Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Алиосман Имамов

Секретари: Александър Ненков и Иван Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание следния Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 26 до 28 ноември 2014 г.
1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносители: Менда Стоянова и група народни представители.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. Вносител: Министерски съвет.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Вносител: Министерски съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Изменение на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Изменение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет.
7. Избор на постоянни комисии на Народното събрание.
8. Парламентарен контрол по чл. чл. 91-103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На Председателския съвет постъпи предложение от господин Хайтов и бе обсъдено от участниците в него. То е за изслушване на председателя на ДАНС във връзка с проведена операция на Агенцията на 25-и ноември 2014 г. в областите Пазарджик, Пловдив, Смолян, община Асеновград за установяване на лица и групи, проповядващи фашистка идеология, проповядване на война и радикален ислям. Предложението е утре, четвъртък, като точка първа да бъде проведено закрито заседание за изслушване на председателя на ДАНС по тези въпроси. Това е предложението на Председателския съвет, което е допълнително извън проекта на програма, който Ви е известен от вчера.
Предлагам това да бъде точка първа за пленарното заседание утре, 27 ноември 2014 г.
Режим на гласуване.
Гласували 192 народни представители: за 177, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение от народния представител Георги Гьоков, който предлага на основание чл. 50, ал. 3 от Правилника в седмичната програма да се включи Законопроект за изменение на Кодекса за социалното осигуряване с № 454-01-30 от 29 октомври 2014 г., внесен от Мая Манолова, Георги Гьоков и група народни представители.
Тъй като искането по ал. 3 за включване в програмата на законопроекти и актове на Народното събрание от народни представители е обвързано с изтеклия срок по чл. 75, ал. 3 от Правилника, който в случая не е налице – става дума за един двумесечен срок, който, считано от 29 октомври, когато е внесен законопроектът, до момента не е изтекъл. Това предложение е преждевременно направено, поради което не може да бъде подложено на гласуване и съответно включено в седмичната ни програма.
Няколко съобщения... (Реплика от БСП ЛБ.)
Моля? Искате по дневния ред? Като каква процедура го искате? Информирайте се с господин Мерджанов. Много категорично коментирахме на Председателския съвет това, за което става дума.
Съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 19 до 25 ноември 2014 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчнопроцесуалния кодекс с вносители Петър Славов и група народни представители. Водеща е Временната комисия по бюджет и финанси. Разпределен е на Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта с вносител Менда Стоянова и група народни представители – Временна комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Вносител е Мартин Димитров и група народни представители. Водеща е Временната комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи на деца. Вносител е Стефан Кенов и група народни представители – Временна комисия по правни въпроси и Временна комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за Държавната агенция за разузнаване. Вносител е Атанас Атанасов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за предучилищното и училищно образование. Вносител е Милена Дамянова и група народни представители. Предстои разпределение. Чакам постоянните комисии.
Постъпило е заявление от госпожа Росица Янакиева – съпредседател на Парламентарната група на АБВ, която уведомява народното представителство, че в резултат на взето решение на редовно заседание на Парламентарната група на АБВ е избрано ръководство в състав: в качество на съпредседатели на Парламентарната група на АБВ – проф. д-р Борислав Михайлов Борисов и Росица Йорданова Янакиева-Костадинова; заместник-председатели – Кирил Петров Цочев и Михо Димитров Михов; секретар – Иван Славов Иванов. Съответно предложението е постъпило в Деловодството и е отразено в регистъра.
Информирам народните представители, че на 25 ноември 2014 г. е постъпило писмено заявление от народния представител Волен Сидеров, с което той заявява, че на основание чл. 134, ал. 4 от Правилника дава съгласие за снемане на имунитета му като народен представител. Същото е по повод постъпилото на 12 ноември 2014 г. искане от главния прокурор на Република България господин Сотир Цацаров, № 427-00-4, с което се предлага на Народното събрание да даде разрешение за възбуждане на наказателно производство по отношение на народния представител Волен Сидеров. Изпратено е писмо до главния прокурор, в което той е уведомен за постъпилото съгласие от народния представител, като е приложен и заверен препис от него.

Преминаваме към точка първа от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА.
Постъпил е доклад от Временната комисия по бюджет и финанси. С доклада ще ни запознае госпожа Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за хазарта, № 454-01-48, внесен от народния представител
Менда Стоянова и група народни представители
На свое заседание, проведено на 20 ноември 2014 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
На заседанието присъстваха представителите на Държавната комисия по хазарта: Огнемир Митев – председател, Пламен Георгиев – директор на дирекция „Контрол и правни дейности” и Розалина Йорданова – старши юрисконсулт в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от народния представител Менда Стоянова.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта се предлага прецизиране и допълване на някои разпоредби, с оглед последните изменения на закона, приети в края на 2013 г.
Предлага се допълнение на разпоредбата на чл. 10а относно разходването на средствата от вноските за социално отговорно поведение, които следва да правят организаторите на хазартни игри.
Предлага се допълнение на чл. 30, ал. 3, като в разпоредбата се включват лотарийните игри, за които поради пропуск в закона през 2014 г. не е заплащана тази такса.
Предлагат се редакционни поправки в текста на чл. 41 и чл. 47д. С промените в чл. 57, чл. 60 и чл. 62 се въвежда задължение информацията от централните компютърни системи, с които са осигурени съответните хазартни игри, да се подава освен към сървър на Националната агенция за приходите и към сървър на Държавната комисия по хазарта.
С допълнението на чл. 85 се предлага Държавната комисия по хазарта да прилага принудителна административна мярка – отнемане на лиценза от три до 6 месеца, когато организаторът на хазартни игри не заплати в срок годишната си вноска по чл. 10а.
С промяната в чл. 92, ал. 3 се урежда редът за принудително събиране на неплатените вноски по чл. 10а.
С допълнението на чл. 105 се разширява кръгът на лицата, от които ще се търси административнонаказателна отговорност при нарушение на чл. 10, ал. 1 относно рекламата на хазартни игри.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, „против” – 1 народен представител, „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 454-01-48, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители на 19 ноември 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Кой ще представи Законопроекта от името на вносителя?
Госпожо Стоянова, не виждам желание за представяне – не желаете.
Откривам дебата.
Предоставям информация на народните представители във връзка с Правилника на Четиридесет и третото народно събрание. Времето по чл. 55, ал. 1 се разпределя, както следва, по минути за различните парламентарни групи: ГЕРБ – 30 минути, БСП лява България – 18 минути, Движение за права и свободи – 17 минути, Коалиция „Реформаторски блок” – 13 минути, Патриотичен фронт – 12 минути, Български демократичен център – 11 минути, Партия „Атака” – 10 минути, АБВ – 10 минути, нечленуващи в парламентарна група –5 минути.
Общо време на парламентарните групи – 126 минути.
Известно Ви е, че съгласно чл. 55, ал. 2 при заявено желание от страна на парламентарна група това време може да бъде увеличено с една трета от минутите, които се полагат на отделните парламентарни групи.
Има ли народни представители, които желаят да участват в разискванията на първо четене на Законопроекта за хазарта? Не виждам желание за участие в дебат.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта № 454-01-48, внесен от Менда Стоянова и група народни представители.
Гласували 143 народни представители: за 126, против 10, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Процедура.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Предлагам срока за предложения между първо и второ четене да бъде съкратен на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение? Няма.
Гласуваме процедурното предложение на госпожа Йорданова.
Гласували 152 народни представители: за 135, против 7, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2014 Г.
С доклада на Временната комисия по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, моля, първо, за процедура – да гласуваме в залата да бъдат допуснати госпожа Румяна Тодорова – управител на Националната здравноосигурителна каса и госпожа Ганка Аврамова – директор на дирекция „Бюджет” на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 165 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите в залата.
Слушаме Ви, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад на Временната комисия по бюджет и финанси относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 402-01-2, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2014 г. Проект. Второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласуваме.
Гласували 150 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в текста преди таблицата числото „3 048 110” се заменя с
„3 148 110”;
б) в колона 3, на ред II „РАЗХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО” числото „3 048 110” се заменя с „3 148 110”;
в) в колона 3, на ред 1 „Разходи” числото „3 045 020” се заменя с „3 145 020”;
г) в колона 3, на ред 1.1 „Текущи разходи” числото „2 745 104” се заменя с „2 845 104”;
д) в колона 3, на ред 1.1.3 „Здравноосигурителни плащания” числото „2 697 462” се заменя с „2 797 462”;
е) в колона 3, на ред 1.1.3.5 „здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за домашно лечение и диетични храни за специални медицински цели” числото „527 000” се заменя с „552 000”;
ж) в колона 3, на ред 1.1.3.6 „здравноосигурителни плащания за медицински изделия” числото „82 000” се заменя с
„92 000”;
з) в колона 3, на ред 1.1.3.6.2 „прилагани в болничната медицинска помощ” числото „64 000” се заменя със „74 000”;
и) в колона 3, на ред 1.1.3.7 „лекарствена терапия при злокачествени заболявания” числото „170 000” се заменя със „185 000”;
к) в колона 3, на ред 1.1.3.8 „здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ” числото „1 217 128” се заменя с „1 267 128”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Утвърждава бюджетното салдо по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., както следва:
III. БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ) - 100 000.”
3. Създава се ал. 4:
„(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., както следва:
ІV. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО – НЕТО 100 000.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Не виждам народни представители, които желаят да вземат отношение по § 1.
Дебатът е закрит.
Поставям на гласуване § 1 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 160 народни представители: за 136, против 2, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименование на подразделението и предлага следната редакция: „ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението.
Гласували 154 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване анблок параграфи 2 и 3, подкрепени от Комисията по вносител.
Гласуваме.
Гласували 161 народни представители: за 136, против 4, въздържали се 21.
Предложението е прието, а с това и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. на второ четене.

Следващата точка от седмичната програма е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА
2014 г.
Има доклад на Временната комисия по бюджет и финанси за второ четене.
Госпожо Стоянова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, моля първо за процедура – в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и господин Димитър Костов –подуправител на БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 158 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад на Временната комисия по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2014 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн., ДВ, бр. ...)”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 156 народни представители: за 147, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 1.
Постъпило е предложение на народните представители Георги Кючуков, Иван Станков, Иван Иванов, Кирил Цочев, Маряна Тодорова, Михо Михов, Петър Кадиев, Росица Янакиева-Костадинова и Светослав Белемезов:
„В чл. 1, ал. 7, т. 2 числото „50 000,0 хил. лв.” да се замени със „110 000,0 хил. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Михаил Миков, Янаки Стоилов, Корнелия Нинова, Георги Търновалийски, Жельо Бойчев, Георги Гьоков, Стоян Мирчев, Красимир Янков, Атанас Мерджанов, Атанас Зафиров, Добрин Данев, Чавдар Георгиев, Ангел Найденов, Филип Попов, Таско Ерменков, Мая Манолова, Емил Райнов, Димитър Дъбов, Георги Свиленски, Драгомир Стойнев, Кристиан Вигенин, Светла Бъчварова-Пиралкова, Мариана Бояджиева:
„1. В § 1 се правят следните промени:
а) в т. 1 в предлаганата нова редакция на ал. 1 на чл. 1:
- ред І - „Приходи, помощи и дарения” числото „18 200 939,5” се заменя с числото „18 537 939,5”;
- ред І, 1 „Данъчни приходи” числото „16 312 846, 7” се заменя с числото „16 649 846,7”;
- ред І, 1.4. „Данък върху добавената стойност” числото „7 694 400,0” се заменя с числото „7 931 400 7 931 400,0”;
- ред І, 1.5. „Акцизи” числото „4 060 000,0” се заменя с числото „4 160 000,0”;
б) в т. 2:
- в буква „а” числото „10 178 485,0” се заменя с числото „10 215 485,0”;
- в буква „б” числото „1 140 018” се заменя с числото „1 177 018”;
- в буква „в” числото „1 138 918,0” се заменя с числото „1 175 918,0”;
- в буква „д”, създава се нова т. 4.1.3, числото „397 700,0” се заменя с числото „434 700,0”;
в) в т. 3 числото „-2 676 908,4” се заменя с числото „ 2 376 908,4”;
г) в т. 4 числото „2 676 908,4” се заменя с числото „2 376 908,4”;
д) в т. 6, създаваната нова ал. 7:
- в т. 9 числото „70 000,0 хил.лв.” се заменя с числото „90 000,0 хил.лв.”;
- създават се т.т. 11 и 12:
„т. 11. Министерство на културата – в размер до 4 000,0 хил.лв.;
т. 12. Министерство на образованието и науката – в размер до 13 000,0 хил.лв.”;”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Росица Янакиева, Светослав Белемезов и Георги Кючуков:
„Предлага се разходите за Министерството на образованието и науката да се увеличат с 25 млн. лв., в това число:
1. Необходими средства в размер 13 млн. лв. за изплащане на увеличението на минималната работна заплата на непедагогическия персонал в училища, детски градини и извънучилищните звена за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г.;
2. Необходимо е финансирането на целодневната организация на учебния процес в средищните училища през 4-то тримесечие на 2014 г. в размер на 12 млн. лв., за което не са предвидени средства в бюджета.
Следва да се отчете фактът, че 5% буфер в бюджета на образованието за 2014 г. са в размер на 19 млн. лв. Вероятно те няма да бъдат получени от общините и това поставя в риск изпълнението на бюджетите на второстепенните разпоредители в общинските образователни системи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Моля народните представители, които желаят да участват в него, да дадат заявка за това.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Считаме, че подходът по отношение на така планираните приходи и рамката на приходите в предложения ни законопроект е крайно консервативен, още повече че този начин и това предложение водят до бюджетно салдо, което ще бъде над 3% бюджетен дефицит.
Считам, че нашето предложение е разумно, още повече че се основава на факти, на отчети по отношение на приходите към деветмесечието, оперативната информация, която имаме за месец октомври и, разбира се, анализ на тенденциите по отношение на приходите в последните месеци през годините, както и очакваните ефекти от внесените в началото на годината промени в данъчните закони, в работата на приходните администрации, ефектът от подобряване на събираемостта.
Предлагани се намаление в приходите – като цяло 1 млрд. 61 милиона, а в данъчните приходи – 1 млрд. 20 милиона. Ние предлагаме с едни скромни 300 милиона напрежение в приходните администрации – по-добри приходи, да свалим бюджетното салдо до размери от брутния вътрешен продукт 2,9%. Смятаме, че това е напълно изпълнимо, защото и приходите през септември и октомври показват значителен ръст в двата основни приходоизточника – ДДС и акцизи.
Смятаме, че това е напълно възможно, тъй като имаше проблем по отношение на акцизите, разбира се, и ДДС, от внос – един от големите оператори „Лукойл нефтохим” беше в планов ремонт, което оказа влияние върху приходите. С приключването на ремонта и стартирането на работата в оператора приходите ще бъдат доста по-значителни в края на годината, ако не се прилагат някои недобри технологии по отношение на приходите.
