Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Иван Иванов

Секретари: Юлиан Ангелов и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание обсъдения на Председателския съвет малко по-рано тази сутрин Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 21 23 януари 2015 г.:
1. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители – Данаил Кирилов и група народни представители.
2. Актуализирана Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Вносител – Министерският съвет.
3. Проект за решение за освобождаване на подуправител на Българската народна банка. Вносители – Цветан Цветанов и група народни представители.
4. Второ гласуване на Законопроекта за Сметната палата. Вносители – Менда Стоянова и група народни представители. Предвижда се това да бъде точка първа за четвъртък, 22 януари 2015 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за туризма.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. Вносител – Министерския съвет.
8. Проект за Решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014–2020 г. Продължение от законодателните ни програма през изминалата седмица.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
10. Парламентарен контрол по чл. 91-103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. С уточнението, че ако приключим със законодателната част на програмата, контролът ще бъде в петък от 9,00 ч.
Моля да гласуваме предложения Ви Проект за програма.
Гласували 182 народни представители: за 171, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура по програмата?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Парламентарна традиция е важните точки от дневния ред да бъдат точка първа – видно е от този проект за дневен ред. Например точка четвърта, независимо дали ще стигнем до нея или не, второто гласуване на Законопроекта за Сметната палата, изрично е посочено, че ще бъде точка първа за четвъртък.
По силата на същата тази логика и в пълно съзвучие с парламентарните традиции, съвършено естествено е точка втора от днешния дневен ред да бъде точка първа, освен ако ни обясните да не би да има неизвестна нам логика точките да бъдат подредени по този начин. Има ли нещо което не знаем? Да не би с точка първа да е свързано условие за подкрепа на точка втора от някои политически сили? Ако ли не, съвършено естествено е точка втора да бъде точка първа от дневния ред. Това е най-важната тема не само за седмицата, а може би за сесията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И правите предложение за промяна в реда.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Местан, коментирахме на Председателски съвет как трябва да изглежда програмата ни. Нямаше възражения от нито една парламентарна група. Единственият аргумент, който не е свързан категорично с обвързващи условия за подкрепа, е краткостта на точка първа и необходимостта за бърза промяна в Закона за обществените поръчки с оглед съдържанието, което се предлага в този законопроект. Така или иначе има надлежно направено процедурно предложение за размяна на мястото във времето на двете точки.
Има ли обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване предложението на господин Местан точка втора – Актуализирана Стратегия за продължаване на... (Реплики от парламентарната група на ПФ.)
Моля Ви, колеги! Винаги когато има приет дневен ред има възможност по нашия правилник по предложение на народни представители да бъде извършена промяна в поредността на точките. Аз съм длъжна да подложа това предложение на гласуване, а пленарната зала с гласуване на отделните народни представители с формиране на общо мнение ще даде отговор на това предложение, дали то се уважава или не.
Поставям на гласуване предложението на господин Местан точка втора – Актуализирана Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, да бъде точка първа, а точка първа – Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки, да стане точка втора.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 35, против 87, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 14 до 21 януари 2015 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители – Цвета Караянчева и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносители – Лютви Местан и група народни представители. Водеща е Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносители – Лютви Местан и група народни представители. Водеща е Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Проект за решение за освобождаване на подуправител на Българската народна банка. Вносители – Цветан Цветанов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители – Данаил Кирилов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Румен Йончев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, ще го гледа и Комисията по земеделието и храните.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносители – Петър Славов, Мартин Димитров и Атанас Атанасов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители – Бойка Маринска и група народни представители. Комисията по правни въпроси е компетентната водеща комисия по този законопроект.
На 15 януари 2015 г. от Националния статистически институт е постъпила „Информация за индексите на потребителските цени за декември 2014 г.”. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи ще има декларация.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник министър-председател, министри! Преди Нова година Парламентарната група на Движението за права и свободи обяви, че стартира жив летопис на политическата репресия и всяка сряда тук, от тази трибуна, ще изчита имената на лишените от конституционното си право на работа и хляб в държавната администрация български граждани. (Оживление, възгласи: „Еее!” от дясно.) Български граждани, които имат необходимия ценз, опит, преминали са през процедура на конкурс и отговарят на длъжностните характеристики. Те имат само една-единствена вина – припознати са по един или друг начин като близки до ДПС.
Репресиите, на които тези български граждани са подложени, нямат нищо общо с инак правилната теза за ново качество на политическия диалог и нов национален демократизъм. Брутално уволнените са жертва на политическата репресия на две ксенофобски партии, вече две, от управляващото мнозинство – Патриотичния фронт и Реформаторския блок. Дължим тази черна статистика и подробна информация на българското общество, на европейските и атлантическите ни партньори. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за ред в залата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: За по-малко от месец още 30 души са загубили работата си, като с тях живият летопис на политическата репресия вече съдържа 295 имена. И преди да зачета имената на жертвите, искам да направя едно важно уточнение, защото тази сутрин пак чухме внушение, че уволнените са без образование. Именно затова ще онагледя, че ДПС няма назначени кадри без висше образование.
Ще изчета всеки от репресираните със съответното му образование, така че да се убедите:
- Муса Джемал Палев, висше образование – „Социални дейности и бизнес администрация”, назначен на негово място Димитър Димитров – бивш член на СДС;
- уволнен Мохамед Асанов Рушидов, висше образование – инженер-агроном, назначена на негово място Антонела Донушева от ГЕРБ;
- уволнена Айше Авдикова, магистър по финанси, докторант, няма назначен на нейно място;
- уволнен Раим Зайденов, висше образование – „Публична администрация”, няма назначен на негово място;
- уволнена Сузана Чачева, висше образование – „Връзки с обществеността”, няма назначен на нейно място;
- уволнен инж. Йордан Бошнаков, висше образование – магистър, инженер-лесовъд, също и магистър по компютърни системи и технологии, назначен на негово място Пламен Пойков от ГЕРБ;
- уволнен инж. Димитър Терзиев, висше образование – инженер-лесовъд, назначен на негово място Васил Стамбров от ГЕРБ;
- уволнена Йорданка Кукова, висше образование – „Публична администрация”, няма назначен на нейно място;
- уволнена Ваня Янкова, един важен факт – заповедта за уволнение е връчена, докато е в майчинство, висше образование – „Педагогика”, няма назначен на нейно място;
- уволнен Атанас Стоянов Тянков, висше образование – лесовъд, с 38 години стаж в системата, на негово място е назначен Горо Горов от ГЕРБ;
- уволнен Ибрахим Исмаил Ибрахим, висше икономическо образование, назначен на негово място Йордан Раев от ГЕРБ;
- уволнен Бейхан Ахмед Етем, висше образование – „Стопанско управление”, няма назначен на негово място;
- уволнен Танер Нури Фейзула, магистър по икономика, на негово място е назначена Росица Масларска от ГЕРБ;
- уволнен Гюрсел Емин, висше образование – икономическо, назначена на негово място госпожа Гочева от ГЕРБ;
- уволнен Васил Лазаров Пуров, висше образование – завършил Лесотехническия университет, на негово място е назначен, забележете, временно изпълняващ длъжността (и.д.) Здравчо Тодоров;
- уволнена Анна Емилова Благоева – магистър по право, назначена на нейно място, отново като и.д., Галя Мачорска;
- уволнена Силвия Георгиева Димитрова, висше образование – икономист от УНСС, на нейно място назначен, отново и.д., Георги Иванов Митов;
- уволнена Айлин Мехмед – магистър по право, назначен на нейно място, отново и.д., Петър Петров;
- уволнена Ивана Георгиева Велева, магистър по право от Софийския университет, няма назначен на нейно място;
- уволнена Мария Стоянова Балчева, отново магистър по право, няма назначен на нейно място;
- уволнен Пламен Салчов Джиханов, висше образование – магистър-лесовъд, с 18 години стаж в системата, на негово място е назначен Славчо Иванов Василев от ГЕРБ;
- уволнен д-р на науките инж. Гено Николов Пеев, както отбелязах вече, доктор на лесовъдските науки с 33 години стаж в системата, на негово място е назначен Йордан Георгиев Йорданов от ГЕРБ;
- уволнен Йордан Паральов, висше образование – икономист, на негово място е назначен Димо Белев от ГЕРБ;
- уволнен инж. Али Мареков, висше образование – магистър, отново с 18 години стаж в системата, на негово място идва Николай Янчев от ГЕРБ;
- уволнен Майдън Ахмедов Сакаджиев, с 13 години стаж в системата, висше образование – „Информационни технологии”, на негово място е назначен Янчо Ячев от ГЕРБ;
- уволнена Юсние Асланова Алилова, с 8 години стаж в системата, завършила „Аграрна икономика” и магистър по международни отношения, на нейно място е назначена Нора Стоева от ГЕРБ;
- уволнен Исмаил Сабриев Аккабаков, висше образование – инженер, на негово място няма назначен;
- уволнен Тома Юлиянов Терзиев, висше образование – икономист, с над 12 години стаж в системата, на негово място идва Петър Димитров;
- уволнен Цветомир Анатолиев Георгиев, висше образование – „Международни икономически отношения”, няма назначен на негово място;
- уволнен Джелял Ахмедов, висше образование – магистър по публична администрация, няма назначен на негово място;
- уволнен Петьо Янев, висше образование – „Педагогика”, няма назначен на негово място;
- уволнена Нурдан Гафурова, висше образование – магистър по икономика, няма назначен на нейно място;
- уволнен Тихомир Радославов, висше образование – магистър по право, няма назначен на негово място;
- уволнена Нора Тодорова, висше образование – „Икономика”, няма назначен на нейно място;
- уволнена Златка Генова Йорданова, с висше образование, забележете, с 21 години стаж в системата, на нейно място е назначена Мариана Димитрова от ГЕРБ;
- уволнен Тончо Славчев Иванов – отново с висше образование, 13 години стаж в системата и на негово място до ден-днешен няма назначен;
- уволнена Айлян Карамехмедова, магистър по икономика; на нейно място е назначен Станимир Станчев от СДС;
- уволнен Левент Исмаилов – висше образование, „Счетоводство и финанси”, инженер по КСТ („Компютърни системи и технологии”); на негово място е назначена Борислава Братоева от ГЕРБ (шум в залата, реплики от ДПС);
- уволнена Ниляй Байрактарова – висше образование, „Педагогика”; няма назначен на нейно място;
- уволнен Гюнайдън Кязимов – отново с висше образование, бакалавър по икономика; на нейно място е назначена Детелина Янкова от ГЕРБ;
- уволнен Айдоан Джелил – висше образование, магистър по аграрно инженерство; на негово място е назначен Михаил Михайлов от ГЕРБ;
- уволнен Гюнайдън Кязимов – бакалавър по икономика; на негово място е назначена Детелина Янкова от ГЕРБ;
- уволнен Ибрям Гаваз – висше образование, магистър по право; няма назначен на негово място;
- уволнен Неджати Чаушев – висше образование, лесовъд-инженер, магистър; на негово място е назначен Борислав Димов от ГЕРБ;
- Дауд Ибрям – висше образование, магистър агроном, а също е носител на няколко приза за работа в областта на опазване на околната среда – уволнен; на негово място няма назначен;
- уволнена Валя Томова – висше образование, магистър, строителен инженер; на нейно място е назначена Галя Панайотова от ГЕРБ;
- уволнена Дарина Пенева – висше образование, агроикономика, а също и магистър по държавни и общински финанси; до ден-днешен няма назначен на нейното място;
- уволнен Танер Мюмюн Емин – висше образование, магистър по публични финанси; на негово място е назначен Венелин Асенов от ГЕРБ;
- уволнен Кадир Шабаналиев Исов – висше образование, магистър по икономика; на негово място е назначен Добри Пелииванов от ГЕРБ (шум и реплики в залата, реплики от ГЕРБ: „Времето! Времето!”).
Тъй като чувам възгласи за края на времето – благодаря Ви за сигнала, колеги. Да, той напомня, че 10 минути никак не са достатъчни да упоменем многобройните уволнения. (Силен шум и реплики.)
Именно затова ще продължим с изчитането им следващата сряда. Както гласеше и ангажиментът ни – след това предстои премиера на живия летопис на политическата репресия в Европейската комисия и Европейския парламент. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов. (Реплики от ГЕРБ: „Архивите са живи!”)
От името на парламентарна група – госпожа Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Този поменик, който изчете господинът от ДПС, аз ще го продължа, само че в малко по-различен контекст, защото знаете, че по времето, когато вървеше тази комисия, аз правех паралелно проучване и се оказа нещо ужасяващо!
Това, което направиха ДПС и БСП за няколко месеца, както Ви казах и преди, няма стигане! Ще Ви изчета няколко цифри: за първите четири месеца от своето управление в Благоевград са уволнени за четири месеца – 86 човека, от които само от ДГС, това е горското стопанство – 12 човека още първия месец. В Бургас има 44 уволнени, във Варна – 29, във Враца – 45, Пазарджик – 54, в Плевен – 82, 54 – в Разград, Силистра – 44, в София област – 101!
Няма да продължавам с тези цифри, а ще мина към конкретните имена, защото всичките тези хора, които прочете господин Станиславов (заб. стенографа – става дума за народния представител Станислав Анастасов от ДПС), са хора, назначени по времето на ДПС и БСП. Те никога не са били в системата и колкото и образования да имат, когато нямаш необходимия стаж и професионализъм, увисваш като паяк във въздуха! (Смях и реплики от ГЕРБ.)
Искам да Ви кажа само, че за първото шестмесечие по Закона за МВР по т. 13 са уволнени 1180 човека. При управлението на ГЕРБ за три години са 750. Само за шест месеца те правят толкова, колкото за три години ние по нашето управление, но да минем към категориите, които аз сама съм си именувала.
Четири категории съм отделила. Тогава, за съжаление, не можах да изчета този доклад, сега ми се отдава прекрасна възможност да Ви запозная с него.
Четири категории имаше в предишното управление: дългогодишни служители и директори, оставени от нас, които не са членове на ГЕРБ, уволнени от тройната коалиция на БСП, ДПС и „Атака”.
Директорът на ВиК – Стара Загора, беше оставен и работеше по времето на ГЕРБ, когато дойдохте Вие го уволнихте. Той е член на БСП. Всъщност нашият кмет Живко Тодоров го назначи на работа.
От Инспекцията по труда в Кърджали, понеже съм пристрастна, уволнихте човек с 20-годишен опит. Казва се Костадин Стратиев, а назначихте Юмер Лютфи, който е бил прекупвач, кантарджия, работил е в банков офис обаче, забележете, е председател на ДПС в Момчилград.
В „Социално подпомагане” – Ардино, е назначен човек, който няма хал хабер от тази работа, но е уволнен човек с 20-годишен стаж.
Мога да говоря за тези хора много, но ще мина към следващата категория, понеже тя е по-интересна: върнати от времето на тройната коалиция „герои” съм ги нарекла: Чавдар Георгиев – заместник-министър. По негово време е наложена една от наказателните процедури на Европейския съюз срещу България. (Реплики и смях от ГЕРБ.)
ДГС „Царево” – Петко Арнаудов, председател на БСП – Царево. Като кмет на Царево дава разрешение за строителство на незаконен комплекс „Златна перла” и други опити за застрояване на парк „Странджа”.
Сега ще Ви прочета: новият директор на Национален парк „Централен Балкан” – Христо Башев, трети в листата на ДПС в Габрово за последните (предните) парламентарни избори, председател на общинската организация на ДПС, заменя Антон Станчев – дългогодишен служител в Парка, магистър по биология със специализация „Еколог”.
В Пазарджик – „Социално подпомагане”, Цветелина Арапова, PR на ДПС, без необходимия стаж.
Във Видин в Дирекцията по инспекция на труда е назначен Тодор Вълчев – член на ДПС, без квалификация, Елин Андреев – бивш депутат на ДПС в Девин, шеф на РИОСВ в Търново.
В Силистра – уволнен Стоян Бонев, назначен Сюзет Исмет, общински съветник на ДПС, председател на групата на ДПС, инженер без стаж.
Айлян Пашалъ – МДПС – крупие, описвач в тотото, командирован от Никопол, без икономическо образование, в Инспекцията по труда.
За партизирането пък – няма да говоря на тази тема, но, хайде, ще кажа няколко думи: в Плевен директор става Радослав Илиевски, бивш депутат в редиците на БСП, бивш член на Комисията по транспорт и съобщения.
Областна дирекция „Земеделие” в Силистра е оглавена от младежкия лидер на ДПС Самет Мехмед.
В Бюрото по труда – Видин, назначен за директор Милчо Цоков, дългогодишен активист на БСП.
Сега ще Ви кажа и уволнени хора от ГЕРБ, които са членове на ГЕРБ, общински съветници от ГЕРБ, които показват ясната си позиция и ясното си политическо отношение, и те бяха изгонена по най-долнопробен начин. Какво ще кажете за Асим Адемов – директор, общински съветник на ГЕРБ, 20 години стаж в системата; Селиме Кърджалиева, Вили Цветкова – „Бюро по труда“?
Говоря Ви за хора, които са доказали своя професионален опит, а не само са с купени дипломи. И искам да попитам: господин Анастасов, имате ли диплома от Техническия университет в Мюнхен? Вие – с недоказаното образование, ми говорите за образование? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Анастасов, Вие поискахте думата преди това, но аз нямаше да Ви я дам, тъй като тя каза господин „Станиславов” и не Ви беше споменала поименно, но след това, накрая – вече няма как да не Ви дам лично обяснение.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Госпожо Караянчева, не, нямам диплома от Техническия университет в Мюнхен, семестриално съм завършил. Имам скромна диплома от Софийския университет и от Нов български университет – те са по-малко известни.
Понеже сте инженер, нека Ви припомня, че цифрите са онези символни знаци, които обозначават едно, две, три, а числата са онези работи, за които говорите. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Това не е важно.
По-важното е, че аз ще продължа да чета този списък и следващата сряда. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ще са ми нужни още много среди да изчета този списък, докато Вашият приключи днес. Именно това е разликата в мащаба на политическата репресия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Господин Чавдар Георгиев – лично обяснение.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Караянчева, бих бил поласкан, ако бях чул това определение за собствената си скромна персона от устата на някой друг, но Вие да правите оценки за персоналните качества на определени хора, ми се струва твърде самоуверено и неподходящо, за да не се изразя по по друг начин. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Когато се справите с това, което съм свършил в Министерството на околната среда и водите, това, което е направено по мое време за управление на отпадъци, за опазване на защитени територии и така нататък и дадете обективна оценка, тогава бих се съгласил да споря с Вас. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Други лични обяснения?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господа министри, уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, оценката за Вашата работа я даде Брюксел, оценката за Вашата работа я даде народът, така че колкото и поменици да четете от тази трибуна, хората помнят. Хората знаят и са отвратени от това, което направихте за година и половина, защото този геноцид, който Вие приложихте върху българските граждани, върху изпитани професионалисти – хора с образование и опит, няма да може да бъде повторен, за радост, но за Ваша мъка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Надявам се, приключихме с личните обяснения и можем да преминем към същинската част на днешното заседание.

Първа точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Вносители – Данаил Кирилов и група народни представители.
Господин Кирилов, заповядайте за доклад на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 554-01-5, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 15 януари 2015 г.
На свое заседание, проведено на 15 януари 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки с посочения номер и вносители.
Законопроектът бе представен от господин Данаил Кирилов.
