допълнителна парламентарна комисия, която на практика ще има ограничени функции, а именно да следи всяко действие на ДКЕВР.
Присъединявам се към предложението, направено от господин Белемезов и неговите разсъждения по темата за защита на потребителите и ограничаване на монополите, като потвърждавам, че от работата с гражданските организации в предишния Парламент е ясно и безспорно, че една от основните теми, вълнуващи гражданите, са монополите. Те далеч надхвърлят дейността на Икономическата парламентарна комисия, защото монополи има не само в сектор „Икономика”, монополи има в енергетиката, във финансовия сектор и в дейността на Комисията по местно самоуправление и регионално развитие, имам предвид ВиК, парно, финансови институции, търговски вериги и така нататък. Концентрирането на цялата тази дейност за ограничаване на монополите в една подкомисия към Икономическата комисия изцяло ще неглижира този аспект от работата на Народното събрание.
Тъй като от дебатите във Временната комисия съм наясно, че ГЕРБ няма да позволи темата за монополите да бъде развивана от Комисията за взаимодействие с граждански организации, правя предложение, ако предложението на господин Белемезов и АБВ не бъде подкрепено, вместо Комисия под № 22 – за наблюдение на дейността на ДКЕВР, да бъде създадена Комисия за наблюдение дейността по защита на потребителите и ограничаване на монополите. В нейната дейност ще се включи както работата по наблюдение на дейността на ЕРП-тата, на ВиК дружествата, на топлофикациите, на банковите институции, на търговските вериги и на всички монополи, с които е обрасло нашето общество.
Иска ми се тук да поставя още един въпрос, на който очаквам госпожа Атанасова или някой от управляващите да даде отговор, за да не се разпростираме върху спор, който може да се окаже излишен и е само терминологичен – а именно замяната на думата „граждански организации и движения” с „неправителствени организации”.
Според правната литература неправителствените организации предполагат регистрация, по-формална структура, съответно ръководство, начин на вземане на решения, банкови сметки – всичко, което е включено в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, макар формално законът да не използва термина „неправителствени организации”. Ако Вие под „неправителствени организации” разбирате граждански организации, добре, няма да споря. Искате нещо да промените в Правилника, променете го, но нека да е ясно!
Уважаеми господа реформатори, Вие например подкрепяте предложението за замяната на този термин, но бих попитала една неформална организация, каквато е протестната мрежа, ще може ли да участва в работата на Парламента, защото тя не е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел? Де факто, според разбиранията на правната литература, не е неправителствена организация. Интересувам се дали подобна организация, групите за натиск, гражданските организации, които възникват спонтанно, ще могат да участват в работата на Парламента, включително и в ресорната комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Мустафа Карадайъ, Движение за права и свободи.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, нашата позиция по отношение на предложението да се създаде Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране стана ясно, но аз правя формално предложение тази Комисия да отпадне от предложените комисии. Тук разбрахме и видяхме от досега изказалите се по темата и всички сме обединени около идеята, че искаме да има прозрачност в дейността и яснота. Включително колеги влязоха в дейността на комисията и какво ще върши тя.
Прозрачността в работата на ДКЕВР, от една страна, произхожда от това, че техните решения са публични. От друга страна, колегите, които се изказаха, рамкираха дейността на евентуалната бъдещата парламентарна комисия в това, че ще изслушва и приема доклади. Но за едни доклади да създаваме постоянна комисия, не е редно.
Нещо повече, от друга страна, вносителят аргументира, че Народното събрание, и не само Народното събрание не е редно да се меси пряко в работата на евентуалната бъдеща комисия.
Всички тези аргументи водят дотам да направя формалното предложение: тази постоянна комисия да отпадне, да няма такава.
От изказванията обаче се стигна и до такъв извод, може би съмнение, че това е може би част от коалиционното споразумение на сега управляващите? Евентуално сигурно идеята е тази комисия...
МАЯ МАНОЛОВА (БСП, от място): Неписаната част.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: ...да се предостави на четвъртия коалиционен партньор – Патриотичния фронт, в чиято платформа и програма има внушения за обществена нетърпимост към естествени пазарни механизми и принципи, които ние, като либерали, няма как да споделим.
Надявам се, че и партиите от дясното пространство не биха споделяли такива неща, но това прозира от изказванията досега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Реплики?
Господин Лазаров, заповядайте за първа реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Карадайъ! Искам по повод на Вашето изказване да Ви прочета Правилника на Четиридесет и второто народно събрание, по който ние все още работим.
Брой 62 на „Държавен вестник” от 12 юли 2013 г., т. 19 – Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите; т. 20 – Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси. Да Ви припомням ли, че това Вие го направихте? И аргументите, които Вие казахте, не важат сега за създаването на комисията, а важат за това, което Вие направихте. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ и Реформаторския блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Друга реплика? Няма.
Господин Карадайъ, заповядайте за дуплика.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Да, току-що, господин Лазаров, потвърдихте вече съмненията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
За изказване – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Отказвате се.
Господин Александров от „Атака”.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Атанасова! По-конкретно става въпрос, тъй като в момента разглеждаме комисиите, действително в Правилника е записана една доста сериозна подкомисия, може би нейното място ще е като комисия, а именно контрол на монополите. Това е една тема, с която ние от Партия „Атака” сме се занимавали години наред.
Другото, което остава крайно непонятно, е кой иска и Комисията за наблюдение на ДКЕВР, защото на същия принцип, ако допуснем такава комисия в Правилника, чисто хипотетично юристите да кажете дали можем да допуснем една Комисия за наблюдение дейността на президента на Република България? Защото, ако го допуснете Вие от ГЕРБ по този начин, аз ще направя процедурно предложение като т. 23 да бъде записано „Комисия за наблюдение дейността на президента на Република България”. И в момента ще го оставя на председателя, за да може да го подложите на гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Реплики? Не виждам.
За изказване – народният представител Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да припомня, че точно същата комисия я имаше и в Четиридесет и първото, и в Четиридесет и второто народно събрание, само че тогава беше подкомисия, а не комисия, със същото заглавие, със същите функции. Така че да се внушава, че това Народно събрание в момента прави нещо, което не са правили предходните народни събрания, е некоректно. Онези подкомисии контролираха ли ДКЕВР, както Вие твърдите? Има ли решения, с които да докажете, че те са контролирали или са осъществявали някакъв натиск върху ДКЕВР, или нещо подобно?
Съвсем некоректно е Вашето изказване, господин Казак, защото Вие наблюдавахте дейността, бяхте народен представител в Четиридесет и второто и в Четиридесет и първото народно събрание, доколкото си спомням. И Вие знаете и познавате дейността на подкомисиите за наблюдение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Ще Ви припомня – в Четиридесет и първото народно събрание председател на тази подкомисия беше господин Главчев. Можете да го попитате с какво се е занимавала комисията, ако досега не е ставало въпрос. В Четиридесет и второто народно събрание беше господин Красимир Янков. Не го виждам в залата, но колегите от БСП могат да разговарят с него по отношение на дейността на комисията.
Радвам се, че всеки един от преждеговорившите говори за независимост на енергийния регулатор, защото е крайно време ние наистина да имаме един независим енергиен регулатор.
Искам да Ви припомня отново, че в Четиридесет и първото народно събрание с вносител Министерски съвет бе внесен Законопроект за избор на състава на ДКЕВР от Народното събрание. Не стигна времето заради предсрочните парламентарни избори, за да се приеме този законопроект. В Четиридесет и второто народно събрание аз и мои колеги от ГЕРБ внесохме същия законопроект. И пак Ви припомням, колеги, че времето стигна, но Вие го отхвърлихте. Лятото миналата година Вие гласувахте против избора на комисари в ДКЕВР от Народното събрание. В Четиридесет и третото народно събрание отново ще го внесем. И тъй като чух, че сте големи радетели за това ДКЕВР да е независима, се надявам сега цялата зала да подкрепи този избор на комисари от страна на Народното събрание.
Интересно е защо реагирахте толкова емоционално в някои изказвания по отношение на ДКЕВР и се опитахте да мотивирате защо такава комисия не трябва да има. Може би защото в тази комисия членовете на комисията ще зададат въпроси към регулатора по отношение на това как се натрупа дефицит от 1 млрд. лв. в годишен аспект през последната една година. Защо дори след увеличението с 10% цената на електроенергията дефицитът все още е 620 милиона? Защо миналата година при явен дефицит друг състав на регулатора два пъти намаляваше цената на електроенергията, което със сигурност доведе до още по-големи дефицити? Така че там ще има въпроси, на които регулаторът ще трябва да отговори и може би те Ви притесняват. Но този регулатор е необходим най-малкото, защото в ДКЕВР със сигурност ще има предложения за промени, включително по отношение на съществуващо законодателство. Защото дори предоговарянето на дългосрочните договори, за които се говори толкова много, е възможно да изискват някакви промени в законодателството.
Също така искам да Ви припомня, че регулаторът, преди да вземе своето решение от лятото на тази година, когато запази цената на електроенергията непроменена, намали цената на дългосрочните договори и електроенергията, която се закупува от тях, значително – с 20% цената и наполовина количеството. Също така направи същото и по отношение на зелените централи. Подаде писма в Европейската комисия, на които това правителство ще трябва да отговаря и които ще бъдат си сигурност един много тежък казус за България.
Нищо лошо няма в тази комисия, имало я е и преди. Не виждам защо някой ще гласува „против” една комисия, в която наистина ще има, както господин Веселинов каза, по-голяма прозрачност в енергетиката.
А по отношение на Комисията по туризъм, предложение на колегите Веселинов и Славов, такава комисия според мен не е необходима, защото основният закон в сферата на туризма е Законът за туризма и всъщност в Икономическата комисия през изминалите четири години, в които аз имам наблюдение, законодателство в сферата на туризма бе обсъждано и гласувано едва няколко пъти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Заповядайте, госпожа Ахмедова, за първа реплика.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, Комисията, която ще наблюдава Държавната комисия по енергийно и водно регулиране част ли е от тематиката енергетика? Има ли постоянна комисия, която се занимава с енергетика? След като има добра практика, която Вие сам споменахте, в предходни народни събрания, една подкомисия може да свърши тази работа. И Вие бяхте доволен от работата на тази подкомисия. Защо е необходимо да има постоянна комисия? Единственият отговор на този въпрос, за който аз се сещам, е може би коалиционното Ви споразумение – гласно или негласно. Защото, веднъж, българският народ плаща на един вицепремиер заплата за коалиционната политика, която Вие водите. И втори път, парламентът трябва да гласува и постоянни комисии, постоянен състав, да ограничи правомощията на постоянната Комисия по енергетика, да създаде друга комисия, още една постоянна комисия. В такъв смисъл не ограничаваме ли правомощията на постоянната Комисия по енергетика по този начин, както Вие структурирате комисиите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Госпожа Мая Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Добрев, ще повярвам, че сте искрен, ако отговорите на два въпроса.
Първо, защо се променя принципът при формиране на тази комисия? Аз бих подкрепила съществуването на парламентарна подкомисия, и го казах в изказването си, защото по най-наболялата тема за българските граждани – цената на тока, е добре да има и парламентарно наблюдение. Но, питам аз, защо се променя принципът на структуриране на тази комисия? В предния парламент беше на паритет. В по-предния парламент беше също на паритет? Защо сега искате пропорционално разпределение, при което очевидно ГЕРБ и най-верните сред коалиционните партньори ще определят поведението, въпросите, заключенията, изводите, предложенията, инициативите?
И, второ, защо е нужно една подкомисия да стигне ранг на парламентарна комисия, при положение че са резонни аргументите и за наличието на Комисия по енергетика? Затова очевидно може би би бил по-полезен и господин Главчев с отговор на въпроса дали може да бъде изпълнена със съдържание една такава подкомисия.
Тук наистина се набива това предположение, което може би е основателно, че просто трябва да се намери длъжност за някой от коалиционните партньори. Няма друг разумен отговор защо една парламентарна подкомисия става комисия, а още по-малко защо се променя принципът на нейното структуриране?
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Вие цяло министерство разделихте на две.
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): Направете и Вие същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Трета реплика – господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Добрев, малко повече бъдете последователни във Вашите тези. От една страна, отричате необходимостта да има Комисия за туризма, защото, видите ли, цялата материя била уредена в Закона за туризма. От друга страна, материята, свързана с ДКЕВР, е уредена единствено и само в Закона за енергетиката.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно!
ЧЕТИН КАЗАК: Почти изцяло. А Вие искате сега да създадете специално за ДКЕВР, да извадите тази материя, която по принцип си е в Комисията по енергетика и да създадете специална, нова постоянна комисия.
Освен това, господин Добрев, Вие по-дълго време бяхте министър, отколкото народен представител. Може би не знаете огромната разлика между подкомисия и постоянна комисия. Постоянната комисия трябва постоянно да работи, да има дейност. Всяка седмица трябва да има точки в дневния ред и така нататък. Докато подкомисията може спорадично, от време на време, адхок, когато има даден проблем, да заседава. Никой не изисква от нея да заседава постоянно.
С какво ще натоварите постоянно да работи една постоянна парламентарна комисия за наблюдение на ДКЕВР? С какво?
Аз се учудвам на тази Ваша теза. Убеден съм, че професионалната Ви подготовка би трябвало да диктува обратната теза, но сега явно коалиционните взаимоотношения Ви карат да търсите аргументи и да обосновавате незащитимото.
Комисията по енергетика в краен случай може да си има пак подкомисия, която да се занимава с ДКЕВР, но само докато тя не стане това, което Вие предлагате, защото ако наистина направите ДКЕВР такава, каквато трябва да бъде, каквато изисква Европейската комисия – истински независим държавен регулатор, е недопустимо въобще да има какъвто и да е подобен орган в парламента. Както няма подобен орган за наблюдение на другите. На Комисията за регулиране на съобщенията дайте да направим комисия тогава или на Сметната палата, както Ви казах.
Ако искате наистина да изпълните ангажимента си да направите ДКЕВР независим държавен орган (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), излъчван изцяло или частично от Народното събрание, още по-недопустимо е да направите такава комисия.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Именно тогава е допустимо, още повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Казак.
Господин Добрев, заповядайте за дуплика.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, нямам нищо против тази комисия да е на паритетен принцип. Ако направите такова предложение, аз лично ще го подкрепя, възможно е и други мои колеги да го подкрепят. Така че го направете.
По отношение на това дали ще може да се запълни със съдържание, или не – същия въпрос можем да го зададем за редица други комисии, господин Казак.
Например Комисията по жалбите и петициите знаете ли колко често заседава? Всяка седмица ли, защото Вие казахте: „Постоянната комисия всяка седмица трябва да заседава”?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Там има много работа.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Много работа. Със сигурност има и други комисии. Можем да извадим справка от стенограмите на Народното събрание и ще видите, че има не само една, а повече комисии, които не заседават всяка седмица. Така че времето ще покаже.
Такава подкомисия имаше и в Четиридесет и второто, и в Четиридесет и първото народно събрание. Доколкото знам, тя заседаваше редовно с изслушвания и допринасяше за прозрачността в сектора. Благодаря Ви.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): На моя въпрос не отговорихте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (встрани от микрофоните): Ще отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
За процедура – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на времето до 17,00 ч. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласувайте, ако обичате, предложението на народния представител Данаил Кирилов.
Гласували 129 народни представители: за 108, против 13, въздържали се 8.
Предложението за удължаване на работното време е прието.
Още една процедура – госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам да гласуваме прекратяване на дебатите по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно предложение – заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова има думата за обратно предложение по процедура, която е направена от госпожа Караянчева. (Реплика от народния представител Рамадан Аталай, встрани от микрофоните.)
Вие ли ще го направите?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Ако разрешите, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбира се.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че се води много културен и интелигентен дебат по един проблем, който Народното събрание би трябвало да си го разреши. Ние няма да поставим днес от тази трибуна онези аргументи – по какъв начин, как да регулирате коалиционните си взаимоотношения, но много Ви моля да не прекратяваме дебата, защото става въпрос за енергетиката, с 3 милиарда дефицит. Става въпрос за енергетиката – как и по какъв начин да урегулираме взаимоотношенията между Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, министерството и Народното събрание. Ако днес намерим някакво решение на този въпрос, което да е в интерес на обществото, би било по-полезно, отколкото да прекратим дебата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Аталай. Всъщност Вие се изказахте в полза на създаване на такава комисия, тъй като е много важно да се регулират взаимоотношенията. (Оживление.)
Подлагам на гласуване процедурата, направена от народния представител Цвета Караянчева, за прекратяване на разискванията по тази точка.
Гласували 136 народни представители: за 100, против 29, въздържали се 7.
Предложението за прекратяване на разискванията, направено от народния представител Цвета Караянчева, е прието.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Процедура по начина на водене! (Реплика от народния представител Четин Казак.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Кой ще иска да е първи?
Заповядайте, господин Казак – имате съмнение в достоверността на резултата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Да, имам съмнения в резултата и обосноваността на резултата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Достоверността!
ЧЕТИН КАЗАК: Няма такъв термин в Правилника – достоверност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вижте кога се прави оспорване или искане за прегласуване. (Шум и реплики.)
ЧЕТИН КАЗАК: Да, искаме прегласуване.
Оспорвам резултата от гласуването, защото ми се струва необосновано за парламентарно мнозинство, което претендира за прозрачност, откритост по такъв начин да се затварят устите на народните представители (силен шум, реплики, провиквания отдясно), да се прекратява дебата по един важен проблем. (Силен шум в залата.)
Господин Добрев спомена какъв е залогът. (Шум и реплики.) Става въпрос за милиарди, така че нека да чуем цялата аргументация от двете страни и тогава да решим ще погазим ли Конституцията или не. Благодаря.
Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз мисля, че такъв въпрос: дали ще се погази Конституцията, не стои.
Прегласуваме отново предложението на госпожа Цвета Караянчева за прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 109, против 29, въздържали се 6.
Предложението е прието.
По начина на водене, госпожа Ахмедова. Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, правя тази процедура по начина на водене, поради това че си позволявате от място да... По някакъв начин да коментирате изказванията на народните представители, което е напълно недопустимо, още повече, когато ги правите – така, с много злоба. (Шум в залата, реплики, провиквания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Въпреки че имам право на две минути обяснение, мисля да не се впускам в личностните си особености в момента. Не смятам, че и за Вас това е признак на добър вкус. (Силен шум в залата, реплики.)