Уважаеми колеги, аз смятам, че задача на Народното събрание е да поставя високи и изпълними цели на администрацията и да очаква от нея изпълнение на тези цели.
Още веднъж ще кажа: считам, че предложението е напълно разумно и конструктивно и то ще направи така, че бюджетният дефицит ще бъде под 3% – говоря за това, което е внесено като законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние от АБВ вече изразихме нашето частично задоволство, че 1 млн. 234 хиляди пенсионери ще получат коледни надбавки, макар и символични – от 40 лева. Броят на пенсионерите в България е два милиона и сто хиляди. Ние продължаваме да настояваме всички пенсионери в България да получат коледни надбавки – на второ четене внесохме такова предложение. Уважаваната от мен госпожа Менда Стоянова е права. Ние – вносителите от АБВ, неправилно сме посочили § 1, ал. 7, т. 2 с увеличение от 60 милиона сумата на Министерството на труда и социалната политика. Тук обаче не е важен параграфът, важен е принципът.
Втората бележка беше откъде ще се вземат тези средства, за да се платят на пенсионерите. Те могат да се вземат от няколко места. На първо място, в т. 4, в разходната част –„Непредвидени разходи”, в Министерския съвет има предвидени 279 млн. лв. на негово разположение, за разпределение по негово усмотрение.
На второ място, господин Търновалийски преди малко обясни, че има известен оптимизъм до края на годината в приходната част да се получи по-добра картина.
Колегите вчера във Временната бюджетна комисия, повечето от тях бяха единодушни, че не трябва да се пипа, ако се подобри картината на свръхдефицита, за нови разходи.
Аз не считам, че можем да паднем под 3% свръхдефицит. В тази връзка дали ще има, или няма да има процедура, според мен ще изчакаме препоръките на Европейския съюз, които ще бъдат чак през месец април догодина. Ще видим каква ще бъде нашата политическа воля за изпълнение на тези препоръки. Имаме относително стабилна бюджетна дисциплина и едва ли ще влезнем в бюджетна процедура.
Казвам всички това с оглед да обърнем внимание на тези достойни хора – пенсионерите! Нека всички пенсионери на брой 2 млн. 100 хил. души в България, да получат усмивки по време на Коледните празници. Нека твърдо да заложим в бюджета за 2015 г. тези коледни надбавки с надеждата, че през 2016 г. ще има и тринадесета пенсия за нашите пенсионери.
Ще се върна на още едно перо, което вероятно не би могло да се използва. С Корпоративна търговска банка създадохме политически шум и говорене в продължение на повече от пет месеца. Сега на бърза ръка бяхме длъжни да оправим този казус и предвидихме, увеличихме дълга с 4,5 милиарда. Никога в последната история на България не е бил увеличаван дългът за една година с 8,9 милиарда. Даваме 2 милиарда заем на Фонда за гарантиране на влоговете.
Във всички сметки, направени и посочени от тук, от парламентарната трибуна, се цитираше, че във Фонда са налични 2 млрд. 200 милиона и че са необходими още максимум 1,5 млрд. лв. В графата, в долната й част посочваме 2 млрд. лв., тоест има буфер от порядъка на 400 до 500 милиона. Разбира се, казусът КТБ не се отразява на свръхдефицита, но по принцип искам да обясня, че когато разглеждаме този казус, бързо взимаме решение, а когато трябва да вземем решение за нашите пенсионери, го отхвърляме под претекст, че увеличаваме свръхдефицита на държавата.
Пледирам и призовавам всички мои колеги в пленарната зала да обърнат внимание на този момент. Нека да се замислят.
Тук имаме един много сериозен финансист – заместник-министъра Кирил Ананиев. За него е въпрос на няколко минути да направи еквилибристика и да постави в бюджета необходимите 60 млн. лв. на необходимото място, за да бъдат усмихнати пенсионерите поне по време на Коледните празници! Благодаря Ви. (Смях, оживление. Единични ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цочев.
Други реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, като един от вносителите по този параграф, бих искал да Ви представя някои от аргументите ни за нашите предложения.
Ние отчитаме, че съставянето на Бюджет 2014 беше в съвсем друга ситуация и при съвсем други прогнози, които не отчитаха украинската криза и разразилото се след това противопоставяне между Европейския съюз и Русия, което пряко се отрази на търговския и икономическия стокообмен между двете страни, като в крайна сметка доведе до спад на цените на енергийните суровини. Това пък се отрази върху приходната част на бюджета. Когато правехме Бюджет 2014, никой не разчиташе, че в рамките на тази година ще има два избора и три правителства. Това няма как да не даде отражение върху работата на приходната администрация.
При нашето предложение се водехме от това, че е добре страната да запази Маастрихтските критерии. Считахме, че с възможностите, които има бюджетът, и с корекцията, която можем да направим в момента, можем да влезем в 3% дефицит.
Аз разбирам, че е много трудно след като през втората половина на годината дисциплината в разходите липсваше и бяхме свидетели на над 300 млн. лв., изхарчени от служебното правителство, без да са предвидени в бюджета; бяхме свидетели на 700 млн. лв., извадени от фискалния резерв, за да се разплатят европейските програми, но в крайна сметка искам само да припомня, че имаше 5% буфер в разходите на всички ведомства, който беше усвоен от служебното правителство. Искам да припомня, че такъв буфер имаше и в публичната инвестиционна програма. Искам да припомня, че бюджетът беше правен с дефицит 1,8%, а до 3%, уважаеми колеги, това са още 1 млрд. лв.
Следователно в ръцете на всички нас е страната да излъчи в момента един положителен сигнал, тъй като смятаме, че свръхдефицит от 3,7% влошава макроикономическите показатели, инвестиционната среда и дава много лош сигнал към международните пазари, и то в ситуация, когато излизаме и търсим ресурс оттам. На всички Ви е ясно, че това няма как да не се отрази върху цената на този ресурс.
Очаквам сериозна подкрепа и от реформаторските икономисти в дискусията. По време на обсъждането на първо четене на актуализацията се наслушах на това как отмяната на Наредба № 3 е ощетила приходната част на бюджета. Мисля, че от половин година господин Ваньо Танов управлява Агенция „Митници”. Тази наредба е решение на Министерския съвет, нормативен акт, предполагам, че колегите реформатори знаят, че е влязъл в сила. Разчетите, които сме правили, показват, че 100 млн. лв. в приходната част, в перото „Акцизи” са съвсем постижима величина.
Искам много ясно да заявя, че отговорността за този свръхдефицит, ако бъде гласуван така, ще бъде изцяло на това правителство и на това мнозинство, което ще го гласува. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, нямах намерение да взимам отношение по тази точка, но някак си бяхме изрично помолени. Ние, като възпитани хора, когато сме изрично помолени да вземем отношение, изпълняваме своя дълг.
Първо, колеги от БСП, има нещо фактически невярно и некоректно във Вашето предложение. Дори да бъдат увеличени приходите с 337 милиона, това няма да доведе до дефицит под 3% в Консолидираната програма, което е Маастрихтският критерии, или което е важното, а ще доведе до под 3% в Републиканския бюджет. Само че финансовите пазари, за които Вие говорите, и въобще идеята за Маастрихтски критерии се гледа консолидиран дълг. Тоест, вкарвате в заблуждение Народното събрание, че дори и Вашето предложение да бъде прието, това би означавало сваляне под 3% на бюджетния дефицит. Да, това е вярно само за Републиканския бюджет, колеги, правете разлика, но не е вярно за Консолидирания, което е ключовият въпрос.
Освен това, ако гледаме тенденциите на събираемост на ДДС през годината спрямо деветмесечието, имаше половин процент растеж 2014 г. спрямо 2013 г. Тоест да очакваме в края на годината 237 млн. лв. повече приходи от ДДС, е нереалистично. Същото се отнася и по отношение приходите от акцизи, които през 2014 г., забележете, се движат под нивото на събираемост от 2013 г., което означава да очакваме 100 милиона повече от тук до края на годината ¬– също изглежда крайно нереалистично.
Колеги от БСП, Вие залагате много лош риск след неизпълнението, и то критичното неизпълнение на бюджета, който Вие приехте – Вашето правителство и Вашата тройна коалиция, – а сега да се приеме една актуализация, която също да не бъде изпълнена. Тоест, представете си два пъти в рамките на една финансова година две бюджетни прогнози, ако искате така да се изразим, приети от различни народни събрания да не се изпълнят – е, това ще бъде наистина много лош сигнал към всички инвеститори и към всички финансови пазари.
Два пъти в една и съща година две прогнози да не се изпълнят – аз не вярвам, че това е целта на колегите от БСП. Не вярвам, че се търси нарочно компрометиране на държавните финанси. Не мога да допусна, че това е желанието в техните предложения. Аз се надявам, че става въпрос за недооценяване на потенциала на събиране на допълнителни приходи.
Това е много сериозен мотив, колеги, да отхвърлим категорично, трябва да отхвърлим категорично това предложение на БСП, защото, представете си как ще изглежда България на международните финансови пазари, ако различни парламенти и различни правителства в рамките на една година два пъти не могат да изпълнят своите прогнози за бюджетния дефицит. Още повече че дори и това, което БСП предлага, стана ясно по отношение на Консолидираната програма и консолидирания дефицит, не води до дефицит под 3%, което, вярвам, че ако някой от колегите от БСП вземе думата, няма да има друг избор, освен да признае тази констатация.
Между другото, не знам дали стана ясно, колегите от БСП предлагат и допълнително увеличаване на някои разходи. Тоест, не само че няма да бъде свален дефицитът, но ако тези предложения бъдат приети, предполагат и допълнителен дефицит от 33 млн. лв., което предвид ситуацията, в която се намират държавните финанси, също не е предложение, което заслужава да бъде подкрепено.
Колеги, аз бих завършил със следното – в духа на конструктивизъм, ако има нещо положително, което можем да обсъдим по тази точка и да кажем в крайна сметка, то е следното: ако има някакво преизпълнение в приходите в бюджета, каквото лично аз очаквам, няма да бъде в тези размери в никакъв случай, ще бъде в много по-малък мащаб. И, надявам се, по отношение на европейските фондове да няма допълнителен дефицит. Тогава тези пари наистина могат да бъдат спестени, да не се допускат допълнителни разходи и дефицитът по един естествен път, поне малко от малко да бъде намален дори и в края на тази година. Дано този сценарий да се развие по този начин, но има много малки срокове, в които да възлагаме драстична промяна в работата на приходните администрации. Да, те имат проблеми и заради политическата обстановка през тази година, и заради намаляването на контрола върху акцизните стоки, което беше признато тук от колегите от БСП, и аз наистина благодаря за това признание. Но тези проблеми могат да бъдат решени през следващата година. Те не могат да бъдат решени за един месец. Надявам се догодина да има наистина много по-добра събираемост на данъчните приходи. Благодаря за Вашето вниманието. (Ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, днес разглеждаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет и затова ние коментираме 3% от държавния бюджет. Консолидираната фискална програма никой не я коментира, нямаме данни, още повече че след заявлението на министър председателя: „Осемстотин милиона от Европейския съюз пристигат”, няма никакъв проблем да бъде изпълнено и това изискване за Консолидираната фискална програма. Тук, от тази трибуна, това беше заявено.
По отношение на приходите, искам да Ви кажа, че това, което предлагаме по отношение на акцизите, в месец септември приходите са 417 милиона, в месец октомври – 383. И ако в ноември и декември имаме приходи в рамките на 394 милиона за двата месеца, което е напълно изпълнимо, нашето предложение ще бъде реално.
По отношение на данък добавена стойност напрежението, казах, е малко по-голямо, но е напълно изпълнимо.
Ние предлагаме с идеята да бъдем с бюджетно салдо под 3% от брутния вътрешен продукт. Ако Вашата идея е да имаме свръхдефицит и да водим към това държавата, аз нямам обяснение защо да желаем това. Единственото ми нормално обяснение е, че желаете Европейската комисия да има процедура по свръхдефицит, за да може да Ви принуди да направите реформите...
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Които Вие не направихте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: ...които всички очакваме, защото сами явно няма как да ги направите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Търновалийски.
Втора реплика – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Димитров, аз имам чувството, че сме си разменили местата в тази зала. Следил съм Вашите изказвания в годините назад, Вие винаги сте били радетел на една фискална стабилност, на една бюджетна дисциплина. В момента, ако сте пропуснали, гледайки Доклада за актуализация на бюджета, трябва да Ви припомня, че с него се завишава с 397 милиона разходната част, тъй като се огледахте в тези 37 милиона, които ние предложихме. И някак си ми се струва странна тази ситуация, в която се намираме –представителите на левицата да целят съхраняване на фискалните позиции, фискалните показатели на страната, а представителите на реформаторската десница да са тези, които искат увеличение на разходите с близо 400, намаление на приходите и влизане в процедура на свръхдефицит.
Колегата Търновалийски Ви отговори – ние гледаме Националния бюджет и затова коментираме дефицита по Националния бюджет. Всички бяхме в тази зала, когато премиерът Борисов декларира, че Европейската комисия пуска парите и тези 800 милиона ще влезнат, и ние ще следим дефицита по сметката на средствата от Европейския съюз. Затова към момента ние сме се придържали към декларираното от премиера Борисов и вярваме на него. И сме убедени, че работата на правителството, доверието, което има в Европейския съюз, няма да доведе до дефицит на сметката по средствата от Европейския съюз в Националния фонд и оттам в процедура на свръхдефицит в Консолидираната фискална програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Добрев, слушаме Ви.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, Вие направихте едно конструктивно изказване с поглед в бъдещето. Трябваше обаче в същото време да посочите, тъй като от колегите от Левицата чухме, че едва ли не всичко е наред в държавата, дефицитът може да бъде под 3%, няма никакъв проблем с приходите, Ваньо Танов е можел да ги навакса, защото бил изпълнителен директор на Агенция „Митници” от половин година, но как да ги навакса, при положение че той не може да възстанови работата по Наредба № 3, защото колегите промениха Закона за акцизите и данъчните складове, с която промяна де факто обезсилиха Наредбата? И без парламент няма как да бъдат възстановени измервателните уреди.
Трябваше да им кажете, че данните показват това, което днес правим, единствено да подпишем сметката и нищо друго не можем да правим, защото приходите ги няма, разходите са направени.
Трябваше да им кажете, че те имат неизпълнение по всички видове приходи. Това ясно показва и доказва, че приходната част е била завишена – завишена, с цел да се държи дефицитът под 3% и да могат да се направят разходите. И видите ли – сега, дайте пак да го държим под 3% този дефицит, защото, ако стане 3,7 или 3,3, или над 3%, някой ще обвини правителството Орешарски за това, че е вкарало България в наказателна процедура, което си е факт.
Трябваше да обърнете внимание на всички тези факти.
