Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван Иванов,

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам на Вашето внимание Проект на Програма за работата на Народното събрание за времето от 17 до 19 декември 2014 г., както следва:
1. Първо гласуване на Законопроекта за Сметната палата. Вносители са Менда Стоянова и група народни представители.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД – София, България, и на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и „Klosters Beteiligungsgesellschaft mbH” – Кемпен, Германия . Вносител е Министерският съвет.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за собствеността. Вносител е Министерският съвет.
4. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи с вносители Петър Славов и група народни представители, един законопроект, и втори законопроект с вносители Цветан Цветанов и група народни представители – точка първа за четвъртък, 18 декември 2014 г.
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносители са Димитър Лазаров и група народни представители – точка втора за четвъртък, 18 декември 2014 г.
6. Избор на постоянни делегации на Народното събрание в международни организации.
7. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. Вносител е Министерският съвет. Предвидено е като точка първа за петък, 19 декември 2014 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. Вносител е Министерският съвет – точка втора за петък, 19 декември 2014 г.
9. Второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Вносител е Министерският съвет. Предвидено като точка трета за петък, 19 декември 2014 г, с очакване за гласуване на решения за извънредни заседания до момента на обсъждането и гласуването на трите законопроекта за бюджетите през 2015 г.
Моля да гласуваме Проекта за програма.
Гласували 177 народни представители: за 161, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Преди да дам думата на господин Валери Симеонов за изявление от името на парламентарна група – няколко съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 10 до 16 декември 2014 г.:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители са Иван Вълков и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД – София, България, и на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и „Klosters Beteiligungsgesellschaft mbH” – Кемпен, Германия. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическа политика и туризъм. Съпътстваща е Комисията по бюджет и финанси.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносители са Димитър Бойчев и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и храните.
4. Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносители са Димитър Лазаров и група народни представители. Водеща е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Съпътстваща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
5. Законопроект за народната просвета. Вносители са Валери Жаблянов и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е още на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по културата и медиите.
6. Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
7. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2014 г. – 20 декември 2014 г. Вносител е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На 15 декември 2014 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за индексите на потребителските цени за ноември 2014 г. Материалът е в Библиотеката на Народното събрание и е на разположение на народните представители.
В Народното събрание е постъпило Решение на Комисията за защита на конкуренцията. С него е изразено становище на Комисията за съответствието с правилата на конкуренция на Закона за независимите оценители и свързаната с него нормативна уредба, регламентираща дейността на независимите оценители. Материалът е предоставен на Комисията по икономическата политика и туризъм и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Изявление от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Думата има председателят на групата господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! За по-малко от 20 дни българското общество стана свидетел на няколко брутални престъпни акта, извършени от представители на циганския етнос над малолетни, както и над медицински служители по време на изпълнение на техните служебни задължения. Случаите изумиха и стъписаха обществото със своята бруталност, наглост и чувство на безнаказаност.
На 5 декември в училището на село Дебел, Бургаско, бе изнасилен 12-годишен ученик с лека форма на умствена изостаналост, а насилникът бе циганин, повтарач осмокласник от същото училище. Детето-жертва бе прието в Многопрофилната болница в Бургас с множество разкъсвания и кръвоизливи.
Няколко дни по-късно озверяла тълпа цигани от незаконното гето проведе неразрешен митинг в центъра на селото и поиска оставката на кмета на селото Иванка Ангелова, колкото и странно да звучи това.
На 30 ноември в село Врачеш, Ботеградско, д-р Ирена Маринова – служител на Спешна помощ, бе бита от цигани, докато изпълняваше служебните си задължения в опит за спасяване на човешки живот. По този повод един достоен български министър – Петър Москов, се изправи срещу малодушното примирение и гаврата с чeстта на професията. Естествено, беше заклеймен от наглите – спестявам – от ДПС. Благодаря.
Тези три случая от стотиците подобни в последните години са поредно позорно доказателство за разрушителните процеси в българското общество през последните 20-ина години. Безспорен е фактът, че голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение. За тях законите не важат, данъците и таксите са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че те имат само права, но не и задължения и отговорности. За тях кражбата и грабежът са се превърнали в начин на препитание, нарушаването на закона – в норма на поведение, раждането на деца – доходоносен бизнес за сметка на държавата, грижата за поколението – във възпитаване на малолетните в просия, проституция, кражба и пласмент на наркотици.
Циганските барони налагат модел на съществуване, коренно противоположен на законовите норми в българското общество. България е изправена пред пропастта на етническа криза. Два противоположни и взаимноизключващи се свята са един срещу друг в нашата измъчена родина: светът на бедните, но плащащи своите сметки пенсионери, увисващи на самоделни примки по таваните от болести и безпаричие, и светът на озверелите крадци и насилници, безпаметно пияни след получаване на месечните детски и социални помощи.
Всичко казано дотук би послужило за добра хранителна среда на многобройните правозащитни организации от ромски, хелзинкски, соросоидален и неолиберален произход като основание за обвинение в расизъм, етническа дискриминация и всякакъв род престъпления, с които биха обвинили мен и Патриотичния фронт. Това обаче би било неточно, невярно и прибързано. Защото истината е, че българското общество и държава са изправени пред сериозен проблем, който трябва да бъде преодолян решително и с прилагането на цялата сила на закона. Законът, за който великият Левски казваше, че трябва да бъде еднакъв за всички, независимо от етноса.
Остава въпросът какви са причините част от циганския етнос да се превърне в рушител на държавността и законите? Защо хората, които по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати без да полагат труд, изискващи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението у нашите мургави сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е разрешено и че всички са им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват безплатно? Отговорът на тези въпроси би обяснил първопричините и би ни посочил начина за решаването на този тежък проблем. И този отговор има своята политическа проекция или както биха се изразили „екзактно” представителите на ДПС, те имат своя политически вектор.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Даже думата не можеш да кажеш...
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вече второ десетилетие българското общество е подложено на зловещ политически експеримент, сравним единствено с този, приложен през 1917 г. в началото на болшевишкия метеж в Петербург. По същият модел ДПС узурпира правото на единствен представител на циганския етнос, обещавайки му политическо представителство и малцинствени привилегии, без каквито и да било задължения. Изпълнявайки пъклената си цел за разделяне и противопоставяне на българското общество след успехите, постигнати сред малограмотното турско население, през 2005 г. обожественият лидер на протурската партия Аамет Доан обеща на циганите в Столипиново, че няма да плащат ток, ако гласуват за ДПС. (Реплика от ДПС) През 2009 г., успоредно с обещанията за неплащане на вода и ток пропагандаторите на ДПС приложиха и нов метод за печелене на цигански гласове – чрез директно купуване. Изборите за местна власт през 2011 г., парламентарните през 2013 г. и 2014 г., както и европейските избори през 2014 г. бяха тотално манипулирани и доведоха до катастрофални процеси на изкривяване на изборните резултати. Успоредно със създаването на окрадени от държавните и общински бюджети български левове ДПС пропагандираше истерична омраза към българския етнос (реплика от народния представител Лютви Местан) и насаждаше първобитна ксенофобия и самоизолация на турския и циганските етноси.
В същото време лидерите на престъпната политическо икономическа клика демонстрираха близостта си с диктаторския и антинароден режим на Реджеп Тайип Ердоган, сега президент, а доскоро министър-председател на Република Турция. Същият този, който потопи в кръв масовите протести против погазването на демокрацията и свободите на гражданите в Турция през 2013 г.; същият този, който прати танкове и авиация срещу борещите се за свободата си кюрди; същият този, който е изразител на неоосманските претенции на Турция към своите Балкански съседи, и същият този, който преди два дни заяви: „Европа да си гледа работата”. Тук е коренът на злото, тук се крие причината за насадената омраза, в зверските крясъци „Смърт на българите” и окървавените в следи на кръв ножове, железа и брадви. Тук се крие страхът, болката и сълзите на нашите родители и деца, униженията, мъката и чувството за безсилие на българските лекари, полицаи, социални работници и учители. Тук, коренът на злото е в българския парламент! Както и в подлото съглашателство на българските партии с престъпната мафиотска ДПС в зависимост от моментното разпределение на силите. Затова България няма шанс, ако българските политици не се простят с политическото си късогледство и не прекъснат своите безпринципни договорки в името на властта с най-злокобното творение на така наречения „преход”!
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място): Нещастник!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма шанс, няма шанс ако не се заложи на патриотизма, обединението и яростта да оцелеем! Патриотичният фронт ще предприеме необходимите законодателни мерки за гарантиране на сигурността на държавните служители, както и за увеличаване на наказателната отговорност, в това число и лишаването от свобода на наглите закононарушители и на техните покровители. Да живее България! (Ръкопляскания от ПФ; провикване „Ууу!”от средата на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За процедура – Лютви Местан по начина на водене.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители!
Госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене. Смятам, че нарушихте Правилника, защото позволихте на един народен представител от тази висока трибуна да отправя ксенофобски (смях в ПФ), генерализирани обвинения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
ЛЮТВИ МЕСТАН: ...срещу цял един етнос! В България, госпожо Председател, Вие сте правист и знаете, че за отделни престъпления отговорност носят извършителите, конкретните извършители. Никой в парламента на европейска България не може да обижда цял един етнос, бил той турски, цигански, български или какъвто и да е! Никой от парламента на европейска България не може да отправя обиди срещу държавен глава на суверенна държава, с която сме в приятелски отношения! (Викове: „Еее!” и ръкопляскания от ПФ.)
Затова питам: дали позициите на Валери Симеонов се споделят от коалиционните партньори на Патриотичния фронт в лицето на АБВ – тръгвам отзад напред (шум и реплики от ПФ), Реформаторския блок и ГЕРБ? И дали тези обидни квалификации по отношение на Президента на Република Турция са позиция на министър-председателя Бойко Борисов? Чакам отговорите. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за лично обяснение. (Реплики от ПФ.)
Има нарочен текст в Правилника – когато се почувства лично засегнато лице. В конкретното изложение имаше директно отправени нападки срещу етнос, към който принадлежи народният представител, ако правилно съм разбрала искането Ви за лично обяснение.
Започнете отначало, защото говорих 25 секунди и Ви намалихме времето.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
За първи път излизам на тази трибуна. Много съм тъжен, уважаеми господин Симеонов, че използвате парламентарната трибуна не за което тук са ни пратили нашите избиратели и българският народ – да обединяваме нацията, а Вие използвате парламентарната трибуна да разединявате нацията. (Ръкопляскания от ДПС.) Това, което е срещу всякакви човешки, морални, демократични права. Устоите на една нация именно се дължат основно на обединението на нацията – това, което прави целият демократичен свят, всички напреднали, доказани европейски държави, които са във възход, обединяват своята нация, а не я разединяват.
Вие, господин Симеонов, нямате право да обвинявате цял етнос заради отделни битови престъпления на един или друг човек. Нека всеки човек да си понесе отговорността и законът да бъде твърд и категоричен срещу всеки един. В България живеем повече от един милион роми и Вие нямате право да обвинявате всеки един от тези заради едно или друго битово престъпление. (Силен шум и реплики.)
Аз съм тук в Парламентарната група на ДПС и се радвам, че с нашата мощна парламентарна група ще бъдем силен отпор срещу подобни ксенофобски изявления, каквито Вие правите.
Ромите са част от българската общественост и ние се гордеем с това. Ще продължаваме да се чувстваме българи, ще защитаваме българската общност като цяло, защото сме част от това общество и се чувстваме българи толкова, колкото и всеки един друг. (Ръкопляскания от ДПС. Възгласи: „Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение? (Реплика от народния представител Валери Симеонов.)
Колеги, призовавам с размяната на персонално, поименно споменаване... (Шум и реплики.)
Той не беше споменат поименно, докато колегата го спомена два пъти поименно. (Шум и реплики от ДПС.)
Първият път дадох лично обяснение, защото приех, че чл. 57, ал. 2: „Народният представител има право на лично обяснение до две минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно.” (Шум и реплики.)
При него засягането беше лично, тук е поименно. (Силен шум и реплики от ДПС.)
Слушаме Ви, господин Симеонов, като се надявам, че няма да цитирате и посочвате други имена, за да преминем към дневния ред.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Естествено че няма.
Изказалият се преди мен господин (шум и реплики, възгласи: „Ееее!”), определено не е слушал внимателно моето изказване, както и по-голямата част от неговата група, но това е нормално. Там няма слушане, няма разсъждение, там има действане под команда и само и единствено съобразно тесния материален интерес. (Частични ръкопляскания от ПФ.)
В никакъв момент от моята декларация не съм говорил за целия етнос, а за част от етноса – този, който пристъпва законите, убива, изнасилва, краде. Съжалявам, ако господинът, който се изказа преди мен, се причислява към тази част от етноса. Съжалявам!
Аз мисля, че той има основание да се чувства засегнат и да се причислява към тази част на етноса, която брутално нарушава законите, гази престъпността и достойнството на всички свои съграждани и сънародници, защото същият този – с очите си го видях онзи ден как дойде на работа в девет часа без една минута...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колега, тук вече влизате в лични нападки...
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...персонални, което е недопустимо по нашия Правилник.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: ...с две Волва и спря на забранената зона.
Така че, внимавайте в изказването, не повтаряйки тезите, които до момента сте развивали, и не се опитвайте да прехвърлите собствената си ксенофобия, омраза и антиевропейско поведение на другите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата господин Станислав Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Движението за права и свободи използва днешния ден, за да припомни с носталгична гордост за едно от малкото консенсусни предизборни постижения на българската демокрация, а именно пактът за плавен преход към стабилност без реваншизъм, одобрен от всички политически сили и гарантиран от президента преди изборите за Четиридесет и трето народно събрание.
Спомняме си много ясно както положителния международен отзвук за философията на самия пакт, така и оценената по достойнство позиция на Движението за права и свободи за отказ от властта и загърбване на тяснопартийния интерес в полза на стабилността на държавата.
Разбира се, зад тази публична договорка стояха както управляващите в онзи момент партии БСП и ДПС, така и претендиращите за властта в лицето на ГЕРБ и Реформаторския блок, впоследствие гарантиращи за спазване на всички точки от споразумението с високите си претенции за нов морал в политиката и надпартиен професионализъм при евентуално бъдещо управление с тяхното участие.
Уважаеми колеги, Движението за права и свободи и българското общество имат дълга политическа памет и няма как едва четири месеца да изчегъртат дадената дума за недопускане на реваншизъм.
Уви, първата задача на служебно назначения министър-председател Близнашки беше да потъпче това споразумение пред очите на президента и да започне политическа чистка на държавни служители, членове и симпатизанти на ДПС. След включването на Патриотичния фронт в управлението на страната, след безпрецедентния натиск от Реформаторския блок процесът е ускорен, като само за няколко седмици са уволнени 180 държавни служители, преминали конкурс и отговарящи на длъжностните характеристики и изискванията, но припознати по един или друг начин като близки до ДПС.
От множеството сигнали от брутално уволнени разбираме, че покрай сухото гори и суровото. Обект на политическата чистка са станали и държавни служители, които не са пристрастни към ДПС, но са нарочени, защото не са демонстрирали пристрастност към новата власт. Да, критериите въобще не са професионализъм, образование, опит и прочее, критерият е само един – политически. Да си член или симпатизант на ДПС означава незабавно да си уволнен. Политическата чистка е част от ксенофобията на днешната власт.
Обръщаме се към представителите на четворната коалиция на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. Скъпи властимащи, сега разбираме защо четворната коалиция имаше толкова неудържимо желание да включи Патриотичния фронт в управлението на страната. Няма как националпопулистите и ксенофоби от Патриотичния фронт да не са доволни – тази ксенофобски мотивирана репресия е несравнима дори и с червените, и сините метли. Но имайте нещо предвид, българското общество, европейските и атлантическите ни партньори няма как да бъдат заблудени, че това е позиция само на Валери Симеонов. Сега официално това е позиция на кабинета Борисов 2 и на неговите министри.
За да не останат безименни жертвите на ксенофобските напъни на четворната коалиция, Движението за права и свободи стартира жив летопис на политическата репресия. Всяка сряда тук, от трибуната, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще изчита имената на лишените от конституционното си право на работа и хляб в държавната администрация български граждани и ще ги публикува в онлайн блок, така че българското общество и европейските, и атлантически партньори да имат ясна представа за мащабите на ксенофобските изстъпления на новия политически морал. До този момент репресираните са 286 уволнени, от които 88 от служебния кабинет, а останалите 180 от кабинета Борисов 2 и четворната коалиция ГЕРБ, Реформаторски блок, АБВ и Патриотичен фронт.
От следващата сряда вече ще съобщаваме поименно поредните жертви на политическата репресия на уж реформаторското управление, което с тези актове по-скоро деформира ценностната система на България. Тоест всяка сряда ще изписваме в реално време летописа на политическата репресия и впоследствие ще издадем сборник, който ще има своята достойна премиера в Европейския парламент и Европейската комисия. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на ГЕРБ – госпожа Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Излизам от името на парламентарна група, за да кажа своето впечатление от един период, който отмина. Година и половина едно правителство, което беше формирано от БСП, ДПС и златния пръст на „Атака”, управляваше и безцеремонно унищожаваше кадри, които в годините бяха направили професионална кариера. Кадри, които нямаха нищо общо с членство в ГЕРБ, но имаха общо с това, че управляваха по времето на ГЕРБ и по време на това управление работеха добре, и бяха оставени. Четиридесет и три хиляди човека за една година бяха уволнени от тройната коалиция на БСП, ДПС и „Атака” – хора с доказан професионализъм! (Реплики от ДПС и БСП ЛБ.)
Бяха назначени не калинки, колеги, а бръмбари – хора с партийно минало; хора, израснали в партийните централи; партийни величия; хора, които могат единствено и само да правят политика, да репресират партийни кадри. Няма да Ви обяснявам какво се случваше, когато трябваше да се уволни някой директор. Непрекъснато беше викан и натискан – психологически, в продължение на месеци, за да се освободи. Много пъти от парламентарната трибуна съм сигнализирала за това.
Знаете, че беше направена комисия за уволненията по времето на ГЕРБ и никой обаче от БСП, ДПС и „Атака” не поиска да се продължи този период в рамките на три месеца, през които управляваха те, за да им кажем и ние какво точно се случи за тези три месеца.
Партийните кадри, които Вие, колеги, назначихте, Вашите бръмбари, Вашите криминалинки направиха така, че за една година България не да стигне дъното, а да стигне под него. Спряха се всички европейски фондове, стабилността на държавата беше приключила, оттеглиха се инвеститори. Вие седяхте на инат, обградени от железни ограждения тук, в парламента, и не се срамувахте от това, защото Вашите партийни лидери по места намериха много добра реализация в съответните държавни служби. Без всякакъв опит! (Реплики от БСП ЛБ и ДПС.) Смазаха държавната машина и отново започваме от нулата.
Сега правителството на ГЕРБ заедно със своите партньори пак трябва да доказва на Европа, че стабилността на България бавно, но сигурно се завръща и точно по тази причина започнаха да се отварят еврофондовете, да се размразяват. Винаги, когато управляват БСП и ДПС, имаме проблем с Европа. Сега за един месец резултатите са налице. (Реплики от ДПС.) Започваме да се възползваме от европейската солидарност.
Колеги, каквито и справочници да правите с уволнените, ние никога не можем да достигнем това, което направихте, защото Вие осакатихте хиляди съдби и продължавате да се опитвате да се правите на репресирани. Някак не се получава! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Точка първа от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Процедура?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Предстои разглеждането на точка, свързана с промяна в Закона за Сметната палата, или казано образно през следващите два часа ГЕРБ ще започне процеса по разгонване на действащата Сметна палата. (Реплики от ГЕРБ.) Тя ще бъде прекратена като орган, а хората, които работят там, ще бъдат уволнени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще искат директно излъчване, колеги, изчакайте да чуете.
МАЯ МАНОЛОВА: В тази връзка предлагам да допуснем в залата председателя на Сметната палата Лидия Руменова, защото досега прилаганите правила, коректният тон, нормалното поведение на пленарната зала изисква, когато предстои да бъде уволнен висш служител, каквато е госпожа Руменова, поне да участва в съответното пленарно заседание.
Аз разбирам, че Вие удобно сте забравили да я информирате и поканите за т. 1 от днешната програма, но мисля, че с гласовете си би следвало да й осигурите достъп до пленарната зала, както и да й дадете възможност да се изкаже, тъй като това, което предстои, вече сме го гледали – първият мандатен орган е под ножа, предстоят следващите, чистката, която много добре може да прилага ГЕРБ, е в ход, нека поне тези, които ще бъдат на заколение, да могат да участват в процеса по обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Обратно становище – не смятам, че трябва да предаваме директно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, няма такова предложение. (Реплики от ГЕРБ.) Няма такова! Само за допускане в залата.
МЕНДА СТОЯНОВА: ...и без това сме постоянно онлайн в ефира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такова предложение, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ако, госпожо Председател, допуснете до залата госпожа Руменова, с оглед на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това ще стане с нарочно решение – Ваше, на всички народни представители.
