Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Александър Ненков и Иван Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, както Ви е известно, днешното извънредно заседание е с две точки в програмата си:
1. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г.
Преди това – едно съобщение.
Във вчерашния ден със заявление с вх. № 454-00-656 от 8 декември 2014 г., с нарочно заявление господин Славчо Пенчев Бинев, председател на Комисията по културата и медиите е заявил, че на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, подава по лични причини оставка и желае да бъде освободен като председател и член на Комисията по културата и медиите.

Процедура – по т. 1 сме:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2015 г.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 46, ал. 2 правя процедурно предложение за допускане в залата на д-р Румяна Тодорова – управител на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Ганка Аврамова – директор на дирекция „Бюджет“ в Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 165 народни представители: за 163, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Попов – процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Първо, надявам се, че министърът вече е в коридора и чака да влезе, затова и правя процедурно предложение днешното пленарно заседание да се излъчва пряко по БНТ и по БНР. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно процедурно?
Господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Правя обратно процедурно предложение – да не превръщаме Българската национална телевизия в парламентарен канал.
Мисля, че през вчерашния ден зрителите достатъчно се нагледаха на безсмислени политически изказвания. Да не даваме възможност и трибуна на хора, които искат да се изявят с единствената цел – популизъм, затова правя обратно процедурно предложение да не се излъчва пряко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение от господин Филип Попов за пряко излъчване от Националната телевизия и Националното радио на дебатите по програмата от днешния ден.
Гласували 174 народни представители: за 60, против 51, въздържали се 63.
Предложението не е прието. (Шум и реплики от ляво.)
Не успяхте да гласувате ли, господин Попов?
Заповядайте – прегласуване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля за процедура по прегласуване. Колегите отзад не успяха да упражнят правото си и да гласуват. (Шум и реплики от дясно.)
А и не виждам какво се страхувате. Защо се криете? Защо е безсмислен този дебат? (Силен шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕР, от място): Стига! Излизате извън процедурата!
ФИЛИП ПОПОВ: Нима е безсмислено приемането на бюджета? Та това е основният законопроект, основните закони за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Излизате от процедурата, господин Попов! Благодаря Ви.
ФИЛИП ПОПОВ: Моля Ви, недейте да се криете от обществото, от българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, призивът Ви е чут, господин Попов!
ФИЛИП ПОПОВ: Знам, че това е Ноевият ковчег на управляващите, но ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Попов, ще Ви отнема думата! Отклонявате се от процедурата. (Народният представител Филип Попов говори на изключени микрофони.)
Поставям на прегласуване предложението за пряко излъчване по Националното радио и Националната телевизия на днешното пленарно заседание.
Гласували 178 народни представители: за 62, против 64, въздържали се 52.
Предложението не е прието. (Шум, реплики и провиквания от БСП ЛБ.)
Господин Ерменков, искате да споделите нещо с народните представители ли? Заповядайте! (Шум и реплики.)
Доклад на Комисията по бюджет и финанси, но преди това – изявление от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа! В продължение на само няколко дни станахме свидетели на два антидемократични акта, които според Движението за права и свободи са укорими не само заради съдържанието си, а заради това, че са извършени от хора, които са представители на политически партии, с амбициите да са съвременни демократични партии.
На 7 декември 2014 г. в интернет пространството, а после в ефира на телевизионно предаване господин министърът на здравеопазването каза: „Има два нови случая на нападение и побой над лекари. До тук с приказките за това кой какви права имал. Ако някой е избрал да живее като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. От утре екипи на Спешна помощ ще влизат само след постигнато споразумение с местните лидери на мнение на общността за персонализирана отговорност за поведението на въпросната популация. Когато е възможно, и ако е възможно, с полиция. С моя заповед ще сваля отговорността за тези решения от регионални центрове и екипи. Отговорността ще е моя и на заместника ми. Моля не очаквайте от мен политическа коректност по темата!”
На някой демократ с по-реактивен характер веднага ще му се прииска да изкрещи: „За какъв се мислите, господин Министър?! Демонстрираното самочувствие и амбиции да не би да са имперски желания?”
По-нататък той продължава в телевизионно предаване: „Ако се чувствах безсилен, щях да си подам оставката още в деня на побоя”.
Уважаеми господин Министър, ДПС Ви призовава: подайте си оставката (ръкопляскания от ДПС), не заради това че сте безсилен, а заради това че сте силен, силен до безумие и безразсъдство. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля да обърнете внимание – това не е никаква алюзия за нарицателния вече блеснал поглед. (Ръкопляскания от ДПС.)
Вижте според Препоръка NR (97) 20 на Комитета на министрите на Съвета на Европа каква е дефиницията за слово на омразата: „Всички форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова, етническа, религиозна омраза, ксенофобия или подобни, основаващи се на нетолерантност, включително тази водеща до агресивен национализъм, етноцентризъм, дискриминация и враждебност към малцинствата”.
Какво е тогава неуравновесеното словоизлияние на министъра на хуманността в българското правителство? Според нас е ярко олицетворение за институционализирано беззаконие и апел чрез словото на омразата за демонстриране на агресивно и безпардонно отношение към определен етнос, към определена общност от хора. (Ръкопляскания от ДПС.)
Нещо повече, министърът стигматизира цял един етнос. В България като демократична държава няма колективна вина, има персонална вина. Наказателна отговорност се установява от българския съд. Има определена демократична процедура и наказанието е едно и също и то не зависи от етническа или религиозна принадлежност на съответния провинил се човек.
Нелепо е, според нас, предложението да се преговаря с ромски лидери. На база на какви принципи и правила те имат легитимност и носят отговорност пред когото и да е?
Некоректно е посланието и към българския лекар – директен апел да прегазят Хипократовата клетва. По-голяма част от лекарите, които бащински той нарича „моите лекари”, убеден съм, че няма да се гордеят с това, напротив – ще се срамуват от това.
Другият аспект от темата е политическо харакири на база убийствени за демокрацията думи.
Ако не приемате правовия ред, господин Министър, нямате право на публична длъжност, нямате право да взимате решения в интерес или в ущърб на обществото, говорейки по този начин. Когато си представител на цивилизована политическа сила, когато си представител на демократична власт, си длъжен да говориш коректно, си длъжен да проявяваш политическа коректност.
А иначе човекът хулиган, човекът побойник, човекът престъпник, нападнал лекар, не е анонимен. Той е ясно идентифициран и трябва да бъде съден за нападението, но неговият баща, майка му, съседите, приятелите му нямат нищо общо и няма за какво да се намесват в тази тема. Незаконни действия в демократична държава не може да се премахват със симетричен незаконен инструментариум, също незаконни и противозаконни действия. Това е постулат на съвременното цивилизовано общество, нещо повече – това е аксиоматичен принцип на демокрацията по дефиниция. Съвсем друг е цивилизованият начин за решаване на проблемите на ромите, но това е тема за съвсем друга дискусия.
Замисляли ли сме се всъщност, че този някой, който е решил да живее като скот, може да не е решил, може да е принуден да живее като такъв и то в императивен порядък?! Това безспорно са по-глобални държавни теми и те имат по-мащабен характер, непосредствено свързани обаче с интегритета на българското общество. Нещо повече, в този смисъл проблемът е меродавен за голяма част и от европейските страни.
Ние искрено, дълбоко съчувстваме на лекаря, който е пострадал, и сме ангажирани с болката на унизения, на угнетения медицински специалист, още повече че аз лично преди 20 години също съм работил в системата и познавам този гнет, познавам това унижено достойнство, но това не е начинът да решим и то кардинално, и то радикално проблема на Спешна помощ, проблема на българското здравеопазване. Начинът да помогнем радикално е чрез законови порядки и чрез законотворчество.
Всички се сещате за консенсусния текст от преди една година – поне тези, които бяха народни представители тогава, когато приехме в Наказателния кодекс в чл. 131, ал. 1 това наказание да бъде приравнено при простъпка към хората, които са длъжностни лица, и наказанието там е между 3 и 15 години лишаване от свобода при такова провинение.
Господин Министър, Вие нарушихте само с три изречения шест основни, базови норми на българската демокрация. Това е, разбира се, Конституцията на държавата. На второ място, това е Законът за здравето, където в чл. 85 пише: „На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език”; Законът за защита от дискриминация в основния му чл. 4, където са изредени всички критерии; Всеобщата декларация на ООН; Конвенцията за защита правата на човека на Съвета на Европа и Хартата на Европейския съюз за основните права. Там навсякъде има текст, където пише: „Забранена е всякаква форма на дискриминация на база етнически или социален произход”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не на последно място – Вие нарушихте и Хипократовата клетва. Това е символичният обект, това е моралният акт на всеки, посветен на най-благородната професия, с който лекарят заема най-високо място... (Реплики от Реформаторския блок: „Времето, времето!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кърджалиев, моля Ви, дадох сигнал за изтичане на времето.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: ...в йерархията по един-единствен критерий, а именно човеколюбие. Вие сами се лишихте от тази привилегия! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ, встрани от микрофона): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, имам една молба. Ако може, при такива емоционални изказвания от наши колеги, да намерим техническо решение за намаляване на микрофона. Иначе го чувствам като реч на Хитлер. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Госпожо Председател, господин Министър, господин Кърджалиев, колеги! Не исках да продължаваме тази тема, защото имаме много важна работа. Добре повторихте изказването на господин Местан от вчера. По-добре уплътнихте и 10 минути. Друга разлика нямаше. Малко по-изразително.
Но нека се върнем на сериозния проблем. Преди няколко дни един български министър взе, че каза истината. И голям шум настана. Но нека да кажем и „б”. Каза я с много лоши и неподходящи думи. И два пъти се извини за това нещо, за което го поздравявам и му благодаря. Само че беше истина, и го знаем всички. И цялата патетика по темата не може да затули и не може системно да затулва истината. Истината няма етнически характер, а има дълбок социално-политически характер.
На първо място, проблемът между лекарите от Спешна помощ и много български граждани, които са неосигурени – значителна част от тях са от ромски произход – е структурен и стар, защото има цели части от населението в България, които очакват от Спешната помощ да замести пълното медицинско обслужване. И има една голяма общност от български лекари в Спешната помощ, които живеят на границите на мизерията за необразован човек, а не за човек, който е прекарал всички етапи на медицинското образование. И са често пъти доста по-нервни и невъзпитани от обичайното. И това е стар конфликт, който ескалира години наред.
И господин Кърджалиев, законотворчеството през много от тези години беше в ръцете на ДПС и се гордеехте, че е в ръцете на ДПС. И нито един законопроект, който най-малко може да реши проблемите на Спешната помощ, или проблемите на здравното осигуряване, от ДПС не е излязъл.
И още нещо. Наистина нещо лошо каза господин Москов. Каза, че проблемът може да се реши, като се преговаря с някакви местни лидери. Затова аз с него ще поспоря политически, а Вие, господин Кърджалиев, казахте, че е нелепо да се преговаря с местни ромски лидери. Колко нелепо е да се преговаря преди избори с местни ромски лидери, да Ви попитам аз? (Ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.) Тогава нелепо ли е, или разнасянето на пачки с пари не са преговори, а си е чисто плащане?! Преговорите са преди това. Може би някой друг ги прави вместо Вас тези преговори!
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място): Хасково, Хасково!
РАДАН КЪНЕВ: Така че да се преговаря с ромски лидери е нелепо и в Хасково, и във Варна. И когато във Варна вместо Вас го правят хора, които са членували в други партии, това ни най-малко не снема отговорността. И когато резултатите се качват от нула до 2000, до 3000, това съвсем не е хасковски феномен и съвсем не е феномен на 2014 г., а на целия български преход, откакто за първи път хванахте властта в ръцете си през 2001 г. Оттогава започна.
И това – кой преговаря с местните лидери, кой капсулира ромите в техните гета, дали наистина ромите са решили да живеят като скотове, или тези, които правят милиони и милиарди на техен гръб, ги принуждават да живеят като скотове?! И слава Богу, не успяват за всички. И страшно много хора се спасяват от тази зависимост. И можем само да им свалим шапка, защото го правят сами, не благодарение, а въпреки нелепите програми за интеграция, от които крадете парите за ромите. (Ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.) Сваляйки шапка на тези хора, които успяват да се преборят, и защитавайки техните права – нищо лично, господин Местан, сигурно ще го получите, но нищо лично към Вас в цялата работа. Аз други хора от Вашата партия съм виждал по махалите във Варна, не Вас.
Но да дойдем до още нещо и с това ще приключа. Можете останалите 5 минути да ги дадете допълнително на господин Местан за личното обяснение.
Какъв е всъщност проблемът? Защо е този заострен патос, след като министър Москов се извини? Защо се оказва от началото на това Народно събрание, че Реформаторският блок и неговите министри са големият трън в петата на Движението за права и свободи? Боли от нещо, и то не съвсем от това, че господин Москов е фашист. Можете да сте сигурни, че не е. (Смях в ДПС.) Защото в борбата със семплите прояви на български фашизъм през 40-те години роднините на доктор Москов са лежали по тогавашните лагери – преди 1944 г. и последващите лагери след 1944 г. И той много добре знае в какво е възпитан.
Проблемите са два.
На първо място, че благодарение на Реформаторския блок и неговата политика нямате очакваното влияние върху прочутото законотворчество, за което говорите.
И на второ място, че на 5 октомври ГЕРБ и Реформаторският блок общо получиха гласовете на 120 хил. български мюсюлмани, и това много добре го знаете. (Ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.) И затова трябваше да се засилите да ги компенсирате в гетата, където именно Вие изолирате, унижавате, корумпирате и подкупвате български граждани със своите права. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!” в РБ и ГЕРБ. Народният представител Лютви Местан иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, ако не Ви беше споменал поименно, както беше към момента, в който поискахте лично обяснение, нямаше да Ви дам възможност за това. Но господин Кънев след това Ви спомена поименно и не мога да Ви откажа тази процедура. А бях се подготвила да Ви откажа.
Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, госпожи и господа народни представители! Тук сме 240 души, избрани за народни представители. Колко са народните представители роми в Българския парламент? (Шум в ГЕРБ и РБ.) Само двама! И знаете ли в коя парламентарна група са? В Парламентарната група на Движението за права и свободи – партията на интегритета. Ромите ще гласуват за ДПС, защото гласуват за себе си, за своите представители! При нас ромите водят листи, а не са на 9-о, 10-о, 19-о място. (Реплики и възгласи в ГЕРБ, РБ и ПФ). За цвят, за имитация на интеграция. Това си го запишете!
Ако Вие, господин Кънев, имахте ръст навсякъде в страната, колкото в Хасково – 12 пъти в сравнение с предишните парламентарни групи, тук щяхте да имате 150-180 народни представители с 3 млн. гласа. Обаче имате едва 290 хиляди. (Реплика от народния представител Радан Кънев.) Вие имате огромен проблем. Има тотална асиметрия между скромното Ви парламентарно представителство и огромния властови мерак, който Ви тресе! (Ръкопляскания от ДПС.) Взехте се на сериозно и затова правите тези фатални грешки.
Вярно е, че министърът се извини тази сутрин, но се извини за неподходящи думи. Не, господин Министър. Вашият проблем е в ксенофобската теза, която изразихте, а не в думите. Проблемът е в тезата. Тя е ксенофобска. Затова вчера казах – ксенофобията не е привилегия само на Патриотичния фронт!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Местан. Моля да се ориентирате към приключване.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тя е и Ваша привилегия! И затова Патриотичният фронт е в днешното управление – заради начина, по който изрекетирахте и господин Бойко Борисов. И Вашата морална маска е съдрана точно заради участието на Патриотичния фронт! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
От името на Патриотичния фронт – господин Веселинов.
Малко се измести темата от първоначалната декларация.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, в тази зала сме 240 човека, но явно само един има право да раздава етикета „ксенофоби”.
В тази зала всички сме избрани с приблизително еднакъв брой гласове. (Реплики.) Едни обаче имат правото да говорят като истина от последна инстанция. Зад всеки един народен представител стоят толкова гласове, колкото и зад всеки друг – това имам предвид.
В този дух за нас е изключително неприемливо политическа сила, която през годините е доказала своето разрушително действие върху българското общество – Движението за права и свободи, политическа сила, която от тези 25 години преход сигурно повече от половината е била под една или друга форма в управлението; политическа сила, която за собствения си електорат направи това, че го държи в най-голяма нищета, в най-голяма мизерия. В районите, където, постоянно парадират, че са техни, хората са осъдени на безработица и мизерия. Нищо не е направено за тези 25 години за тези хора. (Реплики и възгласи от ДПС.) Държат ги във форма на феодализъм, сепарират ги. Политическа сила, която паразитира върху ромските общности, раздава предизборни бонуси, а след това забравя за тях до следващите избори, когато ще раздаде следващите бонуси.
Тази политическа сила да говори за демокрация, да говори за някакви форми на определяне на правилната посока за развитие на обществото – това е цинизъм. Това мислим ние.
По отношение на темата, от която тръгна тази декларация. Ние смятаме, че действително съществува проблемът гетоизиране на определени райони. Действително съществува проблемът циганска престъпност. Действително трябва да бъдат взети мерки, поради което Патриотичният фронт вече прави своите срещи с представителите на изпълнителната власт за всеобхватна програма, която да овладее процесите в тези гета. Не смятам, че е толкова осъдително един министър на здравните грижи да се грижи (оживление), на здравеопазването, извинявам се, да се грижи за здравето и за живота на своите подчинени.
В този дух да се изваждат теми за изявления от трибуната на Народното събрание за нас е неприемливо.
Пожелавам на господата и дамите от ДПС да се грижат по-активно за своите избиратели, за да не живеят те в гета, защото, мисля, че част от проблема за гетоизирането на България е ДПС. (Ръкопляскания от ПФ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък, защото наистина идеята на днешния парламентарен ден беше и надявам се продължава да е друга.
Всъщност за какво говорим, защо е целият този патос, красиви думи, етикети?! Затова, че преди три дни казах, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да осигуря сигурността на медицинските екипи от Спешна помощ. (Реплики от народния представител Мариана Георгиева.) С какви думи съм го казал, е отделен въпрос, и още веднъж моля... (Реплики от ДПС.) Дали ще ме чуете, или трябва да спорим? Няма да ме чуете повече! (Реплика от ДПС.) А, Вие ме чухте.
Тогава сега чуйте още веднъж: с какви думи съм казал, че ще трябва цялото общество, не само министърът, цялото общество да осигури сигурността на работещите в Спешна помощ, защото те не работят за мен, не работят за министъра, а работят за цялото общество, е отделен въпрос.
Моля за извинение, ако някой е бил наранен от конкретни думи. Отново казвам: аз стоя зад смисъла на всяка една от тези думи. Това, което съм казал, е да кажа истината.
Истината е, че от началото на тази година има 227 нападения над медицински екипи на Спешна помощ. Също така истината е, че три четвърти от тези нападения са се случили в циганските махали. Аз съм виновен за това, че го казвам?! И ако не го кажа, проблемът няма да съществува?! Така ли? Къде отиде господин Кърджалиев? Няма да съществува проблемът, така ли, ако не го кажа? Проблемът е в това, че истината се назовава?!
Нека да кажа, че това не е грижа за лекарите, които работят там. Това безспорно е мой ангажимент като техен работодател. Това е грижа за цялото общество. Защото когато се случи такова нещо, конкретен лекар, конкретен екип на следващия ден не може да помогне на всеки един от Вас, дами и господа, на всеки един български гражданин. Други хора, които са преценили, че биха могли да работят в Спешна помощ, да помагат на българските граждани, да бъдат фронтът на това здравеопазване, няма да отидат да работят там, защото знаят, че ще бъдат бити. А срещу това, че са бити, ще получават разкошни изказвания от трибуната на парламента за това как трябва да пазим правата.
Да, правата трябва да се спазват! Само че аз съм представител на дясна политическа сила и твърдя, че правата в едно общество вървят с конкретни отговорности. Както правата, така и отговорностите трябва да бъдат еднакви за всеки български гражданин. Съжалявам, че го няма господин Местан.
Господин Кърджалиев, ако във Вашия дом в 225 от дните в годината идва някой и Ви бие, ей така, просто защото по някаква причина е решил, че трябва да Ви бие – това проблем ли е? Или той има право? (Реплики.) Има право, така ли е?! Добре, ако има право, тогава аз наистина нямам база за разговор с Вас. На различни плоскости се движим. Защото това се случва с лекарите от Спешна помощ – всеки един Божи работен ден някакъв екип е бит. И пак казвам, не е проблемът в министъра, в Министерството или в мнозинството, че две трети от тези случаи са в циганските махали.
Това, което съм казал, е че навсякъде, където има такива инциденти, Спешна помощ ще отива само след осигуряване сигурността на екипите. Това не означава, че това ще бъде само там, където Вие казвате. Напротив, прекрасният човек от Исперих от онзи ден, който е българин по произход, и който редовно на месечна база си пребива по един екип на Спешна помощ като се напие, също ще бъде част от тези мерки.
Отново казвам: фактът, че две трети от тези неща са свързани с циганските махали, е факт. Наричайте ме както искате за изразяването на този факт.
Иначе, смисленият разговор е защо сме в това състояние? И то е защото, д-р Адемов, наистина Ви уважавам и Вие знаете, че този спор не е смислен от Ваша страна. В сериозна част от тези гета държава няма. Няма я не от днес, когато аз съм министър, няма я от много, много години, в които Вие, дами и господа от ДПС, имате претенцията, както каза господин Местан, да бъдете представители на ромите.
Да ги представлявате по избори е едно, но да представлявате техните интереси, да бъдете техният медиатор, така че това общество да бъде отново включено в държавата, в тези махали да стъпи държавността, това някакси не е Ваш ангажимент, нали?! Това е ангажимент на държавата, която е нещо друго. Вие на изборите сте си свършили работата.
Няма да продължавам този разговор. Решението – отново казвам, че цялата тази дандания е, заради това че трябва да бъдат предприети мерки екипите на Спешна помощ да влизат на местата, където има нужда от тях, при осигурена сигурност. Ние ще го постигнем независимо от това какви етикети лепите на мен или на мнозинството.
Първо, във вчерашния ден заедно с министъра на вътрешните работи подписахме нареждане, с което регионалните центрове за спешна помощ и областните дирекции на полицията съставят план за действие, обозначават местата, където има инциденти с такива случаи. Те са ясни.
Господин Адемов, мога да Ви покажа картата на тези места. С ясен план за действие екипите на полицията ще съдействат за осигуряването сигурността на медицинските екипи. (Оживление в ДПС.) Не знам кое е смешното, за мен не е смешно, че 227 станаха с вчерашния ден битите български лекари.
Утре имам среща със Сдружението на здравните медиатори –млади хора от ромски произход. С тях ще продължим този разказ.
Моля и собствената ми политическа сила , и Вие да не ме осъждате за желанието ми да продължа този разговор и с Управителния съвет на Сдружението на общините, с които имаме насрочена среща. Защото това е познанието за начина, по който съществува местната власт. Местната власт, кметовете са хората, получили доверието, влезли са в сърцата на тези хора, нали така? Познават проблемите им, те трябва да могат да медиират този процес.
Не на последно място, така наречените „лидери на мнения” между тези общности – между тях включвам и Вас, господин Местан, защото Вие казахте, че сте техен представител.
Когато има конкретно място, в което за последната година има 40 инцидента с бити медици, не го стигматизирам аз, то само се стигматизира. Нали така, господин Кърджалиев?!
Наистина тук не е въпросът да си разменяме епитети, а да преодолеем това нещо с общи действия. Общи действия както от страна на хората, които считат, че могат да представляват този етнос публично с поемане на отговорност от самите общности, защото политиката в модерния свят е свързана с това една общност да участва в собствената си интеграция спрямо законите на държавата и спрямо отговорностите, които трябва да поеме.
Може би в името на добрия тон трябваше да спра до тук, но понеже не чух добър тон досега, ще кажа следното.
Господин Кърджалиев, за мен е чест ДПС да ми иска оставката. (Ръкопляскания от ПФ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение от господин Местан.
Надявам се да няма други народни представители, които поименно бяха споменати.
Така е като се влиза в пряк диалог със залата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, ако трябва да използвам Ваш израз, разказът днес наистина е много важен и смятам, че ние имаме различни разкази, различно разбиране за това какво означава държавата да влезе в ромските квартали. Вие го разбирате като полицейски отряди. Да, защото Ви чух тази сутрин също да сведете: „Време е държавата да влезе в ролята си в ромските квартали чрез полицията”.
Аз мисля, че имаме наистина различно разбиране за ролята на държавата. Аз мисля, че ролята на държавата е преди всичко в създаването на условия за интеграция на ромите чрез ресурсите, на първо място, на образование-то и тогава ние няма да имаме тази тъжна статистика от 227 нападения над лекари, 170 и няколко да са в ромските квартали. Защото може да говорим за по-голям интензитет на определени места на престъпност, но трябва да се научите – престъпността не е етническа категория. Тя е характеристика на отделния човек. И тук е принципната разлика между нас. В този смисъл, разбира се, че ще водите диалог и с местните медиатори, разбира се, че ще водите диалог и с неправителствените организации, които работят сред ромите, разбира се, че диалогът е в изхода, за да преодолеем онези предпоставки, които сложиха в устата Ви изразът: „Ако някой е решил да живее като скот, ще бъде третиран като скот”. Ето за тази теза очаквам извинението Ви, за да почне един нормален разговор и разказ за истинския проблем. (Реплики от Реформаторския блок.) Не за думата, а за тезата дължите извинение. Благодаря Ви. (Народният представител Тунчер Кърджалиев иска думата за обяснение на отрицателен вот.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кърджалиев, има как. (Реплика от народния представител Тунчер Кърджалиев.)
Няколко пъти след като сте тръгнали с декларация към министъра, той трябва ли N-пъти на брой, когато се обърнахте към него, да застава на трибуната?
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място): Седем пъти ме спомена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бъдете горд от това.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., № 405-01-9, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Председател!

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси

На заседание, проведено на 3 декември 2014 г., съвместно с Комисията по здравеопазването, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите; Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите; Петър Москов – министър на здравеопазването; Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика; Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт; Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт; Румяна Тодорова – управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК); Динчо Генев – подуправител на НЗОК; директори на дирекции в министерствата, представители на работодателските организации, представители на синдикатите в България, представители на съсловни организации и други.
Законопроектът беше представен от министъра на здравеопазването Петър Москов, който изтъкна, че законопроектът изразява финансова стабилност, липса на финансова причина за трусове в системата на болничната и доболничната помощ, което ще даде база за провеждане на промените, които правителството предвижда.
1. По приходите:
Приходите и трансферите за 2015 г. се предлагат на сума 3 млрд. 075,5 млн. лв. В рамките на тази сума здравноосигурителните приходи се предлагат в размер на 3 млрд. 019 млн. лв., от които здравноосигурителни вноски 2 млрд. 040,7 млн. лв. и от трансфери за здравно осигуряване 978,3 млн. лв.
За 2015 г. се предлага нов трансфер от централния бюджет за покриване на недостига от средства в размер на 18 млн. лв.
От неданъчните приходи е предвидено да постъпят 14,5 млн. лв. и от предвидения за получаване трансфер от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето; за дейности за здравно неосигурени лица, включващи: комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания, интензивно лечение; дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето; и за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване 24 млн. лв.
2. По разходите:
Разходите и трансферите – всичко по законопроекта за 2015 г., са разчетени на сума 3 млрд. 075,5 млн. лв.
В рамките на предложената сума за разходи и трансфери – всичко 3 млрд. 075,5 млн. лв., само за разходи са 3 млрд. 072,2 млн. лв. и за предоставяне на трансфери на Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса са 3 млн. 400 хил. лв.
От общата сума на разходите 3 млрд. 072,2 млн. лв. за текущи разходи се предлагат 2 млрд. 763,3 млн. лв.; за плащания за сметка на трансфера от Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 4 – 24 млн. лв.; за придобиване на нефинансови активи – 7 млн. лв. и за резерв за непредвидени и неотложни разходи – 301,9 млн. лв.
От сумата за текущите разходи 2 млрд. 763,3 млн. лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2015 г. са разчетени на сума 2 млрд. 695,1 млн. лв. Тази сума се разпределя по видове здравноосигурителни плащания, както следва:
- здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ за 2015 г. – 178 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ от 190 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за дентална помощ от 120 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност – 70 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение на територията на страната – 544,2 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ – 175 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска дейност – 77 млн. лв.;
- здравноосигурителни плащания за болнична медицинска дейност – 1 млрд. 282,9 млн. лв.;
- други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ – 58 млн. лв., в това число за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност – 58 млн. лв.
За резерв, включително за непредвидени неотложни разходи със Закона за бюджета за 2014 г. са одобрени 279,5 млн. лв., а със законопроекта за 2015 г. се предлагат 301,9 млн. лв., или увеличение с 22,4 млн. лв. Тази сума отговаря на изискванията на чл. 25 и чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване.
Със законопроекта се предлага трансферите за Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. да бъдат също на сума 3,4 млн. лв.
За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2015 г. се предлага да се изразходва сумата 13,2 млн. лв., колкото са одобрени и със Закона за 2014 г.
Със законопроекта за 2015 г. се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване.
По законопроекта се проведе дискусия, на която председателят на Българският лекарски съюз д-р Цветан Райчинов изрази принципна подкрепя по законопроекта и препоръча средствата за извънболнична помощ – първична, специализирана и медикодиагностична да не бъдат намалявани, а при възможност да бъдат увеличени с по 10 на сто за сметка на декларираното оптимизиране на разходите за лекарства и други дейности.
Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов изрази становището, че пакетът за дентални услуги за здравноосигурените лица над 18 години е символичен и крайно недостатъчен.
Народните представители поставиха множество въпроси и изразиха мнения относно средствата за болнична помощ отнесени към средствата за доболнична помощ; определянето на обеми и цени в болничната помощ; как с проекта ще се повлияе на дълговете на болници; електронната здравна карта, информационната система и други.
Министър Москов даде отговори на поставените въпроси и представи приоритетите на Министерството на здравеопазването и правителството в областта на здравеопазването, а именно: подобряване на дейностите, свързани с детското и майчинското здравеопазване; въвеждането на медицински стандарт за болниците, индикатори за качество за оценяване дейността; създаване на електронна здравна борса и други. Целта е да края на 2015 г. да е готов проектът за електронизация на здравеопазването чрез електронната здравна карта, тоест индивидуални идентификатори, през електронната рецепта и през електронния фиш и други.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 11 народни представители; „против” – 5 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., № 402-01-9, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае нейният председател проф. Тонев.
Заповядайте, господин Тонев.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ТОНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема д-р Тодорова, скъпи колеги! След презентацията на госпожа Стоянова моята задача е по-скромна и затова ще бъда по-кратък, още повече че няма директно излъчване и мога да си го позволя.
„На свое извънредно заседание, проведено съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика на 3 декември 2014 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., № 402-01-9, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На заседанието присъстваха министърът на финансите, министърът на здравеопазването, управителят на Националната здравноосигурителна каса, представители на синдикални и работодателски организации в сферата на здравеопазването, също така представители на малцинствени групи по отношение на менторите.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването Петър Москов. Той запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в него. В своето изложение той отбеляза, че предлаганият проект на бюджет на НЗОК за 2015 г. е съобразен с възможностите на бюджетната макрорамка в условията на икономическа криза.
Предвидените приходи и трансфери са в общ размер на 3 075 534 000 лв. Предлаганият размер на здравноосигурителната вноска е 8 на сто, като съотношението на заплащането й от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2015 г. е 60:40.
Предвидените разходи и трансфери са в общ размер на 3 075 534 000 лв., от които 2 695 080 000 лв. са за здравноосигурителни плащания. Спрямо 2014 г. е предвидено увеличение на средствата за здравноосигурителни плащания за първична и за специализирана извънболнична медицинска помощ, включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на пациенти с психиатрични и кожно-венерически заболявания, и увеличение на средствата за болнична медицинска помощ.
Предвиждат се промени в наименованието на някои здравноосигурителни плащания по отделни бюджетни параграфи. Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване е 10 на сто, тоест е 301 898 000 лв.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. е с балансирано бюджетно салдо.
В представеното на вниманието на членовете на комисията писмено становище на Българския лекарски съюз е изразена подкрепа по принцип за законопроекта, като са посочени и конкретни предложения за промени между първо и второ гласуване.
В хода на дискусията, народни представители изразиха съображения по отношение на завишената приходна част на бюджета на НЗОК за следващата година, по отношение на размера на здравноосигурителната вноска на осигуряваните от държавата лица, както и по отношение на липсата на мерки за преодоляване на свръхзадлъжнялостта на лечебните заведения за болнична медицинска помощ. В отговор министърът на здравеопазването посочи, че ръководеното от него ведомство подготвя пакет от законодателни промени, с които се цели въвеждане на механизми за редуциране на дълговете на лечебните заведения, както и създаването на нормативна уредба, която да регламентира мерки за преодоляване на други неблагоприятни тенденции.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати – „за” – 12, „против” – 7, без „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., № 402-01-9, внесен от Министерския съвет.”
Колеги, ще си позволя накрая да кажа няколко думи по повод на тази дискусия, която се водеше тука и която на моменти сякаш приличаше на дискусия между фенове на различни футболни отбори. Не може да се говори за дискриминация на етническо малцинство. Тук в случая става въпрос за нещо съвсем различно. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, това не е становище на комисия, проф. Тонев, извинявайте. (Реплика от народния представител Димитър Горов.)
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ТОНЕВ: Не, аз казах, че това е лично мнение по отношение на закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В рамките на тази процедура няма как да го направите.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ТОНЕВ: Изслушайте изречението ми! Довършвам изречението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В тази процедура не става.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ТОНЕВ: Това е дискриминация спрямо лекарите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Тонев.
Освен докладите, които току-що изслушахме, съгласно чл. 90, ал. 1 от Закона за публичните финанси би следвало да изслушаме министъра на здравеопазването и управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Към докладите на уважаемите председатели на двете комисии едва ли има какво да добавя като мотиви за внасянето.
Мислех да взема думата след като изслушам въпросите и мненията на народното представителство, но доколкото и процедурата ме задължава, господин Председател, ще направя на този етап на дискусията ни следното: ще кажа защо от гледна точка на Министерството на здравеопазването, от гледна точка на правителството, внасящо в комисиите и съответно в Народното събрание този проект за бюджет, той ще даде устойчивост и за първи път от много години насам Касата няма да бъде някаква институция, която ще генерира сто, четиристотин, петстотин милиона преразход. Тоест ще говоря за конкретните мерки, които вземаме или предвиждаме да вземем.
