Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Юлиан Ангелов и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, както Ви е известно, съгласно приетата от нас седмична програма в сряда, днешният петъчен ден изцяло е посветен на:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 12-15 януари 2015 г., както следва:
Постъпило е питане от народния представител Бойка Грозева Маринска към Тодор Танев – министърът на образованието и науката, относно финансиране на висшето образование в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2015 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Даниела Дариткова;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Антони Тренчев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Иван Кирилов Иванов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- министъра на вътрешните работи Веселин Вучков на въпрос от народния представител Лютви Местан;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Красимира Анастасова;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Красимира Анастасова и Пламен Манушев;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Димитър Делчев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Клавдия Ганчева;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на питане от народния представител Вили Лилков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на питане от народните представители Вили Лилков и Владимир Тошев;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народните представители Христо Гаджев, Десислава Атанасова и Пламен Манушев;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Айхан Етем;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Методи Андреев;
Той получава и писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова също на негов въпрос.
Днешният парламентарен контрол ще започне с отговори на вицепремиера господин Томислав Дончев – заместник министър председател по европейските фондове и икономическата политика.
В контрола ще участва и премиерът господин Борисов. Към него има отправено питане от народния представител Кристиан Вигенин относно политиката на правителството по отношение на Република Македония. В момента премиерът има ангажимент. След като приключи с него, ще бъде в Народното събрание, за да отговори на питането на господин Вигенин.
Думата има госпожа Миглена Александрова да зададе своя въпрос към вицепремиера Томислав Дончев относно размера на европейските земеделски субсидии в Република България и в Европейския съюз.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател! Факт е, че след присъединяването на Република България към Европейския съюз българските земеделски производители получават в пъти по ниски субсидии от европейските си колеги. Този факт сам по себе си поставя родните ни производители в неконкурентно положение на общия европейски пазар.
В тази връзка, моля да ми отговорите какви мерки ще предприеме правителството с цел изравняване нивата на земеделските субсидии в страната ни с тези в останалите държави – членки на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Александрова! По повод европейските правила и членството на България в Европейския съюз, както добре знаете, има много митове и легенди. Няма да ги коментирам поради ограниченото време, като започнем от тежките рестрикции върху производството и консумацията на шкембе чорба, минем през формата и цвета на краставиците и така нататък. Важни са обаче фактите.
В отговор на Вашия въпрос, именно уповавайки се на фактите, ще Ви оставя една графика, която показва темпа, размера на подпомагане за различните държави членки. (Показва графиката.)
От представените данни ясно се вижда, че средният размер на директното плащане за България е много близо до 90% от средното плащане за Европейския съюз. С по-нисък размер от плащането в България са девет държави: Великобритания, Полша, Португалия, Словакия, Хърватия, Румъния, Литва, Естония и Латвия.
От представената графика се вижда, че значима разлика в подпомагането България има само с две държави – това са Малта и Холандия. Причината за това е ясна – имам предвид обема разполагаема земя в едната и в другата държава.
В допълнение, искам да Ви информирам, че след реформата на Общата селскостопанска политика, извършвана в рамките на Европейския съюз и специално за новия програмен период 2014 – 2020 г., България ще получи за директни плащания 7 млрд. евро, което е с почти 2 милиарда повече от стария програмен период. Особено по-високи субсидии ще получават животновъди, обущари и производители на зеленчуци.
В предишния програмен период фермерите от тези сектори получаваха 3,5% от общото финансиране, а в текущия програмен период финансирането за тях ще достигне 13%, което според мен е добра новина, предвид потенциала на тези сектори за формиране на по-висока добавена стойност, както и за генериране на повече заетост.
Разбира се, редно е да уточня, че има един финансов модел, който се следва след членството на България в Европейския съюз, като размерът на общото финансиране нараства всяка година, съобразно договорения темп за растеж, който е еднакъв за всички нови държави членки, като започва от 25% от размера на директните плащания през първата година, достига до 70% през седмата година на прилагане и той ще достигне 100% през 2016 г. Тоест графиката, която представям тук, не е таванът. Предстои, включително и през следващата година, финансирането да нарасне, като ежегодно темпът на растеж, с който може да се запознаете, до 2013 г. е представен на тази графика, която ще оставя на Ваше разположение.
Още един важен детайл – освен най-важния ресурс за подпомагане на българското земеделие, схемите за директни плащания се характеризират с изключително висок темп на усвояемост на средствата, който през 2013 г. е над 99% от цялата сума.
И още нещо – площта, заявявана по тази схема, се увеличава всяка година, започвайки през 2007 г. от около 3,3 млн. хектара, достигайки 3,7 млн. хектара през 2013 г. Тоест като резултат от схемата за директни плащания ние имаме увеличаване на обема обработваеми земи, което също според мен е един положителен резултат. Благодаря. Оставям на Ваше разположение графиките, за които споменах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Заповядайте за реплика.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Заместник министър-председател, всичко това, което казвате, звучи много добре. Въпросът е от тези цифри, които изредихте тук, и от тези средства, които според Вас се дават на българските производители, колко се усвояват и как? И ако наистина картинката беше толкова розова, колкото е във Вашите таблици, нямаше да има тези протести на производителите, които ги има, и нямаше да изнемогват, защото това е факт, Вие го знаете. Постоянно има протести. През годините сме свидетели на това. Важно е как се усвояват.
Да, това на таблица изглежда доста добре. Така, както го казвате, също звучи добре, но ако това не е достатъчно за българския производител в крайна сметка Вие в качеството си на заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика може би трябва да настоявате пред Европейския съюз за още за българския производител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Александрова, числата са такива, каквито са. Те отразяват фактите и никой не се е опитвал да ги оцветява нито в бяло, нито в черно, нито в розово. Съвсем друг въпрос е, че начинът на подпомагане и ефектът от подпомагането не се крие само и единствено в обема плащания. Те, разбира се, са изключително важен детайл.
Редно е да отчетем, че българските земеделски производители, за разлика от колегите си от старите държави членки, имат шанс да ползват подобно подпомагане едва през последните седем години. Те са в неизгодна ситуация спрямо производителите от други държави членки, които са имали възможност да ползват подобна помощ от порядъка на десетилетия. Имали са възможност да използват средствата за механизация, за ноу-хау, което е позволило качеството, интензивността на тяхното производство да бъде много по-конкурентоспособно. Това, разбира се, отнема време.
Има и още нещо. Аз съм изключително радостен, че България използва шанса си, който предлагат новите регламенти, и прие част от реформите в общата селскостопанска политика. Един от най-важните детайли е въвеждането на така наречените „прагове”. Тоест интензивно завишено подпомагане на първите 300 дка на стопанството и след това намаляване на подпомагането, за да се избегне дефектът, където едни големи собственици или арендатори прибират голямата част от парите и няма достатъчно средства за малките земеделски производители. Тази промяна е факт и аз вярвам, че тя ще има ефект по отношение на българското земеделие.
Аз коментирах и животновъдството, и овощарството, но имаме още подпомагане на уязвими сектори с цел генериране на по-голяма добавена стойност. Достигането на подпомагането до повече земеделски стопани най-вече чрез опростяването на правата и процедурите. Въпреки че усвояемостта е висока – 99%, защо самият процес да не предполага много по-малко административни усилия?
И още един детайл – конкурентоспособността на българското земеделие не се формира само и единствено от обема плащания. Там има много проблеми. Част от тях коментирахме и през тази седмица – комасацията, обема на площите, които се обработват, напояването – изключително сериозен проблем. И един още по-сериозен проблем – склонността на българските земеделски производители да се сдружават. Ако те искат да формират добри цени на пазара, те трябва да работят с много по-големи обеми продукция, което е много трудно за малките производители. Затова според мен един от приоритетите в земеделието е държавата да създаде такива стимули, за да говорим за обединяване на малките производители, особено на тези на плодове и на зеленчуци, което ще им позволи да реализират по-добри цени на пазара. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Заместник министър-председател, благодаря Ви за дупликата, както и за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към следващия въпрос, който е зададен от народния представител Кристиан Вигенин към Божидар Лукарски – министър на икономиката, а той е относно преговори по Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство.
Заповядайте, господин Вигенин, за въпроса.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лукарски, през юли
2013 г. стартираха преговорите по Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство между Европейския съюз и Съединените щати. Обявените цели на Споразумението са увеличаване на търговския обмен и инвестиции между Европейския съюз и САЩ, създаването на нови икономически възможности за разкриване на работни места и растеж чрез увеличаване на достъпа до пазари и по-голяма регулаторна съвместимост.
Мандатът за преговори по Споразумението не беше публично достояние и само силният обществен натиск доведе до неговото разсекретяване от Европейската комисия и до публикуването на преговорните директиви. Наличната към момента информация предизвика остри реакции и основателна тревога, че то може да доведе до снижаване на трудовите и екологични стандарти, увеличаване на безработицата, засилване на влиянието на корпорациите в ущърб на демократично избраните правителства, да лиши държавите от възможността да провеждат собствена социална и екологична политика. Впрочем тези притеснения са и от двете страни на океана. Стотици хиляди европейски граждани в над 400 града на Европейския съюз, в това число и в България, вече дадоха публичен израз на тази тревога в протестни акции и демонстрации.
Междувременно Вие нееднократно се обявявахте безкритично в подкрепа на това Споразумение, но все пак в качеството Ви на ресорен министър бих желал да попитам:
По какъв начин ще се наблюдава и координира процесът на преговори по Споразумението в България? Как ще бъде гарантирана ефективната защита на интересите на България и на българските граждани в хода на преговорите?
И второ, има ли въпроси на сегашния етап на преговорите, тъй като те продължават, които предизвикват основателни притеснения и как те са формулирани и представени пред главния преговарящ от страна на Европейския съюз? Вие самият какви мерки ще предприемете, за да се гарантира пълна прозрачност на преговорния процес от страна на Европейската комисия, както и публичност на отстояваните от правителството позиции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Министър Лукарски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, като член на Европейския съюз, страната ни участва равноправно в идентифицирането на интересите и формулирането на позицията на Европейския съюз от самото начало на преговорите, като си дава сметка за трудностите, свързани с договарянето на толкова мащабно споразумение.
Националните интереси в преговорите се формулират въз основа на експертни анализи и допитвания до заинтересованите бизнес среди и институции. Те ще продължат да бъдат важен инструмент за Министерството на икономиката при идентифицирането на приоритетите, проблемите и чувствителните области и при навлизането на преговорите в по-голяма конкретика.
Възможност за представяне на интересите на заинтересованите страни предоставят организираните от Европейската комисия срещи и консултации. През изминалата година Министерството разпространи информация във връзка с обществените допитвания за решаването на спорове инвеститор-държава и проучването сред малките и средни предприятия относно срещаните на пазара на САЩ пречки.
Създадената в началото на 2014 г. Консултативна група по въпросите на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) също подпомага непосредствения диалог и постигането на най-добрия резултат за европейските граждани. В България бяха организирани няколко публични обсъждания по въпросите на ТТИП, които позволиха обмен на виждания между правителството, бизнеса, академичните среди, неправителствени организации относно перспективите, възможностите, предизвикателствата за българския бизнес, включително малкия и средния такъв, и очакваните ефекти върху българската икономика.
Още при обсъждането в рамките на Европейския съюз на проекта за мандат за водене на преговорите българската страна изложи принципни позиции за отстояване на интереси и открои важни или чувствителни теми за България, между които:
- облекчаване и подобряване на достъпа до пазара на САЩ и търсене на сближаване на процедурите и правилата за произход на стоките;
- стремеж към високо равнище на амбиция и най-благоприятни условия на достъп до американския пазар на услуги и обществени поръчки, включително на ниво Щати, при гарантирана адекватна степен на прозрачност;
- търсене на степен на сближаване между двата регулаторни режима, която в максимална степен да улесни дейността на търговските оператори, без това обаче да води до отдалечаване от действащите правила, без да води до занижаване на европейските стандарти, високите стандарти на Европейския съюз, в това число, подчертавам, и запазване забраната за ГМО;
- поемане на значими ангажименти от страна на САЩ в преговорите по правилата, включително по енергетиката и суровините;
- включване на разпоредби, осигуряващи адекватна и ефективна закрила на всички видове права върху интелектуалната собственост, със специално внимание на географските означения и избягване на горчивия опит и противоречията, свързани с наказателноправните разпоредби във връзка с преговорите, подобни на преговорите по АКТА.
Настояваме също за подпомагане на малките и средни предприятия при справянето им с предизвикателства и пълното възползване от изгодите, произтичащи от бъдещото споразумение. България участва равноправно с останалите държави членки в процеса, следи за отчитането на своите интереси и няма да допусне налагането на клаузи, с които не е съгласна.
Уверявам Ви, че Министерството на икономиката отчита воденето на активен диалог с българския бизнес и гражданското общество като изключително важно. Както заявих пред Съвета на Европейския съюз по външни отношения и търговия и Конференцията по ТТИП, необходими са честност, откритост и отговорност пред обществото по всички въпроси на преговорите.
В заключение бих искал да отбележа, че Министерството на икономиката поддържа и актуализира богата информация във връзка с водените преговори на своя уебсайт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Вигенин, заповядайте за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря за отговора, господин Лукарски.
Все пак трябва да кажа, че се създава впечатление за предопределеност на българската позиция в подкрепа на това споразумение. Мисля, че в тази посока има какво да се направи. Да бъде разширен диалогът не само с организациите, които имат пряк интерес това споразумение да бъде сключено, но и с по-широк кръг граждани, бих казал, и с Народното събрание, защото тук е мястото, вероятно и в специализираните комисии, където може да бъде изнесена повече информация – както икономическата, така и външната.
Що се отнася до позицията на Българската социалистическа партия по този въпрос, ние на база на анализа, който сме направили към този момент, считаме, че това споразумение към днешна дата, така както изглежда, неглижира социалните аспекти, които са в основата на европейския проект. Затова ще ни бъде трудно да го подкрепим. Позицията ни на този етап е „против”.
Ние държим оттук нататък да бъде гарантирана пълна прозрачност и публичност на процеса на преговори. В преговорите България да отстоява позиция в защита на човешките и социални права, достойните условия на труд, екологичните стандарти, както и корпоративната социална отговорност и честната търговия – смятам, важни елементи.
Ние подчертаваме, че разширяването на достъпа до нови пазари и засилването на конкуренцията не трябва да са в ущърб на потребителите и за сметка на безопасността на условията на труд и на защитата на околната среда.
Вие заявихте, че генно модифицираните организми са тема, която не се включва в това споразумение. Още веднъж да кажем, че е недопустимо от наша гледна точка такива разпоредби да присъстват. Тоест да се има предвид в преговорите.
По отношение на шистовия газ също трябва да е ясно, че в това споразумение не бихме подкрепили каквито и да били разпоредби, които биха улеснили, облекчили или задължили в някаква степен страните – членки на Европейския съюз, да допуснат проучване и добив на шистов газ.
Накрая един ключов въпрос за специалния механизъм за уреждане на спорове инвеститор-държава в споразумението. Считаме, че и двете страни – Съединените щати, Европейският съюз и страните членки, имат достатъчно развити правни и съдебни системи и този въпрос трябва изначално да бъде изключен от споразумението, за да може да разчита евентуално на някаква по-широка подкрепа. Надявам се да можем в бъдеще да сътрудничим по този въпрос, пак подчертавам, много по-активно и с българския парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Министър Лукарски, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, абсолютно съм съгласен с Вас, че трябва да има повече гласност и повече работа на Министерството на икономиката по преговорите по ТТИП и с парламента. В това число аз съм докладвал в Икономическата комисия заключенията от моето участие в Европейския съвет по външна търговия, във връзка с това и преговорите по ТТИП, което казах и тук.
Разбирам позицията на БСП, но мога да Ви кажа, че по отношение и на шистовия газ няма отстъпление. Слушахте блицконтрола на премиера, където той каза, че мораториумът за добив на шистов газ ще се запази. Това е наша позиция, от която нямаме отстъпка. Информирали сме Европейския съюз – нямаме отстъпление по този въпрос. Мисля, че не би следвало да има някакви притеснения.
По отношение на арбитражните клаузи искам да Ви обърна внимание, че такива клаузи по принцип се допускат и по Гражданския процесуален кодекс, така че пълното им изключване е в противоречие с българското законодателство. Ще продължаваме да информираме обществеността. По мое настояване, включително и по настояване на други колеги министри от Европейския съюз, голяма част от клаузите вече са достъпни на широката общественост, така че исканата не само в България, но и в целия Европейски съюз по-голяма прозрачност и гласност по отношение на преговорите по ТТИП вече е налице. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за дупликата, както и за участието в днешния парламентарен контрол.
Преди да преминем към въпросите към министър Ивайло Московски, позволете да Ви уведомя, че на балкона наши гости са ученици от Средното образователно училище „Панайот Волов” в Шумен. (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите на балкона.)
Следва питане от народния представител Атанас Стоянов относно промени в Републиканската транспортна схема. Питането е отправено към Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Заповядайте, господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моето питане е във връзка със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 18 юли 2014 г.
В нея са утвърдени промени в транспортната схема в различните административни области, като най-съществени те са в област Благоевград.
Преди нейното издаване, с оглед повдигнати множество въпроси от страна на транспортни фирми, са направени редица срещи с представители на областна управа – Благоевград, „Автомобилна администрация” – Благоевград, както и представители на общините от Благоевградска област. На тези срещи е постигнато съгласие по основни въпроси, касаещи промени в републиканската транспортна схема в област Благоевград, но според тази заповед на министъра са удовлетворени исканията само на част от превозвачите на пътници, главно от град Благоевград.
Исканията на останалите превозвачи от областта, главно от общините Сандански, Петрич, Гоце Делчев, Гърмен и Сатовча са игнорирани и настоящата промяна на транспортната схема оказа преки негативни последици за тях, както и за пътниците. Те са изразяват главно в обстоятелството, че по новото маршрутно описание на автобусната линия от София до тези общини транспортните фирми са вече в невъзможност да ползват междинна спирка – Благоевград.
Промяната на транспортната схема, касаеща автобусните линии от София до съответните общини без междинна спирка – Благоевград, очевидно е неефективно за голяма част от превозвачите по следните причини: липсата на такава междинна спирка до тези общини от областната транспортна схема дублира, съответно ще дублира подобни линии от републиканската пътна схема, а от друга страна ще доведе до неефективност на двете линии до едно и също населено място.
Липсата на междинна спирка – Благоевград, ще доведе до излишни допълнителни разходи чрез осигуряването на допълнителни линии, които няма да бъдат с пълен капацитет на пътници. От друга страна пък автобусите до София също ще бъдат с непълен капацитет. Всичко това се оказа, че е неефективно, не е изгодно на фона на сегашното състояние.
Липсата на междинна спирка – Благоевград, ще доведе и не на последно място, разбира се, и до сериозни затруднения за превоза на пътници до определени места в горепосочените общини.
В тази връзка и с оглед гореизложеното от мен, уважаеми господин Министър, искам да Ви попитам: дали считате, че въпросната заповед от 18 юли 2014 г. на министъра на транспорта и информационните технологии е целесъобразна? Дали тя оптимизира ефективно транспортната схема в Югозападна България? Евентуално какви са възможностите и необходимо ли според Вас изготвянето на нова, рационална транспортна схема в област Благоевград? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Министър Московски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, по първия въпрос относно целесъобразността и ефективността на цитираната заповед искам да отбележа, че промените на разписанието, утвърдени с въпросната заповед, се извършени изцяло съобразно изискванията в Закона за автомобилните превози и издадената на негово основание Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за превоз на пътници и автобуси, за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Тези изисквания са приети през 2011 г. по предложение на самия транспортен бранш след широко публично обсъждане.
Целта на промените е оптимизиране на републиканската транспортна схема с оглед привеждането й в съответствие с драстично намалелия пътникопоток, който води разбира се и до нелоялна конкуренция между превозвачите, извършващи превоз от едно направление и създава рискове, свързани с безопасността и сигурността при превоза на пътници. Според нас именно поради тази причина извършените промени могат да се считат за ефективни и целесъобразни.
По втория въпрос, който сте задали, бих искал да Ви информирам, че с посочената от Вас заповед се изменят единствено разписанията от републиканската транспортна схема, тоест с нея не се извършват промени в областните и общинските транспортни схеми.
Линиите от областните транспортни схеми трябва впоследствие да се съобразят с действащите маршрутни разписания от републиканската транспортна схема. В компетенциите на съответните областни управители е да утвърдят така необходимите промени. На всяко едно ниво – републиканско, областно или общинско, е възможно да бъдат изготвени нови транспортни схеми. Същите трябва да бъдат съобразени с реалните пътникопотоци на база на тяхното изследване и съответно координирани помежду си в последователност: републиканска – на първо място, след това – областна, и на последно място – общинска транспортна схема.
Като основен проблем тук възниква необходимостта от предсрочно прекратяване на договори, с които са възложени превозите по съответните транспортни схеми, за да бъдат извършени едновременно промени, а не поетапно. Именно поради тази причина бе даден близо 2-годишен преходен период – от 2011 г. до 2013 г., в който областите и общините е трябвало да предприемат съответните мерки по прилагане на новите изисквания.
През този период от страна на държавата в лицето на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е воден непрекъснат диалог с цитираните от Вас общини – възложители, чиито договори са били изтекли или изтичащи. Същите са били уведомени за конфликтите в разписанията им с други действащи разписания от републиканската транспортна схема. Въпреки множеството проведени разговори и срещи на Изпълнителната агенция с представителите на областната и общинска администрация и превозвачи от Благоевградския регион и произтеклите от тях ангажименти до момента в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, респективно в Агенцията, няма постъпили протоколи, удостоверяващи транспортната необходимост от разписанията, чиито договори са били изтекли и след извършена проверка не са отговаряли на нормативните изисквания.
Бих искал да отбележа, че тези разписания е трябвало да бъдат закрити. Отчитайки създалото се напрежение и по предложение на засегнатите общини – Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Гърмен и Сатовча, Комисията по републиканската транспортна схема, в която участва с право на глас и представител на областната администрация – Благоевград, е взела решение да не закрие въпросните разписания, а да премахне междинните спирки, водещи до несъответствие с нормативните изисквания. Целта е съхраняване на връзката на тези населени места с град София, която е същността на републиканската транспортна схема, която е първа по значимост, без промяна на часовете на тръгване от крайните спирки.
По третия въпрос – Вашето предложение за регламентиране на спирка по желание само за качване на пътници на пръв поглед е приемливо, но тук възниква въпросът за осъществяването на реален контрол, а именно дали в този случай няма да има освен качване и слизане на пътници, което ще е конфликт.
В заключение, искам да допълня, че подобни ситуации възникват и в други региони на страната, но тези процеси са неминуеми. Винаги ще има ощетена страна независимо дали правилата ще се прилагат поетапно или едновременно. Друг е въпросът дали тези правила ще останат и ще се прилагат така както са или трябва да тръгнем да търсим нов механизъм за решаване на този проблем.
Трябва да се има предвид, че в транспортния бранш няма единомислие за това, тоест една част държи те да бъдат запазени.
Считам, че този въпрос следва да бъде подложен на широка дискусия и едва след това да се пристъпи към евентуална промяна в нормативната уредба, а именно Закона за автомобилните превози и произтичащите от него подзаконови нормативни актове. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Стоянов, заповядайте да развиете два уточняващи въпроса в рамките общо на две минути.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за предоставения отговор. Наистина Вие сте подготвен в тази сфера и детайлно сте разгледали казуса, но, за съжаление, и в крайна сметка вече половин година де юре – да, наистина тази заповед е законосъобразна, но де факто този въпрос, този проблем не е решен. Тук стои въпросът дали тази заповед е целесъобразна.
Благоевград е един от основните административни центрове. В него учат, следват много студенти от целия Югозападен регион, включително и пограничните общини на Благоевградска област. Това до голяма степен предопределя и нуждата от оптимални транспортни линии и връзки.
Всъщност оказва се, че вече половин година след 17,00 ч. ежедневно от Благоевград до въпросите общини – Сандански, Петрич, Гоце Делчев, Гърмен и Сатовча няма автобусен превоз и това изключително затруднява превоза не само на студенти, разбира се, а и на всички жители на Благоевградска област, които работят в град Благоевград, но всъщност живеят в съседните общини.
Наистина аз съм Ви благодарен за изчерпателния отговор, но моят допълнителен въпрос е: дали ще бъдат предприети някакви необходими, допълнителни стъпки относно евентуалната частична отмяна на тази заповед, касаеща транспортната схема в Благоевградска област? Наистина това е крайно необходимо.
Благодарен съм Ви за това, че наистина сте запознат в детайли със случая и може би е необходимо да се направи, да се инициира една обща среща между всички заинтересовани страни, както Вие казахте, един по-сериозен, по-задълбочен дебат, наистина, за да се намери най-оптималният вариант, най-оптималният алгоритъм за решаване на този нелек въпрос за Югозападния регион. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Министър Московски, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси на народния представител Атанас Стоянов. Имате три минути.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Стоянов, разбира се, че поемам ангажимент да разглеждаме всеки случай и като единичен такъв, и оперативно, каквото е необходимо, да вземем мерки, за да не се допусне изкривяване на принципа, или в конкретния случай да оставим определено направление да не бъде по никакъв начин обслужено транспортно.
Но искам и Вие да ме разберете. Проблемът при нас е, че по едно и също време – казвам го в контекста на това, което се случва днес и в железниците – трябва да покрием като транспортна схема освен изискванията за автобусен транспорт, изискванията и за железопътен такъв, да напаснем схемата така, че да няма конфликт между пътникопотоците за единия и за другия, едновременно Областната и Общинската транспортна схема да бъде адаптирана към Републиканската транспортна схема и в същото време да се стремим да не допускаме конфликт между отделните населени места. Аз го гледам в републикански мащаб, но конкретно при Вас е в регионален такъв.
