Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ВТОРА СЕСИЯ

ДВАДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 14 януари 2015 г.
Открито в 9,01 ч.
14/01/2015
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Александър Ненков и Иван Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, днес е първият ден от новата сесия на Народното събрание, който се явява и първа сряда за месец януари, поради което програмата ни за тази седмица е съобразена с нарочните правила в Правилника за първата пленарна сряда за всеки месец.
Програмата включва предложение на парламентарните групи по реда на чл. 50, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С оглед ротацията на парламентарните групи първи за този месец са от Парламентарната група на БСП лява България, следвани от Парламентарната група на Движението за права и свободи и по низходящ ред, с оглед числеността на групите.
Постъпило е предложение от групата на БСП лява България като точка първа – без подлагане на гласуване, в програмата ни за днес:
Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Михаил Миков и група народни представители.
Предложението от Парламентарната група на Движението за права и свободи става съответно точка втора, без подлагане на гласуване:
Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносители – Лютви Местан и група народни представители.
Няма постъпили предложения от групите на Реформаторски блок, Патриотичен фронт, Български демократичен център, „Атака”, АБВ и ГЕРБ.
Онова, което следва да подложим на гласуване като Проект за програма за работата ни тази седмица включва:
3. Проекти на решения за промени в постоянни комисии. Вносители – Цветан Цветанов и Красимир Велчев от групата на ГЕРБ, и Валери Симеонов – от групата на Патриотичния фронт.
4. Проект на решение за утвърждаване на Вътрешните правила за работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Вносител – Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител – Министерският съвет. Предвижда се и предлагаме това да бъде точка първа за четвъртък, 15 януари 2015 г.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България. Вносител – Министерският съвет.
7. Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г. Вносител – Министерският съвет.
8. Парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – предвиден за днес, първата сряда, повтарям, на месец януари от 12,00 ч. Това е така нареченият „хот” блиц контрол.
9. Парламентарен контрол по чл. 91-103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По предложение на Председателския съвет той ще започне в 9,00 ч. в петък, поради големия брой въпроси и питания към министрите. С оглед времето за отговори на тези актуални въпроси са ни нужни повече от 16 часа за въпросите, които до момента са постъпили.
Подлагам на гласуване предложения Ви проект в частта, която подлежи на гласуване.
Гласували 198 народни представители: за 187, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 17 декември 2014 г. до 13 януари 2015 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител – Лютви Местан и група народни представители. Водеща – Комисията по правни въпроси. Разпределен е още на Комисия по вероизповеданията и правата на човека и Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по взаимодействието с неправителствени организации и жалбите на гражданите. Вносители – Цветан Цветанов и Красимир Велчев.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Вносители – Цветан Цветанов и Красимир Велчев.
Проект за решение за необходимостта от преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз във връзка с конфликта в Украйна. Вносители – Михаил Миков и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за гарантиране на влоговете в банките. Вносител – Министерският съвет. Водеща – Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Вносители – Методи Андреев и група народни представители. Водеща – Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Ще го гледа и Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Вносители – Светла Бъчварова и група народни представители. Водеща – Комисия по образованието и науката.
Актуализирана Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисия по правни въпроси; Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика; Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за решение за попълване състава на Комисията за регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Вносител – Валери Симеонов.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Цецка Цачева и група народни представители. Водеща – Комисия по правни въпроси. Разпределен е на Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Вносители – Борислав Великов и група народни представители. Водеща – Комисия по образованието и науката.
Законопроект за изменение на Закона за туризма. Вносители – Делян Добрев и Даниела Савеклиева. Водеща – Комисия по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Вносител – Станислав Станилов. Разпределен е на Комисия по образованието и науката.
Отчет на Българската народна банка за януари-юни 2014 г. и Бюджет на Българска народна банка за 2015 г. Вносител – Българска народна банка. Разпределен е на Комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси като водеща и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по икономическата политика и туризъм.
Проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е Михаил Миков и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата и медиите, и още: Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика и туризъм и още: Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е народния представител Петър Славов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е още на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за ратифициране на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, подписано в Брюксел на 17 декември 2009 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е още на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси, Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е още на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Още няколко съобщения.
С молба от 19 декември 2014 г. господин Мустафа Карадайъ и господин Хасан Адемов заявяват, че оттеглят внесен от тях Законопроект за изменение на Кодекса за социалното осигуряване.
На 29 декември 2014 г. от Сметната палата в Народното събрание е внесена Годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2015 г. Същата е изпратена на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В периода от 6 до 13 януари 2015 г. в Народното събрание са постъпили два материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно ключови показатели за развитие на икономиката към 30 декември 2014 г.; бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през декември 2014 г.; общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за ноември 2014 г.; индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно” без търговията с автомобили и мотоциклети; индекси на промишленото производство; индекси на строителната продукция. Материалите са в Библиотеката на Народното събрание, достъпни за всички народни представители.
На 6 януари 2015 г. в Народното събрание е постъпило Решение за прекратяване на производство № ЗП-234-14-264 от 18 декември 2014 г. на Комисията за предотвратяване, установяване на конфликт на интереси във връзка със сигнал против Иван Кунчов Мавров като член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. С мое писмо материалът е предоставен на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
И последно съобщение – министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил: преминаването през и пребиваването на територията на Република България на въздухоплавателни средства и военнослужещи от Въоръжените сили на САЩ за времето от 6 – 20 януари 2015 г. по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България.
С нарочна втора заповед е разрешил провеждането на съвместна българо-американска подготовка за времето 2 – 30 януари 2015 г., в която ще участват сили и средства на Въоръжените сили на Съединените американски щати, Република Сърбия и Румъния.
Уведомленията са предоставени на Комисията по отбраната.
Преди да преминем към дневния ред, по традиция във всеки първи пленарен ден от новата пленарна сесия има възможност парламентарните групи да заявят приоритетите Ви за законодателна програма и теми за обсъждане в предстоящата сесия.
По решение на Председателския съвет това ще се излъчва директно по Националното радио и Българската национална телевизия.
Моля да бъдат включени камерите и микрофоните съответно на Националната телевизия и Националното радио.
Ако имаме готовност, можем да започнем с изявленията от името на парламентарните групи, според големината на същите.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ думата има господин Цветан Цветанов – председателят на групата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на ГЕРБ поднасям нашите съболезнования към близките на жертвите от терористичните атаки в Париж. България е солидарна с болката и скръбта на френския народ. С участието на премиера Бойко Борисов в Марша на солидарността в Париж страната ни се присъедини към нациите, осъждащи остро всички прояви на тероризъм и екстремизъм.
Няма цели, които да оправдаят отнемането на човешки живот по толкова антихуманен начин. Ето защо България трябва по всякакъв начин да се противопостави на подобни действия навсякъде по света и в същото време да гарантира сигурността на своите граждани.
В национален план България започна 2015 г. много по-спокойна, по-стабилна и по-позитивно ориентирана, отколкото започна 2014 г. Преди няколко месеца страната ни се намираше в състояние на продължителна политическа турбулентност, финансова безтегловност и международна изолация. Изминалата година беше белязана от регрес, бедност, бедствия, скандали, а лицето на България пред света се запомни с мащабните граждански протести.
Доверието на българските граждани към институциите в държавата се срина до безпрецедентно ниски нива. Това беше резултат от безпринципната тройна коалиция на БСП, ДПС и „Атака”, чиято единствена идеологическа платформа бе желанието да унищожи политическа партия ГЕРБ. (Реплики от БСП ЛБ.)
Мъдростта на гражданите обаче взе връх и сложи прът в колелото на тази нелегитимна тройна коалиция. Българските граждани не се подадоха на анти-ГЕРБ манипулации и на два последователни национални избора показаха „червен картон” на провалилите се социалисти, либерали и националисти. Отвращението към политиката, която правителството Орешарски умишлено създаде у българските граждани, доведе до рекордно ниска избирателна активност на предсрочните парламентарни избори и раздроби народното представителство в Четиридесет и третия парламент. Този резултат изправи ГЕРБ пред тежкия избор между политическото си бъдеще и спасяването на държавата. Време беше за съдбоносни решения, за мъдрост и за компромиси.
Председателят на ГЕРБ даде исторически пример за бъдещите поколения как трябва да постъпва отговорният български държавник във време на криза. Отстъпвайки крачка назад от позициите си по множество въпроси, Борисов даде възможност на всяка от политическите сили в Четиридесет и третото народно събрание да участва равноправно в процеса на формиране на новото правителство на националното спасение. Някои партии приеха отговорно подадената ръка, други намериха разумни аргументи да не участват в управлението, трети откровено се опитаха да саботират процеса по сформиране на новото правителство.
Въпреки всички опити за извиване на ръце и заплахи за мира в страната, председателят на ГЕРБ пое за втори път отговорността и риска да застане начело на правителство на малцинството. (Единични възгласи от БСП ЛБ: „Браво! Браво!”) Направи го честно, без задкулисни договорки и с ясното съзнание, че залага бъдещето на ГЕРБ в името на България.
Днес, два месеца след съставянето на правителството, можем смело и категорично да заявим, че партия ГЕРБ удържа успешно историческия изпит, на който бе подложена. Правителството върна доверието към България на международните ни партньори, в резултат на което Европейската комисия изплати на страната ни около 1 млрд. лв. само за последния месец на 2014 г. и одобри оперативните програми на България за следващия програмен период 2014 – 2020 г. в размер на над 6 млрд. лв. Бяха предприети първите стъпки към провеждането на дългосрочните реформи в сферата на пенсионното осигуряване, здравеопазването, образованието, администрацията и съдебната система.
В началото на новата 2015 г. е важно да изведем правилните изводи от изминалата година, за да не допуснем старите грешки и да вървим по един по-добър път.
На първо място е важно да помним, че властта на политиците произтича от народа, а той не може да бъде лъган и манипулиран дълго време. Затова най-силният аргумент в политиката е истината. Не забравяйте това, уважаеми колеги социалисти.
Второ, исторически погледнато всяко управление на БСП завършва с тежка финансова криза и катастрофа, която след това десните управления трябва да поправят.
Трето, стабилно управление в България е възможно и без участието на Движението за права и свободи.
Четвърто, дори и във време на най-остро политическо противопоставяне пътят към разумния диалог и компромис в името на държавата е възможен. Той обаче минава през отговорно политическо лидерство, каквото демонстрира председателят на Партия ГЕРБ.
И пето, успешният ход на коалиционната лодка е възможен единствено когато коалиционните партньори гребат в една посока. Всяко отклонение от това правило не просто обезсмисля труда на всички на борда, но и поставя цялата лодка под риск от потъване.
Като най-голяма дясноцентристка партия в България съществен проблем както за страната, така и за ГЕРБ е слабото ляво. Опозицията ни не се развива и това е проблем за нас, но се превръща и в проблем и за страната. (Смях, реплики, оживление в БСП ЛБ.) Забавените процеси по оздравяването на лявото водят до дебалансиране на политическата система. Претенциите на БСП да задава тон на социалната политика у нас имат все по-малко прагматично покритие през последните години. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) За ГЕРБ обаче няма успехи извън успехите на България.
През 2015 г. ГЕРБ ще продължи да работи, за да не остави наполовина решените проблеми, колкото и да са тежки, който и да ги е създал. Успешното приключване на кризата с Корпоративна търговска банка доказа, че правителството има експертния капацитет и политическата воля да решава системни проблеми. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
За съжаление, решаването на казуса КТБ струваше милиарди, които можеха да бъдат насочени към мерки за икономически растеж. Затова пред ГЕРБ, като отговорна политическа сила, стои задачата да дадем гаранции, че подобен скандал няма да се повтори. Тази гаранция минава през консервативна фискална политика и стабилна банкова система.
Справедливостта е основният мотив за продължаване на съдебната реформа. Дни преди Европейската комисия да обяви поредния доклад за България, ГЕРБ ще подкрепи приетата от правителството актуализирана Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. По този начин групата ни ще подкрепи надграждането на усилията за модернизиране на съдебната власт и осигуряване на европейски стандарт на правосъдие в услуга на гражданите и върховенство на закона.
Реформите в Сектора за сигурност също са сред приоритетите на политическа Партия ГЕРБ през новата пленарна сесия. Ще възстановим балансиращата роля на президента да назначава с указ главния секретар на Министерството на вътрешните работи и председателите на Държавна агенция „Национална сигурност” и Държавна агенция „Технически операции” по предложение на Министерския съвет. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” излиза от ДАНС и се връща в естествената си среда – в системата на Министерството на вътрешните работи.
Възстановява се конкурсното начало за растеж в кариерата в МВР.
Възстановява се Главна дирекция „Национална полиция”. Благодарение на тези конкретни мерки България ще поправи нанесените от Орешарски и Йовчев щети на правоохранителната система.
Парламентарната група на ГЕРБ ще отстоява и възстановяването на единствения признат и доказал се в цяла Европа успешен модел на функциониране на Сметната палата – модела на професионалното начало и персоналната отговорност. Това е моделът, който беше подкрепен категорично и от Европейската комисия, и от Европейския парламент. Ще премахнем партийно-квотното парцелиране на деветчленния състав, в който всеки разбира от всичко.
Социалната политика, образованието и здравеопазването също остават наш основен ангажимент към българските граждани. Трайното стабилизиране и гарантиране на осигурителната система ще е централен стълб в работата ни през 2015 г.
В същото време чрез приемането на Закона за предучилищното и училищното образование ще реформираме системата за средното образование. Ще гарантираме по-висока грамотност и по-качествено образование за българските деца и ще намалим броя на отпадналите от системата ученици.
С промените в здравното законодателство пък ще разширим максимално обхвата на здравните грижи за хората, ще гарантираме равен и качествен достъп до здраве и ще реализираме електронното здравеопазване, чрез което ще се постигне по-качествен контрол върху ресурсите в здравната система.
Предстоящите местни избори през есента на 2015 г. ще са тест не само за отношението на хората към управлението на страната, но и за готовността им да делегират повече отговорност на местно ниво. Тези избори ще се особено полезни, ако наред с упражняването на своя политически избор предоставим на гражданите възможност да се произнесат и относно възможните промени в изборното законодателство. Сегашният Изборен кодекс е белязан с толкова съществени дефекти, че постоянно възпроизвежда несправедливост. Пример за това са съществените разлики в електоралната тежест на мандатите в различните региони. Докато съществуват подобни изборни феномени, всеки кабинет ще стартира управлението си с негативи, които му залага самата избирателна система.
Темата за купения вот и адекватното му противодействие също продължават да са актуален център на общественото внимание. Въпреки масовото неодобрение и възмущение към този феномен, все още не сме намерили достатъчно надежден и работещ механизъм за справяне с проблема. Ние от ГЕРБ сме решени да отидем докрай при решаването на този проблем и гледаме извънредно сериозно на идеята да се въведе задължителното гласуване. Заявявам го сега, когато хоризонтът за работа на този парламент е три години и девет месеца, за да не бъдем обвинявани, че искаме да променяме изборните правила предизборно.
Като председател на Парламентарната група на ГЕРБ призовавам всички народни представители в Четиридесет и третото народно събрание към отговорно поведение, конструктивен диалог и надмогване на теснопартийните и личните интереси. Висотата на тази институция ни задължава в този напрегнат както за България, така и за света момент да вложим всичката си енергия знания и воля, за да намерим най-добрите решения за съществуващите проблеми.
Днес повече от всякога политическият егоизъм е неадекватен спрямо предизвикателствата на историческото време. Затова нека всички да работим за стабилността в страната. Единствено по този начин участието ни в Четиридесет и третото народно събрание ще получи позитивна оценка от бъдещите поколения.
Пожелавам на всички разум, търпение и толерантност! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, РБ, ПФ и БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
От името на Парламентарната група на БСП лява България – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Благодаря за проявената загриженост за развитието на левицата, която изрази ръководителят на Парламентарната група на ГЕРБ, но очаквах да ни бъдат представени по-амбициозни ангажименти за развитието на страната. Според мен тонът и съдържанието на тази реч в по-голямата си част не отговорят на тежките проблеми, пред които е изправена страната и мнозинството български граждани.
Само преди дни, както се полага за Нова година, отправихме традиционните пожелания за здраве, благополучие и успехи. В трудни моменти оптимизмът е още по-необходим, стига да не замъглява съзнанието. В атмосфера на загубени надежди щатни и хонорувани политически проповедници продължават да ни ръсят с неолибералната мантра, че все някога ще постигнем дължимото благополучие. Докато страната потъва в натрупаните проблеми, политици и медии отново зоват за реформи, които, вместо с ясна посока и разчети, се представят като фатален, но пречистващ ритуал, който трябва да отрече всяко различно мнение и разумно действие.
Тези „пазители на истината” не могат или нямат интерес да признаят, че светът и Европа са навлезли в нова нестабилност, в нов преход – този път към многополюсен свят. Рисковете от разрастването на религиозния, етническия и политическия екстремизъм се увеличават. Масовата реакция на стотици хиляди, които се събраха в Париж тази неделя, показва, че мнозинството не иска да загуби демокрацията, да живее в страх и да попадне в плен на омразата. Но за да запазим свободата не само на словото, трябва да се противопоставим на все по-дълбоките социални разделения, да не премълчаваме трагедията на други стотици и хиляди по света и в Европа, както направихме за няколко души сега. Това може да се постигне само с радикална промяна на политиката и с диалог между нациите и цивилизациите срещу насилието и двойните стандарти.
Още през отминалия декември правителството трябваше да представи управленска програма. Такава няма и до днес. Може би тя не е и необходима, за да бъде кабинетът по-отзивчив към претенциите на тези влиятелни кръгове, които му помогнаха да дойде на власт, да откликва на разнопосочните очаквания на партиите, които сглобиха четворната управляваща коалиция, и на нейните негласни тематични партньори.
В тази ситуация на социална обърканост, на политическо недоверие и лични разочарования пазачът на фара няма как да се отдаде на собствените си неволи. Затова БСП лява България отново е призвана да освети националното самосъзнание и да защити хората на труда и всички, които искат да помогнат на българската нация да излезе от блатото на прехода на пътя на развитието.
Ние изпълняваме своята програма за прогресивна политика, основана на принципите на равенството и социалната справедливост, насочена към устойчива заетост, достойни доходи, достъпни за всички образование и здравеопазване.
Ще поддържаме преминаването към прогресивно облагане на доходите на физическите лица в интерес на повечето граждани и на семействата. Преди това обаче ще внесем Законопроект за тълкуване на Закона за данъка върху доходите на физическите лица, за да не се включват в облагаемата основа допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит, както и всички необлагаеми доходи. Това засяга десетки хиляди, а вероятно и много повече хора.
Под натиска на синдикатите и на социалистическата опозиция в Народното събрание за тази година бе спряно увеличението на възрастта за пенсиониране. Ние предлагаме изменения в Кодекса за социалното осигуряване за спиране на покачването и на трудовия стаж, и възможностите за гъвкаво пенсиониране на тези 34 хиляди души, които не могат да се пенсионират.
Нека да припомня, че правителството на ГЕРБ замрази 14 социални плащания в полза на майките, децата, хората с увреждания и други. Всяка от тези мерки засяга по няколко десетки хиляди хора.
Държим да се запазят отговорностите на държавата към образованието – тя да финансира държавните и общинските училища; да съчетава обучението и възпитанието; да се придобиват, освен знания, и умения; да се увеличи социалната роля на училището. Ние продължаваме усилията за ограничаване на монополите чрез промени в Закона за конкуренцията, за да се защитят българските производители и потребителите в големите търговски вериги.
Няма как да прескочим и острите проблеми на деня. Хроничен е проблемът с масовата престъпност, особено в малките населени места. За кратко време бяха извършени няколко предумишлени убийства за разчистване на сметки и призоваваме този път органите да направят така, че подбудителите и извършителите да бъдат разкрити и наказани.
Бяха спрени десетки влакове, някои от които са безалтернативни като транспорт за хиляди граждани. Добре е, че ръководството на Комисията по транспорт откликна на нашето предложение за свикване на извънредно заседание. Настояваме за промяна на приетото решение на Български държавни железници. Това обаче едва ли ще стане ако не продължат протестите на граждани и представители на местната власт, на синдикатите и на всички, които трябва да отстоят своите права. Ние сме против приватизацията на „БДЖ – Товарни превози”, което допълнително ще изтощи българските железници.
Хвалите се, че бяха изплатени почти 4 млрд. лв. за една банка, а правителството се оправдава, че не може да осигури 40 милиона за един от символите на модерна България – железниците.
Като споменах за банката да попитам: къде, при кого са липсващите пари? Нали обещахте дори международно разследване? Не виждаме не само резултат, но и усилие да се даде отговорът на въпроса. Докога ще продължава сговорът на мълчанието, който, изглежда, е изгоден за мнозина, в който гражданите отново да плащат сметките на тези, които са ги ограбили? За да не се повтори този сценарий, предлагаме да се създаде временна комисия, която да проучи състоянието на пенсионните фондове и ефективността на финансовия надзор върху тях. Призоваваме парламентарните групи да подкрепят тази инициатива, ако не искат да ги подозираме, че те са свързани и с такива възможни бъдещи измами.
Днешното правителство е рекордьор по външни заеми. То предвижда да изтегли 8 млрд. лв. и дългът тази година да достигне 24,5 млрд. лв. Това доближава бюджета за една година, а заедно с частния дълг е почти колкото брутният вътрешен продукт за година. Това е много повече от силно одумваната 1990 г., когато се твърдеше, че България е във финансов колапс.
След като България пропиля възможността да реализира големи енергийни и други проекти, след като не можем да разчитаме на сериозна подкрепа нито от Запад, нито от Изток, трябва да се опрем преди всичко на собствените си сили. Но това няма как да стане без нов социално-икономически модел, в основата на който е подкрепа предимно за малките и средни земеделски производители, в това число за кооперациите, без стимулиране на преработването на земеделска продукция и осигуряване на пазари за нея. Няма как да се постигне значителен растеж и устойчива заетост без програма за реиндустриализация и без модернизация на социалната политика за насочване към нова социална държава.
Правителството е в плен на сервилна външна политика, лишена от визия и очакваното от гражданите национално достойнство. Лутането в енергетиката и липсата на пряк диалог с тези, без които не могат да се осъществят лансираните проекти, е потвърждение на тази констатация. Липсват ясни национални критерии за оценка на Проекта за Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции. Подходът към предложенията за инвестиционния план на Европейската комисия да се включват проекти, отпаднали от оперативните програми, без да се търси мнението на бизнеса, няма да постигне необходимото икономическо оживление и по-голям социален ефект. Това говори колко е капацитетът на управляващите в сферата на икономиката.
Ние сме направили предложение за преразглеждане на политиката на санкции и контрасанкции и този въпрос трябва все по активно да бъде обсъждан на европейско ниво.
