Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Айхан Етем и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, в Народното събрание е постъпил Законопроект за ратифициране на Договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ (клон Лондон) и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и „УНИКРЕДИТ БАНК” АГ (клон Лондон) – в ролята на агент, № 402-02-7, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2014 г.
Ратификацията е обсъдена в Комисията по бюджет и финанси и в Комисията по външна политика. Има изготвен доклад, но не е изтекъл срокът по нашия Правилник от 24 часа, поради което Ви предлагам на основание чл. 50, ал. 5 от нашия Правилник, като точка 1 за утре, петък, 12 декември
2014 г., в нашата програма да бъде включен Законопроектът за ратифициране на Договора за заем между страните, които цитирах.
Моля да гласуваме включването на този Законопроект като точка 1 за утре, петък.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 148, против 3, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуваната ни седмична програма от вчера.

Като точка първа е предвидено:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
Вносител е Министерският съвет от 4 декември 2014 г.
Преди това едно съобщение. На 9 декември 2014 г. от Агенцията по заетостта е постъпило Обзорно информационно издание за пазара на труда – Годишен преглед 2013, във формат на електронна книга. С мое писмо материалът е предоставен на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2014 г.
Господин Кирилов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Позволете ми преди да представя доклада за първо гласуване на Законопроекта, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Богиня Маноилова – държавен експерт в дирекция „Държавна собственост” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и госпожа Боянка Георгиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме направеното предложение за допускане в залата на изброените лица.
Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
Моля, поканете лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2014 г.
На свое заседание, проведено на 9 декември 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за собствеността.
На заседанието присъстваха от Министерството на регионалното развитие и благоустройство госпожа Боянка Георгиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”, и госпожа Богиня Маноилова – държавен експерт в дирекция „Държавна собственост”.
Законопроектът беше представен от госпожа Боянка Георгиева.
Предложеният законопроект предвижда продължаване на предвидения в § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността срок за спиране на придобивната давност по отношение на държавни и общински имоти с още три години с оглед максимална защита на държавния и обществения интерес. Удължаването на срока е необходимо поради неприключилия процес по първоначалното актуване на имотите – държавна и общинска собственост, и ще даде възможност за индивидуализиране на имотите с оглед установяване наличие или липса на неактувани и безстопанствени държавни и общински имоти и съответно предприемане на действия по актуване.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Петър Славов, Мая Манолова, Данаил Кирилов, Емил Димитров, Росица Янакиева-Костадинова, Чавдар Георгиев, Филип Попов, Свилен Иванов.
След като подчерта, че много физически и юридически лица са засегнати от удължаването на този срок, господин Славов постави въпроса относно ориентировъчния срок, в който тези процедури ще приключат. Госпожа Маноилова отговори, че всички областни управители, както и Националното сдружение на общините в Република България, подкрепят този Законопроект. Госпожа Манолова посочи, че държавният и общинският интерес следва да бъдат защитени, но не следва и с постоянното удължаване на срока областните управители и служителите в областните дирекции да бъдат демотивирани и недисциплинирани.
Господин Димитров подчерта, че продължаването на срока е довело и до противоречиви съдебни решения и изрази съмнение, че удължаването с три години ще бъде достатъчно.
Господин Георгиев посочи, че тъй като тази норма явно не работи би било най-добре, ако срокът бъде удължен до 31 декември 2015 г. Господин Делчев каза, че ще внесе предложение между първо и второ четене срокът да бъде две години.
Комисия по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против” и 1 – „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2014 г.” Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
От името на вносителя имате ли желание? Не.
Откривам дебатите. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, по становището на парламентарната група. По този въпрос Парламентарната група на Блока ще гласува по съвест без предварително решение. Сериозни аргументи има и в двете посоки и не сме ограничили колегите в това отношение.
Аз ще изразя личното си и категорично становище, че десетгодишната практика на удължаване на действието на един мораториум, тоест на удължаването на действието на едно изключение в правото е вече недопустимо. Ще призова всеки от Вас по съвест да гласува „против” този мораториум.
В България 1996 г. законодателно беше разграничена публичната частна държавна и общинска собственост, публичната и частната държавна и общинска собственост. Основната разлика по отношение на правните последици като ефект към отделния гражданин е именно това може ли държавната и общинска собственост да бъде придобивана от частно лице по давност? Частната може да бъде придобивана, публичната – не може.
От 1996 г. до 2006 г. държавата и общините очевидно не направиха достатъчно да защитят правата си на собственост, като всички знаем, че през 2006 г. най-важният фактор за приемане на този мораториум беше неразрешеният въпрос с тъй наречените „царски имоти”. По същата причина мораториумът беше удължаван година за година, като често пъти това беше и политическо оръжие за ангажиране на подкрепата на НДСВ към определени политически мерки.
В момента изтичат 18 години от деня, в който държавата и общините е трябвало да започнат да защитават своите права и да актуват своите имоти. В продължение на 18 години в България важи изключението, а не правилото, и подобни отлагания, благодарение на които важи изключението, а не правилото, са едни от основните фактори, които тровят правната среда в България, създават трайна правна несигурност, отблъскват инвеститори и спират инициативата на българските граждани. Към настоящия момент никой не може да каже нито колко държавни имота стоят неактувани, нито обаче колко български граждани и фирми не могат да решат основни проблеми на семейството си или на производството си, благодарение на това, че имотът им виси в неизяснено правно положение. Ако продължаваме да отлагаме, каквото не е свършено за 18 години, няма да бъде свършено и за 180 години и правната несигурност ще продължава да тегне над българските граждани.
Разбирам и интереса на администрацията както да защити определени имоти, така и да защити собственият си мързел, който очевидно продължава твърде дълго време. Ние тук обаче по призвание не сме защитници на интереса на администрацията и затова го казвам като представител на мнозинството: независимо че ние сме излъчили тази администрация, нашето призвание е да защитаваме от нейния произвол интереса на българските граждани. Един от най-важните техни интереси е правото на собственост, един от най-важните общи интереси е правната сигурност. С тези отлагания просто веднъж завинаги трябва да се спре и администрацията трябва да разбере, че в лицето на българския парламент няма защитник за собствения си мързел и безстопанственост.