За да се случат тези неща, най-малкото, което се изисква, за да имаме удачно решаване на този проблем, е поне единомислие от страна на бранша, а такова нямаме. Браншът е разединен – отделни асоциации са, всеки защитава горе-долу тесни интереси в зависимост от това кой къде извършва транспортната услуга и общо взето самите ние сме поставени в невъзможност да партнираме за правилното решаване на въпроса. Най-малкото, поне ако браншът застане с адекватна и единна позиция по тези теми, за нас ще е малко по-лесно да адаптираме всички тези общински и областни желания към републиканската мрежа и съответно да бъдат обвързани и с другия вид транспорт, който съществува в държавата. Ние сме длъжни да покрием транспортната схема и към него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Стоянов, заповядайте за отношение по повод отговорите на господин министъра.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, Вие наистина сте прав, че очевидно няма единомислие в транспортния бранш. Именно затова отново апелирам към Вас – нека да бъде направена дори и поредната среща. Инициирайте я, ако трябва съвместно да инициираме такава работна среща между всички заинтересовани страни: Министерството на транспорта, областната управа, „Автомобилна администрация” – Благоевград, съответните представители на общините, разбира се, не на последно място и превозвачите с оглед намиране на най-добрия вариант и ефективно ползване като цяло на Националната транспортна схема и в частност Областната транспортна схема, защото в крайна сметка това ще бъде най-вече в полза на пътниците, които ползват тези услуги. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Преминаваме към следващ въпрос към министър Московски, а той е зададен от народния представител Вили Лилков относно искане на Столична община за придобиване безвъзмездно право на собственост върху част от терена на бившата околовръстна жп линия на град София.
Заповядайте, господин Лилков, да изложите въпроса.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос е свързан със съдбата на трасето на бившата околовръстна жп линия в София и съдбата на гара Пионер. Искам да припомня няколко неща, преди да задам своите въпроси.
На 15 септември 2011 г. Общинският съвет на столицата взе решение да придобие безвъзмездно право на собственост върху трасето на бившата околовръстна жп линия на град София, което възлиза на около 154 декара – уникално трасе за столицата, като това решение беше взето въз основа на предварително проведени разговори с министъра на транспорта. На 10 февруари 2012 г. решението бе препратено на областния управител на София за процедиране по чл. 54 от Закона за държавната собственост, след което повече от две години то остана неизпълнено.
Съвсем неочаквано през месец юни 2014 г. правителството на Пламен Орешарски обяви гара Пионер за продажба. Тридесет и седем декара уникален терен в сърцето на София бе обявен за продажба. Тъй като тази продажба не се осъществи, по-късно служебното правителство потвърди намеренията да се продаде този парцел и във връзка с това задавам своите въпроси:
Защо не бе изпълнено решението на Общинския съвет на столицата и какви стъпки са предприети за това Столична община да придобие трасето, което започва от булевард „Черни връх” и приключва на „Искърско шосе”, поне част от него? Продадена ли е гара Пионер и ако не, какви са намеренията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за нейната съдба? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лилков.
Министър Московски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лилков! Съгласно Решение № 554 на Столичния общински съвет от 15 септември 2011 г. е предвидено безвъзмездното приемане на собственост от 11 броя поземлени имоти с обща площ 100 227 квадратни метра, предоставени за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
С Решение № 554 от 24 юли 2014 г. Министерският съвет с цел задоволяване на обществената потребност от местно значение е прехвърлил безвъзмездно на Столична община три от имотите, представляващи части от терена на околовръстната жп линия на град София в участъка булевард „Искърско шосе” до „Токуда болница” – София, местност „Борисова градина – Погребите” втора част, с обща площ 29 936 квадратни метра, за изграждане на транспортна инфраструктура в район „Изгрев”, връзката „Изток – Дианабад” и за подобряване на транспортно-експлоатационните качества на кръстовището при улица „Стоян Михайловски” – изграждането на преливна шахта, представляваща част от новопроектираната канализационна мрежа.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изразил съгласие два от имотите с обща площ 3386 квадратни метра да бъдат безвъзмездно прехвърлени по реда на чл. 54 от Закона за държавната собственост на Столична община. Изготвените документи са изпратени по компетентност до Министерството на регионалното развитие и благоустройството за приемане на необходимите действия в тази връзка.
В два от имотите, с обща площ 13 548 квадратни метра, находящи се в близост до многофункционална спортна зала в София, необходими за изграждането на вело- и пешеходна алея с цел подобряване на транспортно-комуникационното обслужване на залата, предстои иницииране от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията към Министерството на регионалното развитие и благоустройството за процедура по прехвърляне.
За други два имота, с обща площ от 16 672 квадратни метра, въпреки решението на Столичния общински съвет, Столична община не е отправила конкретно искане за придобиването им от Национална компания „Железопътна инфраструктура” и съответно от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията не са предприемани действия.
Столичният общински съвет с горецитираното решение дава съгласие за придобиването също така на два поземлени имота с обща площ 1738 кв. м, които представляват част от имот с площ 12 459 кв. м. С писмо от 24 януари 2012 г. главният архитект на Столична община господин Диков е уведомил, че необходимостта от прехвърлянето на този имот вече е отпаднала. За имоти с площ от 35 616 кв. м след постъпване в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на инициативна преписка ведно с всички необходими за целта документи могат да бъдат предприети действия за иницииране на нормативно установена процедура по безвъзмездното им прехвърляне.
Относно въпроса: продадени ли са прилежащи терени по гара Пионер и ако не са – какви са намеренията на Министерството? С Решение № 514 от 18 юли 2014 г. Министерският съвет на Република България е дал съгласие за продажба на два недвижими имота частна държавна собственост, предоставени за управление на Националната компания „Железопътна инфраструктура”, представляващи част от бившата жп гара Пионер. Със заповеди от 16 октомври 2014 г. на министъра на информационните технологии и съобщенията са открити търгове за продажба на описаните по-горе имоти, съответно на 1 декември 2014 г. и 3 декември 2014 г. Срокът за подаване на документи и внасяне на депозити за участие в търга, насрочен на 1 декември, няма постъпили оферти и внесени депозити. В тази връзка Комисията за провеждане на търга в съответствие с правилника за прилагане на Закона за държавната собственост е взела решение за обявяването му за непроведен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам.
На 27 ноември 2014 г. в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е постъпила инициатива от заинтересовано лице по чл. 20 от Закона за концесиите за предоставяне на концесия върху двата недвижими имота, представляващи част от бившата гара Пионер в тяхната цялост. Комисията за провеждане на търга по отношение на втория имот след обстойно запознаване и анализ е направила инвестиционно предложение и е предложила търгът да бъде прекратен. С моя заповед протоколът от работата на комисията е утвърден и съответно обявеният търг е прекратен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Лилков, заповядайте за реплика към господин министъра.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря Ви за подробния отговор, господин Министър.
Искам да кажа следното. Удовлетворен съм, че гара Пионер не е продадена, защото това щеше да бъде предателство спрямо интересите на гражданите на София. Това не би било в интерес на градоустройственото развитие на града. Още повече – някаква концесия, за която чувам за първи път!
Освен това, доколкото разбирам, само няколко имота от всичките имоти, за които е взето решение в Столичната община, са прехвърлени на общината. Във връзка с това, че трасето, за което става въпрос, и гара Пионер са уникални – с обща дължина 6 километра, която свързва разнородни части на града и крие невероятен потенциал да се превърне в нещо много интересно и атрактивно за столицата, аз имам предложение към Вас и искам да чуя Вашия отговор. Съгласни ли сте да проведем работна среща с главния архитект на София и кмета на София, за да обсъдим съдбата на това трасе и да възложим на главния архитект конкретно да се проектира, а не да се работи на парче? Защото практиката да се работи на парче в София и държавата да реализира едни политики, а общината да мисли в друга посока, е вредна за интересите на града.
В този смисъл, пак повтарям, удовлетворен съм от отговора, който получих. Гара Пионер не е продадена. Започнало е прехвърляне на части в лицето на бившата околовръстна жп линия, но за да направим нещо добро за града, трябва да се срещнат държавата и общината и да обсъдим съдбата на трасето и на гара Пионер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Лилков.
Министър Московски, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Лилков, в предния мандат на нашето управление лично аз бях инициаторът, който предложи на общината и лично съм говорил с господин Диков да се реализира тази идея. Става въпрос за 7 километра велоалея, паркова зона, пейки, беседки, осветление – цивилизована работа в кв. „Изток”. Какво по-хубаво от това – връзка към спортната зала.
Включително предприех и действия, при които възложих на Национална компания „Железопътна инфраструктура” да демонтират съществуващата жп линия. Ако си спомняте, имаше протест пред министерството. Обвиняваха ме в убиец на железниците и някакви такива неща. С плакати бяха дошли около 50-100 човека. Имаше и общински съветници на този протест. Аз си свърших моята работа.
За голямо съжаление дори и след това, тъй като нямахме проблеми по съществуващия сервитут на вече демонтираната жп линия – да го предоставим, към днешна дата аз не съм видял проект на тази велоалея. В крайна сметка ми се говориха неща: „Ти го прехвърли, пък ние утре започваме да го строим”. Това е несериозно. Така че аз съм последният човек, който може да бъде упрекван или обвиняван, че не е имало инициатива – в центъра на София това да стане красива паркова зона с велоалея, с пешеходна зона и така нататък. Свършете работата на другото място, аз съм о`кей. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е зададен от народния представител Ангел Найденов относно реализация на проект за развитие и модернизиране на пристанище Варна.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, да, моят въпрос е свързан с развитието и модернизацията на пристанище Варна и в тази връзка – реализацията на проекта за интермодален терминал.
Предисторията, господин Министър. В програмата „Региони в растеж”, която беше утвърдена от правителството с министър-председател Орешарски, бяха заложени средства в размер на 15 милиона, които бяха предвидени за реализацията на проект за създаването на интермодален терминал на територията на Варна. За съжаление във времето на функционирането на служебния кабинет тази програма беше преразгледана, част от средствата замразени, съответно пренасочени, в това число и 15-те милиона, които бяха предвидени за Министерството на транспорта за реализацията на проекта за модернизация на пристанище Варна.
Уважаеми господин Министър, това се случи на фона на три неща.
Първо, това решение на служебното правителство съвпадна с провеждането на конкурса за избор на фирма за създаването на идейния проект. В този конкурс участваха международни компании с име, с авторитет. Тръжната документация беше отворена. Съответно имаше оферти в размер 8-10 милиона за различните фирми.
Второ, това решение дойде при изключително силната подкрепа за реализацията на този проект както в местните и регионалните власти във Варна, така и в професионалните среди, разбира се, и в обществеността на Варна. Впрочем ще отворя една скоба и ще кажа, че по време на предизборната кампания всички представители на политическите формации, в това число на осемте парламентарни групи, представени в Народното събрание от Варна, беше декларирана пълна подкрепа за реализацията на този проект.
Трето, това решение дойде на фона на вече представени параметри на проекта във Варна, съответно създадени нагласи и очаквания, включително във всички среди, свързани с развитието на морската индустрия и съответно на транспортния бранш.
В тази връзка, господин Министър, моят въпрос е: каква е съдбата на вече проведения конкурс, отворената тръжна документация и, разбира се, не по-малко важното, дори по-важното – какво е Вашето мнение за по-нататъшната перспектива за развитието на пристанище Варна и интермодалния терминал? Какво да очакваме като перспектива? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Найденов.
Министър Московски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, с Постановление на Министерския съвет № 19 от 7 февруари 2014 г. за одобряване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ, т. 4.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. в т. 7 по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бяха предвидени средства в размер на 15 млн. лв. Сумата от 15 млн. лв. е предвидена за проектиране на „Интермодален терминал Варна” (публична инвестиционна програма).
С Решение № РД-14-36 от 30 април 2014 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е обявена открита процедура за избор на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки с предмет „Проектиране на интермодален терминал Варна”.
Съвъзложители по тази поръчка са Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” и Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” и Държавното предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура” като съвъзложители, са упълномощили министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него лице да проведе процедурата. Предвидено е договорът с избрания изпълнител за възлагане на обществената поръчка да се подпише от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от генералните директори на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” и Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Документацията за възлагане на поръчката и изборът на изпълнител е проведен с комисия от експерти, назначени с нарочни заповеди, съгласно закона.
За изпълнител е определен Консорциум „Енергопроект - Роял Хасконинг” с оферта от 8 млн. 768 хил. 800 лв. без ДДС. Договор с избрания изпълнител ще бъде сключен след осигуряването на необходимия финансов ресурс. Предвид важността на проекта се търсят възможности за осигуряване финансирането му от различни източници.
Следва да се има предвид, че пристанище Варна се развива изключително динамично през последните години като пристанищен оператор и бележи ръст при обработката на товари. Товарооборотът за 2013 г. е около 11 млн. т, като за постигането му са обработени над 1450 кораба. Но тези над 300 хил. тежкотоварни автомобили, посещаващи годишно пристанището, са проблем не само за гражданите и туристическия бизнес на града, но и за ръководството на пристанището по отношение на организацията на работа през активния туристически сезон, когато е и активната кампания по износа на зърно. При сегашната ситуация територията на пристанището се оказва разположена в центъра на града и независимо от перманентните решения за рационализиране на обслужването и намаляването на трафика, пристанището и града от доста години са в конфликт по отношение на своето развитие.
В тази връзка реализацията на Проекта за изграждане на „Интермодален терминал Варна” би позволило до известна степен да се намалят конфликтните зони и поне частично да се създадат условия за развитие на градската зона за сметка на пристанищните територии.
По отношение на перспективите за развитие на пристанище Варна от години се търсят решения за изнасяне на пристанището от централната градска част и освобождаването й от проблемите със замърсяването на околната среда и трафика.
В изпълнение на Проект „Техническа помощ за развитие на българските пристанища”, финансиран по Приоритетна ос 5 „Техническа помощ” на оперативната програма в момента се изпълнява Проект „Разработване на концепция за развитие на българските пристанища за обществен транспорт с национално значение на база на очакваните товаропотоци”. Концепцията има за цел да очертае цялостната визия за развитието на пристанищата за обществен транспорт в България, като част от системата на водния транспорт, в рамките както на Националната транспортна система, така и на европейската транспортна мрежа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, само две изречения.
На база на Концепцията за развитието на българските пристанища ще бъдат предприети и съответните процедури за актуализиране на Генералните мастерпланове на пристанищата и тяхното развитие.
Като възможна перспектива за развитието на „Порт Варна” е и предоставянето му на концесия, привличайки по този начин финансово стабилни инвеститори с опит в строителството, управлението и оперирането на обекти от пристанищната инфраструктура. Ще се създадат възможности за:
- разширяване, модернизация и подобряване на обекта на концесия и превръщането му в удобен и привлекателен транспортен център;
- подобряване на капацитета и качеството на обработването на товарите и обслужването на пътниците;
- създаване на условия за увеличаване на трафика на товари и пътници;
- подобряване качеството и разнообразието на предоставяните услуги;
- увеличаване и разнообразяване на търговските и рекламните дейности в района на пристанището. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Найденов, заповядайте за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, нямаме различия в изложението на фактите по предисторията на този проект и съответно необходимостта от реализацията на проекта за Интермодалния терминал, включително, разбира се, решенията за отпускане на средствата, включително решенията за замразяването при служебния кабинет. Изрично подчертавам това, защото не искам да Ви натоварвам с отговорността на Ваш предшественик, към който нямате отношение като отговорност и съответно като пряко отношение.
Господин Министър, приемам Вашия отговор със смесени чувства. От една страна, Вие давате надеждата с отговора, че е избран изпълнител. Нали така, не бъркам в това, което заявявате? Второ, разбирам, че осъзнавате необходимостта да има проект, за да могат да се реализират различните форми за реализация на този проект, като финансиране, като параметри, разбира се, всичко това, свързано с функционирането на местната власт и развитието на облика на Варна като съвременен, модерен, европейски пристанищен град и морска столица на България. Разбира се, давам си сметка, че Вие като министър на транспорта осъзнавате важността на реализацията на този проект от гледна точка на това, че иначе, в противен случай, ако не се реализира, губим име, авторитет, товаропотоците се насочват към други дестинации, губим приходи, губим работни места. Това се случва и в момента.
Защо обаче казвам „със смесени чувства”? Защото, господин Министър, Вие казвате: реализация на този проект, когато и ако бъдат осигурени необходимите финансови средства. Ако те са в размер на 7-8 милиона, аз очаквам от Вас например в репликата да кажете: тази година нашето правителство, тоест Вашето правителство, ще осигури тези средства, ще бъде разработен проектът. Времето за реализацията на този ангажимент е в рамките на 6 до 9 месеца, по предварителното задание, тоест изцяло в рамките на 2015 г. Тоест ние ще можем да разчитаме от края на тази година за реализация вече на проекта под различните форми. Ето това очаквам от Вас да ми кажете.
В противен случай, господин Министър, ние изоставаме. Ние губим възможности, Варна губи възможности и това ще бъде поредният удар върху очакванията на хората, които са свързани с морския бранш, съответно с очакването за модернизация и развитие на пристанищната инфраструктура и естествено – на хората, които са свързани с транспортния бранш.
Това очаквам от Вас и много Ви моля да кажете конкретно ще бъдат ли осигурени парите за реализация на резултата от вече проведената тръжна процедура? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте за дуплика, министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Найденов, това Ви казвам: ще направим всичко възможно да осигурим, дай Боже, да можем да осигурим цялата сума. Ние не желаем за спираме този проект. Разбира се, има малко условности, но вярвам Вие сте запознат с тях.
Територията, върху която трябва да бъде изграден този терминал, който тепърва предстои да се проектира, има дело. Общината съди Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” и на първа инстанция е спечелила делото. Не че това е някакъв грандиозен проблем, тъй като дори и общината да си спечели тази територия да е нейна собственост, не пречи впоследствие операторът на този терминал съответно да го наеме от общината. Има механизъм, но за момента така, както е заложен проектът, се разглежда от концепцията на това Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” да си е собственик на терминала, което, разбирате, създава малко конфликт вътре във взаимоотношенията между оператори, държавно предприятие и община. Не казвам, че това е тема, която може да спре развитието. Ние нямаме идея да спираме проектирането на този терминал. Единственият ни казус е да се осигури финансиране, като за миналата година прехвърлихме средства от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” по принцип към други направления, защото физически щяхме да ги загубим. Физически нямаше възможност да бъде подписан договор и тези пари щяха да бъдат загубени от сектор „Транспорт”. Затова сме ги пренасочили. Ще направим всичко, което е по силите ни, да осигурим финансиране и този проект да продължи с условностите, които Ви казах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Кадиев относно безопасността на придвижването с БДЖ и зачестилите случаи на влакове, движещи се един срещу друг в един и същ коловоз.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е зададен на 25 ноември, когато все още нямаше никакво намерение, или поне не беше известно на обществото, за намаляване броя на движещите се влакове в БДЖ и целият този ажиотаж около БДЖ не беше започнал. Тогава обаче имаше няколко неприятни случки по отношение на сигурността, което ме накара да задам този въпрос, който аз ще доразвия до известна степен днес, във връзка с новите събития.
Уважаеми господин Московски, на 17 септември 2014 г. на гара Айтос при заминаване на пътнически влак за гара Българово влакът се движи срещу друг влак. В този случай единият от машинистите забелязва несъответствие и спира другата влакова композиция. За щастие този път последиците са единствено в забавяне на влаковите композиции.
На 28 октомври 2014 г. влак по посока София – Варна се движи срещу бившия експрес „Слънчев бряг” на гара Безмер. Тогава по-сериозен инцидент е предотвратен само защото ограничението на скоростта е 25 километра в час и машинистите са имали време да реагират.
На 8 ноември 2014 г. – виждате, че през две седмици горе-долу се случва нещо, отново край гара Българово е предотвратен сблъсък на влакове от София с пътническа композиция за Карнобат. Катастрофата е предотвратена, след като служители на гарата в Айтос са изключили напрежението по контактната мрежа.
Ситуацията се повтаря край Церковски на 16 ноември 2014 г., когато един срещу друг се движат влак София – Варна и пътнически влак Бургас – Ямбол.
Чиста случайност е, че при толкова много случаи само за един месец не се е стигнало до сериозен инцидент. В тези влакове често пътуват стотици хора и евентуален инцидент може да има много сериозни последствия.
Във връзка с това моля да отговорите на следните въпроси:
Как оценявате ситуацията около безопасността на придвижване с БДЖ? Какви са причините за силно зачестилите случаи на влакове, движещи се един срещу друг в един и същи коловоз, заплашващи със сериозни инциденти? Какви мерки са взети за гарантиране сигурността на придвижването и каква е отговорността, поета от НКЖИ за излагане на риск на живота на хиляди български граждани?
Искам да допълня въпроса със: ако имате повече информация, която можете да ни дадете по повод Вашата предстояща, или вече случила се среща с финансовия министър днес, за финансовото състояние на БДЖ.
Искам да напомня, че мерките, които Вие предприехте през миналия месец, са следните: спиране или съкращаване на маршрута на 166 влака; намаляване на обхвата на дейността на БДЖ с 20%; уволнение на 1500 железничари; силни регионални проблеми, примерно в регион Габрово 50% от влаковете ще бъдат спрени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли въпрос, защото вече пресрочихте времето с една минута.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Всичко това има пряко отношение към безопасността на влаковете. Затова, господин Министър, моля, първо, да започнете с отговора за реформата в БДЖ, която предстои, и след това да минете към отговора за безопасността на влаковете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин Кадиев.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Кадиев, понеже усещам, че искате да се заяждате, да Ви кажа: по наше време все още не са се запалили хора, по Ваше се палеха и хора. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ. Възгласи: „Ееее!”)
Относно безопасността, ако миналата година бяхте ремонтирали за санитарен минимум 25 милиона подвижен състав – в случая локомотиви, сега нямаше да се налага да ги спираме.
Във връзка с Вашето питане, което е входирано, защото това, за което ме питахте накрая, не Ви е входирано. Информирам Ви, че за Проект „Реконструкция и електрификация на жп линията по коридори IV и IX Пловдив – Свиленград”, в обхвата на който попадат и цитираните в писмото населени места е подписан протокол – Образец № 16, на 28.06.2012 г., както и Разрешение за ползване, издадено на 29 юни 2012 г. от дирекция „Национален строителен контрол” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За жп участъка има издадени от инженера сертификати за изпълнение по смисъла на ФИДИК. (Шум и реплики.) Този факт сам по себе си означава, че всички съоръжения по новото трасе са изпълнени съгласно одобрените технически проекти, със съществуващите също така от „Басейнова дирекция”, „Напоителни системи” и съответните общини, на основание на които е издадено разрешение за строеж, изпълнено е строителство и са подписани необходимите протоколи, съгласно действащите нормативни документи.
Издадените съоръжения в обхвата на Проект „Реконструкция и електрификация на жп линията по коридори IV и IX Пловдив – Свиленград” имат капацитета за отчитане на повърхностните води към река Марица. (Шум и реплики.)
Следва да се отбележи, че в писмото не са посочени конкретни съоръжения, като се цитират населени места и терени около тях в продължение на приблизително 30 км железен път, без да се конкретизира...
Момент, чета Ви отговор на друг въпрос. Да, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Така е, когато се събират много въпроси, колеги – петнадесет часа отговори на парламентарен контрол имат министрите.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Съжалявам много.
Национална компания „Железопътна инфраструктура” притежава удостоверение за безопасност, а „БДЖ – Пътнически превози” ООД, и „БДЖ – Товарни превози”, притежават сертификат за безопасност и имат изградена своя схема за управление на безопасност. Чрез нея те гарантират необходимото ниво на безопасност в своята дейност при извършване на превозите. Чрез изграждане на регистъра на опасностите те дефинират всички рискове, които съществуват при извършване на превозите и съответно след тяхната оценка се предписват съответни коригиращи действия, с цел намаляване риска до приемливи нива.
Изградената по този начин схема за управляване безопасността при извършване на превозите на пътници и товари в железопътния транспорт отговаря на всички изисквания за безопасност в рамките на европейския транспорт и всички жп предприятия в България са доказали на практика, че са внедрили работната система за управление и безопасността, която отговаря на всички критерии за безопасност по Наредба № 59 за управление на безопасността в железопътния транспорт.
В този смисъл безопасността на железопътния транспорт е гарантирана от прилаганите в Национална компания „Железопътна инфраструктура” и превозвачните процедури, заложени в системата за управление на безопасността, които са изготвили и изпълняват.
Относно въпроса какви са причините за силно зачестилите случаи на влакове, движещи се един срещу друг. Причините за тези случаи са свързани с извършващата се рехабилитация и модернизация на железопътната инфраструктура в тези участъци. В тази ситуация експлоатационният персонал на Национална компания „Железопътна инфраструктура” с функции по контрол и управление на движението на влаковете изпълнява задълженията си в неестествена обстановка.
При извършването на строително-монтажни работи временно се изключват автоматизираните системи за сигнализация и контрол на движението на влаковете, с цел да се извърши подмяната на железния път, контактната мрежа, както и подновяването на самите централизации с нови такива – модернизация или подновяване на подмяната на елементарна база. Централизациите не работят и множество дейности се извършват по ръчен способ, като повечето случаи гаранция за правилното извършване на манипулация е стрелочникът и негов устен доклад до ръководителя на движението, който подава разрешителния сигнал за придвижване. Тук човешкият фактор е основен и съществува възможност за извършване на грешна манипулация от операторите, при което се създават условия за възникване на произшествия и инциденти.