МЕНДА СТОЯНОВА: ...модела, в който тя участва в момента, би трябвало да поканим и предходните членове на Сметната палата, за да защитят предишния модел, защото в крайна сметка това, което предлагаме, е именно връщане на модела, който работеше до 2014 г. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Постъпи процедурно предложение за допускане в залата.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 163 народни представители: за 75, против 40, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Прегласуване иска госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В това гласуване лъсна лицемерието на ГЕРБ. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Питам госпожа Цвета Караянчева дали не я е срам след патоса, който изля от парламентарната трибуна, да не подкрепи искането в залата да бъде допусната Лидия Руменова, която с гласовете на ГЕРБ предстои да бъде уволнена, а Сметната палата разгонена? Това е началото на чистката на ГЕРБ и е редно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво предлагате, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: ...поне да присъстват в пленарната зала.
Аз предлагам госпожа Цвета Караянчева да се извини от тази трибуна за лицемерното изявление, което направи,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие сте в процедура по искане за прегласуване и аз не Ви разбрах процедурата.
МАЯ МАНОЛОВА: ...след като с действията си доказа, че всичко това са празни приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене ли правите процедура, за да я поканя?
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам прегласуване, при което депутатите от ГЕРБ да преосмислят поведението си, защото в противен случай цялото лицемерие на техните изявления ще стане ясно на българските граждани.
Европейска практика е, когато се уволнява човек, да бъде изслушан, още повече че става дума за една от най-важните институции в държавата, която Вие ще закриете, за да си назначите удобен едноличен орган, както сте го правили и преди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на прегласуване.
Гласували 171 народни представители: за 82, против 60, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Госпожо Стоянова, слушаме доклада Ви.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В процедура лично обяснение няма как да дам.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нашето заседание започва много странно и ние предлагаме то да се излъчва по Българската национална телевизия и Българското национално радио (реплики от ГЕРБ), защото, колеги, изслушайте ме – наистина съм учуден от Вашия подход. Това е неевропейска практика, нечувана – да обсъждаме една национална институция без да поканите председателя на институцията. Господин Валери Димитров стоя по времето на всички дискусии, които правихме миналата година, с целия му екип и заместници.
Срам и позор за потъпкването на демокрацията в нашата страна! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще имате възможност за процедура по начина на водене.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване на дебатите и гласуването по тази точка.
Гласували 163 народни представители: за 54, против 65, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Процедура по начина на водене.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Председател, правя Ви бележка, че когато от трибуната се отправят лични обиди към колеги депутати, Вие трябваше да реагирате и да отнемате думата на госпожа Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А, така, сега – за лично обяснение. Значи цял ден ще влизаме в режим на лични обяснения.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ох!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ох, ама...
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само да Ви кажа, че няма от какво да ме е срам, просто за малко напуснах залата. Трябва Вас да Ви е срам, защото превърнахте една работеща институция в орган за репресия и назначихте съветничката на господин Станишев за председател на тази институция. (Викове от ГЕРБ: „Браво, Цвете!”).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на парламентарна група – заповядайте!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно е, че управляващите не желаят да има един нормален парламентарен начин на водене на дебатите и на разискванията в залата. В знак на протест нашата парламентарна група напуска. (Ръкопляскания от ГЕРБ и викове: „Браво, браво!”. Народните представители от БСП ЛБ напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Стоянова, докладвайте представения доклад от Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за Сметната палата, № 454-01-60, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 8 декември 2014 г.

На заседание, проведено на 10 декември 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъства председателят на Сметната палата Лидия Руменова.
Законопроектът беше представен от госпожа Менда Стоянова, която акцентира върху няколко основни момента, а именно:
1. Възстановява се моделът на върховна одитна институция, установен със Закона за Сметната палата, в сила до 2014 г. – модел на действена, рационална и ефективна институция, предназначен да подобри законосъобразното, ефективното, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности. Предвидена е тричленна, професионална колегия – председател и двама заместник-председатели, които вземат всички решения и вътрешни актове с единодушие. Всеки заместник-председател има определен от председателя на Сметната палата ресор. По този начин се свежда до минимум възможността за външно влияние и/или оказване на натиск върху колегията, от страна на заинтересованите лица, при вземане на решения, свързани с извършваните одити от Сметната палата. Одитната дейност се извършва в одитни дирекции, специализирани в извършване на конкретен вид одит, като това се постига чрез профилиране на самите одитори, което води до тяхната по-голяма специализация и по-висока квалификация. Обективността и независимостта при вземането на решения се гарантира от ясното разграничение на функциите между различните участници в одитния процес.
Няколкото равнища на контрол за качеството на одитните доклади се осъществяват от професионалисти, водещ сред които е директора на одитна дирекция, за когото се изисква 7-годишен опит, свързан с одита.
2. С оглед създаване на условия за информиран избор и спазване на принципите за публичност и прозрачност, председателят и заместник-председателите ще се избират след проведена публична процедура по реда на чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Предвидена е възможност ръководителят на одитираната организация да може да дава писмени становища по връчените проект на одитен доклад и одитно становище за извършен финансов одит. По този начин се дава възможност на одитираната организация, официално и по регламентиран път да представи своето становище и/или факти и обстоятелства, до които одиторът не е достигнал по време на изпълнение на одитната задача.
4. Възстановяват се правомощията на Сметната палата по административно наказване за нарушения на Закона за обществените поръчки. Въз основа на анализ на риска Сметната палта проверява обществени поръчки и където установи нарушения съставя актове и налага наказания. Не се възприема подхода в сега действащия закон преписката да се изпраща на Агенцията за държавна финансова инспекция, която от своя страна трябва отново да извърши проверка на фактите и обстоятелствата, независимо че в закона е записано, че се позовават директно на констатациите на Сметната палата.
5. Възстановява се възможността да не се извършват финансови одити на малките общини до 10 млн. лева общ бюджет, тъй като това води до загуба на изключително голям ресурс от страна на одиторите на Сметната палата, при които приблизително 90% от тази сума е за заплати и осигуровки на работещите в съответната община.
6. Обхватът на одитната дейност на Сметната палата се привежда в съответствие с влезлия в сила от 01.01.2014 г. Закон за публичните финанси и международните одитни стандарти, както и модерните практики в областта на одита в публичния сектор.
7. Нов момент в настоящия законопроект е въвеждането на регламент, съгласно който приключването на финансовите одити с одобряване на одитния доклад и одитното становище от заместник-председателя ще се осъществява само в случаите, когато одитно становище за заверка е без резерви или е за заверка без резерви с обръщане на внимание.
8. Възстановява се текущият контрол върху периодичните финансови отчети, осъществяван от Сметната палата. В резултат от текущия контрол ръководителите на бюджетните организации имат възможност своевременно да отстранят неправилни практики при воденето на счетоводната отчетност въз основа на констатациите на одиторите.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 11 народни представители, „против” – 6 народни представители и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Сметната палата, № 454-01-60, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 8 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити.
От името на вносителите кой ще представи законопроекта? Няма да има представяне.
Моля народни представители, които желаят да участват в разискванията, да дадат знак за това.
Господин Румен Гечев е първи.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както виждате, Парламентарната група на БСП ЛБ съвсем ясно и демонстративно напусна залата, (реплики от ГЕРБ) тъй като сме свидетели на безпрецедентно и грубо, нагло нарушаване на елементарни демократични принципи. Аз Ви се чудя, колеги, защо Ви беше необходимо това? Но Вие ще бъдете наказани с общественото мнение от България и извън нея.
В момента обсъждаме поредния Законопроект за Сметна палата. Действащият в момент закон, предвиждащ 9-членна колегия, е приет и действа от месец април 2014 г. Той беше приет след широко обсъждане на докладите за дейността на Сметната палата като колегиален орган, действащ до 2010 г., и едноличен орган, какъвто беше наложен от ГЕРБ, и действащ до месец април 2014 г.
Повече от седем месеца имаше дискусии с участието на водещи експерти от Университета за национално и световно стопанство, Икономическия институт на БАН, неправителствени организации и държавни агенции, а сега на коляно ни се предлага нов закон. През 2010 г. без обсъждане по същество на дейността на Сметната палата, тогава ГЕРБ отново отмени закона, с който България беше приета в Европейския съюз, и който освен че отговаряше на всички изисквания на Европейския съюз, отговаряше на традиционния модел на Палатата в България и на нейната 125-годишна история.
Сега отново без никакви мотиви и сравнителен анализ се ликвидира Сметната палата като колегиален орган и се заменя с председател и двама заместник-председатели. Предложеният сега модел след трите години и половина, през които действаше, доказа по неоспорим начин своята неефективност, ненадеждност и силна политическа зависимост. Само ще Ви кажа, че за 2013 г. собствената програма на Сметната палата тогава не е изпълнена с 30% – поставените от нея задачи за същата година.
Проектът предвижда решенията да се вземат с единодушие. По този начин се създават предпоставки за пълно блокиране на дейността на Палатата. При липса на един от тримата, при наличие на конфликт на интереси или непостигане на съгласие дейността на Палатата се блокира и вземането на решения ще бъде невъзможно при тази постановка, докато при 9-членната колегия, при колективните решения това блокиране няма как да стане.
Въведените изисквания за образование и квалификация само в областта на одита, финансовия контрол и счетоводството са крайно стеснени и не съществуват в нито един закон за върховните одитни институции в Европейския съюз. Вие си спомняте – добросъвестно Ви дадохме сравнителен анализ кой оглавява сметни палати, кои са заместниците в Чехия, Полша, Франция, Испания. Отново се предлага крайно ограничение на квалификацията, каквато европейска практика няма. В крайна сметка Сметната палата не изпълнява само одитни функции. Там трябва да има експерти –инженери, специалисти по еврофондове и така нататък.
Неудачно е изключването от кръга на компетенциите на Сметната палата на общините под 10 млн. лв. Тези общини са 61% от общините в България, което означава, че кумулират съществен по размер обществен ресурс. Те са и ключови бенефициенти по европейски проекти и програми. Изключването им от одит създава много голям и реален риск за отчетността при усвояването на европейски средства.
Абсолютно безпринципно и без никакви съображения в Проекта се предлага Сметната палата да приема само част от одитните становища и одитните доклади от финансов одит, а другите да се приемат – забележете – еднолично! Този подход може да доведе само до съзнателно прикриване на грешки и отклонения, за да се избегне разглеждането им от ръководството на Сметната палата.
Недоумение буди разширяването на хипотезата за възможности за получаване на възнаграждения от страна както на одиторите, така и на председателя и на заместник-председателите на международни проекти и програми. Като се има предвид, че Палатата одитира международни проекти и програми, вероятността ръководните органи да участват в приемането на доклади за проекти, по които са работили, е доста висока. Тъй като докладите се приемат с единодушие от колегията, на практика такъв доклад или въобще няма да бъде приет, или, което е по-вероятно, подобни проекти въобще няма да се одитират.
От закона отпада основанието за предсрочно прекратяване на мандата поради тежко нарушение на закона или Етичния кодекс. В контекста на горната точка сме изправени пред намерение ръководните органи да работят в комфортна среда, без правила и спазване на етичните принципи, които иначе са приложими за целия състав на Палатата.
Не на последно място, основен недостатък на регламентираното в Проекта ръководство на Сметната палата от председател и двама заместник-председатели е възможността за по-лесна манипулация и вмешателство в работата й и условията за упражняване на политически натиск. Нека да имаме предвид, че сегашният състав на колегията се състои от доказани специалисти в одита на средствата по програми и проекти на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, Вие си спомняте Вашата пледоария как в колегията ще бъдат назначени неграмотни партийни секретари. Всеки български гражданин сега може да влезе в интернет, да отвори професионалните биографии на сегашните членове на Палатата и да види, че това са доказани професионалисти, отговарящи на всички изисквания да извършват дейност в областта на счетоводството, одит и да изпълняват функциите на Сметната палата.
Безпрецедентно за новата ни история – в рамките на четири години, се предлага трети Закон за Сметната палата. Тук ще отворя една скоба. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, какво правим в България, не само сега – 25 години всяко управление сменяме администрацията и се чудим защо нямаме квалифицирани кадри! Така ли е, това ли правим българите?! За втора година правим трета Сметна палата, с което влизаме в рекордите на Гинес, в неприятните рекорди! Ние сме чудо на чудесата със Сметната палата в Европейския съюз! И защо е всичко това?! Защо се прави?! (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Само заради политическо възмездие и реваншизъм ли е?!
Конкретни бележки по Законопроекта. Какъв точно модел е предложен в този Законопроект, защото не е ясно? Когато се прие първият закон на ГЕРБ за ликвидирането на колегиалния модел, тогава във Вашите мотиви промотирахте техния модел като едноличен. Сега същото нещо представяте като колегиално от трима души. Трябва да се уточните кога мотивите Ви са били верни – през 2010 г. или сега?!
Очевидно няма как да са колегия, независимо че се избират поетапно от Народното събрание. Щом са председател и заместник-председатели, те са в йерархична връзка, тъй като в чл. 20, т. 2 се казва, че председателят определя правомощия по ръководство, организация и контрол на одитната дейност на заместник-председателите.
Трето, в крайна сметка те Сметна палата ли са, осъществяващи одитна дейност, или ръководство на Сметната палата, както са обявени в чл. 23?! Ако са ръководни органи, както е в Закона, то кой от тях какво ръководи, тъй като не е разграничено в Закона?
Този Закон би следвало да регламентира устройството и компетенциите на конституционния орган. Освен чисто политическо решение – за смяна на органа, други релевантни мотиви няма.
Уважаеми колеги, Вашият Законопроект не е обсъждан никъде. Вие го предлагате за една нощ, писан на коляно. Никъде не е обсъждан в българските институции и българските неправителствени организации.
Нещо повече, ще потретя: днес Вие направихте нещо нечувано – Вие не допускате ръководителя на Сметната палата на Република България в пленарната зала! Защо? Защото се страхувате от него. Ние даже не сме подлагали на гласуване, не сме мислили за секунда, когато обсъждахме закона, че председателят на Сметната палата – господин Валери Димитров, и двамата му заместници няма да бъдат в залата. Има ли такова искане, има ли го в пледоариите на парламента? Няма го. Откъде тази политическа наглост – да отстраните висш държавен ръководител от пленарната зала, когато се обсъжда съдбата на тази институция?!
Имате един-единствен мотив.
Нямате никакви сравнителни анализи във Вашия проект. Твърдите голословно, че Сметната палата е неефективна. Дами и господа, ако обичате, излезте на трибуната и кажете фактите. Не излизайте с локуми и политически реваншизъм, така както ние направихме сравнителен анализ. Факт е, че 30 на сто Сметната палата не е изпълнила програмата си за 2013 г., което наложи съответната смяна.
Преди заключението ще кажа като последен контрааргумент следното. Уважаеми колеги, в мотивите на Вашия Законопроект Вие имате само един икономически аргумент, който е добро чувство за хумор. Какъв Ви е аргументът? – Че ще се правят три пъти по-малко разходи за управление на Сметната палата, тъй като сега колегията е от девет души, а после ще бъде от трима. По тази ваша логика, ако парламентът е от един човек, а не от 240, Вие ще направите страхотни икономии! Защо не го направите?! (Шум и реплики.) Ако Министерският съвет остане само с премиера, още по-големи икономии!
Уважаеми колеги, Вие не сте ли чували, че се мерят разходи и ползи, че се гледа не само какви са разходите, а и какъв е ефектът от работата на Палатата?! Тъй като при трима души Вие имахте по-големи разходи през 2011 и 2012 г., което се вижда в интернет – няма как да го излъжете, при Вашия троен екип на управление имате по-големи административни разходи от колегията. Значи, лъжете!
Второ, българският народ иска да види как се харчат 32 млрд. лв. – не колко са разходите за хартия или химикалки на трима или девет души. Вие използвате уникален аргумент – да гледате разходите за девет души, а не че Палатата следи, регулира, контролира и наказва, когато е необходимо, тези, които изразходват 32 млрд. лв. на българския народ.
Вие, уважаеми колеги, за четири години обаче не внесохте нито един отчет на Сметната палата! Вие скрихте отчетите на Сметната палата, спряхте ги в Бюджетната комисия, която ръководехте, тук, в тази зала! Единствената страна от Европейския съюз по време на Вашето управление, където докладът на Сметната палата не влезе в парламентарната зала, е при Вашето управление. Вие правите груба политическа грешка. Цяла Европа вижда, че Вие през три месеца си играете на шикики микики с една държавна институция, което ще Ви доведе, ще Ви сервира много неприятни не само политически резултати!
Така че: опомнете се навреме и оттеглете този Проект, който е проект на политически реваншизъм. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Моля за реплики.
Заповядайте, господин Славов.
Само да напомня, че дебатът тече по чл. 55, ал. 1 от Правилника, съответно времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката от тях не може да бъде по-малка от 10 минути, а за най-голямата от тях – 30 минути. Съответно времето на другите групи е преизчислено.
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, мислех да не се изказвам, че ми става навик да репликирам господин Гечев, обаче като видях, че БСП хем излизат от залата, хем пак са тук, и като чух и тези неща за лъжите, няма как да се сдържа.
Искам да обърна внимание защо се случи всичко и как започна. То започна, защото БСП и ДПС в миналия управленски мандат с правителството на Орешарски смениха чисто тенденциозно целия закон, за да сменят ръководството на Сметната палата. Това е много простата причина защо сега тук водим този дебат. И тук по-интересното е, че всъщност законът, който приеха в предишния мандат БСП и ДПС, на практика беше почти същият, като закона, който беше действащ и който сега се възстановява в голямата си част. Единствено бяха сменили върховния орган, като го наричат колегиален орган и го правят 9-членен вместо 3-членен и твърдят, че това е една огромна и решителна промяна. Но цели глави от съществуващия закон тогава бяха практически преписани в така наречения техен „нов” законопроект само и единствено, за да се смени ръководството. Това всички го разбрахме. Това няма как да бъде скрито и на всички ни е ясно.
Обръщам Ви внимание, че това, което тогава направиха, беше недопустимо. Начинът, по който избраха тогава ръководството на Сметната палата, беше недопустим и граничеше с абсурда. По подобен начин те направиха тогава и други избори. Едва ли е нужно да се връщам към избора на ДАНС. Всички помним какво се случи. Тези неща просто трябва да бъдат оправени.
За мен най-естественото нещо е да се върнем към предходния модел на действие на Сметната палата, защото, колеги, с колективни органи се напатихме през годините. И неслучайно хората казват: няма нищо по-лошо от колективната безотговорност. Нека е ясно кой ръководи Палатата, нека е ясно какви отговорности има, нека е ясно 3-членният Управителен съвет като взима решение с единодушие, че си носи отговорност за тези решения.
Ние ще подкрепим този законопроект. Считам, че така е редно. Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Тогава и Конституционния съд да го направим колективен орган, щом сте се напатили от колективни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Втора реплика? Няма.
Господин Гечев, заповядайте за дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да, колегата изразява несъгласие, прави реплика – така трябва да се прави. Не съм съгласен с неговите аргументи. Колегата направи своята пледоария спокойно, изложи си аргументите, нямаше никакви лични нападки, бяха принципни. Ето така трябва да се дебатира.
Но, колега, днес съм съгласен с Вашата реплика, тъй като моделът беше сменен 2010 г. Тогава започна въртележката на Сметната палата. България е единствената страна, която си сменя системата на Сметната палата. Вече дискутирахме – в Европа има три модела. Има достатъчни модели с колегиум, в това число Европейската Сметна палата.
Абсолютно не съм съгласен с Вашите заключения, не знам какви са Ви подбудите, че колективните органи са неефективни. Колега, демокрацията се гради на колективни органи. Колективен орган е парламентът, колективен орган е Конституционният съд. Нали така? Колективен орган е правителството, колективни са регулативните органи – Комисията за финансов надзор, агенциите и така нататък. Така че недейте да бъркате колективните органи с ефективността и с демокрацията. Затова ние сме въвели принципи в България за Сметна палата, които са работили безпроблемно достатъчно дълго от 1995-1996 г. И тогава Ви казах, заедно с правителството на френската държава дойдоха 1995 г., дадоха ни безвъзмездна помощ. И макар че те нямат колегиален модел на управление, препоръчаха на България от името на Европейския съюз тогава да приеме този модел на управление на Сметна палата и той си работеше безпроблемно до 2010 г. Така че Вие започнахте този процес. Не Ви съветвам да го продължавате. Не е в интерес на нашата страна. Недейте да свеждате личните проблеми до подритването на българските институции до безкрай. Трябва да спрем българския политически елит в някаква точка. Иначе ние рушим собствената си държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Има заявка за изказване от господин Цонев от Парламентарната група на ДПС.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, внесеният Законопроект за Сметната палата можем да квалифицираме само като една от първите и най-ярки прояви на законодателен реваншизъм от новото мнозинство на четворната управленска коалиция. Много ми се искаше това мое изказване да бъде в духа на тона, зададен от онази декларация, която направихме за плавен преход към политическа стабилност без реваншизъм. Много ми се искаше да ги нямаше тези чистки в администрацията – първата проява на реваншизъм, и сега законодателният такъв с днешната точка за Сметната палата и с утрешните първи две точки, които са следващите две прояви на законодателен реваншизъм.