Трябваше също така да им кажете, че заради тази Наредба № 3 – го пише ясно, черно на бяло в доклада, има неизпълнение по отношение на акциза и по отношение на ДДС в размер от над 400 млн. лв. в годишен аспект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Ние се намираме горе-долу в следната ситуация: един шофьор е карал една кола, катастрофирал е, излиза от нея и пита: „Вие какво направихте, които дойдохте сега да помагате, след катастрофата?” (Шум и реплики.)
Това правят колегите от БСП и ДПС. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.) Те катастрофираха тази година, а ние в момента се опитваме да направим всичко добро, за да смекчим последствията, но шофьорът излиза от колата, идва на трибуната и пита: „А бе, момчета, кво стана? Що допуснахте ние така да катастрофираме?” (Реплики от БСП ЛБ.)
Ами, опитвахме се по най-добрия начин да помагаме през цялото време, колеги, да не катастрофирате, но в момента само констатираме щетите и се опитваме да ги смекчаваме, за това става въпрос. А Вашите предложения в случая не помагат и, за съжаление, са популистки и неизпълними.
Защото, извинявайте, наистина да отмениш Наредба № 3, да отмениш контрола върху акцизните стоки и накрая да се учудваш защо не си изпълнил приходите от ДДС и акцизи, е сериозна политическа игра, но е крайно нечестно тази вина да бъде отнасяна към това Народно събрание, към това мнозинство, към това правителство. Просто не е честно, не е справедливо!
Освен това, колеги, Вие дължите в крайна сметка и отговор на този въпрос: защо се стигна до тук? Защо в крайна сметка решихте да отмените контрола върху монополистите по отношение на акцизните стоки? Всяка една от управляващите тогава партии – БСП, ДПС и „Атака”, дължат този отговор на това Народното събрание. Ние отговор до момента не сме получили, но търпеливо продължаваме да чакаме с надеждата, че в крайна сметка някой от Вас ще може да даде някакво приемливо обяснение.
А обяснението не е: „Вие го възстановете.” Вие първо кажете: що го отменихте този контрол? Кажете си мотивите, но уреди, които са купени, монтирани, работещи, инвестициите са направени, кажете ни с прости думи защо го отменихте този контрол. Защото, извинявайте, хем да отмениш контрола, хем да искаш сега повече приходи от ДДС и акцизи, е крайна демагогия и нищо повече, нищо по-малко, в крайна сметка!
Освен това, важен е дефицитът в консолидирания бюджет. И тук един от колегите от БСП, да не му споменавам името, говори за национален бюджет. Националният бюджет е консолидираният бюджет, колеги. Като кажете „национален” значи – „консолидиран”, другото е „републикански бюджет”, тоест „националният” е „консолидираният”.
Вие с Вашите предложения не намалявате дефицита под 3% във въпросния национален или казано по-точно икономически –„консолидиран бюджет”, а това е показателят, който всички инвеститори, Европейската комисия следят. Така че действително заради кабинета Орешарски тази година ще има свръх дефицит. Ще започне наказателна процедура, но ако в Бюджет 2015 финансите са под контрол, дефицитът е под 3%, всичко това може да бъде овладяно. Това е целта – в 2015 г. проблемите, наследени от кабинета Орешарски, да бъдат решени. Дано да ги решим! (Ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, желаещи да участват в дебата?
Госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, може би щяхме да повярваме на аргументите Ви, ако бяха обективни и не манипулираха собствения Ви Доклад по Закона за бюджета на първо четене. Не ги ли четете тези работи, като ги пишете, бе хора! (Провиквания: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Вижте какво пише тук? Добре, да почетем малко, щом не ги четете: „Нетният спад от приходи от ДДС е 274 милиона”. Факт! (Шум и реплики.)
Ще стигнем и до акцизите, господин Добрев.
И защо това е така – 203 милиона по-малко приходи от ДДС от внос в резултат на трайна тенденция на спад във вноса на суров нефт, 20 милиона по-малко приходи от внос на сурова захар за рафиниране, 24 милиона по-малко заради икономическата обстановка в Украйна.
Извод – основната причина за по-ниските очаквани приходи до края на годината е цената на суровия петрол, при която се отчита ежедневна тенденция на спад! И нито дума за контрабанда, за ДДС-измами, за несправяне на кабинета, за надценен… Нито дума във Вашия доклад!
Акцизи, господин Добрев! За акцизи – отново несъбираемост, отбелязано е. И каква е посочената основна причина? Основният фактор, който оказва негативно влияние върху постъпленията от акцизи е въведената възможност за възстановяване на акциза за горива на земеделските производители в размер на 50 милиона.
Да, отчетен е проблемът с измервателните уреди и никъде не е споменато, че от това има загуба и един лев за бюджета. Говорим за бюджети, говорим за числа! Четете, господин Димитров! Ако го нямате, ще Ви го дам! Ето го – Доклада на Комисията за първо четене.
Когато оценяваме нещата, да бъдем обективни в тази оценка, защото очевидно трябва да вземем мерки това да се подобри. А за да се подобри, трябва да отстраним причините. Тук причините са посочени – различни от тези, които Вие сочите.
Още малко факти: говорите за предишния кабинет. Към полугодието, когато предишният кабинет приключи работа, имаме събираемост в размер на 46,7% приходна част и разходи в размер на 47%, от 100-те! За половин година са събрани 46,7 и са похарчени 47! Да, не е събрана цялата приходна част, но разходната не показва харчове, които Вие твърдите, че сме правили и че с това е ощетен бюджетът.
Нещо повече. Тръгваме по тенденцията назад в годините. Мисля, някой от колегите призова „да видим миналото”! Няколко години назад към полугодието събираемостта е същата, независимо от това кой е управлявал и какви бюджети е правил – 46-47-48 процента събираемост към полугодието, като тенденция.
И друга тенденция, колеги, ако се върнем назад в годините. Винаги през второто полугодие са се събирали повече приходи. За 2013 г. – 600 милиона в повече от ДДС и акцизи. Има обективни причини за това.
В тази година има още една допълнителна обективна причина за повече ДДС през второто полугодие и това е обратното начисляване на ДДС, тоест ние, когато го предлагаме, не го правим популистки. Преценили сме го, изчислили сме го.
Самите Вие признавате, че може би ще влязат повече приходи и че това ще бъде добре в края на годината, само че информацията навън, че вече сме в свръхдефицит ще бъде изиграла отрицателната си роля по отношение на България, по отношение на инвестиционния климат, по отношение на свръх дефицит и процедура по наблюдение, вероятно – финансови рестрикции, с които очакваме в Бюджет 2015 да оправдаете, например, замразяването на доходите.
Това е стъпка към работата Ви за Бюджет 2015, та не е само с хоризонт 2014. Залагате такива параметри, за да оправдаете през 2015 г. рестриктивна финансова политика за ограничаване на социални разходи, не дай Боже, за плащания към бизнеса и възстановяване на ДДС. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Димитров – първа реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаема госпожо Нинова, аз разбрах от Вашето изказване, а вярвам – и повечето от колегите, че по време на кабинета Орешарски финансови проблеми не е имало, всичко е било наред и по отношение изпълнението на приходите, и по отношение на направените разходи.
Тогава искам да Ви питам: ако това е така, защо същият този кабинет сам предложи актуализация на бюджета? Е, няма логика!
Ако всичко е наред с приходите и разходите, не би трябвало самият кабинет Орешарски и тогавашният финансов министър сами да внесат и предложат актуализация на бюджета, тоест Вие изпадате в много сериозна демагогия и противоречие. Ако всичко е било наред и когато всичко е наред, актуализация на бюджет не се прави!
Аз много ще се радвам и с голям интерес ще проследя Вашето обяснение по този въпрос: ако всичко е било наред с разходната част на бюджета и всичко е било наред с приходната част на бюджета, защо кабинет Орешарски към средата на годината подготви и внесе актуализация? Не е ясно!
И тази актуализация предвиди промяна в приходната част на бюджета, която беше сериозна. Защо?
Ще бъда благодарен за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Нинова, четете избирателно мотивите към доклада на първо четене. Ако погледнете на четвърта страница, ще видите, че там пише, че има спад на потреблението на горива с 16,5%. Спад на горивата с 16,5% – знаете ли какво значи това? Седмицата има пет работни дни. Един работен ден е 20% от времето в седмицата. Това е все едно всеки един от нас, който ползва автомобил, за да отиде на работа, един ден през седмицата да е с колело или пеша. Вие да виждате стотици хиляди граждани с колела или пък пеша да отиват на работа?! Не виждате, предполагам.
И друг пример мога да Ви дам. Вместо лятото да отидем до морето с автомобил, да отидем тази година до Ямбол, а не до Бургас или до Варна. Няма логично обяснение на 16,5% спад в потреблението на горивата.
По отношение на...
Забравих втората част на репликата, ще я направя в изказване. Благодаря Ви. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Госпожа Нинова – за отговор.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Димитров, в залата има друг човек, на когото трябва да правите реплика за актуализацията на бюджета през месеците юни и юли. Ако иска, той ще отговори.
Аз да припомня, че БСП беше против тази актуализация, със своите аргументи тогава, и не я подкрепи. И сега стоим на тази позиция – че тя тогава не беше необходима.
Но ако колегата не говори по тези въпроси, да Ви припомня какво пишеше в доклада на Орешарски по повод актуализацията. Там пишеше: Бюджетът за 2014 г. – ще перифразирам, защото не помня точния цитат, но горе-долу: Бюджетът за 2014 г. може да издържи във варианта, в който сме го приели. Има категорично такова изречение. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.) Въпреки това предлагаме актуализация с оглед на нестабилната политическа обстановка, служебен кабинет, предстоящи парламентарни избори, незнание кога точно ще бъде избран новият Парламент и съставено ново правителство, да не поставяме държавата под риск, но пред цялото това нещо стоеше уговорката: бюджетът може да издържи във вида, в който сме го приели.
По отношение на господин Добрев. Какво е обяснението за спада на горивата, знаем го, многократно сме го говорили. Но казвате: не е логично да има такъв спад. Ами така пише и тук стои Вашият подпис – за спада на горивата. (Реплика от народния представител Делян Добрев.)
Какво е логичното обяснение, Вие го знаете. Става въпрос за ремонта в „Нефтохим” в първите месеци на годината и неработенето на предприятието по обективни причини, разбира се, така че не търсете другаде причината.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Потреблението...
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има обективни причини, но те не са тези, които Вие сочите. В смисъл, че кабинетът се е провалил в събираемост и така нататък.
Да Ви кажа честно чисто политически и популистки очаквах в този доклад да има седем изречения за контрабандата. Винаги го правите, когато говорим за акцизи и ДДС, и винаги обвинението е такова – че предишното правителство не се е справило със събираемостта, защото покровителства контрабандни канали.
Поздравявам Ви, че този път не сте се изкушили от този популизъм и че в доклада няма нито една дума за несъбираемост на акцизи и ДДС от контрабанда. Разбира се, проблемът съществува. Не казвам, че сме ликвидирали контрабандата, но очевидно не това е причината за несъбираемостта в приходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Цонев беше поискал думата.
Да чуем госпожа Йорданова и след това господин Цонев – кавалерски да отстъпи реда си.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам, обаче от всичко, което чух до момента от колегите вляво, не мога да остана безучастна. Излиза, колеги, че Вие допреди няколко месеца не сте управлявали – чисти, неопетнени, новородени, и настоящата актуализация няма абсолютно нищо общо с Вас.
На практика в момента какво се прави? В момента всички ние ще плащаме сметката за това, което Вие сте изхарчили. Актуализацията, § 1 на практика констатира вече извършени разходи. В какво трябва повече да се убеждаваме?! Нито ние сме ги правили, нито някой друг в тази зала – Вашето правителство ги прави!
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Служебният кабинет.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Още повече, колеги – вземам повод от това, което подсказвате, тази спекулация с разходите на служебния кабинет трябва да бъде прекратена, защото на практика никой не можеше да предвиди природните бедствия. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Ако обичате, не се обаждайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Никой не можеше да предвиди природните бедствия, за които трябваше да се дадат пари, така че не спекулирайте с мъката, страданието и нещастието на хората – първо.
Второ, по отношение на допълнителните разходи, които правите Вие, колеги от БСП. Абсолютно нелепо предложение. Трябваше точно тук, в този момент Вие да замълчите и да нямате нито едно предложение, защото нямате морално право да правите предложения, тъй като всичко това, което в момента гледаме, е благодарение на Вашето „свръхекспертно управление”.
Защо не трябва да се търсят допълнителни разходи? Защото на практика с предложенията, които Вие правите, изпадате в нонсенс – хем предлагате да се правят допълнителни разходи, хем предлагате в същото време да се намали дефицитът. Ами как да стане това?! Не е ли по-разумно, след като всички милеем за намаляване на свръхдефицита, който се очертава за влизане в Маастрихтските критерии, всички приходи, които ще влязат допълнително – ако, разбира се, влязат такива – да работят именно в тази посока за намаляване на свръхдефицита?! Това е нещото, към което се стремим всички, нали така?
Не е нормално да твърдите, че за последните два месеца и още повече за две седмици управление на кабинета Борисов-2 ще могат да се съберат толкова много приходи, че те да покрият един недостиг от порядъка на приблизително 450 млн. лв. по отношение на ДДС, още толкова по отношение на акцизи, в сравнение с 2013 г., при условие че за първите десет месеца от годината ръстът на приходите от ДДС спрямо 2013 г. е само 111 млн. лв. Нали се сещате, че на практика това няма как да се случи, така че спрете да заблуждавате хората.
Колеги, по отношение на предложението за допълнителни средства на Министерството на образованието и науката. Искам само да припомня, тъй като това е доста популистко предложение, че 12 млн. лв. вече са дадени за целодневно обучение по Оперативна програма „Човешки ресурси” и би се получило на практика двойно плащане за едно и също нещо. Останалите 13 млн. лв. за увеличение на работните заплати също са платени, защото са заложени в бюджета – 20 млн. лв. от тях, а отделно служебното правителство е превело още 4 млн. лв., така че няма смисъл от такива предложения. Да, те са хубави, популистки са, поет е ангажимент, всички ухажват сферата на образованието. Там тепърва предстоят реформи и трябва да се работи много, но не по този начин, защото всичко това вече е платено и е направено, а иначе излиза, според предложението, което е направено, че едва ли не образованието е оставено без необходимия ресурс, което не е вярно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, манипулирайте, моля Ви, каквато искате информация, само не тази с наводненията! Влагам много личен елемент в този въпрос, повярвайте ми, защото преживях Мизия от първо лице единствено число. Не злоупотребявайте с тези хора, като твърдите, че разходите на служебния кабинет са за наводнения. Ето справка от служебния кабинет: 16 милиона са отпуснати за преодоляване на щетите от природни бедствия. Ето справката за всички харчове на служебния кабинет, над допустимите от Бюджет 2014: 204 млн. лв. Да, добре, 16 – за наводнения, а до 207?!
