Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като т. 2 днес да обсъдим Проект на решение за избиране председател на Комисията по културата и медиите. Внесено е такова предложение, № 454-01-62, от 11 декември 2014 г.
Същността на въпроса е ясна. Това е единствената Комисия, която до момента няма легитимно ръководство.
Моля Ви да гласуваме предложението за включване на точката в дневния ред.
Гласували 158 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 3.

Преминаваме към предвидената като точка първа за днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ (КЛОН ЛОНДОН) И „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – В РОЛЯТА НА РЕГИСТРАТОРИ И УПЪЛНОМОЩЕНИ ВОДЕЩИ ОРГАНИЗАТОРИ, И „УНИКРЕДИТ БАНК” АГ (КЛОН ЛОНДОН) – В РОЛЯТА НА АГЕНТ, № 402-02-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10 ДЕКЕМВРИ 2014 Г.
Има постъпил Доклад от Комисията по бюджет и финанси и от Комисията по външна политика, с който ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ (клон Лондон) и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и „УНИКРЕДИТ БАНК” АГ (клон Лондон) – в ролята на агент, № 402-02-7, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2014 г.
На заседание, проведено на 10 декември 2014 г., Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика разгледаха съвместно посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Владислав Горанов – министър, Карина Караиванова – заместник министър, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Диана Драгнева – директор на дирекция „Държавно юрисконсултство”.
Законопроектът беше представен от господин Горанов.
Целта на подписания договор е предоставянето на Република България на мостови заем в размер на 1 500 000 000 евро, който се предвижда да бъде погасен с постъпленията от планирана емисия държавни ценни книжа (ДЦК) на външните пазари през 2015 г. в рамките на средносрочна програма за емитиране на ДЦК на международните капиталови пазари.
Договорът е изготвен съобразно стандартите на Асоциацията на кредитните пазари (LMA) и регламентира задълженията и взаимоотношенията между отделните страни по заема. Съгласно разпределението на функциите между банките, агент по мостовия заем ще бъде УНИКРЕДИТ БАНК АГ, (клон Лондон). Заемът е договорен за срок от шест месеца, с възможност за неговото удължаване с още шест месеца при лихвен процент, определен на базата на 6м EURIBOR плюс надбавка.
Поемането на дълга се извършва на основание на чл. 68 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., като средствата от заема ще бъдат използвани за осигуряване на финансиране на държавния бюджет, свързано с очакванията за по висок дефицит, необходимостта от предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и за обезпечаване на ликвидна подкрепа.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
Комисия по бюджет и финанси: „за” – 11 народни представители, „против” – 2 народни представители и „въздържали се” – 3 народни представители;
Комисия по външна политика: „за” – 11 народни представители, „против” – 3 народни представители и „въздържали се” – 3 народни представители;
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика предлагат на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ (клон Лондон) и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и „УНИКРЕДИТ БАНК” АГ (клон Лондон) – в ролята на агент, № 402-02-7, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
От името на вносителя желае ли някой да представи законопроекта? Не.
Дебатите са открити.
Моля, народните представители, които желаят да вземат участие в тях, да направят съответната заявка за това.
Господин Янаки Стоилов открива дебата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Вземам думата за кратко изказване по важната тема, която е на нашето внимание. Надявам се, че тя ще предизвика поне толкова внимание, колкото следващата точка. Казвам го, защото често в българското общество по въпроси, които са широко достъпни и лесни за споделяне на мнения, се разгарят оживени дискусии, а понякога по най-важните въпроси като че ли се проявява сдържаност или поне не се обръща нужното внимание.
Сега сме пред тема, която засяга цялото българско общество и развитието на страната през следващите няколко години.
Заемът, който правителството предлага да получи, е в размер на 3 млрд. лв. Няма да обсъждам финансовите условия, при които той се получава, тъй като това е работа за специалистите и очаквам мои колеги от парламентарната група да обърнат внимание и на този въпрос.
Но по-важният и първи въпрос е защо се получава този заем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На това отговорихме вече с приемане на бюджета – актуализацията за 2014 г., господин Стоилов. Това не е предмет на обсъждането днес.
Има влязъл в сила закон по този въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Председател, не ме редактирайте, защото в самото становище на комисията този въпрос е засегнат и няма как да бъде откъснат напълно от причините, които го диктуват. Там е казано, че той ще послужи за осигуряване на финансиране на държавния бюджет, необходимостта от предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и за обезпечаване за ликвидна подкрепа, която коства поне около една трета от общата сума, която е предвидена в този допълнителен заем.
Ние имаме основание да изразим своето отрицателно отношение, защото това направихме и при въпросната промяна в бюджета при даването на разрешение на правителството да води тези преговори и днес сме във финалната фаза, така както изисква конституционната процедура – парламентът да се произнесе по отношение на самата ратификация, която приключва процеса по задлъжняването на страната.
В резултат на това задлъжняване всеки български гражданин, който вече е роден, ще трябва да плати в следващите години над 3400 лв. Разходите за лихви по дълга са повече от съвкупните средства, които се отделят за следващата година за наука, култура и спорт, взети заедно. Нека будната културна съвест и тук да се събуди така, както тя чувствително и основателно реагира при поставянето на други въпроси.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А Вие защо спахте за КТБ?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да припомня също, че когато десницата поставя въпроса за бюджетната дисциплина и за нивата на дефицита, тя дори е готова понякога, поне в български условия, да прекрачи и закона, защото гласуваният дефицит, който вероятно ще потвърдите и при второ четене на Закона за бюджета, е 3%, докато според приетия от Вас Закон за публичните финанси той не може да надвишава 2%. Аз смятам, че няма нужда да се самоограничаваме повече отколкото изискват европейските условия, но така или иначе факт е разминаването между основния закон, който регулира публичните финанси, и конкретния бюджет за следващата година.
Аз бих Ви препоръчал в хода на процедурата по второ четене да предложите и такава промяна, която допуска дефицитът да достига 3% на годишна база по отношение на брутния вътрешен продукт.
Тъй като през последните години има някои устойчиви нагласи, които казват как левицата свободно харчела, как десните правителства идвали, за да установят стабилност, да натрупат средства, които после левите пак да изхарчат, трябва да обърна внимание, че обикновено в последните две десетилетия, когато има правителства с участието на БСП или с подкрепа от партията, дългът на страната намалява, а не се увеличава.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Спират еврофондове. Спират еврофондовете веднага.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще Ви цитирам данни, защото най-голямо намаление на държавния дълг България има през 1995 1996 г. Вярно е, че значителното намаляване на този дълг допълнително утежни финансовата ситуация на страната, но това е най-големия размер, с който за кратък период е намалял държавният дълг, който знаете, при управлението на НДСВ и партньори отново започна да нараства значително. Той беше рефинансиран през 2013 г., когато тогавашното правителство получи заем някъде около 1 млрд. лв. Това беше силно обсъждано. Каза се колко се натоварват следващите български поколения, а интересно дали с тези 3 милиарда и с тези над 5 милиарда, които се предвижда да бъдат взети като държавен дълг през следващата година, как те ще бъдат облекчени?!
Ние се намираме на прага на критична финансова ситуация. Имам предвид не просто балансите, които ни показват финансовите разчети, а съчетанието между състоянието на икономиката, общите икономически тенденции и финансовите показатели.
Нека направим още един паралел, който е важен. Външният дълг на България през 1989 г., по официални данни, е 9,2 млрд. долара. Световната банка потвърждава именно тези показатели, което е по-малко от половината от брутния вътрешен продукт. Тогава състоянието на България, смятам, е доста преувеличено, е определено като критично и че тя е пред невъзможност да обслужва този дълг. Но дългът дори е по-малък, защото от него трябва да се приспаднат валутния резерв, както и вземанията от други държави, така че нетният дълг е 5,3 млрд. долара.
За сравнение, към август 2014 г. външният дълг – тук вече трябва да говорим за съвкупен външен дълг – държавен и частен, защото икономиката ни е преимуществено частна, е 37,4 млрд. евро, което вече наближава 100% от брутния вътрешен продукт. Тези данни са достатъчно красноречиви. Към тях, когато започнем да прибавяме това, което днес се гласува, разбирате с каква икономика България посреща този външен дълг вече без големи държавни активи, без възможности да участва в перспективни икономически проекти и с натрупани системни проблеми във финансовия сектор и в реалната икономика.
Трябва също да отбележим, че този дълг се взема във време, когато практически до голяма степен Европейският съюз изоставя България, когато беше отрязана и от Русия и следователно пред нас единствено остава възможността, ако сме способни да го направим, да се търси определено национално обединение, стига да може да се формулира за какво е необходимо и има ли отговорни политици и партии, които да го постигнат. Това е насъщна необходимост, защото с икономическата инерция, с обещанията за ускорен икономически растеж, които се предлагаха при избора на правителството, а реално нови задължения и със следване инерцията на досегашната финансово-икономическа политика, България ще продължава да затъва. Тя ще загуби дори това, което постигна през последната година – този икономически ръст около 1,5%, така или иначе, в средните показатели за Европейския съюз. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Вие сте планирали той да бъде намален почти два пъти. Защо възразявате върху показателите, които ни предлагате и които определят параметрите на развитието на българската икономика за следващата година?
Искам да завърша с това, което мисля, че достатъчно добре аргументира нашите мотиви не само да не подкрепим, а да се противопоставим на по-нататъшното задлъжняване на България поне в тези размери, защото част от средствата, които се искат, могат да бъдат оправдани, но цялостната нагласа, оценката на това, което се прави сега, в края на годината, и това, което ще последва през 2015 г., ще изправят България пред критична финансово-икономическа ситуация. Отделно че тя става такава вече за редица години напред. На това трябва да обърнат внимание българските граждани, защото, залисани в ежедневието, разбираме това, което е станало, години по-късно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Имате ли реплики, уважаеми колеги народни представители? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, има думи, които не можем да оставим без отговор, тъй като току-що колега от БСП постави като пример за добро управление Жан Виденов и периода 1995 1996г. Извинявайте! Възпитанието не ни позволява този въпрос да остане неизяснен.
Всяко управление на БСП в последните 20 години най-малкото свършва със свръхдефицит, но заедно с това обикновена и тежка финансова криза.
Да започнем с Луканов. В края на неговия мандат България е в тотална международна изолация, спрени плащания, пълна блокада, национална катастрофа.
В края на мандата на Жан Виденов има най-малко 14 фалирали банки, жестоко обезценяване на българската валута. България отново е пред национална катастрофа.
В края на мандата на Станишев, забележете, България за първи път след 2000-та година има свръхдефицит – за първи път след 2000-та година в мандата на Станишев! Всеки един мандат на БСП свършва с резултат, който най-малкото – освен другите неща, които няма да изброявам, е прекомерен дефицит. Всеки мандат на БСП!
Сега към колегата, който преди малко говори, чието име няма да споменавам, за да избегнем – освен прекомерния дефицит, да няма и прекомерни лични обяснения. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
До какво води прекомерният дефицит? Как се финансира той? Може би юристите имат оправданието да не знаят, но за всеки икономист това е ясно – с дълг. Дефицитът за всяка една година как се финансира – с дълг. Тоест наследството, което остави БСП – прекомерен дефицит, сега се финансира с дълг. Няма друг начин, така е устроена финансовата система. Тоест всяко управление на БСП за последните 20 години, завършвайки с прекомерен дефицит, е увеличавало външния дълг на България.
Можем да го кажем по следния начин: когато управлява БСП, след това, то не става веднага, дългът, разбира се, нараства, защото дефицитите трябва да бъдат финансирани по някакъв начин, а начинът е само един – вземането на дълг, вътрешен и външен.
При това положение, колеги, сега да излязат представители на БСП и да ни обясняват, че едва ли не те били управлявали добре последните 20 години и другите били виновни за сегашните нива на дълга, е някак си неприлично. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Просто е неприлично! Понеже е неприлично, не може да остане неотговорено, защото в парламента в крайна сметка трябва да се казват истини и трябва да се говорят верните неща, правилните неща.
Другият много важен въпрос. Важният показател е брутният държавен външен дълг – брутен държавен външен дълг! Тук имаше една голяма мешавица, която събираше частен с държавен, а когато е изгодно – само държавен, когато е изгодно – частен с държавен. Показателят, който се наблюдава от европейските институции, от Международния валутен фонд, е брутен държавен външен дълг. Това е показателят. В началото на 1989 г. проблемът е, че той е 50% от брутния продукт, освен че икономиката е планова, съсипана, той е 50% от брутния продукт. Сега е около 26 – 27%, тоест разликата е значителна.
Всичко това го казвам по следния начин: намаляването на дълга от тук нататък като стратегия минава само през едно нещо – спиране на бюджетните дефицити. Докато има бюджетни дефицити, дългът може само да расте. Точка! И нищо друго не можем да правим. Тоест, ако искаме намаляване на дълга и въобще на задлъжнялостта на България, трябва тенденцията на бюджетни дефицити да бъде пресечена. Ако погледнем последните 20 години, това е ставало само по един начин. Само десните управления последните 20 години са успели да имат дори излишъци и да няма дефицит в бюджета. (Шум и реплики от дясно.)
Това е резултатът. Аз Ви припомних крайния резултат от мандата на Станишев, за да е ясно. Така че това, което трябва да направим още следващата година – и това е тенденцията, която е заложена, тежкото наследство, което Орешарски остави – прекомерните дефицити да бъдат ограничавани и да бъдат преодолени.
Аз пожелавам на този парламент и на това правителство в края на мандата дефицитът, като проблем, да е решен, което ще бъде знак за стабилност и знак за нов път на България. Благодаря. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател! Господин Димитров, аз ще постъпя по-доблестно и ще Ви направя реплика, защото цялото Ви изказване беше една малко по-продължителна реплика на моето изказване. Ние сме сигурно по-интелигентни, за да разберем, че когато само аз съм говорил, обръщението Ви няма към кого друг да бъде.
Аз няма да се връщам много назад, само ще използвам репликата да поставя и допълнителни въпроси, на които Вие, ако искате, да отговорите.
Ние оставихме, без да преувеличавам този факт, валутния резерв над 8 млрд. лв. (Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Ееее!”)
Ние оставихме – говоря България вече, не едно или друго правителство – към началото на промените активи, които се изчисляват над 100 млрд. долара. По най-голямата приватизация, която беше направена при управлението на СДС и следващото правителство за този период, по данни на Агенцията за приватизация са постъпили между 8 и 9 млрд. лв., като една трета от тях са в компенсаторни инструменти, тоест безналични. Така че нека всеки да прави тези сравнения и да преценява. (Шум и реплики.)
Държавният дълг, за който искате само за говорим, е 24 млрд. лв., но ние сме в предимно частна икономика и аз не знам защо Вие държите да говорим само за държавния дълг, след като икономиката на България се формира в преобладаващата част от частния сектор.
И най-накрая, отговорете ми сега, като гласувате този нов дълг, по колко от него ще разпределите на различните социални групи и какви мерки ще им предложите. Вие ще гласувате за това да се увеличи пенсионната възраст, за това да бъдат замразени социалните разходи, за това отново тези, които формират брутния вътрешен продукт, да бъдат ощетените. Така че бъдете добри да кажете на всички тези хора какво им предлагате в замяна на Вашия дълг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, Вие спестихте някои от фактите и истините от историята, от управленията на БСП, тоест големи дефицити, големи структурни икономически проблеми не бяха решавани с реформи и само с външен дълг, но и с печатане на пари и хиперинфлации, които доведоха до тотално обедняване, до срив в благосъстоянието на българските граждани. Благодаря. (Шум и реплики от ляво. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков – трета реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, въпреки динамичното Ви изказване, тембърът, с който се опитахте да сугестирате, не Ви се отдава да внушавате, защото за всички нас е ясно, че ретроспекцията, която правите за последните 25 години, е избирателна.
Аз подкрепям колегата Янаки Стоилов, той маркира, но все пак нека бъдем коректни и когато говорим за управленията на правителствата за последните 25 години, нека да не се връщаме толкова назад и да гледаме последните седем-осем години.
Вие, коректно, ако сте запознат, да споделите с нас по какъв начин беше използван резервът, оставен 2009 г., защото февруари месец 2013 г. той беше на критичния минимум и това беше признато от министри в кабинета Борисов, включително и дългове се вземаха. Реално българските граждани точно в този период започнаха да осъзнават мантрата, която се повтаря – за финансова стабилност, рухва. Всъщност тази отговорност – за стабилността на държавата, трябва да бъде споделена между всички политически партии, от които зависи. В момента Вие поемате отговорност, по-голяма, отколкото Политическа партия ГЕРБ, за това, което ще се случва с финансовото състояние на държавата. Наясно сте с това, нали, включително и с това изказване? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Ако слушахте внимателно, уважаеми колеги, господин Стоилов в няколко изречения даде ясна рецепта за бърз фалит на държавата, както само БСП може да го направи – никой друг не може, в толкова кратък и синтезиран вид. Той каза следното нещо: „Да взимаме заеми и да ги даваме за социална политика”. Най-краткият модел за бърз фалит е именно този. (Реплики от БСП ЛБ.) За социална политика може да се харчи това, което е произведено. Трябва да произвежда и да расте икономиката и това, което е произведено, може да бъде социална политика.
Идеята на БСП да се взимат заеми и с тях да се прави социална политика има следния катастрофален ефект, а именно: увеличаване на дълга, само проблеми и в крайна сметка създаване на очаквания да се взимат нови дългове, с които отново да се прави социална политика. (Реплики от БСП ЛБ и ДПС.) Именно този модел трябва да бъде спрян.
Тези заеми сега се налагат, защото през 2014 г. България преживя, за съжаление, неприятна катастрофа и когато си преживял такава, тогава колата знаете кой я караше – караше я Орешарски с подкрепата най-вече, разбира се, на ДПС, и когато си преживял катастрофа, трябва да платиш сметката. В момента плащаме сметката. Тя не е наша сметка, но тя трябва да бъде платена. Няма кой друг да я плати, освен този парламент и това правителство.
Колкото до Жан Виденов, който пак припомнихте, ние тъкмо го бяхме позабравили, уважаеми колеги от БСП. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Бяхме го позабравили, но Вие сами подчертахте неговите успехи. В тази връзка да Ви кажа само едно нещо – хиперинфлацията, която беше хиляди проценти в мандата на Виденов, който пак беше от БСП, доведе до намаляване на благосъстоянието на българските граждани в пъти. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.) Ако преди него един човек е имал 100 лева, след него в реална покупателна способност той е имал стотици пъти по-малко, оттам идва и обедняването на българските граждани – от хиперинфлация и отпечатане на пари. Тук беше основателна репликата на Корман Исмаилов.
Уважаеми колеги, плащаме чужда сметка. Не е приятно, когато те карат да плащаш чужда сметка, никак не е приятно, но поне тези, чиято сметка плащаме днес – БСП и кабинета Орешарски, поне да си мълчаха, като ще плащаме тяхната сметка, поне да постъпваха по-коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, искахте процедура. По начина на водене предполагам.
Слушаме Ви.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Процедурата ми е по начина на водене, госпожо Председател. Ще Ви моля наистина да се опитате да върнете дебата по темата на точката, която разглеждаме, а именно Договора за заем.
Това, за което до момента се води дебат, сме го водили преди няколко дни, когато приемахме Закона за държавния бюджет 2014 г. Да не говорим, че дори дебатът не е по тази тема, а е по темата за развитието – икономическото и финансово, на държавата ни през последните 25 години. Мисля, че не е моментът и не е правилно точките от дневния ред да се израждат в спорове, които нямат нищо общо със съществото на точката.
Моля Ви да спазвате Правилника и да връщате дебата там, където отговоря на точката, която разискваме, а именно Договора за заем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
В началото се опитах – още при първото изказване, да реагирам, не ми се получи. Ще опитам втори път.
Има ли други народни представители, които желаят да участват?
Господин Гечев. (Шум и реплики.)
Тук ще ми бъде почти невъзможно.
Надявам се – по темата, господин Гечев. Нали?
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Напротив, ще Ви бъде много лесно, тъй като аз няма да влизам в дяснорелигиозни или всякакви други изказвания, които предполагам даже и нашите студенти, които слушат, искрено са се забавлявали, тъй като всички, които изучават икономическа теория и практика, много добре знаят как се движат дефицитите и при какви управления.
Искам да кажа следното. Имаме добри и лоши новини с този проектозакон.
Господин финансовият министър трябва да се радва и ние се радваме, от една страна, че международните финансови пазари са в състояние, при които лихвата е рекордно ниска – 0,177 плюс... Уговорката, която е направена в договора, плюс 1% означава, че евентуално ще бъде сключен договор за заем при благоприятни условия, за което ние нямаме никаква заслуга, но такъв е моментът и може би при други условия трябваше да се възползваме.
Лошите новини обаче са наистина лоши новини, а те са, че България влиза в дългова спирала.
Уважаеми колеги, искам да Ви кажа само две-три изречения. Ако погледнем статистиката – съседна Гърция през 2004 г. има 63 млрд. евро дълг. През 2008 г., колеги, има 505 милиарда. Ще повторя – 63 милиарда през 2004 г., след четири – 505 милиарда. Това означава, че влизането в дългова спирала, тези масирани тегления от тази година и догодина, каквито и да са причините, очевидно, че ние ще ги тълкуваме по различен начин, ни вкарват в дългова спирала.
Другата лоша новина е, че в мотивите на Министерството на финансите и на правителството няма обяснения как от 2017 г. делът на този държавен дълг в брутния вътрешен продукт ще започне да намалява. Аз не вярвам на този красив блян и ще Ви кажа защо. Защото третата лоша новина, колеги, е, че от този дълг нито една стотинка не отива в българската икономика за инвестиции, за работни места, както правилно казаха някои наши колеги. Това е основният проблем на дълговата политика и на исканията за увеличаване на дълг в България.
Не бихме имали притеснения, ако която и да е страна, в това число България, тегли заем, както прави бизнесът, и чрез публично-частно партньорство основната част от тези заеми отиват за стимулиране на българското производство и на българския износ. Нищо подобно! Така че влизането в дългова спирала е очевидно и то ще има тежки последици за българската икономика.
Няма да опонирам с други колеги, нито ще споменавам имена, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете да увеличите обаче времето на групата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е последно изречение.
По същия начин преди няколко дни един колега ни обясняваше как е блъф прекратяването на „Южен поток”. Спомняте ли си? Е, за голямо съжаление, колега, не е блъф. „Южен поток” е погребан от някои хора – няма да споменавам имена; погребано е „Белене”; погребан е „Александруполис”; погребан е „Син поток”,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук вече сме съвсем по темата, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: ... който сега става от „Южен поток” на „Турски поток”. При тези погребения на крупни инвестиционни проекти тази дългова спирала започва да изглежда изключително не притеснителна, а страшна, поради което ние ще гласуваме твърдо, натискайки тъмночервеното копче. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие да не сте с различни пултове, господин Гечев? Аз виждам само едно червено копче на този пулт. (Смях и оживление.)
Реплики? Няма.