Искам да предупредя колегите от ГЕРБ, че неслучайно и Вашият лидер, и нашият, и останалите политически лидери заявиха нов тон на общуване в този парламент, вадейки си поуки от всичко, което се случва в българското общество в последните четири години.
Към другите не се обръщам – някои от тях ги нямаше в парламента, други отсъстваха 15 години, или по-малко. Но към колегите от ГЕРБ се обръщам и искам да Ви предупредя, че стилът на реваншизъм и в администрацията, и в законодателството ще ни отведе нито повече, нито по-малко към февруари 2013 г. Ако наистина искате това, ще бъде жалко за всичките ни съвместни усилия да успокоим политическата обстановка в страната и да поведем страната наистина към политическа стабилност, която да реши проблемите на хората и на държавата.
По конкретния законопроект – ГЕРБ пропусна възможността и аз го казах в Бюджетната комисия на председателката госпожа Стоянова, ГЕРБ пропусна възможността да направим дебат по модела на Сметната палата, защото такъв не можахме да направим в предния парламент поради изключително острата конфронтационна среда. Просто имаше отказ от какъвто и да било разговор.
Този дебат започна през 2010 г., да го припомня на колегите от Реформаторския блок. 2010 г., когато до края на мандата на тогавашния председател оставаше по-малко от година и се реши да бъде сменен моделът, за да бъде запазен той. Той лично предложи този модел на еднолично управление на Сметната палата. Ние държим, но в дебат може да бъде изяснено с плюсовете, с минусите и да се спрем на някакъв модел, ние държим на колегията. Колегията като форма на управление и взимане на решение от Сметната палата за България е добър вариант. Дали тази колегия ще е от 5, 7, 9, 11, както беше, е въпрос на дебат. Точно какви ще бъдат отделенията, структурата и начинът на вземане на решение също е въпрос на дебат и ние предложихме своите политически умения и усилия да направим този дебат и да стигнем до консенсус на промяна, но такава, с която да гарантираме на Сметната палата, че в следващите години този орган няма да бъде пипан от никое мнозинство.
Сегашният подход предполага да Ви кажа, че през следващо завъртване на политическата рулетка ще има ответен удар, равен по сила на този, който нанасяте сега с обратна посока. Нали не се съмнявате, че ще има завъртане на рулетката, когато и да е то? Ние не искаме това да се случва. От това страда най-върховният одитен орган на държавата. Съзнаваме и своята отговорност за това.
Още веднъж апелираме към Вас: или да оттеглите Законопроекта, или да направим така, че консенсусно да бъде изработен такъв модел, който няма да бъде пипан по-нататък от никого. Не може четири години върховният одитен орган да се люшка между политическите пристрастия на тази или онази политическа сила, защото той има да решава твърде важни въпроси и не ги решава в последните четири години.
И когато казахме, че този орган е изпаднал в политическа зависимост и пристрастие, ние го доказахме. Не забравяйте, че ние го доказахме.
Запитах госпожа Стоянова: има ли претенции за политическа пристрастност на колегията за последните шест месеца? Тя ми отговори, че няма. И аз знам, че няма. Знам от представителите на ГЕРБ, че те нямат оплаквания. И никой няма оплаквания, че този орган след промяната на Закона преди шест месеца е проявил някаква политическа пристрастност или обвързаност. (Реплика от ГЕРБ: „Това не е вярно!”.)
Нека един да стане и да каже, че това се е случило!
За този стил говоря. (Оживление и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Моля за тишина в залата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако искате да променим този стил, промяната трябва да започне от нас.
Иначе по същинския модел, по същинската форма, която предлагате – нищо ново. В нея се съдържа обаче едно признание. В този Законопроект се съдържа едно признание и аз държа да го кажа не толкова на колегите от ГЕРБ, колкото на колегите, които са за първи път в парламента. Основният дебат беше дали предишният модел е бил колегиален, колективен, или е бил едноличен. Ние твърдяхме, че е едноличен поради факта, че одитите бяха приемани само от председателя, а не от председателя и неговите заместници, както твърдяха тогавашният председател и колегите от ГЕРБ. Всъщност в сегашния Законопроект се предвижда онова, което липсваше в предишния – те да бъдат приемани от председателя и заместник-председателите. В предишния модел председателят и заместник-председателите вземаха решение само по административни въпроси, а не по одитите. Така че това признание е отговор на основния спор отпреди шест месеца или отпреди една година, защото спорът започна в края на миналата година – началото на тази. Тоест предишният модел не е бил колегиален, след като коригирате този момент в Законопроекта.
Въпреки всичко и този, който предлагате, не е поради причините, които изтъкна тук проф. Гечев. Няма колегия, има председател и двама заместник-председатели. Трябва да има колегия, за да бъде колегиален моделът, да бъде колективен орган.
По тази причина апелирам към Вас да се върнем към добрия тон и да обсъждаме тези неща, така че да имат ангажимент основните политически сили да не дестабилизират основните органи на контрол и управление на страната в следващите издания на българския парламент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – колегата Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Съвсем кратка реплика, тъй като от място не е хубаво да се обаждаме. Абсолютно не е вярно това, което каза господин Цонев. Институцията работи по доста репресивен метод. Преди изборите във всички общини в България, които се управляваха от ГЕРБ, бяха пратени хора, искам да подчертая, некомпетентни, на които сме обяснявали елементарни неща. Това трябва да го знаете. А Вие направихте една репресивна машина и сега излизате на трибуната да говорите колко невинни били хората, които ходели да проверяват и как постигали резултатите, които са им поставени. Абсолютно не е вярно това нещо. Не става дума само за това изказване, а и за предното.
Хората са некомпетентни! Пращахте ги от други градове, нямаха представа. Давам Ви пример само с план-сметката – как се формира и какви разходи се правят. Трябваше писмено да им обясняваме осем пъти кое как се харчи!
И Вие излизате на трибуната да говорите, че тези хора били толкова компетентни, всичко разбирали, знаели как се прави, толкова са невинни и добри! Абсолютно не е вярно това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Цонев, в своето изказване Вие поставихте акцента, че в основата на мотивацията е реваншизмът. Може би, но аз смятам, че в основата на това поведение на управляващото мнозинство е едно лъжовно усещане, че като поставиш свои, доверени хора на нивото на тази институция, си осигуряваш комфорт и безконтролно харчене на тези 32 милиарда, за които говори колегата Гечев. Това ми се струва, че е елемент от едно посегателство върху съдебната система, ДАНС и редица други, защитаващи държавността институции, което наистина ще доведе до тежки последствия.
Смятам, че ако имат политическа реактивност, управляващите трябва да оттеглят този Законопроект.
Репликата е, че не е реваншизъм, а илюзорното Ви усещане, че можете да си подредите нещата – да харчите безконтролно. Това ще Ви доведе до много тежки последствия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, само да Ви припомня, че когато внесохте този Законопроект и направихте промяната, която днес действа в Сметната палата, знаете колко остра беше реакцията на Брюксел. Мога да Ви дам пример с Ингебор Гресле – тя се изказа за това, което е недопустимо да се случва в България.
Мога да заявя, че след проведените парламентарни избори и срещите с Ингебор Гресле...
Не знам дали знаете, но тя е шеф на Бюджетната комисия на Европейския парламент и днес се приема бюджетът на Европейската комисия точно от Европейския парламент.
Господин Гечев, спомням си времето, когато Вие управлявахте – това беше 1995 г. Тогава България не беше член на Европейския съюз и не ползваше европейските фондове. Но знам много добре, че когато Вие управлявахте, имахме банкова криза, фалит на банки и българските граждани загубиха спестяванията си.
Така че, моля Ви, Вие специално не трябва да вземате отношение по тази тема! (Реплики от БСП ЛБ.)
Искам да направя реплика на господин Цонев.
Вие да давате пример от тази трибуна и Вие да сте водещ в дебати, свързани с финансови теми за България?! Моля Ви, Вие сте професор, но сте загубили доверието на българските граждани. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Това е Ваша тема, която Вие си дискутирате.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Ти си престъпник!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Цонев, аз винаги съм се придържал към европейските практики (продължаващи реплики от народния представител Румен Гечев) и към оценките, които дава Европа.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Осъден престъпник си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Гечев, моля Ви, не прекъсвайте говорещия...
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Елате да го кажете от трибуната. Елате да го кажете от трибуната, за да мога да заведа дело срещу Вас! Елате да го кажете от трибуната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не влизайте в лични обяснения, господин Цветанов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Колко дела водиш?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще започна отзад напред, защото ми се струва, че репликата на председателя на Парламентарната група на ГЕРБ господин Цветан Цветанов е съществена и от значение, не че другите не са.
Господин Цветанов, острият глас на Европа беше само от представители на Европейската народна партия – мога да Ви ги изброя поименно. Не се съмнявайте, че такъв глас сега ще има от представителите на ПЕС и на либералите в Европейския съюз.
Това ли ни е работата като парламентаристи – да ходим да ревем в Европа на сестринските ни организации и оттам те да разбират какво нередно става в България? И да разбират, че няма елементарно ниво на политическа култура в България – ниво, което не ни позволява да седнем и да се разберем по толкова очеизвадни интереси на страната, като върховния одитен орган и куп други неща, които чакат своето реформиране. Така че не ми давайте пример с вика на Европа. Викът на Европа е винаги пожелан от България и нямайте никакво съмнение, че ако ние искаме, това ще се случи сега.
А знаете ли защо ние няма да го направим това? Ние няма да го направим това – ние, специално от ДПС, защото смятаме, че не е изчерпана възможността тук, в българския парламент, да се постигне това, което трябва да се постигне. Този орган трябва да бъде наистина управляван така, че да върши много големите задачи, които има пред него – и по отношение на бюджета, и по отношение на общините, и по отношение на европейските програми.
Няма как трима души, няма как този модел да свърши всички тези неща. Няма как, когато оставяш половината от общините без одитен контрол, а го даваш в ръцете на частни одитори, няма как това да е ефективен модел в условията на България. И още куп неща, по които можем да спорим.
Колкото до преждеговорившия – в реплика, колега от ГЕРБ, аз нямам информация, но не смятам, че Вие ни подвеждате. Нямам информация, че Сметната палата е извършила некомпетентни, репресивни проверки в общини на ГЕРБ, още повече в хода на цялата кампания и досега това не се е чуло и никой не го е казал, но ако Вие имате, ще ги изнесете. Но за компетентността на членовете на Сметната палата недейте да спорите, поради простия факт (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че можете да видите техните биографии (шум и реплики) и професионална характеристика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, встрани от микрофоните): Не смятам, че трите секунди са основание да крещим от залата за просрочие на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На деветата секунда натиснах, но сте прав, че подвиквания от залата не трябва да има. Правилно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, встрани от микрофоните): Към Вас се обръщам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За времето следи ръководството, но народните представители считат, че не е достатъчно и трябва от залата да ни напомнят какво да правим.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, встрани от микрофоните): Правете го за всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие, господин Гечев?
Лично обяснение, но моля без нападки персонални и без да влизаме в режим на последващи лични обяснения.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моята реакция е разбираема. Аз съм изумен от това, че господин Цветанов си позволява да държи тон на народни представители.
Господин Цветанов, Вие няма да определяте кой какво да се изказва и как да се изказва.
Първо, аз съм ходил повече от Вас на училище. (Реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Вие сте завършил физкултура задочно. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, господин Гечев!
РУМЕН ГЕЧЕВ: И не сте Вие човекът, който ще учите народните представители – професори, как да се изказват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, господин Гечев! Имаме нарочен текст в Правилника как трябва да се отнасяме – с уважение един към друг, народните представители.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това – първо.
Второ, господин Цветанов, в България има съдебна система. На първа инстанция тя Ви осъди. Нали така? На Ваше място аз няма да имам гьонсурат да седя тук, а не да отправям „препоръки” – задочен физкултурник на професори! (Шум и реплики.)
Добро утро, господин Цветанов. (Реплика от ГЕРБ: „Ти фалира цялата държава, а сега идваш да говориш!”, шум и провиквания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ето, сега – следващо лично обяснение, и влизаме в режим на обяснения.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Гечев, аз изразих това, което българските граждани констатираха 1995 г. и Вие бяхте част от едно управление. (Реплики от ляво.)
Момент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви! Нали преди малко ми направихте забележка за подвиквания от място и че аз не съм реагирала?!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Виждам, че сте доста изнервен, доста притеснен. Това не е хубаво да бъде така за един професор, ако претендирате, че сте такъв, и сте компетентен.
Когато нямате правните аргументи, когато нямате своите обосновани изказвания, Вие минавате към лични нападки. Това си е Ваше право.
Не сте Вие човекът, който трябва да дава оценка за мен. Да, завършил съм Националната спортна академия, и съм завършил следдипломна квалификация УНСС – право. (Реплики от БСП ЛБ: „Нищо не сте завършили! УНСС?!”)
И това, което... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Вие къде преподавате, господин Гечев? (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място!
Господин Гечев!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Можете да попитате господин Корнезов, защото лично той ме е изпитвал.
Това, което мога да Ви кажа, е, че това, което имам аз като оценка от евроатлантическите партньори за моята професионална дейност, пожелавам Ви Вие да получите поне подкрепа от Вашата парламентарна група за това, което сте правил. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Но мога да Ви кажа, че никога досега не сме си помисляли да имаме такъв екип и той да бъде управляван от такъв професор като Вас, защото знаем какво можете и знаем до какво ниво създадохте условията в държавата, та българските граждани да си загубят спестяванията. Защото Вие бяхте част от едно управление, което всъщност унищожи и фалира държавата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Връщаме се към дебата за Сметната палата.
По поредността на заявките за изказване: господин Искрен Веселинов, Патриотичен фронт; господин Мартин Димитров от Реформаторския блок; господин Владислав Николов – от ГЕРБ.
Господин Веселинов, слушаме Ви.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз няма да говоря за рулетки, защото не съм бил крупие и нямам необходимата квалификация може би.
Наистина, колелото се върти и, за съжаление, при всяко едно завъртане се създава нова нестабилност в институциите – нещо, което трябва да се преодолее.
Днес водим този разговор действително за това, защото преди малко повече от година при предишното мнозинство на БСП и на ДПС, се прекрати предсрочно мандата на Сметната палата чрез промяна на закона. Казват, че са дебатирали широко и понеже тогава в парламента бяха само тези две партии, са дебатирали най-вероятно „по семейному”, както се казва. Не знам кой е бил булката, кой – младоженецът, но като цяло резултатът от този дебат е неубедителен за обществото.
Ние искаме да се проведе този дебат, да се проведе при този формат на парламента, който, смятам, представлява голямата част от българските граждани.
Имаме своите забележки към настоящия проект, както и господин Цонев преди малко каза, той е еволюция в сравнение с това, което е било през 2010 г., защото все пак имаме един колегиален начин на вземане на решения.
Ще подкрепим този проект на първо четене – от Патриотичния фронт. Разбира се, дебатът дали заместник-председателите да бъдат двама или трима, или четирима, той може да продължи и след това, но въпросът е, че трябва да се излезе легитимно от тази дупка, която създадоха БСП и ДПС – един път в доверието на гражданите, и втори път – в доверието на нашите европейски партньори, така че ние ще подкрепим на първо четене това.
Запазваме си правото за доста корекции, които ще предложим между първо и второ четене.
Надявам се това да не бъде поредната Сталинградска битка, а наистина да се чуят всички мотиви и да се създаде закон, който ще работи устойчиво във времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Искам да Ви припомня откъде започна всичко.
То започна преди няколко години, когато установихме, че децентрализираният формат на Сметната палата тогава води до това, че одиторите по места се назначават и с голямото влияние на местни политически фактори, и че Сметната палата не е ефективен орган, че няма ефективен контрол. Тоест, представете си го така, че одиторът по места в крайна сметка трябва да напише одитен доклад за кмета.
И понеже кметът, който и да било кмет от каквато и да е политическа партия, в този регион е важен фактор, този децентрализиран подход показваше, че одиторът няма необходимата самостоятелност и сила да напише сериозен доклад. Това беше и нашата констатация преди години.
Затова направихме реформата и въведохме системата „Дженерал одит”, при която централизацията води именно до това – изнасяне тежестта на докладите в ръководството на Сметната палата, за да няма тази местна зависимост.
Оттогава само определени колеги силно не харесват промяната, защото промяната доведе до контрол по места и до това кметове, които са свикнали да нямат с години контрол върху своята дейност изведнъж разбраха, че в България има Сметна палата, има контрол и оттогава насам виждаме, че определени политически сили силно негодуват и се противопоставят на този вариант на централизирана и работеща Сметна палата.
По отношение на колегата, който не е вече в залата, но който каза, че когато парламентът е колегиален орган и Министерският съвет е колегиален орган, това означава, че колегиалните органи са най-ефективни. Затова неговата логика, бих казал професорска логика, стигна дотам – тогава и Сметната палата по тази констатация трябва да бъде колегиален орган.
Само че, колеги, нека поне най-малкото да разделим законодателен орган от контролен орган, да направим поне тази малка разлика. Парламентът на първо място е законодателен орган с контролни функции, но на първо място – законодателен орган. Контролните органи не трябва да бъдат колегиални по следната причина.
Моделът, който въведохте по времето на кабинета Орешарски, води до следните големи изкривявания. При 9-членен колегиален орган важните решения могат и са вземани с 5:4 гласа. Ние не знаем дори кои са петимата, които са ги подкрепили. Когато в определени дебати ги питаш: „Кой взе това решение?”, ти не можеш да разбереш кои от деветте члена на Сметната палата са взели всъщност даденото решение. С 5:4 могат да вземат всякакви решения.
Промяната, която сега предлагаме, е следната. Важните одити могат да бъдат приемани с консенсуса и съгласието на председателя и двамата заместник-председатели. Трябва тримата да са „за”, за да бъдат приети. И като питаме „Кой е виновен (както за КТБ – толкова време, колеги, ние не можем да изясним вината), кой е подкрепил този одит?” – това ще бъде ръководството на Сметната палата. Така трябва да са контролните органи. Като излезе одит от даден контролен орган и има питане: „Кой го е издал? Кой стои зад него? Кой го е подкрепил?”, отговорът да бъде: „Ръководството го е подкрепило, застанало е зад него”. Именно за това има одити, които са с резерви или без заверка. В новия модел трябва да бъдат приети изрично от ръководството на Палатата. Така се елиминира вариантът, който в миналото беше много опасен, а именно одиторите по места да контролират кметовете по места и същински контрол нямаше. Затова контролните системи трябва да са централизирани, за да се избегне местното влияние. Това е първият много важен аргумент.
Вторият важен аргумент е, че трябва да е ясно кой взема решенията и кой стои зад тях.
Между другото искам да Ви припомня, че когато колегите от БСП и ДПС смениха модела при избран мандат и работеща Сметна палата, направиха промяна в мандата по време на кабинета Орешарски и сега казват, че твърде често се правели промени. Извинявайте, но в това нещо има голяма доза демагогия. Ти си нарушил мандата, ти си сменил модела, не си търсил въобще консенсус, направил си го под остър конфронтационен натиск, и сега излизаш и казваш: „Ама много често се правят промени в Сметната палата”. Това, извинявайте, е абсолютен класически пример за демагогия. Ами ти си въвел този принцип, ти си показал този лош подход, а после го приписваш на другите.
Нека не се учудваме, тъй като имаме колеги, които са превърнали подобен подход на демагогия в начин на живот.
Искам да Ви припомня друго. Имаше председател на парламентарна група, който в своята законодателна програма или изказване по законодателната програма, за цялата парламентарна сесия като първа инициатива посочи тогава промяната в Сметната палата, когато Вие нарушихте модела „дженерал одитор” и върнахте този, да го нарека „широко скроен колегиален принцип на 9-членна Сметна палата”. Тогава един председател на тогава управляваща парламентарна група в рамките на тройната коалиция Орешарски каза, че това му е основният приоритет – да се случи по този начин. Забележете – основен приоритет! Още тогава разбрах, че, за съжаление, сред нас има колеги, които не искат Сметната палата да бъде силен контролиращ орган. Това е проблемът в крайна сметка и той е скрит зад много думи, зад много изказвания. За съжаление, сред нас има много колеги, които не желаят Сметната палата да бъде силен контролиращ орган в България, както беше по времето на мандата, в който имаше председател и двама заместник-председатели.
Казвам, че тогава други контролни органи не си вършеха така добре работата. Мога да Ви дам, за съжаление, неприятният пример за тефтерчето на Филип Златанов. Става въпрос за същото време. Тогава Сметната палата не допусна такива практики и работеше професионално. Въпреки това по време на мандата Орешарски, именно защото работеха професионално, бяха сменени тези хора, беше сменен и моделът.
