Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Айхан Етем и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Преди да преминем към предвидената като точка първа за днес, а това е Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, едно съобщение:
На 14 януари 2015 г. е постъпил и е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, приети на първо гласуване на 18 декември 2014 г. Проектът е изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Постъпил е доклад за първо гласуване от комисиите, на които е разпределен.
Водеща е Комисията по енергетика. С доклада ще ни запознае господин Делян Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Антон Павлов – заместник-министър, госпожа Светла Маринова – началник-отдел „Правно-нормативна дейност” в дирекция „Правна”.
Моля да бъдат допуснати в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля режим на гласуване.
Гласували 162 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 402-01-3, внесен от Министерския съвет на
7 ноември 2014 г.
На свое заседание на 11 декември 2014 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на енергетиката господин Антон Павлов, началник отдел „Правно-нормативна дейност – енергетика” госпожа Светлана Маринова; от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране: госпожа Светла Тодорова – председател, госпожа Евгения Харитонова, госпожа Костадинка Тодорова, госпожа Милена Миланова, господин Илиян Илиев, господин Димитър Димитров – членове; от „Български енергиен холдинг” Жаклен Коен – изпълнителен директор, и господин Ангел Янков – старши юрисконсулт.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката беше представен от заместник-министъра на енергетиката господин Антон Павлов.
Предлаганият законопроект цели подобряването на енергийното регулиране, понастоящем извършвано от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С предвижданите изменения се осигурява по-голяма самостоятелност в организацията на работата и определяне на необходимите финансови елементи за ефективно осъществяване на регулираните цели.
Законопроектът има следните цели: създаване на законови предпоставки за оптимизиране работата на Комисията за енергийно и водно регулиране. Утвърждаване на авторитета на Комисията като независим регулаторен орган. С предложената процедура се осигурява публичност в процеса на избор на членовете на Комисията. Избирането на членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране от Народното събрание гарантира както спазване на изискванията за професионализъм, така и за прозрачност на избора. Подходът съответства на общественото очакване. С цел увеличаване прозрачността в работата на Комисията е предвидено ограничаване на закритите заседания, изключение ще има в случаите когато се оповестява защитена по закона информация. Предвижда се разширяване на обхвата от публикуваната от Комисията информация, включваща протоколи от открити заседания и обществени обсъждания. Засилване на изискванията към членовете на Комисията по отношение на професионалния опит. Счита се, че за заемане на отговорна длъжност, каквато е член на Комисията, е подходящо да се завишат изискванията за професионален опит от три на пет години.
Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране госпожа Светла Тодорова заяви, че Комисията подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на закона за енергетика. Комисията подкрепя избирането на членовете от Народното събрание. Подкрепя разделянето на Комисията на два състава. Изрази опасения по отношение на финансирането на Комисията. Безпокойството се състои във факта, че независимостта на Комисията не зависи само от начина, по който се избира, както и организацията на работа, а и от независимо финансиране. Притеснение поражда и намерението за провеждане на всички заседания на Комисията открито. Годишно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране разглежда около 8000 жалби и каненето на всички жалбоподатели би затруднило работата на Комисията, както и факта, че на заседанията се разглеждат вътрешни въпроси.
В последвалата дискусия представители на АБВ подкрепят законопроекта, като имат препоръки някои детайли да бъдат преосмислени, а други да се прецизират. Желаят да бъде разширена процедурата по предложения за членове на Комисията, като всеки заинтересуван и отговарящ на условията да може да кандидатства. Не одобряват премахването на изискването поне един член на Комисията да е юрист и поне един икономист. Изразени бяха опасения, че изискванията за професионален стаж са ниски.
Представителите на „БСП – лява България” не подкрепят законопроекта. Настояват за самофинансиране на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, което ще допринесе значително много за нейната независимост и членовете на Комисията да са професионално ориентирани.
Представителите на Патриотичен фронт подкрепят законопроекта, тъй като за тях законопроектът има малки същностни проблеми, които могат да бъдат преработени и коригирани в периода между първо и второ четене.
Представителите на ГЕРБ подкрепят законопроекта, който е от огромно обществено значение, като считат, че законопроектът отговаря на обществените очаквания.
Представителите на ДПС подкрепят законопроекта с препоръки за корекции между първо и второ четене.
Представителите на „Атака” не одобряват законопроекта, тъй като за тях е непълноценен.
Народният представител господин Таско Ерменков взе отношение и предложи отлагане гледането на законопроекта. След приключване на дискусията се проведе гласуване. Резултати от гласуването:
1. Процедура за отлагане гласуването на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетика: „за”- 4 гласа, „въздържали се” - няма, „против” – 12 гласа
2. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетика: „за” – 10 гласа, „въздържали се” – 4 гласа, „против” – няма.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проекта на Закона за енергетиката, № 402-01-3, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Сега ще чуем доклада на Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР.
Очаквам господин Искрен Веселинов.
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„Д О К Л А Д
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет
на 7 ноември 2014 г.
На свое заседание на 13 януари 2015 г. Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
На заседанието присъстваха: госпожа Светлана Маринова – началник отдел „Правно-нормативна дейност – енергетика”, към Дирекция „Правна” на Министерство на енергетиката и почти целият състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Председателят на Комисията госпожа Тодорова представи основните положения от писменото становище.
На първо място беше отбелязана необходимостта от запазване на изискването за наличие на един икономист и един юрист в състава на ДКЕВР, което беше обосновано със спецификата на взиманите решения. Беше изразено притеснение по отношение на предложеното изискване всички заседания на ДКЕВР да са открити. Във връзка с това подробно бяха посочени специфичните теми на заседания, които, ако бъдат провеждани по процедурата за откритост, ще затруднят и ще забавят съществено работата на ДКЕВР.
Беше предложено ограничаване на текста на § 8 с оглед избягване на изисквания, които имат общ характер. В изказването беше посочено, че разделянето на Комисията на два състава няма да доведе до повишаване на ефективността на работата й.
Също така беше посочено, че независимостта на Комисията не зависи само от начина, по който се избира, както и организацията на работа, а и от независимото финансиране. Във връзка с това беше предложено да се осигури адекватно финансиране на дейността на Комисията.
В последвалата дискусия представители на Патриотичен фронт подкрепят Законопроекта по принцип, като заявяват необходимостта ДКЕВР да бъде разделена на две отделни комисии, тъй като сегашното предложение за два състава не е ефективно и не гарантира необходимата професионална квалификация на председателя на ДКЕВР. Подкрепят искането да се запази формата на закрити заседания по ограничен кръг от теми. Предлагат да се осигури по-голям кворум и квалификация при взимане на решения за всеки състав на Комисията, а също и да се добавят текстове, които прецизират функционирането и разпределението на отговорностите в Комисията, както е практиката с други подобни комисии.
Представителите на ГЕРБ подкрепят Законопроекта като много необходим и подкрепят становището на ДКЕВР в частта му за наличие на закрити заседания и осигуряване на адекватно финансиране на дейността.
Представителите на БСП лява България не подкрепят Законопроекта, като предлагат неговото приемане да се отложи до разработване на нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Настояват за определяне на правилата за избор, който да включва мнозинство от 2/3 при избор на председателя. Подкрепят искането за самофинансиране на ДКЕВР, което ще допринесе значително за нейната независимост. Изискването за професионален стаж да бъде засилено, а броят на комисарите да бъде увеличен, за да се осигури компетентност в повече области. Също така да бъде уточнено кои заседания да бъдат закрити.
Представителите на „Атака” не одобряват Законопроекта, тъй като за тях нищо не налага разделяне на Комисията в два състава.
След приключване на дискусията се проведе гласуване. Резултати от гласуването: „за“ – 9 гласа, без „против” и „въздържали се“ – 4 гласа.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проекта на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
От името на вносителя – Министерския съвет, няма желаещи да представят Законопроекта.
Дебатите са открити.
Моля народните представители, които желаят да вземат участие в тях, да дадат знак.
Господин Янков е първи.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с така предложения Законопроект.
Предложението е направено от Министерския съвет. То е гледано още в служебния кабинет, мотивите са подписани от служебния министър-председател, но е внесено за разглеждане от сегашния Министерски съвет.
С така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката всъщност се прави най-общо казано административна реформа и в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Прави се опит да се внуши, че до този момент Комисията не е работила като независим регулаторен орган.
Сега е мястото и времето да припомним, че съгласно чл. 2 от устройствения Правилник на ДКЕВР Комисията е независим специализиран държавен орган, който осъществява регулиране на дейностите в енергетиката в съответствие с разпоредбите на Закона за енергетиката и на водоснабдителните и канализационните ВиК услуги в съответствие с разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Трябва да си припомним, че този дебат започва още от началото на 2013 г.
Трябва да си припомним и броя на председателите на ДКЕВР в мандата на кабинета Борисов 2009-2013 г., бързата смяна на председателите на Комисията, след като Ангел Семерджиев беше почти през целия мандат – Лиляна Иванова, Андон Роков, Евгения Харитонова.
Още в началото на месец февруари 2013 г. имаше недоволство срещу високите сметки за ток, което започна да ескалира. На 4 февруари стартираха протестите в София и цяла Югозападна България, насочени срещу „Топлофикация” и ерепетата. Хората масово се оплакваха от абсурдни завишения на сметките за електроенергия. Напрежението се разпространи и цялата страна бе обхваната от протести, което принуди управляващото мнозинство в парламента да възложи на Сметната палата да направи одит на цените на водата, тока, парното и газта. Целта беше да се установи как те са били формирани и регулирани.
Реакцията обаче не успокои гражданите.
В опит да овладее положението Бойко Борисов категорично заяви, че ще предложи на ДКЕВР – обърнете внимание, неслучайно започнах с безспорния факт, че това е независим регулаторен орган, в този период той предлага токът да поевтинее с 8% от месец март и лицензът на ЧЕЗ да бъде отнет, което всъщност е в правомощията на този независим регулаторен орган.
Премиерът хвърли вината за ситуацията върху тези, които са подписвали договорите с електроразпределителните дружества, а вината на своето правителство видя само в назначаването на Ангел Семерджиев, което по думите му било по предложение на отдавна освободения Трайчо Трайков.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Това изказване сега по Закона ли е?!
КРАСИМИР ЯНКОВ: Скоро след това се стигна и до оставка на кабинета Борисов.
В интерес на истината бързата промяна в устройството на работата на ДКЕВР трябва да ни води в посока на разсъждения, че се търси адекватно отношение към реакцията на българските граждани, такава, каквато е имало зимата срещу 2013 г., каквато евентуално може да има и сега в оставащите зимни месеци.
Уважаеми дами и господа народни представители, в предишния парламент реакцията на мнозинството, на тези, които адекватно искаха да организират работата на независимия регулаторен орган, беше тя да бъде в полза на българските граждани. Ще Ви припомня, че българският парламент прие законодателни промени, а ДКЕВР прие промяна на метода на ценообразуване. Тази нова методология доведе до възможност от 1 август 2013 г. да се постигне средно намаление за различните доставчици по отношение на цената на електрическа енергия с около 5%.
Допълнителната работа на новия състав на Комисията и откритите резерви съгласно методологията, по която работи, дадоха възможност към края на годината, от началото на 2014 г. цената на нощната тарифа на електрическата енергия да падне с 10%, а на дневната – с около 1%. Поевтиняването обхваща както домакинствата, така и бизнеса.
Какво се случи още преди формиране на сегашното мнозинство? Още в служебния кабинет, от 1 октомври 2014 г., цената на електроенергията се повишава средно с 9,79% за клиенти на трите доставчика на електрическа енергия, като решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е в условията на протести и обстрел с яйца по сградата.
Това, което се предлага, уважаеми колеги, е опаковка от административни промени, които най-вече ще бъдат обосновавани с предложението за избор на членовете на Комисията и председателя и от Народното събрание. Не го приемам като бягство от отговорност на изпълнителната власт. Ние като последователна партия сме предложили това да се случи още в края на януари 2013 г. В този период на Четиридесет и първото народно събрание ние сме първите, които инициират да има политически дебат между представените парламентарни групи и председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се ползва с обществения авторитет и да бъде подкрепен от две трети от народните представители; членовете на Комисията да бъдат избирани след обсъждане, след представяне на своите визии от Народното събрание. И стоим зад това. Но другите предложения – за разделяне на Комисията в два състава, смятаме, че няма да позволят по-ефективна работа на самата Комисия и ще има възможност или по-скоро се създава предпоставка за увеличаване на администрацията на самата Комисия.
Българската социалистическа партия смята, че работата на независимия регулаторен орган трябва да бъде осигурена със спазване на сега действащата нормативна уредба. Законите, подзаконовите актове и записите, с които се вменява чрез промяна в закона да се спазва законът, сами разбирате, че са несъстоятелни.
В този дебат ние получихме подкрепа и разбиране от различни представители на парламентарните групи по отношение на целите предложения, които са направени в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Но при всички случаи трябва между двете четения да се направят корекции, в които да се обединим единствено и само зад избора на членовете и състава от Комисията да бъде от Народното събрание. Всички други предложения са несъстоятелни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики?
Заповядайте, господин Славов – първа реплика към господин Янков.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Янков, уважаеми колеги отляво! Аз слушах внимателно изказването, но не можах да разбера каква е точно неговата цел – дали да се похвали сегашният и предходните състави на Комисията за свършената им работа, дали да се апелира да се запази статуквото, или какво? Това, което успях да разбера, а мисля, че и господин Янков го спомена, че многократно съставът на Комисията е променян в последните години и това, което те са свършили на практика, не е добро и не удовлетворява нито обществото, нито би могло да удовлетвори нас.
Другото, което успях да разбера обаче, струва ми се, че колегите отляво не са прочели достатъчно добре предложения законопроект и мотивите към него, иначе нямаше да говорят за избор с две трети на състава на Комисията, тъй като в мотивите към законопроекта много ясно е обяснено защо това не може да стане без промяна в Конституцията. Така че моят апел и в тази посока е по внимателно да четем предложените законопроекти.
Иначе ми се струва, че самият законопроект е доста добре мотивиран, доста добре издържан във всяко едно отношение и доста добре е обяснена всяка една промяна, която се предлага. Струва ми се, че на това също можеше отляво малко повече да обърнете внимание да се задълбочите.
При всички случаи обаче е ясно, че работата на Комисията не е задоволителна, трябва да се търсят реформи и промени, за да се подобри работата на Комисията като независим регулатор, не като сателит на изпълнителната власт, чийто състав се сменя при всяка промяна в изпълнителната власт, а като един наистина независим регулаторен орган, който работи в обществен интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Славов, в своето изказване аз умишлено споменах поименно всички председатели на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и ако сте обърнали внимание, или ако сте запознат, споменах тези, които бяха сменени в периода след началото на февруари.
Да, съгласен съм, че това като решение не трябва да бъде вземано еднолично от когото и да било, та било то и министър-председател на Републиката. Това е независим регулаторен орган. И затова ние сме готови да подкрепим предложението за избор на състава и председателя от народните представители. Но четирите председатели на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, които бързо бяха сменяни, всъщност не изпълниха тази задача от кабинета Борисов до 2013 г., което ясно пролича от неговото заявление – разпореждане за намаляване цената на електрическата енергия. Това не трябва да се допуска.
Аз не бих давал оценка за работата на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране – такава, каквато Вие правите, защото това е сугестиране на отношение за начина, по който тя функционира. Има други компетентни органи, има и гражданско общество, които е нормално да имат своето отношение. А иначе председателят на Комисията трябва да бъде с обществено доверие. И това с предложението за две трети от народните представители, ако четете внимателно в мотивите – такива, каквито са ни предоставени, е тълкувателно. Така че нека да не внушаваме, че това е невъзможно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Тъй като до момента има желаещи за изказване от почти всички парламентарни групи, обявявам тези, които до момента са се записали, като следваме големината на парламентарните групи. Ако някого съм пропуснала, моля да даде знак. Господин Борислав Великов от Реформаторския блок; след него – господин Валери Симеонов; господин Цочев даде знак; Георги Недев от групата на БДЦ; господин Славов от Реформаторския блок; господин Ерменков се е записал; и господин Велизар Енчев. Сега виждам и желаещи от центъра.
Има думата господин Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, внимателно прочетох и мотивите, и самия законопроект. Отсега мога да кажа, че ще го подкрепя с гласуването си. Но както и в други такива случаи много от нас са казвали, включително и аз, като всяко човешко дело, и това не е съвършено.
В какво се състои това несъвършенство? Само да прочетем първото изречение от мотивите и ще видим, че предлаганият законопроект цели подобряване на енергийното регулиране. Само че това е енергийно и водно регулиране. Основната ми теза, с която ще Ви занимая за две-три минути, е, че не бива да се подценява водното регулиране, тъй като тази част, с която ще трябва да се занимава съставът за ВиК, е доста отговорна. Както е отбелязано на друго място в мотивите, въпросите от ВиК отрасъла, които са не по-малко важни за обществото, остават на заден план в дневния ред на Комисията. Те остават на заден план и в този законопроект.
За колегите, които не са се занимавали с материята, бих искал да кажа, че този състав, който се занимава с ВиК въпросите – виждам уважаемия господин Генов, който вероятно ще ме подкрепи, тъй като е бивш управител на ВиК дружество, не се занимава само с цените на услугите за водоснабдяване и канализация, включително отвеждане и пречистване на отпадъчните води. Там има много важни въпроси, свързани с формирането на годишните целеви нива за качеството на услугите във водния сектор, елементите и параметрите на бизнес плановете, реда за контрола на тяхното изпълнение, допустимите загуби, методиките, оценките на допустимите загуби на вода по водоснабдителните ни мрежи. Вероятно много от колегите знаят, че тези загуби са над 60%, в много случаи те са две трети. Две трети от водата, която тръгва от някой язовир, не стига до потребителите, до нас, а изчезва някъде по тръбите. Има и други моменти.
Но ако ние вземем предвид, че имаме Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България, имаме и приета Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България, всичко това е станало, особено втората стратегия, с помощта и на Световната банка. Трябва да четем правилно всичките препоръки на Световната банка, не само част от тях.
Какво още се казва там? Че са необходими мерки за засилване на ресурсите и капацитета на ДКЕВР или на тази комисия, която сега ще бъде оформена в отрасъла ВиК. Там също така се споменава, че ВиК дружествата не трябва да се разглеждат от Комисията за енергийно и водно регулиране общо, а да има индивидуален подход, да се прилагат специфични, конкретни изисквания и показатели за нивото на обслужване в съответствие с генералните планове. Знаете, че има и едни нови асоциации за водоснабдяване и канализация, които още не са изпълнени със съдържание. Там очакваме да има промени в Закона за водите.
Всичко това, колеги, предполага, че трябва – поне аз бих предложил между първо и второ четене да увеличим капацитета на ВиК състава. В момента се предвижда той да бъде от двама души на практика, заедно с председателя, който вероятно ще бъде с пό енергетично мислене. Може да бъде специалист и в сферата на природния газ. Остават двама души в областта на водоснабдяването и канализацията. Значи един плюс двама.
И ако гледаме внимателно § 7, съставът по водоснабдяване и канализация включва председателя и двамата членове. Заседанията на този състав са редовни, ако присъстват две трети. Значи двама души да присъстват. Решенията ще се вземат с мнозинство от членовете. Значи от тези двама души трябва да има мнозинство, ако са на едно мнение. Но ако присъства само единият от онези, които разбират от ВиК, заедно с председателя, какво решение ще вземат?
Даже заради това ми се струва, че трябва да помислим за увеличаване на състава, който е за ВиК услугите. Аз ще предложа между първо и второ четене те да бъдат четирима – симетрично. Както имаме един председател с четирима за енергетиката, така да има един председател и четирима членове с опит във водоснабдяването и канализацията. Смятам, че по този начин ще се стремим да оптимизираме работата на Комисията – не само да се подобри енергийното, а и водното регулиране.