Проблемът с бежанците отново чука на нашата врата. За съжаление не използваме дори и всички клаузи на европейското законодателство, на Дъблинските споразумения. Трябва да е ясно, че България е достигнала своя пределен капацитет и ние трябва наистина да се погрижим за интеграцията на хората, които вече са на нашата територия, а не безропотно и безконтролно да приемаме нови вълни, които ще ни поставят пред нови изпитания и пред тежки социални проблеми за българските граждани.
През 2015 г. се навършват 25 години от първите многопартийни избори от десетилетия в България. Нека да направим така, че местните избори поне отчасти да върнат доверието в демокрацията, да намалят купения и корпоративен вот. Ние ще предложим стандарти за лява политика в местната власт, ще следваме примера на нашите предшественици социалистите от преди столетия в първите комуни, в общините, управлявани от социалисти, които за първи път са намерили конкретни решения и са дали надежда на хората за бъдещата политика.
За съжаление обаче правителството не показва нито посока, нито дава сигурност и перспектива на гражданите, не отстоява национални позиции. Няма виждане за нов модел на социално-икономическо развитие на страната и на Европейския съюз, но нашата задача е доколкото можем да запълваме тези празноти. Ние ще участваме активно в този диалог, ще бъдем категорични и неотстъпчиви, когато става дума за защита на интересите на хората на труда, на правата на всички български граждани, които искат да участват във възстановяването на съвременна България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – председателят на групата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Началото на парламентарния сезон на 2015 г. и най-вече драматичните събития на брутален тероризъм във Франция са достатъчно основание за един много по-глобален анализ, който надхвърля параметрите на националната политика. Той опира до смисъла, състоянието, перспективата и дори далечната визия за съвместното ни съществуване, за способността на Европейския съюз да се самоосмисли като организъм, за потенциала им и мотивацията на НАТО да реализира основното си предназначение за колективна отбрана.
Терористичният акт в Париж преди седмица идва не само като потвърждение на отдавна направените изводи за нетрадиционните заплахи, пред които е изправена съвременната ни цивилизация. За първи път след 11 септември 2001 г., имаме толкова нагла демонстрация на терористични алтернативи. От една страна, това е „Ал Кайда”, а от друга – „Ислямска държава”. И за първи път над човечеството сякаш надвисва с огромна сила един невъзможен избор. Става дума за демокрацията, толерантността и многообразието, от една страна, и ксенофобската подозрителност, самоизолацията и търсенето на сигурност с цената на ограничаване на човешки права – от друга.
Имаме ли обща воля и ресурси да съхраним и сбъднем мечтата си за Европа на свободните граждани и на общото демократично пространство? Или поредната терористична провокация ще ни изправи едни срещу други, ще ни разколебае и ще ни накара да се откажем и самоотречем от най-ценното си завоевание – идеята за мултикултурно съжителство, за религиозна и етническа толерантност, за демокрация чрез равноправие на различията.
Аз имам основанието да поставям подобни въпроси и като либерал, и като председател на партия, чиято кауза са правата и свободите. Ние осъждаме всякакви видове и прояви на тероризъм. ДПС излезе със специална позиция на заклеймяване на убийствата в Париж. Но ние сме длъжни да подчертаем, че в момента светът все повече се превръща в заложник на нова надпревара между тероризъм и националпопулизъм, което в крайна сметка крие не по-малки, макар и различни, опасности.
Имаме ли собствен национален политически капитал, с който да се противопоставим на новите предизвикателства и провокации?
Дни преди Новата година премиерът Бойко Борисов в специална позиция по повод някогашния Пленум на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г. отбеляза, че България днес има нужда от ново качество на политическия диалог и от нов национален демократизъм. ДПС изцяло споделя разбирането за подобна необходимост.
Като български политик бях горд да видя българския премиер господин Борисов редом до европейските лидери на републиканския Марш на солидарността в Париж.
Проблемът обаче, госпожи и господа, е там, че преди това видяхме лидери на националпопулисткия партньор на днешната власт на форумите на Марин Льо Пен, която естествено не бе до Оланд, Меркел, Камерън и Борисов на Марша в Париж, защото мястото й не е там – ценностно не се разполага сред тях.
Аз питам: как да си обясним факта, че докато Франция и демократична Европа имат своя републикански марш, българските съмишленици на Марин Льо Пен имат своя Луковмарш в София? Затова нашето политическо, гражданско и чисто човешко безпокойство от присъствието на националпопулисткия Патриотичен фронт в управлението придобива нови аргументи и нова конкретика!
Какво общо има с новото качество на политическия диалог, какво общо има с тезата за нов национален демократизъм антиромската реторика на реформатори и националпопулисти, антибежанското говорене? Какво общо има с новото качество на политическия диалог оприличаването на една национална либерална партия с европейско признание с братята Куаши или останалите партньори в управлението? Ще се правите, че тези обвинения Вас не Ви засягат?! Те са си проблем само на Патриотичния фронт?!
Уважаеми госпожи и господа, затова още в края на миналата година ние изразихме становище, че ако Патриотичният фронт продължи да бъде част от управляващата коалиция, най-доброто решение ще бъдат нови предсрочни парламентарни избори. Това не е нито емоционална, нито чисто идеологическа теза! Това не е нито скрита амбиция за власт, нито форма на ревност! Това е анализ на обстоятелството, че толкова ярки, дори контрастни несъвместимости между партньорите от мнозинството обричат страната на още по-високо ниво на популизъм и политически абстракционизъм. Състояние, което далеч не е благоприятна среда за правене на стратегически реформи. В такава атмосфера не са възможни реформи нито в сферата на здравеопазването, нито на пенсионното дело, нито на образованието, да не говорим за съдебната система.
Какво тогава ще ни предложи четирипартийната коалиция? Самоцелно присъствие във властта като подготовка за местните избори? Власт заради изграждане на персонален политически имидж или просто губене на историческо и политическо време за България? Смисълът от избистрянето на профила на управлението като истинско, ценностно, евроатлантическо е в това, че ще бъде създадена нова платформа с ясни аргументи и ясно осмисляне и на властта, и на реформаторските задачи, които трябва да бъдат разрешавани. Ясно евроатлантическо управление ще бъде кауза. Сегашният модел на управление прилича на нездрав популистки компромис. А каузата, за която си струва консолидирането на ценностна енергия, не са само очакваните реформи. Съдбовна кауза е възстановяването на балансите на българската демокрация – да покажем и на гражданите, и на Европа, и на света, че България вижда най-сериозната гаранция за своята сигурност не в самоизолацията, а в демокрацията, в пъстротата и толерантността.
Такъв беше нашият стратегически избор преди 25 години – наш дълг е да го препотвърдим и днес, в кръстопътни времена за Европа, в кризисни времена за нашата обща родина.
И когато говоря за каузата да възстановим балансите на демокрацията, да реабилитираме парламентаризма и да дадем нови шансове за гражданското ни общество, не мога да подмина и още една болезнена тема – за все още незаличените последици от едно огромно престъпление на комунистическия режим, наречено „възродителен процес”. Политическата висота на ДПС е в това, че макар и родена от болката на възродителния процес, никога, повтарям, никога не обвини за това тежко престъпление българските граждани, защото вината е единствено на комунистическия режим. Така и за престъпления, извършени от отделни представители на една религия, не може да се обвиняват всички вярващи, още по-недопустимо – самата религия.
Днес всички сме Шарб, Кабу, Оноре, Тиню, Волински, Мари, Рено, Кайат, но и Мустафа Урад и Мерабет Ахмед. Днес всички сме Амир Менаше, Ицик Коленги, Маор Харуш, Елиор Приес, Кочава Шрики, но и Мустафа от село Юруково, които загинаха при терористичния акт в Сарафово.
Видно от имената, жертвите са с различен етнически и религиозен произход – християни, юдеи и мюсюлмани, защото всички сме жертви на терора и защото терорът няма религия. Въпреки трагедията, заради паметта на жертвите днес трябва да имаме силата да заявим, че етнорелигиозното и културното многообразие на Европа не е нейна слабост, а сила – силата на демократична Европа на равноправни граждани!
Уважаеми госпожи и господа, за да бъде България силна и достойна държава, в нея трябва да живеят силни и достойни личности. Държава, в която има групи граждани, на които се гледа като на хора втора категория, не може да бъде нито силна, нито достойна! Някога заедно тръгнахме по пътя на евроатлантизма и демокрацията – нека да останем на този път.
Що се отнася до ДПС, и в тази сесия ние ще гласуваме в съответствие с предизборните си ангажименти и политическата си идентичност на формация с идеите на европейския либерализъм и на евроатлантизма. Да, това е въпрос на идентичност, която се удостоверява не с думи, а с реално политическо поведение, с политическа прагматика. Ако на някого тази прагматика се губи, ако някой има проблем с реформаторските си ресурси, то нека да не търси за собствената си управленска и реформаторска немощ универсален виновник, изкупителна жертва в лицето на Движението за права и свободи.
Завършвам, виждам колко силно желаете и ние да се отнасяме към Вас като Ваши врагове, защото ни възприемате за Ваш враг. Не, ДПС е зряла партия и не вижда във Вас своя враг, а своя политически опонент. Разликата в осмислянето на двете категории – враг и опонент, проявява зрелостта и културата на всяка политическа сила.
Замяната на политическата реалност (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) с огрубените символи на доброто и злото е пътят на самоцелната конфронтация, е път за никъде. Време е за истинско смирение, а не за агресия. Но Ваша е властта (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), Ваша е и отговорността, както и изборът, разбира се.
Нека да е здрава и толерантна 2015 година! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Всички оратори просрочват със секунди, в случая с минута, времето, но мисля, че това е важно, така че ще... (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
Да, това пояснявам, господин Местан.
Изявление от името на групата на Реформаторския блок – господин Радан Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми дами и господа народни представители, намираме се в началото на най-важния парламентарен сезон от много години насам, бих казал, повече от десетилетие. И е най-важен не просто защото 2014 г. беше международно и вътрешно критична за България, а защото България удари дъното на кризата на политическата власт, на институциите си, на правосъдието и законността, и на финансите си. Оттласквайки се от това дъно, тя е в много лоша позиция да бъде равноправен участник в решаването на много тежките международни предизвикателства и да бъде равноправен и достоен участник в задачите, които стоят днес пред Европейския съюз.
Ще си позволя да цитирам класиците: „Политиците са тези, които мислят за следващите избори, държавниците – тези, които мислят за следващите поколения.”
Мнозина от нас са изкушени да мислят само за следващите избори, а те са много скоро. И тези след тях също са много скоро. Ако днес мислим само за местните избори, а скоро след това – само за президентските, рискуваме парламентарните да се наместят някъде по средата.
Нашите приоритети през пролетната сесия на Четиридесет и третия парламент нямат и не бива да имат нищо общо с местните избори през есента. Не изборите са решение на спешните проблеми на българските граждани, макар може би да са решение за много от спешните проблеми на нашите партии. Нашите приоритети имат далеч по-дългосрочен характер. Ние трябва да положим усилие, което да върне България на реформаторските релси и да облече в дела и в резултати добрите обещания, които Програмната декларация на мнозинството и управленската програма предвиждат.
Ние ще търпим критика, че в програмата, която ще бъде публикувана в близките дни, липсват доста срокове. Може би това не е толкова лошо. Аз също съм от хората, които са критични към липсата на срокове. Може би не е толкова лошо, защото повечето срокове бяха вчера. Каквото не започнем днес, каквото не започнем през пролетната сесия на Четиридесет и третия парламент, няма да го започнем и до края на управлението си.
Трябва веднага да приемем Стратегията за реформа на правосъдието и да пристъпим към изпълнението й чрез промени в Закона за съдебната власт и формиране на мнозинство за конституционни промени. Ако нашите следващи законодателни мерки не стъпват на категорична антикорупционна политика в съдебната система, в сектор „Сигурност” и в цялата държавна администрация, те ще останат безплодни. Необходими са цялостни структурни промени в правосъдието, обвинението и сигурността, съчетани с персонални промени на най-високите управленски нива на системите. Това, което се случи в Българската народна банка след фалита на КТБ, е показателно какво става, когато не се предприемат персоналните промени. Затънахме в момента в едно блато, което снижава рязко доверието на българските граждани изобщо в надзорните функции на държавата.
Реформите в здравеопазването, енергетиката и образованието отдавна не търпят отлагане. Министрите и техните екипи свършиха голямата част от своята работа. През близките седмици и месеци е време ние категорично да свършим нашата. Отлагането на промените и затъването на тези сфери в дълбока корупция се отразиха тежко на всяко българско семейство, на самата структура на българското общество, на целия български бизнес и не на последно място, на бюджета – от семейния и личния през фирмения, та до републиканския бюджет на България.
Стратегията за реформа в здравеопазването, законодателните промени, свързани с осигуряването с лекарствата, които ще бъдат депозирани пред нас тази пролет, трябва да бъдат сред приоритетите ни, наред със Закона за предучилищното и училищното образование, Стратегията за развитие на висшето образование, Закона за енергетиката и новите държавни енергийни стратегии. Същото се отнася и за инструментите за налагане на тези промени, а те са в администрацията, обществените поръчки и философията на бюджетиране на държавните политики.
Аз съм оптимист за законодателната програма на парламента. Оптимист съм и за възстановяването на европейските фондове. Това, което правителството успя да направи за краткото време от избора си до сега, не може да бъде отречено дори от опозицията, поне не и с чисто сърце. Но ако политиките по законодателната ни програма не бъдат осъществени от честна, професионална и обърната към хората администрация, ако не бъдат програмно бюджетирани и ако не бъдат възложени с честни обществени поръчки, техният резултат просто няма да стигне до обикновения български гражданин, няма да бъде оценен положително и няма да бъде положителен. Ползите няма да стигнат до хората.
И тук отново ще дам примера с Корпоративна търговска банка. Ние гласувахме в тази зала – едно от първите ни гласувания, за международно разследване на досиетата на КТБ и за проследяване на липсващите финансови средства. От това решение на парламента към момента няма никакви данни да са последвали реални действия (частични ръкопляскания от БСП ЛБ), така че липсата на инициатива от страна на администрацията при изпълнение на законодателната програма всъщност обрича на слаб резултат.
Трябва да изпълним ангажимента си за трайна, обърната към бъдещето и приета с максимално съгласие от парламентарното мнозинство, от опозицията и от социалните партньори еволюция на пенсионния модел. Днешният модел е обречен да въвлече Националния осигурителен институт и държавния бюджет в тежки и непреодолими, увеличаващи се дефицити. Изолираните решения на парче, които през годините, включително в края на миналата година, бяха приети, само задълбочават проблема и засилват тези рискове. Ние трябва да се обърнем към пенсиите на днес работещите хора, да мислим за размера на пенсионните плащания след 25 и след 30 години, да мислим за демографската картина на българското общество и да стигнем до общо решение, което да не бъде преобърнато, когато по правилата на демокрацията днешните управляващи станат опозиция.
Изправени сме, накратко, пред трудната задача да съчетаем спешни реформи с дългосрочна стратегия. За да можем да разрешим тази задача, на първо място – трябва да си дадем сметка, че къща се гради от основите, и да променим из корен правосъдието и системата за сигурност, да гарантираме здравето и образованието на намаляващото българско население, както и пенсиите на днес работещите хора, защото само така можем да смекчим ефектите от неизбежната демографска криза и след това да мислим за преодоляването й. Да си дадем сметка, че днешната численост и структура на държавната администрация и партийният характер на назначенията в нея са изгодни винаги за управляващите партии, но не отговарят нито на нуждите, нито на бюджета на днешна България, а още по-малко – на утрешна шестмилионна България.
И най-сетне, за да постигнем тези цели, ние трябва да укрепим духа на политическо смирение, на градивен спор между управляващи и опозиция в търсене на обществения интерес и здравословен климат в управляващото мнозинство, защото нито една реформа няма реално да се приложи и да донесе полза на хората, ако се налага в общественото съзнание като политиката или реформата на Петър Москов, на Христо Иванов, на Владислав Горанов или на Ивайло Калфин. Само общата политическа воля на мнозинството в Четиридесет и третия парламент и в правителството може да направи управлението реформаторско и полезно за българските граждани.
Българите нямат доверие на политиците и винаги са готови да ни накажат на избори, независимо колко подготвени – финансово, организационно, политически, си мислим, че се явяваме на тях. Ако нашата мисъл през пролетната сесия е към изборите на есен, резултатите ще бъдат силно разочароващи и за нас самите, но ние можем да поискаме и да заслужим доверие като държавници, като през пролетта и лятото на 2015 г. докажем, че мислим не за изборите, а за бъдещето на страната и на българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт – имате думата, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! След 7 януари ние живеем в една друга Европа. Може би още не го усещате, но нападенията в Париж изтриха една нелепа илюзия, която ни натрапваха от няколко десетилетия – илюзията на прехваления мултикултуризъм и на псевдолибералния модел. Да, наистина стреляха по словото, но стреляха всъщност срещу една суверенна държава – флагман на Европейския съюз, стреляха по нашата цивилизация, базирана на традиционните християнски ценности и толерантност. И това е истината!
Това можеше и да не се случи, ако всички онези политици, които тази неделя се стекоха в Париж, за да покажат своята солидарност с Франция, години наред не се правеха, че не виждат какво се случва в Близкия Изток, какво се случва в света. А там бяха избити над 100 хиляди мирни мюсюлмани, а над един милион християни бяха прогонени от родните им места в Ирак и в Сирия, докато техните храмове и домове бяха планомерно унищожавани. Но цената на петрола и газта бяха по-важни от човешкия живот и достойнство. И резултатът го видяхме на 7 януари! Това лицемерие е истинската причина за случилото се в Париж и днес опасността от други терористични нападения в Европа е изключително голяма.
Но нека да се върнем към действителността в България. Наближават 100-те дни толеранс, които обществото традиционно дава на всеки парламент и ново правителство. За съжаление Народното събрание отново се превърна в арена на междупартийно боричкане, демагогия и обиди, а българският народ очаква от депутатите си най-после да прочетат какво пише на входа на Народното събрание – „Съединението прави силата”. Българският народ очаква от Народното събрание отговорност, адекватни закони и повече патриотизъм.
Патриотичният фронт – НФСБ и ВМРО, подкрепи създаването на правителство срещу ясно поетите ангажименти за създаване на управленска програма, в която не само да бъдат набелязани различните проблеми на България, но и да започнат действията за тяхното решаване. Патриотичният фронт очаква още тази седмица Програмата за управление да бъде представена и да започнат реални стъпки по нейното изпълнение.
Основните приоритети на Патриотичния фронт през новата сесия са следните:
Продължаваме да настояваме за пълното отстраняване на ДПС от структурите на властта; промени в изборното законодателство и въвеждането на задължително гласуване с цел ограничаване на купения, етническия и корпоративния вот. Патриотичният фронт, както стана ясно още в преговорите, е против увеличаване цената на тока. Очакваме резултатите от ревизията в енергетиката, като настоящото правителство вече започна да я върши. Едно от условията за подкрепа на това правителство беше именно ревизия в енергетиката. Очакваме и ще изискваме конкретни действия за предоговаряне на споразуменията за така наречените „американски централи” – ТЕЦ „Марица изток” 1 и 3, изключване на заводските централи и на неефективните топлофикации от цената на тока, стягане на финансовата дисциплина в държавните енергийни дружества и намаляване загубите на Националната електрическа компания.
Продължаваме да считаме, че се нуждаем от нова цялостна уредба на контрола върху монополите. В тази връзка ще припомним своите предложения за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за енергетиката.
Следващ наш приоритет е да бъде овладян засиленият миграционен натиск спрямо България чрез доизграждане на преградните съоръжения по българо-турската граница. Патриотичният фронт не приема аргументите за липса на средства за доизграждане на преградните съоръжения и прилежащата им пътна инфраструктура, защото похарчените за тези съоръжения средства ще бъдат върнати само в рамките на една година от спестените средства за издръжка на тези имигранти и от спестените средства от командированите полицаи от вътрешността на страната към границата. Смятаме за нелепи споровете между институциите кой следва да охранява границите. България трябва да използва всякакви възможности, за да ограничи опасността. Не може да има никакви скрупули по темата за използването на Българската армия. Италия, Гърция, Турция – това са само част от примерите, в които армията подпомага охраната на държавните граници, а от една седмица видяхме и Френската армия, която излезе в Париж и пое охраната на част от обществените обекти. Напомняме, че чл. 132 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда Въоръжените сили да изпълняват задачи по охрана и отбрана на обекти от критичната инфраструктура.
Патриотичният фронт ще продължи да настоява правителството да приеме Национална програма за противодействие на битовата престъпност, която продължава да е бич за стотици хиляди българи, живеещи в малките населени места и селата. Държавата трябва да се справи с вилнеещите групи асоциални елементи, които се чувстват безнаказани и унищожават плодовете на чуждия труд, ограбват имуществото на гражданите и издевателстват над беззащитните български хора.
Патриотичният фронт вече направи заявки за изготвяне на подобна Национална програма, която ще съчетае усилията на Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието и ще бъде катализатор за създаването й. Ние съвместно с въпросните институции ще започнем дебат за разширяване обхвата на неизбежната отбрана, така че там, където институциите са безсилни, хората да могат да защитават сами живота, честта и имота си.
Патриотичният фронт ще предложи промени в законодателството с цел освобождаването на малките и средни предприятия от режима на зависимост и рекета на контролните органи. Ще предложим решение за проблемите с дългогодишния рекет от страна на чуждите търговски вериги над българските производители. Не можем да разчитаме на подем на дребния и средния бизнес и без реформа в банковата система, която да направи кредитите по-достъпни и да обуздае алчността на голяма част от кредитните институции. Законът трябва да гарантира справедливо разпределение на риска между кредитодател и кредитополучател. Същото се отнася и за частните съдебни изпълнители.
Следващ приоритет, който също сме подчертали основно, когато подписвахме Общата декларация на правителството, е демографската криза. Усилията за справянето с демографския проблем ще бъде другия важен акцент в работата на Народното събрание, защото българите сме сред най-бързо изчезващите нации в света. Изпреварихме вече по смъртност страни, в които се води война – като Афганистан, Ирак и Сирия, а по раждаемост сме на 220-о място от 240 страни. Записахме в правителствената програма, че ще бъде създадена работеща стратегия за разрешение на този най-важен за нацията проблем и настояваме да бъдат направени първите стъпки в тази посока.
Започваме консултации за подкрепа на предложенията ни за промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които ще позволят на работещите родители да усетят държавната грижа не с 20 лв. ефект годишно, а с 20 лв. месечно. Това ще доведе до създаване на действащ механизъм за подкрепа на семействата, които отглеждат децата си с грижа, социализират ги, грижат се за тяхното обучение, а същевременно работят, внасят данъци и осигуровки и така допринасят и за бюджета.
Това са основните приоритети на Патриотичния фронт – НФСБ и ВМРО, през следващите няколко месеца в настоящата сесия. От ангажирането на правителството с тях зависи и нашата парламентарна подкрепа за него.