Всички случаи на ситуации, близки до инциденти и произшествия, са разглеждани от службите за безопасност. Направени са съответните изводи и са предприети действия. Възникналите ситуации на човешка грешка са разследвани, направени са анализи и е потърсена дисциплинарна отговорност от съответните служители и ръководители. Допълнително са предписани следните мерки: забранено е едновременно преминаване и едновременно приемане и изпращане на влакове в гари с изключено действие на осигурителна техника (председателят дава сигнал, че времето е изтекло); забранено е транзитното преминаване на влакове в тези гари; всички влакове се спират и след установяването им се пристъпва към изпращане при спазване на всички процедури за безопасно изпращане на влак от гара с изключено действие на осигурителната техника; скоростите за движение на влакове са ограничени до 25 километра с готовност за спиране при забелязване на несъответствие между предписаните условия; в гари с интензивно движение са назначени по двама – дублирани са постовете на стрелочниците, повишена е взискателността към изпълнението на задълженията; в гърловините на гарите с по-голям брой стрелки са назначени допълнителен вид стрелочници; проведени са инструктажи на локомотивните машинисти; променен е графикът на движение на всички бързи и пътнически влакове.
Следва да се отбележи, че в условията на интензивна модернизация на изгражданата жп инфраструктура се повишава риска при извършване на превози в краткосрочен план. В дългосрочен план обаче ползите от тази модернизация и рехабилитация включват в изграждането на системата за сигурност по-високо ниво от съществуващата сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В дупликата ще развиете
отговора си.
Реплика, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Московски, уважаеми колеги! Разбирам, че масата от въпроси е толкова голяма, че понякога по средата на отговора разбирате, че всъщност отговаряте на друг въпрос.
В никакъв случай не се заяждам. Изобщо не Ви завиждам, Вашата позиция в момента е една от най-тежките в правителството. Не е лесно да уволниш 1500 човека, не е лесно да носиш на гърба си вероятността от аварии във всеки един момент и загубени човешки животи.
Това, което се е случило по време на нашето правителство, беше доста некоректно от Ваша страна да кажете, че „при нас поне хора не горят”, защото по същата логика аз мога да кажа – при Вас имаше терористични актове, при нас нямаше. Ама тези неща се случват, нали, и никой не ги иска? Нито ние сме ги искали, нито Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Беше за железниците, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Уважаеми господин Министър, от това, което ми отговорихте, аз запомних няколко неща.
Първо, влаковете се движат в неестествена среда.
Второ, спрени са до голяма степен техническите системи за безопасност.
Трето, има проблем с човешкия фактор.
Четвърто, извършват се грешки на стрелочници, които могат да доведат до фатални човешки жертви.
Искам като човек и министър да ми отговорите, не да гледате в листа това, което са Ви написали експертите: Вие чувствате ли се спокоен от състоянието на безопасност на Българските държавни железници? Вие бихте ли натоварили Вашето семейство днес да се движи спокойно в Българските държавни железници? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Кадиев, започвам отзад напред. Майка ми и баща ми за Коледа и Нова година дойдоха с влак в София, бяха ми на гости, така че ползват железниците често.
Преди година и половина до момента, в който бяхме в преден мандат, тези проекти вече бяха стартирали. Ще Ви кажа как са работили по наше време. Където се извършваше рехабилитация и модернизация на трасе, не сме си позволявали да развържем едновременно повече от три гари – развързване го разбирайте да се разкачи цялата осигурително-сигнализационна техника, която осигурява автоматизацията и сигурността на гарата. Така беше направен работният план, че никога не сме си позволявали едновременно да развържем повече от три гари.
В момента, когато поехме пак управлението, заварих на няколко трасета едновременно по седем-осем гари развързани. Не знам как се е стигнало до тук, нямам представа, това е по-детайлен анализ, но явно някой не си е свършил работата.
Световната европейска практика е такава – повече от три-четири гари не е редно да се развързват, като, ако това се направи, има мобилни станции, които, разбира се, не са толкова евтини, но могат да бъдат закупени и да осигурят тази сигурност и безопасност. Затова сме поставени в тази ситуация там, където се извършват тези рехабилитации и модернизации.
Това, което мога да кажа, е, че поемам ангажимент там, където наново започнем пак да строим, да не допускам да се стига до това, както не съм допускал и преди да се стигне до него. Дефектът не е при нас. Заварвам развързани наведнъж осем гари, това е трасе вече от близо 88-90 км, което действително създава риск. Това е технически обяснено какво се случва там и защо се стига до тези ситуации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Питане от (реплика от народния представител Атанас Мерджанов) народния представител Кристиан Вигенин относно политиката на правителството по отношение на Република България към министър-председателя господин Бойко Борисов.
Господин Вигенин, имате думата. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви дам възможност. Разбрах, господин Мерджанов, процедурата я поискахте, след като започнах и обявих вече питането.
Заповядайте, господин Вигенин. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Господин Вигенин, ще зададете ли питането си, или ще считам, че се отказвате от него – да освободим премиера от парламентарния контрол?
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Госпожо Председател, това прозвуча като изнудване, но аз все пак съм длъжен да си задам въпроса.
Извинете, господин Мерджанов.
Господин Министър-председател, уважаеми колеги! Развитието на отношенията между Република България и Република Македония би следвало да е сред стратегическите приоритети на всяко българско правителство. Причините имат не само исторически характер, но и съвсем прагматични измерения, свързани със създаването на нови икономически възможности за бизнеса от двете страни на границата, разширяване на туристическия обмен, засилване на сътрудничеството в образованието, науката, културата и така нататък. Това са и въпроси, по които са силно чувствителни българските граждани, особено в Пиринска Македония.
По време на Вашия първи мандат като министър-председател българската политика към Република Македония претърпя сериозни обрати – от безкритична подкрепа за начало на преговори за членство в Евросъюза, до рязка промяна към силно критичен тон и блокиране на началото на преговорите; от отричане на идеята за подписване на Договор за добросъседство и сътрудничество, лансирана още от кабинета на Станишев, до превръщането на такъв договор в задължително условие за подкрепа на следващите стъпки в евроинтеграционния процес на Република Македония и изобщо за развитие на двустранните отношения. Към края на Вашето управление през 2013 г. за двустранните отношения важеше мотото „първо договор, после сътрудничество” – каквото
и да било.
При правителството на Орешарски възприехме подхода едновременно да се водят преговори за договор и да се насърчава сътрудничеството с цел да се създаде по-добра атмосфера в отношенията, което от своя страна да позволи и намирането на необходимите компромиси. Този подход доведе до конкретни резултати и ни приближи до подписването на Договор за добросъседство и сътрудничество.
Като отстоявам разбирането, че България има нужда от една широко подкрепена национална политика, която да бъде последователна, открита, предвидима и активна, моля да отговорите на следните въпроси:
Какво място ще заеме Република Македония във външнополитическите приоритети на правителството и ще има ли стремеж към една по-добре координирана и финансово обезпечена политика към съседите и конкретно към Република Македония, при положение че в Програмната декларация на правителството Ви тази тема на практика отсъства, надявам се в бъдещата програма да я има?
Ще бъдат ли предприети конкретни мерки за стимулиране на икономическото сътрудничество между двете страни, туризма, бизнес контактите и общуването между хората от двете страни на границата, като например и развитието на свързващата пътна инфраструктура и откриването на планираните преди повече от 15 години гранични контролно-пропускателни пунктове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор, Бойко Борисов – министър-председател.
Пет минути, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Завчера на блицконтрола беше доста по-пълен парламентът. Днес е петък, сигурно сме по-уморени.
Уважаеми господин Вигенин, политиката, която правителството провежда по отношение на Република Македония, потвърждавам, че остава непроменена и последователна.
Република България нееднократно е декларирала, че подкрепя европейската и евроатлантическата интеграция на Република Македония. Изразили сме нашата готовност да обсъждаме и да оказваме експертна помощ по конкретни въпроси, свързани с нашия опит, за да успее страната да постигне напредък по пътя на членството й както в Европейския съюз, така и в НАТО.
В същото време ясно сме заявили и очакванията си, че Република Македония ще положи необходимите усилия за изпълнение на всички критерии и условия за членство в Европейския съюз, включително принципа на добросъседство.
По наше убеждение единствено европейската интеграция на страните от региона ще спомогне за утвърждаване на мира и стабилността в Югоизточна Европа, като в този процес ще отстояваме правата и законните интереси на българските общности в тези държави. Същевременно това далеч не означава, че Република България не отдава нужното значение за двустранните контакти с всяка една от съседните ни страни. България тук ще продължи да отстоява необходимостта от подписване на Договор за добросъседство и сътрудничество, който остава наш основен приоритет. Нашето виждане е, че Договорът не представлява никакви допълнителни искания към Република Македония и ще придаде правно задължителна сила на политическите договорености, постигнати в декларацията на министър-председателите от 1999 г.
В рамките на програмен период 2007 - 2013 г. България и Македония успешно си сътрудничат по Програмата за трансграничното сътрудничество България – Македония, съфинансирана от Инструмента за предприсъединителната помощ 2007-2013 г., с управляващ орган Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с общ бюджет 19,9 млн. евро.
Обявени са общо три отворени покани за набиране на проекти и предложения, като са сключени общо 103 договора на стойност 22,3 млн. евро, изпълнявани съвместно от български и македонски публични институции и организации. Разплатените средства към партньорите от двете държави са в размер на 13 млн. евро.
Проектите, които се изпълняват, са основно в областта на туризма, културния обмен, подобряване на икономическото състояние на трансграничния регион и подобряване на местната инфраструктура.
За програмния период 2014 – 2020 г. България и Македония ще продължат да си сътрудничат по програмата за трансгранично сътрудничество България – Македония, съфинансирано от Инструмента за предприсъединителната помощ 2014 – 2020 г. Общият бюджет на Програмата е 19,4 млн. евро с проекти в областта за опазване на околната среда, развитието на туризма и развитието на конкурентоспособността на трансграничния район за двете страни. Окончателният вариант на Програмата беше одобрен на програмно заседание на съвместната работна група на 21 август в София и след одобрението й от Министерския съвет е изпратена в Европейската комисия на 22 септември 2014 г. На този етап се очакват официални коментари от страна на Европейската комисия и съгласно получената предварителна информация Програмата се очаква да бъде одобрена през юни 2015 г., като дейностите по нея ще бъдат изпълнявани до 2022 г. Това е отговорът ни по първия въпрос. Цитирам питането Ви.
По втория Ви въпрос, Вие визирате откриването на нови КПП та по границата с Република Македония и в частност, предполагам, откриването на ГКПП – Клепало. На 28 ноември миналата година министър Павлова даде подробен отговор на Ваш въпрос за откриването на ГКПП – Клепало – проектирането и изграждането на свързващата инфраструктура в района между Струмяни и Берово, като действията попадат отново в ресора на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За да не повтарям казаното от нея, ще бъда съвсем кратък.
Откриването на гранично контролно-пропускателни пунктове може да става единствено и само с акт на Министерския съвет по условия и ред, определени в международно споразумение или международен договор между двете държави. Като доскорошен министър на външните работи, добре знаете, че България няма подписано актуално споразумение с Македония за откриване на това КПП. Спогодбата между Република България и Република Македония от 1999 г. би следвало да бъде актуализирана, така че да отговаря на съвременните условия. Предполагам, че сте информиран, че през 2005 г. е направена преценка, че пътят Струмяни – Микрево – Раздол – Клепало, граница Република Македония с дължина 30 км е подходящ обходен път за нов КПП. Изготвен е технически проект за рехабилитация, реконструкция и ново строителство на пътя. В рамките на проект „Реконструкция и изграждане на пътя Струмяни – Берово” между България и Македония е финансиран по програма... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло). Има и още, но времето ми изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два допълнителни въпроса – господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, по отношение на граничните контролно-пропускателни пунктове не искам да ми отговаряте като регионален министър. Затова нека уточняващият ми въпрос бъде зададен по следния начин.
Тези споразумения от 1999 г. трябва да бъдат актуализирани е ясно, но Вие в такъв случай считате ли за необходимо да бъдат актуализирани? Тъй като там са предвидени общо три: от 1999 г. – два, и от 2005 г. – един нов гранично-пропускателен пункт? Наясно съм, че възможността да се финансира по предприсъединителните фондове е отпаднала още през 2005 – 2006 г., но считате ли все пак, че може да се търси финансиране както от държавния бюджет, така и, защо не, от новия инвестиционен план, обявен от Комисията на Юнкер? Подобни проекти биха могли да имат съответно приоритетно значение, когато става въпрос за свързваща инфраструктура между две страни.
Тук подчертавам, че не става въпрос за пълномащабни контролно-пропускателни пунктове, а за такива, които да позволят лекотоварен трафик, за да може живеещите от двете страни на границата, които най-често са и роднини, да могат да имат улеснен достъп. Тъй като споменахте конкретно ГКПП – Клепало, хората трябва да минат над 100 км, за да стигнат от едната съседна община до другата, което смятам, че в днешно време не отговаря на интересите на България в отношенията с Република Македония. Това е единият ми уточняващ въпрос.
Вторият въпрос – все пак ми се ще да попитам, тъй като първите стъпки на това правителство не дават основания да смятаме, че балканската политика ще бъде приоритетна. (Народният представител Цветан Цветанов поднася букет на народния представител Корнелия Нинова. Оживление, ръкопляскания.) Надявам се това да се отрази на времето ми.
Тя не беше особено приоритетна някак, поне не изглеждаше така при първия Ви мандат. Смятате ли все пак България да играе тази активна роля, която й приляга във външната политика тук, в Югоизточна Европа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, позволете ми и аз да бъда такъв джентълмен като колегата Цветанов, да поздравя госпожа Нинова с рождения й ден – да ни е жива и здрава, все така умна и красива. (Ръкопляскания.) В същото време да Ви благодаря и считам, че това е една прекрасна идея. Аз дълбоко вярвам, както каза преди малко и господин Кадиев – ако се стараем да обединяваме усилията, мисля, че ще е по-добре и за страната, и за всички нас.
Действително Вие видяхте – първите ни стъпки бяха, образно казано, да обиколим по-големите началници, за да тръгнем в посока еврофондове и всичко останало. Така че включването именно на тези проекти в Плана Юнкер и съвместно да ги направим с Македония е една прекрасна идея, за която благодаря. Считайте, и аз така разбирам ролята на опозицията – има неща, които в обема работа могат да се пропуснат, в случая това действително спокойно може да е по Плана Юнкер. Също да се помисли, особено за такива по-малки места, където да се чакълира пътят, просто за да се избегне такова движение. Така че в тази посока мисля, че ще го направим.
Между другото като активна роля вече имаме доста заявки от македонска страна за срещи на високо равнище – да дойде тук премиерът им, ние – там, така че се надявам в следващите една-две седмици това да го придвижим.
Нещо, което на акад. Воденичаров обещах на базата и на днешното питане да Ви информирам, ако не знаете. Преди две години на Българската академия на науките възложихме да направи, за да се даде възможност историците да коментират много от фактите. Само искам да кажа за справката от господин Воденичаров за сътрудничеството между Българската академия на науките и съответно тази в Македония: „В изпълнението на тази програма започна съвместно организирана работа между учените от Българската академия на науките и Македонската академия. Още в края на 2013 г. се проведе среща в Сандански с участието на повече от 60 учени от двете страни. Подписаха се документи за сътрудничество и се договориха към 40 съвместни проекта в областта на медицинските, хуманитарните, обществените, природо-математическите, биологическите, техническите науки, по които съвместно да работят български и македонски учени. По тридесет от тях вече успешно се работи и са сформирани екипи”. Понеже справката е дълга – 2-3 страници, не знам дали ще ми стигне времето...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: ...ще Ви я оставя. Но мисля, че в това отношение този подход също е правилен, защото, знаете, че учените и историците си имат техен стил на разговор – могат да си спорят, да си говорят, но, дето се вика, това не дава отражение на политиката между двете страни.
Ще положим усилия да направим така, че на нашите толкова близки съседи от Македония да не сме пречка, а да им помогнем за членство в Европейския съюз и НАТО, разбира се, и да не допуснем – знаете, че те малко, от време на време, имат пό така изявена проява в областта на национализма, но с повече такт, умение и разбиране, мисля, че ще минем през този период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Министър-председател, първо, иска ми се да Ви поздравя, че за втори път тази седмица сте в българския парламент. Това май че не се е случвало никога досега, и то по такава тема.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Никога не се е случвало! (Смее се. Оживление.)
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Радвам се, че станах повод това да се случи.
Второ, понеже споменахте доклада на Българската академия на науките и техния ангажимент, да, наистина Вие бяхте възложили на БАН да изготви доклад, с който аз, като министър, се запознах, встъпвайки в длъжност. Той е многообхватен и полезен доклад. Надявам се да е на бюрото, както се казва, на всички министри на външните работи. Той е нещо полезно.
Понеже приемате идеи от опозицията, ще си позволя да развия малко повече това, което споменах преди малко.
Първо, да напомня, че миналата година установих, че един от големите проблеми в отношенията ни не само с Република Македония, но и със съседите, е фактът, че липсва достатъчно добра координация между различните министерства. Министерството на външните работи, което би следвало да има водеща роля, я няма. Създадохме Съвет за регионално сътрудничество, който не успя да заработи поради края на мандата. Мисля, че трябва да насърчите министъра на външните работи да го активизира. Надявам се, че няма да го вземете и го дадете на госпожа Кунева.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Няма! (Шум, смях, оживление.)
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Като цяло мисля, че е време България да започне да мисли за създаването на своя политика на съседство. На мен и на нашето правителство не ни стигна време да развием тази идея. Такава политика на съседство по примера на европейската обаче може да събере като начало различни инструменти, с които се финансира сътрудничеството между нашите страни, а след това в перспектива да се създаде и специфичен национален инструмент, който да бъде в допълнение към останалите инструменти, които и към момента съществуват по линия на Европейския съюз. Така ще можем винаги да налагаме нашите приоритети или да работим по тях още по-активно.
Готов съм, като член на Комисията по външна политика, да сътруднича и с Вашите народни представители, и с Министерството на външните работи в тази посока, ако идеята се възприеме.
Благодаря Ви още веднъж. Надявам се, че тази последователна политика наистина ще бъде запазена и ще се постигнат и резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Да благодарим и на министър-председателя Бойко Борисов за участието му в днешния парламентарен контрол. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
Има думата народният представител Атанас Мерджанов – заместник-председател на Парламентарната група на Българска социалистическа партия лява България.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, бих искал да напомня чрез Вас на уважаемата председателка на Народното събрание, че е първа сред равни. Това – кой ще иска думата, е право на парламентарната група.
Въпросната декларация беше отнесена и към министър-председателя, който току-що излезе.
„Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на БСП лява България изразява дълбоката си тревога и загриженост по отношение на начина, по който правителството и компетентните институции подхождат към въпроса за очакваната нова бежанска вълна. Разнопосочни изказвания, непремерени амалгами, сигнали за хаос и неподготвеност – това е посланието, което излъчва дебатът, воден основно чрез медиите от отговорни правителствени фактори.
Ние целенасочено запазихме мълчание по темата досега, защото знаем колко сложен и многопластов е проблемът с бежанците. От една страна, стоят човешки съдби, неподправено страдание, от друга, възможността между бежанците да се прокрадват опасни елементи.
Ресурсите на страната ни са ограничени, а усилията за настаняване и впоследствие – за интеграция на чужденците, изискват време, целенасочена политика и средства.
Именно защото е сложен, проблемът изисква хладнокръвно, професионално и солидарно поведение на политическото ръководство на страната. Вместо това управляващите сякаш са обзети от паника.
Министерството на вътрешните работи прехвърля отговорности на армията. Министерството на отбраната се оплаква на президента. Президентът измисля потенциален дипломатически скандал. Вицепрезидентът казва, че няма да има такъв. Премиерът не изглежда особено заинтересован и лаконично коментира темата, а ресорният вицепремиер госпожа Кунева очевидно е напълно неподготвена за събитията, които предстоят.
Всъщност няма как правителството да е подготвено, защото когато България се сблъска с бежанската криза през лятото на 2013 г., когато през 2014 г. се изграждаха допълнителни центрове за настаняване, когато се дебатираше около процедурите за издаване на статут на бежанец, когато се укрепваше българо-турската граница, тогава днешните управляващи не участваха в работата, а бяха заети с бойкот и крещяха: „Оставка!”
Преди година да се строи защитно съоръжение по границата беше скандал. Сезирахте прокуратурата, заплашвахте със санкции от страна на Европейската комисия, искахте вот на недоверие.
Сега като че ли разбрахте, че независимо как я наричате, оградата на границата е неизбежна. Тя е ефективно и макар и самото й изграждане да струва скъпо, в дългосрочен план е по-евтиното решение за контрол над миграционния поток.
Упреквахте ни, че не сме провели обществена поръчка, а в сряда Борисов поиска разрешение от парламента да започне да строи възможно най-бързо, по облекчена процедура и на висока цена. Решихте да включите армейска техника в охраната на границата, докато до вчера осмивахте факта, че Министерството на отбраната помага при строежа на оградата.
Но не двойният Ви стандарт и политическото Ви лицемерие са предмет на тази декларация. Предмет на тази декларация е да Ви уверим, че макар и в опозиция, ние сме готови да подкрепим всяко адекватно действие, което да предотврати нова бежанска криза. Под „адекватни действия” разбираме мерки, които да ограничат бежанския поток, да укрепят капацитета на Държавната агенция за бежанците, да привлекат необходимата международна подкрепа и да подобрят интеграцията на онези бежанци, които имат право да останат в България. Не е адекватно действие свалянето на полицейската охрана от границата, преди да е осигурен друг начин за защитата й. Не е адекватно действие назначението на Никола Казаков за шеф на Агенцията за бежанците, след като именно той е сред основните отговорници страната ни да се окаже напълно неподготвена за притока на бежанци през 2013 г.
Не приемаме и изявлението на министър Калфин, че, видите ли, ние сме имали дългосрочна Национална стратегия за интеграция, но сме нямали ресурс да я изпълним. Защо не е осигурен такъв ресурс при изготвянето на бюджета за
2015 г.? Защо въобще приемаме стратегии, ако не можем да ги изпълняваме?!
В идните дни ще се занимаваме с Стратегията за съдебната реформа. Защо ще го правим, ако след време е възможно някой министър да присвие рамене и да каже, че нямаме пари за тази стратегия?!
Уважаеми госпожи и господа, проблемът, пред който сме изправени, е една от най-сложните задачи, които България и Европа ще трябва да решават през идните няколко години. Вече десетилетия страни като Италия, Гърция, Малта не могат да се справят с нея и се лутат между разбираемите страхове на местното население и основателния ужас, който всички изпитваме, когато научим за личната трагедия на някой бежанец, или броим удавените в опит да преплават Средиземно море.
Тук няма място за самоцелно политическо противопоставяне, още по-малко за вътрешнокоалиционни неразбории в рамките на управляващото мнозинство.
Затова настояваме премиерът Борисов лично да поеме координацията на усилията на отговорните ведомства, а не да оставя нещата в ръцете на вицепремиер без портфейл.
От своя страна, госпожа Кунева би била много по-полезна, ако съсредоточи усилията си в европейски план, като работи за осигуряването на чувствително по-решителна финансова и материална подкрепа от страна на Европейския съюз.
Отправяме и апел към президента Плевнелиев: ако иска да бъде полезен на страната си, да преустанови практиката на подмятания на крак пред медиите и да работи за изграждането на необходимия обществен и политически консенсус, включително чрез свикване на Консултативния съвет по национална сигурност, ако това е необходимо.
Също така призоваваме отговорните обществени и политически фактори, гражданските фактори да се въздържат от изказвания, които стигматизират бежанците, подклаждат омраза и подкопават усилията за интеграция. Ксенофобията и расизмът са също толкова опасни, колкото и прекаленият лаксизъм и утопичната идея, че можем да помогнем на всички.
Не можем да пренебрегнем и факта, че терористи могат да бъдат инфилтрирани в бежанския поток. Затова настояваме да бъде овладян псевдореформаторския устрем на някои политици по отношение на разузнавателните ни служби, и особено към Служба „Военна информация”. На службите трябва да бъдат осигурени средства и спокойствие. От това зависи сигурността на всички нас.
От своя страна, БСП лява България се ангажира да не повтаря грешките на миналогодишната опозиция, като използва проблема с бежанците като средство за дестабилизиране на правителството.
Ще подкрепим бързото доизграждане на оградата, както и отделянето на допълнителни средства за ограничаване на бежанския поток и интеграция на бежанците, които са допуснати на българска територия. Добре е да се обмисли събирането на тези средства в специален фонд с цел осигуряване на публичност и контрол.
Нашите представители в Европейския парламент вече са подели инициативи за промени в европейското законодателство и по-солидарна обща миграционна политика. Отворени сме за диалог и общи действия в името на националната сигурност на България. Знаем, че терористи и каналджии не се интересуват от това кой е в момента на власт. Вече сигурно сте го разбрали и Вие. Затова спрете да прехвърляте горещия картоф и се захващайте на работа. Зимата си отива.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Други декларации? Няма.
Продължаваме с въпросите към министър Московски.
Следващият въпрос е от народния представител Борис Ячев относно мерки за предотвратяване на наводнения в община Първомай.
Заповядайте, господин Ячев, имате думата.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Министър, през последните години редица села в община Първомай, област Пловдив, стават жертва на системни наводнения, нанасят и сериозни щети на сгради и инфраструктура. Само през последните три месеца неколкократно са пострадали от наводнения селата Виница, Поповица, Караджалово, както и самият град Първомай. Особено сериозно е положението във Виница, което претърпя големи щети от водната стихия, отново преди по-малко от три седмици. Става ясно, че една от основните причини за честите наводнения в региона са пропуски при строителството на новото железопътно трасе през селата Виница и останалите села в община Първомай.
Терените около трасето представляват земеделски земи от землището на село Виница и другите съседни села, чийто естествен наклон е в северна посока към река Марица и респективно към населените места.
