Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван Иванов

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, днес е първата сряда за месец декември и във връзка с нарочните текстове в Правилника ни предлагам следния Проект за работата на Народното събрание за 3-5 декември 2014 г.
Предложения от парламентарни групи по реда на чл. 50, ал. 8 от Правилника:
Постъпило е предложение от Парламентарната група на ГЕРБ като точка първа в програмата ни да бъде Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на „БСП лява България” – изслушване на министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно изявлението на президента на Руската федерация Владимир Путин на 1 декември 2014 г., че е възможно Русия да преразгледа участието си в проекта за газопреносната мрежа „Южен поток” и енергийните ресурси, предвидени за него, да бъдат насочени за други енергийни пазари.
Коментирахме на Председателски съвет – това предложение не отговаря на условията на чл. 50, ал. 8 от Правилника, по който ред могат да бъдат включвани без гласуване в първата сряда на месеца само проектозакони и проекторешения от името на парламентарни групи.
Предложения от Парламентарната група на ДПС, от Парламентарната група на Реформаторския блок, от Парламентарната група на Патриотичния фронт няма постъпили.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Български демократичен център – по този ред да гледаме Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца с вносители Стефан Кенов и група народни представители на 20 ноември 2014 г. По отношение на това предложение не са спазени условията на чл. 50, ал. 8, които препращат към двумесечния срок на постоянните комисии за обсъждане на законопроект. Така че и тази точка е преждевременна и не може да влезе в програмата.
От партия „Атака” и от АБВ няма постъпили предложения по ал. 8 на чл. 50 от Правилника.
Така че остава с тази точка, след което...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): А нашето предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По това предложение ще коментирам, след като гласуваме Програмата.
Останалата част от седмичната програма:
Прекратяване пълномощията на народен представител. Подадена е оставка от Николай Нанков.
Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител: Министерският съвет. Това всъщност става т. 1 по предложение на Парламентарната група на ГЕРБ по реда на
чл. 50, ал. 8 от Правилника.
Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносители са Менда Стоянова и група народни представители.
Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители са Цветомир Михов и група народни представители.
Проект на решение за избиране на член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Вносител Ваня Донева – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Предвижда се това да бъде точка първа за четвъртък.
Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител е Министерският съвет.
Парламентарен контрол по реда на чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предвиден за сряда от 12,00 ч.
И обичайният Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля да гласуваме Проекта за програма.
Гласували 190 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 са постъпили предложения от няколко парламентарни групи за изслушване на министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно изявлението на президента на Руската федерация. Господин Борисов е тук и ще информира народните представители за темата, която наистина е актуална и вълнува различни парламентарни групи.
Аналогично е предложението на Парламентарната група на „Атака”, направено от нейния председател господин Волен Сидеров, който също на основание чл. 110, предлага да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България относно прекратяване изграждането на тръбопровода „Южен поток”. Двете предложения – това да бъде точка от седмичната ни Програма.
Сутринта на Председателски съвет информирах участниците в него, а сега в съобщение ще информирам и цялата пленарна зала, че още миналата седмица е постъпило заявление от министър-председателя Бойко Борисов, че след заседанието днес на правителството заминава за Брюксел, поради което не може да участва и в блицконтрола и тъй като дори да гласуваме такова изслушване и го включим като точка в седмичната Програма, това може да бъде най-напред т. 2 – след второто четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Би се развило евентуално в утрешния ден или в петък, когато той отсъства във връзка с предварително поет международен ангажимент.
Процедура – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Министър-председател, госпожи и господа народни представители! Както разбрахте, от името на „Българската социалистическа партия лява България” е внесено предложение за изслушване на министър-председателя във връзка с критичната ситуация около проекта „Южен поток”. С оглед на това, което председателят на парламента представи, и затова, че тук вече е министър-председателят, ние оттегляме нашето предложение. Не е необходимо то да се гласува, да се развие цялата процедура по изслушването, още повече че тя, както разбираме, поради предложенията по чл. 50, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма да се развие най-вероятно в днешния ден.
Затова ние предпочитаме да чуем намеренията, позицията на министър-председателя, да могат да бъдат направени кратки изявления от името на парламентарните групи и предлагаме тази дискусия да завърши с общ акт на Парламента – с приемане на декларация, която да изрази ясната позиция на българския Парламент за продължаването на този проект. И във връзка с предстоящото посещение на министър-председателя в Брюксел, надяваме се българското Народно събрание ще има такава позиция, която за него ще бъде допълнителен аргумент, за да може да заяви в Брюксел, че България вече не е победена страна и че ние искаме да ползваме всички възможности на европейското членство като лоялни партньори на Европейския съюз, да не губим и последните възможности за икономическо и социално развитие на България.
Поради тази причина, госпожо Председател, в дух на конструктивност и на решителност същевременно, правя това заявление, за да можем да пристъпим след малко към това, което обявихте като възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
От името на Парламентарната група на „Атака”?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оттегляте искането за изслушване.
Има постъпило още едно предложение по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника от Росица Янакиева и народните представители от Парламентарната група на АБВ. Предлагат по реда на чл. 110 от Правилника да се проведе изслушване на министъра на енергетиката относно направеното на 1 декември изявление на руския президент Владимир Путин, че Русия не може да продължи работата по проекта „Южен поток” заради отказа на България, както и че Европейската комисия не е имала желание да даде зелена светлина на проекта.
Оттегля ли се това предложение, или не?
Групата на АБВ оттегляте предложението.
С това гласуването на програмата за тази седмица приключи.
Съобщенията и другите неща, за да не губим време с оглед на малкото минути, с които разполага министър-председателят до заседанието на правителството, предлагам да ги направя, след като приключим процедурата по неговото изявление.
Господин Борисов, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Предполагам всички Вие очаквате, че имаме някакво писмено или каквото и да било уведомление. Напротив, както Вие, така и ние научихме от новините от съседна Турция от изказването на президента Путин, че проектът „Южен поток” ще бъде спрян.
Тъй като Вие добре знаете историята на „Южен поток” от 2006 г. – правителствените решения на предходни правителства да бъде спрян, затова предлагам и моля, когато се говори от студиата, да се има предвид, че решенията на Министерския съвет, които са вземани, са писмени, има ги и могат лесно да бъдат прочитани.
В днешния ден ми се иска, тъй като утре ни предстои обяд с председателя на Европейската комисия господин Юнкер, след това с новия председател на Европейския съвет Доналд Туск и вечерта среща с председателя на Европейския парламент господин Шулц, да използвам възможността това, което днес българският Парламент би могъл да приеме като декларация или бих могъл да чуя от Вас, да бъде представено директно на тези три нива в Европейския съюз.
Молбата ми е да направим възможен колкото може повече един конструктивен разговор със задачи към мен, отколкото да се възползваме от времето, което имате и сме заедно тук, да четем кой колко е допринесъл или кой колко е попречил.
Има няколко въпроса, които аз ще поставя и би било добре да ми бъдат поръчани от българския Парламент. Те са такива, които хората в България задават като въпроси. Те са и в едната, и в другата посока.
„Южен поток” мина през етапи, за които, включително и сегашното правителство все още не можем да се доберем до договорите. Не зная предишните управляващи дали са ги чели. Аз попитах премиера Орешарски в президентството дали ги е чел. Той каза, че не е. На нас още не ни се дават.
Затова предлагам парламентът да ни възложи, ако трябва, силово да ги вземем, за да мога да Ви информирам какво пише в тях. Защото никой от Вас – преждеуправляващите, и от нас сега не е прочел цифра колко ще спечели България от „Южен поток” и от кога. Такава цифра няма
Ако тя е 400 млн. евро на година, както каза президентът Путин, това означава половината от 3 милиарда да се изплатят за година и половина-две, нека да са три години.
Аз съм чул, но по никакъв начин не мога да прочета, защото не ни се дава, колко и от коя година ще имаме от преноса на този газ печалба и колко.
Ако някой от колегите вляво, виждам тук господин Чобанов, или ако господин Драгомир Стойнев знае, да посочи къде да го прочета, къде да го видим, защото, повтарям, такава цифра не знам. Може би ще ни осветлите?!
Ако продължават да не ни дават договора, ние ще продължаваме да не можем да Ви предоставяме такава информация.
От друга страна, не приемам за диверсификация същият руски газ, ако го вземаме от Турция и Гърция, а не знам как гърците биха го пуснали, без да бъде приет третият либерализационен пакет, като държава – членка на Европейския съюз, и аз ще настоявам да чуя от Европейската комисия, че ако тръбата от Турция излезе в територията на Гърция, тя ще го строи ли и ще ни дава ли тази газ в съответствие с третия пакет на Брюксел?
България е лоялен член на Европейския съюз, принципна. Премиерът Орешарски на последното заседание е изпратил писмо до всички министри да се спре всякаква дейност по „Южен поток”. След като го е направил, е доказал, че преди служебното правителство неговото правителство е било отговорно към Европейския съюз – правителството на БСП, ДПС, подкрепяно от „Атака”. Това е написано черно на бяло.
Тогава, ако газта обиколи България и дойде от Гърция, това диверсификация ли е на същата газ?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Разбира се, че не е.
БОЙКО БОРИСОВ: Не го намирам за диверсификация, още повече, че интерконекторите с Гърция, с Турция, със Сърбия, с Румъния вече са готови, включително и в бюджета, който се надявам да приемете, сме сложили 100 милиона за интерконектора с Гърция. Сиреч, ние работим по интерконекторите.
Там се забавиха отчуждителните процедури и при предишните правителства заради археологията по трасето, а не по вина на някоя партия или някой министър – поради археологията.
Следователно на тези въпроси, ние като правителство и като парламент ще искаме Брюксел да ни даде отговор, защото не би било честно България да отстоява европейските принципи и да казва – поне това са заявили болшинството партии, че сме за „Южен поток” с асамблирано европейско законодателство.
Да, тук трябва да знаете, че в този пакет или в този трети пакет е казано, че това става след строителството, след като бъде построен. В интерес на истината, има и трябва да посочим и прецеденти – и от долната страна – от юг, и от „Северен поток”. С една дума, партиите и от ляво, и от дясно имат своите права да питат руската страна, от една страна, защо тези преговори и договори с тях, включително с нарастването на цената, вървят и ако е такава печалбата, защо не седнем да напишем точно и ясно: по 400 млн. евро на година, струва милиард и половина евро за българската страна, влагаме си наши, български милиард и половина и след три години започваме да си печелим по 400 млн. евро. Между другото, това става друг договор – много изгоден за България.
Още повече, следва и друг риск – ако тръбите минат директно през Турция, в един момент Украйна вече няма да е байпас за руската газ, но и транзитът за Турция през България, от който ние печелим около 100 милиона годишно, ще спре.
С една дума на мен ми трябва българският Парламент да ми постави ясни задачи, формулирани по подобен начин, за да можем да ги отстояваме и в едната, и в другата посока: в единия случай пред Европейската комисия, в другия случай – пред руската страна. Защото аз не приемам от съседна Турция да ни бъде говорено за суверенитета на България. Когато сме приемали договора за Европейския съюз, ние ясно сме казали, че се съобразяваме с европейските директиви на това голямо европейско семейство. И фактът, че колегите от БСП, ДПС и „Атака” са подписали спирането на „Южен поток”… (Шум и реплики от „Атака”) Това е безспорен факт. Това е безспорен факт, мога да Ви го прочета. (Шум и реплики от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина в залата, колеги.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Искате ли да Ви го прочета, колеги? (Реплики от „Атака”. Народният представител Делян Добрев подава документ на министър-председателя Бойко Борисов.)
Аз исках да Ви предложа по-конструктивно да говорим, но това е писмото от премиера Орешарски до уважаемите министри, в което им казва:
„Моля още веднъж в рамките на делегираните Ви законови правомощия...”
Много ситно си го написал, няма ли по-едро? (Оживление.)
Бихте ли го прочели, че не го виждам. Много ситно е написано. Ще Ви го изчета сега. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Моля още веднъж в рамките на делегираните Ви законови правомощия и компетенции да предприемете всички възможни мерки за изпълнението на горепосочената официална позиция на правителството на Република България с оглед съдействието за провеждане на горепосочената процедура на Европейската комисия и нeдопускането на възможности за последващи санкции срещу Република България”.
По-нагоре има подчертано:
„Декларирах и спирането от правителството на Република България на дейностите по изпълнението на проект „Южен поток” до окончателното приключване на процедурата на Европейската комисия по нарушение № 2014/2176”.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Мисля, че е достатъчно ясно. Може да им го дадете на колегите да го прочетат. И не това е целта на идването ми тук. Нека да се съсредоточим и да се опитаме да видим, щом е толкова изгоден този проект за 400 милиона евро на година, да го спасим. Да ми дадете тази възможност и от Ваше име, да имам зад гърба си решението на българския Парламент или подкрепата му, да се опитаме да го спасим. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уточнихме се да има възможност за изявления от името на парламентарни групи в рамките на 5 минути.
Господин Сидеров дава заявка.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Веднага искам да кажа, че „Атака” никога, по никакъв начин, в никакъв документ не е подписала съгласие да се спре „Южен поток”. Това беше политика на управляващите партии и в този, и в предишния Парламент. Предишният министър-председател се съгласи да спре „Южен поток” след намесата отвън на група американски сенатори, начело с Джон Маккейн, за което получи нашите критики. Това беше елементарната история на натиска върху колониалната държава България.
На 1 юни комисарят по енергетиката Йотингер каза ясно, че никакъв „Южен поток” да не се построи, ако Русия не признае Киевската хунта – разбира се, той не я нарича „хунта”, аз я наричам така – киевският режим. Това беше ясно казано, и то от европейски комисар по енергетиката. На следващия ден Европейската комисия започна да подготвя санкции срещу България, ако тя случайно реши да се отклони от колониалната политика на послушание и вземе, че започне да прави „Южен поток”. Тоест Брюксел показа ясно: ние ще Ви санкционираме и ще направим всички възможни проблеми, ако Вие започнете да си изпълнявате двустранния договор с руската страна. Защото България е подписала двустранен договор. Това не е договор между Русия и Европейския съюз, а между Русия и България. (Реплики от Патриотичния фронт.) България обаче няма право да си защитава собствения договор и да го изпълнява, казва Брюксел.
На 8 юни дойде Маккейн, за да види лично дали министър-председателят Орешарски няма случайно някъде да кривне от линията на послушанието. Е, той не кривна, той застана чинно и каза: „Спирам „Южен поток”.”
Към цялото това нещо „Атака” не само нямаше положително отношение, имаше рязко отрицателно отношение, както и сега. Ние смятаме, че „Южен поток” трябва да се построи. Че не трябва да се строи „Южен поток” го каза една друга коалиция, която сега подвиква в залата, няма да я споменавам. Но когато не се построи „Южен поток”, печели Турция, защото ще купуваме руски газ с турска надценка. Това се очертава. Това за мен е повторение, дежавю вече на пиесата, която се разигра по времето на управлението на Костов, чиято партия сега отново е във властта. Тогава той спря „Син поток” за България. „Син поток” беше построен за Турция. И сега турската страна получава природен газ от Русия и става все по-добре развиваща се държава.
Тази политика на послушание, възхвалитет спрямо САЩ и Брюксел показва, че България губи от нея. Ако България се държи като Унгария, тя ще спечели. Аз не знам министър-председателят каква подкрепа иска от българския парламент, не чух как точно формулира той желанието си за подкрепа. Нека да формулира по-ясно. Господин Министър-председател, кажете точно каква подкрепа искате от парламента. Но моето мнение, мнението на „Атака” е, че ние трябва да кажем на Брюксел, че имаме двустранен договор с Русия и ще го изпълняваме, тоест ще направим „Южен поток”, защото това е изгодно за страната. Затова бихте получили нашата подкрепа с две ръце. За всичко друго е ясно, че не можем да успеем, защото това е една война на много високо равнище. САЩ води война с Русия на територията на Украйна. Ние в тази война няма как да се намесим спрямо тези две възлови страни. Можем обаче да защитим нашия интерес, като кажем, че ще изпълним договора с Русия и ще строим „Южен поток”, защото на всичкото отгоре, ако не го направим, след това следват неустойки, следва арбитраж и, както стана с „Белене”, ще трябва и да плащаме отгоре на това. Защо? Защото сме избрали да бъдем послушни. Хайде да видим да не сме послушни, господин министър-председател. Моят съвет към Вас е този път да не бъдете послушен към Вашингтон и Брюксел и да видим какво ще стане. Аз Ви казвам, че ще стане по-добре за България. Вие решете – във Вас е властта. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми народни представители! Ние от „БСП лява България” сме удовлетворени от развитието на тази процедура затова, че министър-председателят е тук. Мисля, че тя дава резултат. Още по-истински резултат ще даде, ако Парламентът се обедини около една обща позиция, в която ние ще участваме – позиция, която да бъде на българския Парламент и изпълнителната власт, министър-председателят в Брюксел да има предвид тази позиция и тя да направи неговия разговор с нашите партньори много по-откровен.
Ние казахме, че няма да се връщаме назад, но се върнахме към едно превишаване на права от предишния министър-председател Орешарски. Господин Премиер, няма позиция на Министерския съвет. Проверете архивите. Има декларации на министър-председателя. И е хубаво, че от това писмо се вижда какъв натиск е бил упражнен върху него от Барозу – натиск за спиране на проект. Забележете, какво е казано в същата тази позиция – че „има сериозното естество на потенциалното нарушение на законодателството”. Защото всички говорят, че се нарушава законодателството. Европейската комисия говори за „сериозното естество на потенциалното нарушение на законодателството”.
Още тогава, при първата декларация на министър-председателя – Вие си спомняте, че като председател на Народното събрание казах, че не може министър-председателят да спира нещо, което не е държавна собственост; че това е парекселанс действие, което е в нарушение на закона. Нали сме правова държава, нали има върховенство на закона?! Или законът има върховенство, когато е за чуждите интереси, и няма върховенство, когато става въпрос за нашите интереси.
Уважаеми господин Министър-председател, смятам, че днес трябва да сме наясно, че в България е сторено много, за да стане този проект, подкрепян от по-голямата част от българските граждани. Само в последната година бяха приети две екологични оценки – на морската и сухоземната част. Само в последната година беше изработен техническият проект, който е в компанията – да знаете, че е там. Има представители на държавата, няма го министърът да се погрижи да Ви предостави информация, защото ние като акционер в тази компания имаме достъп до всичките тези неща, за които Вие питате. Само през последната година беше издадено строителното разрешение и беше публикувано в „Държавен вестник” в последните дни на предишното Народно събрание – строителното разрешение. Разбира се, беше осигурен и заемът за капитализиране за тези 30%, с които България участва с финансиране. Но всичко това е назад.