Сега това, което се прави, е най-разумното нещо – нещо, което е работило, показало, че е работило, че е ефективно, да бъде възстановено.
По тази причина с пълна убеденост, колеги, ще подкрепя направеното предложение.
Да не забравя, ще кажа още един аргумент. Възстановява се и контролът на Сметната палата по отношение на обществените поръчки, по отношение на административнонаказателната отговорност. Питам се дали това възстановяване на контрола по отношение на обществените поръчки, което ще бъде заедно с държавната финансова инспекция – това е много важен момент за възстановяване на същинския контрол върху обществените поръчки – дали това също не е причина част от колегите народни представители да не харесат промяната. Да не би да не желаят възстановяването на този контрол върху обществените поръчки от страна на Сметната палата? Това е друг въпрос, който също заслужава нашето внимание в пленарната зала.
Така че, колеги, нещо работещо, за съжаление, беше разрушено. Нашата роля е да го възстановим. Имайте предвид, че когато се създава силен контролиращ орган, ще има сериозна опозиция. Ние знаем причините и мотивите. Те са горе-долу същите, с които беше намален контролът върху акцизните стоки. Знаем тази мотивация, но тя не трябва да ни спира да вземаме ключови решения. Защото това сме обещали на България – да бъде друга, да бъде реформирана, да бъде силна! Благодаря. (Частични ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Владислав Николов от Групата на ГЕРБ.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Съжалявам, че интересът към тази дискутирана тема е толкова слаб от колегите от ДПС и БСП, но те пък си дават изявления, както винаги – задкулисно, в коридорите, защото такъв е техният подход, такъв е и техният начин на работа. (Реплики от народните представители Мая Манолова и Корнелия Нинова.) Но аз бях човекът, който Ви каза в края на миналото Народно събрание: „Колеги, не правете това. Не го правете, защото това ще бъде един от първите закони, който ние ще внесем за промяна”.
А защо ще бъде така? Само ще Ви напомня. Вие направихте това нещо – вкарахте стария закон, който беше направен на квотен принцип. Да Ви напомня ли как беше разпределена квотата до 2009 г.? (Реплика на народния представител Мая Манолова.) Да Ви напомня ли, че бяха шест човека от НДСВ, двама от ДПС, един от БСП? Къде е професионализмът? Това ние го премахнахме, но Вие искахте да го върнете и миналата година го върнахте. Затова така Ви боли в момента. И Вашите две остриета – още помня кои бяха толкова активни тогава в изказванията...
Не ми се усмихвайте! Помня кои бяха толкова активни и защо направиха това? За да могат да върнат същия този принцип, същите тези квоти. Усмихвате се, ама помните кой е председател на Сметната палата, нали? (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Говорете на залата, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ако не помните, аз ще Ви кажа кой е председателят на Сметната палата, макар че всички го знаят. Затова, мисля, че не беше необходимо да допускаме тази госпожа тук, защото не виждам какво експертно мнение точно тя щеше да ни даде. Тази жена, дето беше съветничка на Вашия бивш председател господин Станишев.
Ако не си спомняте, между другото, имунитетът му вече е искан да се отнеме от Брюксел, сигурно заради много големи достижения в областта, може би на някакви насоки в политика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Вашият е осъден на първа инстанция.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Това по отношение на Сметната палата.
Това, което залагаме ние и което винаги сме залагали – ние работим за професионализма. Така ще върнем отново професионализма в Сметната палата.
А такива Ваши хора или господа народни представители, които лобистки се опитват да го направят и в момента като момиченца вият в залата, мисля, че дойде и техният ред, за да си кажем истината в очите. Един човек, който провали България в две управления, един човек, който е корифей в икономиката, сега ще ни казва как ние ще правим Сметната палата! (Смях в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Концентрирайте се върху дебата за Сметната палата, а не върху преждеизказващия се.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Нашият законопроект предвижда следното. Ще имаме председател и двама заместници.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Трима заместници.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Хайде, стига се обажда!
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Да, общо тричленен състав, за разлика от 9-членната... (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
Не се обаждайте от залата да ме репликирате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, да не се обаждате от място и да не влизате в пряк диалог. Ще имате възможност за реплики.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Членовете ще бъдат избирани чрез публична процедура, което е гаранция за техния професионализъм. Може би Вие не искате да има професионалисти, или може би в момента не Ви е удобно да има професионалисти, защото Вие не сте на власт?! Затова държите да си останат старите правила и старите хора да бъдат вътре, защото явно те не са професионалисти и Ви е удобно да правят такива одити.
В новия закон се залагат и допълнителни изисквания към служителите, които ще повишат доверието към тази институция, което, уверявам Ви, не е много високо, благодарение и на действията на голяма част народни представители, затова и доверието към тази институция не е толкова високо. Превърнахте тази държавна институция в партийна машина, която да Ви бъде послушна и да изпълнява Вашите политически поръчки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Николов, правя реплика единствено, защото мисля, че дори и от джентълменска гледна точка не е коректно да нападате сегашната председателка на Сметната палата при нейното отсъствие тук. Все пак не чух нито една забележка в политическа насоченост към нея. Мисля, че трябваше да я нападате, когато тя е тук, а не, когато не е тук.
Иначе, колеги, според мен няма смисъл от спора каква да бъде като структура Сметната палата. Има различни видове сметни палати в Европа – работещи и в единия, и в другия вариант. Общо взето спорът е теоретичен.
Ако си спомняте, миналата година аз също гласувах „против” онзи законопроект не за друго, а защото не исках да влизаме в спирала на постоянна смяна на членове на Сметната палата. Тази спирала в момента продължава. Чухте и колегата Йордан Цонев, който пък каза, че предстои нова спирала, когато някой ден се смени властта. Това ли искаме?! На всеки две-три години постоянно да сменяме някакви състави?!
Ако прочетете Закона за Сметната палата, вътре са описани нейните функции и е описано, че първото условие, на което тя трябва да отговаря, е независимост и обективност. Ето това са нещата, които трябва да пазим. Ние сме вкарали и се надявам, че няма да се откажете от това нещо – когато предложите новите членове на Сметната палата, да направим изслушване тук, в залата. Да има достатъчно време за номинации, да се види дали наистина са независими и обективни. Това, от което ние се опасяваме и всички се опасяват, е, че тази Сметна палата ще бъде политически послушна. Това е нещото, от което трябва да избягаме, независимо кой управлява.
И когато сте започнали така със Сметната палата, продължете и така с Комисията за финансов надзор, продължете с БНБ, защото там са другите контролни институции, които не си вършат работата. Не оставяйте нещата само в една посока понеже, видите ли, БСП ги сменили преди една година, а в същото време, пазейки другите. Това е нещото, което трябва да се промени.
България няма да се оправи, докато няма силни контролни органи. Те ще бъдат силни контролни органи, когато са политически независими. Не гарантираме ли това нещо, няма смисъл от работата, която правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Колега, тактично не направих никаква забележка, но сега ще кажа каква беше моята. Моята забележка към председателя на Сметната палата е по отношение на морала. В тази държава се страда от липса на морал. Ако тя беше човек с висок морал, като съветник на Станишев, нямаше да поеме този пост. С това свое действие тя компрометира Сметната палата. Ние говорим за независимост, говорим за професионализъм. Каква независимост ще има, когато председателят е бил съветник на Вашия бивш председател? Къде е независимостта? (Реплики от народния представител Мая Манолова.) За това говоря. Това е по отношение на морала. Това имах предвид.
Когато се правят назначения на хора, които са били много близки до Вас или до нас, или до който и да е, основната забележка е по отношение на морала, защото иначе няма независимост в този орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има госпожа Корнелия Нинова за изказване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Моля, госпожо Председател, да удължим времето на групата.
Уважаеми управляващи, досега чух три аргумента, затова че искате да промените Закона за Сметната палата. Те са следните: преди правителството на БСП да смени Сметната палата, тя е работила компетентно, упражнявала е силен контрол. Ние сме се притеснявали от това и затова сме сменили инспекторите.
Да видим малко фактите извън това празно, политическо говорене.
Как е работила преди смяната? Колеги, представям Ви справка за неприетите доклади в изпълнение на програмата за 2013 г.: 21 одитни доклада не са приети. Това не е професионализъм и компетентност.
Няколко конкретни факта. Одитът на Великотърновския университет, който е трябвало да започне на 11 февруари 2013 г. и да свърши на 3 юни 2013 г., е завършил на 2 април 2014 г. – година закъснение.
Одит на Министерството на младежта и спорта – осем месеца закъснение. Това ли е професионализъм и безпристрастност? Тоест отхвърлям аргумента Ви, че преди нашата смяна Палатата е работила професионално и безпристрастно.
Вторият Ви аргумент е, че сегашните инспектори там не са компетентни хора, които могат да извършват тази дейност, третият – че са политически пристрастни.
Уважаеми вносители на закона, четете законите, които внасяте, бе, хора. Ето го закона – тук няма и дума за такива причини. Дума няма, че са некомпетентни, че са политически пристрастни.
Посочили сте обаче други две причини, които бих искала да оборя пред Вас пак с аргументи.
Първата – защо променяте закона? – Засилване на контролните правомощия на Сметната палата. Само че зад тези думи по съдържание стои точно обратното – изключвате от контрола на Сметната палата 160 общини. Как засилвате контрола, като намалявате обема на проверяваните обекти?
Вторият Ви аргумент – правите икономии, намалявайки броя на хората, е по-евтино.
Уважаеми колеги, многократно се доказа с факти, че бюджетът на Сметната палата не се влияе от броя на членовете на колективния орган. Показахме Ви го и с числа. Нещо повече, когато беше еднолично управлението и когато е с този брой членове, бюджетът е един и същ. Няма една стотинка разлика. Така че и този Ви аргумент не е сериозен.
Нещо повече към това, в момента сменяте управителните съвети на търговски дружества. Навсякъде ги увеличавате. Давам Ви за пример „Ел Би Булгарикум”– държавно дружество, на което вчера сменихте управителния съвет. Качихте ги от три на пет и това го правите навсякъде. За какви икономии говорите?! Хайде стига с тези измислени аргументи. Дайте нещо по-съществено.
Това е втората Ви стъпка към ликвидирането на независимостта на Сметната палата и овладяването й политически.
Първата Ви беше при приемането на Закона за бюджета, където изключихте Сметната палата от самостоятелен бюджетен орган и я включихте в общия бюджет, който зависи от Министерския съвет. Какво направихте там? Подчинихте Сметната палата финансово. Органът, който трябва да проверява Министерския съвет, получава заплащането си от Министерския съвет. Как очаквате да бъдат обективни тези хора, след като си чакат заплатите от Министерския съвет, когото трябва да проверяват? Това беше първата стъпка – финансовата.
Сега пристъпвате към персоналния състав. Веднъж ограничени откъм пари, сега искате да сложите хора, които са Ви удобни, но не в интерес на обществения живот и на обективността на работата на Сметната палата, а в политически интерес – да бъдат хора зависими както финансово, така и лично, за да Ви слушат и да правят каквото искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Нинова, признавам си, възбудихте интересът ми с тези инспектори. Ако наистина от БСП сте сменяли така наречените „инспектори” от Вас в рамките на Сметната палата – разбирайте одитори, колеги, за това става дума, нещата всъщност са много по-зле, отколкото си мислим, ако са правени подобни политически назначения. Ако пък наричате инспектори висшият ръководен състав на Сметната палта и сте назначили инспектори за висши одитори, това също не е добре. Така че приемам това с усмивка, но всъщност нещата са много сериозни, колеги.
Още веднъж тук ще спомена и това, което също се коментираше отляво, за колективността на органа, колко било добре това нещо. Органът е контролен. При контролен орган е много важно да се знае кой носи отговорността за всяко отделно действие. Не може решения, които възлагат одити и които наистина са изключително важни, да се взимат с мнозинства пет на четири, шест на три и така нататък и после да не е ясно в края на краищата защо и чия е отговорността за взимането на такова решение. Така че в случая моделът, който действаше преди, е значително по-добър от така наречения „колегиален модел” и тук всякакви сравнения с Министерския съвет, Конституционния съд и подобни неща са абсолютно неотносими, дори бих казал за недопустими. При такъв висш контролен орган, какъвто представлява Сметната палата, наистина е много важно да се знае чия е отговорността и кой е разпоредил всеки един одит и какви са резултатите от него, за да може да бъде потърсена отговорност, ако съответно той не е дал резултат или някой не си е свършил работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Нинова, ще отправя реплика по три неща от Вашето изказване, макар че имам мнение и за другите, но ще го изразя, когато взема думата за изказване.
Първо, по отношение на забавените одити. Вярно, дадохте пример тук с два одита, които вероятно имат и други причини да бъдат забавени. Направете си цялата справка, за да видите, че има преходни одити и те не могат да не бъдат преходни от една година – 2013 г. към 2014 г., и сроковете, в които те трябва да се завършат, са тези, които са определени.
Колкото до малките общини. Знаете ли, уважаеми колеги, за какво става дума? Това са една трета от общините, чиито бюджет е под 10 млн. лв. Голяма част от този бюджет, дори 90% е за заплати и осигуровки. Там няма някаква съществена дейност, но всяка година одиторите губят времето си да отидат и да сложат една индулгенция на отчетите на тези общини, заверявайки ги много често доста бързичко, защото няма време, а това е загуба на одиторско време, което може да бъде пренасочено към обекти, които са рискови, които оценката на риска е идентифицирала като такива. Защото смисълът на Сметната палата не е да ходи постфактум след всеки. Важно е тя да има и превенция и затова е важен текущият контрол, който ние сега искаме да възстановим, защото този текущ контрол, когато се прави в тези малки общини, е много по-ефективен, защото той носи превенцията, а не – последващ. Но тези общини, уважаеми колеги, първо, не са хвърлени на частните одитори, защото няма нужда техните отчети да бъдат заверявани от частни одитори. Второ, те също са елемент на контрол на Сметната палата, само че след оценка на риска.
Третото, госпожо Нинова, Сметната палата по настоящия закон има самостоятелен бюджет, който се гласува от Народното събрание. Тя не е в бюджета на Министерския съвет и не Министерският съвет й плаща парите. Правете разлика между различните бюджетни организации и начина, по който се формират техните бюджети. Ние тук с Вас, в тази зала, след два дни ще гласуваме бюджета на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Слушаме Ви, госпожо Нинова – дуплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Ще коментирам само репликата на госпожа Стоянова, защото колегата преди нея не каза нищо по моето изказване. Правеше репликата така, общо, и вероятно на някого другиго. Коментираше неща, които изобщо не съм казвала, така че не смятам да го уважа в дупликата си.
По отношение на госпожа Стоянова. Казвате, че имало преходни срокове и е нормално такова закъснение. Не мисля, че е така, защото одитът на Великотърновския университет е определен със заповед на заместник-председателя на Сметната палата Цветан Цветков – по онова време. Той казва кога да се открие и това е 11 февруари 2013 г. И той поставя срок за представяне на проекта 3 юни 2013 г. Те сами си казват кога започват и кога трябва да приключат. Какъв преходен период, какъв преходен остатък?! И вместо на 3 юни 2013 г., както сами са си определили, това нещо приключва на 2 април 2014 г. Става въпрос за обективно закъснение, а не за обстоятелства, които са го наложили. Тук е описан целият случай, защото това е направено – по други причини, умишлено.
Що се отнася до изключването на малките общини. Госпожо Стоянова, в тези общини няма ли обществени поръчки? Всички пари ли отиват за заплати? Как така в 160 общини не се провеждат обществени поръчки? Това не е вярно! Тези обществени поръчки съвсем спокойно могат да бъдат обект на проверка от Сметната палата.
Трето, за ликвидирането на самостоятелния бюджет. Много добре знаете, че на първо четене в Закона за бюджета приехте такива промени, че подчинявате Сметната палата на волята на управляващите. Да, техният бюджет не го приема Министерският съвет, ние го приемаме, но така променихте правилата за определяне на бюджета на Сметната палата, че де факто ги подчинявате финансово на правителството и на управляващите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, които желаят да участват в дискусията?
Има ли желаещи народни представители за изказване?
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Няма ли да се изкажат от страна на ГЕРБ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, приканвам няколко пъти.
Има ли желаещи?
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): Госпожа Стоянова каза, че ще се изкаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли желаещи? Ако няма, ще закрием дебатите.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, този законопроект, който разглеждаме днес, вече е бил внасян в парламента. Вече сме го обсъждали, вече сме слушали аргументите на неговите вносители. С една дума, този дебат вече се е състоял. Само че не, както неточно заявиха от Реформаторския блок, през 2013 г., а през 2010 г., когато за първи път ГЕРБ разгони Сметната палата, след нея разгони съставите на всички други мандатни органи и нареди по етажите на властта свои кадри. Затова, уважаеми колеги, този дебат е най-яркото доказателство, че ГЕРБ не са се променили, че продължават това, което правеха по време на първото правителство на Бойко Борисов, че са си същите, едно към едно без промяна – като започнем от разгонване на мандатни органи, уволняване на хора и наместване на свои кадри и приключим до възстановяване на цели управленски конструкции, които им служиха вярно по време на първото правителство. Затова звучи изключително нелепо изявлението на ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ, пък и на премиера на това правителство Бойко Борисов, че те са различни, че искат компромиси, че искат диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е за Сметната палата, госпожо Манолова, а не за поведението на ГЕРБ – втория му мандат.
МАЯ МАНОЛОВА: Сега ще обясня защо. Защото, уважаеми народни представители, разбирането на ГЕРБ за диалог лъсна и по време на този дебат.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Говорим за Сметната палата.
МАЯ МАНОЛОВА: За Вас диалог е, когато чувате само собствения си глас, когато този, с който дискутирате, когото обиждате, няма възможност да Ви отговори, защото сте го лишили от възможността да влезе в пленарната зала.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А ти какво правеше?
МАЯ МАНОЛОВА: С какво Ви уплаши толкова много госпожа Лидия Руменова, че Ви е страх да чуете нейните аргументи от парламентарната трибуна?
Бих казала, че този дебат е дежавю от 2010 г., но няма да съм съвсем точна, защото в него участват още три елемента: Реформаторският блок, АБВ и Патриотичният фронт, които изключително бързо прихванаха маниера на ГЕРБ на нагла безцеремонност, които забравиха много бързо, че ще бъдат коректив, които забравиха обещанието си за върховенство на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако не се върнете към темата за Сметната палата, госпожо Манолова, официално Ви обръщам внимание, че говорите извън предмета на дебата!
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, както замръзнаха социалните плащания и пенсионната възраст, така замръзнаха и Вашите предизборни обещания (шум от ГЕРБ) – и на реформаторите, и на патриотите, и на ГЕРБ.
Очевидна е идеята Сметната палата да бъде с подменен състав бързо. Един от първите законопроекти, които внасяте. Ясно е защо, чу се по време на този дебат – заради предстоящите местни избори. Очевидно на ГЕРБ, вече и на Вас, като присъдружни партии, е необходим един такъв орган, който да бъде използван за партийна бухалка, който да влиза в общините, който да казва кой кмет да бъде ударен, кой да бъде оправен, кой да бъде отложен. Това е единственото обяснение защо при ГЕРБ, а и при новото управляващо мнозинство...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Костинброд!
МАЯ МАНОЛОВА: ...органите стават по-малко колективни и повече еднолични.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Кажи за Костинброд!
МАЯ МАНОЛОВА: Защото по-лесно може да бъде натискан един председател на Сметната палата, защото по-лесно се записват инициалите на едно лице на председател на Сметната палата...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А Костинброд е цяла дума!
МАЯ МАНОЛОВА: ...а не на осем лица, членове на Сметната палата в едно тефтерче от сорта на това на Златанов. Защото тефтерчето може да изчезна, но маниерът е тук и той се възпроизвежда през този дебат. Всъщност това е срамното, а не просто фактът, че оставихте досегашната председателка извън залата. Договорката за това как ще разпределяте позиции вече е ясна. Тук патриотите плахо възразиха, че е добре вместо двама заместник-председатели Сметната палата да има трима, тоест четирите партии от новата четворна коалиция да си разпределят постовете във висшия одитен орган на българската държава. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Председател от ГЕРБ – заместници от трите присъдружни партии. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Изумително е как тези четири лица ще вземат решенията с консенсус. Като гледаме как се разбирате в правителството...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, госпожо Манолова! Няколко пъти Ви призовавам да се върнете към дебата!
МАЯ МАНОЛОВА: ...много се съмняваме, че дейността на този орган ще бъде изцяло блокирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няколко пъти Ви призовавах да се върнете към дебата. Загубихте си времето в приказки, които са неотносими към темата за Сметната палата. Сигурно имахте да ни кажете нещо и по този въпрос, но не Ви стигна времето.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ, от място): На второ четене ще Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
Други народни представители?