Други народни представители? (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Реплика има?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, ако може да удължите времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вече съм го направила.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, прозвучахте доста страшно от парламентарната трибуна.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не страшно, а смешно.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Моят въпрос е: превръща ли се държавата в пирамида от управлението, което предстои с първите стъпки, които предприемат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Аз доколкото разбирам, репликата е средство да се поспори с говорещия, а не да му се правят комплименти. Може би в Правилника трябва да въведем хипотеза „комплимент” и народните представители от една група да си ги правят взаимно. Извинявам се за отклонението.
Искам по същество да кажа нещо. В дебатите по приемането и на актуализацията на Бюджет 2014 г. и на Бюджет 2015 г. доста се коментира необходимостта и защо е необходимо всъщност сключването на такъв договор за мостови заем и необходимостта да се постигне диверсификация на кредитирането в тази ситуация, за да може да се постигне оптимален лихвен процент. Това е смисълът, по начина, по който е формулирано това договорно споразумение, и аз не виждам нищо страшно в него и нищо различно от това, което ние вече сме гласували в рамките на тези две гласувания на държавния бюджет – актуализация 2014 г. и 2015 г.
Не мога да разбера колегите от БСП в случая защо скачат, защо говорят за хиперинфлация и така нататък. Аз, между другото, като чуя хиперинфлация, да си призная, и без да говорят те, веднага се сещам за тях. По същия начин се сещам и като видя господин Гечев, но това е друга тема, няма да я отварям. (Смях и оживление.)
Не виждам нищо смущаващо в това гласуване и в тази точка от дневния ред и мисля, че можем да я подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, тъй като колегите взаимно си подаваха да имат време още да говорят, и аз да им кажа нещо – единственият начин да се овладее нарастването на външния дълг е в близките години БСП да не управлява. (Смях в ГЕРБ.) Това е икономическата логика на нещата. И не знам с какви очи излизате и говорите тук: „Защо теглим дългове?”. Естествено, че ще теглим, при условие че Вие сте управлявали. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Колеги, само с едно изречение ще кажа, че са абсолютно неоснователни, противоречат не само на фактите, но и на здравия разум, на световната история и българската как се движат бюджетните дефицити и дългът. Като погледнете последните 25 години, ще видите, че има и хиперинфлация при финансов министър господин Иван Костов от десните, без никакви реформи и 0,01 приватизация при правителството на господин Филип Димитров. Така че да не влизаме в тези данни. Децата ги изучават в икономическите техникуми, в университетите и така нататък.
Аз искам да Ви кажа следното: дано да не стигнем до финансова пирамида. Не ми се иска, тъй като ние, първо, сме българи и след това сме от различни политически сили. Но аз Ви казвам макроикономически, че ние влизаме в дългова спирала, защото управляващите не ни дават никакви аргументи как излизаме от тази спирала през 2017 г. Това е едно пожелание. А фактите говорят, че като влезем веднъж в дългова спирала, примерите на Ирландия, на Испания и особено на Гърция около нас са доста показателни. И онова, което казвам, няма как да се възрази, то се знае от всеки човек, не е нужно да си икономист – докато ние не задвижим българската икономика, не стимулираме бизнеса и не разширим публично-частното партньорство, ние няма как да излезем от дълговата спирала. Това трябва да е ясно. А без големи инвестиционни проекти, които говорим от няколко дни, без стимулиране на бизнеса се страхувам, че ние може от дългова спирала наистина да влезем и във финансова пирамида, което на мен никак не ми се иска да стане, но то е опасност, за която ние сме длъжни тук всички народни представители да работим така, че то да не се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, ние ще се въздържим при този законопроект поради следните причини.
Първо, смятам, че темата е достатъчно сериозна, за да се отнасяме с нея така несериозно и да измъкваме аргументи, които нямат нищо общо с опасностите, които крие една такава тенденция. Проблемът, колеги, не е в самия дълг, защото България е много далеч от референтните стойности от Маастрихт по отношение на дълговете от 60% спрямо брутния вътрешен продукт. От тази гледна точка България няма за какво да се притеснява. Притеснително е друго. Притеснително е това, че вземането на дълг става навик и че това е най-лесният начин за решаване на финансовите проблеми на една държава. Нека да се изтупа малко бюджетът, да се видят резервите, а такива има, и чак тогава да се вземе решение за подобно теглене на дългове.
Освен това, уважаеми дами и господа, нашата позиция по отношение на тегленето на заеми е много ясна и категорична – всеки заем трябва да води до увеличение на брутния вътрешен продукт с определен процент и това е гаранция за неговата ефективност. В противен случай всеки заем, който не е пряко насочен към увеличаване на растежа, има след себе си опасните последици, които колегите споделиха. Затова ние ще се въздържим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, винаги, когато става въпрос за ратифициране на дългово споразумение или на какъвто и да е документ във връзка с държавен дълг, аз винаги съм казвал, че трябва да бъдем много внимателни какви сигнали даваме, какъв анализ правим, какви препратки и така нататък. Разбира се, тези апели почти никога не са били следвани от Събранието, не е длъжно да го прави, но смятам, че наистина трябва да бъдем внимателни.
Съжалявам, че финансовият министър излезе. Бих искал да отправя към него един апел: това правителството и неговият екип да изработи някаква дългова стратегия по няколко причини. Онова, което виждаме от тригодишната програма, е, че дефицитът, макар и да присъства намерение за финансова консолидация, дефицитът ще бъде минимум около 1,5-2 млрд. на година. Това означава, че в следващите три години ние така или иначе ще вървим към поемане на нови дългове. Това – първо.
Второ, да отправя едно несъгласие към колегите, които се опитват да политизират за какво е нужен този дълг. Да припомня, че този дълг се взема не защото правителството на Орешарски е изхарчило тези пари или е предизвикало нещо, а защото един банкер беше решил, че парите на вложителите са му негова лична собственост и беше решил да ги харчи ей така и да прави с тях каквото си иска. Най-вероятно не е имало и качествен надзор. Но за това няма вина нито една от политическите сили тук, в Парламента, или извън тях. Така че този дълг е за това. Да бъде казано ясно тук, от тази трибуна. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Господин Атанасов, ако имате някаква реплика, ще дойдете да ми я отправите. Не подвиквайте там, да не Ви казвам като какво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, ако си водите по този начин свободен диалог, няма място от нас тук, на тази маса.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ами, госпожо Председател, очаквах да му направите забележка. Извинявам се. Но подвиква оттам и ме разсейва. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ами, Вие гледайте на другата страна. (Весело оживление.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз и да гледам, слушам.
Да бъдем по-сериозни. Дългът наистина е заради изплащане на тези влогове и заради дефицита, който е в рамките на това, което прие това Народно събрание.
По отношение на стратегията ние наистина сме длъжни да кажем в една такава стратегия кога точно в България, българският парламент и което и да е българско правителство ще започне да съставя бюджети, в които няма дефицит, а, да кажем, в които има излишъци. Само ще Ви припомня, че при 6% ръст България успяваше да спести около 2 милиарда годишно – 1,5-2 милиарда. Няма никакви заявки в този бюджет, в политиката, че такъв ръст може да бъде достигнат, за да започнем да излизаме от дефицитите и да вървим към връщане на старите нива на дълга. Това е истинският дебат, когато става въпрос за дълга – имаме ли стратегия, първо; как ще управляваме дълга в следващите години, когато има дефицити; как ще намалим дефицита и ще излезем на растеж, за да започнем да връщаме дълга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Реплики?
Заповядайте, господин Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, не мога да разбера защо си причиняваме всичко това. Всички тези аргументи ги чухме само преди два дни. Имам чувството, че в залата или сме мазохисти, или сме дебили. Абсолютно същите аргументи ги чухме преди два дни.
Има един проблем и той се нарича една гръмнала банка. Там изчезнаха милиони, милиарди на българския народ. В същото време сякаш този проблем вече напълно го забравихме, не направихме, което беше най-необходимото, а експертите го казваха – да наемем фирма, която прави финансово проучване и проследяване, за да видим, че парите на българския народ в момента са в офшорни зони и атрактивни острови в Карибския басейн. Това защо не го направихме? В момента наливаме от пусто в празно. Истината е, че тази дупка от КТБ трябва да се запълни и истината е, че този дълг, колкото и да е неприятен, трябва да гласуваме и този заем.
Просто аз съм изумен. В този Парламент претенциите са, че всички са на над средно интелигентно ниво. Моля Ви, нека да не правим тези театри. Това са театри в момента.
Аз предлагам да минаваме към гласуване и в края на краищата да поправим едно зло, което, хайде да си кажем, за този балон, който гръмна, виновни са всички партии поне на три правителства назад. Нека не забравяме мощта на КТБ в кое правителство достигна върховата си мощ. В същото време в кое правителство… (Оживление.) Аз предполагам, че нивото на интелигентност на всички е достатъчно добро и знаете къде КТБ достигна най-голямата си икономическа мощ, при кое управление. И в същото време при кое друго управление тя гръмна и се взриви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Цонев, прав сте, че не всички тук сме виновни за положението, за което...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но Вашата реплика е към господин Славчо Атанасов, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Славчо Атанасов правеше реплика на господин Цонев – така беше изписано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прав сте, аз се извинявам.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Лично на мен никак не ми е приятно, че трябва днес да гласувам поредния заем. Само че когато говорите за КТБ и за онзи банкер, е добре да кажете, че онзи банкер каза, че виновни за тази случка с КТБ са именно ДПС. Добре е да разкриете в крайна сметка отговора на въпроса: кой? Защото днес заради „кой” трябва да гласуваме милиард и половина евро нов дълг и съм сигурен, че на никого не му е приятно, че вместо тези пари да отидат в икономиката, за здравеопазване, за подкрепа на българските пенсионери, трябва да плащаме поредното безумие, което сътворихте тройната коалиция преди няколко месеца. Хубаво е тези неща да си ги признавате, защото това е истината и тя се знае от целия български народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – заповядайте.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, тук се говори за случая КТБ, като за някакъв случай на другия край на земното кълбо – все едно някаква банка е гръмнала в Япония или в Молдова. Все едно, че това не се е случило в рамките на мандата на някакво правителство в България, в рамките на някакви надзорни органи, които е трябвало да следят да не гръмне една банка. И все едно дупката, която се отвори след тази банка, не е от порядъка на 4 милиарда. Това е сума, с която бихме могли да превъоръжим армията, а не да си говорим за мониторингови процедури на НАТО. Това е сума, с която бихме могли да решим всички проблеми на Спешната помощ, голяма част от проблемите на пенсионната реформа, за които протестират хората отвън.
Всичко това се случи по време на определено управление. Случи се, по обществени данни, с много голямо участие на поне един депутат от Движението за права и свободи. Това не е една банка, която гръмна – това е банка, която беше гръмната. Убеден съм, че комисията „Кой” ще установи това нещо и тогава може би отново ще говорим по тази тема в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станимиров.
Дуплика – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Отзад напред.
Господин Станимиров, „кой” е ясно кой – банкерът, мажоритарен собственик на банката (оживление в РБ и ГЕРБ), който освен всичко друго, е обвиняем и освен всичко друго, се укрива от правосъдието. И такъв човек да хвърля обвинения към политически сили?! Да дойде тук, да се яви пред органите и да защити тезите си – да каже къде са парите на вложителите и тогава да отправя обвинения към когото и да било. Ние не се притесняваме от такива обвинения.
Към господин Атанасов – прав сте. И в закона, който внесохме от ДПС, има такъв текст – да се наеме такава фирма. Слава Богу, Народното събрание в един друг акт прие като препоръка към БНБ, БНБ е направила съответните действия и най-вероятно скоро ще бъде сключен такъв договор – ние сме за това. Така че нямаме никакво противоречие.
Опитите на колеги от Патриотичния фронт да прехвърлят някаква вина към Движението за права и свободи са абсолютно напразни и несъстоятелни по отношение на случая КТБ, защото многократно и в медиите, и с поведението си в предния парламент, и с поведението си в този Парламентарната група на Движението за права и свободи следва много последователна политика. Всичко за КТБ трябва да стане ясно на българския народ. Всичко за надзора върху банките трябва да стане ясно и трябва да се подобри този надзор. Всичко, което може, трябва да се направи, за да бъдат върнати парите. Така че обвиненията си отправяйте към други. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Други народни представители желаят ли да участват в разискванията? Няма желаещи.
Дебатите са закрити. Преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ (клон Лондон) и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и „УНИКРЕДИТ БАНК” АГ (клон Лондон) – в ролята на агент, вх. № 402-02-7, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2014 г.
Гласували 169 народни представители: за 106, против 39, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Госпожа Йорданова – процедура.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като по време на изказванията до момента не чухме никакви конкретни предложения – общо взето, беше обзор на развитието на България през последните 25 години, правя процедурно предложение за второ гласуване на Законопроекта на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение – заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не сме в хипотеза, в която да има пълно съгласие в пленарната зала по предложения проект.
Ще обмислим оформянето на предложения между първо и второ четене, така че е необходимо да ни бъде дадена такава възможност. В противен случай актът, който ще взема парламентът, ще бъде атакуем, поради нарушение на текста от Конституцията, който казва, че законопроектите се приемат на две гласувания в отделни пленарни заседания. Изключението е само в случаите, в които има съгласие в пленарната зала и декларация от народните представители, че няма да правят предложения между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение на госпожа Йорданова.
Гласували 166 народни представители: за 105, против 56, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Слушаме Ви – доклад за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ (клон Лондон) и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и „УНИКРЕДИТ БАНК” АГ (клон Лондон) – в ролята на агент
Чл. 1. Ратифицира Договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ (клон Лондон) и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и „УНИКРЕДИТ БАНК” АГ (клон Лондон) – в ролята на агент, подписан на 8 декември 2014 г.
Чл. 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване Закона за ратифициране на Договора за заем с неговите чл. 1 и чл. 2, по вносител.
Гласували 169 народни представители: за 107, против 39, въздържали се 23.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от законодателната ни програма за днес:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ.
С писмо с вх. № 454-02-62 от 11 декември 2014 г. председателят на Парламентарната група на Патриотичния фронт господин Валери Симеонов на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника е внесъл Проект за решение за избиране на председател на Комисията по културата и медиите.
Представям Ви Проекта за решение за избиране на председател на Комисията по културата и медиите:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Полина Кръстева Карастоянова за председател на Комисията по културата и медиите”.
Следва вносител, подпис – председател на Парламентарната група на Патриотичния фронт, господин Валери Симеонов.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по предложения Проект за решение?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, от Реформаторския блок ще гласуваме по съвест и причината не е свързана с конкретен кандидат.
Въпросът е принципен, тъй като сме внесли в началото на седмицата предложения за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Според тези предложения за промени се предвижда за председатели на комисии да се провежда публична процедура по номинации и изслушване, тоест това е процедурата, която разписахме в чл. 89 и тя важи за длъжностите, които се избират от Народното събрание.
Ние считаме, че е редно и за собствените ни председатели на комисии да прилагаме сходна процедура, за да няма двоен стандарт и по този начин се удовлетворяват и очакванията на българските граждани.
Предвид, че това предложение не е разгледано в комисии и все още не е постъпило в залата, очевидно тази промяна не сме я гласували, това е причината ние да гласуваме по съвест – всеки от нас, както прецени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям изцяло предложението на колегата Петър Славов.
Тяхната политическа група е направила предложения в този смисъл. Искам обаче да уточня, че то не би могло да се приложи понастоящем и технически, и фактически, и правно. Това е едно решение, което би действало за в бъдеще. Неговото приложение в конкретния избор е и невъзможно, защото препращането към тези правила изисква наличието на комисия по такъв избор. Така че пак искам да подчертая – това е път в правилна посока, но за в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Госпожо Председател, госпожи и господа! Господин Славов, аз лично разбрах много добре Вашето изказване и тъй като не се съмнявам във Вашата съвест, това беше една форма на подкрепа на нашата кандидатура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Господин Славов – дуплика? Няма да ползвате.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Проекта за решение със съдържанието на който Ви запознах.
Гласували 122 народни представители: за 91, против 19, въздържали се 12.
Предложението е прието, а с това – изпълнена и законодателната ни програма за днес.
Уважаеми колеги, в 10,30 ч. в северното фоайе ще бъде открита изложба, посветена на 200-годишнината от приемането на Конституцията на Кралство Норвегия. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 5 декември до 11 декември 2014 г., както следва:
- от народния представител Юлиан Ангелов към Даниел Митов – министър на външните работи, относно приложението на междудържавно споразумение от 1961 г. между Република България и Тунис и положението на българските граждани, работещи в Тунис. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 декември 2014 г.;
- от народния представител Настимир Ананиев към Петър Москов – министър на здравеопазването, относно прилагането на забраните и ограниченията за тютюнопушене, въведени със Закона за здравето. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 декември 2014 г.;
- от народния представител Корнелия Нинова към Десислава Танева – министър на земеделието и храните, относно политиката на правителството за опазването, контрола и възстановяването на българската гора. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 декември 2014 г.;
- от народния представител Борис Ячев към Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, относно подновяване дейността на проектите, предоставящи възможност на хора с увреждания за осигуряване достъпни услуги в домашна среда по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 декември 2014 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Десислава Костадинова.
До момента има заявки за декларации от парламентарните групи.
По реда на постъпването при ръководството на парламента първи са от Реформаторския блок – доц. Шишков, след което от групата на Движението за права и свободи – господин Лютви Местан. Сега заявка дават и господин Волен Сидеров от групата на „Атака”, и господин Вигенин от БСП лява България.
Заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Кунева, уважаеми колеги народни представители! Опазването на здравето на нацията е съвместна дейност и висша форма на политика, а политиките са за живи и здрави хора. Диагностично-лечебният процес не е лесно занимание и изисква нормална обстановка, затова към настоящия момент агресията, насочена към медицинските екипи, пречи на диагностично-лечебната дейност и нейното качество.
Не само лекарите, но и ние като политици имаме нелеката задача за възстановяване на доверието в българската медицина и в българската медицинска общност за качествено здравеопазване. Как допуснахме да достигнем до побоища на лекари и ние самите вместо да се обединим около този проблем, започнахме да се наричаме ксенофоби, фашисти и комунисти? Защо мразим хората, които се грижат за нашето здраве, и защо уважаваме повече необразованите?
Да си лекар в България е като в „Сървайвър” – бориш се срещу цялото племе, макар че си негов член и можеш винаги да бъдеш изгонен.
Професор Иван Москов с основание твърдеше и преподаваше, че медицината е наука, изкуство и професия, аз бих добавил – и призвание от Господ.
Лекарите винаги са били част от елита на всяко общество, но явно след Деветосептемврийския преврат всички усилия бяха насочени към това – българският лекар да бъде превърнат в евтин слуга на трудовия и не толкова трудов човек. Медицинската наука бе заставена да се преустрои по съветски образец и да бъде изцяло подчинена на интересите на тоталитарното управление.
Нека припомним, че досега са събрани документи и данни за 618 лекари и студенти по медицина, репресирани по различно време, степен, вид и продължителност. Общо в затвори са били задържани за различни срокове 71 лекари и студенти, а и в концентрационни лагери са били общо 86 души. Повече от 45 лекари и студенти са били убити или безследно изчезнали, а за други не е установена причината за смъртта им. На други жертви смъртната присъда е била променена на доживотен затвор, но те са били поставени при такива тежки условия, че от инквизиции и настъпили болести в занданите са живели за кратко време и формално са били обявени за починали в затвора или съответно в лагера. На смъртния акт на екзекутирания през 1969 г. д-р Радан Сарафов дори не е отбелязана причината за смъртта.
Повече от 300 студенти са били изключени от Медицинския факултет, в това число и моят баща. Много по-голям е броят на уволнените и ограничаваните в професионалния растеж, включително получаване на научни степени и звания или заемане на ръководни административни длъжности.
Видни преподаватели, професори, доценти, асистенти и други бяха обявявани за народни врагове. Но нека си спомним и за всички 220 хиляди души, преминали през концлагерите в „Белене”, „Слънчев бряг”, „Скравена”, „Богданов дол”; 2000 горяни, повечето разстреляни без съд и присъда; 11 хиляди души, съдени от Народния съд, и така нататък.
Дали това не е ксенофобия, или според някои политици цифрата е малка, и какво пък толкова?!
Това, дами и господа, е комунизъм в действие – просто убийство на мислещи хора. Още няма наказани.
Ксенофобия ли е спазването на Конституцията? Ксенофобия ли е, когато искаш да вмениш закона и да го приложиш?
Но да припомним какво е ксенофобия. Ксенофобия означава постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща – обичайно хора, но също така и приемани за чужди културни единици.
А какъв ли е терминът, когато експлоатираш част от обществото само и единствено за собствени цели, особено когато има избори? Как ли се наричат тези, които разчитат на по-нискообразованата част, за да постигнат своите политически цели? Как се наричат тези, които купуват гласоподавателите?
Дами и господа, човек, който е готов да бъде купен, нищо не струва. Ние дали разбираме циганите като етнос, или ги разбираме само когато имаме нужда от тях? Защо същите не посягат на медици в останалите страни на Европейския съюз? Много просто – първо, ще бъдат наказани и второ, политиците в тези държави не очакват политически дивиденти от тях.
Дали е ксенофобия, когато нарушаваш Конституцията? Явно – не.
В чл. 6 на Конституцията на Република България е написано: „Всички граждани са равни пред закона”.
Явно според прочита на някои от нас, някои граждани са по-равни, макар и по-необразовани.
В чл. 35 на Конституцията на Република България е написано: „Изучаването на българския език е право и задължение на българските граждани”.
Тогава защо една част от населението на Републиката не говори официалния език – българския? Защо се пропагандира на друг език, а не на официалния, което е явно нарушение на върховния ни закон – Конституцията?
В чл. 53 на Конституцията на Република България е написано: „Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително”.
Тогава питам: защо гражданите на Република България не знаят български език и не спазват законите? Ами, как ще купиш образован човек? Той мисли, той се съмнява, затова по-добре да обвиняваме всеки, който иска да има образовани и да вмени закона на необразованите.
Ксенофобия ли е втълпяването на омраза към едно съсловие?
Да, дами и господа, това е ксенофобия – когато мачкаш и тероризираш едно съсловие, което се грижи за най-скъпото на човека – здравето.
Лекарите във всички държави са национално богатство, но не и в България. Навсякъде по света лекарят е уважаван и ценен, но не и у нас. Ние го ползваме най-често за политически цели, защото те – лекарите, нямат право да протестират и да се оплакват. Те имат вменени само задължения, но не и права. Прочетете Закона за здравето и ще се убедите – над 100 члена от Закона са свързани със задължения от страна на лекарското съсловие и само 4 члена от този закон са задължения на пациента, които ще цитирам:
„Да се грижи за собственото си здраве; да не уврежда здравето на другите; да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му; да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.”
Лекарят винаги е виновен, но пациентът, който му посяга, е невинен. Що за народ и Народно събрание сме, когато не защитаваме институциите си като полицията, учителите, лекарите, юристите, правителството, Президента?! Вменяваме само задължения към тях, а не вменяваме такива на гражданите.
Силно желая да видя някой от тъй наречените „радетели на човешки права”, да седне в една линейка и да подежури с някой екип от Бърза помощ. После бих пожелал той да говори разпалено за ксенофобия.