Мерките, свързани с финансова стабилност и прогнозируемост на системата на фона на доброто осигуряване на медицинската помощ, са в няколко раздела. Целият пакет от законодателни промени, които предлага Министерството, ще бъдат качени в петък на сайта на Министерството за публично обсъждане, и съобразно процедурите на парламентарната ни държава в края на месец февруари би могло това да бъде пълен пакет, приет от Народното събрание. Част от нещата са залегнали и в Проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, част от тях са чисто функции, които министърът и Министерството, разбира се, в съгласие с гилдиите могат да извършат и вече са извършили. Казвам защо Ви предлагаме бюджет, за който имаме относителната гаранция, че няма да бъде отново на червено в средата на следващата година, както се случва винаги досега.
По отношение на болниците.
Първо, тук отговорихме ясно на опасенията на Националната здравноосигурителна каса, свързани с предложения за промяна в стандартите, които Касата беше изчислила, че ще й генерират допълнителен разход в размер на около 130 млн. лв. Заедно с Лекарския съюз, за което много благодаря, в спешен порядък всички тези предложения, приети от предишния екип на Министерството и предишната политическа философия по времето на правителството на господин Орешарски, бяха преразгледани. Отново казвам, в ясно съдействие и със съгласието на Лекарския съюз, така че това категорично означава, че няма нарушени възможности за лечение на българските граждани – един такъв потенциален допълнителен разход на системата, какъвто е генериран всяка година само от тези неща, беше избегнат.
Второ, промяната на Наредба № 40. Това са всички дейности, които Касата финансира. От всички предложения, свързани с нови неща, които да залегнат в Наредба № 40, отново след преговори, отново в бърз порядък с Лекарския съюз и с ръководството на Касата, министърът остави единствено предложенията, свързани с детското и майчиното здравеопазване – там наистина не става въпрос за големи суми, но е със сериозно влияние върху обществото. Говорим за отделни процедури, свързани с деца със сърдечни малформации, за лечението на муковисцидозата, говорим за имунопрофилактиката на недоносените деца и на децата със сърдечни заболявания.
Освен това вече има сформирана работна група с представители на Министерството, на Касата и на Лекарския съюз, в рамките на която работна група има сериозната амбиция, но уверявам Ви, че тя е постижима, в средата на следващата година да отидем към възможността да направим анекс към Националния рамков договор за 2015 г. Целта на тази работна група е да прегледа отново всички дейности, свързани с Наредба № 40 и сериозна част от патологията, от групите болести, които в момента са задължение на болниците, да бъдат лекувани там – това струва сериозно количество допълнителен финансов ресурс, от гледна точка и на медицинската наука, и на световната практика, и на финансовата логика. Няма причина да бъдат в болниците, да бъдат извадени в доболничната помощ, с което по някакъв начин отговарям и на смислените забележки на д-р Райчинов и д-р Адемов за разликите между болничната и доболничната помощ. Тоест в средата на годината, отново повтарям, в ясно съгласие с Лекарския съюз и Касата, ще отидем на преразглеждането на дейностите и ще извадим определено количество дейности от болниците в доболничната сфера, защото сега имат едни и същи дейности, които в доболничната сфера Касата, поради някаква причина заплаща да кажем 25 лв., а за същото нещо в болницата заплаща 600 – това някак си не е смислено.
Не на последно място, в смисъл по значение какво ще се случи, прогнозируемост на бюджета, в предложения Ви за приемане Проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. има § 10 от Преходните и заключителни разпоредби, в който, без да го преразказвам целия, възможността за разкриване на нови лечебни заведения с договор с Касата и за разширяване на дейността на съществуващи лечебни заведения, отново по договор с Касата, е максимално ограничена. Тоест тези лечебни заведения, които до 31 декември 2014 г. не са сключили този договор, не могат да ползват публичен ресурс от тук нататък. Това е началото на разказа по какъв начин болничната система престава да се разраства и започваме с общи усилия да работим върху подобряване на качеството на съществуващата болнична мрежа.
Като говорим за болниците нека да кажем, че едно от предложенията, които Министерството ще внесе в Министерския съвет след това като предложение за гласуване от Вас, то е предложение и на Фармацевтичния съюз, е свързано с това нови аптеки през 2015 г. да могат да бъдат откривани само и единствено в места, където по стандартите няма налична аптека, тоест в населените места, където няма, или ако се касае за денонощна аптека, тоест някаква допълнителна услуга, където населението да бъде по-добре обслужено. Толкова за болниците.
По отношение на лекарствената политика, където е една от големите болки. И тук с известна, хайде да не кажем гордост, да бъдем предпазливи в изказа си, защото преди малко водихме тази дискусия – за предпазливия изказ, но въпреки предпазливия изказ целите трябва да бъдат следвани и постигани. Министерството е в изключително напреднала процедура на подписване на Рамково споразумение с фармацевтичната индустрия за устойчиво развитие и финансова стабилност. И от фармацевтичните производители, и от страна на Министерството има ясното разбиране, че нещата повече така не могат да продължават.
Тук виждам д-р Тодорова, тя също е част от този процес на постигане на съгласие, това означава дългосрочно, дългогодишно, предвидимо и от гледна точка на държавния ресурс и нуждата, българските граждани да бъдат лекувани качествено и навременно с медикаменти, и от гледна точка на възможността на фармацевтичната индустрия да съществува ясно споразумение, което казва какво ще бъде финансирано, в какви обеми години напред. Нека да припомня, че само през тази година за лекарства за онкология има 40% ръст – 60 милиона. С такова споразумение, което, пак казвам, не засяга само следващата година, а е различен тип философия.
Много екипи на Министерството и много от самите народни представители са влизали или в подкрепа, или във война с фармацевтичния бизнес. Това е бизнес като всеки друг. Той има нужда от ясни правила, които са изгодни за държавата, разумни за бизнеса и осигуряват добра лекарствена политика на българските граждани, тоест това нещо ще бъде постигнато.
Всъщност мерките за сдържане на разходите започват, минават и са записани в това споразумение, и ще бъдат вменени като задължения при законови промени и на Националната здравноосигурителна каса, и на Съвета по цени и реимбурсиране, и на Министерството, и съответно органите му като медицински одит.
Дали да се спирам подробно – Вие ще видите тези неща още в петък на сайта на Министерството, но тук говорим за задължителни преговори за отстъпки при влизане в Позитивния лекарствен списък за задължително преди това становище на Националната здравноосигурителна каса, тоест и на Солидарния фонд за финансовото отражение, което ще има влизането на нов медикамент в позитивната листа. Задължително – преди влизане в позитивната листа, договаряне на определени отстъпки като количества и като цена. Задължително влизане на стандартните за всяка една европейска държава процедури на разделяне на риска, тоест нова молекула, която влиза на пазара, от която българските граждани ще получат по-добро лечение, на първо време ще бъде плащана от Солидарния фонд и от държавата след постигане на ефекта, който е записан в причините тази молекула да бъде на пазара. Това е ясна философия, която работи в цял свят и от нея следва наистина сериозно натискане на цените.
Всички тези мерки всъщност няма да влошат нито обемите, нито качеството на лечението на българските граждани особено с медикаментите, касаещи скъпи заболявания, онкология, ревматология, в смисъл скъпите медикаменти, защото там ресурсът е огромен.
Нека да кажа, че и към момента мерките за намаляване на разхода на Касата за медикаменти – дотук описах част от пакета от мерки за задържане на по-нататъшния растеж, са свързани отново с вече започнала работа. На базата на доклад от Съвета за цени и реимбурсиране към Министерството на здравеопазването ще бъде създадена група, която ще преразгледа целия състав на така наречената „Позитивна лекарствена листа”. Ние още през следващата година ще изчистим листата от абсолютно ненужни по мнението и на гилдията, и на фармацевтите, и на пациентските организации медикаменти, които така или иначе са били вътре и товарят по някакви причини бюджета на Касата, и ще преминем към реимбурсиране, тоест към заплащане на лекарствената терапия не на базата на определен медикамент, а на базата заболяване за лекарите по МКБ. Това също е подход, който навсякъде, където е реализиран, е довел до ясна разлика и всъщност е прогенерична политика.
Нека да кажем, че резултатите от работата на органите на Министерството, на Касата всъщност дават ежедневни и ежеседмични резултати. Само от работата на Съвета по цени и реимбурсиране от сумите, плащани за медикаменти за онкология през миналата година, благодарение на бързата работа, благодарение на моменталната реакция при постигане някъде в референтни държави на по-ниска цена, изчисленията за следващата година за същите тези медикаменти при същите обеми показват, че ще имаме 20 милиона по-нисък разход. Част от молекулите излизат от патенти и така нататък. Тоест тук е ангажиментът на Министерството да осигури на тази комисия, как да кажа, чадъра от политическо влияние, който, да кажем, че е съществувал много дълго във времето, от лобизъм. Защото забавянето с един месец на регистрацията на новата по-ниска цена на определен медикамент коства милиони на Касата. Нали така, д-р Тодорова? Тази комисия работи на бързи обороти. Пак казвам, това са конкретни цифри, за които говоря.
Не на последно място ще кажа, че амбицията на екипа на Министерството е до месец март 2015 г. в болниците – това е свързано с определени законодателни промени, за които ще търсим Вашето съдействие, защото то не е съдействие, а решение, да заработи електронна лекарствена борса. Тоест българските болници да провеждат търговете си за медикаменти по електронен път. Това навсякъде където е въведено, е довело до 18 – 20% намаляване на разходите на болничните заведения за медикаменти. Чисто, ясно, просто!
Също така това отменя процедурата за обжалване на тези търгове, от което страдат болници и пациенти, отменя нуждата фирмите да поддържат огромни банкови гаранции. Всъщност това е начинът малкият и среден бизнес, който иска да се занимава с търговия на лекарствени средства в болниците, да може да влезе на този пазар. Ако Ви изненадам – добре, бъдете изненадани – но има около 200 регистрирани фирми, които могат да вършат тази дейност, но 92 – 93% от дейността се извършва от четири фирми в България. Това означава, че пазарът е монополизиран. Ясната електронна търговия без нужда от масивни банкови гаранции, без нужда от това да поддържат огромни офиси във всеки град, което е ресурс и е по силите очевидно само на големи играчи, ще даде възможността големите да започнат да се държат като малки, тоест да искат, да търсят – да търсят по-ниската цена, да търсят конкурентността.
Има много неща, за които бихме могли да говорим, но аз наистина ще спра до тук и ще съм на разположение да отговарям.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Да са свързани с бюджета.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Да, всички тези неща са свързани с бюджета и аз казвам, че всяка една от тези мерки...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само че пет минути след определеното време, господин Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Извинете, госпожо Председател – ще имам възможността. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не си позволявам да Ви прекъсвам, но ще имате възможност по време на дебата – 10 минути са от името на вносителя, за да представите Законопроекта.
От името на Националната здравноосигурителна каса – госпожа Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! Смятам, че д-р Москов беше изключително изчерпателен в своето експозе. Аз, като представител на една финансова институция, ще кажа няколко цифри.
Ако сравним Закона за бюджета за 2015 г. с първоначалния бюджет за 2014 г., той е повече с 252 милиона. Откакто съм в системата на задължителното осигуряване, това е първият бюджет с такава голяма разлика – от 252 милиона. Само ще припомня, че 2014 г. започна със 100 милиона по-голям бюджет и 110 милиона дефицит. Това е спрямо законите за бюджет.
Спрямо реалното изпълнение за 2014 г. бюджетът е с около 150 милиона по-малко. Разбира се, в тази цифра има около 100 милиона дефицит, така че ако си представим, че консервираме системата и я запазим, така както е работила тази година, ние започваме с около 50 милиона по-малко. Това е аритметиката до тук. Това показва аритметиката.
Изключително много се надявам на мерките, за които говори д-р Москов, защото само при тези мерки тази разлика може да се стопи и дори могат да се изпълнят и други закономерности, които се наблюдават в медицината. Те се наблюдават само в медицината и ние не можем да ги отминем.
Аз пак ще си послужа с няколко цифри. Онкоболните през 2012 г. са около 24 хиляди, през 2013 г. те са 33 хиляди, а през 2014 г. са около 42 хиляди. Един онкоболен с диагностика, лечение като дейност и лекарствена терапия струва на Касата около 8 хил. лв. годишно. Тоест ръстът само за онкология на годишна база е около 70 милиона – ръст, който не можем да спрем, за съжаление. Тези пари трябва да бъдат гарантирани.
Предстои договаряне на медицински изделия. Законът ни задължава тази процедура да стартира сега, след като се приеме Законът за бюджета на Касата. Това е едно неизвестно, което ние не можем да предположим нито по обем, нито за цени, защото се оказва, че в България няма институция, която да ни ориентира за цените на медицинските изделия.
По наши предварителни разчети там ще са необходими около 15 милиона допълнително, ако Надзорният съвет вземе решение да ги заплаща през следващата година.
През 2014 г. в резултат на промяна на Наредба № 38 – това е наредбата, която гарантира диагнозите, по които Касата заплаща домашно лечение, беше разширена. Там влязоха заболявания, които са на изключително скъпа терапия. В тази група е псориазисът, в тази група влизат артритите. Предстоят и други болести, ако влязат, да се покрият с тази терапия. Говоря за биологичните продукти. Ако проследим какво се случва там, ще видим точно липсата на политика по отношение на лекарствата. Заболяванията не са покрити с по-евтините лекарства, а директно се скача на най-скъпия продукт. Няма как Касата да устои на този тип политика.
Тук искам да благодаря на д-р Москов за наистина изключително бързите мерки, които той взе по отношение на медицинските стандарти, по отношение на Наредба № 40 и всичко онова, което предстои да се случи по отношение на лекарствата.
Да, там ще има един устойчив ръст, но той не може да бъде 15 или 40%. Той може да бъде 5%. Това, надявам се, да влезе в едно дългогодишно, дългосрочно споразумение, което да показва едни нормални тенденции и прогнозируемост на бюджета на финансиращата институция или институции, независимо колко са те.
Ще кажа само още една цифра. През 2012 г. лекарствата за домашно лечение са стрували 340 лв. на един пациент, в момента те са 393 лв. През 2012 г. 1,5 милиона българи са се обърнали за лекарства за домашно лечение, в момента те са 2 млн. 300 и около две диагнози средно на пациент се пада на хронично заболяване, което се лекува по задължителното осигуряване. Тоест обедняването на българина довежда до по-голяма обръщаемост към задължителното осигуряване.
Всичко това са цифри, които ще имамe предвид, когато ще се правят всички промени. Аз се надявам те да станат максимално бързо, защото съм свидетел, че за няколко месеца много милиони могат да отидат, да не кажа безконтролно, но с невъзможност институцията да ги проследи и да вземе конкретни мерки. Надлимитната дейност само за месец октомври е 48 млн. лв. в болниците. Болниците отчетоха пик сто шестдесет и осем милиона лева на месец до момента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Откривам разискванията.
Моля народните представители, които желаят да участват в тях, да дадат заявка от място – с вдигане на ръка, или писмено.
Заповядайте, д-р Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър, колеги! Вчера цял ден обсъждахме бюджета на Република България за 2015 г. и от всички изказвания се видя, че няма никой доволен от това, което му е предоставено в неговата област.
Като представител на здравеопазването – най-демонизираното съсловие в България, смея да твърдя, че и ние няма как да сме доволни от това, което ни се предоставя. Въпрос на преценка е доколко това са възможностите и доколко може да се постигне нещо повече в областта на бюджета.
Откакто в публичното пространство започна да излиза в държавния бюджет процентът за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, той винаги се върти някъде около 4 и някакви десети от процента. Тази година също е 4 и малко повече процента.
Какво може да се осигури с тези малко повече от 4 % от брутния вътрешен продукт? Трябва да се има предвид, че тези 4 % са въз основа на един изключително нисък брутен вътрешен продукт, не са както 9 % от германския или 14 – 15% от американския.
За съжаление, когато се правят инвестиции, когато се внасят медикаменти и апаратура, те не се купуват с проценти от брутния вътрешен продукт, а с реални пари. При представянето на бюджета на Здравната каса господин министърът каза, че той гарантира стабилност. Напълно съм съгласен с него, че този бюджет може да гарантира стабилност и до края на годината да не се налагат ежегодни актуализации на бюджета на Касата.
Тук обаче бих прибавил още нещо: той гарантира стабилна стагнация на системата. За съжаление, тя не позволява никакво развитие напред, никакво въвеждане на нови технологии, никакво въвеждане на нови методики. Ще дам само един пример: от 10 – 15 години се говори за вкарване на новите технологии гаманож и кибернож, което не се случва, а колегите от Турция и Гърция направиха бизнес с нашите пациенти. Това води до изтичане на ресурси от нашата страна и от Здравната каса.
Има ли възможности за допълнително финансиране на здравната система? Според мен има. Според данните от Националния статистически институт 2 млн. 950 хил. души се осигуряват здравно от държавата. Тук включвам децата, учениците и пенсионерите. Нямам данни за студентите, за хората, лишени от свобода, за психичноболните. Ако се прибавят и те, над 3 млн. човека се осигуряват здравно от държавата. Осигуровката им е на база 210 лв., като при това държавата внася 4 % от тези 210 лв.
Потърсих обяснение защо точно върху 210 лв. се изчислява осигуровката от държавата. Получих много и най-разнообразни отговори, които често си противоречат, и не можах да разбера каква е истината. Да приемем, че все пак държавата е преценила, че на тази сума трябва да осигурява посочените лица. Никой обаче не можа да ми обясни защо върху тази сума се внасят 4, а не 8 %, както всеки работещ човек внася здравната си осигуровка. Едно просто изчисление, дори ако лицата се осигуряват на тази база от държавата, показва, че при 8 % вноска това са допълнително 300 млн. лв. годишно към Здравната каса.
Второто перо, което според мен от толерантност, от не знам какви причини не се използва, са вноските на лицата, които не се осигуряват здравно. Там цифрите са различни. Синдикатите дават 800-900 хил. човека, има сведение, че са 1 млн. 200 хил. души. Нямам точните данни, може би министерството ги има. Прибавяйки към тези 300 млн. лв. и задължителната здравна вноска на лицата, които не се осигуряват, това показва, че за здравеопазването вече ще има финансови средства и за иновации, за въвеждане на нови технологии и за развитие на медицинската наука.
Според мен е крайно време законодателството да се промени, за да се криминализира неплащането на здравни вноски. Веднага можем да получим възражение, че милиарди са източени от Корпоративна търговска банка, а пък ние се хващаме за здравните вноски.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Два милиона човека да ги вкараме в затвора ли?
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Не казвам, че трябва да ги вкараме в затвора, трябва да се криминализира.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Виждате разлика?
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Има разлика между едното и другото.
Да, вярно е, КТБ е голям проблем за държавата, но за тези случаи има законодателство, прокуратура и съд. Надявам се да си свършат работата.
А за тези, които не желаят да се осигуряват, няма такова законодателство. Това не означава, че те няма да бъдат обслужени. Напротив, всеки, който има нужда от медицинска помощ, я получава. След това обаче трябва да има начин това да бъде компенсирано на всички изпълнители на медицинска помощ.
Това, което се прави сега – със запис на заповед, са просто камуфлажни истории, които нямат ефект. Това е по приходната част.
По отношение на разходната част, в нея се вижда, че чрез бюджета се правят някакви наченки за реформи в системата. От изложението на господин министъра и на управителя на НЗОК видях, че са обсъждани и други мерки за реформи, които ние приветстваме като цяло. Въпросът е, първо, тези мерки, които по принцип са основно рестрикционни мерки, да бъдат добре премерени, защото покрай мръсната вода да не изхвърлим и бебето. Второ, тези рестрикционни мерки на този етап са насочени само и единствено към изпълнителите на здравна помощ, а според мен и изпълнителите, и ползвателите на здравната помощ трябва да имат както задължения, така и права. Не е нормално ползвателите да имат само права, а да нямат никакви задължения.
Какво имам предвид? Достатъчно много се говори за обърнатата пирамида в нашето здравеопазване, затова, че вместо да обръщаме повече внимание на профилактиката, ние товарим болничните заведения и там се извършват, включително и част от профилактичните мероприятия. Но профилактиката не е задължение само на общопрактикуващите лекари. Профилактиката би трябвало да бъде задължение и на здравноосигурените. Общопрактикуващите лекари, които не желаят, много лесно биха могли да бъдат накарани да поемат своите профилактични задължения. Достатъчно беше, когато поговорихме малко за ваксинациите и проблемите с тях и когато районните здравни инспекции пратиха проверки, изведнъж проблемът с ваксинациите се реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кючуков, желаете ли удължение на времето за групата, тъй като 10-те минути изтекоха?
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Да. Приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате още 3 минути.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Въпросът е, че в много страни задълженията на здравноосигурените да провеждат редовни профилактични прегледи са ясно указани и те дори вървят със санкции при потърсване на болнична помощ, когато не са изпълнили тяхното задължение.
По отношение на болниците също би трябвало да има известна диференциация. Да, има болници, които са в трудно достъпни райони, и които трябва да бъдат дотирани от държавата и от Касата. Но за болниците трябва да има и определение за дейността, която е задължително да бъде поемана от тях. Не може болнично заведение да отхвърля всяка дейност, която „не му е изгодна” финансово и да струпа всичко на университетските и на областните болници. Защото задължените болници са там. Това са задължените болници. Тоест трябва да има различно отношение към коректните и некоректни изпълнители на болничната помощ.
И последното, което искам да кажа – по § 10 в Преходните и заключителни разпоредби ще има доста спорове, доста обсъждания. Мисля, че част от тях ще отпаднат, ако влезе в действие задължителната здравна карта.
В заключение, групата на АБВ ще подкрепи Бюджета за Здравната каса, въпреки че знаем многото несъвършенства в него, но по-добре е да имаме един лош закон, отколкото да нямаме никакъв закон и да го оправяме през няколко месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кючуков.
Реплики? Няма.
За изказване – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. е основен финансов инструмент за реализиране на политики.
Вие, господин Министър, вносителите, заявявате, че този законопроект създава условия за финансова стабилност, спокойствие и прогнозируемост в сектора. Това наистина е така, имайки предвид факта, че повече пари се отделят в бюджета на Националната здравноосигурителна каса през следващата година. Тоест на ниво разходи, извършени през миналата година, са предложенията за финансиране на системата през следващата година.
Вие заявявате, че с мерките, които предлагате, ще намалят разходите в системата. Добре, но Вие в началото предлагате фискални мерки, с които целите постигане на фискални резултати. Според нас най-големият проблем на този бюджет е, че ги няма медицинските цели. Как с основния финансов инструментариум в системата на здравеопазването Вие постигате медицински цели, за които говорите? Знаете кои са медицинските цели. Медицинските цели, няма да ги изброявам всичките, са: средна продължителност на живота, детска, перинатална, майчина смъртност и така нататък.
Всички тези цели не ги виждаме като приоритетно финансиране в предложения проект. Тоест, има едно голямо разминаване между желанието за постигане на медицински цели и мерките, които предлагате. Защото всичко това, което коментирате, са мерки, но те трябва да водят до постигане на някакви цели. Оказва се, че те водят до постигане на фискални цели. Вие твърдите, че с Вашите мерки ще намалите разходите в системата, а в началото на бюджета Вие увеличавате разходите. Знаете много добре, че реформи се правят не само и единствено с финансови средства. Най-сериозните реформи в България са направени при дефицит на финансови средства. И това е факт. Затова според нас не виждаме медицинските цели, които да са подкрепени с финансов ресурс за постигането на тези цели.
На следващо място, искам да кажа няколко думи за приходната част на бюджета.
Миналата година, сравнена с 2015 г., сега приходите са увеличени на база двете програми с 220 милиона, а на база изпълнение на бюджета – със 150 милиона. Уважаеми господин Министър, откъде ще дойдат тези 150 милиона повече? Сто и петдесет милиона, с които Вие натоварвате работодателите, натоварвате осигурените, натоварвате самоосигуряващите се лица. Вижте какво казвате в следващия текст: трансфери за здравно осигуряване – 978 милиона. Само 3 милиона повече в сравнение с миналата година. Тоест, когато държавата трябва да участва в здравното осигуряване, приносът е 3 милиона, когато трябва да участват работодатели, осигурени, самоосигуряващи се лица, тогава приносът трябва да бъде 150 милиона.
Аз пак се връщам на тази тема – откъде ще вземете тези 150 милиона? Един път казвате: съкращаване административните разходи с 400 милиона, от които 100 милиона осигурителни вноски. Втори път във Вашите предложения казвате: заетите през следващата година ще бъдат увеличени с 900 човека. Запомнете тази цифра – 900 човека! Разчитате единствено и само на ръста на средния осигурителен доход? Безработицата я планирате на същите нива – 11,7.
Откъде ще дойдат тези 150 милиона в повече, господин представител на дясната мисъл в Народното събрание? Това ли е дясна политика, господин Министър? – Да натовариш бизнеса, да натовариш работещите, да натовариш самоосигуряващите се, а държавата да бъде със скромен принос в решаването на фискалните цели, за които Вие говорите в този бюджет? Това е грешен антиконституционен подход. Защото в Конституцията е казано: държавата, работодателите и осигурените, на базата на споделената отговорност финансират здравното осигуряване в България. Къде е участието на държавата?
Аз не казвам, че това е нов феномен, това продължава през годините, но Вие казвате: ние сме реформатори, ние ще реформираме. Не казвате даже „ние”, казвате „аз”, ще реформираме системата. Така ли я реформирате? С три милиона участие на държавата и прехвърляне на отговорност върху работодатели, върху самоосигуряващи се и осигурени лица?
Ако ми позволите, с цялото ми уважение към председателя на Бюджетната комисия, да вляза в нейната лексика и да Ви кажа, че Вие мислите с дясната хемисфера, тя каза – „мислите с дясното полукълбо”, но вземате леви решения! Натоварването на бизнеса не е дясно решение! В същия момент натоварвате и българските граждани, натоварвате осигурените. Това е дясна мярка. От една страна, мислите с дясното полукълбо, от друга, вземате леви решения, натоварвате бизнеса и това е безспорно!
Маските падат, господин Министър! Къде е реформаторският подход? (Единични ръкопляскания от ДПС.) Къде са реформите? Това ли е реформата – да натовариш бизнеса със 150 милиона повече? Ще можете ли да ги съберете тези приходи? Съмнявам се, дано да не съм прав.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място): Ти винаги си бил прав!
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, при 6% здравна вноска, както казва един емблематичен представител на пациентските организации, системата на здравното осигуряване генерираше излишъци! Преходният остатък беше с прословутите 1 млрд. 400 млн.!
Сега осигурителната вноска е 8% – всяка година системата генерира дефицит! Тоест тук сте прав – проблемът е в правилата, проблемът е в достъпа, проблемът е в мерките, които трябва да бъдат взети и аз се съмнявам, че те могат да бъдат предложени през следващата година. Дано да не съм прав.
Основният извод – Вие се определяте като дясна партия, само че предложените решения са далеч от десните мерки.
На следващо място, искам да кажа няколко думи по отношение на структурата на Бюджет 2015 г. – това, което казахте и Вие. Къде е реформаторският подход тук? Съотношението между пари за болнична и пари за извънболнична помощ е 3:1! Близо 1 млрд. 600 млн., заедно с така наречения „преходен остатък”, са парите, които са за болнична помощ. Знаете, че голяма част от този така наречен „оперативен резерв”, тези 300 милиона ще отидат за болнична помощ. Тоест съотношението между болнична и извънболнична помощ е 3:1.
Поне някаква стъпка, някаква крачка да бяхте направили да помогнете и тук да заложите приоритети. Примерно за майчино здравеопазване, за детско здравеопазване – приоритети, които казах. Ами стимулирайте ги тези специалисти, за да не стигат до скъпата болнична помощ – прословутата теза.
Нещо друго – наблюдаваме символично увеличение на парите в извънболничната помощ, а някъде – за медико-диагностични дейности, даже намалени с 5 милиона. (Реплика от ГЕРБ.) И един да е – няма толкова голямо значение.
Близо 800 млн. лв. са общо парите за лекарства. От 3 милиарда 800 милиона за лекарства и при тези 800 милиона –рекордни пари, за лекарствени продукти и медицински изделия всички са недоволни: лекарите, защото се принуждават да искат пари от болните за медицински изделия, за лекарствени продукти, пациентите, недоволни сме и ние – и политиците, и Министерството. Тоест в тази сфера трябва да има доста сериозни промени. И те няма да станат с мерки адхок, набързо, а трябва да се търси съгласие по всички тези мерки.
Искате контрол не на количествените параметри, а на качествените – съвършено естествено, само че сте сбъркали адресата на контрольорите. Вие искате Здравната каса да контролира, искате техните инспектори да контролират, тоест искате да администрирате този процес на контролиране на качеството! И хлябът, и ножът да са в една ръка! Нали се сещате, че администрацията в лицето на служителите в Здравната каса я няма, няма ги тези контрольори – знаете защо, искате те да контролират качествено?! Нали те ще го контролират според финансовия ресурс, с който разполагат? Тоест ще има рестрикция.
Господин Министър, Вие, като представител на дясната мисъл, знаете много добре, че лекарската професия е свободна, тя трябва да се самоконтролира, лекарската професия е нещо по-различно! И тук не администрацията, а правилата за добра медицинска практика, изготвени от съсловието, от Лекарския съюз, са тези, които могат да свършат работа! Всичко останало е празни приказки. Администрацията не може да контролира, не го прави и съдът. Знаете, че там ходят съдебни лекари, експерти. Тоест администрацията не може да контролира съсловието – то трябва да се самоконтролира, защото по дефиниция лекарската професия е свободна професия.
И това е категорично признание на дясната мисъл – отново се връщам към нея. Разбирам прекрасно, че дясната политическа мисъл не може да съществува, да генерира успехи, без да има посочен враг! И Вие избирате ние да сме Ви враг.
Не сме Ви врагове, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Вие?!
ХАСАН АДЕМОВ: Говоря за политическата сила, която представлявам – аз не съм различен от нея.
Затова, господин Министър, послушайте малко част от експертните предложения – не е задължително да се съобразите с тях. Но, повярвайте ми, голяма част от тези неща съм ги предлагал и в други състави на Народното събрание! Не съм успял да ги наложа.
Вие казвате: „Идваме с десни намерения, идваме с готови законопроекти, ще реформирам системата”! Какво се оказва? Чакаме през следващата година нещата да се случат, само че фискалният ефект ще се появи не с този бюджет, а евентуално със следващия.
На следващо място, и трябва да завършвам сякаш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Групата има достатъчно време – 10 минути.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, за напомнянето.
Прословутият § 10, който създава проблеми през годините. Казваме така: ново лечебно заведение, което е получило регистрация от Министерството на здравеопазването или лечебни заведения, които са получили право за извършване на нови медицински дейности, през календарната година не могат да сключват договори с Касата. Хайде да видим сега тук какво се случва, защото дискусията не е еднопосочна! Тук пак с административни мерки искаме да ограничим стопанската инициатива на българските граждани! Знаете какво пише в Конституцията – никой няма право да ограничава стопанската инициатива.
Ако аз, господин Министър, съм получил лиценз за разкриване на лечебно заведение за болнична или каквато и да е медицинска помощ на 31 декември 2014 г., а Вие – хайде да не сте Вие, някой от колегите, който и да е, е получил лиценз за лечебно заведение на 1 януари 2015 г., само защото ни разделя новогодишната нощ и сме разположени от двете й страни, на този, който има лиценз от 1 януари, му ограничавате правото!
Дайте поне гратисен период – тези хора, които са инвестирали, без да знаят, че ще вземете такова решение през тази година, ще бъдат дискриминирани, те няма да имат право да сключат договор със Здравната каса!
И ще спечелят всички дела в съда, уважаеми господин Министър, както са го правили. И няма да намалите разходите на Здравната каса, а ще ги увеличите, защото тя ще бъде длъжна да плаща.
Знам, че тази тема е много деликатна, знам, че съм по ръба в момента на дискусията. И знаете ли защо това е така? Защото през годините всеки от нас, който е бил в тази система, си мислеше, че сам може да реформира системата! Няма как това да се случи – ние стигнахме до този извод отдавна.
Искам да Ви помоля да го разберете съвсем добронамерено. Всички тези мерки изискват усилия в търсене на съгласие. Без съгласие реформи в тази система няма как да има. И то не какво да е съгласие, а надпартийно! Защото решенията тук не могат да бъдат адхок и не могат да дадат резултат веднага! Тук става въпрос за хоризонт на решенията, за стратегически решения, а не за адхок решения!
Затова голяма част от мерките, да не кажа – всичките, са свързани с изключителни проблеми за политическите партии, които ги реализират – говоря за инкасиране на политически дивидент, и то негативни. Затова трябва да се търси съгласие – за да може да се сподели отговорността. Иначе е много трудно, за да не кажа – невъзможно.
Още нещо, понеже госпожа председателката беше любезна да ми каже, че имаме още малко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате достатъчно време, господин Адемов. Не се притеснявайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Прословутите обеми и цени. Винаги, във всички бюджети съм бил против това административно за мен регулиране – централизирането на управлението на финансовия ресурс в системата на здравеопазването е порочна практика от наше време, от което време искате – откогато е въведена тази система!
Вие, като реаниматор, знаете много добре, че централизирането на хемодинамиката е шоково състояние! Централизираме управлението на финансовия ресурс! Хайде да видим как ще задействат предложените от Вас мерки, ако премахнем регулацията, защото това е регулация! Можем ли да го направим? Ако направим добри мерки, няма да има нужда от регулация. Това е моето мнение.
И завършвам с това: господин Министър, пак се връщам на дясната хемисфера. Не знам защо се ангажирах точно с нея.
Знаете ли защо? Защото тя отговоря за емоционалната сфера, а Вие сте изключително емоционален човек, затова молбата ми е да направите всичко възможно да загърбите своето его и да се опрете на колективните решения.
Аз съм сигурен, че една много малка част от колегите от Парламентарната група на ГЕРБ знаят за това, което Вие предлагате. Търсете съгласие, освен в парламентарната зала, и тук. Тук ще Ви помогнат хората, а що се отнася до емоциите – пътят от красивите и умни послания във Вашата предизборна програма до проклятието на сектор „Здравеопазване”, господин министър, е много кратък. Пожелавам Ви да не вървите бързо по този път.
Няма да подкрепим този бюджет. (Ръкопляскания от ДПС и от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Адемов, винаги – казвам го най-искрено, ми е било особено важно и приятно, както да спорим, така и заедно да мислим по определени неща с Вас, защото имате познанията за тези процеси, които аз нито съм отричал, нито някога ще отрека. И наистина търся съдействието на хора като Вас – с опит, с познания в сферата.