Господин Байрактаров има думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, днес стана ясно, че една голяма част отляво всъщност въобще си нямат понятие с какво би следвало да се занимава Сметната палата.
По-интересното е, че те дадоха ясни примери за това, че по време на тяхното управление Сметната палата всъщност никога не е била независим орган. Точно обратното – показаха ни редица примери с това как Сметната палата е един инструмент за политически рекет, защото Сметната палата през последната година и половина се превърна в регистратор и узаконител на разходи. Много са примерите, които мога да дам, особено когато се прави одит от Сметната палата по Закона за политическите партии. Мога да Ви посоча примери как една политическа партия чрез публичните средства практически извършваше търговска дейност, но източваше тези публични средства, които са предоставени от българския данъкоплатец. Само че това на господата отляво естествено не им харесва и тогава техните очи са затворени. Тогава забравят, че Сметната палата е орган, който трябва да извършва наистина професионален одит за дейността на общини, на политически партии и на редица публични и обществени организации. Това нещо през тази изтекла година и половина не го видяхме. Днес обаче виждаме, че колегите отляво владеят целия механизъм за поставянето на един независим орган, какъвто би следвало да бъде Сметната палата, в инструмент за рекет и упражняване на политически диктат. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Ще се опитам да върна дебата малко на експертно ниво. Всичко, което чухме към момента, са изказвания от колегите и сме ги чували вече няколко пъти – едно и също по различни теми. Има си едни опорни точки, които се коментират. Ясно е защо се правят промените – най-малкото защото трябва да отговорим на препоръките на ГРЕКО – групата държави срещу корупцията, които са посочени във втория доклад за изпълнение, приет на 10 октомври 2014 г. и публикуван на 17 ноември 2014 г.
Ще си позволя да Ви запозная с препоръките конкретно на Сметната палата и защо всъщност внасяме промените. Мисля, че отговорът е даден точно тук. За справка, който желае, може да се запознае на сайта на Европейската комисия – Глава Трета „Заключения”, в т. 57 се посочва следното: „България без съмнение е изминала дълъг път, за да подобри регулаторната си рамка за прозрачност на политическото финансиране, да насърчи по-голяма самодисциплина на политическите партии в тази сфера и да подобри надзора преди всичко от страна на Сметната палата. ГРЕКО желае въпреки това да подчертае, че новите законови разпоредби за прозрачност на политическото финансиране се нуждаят от определена стабилност и спокойствие, за да станат прогресивно ефективни и трябва да се спестят преразглежданията, през които законодателството в институциите, управлението им твърде често преминават”.
ГРЕКО отбелязва, че приетото през месец април 2014 г. законодателство отново реорганизира Сметната палата. Последната претърпя реформа само преди три години след измененията, извършени през месец декември 2010 г. ГРЕКО счита, че те – подчертава – задоволително са изпълнили препоръките, които изискват подобрение на надзора на политическото финансиране.
Реформата от месец април тази година, колеги, забележете, предизвиква твърдения за политическа инструментализация в едно особено значение за изборни цели и финансов надзор на политически институции година. Извършените изменения създават сега напълно нова структура и ръководство на Сметната палата, като по този начин се заменят настоящият председател и заместниците му и според твърденията обратни промени в структурата на управление при предишната управляваща коалиция. Твърди се, че новите законови разпоредби ще направят ръководенето на Сметната палата по-податливо на натиск от политическите партии, докато докладът от Третия кръг на оценка, § 114 за справка, досега положително оценяваше оперативната независимост на Сметната палата. Сметната палата има задоволителни гаранции за независимост, както и репутацията на разумно дистанциране от партиите и парламента.
ГРЕКО следователно призовава България да направи така, че опасенията, изразени по отношение на реформата и оперативната независимост на Сметната палата, да не се осъществят. Тя също така приканва България изцяло да изпълни частично изпълнените и неизпълнени препоръки по Тема 2 – прозрачност при финансиране на политическите партии, и в т. 58, в заключение, се надяват точно по тази Тема 2 – прозрачност при финансиране на политическите партии, най-късно до 31 юли 2015 г. ние да вземем подобаващи мерки.
Този Законопроект, колеги, който ние предлагаме, отговаря изцяло на отправените препоръки и е в синхрон със Закона за публичните финанси. Така че ние не предлагаме нещо ново, нещо коренно различно, а просто възползвайки се от най-добрите постижения на сегашното законодателство, го обогатяваме, така че да бъде в синхрон с европейските изисквания. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители има ли? Не виждам желаещи.
Дебатите са закрити.
Моля, народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за Сметната палата, № 454-01-60, внесен от Менда Стоянова и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 165 народни представители: за 115, против 39, въздържали се 11.
Предложението е прието. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Прегласуване ли желаете?
Заповядайте.
Отрицателен вот? (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
Вашият глас е отчетен, господин Свиленски. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
Отчетен е. Изчаках Вашият глас да бъде... (шум и реплики), но въпреки това имате възможност да поискате...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ, от място): Аз влязох и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много внимателно проследих късното Ви влизане и изчаках... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Няма значение, имате право на процедура.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Ако действително гласът ми е отчетен, извинявам се, но въпреки това искам процедура по прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 170 народни представители: за 115, против 44, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Отрицателен вот.
Заповядайте, господин Търновалийски. (Шум и реплики. Възгласи: „Почивка!”)
Колеги, има втора точка, почивката е в 11,30 часа.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За разлика от Вас – от повечето, аз имах възможност на Бюджетна комисия да чуя мотивите на госпожа Лидия Руменова и те с нищо не съвпадат с това, което виждаме като мотиви към така внесения законопроект.
С нищо не ме убедихте, колеги, че с новия Закон за Сметната палата Вие свеждате до минимум възможността от външно влияние и оказване на натиск върху колегията. Е, как така по-трудно се оказва натиск върху трима, отколкото върху девет?! С това не мога да бъда съгласен.
Казвате, че възстановявате професионалните принципи и оперативност. Как?! Като в момента имаме 9-членна колегия от различни специалисти, които се занимават с разпределени дела, а новата колегия от трима човека трябва да преглежда по 33 хил. страници, защото 400 доклада годишно са страници между 500 и 1000, което е невъзможно и показва, че професионализмът ще отиде далеч от това, което ние очакваме.
Липсата на всякакво профилиране на специалисти в ръководството, на двамата заместници, които няма как да бъдат „специалист по всичко” – нали разбираме, че едно е, когато специализираме двама, а друго е, когато органът е много по-голям и е колективен.
Привеждала се дейността на Сметната палата в съответствие със Закона за публичните финанси, международните одити и модерни практики. Ами, че този закон е същият – този, който имахте преди. Кои са модерните практики – не е ясно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Четохте ли доклада?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече Ви времето, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо Председател, само да довърша.
Ако смятате, че старият закон е бил в нарушение на Закона за публичните финанси, то тогава следва да обявите и всички одити за недействителни. Благодаря.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Прочетохте ли доклада?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Втори отрицателен вот – господин Горов. (Реплики между народните представители Георги Търновалийски и Станислав Иванов.)
Всички трябва да четем, колеги.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По-честно щеше да бъде, ако бяхте заявили абсолютно категорично, че става въпрос за едно-единствено нещо – смяната на сегашното ръководство на Сметната палата с нови, послушни хора, които трябва да извършват поръчките, които се подадоха и в предишния му вариант. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това беше Вашият мотив.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Защо твърдя това нещо? Защото информацията, която имам, е, че се готви да се назначи човекът, получавал директните заповеди от Министерството на вътрешните работи на господин Цветанов как да изглеждат докладите на Сметната палата по отношение на проверката, която се извършваше в Министерството на вътрешните работи.
Другата причина, поради която гласувах „против”, е, че това бързане видимо показва единствено и само това. Защото предишното недиалогично управление, както го наричахте Вие, изчака близо една година, направихме много пълен анализ как действа системата, как работи при онзи вариант на управление на Сметната палата и чак тогава внесохме промените, които се предложиха за промени в Закона на Сметната палата. Сега, на коляно, върнахте стария вариант, който, така или иначе, Вие имахте желание да си го прокарате с единствена, единствена, единствена задача: да върнете старите хора в системата!
Искрено се надявам да не върнете предишния шеф на Сметната палата, който беше един от видимите политически фигури в Сметната палата и човек, който изпълняваше поръчките на Вашата парламентарна група в предходния парламент.
Другата причина. Колегите говориха изключително дълго и конкретно по отношение на възможността самата Сметна палата да работи оттук нататък с трима човека, които ще отговарят – практически от тях само двамата за одитите, и реално погледнато тези хора ще трябва да бъдат натоварени с изключително много задачи.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Те са четири вида одити.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Само че са над четиристотин в годината – ако искате, можем да продължим този разговор... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължете го с колегата, защото времето Ви изтече.
ДИМИТЪР ГОРОВ: ...но са над четиристотин в годината, така че от тази гледна точка няма как да бъде подкрепен такъв законопроект. Затова гласувах „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Господин Ерменков – трети отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз гласувах „против” и даже не присъствах по време на обсъжданията на закона за промените, които искате да направите в Сметната палата, по една-единствена причина – Вашето недемократично поведение още от самото начало. Това, че Вие не допуснахте сегашния председател на Сметната палата да присъства по време на диспута, да чуете неговото мнение, най-малкото от уважение, ако не нещо друго, да направите това нещо. Знаете, че при всички положения ще приемете закона такъв, какъвто сте го предложили.
Според мен това е недопустимо парламентарно поведение, това е упование на силата, а не на разума, това е унищожаване на демократизма в неговата основа. Няма как да гласувам за нещо, което от самото начало е било опорочено.
Вие си спомняте между другото, когато сменяхме миналия път Закона за Сметната палата, че председателят на Сметната палата беше тук, пет пъти излиза на тази трибуна, размахваше пръст на народните представители, караше им се, но ние го търпяхме, чухме го.
Можете Вие поне от кумова срама да го направите, но видимо срама при Вас няма.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към втора точка от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА РЕШАВАНЕ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА ЩЕТАТА ПО КАЗУСА „ЦЕМЕКО” ООД – СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ, И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И „КLOSTERS BETEILIGUNGSGESELLSCHAFT MBH” – КЕМПЕН, ГЕРМАНИЯ.
Доклад на водещата Комисия по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в залата и да гласуваме: от Министерството на икономиката – Любен Петров, заместник-министър; Весела Байрактарова, началник на отдел „Европа”, дирекция „Външноикономическа политика”; Маргарита Златанова, началник отдел „Нормативни актове”, дирекция „Правна”, и от Министерството на финансите – Иван Кондов, директор на дирекция „Съдебна защита”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 83, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД – София, България, и на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и „Кlosters Beteiligungsgesellschaft mbH” – Кемпен, Германия, № 402-02-8, внесен от Министерския съвет на
11 декември 2014 г.

На свое извънредно заседание, проведено съвместно с Комисията по бюджет и финанси, на 16 декември 2014 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД – София, България, и на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и „Кlosters Beteiligungsgesellschaft mbH” – Кемпен, Германия.
На заседанието присъстваха Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Иван Кондов – директор на дирекция „Съдебна защита”, Катя Тодорова – заместник-министър на външните работи.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Любен Петров.
С Протокол № 51 от заседание на Министерския съвет, проведено на 3 декември 2014 г. са одобрени проектите на двете споразумения, при условията на последваща ратификация. Споразуменията са подписани на 5 декември 2014 г. в Берлин от германска страна и на 8 декември 2014 г. в София от българска страна.
Казусът с германската компания „Кльостерс” е свързан с нереализиран инвестиционен проект за изграждането на завод за производство на цимент от шлака от „Кремиковци” АД, от съвместно проектно дружество „Цемеко” ООД и е обезпечен с инвестиционна гаранция на федералното правителство. За построяването на производствения цех, „Цемеко” ООД се е нуждаело от разрешение по ОВОС, което не успява да получи до 2008 г. и се изтегля от проекта. Федералната република признава наличието на гаранционен случай и обезщетява „Кльостерс”, като съответно предявява регресни претенции към Република България на стойност 4 186 704 евро.
Липсата на решение на този проблем замразява издаването на инвестиционни гаранции от страна на правителството на Германия за проекти в България и влияе неблагоприятно на привличането на чужди инвеститори.
При проведените съвместни експертни срещи с представители и на двете страни, се стига до решаване на проблема по взаимно съгласие под формата на съпричастност. Българската страна в рамките на провежданите срещи отхвърля юридическата основателност на предявените от германска страна регресни претенции. Съгласно споразумението Република България следва да изплати на Федерална република Германия 50 на сто от предявената претенция, или 2 093 352,02 евро. Заплащането следва да се извърши в срок до 7 дни от влизането в сила на споразумението.
След извършване на плащането българската страна ще бъде в правото си да изисква възстановяване на издаването на инвестиционни гаранции от федералното правителство за реализиране на проекти в България, а това от своя страна би довело до запазване на положителните тенденции в двустранната търговия, привличане на нови инвестиции и разширяване на присъствието на германския бизнес у нас.
В хода на дискусията народният представител Румен Гечев попита защо правова държава, член на Европейския съюз, каквато е България, се задължава да дава гаранция поета от друго правителство, при наличие на отказ от издаване на ОВОС и съдебни решения по казуса.
Народният представител Делян Добрев уточни, че става въпрос за мълчалив отказ и заяви, че Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи предложения законопроект.
Народният представител Ферихан Ахмедова посочи, че от мотивите на съда става видно защо не е издадено разрешение по ОВОС и изрази несъгласие с предложения законопроект.
Председателят на комисията Петър Кънев изрази мнение, че казусът „Кльостерс” е чисто търговски спор, минал през всички компетентни държавни органи и инстанции на българския съд.
В отговор заместник-министърът на икономиката посочи, че за Министерството на икономиката като такова е важно запазването на бизнес средата в България и възстановяването на доверието от страна на немските инвеститори, и на издаването на инвестиционни гаранции от правителството на Германия. Той допълни, че ако споразуменията не бъдат ратифицирани със закон ще бъде заведен иск срещу страната ни за цялата щета чрез международен арбитраж и негативните тенденции за бизнес климата в България през немските инвеститори ще се засилват.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 8, „против” – 4, „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД – София, България, и на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и „Кlosters Beteiligungsgesellschaft mbH” – Кемпен, Германия, № 402-02-8, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Преди да преминем към доклада на Комисията по бюджет и финанси по точка втора, обявявам 30 минути почивка. (Реплики от БСП ЛБ.)
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Аз предлагам да използваме почивката и да поканим представител на Министерството на околната среда и водите, което е компетентният орган, да предложи на правителството приемане на оценка за въздействието.
Какво означава това, което четем в доклада? Не е успял да получи оценка за ОВОС. Някой трябва да ни обясни нарушена ли е процедурата, в съответствие със закона ли е, и ако да – никакви претенции, ако не – кой е виновен?
Аз моля да поканите официален представител от Министерството на околната среда и водите, който да участва в нашия дебат. Той не е за 4 милиона, това е дебат за законността, за принципите и за достойнството. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.) Не ме репликирайте от място. Много Ви моля.
Това е моето предложение, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Има ли обратно предложение?
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Божинов да бъде поканен по време на дебата представител на Министерството на околната среда и водите.
Името как беше?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Представител. Добре.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 78 народни представители: за 32, против 3, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Обявявам 30 минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с обсъждането на Законопроекта за ратифициране.
До момента чухме доклада на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Предстои да чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси. (Шум от БСП ЛБ.)
Колеги, върви заседание! Почивката изтече преди малко. Моля за ред в залата! (Реплики от БСП ЛБ.) Само Вие така си мислите!
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД – София, България, и на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и „Кlosters Beteiligungsgesellschaft mbH” – Кемпен, Германия, № 402-02-8, внесен от Министерския съвет
на 11 декември 2014 г.

На заседание, проведено на 16 декември 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД – София, България, и на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и „Кlosters Beteiligungsgesellschaft mbH” – Кемпен, Германия.
На заседанието присъстваха Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Весела Байрактарова – началник на отдел „Европа” в Дирекция „Външноикономическа политика”, и Маргарита Златанова – началник на отдел „Нормативни актове в дирекция „Правна”, представител на Министерството на външните работи Катя Тодорова – заместник-министър на външните работи, и Иван Кондов – директор на дирекция „Съдебна защита”.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Любен Петров.
Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД-София, България, и на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и "Klosters Beteiligungsgesellschaft mbH” – Кемпен, Германия са подписани на 5 декември 2014 г. в Берлин и на 8 декември 2014 г. в София при условие за последваща ратификация.
Казусът, който е обект на горните споразумения, е свързан с нереализиран инвестиционен проект за изграждане на завод за производство на цимент от шлака от „Кремиковци” АД, който е обезпечен с инвестиционна гаранция на федералното правителство. През 2005 г. германската компания „Кльостерс” започва дялово участие в проектното българско дружество „Цемеко” ООД. За това капиталовложение съществува инвестиционна гаранция на Федерална република Германия за обезпечаване от политически рискове. Предмет на дейност на дружеството е производство и продажба на шлаков цимент. За построяване на производствения цех на терена на „Кремиковци” АД, „Цемеко” ООД не успява да получи разрешение по ОВОС до 2008 г. поради което германската компания се изтегля от проекта и спира дейността си, като предстои ликвидация на дружеството. Федерална република Германия признава наличието на гаранционен случай по линия на съществуващата за проекта инвестиционна гаранция и обезщетява „Кльостерс”, като предявява регресни претенции към Република България на стойност 4 млн. 186 хил. 704 евро главница и лихви поради нарушение на Договора за насърчаване на инвестициите.
След проведените съвместни експертни срещи се стига до споразумение за решаване на проблема по взаимно съгласие под формата на съпричастност. Съгласно подписаното споразумение Република България следва да заплати на Федерална република Германия 50 на сто от предявената претенция в размер на 2 млн. 093 хил. 352 евро, като заплащането следва да стане в срок до 7 дни от влизане в сила на споразумението. Споразумението с фирма „Кльостерс” предвижда отказ на „Кльостерс” от самостоятелно предявяване на допълнителни искания за обезщетение към Република България във връзка с щетата по казуса „Цемеко” ООД.
Споразуменията подлежат на ратификация от Народното събрание, тъй като от тях произтичат финансови задължения за държавата. Споразуменията влизат в сила в деня на получаване от германската страна на уведомление от българската страна, изпратено по дипломатически път, относно изпълнението на вътрешноправните процедури за влизането му в сила. В случай че уведомлението не бъде получено до 15 януари 2015 г., споразуменията не пораждат права и задължения за двете страни.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 11 народни представители, „против” – 5 народни представители, и „Въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД – София, България, и на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и „Klosters Beteiligungsgesellschaft mbH” - Кемпен, Германия, № 402-02-8, внесен от Министерския съвет на 11.12.2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Дебатите са открити.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, за да можем да запознаем по-добре залата и за да разберете точно какво ще гласувате, трябва да знаете, че тук няма нищо финансово-икономическо, тъй като и по начина на записване не е била дадена оценка по ОВОС.
За да се запознаете по-добре, ще Ви дам малко допълнителна информация. През 2006 г. започва инициативата за инвестиционно намерение. По-късно Комисията за защита на конкуренцията отказва да даде ход за придобиването на дадения обект. По-късно на базата на това се отказва ОВОС, тъй като собствеността не е на самата фирма.
Има две постановления на съда – на тричленен и на петчленен състав. В това, което в момента ни се предлага, има точно три цифри, като изключим сроковете на подписване – 5 и 8 декември тази година. Цифрите са следните – 50%. От едната страна са ни искали четири милиона и нещо евро, от друга страна, ние трябва да изплатим два милиона и сто хиляди евро или приблизително четири милиона и сто хиляди лева трябва да изплати България.
Защо? Ако по този начин ще плащаме кафетата на президента Плевнелиев, както и на министър-председателя, аз не съм съгласен! В този случай трябва да защитим нашия, българския интерес, а не, че на основание на това ще подобрим търговските си взаимоотношения с Германия, да им даваме пари.
Никъде не се казва до какво ще доведе това. Никъде не се казва, освен че през 2009 г. са ни спрени федералните гаранции, които издава федералното правителство на Германия за България, никъде не се казва дали те ще бъдат пуснати, или, ако бъдат пуснати, какъв икономически ефект ще има това върху нас.
Решението е предимно политическо. Такова политическо решение мога да окачествя като това – да дадете на пенсионерите по 40 лв. коледни добавки, а на федералното правителство на Германия – 4 милиона лв. коледна добавка. Грубо казано, именно това представлява.
Тук, в тази зала, със заявеното от управляващите ще дотираме германската икономика за един казус, който според нашата правораздавателна система не е казус! Според нашите правораздавателни органи, които според Конституцията са независими, проблемът е решен. Ако действително самата фирма е имала проблем и не е спазила част от процедурата, има международни съдилища, където това нещо може да бъде отнесено и решено. Но, забележете, това не е решено от международен съд, а е решение, след като фирмата се оплаква на федералното правителство и то е взело решение да я овъзмезди.