А дали не беше ксенофобия изселването на българските турци и смяната на имената им? Явно не е, защото много бързо някои политици забравиха какво са преживели техните събратя, а и вероятно са участвали активно в тези мероприятия на БКП. И за разлика от внедрените агенти на Държавна сигурност по затворите, повечето политици и техните роднини от дясната страна на залата са лежали по занданите, именно защото са се борили против ксенофобията.
Кой се манипулира по-лесно – мислещият лекар или пък необразованият, нарочно необразованият?
Ето припомних някои членове от Конституцията.
А как процедират лекарите? Много просто – напускат родината си.
Аз съм лекар и антиксенофоб по душа, по разбиране и възпитание, защото съм антикомунист и антинацист и съм горд, че упражнявам най-благородната професия. Затова Ви моля – не ме обиждайте, не обиждайте и министъра, желаещ справедливост. Не обиждайте Реформаторския блок. Демокрацията е ред, дисциплина и ясни правила. Когато един политик има смелостта да назове истината и да се опита да въдвори ред и правила, не го наричайте ксенофоб и фашист. Така не се управлява държава. Образованието, здравеопазването и националната и вътрешна сигурност трябва да са национален приоритет, а не политически дивидент.
И накрая, като лекар нека припомня един термин към някои колеги народни представители – да им припомня какво е „логорея”. Това е неудържимо превъзбудено говорене, многословие (Ръкопляскания от народния представител Мартин Димитров.) В неврологията и психиатрията е симптом при патология на речта, съчетание на скорост на говоренето и в същото време многословие, празнословие или безсмислен поток от думи. Като симптом се наблюдава при сензорна фазия, маниакалните състояния и шизофренията. Моля Ви, не бъдете такива политици! (Частични ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – господин Лютви Местан, председателят на групата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа вицепремиери, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изявлението ми от името на парламентарна група е по друга тема, но само едно изречение към европейското лице на българското правителство – госпожа Меглена Кунева.
Никой в ДПС няма претенции към усилията на министър Москов да гарантира сигурността на лекарите при изпълняване на служебните задължения. Претенциите ни към министър Москов не са за това. Но ние продължаваме да имаме много категорична претенция, изразяваме категорично несъгласие с изрази като „Ако някой е решил да живее като скот, ще бъде третиран като скот”. Става въпрос за тезата, която цитирам.
И второ, когато един министър в европейска България си позволява да нарече цял един етнос „популация”, това е ксенофобия. Повтарям – това е ксенофобия! Популация е биологически термин. Популация има и при кравите, популация има и при свинете. Не може цял един етнос да бъде наречен популация. Това няма нищо общо с хуманизма на лекарската професия! Толкова по темата за ксенофобията.
А всичко друго, наистина, е логорея, защото не чухме една конкретна дума на съгласие или несъгласие с наглостта на един министър – да нарече цял един етнос български граждани „популация”. Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа! За поредна година кампанията по изкупуването на тютюни закъснява. С израза „за поредна година” вече обозначавам системния характер на проблемите в отрасъла и давам категорична заявка, че изказването ми няма за цел каквато и да е политическа експлоатация на протестите, които днес започнаха в Югозападна България. Проблемите на отрасъла са системни.
Вземам думата, за да отправя призив към всички парламентарни групи, на първо място, разбира се, към кабинета и партиите, които стоят зад него – да положим надпартийни усилия и да решим хроничните проблеми на отрасъла. Те засягат десетки хиляди български граждани. Това, че тази година кампанията закъснява, е особено опасно, защото са неблагоприятни климатичните условия – висока влажност, чести валежи. Вече започна процесът на естествена ферментация на тютюна при домашни условия. Тютюнът мухлясва и скоро може да стане непродаваем, което да обрече, повтарям, десетки хиляди семейства, над 100 хиляди български граждани на глад.
Днес Вие сте управляващи. Днес протестът най-вероятно ще има за адресат управлението на страната. Вчера обаче ние бяхме на власт. Имаше протести и срещу нашето управление. Само за един ден седем хиляди души през месец януари 2014 г. блокираха българо-гръцката граница. Наши народни представители отидоха на протеста и не бяха посрещнати радушно – още един пример, че проблемът въобще не е партиен и категорично не подлежи на партийна експлоатация.
Това, че кампанията закъсня, е едната страна на въпроса. По-притеснително е, че средните изкупни цени са възмутително ниски. Купени са максули за 3,20 лв., други – за 3,60 до 4,00, максимум 4,20 лв. Да приемем, че се очертава изкупна цена от 4 лв. на килограм.
Уважаеми госпожи и господа, аз съм син на тютюнопроизводители. Можете да ми повярвате – максималното количество произведено сух тютюн от едно семейство е абсолютно горна граница 1 тон, 1000 кг. По 4 лв. – 4 хил. лв., от които нормативно признатите разходи са 60% и те са реални. 2400 лв. са разходите за производство. Остават 1600 лв. приход за едно семейство.
Сега искам да Ви припомня дебатите по бюджета за държавното обществено осигуряване. С тези 1600 лв., дори само един член на семейството да е регистриран като тютюнопроизводител, той трябва да плати социални и здравни осигуровки за 1700,80 лв.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Трябва да вземе кредит, за да си плати.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тоест ние сме изправени пред една трагедия. Доходите на семейството не са достатъчни за покриване на задълженията към ДОО и НЗОК. Срещу изнурителния целогодишен труд семейството няма приходи, с които да си покрие задълженията към държавата. Трябва да вземе 103 лв. назаем, за да си изпълни задълженията. Това са факти. Моля Ви, проверете фактите и тогава реагирайте на призива, на изявлението.
Какво трябва да се направи?
Има нужда от надпартийни усилия за решаване на системните проблеми на отрасъла. Трябва да направим анализ на приложението на измененията на закона, приети от Четиридесет и първото Народно събрание, от ГЕРБ през 2011 г. С тези изменения отрасълът беше тотално либерализиран.
В нито една европейска държава няма такава тотална либерализация на отношенията търговец – производител, когато става въпрос за суровина като тютюна.
През първата година след изменението на закона пазарната конюнктура беше благоприятна. Изкупните цени бяха около 6,50 лв. Затова по време на кризата през миналата зима ние наблюдавахме редица колеги от днешните управляващи – не са в залата, затова няма да им спомена имената. Иначе, нарочно щях да спомена имената им, за да им дам шанс под формата на лично обяснение да вземат отношение. Тези колеги с един много неподходящ патос, апломб, казваха на избирателите: „Когато ДПС управлява, изкупните цени са 5 лв., когато ние бяхме на власт – бяха 7-7,50 лв. И ако дойдем на власт отново, ще се повишат изкупните цени.”
С това обещание проведохте и кампанията си. Аз питам: в състояние ли сте да изпълните този ангажимент? Ще осигурите ли 7 7,50 лв. на килограм тютюн? Как ще го направите? Това е пример как всички трябва да сме си научили урока и да спрем да партизираме тези тежки проблеми на отрасъла.
Затова предлагам много отговорно и много конкретно: първо, незабавно министърът на земеделието и храните съвместно с министъра на финансите да проведат среща, може и под формата на заседание на Консултативния съвет по тютюна с всички търговци, с участието на Асоциацията на тютюнопроизводителите – и на ориенталски тютюни, и на едролистни. На тази среща трябва да се договори ясен график за ускоряване на кампанията по изкупуване на тютюните и да се постигне съгласие за достатъчно поносим размер на средните изкупни цени. Това задължително трябва да се направи.
Второ, непременно трябва да поставим в дневния ред на Четиридесета и третото Народно събрание радикални изменения в Закона за тютюна и тютюневите изделия, с които да се намери трайно решение на системните проблеми на отрасъла. Това може да стане, включително и чрез (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) извеждане на фигурата на Асоциацията на тютюнопроизводителите като контрагент на търговците. Защото сега отношенията са между отделния дребен производител и огромната корпорация – търговец на тютюни.
Уважаеми госпожи и господа, не на последно място, много е важно да дадем силен знак, че имаме съзнание за тежката ситуация, в която производителите ще изпаднат, ако не се преосмисли приетото на първо четене изменение в Закона за държавното обществено осигуряване, с което минималният осигурителен доход, върху който се осигуряват тютюнопроизводителите, се увеличава от 240 на 420 лв. Този текст трябва да отпадне. В противен случай, обричаме на глад, повтарям, над 100 хил. български граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Със съгласието на господин Сидеров първо ще чуем изявлението на Парламентарната група на БСП лява България, тъй като то е по същата тема, по която говори и господин Местан.
Господин Вигенин, слушаме Ви.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Днес тютюнопроизводителите от цялата страна излизат на протест срещу слабата изкупна кампания, ниските цени на продукцията и вдигането на осигурителния праг.
Парламентарната група на БСП лява България се солидализира с този протест, който цели да постави остро проблемите на над 200 хил. български граждани.
В предишния си мандат ГЕРБ обяви война на тютюнопроизводителите, която продължава и днес с нови средства. В райони, в които липсва друг поминък, сегашното мнозинство – на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, въведе нови правила, които обричат хиляди хора на мизерия. Отказахте данък общ доход за хората с най-ниски доходи да бъде възстановяван, вдигнахте минималния осигурителен доход от 250 на 420 лв. Само тези две мерки водят до това, че от 1 януари всеки тютюнопроизводител ще разполага със 100 лв. по-малко месечно, а за едно семейство това означава между 200 и 400 лв. по-малък разполагаем доход на месец. Това идва като допълнение към анархията, която създадохте при предишния си мандат и която наричате „либерализация”.
Създадохте правила в сектора, които поставиха в най-слаба, беззащитна позиция точно производителите – тези, които имат нужда от подкрепата на държавата и на които се крепи целият тютюнев сектор. Сектор, който противно на политическата пропаганда, е перспективен – носи само от акциз и ДДС около 1 млрд. лв. в националния бюджет, средства, с които могат да се финансират болници, училища, детски градини; средства, с които могат да се подпомагат и другите сектори на земеделието. И това срещу 100 – 120 милиона подкрепа годишно, която беше осигурена за 2014 г., но за следващата година все още няма яснота ще има ли национални доплащания за тютюнопроизводството и какви ще бъдат те.
Призоваваме управляващото мнозинство да прояви отговорност и да не гледа с високомерие към проблемите на хората; да предвиди национални доплащания в размера, който беше гарантиран от нашето правителство за тази година; да започне спешно работа по Закона за тютюна и тютюневите изделия. Ние сме готови да подкрепим законодателните предложения, които бяха внесени през лятото на тази година, но не бяха приети от предишното Народно събрание заради нежеланието на ГЕРБ да се ангажира с тях. Сега е моментът, предвид заявката за един различен подход към властта, да бъде потърсено широко съгласие в парламента по тях.
Ние настояваме производителите да бъдат защитени, като се създадат механизми за контрол над изкупваческите фирми, да се поставят законови граници за начало и край на кампаниите по изкупуването – впрочем само 25% от ориенталския тютюн е изкупен към момента, което създава сериозен проблем. Да се гарантира, че държавата ще поеме своята роля при оценката на качеството на продукцията.
Уважаеми колеги, нека хората разберат, че не са сами, че има държава, че в тази зала са се събрали именно представители на народа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Сега ще чуем господин Волен Сидеров от името на Парламентарната група на „Атака”.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, изказването на Парламентарната група на „Атака” е посветено на националното достойнство, на достойнството на политическия елит, на институциите в България и, на първо място, разбира се, на институцията Народно събрание.
Става дума за мазохизма, който наблюдаваме вече може би двадесетина години в България. Мазохизмът – имам предвид, знаете какво е мазохизъм. Тук имаше лекари и преди малко дадоха определение. Това е да обичаш да те бият, най-често, най-кратичко казано, непрофесионално.
От двадесетина години посланици на чужди държави проявяват абсолютно недопустимо за дипломацията поведение у нас и не получават никаква реакция.
Тези дни посланикът на Франция, някой си Кабан, си позволи да каже, че български съдия е осъдил неправомерно. Аз Ви предлагам да си помислите за няколко секунди какво ще стане, ако български посланик в Париж каже, че еди-кой си френски съдия е отсъдил неправомерно в еди-кое си дело. Колко точно дни ще му дадат да напусне страната като персона нон грата и дали няма да бъде подведен и под отговорност някаква? Знам, че френските среди си държат на авторитета.
У нас обаче реакция няма. Не само че няма, напротив, на този човек му се дава трибуна непрекъснато, неговите изявления, абсолютно недопустими за дипломацията, се посрещат безрезервно, безкритично както от медиите, така и от „политическата класа” да я наречем. Няма никаква реакция и от Народното събрание.
Като лидер на Партия „Атака” предложих в отворено писмо до медиите външният министър да предяви нота във френското посолство за недопустимото поведение на този човек. То не е първа проява. Спомняме си как същият посланик грубо се е намесвал няколко пъти във вътрешните работи на България, включително и по време на избори той е посочвал за коя партия да се гласува, за коя – не. Много добре помня това негово изявление по една от телевизиите преди евроизборите.
Този човек непрекъснато излиза и казва кой е добър и кой е лош в България и той не е сам. Негови колеги, представители на Англия, на Германия, на САЩ и на други държави, също така се месят в българските вътрешни работи и, за съжаление, не получават реакция.
Не знам на какво се дължи тази липса на рефлекс, но съветвам и председателството на Народното събрание, и представителите на всички парламентарни групи да се обединим около една декларация, с която да кажем ясно, че ние, народните представители, не допускаме във вътрешните работи на Република Българя да се месят чужди чиновници и то по един такъв груб, недопустим за дипломацията начин. Това би бил единственият начин, по който да защитим нашето достойнство. Всичко друго означава да признаем, че сме някаква колониална територия, на която всеки един чужд чиновник може да си каже каквото иска, да посочи каквото иска, да лобира за който си иска и това да остава безнаказано.
Въпросният френски посланик трябва да бъде обявен за персона нон грата и изгонен от България. Така постъпват уважаващите се държави. Ако ние сме такава, трябва да го направим. Казах и онзи ден на Вашия министър на Комисията по външни работи, че трябва да постъпи по този начин. Как ще постъпи, зависи от управляващата четворна коалиция. Явно тази коалиция е готова да преглътне всяка една обида към България, не знам в името на какво – в името на властта най-вероятно, защото в името на нещо друго не виждам.
Тези прояви са от доста време. Аз казах, че вече сигурно 20 ина години ги наблюдавам и не само наблюдавам, но и ги коментирам. Не знам колко от Вас помнят одиозната личност Уилям Монгомъри, американски посланик в София в началото на 90-те години, който направо каза, че трябва да си променим Конституцията – ни повече, ни по-малко. Защо? Ами защото тя забранявала партии на етническа основа, а той човекът беше дошъл тук с една задачка – да направи помашка партия. Не го криеше, казваше го ясно и открито. Той имаше очарованието и излъчването на фелдфебел. Така и се държеше, така говореше и ултимативно направо каза, че трябва да си променим Конституцията. Слава Богу, дотам не се стигна във васалното поведение на тогавашната българска политическа класа, но този посланик беше последван от други американски посланици, които по същия груб, арогантен начин посочваха кой е добър, кой е лош и какво трябва да се направи.
Имаше една посланичка госпожа Боулън, която пък направо казваше българските пенсионери да не се оплакват, защото притежават жилища. Трябва да вземат да ги продадат. Какви са тези големи жилища, които имат, а пък се оплакват, че нямал пари да си платят тока и парното? Да си продадат жилищата! Те били притежатели на недвижимо имущество и това означава, че били богати хора. Тази гавра с българските пенсионери също остана подмината от българските политици. Никой не направи бележка дори на госпожата и тя така си отиде със самодоволството, че е дошла тук да даде наставления на българското общество.
Мога да спомена още няколко имена. Имаше един такъв Джеймс Пардю. Той пък казваше какво да пишат българските медии и какво да не пишат. Когато имаше протести, така наречени „протести”, незаконна окупация на Софийския университет, същият Пардю беше допуснат там през кордоните, иначе никой не може да влезе, той беше допуснат, за да отиде да дава наставления как точно да се провежда незаконното действие окупация на университета.
Английският посланик също така обича да се изказва и да се меси. Той също е много отворен, като манастирска порта, и винаги се изказва и казва какво трябва да се направи и кое е добро. Той например съветваше, когато имаше платени протести – казвам го с пълно убеждение, защото в моето предаване по телевизия „Алфа” показах млади хора, които признаха, че им е било плащано от организатори, свързани с една от управляващите партии сега в коалицията – няма да казвам коя е, досетете се, за да извършват това, което се наричаше протести на мирните, интелигенти и красиви, прекрасни млади хора. Всъщност озверели, напушени и надрусани младежи, които хвърляха камъни и раниха, щяха да убият и някои от моите колеги. Тези хора, платените, бяха съветвани от английския, френския и германския посланик. Те открито излизаха в медиите, казваха как да се провеждат протестите, ходеха при тях и ги консултираха, включително и когато, пак ще повторя, Софийският университет беше окупиран втори път, абсолютно незаконно от 10 до 15 човека с антиконституционни искания за промяна на държавния строй. Това също мина и премина много лежерно и нямаше реакция от основните политически сили, освен от „Атака”, разбира се.
Когато аз в моята последователност посоча, че при тържествени сесии, тук, когато се наредят посланиците на западноевропейските държави от Европейския съюз и аз посоча към тях и им кажа, че те стояха равнодушни и гледаха цялото ограбване на България, продължават да го гледат, че нямат никаква представа за живота у нас, че нямат представа как живее обикновеният българин, то аз ставам мишена. Срещу мен имаше потоци от хули и нападки през последните месеци, че аз някак си съм ги бил обидил техни превъзходителства.
Аз не съм използвал обидни думи и никога не съм ги обиждал. Аз просто им казах в очите, че те не знаят какъв е животът в България и, ако обичат, да не дават съвети как ние да живеем, а да направят така чрез техните лидери и техните държавни ръководства България да бъде по-добре поставена, не само да излизат по услужливите медии и да дават поредните си наставления като някакви генерал-губернатори на колонизирани територии.
Това поведение, дами и господа, винаги ме е дразнело. Не знам защо няма реакция от останалите политически сили?! Вероятно те обичат да бъдат наставлявани от чужди чиновници. Вероятно нещо в българския ген може би се е пречупило през десетилетията и вековете – не знам. Това е вече сложна тема – народопсихология. Но когато си станал политик и изразяваш виждането и доверието на хиляди хора в България, би трябвало да реагираш вместо тях. Ние тук сме представители на нашите избиратели. Нашите избиратели се възмущават. Те са ме питали много пъти: „Добре, господин Сидеров, как е възможно да излиза американски или френски, или някой си посланик и да ни казва как да живеем, при положение че този човек живее на някакви други небеса, получава примерно 10-15 хил. евро на месец? Той изобщо няма понятие от нашия живот. Той няма представа нито от съдебната ни система, нито от здравната ни, нито от това, как живее реално българинът, но той излиза и ни поучава по един обиден, унизителен начин”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Нима унижението е станало вече едно постоянно състояние за българската политика? Не знам! Но всеки случай, ако не реагираме и сега, на последната арогантна постъпка на френския посланик, не реагираме с искане той да бъде екстрадиран от страната, да бъде обявен за персона нон грата, ние ще покажем като политици, че сме съгласни да бъдем унижавани. Такава държава просто няма как да има добро бъдеще, такава държава може да бъде всичко друго, но не и суверенна.
Дами и господа, като обобщение Ви подканвам да изготвим една обща декларация на Парламента, с която да кажем, че подобни прояви са недопустими, осъждаме ги и няма да ги толерираме за в бъдеще. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към Парламентарния контрол.
Първи ще отговаря заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси госпожа Меглена Кунева.
Въпрос към нея от народните представители Цветан Цветанов, Димитър Лазаров и Пламен Нунев относно изпълнение на План, приет с Решение № 45 от 6 ноември 2013 г. на Министерския съвет.
Господин Лазаров, имате възможност да развиете въпроса.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Кунева, България като страна – членка на Европейския съюз, е и външна граница за този Съюз, години назад бяха предприемани мерки и за присъединяване на България към Шенгенското пространство. Оценките за техническата готовност и техническото изпълнение на тези мерки са положителни, позитивни, но с оглед събитията и процесите през миналата година в Близкия Изток и Северна Африка се засили миграционният натиск в страната, което предизвика проблеми в България. Те бяха предмет на обсъждане и в Народното събрание, бяха предмет и на широко обществено обсъждане, с оглед готовността – национална, финансова, законодателна, за справяне с тези проблеми. Тук искам да отбележа, че този натиск беше не само спрямо България, а и спрямо другите държави – членки на Европейския съюз, които имат външна граница.
С Решение на Министерския съвет № 45 от 6 ноември 2013 г. беше приет план за овладяване на тази кризисна ситуация, вследствие на засиления натиск.
Моля Ви да отговорите как се изпълняват тези мерки до настоящия момент, приети с решението на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Уважаема госпожо заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Лазаров, дами и господа народни представители! Въпросът за изпълнението на плановете за овладяване на кризата, в резултат на засиления миграционен натиск, включва два аспекта. Единият е този, за който Вие споменахте – овладяване на кризисната ситуация, породена от големия брой чужденци, влезли на територията на страната, за да поискат закрила, а от друга страна, не по-малко важно, и не по-безопасна за нас област от гледна точка на политиката, е въпросът за интегриране на получилите закрила чужденци, тези със статут на бежанци.
Понеже за мен това е много важен ориентиращ дебат, който трябва да имаме за политиката на бежанците, ще се опитам да засегна кратко и двете.
Най-напред по плановете. Съставени са два плана – единият е за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск, който Вие споменахте. Приет е с Протоколно решение на Министерския съвет – 6 ноември 2013 г., за периода септември 2013 – март 2014 г., и действащият в момента План за допълнителни мерки за повишаване готовността за реагиране при очакван засилен миграционен натиск, приет с Решение на Министерския съвет от 17 април 2014 г., за периода април – декември 2014 г., в който се намираме в момента.
Предоставям на Вашето внимание данни за тяхното изпълнение. По План 1, който споменах, са отпуснати финансови средства в размер на 22 млн. 500 хил. лв., заложени са 33 мерки със 129 дейности, 95 от които са изпълнени в срок. Четири продължават изпълнението си и са заложен в текущия план, осем са с отпаднала необходимост. Основните изпълнени инициативи са: изграждане на възпрепятстващо съоръжение с дължина 30 км, така наречената „ограда” на българо-турската граница – издадено е разрешение за строеж.
Второ, провеждане на полицейска операция от МВР за усилена охрана на българо-турската граница. Командировани са 1564 служители, като по-късно са намалени на 1460.
Разширен е капацитетът на приемане на чужденци.
Четвърто, осигурени са условия за живот в места за задържане и настаняване, както и здравно осигуряване на настанените.
Пето, гарантиране на болнична и извънболнична помощ.
Шесто, гарантирана е извънболнична помощ и болнична медицинска помощ. Не е изпълнено изграждането на сграда на Тристранния център за сътрудничество с Гърция и Турция в Хасково. Проведохме разговори с областния управител и към момента положението е такова: няма завършено строителство.
С отпаднала необходимост са осем от дейностите. По действащия план за допълнителни мерки са отпуснати 35 млн. лв., заложени са 11 инициативи, 65 дейности – 36 от тях са изпълнени, останалите са в процес, две са с отпаднала необходимост.