За мен на този етап от цялото Ви изказване, има някои неща, за които да поспорим, но фактът, че Вие приемате философията на мерките, които изрекох, за мен е достатъчен.
Когато говорите за увеличението на приходната част на бюджета на Касата Вие казвате, че това ще доведе до допълнително натоварване на бизнеса, на хората и така нататък. Това нали знаете, че не е така? Защото ние говорим – да, защото ние говорим не за увеличаване на вноската, а за разширяване на базата на хората, които плащат тази вноска, тоест няма допълнително увеличаване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А, 900 човека повече заети ли е база?!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Нали преди малко дори и по тема „Кой каква спешна помощ ползва?” мисля, че Ваши представители цитираха факта, че огромна част от хората са неосигурени, поради някаква тяхна собствена причина. НАП, между другото, през тази година свърши много добра работа в тази насока. (Реплики на народния представител Хасан Адемов.)
Не е вярно, че НАП е събрал повече вноски. Грешите, господин Адемов. Нали? И ще продължава да го прави, защото тази бюджетна прогноза за приходната част на Касата, тя не е насила наложена от някой. Тя е съгласувана и приета от самите хора от НАП, които считат, че това е абсолютно реализируемо, тоест ясно да кажем: тук не става въпрос за допълнително натоварване на коректни платци към системата, защото вноската остава същата.
Тук говорим за това, че базата на хората, които са длъжни по закон да плащат, трябва и ще бъде разширена и с активните мерки на НАП, на министерството, надявам се, и на народното представителство, защото не мисля, че ще има в тази зала някой, който ще поддържа възможността на някакъв човек или групи хора, независимо как ги наричаме, колко са ни мили и кого представляваме, да не плащат здравни вноски, ако се длъжни по закон. Тоест, толкова по въпроса дали това товари бизнеса. Няма как бизнесът да бъде товарен допълнително с нещо, което изначално е негово задължение по закон и той в голяма степен го спазва.
За болниците – това, което казахте за количеството на болниците, количеството на леглата. Знаете ли, болници и легла сами по себе си не лекуват. Ако лекуваха, ние щяхме да бъдем една от фантастичните държави като здравен статус, защото броят на болниците е средно 1,6 по-голям от средноевропейския, а с броя на леглата горе-долу нещата изглеждат по същия начин. И увеличаването, и увеличаването, и увеличаването на броя на тези болници през годините, между другото, със сходни аргументи – защо трябва да ни дели новогодишната нощ, дали някой е направил инвестиция, това продължава във времето, през цялото време и няма край.
Вижте, границата е трябвало да бъде зададена – една година граничен период, от Вас миналата година, за да може сега да се работи, нали?
Тогава нека да отидем на радикално решение, което наистина може да се отрази на отделни, конкретни бизнес намерения, но тук въпросът е има ли нужда системата, а системата означава: имат ли нужда българските граждани от допълнителна леглова база и допълнителни болници за активно лечение? Отговорът през статистиката е „Не”, а ясният отговор за това, ако има райони в България, които са с подценена инфраструктура, недостатъчна инфраструктурна – болнична и доболнична, ще дойде през това, което, надявам се, ще гласувате в началото на следващата година, а именно смисления вариант на задължителна национална здравна карта.
Защото по начина, по който тя е готвена досега, там говорим „брой кревати”, „брой болници” и „брой хора” , които на теория живеят в град, като Смолян, и затова там можело да има еди-колко си.
Това, което правим в момента, на база и областните съвети, които изработват здравните карти, и наистина със съдействието, и с участието, и със съзнанието на цялото мнозинство тук, много се надявам, че не само мнозинството ще участва в тази работа, е идентификация на ясните потребности, характеристики и специфики на заболеваемостта на населението в определен район. Оттам тръгва нуждата, защото има райони, в които заболеваемостта от белодробни болести е много висока, но пък количеството такива легла, такива клиники, и такива болници не е достатъчно. Трябва да бъде изследвано и валидирано не административно, както казахте, и аз съм съгласен с Вас, а през ясните потребности на хората на съответното място.
Това е процес, който трябва да започне сега, защото ако не започне сега той няма да започне и следващата година, д-р Адемов, уверявам Ви! Пак ще имаме същия разговор: „Нека от догодина”. И ще завърши с ясната, валидирана от всички здравна карта, която е свързана идентификацията на потребностите. И няма съд, нито съдилище, което да може да противостои на това.
Когато говорите за контрол – отново мислим абсолютно еднакво. Извън допълнителни функции, които се възлагат законодателни промени на Касата, това, което се предвижда в пакета от мерки, е съвместни проверки по качеството именно, на Агенция „Медицински одит” и бордовете на Лекарския съюз. Имаме договореност с тези бордове на Лекарския съюз, защото практиките, правилата на добра медицинска практика, те са част от правомощията на Лекарския съюз както като изработване, така вече и като контрол. И затова има вече, как да кажа, дори в определен работен порядък между Агенцията за медицински одит и бордовете на Лекарския съюз яснотата, че навсякъде, където Лекарския съюз може да осигури, разбира се, своите представители по бордовете, тези проверки ще бъдат вършени съвместно. Изработва се определен алгоритъм и това също не е нещо, което противоречи на Вашата философия и се надявам, че ще го приемете.
Сега, важният въпрос.
Имам ли време апропо, госпожо Председател? Може ли три минути още, защото наистина това, което каза д-р Адемов, е всъщност важният въпрос – целеполагането.
Ако говорим за нещо базово сбъркано в начина, по който се случва и структурата, и финансирането, а и политическите ни разговори за здравеопазване то е, че ние говорим на парче. Ние говорим за отделни неща. Ние защитаваме определена патология или определена болница, или определена своя собствена политическа философия.
Когато сведем разговора или качим разговора на ниво „национални цели”, а те наистина не могат да бъдат различни от това, което и Вие, и аз казваме: смъртност, продължителност на живот, продължителност на живот – здраве, детска смъртност, перинатална смъртност, инвалидизация, те са ясни показатели, защото това се резултатите от това дали една здравна система е добра или не, независимо от това колко пари вкарваш в нея или колко е броят на болниците. Ако тези показатели са лоши, значи не е наред нещо. Тогава целта, поставена пред цялото българско здравеопазване трябва да бъде достигане на средноевропейските нива на тези показатели за средносрочен период.
Това означава, че този вектор, който за България е насочен надолу, защото нашите показатели, особено в детските заболявания, са кошмарни в сравнение със средноевропейския, трябва да бъде изследван. Трябва да бъде ясно кои са видовете и типовете патология, които формират 90-100% от тези величини и те да бъдат финансирани адекватно с много широки лимити, защото няма нищо безлимитно.
И, повярвайте ми, едно от важните неща – ето, да кажем, понеже не знаете, тук и с председателя на Здравната комисия, и с д р Дариткова сме обсъждали тези неща – това ще бъде основният разговор на Висшия медицински съвет, който в края на тази или в началото на следващата седмица ще бъде формиран. Защото това е нов начин, базиран на цели и приоритети, които произтичат от тези цели.
И няма как да видите в този бюджет заложено това, което Ви казвам. Вие ще го видите като философия и ще Ви бъде предложено с, разбира се, Вашето разбиране дали искате това нещо да го гласувате. Това ще бъде вложено като концепция за промени и за реформи, а иначе, за да случи това преостойностяване, за да се случи този базов пакет на Касата, който с цялата мощ – и логистична, и финансова, и на Солидарния фонд, и на държавата да бъде концентрирана върху заболяванията, от които умираме, върху които живеем в болест, върху които децата ни умират, затова е нужно време да бъде преразгледано всичко това, което е към момента.
И сутринта го казах – при положение, че една държава, толкова бедна като нашата, може да си позволи да плаща, хайде така да кажем, не толкова предизвикващи страдания или влияещи на тази статистика заболявания повече, отколкото за сърдечна операция на дете, тази държава е сбъркана! Хайде заедно да променим това, защото имаме общата философия! Аз не видях различия! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Москов.
До момента заявка за изказвания са направили, по реда на желанието им: д-р Райнов от БСП ЛБ, Абу Мелих от ГЕРБ и Султанка Петрова от Патриотичния фронт. Господин Станилов дава заявка. Господин Павлов – също.
Господин Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, д-р Тодорова! С ясното съзнание, че днешният дебат е напълно излишен, след като вчера приехме държавния бюджет за 2015 г., част от който е бюджетът на НЗОК, от вчера се чудя дали ние продължаваме да бъдем парламентарна република, след като програмата на парламента може да се пренарежда съобразно програмата на министрите?! Но това е друга тема, юристите твърдят, че може.
Уважаеми колеги, господин Министър, това е бюджет на статуквото. Параметрите на бюджета означават отказ от провеждане на реформи и през 2015 г. Многократно около актуализациите на Бюджета за 2014 г., както и вчера при приемането на държавния бюджет, се коментираха влошаващите се социално-икономически показатели, а всичко това се отразява върху достъпа до здравни услуги. Как ще се решат предизвикателствата на недостатъчния финансов ресурс, преките плащания от гражданите, неефективното използване на наличните средства? Безработицата в страната бележи ръст. На входа на здравната система се констатира едно влошено здравно, демографско състояние на населението – то намалява и застарява, налице е ниска раждаемост.
Доктор Дариткова, това го говоря за всички останали колеги. Знам, че Вие знаете нещата.
Относителният дял на лицата над 65-годишна възраст у нас е над 17%. Влошаването на демографската структура налага по-висок бюджет за здравеопазване. Бюджетът в НЗОК, както разбрахме, за тази година на база касово изпълнение е един, за 2015 г. се предлага по-нисък. На практика Бюджетът за 2015 г. е и рестриктивен заради липса на ефективна, ясна и прогнозируема среда за преодоляване на проблемите.
Системата на здравеопазването, господин Министър, загуби доверието на хората. През последните пет години фундаментални промени във финансирането и по отношение на качеството на здравеопазването не са правени. В страната ни за първична и специализирана извънболнична помощ се отделят твърде малък процент от общите средства за здравеопазване, като по този начин българските граждани са лишени от профилактична дейност, а средствата отиват за лечение на късно диагностицирани заболявания. В условията на криза трябва да има и справедливо разпределение на средствата за здравеопазване. Системата трябва да преодолее и проблемите, свързани с териториалните диспропорции, освен дисбаланса между средствата за първична и болнична помощ.
Не на последно място е и грижата за човешкия ресурс в здравеопазването.
Отварям една скоба – Европейската комисия критикува България за липсата на реформа в здравеопазването. Брюксел настоява за подобряване на качеството на здравните услуги, увеличаване прозрачността, осигуряване на достъп за всички, както и достъпни цени на лекарствата. Отпускането на европейско финансиране за сектора за следващия програмен период зависи от изпълнението на реформата в здравеопазването. Обществото, както и ние, трябва да бъдем запознати с параметрите на ангажиментите, които са поети.
Азбучната истина е, че всяка една реформа, за да бъде успешна, преследва няколко основни цели: осигуряване на гражданите по-добри възможности за избор на качествени здравни услуги; по-ефективно управление на все по-ограничените финансови ресурси; както и по-справедливо възнаграждение на здравните специалисти в зависимост от реалния принос на всеки за подобряване на здравните показатели.
Българското общество днес заявява открито своята оценка за резултатите от реформите през изминалите години в здравния сектор. Недоволни са и гражданите, недоволни са и голяма част от медицинските специалисти. Ефективността в кавички от модела на финансиране днес се измерва с пъти повече инвестиране на обществени средства за незадоволително качество на здравните услуги. Въпрос на политическа воля е проблемите да бъдат ясно дефинирани, да се предложат за професионален и обществен дебат възможните решения и да се поеме политическата отговорност за избора.
Здравните реформи в развитите страни имат ключова дума и тя е „пациент”. Като че ли в реформата в българското здравеопазване тази дума е забравена.
Проблемите на българското здравеопазване, господин Министър, не търпят отлагане.
Господин Министър от Реформаторския блок, само с предизборни обещания, трикове и музикални поздрави по Фейсбук реформи в здравеопазването не се правят. Време е да разберете, че само с „ще”, само с послания нещата няма да се случат. Ако ще действате, действайте прагматично. Спомняме си, имаше един министър-председател, който беше забранил на неговите министри да използват думичката „ще”. Всички знаете какво имам предвид.
Иначе директно по бюджета – по приходната част нещата се казаха: силно завишени заложени приходи от здравноосигурителни вноски от работодатели, работещи и самоосигуряващи се лица с 221 милиона спрямо бюджета за 2014 г. и със 151 милиона спрямо очакваното изпълнение. Съответно трансферът от държавата, както се каза преди мен, е 3 милиона. За пореден път с тези действия се демотивират българските граждани да участват в здравната система. За пореден път, казвам, защото не е избледнял споменът за онези 1 млрд. 400 милиона, които бяха събрани с вдигането на вноската от 6 на 8% през 2009 г., които бяха предназначени именно за реформа – за реформа, която не се случи. Това много ми напомня политиката, която имаше едно друго име – „политиката Дянков”, но дано да греша. Липсват мерки за подобряване събираемостта на здравни вноски и намаляване бройката на здравнонеосигурените лица.
По разходната част, каза се вече, противно на очакванията – същите, дори намалени средства за специализирана и медико-диагностична дейности. Те продължават да бъдат несъразмерно ниски спрямо тези за болнична помощ. Липсва акцент върху профилактиката като средство за предотвратяване на главоломно нарастващия в последните години брой на хоспитализациите. Не са взети и никакви мерки за контрол и прозрачност при разпределение на средствата за болнична помощ.
И тук отделно – това касае Вас, господин Министър, липсват и мерки за преодоляване на задлъжнялостта на болниците, които вече са за около 470 милиона – проблем, естествено, който не е от днес, но от последните пет години. Проблем, който не търпи отлагане, защото, господин Министър, това, което се случи във финансовия сектор с КТБ, може да се случи и в здравеопазването. В един момент рискувате да останете генерал без армия. 470 милиона задължения! Не коментирам, че има и една друга болница, която има 120 милиона задължения. Така че, господин Министър, не подминавайте този проблем, той виси като гилотина със страшна сила над българското здравеопазване.
Естествено, за поредна година няма увеличение на парите за дентални грижи. Това по никакъв начин няма да спре обеззъбяването на българския народ.
Така определените средства за лекарства са недостатъчни, защото от 1 януари 2015 г. в Позитивния лекарствен списък влизат нови лекарства, които Касата е длъжна да плаща. Вероятно там разходът ще бъде около 30 милиона. Предстоят договаряния на нови медицински изделия, тоест предстоят дейности, които ще натоварят допълнително оскъдния бюджет на Касата. Отделно непрекъснато нараства броят на онкоболните, с което нараства и броят на хоспитализациите, нараства броят и на използваните медицински изделия. Всичко това доказва, че с този отказ на реформи, господин Министър, от средата на 2015 г. ще бъдем свидетели на поредната актуализация на НЗОК.
Накрая, господин Министър, за да не излезе, че ние, опозицията, сме лоши, да Ви поздравя. Поздравления, че запазихте – надявам се Вие лично, потребителската такса от 1 лв. за българските пенсионери, както и подпомагането на общинските болници в отдалечени и труднодостъпни региони, защото, ако беше оставено на колегите от ГЕРБ, те щяха да направят това, което направиха 2010 г. – да ги премахнат, в резултат на което си спомняме закрити болници, затруднен достъп. Справка: Девин и други нататък. Това са негативни последствия, които, повярвайте, няма как да се компенсират с вчерашния комсомолски патос, че, видите ли, с този бюджет ще имаме 300 новородени повече.
И един съвет, господин Министър. За втори път от тази трибуна се обръщам към Вас, да Ви го кажа: не се подвеждайте и недейте да разделяте обществото. Преди Вас го прави една друга партия, когато тук, от тази трибуна, обвиняваха българските лекари, че са престъпници в бели престилки, а на Вашето място седеше един друг министър, който се срамуваше от лекарите.
Недейте да търсите друг враг – било то етноси, било то еболата. Търсете съмишленици за едно по-добро здравеопазване за всички български граждани.
И съвсем накрая, това вече в личен аспект, не се чувствайте задължен да се обяснявате за всичко, което ще чуете от тази трибуна. Отчитам факта, че Вашата партия прекалено дълго чакаше да дойде и трябва компенсаторно да изприказвате всичко, но не забравяйте, че оправданието обикновено е една спирала. В българския език тази спирала има и друг термин – „свредел”, който за съжаление, не води нагоре, а води надолу. Благодаря. (Частични ръкопляскания от РБ. Реплика на министър Петър Москов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Уважаеми д-р Райнов, аз от всеки друг бих приел да чуя не съвсем коректна теза. Цитирам Ви – „За пореден път няма увеличение на средства за дентална медицина”. Нека да припомня. Тази година – 2014 г., в сравнение с 2013 г., средствата за дентална медицина бяха увеличени с 10 млн. лв. – от 110 на 120 млн. лв. Аз разбирам Вашата скромност – да не изтъквате онова, което макар и като малка стъпка е сторено в предишно управление, но ние дължим коректност и на аудиторията на пленарната зала, и на българската общественост. От 110 на 120 милиона е увеличение близо 9 %, което никак не беше символично. Проблем е, че тази година не продължава политиката за увеличаване на средствата за дентална медицина, защото точно от министъра, мисля, чухме, че там всеки инвестиран лев в профилактика е равен на 20 лв. после за лечение. Така че по-скоро да очакваме между първо и второ четене да продължи тази правилна политика, а не да правим неточни констатации, че за поредна година няма увеличение на средствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги! Господин Местан, грешката е моя. Държах да кажа „Пакетът дейности остава същият”. Иначе това е факт. Имаше стъпка тази година. И нека наистина видим следващата стъпка за следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – д-р Абу Мелих от ГЕРБ.
ТУНЧЕН КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място): Хайде, докторе, ти си!
СЕМИР АБУЛ МЕЛИХ (ГЕРБ, встрани от микрофона): Не съм доктор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Титулувах Ви с научна степен. Извинявам се, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Директор на Националната здравноосигурителна каса! Относно българското здравеопазване, както всяка година, има един ден, когато се приема бюджетът и започват на повърхността да излизат най-различни философии. Не сме по-различни тази година. И моят ред дойде. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
Започвам. Първо за бюджета. Аз ще гласувам на драго сърце бюджета, не защото парите са много или малко. То какъвто и да е бюджетът – и пет лева бюджет сега да гласувате на Националната здравноосигурителна каса, всяка болница, всеки лекар в страната ще си получи парите до стотинка, стига дейността да е реална и истинска. Защо? Защото друга алтернатива на плащане в Република България няма. Тоест с две думи – това, че бюджетът е направен близък до миналогодишния, това е добре. То не е лошо. Но дали ще бъде актуализиран или не, това е без значение. Ще бъде актуализиран, ако има нужда от това. Няма да бъде актуализиран, ако няма нужда от това. До тук за бюджета.
Относно някои от детайлите, съжалявам, че в момента министърът не е тук, за § 10. Параграф 10 в Преходните и заключителните разпоредби спира – както каза д-р Адемов –стопанската инициатива. С две думи § 10 казва следното: „Всяка нова болница, колкото и да е модерна през 2015 г., няма да работи със Здравноосигурителната каса. Всяка стара болница, колкото и да иска да се модернизира, да отвори нови отделения или нова дейност, също няма да може да сключи договор със Здравноосигурителната каса”. Лично аз – това трябва да го знаят моите колеги от ГЕРБ – през 2009 г. събрах 30 хиляди подписа срещу министър Желев от БСП, защото тогава беше пуснал същата работа, но не в закон, а в Наредба № 18. И тези 30 хиляди подписа ги закарах тогава на Омбудсмана и щеше да влиза в Конституционния съд. Всички ни уверяваха тогава, че това в Конституционния съд ще падне. За моя радост дойде на власт моята политическа сила. Аз информирах ръководството на партията и Наредба № 18 беше премахната. Благодарение на това много нови модерни болници работят сега на територията на Републиката и гражданите се радват на по-добра медицинска помощ. Това е § 10.
Сега наистина той е на ръба. Ако ще заключвам системата, за да правя ремонт, оправдано е. Да, така се прави – като един апартамент. Когато вкъщи правите ремонт, какво правите? Заключвате, изнасят се всички, влизат майсторите, правят ремонта, после пак отключвате. Не стои винаги заключено. Ако това е причината, аз съм готов да се съглася и ще го гласувам, но трябва да знам за колко време – за една година ли се заключва системата, за две години ли, за да се знае, че тази стопанска инициатива не е спряна, а е отложена. Има разлика между двете неща. Ако обаче системата се заключва, само за да се намали входът към здравната система, това е некадърното решение на същите експерти, които дават акъл на всички министри. И на всички министри им падна главата точно заради тези хора, които им дават акъл винаги – от най-различни политически сили. Разберете, най-лесното за администратора какво е? Да няма клиенти. Като отидете в общината или в някое министерство, този, гдето получава документите и Ви дава входящия номер за Вашата декларация, молба или жалба, си мечтае да отиде на работа и там да няма никой. Това е презумпцията на неговата работа. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Какво правят обаче тарикатите? Заключват вратата и народът стои отвън. Искат да влязат да си подадат документите, ама няма. Не работят. Същото е с § 10. Затова много внимателно!
Ако сега министърът ме слуша или гледа в момента, според мен има не повече от три месеца, за да каже: „Това е реформата, така ще бъде” и от там нататък да се знае накъде вървим, по кой път вървим – не по пътя на спиране на стопанската инициатива, а по истинския път на развитието. Това е въпрос на бюджета.
Относно нашето здравеопазване. Не виждам д-р Адемов. Той спомена, че вечно има недоволство. Вдигаме парите, дават се повече пари, а изпълнителите не били доволни. Уважаеми народни представители, връзката между изпълнителите на здравната услуга – лекари, сестри и други, които са в тази сфера, и институциите, които плащат парите – отношението е едно към едно както между снахата и свекървата. Там по презумпция тези хора не се разбират. По презумпция е така! Изключение е да се разбират. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Така е по цял свят. Това не е само в България. Това не е наш местен проблем, защото Народното събрание не го бива. Навсякъде е така. Този, който взема парите, иска още да вземе, а когато дава парите, иска по-малко да дава. И общо взето животът си продължава.
Затова какво са направили умните хора? Те са измислили – това е по света – и има четири системи, които управляват рамката на здравеопазването. Не детайла, а рамката – в каква рамка се движат нацията, населението, здравето на нацията.
Едната е девари-системата. Тя означава, че всички болници, които изпълняват услугата, са собственост на държавата. Платецът на услугата също е държавата. Самата такса за здраве е данък. Тоест болниците са на държавата, тя им плаща, а вноската е на клиента – гражданинът е част от данъците. Той си ги плаща. Такова е здравеопазването.

Пример за такава държава е Англия. Не оставяйте с впечатление, че това са неразпространени системи. Да, има ги, това е Англия. Много малко изключения има примерно в Англия, където частният сектор да е развит. Това е единият модел.
Другият е Бисмарк моделът. Там какво е? Застраховане. Всеки един от нас си прави застраховка и отива да се лекува, където си иска. Застрахователите – всичките са частни. Частни или общински, няма значение кой реално е собственикът. Застрахователите, изпълнителите на услугата – всички са частни, няма държавни. Държавата е само регулатор – стои по средата и гледа този да не шикалкави, и другият – също. Общо взето гледа да балансира помежду им. Пример за това е Германия – 240 застрахователи има. Името им е „Здравни фондове”. Това е Германия.
Другата система – националната здравноосигурителна система. Името е същото като нашето, но няма нищо общо. Националната здравноосигурителна система е, че държавата взима вноски от заплатите – процентно, както е сега при нас, от всички граждани и тя плаща на изпълнителите, които всички са частни. Само тя плаща, никой друг. Пример за това е Канада.
Какво се е случило в този модел? Примерно канадците много сериозно са свалили по този начин цената на лекарствата, защото източникът на финансиране е един. Като дойде някой честен и почтен началник на касата и не вземе някой лев под масата, падат цените. И американците отиват сега да купуват лекарства от Канада. (Оживление.) Аз Ви казвам каква е истината. Няма какво да се крием. Това здравеопазване го дъвчем вече 15 години.
Има и друга система – плащаш си от джоба. Четиридесет държави в света имат тази система, предимно Африка. Там, ако нямаш пари, умираш общо взето. Това е системата. Няма друга система. (Оживление.) Сериозно, има го. В 40 държави я има тази система.
Какво е интересното? Кой път ние искаме да изберем? Това искам да чуя от нашия министър. Защото министърът, въпреки че е десномислещ, той ще падне в същия капан на предните министри. Вместо да върви по ясния път, магистралата за реформите, многото дупки и проблеми в системата ще го отклонят и ще започне да се занимава с дребни глупости, които нямат никакъв дългосрочен ефект върху системата – решават днешен проблем. Тоест аз вдигам телефона: „В моя район имам проблем с еди-кой си, ела ми го реши”. И той консумира министерското време, за да реши проблема примерно на някакъв народен представител в Бургас или Варна, или където и да е, или някакъв частен случай. Не че това е лошо, но това не е стратегията, нито е рамката.
Въпросът ми към министъра е и моля за отговор: ние каква рамка ще приемем? Коя от тези първите три? Нямам нищо против срещу нито една от тях. Всяка една от тях има позитиви, има и негативи. Най-добрите примерно са на Бисмарк. Това не означава, че ние трябва да вървим по този път. Аз обаче искам да чуя от министъра: коя рамка на здравеопазване ще приемем? Ако не чуем това нещо в Народното събрание няма реформа и не вярвайте. Всичко ще е общи приказки и решения на дребни проблеми.
Първо трябва да се тръгне от рамката – коя от световно признатите системи ние възприемаме? Това е първият въпрос, на който, разбира се, министърът и всички, които са експерти в българското здравеопазване – икономисти, предимно икономисти трябва да участват там. Там доктори нямат работа. Защото това е част „Финансиране” – парá. А докторите са хуманни хора. С пари не се занимават. Там трябват финансисти. (Оживление.) Техният ангажимент е да броят пари. Това е по първата част.
От там нататък, приключваме с първата част и казва министърът: ние ще приемем еди-коя си рамка и модел за реформа, и вървим по този път.
Втората част е вече в пряка връзка с нашата българска действителност. Ние нямаме ясна система. При нас е бъркотия, ей така, с времето и с натрупването от времето.
Трябва да се даде ясен отговор: какво е бъдещето на частните болници? Какво е бъдещето на държавните болници? Какво е бъдещето на общинските болници, на всички болници със смесена собственост? Това е едното.
Другото нещо – как ще се управляват детайлите? Това е втората част от реформата. Реформата е не само да кажеш: „Ние по този път ще вървим” – вече от едрото, се минава в дребното.
Всичко това го има някъде направено по света. Просто трябва в Министерството да си пратят някой и друг да обиколят Европа, ще се върнат с готови модели, където хората по десет-петнадесет години са ги въвеждали и са направили фината настройка. (Председателят дава сигнал че времето е изтекло.)
Молбата ми е към министъра, има нашата подкрепа. Там, където има нужда от помощ, групата на ГЕРБ винаги ще бъде насреща. Да тръгне обаче да гледа голямата картина и да не си губи времето с малките детайли, защото в този път бъдеще няма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
Реплика? Няма.
Наред със заявката за изказване е госпожа Султанка Петрова от групата на Патриотичен фронт.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА (ПФ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Госпожо Тодорова, Парламентарната група на Патриотичен фронт ще подкрепи бюджета на Здравната каса на първо четене, но прави няколко препоръки.
Първо, нужно е да се селектират лечебните заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори. Националната здравноосигурителна каса трябва да контролира правилата за добра медицинска практика и утвърдените медицински стандарти. Контролната дейност на Националната здравноосигурителна каса да бъде насочена върху качеството, обема и обхвата на медицинската помощ.
Една от най-важните процедури за Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде въвеждането на електронна здравна карта за пациентите и Единна информационна система, чрез която да се осъществи цялостен и пълноценен контрол на оказваната здравна помощ.
Спешно създаване и поддържане на регистър за всички лекари, работещи с Националната здравноосигурителна каса; обсъждане и въвеждане на регламент за броя на лечебните заведения и договорите, с които един лекар може да работи със Здравната каса; облекчаване режима на достъп на лицата, на които предстои освидетелстване или преосвидетелстване от ТЕЛК или НЕЛК.
Крайно време е, уважаеми господа, да затворим кранчето за източването на Националната здравноосигурителна каса, като се осигури контрол на качеството и се започне налагане на тежки санкции при нарушения. Няма логика Националната здравноосигурителна каса да плаща всички задължения, а да не може да контролира тези разходи.
Както знаем, Изпълнителната агенция „Медицински одит” контролира само след сигнали, което според нас е недостатъчно. Не бива повече да се толерират констатирани злоупотреби и груби нарушения, свързани с отчитането и получаването на финансови средства, без да е извършена лечебна дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Реплики? Няма.
Следващият, заявил желание за изказване, е господин Станилов от Парламентарната група на „Атака”.
Слушаме Ви, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че го няма господин министъра.
Десета година ние обсъждаме един и същи бюджет и, разбира се, един и същи бюджет на Здравната каса – рестрикция до рестрикция, след рестрикция и така нататък. Разбира се, причината е, че в България няма икономика. България представлява, малко силно казано, икономическа пустиня и ние се намираме в непрекъсната стегнация. Затова моят приятел Дянков казваше, че това не е бюджет, а постна пица. Ако има икономика, ще има повече пари за бюджета и повече пари за здравеопазване.
Според мен, основната причина е тази, която изисква най-решителна реформа и за която всички говорим, но никога реформа не се случва, тоест съотношението на средствата, изразходвани за доболнична помощ, и средствата, изразходвани за болнична помощ. По едно време те бяха две трети към една трета, сега са три четвърти към една трета, а всъщност във всички страни, на които ние благородно завиждаме за уредената им здравна система, е точно обратното – парите за болничната помощ са по-малко, а за доболничната са повече. Затова нашата болнична помощ и по други причини изсмуква ресурса и затова не може нищо да се получи.
Господин министърът, на чийто енергичен израз на намеренията аз се доверявам, като говори за реформи и реформи, и реформи, би трябвало сега, при обсъждането на бюджета и на бюджета на Здравната каса, да каже какви ще бъдат реформите, защото аз слушам само за реформи, а каква ще бъде реформата, какъв ще бъде резултатът от нея конкретно, нищо не се чува. Така че няма какво да обсъждаме бюджета на Здравната каса. Той е такъв, какъвто е, той е такъв, какъвто позволява да бъде философията на неолибералната икономическа система. По-добър той не може да бъде.
Искам да Ви кажа също, че аз миналия мандат се порових малко в здравните системи на другите страни в състоянието им, разбира се, по информацията в интернет, и се оказа, че и те са в криза и че няма страна, в която здравната система да е такава, че всички да са доволни. Може би някъде Швеция, Дания, Финландия обществените нагласи там са в полза на здравеопазването. Навсякъде ръмжат. Даже и тук господин Абу Мелих като каза за английската система, там пък лекарите как се жалват, дума няма.
Затова, уважаеми колеги, би трябвало да се одобрява бюджет на Здравната каса и всички движения по отношение на здравеопазването в този бюджет, който ще ни каже: това се прави, такава е реформата, такъв ще бъде резултатът и затова такъв е бюджетът на Здравната каса. Тук това нещо ние не виждаме. Виждаме само едно повторение на това, което вече сме обсъждали, видели и така нататък. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Реплики? Няма.
За следващо изказване – народният представител Павлов от Реформаторския блок.
Заповядайте, д-р Павлов.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема д-р Тодорова, някак си разговорът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса върви в посока болнична помощ, лекарства, изследвания, но аз искам да спра Вашето внимание съвсем накратко, без да влизам в подробности, на един основен дял от медицината, а именно това е денталната медицина. Предполагам, че министър Москов, който излезе, и д-р Тодорова не споменаха нищо за денталната медицина в техните изказвания, защото както директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е заявявала нееднократно: „Аз нямам проблеми с лекарите по дентална медицина”. Да, така е, проблеми с лекарите по дентална медицина, д-р Тодорова, нямате, но има проблеми в пакета, в обема, в това, за което 14 години назад ние се борим.
Само за информация на колегите, защото съм абсолютно убеден, че има доста хора, които не знаят какво включват двата пакета, по които работят лекарите по дентална медицина повече от 14 години. Имаме пакет за деца до 18 години, който включва един преглед и 4 манипулации и пакет за възрастни, обърнете внимание, за възрастни над 18 години, който включва преглед и 2 манипулации.
Уважаеми колеги, 14 години след началото на задължителното здравно осигуряване няма промяна на предлаганата дентална помощ на тези пациенти, които са над 18 години. Тук съвсем накратко ще кажа, че статистиката не е тревожна, тя е катастрофална, защото пациентите между 22 и 25 години средно имат по 2 извадени зъба. Забележете, пациентите на 60 години средно имат 17 извадена зъба. Ето защо е добре тук, всички ние заедно – Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Българският зъболекарски съюз, да мислим в посока именно за тази група пациенти.
Последно за статистиката, искам да Ви кажа, че възрастовата граница на тотално обеззъбените пациенти рязко пада. Много подробно мога да Ви развия тези въпроси, но не смятам да го правя днес и сега.
Аз ще подкрепя този бюджет. Разбира се, и колеги от Реформаторския блок ще го подкрепят, защото ясно оценяваме сложната икономическа ситуация в страната. Ще подкрепя този проектобюджет, защото съм сигурен, че в програмата на министър Москов, както и на Министерството на здравеопазването, денталното здраве ще бъде в приоритетите им. Нека, уважаеми колеги, да не забравяме, че денталното здраве е част от общото ни здраве. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Павлов.
Реплики? Не виждам.
За изказване – народният представител Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, надявам се, че господин Москов слуша този дебат и това не е израз на отношение към проблемите на здравеопазването и приемането на бюджета на Здравната каса. Тъй като водихме с него този разговор при актуализацията на бюджета за тази година на Здравната каса и тогава той пое един ангажимент – с предложението за Бюджет 2015 г. да ни бъде представена цялостна управленска програма за реформи в сектора. Искрено съм разочарован, че този ангажимент на господин Москов не беше изпълнен. Между другото, това е един ангажимент, разписан и в Програмната декларация, с която беше създадено правителството.
За сметка на това какво ни се предлага, какво пише в мотивите на предложението за бюджет на Касата?
Стремеж с предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителните услуги в страната. Тоест нищо ново.