Водата, правото на чиста питейна вода без цвят, без мирис, правото на отвеждане и пречистване на отпадъчните води е основно човешко право. Това е известна истина, подкрепена с повече от милион и 800 хиляди подписа миналата година – специална гражданска инициатива в Европейския съюз. Не бива да подценяваме този въпрос.
Може би някои ще кажат, че всичко това е кърпеж или недостатъчно. Съгласен съм с такива мнения. Необходим е нов Закон за водоснабдяването и канализацията, където да бъде разписан този въпрос. За настоящия момент споделям казаното от авторите на мотивите, че това е малка крачица в правилната посока – това разделяне на два състава, но с уговорката, че ресурсът, капацитетът на състава за ВиК трябва да бъде подсилен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи по принцип на първо четене предложението за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Не е нужно да се убеждаваме, че към настоящия момент в този състав и с тези функции Държавната комисия за енергийно и водно регулиране реално работи неефективно, тя не изпълнява задълженията, които са й определени по закон и ние като законодателен орган трябва да направим необходимото, за да въведем съответните промени. Така че, от една страна, да облекчим работата, а от друга страна, да осигурим на обществото отговорно изпълнение на задълженията на този орган. Говоря за Държавната комисия, тъй като това е предметът на промяна в Закона за енергетиката.
Има неща, които ние не приемаме. Между първо и второ четене ще направим нашите предложения. Ако позволите, ще Ви информирам за тях, както и за мотивите защо не ги приемаме, за да имате и Вие възможност да обмислите – разчитам на Вашата подкрепа.
На първо място, не приемаме предложението Комисията да бъде от два състава, а да има един общ председател. Категорично сме на мнението, че това са два коренно различни професионални профила, които трябва да бъдат представени от професионалисти. При това предложение – с един общ председател на тази Комисия и два състава, единият, който отговаря за енергетиката, другият – за водата и канализацията, ясно е, че председателят може да бъде специалист само в едната област – в никакъв случай в двете. Така че неговата функция ще бъде чисто административна, каквато може да изпълнява всеки назначен секретар на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Добре би било да има председател съответно на енергийната част и председател на ВиК, което означава, че трябва да има две комисии. В тази посока ще направим предложение, както казах, преди гласуването на второ четене. Разчитам на Вашата подкрепа, просто защото е повече от категорично ясно, че в тази Комисия трябва да работят професионалисти. Кратката история на този орган до момента показа, че когато се ръководи и когато в него има хора, които са специалисти по всичко друго, само не по енергетика и ВиК, то тогава Комисията не може да функционира пълноценно. До момента беше така. Припомням Ви, че съвсем наскоро имаше състав на Комисията, в който практически не участваше никакъв специалист по енергетика и съответно по ВиК. Така че това ще бъде едното ни предложение.
Второто ни предложение по повод предложения текст за изменение е да отпаднат паразитните, излишни текстове в § 8, които вменяват задължения, вменени по силата на всички закони и на Конституцията. Смятаме, че законопроектът трябва да се освободи от тези паразитни текстове – от рода на това, че членовете на Комисията трябва да спазват Конституцията, законите и подзаконовите нормативни актове. Като че ли това специално трябва да им се вмени, защото не е тяхно задължение ли, какво?!
Второ, вземат решение, без да се влияят от лични и корпоративни интереси, като се ръководят от това, което би било полезно за обществото и гражданите на България. Трето, консултират обществеността и така нататък. Мисля, че иска още малко доработване този текст.
По принцип като стратегия законопроектът е правилен и ние ще го подкрепим на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Георги Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Внесеният на първо четене в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката безспорно цели подобряване на енергийното и водно регулиране, което се осъществява от Държавната комисия.
Авторите на Законопроекта в общия случай са се съобразили с препоръките от активната обществена дискусия, проведена през изминалата година относно дейността на Комисията.
Според нас в Законопроекта проличава и стремежът регулаторният орган да е правно отделен и функционално независим от публични и частни образувания и органи за управление, включително национални, местни и регионални структури. По този начин вносителят цели постигане на изискванията на членове 35.4 от Европейската директива за електроенергия и 39.4 от Директивата за газ, които предвиждат: „Държавите членки гарантират независимостта на регулаторния орган и безпристрастното и прозрачно изпълнение на правомощията”.
В същото време предлаганите конкретни промени в разпоредбите на Закона, въпреки претенцията на авторите за подобрение при осъществяване на регулаторните правомощия на Комисията, не могат да бъдат приети от нашата парламентарна група в този си вид.
Ето конкретно какво имам предвид: относно законовите предпоставки за оптимизиране на работата на Комисията за енергийно и водно регулиране, отразени в мотивите на авторите и по-конкретно предлаганото разделяне на Комисията на два специализирани състава, за което стана дума в изказванията на преждеговорившите.
Искам да се спра на досегашната практика на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при един състав, където експертите в специализираните дирекции на Комисията разглеждат всички постъпили документи съобразно своята компетентност, подготвят доклади към Комисията, включително проекта за решение и ги внасят за разглеждане от Комисията.
За членовете на Комисията основните задължения са: проверка на правилността на експертните заключения, анализ на съответствията в предложените решения с Националната енергийна политика и заключения за икономическата и юридическата целесъобразност на решението. Тези задължения според нас могат да бъдат изпълнявани от единен състав на Комисията, в който влизат членове с експертно ниво в енергетиката, ВиК сектора, икономиката и правото.
Ние разбираме, че през последната година възникналите проблеми в енергетиката може би изместиха акцента на работа на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която основно се занимаваше с болезнените за обществото проблеми за цената на тока, но това не може да обоснове едно такова изкуствено разделяне от типа „ни риба, ни рак”.
Препоръката на консултанта от прегледа на регулацията на ВиК отрасъла, на която се позовават авторите на Законопроекта, е за юридическо разделяне на настоящата Комисия на две самостоятелни комисии. По този въпрос ние считаме, че тази препоръка не е непременно приложима в настоящия момент и твърдо поддържаме становището си за единен състав на Комисията за енергийно и водно регулиране.
В подкрепа на това си становище добавяме и аргумента, че в предложения Законопроект единият състав – за ВиК сектора, се състои само от двама членове, което поставя под съмнение възможността за вземане на решения в извънредни ситуации, например при отсъствие на единия от членовете.
Считаме още, че в състава на Комисията трябва да фигурират както специалисти в областта на енергетиката и ВиК, така и юрист, и икономист.
Противопоставяме нашето мнение на тезата в мотивите на авторите, че последните специалисти са били задължително необходими единствено при първоначално попълване на администрацията и нейното обучение в областта на регулирането. Комисията не може да бъде съставена само от експерти с техническо образование, членовете трябва да притежават разнообразна експертиза, задължително включваща икономиката и правото.
По втория въпрос – относно прозрачността на работата на Комисията, не приемаме идеята на предлагания Законопроект всички заседания на Комисията да са открити. Основният ни мотив е, че това практически е неосъществимо, изисква много време и допълнителен ресурс и не съответства на практиката на регулаторните органи.
Ще се спра отново на практиката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране понастоящем.
Всеки решаван проблем преминава през следните етапи: първо, закрито заседание за обсъждане и приемане доклада на съответните дирекции по проблема и предварителен проект за решение.
Второ, забележете, открито заседание със заинтересованите лица за обсъждане на доклада на дирекциите и излагане на аргументите на всички участници.
Трето, обществено обсъждане на проблемите с участие на заинтересованите неправителствени организации, браншови организации, синдикати и други заинтересовани.
И, четвърто, закрито заседание на Комисията, на което се взема окончателното решение, съобразено с проведените дебати и обсъждания. Тоест, само откритите заседания без предварителна подготовка изключително ще обременят, а няма да подобрят работата на Комисията.
За нас проблемът на Държавната комисия и на регулирането не е в наличието на закрити заседания в процеса на вземане на решения, а в неосигуряване на равнопоставеност на засегнатите от регулираните дейности субекти, пренебрегване от Комисията на аргументите на участниците в откритите заседания и обществените обсъждания и качеството на приеманите доклади от Комисията. Ето защо ние ще подкрепим и разширението на обхвата на публикуваната от Комисията информация, включително от откритите заседания и обществените обсъждания и особено оповестяването на начина, по който е гласувал всеки член на Комисията при вземане на окончателното решение на закритото заседание.
Нашето разбиране е, че тези изменения в закона, съчетани с указаната по-горе практика на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са достатъчни за осигуряване на необходимата прозрачност в работата на Комисията.
На следващо място, относно изискванията за професионален опит на кандидатите за членове на Комисията – считаме, че отговорността и самостоятелността на решенията на Комисията изискват по-голям професионален опит на кандидатите от този, предвиден в Законопроекта. В този смисъл подкрепяме изразеното становище от представителите на БСП лява България пред Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за седем години стаж, придобит при реално приложение на специалността.
На следващо място, относно Устройствен правилник за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. В настоящия момент Устройственият правилник се приема от Министерския съвет. За реализиране на основната идея на законопроекта естествено се налага Устройственият правилник за дейността на Комисията да се приема от парламента.
Относно бюджета и средствата за осъществяване на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Нашето разбиране е, че необходимото условие да се гарантира независимостта на Комисията за енергийно и водно регулиране е бюджетът на Комисията да се приема от Народното събрание, съответно отчетът за дейностите на Комисията и финансовият отчет също трябва да са под контрола на парламента.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Българския демократичен център ще подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, защото считаме, че промените са наложителни и работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да се подобри. Едновременно с това, предвид многото конкретни забележки между първо и второ четене на Законопроекта, ние ще внесем своите конкретни предложения за неговото изменение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недев.
Реплики?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Колегата Недев се изказа подготвен, но мисля, че тезата, която той разви – за капацитета на само двама ресорни комисари за отрасъла ВиК, не беше продължена в правилната посока, а в другата част от становището. Очевидно е, че ако има само двама и те са в един общ състав, трудно ще има време за ресора, за който отговарят. Те ще трябва да участват активно в цялостната работа на Комисията за енергийно и водно регулиране, а тя е фокусирана, както се вижда съвсем ясно, в енергийния сектор.
Аз още веднъж моля колегите от цялата парламентарна група да осмислят този въпрос, тъй като ВиК отрасълът се нуждае от подкрепа не само на думи, а и с подходящи законови и подзаконови нормативни актове, а законовите актове ние ги творим тук.
През следващите години ВиК операторите ще бъдат ползватели и на средства по Оперативна програма „Околна среда”. Те ще инвестират и собствени средства – няколко милиона годишно, вероятно, и една подкрепа по отношение на контрол, по отношение на спазване на ритмичното съставяне на оценка на бизнес планове, на качеството на услугите във водния отрасъл, включително това, което в Българската асоциация по водите се замисля и се осъществява, включително и с подкрепа на Световната банка за сравнителна оценка и анализ на ВиК операторите с оглед подобряване на тяхната ефективност, или съзнателно не използвам думата „бенчмаркинг”, ако тя е по-позната за колегите от бранша, става дума за сравнителна оценка и анализ на ВиК операторите. Всичко това също ще бъде част от работата на тези водни комисари – двама души за цял ВиК отрасъл, който е толкова важен за всяко човешко същество и в тази зала. Без ток, колеги, струва ми се, че пó можем да преживеем, отколкото без вода, но може би бъркам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доц. Великов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Недев, за дуплика.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Великов, да, без вода не можем да живеем, и това е много важно. Но ако забелязахте, в моето изложение не се спрях на броя на членовете, които са с ВиК компетентност. Направих го умишлено и не коментирах броя на членовете на Комисията въобще. Този въпрос, както е поставен в Законопроекта, го приемаме дотолкова, доколкото в единен състав тези хора биха могли да работят, имайки предвид, че до заседанията на самата Комисия, на които аз се спрях, има много експертна работа от специалистите, от администрацията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Когато те подготвят своя доклад за пред Комисията, даже и в хода на неговата подготовка, дори и двама да са специалистите по ВиК, те биха могли подробно да обсъдят всички мотиви на тези, които са подготвили доклада, и да спрат или да подобрят, така да се каже, неговото качество.
По отношение на енергетиката в предложения вариант. Ние се съгласяваме с него, тъй като в последните години, предвид многообразните изисквания, които се поставиха от международните организации от Европа, от екологична гледна точка и така нататък, енергетиката се разви в различни посоки, които бяха доста необичайни примерно преди 15 или 20 години. Тъй като оптимизирането на състава на такива органи е наложително, затова предлагаме да се спрем на броя на комисарите – такъв, какъвто е предложен, само с това допълнение, че добавяме един юрист и икономист и заедно с председателя в нашия вариант, който аз не обявих, се получава, че съставът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще бъде от осем души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недев.
Следващият, който се е записал за изказване, е народният представител Кирил Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! В предложения Законопроект има три идеи за изменение и допълнение на Закона за енергетиката: вдигане на нивото на регулатора; разделяне на дейностите – енергийна и водна; и нови изисквания към комисарите.
Законопроектът предвижда нов подход при избор на членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране и той да се осъществява от нас, от парламента.
Първо, съгласно залегналото в § 6 – само народни представители и парламентарни групи могат да правят предложение за членовете на Комисията, включително и от името на неправителствени и конкретно изброени съсловни организации. Това на практика означава, че дори да има много по-добри експерти, които искат да участват в процеса на избор, професионализмът им няма как да бъде дори забелязан, ако те не намерят начин да бъдат подкрепени от народни представители или парламентарни групи. Горното обстоятелство не се променя от предвиденото в Законопроекта задължение за публикуване на предложенията и професионалните биографии, тъй като такива ще бъдат публикувани последващо само на набелязаните кандидати.
За да се избегне това, е много по-целесъобразно заявката за участие в предвидения процес на избор да не зависи въобще от политиците от процедурна гледна точка. На практика това означава, че всеки, който е заинтересован от заемане на съответната длъжност и смята, че отговаря на изискванията, трябва да има правото директно да представи своята кандидатура с изпращане на заявление и оказаните подкрепящи обстоятелства. В това не би имало нищо ново, достатъчно е да се погледне начинът на кандидатстване в администрацията както за институциите в Европейския съюз, така и за повечето длъжности във всяка държавна институция в България. Няма никаква пречка Народното събрание да установи процедура на селектиране на онези предложения от всички направени такива, които могат и следва да бъдат обсъждани в пленарната зала. Тази селекция би могла да бъде направена от двете комисии – енергийна и за наблюдение на ДКЕВР.
Второ, Законопроектът премахва изискването поне един член на Комисията да е юрист и поне един икономист (§ 5). Отпадането точно на това изискване не е целесъобразно за институция, в която по-голяма част от предвидените функции са пряко свързани с нормотворчество, икономически анализи, юридически анализи, включително и на правото на Европейския съюз, прилагане и контрол върху изпълнение на правно обвързващи решения с много силна икономическа компонента, действие като орган за уреждане на спорове и други. От такава гледна точка би било интересно например предвиденото в Законопроекта обсъждане на финансови въпроси от Комисията (§ 7), ако няма нито един неин член, който разбира от тази материя.
Трето, ниски изисквания за професионален стаж – 10 години общ стаж и 5 години специализиран енергиен или стаж във ВиК. За сравнение – според Единния класификатор за длъжностите в администрацията се изискват 6 години професионален стаж за длъжността „началник сектор” в министерство, а за такава отговорна длъжност като член на регулатора се изискват пет.
В законопроекта се съдържа и доста странен опит за дефиниция на това какво е професионален опит в енергетиката. Анализите в това отношение могат да бъдат дълги, но интересно е например как адвокати ще докажат експертизата си в тази връзка при специфичните ограничения за разпространение на информация за клиентите им, които Законът за адвокатурата предвижда.
Четвърто. Странно е решен и въпросът с необходимия кворум – това, за което говори и господин Великов – за вземане на решения. Според законопроекта – параграфи 5 и 7 от предложението, относно измененията в чл. 12 и чл. 13, излиза, че заседанията на Комисията относно въпросите по ВиК са редовни, ако присъстват двама души, които трябва да вземат решение с мнозинство. Това е така, защото така нареченият състав „Водоснабдяване и канализация” по принцип би се състоял от трима души, а има изисквания за присъствие на две трети за редовност на заседанието. Подходът не звучи сериозно.
Пето. Законопроектът предвижда правила за работата на Комисията и администрацията – § 8, едно от които е задължението членовете да се консултират с обществеността. Цитирам: „като преценяват ползите и вредите от своите решения”.
Би следвало задълженията на Комисията при вземането на решения да са свързани с изпълнението на закона и с развитието на пазара, като се отчитат интересите на всички участници в него, а не с анализи на ползи и вреди в консултативен режим, при това с обществеността. Да не забравяме, че решенията на Комисията в широк смисъл на това понятие подлежат на съдебен контрол.
В заключение, законопроектът определено съдържа добри и необходими идеи за промени, свързани със засилване на независимостта на ДКЕВР и по-голяма прозрачност при нейната работа. От юридическа гледна точка обаче някои от тях трябва да се преосмислят, а други да се прецизират на второ четене.
Същевременно предложеният законопроект въобще не съдържа и намек за усъвършенстване на един много важен елемент, който се явява водещ критерий за независимост – финансирането на ДКЕВР. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране юридически е поставена в положение да не зависи от държавния бюджет, но паралелно с това е силно зависима от други институции относно начина на разпределение на формирането чрез дейността й постъпления. Установеният в това отношение ред явно е далеч от съвършенство, след като Комисията реално е изпаднала, включително и наскоро, в положение на невъзможност да обезпечава ефективно оперативната си дейност. Важно за регулатора е заплащането на експертите да е конкурентно на това на другите енергийни дейности и не само. Принципите на финансиране и стимулиране трябва ясно да се заложат на ниво закон.
Групата на АБВ ще подкрепи на първо четене законопроекта, на второ четене ще направим предложения за тези промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цочев.
Имате думата за реплики, уважаеми колеги народни представители.
Няма реплики.
Следващият, записал се за изказване – народният представител Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, виждам, че дебатът, който върви в залата, е като че ли много безинтересен, но всичко, което се случва днес, впоследствие ще даде отражение върху цената на електроенергията. Това е Комисията, която всъщност определя и впоследствие обществото плаща получената услуга. Това е Комисията, която всъщност през последните години създава атмосфера, която е необходима за спокойствието на политиците или за разбунване на духовете в обществото. Това е Комисията, която трябваше да бъде наистина независима от деня, в който беше назначена, но поради една или друга причина през всичките тези години беше под влиянието или на министъра на икономиката и енергетиката по времето на управленията на БСП, включвайте и ДПС, или директно под влиянието на министър-председателя по времето на управлението на ГЕРБ.
Уважаеми колеги, днешният дебат е много съществен. Днешният дебат е съществен и от гледна точка на това, че ако днес не вземем правилното решение, включително и Стратегията за развитието на енергетиката и икономиката на България, която очакваме – може би всеки момент ще влезе за разглеждане в Народното събрание – ще имаме нагласи как и по какъв начин ще бъде развита енергетиката в България.
Започвам от Третия енергиен либерализационен пакет. Представете си, че сме либерализирали целия енергиен сектор. Тогава Държавната комисия по енергийно и водно регулиране или вече Комисията по енергийно регулиране ще бъде онзи орган, който не трябва да се занимава с нищо друго освен да регулира преноса, трябва да регулира само ЕСО-то. Всички онези такси и добавки, които в момента се разпределят към съответните производители или са към съответните енергопроизводители, ще бъдат натоварени към електроснабдителния оператор. Тогава вече, ако днес той е около пет, шест евро на мегават, представете си, че ще стигне някъде около 70-80 лв., поне по сметките, които имаме сега.
Уважаеми колеги, молбата ми е да се абстрахираме от това кой и по какъв начин ще бъде назначен в тази Комисия, колко членове ще има тази Комисия; дали в тази Комисия ще бъде господин Делян Добрев или Валентин Николов; дали ще има някои други хора, които ще бъдат близки до управляващите или до опозицията. Дайте да тръгнем по реда на това, за което днес сме се събрали – да вземем решение.