Моят глас ще бъде „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Реплики?
Заповядайте за реплика, госпожо Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Кънев, с цялото ми уважение към това, което казахте, и аргументите Ви против удължаване на срока, ще си позволя да Ви помоля Вие самият като юрист да се върнете към законодателството, което именно този парламент е творил в периода от 1997 г. до този момент, за да видите с колко много закони се връща назад процедурата, която не позволява да бъдат направени всички тези актове за държавна и общинска собственост. Могат да бъдат направени всякакви справки, в това чисто погледнете и Закона за земеделските земи, за да разберете, че съвсем скоро там бяха дадени възможностите за съставяне на подобни актове и, разбира се, ред други примери, които могат да се видят.
В края на краищата ние не говорим за това как администрацията си върши работата – добре или зле. Право на всеки ръководител е да преценява и да санкционира. По-важното е, че защитаваме интересите на държавата и на общините, които са безусловно публични и важни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янакиева.
Други реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кънев, аз приемам, но по принцип - Вашите мотиви и съображения. Бих искал да кажа следното: това касае собственост, която е на общините и на държавата. Неправилно в дебатите фокусът беше за дейността на областните управители. Тук трябва да присъединим и дейността на 264 общини. Не се касае само до процеса на актуване. Актуването е процедура, която създава удостоверителен документ, но не създава правото на собственост. Многократно са актувани държавните и общински имоти и в момента, понастоящем, също тече такъв процес, който е породен от приемането на кадастрални карти в почти цялата територия на Републиката. Няма държавен или общински имот, който да не променя границите си, да не променя описанието си.
Вие като юрист и като вещноправник знаете колко години изисква решаването на един вещен спор и това обикновено не са три години. Често хоризонтът на такива спорове минава десет години. Спомнете си колко противоречив беше правният режим на реституцията. Все още има множество неприключили реституционни дела. Не можем да оставим незащитена държавната и общинска собственост, което – тук ще си позволя да отклоня обвиненията към администрацията – не е от мързел на администрацията. Тук и законодателят е направил своя принос за противоречиво законодателство в продължение на около 20 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми колеги, затова и казах, че въпросът е сложен и че има повече от една гледна точка, но сложните въпроси не се решават с отлагане. Факт е, между другото, след като император Юстиниан е превзел Италия обратно от източните готи, процесът на реституция е продължил 40 години и България върви към нещо подобно. Това създава огромни правни проблеми, огромна правна несигурност.
Въпросът, който поставям обаче в тази ситуация – ние, българските граждани, равни ли сме с администрацията? Защото, докато мораториумът за придобиване по давност на държавни и общински имоти се удължава и удължава, мораториум за това държавата и общините да придобиват по давност частни имоти в България няма, а частният собственик се сблъсква с много по-големи проблеми, когато трябва да защити своето право на собственост, защото той не може да разчита на тази администрация, включително за определяне на границите, включително за определяне на история на имота. Докато ние 10 години отлагаме и защитаваме държавата и общините и лишаваме хиляди български граждани от правото да защитят имота си по установен в закона ред, в същото това време още много хиляди български граждани са загубили своите имоти и в съда им е противопоставено това, че държавата или общината, или техни правоприемници са ги придобили по давност. Така че тук става дума за равенството пред закона като основен проблем.
Ако ще приемаме да удължим този мораториум, дайте да наложим мораториум върху обратното или да приемем законодателно, че държавата няма право да придобива по давност имотите на български граждани.
Последно, тъй като професията ми има значение в случая, да подчертая, че абсолютно нито един конкретен казус не ме обвързва с решение по единия или другия начин на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Други изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, Парламентарната група на „БСП лява България” ще подкрепи внесения законопроект, защото за нас е безспорно, че държавният и общинският публичен интерес трябва да бъдат защитени. Не е лошо наистина от тази трибуна, обсъждайки този законопроект, да припомним фактите.
Законите за общинската и за държавната собственост бяха приети през далечната 1996 г. Те дадоха 10-годишно удължаване на спирането на давността – до 2006 г., след което започна ежегодно практически удължаване на този давностен период, като след още две години ще се отбележи кръглият 20-годишен юбилей от приемането на законите и изтичането на давността.
В тази връзка аз ще заявя от името на нашата парламентарна група, че ще обсъдим между първо и второ четене срока, с който би следвало да бъде удължено действието на давността. Готови сме наистина да отбележим 20-годишния юбилей с удължаването на този срок до 2016 г.
За нас не е нормално преходът относително да приключи в рамките на 25 години, а 20 години да са нужни на държавните и общинските администрации, за да приключат процеса по установяване на собствеността на държавните и общинските имоти. Видно от мотивите в този законопроект, причините са няколко, като на първо място са поставени две – липса на финансови средства и липса на административен капацитет. Така че и нашата парламентарна група атакува действията на администрацията и настояваме наистина за една ясна отговорност и за осигуряване на достатъчно финансови средства, за да може в крайна сметка публичните интереси – и на държавата, и на общините, да бъдат защитени. Това да не бъде за сметка на частните собственици на недвижими имоти.
Тук, предвид и заявките на новото мнозинство, и на правителството на четворната коалиция, че предстои сериозна административна реформа, би следвало в бюджета тя да бъде обезпечена с достатъчно средства и ако не през тази календарна година, в която вече за мнозинството процедурата по този бюджет изглежда приключила, през следващата година да бъдат осигурени достатъчно средства, за да може този процес по установяване на собствеността на имотите да приключи в навършването на 20 години от приемането на двата основни закона. Тоест, ако управляващото мнозинство е искрено, че смята да предприеме сериозна административна реформа, би следвало тя да се изразява и по отношение на осигуряването на достатъчно капацитет – административен и чрез финансови средства за приключването на този процес.
Не е нормално процесът по реституция да приключи за няколко години, когато интересът на частните собственици явно ги стимулира да се снабдят с необходимите документи, да извършат необходимите действия, за да защитят личните си интереси, а държавата и българските общини в рамките на 20 години да не успеят да се справят с процеса на първоначалното актуване на имотите – общинска и държавна собственост.