Моля тук, в тази зала, много сериозно да се замислите именно върху това. Тук днес решението не е просто икономическо или финансово, а въпросът е дали ние ще погазим решение на тричленен и петчленен състав на съда, на висш съд, който според Конституцията ни е независим орган. Следователно, дали ще признаем собствената си Конституция, или няма!
Призовавам Ви във връзка с този казус да не го направите! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Александров? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На този казус може би четири правителства се опитват да намерят решение – както аз, господин Добрев, така и правителствата преди нас сме търсили начин, по който да защитим интереса на българската държава.
Сега ми е странно и чудно, може би представителите на Министерството на икономиката ще кажат какво ново се е появило и какви са новите обстоятелства, за да предстои тази ратификация, тъй като до момента не ми е ясно, може би има нови доказателства, които са в основата на ратифицирането на това споразумение.
На практика сега трябва да узаконим два милиона евро, които държавата се съгласява да плати на Германия, без да има основания за това.
Важно е да имаме добри икономически взаимоотношения – в това спор няма. Всеки един икономически министър се е борил за това, убеден съм. В крайна сметка обаче до момента нито този казус е нарушил нашия стокообмен, нито пък е имало пречка относно инвестициите. Ние имаме много по-големи проблеми с германските инвестиции, давам за пример германските мотриси, които още не сме заплатили.
В крайна сметка тук се дава възможност народните представители да гласуват ратификация, която противоречи на българското законодателство, още повече Върховният административен съд и на тричленка, и на петчленка се е произнесъл!
В момента, сега ние какво правим? – че трябва да погазим закона, да не слушаме съдебната система, а да платим два милиона евро?!
Факт е, проблемът сигурно не е в парите. Въпросът тук обаче е принципен: българската държава не е виновна. Не следва отговорността от нереализирането на този проект на „Цемеко”, както и евентуални щети във връзка с поетата инвестиционна гаранция от германската държава да се търсят от българското правителство.
Дружеството е извършило действия в нарушение на антимонополното законодателство на страната и не е спазило изискванията на Закона за опазване на околната среда и на Закона за устройство на територията при процедиране на инвестиционното си намерение. Липсват правни и фактически основания за признаване, дори и частично, на германската претенция.
Уважаеми колеги, налице са четири различни решения на върховни правораздавателни инстанции – Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, за различни аспекти за неизпълнение на българските закони от страна на немския инвеститор. Инвеститорът не е изпълнил указанията на съответните органи – Министерството на околната среда и водите и Комисията за защита на конкуренцията, и решенията на два състава на Върховния административен съд. Действията и претенциите на германската страна не отговарят на основанията и процедурите по договора, забележете, от далечната 1986 г. Няма извършена инвестиция от „Цемеко” на територията на Република България, която по смисъла на този договор да е била конфискувана или експроприирана.
Германското министерство, без да уведоми българската държава, едностранно е решило да обезщети дружеството инвеститор.
Уважаеми дами и господа, до този момент, освен ако сега не се е получил съответен документ в Министерството на икономиката, нямаме официален документ, подписан от съответния федерален министър или от правителството на Германия, нямаме такова нещо! И на какво основание искаме да ратифицираме именно това Споразумение?!
Бях доста учуден, когато от управляващата Политическа партия ГЕРБ не пожелаха да има представител на Министерството на околната среда и водите, защото там е основният проблем. Аз обаче имам становището на Министерството от служебното правителство и ще Ви прочета някои неща, които са скандални:
„Предложението на Министерството на икономиката не съдържа обосновка, правни основания и аргументи защо Министерският съвет трябва да приеме нова позиция по казуса, която не отговаря на досега изразяваната позиция и не кореспондира с решенията на Върховния съд на Република България по казуса.
В документите не се пояснява кой е подготвил и кой е предложил проектите на Споразумение.
Не са посочени никакви основания и правни аргументи защо в проекта на предложение и материалите към него се признават направо 50% от претенциите на германската страна.” Защо не 40%? Защо не 45% или 30%? Как така?! Кой реши, че трябва да бъдат 50% и на какво правно основание?!
Пак казвам: проблемът не е как да се споразумеем с германците, а няма правното основание, защото е потъпкано българското законодателство. Сега ние трябва да узаконим именно това потъпкване.
Нещо повече – вижте какво казват от Министерството на околната среда и водите в текста по чл. 1 от Проекта на споразумение с Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия – цитирам: „Проектното дружество напразно се опитваше да получи от компетентните български власти решение по ОВОС.”
Ами, това противоречи на действителните факти и обстоятелства по случая.
„С влязло в сила Определение № 134-77 от 11 ноември 2010 г. на Върховния административен съд е потвърдено, че „Цемеко” ООД не притежава качеството на възложител по смисъла на закона.
В заключение, заявяваме, че Проектът на споразумение не отразява коректно фактите по казуса и внушава вина на българската страна, и по-конкретно – на Министерството на околната среда и водите.
Изводът е, че „Цемеко” ООД в нито един момент от подготвителния процес на инвестиционното намерение не е представил – забележете – изискваните от компетентния орган документи, за да докаже качеството си на възложител по силата на действащото българско законодателство.” Тоест, инвеститорите многократно са били канени в Министерството на околната среда и водите да представят нужните документи, но те не са ги представили.
Сега ние трябва да платим на някого, който без да ни информира, е заплатил нещо, което не отговаря на българското законодателство. Проблемът е, че това решение трябва да го вземе българският парламент. Тоест ние казваме на всички институции и на правосъдието: „Вашите решения не ни интересуват, погазваме ги, потъпкваме ги, но трябва да намерим нужното решение и най лесният начин е каквото ни кажат отвън, ние това да направим”.
В крайна сметка четири правителства наистина много трудно, но имахме известен напредък стъпка по стъпка. И може би този, който ми представи официално документа на германското правителство и на германския министър, излезе тук и го покаже на всички да каже: „Сега ще платим 2 млн. евро бюджетни средства, средства на българския данъкоплатец”, ще си променя мнението. Нека да го видим този документ, а не така някой е гледал тавана и казва: „Дайте, ще Ви дадем не 2 милиона, не 3 милиона, хайде един и половина, хайде, стиснахме си ръцете на 2 млн. евро”. Несериозно е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Възможност за реплики. Няма желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, неслучайно направих формалното предложение тук да има легитимен представител на Министерството на околната среда и водите, за да му задам въпрос и той да отговори пред Вас, гледайки Ви в очите, какви обстоятелства са наложи промяна на позицията на Министерството в последните седмици.
Преди да направя своето изказване, ще направя своето заключение.
Днес българският парламент е изправен пред проблема да демонстрира правен нихилизъм и публично самоунижение на България и на държавните институции на страната, както и на експертите, които добросъвестно са работили за формирането на позицията на Република България. Към това искам да добавя, че който не умее да самоуважава себе си, никой не го уважава. И ако мислите, че с този жалък жест да изпълним желанието на другата страна, макар и бидейки велика сила, ние ще спечелим някакво уважение, това е самозаблуждение.
Защо Министерството на околната среда и водите във всичките си политически издания до последното – на служебното правителство, е отстоявало една и съща позиция? Всички състави на Министерството не са намирали, че така нареченият „инвеститор” има качеството на възложител. С Решение № 216 от 15.09.2009 г. министърът на околната среда и водите отказва да се произнесе с решение по ОВОС именно по тази причина, че субектът, който кандидатства, няма качество на възложител.
Защо няма качество на възложител? Колегите преди мен вече говориха, аз искам да го систематизирам. Защото с влязло в сила Решение № 174 от 20.07.2006 г. Комисията за защита на конкуренцията обявява договора между въпросното „Цемеко” ЕООД и „Кремиковци” за нищожен. Това решение на Комисията се обжалва във Върховния административен съд. И българският съд в 5 членен състав потвърждава решението на Комисията за защита на конкуренцията. Въз основа на това решение на Върховния съд, отказал правото на кандидата да бъде възложител, министър на Република България отказва да издаде оценка за ОВОС. Това решение на Министерството се обжалва за втори път във Върховния административен съд. Върховният административен съд на Република България се произнася по решението на министъра и категорично потвърждава решението на Комисията за защита на конкуренцията и на предишния петчленен състав.
Вижте на какво се позовава съдът. Съдът се позовава на български закон, като цитира що е възложител на инвестиционно предложение, съгласно § 1, т. 20 от Закона за околната среда, който действа в Република България.
Добре, когато всичко това е факт и когато германската страна, както казва Драго Стойнев, без да уведоми българската страна, обезщетява този инвеститор, ще го кажа без кавички, но той не е вложил нищо и не е загубил нищо, и по силата на това споразумение от 1986 г. също няма качеството на инвеститор, какво сега? Българската държава ще възмезди немската държава за това, което е дала на своя псевдоинвеститор?
Няма какво повече да кажа, освен че ако Вие подкрепите този проект за решение, ще демонстрирате правен нихилизъм и всеки от Вас, който говори за промяна на съдебната система към добро, губи това право да претендира и отстоява, защото съдът е действал в съответствие не само с българския закон, но и с българския национален интерес. Какъв интерес гласувате сега? Какъв интерес води до това отрицание на правораздаването в България и на достойното поведение на министри, експерти, съдии и български държавни институции? Какъв интерес има? Някой обещал някому – кой е този, който е обещал? Кой очаква уважение, заради това че продава интересите на страната си? Затова казах в началото, че въпросът не е за 4 милиона. Въпросът е принципен и всеки, който гласува, трябва да знае каква отговорност носи.
Аз поздравявам всички, които в годините назад, четири състава на правителства са действали достойно и законно. Мисля, че днес този състав на парламента няма да демонстрира обратното. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Божинов.
Възможност за реплики.
Заповядайте – първа реплика.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, на въпроса „Чий интерес днес трябва да защитим?”, отговорът е: интереса на частния немски инвеститор, частна фирма. Ако сме докарали парламента днес на ниво да не защитаваме българския народ, да не защитаваме българските интереси, а да защитаваме частна немска фирма, това означава, че не сме на мястото си, това означава, че нашите избиратели, които са ни изпратили тук, трябва незабавно да кажат „не” на този парламент, „не” на това безобразие, в което един български парламент си позволява да не защитава интереса на хората си в момент, когато всички ни убеждават, че трябва да приемем бюджет, в който няма пари за майки, няма пари за социални придобивки, няма пари за нищо, но има пари за частна немска фирма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колега Божинов, уважаеми колеги! Не мога да приема една от Вашите оценки – Вие казахте, че става дума за правен нихилизъм. Това е много неточно определение.
Уважаеми колеги, това не е правен нихилизъм. Тук има великолепни юристи – сред управляващите, и оценката на колегата Божинов е неправилна. Защо?
Първо, нещата са много простички. Има решение на българската съдебна система.
Вие, уважаеми колеги български депутати, след малко, гласувайки, ще излезете необратимо на екрана – с трите си имена, кой е гласувал, как срещу българската съдебна система!
Много ми е интересно – депутат от българския парламент задрасква българската съдебна система и Конституцията на Република България! Много ще ми е интересно кои са тези три имена – да ги видим, първо.
Второ, не съм съгласен с определението за правен нихилизъм, тъй като ние какво обсъждаме тук? Нямаме официален документ от германската държава! На ушенце – много скъпи пътувания станаха до Германия, може би от екипа на господин президента или господин министър-председателя. В навечерието на своето пътуване прави подарък от българския народ за четири милиона!
Има ли документ, уважаеми колеги, от германската държава? Няма. Така че това не е правен нихилизъм. (Шум и реплики от дясно и от центъра.)
Следователно ние нямаме право, като депутати в българския парламент, да обсъждаме слухове, проведени на кафе; при липса на документ от германската държава да тъпчем българското законодателство!
Колега Божинов, това не е правен нихилизъм – това е престъпление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Господин Александров от Парламентарната група на „Атака”.
Заповядайте за трета реплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Божинов, позволете ми да не се съглася с Вас и най-вече в частта, в която казахте, че е правен нихилизъм. По-скоро това е създаване на правна практика – поне според мен. Ако оттук насетне последват други такива казуси, то парламентът следва ли да се произнася по същия начин и за тях?
Представете си, че утре дойде американска фирма, която да дупчи за шистов газ с федерални гаранции и каже, че не е могла да реализира проект в България на базата на липса на ОВОС, на базата на нашето законодателство ние трябва да възприемем най-вероятно тази практика. Това ми е въпрос към юристите – вече Вие ще кажете, тъй като сте по-вещи в това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Александров.
Дуплика – виждам, че ще я ползвате.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Към двамата последни репликиращи ме уважаеми колеги. Понеже е срамно да се признае, но е грешно да се премълчи, избрах снизходително думите „правен нихилизъм”, а не онова, с което Вие ме коригирахте.
Що се отнася до репликата на госпожа Ахмедова, че тези четири милиона са за правна фирма, за интереса на частна фирма. Нещата са по-сериозни. Частната фирма си е получила четирите милиона. Евентуално става дума за класическа корупционна схема, която се случва и в най-великите държави, и ние трябва да върнем... (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Не ме репликирайте. Станете и го кажете тук, от трибуната – да се запише. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Господин Божинов, моля, не влизайте в диалог.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тоест аз изказвам своето предположение, че след като парите вече са дадени на фирмата, сега те трябва да се възстановят на публичния сектор на Германия – затова ние така раболепно пълзим. Това е отговорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви за дупликата, господин Божинов.
Моля, други изказвания?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Беше изказано мнението, че това не е финансов проблем, а по-скоро политически. Аз бих добавила, че освен това, е имиджов за България. Проблемът е, че не защитаваме частна германска фирма, тъй като споразумението е между държавите Германия и България. Затова моля колегите от ДПС да се подготвят малко по-добре.
Много задълбахме в съдебните решения. Мисля, че в тях няма проблем – те се изпълняват.
Въпросът е обаче: от 2006 до 2009 г. защо няма решение по този казус? Тоест отговаря ли фирмата за ОВОС, отказ, одобрение или каквото и да било? Смятам, че тук някои от колегите също могат да дадат отговор на този въпрос. Няма нужда да изслушваме някого от МОСВ сега, тъй като тогавашният министър би трябвало също да е в залата. Мисля, че това е проблемът и оттам произтича той.
Що се отнася до отношенията ни с Германия. Липсата на решение на този въпрос ще доведе до замразяване на издаването на инвестиционни гаранции от страна на германското правителство за проекти в България, което се отразява неблагоприятно за привличането на чужди инвестиции. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Искам да Ви кажа, че България в момента иска да остане единствената страна в Европа, за която немското правителство няма да издава такива инвестиционни гаранции. Нима не сме тук, за да подкрепим именно развитието на българската икономика и бизнеса в България и да привлечем чужди инвестиции?!
Така че Ви моля много по-сериозно да навлезете в самия проблем – откъде идва той и защо стигаме дотук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева, за изказването.
Първа реплика – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Савеклиева, Вие казахте, че рискуваме българската страна да понесе последствия от гледна точка на ограничаване на инвестиции от немската страна. Но това не е първият проблем, в който България се замесва. Преди време имаше – колегите ще си спомнят, два купени самолета и трябваше да се наложи ние да молим немската страна единия да го приберат, защото там беше жестока корупционна сделка. (Реплики от ляво.)
Да, правя реплика на госпожа Савеклиева и ако обичате, не ме прекъсвайте.
Другото, госпожо Савеклиева, което беше страхотен, грандиозен скандал. Тук колега от ляво каза, че още не сме видели вагоните – знаете огромния скандал за поръчани едни влакове, едни вагони, които все още не сме видели, но сме ги платили! Явно това е била схемата на работа, която е прилагало предишно управление, благодарение на която схема наистина ще търпим последствията в момента, без да сме страна по тези спорове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Човекът-реплика в този дебат – господин Александров.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Господин Председател, много съм Ви благодарен за определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: С най-добро чувство.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Господин Председател, уважаема госпожо Савеклиева, аз също с най-добро чувство правя реплика, тъй като преждеговорившите казаха, че ние ще търпим последствия, а пък, доколкото съм запознат, мисля, че от 2009 г. не се издават федерални гаранции за България от страна на федералното правителство.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е 2006 г.!
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако сте искали толкова много да го прекратите това, сега, вместо да се пънете през 2014 на финала, да го бяха направили през 2009 на финала – тогава последното прекратяване на ОВОС е именно от страна на Нона Караджова, която е министър на ГЕРБ по онова време, в първото Ви правителство. Така че малко да го движите този казус.
Действително възниква въпросът: какво точно седи отзад, какво точно стана? Сега кафетата ли ще плащаме, разговорите ли ще плащаме? Какво става?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Трета реплика?
Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Савеклиева, на изречението Ви, че трябва да се подготвим по-добре, да Ви кажа, че знам почти всичко по казуса.
Ще Ви цитирам Решение № 216 от 15 септември 2009 г., подписано от Нона Караджова, в което пише след всичките обяснения: „Реших: оставям без разглеждане искането на „Цемеко” ООД по преписка № 26-00-2835 до министъра на околната среда и водите за произнасяне с Решение по ОВОС за Инвестиционно предложение за изграждане на инсталация за производство на цимент от гранулирана доменна шлака на площадка в североизточната част на територията на „Кремиковци” АД, УПИ 10, квартал 26, площ 50 хил. квадратни метра”.
Запозната съм със случая, с всичко.
Нона Караджова го е подписала това. Ако не сте Вие запозната, да знаете. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
Това беше трета реплика.
Възможност за дуплика – госпожа Савеклиева.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Към господин Иванов – да, напълно сте прав.
Господин Александров, ясно е, че всички в тази държава чакат ГЕРБ да дойде на власт, за да реши проблемите, които някои други преди това създават. (Оживление, шум и реплики.)
Да, точно така е! И госпожа Нона Караджова е свършила работата, госпожо Ахмедова, която е трябвало да свърши Вашият министър в тройната коалиция. И не го е свършил!
Искам да попитам в този случай: кой подава към КЗК сигнала и защо?
Ако ще говорим за интереси, може би Вие сте хората, които трябва да ги обясните тук, в тази зала! (Провиквания: „Браво!”. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Защото проблемът от 2006 г. до 2009 г. няма никакво решение! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от народния представител Ферихан Ахмедова.)
Да, това е нашето решение, разбира се. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Моля без обаждане от залата!
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Ние държим България да бъде... (Реплики от народния представител Ферихан Ахмедова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Госпожо Ахмедова, моля Ви!
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Ние държим България да бъде предвидим и стабилен бизнес партньор, ако искаме българската икономика да търпи някакво развитие в положителна посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Следващо изказване – господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Аз виждам едно интересно поведение от страна на БСП и отляво в момента. Изказват се хора по юридическа тематика, които не са юристи.
Далеч съм от мисълта, че в БСП няма добри юристи, които биха могли да се изкажат. По-скоро тук вероятно има някаква друга причина и си мисля, че не е толкова сложно да се сетим коя е причината. Тя е, че очевидно тези хора не искат да бъдат споменати някои факти, а какво всъщност се оказва от правна гледна точка, ако нещата се погледнат внимателно?
Ако човек се задълбочи, ще установи, че делата не са едно или две. Има близо десетина дела, които компанията „Кльостерс” и „Цемеко” са водили в България през тези години. Те са с най-различни резултати, но има сред тези дела и решения на Върховния съд, например, даже ще Ви цитирам, за да си направите справка, въпреки че съм сигурен, че го имате, но, например, Решение № 7484 от 2007 г. по административно дело № 3620. Там какво ще видите?
Ще видите, че Върховният съд е отменил мълчаливия отказ да се издаде ОВОС – ОВОС, който е трябвало да бъде издаден от кого? От министъра на околната среда и водите в мандата на тройната коалиция. Това как Ви звучи вече? Почват ли нещата полека-лека да се подреждат и да се разбере защо в края на краищата се е стигнало до това неприятно положение в момента и защо всъщност един частно-правен казус е станал политически?
Станал е политически по начина всъщност, по който стана политически казусът от миналата седмица, който френският посланик изнесе като нелицеприятна информация. Тук нещо подобно се случва.
И аз си мисля, че можем да бъдем достатъчно активни и просто да не допуснем ескалиране на нещата чак до такава степен, защото наистина ударът върху имиджа на България ще бъде много голям.
Имайки предвид тези обстоятелства, очевидно след като действително германската държава е заплатила на тази частна компания, въз основа на съществуващата полица, определена сума, и германската държава има всички основания на основание на Закона за инвестициите да си ги претендира сега от България, ние очевидно нямаме много голямо поле за избор какво да направим. Това споразумение, което ни се предлага, всъщност е един, може би не чак толкова лош завършек на цялата сага.
Защото каква е другата опция, господа от ляво? Другата опция е да се озовем на арбитраж – арбитраж, подобен на този за „Белене” примерно, където също ни вкарахте Вие, пак за една доста по-сериозна сума с всички съпътстващи разходи за хонорари, адвокатски възнаграждения и така нататък.
