Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев
Секретари: Айхан Етем и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Съгласно приетото решение за провеждане на извънредно пленарно заседание на 8 декември, днес, от 11,00 ч. е предвидена точка единствена: Първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., вносител – Министерският съвет.
Законопроектът е обсъден от постоянните комисии на Народното събрание.
Представен е доклад на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
Кой ще ни запознае с доклада на Бюджетната комисия?
Преди това има процедура – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Предвид важността на днешната точка от дневния ред правя процедурно предложение за пряко излъчване на пленарното заседание по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на днешното пленарно заседание.
Гласували 188 народни представители: за 164, против 10, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Преди да преминем към процедурата по първо четене на законопроекта, министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов иска думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Бих искал, ако имате интерес, да Ви запозная с направената проверка, вече след като събрахме всички документи по „Южен поток”. Знаете, че миналата седмица много от тях липсваха, не бяха анализирани, не бяха събрани. Имам този готов анализ – ако имате търпение, в резюме е 7 – 8 страници, няма да Ви губя времето. След това – подготвил съм комплект за всяка парламентарна група, за да може да се запознае с детайлите, ако желае, от цялостния доклад. Ако желаете, да започвам. (Утвърдителни реплики от БСП ЛБ.) Благодаря.
Българското правителство не е променяло позицията си по отношение на проекта „Южен поток” – ние подкрепяме неговата реализация, но само при спазване на европейските правила. Миналия понеделник президентът Путин обяви спирането на проекта и ние бяхме уведомени за това решение чрез медиите. И до днес официална позиция на руската страна няма.
В програмната декларация на правителството ясно заявихме, че задължително условие за бъдещето на стратегическите инфраструктурни проекти в енергетиката е изясняването на техните икономически параметри. След като разпоредих събирането на всички документи и цялата кореспонденция по проекта, днес ще обявя пред Вас, народните представители, резултатите от проверката.
Много се изговори през последните дни какво е загубила страната ни, ако газопроводът „Южен поток” не се реализира или бъде променено неговото трасе.
Експертите ми докладваха, че не фигурира и не е подписан дългосрочен газотранспортен договор. Към момента няма и завършен финансов модел по проекта. Двата документа са пряко свързани с изясняване на ползите за страната ни от изграждане на газопровода на българска територия.
С решение на Министерския съвет, взето по Протокол № 42 от 7 ноември 2012 г., министърът на икономиката, енергетиката и туризма е овластен да даде разрешение на БЕХ за приемане на окончателно инвестиционно решение.
На 15 ноември 2012 г., на проведено Общо събрание на „Южен поток – България” АД е подписан протокол, с който акционерите БЕХ и ОАО „Газпром” приемат положително Окончателно инвестиционно решение при следните технико-икономически параметри: техническият капацитет – от общо 63 млрд. куб. м газ годишно, дължината на основната тръба – приблизително 540 км. Целевият срок за откупуване на инвестицията ще бъде не по-дълъг от 15 години, считано от началото на търговската експлоатация на газопровода на българска територия. Това е срокът, в който следва да бъдат възстановени всички капиталови разходи за проекта. Вътрешната норма на възвръщаемост е 8% от собствените средства на акционерите, вложени в проекта. Базовият период за достигане необходимото ниво на вътрешната норма на възвръщаемост на собствените средства е 25 години, считано от разрешението за експлоатация.
Впоследствие руската компания „Газпром Експорт” е разработила и предложила на БЕХ работен, повтарям – работен, вариант на дългосрочен газотранспортен договор, който не е подписан.
Ще прочета дословно, предоставеният ми от експертите текст:
„Представеният от „Газпром експорт” проект не отговаря на изискванията на законодателството на Европейския съюз, установени от Директива 2009/73/ЕО. Съществените разминавания са по отношение на изискванията за достъп на трети страни, тарифа и оператор на газопровода. В този смисъл съответните клаузи могат да бъдат разглеждани от БЕХ, само ако се получи изключение по смисъла на Директивата. Освен това, представеният Проект съдържа значително небалансирани клаузи, поставящи проектната компания, в качеството й на оператор на газопровода, в съществено неблагоприятно положение спрямо другата страна по договора.
Дългосрочният газотранспортен договор съдържа също така клаузи, явяващи се изключително неблагоприятни за БЕХ, в качеството му на акционер в проектната компания:
- междинна вътрешна норма на възвръщаемост от 4,25%, при заложена вътрешна норма на възвръщаемост от 8%, съгласно Протокол от 27 август 2012 г.;
- тарифен профил с прекомерно ниска тарифа през първите 15 години, когато БЕХ има нужда от постъпления, за да изплаща заема си към „Газпром”. Ниската тарифа през първите години на експлоатацията на газопровода би довела до малък дивидент, което от своя страна би породило невъзможност за БЕХ да прави големи вноски за погасяване на заема към „Газпром интернешънъл”. В този смисъл периодът на погасяване би се удължил съществено, което ще доведе до натрупване на значителна лихва за БЕХ;
- предвиждана нулева печалба за след 25-та година на експлоатацията на газопровода.
Предвижда се за периода след изплащане на инвестицията „Южен поток България” да генерира приход в размер на оперативни разходи плюс 2%, което не само че би лишило проектната компания от печалба, респективно и дивидент за БЕХ, но и би създало вероятност след този период проектната компания да работи на загуба – например, при непредвидени разходи, които надхвърлят 2-процентния праг над оперативните разходи.
Предложеният от „Газпром експорт” проект на Дългосрочен газотранспортен договор на практика предвижда конструкция, според която проектната компания ще генерира печалби само и единствено с цел и до момента на изплащане на инвестицията, като след това печалбата, респективно дивидента за БЕХ, ще бъде нулева”.
По отношение на финансовия модел експертите ми докладваха, че към момента няма завършен окончателен финансов модел на Проекта, тъй като настоящият вариант следва да бъде актуализиран.
Данните по настоящия вариант на финансовия модел са следните:
а) предположения, според работен вариант – повтарям, работен вариант, който имаме, предложен от руската страна:
1. Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал – 8%.
2. Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал за първите 15 години – 4,25%.
3. 100% капацитет за „Газпром експорт”, при условие на получено изключение за достъп на трети страни по Директивата. С една дума – тръбата трябва да е абсолютно пълна.
4. Намаление на тарифата след 2040 г., за да покрива само разходите на проектната компания.
5. Тарифата се смята пропорционално на капацитета, резервиран от „Газпром”.
Резултати:
1. Среден размер на годишния дивидент, който ще бъде задържан от БЕХ за периода 2023 – 2040 г. са 65 млн. евро на година. До 2023 г. БЕХ няма да получава дивиденти.
2. Среден размер на годишния данък печалба за периода 2016 – 2040 г. са 31 млн. евро, общо за периода – 831 млн. евро.
Б. Предположения – при 50% запълнен капацитет на целия тръбопровод:
1. Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал е 8%.
2. Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал за първите 15 години е 4,25%.
3. 50% капацитет за „Газпром”.
4. Намаление на тарифата след 2040 г., за да покрива само разходите на проектната компания.
Резултати:
При така заложените параметри е практически невъзможно намирането на външно финансиране, поради:
1. Невъзможност за изплащане на дълга още през първите години на Проекта.
2. Невъзможност за разпределяне на дивиденти през целия живот на Проекта.
Смятам, че тези факти са достатъчно красноречиви, за да спрем спекулациите по отношение на така наречените „печалби” от Проекта, които страната ни е загубила.
Ясно ще отбележа още веднъж, че след като има стартирана процедура от Европейската комисия от 2 юни 2014 г. във връзка с избора на изпълнител по Проекта, няма как българското правителство да предприеме каквито и да е действия за реализацията на „Южен поток” на българска територия.
Със свое писмо Европейската комисия предупреждава българските власти още на 14 август 2013 г., че би могло да има несъответствия между Междуправителственото споразумение между България и Русия от 2008 г. за създаването на газопровод за транзит на природен газ и законодателството на Европейския съюз, регулиращо вътрешния енергиен пазар.
Уверен съм, че изнесените от мен данни дават ясен отговор на въпросите, свързани с печалбите за страната ни от Проекта „Южен поток”.
Прилагаме и една табличка по години как се разпределя нормата на печалба.
И в заключение мога да Ви кажа, че аз продължавам да стоя на това, че „Южен поток” е хубаво да мине през България, но косвените приходи от Проекта ще са много повече от това, което ни се обещава или се говори. Да не говорим за такива 400 млн. евро на година – печалби, които сме губели. Самите Вие, като се запознаете с материалите към момента, ще видите, че това никак не отговаря на фактите.
Ако има такъв проект – за по 400 млн. евро на година, това вече е една прекрасна финансова обосновка, да я заложим веднага в договор, да започнем да ги смятаме до 2040 г. Тогава, вярвам, че и колегите от всички партии ще подкрепят подобен проект.
С една дума: приходите, които биха дошли от изграждането на „Южен поток”, от данъци, от такси, от обороти със сигурност ще са повече, според мен, отколкото приходите от самия транзит, така че ние утре изпращаме Томислав Дончев и госпожа Петкова. Ще настояваме при спазване на европейските правила да се строи „Южен поток”. Разбира се, като се изчистят всичките тези параметри, които към момента… (Реплики отляво: „Къде ги изпращате?”.)
В Брюксел. Утре е срещата – на 9-ти, на всички, на еврокомисаря с енергийните министри от шестте държави, които участват и са по трасето на „Южен поток”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Борисов, бихте ли предоставили таблицата, която имате, за да влезе в стенограмата, за да може да се ползва от народните представители и от всеки, който пожелае. Благодаря.
Моля стенограмата да е ведно с таблицата, която ще я приложим по-късно. (Реплики.)
Добре – две са таблиците.
Господин Местан – от името на група.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изявление по същата тема ли е? По тази тема ли е, за да не разкъсваме дебата?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не, изявлението не е по тази тема!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По тази тема, ако има изявления от името на група, моля.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Премиер, уважаеми министри!
Господин Борисов, радвам се, че сте се запознали може би с една част от документацията, която Ви е била предоставена.
Първо, по същество – относно газотранспортния договор. Дори и да е 400 милиона, и 600 милиона печалбата, Вие сега не можете да го подпишете. И това трябва да е ясно. И това трябва всички народни представители да го разберат.
Защо не можете да го подпишете, господин Борисов? Защото Вие де факто не знаете какъв ще бъде статутът на Проекта „Южен поток”. Ако го подпишете, дори и един милиард да е печалбата за България, Вие сте в нарушение на европейското законодателство. (Шум и реплики, оживление, министър-председателят Бойко Борисов се смее.)
Именно поради тази причина… (Силен шум, реплики.)
Защо го казвам? Защото, уважаеми дами и господа, тук първо се говори колко е важна печалбата. Разбира се, че е важна, но именно и заради това бяха тези дълги преговори. Именно заради това шест държави – членки на Европейския съюз, дадоха мандат на Европейската комисия именно да уточни статута – дали той ще отговаря на Третия енергиен пакет. Ако той отговаря на Третия енергиен пакет, тогава таксите, господин Борисов, не ги определяме ние, определя ги независимият регулатор – Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Ако обаче отидем на това, което Вие казвате – на изключение, и което експертите ни поднасяха, че не е хубаво да бъде подписано, тогава вече ние отиваме на пряко договаряне. Затова има няколко модели, които са разработени, и не са само два. Аз се учудвам защо са Ви дали само два, но да предположим, че избирателно са Ви предложили само два. Тогава от тези модели можем наистина да преценим и да подпишем договора в зависимост от статута, уважаеми народни представители. Когато статутът не е изяснен, тогава ние по никакъв начин нищо не можем да подпишем. Затова този договор не е подписан, а само имаме известни договорки.
Да, прави са експертите и се радвам, че българските зрители разбират в какви тежки преговори сме били, защото имаше най-различни модели, които са предоставени. Ние сме отказвали, защото е важно да се защити именно националният ни интерес.
Второто нещо, което е много важно.
Уважаеми господин Борисов, когато Европейската комисия изпрати писмото за стартиране на наказателната процедура, то бе именно по три точки.
Първата точка бе за даване на информация относно междуправителствено споразумение, което е подписано през 2008 г.
Второто, което искат като информация, е относно начина на създаването на проектната компания и точно какви функции ще има тя – нещо, което е подписано по време на Вашето управление.
Третата информация е именно за метода – дали да бъдат търгове, или да се ползва Законът за обществените поръчки. Тук визират не само единствения търг, който ние сме направили, а и търга, както е избран проектантът от проектната компания, и това се е случило по времето на Вашето управление.
Аз като министър съм защитавал три правителства и ще продължа да ги защитавам, защото считам, че всичките са били прави в своята дейност, само че конфликтът, който се разгоря на територията на Украйна между Запада и Русия, изнерви изключително много Европейската комисия и няма да го скрия – те започнаха да недоволстват от темпото, което наложихме. Не е тайна, че имаме одобрен ОВОС за цялото трасе, имаме подробни устройствени планове, имаме разрешение за строеж на област Варна – 300 хил. тона тръби са тук, корабите са тук, тоест реално можем да започнем определена строителна дейност.
Само че, уважаеми дами и господа, никъде в писмото на Европейската комисия не се говори за нарушаване на Третия енергиен пакет. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Това е много, много важно. Няма нито ред, дори това писмо не идва от Главна дирекция „Енергетика” и това трябва да е ясно на народните представители.
Тук се говори за свободната конкуренция, защото, уважаеми дами и господа, по време докато строим, не нарушаваме по никакъв начин европейското законодателство. Никъде не се говори за нарушаване на европейското законодателство, по-скоро се иска информация, за да прецени Европейската комисия какво се е случило. Такава информация ние подадохме с решение на Министерския съвет.
Господин Борисов, умолявам Ви да дадете отговора на Европейската комисия, за да се запознаем, защото съм убеден, че в този случай Европейската комисия наистина бърка.
Уважаеми дами и господа, да защитаваш националния си интерес, не означава, че си в противоречие с европейската практика, защото в крайна сметка Европейският съюз е създаден на базата на солидарността. Но тази солидарност като че ли важи повече за богатите държави, отколкото за бедните, защото богатите държави вече свободно могат да получават руски газ, но какво става с бедните?!
Вярно е, че направихме възможно най-голямата диверсификация за нашата икономика, която може да бъде направена от едно правителство – именно ние подписахме доставки за 1 млрд. кубически метра природен газ от Консорциума „Шах Дениз 2”. Това е каспийският газ, което е много важно. България стана единствената държава, без да преминава газопроводът ТАП през нашата територия и ние можем да получаваме тази газ. Само че, уважаеми дами и господа, за другите държави в Европейския съюз няма достатъчно количества природен газ, ТАП няма този капацитет.
Тук големият въпрос е – може би, господин Борисов, трябва да кажете дали Европейската комисия си дава сметка в какъв сериозен, важен, силов енергиен играч се превръща Турция? Европейската комисия дава ли си сметка, че Турция вече става партньор в този Евразийски съюз? Даваме възможност в Турция да се вплитат няколко газопровода, те, едва ли не, да диктуват правилата.
Имаше един момент, когато Турция искаше да бъде пълноправен член на Европейския съюз, но сблъсъкът между господин Ердоган и президента на Франция тогава Никола Саркози бе очевиден. Сега вече силите се променят изцяло геополитически и тук е ролята на България. Независимо кое е правителството, независимо дали темата се повдига от десни или от леви, тук е въпрос за защита на нашия национален интерес, защото можем, според мен, все още наистина да променим хода. В крайна сметка писмото, което е изпратено, не говори за констатирано нарушение на европейските правила, напротив, иска се информация, и ние трябва да защитим всичките си действия – така, както аз съм защитавал три правителства. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев.
По тази тема има ли други изявления от групи?
Господин Байрактаров беше първи, след него – господин Мартин Димитров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър-председател, уважаеми дами и господа министри! В самото начало, ако позволите, господин Министър-председател, искам да направя само една корекция от Вашето изказване. Не косвените приходи, а косвените разходи ще бъдат много по-големи, тъй като след това ще бъде използвано от медиите за спекулация.
Тази информация трябваше да бъде изнесена много по-рано пред обществеността, защото днес, за огромно съжаление, стана ясно, че всъщност от така изложения проект на работен договор или работен проект на договор се оказва, че България не само че няма да реализира никакви приходи от изграждането на трасето „Южен поток” на територията на България, нещо повече – оказа се, че според този проект, който ни представи Министър-председателят, България и българският народ трябваше да плащат, и то едни сериозни суми.
Ако това са печалби, аз, уважаеми господин Министър-председател, бих Ви предложил да се търси отговорност на длъжностните лица, които са работили години наред по този въпрос. Тук вече са направени немалко количество разходи – продавани са земи на много занижени стойности, и мисля, че Вие като министър-председател чрез компетентните органи трябва да потърсите отговорност на отговорните длъжностни лица.
Но по-важното днес е, че пред Вас стои и един друг въпрос. Това е въпросът как и по какъв начин ще бъдат защитени интересите на българската държава, интересите на българския народ, тъй като, както самият Вие казахте, България не е уведомена официално от руската страна? Иначе казано: договореностите – споразумения, ако има подписани, за които ние не знаем, така или иначе са в сила. От тук нататък е големият въпрос: ще позволи ли българската държава, така да се каже, да й бъдат извивани ръцете, за да обслужи тясно корпоративни интереси, в ущърб на българския народ и как и по какъв начин ще бъдат защитени интересите на българския народ?
Несъстоятелни са твърденията, че, видите ли, били разтоварени 300 или 500 тона тръби. Това си е чисто частна корпоративна сделка, която не касае българската държава. Нещо повече, в руските информационни средства излезе информация, че тези тръби са предназначени за съвсем друг проект, което вече поставя пак под въпрос кой казва истината.
Друг е въпросът, че ние нямаме и ясни гаранции от съответни финансови институции, които би следвало да гарантират изпълнението на този проект. Иначе казано това означава, че България може да бъде поставена за пореден път в позицията, каквато беше с АЕЦ „Белене”. Наляха са едни милиарди, липсваха банкови гаранции и в крайна сметка мегапроектът „АЕЦ „Белене”, както Вие го определихте преди време, се превърна в един гьол, но българският народ плати 1 милиард и половина и е заплашен да плати и може би 1 милиард и половина неустойки. Затова Ви моля да потърсите отговорност на всички длъжности лица, които са работили по този проект.
Най-важното, няма яснота по въпроса колко ще бъдат разкритите работни места. Кое е наложило няколко пъти да бъде увеличена цената на този проект? Тя тръгна по спомени от 700 – 800 млн. евро, премина през 1 милиард и половина и към този етап финишира на 3 млрд. 800 млн. евро без ДДС или това превръща този проект в най-скъпия проект на километър – около 7 млн. евро. За справка – изграждането на „Северен поток” е 2 млн. 800 хил. евро на километър. Така че тези въпроси стоят много сериозно пред Вас като министър-председател и пред цялото правителство. Благодаря. (Частични ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Байрактаров.
Има думата господин Мартин Димитров от името на групата на Реформаторския блок.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Първо искам да Ви поздравя, господин Борисов, защото така се прави. Данните се изнасят пред всички, за да може да бъде взето информирано решение.
В подобна ситуация разбираме от едно писмо, което Драгомир Стойнев е пратил до неговия колега – министър на руската енергетика, че са били получени някакви предложения от Москва, които някой бил внесъл. Не се прави по този начин. Данните и фактите се изнасят пред българския парламент, за да е ясно за какво става въпрос.
Най-важната допълнителна информация от днес е следната. Тези таблици, колеги, са правени при 100% запълняемост на „Южен поток”. Ако е 50%, това означава, че този проект никога няма да излезе на печалба или поне ние няма да доживеем този момент – никой от нас в тази зала. Защото ако проследим повечето проекти с руско участие, те нямат 100% запълняемост. Няма нито един такъв проект, господин премиер. Тоест „Южен поток” е планиран от самото начало – това е най-важното за днес – като проект на загуба, който никога, никога не би имал печалба, или пряка печалба от своята дейност. Не би формирал такава печалба по простата причина, че няма нито един проект с руско участие, който да има 100% запълняемост.
Втори много важен извод. От самото начало, гледайки тази част или начало на финансов модел, е било взето решение проектът да бъде тотален и само руски монопол. Така е смятано. То се вижда от тези данни. Никога Русия не е планирала да отговори на европейските изисквания, които ги има и във втория енергиен пакет, има ги и в третия енергиен пакет, където се казва, че 50% трябва да има участие на трети страни, тоест никога Русия дори не е мислила да изпълни изискванията на Европейския съюз. Това се доказва от данните, които Вие изнесохте. Което означава, че е играела ва банк – или Европейският съюз да наруши собствените си правила, или „Южен поток” да не се случи. По тази причина, забележете, има процедура за искане на изключения, което на езика на Европейския съюз е „дерогация”. Русия никога не е поискала изключение, никога не е поискала дерогация, както е поискала за „Северен поток” – по една много проста причина: те са искали или да бъде тотален руски монопол, или да не се строи от самото начало. Това се вижда от документите, които Вие днес представихте пред нас.
На следващо място, вижте в тези таблици, че до 2022 г. БЕХ няма никаква печалба, а след това започват да се появяват 10 милиона и печалбата на нараства постепенно. Тези изчисления са правени при 100% запълняемост на тръбата.
Аз Ви призовавам, господин премиер, министърът на енергетиката да направи анализ: какъв ще бъде финансовият резултат при средна запълняемост на руските тръби. Вземаме 10 години назад. Така се прави един модел. Виждаме средната запълняемост на подобни руски проекти и правим нов финансов анализ. Тогава знаете ли какво ще видите? Че печалба, че пряка печалба от „Южен поток” няма да се появи, въобще няма да има. Това ще бъде резултатът. И ще бъде по-коректно, защото тук сметката е направена при идеални условия. Вижда се, че дори при идеални условия България няма печалби, има някакви мижави виртуални печалби, дори при идеални условия. А при средните условия за последните 10 години „Южен поток” ще бъде на тежка загуба.
Затова, уважаеми колеги, нямаме нито една разумна причина – сега господин Дончев и госпожа Теменужка Петкова, отивайки в Брюксел – да искаме европейските правила да не се случат. Напротив, те трябва да се случат на всяка цена. Трябва да искаме подкрепа за интерконекторите, които през 2015 г. трябва вече да са функциониращи.
На следващо място, ние категорично подкрепяме политиката за развитие на собствени източници на газ. Стига сме работили за тези виртуални невъзможни проекти. Днес дойде момента да им теглим чертата! Теглим чертата за „Белене” – 2 милиарда загуба. За „Южен поток” до момента имаме само направени разходи, слава Богу, че са по-малки. Аз не казвам „Южен поток” да бъде зачертан. (Възгласи и реплики в БСП ЛБ.) Напротив. Казвам друго – че не можем да влагаме всичките усилия на държавата в едни виртуални проекти, за които само харчим пари, а няма резултати. Дойде времето на прагматичността. Нашият кабинет трябва да работи сега за интерконекторите, да работи за собствените източници, за което Ви поздравявам, че има конкретни действия. Те са задължителни.
А колкото за „Южен поток” – трябва да кажем на Европейската комисия и Русия само едно нещо – спазени европейски правила и икономическа ефективност, но вече при видени статистически параметри за други руски проекти. Крайно време е да спрем да живеем във виртуалния свят на големия шлем. Този свят приключи. Благодаря. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение от господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, Уважаеми господин премиер, дами и господа министри! Аз писмо до моя руски колега не съм пращал никога. Служебният министър Щонов изпрати подобно писмо. Защо не съм пращал? Защото при нас никога не е стоял въпросът за заобикаляне на страната. Това – първо.
Второ, нека да не лъжем гражданите. Българската държава няма да даде нито една стотинка за този проект, защото няма нито корпоративни гаранции, нито държавни гаранции. Господин Премиер, предполагам, че сте били уведомен.
Нещо повече, относно заема, който вземаме – той е на изключително изгодни условия. Ако някой прецени, да каже, но според мен е търговска тайна – нека да го извадят, защото тук премиерът не е казал и заема, който вземаме.
Уважаеми дами и господа, когато вземаш заем, господин Добрев бе договорил 15 години без да получава нищо. Ние договорихме 22 години да се изплаща този заем, БЕХ да получава като печалба 20%, а с 80% да връща този заем. В крайна сметка когато не си дал нищо, когато по никакъв начин не товариш българския народ, когато няма дори и корпоративни гаранции, нормално е през първите години да върнеш този заем. Така че нека веднъж завинаги да спре тази спекулация. БЕХ получава 20%. Това се равнява – това го каза и Щонов, това го каза и Голов – на приблизително 60 млн. евро. Аз също искам, уважаеми дами и господа, да получаваме 800 милиона или 1 милиард, но ние не сме инвестирали в този проект. Всичко ще се плаща от съответните финансови инвеститори. Заемът е много добър. Ако трябва да се покаже на всички българки граждани – но това е търговска тайна, може би ако сте съгласни, трябва и на съответните партньори – за да стане ясно, че единственото обезпечение по този заем са бъдещите приходи от дивидента. Нищо друго! Ако не се напълни тръбата, ако няма достатъчно капацитет, тогава ние не дължим нищо. Целият риск се носи от руската страна. Благодаря. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Влязохме в режима на личните обяснения. Надявам се да излезете от него по най-бързия начин.
Господин Делян Добрев иска лично обяснение, защото бе споменат поименно.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Искам думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, от името на парламентарна група, но по същата тема. Защото господин Местан също чака за изявление.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги и министри, народни представители! Днес маските паднаха! Чухме едни объркани обяснения отляво – миналата седмица бяха 400 млн. евро, после – 600 млн. долара, сега станаха 65 млн. евро. Всъщност те били средни и били 20% за онзи 22-годишен период.
Първо, господин Стойнев, и отговарям на Вашето лично обяснение, така че се надявам да не поискате отново такова. Първо, тези 15 години не ги е договорил господин Добрев, а ги договори господин Димитров – Петър Димитров, през 2008 г. Тогава се подписа, ако си спомняте, Междуправителствено споразумение, което беше ратифицирано тук, в тази зала. Според това споразумение тръбата трябваше да се откупи за 15 години, а не за 22, както го направихте Вие впоследствие, нарушавайки това Междуправителствено споразумение, ратифицирано от Народното събрание. Ратифицирано! Там са записани „до 15 години” – ратифицирано Споразумение, което Вие нарушихте във Вашия мандат.
По отношение на приходите по този проект, колеги, тук господин Мартин Димитров донякъде обясни: 100% запълване на капацитета на тази тръба означава да не се спазват никакви европейски правила. Защото изключението от европейските правила, от Третия енергиен либерализационен пакет означава, че основният акционер може да резервира 50% от капацитета – или това е вторият модел, който тук показахме.
По този втори модел с изключение по европейските правила, тази компания е на загуба през целия период – не до 2040 г., завинаги е на загуба при капацитет 50% и запълване на тръбата на 50%. Това означава, че единственият възможен вариант този проект да е на печалба е, ако тръбата е пълна 100%, ако това евентуално се случи или ако не се спазват европейските правила.
Как се развиваше този проект? Този проект се развиваше напук на Европейката комисия. Този проект, спомняте си, миналата година през месец октомври се стартира някаква тръжна процедура, в която се дадоха две седмици срок на компаниите да участват. Участваха няколко компании, други се оплакаха, че не им стига срокът. Процедурата беше прекратена. Някой ще каже: „Добре, да дадем по-голям срок следващия път”. Само че следващия път не беше даден по-голям срок, следващия път процедурата стартира около Коледа и завърши на Нова година. И познайте кой спечели тази процедура? Спечели я фирма, която се похвали в своята интернет страница три месеца преди да стартира конкурсът, че го е спечелила. Три месеца преди да стартира изобщо конкурсът – че го е спечелила. И цената някак си нарасна от 3,1 млрд. евро, което е оценката на проектантите – в тази оценка влизаха и непредвидени разходи, проектантът във всеки случай се беше презастраховал – от 3,1 млрд. евро нарасна на 3,5 млрд. евро, спомняте си, в кабинета на господин Орешарски. След един четиричасов разговор с компанията акционер, с „Газпром”, на който няма стенограма и ни беше казано, че този разговор е единственият, който ще остане в тайна. Там нарасна до 3,5.
Впоследствие обаче между Коледа и Нова година миналата година от 3,5 стана 3,8 и в този договор – подписан договор, се включиха клаузи – между другото, на 29 април, господин Стойнев, подписан договор на 29 април – че никой няма право да вижда този договор. Има такава клауза. Има запитване от страна на Българския енергиен холдинг: може ли да покажем договора поне на премиера, на обществото в България? Има официален отговор: „Не!” Не може да се покаже този договор. Той е конфиденциален”.
На 29 април подписахте договора, господин Стойнев, в момент, в който господин Орешарски беше в Брюксел. Спомняте ли си? Имаше среща с Барозу. И на тази среща с Барозу господин Орешарски обеща, че няма да подписва такъв договор. В момента, в който правеше това обещание на четири очи, в България договорът се подписа, без да има осигурено финансиране. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Без да има осигурено финансиране! За пореден път Вие подписахте нещо и този път това нещо е договор, за разлика от други проекти от въпросния голям шлем, този път има и подписан договор, без да имате осигурено финансиране. (Реплика от БСП ЛБ.) Няма осигурено финансиране. Има осигурени 15% собствено участие на български акционери, 15% на руския акционер. Къде са 70-те процента привлечени средства? Как смятахте да се реализира този проект, при положение че не е осигурено финансирането? Най-нормалното нещо в развитието на такъв проект е първо да осигуриш финансирането и след това да правиш всички възможни процедури.
Подписаният договор не беше последният щрих, с който Вие показахте, че нямате никакво намерение да се съобразявате с Европейската комисия.
В продължение на година и половина Вие правехте всичко напук на Европейската комисия, лъгахте и подвеждахте и двете страни – и Европейската комисия, и главния акционер в този проект „Газпром”. На Европейската комисия Вие обяснявахте, че ще се спазват европейските правила, а, от друга страна, внасяхте в Народното събрание законопроекти как тези правила да се избегнат и въобще да не са приложими за този законопроект, (реплика от БСП ЛБ) с предложения на някои колеги, които в момента се обаждат от залата.
Така че, за съжаление, през последната година и половина този проект извървя един път към провала. Той създаде редица проблеми за България: проблеми с Европейската комисия – наказателни процедури, които ние тепърва трябва да прекратяваме.
И един много съществен въпрос искам да задам: при договорени 8% на норма на възвръщаемост, кой разреши на изпълнителните директори на „Южен поток” да подпишат 4,25% за първите 15 години? Защото има подписан term sheet с 4,25%. Няма подписан договор за транзит на газ. В същото време обаче има подписани параметри по този договор, които фиксират нормата на възвръщаемост на 4,25% за първите 15 години.
Не се хвалете с това, че България няма да дава нито стотинка по този проект, защото всичкото това, с което Вие се похвалихте, беше подписано по времето на правителството на ГЕРБ, когато нямаше проблеми с Европейската комисия и нямаше наказателни процедури. На 15 ноември 2012 г. се подписа допълнителното споразумение, с което руски акционер ще финансира и българската част по проекта, за да може българската страна да не носи риска и да не ангажира собствени средства, които така или иначе няма.
Маските паднаха! Цялата истина е наяве.
Имам още няколко минути и ще повторя цифрите, защото те са наистина най-важното.
До 2023 г. БЕХ ще получи нула. Това е при най-оптимистичният сценарии – при 100% пълен капацитет, без европейски правила, при положение че проектът се развива така, както явно е замислен, както каза господин Димитров.
От 2023 г. до 2033 г. – за следващите 10 г., дивидентът за БЕХ е между 10 и 22 милиона през 2033 г.
От 2034 г. до 2040 г. нараства от тези 22 милиона до 146 милиона или средно за периода от 2023 до 2040 г. – 65 млн. евро на година, но от 2023 г., а не за целия период.
Освен това след 2040 г. по споразумението, което ни е предложено, ние трябва да работим на нула – разходите на проекта, плюс 2%. Тръбата трябва да работи на нула.
В реалистичния вариант, дори и при получено изключение от европейските правила, и резервиране на 50% капацитет за руския акционер, с 50%, загубата е от 22 милиона до 452 млн. евро на година. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стойнев, надявам се това да е последно искане думата за лично обяснение. Влязохме в диалогичен режим. (Възгласи и реплики от ГЕРБ.) Беше споменат! И с това приключваме с личните обяснения.
Много Ви моля, не се позовавайте на други колеги и на други имена на народни представители.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Не е вярно, че финансирането не е осигурено. В крайна сметка ние трябваше, знаете, господин Добрев, как е самият проект...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Призовах Ви за нещо!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Трябва да имаме 30% собствено финансиране и 70% външно финансиране. В крайна сметка трябваше да осигурим собственото финансиране. Собствено финансиране, при положение че нямаме пари да го осигурим – взема се заем, който се връща чрез бъдещи приходи от дивидента. Така че Вие да казвате, че ние сме на нула и едва ли не че сме на загуба, означава, че или подвеждате всички, или подвеждате премиера, защото няма как да си на загуба, когато го построиш, когато започнеш да получаваш газ и взимаш 20%! Осемдесет процента, повтарям, колеги, плащаш заем! Двадесет процента остават за Българския енергиен холдинг! Така че тези сметки, които сте ги направили, са изцяло подвеждащи.