Конкретно, основните изпълнени инициативи са възпрепятстващото съоръжение, усилената охрана, граничният контрол, капацитетът в специален дом за настаняване – Любимец, идентифициране и връщане на чужденци на стойност 3 млн. 54 хил. лв., осигурени са еднопосочни билети и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Здравето и социалното осигуряване. Осигурени са финансови средства за дейностите по подпомагане на чужденци, изготвен е проект на план за изпълнение на допълнителни мерки за 2015 г. Предстои съгласуването му с Министерството на финансите.
Не така обаче стои въпросът за изпълнението на държавната политика за интегриране. Струва ми се, че тук имаме доста работа за вършене и аз самата съм силно притеснена по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо заместник министър-председател.
Господин Лазаров, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Кунева, аз ще се възползвам формално от правото за реплика, тъй като темата е достатъчно обширна. Възползвайки се от това право, ще Ви помоля всъщност да довършите Вашия отговор за втората част – за интеграционната политика, за нейното състояние?
Ако остане време, да добавите – освен финансовите и организационните мерки в България – какви мерки все пак са предприемани от страна на българската държава в отношение със съседните на нас държави за предотвратяване на този натиск, а също и с държави – членки на Европейския съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Госпожо заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Държавната политика за интегриране на получилите защита у нас бежанци – нека да Ви споделя това, което предстои, и това, което на практика не е адресирано досега.
Имаме Национална стратегия за интеграция на лица, получили международна закрила. Тя е свързана, разбира се, и с начина, по който си сътрудничим с останалите страни в Европейския съюз. Тя е за периода 2014 – 2020 г., обаче не е приет план за действие за интеграцията за 2014 г., тоест някак си мерките остават на хартия, няма план за изпълнението им.
Не са определени функциите на създадения със стратегията Национален съвет по миграция и интеграция. Тази сутрин разговарях с вицепремиера господин Калфин и имаме начертани стъпки, които ще представим по този въпрос в най-скоро време пред правителството.
Преди да започне този съвет – Националният съвет по миграция и интеграция, в началото на 2014 г. е закрит Националният съвет по миграционна политика, който е бил ръководен от министъра на вътрешните работи, създаден през 2011 г. Вследствие на това Министерският съвет не е одобрил отчет по изпълнение плана за действие за 2013 г. по предходната стратегия и ние сме в една доста неразчертана територия. Смятам, че това са буквално грешки, които са направени в управлението на целия процес.
Предвид на липсата на този план за действие по последната Национална стратегия за интеграция от месец юли, тази година, е очевидно, че ще бъде много трудно да се направи отчет за свършеното в изпълнение на която и да е от стратегиите през 2014 г., а няма как да продължим напред, ако не знаем докъде сме стигнали – какво е изпълнено и какво не.
За да се справим с този очевиден хаос, който правителството заварва, ние ще предложим да бъде изменен и подобрен подходът на кабинета сега с възстановяването на Национален съвет по миграционна политика. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Към момента фокусът на ресорната Държавна агенция за бежанците изцяло е изместен от въпросите на интеграцията към осигуряване на приемане на искащите закрила чужденци, обслужването им, пълноценното и законосъобразно провеждане на процедурите по преценка на основанията и предоставяне на закрила.
Считам, че предвид на комплектността на мерките и дейностите, които държавата трябва да проведе, и нарасналия брой на търсещите закрила, следва да бъдат обединени усилията на няколко министерства. Поради това ще предложа Националният съвет по миграционна политика да бъде съпредседателстван от двама вицепремиери. Точно по този въпрос говорих с господин Калфин, а иначе така очакваното Споразумение за реадмисия с Турция всъщност решава една малка част от проблемите. Чак за 2017 г. е предвидено да има пълнота на приложението на всички видове бежанци, които идват от Турция – всички националности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Преминаваме към следващия въпрос към Вас, а той е от народния представител Десислав Чуколов относно изразена подкрепа за Трансатлантическото споразумение.
Заповядайте, господин Чуколов. (Народният представител Димитър Лазаров говори със заместник министър-председателя Меглена Кунева.)
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Кунева, имам ли Вашето внимание? Благодаря Ви.
Госпожо Кунева, уважаеми колеги! Ще задам въпрос, който засяга Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции – един договор, който Европейският съюз се кани да сключи със Съединените американски щати. Един договор, за който много малко се говори в българското и в европейското обществено пространство. Какво всъщност представлява този договор? Този договор прави така, че наднационалните корпорации се приравняват на нивото на държавата. Една транснационална корпорация може да съди която държава си избере в така наречени „международни трибунали”. Това означава, че някоя корпорация, ако не й харесва какво е законодателството в България, може да усети щети от това и да съди нашата държава.
Ще Ви дам няколко примера, за да стане ясно. Корпорации съдят държави за обезщетения. Примерите са следните: Египет, представете си, решила да повиши в държавата минималната работна заплата в страната – корпорация я съди за това; наложен мораториум за шистов газ – корпорация съди Канада, понеже имало такъв мораториум; Салвадор, представете си, решил да забрани добива на злато, защото е екологично опасен – корпорация съди държавата Салвадор; замразяване на цената на тока и водата, каквато социална мярка е въвела Аржентина – съответната наднационална корпорация съди тази държава.
Нашето мнение на „Атака” е ясно – ние сме категорично против сключването на такова споразумение. Силно се надявам, че и българското общество ще разбере пред каква опасност сме изправени и ще застане на наша страна.
Въпросът ми към Вас, госпожо Кунева, е: Защо Вие като вицепремиер, освен министър, и вицепремиер, отивате на тази конференция, организирана, естествено, от Американската търговска камара, и казвате, че България се нуждае от този договор. Мисля, че точният цитат е: „България се нуждае от този договор”. Получихте ли мандат от някой? Някой упълномощи ли Ви да направите това? Моля, отговорете ми на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Заповядайте за отговор, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Аз отговарях на тези въпроси и на блиц контрола. Надявам се, че сега с допълненията и поясненията, които ще дам на Вас, на уважаемите народни представители, ще имате пълнота по тази информация.
Най-напред, радвам се, че следите споразумението, но Вие не дадохте нито един европейски пример. Говорихте за Салвадор, за Аржентина, за Канада, но не дадохте пример за нито една европейска държава. Струва ми се, че това не е случайно и ще Ви кажа защо.
Категорично, още с встъпването си в длъжност, председателят на Европейската комисия каза, че по никакъв начин – това е част от неговата програма, публично обещана на всички европейски граждани и правителства, няма да допусне, едно от нещата, които няма да се допуснат, е точно възможността да се избира съд извън Европейския. Така че за това бъдете спокоен, че е влязло на най-високо европейско ниво като публичен ангажимент.
Понеже Вие ми зададохте въпроса – струва ми се, че е важно да сме наясно с какви правомощия разполагам – аз ще Ви изброя дотук какво е направила страната, мисля, че ще бъде полезно за всички.
Българската позиция във връзка с преговорите по търговското споразумение, наречено ТПТИ, се изготвят и предлагат от Министерството на икономиката. Позициите са изготвени във връзка с участието на България в заседанията на Съвета на Европейския съюз по външни работи, формат „Търговия”, и са разгледани и одобрени, както следва:
- за неформално заседание на Съвета на 17 и 18 април 2013 г. в Дъблин на заседание на Съвета по европейски въпроси, сега аз председателствам този Съвет;
- на заседанието на 14 юни в Люксембург, на заседание отново на Съвета по европейски въпроси на 10 юни 2013 г.;
- на заседание на 18 октомври 2013 г.;
- на заседание на 28 февруари 2014 г. в Атина;
- на заседание на 8 май 2014 г. в Брюксел;
- неформално заседание на 15 октомври, отново в Атина;
- на 21 ноември 2014 г. в Брюксел, разгледана на заседание на СЕВ, това заседание вече аз съм го председателствала;
- на 17 ноември 2014 г. и одобрена с решение по т. 14 от заседанието на Министерския съвет на 19 ноември 2014 г.
Писмените доклади на Министерството на икономиката за проведените обсъждания и резултати от заседанието на Съвета са разгледани и одобрени от Съвета по европейски въпроси на Министерски съвет.
Какво има в нашата позиция? Българската страна разглежда преговорите като отлична възможност за изграждане на интегриран трансатлантически пазар на основата на сближаване на регулаторните подходи. Това е единият стълб на това споразумение. Премахване на оставащите мита и пречки пред търговията (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), насърчаване на търговията и инвестициите, конкурентоспособността и устойчивия икономически растеж, създаване на нови работни места. Теми, които са абсолютно важни за нас, са свързани с малките и средни предприятия.
Според направени прогнози на ниво Европейски съюз се очаква износът към САЩ да се повиши с 28%, а общият износ на Европейския съюз към Трети страни с 6-8%. Очаква се да има подобен ефект от това споразумение и върху българския износ както предвид на традиционно положителното салдо със САЩ, така и поради по-високия дял на износа за САЩ в общия износ на страната в периода преди присъединяването на Европейския съюз – 4-5%, при износ в момента 1,5-2%, тоест ние би трябвало да засилим нашите възможности да изнасяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Заместник министър-председател, просрочвате времето с повече от минута. Обръщам Ви внимание да съобразявате предвидените срокове за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Прощавайте, исках да дам повече информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за дуплика, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Кунева, да, няма осъдена европейска страна просто защото още не е сключено това споразумение. Надявам се никога да не се случи.
Що се отнася до позицията на Юнкер – знаете за скандала, който бушува в момента в Европа. Онзи ден негов говорител беше припаднал, когато му задаваха въпрос точно за миналото на Юнкер, и как той като министър-председател на Люксембург е работил години наред в интерес на тези международни наднационални компании. Позицията на Юнкер е ясна!
Казахте как Вие председателствате определени съвещания, структури, разглеждащи този проблем. Ако по същия начин подходите, както подходихте към АЕЦ „Козлодуй” – да затворите блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, ако по същия начин браните българския държавен интерес в тази ситуация – Боже опази!
Видна е тенденцията също, че не само Вие, направих си труда и извадих – 24 октомври 2013 г., президентът Плевнелиев при откриване на конференция, организирана естествено пак от Американската търговска камара, изразява подкрепа; вицепремиерът Бобева – предишното правителство на Орешарски – също на такава конференция, изразява подкрепа; изявление на Даниел Митов след среща с американския посланик – отново изразява подкрепа; тази година през месец ноември – Митов на актуален въпрос на народен представител отново изразява подкрепа за това; Божидар Лукарски – той е толкова наивен, Лукарски решил Лукавски да бъде, и си мисли, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, господин Чуколов, без такива квалификации.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Добре, уважавам молбата Ви.
Той е достатъчно наивен, помислил, че може и визите да паднат за Съединените американски щати, ако ние подкрепим това.
Госпожо Кунева, моята молба към Вас е, когато прочетете този договор, защото силно се съмнявам, че сте го чели, тогава давайте позиция. И отново: кой Ви даде мандат?
Когато по време на предизборната кампания обикаляхте села, градове, заставахте пред гаражните телевизионни предавания, казахте ли, че когато станете народен представител – визирам Вас – и след това вицепремиер, ще подкрепите този договор – сключването му, и тази позиция? Силно се съмнявам, че сте го правили. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моят съвет към Вас е: Правете това, което сте обещали на избирателите си, а не това, което Ви заповядват Вашите господари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Чуколов, много любезно искам да Ви кажа, че аз винаги съм откривала от България кампаниите и ще продължа да го правя. Така че идеята за това какво обещавам на избирателите има много пряка връзка с тях. Аз съм им обещала растеж на икономиката и работни места – нещо, което с това, което Ви казах, мога да докажа, че ще се случи.
По това кой какво е чел, аз съм абсолютно готова с Вас да сравним знанията си, включително и по Търговското споразумение и кой колко го е чел. Мога да го направя, разбира се, и публично.
Кой ми е дал мандата? Мандата ми го е дал българският гражданин с факта, че аз съм директно избран политик. Впрочем Вие, господин Чуколов – Вие, като народен представител, вярно е, че сте били против съставянето на правителството, но изборът на министри идва оттук, от тази зала. Така че отговорът на въпроса кой е дал мандата мисля, че е ясен с основите на парламентарната демокрация.
Уверявам Ви, че в нито един момент не съм излизала, както и Вие самият отбелязахте, от политиката, и бих казала от приемствеността в политиката по отношение на Търговското споразумение с Щатите. И когато Вие изброихте толкова много предходни и настоящи министри, които мислят по този начин, по който и аз сега го представих пред Вас, а само Вие не мислите по този начин, може би пък някак си да изчислите, че сте в малцинство и да приемате факта, че повечето хора мислят различно от Вас.
Разбира се, уверявам Ви, че по същия начин, по който са водени преговорите, аз накрая ще представя пред Вас резултатите и Вие ще имате възможност да ратифицирате Договора, свързан с Търговското споразумение, дай Боже, разбира се, то да напредва, както го ратифицирахте и за Козлодуй. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Уважаеми народни представители, преди да преминем към следващия въпрос, бих желал да Ви напомня, че съобразно нашия Правилник времето за парламентарен контрол ще бъде удължено с времето за декларации, които бяха изчетени от трибуната.
Сега преминаваме към следващ въпрос. Той е от народния представител господин Георги Божинов относно възможностите и евентуалните ползи за българския малък и среден бизнес от Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между Европейския съюз и Съединените американски щати.
Господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Моят въпрос е кратък и конкретен – какви са евентуалните възможности и очакваните ползи за малкия и среден бизнес в България в споразумението?
Това беше темата и на въпросната конференция, на която Вие, госпожо Кунева, заявихте следното: „Основен принцип за България при преговорите е постигането на облекчение за малкия и среден бизнес. В тази връзка в България, подчертавам, трябва да се направи актуален анализ и да се предложи стратегия, за да не се окаже секторът неподготвен за конкуренцията и изискванията на новите пазари”.
След толкова много конференции, участия и мандати, странно е, че България няма направен анализ и изготвена стратегия как да се преследват и постигнат интересите на гръбнака на българската икономика. Какво правят в същото време от отсрещната страна? Само за периода 2012 – 2013 г. общият брой на така наречените заинтересовани страни, които са лобирали във връзка със Споразумението, възлиза на 298 лобистки корпорации. Само няколко са лобирали в обществен интерес. Всичко друго е защитавало осъзнатите и съзнателно преследвани корпоративни интереси. Искам да добавя, че около три хиляди най-скъпо платени хора в света, така наречените корпоративни адвокати, са работили за интересите на корпорациите. Затова не е случайно, че прогнозите за ефекта от Споразумението стават все по-мрачни. Завърших, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Божинов, вложихте се точно в рамките на две минути, за което Ви благодаря.
Заповядайте за отговор, госпожо Вицепремиер.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е защото вече ме предупредихте, че няма да ми дадете и секунда повече.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Божинов, трябва да Ви кажа, че споделям Вашата тревога за малките и средни предприятия и за необходимостта от много дълбок анализ. Министерството на икономиката се е заело с тази работа и се надявам, че ще имаме скоро ефект от неговите усилия.
По въпроса за това, че се лобира в Европейския съюз, това е по скоро работа на частните компании, отколкото нещо, за което аз мога да дискутирам с Вас. Лобизмът е избор на една или друга мултинационална компания. Ако България има нужда да лобира за най-големите си икономически субекти, аз съм сигурна, че те самите са наясно с възможностите, които имат в тази посока. В Европейския парламент има открита процедура за лобиране със записване на хората, които го правят, тоест няма пречка България, ако реши, да прави същото.
Някои от по-важните конкретни мерки в полза на малките и средни предприятия, които вече са предприети. Да говорим за свършеното или в процес на обмисляне от страна на Европейския съюз и САЩ: първо, създаване на портали и специализирани интернет страници, насочени към малкия и среден бизнес; обвързване на малките и средни предприятия от двете страни на Атлантика в обща мрежа; създаване на електронни бази данни; популяризиране на изгодите за тези предприятия; осъществяване на бизнеспартньорства с посредничеството на европейската мрежа от предприятия; участие в публично-частни партньорства; юридически консултации – много важно нещо, което Вие на практика засегнахте – и консултации по стандарти; осигуряване на достъп до финансиране; подпомагане трансфера на технологии; подкрепа на внедряването на иновации и развитието на научно-изследователската дейност; стимулиране на клъстерно и трансгранично коопериране; подпомагане на участие в изложения; обвързване на портала за уникалност на търговските марки с този на Европейския съюз и САЩ в общ портал за интелектуална собственост; насърчаване на електронната търговия. Това са мерки, дванадесет на брой, които през Споразумението ще се преследват.
Иначе в този момент малките и средни предприятия от Европейския съюз държат около 18% дял в износа на Европейския съюз за трети страни. Делът на българските експортно ориентирани малки и средни предприятия е изключително нисък. Само 1,8% от българските малки и средни предприятия изнасят стоки и услуги за страни извън Европейския съюз, и 3,8 осъществяват внос от страни извън Европейския съюз. Надявам се това да се промени. Това е един от движещите мотиви на Търговското споразумение.
Интернационализирането на българските малки и средни предприятия, въвличането им в трансатлантическата търговия и диверсифицирането на износа им са приоритети за България. Това е първото Споразумение за свободна търговия, което ще има отделна специална глава, посветена на малки и средни предприятия. Затова аз специално приветствам Вашия интерес в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Господин Божинов, желаете ли да се възползвате от правото на реплика? Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо заместник министър-председател, нито едно и всички, взети заедно, малки и средни предприятия в България нямат ресурси и възможност да си осигурят необходимата лобистка подкрепа и присъствие на това ниво, на което се води дискусията. Единствено българската държава със своята позиция, осъзнат интерес и реализирана стратегия може да бъде на тяхна страна.
Искам да Ви кажа, че прогнозите наистина са мрачни. Авторитетни институти прогнозират загуба на 600 хиляди работни места в Европейския съюз. Това не може да не засегне и България. Прогнозира се загуба от заплата за труд и за Франция прогнозата е 5500 хил. евро на човек, зает в производството, които ще губи от заплатата си, поради това че конкуренцията ще бъде изнесена по посока на силните. Работата е съдбоносна. И освен че ще има ползи за тези, които могат да ги постигнат, за мен няма никакво съмнение, че Споразумението, освен всичко друго, е инструмент за подчиняване на националните държави на корпоративните интереси и блокиране на политиките на държавите в интерес на тези корпоративни интереси.
Ще Ви кажа само един цитат от книгата на директора на издателство „Юманите-Диманш”, който е и евродепутат, и написа книгата „Дракула срещу народите”, и за пръв път публикува суперсекретния тогава документ за мандата за преговори на Европейския съюз. Той пише: „Европейското общество и европейските народи нямат никакъв шанс да успеят, ако не избират неподкупни и неподвластни на големите пари на корпорациите политици и държавници. В ръцете на политиците и държавниците е да отстоят интересите на народите, на гръбнака на тяхната икономика – малките и средни предприятия”. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
Последният предвиден въпрос в днешния парламентарен контрол към заместник министър-председателя госпожа Кунева е от народния представител Кристиан Вигенин.
Питането е относно инвестиционен план на Европейската комисия.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Кунева, уважаеми колеги народни представители! Преди шест години Европейският съюз навлезе в безпрецедентна финансова и икономическа криза, а днес е изправен пред бавен икономически растеж, риск от трайна дефлация, натрупване на висок държавен дълг и неприемливо високи равнища на безработицата, особено сред младите хора.
Българската социалистическа партия и Партията на европейските социалисти, като наши партньори, от началото на кризата критикувахме прилагането на строги мерки за орязване на разходите и оспорвахме подхода на строги икономии. Вместо това, БСП и нашите партньори призовавахме за стимулирането на публични и частни инвестиции чрез изпълнение на конкретни амбициозни планове за инвестиции в Европа. Благодарение на нашия постоянен политически натиск днес сме свидетели на промяна на ориентацията на политиката и разбирането, че само чрез разработването и изпълнението на мощна инвестиционна стратегия Европейският съюз ще има възможността да насърчава икономическия растеж и да създава нови и качествени работни места.
Един от ключовите ангажименти на новия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер беше представянето на Европейски инвестиционен план, който да стимулира растежа и заетостта в Европейския съюз. Впрочем това беше ключово условие от страна на Партията на европейските социалисти за неговата подкрепа за председател на Европейската комисия.
Като вицепремиер по координация на европейските политики Вие имате преки отговорности по подготовката и представянето на българските позиции по характера, инструментите и целите на този План. Моето питане беше внесено, преди да бъде обявен самият План, но мисля, че все още запазва своята актуалност.
Първо, представена ли е официална българска позиция по Инвестиционния план на Европейската комисия? Ако да, как е формирана и кои са основните моменти от нея? Отговарят ли представените от председателя на Европейската комисия виждания на очакванията и нуждите на България, на българския бизнес?
Второ, как ще бъде координирана подготовката на България да оползотвори максимално възможностите, предоставени от Плана на Европейската комисия? По какъв начин целите на европейската политика ще бъдат отразени в програмата и политиката на българското правителство през следващите четири години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
За отговор – заповядайте, госпожо вицепремиер. По тази процедура времето за отговор Ви е до пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Може би да започна със Съвета ЕКОФИН на 9 декември, който мина, където България беше представена от министъра на финансите и част от дебатите бяха точно по така наречения „План Юнкер”. Той действително се радва на подкрепата и от дясно, и от ляво в Европейския парламент. Той ще е и основната тема за дискусия на Европейския съвет на 18 и 19 декември. В рамките на Европейския съюз се споделя разбирането за необходимостта от повече усилия в подкрепа на инвестиции, чрез които да се стимулира икономическият ръст и заетост в Европейския съюз. Позицията на българското участие в тези дискусии е изготвена от Министерството на финансите – те са координиращото министерство, и е одобрена от Съвета по европейски въпроси и от Министерския съвет.
През октомври Съветът ЕКОФИН прие решение за създаване на работна група с участието на държавите членки, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за определяне на потенциални инвестиционни проекти с европейска значимост и висока степен на зрялост. Те ще се разглеждат случай по случай. От българска страна в нея участва представител на Министерството на финансите – това е изпълнено. Работната група е идентифицирала значително количество потенциални инвестиции, общо 1,3 трилиона евро, през следващите три години, които могат да осигурят добавена стойност за Европейския съюз. Те са главно за инвестиции в инфраструктурата и могат да бъдат стартирани през периода 2015 – 2017 г.
Списъкът, подчертавам, не е изчерпателен и не ангажира нито една от държавите членки. Безспорно стимулирането и привличането на инвестиции в икономиката има ключово значение за увеличаване на ръста й не само в България, но и в Европейския съюз като цяло.
Какви са заложените приоритети? На този етап координацията, както Ви казах, се извършва от Министерството на финансите, което, освен че участва в работните групи на ниво Европейски съюз, дава експертна оценка при селекцията на проектите, които да се предложат за подкрепа.
На свое оперативно заседание Министерският съвет, всъщност първият Министерски съвет, през ноември тази година одобри списък с проекти, които да бъдат представени за финансиране на Европейския фонд за стратегически инвестиции. Те не са веднъж завинаги. На този етап Европейската комисия иска да се ориентира какъв тип проекти страните считат за най-важни. Този списък не е изчерпателен и може да бъде променян.