Уважаеми дами и господа, през последните два месеца, включително и на това заседание, от ДПС репетират своята реторика по отношение на Патриотичния фронт, обвинявайки ни в националпопулизъм, като щедро предлагат своята безвъзмездна подкрепа на правителството, ако то се освободи от гласовете на българските патриоти.
Исках да попитам нещо господин Местан, но него го няма в залата. Той обича да слуша само своя глас и след това излиза. Та исках да го попитам, тъй като преди няколко дни заяви, че неговата партия била партията на правата на малцинствата в България – спомня ли си, че по време на тройната коалиция, чийто мандатоносител беше ДПС, беше обявено така нареченото „Десетилетие на ромското включване”? Това десетилетие свършва тази година. Сега питам колегите народни представители и министрите, които вероятно слушат това заседание: интегрираха ли се циганите в българското общество? А някои от проблемите, свързани с тази общност, решени ли са?
Не бързайте да кажете: „Не”! ДПС реши част от този проблем – много успешно ги интегрира и ги включи в схемите за купуване на гласове. И нищо повече! (Частично ръкопляскане от ПФ.) Същите тези хора, които днес отново ни обвиняват в националпопулизъм и употребиха половината от времето си, за да сипят хули срещу Патриотичния фронт, всъщност са най-големите националпопулисти.
Партия, която разделя българското общество, натяквайки само и единствено за възродителния процес, партия, която се прегърна с Ердоган и Давутоглу – носителите на турския национализъм и неоосманизъм, не може да бъде характеризирана по друг начин освен като националистическа, а и опасно заиграва с ислямската религия. Партия, която държи във феодализъм стотици хиляди свои избиратели, а говори за либерализъм и евроатлантически ценности – по-голяма демагогия от това няма!
Всъщност аз нищо ново не Ви казвам. Това Ви го написа и вестник „Ню Йорк таймс”, само че не виждам да Ви е публикувал опровержението.
И пак към Вас: сами казвате, че цялото общество Ви възприема за врагове. От Патриотичния фронт не Ви смятаме за врагове, ние Ви смятаме за опоненти и за фактор, който разделя българското общество. Вие сами знаете, че никой не Ви харесва. Ако правилно си отговорите на въпроса: защо след 25 години участие във властта никой не Ви харесва, може би в следващите 25 години няма да е така? Но това разсъждение го оставям за Вас, не само за красиво написани речи, които слушаме на всяка пленарна сесия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да се ориентирате към приключване! Минута и половина говорите.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми колеги народни представители, ще завърша с една малко тъжна история. Българче беше първото бебе в Кипър за 2015 г., а първите бебета у нас бяха на майки на 14- и 16-годишна възраст, като майката на първото родено бебе в Бургас избяга.
Докато у нас се раждат деца от невръстни майки, едно българско семейство преди седем години напусна България – отиде в Кипър, за да търси по-нормален и щастлив живот. Звучи като най-краткото описание на случващото се у нас, звучи, за съжаление, като национална диагноза. Това трябва най-накрая да се промени. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това зависи от всички партии и от всички представители в Народното събрание.
Ако продължаваме с разделението, ако продължаваме с демагогията и популизма, тази диагноза ще стане реалност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Поискахте присъствие в залата на господин Местан. Той е тук и иска лично обяснение съответно.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ, от място): Нямаше го в залата! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма разделение в Правилника. Текстът е общ. Посочихте конкретика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За господин Каракачанов е потребно да знае, че политическата тежест, авторитет и място в политическото пространство на една партия се определят от волята на избирателите. За разлика от Каракачанов, никой от тази парламентарна група не прескача от ОДС към Ковачки, сега при Симеонов, за да се вреди и намери място в едно или друго издание на Народното събрание.
Всеки един от тези членове на Парламентарната група на ДПС е тук по силата на половин милион избиратели с безпрецедентен ръст за една партия от близо 25%. Това определя политическата тежест на ДПС, а не крайно националистическия Ви напън в отношението към Движението за права и свободи. Ето този урок е потребно да научите! Полезно е за Вас!
Освен това дължите отговор на българското общество в контекста на събитията в Париж, отговор, който е дължим, впрочем, и от всичките Ви коалиционни партньори. Тази година, за разлика от европейските лидери, които бяха на Марша на солидарността, ще крачите ли ведно със заместника си на Луковмарш? И какво общо има това с европейска България?! Това е въпросът на деня – ще крачите ли на Луковмарш и тази година в центъра на София? Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС. Народният представител Красимир Каракачанов иска процедура по начина на водене. Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене иска процедура. (Реплики.)
Колеги, моля без лични нападки. Нека да се въздържаме от емоции.
Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Госпожо Председател, вземам отношение по начина на водене, тъй като споменах името на въпросния господин, защото той отсъстваше от залата. А той използва трибуната...
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не си ме видял!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Има камери, цяла България Ви видя. Ако си мислите, че така ще се скриете, за пореден път се лъжете дълбоко. Той използва трибуната, за да сипе хули и клевети спрямо Патриотичния фронт за пореден път. Ние никога не сме крачили на никакви маршове.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Това е лъжа! Лъжеш!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Крачили сме само на българските маршове, които са защитавали националните интереси на България. (Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.)
Господин Местан, препоръчвам Ви да прочетете малко историческа литература и да се ограмотите. Много е лесно да четете речите, които някой друг ги пише. Четете книги, ограмотете се и тогава давайте исторически квалификации за един или друг, или политически квалификации за Ваши колеги в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има представителят на групата на Българския демократичен център д р Ковачка.
Слушаме Ви.
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изминалите няколко дни в Европа бяха стряскащо припомняне, че усещането ни за света, в който живеем, е доста илюзорно. От Париж дойдоха примери за световно разделение и световна солидарност, и те ясно показват какво общество трябва да изградим в България – общество, основано на солидарността, равнопоставеност на всички граждани, ясно ориентирано в защита на българския национален интерес и обединена България.
В първите месеци от съществуването на Четиридесет и третото народно събрание се убедихме, че управлява коалиция, която понякога жертва решимостта си за реформи в името на оцеляването си. Ние обаче виждаме и възможност в динамичните мнозинства на това Народно събрание за важни законодателни промени, които ще подобрят живота на хората, ще върнат гордостта им, че са българи и ще покажат, че държавата е на страната на своите граждани; промени, които ще илюстрират промяна на политическия модел към диалог, консенсус и разумни компромиси.
В сферата на икономиката Българският демократичен център е подготвил законодателни промени, които изцяло подкрепят българския бизнес, създаването на конкурентоспособна икономика, основана на знанието и модерните технологии, енергетика в полза на хората, а не в тежест на българите. Това е един от основните ни приоритети, постижими чрез промени в Закона за енергетиката, които ще направят процесите в сектора разбираеми и достойни за обществото.
Българският демократичен център настоява и предлага пакет от промени в Закона за управление на отпадъците и в Закона за опазване на околната среда. Тази нормативна уредба трябва да работи в помощ на общините и бизнеса при облекчени процедури, като в същото време създаваме устойчиво развитие и опазване на националните интереси.
Дебатът за пенсионната реформа още в началото допълнително увеличава недоверието на гражданите в пенсионната система. Няма необходимата яснота, защото е лишен от стратегическа посока. Макар привидно да дава право за информиран избор на гражданите, няма необходимите гаранции, които да създават доверие и сигурност.
Лишените от стратегическа посока решения създават недоверие у гражданите. Държавата не дава никакви гаранции за сигурност и предвидимост на техните доходи и старини. Трябва да има ясен регламент за дейността на частните пенсионни фондове.
Здравната реформа изисква бързи мерки, спешна помощ, ясна перспектива за младите лекари, най-вече твърд ангажимент на държавата за тяхното бъдеще и достойнство.
Българският демократичен център активно ще участва в дебата и законодателните промени, свързани със съдебната реформа. Само чрез повишаване на общественото доверие в нея ще можем да върнем вярата на хората в институциите, а защо не и в политиците?
Бързи, ефективни и адекватни наказания за престъпниците, без значение от професия, политическа, етническа и прочие принадлежности. Реална и работеща реформа в съдебната система, която да сложи край на негативните доклади и статистики за страната ни с това, в което сме готови да бъдем надлежен партньор.
Колеги, дами и господа народни представители, нека да си признаем колко пъти през последния месец всеки един от нас посети театър, изложба, концерт или друго културно събитие извън протоколните задължения. Колко често това могат да си позволят средно статистическите българи? Да не говорим за онези, които оцеляват под прага на бедността. Сферата на културата също има спешна нужда от промени, които да дадат възможности за достоен живот на творците да създадат поле за изява.
Затова декларираме ясно: искаме повече пари за култура и прозрачно финансиране на проектен принцип.
Напрежението с бежанската вълна, завещано ни от предходното правителство, трябва да бъде разрешено. Това може да се случи единствено с промени в сферата на сигурността и отбраната. И все пак може ли държавата да се справи сама? Според нас, сега е моментът да поставим на ново обсъждане една отдавнашна идея – създаването на гражданска цивилна гвардия. Кога, ако не сега?
Действията на обикновените хора, уважаеми колеги, доброволци и преодоляването на последиците от наводненията през миналата година показаха, че гражданската доблест може да бъде национален приоритет. Ние законотворците сме тези, които трябва да оценим и насърчим доброволчеството и готовността на обществото да бъде участник, а не зрител в позитивните промени.
В заключение искам да се върна към проявата на солидарност, която светът демонстрира след случилото се в Париж. На фона на тези събития сигурно сте се убедили за пореден път колко разделено и настръхнало от омраза и недоверие е българското общество. Трябва сериозно да помислим за езика, с който си служим, и за личните примери, които даваме. Ние имаме една безспорна национална ценност – етническата и верската толерантност на българите. Да не я пропиляваме с лека ръка и да си дадем сметка, че във все по-разделения свят, който уж се глобализира, това наследство може да се окаже най-големият ни капитал – и културен, и цивилизационен.
Уважаеми дами и господа народни представители, нека през новата парламентарна година българите действително да усетят, че ние депутатите сме наистина техни народни представители. Нека предложим споделена перспектива за добро управление и проспериращо общество. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ковачка.
От името на Парламентарната група на „Атака” думата има председателят на групата господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, при всяко откриване на парламентарната сесия аз ставам свидетел на упражнение по есеистика. От една страна е трогателно – връща ме в младежките години, когато бях участник в литературен кръжок в Студентския дом – тук, отсреща една сграда. Но тук е Народното събрание, тук трябва да има състезание по политическа отговорност и зряло мислене. За съжаление, такова не чух. За съжаление, аз не чух реална оценка на това, което става. Ние започваме годината в състояние на невероятна международна и вътрешна картина на напрежение.
Ние бяхме свидетели на една театрална постановка в Париж. Тя беше ниско бюджетна за разлика от онази на 11.09.2001 г., която беше с повече средства – тип холивудска супер продукция. Тази беше ниско бюджетна, но затова пък с огромен ефект. Показаха ни едно нелепо клипче, казаха ни, че са убити едни хора – не видяхме, такова нещо; след това казаха, че терористите са застреляни, също не видяхме такова нещо; след което подканиха целия свят да се възмущава.
Аз обаче се възмущавам откакто се помня от двойните стандарти. Възмущавам се от лицемерието. Не приемам театралната постановка, която беше наречена „Шарли”, пиесата „Шарли”. Не приемам да ми обяснят, че ислямски радикали в центъра на Париж провеждат тази операция и те нямат никаква подкрепа от френските служби, американските или израелските служби. (Реплики.)
Не бързайте с репликите, ще Ви обясня веднага, защото тук някой каза, че трябва да се ограмотяваме. Да, аз съм готов да направя неделно училище на всички народни представители, особено за тези, които смятат, че световната история започва с началото на техния мандат. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
Дами и господа народни представители, ислямският радикализъм – този, на който сега сме свидетели, не е роден от Корана, а от Централното разузнавателно управление на Щатите. Този, който сега ще каже, че аз развивам някаква американофобия, ще му прочета „Уошингтън Пост” – нали това е авторитетно издание? – 19 юли 1992 г.
„Президентът Рейгън е подписал през март 1985 г. Директива 166 за националната безопасност, която предвижда тайна военна помощ за муджахидините. Военните доставки достигат до 65 хил. тона на година, плюс непрекъснат поток от специалисти от ЦРУ и Пентагона”. Край на цитата – „Уошингтън Пост” 19 юли 1992 г.
Това е само един от малкото цитати, с който мога да започна ограмотяването и наистина да стане ясно на всички, че това, което днес наричаме ислям, ислямски радикализъм, това, което се нарича днес „Ислямска държава”, и е приемник на Ал Кайда, те пък са приемник на муджахидините, беше създадено от ЦРУ и самите американци си го казват и признават, защото то не може да се скрие. Огромни средства, инструктори, оръжия бяха давани на тези, които се наричаха муджахидини, за да воюват срещу съветските войски. Осама Бин Ладен беше един от тези. Осама Бин Ладен е агент и креатура на ЦРУ.
Госпожо Председател, ако позволите, ще Ви направя една изложба тук, във фоайето на Народното събрание, с поредица от снимки на Збигнев Бжежински – този велик, сублимен политолог, който наричат, как обучава муджахидини да държат автомат. Бжежински – да, същият този шахматист с голямата шахматна игра. Муджахидините бяха продукт на ЦРУ. Те се превърнаха след това в Ал Кайда. Самият Осама Бин Ладен беше хвален от в. „Индипендънт” през 1993 г. като борец за мир. Не греша, точно така: борец за мир, световен борец за мир, Осама Бин Ладен. След няколко години стана злодей номер едно. Ал Кайда беше продукт на ЦРУ.
Какво представлява сега „Ислямска държава”? Това представлява сбор от наемници. Между другото, огромната част от „Ислямска държава” не са дори араби или местни жители, те са наемници от цял свят, дами и господа народни представители, и затова има достатъчно, прекалено много познавателна литература, която да подкрепи моите аргументи.
Цялата „Ислямска държава” в момента е един инструмент на САЩ и израелските служби, за да работи срещу Сирия, да работи срещу Иран, да работи за разпалване на конфликти, а след това САЩ да бъде умиротворителят. Това е стара тактика. Това е „разделяй и владей“ – Британската империя я прилагаше докато беше жива. Сега я прилага американската империя.
Аз обаче се чудя защо в България нито един коментатор, нито един политик, освен моя милост и телевизия „Алфа”, която управляващите – кабинетът Борисов, Костов, Кунева, Каракачанов, Симеонов, Касим Дал, Първанов иска да закрие през настоящата година и се кани да я закрие, единствената телевизия, през която можете да получите различна гледна точка от казионната. Тя предстои да бъде закрита от управляващите. През 2015 г. не очаквам нищо друго от това правителство, освен повече полицейщина, колониализъм и мизерия за българския народ. Разбира се, и увеличаване на цената на тока, с която всички са съгласни. Вчера отхвърлихте нашия мораториум в Комисията по енергетика. Всички, освен „Атака“, гласуваха да няма мораториум в цената на тока – патриоти, реформатори, всички, всички! Начело, разбира се, с управляващата партия ГЕРБ.
Така че през 2015 г. аз очаквам повече мизерия и по-лошо управление на България. Но тъй като съм вярващ човек и смятам, убеден съм, че Господ е дал свободна воля на хората, все пак аз разчитам на управляващите да се вразумят.
Дами и господа народни представители! Днешният ислям, който ни го представят като плод на междуцивилизационна омраза и сблъсък, се ръководи, както казах, от спецслужбите на САЩ.
Какво трябваше да направят европейските ръководители онзи ден? Вместо да се събират на тази смешна, инфантилна разходка в центъра на Париж – 150 държавници, охранявани от 5 хиляди полицаи, те трябваше да кажат ясно на американския президент: „Спрете с Вашите опасни геополитически игри! Спрете да разгаряте военни огнища в Близкия изток, в Украйна и там, където Ви е угодно, защото ще подпалите и Вашата черга! Вие вече не сте недосегаемата империя отвъд океана, която не може да бъде достигната в случай на война. Не, ще бъдете достигнати. Ще запалите целия свят и това ще е краят на света. Затова, господин Президент на САЩ, спрете с тази Ваша политика или ние ще Ви наложим икономическо ембарго – цяла Европа, на САЩ и няма да го отменим, докато не спрете с Вашата опасна геополитическа игра”.
Това трябваше да кажат европейските лидери на Обама, който, впрочем, отсъстваше от този възхваляван марш на не знам си какво. Но те не го казаха. Те послушно се наредиха да демонстрират съпричастност – към какво? Към осмиване на Света Троица? Боже, опази! Боже, опази, никога не бих подкрепил някой, който осмива в карикатурите си Светата Троица. Никога, по никакъв начин посмъртно не мога да кажа „Аз съм Шарли“. Аз съм антишарли, защото тази подигравка с религията е най-големият грях, който човек може да си трупне върху съвестта! Най-големият! (Ръкопляскания от „Атака“.)
Разбира се, аз не оправдавам тероризма. Но пак ще повторя: чий е този тероризъм? Той не е на Корана. Той е на американските и израелските служби.
Пред мен е изявление на един голям американски интелектуалец – Ноам Чомски. Той казва: „Не Иран, САЩ и Израел са заплаха за мира.“ Ноам Чомски – световно известен учен. Десетки са такива цитати. Десетки са аргументите, които мога да дам в подкрепа на моята теза. И аз питам: докога българският политически елит ще се движи по повърхността, ще реагира инфантилно и няма да направи истинската оценка на това, което става в света, защото то засяга и България? Връщат ни 7500 от тези същите бежанци, както ги наричат. Това са подобни... Сред тях има страшно много опасни терористи, които могат да бъдат запалени да действат в България, когато им се нареди. И те ще действат, защото политиката на САЩ е да разбива Европа. Тя е антиевропейска.
Затова се обръщам към липсващия тук министър-председател, към министрите, които отсъстват на откриването на тази сесия. Президентът също го няма, разбира се. Обръщам се към управленците: господа управленци, утре, когато дойде Кери – Джон, не Джим, държавният секретар на САЩ и неговата заместничка госпожа „Майната му на Европейския съюз“ и когато дойде също така британският външен министър, кажете му ясно, че България не иска да бъде васал на тази политика, за да спасите все още нещо от това, което може да бъде запазено от Вашата съвест.
Направете го, ще имате заслуга към българския народ! Не го ли направите, ще вкарате България в огромни проблеми. Ще платим огромна цена. Но аз вече се съмнявам, че българският народ има силата и ресурса да плаща тази цена. Не бъдете васали към Кери, който идва тук – защо? За да ни накара да се присъединим към трансатлантическото търговско споразумение, да вкарат ГМО-то, който идва тук да ни накарат да добиваме шистов газ и Добруджа да стане голям пейзаж и който идва тук да ни направи плацдарм за война срещу Русия от територията на Украйна. Това са целите на Кери.
Той не идва, за да повдигне стандарта на българина, да му намали тока или да субсидира България с няколко милиарда, както САЩ дават на Израел всяка година ей така, за Нова година. Кери идва, за да вкара България в беди и проблеми. Отговорността на българските държавници трябва да бъде: господин Кери, ние не искаме да водим тази политика. Ако го направят, аз Ви казвам, те ще спечелят уважението и признателността на българите. Те ще влязат в историята.
Все още се надявам, не съм наивник, видял съм много през живота си, имам достатъчно политически опит, знам, че по-скоро това, което казвам и призовавам, няма да стане. Но все пак аз съм длъжен да призова без да влагам грам зложелателство, ревност или някакво негативно отношение. Ние сме вероятно най-последователната опозиционна група в този парламент, макар и неголяма. Но в случая казвам с истинска искрена загриженост към управниците: откажете на Кери това, което утре ще Ви предложи. Запазете суверенитета на България! Кажете, че ние сме европейска държава! Кажете му, че не искаме да воюваме с Русия! Кажете му, че не искаме санкции срещу Русия! Кажете му, че не искаме трансатлантическото споразумение, защото то е лошо за нас и не искаме разработки на шистов газ, защото това е вредно за България. Тогава ще бъдете истински български държавници.
Ако не го направите, ще останете васали на колониалните господари и това ще вкара България в още по-дълбока мизерия и проблеми. Как след това ние – истинските патриоти, ще я вадим оттам, не знам. Но ние не се отчайваме. Ние сме бойци, няма да се отчайваме, но ще бъде по-трудно за нас. Така че направете нещата по-лесни. Все още е възможно! Утре може да бъде късно! Благодаря Ви за вниманието! (Ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
От името на Парламентарната група на АБВ – проф. Борисов, председател на групата.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес, 14 януари 2015 г., е символична дата за членовете на Парламентарната група на АБВ не само защото се открива втората сесия на Четиридесет и третото народно събрание, дейността на което е натоварена с голяма политическа отговорност и обществени очаквания за нещо по-добро. 14 януари за нас е символична и защото точно преди една година на тази дата беше учредено АБВ. По този повод си позволявам от тази висока трибуна да поздравя с едногодишния рожден ден всички, допринесли за присъствието на АБВ в парламента и работещи за нейната успешна дейност.
Създавайки АБВ и разработвайки нейната програма и приоритети, ние формулирахме и основните изисквания към нашата дейност. Нека да ги припомним.
Първо, АБВ да бъде необходимият политически коректив при вземането на отговорни решения в парламента.
Второ, АБВ във взаимоотношенията си с другите политически сили да се базира на разумния диалог, толерантност и търпимост към различията в мненията, като се търси в максимална степен постигането на разбирателство по въпросите, важни за добруването на обществото и държавата.
Трето, АБВ да гарантира за дейността си в постигане на политическа стабилност в страната, възстановяване и развитие на държавността в нея.
Мога с пълно основание да кажа, че за тази една година, в частност за времето на работата ни в парламента, ние нито за миг не сме отстъпили от тези постановки и поставените от самите нас параметри на поведение.
Във връзка с това ще си позволя да припомня част от моето изказване при избора от парламента на ново правителство. Ще цитирам почти дословно: „Правителството, което ще избираме днес, е резултат на нов подход във взаимоотношенията между парламентарно представените партии – подход, бих казал, непознат повече от 20 години между политическите сили, на които народът бе поверил управлението на страната. Същността на този нов подход е, че до избор на правителството се стигна преди всичко и основно чрез диалог между парламентарно представените партии.”
Повтарям, диалог, уважаеми колеги, базиран на три съществени фактора – първо, на зачитане и толерантност към позициите и идеите на другия; второ, на откритост и прозрачност на водените преговори; трето, на търпение в търсенето на разумните компромиси в полза на държавата и нейния народ, а не в битката за тесния партиен или личен интерес. Коректно ще бъде да отбележа, че основната роля в реализацията на този нов подход на политически диалог и търсене на разбирателство бе на партията мандатоносител.