Второ, нормата на възвръщаемост. При „Набуко”, колеги, беше 10%. Защо при „Южен поток” е 8%? Защо е 8%? Тук трябва да си дадем ясен отговор. При ТАП отиваме на 12%. Тук е договорена ниска норма на възвръщаемост.
Добре, така сте водили преговорите, до този резултат сте стигнали, аз се съгласявам. Но има нещо много важно. Уважаеми господин премиер, преди да напусна поста имаше изготвен договор между „Булгаргаз” и „Газпром” за бъдещите находища в Черно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Излизате извън личното обяснение! Ще Ви отнема думата, господин Стойнев! Нямате възможност да влизате в диалог с министър-председателя!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбрах, разбрах...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поискахте лично обяснение към господин Делян Добрев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Така, точно така. Защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И мисля, че приключихте с изясняването му.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ама това е във връзка с капацитета на газопровода. Изчакайте малко! (Смях в ГЕРБ.) Ако имаме българска газ, ако намерим българска газ, за да се транспортира без проблем по проекта „Южен поток”, трябваше да бъде подписан такъв договор и руската страна бе готова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев. Времето изтече.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Този договор трябва също да бъде предоставен. И нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви. Не ме карайте да Ви отнемам думата!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Само да кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ама много неща казахте!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: През 2004 г.... (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Искам да Ви помоля наистина да спирате микрофона на господин Стойнев, който очевидно злоупотребява с правото на лично обяснение и го превръща в реплика, включително и обръщение към министър-председателя и Министерския съвет. И тъй като ми е ясно, че той ще продължи и занапред да го прави, нека поне като излиза тук и злоупотребява с правото на лично обяснение, да каже кой ще плаща първите десет години по 25 милиона годишна лихва на „Газпром”, като няма да има дивидент? Откъде ще ги взема Българският енергиен холдинг тези пари?
И да каже също така, като толкова спазвате европейското законодателство (шум от БСП ЛБ), защо са подписали договор за строителство, като не са подписали договора за транзит на газ? Това да каже, а не да ни обяснява врели-некипели (ръкопляскания от РБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата иска министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Тъй като миналата седмица тези данни липсваха, тези данни са ми дадени, тези данни счетох за нужно заради правилните решения, които трябва да вземе правителството и българската държава, да бъдат представени на парламентарните групи.
За съжаление, пак се влиза в политически изказвания, които в случая изобщо не са ми нужни.
Предлагам на господин Стойнев, на Делян Добрев и от всяка парламентарна група да си излъчат един представител, който може да работи с цифрите и познава историята и в края на краищата да сложат една цена и да кажат кое е вярно и кое не е, за да не се води непрекъснато диспут по тази тема. Ако това е така, както казва господин Стойнев, или както казва Делян Добрев, има и други модели. При това положение може да се даде на концесия целият проект и България от първия ден да взема пари, да не влага нищо. Рискът е изцяло при руската страна. Всички такси и приходи си остават за държавата. Има различни модели. Спрете се на един модел, отиваме на него. Няма смисъл сега да се връщаме 2008 г., 2009, 2015 – дали е 65... Не е 400 със сигурност. Четиристотин милиона евро не е със сигурност. Това е ясно. И че това е натиск. Оттук нататък нека да бъдем единни. Утре колегите ще отидат и всичко това надлежно, господин Стойнев...
Ние никого не сме нападнали. В моето резюме никъде не споменах нито Стойнев, нито Орешарски, нито БСП, нито ДПС, никого – с една-единствена цел – да имаме позиция и това, което е плюс, ако можем да го използваме за държавата, си го използваме, то е за наш интерес. Не вярвам Вие да имате интерес някой да забогатява за сметка на държавата. Аз не съм Ви упрекнал в това, точно обратното. Тук, пред камерите, винаги е малко по-емоционално едно изказване. Аз мога да задължа колегите от ГЕРБ да дойдат на една такава среща. Седнете, извадете лист по лист и накрая напишете: ето това би било изгодно, ако го направим – първи вариант, втори вариант, трети вариант. Ще дойда, до го предложа тук и ако искате, ще го направим. Няма смисъл да се политизира повече. Всичко, каквото имаше, се изговори.
В тези дни имаме, утре, да защитаваме варианти, а в следващите дни това, което казвате, са вече последващи неща, които са опасни. Ако не издадем строителното разрешение, вече и съдът е отсъдил да бъде издадено, ако министерствата, които казахте, не потвърдят тези дейности, това ще е залог след това пред арбитраж и ние ще понесем, като с „Белене”, предполагам пенали. И ни трябва именно експертната мощ на целия парламент, ако не спечелим, поне пак да не извадим пари да дадем.
Така че Ви моля най-колегиално: седнете, да приключим с тази тема! Съжалявам, че стана по-емоционално. Целта ми беше друга. Не да нападаме някого, а да извлечем полза от ситуацията. Вие виждате, че президентът Путин си говори със Сърбия, с Унгария. В един момент може нашите съседи да кажат: България спира нашите приходи. Не е правилно. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на групата на АБВ. По темата ли, господин Цочев? По същата тема?
Имате думата.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми членове на кабинета, уважаеми дами и господа колеги! Господин Министър-председател, това, което Вие казахте, няма да се случи. Точно преди една седмица от тази трибуна, когато Вие бяхте загрижени и поискахте декларация, мандат за водене на разговорите в Брюксел, аз призовах всички парламентарни групи в рамките на деня да излъчим група и да подготвим една обща декларация. Имаше реплики от колегите от ляво „Коя година?”. Аз уточних „Същия ден”. Това не се състоя. Видя се, че на Вас мандат от Народното събрание не Ви беше даден. Виждам Вашата загриженост, за което Ви благодаря. Вие и сега призовавате за разум в рамките на парламента.
Но тук има прескачане на искри между лявото и дясното крило на парламента, обяснения на база на цифри, които те знаят помежду си, защото те са подписвали или не дадени споразумения и договори. Искам да кажа, че докато се прехвърлят тези реплики отляво надясно, енергийните потоци заобикалят България.
Уважаваният от мен господин Мартин Димитров каза, че „големият шлем” вече е забравен. Да, но когато 1994 г. като вицепремиер говорих за „Бургас – Александруполис” с руското правителство, „Нефтохим” беше държавна организация и имаше възможност да обезпечи 10 млн. тона годишно преработка на суров нефт за дълги години напред. Това не се случи – референдум – спирам дотук.
Същото нещо се получи и с „Южен поток”. Трябва да минимизираме загубите поне, това, което министър-председателят много отговорно постави пред нас. По същата схема е и „Белене”. Какво правим ние? Имаме ли стратегия на България? Енергийна стратегия в България няма. Имаме ли борд? Да, някои казват, че имаме енергиен борд, но той е консултативен съвет. А имаме ли борса, по-скоро – продължавам от борд на борса? Нямаме енергийна борса. Имаме ли либерализация на пазара? Нямаме либерализация на пазара. Имаме ли кръстосано субсидиране на топлоенергията от електроенергия за топлофикационните централи? Имаме ли заводски електроцентрали, които подават електроенергия на цени 3-4 пъти по-високо от на конвенционалните централи на АЕЦ „Козлодуй” и на „Марица изток 2”? Те продават на цена 71 лв. на мегават часа, а другите продават на 288, а соларните ВЕИ-та стигат до 440 лв. на мегават часа. Ако имаме борса, ще се дадат зелени сертификати, ще се компенсират по време на инвестиционния процес с тях ВЕИ-та, ще се предоговарят по схема, която може да стане с „Марица изток 1” и „Марица изток 3” – договорите с прословутите американски централи, а не да купуваме електронергия при 210 лв. на мегават час и България от енергиен независим център ще се превърне в енергиен зависим център.
Господин Димитров, Вие казвате за интерконектните връзки. Да, но това е руска газ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не влизайте в диалог помежду си. Вие иззехте процедура, изявление от парламентарна група. Няма такава практика по време на декларация или изявление от група да влизате в диалог с народни представители от място. Моля Ви, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Няма да споменавам имена, но тъй като бяха цитирани интерконектните връзки, искам да кажа, че те са просто руски газ по други трасета с надбавка на Турция и на Гърция към нас.
Колкото до местни ресурси, в една евентуална енергийна стратегия ще се наблегне най-вече на местните ресурси, а те са въглища. България има за 60 години 30 млн. тона годишно производство, имаме воден капацитет 7 хил. 100 мегавата, от които може да бъде усвоен 5900 – в момента са усвоени само 3100. Две хиляди и осемстотин мегавата имаме свободен хидропотенциал на страната. Но къде е енергийната стратегия?! (Шум и реплики от дясно.) Тъне в чекмеджетата на бившето Министерство на икономиката и енергетиката.
Имам питане от 26 септември към министърката на енергетиката – дано да дойде до края на годината, време е и за този отговор. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От 26 септември няма как да имате питане, защото сме народни представители...
КИРИЛ ЦОЧЕВ: От 26 ноември е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, ноември е друго нещо. Благодаря Ви.
Процедура. (Народният представител Мартин Димитров иска думата.)
Колеги, моля Ви за разбиране. Не използвайте възможността... (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Призоваха ме от Вашата парламентарна група, сега ще ме призоват и от другите парламентарни групи – по начина на водене. Обърнах внимание веднага, своевременно, така че...
Слушаме Ви.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, напомням Ви, че получихме анализ на резултатите от извършените проверки на сключените споразумения, договори, взети решения, както и наличната кореспонденция, свързана с реализацията на проекта „Южен поток” на територията на Република България.
Ние от „Атака” имаме намерението внимателно да прочетем този документ и тогава да правим такива изказвания. Защото, за съжаление, това, което видяхме, просто снижава нивото на Народното събрание пред зрителите, които гледат в момента. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): А Вие вдигате нивото?!
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Когато се говори по такава важна тема, трябва да бъдем запознати. Най-малкото ние от „Атака” внимателно искаме да прочетем това и да видим например присъства ли тук името на Джон Маккейн, който дойде тук, в България, и след среща с премиера каза, че спира „Южен поток”.
Така че, госпожо Председател, от името на Парламентарната група на „Атака” искам 30 минути почивка. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изминал е час от заседанието ни и искането е допустимо – 15 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Колеги, имаме ли готовност да започнем?
Моля Ви, заемете местата си.
Времето определено за прекъсване – по искане на Парламентарната група на „Атака”, изтече.
Квесторите, поканете министрите.
По темата с „Южен поток”, изявление от Парламентарната група на „Атака” – господин Сидеров. (Реплики от народни представители от „Атака”.)
Господин Сидеров, очакваме Ви. (Реплика от народния представител Миглена Александрова.)
Приканих няколко пъти народните представители да седнат. Правилно Ви е искането.
Моля да създадем нормална работна атмосфера в залата, колеги.
Слушаме Ви, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, мислех, че в днешното извънредно заседание ще се говори за бюджета, но се оказа, че темата за „Южен поток” е по-важна – аз си знаех, че е по-важна. Знам, че е най-важната тема в днешно време, но тук вече става дума за това как се представя тази тема от правителството.
Имам чувството, че виждам повторение на сюжета с АЕЦ „Белене”. До 2010 г. имаше виждане – тогава министър-председателят беше същия, че АЕЦ „Белене” е полезен проект, че отговаря на нашата национална сигурност, че ще ни направи енергиен фактор на Балканите и в Европа. След 2010 г. рязко това мнение се смени. Няма да повтарям историята, всички я знаете.
Сега по подобен начин виждаме опит за обрат в поведението на коалиционното правителство, което в момента управлява, съставено от четири парламентарни групи. Виждаме обрат, който е резултат от натиск.
Веднага ще уточня тук, че няма да тръгвам с някакви яростни полемики.
Аз знам, дами и господа народни представители, колко е трудно в днешно време за един министър-председател на Република България, да маневрира между великите, големите световни фактори. Знам, че това не е никак лесно, но знам, че не е и невъзможно. Знам, че може да стане. Няма да давам за пореден път примера с Унгария, с Виктор Орбан. Просто ще насоча фокуса към България, защото все пак това, което направим, трябва да го правим за България, а не за някоя друга страна.
В случая с газопровода „Южен поток” България стана жертва на една война – войната е между САЩ и Русия. Няма какво да си кривим душите.
Опитите да бъдат представени чрез специално написани анализи фактите така, че „Южен поток” не е изгоден за България, аз ги посрещам с иронична усмивка. Няма как газопровод, за който България ще получава транзитни такси, да не е изгоден за страната. Няма как трасе, което ни прави важен европейски фактор, да не е изгодно за страната. Само с тези аргументи веднага приключвам спора дали е изгоден, или не още повече, че в тезата, която министър-председателят изложи тук, пред пленарната зала, има вътрешно противоречие. От една страна, той ни каза, след като се е запознал с документите, че всъщност нямало дългосрочни договори, нямало завършен финансов план и така нататък. Ами, като няма такива договори и финансов план, значи това предстои да се направи. Защо извеждаме извода, че този проект е неизгоден за България? Всъщност ние нямаме данни, върху които да заключим, че той е неизгоден.
Следователно тук се търси внушение. Аз го разбирам много добре. Целта е от тази трибуна да се направи внушение, медиите да го подхванат и до всеки български дом да стигне внушението: „Разбрахте ли, той бил неизгоден, този проект? Дайте, да го забравим!”. Това е целта на занятието днес, за което се използва извънредното заседание на парламента.
Само че аз мисля, че нещата са много по-дълбоки и мащабни от газопровода „Южен поток”. Неговата съдба при това управление, това мнозинство и това правителство явно е решена – няма да го бъде. При едно друго управление може и да го бъде, но това е въпрос на бъдеще, въпрос на политическо съзряване на обществото ни, на вътрешни преврати и така нататък. Преврати в съзнанието, моля Ви, не ме разбирайте погрешно.
Мащабът на проблема обаче е много по-голям. Става дума за това на коя страна ще застане България в този сблъсък, защото имаме сблъсък – геополитически сблъсък. Аз вече изложих в петъчното изявление от група, макар че нямаше такова присъствие в залата, вижданията на „Атака”. Ние сме в исторически момент, в който геополитическия сблъсък ще трябва да ни нареди на някоя страна. Ние сме в подобна ситуация, както преди 1 март 1941 г. България трябва да реши на коя страна да застане, или да запази неутралитет доколкото е възможно.
В случая отново виждам едно прибързване – България да застане на грешната страна. Коя е грешната страна? Ако през 1941 г. грешната страна е била нацистка Германия, хитлеристка Германия, то днес грешната страна е САЩ, които играят ролята на нацистка Германия в днешния свят – на световен жандарм, на световен експлоататор, на доминатор, който иска да поглъща всички блага на планетата, а да не дава и една десета от тях. Защото в момента, не знам дали знаете, Съединените американски щати консумират около 50% от световния продукт, а дават около 4,5-5%, тоест 1:10. Значи даваш 5, лапаш 50. Това разбира се, създава привикване, както в наркоманията – привикваш, след това много трудно се отказваш. Когато в света се появи контрапункт в лицето на Руската федерация, която стана силна държава, която направи блок от държави, икономически съюз БРИКС, която прави валутен съюз и по този начин подрива това господство на САЩ, естествено, че те отвръщат с всякакви действия – икономическа война, плюс истинска, гореща война, защото в Украйна се води истинска война, загиват хора. Нека не забравяме това! Тази война се подтиква от САЩ. Лично вицепрезидентът Байдън отиде и каза на украинското правителство: „Нападайте, стреляйте, избивайте хора, няма проблем, ние сме зад вас!”
Това е истинска война, а икономическите й аспекти удрят по България много тежко. Естествено, че ще имаме загуби от отказа да правим „Южен поток”. Разбира се, че имаме няколкостотин милиона загуби годишно от санкциите срещу Русия, които само от туризма като вземеш е достатъчно за България да ни удари сега – нашата неголяма икономика.
Очевидно е, че търпим щети, но не смеем да го кажем на глас пред Жан Клод Юнкер, пред величията в Брюксел. Снимаме се с тях, но не им казваме в очите, че водят неправилна политика и че трябва да я коригират, защото иначе техните собствени народи ще ги свалят от власт. Сигурно това ще стане, и то по-бързо, отколкото очакваме.
България днес трябва да определи къде да застане. Нашата реална, нашата истинска, нашата историческа позиция е евразийската, а не атлантическата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Под „евразийска позиция” аз разбирам пространството, което обхваща всички развити държави на Европа, балканските държави, православния свят, Русия, Белорусия, Украйна и така нататък. Всичко това е част от една-единна Европа.
Думите, драги колеги от ГЕРБ, са не мои, те са на големия, световен държавник Шарл дьо Гол, който ги каза още през 60-те години: „Европа от Атлантика до Урал”. Това беше неговата визия, а той беше визионер, той беше голяма фигура. Той беше държавник, който се осмели през 1966 г. да каже на САЩ: „Ние излизаме от НАТО”, и Франция излезе от НАТО. Той беше този, който каза: „Аз ще водя суверенна политика, ще водя политика, в която ще развием нашите интереси, а не американските, не английските”. Той беше категорично против английското участие в Общия пазар. Той беше човек с виждане как Европа да работи за собствените нации и народи. За съжаление, днес нямаме такива лидери в Европа. Но България си е България и аз призовавам, аз бих искал да видя начело на България лидери, които могат да кажат същото нещо, които могат да кажат така: „Въпреки че ние не сме толкова големи и мощни, колкото Вас, ние имаме своето достойнство, ние имаме своето присъствие” – самият Жан Клод Юнкер го каза оня ден на нашия министър-председател: „Вие сте велика нация!”. О, да, благодарим за признанието! Малко е късничко! Преди това ни рязахте на Берлинския конгрес, след това на Ньойския договор отново ни рязахте с ножицата живо месо, сега разбрахте, сетихте се, че сме велика нация, че имаме велика история и винаги сме имали огромно присъствие в цивилизационния процес на Европа. Да, благодарим за късното признание, но нека то да бъде покрито с действия.
След като сме велика нация, господин Юнкер, направете така, че тази нация да живее достойно. Тя в момента живее зле. Спирането на „Южен поток” ще снижи нивото на живот, няма да го повиши. Санкциите срещу Русия го снижават, не го повишават. Затова нашата полемика, на „Атака” е, че тези действия, които са действия от една глобална война, пречат на България.
Затова ние искаме да призовем днешното управление на България да намери сили в себе си и да се противопостави на натиска, на който е подложен – знам, че е подлаган на натиск и министър-председателят, и правителството. Майсторлъкът обаче е да намериш начин да излезеш от този натиск, да защитиш интереса на народа си. Това няма да стане с анализи, в които от девет кладенеца да вадим вода и да докажем, че, виждате ли, с игра на цифри този проект, газовият проект „Южен поток” е вреден за България и не носи достатъчно изгоди. Не е така! Това ще стане с истинска визия и ако иска някой от Вас, който се представя за политик и политически лидер (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), винаги съм готов да говоря с него, за да стигнем заедно да една визия, която да работи за България, дори тогава, когато сме подложени на натиск.
По това се познава големината на един лидер – не по физическия ръст, а по това дали можеш да застанеш, понякога и срещу световните фактори. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – председателят й господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изявлението от името на Парламентарната група на ДПС не е по темата „Южен поток”, защото смятаме, че няма по-важна тема от съхраняването на основите на демокрацията в България – защита на българската демокрация от все по-упоритите ксенофобски напъни на днешното управление или поне на части от него. По „Южен поток” позицията на ДПС е изказана отдавна и тя не може да се промени. Този проект можеше да се реализира само в пълно съответствие с международното право, тоест в съгласие с Европейската комисия. Но и днешните дебати показаха, че основния проблем пред „Южен поток” е и е време да го изкажем съвсем ясно в това, че България не можа да изработи ясна национална позиция по този въпрос. Позициите в България се лутаха от едната до другата крайност – от невъзможната позиция: „Строим Южен поток, въпреки Европейската комисия”, до пълното отрицание на проекта. Тези две крайности се проявиха и в днешните дебати. Не знам дали има смисъл – вероятно още „да”, но ако искаме този проект да се реализира, време е да изработим ясна национална позиция.
И сега, по същинската тема на изявлението.
В петък, 5 декември 2014 г., след седмици на напрежение в така или иначе невъзможното, несъвместимо не само идеологически, но и ценностно, управляващо мнозинство на четирипартийната коалиция ГЕРБ, Реформаторски блок, АБВ и Патриотичен фронт, четвъртата и петата политически сили в Четиридесет и третото народно събрание се събраха в опит да спасят властта. Днес властта, очаквано, оцеля. Въпросът е за цената, която договориха тези две политически сили.
Първата, представителите във властта на една от партиите от Реформаторския блок заместник-министър и областен управител, вече ще работят под пряк ксенофобски надзор. Това далеч не е най-важният въпрос. Ако властта наистина е такава самоцел, е възможно да приемеш унижението да работиш и под пряк ксенофобски контрол. Изборът е Ваш, решението – също. Избирателите обаче ще преценят дали да признаят правото Ви на претенция да представлявате интересите им, говоря собствено за тези – на етнорелигиозните малцинства в България.
Втората цена, която ще се плати, проявява порока на днешното управление – жертвеният агнец на оцелялата власт е демокрацията, правата на човека. В конкретния случай правото на малцинствата да получават новини на майчиния си език чрез ефира на БНТ 1.
Когато постиженията на демокрацията, нейните принципи се поднасят в жертва на ксенофобията, това вече не е Европа. Това е мракобесие, балканско мракобесие.
Отговорността, ако новините бъдат преместени, няма да е само на Патриотичния фронт и на Реформаторския блок, а и на основния субект на властта – ГЕРБ, които без значение дали принудени от обстоятелствата, или по вътрешна убеденост, така или иначе имат Реформаторския блок и Патриотичния фронт за свои партньори, за своеобразен ксенофобски ариергард на своето управление.
Не е маловажен въпросът как така две политически сили, при това със статут на едва четвърта и съответно пета политическа сила, за първи път в 25-годишната история на прехода към демокрация в България се събират и вземат решение, с което грубо, в нарушение на основните принципи на Закона за радиото и телевизията, вземат решение за намеса в програмната политика на една независима медия, била тя и Националната обществена медия. Как така една или две политически сили определят програмната политика на една независима медия?! Къде отиде свободата на словото?! Къде е Съветът по електронни медии, спи ли, не чува ли?!
И това далеч не е изолирано явление. Вероятно ще се намесите в работата и на други независими регулатори.
Вече изградихте парламентарна комисия за контрол върху друг регулатор – ДКЕВР. Разбира се, че комисията ще се председателства пак от стратегическия Ви партньор в лицето на Патриотичния фронт.
Уважаеми госпожи и господа, всичко това се прави с претенцията, че определени политически сили са носители на абсолютната истина. Те са си присвоили това право да бъдат моралните съдници, тези, които произнасят присъди от последна инстанция. Тях всички трябва да ги слушат, в това число и ГЕРБ. Инак властта се разтурва, няма я. (Реплики от дъното на залата.) Наблюдаваме едно ценностно преобръщане. Това, което е естествено, естествено от гледна точка на върховенството на закона, на правата на човека, както правото на един високообразован професионалист като Орхан Исмаилов да заеме длъжност заместник-министър на отбраната, се приема като компромис. Те били направили компромис – той щял да остане заместник-министър. Че какво по-естествено от това?! Разбира се, че ще бъде заместник-министър.
РЕПЛИКА ОТ ДЪНОТО НА ЗАЛАТА: Стига, бе!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако има качества, ще бъде и министър.
А онова, което е ксенофобски напън, вече ще се представя като политическа норма. Няма как да се случи, без да дискредитирате европейския образ на България.
Случаят не е изолиран. Тези дни чухме едно изявление, нека да бъда по-точен в цитата си: „Ако някой е избрал да живее като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв”. Дотук с приказките кой какви права има.
Уважаеми госпожи и господа, това е невъзможно в европейска България! Категорично сме против генерализирани етикети, дамги, с които се маркира цял един етнос, защото и престъпността като феномен не е етническа, тя е на отделния човек и той подлежи на цялата строгост на закона. Генерализираните негативни оценки за цели етноси са най-ярката проява на ксенофобското мислене. И стана ясно, че това ксенофобско мислене не е привилегия само на Патриотичния фронт.
Разбира се, ние приветстваме позицията на министър-председателя господин Бойко Борисов да удържи на натиска и да не снеме от длъжност господин Орхан Исмаилов. Така трябва, само че тази позиция трябва да бъде продължена, защото ако господин Орхан Исмаилов трябва да остане като заместник-министър за сметка на новините на турски език, това вече не е принцип, това е сделка, грозна сделка! Не бих искал да бъда в положението на колегите от Реформаторския блок, които ще носят товара на отговорността да са заместник-министри или областни управители за сметка на стратегически интереси, цели, права. Ето това не бихме могли да разберем.
Разбира се, Вие правите опити да имитирате и различия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и с това завършвам, като например различното отношение към избирането на господин Слави Бинев. Вие, от една страна, не сте съгласни той да бъде председател на парламентарната Комисия по култура и медии...
РЕПЛИКА ОТ ДЪНОТО НА ЗАЛАТА: Времето!
ЛЮТВИ МЕСТАН: От друга страна, уважаеми госпожи и господа, съжалявам, че не мога да видя европейските лица на всеки един от Вас, нямате нищо против, дори с охота приемате с неговия глас да седите тук като министри.
Затова коригирам изначалната си теза: тази коалиция, която управлявате, не е идеологически разнородна, не е и ценностно несъвместима, понеже сте си лика-прилика, съвсем сте си хармонични и съвместими. Време е да се осъзнаете! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, министри, уважаеми колеги! На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Димитър Узунов – член на Висшия съдебен съвет, и госпожа Маргарита Радкова – директор на дирекция „Бюджет и финанси” на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 145 народни представители: за 141, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка единствена от програмата ни за днес.
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2015 г.
Докладът на Комисията по бюджет и финанси ще бъде представен от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Първо ще помоля за процедурно предложение: в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Бойка Цонкова – директор на дирекция „Парламентарен бюджет и финанси”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласуваме.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На заседание, проведено на 3 декември 2014 г., съвместно с Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: господин Владислав Горанов – министър на финансите; господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Петър Москов – министър на здравеопазването, господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика; господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт; госпожа Румяна Тодорова – управител на НЗОК, господин Динчо Генев – подуправител на НЗОК, директори на дирекции в министерствата, представители на работодателските организации, представители на синдикатите в България, представители на съсловни организации и други.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от министър Горанов, който отбеляза основните параметри и показатели, включени в Законопроекта за държавния бюджет на Република България.
Основните приоритети, които са заложени в проекта, са свързани с възстановяване на финансовата стабилност в нормални и общоприети европейски граници за дефицит в рамките на максимално допустимия размер от 3 на сто от брутния вътрешен продукт.
Бюджетното салдо за тригодишния период е предложено да бъде съответно 3 на сто дефицит за 2015 г., 2,5 на сто дефицит за 2016 г. и 2 на сто за 2017 г. Предлага се стъпка от 0,5 на сто консолидация за всяка година. Реалният растеж, който се очаква за 2015 г., е оценен на 0,8 на сто от брутния вътрешен продукт.
През 2015 г. се очаква минимална средногодишна инфлация от 0,1 на сто и слабо снижаване на безработицата до 11,7 на сто.
Приходите за 2015 г. са планирани в размер на 36,8 на сто от брутния вътрешен продукт, а разходите на консолидирано ниво по фискалната програма са под 40 на сто от брутния вътрешен продукт. Оценката е, че те ще достигнат 39,8 на сто. Спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. разходите намаляват като дял от брутния вътрешен продукт с 0,6 на сто.
По отношение на максималния размер на държавния дълг, той е в пряка корелация с нивата на бюджетните дефицити, които се предвиждат в следващите години и се очаква да достигне до 24,5 млрд. лв. в края на 2015 г., като съотношението е 29,7 на сто от брутния вътрешен продукт.
Планира се поемането на нов държавен дълг, като понятието „нов” изразява брутен размер на поетия през 2015 г. дълг в размер на 8,1 млрд. лв. Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2014 г. да възлезе на 22,5 млрд. лв. Съответно към края на 2015 г. се очаква нивото му да нарасне с 2 милиарда до 24,5 млрд. лв.
След консултации в Правителството и със социалните партньори се предлага минималната работна заплата да бъде увеличена през следващата 2015 г. на два пъти, като от 1 януари тя да нарасне от 340 на 360 лв., а от 1 юли – на 380 лв..
Министър Горанов изтъкна, че правителството има готовност и гарантира, че ще бъде коректен платец към всички, с които са сключени договори и е поет ангажимент относно услуги, доставки или строителство, свързано с обичайните правителствени разходи или с управлението на европейските програми., не само до края на настоящата 2014 г., а и през следващата 2015 г.
Също така беше потвърдена и готовността на правителството до края на годината да бъдат финансирани и разплатени всички забавени разходи по оперативните програми, най-вече околна среда и регионално развитие. Това ще стане чрез механизма, по който тези разходи се доказват пред съответните управляващи органи и сертифициращия орган в Министерство на финансите.
Министър Горанов заяви, че за 2015 г. е създадена възможност за увеличение на инвестициите на правителството, най-вече чрез очакванията за бързо навлизане на Европейските фондове и чрез механизъм да започне авансово финансиране разходите по оперативните програми, което ще доведе до ефективното вливане на този ресурс в българската икономика.
В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015 – 2017 година, която е Мотиви към Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., Министерският съвет е посочил следните параметри и показатели на държавния бюджет за 2015 г.
Основните размери на показателите по Консолидираната фискална програма за 2015 г. са както следва:
Размерът на сумата на Общо приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма за 2015 г. е 30 335,2 млн. лв., или 36,8 на сто от брутния вътрешен продукт.
Размерът на сумата на Общо разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз е 32 824,1 млн. лв. или 39,8 на сто от брутния вътрешен продукт.
В бюджетно салдо по консолидираната фискална програма за 2015 г. е планиран дефицит в размер на -2 488,9 млн. лв. Отнесено към прогнозния размер на брутния вътрешен продукт дефицитът е от 3 процента.
Направление на разходите по Консолидираната фискална програма за 2015 г. по функции са:
Функция „Общи държавни служби”. Във функцията се включват разходите на изпълнителните и законодателните органи, на част от изпълнителните агенции и комисии, както и средствата в областта на науката и за 2015 г. са предвидени разходи в размер на 1 828,9 млн. лв., включително резерв, което представлява 5,7 на сто от общите разходи и 2,2 на сто от брутния вътрешен продукт.
Функция „Отбрана и сигурност”. Разчетените разходи отразяват държавната политика по отбраната, сигурността и вътрешния ред, съдебната власт, както и дейностите по изпълнението на наказанията. Предвидените разходи са в размер на 2 935,9 млн. лв., 3,6 на сто от брутния вътрешен продукт.
Функция „Образование”. За реализиране на приоритетите в тази област ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора. Предвидените разходи са в размер на 3 044,9 млн. лв., или 3,7 на сто от брутния вътрешен продукт.
Функция „Здравеопазване”. Разчетените средства отразяват държавната политика в областта на общественото здраве и здравното осигуряване, като планираните разходи са в размер на 3 886,2 млн. лв., 4,7 на сто от брутния вътрешен продукт.
Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”. Планираните разходите отразяват държавната политика по отношение на социалното осигуряване, социалните помощи, пенсиите и други дейности в сферата на социалното подпомагане и грижи, като те са в размер на 11 307,0 млн. лв. или 35,5 на сто от общите разходи на бюджета и 13,7 на сто от брутния вътрешен продукт. Това са разходите, които заемат и най-висок относителен дял във функционалното разпределение на публичните разходи.
Функция „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда”. Планираните разходи са в размер на 2 763,4 млн. лв., 3,4 на сто от брутния вътрешен продукт. С тези средства ще бъдат финансирани разходи в изпълнение на политиката в областта на развитието на регионите в страната, намаляване на различията и подобряване на тяхната инфраструктурна свързаност, модернизиране на ВиК инфраструктура, за изпълнение на Стратегията за водоснабдяване и канализация в Република България 2014 – 2023 г.
Функция „Почивно дело, култура, религиозни дейности”. Планираните разходи са в размер на 550,5 млн. лв. или 1,7 на сто от общите разходи и 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт. С разчетените средства във функцията финансово се обезпечава държавната политика в областта на културата; разширяване възможностите за практикуване на двигателна активност и здравословен начин на живот; развитието на ученическия спорт; реализирането на проекти, свързани с възстановяването на манастири, религиозни паметници на културата и други.
Функция „Икономически дейности и услуги”. Планираните разходи са в размер на 4 655,6 млн. лв., което представлява 14,6 на сто от общите разходи и 5,6 на сто от брутния вътрешен продукт. Разчетените средства във функцията отразяват държавната политика по отношение на реалния сектор, политиките в селското и горското стопанство, рибарството и аквакултурите, както и приоритетните политики при реализирането на инфраструктурни проекти в сферата на транспорта, проекти, свързани с енергийната ефективност, промишлеността, строителството и туризма.