Първото нещо, сещам се за кукувицата, която снася яйцата си в чуждо гнездо. Абсолютно не приемам да разглеждаме законопроект, който е предложен от министър-председател на служебно правителство, който няма абсолютно никакво понятие от енергетика. Въпреки всичко Движението за права и свободи по време на заседанието на Комисията заявихме, че ще подкрепим този закон, защото не че подкрепяте, не че поддържате философията на този закон, защото вървите по идеята, която Движението за права и свободи от дълго време изисква. Комисията по енергийно или, ако в момента вземем решение тя да бъде отделна Комисия по водно регулиране, да бъде избрана от Народното събрание, за да може най-после тази Комисия да бъде независима. Да не се влияние нито от министър-председател, нито от министъра на икономиката и енергетиката.
Уважаеми колеги, основната идея на тази Комисия беше, че определянето на производствените разходи на производствените предприятия, разходите на преноса, разходите на разпределенията, да бъдат представени в Комисията по енергийно и водно регулиране и вече тази Комисия, без намесата на политическите партии, определяйки реалните разходи, да определи цената на електроенергията.
Уважаеми колеги, днес разходите, които се правят в България за производство на електроенергия и преноса на електроенергия, не се покриват от сумите или сметките, които плаща населението и съответно бизнесът, защото има политическа намеса. Заплатите или приходите на населението не са достатъчни за покриване на разходите за енергопотреблението и именно тук днес за пръв път ще апелирам – крайно време е Министерството на труда и социалната политика да влезе в ролята си, за да може да покрива недостига само на онези семейства, които са енергийно бедни. Не може ние да накараме производствените предприятия да произвеждат електроенергия или Националната електрическа компания да продава съответната електроенергия на загуба.
Това е дейността, това е работата на Комисията по енергийно и водно регулиране и затова днес Движението за права и свободи ще подкрепи този законопроект в частта Комисията да бъде избирана от Народното събрание.
Тук има и определени цели – не искам да ги чета, но има и определено признание. Вносителите признават, че досега тази Комисия не е работила прозрачно. Представете си, в целите на този законопроект вносителят казва: „Ще изберем нова комисия с цел да работи, да има повече прозрачност”. Колеги, прозрачност или има – тя не може да бъде повече или по-малко, или няма. Ако Комисията е избрана от Народното събрание, смятаме, че по този начин вече Народното събрание ще има възможността да изисква съответните отчети и доклади на тази Комисия да бъдат разглеждани в Народното събрание, а не в кабинетите на министъра и на министър-председателя.
Тогава си задавам въпроса, ако изберем Комисията в Народното събрание, необходимо ли е да има наблюдение, или надзор на Комисията по енергийно и водно регулиране?
Ако пък така, както ние ще предложим между първо и второ четене – подкрепям господин Великов да нямаме половинчати дейности, трябва да направим две нормални комисии – за водното регулиране и Комисия по енергийно регулиране. Тогава ние трябва ли да направим Комисия за наблюдение на водното регулиране? Ние ще увеличаваме ли броя на комисиите на Народното събрание в зависимост от участието на партиите в управлението или ще оптимизираме управлението така, че то да бъде в полза на обществото?
Уважаеми колеги, подкрепяме основната идея в законопроекта.
Ще се спра на броя на членовете на комисията. Основната идея е да повишим равнището и дейността на Комисията по енергийно и водно регулиране – освен да бъде прозрачна, тя да изпълнява и задълженията си на контролиращ орган. Днес хората и народните представители, които присъстваме днес в тази зала, си задаваме въпроса: цената на електроенергията, която плащаме, реална ли е? За да установим дали цената е реална, трябва да сме натоварили комисията с онази задача, за да може да контролира и онези инвестиции, които определят да се направят в съответните производствени или разпределителни предприятия.
Ние днес не знаем, след като Комисията по енергийно и водно регулиране е определила определена сума за инвестиции, примерно в електроразпределителните предприятия, дали тези инвестиции се осъществяват реално или не. Одитът, който се прави към тези предприятия, в момента е през година или поне през три, а през това време хората, които плащат цената на електроенергията, не са убедени, че плащат точно толкова, колкото са направени разходите за производството, преноса и доставката на услугата до крайния клиент.
Затова между първо и второ четене ще направим предложение Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да има възможността целогодишно да наблюдава и да контролира реда от производството до снабдяването във всички предприятия, които произвеждат и разпределят енергията.
Уважаеми колеги, има много пропуски в законопроекта, но след като казах, че кукувицата снася яйца в чуждо гнездо, няма как да няма пропуски. В Преходните и заключителните разпоредби и в Административните разпоредби все още има разпоредби, където министърът трябва да взима пряко участие в налагането на определените санкции. Убеден съм, че тези пропуски между първо и второ четене трябва да бъдат прецизирани, да се влезе в диалог с членовете на Комисията по енергийно и водно регулиране, да се направи съответното обществено обсъждане и наистина този път да направим така, че Комисията, която ще изберем, да изпълнява онези функции, с които ние, Народното събрание, ще ги натоварим. Благодаря Ви.
Смятам, че с нашата подкрепа законопроектът ще бъде приет на първо четене, а между първо и второ четене всичко това, което не е предвидено, не е прецизирано и онова, което е писано само с идеята да се промени броя на членовете на комисията с цел да бъдат сменени сегашните, смятам, че ще отпадне като визия и Народното събрание ще бъде на онази висота, която обществото очаква. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Уважаеми колеги, имате думата за реплики.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Аталай, по принцип репликата е несъгласие с изказване на народен представител. С тази моя реплика аз изразявам несъгласие с цялото Ви 12-минутно изказване. Дванадесет минути Вие говорихте всякакви други общи приказки, но нито дума по предложения законопроект, който има 18 параграфа. По нито един от тях Вие не обелихте дума.
Чухме общи назидателни поучения за това колко било необходимо да има ДКЕВР, как работела, как не работела, колко била необходима, забележете, за спокойствието на политиците, каквото и да означава това. Такива глупости говорихте, че просто... Постарах се да ги запиша, защото това ще бъде основата на едно много интересно бъдещо издание за глупостите, които се приказват в Народното събрание на Република България.
Да се абстрахираме от това какъв състав ще има ДКЕВР, колко броя ще бъдат членовете, с каква мандатност и прочие.
Как да се абстрахираме, бе, господин Аталай, като точно това е предметът на законопроекта? Точно това коментира текстът на този законопроект.
Да си говорим за Министерство на труда, социалните компенсации за електроенергия, какви били добавките към цената на електроенергията – всичко друго, всичко друго, всичко друго, само не и по същество.
Между другото ми прави впечатление, че такова изказване направихте и в комисията. Аз изразявам своето категорично несъгласие срещу този тип изказване – вече не говоря само за Вас, донякъде е и процедура към господин Главчев: бъдете така добър да отнемате думата, когато се говори за всичко друго, само не и по предмета на разглежданата точка и въпрос.
Това е, което искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Господин Аталай, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, да се върнем на законопроекта, който е изменение и допълнение на Закона за Държавната енергийна комисия. Обществото очаква от нас днес да бъдем на онази висота и да приемем онези решения, с които ще дадем възможност Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да бъде независима, да не е под влиянието на телевизия СКАТ и да не е под влиянието на определени хора, които нямат никакво понятие от енергетика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Следващо изказване от народния представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в парламентарна група): Господин Председател, уважаеми колеги! В самото начало да кажа, че ще предложа да се отложи гласуването на изменението и допълнението на Закона за енергетиката. Мотивите ми за това мое предложение са следните.
Първото, на което трябва да обърна внимание, е предложението Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се преименува, да се премахне думата „държавна”. Защо, бе, колеги? От какво се срамувате или страхувате? Защо трябва да се пристъпи към раздържавяването, образно казано, на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране? Не се ли опитвате по този начин да повторите примера на Гърция от преди шест месеца – месец октомври, ако се не лъжа, по-точно месец юли, когато гръцкият парламент, въпреки големите протести на опозицията, на цялото гражданско общество, приватизира 30% от Националната електрическа компания на Гърция?
Може би това е път към раздържавяването на Националната електрическа компания и трябва да го кажете открито – тези, които предлагате това нещо – да отпадне думата „държавна” от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, че това е първата стъпка към раздържавяването на Националната електрическа компания!
Разбирам, че десните в залата, които са против думата „държавна”, веднага ще скочат и ще репликират. Искам да им кажа, че трябва да се срамуват от дясната си, крайно вредна реакционна политика в последните 20 години. С това раздържавяване, което извършихте, Вие всъщност демонтирахте държавата. В момента това, което се прави и се предлага – да се махне думата „държавна” от Комисията за енергийно и водно регулиране, е скандално и възмутително. Който от Вас гласува за подобно нещо, означава, че иска да следваме порочния гръцки пример за раздържавяването на Националната електрическа компания на Гърция, респективно на България.
По втора точка. Да се уточни кои заседания ще бъдат закрити. Категорично съм против прилагането на закрити заседания, освен в изключителни случаи.
Защо се предлагат закрити заседания? Да Ви кажа ли защо – една мръсна тайна на Българския парламент. Това искане, между другото, е на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но е подкрепено от Партия ГЕРБ. Затова приемам, че това е предложение на Партия ГЕРБ. Защо? Ами за да не знае обществото как лобистите на ВЕИ-тата, на фотоволтаиците, на водните централи, лобират за своите интереси в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Всъщност аз смятам, че който от Вас ще гласува по тази точка за закрити заседания на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е длъжен да стане преди гласуването и да заяви в конфликт на интереси ли се намира той. Знаете ли защо правя това предложение? Защото миналата година д р Константин Тренчев – председател на КТ „Подкрепа”, обяви, че в този и в миналия парламент има „над 140 депутати, собственици на ВЕИ-та”. Аз настоявам, аз държа всеки от Вас, който ще гласува за въвеждане на закрити заседания на ДКЕВР, което, надявам се, ще остане ДКЕВР, а не само Национална електрическа комисия за енергийно и водно регулиране, да стане и да обяви, че той няма ВЕИ! И ще предложа това да се гласува.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А Вие ще обявите ли?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, госпожо, аз ще декларирам същото.
Също така предлагам членовете на Комисията – съответната комисия, която ще избираме, да бъдат проверени преди гласуването – затова предлагам отменяне на гласуването – дали имат евентуални конфликти на интереси, а не след като станат членове на Комисията да бъдат подложени на проверка, както е по сегашния правилник.
И накрая – разделянето на Комисията на две части – водна и електрическа. Господа, това твърде много ми прилича на порочния опит, който Партия ГЕРБ и верните й слуги от четворната коалиция предлагат – Висшият съдебен съвет да се раздели на два съвета – прокурорски и съдийски. Няма да влизам в юридическия казус, но ще вляза в енергийно-водния казус. Очевидно става дума за груб, вулгарен лобизъм, който ще бъде прилаган при това разделение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Между другото тук да уточня нещо много важно, което беше допуснато от този парламент, когато гласувахме съответните комисии и техните председатели. Не е нормално Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която се командва от човек, избран от парламента, сиреч от управляващата партия, Парламентарната комисия, която контролира Държавната комисия, да бъде оглавявана отново от човек – господин Веселинов, от управляващата коалиция. Но това е порок на нашата работа и не е първи, и не е последен. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Енчев.
Уважаеми колеги, имате думата за реплики.
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми колеги, моята реплика ще бъде много кратка. Винаги, когато господин Енчев се изказва по проблемите на пенсионерите, слушам внимателно и не си позволявам да репликирам, обаче като се изказа и по въпросите на съдебната реформа и Съдебния съвет вече ми дойде малко в повечко, затова си позволявам тази реплика.
Господин Енчев, просто не сте прочел законопроекта и мотивите. Там много ясно е обяснено защо Комисията не може да се нарича повече Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и е посочено, че такава комисия, тоест държавна комисия може да бъде само комисия към Министерския съвет. Ако отворите Закона за администрацията и прочетете какво пише в чл. 50, надявам се нещата да Ви се наместят. Но всичко това за Ваше удобство го има и в мотивите, които очевидно не сте прочел. Затова няма да коментирам останалата част от изказването Ви. Само ще се спра на това разделение, което Вие така остро атакувахте. Мисля, че до тук всички изказали се го подкрепиха и стана ясно, че едно разделяне на енергиен и воден сектор на Комисията всъщност ще подобри нейната работа и тя ще работи много по-ефективно, тъй като към момента се отделя повече внимание на енергийния сектор. Иначе казано, за да не се неглижира водният сектор, Комисията се разделя на две и всяка вече работи активно по своята област. Така че това са нещата, няма нищо сложно. Просто вземете ги прочетете и ще ги разберете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Кирилов за втора реплика. И господин Валери Симеонов за трета.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Енчев! Така става, че явно юристите ще Ви репликираме, ще Ви възразим по идентичен начин. Чисто формална е правилната причина за отпадане на понятието „държавен” пред „комисия”. Колегата обясни и препрати към мотивите. Моля, вижте и Закона за държавната администрация. Това не е приватизация. Обстоятелството, че отпада „държавна” не променя по никакъв начин статута и държавния характер на въпросната комисия, а само подчинеността й от избиращия орган – Министерския съвет. Тя ще бъде просто комисия, защото органът по назначаването е друг.
На мен също не ми стана ясно каква е връзката между разделянето на две камари на Висшия съдебен съвет и евентуалното разделяне на ДКЕВР. Имаше някак така излъчване, внушение в тази посока, но, моля конкретизирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Господин Енчев, така като бивш колега в телевизия СКАТ бих Ви препоръчал да заделите едно по-високо ниво, защото хората ще помислят, че в телевизия СКАТ работят хора като Рамадан Аталай. Недейте така! Когато станете да се изказвате, ще говорите по същество! Когато не сте се запознали със законовата база, просто не вземайте думата! Нямате задължението, както в телевизия СКАТ, да имате всяка вечер предаване и по всеки въпрос да се изказвате. (Смях и викове: „Браво!” от ГЕРБ.)
По същество. Няма да влизам в коментар, защото имаше прекалено много емоция и прекалено малко разбиране и професионализъм във Вашето изказване, така че няма да коментирам. Но не ми харесва това, че Вие поискахте всеки да декларира дали има ВЕИ или няма като едва ли не някакво условие, за да вземе участие в този процес или в Комисията, или едва ли не в избора й. Ето, аз декларирам, че нямам ВЕИ. Но не съм съгласен с това, че Вие по този начин насаждате разбирането, че ВЕИ-тата са някакво вредно техническо съоръжение, което вреди на България и на човечеството. Не е така.
Възобновяемите енергийни източници са бъдещето на енергетиката на целия свят, защото те черпят не борсова суровина, а черпят енергия от природата – това е слънцето, което е безплатно, вятърът, който е безплатен. Така че внимавайте с тези внушения, защото до голяма степен може да подведете някои от своите почитатели, ако имате такива.
В заключение, бих Ви призовал както Вас, така и всички останали, когато станат да говорят от тази трибуна по въпроси, свързани с ДКЕВР и с енергетиката, да декларират дали имат вкъщи вентилатори. Бъдете така добър също, когато дойдете, да декларирате имате ли вентилатор, или нямате вентилатор в къщи. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Господин Енчев, имате думата за дуплика.
Надявам се да не изяснявате медийни проблеми от парламентарната трибуна, а да се концентрирате върху Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в парламентарна група): Отправям професионална реплика, нека добре да се чуе от българските медии. В Българския парламент има енергийна мафия. Тази мафия е от най-малко 140 депутати, които притежават... (Силен шум и реплики от дясно. Възгласи: „Еееее!”) Цитирам д-р Константин Тренчев – обърнете се към него, ако искате заведете дела. Сто и четиридесет души, според д-р Константин Тренчев, в Българския парламент притежават ВЕИ-та.
По въпроса – професионално-експертното изказване на господин Симеонов. Господин Симеонов, в момента високата цена на електроенергията се дължи на криминалното решение на преди управляващата партия тук, в тази зала, която взе решение в последните месеци на своето управление ударно да даде лицензи на ВЕИ-та за изкупуване на електроенергия.
Високата цена на електроенергията се дължи на два фактора: ненормалните цени на двата американски ТЕЦ-а – ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3, и на ВЕИ-тата. За първото отговорността е на Реформаторския блок и на техния някогашен лидер Иван Костов, по чието време бяха сключени договорите с двата американски ТЕЦ-а. Надявам се днес господин Бойко Борисов да постави въпроса на държавния секретар на Щатите Джон Кери за предоговаряне на тези криминални договори за ТЕЦ-овете.
Второ, високите цени, ненормално високите цени и преждевременно сключените договори от правителството на Бойко Борисов за включване в енергийната система на тези ВЕИ-та.
Така че, ако говорим за експертност, господин Симеонов, аз съм експертът, тъй като това, което казвам, го мисли целият български народ, цялата експертна общност в България. Някой от Вас ще стане ли да каже, че това, което казвам, е лъжа? Лъжа ли е, че миксът от цената на двата американски теца и на ВЕИ-тата довежда до огромни цени на електроенергията за битови нужди?
Всеки от Вас, който има нещо против тази моя теза, а едва ли някой ще смее да го каже, обслужва енергийната мафия, която има своето лоби тук, в парламента. Най-малко 140 депутати са пряко заинтересовани от това. (Шум и реплики.)
Обърнете се към господин Константин Тренчев – цитирам господин Тренчев, нищо друго.
Повтарям отново своето предложение: при гласуването по точката за закрити заседания на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране всеки от нас трябва да стане и да заяви, че той, неговата съпруга, неговото семейство не притежават и не са свързани с ВЕИ. В противен случай, това не е Български парламент, а парламент на българската енергийна мафия. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Енчев.
Само да припомня, че има законово изискване, което преди всяко гласуване кара народните представители да заявяват дали имат такъв конфликт на интереси.
За следващо изказване – народният представител Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще започна с това, че Парламентарната група на Българската социалистическа партия ще гласува „въздържал се” за този законопроект и ще обясня защо. Защото по принцип идеята за смяна на статута на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и повишаване на нейната независимост чрез въвеждането на процедурата за избор на нейните членове от Народното събрание е нещо, което ние сме предлагали и днес съответно подкрепяме сто процента. (Реплика от народния представител Делян Добрев.)
За съжаление, това е единственото нещо, което има в този законопроект, което може да бъде подкрепено. Това не е само мнение на Българската социалистическа партия, а е мнение на всички колеги, които се изказаха тук. Защото от всичките параграфи, които има в Закона за изменението и допълнението на Закона за енергетиката, като махнем онези параграфи, които са свързани с наименованието на комисията – дали ще бъде държавна, или не, както вече обяснихме защо не може да бъде държавна, всички останали параграфи имат конкретни, бих казал, концептуални забележки, които няма как да бъдат приети от нас и именно поради тази причина ние ще гласуваме „въздържал се”.
Ще помоля председателя на комисията – дано да го направи това нещо, тъй като виждам какъв е настроят и че този закон, така или иначе, ще бъде приет от Народното събрание на първо четене –процедурно да предложи максималния срок за внасяне на изменения и допълнения от народните представители, за да можем все пак да направим поне минимален опит това... (Реплика от народния представител Делян Добрев.)
Колкото е максималният срок, за да можем да направим минимален опит за подобряване на нещата, които според нас не са добри. Сега конкретно ще спомена за какво става въпрос и с какво ние като партия не сме съгласни и смятаме, че трябва да бъде променено.
На първо място, § 7, където имаме предложен начин за разделяне на комисията на два състава с общ председател, който да ръководи заседанията. Според нас това е нецелесъобразно и създава предпоставки за неефективна работа на комисията във вида, в който е предложен. Във връзка с това или трябва да запазим сегашния модел на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, какъвто съществува, или – но това вече е въпрос и на съвсем друг вид взаимоотношения и има връзка със Закона за държавния бюджет – да се създадат два отделни независими регулатора, които да се занимават отделно с ВиК услугите, отделно с енергетиката. Вие разбирате, че както е предложено, при условие че имаме двама, които се занимават с ВиК услуги и един общ председател, който като Фигаро трябва да тича от едно заседание на друго заседание, в ситуация, в която решенията трябва да се вземат с две трети от съответния състав, има възможност да бъде блокирана дейността във връзка с ВиК услугите.