Старият релсов път е давал възможност при обилни валежи и снеготопене повърхностните води да преминават през него и равномерно да се оттичат в съществуващата канална мрежа. Новият релсов път е на доста по-висока теренна кота и не допуска преминаването на вода през него. Оттичането на водата е осигурено чрез водостоци, които поради проектантска или строителна грешка не са свързани практически със съществуващата в съседство канална мрежа. Този факт, както и силно намалената пропускателна способност на наличните отводни съоръжения, е предпоставка за системни наводнения на селата Виница, Попово, Караджалово, град Първомай и другите села, разположени около жп линията.
Уважаеми господин Министър, актуалният ми въпрос към Вас е: какви ще бъдат конкретните мерки на Вашето ведомство за преодоляване на причините, водещи до системни наводнения в горепосочените населени места около жп линията? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Министър Московски, заповядате за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ячев, във връзка с Вашето питане Ви информирам, че за Проект „Реконструкция и електрификация на жп линията по коридори 4 и 9 Пловдив – Свиленград”, в обхвата на който попадат и цитираните в писмото населени места, е подписан протокол Образец 16 от 28.06.2012 г., както и Разрешение за ползване с изходящ № СТ-05-755, издадено от 29 юни 2012 г. на дирекция „Национален строителен контрол” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За жп участъка има издадени от инженера и сертификати за изпълнение по смисъла на ФИДИК на 27.02.2013 г. и на 08.03.2013 г. Този факт сам по себе си означава, че всички съоръжения по новото трасе са изпълнени съгласно одобрените технически проекти, съгласувани също така и от Басейнова дирекция, „Напоителни системи” и съответните общини, на основание на които е издадено разрешение за строеж, изпълнено е строителство и са подписани необходимите протоколи съгласно действащите нормативни документи. Изградените съоръжения в обхвата на Проект „Реконструкция и електрификация на линията в коридори 4 и 9 Пловдив – Свиленград” имат капацитета за оттичане повърхностните води към река Марица.
Следва да се отбележи, че в писмото не са посочени конкретни съоръжения, като се цитират населените места и терени около тях в продължение на приблизително 30 километра по железния път, без да се конкретизира за кои съоръжения има съмнение, че не изпълняват предназначението си, поради което не може да се извърши правилното и точно проучване.
Също така трябва да се отбележи, че трасето на новата железопътна линия в посочения участък до голяма степен следва трасето на старата жп линия и в много случаи се използват съществуващите отводнителни съоръжения на старата жп линия. Отчитайки факта, че теренът е равнинен и във връзка с падналите през последната година необичайно големи количества валежи, се наблюдава по-високо от нормалното ниво на подпочвените води. Наблюденията ни показват, че много често при обработка на земеделски земи от двете страни на трасето на жп линията се разрушават или дори заличават съществуващи водоотводни съоръжения извън собствеността на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура”, което води до невъзможност за отводняване на тези терени.
В заключение, бих искал да Ви уверя, че в НКЖИ непрекъснато се извършват проверки и наблюдава състоянието на всички съоръжения, в това число и на отводнителните съоръжения в този участък, като своевременно се предприемат подходящи мерки, където е необходимо, почистват се отводнителните канавки и предпазни канали, извършва се поддръжка на водоотводни съоръжения, водостоци и прокари, прави се профилактика на инсталираните водочерпещи помпи, пътните и пешеходни подлези, където има такива.
Вярвам, че това е подходящ отговор на този етап, но ще се радвам да получим по-конкретна и подробна информация за опасенията Ви, за да можем да ги разгледаме, определим по подробно и да предприемем, ако е необходимо, дори превантивни действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Ячев, имате думата за реплика.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Да се твърди, че само природата и аномалиите от последните няколко години са причина за тези наводнения, които на практика започват с най-голям интензитет веднага след пускането в експлоатация на жп линията, според мен не е редно. Аз съм цитирал специално село Виница, защото там ситуацията е най-драматична. Там една площ от около 10 хиляди декара трябва да се отводни практически през два водоскока, които са на разстояние от километър и половина и които са с размер не по-голям от бюрото на председателя зад мен.
Втората причина, която посочват специалисти, това е, че на практика тези водостоци, които са прокарани под самото жп трасе и които трябва да служат като естествен отводнителен канал, нямат практически никаква връзка със съществуващата отводнителна мрежа, която е в съседство на по-малко от 7 до 800 метра. Местната власт твърди, че тъй като те попадат в района на жп линията, не е в състояние да предприеме никакви мерки без съответните съгласувателни действия с Министерството на транспорта и да направи тази връзка с отводнителната мрежа и водостоците.
Освен това да се твърди, че трасето минава със старото съществуващо трасе, да, може би в голяма степен, до 70 или 80% повтаря в този участък старото трасе, само че старата жп линия е била почти на кота нула. Новата жп линия е издигната на кота повече от 7 метра. Тя в момента се явява една естествена язовирна стена, която възпира, пак казвам, водата от един водосборен район, специално в землището на село Виница, от около близо 10 хиляди декара, които няма как да се оттекат само през тези два водоскока с изключително скромни размери.
Разбира се, ще Ви дам допълнително техническа информация конкретно за този регион. Имайте предвид, че независимо от подписаните съгласувателни документи и одобрения за пускане в експлоатация на този жп участък, Вие сам, предполагам, сте наясно, че тази жп линия, проектирана и построена по този начин, създава и редица технически, а и социални затруднения, защото целият град Първомай е пресечен от една жп линия. На практика той е като една окупирана територия, през която, за да отидеш от единия край в другия, се минава само в двата края през едни подлези. Конкретно за землището на село Виница ще Ви предоставя цялата необходима информация.
Въпросът ми е: имате ли готовност на място да изпратите специалисти, които да проверят твърденията на местните хора и да вземат съответните мерки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Министър Московски, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ячев, разбира се, че имам готовност и ще изпратя екип специалисти да проверят на място това, което твърдите.
Едно уточнение да направя – това е проект, който се казва „проект с национално значение”. Той не се казва „проект с регионално” или „проект със значение Първомай”. Съгласен съм, че проект с национално значение, преминавайки през различни общини, области, населени места вероятно създава някакви местни затруднения на населението, но, съгласете се, че целта му е да има някакво национално значение, тоест специално за тези проекти целта е да се постигне по-висока скорост, да стане по удобна транспортната услуга. Разбира се, преминавайки, създавайки някакви затруднения, се създават и компенсаторни механизми, съответно подлези, надлези или някакви такива съоръжения, които не струват малко пари, влизат като част от обхвата на проекта и съответно компенсират неудобствата, които създават, ако създават такива.
Проектирането на един такъв проект преминава през много етапи на съгласуване, дълъг период е, някой път отнема повече от година. През цялото това време всеки има възможност да коментира, да дава своите препоръки, своите изисквания, да казва с какво не е съгласен, да го прави публично, да има дебат по тази тема и това се прави. Уверявам Ви, че са спазени абсолютно всички закони на държавата в хронологията на съгласуване на проектен етап, за да може да бъде изпълняван.
В конкретния случай, казах, ще изпратя екип, за да се прецени. Но и дебитът на водостоците, и разстоянието, на което са сложени – те са част от един технически проект, който е минал на съгласуване и ако някой някъде е имал нещо против, е можел да го каже, да го обясни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преди да преминем към следващото питане, за декларация от името на Парламентарната група на Политическа партия „Атака” има думата нейният заместник-председател господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Ще направя декларация относно вчерашното посещение на държавния секретар на Съединените американски щати у нас Джон Кери. Информацията за това посещение първо тръгна, казана на ушенце от външния министър на Бойко Борисов, след това цялата държава започна да се вълнува – тук, в България, идва държавният секретар на Съединените американски щати, нещо важно предстои.
Това, което всички в София видяха и разбраха, беше, че София беше блокирана, столицата ни беше напълно блокирана. Джон Кери го пазеха по всякакъв начин от народната любов.
Във вчерашния ден ние, народните представители от „Атака”, искахме да отидем възможно най-близко до Министерския съвет, до Президентството, за да изразим нашето мнение относно политиката, водена от САЩ и относно задачите, целите на това посещение у нас. Не бяхме допуснати, естествено, в непосредствена близост. Как може да ограничиш народни представители, които представляват стотици хиляди избиратели, да не говорим, че по Конституция представляват и българския народ?! Как, виждате ли, български народни представители ще ги пуснем толкова близо до Джон Кери?!
Какво искахме да му кажем ние? Искахме да му кажем, че сме против това Съединените американски щати да оказват натиск върху България, натиск за добив на шистов газ.
Не си правете илюзии! Не си правете илюзии, повтарям. Както тук се заявява, че има ембарго, има мораториум върху добива на шистов газ, така хайде не в рамките на един ден, но в рамките на една седмица министър-председателят може да си смени мнението. Справка – „Белене”, ако не ми вярвате. Ние сме против това категорично.
Това е огромният стремеж на Щатите да дойдат тук със своите компании, със своята банка, вчера беше споменато името даже – „Ексимбанк”, да дойдат тук, да хванат нашите залежи, и на конвенционален газ, и да ги използват, естествено, на концесия. Ние сме против това.
Ние сме против това родината ни България да става площадка за удари срещу трета страна. Знаете коя е тази трета страна – това е Русия.
Защо държавният секретар каза, че ал. 5 от Договора за НАТО е актуална, което означава, че ако има посегателство срещу България, Щатите ще отвърнат? Кой ще посяга срещу България, кой, от какъв зор, както се казва на разговорен език? Явно те знаят – ние не знаем. Но това се подготвя, удължава се пистата на Безмер – базата в Южна България, естествено за нападение срещу Русия, за някакви действия срещу Русия. Ние сме категорично против това, категорично против това! (Реплика от дясно.)
Издигнахме нашите плакати, на които пише, че сме срещу това България да сключва споразумение, да участва в това Трансатлантическо търговско споразумение, което ще направи така, че транснационалните компании да бъдат на ниво държава, транснационална компания да може да съди България. Както има примери с други държави, видите ли, те са решили да вдигнат минималната работна заплата на населението и дадена трансатлантическа компания ги съди за това. Съди ги, защото те са си позволили нещо в нейн ущърб. Подписването на споразумението ще доведе точно до това.
Да не говорим, че ГМО продуктите, които тези компании произвеждат, ще бъдат свободно предлагани на българския пазар. Естествено, че сме против това.
Издигнахме ето този транспарант (показва), на който пише „Аз съм българин и съм против натиска за сключване на търговско споразумение с Щатите”. Тези плакати, тези наши снимки, които бяха направени вчера, не намериха място в нито един български вестник. Защо? Нали същите американски институции казват, че няма свобода на словото в България и българските вестници решиха да го докажат, просто като се самоцензурират?!
С какво се занимават медиите в България? Гледам и сутрешните блокове, чета и вестниците. С прехвърлянето на скачените съдове Патриотичен фронт – ДПС: каже нещо Валери Симеонов – излезе Местан и му отговори. Така – цяла седмица.
Въпросът ми не е към Патриотичния фронт – към тях нямам въпроси, те са ми ясни. Въпросът, който задавам от тази трибуна, е към техните избиратели: къде бяха вчера Вашите народни представители, уважаеми избиратели на Патриотичния фронт? Защо не бяха при нас, защо не бяха, нали са патриоти?
Виждат, че България се колонизира, а те не протестират срещу това! Дори една думичка не казват, никъде ред не прочетох.
Отговорът на този въпрос също ми е ясен – те бяха на софрата, те вече са във властта, на топличко. Забравихме тези моменти, когато представители на телевизия СКАТ – Симеонов, Велизар Енчев, идваха на наши митинги против базите за НАТО! Свършиха тези времена! Те вече са във властта. Топличко, уютно е, хубаво е. Разбирам от медиите как заместник-министри, предлагани от Патриотичния фронт, навлизат в Икономическото министерство. Сигурно е много топло и уютно, но едва ли е същата ситуация с техните избиратели.
От вчерашната среща, която Джон Кери проведе с българските държавни фактори, разбрахме, че всъщност са образувани четири работни групи, които ще работят по определени сектори и направления. И Щатите щели да ни изпратят един енергиен експерт – специалист сигурно, огромен специалист. За чии интереси ще работи? Ясно е – за интересите на Съединените американски щати.
Истинските разговори, които вчера трябваше да бъдат проведени, истинските теми, които трябваше да бъдат разглеждани, са следните.
Българските държавни фактори трябваше да му кажат на Джон Кери: „Господин Кери, Ваши фирми са собственици на ТЕЦ-овете „Марица 1” и „Марица 3”. По времето на Иван Костов са сключвани договори, които са страшно неизгодни за българската държава. Тези договори ощетяват българския краен потребител на електроенергия години наред. Цената на електроенергията е страшно скъпа точно заради тези договори! България е най-бедната държава в Европейския съюз!
Да, Вие не казвате „били сме силна демокрация, били сме просперираща европейска държава”, ще работите за това. Хайде да ги преразгледаме тези договори. Хайде да направим така, че да бъдат справедливи за двете страни.”
Поставен ли беше този въпрос? Силно се съмнявам.
На парламентарен контрол по съответната процедура ще зададем тези въпроси на министър-председателя и на външния министър. (Реплика от БСП ЛБ.)
Беше ли поставен въпросът за американските военни бази в България, за които от 2006 г. след сключен договор от тогавашния външен министър Калфин, от президента Първанов – тогава беше сключен този договор, Америка не ни е дала една стотинка? Една стотинка, повтарям Ви. По цял свят, където Съединените американски щати имат бази, те си плащат и плащат сериозни пари.
Отново най-бедната държава в Европейския съюз – държава, която е по-бедна от някои по-напреднали държави в Африка, отново ние така ларж го даваме, казваме: „Не Ви щем парите, аз черпя”. Защо не беше поставен и този въпрос?
Тази зависимост, това положение, при което гледаме на всяко едно посещение от чужбина в България, в крайна сметка не работи за нас , не работи за България.
Това били наши евроатлантически партньори, ще каже някой. Те, ако са партньори, би трябвало на равна нога да стъпват нещата. Би трябвало, когато ние назначаваме шеф на служба, както се консултираме с техните служби, когато те назначават шеф на ЦРУ, например да се консултират с ДАНС. Правят ли го? Не го правят, естествено. Нямате никакви съмнения, че сме партньори. Просто това са едни сладко звучащи думички, които обаче пак в крайна сметка са за сметка за нашия народ.
За тези евроатлантически ценности, към които се придържаме 25 години, всяка от повечето партии в България ще каже: „Да, трябва да ги спазим! Трябва да бъдем партньори с тези хора!”. От 25 години го поддържаме това „партньорство”.
Хайде, да Ви задам на Вас въпроса: за 25 години с колко милиона намаля българската нация – от 1989 г. до ден-днешен, следвайки точно и неотклонно колониалната политика, която ни се налага от Щатите? С два милиона намаля България през това време! Хайде, ударете чертата и си дайте сметка това работи ли за България, или не работи за България.
Като български патриот от Партия „Атака”, от мое име, от името на колегите Ви казвам, че трябва да спазваме християнските ценности, не измислени евроатлантически ценности. Тези ценности – християнските, са ни запазили векове наред. И съм сигурен, че ще ни запазят и занапред. Това е моят съвет към Вас. Това е моята молба – следвайте християнските ценности и бъдете горди, че сте българи! (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Продължаваме със следващото питане, което е от народния представител Миглена Александрова относно политиката на Министерството по отношение на железопътния транспорт.
Заповядайте, госпожо Александрова.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Министър, вече спряхте 38 влака, 81 влака предстои да бъдат спрени. Имате намерение да приватизирате БДЖ „Товарни превози”.
В тази връзка въпросът ми към Вас е следният: каква ще е политиката на правителството, в частност – Вашата, като ресорен министър на транспорта, по отношение на железопътния транспорт? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Министър Московски, имате пет минути за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Александрова, развитието на железопътния транспорт е основен приоритет в националната ни транспортна политика като транспорт с много по-малко негативно въздействие върху околната среда.
Усилията ни са насочени към изграждането на модерна и оперативно съвместима железопътна инфраструктура, стабилизиране на дружествата в сектора.
По отношение на инфраструктурната програма за управление на проевропейското реформаторско правителство – то е за стабилно развитие на България. В нея като основен акцент е включено приоритетно и ускорено довършване на изграждането на големите инфраструктурни проекти, насърчаване на икономическия растеж и развитието на регионалната, националната и международната свързаност на страната в железопътната инфраструктура. Този акцент следват и предприетите в Министерството на транспорта и информационните технологии мерки за развитие на железопътния сектор.
В изпълнение са стартиралите големи инфраструктурни проекти: реконструкция и електрификация на железопътния участък Димитровград – Свиленград, част от линията Пловдив –Свиленград – турска граница; рехабилитация на железопътната инфраструктура в участъците от железопътната линия Пловдив –Бургас; модернизация на железопътния участък Септември – Пловдив; реконструкция на жп гара Бургас, жп гара София.
Провежда се активна подготовка на програмен период 2014 –2020 г. Новата Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” предвижда средства в размер на 673 млн. евро за финансиране на железопътната инфраструктура от Кохезионен фонд плюс национален бюджет и Европейски фонд за регионално развитие.
Приоритет е цялостното завършване на жп линията Бургас – Пловдив, и модернизацията на участъка София – Елин Пелин – Септември, тоест целият коридор от турско-гръцката граница през Пловдив – Септември, до София. Респективно, ако успеем по „Кънектинг Юръп фасилити” – Драгоман, и Бургас – Пловдив – София, също така.
България ще разполага с още около 350 млн. евро по инструмента за „Свързана Европа”, именно, което казах –„Кънектинг Юръп фасилити”, които се планира да се инвестират в модернизацията на жп линиите Видин – Медковец и София – Елин Пелин – Драгоман.
За развитието на интермодалния транспорт предвидените проекти са за изграждане на терминали в Пловдив и Русе. За терминала в Пловдив е сключен договор за безвъзмездна помощ. За терминала в Русе се изпълняват подготвителни процедури.
Важно от гледна точка на интермодалността за пътниците е изпълнението на Проекта за разширение на метрото в София: Цариградско шосе – летище София – жк „Младост 1” – Бизнеспарк – „Младост 4”. Краен етап на изпълнение е изграждане на трета метролиния – 2014 - 2020 г.
Като допълнителна информация да кажа, че вече Оперативната програма е одобрена от Брюксел, така че в рамките може би на месец-два може да стартира изпълнението и по нея.
По отношение на стабилизирането на дружествата от сектора се изпълняват, респективно се предвиждат мерки за подобряване на финансовото и техническото им състояние.
Продължаваме диалога с кредиторите в Холдинг „БДЖ” до постигане на взаимоизгодно споразумение. Информирах Ви на Транспортна комисия – задълженията са 565 милиона към днешна дата.
Продължаваме процедурата за нотифициране на държавна помощ на Холдинг „БДЖ” чрез мярката „Анулиране на дългове”. За целта е необходима подготовка на нов план за преструктуриране и оздравяване на групата компании в Холдинг „БДЖ”, осигуряване на финансиране на Холдинг „БДЖ” в рамките на бюджетната рамка 2015 - 2017 г., тъй като особено голям недостиг на средства се очертава за периода 2015 - 2017 г., когато основно идват падежите на задълженията на компанията. Предстои постепенно обновяване на подвижния състав на БДЖ „Пътнически превози”, който в голямата си част не отговаря на съвременните изисквания и стандарти за качество.
Обмислят се също така варианти за рестартиране на процедурата по приватизацията на БДЖ „Товарни превози”, за прехвърляне на „Пътнически превози” в структурата на НКЖИ. Разбира се, това е опция. Трябват законодателни инициативи за това с цел да се подобрят финансовите показатели на дружеството и да може да се ползват европейски средства за подновяване на локомотивния и вагонния парк, заедно с ремонта на железния път.
Това е част от въпроса, който Вие ми зададохте по време на заседанието на Комисията по транспорт. Тъй като Холдинг „БДЖ” е с много лоши финансови показатели, няма да бъдат одобрени за получаване на европейски средства, а именно, ако успеем да ги прехвърлим към НКЖИ, те имат по-добри финансови показатели, и теоретично така бихме могли да вземем безвъзмездни европейски средства за финансиране закупуването на подвижен състав.
Освен двата основни акцента в политиката ни за развитието на железопътния транспорт, свързани с изграждането на железопътна инфраструктура и със стабилизирането на дружествата в сектора, се изпълняват и редица хоризонтални дейности, които също са изключително важни за функционирането на Българските железници. Това са мерки, свързани с подобряване безопасността и сигурността, повишаване качеството на предлаганите услуги, повишаване професионалния и административен капацитет на работещите в системата.
Насочили сме усилията си към запазване и съживяване на традиционния за нашите условия и икономика железопътен транспорт, полагаме много усилия до момента, но и още много предстоят, за да можем да изведем железниците до ниво, което ще ги постави на конкурентна основа с основните видове транспорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Александрова, имате общо две минути за два уточняващи, допълнителни въпроса към Вашето питане. Заповядайте.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Както казахте на Транспортна комисия, аз Ви попитах как ще се справите с инфраструктурните такси, защото те са едно от основните, най-големите пера като разход за БДЖ.
Вие казвате, че Националната компания „Железопътна инфраструктура” и БДЖ могат да се слеят в едно дружество.
Моят въпрос към Вас е: гарантирате ли, че няма да има повече уволнения, защото при това преструктуриране от БДЖ до момента са уволнени 2000 човека, доколкото аз знам?
И вторият ми въпрос е: по всичко това, което казахте, че ще се случи, че ще бъдат налети средства в БДЖ, в същото време казвате, че обмисляте БДЖ „Товарни превози” да бъде приватизирано. Означава ли това, че всички тези средства, които ще бъдат налети в БДЖ, ще станат частни, в смисъл БДЖ „Товарни превози” ще стане частно и всички тези държавни пари, които ще налеем в БДЖ, ще бъдат подарък на един частник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Министър Московски, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Александрова, ако можехме да наливаме, щеше да е добре! (Оживление.)
И към днешна дата държавата няма механизъм, по който може да финансира БДЖ „Товарни превози”. Те са търговска компания. Развиват се на чисто пазарен принцип и държавата няма абсолютно никакъв механизъм да подпомага товарните превози било то дори и чрез намаляване на такси и така нататък.
Ако сте си направили труда да проследите хронологията на либерализиране на този пазар, ще стигнете до извода, че правителствата, извън правителството на ГЕРБ, са раздали осем лиценза за извършване на дейност на оператори в товарните превози и всъщност в България има осем оператори, които се конкурират на равен принцип с държавната компания. Дали е правилно, или не, нека да съди народът, хората или браншовите организации, аз не мога да кажа. И в пощите, и в железницата след 2002 г. е започнал период на безконтролна либерализация, която, според мен, е нанесла трайни щети.
В случая търсим купувач за „Товарни превози”, защото нямаме друг избор. Компанията е със 109 милиона задължения и реализира оперативни загуби. В предния ни мандат успяхме да ги свалим до 3 милиона оперативна загуба на година, в момента ги заварваме на над 15. Пазарът също е сегментиран неподходящо и лошо – един доставчик държи около 40% от товарите, съответно същият този доставчик дължи голяма сума, така че там по-скоро, дай, Боже, някой да се намери като инвеститор да я купи. Твърденията, че се продава много ценен актив, абсолютно не отговарят на истината, защото ако беше така, щеше да има опашка от желаещи, а то няма нито един. Абсолютно нито един желаещ няма да ги закупи. Аз искрено се надявам да се намери. Ако не се намери, положението става по-тежко и по-тежко. Ситуацията, в която те са поставени, не им дава абсолютно никакъв механизъм, по който да станат нито по-конкурентни, нито пък държавата да се меси там – това е забранено.
Не Ви е коректен въпросът – дали държавата ще налее нещо, пък някой частник ще се възползва от него? Има основание дотолкова, доколкото, ако държавата не успее да събере вземанията, които й се дължат там в това предприятие, тогава може хипотетично да се предположи, че някой би се облагодетелствал. В крайна сметка си има съдебни процедури, които биха намерили възможността този длъжник да се издължи на компанията, която е държавна. Но тя е чисто на търговски принцип и там държавата няма как да й помага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Александрова, заповядайте да изразите своето отношение по повод отговора на господин Министъра.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Министър, Вие не отговорихте на моя въпрос: ще има ли още уволнени от БДЖ – първо.
Това, което исках да Ви кажа, е, че БДЖ, както Ви казах и в Комисията, е основен фактор за националната ни сигурност. Няма страна в Европейския съюз с частни железници. Освен това в света няма губещи товарни превози. В света няма железница, която да не е дотирана от държавата. Няма такава!
„Атака” е категорично против приватизацията на БДЖ „Товарни превози”, спирането на влакове и закриването на линии. Според нас от „Атака” Националната компания „Железопътна инфраструктура”, БДЖ „Товарни превози” и останалите сектори в БДЖ трябва да бъдат едно дружество и да бъдат държавни. „Товарни превози”, „Пътнически превози” и Национална компания „Железопътна инфраструктура” трябва да се слеят в едно дружество и да са държавни. За нас приватизацията би била престъпление. С този ход умишлено ще се съсипе цялото държавно дружество.
Приватизационните действия спрямо БДЖ са започнати още от началото на 1990 г. Българската железница е разсипвана целенасочено и планирано. Това е продукт на управлението на всички правителства досега. Само че икономика без железопътен транспорт няма как да има и ако искате да имаме икономика, трябва да имаме и железопътен транспорт. Ако България иска да бъде високо технологична държава, трябва да отдели достатъчно ресурс за железницата си. Трябва всяка година планирано да я подпомага, докато БДЖ „Товарни превози” стане печелившо предприятие, защото БДЖ „Товарни превози” е било печелившо предприятие.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Никога.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Е, как ще е никога? Това не е вярно!