Функция „Разходи некласифицирани в другите функции”. Планираните разходи са в размер на 871,8 млн. лв., 1,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Тук са средствата за разходи за лихви по обслужване на дълга, както и разходите за лихви по държавни инвестиционни заеми.
3. Бюджетни взаимоотношения на държавния бюджет с общините за 2015 г. Предвидени са те да са на обща сума 2 485,6 млн. лв. по видове и размери, както следва:
Обща субсидия за делегираните от държавата дейности на сума 2 066,8 млн. лв.;
Трансфери за местни дейности общо 287,0 млн. лв., от които за обща изравнителна субсидия 264,0 млн. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 23,0 млн. лв.
Целева субсидия за капиталови разходи общо в размер на 131,8 млн. лв., в това число за изграждане и основен ремонт на общински пътища 63,0 млн. лв. и за целева субсидия по методика 68,8 млн. лв.
В размера на бюджетните взаимоотношенията на общините с централния бюджет за 2015 г. има увеличение със 100,9 млн. лв., в това число: на единните стандарти в делегираните от държавата дейности със 78,6 млн. лв.; на изравнителната субсидия с 8,4 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване с 4 млн. лв., на целевата субсидия за капиталови разходи с 9,9 млн. лв., в това число и за ремонт и изграждане на общински пътища с 3,0 млн. лв.
По Законопроекта на държавния бюджет на Република България приходите, помощите и даренията се предлагат на обща сума 18 234,6 млн. лв., в това число данъчните приходи 16 603,8 млн. лв.; неданъчните приходи 1 630,1 млн. лв. и помощите и даренията 0,7 млн. лв.
Общата сума на разходите 9 043,5 млн. лв. е разпределена: за текущи разходи 8 094,5 млн. лв.; за капиталови разходи 858,6 млн. лв.; за прираст на държавния резерв 19,2 млн. лв., както и за резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 71,1 млн. лв.
Бюджетните взаимоотношения (трансфери) са 10 436,9 млн. лв. и са резултат от предоставени трансфери в размер на 10 503,4 млн. лв. и получени трансфери – 66,5 млн. лв.
Предлага се бюджетното салдо да бъде дефицит, в размер на 2 225,7 млн. лв. и извършване на операции в частта на финансирането на бюджетното салдо със същата сума.
Бюджет на съдебната власт за 2015 г.
Висшият съдебен съвет предлага размер на разходите 543,7 млн. лв., от които 519,6 млн. лв. за текущи разходи, 23,3 млн. лв. за капиталови разходи и 0,9 млн. лв. резерв за неотложни и непредвидени разходи.
Министерският съвет предлага размер на разходите 460 млн. лв., от които: 450,4 млн. лв. за текущи разходи, 9 млн. лв. за капиталови разходи и 0,6 млн. лв. резерв за неотложни и непредвидени разходи, тоест Министерският съвет предлага увеличение на общо разходите за 2015 г. спрямо 2014 г. с 26 млн. лв., в това число за текущи разходи 21,4 млн. лв. и за капиталови разходи 4,6 млн. лв.
Бюджет на Народното събрание
За 2015 г. е предвидено бюджетът на Народното събрание да има следните приходи, разходи и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет: приходи – 1,6 млн. лв., разходи – 53 млн. лв. и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет – 51,4 млн. лв.
От общата сума на разходите 53 млн. лв. текущите разходи са 50,4 млн. лв., капиталовите разходи са 2,1 млн. лв. и резерв за неотложни и непредвидени разходи – 0,5 млн. лв.
По законопроекта се проведе дискусия, на която бяха представени различни становища и поставени множество въпроси.
Представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България господин Велев и представителят на Българската търговско-промишлена палата господин Тодоров изразиха подкрепа относно: запазване на размера на данъчните ставки и осигурителните вноски, намаляване на преразпределението на по малко от 40% от брутния вътрешен продукт; намаляване на разходите в държавната администрация; размразяването на пенсионната реформа; разплащане с бизнеса и бърз старт на новите оперативни програми. Това би довело до възстановяване и ръст в икономиката.
Господин Велев изрази резерв относно административното увеличаване на минималните осигурителни доходи в икономически дейности, където няма постигнати споразумения и относно ръста на минималната работна заплата, който според Асоциацията не е икономически обоснован.
Вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България господин Ненков изрази подкрепа относно: ограничаване на бюджетния дефицит в размер до 3 на сто от брутния вътрешен продукт, намерението за повишаване на минималната работна заплата, ръста на минималните осигурителни прагове и запазване на правата за пенсиониране на категорийните работници.
Господин Ненков изрази и следните несъгласия и резерви по законопроекта относно: липсата на мерки за растеж на икономиката и ръст на потреблението чрез увеличаване на доходите. Планираното намаляване на доходите в бюджетната сфера с 10 на сто и очертаващите се съкращения не бива да засягат приходните администрации от типа на НАП и Агенция „Митници”, както и структурите, които се занимават пряко с обслужване на гражданите от типа на Агенция по заетостта и Агенция за социално подпомагане. В областта на данъчната политика отново не е предложено семейното подоходно облагане.
Господин Ненков изрази несъгласие относно възстановяване нарастването на възрастта и стажа за трета категория работници.
В хода на дискусията народните представители поставиха множество въпроси относно: дела на публичните разходи спрямо брутния вътрешен продукт, влиянието на фиска върху икономическия растеж, нивото на невъзстановения данъчен кредит като инструмент за временно преодоляване на касови диспропорции в бюджета, гарантиране разходната част на самостоятелните бюджети на Националната здравноосигурителна каса и на бюджета на държавното обществено осигуряване, усвояване на европейските фондове и други.
На поставените въпроси подробни отговори даде министър Горанов.
По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. постоянните комисии на Четиридесет и третото народно събрание са изразили своята широка подкрепа, с изключение на Комисията по външна политика и Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, които предлагат Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2015 г. да не бъде приет на първо гласуване.
След приключване на дискусията в Бюджетната комисия се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „въздържали се” – 16 народни представители, без „за” и „против”.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за” – 11 народни представители, „против” – 5 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Постъпили са доклади от всички постоянни комисии, на които Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2015 г. бе разпределен.
Съгласно чл. 77, ал. 3, изречение последно от нашия Правилник докладите и становищата на другите комисии, освен водещата – този, който чухме, могат да бъдат представени в резюме в пленарната зала.
Приканвам председателите на комисиите или оторизираните от тях лица, които ще ни запознаят с докладите и становищата на отделните комисии, да ползват тази възможност по Правилника, за да не се четат обстоятелствените части – лицата, които са присъствали на комисиите, всичкото това ще бъде неразделна част от стенограмата, а по-скоро да ни запознаят със съдържанието на дебата и предложението за решение от съответната комисия.
Комисия по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, госпожи министри, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено съвместно с Комисията по енергетика и с Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 3 декември 2014 г., разгледа и обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На заседанието присъстваха: Карина Караиванова – заместник министър на финансите, Божидар Лукарски – министър на икономиката, Николина Ангелкова – министър на туризма, Теменужка Петкова – министър на енергетиката, представители на работодателски и синдикални организации и граждански сдружения.
Законопроектът бе представен от госпожа Карина Караиванова – заместник-министър на финансите. Тя подчерта, че представеният бюджет гарантира финансовата стабилност. Разчетите по предприетите мерки предполагат намаляване на дефицита.
Министър Божидар Лукарски представи бюджета на Министерството на икономиката, чрез който Министерството ще води политика на гарантиране на финансова стабилност и постепенна финансова консолидация, излизане от състоянието на намаляване на брутния вътрешен продукт и постепенно икономическо възстановяване и растеж.
Министър Николина Ангелкова представи бюджета на Министерството на туризма и приоритетите си за работа през 2015 г. Бюджетът на Министерството е ориентиран към развитие на диверсифициран туристически продукт за установяване на България в добре позната и предпочитана целогодишна туристическа дестинация, за активизиране развитието на специализираните видове туризъм и повишаване на неговото качество и конкурентоспособност.
В последвалата дискусия представителите на Коалиция „БСП лява България” заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г., защото не са съгласни с консервативния подход при формирането на приходната част; с отменянето на публичната инвестиционна програма; с възстановяването на фискалната политика, която ограничава икономическия растеж.
Представителите на Движението за права и свободи не подкрепят бюджета с мотивите, че е планиран твърде предпазливо и при наличието на много макроикономически несъответствия; че в разходната част не са заложени никакви реформи или поне началото на такива; че в приходната част липсва цифрово изражение на намеренията за увеличаване на събираемостта от приходните агенции.
Представителите на Реформаторския блок подкрепят бюджета, защото отговаря на обективните условия и е съставен в съответствие с прогнозните показатели, дадени от Европейската комисия и Световната банка за България. Изразени бяха резерви по отношение на намалените разходи за отбраната и увеличените такива за МВР.
Представителите на Патриотичния фронт подкрепят бюджета и призоваха за преразглеждане на бюджета на Министерството на туризма, предвид необходимостта от мащабна реклама на туристическата дейност и предвид големия дял на приходите от туризъм в рамките на брутния вътрешен продукт.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – няма, „въздържали се” – 14 гласа, и „против” – 2 гласа.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – 10 гласа, „въздържали се” – няма, и „против” – 6 гласа.
Въз основа на горното гласуване Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
С доклада на Комисията по енергетика ще Ви запознае нейният председател Делян Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 г.
На свое заседание, проведено съвместно с Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията за наблюдение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 3 декември 2014 г., Комисията по енергетика обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
На заседанието присъстваха: министърът на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова, министърът на икономиката – господин Божидар Лукарски, министърът на туризма – госпожа Николина Ангелкова, госпожа Карина Караиванова – заместник-министър на финансите, и представители на работодателски и граждански организации.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, беше представен от заместник-министъра на финансите госпожа Карина Караиванова.
Министърът на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова, представи параметрите на бюджета на новосъздаденото Министерство на енергетиката за 2015 г.
Тя посочи, че Министерството на енергетиката ще ориентира своята дейност към изпълнение на общия програмен приоритет на правителството на България за постигане на енергийна политика, насочена към устойчиво енергийно развитие на страната, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефтопродукти и твърди горива.
Министерството на енергетиката ще провежда ясна и прозрачна енергийна политика, която ще цели да защитава държавния и обществения интерес и ще се основава на европейските принципи.
За провеждане на държавната политика в областта на енергетиката, Министерството си поставя една основна стратегическа цел – създаване на условия за сигурна, ефективна и екологично съобразена енергетика. Тя ще бъде постигната чрез реализиране на оперативни програми и цели:
Оперативна програма „Гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари“, която ще се осъществява чрез две програми – „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари“ и „Сигурност при енергоснабдяването и при управлението на радиоактивните отпадъци и извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения“.
Оперативна програма „Ефективно и екологично съобразено енергийно развитие“ ще се осъществява чрез Програма „Устойчиво енергийно развитие“, а Оперативна програма „Ефективно управление на енергийните ресурси“ ще се осъществява чрез Програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложките изследвания“.
Разходите за Министерство на енергетиката възлизат на обща стойност 51 млн. 265 хил. лв., като те следва да обезпечат дейността както на централното управление, така и на един разпоредител с бюджет към Министерството на енергетиката – Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Ведомствените разходи са 4 млн. 212 хил. лв., а администрираните разходи са 47 млн. 52 хил. лв. Към администрираните разходи са включени субсидии за нефинансови предприятия за Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и Фонд „Радиоактивни отпадъци“ в размер на 35 млн. 646 хил. лв. субсидии за нефинансови предприятия, предвидени за компенсиране на разходите на НЕК в качеството й на обществен доставчик на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциални цени в размер на 6 млн. 388 хил. лв. средства за изпълнение на финансови мерки по Закона за енергетиката и Закона за енергийната ефективност.
Капиталови трансфери също са предвидени за Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и Фонд „Радиоактивни отпадъци“ в размер на 5 млн. лв.
Приходите, които са предвидени като финансов показател по бюджета на Министерството на енергетиката са в размер на 130 млн. 235 хил. лв.
Основните източници, от които се очаква да постъпят тези приходи, се предвижда в основната си част от 86 млн. 564 хил. лв. да постъпят по реда на Наредбата за реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата и за размера на дължимите вноски във Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения“ и Фонд „Радиоактивни отпадъци“.
Предвидени са приходи от държавни такси в размер на 2 млн. 642 хил. лв. Те ще се събират по тарифите за таксите от системата на Министерството на енергетиката.
Третият източник на приходи са приходите от концесии, които се събират по Закона за концесиите, които са предвидени в размер на 41 млн. 29 хил. лв.
В последвалата дискусия представителите на Коалиция БСП лява България заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г., тъй като не са съгласни с консервативния подход при формирането на приходната част, с отменянето на публичната инвестиционна програма и с възстановяването на фискалната политика, която ограничава икономическия растеж.
Представителите на ДПС не подкрепят бюджета с мотивите, че е планиран твърде предпазливо и при наличието на много макроикономически несъответствия, че в разходната част не са заложени никакви реформи или поне началото на такива, и в приходната част липсва цифрово изражение на намеренията за увеличаване на събираемостта от приходните агенции.
Представителите на Реформаторския блок подкрепят бюджета, тъй като отговаря на обективните условия и е съставен в съответствие с прогнозните показатели, дадени от Европейската комисия и Световната банка за България. Изразени бяха резерви по отношение на намалените разходи за отбраната и увеличените такива за МВР.
Представителите на Патриотичния фронт подкрепят бюджета, с препоръки към бюджета на Министерството на туризма.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – няма, „въздържали се” – 9 гласа, и „против” – 4 гласа.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – 9 гласа, „въздържали се” – 4 гласа, и „против” – няма.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за държавния бюджет за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.”
Уточнявам, че това беше резюме на доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще Ви запознае нейния председател Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа вицепремиери и министри, уважаеми колеги! Накратко:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
Заседанието на Правната комисия се проведе на 4 декември 2014 г.”
Присъстваха всички представители на Министерство на правосъдието, двама заместник-министри, от Висшия съдебен съвет, представляващи Висшия съдебен съвет – двама членове и главният счетоводител, Главният инспектор на съдебната система, заместник-главния прокурор, представители на Министерство на финансите.
Проектът на бюджет на съдебната власт за 2015 г., изготвен от Висшия съдебен съвет, беше представен от госпожа Соня Найденова, а заместник-министър Петко Петков представи становището на Министерския съвет по същия проект.
Параметрите на двете предложения за бюджет на съдебната власт бяха изложени подробно и в Доклада на Комисията по бюджет и финанси, затова няма да Ви ги представям подробно.
„В хода на дискусията взеха участие народните представители госпожа Мая Манолова, госпожа Росица Янакиева-Костадинова, господин Петър Славов, господин Димитър Делчев, господин Данаил Кирилов, господин Четин Казак, господин Емил Димитров.
Госпожа Манолова постави въпрос относно това дали Висшият съдебен съвет се съгласява с предвидените 460 млн. лв. и не следва ли да бъдат осигурени необходимите средства, за да функционира съдебната власт, предвид очакваната съдебна реформа.
В отговор госпожа Найденова уточни, че предложените от Министерство на финансите 460 млн. лв. не са достатъчни за изпълнение на законови задължения, особено предвид разходите, с които съдебната власт приключва тази година.
Господин Славов посочи, че предложението на ВСС предполага обезпечаване на едно нормално функциониране на съдебната власт и ако не може да бъде осигурено в пълен размер, то поне следва предложението на Министерството на финансите да бъде увеличено с 33,4 млн. лв. Това предложение беше подкрепено от останалите народни представители и господин Кирилов отбеляза, че поема ангажимент за предложение за такова увеличение да бъде направено между първо и второ четене.
На въпрос от страна на господин Кирилов дали е възможно част от нотариалните такси, респективно част от таксите, събирани по изпълнението, да се превеждат в полза на бюджета на съдебната система, заместник-министър Петков отговори положително и подчерта, че такъв режим вече съществува в редица държави. Господин Казак посочи, че тази идея е обсъждана неведнъж, но позицията на Министерството на финансите винаги е била, че това е невъзможно, тъй като приходите се събират централизирано и трябва първо да минат през бюджета и след това да се разпределят вторично. Господин Димитров изрази съмнение и посочи, че трябва да бъде търсено финансиране в дългосрочен план.
След проведената дискусия по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г., Комисията по правни въпроси:
- с 8 гласа „за”, без „против” и 9 „въздържали се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет;
- с 11 гласа „за”, 6 „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Следващият доклад е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Със съдържанието на доклада ще Ви запознае председателят на Комисията господин Найден Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин Главчев, уважаеми дами и господа министри, колеги!
„На редовно заседание, проведено на 4 декември 2014 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
В заседанието участваха: заместник-министър Николай Нанков, представители на Министерството на финансите, на Агенция „Пътна инфраструктура” и на граждански организации.
Господин Николай Нанков представи пред Комисията Проекта за бюджет на Министерството на регионалното развитие и подробна информация за предвидените в Проекта средства по основните политики, програми и дейностите, осъществявани от министерството. Той обърна внимание на факта, че завишението на бюджета в сравнение с този за 2014 г. се дължи на разликите от предишното разделяне на министерството и създаването на Министерството на инвестиционното проектиране, респективно – от закриването на това министерство и поемането на функциите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Разходите за дейността на министерството са обособени в три политики и девет бюджетни програми. Подчертано бе, че приходите от винетни такси ще се използват на сто процента от Агенция „Пътна инфраструктура” за основните дейности на агенцията за ремонт и поддържане на пътната инфраструктура съобразно разпоредбите на Закона за пътищата.
Госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите, представи пред народните представители подробна информация за предвижданията на законопроекта в частта му за взаимоотношенията на републиканския бюджет с бюджетите на общините. С проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г. се предвижда обща субсидия за делегираните от държавата дейности 2 066 835,9 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия 264 000,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 23 000,0 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 131 800,0 хил. лв., в това число 63 000,0 хил. лв. за изграждане и основен ремонт на общински пътища. Общото увеличение на средствата по бюджета за 2015 г. е в размер на 100,9 млн. лв. в сравнение с бюджета за 2014 г., в това число на единните стандарти за делегираните от държавата дейности – със 78,6 млн. лв.; на изравнителната субсидия – с 8,4 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 4 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи – с 9,9 млн. лв., в това число за ремонт и изграждане на общински пътища – с 3 млн. лв.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие. Основната част от въпросите бяха свързани с възможностите за реализация на конкретни обекти в пътната инфраструктура и програмата за енергийна ефективност и санирането на жилищни сгради.
Обърнато бе и внимание на предложенията на общините за увеличаване на трансферите в определени дейности. Мотивите на Националното сдружение на общините в Република България и конкретният размер на необходимите допълнителни средства подробно са изложени в протокола за проведените консултации по законопроекта, подписан между министъра на финансите и сдружението.
Бяха направени предложения между двете гласувания на законопроекта да се потърсят допълнителни механизми за предоставяне на допълнителни средства за общините, като се отчетат и специфичните особености при формиране на бюджетите на отделните общини с оглед осигуряване на необходимите финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през следващата година.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление:
- без „за” и „против” и със 17 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2015 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 , да не бъде приет на първо гласуване;
- с 9 гласа – „за”, 5 гласа – „против” и 3 гласа – „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2015 г., със становището на Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз Ви благодаря, господин Зеленогорски.
Уважаеми народни представители, предлагам Ви да чуем от името на вносителя министъра на финансите. Както сте уведомени, което наложи и днешното извънредно заседание, предстои му пътуване до Брюксел на среща на министрите на финансите и така се случи с дебата в днешния ден, че не остана време той да чуе всички доклади.
Господин Министър, слушаме Ви от името на вносителя.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 79 от Закона за публичните финанси представям на Вашето внимание за обсъждане Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г., който е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015 – 2017 г., представляваща мотивите към законопроекта.
Разработването на фискалната политика, залегнала в Бюджета за 2015 г., беше предизвикателство предвид късната актуализация на Бюджета за 2014 г. и динамиката в очакванията за макроикономическото развитие през следващите години, като се отчитат проблемите и предизвикателствата, които са относими както към текущия бюджет и плана за следващата година, така и към състоянието на публичните финанси в средносрочен план.
Приоритетите в следващия бюджет са: провеждане на политика, гарантираща финансова стабилност и поетапна, постепенна финансова консолидация; приемане на действия за оптимизиране на административните структури на бюджетните организации след извършване на функционален анализ от съответните ръководители, и не на последно място – ефективно управление на европейските фондове.
Рамката на Бюджет 2015 г. е изготвена на база консервативна прогноза за основните макроикономически показатели, реалистична оценка за приходите, както и при рестриктивно планиране на разходната част. Фискалните цели на правителството съответстват на изведената като приоритет политика на гарантиране на финансова стабилност и постепенна финансова консолидация. Разчетите и предприетите мерки за ограничаване на бюджетния дефицит предполагат да се елиминират факторите, довели до влошаването на бюджетната позиция през 2014 г., и завършване още с Бюджета на 2015 г. този показател в границата до 3 на сто от брутния вътрешен продукт.
Планираното с актуализацията ежегодно намаление на дефицита с планираното в актуализираната средносрочна прогноза ежегодно намаление на дефицит със стъпка от 0,5 на сто ще даде добър сигнал за намеренията на правителството да смекчи негативния ефект от еднократното разхлабване на дефицита през 2014 г. и да покаже устойчива тенденция към подобряване на бюджетната позиция. За да стане възможно постигането на целта за свиване на дефицита, още с бюджета за следващата година е следван консервативен подход при планиране на приходите с оглед намаляване на рисковете при изпълнение на приходната част на бюджета.
По отношение на разходите е направен анализ на ефекта от допълнително ограничаване на разходите в отделните бюджетни системи. Актуализираната макроикономическа прогноза отразява текущото развитие на националната икономика през 2014 г., както и променените външни допускания за международната среда до края на 2014 и през следващата година.
Перспективата пред развитието на икономическата активност в световен мащаб остава неблагоприятна. За страните от Еврозоната съществува риск от по-продължителен период на ниска инфлация или дори дефлация под въздействието на потенциални външни и вътрешни шокове. Валутният курс на щатския долар се предвижда да поскъпне спрямо еврото, но това няма да предизвика натиск за повишаване на инфлацията в страната по линия на външни фактори. През 2015 г. се очаква забавяне на реалния растеж на БВП до 0,8 на сто в резултат на ниското потребителско доверие и негативните очаквания от страна на бизнеса. През следващите две години (2016 – 2017 г.) икономическият растеж ще се ускори с основен принос на вътрешното търсене. Равнището на потребителските цени в България в края на 2015 г. се очаква да бъде слабо положително, а средногодишното нарастване на хармонизирането на потребителските цени да е 0,1%. Забавените инфлационни процеси в прогнозния период ще допринесат и за относително по-нисък номинален растеж на българската икономика. Нивото на безработицата през 2015 г. се очаква слабо да се понижи до 11,7%.
Заложените параметри по консолидираната фискална програма за 2015 г. са съобразени с променената макроикономическа среда и със заложените основни допускания. Както споменах, салдото по КФП за 2015 г. е отрицателно в размер на 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Приходите, които се очаква да влязат в бюджета за следващата година, са планирани в размер на 36,8 на сто от брутния вътрешен продукт. Поради необходимостта от запазване на фискална стабилност, мерките за фискална консолидация в частта на приходите са насочени към създаване на по-добра координация и организация на приходните администрации, събиращи данъчноосигурителните приходи, разширяване базата за облагане при запазване на плоското облагане на доходите на физическите лица, създаването на предпоставки за по-висока събираемост при запазване на ниски нива на данъчно облагане.
Очакваното ниво на разходите по консолидираната фискална програма е 39,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт за 2015 г., при запазване на данъчната политика, основана на ниски данъци и реалистична оценка за изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз и други донори, и съответно при заложени фискални цели за бюджетното салдо. Основен принос за фискалната консолидация имат разходите, чийто относителен дял за 2015 г. спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. намалява с 0,6 на сто от брутния вътрешен продукт.
Данъчноосигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепата на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.
Предвижда се достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период, като за периода 2015 – 2017 г. е разчетено повишаване на акцизните ставки на цигарите.
В Бюджет 2015 е заложено и запазване на размера и съотношението на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и участието на държавата в осигуряването за фонд „Пенсии” чрез трансфер на нивата от 2014 г., както и на размера на здравноосигурителната вноска на същото ниво от тази година.
За 2015 г. се определя максимален осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 2600 лв. Предвидено е ограничаване на разходите за персонал без делегираните бюджети с 10 на сто в бюджетната сфера, което е свързано с преглед на административните структури и тяхното оптимизиране. За да се гарантира изпълнението и контролът на тази мярка и в съответствие с предвидените в Закона за публичните финанси възможности, в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. е предвидено в рамките на общите разходи по бюджетите на бюджетните организации да се фиксира размерът на разходите за персонал. Това ограничение на размера не предполага намаляване на индивидуалните размери на заплатите. Мярката изисква и предполага извършване на функционален анализ и преглед на административните структури на бюджетните организации и предприемане на действия от техните ръководители за оптимизация.
В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е предложено увеличаване на размера на минималната работна заплата на два пъти през 2015 г. – съответно от 1 януари тя да достигне 360 лв., а от 1 юли – 380 лв. Следващото увеличение на размера на минималната работна заплата се предвижда да стане съответно от 1 януари 2016 г. до размер 420 лв., и от 1 януари 2017 г. до размер 460 лв.
По отношение на пенсионна политика до 2015 г. продължава да действа швейцарското правило и осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2015 г. с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
В социалната сфера приоритет остава гарантирането на социалната защита на групи от населението чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаване ефективността на програмите, прилагане на диференциран подход, усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалното подпомагане и оптимизиране на институционалната структура, свързана със социалната защита на най-нискодоходните и рискови групи от населението.
Приоритетите, към които ще бъдат насочени усилията в областта на здравеопазването, са дейности по спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, лекарствената политика, лечебните заведения за болнична помощ, майчиното и детското здравеопазване и, разбира се, репродуктивното здраве.
Приоритетите, към които е насочена политиката в областта на образованието, са осигуряване на равен достъп до качествено образование, професионална подготовка и растеж във всички райони на страната, както и подобряване качеството на обучението във висшето образование на база съответствие с потребностите на пазара на труда. Усилията ще са насочени към насърчаване на автономните висши училища непрекъснато да повишават качеството на предлаганото образование. За тази цел е необходимо учебните заведения да бъдат подпомогнати при въвеждането, развитието и усъвършенстването на вътрешни системи за оценяване и поддържане качеството на обучението, както и на академичния състав. Условията на студентско кредитиране също са фактор за подпомагане на студенти, докторанти и специализанти.
В областта на науката целите са свързани със създаването на благоприятна среда за кариерно развитие на учените, насърчаване развитието на научната дейност чрез програмно конкурсно финансиране на фундаменталните и приложни науки, изследвания в приоритетни научни области и подпомагане изграждането на ново поколение учени.
За реализиране на приоритетите по отделните секторни политики ключово значение ще има успешното изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз. През 2015 г. всички оперативни програми, съфинансирани за периода 2007 – 2013 г., навлизат във финалната фаза на реализиране на финансираните чрез тях проекти, поради което се очакват интензивни плащания по програмите както до края на 2014, така и през 2015 г.
Политиките на бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие. Продължават дейностите за преодоляване на натрупаните вътрешни диспропорции между регионите. През 2015 г. ще продължи изпълнението на оперативните проекти, насочени към генерирана заетост и доходи в регионите.
Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2015 г. да нарасне до 24,5 млрд. лв., като съотношението държавен дълг към брутен вътрешен продукт се очаква да бъде 29,7 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. През 2015 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 8,1 милиарда с оглед осигуряването на буфер за обезпечаване на краткосрочните флуктуации на фискалния резерв, финансиране на планирания бюджетен дефицит за 2015 г. за дълга в обръщение, който следва да бъде рефинансиран, както и за нов заем от Европейската инвестиционна банка за осигуряване на средства за финансиране на проектите по оперативните програми от структурните фондове на ЕС и през програмния период 2014 – 2020 г.
В заключение, бюджетът за 2015 г. отразява средносрочната фискална цел на правителството за елиминирането на бюджетните дисбаланси и възстановяване на бюджетната позиция чрез последователни стъпки за намаляване на дефицита. Бюджет 2015 е първата голяма стъпка за изпълнение на ангажиментите за изготвяне на стабилен и реалистичен бюджет на държавата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, както госпожа Цачева Ви информира, след малко ще трябва да напусна пленарната зала. Разчитам на моите колеги министри да защитят позициите си в отделните сектори и, разбира се, на второ гласуване да продължим дебата по отделни политики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Сега ще чуем резюме на Доклада на Комисията по отбрана от господин Михов.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа членове на кабинета, дами и господа народни представители! Да, смятам да се съобразя с Вашата препоръка – да прочета само резюме на
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
Комисията по отбрана заседава на 3 декември 2014 г. и в резултат на дискусията формулирам следните изводи и обобщения.
Първо, Комисията по отбрана изразява своето безпокойство от заложените параметри в бюджета на Министерството на отбраната за 2015 г. Те не съответстват на приетите от Народното събрание нормативни документи и на ангажиментите на страната ни към НАТО. В проекта разходите за отбрана са намалени с над 66 млн. лв. в сравнение с бюджета от 2014 г. и изцяло, което е обезпокоително, засягат разходите за персонал.
Второ, Комисията по отбрана счита, че е под въпрос възможността за възстановяване на нарушената боеспособност на войските. Системно се отлага във времето модернизацията и превъоръжаването на армията и изпълнението на приетите 55 цели за способности в колективната отбрана на Алианса. Рестриктивната тенденция по отношение на рамката на бюджета до 2017 г. ще се отрази върху баланса на структурите на трите вида въоръжени сили и родове войски, ще наруши връзките в системата на организационната структура и ще затрудни изпълнението на мисиите на Българската армия.
Като цяло поредното намаляване на финансовата рамка на сектора за отбрана ще окаже сериозно влияние върху способностите на Въоръжените сили да изпълняват конституционните си задължения и ангажиментите по колективната отбрана на НАТО и Европейския съюз в условията на трудно прогнозируема военно-политическа обстановка в непосредствена близост до нашата страна.
Като подкрепя политиката на правителството за осигуряване чрез Закона за държавния бюджет за 2015 г. на финансова стабилност на страната и финансова консолидация, Комисията за отбрана призовава да не бъде допускано съкращаване на личен състав в бойните формирования на Българската армия.
Комисията предлага в хода на реализацията на Републиканския бюджет през 2015 г. да бъдат преразгледани показателите на разходите за отбрана и осигурени допълнителни средства за гарантиране изпълнението на основните функции на Българската армия в размер, представен от Министерския съвет и от министъра на отбраната.
Четвърто, Комисията предлага сумите, необходими за членски внос към НАТО и задгранични мисии на Въоръжените сили, които са отговорни за държавата, да се поемат от републиканския централен бюджет, без да се намалява с тези суми бюджета на Министерството на отбраната.
След приключилите разисквания и гласуването на всички изказали се членове на Комисията, становището на Комисията е следното:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г., като се вземат предвид бележките и препоръките в частта му за Министерството на отбраната, посочени в доклада.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михов.
С доклада на Комисията по външна политика – госпожа Джема Грозданова, с молба за резюме.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект, № 402-01-7, за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На редовно заседание, проведено на 3 декември 2014 г., Комисията по външна политика на Народното събрание разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. в частта му за Министерството на външните работи.
Мотивите на правителството към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на външните работи Румен Александров.
В чл. 10, ал. 1 на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. са определени: приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за Министерството на външните работи.
В сравнение с бюджета за 2014 г. основните показатели в проекта за бюджет за 2015 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните:
- Собствените приходи, прогнозирани за 2015 г., са в размер на 67 млн. лв. За 2014 г. собствените приходи са 62 млн. лв.
- Разходите общо за 2015 г. са в размер на 120 млн. 223 хил. 500 лв. За 2014 г. разходите са 101 млн. 372 хил. 800 лв.
- Субсидията от държавния бюджет за 2015 г. е в размер на 53 млн. 223 хил. 500 лв. За 2014 г. субсидията е 39 млн. 372 хил. 800 лв.
В отговор на поставените въпроси и коментари от страна на народните представители, заместник-министър Александров информира за следното.
Въпреки заложеното увеличение на бюджета на Министерството на външните работи за 2015 г. в сравнение с бюджета за 2014 г., а именно увеличение на приходите с 5 млн. лв. и разходите с 18 млн. 850 хил. 700 лв. по същество е налице реално намаление на бюджета на Министерството на външните работи за 2015 г. с 1 млн. 209 хил. 600 лв. Това се дължи на факта, че разходите по перо „Персонал” са намалени с 2 млн. 052 хил. лв., а по перо „Издръжка” – са увеличени само с 842 хил. 400 лв.