Днес сме изправени пред опасността България за пореден път да бъде заобиколена и украинската радост, радостта на други страни трябва да ни говори, че ние като Парламент, като народ, като държава трябва да се опитаме да се обединим около позиция, която да защитим. Защото и за Вас, и за всички е ясно, че пак руска газ ще ни доставят, само че Турция и Гърция. Това нещо е недопустимо и поколенията няма да ни го простят.
Не е важно дали опозицията ще използва този въпрос, или управляващите ще се оправдават, или ще прочитаме исторически развитието на тази тъжна история за поредния пропуск за реализация на националните интереси. Така се случи и с други проекти, сега няма да ги припомням тук.
Ние настояваме Парламентът, всички народни представители да потърсим възможности за обединяване върху една декларация, която председателят на Парламента да предложи. Декларация, която максимално...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предоставен е служебен проект, господин Миков, на ръководствата на парламентарните групи, и в момента разполагат с текста.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Може би е там, не е стигнал дотук. Извинявам се! Благодаря Ви, госпожо Председател.
Тази декларация да каже и да изиска от Брюксел и от Москва равноправно и справедливо отношение към България и всички тези страни, които губят от „Южен поток” – Словения, Австрия, Сърбия, Унгария. Защото едно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) лицемерие от нашите големи партньори, независимо дали са на изток или на запад, няма да бъде простено от българските граждани. Няма да ни бъде простено и нашето малодушие в този момент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че вчера беше един хубав ден за България! Най-сетне на хоризонта измежду облаците се показа слънчев лъч надежда – че един вреден за България енергиен проект може да бъде прекратен. Все още не сме сигурни дали това ще стане. Дай Боже да стане!
Защото, като изключим политическото говорене тук и по медии, в крайна сметка никой за този пет-шестгодишен период на невероятна пропаганда на този проект „Южен поток”, никой не обясни на българския народ какви ще му бъдат ползите. Говоря като технократ.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Четиристотин милиона.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Четиристотин милиона, шестстотин милиона – това са думи на Путин, и това е лъжа! Този човек лъже! (Реплики от БСП БЛ.) Така че не се обаждайте! Нека да си завърша изказването, бъдете така добри да ме изслушате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата, колеги!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли България интерес от този проект? Това е най-важният въпрос, на който трябва да се отговори. Не бива като някои други колеги, които не споделят идеята за реализирането на този проект, да се крием зад европейските изисквания. Те са точно три и трите могат да бъдат изпълнени, да не говорим, че двете вече са изпълнени. Те могат да бъдат изпълнени и газта може да отиде до Европа, но България няма никаква полза от това. Мен не ме интересува ползата на Европа, не ме интересува ползата на Русия, интересува ме каква полза има България.
На първо място, проектът в този три-четиригодишен период беше оскъпен четири пъти умишлено от руската страна. Същият номер го приложиха и при изграждането на „Северен поток”. Тази част, която изграждаше руската страна, беше два пъти по-скъпа от тази, която изграждаше германската страна. Същият този номер се прилага тук, за да може участието на българската страна да бъде завишено като стойност и тъй като то, ако не знаете – се изплаща с транзитните такси, официално беше категорично заявено от Русия, че 22 години ние няма да получаваме транзитни такси, за да си изплатим нашите жалки 15 % от завишената цена на „Южен поток”. Не 22 години може би 122 години щяхме да чакаме. Нашите деца нямаше да получават транзитни такси.
Е, като не получаваме транзитни такси, каква е ползата от този „Южен поток” и да дадем ценната си българска територия?! За да си продават руснаците газта в Европа ли? Не е това!
Втората лъжа. Щели да бъдат осигурени – в тази зала има хора, няма да цитирам имена, в едно телевизионно студио казаха – 15 хил. работни места. После господин Стойнев, доколкото си спомням, ги смъкна на 5 хиляди. Глупости! Още в 1986 г., когато се изгради транзитната връзка между северната граница с Румъния и Вълча поляна долу, на юг, (реплика от народния представител Атанас Мерджанов) този газопровод, който беше изграден и беше някъде към 300 км, беше изграден от 560 човека. Тук става въпрос за високотехнологично производство с висока скорост и голямо участие на техника. Няма как да са толкова работни места. Един аналогичен проект, повтарям, беше изграден по времето на социализма с 560 човека, които работеха. И работни места няма да ни осигурят!
И другото – ще бъде дублирана преносната мрежа на България, която в момента осигурява приход около 100 милиона в българския държавен бюджет, преносната мрежа, която вече е изградена и по която минава руската газ. Като се направи „Южен поток”, с неговите планирани отклонения към Гърция и Турция, какво ще получаваме?! Гевреци, на геврека дупката – това ще получаваме! Какви са ползите, питам аз, от този проект? Само за Русия, само за някой друг.
Нищо лошо не се е случило. Няма защо да продължаваме да превръщаме обсъждането на един чисто икономически проект, проект, който няма финансови ползи за България, няма защо да го обсъждаме по начина, по който бяха обсъждани взаимоотношенията между България и Русия по времето на социализма, и да говорим за слънцето и въздуха на всяко живо същество. Единственото, което трябва да ни интересува, това е интересът на България.
Още в периода преди европейските избори аз заявих и повтарям: това е капан за мишки. Руската страна иска да ни вкара в договорни отношения с неустойки. Малко ли ни беше АЕЦ „Белене”, питам аз, където продължава да виси заплахата да бъдем осъдени и да плащаме милиарди? Милиарди ще плащаме! Това ли пак трябва да стане с един договор, който не е ясно къде е? Господин Борисов, кога ще намерите този договор?
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: И аз не знам къде е.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трябва да се намери договорът, трябва да се покаже пред обществеността, да се видят какви са неустойките – това е най-страшното! Руснаците го направиха, руската страна го направи.
Руската олигархия прокара този проект и го пробута на България, за да може да плащаме неустойки така, както ще правим в „Белене”.
Още тогава, по време на изборите, аз казах, че този проект е технически неосъществим. Никъде в света няма изградено трасе, което да е с дължина 1000 км на дълбочина два и половина километра – няма да обяснявам защо. Да не говорим, че това нещо може да е по силите само на използването на английски компресори Rolls-Royсе. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло). Няма такива. Ходихме в Анапа, за разлика от всички Вас, които дърдорите по този въпрос. Няма, никой там не говори за „Южен поток”. Говори се за газифициране на Краснодарския край. Направете си труда да проверите!
Гръмна един голям балон. Дано Путин да не си смени мнението. Това е най-полезно за България – ако не се прави „Южен поток”. И дай Боже да нямаме и неустойки.
Господин Миков, декларацията, която сте предложили, по никакъв начин няма да я подкрепим. Тя е против интересите на България. Благодаря Ви. Извинете за закъснението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на групата на Реформаторския блок – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, уважаеми дами и господа! От страна на премиера господин Борисов беше поискано формирането на обща позиция по отношение на неговото посещение в Брюксел. Ние трябва да кажем това, което сме договорили до момента като част от управленската формула, която пряко защитава интересите на България, а именно: европейските правила трябва да бъдат спазени, не защото са европейски правила, а защото защитават потребителите, водят до конкуренция и до възможност да бъде купуван газ от различни доставчици. Проблемът е, че за последните двадесет години България е държана под тотален руски монопол и всички алтернативи са саботирани целенасочено с години наред, за да не може България да стане единствената страна в Европейския съюз, която може да купува газ само от един източник – Русия. Господин Премиер, няма нито една друга такава страна.
По тази причина конкретните искания, които ние трябва да сложим пред Брюксел, са следните:
Първо, за Европейски енергиен съюз, което би означавало като голям потребител Европейският съюз може да договори много по добри цени, отколкото всяка страна самостоятелно. Това е смисълът на Европейския енергиен съюз. Защото в момента друго, което се премълчава – България купува един от най-скъпия газ от Русия. Плащаме една от най-високите цени, което не е случайно. Това ще продължи, докато няма Европейски енергиен съюз. (Премиерът разговаря с народен представител.)
Моля да не разсейвате премиера, защото това са важни неща.
Второто, което трябва да поискаме. Самият Путин каза: „400 млн. евро печалба за България”. Това означава, като умножим по две, защото проектната компания е 50% българска, 50% руска, значи транзитните такси на годишна база трябва да са 800 млн. евро, а не 400, за да може 50 на 50, половината да останат за българска страна. Тоест, оттук нататък...
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Печалбата е 400 милиона.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Окей. Няма значение! Значи транзитните такси минимум при това положение, тоест Вашите корекции ще трябва да са още по-големи, но минимално трябва да са 800 млн. евро на година. Тоест Путин сам заложи това решение като полза за България. Да си го поискаме, господин Премиер. Да кажем: обещано е, прекрасна пресконференция в Турция. След като го е обещал, това да бъде минимумът на транзитните такси, които може да получава проектната компания от „Южен поток”. Защото до момента, извинявайте, България взима около 100 милиона транзитни такси. И това послание за потенциални загуби, което прави Путин, противоречи на последните двадесет години, което България е получавала до момента. Извинявайте! Тоест изглежда спекулативно, изглежда нечестно. Да си го поискаме, като го е обещал.
На следващо място, да поискаме подкрепа от Европейския съюз за интерконекторите като част от Европейския енергиен съюз не само за този с Гърция – и за този с Турция, и за този със Сърбия.
Уважаеми колеги, ако ние не изградим интерконекторите, ни чака поредната трудна зима, защото, ако прочетохте внимателно посланието на Путин, той говори за възможно намаляване на количествата за Европа. Така че ние трябва да се подготвим и да не бъдем тотално зависими от Русия, и да не купуваме само този скъп газ. (Реплики от БСП лява България.) Да поискаме от Европейската комисия подкрепа, включително финансова, включително логистична за изграждане на интерконекторите, за да можем да купуваме най-евтиния газ, за дадената пазарна ситуация, което да свали цената на парното в България и цената на тока. А купувайки само от един източник, както е в момента, това държи цената на парното и тока, което е ключово за българските граждани, изкуствено висока, поради недалновидната политика на редица леви правителства в България.
Защо не можем да подкрепим тази декларация? Категорично не можем! Защото, ако видите последната точка в декларацията на БСП, те казват така всъщност, но написано по начин да не бъде разбрано веднага. Искат европейските правила за „Южен поток” да не бъдат спазени. Това искат. Тоест целта на посланието на Путин е било следното. Той казва така: „Ще се откажем от проекта, ако всички Вие, включително Европейската комисия, веднага не клекнете”. Това е неговото послание – „ако веднага не клекнете, ще се откажем от проекта”.
Какво означава клякането? Да не може през „Южен поток” да се купува друг газ освен руски. Затова става въпрос. Това всъщност иска декларацията на БСП, като са включили принципите или практиките, които ги има за „Северен поток”. Това са поискали. Ние такова нещо на никаква цена, уважаеми колеги, не можем да подкрепим.
Най-накрая, господин Премиер, трябва да кажем в Брюксел две неща: европейски правила и икономическа ефективност. Ако това не е изпълнено, този проект не ни трябва. Ако ние изграждаме един руски монопол, после втори руски монопол и накрая трети руски монопол, не трябва да се сърдим, че газът ни е най-скъпият, че когато бъде спрян, оставаме на студено и че бизнесът плаща високи цени, което пречи за неговото развитие. Крайно време е тази политика да бъде прекратена, да изградим конкурентни връзки, за да може да имаме по-добри конкурентни цени, което да намали цената на парното и тока в България. Това е ключовият въпрос, господин Премиер, който трябва да поставим пред нашите партньори в Брюксел. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от РБ и единични – от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Кирил Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че от тази висока трибуна не е необходимо да тръгнем и да обясняваме от юли 2007 г., когато е генерирана идеята за „Южен поток”, до днешна дата виновните шест правителства, които не можаха да реализират този важен за страната проект. За разлика от преждеговорившите колеги, които са категорично „против” този проект, аз съм „за” този проект и АБВ е „за” този проект. Така че ми се струва, че е по-разумно това, което поиска Министър-председателят – да му се даде мандат от Народното събрание за водене на разговори на най-високо ниво в Европейската комисия, да се обединим около една обща декларация, която той да защитава в Европейския парламент и в Европейската комисия. Струва ми се обаче, че това е непосилно, тъй като различията са твърде големи. И аз съм написал тук най-малко десет въпроса – спират ли се газовите доставки за България; защитени ли са българските национални интереси; дали „Южен поток” има юридически действия за закриването му от руска страна; възнамерява ли БЕХ в качеството си на акционер да предприеме на корпоративно ниво съответни действия и така нататък, и така нататък. Струва ми се, че в момента не това е целта – да дискутираме кой е виновен и как е виновен по дати и факти. Пò ми се иска да се обединим и да излъчим една група от всички парламентарни групи, да направим една такава обща декларация, която да приемем в Народното събрание...
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Коя година?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз мисля, че това може да стане днес и тези подмятания – „Коя година?”, аз говоря, че тази декларация може да стане днес и да бъде дадена в подкрепа на разговорите, които министър-председателят има желанието да води в Брюксел. Той не каза, че проектът не е ефективен, а обратното – каза, че с параметрите, съобщени от президента Путин, той може да стане много ефективен. Следователно аз мисля, че трябва да използваме и тази последна възможност, за да възобновим договора и неговото изпълнение.
Лично аз бих предложил – дали тази декларация е най-добра или не, в нея да има обща позиция, за да може Европейският съюз да излъчва единно послание към външните, като Русия, партньори по въпросите на енергийните политики. Важно е да се дефинират ясно и последователно енергийните цели и действията на национално и европейско ниво. В тази декларация страните членки трябва да посочим, да координираме националните си политики и да обединят усилията и ресурсите си за постигане на ефективен енергиен пазар. Общият и интегрираният европейски пазар включва и физическата инфраструктура. Много важно е да се посочи, че за да се намали вероятността за подобни проблеми, е важно Европейският съюз да насърчава диверсифициран горивно-енергиен баланс, използването на местни енергийни ресурси и изграждането на по-силна инфраструктура, особено в страни членки, които са най-зависими от един-единствен източник на газови доставки. Това е послание към Европейския съюз за обща политика. Още повече на 9 декември предстои среща на министрите и въпросът за „Южен поток” ще бъде поставен.
Следователно аз мисля, че трябва да постъпим високоотговорно и в Народното събрание да приемем обща декларация и да дадем правото на министър-председателя да защити тази декларация в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги! Изслушвайки всички изказвания от колегите от всички парламентарни групи си зададох един такъв въпрос: има ли друга страна, която да няма консенсус по големите инфраструктурни и енергийни проекти? Кажете, не можах да се сетя за друга такава страна, освен България.
Говорим за диверсификация, за доставка на енергийни суровини поради това, че България няма достатъчно газ, нефт и ред други суровини, и същевременно направихме така, че забранихме проучванията на нашия шелф и по българските земни недра, проучванията на всички онези енергийни суровини, които са необходими за България.
Колеги, трябва да направим една ретроспекция и да проверим всички закони, свързани с проучването и добива на всичко онова – и на доставките на енергийни суровини от всички страни към България. България беше страна, която искаше, и ние, народните представители, трябваше да бъдем хората, които да защитим да бъдем един енергиен център за разпределение на онези потоци, които можеха да минават през България. Тук една скоба – не искам да се връщам на решенията на Иван Костов за тръбата, която мина по дъното на Черно море и отиде в Турция.
Уважаеми колеги, днес искам да бъдем загрижени. Загрижени първо към България, загрижени към нашите избиратели, загрижени към един проект, за който вчера по една или друга причина ни беше отправена от НАТО от страна на Русия.
Искам да заявя, че Движението за права и свободи е било винаги последователно и сме казвали, че този проект е осъществим само при спазването на изискванията на Третия енергиен пакет на Европейската комисия.
Същевременно за онова, което направиха предишните правителства, аз ги адмирирам, включително и министър Драгомир Стойнев, че успяха петимата министри на енергетиката по страните, където щеше да мине тръбата „Южен поток” и все още може би да мине, прехвърлиха отговорността на комисаря по енергетиката господин Йотингер, за което той носи съответната отговорност за водене на преговорите за спазване на всички изисквания на европейските закони.
Уважаеми господин Премиер, смятам, че Вие трябва да направите всичко възможно – първо да защитим интереса на Европейската комисия, да защитим интересите на България пред Европейската комисия, да защитим интересите на България пред Русия, за да може при всички спазвания на изискванията, които са необходими, този инфраструктурен енергиен проект да бъде осъществен и от него България да има интерес.
Ако днес, колеги, оставим всички партийни интереси и загрижено пристъпим към разглеждането на онези въпроси, задачи и изисквания, които това правителство трябва да постави пред Европейската комисия и пред Русия, ще бъдем на нивото на онова, което очакват нашите избиратели и България. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на независимите народни представители господин Велизар Енчев поиска думата.
Точното понятие е: нечленуващ в парламентарна група.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в парламентарна група): Госпожо Председател, господин Премиер, колеги! Преди малко слушах с голямо внимание изявлението на господин премиера Борисов и ми направиха впечатление, да го кажа направо – неприятно впечатление, две негови признания.
Първото, че сте научили от новините, господин Премиер, за спирането на газопровода „Южен поток”.
Втората неприятна новина е, че не можете да се доберете до договорите.
По този повод искам да Ви попитам: каква е тази държава, която Вие управлявате, в която министър-председателят – шефът на изпълнителната власт, научава в новините такава новина, не казвам приятна или неприятна, все още по този въпрос не съм се изказал, от медиите? Какво работят посолствата на България в Руската федерация и Турция?
Но това е по-малката беда. По-голямата беда, според мен, и по-неприятният въпрос, който искам да Ви задам, е: какво искате да кажете с признанието, че не можете да се доберете до договорите? Да Ви припомня, уважаеми господин Премиер, че Българският енергиен холдинг, който е един от подписалите договорите от българска страна във Ваше присъствие през 2012 г., е търговско дружество със сто процента държавно участие и негов принципал е министърът на икономиката и енергетиката, а принципал на Министерството на икономиката и енергетиката сте Вие. Следователно Вие можете да поискате и да получите този договор. БЕХ е тази институция, която, както пише в нейния Устав, има право да прекратява или да възлага договори по строежа на газопровода „Южен поток”.
Припомням още веднъж: на 16 ноември 2012 г. във Ваше присъствие се подписаха два договора: за газовите доставки и за инвестиционно решение за строежа на газопровода, подписани от шефовете на „Газпром”, „Булгаргаз” и Българския енергиен холдинг. Тогава Вие заявихте нещо много важно, което сега ще Ви припомня и което противоречи на Вашите думи, че не можете да се доберете до договора. Вие заявихте: „Не може да бъде посочена договорената цена за доставката на газ, защото това е търговска тайна.”