Не смятам, че парламентът трябва да стимулира включително административното безхаберие и затова между първо и второ четене нека обсъдим и да прецизираме поредното удължаване на давностния срок. Но иначе интересът на държавата и на общините трябва да бъде над всичко и бездействието на администрацията би следвало да не бъде поощрявано със законодателни решения, а да бъде санкционирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Уважаеми колеги, имате думата за реплики.
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Съжалявам, няма да стане диалог. Няма да участвам повече, но наистина бях провокиран от нещо, което смятам за важно. Не, колега Манолова, интересът на държавата и общините не е над всичко. Държавата и общините са прости инструменти за по-добър живот на отделните хора. Животът на отделния гражданин, неговите права и интереси са много по-високо от интереса на държавата и общините. Правото на собственост е изключително важно и основно в рамките на вида общество, в което сме избрали да живеем. Затова е и толкова патос в този наглед дребен въпрос. Колеги, не е интересът на държавата над всичко, интересът на човека е над всичко. (Единични ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, радвам се да чуя, че господин Радан Кънев споделя един девиз, който беше актуален и преди 30 години – „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека”. Ние сме споделяли и също споделяме този принцип, но във всички случаи благото на човека не трябва да бъде за сметка на публичния интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Следващо изказване от народния представител Митев.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, групата на Патриотичния фронт ще гласува по съвест за този законопроект. Действително има множество мотиви, които могат да бъдат изказани „за” и „против”.
Съгласен съм с казаното от господин Кънев, че твърде дълго продължи този мораториум. Вярно е, че не трябва да има примат на държавната и общинска собственост над частната, когато установяваме правила. Вярно е друго, че все пак имаме и обективни причини, за да не могат да бъдат актувани имоти, които са държавна и общинска собственост, като невъведените навсякъде и неизготвени кадастрални карти и кадастрални регистри, основно по финансови съображения. Вярно е, че имаме общини, където действително липсва достатъчно административен капацитет да бъде извършвана процедурата по актуване. Вярно е, че и тези процедури отнемат също доста време, за да може да бъдат актувани съответните имоти като държавна, респективно общинска собственост. Ние сме готови да дискутираме и едно намаляване на този 3-годишен срок между първо и второ четене и ще направим съответни предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики? Няма.
За следващо изказване – народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, на основание чл. 143 от Правилника също декларирам липса на какъвто и да е частен интерес. Радвам се, че и други колеги преди мен го направиха, за да може принципно да изказваме нашите становища, без да тегне съмнение за някаква лична обвързаност или пък някакви лични подбуди, които да ни тласкат да изказваме една или друга позиция.
Уважаеми колеги, от Движението за права и свободи също ще подкрепим този законопроект под условие. Бяха изказани вече достатъчно тези за това колко дълго време продължава отлагането на края на мораториума върху придобиването на имоти държавна и общинска собственост от частни лица, колко пъти се удължаваше този срок с уговорката това да е за последно. Мисля, че в крайна сметка трябва един ден да дойде краят на това удължаване, защото това не може да продължава безкрай.
От друга страна, не съм съгласен с изказаните тези отдясно, че, видите ли, това било в интерес на администрацията. Не, уважаеми колеги, това не е интерес на администрацията, това е държавният, общинският, да го наречем общо „публичния интерес”, който трябва да ни води преди всичко и който е в основата и на този законопроект.
Също така не съм съгласен, че частният интерес може да се поставя над публичния интерес, над обществения интерес. Колегата, който изказа тази теза, явно бърка правата на човека с интересите на човека. Има огромна разлика и докато в единия случай приматът е категоричен и безсъмнен, то във втория случай съвсем не е така. Не може да се поставя на по-високо ниво частният, личният интерес на даден индивид над обществения интерес и неслучайно дори в много международни нормативни актове винаги, когато се гарантират определени права, специално свързани с имуществото, винаги се е поставяла уговорка за публичния интерес. Неслучайно е въведено правото на държавата да експроприира, тоест да отчуждава имоти за задоволяване на публичния интерес. По този начин, безсъмнено, правната мисъл е поставила примат на публичния интерес над частния. Така че във всички случаи трябва публичният интерес да бъде гарантиран. Това обаче не може да продължава безкрайно.
Между първо и второ четене ние също ще настояваме – първо, да се преосмисли срокът. Второ, ще настояваме от страна на правителството да се разпише ясен график и конкретен план за действие с конкретни мерки какво ще предприеме държавната администрация, за да бъде наистина този срок последен; какви действия ще предприеме правителството, областните управи, за да се постигне веднъж завинаги краят на този мораториум и да не се налага отново за пореден път след три или две години да удължаваме този мораториум.
Сега, при явното признание от страна на вносителя – Министерския съвет, че държавата към настоящия момент не е готова, не е сигурна, че е защитила докрай обществения интерес, нямаме друг избор освен да удължим този мораториум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Реплики?
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Казак, уважаеми колеги, моята реплика е, че не мога да приема един или друг интерес или право да бъдат фаворизирани за сметката на друг интерес или право. Иначе казано, не приемам казаното от господин Казак, че публичният интерес едва ли не трябва да бъде защитен за сметка на частното право на собственост, което е гарантирано и от Конституцията.
Това, с което бих могъл да се съглася, е те да бъдат равнопоставени и ние да помислим как едното да не ощетява другото. Тук моят упрек е и към господин Казак и към управляващото мнозинство довчера, към което той се числеше, както самият той каза, че много пъти все за последно този мораториум е удължаван и така близо 20 години. Така просто не може да се прави и наистина веднъж завинаги трябва да стане ясно, че ако се прави удължаване, то ще бъде за последно и този път наистина ще е за последно. Администрацията да се стегне, да си свърши работата и наистина да не се застрашава публичният интерес.
Много добре знаем, че има разграничаване на държавната и общинска собственост на публична или частна, тоест законът създава достатъчно гаранции тя да бъде защитена. Тук въпросът е съответните администрации да са си свършили работата по актуване на тези имоти и да е ясно дали са частна общинска собственост, публична общинска собственост и така нататък. Това продължава да не се случва много години. Очевидно време е това да се случи. И на Комисията заявих намерение, че между двете четения ще внесем намаляване на този срок, тоест той да не бъде удължаван отново с три години, като наистина този път уговорката ще бъде, че е за последно.