Процедура? Каква процедура?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Видно е, че настроението в залата се повиши. Явно това се дължи на умората – от сутринта не сме прекъсвали, и сме само с една почивка, затова правя процедура за почивка от 30 минути. Благодаря. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Тъкмо ми взехте мислите. Аз също мислех да поискам почивка, но приемаме, че Вие сте поискали и аз си запазвам правото за по късно.
Тридесет минути почивка по искане на Парламентарната група на БСП.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме пленарното заседание.
Предстои гласуване на чл. 15 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Започваме с предложенията, които не са приети от Временната комисия.
Първото е на народните представители Димитър Делчев и Петър Славов. Те го оттеглиха.
Следващото е т. 2 от предложението на народните представители Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентин Касабов и Валентин Иванов.
Това предложение не се приема по т. 2, която предвижда създаване на нова Комисия по туризъм, а другите са оттеглени в останалата част.
Моля, гласувайте предложението в частта му, която не е подкрепена от Комисията. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Прекратете гласуването.
Да, права сте, госпожо Манолова, отменям гласуването.
Има предложение на госпожа Манолова, което тя ще аргументира сега пред Вас.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, предлагам Ви в неподкрепената част да подлагате поотделно предложенията на отделните народни представители, защото част от тях ще бъдат подкрепени, а друга част – не. Имам предвид неподкрепените от Комисията.
Първо по ред е предложението на народния представител Белемезов. От неговите предложения се подкрепят тези по т. 1, 3 и 5 и не се подкрепят тези по т. 2, 4 и 6. Подложете ги поотделно, тъй като например предложенията по т. 2 и по т. 4 ще бъдат подкрепени от нашата парламентарна група, а предложението по т. 6 няма да бъде подкрепено, затова нека да гласуваме поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тези, които не са подкрепени?
МАЯ МАНОЛОВА: Ама не заедно, защото давам пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбрах Ви, да.
Да използваме, че сте на трибуната, да кажете какво е Вашето предложение, да гласуваме него.
МАЯ МАНОЛОВА: Предложих т. 22, или Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да бъде заменена от Комисия за наблюдение дейността по защита на потребителите и ограничаване на монополите. Това предложение по време е след предложението на народния представител Белемезов и ако не бъде прието неговото предложение, ще се гласува това предложение.
Освен това, тъй като никой не ми отговори на въпроса: защо се заменя терминът „граждански организации” с „неправителствени организации” и дали според вносителите на тази промяна става дума за синоними, тоест за термини, които влагат едно и също понятие, предлагам формално терминът, който е използван – „неправителствени организации”, за първи път в Правилника, да бъде заменен с този, който се използваше до този момент – „граждански организации и движения”.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Това сме го гласували в Комисията.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е т. 17 – замяна на думите с „граждански организации и движения”. Още повече че ако търсите формална опора в текстовете на тази терминология, тя се съдържа в текстовете по вносител, където наименованието е „граждански организации и движения” и коректно мога да се опра на предложението по вносител и да направя това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Първо предлагам Вашето предложение, което по същество е да отпадне т. 22 от комисиите.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Не, карайте си поред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, карам си поред и не ми казвайте по какъв ред да карам. (Смях и оживление.)
Подлагам на гласуване отпадането на т. 22, а именно Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Който е съгласен да отпадне тази точка по предложението на госпожа Мая Манолова, моля да гласува. (Шум и реплики.)
За да се случи второто, трябва да отпадне първото. Ако не сте съгласни, кажете, защото аз не виждам друг начин. Или да ги сложим едно до друго? (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Нека да не влизаме в диалог.
Гласували 133 народни представители: за 25, против 104, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Същото предложение, в чистия си вид, имаше и народният представител Мустафа Карадайъ. Ако държите, мога да го поставя отново на гласуване, но не виждам смисъл.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Белемезов в неподкрепената му част от Комисията, а именно това са т. 2, 4 и 6.
Започваме с т. 2.
Който е съгласен с предложението на Комисията... (Реплика.)
Кой както иска да гласува, разбира се, Комисията е на мнение, че не трябва да бъде прието предложението на господин Белемезов в т. 2.
Гласували 136 народни представители: за 10, против 93, въздържали се 33.
Предложението на господин Белемезов по т. 2 не е прието.
Гласуваме т. 4, която също не е подкрепена от Комисията.
Моля, гласувайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: След като свърши гласуването, ще Ви дам.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: (АБВ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласували 131 народни представители: за 29, против 62, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте т. 6 от предложението.
Гласували 140 народни представители: за 32, против 44, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Моля за прегласуване, тъй като от начина, по който беше обявено гласуването, за мен лично, не говоря от името на другите колеги, не стана ясно какво се гласува. Гласува се „за”, че Комисията е против приемането на предложението, или се гласува „за” предложението да бъде прието?
Поради тази причина моля за повторно гласуване, като преди това ясно да посочите за какво гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Става въпрос очевидно за последната точка, защото другите минаха.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (встрани от микрофоните): Става въпрос за точки 2, 4 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подценявате интелекта на народните представители. Най-вероятно искате прегласуване на т. 6. Нищо друго не мога да направя в момента, освен прегласуване на т. 6.
Подлагам на гласуване т. 6 – между другото там бях най неясен, не казах, че Комисията не я подкрепя. За тези, на които не е станало ясно – Комисията не подкрепя т. 6 от предложението на господин Белемезов.
Моля, гласувайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Вие подценявате интелекта на народните представители.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Я млъквай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласували 146 народни представители: за 35, против 63, въздържали се 48.
Предложението на народния представител Белемезов в т. 6 не е прието.
Подновявам гласуването, което беше отменено, по предложението от народните представители Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов. То не е прието от Комисията в неговата т. 2, а в останалата си част е оттеглено.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 139 народни представители: за 35, против 23, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Преминаваме към основния текст, предложен ни от Комисията в нейната редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 123, против 8, въздържали се 7.
Текстът е приет.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака, запътва се към трибуната): Процедура. Имам предложение, което Ви е предоставено писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма как да го подложа на гласуване. Ако Вие не можете да се справите с Конституцията, имате юристи във Вашата група. Нека да Ви помогнат. (Реплика на народния представител Николай Александров.) Има друга процедура в Конституцията. Няма да правим лекции. (Реплика на народния представител Николай Александров.)
Преминаваме към другия член.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака, встрани от микрофоните): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Все пак съм направил процедурно предложение. Можем да го гласуваме. Можете ли да споменете точния текст в Конституцията, който казва, че не можем да наблюдаваме дейността? Аз смятам, че може. Тук има достатъчно много юристи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Никой не Ви пречи да наблюдавате колкото искате. Не е необходимо да има комисия за това.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Господин Ненков да дойде и да каже. Все пак баща му е конституционен съдия, ако не се лъжа. Да каже в кой текст на Конституцията това противоречи, тъй като по същата логика не знам дали не може да процедираме и с ДКЕВР. Разберете, принципът е абсолютно същият. Ние не контролираме, ние наблюдаваме. Не знам дали юридически терминът е достатъчно правилен. Не съм юрист, но смятам, че това нещо може да бъде прието. Не е нормално народни представители, които се обявяват, че са за прозрачност, да казват: „Гледайте го по телевизията”. Ако смятате, че това ще Ви е начинът на управление, че това ще Ви е моделът на управление, елате и си го заявете тук. Благодаря.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Пускаш телевизора и гледаш. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Отново ще бъда кратък в обяснението си. Наистина, обърнете се към юристите във Вашата група да Ви обяснят каква е пречката.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, докладвам чл. 16.
Постъпило е предложение от народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов.
Предложението е оттеглено.
Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т.2 – ал. 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 17:
„Чл. 17. (1) Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения:
1. осъществява парламентарен контрол върху дейността на службите за сигурност;
2. приема становища по бюджетите на службите за сигурност;
3. в 14-дневен срок от избирането й приема вътрешни правила за работа, които се утвърждават от Народното събрание;
4. осъществява предвидения в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по:
а) разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства;
б) разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
(2) Комисията представя пред Народното събрание ежегодно в срок до 31 май доклад за извършената дейност по ал. 1, т. 4, който съдържа обобщени данни за:
1. разрешаването, прилагането и използването на специални разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства;
2. извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по Закона за електронните съобщения.
(3) Председателят на Народното събрание информира президента и министър-председателя за решенията и становищата на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Обръщам се към народните представители от ГЕРБ и към всички останали парламентарни групи и персонално към госпожа Десислава Атанасова с въпрос: защо една утвърдена парламентарна практика, а именно Комисията за контрол над службите за сигурност, за прилагане на СРС и достъп до данните по Закона за електронните съобщения вече ще се формира на пропорционален принцип? Нека да припомня, че такава подкомисия беше създадена по време на управлението на ГЕРБ. Тя беше структурирана на паритетен принцип и свърши не малко работа по осъществяването на някакъв контрол върху използването на СРС и впоследствие – по промените в законите.
В предишния парламент тази комисия беше структурирана също на паритетен принцип. Никое друго мнозинство до момента не се е притеснявало от това да даде възможност на Парламента да наблюдава дейността по използване на СРС-та и контрола на службите на паритетна парламентарна комисия дори по времето, когато господин Цветанов беше вътрешен министър. Сега когато се говори за публичност и прозрачност, когато в новото парламентарно мнозинство са реформаторите, които искат контрол, които искат публичност, които искат прозрачност, които искат отвореност на този процес, на практика осакатяват парламентарния контрол върху една толкова важна дейност.
Радвам се, че тук е господин Атанасов, радвам се, че тук са Мартин Димитров, че е господин Славов, съжалявам, че го няма господин Кънев – хора, които имат, част от тях макар и кратка, а други имат по-дълга персонална история и биография, свързана с това да има прозрачност и контрол върху службите по сигурност.
Отговорете ми защо подкрепяте предложението на Десислава Атанасова за въвеждане на пропорционален принцип, при който ГЕРБ ще имат пълен контрол върху контрола по дейността на службите? Може ли един демократ, може ли един реформатор, може ли един борец за прозрачност и за граждански контрол да иска мнозинството да контролира само себе си чрез мнозинство в тази комисия.
Очаквам отговор, тъй като по време на Временната парламентарна комисия от ГЕРБ не си правеха труда да обосновават едно или друго предложение и особено тези, при които се отстъпва от утвърдени парламентарни принципи и практики. Очаквам, че вносителят Десислава Атанасова ще заяви пред пленарната зала защо прави предложение, с което премахва паритетния принцип и на практика ограничава парламентарния контрол върху дейността на службите и СРС. Очаквам отговор и от реформаторите, които имаха кауза: публичност, прозрачност и контрол над службите, да отговорят защо подкрепят подобно предложение?
Ако останалите партии от управляващото мнозинство искат, също могат да обосноват своята позиция, защото със сигурност това интересува гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, Вие като че ли падате от небето. Не разбрахте ли още, че между това какво се говори и какво се прави има много голяма разлика.
За какви демократи, за какви реформатори ми говорите?! (Реплики и възгласи от Реформаторския блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ахмедова, наистина сигурно съм прекалено наивна (реплики и възгласи от ГЕРБ, ПФ и РБ), след като си мисля, че споразумението между партньорите в четворната коалиция има само писмена част.
Очевидно има и една друга – втора, задкулисна част, която би накарала реформаторите да гласуват срещу това, което до вчера са защитавали.
Тъй като наистина не виждам смисъл да уведомявам господин Цветанов, че променяте правила, които дори при него действаха, мисля да информирам Протестна мрежа за действията на тези, с които до вчера тя беше на улицата. (Реплики, шум, възгласи от РБ и ГЕРБ.) Затова че това, за което вчера се борихте пред Парламента, го предадохте в момента, в който влязохте в Парламента и се наредихте по депутатските кресла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване текста на чл. 17 в редакцията на Комисията.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Възразявам. Не казахте да се гласува текста по вносител. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте текста на чл. 17 в редакцията на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 94, против 37, въздържал се 1.
Съдържанието на чл. 17 е прието във вида, представен ни от комисията.
Прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, разбира се, че Вие нарушихте процедурата и не подложихте на гласуване основния текст по вносител, който предполага паритетен принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Манолова, точно обратното е! Вие сте свикнали да нарушавате процедурата в миналия Парламент. Аз направих това, което трябва да се направи. (Ръкопляскания от дясната част на залата.)
МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, разбира се, госпожа Атанасова нямаше доблестта да излезе на парламентарната трибуна и да обясни защо предлага паритетният принцип...
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Това ли е процедурата по прегласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие имате процедура по прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: ...да бъде заменен с пропорционален принцип. Разбира се, госпожа Атанасова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще Ви отнема думата, ако не говорите по процедурата!
МАЯ МАНОЛОВА: ...нямаше смелостта да подкрепи... (Председателят изключва микрофоните. Възгласи от ГЕРБ: „Браво!”. Народният представител Мая Манолова иска думата по начина на водене.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, прегласуване.
Гласували 139 народни представители: за 95, против 41, въздържали се 3.
Текстът е приет по редакцията на комисията.
Някой имаше желание за процедура по начина на водене? Няма.
Продължавайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Колеги, докладвам текстовете на чл. 17.
Постъпило е предложение от народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов, Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение от Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 18:
„Чл. 18. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика се формира на паритетен принцип – по двама народни представители от всяка парламентарна група. Комисията се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия от представители на парламентарните групи, като се започне от най-малката парламентарна група. Народните представители, които ще председателстват комисията, се определят с решението на Народното събрание, с което се избират членовете на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Председател, уважаеми колеги. Декларирам, че оттеглям направеното предложение по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И как ще изглежда текстът тогава?! (Реплики.)
Други изказвания?
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на вносителите оттеглям направеното предложение от наша страна, като правя следното предложение за редакция на текста, а именно досегашният текст, който е по вносител, със следната редакция – Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, както приехме да бъде наименована тази комисия при гласуването на текстовете, където се уреждат постоянните комисии, се състои от по двама народни представители на паритетен принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тоест, приключваме само с първото изречение.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Приключваме с първото изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наистина не е особено достоен начинът на обикновени шмекерии през нарушения на Правилника. (Шум и реплики отдясно.) Ясно е даже за госпожа Атанасова, че тя не може да оттегли свое предложение, което е подкрепено от Комисията и е влязло в доклада за гласуване. Но така тя иска да си спести гласуването на пленарна зала, както Вие преди малко спестихте гласуването на паритетния принцип на Комисията за контрол на ДАНС.
Уважаеми реформатори, след малко отново ще имате възможност да се заявите по тази тема. (Силен шум и реплики отдясно.) Така че останете в зала.
С оттеглянето на това предложение вече лъсва и за тези, които не следят внимателно, коалиционната договорка, тъй като нормално е, и винаги така е било, Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, за парламентарна етика и за борба с корупцията, да бъде на паритетен принцип и председателят да бъде на ротация. Винаги е било така. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Такава е парламентарната практика, да.
Предложение, което е внесено... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Тези комисии бяха разделени в предния парламент.
Предложението, което е внесено, дава възможности наистина да има ротации между парламентарните групи в председателството на тази комисия, но очевидно тя вече е обещана на един от коалиционните партньори, както беше и случаят с Постоянната комисия за ДКЕВР... (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата.
МАЯ МАНОЛОВА: Отворете си парламентарните правилници, ако искате мога да Ви услужа, от времето на управлението, включително на ГЕРБ, в по-предния парламент. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Отворете и погледнете! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не влизайте в диалог с оратора.
МАЯ МАНОЛОВА: Така че очакваме обяснение от вносителите и от подкрепящите това предложение, защо принципът за ротация на Комисията за борба с корупцията и парламентарна етика, още повече след въвеждането на етични правила за поведението на депутатите, правомощия на тази комисия във връзка с новите етични правила, включително налагане на санкции, включително качване на така наречения „позорен списък” на депутати, които са санкционирани от тази комисия – нормално е тя да бъде достатъчно демократична и да работи при условията на председателство на ротация. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики?
Заповядайте. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Етикетът, а и парламентарният правилник изисква да не влизам в диалог, затова няма да вляза в диалог с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова, внимателно прочетох проекта, който е бил парламентарен Правилник за организацията и дейността на Народното събрание в предходния парламент. Там председателство на ротационен принцип няма. Да разбирам ли, че Вие отстъпвате от позицията, която сте имали в предходния парламент и сега смятате, че недемократично, на паритетен принцип една комисия, в която участват равен брой представители от различните парламентарни групи, няма да може да върши своята работа?
Още повече това, което казвате за председателя, все си мисля, че решенията на комисията се вземат с мнозинство, а не под диктат на председателя. Благодаря. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Митев.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова. (Шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, очаквам наистина отговор по същество: защо след като на комисия беше обоснован, защитен и гласуван принципът на ротация, Вие се отказвате от него в пленарна зала? Много основателно е подозрението, че това е поредната обещана комисия на Патриотичния фронт. За да разсеете тези съмнения, че има някаква договорка, която не е неофициално разписана между четирите партии, гласувайте за по-демократичния принцип. Още повече че наистина правомощията на тази комисия според новия парламентарен правилник са много по-големи, във връзка и с изписването подробно на етични правила, на които трябва да отговаря всеки един от депутатите. Тя има повече правомощия, повече власт, повече възможности. Предлагате нещо демократично, ние го подкрепяме във Временната комисия, а след в пленарна зала се отмятате. Защо? (Шум и реплики отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, може би за разведряване на обстановката в залата госпожа Манолова да Ви говори за демокрация. Разбирам го като виц, но ще се аргументирам защо. Защото, уважаеми колеги, в рамките на Правилника за Четиридесетото народно събрание тази Комисия не е била на паритетен принцип, в рамките на Четиридесет и второто народно събрание – също.
Освен това тогава по предложение на колегите от левицата е бил отхвърлен паритетният принцип и ротационното председателстване. Тогава ние помним, ако се върнем достатъчно в периода, когато се формираха комисиите и затова в онова мнозинство преди година и половина, подкрепящо кабинета Орешарски на БСП, ДПС и „Атака” – кой какви комисии получи, ще ни стане ясно, че тази Комисия претърпя трансформации. Неин председател първоначално беше господин Волен Сидеров. Когато обаче обществото реагира на това, че човек, седящ под пластмасова маса, биещ хора по аерогари, нападащ дипломатически представители (силен шум и реплики), е председател на Комисията по етика – точно тези, които днес говорят за демокрация, удобно разделиха комисията на две и господин Сидеров престана да упражнява правото си на председател на Комисията по етика, защото беше неетично.