И не били нарушили Закона за бюджета от служебния кабинет, и били чисти като сълза! Измислете си друго оправдание за тези действия на служебния кабинет, но не наводненията, проблемите и съсипания живот на тези хора по време на природните бедствия! И не казвайте, че ние сме против това на тях да им се помогне. Защото припомням, че в последния ден на предишния кабинет гласувахме 50 млн. лв. допълнителни разходи за наводнения.
По отношение на другите Ви тези. Били сме предлагали допълнителни приходи, с което се увеличавал дефицитът. Все пак сме разумни хора и като предлагаме да се правят допълнителни разходи, сме предложили източник на приходите. Така че не увеличаваме този дефицит с тези разходи.
По отношение на учителските заплати и по-точно – на непедагогическия персонал. Казвате, че това е популизъм и че на хората са осигурени тези заплати. Моля да ме извините, вярваме си, колеги сме, но в конкретния случай вярвам повече ето на този документ (показва го). Това е документ, който ми е връчен от КНСБ. В този случай вярвам повече на Пламен Димитров, който се е подписал и който твърди, че за непедагогическия персонал за заплати, и то минимална заплата от 340 лв., до края на годината не им стигат 13 млн. лв. В разговор със синдикатите по актуализацията на бюджета сме уточнили тези числа и ги внасяме абсолютно добросъвестно, мисля, и професионално аргументирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йорданова, мисля, че когато става дума за актуализация на бюджет, трябва да се говори не по принцип, а с конкретни числа.
Също така, когато говорите за извънредни и надвишаващи планираното разходи на кабинета Пламен Орешарски, също трябва да говорите с числа. За разлика от Вас, ние с числа показахме как служебният кабинет Близнашки, зад който стоеше ГЕРБ, извърши над 1 млрд. лв. извънредни разходи, които не са включени в планираното „разходи”, за които бяха необходими съответни решения на Министерския съвет. Впрочем, ако си направите труда да прегледате сайта на правителството в периода на управлението на служебния премиер Близнашки, ще видите, че то беше развързало кесията и харчеше свободно освен необходимите пари за наводненията и за бедствията, но и за това преди изборите да се разплати с ГЕРБ-ерски кметове (реплики от ГЕРБ: „Е-е-е!”), за извънредни проекти, да се разплати с фирми, които са близки до ГЕРБ, за пари, които следваше да получат до края на тази година, да направи всякакви екзотични обществени поръчки – за консултантски договори, за пиар, за стратегии, за софтуер. Тоест ако Вашата теза, че държавата е във финансов колапс и в криза, е вярна, то това означаваше, че правителството преди Вас, а именно това на Близнашки, би следвало поне от кумова срама да затегне коланите. Напротив, 1 млрд. лв. – 206 милиона с постановление на Министерския съвет, 750 милиона предварително разплатени по неполучени европейски пари, точно преди изборите, и около 150 милиона, прибрани от общините по правителствената инвестиционна програма и раздадени за други цели.
Не е лошо, ако искате наистина да бъдете убедителна и някой да Ви повярва, да извадите някакви числа. Другото е гол популизъм и обвинения, които не се подкрепят с никакви факти. Не прави чест на един дебат по актуализация на бюджет да се говори на ангро, както Вие правите от началото на тази дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моята реплика – бих искал госпожа Йорданова да каже какъв е размерът на непредвидените извънредни разходи на кабинета Орешарски в първите шест месеца, какъв е техният размер във втората част на годината. Ако това ще я затрудни, да Ви кажа, че колегите преди мен споменаха, че правителството на господин Близнашки изхарчи близо 300 милиона, колеги, непредвидени в бюджета разходи. Имаме ги по заседания на Министерския съвет конкретно. Може да Ви ги извадим оттук нататък и Вие ще ми давате аргументите кое е било неотложно на тези разходи – към Вашите общини, към определени строителни фирми, към определени безумни проекти, които трябваше да бъдат плащани, при положение че е ясно, че ситуацията в приходната част няма да бъде изпълнена.
И тъй като много се спекулира за това в какво състояние сме оставили държавата, бих искал да помоля госпожа Йорданова да каже какви са основните показатели на страната към шестмесечието, какъв е бил фискалният резерв към тези шест месеца, какъв е бил икономическият растеж към тези шест месеца, защото, когато поехме правителството, икономическият растеж беше отрицателен, а статистиката излезе вчера и за третото тримесечие на тази година е 1,6. Аз имам цифрите.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно!
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Те са официална статистика. Затова питам: към шестмесечието на тази страна какъв е бил дефицитът, какъв е бил растежът, какъв е бил дългът, какви са основните показатели? От там можем да направим извод за тази финансова катастрофа и апокалипсис, в които се опитвате да очертаете, че сме оставили страната. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Затова молбата ми е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – госпожа Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Колеги, още веднъж ще повторя. Излиза, че служебното правителство е управлявало не два месеца, а 22. Ако всичко беше толкова наред – задавам риторичен въпрос – защо Вие подадохте оставка? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото не можахте да изпълните приходната си част или поради някаква друга причина? Защо приходната част беше надценена още при съставяне на бюджета с 2 млрд. лв. спрямо 2013 г. и съвсем логично – неизпълнение от 1 милиард в края на тази година? Защо? Ясно е защо – защото насреща Вие трябваше да си направите предизборните харчове, само че тези предизборни харчове се оказа, че не Ви свършиха никаква работа. Това е простата истина.
Всякакви други спекулации за това колко много е виновно служебното правителство, за да сме на този хал в момента, просто са безпочвени. Наистина, засрамете се и спрете да спекулирате с тази тема. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заявка за изказване е дал господин Йордан Цонев. Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, няма да е зле да върнем дебата към § 1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, защото ми се струва, че мястото му беше при първото четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Въпреки всичко виждам, че продължават да се задават въпроси, чиито отговори или не са чути, или трябва да се повторят, за да бъдат разбрани.
Ще си позволя да започна с въпроса за неизпълнението, първо, като цяло на бюджета и неговото планиране.
Приветствам професионалния тон на мотивите и на доклада, който е представен пред нас, където са отчетени обективните фактори, които довеждат до неизпълнение на приходната част. Това наистина е така. Бих искал да кажа още веднъж на всички Ви, че планирането беше извършено в други условия и с прогноза, че кабинетът ще продължи да управлява през цялата година.
Тук искам да Ви кажа, че кабинетът Орешарски е единственият кабинет от прехода, който нямаше възможност да изпълни самостоятелен бюджет, тоест изпълни половината от бюджета на предното правителство и половината от собствения си бюджет. Така че нямаме никакво основание да правим изводи, след като нямаме завършена цяла една бюджетна година. Съвсем обективно Ви го казвам това. Които са професионалисти в тази зала, а те не са малко, знаят че това е така. Да гадаем с колко нямаше да бъдат преизпълнени приходите е наистина гадаене.
Движението за права и свободи още в края на мандата на предното правителство каза, че ще подкрепи актуализация, защото са настъпили значителни промени в макроикономическата среда и те са, ще ги повторя: украинската криза доведе до забавяне растежа на европейската икономика, възстановяването на европейската икономика. Да припомня: 67% от нашия износ е ориентиран към Европейския съюз. Да припомня, че от санкциите пострада българската икономика. Ние подкрепяме санкциите, но не можем да не отразим този факт. Да припомня спада на енергоносителите и всички онези обективни фактори, които са отразени в мотивите към предложеното от правителството изменение. Така че ние още тогава съзряхме тази необходимост и затова казахме, че правителството правилно внася и ние подкрепяме изменение, в което имаше намаление, но очакванията за изпълнение на приходите с 500 милиона.
Нашата позиция – на Движението за права и свободи, е да се въздържим от подкрепа на внесената актуализация по причина, че не смятаме, че подходът трябва да е този и че трябва да верифицираме липсата на усилие от служебния кабинет да подобри събирането на приходите. Тук ще отворя скоба: предният служебен кабинет се справи с тази задача. Наистина увеличи събирането на приходите и стегна разходите. Ние сме го признавали много пъти, за да не ни уличите в политизиране на проблема. Този обаче не успя да се справи. Нашата оценка е „слаб две” на този служебен кабинет в тази му дейност. Разходи над 300 милиона – една голяма част от тях извън наводненията и щетите, уважаема госпожо Йорданова, тези разходи там са много малка част. Само да Ви предвидя, че в изменението на бюджета, което ние направихме през бюджета на Здравноосигурителната каса, предвидихме нови 50 милиона за бедствия. Така че това не е непредвиден разход, той беше предвиден. Трябваше да се потърси друг подход. Верификация на неправомерно направени разходи ние не приемаме.
Второ, по отношение на неизпълнението на акцизите.
Господин Димитров, нека да Ви припомня фактологията, защото, нормално, Вие не сте участвали в предния парламент и може би експертите са Ви заблудили.
Отмяната на Наредба № 3 е, защото тя не отговаряше на изискванията на закона, приет през 2010 г. от мнозинството на ГЕРБ. В чл. 103а от Закона за акцизите и данъчните складове са определени точките... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, господин Цонев. Може да си довършите изречението.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
...са определени точките, а те са – където се поставят уредите: на входа, на производството, на склада и на извеждането. В наредбата, която се издаде след това, това нещо е направено. Разликата между двете наредби е, че при първата данните се подават и са били различни от различните уреди само към митниците, а при втората се подават и към митниците, и към Министерството на финансите и са унифицирани, за да бъдат еднакви. Законът е приет 2010 г., чл. 103а.
И да Ви поправя: законът не е изменян. Законът за акцизите и данъчните складове в частта му, която касае...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля, приключвайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това не е изменяно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вероятно ще имате реплика.
По време на дупликата ще продължите.
Имате ли реплики? За първа реплика – господин Димитров. Втора и трета реплики не виждам.
Моля, спазвайте времето, предвидено в Правилника.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! Вие какво казвате за Наредба № 3 и акцизите – че е налично противоречие между Закона за акцизите, наистина приет 2010 г., и наредбата. И имало два подхода.
Единият подход е да бъде отменена и сменена наредбата с друг вид наредба, както се е случило.
Другият подход на мнозинството на ДПС, БСП и „Атака” тогава е било просто да промени закона. Просто да измени чл. 103а по такъв начин, че направените вече инвестиции за контрол и монтираните уреди да продължат да работят както са монтирани и както са направени. Тоест, това е бил единият подход на това мнозинство.
Другият подход е бил просто да занижи контрола и да се оправдае със закона. Това е, което е направило мнозинството тогава на БСП, ДПС и „Атака”. И аз не съм съгласен с този подход. И колкото пъти да повдигате тази тема, господин Цонев, с най-голямото ми уважение към Вас, Ви казвам, че този подход за мен не е бил правилният. Правилният подход е бил да приведете закона във вид, в който монтираните вече уреди и направените инвестиции да продължат да работят.
Имам към Вас и втори въпрос. Понеже чух много хора от БСП да вземат думата и да говорят, вторият ми въпрос към Вас, господин Цонев, е следният: има ли кабинет на БСП, който да не свършва с твърд дефицит? Само един да ми дадете за пример. Луканов ли, Жан Виденов ли, Станишев ли или Орешарски? Тоест кабинет с мандат на БСП, който да не приключва с твърд дефицит има ли в новата българска история? Има ли един такъв? Защото, ако няма, не виждам защо го водим този дебат, ако всички кабинети свършват по един и същи начин с издънване на бюджета. При това положение какъв е смисълът от този дебат, искам да Ви попитам? (Единични ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли втора реплика?
За дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Още една неточност. Уредите, които са били монтирани, са били признати като инвестиция и никой не им е налагал да ги размонтират.
Пак Ви казвам, направете проверка. За да бъда точен и за да не Ви подведа, преди да се изкажа, направих проверка на три места – в Агенция „Митници”, Данъчна политика на Министерството на финансите и сред колегите, за да бъда точен. Информацията Ви е невярна. Оттам са Ви неверни изводите и въпросът. Уредите, които са били монтирани, са признати, че са инвестиция, и никой не ги е карал да ги размонтират, защото не са променени и точките – четирите точки. Законът не е променян, защото и ние като ГЕРБ смятаме, че четирите точки са достатъчни, те са правилните точки, въпросът е само Агенция „Митници” да събира данните, да проверява и да си върши работата.
И Вие сега пак няма да промените Закона за акцизите в частта му 103а, защото просто няма какви други точки да сложите за измерване. И уредите са признати, и точките за измерване са правилните. Въпросът е агенцията да си върши работата.
Моля Ви, експертите, които Ви дават информация, че инвестицията за уредите не е била призната и тези уреди не са били... Ви подвеждат – или ги накажете, или ги сменете, защото тук влизаме в спор и губим парламентарно време и аз, вместо да изкажа макроикономическите си тези, се налага трети път да Ви давам информация, за да не Ви подвеждат, че това не е вярно и не отговаря на истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Следва изказване на народния представител Владислав Николов.
Заповядайте, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Председател, дами и господа народни представители! Да върнем дебата, където му е мястото и това е § 1, защото тук чухме всякакви доводи. По същество ще взема отношение по предложението на БСП от 23-ма народни представители. Искам да Ви кажа, че ние от ГЕРБ няма да го подкрепим – Вие знаете, по-скоро ще взема отношение в частта за ДДС.
Не съм съгласен с Вашите прогнози. Не съм съгласен, защото те се провалиха като цяло, за целия Ви бюджет. На какво основание Вие ще ме убедите с голи приказки, че ще съберете повече 237 милиона само за 25 работни дни?! Още повече, ако не вземем предвид ДДС-то на вноса, което се внася, ДДС-то за месец декември ще се внесе през месец януари – до 14-и се подават декларации и тогава се внася ДДС. На какво основание Вие правите такива прогнози?! Дори и да се сбъднат – аз много бих се радвал, ако тази Ваша прогноза се сбъдне, всичко е много хубаво – ще се намали дефицитът.
Виждам във Вашето предложение, което е формално за мен – подписано от двадесет и трима, а мисля, че трябваше тридесет и девет да се подпишете, защото това е една Ваша опорна точка. Колегите я развиха с изказванията си, че, видите ли, за този свръхдефицит ще бъде виновно нашето правителство. Ето това е Вашето говорене, което искате да направите с това предложение, иначе всичко друго са пълни глупости. Вие развивате това и се опитвате не да убедите нас – Вие не можете да ни убедите, защото ние говорим с цифри, прегледали сме показателите и прогнозите – Вие се опитвате с това да убеждавате българските граждани, но няма как. За две-три седмици живот на това правителство тези неща няма как да се случат. Затова и ние няма да Ви подкрепим. Двеста тридесет и седем милиона повече ДДС за 25 работни дни – няма как да се случат тези прогнози! Не виждам на какво се обосновава това Ваше предложение.