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ (от място): По времето на преговорите.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, по време на преговорите.
Питам Ви: защо не влезете в пълномощията си на министър-председател в момента и получите този договор?
Също така Ви задавам втори, много важен въпрос, който има пряко отношение към темата за „Южен поток”. През 2012 г., месец април, Вие бяхте на посещение в Грузия и след това посещение заявихте, уважаеми господин премиер Борисов, че ако Грузия има пристанища за втечнен газ и може да доставя втечнен газ до българските пристанища Варна и Бургас, ще продължим да работим активно за меморандум за доставка на втечнен газ до нашите пристанища с Грузия. Това Вие го обещахте.
И още един въпрос ще Ви задам по тази тема. На 11 юни тази година бяхте в Съединените американски щати. По време на среща с американски сенатори, пред американския бизнес по-точно, Вие заявихте: „след формирането на общ Европейски енергиен съюз в сътрудничество със Съединените американски щати ще се преговаря за доставки на втечнен газ от Америка в зависимост от нуждите на европейския пазар”. Тоест, в рамките на две години Вие заявихте, че ще договаряте доставки на втечнен газ с контейнеровози от Съединените американски щати и от Грузия. Стои ли в момента тази възможност все още? Би било много важно да чуем Вашия отговор.
Накрая нека да кажа, че подкрепям предлаганата декларация, с която да се изиска от Европейския съюз и от Русия справедливо отношение към България и към всички страни, които биха били губещи от този договор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Председател, колеги!
Господин Министър-председател, оценяваме високо Вашите усилия за разрешаване на казуса „Южен поток”. Ние, от Парламентарната група на ГЕРБ и от политическа Партия ГЕРБ подкрепяме всички усилия, които касаят запазване на националната сигурност. Много пъти сме заявявали от тази трибуна, че „Южен поток” може да се строи единствено и само ако се спазват правилата, критериите и етапите в българското и европейското законодателство. Много пъти сме казвали, че „Южен поток” може да се строи само тогава, ако се спазват приетите от Европейския съюз процедури и регламенти за прозрачност и ясно използване на средствата. ГЕРБ винаги е бил и ще бъде гарант за евроатлантическата ориентация на България.
Не можем да приемем обаче, че колегите отляво, които подкрепяха правителството Орешарски, което правителство докара наказателна процедура на България точно за строителството на „Южен поток”… Ако се върнем назад във времето, ще се сетим, че декември месец – между Коледа и Нова година, беше избран изпълнител, който даде с един милиард повече, по-висока цена. Да не забравяме, че икономическият министър, който предаде суверенитета на България с едно пълномощно на европейския комисар по енергетика да преговаря за България… Къде е позицията на България тук?
Защо министър-председателят Орешарски подписа спирането на проекта?! И Вие, Господин министър-председател, го прочетохте. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов: „Не съвсем...”.)
Помогнаха Ви, да...
Къде е българският суверенитет тук?!
Така че, колеги, нека да спрем с политическите нападки, нека да бъдем конструктивни, нека да забравим политическото празнодумие, нека да бъдем поне за малко разумни и дадем възможност на министър-председателя наистина да реши този казус, отивайки в Европа! (Реплики от БСП ЛБ.) Това е единственият начин за намиране на вярното решение, национално отговорно решение и защита на енергийната сигурност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От парламентарните групи – заявка само от БДЦ, след което думата има министър-председателят за отговор.
Нямате въпроси, така че сте Вие, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! От това, което чух и внимателно си записах – малко са нещата, поне към този момент, но се надявам сега, докато съм на Министерски съвет, да намерите все пак някакъв консенсус. Както навремето песимистът и оптимистът за една чаша – дали е половината празна, или половината пълна: от това, което чух, ако съм песимист ще кажа, че половината Парламент не ме подкрепя при каквото и да е решение, ако съм оптимист ще знам, че половината Парламент е съгласен.
Надявам се до края на деня, до утрешните срещи, да избистрите и изчистите една позиция, която би било хубаво да имаме като Парламент – може да е едно изречение, но да я има. Тя е важна и за разговорите ни с руската страна, тя е важна и за отношенията и преговорите ни с Европейската комисия.
Господин Аталай, днес на Министерски съвет влизат спрените –не знам по каква причина, концесии за „Силистар” и „Терес”. Знаете, че находището „Хан Аспарух” се разработва, а за „Силистар” и „Терес” аз мога, от това, което съм разговарял надълго с експерти, да твърдя, че България не само ще има за своя консумация газ, а ще изнася газ. В това отношение ние ще бъдем конкуренти, защото има огромни количества газ в България. Огромни! И това е надеждата за бъдещите поколения, които Мартин Димитров цитираше, защото това е не само 100% диверсификация, а е гарантирано бъдеще за българската икономика – гарантирано, че ще има евтино парно, топло и на практика газови централи с наша евтина газ – токът ще бъде по-евтин. Днес ще ги гледаме на Министерски съвет. Така че трите находища „Силистар”, „Терес” и „Хан Аспарух”, плюс тези, които имаме в Ловеч и на други места – вече близо 10% от нашата консумация си е от „Галата”, от Черно море и аз виждам огромни възможности в това отношение на България. Огромни възможности!
Що се касае, господин Енчев, с цялото си уважение към Вас, действително ние никога не сме казвали, че не трябва да се строи. Напротив, казвали сме, че строим „Южен поток” със спазване на европейските правила и търсим за диверсификация на други газови находища. Проблемът е, че през Босфора не могат да минават танкери с такъв газ, няма разрешение и не могат да минат. Има разни пристанища в момента и аз съм убеден, че Европа ще инвестира много в такива пристанища, защото поне в следващите 10-15 години Съединените щати ще започнат да изнасят евтиния си шистов газ, който в момента ползват, но и те нямат разрешение да го изнасят. Така че ние също трябва да имаме готовност, а това е готовността: затова сме сложили в бюджета тези 100 милиона за интерконектора с Гърция, защото, да речем, от долната страна има такива пристанища.
С една дума, не виждам нищо лошо от това, че сме говорили на тази тема и че бихме могли да си диверсифицираме източниците в следващи години, но най-голямата диверсификация са находищата, които имаме. С цялото си уважение към Вас и молба: виждате колко удобно е политически да се говори, всяка една партия има толкова много неща да каже. Действително 2012 г., господин Енчев, това исках да се сетя за Вашия въпрос, ние говорихме за подписването на това споразумение и остана да се доуточнят всички тези цени, защото има маса изисквания – ДКЕВР да одобри тези цени, второ, трето и четвърто, няма смисъл да се връщаме назад... До петък не ми ли дадат договора – отсега искам да ги предупредя, могат след това само да се сърдят на себе си – действително ще намеря начин да ги взема с всичките правомощия, които имам. Факт е, че досега месеци наред, а господин Миков си спомня, когато попитах господин Орешарски какво пише, той ми каза, че не го е чел... (Реплики от БСП ЛБ.) При Президента, като бяхме.
Явно не е толкова лесно да се вземе, защото те се позовават на търговска тайна, класифицирана информация и трябвало да има особен достъп дотам. В момента, в който го взема, ще Ви информирам какво пише по темата цена, пренос и срокове. Благодаря за вниманието, ако ме освободите, и пожелавам успех на Парламента. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за участието Ви в работата, господин министър-председател.
Колеги, както стана ясно по време на изявлението на премиера от позициите на различните парламентарни групи, още на Председателски съвет от „БСП лява България” бе предложено обсъждането и гласуването на Декларация, чието съдържание предоставих сега на народните представители. Тъй като това предложение, невнесено по надлежния ред в Правилника, приехме, че е като процедурен въпрос, който сега ще подложа на гласуване – дали да се обсъди Декларация относно критичната ситуация за проекта „Южен поток”. И тъй като не всички народни представители имат съдържанието й, предоставям го на Вашето внимание:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
относно критичната ситуация за проекта „Южен поток”
Като отчита досегашното развитие на проекта „Южен поток” и различните проблеми по неговата реализация, като оценява важното национално значение на проекта „Южен поток”, който разнообразява трасетата за доставка на природен газ в България, увеличава ролята на страната ни в транспортирането на руски газ към Европа и допринася за икономическия потенциал на България, като разбира критичната ситуация за бъдещето на проекта след заявлението на президента на Руската федерация на 1 декември 2014 г. в Анкара, Народното събрание изразява тревога и загриженост от заявените намерения на Руската федерация да преразгледа своето участие в проекта и да го пренасочи от българска територия към територията на Република Турция. Настоява българското правителство, другите държавни институции и българските депутати в Европейския парламент в активен диалог с Европейската комисия и Русия да предприемат спешни и решителни действия, за да не се стигне до прекратяването на проекта и на участието на България и други европейски държави в него.
Призовава Европейската комисия да прилага същия подход и критерии както към „Северен поток” и други проекти, да зачита интересите на страните, през които се предвижда да премине трасето на „Южен поток” и да работи за повишаване на енергийните възможности на Европейския съюз.”
Като процедурно предложение поставям на вниманието Ви да гласуваме обсъждането по същество и нарочно гласуване на този Проект на декларация.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 186 народни представители: за 92, против 16, въздържали се 78.
Гласовете „против” и „въздържали се” са повече от гласовете „за”. Това прави 94 гласа на 92 „за”. На този етап предложението не е прието.
Прегласуване.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам прегласуване, тъй като част от колегите не можаха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 195 народни представители: за 97, против 20, въздържали се 78.
Предложението не е прието. (Шум, оживление, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ.)

Преминаваме към програмата ни с полагане на клетва от народен представител.
„С Решение № 1379-НС от 1 декември 2014 г. Централната избирателна комисия на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 247, т. 6, във връзка с чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс

РЕШИ:
Обявява за народен представител от 4. изборен район – Великотърновски, Евгени Димитров Стоев с ЕГН – съответно, от листата на Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и третото народно събрание”.
Квесторите, поканете господин Стоев за полагане на клетва. (Част от народните представители от ДПС и БСП ЛБ напускат пленарната зала.)
Господин Стоев, повтаряйте след мен. (Всички стават.)
ЕВГЕНИ СТОЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито, господин Стоев.
Съобщения:
Постъпило е писмо № 452-22-2 от 28 ноември 2014 г. от господин Лютви Местан – председател на Парламентарната група на Движението за права и свободи, в което заявява:
„Уважаема госпожо Председател, с настоящото Ви уведомявам, че народните представители от Партия Движение за права и свободи взеха решение за изключване от Парламентарната група на Движението за права и свободи на народните представители Гюнай Хюсмен Хюсмен и Муса Джемал Палев на проведено заседание на 28 ноември 2014 г.
Моля на основание чл. 13, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да разпоредите вписването в специалния регистър на Народното събрание на извършените промени в състава на парламентарната група и това обстоятелство да бъде съобщено на следващо пленарно заседание на Четиридесет и третото народно събрание” – това, което току-що направих. Приложен е съответно протокол и решение от 28 ноември 2014 г. на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Постъпило е писмо с вх. № 454-00-539 от 1 декември 2014 г. до председателя на Народното събрание и до ръководството на Парламентарната група на Патриотичния фронт от народния представител господин Велизар Енчев, с което заявява, че считано от 1 декември 2014 г. прекратява членство в Парламентарна група Патриотичен фронт, поради дълбоки и непреодолими идейни и ценностни различия с ръководството на парламентарната група.
Съгласно Правилника, считано от 1 декември 2014 г. той става народен представител нечленуващ в парламентарна група. Приложени са и мотиви към заявлението му.
В Парламентарния контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за днес – сряда, 3 декември 2014 г. в последните до два часа, тоест от 12,00 ч. до 14,00 ч. имат готовност да участват:
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева;
- заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев.
Поради участие в предварително планирани международни срещи в Парламентарния контрол днес нямат възможност да участват:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов;
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация Румяна Бъчварова.
Поради поет ангажимент извън страната в Парламентарния контрол няма възможност да участва заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика господин Ивайло Калфин.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 26 ноември до 2 декември 2014 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител – Петър Славов. Водеща – Комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносител – Илия Илиев и група народни представители. Водеща – Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Съпътстваща – Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител – Красимир Каракачанов и група народни представители. Водеща –Комисия по бюджет и финанси. Съпътстващи – Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисия по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закон за общинската собственост. Вносител – Илия Илиев и група народни представители. Водеща – Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закон за гражданската регистрация. Вносител – Илия Илиев и група народни представители. Водеща – Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2015 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е още, да не ги изброявам, на всички постоянни комисии в Народното събрание.
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ще бъде обсъждан и от Комисията по здравеопазването.
Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е още на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Вносител е Султанка Петрова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител е Султанка Петрова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за ратифицаране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2014 2020 г.”). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е още на Комисията по правни въпроси, Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Общо 11 акта са постъпили за този период в Народното събрание.
След избирането на постоянни комисии на Народното събрание всички постъпили законопроекти и проекти на други актове са преразпределени, съобразно предмета им на дейност. Разпорежданията са предоставени на народните представители.
На Народното събрание са предоставени приетите от Икономическия и социален съвет становища: „Възможности за развитие на регионите чрез използване на инструмента „Водено от общностите местно развитие” и „Здравеопазването в България – проблеми и възможни решения”. С мое писмо материалите са изпратени на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и на Комисията по здравеопазването. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпил окончателен Одитен доклад № 03-0000-20-13 за извършен одит на осигуряването на заетост на младежите със средства на Европейския съюз по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за периода 1 януари 2010 г. – 31 декември 2013 г. от Сметната палата. Материалът е предоставен на Комисията по европейките въпроси и контрол на европейските фондове и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпил на хартиен и електронен носител Доклад за проблемите при упражняването на правата на потребителите за обществени услуги, констатирани през 2013 г. и 2014 г. от омбудсмана на Република България. Материалът е предоставен на постоянните комисии, чийто ресор е визиран в доклада, и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Последно съобщение:
На 1 декември 2014 г. от Националния статистически институт е постъпила информация, съдържаща резултати от статистически изследвания относно бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през ноември 2014 г., общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за месец октомври 2014 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на парламентарна група – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи
Поводът за днешната декларация на Парламентарната група на Движението за права и свободи е заявеното намерение на правителството на четворната коалиция на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ да увеличи драстично и безпрецедентно с 67% – от 240 на 420 лева, минималния размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители от началото на 2015 г.
Странно съвпадение е фактът, че този акт на посегателство върху джоба на земеделския производител и тютюнопроизводител води своето начало от 2009 г. В първия бюджет на държавното обществено осигуряване на правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов минималният месечен размер на осигурителния доход на земеделски производители и тютюнопроизводители е увеличен от 130 на 240 лева. Като резултат от тази мярка регистрираните земеделски производители само за една година намаляха с 30 хиляди, а осигурените земеделци от 50 хиляди станаха 35 хиляди, намаление с около 15 хиляди.
Още със старта на управленския мандат на четворната коалиция на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ новото правителство вече бърка дълбоко в и без това изтънелия до краен предел джоб на земеделските производители и тютюнопроизводители с близо 730 лева повече в сравнение с 2014 г. Ето какво показва безпристрастният прочит на числата. През периода 2009-2014 г. при минимален месечен размер на осигурителния доход за земеделски производители и тютюнопроизводители 240 лева, дължимите месечни суми за социално осигуряване са 64,92 лв., плюс месечните дължими суми за здравно осигуряване – 19,20 лв., или месечно общо 81,12 лв. Годишният размер на дължимите суми общо е 973,44 лв., близо 4 пъти по-голям в сравнение с 2008 г.
От следващата 2015 г. при минимален осигурителен доход 420 лева размерът на месечните дължими суми за социално осигуряване е 108,36 лв., както и месечна сума от
33,60 лв. – за здравно осигуряване, или общо месечно 141,90 лв. и годишно за социално и здравно осигуряване сумата е равна на 1702,80 лв. С така предложения текст от залъка на земеделските производители и тютюнопроизводители годишно правителството на четворната коалиция откъсва 729,36 лв. повече в сравнение с предишната година.
Голяма част от земеделските производители и тютюнопроизводители вероятно ще потърсят спасение в сивия сектор, уви без никаква социална защита. Дали този акт на драстично посегателство върху доходите на земеделските производители и тютюнопроизводители е случаен, или е израз на преднамерено, тенденциозно отношение, е тема за сериозен размисъл, но повторението на това действие е вече повод за оценка и тя не може да бъде по-различна от грубо посегателство върху хляба на тези отрудени и работливи български граждани.
Сигурно ще се намерят аргументи от рода на този, че предложената мярка е за финансово балансиране на системата, но защо искаме финансова стабилност само от земеделските производители и тютюнопроизводители, при положение че общият дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване е близо 5 млрд. лв., а за осигурителен принос за получаване на минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст на земеделски производители и тютюнопроизводители необходимият осигурителен доход е около 300 лева?
На този фон е странна позицията на социалните партньори в лицето на работодатели и синдикати. Нали точно те трябва да положат усилия за развиване на секторни и социални схеми като иструмент за борба с несигурните работни места, бедността и социалното изключване на работещите в земеделието?
В днешно време системите за социална сигурност са подложени на огромен натиск, в това число и финансов натиск. Те са изправени пред предизвикателства, породени от променящата се природа на труда, нарастването на безработицата, застаряването на населението, новият джендърбаланс на работната сила, миграцията, свободното движение и така нататък.
Работещите в сектор „Земеделие” са жертва на недалновидни решения и дълготрайна финансова несигурност и нестабилност на системите за социална сигурност. Днес сектор „Земеделие” се намира в нов етап на преструктуриране и промени, които засягат най-вече работещите.
Секторът е печално известен с непривлекателните си работни места, с ниските доходи, с неблагоприятните условия на труд, с ниско квалифицирана и слабо мотивирана работна сила, както и със сезонния характер на заетостта, несигурната работа и слабото покритие на системите за социална сигурност. Това оказва пряко и косвено въздействие върху социалните и граждански права на работещите в сектора, крие рискове и за тяхното и на техните семейства благосъстояние. Тези промени изискват отговорна политика, а не специално тенденциозно отношение.
Предложените промени, свързани с пряко посегателство върху хляба на земеделските производители и тютюнопроизводители, съдържат в себе си недоволство, недоумение и не на последно място протестен заряд.
Не посягайте на хляба на земеделските производители и тютюнопроизводители!
Народът е казал: „Никой не е по-голям от хляба!”. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Не виждам други желаещи за декларация от името на парламентарна група.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 402-01-6, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2014 г., приет на първо гласуване на 19 ноември 2014 г.
Преминаваме към доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Тъй като днес от 12,00 ч. ще започне ситуативният контрол, затова почивката ще бъде от 11,30 ч. до 12,00 ч. Дотогава законодателна дейност – второ четене на законопроекта.