От така дълго обещаваните реформи и политики в сектор „Здравеопазване” единственото, което е записано в мотивите на бюджета, така наречения „Параграф 10”, това е ограничението лечебните заведения след 31 декември 2014 г., получили разрешение за дейност по Закона за лечебните заведения, и ограничения за разкриване на нови дейности след 31 декември 2014 г. тези лечебни заведения или тези нови дейности да не сключват договор с Касата. Това е единствената мярка, записана в мотивите черно на бяло.
Първо, мога да кажа, че това действие е доста закъсняло и е признание, че няма никакъв ефективен контрол върху разходите и вместо да се помисли и да се предложат правила как по-добре да функционира системата, се предлага най-лесното административно ограничение за нея, което по същество ограничава развитието на лечебните заведения. Всичко друго бих очаквал от един министър, титулуващ се реформатор, но не и с такъв тип административни мерки да започне в мотивите на бюджета.
Бях задал въпрос на министър Москов: какъв е размерът на задълженията на държавните и общинските болници по месечно за тази година? От получения отговор виждам, че към края на октомври месец задълженията са над 410 млн. лв. Ясно се вижда от отговора, че 43 лечебни заведения формират около 70% от разходите за болнична дейност на Касата. Ясно се вижда и кои са болниците, които генерират най-много задължения.
Ще дам само един фрапиращ пример: МБАЛ „Св. Марина” – Варна, която има 22 милиона задължения, от които 11 милиона просрочени. Забележете, от отговора, който съм поискал от господин Москов, виждам, че същевременно, имайки 22 милиона задължения, болницата има 9 милиона разплащателна сметка и още 9 милиона – закръглям сумите, запорирана депозитна сметка в КТБ. Е, питам аз: как става така, че от една страна имаш задължения, а от друга страна имаш 18 милиона по разплащателни сметки и къде са контролните органи, които би трябвало да проверяват това?
Затова и очаквах, получавайки този отговор, да видим конкретни мерки за следващата година за подобряване финансовото управление на лечебните заведения. А вместо това, какво виждаме? Продължава политиката на така нареченото „планово здравеопазване”, която Вие отричахте толкова много – лимити и фиксирани годишни обеми за дейност и за средства.
Това е отново реформаторска политика в здравеопазването и е една от причините, поради които няма да подкрепим предложения бюджет, защото се запазва досегашният модел на здравеопазване, който генерира непрекъснато дефицити. От сега е ясно, че без мерки и реформи за удържане на разходите този бюджет ще формира дефицит в края на годината.
Няма да подкрепим този бюджет, защото липсват политики за подобряване събираемостта на здравните вноски, не се предлагат никакви мерки за намаляване броя на здравно неосигурените, отново говорим само за профилактика и превенция, но не се отделят значително повече средства за доболничната помощ.
Не чух нито една дума за борба с корупцията в системата на здравеопазването. Моят съвет към министъра е да се запознае с доклада на БОРКОР – много интересно четиво, доклад на тема: „Анализ на лекарствената политика в Република България, с цел изготвянето на предложения, противодействащи на корупционни практики”. Много символично този доклад беше представен публично в обществеността под заглавието: „Портали за корупция в здравеопазването”. Там се прави анализ на всички мерки, на всички правила, които облагодетелстват и благоприятстват корупционните практики, редът за регулиране на цените на лекарствените продукти, контролът върху назначаването на лекарствена терапия, провеждането на обществените поръчки.
Министър Москов в Комисията, при актуализацията на Бюджет 2014 г. на Касата, обеща, че следващата година ще бъде една трансформационна година за българското здравеопазване. Вместо това ние виждаме като предложение, че по-скоро ще бъде поредната пропусната година за реформи в сектора. Явно улисан в борбата с вируса ебола, с тежките преговори, които трябваше да води с колегите от Патриотичния фронт, не му е останало време да си разпише управленската програма в сектор „Здравеопазване”.
Тъй като много колеги изразиха учудване и недоумение от изказването му относно отказа за спешна помощ на ромското население, аз не се учудвам от това изказване и погазването на основни човешки и бих казал европейски ценности. Колегите от Реформаторския блок за един месец успяха да подменят всичките си принципи и обещания, но моят съвет към министър Москов е да се обърне към своите колеги от Блока от Хасково, да почерпи опит от тях. Те показаха, че реформаторските, евроатлантическите ценности на Блока бяха много добре разбрани от избирателите в Хасковска област. Там сме свидетели на един ръст от седем пъти, така че нека да почерпи опит от колегите си, а да не остава неразбран, нападайки тази общност от населението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики?
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Бойчев, много интересна теза. Няма да подкрепите бюджета, защото предлага повече пари от миналия бюджет, който Вие подкрепихте. Така ли? (Реплики.)
Миналият бюджет беше драстично по-малък и Вие го подкрепихте. Този бюджет на Националната здравноосигурителна каса е по-голям – осигурява финансиране на всички Ваши мерки, които Вие въведохте. В този бюджет това левче за пенсионерите се запазва заради този бюджет. Сега какво разбирам аз?! Оттук нататък да отида в Бургас в някой пенсионерски клуб и да им кажа, че единият лев при джипито е наше дело. Така ли? Няма логика.
Вижте, разбирам, Вие в момента сте опозиция и трябва по презумпция да станете и да кажете, че сте против всичко, което излиза от тази част на залата и ще гласувате „против”. Няма логика в това, аргументите Ви са слаби. Да беше по друга тема, съгласен съм, но тук в случая се дава еквивалентен бюджет като миналата година плюс всички актуализации, които се направиха. По-хубаво от това има ли? Трябва да се поздрави Министерството и министърът на финансите за това. Аз като го знам Влади Горанов какъв е скръндза, то (оживление, смях в ГЕРБ) как са излезли тези пари – не ми е ясно. Това е.
Вижте, това е добро начало. Тук трябва да се търси сметка на министъра – дали ще направи реформата, какъв модел на реформа ще направи, по кой път ще ни закара, след 10 години какво здравеопазване ще имаме, а не ей така: ще гласувам против бюджета, защото е предложен от Вас. Няма логика, няма логика, няма логика! Влезте си във функциите като истинска опозиция, изкарайте истински аргументи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
Други реплики?
Господин Петров, заповядайте.
КРАСИМИР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Нямаше да се изказвам, тъй като се надявах, че анонсът за нов начин на вземане на решения в Народното събрание ще бъде приет и няма да има толкова евтини критики.
Господа отляво, в момента Вашата позиция ми напомня позицията, която би имал Хитлер след Първата световна война, обсъждайки защо правителството на Великобритания не може да се справи с разрушенията. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво!”.)
Абсолютно едно и също е. През последната година и половина в здравеопазването ни беше такъв хаос, какъвто аз лично не помня. Аз съм в него от около 25 години. Съвсем нормално е, след като министърът би трябвало да участва в изготвянето на един бюджет в рамките на не повече от двадесет и няколко дни след своето застъпване на този пост, да се опита по някакъв начин да стабилизира нещата.
В момента не мога да разбера какво точно се очаква от него – да предлага реформи без обсъждане, или да получи широк политически консенсус, който, естествено, че изисква време. Много съжалявам, че тук го няма господин Адемов, тъй като бих му задал този въпрос.
Не е лошо най-сетне да се уточните точно какво искате, защото в момента БСП и ДПС да се представят като спасители в здравеопазването, това означава, че все едно на обезглавения да кажем кръводарител. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, д р Петров.
Други реплики?
Заповядайте, д-р Павлов.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Бойчев, в края на Вашето изказване казахте, че едва ли не господин Москов е забранил спешната помощ. Искам да Ви кажа, че след един ден пострадалия колега в Спешна помощ в Перник беше на работа с маската. Аз проведох разговор с началника на отделението и с колегата и той каза, че ще бъде на работа, защото вярва именно на реформите на този министър, който прави всичко възможно нещата да се случат в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, д р Павлов.
Господин Бойчев, заповядайте за дуплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колегата Абу Мелих наистина е прав – няма логика, която да ни накара да подкрепим този бюджет.
Аз си позволих само да напомня всичко това, което министър Москов обеща преди няколко седмици, че този бюджет ще бъде гледан с един пакет от реформи, една управленска програма за реформи в здравеопазването. Тъй като аз чета документите, опитах се да кажа какво виждам в тях.
Там има записана само една мярка, аз я коментирах и тя е чисто административна – ограничаването на подписване на нови договори на лечебните заведения и нови дейности в тях. В крайна сметка ние имахме една претенция, че ще видим една цялостна управленска програма за реформи в здравеопазването.
Кой и как е загрижен за здравеопазването? Може да се върнем на този разговор и да припомним всичко това, което Вие направихте за него, но мисля, че няма да е полезно на тази дискусия. Българските граждани са наясно кой направи невъзможна реформата в здравеопазването, прехвърляйки всички резерви от Здравната каса в националния бюджет и лишаващ от тук нататък, което и да е управление на Здравната каса и на Министерството от оперативност на тези средства.
На колегата Валентин Павлов от Реформаторския блок – имах предвид изказването на господин Москов. Моята препоръка към него е: очевидно във Вашия блок има хора, които добре комуникират с ромската общност – вижда се по резултата Ви в Хасковския край – и затова моят съвет към него е от Вас да почерпи опит в това. Явно той не се справя добре с тази комуникация, а по същество те са и Ваши избиратели, така че това беше препоръката ми към министър Москов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
За следващо изказване думата има народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Преди да започна моето изказване по същество искам просто да Ви кажа, че, когато ДПС говори за циганските проблеми, това е политика, когато някой посочва проблемите на циганското население, това е ксенофобия, така че не се притеснявайте от политическото дърдорене.
Може би днес, когато говорим за бюджета в здравеопазването, е много лесно да се критикува, да се хвърлят едни гръмки фрази, без обаче някой да посочи всъщност Вие като министър на здравеопазването в каква реална ситуация се намирате.
Аз съм си направил труда да посочим реалната ситуация, защото ми е много чудно – как така тук народни представители с по 4-5 мандата стаж премълчават тези неща? Как така това се премълчава въобще в публичното пространство?
Какво имам предвид?
Първо, беше Ви зададен въпрос: откъде Вие, господин Министър, ще намерите 150 милиона допълнително? Аз ще се опитам днес да Ви помогна, а и да информирам колегите народни представители.
Накратко, какво е състоянието на здравната система?
Първо, системата е силно бюрократизирана и пропита отвсякъде с корупция, която е вече публична тайна, а е известна и на така наречените „евроатлантически партньори” тази висока степен на корупция в здравната система. Ясно е, че освен всичко осигурителната система е и силно деформирана и натоварена с несвойствени функции. На всички е ясно, че нейното управление е одържавено.
Националната здравноосигурителна каса, уважаеми колеги, се е превърнала от Здравна каса, обслужваща осигурените лица, в орган, който финансира медицинското обслужване на цялото население, без оглед на осигурителния му принос. Аз питам тук тези критикари от ДПС: как те подпомагат огромна част от над 500 хиляди души ромско население да внесе и да участва със своя принос в здравноосигурителната система? Много е лесно да се правим тук на защитници на човешки права и да обвиняваме другите, които търсят основни конституционни задължения да се изпълняват. Защото един гражданин на Република България на първо място има задължения, а след това трябва да се ползва от правата. И когато ти си неефективен, когато не участваш в обществения живот със своя принос, откъде накъде ще имаш право да се ползваш и от права?
Трябва да отбележим нещо, уважаеми господин Министър и уважаеми колеги, че системата страда от сериозни структурни проблеми, които можем да определим накратко в шест основни точки. Това са:
На първо място, финансиране на системата.
На второ място, организация на системата.
На трето място, технологична и кадрова обезпеченост. Публична тайна е, че нашите болници в голямата си част са необезпечени със съвременна техника. От тази позиция огромна част от българските лекари напускат държавата. Много скоро ще останем без кадри, които да обслужват, въобще да осигуряват медицинска услуга. За какво говорим днес тогава, като няма лекари, които да поемат обслужването на тази жизненоважна услуга?
Четвърто, нормативна недостатъчност в системата на здравеопазването.
Пето, ефективност на здравната система.
Шесто, което може би е едно от най-важните – липса на прозрачност.
Аз разговарях с Вас и по време на Комисията и казах: здравната система е подчинена на количествено усвояване. Количествено усвояване! Което обаче не носи никакви качествени положителни изменения. Иначе казано, тази здравна система години наред е подчинена да изписва, хайде да не кажа по-тежката дума, да източва публични средства.
Какво довеждат обаче всички тези сериозни структурни проблеми? И аз се чудя защо никой не ги коментира.
Първо, резултатът от тези структурни проблеми доведе до това, че системата на здравеопазване позволи, уважаеми колеги и уважаеми господин Министър, да се формира псевдопазар на здравни услуги, в който ежегодно се разходват между 7 и 9 млрд. лв. Това са пари, плащани от българското население по неформални начини за получаване на здравна услуга. Седем и девет милиарда лева! Питам аз: защо до ден-днешен няма изградена държавна политика, която да вкара поне половината от тези пари в системата на здравеопазването? (Ръкопляскания от народния представител Семир Абу Мелих.) Не, не 150 милиона, 5 милиарда щяхте да осигурите, уважаеми господин Министър. Естествено Вие сте министър на 20 дни и не можете да носите днес отговорност за това, но от тук нататък вече трябва да я носите.
Продължаваме по-нататък. Този пазар освен всичко, че не се регулира, не се управлява, по-страшното е, че той до момента дори не е анализиран. Иначе казано някой е оставил нещата хей така по течението.
Няма как да не отбележа, че през последните години необосновано се увеличи броят на лечебните заведения, което създаде условия, забележете, за свръхпредлагане на медицински услуги и дейности, за които естествено се смята, че са най-печелившите.
Мога да Ви дам дори един бърз пример. В София, уважаеми господин Министър, има шест кардиохирургии. Знаете ли колко са например те в Берлин? Две. Колко са във Виена? Една. Е, откъде дойде тази необходимост за шест кардиохирургии в София и кой толкова бързо им даде възможност да се включат в източването на публични средства чрез здравноосигурителната система?
Естествено няма как да не отбележа, че и до днес липсва дългосрочна система за спешната медицинска помощ. Приветствам Вашата грижа да защитавате всеки български лекар, без значение дали е нападнат от циганин, арменец, турчин, българин, който и да е. Не може, когато защитаваш чисто професионална позиция, да бъдеш наричан ксенофоб – който и да си, това е недопустимо поведение от политическа група в лицето на ДПС. Не можеш да се заиграваш и да плашиш обществото с етническата нетърпимост.
Аз съм израснал между мюсюлмани и мога да Ви кажа, че хората се разбират великолепно – и християни, и мюсюлмани, и каквито и да са.
Това разделение се насажда на политически принцип с цел да се създават гета, които естествено генерират – какво? – заразни болести, на първо място. Защото там практически не се осъществяват никакви медицински услуги. Няма какво да си завираме главата! Цяла героиня е тази докторка, че е отишла посред нощ да спасява човешки живот. А някой зададе ли си въпроса – след като е била пребита, на колко други пациенти не е успяла да помогне тази лекарка?
Днес системата, както вече казах, е подчинена на количествените показатели, които обаче не водят до качествени такива изменения. Не мога да се стърпя и да не отбележа, че през последните години се наблюдава трайна тенденция да се увеличава размерът на обезщетението от болнични.
Сега, забележете, какво сочи анализът – особено, когато трябва да се освободи някой държавен служител от длъжност. Тогава изведнъж този държавен служител трайно се разболява. И нетрайно. Ще Ви дам един пример с директора на Районната здравна инспекция в Бургас. В момента, в който трябваше да му бъде връчена заповед за уволнение, той се разболя от болно коляно. След няколко месеца премина през някакви други видове заболявания и, забележете, накрая финишира с инфаркт или инсулт – едно от двете беше, по памет. Само че всички тези болнични листове са издавани от лекарски комисии. Аз питам, уважаеми господин Министър – може би някои колеги не са чували дори за тази наредба, но аз ще Ви подскажа: кога най-после Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, госпожо Тодорова, ще започнат да прилагат Наредбата за здравна експертиза? В нея точно и ясно е записано кога един болничен е недействителен, при какви условия и че ползващият обезщетения трябва да ги възстанови с лихвите. Знаете ли колко пари щяхте да върнете в Здравноосигурителната каса, ако се прилагаше тази наредба? Да не Ви казвам, че огромна част от болничните, забележете, се взимат, за да отиде някой на почивка в чужбина. Веднага, в този момент, той вече е нарушител на тази наредба и трябва да възстанови парите с лихвите.
Кой да осъществи тази проверка? Естествено, че е по-добре да плащаме. А кой плаща? Всички ние! Много е лесно тук да се коментират неща, които са проблеми, които са натрупани с годините. Ето Ви един механизъм за контрол. Само че аз нямам тази юрисдикция да осъществя този контрол. Но имам правото да Ви подскажа и да настоявам да започнете да го осъществявате. Много е лесно чрез съответните служби да се проверява кога един такъв болен е нарушил режима за амбулаторно лечение и вместо да е вкъщи и да се лекува той примерно е в Дубай или не знам си къде. Много е лесно, никакъв проблем, буквално за 15 минути става.
Уважаеми господин Министър, аз приветствам Вашите първи стъпки за създаване на лекарствена борса, давайки си ясната представа като финансист, че една такава борса естествено ще бъде заплашена от своите пороци, на първо място от така нареченото „картелиране” или договаряне. Естествено, ние ще правим всичко възможно да не допуснем това, но това е първа реална ефективна стъпка от години наред.
Лично аз, а и Патриотичният фронт, ще Ви подкрепяме, за да може най-после да се въведе електронната здравна карта. Тази електронна здравна карта, на първо място, дава възможност на самия пациент да извършва контрол – първичен контрол, който е най-важен.
Естествено ние имаме своите забележки, защото няма как да отбележим, че когато системата е силно одържавена, тя може много трудно да бъде реформирана. Иначе казано, този монопол трябва най-после да бъде разбит. Не се ли създадат условия за конкуренция, и това го казвам не като лекар, а го казвам като икономист, казвам го като финансист – не се ли създадат условия на конкуренция, не се ли разбие монополът, наречен „Здравноосигурителна каса”, ние винаги ще тъпчем на едно място, уважаеми колеги. Това е моят апел към всички народни представители, защото то може да стане само със законодателна промяна. Но аз се надявам да бъде инициирана и от Вас (към министъра), защото много скоро Вие ще го разберете, че това, което казвам, е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Вече е 13,05 ч. Прекъсвам заседанието и обявявам 30 минути почивка до 13,35 ч.
След това думата ще имат госпожа Мая Манолова и д-р Кирил Добрев.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме с разискванията.
Следващото изказване беше заявено от д-р Кирил Добрев.
Заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, считам, че при тази финансова ситуация на държавата цялостният бюджет на Националната здравноосигурителна каса е приличен и затова ще гласувам за него.
Считам, че това, което от сега нататък задължително трябва да правим, са грижите за правилното и рационално изразходване на средствата, без разхищения и без финансови нарушения.
Отново ще подчертая след колегата от Перник, че оставаме длъжници на стоматологичната помощ. Пакетът за стоматологичната помощ в бюджета остава в тесните рамки от 120 млн. лв., като най-ощетени са хората над 18 години. Искрено се надявам в близко бъдеще този пакет да бъде увеличен и да обхване повече дейности на нуждаещите се пациенти със стоматологични проблеми.
Адмирирам ръководството на Министерството на здравеопазването част от леглата за активно лечение на държавните болници, на които министърът е принципал, да се трансформират на легла за рехабилитация, тоест на легла за продължително следактивно лечение. Това ще доведе до по-малко изразходване на средства в болниците за активно лечение. Тъй като на темата имаше изказвания и дискусии и в Комисията по здравеопазване, бих искал да напомня на народните представители, които не са медици, че хората в зряла възраст много рядко могат да бъдат излекувани изцяло, за разлика от децата и за разлика от боледуването от остри вирусни инфекции и от бактериални инфекции. Целта е да бъде стабилизирано здравето на един пациент в болниците и на леглата за активно лечение, а след това да има по-продължителен период за рехабилитация и долекуване. Това е спецификата на патологията на зрялата възраст. Повечето от заболяванията в тази възраст са хронични и окончателно излекуване не е възможно, а има поддържане на балансирано състояние на здраве.
Адмирирам и намерението след първото шестмесечие на следващата година да се прехвърлят дейности от болничната помощ в доболничната помощ, като отново напомням, че това е баланс на скачени съдове. За да имаме ефективност в диагностиката и лечението, не бива да ощетяваме едната сфера на дейност за сметка на другата сфера. За да има наистина ефективна възможност за прехвърляне на дейности от болничната в доболничната помощ, трябва да има и доразвиване на структурите в доболничната помощ, и дофинансиране на някои от дейностите в доболничната помощ. В противен случай ще ощетим пациентите.
Намирам за логичен контрола на ниво инвестиционно намерение по отношение на разкриване на нови лечебни структури и аптеки. Това е необходимо и при всички случаи ще стане чрез обвързване с реалната здравна карта, която предстои да бъде афиширана.
Искам да изкажа и подкрепата си по една от тезите на колегата д-р Хасан Адемов, че промените в сферата на здравеопазването е необходимо да стават с широк консенсус. Ние говорим от няколко години по тази тема и се надявам в близко бъдеще да намерим този обективен консенсус за основните направления за развитие в сферата на здравеопазването в следващите 15 – 20 години, така че да знаем насоката и основните принципи и направления на развитието, без значение кое е правителството и без значение кой е министърът, който ще оглавява министерството. И така: поздравявам в намеренията си, в оперативността си, в енергичността си екипа на Министерството на здравеопазването, екипа на Националната здравноосигурителна каса и ще помоля моите колеги да подкрепят този бюджет на Касата, който включва бюджета от миналата година плюс двете актуализации, които направихме през този период от време. Това е оптималният бюджет за тази икономическа ситуация на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, д р Добрев.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Мая Манолова.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Както всички знаем, управлява ни реформаторско правителство. Знаем го най-вече, защото го чуваме всеки ден. Повтаря се: „Ще се правят сериозни реформи в енергетиката, в образованието, в здравеопазването, в администрацията, в правосъдието”, като един от най-активните говорители по темата „реформи” е здравният министър. Макар че до този момент не сме видели стратегия за реформа, нито неговата управленска програма в сектора, го слушаме редовно от различни телевизионни студия, нахвърля теми, приоритети, обяснява политики, често не особено предпазливо, както се разбра и днес.
За щастие, сега ние разполагаме с един документ, който, според мнозина, е основен инструмент за реформата в здравеопазването – бюджетът както на Националната здравноосигурителна каса, така и Държавният бюджет в част „Здравеопазване” и се надяваме в този бюджет да видим реформата, да я видим облечена в числа и в политики, в конкретни текстове на този законопроект. Само че, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, реформата отсъства, реформата липса в бюджета на Здравната каса. Защото числата са същите, както в миналогодишния бюджет, плюс актуализациите. Даже с 80 млн. по-малко. И нещо, което е още по-важно – и текстовете на параграфите са същите, едно към едно, без предишният екип на Здравното министерство да е претендирал, че е голям реформатор.
Има, разбира се, едно изключение във въпросния § 10, по отношение на който аз ще си позволя да бъда още по-рязка от уважаемия д-р Хасан Адемов, защото този текст не е на ръба. Този текст е оттатък ръба. На практика той ще лиши редица болници от възможностите да работят със Здравната каса и да откриват нови техни отделения. Ще дам конкретен пример. Държавната болница във Видин, или по-точно Вашата болница, както Вие се изразявате, въпреки че е купила съответната техника, няма да може да открие инвазивна кардиология, защото отделението ще бъде напълно готово в началото на месец януари. Например Вашата болница в Кюстендил няма да може да открие инвазивна кардиология, макар да прави подготовка за това с покупката на съответна апаратура и тогава аз ще трябва да обяснявам на моите избиратели защо Вашата болница с Вашите текстове не може да подобрява здравеопазването, което им предлага.
Чухме от тази трибуна от началото на този дебат Вие за пореден път да обяснявате реформата. Направихте го, според мен, доста несериозно и доста лековато, защото Вашето изявление беше пълно с противоречия. Какво казахте? В средата на следващата година Вие ще промените Националния рамков договор, сключен между Лекарския съюз и Здравната каса. Извинявайте, Вие изобщо не сте страна по този договор. Още повече – Вие не сте сключили договор за следващата година, а вече ще го променяте. Казахте и нещо друго – ще вадите дейности в средата на следващата година от болничната помощ в извънболничната. Извинявайте, пари за това няма. Доболничната помощ и сега е недофинансирана. Как ще прехвърляте дейности, без да ги свързвате с конкретни числа?
Всъщност, като че ли най-подготвен сте в сфера на Спешната помощ, на реформата в спешната помощ. И видяхме как я започнахте в ромските махали – с отказа да изпращате линейки. След това се коригирахте, като обяснихте, че ще пращате полицаи с тях. Само че, както се оказа, проблеми с посегателствата върху лекарите има не само в ромските квартали, има и в Перник, има и в центъра на София, има и в Ботунец, има и в „Пирогов”, както каза проф. Миланов. Извинявайте, в Пирогов РПУ ли ще откриете? И ако не откриете РПУ ще откажете да лекувате роми?
Аз наистина не разбирам Вашите идеи. Още по-малко ги разбирам в момента, в който скачате от реформата в здравеопазването към правосъдието. Вие вече подменихте органите на реда с ромските лидери, с ромските барони. Както сте тръгнали, скоро ще подмените съдебната система с ромското мешере. (Оживление.) Първо се справете със здравната реформа и тогава започвайте с идеи в съдебната реформа.
Тук бих Ви отправил една препоръка: много Ви моля, напишете си домашното, елате с подготвена управленска програма за реформи в здравеопазването, както обещахте. Не ни казвайте, че я има на Вашия сайт, защото освен няколко проекти за наредби, там няма нито един законопроект. Елате подготвен, направете го навреме, защото, както е тръгнало, Вие няма да бъдете министър до края на Вашия мандат. (Оживление.) Вече Ви поискаха оставката. А има и подготвен кадър – господин Слави Бинев, защото, както чухме, неговата партия, Патриотичният фронт не се различава особено във вижданията си за ромските квартали от Вас и от Реформаторския блок. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Реплики? Няма.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Как да няма?! Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За изказване, д р Ковачка, заповядайте.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Реплика имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Минахме през процедурата по реплики и дуплика. (Оживление.)
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Позволете ми след този голям дебат, който се получи за обсъждане на бюджета на Здравната каса, да представя мотивите, приоритетите и становищата от групата на Българския демократичен център, които смятаме, че са важни и които дават отражение на нашето становище по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Сектор „Здравеопазване” е изправен пред сериозно предизвикателство на продължаващата икономическа криза и необходимостта от провеждане на решителни реформи в системата, които обаче трябва да запазят смисъла на социалния модел в здравеопазването. Основна цел на Министерство на здравето и НЗОК трябва да бъде ускоряване на здравната реформа, адекватна законодателна подкрепа на този процес и намиране на действително действащ регулаторен механизъм за контрол на публичните разходи в здравеопазването. В нашия дневен ред за работа трябва да бъдат промени в законодателството за подобряване на управлението на здравната система с въвеждане на нови технологии и електронно здравеопазване, за постигане на максимална ефективност.
Един от приоритетите трябва да бъде рационализиране на управлението на болниците и снижаването на разходите в тях.
Вниманието на всички участници в управлението на здравния сектор трябва да бъде изцяло обърнато към постигане на добра координация между Спешна помощ, извънболнична и болнична помощ, на интегрирана здравна помощ, съществена част от модерното здравеопазване. Здравната промоция и превенция на болестите трябва да намери ново измерение и наша помощ за пренасочване на ресурси в общественото здраве.
Здравната реформа у нас е необходимост. Тя се определя от влошените здравни показатели на населението, субективното усещане на недоволство сред потребителите и изпълнителите и нецелесъобразните разходи на публични ресурси в здравеопазването, което води и до икономическа неефективност на системата. Един от приоритетите на здравната реформа трябва да бъде законодателни промени в лекарствената политика за осигуряване на реално снижаване на цените на лекарствените продукти и спазване на препоръките за разширено използване на генерици у нас.
Един от проблемите, с които трябва да се справим, са здравно неосигурените. Аз бих разделила тази група на две, защото има здравно неосигурени лица, които имат финансова възможност да се осигуряват и самоизключват от системата. Тук механизмите трябва да бъдат строги и трябва да се помисли за конкретни санкции. Другата група са хора, които действително нямат възможност да плащат здравните си осигуровки и тук трябва да има ясен здравен законодателен механизъм, по който да е ясно как ще се плаща за тези пациенти.
Екипът на Министерство на здравето е необходимо да актуализира бързо Наредба № 40, която съдържа дейностите, покривани от НЗОК, и да прецени коя част от тези дейности могат в кратък срок да бъдат изведени в извънболнична помощ, както министър Москов съобщи, че ще стане до средата на 2015 г.
Въвеждането на електронната рецепта, електронното досие и електронния фиш ще намалят разходите и ще повишат изключително много контрола при разходването на финансови средства в системата.
Уважаеми д-р Москов, уважаеми колеги, аз се надявам, че в тази зала за последен път обсъждаме бюджет на Националната здравноосигурителна каса и Министерство на здравеопазването, без да е въведено електронното здравеопазване. Имайки предвид амбициозната стратегия на министър Москов за бързи промени, започваща с приемането на концепция за развитие на Спешна помощ, очакваните допълнителни финансови средства от европейско финансиране за Спешна помощ и набелязаните промени за преструктуриране на лечебните заведения, смятаме, че е необходим периодичен анализ и оценка за ефекта от направените промени и разходваните средства за това.
Бюджетът на НЗОК ежегодно се актуализира, но промени в методиката за разпределение на прогнозните обеми на лечебните заведения и на финансовите средства за лекарствена политика – не са оптимизирани. За качественото здравеопазване са необходими финансови средства. Знаем, че здравната вноска е 8% – 60:40. Не са достатъчни финансовите средства. Очаква се в новия бюджет увеличаване в приходната част от увеличението на минималната работна заплата и от увеличаването на максималния осигурителен доход. Но едва ли това ще бъде достатъчно, за да покрие приходната част на бюджета.
Необходимо е да се направи пълен анализ и снимка на Националната здравноосигурителна каса – за всичките й сектори и пера в момента. И когато се налагат промени в отделните нейни сектори, преди да бъдат направени, независимо от различните лобита, които съществуват – и правителствени, и неправителствени организации, първо трябва да се отчете ефектът върху медицинската дейност – визирам нейното качество, и ефектът върху финансовата стабилност на Националната здравноосигурителна каса.
Необходими са промени в извънболничната помощ, болничната помощ и лекарствената политика.
Ще си позволя да съобщя нещо, което и преди мен говорещите съобщиха – за становищата на нашите съсловни организации, защото те изразяват мнението на нашите колеги, които са на предния фронт и всъщност извършват медицинската услуга. По данни на Българския зъболекарски съюз, в становището, което пишат до Здравната комисия, е отбелязано, че има задълбочаваща се тенденция за намаляване на бюджета за дентални дейности спрямо здравноосигурителни плащания от 9% през 2000 г. до 4,45% за 2015 г.
На 1 декември от Пресцентъра на Националната здравноосигурителна каса бяха дадени мерки за оптимизиране на нейната дейност. Имайки предвид тези мерки, които предлага Здравната каса и реформите, които предлага д-р Москов – министърът на здравеопазването, Българският демократичен център смята, че трябва да даде кредит на доверие за извършване на реформите в здравеопазването. Въпреки условията на криза, реформата не значи винаги много финансови средства, защото при извършването на реформа имаме пренасочване на финансови средства и участие по европейски програми за допълнителни средства от външно финансиране.
Ясно е, че бюджетът на Здравната каса е недостатъчен. Колкото и да бъдат финансовите средства, той винаги ще бъде недостатъчен, защото ако искаме в България да имаме качествено европейско здравеопазване, за това са необходими финансови средства.
Рационалните аргументи в подкрепа на бюджета не са много. Още по-малко са тези, които биха съвпаднали с очакванията на колегите лекари и пациентите за подобряване нивото на българското здравеопазване. Ако този бюджет бъде изпълнен, както онзи през 2014 г. – без реформи, ще се засили съмнението в българските граждани, че техните пари за здраве не отиват по предназначение. Ще продължи да расте демотивацията на българските медицински кадри да останат да лекуват в България.
В заключение бих искала да споделя, уважаеми колеги, господин Министър, че в бюджета на Националната здравноосигурителна каса действително има промени, като има увеличение на финансовите средства, които са за ваксини; на финансовите средства за психиатрична помощ; увеличение, макар и малко, за болничната помощ, извънболничната и специализираната извънболнична помощ.
Но има намаление в клаузите, които касаят лечението на онкоболните – предполагам, касае провеждането на химиотерапия при тези болни. И вероятно това намаление с 10 милиона, поне така мисля и се надявам да бъде така, са промените в лекарствената политика, от която ще се спестят финансови средства, като действително в България процентът на прилагане на генерични медикаменти ще се доближи поне до половината на този, който е в европейските страни, а не сега – една бедна страна ползва скъпи медикаменти за ограничен брой болни.
Обръщам се към управляващите – между първо и второ четене на бюджета, ако има, уважаеми колеги, уважаеми управляващи, дори и минимална възможност, в рамките на възможното, някои от перата на бюджета да бъдат коригирани, нека това да бъде направено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ковачка.
Реплики? Няма.
За изказване – доц. Шишков, заповядайте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Дотук отново само политически лакърдии, както всеки Божи ден – пак политизирахме нещо, което е надпартийно, и това е здравеопазването. Разбира се, има много натрупан опит и от ДПС, и от БСП, и от дясната част, и от ГЕРБ, и от нас – какво трябва да бъде извършено като реформи в здравеопазването.
Първо, апелирам за малко уважение към министъра за това, че той се е заел да прави реформи във време, и то без средства. Знаейки, че няма пари за здравеопазване, ние трябва да намерим оптималния вариант.
Това че някои колеги, които излизат тук, чувстват нужда от реанимация, за да не бъдат забравени – една колежка, която напусна преди малко залата, се изказа, именно за да не бъде забравена и да бъде реанимирана – апелирам да говорим конкретно какво предлагаме да се случи. Има няколко неща, които ги коментирахме в дебатите преди изборите и всички ние като лекари, които коментирахме тези неща, стигнахме до извода, че трябва да бъдат извършени – от тук нататък ще тръгнат реформите и парите, които могат да бъдат осигурени за здравеопазване.
Първото нещо, което го казах веднъж, казвам го втори път – един трудов договор за всички лекари, които работят в нашата страна. По този начин ще се случат две добри неща за лекарското съсловие. Първо ще се повишат исканията от работодателите да увеличат заплатите на лекарите. Второто нещо – автоматично ще се затворят половината от така наречените „измислени болници”, които постоянно се опитват да трупат дивиденти от така наречения „делегиран бюджет”, който е предоставен целево от Касата. Този начин, по който се източва Касата – най-добрият начин, е именно делегираният бюджет. Така че – един трудов договор.