Не мога да не отбележа обаче, колеги, че по време на съвместната ни дейност между правителствената коалиция и подкрепящите правителството политически сили се проявиха и някои недобри примери за начини на вземане на решения, които не са в духа и влизат в противоречие с този приветстван, не само от мен, нов подход.
Ще посоча само два примера.
Първи пример. Това е приемането на промените в Закона за данъка върху физическите лица, с който на практика се възстанови старата практика за отсъствие на необлагаем минимум. Тук не говоря за същността на решението. Като икономист напълно разбирам икономическата логика на вносителите – като е плосък данък, то този данък да бъде в чист вид плосък, като за тази цел се премахне общо-взето икономически нескопосаният опит на предишното правителство да заобиколи и да се опита да въведе необлагаем минимум. Не става дума за това.
Става дума за това, че една от първите законодателни промени бе в областта на данъчното законодателство, независимо че в постигнатото Споразумение и в Програмната декларация за подкрепа на правителството е записано, цитирам: „Запазване на равнищата на данъчното облагане”. И още, цитирам: „Детайлен икономически анализ и обществен дебат за цялостната данъчна политика”.
Очевидно е, че приемането на промените в Закона за облагане на физическите лица са в противоречие с тези текстове, записани в Споразумението и в Декларацията за подкрепа, и водят не само по пътя на нарушението, но и до самото обезсмисляне на постигнатите договорености.
Вторият пример е свързан със скоростните промени в законодателството относно пенсионните фондове. В какво е проблемът? Във всеки случай не е в това, че вносителите на Законопроекта непрекъснато го обосновават с въпроса: какво лошо има в това, че сме дали на хората правото на избор в кой фонд да се осигуряват? Разбира се, че няма нищо лошо. АБВ дори е за още по-голямо разширяване на правото на избор. Нашето неодобрение идва не от същността на промените, а от начина, по който бяха приети тези промени, и то основно по две причини.
Първата причина е от чисто управленска гледна точка. Когато предстои реформа в цяла една система, каквато е пенсионната, никога не се правят промени само в отделен неин елемент, без да е постигната функционална обвързаност с останалите елементи на системата, иначе системата се дебалансира и всяка следваща промяна в нея трябва да се съобразява с параметрите на извършената предишна промяна. Реформата на една система, която се прави на парче, трудно може да бъде успешна реформа като цяло.
Втората причина на нашето неодобрение отново е свързана с начина, по който бяха извършени тези законодателни промени. За този начин се изговори много от различни политически сили. Мога да добавя само, че в Парламентарната група на АБВ научихме за предстоящите промени в последния момент, когато вече въпросът бе предрешен. Това едва ли може да се определи като добър пример за партньорски отношения и взаимодействие, а още по-малко за диалогичност между партньорите. Ако първият от посочените примери води до обезсмисляне на постигнатите договорености, то вторият пример води и до неприятното ерозиране на основата на доверието и лоялността между партньорите.
Дълбоко се надявам, че посочените примери са единични и незлонамерено направени, че те не са резултат на отказ от новия подход в политическите взаимоотношения, за който говорих, а са продукт на допуснати грешки в изграждането и развитието между политическите сили на коалиционното партньорство и партньорството за подкрепа на правителството.
Увереност за това ми дава поредица от други позитивни примери за колегиалност в партньорството, както и например ще спомена проведеното вчера първо заседание за Втората сесия на Председателския съвет на посочените политически сили, което премина в един изключително конструктивен диалог и дух на толерантност при всички обсъждани въпроси.
В моето изложение, споменавайки неколкократно думата „толерантност”, се чувствам морално задължен да изкажа съпричастността на Парламентарната група на АБВ, а съм убеден, и на останалите колеги от парламента, към мъката и възмущението на гражданите на Франция и на всички свободно мислещи хора по света. Атентатът срещу парижкия седмичник „Шарли ебдо” е типичен израз на пълното отсъствие на толерантност и търпимост от един етнос и от една религия към различния друг етнос, религия, култура и бит.
За съжаление, колеги, през изминалия сезон в парламентарната зала, а и извън нея, се чуха някои изказвания от парламентаристи, които трудно могат да бъдат свързани с изискванията и разбиранията за толерантност към различния етнос, различната религия, различната култура, различния език и начин на живот. Това не е добър знак за обществото, не е добър знак към спокойствието и сигурността в ежедневието на хората, не е добър знак въобще за обществения и за политическия живот в страната, както и за сигурността на държавата – не говори добре и за самия парламент. Мисля, че случаят „Шарли ебдо” е силен пример до какво може да доведе това отсъствие на толерантност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаеми колеги, убеден съм, че ще проявим политическа и държавническа мъдрост, ако през новия парламентарен сезон в парламентарната зала отсъстват изказвания в този дух, като по този начин ние ще проявим своята толерантност към различията в етнос, религия, език, бит и култура не само в парламента, но и в реалния живот, както е било десетилетия наред по българските земи.
Пожелавам успех на всички през Втората сесия на парламента! Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, проф. Борисов.
С това приключихме онази част от днешното заседание, в която чухме декларациите от името на парламентарните групи.
Моля камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио да бъдат изключени.

Продължаваме със законодателна част от програмата ни.
Като точка първа по предложение на БСП лява България следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Постъпил е доклад от Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, д-р Адемов. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Комисиите ще бъдат съответно точки трета и четвърта, тъй като тези са по реда на чл. 50, ал. 8 за първата сряда от всеки месец, господин Велчев.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-43, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 14 ноември 2014 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 17 декември 2014 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Михаил Миков и група народни представители.
На заседанието присъстваха: госпожа Смела Нинева – началник отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Петя Малакова – държавен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, експерти от различните държавни институции, представители на социалните партньори.
Законопроектът бе представен от народния представител Георги Гьоков от Парламентарната група БСП лява България. Със законопроекта се предлага: запазване на условията за пенсиониране през 2015 г. на нивото на възрастта и осигурителния стаж през 2014 г.; създаване на възможност за ранно пенсиониране с намален размер на пенсията; завишаване на коефициента при определяне на пенсията за лицата, придобили право на пенсия за навършена възраст и изискуем осигурителен стаж, но продължили да работят.
Вносителите подчертават, че предложенията са мотивирани от средната продължителност на живота в България, която е със 7 години по-ниска от средното равнище в Европейския съюз, както и от затруднения достъп до пенсионната система. Те изтъкват, че законопроектът няма да доведе до негативни последствия върху финансовата устойчивост на пенсионната система и се аргументират с налична дългосрочна актюерска прогноза, изготвена от Националния осигурителен институт във връзка с предходен подобен законопроект.
Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта и счита, че предложенията за промени, включени в законопроекта, е по-добре да се разискват в контекста на цялостната концепция за промени в пенсионната система. Изразено е становище относно предложението за отпускане на пенсии в намален размер, като отстъпление от ангажиментите на България за ограничаване на ранното пенсиониране.
По отношение на предложението за въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране от Националния осигурителен институт считат за коректно предлаганото намаление от 0,4% от размерът на пенсиите за всеки недостигащ месец. Но същевременно данните сочат, че промяната през 2015 г. би струвала на бюджета 80 млн. лева повече разходи за пенсии, което е направено при разчет за около 34 000 лица, които биха се възползвали от този режим за гъвкави условия за пенсиониране.
От Парламентарната група на ДПС считат, че в много европейски страни има различни форми на гъвкавото пенсиониране. Проблемът е, че в България ранното пенсиониране е силно застъпено в националното законодателство. От друга страна, това е добра основа за търсене на най-добрата форма за изпълнение на всички препоръки на Европейската комисия относно пенсионната реформа. Дискусията по тези въпроси следва да продължи до обединяване около най-добрия за нашата страна модел.
В рамките на заседание на Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено на 17 декември 2014 г., Българската търговско- промишлена палата е изразила съгласие с предлаганите промени, а всички останали членове са изразили несъгласие.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 4 гласа, „против” – няма, и „въздържали се” – 13 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-43, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 14 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Откривам дебатите.
От името на вносителите?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги, да е честита, здрава и спорна 2015 година!
От БСП лява България започваме тази календарна година и тази сесия на парламента с предложение за Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Тези предложения отразяват наше последователно виждане какви промени са необходими в пенсионното законодателство. Основно в този законопроект предложенията ни са две.
Първото е да се замразят стажът и възрастта за пенсиониране такива, каквито бяха през 2014 г. Аргументите ни: в последните години постоянно увеличаваме стажа и възрастта за пенсиониране, което постави едно поколение пред голямо изпитание, а в резултат не доведе до подобряване, стабилизиране състоянието на системата и подобряване на дефицита в НОИ.
Освен този аргумент представяме и аргумента, че в България работещите реално се пенсионират по-късно в сравнение с преобладаващата част от страните в Европейския съюз. След 2012 г. тази разлика започва да става особено осезаема и по-конкретно реалната възраст, на която се пенсионират хората в България е 64 години и пет месеца за мъжете и 61 години и три месеца за жените. Трябва да имаме предвид и факта, че в България продължителността на живота е по-кратка, отколкото в Европейския съюз, с около пет години по последни данни, с които разполагаме. За мъжете тя е 70,62 години, а за жените 77,55 години.
Второто ни предложение е за така нареченото „гъвкаво ранно пенсиониране”. Данните на Евростат по този въпрос сочат, че повече от половин милион българи между 54 и 64 години са икономически неактивни през 2013 г. Това са хора в предпенсионна възраст, които поради тази възраст не могат да намерят работа, не подлежат на преквалификация или програмите за преквалификация не ги обхващат и те остават без никакъв доход.
Законопроектът ни предвижда да се направи комбинация между недостиг на възраст и осигурителен стаж в размер общо на 24 месеца и възможност да се получи по-ниска пенсия по желание на този човек, ако реши да се пенсионира, с 0,4 на сто за всеки нестигащ месец, като това общо може да достигне до намаление на пенсията с до 9,6 на сто.
За да сме аргументирани пред Вас – в предишния мандат, когато предложихме същия законопроект, поискахме актюерските разчети от Националния осигурителен институт, за да видим как би се отразило това на финансовото състояние на НОИ, изобщо на системата и колко лица би обхванал такъв законопроект.
Лицата, които биха се възползвали от възможностите на този законопроект сме разделили в три групи.
Първата група са тези, които са навършили възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, но не им достигат до две години стаж. По наши данни това са около три хиляди души и допълнителните средства, които са необходими, тогава изчислявани за 2014 г., са около 5,9 млн. лв.
Втората група са лицата, които имат достатъчен осигурителен стаж, но нямат възраст за пенсиониране. Това са допълнителен брой, приблизителен на нови пенсии около десет хиляди и биха стрували на бюджета 24,6 млн. лв.
Третата група лица са такива, на които не достига стаж и възраст, взети заедно. Трудно се прогнозира каква е тази група, защото липсват данни за осигурителната история на тези лица, но общо оценката на Националния осигурителен институт за ефекта от тези мерки е: би засегнал между 13 и 15 хиляди души и изисква допълнителен ресурс за 2015 г. от 30,5 млн. лв.
Отново обръщам внимание, че по тази т. 2 намалената пенсия ще се получава, евентуално ако приемем тези промени, до края на живота с 0,4% на месец.
За пореден път се обръщаме към Вас, да приемем този законопроект. Още повече че това е разговор за новата година, с който приключихме старата година и старата сесия. Този разговор ни предстои, този дебат ни предстои и решенията по тези въпроси ни предстоят. Те са очаквани от гражданите на България и са част от заявената от всички нас пенсионна реформа, обхващат, както виждате, сериозен брой хора и решават поне два въпроса. На хората, на които не им достига възраст и стаж, това дава възможност да придобият право на пенсиониране по-рано, без да ощетяват бюджета на НОИ, а от там и държавния бюджет, по изчисление на НОИ и на държавните институции. Даваме им възможност да имат един нормален доход в предпенсионна възраст.
Другият въпрос – за замразяването на стажа и възрастта, дава възможност на сериозна част от българските граждани да придобият право на пенсия през 2015 г. с отхвърляне от наша страна на двата Ви основни аргументи. Това че Европейският съюз изисква от нас да няма такава възможност – казах Ви, числата, по които се вижда, че условията за пенсиониране в България са по-лоши от тези в Европейския съюз.
И другият Ваш аргумент срещу нашия законопроект, изразен и в Комисията, беше за недостига на средства в НОИ. Ние сме Ви предоставили алтернативно предложение за набавяне на средства в НОИ, които не биха ощетили неговия бюджет. Това е предложението ни за увеличаването на максималния праг на осигурителните вноски.
Смятам, че освен политическата ни позиция, която винаги е била последователна по тези два въпроса от БСП лява България, имаме своите икономически, финансови, социални и човешки аргументи тези две предложения да бъдат подкрепени от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Преди да дам думата за изказване, позволете да Ви запозная с времето, с което разполагат парламентарните групи: Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ има 30 минути, Парламентарната група на Българска социалистическа партия лява България – 18 минути, Парламентарната група на Движение за права и свободи – 17 минути, Парламентарната група на Коалиция „Реформаторски блок” – 13 минути, Парламентарната група на Патриотичен фронт – 12 минути, Парламентарната група на Български демократичен център – 11 минути, Парламентарната група на Партия „Атака” – 10 минути, Парламентарната група на Алтернатива за Българско възраждане – 10 минути, и за нечленуващи в парламентарни групи – общо 5 минути.
Имате думата за изказвания.
Пръв се записа господин Чуколов от Парламентарната група на Политическа партия „Атака”.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател! Отново обсъждаме какво се случва в пенсионната система в България и отново вижте как се получава – съответният министър, който е и вицепремиер, отсъства. Този закон, така да го обясня на зрители и на слушатели, които биха гледали и слушали, това е отразено и в медиите, този законопроект влиза в пленарната зала и го разглеждаме по ал. 8 – този член, който дава предимство на опозицията един път в месеца да внесе свой закон. Допускането на този законопроект в залата става по този начин. След малко, в 11,30 ч. ще има почивка – дали ще сме дошли до гласуване или няма да има гласуване, така си остават нещата.
А законът всъщност регулира какво се случва в пенсионната система. Този проблем засяга 2 милиона и 200 хиляди българи. Голяма част от тези хора – да, те гласуват. Може би и Вие по време на кампанията, както и ние от „Атака”, сте се срещали с тях, обсъждали сте какви са предложенията на съответните партии относно пенсионната реформа, как да се направи така, че пенсиите да бъдат по-високи, старините на хората съответно да бъдат по-хубави.
Сега по някакъв начин се случва така, че ето, този закон влиза в пленарната зала. Ние го обсъждаме, естествено, че трябва да го обсъждаме.
Отсега казвам, че ние от Партия „Атака” ще подкрепим колегите от БСП. Да, това е една малка крачка в правилната посока, но все пак е крачка в тази посока. А трябва да се върви в тази посока.
Досега какво означаваше пенсионна реформа? Вдигане на възрастта за пенсиониране. Това всъщност наричаме „пенсионна реформа”. Колегите от БСП дават сравнение с това какво е положението в Европа. Да Ви кажа, ние малко по-широко гледаме на това – гледаме какво е положението и в Африка. Има държави в Африка, които просто ни бият, нещата там са по-добре. Вижте докъде сме я докарали, тъкмо защото е така – за всичко друго можем да говорим, за всичко друго можем да се скараме в тази зала, опре ли обаче до пенсии, ей-така ще влезе, ама там, по ал. 8.
Сега разбирам, изслушах внимателно думите на председателя на Социалната комисия господин Адемов – Комисията не подкрепя на този етап законопроекта, защото трябвало да се изработи цялостна концепция. Правилно, така трябва да бъде. Кой изработва тази концепция?
Днес сутринта на Председателския съвет разбрах, че тази необявена форма, която явно съществува в българския политически живот – четиристранка или съвет на партиите и коалициите в управляващото мнозинство, тези четири парламентарни групи се събират и обсъждат нещо, стигат до даден извод, поставят си някакви срокове, някакви намерения, а останалите опозиционни партии естествено не знаем. Затова ще отворя една скоба. На Председателски съвет поисках от председателката Цачева поне да ни информира какво се случва на тези тайни сбирки, които си правите и организирате. Поне да знаем, защото – ето, Социалната комисия гласува „против” този закон, защото той не пасва на рамката, която е зададена на тази четиристранка.
Реформата, която трябва да се направи в пенсионната система, по никакъв начин не трябва да бъде за сметка на българския пенсионер. Как ще го мислим, как ще го правим – това е нашата задача, но не трябва да се увеличава отново възрастта за пенсиониране и другите показатели, които ще доведат до спад в стандарта на живот на българските пенсионери.
Пак Ви казвам, ние дължим на тези хора страшно много. Казвал съм го от тази трибуна много пъти и ще продължа да го казвам – тези хора са построили тази България, която 25 години, а и в момента се разграбва, разграбва, разграбва. Те с очите си виждат това, което са съградили, как изчезва. Нека направим така, че поне в старините им малко от малко да облекчим тези хора, в годините от живота, която им остава.
Затова призовавам всяка партия – за всяка партия това да бъде цел номер едно, една от приоритетните задачи. Напомням Ви, че става въпрос за 2 милиона и 200 хиляди български граждани, както казах. Не трябва по никакъв начин да омаловажаваме това.
Изгответе концепции! Нека да направим така, нека да направим това, което всички останали държави от соцлагера свършиха. Няма такива мизерни пенсии при тях. В Африка има държави, в които има по-високи пенсии, отколкото в България. Навсякъде успяват да се справят с това, а ние тук в тази малка България, да кажем, че не можем да се справим, просто е обида и за нас като народни представители и въобще за целия български народ, че не е избрал 240 човека в това Народно събрание, които да решат съдбата на другите стотици-хиляди.
Това е нашето мнение от „Атака”. Пак казвам, ще гласуваме „за” това, което предлагат колегите от БСП. Това е една малка крачка в правилната посока.
Но това, което ние имаме да Ви кажем, е, че трябва да вървим със смели крачки в тази посока, да направим така, че тези хора да посрещнат достойно старините си. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов.
Реплики? Няма.
За следващо изказване – народният представител Георги Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Когато става въпрос за проблема със застаряващото население в България, пък в Европа и в света, най-често даваното решение е за увеличаване на пенсионната възраст. Според мен обаче най-вероятният резултат от подобно решение е засилване на неравенството между бедни и богати. Това не е само според мен, а е становище и на водещи икономисти.
Според списание „Економист” представители на по-бедните прослойки от обществото по ред причини не учат в колежи и университети, респективно работят повече време в сравнение с по богатите и живеят по-кратко. Пак според данни на световни проучвания, това означава по-малко време живот като пенсионери. А ние по всички социални и здравни показатели сме твърдо на последно място в Европейския съюз: най-лошото и скъпо здравеопазване, най ниските заплати, най-ниските пенсии, и още много „най-”, само че все в отрицателна посока.
В тези тежки времена много теми потъват в политическо говорене, въпреки че са необходими незабавни действия в посока на облекчаване на хората.
Една такава тема е пенсионната реформа. Припомнете си пенсионната реформа на десните, която стартира преди повече от 15 години. Тя преследва стабилизирането на системата за сметка на правата на осигурените и всички действия са подчинени единствено на фискалната й стабилност, а не на адекватността на обезщетенията и пенсиите. От 2000-та до 2009-ата година възрастта на мъжете се увеличи с три години, осигурителният стаж – с 12 години. При жените възрастта са увеличи с пет години, а осигурителният стаж – с 9 години. Толкава стръмно увеличение за период от 9 години няма никъде в Европа! Едно поколение българи вече го изстрада и трудно би приело ново увеличаване на стаж и възраст.
Въпреки заявените намерения до края на месец март или пък до средата на 2015 г. да има ясна и цялостна визия как ще се развива пенсионната система, стана ясно, че управляващите от четворната коалиция нямат такава. Ясно го показахте, господа управляващи, с приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., където липсват и наченки за някакви дългосрочни политики. Станахме свидетели на частични и в по-голямата си част хаотични действия, зад които отново прозира философията на Дянков за абсолютизирането на фискалната и макроикономическата стабилност за сметка на най-уязвимите групи от населението.
Само преди няма и месец приехте държавния бюджет за 2015 г. и бюджета на държавното обществено осигуряване. Тогава си позволих да кажа, че това е бюджет на дискриминацията. Казвам го и сега.
В пенсионната сфера отново на гърба на най-масовата категория – третата, продължавате да се упражнявате в реформи. Защо оставихте непроменени условията за първа и втора категория труд и за работещите в силовите ведомства?! Може би, за да си осигурите социалния мир?!
Сътворихте и скандал – предколедно пенсионната система бе разтърсена от изненадващи предложения за промени между първо и второ четене на бюджета на държавното обществено осигуряване. Визирам промените в Кодекса за социално осигуряване, с които практически ликвидирате втория стълб в пенсионната система и целите единствено да национализирате натрупаните в универсалните пенсионни фондове 7, 8 млрд. лв.
Вярно е, че след сериозен опозиционен и обществен натиск замразихте възрастта за пенсиониране на 60 години и 8 месеца за жените и на 63 години и 8 месеца за мъжете, но поради другите скандални предложения някак си встрани от общественото внимание остана увеличаването на изискуемия за пенсиониране трудов стаж на работещите при трета категория труд.
За всички е видно, че ускоряването на пенсионната реформа в края на 2011 г. чрез едновременно увеличаване на пенсионната възраст и необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия ограничиха значително достъпа до пенсионната система. Това не доведе до осезаема стабилизация на системата, а само до увеличаване на реалната – подчертавам, на реалната възраст за придобиване право на пенсия. Като резултат, работещите в България реално се пенсионират по-късно в сравнение с преобладаващата част от страните в Европейския съюз. Тази разлика започва да става все по-осезаема от началото на 2012 г., за което причина е по-високият изискуем осигурителен стаж. Средната възраст, на която хората в България се пенсионират към края на 2013 г., е 64 години и 5 месеца за мъжете и 61 години и 3 месеца за жените и е значително по-висока от средната за Европейския съюз, където за мъжете тя е 61 години и 7 месеца, а за жените – 61 години и 3 месеца. Следователно сега, замразявайки възрастта, но увеличавайки изискуемия за пенсиониране стаж, Вие отново покачвате реалната средна възраст, на която се пенсионират българите.
Когато говорим за възрастта за пенсиониране, трябва да се има предвид и средната продължителност на живота. Продължителността на живота в Европейския съюз категорично е нараснала в сравнение с 90-те години на миналия век, но съществените различия между страните се запазват. Средната продължителност на живота в 28-те страни от Европейския съюз е 79,2 години, което е с 5,1 години повече, отколкото през 90-те години. Сигурно се досещате, че страните с най-голяма продължителност на живота в Европейския съюз са Испания, Италия, Франция и Германия. Разбира се, се досещате, че България заедно с Румъния, Латвия и Литва сме на опашката със средна продължителност на живота под 75 години. В България между 1992 г. и 2012 г. продължителността на живота е нараснала само с три години, за разлика например от Естония и Чехия, където тя е нараснала съответно със 7 и 6 години.