Слушаме Ви, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, позволете ми, преди да започнем с второто четене на доклада, да направя процедура. Моля в залата да бъдат допуснати: госпожа Людмила Петкова и господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите, господин Ваньо Танов – директор на Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, моля, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 402-01-6, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2014 г., приет на първо гласуване на 19.11.2014 г.”
Проект за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 106 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок гласуваме параграфи с номера от първи до седми включително по доклада по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 8 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Създава се чл. 97б:
„Задължение за регистрация при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път
Чл. 97б. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели - данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната, когато:
1. не е регистрирано на основание чл. 154 или в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза;
2. не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98 или чл. 100, ал. 1 и 3;
(2) За лицето по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 10-ия ден на месеца, следващ датата на данъчното събитие на първата доставка.
(3) В случаите, когато лицето по ал. 1 е подало заявление за регистрация по чл. 154, ал. 2 или е подало заявление за прилагане на режим в Съюза или режим извън Съюза в друга държава членка и е получило отказ за регистрация за прилагане на съответния режим, както и когато на лицето е прекратена регистрация за прилагане на някой от тези специални режими, за лицето възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от седмия ден от датата на получаване на отказа, съответно от датата на извършване на първата доставка след преустановяване прилагането на съответния режим.
(4) Първият данъчен период за лице, регистрирано на основание на този член, включва и периода от датата на извършване на първата доставка включително, до датата на регистрацията.
(5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 8? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията – подкрепа по принцип текста на вносителя, в редакцията на § 8 по доклада на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 9 до 16 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок гласуваме параграфи с номера от 9 до 16 включително.
Гласували 105 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 17 има предложение на народния Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2, като предложението по т. 3 е оттеглено.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага следната редакция:
„§ 17. Създава се нова Глава осемнадесета с чл. 152-159и:
„Глава осемнадесета
Специални режими за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица
Раздел І
Общи положения
Обхват на специалните режими
Чл. 152. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат за доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на държава членка, когато доставчикът:
1. е данъчно задължено лице, неустановено в държавата членка по потребление, и
2. е избрал да се регистрира за прилагане на някой от специалните режими по ал. 2 в страната или в друга държава членка.
(2) Специалните режими по тази глава са: режим извън Съюза, когато доставчикът на услугите по ал. 1 не е установен на територията на Европейския съюз, и режим в Съюза, когато доставчикът на услугите по ал. 1 е установен на територията на Европейския съюз.
(3) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, което няма постоянен обект на територията на страната, прилага този режим за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица.
(4) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, прилага този режим за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица.
(5) Лице, което извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица, и лицето не е регистрирано за прилагане на някой от режимите в страната или в друга държава членка, не прилага разпоредбите на тази глава.
Доставки извън обхвата на режима в Съюза, извършени от регистрирано за прилагане на този режим лице
Чл. 153. (1) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в Съюза, за доставки с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6, включително когато доставките са извършени от постоянен обект на територията на друга държава членка, прилага за тези доставки общите правила на този закон.
(2) Лице, регистрирано на основание чл. 156 за прилагане на режим в съюза, не прилага този режим за доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка по чл. 21, ал. 6, когато лицето има постоянен обект в тази държава членка, независимо дали доставките са извършени от този обект. За тези доставки лицето прилага законодателството на държавата членка, в която е установен постоянният му обект.
Раздел II
Регистрация и дерегистрация за прилагане на режим извън съюза
Специална регистрация
Чл. 154. (1) Право да се регистрира по този раздел има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в държава членка, включително в страната;
2. не е установено на територията на Европейския съюз;
3. не е регистрирано и няма задължение да се регистрира за целите на ДДС на територията на страната на основание, различно от чл. 97б, или на територията на друга държава членка на основание, различно от това, че предоставя услугите по т. 1;
4. не е регистрирано за прилагането на този специален режим в друга държава членка;
5. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 10.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето подава до териториална дирекция на Националната агенция за приходите –София, заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението.
(3) Със заявлението по ал. 2 лицето предоставя най-малко следната информация:
1. име, пощенски адрес, електронни адреси, в т.ч. интернет страници на лицето;
2. идентификационен номер за целите на данъчната регистрация, ако има такъв;
3. електронна декларация, че не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка;
4. банкова сметка на лицето в евро;
5. идентификационни номера от предходни регистрации на лицето за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, ако има такива.
(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за регистрация за прилагане на режима извън Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Връчването на акта на лицето по ал. 1 се извършва по електронен път чрез електронно съобщение.
(5) За дата на регистрацията се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението по ал. 2.
(6) Идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на режима извън Съюза е служебният идентификационен номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, пред който е поставен знакът EU.
(7) За дата на регистрация се смята датата на първата доставка, когато първата доставка на услугите по ал. 1, т. 1 е извършена преди датата по ал. 5, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация по реда на ал. 2 най-късно до 10-то число на месеца, следващ датата на първата доставка.
(8) При промяна на данните в подадено заявление по ал. 2 лицето подава по електронен път заявление за актуализация не по-късно от 10-то число на месеца, следващ настъпването на промяната.
(9) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима извън Съюза, може да се регистрира на основание на този член, като подаде по електронен път заявление за регистрация по ал. 2 не по-късно от 10-то число на месеца, следващ посочената от лицето в заявлението дата на промяната, и в същия срок уведоми за промяната другата държава членка. В тези случаи за дата на регистрация по този член се смята датата на промяната.
(10) Ограничение за регистрация по режима извън Съюза е в сила:
1. до изтичане на 6 месеца от датата на прекратяване на прилагането на режима извън Съюза в която и да е държава членка, когато лицето доброволно се е отказало от регистрацията си за прилагане на този режим;
2. до изтичане на 6 месеца от датата на прекратяване на прилагането на режима извън Съюза, в която и да е държава членка поради това, че лицето е уведомило същата, че преустановява извършването на доставките по ал. 1, т. 1;
3. до изтичане на две години от датата на прекратяване в която и да е държава членка по идентификация на прилагането на режим извън Съюза или на режим в Съюза поради системно неспазване от лицето на задълженията, свързани с прилагането на съответния режим.
(11) При неспазване на срока по ал. 9 се прилага ал. 10, т. 1.
Прекратяване на специалната регистрация
Чл. 155. (1) Регистрацията за прилагането на режима извън Съюза се прекратява по инициатива на лицето, когато:
1. вече не извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път;
2. престане да отговаря на условията по чл. 154, ал. 1;
3. лицето избере да не прилага режима извън Съюза.
(2) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път посредством създадено за целта WEB базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 лицето подава заявлението за дерегистрация не по-късно от 10-то число на месеца, следващ месеца, през който настъпва съответното обстоятелство.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 лицето подава заявлението за дерегистрация най-късно 15 дни преди края на тримесечието, предхождащо календарното тримесечие, от което не желае да прилага режима.
(5) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режима извън Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път чрез електронно съобщение.
(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима извън Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращането на електронното съобщение за издаване на акта за дерегистрация, а в случаите по ал. 1, т. 3 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима извън Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за дерегистрация.
(7) Регистрацията за прилагането на режима извън Съюза се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че лицето:
1. не е извършвало доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, осем последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 154, ал. 1, или
3. системно не спазва разпоредбите на режима извън Съюза.
(8) Системно неспазване разпоредбите на режима извън Съюза е налице, когато:
1. на основание чл. 159б, ал. 11 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и справка-декларацията по чл. 159б, ал. 4 за всеки данъчен период не е била предоставяна в рамките на 10 дни след изпращането на напомнително съобщение;
2. на основание чл. 159б, ал. 11 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периоди и пълната сума на декларирания данък за всеки отделен данъчен период не е платена от лицето в рамките на 10 дни след изпращане на напомнително съобщение, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 евро за всеки данъчен период;
3. след поискване от орган по приходите или от компетентен данъчен орган на държава членка по потребление и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 120, ал. 3;
4. регистрираното за прилагане на режима лице е посочило невярна информация по чл. 159б, ал. 7 в две или повече подадени справка-декларации, което води до намаление на дължимия данък в големи размери.
(9) В случаите по ал. 7 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път чрез електронно съобщение. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режима извън Съюза, е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращане на съобщението.
(10) Регистрирано на основание чл. 154 лице, може да се регистрира за този режим в друга държава членка, като подаде по електронен път заявление за дерегистрация до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, по реда на ал. 2 не по-късно от 10-то число на месеца, следващ посочената от лицето дата на промяната. В същия срок лицето уведомява за промяната другата държава членка. В тези случаи за дата на прекратяване на регистрацията се смята датата на промяната.
Раздел III
Регистрация и дерегистрация за прилагане на режим в Съюза
Специална регистрация
Чл. 156. (1) Право да се регистрира за прилагането на режима в Съюза има данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект;
2. е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната или, когато не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, е установено по постоянен обект на територията на страната;
3. не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, когато е установено по постоянен обект на територията на страната;
4. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 12.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението.
(3) Със заявлението по ал. 2 лицето предоставя най-малко следната информация:
1. име, пощенски адрес, електронни адреси, в това число интернет страници на лицето;
2. банкова сметка на лицето в евро;
3. идентификационни номера за целите на ДДС в други държави членки;.
4. постоянни обекти на територията на други държави членки;
5. идентификационни номера от предходни регистрации на лицето за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, ако има такива.
(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за регистрация за прилагане на режима в Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Връчването на акта на лицето по ал. 1 се извършва по електронен път чрез електронно съобщение.
(5) За дата на регистрацията се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението по ал. 2.
(6) Идентификационен номер за целите на регистрацията за прилагане на режима в Съюза е идентификационният номер по чл. 94, ал. 2.
(7) За дата на регистрация се смята датата на първата доставка, когато първата доставка на услугите по ал. 1, т. 1 е извършена преди датата по ал. 5, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация по реда на ал. 2 най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.
(8) При промяна на данните в подадено заявление по ал. 2 лицето подава по електронен път заявление за актуализация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната.
(9) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима в Съюза, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член след изтичането на две години, следващи годината, през която е регистрирано за прилагане на режима в Съюза в другата държава членка.
(10) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима в Съюза, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на страната или, когато не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, премести постоянния си обект на територията на страната, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(11) В случаите по ал. 9 и 10 за дата на регистрация по този член се смята датата на промяната, ако лицето подаде заявление за регистрация по реда на ал. 2 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на промяната, и в същия срок лицето уведоми за промяната държавата членка по идентификация.
(12) Ограничение за регистрация по режима в Съюза е в сила:
1. до изтичане на 6 месеца от датата на прекратяване на прилагането на режима в Съюза, в която и да е държава членка, когато лицето доброволно се е отказало от регистрацията си за прилагане на този режим;
2. до изтичане на 6 месеца от датата на прекратяване на прилагането на режима в Съюза, в която и да е държава членка, поради това че лицето е уведомило същата, че преустановява извършването на доставките по ал. 1, т. 1;
3. до изтичане на две години от датата на прекратяване, в която и да е държава членка по идентификация на прилагането на режим извън Съюза или на режим в Съюза поради системно неспазване от лицето на задълженията, свързани с прилагането на съответния режим.
(13) При неизпълнение на изискванията на ал. 11 се прилага ал. 12, т.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, искате някой да Ви смени.
Госпожа Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Прекратяване на специалната регистрация.
Чл. 157. (1) Регистрацията за прилагането на режима в Съюза се прекратява по инициатива на лицето, когато:
1. вече не извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път;
2. престане да отговаря на условията по чл. 156, ал. 1;
3. лицето избере да не прилага режима в Съюза.
(2) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис посредством създаденото за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 лицето подава заявлението за дерегистрация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца, през който настъпва съответното обстоятелство.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 лицето подава заявлението за дерегистрация най-късно 15 дни преди края на тримесечието, предхождащо календарното тримесечие, от което не желае да прилага режима.
(5) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 2 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режима в Съюза. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път чрез електронно съобщение.
(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима в Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращането на електронното съобщение за издаване на акта за дерегистрация, а в случаите по ал. 1, т. 3 датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима в Съюза е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението за дерегистрация.
(7) Регистрацията за прилагането на режима в Съюза се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че лицето:
1. не е извършвало доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, осем последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
2. не отговаря на условията по чл. 156, ал. 1, или
3. системно не спазва разпоредбите на режима в Съюза.
(8) Системно неспазване разпоредбите на режима в Съюза е налице, когато:
1. на основание чл. 159б, ал. 11 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и справка-декларацията по чл. 159б, ал. 4 за всеки данъчен период не е била предоставяна в рамките на 10 дни след изпращането на напомнително съобщение;
2. на основание чл. 159б, ал. 11 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периоди и пълната сума на декларирания данък за всеки отделен данъчен период не е платена от лицето в рамките на 10 дни след изпращане на напомнително съобщение, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 евро за всеки данъчен период;
3. след поискване от орган по приходите или от компетентен данъчен орган на държава членка по потребление и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 120, ал. 3;
4. регистрираното за прилагане на режима лице е посочило невярна информация по чл. 159б, ал. 7 и 8 в две или повече подадени справка-декларации, което води до намаление на дължимия данък в големи размери.
(9) В случаите по ал. 7 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път чрез електронно съобщение. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режима в Съюза, е първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на изпращане на съобщението.
(10) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, може да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка след изтичането на две години, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията.
(11) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, или когато не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, премести постоянния си обект на територията на друга държава членка или се установи по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(12) В случаите по ал. 10 и 11 за дата на прекратяване на регистрация по този член се смята датата на промяната, ако лицето подаде заявление за дерегистрация по реда на ал. 2 не по късно от 10-то число на месеца, следващ настъпването на промяната, и в същия срок лицето уведоми за промяната другата държава членка.
Раздел IV
Облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път
Място на изпълнение на доставките
Чл. 158. Мястото на изпълнение на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, от регистрирано по тази глава лице се определя по
чл. 21, ал. 6.
Данъчна основа, дата на възникване на данъчното събитие, изискуемост и начисляване на данъка
Чл. 159. (1) Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги по тази глава се определят по законодателството на държавата членка по потребление.
(2) Лице, регистрирано за прилагане на режима извън Съюза или режима в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специален режим за съответния данъчен период в държавата членка по идентификация;
2. посочи информацията за доставката в електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.
Данъчна ставка и документиране на доставките
Чл. 159а. (1) Данъчната ставка на доставките по тази глава е приложимата ставка в държавата членка по потребление.
(2) За документирането на доставките на услуги по тази глава се прилага законодателството на държавата членка по потребление.
Данъчен период, справка-декларация за прилагане на специален режим и внасяне на данъка
Чл. 159б. (1) Данъчният период за регистрираните по тази глава лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.
(2) В случаите по чл. 154, ал. 7 и по чл. 156, ал. 7 първият данъчен период обхваща времето от датата на първата доставка до края на календарното тримесечие.
(3) В случаите по чл. 154, ал. 9 и по чл. 156, ал. 11 първият данъчен период обхваща времето от датата на промяната до последния ден включително на календарното тримесечие, през което е настъпила промяната. Съответно по чл. 155, ал. 10 и по чл. 157, ал. 12, последният данъчен период обхваща времето от първия ден на календарното тримесечие, през което е настъпила промяната, до датата на промяната включително.
(4) Регистрирано на основание чл. 154 или чл. 156 лице подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок до 20-о число на месеца, следващ данъчния период, независимо дали през периода е извършвало доставки. Когато 20-о число на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от ДОПК не се прилага.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изчитайте пълното наименование на законите и на кодексите, тъй като по този начин влизат в стенограмата и съответно – в „Държавен вестник”.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви.
„Когато 20-о число на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.” – За стенограмата.
„(5) Справка-декларацията по ал. 4 се подава до компетентната териториална дирекция по Раздел II или по Раздел III от тази глава по електронен път посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите. Регистрираните на основание чл. 156 лица подават справка декларацията по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез въвеждане на данните през приложението или чрез подаване на предварително генериран файл. Формата, структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.
(6) Компетентната териториалната дирекция по Раздел II или по Раздел III от тази глава предоставя на лицето по електронен път уникален входящ номер на всяка подадена справка декларация по ал. 4, като при извършване на корекции по реда на чл. 159д предоставя входящия номер на първоначално подадената справка-декларация.
(7) В справка-декларацията по ал. 4 се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и, отделно за всяка държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект, се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки и общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка за съответния данъчен период.
(8) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което има един или повече постоянни обекти на територията на други държави членки, посочва също идентификационните номера за целите на ДДС, издадени от държавите членки, където се намира всеки от обектите, и информацията по ал. 7 за извършени от тези постоянни обекти през съответния данъчен период доставки, за които данъкът върху добавената стойност по приложимите ставки е станал изискуем и са с място на изпълнение на територията на държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект.
(9) Стойностите по ал. 7 и 8 се посочват в евро. За доставки в други валути се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв курс на този ден, се прилага публикуваният на следващия ден.
(10) Регистрирано на основание чл. 154 или чл. 156 лице в срока за подаване на справка-декларацията по ал. 4 е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е изискуем за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.
(11) Когато регистрирано на основание чл. 154 или чл. 156 лице не е подало в срок справка-декларацията по ал. 4 или не е внесло данъка по ал. 10, или е внесло данък в по-малък размер, Националната агенция за приходите изпраща до лицето напомнително съобщение по електронен път на 10-тия ден след деня, в който е следвало да бъде подадена справка-декларацията, съответно да бъде внесен данъкът. Последващите действия за определяне и събиране на данъка след изпращане на напомнителното съобщение от Националната агенция за приходите, се извършват от компетентните данъчни органи на държавата членка по потребление.
(12) В случаите по ал. 11 справка-декларацията се подава по реда на ал. 5 до изтичане на три години от датата, на която е следвало да бъде подадена. След изтичане на този срок справка декларацията се подава в съответната държава членка по потребление.
(13) След предприемане на действия по реда на ал. 11 от компетентните данъчни органи на друга държава членка по потребление данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за тази държава членка, се внася по сметка на същата държава членка.
(14) В справка-декларацията по ал. 4 не се посочват доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, ако са освободени съгласно законодателството на държавата членка по потребление, както и доставки извън обхвата на режима в Съюза по чл. 153.
Данъчен кредит
Чл. 159в. (1) Лице, регистрирано на основание чл. 154 или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима извън Съюза, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършени от него доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
(2) Регистрирано на основание чл. 156 лице има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната.
(3) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима в Съюза, ако е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98 или чл. 100, ал. 1 и 3, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната.
(4) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима в Съюза, ако не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98 или чл. 100, ал. 1 и 3, има право на възстановяване по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени на територията на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще прекъснем второто четене на законопроекта.