Изразили сме подкрепа за инициатива за стартиране на работа по Европейската инвестиционна програма и изпълнението й при спазване на принципите за субсидиарност, конвергенция и постигане на общоевропейски цели.
Ето какви са проектите според нас: „Климат”, „Енергетика”, „Физическа инфраструктура – пътна, железопътна и информационна”, „Научна инфраструктура”.
Подкрепа за резултатите от работата на специалната работна група сме изразили, ръководена от Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия, имаща за цел да представи преглед на инвестиционните тенденции и потребности в публичния и частния сектор.
Тъй като този План е по-скоро финансов инструмент, на нас ни предстои да пренастроим цялото си мислене по отношение на усвояването на тези средства, как да мобилизираме възможности – най-напред да ги съберем и после да ги усвоим.
От ключово значение е гарантирането на равнопоставеност между държавите членки при отчитане целта за сближаване и предвиждане на възможности за приоритетно получаване на средства от по-слабо развити региони. Това произтича от факта, че при други равни условия инвестиции в по-бедните райони имат потенциала да генерират по-висока добавена стойност. Тоест както беше даден пример, по-добре е да се финансира село в Пиринеите, отколкото Париж, за изграждане на проект по тази програма.
От изключителна важност е новата инициатива да бъде допълваща към структурните фондове и да не води до изместване на инвестиции. Следва да се има предвид, че слабо развити страни като нашата имат много малко опит в областта на публично-частните партньорства – това е тема, която е добре да следите и Вие чрез Вашия контрол, финансиране с алтернативни финансови инструменти и рискови фондове. България няма голям опит в привличане на частни инвестиции в големи проекти. Проектите при нас са по-рискови, в сравнение с по-развитите страни поради периферното ни местоположение. Достъпът до Единния пазар за нас е затруднен, затова са необходими допълнителни инструменти за приравняването им с проектите от по-развитите страни.
По отношение ефекта от прилагане на инициативата върху публичните финанси ние сме приканили Европейската комисия да предостави повече информация относно оценката на рисковете от материализиране на гаранциите.
Що се отнася до подготовката на България за участие, много зависи от нашите собствени усилия за подобряване на инвестиционната среда у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Господин Вигенин, имате възможност за два уточняващи въпроса.
Заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Кунева, уважаеми колеги! Беше внесена значителна яснота около мерките на правителството, позициите и решенията, които са вземани. Понеже споменахте темата, все пак да кажа, че за нас има няколко важни елемента, които би следвало да се следят от правителството, доколкото оттук нататък тепърва ще се развива законодателната основа, върху която ще започне реализацията на този План. По отношение на критерия споменахте за кохезия и конвергентност – за нас е много важно да има критерии по този План, които да гарантират, че няма да се увеличават дисбалансите, доколкото вероятно интересът към инвестиции в по-развитите икономики ще бъде по-висок. Тоест трябва да се намери начин да се стимулират инвестициите в страни като България.
Второ, има един елемент, който тече като дискусия в европейските институции, но мисля, че е важен и тук. Доколкото в този Фонд за стратегически инвестиции на практика може да се каже, че няма свежи пари, част от страните членки проявиха интерес да вкарат допълнителни средства в този Фонд. Тече дискусията тези средства да не бъдат отчитани като дефицит, тоест това също смятам е много важна, макар и неголяма стъпка, но която може да направи този план нереално ефективен.
И накрая нещо, което много важи и за нас – в голямата степен не можем да говорим само за инфраструктура, тъй като основните проекти, които и българското правителство е представило, са именно в тази посока. Има и по другите, но те са енергетика, инфраструктура и съвсем малко има по другите елементи. Например, високите технологии. Те са по-рискови. Има смисъл вниманието да бъде насочено именно към тях.
Вие общо взето казахте какво предстои оттук нататък, но първо бих искал да попитам: ще ангажирате ли по-сериозно парламента с тази политика? Тези проекти ги намерих на сайта на Европейската комисия. При нас не стана ясно как са селектирани и защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви да се ориентирате към приключване.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: И второ, как ще бъде ангажиран българският бизнес? По какъв начин тази програма ще бъде ефективна и от нея ще могат да се възползват и българските фирми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Заповядайте, госпожо Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Вигенин, трябваше да реагира българското правителство в рамките на един ден. Това беше първото заседание и беше денят, в който изтичаше срокът България да представи тези проекти. Мисля, че беше 14-и. Това беше крайният срок.
Бих се радвала на по-сериозно обсъждане. Надявам се, че ще имаме оттук нататък, затова подчертах, че това не е списък, който не подлежи на промяна.
Напротив, в нашата позиция ние настояваме през цялото време, и тя е изразена на Съвет „Общи въпроси”, ние настояваме през цялото време да бъде отворен за корекции този списък с проекти, който ще селектира специална група в Европейската комисия. Доста неща, трябва да признаем, все още са в процес на конструиране по повод на плана Юнкер.
Действително, пак ще кажа, ние имаме ограничен опит за осигуряване на това публично-частно партньорство. Не е само обаче в посока инфраструктура, което на нас обикновено ни хрумва най-напред като възможност да се реализира проект с европейски средства.
Вицепремиерът Калфин настояваше и това влезе в нашите предложения, възможността гаранциите за предприятия, които се създават от млади хора, заради младежката безработица, да бъдат покривани от този Фонд. На мен ми се струва, че това е мярка, която вероятно ще намери своя подкрепа, както впрочем и строежът на инфраструктурни обекти, обаче с участие на частни партньорства.
Това в момента мисли българското правителство. Има конкретни въпроси, свързани със селекцията на проектите, управление на системата, които ще бъдат представени със законодателно предложение и въз основа на него ще се проведат дискусии.
Това е, което мога да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За отношение – заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Кунева, уважаеми колеги! Мисля, че стана важна и интересна дискусия.
Отново препоръчвам тези въпроси да бъдат по-широко дискутирани с българските народни представители. Нека да кажа, че председателят на Европейската комисия отиде и обяви този план именно в Европейския парламент, разбирайки значението на парламентите в реализирането на този план.
Тук единствено госпожа Кристалина Георгиева се опита да направи нещо. Планира среща с български депутати, след което я отмени, но аз призовавам българското правителство – Вие, всички, които са ангажирани към този план, да работят по-активно със съответните комисии в Народното събрание.
Бих казал, че много е важно, за да може да бъде реализиран ефективно този план, да бъде в унисон и с националната политика. Тук ми се ще да кажа, че от моя гледна точка това, което се прави в момента – предстои да бъде приет и бюджетът, но все общо взето върви в обратната посока. Първо вземаме огромни заеми, които не са инвестиционни, а за харчене.
Второ, прекратява се публичната инвестиционна програма, която показа, че дава резултати. И аз мисля, че ако тя беше доразвита с ангажирането на Българската банка за развитие, можеше да направим един наш национален инвестиционен план, който да доведе до допълнителни ефекти от това, което ще бъде правено на европейско равнище. И аз смятам, че тук специално има поле за работа.
Вие казахте, че тепърва се уточняват детайлите, но мислете и в тази посока, защото без такива национални усилия, хвърлянето просто на проекти, за да запълним, така да кажем, че за няколко милиарда сме представили проекти, не ни носи полза. Ние трябва да идентифицираме добре нашите нужди и да видим реално кое ще мине по оперативните програми, за да не се окаже, че всъщност подаваме там просто проекти, които не можем да финансираме по оперативните програми. Не това е смисълът. И нека заедно с парламента да изработим такава стратегия.
Иначе, по координацията общо взето се поуточни. Признавам си, че ми е малко трудно да се ориентирам по тези въпроси към кого да се обръщам, но вярвам, че стъпка по стъпка ще идентифицираме кой от Вас за какво точно отговаря и да задаваме адекватните въпроси към адекватните министри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви. С това въпросите към госпожа Кунева бяха изчерпани.
Благодаря Ви, госпожо Заместник министър-председател, за участието в днешния парламентарен контрол.
Следват отговори на въпроси, зададени към господин Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика. Той ще отговори на два въпроса – първият от тях е на народния представител Драгомир Стойнев, относно арбитражно производство от EVN АG Австрия срещу Република България.
Заповядайте, господин Стойнев, за да зададете въпроса.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник министър-председател, на 21 юни 2013 г. EVN заведе дело в Международния център за разрешаване на международни спорове във Вашингтон срещу Република България.
Исковите претенции се равняват на около 576 млн. евро за нанесени вреди на дружеството за периода от 2005 г. досега.
Тук, уважаеми народни представители, се включват абсолютно всички парламенти от 2005 г. досега, всички правителства, които са имали честта да ръководят страната. По това дело сме наистина доста притеснени и ние от опозицията, тъй като госпожа Светла Тодорова, която в момента е председател на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, през 2004 г. всъщност е ръководела групата от експерти, които са провеждали разговори с потенциалния инвеститор EVN и са обещавани наистина параметри, които за съжаление по никакъв начин не могат да бъдат изпълнени.
Моят въпрос към Вас е: съществуват ли доказателства по делото, списъци с въпроси и отговори от среща между представители на EVN и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране от 16 април 2004 г. до 22 април 2004 г. и участвала ли е сегашната председателка на ДКЕВР госпожа Светла Тодорова в тези срещи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
За отговор – заместник министър-председателят господин Дончев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Стойнев, с Вас не за първи път разговаряме, бих казал, и не за първи път спорим. Добре знаете, че никога не съм се притеснявал да наричам нещата с истинските им имена, без значение на кого би му станало неприятно или неудобно от това.
Тук случаят е малко по-различен по една проста причина – въпросите относно съществото на спора към настоящия момент са много деликатни, като деликатността произхожда от това, че всяко действие и бездействие, както и всяко изказване на държавен орган могат да бъдат и вероятно ще бъдат използвани в спора срещу държавния интерес.
Да, става дума за доказателствата по Арбитражно дело ARB/13/17, заведено от ЕВН, Република Австрия, срещу Република България пред Международния център за разрешаване на институционни спорове във Вашингтон, САЩ. Бяхте коректен, сумата на иска е почти 600 млн. евро. Ако Вие имате основание да сте притеснен, аз мисля, че който и да е от колегите в тази зала, както и в която и да е държавна институция, не може да остане безразличен и също да не е притеснен.
В тази връзка следва да се има предвид, че арбитражните дела и решенията на арбитражните трибунали по международни арбитражи са конфиденциални, като конфиденциалността и разкриването на информацията се регулират от сложни правила и прецеденти, включително и що се отнася до предоставените по делото доказателства. Следва да се има предвид, че разкриването на конфиденциална информация, в нарушение на установените правила, може да доведе до големи правни усложнения в арбитражното производство и сериозни неблагоприятни последици за Република България при решаване на арбитражното дело.
Аз направих усилия да проуча въпроса. Имам определена информация. Молбата ми е, ако искате да научите повече, да се задоволите информацията да бъде предоставена писмено. Нека да не даваме повод стенограмите от заседания на Народното събрание да бъдат използвани по един или по друг начин, като най-големият риск е те да бъдат използвани във вреда на България. Благодаря Ви предварително за разбирането, което ще проявите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател.
Господин Стойнев, заповядайте за реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник министър-председател, аз Ви разбирам много добре, тъй като преди няколко месеца в качеството си на министър отказвах да давам информация по арбитража за „Белене”. Но, господин Вицепремиер, тук става въпрос за стенограми, които са публични, които са качени на сайта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Няма да се спирам точно на конкретните цифри, защото могат да бъдат в ущърб на страната, но много Ви моля – запознайте се с тях, защото там говорим за едни норми на възвръщаемост на собствения капитал за технологичните разходи, които по никакъв начин не отговарят на нормалната европейска и световна практика.
Проблемът е, господин Вицепремиер, че именно тази жена в момента ръководи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и по какъв начин можем да имаме доверие, че наистина се защитава интересът на страната? Аз лично съм притеснен в качеството ми на народен представител. Не го казвам като опозиционер, казвам го в качеството ми на народен представител, тъй като имам съмнения, че се работи за доброто на страната, защото когато се обещават едни неща с такава лекота, съвсем нормално е после някой да иска да бъдат изпълнени. Те няма как да бъдат изпълнени, защото това противоречи на всякаква европейска и световна практика.
Ще се вслушам в това, което казахте – няма да продължа по-нататък, но Ви обръщам внимание да следите по-откъсо именно това арбитражно дело. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Господин Заместник министър-председател? Няма да се възползвате от правото си на дуплика, за което Ви благодаря.
Преминаваме към следващ въпрос.
Той отново е от народния представител Драгомир Стойнев към заместник министър-председателя господин Дончев относно действия във връзка с резултатите от извършените от ДКЕВР одити на електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про.
За да развиете своя въпрос, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дончев! През месец май станаха публично достояние докладите за извършените по-рано през настоящата година от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одити на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про. Констатирани са повече от 2600 нарушения, във връзка с което моите въпроси към Вас са: съставени ли са, колко и какви актове за установяване на административните нарушения, констатирани в докладите? Издадени ли са, колко и какви наказателни постановления? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за отговор, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ, от място): Може и поименно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Да, за съжаление, може и поименно.
Във връзка с констатираните данни за административни нарушения, отразени в одитните доклади за дейността на трите електроразпределителни дружества, длъжности лица на Комисията са съставили – или поне такава е информацията, която ми е предоставена, 1805 акта за установяване на административни нарушения. От тях на „ЧЕЗ Разпределение България” – 981 броя; „ЕВН България Енергоразпределение” – 374 броя; и на „Енерго-Про Мрежи” – 450 броя.
Видовете нарушения са различни и в краткото време, с което разполагам, ще се опитам да ги обобщя. Има няколко общи категории случаи, като безспорно най-масов е случаят, в който потребителят не присъства при създаване на констативен протокол, или откаже да подпише констативен протокол. Същият се подписва от двама свидетели, които не са служители на дружеството. За ЧЕЗ имаме 714 акта в тази категория; ЕВН – 260 акта; Енерго-Про – 67 акта.
Другата, така да кажем, по типична категория случаи е, когато енергоразпределителното дружество е длъжно да дава писмени отговори на жалби в срок до 30 дни и това не се прави. ЧЕЗ има 11 акта по тази причина, ЕВН – 95, Енерго-Про – 20.
Регламентът спрямо общите условия касае случаите на изтекъл срок за извършване на последваща проверка на средствата за измерване. ЧЕЗ има 176 акта в тази категория; ЕВН – 18 акта; и Енерго-Про – 204 акта.
Разбира се, имаме и редица специфични случаи, като няма да мога да изредя всичките. Установени са липси на пълни досиета на присъединени към електроразпределителната мрежа обекти, за това например на ЧЕЗ са съставени 46 акта.
Не мисля да изчитам цялата информация. Няма проблем да получите писмено справката, която ползвам и аз в момента.
В заключение, искам да Ви информирам, че към началото на месец декември са издадени 226 наказателни постановления, като знаете, че трябва да се следва процедурата по административно наказателно производство, образувано със съответните актове за установяване на административни нарушения. Информацията, с която разполагам, е, че към момента се обработват допълнително 200 проекта на наказателни постановления. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Стойнев, за реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Дончев, напълно сте прав и това съвпада със заявеното вчера от госпожа Тодорова в комисията, която наблюдава Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, имам предвид парламентарната комисия – 226 наказателни постановления.
Къде е проблемът обаче, господин Дончев? Че госпожа Тодорова не е разписала нито едно наказателно постановление. Всички тези актове стоят на нейното бюро и тя отказва да ги разпише. Вчера дори се опита да подведе парламентарната комисия, като заяви: „Виждате ли, има 226 наказателни постановления”. Тук е и председателят на тази парламентарна комисия.
Когато господин Валери Симеонов я попита: „Колко, на каква стойност са тези наказателни постановления?”, тя не можа да отговори. Накрая, притисната в ъгъла, си призна, че тя де факто не разписва наказателните постановления към електроразпределителните дружества.
Господин Дончев, голяма част от тези актове имат давностен срок. Госпожа Тодорова призна, че тази седмица изтича голяма част от тези актове. Ако не се връчат до днес, всичко приключва. Вече наистина имам съмнение, че някой защитава електроразпределителните дружества.
Няма нищо лошо в това. Не казвам, че ние по някакъв начин сме ги направили. Ние искаме те да уважават българските институции и българските граждани и да работят така, както работят в собствените си държави.
Но в същото време, когато има констатирани нарушения, и да отказваш да ги подпишеш... Тя самата се изрази: „Абе, те надали ще променят нещо в работата на електроразпределителните дружества”. Тук вече ние, всички народни представители, независимо от кои политически сили сме, бяхме изключително изненадани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин председател.
Това не може да продължава по този начин. Затова двата ми въпроса бяха зададени в комплект. По първия отказвам повече да се спирам.
Но имайки предвид информацията, която сега Ви давам, и това, което се случи вчера в Комисията по наблюдаване дейността на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, наистина имаме огромни съмнения, че едва ли не се защитават корпоративни интереси...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Просрочвате времето, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: ...в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Стойнев.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Стойнев, веднага след като научих какви дебати са текли вчера в Енергийната комисия, аз се постарах да науча повече по случая. В момента не претендирам, че знам цялата истина, защото примерно преди два часа говорих с госпожа Тодорова, която ме убеди по-скоро в обратното на това, което Вие казвате. Не се наемам да съдя кой е прав и кой е крив. Това са неща – проверими при всички случаи, нещо, което като тема трудно ще го затворим. А и не бива да бъде затваряно в рамките на днешния дебат.
От нейна страна имаше уверението, че тя следва стриктно разпоредбите на закона при издаването на въпросните наказателни постановления. Дали е така или не е така, не мога да се ангажирам с тéза в момента.
Два други нюанса, които не са без значение. Искам само да ги маркирам.
Очевидно в регулатора има спор, което не е лошо. Когато има професионалисти, когато се изчиства дадено решение, хубаво е да има спор. За съжаление имам впечатление, че спорът не е съвсем експертен, а по-скоро има политически нюанси, което вече не е хубаво.
И още нещо. С Вас се е случвало и преди да спорим по темата, включително свързана с ЕРП-тата, включително и преди години по повод произнасянето на една дума, която в държава като България не бива да се произнася, свързано с национализацията. Мисля, че тук нямаме особено основание за спор.
Наред с това обаче не бива да има спор, поне в тази зала – дали държавата трябва адекватно да си изпълнява правата, въвеждайки ред, въвеждайки дисциплина, най-вече в частта регулиране на такъв пазар, какъвто е електроенергията, по отношение на правата на български граждани. Тук спор не бива да има.
И в заключение, понеже коментирахме вчерашното заседание на Комисията, със задоволство искам да отбележа, че Комисията е приела на първо четене промените в Закона за енергетиката. Нека стигнем до това състояние, където регулаторът ще бъде избиран и ще подлежи пряко на парламентарен контрол. Надявам се на голяма доза консенсус, без съмнение за независимостта на регулатора. Зависимостта може да има различни измерения. Може да е политическа, може да е икономическа. Преследваното състояние е това. Надявам се да се случи колкото се може по-скоро, но това зависи впрочем от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин заместник министър-председател.
С това участието на господин Томислав Дончев в днешния парламентарен контрол се изчерпа.
Преминаваме към отговори от заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика господин Ивайло Калфин.
В предвидената програма той ще отговаря на два въпроса.
Първият от тях е на народния представител Мая Манолова относно мерките на правителството за подкрепа на майките през 2015 г.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Калфин, за първи път българско правителство... (Заместник министър-председателите Ивайло Калфин и Томислав Дончев разговарят помежду си.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ако обичате, госпожо Манолова, почакайте. (Обръща се към заместник министър-председателите).
Моля Ви, съсредоточете се върху задавания въпрос.
Продължете.
МАЯ МАНОЛОВА: Ядете ми от времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ще го съобразя.
МАЯ МАНОЛОВА: За първи път българско правителство има вицепремиер с ресор „демографска политика”. За първи път българско правителство в програмната си декларация заявява открито, че България е пред демографска катастрофа и че основен приоритет в работата на правителството трябва да бъде противодействие на тази демографска катастрофа. Дотук – много добре, даже бих казала отлично.
Има и вицепремиер, който освен за демографската политика отговаря и за социалната и има ресор като министър „труд и социална политика”. Затова не е изненадващо, уважаеми господин Калфин, че и пенсионерите, и работещите, и особено майките са отправили своя взор към Вас. Имат огромни очаквания какво ще се случва през следващата година – ще имат ли работа и доходи, ще стимулира ли държавата раждането на деца и тяхното отглеждане.
С такива въпроси се обърнаха към мен майки от Кюстендил и ме помолиха да задам този въпрос към Вас. Защото картинката, която се вижда в бюджета, подкрепян от мнозинството, е стряскаща. Освен замръзването на икономиката и на доходите, се замразяват и девет социални плащания, които пряко са насочени към майките.
Замръзва обезщетението за майчинство на 340 лв., замръзват детските на 35 лв. и на 50 лв. за второ дете, замразява се еднократната помощ при бременност, замразява се еднократната помощ при раждане, замразява се еднократната помощ за дете с увреждания, замразява се еднократната помощ за първокласници, замразява се добавката за дете с увреждания. Замразява се еднократна помощ за близнаци.
Замразява се еднократната помощ за майки студентки. И като капак се предлага увеличаване на периода, върху който се изчислява майчинството на работещите майки.
Въпросът на майките от Кюстендил, който Ви задавам от парламентарната трибуна, е: по този начин ли ще противодействате, уважаеми господин Калфин, на демографската катастрофа? По този начин ли ще подкрепяте майките и отглеждането на деца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте за отговор, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, аз Ви благодаря за този въпрос, включително и за емоционалното му задаване с градацията на думичката „замразяване”. Само че искам да Ви кажа – не че много бяха размразени през 2014 г. доходите на майките и те надали могат да се похвалят с някакви обилни социални плащания, които са получили през тази година.
За сметка на това всички в държавата трябва да плащаме един огромен дефицит, който беше натрупан през годината.
Така че социалната политика е функция на икономиката и Вие добре го знаете.
Друго нещо. Видяхме миналата година как се прави бюджет, който е абсолютно нереален. След това излиза много по-тежко за всички български граждани да покриват тези плащания.
Така че това, което се случва в социалната политика, е резултат на онова, което се случва в българската икономика. Няма как да се получи по друг начин.
Искам да Ви кажа още нещо. Радвам се, че оценявате ангажимента към демографската политика. Между другото тя е и в програмата на БСП, и в програмите на останалите политически сили в България. Действително е важен проблем.
Но дали само социалната политика решава демографския въпрос? Много добре знаете и предполагам, че ще ме подкрепите, че демография означава условия на живот, означава качество на живот, означава доходи. Те се създават в икономиката. Означава трудова перспектива. Тя се създава в икономиката. Означава равнището на здравеопазване. Означава достойно пенсионно осигуряване и така нататък. Така че демографската политика действително би трябвало да се включва във всички останали политики. Това го казвам съвсем сериозно като политика, която трябва да продължи доста години напред.
Конкретно на Вашия въпрос. През 2015 г. Вие вече споменахте няколкото вида плащания. Има девет вида плащания, които получават родителите на децата. Сам по себе си това е въпрос дали по този начин трябва да се подпомагат майките. Вие ги споменахте.