Според нас другото нещо, което би трябвало да бъде променено, е § 5 от законопроекта. На първо място, прави впечатление, че са занижени квалификационните изисквания относно членовете на комисията. Написано е, че трябва да имат десет години стаж, от които най-малко по пет години стаж в енергетиката или най-малко пет години стаж във ВиК услугите.
Искам да спомена, че съгласно Единния класификатор за заемане на длъжност от държавната администрация – говоря за директор, а не за по-високо ниво, защото според мен комисарите са значително по-високо ниво, отколкото директор в държавната администрация – се изисква професионален опит не по-малко от седем години. Тоест, ако приемем предложението, което е направено тук, ще въведем, че за комисар на ВиК може да стане човек, който няма професионален опит, да стане директор в държавната администрация. Според мен трябва да се вдигне поне на седем години, а имайки предвид отговорностите, които трябва да носят тези хора, и квалификацията, която трябва да имат, по-добре и на десет, но, пак казвам, минимумът трябва да бъде седем години професионален опит.
Считам, че добавката „и опитът, придобит при консултантска дейност, както и опитът на адвокатска практика” трябва да отпадне, тъй като е много трудно да се докаже такъв опит – специално, че този опит е бил точно пет години, че е бил специално и единствено в тази област като консултант и адвокат. Според мен точката трябва да бъде сложена преди „и опитът, придобит при консултантска дейност”.
Бих казал, че и съставът на комисията, който се предлага, също е някак занижен – четири члена енергетика, двама члена ВиК услуги.
Трябва да Ви кажа, че решенията на Комисията имат макроикономически аспект. Без наличието на икономист в състава й няма как да се гарантират целените от регулирането ефекти върху енергийните предприятия от една страна, и върху обществото от друга. Тоест икономист според мен задължително трябва да има. Между другото това е мнението и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Мисля, че и колегите се убедиха в това, че е необходимо.
Освен всичко друго Комисията действа, образно казано, имайки предвид процедурата, при която се правят и обжалват нейните решения, като първоинстанционен съд, което на практика означава, че трябва да има и един юрист, който може да се явява на съответните дела и да защитава нейните интереси, тоест дотук добавяме още двама – юрист и икономист, които да могат да бъдат ползвани и в ежедневната дейност при формиране на политиките, които цели Комисията като ценообразуване, като влияние върху обществото, като защита на жалби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ерменков, желаете ли удължаване на времето?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля удължете времето.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Другото нещо, което специално искам да кажа, е, че тук влязохме с представителите на Патриотичния фронт в малък спор и по-нататък, ако е необходимо, ще мотивирам защо е необходимо да има според нас един комисар, който да се занимава с устойчивото енергийно развитие, защото във връзка с транспонирането на европейското законодателство в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийна ефективност има неща, които са свързани с разходите и дейностите, които трябва да бъдат доказвани и защитавани като икономии и ефекти. Тази информация няма как да бъде направена по друг начин, освен да бъде включена в дейността на ДКЕВР.
Основен проблем, който виждаме в законопроекта това е, че не е предвидена и финансова самостоятелност на регулатора, което на практика няма да доведе и до фактическата такава. Да не говорим, че в съществуващите разпоредби таксите, събирани по реда на Закона за енергетиката – тук почти цитирам становището на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – да бъдат третирани като държавни вземания води до порочната практика събраните такси неколкократно да надвишават бюджета, който Министерството на финансите е определил за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като по този начин, от една страна, Комисията не разполага с достатъчно средства за изпълняване на правомощията си, а от друга, крайните клиенти в енергетиката и ВиК услугите са скрито облагани от държавата чрез включването в цените на регулираните услуги на пълния размер на таксите. Освен всичко друго финансовата самостоятелност е задължително условие за независимостта на Комисията, регламентирано в чл. 35, т. 5 от Директива 2009/72/ЕО и е необходимо да бъде транспонирана в националното законодателство.
В § 6, където се говори за избора на комисарите няма дефинирани правила за подбора на кандидатите за комисари, не е ясно по какви критерии те ще бъдат избирани, пресявани от масата предложени комисари, каква ще бъде методиката.
Тук споменаха, че има някакви безсмислени включвания на задължения на регулатора, мисля, че господин Симеонов го спомена това нещо, като да спазва Конституцията на страната, законите, да зачита и уважава правата на гражданите, тоест нещо, което е безсмислено, тъй като то е общо задължение на всички и не е необходимо да бъде вписано в закон.
Всъщност както виждате от всички параграфи като изключим отчасти § 4, където е посочено изборът да бъде направен от Народното събрание, във всички други параграфи, без тези, които касаят имената, има концептуални несъответствия, които не ни позволяват да подкрепим закона в този му вид.
Още веднъж повтарям, че ние сме за това комисарите в ДКЕВР да бъдат избирани от Народното събрание, но за всичко останало, при условие че този закон бъде приет от Народното събрание, ще имаме съответните конкретни предложения.
Нашата идея беше този закон да бъде оттеглен и да се даде един месец и половина, за да се направи един нормален, хубав закон, в който да бъдат отразени измененията, които са необходими в Закона за държавния бюджет и всички други закони, които имат касателство към това, но както виждам, настройката е да бъде приет, така че още един път казвам – ние ще гласуваме „въздържали се”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Имате думата за реплики.
Заповядайте, господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще отправя моята реплика към господин Ерменков във връзка с разширяване състава на Комисията, защото каза, че е хубаво да има икономист и юрист на заседанието. Председателката Светла Тодорова каза, че има осем юристи, които може би са малко, защото се явяват по дела, които са териториално определени – където са нарушенията, там се явяват по дела, но точно в състава на комисарите да има юрист – аз мисля, че това е излишно и е раздуване на Комисията.
Мисля, че не е удачен и както го нарекохте Вие „комисар по устойчивото енергийно развитие”, който да се занимава с ефектите, с икономиите, с транспонирането на европейското законодателство. От тази гледна точка мисля, че комисарите са достатъчно грамотни хора и би трябвало действително да се запознаете с европейското законодателство, а не да има специален комисар, който допълнително да ги дозапознава с устойчивото енергийно развитие и с транспонирането на европейското законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоев.
Други реплики?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Ерменков, ние водихме дебат и в Комисията. С много от Вашите предложения – те са предложения на колеги от почти всички парламентарни групи по отношение на минималния опит, който се изисква, броя на комисарите, техните отговорности – имаме единодушие.
Не мога да се съглася обаче с Вас и понеже няколко пъти повторихте, се принуждавам да взема реплика, че Вие сте подкрепяли идеята за избор от Народното събрание на комисарите в ДКЕВР. Това не е вярно! Трябва ясно да го заявим. Точно обратното! Вие отхвърлихте този законопроект в Четиридесет и второто народно събрание, ако си спомняте, а ако не, ще помоля администрацията на Народното събрание да Ви покаже отхвърления тогава законопроект, който ние внесохме. Всъщност този същият законопроект се внася за трети път – един път в Четиридесет и първото народно събрание, когато не стигна време да бъде приет, един път в Четиридесет и второто народно събрание, когато Вие го отхвърлихте, и това е третият опит за избор на комисарите в ДКЕВР от името на Народното събрание.
По останалата част от изказването, което направихте, имаме до голяма степен сходство в мисленото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! По отношение на присъствието на юрист и икономист ще повторя думите на колегата, който взе първи реплика. Но и аз мисля, че при наличието на осем юриста и определен юридически отдел, по същия начин има и хора, които са икономисти, мисля, че не е необходимо в състава на Комисията да влизат отделно юрист или икономист. Още повече, че доколкото разбирам Вие бихте подкрепили едно наше предложение за разделяне на Комисията на две части – само за енергетика и само за ВиК.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): На две отделни комисии.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, на две отделни комисии. От тази гледна точка трябва вече да има навсякъде по един юрист, навсякъде по един икономист, навсякъде трябва да има по един за устойчиво развитие. Мисля, че това ще ги натовари чисто административно като брой служители и става малко излишно.
Аз не съм съгласен с това Ваше предложение.
В заключение на моята реплика апелирам към Вас да не предопределяте лично Вие, защото определено Вие сте от специалистите във Вашата група, едно такова категорично въздържане по отношение на този законопроект, а да влезете в дискусия между първо и второ четене като професионалист, да направим така, че да помогнете да бъде усъвършенстван този закон, защото доколкото разбрах, Вие по принцип приемате основното – да се прехвърли като избор от Министерския съвет на Народното събрание. От там нататък – брой, дали ще участват определени специалисти или не, това мисля, че е въпрос на детайли.
Призовавам Ви съвсем добронамерено да не вземате категорична позиция за въздържане или отхвърляне на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това, че има осем юристи в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, означава, че има хора, които да подготвят фактологията, материали, справки, съотнасянето на правната материя – изобщо цялата онази черна работа, ако мога така да я нарека. Но ако няма комисар-юрист, няма кой да представя Комисията по време на заседания на Върховния административен съд, за да защитава нейните позиции, защото единствените, които носят отговорност за решенията, са комисарите.
Плюс това не забравяйте, че Комисията не е орган, който е йерархично построен от един председател и останали подчинени комисари, а колективен орган, при който всеки комисар носи отговорност за нещата, които взема и защитава.
Когато говорим за решения, които трябва да бъдат взети и подписани, явно е, че нивото, на което те трябва да бъдат взети и подписани професионално, трябва да бъде достатъчно високо, затова предлагам и мисля, че тук по отношение на икономисти и финансисти нямаме големи различия в това дали трябва да има, или не в Комисията. И сега Комисията, която е, поддържа това нещо.
Колкото до това дали ще има комисар по устойчиво енергийно развитие, тук има мотиви, по които трябва да се направи. Но нека това да го направим между първо и второ четене, за да не навлизаме в конкретика, която тогава би трябвало да бъде направена – по методологията по приемането на законите.
Господин Симеонов, ние не сме против Закона, затова няма да гласуваме против него. Но в същото време искаме още един път да изразим с гласуването „въздържал се” становището си, че той не е закон, който отговаря наистина на очакванията на българския народ. Нищо повече!
Естествено, че между първо и второ четене ще приложим всички умения и знания, доколкото ги имаме, за да се опитаме и намерим заедно като народно представителство, независимо от партийната си принадлежност, онези решения, които да бъдат в полза на българския народ и в полза на българската енергетика и ВиК-сектора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
До момента не е говорил представител от Парламентарната група на ГЕРБ.
Господин Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и още повече ефектът от нейната работа безспорно е една от най-важните наболели теми през последните години. Има много съмнения по това как, по какъв начин работи тя, до каква степен нейните решения са основани на прозрачна и експертна гледна точка. Даже последните няколко изказвания на някои от колегите бяха фокусирани, за съжаление, не толкова върху принципа и целите, които преследва Законопроектът, а върху негови отделни детайли, точки, отделни параграфи.
Считам, че ние трябва да се фокусираме основно върху целта – защо го правим, защо този Законопроект трябва да бъде приет.
Ще се спра върху три основни мотива, които ще ме накарат да гласувам „за” този Законопроект.
Първият и най-важният от всичките три е може би начинът, по който трябва да се избират комисарите в Комисията за енергийно и водно регулиране. Безспорно имаме нужда, и това не е само констатация, колеги, но и Световната банка още от 2013 г. е за повдигането на капацитета, на това, че комисарите трябва да бъдат едно по-високо ниво. Няма как да има по-високо ниво от това те да бъдат избирани от Народното събрание. Макар че една процедура от Народното събрание някой път изисква и повече време, изисква и повече компромиси. В крайна сметка, избирането на комисарите от Народното събрание, безспорно ще е една стъпка, ще повиши нивото, ще се повиши стъпката, на която трябва да бъде Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Второто, което ще ме накара да гласувам „за” този Законопроект, е именно прозрачността. Имаше изказвания в Комисията по енергетика, че не всяко едно заседание трябва да бъде излъчвано пряко и да бъде толкова прозрачно, защото наистина има заседания, които трябва да бъдат при закрити врати. При всички положения, ако можем, между първо и второ гласуване да направим конкретни промени и наистина да гарантираме Комисията да взема своите решения прозрачно и обществото да има максимално възможност да участва във вземането и гледането на важни точки от нейния дневен ред.
Третата точка, която считам, че е много важна и е залегнала в Законопроекта и в мотива на Министерския съвет, е именно Комисията да се раздели на два състава. Ние много навлязохме в темата дали да бъдат трима, четирима, дали да бъдат два отделни състава, дали да имат отделни председатели тези състави, но тук смисълът е съвсем различен. Основната цел е да се даде тласък и аз с две ръце ще гласувам „за” това нещо не само за частта „Електроенергетика” – тъй като в последните години може би натам сме насочили повече вниманието от страна на обществото и от страна на всички парламентарни групи, но и да се даде тласък, да се даде приоритет и на ВиК-сектора.
РЕПЛИКА ОТ (РБ): Браво!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Знаете, че това е един от секторите, за който съвсем откровено бих заявил, че държавата и общините са донякъде длъжници. Това е сектор, за който по груби сметки са необходими повече от 11 млрд. лв. инвестиции, именно за да се подобри мрежата, по която тече тази вода.
Едно от най-ценните ни богатства е именно водата, а в началото на 21-и век имаме повече от 60% загуби по преносната мрежа. Това означава, че държавата, и пак казвам – общините, всички политически партии в последните 25 години имаме какво да направим повече, а именно да подобрим този сектор.
Считам, че отделянето на състав, който да се занимава единствено и само с ВиК-сектора, безспорно ще даде тласък на този сектор и се надявам в следващите години да започнем наистина да работим по-активно в тази насока.
Това са трите основни мотива, които ще ме накарат да гласувам „за”. Но искам на всички колеги в залата и на всички граждани, които следят тази тема, да стане ясно – независимо как и по какъв начин ще се избират комисарите, дали прозрачността ще бъде гарантирана чрез пряко излъчване, дали ще има един или два състава, най-важно от всички тези неща е доколко политическите партии ще се стремят да влияят на Комисията. Ако ние продължим – не казвам ГЕРБ или която и да е било друга партия, говорим като цяло – да се опитваме да влияем по формален или неформален начин върху тази Комисия, тя никога няма да заработи по начина, по който трябва. Тя трябва да работи абсолютно безпристрастно, прозрачно, нейните решения да бъдат основани не на политически, а на икономически принципи. Считам, че тук също всеки един от нас като народен представител трябва да си даде сметка защо сме стигнали до този момент. Крайно време е ние да престанем да се опитваме да правим социална политика през цената на електроенергията и на услугите изобщо в този сектор.
Нашата цел като народни представители е да направим така, че икономиката да бъде работеща, да може повече хора да си позволят услугата. На всички тук ни е пределно ясно, че цената, която плащаме за тези услуги, не е реалната и няма как да бъде такава. Така че ние трябва да обърнем нещата обратно – трябва да се стремим да развиваме икономиката, а не чрез политически лостове да влияем на решението на една такава комисия, защото тогава тази Комисия няма да бъде независима и експертна. Така че се надявам всеки един от нас да си направи равносметката и от тук нататък да се поучим от грешките, които сме правили в миналото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
Преди това, спазвам поредността на групите – на ред са реформаторите и това е господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Интересно е, че в своите предизборни програми и изказвания няма парламентарна група или няма сериозна парламентарна група, която да не обеща и да не предложи промяна в начина на работа на регулаторните органи. Какво се получава сега? Сега се получава така, че ако питате всяка една парламентарна група, тя би заявила, че е необходимо важните регулаторни органи да бъдат избирани от Народното събрание. Винаги посланието е било такова, и на колегите отляво например. Когато обаче се стигне до конкретно гласуване на такъв законопроект, те винаги намират повод и причина да не го подкрепят.
Нещо повече, когато имаха мнозинство и техен премиер Орешарски, не само че не предложиха такъв законопроект, но и не подкрепиха внесено от друга политическа сила подобно предложение.
Всъщност днес трябва да вземем важно решение, което да промени обичайния ход на събитията. Обичайният ход на събитията е – който и да дойде на власт, преди изборите обещавал примерно ДКЕВР да се избира от Народното събрание, но идвайки на власт, му се услажда и вижда колко е хубаво Министерският съвет да се събере на кратко заседание и си избере Комисия така, както намери за добре.
Най-ключовият момент в този Законопроект е именно това – възможността ДКЕВР да бъде избирана от Народното събрание след изслушване, задаване на въпроси, след което всяка парламентарна група, дори активните независими народни представители да могат да зададат своите въпроси и на тях да бъде отговорено. Така всеки кандидат за член на ДКЕВР да трябва да се докаже – има ли концепция, има ли идеи за развитието на сектора, било то енергетика или ВиК сектора и какво смята да прави. Това е важното.
И хората, и партиите, които няма да подкрепят тази промяна, го правят неслучайно. Разбира се, техните формални мотиви, мотиви за пред обществото са други, но истинският мотив е, че те никога не са искали и никога не биха подкрепили парламентът да избира толкова важен регулаторен орган.
Колеги, без тази промяна обаче ние не можем да променим България. Ако не променим регулаторите, ако оставим нещата, както досега, промяна в България не може да настъпи. Не че този модел гарантира успех. Дори и той не го гарантира, но е начин при неговото сполучливо изпълнение, при избора на подходящи кандидати всички членове на парламента ще могат да предлагат кандидати за членове на ДКЕВР. Ще има повече конкуренция, ще има изслушване и това ще даде възможност за качество, защото конкуренцията ражда качеството, прозрачността ражда качеството.
На следващо място, при решенията на ДКЕВР, които не касаят търговска или служебна тайна, ще бъде публично кой как е гласувал. Дълги години в ДКЕВР имаше ясно правило, че резултатът от гласуването е публичен, но кой комисар как е гласувал съвсем целенасочено не беше публична информация. Това трябва да престане.
Колеги, както може да се провери за всеки един от Вас кой как е гласувал по всяко ключово решение, как сте гласували по всеки щекотлив проблем, всеки един от вас, години назад, редно е и за ДКЕВР, когато не става дума за служебна или търговска тайна, не само решенията да са публични, но и начинът на гласуване, самите протоколи от заседанията – това се предлага – да станат публични, за да може да се носи индивидуална отговорност. Не просто парламентът да избере в състезателна процедура нов състав – не само това, а след това да има и нов вид отговорност през прозрачност и отчетност. Да може да се види по всяка ключова тема, касаеща примерно цената на тока или проблемите във ВиК сектора, всеки как е гласувал. Да могат медиите да попитат защо така е гласувал, с какви мотиви.
Сещам се сега за друг вид регулатор, който беше пред дилемата дали да отнеме лиценза на компания, която е одитирала Корпоративна търговска банка. За този регулатор сега не знаем кой от членовете как е гласувал и защо в крайна сметка не е отнет лицензът. Не можем да проверим това. Никой не знае и няма официална информация.
Част от промяната и реформата, която искаме да постигнем в България, е това – индивидуална отговорност. Да знаем за всеки един по ключовите въпроси защо е взел дадено решение, защо е гласувал по определен начин и той да може да понесе своята отговорност.
Накрая, колеги, призовавам за дълъг срок за предложения между първо и второ четене, за да може идеите на всички политически партии за доусъвършенстване на този Законопроект да бъдат възприети. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Вашата парламентарна група няма повече минути за изказване.
Реплики към господин Димитров? Няма.
Господин Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Голяма част от тезите, които прозвучаха в дискусиите по приемането на този законопроект, се чуха не по веднъж, а по два и по три пъти в залата. Затова ще си спестя голяма част от изказването.
Искам да кажа преди всичко, че този Законопроект постига една от целите, които наистина са важни за обществото, и това е легитимността на органа. Независимостта, постигането на независимост от изпълнителната власт е важно, защото знаете, че десетилетия назад Държавната комисия се обвинява в послушност на изпълнителната власт и някакви съгласувани решения с нея. В този дух смятам, че решаваме този проблем, за съжаление, само него.