Тридесет минути почивка – до 12,00 ч., когато започва блиц контролът. Ако той свърши преди определеното за него време, което е до 14,00 ч., ще продължим по-нататък с второто четене на обсъждания законопроект в момента.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с контрола, отреден към министър-председателя и заместник министър-председателите за първата сряда на всеки месец.
Преди това едно съобщение. Постъпило е заявление от госпожа Мариана Радева Бояджиева – народен представител от Парламентарната група на „БСП лява България”, с което ме уведомява, че на 28 ноември 2014 г. поради фактическа грешка е избрана за заместник-председател на Комисията по образованието и науката. На основание чл. 22, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Правилника тя моли да се счита за освободена като заместник-председател на тази Комисия и да остане в сила решението за избирането й за член на Комисията по образованието и науката.
Пояснявам за народните представители: в момента, в който са правени предложенията от парламентарните групи, не е съобразено условие на текст по нашия Правилник, че всяка комисия може да има до четири заместник-председатели и в тази Комисия след решение на Народното събрание се оказа, че те са пет. Благодаря на госпожа Бояджиева за това заявление.
Припомням реда за парламентарния контрол в сряда. Всяка една парламентарна група има възможност да участва в него с два въпроса, зададени към лицата, които имат право да участват в този контрол. Както по-рано днес Ви информирах, поради предварително поети международни ангажименти, в този контрол не могат да участват министър-председателят господин Бойко Борисов, вицепремиерът госпожа Румяна Бъчварова и вицепремиерът господин Ивайло Калфин. Тук е господин Томислав Дончев. Очакваме и госпожа Кунева, която е заявила, че ще участва в контрола.
За да не губим повече време, предлагам да започнем с въпросите към господин Дончев.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ – госпожа Силвия Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин вицепремиер, моят въпрос, който задавам като народен представител от Парламентарната група на ГЕРБ, но мисля, че интересува и всички останали колеги, е свързан с новия програмен период 2014 – 2020 г. Видно е, че вече фактически сме изгубили първата година от този програмен период – 2014 г. Важно е също мисля за всички, че средствата от оперативните програми и средствата от европейската солидарност са изключително важни както за общините, така и за бизнеса. В този смисъл моят въпрос е: кога считате, че ефективно ще започне усвояването на средства по оперативните програми от новия програмен период и ще бъде ли 2015 г. нулева за тези програми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Вицепремиерът Дончев разполага с три минути за отговор.
Вие, госпожо Хубенова, ще имате възможност за реплика в рамките на две минути и съответно две минути за дуплика от отговарящия вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Хубенова! Въпросът е изключително навременен и важен предвид факта, че средствата от Европейския съюз, в зависимост от темпа на плащания средно на година биха могли да се движат между 5 и 10% от публичните разходи на страната въобще, а средно са над 70% от целия инвестиционен ресурс на държавата. Така че кога започва не следващият, а настоящият програмен период, защото той е 2014 – 2020, е изключително важен и съществен въпрос.
В малкото време, с което разполагам, ще се опитам да Ви дам отговор в максимални детайли. След днешното решение на Министерския съвет България реално е представила на Европейската комисия всички оперативни програми за одобрение. Към момента имаме одобрена една Оперативна програма – това е „Развитие на човешките ресурси”. В краткото време, което имахме, се опитахме да изчистим всички неизчистени въпроси – както технически, така и от ниво „Политики”, с колегите от Европейската комисия и ще бъдат положени всички усилия оттук нататък програмите да бъдат одобрени колкото може по-скоро.
Трудно ми е да направя детайлна прогноза. Редно е обаче да се има предвид, че тези оперативни програми, които не са одобрени до края на годината, подлежат на одобрение едва юни месец следващата година, което е един опасен детайл, предвид опасността първото полугодие да се окаже без плащане въобще.
Разчитам минимум поне половината от оперативните програми да бъдат одобрени до пролетта на тази година. Амбицията е да има плащания, отворени схеми през първото полугодие на 2015 г. Разработен е алтернативен сценарий, дори одобрението на някоя оперативна програма да се забави, някои от схемите да бъдат авансово финансирани със средства от бюджета. Това е заемообразна операция, тоест, нетният разход върху Бюджет 2015 би бил нулев, защото средствата, които са похарчени за съответната схема, подлежат на реимбурсиране през второто полугодие от Европейската комисия.
Още един важен детайл преди да имаме плащания – естествено стъпките са одобрено споразумение за партньорство, одобрени оперативни програми. Изключително важен детайл е акредитацията на управляващите органи – процес, който тече към момента. Искрено се надявам през първите месеци на
2015 г., съдейки от нивото на подготовка, да мога да дам акредитация на всички управляващи органи, защото съм отговорен за тази процедура.
И един последен детайл в допълнение към оперативните програми, въпреки че с „Програма за развитие на селските райони” нещата са по-сложни. Там все още има по-дълъг списък с теми и проблеми, които трябва да бъдат преговорени с Европейската комисия, усилията са „Програма за развитие на селските райони” също да бъде одобрена максимално скоро. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Дончев, за добрата новина, че вече са готови всички оперативни програми, които ще бъдат предоставени за одобрение, защото ние всички знаехме, че досега само Оперативна програма „Човешки ресурси” е одобрена и че „Околна среда” бе готова също за предоставяне за одобрение. Но все пак за мен е любопитно защо не си научихме уроците от първия програмен период и каква е причината за това забавяне? Само по оперативните програми би трябвало да получим 16 млрд. евро, които бяха договорени още по времето на първото правителство на ГЕРБ, когато Вие бяхте също министър по европейските фондове. Какво наложи година и половина нищо да не се прави, или ако се прави, да се прави така, че да не бъде оценено от Европейската комисия и програмите тепърва да бъдат одобрявани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Хубенова, в името на коректния политически тон, за който всички полагаме усилия да бъде доведен в това Народно събрание, няма да раздавам персонални упреци нито към политически сили, нито към политически фигури.
Факт е, че за забавянето отговорност имат и български ведомства. Разбира се, част от причините са свързани с несъгласие на Европейската комисия с част от българските предложения. Това не означава ние автоматично да се съгласяваме с всяко нещо, което е поискано от колегите от Брюксел. Има теми, по отношение на които тече спор и аз мога да ги маркирам – как точно стават инвестициите във водния сектор. Въпреки че Оперативна програма „Околна среда” вече е подадена за одобрение, ние все още спорим на ниво политики – това не означава партиен спор, как точно ще текат инвестициите в сектора „води” и по-специално кой ще бъде бенефициентът – дали ВиК дружествата, или общините, доколкото Европейската комисия държи това да са ВиК дружествата, а моята теза е, че няма как тези проекти да не въвличат и местните власти.
Заради подобни незатворени – така да ги наречем, въпроси, се е бавило одобрението на оперативните програми. Но ние имаме шанс, доколкото програмният период 2007 – 2013 реално започна с две изгубени години, този път имаме шанс изгубената година да е само една. Един по-бърз старт означава по-близо вливане на парите в инфраструктурата и икономиката, и най-вече означава, че последните години от програмния период няма да препускаме бясно, състезавайки се с правилото „N+3” и риска да загубим финансирането. Искрено се надявам да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
От името на Парламентарната група на БСП лява България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Поводът за моя въпрос е изказване на госпожа Кунева за конференцията „Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции: Перспективи за малкия и средния бизнес на България”, организирана от Американската търговска камара в България. Медиите изведоха следните акценти от Вашето изказване, госпожо Кунева: „България се нуждае от споразумението”; „Кунева с ласкава подкрепа за споразумението”; „Кунева еднозначно подкрепи споразумението и дори настоя българският народ да бъде убеден в ползите
от него”.
На 10 ноември другият вицепремиер Ивайло Калфин на конференция, организирана от здравомислещи българи, заяви, цитирам: „В сегашния си вид споразумението е неприемливо и за Европейския съюз, и за Българя. То би довело до сериозни социални и икономически проблеми. В Европа се надига сериозна съпротива срещу тайните преговори и опасните клаузи.”
Това разноговорене ми дава основание да се надявам, че Вашата позиция, госпожо Кунева, не е позицията на българското правителство. Някои Ваши твърдения будят недоумение, а у мен и възмущение. Вие уточнихте на конференцията, че споразумението ще даде 119 милиарда ползи, но Вие не можете да не знаете, че има сериозни изследвания, чиито резултати показват с отрицателен знак последствие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за въпроса, десет секунди остават от времето.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Моят въпрос е, госпожо Кунева: защо говорите по този начин и защитавате по този начин споразумението; защо приспивате общественото мнение на България и на кого, в края на краищата, служи тази позиция, когато върви такъв сериозен дебат в Европа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева, в рамките на три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господа народните представители, уважаема госпожо Председател! Господин Божинов, можете да бъдете абсолютно спокоен и щяхте да бъдете спокоен по-рано, ако бяхте поискали моето изказване. Щях да Ви го дам с голямо удоволствие. Вие очевидно не сте го чел. Вие предпочитате да се информирате избирателно от това, което медиите, вероятно не всички, са решили. Аз мога да Ви информирам – понеже следя така наречения „пресклипинг”, мога да Ви изброя десетки, които са положителни и които са абсолютно коректни. Разбира се, уважавам страховете на всички, Вашите също. По време на своето изказване аз направих акцент върху няколко от най-тежките притеснения на европейските и на българските граждани. Нека да Ви кажа и на Вас.
Генномодифицираните организми – не, Европа и България абсолютно не приемат генномодифираните организми като част от търговското споразумение – основа за свободна търговия. Ние имаме много ясна политика в Европа, аз самата нееднократно съм се изказвала в тази посока и всяка страна ще запази своя суверенитет, когато става въпрос за допускането на генномодифицираните организми в нейното производство.
Второ, специално обърнах внимание на тема като АКТА, която е абсолютно приключила, защото Европейският парламент отхвърли споразумението АКТА. То неправилно беше приписвано и съединявано към търговското споразумение в случая, за който Вие говорихте – ТТИП.
След това специално обърнах внимание на социалната защита – нещо, в което ние сме абсолютно убедени, че трябва да следваме европейския модел и аз нееднозначно го защитих. В това отношение с господин Калфин имаме, така да се каже, пълно покриване на диагнозата.
Високите стандарти за безопасност. Аз съм ги защитавала като еврокомисар и от тези стандарти за безопасност по никакъв начин – нито в европейски, нито в български план бихме отстъпили. Както се казва, аз имам сериозни аргументи от собствената си практика и в Европейската комисия, и в България. За споразумението е необходими рационален диалог – това казах, и действително е така. Този рационален диалог ще се води в България, ще се води в Европейския съюз и нищо няма да бъде правено против волята на българските граждани и против волята на българските представители в Съвета.
Ние сме равноправен участник наред с всички останали държави, за да може търговското споразумение да се случи. Да, то е добро, ние искаме да търгуваме, Европа иска да търгува със специален акцент върху защитата на малките и средни предприятия. Вероятно това е случайна неточност, но организатор на събитието беше италианското председателство. Много моля да го имате предвид. Европа няма да се откаже от стандарта си за социална защита на своите работници, няма да се откаже и от начина, по който ще се разрешават споровете, което също беше част от моето изказване тогава. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) С голямо удоволствие ще Ви го предоставя, както и какво са отразили други медии по този повод. Благодаря Ви за интереса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност за дуплика.
Господин Божинов, припомням Ви редакцията на чл. 104, че се отговаря на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, а не да се коментират отделни изказвания на някои от членовете на кабинета. Имайте го предвид в репликата си.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Пропуснали сте, госпожо Председател, моята надежда, че това, което говори госпожа Кунева, не е политиката на правителството. Така че бележката Ви е неуместна.
Госпожо Кунева, това което Вие направихте като отговор, се отнася до премахването на така наречените „нетарифни бариери” пред търговията. Ако Европа отстои тази позиция, което аз бих подкрепил, то няма да има споразумение, защото това е ядрото на претенциите на транснационалните компании.
Второ, Вие пропуснахте тук най-чувствителния въпрос за арбитража. Вие не може да не знаете, че Германската федерация на средния бизнес отхвърли споразумението точно заради арбитражния механизъм, при който корпорациите ще могат да съдят държавите. А Вие как успокоихте българското общество в тази своя реч, която ще ми предоставите?! Цитирам: „България има свои вътрешни задачи, тоест да реформира българската съдебна система, за да бъдат всички спокойни.” Госпожо Кунева, това се нарича еклектика: когато Вие успокоявате за нещо с друго нещо, което няма нищо общо с първото нещо.
Госпожо Председател, искам да завърша с това, че българското общество е твърде разделено, твърде противопоставено и то не може да излъчи от различните партии корпус от национално отговорни политици, които да защитят българските интереси и да дадат добруване на българския народ. Докато народът не се пребори с този проблем, политическият елит не може да реши тази задача. Днес видяхте какво беше гласуването за „Южен поток”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отклонявате се от темата. Предупреждавам Ви, че ако продължите, ще Ви прекъсна.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Трансатлантическото споразумение не е по-маловажно, госпожо Председател. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не използвайте процедурата, за да бягате от отговорностите, които имате като... (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Системно нарушавате правилника, господин Божинов. Отнемам Ви думата.
Госпожо Кунева, имате възможност за дуплика в рамките на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ще бъда по-кратка. Радвам се, че всъщност май сте чели речта. Аз ще я публикувам на страницата си, така че ще могат всички да го направят.
Господин Божинов, при цялото ми уважение, не сте прав. Аз изрично казах, включително и сега в отговора си, че съм засегнала въпроса с международния арбитраж и е ясно какво поддържа България и какво поддържа Европа.
Не, ние не приемаме това, което предлагат нашите американски партньори, и това го казах ясно. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Това го казах ясно, но аз не мога да не се връщам и Ви казвам на всички Вас, уважаеми народни представители, че аз при всеки повод и при всяка публична изява ще се връщам към въпроса за българската съдебна реформа. Аз използвах, че там има инвеститори, за да мога да кажа, че ние гледаме сериозно – целият Парламент, цялото правителство, гледаме сериозно на българската съдебна реформа.
Господа, аз съвсем скоро ще бъда и във всички парламентарни групи, за да Ви помоля за подкрепа за Стратегията за съдебна реформа. Не пропускам повод да кажа, че ние сме изключително сериозни по този въпрос и когато аз имам 200 души инвеститори пред мен, аз не мога да допусна да не защитя интереса на България, който е за повече инвестиции.
Колкото до това дали ще има, или няма да има споразумение, без тези спорни въпроси да се решат – ще видим, ние сме част от преговорния процес. Искам да Ви уверя, че нямам разногласие с господин Калфин, както и с отношението на цялото правителство по този въпрос. Българската позиция е единна, моля Ви да я запазим такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи, слушаме Ви.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник министър-председатели! Господин Дончев, позволете ми да Ви поздравя с добрата новина за одобрението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и да благодаря на последните двама министри на труда и социалната политика, които са работили над нея.
Знаем, че това са първите програми, господин Дончев, за всяка страна членка, която Европейската комисия одобрява, поради социалното им значение за пазара на труда, и не на последно място – за борбата с бича на младежката безработица.
Имам съвсем конкретен въпрос, който е свързан с един ключов инструмент за заработването на европейските фондове в България за следващия програмен период, а именно Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз в България или така наречения ИСУН. Има ли функционална готовност ИСУН 2020 и, ако не, на какъв етап е разработването й? При проектирането отразени ли са поуките и грешките от ИСУН 2007 - 2014 г.? Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Анастасов. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
За отговор – вицепремиерът Томислав Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз искам да благодаря на колегата за изключително съществения въпрос, той може да мине малко или много за технически, но системата ИСУН или електронният мозък на процесите за управление на европейските пари е всъщност едно от условията да започнем да получаваме възстановяване на плащанията от Европейската комисия. Ние може да извършваме плащания в България, може дори да ползваме авансово, но реинбурсиране на парите се получава, когато имаме функциониращ ИСУН.
Не, ИСУН 2020 не е готов. Той се разработва в момента. Това е лошата новина.
Добрата новина е, че предвид факта, че се разработва в момента, има възможност в самата му функционалност да бъдат отразени всички научени уроци от ИСУН, който беше използван през програмния период 2007 - 2013 г.
Много са детайлите, които ще бъдат променени. Особен акцент тук имат два модула.
На първо място, възможността за електронно подаване на документи – да, тя беше уредена и в стария ИСУН, но тук разчитаме да има съвсем друга функционалност – много по-лесна за нуждите на бенефициентите, и най-вече електронното отчитане. Това минава през пълен анализ на бизнес процесите – това, което извършва бенефициентът като действие, това, което извършва управляващият орган, за да може самата логика на управлението на процесите в електронната система да е съобразена с амбицията правилата да станат по-прости.
Разчитам в средата на следващата година, дано не съм прекомерен оптимист, все пак става дума за софтуер, и то не за стандартен, а такъв, който се разработва съобразно специфичните нужди на клиента, ние да имаме функционираща система.
Пропуснах в изложението си да добавя още един приоритет – към момента имахме едно разминаване, оперативните програми бяха изцяло част от ИСУН, инвестиционни мерки по Програма за развитие на селските райони, както и Рибарската програма бяха с отделни електронни инструменти. Амбицията е поне инвестиционните мерки и на другите два финансови инструмента – Селска програма и Рибарска програма, също да бъдат част от системата ИСУН или най-малко да се подчиняват на абсолютно идентична логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Господин Дончев, благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Позволете ми да не се съглася с една част – ИСУН не се занимава само с верификацията на разходите, това, което е важно наистина за възстановяването им от Европейската комисия, но също и със заседаването на оценителните комисии.
Виждате ли възможност за пускане на схеми по Оперативна програма за развитие на човешките ресурси – тази, която е важна, без заседание на оценителните комисии? Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Имаме грешка, надявам се да не е в комуникацията. Никога не съм твърдял, че ИСУН се занимава с верификацията. Напротив, задължителна част от процеса е всяка стъпка, оценка, сключване на договор, извършване на плащане да бъде отразено в системата. Напомням, че по смисъла и на стария, и на новия регламент неспазването на това изискване може да доведе до спиране на средствата, примерно контролен орган като сертифициращ орган в България има право да спре финансирането по конкретния финансов инструмент. Дали без функциониращ ИСУН 2020 – само да отбележа, защото все пак говорим за отговорността, че липсата на такъв ИСУН към момента не е моя вина – не е пречка за отваряне на схеми, за сключване на договори?
Единственото, което не може да бъде правено без функционираща електронна система, е реинбурсиране, тоест възстановяване на плащания от Европейската комисия. Няма проблем с плащания в страната, не съществува проблем с използване на макар и скромните авансови плащания, които България получава в началото на този програмен период, с което нямаме спор, че колкото по-рано имаме функционираща подобна система, толкова повече ред и яснота ще има в системата за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На ход са колегите от групата на Реформаторския блок.