Предложеното допълнение на Закона за обществените поръчки предвижда изключване от обхвата на общия ред за възлагане на обществени поръчки на дейностите по изграждане на защитно инженерно съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница. С цел опазването на националната сигурност, както и предвид ангажимента на Република България за охрана на външните за Европейския съюз граници е необходимо да бъдат предприети навременни мерки за осигуряване на преминаването на границата в съответствие с българското законодателство.
В дискусията взеха участие господин Четин Казак, госпожа Мая Манолова, господин Петър Славов.
В хода на дискусията господин Казак възрази срещу приемането на ad hoc изменения и въвеждането на нови изключения от прилагането на общия ред. Госпожа Манолова изрази своята лична подкрепа към Законопроекта предвид извънредността на ситуацията. Господин Славов посочи, че бързи мерки са необходими, за да бъдат избегнати тежки последици.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 554-01-5, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 15 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Становище от името на вносителите? Няма.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господин министри, дами и господа народни представители! Парламентарната група на Българската социалистическа партия лява България ще подкрепи предложението за промяна в Закона за обществените поръчки. Ще го подкрепим въпреки изкушението, образно казано, да Ви го върнем заради случилото се в предишния парламент тъкмо по тази тема, и въпреки със сигурност неуместното, но обяснимо злорадство, което човек може да изпита една година по-късно, когато види промяна в позициите на част от вносителите, подписали се под предложението за промяна в Закона за обществените поръчки. (Шум и реплики.)
Така или иначе времето се засича, така че няма да бъде ощетен никой.
Аз ще отнеса всичко, което се случи преди една година в парламента по темата за оградата по границата, към емоциите на онези дни и ще приема, че една година по-късно са осъзнати проблемите, свързани с процедурите, сроковете, съответно начина, по който може да бъде изградено защитното съоръжение по границата. Пред себе си имаме едно много по-голямо предизвикателство, отколкото обичайните парламентарни прения, и всеки ден забавяне по изграждането на съоръжението носи допълнително натоварване на хората, които са ангажирани с охраната на границата и, разбира се, носи растящи разходи.
Много по-важно от това обаче, много по-важно от изпитанието, на което е подложена администрацията, е, че се увеличават рисковете за сигурността на страната и забавената или неадекватната реакция, най-общо казано, на държавата превръща тези рискове в непосредствени заплахи. Това са рискове и съответно заплахи не само свързани с потенциалната опасност от терористични актове. Това са рискове и заплахи, които са свързани и с натоварването на социалните системи, интеграционните процедури, финансовите възможности на страната и като цяло здравната обстановка. Това е разбирането, което ни води и тогава, когато определихме отношението си към предложението за промени в Закона за обществените поръчки.
И още, в интерес на гражданите, и то не само българските, е да намерим приемливо решение и като процедура, и като срокове, и като прозрачност и възможности за контрол. Като процедура няма да се спирам на избрания вариант за промяна в Закона за обществените поръчки чрез допълване на изключенията в него, които не подлежат на общия ред с обявление.
Законът дава и други възможности за подобен тип решения, но приемам избора на вносителите на тази поправка.
И не това е смущаващото. Смущаващото е, че предложеният подход не включва достатъчно сериозни и съответно надеждни механизми за контрол по начина на изразходване на средствата, предвидени за защитното съоръжение.
Нека веднага да подчертая – изключенията, които бяха приложени при изграждане на защитното съоръжение при предишното правителство, все пак предполагаха: първо, произнасяне на Агенцията за обществените поръчки за законосъобразност на избраната процедура; второ, включваха комисии; трето, включваха обявления за условията, при които се сключват договорите; и четвърто, включваха вписване в Регистъра за обществените поръчки, тоест всички обстоятелства за текущ и последващ контрол от всички органи, които проявяват интерес и имат съответно отговорността да контролират тези процеси.
В случая изниква въпросът: кои са механизмите, освен обичайната контролна система на държавата, които биха контролирали съответно процедурите, законосъобразността и начина, по който се изразходват средствата? Дали това е маловажен въпрос? Според мен не, особено при параметрите на тази сделка или сделки, които се очаква да бъдат сключени или възложени по изграждане на продължаването на защитното съоръжение.
Обърнете внимание на следното. При параметрите, съобщени от министър-председателя в залата, ставаше дума за 90 млн. лв. за 82 километра защитно съоръжение, тоест малко повече от 10 млн. лв. на всеки 10 километра, при цена, която беше достигната при предишното съоръжение – 2,5 милиона на всеки 10 километра, тоест разлика с пъти. Естествено, приемам, че всичко това е в много суров вид, първоначално като идея, като намерение, което вероятно не дава точните параметри на онова, което ще се случи, но само по себе си това вече е достатъчно основание да насоча Вашето внимание и да поискаме много по-надеждни механизми за контрол и, разбира се, повече прозрачност за начина, по който ще бъдат избрани фирмите, сключени договорите, условията, параметрите и съответно начина, по който ще бъдат изразходвани средствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Найденов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на АБВ подкрепя промените и законопроекта, защото ние отдавна считаме, че проблемът с миграционния натиск е системен проблем за България. Не само че ООН отдавна припомня, че миграционният натиск по света е сериозен и системен, но и поради обстоятелството, че известните 10 коридора за миграция могат да нараснат с още един, който преминава през България. Затова възпиращите действия – тези, за които говорим – по изграждането на преградното съоръжение, не трябва да бъдат епизодични.
Не считаме, че дипломатическите и политическите средства на нашето правителство са изиграли достатъчно превантивна роля за недопускане утвърждаването на България като миграционен канал. Именно с това решение ние правим едно послание към Близкия, Средния изток и Африка, че България вече не е разграден двор.
В този смисъл считам, че областните управители на Бургас, Ямбол и Хасково трябва да бъдат активно включени, за да се осигури прозрачността, за която говори министър Ангелов. Освен това Външното министерство, към което съм отправил питане от месец и половина – два, неглижира проблема.
Затова аз ще подкрепя и подкрепих тази промяна, но считам, че системният проблем няма да се реши само с нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, ген. Михов.
Реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Росен Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на БДЦ също ще подкрепи този проект, тъй като смятаме, че в момента всяко забавяне е смъртоносно за нашата страна. Ако ние тук продължаваме да тупаме топката, скоро идва месец март, април, и не се знае на границата колко бежанци или по-скоро нелегални имигранти ще се появят. Така че в този случай мисля, че националният интерес стои над всички политически пристрастия. Благодаря. (Частични ръкопляскания от БДЦ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Петров.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки с вносители Данаил Кирилов и група народни представители на 15 януари 2015 г.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 134, против 7, въздържали се 5.
Предложението е прието.
За процедура – господин Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Тъй като в дебата по внесения законопроект не бяха направени изявления и декларации, че ще бъдат внасяни предложения за изменения и допълнения на законопроекта, а и с оглед на неговата лаконичност, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение Законопроектът за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 554-01-5, да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Данаил Кирилов съгласно чл. 77, ал. 1 от нашия Правилник.
Гласували 149 народни представители: за 138, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, РБ, БДЦ и ПФ.)
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, „Закон за допълнение на Закона за обществените поръчки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф единствен. В чл. 12, ал. 1 се създава т. 18:
„18. договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по чл. 7, т. 1 и 5, свързани с изграждане на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте така представения параграф единствен от законопроекта.
Гласували 151 народни представители: за 145, против 5, въздържал се 1.
Параграф единствен, съгласно прочетения доклад от председателя на Комисията по правни въпроси е приет.
С това Законът за обществените поръчки, № 554-01-5, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 15 януари 2015 г. е приет и на второ гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА РЕФОРМАТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА.
Вносител – Министерският съвет на 18 декември 2014 г.
За доклада има думата Данаил Кирилов – председател на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, № 402-00-23, внесена от Министерския съвет на 18 декември 2014 г.
На свои заседания, проведени на 13 януари 2015 г. и 15 януари 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.
На заседанията присъстваха: госпожа Меглена Кунева –заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси; от Министерство на правосъдието: господин Христо Иванов – министър на правосъдието, господин Петко Петков – заместник-министър на правосъдието, госпожа Надежда Йорданова – началник на кабинета на министъра на правосъдието, и господин Атанас Славов – съветник на министъра на правосъдието; от Прокуратурата на Република България: господин Сотир Цацаров – главен прокурор, и госпожа Мария Шишкова – заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура; от Висшия съдебен съвет (ВСС): госпожа Юлиана Колева – член на ВСС, председател на Комисията по правни въпроси, госпожа Каролина Неделчева и госпожа Незабравка Стоева – членове на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет: госпожа Димана Йосифова – инспектор; от Върховния касационен съд: госпожа Таня Райковска – и.ф. председател на ВКС; от Върховния административен съд: господин Боян Магдалинчев – заместник-председател на ВАС.
На проведеното на 15 януари 2015 г. заседание присъстваха и представители на професионалната общност и неправителствени организации. От Съюза на съдиите в България: господин Борислав Белазелков – председател на Управителния съвет; от Българската съдийска асоциация: госпожа Богдана Желявска – председател, госпожа Хайгухи Бодикян, и господин Венелин Иванов; от Асоциацията на прокурорите в България: господин Евгени Иванов – председател; от Камарата на следователите в България: господин Петко Петков – председател, и господин Владимир Петров – заместник-председател; от Фондация „Български адвокати за правата на човека” – госпожа Диляна Гитева; от Фондация „Български институт за правни инициативи” – госпожа Биляна Гяурова; от Института „Отворено общество” – госпожа Иванка Иванова; от Центъра за изследване на демокрацията: госпожа Мария Йорданова – директор на Правната програма; от Програма за развитие на съдебната система: госпожа Велислава Делчева; от Фондация „Риск монитор”: госпожа Рада Смедовска-Тонева; и господин Георги Милков – сътрудник към ПГ на РБ и представител на НПС Мрежа за граждански контрол над работата на съдилищата:
Стратегията беше представена от господин Христо Иванов.
Поставените стратегически цели предвиждат въвеждане в следващите седем години на редица изменения в съдебната система, които да гарантират нейната независимост, да осигурят добро управление и висока ефективност на нейните органи, да развият потенциала на човешкия ресурс, да реализират модерна наказателна политика, така че да бъде осигурено пълноценно право на справедлив процес и ефективна защита на правата на човека. По-специално, предвижда се преструктуриране на Висшия съдебен съвет, като се предлага разделянето му на две колегии – съдийска и прокурорска, пряк избор на членовете от професионалната квота на ВСС, разширяване на правомощията на общите събрания на съдиите в процеса на администриране на съдилищата, реформа в юридическото образование, промени в механизма на конкурсите, атестациите и дисциплинарните производства спрямо магистрати, модерна и ефективна наказателна политика, въвеждане на пряка конституционна жалба и други.
Представителите на съдебните органи изразиха принципната си подкрепа за Стратегията и посочиха основните си възражения по нея.
В дискусията взеха участие господин Четин Казак, госпожа Мая Манолова, господин Димитър Лазаров, господин Данаил Кирилов, господин Петър Славов, господин Кирил Калфин, господин Христиан Митев, господин Явор Хайтов, господин Светослав Белемезов.
В хода на дискусията, господин Казак посочи някои недостатъци на Стратегията като предложението за непостоянно действащ Висш съдебен съвет с постоянно действащи комисии, разделянето му на две колегии и неяснотата по отношение на това, в коя колегия следва да бъдат включени членовете, избрани от парламентарната квота, както дали ще да бъде приет нов Наказателен кодекс. Той подчерта, че Стратегията следва да бъде подложена на по-широка дискусия.
Госпожа Мая Манолова напомни, че тази Стратегията е продукт от работата на пет правителства и въплъщава приемственост и надграждане. Като изрази личната си подкрепа за документа, тя посочи, че е необходимо детайлизираното му обсъждане, тъй като има редица спорни теми, неясни формулировки и неприемливи предложения. Госпожа Манолова подчерта, че не всички магистрати са се запознали и са изразили мнение по отношение на Стратегията, както и че вече постъпилите становища не са били отразени в нея.
В отговор господин Славов посочи, че упреците за недостатъчен дебат не са основателни и че съдебната реформа трябва да започне реално, за което е необходим конституционен и законодателен пакет от мерки.
Господин Калфин подчерта, че Стратегията представлява рамка, която следва да бъде запълнена със съдържание.
Господин Митев изрази становище, че след като Народното събрание се е заело да обсъди и приеме Стратегията, тя ще трябва да бъде следвана и за това трябва да се подходи отговорно и сериозно и да бъдат разгледани предложените мерки.
Господин Хайтов посочи, че Стратегията е внесена в неподходящ момент, тъй като няма време за изпълнението й, предвид очакваният доклад от Европейската комисия. Той подчерта, че е невъзможно препоръките от доклада да се препокрият и ще се наложат нови изменения в Стратегията.
Господин Белемезов посочи недостатъци на Стратегията като подчерта, че за нито една от дейностите в Стратегията няма предвиден срок, отговорни институции, индикатори дали е изпълнена или не, което прави Стратегията с пожелателен характер.
След проведената дискусия и обсъждане, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 5 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за одобряване на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Одобрява Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, приета с Решение № 825 на Министерския съвет от 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Процедура.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предвид важността на въпроса, който ние разглеждаме – за Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, предлагам да включим камерите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, за да могат хората да чуят какви са мислите тук и да видят, че гледаме сериозно на този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение за пряко излъчване от Българското национално радио и Българската националната телевизия на разискванията и гласуването по тази точка от дневния ред.
Гласували 91 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля да бъдат включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио.
От името на вносителя – Министерският съвет, думата има министър Иванов, който да представи Актуализираната стратегия.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Благодаря за възможността накратко да представя Стратегията, която Министерският съвет внесе на Вашето внимание.
Дебатът около този документ може да остави погрешното впечатление, че това е Стратегия за Висшия съдебен съвет. Това не е така. Опитът ни беше да представим един всеобхватен документ, който да се занимае, разбира се, в рамков формат на най-общо политическо ниво с всички проблеми на съдебната система. Разбира се, на първо място, започвайки с проблемите на органа, който трябва да осигурява доброто й управление, но също така с теми като юридическото образование, които впрочем досега не са били във фокуса на усилията за съдебна реформа, натовареността и разпределението на човешкия ресурс на съдебната система, конкурсите, атестирането, дисциплинарните производства, повишаването на гаранциите за спазването на човешките права. Тоест ние се опитахме наистина да отворим едно много широко ветрило и да създадем основа за по-нататъшната работа.
Документът неслучайно има 7-годишен хоризонт на действие. Това не означава, че ние ще отложим или планираме да отложим най-важните реформи за седем години, но си даваме сметка, че някои от процесите на промяна и на оздравяване в съдебната власт, които трябва да се случат, ще бъдат постепенен процес.
Постепенен процес, разбира се, ще бъде и изграждането на решенията, които трябва да се вземат по отношение на тях. Например всички мерки, които ние сме предвидили да се вземат по отношение на органите на наказателното производство, би трябвало да бъдат предхождани от една нова концепция за наказателна политика, която именно парламентът да изработи, така щото да има ясен консенсус и ясен политически мандат накъде следва да се развиват тези институции и съотношенията с тях, по същия начин – какво следва да се случва с наказателното законодателство и административнонаказателната рамка в това отношение.
За мен е много важно да подчертая едно нещо – тази Стратегия е актуализация на Стратегията от 2010 г., и по тази актуализация са работили наистина пет правителства. Аз лично съм имал честта и удоволствието да работя и с петте правителства в тази насока. Стратегията по никакъв начин не бива да остане стратегия на някакво конкретно мнозинство или, не дай си Боже, на конкретен министър на правосъдието.
Моето и нашето желание – на Министерския съвет, е Стратегията да послужи за основа, за отправна точка, не за крайна, но за отправна точка на формирането на един широк политически и професионален консенсус относно необходимите мерки. По тази причина ние я внасяме в парламента.
Искам да Ви припомня, че Стратегията от 2010 г. остана като един документ, приет само от Министерския съвет. За нас вероятно щеше да е много по-лесно Министерският съвет да приема тази Стратегия, да я отчетем в Брюксел, след това да дойде негативният доклад и ние да кажем: „Ето, ние си свършихме нашата работа, която можехме да свършим в тези месеци. Предишните са виновни за негативния доклад, който ще дойде.”
В духа на българските политически вкусове и нрави това щеше да е най-лесният подход. Напротив, въпреки ограниченото време, което имаме – до 28-ми, когато се очаква Докладът на Европейската комисия, ние все пак решихме да я внесем, така че да получим подкрепата на максимално широк спектър политически сили и да покажем политическо намерение за сериозно реформиране на съдебната реформа, защото мислим, че това е национално отговорният курс на действие.
Нашата цел не е да вържем ръцете на парламента и да му наложим някакви решения предварително. Разбира се, очевидно е, че отвъд конкретните генерални цели – това, че е необходимо да се реформират всички тези области, които аз изброих, може да има различни решения. Всяко едно решение, по което ще се съгласим, ще има своята рефлексия върху други решения, които ще обсъждаме. Очевидно е, че крайното решение по законодателната рамка ще бъде взето в парламента. Тази Стратегия е само една заявка за намерение, тя е някаква основа за дебат, но тя по никакъв начин не може да се разглежда като крайна точка на този дебат.
Нашето желание е наистина да покажем сега, преди този доклад, намерението на всички политически сили, на всички части от политическия сектор за сериозен дебат в съдебната реформа и за стигане до краен консенсус в това отношение.
В това отношение искам много да благодаря, разбира се, на партиите, чиито представители подкрепиха този документ на обсъждането в комисиите, но особено искам да благодаря и на партиите, които не бяха съгласни с една или друга точка. На този етап тяхното несъгласие и точките, които ги смущаваха, не се оказаха достатъчни, за да ги мотивира да гласуват „за”, но те гласуваха „въздържали се”. Нямаше нито един глас „против”. Аз съм благодарен за това, защото за мен то показва сериозна заявка за продължаване на дебата.
Днес искам да Ви помоля да обмислите дали да не подкрепите документа именно като заявка за продължаване на дебата. Разбирам, че по една или друга точка ще има различни мнения – няма как, такава ни е професията, особено на тези от нас, които са юристи, но дебатът продължава.
Искам да заявя пред Вас, че що се отнася до модела на Висшия съдебен съвет там, където има най-разгорещени спорове, тези конкретни мерки, които сме заложили тук, са начало на някакъв разговор, но разговорът ще продължи след днешния ден. Работим по организиране на Кръгла маса от Съюза на юристите, на която се надявам да има широко парламентарно представителство именно по темата за Висшия съдебен съвет.
Нека да направим повече – тази Стратегия е писана по време на служебното правителство без никаква яснота колко сериозна воля за промени ще има парламента, да покажем готовност за обсъждане и на евентуални конституционни поправки в модела на Висшия съдебен съвет, защото е ясно, че този орган показва определени дисфункции през годините. Ясно е, че той не осигурява доброто управление на съдебната власт, което е необходимо. Ако се стигне в крайна сметка до готовност за някакви конституционни промени, очевидно е, че тези неща, които са предложени тук, ще изглеждат по съвсем различен начин и ще имат съвсем друг вид.
Молбата ми е: нека да разглеждаме този документ като отправна точка, като база за продължаваща дискусия. Това, което имаме намерение да направим от министерството, е в кратък срок да предложим конкретни законодателни текстове, така че дебатът да може да стане много по-лесен, да знаем за какво говорим, след което ще организираме срещи по шестте апелативни региона с всички магистрати, които желаят да се включат в това обсъждане.