За акциза само ще спомена, понеже тук се разви тезата от няколко от Вашите говорители, че Вие пропускате един дребен проблем, дребна подробност при говоренето. Никой не говори за „Нефтохим” – кога е бил в ремонт и кога не е бил, ние говорим за спад в потреблението. Има една много голяма разлика. Аз си мисля, че Вие го разбирате, но не Ви е удобно да го кажете – 16% има спад в потреблението, никой не говори за производствата на „Нефтохим” колко гориво е излязло. Спад! Тоест губи се пътят от бензиностанцията на едни 16% – дали по-малко хора са потребили, тоест закупили са гориво, или просто това количество през този период е изчезнало, тоест не е отчетено. Ето това е цялата работа – Вие го пропускате, защото не Ви е удобно да кажете истината и това беше във връзка с уредите. Това са моите мотиви.
В Бюджетната комисия бяхте доста по-кратки и аз Ви предлагам, колеги – кой знае какво говорене по този параграф няма, недейте да се опитвате да разводнявате темата с неща, които не са свързани с него, по-добре говорете по същество. Иначе всичко е много хубаво, но нека да надделее малко повече професионализмът и цифрите, отколкото популизмът, примерно по изказванията на § 1. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Александров се е записал за изказване.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз също ще запазя този дух на говорене, а именно по § 1, тъй като и тук има – лично според мен, макар че на комисията беше казано, че не му е точното място там – едно добро предложение. Това предложение за нас от Партия „Атака” – или увеличаването на доходите на пенсионерите, винаги сме го призовавали. Ще Ви кажа защо е добро.
В момента ние сме в ситуация, в която сме в условия на свръхдефицит и дефлация.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова предложение.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Има предложение, което е направено от колегите от АБВ, което може преспокойно да бъде перифразирано и като трансфер, тоест, ако бъде упоменато като трансфер от централния бюджет към бюджета на ДОО, то вече може да стане с една актуализация и следователно за увеличението на доходите на пенсионерите.
Това поне трябва да ни даде доста широка тема за размисъл, защото в условията на свръхдефицит и на дефлация към месец октомври, което Вие целите към момента, е да запазим и двете – по възможност за края на годината, и да стискаме палци декември месец евентуално да се увеличи инфлацията, за да не сме в дефлация.
Много спорен е и икономическият въпрос: кое е по-зле – инфлацията или дефлацията? Обаче ако искаме да излезем изцяло от дефлационната спирала или от това, че да обсъждаме тук колко било спаднало потреблението на горива – потреблението на горива действително не е само за автомобилите, то включва и производствени дейности, при хлебопроизводството също се използва и прочие. Това може от своя страна пък да го разгледаме като загуба на доверието на потребителите в икономическите процеси на държавата, следователно водещо до спад на потреблението. Наша цел все пак трябва да бъде и да стимулираме това потребление, а за да стимулираме потреблението, трябва да изготвим възможно най-добрите предложения и закони това да се случи.
Как може да се случи това и защо ние ще подкрепим предложението? Аз и друг път съм го казвал в тази зала и навсякъде, че пенсионерът, по една или друга причина, условно можем да наречем „съвършената икономическа единица”. Всичко, което нашите роднини, приятели, близки, които вече са в пенсионна възраст, получат като доход, то респективно се разпределя като разход във времето – плащане на сметките, купуване на основните хранителни продукти, а в много голяма част сега при предстоящите празници – даване пари на внуците и прочие. Това от своя страна също стимулира самото потребление. (Реплика от народния представител Светлана Ангелова.) Иначе ние ще продължаваме да четем едни статии от сорта, че пенсионер плати 123 лв. сметка за ток и му останаха 36 лв., за да изкара до края. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Всички колеги, които се изказаха преди мен, започнаха с това, че връщат дебата на § 1 и все пак отивахме да се замеряме с обвинения и по възможност да отхвърлим вината от себе си – имам предвид колегите вляво. Аз наистина искам да върнем дебата на чл. 1 и тъй като се надявам, че се изчерпаха изказванията и ще преминем към гласуване, но искам да Ви обърна внимание върху предложенията на народните представители, които подлежат на гласуване.
На първо място, ставаше дума за приходи – 337 милиона повече приходи. Аз категорично смятам, че това е грешно и неправилно предложение, че мястото му не е сега в този момент и ние не трябва да го приемем. Изговори се много за това какви са приходите, какви могат да бъдат и аз ще кажа в допълнение на това само още две числа.
Към месец октомври приходите по консолидираната фискална програма са с 253 милиона повече от същия период на
2013 г., а в Бюджет 2014 са предвидени повече 2 милиарда приходи. Разликата от милиард 747 милиона няма как, уважаеми дами и господа, да се появи отникъде. Поради тази причина е смешно да говорим, че в оставащите два месеца, а вече не са и два месеца, може да се навакса такава разлика. (Реплики.) Тук се говореше за други числа, но това е, което е заложено в бюджета, и това е, което е изпълнено към 30 октомври.
Ако отидем към данъчните приходи, ще видим, че към 30 октомври данъчните приходи се преизпълняват само спрямо същия период на миналата година с 3,7%. Чудесно, ще кажете, само че в бюджета е предвидено ръстът им да е 8,2. Няма как тази разлика да се навакса за два месеца.
И още една цифра: ДДС като един от най-важните приходоизточници в общия приход на бюджета. Спрямо месец октомври 2013 г. ние имаме ръст на приходите от ДДС със 113,7 милиона при планиран ръст от над 800 милиона.
Изключено е, уважаеми дами и господа, това да се навакса за двата месеца. Още повече, отчитайки дори това, което казаха преждеговорившите, че ще има ръст на потреблението около коледните и новогодишни празници, че ефектът от обратното начисляване ще се получи и ако той се получи през месец декември, неговият ефект ще отчетем на касова основа през януари. Призовавам Ви да не гласувате за това предложение. За мен е абсолютно необосновано и популистко за увеличаване на приходите.
По отношение на разходите. Колегите от БСП предлагат увеличение на разходите с 37 милиона, 20 милиона от които за Фонд „Земеделие”. Трябва да Ви кажа, че тези 20 милиона, които те включват в разходите, касаят ДДС-то по Програма за развитие на селските райони на общините, които са бенефициенти по тази програма.
Уважаеми дами и господа, не е нужно да залагате тук тези пари. Те са заложени в точка десета на проекта, в която са записани 77 милиона именно за оперативните програми и никой не може да каже колко реално ще бъдат отчетени по тези програми и колко от това ДДС евентуално ще е нужно да бъде разплатено до края на годината.
Вашето предложение за увеличаване на 20 милиона на Фонд „Земеделие” не е коректно, то не касае по никакъв начин нито животновъдите, нито зеленчукопроизводителите, защото за тях са осигурени пари – дадени са 60 милиона плюс 10 милиона за синия език.
Следващото, което Вие предлагате, са 13 милиона за Министерството на образованието и науката, подобно е предложението и на АБВ. То касае заплащането на минималните работни заплати на непедагогическия персонал.
Госпожа Нинова каза, че вярва на КНСБ, само че аз вярвам на разчетите на правителството и Министерството на финансите, които казват, че именно за това перо са необходими не повече от 6 млн. лв. и тези 6 милиона са осигурени още в Бюджет 2014 г., където разходният стандарт е увеличен с 1,3 и има пари – 20 милиона за това, а служебното правителство със свое постановление е увеличило разходния стандарт допълнително с 0,8 и е дало още 4 млн. лв., поради което тези средства изобщо не е необходимо да бъдат давани тук.
Моля Ви, не подкрепяйте предложенията нито на БСП, нито на АБВ и в приходната, и в разходната им част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Кючуков и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Гласували 157 народни представители: за 53, против 61, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на Михаил Миков и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 170 народни представители: за 46, против 85, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Росица Янакиева и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 178 народни представители: за 47, против 62, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 1.
Гласували 178 народни представители: за 114, против 32, въздържали се 32.
Предложението е прието.
Прегласуване.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Моля за процедура по прегласуване, колегата Божинов не успя да гласува, въпреки желанието си.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Може да не е искал.
ФИЛИП ПОПОВ: Не, не успя.
Моля, прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на прегласуване.
Гласували 178 народни представители: за 111, против 38, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Колеги, родолюбивата българка Анка Николова Хикимова-Колакова ще дари днес, в почивката, знамето на българските въстаници от Илинденско-Преображенското въстание в Енидже Вардар. Дарителката е избрала това да стане в Народното събрание като един от символите на съвременната българска държава. Безценната национална реликва, която се пази от семейството на госпожа Хикимова в продължение на 111 години, ще бъде връчена след малко, от 11,02 ч. в клуба на народния представител. Тя ще бъде предадена за съхранение в Националния военноисторически музей.
Отправям покана към всички народни представители да присъстват на събитието.
Почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Госпожо Йорданова, заповядайте – продължаваме с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Параграф 2.
Предложение на народния представител Михаил Миков, Янаки Стоилов, Корнелия Нинова, Георги Търновалийски, Жельо Бойчев, Георги Гьоков, Стоян Мирчев, Красимир Янков, Атанас Мерджанов, Атанас Зафиров, Добрин Данев, Чавдар Георгиев, Ангел Найденов, Филип Попов, Таско Ерменков, Мая Манолова, Емил Райнов, Димитър Дъбов, Георги Свиленски, Драгомир Стойнев, Кристиан Вигенин, Светла Бъчварова-Пиралкова, Мариана Бояджиева:
„В § 2 числото „22,5” се заменя с числото „19,3”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Беше хубаво колегите отляво да защитят тяхното предложение. Понеже сме го коментирали във Временната комисия по бюджет и финанси и понеже то е направено без каквито и да било мотиви, аз искам да заявя една позиция на групата на Политическа партия ГЕРБ, че ние няма да подкрепим това предложение.
Първо, не само защото няма мотиви. То нарушава предлаганото увеличение на дефицита и осигуряването на надежден буфер за ликвидна подкрепа. В това число, знаете всички Вие, че част от този заем е да може да бъдат дадени тези пари назаем за Фонда за гарантиране на вземанията на гражданите. Така че всякакъв вид предложения, направени в този смисъл, ще подронят устоите на този фонд. Затова нашето решение на групата е такова. Още повече бих се радвал да чуя някакви мотиви от колегите от БСП – дано да предложат нещо смислено и реално, но голяма част от този заем, всички знаем, за какво е предназначен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, както се казва, „гледам и не вярвам на очите си”. Гледам актуализацията на кабинета Орешарски от месец юни и какво виждам там – че се иска актуализация по този пункт, внесена от кабинета Орешарски, която тогава е била в размер на 3,2 млрд. лв. Числото, което е записано там, е било 21,2. Сега господата отляво предлагат това число да бъде 19,3, тоест сумата да намалее с повече от милиард от това, което са искали през месец юни, същевременно не предлагат никакви мотиви.
Същевременно всички знаем тези средства от този заем за какво ще отидат – те са необходими, веднъж, за да се покрие дефицитът в бюджета, втори път, за да се подпомогне Фондът за изплащане на влоговете в банките, за да могат да се платят парите на защитените малки и средни вложители.
И се питам: в края на краищата БСП като искат това намаление, което за мен е чисто популистко, след като през месец юни са искали една сума, която е доста по-голяма от сегашната, от друга страна, това, което сега искат, как да го разбираме? Че искат на малките и средни вложители нищо да не се плати ли, или бюджетният дефицит да не се финансира? Някак си просто нещата въобще не кореспондират и за мен това остава едно абсолютно популистко предложение от типа „Другари, дайте да дадем!”, в случая: „Дайте, да не дадем!” Мисля, че е просто несериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Нищо популистко няма в нашето предложение. Ако прочетете предложенията ни във връзка с § 8, ще разберете откъде ние предлагаме да се попълни недостигът във Фонда за гарантиране на влоговете. Така че недейте да заблуждавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това реплика или изказване беше?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Георгиев, погледнал съм го – да, видял съм предложението Ви. Видял съм, че предлагате финансирането да стане по начин, по който няма как да стане. Предложението, което сте записали там, на практика противоречи на европейското законодателство и няма да бъде допуснато. Според мен също с ясното съзнание, тъй като не мога да допусна, че не познавате европейското право, то е записано там въпреки това, отново, за да си играем може би на популисти – не знам с каква цел е записано, но така сте направили.
Така че пак Ви обръщам внимание, от тази актуализация през месец юни, когато е искана тогава – в средата на годината, Вие в момента предлагате близо 2 милиарда по-малко да се запише като възможност за заем. Като си спомня също, че тогава, в средата на годината, бяхте предложили в същата тази актуализация и Законът за публичните финанси да бъде инцидентно променен и да се допусне дефицит над 2%, на мен лично пъзелът ми се подрежда и картинката ми се подрежда и ми е ясно, че още към средата на годината дефицитът е отивал над 2 милиарда и че още тогава средствата са били отдавна изхарчени. Така че дайте да не се заблуждаваме. Както и колеги по-рано тук казаха, очевидно в момента от нас се очаква просто да разпишем сметката и по някакъв начин да подредим държавата да продължи да функционира в оставащите дни до края на годината. Моля Ви, нека бъдем по-сериозни, по-коректни и да не правим невъзможни предложения под предлог, че са много хубави. Да, те може би са много хубави, но когато са неосъществими и противоречат на европейското право, очевидно няма как Народното събрание да ги приеме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Не бих взел думата по тази точка, по това предложение на БСП, защото в момента няма и истинска защита от страна на БСП на тяхното предложение, но понеже има и подобен законопроект, дебатът няма да бъде изчерпан сега и днес, а е важно колегите от БСП да чуят всички аргументи и сериозно да се замислят дали имат нужда от този дебат още веднъж по законопроекта, който са внесли, да кажа за какво става въпрос.
Колегите от БСП казват да бъде взет, да бъде предвиден по-малък заем в актуализацията на бюджета за сметка на пари, които да бъдат взети от депозита на Управление „Банково“ на Българска народна банка. Повтарям, колегите от БСП искат да бъде взет по-малък заем – това обясниха на Бюджетната комисия, защото не ставаше ясно, а всъщност искат да вземат от депозита на Управление „Банково“ на Българската народна банка.
Те са видели, както и аз съм погледнал статистиката, която БНБ публикува редовно, че в момента там има 5 млрд. 319 млн. лв. На БСП тази сума им се е видяла голяма и са решили, че това е подходът за осигуряване на пари към Фонда за гарантиране на влоговете. Само че вероятно са пропуснали или поне част от тях, че 2 млрд. 430 милиона от тези пари са инвестиционно злато, което няма как да бъде използвано за тази цел; а друг 1 млрд. 407 милиона са специални права на тираж, които могат да бъдат използвани само след споразумение с Фонда, знаете много добре, по-голямата част от тях. Следователно реалният кеш, парите с висока степен на ликвидност там са 1 млрд. 482 милиона, от които 400 млн. лв. са нещо като свръхрезерв и, уважаеми колеги от БСП, остава около 1 милиард, които съгласно правилата на Валутния борд трябва да служат като кредитор от последна инстанция. Това е функция на Българската народна банка съгласно правилата на Борда. Тоест на практика пари за Вашите идеи в така наречения „депозит“ на Управление „Банково“ няма. И освен че няма пари, дори и да имаше, никога не бих препоръчал такава мярка, защото противоречи на идеите за стабилност на Валутния борд.