Следващото нещо – отпадането на делегираните бюджети и да се заплаща според свършената работа.
Третото нещо, което трябва да се случи, е, и това трябва да го кажем ясно, че издаването на разрешителни за нови болници трябва да се случва според нуждите на здравната карта, а не по друг начин. Ако нямаше толкова келепир, защо има нови подадени документи за нови болници и защо толкова остро реагирате върху това, че трябва да бъдат затваряни болници?
Ами, острото реагиране на затваряне на болници е затова, че има голяма част от Вас, които стоите тук в залата, имате по някакъв начин интерес тези частни болници да не бъдат затваряни. И хората по населените места много добре знаят кои са тези болници, които работят за дадени политици.
Има начин, по който могат да бъдат намерени тези пари. И ние сме коментирали как могат да бъдат намерени тези пари. Ако ние извършим това нещо и го направим в Здравната комисия – първо, ще помогнем на здравния министър да извърши реформите, той все пак е само на няколко седмици, така че апелирам да говорим не толкова политически, колкото да предложим нещо, с което да намерим пари и да започнем да вършим реформи, затова защото пак ще затънем в поредния гаф, който ще извършим в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък.
Имах търпението и възможността да изслушам, колеги, Вашите изказвания и ще започна с това, че здравеопазването е огледало на икономиката на една страна. Аз питам: каква икономика заварихме ние и съответно какво можем да очакваме от здравеопазването? (Шум и реплики от ляво.)
Виждам иронични усмивки. Тук, в момента бяха употребени думите „бюджет на статуквото”, цитат.
Ами, уважаеми господа, когато една икономика, като икономиката на България, е оставена в едно такова тежко състояние, питам аз: е ли е възможен по-добър бюджет за здравеопазването?
Да, някои популисти биха казали „Да”, само че преди малко тук няколко пъти се опитаха да ни обясняват как дясната хемисфера ръководи лявата част от тялото, няма да казвам, усмихвам се, искам да обясня, че в момента единственият възможен бюджет за Здравноосигурителната каса е направен и е представен на Вашето внимание.
Аз бих искал да посоча, за да не бъда голословен, че тук повечето от изказванията са политически, и бих искал да акцентирам върху няколко момента, а именно – в здравеопазването плащанията за първична медицинска помощ са увеличени с близо 2 милиона. Това беше пропуснато.
Бих искал да напомня на някои, че здравноосигурителните плащания за специализираната извънболнична помощ също са увеличени.
Искам да кажа, че парите за ваксините от 400 хиляди в момента са милион и 290.
Мога да Ви кажа още доста факти, които са записани, които бяха пропуснати да бъдат споменати.
Искам да обърна внимание на един елемент за подобряване на управлението, оттам и за икономия на средства – въвеждането на електронното здравеопазване, за което аз изключително много радувам и приветствам министъра на здравеопазването, защото с въвеждането на електронната здравна карта, с въвеждането на електронната рецепта, с въвеждането на електронното досие мисля, че ще се освободи ресурс за първата година.
Мога да Ви кажа, че когато в Италия са въвели този модел на управление – електронното здравеопазване, за първата година са икономисани 18 % от бюджета. В следващата година, когато се разработи този модел, тези намаления в средствата ще бъдат увеличени.
Така че аз бих се обърнал към господин Министъра и да му кажа, че приветствам това. То е една много важна, сигурна и стабилна стъпка в реформата в нашето здравеопазване, защото само чрез въвеждането на електронното здравеопазване, с оптимизацията на управлението ще могат да бъдат икономисани доста средства, господин министър.
Нещо повече, когато започнем от прегледите в първичната помощ при личния лекар, преминем през изписването на рецептите и спекулацията с рецептите, и тук също ще отворя една скоба, тъй като ще гледаме след това и другия законопроект, с електронните рецепти, с електронните болнични всички измами и спекулации, които се извършват, ще могат да бъдат спрени.
За да не се разпростирам, искам да набележа още няколко момента, а именно за онкоболните, че с по-малко пари, което тук мисля, че не беше отбелязано, с по-малко пари и използването на генерици ще могат да обхванати много повече онкологично болни.
Аз искам да се обърна към всички: знам, че всеки един от присъстващите ще направи това, което неговата политическа партия е наредила, но аз се обръщам към Вас – да се съобразим с икономическото състояние на държавата и така както започнах, така ще завърша, че в момента икономическото състояние на държавата дава възможност ние да си позволим точно тези средства за Здравната каса, както и за здравния бюджет на Министерството на здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики? Няма. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Нека да приключим само.
Няма реплики, няма дуплики.
Има желание за изявление от група.
Заповядайте, господин Миков. (Шум и реплики.)
Темата е извън бюджетите, нали?
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Темата е извън днешните точки на дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители!
БСП лява България не подкрепи Закона за бюджета за 2015 г., приет вчера по тъмна доба с гласовете на десния сектор и АБВ.
Не го подкрепихме, защото правителството предложи политика на финансова стабилност, финансова консолидация с цена 1 милиард лихви годишно, със съкращения, водещи до увеличение на безработицата, защото финансовата стабилност като самоцел не може да бъде подкрепена от нас, защото задлъжнялостта с този бюджет води до около 5 години увеличаване три пъти, и ако през 2009 г. – 9,3 милиарда са задълженията, сега стигаме с този бюджет до 25 милиарда; защото този бюджет разчита да икономиса разходи от най-ниско доходните групи, от работещите бедни – 270 хиляди, хората с минимална работна заплата и стотиците хиляди сезонно заети; защото им се отнема правото да възстановяват тези 408 лв. годишно от данъците върху доходите.
Става въпрос за най-бедните семейства, които не купуват хайвер и шампанско, а за които това е през годината осигуряване на хляба в буквалния, не в преносния смисъл, за семейството.
Не подкрепихме този бюджет, защото с него се замразяват помощите за деца, за близнаци, за деца с увреждания, замразява се нивото за ползване на ваучери за храна на работници, за първокласници, замразяват се помощите при бременност, за майки-студентки, за обезщетения при безработица. Общо 14 социални плащания се замразяват.
И макар че Дянков е далече от България, бюджетът се движи в разбирането на Дянков за финансова стабилност.
Вчера някои народни представители си позволиха да кажат, че е цел изриване на боклуците от предишното управление. И ние трябва да питаме кои са тези боклуци? Дали това са майките, децата с увреждания, работещите бедни – това ли искате да изринете? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Или инвалидите със социална пенсия, която Ви се видя много, че една четвърт социална пенсия им се полага?! Става въпрос за пет-шест хиляди души годишно. Или с подхода за увеличаване на осигуряването на земеделските производители с 65 лв. на месец, или 780 лв. годишно? И понеже повечето – 220 хиляди от тези земеделски производители обработват до 10 дка, те се суровакат, като се добави и данъчното облекчение, което им се отнема, с 1180 лв. годишно. В един момент може да се окаже, че няма нужда да търсят европейските субсидии, защото държавата ще се опита да им прибира повече, отколкото те произвеждат.
Средствата за енергийни помощи, обещаните от управляващата формация, не са разчетени в бюджета – обещанието за тези 500 хиляди семейства, които най-тежко понасят увеличените цени на електроенергията. И всичко това на фона на минимален икономически растеж, два пъти по-малък от икономическия растеж през третото тримесечие на тази година, когато имаше политическа нестабилност, когато страната влизаше към избори. Сега, когато светът и Европа са в растеж, днешното управление на четворната коалиция предвижда двойно намаление на прогнозата за икономическия растеж, което всъщност е признание за невъзможността държавата, правителството, мнозинството да осигурят такъв растеж на страната, който да даде по-добри приходи в бюджета.
По друг начин изглеждаха нещата и с непечелившия „Южен поток”, уважаеми дами и господа, който Вие проиграхте. Въпреки че бяхте обещали, че ако ГЕРБ спечели изборите, ноември месец ще стартира. Ще стартира, ама не в България – в съседна страна.
Но може би има логика, когато се притиска потреблението и когато най-бедните плащат цената на дясната политика, която Вие предлагате. Когато съотношението между преки и косвени данъци е едно към три. Когато правителството не предвижда инвестиционна политика, която да води до друго развитие на България.
Кой плаща цената на тази политика, която е псевдореформаторска, е ясно, защото този бюджет не предвижда реформи, а само съкращения, замразяване, намаляване на разходите за труд. Такава политика за нас е антисоциална.
Делът в брутния вътрешен продукт на средствата за средно образование се намалява с около 50 милиона, когато цял свят и Европа инвестират в образованието, за да може чрез развитие на образованието да търсят и привличат инвестиции. Затова прогнозата за инвестиции през следващата година, разчетена през този бюджет, е изключително скромна.
Уважаеми народни представители, такава политика обрича на категорично неизпълнение целта в Стратегия 2020 за намаляване на лицата в риск от бедност с 260 хиляди. След догодина остават пет години и е невъзможно ние да постигнем тази цел. Бедните ще стават по-бедни, икономиката ще буксува, а социалното разслоение ще расте и бедните ще носят товара на данъчната и дълговата тежест.
Мнозинството българи не приемат и няма да приемат това.
Такава политика е обречена. Такава дясна политика няма бъдеще и гражданите скоро ще поискат промяна.
Ние от БСП лява България не само че не подкрепяме този бюджет, ние сме готови да дадем алтернативите за промяна, които хората очакват, за да има едно друго бъдеще за гражданите на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в разискванията по обсъждане бюджета на Здравната каса?
Господин Министър, имате думата.
Призовавам народните представители в пленарната зала – предстои гласуване.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще се опитам да обобщя съвсем накратко отговори на част от нещата. Не знам откъде да започна, може би от по-веселата част.
Уважаема госпожо Манолова, скъпа Мая (смях и оживление), Вие казвате, че не разбирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Министър, извинявайте, че Ви прекъсвам. Ако тръгнете да отговаряте поименно на всеки един от изказалите се, те ще поискат лично обяснение – отиде ни времето за следващия въпрос. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Няма да го правя, но тук е важно да се разбере смисълът.
Вие казвате, че не разбирате. Аз знам, че не разбирате, ама няма защо цяла България да го разбира. Аз казах ясните си аргументи в опит да отговоря на д-р Адемов, който също като Вас е мой политически противник, но знам, че той разбира.
Това, което ще кажа за останалите хора, които казват къде ще е реформата в бюджета. Визирам например господин Бойчев, за когото знам, че смислено иска нещата да се проведат. (Силен шум и смях от ГЕРБ.)
Нека, нека, нека! Нека, защото това е важно! (Смях и оживление от ГЕРБ.)
Изброих ли ги всичките?
След три петъка служба на министерството и след три петъка на мнозинство в този парламент на сайта на министерството в петък ще има спешния пакет реформи, а до края на годината Министерският съвет ще влезе в Народното събрание с Концепция за общи реформи в здравеопазването, които по Ваша воля ще бъдат приети или не. За три петъка толкова!
Искам да благодаря за изразената предварителна подкрепа за внесения от Министерския съвет бюджет на Касата на Парламентарната група на ГЕРБ, на групата на Реформаторския блок, на групата на Патриотичния фронт и на АБВ. Да благодаря и на Българския демократичен център.
Наистина не разбирам защо останалите две парламентарни групи са подкрепили бюджет въобще за здравеопазването с 300 милиона по-малко миналата година, а сега казват, че няма да подкрепят този, защото е недостатъчен, но да се надяваме, че това ще бъде променено. Благодаря още веднъж. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Госпожа Мая Манолова – лично обяснение. (Силен шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Москов, въпросът в този дебат не е в това дали аз разбирам, защото не аз съм министър на здравеопазването. Въпросът е дали Вие разбирате какво говорите и какво правите. За съжаление, както всички ние се убедихме в тази зала, Вие не разбирате, защото сигналите, които излъчвате не само от телевизионните студия, но и от тази трибуна са абсолютно противоречиви и взаимно изключващи се. Вие обявихте от тази трибуна, че няма да допуснете актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
В същото време Вие обяснихте, че ще правите промени в Националния рамков договор в средата на тази година, изобщо не разбирайки, че Вие не сте страна по този договор и без да сте сключили този договор в началото на тази година. Вие ще променяте нещо, което не е сключено.
Вие обяснихте, че с промените в този рамков договор ще извадите дейности от болничната помощ и ще ги включите в извънболничната, без изобщо да разбирате, че за това са необходими пари. (Реплика на министър Петър Москов.) И ако не сте ги заложили в бюджета за тази календарна година, където и без това са недофинансирани средствата за доболнична помощ, няма как да извършите това действие. Вие не разбирате, че реформата, че преместването на дейности от едно на друго място е свързано с пари (реплика на министър Петър Москов) и трябва да има своята финансова обосновка. Това, че Вие не разбирате какви са функциите и задачите на Спешната помощ, го научиха всички български граждани. (Шум в ГЕРБ и РБ. Възгласи: „Времето, времето!”.) Това, че Вие не разбирате, че органите на реда не са ромските лидери, а полицейските служители, и че съдебната система е различна от ромското мешере...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие не разбирате! И в това се убедиха всички български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, Вашите колеги ме призовават...
МАЯ МАНОЛОВА: И се отнасяйте по-сериозно и към парламента, и към функциите Ви на министър. Вие не сте главен лекар на Републиката, който управлява Вашите лекари. Вие сте министър... (Шум и силни викове от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 121, против 66, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
За отрицателен вот – господин Ерменков. (Силен шум в залата.)
Моля за ред в залата!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Дали се успокоиха колегите, госпожо Председател@
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие как мислите?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ами като гледам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те вече са спокойни. Слушаме Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател! За съжаление го няма министъра. Той си свърши работата.
Бих гласувал за този бюджет в момента, ако министър Москов имаше доблестта да дойде и да каже: „Това са ни възможностите, това можахме да направим – за три петъка ли каза – и ще ни предстои много работа, за да можем да направим бюджет, свързан с реформи”.
Но няма как да го направя, когато той заяви, че ще прави реформи и влиза със стар бюджет.
Няма как да го направя, когато този бюджет превръща и продължава да държи Здравната каса като един банкомат, при който всеки носи фактура и те плащат, защото нямат възможност да контролират.
Няма как да подкрепя този бюджет, когато Министерството под никаква форма и по никакъв начин даже не загатва, че иска да прави някакви реформи, насочени към подобряване на здравеопазването в България, насочени срещу корпоративните интереси в медицината, които са насочени срещу интересите на псевдопациентски организации, които защитават монопола на фармацевтите. Този бюджет е бюджет, който ние, колеги, пак ще го актуализираме и пак ще си говорим същите работи. Тогава тези, които сте подкрепили този бюджет днес, ще Ви питам дали няма да се срамувате, когато го актуализирате отново?! Благодаря. (Шум и възгласи в ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Има ли желаещи за втори отрицателен вот? (Народни представители от БСП ЛБ искат прегласуване.)
Вотовете са след обявяването на резултата от гласуване. Прегласуване не е поискано своевременно, господин Миков. Но имате възможност да изразите отрицателен вот. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Вие хубаво сте изчакали, но той тръгна за отрицателен вот.
Има ли втори отрицателен вот? Няма. Процедурата приключи.
Законопроектът е приет на първо четене. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)

Преминаваме към втора точка от днешното заседание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2015 Г.
Да благодарим преди това на министър Москов.
Да кажем „Добре дошъл!” на вицепремиера и министър господин Калфин.
Доклад за първо четене на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожа Йорданова ще ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Моля в залата да бъдат поканени Бисер Петков – управител на НОИ, и Антоанета Ганчева – главен актюер на НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте предложението за допускане на гости в залата.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:

„ДОКЛАД
по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., № 402-01-8, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.

На заседание, проведено на 3 декември 2014 г., Комисията по бюджет и финанси, съвместно с Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването, разгледа Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите; Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Петър Москов – министър на здравеопазването, Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика; Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт; Румяна Тодорова – управител на НЗОК, Динчо Генев – подуправител на Касата, директори на дирекции в министерствата, представители на работодателските организации, представители на синдикатите в България, представители на съсловни организации и др.
Законопроектът беше представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Бисер Петков.
Въз основа на отчета за изпълнението на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване към месец септември 2014 г. и очакваното му изпълнение до края на годината, както и планираните резултати от предложените изменения и допълнения в социалноосигурителното законодателство за 2015 г., Министерският съвет предлага следния консолидиран проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2015 г.:
1. По приходите.
- Предвижда се запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, както и участието на държавата във финансирането на фонд „Пенсии”.
- Минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 4,4 на сто в сравнение с 2014 г. Най-ниският минимален осигурителен доход е 360 лв., което е очакваният размер на минималната работна заплата от началото на 2015 г.
- Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им трудов доход за 2013 г. е съответно 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв.
- От 1 януари 2015 г. се увеличава минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводители от 240 лв. на 420 лв.,
- От 1 януари 2015 г. се увеличава максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 2400 лв. на 2600 лв.
Общата сума на приходите и трансферите се предлага в размер на 9 млрд. 633,2 млн. лв. или с 257,1 млн. лв. повече от сумата по закона за 2014 г.
В рамките на общата сума 9 млрд. 633,2 млн. лв. с най-голям относителен дял са осигурителните вноски, които за 2015 г. са в размер 4 млрд. 569,6 млн. лв., или със 146,7 млн. лв. повече от сумата по закона за 2014 г.
Следващи по големина постъпления са: трансфер от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година в размер 2 707,8 млн. лв., или с 88,9 млн. лв. в повече от 2014 г.; трансфер от държавния бюджет за държавното обществено осигуряване в размер на 342,6 млн. лв. или увеличение с 10.7 млн. лв.; постъпления от неданъчни приходи в размер на 12,0 млн. лв., които са по-малко от 2014 г. с 6,2 млн. лв.; намаление на общите постъпленията с внесените ДДС и други данъци върху продажбите с 1,0 млн. лв. и допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига от средства 2 002,2 млн. лв., която е увеличена със 17,0 млн. лв. спрямо 2014 г.
2. По разходите за 2015 г. Политики:
От 1 януари 2015 г. се увеличават възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране по чл. 68 от КСО с по 4 месеца.
Осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2015 г. с 1,9 на сто, процента, равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2014 г.
Увеличаване от 1 юли 2015 г. на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 154,50 на 157,44 лв. и на социалната пенсия за старост от 113,00 на 115,15лв.;
Увеличаване на максималния размер на получаваните една и повече пенсии от 840,00 на 910,00 лв. от 1 юли 2015 г.
Удължава се срокът на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО до края на 2015 г.
Параметрите на краткосрочните обезщетения се запазват на нивата от 2014 г., само периодът от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при бременност и раждане се увеличава от 18 на 24 календарни месеца.
Общият размер на разходите и трансферите се планират на сума 9 629,3 млн. лв. или с 259,6 млн. лв. повече от сумата по Закона за 2014 г. Увеличението се дължи почти изцяло на увеличението на разходите за пенсии с 245,7 млн. лв. и се разпределя за пенсиите, изплащани за сметка на държавното обществено осигуряване в размер на 235,8 млн. лв. и пенсии, за сметка на държавния бюджет 10.6 млн. лв.
За 2015 г. са предвидени 8 349,8 млн. лв. разходи за пенсии. В тази сума са включени разходите за пенсии от ДОО и републиканския бюджет, добавките към пенсиите на ветераните от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, добавката по чл. 4 от Закон за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани.
Очаква се положителен реален ръст на пенсиите с 3,6 на сто през 2015 г. спрямо 2014 г., при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация 0,1 на сто за 2015 г.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2015 г. се предвижда да достигне 319,99 лв. при очакван среден размер за 2014 г. – 308,53 лв.
Разходите за пенсии през 2015 г. се очаква да достигнат 10,1 на сто от БВП.
Средствата за изплащане на социални помощи и обезщетения са увеличени от 1 141,1млн. лв. за 2014 г. на 1 157,6 млн. лв. за 2015 г., или увеличението е с 16, 5 млн. лв.
Разпределението на разходите за основните групи краткосрочни обезщетения по КСО е следното:
- обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 343,1 млн. лв., което е 99,7 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2014 г.
- обезщетения за трудова злополука и професионална болест -7,4 млн. лв., което е 113,8 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2014 г.
- обезщетения за бременност и раждане – 284,9 млн. лв., което е 104,1 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2014 г.
- обезщетения за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст и за осиновяване на дете от 2 до 5 години – 150,8 млн. лв., което е 112,3 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2014 г.
- парични обезщетения за безработица – 351,6 млн.лв., което е 99,1 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. Планирани са 108,5 хиляди обезщетения средномесечно с размер на обезщетението 270,14 лв.
- финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация –17,7 млн. лв.
Разходите за програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта са 71,3 млн. лв., намаление с 5,4 млн. спрямо 2014 г. Разходите за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, са намалени с 10 на сто спрямо размерът на средствата за работни заплати от 2014 г.
Останалите разходи за отбрана и сигурност и предоставените трансфери са на нивото на разходите за 2014 г.
Бюджетното салдо за 2015 г. е с излишък от 3,9 млн. лв. и е по-голямо от бюджетното салдо по закона за 2014 г. с 0,3 млн. лв.
Бюджетното салдо изцяло ще се използва за погашения на дългосрочни заеми от банки и финансови институции от чужбина.
Предложения за проекти на бюджети на отделните фондовете на ДОО за 2015 г.
1. За фонд „Пенсии“ се предлагат приходи в размер 6 191,5 млн. лв., разходи в размер 8 009,5 млн. лв. и дефицит от 1 818,0 млн. лв. Спрямо закона за 2014 г. приходите са увеличени със 200,6 млн. лв.; разходите са увеличени с 236,2 млн. лв. и дефицитът е увеличен със 35,6 млн. лв.
2. За фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се
предлагат приходи в размер 341,5 млн. лв. и разходи в размер 341,5 млн. лв. Спрямо закона за 2014 г. приходите и разходите са увеличени с по 10,7 млн. лв. Бюджетното салдо е нулево.
3. За фонд „Трудова злополука и професионална болест“ се предлагат приходи в размер на 138,3 млн. лв., разходи за 54,3 млн. лв. и излишък в размер на 84,0,0 млн. лв. Спрямо закона за 2014 г. приходите са увеличени с 4,3 млн. лв., разходите са намалени с 0,8 млн. лв. и излишъкът е увеличен с 5,1 млн. лв.
4. За фонд „Общо заболяване и майчинство“ приходите са 743,5 млн. лв., разходите 800,8 млн. лв. и дефицита е 57,2 млн. лв. Спрямо закона за 2014 г. приходите са увеличени с 24,3 млн. лв. разходите нарастват с 26,4 млн. лв., а дефицита се увеличава с 2,0 млн. лв.
5. 3а фонд „Безработица“ приходите са в размер на 205,1 млн. лв., разходите в размер на 351,6 млн. лв. и бюджетно салдо с дефицит 146,5 млн. лв. Спрямо закона за 2014 г. приходите са увеличени с 6,4 млн. лв., разходите са намалени с 10„3 млн. лв., и дефицитът е намален с 16,7 млн. лв.
6. За бюджета на Националния осигурителен институт се предлагат приходи в размер на 2 013,2 млн. лв., разходите са в размер на 71,5 млн. лв. и бюджетно салдо излишък от 1 941,7 млн. лв. Спрямо закона за 2014 г. приходите са увеличени с 10,8 млн. лв., разходите са намалени с 5,4 млн лв. и бюджетното салдо с излишък е увеличено с 16,2 млн. лв.
Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване и допълнение в Закона за здравето, които са свързани с бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г.
В хода на дискусията бяха поставени множество въпроси и изказани мнения относно: възможността за въвеждане ранното пенсиониране, увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители до размера на минималния осигурителен доход на останалите самоосигуряващи се лица – от 240 на 420 лв., увеличението на периода за изчисляване обезщетение за майчинство; ръста на възрастта и стажа за пенсиониране и др.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ – 11 народни представители, „против“ – 5 народни представители, без „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., № 402-01-8, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Докладът на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни бъде представен от д-р Адемов. Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители!

„Д О К Л А Д
по Законопроект за бюджета на държавното обществено
осигуряване за 2015 г. с вносител Министерският съвет

Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое извънредно заседание, проведено на 3 декември 2014 г., разгледа и обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване с вносител Министерският съвет.”
Ако ми позволите, госпожо Председател, ще прескоча присъстващите на заседанието, за да спестим време.
„Законопроектът бе представен от господин Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2015 г. запазва в основни линии политиките по приходите. Запазват се размерите и съотношението на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване на нивото от 2014 г.
Запазва се размерът на вноската за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират по реда на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Променя се максималният месечен размер на осигурителния доход – от 2 400 на 2 600 лв. С 57 на сто се увеличава минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители от 240 на 420 лв. Предвижда се максималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии да нарастват средно с 4,4 на сто спрямо 2014 г.
През 2015 г. не се предвижда да се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците”.
Общият размер на приходите и получените трансфери за 2015 г. е 9 млрд. 633 млн. 200 хил. лв., в това число получени трансфери от държавния бюджет 5 млрд 52 млн. лв. (за участието на държавата във финансирането на фонд „Пенсии” с 12% - 2 млрд. 707 млн. лв.; за пенсии и добавки, финансирани от държавния бюджет – 342,6 млн. лв. и за покриване на недостига 2 млрд. 2 млн. 200 хил. лв.).
Съществени промени има в разходните политики: от 1 януари 2015 г. се увеличава възрастта и осигурителният стаж за пенсиониране по чл. 68 с по 4 месеца спрямо нивата от 2014 г.; предвижда се осъвременяване на пенсиите от 1 юли следващата година по така нареченото „Швейцарско правило”; резултативно се увеличава максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 840 лв. на 910 лв.
Минималният размер на пенсията за стаж и възраст се променя по правилото за осъвременяване на пенсиите.
Удължава се срокът на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО до края на 2015 г. за пенсиониране на категорийните работници.
Увеличава се периодът, от който се изчислява обезщетението при бременност и раждане от 18 на 24 календарни месеца.
Останалите разходни критерии се запазват.
Очаква се средният размер на пенсията на един пенсионер през 2015 г. да стане 319,99 лв. при очакван среден размер за 2014 г. 308,53 лв. през 2014 г. Нетният коефициент на заместване за 2015 г. се предвижда да бъде 57,2 на сто.
За 2015 г. са предвидени 8 млрд. 349 млн. 800 хил. лв. разходи за пенсии, като очакваното изпълнение на разходите за пенсии по Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (БДОО), без разхода за великденски добавки, е с 324 млн. лв. повече в сравнение с 2014 г. Това ще се дължи основно на осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2015 г., удължаването на срока на действие на § 4 и целогодишното изплащане на осъвременяването на пенсиите и добавките от 1 юли 2014 г. Очаква се разходите за пенсии през 2015 г. да достигнат 10,1 на сто от брутния вътрешен продукт.
Увеличават се средствата за профилактика и рехабилитация на 17 млн.700 хил. лв. спрямо предвидените 15,4 млн. лв. за 2014 г.
Планираните разходи за дейност „Социално осигуряване” са 71,3 млн. лв. Относителният дял на тези разходи спрямо всички разходи в Консолидирания бюджет на ДОО е 0,74 на сто.
Със Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. се предлагат промени в КСО, с цел намалява административната тежест за работодателите, във връзка с попълване на данни за информационната система на НАП. Уеднаквява се режимът на осигуряване на всички лица, работещи по трудово правоотношение, и се разширява обхватът на осигурителната закрила за работещите по трудов договор за по-малко от законоустановеното работно време в рамките на един календарен месец.
Разширява се кръгът от лицата, осигурени за всички осигурителни рискове, като се включат и лицата, на които е възложено управлението и/или контрола на държавни и общински предприятия по Глава девет от Търговския закон.
Отпада съществуващото задължение за осигурителите да издават документи за осигурителен стаж и осигурителен доход във всички случаи на прекратяване на осигурителното правоотношение.
Предлага се изменение и допълнение на чл. 100 на КСО с оглед конкретизиране на разпоредбата и приложимостта й в случай на дефлация.
В хода на разискванията представителите на социалните партньори изказаха удовлетворение от предлаганото увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране, запазването на данъчните ставки и увеличаването на размера на максималния осигурителен доход.
От Парламентарната група на „БСП лява България” и Парламентарната група „Движение за права и свободи” изразиха становище, че няма да подкрепят предложения законопроект поради редица причини, между които увеличаването на пенсионната възраст и стаж за пенсиониране с 4 месеца, отпадане на предложението за ранно пенсиониране, увеличението на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, увеличения период, от който се изчислява обезщетението при бременност и раждане от 18 на 24 календарни месеца.
В отговор на поставените въпроси министърът на финансите изтъкна, че социалните разходи спрямо 2014 г. са с 800 млн. в повече за 2015 г.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 12 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
От името на вносителя ще чуем вицепремиерът господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, след като колегите представиха много подборно внесения Проект за бюджет на държавното обществено осигуряване, аз бих искал да направя някои допълнителни коментари и разсъждения по него без да повтарям размерите, числата и предложенията, които са направени за изменение в закона. След което, госпожо председател, с Ваше позволение, тъй като днес доста продължиха дебатите, а след малко има консултация със социалните партньори, ще трябва да изляза. Господин Бисер Петков – управителят на НОИ е тук и мисля, че ще може максимално да даде информацията, от която народните представители се нуждаят.
Уважаеми колеги, бюджетът на държавното обществено осигуряване, както стана ясно от представянето, е в размер на над 10 % от брутния вътрешен продукт на страната и това е при равнище на пенсионните доходи, които са много по-ниски от това, което хората очакват и което биха искали да получат.
Между другото, ако погледнете назад, много рядко разходите на общественото осигуряване са минавали 10-те процента от брутния вътрешен продукт. Сега сме на 10,1%.
Поради демографските особености на страната малките числа за отделния пенсионер означават много за цялата система. Примерно, ако се увеличат месечно пенсиите с 10 лв. на пенсионер това ще струва на цялата система около 300 млн. лв. годишно. Виждаме за какви числа става въпрос.
Каква трябва да бъде целта ни? Чувам много коментари, свързани с предложението за бюджет надолу за следващата година. Те са свързани и с недостатъчния размер на пенсиите, и с ниските доходи, които получават много от хората и така нататък, и те са основателни.
Въпросът е: какво правим в тази ситуация? Търсим допълнително увеличаване на средствата – вече споменах, че това означава безпрецедентно високо равнище от брутния вътрешен продукт да отиде за пенсии и те пак да не бъдат достатъчно променени, или търсим цялостно дългосрочно решение, което ще гарантира на хората по-достойни пенсии? Има един показател, който се следи в много страни, това е коефициентът на заместване. Тогава, когато един човек излезе в пенсия за трудов стаж колко и каква е сумата, която може да получи, която да замести трудовите му доходи. И тя в страни, в които пенсионната система е стабилна, стига 65-70, в някои страни – до 80% заместване. При нас е много по-ниска. При нас средният процент е 57 – това е за средния осигурителен доход. За съжаление, много хора взимат много по-ниски пенсии и техният коефициент на заместване е много по-малък, което значи, с други думи, че когато българинът излезе в пенсия, в масовия случай доходите му се сриват.
Начинът да се решат проблемите там не е да продължаваме да замразяваме и да поддържаме системата такава, каквато е. Миналата година уважаемите народни представители са замразили повишаването на възрастта и другите промени с аргумента, че през 2014 г. ще бъде намерено дългосрочно решение. Както виждате, дали заради изборите, дали заради политически причини, такова решение не е намерено.
Аз не съм готов сега да Ви предложа отново за поредна година пак да замразим всичко, защото мисълта ми е за тези хора, които получават след това доходи и очакват доходи от пенсионната система. Пенсионната система в България в 53% се субсидира от държавния бюджет. Това е безпрецедентно високо равнище за европейските страни. Какъв е смисълът да имаш самостоятелен пенсионен фонд, ако пенсиите на хората зависят не от него, а зависят от вноските от бюджета? И тогава, когато има трудни години, вноските в бюджета няма как да отидат там. Ако искаме да имаме стабилна пенсионна система, това означава тя да е максимално независима. Да, факт е, почти няма система, която да не бъде подпомагана от бюджета, но подпомагана с 20, 30, даже 40% е едно, а тя да е над 50% финансирана от бюджета – е друго.
Има едно нещо, което много хора в България не им е и работа, не го и разбират. В пенсионната система в НОИ няма пари настрана, от които някой добър да раздава, или да вземе от хората. Това, което в една солидарна система се плати този месец от вноски плюс още толкова, добавено от държавата, следващият месец се изплаща на пенсиите.
Ако искаме да ги увеличим, това означава или да се увеличат субсидиите от бюджета, разбирайте от данъци, или да се увеличат вноските, или да се поддържат мизерните пенсии. Така че поддържането на тази система и замразяването й за поредна година не решава нищо. Това, което правим в момента и се радвам, че имам подкрепата на колегите от правителството, е да потърсим дългосрочното решение. То не може да стане до края на бюджетната процедура за следващата година – факт е, но би могло да стане в началото на следващата година като още сега се заложат някои промени, които да влязат в закона за следващата година.
Като казвам дългосрочно решение, имам предвид няколко въпроса, които действително трябва да намерят дългосрочно решение – възрастта за пенсиониране; стажът за пенсиониране – включително на първа и втора категория работещи; начинът, по който професионалните пенсионни фондове и универсалните пенсионни фондове – това са частните капиталови схеми, поемат част от пенсиите, които те би трябвало да поемат за тези, които се пенсионират по-рано, примерно в професионалните фондове, и за които търсим начин догодина да започнат да си получават пенсиите и те да не са намалени. Защото, ако не се промени Законът, миньорите ще излязат догодина с много малки пенсии, които няма да знаят и колко време ще ги получават – в смисъл, няма да ги получават до края на живота си, както са предвидили. Защо? Защото тези фондове са разчетени така, че да плащат пенсии в продължение на осем години. Това е заложено още през 1999 г. В момента разликата между пенсионирането на един работник първа категория и трета категория е 12 години, а за жените достига 13 години и капиталовата схема на частния пенсионен фонд казва: аз повече от осем не мога да плащам.
Какво ги интересува това хората? Можем ли да приемем решение, с което те да започнат да получават пенсии и след известен период да останат без доходи? Очевидно, че не можем. Очевидно, че солидарната система отново трябва да поеме тази тежест и да гарантира на хората пенсионирането. Само че тогава, когато говорим за тази система, трябва да говорим и за осигурителните вноски, трябва да говорим и за максималния осигурителен доход, трябва да говорим и за гарантирането на приходите в пенсионната система, защото един работник, един миньор не е виновен тогава, когато работодателят му не си е плащал вноските в капиталова схема. Тогава фондът казва, че не ти се е натрупало нищо и няма да ти платя.