Приканвам народните представители: формирайте една комисия, която да се занимава с тези теми, така че този дебат да тече на територията на Народното събрание. Ние само искаме Народното събрание и юристите, които работят тук, да се ангажират повече с този дебат и това е началото на този процес, а не е краят.
Молбата ми е, за да можем да изпратим един силен сигнал към Брюксел, за това че независимо от разделения, които може да има, що се отнася до съдебната реформа, тя е национален приоритет, за да можем да посрещнем този отразяващ и негативен доклад не отново, сочейки с пръст едни други кой е виновен за това, а той да ни свари в момент на говорене какво да направим, за да излезем от това положение.
Разбира се, ясно е, че спрямо съдебната реформа невинни няма за тежкото положение в този сектор. Тук не изключвам нито професионалистите, които работят в нея, нито неправителствения сектор, нито политическите сили. Въпросът е не кой е виновен, въпросът е наистина какво можем да направим от тук нататък. За да можем да покажем желание да се фокусираме върху тези перспективи, нека този документ бъде подкрепен като начална дискусия. По спорните теми дискусията ще продължи – аз имам абсолютен ангажимент в това отношение, за да изпратим силен политически сигнал. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
До момента сме чули доклада на Комисия по правните въпроси, която е водеща.
Стратегията е разпределена на още две комисии, които са я обсъдили на свои заседания и са изготвили доклад и съответно становище.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е представила такова становище.
Кой от тази комисия ще ни запознае със становището?
Госпожа Силвия Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, № 402-00-23, внесена от Министерския съвет на 18 декември 2014 г.
На заседание, проведено на 15 януари 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, внесена от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Христо Иванов – министър на правосъдието, и госпожа Мария Карабельова – началник на кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
I. С предложения документ се цели да се актуализира приетата от Министерския съвет през 2010 г. Стратегия за продължаване на съдебната реформа в условията на членство в Европейския съюз. Множество фактори водят до необходимостта от актуализация: началото на новия програмен период (повечето от мерките в Стратегията от 2010 г. имат хоризонт до 2014 г.), препоръки на Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), както и Резолюция 1915/2013 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, с която постмониторинговият диалог с България беше продължен. Актуализираната Стратегия е с хоризонт от 7 години за осъществяване на реформите, синхронизирайки се по този начин с новия програмен период за усвояване на структурните фондове на Европейския съюз.
II. Целта на Стратегията е да формулира визия за реформа, основана на систематично обобщаване на приложимите международни стандарти и препоръки към България, които произтичат от документите на Съвета на Европа и Европейския съюз, решенията на Европейския съд за правата на човека, становищата на Венецианската комисия и докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка, както и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие” 2014 – 2020 г., Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето, Стратегията за развитие на Националното бюро за правна помощ за периода 2014 –2019 г., Основни насоки за дейността на Националния институт на правосъдието (2014 – 2020 г.) и други. Предложените в Стратегията мерки са развити в детайлна Пътна карта за нейното прилагане, като за всяка мярка са предвидени конкретни действия, финансиране, очаквани резултати, индикатори за изпълнение и отговорни институции. Сред основните заложени цели са гарантиране на независимостта на Съда, превенция на корупцията, установяване на добро, ефективно и прозрачно управление.
III. За реализиране на Стратегията се предвижда извършването на сериозен обем изследвания и анализи. Цел на Плана за действие по Стратегията е това да стане с подкрепата на средствата по Оперативна програма „Добро управление” (2014 – 2020 г.).
Предвижда се средства на Европейския съюз да се използват както за проучванията, спомагащи изпълнението на Стратегията, така и за организационно и ресурсно осъществяване на технологичен скок в администрирането на съдебната власт.
Авторите на Стратегията посочват, че технологическото преоборудване и въвеждането на нови компютърни и информационни технологии са в основата на модернизацията на съдебната власт.
IV. Общият характер на заложените в Стратегията цели предполага възможност за бъдещо конкретизиране на мерките, чрез които те да се постигнат. В рамките на предвидения хоризонт е редно да се установят конкретни срокове, индикатори за изпълнение, отговорни институции и необходими ресурси за всяка цел и дейност. Без съмнение, успешното им реализиране е обвързано с провеждането на задълбочена дискусия в професионалната общност, както и с постигането на публичен консенсус между представителите на трите власти.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за” и 7 гласа „въздържали се” на Народното събрание да одобри Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, № 402-00-23, внесена от Министерския съвет на 18 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Сега ще чуем и доклада на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
„На свое заседание, проведено на 15 януари 2015 г., Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика обсъди Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, № 402-00-23, внесена от Министерския съвет на 18 декември 2014 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието: господин Христо Иванов – министър на правосъдието, от Висшия съдебен съвет: госпожа Соня Найденова, председателстващ, госпожа Незабравка Стоева, госпожа Милка Итова и господин Ясен Тодоров – членове на Висшия съдебен съвет, от Инспектората към Висшия съдебен съвет: госпожа Анна Караиванова – главен инспектор.
Стратегията беше представена от господин Христо Иванов.
Поставените стратегически цели, които се отнасят до Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика са ограничаване на възможностите за неправомерно политическо влияние върху съдебната власт. Една от целите е начинът на избиране на Висшия съдебен съвет и неговото структуриране да става така, че да се осигури в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет мнозинство на съдии, пряко избрани от своите колеги.
Целта е когато се взимат решения, свързани с тяхната кариера, да става в органа, който има мнозинство от съдии. Господин Иванов акцентира и върху конкретни мерки, свързани с превенцията на конфликта на интереси и корупцията.
В стратегията е заложено създаване на специално административно звено към Висшия съдебен съвет, което по закон да бъде задължено да се занимава с проверка на фактори, които биха могли да повдигнат съмнения за корупция на определен магистрат. Посочено беше, че в момента се подават декларации за конфликт на интереси от всички висши държавни служители и магистрати, но няма орган, който да прави изчерпателна проверка дали декларациите коректно отразяват декларираните обстоятелства и дали декларираните имоти съответстват на възможностите на определения човек да ги придобие или има индикации за корупционно поведение. От добрите практики в държави с по-здрав институционален ред става ясно, че именно такива проверки на публичните служители, в частност съдии, прокурори и следователи, са сериозна гаранция за превенция на корупцията. Предлага се това звено да бъде именно към Висшия съдебен съвет, така че да няма намеса в работата му извън съдебната власт.
В Стратегията се предвижда конкретно разширяване на обстоятелствата, които задължително да бъдат декларирани. Предвижда се да подлежи на деклариране от съдиите и принадлежността им към сдружения и неформални групи, които не обявяват своя членски състав. В този смисъл да се създаде единен електронен регистър на отводите, който да позволи на страните да се ползват от информацията за тези сдружения.
Стратегията си поставя за цел да направи опит да ограничи възможностите за политическо влияние върху съдебната система, начина на избиране на Висшия съдебен съвет и неговото структуриране.
Представителите на съдебните органи изразиха принципната си подкрепа за Стратегията и посочиха основните си възражения по нея. Стратегията в този си вид не дава отговор на основни въпроси, основни проблеми, начините за решаване, стъпките и времевите рамки. Има конституционни ограничения в момента и ако се предприемат стъпки в тази посока, наистина ще са необходими промени в Конституцията.
В дискусията взеха участие народните представители господин Методи Андреев, господин Георги Ковачев, господин Валентин Касабов, господин Радан Кънев, господин Кирил Добрев, господин Янко Янков, господин Иван Иванов и господин Мустафа Карадайъ.
Господин Методи Андреев отбеляза, че има изключителен дефицит на правосъдие и справедливост и от тук нататък, каквото и да се направи ще е по-добро от това, което е в момента.
Господин Георги Ковачев изрази опасение, че при внасяне на Стратегията в пленарна зала, опозицията ще гласува „против” и хората ще останат с впечатление, че няма воля за реформа в съдебната система. Той изрази мнение, че липсва консенсус между Висшия съдебен съвет, Прокуратурата и съдиите относно Стратегията за съдебната реформа.
Господин Валентин Касабов остро постави въпроса колко дела е загубила България в Съда в Страсбург и има ли наказани магистрати за това. Според него една част от тези дела са загубени поради липса на знания, опит и компетентност, а друга част точно поради корупционна практика. Той счита, че е необходимо допълнително време, за да се изготви една наистина нормална, справедлива стратегия, такава каквато да обхване всички тези неблагополучия или сривове в системата, които са станали практика и да не битува усещането за ненаказуемост.
Господин Радан Кънев изрази становище, че основната функция на Комисията е да прецени антикорупционния потенциал на Стратегията и критично високите нива на корупция в съдебната власт. Той отхвърли твърденията, че Стратегията е изненада за съдебната система, защото от години това са ключовите препоръки на Европейската комисия и на хората, които се занимават със съдебна реформа в България. Тези решения са в основата на предизборните програми на Реформаторския блок и на ГЕРБ в тази сфера.
Господин Янко Янков заяви, че парламентарната група на ДПС ще се въздържи от подкрепа на Стратегията, но в същото време ще участва активно в дебатите.
Господин Кирил Добрев счита, че Стратегията не е отворена към хората от съдебната система и трябва да има посочени ясни срокове, отговорници и по-голяма яснота.
Господин Иван Славов подкрепя оценките, които са направили колегите му за необходимостта от консенсус по отношение на толкова важен документ, по който да има не само политическо съгласие на мнозинството, но и обществено съгласие за необходимостта от реформата.
Според господин Мустафа Карадайъ, в Стратегията има две основни положения, това е отмяната на Висшия съдебен съвет и кадрови промени в съдебната система.
След проведената дискусия и обсъждане се проведе гласуване. Резултати от гласуването: „за” – 4 гласа; „въздържали се” – 10 гласа; „против” - няма.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика предлага на Народното събрание да не одобри Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, приета с Решение № 825 на Министерски съвет от 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дебатите са открити.
Моля народните представители, които желаят да участват в тях, да дадат заявка за това.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Безспорно е, че реформа в съдебната система е необходима, не толкова и не само защото очакваме доста критичен доклад по Механизма за сътрудничество и оценка от страна на Европейската комисия, но най-вече защото българските граждани настояват за нея, и то от много години.
Предложената ни Стратегия, видно от начина, както е направена, и явно от това, което чухме в Комисията по правни въпроси при нейното обсъждане, е плод на дългогодишна работа на различни екипи на отделни министри на правосъдието през годините. В нея няма как да не бъдат отбелязани определени положителни елементи и достойнства, които ние подкрепяме.
На първо място, подкрепяме разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегии. Тук за нас остава открит въпросът дали ще правим това само и единствено с промени в Закона за съдебната власт, или ще вървим към промяна в Конституцията. Нашето мнение е, че е по-добре с оглед на правна сигурност и стабилност да вървим към конституционни промени, които ще подкрепим при тяхното внасяне.
Безспорно достойнство на Стратегията е отварянето най-накрая на въпроса за пряката конституционна жалба на гражданите. Доколкото ми е известно, България е единствената страна – член на Европейския съюз, в която има конституционна юрисдикция, при която гражданите нямат право да се обърнат пряко към Конституционния съд. Правото на пряка конституционна жалба е записано и в предизборната програма на Патриотичния фронт, така че няма как да не подкрепим това предложение, заложено в Стратегията за реформа на съдебната система.
Приветстваме и отварянето на дискусията по отношение на съдебните такси. Смятаме, че е дискусионен въпросът по така наречената „пропорционална такса” в гражданските съдопроизводства, тъй като тя възпрепятства голяма част от гражданите и бизнеса да защитават свои имуществени, а и неимуществени права. При положение че таксата се събира само за администрирането на едно дело, то според нас тя би следвало да бъде проста, а не пропорционална. Надяваме се при изработването на пътната карта, която ще бъде част от тази Стратегия и впоследствие при съответните законодателни изменения, които ще бъдат предложени на Народното събрание от страна на Министерството на правосъдието, да бъде проведен задълбочен дебат по това.
С тези положителни моменти, които изтъкнах до тук, разбира се, не се изчерпват положенията от Стратегията, които смятаме за добри. Ще дам веднага за пример поставения акцент върху юридическото образование. От там трябва да се тръгне, за да може след това да имаме добре подготвени, квалифицирани и отговорни магистрати.
Покрай добрите моменти обаче имаме определени резерви по някои от точките, и то основни положения, каквото е въвеждането на непостоянно действащ Висш съдебен съвет. Нашето мнение е, че така предложен в Стратегията, това не е удачен вариант за работа. Смятаме, че след като първоначално е бил сесийно действащ орган, след това се е стигнало до решението да бъде постоянно действащ и можем да сравним моделите, нашето мнение твърдо е, че Висшият съдебен съвет трябва да остане постоянно действащ орган.
Защо? В сега предлаганата ни промяна се предвижда да има постоянно действащи комисии, които да бъдат съставени от командировани магистрати. Те обаче не са членове на Висшия съдебен съвет, не са избирани нито от професионалните квоти на съдиите и прокурорите, респективно не са избирани от парламентарната квота. От друга страна, постоянните комисии ще подготвят документите, по които ще работи пленарният състав на Висшия съдебен съвет, когато се събира на отделни сесии, което смятаме за притеснително.
На следващо място, смятаме за дискусионен въпроса по отношение налагането на дисциплинарни наказания от Върховния касационен съд. Смятаме, че е по-правилно тези производства да се развиват пред Върховния административен съд. В тази връзка също имаме определени резерви по този пункт от Стратегията.
Смятаме, че в раздела, който касае наказателната политика, би следвало по-ясно да се разпише ангажиментът по приемането на нов Наказателен кодекс. Смятаме, че е по-добре да има разработен изцяло нов закон, защото, доколкото си спомням, и в последния доклад по механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия беше отправена такава препоръка за изработване на изцяло нов закон, а не за работа на парче.
Мислим, че ще бъде добре да бъдат заложени съответни изменения в Наказателнопроцесуалния кодекс, които да премахнат формализма, който пречи за бързото и ефикасно досъдебно производство. Една от критиките и на гражданите, и на Европейската комисия е бавното разследване, а след това и провеждане на съдебното производство по наказателни дела.
Считаме, че при внасянето на законодателните промени в изпълнение на тази Стратегия, както и при разработването на пътната карта е добре да има реална дискусия в професионалната общност, консултации за постигане на съгласие или поне на близки позиции на парламентарно представените политически сили, както и публичен консенсус между представителите на трите власти по основни цели и дейности от тези проекти.
Надяваме се в работните групи, предвидени за работа по изпълнението на тази Стратегия, както и кръглите маси, предвиждани в пътната карта, да бъдат включени представители на законодателната, изпълнителната и съответно на съдебната власт, на професионалните общности, за да може да бъде чуто и тяхното мнение.
С тези резерви, които изказахме към някои от положенията в Стратегията, и запазвайки си правото при последващо обсъждане както на пътната карта, така и на отделните законодателни инициативи в изпълнение на тази Стратегия да защитаваме позициите, които изразих в момента и които имаме, заявяваме, че като национално отговорна политическа сила ще я подкрепим, тъй като има нужда от реформи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики? Няма.
До момента заявка за изказване са направили господин Кенов, господин Делчев, проф. Борисов, господин Кирилов. Сега господин Славов дава знак.
Думата има господин Кенов от БДЦ.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на Български демократичен център последователно застава зад предизборните си ангажименти и подкрепя необходимостта от реални реформи в съдебната власт. Всяко ефективно и смислено предложение за промяна в системата ще бъде подкрепено и Български демократически център ще участва активно с предложения за законодателни промени.
На какво обаче сме свидетели днес? – На предложение за решение, което няма никаква юридическа стойност и само заявява политически намерения. Политически намерения са изказани от всички партии в предизборните им обещания. Парламентът е място за конкретни решения и закони. В момента обаче по инициатива на Реформаторския блок и на министър Иванов се занимаваме с текст на решение, което само губи времето на народните представители в празни приказки. Ясно е, че реформата е необходима. Необходимо е сформиране на коалиция на желаещите, влизането в която ще е признак на цивилизационен избор, защото е видно, че има обществен консенсус, че гражданите искат промяна. Този обществен консенсус трябва да бъде превърнат и в управленски – в консенсус върховенството на закона да бъде над върховенството на чиновника и системата.
Ние сме за промени в Глава шеста „Съдебна власт” от Конституцията на Република България, в Закона за съдебната власт. Вярвам, че в съдебната система има хиляди съдии и прокурори, които ще бъдат най-добрият съюзник в провеждането на реформата, ако видят конкретни предложения за ефективни законодателни промени.
Страхуваме се, че целта Ви, господин министър и господа реформатори, е извличане на политически дивидент, да бъдат сменени едни хора с Ваши хора. А големият проблем на съдебната система е как да се гарантира спирането на политическия натиск върху нея.
Ще ни кажете, че приемането на тази Стратегия е изключително важно за външнополитическия образ на страната ни, за излизането от ролята на обречен на лошо управление член на Европейския съюз и ще ни излъжете, така както се опитвате да лъжете и партньорите ни от Съюза защото имитирането на реформи е онова, което със сигурност владеете.
Съмняваме се в мотивите за писането на подобни формални документи, поради което Парламентарната група на Български демократичен център принципно заявява желанието си за реформи, но оставя възможността на всеки един от членовете на групата днес да гласува по съвест. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кенов.
Реплики? Няма.
Думата има господин Делчев от Реформаторския блок.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Реформаторският блок ще подкрепи Стратегията за съдебна реформа, тъй като тя отразява в много голяма част програмата на Реформаторския блок в сферата на правосъдие и вътрешен ред. Но днес дебатираме тази реформа и аз Ви моля да обърнете внимание на това, че става въпрос за стратегия за съдебна реформа. Това е визия, това е дългосрочен документ. Това показва пътя, по който ще се движи България в сферата на правосъдие и вътрешен ред. И затова всички, които са неюристи, може би трябва да си зададат въпроса дали България има нужда от тази посока, дали има нужда от съдебна реформа.
Колеги, вероятно всички пътувате по районите си, аз пътувам по моя – в София област, и знам, че от Самоков до сръбската граница и от Ботевград до Копривщица всеки път, когато бъде повдигнат въпросът за съдебна реформа, всички хора смятат, че тя трябва да бъде направена и да бъде радикална. Тя трябва да промени начина, по който функционира и Висшият съдебен съвет, и съдебната власт, и прокуратурата. И аз се надявам тази стратегия за съдебна реформа, която в момента обсъждаме, да е първата стъпка, да е началният тласък, даден от Народното събрание, по който ние тръгваме, за да може тази съдебна реформа да се случи.
Имаше критики по време на обсъждането на стратегията от различни парламентарни групи. Една от критиките беше, че съдебната реформа е прекалено обща и дава прекалено общи концепции. Но това не е така. В нея има и конкретни мерки. Друга критика беше пък, че е прекалено конкретна. Нека все пак тези противоречия да останат за по-нататък. Стратегията за съдебната реформа дава наистина актуална картина на това какво в момента представлява съдебната система в България. Тя дава един много добър слот анализ, който, надявам се всеки да прочете, защото е важен не само за юристите, а и за неюристите, за да видят какво трябва да се промени в нашата система.
И накрая искам да призова всички колеги да подкрепят Стратегията за съдебна реформа. Нека да дадем пътя напред, за да видят и нашите европейски партньори, и западни партньори, и източни партньори, и всички партньори, които критикуват съдебната ни система, че България има желание да тръгне в правилната посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Делчев.