Освен това Вие говорите за инвестиционна стратегия, която евентуално би подпомогнала получаването на средства от Оперативна програма „Транспорт”, тъй като до момента пари за „БДЖ – Подвижен състав” няма по тази програма.
Всеки студент в Техническия университет, в Транспортен факултет ще Ви каже, че стратегия за 6 – 7 години за железниците не се прави. Прави се за 25 години напред. Това е много сложна структура и за да се отрази едно нещо, каквото и да е то като нововъдение, трябва да минат десетки години. Прави се за 25 години напред.
Само една идея ще Ви дам, за да печелите пари от БДЖ „Товарни превози”. Как може да започне да печели някакви пари, защото според Вас е губещо. Турските тирове, преминаващи през България, могат да се превозват с влакове. Така няма да разрушават и така ценните Вам магистрали, освен че ще се докарват пари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Следващият въпрос е от народния представител Кристиан Вигенин относно нецелесъобразни промени в транспортната схема за осъществяване на обществени превози за област Благоевград.
Заповядайте, господин Вигенин, да зададете своя въпрос.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Московски! Днес някак си ми излязоха всички въпроси, които съм задавал.
Поводът за този въпрос е същият, който беше и поводът за питането на колегата Атанас Стоянов. Предполагам, че отговорът ще е почти същият. Сигурно имаше начин някак да ги обединим, но така или иначе по-добре на нещо да се отговори два пъти, отколкото да не се отговори нито веднъж. Повторението е майка на знанието.
Със своя заповед от месец юли 2014 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията въвежда промени в Републиканската транспортна схема, в която условията и редът за осъществяване на пътнически превози в област Благоевград са значително променени. Ключовата промяна е масовото премахване на междинните спирки за автобусите, пътуващи от и до София, от и до по-отдалечените общини и населени места в областта. Резултатът от новата транспортна схема предизвика масово недоволство, на първо място, у гражданите, чиито избор и възможности за придвижване са ограничени значително, в най-голяма степен на пътуващите от София до Благоевград и от Благоевград до останалите общински центрове в областта.
В Министерството е внесена подписка от над 10 хил. граждани, които искат ревизиране на наложените промени. Възражение е изпратено и от пет общини от областта. Освен това с промените се ограничават значително възможностите на по-малките превозвачи в полза на една или две големи превозвачески фирми, което само по себе си ограничава конкуренцията и в близка перспектива ще доведе до фалити или свиване на дейността, загуба на работни места и до монополизиране на сектора в областта.
В качеството Ви на ресорен министър бих желал да попитам: готов ли сте, отчитайки обществените настроения, да ревизирате незабавно поне тези елементи от заповедта, които предизвикват най-голямо недоволство, и да влезете в пряк диалог с общинските ръководства, превозвачите и гражданите за намиране на работещи решения в най-кратък срок?
И второ, ще инициирате ли промени в нормативната уредба, които да предвидят вземането на решение от такъв характер задължително да бъде предшествано от открит и прозрачен процес на консултации, който да отчита в максимална степен интересите на всички засегнати страни – не само на превозвачите, и преди всичко на гражданите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Министър Московски, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, наистина не намирам смисъл да изчитам отговора, който ми е подготвен от моите колеги, защото той съвпада изключително с това, което изчетох на Вашия колега. Ще повторя това, което казах и преди.
За да се балансират максимално добре интересите в полза на гражданите, трябва едновременно да бъдат адаптирани една към друга републиканската, областната и общинската транспортна схема, съгласувани с бранша. Повтарям – готов съм на разговор с абсолютно всички участници в този процес. Към момента обаче тези неща са ставали публично и са били достатъчно прозрачни. Всеки е могъл да си даде предложението. Като водещо министерство ще се опитаме да бъдем максимално балансирани във вземането на каквито и да било решения, касаещи това.
Освен адаптиране на тези графици, имайте предвид, че ние сме длъжни да се съобразим в конкретния случай и с другите видове транспорт, железопътен и така нататък. Надявам се разбирате, че това е задача, която не изцяло зависи от нас. Ние може да сме водещи в тази инициатива, правим го, ще продължим да го правим. Заповядайте, нека всички заинтересовани от този казус да заповядат. Ще им обърнем необходимото внимание, ще водим този дебат и ще се опитаме да намерим най-доброто решение. В случая ние имаме, пак казвам, огромен проблем с не единното мнение и решение на бранша, тъй като те имат съвсем различна задача от нашата. Те гонят своя бизнес интерес в извършването на транспортната услуга. Там се къса нишката. Дори ние да ги адаптираме с републиканската, областната и общинската транспортна схема и да ги балансираме, браншът не е съгласен. Така че ще моля и Вас за съдействие. Готови сме. Ще направим тези срещи и разговори, за да намерим оптималното решение в интерес на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Вигенин, имате думата за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Московски.
Искам да кажа, понеже в отговора преди това споменахте, че подобни проблеми има и другаде – да, възможно е, но в област Благоевград проблемите са особено тежки. Затова моля да поемете конкретен и личен ангажимент тези въпроси да бъдат решавани бързо.
Тъй като нашите въпроси са зададени отдавна, те излизат едва сега. Междувременно аз проведох среща с областния управител господин Михайлов. Разбирам, че той има амбицията и желанието да съдейства проблемите да бъдат решавани също бързо. Такава подкрепа и взаимодействие между областен управител и министър ще бъде важна. Считам, че и колегите от другите политически сили в нашата област са готови да съдействат и помогнат за търсене на такъв компромис. Когато има противоречащи си интереси, а това е неизбежно в една демокрация и в една пазарна икономика, все пак смятам на първо място да се постави интересът на гражданите и да се търсят необходимите компромиси.
Вярно е, че има подобни опити, поне за консултации, преди да се подпише тази заповед. Така или иначе е факт, че има такова недоволство. Това показва, че пресечната точка на интересите не е намерена. Нужно е допълнително усилие в тази посока.
Иначе, естествено, ще има различни мнения. Вие добре знаете, че има програми, математически модели, които могат да помогнат решението да се вземе не само въз основа на субективни предложения и предположения, а въз основа на конкретни данни, така че гражданите от областта, превозваческите фирми и съответно общинските ръководства да са сигурни, че от тук нататък решението ще бъде адекватно.
Искам все пак да кажа, че не отговорихте ясно на въпроса готов ли сте все пак незабавно някои елементи от тази заповед да бъдат ревизирани, докато се тръгне към по-мащабна консултация по тези въпроси? (Министър Ивайло Московски кима утвърдително с глава.) Защото няколко решения, макар и не толкова тежки, могат да облекчат в значителна степен и да премахнат това недоволство, особено за хората, които вечер след пет или шест часа не могат да се придвижат между общинските центрове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
Министър Московски, имате думата за дуплика. Няма да се възползвате.
Уважаеми колеги, време е за почивка.
Обявявам 30-минутна почивка. Ще продължим в 12,05 ч. с парламентарния контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
Следва въпрос от народния представител Явор Хайтов относно построяване на трети мост над река „Дунав 1”.
Заповядайте, господин Хайтов, да зададете въпроса си.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, най-напред ми се иска, преди да формулирам моят въпрос, който е сравнително кратък, да уверя жителите на Северозапада и на Врачанска област, а ми се иска и Вие да го направите тук, от тази висока трибуна, че няма да остане гражданин в общините Криводол, Враца, Мездра, Роман, който да не бъде обслужен, както досега, от железопътния транспорт в Република България.
По същество.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е следният: на какъв етап е подготовката за строителство на трети мост над река Дунав в българския й участък? Има ли проект или действия по предпроектни проучвания? Има ли подписани или подготвят ли се за подпис някакъв тип документи по този въпрос между България и Република Румъния? Какви са възможностите такъв мост да бъде проектиран и построен между градовете Оряхово и Бекет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Министър Московски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, разглеждането на възможности за нови мостови пресичания на река Дунав на територията на Република България е част от приоритетите на транспортната политика на страната, сред целите на които е и интегрираното развитие в рамките на Европейския съюз. В изпълнение на тези приоритети на 28 ноември 2014 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България, Министерството на регионалното развитие и Публичната администрация на Румъния подписаха Меморандум за разбирателство за извършване на проучвания за изграждане на нови мостови съоръжения на река Дунав. В Меморандума е даден приоритет на пътните мостове при Никопол – Турну Мъгуреле и Силистра – Калараш. За постигане на целите на Меморандума ще работи смесена българо-румънска работна група, която трябва да координира дейностите по подготовка на двата проекта за изграждане на мостовете над река Дунав. Предвижда се финансирането на тези подготвителни дейности да се осигури от Програмата за трансгранично сътрудничество „България – Румъния 2014-2020”, а след финализирането на подготовката ще бъдат търсени източници за финансиране за същото строителство. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Хайтов, заповядайте за реплика.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви за отговора. За съжаление, обаче съдържанието не ме удовлетворява. Ясно е, че Вие еднолично не може да промените съществуващите договорки, но аз съм сигурен и убеден, че ще направите така, че да има инвестиции в този регион както за възстановяване на съществуващите жп влакове, които обслужват гражданите, така и за необходимия ремонт и саниране на всички жп гари в този район на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Министър Московски, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Хайтов, относно темата, както беше конкретизирана – използвам възможността в дупликата, понеже ще разкажа и от предишния ни мандат това, с което съм запознат като темата за мостово съоръжение между Оряхово – Бекет. Имаше направени предпроектни анализи, които показваха – всъщност, ние като държава ще предоставим възможност, ако има частна инициатива, желание от страна на частни инвеститори, да изградят и повече от две мостови съоръжения, които има в момента. Несъмнено има градове по поречието на река Дунав в Европа, които само като градове имат повече от пет или шест моста. Ние сме две държави, естествено че това е недостатъчно, естествено че е желателно и е добре и за гражданите на двете държави, и за транзитния трафик да има повече и за Оряхово – Бекет, разбира се, ще предоставим всичко, което е необходимо като съдействие и държава. Като инвестиция нямаме възможност в момента да реализираме такова съоръжение. Можем да търсим възможности, ако той влезе като част от меморандумите между двете държави.
Конкретно за случая Оряхово – Бекет, това с което съм запознат от тези предпроектни анализи, е, че самото мостово съоръжение не е най-голямата тема и най-голямата пречка. То би могло да бъде изградено на публично-частно партньорство, частна инициатива. Проблемът е по-скоро в инфраструктурата и то от българска страна, тъй като частта, която касае тази инфраструктура в Оряхово, е склон, който изисква много голяма инвестиция. Там в голяма степен има свлачище и въобще оперативната му свързаност с мост на тази инфраструктура, доколкото нашите специалисти са ме информирали, би струвала стотици милиони. Разбира се, зависи от проекта, може да достигне и до милиард. Това е пречката, която спира и частните намерения, ако приемем, че има такива. Просто инвестицията, която трябва да се направи за прилежащата инфраструктура от българска страна на Оряхово, е много голяма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към последния въпрос, зададен към министър Московски, а той е от народния представител Георги Божинов относно решение на „Български държавни железници” за първоначално спиране на 38 влака.
Заповядайте, господин Божинов, за изложение на въпроса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Господин Министър, не можете да не се съгласите с мен, че решението на „Български държавни железници” за започване на реформа с първоначално спиране на 38 влака предизвика остро обществено недоволство в десетки общини и много населени места. Абсолютно неприемливо е не само решението, но и начинът, по който започна неговото изпълнение. Спрени бяха влакове без подготовка на каквито и да било алтернативни решения. Нямаше и нагласа на хората какво да правят за решаване на ежедневните си проблеми и за реализиране на своя начин на живот. В момента има стачка и протест в Мездра. Хората са дошли от Видин, Монтана, Брусарци, Бойчиновци, Криводол, Бели извор, Враца и Мездра. Няма политическа ръка, която да извърши такава организация. Утре е протестът в Горна Оряховица.
Вие днес, вчера и министър-председателят на блиц-контрола в сряда поехте редица ангажименти за взимане на решения, които да коригират ситуацията. Днес поехте ангажимент за някаква национална транспортна схема за обсъждане за оптимизиране на решенията.
Моят въпрос в момента, който ще чуят и хората, излизащи от протеста в Мездра, е: след заседанието на Транспортната комисия, след диалогът Ви, който се надявам, че се състоял с министъра на финансите, и консултациите с Вашите специалисти при декларирано желание да бъдат спрени по-нататъшните 98 спирания на влакове, какво правим с 38-те спрени влака, за да решим проблемите на хората докато оптимизираме реформата? Конкретен въпрос. Тръгват си сега от Мездра и искат да чуят на път за Видин и направлението какво ще им отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, в изпълнение на поетите задължения на БДЖ „Пътнически превози” ЕООД, като изпълнител по Договора за извършване на обществени превозни услуги, Ви информираме, че графикът за движение на влаковете, който влезе в сила от 14 декември, е разработен в пълния си обем и параметри. Предвидено е превозите да се осъществяват чрез 72 бързи, 364 крайградски, 145 пътнически или общо 581 влака, за реализирането на които е необходима компенсация от държавния бюджет в размер на 184 милиона.
В бюджета на Република България за 2015 г. предвидените компенсации за извършване на превозни услуги и железопътен транспорт са в размерите на 140 милиона, а именно с 44 милиона по-малко. За да се компенсира намаленият размер на предвидените средства и предотвратяване акумулирането на загуби, дружеството на БДЖ „Пътнически превози” ЕООД е принудено да предприеме редица непопулярни мерки, в това число и отмяна на движението на някои бързи и пътнически влакове по целия маршрут или част от него.
Измененията в графика за движение на влаковете са съобразени с наличието на алтернативен транспорт и не се предвижда закриване на железопътни линии. Първата стъпка от предприетите действия по привеждане обема на превозите, съобразно определената субсидия, беше отмяната на 38 влака на 12 януари 2015 г., като писмено официалната информация е предоставена на областните администрации на 5 януари
2015 г.
На 14 януари 2015 г. беше проведено извънредно заседание на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения в Народното събрание, в която беше обсъдено и взето решение за разработване на дългосрочна стратегия за оздравяване на „Холдинг БДЖ” ЕАД. В тази връзка беше препоръчано на този етап да бъдат преустановени действията по прилагане на набелязаните мерки за намаляване обема на превозите.
БДЖ „Пътнически превози” ЕООД ще се съобрази с взетото решение и до изясняване на окончателния размер на субсидията няма да предприема действия по намаляване на превозите. В случай на запазване първоначално определената субсидия дружеството ще генерира най-малко 44 милиона загуба, което при последващи действия може да доведе и до несъстоятелност на дружеството или декапитализиране, тъй като собственият му капитал е шестдесет и няколко милиона.
Позволявам си да кажа, че в рамките на времето, което бях тук, проведох няколко разговора с министър Горанов. Взели сме решение, тъй като тези 40 милиона, които са предвидени като целеви капитал в трансфер за държавна помощ за разплащане с кредиторите, така или иначе не можем да използваме – те са блокирани, докато Брюксел не разреши нотификация или разреши държавната помощ, те ще бъдат прехвърлени към общия размер на субсидията, така че тя ще стане 180 млн. лв., което всъщност няма да налага повече рестриктивни мерки от страна на БДЖ „Пътнически превози” и ще ревизираме за момента направените действия.
Трябва да направя едно уточнение. Има техническа невъзможност, предписание за определена част подвижен състав за изваждането им от експлоатация, тъй като те са опасни и не отговарят на критериите за безопасност. Това се дължи на факта, че през последната една година, за да се поберат в размера на 140 милиона субсидия, колегите не са извършили дори на санитарния минимум ремонти в размер на поне 25 милиона и дружеството съответно има и оперативна загуба в размер на 15 милиона, тоест обяснявам Ви и къде са тези 40 милиона, които не достигат до пълния обем на субсидията. Така че неизвършените ремонти в санитарния минимум сега не позволяват в пълен обем да възстановим спрения подвижен състав. Така или иначе ние щяхме да го спрем – дали има, или няма субсидия, защото той не е ремонтиран. (Сигнал от председателя, че времето е изтекло.)
Това е последното, което мога да кажа. Не предстои среща във Финансите, защото сме се уточнили – с постановление на Министерския съвет ще прехвърлим тези 40 милиона, които в момента, така или иначе, са блокирани и не могат да бъдат представени като държавна помощ на дружеството, защото няма още нотификация от Брюксел за това и ще се възстановят в общата субсидия, така че БДЖ „Пътнически превози” няма да предприема по-нататъшни рестриктивни действия за намаляване обема на графика на железницата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше изключително важно и затова не Ви прекъснах.
Заповядайте, господин Божинов, за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, докато Ви слушах си мислех колко важен е живият, актуален отговор на министъра, диалога с питащия и адекватност на ситуацията. Защото, първата, писаната част на отговора, може да се резюмира като средната температура на болните в болницата – едни умират, други оздравяват, средното е горе-долу приемливото, но в заключителната част отговорът Ви беше много актуален.
Какво разбираме? Разбираме, че поетият ангажимент в Комисията, в резултат на предизвикания дебат за намиране на 40 милиона, по един или по друг начин, е гарантирано.
Второ, че предвидените съкращения на десетки влакове, което беше част от реформата, на този етап няма да се състои, докато няма обективна оптимизация. Това, второ.
Трето, Вие казвате, ако добре съм Ви разбрал, че от всички 38 влака, които са спрени, не всички могат и трябва да бъдат възстановени, но онова, което е най-необходимо, което ще задоволи нуждите на хората, ще бъде направено след като имате гаранция за тези 40 милиона.
Ако добре съм Ви разбрал, това е едно задоволително решение на този критичен проблем, създаден от стартиране на едно решение, което не беше достатъчно обмислено, не беше подготвено и хората не бяха подготвени. Дано тези три стъпки се случат и ако Вие не възразите на това, което аз резюмирах, хората го чуят, протестът утре в Горна Оряховица ще има друг нюанс и други измерения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
С това въпросите към министър Московси са изчерпани. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с отговори на министър Ивелина Василева – министър на околната среда и водите.
Първи ще отправи своето питане народният представител Манол Генов относно провежданата от страната на Министерството на околната среда и водите политика към общините с изградени пречиствателни станции за отпадъчни води.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моето питане е относно провежданата от страна на Министерството на околната среда и водите политика към общините с изградени пречиствателни станции за отпадни води за управлението и експлоатацията им до сключване на договор с Асоциацията по ВиК и регионалния оператор.
Уважаема госпожо Министър, понастоящем в област Пловдив предстои въвеждане в експлоатация на пречиствателни станции за отпадни води в общините Раковски, Кричим и Стамболийски. Всички те са с издаден Акт 15, предстои актуване, тоест пускане в експлоатация, след което по смисъла на закона те трябва да бъдат предадени на ВиК оператора за експлоатация.
В договорите между общините и изпълнителите на строителството на тези пречиствателни станции за отпадни води има клаузи, задължаващи изпълнителите да поемат разходите по обучение на персонала, след което от започване на пробната експлоатация всички разходи да се поемат от асоциирания партньор, тоест от ВиК – Пловдив, като оператор.
От друга страна ВиК – Пловдив, има право да поеме финансирането на експлоатационните разходи на нововъведените пречиствателни станции за отпадни води само и единствено при наличие на договор за предоставяне стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията с Асоциацията по ВиК, а такъв няма.
В бюджетите на общините такива разходи не са заложени, финансирането на дейностите по поддръжка на съоръженията от Акт 16 до приемане в експлоатация на съоръжението не е предвидено. Не са предвидени и средства за фонд „Работна заплата” на заетия в Пречиствателни станции за отпадни води персонал. Известна е трудната ситуация в общините по съфинансирането на тези проекти, както и липсата на възможност да генерират приходи, тъй като те не са оператор по смисъла на Закона за водите.
Във връзка с гореизложеното моето питане към Вас е следното: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите по отношение финансирането на дейностите по обучение и поддръжка на персонала в случаите, когато това не е категорично записано в договора между изпълнителя и общината? Има ли становище на управляващия орган на ОПОС да бъдат признати разходите на общините по обучение на персонала и експлоатацията на Пречиствателните станции за отпадни води до сключване на договор с оператора, или минимум поне шест месеца след подписване на Акт 16? Как ще бъдат финансирани разходите на общините от издаването на Акт 16 до приемането за експлоатация от ВиК оператора? Какви действия смятате да предприемете за подпомагането им в случаите, в които такова финансиране няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, на 28 ноември по въпрос отправен от Вас към министъра на регионалното развитие и благоустройството – отговорен за ведомството, в чиито компетенции е управлението и развитието на ВиК-сектора, са отправени същите въпроси и детайлно сте получили отговор на етапите, свързани с реализирането на ВиК реформите и конкретно взаимоотношенията между общините, асоциациите по ВиК и операторите като елементи от системата за предоставяне на ВиК услуги.
Що се отнася до конкретните въпроси, които касаят Министерството на околната среда и водите, в чиито компетенции влиза управлението на Оперативна програма „Околна среда” като финансиращ орган, за да подпомага реализацията на ВиК реформата, да подпомага политиката на местните власти по изграждане и модернизиране на инфраструктурата и работата на сектора, отговорите ми са както следва.
Цитираните от Вас общини в област Пловдив, а именно Раковски, Кричим и Стамболийски, изпълняват проекти финансирани по Процедура 16 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води” в агломерации над 10 хиляди еквивалент жители по Оперативна програма „Околна среда”.
Съгласно поканата за кандидатстване по тази процедура разходи за обучение на персонала, ангажиран с експлоатация и поддръжка на пречиствателни станции за отпадни води, са допустими за финансиране и са включени в бюджетите на сключените договори за безвъзмездна помощ по оперативната програма. Изпълнението на тази дейност се извършва в общия случай в рамките на сключения между бенефициента и изпълнителя на пречиствателната станция договор. Ако в конкретния договор между общината и изпълнителя на строително-монтажни работи е заложена изрична клауза, която да урежда поемането на експлоатационните разходи за определен период от време след въвеждане в експлоатация от избрания изпълнител, то тези разходи биха била възстановими по Оперативна програма „Околна среда”.
За община Стамболийски и община Кричим посоченото като ангажимент от страна на изпълнителя е да обучи персонала, ангажиран в експлоатацията на обекта, да наблюдава и контролира пречиствателните процеси и да поддържа новоизградените съоръжения.
Община Раковски е заложила в техническото си задание изискването изпълнителят на инженеринг на пречиствателна станция за отпадни води да осигури обучение и надзор на работата на персонала на пречиствателната станция за период от три месеца преди подписване на протокол Образец 16 и още шест месеца по време на гаранционния срок.
Като асоцииран партньор в изпълнението на проектите, финансирани по оперативната програма, е включен регионалният ВиК оператор. Основно ролята му се свежда до предоставяне на информация, техническа експертиза и капацитет на служители и администрация във връзка с изгражданите водопроводна и канализационна мрежа, пречиствателна станция и последващите им експлоатации. В общия случай сключените между общините и експлоатационните предприятия споразумения за партньорство не третират поемането на финансови ангажименти от регионалния оператор след въвеждане в експлоатация на пречиствателното съоръжение. Поемането на експлоатационните разходи от ВиК оператора е след сключване на договор между Асоциацията по ВиК и оператора, с който се възлагат дейностите по предоставянето на ВиК услугата и поддържането на ВиК системите, включително поемането на финансови ангажименти от страна на ВиК оператора.
Видно от споразумението за сътрудничество между „ВиК” ЕООД Пловдив и община Стамболийски, община Стамболийски като собственик на изградената и/или рехабилитирана инфраструктура по силата на Закона за водите ще я предостави за експлоатация на „ВиК” ЕООД Пловдив като оператор по реда предвид в Закона за водите след приключване изпълнението на проекта и сключване на отделен договор или споразумение. Такава клауза липсва в споразумението за сътрудничество между ВиК Пловдив и община Кричим.
Управляващият орган на оперативната програма е запознат с казуса и е в течение на провежданите срещи досега. Видно от представените от бенефициентите ни данни на основание чл. 198в от Закона за водите е проведено заседание на Общото събрание на Асоциацията по ВиК на 12 декември 2014 г., на което са присъствали представители на 14 общини в региона. Една от точките на дневния ред на заседанието е вземане на решение за предоставяне на съгласие от Общото събрание на Асоциацията за сключване на споразумения за регулаторни цели между ВиК оператора и следните общини: Хисаря, Кричим, Стамболийски и Раковски. Прието е решение председателят на Асоциацията да изпрати уведомление до „ВиК” ЕООД Пловдив за поемане на стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК обектите и съоръженията.
Мога да Ви уверя в заключение, че е налице желание от всички участници в процеса, в това число общини, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, асоциациите по ВиК и Министерството на околната среда и водите в качеството му на финансираща институция да бъде ускорен и успешно реализиран процеса по прехвърляне на собствеността и възлагане на експлоатацията на изградените съоръжения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Имате ли допълнителни питания?
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър! Аз ще бъда изключително удовлетворен, ако от тази трибуна са ни чули кметовете на тези общини, които Вие и аз цитирахме преди малко в нашите изказвания, защото у тях имаше огромни притеснения за това дали тези разходи ще бъдат верифицирани и признати от алтернативната програма като допустими.
Ясно е, че в първия програмен период на Оперативна програма „Околна среда” имаше достатъчно недоразумения. Казал съм го и друг път от тази трибуна – именно несвършената работа от много институции и хора в продължение на години на цитираната от Вас пречиствателна станция на община Хисаря доведе вече втора и трета година до разходи от около по 200 хил. лв. годишно, които бяха в тежест на общинския бюджет, на една община, която има милион и половина собствени приходи.