Запазва се тенденцията жените в Европейския съюз да живеят по-дълго от мъжете. Продължителността на живота при жените е 82,2 години, а при мъжете – 76,1 години. Къде сме ние? Ами, на 83 то място в света! Изчислената средна продължителност на живота в България е 73,84 години. За мъжете тя е 70,24, а за жените е 77,65 години или простичко казано, хората в България живеят с 5,36 години по-малко от средното равнище в Европейския съюз.
След всички тези факти, а аз мога да изреждам и още, е ясно, че е необходимо да спрем всички необмислени, немотивирани, неконсенсусни и неприемливи мерки в системата, които водят до сериозни напрежения в обществото!
Аз и моите колеги – вносители на Законопроекта за изменение допълнение на Кодекса за социално осигуряване, ясно съзнаваме сложната политико-икономическа ситуация в страната, важността от продължаване на реформите в пенсионната система и ключовото им значение за българите и за българската икономика. Ще се съгласите обаче, че е наложително наред със спиране увеличаването на пенсионната възраст да спрем и увеличаването на изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж – да ги спрем до разглеждането на различните варианти за пенсионна реформа и приемане на най-приемливия за обществото вариант, който да бъде прилаган в бъдеще, без значение коя политическа формация е на власт. Заедно да изградим концепция за пенсионната система, която да гарантира осигурителните права на гражданите и да повишава качеството на осигурителната защита, и то така, че пенсионното осигуряване да не генерира бедност и социално изключване, а да осигурява достоен живот на хората в пенсионна възраст, а не мизерно съществуване.
Задавам Ви въпроса: възможно ли е да направите поне една реформа, която да не е жестока за хората?!
Така стигам до втората страна от нашето предложение – гъвкава форма на пенсиониране. Предложеният от нас законопроект предвижда да се даде възможност на хората, на които не достига осигурителен стаж и имат по-ниска възраст – в комбинация, тоест сборът им е до 24 месеца спрямо изискуемите условия за пенсиониране по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, да се пенсионират при по-лоши условия. По този начин ще се предостави възможност за избор на лицата, в това число на такива, които са дълготрайно безработни или по друга причина остават без работа и без право на парични обезщетения за безработица, да се пенсионират предсрочно, вместо да търсят варианти за получаване на други социални плащания, като инвалидни пенсии, социални помощи и така нататък.
Затрудненият достъп до пенсионната система и неблагоприятните процеси на пазара на труда допринасят за значителен контингент от работна сила в предпенсионна възраст, който няма никаква алтернатива и остава без работа. Наред с младежите, които стартират в трудовата си кариера, тези хора са едни от най-рисковите групи и най-засегнатите от безработицата. Статистиката, включително и Евростат показват, че повече от един милион българи между 55 и 64 години са били икономически неактивни през 2013 г., като по-голямата част от тях са били жени.
Няма да са по-различни и данните за 2014 г. Темата „Безработица” е особено чувствителна за тях, тъй като останат ли без работа, трудно намират такава. Трудно стигат и до пенсия, тъй като условията за пенсиониране се затягат с всяка измината година. Тези хора не са търсени на пазара на труда и никой не би инвестирал в преквалификацията им, а са извървели достойно трудовия си път. Затова е необходимо чрез такава гъвкава форма за ранно пенсиониране да им дадем възможност да започнат да вземат пенсия по-рано и да водят нормален начин на живот.
В законопроекта тези по-лоши условия са отразени като намален размер на пенсията. Предлагаме размерът на предсрочната пенсия да се определя по формулата за нормалната пенсия, като за всеки месец, недостигащ до навършването на стандартната възраст или стаж, намалението да бъде с 0,4 на сто, като по този начин максималното намаление на пенсията може да достигне до 9,6%.
Предложението е коректно, защото изчисленията за коригиращия коефициент са съобразени със средната продължителност на получаване на пенсиите и времето за възстановяването на тези предсрочни разходи в бюджета на държавното обществено осигуряване, а от актюерска гледна точка размерът на намалението с 0,4% за всеки недостигащ месец също е коректно, тъй като общата сума на пенсиите, които би получавало лицето да края на живота си в случай на пенсиониране при навършване на законовата пенсионна възраст и в случай на пенсиониране с две години по-рано, но с намален размер, е приблизително еднаква при предвиденото намаление.
Предложението ни има и финансова, и икономическа логика. Практиката показва, че подобни възможности има в частните пенсионни фондове. Образно казано, това е като отпускане на кредит на траншове в продължение на две години, който след това се изплаща чрез удръжки от пенсията. Ако се направят най-прости и общи разчети на намалението на размера на пенсията при сегашната очаквана продължителност на живота в България, ще стане ясно, че частен пенсионен фонд вероятно би предложил съвсем малко по-неизгодни условия.
Точните първоначални разходи, без да са драматично големи, са трудно прогнозируеми. Но като цяло, предвид увеличаването на продължителността на живота, тази мярка би имала в средносрочен план практически нулев бюджетен ефект, а допълнителната социална полза от нея, освен в предоставянето на възможност за избор на бъдещи пенсионери, е и по-бързото освобождаване на работни места за младите. Късното пенсиониране отчасти облекчава натиска върху пенсионната система, но, от друга страна, то задържа по-дълго работни места, които иначе по естествен начин биха се освободили за следващите поколения.
Всичко това може да се мотивира и с това, че се подпомага младежката заетост и в бъдеще се предотвратява натискът върху пенсионната, социалната и другите публични системи, като тези сега млади хора ще разчитат на социално подпомагане, поради това че няма да им стига стаж за пенсиониране. Ясно е също, че лицата, които ще се възползват от гъвкавата форма на пенсиониране, няма да го направят поради факта, че искат да получават намалена пенсия през целия си живот, а защото на пазара на труда липсва заетост за хората в предпенсионна възраст.
Ще припомня, че такава подобна възможност за гъвкаво пенсиониране с намален размер на пенсията беше въведена в средата на 1990 г. за определени категории лица. Става въпрос за чл. 9 от отменения Закон за пенсиите, който просъществува около две години, след което беше отменен.
В заключение – недопустимо е икономическите и финансови тежести да се стоварват най-вече върху най-уязвимата и бедна част от обществото – хората в предпенсионна възраст и пенсионерите, защото според Конституцията ни България е социална държава, а това предполага социалната справедливост и социалната отговорност да са в центъра на държавните политики.
Това наложи ние от БСП като партия, сред чиито основополагащи ценности са равноправието, социалната справедливост и солидарност, да направим преглед на изискванията за придобиване на право на пенсия и да помислим за предоставяне на възможности за избор на лицата, които не отговарят на условията за пенсиониране, да се пенсионират преди установената пенсионна възраст. Убедеността ни е, че е необходима промяна в изискванията за придобиване правото на пенсия и въвеждане на нови, съобразени с продължителността на живота и състоянието на трудовия пазар, както и със здравословното състояние на българските граждани условия за пенсиониране.
Не се обръщам към колегите от ГЕРБ и от Реформаторския блок, защото те са десни. Такава им е политиката и не очаквам да ме чуят. Обръщам се към колегите от останалите парламентарни групи – на АБВ, на „Атака”, на Български демократичен център и на Патриотичния фронт – подкрепете законопроекта, хората го искат. Свалете тежестта на прехода от раменете на това поколение, които с лишения през годините на социализма гради България, а сега отново с лишения плаща успешността на прехода. Да, това определено е трудно, но си струва да се опита. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики? Няма желаещи.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
Имате думата – госпожа Ангелова.
След нея господин Енчев. Най-вероятно няма да остане време.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, при даване на предложения за промени в осигурителното законодателство не трябва да се водим само от популистки цели и деклариране на предизборни обещания с цел да се харесаме на българските избиратели.
В случая не трябва да забравяме, че българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства и трудности, възникнали в резултат на редица фактори като застаряване на населението, демографската криза и сериозния дефицит в пенсионния фонд. Тези фактори неминуемо оказват негативно влияние върху държавното обществено осигуряване и в частност върху пенсионната ни система.
Също така не трябва да забравяме, че българската пенсионна система функционира на разходо-покривен принцип. Това означава, че с парите от осигуровките на работещите би трябвало да се покриват разходите за пенсия. Но на практика към момента приходите от вноски едвам покриват 50% от разходите за пенсии и недостигът се покрива всеки месец от държавния бюджет.
Демографските тенденции, свързани със застаряване на населението, увеличаване на продължителността на живот и намаляване на хората в работоспособна възраст водят до негативни последици за социалното осигуряване, тъй като периодът за получаване на пенсия става все по-дълъг, а броят на лицата, които получават пенсия, все по-голям.
Големият проблем на българската пенсионна система е свързан с нейната несигурност и нейната нестабилност. Затова тя се нуждае от финансова стабилност, която да доведе до увеличаване на приходите и ограничаване на разходите. Неслучайно през 2012 г. правителството на ГЕРБ прие промени в пенсионната система, за да стабилизираме системата и да намалим натиска върху осигурителната система.
Няма как да получаваме високи пенсии без реформа в пенсионната система. Неведнъж съм казвала, че промените в пенсионната система не трябва да се правят на парче, а именно тук днес ще пипнем нещо, утре – друго. Тези промени трябва да се правят в пакет, в цялост, както смятаме да направим през 2015 г.
Едно от важните решения, което взе правителството в края на годината, подкрепено с консенсус, е до 31 март да се постигне дългосрочно решение по въпросите, свързани с увеличаването на възрастта за пенсиониране и с всички останали компоненти на пенсионната система, включително и въпроса за ранното пенсиониране на лицата. Идеята е да се търси съгласие не само от социалните партньори, но и от парламентарно представените политически партии. Целта е да се изработят дългосрочни и трайни решения на пенсионната система, които да бъдат защитени от последващи промени. Най-важното е да се постигне финансова стабилност и сигурност, да има яснота и предвидимост за настоящите и бъдещите пенсионери. И не на последно място да се постигне така мечтаната адекватност на получаваните пенсии. Ето защо считаме, че предложеният законопроект трябва да бъде обсъждан в контекста на всички останали предложения за промени в областта на пенсионната система.
На следващо място, промените, които предлагат колегите от БСП в Кодекса за социално осигуряване, а именно замразяване на условията за пенсиониране по отношение на възрастта и стажа и разширяване възможностите за ранно пенсиониране при недостиг на 24 месеца осигурителен стаж и/или възраст по чл. 68, би довело на практика до допълнителни разходи в размер на около 80 млн. лв., които средства не са предвидени и гласувани в Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г.
Ние не подкрепяме идеята за въвеждане на ранно пенсиониране за лицата, работещи при условията на трета категория труд при недостигащ осигурителен стаж и/или възраст до 24 месеца. Основният проблем за големия дефицит на българската пенсионна система са твърде многото възможности, които дава българското законодателство за ранно пенсиониране. Препоръките на Европейската комисия и на Световната банка към България е да ограничим тези възможности за ранно пенсиониране и да не допускаме отваряне на вратата на нови случаи – това, което предлагате Вие.
С това предложение на практика Вие разширявате ранното пенсиониране чрез даване възможност жените и мъжете в България, които работят при условията на трета категория труд, да се пенсионират две години по-рано. Нещо повече, давайки възможност за излизане по-рано в пенсия, практически предлагате намаляване на пенсионната възраст. Това е нещо нечувано досега в европейската практика – вместо да увеличаваме възрастта, каквато е европейската и световна тенденция поради застаряване на населението, Вие предлагате точно обратното – намаляване на пенсионната възраст.
В мотивите посочвате, че предлаганите промени ще доведат до решаване проблема на дълготрайно безработните лица в предпенсионна възраст. Това е абсолютно неприемлив аргумент. Вместо да работят хората и да получават високи доходи, заплати, Вие умишлено ги тласкате да се пенсионират по-рано, да влязат в пенсионната система и до края на живота си да получават ниски пенсии. Тоест вместо да им предлагате работа, Вие им предлагате те да мизерстват. Смятам, че това е лицемерие спрямо българските граждани.
Не на последно място искам да отбележа, че направените предложения не съответстват на основните препоръки на Европейската комисия за продължаване на реформата в пенсионната ни система, ограничаване най-вече на възможностите за ранно пенсиониране и недопускане на такива нови форми.
Във връзка с всичко казано дотук ние от Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Ангелова, извинявайте за репликата, но няма как да не я направя, защото ми стана ясно, че проблемите на пенсионната система са Ви ясни – на Вас, на парламентарната група, само че ни ми стана ясно ясни ли са Ви проблемите на българите, на тези хора, които са в предпенсионна възраст, на които постоянно, от 15 години увеличаваме възрастта. И когато единственото въздействие върху пенсионната система е на входа и на изхода – най-вече на изхода, където го отнасят българските граждани.
Няма да се съглася с Вас, че намаляваме възрастта с гъвкавото пенсиониране. Първо, то няма никакъв бюджетен ефект – за ощетяване на бюджета. Второ, не е вярно, че е безпрецедентно, защото то съществува в седем европейски държави. Аз лично съм запознат с възможността за такова гъвкаво пенсиониране във Великобритания и в Германия. Така че заблуждавате хората – не е вярно това, че го няма. Има го в Европа. Когато единственото действие в пенсионната система е увеличаване на възрастта, е редно да се даде възможност на хората да могат да се пенсионират малко по-рано.
Казвате, че всичко се прави на парче. Да, вярно е – от 90-те години досега в пенсионната система всичко е на парче.
Вие като част от управляващото мнозинство бихте ли казали кога, въпреки че декларирахте – до края на март или до средата на годината, ще има ясна визия за пенсионната реформа въобще като цяло и за пенсионната система? Ангажирате ли се да кажете кога ще бъде факт за България – да имаме една пенсионна система, пенсионна реформа, консенсусна и приемлива от цялото общество? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Втора реплика? Няма.
Дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте.
Госпожа Ангелова има правото на дуплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Гьоков, уважаеми колеги! Господин Гьоков, до болка са ми познати проблемите не само на българската пенсионна система, но и на българските граждани – както на настоящите, така и на бъдещите пенсионери.
Да, ние декларираме, че през тази година, до 31 март ще изработим дълготрайни промени в пенсионната система – такива, че да не бъдат променяни, независимо кое правителство след това ще бъде на власт.
Законопроектът, който предлагате в момента, беше предложен в края на 2013 г. Тогава той не беше подкрепен от Вашите партньори от ДПС и не можа да мине в залата. Сега очаквате да има подкрепа от другите политически сили. Аз съм убедена, че пак няма да мине този законопроект.
Декларирам, че ние ще изработим трайни решения.
А Вие какво направихте през изминалата 2014 г., след като имаше Консултативен съвет към министъра на труда и социалната политика? Нито едно предложение не беше изработено за тази една година, затова хората бяха в неведение. Те не знаеха как ще се пенсионират през 2015 г.
Предложенията Ви в този законопроект са чиста доза популизъм, защото по никакъв начин няма да решат проблемите на българската пенсионна система, няма да повишат доходите на настоящите български пенсионери, напротив. Това означава, ако бъдат приети тези Ваши предложения, хората да получават ниски пенсии, защото по-малката възраст и по-малкият осигурителен стаж неминуемо водят до по-ниска пенсия. Аз не искам моята майка да получава ниска пенсия, не искам да мизерства, затова трябва да има промени в пенсионната система. Трябва да има реформа, за да можем всички да получаваме достойни европейски пенсии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, сега ще прекъснем за почивка.
Информирам Ви, че в Клуба на народния представител ще бъде открита фотоизложбата „Сто години българско кино”, която представя кадри от снимачния период на 100 емблематични заглавия на българското кино. Тя е посветена на 100-годишнината от премиерата на първия български игрален филм „Българан е галант” на Васил Гендов. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването на тази изложба.
Продължаваме в 12,00 ч. с блицконтрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към предвидения за всяка първа сряда от месеца контрол на министър-председателя и заместник министър-председателите:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Припомням процедурата. Всяка парламентарна група има право да зададе до два въпроса. Поредността на задаването на въпросите става по големината на парламентарните групи. Всеки народен представител, който задава въпрос, разполага с две минути за него. Отговор от представител на изпълнителната власт, от кабинета – три минути; две минути за реплика и следват две минути за дуплика.
Продължава заседанието.
Първа ще зададе своя въпрос от името на Парламентарната група на ГЕРБ госпожа Коцева.
Слушаме Ви.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, дами и господа вицепремиери, колеги! В дневния ред на държавата влезе дейност, намери се формула – ефективна, прагматична, за реализация на енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради. Страната ни е в най-негативните класации за енергийно неефективни сгради. За съжаление, страната ни е в много ниска степен на енергийна ефективност, а тя е основен приоритет на Европейския съюз. Тематичната цел 4 на Европейския съюз за настоящия програмен период е свързана с мерки, които да подкрепят преминаването към нисковъглеродна икономика.
С приемането на Бюджет 2015 г. бе заложено държавата да осигури фонд от 1 млрд. лв. Този ресурс е сериозен.
В тази връзка, господин вицепремиер Дончев, моля да ни информирате: кога считате, че ще бъде възможно да стартира Националната програма за енергийна ефективност, обявена и като основен приоритет на правителството, и как тя ще бъде обвързана с Оперативната програма за регионално развитие 2014 – 2020 г., по която също има предвиден значителен ресурс за енергийно обновяване на българските домове? Какви резултати очаквате от успешното реализиране на тези мерки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Коцева, в обучението по публична реч една от първите инструкции е, че никога не се благодари за въпрос, защото е излишна реплика. Въпреки това аз Ви благодаря за въпроса, защото по тази тема трябва да се говори, и трябва да се говори много, с една основна цел – всички намерения на правителството да стигнат до колкото може повече граждани. Защото голямата болка, която имаме към момента, когато говорим за рехабилитация, за обновяване, за мерки за енергийна ефективност по отношение на многофамилните жилищни сгради, е не толкова паричният ресурс. Ние и към момента имаме 50 милиона по Оперативна програма „Регионално развитие” за този програмен период. Основният проблем е консолидацията на съсобствениците и вземане на решение за кандидатстване за ремонт, рехабилитация и мерки за енергийна ефективност на ниво вход и блок. Това е основната тема, затова по нея трябва да се говори.
Пряко на Вашите въпроси.
Ще използвам повода да напомня какви бяха причините, поради които се стигна до тази програма. Над 1 милион български домакинства живеят в многофамилни жилищни сгради. Според данните, с които разполагаме, техният брой в България е близо 72 хиляди. Това засяга огромна част от българското население.
Нещо повече, като допълнение към това, което казахте за тежката неефективност на жилищни сгради, имаме и други проблеми. Особено когато говорим за панелните сгради, това е свързано с необходимостта да се направи едно конструктивно обследване – да сме убедени, че всички те са в добро конструктивно състояние. Поучени от опита, който имаме последните години – както от пилотния модел, който беше прилаган, така и опита, който натрупахме от Оперативна програма „Регионално развитие”, както коректно отбелязахте, взехме решение за мобилизиране на допълнителен ресурс за сметка на националния бюджет, който е в размер на 1 млрд. лв., като към него добавяме остатъка от споменатите 50 милиона по Оперативна програма „Регионално развитие”, както ресурса от 300 млн. лв. по бъдеща Оперативна програма „Региони в растеж”. Общият разполагаем ресурс за следващите, да кажем, две години е не по-малък от 1 млрд. 250 млн. лв.
Има редица технически детайли, с които, стига да разполагам с време, бих Ви запознал, но най-важното към момента е с какви темпове ще се движи процесът. Както вече знаете, има една промяна в модела, както беше редно да се случи отначалото: основният партньор и основната отговорна институция са местните власти – тези, които имат пряк и непрекъснат контакт с гражданите.
Именно благодарение на сътрудничеството с местните власти ние разчитаме процесът да тече много по-бързо, след като имаме регистрирано сдружение на собствениците, имаме процедура, където след вземане на решение за ремонтиране на съответния вход или блок те да се обръщат директно към местната власт – съответната община, която е отговорна за всички останали процедури, включително и провеждането на процедурите по реда на Закона за обществените поръчки. Всички предварителни стъпки, като говорим за техническо, конструктивно обследване, изготвяне на проекти – също е ангажимент на местните власти.
Поради характера на описаните проблеми няма никакво време за губене. Част от процесите вече са стартирали. Разчитаме до края на месец януари да приключи целият процес на съгласуване с българските общини във формат Национално сдружение на общините. От гледна точка на реален старт на инвестиционния процес, ако предположим, че предвид 100-процентовия интензитет на финансиране по схемата интересът ще бъде много по-голям, аз разчитам той да бъде факт във втората половина на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дончев.
Заповядайте за реплика, госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Вицепремиер.
Моята реплика към Вас е в посока дори на личните ми впечатления. Като народен представител по време на моята приемна аз чух желанието на много хора да се включат в тази програма. Има начини да бъдат информирани чрез официалната страница на Министерство на регионалното развитие, брошурите, които са издадени, за да стигнат до по-голям кръг от хора.
Това обаче, което ме притесни на последната ми приемна, беше в гр. Самоков – община, която не е финансово застрашена или има своите несгоди. Напротив, тя е добре развиваща се община. Там въпросът беше: общините ли ще бъдат тези, които ще заплатят за този одит – конструктивен, енергиен; строително-монтажни дейности, строителен контрол, издаване на паспортизация на определените сгради? И въпреки че многократно е повтаряно, че това ще бъде 100% безвъзмездно финансиране, моля Ви още веднъж чрез тази най-висока зала в страната ни и от това място да успокоите общините и хората, че който и да им говори за пари, това не е така. Националната програма осигурява 100% безвъзмездно финансиране.
И още нещо. По време на предизборната кампания ние говорихме, че това е един от начините да подпомогнем малките фирми – да участват много и по-малки фирми. Ако можете да се включите и с такъв коментар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Както коректно отбелязахте, отговорни за всички видове плащания, както и страна по договорите, както и за предварителните дейности – обследване, проектиране, така и за строителството ще бъдат местните власти, тоест общините. Но нито един от тези разходи няма да остава за сметка на общинския бюджет. Системата предвижда на база ежемесечни заявки всички направени разходи да бъдат покривани, както схемата предвижда – предоставяне на авансово плащане към общините, което да не товари допълнително общинските бюджети.
По отношение на това, че финансирането е предвидено 100%, тоест че няма съфинансиране – потвърждавам го още веднъж – и от гледна точка на националната програма (там разходите се покриват на 100%), и от гледна точка на тази част, която ще върви по Оперативна програма „Региони” (държавата ще покрие необходимото съфинансиране от 25%). По отношение на крайния потребител говоря за пълен грант, тоест 100% финансиране на всички предвидени мерки.