Реплики? Няма.
За изказване думата има проф. Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на АБВ ще подкрепи предложената Стратегия за реформа на съдебната система. Какви са нашите основания за подкрепа на стратегията?
На първо място, това е фактът, че в обществото е назряла остра необходимост и е налице обществен консенсус, че реформата на съдебната система е не само необходима, но и че нейното провеждане е от изключителна важност за бъдещото развитие на всички обществени системи в страната и за създаване най-после на чувството за справедливост, за което преди всичко е призовано да работи тази съдебна система.
Стратегията за реформа, която се предлага днес на Народното събрание, се отличава от досега разработваните с определено по-голяма степен на цялостност и конкретност. Характерно за стратегията е, че в нея не само се съдържат целите, но и конкретни пътища за тяхното реализиране. Съдът и прокуратурата, като институции, се нуждаят от независимост не само от външни субекти, но и един от друг. Така че ще се даде възможност в тези органи да бъдат избрани най-добрите професионалисти, които ще се ползват и с най-голямото обществено доверие. Това е от изключително значение, тъй като понастоящем съдебната система в голяма степен е лишена от доверието на обществото, а това води и до обществен правен нихилизъм.
В Стратегията са налице сериозни предложения, свързани с подобряване на кадровата политика, дисциплинарната практика, намаляването натовареността, реформирането на бюджетния процес и планирането, реорганизацията на съдебната карта, както и пакет от мерки, насочен към превенция и борба срещу корупцията сред магистратите. Най-важното обаче е, че приемането на Стратегията отваря вратите за пристъпването към следващата стъпка, а това е разработването и приемането на конкретни законодателни решения за промяна, които в своята съвкупност ще трябва да осигурят така необходимата реформа в съдебната система. Всичко това ни дава основание да подкрепим приемането на предложената от правителството Стратегия за реформа в съдебната система.
В същото време ние осъзнаваме, че каквито и законодателни промени да се приемат в рамките на действащата Конституция, те няма да могат да осъществят реформата в нейния пълен, цялостен, завършен и ефикасен вид. Възловите въпроси на реформата в съдебната система, за да бъде осъществена тя в този цялостен и завършен вид, изискват извършване на необходимите промени в Конституцията, а за тази цел е необходимо наличието на конституционно мнозинство. Надяваме се, че в хода на осъществяването на законодателните промени на реформата, такова мнозинство ще се формира по естествен път на базата на убежденията и здравия разум за мисията ни като народни избраници, че в България е крайно време да се изгради стабилна и ефикасно действаща съдебна система, която да създава в обществото като цяло и във всеки гражданин на това общество чувството за наличие на справедливост.
Ние сме наясно също така, че в Стратегията една част от наложените мерки имат определено дискусионен характер. Наясно сме, че друга част имат вариантност и алтернативност на решенията. Парламентарната група на АБВ, подкрепяйки днес предложената Стратегия, в хода на нейната законодателна реализация ще изложи и отстоява своите конкретни виждания по тези мерки, но не под формата на самоцелно противопоставяне, а като основа за дискусия и убеждение за търсене и намиране на най-разумното и полезно за съдебната система и за обществото решение.
Пожелавам успех в реализацията на реформата в съдебната система, чието начало мисля, че слагаме днес. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Реплики? Не виждам желаещи.
Думата има господин Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В доклада, който беше представен от двете заседания на Правна комисия, се ограничихме да изложим всички становища, които бяха представени в дебата. Дебатът беше задълбочен. Това, което направи силно впечатление, е, че имаше възможност всички неправителствени организации, които имат отношение и професионална връзка с темите и проблемите в Стратегията за реформа и развитие на съдебната система, изразиха становища и те не бяха никак формални. Те свидетелстваха за необходимостта и за проблемите в съдебната система.
Безспорно и категорично подкрепяме приетия и предложен от правителството на Република България стратегически документ. Тук бих искал да посоча и че изцяло подкрепяме искането на правителството този стратегически документ да бъде представен на вниманието на законодателния орган на Република България. Важно е с оглед и постигането на политически консенсус, важно е с оглед и реализацията на стратегическите цели и на мерките, които са установени в Стратегията. Важно е, защото ние ще я прилагаме.
Искам да взема повод от множеството оратори преди мен, които категорично заявяват убеждението си, че реформата в съдебната система не може да се осъществи без конституционна промяна. Това е моето и нашето дълбоко убеждение. Уви, Конституцията е определила и то свръхконкретно основни параметри във взаимоотношенията на съдебната система. Уви, за съжаление, регламентите, които е установила, се доказва, че не действат успешно, че не решават проблемите в системата, че създават предпоставки за възникване на негативни практики в съдебната система.
Безспорно е, че обществото, гражданите нямаме доверие в съдебната система, което е жалко, защото магистратите имат особената привилегия да прилагат закона, да го прилагат възможно най-стриктно и възможно най-справедливо. Ако имаме съмнение по тази ценност, не можем да вървим напред в демократичното развитие, не можем да развиваме който и да е сектор, отрасъл в обществените ни отношения.
И при представянето, и при обсъждането, безспорно, множество са преимуществата на предложения стратегически документ. Безспорна е необходимостта да се надгради и да се актуализира постигнатото до настоящия момент. Има постижения, но те не са достатъчно убедителни, не са достатъчно силни, като при това положение по никакъв начин не трябва да губим пътя, ориентира в промените.
Аз лично апелирам към всички колеги за това да се консолидира политическата воля към спешни, незабавни промени на конституционните норми, които регулират и регламентират основни правомощия на органите в съдебната система.
Безспорно е и нещо друго – че най-ценното в съдебната система в момента е човешкият ресурс. Системата има потенциал от кадри. Редно е да кажем, че не всички магистрати в съда и в другите органи са „гнили ябълки”. Лошо е, когато „гнилите ябълки” създават облика на правосъдната ни система.
Правилно Стратегията отчита този ресурс и неговата мощ. Бих казал, че ролята на политиката, на политиците е да направим всичко възможно да подпомогнем здравите, успешни, добросъвестни магистрати, които отвътре да направят всичко възможно за реформа на съдебната система както с професионалните си действия, така и с участието си в органите на съдийско самоуправление, така и с ежедневната си работа. Безспорно е, че за това трябва да им дадем ясни регламенти, трябва да им дадем такива процедури, в които кариерното развитие да бъде гарантирано при ясни условия и правила.
Не може магистрати, явяващи се на конкурс, да оспорват конкурсите. Не може да остава съмнение, че при подбора и при повишаване на отделни магистрати се дири послушание или зависимост. Правилата трябва да са ясни, правилата трябва да са безспорни.
Казаха се много проблеми, свързани с дисциплинарните производства и с дисциплинарната отговорност, включително косвено някак възникна и въпросът за функционалния имунитет в съдебната власт.
Тук ще си позволя лично мнение, с което не бих искал да ангажирам политическата сила. То е в следния смисъл – и в съдебната власт не липсва разследващ орган. Голяма част от нарушенията не са само дисциплинарни. Голяма част от нарушенията вероятно са и закононарушения, които са деяние „престъпление”. Трябва да имаме ясна отговорност. Да, режимът на функционалния имунитет е бил редактиран два пъти конституционно. Ако има възможност този дебат да бъде открит, смятам, че това би укрепило принципите и работата в съдебната система.
Безспорно постижение е заявлението, че ще се търси възможност и за пряка конституционна жалба. Апелирам към всички колеги, към всички народни представители да окажат максималната подкрепа на този принципен, концептуален стратегически документ и съзнателно, добросъвестно да се стремим да го приложим в максимална степен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Има записани народни представители от името на парламентарни групи, чийто представител вече е изразил позиция. От групите на „БСП лява България”, „Атака” и ДПС до момента няма направена заявка за изказвания.
Има ли желаещи колеги да участват в дебата?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Съдебна реформа в България очевидно е необходима. Тя е процес, целящ привеждането на съдебната власт в унисон с европейските препоръки. Реформата в крайна сметка следва да доведе до това, че съдебната система да е в полза на обществото и да спомага за неговото развитие, а не да е самодостатъчна, самовъзпроизвеждаща се система, система маргинал.
Целите, описани в тази така наречена „Актуализация на Стратегията на съдебната реформа”, са независима съдебна власт, добро управление, ефективност на органите на съдебната власт, мотивираност, компетентност на човешкия ресурс в системата, разбира се, справедлив процес за всеки гражданин и ефективна защита правата на човека. Тези цели са достойни, отговарящи на същината на правовата държава, цели, които би следвало да се подкрепят.
В настоящия случай обаче начинът на реализацията на тези цели е твърде неясен, незащитен в Стратегията.
Тъй като се касае за един наистина важен, значим за нашето общество и разбирането ни за правова държава документ, не мога да споделя максимата, че целта оправдава средствата. Твърдя, че в този вид Стратегията не е подготвена за обсъждане в пленарната зала, а още по-малко за одобрение от страна на Народното събрание. И което е най-важното – няма ръководства за действие за постигането на гореизброените цели. Липсва широко професионално обсъждане на тази Стратегия.
В много от препоръките липсва не само правна и политическа, а изобщо всякаква логика. Например в Специфична цел 2, т. 2.2.2 се твърди: „Въвеждането като част от първоначалните конкурси за назначаване на съдии и прокурори и атестациите за придобиване на несменяемост на познанията”, придобиване на несменяемост на познанията, „по професионална етика и оценка на развитието на личността” и така нататък.
Аз лично не мога да си обясня как може да има „несменяемост на познанията”, пък било то и „по професионална етика и оценка на развитието на личността”. Такива фрапантни умозаключения ме навеждат на мисълта, че членовете на Министерския съвет не са прочели тази Стратегия детайлно. Обратното би ме довело до много тъжни и тежки заключения за капацитета на изпълнителната власт.
В т. 1 „Стратегически и специфични цели”, в т. 1.1.5 се иска промяна на статуса на председателите на ВКС, на Върховния административен съд и на главния прокурор. В какво се изразява тази промяна обаче остава отворен въпрос.
Какъв да бъде техният статус и какво точно се има предвид под промяната на статуса е толкова обтекаем, и в този смисъл – опасен за демокрацията, въпрос.
Иска се промяна в структурата на Висшия съдебен съвет, създаване на прокурорска и съдийска колегия. Тази структурна промяна ще реши ли проблемите в системата или ще ги задълбочи? Сигурно има мнение и в двете посоки. Но няма, както казах и в началото, достатъчно задълбочена и същевременно широка обществена дискусия по този въпрос. С тази промяна кои проблеми ще се решат и кои проблеми ще се катализират? Няма ясен отговор. В коя квота ще отидат рехабилитираните професори, адвокатите и не само като декор, а като ясен фактор?
Иска се създаването на обществен механизъм за контрол върху парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Това значи ли, че в парламентарната квота във Висшия съдебен съвет ще са с по-особен статут? Значи ли това, че се подхожда към парламентарната квота с оборимата презумпция, че същата е по-некомпетентна и ненадеждна, поради което само тя ще бъде подлагана на такъв тип контрол? Доколко това разбиране е съотносимо към принципите за върховенството на закона, за правовата държава и към някои конституционни защити на правата на човека, на гражданите и разделението, и взаимния контрол на трите власти?
Уважаеми колеги, с оглед на гореизложеното, като всъщност дописах само няколко примера, доказващи незавършеността на тази Стратегия, аз считам, че в този вид този документ не е достатъчно завършен и готов да се приеме от Народното събрание.
България критично се нуждае от съдебна реформа, от Стратегия за тази реформа, но в този вид да се приеме, само заради самото му приемане, мисля, че няма да е целесъобразно за самата реформа.
И в крайна сметка, защо през 2010 г. е приета само от Министерския съвет и какво сега налага нейното приемане от Народното събрание? Какво общо има конституционната жалба със съдебната система и реформа? Как ще работи Висшият съдебен съвет, когато не е постоянен орган и значи ли това, че всъщност системата ще се управлява от постоянните комисии към Висшия съдебен съвет?
На всички тези въпроси следва да бъде отговорено ясно, еднозначно и категорично, за да придобие тази Стратегия един завършен вид – вид, който да я постави в основите на съдебната реформа, като преди това следва да се отговори на въпроса: готов ли е този парламент да извърши необходимите действия за промяна в Конституцията, за да се започне изпълнението на тази Стратегия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? (Шум и реплики.)
Изчаквам от групите, които не са заявили позиция, но ако те нямат желание или желаят по-късно да се включат, има записани за изказване колеги – народни представители.
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Предполагам, колеги, си спомняте преди Нова година, когато от тази трибуна аз апелирах, може би неведнъж е било, да помислим за общ програмен документ, в който трите власти да подкрепят Стратегията за съдебна реформа, въобще нуждата от съдебна реформа.
В момента се случва нещо, което според мен е дори по-добро. Тук – моите адмирации към усилията на министъра и целия му екип, тази Стратегия след дълго обсъждане и след взети становища, практически на всички заинтересовани групи и общности от хора, да можем да я подкрепим и в пленарната зала.
Това нещо, от една страна, изразява волята на държавата за реформи в този сектор, на второ място, показва тази решимост и пред българските граждани, и пред нашите партньори от Брюксел наистина тези реформи, за които говорим от толкова време, да се случат.
Ако забелязвате, основният дебат се води около Висшия съдебен съвет и по-скоро около това как да се реформира той, а не дали да се реформира. И си мисля, че този дебат можем да го оставим и за по-нататък, когато видим конкретните предложения за промени – законодателни и конституционни, и наистина да намерим най-добрия начин тази реформа да се случи там.
Що се касае до конституционните и законодателните промени, които изисква Стратегията, колеги, нека се замислим, защото, примерно, за законодателни промени можем да говорим при случайното разпределение на делата. Там не се изисква конституционна промяна, а на всички ни е ясно колко е важно това случайно разпределение да се случва и да няма и грам съмнение в това, което се случва.
Със законодателни промени могат да се реализират и голяма част от предложенията, които направи прокуратурата по-рано при обсъжданията и тези промени да повишат нейната ефективност при работата й. Също със законодателни промени може да се помогне много и за равномерното разпределение на делата и на натовареността на магистратите, така че съдът да заработи по-добре.
Тук моят апел, моята бележка е: нека наистина да не си позволяваме нуждата от конституционни промени, вероятно по отношение на Висшия съдебен съвет, да ни спира и да ни бави по отношение на други промени, които могат чисто законодателно да се решат в Закона за съдебната власт и наистина да започне по този начин реформата.
Това, с което ще завърша, е въпросът за човешкия капитал – една от стратегическите цели в Стратегията, в която се говори за човешкия капитал в съдебната система.
Колеги, това е нещо изключително важно, изключително похвално, че тази Стратегия говори за човешки капитал. Това са онези съдии, които са с по 40 и повече дела на месец и които в събота и неделя не отиват да си почиват, а си носят делата вкъщи или отиват на работа. Това са онези прокурори и следователи, на които недобросъвестни началници им казват: „Няма да разследвате този или онзи”. Това са всичките тези хора в тази система, без които тази реформа не е възможно да се случи и чиято подкрепа ние в рамките на дискусиите мисля, че получихме и които показаха, че желаят тази реформа.
Убедено ще подкрепя Стратегията, като се надявам, разбира се, и вярвам с обединени сили да започнем да я реализираме час по-скоро. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики? Няма.
От името на групата на Движението за права и свободи. (Реплики от народния представител Четин Казак.)
Не възразявате втори човек от ГЕРБ да вземе отношение преди Вас, господин Казак? Добре.
Господин Лазаров, имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Аз няма да повтарям казаното от колегите, що се касае до Стратегията за съдебна реформа в частта за Висшия съдебен съвет, случайното разпределение на делата, кариерното израстване, дисциплинарната практика – да, това са важни теми, теми, които предизвикаха и ще предизвикват дебат, но в тази Стратегия има едни други залегнали постулати, на които ние някак си не обръщаме внимание, защото съдебната реформа не е само в частта, касаеща Висшия съдебен съвет. Съдебната реформа и в частта доколко ние си даваме сметка за действието на законодателните актове, които ние приемаме.
Прави ми впечатление, и го казвам с добро чувство, че в тази Стратегия е залегнало нещо, което като че ли досега на нас ни убягваше: оценка за ефективността от отделните закони – Наказателния кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и другите закони, които ние приемаме.
Добре е наистина, че вече се говори за нова политика в областта на наказателното право. Миналата и по миналата година говорехме за нов Наказателен кодекс, ама без изобщо да говорим за някаква нова политика.
Беше внесен миналата година един проект за Наказателен кодекс от Министерския съвет. След като беше внесен – тръгна дебат, макар че Народното събрание беше сезирано. В този Наказателен кодекс, общо взето около 90-95% от правните норми бяха същите, както в действащия, но ние не говорим за нова политика в областта на наказателното право, имайки предвид и материалното, и процесуалното.
Има много въпроси, на които ние трябва да си отговорим: ще продължава ли този формализъм в процеса? Защото приехме преди години нов Наказателно-процесуален кодекс, който общо взето също повтаря с малки изключения – създадоха се едни нови форми за бързина при разследването и при разглеждането на съдебното производство, но категорично този дебат пред нас стои: ще има ли разделение на простъпки и на престъпления?
Ето, там виждам в залата млади хора, за непълнолетни да водим едни дела за едни дребни престъпления досъдебни, за съжаление – и съдебни, и те накрая да приключат, когато те навършат пълнолетие, с „обществено порицание”, предвиденото наказание за непълнолетни.
Ще има ли дебат в областта на изпълнение на наказанието? Има толкова много съвременни форми, защото издръжката на един лишен от свобода съвсем не е малка. Ще водим ли дебата в посока за превенция, за превъзпитаване, за даване на възможност за реализация на тези хора, след като изтърпят наказание лишаване от свобода? Пак повтарям, издръжката не е малка – 800 и няколко лева е месечно за един изтърпяващ наказание лишаване от свобода. Ще водим ли дебат?
Направиха се промени и в Гражданския процесуален кодекс. Започва да се говори – оценка не сме правили, промените, които се направиха относно допустимостта на делата във Върховния касационен съд, доколко са удачни, доколко преграждат пътя на разследването? Доколко – и това се чува от време на време, увеличават натовареността? Да, в съдебната реформа, колегите говориха, има много неща. И е хубаво това сега да започне – да започне този анализ, да започне преценката за ефективността на тези закони, какво ни трябва.
Защото, извинявайте, нов Наказателен кодекс, но човек и нов костюм да отиде да си купи пак горе-долу казва: летен, зимен, сватбен, за погребение. Някак си думата „нов” Наказателен кодекс не регламентира, не преурежда по нов начин отношенията. Да не говорим и не искам да изпадам в юридическата тематика доколко Законът за нормативните актове, след като не уреждаме по нов начин една материя, трябва да пишем нов закон. Там пък изрично пише, че не трябва да става по този начин.
В тази част приветствам Стратегията и мисля, че това може да започне. Не е необходима промяна в законите, не е необходима промяна в Конституцията това наистина да започне. То ще отнеме време. Няма да стане за седмица, две, три, пет. Може би са необходими месеци и години, за да сме наясно в тази част на реформата какво ще правим. Можем да приемем много добро законодателство в областта, касаеща Висшия съдебен съвет, кариерното израстване, дисциплинарните производства, но, уважаеми колеги, ако нашите закони са неефективни, не виждам какво чак толкова бихме променили в очакванията на хората.