Заповядайте, господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми Вицепремиери! Моят въпрос е към господин Томислав Дончев. Не знам дали е технически, не знам дали е свързан с общи политики и ако не успеете да ми отговорите, ще го задам писмено до съответното министерство.
Въпросът ми е свързан със сектор „Води” в новия програмен период: докъде стигнахме с процедурите по прединвестиционните проучвания или предпроектните, които се базират на база на генералните планове в областите, които вече би трябвало да са завършени? Не знам даже кой ги готви, сигурно МРРБ.
Каква е готовността и Вашата прогноза за стартирането на процедури по Закона за обществените поръчки и съответно завършването им, въпреки че по нашето законодателство един Господ може да даде прогноза кога биха завършили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марков.
За отговор – господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не знам дали ще мога да дам отговор с необходимата степен на детайлност, но за да започнат инвестициите в сектор „Води”, ползвайки средства от Оперативна програма „Околна среда” за следващия програмен период, трябва да бъдат изпълнени няколко условия.
На първо място, трябва да имаме одобрена Оперативна програма „Околна среда”. Ние я пуснахме преди една седмица за одобрение, все още нямаме такава.
Наред с това има две допълнителни условия, които се поставят от Европейската комисия – инвестициите да са съобразени с регионалната, а не с локалната логика на цялата система за водоснабдяване и канализация, което е част от споменатите от Вас планове. Признавам си, че не мога да Ви заредя с детайлна информация за всяка от услугите, поръчките, защото част от тези дейности са изведени, тоест не се правят от администрацията на министерствата. Съжалявам, колкото и да помня всичко, наистина не мога да си спомня всяка обществена поръчка на каква фаза на изпълнение е.
Вторият въпрос е уточняване на това кой ще бъде инвеститор в сектор „Води”. Аз споменах преди малко. Въпрос, по който, признавам си, все още нямаме съгласие с колегите от Брюксел.
Категоричното настояване на Комисията е бенефициент да бъдат ВиК дружествата поради факта, че огромна част от техническата експертиза е там, един аргумент, с който аз съм съгласен.
Благодарение на факта, че в масовия случай ВиК дружествата покриват много по-голяма водоснабдителна територия, не на ниво община, а в масовия случай на ниво област. Както споменах преди малко, логиката на Европейската комисия е, че тези инвестиции трябва да бъдат мислени и правени в много по-големи мащаби. Аз съм съгласен с тази логика, но тук не може да суспендираме съвсем ангажимента на местните власти по няколко причини: голяма част от експертизата, свързана с управление на проекти, включително доколкото има, а аз твърдя, че има експертиза, свързана с управлението на изключително проблемния сектор „Обществени поръчки”, е там. Тя е по-скоро в местните власти. Затова българската позиция е, че ние трябва да съчетаем експертизата на ВиК дружествата по отношение на мрежата и експертизата на местната власт, свързана с управление на проекти, и да използваме този капацитет заедно през следващия програмен период.
Разбира се, коментирайки темата, няма как да пренебрегнем такъв изключително важен детайл, макар че е детайл, специално правомощията на местните власти по Закона за устройство на територията. Истината е, че без въвличане на местна власт в проект, свързан с рехабилитация на ВиК инфраструктурата, той просто не може да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ (РБ): Аз разбирам от Вашия отговор – Вие непрекъснато споменавате темата кой да бъде бенефициент и абсолютно подкрепям позицията Ви, че това не могат да бъдат тези асоциации, които са неработещи, нито ВиК дружествата. Наистина трябва да остане по същия начин, независимо от недоволството на Еврокомисията от сегашните програмни периоди. В това отношение мислим абсолютно еднакво.
Въпросът, който зададох, беше свързан с опасението ми да не закъснеем и да не би да нямаме пак коректна проектна готовност, когато дойде моментът за одобряването на програмата и реалното усвояване на парите, именно заради този прословут Закон за обществените поръчки, именно защото е много трудно да се направят техническите условия в една такава тежка процедура, каквато са пиповете. Знаете, че работим по английската система – след генерални планове има пипове, които трябва да интегрират и инвестиционното проектиране впоследствие. Не мисля, че е детайл. Мисля, че е нещо много важно и затова молбата ми е този процес да се координира и следи внимателно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Процесът се координира, следи се внимателно и е със степен на най-висока приоритетност. Доколкото ако ние чакаме одобряването на цялата тази каскада документи – тук не говоря само за един документ, има реална опасност инвестициите във водния сектор да се отложат с една или две години – нещо, което ние не искаме да допуснем. Защото има проекти, някои от които дори фазирани от този програмен период в много висока степен на техническа зрялост, за които амбицията е да бъдат започнати догодина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Наред е групата на Патриотичния фронт.
Господин Байрактаров ще зададе въпрос.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер и господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! Моят въпрос ще отправя към двамата вицепремиери, те да преценят кой е по-подготвен по него.
Още не са затихнали проблемите със скандалните заменки, по които България е заплашена от Европейския съюз за налагане на санкция за нерегламентирана държавна помощ. Именно в тази връзка след като министър-председателят Орешарски спира изпълнението на „Южен поток”, няколко седмици по-късно се случва нещо не по-малко скандално. Бившият вече министър на регионалното развитие Десислава Терзиева е подписала на 31 юли 2014 г. Разрешение за строеж № 49 на приемен терминал Паша дере, компресорна станция – Варна, и път, който ще води към нея. Трите обекта са част от проекта „Южен поток”. Разрешението, както сами разбирате, е издадено, след като е спряно всичко по „Южен поток”.
Седмица преди обаче да се издаде това разрешение, бившият земеделски министър Греков подписва договор с компанията „Южен поток – България” АД за покупка на 358 дка държавна земя от горския фонд в околностите на Варна и по-точно в кв. „Аспарухово“, като освен всичко е променен и статутът на тези земи горски фонд. Скандалното е, че земята, за която, така да се каже, вече е дадена възможност за строеж върху нея чрез промяната на статута, е продадена на цена няколко пъти по-ниска от пазарната такава. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за въпроса, изтекоха двете минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Моят въпрос е: ще претърпи ли България за пореден път санкции и вреди за нерегламентирана държавна помощ и как ще подходите за защита на държавния и на обществен интерес, тъй като според оценка загубите за държавата са над 80 млн. лв.? И Ви моля, ако имате възможност, да ни предоставите договора за изграждането на „Южен поток”, ако въобще намерите този договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В тази процедура това няма как да стане, господин Байрактаров – ще го изискате по друг ред.
Слушаме отговора Ви, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, въпросът е свързан с най-актуалната тема от последните два дни – „Южен поток”, която беше обсъждана и в Парламента тази сутрин.
Само да отбележа, че без значение политическото решение – дори някой да е замразил или спрял проекта, това не означава автоматично прекратяване на всички процедури, които текат в съответните министерства. Дори с дата вчера или преди два дни, в редица ведомства текат редица процедури – и в Министерството на културата, и в Министерството на транспорта, и в Министерството на регионалното развитие, и в Министерството на енергетиката. Разбира се, въпрос на изключително сериозна координация и на юридическа експертиза е какво се прави с всички тези процедури. В интерес на истината в повечето случаи министрите, следвайки буквата на закона, нямат друг ход и друго право освен да процедират по документите по начина, по който трябва да се процедира. Без значение е политическата ситуация с проекта. Това е само предисловие.
Признавам, че не познавам конкретния случай, цитиран от Вас. За да бъда категоричен, включително коментирайки от парламентарната трибуна, аз искам да се запозная с конкретни данни и с конкретни документи, които в момента не са пред мен.
Но това, което казвате, звучи действително тревожно и аз поемам ангажимент, на първо място, тези документи, които са налични в администрацията, да Ви бъдат предоставени, както и аз, и колегите да се запознаем с тях, и ако са необходими последващи действия от наша страна, те да бъдат направени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, господин Вицепремиер! Моята реплика е свързана с едно „Благодаря!”, ако направите всичко това. Все пак ще се опитам и да Ви помогна в репликата си, че Патриотичният фронт е завел дело във Върховния административен съд по този казус и чрез него ние сме получили един документ - становище на Министерския съвет по времето на министър-председателя Близнашки, с което категорично се заявява, че общественият и гражданският интерес не е защитен. Аз Ви моля наистина да проверите всички тези неща. Аз също ще Ви пусна писмено въпрос, за да можем да защитим интереса на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дуплика – ще ползвате ли? Не.
Наред е групата на Българския демократичен център. Няма въпрос оттам.
„Атака” – заповядайте!
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Госпожо Председател, колеги! Госпожо Кунева, знаем, през последните години в службите за сигурност и в МВР се изливат милиарди левове. В същото време по брой полицаи на глава от населението България е на осмо място в света. Това не си го измислям аз, това го казва Агенция „Блумбърг”.
През последните години ние виждаме пълен геноцид над българските граждани, главно по селските райони, където цигански банди буквално ограбват, избиват, изнасилват и се гаврят с нашите бащи, баби и дядовци. Всеки ден ставаме свидетели на поредното нагло циганско убийство. Ние от „Атака” дори създадохме една книга, в която описваме всичките брутални убийства на циганската напаст по селата.
Виждаме, че се стигна дотам българските граждани вече да плащат от джоба си, за да се охраняват, за да опазват живота си, докато България е на осмо място в света по брой полицаи. Редица села вече наемат частна охрана, която да ги опазва от циганските набези и убийства.
В тази връзка, госпожо Кунева, искам да Ви попитам в качеството Ви на силов вицепремиер: какви действия ще предприемете, за да се преустанови този фарс – един път, българският гражданин да плаща данъци, които отиват в бюджета, в МВР, и, втори път, да плащат за частна охрана, за да опазят имуществото и живота си? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Тъй като това е първият път, в който аз съм в залата, за да отговарям на Вашите въпроси, първо да Ви благодаря, че ги има; и, второ, да изясня моята роля като вицепремиер.
Винаги ще бъда тук, за да отговарям на въпросите Ви, включително и на тези, свързани с ведомствата, които аз координирам.
Бих искала обаче да дам много ясен знак, че не изземвам ведомствената компетентност на нито един от министрите – нито на министъра на вътрешните работи, нито на министъра на отбраната, нито на министъра на правосъдието, нито на министъра на външните работи, нито на Държавната агенция за бежанците, нито на Държавната агенция за българите в чужбина и така нататък. Тоест, ако видите Закона за МВР, ще видите, че той продължава да е същият.
Разбира се, аз ще подкрепям политически всички усилия и възможности за координация, но нека да Ви кажа, че целият екип на Министерския съвет, включително и министър Вучков, сме готови да отговаряме подробно на Вашите въпроси, както и да дойдем в комисия.
Вие очевидно ми задавате по-общ политически въпрос, предвид на моите координационни функции, и аз така и ще Ви отговоря.
Прав сте, че има несигурност в страната. Аз не бих я оцветила по етнос. Не бих казала, че престъпността има непременно, само и единствено ромски произход.
Разбирам обаче, че сигурността ще бъде все повече и повече въпрос през следващите месеци, включително и проблемите, свързани с бежанците. Надявам се, че в един момент ще мога да получа въпрос или да дойда специално в комисията, за да разговарям за това с Вас.
Казвам го, защото в момента Министерството на вътрешните работи е много силно ангажирано с охраната на границите ни.
А иначе въпросът за сигурността, който обсъждах с министър Вучков, предполага използването на много технически средства, камери, видеонаблюдение, което до известна степен ще намали необходимостта от присъствието на жива сила.
Политически аз подкрепям идеята да има полицай – местен, разпознаваем във всяко населено място, така наречения „общински полицай”, който да има функции, свързани с възлагане на задачи от местната власт.
Смятам, че бихме могли да разговаряме по този въпрос с Вас, с всички парламентаристи, заедно с министъра на вътрешните работи и да намерим най-добрата формула при един наистина рестриктивен бюджет какво можем да направим със съществуващия числен състав на МВР.
Пак казвам, че границите и „Гранична полиция” са част от техните много силни и важни ангажименти в момента.
Предлагам Ви, ако искате, да направим заедно с Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, чийто председател господин Зеленогорски е кмет с голям опит, съвместно заседание и да видим как бихме могли да предложим най-добрия модел за решаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Госпожо Кунева, от думите, които чух от Вас, разбирам, че постът силов вицепремиер е абсолютно ненужен. Всъщност, Вие какво ми казвате – какво трябва да върши МВР, а какво става с Вашия пост на силов вицепремиер? Абсолютно ненужен!
Нека си припомним, че само преди няколко месеца, когато жандармерията бе изпратена в тези села, убийствата и кражбите намаляха драстично. Сега вече жандармерията я няма, изтеглиха я и кражбите и убийствата продължават. Продължават!
Да, държавната граница трябва да бъде пазена от нелегалните пришълци, но няма как да се съглася с Вас, че няма достатъчно полицаи, които да охраняват здравето и живота на българите. Щом няма, назначете такива, ако тези не са Ви достатъчни.
Разбирате ли в какъв абсурд изпадаме?! Говорите за орязан бюджет на Министерството на вътрешните работи. Разбирате ли, че хората в момента са избивани за 5 или 10 лв.?! Всеки ден го виждаме и всеки един от нас вижда това.
Не можем да кажем просто: те пазят границата, а по селата да ги избиват и да ги крадат, в с. Мечка и къде ли още не, да избиват хората.
Като няма пари, излезте от лудостта на неолибералния икономически модел, послушайте ни от „Атака” и нека държавата да се намеси пряко в икономиката. Да се изградят държавни предприятия и държавата да има пари, за да издържа МВР и всичко останало. Просто и елементарно е. (Смях и единични ръкопляскания от парламентарните групи на ГЕРБ и РБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Иди в с. Мечка, защото не си ходил отдавна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Кунева?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Тодоров, едно нещо със сигурност няма да позволя и това е да бъдат подценявани министрите, които аз координирам. Тоест, ако Вие искате да ми кажете, че заради мен функцията на министър на вътрешните работи е излишна, няма да мине.
РЕПЛИКА ОТ „АТАКА”: Ваш е постът.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: По въпроса как да бъдат разпределени средствата, Вие направихте свободни съчинения, при цялото ми уважение към Вашите права.
Там, където има нужда от засилено полицейско присъствие, ще го има.
Аз Ви предложих няколко конкретни стъпки, които Вие, като политици, би трябвало да поемете, ако искате, разбира се. Не виждам нищо лошо да се съберем с комисия, която отговаря за това как се чувстват жителите във всяко едно населено място – Регионалната комисия, мястото в последна сметка е тук, в Парламента, но Вие въобще не пожелахте да го коментирате.
Факт е, че аз предложих да дойда заедно с министъра на вътрешните работи и да изслушам Вашите изказвания на специална комисия, но това също остана без никакви последици.
Тоест, или правим политика през Народното събрание, на което много силно се надявам, и Вие контролирате как изпълнителната власт следва тази политика, или говорим неща, които очевидно няма как да се случат с панацеята – създаване на държавна икономика, която ще изкорени престъпността в страната.
Така че разрешете ми да продължа да Ви възприемам сериозно – Вас лично, както и Вашата парламентарна група, като способни да дадат смислени предложения. Благодаря. (Единични възгласи „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
От групата на АБВ?
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми заместник министър-председатели на Република България, дами и господа народни представители! През последните десет години, откакто България е член на НАТО, в нашата военна политика се наблюдава силно неглижиране на отбранителните способности на страната в националното им измерение и засилване и деформиране на общественото съзнание в посока на колективната система за сигурност.
Моят въпрос към госпожа Кунева е свързан, бих казал, с тревожното състояние на Българската армия днес и по повод на предстоящото приемане на Бюджет 2015.
Разделям питането си на две части според времетраенето.
Първо, в състояние ли е нашето правителство в близките дни да прекрати или да забрани всякакво освобождаване и съкращаване на личен състав от бойните поделения на Българската армия, техните тактически и оперативни щабове, както и да стабилизира социалния статус на военнослужещите по отношение на заплати, пенсиониране и обезпечаване?
Вторият въпрос е свързан с бюджета и предстоящото му приемане на първо четене. В състояние ли е нашето правителство да приеме коефициент от 1,5 от брутния вътрешен продукт за отбрана, при все че нашият президент и неговият министър на отбраната в Нюпорт гарантираха пред съюзниците тези изисквания; както и/или да освободи Министерството на отбраната по отношение на приходната му част, реализирана чрез продажба на движимо и недвижимо имущество, което да влезе в бюджета на Министерството; или да съкратим международните мисии, в това число и в Афганистан, което е неприемливо за съюзниците; както и да свием 55 цели за способностите на България?
Това е въпросът ми – дали нашето правителство мисли в тази посока – да реформираме и да развием бюджета между двете четения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Михов, разбирам Вашите притеснения. Винаги около бюджет е така. Ще имате възможност пряко да участвате в подкрепата на бюджета, който правителството предлага, и предполагам, че Вие ще бъдете много активен в изказванията си по отношение на частта му, свързана с отбраната.
Ние сме подписали споразумение, в което и Вашата парламентарна формация участва, в което не предвиждаме съкращаване на Българската армия. Разбира се, целта е да изпълним всичките си съюзни ангажименти. Надявам се, че ще имаме възможност да го направим. Освен това при обсъжданията на бюджета, а все пак се надяваме изпълнението на приходната част да докаже такова темпо, че където има възможност, да бъде допълнена по-нататък.
Абсолютно споделям с Вас, не просто защото съм координиращ вицепремиер, но наистина вярвам в това – смятам, че Българската армия има своята тежест, важност и изключителен ангажимент тук, на наша територия. Освен това е част от престижа, който България трябва да пази навън. Убедена съм, че ще можем със съвместни усилия да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, дами и господа вицепремиери, дами и господа народни представители! Аз съм удовлетворен от този отговор, защото всъщност тези дни с Вашето изказване и гаранции се затвори думичката „рязане” на живо месо. Но във всички случаи искам да споделя, че тенденциите в Сухопътните войски да губят боеспособност продължават, във Военновъздушните сили да не гарантират военновъздушния суверенитет, а Военноморският ни флот от една сериозна сила в Черно море да се превръща в брегова охрана, са нещо важно. Много добре стартирахме с Вас диалога, за което Ви благодаря, но той да не бъде само от тази трибуна и в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
От името на нечленуващи в парламентарни групи народни представители господин Велизар Енчев е поискал възможността да развие свой въпрос.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, господа министри, дами и господа колеги! Въпросът ми е към госпожа Меглена Кунева в качеството й вицепремиер по координацията на европейските политики.