Ако се върнете назад във времето, ще видите, че ако първоначално срокът е удължаван всяка година по веднъж, след това, не знам дали за удобството на администрацията, или на законодателя, но сте го удължавали за по три години. Наистина не му се вижда краят, ако и този път отново за по три години, уж пак за последно, го направим по този начин.
Мисля, че наистина трябва да се даде много ясен знак към обществеността, към обществото, че този път наистина за последно се прави компромис и администрацията трябва да си свърши работата, за да се реши въпросът веднъж завинаги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Казак, за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми колега Славов, аз не се различавам съществено от тезата, която Вие изказахте. Мисля, че Вие доста преповторихте това, което и аз казах – това трябва да е за последно. Този път наистина трябва да подтикнем, да принудим администрацията да предприеме всички необходими действия и стъпки, за да гарантира защитата на публичния интерес в рамките на този последно удължен срок на мораториума.
Иначе, аз Ви напомням за изричното разделение, което направих между правото и интереса. Правото на собственост – да, но частният интерес, личният интерес на индивида, който заема неправомерно даден имот публична държавна или общинска собственост, не може да бъде аргумент за това да се ощети публичният интерес, общественият интерес. Докато този интерес не бъде защитен и не сме сигурни, че той е защитен, според мен трябва да дадем възможност на държавата и на общините да го защитят в този последен срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Други изказвания?
Стефан Кенов – заповядайте.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, групата на Българския демократичен център ще подкрепи удължаването на мораториума.
Искам да взема отношение по атаките срещу администрацията. Има колеги от Вас, които са работили в областни администрации, има бивши областни управители. Аз съм бил заместник-областен управител на една от най-големите области – Бургаска, с най-много преписки, заедно с Пловдивска област.
Отделите „Държавна собственост” през последните четири-пет управления бяха удряни винаги от оптимизация и съкращения на администрацията. Няма как да очаквате от отдел „Държавна собственост” към някоя областна администрация да си свърши работата по актуване, деактуване, окомплектоване на досиета, при положение че ние винаги удряме тази администрация – по времето на правителството на Сакскобургготски, по времето на тройната коалиция, когато бях заместник-областен. Впоследствие ние винаги оптимизираме администрацията, без да си даваме сметка за обема от работа, който трябва да се свърши именно в тази сфера.
Повечето архиви в областните администрации вече са почти разпадащи се документи. Има нужда от инвестиция в запазването и на електронен носител на тези документи, но има и нужда от човешки кадрови потенциал. Така че е необходимо не само да удължим мораториума, а да проведем целенасочена политика по запазване на архивите – актуване на държавните имоти.
Много от Вас знаят, че в момента почти няма издадени актове за държавна собственост на горските територии. Много голяма част от поземления фонд не е актуван, не са деактувани имотите в населените места в полза на общините. Смятам, че задължително трябва да удължим мораториума и да предприемем действия по подсигуряване на администрацията – да си свърши работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кенов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Данаил Кирилов.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам думата главно, за да направя няколко предупреждения по повод на темата, която обсъждаме. Колегите изразиха безпристрастност, а аз ще изразя може би емоционална пристрастност. Тъй като шест години съм бил общински съветник, почти четири години съм бил областен управител на София – да, чувствам се пристрастен в защитата на държавния и общински интерес по отношение на недвижимото имущество на държавата и общините.
Колеги, подкрепямe изцяло колегата Кенов, който описа накратко ситуацията чисто административно с несгодите в ежедневната работа на една или друга администрация и бих казал, че тук причините и проблемите са комплексни. Трудно можем еднозначно, едностранчиво да кажем – държавата и общината е мързелива.
Също така искам да заявя и пристрастността си към Конституцията. Уважаеми колеги, не мислете, че по какъвто и да е начин в мислите си пренебрегвам равнопоставеността на частната с институционалната собственост. Моля Ви да се замислим, защото държавното и общинско имущество всъщност е имущество на всеки един от нас. Да, не е в идеална съсобственост, то се управлява по определен ред, но това е имуществото, с което централните и местни администрации осъществяват едни или други цели – включително социални, включително икономически.
Моля Ви да се замислите за това защо толкова трудно и толкова дискутируемо стана удължаването на мораториума на седемнадесетата година. Каква е разликата спрямо шестнадесетата или спрямо петнадесетата? Кое наложи да се пробива съдебната практика и да се раздели в две посоки по отношение на мораториума и по отношение на давността – да четем в някои съдебни решения мотиви, които изкуствено се опитват да обосноват как на 31 май 2006 г. всъщност мораториумът е отпаднал и има един ден прекъсване; да четем съдебни решения, в които се казва, че този мораториум действа по различен начин върху имотите публична държавна или общинска и по друг начин по отношение на имотите частна държавна или частна общинска собственост?
Колеги, този мораториум действа еднакво. Тук колеги правилно отбелязаха, че ако иде реч за защитата на публичната държавна или общинска собственост, тя си е защитена изначално sui generis, с оглед характера на тази собственост и с оглед абсолютната забрана да се придобива. Така че не мога да приема за обосновани аргументации, дори на върховни съдии, в посока, че този мораториум имал смисъл само по отношение на публичната държавна собственост.
Безспорно е, че всичко това са непосредствени индикатори за възникнало обществено напрежение, за конфликт и колизия на интереси. Въпреки всичко Ви моля да подкрепите внесения законопроект на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Филип Попов.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Изкушавам се наистина да взема отношение по новата научна теория, касаеща идеалната съсобственост, но няма да го направя. От 1996 г. – сега сме на прага на 2015 г., се удължава срокът за спиране на придобивната давност. Близо 19 години ще направи удължаването на този срок.
В този период са били издадени редица актове за държавна собственост, постфактум за същите имоти и актове за общинска собственост и се отива на едни безконечни съдебни дела по изясняване собствеността на определените имоти. От това губи държавата, губят общините, губят и трети заинтересовани лица по отношение на тези имоти.