Действително ангажиментът да се събират вноските, тези вноски да са достатъчни, пенсионните фондове да бъдат достатъчно автономни е задължение, ако искаме да видим пенсиите на хората да се увеличават. Ние можем да поддържаме системи, които са като сегашните, изградени през годините от различни поправки, кръпки и така нататък. Това не е начинът за увеличаване на пенсиите и няма как да се случи.
Всеки един от Вас, от нас, който ходи и се среща с хората с ниски доходи няма как да им обясни, че ще се увеличат пенсиите, запазвайки тази система, която работи в момента, без да се намерят дългосрочните решения. Да, в пенсионната система от тази за следващата година не можеш да направиш промени. Тези хора, които сега излизат в пенсия, всъщност плащат голямата цена на пенсионната реформа от 1999 г. Аз затова съм против рязкото увеличаване на възрастта и стажа на трета категория. Защото точно тези хора трябва да поемат още по-голяма тежест, но съм и против замразяването на сегашната ситуация, която е път, който води за никъде. Ние гарантираме на хората ниски пенсии с тази система.
Призивът ми към всички парламентарни групи, и затова имах възможност да говоря, включително и на трибуната на Народното събрание, да потърсим съгласие. Не съгласие, което ще бъде наложено от този парламент и следващият ще го отмени, както се случи миналата година, а такова, което ще даде увереност на хората, че не сега или следващата година, но поне в един обозрим период доходите на пенсионерите ще бъдат достойни и хората ще имат възможност с пенсиите, които получават, да си позволят стандарт на живота, който очакват. Това означава дългосрочни решения.
Аз няма да влизам в много подробности, свързани с този Законопроект. В него има неща, които може би ще бъдат огледани още един път от народните представители между първо и второ четене. Националният осигурителен институт е подготвил този законопроект на основата на параметрите, които са му спуснати от Министерството на финансите, на основата на сегашното законодателство. Ако ние успеем да намерим една по-широка рамка, едно по-широко съгласие, то първите стъпки можем да направим още сега. Ако не успеем да намерим това съгласие, ако и в усилията със социалните партньори, работодатели и синдикати не успеем да намерим съгласието, ние гарантираме една пенсионна система, която ще кара на куц крак и ще гарантира мизерия на хората, които получават пенсии.
Така че отговорността е на всички нас и никой не може да стои отстрани и да казва, че това мен не ме интересува, тъй като пенсионната система е дългосрочен процес. Ако сега започнат промените, те трябва да свършат след 15 – 20 години. Сигурно всички партии ще се извъртят през властта през това време, но е важно те да гарантират, че по един път, по който сме тръгнали, има съгласие и хората могат да очакват някакви по-добри пенсии, както се случва в маса страни, сравними с нас, в Европа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Молбата ми, уважаеми госпожи и господа, е да потърсим не решението само за тази или за следващата година, а решенията, които ще могат дългосрочно да гарантират смислени и много по-добри пенсии на хората, които излизат в заслужен отдих. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Калфин, за участието в днешното пленарно заседание.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от Закона за публичните финанси следва да чуем доклад от управителя на Националния осигурителен институт.
Слушаме Ви, господин Петков.
В рамките на 10 минути – виждам, че докладът Ви е достатъчно обемен. Преценете да ни предоставите на вниманието най-главното от него. Благодаря.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В докладите на двете комисии вече бяха представени основните политики, които са заложени в проекта на Закона за бюджет на държавното обществено осигуряване за следващата година.
Накратко ще маркирам съответно основните изменения, които се предлагат с този Законопроект, като в областта на приходите се предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за всички осигурени рискове в държавното обществено осигуряване.
По отношение на минималните осигурителни доходи, както беше подчертано, на база на договореността между социалните партньори и административното увеличаване за дейностите, в които не е постигнато съгласие, има общо нарастване средно с 4,4 на сто на минималните осигурителни доходи, което е разчетено да увеличи приходите от осигурителни вноски с 35 млн. 400 хиляди.
По отношение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица той остава в размер на 420 лв. месечно като, разбира се, е в диференциран размер в зависимост от декларирания данъчен доход за предходна година. Промяната, която се предлага, е свързана с увеличаване на минималния осигурителен доход на земеделските производители от 240 на 420 лв., което ако бъде подкрепено, е разчетено да увеличи приходите от осигурителни вноски с 8 млн. 400 хиляди.
Също така, както беше споменато, предлага се увеличаване на максималния осигурителен доход от 2400 на 2600 лв., което по наши разчети ще засегне около 97 хиляди лица, които декларират облагаем доход на и по-висок от текущия максимален осигурителен доход, и се очаква да донесе приходи от 30 млн. 800 хил. лв.
По отношение на двата по-малки бюджета, които са в приложение към консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване, не се предвижда промяна в размера на осигурителните вноски за Учителския пенсионен фонд и за фонд „Гарантирани вземания” на работниците и служителите, където максималният размер на гарантираните вземания остава в размер на 1200 лв.
По отношение на политиките в областта на разходите няма да повтарям вече казаното в докладите на председателите на двете комисии.
По отношение на краткосрочните рискове е предвидено увеличаване на референтния период, от който се изчислява размера на обезпечението за бременност и раждане с 6 месеца – от 18 на 24 месеца.
По отношение на проекцията на тези политики в самия бюджет на държавното обществено осигуряване общото увеличение на приходите в бюджета в сравнение с очакваното изпълнение за тази година в абсолютен размер е 153 млн. лв. или 3,5% повече приходи в сравнение с очаквания им размер през тази година.
По отношение на разходите – те нарастват с по-малък относителен дял, но поради по-големия си размер абсолютното нарастване е с 289 милиона спрямо очакваното изпълнение за тази година, което обуславя и по-големия планиран размер на трансферите от държавния бюджет, които покриват разликата между приходите и разходите в бюджета на държавното обществено осигуряване.
По отношение на увеличението на разходите най-съществено е планираното увеличение в разходите за пенсии, които преобладават в бюджета на държавното обществено осигуряване – над 85%. Конкретно предвиденото увеличение на разходите в абсолютен размер за пенсии е 324 млн. повече спрямо очакваните разходи за пенсии за тази година, като тази сума в основната си част произтича от целогодишното изплащане на осъвременените пенсии и добавки от 1 юли тази година. Както е известно на уважаемите народни представители от 1 юли тази година пенсиите бяха увеличени по швейцарското правило, така че целогодишното изплащане на увеличените пенсии ще доведе до 122 милиона повече разходи. Осъвременяването на пенсиите, което е предвидено от 1 юли следващата година да бъде с 1,9 на сто – отново по швейцарското правило, води до 94 милиона повече разходи.
Предвидени са в тези 324 милиона съответно ефектите от увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии, които за полугодието са разчетени на 18 млн. 200 хил. повече разходи, както и увеличаването или естествения ръст на пенсиите в резултат на това, че новоотпусканите пенсии са в по-голям размер от прекратяваните пенсии, което в абсолютно изражение води до увеличаване разходите с 15 млн. 600 хиляди.
Предвидената сума за изплащане на пенсии през следващата година спрямо брутния вътрешен продукт е 10,1 на сто, тоест преминава се границата от 10%.
По отношение на краткросрочните обезщетения е предвидено увеличение с 2,4 на сто спрямо очакваното изпълнение за тази година или планираният размер на разходите за парично обезщетение 1 млрд. 157 млн. 700 хиляди, като основната част от тези обезщетения са обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството, карантина и трудови злополуки. Планираната сума е 343 милиона, приблизително на размера на очакваното изпълнение за тази година.
По отношение за обезщетенията за бременност и раждане – другото голямо обхващане в краткосрочните обезщетения, планираната сума е 285 милиона приблизително, което е 104 на сто спрямо очакваното изпълнение за тази година.
Обезщетенията за отглеждане на малко дете, чийто абсолютен размер за отделното обезщетение се запазва 340 лева месечно, е предвидено да възлязат като обща сума на 150 млн. 800 хиляди, което е 12,1 на сто повече спрямо очакваното за 2014 г., а паричните обезщетения за безработица са планирани в размер на 351 млн. 800 хиляди, което е 99,1 на сто спрямо очакваното изпълнение за тази година.
Както вече беше отбелязано, за финансиране дейностите по профилактика и рехабилитация са планирани средства в размер на 17 млн. 700 хиляди, с около 2 млн. 200 хиляди повече от сумата за тази година.
По отношение на финансирането на дейността социално осигуряване предвидената сума е 71 млн. 300 хиляди. Приложено е общото намаление на разходите за персонал с 10 на сто спрямо разходите за заплати на работещите в НОИ през 2014 г., като в резултат от тези приходни и разходни разчети е предвидено всички бюджети в рамките на консолидирания бюджет – бюджетите на отделните фондове, да приключат с недостиг, като най-голям е този недостиг по отношение на фонд „Пенсии” – 1 млрд. 818 милиона. Единствено фонд „Трудова злополука и професионална болест” е предвидено да приключи с остатък в размер на 84 милиона.
Този недостиг в отделните фондове на консолидирания бюджет се балансира с излишъка в бюджета на НОИ, където се получава допълнителният трансфер за покриване на недостига, така че се балансира недостигът чрез излишъка в бюджета на Националния осигурителен институт.
Както беше подчертано, с Проекта на Закона за бюджета се предлагат и някои изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване свързани с изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
По-важните от тях, ако имам време, уважаема госпожо Председател, бих могъл да коментирам, са свързани с въвеждане на изравняване на осигурителните плащания и осигурителния доход освен за фонд „Пенсии” и за фонд „Общо заболяване и майчинство” по отношение на самоосигуряващите се лица.
Същото така е предвидено и изравняване на режима на осигуряване на лицата, които работят по трудови правоотношения, което създава улеснение по отношение на деклариране на осигурителния доход от тези лица.
Освен коментираните промени е предложено по отношение на лицата, които придобиват права за пенсии за инвалидност, част от минимално изискуемия стаж – една трета от него, да бъде действителен, тъй като има случаи, в които лица ползват права без да имат осигурителен принос, тоест целият изискуем стаж съответно е признат. Това са периоди на получаване на обезщетения и отглеждане на дете до 3-годишна възраст. Това е в съответствие с принципите на социалното осигуряване.
Също така друга промяна е свързана с отпадане на отпускане на социални пенсии за инвалидност като втори пенсии в размер на 25% от пълния размер на пенсията, като всички пенсии, които са отпуснати до края на 2014 г., продължават да се изплащат до срока на неработоспособността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, довършете мисълта си, изтекоха десетте минути.
БИСЕР ПЕТКОВ: Освен това, предложeно е във връзка с решение на Европейския съд да отпадне текста на ал. 2 в чл. 94, който всъщност изисква, за да се отпусне и упражни правото на пенсия, лицето да си прекрати осигуряването. В случая на базата на решението на Европейския съюз, което е задължително за лицата, които се ползват от правата по европейски договори, това да бъде по отношение и на българските граждани.
Предлага се и една промяна в Закона за здравето, която има за цел да обезпечи изпълнението на задълженията от органите на медицински експертизи от ръководителите на лечебните заведения за представяне на данни от електронните болнични листове, за да не се възпрепятства ползването на права от правоимащите лица. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Петков.
Откривам разискванията.
До момента заявка за изказване са направили следните народни представители: господин Лютви Местан, господин Байрактаров и господин Чуколов.
Слушаме Ви, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съжалявам, че социалният министър го няма – знам, че е на среща и по уважителни причини не е с нас, и все пак струва ми се малко необичайно да обсъждаме толкова важен закон в негово отсъствие. Щях да го призова да не стори грешката на здравния си колега и да обяви този законопроект за единствено възможния. Защото този израз „единствено възможен” ни отвежда към наивния оптимизъм на Волтер. Спомняте си, Кандид е обучаван от учителя си Панглос, че този свят, в който живеем, е единствено възможният и по тази причина е най-прекрасният. Това е книга, която описва наивният оптимизъм. Надявам се, че в тази зала няма наивни оптимисти. Далеч не е единствено възможният този законопроект. Обратно, в него има доста притеснителни текстове, които се надявам с обща воля да бъдат коригирани между първо и второ четене.
Да, безспорно реформи в системата на държавното обществено осигуряване са необходими. В тази система ние наблюдаваме изключително тежки дисбаланси, дори бихме могли да кажем, че е на път да се разруши парадигмата на осигуряването, предвид на безспорния факт, изтъкнат и от министъра, че 53% от средствата в държавното обществено осигуряване са по линия на пряката държавна субсидия. На път е да загубим смисъла на осигурителната система. Въпросът е обаче с какви стъпки и имаме ли елементарна социална чувствителност дали всички предложени мерки тук са поносими за лицата, които ще бъдат засегнати?
Аз взех думата, за да поставя само един акцент и ще се обърна – няма нужда да се обръщам към колегите от БСП, убеден съм, че те ще изкажат сходна позиция по казуса – но се обръщам към колегите от АБВ с цялата добронамереност, на която съм способен.
Обръщам се и към колегите от ГЕРБ!
Бих си позволил дори да се обърна към някои колеги от Реформаторския блок. Много ще ми бъде любопитен и техният вот на второ четене, специално по онези текстове, с които се предвижда размерът на минималния осигурителен доход на земеделските производители и тютюнопроизводителите да се увеличи драстично – забележете, драстично – от 240 на 420 лв. Тази цена е неплатима от малките земеделски производители.
За да ме разберете, ще Ви представя с езика на числата какво се предлага в законопроекта. За 2014 г. земеделските производители и тютюнопроизводителите се осигуряват върху 240 лв. минимален осигурителен доход и дължат месечно за социално осигуряване 64,92 лв. С предложеното изменение през 2015 г. вече ще плащат не 64,92 лв., а 108,36 лв. За здравно осигуряване за 2014 г. дължимите суми са 19,20 лв., за 2015 г. се увеличават на 33,60 лв. или общо месечно дължими суми за 2014 г. са 81,12 лв., а за 2015 г. нарастват на 141,90 лв. Общо годишно дължимите суми за 2014 г., социално плюс здравно осигуряване, са 973,44 лв., а за 2015 г. се предвижда нарастване на 1702,80 лв. Това е ръст от цели 729,36 лв. Това е абсолютно непосилно.
Нали се бяхме разбрали, че в условия на криза няма да увеличаваме данъчната и социалната тежест? Защо избрахте за жертва най-уязвимите земеделски производители? Защо? Каквито и обяснения да дадете, няма да бъдете разбрани от българското село. Това не са избирателите на Движението за права и свободи само, това е българското село! Това решение е не просто грешно. С оглед на числата, които Ви представих, това решение е престъпно. Би било изключително лицемерно да кажете, че имате предвид разширяването на приложното поле на инструментариума на схемите за директни плащания по общата селскостопанска политика на Европейския съюз за периода 2015 – 2020 г. Да, разширява се приложното поле. Има възможност обаче за осигурените земеделски производители вместо одобрените от кабинета Орешарски до 1250 лв., след направена корекция от служебния кабинет, което въобще не е работа на служебния кабинет – редукция на до 500 евро, вярно, имат възможност да получат тези суми, но смисълът – господин Христов, обръщам се към Вас, отново най-добронамерено – смисълът на разширеното приложно поле на директните плащания е в укрепването на малките земеделски стопанства, развитието им.
Излиза, че Европа ще даде 700-800 лв. и те до последната стотинка ще отидат в социалните фондове. Как ще се осигури развитието? Как ще се осигури укрепването?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ти си противоречиш.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма как! Няма и откъде!
Вие малко по-внимателно, когато говорите за противоречието в изказванията на Местан. Имате възможност за реплика и да обосновете противоречието. Малко трудно ще го направите.
Когато през 2009 г., при първото управление на ГЕРБ, размерът на минималния осигурителен доход бе увеличен отново два пъти – от 120 на 240 лв., Вие не постигнахте желания ефект от увеличаване на приходите в ДОО и в НЗОК. Не постигнахте тази цел по една много прости причина – огромна част от земеделските производители отидоха в сивия сектор. Ще се получи така и сега. Отново ще Ви дам числата, защото когато говорим с езика на числата, разговорът е по-лесен и малко трудно ще съзрете противоречие в числата.
През 2013 г. се направи преброяване на земеделските стопанства. Оказа се, че в България са преброени 259 хил. 900 стопанства. А знаете ли колко са регистрираните земеделски производители? Едва 75 хиляди!
Предлагаме държавната политика да се насочи към разширяване на основата на осигурените лица, а не към изтезаване на сравнително малкия брой осигурени земеделски производители. Това е грешна политика.
Забележете: преди увеличаването на минималния размер на осигурителния доход през 2009 г., регистрираните земеделски производители бяха близо 100 хиляди – 99 хил. 087. Само след една година след двойното увеличение на размера на минималния осигурителен доход броят на регистрираните земеделски производители пада на 69 хиляди – с 30 хил. по-малко. Това ли искаме да се получи и през 2015 г.?!
Уважаеми колеги, както виждате, аз преднамерено се въздържам от по-крайни политически оценки, но в заключение ще кажа: това Ваше предложение е неудържимо. Смятам, че то трябва да се промени и ще се промени. Предложението ми е да променим текстовете с политическо съгласие, да не ни се налага да ги променяме под напора на неизбежния протест на земеделските производители.
Тук елементарният подход към тезата ми ще бъде: „Сега Местан плаши с протести“. Не, не плаша с никакви протести. Заявявам обаче, че дори всички да се обединим около този текст, тоест да няма риск дори една политическа сила да се изкуши да експлоатира обективното недоволство, пак няма да можем да си го спестим. Няма да бъдем чути. Протести ще има и под напора на протестите ще се наложи да променим този текст. Призовавам към елементарна справедливост. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, днес сякаш дебатът за бюджета на общественото осигуряване върви, както отпреди 5, 6, 10 години в неговия шаблонен вид. Какво имам предвид?
Всяка година, когато се дойде до момента за приемане на бюджетите, на първо място е как няма пари, колко е ощетена системата, колко определени групи в определени области са ощетени. Досега не чух какви резерви има пенсионната система и събрала ли е тя всички свои вземания. Какво имам предвид?
Тук ще помоля колегите отляво да слушат внимателно. Те направиха едно хубаво нещо през 2009 г., но нещата приключиха дотам.
През 2009 г., уважаеми колеги, българската държава подписа споразумение с Русия за пенсионно и социално осигуряване. Това споразумение касае над 350 хил. български честни и почтени граждани, работили в бившите републики на Съветския съюз, най-вече в Коми АССР. Пред Вас стои един такъв с пет години и три месеца трудов стаж първа категория при тежки северни условия.
Гръмнаха всички медии и правителствените пресслужби как тези честни и почтени хора, благодарение на които се е закрепила българската икономика в онези години, благодарение на които се е съхранила българската гора, която сега се изсича поголовно, ще започнат да получават пенсии. Само че пенсии, както се казва, йок, няма пенсии. Няма и кой да защити интересите ни.
Всъщност каква е ситуацията? Четири години ми отне да вкарвам един по един съответните министри в час, за да започнат да защитават българския национален интерес.
Една година време ми отне, за да повдигна въпроса при министър Тотю Младенов. Тъкмо човекът влезе в час, падна правителството.
Една година време ми отне да вкарвам господин Хасан Адемов. Тъкмо влезна и той в час (реплики от народния представител Хасан Адемов), ... Само не ме карайте да Ви пускам видеозаписи как си признавате, че не сте енциклопедия и нищо не знаете. Когато всичко е документирано, няма как да се говори!
Тъкмо вкарахме и него в час, падна и това правителство.
Какъв е целият момент? Надявам се след проведения разговор преди малко с господин Ивайло Калфин, че най-после този въпрос ще бъде поставен на масата пред руската страна, защото тук, уважаеми колеги, става дума за привличане на средства, които тя дължи по това споразумение. Тези средства са в рамките на 600-700 милиона лв. годишно. Българската страна е платила доста сериозна сметка и тя представлява всички изградени мощности на територията на Коми АССР, Удорски район, които са на цена няколко милиарда български лева. Това са жилища, пътища, производствени мощности, които българската държава е платила. Само че 300 хиляди български честни работници, които обикновено през месец септември ги използват на язовир „Копринка“ определени политически сили, за да им се харесат, забравят да им защитят интересите.
Когато говорим за тези резерви, Министерството на труда и социалната политика, Националният осигурителен институт изпращаше писма, но там група чиновници не си мръднаха пръстчето, за да разгледат какъв е проблемът. Ще дойде обаче и другият по-сериозен проблем, а той е, че ведомостите на тези хора се пазят по закон 50 години. Средната работна заплата, начислявана по тези ведомости, е 1500 рубли при курс на рублата, ако не си го спомняте, ще Ви го припомня – 1,30 лв. по онова време, иначе казано, 2000 лв. Тези хора ще искат пенсиите им да се начисляват върху посочените трудови възнаграждения. Тези хора, работили труд първа категория, сега болни хора, получават минимални пенсии – между 160 и 200 лв., а години наред са полагали кървав труд при условия на първа категория и при тежки северни условия, на открито, и зима, и лете, до минус 50 градуса зимата и до плюс 50 градуса през лятото.
Що се отнася до казаното от господин Местан за така наречените „ощетени земеделски производители“, да, земеделските производители са ощетени, ощетена е и държавата, ощетена е и социалноосигурителната система. Ощетена е от това, че в България години наред българският земеделски производител трябва да се конкурира с контрабандата на плодове и зеленчуци, внасяни от Турция, Македония и откъде ли не. Е, как да устои българският земеделски стопанин?!
Когато говорите, трябва да кажете и другата истина, че тютюнопроизводителите всяка година правят стачки, защото се оказва, че няма кой да им изкупи тютюна. Това е същият този тютюн, който Вие им обещавате, че ще бъде продаден, и то на високи цени. Само че всяка година тези хора са измамени и се оказва, че тютюнът им мухлясва, защото по-голямата част от тях не са откъснали едно тютюнево листо, камо ли да знаят пък как се ниже тютюн.
Само мен не ме обвинявайте, че съм ксенофоб, защото живея в една къща с турчин. Малко трудно ще ме обвините, че съм ксенофоб.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Малко по-тихо говори.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не ми правете забележка, господин Адемов. Нито сте доктор, нито можете да ми правите забележка. (Единични ръкопляскания и смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не влизайте в диалог със залата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Направете забележка на господина, няма право да ме репликира от място.
Уважаеми колеги, тук Ви призовавам, когато говорим за тази социална осигурителна система, България най-после да започне да си търси вземанията. Хората, които говорят с умиление за Русия, се надявам сега да се обърнат към Русия и да кажат: Бъдете така добри, господа от Руската федерация, да си платите задълженията към честните и почтени над 300 хиляди български работници. Тогава ще се облекчи и социалноосигурителната система, тогава ще има възможност да бъде отменен § 6, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, на който през 2 – 3 години непрекъснато променяме предназначението, а именно да бъде стопиран таванът на пенсиите. Защото като се отпуши таванът на пенсиите, щем не щем ще трябва да отпушим и минималната пенсия. Защото ножицата ще стане много голяма. Само че господата от ляво предвидливо се погрижиха в края на 2013 г. да променят за пореден път срока от 2014 г. на 2018 г. И 50 хиляди български граждани, също работили при условия на І категория, като миньори, като летци и така нататък, пак останаха да не могат да си получат максималния размер на пенсиите. И, забележете, при влязло в сила решение по този казус на Комисията за защита от дискриминация, че този текст е дискриминационен. Само не ми развивайте тезите, че имало решение на Конституционния съд, което касае обаче отменения вече Закон за пенсиите.
Затова от ляво и тук, в средата, по-спокойно, защото все пак има кой да Ви каже истината такава, каквато е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики?
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Байрактаров! След ретроспекцията, която направихте, аз, честно казано, не разбрах каква е връзката с бюджета на всичко казано от Вас. И ако може, използвайки дуплика, да ми разясните каква точно връзка направихте между вдигане на осигурителния праг за земеделските производители с контрабандата, с тютюнопроизводителите, защото Вие всъщност не им помагате на тези земеделски производители, които са регистрирани за този период. В момента са до 20 хиляди, гледайки до 10 декара земя. Така че, ако може да ми разясните каква е връзката, която направихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Янков.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Байрактаров, за дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Ако искате и една лекция ще Ви изясня допълнително, извън трите минути.
Само не разбрах как Ви беше името, прощавайте. Не Ви познавам. Ако помогнете с името на господина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Красимир Янков се казва.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Господин Янков, извинявам се, наистина не е целенасочено.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Е, вече го знаете.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Когато говорите, че са ощетени тези земеделски производители, тук, пак подчертавам, става въпрос предимно за тютюнопроизводителите, е добре като започнат да се пенсионират да отидете да им обясните и защо взимат толкова малки пенсии. Това е един път.
Второто нещо, когато се опитвате да спекулирате с тази тема, добре е да отидете да обясните...
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Аз задавам въпрос каква е връзката с бюджета.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз Ви обяснявам, за да разберете. Не ме прекъсвайте.
Добре е да отидете да обясните и на над 800 хиляди еднолични търговци, които трябва да се осигуряват върху двукратния размер. Добре е да се запознаете с една таблица, която Вие приехте и се нарича НКПД. Това са минимално осигурителните прагове, защото това е начинът. Не може една прослойка, точно защото обслужва определени интереси по време на избори, да бъде облагодетелствана. По този начин не се развива земеделие.
Ето затова, както казах и преди малко, всички трябва да бъдат еднакво отговорни към държавата и към съответната социална система. Защото огромна част от тези хора, освен всичко това, са непрекъснато в службите по социално подпомагане, защото те живеят в едни много трудни райони. И ако искахте да им помогнете, вместо да бяхте вкарали една промяна в Закона за храните и да гоните хората от Грашево, Крастава, Мечо корито, да не могат да си продадат млякото, сиренето, кашкавала и всички служби на Държавната инспекция по храните да ги гонят, тогава щях да Ви повярвам, че искате да им помогнете. Само че Вие дори не познавате тези хора. Вие дори не знаете къде се намират. Да не Ви кажа, че там, ако някой скочи срещу ДПС, режат уши. (Оживление.) Ето това е. Има видеоматериали. Аз лично съм ги правил като журналист, журналистическо разследване.
Така че само Вие не спекулирайте с тази тема и с този див популизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Освен че се казва господин Красимир Янков, той е от БСП.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, встрани от микрофоните): От БСП ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да. (Оживление.)
Следващ народен представител за изказване?
Господин Чуколов, заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, обръщам се към ръководството на Народното събрание. Надявах се госпожа Цачева да е тук, за да й кажа това нещо, защото трябва да е ясно, трябва да се знае.
Много неприятно впечатление прави, когато се обсъждат такива теми, да няма тук никой от Министерския съвет. Когато експресният парламентарен контрол всяка първа сряда от месеца, така започна тази тенденция, тогава се напасваме според срещите на министрите. Сега обсъждаме бюджет, обсъждаме тази тема, тук отново го няма министърът. Нека така да си прави срещите, че да присъства в залата, защото имаме въпроси към него, защото и той би трябвало да излиза тук и да пояснява доста от нещата, които са заложени в този бюджет, който ни предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приемам забележката.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Тази тема касае 2 млн. 200 хил. българи буквално. Два милиона и 200 хиляди българи! Медиите в момента се занимават с това къде се намира Петко Сертов, тук, в залата, тече един вял дебат с леки скарвания, колегите от ДПС си защитават тютюнопроизводителите, предният колега от Патриотичния фронт го удари на спомени за доходите, които той очаква с неговата пенсия от Русия. Ако дойдат, не се учудвайте, ако Ви кажат „рубладжия”, но това е в кръга на шегата.
И тук започваме наистина сериозно да си говорим за това какво представлява пенсионната система в България и как тя трябва да се промени.
От това, което каза министърът, разбрахме колко е трагично положението и как трябва да се търсят варианти: вариант първи – временен; вариант втори – постоянен. По-добре било да бъде постоянен вариант. Това чухме от министъра. Нищо повече оттук нататък как ще се случват нещата. А той все пак е министър на социалното дело, на демографията. Той е и вицепремиер в този кабинет. Той трябваше тук да ни каже какво ще направи той, как ще използва влиянието си като вицепремиер и като министър на социалното дело в този кабинет. Докато траеха преговорите между тези партии, които сега съставляват управляващата коалиция, тогава си спомням една информация, че специално от АБВ изрично поискаха това министерство. Аз очаквах тогава и по време на преговорите да се види какво е мнението на социалния министър, на партията, която представлява, въобще на коалицията за това как да се проведе пенсионната реформа в България.
Както усещам, пенсионната реформа ще бъде да се вдигне възрастта за пенсиониране, да се намалят пенсиите, за да може някак си системата да просъществува. Ако това е реформа, просто отсега да кажем на българските пенсионери, че това им предстои и който от тях може да отиде в друга държава – да се спасява.
Реформата за пенсиите, която трябва да се направи, трябва да доведе до това, че българските пенсионери да имат достойни старини. Хората, които претърпяха унижението да видят България, която те са съградили, да я видят сега разграбена, те претърпяват и това унижение да видят всичко това с ниски доходи, да се чудят как да вържат двата края. И точно тези хора, понеже имат гордост, защото имат и това самочувствие, че те са градили България, те си мрат тихо в къщи, залинявайки, тихичко. Те не излизат по площадите да думкат с тъпани, с вувузели и така нататък. И понеже масовото обществено мнение не забелязва този проблем или се прави, че не го забелязва, затова може би някой ще каже: това не е тема на обществено-политическия живот в България.
Говорим за пенсионна система. Помните ли преди няколко месеца, когато банковата система стана много нестабилна, как тогава всички медии говориха за банкова система, как всички партии и политически лидери хукнаха при президента, в банката да се съвещават какво да направят, в банковата система е трагично положението? Хайде да се разтревожим по този начин, че пенсионната система е в трагично положение. Хайде всички да тръгнем да обсъждаме този проблем. Това Народно събрание го открихме и може би едно от първите изслушвания, теми, които разглеждахме, беше за това как да оправим банковата система.
Пак Ви казвам, пенсионната система засяга 2 млн. 200 хил. българи, засяга нашите майки и бащи, засяга тези унизени хора, към които повече нямаме никакви извинения. Никакви извинения нямаме! Тези приказки, които тук се говорят, за процентчета, за 10 лева, колко милиона биха били, как да се промени бюджетът – да отидем в някое село, в някой град, където и да отидем, как ще погледнеш човека пенсионер – този, който се е трудил и заслужава почит и респект, как ще го погледнеш в очите и ще започнеш да му говориш за процентчета?! Той иска действия, трябват действия.
Ние като народни представители, ако питате нас – от „Атака”, трябва това да е темата над темите, която да разглеждаме в този парламент, и по комисии. Всякакви начини да търсим – ако щете, неформални срещи, с отделни лидери на партии, за да се реши този проблем. Той така или иначе трябва да се реши.
Казвали сме го, всички го знаете – нацията ни намалява, хората заминават, умират. И това се случва пред очите на така наречената „българска политическа класа” в последните 25 години.
Как така стана, че в последните 25 години например в Унгария, в Чехия, в държавите от соцлагера, както ги наричахме, как стана така, че тяхната пенсионна реформа се получи, при тях се случиха нещата?! Как се получи така? Нека върху това да тръгнем да размишляваме. Как съумяха тези правителства, тези управления, тези политици в съответните държави да направят така, че в техните хазни, в техните каси да има повече пари и тези пари да ги използват за социално дело, каквото е повишаването на пенсиите?! Те успяха, а ние, българите, дето сме били ужким най-умните в света, не успяхме.
Успяха, дами и господа, защото проявиха характер, защото им беше ясно, че крахът на една система, каквато беше социалистическият строй, неминуемо ще направи така, че да пострадат точно хората, които излизат в пенсия или които вече са в пенсия. Не приемаха отвсякъде специалисти, „Ран-Ът” – идваха тук и ни предлагаха тяхното ноу-хау, което всъщност се оказа един план за изтребление на България, на българите, намаляване броя на българската нация. Това се оказа, да – потвърждават го фактите. Те дойдоха тук с тази цел.
Международният валутен фонд колко пъти през годините – излиза представителят на мисията в България и казва: „Никакво увеличаване на пенсиите, никакво увеличаване на доходите – увеличете годините, на които се пенсионират хората”?! Колко пъти идваха тук и ние ги приемахме като последната инстанция, като пратеници на Господ Бог, който е дошъл тук да ни каже как да се случат нещата?! И се съобразявахме с тях.
Хайде да направим така, че да се съобразяваме точно с тези 2 млн. 200 хил. българи, които са избиратели на всички политически партии.
Този проблем, който сега се поставя, трябва да бъде поставян постоянно. Дали ще гледаме общия бюджет, дали ще гледаме бюджета за здравеопазване, този проблем е съществуващ и нямаме право да извъртаме поглед от него. Тук има много идеи, много подходи как да се случи това, но главното е в българската хазна да се събират достатъчно средства, които да бъдат разпределяни в тази посока.
Господин Байрактаров каза – средства от Русия. Разбира се, трябва да ги търсим. Не по-малък е проблемът за средствата, които Гърция ни дължи. След този преход, по време на този преход много български граждани отиваха в Гърция – да им слугуват по къщите, да работят, за да си гледат семействата, както се казва. Гръцката страна също дължи много пари към България – за пенсии. Този въпрос сме го представяли и пред господин Вигенин – тогава беше министър на външните работи, на предния министър съм задавал тук въпрос в парламентарен контрол.
Вървят преговори сега, изясняваме – хъката, мъката, от грък пари да видиш. Но трябва да се работи и в тази посока.
Всъщност сега и да вдигнем пенсиите рязко, тези пари, които ще са на пенсионерите, естествено в края на живота си няма да ги сложат на депозит в банка и да чакат някаква печалба от тях. Те ще ги изразходят – ще си позволят по-качествено здравеопазване – предната тема, ще могат да си позволят такова здравеопазване, ще консумират по-добри храни, няма да се разболяват по този начин, лекарствата ще бъдат по-качествени.
На българския пенсионер, когато получи пенсия, първата му работа е да отиде да си плати тока, да си изпълни всички задължения, плащания, които трябва да направи. След това – за храна, след това – за хапчета. Българският пенсионер ще вложи тези средства, но системата, която в момента се развива в България, е такава, че тези пари отново ще изтекат от страната. Българската държава отново ще се чуди откъде да намери пари да ги вкара в хазната и да ги даде на пенсионерите.