Следващата година от бюджета ще бъдат отделени средства за семейни помощи в размер на 568 млн. 683 хил. лв. Това е малко над половин милиард лева, което е с над 12 милиона повече отколко през 2014 г., което означава, че средствата се увеличават – първо, по това перо.
Второ, има допълнително 16,6 милиона по Закона за закрила на детето. Освен това през следващата година влиза в сила и новата Европейска програма „Човешки ресурси”, която има редица мерки, свързани със социалната интеграция и особено на хора с по-ниски доходи, и възможността те или да си намерят работа, или да бъдат подкрепяни от тази система. Днес има Комитет за наблюдение на тази програма – първият, който ще определи конкретните мерки, по които ще бъдат изразходвани за следващата година.
Допълнително на това, в рамките на Проект за социално включване, който се финансира от Световната банка (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), работят и следващата година ще има допълнителни резултати в още 66 общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, просрочихте времето с около 30 секунди. Ориентирайте се накратко с приключване.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, това, което говоря, има значение за доста хора. Ще спазя секундите, които ми давате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Така е, затова Ви давам възможност повече от минута да просрочите времето.
Продължете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
По Проекта за социално включване на Световната банка очакваме през следващата година да се разкрият над 1500 нови места за деца, за семейства, които имат тежки социални проблеми в заведения – детски домове, детски ясли и така нататък.
Всички тези средства – и национални, и европейски, ще бъдат увеличени следващата година. Въпросът е действително дали само със социална политика бихме могли да решим въпроса с раждаемостта в България и въпроса на българските майки.
И още нещо, което много майки не само от Кюстендил, повтарят – че майчинството изисква перспектива в живота, а не социални помощи. Ние действително би трябвало заедно с усилията на целия парламент да се постараем за това нещо. Иначе, внимателно ще следим демографската статистика в Кюстендил за раждаемостта през 2015 г. и ще я сравним с 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Манолова за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вицепремиер, в първата част от Вашия отговор Вие ми говорехте като финансов или като икономически министър, но и в тази плоскост аргументите Ви са повече от неубедителни. Съгласна съм с Вас, че качеството на живот, включително решаването на проблемите на демографската криза, много зависят от развитието на икономиката, от доходите и от перспективите пред младите семейства. Но и в тази насока предложеният бюджет, който ще очертае политиката на правителството през следващата година, е повече от мрачен. Икономиката замръзва – с 0,8% икономически растеж не можем да говорим за икономическо развитие; заетостта замръзва; доходите замръзват. На чистата плоскост на икономиката младите семейства не ги очаква нищо обнадеждаващо.
Данъчната политика, която налага това правителство с Ваше участие като вицепремиер, също удря младите семейства, удря младите майки – и тези, които работят и получават високи доходи, и тези, които са на минимално възнаграждение. Тези, които работят висококвалифициран труд и са решили да станат майки, чрез удължаване на срока на изчисляване на майчинството със сигурност ще бъдат ощетени. Няма никаква логика срокът да се увеличава с 6 месеца – на 24 месеца.
Тези, които получават минимални доходи, чрез премахването на необлагаемия минимум – тези млади майки, които са на минимална работна заплата, ще бъдат ощетени от Вашето правителство с 444 лв. през следващата година поради ръста на минималната работна заплата. В тази посока трохите, които им подхвърляте с промените в данъчното облагане за раждане на едно, две или три деца, по никакъв начин няма да компенсират това, което (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) им вземате. Напротив, на практика Вие давате 20 лв. за дете, давате го на хора, които получават 2 хил. лв. доход, за които това са трохи. На тези, които получават минимална работна заплата, вместо тези 20 лв., отнемате 444 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Манолова, добрината ми не е безгранична. Ориентирайте се към приключване.
МАЯ МАНОЛОВА: Тоест на гладните отнемате коричката хляб, а на тези, които нямат нужда от това, давате цяла топла погача. (Реплики от ГЕРБ.) Нискодоходните млади семейства наистина ще бъдат тежко ударени от Вашата политика, като вземем предвид и замразяването на майчинството, и на детските, и на всички други социални плащания, от които те имат нужда.
След КНСБ, след тютюнопроизводителите пред парламента ще дойдат майките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Манолова, ще Ви отнема думата, моля Ви!
МАЯ МАНОЛОВА: Трябва да имате отговор на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За дуплика – заповядайте, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Манолова, с майки се срещам не само пред парламента, а на много места и много добре знам какви са проблемите в семействата. Тези неща, които преди малко казахте, сама знаете, че са спекулации! Най-малкото защото следващата година се увеличава минималната работна заплата и няма как да казвате, че на хората се отнемат доходи, след като се увеличава минималната работна заплата.
Подобряват се отстъпките от данъците за хора, които имат деца – няма как да кажете, че им се утежнява положението. За следващата година са отделени повече средства от държавния бюджет за грижа за хора с по-ниски доходи, за следващата година ще има доста повече средства, свързани с европейски програми, които също са насочени към хората с по-ниски доходи. Така че за следващата година, специално за хора, които имат деца, ще има повече разходи от бюджета от тази година.
Още нещо ще Ви припомня, понеже казахте, че говоря като финансов министър, което не е така. Вие, като депутат, трябва да знаете – тази година дефицитът е над 3 млрд. лв. за предвидени, извършени разходи, без да са съобразени с възможностите ни. Колко трябва да бъде според Вас дефицитът следващата година? И това устойчива система ли е? Или устойчивата система е да дадеш на някой 15 лева, което се случи, за второ дете, и да кажеш: „Ама ние след това ще накараме всички да го платят през дефицита на държавата”.
Очевидно, че това е несериозна политика. Ние говорим за трайни политики и отново казвам: те трябва да бъдат свързани с цялостната политика по отношение на младите семейства и на раждаемостта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Още един въпрос от народния представител Искрен Веселинов относно проблемите на хората с увреждания, свързан с поддръжката, ремонта, сроковете на ползване на медицински изделия, приспособления и съоръжения (МИПС).
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, правя това питане в началото на мандата, защото мисля, че е много важно да маркираме поне посоката на политиката към хората с увреждания, които имат определени проблеми и които често са незабележими за обществото.
Поводът за питането ми е конкретен – среща с представител на Националната мрежа за хора с увреждания, господин Деян Господинов. Тези неща многократно са поставяне на вниманието на Министерството през последните мандати.
Питането ми има 7 точки.
Първото е относно увеличаване на броя на компетентните сервизни бази за инвалидни колички и слухови апарати, както и помощни средства, съдържащи в себе си най-много електроника и нуждаещи се от най-интензивна поддръжка. Изграждане на поне една сервизна база във всеки областен град – би ли съдействала Вашата администрация за подобна политика?
Второ, за премахване на излишните звена по веригата между основния доставчик и крайния клиент.
Трето, за намаляване срока за ползване на помощните средства, описани в нормативната база – тъй като срокът за ползване например от 10 години за инвалидна количка, е огромен и тя на практика няма такъв живот.
Четвърто, активна държавна намеса в пазара на Медицински изделия, приспособления и съоръжения, както е пълното име на тези продукти. Заради статуса на участниците в него той не може и не трябва да бъде 100% пазарен – трябва категорично да се преразгледа както размерът на лимитите, така и начинът на тяхното формиране по отношение на закупуването на такива средства, поддръжката, ремонта и консумативите за тях – също. Тези лимитни цени трябва да отговарят на пазарните, тъй като хората с увреждания обикновено не могат да се похвалят с добри доходи.
В същото време трябва добре да се прецени на кои изделия и консумативи да се налагат лимитни плащания и кои да се плащат по фактура от Агенцията за социално подпомагане (АСП), каквато практика има.
Петата позиция от моето питане е либерализацията на пазара, така че да могат да се закупуват резервни части и консумативи за тези средства на свободния пазар, а не само от определени посредници, което много би облекчило поддръжката.
На шесто място, по отношение изплащането на пари за закупуване, поддръжка и ремонт на МИПС от страна на АСП, нормативната уредба да се върне във вида си от преди издаването на Постановление № 125 на Министерския съвет от 10 май 2011 г., като имаме предвид следното: да се запази правото на избор на човека с увреждания по отношение на това от коя фирма-доставчик да закупи съответното МИПС; лицето с увреждания да има правото да получи съответното изделие веднага след като уведоми АСП за това коя е избраната от него фирма и връчи на фирмата заповедта от Агенцията, че е одобрен за отпускане на такава помощ.
На седмо място, индивидуалният подход по изписването на такива средства и техните технически и функционални характеристики да се съобразяват с нуждите и потребностите на лицето с увреждания. Индивидуалният подход е особено нужен за лица в детска, младежка правоспособна възраст. Мисля, че това трябва да се съобразява.
Като народен представител декларирам и занапред намерението си да задавам питания и да следя темата, свързана с хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Заповядайте, господин Заместник министър-председател, за отговор до 5 минути.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, радвам се, че ми задавате тези въпроси. Те са доста подробни и поемам ангажимент и допълнително – писмено или в устен порядък, на среща, както предпочетете, да Ви предоставя повече информация за тях.
По принцип системата, по която в момента се отпускат средства за подпомагане на хора, които си закупуват помощни средства, медицински изделия, приспособления и съоръжения, е такава, че им дава най-голяма свобода. Нещо, което, доколкото разбирам, самите те са искали преди години. Става въпрос за следното.
Всеки един човек, който получава такава помощ, избира от кой да я получи. Това, което прави държавата, е да прави регистър на фирмите-доставчици на подобни изделия и да определя лимита, до който държавата би могла да подпомогне съответния гражданин, който има нужда от подобно съоръжение. От там нататък се оставя на него или на нея избора от коя фирма да бъде закупено съответното съоръжение.
Започвам отзад напред с въпросите. Това, което предлагате, променя сегашния ред. Сегашният ред е: след като съоръжението бъде договорено, закупено, представя се приемо-предавателен протокол, че съответното лице го е получило и след това се получава съответната помощ. В предишната уредба това се е случвало не по този начин. Самите хора с увреждания тогава са констатирали, че доста средства изтичат точно между фирми, плащането на тези фирми и така нататък. Така че сега всеки човек отива, избира си фирма, знае какъв лимит може да получи допълнително подпомагане, сключва договор, получава средството и след това с протокол отива и автоматично получава плащането от Агенцията за социално подпомагане.
На конкретните идеи, които предлагате, действително биха могли да се направят допълнителни неща.
По отношение на това което питате – за компетентните сервизи и за възможността да има сервиз във всеки град. Това е част от избора на всеки човек, който си избира кой да бъде доставчик на съответното съоръжение. Фирмите по законодателството на България са длъжни да поддържат сервизна база и да осигуряват сервиз за хората, които имат увреждания. Аз съзнавам, че някой път сервизът може да бъде в друго населено място, но може би това е пък начина хората да изберат фирма, която може да им осигури по-добро обслужване. Не си представям как държавата може да регулира сервизната дейност. Мисля, че хората, които имат нужда, биха могли да търсят фирми, които могат да осигурят добра поддръжка на тези съоръжения.
Между другото, също на въпрос, който задавате, няма никакъв проблем такива фирми, които са доставчици само на сервизна дейност и на резервни части, също да се регистрират и да извършват тази дейност. Не е задължително да е непременно фирмата, която е доставчик на съответното съоръжение.
По отношение намаляване на срока за използване на инвалидни колички и други съоръжения. Аз съм склонен да приема това Ваше предложение. Има една комисия, която работи, надзирава, определя и следи какво се случва по отношение на използването на тези съоръжения. Ще се обърна и към нея с тази Ваша идея и обещавам да продължим разговора, който оставяте и за в бъдеще.
По отношение осигуряването на повече позиции за помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия. Това е свързано с допълнителни ангажименти и от страна на Националната здравноосигурителна каса. Искам да завърша с едно становище, което мисля, че има своите основания. Всъщност предоставянето на помощни средства и съоръжения би трябвало да бъде под контрола на Националната здравноосигурителна каса. Те са тази институция, която може да следи хората в какво състояние са, каква нужда имат, какво получават като съоръжения. Още повече, че Касата има и други ангажименти, свързани с тяхното подпомагане. За момента редът е към Министерството на труда и социалната политика и ние го спазваме. Ще Ви обърна внимание, че може би има и по-добър начин, който е и по-удобен за хората тази дейност да бъде регулирана. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин заместник министър-председател.
Заповядайте за два допълнителни уточняващи въпроса, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Преди всичко искам да подчертая, че увеличаването на сервизната база особено за инвалидни колички е изключително необходима, тъй като на практика в страната има две такива сервизни бази. Всъщност би ли могло на база на нормативно, разбира се, подзаконово регулиране, да бъде обект именно доставчиците на подобни средства да изграждат все пак необходимия брой бази в близост до ползвателите. Ясно е, че примерно една инвалидна количка, която, да речем, от Силистра трябва да отиде до Плевен за ремонт, обрича този човек, който я ползва, поне за месец неползване на количката. Това е проблем. Разбира се, казвам го с ясното съзнание, че говорим по-скоро да маркираме едни посоки, които може би ще се следят през мандата, отколкото в момента да получа някакво конкретно решение.
Може би допълнително да задам въпроса, в който ставаше дума – за либерализацията на пазара. Да се даде възможност поддръжката да не се обвързва с консумативите и с доставчиците, които са оторизирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов. Моля Ви, следващия път да се регистрирате с картата си. Вместихте се в предвиденото в Правилника време.
Заповядайте за отговор, господин Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю.
Само с няколко изречения ще отговоря на господин Веселинов. Съгласен съм да работим и в бъдеще по тази тема, включително да обръщаме внимание на хората тогава, когато си избират доставчик. Този доставчик да има ангажимент към тях включително и с удобен за хората с увреждания сервиз. Отново казвам: това е право на техен избор, но е хубаво да бъде информиран избор и да имат предвид, че и това е важно условие тогава, когато избират доставчик.
По отношение на сервизната база и възможността други фирми, еднолични търговци и занаятчии да осигуряват подобна поддръжка, такава възможност има и аз съм готов с Вас конкретно да я облечем в правната форма, която е необходима, за да стане още по-ясно. И в момента има възможност подобни сервизи да се регистрират в регистъра и да поемат поддръжката на тези съоръжения. Можем да го направим още по-ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател.
Уважаеми господин Веселинов, имате право на отношение в рамките до две минути – процедурата по чл. 97 от Правилника.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Ще бъда още по-кратък, господин Председател. Наистина това питане е маркиращо. Надявам се да доведе до един траен дебат по проблемите на хората с увреждания, защото мисля, че всички сме длъжници на тази част от обществото. Радвам се, че намирам у господин вицепремиера така необходимото желание да откликне на тези проблеми, като декларирам намерението си и за в бъдеще да го занимавам с тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
С това въпросите към заместник министър-председателя господин Калфин са изчерпани.
Благодаря Ви за участието, господин Заместник министър-председател.
Продължаваме с отговори на въпроси от министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
Първият въпрос е от народния представител Стефан Кенов относно изграждане на заграждения в горските територии, улавяне на дивеч и отсрела му в заградените площи.
Заповядайте, господин Кенов, за да развиете своя въпрос.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, на 31 октомври 2014 г. ловци организираха протест в с. Хвойна, община Чепеларе, срещу изграждането на огради в горските територии, използването на капани за улавяне на диви животни и пускането им в тези огради.
В страната в горските територии са изградени множество огради, в които след улавяне с капани се пускат диви животни, след което се подлагат на отстрел, огражденията възпрепятстват свободното движение на животните.
С извършването на тези деяния са нарушени редица текстове от Закона за лова и опазване на дивеча. Нарушават се всякакви морални правила и ловната етика. Пускането на уловен дивеч в оградена площ и неговото избиване няма нищо общо с лова.
Уважаема госпожо Министър, контролът по опазване на дивеча се осъществява от Вас чрез Изпълнителната агенция по горите.
Какви са предприетите действия от Изпълнителната агенция по горите след протеста от 31 октомври 2014 г.? Извършени ли са проверки? Съставени ли са актове за установяване на административни нарушения? Издадени ли са наказателни постановления и какви наказания са наложени? Колко са изградените огради над 100 хектара на територията на страната, на основание чл. 8, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча и за всички ли има съгласуване от министъра на околната среда и водите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кенов, след протеста в село Хвойна, община Чепеларе от 31 октомври 2014 г. Изпълнителната агенция по горите разпорежда с писмо от 21 ноември 2014 г. на всички регионални дирекции по горите да извършат проверки. Проверките трябва да приключат до 19 декември 2014 г. и касаят съществуващите и новопроектирани стационарни капани за улов на жив дивеч. Те се извършват на територията на цялата страна във всички ловностопански райони на държавните ловни стопанства, дивечовъдните участъци към държавните горски стопанства и Националното ловно сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България”, в учебно-опитните горски стопанства и ловните сдружения.
Такива идентични проверки бяха извършени през месец септември и месец октомври 2013 г. от всичките регионални дирекции по горите по жалби от същия Инициативен комитет, който организира и протеста.
В резултат на извършените проверки не са констатирани нарушения. След проверката от 2013 г. до сега има издадени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите шест разрешителни за изграждане на оградени площи по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за лова и опазване на дивеча. Пет от тези разрешителни са за Бази за интензивно стопанисване на дивеча в ловностопански райони на ловни сдружения, а именно Петрич, Исперих, Смолян, Шумен и „Глухар” – с. Славейно, Смолянско, но до този момент те не са изградени.
В резултат на извършените проверки през 2013 г. от всички 16 регионални дирекции по горите относно изграждането на капани за улов на жив дивеч и относно изграждането на оградени площи се установи следното: всичките новоизградени капани и Бази за интензивно стопанисване на дивеча са предвидени в утвърдените и преминали през обществено обсъждане ловоустройствени планове; за всичките 31 новоизградени оградени площи, след 2008 г. до този момент, има издадени разрешения от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, които предварително са съгласувани от министъра на околната среда и водите.
По отношение на Вашето твърдение, че е нарушена етиката и философията на лова, касаеща улавянето на дивеч с капани и пускането му в заградени площи за отстрел, Ви информирам, че една от целите на тези заградени площи е интензивното ловуване в ловни дворове, съобразявайки се с биологията на дивите животни, като с това се цели да не се притеснява дивечът на свобода.
Искам да Ви уверя, че проверката, която сега е възложена след последния протест, резултатите от нея ще бъдат представени в доклада на 19 декември, за което ще Ви уведомя допълнително, тъй като тук конкретният повод е този протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
За реплика – заповядайте, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Уважаема госпожо Министър, не съм доволен от Вашия отговор.
Това, което Вие отговорихте, не отговаря на случващото се в арендованите площи. Реално в момента почти всички български ловци могат да Ви запознаят с корено противоположна информация на това, което имате. Арендатори на ловни стопанства улавят свободен дивеч, който е държавна собственост и контролът над този дивеч би трябвало да се упражнява от Вас, чрез Изпълнителната агенция, включително и през държавните горски предприятия. Улавят се животни, които са държавна собственост, пускат се в заграждения, които са частни, и се отстрелват. Това нарушава правата на между 116 и 118 хил. български ловци, които надлежно плащат своя членски внос в Ловно-рибарския съюз, в сдруженията. Считам, че проверката, която ще се направи, би следвало да провери именно частниците.
По отношение на загражденията в горските територии – освен за лекуване на животни, за интензивно развъждане и за климатизация, не знам дали е редно изобщо да се правят ограждения и да се избива дивеч в тези огради. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Желаете ли дуплика, госпожо Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кенов, ще си взема бележка и ако Вашето твърдение е вярно, значи Изпълнителната агенция по горите не си върши работата или не си е вършила работата, тъй като резултатите в доклада, който Ви представих, и резултатите от проверката са за периода през 2013 г. Ще проверя кои са лицата, които са отговаряли за тези проверки. Проверките, които са възложени след протеста, както Ви обясних, ще излязат на 19 декември.
Междувременно в Изпълнителната агенция по горите, включително и по писма на съответните сдружения – предполагам, че Вие сте запознат, са поискани определени промени в Закона за лова и опазването на дивеча, касаещи наистина режима и контрола по изграждането на ограждения. Ако Вие имате сигнали за конкретни арендовани стопанства и поставянето на незаконни огради, можете да ги поставите и ще Ви бъдат докладвани резултатите от проверката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Уважаеми колеги, ще направя едно уточнение. Въпросите от народния представител Светла Бъчварова, които са под номера 2 и 3 в предвидения ред на отговори, стават съответно № 8 и № 9, а номера 8 и 9 стават съответно № 2 и № 3. Това е по желание на БСП лява България за процесуална икономия.
Преминаваме към следващия въпрос.
Госпожо Министър, той е № 9 в предварително зададения Ви проект. Въпросът е от народния представител Мая Манолова относно увеличаване на минималния месечен размер на осигурителния доход на регистрираните земеделски производители през 2015 г.
Заповядайте, госпожо Манолова, за да зададете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, зададох този въпрос за увеличението на осигуровките на земеделските производители, когато той беше само намерение на правителството. Сега, за съжаление, той вече почти е факт след приемането на бюджетите на първо четене. Според правителството и според парламентарното мнозинство през следващата година земеделските производители ще плащат вместо 240 лв. – 420 лв. осигуровки месечно.
Реакциите не закъсняха. Тютюнопроизводителите са на улицата като протестират освен срещу забавената изкупна кампания на тютюна, но и срещу ръста на осигурителните вноски. Защото тези числа имат своето конкретно измерение и негативен отпечатък върху живота на една част от най-бедните български граждани – земеделските производители.
На практика с тази промяна те ще плащат месечно 44 лв. повече социални осигуровки и 14 лв. повече здравно осигуряване, което в рамките на една календарна година е 700 лв. на земеделски производител. Тоест те ще плащат 1702 лв. според правилата, които въвежда правителството и парламентарното мнозинство – сума, която наистина е непосилна за тях.
Добре е, че моят въпрос съвпада и преди второто четене и гласуване на държавния бюджет, защото е важна позицията на министъра на земеделието, на фона на протестите на тютюнопроизводителите и предвид ангажимента, който ГЕРБ и другите партии от четворната коалиция обещаха на най-бедните българи (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а именно, че няма да увеличават данъчната и осигурителната тежест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Манолова! На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване лицата, които упражняват дейност като регистрирани земеделски производители, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване за старост и за смърт. По смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса „Регистрирани земеделски производители” са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Редът за регистрация на земеделските производители е определен в Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. На основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция.
Качество на земеделски производител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване се придобива след вписване на лицето в регистъра на земеделските производители в съответната областна дирекция „Земеделие”.
За периода, през който извършват земеделска дейност, регистрираните земеделски производители подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Те внасят осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване изцяло за своя сметка. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване тези лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване – за старост и за смърт, като внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии”.
Регистрираните земеделски производители се осигуряват за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези, които произвеждат непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители за 2014 г. е 240 лв.
Общо задължителните осигурителни вноски на един регистриран земеделски производител – физическо лице, за една година, при минимален месечен осигурителен доход 240 лв. за 2014 г., са 743,04 лв.