Тази комисия, ако извадите стенограмите, колеги, ще видите колко време не беше заседавала – повече от шест месеца, дори опозицията тогава поиска смяната на нейния председател. И пак тези тук демократи вляво, начело с госпожа Манолова, удобно го криеше, но този път не под бяла пластмасова маса, а някъде другаде.
Затова аз не възприемам точно тази госпожа да ми говори за демокрация и да ми задава въпроси от подобен характер от парламентарната трибуна.
Уважаеми колеги от Патриотичния фронт, уважаеми колеги от Реформаторския блок, не обръщайте внимание на госпожа Манолова. Тя преживява катарзис, когато си сменя ролите от управляващ на опозиция. Благодаря. (Ръкопляскания отдясно. Възгласи: „Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Заповядайте, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Госпожо Атанасова, в това пространно слово все пак не стана ясно Вие кога ги разбрахте тези неща, току-що ли, в залата? Не стана ясно защо точно оттегляте това предложение. Излезте и кажете ясно.
Колеги, тези от Вас, които са ми приятели във Фейсбук, да отворят моя профил – преди 2 часа написах във Фейсбук, че ГЕРБ е на път да даде тази комисия на Патриотичния фронт, във връзка с напрежението, което съществува между тях. (Реплики от ГЕРБ.) Не е много сложно, вижте го! Излезте и го кажете ясно. Това е елемент на политически пазарлък и недейте да спекулирате. Тази комисия, когато не е била на ротационен принцип, винаги се е давала на опозицията. Това изисква и парламентарната, и политическата етика.
И в миналия парламент тази комисия беше дадена на опозицията (възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ), и е лъжа, и не е вярно, че не е работила шест месеца. (Шум, оживление и реплики от ГЕРБ.) Дължите извинение на членовете на комисията, защото Вие изрекохте една лъжа от парламентарната трибуна и това много лесно може да се провери.
Затова излезте и кажете ясно: „Да, ние правим политически пазарлък в момента, във връзка с напрежението около заместник-министъра на отбраната и част от тази сделка току-що лъсна пред целия български народ”. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за следваща реплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Атанасова, много говорим за етика обаче мисля, че би било по-етично да уведомите Вашите колеги, партньори от Патриотичния фронт, които явно ще заемат председателството и на тази комисия, и на Комисията по наблюдение на ДКЕВР, че заемайки това председателство, не след дълго ще се наложи да отговарят, но не от тази трибуна, а там навън – на паветата, на хората, които ще ги питат защо се е покачила цената на тока, обаче тогава ще бъдат сами, а етичните им партньори от ГЕРБ ще бъдат вътре и ще кажат: „Носете си отговорността”. Да Ви е честито, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Трета реплика – господин Илиан Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Госпожо Атанасова, разбирам Вашето неодобрение, че в Четиридесет и второто народно събрание Комисията за борба с корупция и конфликт на интереси беше оглавена от Волен Сидеров. Беше най-нормалното и винаги е най-нормално тази комисия да се дава на опозицията (силен шум, оживление и реплики), а не на тези, които управляват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за тишина в залата.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Когато тук издавате вече – виждам, че сте се превърнали в съдия – присъди кой кого бил, кой не бил, просто не е коректно, защото в момента правите едни внушения, които са абсолютно погрешни.
Когато говорим за Четиридесет и второто народно събрание нека не забравяме, че точно в тази комисия оглавявана от „Атака”, от господин Сидеров, имаше сигнали за Вашия съпруг, ако не се лъжа, и за едни обществени поръчки за няколко милиона лева. (Ръкопляскания от „Атака”.) Това се обработи в комисията, и ако не се лъжа отиде в прокуратурата, а сега Вие ми казвате, че шест месеца не била работила. (Ръкопляскания от „Атака”.) Работеше, за да разбере откъде няколко милиончета дойдоха във Вашето семейство. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за тишина в залата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Първо на господин Тодоров.
Уважаеми господин Тодоров, нямам самочувствието, че не съм в пленарна, а в съдебна зала и да съм в ролята на съдията. Доколкото знам е поискан имунитетът на бившия председател на тази комисия именно заради скандалното му поведение по аерогарите.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Етичното му поведение.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Етичното му поведение, да. Благодаря, колеги.
Освен това, има наистина стенограми от заседанията на комисиите. Там се виждат и постъпващите сигнали, техният адресат и ще ми е любопитно да видя какво е свършила прокуратурата по отношение на сигнала, който е подаден за мен.
По отношение на репликата на господин Попов. Благодаря за оценката, която направихте и на коалиционното управление, и на подкрепящите партии правителството на господин Борисов, но не си правете грешни изводи с оглед на коалицията, която само преди около две години беше скрепена с целувки, а впоследствие някои се отрекоха от топлите си чувства и станаха най-смъртните си врагове. (Реплики от БСП ЛБ.) В тази връзка ще припомня и думите на господин Местан вчера, че е много неприятно, когато единомишленици си противоречат. Наблюдаваме го това – взаимни обвинения за разпада на коалицията. (Реплики от ДПС.) В момента колеги от ДПС ми казват, че не е вярно. Вярно е! (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля не се обаждайте от място.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Зафиров, Вашата реплика бих казала, че беше лишена до голяма степен от смисъл. Тя беше по отношение на работата на Комисията по етика и Комисията по конфликт на интереси. Безспорно е, че се надяваме новосформираната Комисия по етика и конфликт на интереси да има далеч по-стойностни заседания от тези, които бяха наблюдавани в мандата на Четиридесет и второто народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Госпожа Мая Манолова – за лично обяснение.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Атанасова, махленският тон, който държахте по отношение на мен (възгласи: „Е-е-е” от ГЕРБ), не е добър аргумент. Наистина сте в състояние да принизите всеки дебат.
Това, което очаквахме от Вас, е да дадете едно просто обяснение: защо предлагате принципа на ротация, който е възприела Временната комисия, да бъде отменен? Просто да отговорите защо. Да отговорите защо предложихте да падне паритетният принцип в Комисията за контрол на службите. Защо?
А иначе Вашите разсъждения за отношенията между други парламентарни групи особено в минало време, не са толкова интересни, за да ги споделяте от парламентарната трибуна.
Според мен по-интересни са едни други отношения между Вас и коалиционните Ви партньори освен в контекста на прозрачни и недостойни договорки за постове в парламента, включително за мен бяха прелюбопитни Вашите отношения с Реформаторския блок, защото току-що разбрах, уважаеми колеги реформатори, че Вие си имате нов ментор – госпожа Атанасова е Вашият ментор. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз не разбирам, госпожо Манолова, как Ви засяга лично това, което в момента споменавате.
МАЯ МАНОЛОВА: Човекът, който Ви съветва кого да слушате и кого не, какво да подкрепяте и какво не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Какво лично намирате, което Ви засяга, в това, което говорите в момента? Лично сте засегната от нови отношения между Реформаторския блок и ГЕРБ ли? Не мога да Ви разбера.
МАЯ МАНОЛОВА: Възможно ли е реформаторите да стигнат до там, че Десислава Атанасова да им е ментор и да им дава тон на гласуванията и на поведението в пленарната зала.
Освен това бих Ви посъветвала да сте по-внимателна, когато говорите за това на кой депутат е поискан имунитета, на кой – не, и прокуратурата спрямо кого какво е предприела предвид правното положение и съдебен статут на председателя на Вашата парламентарна група.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това лично обяснение ли е?
МАЯ МАНОЛОВА: По-скромно по тази тема! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Какво искате, господин Тодоров?
Лично обяснение на дуплика няма как да имате.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По начина на водене, но ще следя дали е по начина на водене. Ще Ви отнема думата, ако не е по начина на водене.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Тъй като ми споменаха името, господин Председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В дуплика.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Госпожо Атанасова, не мога да разбера каква е тази демагогия! Говорите ми за господин Цацаров, че поискал имунитета... (Шум и реплики от Парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предупредих Ви, че ако не е по начина на водене, ще Ви отнема думата.
ИЛИАН ТОДОРОВ: А Вашият шеф Цветанов... (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони. Реплики и викове от Парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания?
Заповядайте за процедура, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа! С оглед на този цирк, който гледаме днес от изпълнителите господин Казак, госпожа Манолова, слава Богу, госпожа Ташева я няма, и това направо е страхотно успокоение. (Силен шум викове и ръкопляскания от Парламентарната група на ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ АТАКА: По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква Ви е процедурата?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Прекратяване на дебата и гласуване.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): По тази точка.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По тази точка, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно предложение? (Реплики от Парламентарната група на ГЕРБ.)
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Правя обратно предложение, защото смятам, че българският народ има право да стане свидетел и да чуе срамния пазарлък, който в момента тече в Народното събрание.
Обръщам се към колегите от Патриотичния фронт, по-голямата част от които познавам лично и дълбоко уважавам, и ги призовавам – нека да излязат на тази трибуна, но да излезе А-отборът, а не да пускат други говорители и да кажат има ли такава сделка и ще имат ли те постоянно действащ председател на тази комисия? Тогава ще се убедя, че всичко това, което тук си говорим, не е вярно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Зафиров.
Гласуваме предложението за прекратяване на дебатите, а след това ще дам думата за процедура по начина на водене.
Който е за предложението да бъдат прекратени разискванията, моля да гласува.
Гласували 148 народни представители: за 105, против 40, въздържали се 3.
Предложението за прекратяване на разискванията е прието.
Заповядайте, господин Александров, за процедура по начина на водене. Със същото предупреждение – ако не е по начина на водене, ще Ви отнема думата.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Пределно ми е ясно, затова ще се обърна директно към Вас и ще Ви помоля да следите за реда в залата, да правите действително забележки на народните представители, когато проявяват грубо, неуважително поведение и показват грубо отношение към други народни представители. Смятам, че съгласно този кодекс, който госпожа Атанасова е записала, който го има малко по-нататък, Вие действително да отнемате думата, когато това нещо се прави – не само на нас, но и на колегите, които са от дясната част.
Другата ми забележка към Вас е, когато имате да кажете нещо към народните представители, когато имате обръщение, да Ви помоля да го правите тук, от парламентарната трибуна, а не от трибуната горе, тъй като има и двама заместник-председатели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбира се, аз обръщение даже въобще нямам намерение да правя, защото нямам такова право да правя. Отново ще Ви препратя към Конституцията.
Ако имам изказване, ще изляза на трибуната, разбира се. (Реплики на народния представител Николай Александров.)
Гласуваме текста на чл. 18 с корекциите, направени след волеизявленията на народните представители Христиан Митев и Десислава Атанасова. (Силен шум и реплики от Парламентарната група на БСП ЛБ.)
Заповядайте за редакционната поправка.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ще Ви прочета текста на чл. 18:
„Чл. 18. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика се формира на паритетен принцип по двама народни представители от всяка парламентарна група”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Гласуваме текста, както беше прочетен от председателя на Временната комисия за изготвяне на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата!
Моля гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 92, против 26, въздържали се 3.
Текстът на чл. 18 е приет.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прегласуване – госпожа Мая Манолова.
За да не ме обвинят в дискриминация, ще Ви предупредя за същото – ако не обосновавате защо искате прегласуване, ще Ви отнема думата.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, току-що направихте нещо недопустимо – позволихте си народен представител, каквато е госпожа Атанасова, да предложи текст, различен от предложения от Временната комисия за изготвяне на Правилника.
Каква е тази процедура, при която един народен представител, та бил той менторът на реформаторите, си позволява да предлага текст, който да замести текста на Временната комисия? (Шум и реплики.)
Много Ви моля, гласувайте, така както...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прегласуване. (Реплики от Парламентарната група на ГЕРБ, викове от БСП ЛБ: „Искаме си Цецка!”)
Процедурата беше за прегласуване.
Гласували 131 народни представители: за 92, против 36, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Продължете, ако обичате, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Докладвам текста на чл. 18.
Предложение от народния представител Светослав Белемезов – да се промени нормата на чл. 18, ал. 1, като на народните представители се даде възможност да участват в три постоянни комисия.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 19:
„Чл. 19. (1) Всеки народен представител може да бъде избиран най-много в две постоянни комисии.
(2) Всеки народен представител може да бъде избран за председател само на една постоянна комисия.
(3) Заместник-председателите на Народното събрание не могат да бъдат избирани в ръководството на постоянните комисии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Имате редакционно предложение ли?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател. Предложението ми е в ал. 3 преди думата „заместник” да се добави „председател и”. Колеги, председателят и заместник-председателите на Народното събрание да не могат да бъдат избирани в ръководствата на постоянните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване текста на чл. 18 по предложение на Комисията, който става чл. 19 с направеното редакционно предложение от нейния председател Десислава Атанасова. (Шум и реплики.)
Отменете гласуването.
Поднасям извиненията си, особено на народния представител Светослав Белемезов. Той има предложение, което не е подкрепено от Комисията.
Моля народните представители да гласуват първо неговото предложение. (Шум и реплики.)
Предложението му е народните представители да имат право да участват в три комисии.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 133 народни представители: за 20, против 72, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Моля, гласувайте окончателния текст, който Ви беше предложен от госпожа Атанасова, с поправката, която тя направи.
Гласували 133 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 6.
Текстът на чл. 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 19 има предложение от народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов.
Предложението е оттеглено в частта относно думите „Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения” и е подкрепено в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 20:
„Чл. 20. (1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на постоянната комисия по чл. 16, ал. 2, т. 19.
(2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до 4 заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата й въз основа на информацията, постъпваща в комисията.
(3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако е направено възражение срещу някой от предложените кандидати.
(4) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание.
(5) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията. При липса на упълномощаване председателят на Народното събрание упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател. Съвсем кратко ще е изказването ми, под формата на въпрос.
Колеги патриоти, какво толкова се случи от заседанието на Временната комисия досега, та си оттегляте предложението? Умря ли патриотичното във Вас? Какво се случи? Добруването на коалицията явно е по-важно и от патриотизма. Благодаря. (Шум и реплики от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колега Попов, в един доста продължителен дебат ние търпяхме да поставяте взискателно, категорично, изпитателно разнообразни въпроси и главно ключовия въпрос „защо”. Ние колко пъти Ви питахме „Защо?”, колко пъти Ви питахме „Кой?”, колко пъти питахме кой е златният пръст? Той се самоопредели като златен пръст.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): А кактусите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не мога да разбера с какво основание нарушавате, тероризирате цяла парламентарна група с презумпция за някаква вина, за нещо, което те щели да направят. Един час слушахме в дебата това допускане и неговата гореща защита.
Включително искам да кажа, че сега стана ясно и разбрахме защо Волен Сидеров беше председател на Комисията за конфликт на интереси. Господин Председател, не мога да разбера само защо допуснахме противно на Правилника и на всички изисквания колега да развява дела и документи на тази комисия, които той няма право да коментира?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ, от място): Той министърът ги развяваше, той министърът чете СРС-та тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кирилов. (Шум и реплики.)
Друга реплика?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! За нас са говорени много лоши думи, какви ли не определения, като се започне от „върли комунисти” и се стигне до „крайни фашисти”. Ние малко сме претръпнали, но не можем да приемем в тази зала патриотизмът да бъде напълнен, инфилтриран с негативно съдържание, не можем да приемем патриотизмът да бъде стигма – това ние никога не можем да приемем! Не защото се казваме Патриотичен фронт, а защото патриотизмът е дълг на всеки гражданин на тази република – да обича, да работи и ако трябва, да защитава родината си! (Единични ръкопляскания и възгласи: „Браво!”от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги от Патриотичния фронт, едно нещо днес се разбра, пък и малко преди това – на Временната правна комисия. Определено не сте фашисти, определено не сте комунисти, но сте крайни конформисти. Честито!
Уважаеми колега Кирилов, не зная откога Вие сте назначен за адвокат на Патриотичния фронт и този преразказ с елементи на разсъждение какво, кога и как какво се е случило не Ви отива, специално на Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам да върнем дебата от общите разсъждения към конкретните текстове. (Смяна на председателите, ръкоплясканията от БСП ЛБ.)
За всички, които следят текстa, стана ясно, че със свои предложения новото парламентарно мнозинство променя принципите за структуриране на комисиите. Според текста на вносителя, което означава, че и в предния парламент, три от парламентарните комисии са структурирани на паритетен принцип. Три от всички комисии са на паритет, уважаема госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ние сме на следващия текст, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: По Ваше предложение, Вие не пожелахте да ми отговорите, Комисията за контрол на службите в изричните текстове, които регламентират нейната дейност, отпада предложението за паритетен принцип на структуриране.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Сега сме на чл. 19.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, чл. 19 сме, госпожо Атанасова. Прочетете ал. 1 и там ще видите кои са комисиите, които се структурират на паритетен принцип. Сега погледнете предложението на вносителя, за да видите в предишното Народно събрание, че три от комисиите са били на паритет. А сега по Ваше предложение остава само една. Премахвате възможността, тук вече изрично, Комисията за контрол на службите да бъде на паритетен принцип.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това го разбрахме отдавна.
МАЯ МАНОЛОВА: Затова, опирайки се на текста на вносителя, предлагам аналогично, според новите текстове да бъдат добавени още две комисии, които да бъдат на паритетен принцип – справка предложението по вносител, само че го привеждам в съответствие с новата номерация. Това са и Комисия № 17 – за работа с гражданското общество, и Комисия № 21 – за контрол на службите за сигурност и контрола върху СРС, и добавям новата Комисия за наблюдение дейността на ДКЕВР, който също да бъде на паритет. Според което текстът на ал. 1 да звучи: „т 17, т. 19, т. 21 и т. 22”.
Като Ви моля, уважаема госпожо Председател, предложението ми за Комисията за контрол на службите и специалните разузнавателни средства, която е т. 21, да бъде подложена на отделно гласуване. Така всеки народен представител да може да изрази своята воля, тъй като господин Главчев не ми даде тази възможност, по въпроса за това следва ли Комисията за контрол на службите да бъде на паритетен принцип или следва да бъде контролирана от управляващото мнозинство и основно от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах, благодаря Ви.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Други народни представители?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Имах предвид аплодисментите, с които изпратихте господин Главчев. Аз също от името на Парламентарната група искам да му благодаря за професионалното водене. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Пожелавам и госпожа Цачева да продължи така професионално да води. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Велчев. Ще се старая. Но като гледам колко е часът и до кой член сме стигнали, ми се струва, че и в събота ще имаме заседание (Оживление, реплики.)