Нарастването на разходите в Бюджет 2015 се дължи изцяло на прехвърляне на администрирани разходи от централния бюджет по бюджета на Министерството на външните работи. Административните разходи в размер на 15 млн. 060 хил. 300 лв. са прехвърлени от централния бюджет по бюджета на МВнР и само се администрират от Министерството на външните работи, но не се използват за нуждите на Министерството. Те влизат в бюджета на Министерството, за да бъдат директно преведени на други международни организации и инициативи във връзка с международните ангажименти на България.
Тези средства се използват за членски внос в международни организации, българското домакинство на Тридесет и осмото Консултативно съвещание на държавите по Договора за Антарктика; финансиране на вноските на България към бюджета на НАТО за новата главна квартира в Брюксел, за предоставяне на хуманитарна помощ и официална помощ за развитие и други.
Тези разходи през 2014 г. не са били част от бюджета на Министерството на външните работи, както и в момента не остават по същество в него.
Заложените собствени приходи за последните пет години са се увеличили над 50%, в същото време субсидията от държавния бюджет е намаляла с три пъти.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по външна политика със 7 гласа „за”, 6 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 402 01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 3 декември 2014 г. разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На заседанието присъстваха представители от всички ведомства, по отношение на които Комисията упражнява парламентарен контрол.
Само няколко данни, тъй като в резюме искам да представя доклада, за да не Ви запознавам с целия доклад.
По отношение на Министерството на вътрешните работи присъстващият заместник-министър Цвятко Георгиев подчерта, че съществува бюджетно напрежение по отношение покриване на разходи и необходимите средства за перо „Персонал”. От друга страна, оптимистично са увеличени и предвидените приходи за 2015 г., като се има предвид, че Министерството на вътрешните работи през миналата година е било лишено от най-голямото перо на приходи, а именно „Сигнално-охранителната дейност”.
От другите ведомства изразиха задоволство от предлаганите числа в бюджета, с изключение на Комисията за защита на личните данни, където са недоволни от намалението с 3% на перото „Персонал”.
Впоследствие беше проведена дискусия, в която взеха участие народните представители Атанас Мерджанов, Иван Иванов, Явор Хайтов, Валентин Радев, Светослав Белемезов и Атанас Атанасов. Те повдигнаха различни въпроси, свързани с изясняване на необходимостта от капиталови разходи, за това какви щети са нанесени от ликвидирането на „Сигнално-охранителна дейност” и изваждането на държавните търговски дружества от системата на Министерството на вътрешните работи.
Също така беше отправена препоръка към Министерството на вътрешните работи да бъдат предприети административни мерки за оптимизация на състава и повишаване ефективността на Министерството.
В крайна сметка в резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, 5 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Доклад на Комисията по земеделието и храните.
Думата има господин Румен Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
„Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 4 декември 2014 г., на което обсъди Законопроект за държавния бюджет за 2015 г.
Законопроектът, в частност селско стопанство и земеделие, е със следните основни параметри:
1. Проект на бюджет на Министерство на земеделието и храните. Предложеният разходен таван на министерството за 2015 г. е 227 млн. лв., от които за „Земеделие и селски райони” – 175 млн. лв., за „Рибарство и аквакултури” – 6,3 млн. лв., за „Съхраняване и увеличаване на горите и дивеча” – 27 млн. лв. и за бюджетна програма „Администрация” – 118,5 млн. лв. В рамките на текущите разходи са утвърдени средства в размер на 15 млн. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи” ЕАД. Тези средства не могат да бъдат пренасочвани за други цели.
2. По проекта на бюджет за Държавен фонд „Земеделие” предложеният разходен таван на Държавен фонд „Земеделие” за 2015 г. е 366,5 млн. лв., от които за „Земеделие и селски райони” – 333,4 млн. лв., за „Рибарство и аквакултури” – 810,1 хил. лв. и за бюджетна програма „Администрация” – 32,3 млн. лв.
По схемата за единно плащане на площ през 2015 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 255,8 млн. лв. европейски средства за директни плащания на земеделски производители.
За финансиране на пазарни мерки общият бюджет за 2015 г. е в размер на 110,5 млн. лв., от които 74,1 млн. европейско финансиране и 36,4 млн.лв. национално съфинансиране.
За осъществяване на общата селскостопанска и на общата рибарска политика средствата за 2015 г., които страната ни предвижда да усвои по програмите на ЕС без националното съфинансиране към тях, са за селскостопанската политика – 657,2 млн. лв. и за морско дело и рибарство – 52,7 млн. лв. Очаква се стартирането на Програмата за развитие на селските райони 2014 –2020 г. както по отношение на програмата и за морско дело и рибарство за същия период.
Освен това е предвидено запазване на данъчните преференции за намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство, като за целта са утвърдени 84 млн. лв. Схемата ще се прилага едва след като Европейската комисия постанови решение за удължаване на срока на нейното действие.
Предвижда се също така запазване на данъчното облекчение за регистрираните земеделски производители, представляващо държавна помощ, под формата на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 60 на сто. Условие за прилагане на помощта е постановяване на положително решение от страна на Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи.
Като елемент от основните допускания в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е предвидено увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители от 240 лв. на 420 лв., считано от 2015 г.
Категорично отбелязваме, че министерството на земеделието и храните е представило становище в подкрепа на законопроекта, но същевременно изразява своето категорично несъгласие по отношение на увеличаването на минималния осигурителен доход за земеделските производители, като се предлага тази мярка да бъде въведена от 2016 г., а нивата на осигуряване за земеделските производители да бъдат плавно увеличавани.
В последвалата дискусия народните представители от парламентарните групи на ПП ГЕРБ, на Реформаторския блок, на Патриотичния фронт и на АБВ заявиха, че ще подкрепят законопроекта, като категорично подкрепиха и становището на Министерството на земеделието и храните, увеличаването на минималния осигурителен доход за земеделските производители да бъде въведено от 2016 г., а нивата на осигуряване за земеделските производители да бъдат плавно увеличавани.
Народните представители от парламентарните групи на „БСП лява България”, на Движението за права и свободи, на Български демократичен център и на Политическа партия „Атака” заявиха, че няма да подкрепят законопроекта и също категорично се обявиха против предвиденото увеличаване на минималния осигурителен доход на земеделските производители, но настояваха тази мярка да бъде изцяло отхвърлена за целия програмен период, а не от 2016 г. поетапно.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 10 гласа „за”, 8 гласа „против” и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Комисия по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа министри, колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое извънредно заседание, проведено на 3 декември 2014 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г. с вносител Министерският съвет.
През 2015 г. общите разходи в социалният сектор възлизат на 11 307,0 млн. лв. или 13.7% от БВП, като са с най-голям дял в публичния сектор, съответно достигат 35.5% от тях.
Планираният общ разход за пенсии за 2015 г. е в размер на 8 373,7 млн. лв.
По отношение на социалното осигуряване през 2015 г. се предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на Държавното обществено осигуряване и участието на държавата в осигуряването за фонд „Пенсии” чрез трансфер на нивата от 2014 г.
Бюджет 2015 определя максимален осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 2600 лв., като се предвижда този доход да бъде запазен до 2017 г. включително.
От 1 януари 2015 г. се предвижда изравняване на минималния осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите с минималния осигурителен доход на останалите самоосигуряващи се лица – от 240 лв. на 420 лева.
В актуализираната средносрочна бюджетна програма е предвидено увеличаване на размера на минималната работна заплата на два пъти през 2015 г., съответно от 1 януари – 360 лв. и от 1 юли – 380 лв.
Пенсионната политика за 2015 г. предвижда продължаване действието на така нареченото „швейцарско правило” за осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2015 г. с 1,9 %. От 2015 г. изискуемата пенсионна възраст и необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличават с по 4 месеца за всяка година.
Общите разходи, предвидени за Министерство на труда и социалната политика за 2015 г. са в размер на 1 101,38 млн. лв. Бюджетът е завишен спрямо 2014 г. с 39,8 млн. лв., като разходите за текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата се увеличават от 959,5 млн. лв. на 998,5 млн. лв.
В областта на политиката по заетостта се очаква предвижданият за 2015 г. икономически растеж от 0,8 % да доведе до намаляване на безработицата до 11,7 %, като активната политика на пазара на труда приоритетно се насочва към безработни лица от неравнопоставените групи. Планираните средства за тази политика са в размер на 73 млн. лв.
Предвидените средства за политиката за хората с увреждания са в размер на 193,8 млн. и са с 12,3 млн. лв. повече в сравнение със средствата по бюджета за 2014 г. Предвидените средства за политиката за социално включване са в размер на 612,5 млн. лв. и са с 19,0 млн. лв. повече в сравнение с бюджета за 2014 г.
Предвидени са средства в размер на над 17,0 млн.лв. за реализирането на услугата за лична помощ на хора с увреждания и осигуряване на заетост и доходи на лични асистенти.
В последвалата дискусия представителите на коалиция „БСП лява България” заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г. Те считат, че предлаганият бюджет е пасивен, антисоциален и натоварва финансово и данъчно най-слабите слоеве на обществото. Считат, че в него няма политика за повишаване на доходите, което ще доведе до намаляване на потреблението. Те посочват, че предвижданите средства за активна политика на пазара на труда са крайно недостатъчни.
Представителите на ДПС не подкрепят бюджета с мотив, че бюджетът за 2015 г. е нереалистичен и поражда няколко риска, сред които неизпълнение на приходната част, заплаха от надвишаване на предвижданото равнище на безработица поради липса на средства.
Представителите на организациите на работодателите изказаха подкрепа за Бюджет 2015, мотивирайки се със запазването на данъчните ставки, балансираната преразпределителна роля на бюджета, намаления бюджетен дефицит, 10 процентното намаляване на разходите за администрация.
Бяха изказани опасения за отрицателно въздействие върху икономическия растеж от увеличението на максималния осигурителен доход и размера на минималната работна заплата.
Представителите на КНСБ изказаха обратно становище и изразиха категорично несъгласие с предлаганото увеличение на възрастта и стажа за пенсиониране.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против” – 7, без „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен от Министерски съвет на 3 декември 2014 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
С доклада на Комисията по образованието и науката ще ни запознае госпожа Милена Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи вицепремиери, госпожи и господа министри, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 декември 2014 г., Комисията по образованието и науката разгледа за първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На заседанието присъстваха Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите, проф. Николай Денков и Ваня Кастрева, заместник-министри на образованието и науката, Красимир Вълчев, главен секретар на Министерство на образованието и науката, акад. Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките, представители на академичната общност, синдикални и работодателски организации в сферата на средното и висшето образование.
Със законопроекта се предлага общият размер на разчетените разходи за образование за 2015 г. да бъде 3 044,9 млн. лв. или 3,7% от брутния вътрешен продукт. Този размер най-общо запазва разходите за образование спрямо 2014 г.
В системата на предучилищното и училищното образование се предвижда да бъдат финансирани следните основни програми и дейности:
- Осигуряване на учебния и възпитателен процес в училищата и детските градини в системата на народната просвета – разходите по програмата възлизат на близо 1 592, 4 млн. лв., от които 1 564,4 млн. лв. са средствата по стандарти.
- Повишаване на обхвата и улесняване на достъпа до качествено средно образование – разчетени са 222,2 млн. лв., в които са включени разходи за целодневна организация на учебния ден, извънкласни и извънучилищни дейности, стипендии, транспорт, учебници, хранене.
- Реализиране на национални програми за развитие на средното образование и съхраняване и развитие на културната идентичност на децата и учениците в българските общности в чужбина – разчетени са 47 млн. лв., в това число 6 млн. лв. за българските неделни училища зад граница.
Субсидията на държавните висши училища възлиза на 410,3 млн. лв., от които 24,1 млн. лв. за висшите военни училища към Министерство на отбраната. Нарастването на субсидията е в две направления: 1) за издръжка на обучението, което осигурява ръста на учащи с 4342 души и 2) повишава се субсидията, предоставена въз основа на комплексна оценка на качеството на обучението.
По функция „Наука”, субсидията за Българска академия на науките е 72,8 млн. лв. от Министерство на образованието и науката и 2,6 млн. лв. от Министерството на околната среда и водите. Има минимално нарастване, което трябва да покрие по-високия размер на членски внос на Българска академия на науките в EUMETSAT. Средствата за Фонд „Научни изследвания” са 18,7 млн. лв., а осигуреното национално съфинансиране по Седма рамкова програма на Европейския съюз е в размер 5 млн. лв.
В хода на дискусията бяха поставени редица въпроси относно обезпечаване на финансирането на поети задължения по колективни трудови договори, издръжката на децата със специални образователни потребности, а така също и финансирането на защитените училища. Обърнато бе внимание и на факта, че средствата за транспорт на учениците през тази година не се променят, независимо от повишените разходи за поддръжка на автопарка. Представителите на Министерство на образованието и науката поясниха, че евентуалният недостиг на средства в системата на народната просвета ще се компенсира чрез различни финансови механизми за корекция по заложен брой ученици.
Поставен бе също така въпрос относно възможностите за увеличение на субсидията, предвидена за функция „Наука”. Представителите на министерството отговориха, че са заложени механизми за допълнително финансиране на функция „Наука” при преизпълнение на приходната част на бюджета, а предстоящото приемане на Стратегията за висше образование ще даде необходимите инструменти за преразпределение на средствата във висшето образоване към приоритетни направления за обучение и към качествените научни изследвания.
Народните представители се обединиха около мнението, че предложеният проект за Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г. е в реалистична макрорамка.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” 11 – гласа, „против” – 6 и „въздържал се – 1, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.” Благодаря, това беше резюме от доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – проф. Борисов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На редовно заседание, проведено на 4 декември 2014 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2015 г.
Законопроектът беше представен от министър Красен Кралев.”
Госпожо Председател, позволете ми да съкратя отделните бележки по единадесет позиции, които са дадени в писмен вид, и да прочета заключението на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За което ще съм Ви благодарна.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БОРИСОВ: „След прекратяването на дебатите Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2015 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – 0 гласа „въздържали се” – 6 гласа, „против” – 3 гласа, с което не се приема.
2. По Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2015 г., със становище на Министерски съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – 10 гласа „въздържали се” – 0 гласа, „против” – 6 гласа, с което се подкрепя приемането на Законопроекта за бюджета.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, проф. Борисов.
Следва Доклад на Комисията по здравеопазването – госпожа Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На свое извънредно заседание, проведено съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика на 3 декември 2014 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на финансите, господин Владислав Горанов. В хода на обсъждането, министърът на здравеопазването отбеляза, че със законопроекта, в частта на проектобюджета за 2015 г. на Министерството на здравеопазването, е планирано равнище на разходите, което да осигури финансирането на програмите и дейностите, които съгласно действащата нормативна уредба, се заплащат със средства от бюджета на ведомството.
Общият размер на предвидените разходи на Министерството на здравеопазването за 2015 г. възлиза на 435 219,8 хил. лв., от които 420 219,8 хил. лв. – текущи разходи и 15 000,0 хил. лв. – капиталови разходи.
Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират програмите и дейностите, осъществявани от бюджетните структури в областта на общественото здраве, спешната помощ, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца, лечение в чужбина и други. Финансово ще се обезпечават Национални програми и централни доставки за профилактика, контрол и лечение на социално-значими заболявания, осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, както и обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Министърът на здравеопазването посочи, че се предвижда: увеличение с 16 млн. лв. на средствата за възнаграждения на персонала в центровете за спешна медицинска помощ; увеличение с 8 млн. лева на средствата за ваксини за задължителни имунизации и реимунизации; увеличение с 6 млн. лв. на бюджетните разходи, необходими за дейността на Център „Фонд за лечение на деца” и увеличение с 5 млн. лв. на бюджетните разходи за асистирана репродукция.
В хода на дискусията, министърът на здравеопазването отговори на поставени въпроси от народни представители и отбеляза водещите приоритети при осъществяването на политиката в ръководения от него ресор, които ще бъдат: майчиното и детското здравеопазване, спешната медицинска помощ, въвеждането на електронно здравеопазване, лечебните заведения за болнична медицинска помощ, репродуктивното здраве и лекарствената политика.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 12, „против” – 7, „въздържали се” – няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Комисия по околната среда и водите – господин Станислав Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри, ще Ви представя накратко Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.:
„На свое редовно заседание, проведено на 4 декември 2014 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите госпожа Ивелина Василева – министър, нейния политически кабинет и директор на ресорните дирекции.
Министър Василева представи проекта на държавния бюджет, в частта околна среда и бюджет на Министерството на околната среда и водите, подчертавайки, че опазването на околната среда е предпоставка за осигуряване на икономически растеж, нови възможности за бизнеса, по-висока заетост и повече работни места, здравословен начин на живот, сигурност и социална равнопоставеност. Един от основните акценти на политиката в областта на опазването на околната среда през следващия прогнозен период следва да бъде развитието на екологичния потенциал на икономиката, посредством въвеждането на екологично чисти технологии и производства.
С проекта на Закона за държавния бюджет за 2015 г., за МОСВ се определят приходи в размер на 10 030 хил. лв., при 9 000 хил. лв. за бюджет 2014 г., или увеличение с 10,27%, разходи в размер на 43 481,9 хил. лв. при 43 954,3 хил. лв. за 2014 г., тоест има намаление с 2,09%.
Предвижданите разходи по бюджета на МОСВ за 2015 г. са най-високи за политиката в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда – 19 766,9 хил. лв., за програма „Администрация” – 14 600,0 хил. лв., и за политиката в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост – 9 115,0 хил. лв.
Като съществен момент госпожа Ивелина Василева посочи, че би могло да бъде подобрено постигането на по-високи нива по отношение на приходите от концесии. Факторите, които ще повлияят върху постигане на тази цел в приходната част на бюджета, са увеличаване на броя на договорите, сключени с цел концесиониране на минерална вода за бутилиране, както и броят на предоставени административни услуги, а също така и наложените санкции за неспазване на екологичните норми.
След откриване на дебатите, отношение по законопроекта взеха: народните представители Чавдар Георгиев, Джевдет Чакъров Манол Генов, Георги Божинов, Иван Вълков и Любомир Владимиров.
След прекратяване на разискванията беше обявено гласуване на законопроекта, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: без „за” и „против” и 18 „въздържали се” народни представители.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: 11 гласа „за”, 4 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по околна среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.”. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Следва доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Караджов – с молба за резюме.
ДОКЛАДЧИК ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри и вицепремиери, уважаеми колеги народни представители!
Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 3 декември 2014 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.”
С Ваше разрешение, госпожо Председател, ще прескоча присъстващите и основните разгледани теми в нашия доклад, защото Вие го имате предоставен в писмен вид и ще прочета само заключението.
„На заседанието на Комисията бе обсъден и Проектът на бюджет на Комисията за регулиране на съобщенията за 2015 г. При представянето му членовете на КРС изразиха становище, че заложените приходи и разходи в проектобюджета за 2015 г. няма да позволят на Комисията да изпълнява и двете си основни функции – регулаторна дейност и извършване на ефективен контрол и мониторинг на разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия. Бяха обсъдени затрудненията на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура” като бенефициент по Оперативна програма „Транспорт” във връзка с изплащането на ДДС, тъй като за проектите на предприятието по Оперативна програма „Транспорт” възстановимият ДДС е недопустим разход. Беше подчертана необходимостта от намиране на дългосрочно решение за преодоляване на проблема, тъй като размерът на дължимия ДДС ще нараства с напредване на физическото изпълнение на големите инфраструктурни проекти през периода 2015-2017 г.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Караджов.
Следва доклад на Комисията по културата и медиите.
Заповядайте.
Докладът е изключително обстоен – само резюме от него.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
Комисията по културата и медиите на заседание, проведено на 4 декември 2014 г. обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
В обсъждането участваха представители на Министерството на финансите, Българската телеграфна агенция и Съвета за електронни медии.
Държавният бюджет за 2015 г. беше представен от господин Владимир Петров, директор на дирекция „Държавни разходи” на Министерство на финансите.
Проектобюджетът за 2015 г. предвижда разходи на Министерство на културата в размер на 126 693,6 хил. лв., като от тях за текущи разходи са 122 009,9 хил. лв. и за капиталови разходи 4 683, 7 хил. лв.
Предвидената сума от централния бюджет за Българската телеграфна агенция е в размер от 4 385,0 хил. лв. За Съвета за електронни медии в Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г. са предвидени приходи в размер от 1 200,0 хил. лв. и разходи в размер на 1 229,5 хил. лв. За Българското национално радио в Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г. са предвидени 42 112,0 хил. лв.
Капиталовите разходи за радиото и телевизията са в размер на 3 900,0 хил. лв. За Българската национална телевизия са предвидени 65 147 хил.лв.
Проектът на държавен бюджет предвижда управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио, както и генералният директор на Българската телеграфна агенция, да предприемат необходимите действия за намаляване на разходите за персонал с 10 на сто за 2015 г. спрямо утвърдените за 2014 г.
По време на обсъждането на Законопроекта беше поставен въпрос от генералния директор на БТА във връзка с § 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона. Комисията очаква становищата на БТА и Министерство на финансите по въпроса за субсидия или трансфер.
След проведените дебати, Комисията по културата и медиите с 10 гласа „за”, 6 гласа – „против” и 2 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Доклад на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Има думата председателят на Комисията госпожа Маринска.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри, колеги! Представям Ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое заседание, проведено на 4 декември 2014 г., обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
В обсъждането участваха представители на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и неправителствени организации.
Държавният бюджет за 2015 г. беше представен от госпожа Евгения Орлова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи” на Министерството на финансите.
Рамката на държавния бюджет за 2015 г. и параметрите на прогнозата до 2017 г. са изготвени на база консервативна прогноза за основните макроикономически показатели, реалистична оценка за приходите, както и рестриктивно планиране на разходите. В средносрочен период е планирано ежегодно намаление на дефицита със стъпка от 0,5 на сто, който да бъде в размер на 3% от брутния вътрешен продукт за 2015 г. Данъчно-осигурителната политика е ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Успешното изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз имат ключово значение за отделните секторни политики.
Законопроектът за държавния бюджет за 2015 г. предвижда субсидии за юридически лица с нестопанска цел в размер на 63 010, 9 хил. лв., в това число: по бюджетите на министерствата – 52 740,9 хил.лв. и 10 270,0 хил. лв. по централния бюджет.
Условията и редът за предоставяне на средствата по бюджетите на съответните министерства са определени в съответните специални закони, което кореспондира с разпоредбата на чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
В Приложение № 4 към чл. 49, ал. 1 от Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г. са посочени поименно 26 юридическите лица с нестопанска цел със субсидии от централния бюджет. Това са организации, които са за хора с увреждания, ветерани от войните, звена за рехабилитация и възстановяване, за граждани с неравностойно положение, както и: Съюзът на народните читалища; Българският червен кръст, субсидиран по Закона за Българския червен кръст; Рилската света обител – Рилски манастир; Българският институт за стандартизация; Националният дарителски фонд „13 века България”, както и Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство. Предвидените средства са предназначени за подпомагане на изпълнението на съответните политики.
За Българския червен кръст с Приложение № 5 към чл. 49 от законопроекта е предвиден и капиталов трансфер в размер на 1 000,0 хил. лв.
Общо предвидените средства по консолидираната фискална програма за юридическите лица с нестопанска цел възлизат на 165 600,0 хил. лв., в т.ч. и средствата от общините, финансирането на проекти с бенефициенти юридическите лица с нестопанска цел по линия на Европейските фондове, както и субсидиите за непублични бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони и Оперативна програма „Рибарство”.
След дискусия и гласуване, Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 8 гласа „за”, 5 – „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 1декември 2014 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Маринска.
Сега да чуем в резюме доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Заповядайте, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, колеги!
„На редовно заседание, проведено на 4 декември 2014 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
На заседанието присъстваха господин Константин Пенчев – Омбудсман на Република България, и представителите на Комисията за защита от дискриминация, Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет, Държавната агенция за бежанците, Държавната агенция за българите в чужбина, Държавната агенция за закрила на детето и други представители на неправителствени организации.
От представените институции, чиито бюджет се разгледа в комисията, само две са първостепенни разпоредители –Омбудсманът на Република България и Комисията за защита от дискриминация. По отношение на второстепенните разпоредители бе обърнато внимание, че заложените параметри не са окончателни и е възможна промяна на бюджетите им след преценка на техните принципали.
За институцията Омбудсман на Република България е предвиден бюджет от 2 347 000 лв. Господин Константин Пенчев отбеляза факта, че бюджетът на институцията за 2014 г. е намален с повече от 500 000 лв. спрямо бюджетът й за 2013 г. и е бил недостатъчен за нормалното й функциониране. Той сподели, че сериозен разход е наемът, който заплаща институцията за ползване на сградата, в която се помещава администрацията. Предвиденият бюджет за 2015 г. е завишен, но също е недостатъчен и ще затрудни сериозно дейността на институцията. Той отправи молба за завишаване на бюджета с 250 000 лв.
В хода на дискусията, народни представители изразиха мнения в подкрепа на Бюджет 2015 г., като изразиха загриженост и поеха ангажимент да се търси възможност за увеличаване на средствата за институцията Омбудсман. Изразени бяха мнения, че и бюджетите на някои институции са недостатъчни.
Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 12 гласа „за”, 3 гласа „въздържали се”, без „против”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доклад за първо гласуване на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Господин Валентин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
относно представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на
1 декември 2014 г.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое извънредно заседание, проведено на 4 декември 2014 г., разгледа на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г. – за първо гласуване.
На заседанието присъстваха представители на две държавни комисии – господин Николай Николов, госпожа Снежина Стефанова и госпожа Диана Кунзова от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, и господин Иво Иванов и госпожа Катерина Колчакова от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, върху чиято дейност Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика осъществява парламентарен контрол и съответно взе отношение относно заложените за тях параметри в Законопроекта за държавния бюджет.
В хода на разискванията беше изслушан господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, който изложи становището за бюджета на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, редуциран с 1,2% или 15 хил. лв., спрямо последните актуализации в бюджета за 2014 г. извършени от Четиридесет и второто народно събрание през лятото на 2014 г. Господин Николов оцени предвидените 1 млн. 233 хил. лв. като напълно достатъчни за осигуряване на основното функциониране на Комисията в сегашните й параметри.
На свой ред господин Иво Иванов – заместник-председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, оцени предвидения по чл. 30 от Законопроекта бюджет от 5 млн. 132 хил. лв. за крайно недостатъчен. Той акцентира върху това, че се работи и по отменения закон, по който все още има производства и съдебни дела, и по новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, който задължава Комисията да управлява обезпеченото имущество, за което и тази, и следващата година не са предвидени средства. Господин Иванов добави също, че при така определения показател за фонд „Работна заплата“ ще се стигне до реално съкращение на персонала от порядъка на 20 души или 10% персонал, което допълнително ще натовари работата на Комисията, тъй като тя и в момента е много като обем.
В резултат на последвалите разисквания между народните представители Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика проведе гласуване с резултати: 8 гласа „за”, 8 гласа „против” и нула гласа „въздържали се” и предлага на Народното събрание на Република България да не приеме на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на Република България на 1 декември 2014г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Следва докладът на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
С него ще ни запознае председателят й Светлин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На заседанието, проведено на 3 декември 2014 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен от Министерския съвет.
I. Законопроектът за държавен бюджет за 2015 г., който е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г., предвижда следните параметри по консолидираната фискална програма:
- Приходи: 30 млрд. 335,2 млн. лв. или 36,8% от брутния вътрешен продукт;
- Разходи: 32 млрд. 824,1 млн. лв. или 39,8% от брутния вътрешен продукт;
- Дефицит: 2 млрд. 488,9 млн. лв. или 3% от брутния вътрешен продукт.
Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2015 г. да възлезе на 24,5 млрд. лв. или 29,7% от БВП спрямо 22,5 млрд. лв. или 27,6% към края на 2014 г., което представлява прогнозиран ръст на дълга от 2 млрд. лв. за следващата година.
Планираните стойности както на дефицита, така и на държавния дълг, остават в рамките на референтните стойности от Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз, които възлизат съответно на 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга.
С оглед спецификата на своята дейност, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове разглежда параметрите от проекта за държавен бюджет за 2015 г., касаещи вноската на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз, както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от Европейския съюз, в това число структурните и Кохезионния фондове на ЕС, Общата селскостопанска и рибарска политика, както и други европейски политики.
II. Вноска на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз.
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на Европейския съюз. За 2015 г. тя се предвижда да бъде 979,9 млн. лв. В хода на изпълнение на разходните политики по бюджета на Европейския съюз е възможно да има промяна в размера на националните вноски на държавите членки в зависимост от възникналите допълнителни или непредвидени нужди от средства, както и във връзка с периодичните актуализации на данните за ресурса на база ДДС и за ресурса на база брутен национален доход с последната налична информация за постигане на по-голяма точност.
В допълнение, следва да се има предвид, че независимо от прогнозните данни за приходите от мита и такси върху производството на захар и изоглюкоза, държавите членки превеждат в бюджета на Европейския съюз реално събраните суми за традиционни собствени ресурси.
III. Планирани приходи и разходи по линия на средствата от Европейския съюз за 2015 г.
Предвижда се съвкупният размер на приходите, помощите и даренията по линия на средствата от Европейския съюз за 2015 г. да бъдат 2 млрд. 965,4 млн. лв. или 3,6% от прогнозния БВП. Те включват сметки за средства от Европейския съюз на Национален фонд, ДФ „Земеделие” и други програми и инициативи, по които Република България е страна партньор. Прогнозните съвкупни разходи за 2015 г. по европейски програми и проекти възлизат на 4 млрд. 718,3 млн. лв. или 5,7% от БВП. В това число: 3 425,1 млн. лв. европейски средства и 1 293,2 млн. лв. национално съфинансиране.
Оперативни програми, съфинансирани от структурните и Кохезионния фонд на ЕС.
През 2015 г. всички оперативни програми, съфинансирани от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз 2007 – 2013 г., навлизат във финалната фаза за изпълнение на финансираните чрез тях проекти, поради което се очакват интензивни плащания по програмите като само за 2015 г. очакваната сума на разплатените средства надвишава 16% от техните първоначални бюджети. Съвкупните приходи на Националния фонд по сметката за средствата от Европейския съюз за 2015 г. се предвижда да са в размер на 2 млрд. 122,6 млн. лв., а съвкупните разходи – 3 млрд. 588,6 млн. лв.
Държавен фонд „Земеделие“.
Съвкупните приходи на Държавен фонд „Земеделие” по сметката за средства от ЕС за 2015 г. се предвижда да са в размер на 717 млн. лв., а съвкупните разходи – 964 млн. лв.
Обща селскостопанска политика.
По линия на първия стълб на Общата селскостопанска политика ще постъпят средствата за подпомагане на земеделските производители по схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа. По схемата за единно плащане на площ през 2015 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 млрд. 255,8 млн. лв. директни плащания на земеделски производители – плащания за сметка на Европейския съюз. Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2015 г. е в размер на 110,5 млн. лв., като делът на националното съфинансиране е в размер 36,4 млн. лв., а делът на европейското съфинансиране е в размер на 74,1 млн. лв.
По линия на втория стълб на Общата селскостопанска политика ще постъпят средства за развитие на селските райони. За 2015 г. средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС без съфинансирането към тях са, както следва: за селскостопанската политика – 657,2 млн. лв. и за морско дело и рибарство – 52,7 млн. лв.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 11 гласа „за” и 4 гласа „против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.” Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Танчев.
Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Със съдържанието на доклада ще ни запознае Пламен Нунев – заместник-председател на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения на свое редовно заседание, проведено на 4 декември 2014 г., разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република Българя за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
На заседанието присъстваха: господин Владимир Писанчев –председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, Ваня Стефанова и Недялко Недялков – заместник-председатели на ДАНС; Бисер Борисов – заместник-председател на Държавна агенция „Технически операции”, и госпожа Маринела Белева от финансова служба на ДАТО; бригаден генерал Драгомир Димитров – директор на Националната разузнавателна служба; генерал лейтенант Ангел Антонов – началник на Националната служба за охрана; Борис Димитров – председател на Държавната комисия по сигурността на информацията; Изидора Петкова – директор на дирекция „Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и човешки ресурси” в ДКСИ; господин Бойко Рашков – председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; госпожа Момка Апостолова – главен счетоводител; господин Димитър Георгиев – съветник на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по Координация на европейските политики и институционалните въпроси; госпожа Надежда Генова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи” към Министерството на финансите.
В хода на обсъждането, представителите на Националната разузнавателна служба, ДКСИ, ДАТО и Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства като първостепенни разпоредители с бюджетни средства заявиха, че фиксираните стойности в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. са оптимални, относно крайната необходимост за съкращаване на бюджетните разходи.
Подробни становища бяха направени от представителите на Националната служба за охрана и Държавна агенция „Национална сигурност”, които изложиха аргументи за недостиг на възнаграждения за „Персонал” и други оперативни средства.
При проведеното гласуване, с 12 гласа „за”, 6 гласа „против” и без „въздържали се” Комисията одобри предлагания Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2015 г.
Въз основа на горното Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
И последният доклад е от Комисията за наблюдение дейността на ДКЕВР.
Със съдържанието на доклада ще ни запознае нейният председател – народният представител Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги!