При така предложеното увеличение на минималния месечен осигурителен доход за 2015 г. от 240 на 420 лв. задължителните осигурителни вноски на един земеделски производител – физическо лице, за една година ще се увеличат от 743,04 лв. на 1300,32 лв.
По данни на Министерството на финансите очакваният ефект в приходите, при увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители, е 12,8 млн. лв.
Обръщам Ви внимание, че след увеличаването на минималния месечен осигурителен доход за регистрирани земеделски производители от 65 лв. през 2009 г. на 240 лв. през 2010 г. броят на регистрираните земеделски производители – физически лица от 92 хиляди души през 2009 г. е намалял на 69 хиляди души.
Още в началото на това предложение Министерството на земеделието и храните, и аз като министър, изказахме своето несъгласие с предложеното увеличение на този минимален осигурителен доход, като имахме гаранции и в момента се провеждат консултации за това как да бъде приет този текст и дали да бъде приет на 420 лв., или на по-малко, или да бъде отложено неговото приемане за 2016 г.
Искам да отбележа тук още един момент. Да, това увеличаване ще засегне най-вече дребните земеделски производители. От следващата година кампанията за подпомагане на земеделските производители задължава всеки от тях да има качеството си „активен фермер”. Какво означава активен фермер? Това означава, че дори и тези, които не са си направили регистрация през 2010 г., ако искат да продължат земеделската дейност с усвояване на полагаемото подпомагане, трябва да получат тази регистрация. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ориентирайте се към приключване, ако обичате.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз се надявам, че парламентарните групи тук ще постигнат съгласие така направеното предложение в този си вид да не бъде прието, така че за най-дребните земеделски производители това да не е една непосилна тежест за следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Госпожо Манолова, имате право на реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, ще Ви дам и допълнителни аргументи в подкрепа на Вашето намерение да се противопоставите срещу увеличаването на осигурителните вноски на земеделските производители през следващата година. Разполагам с писмения отговор на министър Калфин по същата тема. Според изчисленията на Социалното министерство през следващата година в резултат на тази промяна броят на регистрираните земеделски производители ще намалее с близо 10 хиляди души, тоест те ще бъдат 25 362 регистрирани земеделски производители, като приходите от повишените, според намеренията на правителството осигурителни вноски, ще бъдат 19 милиона, тоест само с 8 милиона повече от събраните през тази календарна година.
Аз наистина смятам, че тези 8 милиона ще бъдат най-кървавите за този бюджет на социалното осигуряване, защото ще бъдат напоени с усилията, с потта на земеделските производители. За тези 8 милиона наистина не си заслужава да бъдат поставени на колене хиляди български граждани, които се препитават чрез една изключително трудна дейност, а именно земеделското производство.
Още повече, че както Вие съвсем коректно казахте, част от тях ще се регистрират като земеделски производители, защото разчитат на европейските плащания, които според промените, които започна служебното правителство, ще бъдат за най-дребните в рамките на 700-800-900 лв. На практика европейските пари, които трябва да подпомогнат техните стопанства, техните ферми, ще отидат изцяло в бюджета на държавното обществено осигуряване. Това не е честно, не е справедливо, бих казала, че е престъпно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) по отношение на хората, които изкарват с пот своите пари.
Радвам се, че мислим по един и същи начин и Вие имате подкрепата на нашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Манолова, аз, разбира се, се надявам консултациите между отделните министерства и тук на парламентарните групи да доведат до едно възможно и поносимо за земеделските производители решение – това зависи най-вече от парламента.
Другото, което искам, и повода, заради който взех дуплика, не знам по отношение на цифрите, които цитирахте за подкрепа от 700 лв., които е стартирало служебното правителство за малките производители, няма такава схема или опция, да не въведем в заблуждение зрителите, които са дребни земеделски производители. Има концепция по директните плащания, вътре с десет схеми, които ще се прилагат – една от тях е за малките фермери, които, ако изявят желание да се включат в тази схема, защото участието по нея ще изключи тяхната възможност да участват по останалите схеми, ще могат да получават ежегодно плащане, което държавата ще определи като размер, след като приеме всички заявления за участие в тази схема по „Малък фермер” и ставката ще бъде най-малко 500 евро до 1250 евро и тя ще се определи според обема и декларираните дейности. Няма никакви 700 лв., нека да е ясно това.
Тази схема основно ще е за малките производители и най-вече тя ще ги облекчи от административните задължения всяка година да се подават заявления, ако има застъпване, да се подават документи, или целият този административен процес по кандидатстване всяка година. Това ще е схемата. Благодаря на всички за подкрепата по отношение на осигуряването.
Относно тютюнопроизводителите и протестите – това е т. 3 от техните искания. Очаквам след парламентарния контрол Цветан Филев, председател на една от големите браншови организации, да дойде по предните две точки – за промените в законодателството относно подкрепата за следващата година в бюджета, който се надявам, че и Вие ще подкрепите. Като искания Министерство на земеделието и храните е в изпълнение – и Законът за изменение и допълнение от Закона за тютюна и тютюневите изделия е готов и предоставен след проведен Консултативен съвет за обсъждане, и по отношение на подкрепата в Държавен фонд „Земеделие”, със заложеното в бюджета ще има възможност за запазване ставката за подпомагане. Така че трета точка е единствено осигурителният доход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Красимир Янков относно план за земеразделяне на землището в град Дългопол.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, собствениците на имоти в град Дългопол не могат да продават и извършват подялба на наследствените си имоти, защото нямат план за земеразделяне. Направеният план е бил оспорван в съда и не е могъл да влезе в сила. Договори за отдаване под наем в подобен случай може да се сключват само за една година. Липсата на план за земеразделяне засяга около 2500 собственици на земи.
Правителството на Пламен Орешарски стартира действие за влизане в сила на план за земеразделяне на землището на град Дългопол. На какъв етап е процедурата? Според Вас кога ще бъде финализиран процесът и жителите на града ще имат влязъл в сила план за земеразделяне? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков! Министърът на земеделието и храните е одобрил доклад от 23 април 2014 г., въз основа на който Областната дирекция „Земеделие” в град Варна и Общинската служба по земеделие в град Провадия са извършили и докладвали в Министерството на земеделието и храните за наличието и състоянието на съхраняваните материали и данни, имащи отношение към плана за земеразделяне за землището на град Дългопол, а именно.
Първо, цифрови и графични данни и писмени документи, послужили за изработването на предходните проекти на планове за земеразделяне на землището на град Дългопол. Подготвени са изходни данни и статистика по вид заявители, по граници на подадените заявления от бивши собствени и техните наследници за възстановяване на собственост по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за землището на град Дългопол, посредством специализиран програмен продукт.
Извършена е проверка на определените с Протокол № 3 от 16 декември 1993 г. граници на територията по чл. 18г от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за землището на град Дългопол, от която е установено съответствие на същите към настоящия момент. Установено е, че голяма част от наличната документация може след проверки и актуализация да послужи като база за изработване на плана за земеразделяне.
В момента се изготвя техническо задание, което определя вида и обема на дейностите по изработване на плана за земеразделяне. След одобрението му от мен като министър на земеделието и храните ще се възложи неговото изпълнение. В техническото задание се определят параметрите на проекта на плана, който се обявява в „Държавен вестник” със срок, в който заинтересованите лица могат да подават възражения. Възраженията се разглеждат и одобряват или отхвърлят от определената с административен акт приемателна комисия. Приетите възражения се отразяват допълнително в проекта. Следва ново приемане и обявяване на одобрения план.
Параметрите на техническото задание включват: изработване на баланс на територията на плана за земеразделяне, съгласно предоставените от Общинската служба по земеделие град Провадия актуални данни; проучване на издадените решения по чл. 18ж, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; провеждане на анкета за установяване на актуалното състояние и местоположение на имотите по собственици; подготовка на становища от изпълнителя за подробна организация на техническите дейности при изработване на проекта; изработване на предварителен идеен проект; създаване на цифров модел на проекта и придружаващите го списъци и баланси. Дейностите се извършват от правоспособните лица по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър по договор с Министерството на земеделието и храните.
Тъй като обемът на дейностите засяга значителни площи земеделски земи – над 30 хиляди декара, нужните средства ще се планират в бюджета на Министерство на земеделието и храните през 2015 г.
Господин Янков, уверявам Ви, че Министерство на земеделието и храните ще направи необходимото за приключване на дейностите по изготвяне на плана за земеразделяне за землището в град Дългопол през следващата 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте, господин Янков, за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви, че от името на ведомството, което ръководите, сте включили в бюджета за следващата година средства за мероприятията, които са необходими. В рамките на следващата година жителите на Дългопол ще очакват включително и Ваше посещение, за да могат свободно да споделят с Вас проблемите, които са имали при предходната процедура, за да може Вашите експерти, тези, които са Ви подчинени, максимално чисто да свършат работата си, за да няма обжалване на новия план за земеразделяне и той да влезе в сила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
За дуплика – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Янков, ще отговоря на Вашата молба или покана да се срещна с жителите на Дългопол. Дори в краткия ми престой досега като министър продължавам да се срещам със земеделски производители от различни райони и е факт, че така проблемите на терен се открояват много по-ясно и по-лесно. Така че след Нова година, ако искате да се включим в процеса по изготвяне на техническото задание, да бъдем отворени към съответни промени, няма проблем да организираме една такава среща с жителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към следващ въпрос. Той е от народните представители Даниела Савеклиева и Георги Андонов относно контрола по управление на горски фонд, собственост на община Белица, област Благоевград.
Господин Андонов, заповядайте да развиете въпроса.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, като народен представител от Първи изборен район – Благоевград, правим почти всеки понеделник срещи с избирателите в различните общини. На една от приемните ни в община Белица преди по-малко от месец, бях сезиран от гражданите на въпросната община за множество нередности по отношение на управлението и спазването на един обществен ресурс, а именно общинските гори, които се намират на територията на община Белица.
Община Белица с решение на българската правораздавателна система от 2010 г. е собственик на близо 23 хиляди декара общинска гора. Контролът, управлението и дейностите по отношение на този обществен ресурс са изцяло в прерогативите на общината, в частност на Общинския съвет и общинския кмет. На самата приемна пред мен гражданите представиха документация за множество нередности по отношение управление, лесоустройствения правилник на общинската гора, по отношение на незаконна сеч, по отношение на неспазване на куп наредби и закони, свързани с целесъобразното и законното управление на този обществен ресурс. Контролът по отношение на спазване на всички закони, свързани с управлението на горите, е изцяло прерогатив на Министерство на земеделието и храните, в частност на Изпълнителната агенция по горите.
В тази връзка въпросите ни към Вас, госпожо Министър, са: нарушени ли са законите относно ползването, стопанисването и управлението на горския фонд, собственост на община Белица? Установени ли са случаи на незаконен добив на територията на въпросната общинска гора? Какви проверки са правени и какво са установили те? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Андонов.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андонов, относно ползването, стопанисването и управлението на горските територии, които са собственост на община Белица, област Благоевград, бе разпоредено на Регионална дирекция по горите – град Благоевград, да извърши проверка по случая. В резултат на проверката, която се извърши в периода 21 – 25 ноември тази година, се установи следното.
Горските територии, собственост на общината, попадат в района на дейност на две държавни горски стопанства, които са териториални поделения на Югозападното държавно предприятие – Държавно горско стопанство „Белица” и Държавно горско стопанство „Елешница”. Площта на горите, собственост на община Белица, е съответно 3 хил. 137 хектара в района на дейност на Държавно горско стопанство „Белица” и 1897 хектара в района на дейност на Държавно горско стопанство „Елешница”, включително гори, възстановени по съдебен път, залесени и самозалесили се територии, собственост на общината.
С писмо от 19 ноември 2014 г. община Белица уведомява Регионална дирекция по горите – Благоевград, за допълнително възстановяване на гори в землището на село Елешница и село Златарица. Общата площ на допълнително възстановените имоти е 2 хил. 651 хектара. Формата на управление на общинските гори съгласно изискванията на чл. 181 от Закона за горите е избрана с Решение № 14 от Протокол № 2 от 28 януари 2010 г. на Общинския съвет в град Белица. Същата е общинска горска структура, организирана като структурно звено в администрацията на общината. Регионална дирекция по горите – Благоевград, извършва редовни проверки на спазването на Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му по отношение дейностите в горските територии, собственост на община Белица.
От началото на 2014 г. до момента са извършени проверки на 17 насаждения, за които има издадени позволителни и се извършва сеч. В проверените насаждения не са констатирани нарушения на нормативната уредба.
При извършената комплексна проверка на дейността на общинската горска структура е проверена и документалната работа на отдела в общината, основанията на издадените позволителни за сеч, както и други изискуеми по нормативната уредба документи.
По отношение наличието на незаконен добив на дървесина в общинските горски територии от служители на Регионална дирекция по горите – Благоевград, за настоящата година са констатирани три случая на незаконен добив на насаждения в района на Държавно горско стопанство „Елешница”. За тях няма издадено позволително за сеч и се касае за добив на дърва за огрев.
Две от нарушенията са констатирани по време на комплексната проверка на Държавно горско стопанство „Елешница”. Третото констатирано нарушение е установено по подаден сигнал за отсечени 12 броя дървета, без да са маркирани и без позволително за сеч.
За констатираните пропуски на общината са дадени предписания. Към 20 ноември 2014 г. в Регионална дирекция по горите – Благоевград, не е постъпил доклад от община Белица за предприетите действия по тях, предвид на което са съставени два акта за установяване на административно нарушение за неупражнен контрол от длъжностните лица. В последните години опазването на горите е било една от болезнените теми за обществото, защото на много места нарушенията са видими.
В Министерството на земеделието и храните има данни, че от 2012 до 2014 г. броят на констатираните нарушения и издадените наказателни постановления е намалял заради слабия контрол, поради което предприехме пакет от мерки за опазване на горските територии и спазването на Закона за горите, както и обявихме този пакет от мерки. Една от мерките е създаването на мобилни нови 173 броя екипи, които работят на територията на държавните горски предприятия и техните териториални поделения по график, управляван от съответното лице от предприятието, като всеки от мобилните екипи, на територията на която е създаден, контролира и съседни територии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Министър, почти минута просрочихте времето. Довършете си мисълта.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да Ви уверя, че ще продължим прилагането и на останалите мерки от целия пакет по отношение опазването на горите от незаконни посегателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За реплика – господин Андонов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Благодаря и за разпоредената проверка, за която сте издали заповед да бъде проведена по отношение управлението на този обществен ресурс. Надявам се жителите на община Белица да са наблюдавали процедурата по парламентарен контрол и да бъдат провокирани, да бъдат активни с конкретни данни по отношение на нарушенията при управлението на този обществен ресурс, както и да бъдат сезирани компетентните органи и във Ваше лице, като министър на земеделието и храните.
Искам да Ви призова наистина контролът по отношение управлението на тези обществени ресурси, свързани с управлението на общинските гори, да не спира, да бъде постоянен и да се направи всичко възможно общественият интерес да бъде защитен. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Андонов.
Да разбирам, че нямате дуплика (обръща се към министър Танева). Не. Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Николай Александров – относно незаконна сеч на територията на област Търговище.
Имате думата да развиете своя въпрос.
Преди да започнете, уведомявам народните представители, че парламентарният контрол ще продължи до 14,33 ч. – времето, през което парламентарните групи правиха декларации във времето, когато течеше парламентарният контрол.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос до известна степен се припокрива с този на колегите от ГЕРБ. По време на срещите, които съм провел през последните два месеца с редица граждани на територията на цялата област Търговище, ме информираха, че на места се забелязва незаконна сеч, поне според самите граждани, както и се осъществява гола сеч, което вече е забранено. Именно поради тази причина съм го описал във въпроса си и посочих името на човека, което ми беше подадено като известен нарушител в региона, тоест неговото име се спряга за такъв, със звучния прякор „Саксана”. Зададох въпрос към Вас, защото не можем с лека ръка да пропиляваме изключителното ни природно богатство – горите. Това е и основното притеснение на жителите на област Търговище. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За отговор – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, относно незаконна сеч от страна на цитираното от Вас лице е направена проверка във вътрешната информационна система на Изпълнителната агенция по горите. Към момента има регистриран обект за преработка и експедиция на дървесина съгласно чл. 206 от Закона за горите в местността Ярана на фирма, чийто управител е лицето. При проверката не е установено на лицето, както и на фирмата да са съставени актове за административно нарушение по Закона за горите за извършени нарушения през последните три години.
През 2014 г. обектът на фирмата е проверяван пет пъти, при което отново не са установени нарушения. Ако лицето е извеждало голи сечи в района, то това е възможно само за извеждане на сечи с нискостъблени акациеви насаждения, в които такива мероприятия са позволени нормативно.
През 2014 г. инспектори от Регионална дирекция по горите – град Шумен, са проверили две от сечищата, в които сечта е провеждана от посоченото от Вас лице, при което отново не са установени нарушения. В Регионална дирекция по горите – Шумен, и Изпълнителната агенция по горите не са постъпвали сигнали за незаконна сеч, извършвана от съответното лице.
За констатирани нарушения през периода 1 януари 2012 – 27 ноември 2014 г. в района на област Търговище са съставени над 700 акта за установяване на административно нарушение. Системно се проверяват документите, с които се осъществява транспорт на дървесина за начина на съставянето им и за идентичност между издаден превозен билет и приложенията към него, както от временните складове, така и в обекти, регистрирани по чл. 206 от Закона за горите.
Във всички случаи на незаконен добив, транспорт и съхранение на дървесина материалите се изпращат по компетентност на съответните прокуратури.
Последният случай за по-голямо нарушение за преработка на дървесина, непридружена с документи доказващи законният й произход, в регистриран обект по чл. 206 от Закона за горите е в село Рътлина. Материалите по този случай са изпратени по компетентност на Великопреславската районна прокуратура през настоящата година.
В област Търговище през последните три години горски инспектори на Регионалната дирекция по горите – Шумен, са проверили общо 344 сечища, от които 67 броя през 2014 г.
Такива проверки се извършват и от създадения за целта екип на горска стража в Горско стопанство – град Омуртаг, на териториите на общините Омуртаг и Антоново. Те също изпращат в Районна прокуратура в град Омуртаг материалите по констатирани нарушения.
През настоящата година с оглед текучеството на горските инспектори в районите на общините Омуртаг и Антоново проверките се извършваха от екипа в град Търговище.
Проверка в насажденията, цитирани от Вас, е разпоредена на Изпълнителна агенция по горите. Информация за резултатите ще Ви бъде предоставена допълнително в писмена форма до 15 декември т.г.
Господин Александров, извън отговора, който в крайна сметка обхваща някакъв период до средата на ноември като резултати, искам също така да кажа, че на моята фейсбук страница подобни сигнали за същите райони и за същото лице и аз съм получавала. Веднага разпоредих съответна проверка от Изпълнителна агенция по горите. По два от случаите те се оказаха абсолютно основателни и има заловени нарушители и установени нарушения по отношение на незаконен добив на дървен материал.
Едното беше на територията на община Антоново, другото е в районите и за нарушителите, за които казвате. Материалите са в съответната процедура на изготвяне на актовете. Така че по всеки един сигнал, който Вие задавате, който и аз получавам, включително и чрез електронните медии, се извършва съответната проверка.
Предвид и някои местни зависимости и предвид персонала на Изпълнителна агенция по горите в Шумен, тези проверки бяха извършени по заповед от служители на Изпълнителна агенция по горите – Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
За реплика – заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Много Ви благодаря, госпожо Министър, за отговора. Тъй като аз за самото лице направих една доста бегла проверка предварително в електронните медии. Това, което установих, е, че това е още от 2008 г. Има даже цял скандал, който излиза после в медиите, с тогава покровителство на местната прокуратура в Омуртаг именно върху това лице и впоследствие естествено прокурорът е отстранен в 2011 г., но действително на територията на Търговище има много притеснителни неща. Хората с основание се притесняват.
Както и Вие го изнесохте вече чисто като данни, аз изключително много ще се радвам да го получа и в писмен вид, за да мога да го представя на жителите на района, за да могат да го прегледат.
И Ви умолявам, ако имате тази възможност, нека действително да дойде, ако трябва проверка от София, да не е местна. Хубаво е, че сте се пренасочили към Велико Търново вече да се направи, но да се направи и от София. Ако желаете, да участвам, защото много добре разбирате, че горите действително, макар и възстановяван енергоизточник, можем да ги смятаме и за такива, но много бавно се възстановяват и фона на наводненията в региона хората го свързват с това, че осъществяването на гола сеч увеличава оттока на водата и по този начин се увеличава и възможността от наводнения, от свлачища и редица други неща. Като включим и дивеча в тях, става действително много притеснително. Пък в този регион има изключително много села, които се препитават от това, не само от дърводобив, но и от улов на диви животни и тяхното развъждане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Александров, да, проверките по тези сигнали наистина бяха извършени от лица, които работят в Регионална дирекция по горите, която не е ресорна за въпросния обхват, точно поради тези зависимости. Обаче ние като Министерство на земеделието и храните разбирате, че няма как да влияем на зависимостите на други институции и всеки ръководител на съответната институция, според мен, трябва да си носи отговорността.
По отношение на наводненията и на незаконната сеч на определени водосборни територии, които увеличават риска от наводнение, използвам случая да Ви уведомя, че Министерството на земеделието и храните е подготвило предложение до Министерския съвет за постановление, с което ще увеличим с 5% територията на защитените горски територии или ще ги увеличим поне два пъти. Това са нови 17 500 хектара горски територии, в които след приемането на това постановление и обявяването им за защитени, лесоустройствените планове там се променят и сечта е много по щадяща, така че да не се допускат рискове относно наводненията.
Надявам се, че това ще стане, ако не до края на година, в началото на следващата. Всички тези имоти на 17 500 хектара са строго индивидуализирани, подадени са от съответните държавни горски предприятия и касаят райони, които са водосборни територии и с рискове за подобни бедствия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към следващ въпрос. Той е от народния представител Иван Станков относно изплащането на полагащите се по изпълнение на Държавна профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните за 2014 г. средства.
Заповядайте, господин Станков, за да развиете своя въпрос.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, изтичащата вече 2014 г. се характеризира с много сериозни заболявания по животните, а също така и с много сложни взаимоотношения между частните и държавно практикуващите лекари, както и с българската Агенция по безопасност на храните.
Държавната профилактична програма и останалите програми за надзор и ликвидация на заболяванията по животните трябваше да се изпълнява от частнопрактикуващите ветеринарни лекари. Те отказаха да изпълнят това и голяма част от тези функции се поеха от държавните лекари. За целта бяха сключени необходимите договори. Беше направено всичко необходимо. Програмата беше изпълнена – къде добре, къде не толкова добре, но все пак държавните лекари поеха тези функции в един решителен момент.
Авансът е получен, обаче заплащането, доколкото разбрах, от завчера има решение, че вече ще има такова изплащане, но следва един нов въпрос: защо на частнопрактикуващите лекари се изплаща на 100% необходимите средства, а на държавните – с 40% по малко? Вълнението на държавните лекари е доста голямо. Няколко човека вече ми се обаждат, затова и поставям този въпрос: защо има такова различие? Ще бъде ли компенсирано по някакъв начин? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станков.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми проф. Станков, искам само да Ви уведомя, че това, което казахте, наистина е така. На 4 декември 2014 г. на проведено заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”, беше разгледана точка от дневния ред, касаеща утвърждаване на Указания за прилагане на държавна помощ за компенсиране разходите на земеделските стопани, свързани с идентификация на животните и изпълнението на мерките по Държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните за 2014 г.