Моят въпрос е следният: дали в следващия период на Оперативна програма „Околна среда”, базирайки се на опита и грешките, които всички сме допускали в предния период, ще има достатъчно такива средства предвидени за обучение на персонала на такива не малко сложни съоръжения като пречиствателните станции за отпадни води?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Заповядайте за допълнителен отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Безспорно правилата за допустимост на разходите, приложими към всички проекти, които се финансират по оперативните програми, са национално приети с Постановление 119 от месец май 2014 г. и всичко това, което е допустимо, по смисъла на постановлението, разбира се, е възстановимо по смисъла на програмата.
За конкретните казуси, които коментирахме, както споменах, се верифицират разходите, които изрично са залегнали в договорите между бенефициентите и изпълнителите и в този смисъл, мисля, че успокоението, което Вие очаквате да бъде внушено от тази трибуна, е факт по отношение на общините по Оперативна програма „Околна среда”. Достатъчно подкрепа и грижа е осигурена чрез финансирането, осигурено по Оперативна програма „Околна среда”.
Що се отнася до новия програмен период, както знаете, съгласно указанията на Европейската комисия съгласно изискванията, заложени и в Договора за партньорство, и в предварителните условности, и в цялата комуникация, протичала между Европейската комисия и държавата в последната година и половина, има изрично изискване на Европейската комисия ВиК-дружествата да бъдат водещият и важен участник в реализацията на последващите проекти по Оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г. Разбира се, ние настояваме общините да бъдат също толкова значим партньор в реализацията на тези проекти, но ВиК-дружествата, като оператори на системите, имат своята важна роля на бенефициент.
В този смисъл финансови средства по линия на техническата помощ, по линия на реализацията на отделните проекти ще продължават да бъдат осигурявани за всички участници в процеса. Конкретно за ВиК-операторите, ще бъде предоставена техническа помощ за подобряване на административния капацитет и обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Уважаеми господин Генов, имате възможност да вземете отношение. Ще се възползвате, разбирам – заповядайте!
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Аз Ви благодаря за отговора, госпожо Министър, и наистина за успокоението, което може би ще бъде внесено у всички настоящи и бъдещи бенефициенти на тази оперативна програма и надявам се и за другото ведомство. То е изключително отговорно при провеждането на реформата във ВиК-сектора, тъй като все пак Вие много добре знаете, че усвояването на средствата за следващия период по цитираната оперативна програма са в строга зависимост от осъществяването на реформата. Надявам се тя да стане факт след години и наистина винаги да се гледа на сектора с едно малко по-особено внимание. Защото той е изключително важен за развитието на страната. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Следващият въпрос е от народния представител Калина Балабанова относно решение, с което се преценява вероятната степен за отрицателно въздействие по отношение на търсене и проучване на нефт и природен газ в границите на Блок „1 11 Вранино”.
Заповядайте!
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря, господин Председател.
Първо имам процедурна молба към Вас, тъй като Вие в момента председателствате – въпросът, който в момента ще задам на министър Василева, е входиран следващата седмица след избора на кабинета. Тоест в момента този въпрос е на два месеца и половина. След като можем да си позволим да седим извънредно за бюджет и за други закони, мисля, че можем да си позволим да го правим и за парламентарен контрол. Просто не мисля, че е редно да се отлагат въпросите, защото някои от тях губят актуалността си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Разбрах Ви, госпожо Балабанова. Това е от обсега на Председателския съвет.
Моля Ви да развиете Вашия въпрос.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Министър, колеги! На 26 август 2014 г. Министерството на околната среда и водите на Република България издава Решение № 28-ОС/2014 г. за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие на цялостен и годишен работен проект за 2014 г. за търсене и проучване на нефт и природен газ в границите на Блок „1 11 Вранино”.
С подписаното от служебния министър госпожа Светлана Жекова решение се издава разрешение на фирмата „Парк Плейс Енерджи Корп” да търси и проучва нефт и газ за периода 2014 –2019 г. на територията на Блок „1-11 Вранино”.
Припомням Ви, че същият блок обхваща площ от близо 400 км, разположени на общините Генерал Тошево, Каварна, Балчик и Шабла. В тази зона се намират и защитени площи, в това число езеро Дуранкулак, Крайморска Добруджа, Калиакра и Било.
Госпожа Жекова стига до извода, че проектът на „Парк Плейс Енерджи Корп”, цитирам, „няма да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда”, въпреки ясните и обявени в медиите намерения на фирмата да добива въглищен газ.
В тази връзка, моля да ми отговорите каква е позицията Ви относно това решение и съответно бихте ли предложили отмяната му? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Балабанова.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Балабанова, по повод цитираното от Вас решение, подписано от служебния министър Светлана Жекова, бяха проведени нейни изслушвания в пленарната зала на датите 10 октомври и 5 ноември 2014 г., по време на които бяха разисквани в детайли въпросите, свързани с конкретното решение.
Както знаете, проведените процедури, свързани с издаването на въпросното решение за оценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие върху защитените зони, следват разписания ред и нормативно установени срокове в Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за оценката за съвместимост.
Припомням, че процедурата за постановяване на Решение № 28 на министъра на околната среда и водите е проведена само по реда на Наредбата за оценка на съвместимостта с предмета и целите на защитените зони, тъй като по въпросните проекти на този ранен етап не са предвидени дейности, които подлежат на процедура по оценка на въздействието върху околната среда или на екологична оценка по смисъла на Закона за опазване на околната среда.
В границите на Блок „1-11 Вранино”, за който е взето постановеното решение, не попадат защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. Попадат части от следните защитени зони по „Натура 2000”: езерото Дуранкулак и Крайморска Добруджа – за опазване на местообитанията, Било и Калиакра – за опазване на дивите птици.
Тук още веднъж бих желала да подчертая, че на този най-ранен етап нормативната уредба не предвижда оценки в типичния обхват на оценката на въздействие върху околната среда или екологична оценка, а само оценка за евентуалното въздействие върху местообитания и видове в зоните по „Натура 2000”. И нищо друго!
В тази връзка смятам, че Министерството на околната среда и водите като компетентен орган е извършило обективна оценка.
Освен това в самото решение са постановени допълнителни условия, спазването на които ще гарантира незначително въздействие върху защитените зони.
Знаете, че с Решение на Народното събрание от 2012 г. в държавата ни действа мораториум с изрична забрана за прилагането на технологията „Хидравлично разбиване” при проучване или добив на газ и нефт на територията на Република България. В този смисъл допълнителни условия, изрично регламентиращи изисквания към изпълняващия дейностите, са заложени в допълнение към решението от служебния министър.
Както знаете, решението на министъра на околната среда и водите е обжалвано пред Върховния административен съд. Първото заседание на делото е насрочено за 18 февруари тази година. Съгласно чл. 166, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, оспорването на това решение спира неговото изпълнение до окончателното произнасяне на съда. Към настоящия момент казусът е обект на разглеждане от компетентния орган – българския съд, и предстои неговото произнасяне. В този смисъл към настоящия момент не се извършват каквито и да е дейности на място.
Тук е мястото да отбележа, че ако в крайна сметка съдът потвърди взетото от министъра решение и то влезе в сила, това по никакъв начин не означава, че е дадена зелена светлина за практическите проучвателни работи и извършване на сондажи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото всички последващи годишни работни проекти, в които се очаква конкретика относно предвидените проучвания, както и проектите за самите сондажи, подлежат отново не само на оценка на въздействието върху зоната по „Натура 2000”, но и на процедура по реда на Закона за опазване на околната среда, която обхваща всички компоненти на околната среда и човешко здраве.
Уверявам Ви, че компетентният орган по околна среда няма да допусне извършването на формални оценки на въздействието и ще обезпечи участието на обществеността в хода на съответните процедури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Само да Ви информирам, че просрочихте времето с 2 минути. Не Ви прекъснах заради пълнотата на отговора Ви. Моля да съобразявате отговорите си с предвиденото в Правилника време!
Госпожо Балабанова, заповядайте за реплика.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, от отговора Ви разбирам, че Вие като институция няма да направите нищо за отмяната на това престъпно решение.
След като заставате зад него и сте съгласна, че проектът за добив на газ на „Парк Плейс Енерджи Корп“ няма да окаже такова въздействие – да, права сте, върху местообитанията на птици в Крайморска Добруджа и Било, ми е интересно защо тогава Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна, излезе наскоро, на 26 ноември 2014 г., с друго подобно решение, което не е по същия проект, за съвсем друга фирма е, но касае същите зони – Крайморска Добруджа и Било. Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна, която е под Ваша шапка, излиза с решение, че проучването и добивът на природен газ на територията на област Добрич има вероятност да окажат значително отрицателно въздействие точно върху тези защитени зони – Крайморска Добруджа и Било. Ето, това е решението, предполагам сте запозната? (Показва решение.)
Както всички знаем и както Вие самата казахте, в България, слава Богу, все още има мораториум за технологията фракинг, но няма мораториум за въглищния газ.
Разликата между решението, което служебният министър госпожа Светлана Жекова подписа, и това решение, което сега Ви цитирах, от Регионалната инспекция във Варна, е – редно е да го отбележим – че в едното решение става въпрос за търсене и проучване, а в другото – за търсене и добив. И в двете решения обаче са заложени сондажи, проектирани сондажи на минимум 10 хил. м, и това са нови сондажи – и в двата проекта. Те ще се извършат на територията на защитени от „Натура 2000“ зони.
Подписвайки с лека ръка решение или по-точно решение фирми да дупчат Златна Добруджа, Министерството на околната среда и водите извършва престъпление срещу държавата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател. Моля да се доизкажа, след като министърът имаше малко повече време.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ И РБ: Времето!
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Вие нямате институции и експерти да правите нужната проверка какво се случва. Дава се решение, фирмата вдига огради и пиле не може да прехвръкне.
Излезте с официална позиция, като институция – позволявам си малко да задълбоча темата – дали смятате да отмените мораториума за шистов газ.
Тук само ще покажа на народното представителство, наистина няма да се бавя. Това е статия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Балабанова, много Ви моля!
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Приключвам. (Показва страници от вестник.)
Това е статия на господин Делян Добрев – бивш енергиен министър, който казва, че трябва да се отмени този мораториум. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Десет секунди!
Това сте Вие при встъпването Ви в длъжност, която казвате, че ще се движите с децата. Излезте с официална позиция,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Балабанова, наистина Ви моля да прекратите.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: ...за да не се окаже, че в края някой ще си измие ръцете с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви за направената от Вас реплика.
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Балабанова, поредица от въпроси бяха зададени и едва ли бих могла в краткото време, с което разполагам, да отговоря на всички тях.
Преди всичко ми се иска да разясня това, което беше многократно подчертавано – необходимостта да се осъзнае, че тук става въпрос за различни процедури, които са заложени изрично в националното законодателство.
Конкретният въпрос, който Вие отправяте към мен, касае процедура, свързана със съгласуване на цялостен годишен работен проект за търсене и проучване, а съществуват процедури, които са свързани с оценката за съответствие, за съвместимост със зоните от „Натура“, съществуват процедури, свързани с екологичните оценки, с оценките за въздействието върху околната среда и водите, по които се произнасят компетентните органи – дали Министерството или регионалната инспекция е в зависимост от естеството на инвестиционното предложение или конкретния обхват на темата, която се коментира – план, програма, проект и така нататък.
Така бих желала да приключа Вашите коментари, за да не влизаме в детайлно разясняване на стъпките. Мисля че те са налични и на страницата на Министерството, и в други документи и всеки би могъл да се запознае с конкретните стъпки от процедурата.
Както изрично подчертах, конкретният казус предполага необходимост, заложена точно от гледна точка на пълната защита за природата и децата ни на всяка една фаза да се извършва оценка за въздействие върху околната среда.
Що се отнася до общите Ви коментари и необходимостта от излагане на обща позиция, аз не смятам, че по-убедително би могла да бъде изложена позицията от начина, по който тя беше изложена от премиера на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към следващ въпрос от народния представител Петър Славов относно изграждане на пречиствателна станция в гр. Созопол с финансиране по Оперативна програма „Околна среда“.
Заповядайте да развиете своя въпрос, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос касае изграждането на пречиствателна станция в един от центровете на българския черноморски туризъм. За никого не е тайна, че такава функционираща там все още няма и проблемът не е от вчера, както знаем.
Разрешението на проблема се очерта с приемането на България в Европейския съюз и възможностите да се ползва финансиране по оперативните програми. За съжаление обаче, с идването на кабинета Орешарски и неговото управление тези оперативни програми, в частност Оперативна програма „Околна среда“ беше спряна и съответно там беше спряно строителството на пречиствателна станция.
Същевременно обаче липсата на такава поставя под сериозни рискове и самия туристически сезон, както и здравето на почиващите, както можем да се досетим всички. Проблемът е и за околните селища, тъй като замърсяването не е само в акваторията на град Созопол.
На 14 ноември 2014 г. през Народното събрание лично премиерът Борисов съобщи добрата новина, че оперативните програми са отблокирани от Европейската комисия, в това число и Оперативна програма „Околна среда“.
В тази връзка, госпожо Министър, моят въпрос към Вас е следният: ще бъде ли наваксано изоставането в изграждането на пречиствателната станция в град Созопол? Кога ще започне да функционира тя, респективно ще се финализира ли и дълбочинното заустване на отпадните води, както беше предвидено? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Безспорно споделям притесненията, които изразихте, свързани със забавянето на Оперативна програма „Околна среда“ и изпълнението на проектите по нея, причинени преди всичко от спирането на програмата и други фактори. Мога да Ви уверя обаче, че както бенефициентите – общините, както управляващият орган в Министерството на околната среда и водите, така и всички останали институции, които имат участие в управлението на евросредствата, работят в изключително интензивен режим на мобилизация. Стремежът е максимално бързо и успешно да финализираме проектите по Оперативната програма.
Конкретно по поставените от Вас въпроси Ви предоставям следната информация.
След избора на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Проектиране и строителство на пречиствателна станция за отпадни води – Созопол“ на 19 декември 2013 г. е подписан договор с изпълнител „Хидрострой“ АД. Към настоящия момент на изпълнение на договора има влязло в сила решение за строеж. На 7 август 2014 г. е издаден Акт, Образец 2. Всички строително-монтажни работи по сключения договор са започнати и се изпълняват в предвидения срок и обхват. Съгласно договора с изпълнителя срокът за изпълнение е 300 дни, считано от подписването на Акт, Образец 2, и следва да приключи на 3 юни 2015 г.
По последна информация от общината пречиствателната станция за отпадъчни води на град Созопол ще бъде въведена в експлоатация до края на месец юни тази година.
По отношение напредъка от изпълнение на договора с предмет „Строителство на дълбокоморско заустване на пречистени води от пречиствателна станция за отпадъчни води Созопол” Ви информирам следното. Подписан е договор с изпълнител „Обединение Созопол 2013” ДЗЗД на 10 юли 2014 г.
Към настоящия момент от изпълнение на договора се провеждат процедури по съгласуването по парцеларен план и работен проект. В съответствие с актуализирания график за изпълнение, предвидено е строително-монтажните работи на обекта да стартират на 5 януари, тоест вече би трябвало да са стартирани, и да приключат на 31 октомври. Срокът за изпълнение е 11 месеца от подписването на Акт образец № 2.
Предвид решението на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда” физическото изпълнение на строително-монтажните работи трябва да приключи до 31 октомври 2015 г., което е изцяло в съответствие с изискванията по Оперативната програма. На 24 ноември посетих община Созопол, инспектирах на място работата на обектите, които са в обхвата на интегрирания проект за водния цикъл и лично се уверих, че е налице значителен напредък в изпълнението на проекта. Тоест наистина смятам, че това лято ще имаме вече действащи съоръжения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За реплика – господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря.
Съвсем накратко, уважаема госпожо Министър, аз съм удовлетворен от Вашия отговор и Ви благодаря, че лично сте се ангажирали с проверката по контрола и изпълнението на тези важни съоръжения за чистотата и за безопасността на почиващите въобще в Созопол през почивния сезон. Изключително много се надявам този сезон за първи път градът да може да посрещне туристическия сезон с работеща пречиствателна станция и с един решен проблем, който датира може би от десетилетия.
Още веднъж Ви благодаря и апелирам към Вас – продължавайте с контрола и нека изпълнителят бъде контролиран и да бъде добросъвестен да спази сроковете. Ако успее дори за началото на юни да въведе в експлоатация пречиствателната станция, ще бъде още по-добре, тъй като сезонът там, знаете, започва около средата на май. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Госпожо Министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Преминаваме към следващ въпрос. Той е от народния представител Николай Александров относно замърсяване на територията на община Търговище от комбината „Тракия глас България”.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е насочен към едно нещо, което тормози жителите на гр. Търговище и по-специално от кв. „Герен”, който се намира в пряка близост до „Тракия глас” или по-известно от медиите като турския инвеститор „Шишеджам”. Причината за тяхното безпокойство е, че вечерно време, обикновено след 10 ч., в атмосферния въздух в града се усеща силна миризма на сяра. Те казват, че това се дължи изцяло на комбината. Има случаи, при които сутрин, когато станат и погледнат автомобилите си, върху тях има тънък слой червеникаво-оранжева пепел, която според самите хора е от самия комбинат.
Във връзка с това аз Ви питам: какви действия са предприети, какво е направено и установени ли са нарушения? Тъй като съм запознат, че от РИОСВ - Шумен е извършена проверка на комбината и е дадено предписание за изграждане на пречиствателна станция на атмосферния въздух, ми е пределно ясно, че инвеститорите в България много често обичат да получават такива предписания и да не ги изпълняват постфактум. Не са едно или две предприятията, които го правят. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
За отговор – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, в отговор на Вашия въпрос бих искала да Ви информирам следното: на територията на „Тракия глас България” ЕАД източници на емисии, които могат да окажат влияние върху качеството на атмосферния въздух в гр. Търговище, са изпускащо устройство на ванна пещ за производство на плоско стъкло и изпускащо устройство на 2 броя ванни пещи за производство на домакинско стъкло. За пречистване на формираните отпадъчни газове към двете изпускащи устройства са изградени и функционират пречиствателни съоръжения, включващи електрофилтър за намаляване на емисиите на прах и съоръжения за редуциране емисиите на азотни оксиди, селективна каталитична редукция.
Изпускащите устройства на ванните пещи, инсталирани в заводите за производство на плоско и домакинско стъкло, разполагат със система за непрекъснато измерване на емисиите на прах, азотен диоксид и серен диоксид. Ежемесечно дружеството представя в Регионалната инспекция по околна среда и води в Шумен доклади за проведените собствени непрекъснати измервания, изготвени в съответствие с изискванията на законодателството по опазване на околната среда. Ежемесечно на база на представените от дружеството доклади от експерти на РИОСВ Шумен се извършва анализ на данните и се изготвят протоколи за всяка от инсталациите. Дружеството представя в РИОСВ Шумен и годишен доклад с резултати от проведените собствени непрекъснати измервания. Въз основа на представените за 2013-а и 2014 г. годишен и месечни доклади в Регионалната инспекция, е констатирано, че не са превишени съответните норми за допустими емисии на вредни вещества.
На територията на заводите „Тракия глас България” ЕАД се експлоатира и друго технологично оборудване с източници на емисии с изградени пречиствателни съоръжения – ръкавни филтри и скрубери за пречистване на прахообразни вещества. В съответствие с условията от издаденото комплексно разрешително, дружеството провежда периодичен мониторинг на тези пречиствателни съоръжения, като резултатите от мониторинга не показват превишение на нормите за допустими емисии. При извършени от Регионалната инспекция проверки на място по изпълнение на условията от комплексното разрешително, не са установени нарушения във връзка с експлоатацията на пречиствателното оборудване и регламентираните норми за допустими емисии. Не е установено и визуално замърсяване и разпространение на специфична миризма в района на производствената площадка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Господин Александров, ще се възползвате ли от правото си на реплика? Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, аз не знам дали ще е възможно, но ще Ви отправя нещо като предложение – дали не може тези измервателни уреди от самоконтрол да минат на дистанционен контрол или, както е с касовите апарати, да изпращат електронни данни директно в РИОСВ Шумен. И ще Ви кажа защо. Защото на 10 ноември 2014 г., след падане от 20 метра върху стъкла почина 44-годишен мъж от Търговище и Инспекцията по труда беше установила в хода на проверката, че са спазени всички изисквания по безопасност на труда. Ако се спазват всички изисквания по безопасност на труда ми е малко странно как при падане от 20 метра няма да има примерно едно обезопасително въже, което, при положение че извършва строително-ремонтни дейности вътре в комбината на такава височина, да не предотврати такъв инцидент. Ако изхождаме от същата практика, то нищо не ми пречи да си помисля, че някой добронамерен служител, без да обвинявам никого, примерно от Шумен, може да каже: „Абе, ти знаеш ли, ние във вторник ще се разходим до Вашия комбинат”. Защото имаше и такъв проблем, свързан с Агенцията по горите, който коментирахме с Вашата колежка министърка на предходен парламентарен контрол.
За да можем да освободим обществото, да кажем, че държавата действително мисли по-напреднически да го направим на базата на дистанционен контрол, тъй като ми е пределно ясно, че самият мониторинг, както и упражняването на контрол на място, е изключително скъпо и е свързано с допълнителни разходи. Не смятам, че електронното изпращане в реално време на данните би имало кой знае какви разходи за това. Според мен даже би спестило време на служителите на Агенцията, особено когато се касае за такива предприятия, тъй като, предполагам сте запознати с размерите на завода. Това са изключително големи предприятия. Може би ще е хубаво да се прилага и на други места като „Аурубис” в София-област и прочие. По този начин ще имате и постоянен мониторинг компютърно, електронно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Александров.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Съвсем накратко по поставените въпроси. Разбира се, коментарите касаеха и казуси в обхвата на компетенциите на други ведомства и други типове въпроси, които възникват. Що се отнася до законодателството, свързано с опазването на околната среда и водите, смятам, че всяко едно предложение, което има един народен представител, включително и в посока подобряване на законодателната уредба, са добре дошли и са база за обсъждания и дебати. Така че призовавам Ви да отправите своето предложение и то да бъде обсъдено.
Мога да Ви уверя, че колегите от компетентното ведомство спазват стриктно задълженията си, регламентирани в законодателството, и се извършват всички проверки с цялата отговорност за това, отчитайки, че е необходимо да се осъществява стриктен контрол върху големите промишлени предприятия и всички потенциални замърсители. В случая знаете – комплексно разрешително, чийто условия се съблюдават, проверки на място.
Съгласно данните от Регионалната инспекция, между другото, за периода от 2013 - 2014 г. няма постъпили писмени сигнали. Така че вероятно бихте могли и Вие по този начин да инициирате проверката, която коментирахте, може би с Ваше участие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, министър Василева.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Търновалийски – относно интегриран проект за водите на град Пловдив – фаза 1, по Оперативна програма „Околна среда”.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Интегрираният проект за водите на град Пловдив – фаза 1, по Оперативна програма „Околна среда” е подаден за одобрение в Европейската комисия през януари 2012 г. Проектът е от изключително значение за община Пловдив, защото предвижда да бъдат подменени 14 км водопроводи, 800 сградни отклонения, 16 км второстепенна канализационна мрежа, рехабилитация на 2,8 км от съществуващия колектор 7, изграждане на разтоварващ колектор 7, както и да бъде извършена реконструкция, модернизация и доизграждане на пречиствателна станция за отпадни води.
България има ангажимент към Европейския съюз всички населени места над 200 хиляди жители да отговарят на изискванията на Евросъюза за ВиК. Ако няма изпълнение на това изискване, за България ще има санкции.
Проблемът с данъка добавена стойност на подобен проект беше решен в мандата на предишното редовно правителство.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е следният: на какъв етап е проектът? Има ли община Пловдив подписан договор с Европейската комисия за този проект? Каква е причината да се забави одобрението от Европейската комисия? Има ли опасност община Пловдив да не успее да реализира проекта и да загуби европейските средства, и по какви причини? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Търновалийски, безспорно интегрираният воден проект за град Пловдив е един от най-значимите проекти, подготвяни за финансиране по Оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г. и е един от четирите големи проекта във водния сектор, представени за оценка пред Европейската комисия.
Проектът предвижда, както и Вие казахте, реконструкция и изграждане на 14 км водоснабдителна мрежа, подмяна на второстепенна канализационна мрежа, рехабилитация на главния колектор и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води – град Пловдив.
Общата стойност на проектното предложение възлиза на 142 млн. лв. Проектът е внесен за оценка в Европейската комисия през месец януари 2012 г., като до този момент оценката все още не е приключила.
Основна причина, както и Вие упоменахте, е забавянето на окончателното произнасяне на Европейската комисия по проекта във връзка с неизяснения въпрос за третирането на ДДС.
Комисията изрази съмнение относно допустимостта на този разход към Министерството на околната среда и водите и въпреки опитите на Министерството да защити допустимостта на ДДС през месец април 2013 г., Европейската комисия изпрати писмо, в което изрази окончателната си позиция, че разходът не следва да се счита за допустим по проекта.
Разбира се, това, както и Вие упоменахте, доведе до промяна на Закона за водите през ноември месец 2013 г., където беше регулирано правото за възстановяване на ДДС от общините, и публикуване на указания от Министерството на финансите през януари месец 2014 г. относно администрирането на данъка във водния сектор.
В съответствие с това проектното предложение е коригирано съвместно с колеги от Инициативата „Джаспърс” и представено пред Европейската комисия през месец февруари 2014 г.
През цялото време община Пловдив е изключително коректен партньор в процеса на преработка на проекта, оказва своевременно съдействие чрез предоставяне на необходимата информация съгласно получените указания от Управляващия орган на Оперативната програма.
Следва да се отбележат и усилията, които общината положи за цялостната успешна подготовка на проекта, включително търгуването на проектните дейности и постигането на пълна проектна готовност.