ДОКЛАД
на Комисията за наблюдение дейността на ДКЕВР относно Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 г.
На свое заседание, проведено съвместно с Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по енергетика на 3 декември 2014 г., Комисията за наблюдение на ДКЕВР обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
На заседанието присъстваха: министърът на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова, министърът на икономиката – господин Божидар Лукарски, министърът на туризма – госпожа Николина Ангелкова, госпожа Карина Караиванова – заместник- министър на финансите, и представители на работодателски и граждански организации.
Законопроектът за държавния бюджет беше представен от заместник-министъра на финансите госпожа Карина Караиванова.
Министърът на енергетиката госпожа Теменужка Петкова, представи параметрите на бюджета на новосъздаденото Министерство на енергетиката
Госпожа Светла Тодорова представи бюджета на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране като обясни начина, по който се финансира комисията и изпълнението на законовите разпоредби. Законът за енергетиката казва, че Комисията е самостоятелен орган, който се финансира от лицензионни такси, в случаите, когато тези лицензионни такси се събират по реда на наредба, приета от Министерския съвет. Тя е защитена със съответните разходи на Комисията към момента на приемането. В случаите, когато има недостиг или излишък от приходи от тези такси, тогава Комисията трябва да направи предложение съответно за промяна на наредбата. Комисията събира над 10 милиона приходи от тези лицензионни такси.
В бюджета за 2014 г. за дейността й са предвидени 4 млн. лв. Практически Комисията внася в бюджета само по това перо от лицензионни такси, повече от половината от приходите си. Госпожа Тодорова сподели, че ако преценката на държавата в лицето на Министерството на финансите е, че Комисията се нуждае от максимум четири милиона за своята издръжка, тогава тази такса би следвало да бъдат намалени. Тя обясни, че предвиденият бюджет е твърде недостатъчен от гледна точка на все повече увеличаващите се правомощия и задължения на Комисията и помоли да бъде преразгледан този въпрос и да бъде определен справедлив бюджет на Комисията, който да е поне половината от това, което се събира като приходи от такси.
В последвалата дискусия представителите на коалиция БСП лява България заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г., тъй като не са съгласни с консервативния подход при формирането на приходната част, с отменянето на публичната инвестиционна програма и с възстановяването на фискална политика, която ограничава икономическия растеж.
Представителите на ДПС не подкрепят бюджета с мотивите, че е планиран твърде предпазливо и при наличието на много макроикономически несъответствия.
Представителите на Реформаторския блок подкрепят бюджета, тъй като отговаря на обективните условия и е съставен в съответствие с прогнозните показатели, дадени от Европейската комисия и Световната банка за България.
Представителите на Патриотичния фронт подкрепят бюджета, с препоръки към бюджета на Министерството на енергетиката.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: без „за”, 4 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се”.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: 6 гласа „за”, 4 гласа „против” , без „въздържали се” .
В резултат на проведеното обсъждане Комисията за наблюдение на ДКЕВР предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проекта на Закон за държавния бюджет за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
С това приключиха докладите на постоянните комисии. Чухме малко по-рано днес от името на вносителя министъра на финансите господин Горанов.
Сега остана да чуем и от името на Висшия съдебен съвет предложението за бюджет на съдебната система, след което ще направим почивка и тогава ще преминем към дебати по Законопроекта.
Заповядайте, господин Узунов.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Съгласно Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да накърнява независимостта на нейните органи. Основните принципи при изготвяне на бюджета на съдебната власт за 2015 г. са независимост и разумна достатъчност на средствата за нормалното функциониране на съдебната система, изпълнение на функциите и дейността на органите на съдебната власт.
Проектът на съдебната власт отразява стремежа за повишаване ефективността на цялостната работа на съдебната система на равнище, отговарящо на членството на Република България в Европейския съюз. Реформата в тази сфера е насочена към постигане на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ, съдебното изпълнение и алтернативното решаване на спорове.
Разчетите за проектобюджета за 2015 г. са изцяло съобразени с допълнителните приоритети и мерки на Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система в условията на пълноправното ни членство в Европейския съюз. При изготвянето им са използвани обективните потребности от числеността на магистратите и служителите от съдебната администрация, определени спрямо броя на съдебните производства и темпа на тяхното нарастване.
Данните са изготвени на база оптимални разчети, необходими за нормалното функциониране и осигуряващи бързо правораздаване, като са предвидени необходимите средства във връзка с Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, както и промени в други нормативни актове. Разчетите са изготвени на база на указанията на Министерството на финансите за подготовка на проектобюджета за 2015 г., както и на актуализираните бюджетни прогнози за 2016 и 2017 г.
Проектобюджетът на съдебната власт е изложен в седем политики, всяка от които има съответните програми. Те са, както следват:
Политика 1 – Осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Включва дейността на всички съдилища в Република България. Към тази политика са обособени три програми.
Политика 2 – Спазване на законността в Република България чрез привличане към отговорност на лица, извършили престъпления, ръководене на разследването, поддържане на обвинения по наказателни дела и упражняване на надзор при изпълнение на наказателни и други принудителни мерки. Включва дейността на прокуратурата на Република България. Тук са обособени четири програми.
Политика 3 – Управление и организация на работа на съдебната власт, без да се нарушава нейната независимост. Включва дейността на Висшия съдебен съвет. Към тази политика са обособени три програми.
Политика 4 – Укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи. Включва дейността на Националния институт по правосъдие. Обособени са три програми.
Следващата политика – Контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципа на законосъобразност, обективност и публичност. Петата политика включва дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, с три включени към нея програми.
Политика 6 – Единна информационна система за противодействие на престъпността.
Политика 7 – Информационна стратегия на правораздавателните органи на Република България.
Съгласно предложението на Министерския съвет за проектобюджет на съдебната власт за 2015 г. предвидените приходи по бюджета на съдебната власт са в размер на 127 милиона, а разходите – в размер на 460 милиона. По предложение на Висшия съдебен съвет предвидените приходи са в размер на 127 милиона също. При определяне размера на тази част от приходите по бюджета на съдебната власт са отчетени както ходът на изпълнението на този показател до момента, така и действащата Тарифа № 1 към Закона за държавните такси.
Следва да се има предвид също така, че ръстът на съдебните производства не е възможно да бъде свързан със значително увеличаване на постъпленията от съдебни такси поради високия дял на наказателните и административните производства, освободени по силата на закона от такси.
В проектобюджета за 2015 г., предложен от Висшия съдебен съвет, необходимите разходи за обезпечаване дейността на съдебната система са в размер на 543 млн. 740 хил. лв. Всички предвидени разходи по проектобюджета на Висшия съдебен съвет са законоустановени – от дейностите съгласно закона, излишни разходи тук няма. Увеличението на разходите е в резултат на предстоящи нормативни промени за увеличаване размера на осигурителните вноски, както и във връзка с Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Необходими са средства за разкриване на контур за публичен достъп към ядрото на Единната информационна система за противодействие на престъпността, който да съдържа данни, определени със закон.
Предвижда се ресурсна обезпеченост с кадри, която ще допринесе за повишаване на ефективността от дейността на съдебната система във връзка с изискванията на Закона за съдебната власт, създаване на механизми за достъп до информация с цел повишаване на общественото доверие в съдебната власт, както и нормализиране на финансовите взаимоотношения с участниците в съдебния процес.
Четвърта поредна година има утвърдена щатна численост, в която свободните бройки за магистрати, в момента около 500, не са обезпечени със заплати. Досега конкурсите са провеждани за сметка на икономия от други пера, но занапред няма как повече да бъдат провеждани конкурси, без да има обезпечение на средства за работни заплати за тези магистрати, което означава едно-единствено нещо – че Висшият съдебен съвет ще бъде принуден да нарушава закона.
Броят на делата расте, същевременно се увеличават изискванията към правораздаването, увеличава се издръжката. Всяка година разходите за вода, парно, ток и други стават все по-големи. Следователно намаляват парите за истинско правораздаване, системата няма пари за съдебни преводачи и експертизи, не може да си позволи качествени информационни системи, компютри. В съдилищата не може да се провежда обичайната дейност с техника, която е на повече от 6 години – компютри, принтери, сървъри, и не могат да се използват нови софтуери. Необходимо е постоянно усъвършенстване на компютърната и офис техника, предвид постоянното усъвършенстване на програмните продукти за автоматизирано управление на електронните съдебни дела.
Бих искал да обърна внимание, че за изпълнение на политиките и програмите за 2015 г., заложени в актуализираната Стратегия за реформа на българската съдебна система, е необходимо увеличение на разходите съгласно предложението на Висшия съдебен съвет за финансово обезпечение на дейността на съдебната власт.
Уважаеми госпожи и господа, членовете на Висшия съдебен съвет се отнасяме с голяма отговорност и разбираме, че в период на тежка финансова криза не е коректно да се изтъкват единствено проблемите на съдебната власт, като по-важни от тези на другите институции. Средствата, посочени в проекта на бюджета на Висшия съдебен съвет, са необходими за обезпечаване на нормалното провеждане на дейността и повишаване ефективността и ефикасността на съдебната система за постигане на поставените цели пред съдебната власт.
В заключение, надявам се да гласувате един бюджет, който ще позволи на цялата съдебна власт да работи нормално, за да изпълни поставените цели от българското общество, от правителството, Европейския съюз и най-после да бъде затворена Глава двадесет и четвърта „Правосъдие и вътрешен ред”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Обявявам почивка до 15,30 ч., след което започваме с дебата по законопроекта.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си – заседанието продължава.
Откривам разискванията по Проектозакона за Бюджет на Република България за 2015 г.
До момента за изказване са се записали госпожа Менда Стоянова и господин Имамов.
Очаквам господин Румен Гечев.
Думата за изказване има госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес за пореден път за тази година ще разгледаме и ще приемем годишния финансов план на държавата.
В предишни години на бюджета се слагаха различни заглавия – къде сполучливи, къде по-несполучливи. Ако търсим някакво определение за Бюджет 2015, аз бих го нарекла „Бюджет на възможното”.
Преди да говорим обаче за 2015 г. трябва да кажем какво се случва с публичните финанси през 2014 г., след злополучното управление Орешарски.
Първо, неизпълнение на приходите с 1 млрд. лв. Това беше ясно още миналата година по това време, когато тук дебатирахме и приехте Бюджет 2014, а в средата на годината самите Вие го признахте със своето предложение за актуализация на бюджета.
Второ, много добро усвояване на разходите – не само тези, предвидени в Закона за бюджета, но и други разходи, приети през годината с различни закони, но без да са финансово обезпечени.
Справка: Закона за МВР – 127 милиона необезпечени допълнителни разходи; социални плащания – 50 милиона необезпечени социални плащания; земеделските производители – вместо на тези, за които беше предвидено – пчелари, млекари, животновъди, те отидоха за зърнопроизводители и тютюнопроизводители, 70 милиона трябва да платим и на тези хора и така нататък, и така нататък.
Трето, спрени европейски фондове. И не само спрени европейски фондове, но спиране от страна на държавата да плаща към изпълнителите.
До какво води това? Първо, до неусвояване на парите по оперативните програми, до затлачването им, до създаване на проблеми на фирмите-изпълнители и общините бенефициенти, както и допълнителен дефицит за 2014 г. само от тези европейски програми.
Четвърто, случаят КТБ – с преки, измерими последици за бюджета в размер на допълнителен дълг за 2 млрд. лв., и косвени – за икономиката, които тепърва анализаторите ще изчисляват и които тепърва ще калкулираме в следващите бюджети.
Пето, рекорден дълг, рекорден дефицит – близо до 3 млрд. лв.!
Ситуацията май прилича на тази от 2009 г., само че сега я няма световната икономическа криза, но пък за сметка на това си имаме наша политическа криза и аз бих я нарекла „Бедствието – БСП управлява”! (Реплики и провиквания отляво: „Ееее!”, ръкопляскания от ГЕРБ.)
За тези, които са забравили – припомням, че след три години и половина управление на ГЕРБ фискалната консолидация на бюджета беше стигнала в края на 2012 г. 0,45… (Силен шум, реплики и провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля! Не се обаждайте от място! Ще имате възможност да репликирате по предвидения в Правилника начин.
МЕНДА СТОЯНОВА: Да повторя: 0,45% от брутния вътрешен продукт в края на 2012 г., за да стигне само година и половина след управлението на БСП до 3,7% от брутния вътрешен продукт!
Какво трябва да свърши Бюджет 2015?
Първо, и най-важно – трябва да спре стремглавото спускане на държавата надолу по спиралата на финансовите дефицити. И, за съжаление, връщайки се отново на изходна позиция, да започне финансовата консолидация на бюджета.
Второ, да върне доверието на потребителите, като им гарантира стабилност и предвидимост на икономическата среда.
Трето, да осигури финансов ресурс, за да плаща на изпълнителите по оперативните програми, за да има минимални загуби на средства в последната година на стария програмен период, да осигури обаче и ресурс за бърз старт на новите европейски оперативни програми, включително чрез авансово финансиране на разходи по тях, което ще доведе до вливане на свеж ресурс в икономиката за 2015 г.
Четвърто – да осигури началото на няколко важни програми: Програмата за енергийна ефективност чрез саниране на жилища, за което са отделени 150 милиона; административната реформа – намаляването на държавните чиновници, естествено чрез натиск върху разходите за заплати – 300 милиона; за разширяване подпомагането на хората в неравностойно положение – чрез социалната система, а не чрез данъци и цени – такава каквато беше практиката на предходното правителство – 40 милиона.
Да разширява политиката на държавно подпомагане на българските земеделски производители – на тези, които се нуждаят от това подпомагане: животновъди, пчелари, рибари, а не само тези, които получават на декар.
Да продължи реформата в образованието – допълнителни 90 милиона за средното образование, част от тях чрез увеличения стандарт за финансиране главно за заплащане на заетите там, част от тях за целодневната организация на средищните училища.
Висшето образование – държавните висши училища: допълнителни 26 милиона, които ще се предоставят на държавните висши училища по Механизма за комплексната оценка.
Пето, реформата в здравеопазването и други, и други.
Как ще постигне това Бюджет 2015? Трудно, много трудно, защото икономическата обстановка в Европа и в света не е оптимистична. Възстановяването на световната икономика продължава да е нестабилно. Европейската икономика се възстановява със забавени темпове, а усложнените политически отношения оказват и ще продължават да оказват своето влияние в негативен аспект и през 2015 г. На този фон за България не може да се очаква сериозен растеж на икономиката.
Поради тази причина показателите в Бюджет 2015 г. са планирани изключително консервативно: 0,8 растеж на брутния вътрешен продукт; 11,7 – коефициент на безработица, слаб спад от 0,1; средногодишна инфлация – 0,1, минимален ръст, макар че за 2014 г. очакваме дефлация от 1,5; ускорен растеж на износа на стоки и услуги до 2,9%, и на тази база, естествено, се предвижда увеличение на приходите спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. с 430 милиона на консолидирана база, в това число 613 милиона от данъчно-осигурителни приходи, както и намаление на разходите – 74 милиона на консолидирана база. Като цяло увеличението на приходите и намалението на разходите спрямо очакваното за 2014 г. ще отидат за намаляване на бюджетния дефицит от 3,7 на 3%. И той за 2015 г. ще бъде 2 млрд. 489 милиона.
Критици на всеки бюджет има и в зависимост от това дали те са от ляво или от дясно, дали икономическото им мислене е по-скоро ляво или по-скоро дясно те критикуват първо приходите. Казват: „Приходите са подценени, защото е подценен растежът, защото правителството иска чрез преизпълнението да си осигури харчове извън бюджета”, или: „приходите са надценени, липсват буфери и това е много лошо, но това е нарочно направено, за да може правителството да харчи повече”. Все чувани от тази трибуна обвинения. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Не, уважаеми колеги, за 2015 г. приходите са консервативно и реалистично планирани с цел това да ни осигури сигурност, че няма да ни се налага пак актуализация през 2015 г., както и да окаже, бих казала, ползотворен натиск върху разходите – натиск, който разходите ще окажат за реформи в различните секторни политики. А цялото преизпълнение на приходите, ако има такова, ако то се случи през следващата година, ще отиде за намаляване на дефицита и ускоряване на консолидацията на българския бюджет.
Има обикновено и друга критика: разходите, които се предвиждат в бюджета, не осигуряват в достатъчна степен функционирането на различните секторни системи, и започваме да ги изброяваме: здравеопазване – толкова не стигат, образование – толкова не стигат и така нататък, и така нататък. Колкото изкарваме, уважаеми колеги, толкова можем да харчим. Даже за 2015 г. ще харчим 2 милиарда и половина повече, отколкото ще изкараме.
Всички трябва да сме наясно, че чрез бюджета или по-скоро чрез бюджетните разходи не могат да се решават проблемите на държавата и на икономиката. Държавата през бюджета отчуждава от хората и бизнеса около 35 – 37% от създаденото от тях и с тези средства тя може да осигурява само най-важните системи – социална, сигурност, здравна, образование. Точно поради това аз продължавам да съм учудена защо цялата страна се е вторачила в приемането или актуализацията на бюджетите, които ние тук правим. Очакванията към тези бюджети са нереалистични и за това допринасяме всички ние – политици, синдикати, медии.
Уважаеми колеги – партньори и опозиция, призовавам Ви от тази трибуна да дадем шанс на България, като приемем Бюджет 2015 г., който ще осигури стабилност, спокойствие, сигурност и възможност за развитие. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Реплики? От центъра – заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, започнахте Вашето изказване с търсене на определения за бюджета и намерихте определението, че това е възможният бюджет. Иска ми се да поразсъждаваме малко на тази тема, като започна с основния показател, заложен в този бюджет, и той е планиран икономически растеж от 0,8%. Интересни са ми както политическите, така и икономическите мотиви за така планирания растеж.
Ако разсъждаваме по политическите мотиви, горе-долу ни е ясно защо е така – защото едно управленско мнозинство от орел, рак, щука и още нещо толкова може. (Възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.)
Ако разсъждаваме по икономическите мотиви, нормално е министър на икономиката – юрист, заместник-министър на икономиката – служител от Регионалния инспекторат по образование – Русе, толкова да могат, евентуално и затова да е толкова заложен растежът.
Моето определение, госпожо Стоянова, във връзка с бюджета би могло да бъде следното: ако направим анонс от постната пица на господин Дянков, сега малко по-различен вариант на тази постна пица – бих я нарекла пица динамит с четири фитила. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма да има – господин Чобанов се отказва.
Други народни представители?
Дуплика – госпожо Стоянова.
Припомням, че репликите влизат във времето на парламентарните групи. След приключване на дупликата ще Ви припомня минутите, с които разполага всяка една група.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Ахмедова, мислех да не Ви правя дуплика, защото изказването Ви нямаше кой знае какво съдържание за дуплика (ръкопляскания от ГЕРБ), но все пак искам да Ви кажа, че е много лесно да критикуваш, особено когато не управляваш и скоро няма да управляваш. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ.) Това е най-хубавата позиция. На мен тази позиция ми липсваше, година и два месеца беше много приятно. За съжаление, народът каза, че ние трябва да управляваме, защото ни има доверие. (Реплики от ГЕРБ: „За радост, за радост!”.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо за съжаление?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: За тяхно съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, с което разполагат парламентарните групи, е: групата на ГЕРБ – 30 минути; БСП лява България – 18 минути; Движение за права и свободи – 17 минути; Реформаторски блок – 13 минути; Патриотичен фронт – 12 минути; Български демократичен център – 11 минути; „Атака” – 10 минути; АБВ – 10 минути, нечленуващи в парламентарна група – 5 минути.
Това време може да бъде удължено с една трета, по искане на която и да било от парламентарните групи.
Думата за изказване има господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Слушайки госпожа Стоянова, си припомних за една сентенция, която при всички положения ще се прояви в днешните дебати – „Когато фактите са против Вас, толкоз по-зле за фактите”. Аз ще говоря с факти и ще споделя нашите оценки за макрорамката на Проекта за бюджет, които са изведени на базата на сравнителен анализ в динамика и структура по основните индикатори на бюджетния процес.
Няма никакво съмнение, че предложеният проект за финансов план на държавата е изграден върху нереалистични прогнози за социално-икономическото развитие на България през последните години.
Прогнозата за реален икономически растеж за 2015 г. е 0,8%. Всеобща е оценката, че тази прогноза е силно занижена. Сравнителният анализ на връзките между различите макроикономически показатели и тяхната динамика потвърждава по категоричен начин, че почти всички прогнози са направени при един твърде песимистичен сценарии. Например оценката за потенциалния – забележете, потенциалния – икономически растеж за 2015 г. е 1,6%, което означава, че заложеният в бюджета реален растеж от 0,8% като цел е два пъти по-малък от възможностите на икономиката ни през следващата година. Абсолютният размер на номиналния брутен вътрешен продукт следващата година спрямо текущата се предвижда да нарасне само с 1 млрд. лв. Само с 1 млрд. лв.! Това е рядко срещано явление. Очаква се също така текущата 2014 г. да завърши с икономически растеж над 1,5%. Оказва се, че връщането към постигнатия растеж през 2014 г. се предвижда да се случи евентуално чак през 2016 г. Текущата 2014 г. се определя като година на политическата нестабилност, която би следвало да подтиска икономическата нестабилност в България. Логично е да се очаква, че макроикономическите показатели през тази година ще бъдат най-лоши в сравнение със следващите години. Така е, но не е така. При тези сравнителни оценки на растежа за трите последователни години на растежа възникват няколко важни въпроса, отговорите на които имат непосредствено отношение към извода за песимистичния сценарий.
Първи въпрос. Защо политически нестабилната 2014 г. и така яростно критикуваното коалиционно правителство на Орешарски генерират почти два пъти по-голям икономически растеж в сравнение с предвидения растеж за 2015 г. – 0,8%?
Втори въпрос. В краткосрочната 3-годишна бюджетна прогноза се предвижда през 2016 г. реалният икономически растеж да се повиши до 1,5%, тоест до равнището на политически нестабилната 2014 г. Може ли да се каже, че направеното през тази политически нестабилна 2014 г. ще бъде достигнато едва след две години?
Трети въпрос. В Европейския съюз се предвижда през 2015 г. растежът да достигне също 1,5%. Това е почти два пъти по-голям растеж в сравнение с планирания в бюджета на България през следващата година. Обикновено при сравнение между Европейския съюз и България съотношенията са в обратна посока, защото българската икономика осигурява една относително ниска база за сравнение, която предполага по-висок показател за растеж при равни други условия. Изостаналите винаги растат по-бързо. Едва ли някой ще възрази, че икономическият растеж като най-синтезиран индикатор за икономическата активност е основната икономическа задача на всяко правителство днес – да осигури по-висок растеж, да изведе България от фазата на депресията в посока на дългоочакваното икономическо оживление.
Проектът за бюджет, излизането от депресията и преходът към фазата на оживлението се отлагат за неизвестно време. Очевидно е, че за 2015 г. се предвижда необяснима дупка в растежа, което е характерно за годините на рецесия. Българската икономика определено не е във фаза на рецесия от средата да 2010 г. насам. Съмнения относно обективността на прогнозите на макроикономическите индикатори създава и подходът при определянето на равномерни еднакви темпове на изменение за 3 годишния период на бюджетната прогноза. Например дефицитът за 2015 г. трябва да бъде 3%, за 2016 г. – 2,5%, за 2017 г. – 2%. Елементарно и лесно – произволни темпове на редуциране на дефицитите с една стъпка от половин процент. Този подход се основава на допускане за елементарен линеен негативен тренд. Това допускане не е подкрепено с никакви аналитични аргументи.
Почти същият подход е приложен и при други индикатори, например изменение на общите разходи по консолидираната фискална програма. Нереалистично е да се очаква основният двигател на растежа да бъде потреблението. Подценява се ролята на инвестициите, ролята на търговското салдо, както и динамиката на цената на енергоносителите. Като цяло липсва новият реформаторски модел за ускорен икономически растеж – това, от което толкова много се нуждае България днес.
По отношение на данъчната политика трябва да припомним, че като автоматичен регулатор на икономическите процеси тя също е сбъркана. Както е известно, при икономическото оживление данъчната тежест на разходите за икономиката е да я предпази от прегряване, а при криза данъчната тежест намалява, за да стимулира икономическата активност. В Проекта за бюджет данъчно-осигурителната тежест нараства, особено за няколко групи от населението. Тази тенденция влиза в пълно противоречие с подценените макроикономически показатели.
Данните за развитието на българската икономика през текущата година показват, че не съществува и сериозен риск от евентуалното увеличение на работната заплата през следващата година. За първото полугодие на текущата година средногодишната работна заплата у нас нараства 2 3%. Растежът на общата производителност на труда е 1,3%, а в индустрията е 3,3%. Известно е, че производителността на труда е определящ фактор и индикатор за нарастване на работната заплата.
В заключение бих искал да кажа следното. Бюджетът за 2015 г. може да се определи като бюджет на продължаващата депресия в икономиката и задълбочаващата се бедност. Това е бюджет, който удивително прилича на бюджетите от ранния период на министър Дянков. Кутията за пицата, уважаеми дами и господа, която ни се предлага днес за следващата година, има двойно дъно. Силно занижените макроикономически индикатори имат за цел да се презастрахова заложеният дефицит, да се преизпълни планът за приходите, да се осигурят допълнителни средства, с които да се увеличат джобните пари на премиера в рамките на тъй наречения „оперативен резерв”, като се бръкне в джоба на земеделските производители, на дребния бизнес с увеличените вноски за социално и здравно осигуряване, като се лишат нискодоходните групи от възможността да получат обратно удържания от държавата данък за техните минимални доходи. Няма съмнение, че всичко това гарантира постигането на основния приоритет за финансова стабилност, заложен в бюджета. Но всичко това, уважаеми дами и господа, означава, че България и през следващата година ще продължи да бъде най-стабилният бедняк в Европейския съюз, без никакви надежди и перспективи за започващо увеличение на доходите и подобряване на стандарта на живот. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Реплики? Няма.
Думата има господин Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Да, това наистина е бюджет на икономическия застой и задълбочаване на пропастта между бедни и богати. Защо?
Уважаеми колеги, има спорове между икономистите от целия свят какъв да бъде моделът на икономическо развитие и какъв да бъде бюджетът, фискалната политика. Няма обаче никакво съмнение, че споровете са за това как да се увеличи брутният вътрешен продукт, как да се промени неговата структура, как да се подобри ефективността на неговото производство, какъв да е икономическият растеж. Без да се увеличи тортата – брутният вътрешен продукт, без икономически растеж няма и повишение на жизнения стандарт. Ето защо ние също считаме, че заложените показатели на икономически растеж са стряскащи.
Уважаеми колеги, Вие залагате през 2015 г. 0,8 икономически растеж. Защо? След като числата са следните: световната икономика от 3,3 през 2014 г. се качва на 3,8 и 4,1 – 2016 г.
По отношение на Европейския съюз: от 1,3% тази година, на 1,5 – 2015 г., 2% следващата година – 2016 г., в края на периода.
Световната икономика е във възход. Европейската икономика е във възход. Да видим какво става с нашите основни търговски партньори?
Италия – над 1%, към 1,5%; Германия – близо 2%, 1,9; Испания – 1,8%. Дори страни като Гърция, които са във фалит до миналата година, Гърция е заложила 2,3%, Турция – 3,25%, основен партньор.
Да видим бившите социалистически страни, с които се сравняваме: Полша – 3%, Унгария – над 2%, Чехия – 2,3
Дами и господа, накъде теглите българската икономика? Освен това миналата година и тази година Вие наследявате икономика – първото полугодие на годината се движи 1,9 – 2%. Поради каква причина в 2015 г. Вие залагате посока, обратна на световната икономика, обратна на Европейския съюз, обратна на фалиралите страни около нас на Балканите? И няма обяснение на този въпрос.
Тъй като Вие сте заложили този мизерен растеж от 0,8, няма как да се вържат другите бюджетни показатели.
На второ място – дял на бюджетните разходи в брутния вътрешен продукт.
Уважаеми колеги, най-добронамерено Ви казваме: влезте в интернет и ще видите, че делът на бюджетните разходи в брутния вътрешен продукт на Европейския съюз – знаете ли, колко са – 49,9 50%. Няма развита страна в света, където бюджетните разходи да не са близо до 50% от брутния вътрешен продукт. Вие отново залагате на обратна логика – нечувана дори за учебниците.
Какво правим българите? От 40% сваляте на 38% с тригодишен период. Ами Федерална република Германия е качвала на 57%, уважаеми колеги, за да излезе от рецесия. Тоест тук има нещо сбъркано и аз не мога да разбера на каква теория почива тази политика на свиване на бюджетните разходи в брутния вътрешен продукт, тоест точно обратното, което правят и Съединените щати, и Канада, и Германия, и Франция, и Япония за излизане от кризата. Казвам Ви го най-добронамерено. Няма как освен крачна спирачка да натиснете, да дръпнете и ръчната спирачка и да чакате българската икономика да излезе от кризата.
На трето място – недоумяваме защо изключвате бюджетна инвестиционна програма от Бюджет 2015?! В нея няма нищо идеологическо. Ние предлагаме онова, което е залегнало в програмата – Лисабонската стратегия и новата програма на Европейския съюз за реиндустриализация. Сигурно сте чули и аз приветствам премиера Борисов, който каза, че подкрепя новата политика на Европейския съюз за масирана публична инвестиция и програма от 300 млрд. евро, афиширана от господин Юнкер.
Какво правим в България? Цяла Европа заделя публични средства за инвестиции и реализацията им чрез публично частно партньорство. Ние какво правим? Имахме 640 млн. лв. миналата година. Вместо да започнем да увеличаваме средствата за инвестиции, да наливаме в мотора на българската икономика през пазара, през публично частно партньорство, ние оттегляме средствата и очакваме някакъв икономически растеж.
Освен това нашата страна се намира в много тежка ситуация. Ние политиците провалихме всички големи инвестиционни проекти, уважаеми колеги, през последните години.
Какво искаме сега? Гледам в Бюджет 2015. Ще санираме панелки, ще озеленяваме предблоковите пространства и ще дръпнем. Къде? Пред Федерална република Германия и Япония ли?!
Кои са проектите на България в следващите години, уважаеми колеги? Кои индустрии ще развиваме? Нито една фирма няма. Кои крупни енергийни проекти? Нито един. Погребахме четири проекта, а ще очакваме от саниране на панелки да дръпваме икономически растеж. Няма как да се качи повече от 0,6 – 0,8.
На четвърто място, прави впечатление колосалният държавен дълг. Извинете, това е направо скандално! В най-новата история на България дълг от 8 млрд. 100 милиона за една година няма. Ние си спомняме Вашите изказвания, колеги, когато искахме 1,5 млрд. евро дълг, за да изплатим стар дълг от 2002 г. и осигурихме средствата за 15 януари 2015 г. Вие искате 8 млрд. 100 млн. дълг само през 2015 г. Извинете, от една страна, бюджетният дефицит е на ръба – 3%. Качвате дълга с 8 милиарда и какво ни предлагате? Някакъв мижав икономически растеж от 0,8 и замразяване доходите на хората.
В заключение, ще кажа, уважаеми колеги: вижте в огледалото какво става с Вашата бюджетна програма. Образно казано Вие плувате напречно на басейна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, дами и господа министри, колеги! Едва ли ще кажа нещо ново, но трябва да го чуете: Бюджет 2015 г. е изцяло антисоциален, не че предишните бюджети са били социални. Изцяло е в полза, както и през други години, на партиите – парламентарно представените, и в полза на новата българска номенклатура.
Ще се спра специално на три пера, на три сектора, в които е задължително Народното събрание да вземе отношение 25 години след началото на прехода. Три места, които се смятаха досега и продължават да се смятат за недосегаеми.
На първо място, ще започна със субсидиите за политическите партии в Бюджет 2015 г., тъй като имам пред себе си становището на група експерти, ръководени от журналиста Паун Цонев, чието мнение беше публикувано във в. „Преса” и други издания. От тази сравнителна справка, от този сравнителен анализ, който е направил уважаемият колега, се вижда, че партийните субсидии в България са абсурдни, цинични и нелепи, тъй като за последните десет години политическата класа е увеличила точно десет пъти партийните субсидии, които се плащат от държавния бюджет, по-точно от лев и нещо до момента – 11 лв. на получен глас на парламентарни избори.
Какво излиза? Че най-бедната държава в Европейския съюз плаща от парите на данъкоплатците най-скъпите партийни субсидии. Веднага, за да видите, че не говоря голи слова, ето фактите каква е ситуацията в Европейския съюз.
Най-богата европейска държава – Германия, отделя за народен представител 50 евроцента. В България е 5 евро и 50 евроцента. В Гърция тази година партийните субсидии бяха намалени на половина и сега са 60 евроцента. Ние почти десет пъти повече.
В Италия правителството под натиска на партията на Грило поетапно реши да намалява субсидиите и в момента са намалени от 4 на 2 евро – Италия, един от моторите на европейската икономика.
С две думи: средният размер на субсидията за политически партии в Европа е 3,5 евро и дори в Македония партийната субсидия е 11 пъти по-ниска от българската – 1 лев.