От гледна точка на компетентността и състава на Комисията нещата не се променят. Смятам, че отделихме много време да говорим примерно за ВиК специалисти. Няма запис обаче за областта на топлотехниката примерно за тецовете.
Много се говори за юристи и икономисти. Не се каза обаче, че в настоящия състав на Комисията икономисти и юристи има. Просто те имат професионално развитие в конкретната област. Един от членовете на ВиК е юрист, другият – икономист. Те не са ВиК инженери. В този дух, няма притеснение, че Комисията няма да има квалифициран състав.
Относно колективното начало обаче има какво да се каже, защото с настоящия Правилник реално Комисията се управлява от председателя, който контролира цялата администрация. Членовете участват на практика инцидентно, само в колективните заседания, получавайки малко по-рано материалите. Смятам това за непълноценен вариант за натоварването на такъв орган.
Имаме много добра регламентация примерно в Комисията за защита на конкуренцията, във Финансовия надзор и прочее, която създава добър механизъм на работа и решава редица други проблеми, които в момента съществуват в ДКЕВР.
В ДКЕВР примерно има огромен проблем с жалбите, които са затлачени, към момента може би са около 4000 и никой не отговаря поради липса на капацитет самата Комисия колективно да се занимава с това.
Имаме проблем и с издаването на наказателни постановления. На практика с настоящия си състав и с настоящия председател Комисията не беше издала нито едно наказателно постановление до първото заседание на Комисията в Народното събрание, която ги наблюдава. След това ударно – в рамките на един месец, се издадоха около 450 и 450 постановления за прекратяване на производство. Следователно очевидно има необходимост от прецизиране на този аспект от дейността.
Нещо повече, голяма част от прекратените производства, неиздадавайки наказателни постановления, се оказаха с нарушения, които предишният състав е издавал, следователно имаше непоследователност. Мнозина се питат дали по този начин не се ощетява държавата на база на лична преценка на председателя.
Личното ми убеждение е, че ако издигнем статута на органа и го направим отговорен пред Народното събрание, е редно да разпишем правилата, по които ще работи той. В текстовете, които трябва да се появят между първо и второ четене, според мен трябва да има освен функционални правила, но и разделяне на компетенциите и ресорни заместник-председатели, които да отговарят за различните направления на дейността. Нека те да бъдат овластени да издават наказателни постановления, да отговарят на преписки и прочее, а не всичко да върши председателят, което силно затруднява работата на Комисията.
В тази посока според мен трябва да бъдат размислите. Смятам, че може би един по-комплексен подход, по-широка дискусия и формирането на нов текст щяха да са по-добри, отколкото да работим върху този текст между първо и второ четене.
Мисля обаче, че затова са ни избрали гражданите, за да можем дори в тази конюнктура да намерим правилните решения.
Аз лично нямам колебания да подкрепя на първо четене този Законопроект. Въпросът е обаче да имаме нужното време и нужната чуваемост по време на дискусията между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплики? Няма.
За изказване – Петя Аврамова от ГЕРБ.
ПЕТЯ АВРАМОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, тъй като вземам думата, предполагам че вече сме към края на дискусията по внесения законопроект, учудвам се от позицията, която заявиха колегите от БСП, за въздържане от гласуване на този законопроект, защото аз мисля, че не трябва да има народен представител в тази зала, който да не подкрепи на първо четене така предложения Законопроект за изменение на Закона за енергетиката. Първо, защото този законопроект цели три неща. Това са: независимост на работата на регулатора, оптимизиране на неговата работа и прозрачност при вземането на решения. Нали това са обществените нагласи, нали това очакват от нас избирателите, които са ни изпратили в тази зала? Така че се учудвам от това становище и смятам, че то ще бъде ревизирано до гласуването. Надявам се, колеги, защото иначе на знам как бихте го обяснили пред Вашите избиратели. Цяла година слушахме, че търсите прозрачност.
Независимо от това кой е изготвил този законопроект, кое правителство – било то избрано или назначено, този законопроект е навременен и той ще отговори на тези изисквания, които гражданите имат към нас – да осигурим тази независимост на регулатора, той да не бъде назначаван от дадено правителство и колеги от която и да е управляваща партия, както наблюдавахме миналата година, да не излизат от телевизионните студия и оттам да регулират цените на тока. Да не бъде използван като инструмент за популизъм и за преследване на политически цели, а напротив – да бъде един абсолютно независим орган, който да контролира и да регулира тези взаимоотношения в обществения живот.
Тук повечето изказвания не бяха по целите и по смисъла на законопроекта. Дебатът по-скоро се превърна в дебат за второ четене с конкретика и се откроиха няколко предложения относно финансирането на Държавната комисия, относно разделянето й на две части – дали да бъде само енергийна или водна комисия; за стажа на кандидатите, които ще явяват, за да бъдат комисари; за броя на членовете; за открити или закрити заседания. Аз смятам, че това е дебат, който може да бъде проведен между първо и второ четене. Това са конкретни предложения, които могат да влязат като промяна в Законопроекта на второ четене. Дебатът за юриста и икономиста ми се струва също несъстоятелен, защото никъде в този Законопроект не е написано, че трябва да има техническо образование, а пък ние изрично да вкарваме юристи и икономисти. Представете си, че се явят кандидати само юристи и икономисти – ние тогава трябва да вкараме изисквания за един инженер с техническо образование в Комисията. Така че всичко това, колеги, са предложения за второ четене.
Аз смятам, че всички ние трябва да подкрепим този законопроект, за да отговорим на очакванията на българските граждани и да направим един независим регулаторен орган, на който хората да имат доверие и който да взима правилни и независими решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Манол Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Внимателно слушах всички дебати дотук. Едно ми става ясно – фокусът на всички проблеми, са съсредоточени върху енергетиката и върху енергийния сектор. ВиК секторът отново е доведеното дете на държавата. Отново държавата е в ролята на мащеха към ВиК сектора. Не искам да влизам в подробности.
Ще Ви дам един пример за невъзможността на състава в Комисията от ВиК сектора да работи – двама членове, двама комисари и един председател. Две трети мнозинство при вземане на решения. Тези трима души ще имат минимум по двадесет дни годишен отпуск. Блокиране на работата на състава, който отговаря за ВиК сектора.
Тук колегата от ГЕРБ си посипа главата с пепел, че наистина общините и държавата не сме обръщали внимание на ВиК сектора. Изтъкната бе необходимостта от 11 милиона инвестиции в него. Но имайте предвид, че ние имаме препоръка, консултантски доклад за изпълнение на Стратегията за реформата във ВиК сектора, където трябва да имаме отделен регулатор.
За да не бъда многословен, се обръщам към председателя на Комисията – между първо и второ четене нека да бъдат взети мненията на Българската асоциация по водите, на Съюза на работодателите във ВиК сектора. Там ще видите практически претенциите на бранша към законодателството.
Преди малко каза да премислим дали да се въздържим. Да, ще се въздържим именно защото не искаме да гласуваме един неработещ закон, който създава атмосфера за част от сектора на публичните услуги, поставяне невъзможност пред него да се развива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Генов.
Реплики? Няма.
Думата за изказване има Валентин Николов от ГЕРБ.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, хубаво е, че от всички изказващи се разбирам, че подкрепят Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде избирана от парламента. Разбира се, там има и нюанси. Разбира се и независимостта на тази Комисия би трябвало да е напълно завършена, когато има и финансова независимост. Това е безспорен факт, така че върху него трябва да се работи.
Но защо стигаме дотук – да се внесе този законопроект и да търсим варианти именно от парламента да бъде избираната тази Комисия? Това е именно защото хората са разклатили своето доверие в решенията, които тази Комисия взема. Хората имат праг на поносимост на всички решения, които Комисията взема и затова искат те да се намесят в тези решения и да ги контролират. Помня, че в края на 2012 г. – тогава министър Добрев, беше изпратил делегация от Министерството на енергетиката в Европейската комисия, за да могат да ползват текстовете, така че да можем да изпълним Директива 72 от 2009 г., именно за да се търси тази независимост, както и Третият енергиен пакет. Тогава препоръката на Европейската комисия беше точно такава финансова независимост и точно избирането от такъв орган, какъвто е върховният орган на Република България – Народното събрание. През 2013 г. беше направен такъв законопроект, който, знаете, впоследствие беше отхвърлен от следващото мнозинство на Четиридесет и второто народно събрание.
Защо беше отхвърлен обаче? Защото явно политиците искаха да продължат – казвам да продължат – да регулират или да контролират решенията на тази Комисия. Защото тази Комисия, освен цената на тока, която отива при крайните потребители, формира и цената на топлоенергията, на ВиК услугите и съответно на преноса на газа, който тече през газопреносната мрежа на Република България.
Ако питате левите популисти – Република България би трябвало да се управлява от две министерства: Социално министерство и Министерство на вътрешните работи. В това Социално министерство трябва да влизат абсолютно всички сектори, така че да бъдат допълвани или субсидирани от държавния бюджет. Това са, както чуваме, превозите на железопътния транспорт, това са цените на тока, на топлото. И съответно Министерство на вътрешните работи да пази политиците и Народното събрание за това, че в един момент системите няма да издържат.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, формирайки цената на тока, го взема от производителите, които, забележете, са търговски дружества. Тези търговски дружества би трябвало да формират печалба. През 2013 г. няколко решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, включая и началото на 2014 г., търсейки резерви, за да може да определи по-ниска цена на тока, доведе тези търговски дружества до ликвидна криза. Печалбата на АЕЦ „Козлодуй” от 146 милиона падна на 45 милиона, Националната електрическа компания има задължения над 3 млрд. и половина, електросистемният оператор е на загуба, не може да извърши съответно подновяване на електрическата мрежа, ТЕЦ „Марица изток 2” е в ликвидна криза. Да не изброявам цветущото състояние на енергетиката в България.
Тази ликвидна криза, разбира се, има и последващ оттенък – липса на инвестиции и риск за енергийната инфраструктура на страната. Тоест видя се, че социална политика през цената на тока не трябва да има.
Реформата на енергийния сектор е в изпълнителната и в законодателната власт, която дава условията, дава рамките на това, което трябва да се случи в енергетиката, а Държавната комисия за енергийно и водно регулиране трябва да отчете състоянието, параметрите и съответно да ги материализира в числа.
Именно решенията за цената на тока на ТЕЦ „Марица изток 2”, която трябва да е в регулаторния микс, фактически вземайки решение каква да бъде, а след това правомощията на министъра да вдига цената на въглищата, се струват безумни.
Съответно при себестойност цена на тока на АЕЦ „Козлодуй” от порядъка на 45 – 51 лв. тя пада на 30 лв. В един момент чакаме удължаване ресурса на V и VІ блок, чакаме инвестиции в ІХ и Х блок на ТЕЦ „Марица изток 2”, чакаме мрежата да бъде подновена, така че да няма аварии. Тоест качеството, което искат потребителите, освен ниска цена, да бъде на необходимото ниво. Това няма как да стане. Затова са необходими или реформи в енергийната система, или съответно увеличаване цената на тока.
Всички тук сме наясно, че увеличаването цената на тока ще бъде над необходимото търпение на хората, които потребяват този ток. Затова трябва много спешно реформа в енергийната система, а това може да стане, единствено и само когато хората вярват на енергийния регулатор. Именно това е пътят то да се случи.
Разбира се, има много обструкции, много неща, които могат да станат между първо и второ четене. По много от тях съм съгласен с преждеговорившите. Финансовата стабилност. Нека да погледнем отделянето на ВиК от енергийната част на Комисията с общ председател дали е най-добрият вариант. Но това ще стане в дискусия между първо и второ четене.
Ако изчакаме месец и половина, както предложи господин Ерменков, пак ще отидем там, че енергийната система ще предизвика нови бунтове. Аз лично ще подкрепя именно този законопроект с идеята да бъдат поправени някои от нещата между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Ерменков. Очаквано – лично обяснение.
Преди това – процедурата за реплики.
Господин Енчев – но Вие не разполагате с време, господин Енчев (обръща се към народния представител Велизар Енчев), защото се изказахте. Нямате време – ми дават знак. Ще изразите позицията си с начина, по който гласувате.
Имате реплика – господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Николов, изслушах Ви внимателно – личи си, че вече сте влезли в енергетиката. Като директор на АЕЦ-а виждам, че сте положили достатъчно усилия, за да разберете каква система е енергетиката. Приветствам Ви от трибуната.
Ще изразя определени несъгласия с това, което се опитвате – пак политически да прехвърлите отговорността за състоянието на енергетиката само от лявата страна или вдясно. За да е в това състояние енергетиката в България днес, имате определена вина и Вие, лично Вие, и ГЕРБ, разбира се – наблягам, ГЕРБ.
Тези 3 милиарда – дали са 3 милиарда 200 милиона, не са натрупани само през 2013 г. Тези задължения са натрупани много повече по Ваше време и много по-малко – по наше. Сега избирателят Ви изпрати тук и Ви даде възможност пред Народното събрание и пред обществото да представите концепция, стратегия как и по какъв начин ще се излезе от това състояние на енергетиката.
Ние затова сме тук и сме готови да подкрепим онези действия и възможности, чрез които енергетиката ще бъде стабилизирана – с тези промени в закона, промените в състава на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, без да им определим, без да ги натоварим впоследствие с контролираща дейност, онази част, с която ще вдигнем доверието в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, защото Вашето управление, защото всички управления (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) по една или друга причина нарушиха доверието към Държавната комисия. И днес, наричайки я Комисия за енергийно и водно регулиране, ако не възстановим доверието в нея, няма да сме си свършили работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
„БСП лява България” има ли време?
Заповядайте, господин Янков – 17 секунди, от мен имате 20. (Весело оживление.)
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Николов, разбрахме, че се притеснявате от недоволството на хората от това, което предстои да направите. Реформата, за която говорите, ще бъде в раздържавяване на дялове от собствеността на държавата в Българския енергиен холдинг ли? Това ли ни подготвяте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е казал такова нещо. (Шум и реплики.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Това е Ваша идея във Вашия доклад! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коректен!
Трета реплика има ли? Няма.
Дуплика – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Аталай, аз не исках да прехвърлям вината изцяло вляво или изцяло вдясно. Просто казах, че се извършва социална политика през цената на тока, която, разбира се, влошава бъдещата инвестиционна дейност на дружествата. Това, разбира се, влошава качеството и въобще бъдещето на енергетиката в България, но понеже казахте: „повече ние”, „повече вие,” „по-малко ние”, бих искал да кажа, че ако погледнете структурата на дълга, най-големият дълг на Националната електрическа компания е натрупан в 2008 г., в началото на 2009 г., с плащанията по проектите „Белене” и „Цанков камък”, които продължиха в 2009 – 2010 г. и се плащат и от правителството на ГЕРБ. Но най-големият дефицитен дълг се натрупа в 2013 – 2014 г. Такъв дефицит, който в момента формира Националната електрическа компания, никога не е бил.
Относно реформата, за която говори господин Янков, искам да кажа, че в момента не се предвижда продаване на част от Българския енергиен холдинг, макар че това е заложено още в 2008 г. като идея, и в 2009 г. – за продажба на 20%. И това е в една от стратегиите, които е направила тройната коалиция, но, надявам се, че тогава са искали по този начин да направят по-прозрачни процесите, които текат в Българския енергиен холдинг, а не начина, по който беше приватизирана Общинска банка и по който беше управлявана впоследствие. Надявам се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков – лично обяснение към господин Николов. Какво Ви засегна, господин Ерменков?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Сега ще обясня. Няма да злоупотребявам. Малко само...
Уважаема госпожо Председател, това, което каза господин Николов по повод месец и половина отлагане на Законопроекта аз го възприех като обвинение в това, че искаме да протакаме нещата, затова вземам отношение, не за друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Засегнахте се?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да.
И моля все пак да погледнете стенограмата. Аз не съм направил процедурно предложение в парламентарната зала да отлагаме с месец и половина приемането на този Закон.
Единственото нещо, което направих, беше да обясня, че подкрепяйки с пълно съзнание, че това е правилният път, приемането на промени, които да доведат избирането на комисарите в Комисията за енергийно и водно регулиране от Народното събрание, всичко друго, което е написано в закона, търпи сериозна критика и както виждате – не само от нас, а от всички парламентарни групи. И понеже знаете поговорката, че пътят към ада е постлан с добри намерения, затова не искахме да тръгнем по този път.
Затова нашата идея беше в комисия да изготвим закон, но видимо това няма да се случи. Поради тази причина, пак повтарям, няма как да размислим.
Не можем да приемем неща, които не действат и не съдействат за функционирането на Комисията по начин, по който трябва да функционира. И това, че тя ще бъде само избрана от Народното събрание, но ако функционира по начина, по който е записано по-нататък в Проектозакона, ще бъде безсмислен даже изборът на комисарите от Народното събрание, защото те няма да вършат работа. Затова ние ще гласуваме „въздържали се”, а не защото сме против, а по този начин показваме своето отношение към качеството, не съдържанието на точка „Избор от парламента”, а към качеството на закона като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Сега ще направим почивка до 12.05 ч., след което за изказване са заявили желание господин Кънчо Филипов от БДЦ и Дeлян Добрев от ГЕРБ.
В 12,05 ч. продължаваме.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме пленарното заседание.
Уважаеми колеги, моля заемете местата си.
Квесторите, моля, поканете народните представители от кулоарите да влязат в пленарната зала.
Преди почивката останаха още две изказвания.
Първият записал се е народният представител Кънчо Филипов.
Заповядайте, господин Филипов.
КЪНЧО ФИЛИПОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Още в началото искам да заявя, че промените в работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са крайно наложителни и трябва да се осъществят колкото се може по-бързо, за да могат енергийните и водните дружества да имат обективно определени цени и предвидими условия, в които ще работят още през тази година. Да не отлагаме целия процес за 2016 г.
Второ, крайно време е да спрем практиката министрите на енергетиката или на финансите да казват няколко месеца преди решението на Комисията какви трябва да бъдат цените на електро и ВиК услугите, без анализ, без обсъждане, без обективни критерии и след това Комисията само да потвърждава техните прогнози.
В предложения mроект има много положителни страни, на които аз няма да се спра. В интерес на призива на някои колеги, че трябва да правим конкретни предложения, ще си позволя само няколко съвсем конкретни предложения по отделни текстове на Законопроекта.
Имам предвид § 9, ал. 2, в който текст се казва, че Комисията публикува в интернет предложенията на енергийните предприятия за утвърждаване на цени, заедно с всички изходни данни. Не знам дали някой е подавал такива декларации и прогнози в Комисията и знае какви данни се изискват. В тези изходни данни се изисква от размера на телефонните разговори до основното гориво на парогенераторите. В много от тези данни се съдържа търговска тайна, така че предлагаме този текст да се прецизира и в интернет да се публикуват само данни от официалните отчети на дружествата, които се публикуват по изисквания на счетоводните стандарти.
На второ място, моето предложение касае § 8. Достатъчни ли са правилата, които Комисията трябва да спазва, за да взема решения по безпристрастен и прозрачен начин, като гарантира, че тя и администрацията й действат независимо от пазарни интереси и така нататък? Моите съмнения, моите въпроси са следните: кои са гаранциите, че тези правила ще се спазват от Комисията – може би трябва да се предложи членовете на комисиите да попълват декларации, и какви санкции ще има, ако те не спазват правилата, които са записани в самия Закон?
Иска ми се да коментирам премахването на изискването за икономисти и юристи. По образование аз съм инженер, но не мисля, че познанията колко са вибрациите на една турбина или колко е обемът на димните газове в парогенератора ни дават достатъчно аргументи, за да считаме, че тези специалисти имат обективни критерии за формиране на цените. Мисля, че в Комисията трябва да имаме и специалисти, които са и икономисти, и юристи.