Има ли други изказвания?
Госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, изказването ми е продиктувано от факта, че голяма част от колегите изглежда не са разбрали, че ние вече сме гласували пропорционалния или паритетния принцип по отношение на постоянните комисии.
Искам да обърна внимание на всички колеги, че вече сме на текстовете на чл. 19, който става чл. 20 и той определя съотношението между числеността на парламентарните групи в пропорционалното разпределение на местата и паритетния принцип по отношение на Комисията по чл. 16, ал. 2, т. 19. Тези внушения, които някои колеги отправят към Вас от парламентарната трибуна, отдавам единствено на емоциите в залата и на това, че не следят текста, който вече сме гласували и приели. И въпреки че някои ме нарекоха ментор, нямам самочувствието на такъв. Обръщам Ви внимание обаче, че приетите текстове са приети от пленарната зала, а не от мен в лично качество.
Така че, госпожо Председател, Вас Ви моля да не подлагате на гласуване предложенията по текста на чл. 20, ал. 1, които постъпиха, защото те не се отнасят към обсъждания в момента текст. Такива текстове вече са гласувани и приети от пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Реплики?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма, няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Манолова иска думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За мен този въпрос наистина е изключително важен, а мисля и за всички народни представители, и за всички граждани – на какъв принцип ще бъде структурирана Комисията за контрол върху службите за сигурност. Затова Ви моля да прочетете текста на чл. 17, който регламентира дейността на тази Комисия. И там ще се убедите, че всичко това, което каза госпожа Атанасова, просто не е вярно.
Как ще се структурират комисиите се урежда именно в чл. 20, който обсъждаме в момента. Дадено е общото правило за структурирането на комисиите на пропорционален принцип, като в ал. 1 са посочени изключенията. Това е, което аз предлагам, е сред изключенията да бъде Комисията за контрол на службите – изрично т. 21.
И моля председателката на Временната комисия преди да заблуждава залата и Вас от парламентарната трибуна, да се запознае с текста на чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имам ли вид на заблудена, госпожо Манолова? (Оживление.)
МАЯ МАНОЛОВА: Там никъде не става дума за това какъв е принципът, на който се структурира тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втора реплика?
Дуплика?
Заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Манолова, вече съм с впечатлението, че наистина не разполагате с текста, който обсъждаме в момента и който вече гласувахме по отношение на чл. 17, който става чл. 18, и неговото съдържание. Ще си позволя да го прочета за яснота не само на Вас, надявам се, че всички останали са разбрали какъв е той: „Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика се формира на паритетен принцип – по двама народни представители от всяка парламентарна група. Всички останали комисии...”
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Къде го пише?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не влизайте в диалог помежду си. Чакам да приключите с дупликата, за да преминем към гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
За мен става ясно, че всички останали колеги са разбрали смисъла на текста, който обсъждаме, с изключение на госпожа Манолова. Лично мога да й покажа кой текст обсъждаме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които...
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Това, което се говори от парламентарната трибуна, не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това, което се е случило до момента с проведени гласувания – приети са броят на комисиите, вида на комисиите, въведен е и общият принцип за разпределяне числеността на комисиите и в чл. 18, който е старият текст на чл. 17 по комисия, който става чл. 18, е въведено изключение от паритетния принцип.
По същество сега в чл. 20 госпожа Манолова предлага това изключение да се разпростира не само по отношение на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, а да се простира и по отношение и на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпът до данните по Закона за електронните съобщения. Така ли е, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Да, тук му е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И сега ще подложа на гласуване, ако закрия дебатите преди това и няма друг, желаещ да се изкаже, за да преминем към гласуване на Вашите предложения.
Има ли други желания за участие в дискусията? Не виждам. Дебатите са закрити.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Манолова, моля да внимаваме, за разделно гласуване на предложението за чл. 20 по доклада на комисията. Поставям на гласуване това нейно предложение за разделно гласуване на ал. 1 с едно от допълнителните предложения.
Гласували 135 народни представители: за 54, против 74, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване редакционните предложения за чл. 20, ал. 1, направени от госпожа Мая Манолова в пленарната зала.
Гласували 134 народни представители: за 50, против 80, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Гласуваме пълната редакция на чл. 19 по вносител в редакцията му по комисия, който става чл. 20. Гласуваме чл. 20 по доклада.
Гласували 139 народни представители: за 106, против 24, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 20, който става чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 132 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 21 е постъпило предложение от Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Атанасова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 22:
„Чл. 22. (1) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
1. по тяхно заявление;
2. по предложение на повече от половината от членовете на комисията - при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения за срок от 6 месеца или при системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията;
3. по писмено предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.
(2) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.
(3) Членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
1. по тяхно заявление;
2. по писмено предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.
(4) В случаите по ал. 1, т. 1, по ал. 2 и по ал. 3, т. 1 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува, а в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3, т. 2 - с решение на Народното събрание.
(5) В случаите по ал. 1, т. 2 парламентарната комисия се произнася по предложението с мнозинство повече от половината от членовете си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване чл. 21 по вносител, който става чл. 22 в доклада на комисията – в редакцията на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 22, който става чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 123 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 23 – предложение от народния представител Светослав Белемезов:
„Да се добави и създаде нова Комисия по бюджетен контрол, като отпадне предвиденото в чл. 23, ал. 2 и се промени текстът на чл. 24, ал. 1 - да се съотнесе към дейността на Комисията.
Също така в чл. 24 да бъде добавена ал. 2а, която да гласи: „Комисията за бюджетен контрол разглежда докладите на Сметната палата и може да иска информация за изпълнението на направените от Сметната палата препоръки.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1:
„1. В чл. 23 се създава нова ал. 4 със следната редакция:
„Към постоянната Комисия по труда, социалната и демографска политика се създава постоянна подкомисия за демографска политика. Подкомисията се сформира на паритетен принцип – по двама представители от всяка парламентарна група. Подкомисията дава становище по всеки законопроект относно последиците му за демографските процеси в държавата.”
Останалата част от предложението на колегите е подкрепена по принцип – по т. 2.
Предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника:
„Алинея 3 да се измени така:
„(3) Към Комисията по икономическа политика и туризъм се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 24:
„Чл. 24. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи.
(2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия по отчетност на публичния сектор.
(3) Към Комисията по икономическа политика и туризъм се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.
(4) Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на неправителствени организации, които да ги консултират.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата от името на групата на Патриотичния фронт, за да потвърдя нашето желание да бъде създадена подкомисия, която да се занимава с демографската политика.
Преди няколко години, когато поставихме за първи път въпроса с тревожните демографски тенденции, това донякъде беше стигмирана тема в обществото. Днес всички говорят за това.
Днес имаме вицепремиер, който отговаря за демографската политика. Смятаме, че нещо повече – имаме един подобен подход на ниво министерство. Знаете, че има Съвет по демографските въпроси, който дава становища по законопроектите на Министерския съвет именно в тази връзка.
Мисля че, повтаряйки практиката на Министерския съвет, ние ще имаме своя принос за едно по-систематично решаване на демографските проблеми и това ще бъде от полза за всички. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплики няма.
Други народни представители?
Заповядайте.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, скъпи колеги! Ние от Български демократичен център смятаме, че едно от важните предизвикателства на Четиридесет и третото народно събрание е именно справяне с демографския срив. Наистина има демографски срив! Ще подкрепим предложението на Патриотичния фронт.
Обръщаме се към другите групи да подкрепят това тяхно предложение. Считаме, че основна задача на това Народно събрание трябва да е борбата за покачване на раждаемостта, намаляване смъртността и решаване на всички проблеми с безработицата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кенов.
Реплики? Няма реплики към господин Кенов.
За изказване – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): И ние ще подкрепим това предложение, защото то е знаково предложение.
Досега в Народното събрание се е говорило само за демографски проблеми и никакво решение не се е взело, но създаването на такава комисия изобщо не решава проблемите. Тя само ще ги маскира и ще Ви кажа защо.
Всички Вие, които управлявате България и които подкрепяте управлението, трябва да разберете едно-единствено нещо – неолибералната икономика води до демографски срив във всички държави. Демографски проблеми има в цяла Европа и причина е философията, неолибералната философия, с която се управлява икономиката и която доведе света до тази криза. „Растеж” е думата, в която се крие демографският успех.
Нищо няма да се получи и пет комисии да създадем, докато България се управлява по този начин. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Станилов? Няма.
Други народни представители за изказване? Не виждам желаещи.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Белемезов.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 126 народни представители: за 26, против 52, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов в частта, в която то не се подкрепя от Комисията. Това е по т. 1 от предложението им за създаване на нова ал. 4 в
чл. 23.
Гласуваме предложение – неподкрепено от Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 53, против 20, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
За прегласуване, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Наистина България е в тежка демографска криза и ние като народни представители трябва да направим така, че да предложим конкретни мерки да решим този проблем, ако не искаме в следващите 50 години българите да изчезнат! И ако наистина сме отговорни ще гласуваме така, че да дадем шанс именно България да я има и за следващите поколения и българите да съществуват, така че Ви призовавам да гласувате и да подкрепите предложението на Патриотичния фронт.
Моля за прегласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди гласуване няма как да Ви дам думата, след това ще Ви дам думата за процедура по начина на водене.
Поставям на прегласуване предложението в частта, в която е неподкрепено от Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 60, против 16, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
По начина на водене има процедура.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, господин Велчев преди малко не разбра, че ние не изпратихме с аплодисменти господин Главчев, а Вас посрещахме с аплодисменти, затова Ви моля да не копирате болшевишкия начин на водене.
Това гласуване го прекъснахте на 26-тата секунда. Имам чувството, че някои от народните представители не успяха да гласуват. (Шум и реплики.)
Затова Ви моля – изчаквайте всички коректно да гласуват, защото могат да се получат и неочаквани резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие гласувахте ли, господин Зафиров?
АТАНАС ЗАФИРОВ: Аз гласувах, да. Гласувах, но ми направи впечатление, че обикновено на 20-тата секунда го прекъсвате. (Шум и реплики.)
И още нещо ми прави впечатление: когато пожелаем да видим гласуването по групи, по средата на резултатите, докато текат, Вие казвате: „Благодаря”, и обикновено последните гласували не ги виждаме.
Сега е ясно, всички разбраха, че многоуважаемият независим народен представител гласува с Вас. И колегите от АБВ обикновено гласуват с Вас, но нека все пак да го виждаме това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз мисля, че Вашата група е единствено привилегированата, която има монитор пред себе си и много внимателно следи, така че не бих си позволила нито за момент да Ви огранича правата. Както виждам, достатъчно добре сте информирани за това коя група как гласува.
Поставям на гласуване чл. 23 по вносител, по Проекта, който става чл. 24 в редакцията на Комисията.
Гласуваме чл. 24.
Гласували 130 народни представители: за 98, против 8, въздържали се 124.
Предложението е прието.
За процедура – госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предлагам да удължим работното време до 20,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нека да не претоварваме и без това уморените народни представители. (Шум и реплики.) Знаете, че и утре целият ден е посветен на тази точка, отменихте парламентарния контрол. Достатъчно е до 17,00 ч. Все пак има Кодекс на труда и народните представители имат трудови права. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за удължаване на пленарното заседание днес до 20,00 ч.
Гласували 134 народни представители: за 91, против 39, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Слушаме Ви, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Докладвам текста на чл. 24 и постъпилото предложение от колегите Имамов, Казак и Хамид.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Светослав Белемезов – в чл. 24 да бъде добавена ал. 2, която да гласи: „Комисията за бюджетен контрол разглежда докладите на Сметната палата и може да иска информация за изпълнението на направените от Сметната палата препоръки”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 25:
„Чл. 25. (1) Във връзка с дейността на подкомисията по отчетност на публичния сектор и по искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси първостепенните разпоредители с бюджет съставят отчети за изпълнението на определени бюджети и програми, които се представят на подкомисията в срокове, определени в искането. По този ред могат да се обсъждат и отчети за изпълнението на извънбюджетни сметки и фондове.
(2) В заседанията на подкомисията участват първостепенният разпоредител, председателят на Сметната палата и министърът на финансите или техни заместници, както и други лица по покана на председателя на подкомисията.
(3) След обсъждането на отчета председателят на подкомисията изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета, който се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и на народните представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Светослав Белемезов.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 103 народни представители: за 19, против 46, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване текста на проекта на чл. 24, който става чл. 25 в редакцията на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 26:
„Чл. 26. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 114, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.
(2) Постоянните комисии правят оценка на прилагането и ефективността на законите.
(3) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, осъществяват периодичен контрол за степента на усвояване и за целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз.
(4) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища, необходими за дейността на постоянните комисии.
(5) По искане на една трета от членовете на комисията председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията. Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация, както и да отговарят на поставените им въпроси в срок до 7 дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание, ако то е след изтичането на тези 7 дни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 26, в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 26 – постъпило е предложение от колегите Делчев и Славов, то е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 26, който става чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 27.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 27 – постъпило е предложение от Атанасова и група народни представители.
Комисията го подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 28:
„Чл. 28. (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни.
(2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.
(3) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател по негова инициатива или по искане най-малко на една трета от членовете й или от председателя на Народното събрание, заедно с проект на дневен ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 28.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 28 е постъпило предложение от народния представител Белемезов.
Комисията го подкрепя.
Предложение от народните представители Митев, Веселинов, Ангелов и други.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Атанасова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, а по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, като ал. 2, 3, 4, 7, 8, 9 и 10 са отразени на систематичното им място в чл. 30, а ал. 11 в чл. 31.
Комисията предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 29:
„Чл. 29. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на комисията заседанието й се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.
(3) Заседанията на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения са закрити. По решение на тази комисия отделни заседания могат да бъдат открити.
(4) По изключение постоянните комисии могат да провеждат открити заседания извън столицата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, предлагам, ако се сметне за подходящо, навсякъде, където има такава конструкция – че заседанията по един или друг повод се излъчват в реално време „в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание”, да стане „в интернет чрез електронната страница на Народното събрание”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Борислав Великов – вместо „чрез интернет страницата” да се чете „чрез електронната страница на Народното събрание”.
Гласуваме предложението на господин Великов.
Гласували 97 народни представители: за 54, против 7, въздържали се 36.
Предложението не е прието, тъй като кворумът е 65 гласа.
Поставям на гласуване чл. 29 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 29 Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, който е отразен на систематичното му място в нов чл. 29 като ал. 4.
Комисията предлага следната редакция на чл. 29, кой става чл. 30:
„Чл. 30. (1) Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание и реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието.
(2) Представители на синдикални, съсловни и браншови организации може да представят писмени становища и по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица, представители на организациите, е неразделна част от протокола на заседанието. Становищата се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание.
(3) Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията. Списъкът на поканените лица е неразделна част от протокола на заседанието.
(4) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.
(5) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват.
(6) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и се подписват от същите.
(7) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на класифицираната информация и информация по Закона за защита на личните данни, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на чл. 30 по доклада на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 30 Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 31:
„Чл. 31. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-малко три дни преди тяхното провеждане, включително и чрез обявяването им на интернет страницата на Народното събрание. В случаите когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им.
(2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове.
(3) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър.
(4) Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя редакционно предложение – вместо „член на Министерския съвет” да бъде „съответният министър или заместник-министър”. Такова понятие – „член на Министерския съвет”, не знам да има и в нашата Конституция. Там е записано „министри”. Навсякъде в целия ни Правилник мисля, че това трябва да се коригира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли повторили само коя алинея, в кой точно текст…
ФИЛИП ПОПОВ: Последното изречение на ал. 3. Да стане: „се изслушва съответният министър или заместник-министър”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изключвате от обсега на контрола министър-председателя.
ФИЛИП ПОПОВ: Нека тогава да се добави: „и министър-председателят”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А какво ще правим вицепремиерите?
ФИЛИП ПОПОВ: Те също са министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно мнение? (Шум в залата.) Всъщност има ли реплика? Това не е процедурно предложение. Няма.
Други народни представители? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Филип Попов за промяна редакцията на ал. 3.
Гласували 108 народни представители: за 27, против 74, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 31 в редакцията на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 5.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 31, който става чл. 32.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 32, който става чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме членове с номера 32 и 33 в номерацията по доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народните представители Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов – в чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Алинея 1 се изменя и придобива следната редакция:
„(1) За заседанията на постоянните комисии се води стенографски протокол. Той се подписва от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикува в 7-дневен срок от заседанието на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание.”
2. Алинея 2:
„(2) За заседанията на водещата Комисия по законопроектите се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикуват в 7-дневен срок от заседанието на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание” се заличава.
3. Алинея 3 става ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от Атанасова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 34:
„Чл. 34. (1) За заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения.
(2) За заседанията на водещата комисия по законопроектите се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикуват в 7-дневен срок от заседанието на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание, но преди разглеждане на доклада в пленарната зала.
(3) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 101 народни представители: за 15, против 32, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 34 в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 34, който става чл. 35.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 35, който става чл. 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 35 и чл. 36.
Гласували 107 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народния представител Кристиан Вигенин – в Глава пета да бъде създаден нов чл. 36 със следното съдържание:
„Чл. 36. (1) Народното събрание избира от своя състав делегации за връзка с чуждестранни парламенти.
(2) Всеки народен представител може да бъде избиран най-много в 3 делегации.
(3) Ръководството на всяка делегация се състои от председател и до 4 заместник-председатели. Ръководството на делегацията организира работата й.
(4) При определянето на ръководството на делегациите се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи.
(5) Председателят на делегацията ръководи заседанията й. При отсъствие на председателя той/тя упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанията.
(6) Всеки народен представител може да бъде избран за председател само на една делегация.
(7) Всеки председател на делегация може да бъде изслушан от комисията, компетентна в областта на външните работи, когато в нейния дневен ред е включена точка, която касае кръга на компетентност на делегацията.
(8) Делегациите отчитат своята дейност пред Председателя на НС.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, бих искала съвсем накратко да обоснова предложението на народния представител Кристиан Вигенин, което се подкрепя от нашата парламентарна група.