Взето е решение за утвърждаване на ресурс за разпределение по схемата, както и за изготвяне на указания от страна на Фонда за сроковете, свързани с подаване на заявления и изплащането на средствата по извършените дейности.
Съгласно Указанията, финансовите средства се изплащат до 10 работни дни след представяне на заявка от страна на Българска агенция по безопасност на храните. Срокът за представяне на заявка за изплащане на помощта е до 15 декември 2014 г.
Наистина, тази седмица след актуализацията на бюджета взехме решение, което е подписано и с което работата на ветеринарните лекари от Българската агенция по безопасност на храните, които на практика свършиха част от дейността на частнопрактикуващите, ще бъде възмездена и ще бъде заплатено, като съвсем подробно тя включва и е разделена, според обема работа и за това дали е в извънработно време или по време на работа.
Защо не са равни ставките? Според мен, ако трябва да търсим изравняване на ставките: първо, това, което се случи, не беше нормално. Цялата ситуация не беше нормална. Не беше нормално частните ветеринарни доктори да откажат изпълнение на задълженията си и на практика държавните ветеринарни доктори извършиха това, ако щете и по призвание и въпреки действащия закон.
В този смисъл няма как да търсим такова изравняване, защото те на практика са в правоотношение с държавата в лицето на Българската агенция по безопасност на храните като работодател. Проблемът е, че очевидно, за да не изпадаме отново в подобен род проблеми, би следвало да помислим за промени в законодателството, които да решат подобни случаи.
Тъй като в този период съм била на срещи с достатъчно браншови организации в животновъдството, искам да изразя тяхното задоволство и удовлетворение от работата и от начина, по който държавните ветеринарни доктори са извършили работата. Годината, която си отива, е много тежка за животновъдството, с много тежки поражения, включително от болестите и епидемията, която се допусна, от „син език”.
Това е обезщетението. Нямаме възможност, пак казвам, предвид начина, по който това се случи, да изравним плащането с това на частно практикуващите, тъй като на практика е допълнителен доход върху заплатата, който те получават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Професор Станков, заповядайте за реплика.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря, госпожо Министър. Аз съм удовлетворен от отговора, който дадохте. Да се надяваме, че и колегите ветеринарни лекари ще бъдат удовлетворени.
Убеден съм в това, че Вие отлично познавате тези проблеми – вече изразявате неколкократно това, но искам да Ви кажа, че наистина не са равнопоставени държавните и частнопрактикуващите ветеринарни лекари. В държавните, в регионалните служби има назначени по един или най-много двама човека, които имат огромни отговорности. Те трябва да следят не само здравеопазването, но и безопасността на храните. Много често се налага, в разговори с тях са ми го казвали, със свои средства, със свои сили, със своите коли да вземат проби, да ги носят в лабораториите и това не им се плаща отникъде. Заплатите им са нищожни, което означава, че те имат много сериозни проблеми и за в бъдеще трябва да помислим как ще ги възмездяваме, защото това е много отговорен труд. Ние считаме, че това трябва да се свърже и с националната сигурност, защото качествата на храните са свързани със сигурността на хората.
Още един въпрос, който обсъждаме непрекъснато. В много от кланиците няма назначени лекари, а има печати. Това е много опасно и, не дай си Боже, да се случи нещо – някакво заболяване, отговорностите най-напред ще се търсят от министъра. Тези въпроси трябва да ги огледаме и заедно да търсим решения, защото по-важно от това – да осигурим качествена и безопасна храна на хората, няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станков.
Госпожо Министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Като израз на уважение към авторитета на проф. Станков искам да благодаря за конструктивното отношение. Факт е, че има проблеми в тези взаимоотношения и е добре с консенсус да седнем и да променим това, което трябва да се направи, за да не се получава ситуацията от изминалата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, министър Танева.
Преминаваме към следващ въпрос, който също е от народния представител Иван Станков, относно сформирането на междуведомствена комисия за разглеждане на спорните текстове в Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България.
Заповядайте, проф. Станков, имате думата за въпроса.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! През 2012 г. Комисията за защита на конкуренцията проведе предварителен преглед на разпоредбите на действащия Закон за ветеринарномедицинската дейност и Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България и излезе със Заключение № 274 от 13 март 2012 г., където редица текстове от тези нормативни актове се определят като дискриминационни. Въпреки категоричното становище на 7-членния състав на комисията, не са взети под внимание въпросните заключения, от което към момента Република България търпи наказателни процедури. Даже ние изреждаме кои са те – това са няколко наказателни процедури на Европейската комисия.
Въпросът ми към Вас е: кога ще бъде сформирана междуведомствена комисия, която да разгледа всички спорни текстове в Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България и ще излезе с предложение за изменение на нормативната база с цел синхронизиране на националното законодателство с европейската правна рамка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Станков! С официално уведомително писмо на 21 февруари 2014 г. Европейската комисия стартира спрямо Република България процедура за нарушение № 2013/22/65 относно несъответствие на някои разпоредби от Закона за ветеринарномедицинската дейност, Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар и Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България с чл. 49 и чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 15 и чл. 16 от Директива 2006/123/ЕО, или Директива за услугите.
С изпратената на 15 април 2014 г. позиция България информира Европейската комисия за приетите изменения и допълнения в Закона за ветеринарномедицинската дейност през 2013 г. С тях идентифицираните противоречия с европейското законодателство са отстранени. В позицията е включено и становище на Българския ветеринарен съюз, като независимо от изложените в него аргументи българската страна изразява намеренията си да се съобрази с констатираните от Европейската комисия несъответствия.
На 26 септември 2014 г. Република България получи мотивирано становище по процедурата за нарушение, което е последно предупреждение към държавата членка преди преминаването в съдебна фаза.
Със заповед от 29 септември 2014 г. на министъра на земеделието и храните е сформирана междуведомствената работна група със задача да изготви Проект – предложение за изменение на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България. Изменението ще бъде в частта, касаеща въвеждането на задължителни минимални цени на услугите, предоставени от ветеринарните лекари.
В изпратената на Европейската комисия на 25 ноември 2014 г. позиция Република България пое ангажимент да измени Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, като се отмени т. 9 на чл. 12, ал. 1. С тази промяна ще бъде преодоляно изцяло съществуващото противоречие на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България с разпоредбите на чл. 49 и чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и с чл. 15, § 2, буква „ж” и чл. 16 от Директивата за услуги. В позицията е заложен и график, според който междуведомствената работна група ще изготви Законопроект за изменение на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България в срок до 15 декември 2014 г. Законопроектът ще бъде внесен за одобрение от Министерския съвет в срок до 27 февруари 2015 г. поради процедурите, които трябва да минат.
Освен това Република България поема ангажимент в едномесечен срок след обнародване в „Държавен вестник” на Закона за изменение на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България да се измени Кодексът за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар. Изменението на кодекса е от компетентността на Общото събрание на Българския ветеринарен съюз, който съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България приема този Кодекс.
Надявам се, че с това ще изпълним всички препоръки, които имаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Професор Станков, заповядайте за реплика.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Само няколко изречения.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, удовлетворен съм от отговора. Радвам се, че са предприети необходимите мерки. Те са крайно необходими, защото в законите, които касаят ветеринарномедицинската дейност, има някои безумни неща. Само ще Ви цитирам това: в чл. 27, ал. 2 е посочено, че за да получат право да развиват собствена практика, ветеринарните лекари трябва да имат професионален опит най-малко три години.
До тогава те трябва да работят като наемни работници. А дали ще ги наемат? Тревогата на студентите е много голяма. Казвам това като човек, който комуникира непрекъснато с тези студенти. Имам преподавателска работа.
Има и редица други неща, които трябва да изчистим. Има неразбиране по отношение на качеството и безопасността на храните. Това са две различни неща. Често се вменяват дейности на хора, които имат компетенции само по единия от тези въпроси. Така че има неща, които ние наистина трябва да пипнем. Надявам се, че в рамките на нашия мандат ще успеем да направим това. Аз поемам конкретни ангажименти, защото необходимостта от това е много голяма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми проф. Станков.
Министър Танева, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен Ви от народния представител Светла Бъчварова – Пиралкова относно промяна на устройствените правилници на природни паркове от Изпълнителната агенция по горите, от месец септември 2014 г.
Професор Бъчварова, имате думата за въпрос.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е свързан с фактическата промяна на устройствените правилници на природните паркове от Изпълнителната агенция по горите, което е станало факт през месец септември 2014 г. При промяната на тези правилници е залегнал един ограничителен текст за избор на директор на природен парк: „Директорът на дирекция „Природен парк” може да бъде лице с висше магистратско образование по смисъла на § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на Закона за горите или с висше образование по специалност „Eкология и опазване на околната среда” с образователна квалификационна степен „магистър” и с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование”. Това е спорният текст, който се атакува от парковете от гледна точка на публикуваните устройствени правилници.
Искам само да обърна внимание, че дирекциите на природните паркове са специализирани териториални звена и осъществяват своята дейност по смисъла на чл. 159, ал. 1 от Закона за горите. Там изискванията за заеманата длъжност „директор на парк” са различни от това, което се е появило в устройствените правилници.
Моите въпроси са свързани с това – предполагам, че Вие сте имали достатъчно време да видите противоречието на този подзаконов нормативен акт с изискванията на Закона за горите – чл. 159 и съответно изискванията за заеманата длъжност на чл. 160.
Другият въпрос, който ме интересува, е на база на промяната на устройствените правилници – дали са сменени директори на природни паркове в периода, в който Вие осъществявате длъжността „министър на земеделието и храните”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема проф. Бъчварова.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема проф. Бъчварова, съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Устройствените правилници на дирекциите на природни паркове, които са специализирани териториални звена на Изпълнителната агенция по горите, се утвърждават от изпълнителния директор на ИАГ на основание чл. 161 от Закона за горите. Същите не са в противоречие с нормативни актове от по-висока степен, какъвто в случая се явява Законът за горите. Не го изменят или допълват по следните съображения.
Дирекциите на природни паркове съгласно чл. 52 от Закона за защитените територии се създават за изпълнение на плановете за управление на природните паркове, осъществяване на дейностите по стопанисване, опазване и охрана на горите, земите и водните площи в защитените територии, които не са изключителна държавна собственост. Повече от 70% от площта на природните паркове обхваща гори и горски територии по смисъла на Закона за горите, което определя спецификата на преобладаващата част от възобновителни и поддържащи дейности, които следва да се извършват в тях. Посоченото определя образованието, което следва да притежава лицето, заемащо длъжността „директор на дирекция на природен парк” и което в най-пълна степен ще съответства на предмета на дейност на същата.
Съгласно чл. 160, ал. 3 от Закона за горите, директор на специализирано териториално звено може да бъде лице с висше образование, съответстващо на предмета на дейност на специализираното териториално звено, с образователно- квалификационна степен „магистър”, с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование. Работодател на директорите на дирекциите на природните паркове е изпълнителният директор на ИАГ. Именно той прави преценка за съответствието на образованието на кандидатите за заемане на посочената длъжност, с предмета на дейност на специализирано териториално звено.
Предвид гореизложеното, направените изменения и допълнения в устройствените правилници на дирекциите на природни паркове не променят и не допълват Закона за горите или друг нормативен акт от по-висока степен.
Що се отнася до въпроса за смяната на директори на природни паркове на базата на промяната, с изискванията на заеманата длъжност „директор”, Ви информирам, че са извършени две смени: на директора на дирекция на Природен парк „Шуменско плато” с висше образование по специалност „Право”, и на директора на дирекция на Природен парк „Сините камъни” с висше образование по специалност „Биология и химия”. Посочените специалности не съответстват на предмета на дейност на дирекция на природен парк.
Тъй като ме попитахте дали тези смени са в мандата ми като министър, мисля, че не са. Поне нямам информация в мандата на сегашното правителство да сме извършвали смени.
От началото на 2014 г. до момента са проведени 6 конкурса за директори на дирекции на природни паркове предвид факта, че лицата, които са заемали длъжността „директор” до обявяването им, са били назначени без конкурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Професор Бъчварова, моля, заповядайте за реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Все пак оставаме с впечатлението, че тази промяна на устройствените правилници и стесняване на обхвата на тези, които могат да заемат съответната длъжност „директор на природен парк”, се прави – в интерес на истината – за да се подмени целият екип на управляващите директори в момента в парковете.
Отделно от това знаете, че природните паркове като структури, както изчетохте чл. 161, ал. 3, там императивно е записано какви са изискванията – тоест магистър със 7 години стаж. Защо стесняваме обхвата? Това е въпрос, който съответно ще има свои тълкувания във възраженията, които са направили директорите, които са атакували устройствените правилници във Върховния административен съд.
Освен това по-голямата част от тези, които предстои да бъдат сменени, остават с впечатлението, че една от основните причини са големият брой договори, които те изпълняват по Оперативна програма „Околна среда”. В 11-те парка средствата, които се усвояват, са около 45 млн. лв. Обоснованото предположение е, че именно това е една от причините за промяната, а не недобре свършената работа. Така или иначе ще следим процеса на реализация на тези възражения във Върховния административен съд и тогава произнасянето на становище по отношение на законността на този нормативен акт – устройствените правилници, ще бъде факт или ще бъде в съответствие с Вашите предположения, че това е напълно законно Ваше разпореждане и отговаря на Министерството на земеделието и храните и на Изпълнителната агенция по горите в качеството на председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема проф. Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбира се, че и ние от Министерството на земеделието и храните ще следим възраженията и решението на Върховния административен съд. Каквото е то, ще се съобразим.
Аз вземам дупликата, само за да изкажа моето становище, че когато говорим за обосновани предположения за някои действия, нека да изхождаме от реалната работа и резултатите, независимо за коя държавна служба става въпрос.
Да, изпълняват и проекти. Съжалявам, че в момента не съм в готовност да Ви изпратя статистика за това какви закъснения има в хода, където се изпълняват такива проекти, и колко средства ще останат под риск да се загубят, да не се усвоят, точно поради начина, по който е работено.
Да, разбира се, законът трябва да се изпълнява, какъвто е, но винаги като управленци трябва да правим оценката и по резултатите на което и да е държавно звено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той също е зададен от народния представител Светла Бъчварова–Пиралкова относно загуба на финансови средства по Програмата за развитие на селските райони в периода 2007-2013 г.
Заповядайте да развиете въпроса, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги! Госпожо Министър, наистина с огромно притеснение всички ние следим информацията, която излиза, включително и от Министерството на земеделието, от политическия екип, относно вероятната загуба на средства по Програмата за развитие на селските райони в периода 2007-2013 г. От Вашия екип излязоха различни предположения, съответно единият от вариантите започваше от 74 млн. евро загуба, което е много реалистично-оптимистичен вариант, до песимистичния вариант 100 милиона. Сякаш напоследък това са числата, около които се обединява Вашият екип – че загубите ще бъдат близо 100 млн. евро за 2014 г.
От тази гледна точка важно е да ни информирате какви разходи или какви средства ще бъдат изплатени за 2014 г. с цел да се минимизират и загубите по Програмата за развитие на селските райони. По-голямото притеснение обаче е за периода 2015 г., защото, ако искаме загубата от средствата да бъде минимална, на практика Министерството и всички екипи в администрацията трябва да започнат да работят още от началото на 2015 г.
Знаете, че през 2015 г., която е последна за програмата, трябва да платим общо публичен ресурс в размер на 750 млн. евро, които се формират по следния начин: 470 млн. евро са за индикативния бюджет за 2013 г.; имаме 183 млн. евро, които съответно са средства, предоставени на общините – авансите, които съответно трябва да бъдат възстановени. И последната – 14 нотификация на Програмата за развитие на селските райони от Гаранционния фонд – прехвърляне на средства в размер на 100 млн. евро, които също трябва да бъдат усвоени.
Въпросът ми към Вас, който съответно има и по-голяма тежест, е свързан наистина с мерките, с екшън план, ако сте разработили за 2015 г., които ще вземе Министерството на земеделието и храните, за да минимизира тези загуби и средствата наистина да отидат по своето предназначение и да бъдат разплатени в срока, посочен от Европейската комисия – не по-късно от месец септември 2015 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема проф. Бъчварова, Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, са предприели следните мерки и действия с цел минимизиране на загубата на средства по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.
Първо: съкратени са значително сроковете за обработка на заявките за плащане; поддържа се постоянно връзка с бенефициентите, като при необходимост им се предоставя съответната административна помощ; извършено е проучване на всички изтичащи през 2014 г. проекти.
Разплащателната агенция е направила всичко възможно да подпомогне бенефициентите с цел подаване на заявка за междинно или окончателно плащане преди края на 2014 г.
Със заповеди от 25 юни 2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” са обявени периоди за прием на заявления за подпомагане по Мярка 223 и Мярка 226 от Програмата.
Във връзка с изпълнението на тези мерки са предприети действия за разглеждане на проектните предложения и на процедурите по сключване на договори.
По отношение на втория поставен въпрос – за размера на очакваните плащания до края на 2014 г., Ви информирам за следното.
Очакваните размери на плащания до края на 2014 г. по инвестиционните мерки Програмата за развитие на селските райони са в рамките от 84 милиона до 135 млн. лв. общо публични средства.
До края на календарната 2014 г. се предвижда сумите за оторизация по компенсаторните мерки на площ от Програмата да са в размер на 363 млн. лв. Очакванията и режимът, по който ще работим, това е в седмицата до 20 декември да бъдат и те разплатени. Знаете, днес обявихме, че изплатихме европейските средства по специфичната подкрепа на животновъдите.
Компенсаторните мерки на площ, по които ще се извърши оторизацията са: Мярка 211; Мярка 212; Мярка 213 и Мярка 214.
Прогнозната сума от 363 млн. лв. по прилаганите мерки от ос 2 на Програмата е на база подадени заявления за кампанията и оторизацията от предходната кампания.
През календарната 2015 г. вариантите за въздействие на управленско ниво върху прилагането на Програмата ще бъдат силно ограничени. Това се дължи на факта, че приключва програмният период и крайният срок за разплащане е 31 декември 2015 г.
Относно администрирането на вече постъпилите заявления за подпомагане, които са в процес на изпълнение, управляващият орган на Програмата, заедно с прилагащия орган, предприемат и ще предприемат всички предвидени в законодателството мерки за изплащането на възможно най-голяма част от средствата, разполагаеми по Програмата.
В допълнение, този процес вече е стартиран още в рамките на календарната 2014 г. С изпращането за разглеждане от службите на Европейската комисия на 14-тото Изменение на Програмата през месец октомври 2014 г. се предвижда пренасочване на ресурс в размер на 89 млн. евро към Мярка 121.
Предвижда се също така от страна на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, да поддържа постоянен контакт, включително и чрез допитване, с всички налични бенефициенти, като им се оказва своевременно и адекватно административно съдействие в рамките на действащото законодателство.
Държавен фонд „Земеделие” е договорил бюджетите по всички мерки по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Поради този факт в самия край на програмния период още през 2013 г. беше предприето известно договаряне над размера на бюджетите по някои мерки с установен голям процент нереализирани проекти, като мярка за недопускане на загуба на средства по Програмата, вследствие на недостатъчно усвояване.
Към настоящия момент договорите в процес на изпълнение са с обща стойност на субсидията в размер на над 2 млрд. лв. Фактът, че част от сключените договори не се изпълняват, е свързан и с неблагоприятната финансова и икономическа среда в страната през последните две години и трудностите, особено за частните бенефициенти да осигурят предварително финансиране за изпълнението на своите проекти.
Следва също да се отбележи, че в периода месец декември 2013 – месец юли 2014 г. имаше изключително забавяне от страна на ръководството на Държавен фонд „Земеделие” на документи, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Забавяне се отчита при одобрение на планираните и вече проведените обществени поръчки по договори, сключени с публични бенефициенти, анексиране на договорите и разплащанията по тях. Всичко това неминуемо доведе до забавяне в изпълнението на проектите, най-вече на общините, което дава своето отражение на подаването на заявки за плащане.
Въпреки забавянето управляващият орган на Програмата, заедно с прилагащия орган, продължават да прилагат и предприемат мерки за усвояването на бюджета в максимална степен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Професор Бъчварова, заповядайте за реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, донякъде ще се съглася с Вас, че има проблеми по отношение на заявките за плащане, но сякаш от информацията, с която разполагаме, включително от Министерството и от консултантите, които съответно са представили своите виждания, най-големият проблем идва от очакваните заявки за общините. Там границата, която съответно те работят, е от 124 до 40 милиона. Тоест, ако не се обърне внимание на общините да изпълняват своите проекти в оптималните срокове, загубите за 2015 г. ще бъдат още по-големи спрямо 2014 г. Надявам се наистина да успеете в усилията си да организирате добре работата на администрацията в Държавен фонд „Земеделие”, за да се минимизират тези загуби, особено през 2015 г.
И един допълнителен въпрос, свързан с информацията, която преди няколко дни излезе и тя е – предложението на Полша за удължаване на разплащанията до месец юни 2016 г.: дали Министерството на земеделието и храните е предприело необходимите мерки не само да подкрепи съответно това искане на страните, включително от Полша, но също така и да направи необходимите обосновки за необходимостта? Знаете, че Програма САПАРД имаше удължение около година и половина в начина на разплащане. Това даде възможност наистина да се усвоят средства значително по-добре в сравнение с прогнозите, които в момента правим до месец септември 2015 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Министър Танева, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова! Да, има такова предложение от Полша. То ще бъде обсъдено в точка „Разни” на Съвета на министрите, което ще се проведе в понеделник и вторник в Брюксел. България, разбира се, че го подкрепя. Направила е всичко необходимо, включително и анализ на необходимостта от това да се приеме такова решение. Това обсъждане в понеделник няма законодателен характер и дори при постигане на консенсус от тук насетне ще се търси законодателното му приемане.
Второто, за което искам да Ви уведомя. Да, и аз вярвам, че Държавен фонд „Земеделие” ще организира работата си по начин, по който няма да се допусне загуба на средства, каквато за тази година ще имаме рекордна поради много причини. Тя е в рамките, които Вие казахте, тъй като се работи по три варианта.
Искам да отбележа, че изключително важно е да се работи по всички мерки, спазвайки общите правила и регламентите на Европейския съюз, защото вследствие от прилагането на Програмата за периода 2007 – 2013 г., България вече е санкционирана с 60 млн. евро, половината от която санкция е за проблеми с общинските проекти. Отделно от това има още четири предложения за финансови корекции от Европейската комисия по процедури, които не са приключили и са в начален етап, по които предложения общата санкция е 248 млн. евро. Основната част от тези процедури е за проблеми при прилагането на правилата при общинските проекти. Така че трябва да сме много прецизни и да спазваме стриктно правилата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми колеги, изчерпахме времето, предвидено за днешния парламентарен контрол, поради което закривам заседанието.

Да благодарим на министър Танева за участието.
Следващото редовно заседание – сряда, 17 декември 2014 г., от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,35 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов

Секретари:
Юлиан Ангелов
Чавдар Пейчев