За 2013 г. от държавния бюджет са платени 45 млн. лв. Знам, че тази тема не е нова, тъй като господин Георги Кадиев миналата година се опита да прокара това в парламента, но дори и неговата собствена партия го блокира. Затова между първо и второ четене ще предложа намаляване на държавната субсидия за партиите от 11 на 5 лв.
Втората бюджетна сфера, която гълта пари, и то, не бих казал особено справедливо, това е администрацията на държавния глава Росен Плевнелиев. За 2015 г. се предвиждат 6 млн. лв. в бюджета на президента Плевнелиев. За сравнение ще Ви кажа, че през миналата година неговият бюджет е бил 5 млн. 500 хил. лв., но в края на годината, спомнете си, попитах господин Близнашки от тази трибуна защо даде на президента Плевнелиев допълнително 1 млн. лв.? Както каза той: „Заради достойнството му и заради неговите воаяжи, пътувания в чужбина”.
Да Ви кажа нещо важно, което може би не знаете или сте пропуснали – в администрацията на държавния глава работят 158 души и то по информация от миналата година. Спомнете си как започна демокрацията в България. Колко души работеха при първия тогава държавен глава господин Жельо Желев?
Последната черна дупка, където изтичат парите на народа, подчертавам това, „на народа” – изтичат в така наречената „преторианска гвардия на България”. Преторианската гвардия на България, с най-добро отношение, разбира се, към Националната служба за охрана. Тази година трябва да й дадем 31 млн. лв. За сравнение, за да видите колко нелогично и, бих казал, непатриотично работим ние, като народни представители, ще Ви кажа, че Националната разузнавателна служба, която, поне според мен, е в пъти по-важна от Службата за охрана на новата българска номенклатура, получава с 14 млн. лв. по-малко. Значи външното разузнаване на България, което работи и трябва да работи в условия на засилваща се терористична опасност, на фона на съществуваща ислямска държава, на фона на процесите на Балканите изобщо и най-вече заради фактора радикален ислям, получава 14 млн. лв. по-малко, а с 14 милиона повече – Службата за охрана на десетина души в държавата получава тази космическа сума от 31 млн. лв. Наистина през миналата година бюджета на тази служба беше намален, но това не е достатъчно.
Аз Ви моля: подкрепете тези предложения между първо и второ четене. Знам, че звучи радикално – намаляване на субсидията на политическите партии и останалите предложения, които направих. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, ще Ви изложа изводите от икономическия анализ, който направи Парламентарната ни група Български демократичен център. С предложения ни бюджет за пореден път управляващата страната коалиция от партии неглижира отговорността си да дефинира и защити национални приоритети и ясна визия за икономическо развитие. Спазването на Лисабонското споразумение за ограничаване на бюджетния дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт ще гарантира финансова стабилност на страната, но едва ли може да се приеме за национален идеал. Този бюджет е бюджет на оцеляването, а не на растежа.
Философията на бюджета е насочена към увеличаване на данъчната тежест върху гражданите и фирмите и гарантиране единствено на социални плащания. Увеличават данъчната тежест за най-активните граждани – активният 1 милион, който е в основата на българската икономика, особено в сектора на услугите. На практика се отнема доход от хора, които са най-активни на потребителския пазар с увеличението на максималния осигурителен доход с 200 лв. – до 2 хил. 600 лв.; увеличението на минималния осигурителен доход на земеделските производители до 420 лв.; увеличението на минималните осигурителни прагове с около 4%; увеличението на периода, върху който се изчисляват обезщетенията за бременност и раждане от 18 на 24 месеца, пряко удря майките в най-млада възраст и в категоричен разрез със заявените намерения на правителството за справяне с демографската катастрофа.
Липсва държавнически подход. Заложените параметри на бюджета, връзката с реалността видимо е през очите на чиновника, който се опитва да върже двата края, вместо да създаде възможности за растеж на икономиката. Заложеният очакван растеж на брутния вътрешен продукт от 0,8% не кореспондира с промените в данъчната тежест, което говори за несигурност на очакванията в приходната част или за Дянковски консерватизъм в бюджетния подход, отказ от реформи и търсене на възможности.
Базиране на политиката на затягане на коланите и очаквано усвояване на европейски средства през бюджета. Това дава възможности само за относително намаляване на дефицита, фиктивно постигане на положителни финансови и фискални резултати, без шанс за съживяване на икономиката и реалния сектор.
Долавят се скрити опасения по гарантирането на приходната част, основно в традиционно деликатни сфери като събираемостта на акцизи и мита. Това се компенсира с увеличаването на данъчната тежест върху гражданите и фирмите. Вместо именно събираемостта и структурите, свързани с нея – митниците и НАП, да бъдат обект на реформи и намаляване на корупционните практики.
Бюджетът не дава ясна прогноза за ефекта върху икономиката при понижаване на цената на петрола и енергоносителите, каквото все по-ясно се очертава на международните пазари. Заплашени са и приходите от туризъм, поради наблюдаващия се вече отлив на заявки от руски и украински туристи и туроператори за следващия сезон.
В разходната част липсват индикации за очаквано провеждане на реформи. Например заложеното ограничаване на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10% е предвидено да бъде постигнато с, цитирам: „Функционален анализ и преглед на административните структури на бюджетните организации и предприемане на действия за тяхната оптимизация, като ограничението на размера на разходите не предполага намаляване на индивидуалните размери на заплатите”. Нонсенс, който на практика означава единствено скрита заявка за съкращения на работещите в администрацията, но не и подобряване на нейната ефективност. Несъобразяването с пазарната логика в разходната част е особено видимо специално в образованието. Каква е аргументацията за предвиденото предоставяне на допълнителни средства в размер на 8 млн. 500 хил. лв. за финансиране на по-високия прием на студенти и докторанти, при положение че броят на завършилите средно образование в последните четири години спада устойчиво? При 50 хил. завършили средно образование очакваме 50 хил. студенти.
Бюджетът има прекалено завишени буфери, което продължава политиката за планиране на занижени бюджетни приходи и формиране на бюджетни излишъци, които да се изразходват непрозрачно от правителството.
В същото време в бюджета са предвидени само 70 хил. лв. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, при положение че за 2014 г. изпълнението на бюджета е 120 хил. лв. Това перо видимо ще бъде в дефицит, предвид честите наводнения през тази година, включително и в момента е ясно, че ще бъдат необходими сериозни средства за справяне с последиците от случилото се до момента – компенсиране на пострадалите граждани и подобряване на инфраструктурата за избягване на подобни проблеми.
В бюджета няма и дума за електронно правителство, а електронното здравеопазване се споменава между другото. Липсата на ангажименти и ясни финансови параметри по въпроса е заявка за отказ от провеждане на политика в тези посоки, което също е в разрез със заявената програма на правителството.
Генерален недостатък на бюджета е, че е силно партизиран. Промените спрямо предишния са насочени към задоволяване на сепаративните искания на партиите от управляващата коалиция. Пример за това е увеличението на минималната работна заплата, което е необосновано икономически.
Предвид това в Бюджет 2015 липсват мерки за стимулиране на икономически растеж за увеличаване на заетостта и повишаване благосъстоянието на българските граждани, а вместо това е налице необосновано изразходване на националните ресурси, неформирани структури и политики.
Българският демократичен център не може да подкрепи така предложения проект. В него заложените параметри не са съобразени с променената макроикономическа среда и се разминават със заложените основни допускания за плавно възстановяване на икономиката на страната.
Данъчно-осигурителната политика не е ориентирана към подкрепа на икономически растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.
Кредитирането за частния сектор ще се възстановява много бавно, опасностите за банковата система не са отминали.
Не се вижда воля за съчетаване на бюджетни механизми с европейски фондове за стимулиране на частната активност и на малкия и среден бизнес за осигуряване на устойчива среда на пазара на труда. Не създава условия за устойчив икономически растеж, съпроводен от високи нива на трудова заетост, социално включване и териториално доближаване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не подпомага изграждане на конкурентоспособна икономика, базирана на знанията и иновациите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за тишина в залата!
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Моля за тишина в залата!
Реплики? Няма.
Следващото изказване е на господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на кабинета на Министерския съвет, дами и господа народни представители! Ние сме уверени, че не можем да очакваме чудеса за един месец. Служебният кабинет имаше пред себе си две задачи: да направи изборите и да актуализира бюджета. Едната задача успя, другата така я направи, че се наложи наново да има актуализация. Кабинетът, който е в момента, направи разумното и възможното – актуализира бюджета за 2014 г. и внесе нов бюджет за 2015 г., който днес дебатираме.
Веднага искам да заявя, че групата на Патриотичния фронт ще подкрепи бюджета на първо четене. Разбира се, ние очакваме отговор за ситуацията „Призрака КТБ” – колко възможности за общините, образованието, културата и социалната дейност заличи тази сума, която ние в момента трябва да теглим и да решаваме други въпроси? Чакам отговор на въпроса имаме ли банков надзор, или имаме надзорен чадър, защото останаха 29 банки? Същите хора ли ще ни предпазват и ще контролират как работят те?
Имаме резерви, разбира се, към размера на бюджета за образованието, отбраната, МВР и Агенцията за българите в чужбина. Разбира се, ще ги коментираме между двете четения. Надяваме се това да стане в рамките на конструктивизъм и равнопоставеност. Надяваме се да обсъдим всички критични параметри и секторни политики, в това число и възрастта за пенсиониране.
Няма го, но – уважаеми господин Премиер, всяко правителство е заложник на случилото се преди него в Митниците. Към тях сега се прибавят и банките, нереформираното здравеопазване, но и спрените еврофондове. Този бюджет не е най-доброто, което може да се направи. Той е лош, рестриктивен, но е единствено възможен и изпълним.
Очакваме от Вас и настояваме за увеличаване на приходите, събирани от митническата администрация, очакваме това да се случи и правителството да прекрати порочната практика на брак с мафията. Искаме борба с нея! Очакваме срочно създаване на работна комисия за измервателните уреди за цигари и алкохол и въвеждането им. За горивата – този въпрос е решен и от 1-ви ще влезе в сила. От митническата администрация очакваме да създаде център по контрола на транзита и център по контрола над акцизните и рисковите стоки. Очакваме събираемост, респективно изпълнение на приходите не само от легалните икономически субекти и оператори, а и от нелегалните такива, защото в сегашния бюджет и в цялата политика ние се насочваме към хората, които така или иначе плащат някакви суми в бюджета. Искаме да стигнем и до тези, които се занимават с контрабанда. Стига вече чадъри!
Очакваме реформи в здравната система и, разбира се, ревизия в енергетиката.
В изпълнение на така зададената заветна цел – приемането на Бюджет 2015, ние се постарахме и заедно обсъдихме, и приехме пакет от данъчни закони и промени в тях. Смятаме, че тази процедура ще продължи. В очакване сме на реформа, ревизия на енергетиката, увеличаване на постъпленията в приходната част и преструктуриране на администрацията.
Патриотичният фронт ще подкрепи на първо четене предложения от Министерския съвет бюджет и ще внесе допълнително своите корекции. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Ясно е как ще гласува Реформаторският блок за този бюджет. Ясно е и че той ще бъде приет. Така че в голяма степен целият този дебат може да се приеме за излишен, но той трябва да бъде всичко друго, не и излишен.
Парламентът е възникнал за това – много преди всички други функции, които днес изпълнява, е създаден да следи публичните приходи и разходи и да ги изважда извън пряката безконтролна власт на правителството, каквото и да е то. Доста дългата традиция на българското Народно събрание да гласува бюджетите безропотно се изроди в недобри бюджети като този, който ще гласуваме на първо четене днес. Това е резултат именно на дългата практика по гласуване на предложенията на Министерския съвет такива, каквито са. Ние сме се събрали тук да представляваме данъкоплатците, което означава да гарантираме, че парите се харчат икономично и полезно, че всеки бюджет съдържа в себе си както достатъчни бюджетни икономии, така и достатъчен растеж, независимо дали става дума за икономиката, дали става дума за прогрес в образованието, в здравеопазването, или в укрепването на отбраната, на сигурността на държавните институции.
Критиките, които чухме досега и които тепърва ще чуем към този бюджет, от тази гледна точка, са разумни. Този бюджет, който ще гласуваме, не е добър. Той малко ще осигури като икономии и много малко ще осигури като растеж и стабилност. Това са реалностите.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: А реформите?
РАДАН КЪНЕВ: Ще стигнем и до реформите!
Основният му проблем е, че почти с нищо, господин Гечев, не се различава от бюджетите, които гласуваше БСП. Много е малка стъпката в него и съответно страда от всички пороци, които до момента сме наблюдавали. Благодаря на господин Емил Димитров, че все пак припомни, като говорим за този бюджет, за какво говорим и какво плаща той – 3 млрд. лв. е цената на няколкогодишна безстопанственост, в най-добрия случай престъпна небрежност, ако не съучастие на финансовото разузнаване към ДАНС, на Агенцията за приходите, на Надзора на Българската народна банка – да не продължавам да изреждам. Много повече от разрешения бюджетен дефицит за 2015 г. е това, което ние като данъкоплатци ще платим, за да покрием кражбите на едни и безразличието към тези кражби на други – на хора, които ние сме призвани освен всичко друго да контролираме тук.
Дефицитът не е случайно допустим в тези рамки на 3%. Той е именно за да може да се инвестира, защото реформите струват пари, за да може да се покрият остри, непредвидени разходи, за да може да се поема, когато е необходимо, нов дълг и когато е изгоден. Целият този възможен дефицит и значителна горница върху него в този бюджет са вече откраднати и ние вече плащаме кражбата. Така че дайте да гледаме малко по-сериозно и в миналото, и в бъдещето, защото ресурсът за реформи, ресурсът за развитие е изяден предварително много преди гласуването на бюджета.
Разумната реформаторска политика се състои винаги от три стъпки. Първата е правилни законодателни решения, които променят досегашните лоши правила и въвеждат нови по-добри.
На второ място, плащане на цената на тези решения – както финансова, така и социална.
И едва на трето място идват ползите, изразени и като икономии за публичния бюджет, и като реално развитие в определени сектори.
Настоящият парламент прави първи стъпки за излизане от двегодишна политическа криза. Този бюджет е един от първите му законодателни актове, първата стъпка. Законодателната реформа няма как да бъде приета от този парламент и отразена адекватно в бюджета за следващата година.
Втората стъпка – разумните цени на реформите, няма как да бъдат платени, при положение че плащаме цената на престъпления в миналото, а не на реформи в бъдещето.
Безспорно този бюджет съдържа и редица спорни мерки, като например 10-процентното съкращение на административните разходи, за което аз съм скептичен, че ще бъде изпълнено. Ние всички трябва да сме наясно, че този бюджет е възможното в момента, че той ще бъде подкрепен, че ще бъде приет и че той е последно възможен такъв бюджет за България.
Ако бюджетът за 2015 прилича на този, затъването в дългова криза за страната е неизбежно – говоря към всички колеги от мнозинството, защото както този, така и следващият ще бъдат наша грижа.
Още от месец януари ние трябва да предвидим законодателните мерки и финансовите нужди за административна реформа и електронно управление, включително цената на необходимите обезщетения в бюджета за 2016 г., най-вероятно.
Цялостна реформа на пенсионната система, на трудовия пазар, диференциране на осигурителните прагове и цялостна сметка, защото голямата дупка, трайна, в бюджета ни – когато не плащаме минали кражби, е огромният финансов трансфер, необходим за попълване на дефицита на държавното обществено осигуряване.
Цялостен преглед на приходите и в държавното обществено осигуряване, и в републиканския бюджет. Включително, защо ги няма парите, откраднати за акцизи? Каква е ролята на ДДС веригите при оформяне на приходите на българския бюджет? Всичко това е, на първо място, законодателна мярка, на второ място, трябва да бъде финансирано като капацитет на приходните агенции. После цялостен преглед на разходите, защото тук са отбивките за обществените поръчки, тук са големите течове. Защото огромна част от разходите, които прави българската администрация, са неоправдано високи и нямат нищо общо с разходи, които прави българският бизнес за подобни услуги, което означава огромен корупционен потенциал.
С което, естествено, ще завърша – въпреки че не струва пари, без съдебната реформа и без реформата в службите за сигурност всички други са излишни и просто няма да се случат. Благодаря. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Кънев, Вашата теза е, че днес ще гласувате с отвращение първия бюджет на това правителство, защото не сте съгласни с него, но няма време да се направи по-добър и освен това трябва в бъдещите години – до края на управлението да се предприемат реформите, сега не е достатъчно времето.
Господин Кънев, на това сигурно може да Ви повярва някой, който не разбира от тази работа – от бюджети, и как се пишат бюджети. Не знам дали го казвате от наивност, или просто манипулирате и залата, и обществото.
Прочетете бюджета за 2015 г. Всеки бюджет се приема с тригодишна прогнозна рамка. Значи след 2015 г. имате 2016, 2017, 2018 г. и така нататък – до края в мандата на това правителство, предвидили сте да изкара докрай.
В тази прогнозна рамка, която върви към Бюджет 2015, всичко това, което залагате в 2015-а, е заложено да продължи до края Ви – няма увеличение на социалните плащания, няма реформи в здравеопазването, няма в съдебната система. Всичко това, за което говорите сега, не е заложено в прогнозата Ви до 2018 г. Тоест или не го знаете и не сте го прочели, или го знаете и манипулирате, че отлагате реформите поради липса на време – нямате никакво намерение да правите такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Други реплики?
Господин Танчев, заповядайте.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще бъда много кратък. Господин Кънев, Реформаторският блок, доколкото си спомням, искаше двугодишен мандат, в който да направи реформите и да си подаде оставката, или да се премине вече към един по-дългосрочен хоризонт, в който можем да гледаме.
Къде са реформите за тази и за следващата година?! Не виждаме нищо от това, което Вие говорите. Сега казвате, че няма време за нищо по-добро. Вие трябваше да имате готов план – влизайки, ударно, да кажете конкретно и ясно: това, това и това са промените. Благодаря Ви. (Възгласи от ляво: „Няма пари!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Танчев.
Други реплики? Няма.
Господин Кънев, заповядайте за дуплика.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Госпожо Нинова, „с отвращение” бяха Ваши думи. Никога не бих си помислил да кажа нещо подобно. За всеки десен български политик да изрива боклуците, останали след управление на БСП, е гордост, а не отвращение. (Ръкопляскания от дясно.)
Това ни е историята от 1989 г. насам. Лошото е, че много бавно рием и още има неща отпреди 1989 г., дето не са изчистени. Това, с което завърших – за съдебната система говоря, да не се объркаме.
По отношение на това, което е заложено – малко в минало време и малко в бъдеще. Предполагам, в предишната тригодишна рамка фалитът на КТБ не беше заложен. (Реплики. Оживление. Смях.)
Въпреки, че и от изказването на господин Танчев оставам с впечатлението, че е имало политици и управници в България, които са го калкулирали и би трябвало отговорно така да постъпят, ако са знаели какво се случва. Защото мнозина са знаели, дано поне да са калкулирали.
По отношение на бъдещето. Неслучайно се обръщам към колегите от мнозинството, защото има много неща в тригодишната рамка, които много трудно ще приемем и затова казвам, че трябва да седнем през месец януари 2015 г., да видим много сериозно кои законодателни реформи трябва да започват веднага и какви финансови средства са нужни за тях. Защото България преживя през 1997 – 1999 г. един цикъл на големи реформи, за които нямаше предвидени средства, и това беше изключително болезнено за обществото. (Шум и реплики.)
Ние не сме толкова опоскани като тогава, защото по-кратко управлявахте преди сегашния мандат, така че в момента имаме възможност да направим реформите по не толкова болезнен начин, като предвидим достатъчно средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кънев.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (ДПС): Моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Удължете времето.
Имате думата, проф. Георгиева.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Проектът за Бюджет 2015 г. в частта за образование и наука не може да бъде подкрепен, защото изолира България от общоевропейската тенденция за увеличаване на разходите за образование и иновации, каквато е философията на Европейската стратегия 2020.
Европейската стратегия 2020 е подобрена редакция на Лисабонската стратегия, която, макар и правилна по своята същност, се оказа недостатъчно ефективна във връзка с предизвикателствата на глобалния свят и неговия пазар. Именно с оглед на конкурентоспособността на този пазар, Европа залага на повече инвестиции в областта на иновациите, тоест повече средства за образование и наука като механизъм за постигане на интелигентен растеж.
На този фон и във връзка с нееднократно отправените бележки към България от страна на Европейския съюз за неотложно провеждане на реформи, дълго отлагани в образованието, намаляването на средствата за образование и наука в проекта за Бюджет 2015 г. е неопровержимо доказателство за два злепоставящи страната извода. Първо, неевропейска политика в образованието и науката, и, втори извод, отказ от реформи.
Да, проектът за Бюджет 2015 г. е бюджет на отсъстващите реформи в образованието и науката. Изразявам несъгласие с констатацията в становището на Комисията по образование и наука, че най-общо Бюджет 2015 г. запазва разходите за образование и наука в сравнение с 2014 г. Изразът е неточен, защото за БАН средствата са намалени с около 5 милиона – по-малко са, а целевите 100 милиона от централния републикански бюджет за образование в Бюджет 2014 г. просто ги няма.
Застрашени са националните програми и внедряването на информационни и комуникационни технологии в образователния процес. Не зная по силата на каква логика определяте това като съхранени разходни тавани. Няма нужда да спорите с мен (ръкопляскания, оживление, реплики), достатъчно е да се отчете признанието на образователния министър. Той беше доблестен да заяви веднага, след като се запозна с проекта за Бюджет 2015, че не би могъл да провежда реформи при наличието на такива средства.
Надявам се, не се нуждаете от други обосновки за категоричния ни отказ да подкрепим Бюджет 2015. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Георгиева.
Реплики? Не виждам. За изказване?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, Парламентарната група на Партия „Атака” ще гласува „против” Проекта за бюджет, който се представя от Министерския съвет. Аз ще изброя веднага няколко причини, които са преки и съвсем конкретни.
На първо място, прекалено малък ръст е заложен – 0,8%. Ще дам за сравнение вечно оплакваната Гърция. Там те са заложили 3% растеж. Значи в лошата Гърция, вечно оплакваната Гърция има някакво икономическо раздвижване, което е по-голямо от българското.
Освен това има заложено намаляване на износа в този бюджет. Като се има предвид, че през последните години България изнася само скрап, жито и дървесина, явно е намалял скрапът. Вече няма какво да се реже, заводите са унищожени и това отива надолу.
Имаме други забележки, които са принципни. От дълго време, плоският данък се запазва – това е нещо, срещу което се борим. Ние гласувахме „против”, когато беше приет – тогава от тройната коалиция, после поддържан от ГЕРБ, след това пак поддържан от следващото управление и сега отново се поддържа. Виждате ли, че няма никаква разлика между ляво и дясно в България?
Пенсионната възраст започва да се увеличава. Нещо, което при предишния кабинет – лошия Орешарски, лошото правителство на Орешарски, дето толкова беше сатанизирано, увеличението на пенсионната възраст беше временно замразено, което е добро социално решение, но сега това се премахва и пенсионната възраст започва да расте.
В този бюджет е заложен също така данък върху лихвата по депозитите, тоест като си държите пари в банка на депозит, той Ви се облага с данък. И детският влог даже ще бъде облаган с данък. По този начин всеки българин, който спестява, ще трябва да плаща още един допълнителен данък. Не знам защо ораторите дотук прескочиха този на пръв поглед дребен детайл, но той е важен.
Тук стигам до причина, заради която сме против бюджета и за която вече беше говорено – очертава се един нов дълг от 8,1 млрд. лв. за следващата година. По разчета, който е даден, се вижда, че голяма част от тези пари отиват за покриване на стари дългове, включително и за спасяване на банки – нещо, срещу което сме против, а 1 милиард отиват за Европейската инвестиционна банка – там дължим. Остават някъде около 2 милиарда и половина, които ще могат да бъдат разпределяни между Вас под формата на поръчки.
Отсега искам да Ви кажа, прогнозирам, че ще се скарате, защото 2 милиарда и половина са прекалено малко за такава стройна, четворна коалиция, където още сега виждам, че има караници по въпроси кой да оглавява комисия, кой да е заместник-министър, а като се сложат и 2 милиарда и половина за разпределяне, просто предвиждам много сериозни сцени. Само Ви съветвам да не стигат нещата до проливане на кръв.
Това, което също отбелязвам като негатив в новия бюджет, е, че ще има недофинансиране на два основни сектора – „Здравеопазване” и „Образование”. Това е стара политика, но сега продължава на нов глас – четворен, което означава, че отново няма да има пари за болниците, отново образованието ще страда.
Още нещо отбелязвам като негатив – изкуственото недофинансиране на сектора БДЖ, който се подготвя за фалит и приватизиране – нещо, което досега беше удържано, сега вече ще отиде към приватизация. Забравете БДЖ!
„Български пощи” по същия начин ще бъде хваната за шията, ще бъде финансово удушена тази публична дейност и приватизирана, което означава, че българите, които бяха свикнали във всяко село да има поща и по този начин да получават услугите, които трябва да получават, това ще бъде отрязано, тоест, отиваме към една феодализация на страната.
Един от последните сектори, които останаха неприватизирани – железопътния транспорт, и той ще отиде в чужди ръце. Даже мога да Ви кажа и в коя компания – германска ще бъде, отсега вече е ясно.
Искам само да Ви кажа, че ми е много забавно, когато започнат обвинения в тази зала при дебатирането на бюджета между ляво и дясно.
Драги дами и господа народни представители, от 1997 г., когато служебното правителство на Стефан Софиянски без да бъде оторизирано от Народното събрание предаде българската икономика, финанси и цялата държава във властта на Международния валутен фонд, който Джоузеф Стиглиц, не аз, а Джоузеф Стиглиц – носител на Нобелова награда по икономика, нарича колониален инструмент – МВФ и Световната банка, оттогава България не е самостоятелна държава.
Какво има да си говорим за бюджет и за разпределение, след като нямаме право да емитираме пари? Българската народна банка от 1997 г. е най-голямото чейндж бюро в страната. Ние нямаме самостоятелност нито в икономиката, нито във финансите, нито в определянето на заплатите. Аз затова знам много добре, че когато „Атака” каже: „Минималната пенсия трябва да е поне 500 лева, за да може да се приближим до европейското дъно или 1000 лева да бъде минималната работна заплата, пак за да се приближим до европейското дъно”, то в същото време казваме, че за да стане това трябва да излезем от колониалното робство. Защото това, което сега ни се предлага, е един колониален бюджет и той е един и същ през годините от 1997 г. до тук, независимо дали начело на управлението е социалист, наричащ се десен, или дясноцентристки. Просто ние сме в лапите на Международния валутен фонд, хванати сме и оттам ни се определя всичко, и оттам казват какви могат да бъдат заплатите и пенсиите, и как да не могат да се повишават повече.
Затова, за да излезем от тази схема, за да можем наистина да стигнем до въпроса на въпросите в България, който е нивото на доходите – това е най-важният въпрос, ние сме с най-ниските доходи в Европа, с огромна разлика от средноевропейското ниво, за да излезем от този капан трябва да изгоним Международния валутен фонд, така както направи господин Орбан. Виктор Орбан направи всичко възможно, за да се раздели от желязната хватка на Международния валутен фонд и Световната банка и започна да развива суверенитет – икономически и финансов. Това може и трябва да се направи за България и само тогава ще можем да говорим за бюджет така, че наистина да обсъждаме бюджет.
Извинявайте, но ние обсъждаме какво? – Преразпределението на едни 18 млрд. лв. Това е сумата, която се преразпределя. Искам да Ви кажа, че само за 2011 г. в касите на чуждите предприятия, които ограбват България – аз ги наричам колонизатори, някои от Вас ги наричат инвеститори, но всъщност те са колонизатори, това са: огромните енергийни предприятия, които печелят от тока; това са тези, които ни изнасят златото; тези, които държат супермаркети, бензиностанции, мобилни оператори и всичко, от което се печели, всичко това са огромни чужди компании – само за 2011 г. българинът – обедняващ и мизерстващ, е оставил в техните каси 28 млрд. левчета. Двадесет и осем милиарда са изнесени под форма на печалба! До днешна дата те са станали сигурно тридесет, тридесет и няколко милиарда.
Какво излиза? Ние пълним касите на чужди предприятия с по 30 милиарда на година, а тук спорим, или поне се правим, че спорим, за едни 18 милиарда къде да ги преразпределим. Това е просто жалка цифра, жалко число! Ние с 18 милиарда, които да преразпределяме, каквото и да правим, нищо не можем да направим. Това, едно.
Второ, вижте структурата на бюджета! От какво се пълни държавната хазна? Дами и господа, тя се пълни най-вече от акцизи и от ДДС, тоест от косвени данъци. Съотношението е 3:1. Три към едно – косвени към преки данъци!
Какво означава това? Това означава, че ние сме държава, която разчита на изтупването на брашнения чувал, на народа. Защото ДДС то и акцизът са косвени данъци, които тежат върху обикновения човек.
Когато баба и дядо си купят мляко от магазина, от бакалията, те плащат 20% ДДС. Когато фирмаджията, хайде, няма да посочвам тук в залата, но когато фирмаджията Х купува нещо и дава ДДС, той си го връща или си връща част от него, нали така? Баба и дядо обаче не си връщат 20% ДДС. Те плащат всяка една стока, до последната кофичка мляко, с 20% ДДС.
Когато българинът си купува цигари и пиене, защото това му е останало като единствено удоволствие, той плаща, тоест дава цената, която му слага акцизът – плаща повече. А това са най-големите приходи. Когато си пълни колата с бензин или когато плаща тока – също, това са акцизните стоки.
Тези неща, без които не може българинът, защото трябва да се съгласим, че той трябва да отиде да пие две ракии след безнадеждния ден и да запали цигара, трябва да си напълни колата, за да отиде на работа – няма как, трябва да плати тока, а всичко това са акцизни неща. Там ние го облагаме с данъци, оттам очакваме най големия приход. Близо две трети от прихода в хазната идва оттам – ДДС и акцизи. Когато си пазарува от бакалията и си взима неща, без които не може – те не са лукс, те са необходими за насъщния живот, пак плаща ДДС и това пълни хазната.
В същото време тези големи компании, за които говоря – огромни, повечето чужди или наднационални, международни, те изнасят огромни печалби. Приходът от техните данъци е една трета от прихода, който внасят чичо, леля, баба, дядо и обикновеният българин.
Какво излиза? Обикновеният българин издържа хазната, а тези, които би трябвало да я издържат с данъците си – големите фирми, корпорациите, великият бизнес, за който дясното се бори в България, той се измъква по терлици и приходите от неговите данъци са една трета от приходите на бедните хора. Така структуриран бюджетът не може да бъде бюджет на просперираща държава.
Нещата трябва да се обърнат обратно – приходите от преките данъци да надвишават тези от косвени данъци, или поне да са 50:50.
Сега положението, ситуацията, в която ние живеем, е ситуация на доизтупване на брашнения чувал, наречен „български народ”, който няма къде да отива и който единствено може да реагира с политическа апатичност и да казва: „Вие всички сте маскари, всички сте мръсници! Всички политици сте долни.”, и така нататък. Това не е вярно, обаче той има право да го каже, защото не вижда промяна.
Промяна, дами и господа, може да стане, само когато променим модела, и то моделът не в смисъл дали да управлява, наричащата се „лява партия” или коалиция или „дясноцентристка”, а да излезем от колониалния модел. Затова нещо са нужни усилия на целия политически елит, но аз не знам дали точно този политически елит може да направи това усилие и да надскочи сянката си. Мисля, че той също трябва да бъде подменен и да стигнем до политически елит, който да каже ясно и смело: „България няма полза от всички тези евроатлантически интеграции, в които беше поставена, за да бъде пионка”.
България има полза, ако тук се развива индустриализация; ако ние строим; ако имаме истинско инвестиране, а не псевдоинвестиране, не компания, която идва и взима Енергото, за да увеличава цената на тока и изнася печалбата. Това не е инвеститор, това е колонизатор.
Ние имаме нужда от истински инвестиции, но истински инвестиции от запад няма да дойдат, колкото и да се мъчат да ме опровергаят тук някои хора в залата, които просто имат култ към западната част на света. От там инвестиции няма да дойдат. От там идват колонизатори.
Инвестиции могат да дойдат от бързоразвиващи се държави. Ние имаме нужда нашият национален брутен продукт, който е жалък – това са едни 40 млрд. евро, това е колкото личното богатство на Бил Гейтс, ние имаме нужда от рязко покачване на брутния продукт. Рязко! Това може да стане само с бурно развитие. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Как да стане? Нека мислят мозъците! Нали имаме много мозъци? Имаме страшно големи преподаватели...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Сидеров!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: ...и умници, които непрекъснато излизат по телевизионните студия и обясняват икономиката. Хайде, те да се впрегнат и да кажат на народа как България да дръпне рязко напред, не с 0,8% ръст, а в пъти повече, как да си качим брутния вътрешен продукт така, че да преразпределяме тук не 18 милиарда, а 180 милиарда!