За първи път той предлага да бъдат въведени правила за функциониране на парламентарните делегации. Според мнението на нашата парламентарна група това би било добре, тъй като ще има повече яснота, правила и принципи в работата и на тези органи на Народното събрание, които в момента на практика не се регламентират от Правилника. Предвид и факта, че например по отношение на групите за приятелство така или иначе съществува мнение и подозрение у гражданите, че се ползват като възможност за екзотични пътувания и различни екскурзии, е добре те да бъдат регламентирани от Правилника, за да бъде ясно как точно ще функционират.
Мисля, че не се налага да аргументирам повече това свое предложение. Необходимо е правилата, които съществуват по отношение на всички органи на Парламента, включително на парламентарните делегации, включително на групите за приятелство, да имат своята опора в текстове в Правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване предложението на господин Вигенин за създаване на нов чл. 36, което комисията не подкрепя.
Гласували 108 народни представители: за 30, против 62, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава шеста – Взаимодействие с граждански организации и движения”.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за наименованието на Глава шеста: „Взаимодействие с неправителствени организации”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Ще направя това изказване тук във връзка с наименованието на Комисията за взаимодействие с неправителствени организации, макар че в следващите текстове, в следващите членове и алинеи подробно е разписана и възможността за участие на неправителствени организации в дейността на Парламента, в работата на отделните парламентарни комисии по различни законопроекти.
Според мен е важно тук да бъде уточнено какво съдържание се влага в понятието „неправителствени организации”. Терминът, който се използваше в досегашния Правилник, беше „граждански организации и движения” и беше ясно, че освен формално регистрираните и формално структурирани организации от гражданския сектор ще могат да участват и всички неформално и спонтанно възникнали организации, включително ад хок, групи за натиск, инициативни комитети, сдружения на протестиращи и вратата на Парламента беше широко отворена за всички граждани и граждански организации, които искаха да се включат, освен в работата на тази комисия, но и в целия законодател процес.
Аз няма да споря за термина стига вносителите на предложението да заявят, че ще вложат същото съдържание и в термина „неправителствени организации”, тъй като в правната литература по-скоро разбирането за неправителствени организации е за такива, които са формално регистрирани, които имат съответна структура, органи, начин на вземане на решения, което би изключило не просто от участие в тази комисия, а в целия законодателен процес на други организации, които са структурирани ад хок.
В този смисъл беше възприет и терминът „граждански организации и движения” предвид и спонтанната активност на гражданското общество през последните няколко години – и през февруари, и след това по време на действието на предния Парламент, на правителството, подкрепяно от нашия мандат. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Затова според мен е важно това уточнение, което ще се вземе предвид при прилагането на действащия правилник.
Ако се влага същото съдържание, аз не възразявам – неправителствени или граждански организации и движения, стига да имаме предвид всички неформални, включително, структури на гражданското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики няма. Други народни представители няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на Глава шеста.
Гласували 104 народни представители: за 86, против 5, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Госпожо Атанасова, докладвайте още един текст, след което ще направим почивка от 17,00 ч. до 17,30 ч.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
В чл. 36 има предложение от народния представител Светослав Белемезов – в т. 4 да се добави – разглежда въпроси, свързани със защитата на потребителите, както и да се промени – Комисията за защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 37:
„Чл. 37. Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите:
1. осъществява диалог и взаимодействие с представители на неправителствените организации, включително като провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес; осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания; заключенията от обсъжданията се изпращат на водещите комисии;
2. разглежда предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и петиции по чл. 45 от Конституцията;
3. разглежда жалби, сигнали и предложения на гражданите при условия и по ред, определени с вътрешните правила на комисията;
4. осъществява функциите на постоянна комисия по Глава пета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Белемезов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 20, против 54, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 37 в редакцията на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 38:
„Чл. 38. Към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите се създава Обществен съвет от представители на неправителствени организации, който да консултира комисията. Съставът и начинът на формиране на съвета се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 38 по доклада на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 39:
„Чл. 39. (1) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите работи по приети от нея вътрешни правила за работа в съответствие с този правилник. В правилата се определя начинът на взаимодействие с неправителствените организации.
(2) Заседанията на комисията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(3) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите представя пред Народното събрание доклад за дейността си на всеки 6 месеца. Докладът се разглежда на пленарно заседание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 39 по доклада на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Тук ще прекъснем – почивка до 17,30 ч.
Моля да бъдем в залата точно в 17,30 ч., за да продължим с това добро темпо.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Моля, госпожо Атанасова, докладвайте чл. 39, който става чл. 40.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 40:
„Чл. 40. Представители на неправителствени организации може да представят писмени становища и по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разискванията по разглежданите проекти на актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица, представители на организациите, е неразделна част от протокола на заседанието. Становищата се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 40 по доклада на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 41:
„Чл. 41. (1) Неправителствени организации могат да представят писмени становища по законопроектите, които се разглеждат от водещите комисии.
(2) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и резюме на постъпилите становища от неправителствените организации.
(3) По предложенията, внесени от народни представители за второ гласуване, председателят на водещата комисия може да изиска становище от неправителствени организации.
(4) Становищата от неправителствените организации се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание и се раздават на членовете на комисията.
(5) Комисиите са длъжни да отговорят на постъпилите предложения и жалби от неправителствени организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 41.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 42:
„Чл. 42. Представители на неправителствени организации могат да участват чрез народен представител в парламентарния контрол при условията и по реда на Глава девета, както и да присъстват на заседанията на парламентарните комисии при изслушвания по реда на Глава десета и при отговаряне на актуални устни въпроси по реда на чл. 27 при спазване режима на достъп в Народното събрание. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието.”
Предложение от народните представители Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов – оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 42.
Гласували 113 народни представители: за 106, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава седма – Сесии и заседания на Народното събрание”.
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 42, който става чл. 43.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 43, който става чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на Глава седма, чл. 43 и 44 по доклада на Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители по чл. 44.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 45:
„Чл. 45. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани.
(2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.
(3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 45.
Гласували 124 народни представители: за 123, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители по чл. 45.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 46:
„Чл. 46. (1) Заседанията на Народното събрание са открити.
(2) Лица, които не са народни представители или членове на Министерския съвет, могат да присъстват по решение на Народното събрание и по ред, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя.
(3) При шум или безредие сред публиката председателят въдворява ред чрез квесторите и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 46.
Гласували 127 народни представители: за 126, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители по чл. 46, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 47:
„Чл. 47. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато:
1. важни държавни интереси налагат това;
2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет.
(3) При постъпило предложение за закрито заседание председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването по интернет. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.
(4) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.
(5) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 47.
Гласували 136 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 47.
Предложение от народния представител Светослав Белемезов – в чл. 47, ал. 1 в първото изречение да се добави „както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 48:
Чл. 48. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания – няма.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Казак – взаимно се подканяте с госпожа Манолова.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на колегите на нещо, което споделих и във Временната комисия, а именно, че Българското национално радио не изпълнява в момента задължението, което има и по сега действащия Правилник, а именно да излъчва пряко заседанията на Народното събрание на честота, която покрива територията на цялата страна.
Българското национално радио за съжаление излъчва заседанията на Народното събрание единствено и само на средни вълни – честота, която е крайно остаряла като технология, с крайно лошо качество на звука и не се хваща в голяма част от страната.
Единствената честота, която беше добра и на която доскоро излъчваше Национално радио, беше на честотите на радио София в столицата, което беше много добре. За съжаление и това излъчване беше преустановено.
Затова бих искал да направя предложение за допълнение на текста, ако е допустимо: „Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота” да се добави: „на ултракъси вълни“, за да положи все пак усилия Националното радио да намери начин, по който наистина да могат да се излъчват заседанията на Народното събрание на честота, която може да се хваща от българските граждани навсякъде и все пак да си изпълни задължението, което има тук, а не само да остане мъртъв текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли такава техническа възможност, господин Казах?
ЧЕТИН КАЗАК: Да намери! Знам, че това може да създаде проблем. Тя, и телевизията в момента няма, доколкото разбрахме, техническа възможност да създаде изцяло нов парламентарен канал, но трябва поне да се положат усилия в тази посока от Националното радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Казак.
Реплики?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм категорично против такива импровизации, защото тук става въпрос за честотен ресурс, който, за сведение на господин Казак, е доста уплътнен. Първо, това може да се окаже невъзможно. Второ, това може да коства доста средства – НУРТС е частна институция, частна фирма.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Колко пари?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Така че аз не се съгласявам и препоръчвам да не се гласува такова допълнение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика? Няма да ползвате.
Други народни представители желаят ли да се изкажат по предлаганите текстове? Не виждам желаещи.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване предложението на господин Казак за допълнение на ал. 3 – след „Българското национално радио” да се добави „на ултракъси вълни“.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не! На определена честота, след „определена честота” – „на ултракъси вълни”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, микрофон, за да може да се запише в стенограмата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): „Откритите заседания на Народното събрание да се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота на ултракъси вълни” – това да се добави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване така направеното допълнение.
Гласували 135 народни представители: за 34, против 37, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 48 по доклада на Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 117, против 5, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 48 е постъпило предложение от Десислава Атанасова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 48, който става чл. 49.
Уважаеми колеги, предложили сме редакция на чл. 48, ал. 4, който касае проверката на кворума и необходимостта на такъв в пленарните дни. На заседание на комисията имах възможност както аз, така и колегите, които сме направили това предложение, да го обосновем и да го редактираме в голяма степен и то да се отнася само за заседания по време на парламентарен контрол. Тоест когато при проверка на кворума се установи, че в пленарната зала няма необходимия кворум, председателят да може или да прекрати заседанието, да го прекъсне за определено време, за да се събере необходимия кворум, като в случай на продължаване на заседанието, това да става в дните единствено и само когато се провежда парламентарен контрол, но не се провеждат гласувания и не се приемат актове.
Мисля, че за всички е ясно, че в петъчните дни на парламентарен контрол много често в пленарната зала не присъстват над 121 народни представители, което дава основание да бъде прекратено заседанието. Само че това е времето, предимно в което опозицията, а и подкрепящите правителството партии и народни представители, упражняват своя контрол върху Министерския съвет – задават въпроси и получават отговори, а чрез тях и чрез камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио и българските граждани. Затова аз считам, че можем да гласуваме такъв текст, когато в петъчните дни се провежда парламентарен контрол и няма кворум, заседанието да продължи. Така че да се осъществява парламентарен контрол на Министерския съвет.
Госпожо Председател, моля да подложите на гласуване това мое предложение в тази редакция, която направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате ли писмена редакция?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Изказване – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Парламентарната група на „БСП лява България” няма да подкрепи този текст. Достатъчно красноречив е фактът, че той не е подкрепен и от Временната парламентарна комисия, по време на която всички парламентарни партии без ГЕРБ се въздържаха от подкрепа на подобно предложение. С него на практика ще бъде узаконено отсъствието на депутатите от работа в петък.
Всички знаете, че няма по-дразнеща гледка за българските граждани от празната пленарна зала по време на петъчния контрол. Съвсем наскоро беше предизборната кампания и аз съм сигурна, че всеки един от Вас е обещавал на своите избиратели, че ще присъства в петък, когато се питат министрите по важни за хората въпроси.
Да, факт е, че това състояние на пленарната зала в петък е резултат от общото ни неглижиране на този проблем, от липсата на дисциплина и на достатъчно отговорност у всеки един от нас. Но трябва ли това да бъде поощрявано? Трябва ли да кажем в парламентарния Правилник, че да, няма никакъв проблем всеки един народен представител да се занимава с всякакви други дела извън тези, които на практика са му вменени като народен представител.
Ще видите в следващите текстове, че присъствието на народните представители на парламентарните заседания е тяхно задължение – същото такова задължение, както и на обикновените български граждани да присъстват на работното си място пет дни в седмицата. Е, добре, как може хората да ходят на работа пет дни в седмицата по осем часа за 350 лв., а народните представители масово да отсъстват от пленарните заседания в петък? (Силен шум и реплики от ГЕРБ: „Това вече го чухме.”)
Оставям настрана факта и колко чести са хипотезите, при които се иска гласуване и се стига до прекратяване на пленарното заседание. Според мен по-важен е знакът, който дава Парламентът с гласуването на подобен текст. Знакът, който даваме към хората, означава, че сме съгласни с отсъствието на депутатите от работа в петък.
Поради тази причина ние от Коалиция „БСП лява България” няма да подкрепим този текст.
Аз много се надявам и останалите парламентарни групи, които не станаха съучастници във внасянето на това предложение, да не го подкрепят и в пленарната зала. (Силен шум и реплики от ГЕРБ и Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, моля за тишина в залата!
Реплика – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Когато човек говори от тази трибуна, трябва много да внимава какво казва, защото не би трябвало да противоречи на това, което прави.
Съгласен съм, че това е задължение на всеки един от нас, но когато в залата присъстват 10 или 20% от Вашата парламентарна група, при положение че и сега всички сме задължени да присъстваме и да работим, и да твърдите, че сега едва ли не ние правим така, че в петък да си оправдаем отсъствието, това се вижда. Когато тези наши заседания се предават директно по Българската национална телевизия, интересно, тогава всички сте тук, защото знаете – ще видят, че отсъствате. Но Вие и сега, в момента отсъствате. Сега също сте задължени да присъствате на това заседание, когато се гласува.
В петък присъстват хората, които участват със свои въпроси. Ние също можем да стоим тук, както и във всеки един парламент има стаи с монитори и хората могат и там да наблюдават парламентарния контрол. И да са тук, те не могат да вземат участие в контрола, защото предварително се знае какви са въпросите и кой задава въпросите.
Недейте да злоупотребявате с това, че Вие сте толкова загрижени за работата на Парламента. Всички ние сме длъжни да работим в този Парламент.
Пак повтарям: ако наистина бяхте толкова загрижена, че трябва хората да присъстват в залата, първо се обърнете назад и погледнете колко хора от Вашия сектор присъстват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Госпожо Манолова, имам чувството, че сте на автопилот. (Смях от ГЕРБ.)
То бива, бива наглост, бива популизъм, ама спрете се малко! Шест човека на кръст сте и не можете да гласувате Вашите предложения, седнали сте тук да развивате популизъм и морал! (Ръкопляскания от ГЕРБ и Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, съвсем накратко. Аз ще стигна по-далече. Госпожо Манолова, лично ще наблюдавам в петък, понеже ще бъда тук, Вашето присъствие в залата. Ще вземам процедури и ще уведомявам гражданите дали сте тук, или Ви няма. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Винаги внимавам какво говоря. За времето, през което съм народен представител, нямам практически нито едно отсъствие (силен шум, смях и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ и Патриотичния фронт), по никакви причини и съм на работното си място, за разлика от Вас – от ГЕРБ, които с месеци ваканцувахте и бяхте по плажовете, вместо да бъдете на работа.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): На Варадеро бяха други. Вашият коалиционен партньор беше на Варадеро.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вашите хора бяха на Варадеро.
МАЯ МАНОЛОВА: Колко души в момента сме? Наистина може да бъде преброено, особено ако поискаме проверка на кворума, за да се види четворната коалиция как в момента няма 121 народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е вярно.
МАЯ МАНОЛОВА: Стоим тук, можем да го проверим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз съм ги преброила, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам Ви, тъй като за разлика от Вас ние не желаем да саботираме пленарните заседания, да си съберете гласовете от електронното табло – четворната коалиция, управляващата четворна коалиция, за да установим имате ли 121 души, които са Ви необходими за заседанието.
Аз проверка на кворума не искам, защото не съм като Вас – не желая да саботирам работата на Парламента. Но това не означава, че всички предложения, които са против разбирането на българските граждани, трябва да минават просто така.
Сега е 18,00 ч. Вие искате удължаването на работното време до 20,00 ч. Дали това е нормалният начин да се приемат правилата, по които работи Парламентът, оставям на българските граждани да преценят.
Факт е, че когато ГЕРБ се появи, ако е опозиция, не идва на работа, саботира парламента и руши неговия авторитет. Ако е на власт, важните закони се приемат по тъмно, задължително по тъмно, за да няма дебат, да няма обсъждане, да няма възражения, нещата да стават просто така, между другото.
За узаконяването на депутатските отсъствия от парламентарния контрол отговорността си е Ваша. Аз съм обещала друго на моите избиратели: да съм тук, на работа, да участвам в дебат; да им защитавам интересите, да внасям законопроекти. Аз си изпълнявам обещанието. Доколко Вие изпълнявате Вашите, оставям на Вашите избиратели да преценят. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Дукова – процедура по начина на водене.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, не че не мога да говоря по същество и по темите в Правилника, но смятам, че това в момента като че ли не се случва. Битката на титаните така и не състоя, защото се оказа, че единият е просто излишен.
Второ, тези дълги и напоителни дитирамби, които госпожа Манолова смята за нейна висока отговорност, не носят нищо.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Каква е процедурата?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Процедурата е следната: моля Ви да спрете тези дитирамби, защото винаги са нещо, което не е нищо,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е възможно това.
СНЕЖАНА ДУКОВА: … и никога не е свързано с темата по същество.
Второ, наистина, госпожо Манолова, работим до късно. Защо до късно? Още един път Вие ако станете на всеки член по три пъти, мисля, че ще преспим тук. (Смях в ГЕРБ.)
Трето, когато видите трибуна, не я бъркайте с трибунал! (Реплики от БСП ЛБ.) Защото това е Ваша практика от години. Фриволното говорене по всички теми с многознайство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към мен се обърнете, госпожо Дукова. По начина на водене.
СНЕЖАНА ДУКОВА: … не дава никакъв принос, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Спорите по начина на водене към мен.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз разбирам изнервеността на колегите вляво. Тя е толкова ясна. Ама те са пред разпад. (Смях в ГЕРБ.) Ама така, както са тръгнали, те не могат да се съберат никога. Защото това, което се случва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Къде е процедурата?
СНЕЖАНА ДУКОВА: … ако не намалите агресията на тона и начина на поведение, това все пак е парламентарната трибуна и хората, дори и да не ни гледат, в „Господари на ефира” твърде често се влиза. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Валери Симеонов.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявила съм следващия, който има думата. След това ще Ви дам думата за процедура.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам допълнение в ал. 1 на чл. 48, който ще стане чл. 49, към изречението „председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители” да се добави текстът „с изслушване на Химна на Република България”. Това е традиция в българските общински съвети. Мисля, че и в храма на българската държавност – българският Парламент, трябва да отдадем дължимото на българския химн. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
По начина на водене думата има господин Таско Ерменков.