След изпращане на преработката в Европейската комисия оценителите са поставили допълнителни уточняващи въпроси, засягащи финансовата част на проекта. Управляващият орган е предоставил последни разяснения през месец октомври 2014 г., като очаква финализиране на оценката от страна на Европейската комисия в най-кратки срокове.
Забавянето на оценката на проектното предложение довежда до невъзможност за стартиране на проектните дейности през
2014 г., така както е предвидено в план-графика на проекта. Затова съществува риск за цялостно неизпълнение на проекта в рамките на програмния период 2007 – 2013 г. поради вече твърде кратките срокове.
Освен това, рисковете се увеличават и от отказа на един от изпълнителите, спечелил изпълнението на един от двата компонента по проекта – да изпълни дейностите по реконструкция на пречиствателната станция.
Към момента Министерството на околната среда и водите работи в сътрудничество с Европейската комисия по уточняване на последващите действия. Полагаме максимални усилия за реализация на проекта, като се анализират възможностите за фазиране на проектните дейности и прехвърляне на тези от тях, които е малко вероятно да приключат до края на 2015 г. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Министър, ако имате други съществени неща, нека в правото Ви на дуплика, за да има пълнота на отговора, но не искам да нарушаваме установените правила.
Заповядайте за реплика, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Благодаря за отговора, госпожо Министър. Разчитам, че в дупликата ще получа достатъчно информация – тази, която очаквам.
За съжаление обаче, няма как да съм доволен от отговора, защото пловдивчани очакват този проект да бъде реализиран. Доколкото разбирам дотук от Вашия отговор, има опасност проектът да не се реализира поради изтичащите срокове и причините, които изнесохте пред нас.
Това, което имам като информация за движението по този проект. Вече три години пловдивчани очакват той да се случи. Последно през декември месец кметът на община Пловдив говореше за сондиране в Брюксел на това докъде е стигнал проектът и искане за удължаване на срока за изграждане на пречиствателната станция.
Това е моят допълнителен въпрос: има ли такова искане и има ли получен отговор, разрешение за удължаване на срока, за да може да бъде реализиран този толкова важен проект за Пловдив и за България? Както сама казахте, той е един от най-значимите за страната, един от четирите големи проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Търновалийски, обръщам Ви внимание, че имате право на реплика, а не на допълнителни въпроси.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Отговорът ми ще бъде съвсем кратък и той е свързан с това, което упоменах във финалната част на първото си изказване, а именно – възможностите, които Министерството на околната среда и водите в партньорство с бенефициента търси за това да бъде реализиран в максимално бърз порядък този важен проект.
Както упоменах, обсъждат се с Европейската комисия варианти за фазиране на проекти, които не могат да се финализират в рамките на този програмен период. Не бих могла да коментирам забавянето през изминалата година. То е предмет на други коментари, но така или иначе дейностите не са стартирани.
Това, което би могло да се случи, е да се фазира проектът и тези дейности, които са с по-дълъг период на изпълнение, да бъдат прехвърлени към новия програмен период.
Що се отнася до приоритетността на проекта, тя е безспорна. Това е комуникацията, която върви в посока Брюксел и разговорите ни с колегите. Мисля, че имаме пълно разбиране – както и ние, така и колегите от Европейската комисия, че това е един от важните проекти, които трябва да бъдат реализирани, и съответстват на логиката и принципите за осигуряване на финансиране по Оперативна програма „Околна среда”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият по ред въпрос от днешния парламентарен контрол е въпрос от народния представител Филип Попов относно Проект за воден цикъл на град Видин.
Народният представител Филип Попов своевременно е депозирал молба, с която моли отговорът да бъде отложен за друго заседание на Народното събрание, когато има парламентарен контрол.
Следващият въпрос е от народния представител Джейхан Ибрямов относно разрешения за строеж, издадени от Министерството на инвестиционното проектиране.
Заповядайте, за да развиете своя въпрос, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както споменахте, моят въпрос е свързан с издаване на разрешение за строеж от вече закритото Министерство на инвестиционното проектиране.
В България няма отговорен политик, общественик или представител на законодателната или изпълнителната власт, който да не споделя проблемите и загрижеността Ви към забавянето на изпълнението на мащабни инвестиционни проекти, финансирани с европейски средства.
Същевременно самоцелното приписване на отговорност за този проблем на една или друга институция би било некоректно към обществото, ако твърденията не са подплатени с конкретни факти. Затова бих искал да получа по-подробна информация за основанията за твърденията в публичните Ви изяви от 24 ноември 2014 г. пред Българското национално радио и в интервю, излъчено от „Дарик радио” при посещението Ви в град Поморие, относно дейността на Министерството на инвестиционното проектиране, където Вие твърдите, цитирам: „Всички проекти, които са били гледани от това Министерство са били забавени и нямат издадени разрешения за строеж”. И: „Министерството на инвестиционното проектиране е забавило общо 39 големи проекта по Оперативна програма „Околна среда”.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: кои са тези „всички проекти” със забавяния и нямат издадени разрешения за строеж, като обосновете и 39-те проекта по „Околна среда”, чието забавено изпълнение се дължи на съответното Министерство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви за зададения въпрос.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ибрямов, безспорно притесненията са налице – притеснения и загриженост от всички нас към забавянето на изпълнението на мащабни инвестиционни проекти, финансирани с европейски средства.
Още в самото начало бих искала да уточня, че конкретният повод за интервюто, което Вие цитирате, е един проект, свързан с изграждането на важна екологична инфраструктура по Черноморското крайбрежие, включително и осигуряването на дълбоководното заустване на отпадъчните води, изискуемо по смисъла на европейското законодателство и изрично обособено като национален приоритет във връзка с възможностите за развитие на туризма и местни дейности в региона.
Конкретният повод беше забавяне от порядъка на 9 месеца, доколкото си спомням, за процедирането на преписките, които са свързани с издаването на разрешението за строеж.
Цитирайки се, бих желала да обърна внимание, че коментарите ми касаят големи проекти – големи проекти за над 10 млн. лв., които попадаха в обхвата на Министерството на инвестиционното проектиране.
Решението на Народното събрание за структурата на Министерския съвет, която беше предложена от господин Пламен Орешарски, с което се създаде Министерството на инвестиционното проектиране, беше прието на 29 май 2013 г.
Цели два месеца по-късно бяха приети промените в Закона за устройство на територията, с които се разпределиха правомощията между министъра на регионалното развитие и министъра на инвестиционното проектиране. Законът беше обнародван в „Държавен вестник” на 26 юли 2013 г.
Критиката ми касае съществуването на това ведомство. Безспорно Вие сте били част от него и аз нямам никакви коментари към експертизата, към качествата и професионализма към хората, които са работили там, към експертите и администрацията в това Министерство.
Сформирането на Министерството на инвестиционното проектиране само по себе си доведе до забавяне на инвестиционния процес и мисля, че това е факт за всички големи проекти, включително и за тези, изпълнявани по Оперативна програма „Околна среда”.
С промените в Закона за устройство на територията от юли 2013 г. на министъра, както споменах, се дадоха правомощия да управлява процесите, да издава разрешения, свързани с проекти, надвишаващи финансов обем от 10 млн. лв. По този начин се иззеха и правомощия на местните власти.
Приети бяха над 80 законови и подзаконови нормативни актове. Това също отне време.
В първите три месеца от своето функциониране Министерството на инвестиционното проектиране имаше за свои първи и основни ангажименти провеждането на търгове, ремонти, закупуване на мебели и провеждане на срещи. Това по никакъв начин не подпомогна и ускори административния процес.
В допълнение към казаното дотук, или по-скоро в обобщение, бих казала, че сметката води дотам, че реалното забавяне на целия инвестиционен процес се равнява на близо шест месеца. Ето защо това е един от факторите, който допринесе до забавянето на проекти по Оперативна програма „Околна среда”.
По Оперативна програма „Околна среда” се изпълняват 79 големи инфраструктурни проекти в сектор „Води” и 20 в сектор „Отпадъци”, изключително важни за държавата ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател! Госпожо Министър, аз съм доволен, че Вие сте загрижена за изпълнението на всички проекти по „Околна среда”.
Ще Ви оставя една справка. Предполагам, че сте си направили труда да я получите, за всички постъпили във вече бившето Министерство проекти за издаване на разрешения за строеж, за да се запознаете по-подробно с тази справка.
А по отношение коментара Ви относно дълбоководното заустване се налага да отбележа, че въпреки неговата стойност от над 10 милиона и по силата на разпоредбите на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България, този обект не е бил от компетентност на Министерството на инвестиционното проектиране.
Много е важно, когато правим изявления, особено по електронни медии, да не подвеждаме обществеността с подвеждаща информация.
Като всяко едно ново Министерство естествено е важно в началото да се конструира екип и като част от този екип аз мога да твърдя, че не е имало нито един проект, който е бил забавен. За всеки един от проектите е издадено разрешение за строеж. (Предава на председателстващия заседанието писмен материал – справка, предназначена за министъра на околната среда и водите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Ще го предам на министър Василева.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, госпожо Министър?
Заповядайте. (Председателят Явор Хайтов предава справката на министър Василева.)
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз Ви благодаря за уточнението, което направихте.
Според мен тук може би трябва да се добавят към шестте месеца, които аз грубо изчислих, и тези дни и месеци, които се отнеха на общините, на публични инвеститори, за да разберат всъщност какви документи трябва да представят на това Министерство, в какъв обем трябва да бъде документацията, как се процедират преписките, как се издават решенията. Всъщност в периода на съществуване на това ведомство така и не стана ясно това. Достигна се до объркване, достигна се до допълнително забавяне и това безспорно се отрази на инвестиционния процес.
Аз се радвам, че с решението за сформирането на следващото правителство такова ведомство вече не е включено в структурата на Министерския съвет, защото безспорно функциите, които са свързани с инвестиционното проектиране, са същински функции, които се изпълняват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за много по-кратки срокове и без да се забавят процедурите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Министър, като акт на добра воля си позволявам да Ви предам този материал, оставен от народния представител Ибрямов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Димитър Делчев – заповядайте.
Преминаваме към последния въпрос, предвиден в днешния парламентарен контрол към министър Василева. Той е от народния представител Велизар Енчев относно предстояща въглищна газификация и фракинг в района на Генерал Тошево.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, госпожо Министър! В началото на месец декември 2014 г. Гражданска инициатива против проучване и добива на шистов газ, ръководена от госпожа Синтия Недялкова, изнесе, че предстои извършване на въглищна газификация и фракинг в района на Генерал Тошево. Според граждани, позоваващи се на официална информация от местната власт, очаква се, госпожо Министър, в близките години да се осъществят най-малко десет сондажа край селата Рогозина, Калина, Чернооково, Рогозина-Изток.
Според публично обявеното инвестиционно предложение концесията ще бъде дадена за 35 години, с възможност за удължаване, и при това се планира сондирането да е наклонено, което води до заключението, че сондажът ще минава встрани и извън обхвата на площадката, тоест под нивите на хората и дори под къщите им. Според експерти въглищните пластове, обект на това сондиране, са потопени или са под водата на подземно езеро, което храни и водоснабдява цяла Добруджа, което означава, госпожо Министър, че ще се добива газ от въглища на дълбочина 2700 м, като начините за осъществяването на това са само два: въглищна газификация, или казано по-просто: подпалване на въглищата, или фракинг, а обикновено и двата метода са в комбинация.
Известно е, че в края на месец ноември Вие издадохте решение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, обаче гражданите на посочените селища имат много сериозни съмнения върху обективността на доклада, който очакваме, и затова имам следните въпроси към Вас:
Първо, каква гаранция дава Вашето министерство, че няма да се стигне до трайно замърсяване на водата?
Второ, в инвестиционното предложение е записано, че наетата фирма ще ползва наличната пътна инфраструктура и няма да прави нова, но какво ще се случи с пътищата, които и без това в този район са в окаяно състояние, когато по тях тръгнат тежките камиони с оборудване и цистерни с химикали?
Нека да Ви обърна внимание, че съответната фирма твърди, че отпадъчните води ще се изхвърлят в пречиствателни станции, но с пълно основание жителите на Добруджа се страхуват, че предстоящата концесия е прикритие на сондажи за шистов газ, които ще имат пагубно въздействие върху околната среда, затова Ви моля да поясните за какво става дума и най-вече да чуя Вашето становище по този въпрос и, разбира се, на оценката на въздействието върху околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, по конкретно поставения въпрос от Ваша страна за гаранция от страна на Министерството Ви информирам, че въпросът, който задавате, е свързан с решението, както и Вие упоменахте, издадено през 2014 г. от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна, с което е постановено да се извърши оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимостта на инвестиционното предложение, касаещо разработване и усвояване на находище „Спасово”, част от блок „Добрич”, включващо четири участъка – Рогозина, Чернооково, Калина и Рогозина-Изток, за добив на природен газ на територията на област Добрич.
Това е решение на Регионалната инспекция, което, както казах, предполага, че е необходимо да се върви по процедурата. Инвестиционното предложение, което е внесено, подлежи на детайлна оценка. Предстои изготвянето на доклад за оценка на въздействието върху околната среда, в това число и доклад за оценка на степента на въздействието върху защитените зони. С докладите ще се извърши оценка от независими експерти на възможното въздействие на инвестиционното предложение върху всички компоненти и фактори на околната среда, местообитания и видове, предмет на опазване в защитените зони, в това число и оценка на риска за човешкото здраве.
След одобряване от компетентния орган на доклада за оценка на въздействието върху околната среда и оценката за съвместимост ще бъде осигурен обществен достъп до тази документация. Възложителят ще следва да организира обществено обсъждане на доклада по ОВОС в засегнатите общини и кметства, което ще осигури на всички заинтересовани лица най-малко 30-дневен достъп до документацията. По постъпилите възражения, мнения и бележки от проведеното обществено обсъждане възложителят ще следва да изготви становище, което да предостави на компетентния орган и засегнатата общественост. В случай че в резултат на общественото обсъждане е предложена друга алтернатива за осъществяване на инвестиционното предложение, възложителят ще следва да възложи допълване на докладите и отново да организира обществено обсъждане на документацията, като преди това да осигури 30 дни обществен достъп.
Когато се стигне до произнасяне с решение, директорът на Регионалната инспекция като компетентен орган трябва да вземе решение въз основа не само на документацията по ОВОС, но и съобразявайки всички представени становища, възражения, бележки и други, които са постъпили в хода на процедурата по ОВОС, в това число резултатите от обществения достъп до документацията и обществените обсъждания.
Законодателството по околна среда, чрез процедурата по ОВОС, гарантира не само обстойна оценка на въздействието на инвестиционното предложение върху компонентите на околната среда и човешкото здраве, но и участие на обществеността на всеки етап от процедурата и при вземането на решението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Енчев, ще се възползвате ли от правото си на реплика? Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Министър, очевидно, всички знаем това, когато бъде готов докладът за оценката на въздействието върху околната среда, той трябва да се подложи на обществено обсъждане за кратък срок, а както много пъти е ставало досега, и в повечето случаи този кратък срок е недостатъчен, тъй като самото обявление много трудно стига до гражданите. Аз обаче се надявам, че Вие лично като министър и като ведомство ще гарантирате, че срокът ще е достатъчно дълъг – първо.
И второ, ако след общественото обсъждане се формира обществено мнение, което е категорично против проекта, при това обществено мнение, подкрепено както от гражданите, така и от еколози, земеделски стопани, земеделски кооперации, арендатори, които също имат много големи резерви към тези проучвания, аз се надявам, че Вие ще гарантирате прозрачност на процедурата, а в крайна сметка защо не – преразглеждане и ревизия вече на взетото решение.
Все пак да не забравяме, госпожо Министър, че под въпрос е земята и водата на житницата на България – Златна Добруджа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Господин Енчев, естествено че основна част от задачите, които са свързани с компетенциите на това ведомство и изискванията по смисъла на закона, са осигуряването в максимална степен на пълна прозрачност и отчитане на мненията, становищата, позициите на всички засегнати страни. Това е духът и принципът на екологичното законодателство и в този смисъл абсолютни гаранции за това, че наша основна политика е точно това – достъп до информация, прозрачност и адресиране на всички въпроси, притеснения на гражданите и обществеността, така че в този смисъл на абсолютни гаранции за това, че тези процедури ще бъдат изцяло в съответствие със законодателството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
С това предвидените за днешния парламентарен контрол въпроси към министър Василева се изчерпват.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към отговори от господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика. Към него ще отправи питане народният представител Борис Ячев относно подновяване дейността на проектите, предоставящи възможност на хората с увреждания за осигуряване достъп до услуги в домашна среда по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, първо държа да подчертая, че въпросът ми бе зададен в началото на месец декември 2014 г., когато все още съществуваше по-голяма неяснота относно бъдещето на Проекта „Подкрепа за достоен живот”, но на 31 декември 2014 г. изтече срокът по изпълнение на този проект по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, чиито бенефициенти са общините в Република България. Хиляди хора с увреждания могат да останат без лични асистенти и тяхната съдба е неясна. На този етап няма никаква яснота дали дейността по тази програма ще бъде подновена за следващия програмен период – от 2015 г., което поставя общините в невъзможност да предприемат ефективни мерки за справяне с проблемите на хората, нуждаещи се от допълнителни грижи.
В тази връзка моето питане към Вас, господин Министър, е: има ли осигурено финансиране за подновяване на дейността на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” или друга програма в тази насока с бенефициенти общините? Какво е виждането на Министерството на труда и социалната политика за обезпечаване грижата на хората, ползватели на тези програми, в случай че програмите не бъдат финансово обезпечени и не продължат да действат? В случай на подновяване дейността на проектите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” или друга програма с бенефициенти общините, смятате ли да облекчите условията, по които се кандидатства, тъй като условията в момента са тежки и практически не дават възможност за по гъвкава и ефективна реализация на програмата?
Искам да Ви напомня, господин Министър, че програмите „Личен асистент”, „Помощ в дома”, „Алтернативи”, „Подкрепа за заетост” обслужват болни, възрастни хора, самотно живеещи на територията на съответните общини, включително в по-малки и отдалечени населени места, които осигуряват не само достъпна и качествена грижа, а спомагат и за повишаване заетостта на съответния регион.
Пак допълвам, че въпросът беше зададен във времето, когато все още нямаше яснота за бъдещето на програмата, но онова, което ще дадете като отговор, ще бъде важно. Имам и допълнителни въпроси, които ще развия след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Ячев.
Заповядайте, господин Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ячев, благодаря Ви за този въпрос. Макар и заради факта, че имаше парламентарна ваканция около празниците, той се забави, но мисля, че ще хвърля полезна яснота за българските граждани по него.
Специално за личните асистенти, която беше една от успешните мерки в предишния програмен период на Програмата „Развитие на човешките ресурси”, има предвидени средства за подновяване на тази програма. Те ще заработят с европейски средства през месец април. Но преди месец април, тъй като както Вие споменахте, в края на декември изтичат договорите на тези хора, които получават заплащане по тази програма, Министерският съвет прие постановление. Това се случи тази седмица в сряда, което даде възможност и вече към днешния ден общините могат да подновят договорите, така че до месец април хората с увреждания да не получават прекъсване в получаване на услугата и тя да продължи.
Освен с европейски средства, подобна програма има и с национални средства, която се изпълнява. Тя също от тази седмица може да бъде подновена, след като бе приет Националният план по действия за заетостта.
По отношение дали ще бъдат променени критериите, което Вие споменавате, да, има известна промяна в тях. Разбирате, че при ограничен ресурс се насочваме към хората, които имат най-ниски доходи и най-голяма нужда. Затова в тази посока има известна корекция. Мисля, че тя няма да доведе до значителни промени в бенефициентите на тази помощ.
По принцип за цялостните мерки, тъй като предстоят и допълнителни мерки по Европейския социален фонд и по-специално по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за следващите години, бих искал да Ви кажа, че вчера новата програма беше официално лансирана в България – на едно голямо събитие в Пловдив с представители на Европейската комисия. Вече работят първите мерки по оста, свързана със заетостта. За социално включване са отделени 658 млн. лв. През месец март предстои да бъдат уточнени всички проекти, които през първите две години ще могат да бъдат пуснати и по тях да се кандидатства. По принцип средствата, които предвиждаме за хора с увреждания, надвишават тези от предишната година. Надявам се услугите за гражданите да бъдат по-добри и по-качествени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ячев. Имате право на два допълнителни въпроса.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Първо да изразя едно удовлетворение от бързата реакция на Министерството и на вицепремиера господин Калфин, защото много бързо бе направено предложение и се взе решение за отпускане на 13 млн. лв. от бюджета на Министерството, за да не се получи прекъсване на изпълнението на програмата. Доколкото имам информация, тези пари вече са постъпили чрез Агенцията за социално подпомагане в регионалните клонове по места. Дейността на програмата продължава.
Господин Министър, Вие казахте, че 658 млн. лв. са предвидени за социално включване. С колко процента е увеличението? Разбрах, че 60% от средствата по оперативната програма за новия програмен период са предвидени за заетост, а 31% са за борба с бедността и насърчаване на социалното включване. С колко милиона е увеличена за следващия програмен период сумата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”?
Втори въпрос. Говорите за облекчаване на режима за кандидатстване, на критериите за кандидатстване. Чух, че основно критерият ще бъде отново ниските доходи, доходността. Имате ли виждане и за други критерии, тъй като общините се оплакват, че така поставените критерии в момента ограничават тяхната гъвкавост по отношение на включването на по-голям брой от хора в самата програма?
Другият проблем е, че по време на изпълнение на програмата се случва така, че част от потребителите, поради това че те са хора със заболявания, някои от тях са починали по време на изпълнение на програмата, и много трудно става заместването им с нови потребители. Процедурата е изключително тромава. Това е единият ми допълнителен въпрос.
Ще има ли друга промяна в критериите и с колко са увеличени за новия програмен период средствата в сравнение с периода 2007 – 2013 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Ячев.
Заповядайте за отговор, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин Ячев. Ще Ви дам едно по общо число преди това. Средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са част от Европейския социален фонд. Средствата за България за този програмен период от Европейския социален фонд са завишени с 30%. Не всички отиват в Програмата „Развитие на човешките ресурси”. Увеличението в програмата цялостно е някъде около 20%, като в нея средствата са разпределени: за насърчаване на заетостта, 1 април – 60% от средствата; и за социално включване и борба с бедността – 40% от средствата.
По отношение на критериите. Не става въпрос за облекчаване на критериите. Става въпрос за тяхното уточняване. Колкото и да имаме желание да увеличим и осигурим допълнителен ресурс, трябва да ни е ясно, че нямаме възможност да осигурим навсякъде асистенти за хора с увреждания. В момента по Европейската програма 12 500 лични асистенти се грижат за 13 700 души. Това е контингентът от български граждани, които получават тази помощ.
Изискванията, които се въвеждат за новия период, са два вида. По Националната програма доходът на член от домакинството на бенефициентите – хората с увреждания, които получават услугите, трябва да не надвишава пет пъти гарантирания социален доход.
По отношение на заетите лични асистенти. Те трябва да отговарят на условията за отпускане на социални помощи. Това са критериите действително, за да насочим помощта именно към тези, които имат най-голяма нужда – хората с най-ниски доходи, и да се осигури възможност на хора, които действително имат нужда от наемане на работа. Разбира се, те трябва да отговарят и на съответни условия да бъдат лични асистенти.
Нека да видим как ще започне програмата с това уточнение. Надявам се това да даде повече възможност на хора, които действително имат нужда от подобно подпомагане. Като започне да работи, след два-три месеца ще можем да направим и оценка и да видим това как се отразява на обхвата на програмата. Аз мисля, че това ще бъде положително, но ще можем да проследим процеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър председател.
За отношение – народният представител Борис Ячев, до две минути.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): И аз благодаря на господин Калфин. Един уточняващ въпрос: не стана ясно дали в момента общините вече могат да кандидатстват по тази програма, тоест дали процедурата е открита...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ако обичате, спрете времето!
Няма възможност за последващ уточняващ въпрос. Имате право да изразите отношение към отговорите. Продължете.
БОРИС ЯЧЕВ: През месец април, когато стартира програмата, господин вицепремиер, ще говорим отново за това дали тези критерии, които в момента и най-вероятно до месец април ще бъдат ясни, са достатъчно гъвкави и ефективни и дали е необходимо отново някаква промяна по отношение на тях.
Аз лично съм удовлетворен от изключително навременната и бърза реакция на министерството, което действително не позволи прекъсване на изпълнението на програмата. Тя е много важна. Предполагам, че тези близо 13 хиляди души, които се ползват в България от тази програма, са удовлетворени. Иска ми се, може би в един по-късен период, да бъде предоговорена малко по-голяма сума. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ячев. (Заместник министър-председателят Ивайло Калфин иска думата, за да направи допълнение.)
Нямате право. Може да поканите народният представител на лична среща, на която да обясните допълнение.
С това въпросите към заместник министър-председателя Калфин са изчерпани. Благодаря му за участието в днешния парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, правя съобщение, че по правилник днешният парламентарен контрол ще продължи до 14,18 ч.
Преминаваме към отговори от госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Министър Павлова ще отговори на първия въпрос, който е от народния представител Кристиан Вигенин, относно строителството на лот 4 на автомагистрала „Струма”.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Павлова, уважаеми колеги, опасявам се, че актуалността на въпроса вече не е такава. Той е зададен в началото на месец ноември. Разбира се, госпожа Павлова няма вина за това, че той излиза едва днес, но така или иначе мисля, че ще бъде добре да бъде внесена известна яснота какво се случва с лот 4 на автомагистрала „Струма”, тъй като служебното правителство беше предприело процедура по прекратяване на договора с изпълнителя и евентуално обявяване на нов търг. Междувременно излезе позиция на самата фирма, след което имаше заявление, че е проведена среща, създадена е работна група, която да гарантира, че изпълнението ще продължи вече в предоговорените срокове. Така или иначе проблемът за гражданите в областта остава, особено в района на Петрич и Сандански. Силно е въздействието върху перспективите пред двете общини – забавянето на работата.