Използвам повода да отбележа, че вземането на тази мярка не мина без спор. Голяма част от експертите твърдяха, че за да се формира едно усещане за съсобственост, участие в процеса, е редно да има някакъв вид съфинансиране – аргумент, който приемам. Но наред с това е редно да си припомним, следвайки един подобен метод, какво се случи през последните години, за да стигнем до ситуацията, където имаме повече пари, отколкото интерес от страна на съсобствениците. Затова се взе решение за 100-процентово финансиране. Уточнявам, че като първа фаза на програмата това ще бъде за ограничен период от време, да кажем 2 години. Не скривам, че това има за цел да провокира по-голям интерес от страна на всички, които успеят да се включат в този период – имат шанса да получат 100% финансиране на всички мерки. Уточнявам, че не говорим само за мерки, свързани с енергийната ефективност, макар те да са акцент. Няма как да се вземат мерки, свързани с фасадна изолация и така нататък, преди да бъде направено конструктивно обследване на сградата и ако е необходимо – укрепване.
Допълнително, не говорим само за изолации. Говорим и за ремонт на покрива. В брошурата, която се разпространява, има детайлен списък на допустимите и недопустими дейности.
От гледна точка на допълнително мобилизиране на съучастие от страна на съсобствениците – моята лична идея е, ако те поемат ангажимент, примерно за ремонтиране на асансьорната уредба или друга част от инсталацията, която не се покрива от програмата, това да бъде считано за предимство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Дончев.
От името на Парламентарната група на БСП лява България – господин Свиленски ще зададе първия въпрос.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги! Първият въпрос от името на БСП лява България ще отправя към министър-председателя на Република България господин Борисов.
Господин Борисов, Вие и управляваното от Вас правителство имате уникалната способност да активизирате в най-студените месеци – обикновено януари и февруари, гражданското недоволство на протести срещу самите Вас и срещу правителството на България. (Възгласи от ГЕРБ: „Еееее”.) Така беше с проблема със ски-пистите, с ГМО, с шистовия газ, с цените на тока. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.)
Но Вие показахте, че можете да се вслушате в гласа на хората и да вземете правилна позиция, като дадете заден ход.
Протестите, които БСП лява България не само подкрепя, но и призовава за участие в тях всички български граждани...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Миналата година хората Ви свалиха от власт!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ : ...са протести, породени от безумното решение на спирането на 38 влака, ограничаването на други 10 от 12 януари 2015 г. и очаквано спиране на още 90 влака от 1 февруари 2015 г., водещо до унищожаването на БДЖ и засягащо живота на хиляди граждани...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А къде са 30-те вагона?!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: ...отнемане социални права на хора с увреждания, пенсионери, учащи и други.
Нали не искате, господин Борисов, Вие да останете в историята като министър-председател, погребал държавната железница?! (Възгласи от ГЕРБ: „Ееееее!”.) Ние призоваваме да гледате на проблема БДЖ в цялост – както към пътническите, така към товарните превози, така и към железопътната инфраструктура, защото те са неразривно свързани.
Уважаеми господин Борисов, готов ли сте Вие и управляваното от Вас правителство да се разпоредите за отмяна на заповедта за спиране и да предложите такива мерки за развитие на държавната железница, цената за които да не плащат винаги най-слабите икономически и финансово български граждани и тези в тежко социално положение?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вагоните на Мутафчиев кой ги плати?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Използвам случая да предам чрез Вас съболезнования на господин Миков за кончината на баща му. В личен план това е трагедия.
Що се касае за железницата, в конструктивен дух бих искал да сложим всичките й проблеми на масата, защото съм убеден, а и Вие прекрасно знаете, че година за година в този сектор поради липсата на реформи, поради липсата на добро управление, са се трупали милион след милион огромни задължения до ден днешен.
Лесно бих могъл да Ви върна на 2006 г. Чух господин Мутафчиев сутринта да казва, че сте купили влакове. По-точно Вие сте взели влакове, а не сте ги платили. Ние сега се опитваме да ги плащаме. На практика в бюджета имаме 10 милиона повече за тази година, но искаме с по 40 милиона да плащаме тези над 300 милиона, които са за тези мотриси „Сименс”, които ги показват по телевизиите. Всъщност те вече са на по няколко милиона километра, а не сме ги платили като държава. Отнякъде тези пари трябва да ги вземем, за да ги платим. Правим тези опити.
Има места, където много малко хора – по пет, шест, десет или петнадесет, се възползват от 100-тонни влакове, които се движат по линиите. Всички локомотиви от серия „ЕМБ 32” трябва да бъдат спрени, има такова предписание. Вие прекрасно знаете колко струва нов локомотив и че трябва да бъде заложен в бюджета, за да го купим.
Като ми напомняте зимата, аз бих Ви напомнил лятото. Нищо не печелим – нито БСП, нито ГЕРБ от това. Вследствие на това се получиха всичките аномалии в държавата и Вие добре го знаете.
Днес на Министерския съвет възложих и на финансовия, и на транспортния министър – още веднъж ще разгледаме схемите, ще се видим със синдикатите, с браншовите организации. Няма място, където да позволя, и в това мога да Ви уверя, хората да останат без транспорт. Ако някъде трябва да се редуцира броят на влаковете или да им се разшири разписанието – да бъдат по-нарядко имам предвид, ще бъде направено. Иначе, всички данъкоплатци плащаме десет човека да се возят в един влак. Това би могло да го прави довеждащ транспорт или друг вид транспорт. Сутринта чух, че се предлага.
Нека по теми, за които прекрасно знаете, че не сте се справили, че поради необходимостта от огромни финансирания, огромни – милиард и половина поне трябват за транспорта, за БДЖ, за железниците, за да кажем, че тук проблемите са изчистени. Вие прекрасно знаете, че няма откъде да се вземат парите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
С цялото си уважение към Вас предлагам в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения да се проведе още веднъж диалог с общините. Това съм и разпоредил. Най-лесно е и най-популистки, и можем да го направим, веднага да преразпределим тези 40 милиона, които бяха заложени да плащаме мотрисите „Сименс”. Няма да ги плащаме ние, ще ги прехвърлим на 2006 г. – да сте ги платили, и няма да има проблем. И това ми е крайният вариант, ако продължавате да ми напомняте, че ние сами си правим да има протести. Не го правете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Министър-председател! В търсенето на по-добро решение на този кризисен въпрос и моята дуплика ще бъде добронамерена. Дълбоко съм убеден, че много по-важно е да се дефинира правилно един въпрос, отколкото да се даде някакъв, какъвто и да е отговор.
Въпросът, който управлението на страната би трябвало да си зададе преди всяка реформа, в това число и реформата в БДЖ, е може ли да се направи реформа в БДЖ, която да е в полза на хората, в това число, разбира се, на обществото, без да е за сметка на определена група хора, обикновено на най-бедните и на най-слабо развитите региони? Това е въпросът, който трябва да се зададе преди да се действа. Този въпрос изключва както сегашни, така и предишни фрагментарни, несистемни, волунтаристични и лесни решения, като това да се закриват пътнически линии, да се подготвят за продажба печелившите елементи на системата, за приватизация, да се стартира на 9-и обявата кои линии ще бъдат затворени на 12-и, без алтернативни решения, без нагласа на хората как ще стигнат до болница, до работа, до училище.
Когато една реформа е предшествана от такъв въпрос, от правилно намерен отговор, това може да се нарече истинска, необходима реформа.
Във Вашия отговор намирам нагласа да се преразгледа това решение, да се изключат лесните решения, да се подходи системно, да се оптимизира системата и да се дадат решения за хората, които просто не могат вече да плащат цената на реформите. Този подход би бил държавнически, би бил приемлив и би бил добър. Това е моята реплика на зададения въпрос и отговора, който дадохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Премиер, ще ползвате ли възможност за дуплика? Не.
Въпрос от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Заповядайте.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Премиер, дами и господа министри, с моя въпрос бих искал да насоча вниманието на министър-председателя – в последните години се наблюдава масово и зачестило премахване на жилищни постройки на територията на страната от страна на кметове и на общински власти. Това се случва в Стара Загора, Бургас, Ямбол и някои други градове. Голяма част от премахването на жилищните постройки е именно в кварталите със смесено население, като искам да подчертая, че това в много от случаите е в противоречие с европейските правила, критерии и норми, и в противоречие с Хартата за правата на човека – всички тези норми и харти, които ние сме приели още в началото на демократичния процес у нас.
Голяма част от хората, които са премахнати от жилищните им постройки, остават без адресни регистрации, които дотогава са имали и са им били дадени именно от страна на общината, на общинската администрация.
Сериозният проблем според мен е именно към днешна дата, особено пред заплахата, пред която е изправен целият Европейски съюз и нашата страна като държава – член на Европейския съюз, от терористични нападения и заплахи – именно, че голяма част от тези хора, останали без адресна регистрация, се скитат някъде из държавата без лични карти, без адресна регистрация и не могат да бъдат откриваеми от органите на МВР. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако някой човек от всичките тези хора извърши престъпление, как може да бъде открит от МВР? Плюс това, оставайки без адресна регистрация, тези хора стават абсолютно нелегитимни в социалния живот. Не могат дори да отидат на лекар, за да извършат нормален преглед, не могат да запишат децата си за училище или детски градини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Илиев!
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Това създава предпоставка за хиляди затруднения.
Господин Премиер, ние считаме, че трябва да има сериозна държавна политика, с която в кратки срокове да намерим начин и законов път, по който на всички тези потърпевши хора да им бъдат направени адресни регистрации.
От Парламентарната група на ДПС преди няколко седмици внесохме три законопроекта, с които предлагаме решение на този проблем. (Реплики.) За съжаление, те бяха отхвърлени от колегите от групата на ГЕРБ основно. Много моля, когато се внася законопроект, нека да ги гледаме логично. Не да ги гледаме по партиен принцип, а да ги гледаме по логика и по интерес на обществото. Благодаря.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако искате за два въпроса да се брои това, което слушаме в момента? Минута и половина просрочихте времето.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Да, въпросът ми като цяло е: (оживление) какво мисли...
Добре, втори въпрос: господин Министър-председателят смята ли, че трябва да бъде направена и изградена някаква държавна политика, която да работи по този сериозен проблем? Доколко може да се даде прозрачност за разрешаването на този сериозен проблем, всички парламентарни групи да участваме в това, защото именно Народното събрание и всички ние, като избраници на народа, сме тук, за да решаваме проблемите на обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Илиев.
Проблемът наистина е много сериозен, затова Ви оставих да развиете тезата си.
Заповядайте, господин Министър-председател, за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиев! Действително проблемът е много голям, защото по статистика имаме някъде от порядъка на 200 хиляди незаконни жилища в България. В този смисъл би означавало, че те не би трябвало да имат нито ток, нито вода, нито... да бъдат третирани като такива и да бъдат премахнати съгласно закона.
Все пак благодаря за въпроса, защото това действително е една политика, по темата за която може да отговори и Социалното министерство – какво се прави, но при всички случаи е недостатъчно. Когато общинските съвети – а за радост в тях има от всички политически партии в България, взимат такова решение, кметовете ги привеждат в изпълнение. Така беше в Стара Загора, в Бургас, в София. Поне тези си ги спомням на първо четене, в смисъл спазен е законът. Действително проблемът си е сериозен, както много други в България. Би трябвало, крайно време е те да се поставят в истинската им тежест на масата и без да се политизират да се потърси решение.
Иначе всичко това, което казвате, е така. Законът се спазва, премахват се сградите, след това не остава никаква алтернатива за тези хора, освен да направят нещо друго незаконно. Действително трябва да се помисли по тази тема, както мислим за енергийната ефективност и считам, че е правилно. Трябва в дългосрочен план да се мисли по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Реплики? Нямате реплика. Благодаря Ви.
За следващ въпрос от Парламентарната група на Реформаторския блок – нямате въпроси.
От Парламентарната група на Патриотичния фронт – заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Премиер, уважаеми вицепремиери и министри, колеги народни представители! Моят въпрос е свързан със следното: какво конкретно е направило нашето правителство, откакто е на власт, за да разкрие откраднатите пари от КТБ и да разкрие пътя и къде са те базирани в момента? Ние направихме един наистина хуманен акт като парламент, изплатихме на вложителите до определена сума – 3 млрд. 600 млн. лв., на хорицата, които си бяха внесли парите в КТБ.
Но от тук нататък всеки един български гражданин, в това число и всички ние, колеги, в това число и Вие, господин Премиер, години наред ще плащаме тази кражба на шепа мошеници.
Затова конкретният ми въпрос е: какво конкретно прави правителството, за да върне парите на българския народ, откраднати от една шепа негодяи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Действително това, което отчетохте, е че огромна сума – над 3 милиарда – не са и 600, но вече минават и 300 млн. лв., са изплатени на вложителите, които месеци наред чакаха да им бъдат дадени парите от КТБ.
Действително е много важно и се надявам истински в следващите дни Парламентът да вземе решение по избиране на подуправител на БНБ. Все пак най-важният сектор, най-важният ресор в БНБ е банковият надзор, за който отговаряше господин Гунев. Знаете, че той не е на работа от месец. Надзорът на банките в България няма ресорен ръководител. Истински се надявам Парламентът в следващите дни спешно да приеме това решение, за да не се допусне повече подобен акт.
Знаете, че забранихме цесиите и вече две съвещания се правят и с прокурорите, и с МВР и ДАНС по тема да се разкрият всички средства, изнесени в чужбина, придобита собственост и всичко това накрая държавата да може отново да си го прибере, за да може щетата да бъде малка.
Надявам се, че поне милиард някъде ще съумеем да си възстановим държавата след това. Истински се надявам и в това отношение разчитам много на прокуратурата като господар на тези производства и тези дела, които се водят в момента.
Но, повтарям, изключително ни е важно да се избере шеф на банковия надзор, тъй като в момента не знаем, надяваме се, но... какво е състоянието на други банки. Полагаме огромни усилия и мисля, че много ритмично, с много добра организация, за което благодаря и на българските банки, които участваха в разплащанията, на МВР, което осигури необходимата сигурност и виждате, че щом не се пише за процеса, толкова пари се изплатиха без да има някъде конфликт или проблем, мисля, че беше създадена добра организация. Но това ни е важно – да не се допусне повече подобно нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Премиер! В общи линии съм доволен от отговора и ангажираността към този толкова сериозен въпрос. По-скоро въпросът ми е уточняващ, защото на 31 октомври като Парламент, ако си спомняте, колеги, взехме решение, че трябва международна институция да поеме – има такива лицензирани фирми, не само швейцарска, а и други, които са специализирани точно в разкриване на потока на откраднати пари, къде са. Надявам се, господин Премиер, такава фирма да бъде наета и да бъдат върнати, както и Вие казахте, поне част от парите на българските данъкоплатци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Господин Министър-председател, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Още веднъж благодаря на Парламента за взетите решения, защото това даде възможност да успокоим хората. Надявам се не само на българската прокуратура, която да продължи разследванията и да се стигне, тъй като и в сферата на това, с което съм запознат, в момента има много активна работа със съседни държави, с държави от Европейския съюз, на ниво прокурори текат активни действия, поне това мога да кажа. Ако иска, главният прокурор може по тази тема да разясни повече, но поне това, което съм информиран...
Надявам се истински това да стигне до крайните пари – там, където да могат да се върнат парите в държавата. В това отношение бях малко озадачен от това, че няколко месеца се отлагаше делото. Истински се надявам и българският съд да разбира колко е важно това за обществото, колко много милиарди се разплатиха и по-бързо да се произнесе, защото отлагането с по месец-два ни отвежда далеч от извършеното престъпление. Така че най-добронамерено моля, чисто административно, поради факта, че и Вие задавате този въпрос днес към мен, нека аз просто да съм транслатора към съдебната система, просто по-бързо да насрочва делата, а вече да отсъжда така, както сметне за добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Следващият въпрос е от Парламентарната група на Българския демократичен център.
Заповядайте, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа заместник-председатели на Народното събрание, уважаеми дами и господа заместник-министър председатели! Въпросът ми е към вицепремиера господин Калфин.
Господин Калфин, днес в Комисията по труда и социална политика влиза за разглеждане един законопроект, който внесохме с нашите колеги, за изменение на Закона за семейните помощи за деца. С него ние целяхме да отпадне подоходният тест и всички български деца да имат еднакви права пред закона.
Във Вашето становище Вие сте против така предложените мерки, като един от мотивите Ви е, че основната отговорност за отглеждането на децата в България е на родителите и семейството. Няколко пъти вече съм споменавал от тази трибуна, при положение че ние сме най-бързо изчезващата нация в Европа, на няколко пъти предлагах облекчения за семействата с деца – не бяха приети, и всеки път почти Вие ми отговаряте, или отговаряте пред медии, че има други начини, има други способи, има други принципи. В края на Вашето становище също казвате, че ще има система от мерки.
Моля Ви, като вицепремиер по демографската политика, да споделите с народните представители какви са мерките, които Министерският съвет ще вземе през този мандат по отношение на демографската политика – подпомагане на младите семейства, стимулиране на раждаемостта. Бих се радвал да разбера това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кенов, не знам дали мястото на този въпрос е в блиц контрола, но след като го разширявате, тъй като той е по конкретен законопроект. Между другото днес следобед заедно с ръководството на Министерството на труда и социалната политика ще бъдем в Комисията и ще можем да отговорим на всички Ваши въпроси, свързани с тази дейност.
Това, което Вие поставяте като въпрос, е свързано с начина, по който се подпомага родителството в България. Факт е, че в момента има девет вида плащания за родители, и е факт, че действително това, което стимулираме, е отговорното родителство. Винаги съм защитавал и ще продължавам да защитавам тезата, че социалната политика е за хората, които нямат възможности, които имат по-ниски доходи, които са добри граждани на страната, добри родители в случая, но нямат възможности пълноценно да отглеждат децата си. В момента 860 хиляди деца получават детски добавки – някъде от около милион и сто хиляди, които са под 18 години. Така че по-нататъшното увеличаване действително за тази група родители, които имат високи доходи, надали ще доведе до по-висок демографски ръст, както Вие предполагате във Вашия въпрос.
Що се отнася до цялостната демографска политика – това е тема, по която аз съм готов, а може би си заслужава и специален парламентарен дебат, защото тя е изключително важна и не е свързана само с помощите за родители. Както добре знаете, демографската политика е свързана с жизнения стандарт. Готов съм и в Комисията – д-р Адемов е тук, ако ни поканите, а и в пленарната зала да направим дебат. Най-искрено Ви насърчавам действително да го предизвикате – за цялостната демографска политика в България, защото тя има много елементи и съвсем не се изчерпва с детските помощи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател.
Господин Кенов, заповядайте за реплика.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Благодаря, господин Калфин.
Все пак става ясно, че точно тези 300 – 400 хиляди български деца, които не получават детски добавки, именно техните родители внасят данъци. Тези данъци отиват в държавния бюджет и точно от този държавен бюджет се плащат детските добавки. Или хората, които не внасят данъци, получават детски добавки, а хората, които внасят данъци – техните деца не получават. Това е една несправедливост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Господин Заместник министър-председател, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Кенов, това е принципът на държавния бюджет – преразпределението. Точно така – тези, които получават по-високи доходи, помагат с данъците си на тези, които получават по-ниски доходи, не само в детските добавки. Ако се решим да не правим това нещо, то тогава ще изчезнат въобще детските добавки, защото тогава няма кой да внася данъци, нали?
Пропуснах да кажа, че от тази година, макар и малко – първа стъпка, която може би ще се задълбочи и се надявам това нещо да се случи, работещите родители по Ваше решение – на парламента, също имат отстъпка от данъците тогава, когато гледат деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Парламентарната група на Политическа партия „Атака” – народният представител Илиан Тодоров, заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Премиер, заместник-министри! От екрана на телевизия „Алфа”, която Вие, господин Борисов, така усилено искате да закриете (реплика от Министър-председателят Бойко Борисов, силен шум и реплики, възгласи: „Еееее!”, смях), показахме на всички български граждани един зрителски клип, на който се вижда ясно как по автомагистрала „Хемус” наши автовози превозват джипове „УАЗ – 469 Хънтър” с украинското знаме и ги транспортират от България за Украйна. Видеото е заснето на 9 януари 2015 г. в района на Ловеч и Ябланица.
Този видеоклип е ясно доказателство, че България участва в снабдяването с оръжие на фашистката хунта в Украйна (силен шум и реплики), доказателство, че България участва в играта на ЦРУ.
Страната ни е въвлечена във война и това неминуемо ще доведе до отвени мерки. (Шум и реплики от ГЕРБ.) България в момента не само е плацдарм, но и доставчик на оръжие за украинските фашисти, разбира се, и за джихадистите в Ирак, и в Сирия. (Силен шум и реплики.) Тя е застанала на страната на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Тодоров, моля Ви да се ограничавате в квалификациите.
ИЛИАН ТОДОРОВ: ... в битката на Вашингтон с Русия.
Във връзка с това, господин Премиер, въпросът ми към Вас е: дали снабдяването с оръжие на украинската фашистка хунта в Украйна е държавна политика на правителството? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги от „Атака”. С цялото си уважение, но в най-тежките ми конфликти, които съм имал с някой, не съм си позволил дори да дам някакъв нюанс да се закриват телевизии, медии или подобно нещо. Няма друг в тази зала изобщо, върху който така да са се упражнявали през годините всички.
Така че, моля Ви, не ми приписвайте нещо, което дори не знам. Навсякъде има плакати на телевизия „Алфа”, предполагам си имат своя зрителски интерес – и си има, защото това е демокрацията. Това е демокрацията – всеки да има право да се информира и да гледа това, което желае. Имаше години, в които помните, че имаше една Национална телевизия, едно радио и всички вечер ходеха на „Свободна Европа”, за да чуят какво говорят. Далече сме от тези времена. Сега за свободата на словото в България – ако искаш да кажеш нещо, има къде да го кажеш винаги.
Уверявам Ви и ще проверя откъде Ви е дошло това наум, че аз ще закривам телевизия „Алфа”, но, уверявам Ви, такова нещо няма.
Що се касае за това, което сте излъчили като репортаж, помолих военния мистър да ми даде някои данни. По магистрала „Хемус” се е движил автовоз, пренасящ военни автомобили за Украйна през България. Оказа се, че това е така и транспортните средства на Въоръжените сили на Украйна от състава на KFOR – влекачи и ремаркета, са преминали през България на 6 7 декември 2014 г. и са излезли от КПП Русе. KFOR е мироподдържаща мисия на НАТО в Косово. Създадена е с Резолюция № 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г. Международната общност, включително и България, съсредоточават усилията си, за да поддържат мира и стабилността в региона. Проверката установи, че те са пренасяли само транспортни средства. Заснетите в клип автомобили „УАЗ 469 – Хънтър”, не са вид оръжейна система или стока с бойна употреба.