Тогава вече ще говорим за истински бюджет, тогава ще говорим за истинска политика. Дотогава ще си играем на политика и на бюджети като малки деца в междучасието. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Аз мисля, че времето го спазих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Една минута просрочихте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
За изказване народният представител Борислав Борисов.
Заповядайте, проф. Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Уважаемо председателство, уважаеми господа министри, колеги! „Алтернатива за Българско възраждане” приема основните параметри на Бюджет 2015 г., независимо от неговия изключително консервативен характер и рестриктивен подход към разходите, поради следните основни обективни обстоятелства.
Първо, след свръхразходите за 2014 г., които доведоха до бюджетен дефицит от 3,6% – вчера се говореше и за други проценти от брутния вътрешен продукт, при това без да получат трайни и сериозни резултати, в настоящия бюджет очевидно са направени усилия за ограничаване на разходите до 3% от брутния продукт, каквито са и европейските изисквания.
Второ, размразяването на спряното европейско финансиране и възстановяване на работата по тях налага и нарастване на бюджетните средства за съфинансиране, което означава оптимизиране и на бюджетните разходи.
Приемайки основните параметри на бюджета, включително и с рестриктивните мерки за намаляване на разходите, сме длъжни обаче да изразим и някои наши съображения, свързани главно с подхода при разработването на приходната част на бюджета. Първо, приходната част е доста консервативна като цяло и се базира, според нас, на един занижен за икономическия ръст процент от 0,8%, което е почти два пъти по-малко от ръста, регистриран до края на годината. Очакването е за 1,5%. До известна степен това може да намери своето обяснение, да не говоря за техниките за преизпълнение на бюджетните разходи.
Но най-важното в бюджета е, че ние не виждаме сериозни насърчителни мерки за осигуряване на икономическия растеж и нарастване на приходите като цяло. Например не виждаме в бюджета предвидените средства, заложени в декларацията за подкрепа на Инвестиционен фонд на публично частно партньорство за развитие на високите технологии. При това средствата на институциите, призвани да разработват нормативните продукти за тези високи технологии, са намалени – на БАН с 5 милиона, а предвидените средства за наука в университетите са само едно символично число. Казвам „символично”, защото те са на космически години от предвидените проценти в „Европа 2020”.
Кой тогава ще разработва иновативните продукти, необходими за икономиката и кой ще извърши целевото финансиране на високите технологии? Естествено е, че така няма да има и сериозен икономически растеж.
Прогнозата за равнището на инфлацията е на обезпокоителните 0,2%. Означава ли това, че тенденцията през последните 15 месеца на дефлация няма да може да бъде убедително преодоляна от правителството и какви са мерките за това?
Не виждаме и увеличаване на събираемостта на приходите. Това може да се види на пръв поглед от един по-частен случай. Става дума за намаляване на контрабандата, която в Европа варира между 15-20%, но в България достига и надхвърля 50%. Това са доста милиони в бюджета, ако тя се намали. Няма ли да се предприемат мерки за това намаление?
Няма да се спирам и на други възможности за увеличаване на приходната част.
Според нас обаче основната слабост, която отчитаме в бюджета, е, че в него липсват или най-малкото не се открояват политики, особено икономическата политика и политиката в енергийния сектор. Много трудно можем да си представим как на практика ще се осъществят предстоящите тежки реформи например в енергийния сектор, в правосъдната система, в здравеопазването, в образованието при отсъствието на тези политики.
Вън от съмнение е, че само с организационни мерки, нормативна уредба и решения това не може да се осъществи. Необходимо е и финансово осигуряване на реформата, иначе тя няма да стане на практика.
В социалната сфера приемаме запазването на равнищата на социалните плащания. Не приемаме обаче увеличаването на осигурителния стаж за майчинство от 18 на 24 месеца.
Предвиденото намаляване на разходите за персонал с 10 % по принцип е правилно – на всички е известно, че нашата администрация е прекалено раздута. Към неговото реализиране обаче трябва да се подходи много внимателно, съобразно системата, в която се прилага. Например приложен буквално в социалната сфера, този подход означава на практика 10 % съкращаване на хората, предоставящи конкретни социални услуги на нуждаещи се граждани.
Подкрепяме изцяло усилията на министъра на труда и социалната политика за въвеждане на ред, стабилност и предвидимост в пенсионната система. Най-неуместното в случая са прибързаните и необоснованите решения. Нарастването на изискването за стаж и възраст през следващата година трябва да бъде по-плавно и с предвидимост в дългосрочен план. За съжаление, поредица правителства досега не можаха да постигнат обществено съгласие по пенсионната система, което обрече пенсионерите на постоянно ниски доходи.
Дълбоко се надяваме, че сега е налице възможност за постигането на разумно и полезно и за хората, и за държавата решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Борисов.
Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги! Традиционно се счита, че един бюджет е нещо твърде специфично и понякога неразбираемо, смесица от индикатори, числа, дефицит на начислена и на касова основа и така нататък.
Ние Ви предлагаме друг прочит, друг поглед към бюджета – какви проблеми решаваме през този бюджет и как през числата решаваме човешки проблеми?
Погледнахме с колегите обществените проучвания през последните десетина години. Безспорно, без промяна българските граждани сочат три проблема, като най-важни за тях, три проблема, които ние можем да решим през бюджета. Те са бедност, ниски доходи и безработица. Във всички обществени проучвания това са първите грижи на нашите съграждани.
Решаваме ли някои от тези въпроси през Бюджет 2015? Мисля, че не и ще дам аргументи защо. Не само, че не ги решаваме, а задълбочаваме и бедността, и безработицата, и доходите падат.
Тоест, ако говорим през Бюджет 2015, скъпи българи, за съжаление през 2015 г. ще продължавате да обеднявате, а безработните няма да си намират работа.
Кои са начините да се решат тези въпроси? Традиционните три начина са следните. Първият е производство, икономика и растеж. От заложените 0,8 %, както вече и други колеги казаха, такова нещо не се вижда в Бюджет 2015. Икономика през 2015 г. няма да има. Няма и логично обяснение за това, след като Международният валутен фонд дава прогноза 1,4 %, Европейската банка за възстановяване и развитие дава 1,5 %, служебното правителство само преди месец даваше 2,6 %, а този кабинет дава 0,8 %?!
Вторият начин са инвестициите. В бюджета няма ръст на инвестициите през 2015 г. спрямо 2014 г., тоест правителството казва: „Няма да полагаме никакви усилия, да привличаме чужди инвеститори“.
Колеги, третият начин е увеличаването на доходите, които зависят от държавата, не в частния сектор. По този начин не само се вдигат доходи, но се стимулира и вътрешното потребление, което е един от методите да се стимулира икономическият растеж.
Какво ще се случва догодина по отношение на доходите?
Увеличава се само минималната работна заплата. През изминалата седмица чухме много гръмки оценки, че това е много социален бюджет.
Уважаеми колеги, в бюджета пише следното: размер на месечни помощи за деца – замразени; помощ при едновременно дете и повече деца, това са близнаци – замразена; обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 години – замразено; месечна добавка за деца с увреждания – замразена; годишна квота за ваучери за храна на работещите – замразена; помощ за първокласници – замразена; средномесечен доход за придобиване право за семейни помощи – също замразен; еднократна помощ при бременност – замразена; еднократна помощ при раждане – замразена; еднократна помощ при дете с трайни увреждания – замразена; помощи за дете на осигурена майка до една година – замразени; помощ за близнаци – замразена; помощ за майки студентки – замразена; размер на обезщетението за безработица – замразен. Четиринадесет социални плащания – във фризера! Как Ви изглежда това, колеги?! Отворили сте фризера, пускате вътре, слагате катинара, заключвате и за следващите три години замразявате тези доходи.
Колега – лидер на дясна партия, каза преди малко, че ролята на това правителство била да изрине остатъците от предишното управление. Какво изривате, колега? Изривате майки, деца с увреждания, работници с ваучери за храна... (Силен шум и възгласи „Ееее!“ от ГЕРБ.) Това изривате, това е замразеното. (Продължаващ шум и реплики от ГЕРБ.)
Защо не изринете контрабандата на акцизи и ДДС, като запишете по-високи приходи от акцизи и ДДС?! Не, там не пипате – акцизите и ДДС-то си стоят. Контрабандата не я пипате. Пипате майки, хора с увреждания, бременни и студенти. (Продължаващи шум и реплики от ГЕРБ.)
Това са фактите, колеги, дори да не Ви харесват. Това изривате.
Безработица, за догодина е заложено увеличение на безработните – да, с малко, с 0,2 %, но всъщност какво казвате на хората с това? Безработните, които досега сте без работа, няма да си намерите такава. Ще има нови безработни и правителството няма да си мръдне пръста, за да реши този проблем, защото парите по Плана за действие по заетост се запазват на 73 милиона, каквито бяха досега”. Тоест през държавна политика и Плана за действие по заетост политика за нови работни места няма да се прави.
Имам и други аргументи, за да твърдя, че хората ще обедняват догодина. Те са следните.
Отменя се данъчното облекчение за хора с доходи до 340 лв. За тези семейства това означава, скъпи българи, по 30 лв. допълнително на всяко такова семейство.
Увеличавате осигуряването на земеделските производители от 240 на 420 лв. Скъпи земеделски производители, това означава 65 лв. всеки месец за всеки един от Вас допълнително. А ако сте земеделски производител, дребен тютюнопроизводител с доход до 340 лв., комбинирано това означава, че всеки месец със 100 лв. по-малко ще влизат във Вашето семейство на член на семейството. Е, това не е ли обедняване, колеги?! Само от тези две мерки – по 100 лв. по-малко на всеки човек всеки месец в дома му.
Увеличавате периода за изчисляване на майчинство от 18 на 24 месеца. Скъпи майки, това означава, че ще получавате с 12 лв. по-малко за майчинство всеки месец.
Отнемате плащането на една четвърт социална пенсия за инвалидност. Скъпи инвалиди със социална една четвърт пенсия, това означава, че ще получавате с 35 лв. по-малко всеки месец.
Към това нека да прибавим увеличението с четири месеца на възрастта и стажа за пенсиониране.
Как Ви се струва, колеги? Не е ли вярна тезата ни, че политиката, която залагате, тя дори не е и политика, води до още по-голямо обедняване на хората?
Можем по сектори или по групи да ги разбием колко ще загубят земеделците, колко ще изгубят майките. Както и да ги гледаме, факт е, че българите ще обедняват догодина.
Забелязвам, колеги от ГЕРБ и управляващото мнозинство, първото неизпълнено обещание от записаната и приета от Вас програма или декларация, или какъвто Ви се казва управленският документ – първото неизпълнение сте го записали в Бюджет 2015. В програмата Ви пише: „Увеличение на лицата, които получават помощи за отопление двойно – до 500 хил. души”. Даже и число сте си записали в програмата. В бюджета Ви, колеги, няма пари за увеличение на такива лица, които да получават помощи за отопление.
Отсъстват суми за компенсиране на таксата при личен лекар на пенсионер. Министърът на здравето ни увери, че Министерството на здравеопазването ще поеме разликата за таксата на пенсионер до 2,90 лв.. Обърнете внимание, че в бюджета нямате записан такъв разход. Тоест, има опасност по средата на годината да кажете на пенсионерите: „Ама, доплащайте си таксата”.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Има, не сте чели.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Никъде не се чете това, колеги. (Реплики от ГЕРБ.) Четете си бюджета. Няма пари в Министерството на здравеопазването за такса за пенсионери.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Да не би да четете миналогодишния?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И така, колеги, ако трябва да обобщя и да кажа на нашите сънародници: безспорно през 2015 г. заради Бюджет 2015 и правителството на Бойко Борисов, за съжаление, ще обеднявате. Но да не си мислите, че тази саможертва я правите, за да има реформи, за да расте икономиката и да намалява дългът на България, за да се стабилизира тя за Вашите деца и внуци в бъдеще. Нищо подобно. Икономиката замръзва, дългът расте, доходите Ви падат, а безработицата се качва. Това Ви чака, скъпи сънародници, при това управление. Оттук нататък Вие сте на ход. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (встрани от микрофоните): Моля да удължите времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Удължете времето със 7 минути.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Нямаше да направя реплика, но просто не можах да се стърпя сред тези неистини, които бяха казани от госпожа Корнелия Нинова.
Госпожо Нинова, явно че имате къса памет, защото допреди няколко месеца не ГЕРБ управляваше, а Вашата партия управляваше. Какво решение Вие направихте на тези три проблема, които изброихте – бедност, ниски доходи и безработица?
Искам да припомня не само на Вас, но и на българските граждани по отношение на доходите какво направихте Вие за една година управление? Само с 30 лв. увеличихте минималната работна заплата.
По отношение на бедността какво направихте? Нито увеличихте социалните помощи, нито увеличихте интеграционните добавки на хората с увреждания. Напротив, тези хора тънат в мизерия. Не могат да си платят тока, парното, водата заради Вас.
По отношение на безработицата. По Ваше време безработицата в България стигна нечувани нива особено по отношение на младежката безработица. Бяха спрени всички програми по Оперативната програма за развитие на човешките ресурси. Хората в малките населени места нямат никакво препитание, нямат работа, защото всички програми бяха замразени от Европейската комисия. Вместо обещаните 250 хил. работни места какво направихте Вие? Нови 42 хиляди безработни български граждани вляхте в Бюрото по труда.
Ето това е истинският прочит на Вашата социална политика. И недейте повече да злоупотребявате, защото още сме 2014 г. Българските граждани още са потърпевши от Вашата социална политика. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Други реплики?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Нинова!
Уважаема госпожо Нинова, казахте, че нямате обяснение защо е заложен толкова нисък икономически растеж. Да не би този икономически растеж да е заложен толкова нисък, за да може след това някой да се тупа в гърдите и да каже как са си преизпълнили приходите?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е Ваша практика. В 2008 г. Вие го направихте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Да не би това да е заложено, за да може след това не чрез Народното събрание, а Министерският съвет да преразпределя приходите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Нинова! Аз ще сложа само един детайл в репликата. Спомнете си как изтеглихте 1 милиард, една от най-социалните партии БСП изтегли 1 милиард, от които само 40 милиона дадохте за социални помощи, а останалите изхарчихте за развитие на регионите, за правене на градинки и детски площадки в села, където няма млади хора. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Така че социалната Ви политика беше много вяла и куха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Госпожо Нинова, заповядайте за дуплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Ахмедова, заложеният нисък икономически растеж се прави само за едно нещо – когато бъде по-висок, Министерският съвет да разпределя допълнителните приходи по свое усмотрение. Така че затова нямаме съмнения. Не е обаче добро като политика, защото срещу такава политика не могат да се заложат реални разходи, особено в социалната сфера.
Що се отнася до социалната политика, колеги от ГЕРБ, очаквах да се подготвите по-сериозно, с някакви по-смислени аргументи. Особено от колеги, с които сме били в предишния парламент и сме работили това, особено по закони, които сте подкрепяли, не очаквах толкова елементарно да ме реплекирате. Еле пък младежка безработица, която заедно с Вас сме внасяли и сме гласували всички закони за младежка заетост в предишния парламент, за която аз лично дори съм се радвала, че имаше политическо съгласие в държавата и заради която работа на предишния парламент сега можем веднага да стартираме и да усвояваме средствата по младежка заетост. Аргументите Ви по отношение на социалните плащания са абсолютно неверни и тенденциозни.
Да си припомним фактите. Детски – помощи за деца от 35 на 50 лв.; отглеждане на дете между 1 и 2 години – от 270 на 340 лв. Увеличение на минималната работна заплата от 270 на 340. За първокласник е ясно, че това са 70 лв., не са 30 лв., нали? Два пъти увеличение на ваучерите за храна на работещи. Увеличение на парите за първокласници от 150 на 250 лв. Да не изреждам, защото ще изям времето на групата. Но като цяло – 13 млрд. лв. за социални политики през изминалата година, почти една трета от разходите през брутния вътрешен продукт.
Ако ще търсите слабости на предишното управление, търсете ги някъде другаде. Аргументите Ви, че тогава не е правена социална политика и че сега този бюджет е по-социален и по-гарантиращ доходи, работни места на хора и така нататък, не само че не е сериозен, той е направо смешен. Изглеждате несериозно при такива факти и числа. Измислете си други аргументи. Атакувайте с каквото искате друго, но там, където сте слаби, кажете: „Да, слаби сме, ще направим всичко възможно тази слабост да бъде коригирана”. Но бедност, доходи и безработица е ахилесовата Ви пета. Лошото е, че това е най-важният проблем за българите, както Ви казах в началото, по всички обществени проучвания в последните години. Тоест, очакванията на хората към Вас да решите най-важния въпрос, се разбиват като в стена. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Нинова.
За изказване думата има народният представител Даниела Дариткова.
Заповядайте, д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! В рамките на планираните разходи за функция здравеопазване в размер на 3 млрд. 886 млн. 200 хил. лв. в Бюджет 2015 г. има 91 млн. 137 хил. повече за Министерството на здравеопазването. Искам да поздравя министъра и екипа му, защото знам колко е трудно да се убеждават финансистите, че трябва да се наливат средства в нереформирана система, че ще се гарантира ефективното им изразходване, че това всъщност не е разход, а инвестиция в здравето на нацията. Сега ще се опитам да убедя и Вас защо си заслужава този бюджет да бъде подкрепен. Особено разчитам на разбиране от страна на колегите лекари, дори от опозицията.
Какви са конкретните параметри? Шестнадесет милиона лева повече за заплати в Спешната помощ, 8 милиона повече за ваксини, 5 милиона повече за „Фонд за асистирана репродукция”, 6 милиона повече за „Фонд за лечение на деца”, 10 % съкращение на Фонд „Работна заплата” в Министерството на здравеопазването, 15 милиона трансфер, предвидени за заплащане на разликата в потребителската такса на освободените категории пенсионирани лица. Превърнато в дейност това означава: оптимизиране на администрацията; нови стандарти за финансиране на здравни кабинети в общините с до 40 деца в целодневните детски градини и обединените детски заведения и в общини с до 270 ученика в училище; стабилно функциониране на всички структури в областта на общественото здраве – Спешната помощ, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца; обучението за придобиване на специалност в системата на образованието; достатъчно препарати за имунно профилактика, за изпълнение на имунизационния календар; увеличение на броя на здравните медиатори с 20 бройки; по-добро заплащане, което ще доведе до по-добро кадрово обезпечаване за Спешна помощ; гарантиран достъп до лечение на всички деца, които не могат да го получат в страната ни; 1000 инвитро процедури повече и в резултат, надявам се, повече от 300 новородени българчета за 2015 г.
Този бюджет гарантира финансовата стабилност на сектора. Екипът на Министерството на здравеопазването ще бъде свободен да търси добрите решения за системата, а е консенсусно мнението, че реформата е неотложна. И понеже няма нищо по-непреодолимо от идея, на която й е дошло времето, и ние трябва да дадем своята парламентарна подкрепа за предстоящите реформи, на първо време гласувайки „за” този бюджет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, д-р Дариткова.
Реплики?
Заповядайте, д-р Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Скъпи колеги! Уважаема д-р Дариткова, за човек, който не познава нещата, всичко това звучи прекрасно, блестящо. Но говорейки с колко милиона е увеличен бюджетът на Министерството на здравеопазването, пропуснахте да кажете с колко милиона е намален бюджетът на НЗОК.
Говорейки с колко е увеличен бюджетът за ваксини, пропуснахте да кажете, че ваксините като бройка са същите – просто в момента се закупуват по-скъпи ваксини. Така че нека да не манипулираме хората. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Райнов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Уважаеми д-р Райнов, манипулациите са приоритет на друга политическа сила. Знам, че сте далеч по-опитни от нас, предвид дългогодишната история на Вашата партия. Само че в резултат на манипулациите в предходния бюджет бяхме свидетели на дефицит на ваксини (ръкопляскания от ГЕРБ), свидетели на дефицит в сектора на здравеопазването, по всички параграфи! Нещо, за което ние предупреждавахме при приемането на предходния бюджет.
Сега, понеже нямате аргументи, излизате с изказвания на тема за това колко бройки – знаете как се планират ваксините, че те се планират за три години напред, че всичко това е точно разчетено от Министерството, че ваксини вече се доставят на общопрактикуващите лекари, за да се преодолее дефицитът, така добре предоставен на българските деца от предходния министър. Всичко това са фактите и аз се надявам колегите да ги разбират.
Това че трябва да бъдем добронамерени се надявах да разберете и Вие от опозицията, защото иначе няма как да се постигне консенсус и няма как да вървим напред в този така чувствителен сектор „Здравеопазване”. На това разчитах – за съжаление, наистина виждам, че Вие ще продължите упорито да твърдите, че онова, което сте правили през тази година, е било добро. Фактите не са такива – бюджетът беше два пъти актуализиран. Сега наистина средствата са повече, даже в размера на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Нещо, което ще се опитаме да Ви докажем утре.
Всичко останало като реформи се надявам всички тук, които мислим за бъдещето на нацията, да организираме, да предложим и да подкрепим министъра на здравеопазването и неговия екип, защото това касае наистина бъдещето на страната. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема д-р Дариткова.
За изказване – народният представител Росица Янакиева.
Заповядайте, госпожо Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, много държа да чуете това, което казвам, с молба да го предадете на целия Министерски съвет. Няма да говоря по общата рамка на бюджета, но бих искала да говоря за нещо, което е твърде важно и за което години наред всички партии говорим – така наречената „децентрализация”. Знаем всички, че с 20% от ресурса на държавата общините на практика предоставят 80% от услугите на гражданите – има официални данни за това. Независимо от всичко, в тазгодишния бюджет общините поискаха 20 млн. лв. за увеличаване заплатите на общинските служители. Нека не забравяме, че заплатите в сектора „Общини” не са увеличавани от времето, когато минималната работна заплата беше 240 лв. Тя в момента отива към 340, а там една стотинка увеличение няма. Двадесетте милиона не са непосилно бреме, което не може да се преодолее, на първо време бих казала – през приходната част на бюджета.
И още нещо, общините поискаха и помолиха за още 20 млн. лв., които да ползват като средства, с които да извършат необходимите действия по превенция на природните бедствия, на които и тази, и миналата, и пò миналата година всички бяхме свидетели.
Само на последното заседание на Министерския съвет по предложение на Междуведомствената комисия бяха разпределени 20 млн. лв., които отидоха за покриване на щети. Защо трябва да плащаме няколко пъти по 20 милиона за покриване на щети, когато бихме могли да дадем тези 20 милиона, за да могат общините да се справят с най-критичните точки на общинската инфраструктура?!
Всъщност говорейки за децентрализация, не това е децентрализация, което е разписано в бюджета. Тези 78 милиона са делегирани средства, които отиват преди всичко в образованието.
Нека този път всички парламентарни групи имат волята да дадат, макар и минимален, ресурс на общините и да тръгне процесът по децентрализация. Общо взето, с приемането на почти всеки закон вменяваме ангажименти и задължения на общините, без да им дадем един лев ресурс, без да им дадем ресурс като кадрови потенциал и окомплектовка, за да могат да изпълняват тези нови задачи. Даже наскоро министърът на здравеопазването искаше кметовете на общините да охраняват линейките със специалисти, които посещават спешните случаи. Не смятам, че това е сериозно отношение към общините.
Мисля, че има воля във всички и тези 40 милиона, за които говоря, не са непреодолими като приходна, съответно разходна част към тях. Надявам се, че между първо и второ четене ще има воля сред всички, за да направим този жест към 264-те общини в страната, които основно обгрижват и обслужват гражданите на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янакиева.
Реплики? Няма.
За изказване – Ирена Коцева.
Заповядайте, госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Разходите за функция „Образование” в консолидираната фискална програма за 2015 г. са предвидени в размер на 9,6 % от общите разходи и 3,7 % от брутния вътрешен продукт.
В Бюджет 2015 се увеличават средствата, които получават училищата и детските градини по единните разходни стандарти в размер на 41,2 млн. лв., като по този начин е осигурено целогодишното увеличение на минималните заплати за учителските длъжности, влязло в сила на 1 септември 2014 г., и е покрит недостигът в системата, породен от некоректно планиране на разходите за 2014 г. и поемането на необезпечени разходи и ангажименти.
Тук визирам най-вече подписването на колективния трудов договор в системата, по който допълнителните задължения на училищата и детските градини значително надхвърлиха предоставените 4 млн. лв., както и добавката за постоянни разходи, чието въвеждане не беше съпроводено с планиране на допълнителни средства.
Увеличени са с 15 % средствата за транспорт на учителите, които пътуват до месторабота в друго населено място. Това ще позволи да бъдат компенсирани разходите им за транспорт на 100 % при досегашни 85.
С тази мярка бюджетът показва отношение не само към пътуващите учители, но и към всички училища и детски градини от малките и отдалечени населени места, както и към децата и учениците в тези училища, защото добро, качествено образование и обучение не може без добри учители.
В Комисията по образованието и науката чухме ясен ангажимент от страна на Министерството на финансите, че решение ще получат и проблемите с недостатъчните средства за целодневна организация на учебния ден в средищните училища, с недостига на средства за транспорт на учениците, както и за подпомагане на дейността на извънучилищните и педагогически звена.
С решаването на тези проблеми ще можем да кажем, че системата на предучилищното и училищно образование ще бъде поставена на стабилна платформа, така че да може да функционира нормално през 2015 г.
Налице е подобрение на бюджета в системата на висшето образование. Субсидията за държавните висши училища нараства с 13 млн. лв. Увеличена е и сумата и делът на субсидията, която се предоставя въз основа на комплексна оценка за качество и в съответствие с потребностите на пазара на труда.
В заключение мога да кажа, че този бюджет е по-честен към тези, които ще го изпълняват в системата – няма заложени дефицити и нереалистични приходи, предвидимостта е основен принцип на доброто управление. В Проектобюджет 2015 не само липсват фалшиви обещания, а виждаме и решения на редица проблеми, породени от неправилното планиране на разходите и от поемането на необезпечени ангажименти в последната година. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Коцева.
Реплики?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук, от тези микрофони, имам чувството, че говорим за различни бюджети. Преди мъничко чухме, че нямало заложени дефицити. Ако 2 милиарда и половина не е дефицит, госпожо, аз не знам какво трябва да се случи в тази държава, за да се сетим, че влизаме в една сериозна спирала на дефицити и дългове, от която явно излизане по този начин няма, след като загърбваме икономиката. (Шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Разбирам реакциите Ви, но ние предупредихме, че това ще се случи. (Шум и реплики, смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от място.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Защото отношението към работата на приходните администрации е на принципа „Кой – колкото”, ако искат – да работят, ако искат – могат и да не работят. Непоставянето на цели – високи и изпълними, пред администрациите ще води именно до дефицит, защото липсват приходи.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие ли го казвате? При този дефицит в момента?! Сериозно ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от място.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Беше сериозно да се обърнете и да заложите по-високи приходи, за да нямаме този дефицит.
Господин министърът на финансите по време на Бюджетна комисия заяви, че той бил поставил и предложил мерки пред Европейска комисия за справяне за дефицита. Кои са тези мерки? Няма го, за да отговори. Не отговори и на Бюджетна комисия. Нека да ги каже.
Може би, ако каже кои са мерките, тук нямаше да се задават всички тези въпроси, но явно, ако ги беше споделил, щяха да възникнат още много въпроси. Този начин на водене на фискалната политика несъмнено ще доведе до това, което обещавате, че няма да се случи, а именно до увеличаване на данъчната тежест и до още по-голямо обедняване на българските граждани! За всичко това, което правите, българските граждани ще трябва да плащат, за съжаление. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): То, затова сте 39 човека! Не сте повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Други реплики?
Заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Госпожо Коцева, слушах внимателно Вашето изказване.
Искам в моята реплика да обърна внимание на това, че за първи път виждаме, все пак спрямо последните години, намаляване на абсолютната сума за парите за образование и също не само като обща сума, но и като процент от брутния вътрешен продукт. Мисля, че това има значение по отношение на заявените от Вас намерения за провеждане на политика в сферата на образованието.
Аз днес искам един факт само да припомня. Говорих за това и по време на заседанието на Комисията по образование. И моля управляващото мнозинство наистина да обърне внимание на предложенията на българските общини, които на разговори на среща, заедно с министъра на финансите, са подписали един протокол, в който те искат не толкова грандиозна сума, но изключително важна за работата на българските училища. Това са 7 млн. 900 хил. лв., които са за покриване на разликите, които са необходими за храненето на децата от І до ІV клас, за подобряване на материалната база и за средствата за транспорт, които не достигат на българските общини. Всички ние сме представители на избирателни райони от цялата страна. Това са пари, които са необходими.
И затова моята реплика към Вас е: нека да бъдем наистина много внимателни, когато говорим за образование, защото това са средства за нашите деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Коцева, за дуплика.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Прав сте, колега, няма заложени дефицити и нереалистични приходи в Бюджет 2015 във функция „Образование”. В него липсва всичко това, което чувахме в миналите години при Вашия бюджет. (Реплики от ляво.)
Чувахме: „Увеличаваме Ви парите, но ще Ви ги дадем, ако си изпълним приходите” или правилото, че разходите се изпълняват на 90 или 95 %. В крайна сметка всички разбират, че са излъгани, а парите реално са намалени. Това беше Бюджет 2014, затова ние се борим днес Бюджет 2015 във функция „Образование” да бъде предвидим и да стъпи на реални, измерими приходи, които ще пристигнат във функция „Образование”.
По отношение на колегата Бояджиева – можете да погледнете в бюджета, който имате, графа 16 – за осигуряване на закуска, мляко и чай на всеки ученик в І – ІV клас, както и за децата в подготвителните групи и класове за задължителна подготовка – съответните средства, които дори са повече от Бюджет 2014. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Коцева.
За изказване думата има господин Стефан Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, господин Министър, скъпи колеги! Парламентарната група на Български демократичен център няма да подкрепи предложения бюджет от мнозинството и от Министерския съвет по няколко причини.
На първо място – това не е нашият бюджет. (Оживление, смях от ГЕРБ.)
Българският демократичен център влезе в Народното събрание с няколко политически послания – на първо място, това беше създаването на работни места. Въпреки че ни се подигравахте през цялото време, това е единственият начин да бъде събудена българската икономика – един милион за 10 години смятам, че е минимумът, който трябва да направи следващото българско правителство. (Шум и реплики.)
Ние влязохме с няколко приоритети: борба с демографската криза, бих казал, с демографската катастрофа. Ние, колеги, сме най бързо изчезващата нация в света – изчезваме с девет човека на час. Какви са Вашите мерки за избягване на демографския срив?
Лев и петдесет на дете данъчно облекчение! Някой от Вас представя ли си какво може да купи на собственото си дете с лев и петдесет на месец?! Това са Ви данъчните облекчения! Това Ви е семейното подоходно облагане!
Преди месец внесохме Законопроект за изменение на Закона за семейните помощи за деца, с който поискахме всяко българско дете да получава по 35 лв., а второто и третото – по 50 лв., без оглед на дохода на неговите родители. До ден-днешен това нещо не е обсъждано. (Реплика от ГЕРБ.)
Ако смятате, адмирале (смях и оживление), че 20 лв. на година данъчно облекчение е нормално за едно българско дете! Дали ще е дете или внуче, не смятам, че е нормално, нали? По отношение на демографията няма какво да говоря.
По отношение на данъците няма какво да упреквам управляващото мнозинство.
Бих искал да се обърна към опозицията: колеги, ако Вие бяхте в залата, когато се гласуваше подоходното облагане, днес нямаше да има плосък данък. И БСП лява България, и патриотите не бяхте в залата, когато го гласувахме.
РЕПЛИКА ОТ ПФ: Не е вярно!
СТЕФАН КЕНОВ: Минималните прагове на земеделците – съобразно това, което сте сметнали, земеделците би трябвало да генерират доход 16 хил. лв. на година. Кой зеленчукопроизводител или тютюнопроизводител в България печели 16 хил. лв. годишно?! Като приспаднете разходите, ще видите, че Вашата сметка излиза 16 хил. лв. на година. Няма такъв български земеделец! Вместо да осветлим повече земеделци да плащат осигуровки и да увеличим тези 10 хиляди, които плащат, в момента ще вкараме в сивия сектор поне още 90% от тях.
По отношение на образованието само ще маркирам. Не 400, 600 милиона да дадем за висше образование, но в една реформирана система. Не може да се предоставят 72 хиляди места за 40 хиляди студенти – две места се бият за един студент в България. Трябва държавната поръчка, която идва от Министерството, да е съобразена с изискванията на икономиката, с исканото от работодателите, с възможностите от синдикатите. Това нещо трябва да се промени и да се направи реформа в тази система. За повечето реформи не се изискват пари, напротив – понякога оттам може да се спестят пари.