Уважаема госпожо Кунева, вчера Вие присъствахте на една много важна конференция: „Трансатлантическото споразумение и малкия и средния бизнес” и направихте едно изявление, което според мен се нуждае незабавно от реакция, и то от представителите на малкия и средния бизнес в България, тъй като Трансатлантическото споразумение в сегашния му вид, както го познаваме от отделни документи, които са излезли от Европейската комисия, в сегашния му вид и сегашните му рамки всъщност е насочено срещу малкия и средния бизнес в Европейския съюз, а да не говорим за такива държави като България. Вие заявихте вчера на тази конференция, че България се нуждае от Трансатлантическото споразумение, заради, първо, създаване на нови работни места, и, второ, за да се стимулира икономиката.
По този повод веднага Ви задавам въпроса: знаете ли, а би трябвало да знаете като доскоро еврокомисар на България, че високопоставени представители на Европейския съюз признаха, че Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство ще причини със сигурност нова безработица, тъй като правилата за заетостта ще се уеднаквят с тези в Съединените американски щати, където стандартите за труд и правата на синдикатите са много по ниски. Веднага Ви давам пример – Северноамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА между САЩ, Канада и Мексико в рамките на една година доведе до загуба на един милион работни места, и то в Съединените американски щати.
Второ, все пак най-голяма заплаха от това споразумение в сегашните му рамки, не ако то се редактира, е ударът върху демокрацията и, бих казал, върху синдикалните права, тъй като основна цел на споразумението...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви за въпроса, времето от две минути изтече.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: …е уреждане на спорове между държава и инвеститор, при които инвеститорът ще може да съди държавата. Това също не е в полза на малкия и средния бизнес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Енчев, Благодаря Ви за въпроса.
Аз започнах днешната си среща и отговорите на моите въпроси с търговското споразумение от друг народен представител, така че няма да се връщам подробно. За голямо удоволствие на всички ни това, което Вие повдигате като въпрос – социалната защита и арбитражът, са вече решени въпроси в смисъл, че Европа не е съгласна с тях. Аз изрично го заявих в изказването си, сега го казвам и пред Вас. Не, Европа няма да понижи социалните си стандарти нито по отношение на синдикалните права, нито по отношение на арбитража.
Искам да Ви помоля, уважаеми дами и господа народни представители, да влизате на страницата на Министерския съвет, на Съвета по европейски въпроси. Там се одобряват абсолютно всички позиции, с които страната отива на съвет, включително и съвет, който ще разглежда търговското споразумение. По всяко време, първо, сте поканени и можете да посетите самия Съвет по европейски въпроси и да присъствате на заседанието. И, второ, можете винаги да се информирате. Всеки понеделник от 13,00 ч. е този съвет. Уверявам Ви – нищо от позицията на страната няма да остане, без да има публично огласяване. И Парламентът е естественият, контролиращ изпълнителната власт орган, който може да дава свои предложения и да реагира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Енчев? Няма да ползвате.
Преминаваме към втория кръг от въпроси.
Друг от нечленуващите в парламентарни групи народни представители не виждам в залата, тъй като те имат възможност общо за два въпроса.
От името на ГЕРБ – Румен Иванов.
РУМЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо и господин вицепремиери, моят въпрос е към вицепремиера госпожа Кунева.
Госпожо Кунева, какви мерки ще предприеме правителството, за да убедим останалите страни – членки на Европейския съюз, за приемането на България в Шенгенското пространство? Мисля, че въпросът е от изключително значение и си заслужава да информирате народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, очаквам да бъда редовно питана от Вас какво се случва с Шенген и със съдебната реформа, какво се случва с механизма по верификация и проверка на изпълнението на ангажиментите ни към съдебната система и системата за сигурност. Това точно е координация, защото засяга много повече от едно министерство. Аз обединявам усилията на моите колеги – министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, и в този смисъл на целия кабинет, за да можем да имаме напредък.
Конкретно за Шенген. Най-напред, страната ни има техническа готовност за влизане в Шенген. Правени са между 2009 и 2011 г. сериозни проверки. Непрекъснато са правени такива проверки. Техническата готовност, според тези проверки, е решена, доказана и към нея не би трябвало да се връщаме. Първо.
Второ, Европейската комисия подкрепя влизането на България и Румъния в Шенген.
Трето, Европейският парламент подкрепя влизането на България в Шенген. И Румъния, разбира се.
Пита се тогава: къде е проблемът? Проблемът е в това, че Шенген ще се случи тогава, когато страните членки на Съвета кажат: да.
Има тенденция, ако мога така да кажа, влизането в Шенген да се свързва с положителните доклади, най-общо казано, по правосъдие и вътрешен ред. Това не е връзка, която е правилна. Аз съм се борила на различни нива да не се прави такова обвързване на двете теми, но, за съжаление, това е факт. Миналото правителство на Холандия, например, беше приело специално решение в този смисъл и каза, че в Шенген ще влязат страните, когато имат два последователни положителни доклада, свързани в нашия случай главно със съдебната реформа. Така че въпросите в отделните страни членки по някакъв начин са свързани.
Позицията на България е ясна – че Шенген и Механизмът за сътрудничество не трябва да бъдат обвързани. За нас е много важно да обясним на нашите партньори, че за нас Шенген е икономика. Това означава печат за сигурност за инвеститорите и за инвестициите – и български, не само чужди, които силно са намалели.
В последния си доклад Европейската комисия апелира към държавите членки да се вземе решение в полза на България. Трябва да го използваме всички, целият Парламент. Трябва да сме абсолютно единни в позицията си и какво да правим като критика, за да можем да засилим чувството за спешност и по отношение на съдебната система, и по отношение на всички поети ангажименти. Нека да не препятстваме с критика, без решения, които предлагаме, влизането на България в този толкова, толкова важен инструмент за налагане на сигурност в нашите граници.
Какви са плановете ни? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Госпожо Кунева, имате възможност след това за реплика. Може би там да доразвиете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Добре, само последно изречение.
Две неща трябва да направим – много силна подготовка за мисията, която идва между 10 и 12 декември, и поетапно влизане в границите в Шенген. Аз смятам да се атакува първо влизането през въздушна граница – много е важно. България се държи много добре по отношение на охраната на границите и не трябва да се смущаваме да си го кажем. Можем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Всъщност репликата е за господин Иванов.
Заповядайте.
РУМЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер, за отговора, който дадохте.
Можех и да не вземам реплика, но го правя, понеже Ви остана недовършено изказването. Моята и на колегите от нашата парламентарна група молба е да упражнявате своите координиращи функции. Затова и към Вас е зададен въпросът, а не към отделните министри, понеже Вашите функции на вицепремиер са именно координиращи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Имате възможност за дуплика, да доразвиете въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Въпросът е, че за Шенген съм готова да говоря в подробности.
В много добра координация сме с министъра на вътрешните работи. Имаме чудесна практика по системите „Визи” и ШИС „Сирене”. Това са системи, които дават гаранция, че България ще изпълни ангажиментите си вътре, в Шенген.
Нека да Ви кажа кои държави са резервирани. Според мен, всички Вие имате достатъчно много контакти, включително и Групите за приятелство, и Ви моля да бъдете посланици на добра воля, за да обясните, че България ще спечели от влизането в Шенген. А печели ли България, имаме възможност да кажем, че печели още една страна в Европейския съюз и Европейският съюз като цяло. Страните, които имат резерви, са Франция, Германия, Белгия, Финландия и Холандия. Те изтъкват аргументи, подчертавам, свързани с Механизма за сътрудничество и оценка, тоест в частта „Съдебна реформа”.
От тук е и моята втора молба – да направим всичко възможно да придвижим въпроса с приемането от Парламента. За мен това би било много голяма гаранция за сигурност на реформата в съдебната система. Дали цялостно, дали нещо като сбор от най-важните аргументи на системата, но аз ще искам да направим това с Ваша помощ до края на годината. Това ще даде много силен тласък на процеса. Никой не печели, ако България стои извън Шенген и с недобра оценка за Механизма за сътрудничество и верификация, които са изключително важни за нас.
Само да Ви кажа, че в петък ще имам среща с първия заместник-председател на Европейската комисия господин Тимерман, който вече отговаря за Механизма. Ще има и Съвет по правосъдие и вътрешен ред в четвъртък и в петък, където и двамата министри – господин Иванов и господин Вучков, ще защитават интересите на България в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Кунева.
Втори въпрос от Парламентарната група на „БСП лява България”.
Заповядайте, имате две минути.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос е към силовия вицепремиер госпожа Кунева.
Предполагам, че Вие не сте сред алхимиците на тази амалгама – четворната коалиция, която управлява, но така или иначе като функция на силов вицепремиер въпросът ми към Вас е по отношение на сега действащия Закон за МВР. Вие, предполагам, че сте се запознали и с предложението, което е внесено в Народното събрание за промени в закона, въпреки че е внесено от народни представители. Съгласно действащия закон, чл. 63 от Закона за МВР – дейността на полицейските органи по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред може да се подпомага от извънщатни сътрудници. Разработена е и Наредбата за изискванията към извънщатните сътрудници на МВР, редът за вписването им, техните функции, редът за координация и ръководство на дейността им.
От предходния кабинет на Пламен Орешарски стартира и Програма „Сигурност”. Вече е във възможностите на структурите на Министерството на вътрешните работи да използват извънщатни сътрудници в обем от 5 хил. души и те са част от взаимодействието с гражданското общество.
Госпожо вицепремиер, какво е Вашето мнение и отношение по въпроса за използването на такива сили, които най-вече са по отношение противодействие на битовата престъпност? Знаете, били сте свидетели, че в кабинета „Пламен Орешарски” се предприеха действия. Първо, разработване на Интерактивна карта с общините и населените места с концентрация на битова престъпност, след това имаше и акция, заедно със специализираните полицейски сили, или по-широко познатата Жандармерия, която да респектира и да се намалят, и се намалиха, посегателствата върху личното имущество на българските граждани. Какво е Вашето виждане занапред в рамките на този кабинет, във функциите Ви на вицепремиер, по отношение на работата за противодействие на престъпността, която касае всеки български гражданин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Янков.
Госпожо Вицепремиер, имате три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Янков, като координиращ вицепремиер ще Ви кажа, че за мен силата винаги е на страната на консенсуса, на страната на съединяването на гражданите, а не на тяхното разделяне. Затова на пръв прочит идеята, която Вие споделяте, ми се струва разумна.
Няма как обаче, без да съм взела мнението, именно защото уважавам координацията, на професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи, което засега нямам честта да оглавя, и смятам, че министърът си върши прекрасно работата, няма да го замествам във функциите му. В момента, в който разбера неговото мнение като професионалист в тази област, и аз му кажа моето предвид и на Вашите аргументи, ще мога да Ви дам точен отговор какво е отношението ни към този въпрос, дали ще можем да продължим тази програма.
Пак Ви казвам, не бягам от отговора. На мен всяка форма на сътрудничество и консенсус с обществото ми харесва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Реплика ще имате ли, господин Янков?
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): От така получения отговор на мен ми се ще да Ви предложа следващия път, когато идвате на такова изслушване, предварително да Ви зададем въпросите, защото няма никаква конкретика.
Госпожо Вицепремиер, консенсус с престъпността не може
да има!
Това, което господин Вучков сподели и от парламентарната трибуна, е, че той не вижда полза от тези извънщатни сътрудници. На Вас като силов вицепремиер Ви казвам, че този модел на работа все пак е довел до намаляване на битовата престъпност. Проверете данните! Функциите на тези групи се координират и задачите им се дават от Министерството на вътрешните работи. Проверете и това! Вие като силов вицепремиер трябва да имате мнение, включително и за работата с гражданското общество, и за работата на полицейските сили, за да бъде и Вашата работа полезна за обществото, полезна за хората. Повярвайте, това с битовата престъпност е много, много сериозен бич за всяко българско домакинство.
И не са само телевизионните предавания, които всички сме гледали, вижте статистиката, вижте числата, влезте, в което и да е населено място и ще разберете, че това е основното, което се иска от хората – намаляване на битовата престъпност, намаляване на посегателствата върху личното имущество. Това е, което касае всеки български гражданин. Всичко друго, което предприемете, ще го оценяват също, но ако искате да бъдете запомнени, продължете работата на предходното правителство, на предходното професионално управление, ръководство на МВР, за да има някакъв ефект и от Вашето управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Янков, учтиво настояване и учтива поправка. Говоря за консенсус не с престъпността, както можете да си представите, а за консенсус за борбата срещу нея. Много държа да бъда абсолютно ясна от тази трибуна от уважение към Вас и към Вашия труд, за да стигнете до този въпрос, а и защото не е хубаво в пленарната зала да се прави какъвто и да било намек, че има някакъв консенсус за това как да възпираме борбата с престъпността.
Много Ви моля, енергично възразявам, да се четат думите ми по начина, по който ги казах: консенсус за борбата срещу престъпността. Ще Ви го повтарям всеки път, докато всички го запомнят.
Иначе, след като Вие сте задали въпрос, за който аз съм абсолютно известена, към министър Вучков, самият факт, че го задавате отново към мен, означава, че Вие имате известна надежда нещата да се променят. А искам да поддържам Вашата надежда и ще продължа разговорите си с министър Вучков, докато и двамата стигнем до съгласие. Да, наистина ще слушам с голямо внимание професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи. Но аз разбирам Вашата логика и бих искала да я подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Вицепремиер.
Преминаваме към следващ въпрос от Парламентарната група на ДПС. Не виждам да има желаещи.
Следва въпрос от Реформаторския блок.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Вицепремиер! Въпросът ми е към госпожа Кунева и касае механизмът за сътрудничество и проверка, чийто доклад очакваме в началото на следващата година. Вече за никой не е тайна, че той ще бъде крайно негативен заради лошото управление на сектор „Сигурност” и заради липсата на реформи, които допусна правителството, подкрепяно от БСП и ДПС – правителството на Орешарски.
Въпросът ми към Вас, госпожо Кунева, е следният: миналата седмица и Вие присъствахте на изслушването – публичното представяне на Стратегията за реформи в съдебната власт, което беше направено от Висшия съдебен съвет, на което присъстваха и колеги народни представители, и представители на съдебната власт, и представители на всички власти. Там се чу много добра идея от неправителствения сектор – трите власти да обединят усилията си и да излязат с общ програмен документ, който подкрепя основните реформи от тази актуализирана стратегия, и да се демонстрира обща воля за тяхното провеждане.
Въпросът ми към Вас е: считате ли, че е възможно в оставащите малко дни до края на годината Министерският съвет да подеме тази инициатива – на база на Стратегията да подготви програмен документ, който да бъде предложен на Висшия съдебен съвет и на Народното събрание, и заявената политическа воля да бъде обективирана в него, и трите власти да излязат с общ програмен документ за реформи и за подобряване работата на съдебната власт?
Мисля, че това, от една страна, ще бъде полезно по отношение на Механизма за сътрудничество и проверка, и доклада, който очакваме. Тоест Брюксел ще оцени тази обща воля, която, между другото, се е случвала само веднъж в най-новата история на България – след управлението или около управлението на кабинета Жан Виденов, при сходна тежка икономическа ситуация, забавени и забатачени реформи.
Това е моят въпрос: би ли поел Министерският съвет такава инициатива и евентуално такъв програмен документ да стане факт до края на годината? Считате ли, че това е възможно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Заповядайте, въпросът е отново към Вас.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Много благодаря, господин Славов.
Не съм изненадана, че има въпрос за съдебната реформа, и то специално от Вас. Много Ви благодаря, че следите.
Искам да кажа, че такова поразително единомислие за българската политика имаше по време на преговорите и аз много му се радвах. Защото, независимо какви въпроси е имало, ние всички бяхме обединени около това с много декларации от страна на Парламента, включително и по отношение на съдебната система. За първи път и май за последен се случи тогава, по време на преговорите – да работим всички в една посока. Всъщност ние и затова успяхме.
Искам да Ви помоля това чувство на оптимизъм, което може да се породи само ако работиш, да се върне в ежедневието ни, да се върне тук, да се върне в изпълнителната власт, в съдебната по същия начин. Много се надявам, че то ще бъде уловено и от медиите, защото наистина е важна атмосферата.
Да, моят кратък отговор на Вашия въпрос е – да. Разбира се, Висшият съдебен съвет независимо ще реши какво да направи, но аз смятам, че това единство, за което говорим, минава през дълбоко разбиране на всички видове власти.
Много съм окуражена, че на форума, за който Вие говорихте, ние получихме еднозначна подкрепа по голяма част от Стратегията от страна на главния прокурор. Мисля, че това е много сериозна крачка в правилната посока. Ако успеем до края на годината, ще видим с Вас какъв ще бъде форматът – дали цялата Стратегия ще имате време да я прегледате и одобрите, или нейните най-важни части – ще Ви предложим, защо не и в предварителни консултации през Вас. Това ще бъде много важно.
Министерският съвет надявам се следващата седмица ще приеме проекта. Много бих искала той да бъде с разписани мерки и срокове и ако Парламентът направи тази важна крачка напред – тя е също толкова важна, колкото приемането на бюджета – уверявам Ви, и приеме Стратегията, аз Ви гарантирам, че ще успея да направя така, че в доклада, който ще излезе през втората половина на януари, Вашата работа да бъде отчетена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Вицепремиер.
Реплика – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател. Колеги, действително подобна политическа воля и подобно намерение от страна и на трите власти отдавна не е имало. Аз се радвам, че госпожа Кунева също обръща внимание на факта, че сама по себе си една стратегия за реформи, изготвена от Министерския съвет и приета от него, колкото и да е добра, ангажира само Министерския съвет. Намерението, което беше изразено на този форум миналата седмица от представители и на съдебната власт, а и на законодателната – подобен проектодокумент да бъде подкрепен и от тях, наистина демонстрира много силна обща политическа воля, която съм убеден, че ще бъде оценена от партньорите ни в Брюксел. Вероятно и докладът няма да бъде толкова ужасяващ, колкото се опасяваме.
Другото важно нещо на такъв общ програмен документ е, че когато наистина дойдат трудните дни на реформите, а такива не се съмнявайте, че ще има, и когато наистина трябва да се убеждаваме, че трябва да се продължи напред и тези реформи са неизбежни и необходими, именно тогава ще можем да се връщаме към него, да виждаме какво сме записали и да не позволяваме да има отмятане от поетите ангажименти към българските граждани за подобряване работата на съдебната система, да стане достъпна, да стане независима от политически натиск, да стане справедлива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Госпожо Вицепремиер, имате възможност за дуплика. Не искате. Благодаря.
Преминаваме със следващата парламентарна група – Патриотичния фронт.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа! Мога само да изразя своето съжаление, че народното представителство в наше лице – народните представители, изразява такова отношение към двама възлови вицепремиери, които са си изоставили работата и са дошли при нас, за да им задаваме въпроси.