Съответно идваме до това, което от „Атака” е говорено толкова дълго време – трябва да се направи така, че парите, които изтичат от страната, които за 2011 г. ги бяхме сметнали, че са около 28 млрд. лв., да останат тук в България. Трябва да има държава, българска държава, а не всичко да бъде приватизирано, дадено на поредния тарикат – български или чужд, какъвто ще да е. Но тези пари не влизат в хазната. Така трябва да направим, че държавата да има пари, да докажем, че държавата не е лош собственик. Това е задачата пред нас. Друг път няма. Каква друга пенсионна реформа ще направиш, като няма средства в държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Чуколов, желаете ли удължаване на времето?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Да, желая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, удължете времето.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Така че това е нашата задача от тук нататък.
Успяха да го направят в Унгария, в Чехия.
Един пример само ще Ви дам. ЕРП-тата вдигат цената на тока. ЧЕЗ – чешкото държавно, държавно – подчертавам, електродружество повишава своята печалба. В края на годината тези пари отиват в Чехия, откъдето е това дружество – в тяхната държавна хазна има повече пари и те могат да си позволят по-високи пенсии. Практически се получава, че българският пенсионер прави така, че чешкият пенсионер да има по-висока пенсия, по-добър доход – да кажем, коледен бонус, да има достатъчно средства да купи на внучето играчки например.
Сега българският пенсионер с тези 40 лева, които ги приготви правителството на Бойко Борисов, се чуди кое по-напред. Това е нашата теза – от „Атака”.
Естествено, че няма да подкрепим този бюджет, защото това е тенденция, която продължава години наред, може би десетина години, от 1997 г. насам – така да правим ние, че да се примиряваме, да казваме: „Няма как”.
Има как. Трябва наистина да се разтревожим. Сменете просто банкова с пенсионна система – толкова усилия бяха хвърлени в тази посока: да обясним на всички как всичко е наред, спокойно, чужди фактори се намесиха. От Еврокомисията казаха: „Разблокирайте милиарди, средства, разбира се, спасете нещата”.
А дошъл ли е досега някой еврофактор в България, да слезе на летището и да каже какво се случва с българските пенсионери, какви са им пенсиите?
Можете да ги чуете, когато слязат на летището, да кажат: „Интегрирахте ли циганите”, защото ги е страх да не отидат там, да не бият техните лекари, да не използват техните социални системи. За всичко друго се тревожат, но не и за това, което българските пенсионери изпитват и за начина, по който българската държава им казва, че трябва да живеят.
Ако сме държавници, ако сме хора на място, ще направим така, че тези хора да посрещнат старините си достойно. Точно затова настояваме от „Атака” – да бъде основна тема в България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Реплики?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Чуколов, ще Ви направя положителна реплика. (Оживление.)
Никой не е казал, че трябва да се правят отрицателни реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Пише го в Правилника.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: И ще Ви направя положителна реплика, за да Ви подкрепя по казуса с гръцките пенсии, защото сте абсолютно прав.
Самият аз съм работил много по този казус. Имам над 8 хиляди писма и се надявам, че и Вие ще подкрепите над 200 хиляди български граждани, работещи в Гърция, за да си получат заслужените пенсии, което пак е допълнителен ресурс за българската икономика. И не знам тук дали ще има някой нещо против това да се случи.
Все пак е редно да обясня, че господин Слави Бинев беше единственият евродепутат, който постави този въпрос пред Европейската комисия. Има осъдителни решения срещу Гърция по този казус – за неплащане на пенсии, и българската държава наистина трябва да защитава българските граждани, така както е предвидено и във Виенската конвенция, така както е предвидено и в българската Конституция. И аз се надявам, че в това отношение ние сме единомишленици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз Ви благодаря.
Само да Ви припомня – и на Вас, и на останалите народни представители, че няма такава фигура в правилника – положителна реплика. Тъкмо обратен е смисълът на репликата.
Заповядайте, господин Чуколов. (Шум и реплики.)
Отказвате се, благодаря.
Следващ в списъка за изказвания е народният представител Георги Гьоков.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Управител на НОИ, уважаеми колеги!
Господин Председател, на мен ми се щеше в залата да бъде госпожа Цачева, защото ще започна с това, че с промяната на дневния ред – с приемането най-напред на държавния бюджет, дебатите по малките бюджети на ДОО и на НЗОК някак си се неглижираха.
Като гледам и празните места тук, вдясно от мен, където трябваше да присъства поне вицепремиерът и министър на труда и социалната политика, пък и празните места в залата ми става ясно, че незаинтересоваността и предопределеността е пълна.
Не знам какво по-важно може да има за един министър на труда и социалната политика от това да чуе мнението на народните представители за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Въпреки това ще се опитам да обърна внимание на някои от политиките в този бюджет.
Ще започна първо с декларацията, че аз няма да подкрепя този бюджет, защото е бюджет на застоя, на замразяването и на утвърждаването на бедността. Защото в предложения проектозакон за бюджета на държавното обществено осигуряване липсват и наченки за някакви дългосрочни политики. Отново сме свидетели на частични, в по-голямата си част хаотични действия, зад които отново прозира философията на Дянков за абсолютизиране на фискалната и макроикономическа стабилност за сметка на най-уязвимите групи от населението.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване трябва да гарантира осигурителните права на гражданите и да повишава качеството на осигурителната защита и то така, че системата на ДОО и най-вече на пенсионното осигуряване да не генерира бедност и социално изключване. В бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. такива гаранции няма.
Това не е бюджет на реформи. Това е бюджет на замразяването, на стагнацията, на застоя.
В този момент ми се щеше да кажа на господин министъра във връзка с неговото изказване, че политическата, икономическата и социалната конюнктура не може да служи за оправдание. Не може управляващите да пренебрегват категоричните обществени нагласи и очаквания по редица въпроси, свързани с осигурителната политика и най-вече с така наречената „пенсионна реформа”, защото на хората им писна от приказките, че единствените решения в пенсионното осигуряване са увеличаване на пенсионната възраст и стажа и че замразяването на доходите и осигурителните вноски ще стимулира конкурентоспособност и икономически растеж.
В продължаващата повече от 15 години пенсионна реформа се преследва стабилизиране на системата за сметка на правата на осигурените и всичките действия са подчинени единствено на фискалната й стабилност, а не на адекватността на обезщетенията и пенсиите.
В този бюджет няма и намек за дискусия по нивата на осигурителните вноски, защото освен във Фонд „Трудова злополука и професионални заболявания”, във всички останали фондове от консолидирания бюджет на ДОО има сериозни дефицити. Въпреки че съм убеден, че едно механично увеличаване на осигурителните вноски няма да реши проблемите, необходимо е връщането на доверието в осигурителната система, тоест да си готов да плащаш, защото знаеш, че ще получиш насреща адекватни услуги при необходимост и няма да се налага осигурените лица и пенсионерите повторно да финансират осигурителните си права през платени данъци и потребление.
Няколко думи по приходната част на ДОО.
Още тук ще кажа, че в бюджета не са видни икономическите и демографските показатели, на базата на които са разчетени приходите и разходите по отделните фондове. Не виждам и идея от безспорната необходимост от мерки за повишаване събираемостта на приходите на ДОО и ограничаването на възможностите за избягване на задълженията и нарушаване на законодателството.
Има логика в повишаването на минималните осигурителни доходи, като се коригират и тези за икономически дейности, които в последните няколко години не са променяни, но защо отново се налагат решения без сериозна обосновка и без да е налице договореност в Националния съвет за тристранно сътрудничество?
След дълги спорове и обществен натиск увеличение на минималната работна заплата за страната все пак ще има, макар и на два пъти по малко и това също ще даде положителен ефект в приходната част на бюджета на ДОО.
По-скоро положително може да се оцени и повишаването на максималният осигурителен доход и въпреки че си давам сметка, че това е пряко обвързано и с максималния размер на пенсията за прослужено време и старост си мисля, че увеличението би могло да бъде и по-сериозно. Дори можем да говорим за достигане на съотношение 1:10 между минималната работна заплата и минималния осигурителен доход.
И стигаме тук до рязкото увеличаване с 75% на минималните осигурителни доходи за земеделските производители и тютюнопроизводителите. Може да има някаква логика от гледна точка на справедливостта и на повишаване на осигурителната защита на тези категории, но няма как да бъде подкрепена подобна мярка, защото вкарвате тези хора в затруднение или невъзможност да изпълняват това си осигурително задължение. Посягате на хляба им. Ще предизвикате недоволства и протести. Защо? Толкова ли много ще се увеличат приходите в ДОО? А мислите ли за увеличаването на сивия сектор, до което ще доведе това увеличение?
Уважаеми колеги, няколко критики по разходната част на бюджета на ДОО.
Като цяло предлаганият законопроект не предлага решение по адекватността на плащанията, каквито са очакванията на обществото. Хората очакват не замразяване на размера на плащанията, а едно по-сериозно увеличение.
За разлика от периода 2010 – 2013 г., планирате осъвременяване на всички пенсии от 1 юли 2015 г. по швейцарското правило с 1,9 на сто. Едва ли по този начин ще бъдат компенсирани нарастващите разходи за издръжка през 2015 г. за огромна част от българските пенсионери. Това ще доведе до увеличаване на минималната пенсия от 154,50 лв. на 157,44 лв., тоест с 2,94 лв., а на средната пенсия от 308 лв. на 314 лв., тоест с 6 лв.
И ако отнесем това към увеличението на максималната пенсия от 840 на 910 лв., тоест със 70 лв. или в проценти това е увеличение с 8,3%, възниква въпросът със справедливостта на целия този подход.
И задавам въпроса: защо не обвържете осъвременяването с индекса на потребителските цени от така наречената „малка кошница”, а го обвързвате с индекса на потребителските цени от общата потребителска кошница на Европейския съюз?
Не променяте минималното обезщетение за безработица – 7,20 лв. на ден, 154 лв. за месец или цели 40,53% от бъдещата минимална работна заплата.
Нарушавате стандартите на Международната организация на труда и щом горната граница е определена на 60% от средния осигурителен доход на лицето, определете долната граница на 60% от минималната работна заплата – 10,65 лв. на ден или 228 лв. на месец, защото по такъв начин обезсмисляте мотивацията за необходимост от осигуряване при такива ниски обезщетения, които са 57% от прага на бедността.
Но, уважаеми колеги, най-сериозният аргумент за мен да не подкрепя този бюджет е заложеното през 2015 г. увеличаване на пенсионната възраст за хората в масовата трета категория труд с четири месеца. Това е рестрикция и ограничаване на достъпа до пенсионни права на нова, голяма група български граждани. Това не е приемливо за обществото и предизвиква сериозни напрежения в него. И това – на фона на непроменящите се условия за първа и втора категория, защото по обективни причини е неизбежно удължаването на действието на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и вместо ножицата между пенсионната възраст за първа и трета категория труд постепенно да се свива до осем години, както се планираше, тя се увеличава на 11 години и 4 месеца за мъжете.
Ако се очаква до средата на годината да бъде избистрена пенсионната реформа защо замразяването да не се отнася за всички категории труд, както предлагаме ние с една наша законодателна инициатива, която отказвате да разгледате дори? Това поражда несправедливост и противопоставяне. Реалният ефект ще е нов спад на доверието в пенсионната система и намаляване на мотивите за осигуряване.
И още, определяте или по-скоро възстановявате увеличения при предното Ваше управление период, от който се изчислява паричното обезщетение при бременност и раждане от 18 на 24 месеца. Безсмислено е, освен ако не целите по този начин намаляването на размера на изплащане на обезщетенията на майките. Нарушавате основния принцип на осигуряването, който е да се компенсира загубеният трудов доход към момента на настъпване на осигурителния риск. Няма логика и справедливост сметките да се връщат две години назад и финансовият ефект върху приходната част ще е минимален.
Не ми се ще да подозирам, че го правите, защото беше част от пакета социални мерки, приети в предното Народно събрание.
Замразяването и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв., както впрочем го бяхте замразили три години и половина при предходното Ви управление. Не е правилна политиката Ви, не помагате на демографията. Отново ще съберете на протести майките пред Министерския съвет.
Замразени са и не се променят всички останали помощи за деца и семейства. С измененията в чл. 101 на Кодекса за социално осигуряване премахвате възможността социалната пенсия за инвалидност, допълнителното плащане на 25% от социалната инвалидна пенсия да се получава заедно с друг вид пенсия. По този начин изключвате възможността за един и същ риск инвалидност да се получават два вида пенсии, което противоречи на основните принципи на общественото осигуряване, но подходът Ви ощетява хората с увреждания. Те и без това са най-уязвимата част от обществото ни. Трябваше да уредите тези плащания законодателно чрез социалната система, защото така практически намалявате пенсиите на тези хора, които и без това не са високи. Необмислено и прибързано е това решение с незначителен за бюджета ефект, но за отделния човек може да има съдбоносно значение.
С предложения Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. управляващото мнозинство
не предлага визия, политики и мерки, не дава отговор на основните въпроси за стабилизиране на осигурителните фондове и адекватността на обезщетенията и пенсиите.
Всичко това, а мога да изброявам и още, са мотиви, които ме карат да гласувам против приемането на този бюджет. Това препоръчвам и на всички народни представители. Така, между другото, направиха Националният съвет за тристранно сътрудничество и Надзорният съвет на Националния осигурителен институт, които го отхвърлиха.
При обсъждането на второ четене на бюджета на ДОО от Парламентарната група на БСП лява България ще направим мотивирани предложения:
Първо – обезщетението за отглеждане на дете от една до две години да се обвърже с минималната работна заплата и да е с нейните размери.
Второто предложение – да отпадне увеличаване на периода за изчисляване на обезщетението за бременност и раждане от 18 на 24 месеца и минималното обезщетение за безработица да се увеличи на 60% от минималната работна заплата.
Следващо предложение – спиране увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране на трета категория труд.
И последно – въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Светлана Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В този бюджет на държавното обществено осигуряване се акцентира най-вече върху политики за разширяване на осигурителната база, без да се увеличава размерът на осигурителните вноски. Засилва се връзката между осигурителния принос и размера на получаваните пенсии и обезщетения на осигурените лица.
В моето изказване мислех да се спра на заложените политики, но достатъчно тук, в залата, се каза от управителя на Националния осигурителен институт, а също така и от самите доклади.
В условията на забавен икономически растеж е много трудно да се провежда социална политика, която адекватно да задоволява нуждите, потребностите и очакванията на обществото. Всички искаме високи пенсии, високо майчинство и обезщетения, но трябва да държим сметка и за стабилността на осигурителната система. Именно към това е насочена политиката по разходите в Проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. Най-голямото перо от разходите на бюджета на държавното обществено осигуряване е перото за изплащане на пенсиите. Затова ще се спра на пенсионната система.
Големият проблем на българската пенсионна система е нейната нестабилност и непредвидимост. Нека да припомним какво прие Четиридесет и второто народно събрание с гласовете на тогавашното мнозинство – замразяване вдигането на възрастта и стажа за пенсиониране за една година, с уговорката, че през тази една година, тоест през 2014 г. ще бъде намерено трайно и дългосрочно решение. За съжаление, такова решение нямаше. Забележете, пенсионната реформа, която направи ГЕРБ през 2012 г., беше замразена от управляващото мнозинство, но не и отменена. Какво говори това? Истината е, че с чисто популистка и с чисто предизборна цел беше замразено увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране през 2014 г. – един законодателен акт без логика, без мисъл за бъдещето и стабилността на пенсионната система.
Хората, на които им предстои да се пенсионират през 2015 г., една година бяха в неведение. Те не знаеха и се лутаха при какви условия ще се пенсионират от 1 януари 2015 г. Нямаше кой да им каже цяла година.
Също така, заради тази необмислена постъпка на кабинета Орешарски получихме критики и от Европейския съюз. Искам да подчертая още веднъж, че тази груба, популистка грешка не доведе до нищо добро за настоящите и бъдещите пенсионери. Нито намаля броят на пенсионерите в България през 2014 г., напротив – той се увеличи, нито значително се увеличиха доходите на българските пенсионери. Едва се увеличиха с мижавите 2,7% по така нареченото „златно швейцарско правило”, за което милееха от БСП, и сега господин Гьоков иска да сменя формулата.
Ами тази формула кой я въведе, господин Гьоков? Да не е ГЕРБ? Тази формула беше въведена от Вас, така че Вие си я сменете.
Промените в пенсионната система, колеги, не могат да се правят на парче и това трябва да бъде ясно на всички. Нямаме право повече да правим експерименти с пенсионната система – днес тук ще променим нещо, утре ще бутнем нещо друго. Тези промени трябва да се правят в пакет – така, както беше направено през 2012 г.
Няма как да получаваме високи пенсии без реформи в пенсионната система. За да изхарчим едни пари, трябва да ги съберем, но никой не казва откъде ще вземем тези пари. Никой не казва откъде тези пари ще дойдат. Знаете ли, че дефицитът в Пенсионния фонд е вече близо 2 млрд. лв.?! Всеки казва: „Дайте да дадем!”. Нашата пенсионна система, уважаеми колеги, е разходно-покривна. Какво означава това? Че с парите от осигуровки на работещите би трябвало да се изплащат пенсиите на пенсионерите. На практика обаче пари за пенсии няма, тъй като парите, които се внасят от осигуровки, не достигат и 55% от парите за пенсии се дофинансират от държавния бюджет.
Неслучайно поради тази причина – поради застаряване на населението, поради демографската криза, направихме промени през 2012 г. в пенсионната система, за да я стабилизираме и за да намалим натиска върху осигурителната система. Всички трябва да сме наясно, че пенсионната система на всяка една държава трябва да бъде стабилна, сигурна и в крайна сметка гражданите да имат в нея доверие. Всички тези политики, които се изброиха от управителя на Националния осигурителен институт и от вицепремиера Калфин, намират приложение в бюджета на държавното обществено осигуряване, имат за цел и водят до по-голямо доверие в пенсионната система, до по-трайни решения за финансовата стабилност на пенсионната система като цяло.
Затова, колеги, смятам, че бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2015 г. трябва да се подкрепи, за да има доверие, за да има стабилност и сигурност за пенсионната ни система, настоящите и бъдещите пенсионери да могат да получават по-високи доходи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, никак не ми се щеше да Ви правя реплика, но ми споменахте името и няма как да не взема думата като реплика.
Първо, искам да Ви кажа, че правилата наистина са приети, но Вие три години не спазвахте тези правила. Ако ги бяхте спазвали тези три години и половина – минимално увеличение, колкото е сега, 1,9 – 2%, сега пенсиите на хората щяха да са поне с 6 – 8% по-високи от сегашните им нива. А Вие три години и половина – четири, умишлено нарушавахте закона, чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. Така че сега да говорим за някаква промяна на правилата – кой да ги направи…
В края на краищата сега Вие управлявате страната. Вие поемате отговорността за това, което ще се случва. Замразяването на възрастта не е решение на проблемите. Това го показа пенсионната реформа, която тече от 1999 г. До момента са минали 15 – 16 години. Увеличаваме възрастта, а на изхода няма никакъв резултат. Пенсионната система става все по-нестабилна и по-нестабилна. Дофинансирането вече е над 52% – 52,4%. Ако утре увеличим възрастта за пенсиониране от 1 януари с 4 месеца, Вие смятате ли, че ще намалим процента на дофинансиране на бюджета на ДОО, на пенсионния фонд с по-малко от 52%? Ако това е така, кажете го, направете разчети и кажете защо с 4 месеца. Защо не с 10 месеца, защо не с половин месец, защо не с един месец? Министърът на труда и социалната политика иска два месеца, само че никой не казва защо.
Ето затова ние предложихме миналата година, предлагаме го и сега – да замразим възрастта и за трета категория труд, докато намерим адекватно решение. А Вие много добре знаете защо не можахме да намерим такова адекватно решение миналата година – поради платените протести и падането на правителството. Затова! Иначе има готови решения в Министерството на труда и социалната политика – 7-8 варианта. Дайте да ги обсъдим. Нека да се спрем на някои от тях и да решим какво правим, но не и хаотично.
И пак питам: защо с четири, а не с два или с пет месеца вдигаме възрастта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Ангелова, мен като член на Транспортната комисия някак си не би трябвало да ме интересуват проблемите на общественото осигуряване. Трябва да се интересувам примерно за БДЖ. Само че като слушам тази дискусия тук, в залата, мен ме е срам като български народен представител.
Първо, започвам с това, че няма нито един министър в дясно от мен, при положение че говорим за съдбата на 2 млн. 170 хиляди пенсионери, и още хиляди майки, и още хиляди земеделски производители, и още хиляди социално слаби. И няма нито един министър, който да седи тук и да слуша какво му казват народните представители!
На второ място ме е срам, разбира се, от празната зала. И тук вече ние сме си виновни.
На трето място ме е срам ето от този документ (показва го), наречен „Доклад по Законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване” от Министерския съвет, и най-вече от политиките в него.
И на четвърто място ме е срам и от това, което Вие казахте. Завършвам с Вашите думи. Вие казахте, че това е бюджет, който ще върне доверието в осигурителната система.
Сега нека Ви прочета няколко от политиките и да ми кажете как връщате доверието.
Първа политика. „От 1 януари 2015 г. се увеличава възрастта за пенсиониране с 4 месеца”.
От 2000 г. досега възрастта за пенсиониране се е увеличила с 4 години за мъжете, с 6 години за жените. Средната продължителност на живота се е увеличила с една година и четири месеца. Знаете ли какво е усещането в българското общество – докато се пенсионираш и умираш. И няма никакво доверие в осигурителната система! Ето, това е усещането. И ето, това трябва да правите – да създаваме политика, която да увеличава продължителността на живота. И социалната политика е част от нея, а не част от обратното.
Минавам към втората политика. „Осъвременяване на пенсиите с 1,9%” – 6,00 лв., по 20 стотинки на ден за 2 млн. 190 хиляди пенсионери. Кой български пенсионер увеличава доверието си в социалната система заради тези 20 стотинки?! Няма такъв!
„Увеличаване на минималната пенсия с 2,94 лв.” – с 9 стотинки на ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете да направите изказване. Времето изтече.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Завършвам, госпожо Председател.
Едно време имаше министри, гдето им казваха „министър 10%”, сега ще има министри, гдето ще им казват „министри 9 стотинки”, защото с толкова увеличават пенсията на социално слабите. Даже на социално слабите е 7 стотинки на ден, а на другите е 9 стотинки.
И стигам накрая до Вашата любима тема – преди няколко дни говорехме за това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате време, господин Кадиев, за любимата тема. Две минути и 42 секунди! От Вашата група са най-стриктни в пожеланията си към мен да прилагам Правилника.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще ми дадете ли още 20 секунди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма да Ви дам 20 секунди. Ще поискате изказване.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: И тя е за българските майки, която е важна тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще вземете нарочно изказване, господин Кадиев. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Няма смисъл от това нещо, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следваща реплика – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, вече ни става ясно защо социалният министър Калфин не е в тази зала. Очевидно Вие с него не си говорите или не внимавате в неговите изказвания, но той днес обяви, че ще внесе предложение между първо и второ четене – той или неговите депутати, за увеличаване на пенсионната възраст от следващата година с два месеца. Тогава всички тези приказки за безалтернативност, за предвидимост, за яснота, за обмисленост на въведената от Вас пенсионна реформа къде ще отидат?!
Много ще съм любопитна да чуя Вашите изказвания между първо и второ четене, както и да проследя Вашето гласуване, защото човек може да бъде толкова категоричен, само когато е убеден, първо, в ефекта на това, което предлага, и второ, че няма да си промени мнението буквално след една седмица. Но в това, че ефектът е обратен, мисля, че сте се убедили всички, които сте прекарали предизборната кампания сред хората. Защото механичното увеличаване на пенсионната възраст не е реформа в пенсионната система. Това просто е невъзможност за едни хора да се пенсионират, които – част от тях – никога няма да стигнат при тези нива на безработица изискуемия осигурителен стаж. Предвид че средната продължителност на живота е 71,8 календарни години, част от хората, ако продължавате в този дух с тази Ваша пенсионна реформа, ще си отидат от този свят, без изобщо да получат пенсия.
Вие предприемате най-лесните решения – механично увеличаване на възрастта, без обосновка, без обяснение. И в същото време, както ще видим буквално след една седмица – аз ще съм много любопитна да гледам тази сценка – ще се наложи това, което днес сте го говорили, просто да го гласувате обратно, или просто заявете от тази трибуна, че ще си държите на Вашите четири месеца. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Освен това, не знам дали сте разбрали, но и синдикатите готвят голям протест, защото и те – хората на труда, не са съгласни с Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие сте сами, без министъра и без гражданите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще отговоря първо на репликата на госпожа Манолова.
Всеки има право да прави предложения между първо и второ четене, така че ще изчакате срока, който ще гласуваме – между първо и второ четене, и ще разберете какви предложения ще бъдат направени.
По отношение на другите двама колеги – Кадиев и Гьоков, които ми направиха реплика. Хубава, лоша, пенсионната реформа, която ние направихме през 2012 г., беше с дългосрочен хоризонт, за да стабилизираме и укрепим пенсионната система, за да отговорим на предизвикателствата на демографската криза и застаряване на населението.
Какво направихте Вие, колеги, отляво през тази една година, докато управлявахте? Една година тупахте топката и нищо не направихте за тези хора – нито им увеличихте значително пенсиите, нито им казахте по какви правила ще се пенсионират от 1 януари 2015 г.
Сега отново яхвате метлата на популизма. Давате акъли и казвате какво трябва да се направи. Защо не го направихте преди една година, когато имахте целия властови ресурс?
Сега отново сте вкарали законопроект за замразяване на възрастта, за увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране и за по-ранно пенсиониране на тези, на които не им достигат стаж и възраст.
Този, същият законопроект, Вие го вкарахте миналата година – преди една година тук и той не беше подкрепен, благодарение на това че ДПС проявиха разум, благодарение на това че министърът на труда и социалната политика беше д-р Хасан Адемов, който най-добре разбира от болката на пенсионната система.
Вие много добре знаете, колеги отляво, и разбирате, че възрастта и стажът за пенсиониране трябва да се увеличи. Не може да остане на това ниво. Но гласно не го казвате, защото не Ви е угодно. Защото това е сламката, за която сте се хванали, за да манипулирате българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, до момента има направени заявки на шестима народни представители за изказване.
Ще направим почивка, след което ще продължим с дебатите.
Почивка до 17,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да влязат в залата. Заседанието продължава.
Има народни представители, които са заявили желание да участват в разискванията. По реда на заявката би следвало сега да слушаме господин Адемов.
Имате думата, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков, госпожо Ганчева! Първо, искам да благодаря на колегите от Националния осигурителен институт (НОИ) за това, че на базата на матрицата, предложена от Министерството на финансите, са изготвили Проекта за бюджета на държавното обществено осигуряване на базата на действащото законодателство.
На следващо място, искам да призова колегите народни представители да влязат в залата, защото това е един от най-важните бюджети, защото това е бюджетът, който на практика разпределя повече от една трета от всички разходи в държавния бюджет.
Този бюджет засяга проблеми, които касаят всички български граждани – като се започне отпреди раждането, защото се плащат обезщетения за бременност и раждане; за самото раждане; след раждането – майчински, детски; абсолютно всички плащания, които са в зряла възраст; на пенсионери; за смърт и дори след смъртта, защото се плащат наследствени пенсии. Затова този бюджет е толкова важен, тъй като е изключително всеобхватен и затова тук, в тази зала трябва да присъстват по-голямата част или всички народни представители, защото въпросите, които се задават в приемните, са свързани именно с този бюджет.
Искам да кажа няколко думи по отношение на това, което е записано в Проекта за бюджет за следващата година.
На първо място, нашите претенции са по отношение на натуралните показатели, тъй като смятаме, че една голяма част от тях са на доста ниско ниво. Например: ниски са целите по отношение на заетите и осигурените. Предлага се през следващата година осигурените да бъдат увеличени само с 900 човека. Забележете, с 900 човека!
На следващо място, броят на безработните с право на обезщетение се предлага да бъде намален с 2100 човека.
На следващо място, средният осигурителен доход нараства с 31 лв. Според нас, това са показатели, които са доста, доста ниски цели.
На следващо място, искам да кажа и няколко думи по отношение на приходите. Отново, както в бюджета на Националната здравноосигурителна каса и в този бюджет, в приходите от осигурителни вноски са предвидени 146 милиона повече от осигурителни вноски. Към деветмесечието във Фонд „Пенсии” това, което се отчита – имам предвид деветмесечието на тази година, се отчита дефицит от 19 милиона в сравнение с програмата за тази година. Към края на годината обаче, според Националната агенция за приходите, предложената програма ще бъде изпълнена, но едва с няколко милиона – може би около 30 милиона, по предварителни данни, което означава, че предвидените 146 милиона няма откъде да бъдат взети.
Уважаеми колеги, при положение, че предвиждаме икономически ръст през следващата година от 0,8%, при положение че нивата на безработица остават същите – 11,7%, няма как да разширим основата, няма как да намерим тези хора, които да внесат тези осигурителни вноски, още повече че предлагаме намаляване на разходите за заплати, разбирайте за администрация, с 400 милиона, от които 100 милиона са осигурителни вноски. Откъде ще дойдат тези допълнителни 146 милиона е големият въпрос, който се поставя и пред реформаторите, и пред управляващата четворна коалиция? Защото по този начин отново се товарят бизнеса и осигурените лица. Това е една от основните тези, уважаеми дами и господа.
Изводът, който може да си направим, е, че натоварването на работодатели с нови 146 милиона ще се окаже проблем от гледна точка на заетостта, от гледна точка на наемане на още работна ръка. Това неминуемо ще доведе до съкращения, които са изключително неприятни – знаете много добре.
Искам да се опитам да развенчая една мантра, която се опитват тук разбирачи от бюджет на държавното обществено осигуряване да разпространяват, а тя е, че през 2014 г. се е правила социална политика на базата на увеличаване на дълга, на базата на дългово финансиране. Уважаеми колеги, ако тази теза беше вярна, нямаше да има към края на годината в бюджета на държавното обществено осигуряване очакваните 80 млн. лв. икономии, което означава икономии от трансфера, който прави държавата. И тук е голямата дискусия.
Чуха се положителни оценки за дейността на Министерството на труда и социалната политика през миналия период, през миналата година или през настоящата, по време на нашето управление, за което благодаря. Чуха се обаче и негативни оценки, с които ми е трудно да се съглася, защото ако това беше вярно, как ще отговорите на въпроса, че единствените две оперативни програми, които са одобрени от Европейската комисия, са Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Оперативната програма, която е одобрена миналия петък и се казва „Европейски фонд за подпомагане на най-нуждаещи се граждани”? Така че трябва сериозно да се замислим, когато правим оценки, защото, пак повтарям, двете единствени програми, които са одобрени от Европейската комисия, нали се сещате, че няма как за 20 дни или за един месец да бъдат подготвени? Те бяха подготвени от предишния екип. Аз се възползвам от случая да благодаря на всички, с които имах възможността да работя.
Искам да кажа и няколко думи за така наречените „разходни политики“ и по-точно за това, което е изключително важно в следващия бюджет – така наречената „пенсионна реформа“. Уважаеми колеги, тази дискусия трябва да бъде достатъчно балансирана, достатъчно спокойна, достатъчно дълго време обсъждана, защото в тази сфера няма бързи решения. Няма решение, което да вземем сега и да действа от 1 януари 2015 г. Всички тези и хипотези, които се обсъждат, за съжаление, отново ще намерят място в следващия бюджет, приети между първо и второ четене. Има различни позиции, има различни мнения, но разберете, казвам го от дългогодишния си опит, от работата в тази сфера: тук няма само справедливи решения. Има по-малко несправедливи. Запомнете това! То е много важно.
Ето сега ще Ви кажа няколко числа: според проекта мъжете догодина трябва да се пенсионират на 64 години, жените на 61 – мъжете с 38 години стаж, и жените с 35.
Колеги, вижте каква е ефективната възраст за пенсиониране в България. За мъжете 64 години и половина – това е реалната възраст, на която се пенсионират трета категория; жените – 61 година и три месеца. Вижте какво казва Евростат, Европейския съюз: ефективната възраст за пенсиониране при мъжете е 61 година и седем месеца, на жените е същата като в България – 61 година и три месеца. Така че трябва да се замислим сериозно дали трябва да решаваме структурния проблем, структурния дефицит на пенсионната система единствено и само с мерки на изхода, защото едно поколение не е в състояние да понесе тежестта на реформата.
Уважаеми колеги, ние не сме против това да се вземат решения, но те не трябва да бъдат прибързани. Затова молбата ми е през следващата година да няма увеличение на възрастта, защото тя е достатъчно увеличена. В рамките на тези 14 години за мъжете възрастта е увеличена с 4 години, за жените с 6 години; стажът за мъжете е увеличен с 13 години, за жените с 15 години. Няма такава европейска държава, в която да има такъв ръст на възрастта и стажа.
При всички положения обаче, съобразявайки се с демографската картина в България, ние няма как да избягаме от решаването и на този въпрос, но при всички положения трябва да предложим една хронограма, един график, разписан във времето, който да бъде устойчив и да бъде подкрепен от всички политически сили. Движението за права и свободи и в предизборната ситуация, и сега, говорим за надпартийно съгласие.
Уважаеми колеги, коалиционните партньори – реформатори и ГЕРБ, имате съвпадение на една голяма част от Вашите предизборни послания, но нямате съгласие по най-важните. Една от темите, по която нямате съгласие, е пенсионната реформа. Тоест, ако искате да споделите отговорността между всички, бъдете така добри да потърсите съгласие. На този етап не виждам такива мерки.
Искам да кажа още няколко думи за две политики.
Уважаеми колеги, Вие увеличавате референтния период при осигурителния риск „бременност и раждане”. Какво означава това? Размерът на обезщетението, който получават майките за осигурителния риск „бременност и раждане” се изчислява по действащото законодателство върху един период от 18 месеца. Сега Вие предлагате този период, не знам защо, да бъде увеличен с още 6 месеца – 24 месеца. Нали разбирате, че това намалява осигурителната защита, намалява с по 12 лв. разполагаемия доход на бременните, на майките. Защо посягаме? Става въпрос за около 6 или 7 милиона, може и да бъркам числото. Не става въпрос изобщо за някакъв фискален ефект. Тогава, защо го правите това?! Защото имало некоректни платци, защото имало некоректни нарушители на законодателството. Ако има некоректни, накажете ги тях. Защо разпростирате тази непопулярна мярка върху всички останали коректни платци? Аз не виждам смисъл в това и ние ще предложим този текст да отпадне.