Спестявам си всички други квалификации. Надявам се, че бях убедителен. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Премиер, ще трябва да Ви разочаровам, но на клипа ясно се вижда, че на автовозите няма никакъв знак на KFOR. Вие може да твърдите това, но обикновено на всички автомобили, всички автовози, които са на KFOR има отличителни знаци. (Шум и реплики от ГЕРБ.) На тези нямаше и просто няма да можете да ни заблудите по този начин.
Относно западните ни атлантически авантюри – само в Афганистан ни струват 500 млн. лв. за последните години. Преди малко стана въпрос за БДЖ, че нямало пари. Да, разбира се, Вие искате да го приватизирате от немската държавна железопътна компания – това е ясно, но вместо да харчите и тази година по 62 милиона за западните ни авантюри в Афганистан, отделете тези 40 милиона за БДЖ, за да не го фалирате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика желаете ли, господин Борисов? Не.
Ред е на Парламентарната група на АБВ.
Заповядайте за първи въпрос, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа заместник министър-председатели, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър-председател, на срещата Ви със заместник-председателя на Европейската комисия Марош Шефчович на 12 януари в Брюксел (шум и оживление в ГЕРБ) Вие представихте идеята за превръщане на България в общ разпределителен център на газ на държавите – членки на Европейския съюз в региона. Заместник-председателят Шефчович или Шефчович – не знам как се произнася – огласи категоричната си подкрепа за създаването на газови хъбове, които могат да играят важна роля в развитието на регионалните пазари на газ.
Вие декларирахте, че България има огромни количества газ в трите си газови находища в Черно море и в този хъб могат да влязат 170 200 млн. куб. м годишно, и че ще имаме възможност да продаваме газ през следващите години, когато ще ги разработим.
Съоръжението може да приеме и втечнен газ от танкери и евентуален шистов газ след години, ако за добива му бъде открита безопасна технология.
Вие, господин Министър-председател, подчертахте, че не възнамерявате да се вдига мораториума върху проучванията на шистов газ у нас.
Уважаеми господин Министър-председател, от съобщение на Министерство на външните работи – по покана на министъра на външните работи Даниел Митов държавният секретар на САЩ Джон Кери ще направи официално посещение в България на 15 януари. По време на разговорите между двамата външни министри ще бъде направен преглед на двустранните отношения и актуални въпроси към международния дневен ред с акцент върху водещи теми като регионална сигурност и двустранно сътрудничество в областта на отбраната; търговско-икономически връзки и инвестиции; енергийни въпроси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дайте да чуем въпроса, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Възможно е да бъде възобновена и темата с проучванията за добив на шистов газ.
Уважаеми господин Министър-председател, моят въпрос към Вас е: каква ще е позицията на българското правителство и лично Вашата, ако се окаже натиск по време на визитата на държавния секретар, за вдигане на мораториума върху проучванията на шистов газ у нас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Срещата беше не само с комисаря Шефчович, а и с председателя на Европейския енергиен съюз Каниете – двама еврокомисари. Действително темите, които имаме да решаваме като пакет в областта на енергетиката, са много. Всички знаете състоянието, няма да се връщам на тази тема, безсмислено е.
Той каза няколко неща от името на Европейската комисия.
Първо, няма държава, през която да може да мине тръба за доставка на газ, без да се спазва Третият енергиен пакет. Ясно и точно! Нещо, което услужливо беше пропускано досега. Сиреч – дали ще е Гърция, Македония или Сърбия като кандидат-членки за Европейския съюз, това изискване на Европейската комисия важи за всички страни.
Второ, много по-добре би било „Южен поток” да мине през България и да спре на голям хъб, който да се оперира от фирми на Европейската комисия, защото още самата Комисия не може да оперира, тепърва ще се създават такива структури, важно е принципът, където да може в този хъб да се събира българският газ от „Терес”, „Силистар”, „Хан Аспарух”, от Румъния. Уговорихме на 99%, защото докато не видя парите никога не казвам 100%, интерконекторната връзка с Гърция на 100% да ни я финансира Европейската комисия – това са някъде около 200 милиона, не са малко пари. Тогава ще имаме възможност през реверса, ако доставят втечнен евтин газ в Гърция, да можем да взимаме и оттам. С една дума имаме големи възможности да си диверсифицираме доставките.
Отделно, ако един ден азерския газ бъде пуснат да мине през Турция, също може да дойде дотук.
Сиреч темата за хъба, която беше идея, сега вече е сложена на масата на Европейската комисия и ще се работи активно. Неслучайно и двамата комисари бяха на срещата.
Днес комисар Шефчович е в Москва да разговаря, тъй като знаете, че ние сме предоставили правата да преговарят с Москва по тази тема на Европейската комисия, и след срещата там ще имам повече информация, ако имате интерес ще Ви запозная какво са казали от ответната страна.
Що се касае до шистовия газ, Вие коректно подчертахте, че съм отбелязал „при технологии, които по никакъв начин не застрашават околната среда”. Виждате с каква скорост се развиват технологиите и техниката в света. След 5-10-15 години не искам да си представям при тези скъпи енергийни ресурси докъде може да се стигне. Затова отговорът ми категорично е: не, да падне мораториумът за шистов газ. В дългосрочен план, ако ни предоставят технология, която да не застрашава, тъй като в момента всички казват, че крекингът застрашава околната среда. Именно затова ние в по-предишното управление сложихме мораториум, за да бъдат спокойни.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Фракинг.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Фракинг, извинявам се. На базата на това го спряхме. Така че по никакъв начин това няма да се случи, докато не бъдем убедени като общество, че има нова такава технология. По-точно от това няма как да Ви го кажа. Мисля, че коректно защитихме интересите си.
На срещите днес с външния министър на Великобритания ще поставим отново темите и утре с държавния секретар Джон Кери – също.
Натиск върху мен по такава тема не може да се оказва, защото много ясно сме я заявили. А да казваме „никога”, няма смисъл, при положение че се работи толкова активно, защото е доказано евтин газ и ако измислят технология, която да не създава проблем, защо да не се възползваме? Това съм казал. Мисля, че и Вие не бихте имали против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател! Аз наистина съм удовлетворен от Вашия отговор, от твърдата и последователна политика за мораториум за шистов газ. Но като човек с опит повече от 40 години в енергийния сектор си позволявам да изразя собствено мнение, че при една такава визита винаги се получава разчупване на твърдата позиция не само за шистовия газ.
Искам да изкажа мнение да не се приема и натискът, който вероятно ще бъде отправен за VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, докато не се видят финансовите параметри на проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер? Няма да ползвате, разбирам.
От името на народните представители, нечленуващи в парламентарна група – господин Велизар Енчев има думата за въпрос.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Цачева, колеги, господин Министър-председател! В края на миналата година министърът на образованието и науката господин Тодор Танев направи едно скандално изявление, което е истински срам за парламента, който го избра за министър, и за българската интелигенция, към която той смята, че принадлежи.
Господин Премиер, господин Танев заяви, че Фредерик Жолио-Кюри – излишно е да казвам кой е, е пълна нула в науката, че великият руски учен Ломоносов също е нула в науката и не представлява нищо, а големият български учен проф. Асен Златаров трябва да бъде изхвърлен от българската наука, тъй като имал русофилски възгледи. Също така той се позволи да призове учениците, при това в открита лекция, цитирам, господин Премиер: „Да се държат твърдо с маджари, евреи и арменци, докато тези три групи омекнат”.
Въпросът ми към Вас е много кратък и той гласи: подкрепяте или осъждате това изявление?
И втори въпрос: кога ще поискате оставката на министър Танев? Смятам, че липсата на реакция от Ваша страна е солидарност с това негово скандално изявление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, няма да скрия, че много ме затруднихте. Защото много трудно мога да вляза в ролята да следя мисълта на професорите, интелектуалци в случая, и начина, по който те четат историята. Бих добавил, че и за Наполеон беше направил едно изказване.
Аз се срещнах с министъра на просветата и го помолих просто да бъде по-внимателен в изказа си. Действително и аз сега нито мога да кажа, че го подкрепям, защото не знам как да кажа, че го подкрепям, нито в същото време... А и времето е такова – преди още да сме видели неговия потенциал като министър, да му поискам оставката. Говорих с него, надявам се той да е разбрал, че с подобно изказване би могъл да възпламени много среди, не само сред интелектуалците или хората в образованието, но и при всички останали. Надявам се да ме е разбрал. Повтарям, не мога да скрия, че ми е трудно да дам категоричен отговор.
Има постулати, има истини, има история, в която ние самите сме вярвали. На мен самият ми е трудно да отрека Кюри или Ломоносов. Цялото ми образование е минало в убеждението, че те са велики.
Знаете ли, по-добре, имам молба към Вас – на парламентарен контрол питайте министъра. Трудно ми е да вляза в неговата кожа и да Ви отговоря какво е имал предвид и да му бъда адвокат. Действително разговарях с него и го помолих да не ме поставя в такава ситуация, защото има неща, за които мога да отговоря, има и други, за които, независимо че е министър в кабинета, той е индивидуална личност и би могъл да защити това, което казал, ако го запитате. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Той се извини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Енчев? Няма да ползвате.
Преминаване към втория кръг въпроси. На ход е групата на ГЕРБ.
Господин Добрев, слушаме Ви.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, вицепремиери, уважаеми колеги! Половината от моя въпрос всъщност го зададе господин Цочев, така че аз ще се съсредоточа върху втората половина. Той отново касае Вашето посещение в Брюксел и срещата Ви с комисаря по енергетика Марош Шефчович. Тази среща е наистина много важна, поради това е и нашият въпрос към Вас, затова се радвам, че Вие говорихме за разговора за газовия хъб край Варна, за срещата с комисаря Шефчович в Москва и проучването на темата и възможността това да бъде реализиран проект вместо Проекта „Южен поток”. Важен и поради това да чуят колегите отляво – някои от тях, ако някога им се наложи отново случайно да преговарят с Европейската комисия, да чуят как се прави това и как се постигат резултати.
Втората част на моя въпрос е свързана с работната група, за която също е станало въпрос на тази среща. Доколкото се информирахме от медиите, в разговора с комисаря сте постигнали споразумение през месец февруари да се създаде или да заседава работна група на тема „Енергетика”. Ако може да ни кажете повече по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Премиерът Борисов – за отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! На предишното правителство му беше лесно – имаше два въпроса от ГЕРБ и всички останали предварително продиктувани. Сега този блиц контрол се явява по-различен от парламентарните питания.
Но искам тук специално на господин Добрев да кажа – и в тона на толерантност и това, което винаги съм казвал, че трябва да обединяваме усилията, когато можем. Специално искам да кажа, че и бившият премиер Станишев, тъй като комисарят Шефчович е социалист, беше говорил по тази тема. Господин Калфин също помогна много. Мартин Шулц на срещата ни с него също пое ангажимент да помогне с подкрепата, каквато имат.
Действително вярвам, че на всички Ви е приятно, когато комисарите, ръководството на Европейската комисия, на Европейския парламент, на Европейския съвет с внимание, и виждате, с усърдие, поемат проблемите на България. Това се дължи действително и да благодарим на всички, които по някакъв начин са могли да окажат съдействие и помощ, и не са попречили, дето се вика, и това е нещо много важно.
През месец февруари срещата на високо равнище ще бъде тук, в България, ще я организираме, за да може да поставим действително и темата за Общия енергиен съюз. Идеи са, които само витаят във въздуха, все пак трябва да бъдат материализирани, възстановяване на „Набуко”, ЕСТ, тъй като това беше изключително стратегически проект – първи приоритет на Европейската комисия, беше така хвърлен в кошчето. Аз мисля, че моментът сега с газовия хъб, някъде около Варна, и възстановяването на „Набуко”, ЕСТ е абсолютно в приоритетите на Европейската комисия. Още повече планът Юнкер би могло да задвижи точно подобни проекти. Това е градеж, това е растеж, това е диверсификация. Това е общ енергиен съюз, на базата на това е намаляването на цените на газа. Така че мисля, че с общи усилия и общd позиция в България можем да стигнем до по-добри резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.
Ще ползвате ли реплика, господин Добрев? Не.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от групата на БСП лява България.
Господин Ерменков. С голяма доза вероятност темата на въпроса ще бъде близка?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Познахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбира се.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Това – в рамките на шегата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател на Министерския съвет на Република България, уважаеми госпожи и господа заместник-председатели на Министерския съвет, дами и господа! Искам да благодаря на колегите, които преди малко засегнаха тази тема, защото ми икономисаха част от мотивите, с които исках да Ви запозная. Затова ще мина по-накратко, по същество.
Свидетели сме на небивала активност от страна на председателя на Министерския съвет по отношение на проблемите, възникнали от решението на Русия да замрази проекта „Южен поток“. Не само той, но и двама вицепремиери с това се занимаваха.
Едва ли не ежедневно ставаме свидетели на публикации относно срещи, изявления и интервюта, свързани с това. Тук – малко хронология.
4 декември 2014 г.: „Бойко Борисов получи подкрепа от Юнкер за „Южен поток“ и еврофондовете“.
10 декември: „Борисов предлага Европейският съюз да финансира газов хъб на входа на „Южен поток“ в България“.
След това на 15 декември: „Българският премиер и германският канцлер Ангела Меркел обсъдиха на среща в Берлин проекта „Южен поток“ и възможността България да стане газов разпределител“.
18 декември: „Борисов чака инструкции от Брюксел за „Южен поток“.
20 декември: „Ще издадем разрешителните по „Южен поток“.
12 януари 2015 г.: „Борисов се срещна със зам.-шефа на Европейската комисия Шефчович за „Южен поток“.
И от днес: интервю – „В сряда имаме уговорка да се чуем какво да се случи, тъй като по „Южен поток” чакаме нещо от Москва да се получи като новина“.
Едновременно с това предполагам, че министър-председателят е запознат с факта, че да строиш разпределително съоръжение най-малкото предполага да има наличие на нещо, което ще се разпределя. В дадения случай визирам това, че да строиш газов хъб – разпределител, защото това употребява министър-председателят, без да си сигурен откъде, кога и как ще имаш газ за разпределение, е леко ексцентрично!
Убеден съм, че премиерът не е изненадан от факта, че отговорността на българското правителство е да осигурява надеждни енергийни доставки, в това число и на газ. Ако все пак има някакви съмнения, ще му напомня, че още на 3 декември 2014 г. говорителката на Комисията по енергийни и климатични въпроси Ана Итконен каза, че Европейската комисия не е страна по проекта „Южен поток“.
Ще му напомня какво е казал на 12 януари и господин Шефчович: че определящи за българската енергийна политика са българското правителство и българските граждани.
В тази връзка, господин Министър-председател, бих желал да Ви попитам има ли българското правителство намерения да проведе срещи не само с представители на Европейската комисия по отношение на получаване на инструкции, както е написано тук – „Чакаме инструкции от тях“, а ще вземе ли то инициативата, което му е конституционно задължение, да проведе срещи на най-високо ниво и със страни – потенциални доставчици на природен газ, в това число и с Русия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър-председателят Борисов – за отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми колега, аз се опитвам, но виждате, явно не успявам, да търся единодействие, а не конфронтация.
Задавате ми въпрос, чийто отговор прекрасно знаете. България дава пълномощно на Европейската комисия по темата „Южен поток“ да бъде представлявана от комисаря Шефчович. След като сме дали такова писмо, такова пълномощно, ние като какви да разговаряме с руската страна?! Като какви?! (Смях от БСП ЛБ.) Вие сте казали: „По тази тема ще ни представлява Брюксел“. Затова ние отиваме в Брюксел, казваме на комисаря какво искаме да се получи и той отива, тъй като Вие с пълномощно сте му предоставили тези права.
Аз ще се чуя, видя и срещна – и повярвайте, имаме прекрасна комуникация с ръководителите в Русия – в момента, когато имаме какво да им кажем, какво да им предложим. Вие казвате, че сте направили първа заварка или първа копка. Но тук Ви четох, че Вашият премиер Орешарски е издал заповед всички дейности да бъдат спрени, без да е необходимо да бъдат спрени. Ние сега ги възстановихме.
Ако забелязвате, оттогава руската страна няма изказвания по темата. Няма един ред написан, няма нищо писмено по този въпрос.
Затова комисарят отива да ги пита: ще пишат ли „Спираме „Южен поток“, или няма да пишат? Защото ние сме дали пълномощно те да ни представляват, подписано от Драгомир Стойнев.
Исках да избягам от тази история и да кажа, че проявяваме максимална активност, но тя не е свръх, а просто е нормална работа.
Ако не беше тогавашната изолация и това не беше направено преди 6, 7 месеца, и Брюксел да беше убеден, че тези две предварителни дейности трябва да бъдат извършени, съответно да се преговаря на такова ниво, нямаше да бъдем в тази ситуация.
С цялото си уважение към Вас аз благодарих за усилията на всички, защото повтарям: и социалистите, които ни представляват там, също помагат това да се случи. Не виждам обаче смисъл сега да се връщаме към историята. Факт е, че към днешна дата се полагат усилия ако може, да се направи хъб, в който това да се разпределя. Толкоз! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Малко кървава стана тази история. (Смях, оживление.)
Уважаеми господин Министър-председател, с цялото ми уважение към Вас, не мога да бъда удовлетворен от отговора, защото Вие пак подчертахте, че Европейската комисия ще преговаря с Русия. Европейската комисия може да преговаря с Русия относно статута на тръбопровода по територията на Европейския съюз.
Аз Ви зададох съвсем елементарен и конкретен въпрос: има ли намерение българското правителство освен да строи хъб...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ама Вие сте взели решение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, като станете премиер, ще Ви задавам и на Вас въпроси. Сега не Ви ги задавам.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Сега ще има лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, не влизайте в персонален диалог с народни представители в залата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Въпросът ми е: има ли българското правителство намерение да проведе разговори със страни, които биха били потенциални доставчици на газ? Има ли българското правителство някаква представа какви са темповете, с които се развиват проучванията за природен газ в споменатите от Вас находища? В това число, дали е взело предвид решението на „Тотал” и консорциум, че ще отложат с една година проучванията си в Черно море? Изобщо всички подробности, които са свързани, за да е ясно дали това, което ще бъде разпределяно, ще го има?!
Такъв беше въпросът ми – елементарен. Нямаше никакво заяждане, никаква конфронтация нямаше в него.
Смятам, че дали ще строим хъб и дали това е въпрос, който ще обсъждаме с Европейския съюз, дали ще има газ за Европейския съюз, който Европейският съюз ще прекарва по „Южен поток“ и ние ще сме част от него и той има правомощия да води това нещо, е свързано, но не изключва задължението на българското правителство да прояви инициатива, за да доставяме достатъчно количество газ за България, защото интерконекторите, за които говорите, са само за аварийни нужди, за спасяване на положението. Те не могат да решат нещата.
Още един път ще Ви помоля, ако вземете реплика, да отговорите смятате ли да водите разговори със страни, които ще доставят газ, или ще си говорим само за хъб? Ако това остане, то си е само PR акция, не е нещо друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, с една дума ние с удоволствие бихме преговаряли и преговаряме, и знаете, че министър Петкова води разговори с министър Новак по тези теми само преди десетина дена. И повтарям, многократно от тази трибуна съм казвал, че ние не търсим конфронтация. Точно обратното – търсим решение. Защото всички биха имали изгода – едните да продават газ, другите да го транспортират. Ние говорим за хъб не български, а на Европейската комисия, финансиран по европейските програми или плана Юнкер. Това не изключва нашите преговори или нашите отношения по всички останали теми да се водят и със страни, които биха могли да докарат и компресиран газ. Затова тази връзка, особено с Гърция, е изключително важна. Повтарям – азерския газ пуснат ли го да мине по ТАНАП, също е изключително важно да стане.
С една дума полагаме огромни усилия да поставим този проект на финансови и икономически условия, които са одобрени от Европейската комисия и като част от Европейския съюз не влизаме в колизия с трети енергиен пакет. Тези усилия полагаме и срещаме разбиране. Така че с една дума – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос от групата на Реформаторския блок.
От Движението за права и свободи са задали своите два въпроса.
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, господа и дами вицепремиери, уважаеми колеги! Моят въпрос е отново към министър-председателя и неслучайно темата е газовия хъб или газовия център и „Южен поток”.
Господин премиер, много е важно да получим ясен отговор на въпроса каква е позицията на Русия по отношение на този газов хъб – има ли подкрепа, има ли съгласие, те дали са съгласни „Южен поток” като проект да премине в нещо по-различно, което е създаването на подобен газов хъб? Дори да няма официална позиция на Русия е важно да знаем дали има неофициален интерес към едно такова развитие.
Съвсем накратко: „Южен поток” се провали като проект по една основна причина – Русия нито за момент не отстъпи да бъде тотален руски монопол. Дори никога не поиска дерогация или изключение от Европейската комисия, както беше направено по отношение на други проекти. Така че, ако ще правим този газов хъб, въпросът трябва да бъде обсъждан заедно с два много важни и свързани въпроса, а именно да има достъп на трети страни от самото начало, което и Вие сега подчертахте, но това трябва да е гарантирано от първия ден – достъпът на трите страни. И от първия ден трябва да е ясно кой къде плаща сметката, кой какво ще финансира, какво ще бъде участието ни.
Най-добре е България да няма, ако искате, финансово участие във всичко това, или да има минимално участие, което да гарантира нашия интерес и да сме сигурни, че след това и български газ ще може да бъде превозван, и ще можем да купуваме от всякакви източници. Но, ако отделим този въпрос, както направи кабинетът Орешарски, от останалите въпроси, ще допуснем същата грешка, която доведе на практика до спирането на „Южен поток”.
Така че, господин Премиер, важно е да знаем Русия приема ли този подход, който разбрахме, че Европейската комисия вече е подкрепила под някаква форма? И ако го подкрепя, дали накрая са склонни да се откажат от своята теза за монопола, който те се опитваха толкова дълго време да наложат на Европейската комисия, на първо място, а след това и на България, което беше ясно, че противоречи на всички правила, на всички изисквания на Третия либерализационен пакет и просто не може да стане? Тоест, ако такава промяна е постъпила в позицията, това е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът Ви, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е ясен – Русия готова ли е да отстъпи от искането си за тотален монопол?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Карате трето лице да отговори от името на Русия. За мен не е ясен въпросът Ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ: В разговорите, господин премиер, които Вие и Вашите министри сте имали с представители на Русия, има ли готовност за нова позиция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Ако можех с едно изречение да Ви отговоря на този въпрос, това щеше да означава, че имаме най-мощната разузнавателна служба в света. Така че какво точно мислят по въпроса не мога да Ви кажа към този момент. Днес комисарят Шефчович, когато разговаря, ще го постави като въпрос и ще ни отговори, така че в следващите дни ще мога да Ви отговоря какво мислят по въпроса.
Факт е, че от мига, в който беше произнесено спирането на „Южен поток” в Анкара, до този момент нито Европейската комисия, нито България има какъвто и да е писмен документ, че това е спряно.