Предварително ще заявя, че споделям с Вас това, което ще кажете след малко.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Само че аз ще го поразширя малко и със седящия до Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Да, точно по начина на водене.
Уважаема госпожо Председател, искам във воденето на заседанието на Народното събрание да има равнопоставеност. Искам, когато тук се нарушава, независимо от кого, процедура и се злоупотребява с нея, и се изливат слова, които нямат нищо общо с вида, по който искаме изказването, след като се спира микрофонът на някои веднага, нека да го правим не само към представителите на опозицията, но в това число към представителите на управляващата коалиция, не знам тройна, четворна ли е, четири прим ли е, няма значение, колкото и да е. Защото Вие си спомняте точно в предишните сесии, преди госпожа Цачева да седне на председателското място, как бяха прекъсвани грубо, по средата, без да се доизслуша даже тезата на този, който се изказва, заради уж нарушаване на процедурата.
Много Ви моля, госпожо Цачева, поставяйте ни на равна нога. Недейте да бъдете за едни майка, за други мащеха. Благодаря. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще взема акт от Вашето изказване, господин Ерменков.
За изказване – господин Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
На първо място, госпожа Атанасова, волно или неволно, пропусна да прочете текста, който не е подкрепен от комисията. Знаете, че по сега действащия Правилник, би следвало да го прочете. Явно я е срам. Срам я е, защото видно от този текст е, че се цели да се легализира, да се създаде изрична възможност Парламентът да заседава без кворум.
В чл. 62, ал. 1 от Конституцията ясно са записани правомощията на Парламента – той осъществява законодателна дейност и упражнява парламентарен контрол. Е, как ще се упражнява парламентарен контрол, една от основните дейности на Народното събрание, когато Вие целите тя да бъде отхвърляна, минимизирана, без наличие на кворум. Но всъщност това е част от пакета мерки на новата коалиция срещу парламентаризма като цяло, срещу публичността в парламентарния контрол, намаляване на времето от 5 на 3 минути и много други такива подобни мерки, които ще срещате по-надолу в този Правилник.
Прав е колегата Симеонов – да, тук наистина би следвало да е един храм на държавността. Само че от тези текстове поведението не е като за храм, колега Симеонов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, освен това, което тук беше казано, тук трябва да бъде и храм на отговорността. Да, в Парламента се говори, но някои искат само да се говори, а ние тук сме изпратени от нашите избиратели да приемаме закони. Защото една госпожа, която се изказваше, или други колеги, пропуснаха да кажат, че миналата седмица на Временната комисия, която разглеждаше този правилник, отсъстваше. Беше ходила някъде другаде, не искам да казвам, да се приведе в добър външен вид, да се преоблече, защото имала и други ангажименти. И трябваше наново да се връщаме и да приемаме едни текстове, господин Попов.
А по отношение на Конституцията аз мисля, че Вие присъствахте на заседание на Временната анкетна комисия и там Ви бяха прочетени мотивите, мисля, че госпожа Атанасова ги прочете. Тя пак ще вземе думата да прочете измененията на Конституцията 2007 г., а и редица решения на Конституционния съд. Разбирам опорните Ви точки, но ние сме тук, за да работим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Попов! И в дебатите на Временната комисия, а и в целия предходен Парламент намирах тази Ви грижа за доста лицемерна. Многократно съм развивал тезата законодателстване и при липса на кворум. Предходното правителство беше гласувано с гласове под 120. Многократно този Парламент заседаваше при липса на кворум. Не искам да правя препратката чак към 2007 г. кой как е осигурил повратното Решение на Конституционния съд да може Парламентът да заседава така, но поне трябва, като заявяваме грижи към избирателите, честно да отговорим пред тях кога, защо и в кои случаи е важно да бъде постигнат изискуемият кворум. Това е опитът, който правим с предложената редакция – да не манипулираме, включително и по отношение на кворума. Не искам да повтарям изказвания от миналия Парламент, в който Ви направих аналогия, че не само общинските съвети, търговските дружества, всички други колективни субекти вземат решения при удостоверен кворум. При положение, при наличие на изменението от 2007 г., при интерпретацията, която имаме от Конституционния съд по този въпрос, нека признаем и заявим: кворумът е необходим за взимане на ключовите решения. (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Просрочих времето, затова се ограничавам. Извинявам се, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Станах не за нещо друго, а защото смятам, че господин Попов не зададе правилния въпрос. Не съм съгласен с начина, по който го зададе и постави проблема, че не е прочетено от парламентарната трибуна това, което се предлага и което е отхвърлено.
В изложението на госпожа Атанасова, което направи по отношение на доклада, тя каза, че има редакция на това, което тя е предложила – нова някаква, която ограничава липсата на кворум само до воденето на парламентарен контрол. Но така и не чухме тази редакция.
Аз се надявам, господин Попов, в дупликата си да зададете правилния въпрос: какво точно ще гласуваме, което не е било прието или което ще бъде прието, но да го знаем като текст? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Третата реплика е Ваша.
Имате възможност за дуплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Прав сте, колега Ерменков, наистина не беше прочетен изцяло текстът, който беше отхвърлен. Беше направено някакво редакционно предложение, което ние не можахме да разберем, което не беше представено и писмено на председателя на Народното събрание, въпреки че беше поискано.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие какво коментирате тогава? Не съм чел книгата, но не ми харесва.
ФИЛИП ПОПОВ: По отношение на репликите на другите колеги.
Колеги, кога бяхте искрени – когато искахте поименни проверки или сега? Кога бяхте искрени – когато се бутахте на тези врати и се настъпвахте все по-бързо да излезете, за да няма кворум и да не може да заседава Народното събрание или сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване на господин Лазаров.
Нека преди това госпожа Атанасова да прочете текста, който по доклада не е подкрепен от комисията, тъй като върху този текст тя направи редакционно изменение. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров встрани от микрофоните.)
Добре, имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Бяхме искрени миналата година, когато със 121 кворум се откри сесията, когато трябваше да бъдат избрани министър-председателят господин Орешарски и съставът на Министерския съвет.
След като беше гласувано, Вие останахте 120, уважаеми господа. Избрахме господин Орешарски и останахте 119. От тази трибуна аз поисках проверка на кворума – с мен ставаха 120. Беше отказана проверка на кворума и Вие избрахте правителството на господин Орешарски при липса на кворум! Тогава бяхме искрени. Водещият тогава заседанието господин Миков отказа проверка на кворума. Хайде да ги припомним тези неща!
Тогава ли бяхте искрени Вие? Избрахте едно правителство без кворум, то затова и толкова време продължи, има-няма една година. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Лазаров, Вие знаете старата латинска юридическа максима „Nemo auditur propriam turpitudinem allegans” – никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
В голямата част от предишното Народно събрание имахте неправомерно поведение, защото нарочно се опитвахте да проваляте кворума. Нарочно напускахте залата, не влизахте в залата. И сега изваждате аргумент от това, видите ли, Вие сте заседавали без кворум!
Вашата задача, Вашият дълг като избрани народни представители е да бъдете тук и Вие също да участвате в поддържането, в осигуряването на кворума, а не да злоупотребявате с това си задължение – да напускате нарочно залата, да проваляте кворума. И след това да търсите сметка на тези, които са останали – защо са отказали поименна проверка, защо са заседавали без кворум?
Така че всички трябва да се стремим да не злоупотребяваме с правото си да искаме поименна проверка и да се стараем да провалим заседанията на Народното събрание. И да не предлагаме подобни текстове, които ще улеснят още повече заседанията без кворум. Напротив, текстовете трябва да си останат такива, каквито са и да спрем с тези практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Лазаров, и от Вашето изказване, и от дебата, който тече, става ясно Вашето намерение как ще работите в Четиридесет и третото народно събрание. Но съм длъжен, използвайки възможността да Ви репликирам, да Ви предупредя – не залагайте, че търпението на българските граждани е безкрайно. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.)
Вашето управление и като мнозинство, и като правителство ще бъде точно толкова, колкото е търпимостта на българските граждани. Имайте го предвид. (Оживление, реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, нямах намерение по принцип да вземам дуплика.
Ще работим прозрачно, както прозрачно съставихме правителството – пред погледите на обществото. Няма да вземаме непрозрачни решения, а след това да казваме, че изживяваме катарзис. Няма да работим, когато парламентът е ограден от университета до храм-паметника „Свети Александър Невски” и когато хората не могат да минават!
Няма да работим в такава обстановка, господин Янков, в каквато Вие работихте в продължение на година и няколко дни! Господин Янков, уверявам Ви!
И ако тук говорите как ще участват хора от гражданското общество, как ги призоваваме, как участват в комисии, ами те не можеха да минат от единия край на площада до университета заради загражденията!
За това ли участие на гражданското общество говорите или отново сега изживявате катарзис, след като на изборите, които минаха, българските граждани Ви показаха как сте работили?! А на нас ни гласуваха доверие, за да не работим като Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване на госпожа Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо ще започна с това: моля за извинение, че не съм прочела подкрепения текст. Ще го прочета в края на изказването си. Сега – по същество.
Щях да приема голяма част от аргументите Ви, колеги, и дори съм склонна като вносител, предполагам и останалите ще се съгласят, че можем да оттеглим този текст дори и в залата, въпреки че и Вие го оспорвахте, че е редно да се прави.
Бих искала да кажа, колеги, на Вас всички, които не сте били на заседанията на Временната комисия и не сте чули аргументите ни в подкрепа на този текст.
Аргументите в подкрепата на този текст идват от четвъртата поправка на българската Конституция, която, колеги, е подкрепена от колеги от Коалиция за България през 2007 г., разглеждана е в Народното събрание, колеги, които са части от това мнозинство в Четиридесет и второто народно събрание, които дълго време работиха без кворум в различни заседания. Това са председателят на БСП лява България господин Михаил Миков, председателят на Движението за права и свободи господин Лютви Местан и в множеството други подписали се под законопроекта за промяна на Конституцията откриваме и името на госпожа Мая Манолова.
Сигурно всички ще се изненадате, но тя се е подписала под мотиви, чийто текст гласи следното: „Според промените, отнасящи се до функционирането на Народното събрание, е важно и предлаганото изменение на чл. 81, ал. 1 от законопроекта. С него се премахва изискването за кворум през цялото времетраене на парламентарните заседания”.
Мотивите са все в посока, че не е необходимо през цялото време на парламентарните заседания да има наличие на 121 народни представители в пленарната зала и господин Кирилов в тази част под формата на реплика говори в рамките на няколко минути като даде пример с гласуването, включително и на правителството на господин Орешарски – под необходимия кворум.
Не само, че госпожа Мая Манолова се е подписала под тези мотиви, но и тя е гласувала, колеги. Това е извадката (показва документ) от гласуването през 2007 г. Госпожа Мая Манолова е гласувала 3 пъти „за”, защото така се приемат поправките в Конституцията, тоест човек, който тогава е упражнил законодателна инициатива и има извършена подобна промяна не просто на Правилника на Народното събрание, а на Конституцията на Република България, в момента от парламентарната трибуна да бъде морален ментор за това кой, какви правила създава, за да не ходи на работа, най-малкото мисля, че е недопустимо. Няма да кажа друга дума. Затова, колеги, спестете си коментарите кой е искрен, кой не е искрен, как работи парламентът, когато управлява ГЕРБ, защото за радост парламентът може да работи и до 18,30 ч., навън вече е тъмно, но не работи в задкулисие, не работи в тъмнина, работи по правила Четиридесет и третото народно събрание, госпожо Манолова!
Парламентът работи и хората имат свободен достъп, включително и да влязат в него, а не заграден от метални огради и с полицейски кордони! (Реплики.)
Да, тук някой обсъжда и възможностите това някога да се случи. Да, възможно е. И, дай Боже, да не се случва, но, колеги, в момента темата е друга. И аз мисля, че не е коректно да се държи подобен тон на народните представители, които предлагат един текст, който да регламентира времето за осъществяване на парламентарен контрол, и то в условията на това да се осъществява към Министерски съвет… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам. Благодаря. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Все пак този текст, който не е подкрепен от комисията, сте длъжна да го изчетете.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбира се, госпожо Председател.
„Чл. 48, ал. 4 се изменя така:
„(4) Когато при проверката по ал. 3 се установи, че в пленарната зала няма необходимия кворум, председателят на Народното събрание може да продължи заседанието, да го прекрати или да го прекъсне за определено време, за да се събере необходимия кворум. В случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум в пленарната зала могат да се провеждат разисквания или парламентарен контрол, но не могат да се провеждат гласувания и да се приемат актове. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието, но не по-късно от един час в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И сега – какво предлагате Вие? Ето това писмено предложение. Господин Попов не видя, че сте го представили. Изчетете си го.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предлагам ал. 4 да има следното съдържание:
„(4) Когато при проверката по ал. 3 се установи, че в пленарната зала няма необходимия кворум, председателят на Народното събрание може да продължи заседанието, да го прекрати или да го прекъсне за определено време, за да се събере необходимият кворум. В случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум в пленарната зала може да се провежда само парламентарен контрол, но не могат да се провеждат гласувания и да се приемат актове. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието, но не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика от госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Атанасова, вземам реплика, а не лично обяснение, за да Ви дам възможност да ми отговорите, ако желаете.
Опитах се по време на заседанието на Временната парламентарна комисия да Ви обясня каква е разликата между Конституцията и парламентарния Правилник и защо се наложи тази поправка в Конституцията, но не сме я въвели в парламентарния Правилник, но Вие за по-лесно ми отнехте думата.
Тъй като тук друг води заседанието ще имам възможност да Ви обясня, че ако не беше направена тази поправка в Конституцията, всички актове, които приемаше парламентът и в Четиридесетото народно събрание, и в Събранието, в което ГЕРБ имаше мнозинство, и в предния парламент, а и в този, включително и в днешното заседание, щяха да бъдат противоконституционни.
Сега ще си направим един експеримент и ще отчетем по време на това гласуване с колко гласа ще бъде приет този текст. С колко гласа? Дали ще има 121, дали ще има 80, дали ще има 60, дали ще се стигне наистина до парадокси актове на парламента да се приемат с 60-70-80 гласа? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Дали ще има конституционни заседания на парламента?
Ние направихме тази поправка през 2007 г., но, забележете, ние не пипнахме парламентарния Правилник.
Не го направихме и в предния парламент, когато имахме проблем с кворума, когато Вие отсъствахте с месеци. Елементарно беше да си гласуваме тази поправка и да нямаме проблем, но никога не съм си мислила, че господин Лазаров, който многократно повтаряше как е избран Орешарски със 121 кворум, с колко гласа, че са присъствали после 120, после 119, никога не съм си мислила, че депутатът Лазаров, който многократно се е изказвал, според него, с омерзение, по отношение на липсата на кворум в предния парламент, ще се подпише под едно предложение за узаконяване на липсата на кворум в този парламент, в който Вие имате мнозинство. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Атанасова, репликата е в следния смисъл: след подробния анализ защо не уточнихте кой създаде правилото, кога беше създадено правилото за отложено гласуване на нормативните актове? (Провиквания от ГЕРБ: „Браво! Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Кирилов, Вашата реплика припомня времената, в които се правеше промяна на Правилника в рамките на Четиридесет и второто народно събрание и много често председател на пленарните заседания с отложено гласуване, както Вие се изразихте, беше преждеговорившата – колегата Манолова.
На госпожа Манолова ще отговоря следното: госпожо Манолова, надявам се, че ако повторя още веднъж, че този текст касае единствено и само провеждането на парламентарния контрол, а то е и записано така, а не гласувания на актове и на решения на Народното събрание да могат да се провеждат при липса на такъв, ако не сте разбрала, защото аз оставам с убеждението, че Вие говорите по друга тема, да го прочета отново?
Не виждам смисъл да водим подобен дебат, след като всички останали колеги са наясно, видели са текста, който предварително ни е раздаден и в момента обсъждаме единствено това – дали в петъчния парламентарен контрол Народното събрание да заседава при наличието на по-малко от 121 народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз ще взема думата за изказване.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смесиха се два кардинални кръга от въпроси, които са във взаимна връзка помежду си, но искам да се фокусирам върху предложението, което се прави, и общия въпрос за кворума.
Няма предложения за промяна в алинеи 1, 2 и 3 от Правилника. Разпоредбите са идентични с тези, които са били в Правилника на Четиридесет и второто народно събрание. Това, за което отделихме достатъчно време, касае само последиците в случай, когато се поиска поименна проверка и се установи, че няма кворум в пленарната зала. До момента, по сега действащата и тази вечер алинея, възможностите за председателстващия заседанието са две, и те са много ясни: или прекратява заседанието и се обявява следващото заседание на следващия ден примерно или идната сряда; или прекъсва, като може да го възобнови в рамките до един час.
Във всички случаи, когато става дума за гласуване на актове на Народното събрание, за които по Конституция се изисква кворум и мнозинство, не може да има друга възможност за председателстващия Народното събрание при липса на кворум, освен да прекъсне или да прекрати – това е безспорно и изобщо не става дума за това.
Новата редакция, която се предлага за ал. 4, има единствено предвид контрола, защото парламентарният контрол не е акт на колективното тяло на Народното събрание към отделен министър, министър-председател или вицепремиер, а е акт на отделния народен представител, който е задал въпрос или питане и очаква отговор от представителите на изпълнителната власт. Конституцията не изисква в тази хипотеза наличие на кворум в пленарната зала.
Има ли някой от Вас, който вярва, че е възможно петъчният контрол да се реализира с наличието на 121 народни представители, по въпроси и отговори на тях, които имат отношение към конкретни, относими към малка община или по-голяма община, или пък цялостна политика в питанията? Няма такова изискване по Конституция, колеги. Заради това колегите от ГЕРБ предлагат нова възможност за председателстващия Народното събрание – ако сме в режим на контрол на изпълнителната власт, да не се прекъсва заседанието, да не се прекратява заседанието, а контролът да продължи.