И като се вземат предвид и тези съдебни решения, които Ви цитирах преди малко, аз не бих бил много уверен да се явявам на такъв арбитраж. Мисля си, че едно извънсъдебно споразумение в тази ситуация, до която сме докарани, очевидно заради безхаберието на тройната коалиция и управлението й, е може би най-доброто решение. Ние ще подкрепим това решение.
Тук си мисля, и с това завършвам, че можеше Министерството на икономиката да е малко по-старателно и да представи цялата тази справка, за която аз говоря, за тези 10 и повече дела, и наистина колегите да видят, че нещата съвсем не са едностранни и съвсем не е вярно това, което се говори тук отляво, едва ли не за неуважаване на съдебни решения и подобни неща. Просто не е вярно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Само да Ви уверя, че в края на дебата ще бъде дадена възможност и на представител на Министерството на икономиката да изложи своята теза.
Реплика – заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Славов, след като прецизно сте изследвали, макар и част от съдебната практика по мълчаливия отказ, след като сте установили, че мълчаливият отказ и хипотезата на мълчалив отказ е осъществена през 2006 г., известно ли Ви е дали тогавашната Комисия по околната среда и водите не е разглеждала жалби по този случай? Как така се е случило, че българският партньор – „Кремиковци”, е бездействал? Как така се е случило, че българският партньор – „Кремиковци”, е саботирал в административните процедури чуждестранния си партньор?
Подкрепям изцяло всичко това, което казвате, за отговорността на държавата по защита на чуждестранните инвестиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Заповядайте, господин Кънев. Тук виждам един добър пример за даване на предимство.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, понеже малко съм изненадан – нямаме директно излъчване, а станахме много активни, трябва да спрем да си чешем езиците.
Искам да се обърна към колегата Петър Славов да попита баща си – Владо Славов, много уважаваният от мен и мой приятел, юрист, какво ще каже за Определение № 99-38 от 16 юли 2010 г.?
Това е последното определение. И как би реагирал баща Ви на това, че ние не се съобразяваме и не правим нищо по този казус?
Това е последното Определение на петчленка на Върховния административен съд. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Преди това – лично обяснение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Когато говорим за имидж и законност в държавата, мисля, че трябва да се съобразяваме със съдебната система – била добра, била лоша, и решенията, които е взела, а не да се опитваме в парламента да налагаме решения, които противоречат на решенията на тази съдебна система.
Още един път искам да Ви призова: недейте да отнемате функции на орган, който вече е присъдил окончателно нещо, ние да се опитваме да го замазваме с някакви псевдорешения, криейки се под псевдопатриотизъм и едва ли не загриженост за икономиката на държавата.
И друго нещо, колега – арбитражът срещу „Белене” не е от нас, а от Вашите коалиционни партньори, които спряха „Белене”, така че ако имате някакви претенции и някаква мъка за „Белене”, се обърнете към тях, не към нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): И удължаване на времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Удължаване на времето, моля!
Заповядайте за дуплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Аз ще бъда кратък.
Господин Кънев, аз съм народен представител тук. Ако имате въпрос, попитайте мен. Ако имате частно-правен казус, който искате да коментирате с друг юрист, отнесете го към него. Това е Ваше право.
Само ще Ви кажа, че съдебно производство обичайно приключва с решение на съда, а не с определение, така че може би тук една консултация наистина няма да Ви е излишна. (Оживление, ръкопляскания.)
И другото, което пък другият Ваш колега ме питаше, може би малко извън темата, но аз съм длъжен да отговоря в края на краищата.
Вижте, господин Ерменков, ако схема „Белене” не беше започвала, нямаше да има какво да се спира, така че очевидно вината не е в хората, които спряха тази схема и това източване, а в тези, които го започнаха, така че в това е цялата работа и там затова сме на арбитраж, а не за друго. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Следващи изказвания?
Господин Ананиев, заповядайте.
Молбата ми е да се придържате към темата.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Зададен бе въпросът чий е интересът? Интересът е на българската икономика и на българския бизнес – да бъде подкрепено това споразумение. Това е ключово, тъй като от 2009 г. немската страна не издава такива застрахователни гаранции за немския бизнес – да инвестира в България. Според данните от БНБ миналата година 214 милиона са изтеглени от България. Ние трябва да освободим инвестициите и да идват немски инвестиции в България. Това е ключово. Затова споразумението трябва да бъде подкрепено. Също така на колегите от ляво, които два пъти споменаха сумата 4 милиона, сумата е 2 милиона. Петдесет процента се поемат от немската страна.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Четири милиона лева!
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Да, да. Четири милиона. Половината сума се покрива от немската страна. След като тя е преценила, че има предпоставки за това, това значи, че има основание. Мисля, че това споразумение трябва да се подкрепи, за да се отпушат немските инвестиции в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Възможности за реплики на изказването на господин Ананиев?
Първа реплика – заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, нека да уточним още веднъж. Ние нямаме никакво споразумение с немската страна, тъй като тя, колеги, не е изпратила нищо до българската страна. Нямаме нищо от немската страна – нито от министерство, нито от правителство, нито от съдилища. Няма! Има частен разговор на кафе, и гадаем къде и кога някой е обещал нещо на немската страна. Това е истината.
Второ, по отношение на гаранциите. В международния бизнес курс се обяснява кога се дава гаранция по политически риск. Правилно, немската страна от 2009 г., колега, не издава такива гаранции. Тъй като нашата страна е член на Европейския съюз от 2007 г., няма как немската страна да покрива политически рискове. Те са за развиващи се страни и страни, които имат проблеми със съдебната система и демокрацията.
Освен това няма никаква връзка. Недейте да спекулирате между тези два 2 млн. евро, които са над 4 млн. лв. за немската страна, която е толкова ужилена, толкова са трагични за тях тези 2 милиона и нещо, че те ще спрат инвестициите към България. Ама Вие сериозно ли го мислите това?! Че частните немски фирми ще се интересуват от това, че една от техните фирми е направила грешка в инвестициите си?!
Освен това, колега, пропуснахте нещо важно – ами то няма никакви инвестиции. Къде е инвестицията от немската страна? Те не са направили нито една стотинка инвестиция. Какво връщаме? Те са имали разходи – няколко полета до България. В България, в „Кремиковци” няма никаква инвестиция! Какво компенсират?
Освен това имайте предвид нещо друго. Прецедентът беше загатнат и той е много сериозен. Колеги, всяка чужда фирма, която не е съгласна с българското законодателство, ще иска от нас да им плащаме сметката, а тя може да бъде в милиарди – при търсенето на петрол, природен газ и други. Това е нечуван прецедент. Не съм чувал някой парламент да се занимава с отношения на частни фирми, където се е произнесъл съдът. (Реплика от ГЕРБ.) Защото, вижте, немската държава е решила да издаде гаранция на немската фирма. Нали така? Това е нейно решение. Откъде накъде немската държава – тя затова не ни праща и писмо, защото те знаят законите на Европа – или която и да било друга държава ще ни праща да осребряваме фактура за техни решения?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Господин Гечев, ориентирайте се към приключване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така че утре те ще ни изпращат да осребрим някои инвестиции от Бурунди. Следователно – няма документ от немската държава. Има слухове и някой иска да му платим скъпото кафе за 4 милиона от българския народ. Категорично не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Втора реплика – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ананиев, има един документ, който е Споразумение между Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия и Министерството на икономика на Република България за решаване по взаимно съгласие на казуса за щетата на „Цемеко” ООД – София, България. Какво се казва в него?
„В интерес на решаването по взаимно съгласие, предвид отказа от немска страна и прекратяване на договора, се предлага по взаимно съгласие да бъдат прекратени тези спорове”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Дата?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Кое е важното в чл. 1? През 2005 г. немската страна прави определена инвестиция и Федерална република Германия записва, че ще обезщети немската страна за политически рискове в България. Това е за периода 2005-2008 г., колеги. Федерална република Германия казва, че ще обезщети немската страна за политически рискове, които тя може да понесе в нашата държава в периода 2005-2008 г.
Какво се казва по-нататък?
„За построяването на производствен цех на терена на някогашната държавна фирма „Кремиковци”, проектното дружество се нуждае от разрешителни от държавните органи в нашата държава за периода 2005-2008 г. Проектното дружество напразно в този период (2005-2008 г.) се е опитвало да получи от компетентните български органи решение по ОВОС. Тъй като без това решение проектното дружество не може да започне заплануваната си дейност, инвеститорът в хода на 2008 г. се изтегля от проекта и спря дейността си...”
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Тя не е започвала.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: „...Предстои ликвидация на проектното дружество.” Точка по въпроса!
Има го документа. Ясно е какво е станало. Немската държава през 2005-2008 г. е знаела какво се случва в България, застрахова немската си фирма от политически рискове, а не от нещо друго. Немската фирма идва в нашата държава, понася тези политически рискове и сега тук колегите, които са били в управлението на държавата по това време, се правят на ни лук ял, ни лук мирисал.
Това е репликата ми, господин Ананиев. Нека да спрем със спекулациите. Благодаря. Трябваше да бъдете малко по-точни. (Частични ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми колега от ляво, фактите говорят, че от 2009 г. този риск не се покрива за България, която е единствената страна от Европейския съюз, за която не се покриват рисковете. Ние трябва да отпушим немските инвестиции, като дадем ясен знак. Днешното решение, което от Реформаторския блок ще подкрепим, е ясен знак, че ние искаме немски инвестиции в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Колеги, в рамките на 3 минути едва ли ще успея да Ви кажа всичко, което бих желал. Тъй като съм председател на тази комисия, успях да се запозная с доста повече документи от това, с което Вие разполагате.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А Вие разполагате ли с такива?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, разполагаме.
Първо искам да отговоря на една колежка, която зададе въпрос защо няма ОВОС. ОВОС няма не заради това, че производството е мръсно. Ако Вие ми намерите по-мръсно производство в „Кремиковци” от това, което беше, добре дошли! ОВОС няма по много проста причина. Сега ще се опитам много бързо хронологически да Ви го кажа.
Идват немците. Правят съвместно дружество с държавната фирма „Кремиковци”. „Кремиковци” е водещата страна в джойнт венчъра. Пристигат индийците. Виждат, че мирише на добър бизнес и отказват да го правят с немците. Искат да си го правят сами. В един момент тази юридическа конструкция се разсъхва. Всъщност ОВОС не се дава. Това се потвърждава и от тричленка, и от петчленка на Върховния съд, заради липсата на възложител на инвестиционно предложение. Това е цялата история.
През 2009 г. те си отиват. По принцип от 2005 г. насам аз съм участвал в много ратификации, с известно прекъсване. Искам да Ви кажа, че тази ратификация мирише. Мирише на политическо споразумение, мирише на нещо, което трябва да се направи като подарък, когато трябва да отидеш някъде на гости.
Искам само да Ви кажа това, което мен ме притесни, и приключвам. Времето доста бързо напредва. Това вече е практика на българския парламент – когато ние превръщаме персоналната отговорност в колективна безотговорност. Така направихме и с онези милиард и четиристотин милиона лева на Здравната каса, когато Симеон Дянков ги облече в едно решение на нашия парламент. Това е факт.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Това беше закон, а не решение.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Нищо не можеше да се направи, госпожо, така е.
Сега обаче искам да попитам парламента – явно това, че има решение на Върховен административен съд, тричленки, петчленки, КЗК – няма никакво значение за нас. Тъй като наблюдавам движението в залата, аз съм почти сигурен, че споразумението ще се ратифицира. Искам само да попитам: а не Ви ли обижда това, че в брой 103 на „Държавен вестник” от 13 декември 2014 г., преди няколко дни, вече излезе тази ратификация? (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Искам да Ви прочета § 1. Това е Постановление № 412 от 12 декември, точно за „Цемеко”, точно за сумата. Сумата е утвърдена, бюджетът на Министерството на икономиката вече е вдигнат. В § 1 изрично се пише, че постановлението се приема на основание чл. 109 от Закона за публичните финанси и на основание ратифицираните от Народното събрание със закон споразумения между министерството и така нататък.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Постановлението на Министерски съвет ли четете?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, постановлението, в него се цитира вече ратификацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Господин Кънев, нямате време, не влизайте в дебат.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз Ви казвам, че то бива, бива бързане, ама малко така да има кумува срама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Имате още 20 секунди.
ПЕТЪР КЪНЕВ: За 20 секунди, благодаря Ви за участието в този невероятен дебат. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте по начина на водене, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители, сигурно с основание ще попитате защо взимам думата по начина на водене, тъй като досега председателят на заседанието го води съгласно правилата. Аз вземам думата съгласно процедурата за по-нататъшния начин, по който ще продължава заседанието.
С оглед на цитираното от господин Кънев, това че постановление на Министерския съвет се позова на неприет, негласуван акт от Народното събрание, според мен, ние не можем да продължим по-нататък да обсъждаме този въпрос. Защото това е една фалшификация – да се позовава правителството на акт на парламента, който е очаквано да бъде приет, но все пак той не е приет към момента, в който това, което беше цитирано, се публикува.
Затова, господин председател, Вие едва ли имате друг изход в момента освен да прекратите дискусията по този въпрос – правя това като процедура, ако Вие самият имате колебания, и да се премине към другите въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Всичко това са вероятности и хипотези. (Шум и реплики.)
От тази гледна точка аз няма да...
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Господин председател, ето Ви „Държавен вестник” на Република България. (Народният представител Румен Гечев дава на председателя копие от „Държавен вестник”. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Заповядайте за обратно процедурно предложение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Имам обратно процедурно предложение, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Стоилов, Вие прочетохте ли този брой на „Държавен вестник” точно този текст там или го чухте от господин Кънев и то по начина, по който той бе цитиран, вероятно отчасти, а не дума по дума?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Аз го чух.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вероятно става въпрос за Решение на Министерския съвет, което знаете, че се публикува в „Държавен вестник”. Моля Ви, запознайте се първо с решението, прочетете „Държавен вестник” и едва след това правете процедурни предложения. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Имаше време, за две минути можеше да се запознаете с текста. В този текст вероятно пише: „При последваща ратификация от Народното събрание”. Това не е единственият случай на Решение на Министерския съвет, което е с последваща ратификация от Народното събрание.
Правя обратно процедурно предложение – не мисля, че трябва да се подлага на гласуване нещо, което някой не е чел.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Господин Председател, ако обичате, прочетете постановлението, за да се ориентираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Приемам предложението на господин Добрев. Продължаваме с... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Мисля, че беше достатъчно аргументирано.
Продължаваме напред с дебата.
Моля за изказвания. (Народният представител Димитър Горов иска думата по начина на водене.)
По начина на водене вече имаше изказване. Чухме Вашите аргументи. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
О'кей, заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, Вие сте пръв сред равни и не може да приемате мнението на господин Добрев и да отхвърляте това на господин Стоилов. Имате единственото право да подложите предложението на гласуване и това нещо трябва да се гласува, а не да казвате Вие кое приемате и кое не приемате.
Другото, което можете да направите, е да прочетете това, което пише в „Държавен вестник”, защото ако скандалът с наркотичните средства, който беше навремето, се повтаря, мисля, че трябва да се търсят нови виновници в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Обратно становище?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Прочетете го, прочетете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: О'кей, приемам Вашето предложение.
Продължаваме нататък с дебата.
Какво точно искате да прочета? (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Слушаме Ви, господин Кънев – по начина на водене. (Народният представител Петър Кънев прави уточнение с председателя.)
Разбирам от колегите, че се иска да бъде прочетен текст от „Държавен вестник”. Няма такава процедура. Въз основа на какво, който и да ръководи заседанието, ще чете „Държавен вестник”. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики.)
Искате по начина на водене?
Слушам Ви, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, да си спомним хронологията на това, което сега, в момента, се случва.
Имаше процедурно предложение от господин Янаки Стоилов, предвид на това че има видимо нарушение, да бъдат прекратени дебатите. След това имаше съвсем коректно направено обратно предложение дебатите да бъдат продължени. Тук този, който водеше вместо Вас заседанието, каза на господин Добрев: „Приемам” и продължавам.
Според мен, нормалното и съвсем законово положение е: има процедурно предложение, то се гласува, след което продължаваме. Иначе, ако искаме да си правим каквото искат тук, дайте да въведем една анархия и да си правим каквото си искаме. Благодаря.
Предлагам все пак да вървим по процедурата и по Правилника, който всички сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А каква е процедурата, господин Ерменков?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако искате, да го повторя още един път?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Повторете го.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Повтарям хронологията, за да я чуете: имаше направено процедурно предложение за прекратяване на дебатите, предвид на този текст, който е там. След това имаше обратно процедурно предложение да продължат дебатите, защото това, което е цитирано, не е било както трябва. В резултат на което председателстващият тогава каза: „Аз приемам едното, не приемам другото”. Според мен, нормалното е да се направи гласуването по процедурата за прекратяване и след това вече да се продължи. Защото иначе всеки председател може да приема нещо и да не го приема и не знам докъде ще го докараме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направена е процедура за прекратяване на дебата.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, един казва „прекратяване”, друг казва „отлагане”. Нямате време вече дори да ги уточните. От място казват „отлагане”, Вие ми говорите за прекратяване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Става въпрос за прекратяване на дискусията и отлагане на дебата, за да могат да се изяснят позициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кое от двете? В Правилника това са две различни хипотези?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добре, отлагане и обратно процедурно предложение – да продължи. Това бяха двете процедурни предложения, които трябва да се гласуват. Поне според мен е така.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Беше за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Петнадесет минути почивка, за да се запозная със стенограмата какво сте искали.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си. Заседанието продължава.
По време на прекъсването му се запознах със стенограмата и с искането на господин Янаки Стоилов.
Особено от стенограмата той е заявил следното: „Вземам думата съгласно процедурата за по-нататъшния начин, по който ще продължи заседанието. С оглед на цитираното от господин Кънев – това, че постановлението на Министерския съвет се позовава на неприет акт от парламента, който очакваме да бъде приет. Затова, господин Председател, Вие едва ли имате друг изход към момента, освен да прекратите дискусията по този въпрос.”
Съгласно чл. 52, ал. 2 с оглед развитието на заседанието процедурите и възможните хипотези са:
1. Прекратяване на заседанието.
2. Отлагане на заседанието.
3. Прекратяване на разискванията.
4. Отлагане на разискванията.
5. Отлагане на гласуването.
От дословно позоваване на стенограмата нито една от тези пет точки не са били предмет на предложения от страна на господин Янаки Стоилов. Затова заседанието продължава.
Има ли народни представители, които желаят да участват в дискусията?
Господин Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Някак си не се разбра какво представлява казусът, който днес разглеждаме, и ратификацията, която днес се налага да гласуваме. Има инвестиционно намерение от фирма „Кльостерс” и през 2005 г. за извършване на инвестиции в България. По една или друга причина този инвеститор се бори с държавната администрация от 2005 до 2009 г. и не успява да получи никакъв отговор, когато говорим за Министерството на околната среда и водите, по отношение на своето инвестиционно намерение. Това е проблемът, колеги, не е цитираните от Вас решения на съда през 2009 г. и 2010 г., които казват по същество, че този инвеститор няма право да иска ОВОС. Проблемът е, че този отговор, прочетен от колежката Ахмедова от ДПС на министъра на околната среда Нона Караджова през 2009 г., е трябвало да бъде даден през 2005 – 2006 г., когато е внесено искането на министър-председателя. Ако това бе направено тогава, сега нямаше да стоим и да разискваме този въпрос.
Господин Стойнев каза какво се е променило през тези четири правителства, в които министрите са били повече от четири дори и какво ново има, така че министър Щонов да подпише споразумението. И аз, докато бях министър, тази тема бе предмет на разглеждане от страна на работни групи, създадени по-специално по темата „Цемеко”. За съжаление, във времето, в което аз бях министър, а вероятно и министър Стойнев, работните групи не можаха да достигнат до някакво взаимноизгодно решение за двете страни. Българската страна настояваше, че сме били изрядни, докато немската страна настояваше, че иска да получи цялото обезщетение в размер на 4 млн. евро с начислените лихви. Впоследствие обаче, по времето на служебния кабинет, се получава пробив, така да се каже в тези преговори и работните групи се разбират да поделят тази щета, този риск, за да избегнат съдебни спорове едни с други. Това е информацията, с която ние разполагаме.
Така че новото, което е станало по време на служебното правителство, е това, че е постигнато споразумение да не стигаме до арбитражни дела и да се сдобием с още едно арбитражно дело, този път срещу един от най-големите инвеститори в България – Германия, а да уредим този въпрос между двете страни със споразумение.