Надявам се и Вие знаете, че идеята за този газов хъб дойде от оповестеното, че евентуално на границата с Турция и Гърция ще бъде изграден такъв хъб, ако по трасето на „Син поток” минат тръбите. Надявам се знаете, че турската страна купува газта. Тя не я транспортира, а я купува на границата и след това може да вдига цената или каквото иска да прави с тази газ. В случая, ако е на територията на България, то това е доста по-чист вариант, защото не само трети страни, всички доставчици, които могат да доставят газ, и в същото време всички страни не само в региона, могат да ползват тази газ – Сърбия, Македония, Гърция, Хърватия, Словения, Австрия, Унгария. Така че аз виждам, ако е изгодно да се направи такъв хъб в Гърция и да се мине през Турция, където задължително, след като се купи газта ще се вдигне цената, по-добре да дойде директно в Европейския съюз в случая на нашата територия.
Вярно, първо беше идея, ние я оповестихме. Завчера вече сме я сложили като възможност, съответно колегите в Министерство на енергетиката сега разработват включително и как би изглеждал този хъб да го имаме на картинка, и ако руската страна намери интерес в това решение, съответно ще седнем да преговаряме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика ще ползвате ли, господин Димитров?
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Единствено едно уточнение, господин Премиер. Важно е всички въпроси да бъдат разглеждани заедно, следвайки негативния опит, оставен от кабинета Орешарски. Въпросите за финансирането и за достъпа трябва от първия момент да бъдат решени, за да продължим нататък. Тоест, очаква ли се България да има финансово участие в този хъб, какво, как, на какъв етап ще се решават от самото начало трябва да бъде взето като решение, за да не повторим същата сага – има някакъв проект, дълго време се работи по него, харчат се пари и накрая се оказва, че той не може да бъде реализиран поради множество нерешени въпроси и поради противоречие с европейското законодателство? Тоест от самото начало всичко пакетно трябва да върви заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще има ли, господин Борисов?
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Димитров, с едно изречение – заедно с Европейската комисия. С нашите партньори в момента работим съвместно, за да се знае от първия ден, ако се прави, как ще бъде направено. Не да ходим да питаме след това или да ни се карат, а съвместно да направим така, че да се случи. Дай, Боже!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
От името на групата на Патриотичния фронт – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми вицепремиери! По настояване на Патриотичния фронт в Програмата за стабилно управление на коалиционното правителство беше заложено изграждането на защитното съоръжение по южната ни граница с Република Турция, пълното доизграждане и завършване на това защитно съоръжение – ограда.
Във връзка с очакваното увеличаване, с тенденциите за нарастване броя на бежанците, както не без значение е трагичният инцидент, на който всички станахме свидетели наскоро, въпросът ми е: от времето, в което Вие поехте управлението, изградена ли е някаква част, допълнително изграждане има ли на оградата? Ако да, какво е това разстояние, което е било изградено? Ако не, какви са причините да не бъде изградено?
В тази връзка, ако имате готовност, бих желал да получа и отговор на въпроса: колко излиза на Република България поддържането на допълнителни контингенти по границата ни с Турция на месец? Това е въпросът ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, оказва се, че защитното съоръжение – молбата ми към Вас е това „– ограда” да го забравим, да го наричаме „защитно съоръжение”, по-правилното е „защитно съоръжение” – около седем пъти намалява бежанския натиск върху границата. За да бъде направено, проведохме няколко съвещания, търсихме всички правни възможни форми възможно най-бързо това да се случи, включително мислихме дори за отделно законодателство. Накрая решихме: около 82 километра трябва да се направят – трите области, на територията на които е границата. Хич не е евтино – това е от порядъка на 90 милиона.
В момента подготвяме по най-бързия начин да се проведат обществените поръчки, конкурси за изграждането на това защитно съоръжение. Надявам се на скоростта, с която работят областните управители, но ние трябва да минем изцяло по Закона за обществените поръчки. Ще има и обжалвания – това ще ни забави.
Ако Вие като парламентарна група внесете някое предложение, с което можем да съкратим сроковете, защото ние сме убедени като правителство, че трябва да изградим съоръжението, да скъсим сроковете, включително ако се налага и с актуализация на бюджета за 90 милиона допълнително – да отидат за там. Готови сме веднага да реагираме.
Абсолютно е необходимо. Там, където има такива защитни съоръжения, няма такъв натиск. Поради тази причина и не се прави ограда в момента, защото няма законова възможност това да се случи. Дадете ли ни инструмент по-бързо да се направи, с радост ще се възползваме от него. Ако не, трите областни управи в момента провеждат конкурс за изграждане на съоръжението. Взели сме мерки и сме подготвили изграждането на пътищата, чакълирани по целия регион.
Парите, които даваме за допълнителна охрана, не мога да Ви кажа точно, просто нямаше време да питам (реплики) – около 2 милиона...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На блицконтрола конкретни числа директно да бъдат поискани като отговор...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Около 2 милиона допълнително на месец ни струва охраната по границата.
Направили сме вече организация, даже днес на Министерския съвет мина такава точка с мерки, с които госпожа Кунева може да Ви запознае още сега като вносител, за да се използва логистиката и на армията, с техни водачи и камиони да се подпомогне извозването на полицаите.
Имайте предвид, че след март месец... Повтарям, дори ако може със законодателство да стане – парламентът да го вземе като решение, веднага да започне да бъде изграждано защитното съоръжение, би било прекрасно. Това е задължително да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Реплика – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Доволен съм от отговора и съм изключително недоволен от фактите, които бяха изнесени.
Уважаеми господин Борисов, на първо място, повече от ясно е, че тези 2 милиона няма да са 2 милиона, ако има ограда. Може би няма да са седем пъти по-малко, но ще бъдат доста по-малко. Така че на първо време става въпрос за преразход на средства. Изключително важно е част по-скоро да продължи изграждането на въпросното защитно съоръжение.
Но искам да Ви припомня, уважаеми господин Борисов, уважаема госпожо Цачева, уважаема госпожо Бъчварова, уважаеми господин Дончев, че това беше една от седемте точки, които бяха неотменими условия за подкрепа от името на Патриотичния фронт на коалиционното правителство. Задълженията трябва да се изпълняват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Дуплика ще има ли, господин Премиер?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, не можем да заобиколим процедурите по обществените поръчки. Готов съм още днес, министър Вучков и министърът на отбраната да дойдат, съберете се Комисията по сигурност в парламента – един специален закон с три изречения, че това защитно съоръжение може да бъде на еди-каква си цена, еди-какво си, възложено, ще намерим държавно предприятие, което кажете и от утре започвам да го изпълнявам. Сега сме дали на трите области, които да го правят. В противен случай утре опозицията ще ни пита защо така сме провели конкурсите.
Ако имате желание да ни помогнете в това отношение, ние ще съдействаме веднага. Това ще е кратко – половин-една страничка, специално само за това съоръжение. Ще се мине на две четения и както се казва, от другата седмица можем да действаме. Готови сме, предполагам и колегите от БСП, ДПС и „Атака” разбират проблема. Надявам се, че няма да има пречка. Това действително е нашата граница и ни струва много пари. Готов съм – кажете ли, господин Цветанов е тук, веднага се организираме и действаме. Иначе трябва да пазим, това ще бъдат месеци наред, само докато минат конкурсите. Ние сме най-заинтересовани да става веднага, за да може напролет натискът да е по-малък, да имаме по-малки сектори, където да държим физическа охрана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Сега следва въпрос от групата на БДЦ.
Вие ще го зададете.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа вицепремиери! Първо, благодаря Ви, че изпълнихте задължението си според Правилника да се явите на този блицконтрол, и то всички в цялост – това заслужава поздравление.
Моят въпрос е следният. Закриването на влакове, което е факт от началото на седмицата, считано от понеделник, 12 януари, е поредният удар върху Враца, врачани и хората от Врачанска област, от която бях избран за народен представител в Четиридесет и третото народно събрание. Засегнати са Криводол основно, Враца, Мездра и Роман. Това е удар срещу Северозапада като цяло.
От друга страна, господин Министър-председател, аз Ви слушах внимателно в интервю по една национална телевизия, в което посочихте пет значими инициативи за ръководеното от Вас правителство в сферата на строителството и инфраструктурата като цяло. Това са Спортната зала в Пловдив, Спортната зала във Варна, приключването на строежа на магистрала „Хемус” в частта Шумен – Белокопитово, магистрала „Марица” и магистрала „Струма”. За съжаление, в това Ваше интервю, а основно ударът, който получиха жителите на Врачанска област и Северозапада, е със закриването на тези влакове, не чух нищо позитивно за Северозапада като цяло.
Моят въпрос към Вас е: имате ли Вие лично и ръководеното от Вас правителство визия за някакъв значим инфраструктурен обект или евентуално за някаква сериозна инвестиция, с която да се намали безработицата, която е два пъти по-голяма в този регион, в сравнение с процента безработица като цяло за страната? Това е моят въпрос към Вас. Ако нямате готовност да докладвате за конкретен обект или проект...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма възможност в блицконтрола да се задават въпроси, които изискват предварителна подготовка и конкретни числа или данни. Така че политически са въпросите и такъв отговор трябва да очаквате.
ЯВОР ХАЙТОВ: Точно така, госпожо Председател. Затова не съм поискал числа и затова искам да кажа, че ако нямате готовност сега да дадете такъв отговор, съм готов в определено време да проведа среща с Вас, за да чуя каква е Вашата визия за развитие на Северозапада като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми Заместник-председател на парламента! Аз не съм казал „само тези неща”. Към тях бих могъл да добавя: трябва да завърши ремонтът и на Централна гара, двата лота април месец на магистрала „Хемус” до Ловеч. Мога да изброявам още какво ще се направи в рамките на този мандат, защото над 5 млрд. лв. ще бъдат разплатени.
Що се касае до жп линията – с цялото си уважение към Вас и мисля, че ще ме разберете, 2,5 млрд. евро струва да ускорим железницата до Видин. Всичко това, което изброихте, е една пета дори от тази огромна сума 2,5 млрд. евро, като прибавим това, което казахте, че съм казал – че трябва да се дострои.
За България беше направено изключението на Европейския съвет – с ясното съзнание на всички колеги, че го правят заради България, правилото N+2 на N+3. То не е записано така в решението на Съвета, но се дава право на Европейската комисия в краен случай да може да направи от N+2 N+3. Това е заради магистрала „Струма”, защото иначе трябва да върнем парите, които досега сме вложили в нея. С една дума, магистрала „Марица”, магистрала „Струма” сме длъжни да ги довършим тази година.
На Северната тангента, която ще видите какво злато ще бъде за транспорта в София, три дни ако бяхме още закъснели, безвъзвратно щяхме да загубим над 200 милиона.
Много ми се иска всичко това да стане веднага, но в същото време на толкова места по жп линиите се правят, знаете, ремонти пак с европейски пари за вдигането на скоростта и за по-голяма сигурност. Иска ми се да станат и тези неща. И те ще станат, но просто трябва тези да ги довършим, да си влезем в рамките на този период.
Аз Ви гарантирам, че ако този парламент работи 2015 г. – под работа разбирам да не се разпаднем, да не отидем на предсрочни избори, над 5 млрд. лв. ще разплатим на общини и бизнес в България по европейски фондове. Едва 25 милиона ще загуби България, което е трохичка. И то няма да ги загубим, а ще ги прехвърлим за следващия период, така че много ми се иска и този лот на магистрала „Хемус”, и Шумен – Белокопитово, минавайки магистрала „Хемус” през Северна България, ще видите колко добре ще стане. Гарантирам Ви и полагаме огромни усилия за това.
Обходите на Враца и на Монтана трябваше вече да са готови. Но нали съм поел ангажимент пред себе си да бъда толерантен, няма да говоря. Отдавна тези обходи трябваше да станат и да облекчат движението и на Враца, и на Монтана. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма да ползвате, благодаря Ви.
Ред е на групата на „Атака”.
Госпожа Ташева ще зададе втория въпрос.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Министър-председател, моят въпрос е също свързан с тежкия проблем с границата и нейната охрана.
В края на миналата година в резултат на тежък инцидент беше обявено, че граничните полицаи, които охраняват зелената граница извън оградата, ще бъдат изтеглени от границата. Първо се каза, че ще бъдат изтеглени на 15 километра навътре, тоест те няма да охраняват границата, а след това беше казано, че въобще ще бъдат изтеглени. На 6 януари тази година Вашият вътрешен министър господин Вучков обяви, че изтегля граничните полицаи.
Въпросът ми е: кой в момента охранява границата?
Бюрократичният хаос, който възникна, се дължи на това, че между Вашите министри – вътрешния и военния, и Вашата силова вицепремиерка има много сериозен разнобой. Вие споменахте преди малко, че търсите правни норми. Не е необходимо. В Закона за отбраната и въоръжените сили чл. 3, т. 1, чл. 6 и чл. 57 се вменява на Българската армия, чета: „да оказва съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяването на оръжие, незаконен трафик, на международен тероризъм и да участва в охраната на стратегически обекти и обекти и системи от критичната инфраструктура.”
Българската държавна граница, която е и външна граница на Европейския съюз, е неразделна част от критичната инфраструктура на България. Вие разполагате с 1100 военни полицаи, обучени да охраняват именно такива стратегически обекти. Имаме няколко пъти по толкова военни служители на Българската армия, които са обучени за същото, само че в Афганистан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за въпроса Ви, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Въпросът ми е: защо оставихте оголена зелената граница на България извън тези 30 километра, които механически биват защитени от преградното съоръжение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Борисов, слушаме Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми колеги от „Атака”, ние не сме оставили оголена границата. Тя се пази надеждно и бих казал – може би най-надеждно в целия Европейски съюз. Просто нашите жандармеристи и полицаи работят при изключително тежки условия. Затова сме се ангажирали максимум да променим условията им на работа и да им създадем облекчения, които са необходими. Но в момента те действително са в условия на война, на бойни действия, на изключително тежки климатични условия и стоят, и пазят така, както истинските граничари правят това, за което всички ние трябва да сме им много благодарни.
Сега колегите от Патриотичния фронт казаха, че утре ще предложат една промяна на закона, с която би могло – надявам се, това да стане факт, да удължим предпазното съоръжение. От там нататък в многото разговори не само с военния министър, с началника на Генералния щаб, с ръководителите на отделните войски, с колегите от Министерството на вътрешните работи стигнахме до – поне към момента законът позволява – логистика, техника, водачи, тъй като водачите на Министерството на отбрана са тренирани, обучени да се возят и да карат големите камиони по такива трасета и местности. Разбира се, че в по-дългосрочен план бихме могли да се възползваме и от други услуги, които биха ни подпомогнали относно това, което прочетохте в закона.
Нормално е всеки министър да опитва да защитава повече подчинените си и да не влиза в подобни операции, защото те винаги са и скъпи, и трудни, амортизира се техника и непрекъснато движение на личния състав – полагат се по-големи усилия, но мисля, че и двамата министри в момента, и вицепремиерът разбират, че нямаме друг избор и трябва да се защитава по най-добрия начин границата. Това се прави и в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Министър-председател, Вие не отговорихте защо не командировате 1100 военни полицаи да пазят границата.
Искам да добавя следното към това, което заявихте. Ние от „Атака” се радваме, че Вие узряхте за това, което ние започнахме в Четиридесет и второто народно събрание – необходимостта по цялата българо-турска граница да се изгради предпазно метално съоръжение. Само че по целия свят граничните съоръжения се строят от армиите, от инженерните войски на съответната държава. Такова нещо като обществена поръчка и възлагането на строежа на държавна граница на частна фирма няма. Вие може да попитате Вашия колега Мариано Рахой. Често ходите в Израел, попитайте министър Моше Яалон да Ви обясни как се строят преградни съоръжения по границите. Възлагането на строежа на частни фирми е пар екселанс саботаж на националната сигурност в този пункт. Това е едно.
Второ, бихте ли потвърдили, че в момента границата е охранявана от живата верига на Военната полиция, след като Вашият вътрешен министър заяви на 6-и, че за една седмица всички военни полицаи ще бъдат изтеглени? Къде са те? На какво разстояние от браздата – на 15 километра навътре, което прави безсмислена охраната, или са на самата бразда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ташева, изрично подчертавам, че границата се пази по най-добрия начин в момента.
Второ, гледах справки – поисках и от Военното разузнаване, по-точно „Военна информация” – как е в Гърция, как е в Турция. Понеже казахте, че няма страна в света – в Гърция частни фирми са строили границата. Аз съм готов да намерим държавно предприятие, което да я направи, но дори и да го намерим, пак тази тел или всичко останало трябва да се купи. Това става през обществена поръчка.
Другият вариант е да дойдем и да Ви кажем цените, да ги гласувате в парламента, за да не слушаме след това глупости, които биха могли да се говорят. Защото от една страна хем бързаме да го направим, за да гарантираме сигурност, а от друга страна, неспазвайки закона, ще влезем в други колизии, което не ми се иска да направим. Границата се пази по най-добрия начин!
И аз считам, че военните полицаи могат да се използват по-добре. Работим активно. Сега в момента натискът е малък. Имаме месец и половина-два до края на март, когато затоплянето на времето ще увеличи натиска. Над 34-35 хиляди нелегални имигранти сме спрели на границата. Огромно количество. Така че с всеобщи усилия се надявам това да продължи и наистина да сме надеждна граница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.
А сега – АБВ. Вие сте последните.
Заповядайте, господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Аз искам най-накрая да сменим темата, да си поговорим мъничко за българското земеделие, за хляба на народа, за това как ще решаваме продоволствения проблем. На всички е известно, че през този безкрайно дълъг преходен период българското аграрно производство слезе на най-ниското си ниво, на най-ниската точка. Най-силно беше засегнато животновъдството. Засегнати бяха също производствата на плодове и зеленчуци. Е, има един слънчев лъч – това е зърнопроизводството и производството на маслодайните култури, но то не решава проблема на България, защото по-голямата част от зърното се изнася навън. То не носи добавена стойност, не се преработва тук, а също така не създава работни места.
Смятам, че трябва да направим много сериозен анализ, защото междувременно българското земеделие силно се поляризира. Сега 5500 фермери и едри производители държат 80% от земята. Те получават съответно субсидиите, а 250 хиляди дребни производители чакат нашите решения – какво ще предприемем, как ще спасяваме тяхното производство. Моите въпроси са свързани с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станков, извинявам се, имате право на един въпрос, който не може да бъде с такава конкретика.
ИВАН СТАНКОВ: Аз още не съм поставил въпроса: какви мерки ще предприеме правителството за решаването на проблемите и как ще защитим българския производител и най-вече българския производител на продукти? Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станков, това по-скоро е питане по реда на общия контрол, тъй като засяга цяла секторна политика. В този вид контрол, който е за първата сряда – по актуални въпроси в рамките на последните дни и часове, се поставя въпрос към премиера и неговите заместници. Аз ще дам възможност да Ви отговорят, но моля всички народни представители и занапред да имат усещането за разликата между двата вида контрол. Вие сте прав, че въпросите, които поставяте, са достатъчно актуални, но те са за петъчния контрол. То е цяло питане за секторната политика в тази дейност.
Слушаме Ви, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, дами и господа народни представители! Форматът на процедурата не предполага толкова детайлен отговор, колкото бих искал да Ви предоставя. Вие сте прав в констатациите си. Ако сравните данните за обемите селскостопанска продукция, произвеждани към средата на 80-те години, и ги сравните с данните за производството сега, ще забележите, че единствената сфера, единствената продукция, където ние произвеждаме повече в сравнение с 1984 г., това е производството на пшеница. Във всички останали сфери – производството на месо, производството на мляко, производството на плодове, днес сме пет, дори в някои отношения и десет пъти надолу.
Можем да търсим редица причини за това състояние на нещата, но аз предпочитам да фокусираме усилията върху това как би могло да се промени ситуацията. Факт е, че българското зърнопроизводство, особено пшеницата, очевидно е конкурентен сектор, но искам и производството на плодове, на зеленчуци, както и животновъдството също да бъдат конкурентни сектори по ред причини, една от които е, че там се съдържа изключително сериозен потенциал за генериране на заетост. Може би като дял от брутния вътрешен продукт няма кой знае какъв потенциал за увеличаване на земеделието като процент, но от гледна точка на генериране на заетост считам, че има голям потенциал. Затова освен да се разработват нови, нови и нови стратегически документи за десетилетия напред, нека да обърнем внимание какво имаме като част от Програмата за развитие на селските райони – един от основните инструменти за влияние на този отрасъл.
На първо място, имаме предвидена подкрепа, не само с основен фокус директни плащания и подкрепа за зърнопроизводителите, но нарочни мерки за овощари, за зеленчукопроизводителите и животновъдите – нещо, което, убеден съм, още тази година ще даде ефект – и от гледна точка на инвестиции в отрасъла, и от гледна точка на обем продукция, дори от гледна точка на заетост, макар че голяма част от мерките ще бъдат свързани с оборудване на животновъдни стопанства, а там секторът със заетостта не винаги е толкова пряк.
Освен това имаме реформа в общата селскостопанска политика, свързана с възможности малките селскостопански производители да получават плащания, както тавани и прагове по отношение на интензитета на финансиране на големите, което също считам, че ще има положителен ефект по отношение на земеделския сектор в България. Две големи теми – отвъд, преди, а може би и след всякакви стратегии за нерешени въпроси на българското земеделие.
Само ще ги маркирам като последваща тема за разговор: комасацията, особено в някои райони на страната – разпокъсването на собствеността, което не позволява механизирана обработка на земята; и тема, която е дори по-тежка и по-важна – напояването. Тук въпросът е не само обем пари, тук въпросът е най-добрата кройка на политики, които, убеден съм, заедно с Народното събрание ще разработим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери, неслучайно поставям този въпрос, защото той наистина е много сериозен. Той е актуален въпрос, защото нещата са изключително тежки в сектора.
Имах много срещи с хората. Те питат как ще решаваме проблемите и то в най-скоро време. Петнадесет вериги в България контролират 77% от пазара на хранителни продукти. Нашето производство, макар и нищожно, макар и дребно, стои. Това са въпроси, които ние трябва да решаваме и трябва да ги решаваме много скоростно. Продоволственият проблем е много сериозен! Много сериозен! Ние задоволяваме едва 40 до 50% от потребностите на хората.
Ще използвам и други поводи, благодаря Ви, че ми дадохте тази възможност, за да поставя нещата, както стоят. Подготвили сме стратегия, която искаме да представим в парламента. Така че трябва да работим по тези въпроси и да търсим решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станков.
Дуплика? Няма да ползвате.
Сега вече мога да заявя, че приключиха двата кръга от въпроси.
Да благодарим на министър-председателя, на неговите заместници за изчерпателните отговори.
Преди да закрия пленарното заседание, утре – редовно пленарно заседание с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)



Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председател:

Димитър Главчев


Секретари:

Александър Ненков

Иван Иванов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