Можем да обсъдим вариант между първо и второ четене Комисията да се увеличи с още двама членове – от 7 на 9: един икономист и един юрист, които да участват в заседанието и на двете подкомисии. Едната Комисия ще стане 7-членна, а другата – 5-членна. Така ще се преодолеят нашите съмнения, че много малък брой комисари ще вземат решения по толкова важни въпроси.
Във всичко останало подкрепям предложенията на колегата Недев, които бяхме обсъждали в групата, и ние ще подкрепим на първо четене промените в Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Филипов.
Уважаеми колеги, имате думата за реплики. Няма реплики.
Следващо изказване – народният представител Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изслушах внимателно дебата по Законопроекта. Струва ми се, че той е към своя край, и съм приятно изненадан от конструктивния му тон. Изненадан съм също така, че един сравнително ясен Законопроект предизвика толкова много коментари в пленарната зала, но всички те бяха в посока как той да бъде подобрен между първо и второ четене.
В този смисъл смятам да предложа процедурно предложение.
Господин Председател, ако можете да си запишете и да подложите впоследствие на гласуване – да удължим срока за предложения между първо и второ четене на основание чл. 80 от Правилника от 7 на 14 дни. Предлагам 14-дневен срок за предложения между първо и второ четене, за да имаме възможност да внесем корекции в Законопроекта и да го допълним с други спешно необходими мерки в посока промяна на законодателството, които са спешно необходими за стабилизиране финансовото състояние на Националната електрическа компания.
Всички знаем, че към днешния момент тя се намира в изключително тежко финансово състояние и проблемът не е толкова в натрупаните дългове и задължения, които надхвърлят 4 млрд. лв. в момента. По-скоро проблемът е в това, че дефицитът, който се формира в последните година и половина – две, на годишна база е между 600 и 800 млн. лв., въпреки увеличението от 1 октомври 2014 г. на цената на електроенергията от страна на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Ние трябва да намерим инструментите и законовите текстове, с които да облекчим електроенергийната система, да намалим разходите на Националната електрическа компания и да затворим този дефицит, защото дори увеличението на цената в днешно време не е достатъчно, за да реши проблемите на енергетиката. Трябва да използваме всички възможни механизми, които имаме, механизми, които можем да допълним в законодателството, за да не се стига дотам.
По отношение на коментарите за опита и броя на комисарите. Либерализираният модел, либерализацията на пазара на електроенергията са неща, които със сигурност ще обсъдим между първо и второ четене. Тези предложения и промени, които внесем между първо и второ четене, ще решат, за съжаление, частично, но в краткосрочен план проблемите на енергетиката. В дългосрочен план, както някои мои колеги вече се изказаха, трябва да вървим към пълна либерализация на пазара на електроенергия в България. Трябва да вървим към модел, при който всяко едно домакинство ще може да купува електроенергия от свободния пазар, и това трябва да се случи в рамките на следващата една година. При този модел цялото количество произведена електроенергия в България, без значение дали е произведена по дългосрочни договори, или е произведена с договори за преференциално изкупуване и преференциална цена на електроенергията, всички тези производители трябва да продават своята електроенергия на свободния пазар, а държавата чрез задълженията към обществото, които се събират от ерепетата и Националната електрическа компания, трябва да покрива разликата между преференциалните цени и цената, постигната на свободен пазар. В този смисъл на нас ни е необходимо включително промяна на модела, по който работи борсата в България, защото борсата за електроенергия в България, както е замислена и както се реализира в последните няколко години, за съжаление, е място, където се търгуват много малки количества електроенергия. Тя е модел, който допълва модела на двустранните договори.
Моето мнение е, че по-скоро трябва да вървим към модел, сходен на модела в някои държави от Централна и Източна Европа. Мога да дам за пример Румъния, където цялото количество електроенергия се търгува на свободния пазар.
При това положение, и тук ще коригирам господин Аталай, защото той каза, че след като това се случи, регулаторът ще определя единствено цените по пренос. Всъщност няма само цените по пренос, ще определя и цената за разпределение, ще определя и добавката, която ще се събира за невъзстановими разходи.
Като цяло – да. При този модел, след тази пълна либерализация на пазара, ДКЕВР повече няма да определя крайните цени на електроенергията. Ще имаме свободен пазар на електроенергия, където всички производители ще се конкурират и това ще бъде начин да постигнем най-добрата възможна цена на тази електроенергия.
Има съществена опасност, касаеща и производството на електроенергия от биомаса. Събрали сме статистика. В Комисията по енергетика ще Ви покажем инсталираните към момента мощности от биомаса, ще Ви покажем и сключените предварителни договори. Според мен това е тиктакаща бомба, тъй като към момента инсталирани и работещите централи са над 40 мегавата, които се равняват на над 300 мегавата фотоволтаици, ако ги приравним в годишния размер на средствата, които ще харчим за тази 40 мегавата биомаса. Имаме десетки, ако не са и над, 100 мегавата допълнителни договори, които чакат да се случат във всеки един момент. Така че ние трябва предварително да мислим по този въпрос, за да не се окажем в ситуация, в каквато се оказахме през 2011 г. – с прекалено много подписани договори и закъсняла промяна в нормативната база в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Реплики? Няма.
Други народни представители, желаещи да участват в дискусията? Няма.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Господин Енчев – процедура. (Реплика от народния представител Делян Добрев.)
Вашата процедура ще поставя на гласуване, след като гласуваме – ако бъде приет.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ ПГ): Госпожо Председател, господа колеги! Позовавам се на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – чл. 143. Припомням Ви го, ако пред Вас не се намира тази сива книжка. Чета: „При внасяне на законопроекти, изказване или гласуване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е длъжен да го декларира”.
Предлагам всеки от нас, който има частен интерес, стъпвайки на чл. 143, да декларира това обстоятелство от трибуната тук преди гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Уважаеми народни представители, коректно е позоваването на чл. 143. До момента в практиката на Народното събрание сме имали хипотези, в които при изказване народен представител е заявявал наличието на частен интерес.
Това, което господин Енчев предлага в момента – вече сме при закрити дебати, предстои гласуване. По повод на това гласуване народни представители, които имат такъв интерес, моля да заявят от трибуната наличието на такъв частен интерес.
Ръководството на парламента не разполага с механизми да задължава народните представители, още повече че ние нямаме задължение да знаем кой какъв частен интерес има. Ако има народни представители, които считат и са наясно, че имат частен интерес, сега е моментът да го заявят.
Господин Велчев. (Оживление.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, по този повод заявявам, че на покрива на къщата си имам 12 панела за фотоволтаици. Ако това го приемете за конфликт на интереси... (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Казвам, нали става дума да заявя конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Велчев, да разбирам ли, че призовавате всички колеги, които имат на покрива си...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Аз се призовах. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля сериозно! Имаме такава императивна разпоредба в нашия Правилник.
Не виждам желаещи, които държат да заявят наличието на частен интерес.
Няма народни представители, които да заявят от трибуната наличието на частен интерес, изключая господин Велчев с оглед това, което той заяви.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносител Министерския съвет.
Гласували 153 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Отрицателен вот? Няма.
Няма искане за прегласуване.
Поставям на гласуване процедурното предложение, което господин Добрев направи по време на изказването си – времето за предложения между първо и второ четене на законопроекта да бъде 14 дни.
Обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението на господин Добрев.
Гласували 153 народни представители: за 152, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
От Секретариата ме уведомяват, че господин Борисов – председателят на групата на АБВ, е гласувал „за” при гласуването на ЗИД на Закона за енергетиката. Има съмнение как е отчетен гласът му. (Реплика.) Изобщо не е отчетен гласът му.
Заявих искане за прегласуване. Нямаше такова искане.
Тъй като реагирате своевременно, приемаме, че сте гласували „за”.
Да се отбележи в стенограмата, че господин Борисов своевременно е уведомил Секретариата на Народното събрание за пленарната зала, че е гласувал „за” по този законопроект.
С това приключихме по тази точка от дневния ред.
Преминаваме към:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Постъпили са предложения, както следва:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 81, ал. 1 от Правилника Цветан Цветанов и Красимир Велчев, съответно като председател и заместник-председател на Парламентарната група на ГЕРБ, са внесли следните проекти за решения за попълване...
Искате да ги докладвате?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, първо Ви представям:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Антон Ангелов Долапчиев за член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.”
Да прочета и другото предложение, за да се гласуват анблок?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако имате желание, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги,
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по европейските въпроси
и контрол на европейските фондове
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Георг Даниелов Георгиев за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само да поясните, че това са вътрешни промени, които са наложени от и влизане на член от Комисията от квотата на ГЕРБ.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, това е попълване на комисиите, тъй като в тези комисии нямахме представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И е съобразено с решенията, в които са разпределени по квоти представителите на различните парламентарни групи.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за попълване състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Гласували 136 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението на господин Цветанов и господин Велчев за решение за попълване състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Гласували 130 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение от господин Валери Симеонов.
Ще го докладвате ли или да го докладвам, господин Симеонов? (Реплика от народния представител Валери Симеонов.)
„Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Славчо Пенчев Бинев за член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.”
Изказвания? Няма.
Гласуваме това решение.
Гласували 126 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Следваща точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Постъпил е доклад на Комисията.
Слушаме Ви, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател!
„ДОКЛАД
на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Комисията на две редовни заседания, проведени на 4 и 11 декември 2014 г. на основание чл. 17, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, обсъди Вътрешните правила за работата на Комисията.
На първото заседание се представи Проект на Вътрешни правила за работата на Комисията. По време на заседанието се проведе дискусия, която приключи с конкретни предложения за допълнения на така предложения проект.
На второто заседание, проведено на 11 декември 2014 г., се гласуваха Вътрешните правила на Комисията.
С 18 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържали се”, Комисията прие Вътрешните правила и предлага на Народното събрание да ги утвърди с:
„РЕШЕНИЕ
за утвърждаване на Вътрешните правила за работата на
Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Утвърждава Вътрешни правила за работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трябва да прочетете и самите правила, тъй като те също се обнародват в „Държавен вестник” заедно с решението.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„Вътрешни правила
за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения

Чл. 1. Настоящите Вътрешни правила уреждат реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпът до данните по Закона за електронните съобщения при Четиридесет и трето народно събрание, наричана по-нататък Комисията.
Чл. 2. Комисията организира и осъществява дейността си въз основа на Конституцията, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за електронните съобщения, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, Закона за въоръжените сили и други регламентиращи закони и подзаконови нормативни актове.
Чл. 3. В съответствие с българското законодателство, Комисията осъществява парламентарен контрол върху:
1. Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС);
2. Националната разузнавателна служба (НРС);
3. Националната служба за охрана (НСО);
4. Служба „Военна информация” – МО;
5. Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО);
6. Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ);
7. Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС).
Чл. 4. Комисията упражнява парламентарен контрол върху службите за сигурност за законосъобразност, както и целесъобразността на действията им, базиращи се на действащите стратегически документи за националната сигурност на Република България и сключените международни договори.
Чл. 5. Комисията се представлява от своя председател, а при отсъствието му – от упълномощен от него заместник-председател.
Чл. 6. Комисията провежда редовни и извънредни заседания, които се свикват от нейния председател и по искане най-малко на една трета от членовете й или на председателя на Народното събрание. Заседанията се ръководят от председателя на Комисията, а в негово отсъствие – от определен от него заместник-председател.
Чл. 7. Председателят на Комисията обявява дневния ред за редовните заседания най-малко три дни преди тяхното провеждане по предвидените в Правилника за организацията и дейността на Събранието начини. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания, дневният ред за тях се обявява едновременно с насрочването им.
Чл. 8. Комисията заседава, когато присъстват поне половината от нейните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, Комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите членове. За заседанията на Комисията се води пълен аудиозапис и стенографски протокол. Членовете на Комисията се подписват в присъствен списък, който се прилага към протокола от заседанието.
Чл. 9. (1) Комисията заседава в своя състав на закрити заседания. На тях присъстват освен нейните членове и сътрудници, единствено лицата, които изрично са поканени за изслушване и то за времето, в което се обсъждат темите от дневния ред.
(2) След решение на Комисията, народни представители, които не са членове на Комисията, могат да участват в нейните заседания без право да гласуват.
(3) В съответствие с принципа „необходимост да се знае” (чл. 39, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация), не се допускат до заседанията на Комисията народни представители, които не са нейни членове, в случаите, в които:
1. осъществява контрол върху приключили преписки и приключили оперативни дела на службите за сигурност;
2. упражнява контрол и по спазването на процедурите, предвидени в законите и вътрешните правилници по текущи оперативни дела на службите за сигурност;
3. изслушва доклади за оперативната работа на службите за сигурност и за състоянието на отделни компоненти на националната сигурност;
4. провежда изслушвания във връзка с действията на службите за сигурност относно специфични ситуации, свързани със сигурността на страната;
5. обсъжда друга информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, съгласно Приложение 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.
(4) Участието на народни представители, които не са членове на Комисията, в нейни закрити заседания, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол, който се подписва от същите.
Чл. 10. С нарочни решения на Комисията отделни нейни заседания може да бъдат открити и/или изнесени в съответните служби, агенции и бюра.
Чл. 11. Комисията прилага необходимите средства за защита на класифицираната информация, включително по време на заседания. Председателят на Народното събрание осигурява защита на залата за заседанията на Комисията срещу подслушване, запис и наблюдение.
Чл. 12. Председателят на Комисията осигурява равен достъп на всеки неин член до цялата налична информация.
Чл. 13. Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения:
1. приема становища по годишните доклади и бюджетите на службите за сигурност;
2. обсъжда в предвидените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокове разпределени й от Председателя на Народното събрание законопроекти, проекти за решения, декларации и обръщения на Народното събрание и изготвя становища. Когато Комисията е водеща по законопроект, тя изготвя докладите за второто му гласуване;
3. регулярно изисква тематични доклади за работата на службите за сигурност и за състоянието на отделните компоненти на националната сигурност;
4. организира изслушвания на настоящи и бивши служители на службите за сигурност, включително на техните ръководители;
5. извършва проверки за спазването на нормативната уредба и спазването на основните човешки права при осъществяване дейността на службите за сигурност;
6. разглежда и прави препоръки по целесъобразност за всички вътрешни нормативни актове на службите за сигурност, включително на тези, съдържащи класифицирана информация;
7. осъществява предвидения в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по:
а) разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства;
б) разрешаването и осъществяването на достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
8. представя пред Народното събрание ежегодно в срок до 31 май доклад за извършената дейност по чл. 16, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който съдържа обобщени данни за:
а) разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства;
б) извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по Закона за електронните съобщения.
9. разглежда сигнали от граждани и организации свързани с нарушения от страна на служители на службите за сигурност и предложения за подобряване на тяхната работа;
10. сезира прокуратурата и други компетентни органи, за противозаконни действия, установени в резултат на проверки на Комисията или на сигнали на граждани;
11. информира обществеността за резултатите от своята контролна дейност чрез писмени становища или изявления пред медиите.
Чл. 14. Комисията се подпомага от Дирекция в рамките на специализираната администрация на Народното събрание.
Чл. 15. Председателят на Комисията може да привлича експерти по граждански договори.
Заключителни разпоредби
§ 1. Настоящите Вътрешни правила са приети от Комисията на основание чл. 17, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и влизат в сила след утвърждаването им от Народното събрание.
§ 2. За неуредените в настоящите Вътрешни правила случаи в работата на Комисията се прилага Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Дебатите са открити.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по Правилата и Проекта за решение? Няма.
Поставям на гласуване Проекта на решение за утвърждаване на Вътрешните правила за работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следващата точка от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВАТА JEREMIE В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ФИНАНСОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВАТА JEREMIE В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Чакаме докладчик. (Шум и реплики.)
Госпожа Йорданова не може да пробие на пътеката от народни представители, които водят диалог помежду си.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Моля за достъп в залата на представителите на Министерството на икономиката: Любен Петров – заместник-министър, Антония Доросиева – изпълняващ длъжността директор на Главна дирекция „Европейки фондове за конкурентоспособност”, и Борислава Стоянова – експерт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Слушаме Ви, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
На свое заседание, проведено на 6 ноември 2014 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Ирена Младенова – заместник-министър, Антония Доросиева – изпълняващ длъжността директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”, и Борислава Стоянова – началник на отдел в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от госпожа Ирена Младенова.
Със законопроекта се предвижда да бъде продължен срокът на действие на Рамковото и на Финансовото споразумение за прилагане на Инициативата JEREMIE в България след 31 декември 2015 г. до 31 декември 2025 г., тъй като най-дългият матуритет към настоящия момент на заемите, отпуснати по дълговите инструменти, е до 2025 г. В обхвата на удължения срок на споразуменията попада само управлението на вече създадените инструменти и на средствата, представляващи възвръщаемост от направените инвестиции по инструментите.
Освен това се предвиждат и следните основни изменения: уреждане на горна граница на средствата, върху които могат да се начисляват разходи за управление и които не могат да надхвърлят 349 000 000 евро; уреждат се случаите на недостиг на средства по съответните сметки за средствата и за допълнителните средства за покриване на разходи за управление (в посочените случаи недостигът се покрива от бъдещи приходи, като за Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не възниква задължение за финансиране на подобен недостиг); отпада и механизмът за финансиране на недопустими за финансиране от Структурните фондове разходи със средства от държавния бюджет, тъй като правилата за реинвестиране на средства са чувствително облекчени.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 11 народни представители, „против” – 1 народен представител и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България, № 402-02-1, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Това беше докладът на Временната комисия по бюджет и финанси.
След като избрахме постоянните комисии, тъй като не е обсъждан в пленарната зала, този законопроект беше преразпределен вече на Постоянната комисия по бюджет и финанси, но тъй като тя се е произнесла с доклада на Временната, няма постъпил нарочен доклад от постоянно действащата днес Комисия по бюджет и финанси.
От името на вносителя? Няма желаещи да докладват законопроекта.
Откривам дебатите.
Има ли народни представители, които желаят да участват в тях? Няма.
Дебатите са закрити.
Режим на гласуване на първо четене Законопроекта за ратификация.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам за второ гласуване току-що гласуваната ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение за гласуване в едно пленарно заседание на първо и второ четене на обсъждания законопроект.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Докладвайте на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България и на Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България
Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България и Споразумението за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на Инициативата JEREMIE в Република България, подписани на 24 октомври 2014 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме на второ четене Законопроекта за ратификация.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е гласуван и на второ четене.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г.
Законопроектът е разпределен на Комисията по образованието и науката, на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Постъпили са доклади от комисиите, които са го обсъждали. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Господин Министър, след докладите на комисиите ще Ви дам възможност от името на вносителя.
Слушаме Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Преди това правя процедурно предложение за допускане в залата на проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете госта.
Слушаме Ви, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие
на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2014 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 декември 2014 г., Комисията по образованието и науката обсъди Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2014 г.
На заседанието присъстваха проф. Николай Денков, заместник-министър на образованието и науката, ръководството на Съвета на ректорите, представители на академичната общност, синдикални и работодателски организации.
Проектът бе представен от страна на вносителите от заместник-министър Николай Денков. Документът отговаря на необходимостта от формулиране на приоритетни насоки и неотложни мерки за ускорена модернизация и интернационализация на българското висше образование. Отчетени са проблемите и рисковете за развитие на сектора.
Стратегията формулира осем средносрочни и дългосрочни цели за постигане на ефективни дългосрочни резултати, както следва:
1. Подобряване на достъпа и увеличаване на дела на завършилите висше образование (достигане на равнище от 36% завършили висше образование на възраст между 30 и 34 години през 2020 г.).
2. Съществено повишаване на качеството на висшето образование и на съвместимостта му с европейските системи за висше образование с цел заемане на достойно място в Европейското пространство за висше образование.
3. Изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование.
4. Стимулиране на научноизследователската дейност във висшите училища и на развитието на иновации, ориентирани към пазарната икономика.
5. Модернизация на системата за управление на висшите училища и ясно определяне на видовете висши училища и образователно-квалификационните степени.