Къде виждате тук нарушение на Конституцията? Толкова приказки се изговориха. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Кой говори за подобно нарушение? Единственото, което се предлага, освен безспорните възможности заседанието да бъде прекратено или да се прекъсне, което е безспорно, отстоявам го категорично в хипотезите, когато се гласуват актовете на Парламента, но когато иде реч за петъчния контрол, да се говори за присъствие на кворум на пленарния състав на Народното събрание, когато се извършва акт на отделен народен представител, за мен е неразбираемо.
Аз не знам какви ангажименти сте приемали по време на предизборната кампания. Винаги, във всяка една ситуация – да, много въпроси са ми задавани по отношение на празната зала. Спрямо пленарните заседания – законодателната им част, е недопустимо, но по отношение на контрола, пак казвам, контролът е акт на отделен народен представител към отделен министър, а не на колективния орган Народно събрание. Само за тогава се отнася тази нова редакция на ал. 4, която се предлага от колегите.
Надявам се максимално просто и ясно да обясних за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Цачева.
Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Цачева, не е вярно, че само в тази хипотеза касае предложението.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Тя го измени, освен парламентарния контрол.
ЧЕТИН КАЗАК: Само парламентарен контрол ли касае? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тя го промени.
ЧЕТИН КАЗАК: Добре, но дори и по време на парламентарния контрол, госпожо Цачева, знаете, че има хипотези, при които във връзка с питане могат да се проведат разисквания и да се гласува решение, така че има хипотези в хипотезите.
Аз Ви задавам въпроса: защо Ви е всичко това? Какъв проблем е имало някога с парламентарния контрол? Знаете много добре, че проверка на кворума и евентуално проваляне на заседанието може да се иска само преди предстоящо гласуване. В парламентарния контрол по дефиниция няма гласувания и никога той не се е провалял заради липса на кворум. (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за тишина в залата!
ЧЕТИН КАЗАК: Да, освен когато имаше целенасочено, системно отсъствие на една голяма парламентарна група от заседанията на Народното събрание. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Господин Миков, заповядайте за втора реплика.
Моля за тишина в залата!
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Цачева, нямаше да възразявам, ако някой друг народен представител беше споделил тези мотиви.
Ще Ви прочета чл. 62 от Конституцията, който гласи, че Народното събрание осъществява законодателна власт – и какво прави: упражнява парламентарен контрол.
Искам да разсея разбирането в отделни народни представители, цели групи или ръководството на Събранието, че парламентарният контрол е отношение между отделни народни представители и отделен министър. Това е отношение между Народното събрание като орган, може да го наричате петъчен контрол, може да го наричате четвъртъчен контрол, като петък пазар, но това е отношение между институцията Народно събрание и в рамките на него се реализира министерската отговорност, а институцията Народно събрание заседава при наличие на кворум.
Искам да Ви успокоя, че Българска социалистическа партия лява България няма да ползва прийоми за бойкот на Народното събрание, защото очевидно в този текст се съдържа страхът от бойкот и проваляне на заседания. В най-новата 25-годишна история на българския парламентаризъм няма други случаи, освен в предишното Народно събрание, когато опозицията проваля парламентарния контрол, вместо да го реализира по отношение на правителството. Но едното е бойкот на институцията и разрушаване, а другото е използване на парламентарни средства, включително от опозицията, каквито ние ще ползваме за контрол върху изпълнителната власт.
И Ви обещавам, не се страхувайте – имате голямо мнозинство, няма умишлено, дори и когато няма достатъчно народни представители в залата, да проваляме заседанията по парламентарен контрол. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото приемането на другата теза означава постепенно атомизиране на Народното събрание и обезсмислянето му като орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Миков.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Казак, има възможност по време на контрола, когато едно питане след това прерасне в разисквания с проект за решение, но проектът за решение се случва на следващо пленарно заседание. Задължително и по Конституция няма как това да се случи без наличие на кворум в залата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има изключения.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но, разбира се...
Господин Миков, ако Вие сте прав, това означава, че опозицията, която по численост се предполага, че е по-малка от парламентарното мнозинство, никога, никога не би имала право да осъществи контрол върху изпълнителната власт на мнозинството. Защото това, което Вие казахте току-що, означава, че ако злоумишлено – да не се случва, не искам да го помисля – едно мнозинство по време на петъчния контрол не състави кворум още в началото на пленарния ден, пропада контролът, господин Миков. Така че нека да сме наясно – за приемането на актовете, за откриването на пленарния ден контролът е конституционно необходимо условие, което е незаобиколимо. Но да говорим, че по времето на контрола – традиционно от 11,00 ч. в петъчния ден нататък, трябва да се изисква наличието на 121 народни представители, за мен поне е несъстоятелно.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Цачева.
Господин Михов отдавна чака за процедура. После и на Вас ще дам думата.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, мисля, че по темата бе казано всичко и бе казано достатъчно. Всеки колега си е направил решението как да гласува. Затова предлагам прекратяване на дебатите по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност гласуването ще бъде индикатор за отношението по тази тема. А това е големият въпрос за Парламента и неговия авторитет.
Да, може мнозинството да реши парламентарният контрол да бъде само писмен. В Конституцията…
Мога да Ви дам още идеи как да го ограничите. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Аз смятам, че тази дискусия трябва да продължи, защото от нея зависи авторитетът на парламента. Иначе хората са свикнали да гледат празната зала. Но ако и сега ограничите тази дискусия, това означава, че Вие искате да толерирате празната зала в петък, а после може да спрете и директното излъчване, за да няма контрол върху изпълнителната власт.
Нека дискусията да продължи! Искам да взема отношение по този въпрос и го заявих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Миков. Не смятаме да споделяме такива практики, които Вие прилагахте в предишното Народно събрание.
Подлагам на гласуване процедурата, направена от господин Михов – за прекратяване на разискванията по тази точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 106, против 29, въздържали се няма.
Предложението за прекратяване на разискванията е прието.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Мая, видя ли, че има кворум?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Желаещи за прегласуване? Не виждам.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване. (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
Гласуваме предложението на народните представители Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Даниел Кирилов и Димитър Лазаров – с последната редакция, която беше прочетена от госпожа Десислава Атанасова.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 89, против 43, въздържали се 8.
Предложението е прието.
За прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
За да не ме обявявате после и да не се делим на болшевики и меншевики, ще Ви помоля да се придържате към процедурата, описана в искането за прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, както видяхте – представителите на управляващата четворна коалиция са 94 души.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Кое оспорваш?
МАЯ МАНОЛОВА: Ако бяхме като ГЕРБ, наистина можехме да поискаме проверка на кворума…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ами поискайте я.
МАЯ МАНОЛОВА: …и заседанието щеше да приключи. Така че аз разбирам Вашите страхове. Управляващата четворна коалиция не може да си осигури кворум. (Силен шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ще Ви отнема думата, госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: Затова искате заседание без кворум!
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Ако ми е в къщата този човек, ще скоча от осмия етаж. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: Затова сте внесли тези предложения, срещу които… (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване! Моля, гласувайте.
МАЯ МАНОЛОВА (встрани от микрофоните): Процедура по прегласуване – най-много да бъдете с един повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласували 138 народни представители: за 86, против 42, въздържали се 10.
Предложението е прието. (Народният представител Михаил Миков иска думата за отрицателен вот.)
Имахте изказване, доколкото си спомням, господин Миков. Нямахте ли? Заповядайте. Извинявайте.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Приемам извинението Ви, господин Главчев. Грешката отдавам на умората.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател! Това е стъпка, която дава лош знак към обществото, знак, с който четворната коалиция показа, че се страхува от проверка на кворума, дори и в петък. Опозицията няма полза да проваля петъчните заседания, уважаеми госпожи и господа. Само Вие може – за да спасявате кабинета.
В този смисъл не е необходимо това посягане на парламентарна традиция в рамките на 25 години. Днес приемате за контрола, утре ще приемете и дискусиите, постепенно може да приемете, че не трябва да има в пленарната зала никой или да си седят един народен представител и министър и да си разговарят.
Знакът, сигналът, който се дава към обществото, изразен и тази вечер от председателя – уважаваната госпожа Цачева, е, че парламентарният контрол не е контрол за реализация на министерската отговорност, осъществяван от Парламента, а отношение между народен представител и министър. Ерго ние можем с министрите да си говорим и по кабинетите, и извън Парламента. Парламентът обаче е този, който осъществява тази отговорност.
Подценяването на този въпрос, макар и по такъв начин – Вие имате мнозинство примерно да решите, че на парламентарния контрол въпроси могат да се задават само от управляващите или че управляващите според съотношението на групите имат 4:1 време за задаване на парламентарен контрол. (Реплика от ГЕРБ: Чудесна идея.)
МИХАИЛ МИКОВ: Да, тези идеи Ви ги давам, сигурно на някой от Вас ще се харесат. Това обаче няма да се хареса на хората, които смятат, че в България трябва да има нормален парламентаризъм, а те са повечето хора, които са извън тази зала – една голяма част от тях не отидоха да гласуват.
Ето това е знакът, който се дава с това гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Други отрицателни вотове? Няма.
Имаше предложение от народния представител Валери Симеонов, което беше в следния смисъл:
„Чл. 48. (1) Председателят открива заседанието като присъстват повечето от половината народни представители с изслушване на Химна на Република България.”
Мотивите бяха, че на всяко заседание на съветите се постъпва така.
При целия ми респект, уважение и преклонение към Националния химн, каквото предполагам, че имате всички Вие, аналогията между общинските съвети, които не са постоянно заседаващ орган и Парламентът (реплика от народния представител Мая Манолова), Ви призовавам да гласувате за предложението.
Който е за предложението, направено от господин Валери Симеонов, моля да гласува.
Гласували 97 народни представители: за 57, против 6, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, искам това прегласуване, защото за мен пускането на националния химн е от изключително важно значение.
Първо, химнът е 50 секунди. Петдесет секунди в сравнение с времето, голяма част от което тук загубихме за словоблудстване. Освен това химнът е един от символите на държавността и той трябва да звучи тук на най-високия форум на тази държавност. И още нещо, много важен мотив – като народни представители и избраници ние трябва да покажем образцовост.
Химнът означава образцовост и оттам нататък каквото ще да се случва в тази зала. Той е символ на държавност, символ на историчност, символ на настояще, на минало и на бъдеще. Това е смисълът на химна. Тази образцовост трябва да я покажем пред нашите избиратели и пред цяла България, защото в момента, когато отхвърляме слушането на химна, помислете, отхвърляме един от символите на тази държавност, символите на българщината.
Какъв знак даваме? Тук се говореше за знаци, за символи. Какъв знак даваме на нашите избиратели, на децата, на всички онези, които са ни гласували доверие? Мисля, че на никого нищо няма да му стане, ако 50 секунди в началото на всяко заседание се изправим прави, за да уважим тези, заради които сме тук. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Касабов.
Прегласуване.
Гласували 84 народни представители: за 55, против 2, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на проекта по чл. 48, който става чл. 49 заедно с приетия по предложение на народните представители Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров текст по ал. 4.
Гласуваме целия текст.
Гласували 100 народни представители: за 78, против 11, въздържали се 11.
Текстът е приет.
Госпожо Атанасова, продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 49 има предложение от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 50:
„Чл. 50. (1) Народното събрание по предложение на председателя и след консултациите по чл. 9, ал. 2, т. 1 приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарните действия, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите.
(2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма.
(3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народни представители и парламентарните групи до 18,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител може да предлага по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмичната програма, а при двуседмичната програма – по две точки от дневния ред. Като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти, и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 75, ал. 3 и чл. 85, ал. 4 са изтекли. При отхвърляне на предложението от Народното събрание, народните представители и парламентарните групи могат да правят същото предложение не по-рано от един месец.
(4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат.
(5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.
(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.
(7) Предложения за почитане на паметта с едноминутно мълчание могат да се правят само ако са били внесени писмено в деловодството на Народното събрание до 18.00 ч. на деня, предшестващ съответното пленарно заседание, освен в изключителни случаи.
(8) Законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 18,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред. Подреждането на точките от дневния ред става според числеността на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма по ал. 1. Като точки могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за решения, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 75, ал. 3 и чл. 85, ал. 4 са изтекли.
(9) Приетата програма се публикува след гласуването й на интернет страницата на Народното събрание и при гласуване на последващи промени в нея незабавно се актуализира.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Изказвания?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ето Ви още едно поредно посегателство върху парламентарната традиция и върху парламентаризма като цяло.
Уважаеми колеги, с Вашето предложение ограничавате за пореден път възможността на народните представители от опозицията и на парламентарните групи да предлагат точки в дневния ред, като ограничавате за първи път това право – ако бъде отхвърлено дадено предложение, да не може да бъде направено в рамките на не по-рано на един месец. Никога досега не е имало такова ограничение и всички народни представители, парламентарни групи от опозицията досега, включително и Вие в миналия Парламент, са се възползвали от тази възможност да предлагат точки в дневния ред. Аз си задавам въпроса защо сега Вие се опитвате да ограничите една от малкото възможности на народните представители от опозицията да предлагат точки в дневния ред, след като Вие самите, както казах, доста често се възползвахте от тази възможност и понякога тези предложения се приемат от пленарна зала?
Призовавам Ви наистина да преосмислите Вашата позиция, защото никога не се знае колко ще продължи един мандат и може би Вие отново ще се озовете в позицията на опозиция в едно следващо Народно събрание. Ако приемете сега това предложение, тогава това ще Ви натежи. Така че нека да мислим не само за днешния ден, а и за утрешния ден, и нека да не направим онова, което не бихме искали след това да ни се случва на нас.
Уважаеми колеги, апелирам към разум и предлагам да отпадне в ал. 3 последното изречение в текста, предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Реплики?
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Казак, разбирам колко сте добронамерен, не искам обаче да си припомням онези дни, в които Парламентарната група на ГЕРБ правеше многократни предложения за това да се разгледа даден законопроект. Примерът, за който се сещам веднага, е Законът за доброволчеството. Да, безспорно е, че всяко мнозинство би отхвърлило законопроект, който не желае да разглежда, още повече, когато той е предложен от опозицията. Година и половина това ни се случваше, колеги. Всяка сряда, когато имаше възможност да правим подобни предложения, залата, тоест мнозинството, от БСП, ДПС и „Атака” отхвърляше предложението на ГЕРБ за разглеждане на различни законопроекти в пленарната зала. Нали всички го помним, че това беше факт?!
Сега сме осем парламентарни групи. Мисля, че в сряда, когато времето за обсъждане на програмата би следвало да е сравнително малко, за да работим по същество, ако всички тези парламентарни групи направят предложение за различни законопроекти, ще бъде загубено достатъчно дълго време – и в случаите на прегласуване и обосноваване на предложенията, и в случаите, когато се правят процедури. Мисля, че от това нямаме нужда. Мисля, че вече голяма част от нас – жалко, че от Вас не са преосмислили функцията си, в Четиридесет и третото народно събрание да има конструктивен тон, диалог, а не противопоставяне. Мисля, че ще бъдем достатъчно разумни като мнозинство, всичко което е важно да се приеме – дори предложеното от опозицията, да бъде прието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Заповядайте за реплика, господин Миков. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Отказахте ли се?
Други реплики?
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че точно тук е времето да спомена нещо, след като чух господин Казак като каза – да не правиш това, което могат да ти направят.
Няма как да не Ви спомена и да не Ви напомня това престъпление, което всички Вие тук отляво извършихте, спрямо националното достойнство и националната памет. Четири месеца Ви молих да внесем в зала закона или да се докладва на Временната комисия за летище Божурище. Вие направихте всичко възможно... – и аз мисля, че господин Миков като председател, има голямата вина, защото сега, колеги, искам да Ви кажа, че единственото нещо, за което исках, е да се наложи мораториум върху строителството, докато Прокуратурата не си каже мнението за това летище. Вие не си помръднахте и пръста. Точно обратното – саботирахте всяко мое искане да влезе доклада за разглеждане. Резултатът... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Усмихвайте се господин Миков! Резултатът е събарянето на всички хангари, включително и новия, и старите, и разкопаването на пистата за летене на шест места – на всеки 100 метра е изкопана пистата и бетонът. Смятате ли, че това са стратегическите инвеститори в България?! Няма строител, който да разруши инфраструктурата на едно летище, още повече че хангарите можеше да се ползват за складова база. Те няма да строят – Вие го знаехте и помогнахте да се извърши едно престъпление към паметта на нацията. Повече няма какво да Ви кажа. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Велчев.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Казак, за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Аз не виждам, уважаеми колеги, госпожо Атанасова, с какво допринасяте за парламентаризма и за конструктивността, когато едно по едно отнемате, ограничавате правата на народните представители от опозицията. Не виждам как по този начин Вие ще поощрите конструктивния дебат.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Никъде не пише, че е на опозицията.
ЧЕТИН КАЗАК: Напротив, Вие по този начин отваряте широко вратата и разчиствате пътя за парламентарен диктат на мнозинството – потъпкване, едно след друго на придобити права на опозицията, придобити през дългата парламентарна практика на демократична България.
Господин Велчев, може да сме отхвърлили – аз не знам дали е престъпление или не, Вашите предложения, но поне имахте възможност всяка седмица да обосновавате Вашето предложение тук, от тази трибуна, в рамките на две минути.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): И какво от това.
ЧЕТИН КАЗАК: Поне имахте тази трибуна. Я си помислете, ако нямахте тази възможност, колко пъти щяхте да поставяте този въпрос от парламентарната трибуна? Веднъж на месец, както сега предлагате.
Затова се обръщам към Вас и Ви казвам – поставете се на мястото на опозиция, когато тези текстове, които предлагате сега и тези, които ще дойдат по-късно, могат да се обърнат срещу Вас.
Искам да се обърна към по-малките парламентарни групи. Уважаеми колеги, дори от Патриотичния фронт, дори от Реформаторския блок, това ще ограничи и Вашата възможност да предлагате точки в дневния ред в рамките на един месец. Обърнете внимание на това. Това ограничение ще засегне всички народни представители от парламентарните групи.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Включително и нас.
ЧЕТИН КАЗАК: Знаете, че в това събрание ГЕРБ нямат самостоятелно мнозинство. От Вас ще зависи дали дадена точка да се приеме, или не. Това ограничение, предложено от колегите от ГЕРБ, визира и Вас, осъзнайте го и преценете как ще гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Думата има народния представител Михаил Миков – за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Лично обяснение.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Велчев, във висока степен съм улеснен от изказването на господин Казак. Очевидно, че истинските мотиви за такъв тип промени, са свързани със злобата и реванша. Злобата и реванша, и то пролича във Вашата реплика.