Ние няма да подкрепим този бюджет, защото не е в дневния ред на българина. Той не решава основните проблеми на българското общество, не подпомага българското семейство и не виждам как ще обърнете демографската катастрофа с обратен знак. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Приоритетите, които намират фундаментално приложение в общата бюджетна рамка за 2015 г., са инспирирани от търсенето на правила и модели, чрез които бюджетът индиректно да въздейства върху процесите в икономиката. В своите особености Бюджет 2015 г. цели: чрез реформи да се стабилизира и промени икономическата среда; подобряване на социалната атмосфера, която е производна функция на икономическия стабилитет и развитието на регионите; приоритизиране и усъвършенстване на общия инструментариум за провеждане на фискална политика; въвеждането на консервативен подход в управлението на приходната, разходната и дефицитната част в бюджета; стимулиране инвестициите и стабилизиране на положителния тренд при трудовата заетост; регулярно изплащане на държавните задължения към бизнеса; усъвършенстване на данъчно осигурителната политика в различните й проекции и повишаване на събираемостта на приходите.
Уважаеми колеги, темата за фискалната стратегия и политика, приоритетно управляващи приходи, разходи и дефицит, релационно свежда фокус върху разходите и приоритетите в секторните политики.
В заложения Законопроект за държавен бюджет в частта, която касае Министерството на вътрешните работи, бяха проведени обсъждания по време на редовното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с представители на комисии, агенции, Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи. В бюджета за МВР за 2015 г. са предвидени приходи в размер на 170 милиона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет секунди имате от времето на групата, господин Белемезов, да съобразите финала. Удължено е времето, няма възможност за повече време.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви.
По груби данни от 49 хиляди 500 служители в МВР около 500 от тях, според разглеждания бюджет, са финансово неосигурени. Представители на агенции и комисии към МВР обаче изразяват своя оптимизъм за Бюджет 2015 г., въпреки че също съзряват повече потребности с цел ресурсното обезпечение на процесите, които управляват.
Колеги, въпреки ресурсната недообезпеченост на бюджета в частта за МВР, Парламентарната група на Политическа партия АБВ подкрепя Проектобюджета именно защото всички ведомства, министерства и структури са с редуциран бюджет от приблизително 10%. Ние добре съзнаваме, че преобладаващите разходи на Министерството за 2015 г. ще бъдат за персонал – над 90%. Също така си даваме ясна сметка, че гласуване на по-висок бюджет трябва да бъде обосновано като възможности за допълнителни приходи или да бъде обосновано чрез предислоциране на разходите от едно ведомство към друго, което смятаме, че не е правилно.
Накрая, колеги, ето защо приемаме с отговорност и готовност за реализация на предизвикателствата пред държавния бюджет за 2015 г. Считаме, че с необходимите реформи, последователност, умение за носене на отговорност всички заедно ще съумеем да постигнем съживяване на българската икономика и въвеждането на транспарантност в заложените бюджетни цели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Аз ще подкрепя така предложения от Министерския съвет бюджет поради простата причина – не защото на нас ни харесва и едва ли има в тази зала някой, който е доволен от този бюджет, а защото той наистина отговаря на реалното състояние на икономиката в държавата в момента. Безспорно на всеки един от нас ни се иска той да бъде по-добър, но при положение, колеги, че имаме малко над 84 млрд. брутен вътрешен продукт, няма как да очакваме, че всичките пари, които се разпределят, ще бъдат достатъчно за всичките дейности.
Що се отнася до регионалната политика, тъй като преди малко имаше изказване в тази насока, да, безспорно има заявки от страна на общините за повече приходи, за да могат повече разходи да разходват, но в крайна сметка това са оптималните възможности. В Бюджет 2015 г. са предвидени малко над 100 милиона именно по трансфери от централния бюджет към общините. От тези близо 110 милиона – 80 милиона отиват именно за делегираните от държавата дейности. Разбира се, че те не са достатъчни. Аз като член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление няма как да не искам тези средства да бъдат повече. Но, пак казвам, при положение че реалната икономическа ситуация в страната е такава, да не забравяме, че имаше много тежка политическа ситуация в последната година. Имаше много тежка ситуация в банкова сфера, от която все още не сме излезли. Имаше още спрени европейски програми, без които, знаете, че нашата икономика много трудно би функционирала. Не че на нас не ни се иска растежът да бъде не 0,8, а да бъде 5 или 6%, какъвто би трябвало да бъде, ако искаме наистина да догонваме по развитите държави.
Но всички тези фактори, които споменах преди малко, обуславят защо бюджетът е по-рестриктивен, но той отговаря на реалността, а не на това какво ни се иска.
И аз апелирам към всички колеги, които ще направят предложения между първо и второ гласуване – когато излизаме на тази трибуна, не само да сме подвластни на това, което ще кажем, да ни донесе някакъв химерен политически дивидент, а по-скоро реалното съотношение на ситуацията. И когато казваме, че искаме повече разходи за нещо, то да бъде последвано от това откъде ще вземем тези средства.
Не съм съгласен с още едно твърдение – че бюджетът бил нереформаторски. Напротив. Тук изцяло подкрепям становището на министъра на финансите, че в крайна сметка в прерогативите на всеки министър е как да разпредели средствата, с които разполага. При положение, че имаме предвиждане за 3 % бюджетен дефицит, това само по себе си предполага две неща: първо, всяко министерство, всяка бюджетна структура да бъде изключително прецизна и точна в своето изразходване на средствата, а също така да дава възможност, тъй като има намаляване с 10 % на средствата за администрация, всяко ведомство оптимално да направи своите реформи и да организира своите разходи. Така че не се съгласявам с твърдението, че видите ли, този бюджет не е реформаторски. Напротив.
Другото, с което завършвам, относно Министерството на регионалното развитие – има много важни проекти, които предстоят през следващата година. Програмата е много амбициозна. Единственото, което моля и апелирам към Министерския съвет, към министъра на финансите, към министъра на регионалното развитие – да се намери повече ресурс, повече средства за енергийна ефективност, тъй като считам, че тя е жизненоважна, особено като знаем какво е състоянието на енергетиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ненков.
Уведомявам парламентарните групи за времето, с което разполагат.
На ГЕРБ им остават малко повече от 14 минути, БСП – 2,51 минути, ДПС – 6,46, Реформаторски блок – 10,28; Патриотичен фронт – 12,31, Български демократичен център – 2,11, парламентарните групи на „Атака“, АБВ и независимите народни представители не разполагат с време.
За изказване има думата господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Бюджет 2015 може да се определи като един ленив бюджет на отсъстващите реформи. (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ.) Не са заложени политики в подкрепа на растежа. Той е оставен на самия себе си – не само през 2015, но и през следващите години.
Фискалната консолидация през 2015 г. е планирана да бъде постигната относително лесно чрез намаление на следните разходи: 500 милиона публична инвестиционна програма, 200 милиона усвояване на държавни инвестиционни заеми, 100 милиона за структурни мерки и програми в образованието. Общото редуциране на тези разходи е 800 милиона, което ни отдалечава от целите на „Европа 2020“. Това са предимно капиталови разходи и намалението ще доведе като минимален ефект до ограничаване на растежа с един процентен пункт, тоест вместо да имаме растеж 1,8 %, ние ще имаме 0,8 %.
В представените основни приоритети на бюджета, освен че липсват мерки за икономически растеж, отсъства и социална чувствителност, и като цяло – социална политика.
Мен лично ме смущава едно друго голямо отсъствие – на финансовия министър от днешното извънредно заседание, тъй като градивните тèзи и предложения, които се изказват днес от тази най-висока трибуна, рискуват да останат глас в пустиня. Днес на практика бюджетът няма да бъде защитен, защото няма от кого, а просто ще бъде гласуван. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Докладът към бюджета коректно отчита подобряване на икономиката през първата половина на 2014 г. Отбелязано е, че вътрешните инвестиции нарастват с 4,3 % благодарение на капиталовите разходи на правителството. Потреблението нараства с 3,5 %. Безработицата отбелязва понижение на годишна база за пръв път от 2009 г. насам, след като през първото тримесечие на 2013 г. е отбелязала 10-годишен максимум. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.) Производителността в индустрията нараства с 3,3 %. Основните фактори на растежа от страна на търсенето и предлагането отбелязват нарастване, което не потвърждава по никакъв начин изказваната доскоро теза за икономическа катастрофа. Кредитът за частния сектор нараства с 2,6% към септември при 0,5% година по-рано.
Голямата свръхликвидност в банковата система обаче за следващата година не води до повишаване на този показател, а учудващо кредитът се забавя до 1,8 %. Нима изцяло бизнесът ще загуби инерцията от 2014 г. и желанието си да инвестира?! Или това се дължи на ефекта на изплащането поради огромния публичен дълг, който ще се поеме в размер на 8,1 млрд. лв. и банките ще предпочетат вместо да кредитират бизнеса, да купуват държавни ценни книжа?! Независимо че се прокламира фактът, че нетният дълг се изменя само с 2 милиарда, тези 8,1 милиарда са важни, тъй като точно върху тях се плащат лихви. Лихвените разходи нарастват през 2015 г. с 45 % спрямо 2014 г., а през следващите години продължават да растат, което е много обезпокоителна тенденция.
Преките чуждестранни инвестиции ще запазят своето ниво като процент от БВП през следващите години, което явно не предполага никакво подобряване на бизнес средата. Нещо повече, Европейската комисия прогнозира намаление на вътрешните инвестиции с 2,3 %, което е много обезпокоителен сигнал за всички чуждестранни инвестиции.
Капиталовите разходи през бюджета като основно средство за растежа през 2014 г. ще бъдат най-високи, а през 2015 г. и така нататък намаляват и в абсолютна сума, и като процент от брутния вътрешен продукт.
Предвижда се ускоряване на износа и намаляване на вноса, но това може да се случи и при намаляване на събираемостта и неглижиране на работата на дирекция „Фискален контрол“.
Бюджет 2015 се характеризира с липса на каквото и да е успеваемост по отношение на събираемостта на приходите. 2014 година беше много критикувана, но... (Силен шум и реплики в ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А при Вас?! Имате две актуализации!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за нормална работна среда в залата!
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: ...данъчните приходи като дял от БВП през 2014 г. нараснаха с 0,9 %, а за целия период 2015 – 2017 г. е предвидено да нараснат едва с 0,6 %.
Апелирам към правителството да се постарае малко повече в това отношение, за да достигне поне катастрофалната според Вашите думи 2014 г.!
Можем ли да се обърнем към разходите по отделни сфери, по отделни направления, да обърнем внимание на разходите за отбрана, за които знаем, че бяха поети ангажименти от Президента на най-високо равнище – как ще достигнат постепенно 2 %. Подобна тенденция не се забелязва. Да не говорим, че разходите в системата на МВР – неизпълнението им е разчетено в размер на 340 млн. лв. през следващата година. Повтарям – 340 млн. лв.! И отново ще се озовем в ситуацията не само на 2014, но и на 2013 г., когато в края на годината трябваше да разплатим допълнителни 120 млн. лв. за бюджета на МВР. Аналогична е ситуацията и в 2014 г.
В заключение, планираното намаление на разходите в основни сфери е нереалистично, някои от тях вероятно ще бъдат повишени между двете четения на бюджета, а за други просто ще се наложи поредната актуализация през 2015 г. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чобанов.
Реплики?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Чобанов, уважаеми колеги! Има една латинска мъдрост, която юристите много обичат, а мисля, че и всички хора я харесват. Тя казва, че думите отлитат, а писаното остава. Писаното в случая, което остава след Вашето управление, е актуализацията, която внесе кабинетът Орешарски. Там се вижда, че още в тази актуализация Вие, господа от БСП и ДПС, признавате, че 1 милиард от заложените приходи няма да се съберат. Същевременно сте ги харчили авансово и тези пари са похарчени. И сега, когато някой трябва да плати сметката, разбирайте следващото управление с настоящия бюджет, Вие идвате тука и го критикувате, едва ли не защо плаща масрафа, който на практика Вие сте похарчили. Това за мен е крайно некоректно, да не кажа някоя по-силна дума.
И други „подвизи” бих изтъкнал на това управление на кабинета Орешарски. То ни вкара за пореден път след управление на БСП в свръхдефицит. В момента се полагат неимоверни усилия да се реализират икономии, за да може този свръхдефицит на практика да бъде преодолян и да навлезем ефективно в тази процедура, тоест в рамките на този бюджет дефицитът да не е над 3%. Това, разбира се, Вие също не го оценявате.
Чувам отляво от специалисти по хиперинфлация някакви невероятни тълкувания на това как чудовищно нараствал държавният дълг и такива подобни неща. Няма подобно нещо. Държавният дълг нараства с 2 милиарда, които, да Ви припомня, господа от БСП и ДПС, отиват във Фонда за гарантиране на депозитите, за да могат да се платят тези депозити на вложителите, които на практика трябва да се платят, защото една банка фалира при Вашето управление. Мисля да спра дотук да изброявам всичките подвизи, защото и времето за репликата е ограничено.
Бъдете малко по-коректни и не забравяйте – всичко, което твърдите, на практика се оборва от актуализацията, която сами си внесохте по времето на кабинета Орешарски. Има я публично и всички я знаем. Нещата са ясни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Чобанов, като слушам Вашето комсомолско изказване, имам чувството, че сте били финансов министър не на България, а на Швеция. (Оживление.)
Имам чувството, че България прелива от финансови ресурси и ние ги заделяме някъде другаде, само и само да не ги дадем на хората.
Явно Вие сте забравили, че именно Вашето управление нанесе сериозни вреди що се касае относно преките чуждестранни инвестиции. Трябва ли да Ви припомням, че преките чуждестранни инвестиции за първото тримесечие на 2014 г. се равняваха на 58 милиона и, представете си, те всички бяха дошли от някакви офшорни фирми, сиреч неизвестен произход.
Трябва ли да Ви припомням, че именно при Вас безработицата стигна върха, трябва ли да Ви припомням, че като финансов министър, който наблюдаваше безучастно фалирането на една банка, сиреч фалирането на десетки български предприятия, а само след няколко седмици ще трябва да броим наново останалите безработни от тези фалирали предприятия. Не Ви прави чест според мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Имате възможност за дуплика, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, припомням: внесохме актуализация – да. Внесохме актуализация водени от експертизата си и от честната си позиция, че това трябва да бъде направено, за да не поставяме в невъзможност следващи правителства да си вършат работата; да дадем възможност да се увеличи лимитът на дълга, за да може по-гладко да бъде вземан този дълг, а не през месец декември да се налага да взимаме 3,5 милиарда, които да превъртим следващата година, но и за тях ще платим лихви. Актуализацията, която внесохме беше с 500 милиона намаление на приходите.
Припомням: 2013 г. приходните агенции също оцениха, че Бюджет 2013 е с надценени приходи за 1 милиард. Тогава отново актуализирахме с половин милиард, а останалите спестихме като разходи. Оценката към средата на годината на приходните агенции беше за половин милиард неизпълнение и ние коректно я внесохме като актуализация. Никой не е харчил авансово, защото това е против разпоредбите на Закона за публичните финанси. Може би авансово до някаква степен харчеше служебният кабинет, но това е въпрос на друга дискусия.
В актуализацията, която предложихме, не предложихме свръхдефицит. Дефицитът, който беше предложен там, беше 2,7 %.
Не знам колко пъти ще трябва да броим и заема към Фонда за гарантиране на влоговете и защо точно него изтъкваме като основна причина за увеличаване на дълговото бреме, тъй като тук се каза ясно, че Фондът за гарантиране на влоговете ще върне този заем, а не българските данъкоплатци. Но 8,1 млрд. лв. увеличение на дълга, тоест новоемитиран дълг следващата година по-коректно – всички го виждат, и върху тези дългове ще платим с около 300 милиона повече лихви през 2015 г. спрямо катастрофалната според Вас 2014 г.
Искам да припомня и още едно число – 8,8 милиарда фискален резерв, който оставихме и в момента от него има 5,8 милиарда, и то след като са платени пенсиите за месец декември. Тоест виждате, че фискалният резерв си е налице и това е буфер, който може да бъде използван.
По отношение на преките чуждестранни инвестиции. За първите 8 месеца те са в размер на 2,7% от брутния вътрешен продукт, а за цялата година се прогнозира да са 3%. Сещайте се какво остава за последните 4 месеца и кой намалява преките чуждестранни инвестиции. Нормално е в тази ситуация на политическа несигурност, която се наблюдаваше през последното тримесечие, сега с управлението на четворната коалиция дай Боже да имаме политическа сигурност.
По отношение на безработицата повтарям официалните числа на националната статистика – намаление на безработицата през първото полугодие с 1,5% пункта, за пръв път от 2009 г. насам. Повтарям: първо тримесечие на 2013 г. беше достигнат 10-годишен максимум на този показател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, които желаят да участват в дискусията?
Госпожа Светла Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, колеги! Трябва да Ви кажа, че за подготовката на моето изказване се опитах да видя в интернет от 2011 г. какви са водещите заглавия по отношение на бюджета.
През 2010 г., 2011 г., 2012 г. водещата дума е консервативен бюджет. (Реплика от ГЕРБ.) През 2015 г. е абсолютно същото, като искаме да кажем, че през целия този период реформи не са провеждани и единствено ограниченията в разходите са били водещи при съставянето на бюджетите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Имаше световна криза. Не помните ли?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не ми опонирайте. Световна криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не репликирайте от място народните представители, които говорят от трибуната!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искам все пак да кажа, че секторът „Земеделие” драстично се разминава от политиката, която правителството е приело, с бюджета, който съответно ни се представя за гласуване.
В какви направления? Първо, няколко пъти се каза „минимално осигурителен праг” и неговото увеличение от 240 на 420 лева. България е подкрепила Резолюцията на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. относно бъдещето на малките земеделски стопанства.
В България има 220 хиляди малки земеделски стопанства, които произвеждат или отглеждат не повече на 10 дка площ своето производство. Тяхната финансова част или приходите от земеделие не са повече от 2 хил. лв. Извинявайте, как ще поискате 16 хил. лв. да има заплащане и 1700 лв. да плащат годишно осигуряване – пенсионно и здравно осигуряване?
Това е антилогично и съответно от тук нататък можете да си направите сметка колко от българските производители ще останат в съответните населени места и как ще решаваме демографския проблем, който съответно във Вашето правителство също е водещ като решаване на проблемите именно в малките населени места.
Секторът „Земеделие”. Бюджетът ограничава разходите на администрацията на второстепенните разпоредители на бюджетни кредити. Това също не може да се приеме от гледна точка на това, че администрацията има редица контролни функции, които трябва да изпълнява, в защита на земеделските производители и на българските потребители.
Какво се получава? Намаляват се разходите. Фонд „Работна заплата” е 70 – 75% от бюджетите – разходните тавани на второстепенните разпоредители. Как ще изпълняват своите функции? Вие сигурно може да имате някаква рецепта, по която, съответно трябва да ни кажете как се изпълняват тези функции.
По отношение на фонд „Земеделие”. Предвидени са 300 милиона трансфери или субсидии за земеделците. Категорично, по никакъв начин това не може да бъде подкрепа за сектор „Земеделие”. За 2014 г. трансферите са 333 милиона.
Предвидени са 450 млн. евро...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Бъчварова. Довършете мисълта си.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Приключвам.
Предвидени са 450 млн. евро за Програмата за развитие на селските райони. Предвиден е дефицит от 100 млн. евро, защото трябва да усвояваме 550 млн. евро през 2015 г., за да не изгубим средства по програмата през 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Госпожо Бъчварова, явно днес не сте слушали доклада на Комисията по земеделие, в която Вие участвахте и където всички единодушно заявихме, че не подкрепяме за 2015 г. увеличаване на минималния праг от 240 на 420 лв. Освен тези, които ще подкрепим бюджета, в лицето на политическа партия ГЕРБ, Реформаторски блок, АБВ и Патриотичния съюз, Вие също гласувахте за това, така че няма смисъл да се връщаме отново и да коментираме неща, които са ясни и категорични, и са представени и в Министерството на финансите.
Що се отнася до това дали бюджетът е достатъчен. Бюджетът на никоя институция не е достатъчен, но това е възможния бюджет. Многократно казахме: това е възможния бюджет.
Да Ви кажа още нещо. Понеже днес много говорихте за социален бюджет, това, че сте член – имам предвид цялата левица, членове на Социалистическата партия, не Ви прави социални. Социалните бюджети са в богатите държави. Посочете ми една бедна държава в света, която е социална. Първо трябва да натрупаме доходи и след това да разпределяме тези доходи за социално слабите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Вярно е, че в Комисията по земеделие една част гласуваха „против”, други въобще не гласуваха по отношение на минималния осигурителен праг. Аз ще се радвам, ако това не се случи и през 2015 г. Следващият път, когато се правят такива предложения в бюджета, те да бъдат достатъчно добре обосновани финансово и да се видят последиците в дългосрочен план, защото иначе на този етап ние просто си приказваме, че може би няма да се случи. Наистина много добре ще бъде тази политика или това намерение, което е заложено в бюджета с приетия от Министерския съвет Проект на бюджет, да бъде и да не се случи и за 2015 г.
Социалното е и справедливо, извинявайте. Оттук нататък какво говорим? – Социалните държави нямали отношение или БСП има или няма отношение. Просто трябва да има бюджети, които да са справедливи и да подкрепят хората с ниски доходи, да пазят работните им места. Това е социалната политика, поне за мен.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): 42 хил. безработни при Вас. Как така стана?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Вицепремиер! Много е лесно да се критикува, когато знаеш и можеш как да критикуваш, защото критиката е полезна, когато е аргументирана. Днес щеше да бъде още по-лесно, ако икономиката на България работеше перфектно, генерираше приходи за бюджета и на нас така, по една логика, да ни оставаше само да разпределяме средства. Само че управлението на тройната коалиция съсипа българската икономика, тя не работи, няма приходи от тази икономика. Освен всичко бяха спрени всички европрограми, защото ако работеха и генерирахме средства по европейските проекти, най-малко оттам имахме възможност да компенсираме при актуализацията на бюджета. Така че, уважаеми колеги, наистина това, което предлага този бюджет, не е най-доброто и това го знаем всички, но то няма как да бъде толкова добро при положение, че икономиката ни практически е в застинало състояние. Но ние трябва да бъдем откровени, трябва да бъдем реалисти.
Това, което предлага този бюджет, на първо време е стабилност. Този бюджет предлага стабилност и възможност да се възобновят преките инвестиции към България. Нещо, което всеки икономист знае, че ако не се случи, няма как да има икономически растеж. Ние трябва да го кажем.
Да, този бюджет не може да бъде наречен социален в истинския смисъл на думата. Но нима беше социален бюджетът на правителството на Орешарски, който даде 3 лв. допълнително към пенсиите на българските пенсионери? Хората се чудеха как да ги изхарчат. Така че ние трябва да си дадем ясна сметка и ясна представа, че от 1 януари 2015 г. на първо място България трябва да тръгне по пътя на стабилността; България трябва да гарантира финансова стабилност на своята банкова система. Всички знаете, че банковата система беше изправена пред един много сериозен удар и дори още не се знае дали е излязла от тази криза. Така че ние трябва да бъдем реалисти и да подкрепим на първо четене този бюджет, а ако има нещо, което може да се направи по-добре, то трябва да бъде внесено между първо и второ четене и естествено да се коментира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики?
Движението за права и свободи има 50 секунди.
Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, ако Вие смятате, че икономиката е разсипана през 2014 г. с икономически растеж 1,6 това означава, че Вие предвиждате някакъв колапс в икономиката с 0,8 % растеж под вещото ръководство и на Вашата партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Госпожо Ахмедова, виждам, че сте страшно впечатлена от икономическия растеж от 1,6 %. Аз също съм впечатлен от Вашите разсъждения. Благодаря Ви. (Смях и весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Има ли желаещи за изказвания от групите, които разполагат с време? Не виждам такива.
Преди да закрия дебата давам думата на вицепремиера господин Томислав Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз не бих си позволил да губя от ценното време на Народното събрание, а и каквото Министерският съвет е искал да каже по отношение на бюджета, той го е казал в проекта, който е на Вашето внимание. По-скоро бих искал да внеса малко яснота, правейки едно уточнение и едно напомняне, но преди това искам да кажа нещо друго.
Днес слушах внимателно дебата, без значение дали бях в залата или извън нея. Изслушах всички аргументи, с които съм съгласен, изслушах всички аргументи, с които не съм съгласен. Лош спор няма. Дори и аргументът, с който не съм съгласен, би могъл да бъде полезен.
Разбира се, бюджетът получи критики от ляво, получи критики и от дясно и това е нормално. Това е нормално. Това не е доктринерски бюджет. Той отразява ситуацията такава, каквато е и това, което може да се направи.
Имаше и състоятелни аргументи, имаше и не толкова състоятелни аргументи. В крайна сметка да си дадем сметка, че Народното събрание в известна степен отразява, а в друга степен формира част от обществените предразсъдъци.
Разбира се, имаше и коментари, които не можем да отнесем към сферата на финансите или икономиката, а по-скоро на терапевтичната практика, доколко те коментираха собствените си страхове или собственото минало. Но на тях няма нужда да се обръща внимание.
Не бих искал да водя разговор днес в стил бюджетът ми е много по-добър от бюджета ти. Това не е състоятелно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Сега това, което обещах. На първо място напомнянето. Приемам аргумента, че в част от категориите на бюджета някой не може да види разходи, свързани с електронното управление. Това е вярно по една проста причина – то се финансира изцяло със средства от европейските фондове – Оперативна програма „Административен капацитет” за изтичащия програмен период и от „Добро управление” за новия програмен период. Същото е с много други сфери, приоритети и политики.
И, колеги, напомнянето: за 2015 г. имаме планиран разход само от оперативните програми поне за 4,5 милиарда. Поне! Малко по-нисък от Програма за развитие на селските райони.
Освен това плановете на кабинета са да бъдат отворени процедури от новия програмен период поне за толкова пари. Част от нещата, които не виждате като императивен запис в бюджета, са там, включително част от реформите.
И едно разяснение, което обещах преди малко. Няколко пъти беше споменато с ракурс на укор какъв нисък растеж е предвидил финансовият министър. Колеги, нека да разясня: растежът е такъв, какъвто позволяват обстоятелствата. Разбира се, има двустранна зависимост с публичните разходи – има и такава. Но това е, което позволява икономиката. Министър Горанов може да е строг, но в никакъв случай не е злодей. Ако от това кой клавиш натисне на клавиатурата зависеше растежът, убеден съм, че той щеше да набере поне двуцифрено число.
И един последен коментар по повод това колко оптимистичен и колко песимистичен е бюджетът специално в категорията растеж. Разбира се, имам право да напомня, правейки анализ на риска, кое е по-опасно: да пристигнеш няколко секунди по-рано от предвиденото до финала или да получиш инфаркт по средата на бягането. Това е очевидно.
Само впрочем да отбележа, когато коментираме цялата общоевропейска конюнктура, ако коментираме държавите членки, предвидени от самата Европейска комисия, растежа за следващата година, на първо място е Ирландия с 3,6 %. Най-нисък е планираният растеж в Хърватска и той е 0,2. Среден за Европейския съюз е 1,5, по отношение на Еврозоната – 1,1 %. Ако говорим за световната конюнктура, най-висок е на САЩ – 3,1 %, поне от големите икономики, разбира се, изключвам Китай, където е доста по-значим, и Япония – 1 %. Впрочем самата Европейска комисия, когато прогнозира какъв ще бъде растежът в България, каза 0,6 %. Това е отговор дали някой е бил прекалено консервативен по отношение на планирането на растежа.
И понеже обещах да бъда кратък, нека никой да не мисли, че днес се опитвам да убедя уважаемото Народно събрание, че това е съвършеният бюджет. Не, това не е съвършеният бюджет по много причини. Не само защото несъвършени са всички човешки дела, а и защото това е просто възможният бюджет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Разискванията са закрити. Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, който не е подкрепен от Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 3, против 64, въздържали се 142.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, подкрепен от Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 130, против 82, въздържали се няма.
Предложението е прието.
За отрицателни вотове – господин Цонев, господин Горов, господин Светлин Танчев.
Господин Танчев, Вие не взехте ли участие по същество? Нямате право на отрицателен вот.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, въпреки че тръгвате, уважаеми колеги! Гласувах против предложения Проект на Закон за държавния бюджет, както и цялата парламентарна група на Движението за права и свободи, защото този бюджет е копи-пейст на отречения бюджет от 2014 г.; защото в този бюджет мнозинството не си поставя никакви цели, освен да е лесно изпълним; защото този бюджет, освен че е ленив, освен че не напряга усилията на приходните агенции, по никакъв начин не показва начините и формите, по които мнозинството има визия, политиките, по които мнозинството има визия как точно българската икономика ще излезе от депресията и ще стъпи на пътя на икономическото развитие, защото това е принципът, методът, през който четворната коалиция казва, че ще повиши доходите.
И ако трябва да бъдем точни, гласувах против най-вече защото това е бюджет, в който няма никакви реформи. Да, в него се задава финансова стабилност, каквато ГЕРБ обеща. В този смисъл може би само единият от четирите коалиционни партньори заявява някакво изпълнение на ангажиментите си – финансова стабилност, финансова консолидация, но за сметка на растежа. Когато видите структурата на финансовата консолидация, ще видите, че е за сметка на инвестициите, респективно за сметка на растежа.
Но питам Реформаторския блок: къде са реформите в този бюджет? В коя част от него има дори намек за реформи? Коя реформа, която Реформаторския блок е заявил като основна политика, е обезпечена с финансов ресурс или ако не е обезпечена с финансов ресурс, поне е подсказано откъде ще бъде направена тази реформа?
В този смисъл ние от Движението за права и свободи слагаме на този бюджет етикета „Бюджет на липсата на реформи”, а на реформаторите казваме, че ако смятат да правят реформи по този начин, това са реформи на магия! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Горов – втори отрицателен вот, след него господин Танчев. (Шум и реплики.)
Само реплика е правил господин Танчев.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против” по няколко причини.
На първо място, в Бюджет 2015 г. приходите са подценени, което ме навежда на мисълта, че има две възможности – или не искате да накарате администрацията да работи, или имате някакви други виждания и мотиви за това нещо. Растежът, който планирате – 0,8%, е под този, който Вие наричахте „лош”, за 2014 г.
Дългът. В тази зала нееднократно съм чувал как малко над 1 милиард дълг в предходния бюджет е нещо страшно за България, което ще бъде плащано от внуците Ви. Днес дълг над тези 8 милиарда за Вас няма никакво значение. На фона на всичко това имаме: замразени детски, замразени доходи, безработицата е на нивата, които са от 2014 г., което значи, че повече от един български гражданин няма да си намери работа – от тези, които са били заети през предходната година.
Същевременно, на фона на твърдението Ви, че данъчното бреме е същото – имаме ръст на осигуровките, ръст на възрастта за пенсиониране, което практически е поредната лъжа в този бюджет.
Същевременно е отменена възможността на най-ниско доходните български граждани с минималната работна заплата да получат през следващата година възстановения данък, който им е взет през предходната година. Нещо, което няма как да бъде подкрепено от нито един ляво мислещ човек, не знам за колегите от АБВ как го направиха с тяхното гласуване.
В здравеопазването ситуацията е абсолютно същата, каквато е била досега. Всички ще бъдат недоволни – и пациентите, и лекарите и, ако щете, Здравната каса.
В заключение, мога да обобщя как виждам Бюджет 2015 г. Това е бюджет на евентуалното преживяване и нищо повече за всички български граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Танчев – трети отрицателен вот.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, като председател на Българския демократичен център няма как да подкрепя този бюджет. През цялата наша кампания, а и преди това, сме прокламирали, че най-големият бич за българската икономика и благоденствие са корупцията, контрабандата, липсата на благоприятна бизнес среда и влошаващото се образование. Проблеми има и във всички останали сектори като здравеопазване, съдебна, пенсионна система и ред други.
От първия ден след изборите ние от Българския демократичен център заявихме, че ще подкрепим всяка политика в интерес на подобряване на жизнения стандарт и бизнес средата. За съжаление, това, което ни се предлага с този бюджет, не адресира по никакъв начин гореизложените проблеми. Дори, напротив, повечето от предлаганите политики не спомагат за по-добра бизнес среда, а точно обратното – бремето за приходната част се прехвърля към редовния и почтен бизнес, а не към контрабандата и корупцията; парите за образование се орязват, а администрацията сляпо се съкращава с 10%, без ясна стратегия; липсва каквато и да е реформа в проблемните сектори за решаване на тези наболели въпроси.
Ясно е, че няма как с магическа пръчка да преодолеем всички проблеми, но все пак Българският демократичен център сме достатъчно толерантни и дадохме нужното доверие с надеждата да видим ясна визия за решаване на проблемите поне в няколко области, водени от максимата, че и най-дългото пътуване започва с една малка крачка.
За съжаление, единственият аргумент, който чухме в подкрепа на бюджета, това е стабилност, но тази стабилност е лъжлива, защото подкрепя само следващата година. В дългосрочен план с този бюджет сме обречени на бедност, за съжаление.
Поради всички тези причини няма как да подкрепя този бюджет и, за съжаление, не вярвам, че и българското общество ще го подкрепи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Танчев.
Утре, съгласно Решение на Народното събрание, извънредно пленарно заседание с начален час 10,00 ч.
Точка първа – Законопроект на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г.
Точка втора – Законопроект на Държавното обществено осигуряване за 2015 г.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)
(Закрито в 18,35 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Димитър Главчев


Секретари:

Айхан Етем
Чавдар Пейчев