Ако продължава изключителният формализъм дори и за най-дребните престъпления, които при разследването, при досъдебното производство се водят по един и същи начин както и за тежките престъпления, и да приключват с една присъда административно наказание „глоба”. В същото време тези разследващи органи и съдът могат да се занимават наистина свободно с тежките престъпления, а не да говорим за прекомерна натовареност на магистрати в някои съдилища. В тази част аз приветствам и мисля, че това трябва незабавно да започне, защото иначе само ще правим промени в законите, без да оценяваме тяхната ефективност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Реплики? Няма.
Други народни представители за участие в дебата? Има няколко, които са в изчаквателна позиция, но няма вече записани, които да говорят в момента.
Господин Казак? (Реплика от народния представител Четин Казак.)
Господин Нотев? (Реплика от народния представител Явор Нотев.)
Господин Казак изчаква, и господин Нотев изчаква.
Ако няма желаещи, ще закрием дебата.
Имате думата, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Готвейки се за днешно съдебно заседание, аз си припомних... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
За съдебно заседание, да.
... аз си припомних мястото на съдебната система, мястото на правото в живота на всеки един от българските граждани и се помъчих да онагледя проблемите, които цели да разреши предложената Стратегия.
Спомних си думи на наши учители, на наши преподаватели – че правото е изкуство за справедливото и доброто.
Спомних си това, което знаем всички – че правото е надстроечен феномен, който е жив, който е инструмент на властта, изключително важен, приложим и необходим за всяка една власт.
Спомних си, че правото в историята на страната ни има своето място и оценка. Всички знаем, чували сме: „Криво седи, право съди кадията”. Това е очакването на българина от правосъдието.
На български език се казва: „Което е право, право си е!”, слагайки знак на равенство, превръщайки в синоними думите „право” и „истина”.
Знаем какви висоти е достигнала правната наука в лицето на корифеи като Венелин Ганев, като проф. Долапчиев, проф. Кожухаров, проф. Андреев, проф. Таджер. Внимавам да не спомена някой спорен авторитет, но струва ми се, че тези, които изброих, няма как да бъдат оспорени.
Ето с какво сме се наели, колеги. Ето на какво се облягаме и на какво стъпваме, за да кажем какво правим с правото днес, с правната система днес, с вярата на българските граждани в това, което те очакват от българския съд.
И сега, спомних си още нещо. От 25 години, предвид реформите в социално-обществената и икономическата сфера, се опитваме да намерим верния път. Опитваме се да намерим вярното решение и все не успяваме, и все не успяваме, и бих казал, че сега сме на път отново да не успеем и да не реализираме очаквания резултат и дългоочакваното достижение.
През последните 8 години пък се сдобихме и с институт на наблюдаващи. Обидно! Нас ни наблюдават точно в тази сфера и получаваме доклад след доклад, който отново ни връща в ъгъла на наказаните. В сегашната ситуация – трепетно да очакваме новата оценка, с надеждата, че ще променим нещо така, че да достигнем, да скъсим дистанцията със съседна Румъния. Забележете, не с някоя страна, която би трябвало да може във всяка сфера и област да послужи за образец и пример. Съседна Румъния се превръща за нас в блян в тази сфера.
Впрочем нека бъда по-конкретен и да кажа: има ли нужда от реформа в съдебната система? Така зададен въпросът има еднозначен, ясен и категоричен отговор – да, има. Има ли нужда? Има! Всеки би го потвърдил, всеки би го казал.
Това ли е Стратегията, която бихме подкрепили? Визирам Стратегията, предложена от правителството. Отговорът е също толкова ясен – не, не е това Стратегията, и ще кажа защо. Тази Стратегия не е безспорна. Наполовина е вярно казаното от говорилите преди мен, че тя беше предмет на обсъждане в професионалните гилдии. Постарах се да присъствам на някои от тези обсъждания, заедно с колеги от парламента и от Правната комисия. Ние видяхме, че тази Стратегия не е безспорна, тя не обединява, тя разединява. Тази Стратегия не сочи ясен, верен път за решаване на проблемите. Тя е просто една снимка на проблемите, които виждаме сега, които по обиден начин ни се сочат отвън чрез квалификации и недопустима намеса в работата на същата тази система, при липса на реакция, разбира се, на компетентните лица от наша страна. Ето това е, което се вижда, което личи от Стратегията, извинете, без тя да повдигне съдържателни и същностни въпроси, без да провокира творческо решаване, ясно, категорично решаване на важни и неотложни проблеми.
По Стратегията вносителите признават нещо важно, което им прави чест. Те казват: ние продължаваме работата по тази Стратегия, която е била грижа на правителствата преди нас.
Спомням си през 2009 г., началото на работата, имаше една среща в Министерството на правосъдието, тогава министър беше Маргарита Попова, с членове на Венецианската комисия. Още тогава поставихме въпроса, че ние сме общество, държава, която има традиция в тази област, която има самочувствие и авторитет в тази област, че тези имена, които изброих, са възпитаници на най-водещите европейски школи за времето си и че те са били равнопоставени дори във времето между 1944 и 1989 г. Не назовавам умишлено този период, за да не провокирам някаква оценка и оцветяване, но тогава със съветските професори спорът се водеше равнопоставено, авторитетно, аргументирано.
А сега в положение на подчиненост и послушание трябва да възприемем забележки и оценки, които, извинете, няма как да приема и които ще бъдат пресъздадени като проблеми във въпросната стратегия и ще трябва по този начин да признаем тяхното съществуване.
Какво означава да се борим сега за прозрачност, повишаване на ефективността, антикорупция? Нека първо да си отговорим – има ли ги тези проблеми и кой е техният носител? Какви са тези общи приказки за гнили ябълки и други плодове?! Какво означава това?! Кой от магистратите е длъжен да понесе такава обида и такава тежест?! Ако някой твърди това, значи твърди, че се извършват престъпления в съдебната система. Ако има престъпления, трябва да има доказване и наказания. Няма защо да приемаме безропотно такива оценки и сами да вкарваме вълка в кошарата, а после да се чудим на негативните оценки. Няма как да стане това!
Ние сочим проблеми. Тези проблеми имат конкретни имена и носители.
В програмата на Политическа партия „Атака” ние сме назовали тези проблеми и сме посочили според нас виждането за тяхното преодоляване.
В този смисъл на 19 декември миналата година, министър Иванов и вицепремиерът Кунева внесоха в Народното събрание чрез изрично свикване на Председателски съвет тази стратегия с молба за сериозно и отговорно отношение при нейното придвижване в парламента и с молба за държавническо отношение. Намерението, което имахме ние, от „Атака”, беше именно да оценим тази молба, този апел, за да можем по някакъв начин да подпомогнем тези, които носят тежестта да преговарят от името на страната ни. Уви, след това не се сбъднаха поетите ангажименти от вносителите. Никой преди началото на януарската сесия на парламента не потърси разговор с Парламентарната група на „Атака”. Ние не видяхме, не чухме, не се убедихме в необходимостта да направим дори известни компромиси с нашите виждания или да привнесем нещо в тази стратегия.
Вицепремиерът Кунева премина като комета през заседанието на Правната комисия на парламента. Тя дори не остана, за да изслуша другите участници там. Всичко това се пое от министър Иванов. Чест прави на председателя на парламента госпожа Цачева, че се опита да постави нещата на мястото им, опита се да подреди йерархията на властите в тази страна, както пише в Конституцията, опита се да се разбере кой диктува дневния ред на Народното събрание. Но това е недостатъчно, защото госпожа Кунева и сега, и днес я няма.
Но да не се отклонявам в тези детайли, защото те са детайли на фона на стратегията и на важността на проблемите, които би трябвало тя да разработи и разреши.
Няма да подкрепим тази стратегия, не защото не е необходима. Имахме готовност да говорим по такъв документ, но не това е форматът, не това е съдържанието, което намираме за удовлетворително и за възможно да изведе съдебната система от проблемите, в които тя е затънала.
Отново се връщам към разделянето на гилдиите. Отново казвам, че дебатът, обсъждането беше крайно недостатъчно, защото обратното би означавало тук да имаме единни и подкрепени от мнозинството становища. Това го няма във формат „Българско народно събрание”, това го няма във формат „юридически гилдии” с представители на различни професии.
Заради този дефицит на качество, дефицит на конкретика, дефицит на рационални решения, ние ще застанем с позиция против предложената стратегия, въпреки усещането и съзнанието за една неотложна необходимост за нейното обсъждане.
Накрая, донякъде в оптимистичен формат, бих заявил: можем да направим стратегия, но не е това. Времето, което се опитваме да догоним и което сме изпуснали, не е безвъзвратно изгубено. Можем да направим стратегия – такава, каквато да накара съседните държави и представители на съседни системи, които защитават тяхното право и прилагат техните закони, да надничат в записаното и предвиденото от нас. Можем и трябва да го направим.
Това е становището ни по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Нотев.
Да уведомя групата на „Атака”, че времето Ви изтече. Можете впоследствие да искате удължаване на времето.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Нотев, винаги съм Ви смятал за балансиран човек и се изненадвам, че си позволявате да коментирате вицепремиера в негово отсъствие. (Шум и смях в „Атака”.)
Госпожа Кунева преди Коледа беше в кабинета на председателя на Народното събрание. Вие също бяхте там заедно с министъра на правосъдието господин Христо Иванов. Водихме един много сериозен и задълбочен разговор по отношение на съдебната реформа. Предполагам, знаете, че днес има заседание на Министерския съвет, на което ще се обсъжда програмата за управление на правителството. Мисля, че е съвсем нормално и логично премиерът и вицепремиерите да бъдат на това заседание.
Молбата ми е все пак да отчитаме тези обстоятелства и да не търсим проблеми там, където не са.
Очевидно е, че съдебната реформа е необходима, че е необходимо тук, в тази зала да се демонстрира характер и че всички ние искаме да се направи така, че следващите 10-20 години да не бъдат отново годините на безвремието.
Така че имайте силата да кажете, че Вие сте против съдебната реформа, че сте за запазване на статуквото.
Моля Ви, погледнете последните социологически проучвания, за да видите какво е доверието в съдебната система. Погледнете какво мислят прокурорите. Самите те – 80% от прокурорите и хората от гилдиите – смятат, че реформата е необходима, че това трябва да бъде една сериозна концептуална реформа, а не просто да замазваме проблемите и да замитаме нещата под килима. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Зеленогорски.
Има ли втора реплика към изказването на господин Нотев?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Нотев, дами и господа народни представители! Аз с уважение и респект изслушах първата част от изложението на народния представител Явор Нотев. Действително усетих гордост и отговорност, колега Нотев. Мисля, че това трябва да бъде доминиращият подход, когато работим с тази сложна и тежка материя.
Не мога да се съглася обаче с втората част от Вашето изложение, защото Вие познавате много добре съдебната система. Да, аз също не съм поддръжник на епитети, квалификации, на всякаква типизация, особено в негативен порядък. Не може обаче да отречете острата нужда да се спрат ред корупционни практики. Не може да си забраняваме да говорим за това.
Съдебната система е като бомба – като не направим нищо, след два-три месеца тази бомба ще гръмне. Всяко дело там може да играе ролята на взривател. Тогава вече ще е късно! Тогава няма как да показваме, че ще можем да направим стратегия, защото времето е минало.
Аз апелирам точно към това – да не изпускаме шанса сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Друга, последна реплика?
Заповядайте, господин Нотев, за дуплика.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря, господин Председателстващ.
Нека започна с това – стоя зад всяка дума, която казах преди малко пред Вас, включително упрека, който отправям към вицепремиера.
Извинете, важността на ангажимента в Министерския съвет, разбира се, трябва да бъде съобразена, но не по-малко важно е и това, с което днес се занимаваме. И понеже укорът ми беше отправен именно към отсъствието, нямаше как да стане това в присъствие на вицепремиера. Не съм първопричината за това обстоятелство. Точно него коментирам.
Що се отнася до втората реплика на председателя на Правната комисия господин Кирилов, аз благодаря, че намира позиция и основание в казаното в първата част на моето изказване. То беше наистина емоционално. Аз вярвам в това, което говоря.
Много от Вас си спомнят емоционалния израз и подход на народния представител от минали формати на Народното събрание – проф. Корнезов, който призоваваше за честта на пагона, за честта на юридическия пагон.
Мисля, че има място да се отправят такива призиви, такива покани, когато решаваме толкова важни проблеми.
Абсолютно неприемливи са практиките на непрозрачност, на корупция, на намеса в разпределението на делата и всички други уродливи явления, на които ние не можем да кажем „да”. Казахме обаче, че това, което ни се предлага като Стратегия, подценява, неглижира, и ако използвам думите на господин Зеленогорски – замазва проблемите.
Съдържателни и системни са пороците, дефектите и дефицитите в тази Стратегия. Затова няма как да застанем зад нея. Иначе сме „за” от утре или от следобед да започнем работа по такива мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Нотев.
Записани за изказване са господин Казак и господин Местан. Предлагам това да стане след почивката.
Обявявам 30-минутна почивка.
Заседанието продължава в 12,05 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
Моля квесторите – поканете народните представители в залата.
За изказване преди почивката се е записал народния представител Четин Казак.
Господин Казак, заповядайте, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като гледам колко е пълна залата, въпреки важността на документа, подозирам, че явно отчетът за тригодишният период на президента Плевнелиев е по-интересен.
Уважаеми дами и господа народни представители, Движението за права и свободи винаги е подкрепяло и то осезаемо, принципно, реално всички инициативи и законодателни стъпки, които целят подобряване на функционирането и организацията на съдебната система. Когато Движението за права и свободи е участвало и споделяло отговорността за управлението на държавата, се случиха най-важните промени, свързани с членството на България в НАТО и в Европейския съюз – промени застъпени както в Конституцията вследствие на това членство и вследствие на очакванията и препоръките на Европейската комисия за усъвършенстване на функционирането на съдебната система, така и във всички останали закони, като започнем от Закона за съдебната власт, свързани с тази проблематика.
Затова няма да позволим на никого да се поддаде на изкушението вследствие на позицията ни по този конкретен документ да обвинява или лансира инсинуации, че едва ли не ДПС е против съдебната реформа. Няма да позволим ДПС да бъде обвинявано за това, че слага прът в усилията да се подобри нейното функциониране. Напротив, надявам се да имаме достатъчно време да докажем по време на обсъждането на конкретните законодателни стъпки, че ДПС ще продължи да подкрепя всички онези конструктивни, мотивирани предложения, които целят именно усъвършенстването на съдебната власт и преодоляването на недостатъците в нейното функциониране. Но това не означава, че ние трябва да подкрепим конкретно този документ, който ни е представен днес и който обсъждаме.
Това е един документ, за който се твърди, че е разработен от три правителства. Със сигурност е така. Само че, за съжаление, по време на обсъждането му на две заседания на Комисията по правни въпроси стана ясно, че той далеч не е придобил вида на завършен документ, съдържащ безспорни ангажименти и предложения. Стана ясно, че той не е бил достатъчно добре консултиран с всички заинтересовани среди и професионални организации, неправителствени организации и така нататък. Разполагам тук, а сигурно всички Вие сте чули и сте чели, че редица професионални организации като Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България са изказали критични бележки по основни моменти, съдържащи се още в първата част на този Проект за стратегия. По време на обсъждането главният прокурор също изказа бележки и то немаловажни.
На това обсъждане аз лично имах възможността да представя своите принципни критики по отношение на философията на тази Стратегия, че тя, първо, има недовършен вид, има непрецизен характер. От една страна, в някои свои положения съдържа много конкретни предложения, но в други свои части съдържа абсолютно общо формулирани, неясно формулирани постановки, които по никакъв начин не издават идеята, намерението, визията на авторите за това как трябва да се развива съдебната власт.
Основната критика, която имаме, е че в първата част от тази Стратегия се предлага едно връщане назад към положение, което ние сме преодолели преди години вследствие именно на натиска на Европейската комисия. Предлага се да се върне назад под формата на организация управлението на Висшия съдебен съвет от постоянно действащ, както е сега и както той стана именно след натиска на Европейската комисия, към положението на непостоянно действащ Висш съдебен съвет. Какви са мотивите? Защо трябва да се върнем назад по един път, който сме изминали и който сме се убедили, че е правилният? Няма мотиви, няма аргументи. Кое налага Висшият съдебен съвет да бъде отново върнат към формата на непостоянно действащ?
За сметка на това ни се предлага пък към него да се създадат комисии от командировани действащи магистрати, които, видите ли, да бъдат постоянно действащи. Значи ние директно обръщаме цялата философия, заложена и в Конституцията за функционирането на този най-висш управленски орган на съдебната власт – непостоянно действащ Висш съдебен съвет, който по Конституция има всички правомощия да кадрува и да взема най-важните решения в съдебната система и постоянно действащи помощни органи – комисии, съставени от командировани магистрати. Аз, а и моите колеги не виждаме къде е логиката в едно такова преустройство.
На следващо място, това, което не можем да подкрепим, е разделянето на Висшия съдебен съвет от единно действащ орган, както е заложен и в Конституцията, на две самостоятелни колегии – съдийска и прокуроро-следователска. Това предложение, първо, противоречи на конституционния замисъл и конституционния текст за това, че Висшият съдебен съвет взима своите решения като единен орган. Конституцията никъде не е предвидила такава хипотеза, при която решенията, свързани с кадровото израстване и с дисциплинарната отговорност, например на съдиите, да се вземат от някакъв орган, който е съставен в рамките на Висшия съдебен съвет. Това предложение трябва първо да се провери дали е конституционносъобразно – според нас, не. Висшият съдебен съвет е единен орган и той трябва да остане такъв.
Предлага се да се преразгледа парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. Парламентарната квота на Висшия съдебен съвет също е фиксирана в Конституцията. Всяко нейно преразглеждане, уважаеми дами и господа народни представители, минава през промяна на съответния конституционен текст – промяна, която без съмнение след прословутото Решение № 3 на Конституционния съд, може да стане само и единствено чрез Велико народно събрание.
Предлагат се промени в статута на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор. Какви промени – не става ясно, промени в статуса на трите висши магистратски длъжности.
Обществени механизми за контрол върху парламентарната квота. Какви обществени механизми? Парламентарната квота е интегрална част от цялостен състав на Висшия съдебен съвет. В момента Висшият съдебен съвет взима своите решения, както казах, като единен орган. От къде накъде ще се прави някакво разграничение – само обществен контрол върху парламентарната квота, а няма да има обществен контрол върху съдийската квота, върху магистратската квота? Също абсолютно нелогично решение, което не е в синхрон с действителния статут на органа.
Когато се предлага разделението на Висшия съдебен съвет на две колегии, аз поставих и въпроса в Комисията по правни въпроси: а къде ще заседават онези членове на Висшия съдебен съвет, които не са били магистрати – не са били нито съдии, нито прокурори и следователи? Знаете, че по Конституция и в Закона за съдебната власт е предвидена възможност за членове на Висшия съдебен съвет да бъдат избирани юристи, които не са магистрати, например адвокати, преподаватели по право – юристи, доказали се в сфери, несвързани пряко със самата магистратска кариера. Те къде ще заседават и въобще какъв ще бъде техният статут? В тази Стратегия не се съдържа отговор на този въпрос.
По отношение на развитието в наказателната политика няма ясно посочен ангажимент и визия по кардиналния въпрос: ще се продължат ли усилията за приемането на нов Наказателен кодекс, или категорично се предлага да останем и да се стремим към усъвършенстването на действащия Наказателен кодекс? Също няма ясна визия.