Интересни са мотивите на вносителя – налице били непреодолими обективни затруднения. За три години тези непреодолими обективни затруднения едва ли ще станат преодолими. Не са станали за деветнадесет години, за тези три години не виждам как ще се случи.
И понеже всички говорят за защита на обществения интерес – колеги, общественият интерес получава най-голяма защита, когато имаме стабилност на правната норма, уреждаща този или определен тип обществени отношения. За 19 години такава стабилност не виждаме на тази правна норма. За три години обществените отношения няма да се променят, няма да се променят администрациите или по-точно желанието у тези администрации да си свършат работата – да си окомплектоват досиетата на актове за държавна, съответно общинска собственост и да се изясни статута на тези имоти.
Удължаването на този мораториум няма да спести пари и да защити интересите на държавата или на общините. Крайно време е те да си свършат работата – имам предвид под „те” администрацията на държавата и на общините, за да се изясни статутът на тези имоти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Предстои гласуване, моля поканете народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2014 г.
Гласували 160 народни представители: за 148, против 8, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С оглед изразените становища, че колегите от парламентарните групи ще внасят предложения по отношение на срока, както и с оглед на това, че изменението касае само една дата, както и във връзка с това, че ако законодателният орган иска да се произнесе, това трябва да стане в рамките на календарната година, моля срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване така предложената процедура от господин Данаил Кирилов.
Гласували 148 народни представители: за 139, против 5, въздържали се 4.
Предложението за съкращаване на срока между двете гласувания е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ И ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР В ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗБОР НА ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР В ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае заместник-председателят Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет

На свое заседание, проведено на 9 декември 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди въпроса за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен съдебен инспектор.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на правосъдието господин Петко Петков и госпожа Надежда Йорданова, представители на Министерството на правосъдието; господин Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България; господин Борислав Белазелков и господин Николай Гунчев, представители на Съюза на съдиите в България; господин Боян Магдалинчев, председател на Асоциация на българските административни съдии; господин Венелин Иванов и госпожа Хайгухи Бодикян, представители на Българска съдийска асоциация и господин Евгени Иванов, председател на Асоциацията на прокурорите в България, които се включиха в обсъждането.
В дискусията участие взеха народните представители Филип Попов, Димитър Лазаров, Четин Казак, Десислава Атанасова, Петър Славов, Димитър Делчев и Данаил Кирилов.
В хода на дискусията всички народни представители и представители на професионалните организации се обединиха около становището, че е необходимо във възможно най-кратък срок да бъде проведена процедурата по избор на главен инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет. Представителите на професионалните организации отправиха призив към народните представители за постигане на политически консенсус с оглед необходимостта от финализиране на процедурата по избор на главен инспектор.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно предлага на Народното събрание следните проекти на решения:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 2 във връзка с чл. 86 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
1. Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Предложенията за кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят до Комисията по правни въпроси в писмена форма от народни представители или парламентарни групи в срок до 30 януари 2015 г. включително. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации могат да предлагат кандидатури за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет на парламентарните групи и народните представители.
Предложенията се придружават с писмени мотиви и към тях се прилагат следните документи:
- писмено съгласие на кандидата по образец – Приложение № 1 към решението;
- подробна автобиография;
- ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование;
- декларация по образец – Приложение № 2 към решението, че не е налице обстоятелството по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Закона за съдебната власт;
- документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж;
- свидетелство за съдимост;
- удостоверение от Националната следствена служба.
Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт.
Всеки кандидат представя на Комисията по правни въпроси:
- концепция за работата си като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет на хартиен и електронен носител;
- декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
2. Публично оповестяване на документите.
Предложенията заедно с документите по т. 1 се публикуват на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името, и мотивите на народния представител, предложил съответната кандидатура.
Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации могат да представят на Комисията по правни въпроси становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: град София, пл. Княз Александър І № 1, Комисия по правни въпроси, или по електронен път на e-mail: kpv1@parliament.bg. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
Становищата и въпросите се публикуват на специалната секция в интернет страницата на Народното събрание и на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
3. Проверка за допускане на кандидатите до изслушване.
Комисията по правни въпроси на отделно заседание, предхождащо изслушването, проверява дали предложените кандидати отговарят на изискванията за заемане на длъжността главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и представените от тях документи.
В случай, че Комисията по правни въпроси установи, че кандидат не е представил всички необходими документи, тя го уведомява, че може да ги представи в срок от 5 дни от уведомлението.
До изслушване не се допускат кандидати, които:
- не отговарят на изискванията по чл. 42, ал. 2 от Закона за съдебната власт;
- не са представили документите по т. 1.
След извършване на проверката Комисията по правни въпроси изготвя списък на кандидатите, които са допуснати до изслушване. Списъкът се изготвя по азбучен ред на личните имена на кандидатите и се публикува на специалната секция на интернет страницата на Народното събрание.
4. Изслушване на допуснатите кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Комисията по правни въпроси изслушва само допуснатите кандидати по поредността им в списъка.
Вносителят на предложението представя кандидата в изложение до 2 минути.
На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да представи концепция си за работа като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет в изложение до 15 минути за всеки кандидат.
Народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации. Времето за изложение на въпросите е до 3 минути.
На всеки кандидат се предоставя право на отговор след задаването на въпрос към него. Времето за отговор на всеки въпрос е до 3 минути.
Заседанието на Комисията по правни въпроси е публично и се излъчва в реално време в интернет чрез специалната секция на интернет страницата на Народното събрание.
5. Комисията по правни въпроси изготвя подробен доклад за проведеното изслушване на кандидатите за главен инспектор, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на личните им имена.
Решението е прието от 43-то Народно събрание.”
Приложение № 1 към Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет е декларация от кандидатите.
Приложение № 2 към Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет също декларация от кандидатите.”
Представям:
„Проект !
РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните Процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
1. Кандидатите се представят от вносител на предложението по поредността им, определена в списък, изготвен по азбучен ред на личните имена на кандидатите – до 2 минути.
2. Комисията по правни въпроси представя доклад за проведеното изслушване.
3. След представянето на доклада, Народното събрание провежда разискванията по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По време на разискванията народните представители могат да поставят въпроси към кандидатите.