На следващо място, един много важен въпрос, така наречената „социална инвалидна пенсия”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Госпожо председател, завършвам.
Колеги, за тези, които не знаят за какво става въпрос, обяснявам много накратко. Този, който получава пенсия за стаж и възраст отива на ТЕЛК, освидетелства се и получава освен процент намалена работоспособност и вид, и степен на увреждане, които му служат в системата на социалното подпомагане. Това е една дълга дискусия, но не трябва по този начин да се посяга на правата на хората с увреждане. Това е част от голямата дискусия за прехвърлянето на пенсиите, несвързани с трудова дейност, към социалното подпомагане и по този начин не може да бъде решен този въпрос. Ние няма да подкрепим предложения проект. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики?
Господин Кадиев – първа реплика, господин Байрактаров – втора реплика. (Реплики.)
Господин Кадиев, госпожа Корнелия Нинова е направила заявка за изказване от Вашата група. Разполагате с малко повече от три минути – две, петдесет и три. (Реплика от народния представител Георги Кадиев.)
Господин Байрактаров.
Имат ли време? Да.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Господин Адемов, сигурно имате право. Аз щях да бъда убеден, че Вие сте искрен, ако беше направен един подробен анализ на така наречените „пенсионирани по инвалидност”, защото там анализът сочи, че точно тази група – „малцинствена”, както я наричате, се оказа, че почти 60% са инвалиди. Нали така?
Щях да бъда съгласен с Вас, ако Вие бяхте поставили и един друг въпрос, свързан със социалните помощи и ние се борихме заедно срещу професията „непълнолетна майка”, защото вече в България има и такава професия, която носи едни сериозни доходи точно на тези малцинствени групи.
Щях да бъда сигурен, че Вие сте искрен, ако бяхте поставили въпроса не само за професията „непълнолетна майка”, но и за бизнеса с деца, защото България се прослави в света с бизнес и продажба на деца. Тогава щях да бъда убеден, че Вие сте искрен, но иначе сигурно имате право. Благодаря Ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Имам 60 страници по тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, не знам точно по какъв начин да отговоря на Вашата реплика, тъй като тя може да бъде състоятелна и искрена от Ваша страна, ако е съобразена с принципите на социалното осигуряване. Там има един текст, който казва, че трябва да има равнопоставеност между всички български граждани, независимо от тяхната етническа, религиозна и каквато и да е принадлежност. Защото Вие говорите за това, че една етническа група са се възползвали от тези права, които им дава социалното осигуряване.
Уважаеми господин Байрактаров, Вие питате дали имаме анализ? Имаме анализ от Националния осигурителен институт. Колегите са подготвили един изключително подробен анализ, ако искате ще Ви запозная с него. Броят на хората, които получават тази четвъртинка, е над 500 хиляди и това са българските пенсионери – нашите майки и бащи, нашите родители, Вашите родители, уважаеми господин Байрактаров, които имат право съгласно действащото законодателство. Ако има някой, който да е нарушил законодателството, си има отделен ред как да се решат тези въпроси, но ние не можем да екстраполираме, да обвиняваме абсолютно всички, които получават тази четвъртинка.
Освен това 386 хиляди, ако не бъркам числото, но мисля, че е точно, са хората, които имат право на инвалидна пенсия. Тази пенсия, за която говорим – четвъртинката, е допълнителна пенсия, допълнителен доход към пенсията, която е за стаж и възраст.
Затова дали има дискриминация, или няма дискриминация; затова дали има стимулиране на една или друга етническа група, аз мога да Ви отговоря съвършено коректно – в законодателството няма такива текстове, които да дискриминират или да дават допълнително права, според етническата принадлежност. Правата са за всички български граждани, независимо от техния етнически или религиозен произход.
Така че в социалното законодателство, което е одобрено и от Европейската комисия, мога да Ви кажа, че в подготовката на България за присъединяване към Европейския съюз в преговорните глави втора и тринадесета, за които отговаря Социалното министерство и за които отговаряше Социалната комисия – няма нито една жълта точка. Европейските наблюдатели са достатъчно внимателни и те следят зорко какво пише в българското законодателство. Ако някой е нарушил закона – това е друга тема, тогава аз съм съгласен с Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в парламентарна група): Госпожо Председател, отсъстващи господа министри, колеги, уважаеми представители на българските медии! До този момент чух много верни констатации, идеи и предложения, и отляво, и отдясно, и най-вече от уважаемия господин Адемов, който в тази област е безспорен авторитет.
Защо ми се струва, че не чух нещо много важно, което снощи предложи КНСБ и което донякъде обяснява и по-точно дава рецептата за решаване на проблема за липсващите пари в бюджета необходими не само за пенсии, но изобщо за социални нужди? В края на краищата в държава, в която митниците са обладани от корупция, а данъчните служби не работят ефективно, когато нямат тези пари какъв е изходът? Икономисва се. Икономисва се и се правят радикални реформи като съкращения.
Какво предлага от снощи КНСБ? Те твърдят, че, за да има през следващата година нови приходи между 400 и 500 млн. лв. е необходимо да се извършат незабавно две действия.
Първо, криминализиране на невнасянето на осигурителни вноски – нещо, което беше отхвърлено от предишния парламент в последните дни на неговото съществуване.
Второ, да се наложи данък върху банковите транзакции.
Защо бе отхвърлено първото – криминализирането на невнасянето на осигурителните вноски, е много ясно. Тъй като в този парламент има едно могъщо лоби на големите фирми в България, говоря за българските фирми, някои от които, не казвам всички, плащат под масата на своите работници.
Да кажа направо, естествено че няма да подкрепя бюджета за държавното обществено осигуряване.
Тук господин Калфин преди малко – жалко, че си отиде – заяви, че ако дадем само по 10 лв. на българския пенсионер това означава огромна тежест за бюджета – около 300 млн. лв.
Е, преди малко КНСБ ни каза откъде биха могли да се вземат тези пари. Естествено, ако в този парламент, ако у Вас, има тази политическа воля и се разделите със своя лобизъм, да не използвам по-силна дума. Този бюджет е антисоциален – излишно е да го казвам, но той е нещо по-лошо, уважаеми колеги, в този бюджет пенсиите не само не се увеличават, не само не се замразяват, в този бюджет заради прословутото швейцарско правило пенсиите намаляват. Нали си спомняте миналата година – 1 юли, те бяха увеличени при правителството на господин Орешарски с 2,7 на сто, а сега се вдигат заради това швейцарско правило с 1,9. Уви, обаче България не е Швейцария.
Очевидно тук са прави колегите от партия ГЕРБ, ако, разбира се, съм ги разбрал правилно, че швейцарското правило трябва да се преразгледа. С добри намерения беше въведено от БСП, но както виждате резултатите за държава като България не са особено добри.
В този бюджет се увеличава възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране с четири месеца. На какво отгоре, уважаеми колеги? На какво отгоре се увеличава с четири месеца, след като България е най-болната държава в Европейския съюз, с най-висока смъртност, държава, в която след пенсионирането мъжете и жените получават най-малко своите пенсии. При мъжете това е между 7 и 8 години, а при жените 9 години. Е, може ли при това положение да увеличавате не с четири месеца, не с четири дни дори? Просто това трябва да отпадне. Аз не съм съгласен с господин Калфин, който настоява за два месеца увеличаване. Никакво увеличаване не трябва да има на възрастта и стажа за пенсиониране.
Знам какво ще ми отговорят от дясната страна на залата, че в България пенсиите са 10% от брутния вътрешен продукт – формално е точно така, но нали знаете, че в Европа разходите за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт са някъде около 12-13%, така че това не е фатално. Освен това България е в една група с държави като Дания, Унгария, Литва, Люксембург, Словения, Испания, където толкова е и процентът при тях, отделян за пенсии от брутния вътрешен продукт, но как се живее там? Как се живее в Люксембург?
И да завърша. След като не можем да увеличим пенсиите, както казах по обективни и субективни причини, на първо място, заради лошата работа на приходните агенции и митниците, след като трябва да преразпределяме и икономисваме, правя конкретно предложение, което, разбира се, е следствие от вчерашните ми предложения за Бюджет 2015 г.
Ето какво предлагам и няколко пъти съм го казал на тази трибуна – да се даде 13-та пенсия, така я наричам, може да има и друго име, може да се нарече коледна добавка, макар че по-точното име е новогодишна добавка, знаете защо я наричам новогодишна добавка, но точното име след като се консултирах с господин Адемов преди няколко дни, е 13-та пенсия, но не цяла, а една четвърт от нея и то само за пенсионерите под прага на бедността. Източниците ги посочих вчера – съкращаване на партийните субсидии, НСО и Президентството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност между първо и второ четене, господин Енчев, да направите конкретно предложение.
Реплики? Няма.
Следващият народен представител, който е заявил желание за изказване е господин Кенов от Българския демократичен център.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Повечето неща вече се казаха. Ще бъда кратък.
Съжалявам, че министърът на труда, социалната и демографската политика днес не е тук сред нас. Много бих искал да разбера как министърът през инструмента държавен бюджет и бюджет на ДОО ще реализира демографската политика в България на това правителство.
За реформи – пореден трети бюджет, в който не става дума. Много от Вас, колеги, говорихте за политики. Аз не виждам какви са политиките в този бюджет.
Отново ще маркирам най-важните за мен неща.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване преповтаря идеологията на предишните бюджети. Със сигурност може да се каже, че бюджетът на ДОО за 2015 г. няма да повиши качеството на живот на българския гражданин. Ще се съберат повече пари като същевременно не се увеличават съразмерно кръга и обема на предоставените социални услуги.
По отношение на максималния месечен размер на осигурителен доход – увеличение от 2400 лв. на 2600, със 75% увеличение на минималния осигурителен доход на земеделците и тютюнопроизводителите, 4,4% нарастване на минималните осигурителни прагове.
Увеличаването на максималния осигурителен доход трябва да е обвързан с промяна на прага на максималната пенсия и заместващия доход. За пореден път изниква въпросът: защо, при положение че размерът на пенсиите се изчислява на база формула, е необходимо да има максимален размер на пенсията? Как това кореспондира с активиране заплащане на осигуровки, на реални доходи, при положение че няма да получат адекватен заместващ доход?
Част от колегите спекулираха, че става въпрос само за тютюнопроизводителите. Колеги, в България има много зеленчукопроизводители, овощари, дребни животновъди. Тези хора плащат осигуровки като физически лица. Това са избиратели – не само мои, не само на колегите от ДПС, това са нашите избиратели, на всеки един от нас.
Вчера споменах, че по мои сметки ние ги облагаме с доход, сякаш получават 16 хил. лв. годишно. Тези хора не получават такива пари. Осигуровки върху размера на 1000 лв. просто е немислимо да им се съберат на тези хора.
Моля Ви, между първо и второ четене направете нужната проверка, проверете го отново, това нещо да отпадне и с течение на времето този проблем да се изчисти. Няколко колеги казаха: „По-важно е да осветлим хората, които не плащат осигуровки в момента”. Дайте да ги стимулираме, да ги задължим да внасят осигуровки, да им изискваме документи за внесени осигуровки при кандидатстване по проекти, при кандидатстване за тази помощ от 1250 евро, да го направим като изискване, да видим кой реално е земеделският производител, дали е регистриран като такъв, дали си плаща осигуровките, и тогава да го субсидираме, а не просто едната помощ да я раздаваме на калпак, а от другата страна точно хората, които плащат, да ги удряме.
Съществени промени има в разходната политика. От 1 януари 2015 г. се увеличава възрастта и осигурителният стаж за пенсиониране с по четири месеца. Ние сме против това предложение.
Съобразно Швейцарското правило резултативно се увеличава максималният размер на получаваните една или повече пенсии – от 840 на 910 лв. Министърът заяви, че заместващият доход е 50%. Но ако направите проста сметка при 2600 лв. максимален облагаем доход, дори да сметнем 910 лв., които са към 1 юли, стават 35%. Или ако аз плащам върху 2600 лв. заплата 37 години, колкото е стажът, ще платя около 150 хил. лв. С пенсия от 910 лв. трябва да получавам 13 години и половина. Но съобразно продължителността на живот на мъжете в България аз най-вероятно ще живея само 6 години след пенсия…
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не се знае.
СТЕФАН КЕНОВ: Така че осем години и половина си остават за държавата. Затова говорим за адекватност.
Според НОИ минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се променя по правилото за осъвременяване на пенсиите, като достигнем ръст от 8,5%. Очаква се средният размер на пенсията на един пенсионер през 2015 г. да стане 319,99 лв. при очакван размер за 2014 г. 308,53 лв. В същото време КНСБ изчислява други данни. По линия на осъвременяване по Швейцарското правило обаче се очаква да се увеличи с 1,9% или хората с минимални пенсии от 154,50 лв. да получат 157,44 лв., а тези със средна – от 308 на 314 лв. Удължава се срокът по § 4 за пенсиониране на категорийните работници. Ние считаме, че тук трябва да има кардинална промяна. Работата с отлагане тук няма да стане. Особено по отношение на трите вида работници – тези, които работят под земята, под водата и във въздуха.
И моята любима тема. Увеличаването на периода за изчисляване на майчинство от 18 на 24 месеца. Защо? Кому е нужно майките да получават по-малки майчински? Кому е нужно това?
Колеги, един български баща и една българска майка, общо заедно двамата, заплащат осигуровки близо 80 години, като го сметнеш. Това че са получавали ниски доходи в началото на своя трудов стаж, не значи, че те няма да внасят общо заедно 80 години. Затова исках да попитам господин министъра и вицепремиер по демографската политика – къде е демографската и социалната политика на министъра на труда, социалната и демографската политика?
Според групата на Българския демократичен център бюджетът на ДОО удря малките и бедните. Вчера чух, че държавният бюджет ще бъде бюджет на стабилност, на сигурност, на спокойствие, на възможност за развитие. Според мен това е стабилност на демографската катастрофа, сигурност, че хората ще стават по-бедни. Спокойствие не виждам за кого може да има, а възможност за развитие – само на сивия сектор в земеделието.
Искам да завърша с един цитат: „Ако свободното общество не може да помогне особено на бедните, то не може да защити и богатите” – не е на Маркс, а е на Джон Кенеди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата за изказване госпожа Мариана Тодорова от Парламентарната група на АБВ.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда кратка, за да не злоупотребявам с Вашето търпение.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване за тази година по философия не се различава от предишните години. Затова ние ще го подкрепим, но няма да останем безкритични и ще предложим някои корекции между първо и второ четене, като си пожелаваме за следващите години България да конструира не бюджет на предварително спуснатите параметри, а бюджет на приоритетите.
За АБВ приоритетна е промяната в пенсионната система, тъй като в това състояние тя не работи и генерира само ниски пенсии, а ние ясно осъзнаваме, че изолираните мерки няма да дадат решение. Нито покачването на възрастта и стажа, нито покачването на осигурителните вноски, нито покачването на данъците ще дадат решение. Затова ние ще настояваме за комплексни мерки, които взаимно допълващи се, ще доведат до необходимата промяна. Много разчитаме на обществена дискусия, която да бъде инициирана от вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин, така че дискусията да се затваря не само политически и експертно, а да има гражданска информираност и съгласие, за да бъде приета тази нова промяна и реформа.
На първо място, ние ще подкрепим по-бавното и по-плавно покачване на възраст и стаж, тъй като за нас четири месеца е стръмно покачване и смятаме, че ще натоварим едно конкретно поколение по този начин, а това не е справедливо.
Когато говорим за реформи в този аспект, смятаме, че замразяването на възрастта и стажа не е решение. Миналата година такъв подход имаше. За една година не беше намерено решение, затова не считаме, че ако повторим сега тази стъпка, ще намерим наново решение.
Когато говорим, че демографският профил на населението е причина ние да замразим възрастта, трябва да видим, че това е контрапункт на това становище. Защото според данни на ООН България е сред десетте нации с най-бързо застаряващо население, тоест при ниска раждаемост и миграция този проблем ще стои, а също непременно ще стои и проблемът за нарастване на възрастта и стажа.
От АБВ също така ще подкрепим идеята на КНСБ за криминализиране на укриване на осигурителните вноски.
Също така ще търсим решение как пенсионните фондове и НОИ да взаимодействат така, че да поемат тежестта на първа и втора категория пенсионирани лица, докато стигнат до трета категория. Във всеки случай ние ще търсим такова решение, така че когато хората се пенсионират да имат поне 70% от своите доходите.
Извън пенсионната система, не считаме, че е справедливо периодът, на който се изчислява обезщетението за майчинство, да се покачва от 18 на 24 месеца, тъй като считаме, че по този начин майките ще отлагат своето семейно планиране и раждане. Затова ще настояваме един от малкото индиректни механизми за стимулиране на демографския профил да се запази и възрастта от 18 месеца да се запази. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване има думата господин Радан Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че групата на Реформаторския блок ще подкрепи бюджета на държавното обществено осигуряване във вида, в който е предложен и ще има естествено своята активна роля между първо и второ четене.
Искам да кажа нещо повече и то е, че този бюджет вече го гласувахме като гласувахме вчера републиканския бюджет. Чух от колеги, че страдал от същите пороци. Много щеше да е тревожно, ако страдаше от различни пороци. Неизбежно е да страда от същите.
Излишно е по тази причина да повтарям критиките, които сме имали към проекта за републикански бюджет. Основният проблем е същият – че това е същият базов „copy-paste” от бюджетите на държавното обществено осигуряване от миналото, и то в най-болезнената част, а именно, че самият републикански бюджет се формира преди всичко, като видим колко ще е голям дефицитът на държавното обществено осигуряване, колко ще е тежък дефицитът на фонд „Пенсии” и съответно да предвидим необходимия трансфер от републиканскиs бюджет към този на държавното обществено осигуряване.
Това е основният фактор за дефицитите, основният фактор за недоимъка и оскъдицата, от който страда самият републикански бюджет, разбира се, и за размера на пенсиите, за които всички днес целия следобед се упражнявахме толкова напоително и творчески. Естествено че след като приходите във фондовете на държавното обществено осигуряване, особено приходите във фонд „Пенсии“ са крайно недостатъчни, за да покрият дори тези мизерни нива на пенсии, които в момента Националният осигурителен институт изплаща, естествено проблемът с пенсиите ще е остър, колкото и пари да успяваме да наливаме от централния бюджет.
Неспособността да се намали този дефицит е основният проблем на българското бюджетиране от много години насам и той се задълбочава ежегодно. Смела стъпка към решаването на този проблем до момента не е направена. Очевидно няма да направим и през тази година.
Необходимо е обаче постепенно балансиране на бюджета на държавното обществено осигуряване, което ще позволи и постепенно да се освобождават по-сериозни суми от републиканския бюджет и да се даде възможност на правителството за по-разумна инвестиционна политика.
За да има балансиране на бюджета на държавното обществено осигуряване, очевидно трябва да погледнем и към входа му, тоест към сумите, които постъпват в него, и към изхода му, тоест към пенсиите, които плаща. Направено е немного и в настоящия проект за бюджета на ДОО в това отношение. Направено е, включително с болезнената мярка за увеличаване на дохода, върху който се осигуряват селскостопанските производители, така както преди години беше направено изобщо със самонаетите лица; направено е също немалко и с увеличаването на минималните осигурителни прагове.
Няма да скрия позицията си и това, че днес сме част от мнозинството, а преди сме били в опозиция, не следва това да я променя, че това по съществото си е дърварски подход. Да се облагат еднакво самонаетите лица, които живеят и развиват своята професионална дейност във Видин, с тези, които живеят и развиват своята професионална дейност в София, е изключително спорен механизъм. Във Видин да изкараш от дейност като самонаето лице 420 лв. месечно е трудна, често пъти непосилна задача. В София това е горе-долу минималният наем за много скромно помещение, в което развиваш тази дейност.
Не съм единственият практикуващ адвокат в тази зала, за да знаем какво трябва да изкара месечно един адвокат в София, за да може изобщо да упражнява професията си, и да знаем какво изкарва един колега в Брезник. Единствената колежка в Брезник държи кантората заключена, защото сергията, на която продава домати, е от другата страна на улицата. Това са реални факти. Не знам дали се облага и като земеделски производител, но ще й стане много тежко, ако трябва да плаща два пъти върху 420 лв. от началото на следващата година. Вероятно ще затвори кантората, а сергията ще остави, защото за нея има повече работа.
Съвсем ясно е, че минималните осигурителни прагове по професии не могат да останат дълго време еднакви на територията на цялата страна. Това има две съдържателни логики в себе си. Едната логика е, че очевидно в най-бедните краища на страната минималните осигурителни прагове вече опират минималните, а често пъти и средните доходи, които реално работодателите могат да платят за съответната професия. Другата е, че с намаляването на минималните прагове в най-бедните области най-сетне ще свършим нещо, за да насърчим работодателите да отварят работни места там.
Тъй като знам контрааргумента, че ще последват големи злоупотреби, крайно време е да престанем неспособността на държавните контролни органи да си вършат работата да я тропосваме върху гърба на хората, които успяват да си вършат работата, като създават работни места или развиват някакъв малък бизнес. Ясно е, че контролните органи ще трябва да работят много по-сериозно.
Това е следващото нещо, за което трябва да се замислим още през следващата година. Доста неудачен се оказа моделът за събиране на дължимите към държавното обществено осигуряване вноски от Националната агенция за приходите. Изключително малко са ревизиите на държавното обществено осигуряване. Много е намален контролът върху работодателите в сравнение с времето, когато НОИ вършеше тази работа.
С подобни мерки на входа, каквито предприемаме с този бюджет, едно увеличение на приходите ще има. То е важно, за да можем просто да посрещнем разходите за следващата година.
Съгласен съм с колегите, които казаха, че може би стъпката с четири месеца годишно е доста смела. Същевременно съм категорично против отлагането или поредното замразяване на тази мярка. Отлагането на решенията не може да помогне за решаването на проблемите. Може би компромисна стъпка от два месеца плюс това, за което говори министър Калфин – сериозна дългосрочна стратегия с точно какво темпо се увеличава пенсионната възраст и с какво темпо, ако се налага, се увеличават вноските и постъпленията в Осигурителния институт, е вярното решение.
Още няколко думи по отношение на земеделските производители, защото не е без значение. Тук сме изправени пред две много сериозни алтернативи. Едната, която предлагаме и очевидно ще се приеме в момента, е земеделските производители да бъдат приравнени към другите самонаети лица и минималният доход да бъде 420 лв. Съзнавам, че за мнозина от тях това е реалният, дори над реалния им доход, тоест се получава едно свръхтежко облагане, както и че скокът е много голям. Най-вероятно ще има процес на дерегистрация – с това също съм съгласен.
Трябва обаче да си дадем сметка каква е другата алтернатива. Всяка по-малка сума на минимален осигурителен доход за което и да е самонаето лице означава, че сумата, върху която то се осигурява през целия си живот, не покрива минималната пенсия за страната. В такъв случай трябва да приемем, че в България ще има по-ниски минимални пенсии за определени хора, на които професията и занаятът осигуряват много ниски доходи.
Това е особено важно, когато се опитваме да разпрострем осигуряването върху най-бедните слоеве от населението. Тук отново се връщаме на ромските общности. Там страшно много хора упражняват традиционни занаяти, срещу които получават възнаграждение било в бартер, било в месечен еквивалент значително под 420 лв. Да очакваме от тях, че ще се осигуряват на 420 лв. и така ще станат част от солидарните системи, е несъстоятелно очакване. Трябва да мислим можем ли да предвидим по-ниски осигурителни доходи и съответно по-нисък специфичен размер на минимална пенсия, който евентуално да бъде комбиниран със социално подпомагане.
Тук правя преход към мерките на изхода на пенсионна система. Първото нещо е, че трябва да свикнем с мисълта за неизбежната връзка между осигурителния доход и размера на пенсията. Това означава, че може да има по-ниски минимални пенсии от днешната, които да бъдат компенсирани именно през социалното подпомагане само ако лицето няма други доходи, защото то може да е пенсионер, но да е и собственик на земеделска земя и да получава рента, или собственик на магазин и да получава наем, и така нататък.
Действително трябва да премахнем и другите съществуващи изкривявания и несъответствия в пенсионната система, сред които това за земеделците е най-малкото. Естествено, трябва да мислим и за държавните служители, за специфичните униформени категории. Това няма да стане от днес за утре, но в отношението си към тези въпроси трябва да изкореним философията, че ранното пенсиониране е благо. Хилядите възможности за ранно пенсиониране са мимикрия на късния социализъм, за да прикрие нивата на безработица, които вече съществуват в българската икономика, и да създаде фалшива представа за пълна заетост, каквато всъщност икономиката не създава.
Нищо хубаво няма за един квалифициран специалист да бъде пенсиониран рано. Напротив, страшно много хора в началото на 90-те години страдаха при тогавашните правила, особено жени, че на 55 години трябва да напуснат добра работа и да се отдадат на живот с мизерна пенсия и с унизителни за квалификацията им работи, като охрана, чистачки и така нататък.
Трябва да направим сериозен анализ на състоянието на универсалните пенсионни фондове, защото много скоро идва датата, на която родените след 1959 г. ще започнат да очакват пенсия от тях. И ние ще отложим с поредна година решението за осигурените в професионалните пенсионни фондове, но отново няма да дадем никакъв отговор на проблема. Там има един голям проблем и той е, че част от хората, осигурени в професионални пенсионни фондове, имат доста задоволителни суми, натрупани по техните партиди, а част от хората имат изключително ниски суми, натрупани по техните партиди, като очевидно години наред не е упражняван никакъв контрол върху работодатели. И аз не знам дали за една от парламентарните групи в настоящото Народно събрание, толкова разпаленото агитиране против Бюджета на държавното обществено осигуряване не е свързано с факта, че част от депутатите им са пряко зависими от човек, който дължи огромни суми на частните фондове за ранно осигуряване на категорийните работници в България.
В заключение, подкрепата на Бюджета за държавното обществено осигуряване може да бъде дадена единствено срещу гаранции, които на думи към момента министър Калфин дава, и това е удовлетворяващо, за начало на много сериозни реформи, особено на пенсионната система още от началото на 2015 г. Благодаря. (Ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Реплики? Няма.
Последният записал се за изказване е госпожа Корнелия Нинова.
Разполагате с три минути, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Да, ще се съобразя. Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, странно раздвоение на личността е обхванало както партиите в управляващото мнозинство, така и министрите в правителството.
Господин Калфин каза тук: „Аз съм против да се увеличава стажът и възрастта всяка година с четири месеца”, но Ви внасям този бюджет. Гласувайте с четири месеца всяка година.
Колега от ГЕРБ каза: „Ние сме против да се решава проблемът на парче, искаме комплексно решение на проблема” и внасяте и ще гласувате бюджет, който решава нещо на парче.
Други колеги казаха: „Ние ще подкрепим по-плавно увеличение на стаж и възраст”, но след малко ще гласуват за увеличение с четири месеца.
Имало е и други случаи на непоследователност в българската политика, но някак си политици са се отричали от думите си в някакъв промеждутък от време. Вие сте новатори, защото в рамките на едно изречение си казвате тезата и си я отричате сами. Още повече, че знаете, че между първо и второ четене няма как и няма да промените бюджета на ДОО, защото ще се наложи да актуализирате и големия бюджет преди още той да е влязъл в сила, тъй като големият вече е приет, а в него се съдържа бюджетът на ДОО.
Това го казвам политически – не изглеждате сериозно! Седнете и се разберете какво правите.
Що се отнася до аргументите Ви по същество, те не издържат, колеги.
Първият – Европа така искала и ни правела бележки. По тези показатели европейците отдавна сме ги стигнали и надминали. Те се пенсионират три години средно по-рано, отколкото българите, и живеят седем години повече средно, отколкото българите. Продължителността на живота там е по-голяма със седем години.
Другия Ви аргумент – няма пари в НОИ. Да, няма, но Вие не предлагате комплексно решение. Вие предлагате решение само на изхода – да намалим броя на пенсионерите, за да правим по-малко разходи. А на входа в Закона за бюджета Ви пише – нищо. Няма повече работни места, няма повече събираемост на осигуровките. Това е едностранно решаване на въпроса и то казва едно: държавата се оттегля от решаването на този проблем и оставя всичко в ръцете на хората. Оправяйте се сами.
Не приемате и ранното пенсиониране. Защо бе, хора? Не струва една стотинка на бюджета. Ранно пенсиониране с 0,4 % по-ниска пенсия до края на живота не струва пари на бюджета. И това не е бягство от проблема, че по този начин ще намалеят безработните. Безработните ще намалеят, ако в бюджета бяхте записали ръст на заетите. Няма го и това.
Нещо повече – бяга държавата не само от тази група хора, на които им предстои да се пенсионират. С този бюджет е бягство и от младите, не само от пенсионерите. (Председателят дава знак, че времето е изтекло.) Имам предвид намаляването реално на майчинството с 12 лв. Посягате на няколко групи български граждани през бюджета и демонстрирате абсолютна абдикация на държавата не само от социална политика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова. Времето изтече.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ...а изобщо от политика. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Няма други заявили желание за изказване. Дебатите са закрити.
Моля народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 115, против 42, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За отрицателен вот – заповядайте, господин Кадиев.
Колеги, моля за търпение в залата. Ще има процедурни предложения, които ще бъдат подлагани на гласуване.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря още веднъж за възможността да изкажа отрицателния си вот.
Уважаеми колеги, моля за 30 секунди внимание, ще бъда съвсем конкретен защо гласувах „против”.
Гласувах „против”, защото искате да увеличите с четири месеца възрастта на хора, които почти нямат време да си взимат пенсията. Два милиона 170 хиляди пенсионери Ви благодарят в кавички.
Гласувах „против”, защото увеличавате пенсията на тези 2 млн. 170 хил. души с 20 стотинки на месец.
Гласувах „против”, защото увеличавате минималната пенсия с 9 стотинки на ден. Седемстотин хиляди български пенсионери са на минимална пенсия. И вместо да мислим как да приравняваме доходите, ние им даваме 9 стотинки на ден. Аз съм сигурен, че те Ви благодарят в този момент.
Гласувах „против”, защото увеличаваме доходите на социалната пенсия за старост със 7 стотинки на ден. Аз съм убеден, че и тези хора Ви благодарят.
Гласувах „против”, защото увеличихте параметрите на краткосрочното обезщетение за майките, като увеличавате периода от 18 на 24 месеца, което струва не 12 лв. на месец, а струва по 85 стотинки на ден, 22 работни дни – струва 16 лв. на месец на всяка българска майка. Тридесет и пет хиляди майки, които са по този режим, губят 18 лв. на месец. И си задайте въпроса защо има 55 хиляди раждания в България на година, а 35 хиляди майки получават тези обезщетения? Защото, уважаеми колеги, 20 хиляди майки изобщо не са обхванати от социалното осигуряване. Ето го проблема. Ето там трябва да правите реформата.
Нито едно от нещата, които казахте днес, не водят към реформа.
И благодаря от името и на тези хиляди български земеделски производители, които Вие натоварихте с допълнителни 50 лв. осигуровки. Господин Местан Ви каза, че са 210 хиляди стопанства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин Кадиев. Благодаря Ви. Не ме карайте да Ви отнемам звука.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Седемдесет хиляди регистрирани, но само 30 хиляди от тях в системата на НОИ. Всички останали са в сивия сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Утре ще са нула. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втори отрицателен вот? Няма желаещи.
Имате думата, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
На основание чл. 81, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура относно срока за предложенията между първо и второ четене по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. и по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., а именно срокът между двете четения да бъде до 18,00 ч. на 14 декември 2014 г., неделя, като, госпожо Председател, Ви моля да осигурите неделята да е работен ден за Деловодството на Народното събрание, така че народните представители да могат да депозират своите предложения. (Оживление, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, това е единствената възможност, за да имаме бюджет, гласуван до Коледа. Ако искате до Нова година да бъдем в пленарната зала, ми подвиквайте от място „в събота”.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Администрацията да работи и в събота, и в неделя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направихте ли докрай предложението си, госпожо Стоянова?
МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че го направих – срокът за предложения между първо и второ четене и по трите бюджета да е до 18,00 ч. на 14 декември, в неделя.
Аз Ви моля да го гласувате. Всъщност намаляваме срока само с един ден, за да имаме възможност в понеделник да подготвим предложените промени между първо и второ четене, да ги гледаме на комисия във вторник и сряда и до края на седмицата и трите бюджета да влязат в пленарната зала. Така че да може на 22-ри, понеделник, да имаме приети закони, президентът да издаде указа, във вторник да имаме обнародване в „Държавен вестник” и до Коледа да имаме бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че по време на дискусиите видяхме колко много забележки имаше, в това число и от управляващата коалиция. Недейте да бързате с неща, които изискват повече време! Недейте да претупвате един проблем, от който зависят доходите на най-бедните, тяхното осигуряване! (Шум и реплики от ГЕРБ и РБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Един ден!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Разбирам голямото желание всичко това да мине бързичко, всичко това да се претупа и накрая бедният човечец да се почувства пак като отупан брашнен чувал. (Шум и реплики от ГЕРБ и РБ.) Много Ви моля! Този ден няма да реши нищо повече, освен да ни направи ваканцията един ден по-малко. Ако това Ви е по-важно от големите, важните проблеми на бедните, гласувайте, за да се съкрати този срок.
Обратното ми предложение е да си остане нормалният срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков, нашата ваканция няма да се наруши, но след пленарната зала редица служби в Народното събрание имат необходимост поне от един или два дни – „Финални текстове”, за да се подготви.
Предлагате тези хора на 25-и, на Коледа да работят ли, господин Ерменков?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (встрани от микрофоните): Никога не съм очаквал от председателя на Народното събрание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да мисли за администрацията. (Шум и реплики.)
Уважаеми народни представители, постъпи процедурно предложение. Тъй като то визира три отделни законопроекта, ще подложа поотделно процедурата, макар и по съдържание да е една и съща, спрямо всеки един от тези законопроекти.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Стоянова предложенията между първо и второ гласуване по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. да се правят до неделя, 14 декември, 18,00 ч., който ден ще бъде работен за Деловодството на Народното събрание.
Гласували 160 народни представители: за 133, против 24, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Стоянова... (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Моля Ви, колеги! Колеги! Михов!
...предложенията между първо и второ четене по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. да се правят в срок до 14 декември, неделя, 18,00 ч.
Гласували 164 народни представители: за 134, против 27, въздържали се 3.
Предложението е прието.
И последното процедурно предложение е срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. да бъде до 14 декември, неделя, 18,00 ч.
Режим на гласуване.
Гласували 164 народни представители: за 128, против 32, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч.
Закривам днешното извънредно пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 18,08 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Димитър Главчев


Секретари:
Александър Ненков

Иван Иванов