Нещо повече, с което ще Ви запозная. Ако за Вас има значение европейското законодателство, ще Ви го кажа. Ако няма значение, разбира се, Вие ще кажете, че няма значение за Вас, ще продължим по-нататък. Ако все пак обаче за БСП имат значение европейските правила, Ви препоръчвам специално да прочетете чл. 123, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, който казва следното нещо:
„Установява забрана за парично финансиране от страна на Европейската централна банка и националните централни банки в полза на институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз, органи на централната власт, регионални, местни или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право – забележете, какъвто на практика е Фондът за гарантиране на влоговете, – или публични предприятия на държавите членки. Забранява се също прякото закупуване от страна на ЕЦБ или националните централни банки на дългови инструменти от тези публични предприятия.”
Тоест има изрично европейско правило, което забранява подобни пари от депозита на Управление „Банково” да бъдат трансферирани към Фонда за гарантиране на влоговете било като заем, било в някаква друга функция или роля. Следователно има изрична европейска забрана.
От друга страна Ви казах, че противоречи на логиката на Валутния борд.
И накрая, в духа на конструктивизъм бих Ви препоръчал, което казах и на Бюджетна комисия, следното решение. Разумното решение е следното: не държавата да не дава заем на Фонда. Ако това не бъде направено, вложителите няма през месец декември да си получат парите и ще сме свидетели на много неприятна ситуация с подведени български граждани, която съм убеден, че никой в парламента, най-малкото пък колегите от БСП искат да видят – така предполагам, може да не съм прав, но надявам се да съм прав. Тоест решението е да бъде даден заем на Фонда за гарантиране на влоговете, а в началото на следващата година да бъде дадена и държавна гаранция на същия Фонд и при благоприятна икономическа ситуация Фондът да вземе заем и забележете, колеги, да върне обратно на българския бюджет, на българската държава този заем. Това е логичният вариант, при който интересът на държавата е максимално защитен и не се допускат рискове с публичните финанси.
Призовавам Ви, колеги от БСП, слушайки всички тези аргументи, ако Ви интересува правилото на Европейския съюз, ако има значение то за Вас, отговорете как тази Ваша мярка отговаря на § 1 от чл. 123 от Договора за функциониране на Европейския съюз, за да можем да продължим разговора по-нататък. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Георгиев – първа реплика.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, разбира се, че сме се съобразили с чл. 123 от Договора за функциониране на Европейския съюз! Вие извеждате по тълкувателен път някаква мнима забрана, че Фондът бил държавна институция, с държавен бюджет и така нататък. Това е в главата Ви като мислене. Фондът не е държавна институция. Фондът е схема за гарантиране на влоговете, която се изисква по европейското право и задължение на държавата е да осигури влоговете в банките и да задължи банките да участват в такава схема, пък била тя и фонд, защото това може да има и ред други форми, които всяка държава си решава самостоятелно.
Уважаеми колеги, всъщност гарантирането на влоговете е първо задължение на самите банки. Вие не искате оттам да се привлече ресурс, защото ще намалите банковата печалба – това е проблемът Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това беше първа реплика.
Втора реплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колега, когато говорим за банковата система на България и финансовата сигурност, трябва да положим максимални усилия да не смесваме икономика и политика. Затова нашето предложение е рационално. То предлага да не натоварваме българската държава чрез вземането на нов държавен дълг, а да използваме валутните резерви на Република България, които многократно надхвърлят задълженията по Паричния съвет.
Искам изрично да кажа следното: 30 млрд. 473 милиона са резервите в „Емисионно”, в това число 5 млрд. 211 милиона в Управление „Банково”, прехвърлени за управление и за носене, макар и на минимални лихви, в Управление „Емисионно”. Ние предлагаме от тези 30 млрд. 473 милиона да се използват тези около 1,5 млрд. лв., за да не товарим българската държава с нови дългове, да не товарим бюджета за догодина, когато ще трябва, колеги, лихвите по обслужването на този дълг да ги включите в бюджетните разходи.
Няма нищо неестествено в това икономисти, юристи, експерти да седнем и да видим кое е най-рационалното за българската държава. Ние твърдим, че след като българската държава има такъв голям резерв, който не е на БНБ, не е на правителството и не е на парламента, а е на българските граждани, искаме да използваме този минимален за резерва, евтин ресурс, вместо да теглим държавен дълг при няколко пъти по-висока лихва.
Този 1,5 милиард по никакъв начин не представлява заплаха за паричния съвет – това е последното нещо, което някой би направил в момента, тъй като съотношението, както виждате, е огромно: над 30 милиарда към 1,5 милиард.
По този начин, ако това отговаря на българската Конституция и на европейското право и със законови промени можем да осигурим това по-евтино финансиране поради извънредната ситуация, в него няма нищо лошо. Защото, уважаеми колеги, защо иначе е резервът на Република България по тази сметка – за да си правим цветна снимка с 30 милиарда или с 300 милиарда?! Всяка държава по света, когато има резерв, може да го използва при определени условия.
Просто предлагаме един рационален вариант, върху който да помислим. Ако той е приемлив юридически и е съобразен с европейското и българското право, защо да не го използваме?! Ако не е приемлив, няма да го използваме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Аз предлагам, уважаеми колеги, като отговор на репликите на колегите Гечев и Георгиев, заедно да прочетем отново разпоредбите на чл. 123, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Той установява забрана за парично финансиране от страна на ЕЦБ и националните централни банки в полза на „институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз, органи на централната власт, регионални, местни или други органи на публичната власт”. Сега слушайте внимателно: „други органи, регулирани от публичното право или публични предприятия на държавите членки”. Тоест „други органи, регулирани от публичното право” не Ви ли звучи, уважаеми колеги, като Фонда за гарантиране на влоговете? Това да не би да не е друг орган, регулиран от публичното право?
И понеже този спор го водим с БСП от известно време, аз се обръщам към господин Димитър Костов и към Вас, госпожо Председател, да поканите представител на БНБ с ясен въпрос кой от нас е прав. Този спор е добре веднъж завинаги да бъде затворен. И има ли Българската народна банка позиция по тази тема? Така че Ви моля да се обърнете към него с настойчива покана за позиция от страна на Българска народна банка по този въпрос. Защото, уважаеми колеги от БСП, Вие не просто нарушавате принципите на Валутния борд, нарушавате основен принцип на функциониране на финансовата система на Европейския съюз, което води след себе си и рискове за финансовата стабилност на България.
Ние от Реформаторския блок се опасяваме заради Вас, утре в европейската преса да не излезе съобщение, че важна партия от българския Парламент, каквато е БСП, поставя под съмнение функционирането на Валутния борд или го заплашва в някаква степен, което би било крайно обезпокоително.
За да си спестим всичко това, предлагам да чуем безпристрастното мнение на Българската народна банка, което се надявам да бъде конкретно – дали подобно финансиране отговаря на европейските правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За да мога да изпълня предложението Ви, господин Димитров, ще трябва преди това да има друго процедурно предложение от Ваша страна да прекъснем разискванията. Иначе няма как да се случи това нещо.
МАРТИН ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Може и по време на разискванията да вземе отношение. И преди се е случвало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако има желание.
Има ли желание? Добре, безкрайно ме улеснявате.
Заповядайте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, Българската народна банка е изразила становище по това предложение. То е предоставено с писмо до председателя на Четиридесет и третото народно събрание и до председателя на Парламентарната група „БСП лява България”. В това становище сме казали, че за нас това е нарушение на чл. 123 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Отделно по същество представлява нарушение на принципите, на базата на които функционира Валутният съвет в страната. На практика се предлага използване на средства, които държавата е заделила за покриване на ценовите разлики от златния резерв на страната и за покриване на потенциални загуби от ценови разлики в ценните книжа, в които Централната банка е длъжна да инвестира валутния резерв. Отделно и в самия закон е казано, че ако тези резерви се окажат недостатъчни за тези цели, за които са предвидени, би трябвало държавният бюджет да попълни недостига. Така че в случая не става дума за използване на някакви свободни резерви, а за смяна на философията, която е вградена в българското законодателство.
А по отношение на това дали предложението отговаря на Договора за функциониране на Европейския съюз, по-точно на въпросния чл. 123, вече има изготвено становище и на Европейската централна банка, тъй като съгласно чл. 127, ал. 4 и чл. 282, ал. 5 от Договора за функциониране на Европейския съюз, Европейската централна банка е упълномощена да изразява становище по тези въпроси, конкретно съответствието на едно или друго законодателно предложение или решение с този чл. 123. И в това становище се казва, че те виждат, че има нарушение на чл. 123. Това становище в момента, разбира се, е като проект. До края на седмицата ще бъде качено и на сайта на Европейската централна банка. Към момента нито една национална централна банка не е възразила срещу това становище, тоест това е мнението на ЕЦБ по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз Ви благодаря.
Дебатите продължават.
Други народни представители имат ли желание да участват в него?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Използвам възможността за допълнително разяснение и няколко думи, които са много важни. Първо, отново по отношение на резерва. Абсолютно правилно, каза подуправителят на БНБ господин Костов, че в Закона е предвидено, ако не достигат средства в резерва за Валутен съвет при някакви извънредни обстоятелства, изключителни, които даже и аз в момента не мога да си представя, тогава бюджетът е длъжен да осигури средства. Нали така? Тоест, ако този милиард и половина е такава огромна част от 30 милиарда и ние имаме гаранция на Паричния съвет над 140%, веднага българското правителство, което и да е то, както реагира при гарантиране на влоговете, ще реагира и за допълване на валутния резерв, ако се наложи.
Икономическият извод, че милиард и половина не представляват абсолютно никаква заплаха като единичен акт в тази чрезвичайна ситуация и при резерв на България, мисля, че тук не подлежи на дискусия.
Аз помолих в началото да не политизираме и да включваме различни партии, тъй като, ако трябва да бъдем точни, по някакво стечение на обстоятелствата истината е, че предложението за Паричен съвет дойде от Международния валутен фонд и ние с господин Костов и нашия екип, и представител на Централната банка, го подготвихме и внесохме в този парламент Бюджет 1997 г. в дойче марки и в долари по Закона за Паричен съвет. И няма да политизирам, но тогава един известен лидер от десницата каза, че ако посмеем да въведем Паричния съвет, ние ще бъдем изпратени в затвора. Така ли е, господин Костов? Само че ние не сме в затвора, а Паричният съвет носи стабилност на България много години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Гечев?
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): И така, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Гечев, дами и господа! Слушайки Вашето изказване колко цените Валутния борд в България и неговите принципи, смятам, че трябва да оттеглите Вашето предложение, а също и законопроекта, който сте внесли в същия смисъл. Ако наистина смятате, че Валутният борд е достижение и много важна реформа за България, каквато теза, примерно, ние реформаторите винаги сме защитавали, следва Вашето предложение да бъде оттеглено.
Между другото, благодаря за честната и експертна позиция, която представителят на БНБ представи пред Вас. Но имайте предвид и следното: ако продължите да упорствате, при положение че има ясно негативно становище на Европейската централна банка, вече започва да става опасно за българската финансова стабилност и за Валутния борд. Затова оставяйки политизирането настрани, Ви призовавам да спрете дебата по тази тема и особено по внесения законопроект, да проявите гъвкавост и да приемете това, което многократно Ви предлагам, а именно държавна гаранция за Фонда за гарантиране на влоговете и по възможност, при добри лихвени нива, Фондът да вземе сам заем и да върне заема, който е получил от държавата. А между другото, трябва да настояваме заемът, който ще бъде даден от държавата на Фонда, не просто да покрива лихвените плащания, но да има малка надбавка над лихвата, която държавата трябва да плаща, за да е ясно, че бюджетът не е ощетен от тази финансова операция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Гечев, ще Ви помогна, като Ви кажа какво е апокалиптична ситуация и кризисна ситуация. Това е ситуация, каквато БСП беше създала 1996 г. с хиперинфлация, с валутен резерв от 400 млн. долара и с безкрайно рефинансиране от Централната банка на правителството, което водеше до още по-голяма хиперинфлация. Ето това е критична, апокалиптична ситуация.
Само че Законът за Валутния борд, дори в такава ситуация, не допуска от Централната банка да се рефинансират в момента публични структури, какъвто е безспорно Фондът за гарантиране на депозитите. И тук въпросът не е дали става дума за 500 милиона, за 1 милиард или за 50 милиарда, тук въпросът е принципен – просто не може и Законът не позволява да се рефинансира от Централната банка публична институция. Това много ясно го чухте и в прочетеното от Договора за функционирането на Европейския съюз, това беше потвърдено и от представителя на БНБ. Така че много се надявам да спрете да спекулирате по темата. Просто кажете: да, в случая това очевидно е неработещо предложение, ще го оттеглим и дебатът може да приключи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Трета реплика?
Дуплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! В крайна сметка може би трябваше да кажем и следното: да, наистина трябва да бъдат направени законови промени, за да може да се използва този по-евтин ресурс, ако реши българската държава, парламентът. Ние сме предложили такъв законопроект, с малки промени, който дава такава възможност, която ако решим, ще използваме – ако решим, няма да използваме.
Но искам да възразя срещу една интересна тенденция: видите ли, Европейската централна банка е дала становище, ООН е дала становище, Международният валутен фонд.
Дами и господа, ние сме независима държава! Правилно, Европейската централна банка дава становище, но не тя ще дава решение на българите дали и как да използват собствените си средства! Тъй като, обърнете внимание, ние, българите, не искаме пари от Европейската централна банка, както Гърция, Испания и други страни, където Европейската централна банка много лесно наля стотици милиарди евро! Нали така? А ние, българите, не можем да си направим сметката кой ресурс ни е по-евтин.
В заключение пак казвам: мисля, че, общо взето, дискусията остана в рамките на икономическия разговор. Предлагаме по-евтин ресурс, по-ниски разходи за българската държава за дофинансирането на Гаранционния фонд. Както каза нашият колега юрист, схема по гарантиране на гарантираните влогове на гражданите и фирмите.
Нека да преминем към гласуване. Ако намерим подкрепа, ще осигурим възможности за по-евтино финансиране на допълването на Гаранционния фонд. Ако не се приеме и мнозинството непременно иска да отидем на допълнителен държавен дълг, това в крайна сметка е право на мнозинството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Други народни представители ще участват ли в дебата? Не виждам желаещи.
Разискванията са закрити.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков и група народни представители за редакция в § 2 – Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 127 народни представители: за 24, против 80, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 2.