4. След приключване на разискванията кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет могат да правят изказвания и да отговарят на зададени към тях въпроси – до 10 минути.
5. Гласуването се извършва по поредността, определена в списъка на кандидатите.
6. Избран е кандидатът, който е получил най-много гласове при изпълнено изискване за мнозинството за произвеждането на този избор, определено в чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Решението е прието от 43-то Народно събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На прага сме на стартирането на поредната процедура за избор на главен съдебен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Сагата, която се проточи вече повече от две години...
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Вече три години.
ЧЕТИН КАЗАК: ...премина през толкова много епизоди, перипетии, кандидатури, които бяха издигани, които бяха разнищвани в медиите, оплювани, очерняни и така нататък, след което кандидати се отказаха, други стигаха до фаза изслушване от комисията, след което процедурата беше прекратявана и така нататък. Наистина достойна за съжаление е историята с избора на главен съдебен инспектор в България и неслучайно вчера на срещата ни с представителите на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка всички представители на политическите сили се червяхме и не знаехме как да обясним на нашите европейски партньори защо повече от две години България не може да излъчи легитимен титуляр за този толкова важен пост в съдебната система. За съжаление този пост, заради конституционния статут и изискванията за мнозинство от две трети за избор на главен съдебен инспектор, изначално беше обречен на пълна зависимост и подвластност за постигането на политическо съгласие, на политически консенсус. Искаме усилията да се избере такъв главен съдебен инспектор да успеят. Оказа се обаче, че е мисия – невъзможна с политическите противоречия, политическата конфронтация, желанието на всяка цена да се уязви политическият опонент, който в момента управлява. Използването на този въпрос в политическата борба и противоборство направиха жертва всички досегашни кандидати за този пост. Както преди малко всички си обещахме удължаването на мораториума да бъде за последен път, надявам се, че този път ще бъде наистина последен, в който ние ще стартираме тази процедура и тя да финишира успешно.
Наистина е недопустимо Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, към който има толкова високи очаквания, както от страна на съдебната система, така и от страна на обществото, така и от страна на европейските ни партньори, най-после да се сдобие с титуляр, най-после да възстанови своята пълноценна и законосъобразна дейност, за да може да изпълнява поверените му от Конституция и Закона за съдебната власт функции.
Нека този път да загърбим политическите противоборства. Нека този път да се извисим над политическите пристрастия, над политическите противоборства и да не посегнем към изкушението, наречено „уличен натиск” или обществен, използване на определени обществени организации за натиск, за очерняне на този или онзи кандидат и да създадем такива предпоставки, при които да се осмелят да кандидатстват достойни български представители на правното съсловие и да изберем най-добрия от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за тишина в залата.
ЧЕТИН КАЗАК: Защото сами по себе си тези процедурни правила не се различават почти по нищо от правилата, които приемахме и в предишния Парламент. Още с последните изменения в Закона за съдебната власт публичността, възможността да се разкрие цялата същност на кандидатите, тяхната професионална подготовка, техни морални и нравствени качества, тяхната пригодност за изпълнение на този пост бяха гарантирани. Но, както казах, за съжаление тогава надделяха други аргументи. Дано този път разумът да надделее. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Главчев, умолявам Ви в качеството Ви на председателстващ това Събрание да не допускате празнословия и дърдорене на глупотевини по 5 минути с единствената цел наслаждаване на собствения си тембър – господинът, който се изказа преди мен, тоест с очилата, не каза нищо по същество по тези 7 страници текст, нито по предложението за проекторешение, нито по мотивацията. Така че много Ви моля, не допускайте да губи времето на цялото Народно събрание не само той, а представителите на неговата антиконституционна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изцяло се съобразявам с разпоредбите в Правилника.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, встрани от микрофоните): По същество нямаше нито дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изцяло се съобразявам – всеки има право на различни мнения и на изказвания. По-скоро не трябва да се правят квалификации от рода на тези, каквито направихте накрая.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Удовлетворен съм от Вашата процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да акцентирам върху следните няколко неща във връзка с третия ни опит.
Първо, искам да изразя надежда третият опит да бъде успешен. Надявам се вратата за всички кандидатури да бъде максимално отворена.
Проблемът в тази процедура и в тези процедури вече е страхът на кандидатите. Те се страхуват, че участвайки, ще бъдат дискредитирани, ще загубят доброто си име, ще бъдат поставени не само под капака на наблюдението, но и на оплюването.
Сложна ще бъде процедурата, но искам да кажа нещата, които ни окуражават.
Първо, кандидатите във втората процедура, която не завърши, потвърдиха желанието си за участие чрез трите организации на съдиите и Асоциацията на прокурорите. Към момента е ясно, че ще има поне две кандидатури. Надеждата ни е да има повече от две кандидатури, състезанието да бъде напрегнато и Вие да имате възможността за успешен избор.
Снощи, както господин Четин Казак отбеляза, всички парламентарни групи представяхме позициите си пред Делегацията на Европейската комисия по мониторинга за сътрудничество и оценка. Бих казал, че нямаше парламентарна група, която чрез представителя си да изрази изначално отрицание, негативизъм, да бъде против тази процедура. Дано всичко това да доведе до възможността да се постигне една подкрепа съгласно тежкото конституционно изискване за две трети мнозинство при избора.
Тук ще кажа, че чисто правнотехнически, при цялото дълго описание на процедурата, ни притеснява обстоятелството, че тя е значително ограничена от разпоредбата в Закона за съдебната власт. Въпреки това мисля, че разширихме в максимална степен възможността всички организации да представят кандидатури пред народните представители и пред парламентарните групи, включително кандидатите сами да се представят като кандидати за участие в тези процедури.
Важно е да отбележим следното: така наречената специализирана Комисия по изслушването събира данните и фактите, тоест се формира впечатление в участниците, но тя не оценява. Оценява всеки един от 240-те народни представители. Комисията по изслушване ще бъде инструмент само дотолкова, доколкото да установи и да подготви фактологията за професионалните качества и възможности на кандидатите. От тук нататък обаче всеки един от нас по собствено убеждение и съобразно решенията на парламентарната си група ще следва да вземе, да формира свое становище кой кандидат да бъде подкрепен.