Спекулира се с темата инвестиции, едва ли не тези гаранции не били проблем за държавните инвестиции. Хубаво е, като се говори и се голослови, да се погледнат цифрите за инвестициите в България. Аз имам статистиката за немските инвестиции в България и ще Ви прочета какви са били преди и след спирането на инвестиционните гаранции. За да не ме упрекнете, че използвам икономическите цикли на висок икономически растеж и впоследствие на рецесия, ще използвам години, които са средностатистически или по-накратко казано, ще избегна цитирането на 2008 г., която може да се приеме като година на строителен бум, на висок икономически растеж и съответно 2009 г., която пък може да се счете за обратното. Та, ако погледнем цифрите за 2007 г., немските инвестиции в България са 386,5 милиона. Немските инвестиции в България предишната година са 268 милиона. След спирането на гаранциите през 2010 г., още първата година след спирането на гаранциите, немските инвестиции падат на 80 милиона. От 365 милиона на 80 милиона евро! През 2011 г. те стават минус 54 милиона. Така че тук да говорим, че нямат никакво значение тези немски гаранции и с тях, и без тях, е несериозно.
По отношение на произнасянето на съда спекулациите с това, че Народното събрание не изпълнява съдебни решения и така нататък, съдът се е произнесъл през 2010 г. и се е произнесъл по същество за това, че фирмата няма право да кандидатства за ОВОС. Въпросът е обаче, че от 2006 до 2009 г. инвеститорът не е получил този отговор от Министерството на околната среда и водите и в продължение на тези три години се е опитвал да реализира своите инвестиционни намерения. Това е предмет на спора днес тук.
Госпожа Ахмедова от ДПС ни чете как имало становище на МОСВ на служебния кабинет за това как това не било правилно и как българската страна била правата. Това наистина е становището на работните комисии. Може би тя реши да атакува поддръжниците на ратификацията заради това, че атаката е най-добрата защита, за да не се говори за периода 2006-2009 г. и бездействието на Министерството на околната среда и водите, което ни е довело до тази ситуация. Но тъй като се спомена вече Министерството на околната среда и водите, искам да прочета един друг текст, защото има повече документи от цитираните от колегите от опозицията. Това е писмо от министър Искра Михайлова, която си спомняте, че беше избрана за министър в кабинета Орешарски от квотата на ДПС.
Писмото е от 4 ноември 2013 г. В заключение на писмото се казва следното: „Вследствие на всичко, изложено по-горе, съм уверена в необходимостта от намиране на политически изход от създалото се неприемливо положение.”
Това е становище на министър Искра Михайлова. Ето (показва) – с нейния подпис, цитирах Ви и датата, по време на кабинета Орешарски.
Господин Стойнев използва един израз – „инвеститорът напразно се опитваше да получи ОВОС”. Наистина е било напразно. В периода 2006 – 2009 г. този инвеститор наистина напразно се е опитвал и тази дума е много правилно използвана.
Защо е напразно? Колежката Савеклиева спомена, че е интересно да видим кой е подал жалбата в КЗК. Знаете ли какво се оказва, ако видим кой е подал жалбата в КЗК срещу инвестиционното намерение на тази фирма „Цемеко” – от циментовата асоциация. (Реплики от ГЕРБ.)
Защо циментовата асоциация се жали? Защото, ако бъде направена тази инвестиция, ще имат още един конкурент в България. Те са заинтересована страна. Ако търсим някъде конфликт на интереси и частни фирми, които са били облагодетелствани, трябва по-скоро да гледаме в тази посока.
Какви са вариантите оттук нататък? Вариантите не са много. Единият вариант е да приемем постигнатото споразумение, в което двете страни България и Германия, и то правителствата на България и Германия, няма нищо общо с частни фирми – казусът с частната фирма е отдавна приключен от немска страна.
Да приемем споразумението и да разделим щетата, която се е получила заради това, отново повтарям, мълчалив отказ от страна на Министерството на околната среда и водите да си свърши работата в периода 2006 – 2007 – 2008 г. до края на 2009 г., когато министър Нона Караджова издава решението. Това е единият вариант.
Другият вариант е да отхвърлим тази ратификация, с което вероятно да се снабдим с още една арбитражна процедура, и то срещу изключително уважаван търговски партньор за България не само по отношение на стокообмена, а по отношение на инвестициите в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Имате думата, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, бихте ли обяснили какво се е променило от времето, когато Вие бяхте министър на икономиката, какви нови обстоятелства и факти има, което довежда до ново решение на казуса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Госпожо Ахмедова, аз обясних какво се е променило. За съжаление, Вие не бяхте в залата и затова ще го повторя още веднъж, защото държа да отговоря на Вашата реплика.
Това, което се е променило, че в периода на тези четири правителства и повече от четирима министри двете страни в работната група поддържаха твърдо становище за това, че всяка от страните е права – българската страна за нашата теза, немската страна за другата теза. (Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.)
Тази промяна идва по време на служебния кабинет, когато в работните групи се постига споразумение, за да се избегне арбитражът... (Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не от място – имахте възможност 2 минути за реплика, използвахте 30 секунди от двете минути, а сега се обаждате от място.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не мога да Ви чуя, иначе бих Ви отговорил на въпроса.
В този период на служебния кабинет работните групи и двете страни постигат споразумение да се разделят разходите. Такова предложение не е имало нито при мен като министър, нито при господин Стойнев, нито при някой друг министър. Ето, господин Стойнев кима с глава.
Това е промяната, че по време на служебния кабинет имаме предложение, взаимноприемливо за двете работни групи – да бъде поделен този разход, за да се избегне арбитражна процедура по този казус. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Господин Кирилов. (Шум и реплики от БСП ЛБ. Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Искате лично обяснение за това, че сте похвален? Добре. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Ние споделяме похвалата, господин Стойнев. (Шум и реплики.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Не поисках лично обяснение, тъй като по никакъв начин не съм приемал по всякакъв начин да правим споразумение с германската страна, защото ние не сме виновни. (Шум и реплики.) Има решение на Върховния административен съд. Това че инвестициите били намалели, те намаляват по друга причина. В крайна сметка „Берхел термоконтрол” – сега декември месец министър Лукарски ще открие завода, така че в търговски план имаме най-добрия стокообмен с Германия, даже сме и на плюс. Това няма нищо общо.
Проблемът, колеги, тук е в следното, че от 2006 г. до 2009 г. нееднократно в срещи и с писма българското правителство е подканял „Цемеко” да изпълни изискванията по Закона за опазване на околната среда и такива документи не са представяни в министерството. Неслучайно на 15 септември госпожа Нона Караджова, в качеството си на министър, запознавайки се с цялата документация, прекратява – край на казуса, слага край на срока и „Цемеко” повече не могат да предоставят никакви аргументи. (Реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Делян Добрев.) Това е.
Кимнах с глава, защото никога не съм се съгласявал за каквото и да било споразумение, както и Вие, господин Добрев, не сте се съгласявали и правилно сте направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз разбрах, че не сте имали информацията... (Шум и реплики.)
Колеги, думата за изказване има господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Най-напред бих искал да изясня споменаването на публикация, обнародването в „Държавен вестник”, защото трябва да се придържаме към фактите и като четем, трябва да четем вярно и да бъдем обективни откъм фактологията.
Постановлението, което беше цитирано, касае вътрешнобюджетни действия между организации в Министерския съвет. Основанието, което е посочено непосредствено до цитиране на междудържавното споразумение, е чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.
Ще Ви прочета накратко само части от две норми от този текст: „Министерският съвет може да одобрява вътрешно компенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет по тяхно предложение...”
(3) Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери за бюджетите на първостепенните разпоредители...”.
И това е смисълът. След като държавата е сключила такова споразумение, тя предприема съответните действия по бюджетно планиране, за да може да го изпълни. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Тъй като Вие хвърлихте огромна мъгла по отношение на това: имало ли е преговори, нямало ли е преговори, къде е българската държава, къде е немската държава? (Шум и реплики.)
Немската държава с множество вербални ноти уведомява българската държава за възникналия проблем.
Ще прочета само някои фрагменти от тези ноти: „Правителствата на Федерална република Германия и Република България се намират от 2009 г. в процес на преговори по – забележете – регресните претенции на Федерална република Германия...” Тук юристите отбелязваме „регресни претенции” и субекта, тоест субектът е Федерална република Германия – „...във връзка с казуса на щета, претърпяна от „Кльостерс” при неговата инвестиция в „Цемеко”. Регресните претенции произтичат от посегателство върху дружеството „Цемеко”, равнозначно на отчуждаване.”
Моля колегите отляво също да забележат следното: „през периода 2006 до 2008 г., през които проектът – описва се проектът – е доведен до провал”. Това е твърдението на немската държава. По-нататък ще видите, че това твърдение съответства на всички конвенции и международни договори, по които България е страна по отношение защитата на чуждестранни инвестиции.
Уважаеми колеги, държавата ни е в споразумение с друга държава. Министерството на икономиката е сключило споразумение с Федералното министерство на икономиката на Федерална република Германия. Това е предметът на ратификация – това споразумение, и няма как да питате къде е държавата Германия. Тя е непосредственият субект, който претендира въпросното обезщетение.
По-нататък и в Споразумението, и в нотите подробно се обяснява как е възникнало това задължение. Подробно се коментира, бих го нарекъл „офертата на немската държава”, да се подели отговорността за провала в България, тоест двете държави поравно си разпределят последиците и отговорността при този провал.
Аз пак искам да питам господин Чавдар Георгиев: защо и Министерството на околната среда през онзи период не одобри ОВОС-а на въпросната инвестиция? Какви са тези циментови асоциации, които също са внесли спора в Комисията за защита на конкуренцията? Но въпросите „защо” и „кой” ги говорихме не знам колко време. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да заявя пред Вас, че Министерството на околната среда и водите и лично аз, в качеството си на тогавашен заместник-министър, сме подпомагали всячески немския инвеститор в кавички да реализира този проект. Този инвеститор обаче не разбра, че в България има европейски закони, че трябва да се спазват и да си свърши нещата, както се изисква по закон. Този инвеститор не доказа нито веднъж, че има отношение към конкретния проект, което ме кара да считам, че това е била псевдоинвестиция и ние не само, че не сме нанесли никакви щети на германската страна, а напротив – предпазихме този инвеститор от безумна инвестиция от 50 милиона или повече, която в момента нямаше да може да произведе и грам цимент, при условие че „Кремиковци” не работи. Това мога да Ви кажа и Ви обяснявам защо Министерството на околната среда и водите си е вършило работата коректно и е искало да има инвестиция, която да съответства на българското законодателство.
Всичко друго означава, че просто се съгласяваме и съподчиняваме националния си интерес на някакви чужди интереси, включително било то и германски.
Къде са господата патриоти, за да застанат и да отстояват българския суверенитет, включително и в икономическата област? (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Други народни представители желаят ли да участват в дискусията? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия по въпроса, който дискутирахме.
Режим на гласуване.
Гласували 117 народни представители: за 102, против 12, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Три отрицателни вота. (Възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.)
Надявам се, че това са тримата народни представители, които са гласували „против”, останалите не гласуват.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Да.
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! От Парламентарната група на БСП лява България гласувахме само трима души и то категорично отрицателно. Останалите членове на парламентарната група не са гласували, защото по същество парламентът беше въвлечен в нищожна юридическа процедура, която няма как да бъде гласувана. Ще Ви кажа защо.
Господин Кирилов нека да не чете избирателно постановлението на Министерския съвет, защото аз щях да го прочета изцяло, а именно – параграф 1 от Заключителните разпоредби, пропускайки прочетената от него част: „Постановлението се приема на основание ратифицираните от Народното събрание със закон споразумения между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” и така нататък, тоест, което едно към едно съвпада със съдържанието на точката в дневния ред и със съдържанието на това, което Вие гласувахте да бъде ратифицирано.
Всъщност българското правителство е извършило откровена фалшификация, която трябва да бъде разследвана от прокуратурата, позовавайки се на неприет от Народното събрание закон и, включвайки го като правно основание в постановлението, прието на 12 декември 2014 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството. Там са и тези над 4 млн. лв., като това постановление е публикувано още на следващия ден в „Държавен вестник” – сигурно в ускорен план – след като явно президентът в случая играе ролята на подбудител и обещател, министър-председателят на изпълнител. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съжалявам, госпожо Председател, че не е проверено съдържанието на „Държавен вестник”, което Вие сте подписали, с тази фалшификация. Това е тежко нарушение, с което Вие се опитвате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: ...политически да ликвидирате Четиридесет и третото народно събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – господин Чавдар Георгиев.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Той се изказа вече.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви, не прекъсвайте говорещите от трибуната.
Направи лично обяснение, не е говорил по същество. Има кой да ги следи тези неща.
Слушаме Ви, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Гласувах с ясното съзнание „против”, тъй като днес управляващите – мнозинството, подчиниха Народното събрание на волята на президента и на министър-председателя с оглед на псевдоинтереси за развитие на икономически връзки между България и Германия.
Ние направихме една крайно негативна за нашата страна стъпка, тъй като Народното събрание се лиши от своето върховенство и верифицира или подкрепи абсолютно несъстоятелен, незаконосъобразен, неконституционен акт на Министерския съвет по същество.
Разберете, това е огромна грешка, която управляващите направиха днес. Представете си, че утре „Газпром” Ви направи същото предложение за сключване на споразумение във връзка с отказания „Южен поток”? Какво ще направите тогава? Пак ли по същия начин ще верифицирате нещо, което няма абсолютно никакво нито фактическо, нито договорно, нито правно основание? Ние Народно събрание ли сме? Абсолютни... Няма да използвам по-големи изрази.
И второ, с това решение, което взехме днес за ратифициране на този законопроект и това споразумение, ние направихме погазване на целия правов ред. Защото за подобното споразумение има произнасяне на Върховния административен съд. Ние казахме, че няма да се съобразяваме с никакви съдилища, няма да се съобразяваме с никакви правно определени способи за решаване на споразумението. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев – достатъчно ясно беше развита тази теза.
Трети отрицателен вот – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Цачева, уважаеми колеги! Гласувах „против” приемането на този закон, защото това е вторият случай с фалшификация на закон чрез „Държавен вестник”. Припомням, че първият случай беше прословутата поправка „Мери Джейн”, когато в „Държавен вестник” беше обнародван неприет текст, който узаконяваше скритата реклама на дрога. Тогава ръководството на Народното събрание си позволи да обнародва неприет текст. Днес ръководството на Народното събрание се оказа, че си е позволило да обнародва неприет закон. Тоест Вие се развивате, уважаема госпожо Цачева...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Мерете си думите, госпожо Манолова, защото...
МАЯ МАНОЛОВА: ...и уважаемо мнозинство във фалшификациите,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...има акт на Министерския съвет, който подлежи на обнародване.
МАЯ МАНОЛОВА: ...които извършвате в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Никой в тази зала не носи отговорност за приетите решения на правителството.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но Вие узаконихте една фалшификация, извършена от кабинета на Бойко Борисов. И аз бих доразвила казаното от Янаки Стоилов, защото ако президентът е подбудител, а Бойко Борисов и кабинетът са извършители на тази измама, Вие сте помагач, (оживление и смях вдясно, реплики от ГЕРБ) обнародвайки този неприет закон в „Държавен вестник”. А господин председателят на Правната комисия, който разбра съществото на тази измама и се опита да заблуди залата, е укривател. (Силен шум, ръкопляскания и смях отдясно.) Така че след поредната безобразна фалшификация, извършена от ръководството на Народното събрание със съдействието на шефа на Правната комисия стои въпросът и с оставката на господин Кирилов, и с Вашата оставка, уважаема госпожо Цачева. Защото ако Четиридесет и първият парламент беше превърнат от правителството на Бойко Борисов в гумен печат, сега Вие превръщате парламента в ненужна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова, изтече Ви времето.
Изтече Ви времето! Дадох Ви знак, две минути и единадесет секунди. (Народният представител Мая Манолова продължава да говори на изключени микрофони.) Не се съмнявам!
Заседанието продължава!
Господин Кънев – процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника предлагам Законопроектът...
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Той е приет, той е приет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, юристи и неюристи, всеки има възможност за мнение. Има начин, по който се атакуват законите дали са законни или не, дали са съобразени с Конституцията, и това е с жалба пред Конституционния съд. Не прекъсвайте оратора, още повече е от Вашата парламентарна група. (Реплики на народния представител Янаки Стоилов.)
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам Законопроектът за ратифициране – няма да чета заглавието, да бъде приет на второ гласуване. (Народни представители от БСП ЛБ излизат от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Кой ще докладва Законопроекта на второ четене?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате процедура.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Предлагам процедура за удължаване на времето до гласуването, което току-що бе прието да бъде осъществено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение работата ни днес да продължи до приключване на процедурата, за която приехме решение и на второ четене този Законопроект.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Доклад за второ четене – господин Кънев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД – София, България, и на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и „Klosters Beteiligungsgesellschaft mbH” – Кемпен, Германия

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД – София, България, и Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и „Klosters Beteiligungsgesellschaft mbH” – Кемпен, Германия, подписани на 5 декември 2014 г. в Берлин от германска страна и на 8 декември 2014 г. в София от българска страна.”
Това е законът, който де факто беше приет вече чрез „Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това заключение не почива на никаква правна логика.
Върви процедура по приемане на законопроекта. След като той бъде обнародван по съответния ред, тогава ще можете да правите подобни изявления.
Имате думата за изказване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Цачева! Поставяте парламента в смешна ситуация, защото сега се обсъжда законопроект, който вече е обнародван в „Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такова обнародване, недейте да заблуждавате! Има обнародвано постановление.
МАЯ МАНОЛОВА: За справка на народните представители, в брой...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но и тук вече е въпросът за правните последици с оглед на днешното гласуване в Народното събрание.
МАЯ МАНОЛОВА: Брой 103 на „Държавен вестник” от 13 декември, 55 страница,...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Помислих, че е 1955 г.
МАЯ МАНОЛОВА: ...в който е обявено, че постановлението на Министерския съвет е на основание ратифицирано от Народното събрание със закон Споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия. Тоест...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прочетете го докрай! Избирателно цитирате.
МАЯ МАНОЛОВА: Прочетете си го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз съм го чела.
МАЯ МАНОЛОВА: Прочетете пълния текст и престанете да ме прекъсвате, защото...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А не с лошо, Мая!
МАЯ МАНОЛОВА: ...вместо да се засрамите, че правите смешен парламента, че с този акт на практика разпускате парламента и го закривате, след като си позволявате да обнародвате неприети закони и постановления, които се основават на неприети закони, Вие унизихте максимално българския парламент.
Случаят наистина е вече рецидив, защото след „Мери Джейн”, това е вторият случай, в който в „Държавен вестник” се обнародва неприет закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Къде го има подписа на председателя на Народното събрание, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: Отворете процедурата и вижте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви съдя за публично нанесена обида, госпожо Манолова, тук в тази зала. (Викове, ръкопляскания от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: За кое, за кое?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предупредих Ви да си мерите приказките! (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво, браво!”.)
Предупредих Ви да си мерите приказките и разсъжденията на тема „Наказателно право”.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Цачева, след този грандиозен скандал, в който вкарвате парламента да се приема закон, който вече е обявен за приет, аз мисля, че държите най-малкото извинение на тази зала като човек, който подписва броевете на „Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Лично обяснение.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Дължа личното обяснение на народните представители, а не на преждеговорившата. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
В „Държавен вестник” освен законопроектите и другите актове на Народното събрание, които, за да се обнародват, под тях стои подписът на председателя на Народното събрание, по Закона за „Държавен вестник” се обнародват и други актове, които носят подписите съответно на представляващия институцията. (Народният представител Мая Манолова излиза от залата. Реплики от ГЕРБ: „Мая, върни се!”, смях, оживление.)
Няма задължение за никого от ръководството на Народното събрание да извършва ревизия на съдържание на постановления, гласувани от Министерския съвет.
Това, което изговори тук, от тази трибуна, преждеговорившата, минава границите на емоционално приповдигнати, изнервени дебати в тази зала. Това е груба манипулация, груба спекулация с твърдение, че нещо вече е обнародвано.
Не, към този момент Законопроектът все още не е гласуван на второ четене, така че всякакви подобни изказвания на хора, учили и недоучили (ръкопляскания от ГЕРБ) процедурата за обнародване в „Държавен вестник”, уронват авторитета на Народното събрание. По надлежния ред, когато този Законопроект е внесен от правителството, е разпределен на постоянните комисии, обсъден е от тях, има изготвени доклади и днес върви нормална процедура по приемането на този Закон.
Това дължа на Вас – народните представители, като обяснение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Цачева.
Продължаваме с дебатите.
Има ли други изказвания? (Шум и реплики от ГЕРБ: „Не!”.)
Добре, тогава минаваме в режим на гласуване.
Гласуваме на второ четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална Република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко” ООД – София, България, и на Споразумението между Министерството на икономиката на Република България и „Klösters Beteiligungsgesellschaft mbH” – Кемпен, Германия.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Благодаря Ви.
Утре заседанието е от 9,00 ч. Продължаваме с точка четвърта от гласувания днес дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)




Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председател:
Иван Иванов



Секретари:
Георги Търновалийски

Калина Балабанова