6. Повишаване на средствата за финансиране на висшето образование и науката и на ефективността на използването им чрез усъвършенстван модел на финансиране.
7. Преодоляване на негативните тенденции в кариерното израстване на преподавателите във висшите училища и стимулиране на най-добрите преподаватели.
8. Разширяване и укрепване на мрежата за учене през целия живот; широко приложение на различни електронни форми за дистанционно обучение.
За постигането на целите са предвидени 70 конкретни дейности и мерки, които превръщат предложената Стратегия в инструмент за дълбоки реформи в областта на висшето образование.
В дискусията по проекта се включиха народните представители Борислав Великов, Мариана Георгиева-Бенчева, Станислав Станилов, Милен Михов и присъстващите представители на академичната общност и бизнеса.
Стратегията бе подкрепена от Съвета на ректорите, синдикалните и работодателските организации.
Изготвянето на документа бе посочено като успешен, но рядък пример как по един важен за страната проблем може да се работи последователно при различни правителства и при различни състави на Народното събрание.
Стратегията прокарва идеята за стимулиране на качеството и конкуренцията на всички нива: между отделните университети; между преподавателите в един университет; между студентите от едно професионално направление. Изразени бяха очакванията, че след приемането на Стратегията ще започне практическата работа по решаване на много наболели въпроси: за така наречената „държавна поръчка”; за по-ефективното изразходване на средствата за обучение; за промени в системата за академично израстване; за регулиране на така наречения „постдокторантски” период; за съотношението централизация-автономия при управление на университетите; за регионалните диспропорции в развитието на университетската мрежа; за перспективите пред дистанционното обучение. Бяха направени бележки по някои текстове и бе напомнено, че всяка стратегия е заложник на ресурсното си обезпечаване.
Вносителите благодариха за очевидния консенсус и поясниха, че по-голяма част от изразените бележки са били обсъждани в дискусиите по подготовката на документа. В окончателния му вариант е потърсен балансиран подход между спорните тези, защото вглеждането в конкретиката има смисъл само, ако преди това е постигнато съгласие за посоката, в която ще се развива българското висше образование.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 17 гласа, „против” – няма, „въздържали се” - няма, Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Сега ще чуем доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Има думата госпожа Светлана Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги!
„ДОКЛАД
по Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г., № 402-03-1, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2014 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2015 г., разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г., № 402-03-1, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2014 г.
Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. бе представена от проф. Николай Денков, заместник-министър на образованието и науката.
Стратегията формулира приоритетни насоки и неотложни мерки за ускорена модернизация и интернационализация на българското висше образование – като двигател за динамично развитие на икономиката и изграждане на общество, основано на знанието и напредъка на технологиите.
Стратегията съдържа анализ на състоянието на системата за висше образование, в който се подчертава липсата на връзка между висшето образование и потребностите на бизнеса и на публичните институции. Посочени са основните предизвикателства за преодоляване на тази липса. Като проблем, нуждаещ се от спешно решаване, е посочена практическата подготовка на студентите в реална работна среда.
В Стратегията са формулирани осем средносрочни и дългосрочни цели за постигане на ефективни резултати.
В сферата на компетенции на Комисията по труда, социалната и демографската политика попадат:
Цел 3. Изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование; и
Цел 8. Разширяване и укрепване на мрежата за учене през целия живот; широко приложение на различни електронни форми за дистанционно обучение.
За постигане на тези цели са предвидени 9 конкретни дейности и мерки за съвместни действия между Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката и бизнеса. Посочени са сроковете, индикаторите и отговорните институции за постигане и отчитане на резултатите.
В последвалата дискусия бяха обсъдени въпроси относно: финансовото осигуряване на изпълнението на Стратегията; използване на възможностите на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, като допълващ инструмент към националното финансиране; необходимостта от по-ефективно обвързване на висшето образование с потребностите на регионалния бизнес; потребност от извършване на анализ на остарели и ненужни професии и актуализиране на Класификатора на специалностите във висшето образование; подобряване на връзката между средното и висшето образование.
Изтъкнато бе, че Стратегията е плод на работата на три поредни правителства, изработена е при наличие на политически консенсус и в тясно сътрудничество със всички заинтересовани страни.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 18 гласа, „против” – няма, и „въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020, № 402-03-1, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
От името на вносителя ще докладва министърът.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаема госпожо Председател на Комисията по образование, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес съм тук, за да представя на Вашето внимание Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., одобрена, както беше изтъкнато, с Решение № 683 от 2 октомври на изтеклата година.
Искам още в самото начало да подчертая, че това е документ, насочен към решаване на редица натрупани проблеми в сферата на висшето образование най-вече по отношение на заниженото качество и на слабата му връзка с пазара на труда.
За качеството на предложената Стратегия свидетелстват единодушната подкрепа, която тя получи от Комисията по образованието и науката на 4 декември и в Комисията по труда, социалната и демографската политика вчера, на 14 януари 2015 г.
По съществото си тази Стратегия предлага мерки за развитие на висшето образование, като основно средство за развитие на отделната личност и на гражданското общество, подготовка на специалисти с адекватна професионална реализация, динамично развитие на икономиката и изграждане на общество, основано на знанието и на съвременните технологии.
Документът е съобразен със стратегическите български и европейски документи в тази сфера, като Стратегията „Европа 2020”, Националната програма за реформи 2011 – 2015 г., Иновационната стратегия за интелигентна специализация и други.
Тази Стратегия най-вече е предварително задължително условие за стартиране на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020 г.”, която да се надяваме, че още през тези месеци ще бъде факт.
Приложен е и подробен план за действие.
Средствата за финансиране ще бъдат осигурени от два източника: програмно финансиране от националния бюджет за предварителните реформи в периода 2014 – 2020 г. и средствата от европейските структурни и иновационни фондове, основно чрез Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, но и чрез други финансови инструменти, като Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност”, Оперативната програма „Регионално развитие” и други.
Реализирането на Стратегията е от изключително значение за цялостното реформиране на системата на висшето образование и постигане на редица национални и европейски цели, свързани с достъпа и качеството на образованието, развитието на конкурентната икономика, намаляване на безработицата и други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Танев.
Дебатите са открити.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Госпожа Мариана Георгиева има думата.
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Стратегията за развитие на висшето образование в периода 2014 – 2020 г. е документ, който заслужава подкрепа. Както стана ясно от доклада на председателя на Комисията, ние от ДПС подкрепяме тази Стратегия.
Подкрепяме я, но, обръщам внимание, като документ, който се явява условие, за да станем бенефициент по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
Големият въпрос, на който Стратегията впоследствие трябва да даде отговор, е по отношение на проблема, който вълнува всички, когато говорим за висше образование в Република България – защо има проблем в държавата с изтичане на умове; защо с проблематичните бюджетни възможности на държавата дотираме други държави и друг пазар на труда? С едно изречение, защо нашите специалисти, които се образоват в българските университети, намират реализация на западния пазар на труда, а в същото време всички признаваме, че нашият пазар на труда се нуждае от специалисти и както се подчерта и в доклада, налице е признаване на проблема за несъответствието между висшето образование и нуждата на пазара на труда в България.
Когато говорим обаче за това несъответствие, ще се съгласите, че не можем да търсим проблема за несъответствието само в едната позиция на тази релация – само във висшето образование или по-кратко и по-лаконично – в качеството на висшето образование. Не казвам, че няма проблем в качеството на висшето образование. Всички знаем, че това е така. Това обаче не е единственият и самодостатъчен, независим от всички други проблем.
Явно е, както се подчертава в целите и мерките на стратегията, че има проблем във функционирането, в технологията, в процедурата на Националната агенция за оценяване и акредитация. Има проблем обаче и в номенклатурата на специалностите в българските университети. Има проблем – от там слизам по-надолу – в учебните програми, в лекционните курсове. Не на последно място, има проблем, а той е комплексен, в изпълването със съдържание на разликата на образователно-квалификационните степени. Боя се, че в немалка степен те не са съдържателно отграничени. Става въпрос за съблюдаване на етикета на образователно-квалификационните степени. Това са проблеми, които всички страни в образователния процес по отношение на университетите в България не от вчера признават, но признаваме в неформални разговори и в упражняване на компетентност на парче, така да се каже.
Стратегията дефинира добре целите съобразно проблемите във висшето образование, но българското управление, българската политика въобще нямат проблем с дефинирането нито на целите, нито на проблемите, въз основа на които те се формулират. Проблемът е в технологията, в процедурата на държавната политика по преодоляването на проблемите или по благоприятстване съобразно европейските директиви и европейските стратегически документи за развитието на висшето образование в България като съответно, като позиционирано с достойнство в европейското пространство на висшето образование и в европейското научноизследователско пространство.
Затова основният механизъм за постигане на целите, които дефинират Стратегията, е нов Закон за висшето образование, защото по принцип този основен нормативен акт се явява безспорен механизъм за изпълнение на политиките по посока на постигане на целите, както е дефинирано в Стратегията.
За съжаление, в Стратегията обаче само на едно място фигурира препратка към ревизия – забележете – на Закона за висшето образование, и тя в една, смея да кажа, в една не толкова чувствителна или основополагаща част по отношение на конституирането на Съвета на настоятелите. Това обаче далеч не е основният проблем на Закона за висшето образование и далеч не тук е заровено средството за панацеята на проблемите на висшето образование в България.
Ние от ДПС обръщаме сериозно внимание по отношение приемането на Стратегията, че трябва да остане отворена точно заради това наше основно съображение. Не може да се прави реформа във висшето образование с козметична поправка в наличния Закон за висшето образование, защото отдавна е известно на всички, че този Закон е остарял. Той е рожба с много, много кръпки, които как да кажа, са дебалансирали е меко казано, са бламирали философията на този основен нормативен акт.
Ето затова правим предложение, че Стратегията трябва на всяка цена да остане отворена, за категорична воля за приемане на изцяло нов Закон за висшето образование, който да обезпечи като технология съответствието на българското висше образование с предизвикателствата на европейското пространство за висше образование и европейското научноизследователско пространство. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Реплики? Няма.
За изказване се записа госпожа Маринска от Реформаторския блок.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Отношението на Реформаторския блок към предложената за приемане Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. като цяло е положителна и ние принципно ще я подкрепим.
В констативната си част Стратегията безпристрастно и обективно отразява редица слабости на съществуващата система, които не са никаква тайна нито за специалистите, нито за обществото.
Картината на състоянието на висшето ни образование далеч не е лицеприятна и общият нарастващ отлив на български младежи към чуждестранни университети е показателен за качеството на обучението у нас. Това е нейната положителна и силна страна.
Същевременно обаче в Стратегията липсват отговорите на редица съществени въпроси, свързани с начина на управление и на финансиране на висшите училища. Отговорите на тези въпроси са от съществена важност, защото именно конкретиката на предложените решения би помогнала тази Стратегия да се определи като реформаторска или като такава, която се стреми да запази статуквото.
Ако Стратегията има претенцията за реформиране на висшето образование, тя би трябвало много по-детайлно да описва както модела на управление, така и модела на финансиране, към който се стремим, както и да съдържа много по-категоричен ангажимент за осигуряване на контрол върху предоставените бюджетни средства за дейността на висшите училища, като предпоставка за увеличаване на разходите за тях.
Проектът не само не засяга конкретни мерки за подобряване на управлението и контрола върху дейността на висшите училища при констатираните в самата стратегия слабости, но не са посочени и основни компоненти на модела на финансиране на висшето образование, каквито са например таксите за обучение. Тя не предлага дори индикативна стойност на размера на разходите за висше образование към края на срока за изпълнение на Стратегията.
Въпросите, на които трябва да се даде отговор, са следните.
Предвижда ли се да се запази моделът на споделено финансиране на висшето образование и ако да – какво ще бъде съотношението между таксите, заплащани от студентите, и диференцираните нормативи за издръжка на обучението по различните професионални направления?
Ще се запази ли така нареченото платено обучение и ако да – докога? Само ще припомня, че то бе въведено като форма и като антикризисна мярка, при това временна.
Към какъв дял от брутния вътрешен продукт на разходите за висше образование към края на периода на изпълнение на стратегията се стреми? По отношение на финансирането например на науката, стратегията съдържа индикативна цел от 1,5% от брутния вътрешен продукт.
Ще има ли разлика във финансирането на различните видове училища: многопрофилни университети, специализирани висши училища, изследователски университети и ако да – как?
Какви са конкретните намерения за реформиране на начина управление на висшите училища – съотношение и компетентност на Общо събрание, ректор, академичен състав, Съвет на настоятелите. И как ще се осигури взаимен контрол между тези органи, както и защита на обществения интерес от страна на държавата в лицето на Министерството на образованието и Министерството на финансите?
В какви срокове екипът на Министерството ще предложи необходимите законодателни промени, отразяващи вижданията именно на настоящия екип на Министерство на образованието с оглед отговор на зададените въпроси?
Всички отговори на тези въпроси ще внесат повече яснота в проекта. Поради тази причина ние от Реформаторския блок сме внесли питане, което изпревари влизането на Стратегията в дневния ред на Народното събрание. Там сме отправили аналогични въпроси и към днешна дата нямаме намерение да оттеглим това питане. Очакваме министърът на образованието и неговият екип да отговорят на работните въпроси с оглед на това ние занапред какви предложения бихме могли да направим и, както каза госпожа Георгиева, във вече отворената стратегия. В този смисъл аз подкрепям едно такова предложение.
Ние сме наясно, че стратегията не е продукт на настоящия екип на Министерството на образованието, но фактът, че не е изтеглена, означава, че екипът на Министерството стои зад нея. Съзнаваме също, че отговорите на поставените въпроси ще пуснат, образно казано, пчелите от кошера. Но ако не го направим и ги оставим там, мед няма да има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Жаблянов от БСП лява България.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Стратегията за висшето образование в България е един необходим документ и той неслучайно е получил подкрепата на Комисията по образованието на Четиридесет и третото народно събрание.
Разбира се, като всеки документ, който си поставя за задача да начертае целите, да подбере средствата и да посочи пътищата за реализация на това, което искаме да се получи в края на посочения мандат, е документът може би с пропуски в себе си. Някои от тях бяха посочени от колегите, които се изказаха, но на първо място искам да поздравя екипа на Министерството за неговата оперативност и готовността да придвижи и да предложи този документ с ясното съзнание, че към него ще бъдат отправени много препоръки. Но ние се нуждаем от него. Нуждаем се не толкова заради външното финансиране по оперативните програми, колкото от обстоятелството, че онзи процес, който се случи във висшето образование в България през последните 15 – 20 години, носеше до голяма степен белега на хаотичността. Възникването на нови висши училища, разкриването на нови специалности, отварянето на пазара на услуги във висшето образование – в много голяма степен белегът на хаотичността доминираше над разбирането за стратегията.
Неслучайно според становището на Съюза на учените в България в момента около 40% от студентите и специалностите в българските висши училища покриват специалности като правото, икономиката, публичната администрация, тоест едни области на знанието, едни области на образованието, които не кореспондират пряко с потребностите на българската икономика и – казано на жаргона на бизнеса – на пазара на труда.
Всички сме свидетели на непрекъснатите – ще кажа – настоявания от страна на бизнеса към това българското висше образование да се ориентира прагматично, българското висше образование да произвежда кадри, които да съответстват на потребностите на българската икономика към момента. В същото време сме свидетели и на противното мнение, изразено и в това становище на Съюза на учените в България, че ако ние би трябвало днес да ориентираме нашето висше образование от гледна точка на потребностите на актуалния пазар на българската икономика и на кадрите в българската икономика, то това означава голяма част от специалностите и висшите училища да бъдат закрити.
Публично известен факт, широко известен факт е, че за голяма част от нашите университети на трето класиране в специалностите, които изискват много подготовка и за които няма реализация на нашия пазар на труда, няма студенти. Такъв е случаят със Софийския университет и много други университети, които готвят специализирани кадри в тесни области, в които българската икономика, за съжаление, вече няма нито ресурса, нито производствения капацитет да удовлетвори това търсене.
Какво предлага стратегията в тази посока? За съжаление не много.
Искам да кажа, че в стратегията има две части, които се различават съществено една от друга. Първата е констативната част на стратегията и анализът на състоянието, в което към момента се намира българското образование. Тя е точна, тя е много силна. Запознати са и нашата общественост, и парламентът с проблемите на висшето ни образование. Деветдесет процента от финансирането на студентите не се съобразява с качеството на отделните висши училища и така да се каже парите следват студента, независимо какво учи, независимо какво завършва, каква диплома получава и какво е качеството на това, което е завършил. Тоест оскъдният обществен ресурс, който разпределяме в тази сфера, не е обвързан по никакъв начин с качеството.
Именно този акцент, струва ми се, липсва в стратегията. Той трябва да бъде разработен и тук е въпрос наистина на оперативни действия оттук нататък на изпълнителната власт, на Министерството да се намерят подходящите механизми и да се стимулира качеството.
Това е единственият път и шанс на българските висши училища в конкурентния пазар на европейското висше образование. Нашето висше образование няма да може да се нареди, нашите университети реалистично до университетите на държавите, които готвят специалистите на света и специалистите на Европа. Не заради друго – заради исторически, езикови, културни и много други различия, които не могат да бъдат заличени в стратегия и в закон. Най-малкото заради това, че нашите университети използват една друга азбука.
Уважаеми колеги, мисля, че някой път пропускаме това обстоятелство.
Преподаването на чужд език в нашите университети все още е изключение, а мисля, че това ще се запази и в бъдеще, тъй като то е свързано с подготовката и качеството на преподавателския състав. Струва ми се, че основният ресурс, стратегическата цел – това, което по някакъв начин може би трябва да бъде добавено към Стратегията, е: каква е целта на българските университети в следващите пет или шест години? Ами най-естествената, стратегическата цел – би трябвало да обхване българските граждани! Там би следвало нашите университети да бъдат без конкуренция. В момента именно там нашето висше образование, нашите университети губят битката с конкурентните университети. Всяка година расте броят на българските средношколци, които отиват да учат в чужди университети. Всяка година! Това е стратегическа цел – тя не е формулирана ясно.
Не е формулирано ясно, че голяма част от българските граждани на 18-годишна възраст завършват средни училища в държави от Европейския съюз. Какви са мерките, които са насочени към тези ученици – те да учат в български университети? Това е, така да се каже, естественият ресурс за нашето висше образование. Няма разчетени финансови механизми, дори не е формулирано като цел.
Искам да направя предложение в тази посока – че Стратегията трябва да си постави за цел нашето висше образование, нашите университети да обхванат в максимална степен българските граждани, които живеят в държавите от Европейския съюз и за това да има разработени конкретни мерки. Това е пазар, при това високо конкурентен пазар.
Беше отбелязана вече липсата на връзка между целите, които се поставят, и разходването на финансови средства в тази посока. Ще цитирам една цифра. През 1990 г. България отделя 2,5% от брутния вътрешен продукт за развойна и научна дейност. За 2012 г. са отделени 0,6%. Спадът е четири пъти. Няма друга държава в Европейския съюз, която да е позволила такъв спад.
Искам да отбележа, че средната стойност за държавите от Европейския съюз като процент инвестиции е 2,5% от брутния вътрешен продукт, тоест ние се намираме четири пъти под средната за Европейския съюз стойност. Четири пъти!
Основната цел на Стратегията е българското висше образование да стане конкурентно. Извинявайте, между стратегическите цели, реализацията на тази Стратегия, промяната в нормативните документи, както колегите от ДПС предлагат да бъде направена промяна в Закона за висшето образование, това няма как да не е обвързано с едно стратегическо намерение от гледна точка на финансирането. Поне да си поставим някаква цел – да се достигне средното ниво на Европейския съюз. Очевидно, че при сегашното изоставане с четири пъти финансиране под средното за Европейския съюз тази Стратегия ще остане добро пожелание, както много други стратегии.