Смятам, че проблемите, които имаме в тяхната сфера, са проблеми на цялото общество.
Моят въпрос е ориентиран към вицепремиера господин Дончев и е свързан с това, че България е с ужасно усвояване на средствата по европейските фондове. По изплатени средства от европейските фондове ние сме само пред Румъния и Италия. За сведение, уважаеми колеги народни представители, имаме средно около три пъти по-малко еврофондове на глава от населението спрямо прибалтийските губернии, които станаха независими преди няколко години. Въпреки че имаме три пъти по-малко средства, ние сме предпоследни в усвояването им.
Според мен, въпросът за това, че не се усвояват парите, е системен. Той не се дължи на това, че това правителство – примерно на тройната коалиция, виждам тук десетина-петнадесет души да присъстват, усвои за всичките две години и половина от управлението си по-малко от 1% от средствата по европейските фондове. Не е и това, че след това се смениха няколко преговорни екипа, които договаряха новия програмен период. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Въпросът ми е: защо, господин Дончев, не успяхте да внесете Закон за еврофондовете? Защо след това, като го внесохте, госпожа Зинаида Златанова твърдо отказа да разгледа този закон първо в комисията на Народното събрание и изобщо какво опасно има в този Закон за еврофондовете? Смятам, че там е заровено кучето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Петров. Превишавате времето с 45 секунди.
Слушаме Ви, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров, въпросът, който повдигате, е изключително съществен, доколкото един нормативен акт, нарочен закон, който да управлява системата на еврофондовете, би решил няколко проблема.
На първо място, би въвел тотална дисциплина, свързана със спазване на всякакви срокове. Когато те са уредени в закон, всяка администрация е длъжна да ги спазва.
На второ място, той би и гарантирал една устойчивост на цялата система и гаранция, че няма да бъде жертва, примерно, на политически експерименти.
На трето място, един закон има една друга важна функция. Към момента цялата система за управление на европейските пари е небалансирана. Силата на управляващия орган, на този, който разпределя средствата, е безгранична. Правата на този, който е бенефициент – община, неправителствена организация или фирма, не са гарантирани. Законът трябваше да въведе една система за балансиране на тези права и най-вече възможност за всеки, който счита, че правата му не са спазени, да има възможност да обжалва. Одобрение – неодобрение на проект, верифициран – неверифициран разход, включително и финансова корекция.
Не мога да отговоря защо този закон, който е много зрял, като текст не е бил сред приоритетите на предишното правителство. Това, което искам да кажа, е, че след финални редакции имам намерение в началото на следващата година да представя текст на Народното събрание.
Има нещо друго. Законът не е панацея, той няма да реши всички проблеми. Много рядко един закон може да реши абсолютно всички проблеми. Това, което трябва да правим, е да не повтаряме стари грешки, защото на всеки му се случва да греши, но само глупавите хора си повтарят грешките. Преди малко говорихме, че трябва да започнем програмния период колкото може по-скоро. Имаме една пропусната година, надявам се следващата да не бъде пропусната. Всички трябва да пазим – и общини, и неправителствени организации, не само правата, трябва да пазим интереса им. До голяма степен след това, което се случи последната година, особено по Оперативна програма „Околна среда”, някои от тях са трайно демотивирани да участват и да изпълняват проекти. Нека да обърна внимание, че без техните усилия ние нямаме реални инвестиции на място и на терен.
Една последна корекция, ако позволите. България безспорно не е шампион, но наред с това не е редно непрекъснато да си самоповтаряме колко сме зле. При среден темп на плащания около 65% към края на лятото на тази година, средният темп на плащанията сред държавите членки е 65%, България има около 57 или 58. Страните шампиони, така да ги наречем, с най-екстремно високи плащания – някои от Прибалтийските републики, достигат до около 80 %. Така че в добри години България е била не само преди Румъния, не само преди Чехия, включително преди Италия, разбира се, преди новите държави членки като Хърватска. В никакъв случай не сме двойкаджията, но аз искам да бъдем отличникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Реплика.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Господин Дончев, смятам, че свършихте много работа, но бяхте един сам воин през тези две години и половина, през които бяхте министър на еврофондовете. Бяхте в подценена позиция. Сега се надявам, че няма да ходите да се молите, а ще викате при себе си министрите.
Аз искам обаче, ако е възможно...
Имам ли право на допълнително запитване? (Обръща се към председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност на реплика, а под формата на реплика можете да зададете допълнителен въпрос.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Как ще функционира Комисията по еврофондовете? Повярвайте ми, че от Патриотичния фронт няма да бъдат само двамата представители, а ще бъдат няколко души, които ще работим много активно в тази посока. Как тя ще комуникира с тези отново раздробени, управляващи, сертифициращи, мониторингови комитети и така нататък, които са пръснати по министерства, след като Вие като вицепремиер ги наблюдавате? Какъв смятате да бъде механизмът, по който да работим, защото той ще възникне? Още днес след обяд ще бъде обсъждан, при първото събиране на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря за добрите думи. Обръщам внимание, че във въпроса имаше един намек за неслучилата се реформа отпреди няколко години, когато беше предложено, подобно на модела, който следват някои от балтийските републики и най-вече Естония, системата на национално ниво да бъде много по-централизирана. За съжаление, тази реформа не се реализира. Според мен, в рамките на този програмен период е несериозно да започваме с една подобна реформа точно сега. Тя би забавила и без това забавения старт. Тя може да бъде мислена като перспектива след 2020 г. Нямам правомощия да определям как да работи Комисията за еврофондовете.
Това, което мога да гарантирам както аз, така и всички ръководители на управляващи органи – те не са чак толкова много, те са седем, така и представителите на контролните институции – на база на добрите практики от предходните години, в зависимост от темата, върху която се фокусира комисията, обикновено като практика това е отделна оперативна програма, финансов инструмент, някой от билатералните инструменти, се прави изслушване.
Това, което мога да гарантирам, е, че отговорните лица и от политиците, и от експертите от изпълнителната власт ще бъдат на линия и не само ще предоставят цялата информация, но и активно ще дебатират с народните представители от тази комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дончев.
От името на групата на Български демократичен център господин Хайтов ще постави въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми колеги, моят въпрос е кратък. Считам обаче, че е и достатъчно ясен, още повече за Вас, изхождайки от факта, че вече сте били на подобни позиции. Ако не се лъжа, госпожа Кунева – в правителството на тройната коалиция, господин Дончев – преди това, но по същество моят въпрос е следният:
Каква е общата политика на правителството за икономическо съживяване на Северозападна България?
Какви инвестиции предвиждате в инфраструктурни обекти, в разкриване на нови работни места и привличане на инвеститори в областите Видин, Монтана и във Врачанска област?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И в Плевен.
Господин Дончев, слушаме Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изключително съществен въпрос, наред с всички останали проблеми, които България има и в сферата на икономиката, и в сферата на демографията – имаме един проблем, който бих поставил в най-лошия случай на трето място – това е нивото на междурегионалните различия. Ние, разбира се, можем да разсъждаваме и от гледна точка на покритост с пътна инфраструктура, от гледна точка на доходите, но най-впечатляващите или обезпокоителни са разликите, ако обърнете внимание, на брутния вътрешен продукт на глава от населението. Ако сравните примерно това, което имаме за София, което е близо до 24 хил. лв. на глава от населението за един човек, и го сравните с това, което имаме в някои области, например Видин, ще установите, че има разлика шест пъти. Шест пъти! Не с 6%, не със 60, а шест пъти, което е абсолютно недопустимо в една модерна държава, още повече държава – членка на Европейския съюз.
Времето, с което разполагам, е твърде кратко, за да опиша всички мерки, които трябва да бъдат взети. Безспорно няма как да изчерпим разговора, свързан с публичната инфраструктура, но може да започнем с това. Използвайки ресурса, който имаме в Оперативна програма „Транспорт“ за транспортна инфраструктура, но използвайки и други финансови инструменти, включително и фонда „Свързана Европа”, правителството ще положи всички усилия за развитие на коридор № 4 в частта София – Видин и като пътна, и като железопътна връзка. Предвид факта, че все още нямаме одобрена програма „Транспорт” и фондът „Свързана Европа” заработва едва в момента, ми простете степента на условност, с която коментирам нашите намерения. Но, разбира се, първата и в никакъв случай последна стъпка са инвестициите в транспортната инфраструктура.
На второ място, като допълнение към финансовите инструменти, които предоставят целенасочена подкрепа на общините, тоест Оперативна програма „Околна среда“, са бъдещата оперативна програма „Региони в растеж“ и бъдещата Програма за развитие на селските райони. Поучени от грешките от стария програмен период, ние изцяло залагаме на неконкуренция между общините при разпределяне на финансирането. Един от дефектите, заради който пострада Северозападът поради относително по-ниския капацитет на местните власти там, е свързан с това, че относително малък дял от финансирането се фокусира в общините от този регион. Един от уроците, който сме научили, е да избягаме от конкурентния подход, тоест да пускаме общините да се състезават, а на базата предефинираните проекти, за които може би сте чували, най-вече по бъдещата Оперативна програма „Региони в растеж“, се надявам да получат този дял от цялото финансиране, което съответства на нуждите им.
Не на последно място разговорът, без да е изчерпан, не може да не включва и една по-висока степен на икономическа самостоятелност на местните власти, позволявайки да провеждат самостоятелна икономическа политика. Ако имам възможност в рамките на дупликата ще мога да бъда по-конкретен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Заместник министър-председател, давам си сметка, че в рамките на тази процедура няма фактическа възможност да бъдете по-точен и по-конкретен. Но искам да Ви уверя, че ще бъда максимално настоятелен инвестиции в този регион да се случват, защото наистина, без да изпадам в хипотеза на противопоставяне на определени региони на страната ни – от това никой няма нужда, никой не се съмнява в тази зала, че наистина трябва да подходите максимално отговорно по отношение на инвестициите в Северозападна България. Очаквам в процедурата „дуплика“ да доразвиете Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Има думата господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Безспорен е фактът, че Северозападът страда от комплексни проблеми. Те са свързани не само с икономическото състояние, които коментирах. Наблюдава се влошаване на възрастовата структура на населението, което само по себе си е и социален, в същото време и икономически проблем. За съжаление вместо да имаме благоприятно въздействие от близостта на столицата, от факта, че това е граница, и то вътрешна граница на Европейския съюз – специално с Румъния, за съжаление имаме и натрупване на негативни фактори, което е една сложна тема за коментар, дори специално за експертите в сферата на регионалното развитие.
Но има един такъв основен принцип в регионалистиката по повод на коментара Ви, че трябва да се обръща внимание на Северозапада. Разбира се, че трябва. Но не само на Северозапада, включително и на други региони, които са подложени на критичен риск – примерно района около Странджа, без да противопоставям единия на другия. Основният принцип в регионалистиката е, че не може да си богат и да имаш бедни съседи. Тоест, трябва да се опитаме разликите между всички региони на България да са колкото се може по-малки.
И две думи за това, което споменах преди малко. Още на ниво управленска програма, подготвена през лятото на тази година, беше предвидено една малко по-голяма икономическа самостоятелност на общините не само по отношение на приходите от местни данъци и такси, но възможност те да имат, образно казано, дял от някои от националните данъци – дали корпоративен данък или друг, е отделна тема за коментар. Но именно чрез един подобен инструмент, в зависимост от икономическата конюнктура, поддържайки по-ниска или по-висока данъчна ставка, специално общините, в които има малък обем инвестиции, в които заетостта е малка, биха могли да поддържат една по-атрактивна данъчна среда и като един от инструментите за привличане на повече инвестиции. Убеден съм, че това е тема, за която ще се говори много през 2015 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от Парламентарната група на „Атака“.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Дончев, въпросът ми е насочен към Вас, а именно с оглед на това, че в скоро време ще предстои изплащане на сметките по електроенергията и уповавайки се, изхождайки от един доклад на Световната банка за състоянието на енергетиката от март 2013 г., както и взимайки предвид дейността, която направи ДКЕВР тази година, изпращайки две жалби до Европейската комисия с оглед на това дали е нерегламентирана държавна помощ и мариците, така наречените американски марици или „Контур глобал Марица-изток 3“ структури и „AES Марица-изток 1”, както и ВЕИ сектора, Ви питам: каква ще бъде политиката на правителството в сектор „Енергетика“ и кога най-накрая ще прекратите договорите именно с тези предприятия, тъй като е ясно за всички, че това ще доведе до понижаване на цената на крайния потребител и ще бъде благоприятно за всички ни? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Поддържането на поносими за българското население и бизнес цени на електроенергията е един от приоритетите на това правителство, отбелязвайки, разбира се, че ценообразуването в тази сфера все още се извършва от независимия регулатор, а не от правителството.
По повод въпроса Ви каква е политиката в сферата на енергетиката, добре знаете, че сигурно няколко часа не биха стигнали да коментирам всички нюанси на този въпрос. Само да отбележа, че като дългосрочно намерение, водени от промените и като политики, и като нормативна база на европейско ниво, целим пълна либерализация на пазара на електроенергия и възможност малките фирми и гражданите да могат да избират между различни доставчици на електроенергия с надеждата това да доведе до по-отговорно отношение на всички оператори в този сектор – и доставчици, поддоставчици и така нататък.
Пряко на въпроса Ви: дали е разглеждано прекратяване на договорите – не бих казал. Дали съществува опция или възможност за предоговаряне на условията и най-вече на цената, на която се купува електричеството – считам, че да. Категорично искам да напомня, че всяко действие, водено от добрите намерения за защита националния интерес, включително и интереса на българските граждани, все пак трябва да бъде съобразявано с наличните правни възможности. И на мен много не ми се иска водени от едно по същество благородно намерение утре да се окажем в една ситуация, където за това добро намерение ще платим двойно и тройно. Тези, които разбират малко повече от търговско право, знаят какво имам предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Дончев, все пак мисля, че „да” не е точен отговор – „да” или „не”, тоест ще намалите ли цената на електроенергията или не – тъй като ние от Партия „Атака” винаги сме обявявали, казвали сме и тука Ви показваме един от начините.
Колкото до правната рамка – смятам, че специално за правната рамка е запитана и Европейската комисия. Доколкото ми е известно, не знам дали на Вас Ви е ясно, там се разменят и редица въпросници в тази насока.
Другото, което е: от ДКЕВР има изявление на председателката от 5 ноември 2014 г., че въпросът за цената на електроенергията е вследствие на действията на правителството и какви мерки ще предприеме правителството. Питам Ви за това – не да връщате топката към ДКЕВР. Ако ще си подхвърляте топката едни-други, но накрая няма да разбереме…
Другото, което е, че тези дългосрочни договори, по които се изкупува в момента електроенергията, са изключително в ущърб на цялото общество. Проблемът с енергетиката и дефицитът в системата на енергетиката идва именно от тях. Това е констатирано и от Световната банка, която Вие – хубаво, уважавате, както и от Европейската комисия в частта „нелоялни практики” или тоест държавна дотация към енергетиката. Това нещо, за да прекратим да го плащаме, моля Ви съвсем сериозно, и от Партия „Атака” Ви молим, като правителство да спрете едни 5 млрд. 400 милиона по дългосрочните договори, които плаща в момента обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: С част от изказването Ви съм съвсем съгласен, че в енергетиката има множество неизгодни договори. Те не се заключават впрочем само с ВЕИ производителите, не се заключават само с цитираните от Вас централи. Данните показват, че във всякакъв вид производители имаме нелоялни практики и неизгодни договори.
Като амбиция на правителството за редуциране на дефицитите в системата ние имаме амбицията да бъде направено с уговорката, че е за последен път, но този път с един по-детайлен преглед на цялото състояние на енергетиката не само като енергийни, а и като парични потоци. Надявам се с това голяма част от подобни практики да излязат наяве. Разбира се, резултатите от този детайлен преглед ще бъдат достояние на Народното събрание.
Искам да Ви уверя, че правителството има цялата воля, съобразно правомощията му, подобни практики да бъдат прекратени и където има неизгодни договори – да бъдат прекратени, или условията предоговорени в зависимост от формалните възможности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Остана да чуем въпрос от Парламентарната група на АБВ.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители.
Господин Дончев, в началото на тази година стартира новият програмен период 2014 – 2020. Приоритетите на новите оперативни програми бяха определени в съответствие с целите на Стратегията „Европа 2020”. За голямо съжаление обаче през 2014 г. нито една оперативна програма не обяви схеми за набиране на проектни предложения, което постави цялата 2014-а да бъде нулева година. Това предизвиква сериозни и негативни тенденции пред общините и българския бизнес.
В края на 2014 г. Европейската комисия одобри Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и реално първите схеми за набиране на проектни предложения там биха стартирали в началото на 2015 г. Знаем, че пътят на един проект не е къс и е необходимо много технологично време от набиране на проектните предложения до подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ.
Във връзка с това въпросът ми към Вас касае следното: кои са оперативните програми, които ще стартират във възможно най-къси срокове през 2015 г., и достатъчно подготвена ли е българската администрация, за да обработи бързо документите на българските бенефициенти, за да има обслужване в законоустановените срокове? Има ли опасност 2015 г. отново да бъде с ниска степен на усвояемост по отношение на евросредствата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност да отговорите, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За мен е изключителна чест и удоволствие да си общувам с Народното събрание, но обръщам внимание, че на почти същия въпрос отговорих в началото.
Предоставяйки за втори път информация, към момента българското правителство е извършило всички довършителни действия и е одобрило всички оперативни програми заедно с Програмата „Добро управление”, която беше одобрена от Министерския съвет днес. Всички те пускат в системата SECI, тоест Европейската комисия вече разполага с тях. Надявам се колкото може по-скоро, а за това се полагат и ще бъдат положени усилия, те да бъдат одобрени. Коментирах преди малко, че дори и във вариант – закъсняло одобрение на някоя оперативна програма, ние сме готови да стартираме авансово схема за сметка на националния бюджет, взаимообразно, в първата половина на 2015 г.
Пряко и конкретно, отговаряйки на въпросите Ви: има ли опасност 2015-а да е нулева? Не, няма такава опасност.
Кои оперативни програми ще стартират 2015 г.? Отговорът е: всички.
Администрацията подготвена ли е? Тя е по-подготвена, откогато и да било. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Иванов.
Няма да ползвате.
Независим, нечленуващ в парламентарна група народен представител? Нямат заявка.
С това приключваме контрола за днес.
Благодаря за участието на вицепремиерите госпожа Кунева и господин Дончев.
Времето за пленарното заседание изтече.
Утре, редовно пленарно заседание с начален час – 9,00 ч. Продължаваме с второто четене на Законопроекта за ДДС.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,01 ч.)





Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Иван Иванов



Секретари:
Георги Търновалийски

Калина Балабанова