По отношение на дисциплинарната процедура – крайно спорно предложение. В момента знаете, че дисциплинарната процедура се развива изцяло пред Висшия съдебен съвет с възможност за инстанционно обжалване пред Върховния административен съд. В момента в Стратегията цялостната дисциплинарна процедура и единствено компетентен орган да налага дисциплинарни наказания се предлага да стане Върховният касационен съд.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, в Конституцията е записано, че за най-тежките дисциплинарни наказания – понижаване в длъжност и освобождаване от магистратска длъжност, единствено компетентен е Висшият съдебен съвет. Ако искате да прехвърлите цялостното дисциплинарно производство пред Върховния касационен съд, Вие също трябва неминуемо да минете през конституционна промяна, но това не е посочено.
По отношение на въпросите, свързани с финансирането на съдебната власт, с Етичния кодекс на магистратите, също има добри предложения, но те не са детайлизирани.
В крайна сметка, уважаеми колеги, ние от Движението за права и свободи, както казах, ще продължим да подкрепяме всяка една конкретна стъпка, която да върви към усъвършенстване, към подобряване функционирането на съдебната власт, но конкретно този документ не съдържа достатъчно аргументи за подобна подкрепа.
Затова, уважаеми колеги, ние имаме вече нашите критики, които са изказани, и този документ не отговоря на очакванията както на европейските партньори, така и на ангажимента да представим ясен документ за продължаването на тази Стратегия.
Искам удължаване на времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължете времето.
Реплики към господин Казак? Няма.
Думата има господин Явор Хайтов.
Заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Едва ли някой, не само в тази зала, но и в цялото ни общество се нуждае от специално убеждение, че реформата в съдебната сфера е необходима. Днес управляващите внасят тук един документ, който не е самата реформа, а намерение за нея. Той няма ясен екшън план, няма ясна пътна карта, няма източници на финансиране. Казват ни, че финансирането щяло да дойде от скрити резерви на системата, но всъщност: главният проблем в какво се състои?
Вие, колеги, отлично знаете, че такъв документ не е нужно да бъде гласуван от парламента. Това самите вносители го подчертават. Той може да бъде приет на заседание на Министерския съвет и след това правителството да започне да го изпълнява, внасяйки поправките, които са му нужни, но явно тази процедура не се струва достатъчно надеждна на партньорите ни от Европейската комисия. Явно те не вярват на правителствен документ и искат да се убедят, че има политическа воля за промяна. Това убеждение може да им даде само Парламентът и сега от нас се иска да подкрепим един несъвършен документ, както се казваше обичайно едно време: „Да не се излагаме пред чужденците”.
Парламентарната група на Българския демократичен център ще даде два гласа в подкрепа на тази реформа и това е знак, че ние искаме тя да се случва. В останалата си част ще гласуваме „въздържали се”.
Правим го не защото харесваме реформата или правителството, а защото признаваме нуждата както от реформа, така и от правителство. Ние си запазваме правото да внесем сериозни поправки, когато дебатът започне по същество.
Позволете ми да изразя едно съмнение. След като започваме всичко това за „пред чужденците” – искаме ли реформа наистина, или пак просто отбиваме номера? Недомислени, по-скоро такива, с които да се снимаш във Фейсбук, отколкото реално да променяш живота на хората.
Искрено се надяваме управляващите още през следващите няколко седмици да разсеят притесненията ни. Това ще е добре не само за тях, ще е добре за всички български граждани, които все повече не вярват на думи като „държава” и „справедливост”, да не говорим за понятието „парламент”. В противен случай българското Народно събрание за пореден път ще бъде използвано за параван на пропагандни реформи.
Аз се питам, уважаеми господин Министър, защо точно сега внасяте за разглеждане този документ? Нима не можем да изчакаме около една седмица, когато всъщност ще излезе докладът на Европейската комисия, където ще бъдат отправени ясни и точни критики и бележки, и тогава бавно, спокойно и методично да гласуваме една Стратегия, която наистина да бъде пълна и всеобхватна.
Завършвам със следните няколко анализа. Няма финансова обосновка по така предлаганата Стратегия. Практикуващите юристи искаме да знаем и ясно да чуем какво се случва с военните магистрати – всъщност те не са натоварени? Как ще продължат да работят следователите? Защо са ни толкова административни съдилища? Работата на Върховния административен съд не се облекчи. Кога ще се подобри положението на лишените от свобода? Европейският съд няколко пъти осъжда България за лошите условия в затворите. Искаме ясно да чуем искате ли промяна в Конституцията, ако „да” – кога и в кои текстове? Искаме също да знаем ще бъдат ли променяни Гражданският процесуален кодекс, Наказателнопроцесуалният кодекс, Административнопроцесуалният кодекс? И не на последно място: какво виждате Вие като необходимост от промяна в Закона за съдебната власт?
Без да противопоставям членове на кабинета, ще си позволя да дам за пример начина, по който беше представена Стратегията за реформа в Министерството на вътрешните работи. Там на всеки служител в министерството беше обяснено как ще се развива кариерно и, от друга страна, самата структура на ведомството.
Завърших. Изразих становището на нашата парламентарна група. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основите на съдебната система, за реформирането на която не чухме политическа сила, която да се обявява против като обща необходимост, са заложени в Конституцията на България от 1991 г., а по-късно и със Закона за съдебната власт, който бе радикално изменен през 1998 г., когато станахме свидетели на узурпирането на цялата парламентарна квота от 11 членове на Висшия съвет от една-единствена, разбирайте управляваща, политическа сила. В този смисъл почти всички партии, които са в това Народно събрание, имат отношение към състоянието на съдебната власт, а особено силната ангажираност с реформата на някои от политическите сили може да се обясни с една препратка към древногръцката трагедия „Антигона” на Софокъл, в която хорът има един възглас: „Навярно тежък бащин грях изкупвате”.
Уважаеми господин Министър, мисля е полезно да си припомним, че в Конституцията на България, и тук отварям много важна скоба – Парламентарната група на ДПС в Седмото велико народно събрание не подписа тази Конституция, са заложени такива принципи на съдебната система, които предвид негативния опит на тоталитарната държава, в която съдът и прокуратурата бяха пряк инструмент в ръцете на изпълнителната власт и на една партия по необходимост, учредителят – Седмото велико народно събрание, отиде в другата крайност при уреждането на статута на съдебната власт. Разбираемо тогава в принципа на независимия съд се разположиха и другите компоненти на съдебната власт – прокуратура и следствие. Да, отидохме в другата крайност, сякаш принципът за разделение на властите, заложен от Монтескьо, се изроди в бариери между властите, в тоталната им независимост и безконтролност, и явно в годините се наложи необходимостта да се балансира взаимодействието между властите. Затова бяха и опитите да се промени и основният закон, само че учредителят – Седмото велико народно събрание, направи още нещо – прехвърли в компетенциите единствено на Велико народно събрание част от аспектите на евентуалните реформи в съдебната власт, други са от компетенциите на конституционно изменение от обикновено Народно събрание, и трети са от ресурсите на специалния Закон за съдебната власт.
Затова съвсем честно искам да споделя, че ние очаквахме от Вас да ни представите една Стратегия, в която различните аспекти на съдебната реформа да бъдат диференцирани съобразно ресурсите на обикновен закон, на конституционно изменение и респективно изменения, които са от компетенциите на Велико народно събрание. Бързам да Ви кажа, че Парламентарната група на ДПС е отворена за диалог, за активно участие към такъв отговорен подход. Ако крайната цел на съдебната реформа е установяването на върховенството на закона, то и механизмите, по които трябва да се движи конституционната промяна, следва да бъдат в съзвучие с принципа върховенство на закона, а не за сметка на върховенството на закона. И в такъв смисъл тази Стратегия може да съдържа много елементи, но ясно да посочи, че реализирането им е от компетенциите на конституционна промяна и респективно измененията да са от компетенциите на Велико народно събрание. Ние сме отворени и за разговора за Велико народно събрание.
Онова, за което не може да се разчита на ДПС, е подход, при който в името на върховенството на закона да стъпчем върховенството на закона и затова Конституцията в Стратегията не може и не следва да има нито самоцелни, нито противоконституционни положения.
Аз ще се спра на един много важен елемент от тази Стратегия – промяната на статута на Висшия съдебен съвет от постоянно действащ орган в орган, който ще се раздели на две колегии без да има статут на постоянно действащ.
Колегите ми вече Ви припомниха, а е много полезно да ме чуе и госпожа Меглена Кунева, защото тази промяна не беше нечие хрумване – придобиването на статут на постоянно действащ Висш съдебен съвет. Това се случи през 2007 г. след много тежки преговори точно с Европейската комисия. Вие, като министър по европейските въпроси от кабинета Станишев, имахте пряко отношение към този преговорен процес – бяхте глава на преговорния процес. Сега сте вицепремиер в кабинета Борисов 2. Друг един министър от кабинета на Станишев, на тройната коалиция, също имаше пряко отношение към този процес – тогавашният министър на външните работи, той, и вицепремиер от кабинета Станишев, сега вицепремиер в кабинета Борисов 2 господин Ивайло Калфин. И Вие знаете че тази промяна бе в резултат на диалога, няма да кажа „бе наложена”, от Европейската комисия. Питам Ви: защо се отказвате от собствения Ви продукт? Кое налага това?
Ако зад тази промяна се крие елементарен тактически, технически способ да повторите номера от 1998 г. – да замените едни членове на Висшия съдебен съвет с Ваша партийна квота, това няма как да се подкрепи от Движението за права и свободи, защото това не е реформа, а самоцел – политическа, партийна, била тя и 4 партийният формат на днешното управление.
Затова, като отговорна политическа сила, аз днес казвам от тази висока трибуна: има време до края на дебатите, ако чуем от Вас ясен ангажимент за корекции в тези текстове, е възможно да настъпи и промяна в позицията на Движението за права и свободи. Да, може! И това е най-важното, което казвам с това изказване.
Но ще следим дебатите докрай и ще чуем и волята на кабинета, разбира се, на управляващата коалиция. На нас така ни прилича – ние сме опозиция.
И един много, много важен въпрос към Вас.
РЕПЛИКА: Времето!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, завършвам с този въпрос.
Вие търсите ли подкрепата на Движението за права и свободи, или подобно на Вашите политически благодетели Стратегията Ви е по-скоро да останете в една абсолютно нелепа теза, че през 2012 г. в Четиридесет и първото народно събрание е била образувана една тройна коалиция – господин Цветанов, тя е била между Вас – ГЕРБ, БСП и ДПС? Вие вече сте излезли от тази коалиция, защото подкрепяте съдебната реформа. Има призив и към БСП да излезе от тази коалиция, за да остане в нея само ДПС. Движението за права и свободи беше опозиция на кабинета Борисов. В Четиридесет и първото народно събрание ние бяхме глуха опозиция и е абсолютно нелепо лидер на парламентарна група да твърди, че съдебната власт през 2012 г. е преминала в ръцете на ДПС. С какво – само с двама предложени от мен членове на Висшия съдебен съвет? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това не е езикът на диалога, господин Министър!
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Времето!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е езикът на остракирането, това е езикът на изолационизма. Това не е пътят към съгласието, не е пътят към отговорните промени, в това число и конституционните.
Но въпреки този език, ние ще останем верни на своята политическа отговорност да подкрепяме всичко градивно, стига то да е в съзвучие с основния закон, повтарям, който не е подписан от нас, но в изменението на който (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), сме готови да участваме с цялата си отговорност. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, господин Министър, уважаеми колеги! Днес дискутираме представената Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. За да имаме отправна точка при дебата, трябва първо да си дадем сметка какво е актуалното състояние на системата и то, най-общо казано, е лошо.
Не мога да не се съглася с негативните констатации, направени и в Стратегията, за корупция в съдебната система, критично ниско обществено доверие, лошо администриране и неефективност на използваните ресурси, липса на позитивна кариерна селекция и мотивация, лоши условия на труд и ниска материално-техническа обезпеченост в най-големите и ключови звена на системата. Основната функция на системата да бъде гарант на върховенството на закона и да бъде ефективен механизъм за защита и реализация на правата на физическите и юридическите лица е нарушена и ограничена.
Като правим тези негативни констатации, трябва да си дадем ясна сметка, че докато недоброто функционално състояние на съдебната система съществува, в крайна сметка то е и резултат на сгрешения преход и съответства на общото състояние на обществото ни. Съдебната система е болна, защото и обществото ни като цяло е болно и изостанало. Как ще преборим корупцията при отчайващото равнище на бедност, в което сме затънали, благодарение на провежданите десни политики? Как ще повишаваме квалификацията на магистратите при непрекъснато снижаване на равнището на средното и на висшето образование? Как ще осигуряваме материално и технически системата и как ще въвеждаме електронизация, при условие че управляващите приемат рестриктивни бюджети, обричащи на недофинансиране и съдебната система?
Това са само малка част от важните въпроси, върху които следва да се замислим и които следва да отчитаме при определяне и провеждане на съдебна реформа. За жалост Стратегията не дава адекватни отговори на тези въпроси.
Двадесет и петгодишният неолиберален преход доведе съдебната система до сегашното й незадоволително състояние и то е резултат от водената политика на десните и либерални партии, които погрешно целеполагаха и стимулираха в значителна степен нейното разграждане. Нещо повече, няма да е грешно ако кажем, че чрез законодателни промени и смяна на съставите на Висшия съдебен съвет десните и либерални партии се стремяха политически да подчинят и обвържат съдебната система. Отговорността за сегашното състояние на съдебната система и съдебната власт е преди всичко на десните партии.
За всеки разумен човек няма съмнение, че състоянието на съдебната система предопределя необходимостта, дори бих казал определя крайната наложителност на провеждане на смислени, подчертавам, смислени, реформи с цел подобряване на функционалността и модернизиране на системата в контекста на достигане на стандартите за правосъдие в Европейския съюз.
Изхождайки от модерните социални идеи и ценности за социална справедливост, сигурност и солидарност, БСП е за незабавна и дълбока съдебна реформа. Ние сме подкрепяли и ще подкрепяме всички разумни стратегии, планове, законодателни решения или мерки, насочени към възстановяване на функционалността на системата, борбата с корупцията, подобряване на качеството на кадровия ресурс и неговата мотивация.
Ние сме за провеждане на съдържателна и целенасочена съдебна реформа, а не за псевдореформи или отчитане на реформи. Социалната справедливост и сигурност не биха могли да се постигнат без действаща съдебна система, която да е гарант за реализацията и защитник на правата на физическите и юридическите лица.
Ние считаме, че предлаганият документ в определена степен, но не изцяло, отговаря на целите на необходимата на съдебната система реформа и при допълнително подобряване може да бъде подкрепен.
Основният въпрос, който повдига представената Стратегия, е: трябва ли да осъществяваме реформата в рамките на действащата Конституция, или не? Ако е налице политическо и обществено съгласие, че това е невъзможно, реформата следва да се предхожда от широк обществен дебат за необходимите конституционни изменения по устройването на съдебната власт и при постигане на широк обществен и политически консенсус първо следва да се промени Конституцията и на базата на тази промяна да се осъществи съдебна реформа.
За да е реалистична и ефективно съдържателна, Стратегията ясно трябва да отграничава необходимите и възможни цели, законодателни промени и организационно-технически мерки при и съобразно действието на сегашната Конституция. Противното би означавало Стратегията скрито и тихомълком да предпоставя конституционни реформи.
Ние ще сме особено внимателни и предпазливи при аргументирането и извършването на конституционни изменения, включително и по отношение устройването на съдебната власт. Наивно е да се счита, че сами по себе си конституционните изменения са панацея за решаване на проблемите на съдебната власт. Няма и емпирични данни или сериозен анализ на функционалността, които ясно да показват необходимостта от конституционни изменения.
Ние сме за това Стратегията да е максимално ясна и ако управляващите предлагат и конституционни изменения, първо, тези изменения да се сложат на масата и да бъдат широко дебатирани. На обществото и на нас – политиците, трябва да е ясно изчерпан ли е конституционният модел за устройство на съдебната власт, или е възможно подобрение и ефективно функциониране при действащата Конституция, стига да е налице политическа и законодателна воля в управляващите и разум и усърдие в ръководните органи и субективни фактори на системата.
В заключение, бих искал да обърна внимание на още няколко съществени въпроса. Предлаганата актуализирана Стратегия търпи съществени забележки и по отношение на своето конкретно съдържание. Липсва приоритизиране на целите и действията както от гледна точка на самостоятелната им значимост, така и от гледна точка на последователността на изпълнение и възможността за най-бързо и ефективно прилагане.
Не е достатъчно само да определим шест стратегически цели и няколко десетки подцели, някои от които определено са провокативни. Трябва явно да се дефинира бъдещият очакван резултат и същевременно да се определи каква е йерархията на постиганите цели.
Спорни са и така формулираните стратегически цели. Защо например електронното правосъдие не е самостоятелна стратегическа цел, а само наказателната политика е такава? Защо постигането на добро равнище на материално-техническото обезпечаване не е постоянна стратегическа цел, а повишаването на доверието към съдебната власт е самостоятелна такава?
И накрая, голяма част от предвидените подцели, част от които по същество представляват мерки за реализация, се свеждат до извършване на оценки и разработване на планове. Не трябва ли оценките и предварителните анализи да предхождат формулирането и реализирането на целите, а не обратното?
Необходимо е да отпадне и предвидената подцел за конституционна жалба. Тя не би следвало да се отнася в материята за съдебната реформа.
Очевидно е, че предлаганата Стратегия се нуждае от корекции. Нека с общи усилия да ги извършим и да постигнем съгласие за това, за да може формирането на по-широк консенсус, който да е предпоставка за ефективно прилагане на актуализираната Стратегия, да е гаранция за нейното приложение. В противен случай ще приемем неработещ, негоден документ и само ще отчитаме реформи, а всъщност такива няма да се състоят и това ще е ясно още с приемането на документа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дискусията?
Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър, уважаеми народни представители! Тази дискусия не беше нужна в този момент. Предишният път – през 2010 г., Стратегията беше приета от Министерския съвет и никой не е поставял въпроса какво се изпълни от тази Стратегия, зад която се прикачват усилия не само на един кабинет.
Много често страдаме от чувството, че говоренето в Народното събрание може да подмени реалните действия – законодателни и управленски. Ние обсъждаме документ, който е твърде противоречив по своето съдържание. Не искам да подозирам, че правителството ще се опита да въвлече опозицията в една априорна подкрепа за конкретни мерки, които после могат да се окажат твърде далеч от разбирането за подобряване ефикасността на функционирането на системата на съдебната власт. Само да Ви кажа, казвал съм го и друг път – съдебна система няма, има система на съдебната власт. Както и да е.
Не искам по никакъв начин да разбираме този документ като предрешаващ позициите по бъдещи законодателни или конституционни въпроси. Трябва много ясно да си кажем: ако някой подозира, че ако дадем някаква подкрепа днес на усилията на правителството, това предполага някакво друго съгласие по неща, които още не са внесени в Народното събрание – това не е така!
В документа има три вида мерки и действия, които трябва да бъдат изпълнявани от различни органи – едните са в изпълнителната власт; другите са в съдебната власт, която днес в тази дискусия отсъства, както и нейният орган – Висшият съдебен съвет; и третите са в нашите поле.