И накрая, системата за управление на българските университети. Не смятам, че тя се различава съществено от другите висши училища в държавите – членки на Европейския съюз. Системата за управление на университетите е сигурно първата глобална управленска система в света, откакто са възникнали университетите. Там няма какво ново да измислим, най-много нещо да сбъркаме. Въпросът е за държавната политика в тази област.
И това е въпросът на Стратегията – каква да бъде държавната политика. Съвсем ясно е, че при този финансов ресурс, за който става въпрос, с този брой университети, с недостигащите студенти, възможностите за развитие на българското висше образование са доста скромни. Така че изборът трябва да бъде направен. И понеже не се очертава рязко да се увеличат средствата за висшето образование, то преструктурирането на висшите училища – в Стратегията е направена уговорката, че това не може да става по административен път и така нататък, напълно нормално и естествено, трябва да стане по пътя на конкуренцията! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Иван Станков от АБВ.
Заповядайте, професор Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Ще направя кратко изказване, за да оставя време и за моите колеги. Искам да взема отношение като все още ректор на университет и да изкажа моите впечатления от предложената Стратегия. Смятам, че стана това, което трябваше да стане преди няколко години. Тази Стратегия е обсъждана в продължение на няколко правителства. Аз съм втори мандат ректор. Седем години – много продължително.
Първият вариант беше трудно приемлив. Непрекъснато се подобрява – не може да се каже, че е абсолютно съвършена, тази Стратегия има някои неточности, има някои непълноти, нуждае се от малко по-голяма конкретика. Но смятам, че е важен документ, тя дава отговор на много въпроси. Лично аз съм получил отговор на някои от най-важните въпроси.
Ще се спра само на няколко пункта. Най-напред по тълкуванията, които са дадени за големия брой висши училища. Средно за Европа на над 200 хиляди жители се пада един университет, при нас е някъде около 140 хиляди на университет. След нас има много други държави – Полша, Латвия, Естония и други, които имат под 100 хиляди на един университет.
Смятам, че трябва да се гледа и нещо друго, критерият трябва да бъде малко по-различен. Европейските университети в Германия, Франция, Великобритания, на много места в големите страни положението е следното. Там има 30 – 40 хиляди студенти в един университет. Те са по-малко на брой – на 200 хиляди жители един, но по 30 – 40 хиляди, даже и повече, докато при нас са 3 – 4 хиляди. Така че ако въведем друг критерий, ще видим, че те не са чак толкова много. Въпреки това, има университети, които трябва добре да помислят дали ще продължат да съществуват по този начин. Един добър пример е Тракийският университет в Стара Загора. Ние направихме едно обединение – обединиха се всички звена, които са на територията на четири областни града. Така че то може да послужи като пример.
Другият голям въпрос за мен не е решен, не е достатъчно ясно конкретизиран в Стратегията – за финансирането. Ние получаваме някъде 0,68 от брутния вътрешен продукт – там е посочено 0,64, докато Европа има 2,06. Ние сме на предпоследно място, след нас е само Румъния.
Аз смятам, ние предлагаме – нашата парламентарна група предлага 1,1. Това да бъде. И аз смятам, че това трябва да го отстояваме по-нататък, защото от тук идва вече качеството на образованието. Всички го критикуваме, но как да стане?
Когато аз получа бюджета, първото, което да направя, е: осигурявам фонд „Работна заплата” и 70 – 80% отиват там. Остават 20 – 30% веществена издръжка. Как да правим качествено висше образование?
Вярно, има сега възможности чрез проектите. И ние ги използваме в максимална степен, но финансирането е недостатъчно.
Аз мога да посоча някои страни, където са отишли на 3,5%, както са Финландия, Швеция, Дания и други. Хайде, да не достигнем това, но поне единица! Това ще реши до голяма степен въпроса.
Другото, което искам да кажа, това е за връзката с бизнеса. Трябва да Ви кажа, че това е един двустранен процес. Ние правиме много опити в Тракийския университет. Нашите направления, нашите специалности са повече приложни. Искаме ние да имаме тази връзка, но както казах, това е двустранен процес. Трябва да бъде и от тяхна страна. Ние трябва да ги мотивираме, да ги амбицираме.
И в Министерството на земеделието направихме един Бизнес научен съвет, в който влизат и преподаватели, в който влизат и представители на бизнеса, на неправителствените организации. И се получава нещо добро, така че трябва да го развием още по-добре и да го стимулираме това.
Какво друго бих искал да кажа по отношение на акредитацията? По отношение на акредитацията – трябва да отпадне. И Вие го посочвате това в Стратегията.
Програмната акредитация – ние сме непрекъснато в акредитация. И това е един мъчителен процес. Ние непрекъснато посрещаме експертни групи и се занимаваме с това, така че това е другото, което трябва при всички случаи да решим.
Приемът на студентите – не искам да го пропусна това. Ненормално е да имаме над 70 хиляди държавна поръчка при 50 55 хиляди завършващи. Ненормално е! Каква конкурсност? Каква конкуренция? Какво можем? Там трябва да намалим наистина за някои направления приема, за да можем да влезем в нормите и да правим все пак по-качествен прием.
По отношение на учебните програми – имаме пропуски, но аз искам да Ви кажа, че в максимална степен ние сме се съобразили с европейските. В максимална степен! Едва ли има университет, който да не го е направил това, но аз Ви казвам, че причината е в друго – недостатъчното финансиране.
Ето, в момента тече европейска акредитация на ветеринарната специалност при жестоки изисквания за нашата ветеринарна медицина – такива, каквито ги няма и в Европа, но казват: „Вие сте външна граница на Европейския съюз и трябва да имате много по-високо качество”.
Така че също има какво да правим и трябва още малко да поработим по тези въпроси.
Да не отивам по-нататък – демографският проблем и така нататък. Аз смятам, че Стратегията в този вид, в който е предложена, е приемлива, а по-нататък вече – конкретиката, може да дойде със Закона за висшето образование. И аз смятам, че в скоро време трябва да стане и това. Не поправки, а нов Закон за висшето образование.
И призовавам всички да подкрепите тази Стратегия, защото тя ни е нужна, тя е необходима! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Колеги, имате думата за реплики.
Реплики няма.
Заповядайте – народният представител Милен Михов, Патриотичен фронт.
Имате думата, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателстващ, господин Министър, уважаеми госпожи и господа! Преди всичко трябва да декларирам, че Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи тази Стратегия за развитие на висшето образование в Република България.
На второ място бих изразил своето лично изключително добро впечатление от дебата, който се разгърна тук, от големия професионализъм и сходството на професионално мотивирани мнения, които се изказаха от всички колеги.
Длъжен съм да кажа нещо, което изпитвам като собствен дълг – да кажа две добри думи за българското висше образование и за хората, които работят в него.
Преди 25 години днешните професори, доценти, доктори на науките бяха асистенти, бяха докторанти, току-що започваха своята работа. В продължение на 25 години те запазиха и развиха българското висше образование. И това им го дължим.
Уважаеми колеги, бих искал да Ви запозная с едно предложение за допълнение на Стратегията, което изразих още на първото заседание на Комисията по образование на 4 декември миналата година и което предлагам да влезе в текста на тази Стратегия.
Съдържанието на това допълнение е следното: в Раздел VІ „Дейности и мерки за постигане на конкретни цели”, подточка 6.1 „Подобряване на достъпа и увеличаване дела на завършилите висше образование” да бъде добавена нова точка 4, която гласи: „Усъвършенстване на нормативната база и активна политика за привличане на студенти от българите, живеещи в Европейския съюз, и българските общности в трети държави”.
Мотивите ми за това предложение – съществуващата нормативна база и административните трудности поставят българските граждани, завършили средното си образование в страни от Европейския съюз, както и представители на българските общности от трети държави в положение на дискриминация при кандидатстването им в българските висши училища. Процедурите за легализация на дипломите представляват бюрократична трудност, а уредбата за кандидатстване в българските висши училища допуска използването на оценки от положения държавен зрелостен изпит, която липсва в европейските дипломи.
По данни на Евростат за 2011 г. в Европейския съюз живеят над 500 хиляди български граждани. Анализът на възрастовата структура на тази група показва, че средната възраст на тези граждани е 34 години. Официалните данни на Националния статистически институт сочат, че само през последните пет години лицата, които са декларирали пред административните власти промяна на настоящия си адрес от България в чужбина, са над 92 хиляди. Като възрастова група тук преобладават гражданите между 20 и 40 години.
Въпреки частичния характер на посочените данни е очевидно, че в Европейския съюз трайно или временно пребивава една голяма група български граждани, по сведение и данни в медиите тази численост понякога се определя и над един милион, чиито деца получават своето образование в националните образователни системи на държавите членки.
Считам за целесъобразно провеждането на нужните законови промени, които дават възможност на българските висши училища да привличат българи, завършили средното си образование в Европейския съюз или трети страни.
Позволявам си да припомня нуждата от специални усилия за развитието на българското висше образование, което е изправено пред големи изпитания в резултат както на тежката демографска криза, така и на конкуренцията в общото европейско пространство.
Българските висши училища страдат от недостатъчно финансиране и трябва да се борят в трудна конкуренция с далеч по-богатите европейски и американски университети, които провеждат една активна политика за привличане на студенти от България. Това налага активна политика за привличането на нашите студенти от Европейския съюз и трети държави.
Това мое предложение си позволявам да отбележа, че е подкрепено от Министерството на образованието и науката с писмо на проф. Тодор Танев № 94-23-733 от 6 януари 2015 г.
Освен аргумента, който посочих тук, че в условията на една демографска криза и на една конкуренция в едно реално общоевропейско образователно пространство са необходими наши действия, за да използваме възможността нашите деца, които учат и работят в Европа, да се ползват от българската образователна система, бих искал да изкажа и още един аргумент.
Често пъти ние страдаме от един наследен стереотип, който разглежда Европа като „Там” и България като „Тук”. Често пъти дори допускаме необосновани грешки, наричайки нашите съграждани в Европейския съюз „емигранти”.
Този стереотип ни пречи да видим реалната среда, в която всяка голяма европейска столица е приблизително на два и половина часа полет от София. Това ни пречи да видим, че в реалността границите отдавна са загубили своите измерения, особено за нашето младо поколение. Все още обаче, ако се вгледаме в нашите законови и нормативни наредби, ние ще видим съществуването на едни нормативни граници, които като че ли делят българите на „българи тук” и „българи в Европа”.
Трябва да се замислим върху този стереотип и когато подхождаме към всяка законодателна инициатива, към всеки нормативен акт, да съобразяваме дали той ще бъде само за нашите съграждани, които живеят в рамките на Република България, и как той ще бъде приеман и действащ за нашите съграждани, които временно или за по-дълго време пребивават в голямата държава Европа, която граници няма!
Апелирам към Вас да подкрепите това предложение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, доц. Михов.
Реплики? Не виждам.
Следващият, който се е записал за изказване, е народният представител Борислав Великов.
Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря Ви и от името на хабилитираните лица в Четиридесет и третото народно събрание, че уважавате нашите научни звания, които сме извоювали с труд, с научни публикации, с работа със студенти и така нататък.
По отношение на Стратегията, разбира се, ние я подкрепихме единодушно в Комисията по образованието и науката, на която аз съм член. Както каза и колежката Бойка Маринска, от Реформаторския блок ще я подкрепим и тук.
Това, което ни харесва и което донякъде беше казано и от други колеги, но аз ще подчертая, е свързано с финансирането на висшето образование, което засега е по-скоро държавна субсидия според броя на студентите, а се предвижда – това мисля, че беше изтъкнато донякъде от колегата Жаблянов, но аз бих го подчертал, поне в моята разпечатка е на стр. 33 – да има диференциране на финансирането според качеството и реализацията, като частта от субсидията, която се разпределя само според броя, да се намали постепенно до 40%. Смятам, че това е една положителна тенденция и трябва да се подкрепи. Зависи как конкретно това ще стане, какви обективни количествени критерии ще има. Както е отбелязано в Стратегията, това предстои, разбира се, да се уплътни с някакви законови и подзаконови нормативни актове.
Това, което спомена колегата доц. Михов, мисля, че можем да го подкрепим. При мен то е на стр. 29, Раздел VІ, т. 6.1 – „Подобряване на достъпа”. Тъй като, за съжаление, не го представи в писмен вид, за да го видим, оставам с впечатление, че той говори по-скоро за разширяване на достъпа и привличане на българи от други страни, извън България.
А ми се струва, че бихме могли да го разширим изобщо, след като нашите висши училища ще имат такъв свободен капацитет, както тук някой от колегите каза, примерно между 70 хил. места за студенти и 50 хиляди, които реално завършват средното образование, или поне реално биха постъпили в наши висши училища. Този капацитет би могъл да се уплътни със студенти, нека да са предимно българи или с български произход, български корени. Това е много хубава идея, нека да я подкрепим. Но защо да не се разшири това и в неговия текст да се допълни, че усъвършенстването на нормативната база да бъде за привличане и на чуждестранни студенти, които да се учат в нашите висши училища?!
Мисля, че и колегата Жаблянов спомена нещо подобно – че в крайна сметка, ако има достатъчно преподаватели, които владеят отлично, почти като майчин, даден чужд език – по основните езици английски, френски, немски и испански, бихме могли спокойно да обучаваме чуждестранните студенти. Това всъщност се и прави в някои български висши училища. Не е тайна, че основно медицинските висши училища имат сериозен контингент от чуждестранни студенти, които не са българи, но учат тук. Те си и плащат, но в крайна сметка вероятно не е толкова лошо за бюджетите на съответните висши училища. Предполагам, че министър Танев също би подкрепил това.
Даже бихме могли да отидем и още по-надалеч. Такива идеи съм чувал от Съвета на ректорите – да се опитаме този наш капацитет от отлични преподаватели във висши училища да бъде изнасян и навън включително. С подходящи промени в Закона да се даде възможност на някакви институции, да кажем, или на определени звена да изнасят това обучение и навън. Подкрепям, с тези евентуални добавки, предложението на доц. Михов.
Последната точка, на която бих искал да обърна внимание, е т. 2.1.3. Вярно е, че в анализа добре се споменава, че въпреки широката мрежа от висши училища съществуват цели области, например в северозападния район, в който няма висши училища, а социалните възможности не позволяват лесен достъп до висши училища в столицата и в големите градове. Това важи много силно за Северозападна България. Там, западно от Враца, няма нищо. Вярно е, че тук се отбелязва – на стр. 33 при мен, това е т. 6.5, че ще има оптимизиране на мрежата от висши училища чрез добре обмислени финансови механизми, но дали и това ще се има предвид тук, не знам.
Вероятно не днес, но когато проф. Танев вземе отношение, би могло да се спомене какво ще се прави на запад от Враца в България. Вярно, че има т. 6.4, подточка 2 – „Насърчаване на националната мрежа от регионални академични центрове за приложни науки”, и там да се търси може би някакво такова оптимизиране, вероятно, и на висшето образование, но засега ми е трудно да си го представя.
В заключение, ще отбележа, колеги, че това е ключова сфера за нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Доцент Великов, само за момент – желаете ли удължаване на времето?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, желая. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля удължете времето.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: ...ключова сфера за нашата страна, без особен партиен цвят. Не трябва да има тук никакъв партиен цвят, когато става дума за образованието на нашите деца.
Министерството на образованието и науката, Комисията по образованието и науката, мисля, че са от флагманите на движещата се флотилия за реформи. Знаете, че и Законът за предучилищното и училищното образование върви доста добре, мина и през Комисията, очакваме го в залата на първо четене.
Подкрепям и това, което беше споменато от колегите за нов Закон за висшето образование, или някои промени в този, който съществува, въз основа на Стратегията, така че без да изпадаме в някакво самозадоволство, мисля, че в областта на образованието и науката правим някои малки, но верни стъпки в правилната посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доц. Великов.
Реплики? Няма.
Предлагам Ви да прекратим за днес с разискванията по дебатираната тема. В следващ пленарен ден ще продължим с тях, тъй като има още записали се. Председателят на Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Местан, професорите Бъчварова, Лилков и Борисов ще имат възможност на следващо заседание да се включат в разискванията.

Съобщение за Парламентарния контрол утре.
Припомням Ви, че с наше решение от сряда целият парламентарен ден ще бъде посветен на парламентарен контрол, който ще започне от 9,00 часа.
Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин.
Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на един въпрос от народния представител Миглена Александрова.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на един въпрос от народния представител Кристиан Вигенин.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на осем въпроса от народните представители Вили Лилков, Ангел Найденов, Борис Ячев, Георги Кадиев, Кристиан Вигенин, Явор Хайтов, Георги Божинов, и Мая Манолова и на две питания от народните представители Атанас Стоянов, и Миглена Александрова.
Заместник министър-председателят по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин ще отговори на един въпрос от народния представител Мая Манолова и на едно питане от народния представител Борис Ячев.
Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на седем въпроса от народните представители Калина Балабанова, Петър Славов, Николай Александров, Филип Попов, Георги Търновалийски, Джейхан Ибрямов, Велизар Енчев и на едно питане от народния представител Манол Генов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 18 въпроса от народните представители Явор Хайтов (два въпроса), Джевдет Чакъров, Васил Антонов (два въпроса), Кристиан Вигенин, Валентин Николов Иванов, Димитър Бойчев и Иван Вълков, Георги Ковачев, Любомир Владимиров, Георги Божинов, Вяра Церовска, Вили Лилков (два въпроса), Джейхан Ибрямов, Явор Хайтов и Христо Тодоров, Димитър Дъбов и Манол Генов, и Корнелия Маринова, и на 1 питане от народните представители Дора Янкова и Манол Генов.
Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на четири въпроса от народните представители Мая Манолова, Георги Търновалийски, Михаил Миков и Филип Попов, и Мартин Димитров и Петър Славов.
Министърът на вътрешните работи Веселин Вучков ще отговори на десет въпроса от народните представители Иван Вълков, Георги Кючуков, Магдалена Ташева, Корнелия Нинова, Любомир Владимиров, Илиан Тодоров, Атанас Атанасов, Красимир Янков, Петър Славов, и Георги Андонов и на две питания от народните представители Светослав Белемезов и Десислав Чуколов.
Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на 11 въпроса от народните представители Калина Балабанова, Волен Сидеров, Явор Нотев, Десислав Чуколов, Методи Андреев, Ангел Найденов (три въпроса), Велизар Енчев (два въпроса) и Илиан Тодоров, и на две питания от народните представители Методи Андреев, и Илиан Тодоров.
Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на пет въпроса от народните представители Кристиан Вигенин (два въпроса), Михо Михов, Десислав Чуколов, Борис Станимиров и на едно питане от народния представител Юлиан Ангелов.
Министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Мая Манолова и Искрен Веселинов.
Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на два въпроса от народните представители Антони Тренчев, Валентин Павлов и на две питания от народните представители Георги Кючуков и Настимир Ананиев.
Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на два въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов и Димитър Дъбов, както и на Калина Балабанова.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на един въпрос от народния представител Валентин Касабов.
Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Валентин Николов Иванов и Борис Ячев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на финансите Владислав Горанов – на два въпроса от народните представители Петър Славов и Светла Бъчварова;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на въпрос с писмен отговор от народните представители Методи Андреев и Борис Ячев.
На основание чл. 92, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлага отговорът на:
- пет въпроса от народния представител Станислав Станилов към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева (два въпроса), към министъра на финансите Владислав Горанов, към министъра на външните работи Даниел Митов, към министъра на здравеопазването Петър Москов;
- въпрос от народния представител Мая Манолова към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- въпрос от народния представител Росица Янакиева към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- питане от народния представител Росица Янакиева към министъра на вътрешните работи Веселин Вучков.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Поради ползване на отпуск, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Въпроси – 75; питания – 13; общ брой въпроси и питания – 88. Необходимо парламентарно време – 14 часа и 30 мин.
Поради предварително планирани срещи министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговаря след 11,00 ч.
Поради изчерпване на дневния ред на днешното пленарно заседание го обявявам за закрито.
Утре – парламентарен контрол от 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)


Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председател:

Димитър Главчев


Секретари:

Айхан Етем

Димитър Делчев