Особеното на тази процедура, за разлика от предходната, е, че сме се стремили сроковете да бъдат така аранжирани, че да има достатъчно време да се подготвят и да се предложат кандидатури. Смятаме, че това ще подобри публичността и прозрачността и ще подпомогне състезанието.
Решението, което ще вземем сега, е изключително важно – то е изключително важно за европейската акредитация на настоящия парламент, важно е и за бъдещето на съдебната система.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Атестация или акредитация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от място.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще обясня, господин Стоилов, но ако предпочитате да се хващаме за думите или понятията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Кирилов, не влизайте в диалог със залата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Провокиран съм, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Направих забележка на провокаторите. (Смях, оживление.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, апелирам за Вашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, поканете народните представители в залата.
Първо, подлагам на гласуване Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, както беше представен от доклада на Правната комисия от нейния заместник-председател Десислава Атанасова, заедно с приложените към доклада Приложение № 1 – декларация, с нейното съдържание, и Приложение № 2 – декларация, с нейното съдържание.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието заедно с декларациите, приложения № 1 и 2 към него.
Подлагам на гласуване Проект на решение за приемане на Процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, който Ви беше представен в доклада на Комисията по правни въпроси от нейния заместник-председател Десислава Атанасова.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 5.
И това решение е прието.
С това изчерпихме съдържанието на тази точа от дневния ред.

Последната точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – СЪФИНАНСИРАНЕ НА ФОНДОВЕТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2014 - 2020 г. (СПЗ)”).
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте за доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)”), № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2014 г.

На свое заседание, проведено на 9 декември 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 402 02 6, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите госпожа Гергана Беремска, директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” и госпожа Росица Димитрова, държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”.
Законопроектът беше представен от госпожа Гергана Беремска.
Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка е подписан на 27 ноември 2014 г. на основание чл. 74 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Този втори структурен програмен заем, който е в размер до 500 млн. евро, ще подпомага националното финансиране на оперативни програми „Транспорт и транспортна инфраструктура”, „Околна среда” и „Региони в растеж”. Освен това, споразумението предвижда и възможност за ползване на средства от заема и за останалите оперативни програми по искане на правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка. Срокът на заема е 25 години със 7 години гратисен период.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Филип Попов, Чавдар Георгиев, Данаил Кирилов.
Господин Попов постави въпрос относно това как се приоритизират проектите, които ще се финансират. Госпожа Беремска отговори, че на финансиране подлежат всички проекти, но ще бъдат избирани по-съществените за българското правителство с одобрението на Европейската инвестиционна банка. На въпрос на господин Георгиев относно начисляване на лихвата и срокът на договора, госпожа Беремска уточни, че лихвата се изплаща от момента на усвояване на средствата и тя се определя за всеки транш, като е предоставена възможност за предоговаряне на лихвените проценти на траншовете. Относно срока, тя посочи, че срокът е дълъг и това се счита за благоприятно условие.
Комисия по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)”), № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
С доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси ще ни запознае нейният председател госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)”), № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2014 г.

На заседание, проведено на 4 декември 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: госпожа Карина Караиванова – заместник-министър, Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”, и Росица Димитрова – експерт в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от госпожа Караиванова.
Това е вторият структурен програмен заем, който Европейската инвестиционна банка предоставя с цел подкрепа на правителството на България при усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. и е в размер до 500 млн. евро. Със заема ще се подпомага националното финансиране основно по оперативни програми „Транспорт и транспортна политика”, „Околна среда” и „Региони в растеж”, тъй като по тези програми ще се финансират изключително стратегически инфраструктурни проекти с национално значение, които са приоритетни и за дейността на Европейската инвестиционна банка. Независимо от това в Споразумението е предвидена възможност за ползване на средства от заема и за останалите оперативни програми по искане на правителството на Република България след анализ и одобрение от Европейската инвестиционна банка.
Срокът на заема е 25 години със 7 години гратисен период, като е предвидена възможност за еднократно, средносрочно и дългосрочно погасяване на отделните траншове от централния бюджет. Средствата ще бъдат усвоявани максимално на 20 транша, като минималният размер на всеки транш е 25 млн. евро, а максималният размер на първия транш не може да надвишава 30 на сто от стойността на заема. Подборът, подготовката, обществените поръчки, изпълнението и наблюдението на групата проекти и мерки се определят в рамките на съответните български нормативни актове, на директивите и регламентите на Съвета, приложими за Европейските фондове, обхващащи програмния период 2014 – 2020 г.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, „въздържал се” – 1 народен представител, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)”), № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае госпожа Хубенова – заместник-председател на Комисията.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 (СПЗ)”), № 402-02-6, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2014 г.
На заседанието, проведено на 10 декември 2014 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерство на финансите, и госпожа Росица Димитрова – държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” в Министерство на финансите.
I. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Финансов договор, подписан на 27 ноември 2014 г.
II. С предложения Финансов договор се цели да се предостави ресурс за финансирането на проектите от новия програмен период 2014 – 2020, като безвъзмездните средства от Структурните и инвестиционни фондове на Европейския съюз да бъдат в рамките на до 80-85%, а националното съфинансиране да включва собствени средства и траншовете от заема на Европейската инвестиционна банка. Съгласно договора, размерът на кредита е 500 милиона евро, а крайният срок за усвояване на средствата е 31 декември 2023 г. Това е вторият структурен програмен заем, който ЕИБ предоставя на Република България с цел подкрепа при усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз.
III. Предвижда се настоящият заем да подпомогне националното финансиране основно на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”, Оперативна програма „Околна среда” и Оперативна програма „Региони в растеж”, тъй като в тях са включени стратегически инфраструктурни проекти с национално значение, които са приоритетни и за дейността на Европейската инвестиционна банка. Предвидена е и възможност за ползване на средства от заема и за останалите оперативни програми по искане на правителството на Република България, след анализ и одобрение от Европейската инвестиционна банка. Подборът, подготовката, обществените поръчки, изпълнението и наблюдението на проектите ще се определят в рамките на съответните български нормативни актове, на директивите и регламентите на Съвета, приложими за европейските фондове през програмния период 2014 –2020 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 (СПЗ)”), № 402 02 6, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Откривам разискванията.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по фондовете на Европейския съюз
2014 – 2020 г. (СПЗ)”), № 402-02-6, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2014 г.