Само да Ви обърна внимание, че парламентът е длъжник на съдебната власт. Не намери време нито в предишния, нито в по-предишния мандат да разгледа и обсъди докладите за дейността и на Висшия съдебен съвет, и на прокуратурата, и на съдилищата. Тези доклади останаха в архивите, което показва голямото ни лицемерие – не говоря само за сега, по отношение загрижеността за функционирането на съдебната власт. Ако това се промени, ако Народното събрание наистина отговорно участва в тези дискусии, заложени като конституционни механизми тук, на полето на парламента, смятам, че нещата нямаше да изглеждат по този начин.
Ние не приемаме разбирането Висшият съдебен съвет да не е постоянно действащ.
Отнасяме се с много големи резерви към разделянето на колегии на Висшия съдебен съвет, защото това би довело до капсулиране на системите.
Ако отворите докладите по механизма за верификация и партньорство от годините 2008, 2009, 2010, 2011, ще видите, че това, което се предлага, загатва или има идея за неговата промяна, е оценено от Европейската комисия като положително. Следователно се прави опит с поредните законови промени, а може би някои си ги представят и като конституционни, да се имитира дейност и загриженост.
Ние ще подкрепим истинска загриженост, но не искаме зад нея опозицията да бъде въвличана в механично търсене на мнозинства, които след три-четири години няма да доведат до някаква съществена промяна на отношението към съдебната власт, от което страдаме днес.
Мисля, че преди мен господин Местан добре припомни на госпожа Кунева тези въпроси.
Хубаво е тогава да се върнем към тази дискусия, включително и по конституционните промени. Да се види, преди въобще да се обсъжда въпросът за конституционните промени, кои са причините – дали са в Конституцията, или причините са в персонални отношения, персонални връзки, персонални зависимости, които не са свързани винаги с политиката, за да бъде толкова прокажена и наричана „политическа” квотата, която Народното събрание дава във Висшия съдебен съвет.
Мисля, че това трябва да остане в стенограмите и ако наистина има добронамереност, да се прочете и анализира внимателно преди следващите стъпки.
Смятам, че този документ наистина е достатъчно отворен и декларативен, но никога няма да изпълни целите, които иначе подкрепяме, без в него да бъде увлечена съдебната власт, а не отделни кръгове, групи, групички и модерната думичка лобита вътре в съдебната власт. Те периодически надделяват при вземането на законодателни решения, периодически народното представителство се консултира с различни отделни групи и периодически се правят и отчитат промени.
През 2010 г. вследствие на Стратегията, приета тогава от Министерския съвет, бяха направени сериозни промени в Закона за съдебната власт. Вижте и анализирайте резултатите им, защото днес отчитаме, че това от 2010 г. не е дало резултат, иначе нямаше да се занимаваме с него сега.
Уважаеми народни представители, ние бихме желали да се отнесем максимално добронамерено към опита на правителството да решава един тежък за държавата проблем, който надхвърля партийно-политическите различия. Но също така бихме искали да има достатъчно гаранции, че днешното обсъждане на Стратегията не е дискусия, която да даде публична, медийна, обществена опаковка на разработен план за действие за законодателни, а даже и за конституционни промени. А по този въпрос трябва да сме наясно, че ние не очакваме такъв тип действие и това не е параван за тези действия и афиширане на едно голямо постигнато съгласие.
Затова бихме искали за повече гарантираност в решението, което ще приеме Народното събрание, да направим няколко допълнения, които да ни дадат шанс да се включим в подкрепата на намеренията на правителството. А какво ще стане от тези намерения ще видим като се внесат конкретните законопроекти.
По отношение на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган, тоест да има текст, който да потвърди, че ние търсим повишаване на качеството и ефективността на модела на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган. Защото аз не искам да се връщам на това как функционираше Висшият съдебен съвет преди да бъде постоянно действащ орган, как се случваше тогава кадруването, как ръководителите на окръжни съдилища – членове на Висшия съдебен съвет, се бяха превърнали в основи кадровици на системата. Мога да изброявам и поименно. На нас ни се струва нелогично капсулирането на отделните съсловия вътре в системата. Това ще доведе до „всяка коза на свой крак” и тогава възниква простият въпрос: а адвокатите, а обществеността, а научните работници в кои квоти са по-близко – съдийската или прокурорската? Къде ще отидат?
Ние настояваме за запазване на ролята на Народното събрание в определяне на парламентарна квота. Уважаеми народни представители, в момента във Висшия съдебен съвет има 17 съдии. Вие от ГЕРБ сте избрали и предложи една голяма част от тях. (Реплики от ГЕРБ.) Да, и ние сме участвали в това, но аз казвам „по голямата част”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По-малко от минута остава от времето Ви, господин Миков. Съобразете се с това.
МИХАИЛ МИКОВ: Удължаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължено е. От удълженото имате по малко от минута.
МИХАИЛ МИКОВ: Настояваме да се засили ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет за гарантиране на независимостта и отговорността на съдебната власт, да се завишат изискванията към магистратите, които кандидатстват за административни ръководители, да не се допуска членство на магистрати в организации с непубличен характер – мисля, че са все неща, около които можем да търсим обединение.
И най-накрая остават отворени големите законодателни конституционни въпроси, за които много се надявам, че правителството ще даде яснота по тях, а по конституционните мисля, че мястото е тук – между парламентарните групи.
Предлагаме да се добавят тези предложения в Проекта за решение и тогава да определим и нашата позиция, включително като подкрепа за усилията на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате ли в писмен вид предложенията, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ: Имам си ги скицирани. Ще Ви ги дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към изказването на господин Миков? Няма.
Министър Иванов.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, първо, много благодаря за сериозната дискусия – както за критиките, така и за подкрепата, и за позитивните оценки.
На второ място, много ми хареса квалификацията, която направи на документа един колега от БСП. Той казва, че документът е незавършен. Документът не би могъл да бъде завършен, преди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин министър, че Ви прекъсвам.
Колеги, шумът в залата е толкова висок, че ние – на един метър от министъра не го чуваме. Дават знаци отделни народни представители, искат да следят дебата, но останалите им пречат и те нямат възможност. Моля Ви за колегиалност.
Извинявайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Извинявайте, ще се опитам да говоря по-високо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз се извинявам към Вас, че Ви прекъсвам.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Документът не би могъл да бъде завършен преди да мине именно през този тип дебат „за”, „против” и така нататък. Затова аз благодаря за него.
Ние не бихме могли, още повече, че този документ беше изработен по време на служебното правителство, да правим някакви окончателни заявки кое ще се променя с конституционни промени, кое – със законови, още по-малко кое ще се прави с Велико народно събрание, най малкото защото добре знаем, че Решение № 3, което като че ли трябваше да демаркира разликата между това, което може да се прави с Велико народно събрание, това, което може да се прави от Велико народно събрание, освен че е доста спорно в своя подход, оставя доста неясноти за това какво всъщност следва от него. Така че тук, поне по моя гледна точка, става дума за един сложен опит да въвлечем народните представители и парламентарните групи в такъв дебат. И дебатът трябва да продължи.
В този смисъл искам да отговоря на най-важния въпрос, който постави господин Местан – дали търсим подкрепата на ДПС?
Господин Местан, позволете ми да кажа, Вие се позовахте на разпространеното мнение, че Висшият съдебен съвет е контролиран от ДПС. Аз не си спомням като министър да съм коментирал подобни неща, но това, което ще Ви кажа съвсем откровено по тази тема, е следното – за мен независимо от това кой контролира и как се казва партията, която би могла да има и да бъде заподозряна, че има такъв контрол, нашата цел не е да изместим една партия от такъв контрол и да я заменим с друга. Нашата цел следва е да направим това невъзможно занапред за която и да било партия и да направим подобни съмнения в обществото за невъзможни, за да оздравим обратно доброто име на правосъдието. В този смисъл това какво някой твърди и се опитва да прави като спекулации по тази тема наистина не е важно. И битката срещу една конкретна политическа сила или не е нещо, което може би на политическото поле има своята логика, но ако искаме да правим наистина дълготрайна съдебна реформа това не е конструктивно.
Искам да кажа и още нещо – една от основните цели на тази съдебна реформа, е да гарантира независимостта на съда, която има за цел едно нещо, което е известно като антимажоритарна роля на съда. Съдът е онази от властите, която да гарантира правата на малцинствата и техните свободи. Надявам се Вие да се разпознаете в тази кауза и продължавайки дебата по предложенията за съдебната реформа, наистина да получим Вашата подкрепа, за което аз ще Ви бъда благодарен.
В този род на мисли предложенията, които виждам тук, предложени като текстове от господин Миков, заедно с конкретните критики, които той отправя, за мен са напълно приемливи, за да можем да продължим да ползваме този документ като отправна точка за дебат от тук нататък в рамките на конкретни законодателни, надявам се и конституционни промени.
Ние ще търсим подкрепа за евентуални конституционни промени в модела на Висшия съдебен съвет, защото независимо от вариантите, които са предложени от Стратегията, едно е ясно – той не осигурява нивото на добро управление на съдебната власт, което е необходимо, за да работи тя достатъчно добре. Нещо трябва да се направи. Тук, в парламента е мястото, където трябва да се обсъжда това нещо. Ще работим за това да се формира обединение около една визия за такава промяна, която включително да се ползва с подкрепата на конституционно мнозинство.
Благодаря Ви за предложенията, господин Миков. Аз се отнасям към тези текстове, които имам пред себе си, с позитивно отношение и ги намирам за абсолютно приемливи, те имат моята подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение?
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Извинявам се, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, тъкмо подчертах, че ние не искаме това да се разбира като мандат за конституционни промени, и Вие казвате – излиза, че това, което твърдя, че Стратегията е по-скоро политическа и обществена опаковка на формирани намерения и готови законопроекти, е така! Преди да е направен анализът, като се тръгва от началото, да се тръгне заедно. Ако Вие сте решили да направите тези промени, а ние да присъстваме като подкрепящи в тази история, не искаме такава роля, нямаме нужда от такава роля! Да е ясно. Благодаря. (Реплика от министър Христо Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете, господин Министър.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Господин Миков, по никакъв начин не съм интерпретирал Вашата позиция. Казах, че ние ще търсим сериозна промяна, включително ако се налага това да стане чрез конституционни промени. Естествено, те не могат да се случат без Вашата подкрепа, така че разговорът е наложителен.
Естествено, че имаме някаква визия какво трябва да се направи. Мисля, че влизаме в абсолютно излишен разговор. Ясно е, че за подобни промени ще трябва широко мнозинство. Аз лично ще работя за максимално широко мнозинство, без да изключвам никого от него. Ние ще имаме някакви конкретни предложения – ако Вие ги възприемете, ще се случат, ако не – продължаваме разговора. Не виждам за какво да усложняваме нещата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има вицепремиерът госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да Ви благодаря за този дебат, който проведохте днес, и да Ви кажа, че би било грешка, ако схващаме Съдебната стратегия, която днес с толкова настойчивост разглеждахте единично – Стратегията има смисъл, когато се разглежда със серия от общи усилия. Една част от тях са свързани примерно със Стратегията за промяна в работата на МВР или в Антикорупционната стратегия. Тоест ако погледнем само един сегмент, няма да видим пълната картина, която може да доведе до истинска промяна в начина, по който се разбира и по който се прилага върховенството на закона.
Бих искала да предложа съвсем делово на всяка от парламентарните групи, която иска да направим специална среща с министъра на вътрешните работи, с други колеги, за да говорим изобщо по стратегиите, които предлагаме в областта върховенство на закона, да ги видим в пълната картина: дайте ми знак – като вицепремиер мога да организирам с удоволствие такава среща, било с цялата група, било с отделни Ваши експерти.
Въпросът е да разберем в коя посока искаме да проявим амбиция. Според мен тази посока е ясна – независимост на съдебната система. До голяма степен начинът, по който се избират магистратите, начинът, по който те се оценяват, всъщност ще даде отговор на много от въпросите, които днес тук си поставяме. Вероятно няма един-единствен модел – дали ще е постоянен, или ще е временен Висшият съдебен съвет.
Понеже се връщаме към времето на преговорите, имахме проект с Испания на тази тема. Тогава това беше тази препоръка. Нека да видим, че постоянният Висш съдебен съвет ще даде отговор на въпроса. Минали са вече доста години. Да видим това ли е нещото, което в момента, днес е най-добре и най-важно за България.
Предложението, което идва от страна на правителството, е това, което виждате в момента. Важно е диалогът да се води спокойно, да се претеглят всички аргументи. Нищо не е завинаги.
Знам, че всички сме с желание да създадем съвършената, перфектната съдебна система, но понякога трябва да припомним добрата английска поговорка, че перфектното е враг на доброто. Нека да направим една добра съдебна реформа. И когато имаме нови аргументи, нови доказателства, да отделим спорното от безспорното и да направим следващата крачка – да направим още по-добри неща в съдебната реформа.
Сега трябва да имаме чувство на спешност и да не се оправдаваме с това, че нещата зависят далеч от нас във времето, от големите промени, от големите планове, от големите мнозинства. Днес сме способни да направим такова голямо мнозинство. Благодаря Ви и се надявам да работим конструктивно заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Други желаещи за изказвания?
Господин Радан Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми колеги, тъй като дебатът продължи доста дълго, ще опитам да бъда съвсем кратък. На първо място, да благодаря много на господин Миков за така изразената компромисна позиция, защото това са тонът и посоката, в която трябва да вървим към момента.
Предложенията, както бяха скицирани, не сме ги видели записани – да изразя подкрепата на групата на Реформаторския блок към такива предложения за промяна на Проекта за решение на Народното събрание по Стратегията. Това – първо.
Второ, да подчертая в съгласие с тези предложения, че е опасно и несъстоятелно Стратегията на Министерския съвет да се разглежда като реформа на правосъдието. Тя може да бъде разглеждана единствено като основа за бъдеща реформа или за бъдещи реформи, и преди всичко като основа за диалог, който включва законодателни мерки, диалог, който включва разговор за евентуалната необходимост от конституционни промени, ако такава е преценката на достатъчен брой народни представители.
От друга страна, когато коментираме темата в този дух на консенсус, който е необходим подобно решение изобщо да бъде взето, трябва да си даваме сметка, че всички сме огромни длъжници на българското общество, на всеки български гражданин.
Благодаря на господин Местан за забележката за бащиния грях. Всички имаме дори първороден грях в това отношение.
Длъжници сме, на първо място, с навика за отлагане на болезнените проблеми – една нишка, която се прокрадва и в днешния дебат. Ясно е, че трябва да се събират големи мнозинства, ясно е, че трябва да търсим конституционна промяна, но също така е ясно, че изобщо темата не търпи никакво отлагане.
На второ място, склонността към бездействие и подценяване на проблемите в съдебната система – нещо, което много ясно пролича по време на дебатите в парламентарните комисии. Ние трябва да говорим пряко, ясно и категорично – съдебната система има огромен корупционен проблем. Тук не става дума за дребни проблеми или за организационни детайли.
И на трето място, длъжници сме поради факта на дългогодишна злоумишлена политическа и политическо-корупционна намеса в съдебната система – нещо, което трябва да кажем в прав текст. Защото ако истината не бъде изречена, грехът няма да бъде и поправен.
Днес сме стигнали, и не заради доклада на Европейския съюз, а заради състоянието на обществото ни, до момента, в който никой повече не може да се прави на разсеян по темата. Днес вече отлагане и бездействие няма, днес отлагането и бездействието са активна съпричастност, те са приравнени към злоумишлените форми на политически натиск върху системата.
Всички знаем безпощадната истина за резултатите на дългогодишните ни прегрешения към съдебната система. Стигнахме дотам магистратите сами да ни я казват, ако случайно сме я пропуснали. Затова казвам, че не можем да се правим на разсеяни.
Призовавам да не се поддаваме на изкушенията в рамките на преговорите по съдебната реформа, които тепърва предстоят, тя да бъде използвана за разделяне или разбиване на мнозинства, за промяна на баланси в парламента. Призовавам да не се поддаваме и на страх от ответната реакция на статуквото, защото този страх вече беше проявен от мнозина от нас. Той се вижда и в очите на мнозина от нас. Срещу нас стоят много сериозни сили – те в голяма степен са рожба, както казах, на наши действия, в голяма степен – неправомерни, или на наши неправомерни бездействия.
Призовавам да не допускаме разговора за консенсус на някакви въображаеми гилдии, които са засегнати.
Дами и господа, магистратите не са „гилдии”. Те са най-висши представители на държавната власт. Това е все едно да наричаме Министерския съвет „гилдии” и да се съобразяваме с днешните членове на Министерския съвет, когато вземаме законодателни решения.
В заключение – задължението ни да погасим този пресрочен дълг към българските граждани е общо. Той отдавна не е на падеж. Той отдавна е така просрочен, че носи вреди от политически, социален, икономически характер. Милиарди левове инвестиции са пропуснати, заради липсата на реформа в правосъдието, но може би по-важното е, че стотици хиляди български граждани са ни напуснали с тази основна причина за напускането си към държави, в които има върховенство на закона.
Така че, реформата не е днес. Реформата предстои. Ние сме склонни да приемем компромисното решение на парламента по отношение на Стратегията, което не означава, че ще бъдем склонни на компромиси по отношение на реформата, защото целта на реформата не е абстрактна. Целта на реформата е ние да имаме успешния отчет, който в момента румънците имат по техния контролен механизъм, а успешният отчет се изразява в „Политици и магистрати в затвора!”.
Целта на реформата е част от нас – да влязат в затвора тези, които са нарушили закона и са извършили престъпления, така че, надявам се тези, които се чувстват застрашени, да гласуват „против”, а не „въздържали се”. Благодаря. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма.
Надявам се да няма лични обяснения.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дебатът е закрит.
Уважаеми колеги, по същество е направено предложение за редакционна промяна в Проекта за решение, който ни се предложи в доклада на Правната комисия и ни бе представен от председателя й господин Кирилов.
Предложението на господин Миков продължава това, което е изписано в диспозитива на Проекта за решение.
Ако желаете, господин Миков, заповядайте.
Молбата ми е, господин Миков, ето Ви Проекта за решение, диспозитива, фактически при Вас след „съдебната система” продължавате „като основа на законодателни промени”, прочетете го.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Одобрява Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система като основа за законодателни промени, управленски действия и анализ на конституционната рамка за съдебната власт и смята
- да продължи повишаването качеството и ефективността на модела на ВСС, като постоянно действащ орган;
- да се засили ролята на Инспектората към ВСС за гарантиране на независимостта и отговорността на съдебната власт;
- да се завишат изискванията към магистратите, които кандидатстват за административни ръководители;
- да не се допуска членство на магистрати в организации с непубличен характер.
Решението е прието от Четиридесет и третото Народно събрание”.
Само за стенограмата моля да се добави горе в преамбюлната част: „Одобрява Актуализираната стратегия за продължаване на реформа в съдебната система, приета с Решение № 825 на Министерския съвет от 2014 г.”, и нататък продължава: „като основа за законодателни промени”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване... (Шум и реплики.)
Какво желаете, господин Георгиев? (Реплики от ГЕРБ.)
Не Ви чувам, ако обичате – заповядайте. Не Ви разбирам какво искате.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, моля за едно уточнение.
Мисля, че бях ясен в изказването си и предложих ясно да отпадне „Специфична цел 2” на страница 16 от „Стратегическа цел 5”, свързана с пряката конституционна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Георгиев, актът е приет с Решение на Министерския съвет.