Искам да Ви кажа, че от тук насетне не искайте конструктивна опозиция, когато няма конструктивно мнозинство, и стъпките, които правите в Правилника, са много лош път на реванша и злобата, който ще покаже на гражданите много бързо, че телевизионният конструктивизъм е бил твърде кратък розов период във второто управление на ГЕРБ и неговите партньори. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Запомнете го това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Миков.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Старите хора са казали: „Каквото посееш, това ще пожънеш”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! (Силен смях, оживление и реплики.)
Извинявайте, господин Главчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нищо, господин Манолова. (Смях, оживление и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Ще изчакам да се успокои залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за тишина в залата.
МАЯ МАНОЛОВА: Правя си труда да изложа аргументи по този текст по една-единствена причина. Наистина правото на законодателна инициатива е едно от основните права на народните представители и на парламентарните групи. Като ограничавате нашата възможност да внасяме законопроекти за разглеждане в седмичната програма Вие на практика ограничавате нашата законодателна дейност, защото не е достатъчно да изготвиш законопроект, да го внесеш в парламента, важното е той да влезе в пленарната зала, да бъде обсъден, да бъде гласуван.
Разбира се, могат да се дават най-различни примери за това в кой парламент предложението на кой народен представител е било отхвърлено от пленарната зала.
И тази сутрин чухме аргументи отдясно, че видите ли, ако нещо се предлага от БСП, със сигурност дясното ще го отхвърли, просто защото се предлага от БСП. Аз наистина не разбирам едно такова поведение. Ще си направя труда да дам и други примери, когато в резултат на повторното внасяне следващата седмица на един законопроект той е видял бял свят, бил е обсъден и е бил гласуван – точно преди да се разформирова парламента. Става дума за Наказателния кодекс, който имаше подкрепата на ДПС и на ГЕРБ. Буквално дни преди да бъде прекратен предния парламент в резултат на възможността ДПС да го внесе повторно като точка от седмичната програма пленарната зала гласува неговото включване, той беше обсъден на първо четене и на второ стана факт. Така че примери има и в обратната посока.
Тук аргументът, че трябва да се пести време, не издържа, защото може парламентарните групи да са осем, но броят народни представители са 240, правото е за народен представител по ал. 3 да внесе важен за него законопроект. В този Парламент има представители на двадесет и няколко партии.
Уважаеми колеги, Вие нямате ли някакви ангажименти конкретно към Вашите избиратели, към хората от Вашата партия, към Вашите симпатизанти? Защо се осланяте на добронамереността на по-големия брат от управляващата коалиция, който видите ли ще Ви внася законопроектите по легалния път – чрез председателя на Народното събрание. Оставете си тази възможност – по-малките парламентарни групи, тя е за всеки, който не се идентифицира едно към едно с най-голямата група. Оставете си тази възможност да имате собствена физиономия, собствени законодателни инициативи, собствени възможности за аргументи от пленарната зала.
За разлика от дясното и от господин Славов ние няма да отхвърляме нещо само, защото са го предложили реформаторите, или само, защото го е предложил Патриотичният фронт. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Никога не сме го правили и няма да го правим.
Възможно е да влязат предложения на различни парламентарни групи в парламентарната зала, а единственият начин да бъдат подкрепени предложенията е да има тази възможност за народните представители по ал. 3.
Последен аргумент. Защо трябва да пипате текстове, които са действали 25 години? Вярно е, че някои от народните представители нямат институционална памет, но други са тук от няколко парламента. (Реплики.)
Важно е това предложение, моля преосмислете своето гласуване по него, тъй като това е един от жалоните на парламентаризма – възможността да внесеш законопроект в седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
Заповядайте за лично обяснение, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Аз не мислех да вземам думата, но очевидно бях предизвикан. Не мога да разбера, госпожа Манолова се изказа тук 100-200 пъти вече, не знам колко пъти се изказа днес, говори съответно за някаква процесуална икономия и експедитивност. Очевидно, не става да се изказваш 100 пъти за едно и също нещо и да очакваш работата да върви. Още сме на чл. 40 от Правилника. Аз не виждам утре как ще го приемем, ако така я караме, така че може малко експедитивност.
А в името на точността – затова всъщност взех думата, за да й кажа, че подобно изявление никой не е правил, нито пък аз. Това, което казах, ако тя добре си спомня, ако не си спомня да извадим стенограмата и заедно да го видим, но казах предложения, които са постъпвали в Комисията от различни членове на Комисията, да не си позволяват от БСП да ги присвояват и да казват, че са само от тяхно име, защото по този начин някои наистина добри предложения само за това могат да се гласуват против. Това е, което казах, нека да бъдем точни и коректни. Никога подобно нещо не съм си позволявал да казвам, както тя неточно ме цитира. Отношението като цяло е добронамерено към конструктивните предложения, но не и към словоблудство по 10 20 30 и повече пъти.
Колеги, нека наистина бъдем по-експедитивни.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Цветомир Михов – за процедура.
Но преди това имаше заявено изказване. Веднага след това ще Ви дам възможността.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Но аз имах предвид това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нека господин Миков да доразвие тезите си от личното обяснение все пак.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам да сте наясно когато гласувате, че тази поредица от ограничения, засяга и парламентаризма и, както вече Ви беше казано, и малките парламентарни групи. Специално за сведение, да знаете.
Очевидно голямата коалиция се страхува не толкова от опозицията, колкото от това, че отделни парламентарни групи от коалицията могат да правят по-често законодателни предложения, които макар и неприети, очертават различия. Защото политическият модел на „2 плюс 2” очертаваше по-хлабави връзки с другите две групи.
Сега другите, малките групи ще попаднете в това да отидете и да се пазарите, за да Ви се включи някоя точка в дневния ред, която сте наясно, че няма да Ви се приеме, но поне да можете да мотивирате, че отстоявате нещо от предизборните програми.
Второ, такъв тип ограничения 25 години не са налагани, независимо кой е имал мнозинство – дали е била БСП на власт, ОДС дали е било на власт.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: И НДСВ.
МИХАИЛ МИКОВ: Различните парламентарни групи.
Сега, когато е най-представителният като брой групи Парламент и най-ниско представителният като брой избиратели, участвали в последните избори, Парламент, се прави поредица от ограничения и това е едно от тях – правото на отделните групи, на отделните народни представители да заявят, че искат Парламента да разгледа даден важен въпрос. Ще се разреди три месеца, а защо не го направите веднъж годишно, господа?
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Или на две години.
МИХАИЛ МИКОВ: Или на две години, както предлага господин Михов. Тогава ще имате вечна власт, вечно спокойствие, а обикновено такива системи има само на едно място.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): В Северна Корея.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, моля Ви не правете тези стъпки, които ние очевидно ще трябва внимателно да анализираме и да представим на гражданите. Това не е укрепване на парламентаризма, а точно обратното, под мотото на икономия на време.
Имаше периоди преди 20 и повече, от 25 години, когато имаше най-голяма икономия на време – да се събира Народното събрание на сесии, бързичко, без дискусия, без предложения за дневния ред, без парламентарен контрол. Натам отивате с тази посока от стъпки – и по парламентарния контрол, и по предложенията на опозицията, и по ограниченията, които прокарвате. Как се не намери някой за тези 25 години да направи такива... Може би не са имали въображение тези народни представители преди Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте за процедура, господин Михов.
Преди това има ли реплики? Знам, че няма.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм много доволен от една поправка на Правилника, която направихте в Четиридесет и второто народно събрание, и позовавайки се на нея предлагам прекратяване на дебатите. (Оживление в Парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Не виждам.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Михов, това е от 25 години, не от Четиридесет и второто народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Цветомир Михов, за прекратяване на разискванията по тази точка.
Гласували 119 народни представители: за 98, против 19, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Цветомир Михов е прието – прекратихме разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Имаше предложение от господин Четин Казак, който предложи в ал. 3 да отпадне последното изречение в ал. 3, нали така?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Около което се развиха всички дебати, които бяха досега.
Подлагам на гласуване, направеното предложение от народния представител Четин Казак, за отпадане на последното изречение в ал. 3 по доклада на Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 26, против 69, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста, предложен от Комисията, за чл. 49, който става чл. 50.
Гласували 117 народни представители: за 96, против 19, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, госпожо Атанасова, продължете нататък с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 50 и той става чл. 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли желание за изказване? Няма.
Моля, гласувайте чл. 50, който става чл. 51 по доклада на Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Докладвайте следващия член, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Предложение от народните представители Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентин Касабов и Валентин Иванов:
В чл. 51, ал. 1 се изменя и придобива следната редакция:
„(1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика, лично обяснение или обяснение на отрицателен вот.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 51, който става чл. 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов, което не е прието от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 30, против 28, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на Комисията за чл. 51, който става чл. 52.
Гласували 113 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 7.
Предложението за чл. 51, който става чл. 52, е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 52, който става чл. 53.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 53, който става чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението, направено от председателя на Временната комисия.
Гласували 115 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 10.
Предложенията за чл. 52, който става чл. 53, и чл. 53, който става чл. 54 по доклада на комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Светослав Белемезов: в чл. 54, ал. 1 съотношението 15:30 минути да бъде променено на 10:20 минути.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители: в чл. 54, ал. 1, изречение второ думите „15 минути” се заменят с „10 минути”, а думите „30 минути” се заменят с „40 минути”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 54, който става чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам компромисен вариант: в чл. 54, ал. 1 съотношението да бъде 10:30 минути. Там, където има 15 минути, да станат 10 минути, в това число и за общото време за изказвания на народните представители, нечленуващи в парламентарни групи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Симеонов, разбрах.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Госпожа Манолова – за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, това е предложение на ГЕРБ, което удря...
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: То не е подкрепено.
МАЯ МАНОЛОВА: ...конкретно времето, с което ще разполагат за изказвания по-малките парламентарни групи. То не е подкрепено от комисията, но ГЕРБ не оттеглиха, а именно вместо разпределението на времето да бъде между 15 и 30 минути, да стане между 10 и 40 минути.
Едно елементарно изчисление ще покаже, че от това губят АБВ, „Атака”, БДЦ и Патриотичният фронт. Времето за БСП лява България остава абсолютно същото.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Защо се изказваш тогава?
МАЯ МАНОЛОВА: Аз не Ви разбирам защо сами се лишавате от възможността да имате 17 минути парламентарно време при обсъждане на законопроекти на първо гласуване?
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): То си е техен проблем.
МАЯ МАНОЛОВА: Защо, след като Правилникът Ви го дава?!
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Те го предлагат хората.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате, не се възползвайте от цялото си време? Обикновено не се възползваме от него, но има дебати, при които една парламентарна група има нужда от цялото си време, когато защитава тези, които са кауза за нея. Защо правите предложения сами срещу себе си?!
Ние подкрепихме това предложение и ако малките парламентарни групи се подкрепите едни-други или оставите гласуването за утре, в крайна сметка ще получите повече време. Това е демокрацията: не ГЕРБ да има 40 минути за сметка на Вас, а да може да се чуе гласът на всеки. Това е демокрацията! Защо сами се лишавате от възможностите, които имате?!
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Те сами са си го измислили.
МАЯ МАНОЛОВА: Утре това всъщност ще е единственият Ви ресурс, с който ще разполагате, за да си обосновете тезите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Те сами са си преценили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, ставам, защото отново се изкривяват думите, казани от тази трибуна.
Госпожо Манолова, престанете да манипулирате нещата. Господин Симеонов предложи не това, което е предложил ГЕРБ, за да казвате от тази трибуна, че ГЕРБ печели. Той предложи да се замени „15” с „10” и да си останат 30, така че нищо в полза на ГЕРБ не прави. Спрете да внушавате на хората неща, които не са верни и си ги изопачавате.
Предложението на ГЕРБ е друго – за големите партии времето да е минимум 40, а за малките партии от „15” се променя на „10”, но то не е прието от комисията.
Господин Симеонов не предлага за големите партии да се увеличи на 40, а да остане на 30. Вие от тази трибуна внушавате на хората, че той едва ли не работи за ГЕРБ, искал да увеличи времето на ГЕРБ. Престанете да лъжете и манипулирате от тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Велчев, не очаквам да ми се извините за езика, който държите по отношение на мен от парламентарната трибуна. Още повече това, което говорите, не е вярно. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не, не лъжа, защото предложението на ГЕРБ е в текста и то не е оттеглено. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Да, то не е прието, но не е оттеглено и след малко ще бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за тишина в залата.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако няма да го подкрепяте, можете да го оттеглите, както направи госпожа Атанасова с всички други Ваши предложения, които не гласувахте. Което не гласувате, тя го оттегля, но това не го е оттеглила.
Това, което казах, е, че ГЕРБ са предложили промяна във времето, която предстои да бъде гласувана, според която те получават 40 минути, а времето на малките парламентарни групи се намалява с по 4, 5 и 7 минути.
Това, което в момента предлага господин Симеонов, отново означава намаляване на тяхното време. Времето на БСП лява България не се променя. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Ами, добре, значи сами се ограничавате от дебат, така ли? Не искате. (Шум и реплики от ГЕРБ и Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за ред в залата!
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, ограничихме се от изказвания по всички маловажни текстове, но времето за парламентарни дебати, законодателните предложения, парламентарният контрол, съставът и структурата на парламентарните комисии са изключително важни за работата на този Парламент. Можем да подминем всички останали текстове, но по-важните и същностните текстове няма как да не вземем отношение. Защото, ако на патриотите не им е необходимо парламентарно време, ако те няма да говорят от трибуната, останалите групи, които имат по 17 и 18 минути...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Манолова, ограничавайте се в изказвания от свое име, а не от чуждо.
МАЯ МАНОЛОВА: … с това предложение ще получат по 11 минути, което е крайно недостатъчно да обосновеш становището си по законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Други изказвания?
Госпожа Атанасова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, искрено съжалявам, че вдигнах ръка за изказване толкова късно, след като госпожа Манолова вече беше взела думата. Щях да оттегля предложението, госпожо Манолова, но за съжаление загрижеността Ви към останалите парламентарни групи премина в логорея и ние се върнахме на всички останали текстове, които вече сме приели, отхвърлили или по които сме се въздържали.
Уважаеми колеги от Патриотичния фронт, пази Боже, ако Мая Манолова Ви е менторът и ако тя Ви защитава правата.
Оттеглям направеното от нас предложение и подкрепям предложението на господин Симеонов. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Господин Казак, заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Процедура! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Веднага след господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Цецо, другият път по-бързо ще вдигаш ръка. (Оживление.)
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, това е поредният епизод от сагата ограничаване на парламентарните дебати, на времето и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нали е оттеглено предложението?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Оттеглено е.
ЧЕТИН КАЗАК: Знам, че е оттеглено, но беше направено друго предложение.
Уважаеми колеги, обръщам се към малките парламентарни групи. (Оживление.) Уважаеми колеги, обърнете внимание, независимите народни представители ще имат по пет минути. В момента, засега, има само един независим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Те са й достатъчни, мисля.
ЧЕТИН КАЗАК: Ще има пет минути. Утре може би ще има повече. Представете си хипотезата, че има три нечленуващи в парламентарна група народни представители, всеки ще има по пет минути. Значи трима народни представители общо ще имат 15 минути, а две или три парламентарни групи, а може и повече, не знам, не съм изчислявал, ще имат по-малко от тях, въпреки че имат поне по 10 народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Казак, да не знаете нещо, което не знаят останалите народни представители? (Оживление.)
ЧЕТИН КАЗАК: Направете си тази сметка и специално малките парламентарни групи хич нямат интерес от това предложение. Само ГЕРБ има интерес. Повярвайте ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги, нали няма смисъл да Ви повтарям всеки път колко хубав Правилник приехте в Четиридесет и второто народно събрание? Предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, ще подложа Вашата процедура на гласуване, но преди това господин Белемезов иска думата.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, като вносители по нашия текст по чл. 54, ал. 1 „съотношението 15-30 минути да бъде променено на 10-20 минути”, ние го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Гласуваме предложението на народния представител Михов за прекратяване на разискванията по тази точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 100, против 18, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Михов за прекратяване на разискванията по тази точка е прието.
Преминаваме към гласуване.
Имаше предложение, което беше направено от народния представител Валери Симеонов, което касае ал. 1 на чл. 54. Ще Ви прочета целия текст, за да придобиете представа за какво става въпрос:
„Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред, както и деня и часа, в който ще се извърши гласуването по нея. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката от тях не може да бъде по-малко от 10 минути, а за най-голямата от тях – 30 минути. Общо времето за изказване на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е до 10 минути, а на отделните народни представители, нечленуващи в парламентарна група – до 5 минути.”
Коректно ли е предложението?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, от място): Да, коректно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване текста на чл. 53, който става чл. 54 по доклада на Комисията, заедно с направеното редакционно предложение от господин Валери Симеонов в ал. 1 на чл. 54.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 88, против 33, въздържали се 2.
Предложението е прието, както и текстът на чл. 54.
Прегласуване.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, това, което ние имахме предвид като вносители, е, че оттегляме текста в полза на това да остане по стария регламент и по стария Правилник, тоест съотношението да продължи да бъде 15-30 минути.
Аз смятам, че изключително некоректно е направено съотношението да бъде намалено на 10 към 30. И поради тази причина предлагам отново текстът да бъде прегласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Според мен няма как да направя такова нещо, освен прегласуване на това, което Ви предложих. Иначе да прегласувам Вашето предложение – няма как да стане.
Подлагам на прегласуване текста на Комисията с редакционните предложения, предложени от народния представител Валери Симеонов. Това е, което мога да направя.
Прегласуване, ако обичате.
Гласували 124 народни представители: за 88, против 35, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 55.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 55, който става чл. 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текста на чл. 55, който става чл. 56 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Текстът на чл. 55, който става чл. 56 по доклада на Комисията, е приет.
Уважаеми народни представители, закривам днешното заседание.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. Продължаваме с Правилника. (Звъни.)


(Закрито в 19,56 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председател:

Димитър Главчев


Секретари:

Юлиан Ангелов

Чавдар Пейчев