Задавам този въпрос, не за да обвинявам когото и да било, но все пак търговете на практика бяха проведени във времето, когато сегашният президент беше министър. Госпожа Павлова даде старта на строителството в предишния си мандат, сега има уникалния шанс да завърши успешно, надяваме се, работата по него.
Без да се спирам в детайли по въпроса така, както съм го задал, защото мисля, че вече не е толкова актуален, но бих искал да внесете яснота, госпожо Павлова, какво се случва в момента.
Задавам въпроса и защото в последните седмици – пред декември също имаше активност от Ваша страна в Благоевградския регион, коментираше се много по другите лотове на автомагистрала „Струма”, но дали умишлено или не се пропускаше какво се случва с лот 4. Затова предлагам да използвате тази възможност, както се казва, да успокоите или да внесете допълнителни притеснения сред гражданите на областта, особено за живеещите в района на Сандански и Петрич. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, определено темата за доизграждането на автомагистрала „Струма” в нейната цялост винаги е била и ще бъде приоритет, защото това е един много важен транспортен коридор и нашите усилия са насочени именно в това да довършим изграждането и на лот 2 от Дупница до Благоевград, където има значителен обем работи, които да бъдат довършени, както и довършването на сравнително по-малкия, но не по-малко сложен участък, а именно участъка от Сандански до Кулата. Неговата дължина е едва 15 км, но включва и 5-километрово изместване на жп линията, което усложнява и оскъпява проекта.
Както коректно отбелязахте, договорът с този изпълнител е сключен през април 2012 г. на стойност 67 милиона и неговия срок беше две години. За съжаление, в рамките на тези две години или в рамките на първоначалния срок, а именно март 2014 г. този проект не е довършен. Не само, че не е довършен, но при него имаме и значително забавяне в изпълнението на всички дейности и мерки. Няколко пъти, в рамките на предишното правителство, е удължаван срокът на изграждането на обекта и въпреки всичко към днешна дата изпълнението му е едва 56%.
Усилията, които положихме в рамките и на месец ноември, и на месец декември да проведем редица срещи, за да установим какъв е проблема и кое е най-доброто решение за това как да продължим напред – дали да прекратим договора, тъй като служебното правителство беше инициирало процедура по прекратяване, или да го довършим. Анализът показа, че ако прекратим договора, това ще доведе до съдебни дела, които ще блокират изобщо обявяването на нова процедура за избирането на изпълнител, което автоматично щеше да доведе до загуба и на европейското финансиране за този обект. Именно затова проведохме редица преговори. Договорът не е и прекратен поради причина, че още тогава беше ясно, че е удължен до март 2015 г. Направихме преговори, изработена е нова технологична, времева, техническа програма за наваксване и довършване на обекта. Срокът за изпълнение – вече имаме и подписан анекс към договора, той беше подписан буквално преди Коледа, на 23 декември окончателно приключиха преговорите, в рамките на този договор с бюджета, с който разполагаме, да се довършат до 31 юли 2015 г. всички оставащи дейности.
За да успокоя живеещите в Сандански и Петрич, които много пострадаха от изграждането, защото то е по трасето на съществуващия път, това означава обходи през по-малки населени места, което създава редица проблеми. Така е изработена технологичната програма, която да започне в активна реализация пролет-лято на тази година, че да изведем максимално бързо трафика от малките населени места – и от Марикостиново, и от Петрич, включително чрез предварително пускане на една от лентите от магистралата докато се довърши втората, за да минимизираме щетите, натоварването и най-вече тежките ПТП-та, които се случват в този регион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Вигенин, заповядайте за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Павлова, благодаря за тази информация. Мисля, че тя беше важна. Бих искал да направите само едно уточнение в дупликата си, ако прецените, че ще направите такава.
Естествено, че забавянето на строителството на лот 4 довежда до това, че буквално бяха разбити обходните пътища. Оттук нататък: какъв е ангажиментът на фирмата изпълнител по реновирането на тези пътища или евентуално на държавата, защото все пак тези по-малки населени места трябва да могат също да имат нормална комуникация? Разчитам, че това е включено в предоговорените срокове и ангажименти на фирмата изпълнител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вигенин, определено пътищата, които в момента се използват за обходи са третокласни пътища, които не са предвидени за такова тежко натоварване – на тежкотоварен трафик и на тирове, които минават по тях. Така че сме предвидили след въвеждането в експлоатация на магистралата, надяваме се най-късно на 1 август тази година, да бъдат извършени необходимите ремонтни дейности по третокласните пътища, които в момента бяха повредени и тепърва допълнително, за съжаление, ще бъдат повредени от работата и от преминаването не само на тежкотоварния трафик, но и на строителната техника през тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Явор Хайтов относно строителството на пътен участък Ботевград – Мездра.
Заповядайте, господин Хайтов, да развиете въпроса.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Тъй като аз съм избран от 6. Многомандатен Врачански район, формулирал съм моят въпрос за участъка Ботевград – Мездра, но колегата от Реформаторския блок Вили Лилков го е доразвил, като го разширява до Видин. С негово знание и съгласие аз отправям този въпрос, като в режим на реплика той ще направи и своето изявление, но по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявам се, говорите за втори и за четиринадесети въпрос. Имаме съгласието на господин Лилков.
ЯВОР ХАЙТОВ: Да.
Уважаема госпожо Министър, преди стартирането на строежа на обект в сферата на инфраструктурата се преминава през няколко етапа – предпроектни проучвания, проектиране, отчуждителни процедури.
След приключване на тези етапи се преминава към последния етаж, а именно строителството.
Моят въпрос към Вас е: кога предвиждате да започне строежът на скоростната отсечка в участъка Ботевград – Мездра – Видин?
Известно ми е, че са приключили всички етапи, а именно проектиране и отчуждаване на терени, тоест остава само обявяване на процедурата по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител.
Бих желал да кажа, че винаги в своето поведение – и като министър, и като политик, сте подчертавали необходимостта от развитието на такива инфраструктурни обекти. Считам, че това е изключително важно за жителите на Видин, Враца и Монтана.
Моля Ви за отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Хайтов, уважаеми господин Лилков, благодаря Ви за съгласието да обединим въпроса, тъй като и двата въпроса касаят едно и също направление, а именно направлението София – Видин, и изграждането на цялото направление на този изключително важен транспортен европейски коридор, още повече след изграждането и на втория мост на река Дунав при Видин.
Това, което трябва да потвърдя в отговор на зададения от Вас въпрос: да, към настоящия момент имаме проектна готовност за изграждането на цялото трасе от това направление, като тя е разделена в няколко категории. Както знаете, вече в рамките на Оперативна програма „Транспорт”, се изпълнява реализацията и вече беше завършена включително и реализация на обхода на град Враца – един проект на стойност 15 милиона, който е завършен и обектът е въведен в експлоатация.
Паралелно с това в момента се довършва изграждането на обхода на Монтана – също в рамките на Оперативна програма „Транспорт”, който също е част от това направление.
Останалите участъци поради недостатъчна проектна готовност, от една страна, и, от друга страна, поради незавършени отчуждителни процедури бяха индикативно включени в Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013”, но финансовият ресурс и възможността да финансираме по тази програма е изчерпан. Това е причината да не бъде финансиран и да не е започнато извършването на строителните работи на участъка специално Мездра – Ботевград, за който питате.
Това, което имаме към момента, бих казала като хронология на цялото трасе, първо е участъкът от Видин до Монтана. Този участък е около 100 км, неговата индикативна стойност е около 500 млн. лв. и за него имаме приет идеен проект.
Вторият участък е участъкът Монтана – Враца, който е около 30 км. За него също има идеен проект, но тъй като ние имаме там и участъци на ново трасе, за него се изискват допълнителни отчуждения. Неговата индикативна стойност е 120 млн. лв.
Участъкът Мездра – Ботевград е най-сложният и най-тежкият участък, тъй като в неговото протежение имаме два тунела, няколко виадукта. Той не е голям като дължина, но има голяма сложност на обекта поради изграждането на тези сериозни технически съоръжения по протежението на това трасе. За него имаме и разработен технически проект, както и решение по ОВОС.
Това, което нямаме завършено към днешна дата, е одобряването на парцеларния план и нямаме извършени всички необходими отчуждения по трасето на този участък, специално Мездра – Ботевград. Парцеларният план и техническият обект са готови още от 2012 г. Тогава по време на задължителното обществено обсъждане са поставени множество въпроси от общините в този регион и те трябва да бъдат отразени в парцеларния план.
Към днешна дата те все още не са отразени в парцеларния план, но аз Ви гарантирам, че работим по този въпрос и ще бъдат отразени в рамките на следващите месеци. Надявам се, че най-късно през месец март тази година ще може да бъде разгледан окончателно този парцеларен план на Националния експертен съвет към министъра на регионалното развитие, след което ще можем да пристъпим към реално процедиране на самите отчуждения по трасето, които трябва да бъдат направени. Трябва да бъдат отчуждени над 1000 имота. Тяхната индикативна стойност поне към момента, макар и предварителна по незавършения парцеларен план, е над 3 млн. лв. Така че всички тези дейности ще бъдат реализирани след окончателното приемане на парцеларния план, съгласно новите изисквания на Закона за държавната и на Закона за общинската собственост.
Като цяло за изграждането на всички оставащи участъци от направлението, за които вече споменах извън двата обхода, които са в изпълнение, общата необходима стойност е 970 милиона, за които нямаме осигурено финансиране нито в рамките на държавния бюджет, нито в рамките на новата Оперативна програма „Транспорт“, тъй като там бюджетът за пътища е изключително лимитиран и средствата, за съжаление, не достигат. Именно затова дадохме този проект за финансиране в рамките на възможността, която ни беше предоставена за подаване на проекти по линия на плана „Юнкер”. Дори и тази опция да не може да бъде реализирана, ние сме предвидили и още една алтернатива като начин за търсене на финансиране, а именно по линия на бъдещата програма „Транзитни пътища 6”, която договаряме с Европейска инвестиционна банка, за която реалното преговаряне и договор може да бъде сключен едва през 2016 г., но въпреки това това би бил един възможен източник на финансиране, макар и със средства от Европейска инвестиционна банка, което само по себе си представлява заем, но ние сме наясно, че този път, това направление е изключително важно, така че ще продължим в своите усилия в търсене на осигуряване на необходимото финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика?
Господин Лилков, заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Фактът, че двама народни представители поставят един и същ въпрос, имат едно и също питане, по една и съща тема, показва значимостта на въпроса.
Бих казал, че бъдещото развитие на Северозапада е тясно свързано, практически е свързано с решаването на два големи инфраструктурни проекта. Това е пътят Видин – Ботевград и модернизацията на жп линията Видин – София и, разбира се, гарите по това направление. Тоест каквито и усилия правителството да полага за решаването на проблемите на Северозапада, те ще бъдат напразни, ако не се реализират именно тези две жизненоважни трасета.
В този смисъл искам да кажа следното: напълно съм удовлетворен от отговора, който получих, защото досега от 2011 г. – вече става четвърта година, се говореха различни неща за този проект, чувах най-различни обещания, а сега това, което чувам и фактът, че правителството е включило в своята управленска програма като приоритетни тези два проекта, за които работех, в това число и пътят Видин – Ботевград, ми дава основание да вярвам, че в рамките на този мандат би трябвало да успеем да завършим този път. Така че аз Ви благодаря.
Искам да Ви помоля за още нещо. Бих ли могъл да получа Вашия отговор в писмен вид?
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лилков.
Господин Хайтов, имате ли реплика, която да отправите към министъра? Не. Благодаря Ви, че се вместихте и във времето за един въпрос дори.
Госпожо Министър, дуплика? Няма да се възползвате.
Преминаваме към следващия въпрос, а той е от народния представител Васил Антонов относно конкретни действия, които ще се предприемат по строителството за доизграждане на автомагистрала „Хемус”.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър Павлова, моят въпрос, както стана ясно, е също по много конкретен и съдбовен въпрос за българската икономика и за Северна България –доизграждането на автомагистрала „Хемус”.
За съжаление магистрала „Хемус” се изгражда в продължение на повече от 44 - 45 години, но досега сме достигнали едва до по-малко от половината, като това, което остава като коридор да бъде изпълнено, е в рамките на 255 км.
За съжаление стария програмен период 2007 - 2013 г. не осигуриха достатъчно средства за транспорта, още повече за Северна България. Средствата бяха изключително малко и бяха предвидени само в тази част, която да осигури идейното проектиране за магистрала „Хемус”. Известно е, че трасето, което остава от 255 км, е разделено на три позиции, текат процедурите в тази връзка и се надяваме в срок от 254 дни съответно да приключи тази процедура по идейния проект, ОВОС-а, археологическото проектиране и проучване.
Неблагоприятното в стария програмен период бе, че средствата, които се изразходваха за транспортните коридори, изключително бяха в Южна България, така че това беше едно допълнително усложнение на ситуацията в Северна България. Важен е транспортният коридор „Хемус”, но пак казвам, той е много съдбовен за развитието на регионите, защото връзките са много компрометирани не само между отделните райони, но и в отделни цели участъци по трасето София – Варна в Северна България.
Може много да се говори по този въпрос, но тук е конкретният ми въпрос към Вас: какво смятате да направите в управленския Ви период, за да може да завършите магистрала „Хемус”? Въпросът е и политически, и чрез парламентарния контрол давам възможност да отговорите, и да чуят повече хора от Северна България, защото единият от основните Ви приоритети при избора на правителство беше именно този – да бъдат ускорени инфраструктурните проекти, включително и на първо място този по магистрала „Хемус”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Антонов.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Антонов, за този въпрос. Безспорно магистрала „Хемус” е изключително важна в пътно направление. Тази автомагистрала е част от приоритетите не само на Министерството на регионалното развитие, но и част от основните приоритети на правителството в частта доизграждане на транспортната инфраструктура.
Както правилно отбелязахте, за цялостното завършване на автомагистрала „Хемус” остава да бъдат доизградени 255 км от тази магистрала, от направлението от Ябланица до Белокопитово, като част от това направление, разбира се, има и текуща реализация на един макар и малък участък – това са 8 км от автомагистрала „Хемус” в участъка Шумен – Белокопитово, проект, който беше започнат в рамките на предишния мандат на нашето правителство, и се надявам още тази година тези 8 км, заедно с големия пътен възел на Белокопитово, на голямото кръстовище в посока Русе – София да бъде довършен лятото на тази година.
Извън тези дейности това, което със сигурност бих искала да потвърдя, е, че магистралата е наш основен приоритет, въпреки че за нейното изграждане в пълнота нямаме на 100% осигурен финансов ресурс.
Какво сме предприели до момента? Това, което предприехме – още на 9 януари тази година обявихме тръжната процедура за избор на изпълнител за изграждането на първия етап от тези 255 км, а именно 60 км от участъка от Ябланица до разклона Плевен – Ловеч, това са два от лотовете, за които имаме пълна проектна готовност и за които се надявам до лятото на тази година, ако няма обжалвания в рамките на процедурата по обществени поръчки, която е обявена, да изберем изпълнител и да започнем реализацията на първите 60 км. Паралелно с това ще реализираме и довършването на участъка Шумен – Белокопитово, участък, по който имаше и протести миналото лято, тъй като много дълго време не беше плащано на изпълнителите, на строителите, въпреки че в рамките на предишния кабинет също беше заявено, че е приоритет, не беше разплатено. Служебният кабинет разплати 8 милиона и половина. Преди Коледа ние разплатихме оставащите 8 милиона, така че там неразплатени дейности вече няма. Очакваме активна работа и на този обект, той също да бъде завършен.
За оставащото направление от 195 км, които трябва да бъдат изградени, а именно от участъка Плевен – Ловеч до Велико Търново са 85 км и от Велико Търново до Белокопитово са още 110 км, нямаме осигурено финансиране за строителството, но продължаваме работата по проектирането, дейностите по ОВОС, техническия проект, парцеларния план, за да можем да предприемем необходимите стъпки за отчуждаване на терените по това трасе. Паралелно с това работим и за осигуряване на необходимото финансиране, както и преговори с мажорни финансови институции, основно Световна банка и Европейска инвестиционна банка за осигуряване на необходимото финансиране. Ще имаме готовност и за обявяване на тръжни процедури за оставащите километри, разбира се, при налично финансиране още през лятото на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Антонов, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър Павлова, благодаря Ви за отговора. Разбирам, че въпросът за магистрала „Тракия” стои на дневен ред за изпълнение в следващия програмен период. Въпреки че средствата са недостатъчни, не можах да разбера тези, които са за първия лот за Ябланица – Плевен – Ловеч отсечката, по какъв начин ще дойдат тези средства? Откъде ще дойдат тези средства? Тук не успях да разбера в каква степен е Вашият отговор.
Искам да Ви кажа, че с правата на парламентарния контрол след 6 месеца си запазвам правото отново да Ви поставя този въпрос, за да видим докъде е стигнал.
Пак Ви казвам, разчитаме много живеещите в Северна България да не правим аналога отново със Северозапада, защото не са по-различни показателите в другите райони и области, а те се горе-долу близки до тези, които са и в Северозападна България.
Благодаря Ви още веднъж за отговора. Разчитам на уточнение от Вас за средства откъде ще дойдат за първия етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Антонов.
Министър Павлова, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Само да уточня първите 60 км, за които е обявена тръжна процедура – това са два лота по 30 км, уточнявам, че търсим отделни изпълнители. В процедурата, ако един изпълнител бъде избран за единия лот, не може да изпълнява и другия лот, за да осигурим възможност повече строителни фирми да работят.
Индикативната стойност на двата лота е 520 милиона с ДДС. Този проект е предвиден за втори проект след магистрала „Струма”, така че при изграждането на магистрала „Струма” очакваме спестени средства, с които да можем да финансираме частично изграждането на този обект. Съфинансирането ще бъде осигурено от държавния бюджет. За да можем обаче още тази година да започне строителството на проекта, сме предвидили така нареченото „мостово финансиране” да го префинансираме през държавния бюджет и през 2016 г. вече да можем да осигурим неговото изграждане и съфинансиране по Оперативна програма „Транспорт” 2014 - 2020 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към следващ въпрос, който е зададен от народния представител Джевдет Чакъров относно лошото състояние на третокласен път „Юговски разклон – Лъки” (ІІІ-861) в община Лъки, Пловдивска област.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Павлова, обръщам се към Вас във връзка с изключително лошото състояние на третокласен път „Юговски разклон – Лъки” в община Лъки, Пловдивска област.
Този път е единственият, който свързва община Лъки с областния център Пловдив и с вътрешността на страната, поради което е особено важен, но и същевременно доста натоварен. Въпреки че е част от третокласната пътна мрежа, той се състои в по-голямата си част от едно-единствено тясно платно с частични оширения. Освен това той, като високопроходим път, е разположен на голяма надморска височина върху силно пресечена планинска верига. Този път е доста труден и опасен за преминаване. Наклоните на пътя на много места надвишават 10 градуса, а завоите са почти един след друг и са доста остри.
Пътят е строен през 50-те години на миналия век и е оразмерен за много по-малък трафик от настоящия. По-голямото движение на автомобили е породено от факта, че пътят е единствената връзка, както вече посочих, между общината с областния център Пловдив и Асеновград. Освен това през летните месеци във връзка с посещението на местността Кръстова гора от туристи и от богомолци се натоварва доста сериозно. Пътят се ползва и като съкратен маршрут за пътуващите от оста Смолян – Баните – Загражден – Лъки – Пловдив. По този път пътуват и тежкотоварните камиони, които извозват оловно-цинковия концентрат от „Лъки инвест” АД за преработка в КЦМ.
С оглед на това правените през годините малки частични ремонти са крайно недостатъчни за осигуряването на безопасността на движението и за оширяването на пътното платно.
В тази връзка моите въпроси към Вас са: предвижда ли се реконструкция и рехабилитация на третокласен път „Юговски разклон – Лъки”? Ако се предвижда – кога, има ли средства за това? Ако не се предвижда, какви са причините за това хората в община Лъки да бъдат лишени от нормална пътна комуникация и да бъдат изложени на висок риск от пътно-транспортни произшествия? В по-общ план предвиждат ли се средства за рехабилитация на третокласната пътна мрежа конкретно в област Пловдив? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Чакъров, безспорно състоянието на третокласния път „Юговски разклон – Лъки” е изключително лошо, изключително тежко. Тук искам да потвърдя и още нещо. Към момента не само общото състояние, но и като цяло този път не отговаря на изискванията за третокласен път като технически параметри, като състояние на основата на пътя, настилката, неговия габарит и ширина. За да се направи неговата цялостна реконструкция, рехабилитация, за да бъде приведен към минималните изисквания за третокласен път, е необходимо цялостен технически проект плюс парцеларен план и отчуждаване на съответно терени – горски фонд по протежение на този път, защото е необходимо неговото оширяване, не само заради наклоните, а и защото на места той е изключително тесен.
Това, което мога да потвърдя, е, че към момента по тази пътна отсечка не са предприемани действия в годините назад и към момента, за съжаление, по изготвянето на такива технически задания – проектиране или парцеларен план и съответно мерки за отчуждение.
Това, което мога да потвърдя, е, че за 2015 г. предвиждаме в рамките на програмата по текущ ремонт на републиканските пътища по трасето на този пътен участък да бъдат извършени ремонтни дейности и изкърпване на всички най-тежки участъци, особено тези, които ще бъдат отворени в резултат на зимните условия в края на зимния сезон.
По отношение на останалите третокласни пътища в рамките на Пловдивска област, това, което имаме предвидено, са два пътя в региона, които да бъдат включени в окончателния списък на проекти, които ще бъдат финансирани по линия на Програмата „Региони в растеж 2014 – 2020 г.” Както знаете, там имаме възможност първокласни, второкласни и третокласни пътища да бъдат финансирани. Предвиждаме през лятото на тази година да отправим възможността след одобрение на тази оперативна програма АПИ да представи своя окончателен списък, той да бъде разгледан и одобрен, за да започне реализацията.
Кои са двата пътя? Това е пътят Стойките – Широка лъка – Михалково – Кричим – единият от проектите, който е предвиден. Той е в дължина 71 километра, като четири участъка от този път са предвидени за цялостна реконструкция, рехабилитация по оперативната програма, както и направлението Пловдив – Асеновград. Това също е едно много важно направление, което трябва и ще бъде ремонтирано в рамките на оперативната програма. Това е въпрос, който дискутирахме и преди няколко седмици в рамките на Комисията.
Паралелно с това със средства от държавния бюджет предвиждаме два много важни моста да бъдат ремонтирани през 2015 г. в Пловдивска област. Това е мостът на Хисаря, който е при жп прелеза по направлението за Хисаря – едно съоръжение, което повече от 15 години стои недовършено и съответно създава проблеми на пътя. Това, което искаме да направим през тази година, е да довършим това мостово съоръжение, което ще даде възможност повече да не трябва да се изкачва влакът, ще минаваме над жп линията, която значително ще намали риска за придвижване в този регион. Както и още един мост над Стряма – знаете моста над Стряма при Раковски беше ремонтиран поради неговото падане.
Имаме и още един критичен мост над Стряма. Това е в посока Маноле. Там също направената проверка показва, че устоите на моста не са добри, той е рисков и затова през този сезон ще предприемем действия по неговото укрепване и ремонт, за да осигурим безопасност и да не се окаже, че този мост ще се срути, каквито инциденти имаше и в годините назад.
Това са най-основно приоритетите ни за тази година по пътищата в Пловдив област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Чакъров, заповядайте за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! През последните няколко години аз неколкократно задавам въпроси за състоянието на пътищата и евентуално тяхната рехабилитация. Този факт сам по себе си говори, че състоянието на пътната мрежа при все усилията, които се полагат, има огромна потребност от рехабилитация, строителство и разширение на пътища. Такова е състоянието, за което в момента коментираме.
Аз Ви благодаря за констатацията, че пътят „Юговски разклон – Лъки” не отговаря на критериите за безопасна пътна мрежа и тази година ще се направят съответните ремонтни дейности да се поддържа, за да има, доколкото е възможно, комуникация. Но рискът от всички съображения, които представих, остава.
Уважаема госпожо Министър, не чух от Вас кога ще се предприемат проектни дейности. Такива на този етап, доколкото разбирам, не са предприети. Добре е да се стартира с проектирането на пътя, да се извършат и последващи необходими процедури и действия, така че в един по-близък бъдещ времеви период това да се случи. Това е коректното отношение към хората, които живеят и в социално-икономически аспект.
Аз Ви благодаря за отговора за програмата, предвидена относно реализация на рехабилитация, строителство на пътна мрежа и мостове в област Пловдив. Доколкото чувам, има добра перспектива за удвояването на пътя между Пловдив и Асеновград, така ли да разбирам? Това е въпрос, който съм Ви задавал неколкократно и на Вас, и на Ваши колеги.
Така че всички тези въпроси ще бъдат на моето внимание като народен представител, който е избран за трети път от Пловдив област. Всичко това е в името на това да има по-добри комуникации, по-сигурни и по-безопасни, доколкото е възможно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Министър Павлова? Няма да се възползвате от правото на дуплика.
С това изчерпахме времето, предвидено за парламентарен контрол.
Благодаря на всички колеги, които задаваха въпроси, които участваха в него, за да можем, особено през последния половин час, да осигурим високото темпо, на което е свикнала госпожа Павлова.
Следващото пленарно заседание е на 21 януари 2015 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието.
На всички – приятен ден! (Звъни.)

(Закрито в 14,24 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов


Секретари:
Юлиан Ангелов
Чавдар Пейчев