Гласували 119 народни представители: за 117, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Народният представител Радан Кънев иска думата от името на парламентарна група.)
От името на парламентарна група – господин Радан Кънев.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Процедура! Първо се дава думата за процедура!
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На 28 ноември от Парламентарната група на Реформаторския блок обърнахме внимание на притеснителните изводи в доклада от извършената проверка на софтуера за така нареченото „случайно разпределение на делата” в съдебната система и конкретни случаи, засягащи Софийския градски съд. Правителството, в лицето на премиера и на правосъдния министър, отговори на това обществено предизвикателство. Парламентарните групи в настоящия парламент обаче останаха безмълвни и не подкрепиха изпълнителната власт.
През изтеклите оттогава две седмици кризата в българското правосъдие рязко се изостри. Посланикът на една от основните сили в Европейския съюз остро и публично постави въпроса за наличието на организирани престъпни групи в българското правосъдие и за ефекта на този проблем върху чуждестранните инвестиции в България. По този начин европейският бизнес в България получи защита от един свой посланик. Получи ли обаче българският бизнес, получиха ли българските граждани защита от своите посланици?! Имат ли те свои посланици? Чу ли се техният глас срещу беззаконието и произвола?
Нашият отговор е „не”! Посланиците на българските граждани в българския парламент останаха безмълвни и резултатът не закъсня. В следващите дни служител на българското правосъдие беше пребит с тръби. Кандидат за председател на Върховния касационен съд беше ударен от кола в неизяснен инцидент – случай, в който шофьорът избяга, и веднага след това оттегли кандидатурата си.
Дами и господа, това е почеркът на българската мафия. Ако преди две седмици казахме, че данните за това, което се случва със случайното разпределение, са данни за наличие на мафия, днес имаме насилие с почерка на мафията!
Вчера, колеги, 15 съдии от най-големия, най-натоварения и безусловно най-отговорния по характеристиката на задачите си български съд – Софийския градски съд, в безпрецедентно за българската история писмо поискаха от Висшия съдебен съвет отстраняването на своите преки ръководители с ясното съзнание, че от Висшия съдебен съвет, който ги е назначил, няма да получат това отстраняване. Просто за да бият камбаната!
Назоваха имена в публичното пространство – съдиите, най-често свързани с проблема за случайното разпределение по дела от висок обществен интерес. В писмото си съдиите пряко заявяват наличието на порочни практики и процеси, цитирам: „станали нарицателни за българската съдебна система”. И добавят следното: „За да им се противопоставим ефективно, явно не е достатъчно само неучастието ни в такива”.
Аз повтарям от наше име това, което казват съдиите – за да се противопоставим ефективно, нашето неучастие не е достатъчно, отговорността ни е друга!
Колеги народни представители, успешните промени в прогнили правосъдни системи винаги започват, когато вътре в системата, в нейните почтени представители, които винаги са мнозинство, се натрупа достатъчно гняв и енергия, когато те вдигнат глас – България е достигнала до този момент.
Наложително е днес ние да вземем страна. Не да накърним независимостта на съда и прокуратурата – напротив, категорично да защитим тяхната независимост от мафията и икономическите интереси и така да отстоим обществения интерес, без да правим излишни компромиси и без да се опитваме да се харесаме на всеки.
Границата на компромиса по тази тема е отдавна премината. Провалът на управлението на съдебната власт е очевиден. Висшият съдебен съвет, меко казано, прояви пълна безстопанственост при управлението на процесите в системата и преодоляването на недъзите й. Повтарям, много меко казано се изразявам.
След провала на Висшия съдебен съвет в съдебната система цари безвластие. В безвластието рафинираните методи на налагане на незаконни частни интереси вече отстъпиха на бухалките. Провалът беше предизвестен от момента на избора на този състав на Висшия съдебен съвет. И отговорността в голяма степен е наша – на Народното събрание. Нищо, че тогавашната Синя коалиция гласува „против”, а тогава извънпарламентарното Движение „България на гражданите” протестира остро. Ние не снемаме от себе си отговорността – всички сме народни представители и представляваме волята на българския парламент.
Днес е време да се разграничим от това, което от ДБГ, извън парламента тогава, нарекоха „политически картел”. В него тогава участваха представители на първите три по големина и в тогавашния, и в днешния парламент парламентарни групи. Няколко пъти чухме от колегите на ДПС подмятания за четвъртата по големина група в парламента. Вярно е, че групата ни не е голяма, но тя вече пое своята отговорност. Време е и трите най-големи да поемат своята.
Длъжни сме да бъдем на нивото на кризата и на смелостта, вече проявена от представителите на съдебната система. От Народното събрание трябва да дойде категорична подкрепа за призивите им.
Призоваваме всички парламентарни групи в Четиридесет и третия парламент да извършат своя морален жест и да поискат оставката на Висшия съдебен съвет, особено на представителите на парламентарната квота в него, за чието избиране и провал носим своята отговорност! Ако този призив не бъде чут, да предприемем съответни действия с непосредствени правни последици. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
За процедура – госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моята процедура е на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Поради това, че при първото четене на Законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка нямаше никакви изказвания и предложения, моля законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложената процедура от госпожа Менда Стоянова за гледане на второ четене на законопроекта.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 4.
Предложението на госпожа Стоянова е прието.
Моля, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ще Ви запозная със Проекта на закон, който предлагаме на Вашето внимание:
„ЗАКОН
за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2014 – 2020 г. (СПЗ)”)
Член единствен. Ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2014 – 2020 г. (СПЗ)”), подписан на 27 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте така предложения Ви Проект за закон.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка е приет на второ гласуване, с което се превръща в закон. Благодаря Ви.
С това изчерпахме дневния ред.
Утре продължаваме с първа точка, която гласувахме днес, а след това – от 11,00 ч. с Парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 10,44 ч.)




Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Димитър Главчев


Секретари:
Айхан Етем
Димитър Делчев