Гласували 126 народни представители: за 94, против 22, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 3 – предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители:
„В § 3, т. 1 числото „8,9” се заменя с числото „5,7”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити.
Изказвания? Не виждам желаещи.
Закрит е дебатът.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков и група народни представители, което Комисията не подкрепя, за редакция на § 3.
Гласували 130 народни представители: за 26, против 85, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 3.
Гласували 127 народни представители: за 95, против 22, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 4 – предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители:
„Параграф 4 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков и група народни представители за отпадане на § 4 по вносител. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 124 народни представители: за 22, против 84, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 4 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 95, против 25, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 97, против 22, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме подкрепата на Комисията за наименование на подразделението и § 6 – по вносител.
Гласували 127 народни представители: за 104, против 6, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители – § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Миков и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 27, против 85, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 7 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 95, против 22, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители по § 8:
„В § 8 се правят следните промени:
а) създава се нова т. 3 със следното съдържание:
„3. Чл. 16, ал. 1 се изменя както следва:
„Чл. 16. (1) Всяка банка прави годишна премийна вноска във фонда, равна на 0,5 на сто от общия размер на влоговата база за предходната година, определена на среднодневна основа. При недостиг на средства на фонда, с решение на управителния съвет на фонда годишната премийна вноска може да бъде завишена до 2 на сто от общия размер на влоговата база за срок до 3 години.”;
б) т. 3 става т. 4, като придобива следното съдържание:
„4. Чл. 18 се изменя както следва:
„Покриване на недостига от средства по фонда
Чл. 18. (1) Ако средствата на фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му по този закон, в тридневен срок от установяване на недостига управителният съвет на фонда приема решение за неговото покриване чрез увеличаване на годишната премийна вноска за срок до 3 години и задължава банките да преведат авансово годишни премийни вноски в определен срок и увеличен размер, като за база се взема последният ден на предходния месец.
(2) Ако и след прилагане на мярката по ал. 1, е налице недостиг на средства, същият, по искане на фонда, се покрива от БНБ в десетдневен срок. БНБ предоставя кредит на фонда в размер на допълнителния недостиг, с лихва равна на действащия основен лихвен процент. Кредитът се предоставя от средства на управление „Банково”.
(3) За попълване на средства на фонда може да се ползват и заеми от банки или други лица при условия и по ред, определени от управителния съвет на фонда.
(4) Платените авансови суми по ал. 1 се приспадат от дължимите от банките годишни премийни вноски за следващи години, като надвнесеното подлежи на връщане в срока по чл. 16, ал. 5.
(5) Ползваните от фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда към банките за годишни премийни вноски. При ползване на кредит по ал. 2 фондът задължително предоставя обезпечение.“
в) точка 4 и т. 5 стават съответно т. 5 и т. 6;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Славчо Атанасов и Христиан Митев.
Предложението е оттеглено. Благодаря.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дискусията е открита.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложената редакция на § 8?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това, което предлагаме, напълно съответства на европейското законодателство и тук бих искал да разясня какво предвижда европейското законодателство по отношение на гарантиране на влогове в банки.
Европейското законодателство задължава банките да участват в схеми за гарантиране на влоговете, така както съответната държава определи с националното си законодателство.
В европейското законодателство отговорността за гарантиране на влоговете ясно е определена, че е на самите банки. Банките трябва да създадат или да участват в механизъм по-скоро, който да гарантира влоговете на техните вложители.
И това, което ние Ви предлагаме, е в съответствие напълно на този принцип и ние казваме с по-ясно изразяване следното: банките, при недостиг във Фонда, са длъжни да попълнят Фонда – първо, второ – ако има допълнителен недостиг, трябва да се използват средствата в БНБ, обясни Ви проф. Гечев защо и че това ще струва по-евтино, и вече най-накрая, ако няма други възможности, самият Фонд трябва да попълни недостига си от други лица. Възможно е в този случай – тогава и за сметка на централния бюджет.
Затова аз Ви предлагам да не влизаме в някакви излишни дискусии. Това, което ние предлагаме, е един работещ механизъм, напълно съответстващ на европейското законодателство, на духа на европейското законодателство и гарантиращ едно активно участие на самите банки в процеса на гарантиране на влоговете, така както изискват европейските норми. Благодаря Ви.
Подкрепете този текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Реплики? Няма желаещи.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по § 8? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на господин Михаил Миков и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласуваме.
Гласували 113 народни представители: за 22, против 70, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 8.
Гласували 115 народни представители: за 85, против 17, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 9 – предложение на народните представители Менда Стоянова, Радан Кънев, Данаил Кирилов, Десислава Атанасова, Диана Йорданова, Красимир Велчев, Димитър Главчев, Емил Димитров, Борислав Великов, Мартин Димитров и Димитър Танев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители:
„В § 9 се правят следните промени:
а) точка 1 – отпада;
б) точка 2 става текст на § 9”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната редакция:
„§ 9. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 59:
а) в ал. 1, изречение първо накрая се добавя „освен в случаите по ал. 5”;
б) алинея 5 се изменя така:
„(5) Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката:
1. след началната дата на неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на Глава единадесета, Раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.”;
в) създава се ал. 6:
„(6) В случаите по ал. 5 действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При продажба на банката като предприятие прихващането има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3.”
2. В чл. 91, ал. 1 навсякъде думите „на банката като предприятие” се заменят с „на предприятието на банката като цяло или на части”.
3. В чл. 92, ал. 1 след думите „на друга банка” се добавя „или банки”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги отдясно, които сте направили предложението, за него наистина печелите поздравления в кавички. Давате ли си сметка каква норма и какво искате да приемем с предложението за изменение на текстовете по § 9?! Ще въведете такъв невъобразим хаос в правовия ред, който не ми го побира акълът. Вие въвеждате някаква относителна, субективна недействителност с отлагателно действие. Защо правите това?! Има си установен правов ред. Дори и да са сключени някакви цесионни сделки, дори и да има упражнено прихващане, то вече е произвело своето действие. Как ще върнете всичко това обратно със задна дата, ще преуредите всички тези правоотношения, и то относително – „може би”? Давате ли си сметка каква регулация искате да въведем и защо точно по отношение на тази банка искате да я въведете?! Имате ли някакво разумно обяснение за това?
Аз Ви моля да преразгледате това, което предлагате, и в никакъв случай да не стигаме до такива парадоксални нормативни уредби. Ще създадем такъв лош прецедент, който не знам как в бъдеще ще можем да коригираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, няма нищо прецедентно в нашето предложение, и ще поясня защо това е така.
И в настоящата редакция – така, както действа чл. 59, се предвижда недействителност по отношение на извършените прихващания за прихващанията, които са извършени след обявената дата на неплатежоспособността. Не предлагаме нищо друго, освен прецизиране на този момент, като уточняваме, че би следвало да се съобразява по-ранният от двата момента между датата на неплатежоспособността и моментът на налагане на особената мярка, тоест като материалноправно съдържание нормата е такава, каквато е. Единствено с оглед множеството неясноти в практиката на регулаторния орган, бъдещата неяснота по отношение на съда по несъстоятелност, респективно по обявената от него дата на неплатежоспособността, и с оглед да се гарантира масата на несъстоятелността, разпределението по групи между кредиторите, по тази причина сме уточнили, че следва да се има предвид и датата на мярката.
По отношение на особения търговец банка това е важен момент. Тук трябва изцяло да съобразяваме спецификата както на субекта, така и на Закона за банковата несъстоятелност. Мисля, че Вие много добре го разбирате като юрист и като професионалист. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Втора реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Георгиев! Вчера този текст беше подкрепен с пълно единодушие на заседанието на Бюджетната комисия, което означава, че представителите на „БСП лява България” са гласували „за”.
Първо, искам да Ви попитам: от вчера до днес какво се случи – вчера този текст да бъде приемлив с пълен консенсус, включително за Вашите представители, а днес да бъде юридическа грешка? Тоест какво се случи от вчера до днес за такава радикална промяна в мнението на „БСП лява България”?
Този Парламент е виждал каква ли не демагогия, но обикновено отнема повече от един ден категоричната промяна на партия по такава важна позиция. Моля да ми разясните: как така вчера Вашите представители са гласували „за”, а днес смятате, че този текст е силно проблематичен?
И второ нещо, никога не съм имал съмнения във Вашите експертни качества, искам да попитам: защо Вашият кабинет Орешарски още тогава не възприе тези текстове? Нямам съмнение, че Вие сте предвидили още тогава, че ще има за стотици милиони левове цесии и прихващания. Нямам никакво съмнение, че сте го знаели още тогава. Беше най-редно и най-правилно още тогава да бъдат приети тези разпоредби. Защо не сте го направили? Моля да ни разясните. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Отзад напред – въпросите на господин Димитров са абсолютно неотносителни и нямам никакво намерение да се занимавам с тях.
Същината на този въпрос е юридическа. Това, което каза колегата Кирилов, не е вярно. Вие преуреждате вече сключени сделки, с извършено правно действие по тях, с реализиран ефект от тези сделки. Как сега ще върнем отново в патримониума на банките активи, които вече са били прихванати и погасени, как ще разпределим това прихващане и погасяване по сметки на техните вложители? Всичко това трябва да го обясните, иначе ще настъпи огромен хаос. Нека да се запитаме: защо всъщност искате това? Кого защитавате Вие?
Според мен има хипотеза, която би следвало да звучи синтезирано в следния вид – с пари на данъкоплатеца искате да преразпределите активите на банката в полза на определени от Вас субекти. Това е, което искате! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
Господин Димитров. (Реплика.)
Да има ляво-дясно – господин Димитров, след това сте Вие.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, както казахте, тези стени са чували какво ли не, но не бяха чували досега, че вчера БСП е гласувала за този текст, а днес текстът е неприемлив – било несъотносимо към дебата. Аз, господин Георгиев, Ви поздравявам като юрист за това изказано становище. То ще бъде помнено от този парламент и е една прекрасна практика за българския политически живот.
Но какво е по-важното? Не бих взел думата, но вчера на Бюджетната комисия беше гласувано абсолютно единодушно – в случая става въпрос за защита на държавния интерес. Редно е било – и това не бих го казал, ако не бяхме провокирани по този начин от колегите от БСП – в края на мандата на кабинета Орешарски, в който имало много водещи и качествени юристи, да се предвиди тази ситуация и да бъдат ограничени цесиите и прихващанията в защита на националния интерес. Това не е направено. Аз лично смятам, че абсолютно умишлено не е направено. Сега се намира начин интересът на Фонда за гарантиране на влоговете все пак да бъде защитен, защото след прихващанията се получава така, че с най-добрите кредити – това е логиката – се изплащат негарантирани депозити. Тоест негарантираните депозити са били платени преди гарантираните. Това се е случило с прихващанията. Негарантираните депозити да са платени преди гарантираните. В крайна сметка това е финансовата, икономическата логика. Това е. (Реплика на народния представител Таско Ерменков.)
Надявах се този текст да бъде приет с консенсус в Народното събрание по следната причина. Всички би трябвало да искаме максимално много средства да отидат във Фонда за гарантиране на влоговете като предпоставка да бъде върнат и заемът, който държавата дава на Фонда. Така че по тази причина беше логично – както вчера на Бюджетната комисия, когато всички бяхме зад този текст, и днес, един ден по-късно – нищо да не се е променило, никой да не ни се е обадил, никой да не ни е повлиял, и както вчера имахме абсолютен консенсус, днес да продължим по същия начин в защита на държавния интерес. Нищо повече, нищо по-малко! А какъв е държавният интерес? Той е много ясен – във Фонда да дойдат най-много пари, което означава най-добрите кредити да останат в масата на несъстоятелността – там им е мястото – за да може с тях впоследствие кредиторите да получат еднакъв процент. Това е относителната действителност, уважаеми колеги – еднаквото справедливо удовлетворяване на кредиторите, като максимална част от парите да останат и във Фонда за гарантиране на влоговете, за да може и заемът, който е дала държавата, да бъде върнат поне частично в максимално кратки срокове, а с вноските, които получава Фондът на годишна база, да бъде върната и другата част от заема, който е дала държавата, така че националният, общественият интерес да бъде защитен. Това е идеята на това предложение и аз се учудвам, че има колеги народни представители, които яростно го оспорват, макар че те самите, когато е трябвало, не са свършили работа. Те казват така: „Ние тогава не взехме правилните мерки, а сега ще Ви попречим и Вие да ги вземете, за да може в крайна сметка Фондът за гарантиране на влоговете да бъде ощетен.”
Съжалявам, но човек, който мисли за обществения интерес, не може да подкрепи тази логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Изкуши ме господин Димитров и си позволявам да направя една реплика и да го помоля да не обобщава поведението на представителите на БСП. Предполагам, че сте пропуснали, господин Димитров, но БСП е демократична партия и представителите й си вземат решенията сами. Колегите подкрепиха вчера това решение в Бюджетната комисия. Те ще го подкрепят днес в залата. Аз също ще подкрепя това предложение в залата. Просто колегата Георгиев има редица въпроси към вносителите, тъй като знаете, че уреждаме една много специфична материя. За пръв път нашата страна изпада в такъв тип ситуация, а Законът за банковата несъстоятелност не урежда всички въпроси, пред които бяхме изправени, и в момента сме изправени в тази ситуация. Имаше редица въпроси, на които искахме по-конкретно разясняване като вносители – в крайна сметка как ще се постъпва оттук нататък. Ясно е кой ще обявява тези сделки и тези прихващания за недействителни. Ние сме правова държава.
Ще Ви помоля по-малко да се упражнявате върху БСП във Вашите изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, за да Ви обясня какво точно искате да направите, ще Ви прочета няколко думи от ал. 5, която въвеждате: „Недействително по отношение кредиторите е несъстоятелността... (и така нататък) ...и всяко прихващане”.
В ал. 6 обаче Вие казвате: „При продажба на банката като предприятие прихващането има действие”. И сега кое от двете? Обяснете ми, моля Ви се! Освен ако предварително не знаете кой ще вземе предприятието на банката като цяло, и Вие не целите точно това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Напротив, господин Бойчев. Аз в случая Ви направих услуга – да изясните, че това е персонална позиция на господин Георгиев, а не на БСП. Затова призовавам всички хора, които мислят за обществения интерес и за Фонда за гарантиране на влоговете – поне ние да направим всички възможни действия, та максимално много средства да отидат в него – да подкрепим тези текстове.
Колкото до конкретните бележки, бих попитал господин Георгиев: защо между първо и второ четене не е внесъл и сега не предложи редакция?
Също той не отговаря на въпроса защо когато и самият той е бил на власт, като човек със сериозна експертиза юрист, още тогава не е предложил подобни текстове, та да не се налага сега парламентът в сложна ситуация да решава важни въпроси, които касаят българското общество.
Колкото до относителната действителност на прихващанията, логиката е, че чак накрая, когато е минала процедурата и когато се види колко е събрано, тогава ще се решава по един и същи критерий справедливо – кредиторите от един и същи ред да получат еднакво обезщетение. За това става въпрос. Това е логиката. Ако Вие имате по-добро предложение, убеден съм, че юристите в този парламент биха Ви подкрепили, но Вие нямате. Вие казвате, че не харесвате това, но не предлагате друго, с което на практика казвате, че не искате това предложение да бъде прието. Мисля, че можехме да си спестим този дебат – и на нас, и на българския парламент, и защитавайки обществения интерес, можеше просто да подкрепим тези текстове. Ваша воля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Таско Ерменков – за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не бих желал точно с това да започна, но просто съм провокиран. Когато отдясно се лее популизъм, това става вече ненормално в българския политически живот. Това Ви го казвам съвсем сериозно.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Обикновено е отляво.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека все пак да се изказваме по експертно. Какво общо има масата на несъстоятелността на банката с гарантираните влогове и Фонда за гарантираните влогове? Нищо. Ама абсолютно нищо няма общо! Така че не ги бъркайте двете неща.
Второ, когато една банка се постави в особен надзор, в нормалния правов свят означава, че ще бъдат взети мерки за нейното оздравяване. Оздравяването на една банка е една от мерките за намаляване на кредитния риск, а една от мерките за намаляването на кредитния риск са цесиите и прихващанията. Точно така е! Така че чисто професионално Ви моля – недейте да бъркате едно нещо с друго. Аз съм напълно съгласен, че в момента се изпълняват някои незаконни действия, свързани с това, че някои от депозитите се раздробяват на по-малки депозити, за да могат да бъдат гарантирани, та тези с по-големите депозити да си вземат всички пари като гарантирани. Тук нямам нищо против да се намери съответният текст и това да бъде направено, но когато става въпрос за нормална търговска практика, когато става въпрос за нещо, което не влияе върху цялата маса на несъстоятелност, нека не влизаме в такива неща, които утре ще предизвикат съдебни спорове, съдебни решения, утре ще предизвикат някой да плаща за пропуснати ползи. И това ще бъдем ние, данъкоплатците, защото банката, която и да било, няма да я има вече, а бюджетът ще трябва да плаща, защото ние сме променили закон със задна дата. Ако искате този закон да го наречете Закон за КТБ, наречете го Закон за КТБ, но моля вносителите – изтеглете го това предложение, прегледайте го още веднъж, за да не създаваме прецеденти и повече работа на съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ерменков. Това беше изказване.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Учудвам се как творчески може да се представи, манипулативно, нещо, което е, бих казал, пределно ясно. Учудих се и на твърденията на колегата Георгиев, когото ценя високо като колега, учудих се и на интерпретацията на господин Ерменков. Няма нищо подобно. Не иде реч за обратно действие, а за бъдещо действие. Нормата оказва една правна възможност за евентуалния бъдещ синдик при положение и само ако съдът по несъстоятелност обяви банката в несъстоятелност.
И пак ще повторя това, което казах: тази норма и сега си я има, това правило и сега си го има. А колегата Чавдар Георгиев много добре знае, че в общия режим на несъстоятелността синдикът може да претендира за недействителност на всяка сделка, която не отговаря на пазарните условия, която ощетява масата на несъстоятелността или уврежда кредиторите, или ги преподрежда. Така че без значение е дали ще бъде на основание на специалната и особена норма 59 или ще бъде на основание общата възможност синдикът да води обвинителни искове, тази възможност си съществува правно.
Несъстоятелността, господин Ерменков, е силно рестриктивно производство, защото дружеството, длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност, в невъзможност да изпълнява търговските си задължения. Затова цялото това производство казва: целта е да направим моментна снимка на активите и на задълженията, за да няма оттук нататък типичното за търговците прескачане, пренареждане, преподреждане. Няма как и да не се защити Фонда за гарантиране на вземанията, ако се признае ефектът на прихващане по отношение на такива задължения, които ще трябва да бъдат поети от Фонда.
Учудвам се на интерпретацията на господин Георгиев, защото той се чудеше защо при окончателната сметка - и разделяше двата момента – хем се признавало, хем не се признавало. Колега Георгиев, в хипотезата ясно е записано: недействителна е до тази част, която би ощетила сметката за разпределение, която би ощетила кредиторите. В прихващането може да има част, която да е действителна, и тя да съответства на коефициента на разпределение – ако той е 10%, 20%, 30% от осребреното имущество. За тази част прихващането ще е действително, но няма да е действително за остатъка, за този, който вече отива в дефицита, в липсата, в нямащото го имущество.
Не знам, странно ми е по това, че някак си с правни или псевдоправни аргументи се опитваме да уплашим хората допълнително. Хората се уплашиха достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Реплики?
Заповядайте за реплика.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Очевидно всеки един от нас представя някаква теза, без да гледа закона. Аз все пак твърдя, че в закона има противоречие, така както сте го дали. Не говоря за хипотезата на частичното действие на прихващане – то всъщност няма и такова действие. Всеки кредитор като кредитор на банката ще си получи това, което му се полага от масата на несъстоятелността. Вие за това говорите.
Аз говоря за нещо друго. Първо, Вие въвеждате със задна дата нова регулация и с това обърквате правовия свят, правовия мир. Как да знаят хората преди датата на обявяване на поставяне на банката под надзор, че ще се стигне дотук и че определени институции и лица може би са искали този резултат, за да направят съответните цесионни сделки и прихващания преди тази дата? Те трябва да са нещо повече и от врачки, да са хвърляли боб! Вие сега отлагате със задна дата към датата на поставяне на банката под специален надзор – действие, което е могло след това да извършат по тяхно усмотрение.
Второ, пак Ви казвам – текстът е: „При продажба на банката като предприятие прихващането има действие.” Защо само в този изключителен частен случай прихващанията ще имат действие, а в другите случаи – общите, които сте определили в ал. 5, ще има частично действие? Обяснете ми това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Георгиев! По отношение на действието във времето, пак казвам, Вие сте опитен юрист. Кажете ми в колко от случаите, когато съдът обяви датата на несъстоятелност, тя е гранична или близка до датата на искането за обявяване на несъстоятелността? Разбира се, тази дата на неплатежоспособността е далеч във времето. И тя е предмет, тя се определя от специализираната експертиза, която съдът по несъстоятелност възлага. Това е задачата на вещите лица – да видят в кой момент е настъпила неплатежоспособността.
И да Ви кажа, така като мисли от прочетената информация, която ние получаваме за КТБ – датата на неплатежоспособността на КТБ спокойно би могла да бъде и декември миналата година. Но не бива да се експериментира с това, преди съдът да се е произнесъл, защото произнасянето на съда е малко или много последващо. Да, синдикът вече оперира с определеното от съда, но синдикът единствено може да води въпросните отменителни искове. Датата на неплатежоспособност дефинитивно и винаги – и в над 95% от случаите е в далечен, предхождащ период спрямо решението за обявяване на неплатежоспособността.
И тъй като – тук ще призная директно, подозирахме, че искателят на несъстоятелността – БНБ, ще се разсее или ще предложи друга дата, не знам дали е вярно това, което медиите съобщават, че БНБ съобщила за дата 30 септември, именно заради това е редно действието да се определи към момента, в който за този специален търговец по сетълмент системата има данни, че той е спрял плащанията и веднага след това регулаторът е предприел въпросната особена мярка.
За мен като гражданин и публика остава открит въпросът: какво правеше БНБ от особената мярка до – пак казвам, от медиите я знам тази дата, 30 септември – какво правеше? Какво правеха квесторите? Защо трябваше да слагаме квестори пазачи, вместо да тръгнем в една от двете възможни посоки по закон – или оздравяване, или неплатежоспособност? Защо трябваше да разтворим ножицата на времето, за да се правят куп сделки, които после да гадаем действителни ли са или не са, на кого са противопоставими и не са... Съжалявам, че не ми стигна времето да Ви отговоря за цената на предприятието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли желаещи за изказвания по § 9? Няма.
Закривам дебатите по § 9.
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Гласуваме най-напред предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 17, против 65, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на § 9 в редакция на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 97, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 108 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Предложение на народните представители Славчо Атанасов и Христиан Митев.
Предложението беше оттеглено на заседанието на комисията.
Предложение на народните представители Менда Стоянова, Данаил Кирилов и Диана Йорданова за нов § 11.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 11:
„§ 11. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 34, ал. 2 след думите „подзаконовите нормативни актове по прилагането им” се добавя „както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит”.
§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 11 нов и § 11 по вносител, подкрепен от Комисията, който става § 12.
Гласуваме параграфи 11 и 12 по доклада на Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 18.
Предложението е прието, а с това и на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ „ПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА” МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Доклад на Временната комисия по бюджет и финанси – госпожо Йорданова, Вие сте.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, искам да направя процедурно предложение за допускане в зала на Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, Иванка Виденова – директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Лазарина Стоичкова – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
На заседание, проведено на 25 ноември 2014 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъства Иванка Виденова – директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, която представи и законопроекта.
Със законопроекта се предвижда да бъде удължен срокът на действие на Заемното споразумение от 31 декември 2015 г. до 31 декември 2017 г., тъй като изпълнението на строително-монтажните работи и въвеждането на обектите в експлоатация не би могло да се осъществи в рамките на настоящия краен срок.
С изменението на заемното споразумение ще се осигури преразпределение на финансовите средства и удължаване на срока за реализиране на проекта, като в обхвата му ще бъдат извършени следните строително-монтажни работи: доизграждане на язовирите „Пловдивци” и „Луда Яна” с пречиствателни станции за питейни води към тях; рехабилитация на язовир „Студена”, проектиране и рехабилитация на пречиствателна станция за питейна вода „Перник”, която пречиства водата от язовир „Студена”, и само проектиране, без доизграждане на язовир „Нейковци”, и пречиствателна станция за питейни води към него, което води до намаляване на стойността на проекта и съответно на заема от Международната банка за възстановяване и развитие.
При така определения обхват на дейностите необходимият финансов ресурс за изпълнението на проекта е общо 87 449 375 евро. Това води до намаляване на заема от 81 млн. евро до 70 млн. евро и на държавното съфинансиране от 20,2 млн. евро до 17 449 375 евро. Средствата за трите компонента на проекта са разпределени, като е отчетен необходимият ресурс в съответствие с периода на удължаване за изпълнение на дейностите, както и включването на обект „Рехабилитация на пречиствателна станция за питейна вода „Перник”.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, „вьздържали се” – 2 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Изменение на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 402-02-4, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Желае ли някой да представи законопроекта от името на вносителите? Не виждам такова желание.
Дебатите са открити.
Има ли народни представители, които искат да споделят мнение по този законопроект? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменение на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
Гласуваме.
Гласували 94 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Предлагам на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложим на второ гласуване току-що гласувания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на госпожа Йорданова.
Гласували 91 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Доклад за второ четене, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменение на Заемното споразумение
„Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Изменението на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 1 февруари 2010 г., сключено чрез размяна на писма на 27 август и 3 октомври 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Няма.
Гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това на второ четене и съответната ратификация.

Следваща точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Доклад на Временната комисия по бюджет и финанси.
Госпожа Йорданова е дежурна днес по доклад от тази комисия.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„На заседание, проведено на 25 ноември 2014 г. Временната комисия по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъства Иванка Виденова – директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която представи и законопроекта.
С изменението на споразумението се предвижда Министерство на регионалното развитие и благоустройството да се възползва от експертизата на Световната банка, за да доразвие мерки, предложени в Плана за действие по Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014-2023 г.
Изпълнението на тези мерки ще спомогне за подобряване на устойчивостта на отрасъла чрез укрепване на институционалната, правната и политическата рамка. Освен това ще се създадат условия за по-ефективното използване на водните ресурси и покриване на разходите чрез насърчаване на обоснован принос на различните потребители на вода към възстановяването на разходите за ВиК услуги.
Реализирането на предложените мерки ще спомогне за намаляването на риска от спиране на фондове на Европейския съюз през програмния период 2014-2020 г. поради неизпълнение на действия и неспазване на срокове за изпълнение на предварителните условия за средствата от Европейския съюз.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, „въздържали се” – 2 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-5, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителя желание за представяне на законопроекта няма.
Разискванията са открити.
Думата има господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Колеги, мисля че трябва да подкрепим този законопроект. Аз лично участвах в работната група по изготвяне на тази стратегия за развитие на водоснабдяването и канализацията в нашата страна. Там има много полезни неща, разбира се, свързани с финансиране и рехабилитация на водопреносната мрежа, съфинансиране и на отвеждане на отпадъчните води за тяхното пречистване – нещо, което засяга всички нас.
Във връзка с това, а и както беше споменато от докладчика, за да можем да изпълним предварителните условия от Европейския съюз за 2016 г., ще е полезно да се ратифицира това Изменение на Споразумение, за да може да се изготвят съответните планове за действие, които са необходими за по-нататъшното внедряване в практиката на тази Стратегия. Да подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Разискванията са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо четене Законопроекта за ратифициране на Изменение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Гласували 85 народни представители: за 83, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като нямаше направени предложения по предложения законопроект предлагам на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложим на второ гласуване току-що приетия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 26 юли 2012 г., подписано на 23 юни 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Поставям на второ четене обсъжданата ратификация.
Гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Следваща точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 2 КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Госпожо Йорданова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„На заседание, проведено на 25 ноември 2014 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъства Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който представи и законопроекта.
Целта на изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие е удължаване срока на споразумението до 30 юни 2015 г. Удължаването на срока се налага по две процедури за възлагане на обществени поръчки, а именно: „Избор на изпълнител за изготвяне на Екологична оценка на Средносрочната оперативна програма за изпълнение на Стратегията за развитие на пътната инфраструктура в Република България „2014-2020” и „Избор на изпълнител за проучване на удовлетвореността на ползвателите на пътищата”.
Предвиденото удължаване на срока на споразумението няма да доведе до промяна в неговата стойност.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, „въздържали се” – 2 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителя няма да има представяне.
Изказвания? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране, току-що докладван Ви.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Отново на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам за второ гласуване току-що приетия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 81, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменение № 2 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между
Агенция „Пътна инфраструктура” и
Международната банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Изменение № 2 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие от 25 октомври 2012 г., подписано на 22 октомври 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме!
Гласували 96 народни представители: за 94, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди да закрия пленарното заседание днес, Ви припомням, че утре в 9,00 ч. при условията на закрито заседание ще се проведе изслушването на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” по въпроси, които обявих по-рано днес, след което ако до края на деня постъпят предложения за конструиране на постоянните парламентарни комисии, като точка втора от утрешното заседание, те ще бъдат съответно гласувани.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,22 ч.)



Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Алиосман Имамов

Секретари:
Александър Ненков
Иван Иванов