Тогава, когато Народното събрание приема свои стратегии и подобни документи, имаме възможност по същество да правим промени в редакцията на съответния документ. Тук процедурата е съвсем различна и заради това са допустими по внесения Проект за решение само редакционни поправки и допълнения, така както господин Миков допълни Проекта за решение, който ни бе предложен от Правната комисия в нейния доклад, така че няма как процедурно да допусна Вашето предложение за отпадането на този текст от Стратегията, която вече е акт на Министерския съвет. Ние не можем да я променяме. Ние можем да кажем: „Да, одобряваме” или „Не одобряваме” при конкретни условия, но не по същество да променяме отделни елементи от нея.
Поставям на гласуване допълнението по писменото и заявено от пленарната трибуна предложение на господин Миков, че: „Народното събрание одобрява актуализираната Стратегия като основа за законодателни промени, управленчески действия и анализ на конституционната рамка за съдебната власт и смята” – така както той коректно го изчете подробно.
Гласуваме допълнението, предложено от господин Миков.
Успяха ли всички да гласуват?
Гласували 192 народни представители: за 177, против 1, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване пълното Решение с допълнението, което звучи така:
„РЕШЕНИЕ
за одобряване на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Одобрява Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, приета с Решение № 825 на Министерския съвет от 2014 г.”, и допълнено с току-що приетото решение, „като основа за законодателни промени, управленчески действия” и така нататък.
Гласуваме пълната редакция на Решението.
Гласували 195 народни представители: за 173, против 4, въздържали се 18.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Благодаря, Актуализираната стратегия, с допълненията, които гласувахме, е одобрена от Народното събрание.
Господин Атанасов, процедура. (Народни представители излизат от пленарната зала.)
Колеги, няма обявена почивка.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да бъде удължен срокът за предложения между първо и второ четене по общия Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен с Доклад № 553-06-1 от 14 януари 2014 г., с четири дни.
Моля да подкрепите предложението, защото Законопроектът е много обемист и да могат народните представители да имат време да си подготвят предложенията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Стига днес да не е изтекъл срокът, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не, не е изтекъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 130 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към трета точка от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПОДУПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за освобождаване на подуправител на Българската народна банка, № 554-02-1, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 14 януари 2015 г.
На свое заседание, проведено на 15 януари 2015 г., Комисията по правни въпроси разгледа Проект за решение за освобождаване на подуправител на Българската народна банка, № 554-02-1, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители.
Предложението за приемане на Решението е мотивирано от настъпилата след средата на месец юни 2014 г. фактическа невъзможност за изпълнение на законовите задължения от страна на подуправителя на Българската народна банка Цветан Любомиров Гунев. Освен ползването на отпуск от негова страна след образуваното досъдебно производство, като допълнителна пречка за упражняване на правомощията му на подуправител, ръководещ управление „Банков надзор”, се явяват и отнемането по искане на прокуратурата на достъпа на Цветан Гунев до класифицирана информация, както и отстраняването му от длъжност с решение на Софийския апелативен съд. Наред с описаните пречки за осъществяване на законовите задължения от страна на подуправителя са отчетени и констатираните от компетентните органи на досъдебното производство в хода на разследването във връзка със състоянието на „Корпоративна търговска банка” АД нарушения на служебните му задължения, посочени в мотивите за решението.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно предлага на Народното събрание следния Проект за
РЕШЕНИЕ
за освобождаване на подуправител на Българската народна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 14, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от Закона за Българската народна банка
РЕШИ:
Освобождава Цветан Любомиров Гунев от длъжността подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор”.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Някой от вносителите за становище? Няма.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Решението за освобождаване на подуправителя на Българската народна банка, представено ни от председателя на Комисията по правни въпроси.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.
Иска ли някой прегласуване? Няма желаещи за прегласуване.
Решението беше прието единодушно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Вносители – Цвета Караянчева и група народни представители.
Кой ще представи доклада на Комисията по земеделието и храните?
Заместник-председателят на Комисията Цвета Караянчева.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, представям Ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделие и храни относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 554-01-2, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 14 януари 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 20 януари 2015 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 554-01-2, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 14 януари 2015 г.
В работата на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните Десислава Танева – министър, Цветан Димитров и Васил Грудев – заместник-министри, Стилиян Митев – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация”, Лилия Стоянова – началник на отдел в същата дирекция, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”. Присъстваха и представители на неправителствени организации и гражданския сектор.
От името на вносителите законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Цвета Караянчева.
Първата група промени са свързани с процедурата за създаване на масиви за ползване на земеделски земи. Комисията, която ръководи процедурата, ще изготвя проект за разпределение за всяко землище, който да предложи на участниците в процедурата. Когато не се постигне споразумение дори само между част от ползвателите, комисията ще извършва служебно разпределение съобразно този проект. Отпада изискването споразумението да обхваща не по-малко от две трети от територията, в която ще се създават масивите. С решение на общинския съвет полските пътища, попадащи в масивите, ще бъдат предоставяни на съответните ползватели, като те ще следва да осигурят достъп до имотите, заявени за ползване в реални граници.
Сумите, които ще заплащат ползвателите за разпределените им за ползване имоти, за които няма сключени договори за наем или аренда и не са подадени декларации (така наречените „бели петна”), ще се превеждат по транзитна бюджетна сметка в областната дирекция „Земеделие”, която да ги изплаща на съответните собственици. Предвидено е да отпадне тригодишният давностен срок за изплащане на тези суми. Заповедта за разпределение на масивите ще се издава от директора на областната дирекция „Земеделие” и ще подлежи на обжалване пред районния съд по местонахождение на имота.
Втората група промени засягат процедурата по уедряването на земеделските земи. Отпада необходимостта от вписване на споразуменията за създаване на уедрени поземлени имоти, като на вписване ще подлежат само окончателните документи, с които ще се придобива собственост върху новите имоти. След издаване на новите документи за собственост всички договори за наем и аренда ще бъдат прекратявани. В плана за уедряване няма да могат да се включват имоти, предмет на висящ съдебен спор за правото на собственост, обременени с вещни тежести или такива, предмет на процедура по отчуждаване. Имоти с наложени ограничения за ползване ще се включват в плана за уедряване със съгласието на собствениците.
Последната група промени касае процедурата за отдаване под наем и аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни.
Общинският съвет ще определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване, които ще се разпределят между правоимащите лица. Комисия, назначена от кмета, ще определя площта, необходима за всеки кандидат и ще разпределя имотите съобразно броя и вида на регистрираните животни и в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади. При недостиг на площи в съответното землище, комисията ще извършва допълнително разпределение в съседно землище на общината. При недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, по искане от общинската комисия до министъра на земеделието и храните, ще могат да се предоставят земи от държавния поземлен фонд с начин на трайно ползване - пасища, мери и ливади, в размера, необходим за всеки кандидат. Разпределянето ще се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция „Земеделие” по местонахождението на имотите. Комисиите ще съставят протокол за окончателното разпределение на имотите, който ще подлежи на обжалване пред районния съд. Договорите за наем или аренда ще се сключват минимум за 5 стопански години, след заплащане на наемната или арендната цена и на разходите по изготвяне на тяхната оценка от независим оценител.
Останалите след разпределението свободни пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд, ще се отдават под наем или аренда чрез търг, на два етапа. На първия ще се допускат до участие единствено собственици на пасищни селскостопански животни и едва тогава, при наличие на все още свободни имоти, на лица, които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние.
Министерството на земеделието и храните подкрепя законопроекта.
Постъпили са становища от Националното сдружение на общините в Република България, от Националния съюз на говедовъдите в България и от Националната асоциация на земеделските производители с конкретни бележки.
В последвалата дискусия беше отбелязано, че някои от предложените разпоредби следва да бъдат допълнително обмислени и прецизирани – например да се предвиди срок, в който общините да преведат по транзитна бюджетна сметка в областната дирекция „Земеделие” средствата за ползването на така наречените „бели петна”, които досега са натрупани по техните сметки. Да се прецени доколко е оправдано мерите, пасищата и ливадите да се оценяват от независим оценител и дали не е по-удачно това да става според средното годишно рентно плащане за съответното землище, какъвто е режимът по отношение на „белите петна”. Имаше предложение да се запази възможността за разпределяне на мери, пасища и ливади и в съседни на землището области. Беше отбелязано също, че е необходимо синхронизиране на новите разпоредби по отношение на срока на арендните договори, с тези на Закона за арендата в земеделието. Имаше бележки и във връзка с възможността полските пътища, попадащи в масивите за ползване, да бъдат предоставяни на съответните ползватели.
Като цяло народните представители от всички парламентарни групи бяха единодушни, че законопроектът следва да бъде подкрепен и поеха ангажимент между първо и второ четене да направят необходимите предложения за прецизиране на коментираните текстове.
Представителите на браншовите организации също подкрепиха законопроекта и изразиха готовност да предоставят конкретните си предложения на народните представители в писмен вид.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните единодушно с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 554-01-2, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 14 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Караянчева.
Това беше докладът на водещата Комисия по земеделието и храните.
Комисията по регионална политика, благоустройство и местно управление, както и Комисията по правни въпроси не са предоставили доклади.
От името на вносителите има думата господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, мотивите на вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са следните.
Основната цел на предложените изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е да се създаде по-добра нормативна основа относно предоставянето под наем и аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, както и относно процедурите по сключване на споразумения за създаване на масиви за ползване на земеделски земи и уедряване на земеделските земи по собственост.
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 38 от 7 май 2014 г., са направени изменения и допълнения относно реда и условията за отдаване за ползване под наем или аренда на пасищата и ливадите от държавния и общинския поземлени фондове без търг или конкурс, на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАК, пропорционално на броя и вида на регистрираните животни по пазарна цена, определена от независим оценител. Регламентирано е, че само пасищата и ливадите от държавния и общинските поземлени фондове, останали свободни след разпределението им на собственици на пасищни животни, могат да се отдават чрез търг и на лица, които не притежават пасищни животни, но поемат задължението да поддържат тези земи в добро земеделско и екологично състояние.
Горепосочената процедура все още не е намерила практическо приложение, тъй като работната група, на която е възложено да изготви Проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, при дискутирането на текстовете е установила проблеми и неясноти, свързани с прилагането й. В тази връзка регламентираните с новите законови текстове условия и ред за отдаване на пасища и ливади без провеждане на търг, се налага да бъдат прецизирани чрез нови изменения и допълнения в закона, поради което с изготвения нов ЗИД на Закона за селскостопанските земи в чл. 37 са предвидени съществени изменения и допълнения в процедурата по отдаване за ползване на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинските поземлени фондове.
Отчитайки, че пасищата, мерите и ливадите са земи със специален статут, предназначени предимно за паша и косене с цел те да се отдават предимно на лица, отглеждащи пасищни селскостопански животни, с предложения законопроект се цели да се прецизира и допълни разписаната процедура за предоставяне на тези земи без търг, за да се улесни практическото й прилагане.
В настоящия законопроект освен пасищата и ливадите са включени и мерите, които са предимно земи от общинския поземлен фонд и чието основно предназначение е за пасищно животновъдство, като по този начин ще се увеличи площта на земите, които ще се разпределят на животновъдите без провеждане на тръжна процедура.
С оглед, че с изменението и допълнението на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи задължителната тръжна процедура отпада за лицата, отглеждащи регистрирани пасищни животни, за да не се счита отдаването на пасищата и ливадите без тръжна държавна помощ, единствената възможност е то да се извършва по пазарни цени, определени от независим оценител по реда на Закона за независимите оценители.
Поради ограничения държавен и общински бюджет, както и фактът, че не би могло да се прогнозира кои имоти ще бъдат наети, за да се оценят предварително, и сумата, необходима за разплащане на разходите по изготвяне на пазарните оценки от независим оценител, в законопроекта е предвидено имотите, предмет на разпределението, да се обявяват с цени, отразяващи средните годишни ренти за плащане за землището или за общината, като след одобряване на изготвения протокол за разпределение, ще се възлага изготвяне на пазарна оценка от независим оценител. Разходите по изготвянето й ще се заплащат от лицата, които наемат имотите преди сключване на договорите за наем или аренда, ведно с арендата или наемна вноска за първата година.
Освен това в новите разпоредби на закона относно отдаването на пасищата и ливадите за ползване е посочено, че същите се разпределят пропорционално на броя и вида на регистрираните пасищни животни, но е определен само максимумът площи, които да се предоставят на лицата, ползващи с правно основание по-малко от един декар пасища и ливади за изхранване на 0,15 животински единици, не повече от 20 дка за изхранване на една животинска единица. Неясен остава въпросът до колко декара максимално могат да се предоставят на лицата, които ползват с правно основание повече от 1 дка пасища и ливади за изхранване на 0,15 животински единици.
С цел въвеждане на единен справедлив критерий при разпределението в законопроекта се предвижда на всички правоимащи лица да се разпределят пасища, мери и ливади, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни и селскостопански животни, но не повече от 10 дка за една животинска единица в допустимите за подпомагане площи и до 20 дка за една животинска единица в недопустимите за подпомагане площи, като се приспаднат притежаваните или използвани от тях на правно основание пасища, мери и ливади.
С оглед, че в закона е регламентирано да се отдават на собственици или ползватели на регистрирани животински обекти, пасища или ливади в съответната или съседна област, поради широкия териториален обхват не биха могли да се определят правилата, по които да се извършва разпределението на тези площи. Поради това в законопроекта е регламентирано пасищата, мерите и ливадите да се разпределят на правоимащите в землищата, където е регистриран животновъдният им обект с цел да се задоволят нуждите на местните животновъди. При недостиг на земи в съответно землище се извършва допълнително разпределение в съседно землище на общината или на съседна област при наличие на свободни площи.
Предвид, че общините разполагат с многократно по-голям ресурс от пасища, мери и ливади в сравнение със същите от Държавния поземлен фонд, в законопроекта се предвижда първоначална комисия, назначена от кмета на съответната община, да разпределя на правоимащите пасищата, мерите и ливадите в общинския поземлен фонд в съответното или съседни землища на общината, респективно – областта. Земите от Държавния поземлен фонд с начин на трайно ползване, пасища, мери и ливади ще се предоставят за доразпределяне на необходимата за всеки кандидат площ в съответното или съседни землища по заявление на правоимащото лице или отправено искане от общинската комисия до министъра на земеделието и храните, или упълномощено от него лице за предоставяне на пасища, мери и ливади от Държавния поземлен фонд. Разпределянето на тези площи ще се извършва от комисия, назначена от директора на областна дирекция „Земеделие” по местонахождение на имотите.
В законопроекта е предвидено след разпределение на площи, останали свободни пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, да се обявят на търг, на който могат да участват само собственици на регистрирани пасища и селскостопански животни и по този начин да наемат допълнителни площи, каквато възможност не съществува в сега действащите законови разпоредби. Само в случаи, че са останали ненаети с разпределението и търга пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд, те могат да се отдават на търг и на лица, които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние.
Предложени са изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, свързани с процедурата по създаване на масиви за ползване на земеделски земи по реда на чл. 37 от Закона. В компетенциите на комисията, която ръководи процедурата за създаване на масиви за ползване, е вменено задължение да определя всяко землище, територия по масивите по реда на § 2ж от Допълнителните разпоредби, съобразно данни от подадените декларации и заявления по реда на чл. 37б, както и да изготвя проект на разпределение, който да предложи на участниците в процедурата.
Предложеното изменение ще допринесе за законосъобразното определяне както на територията, в която ще се създават масивите, така и на границите на отделните масиви. Ще подпомогне работата на участниците в споразумението, тъй като ще ги ориентира да се настаняват в масиви, които имат преобладаващо правно основание.
Премахва се и изискването споразумението да обхваща не по-малко от две трети от територията, в която ще се създават масивите, което изискване, от една страна, затруднява участниците при сключване на споразумението, а от друга – комисията да прецени дали правилно е определена площта от две трети в представеното споразумение, за да може да определи останалата една трета и да разпредели масивите между участниците, които не са включени в споразумението. Целта е да се даде възможност на участниците в споразумението за по-справедливо разпределение на масивите помежду им с оглед правното основание на всеки от тях.
Предвидено е, когато между ползвателите и част от тях не се постигне споразумение при посочените в закона условия, а именно ал. 1 и 2, комисията да разпределя масивите за ползване съобразно проекта, предложен на участниците в началото на процедурата.
Предлага се ползвателите да изплащат определената в заповедта по чл. 37в, ал. 4 сума за разпределение на ползваните имоти бели петна по транзитна бюджетна сметка в съответната областна дирекция „Земеделие”, която да ги изплаща на собствениците на тези имоти вместо по банкова сметка за чужди средства на общината. В досегашната практика някои от общините възпрепятстваха изплащането на внесени суми на собственици на имоти бели петна, поради което постъпиха множество жалби на граждани, оплакващи се от въведената в общините необоснована практика да изискват от собствениците на имоти по чл. 37в, ал. 2 и 3 от Закона документи за собственост и актуални скици на тези имоти, пълномощни от всички собственици за наследници и прочие документи при изплащане на полагащите им се суми, внесени по реда на чл. 37в, ал. 7 от Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Желев, искате ли да продължите изказването си от времето на групата?
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Откривам дебатите.
Продължете.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Точното прилагане изисква постъпилите по реда на чл. 37, ал. 7 от Закона суми за рентно плащане на всеки от имотите да се изплатят на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областна дирекция „Земеделие” по чл. 37, ал. 4.
Във връзка с това е достатъчно лицата да се легитимират като собственици на тези имоти, тоест бели петна. Във връзка с това беше отправено писмо до министъра на земеделието и храните от омбудсмана на Република България, в което е посочена необходимостта от изготвяне на правила за изплащане на общините на постъпилите рентни суми за ползване на земеделски имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2. Дори след издадените указания за унифициране на правилата за изплащане на общините суми за ползване на имотите, постъпили по реда на чл. 37, одобрени от омбудсмана и от изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България, проблемите с изплащането на общините за внесени суми на собственици на имоти бели петна продължават.
Предвижда се тримесечен срок за издаване на заповедта по чл. 37в, ал.4, с който ползвателите на имоти следва да платят за тяхното ползване. В действащия закон е предвидено, че имотите бели петна следва да се плащат от ползвателите 20 дни преди издаването на заповедта по чл. 37в, ал. 4 и 30 дни преди нейното обявяване. Така определеното изискване на закона предизвиква множество жалби от ползватели, в които с право се изтъква, че сумата, която трябва да платят в законовия срок, не е определена в административния акт.
Предложеният тримесечен срок дава възможност на ползвателите да заплатят дължимите суми от получаваните от тях субсидии. Следва да се има предвид, че в началото на стопанската година преимуществото на финансовия ресурс, с който разполагат земеделските стопани, е насочен за подготовка на площите, поради което те изпитват затруднение да заплащат и тази сума. По този начин плащането ще се извършва след обявяването на заповедта по чл. 37в, ал. 4, в която са определени както ползвателите на имоти, така и дължимите суми за тяхното ползване, а така и собствениците на имоти по чл. 37, ал. 3, т. 2, като номерата на тези имоти и ред по плащане за всеки, ще бъде отразено за всеки имот.
Вменено е задължение на директора на областна дирекция „Земеделие“ да сезира кмета на съответната община за санкционирането по реда на чл. 34, ал. 6 на ползвателите, които не са платили сумите за разпределение на ползвани имоти – бели петна в тримесечен срок от издаване на заповедта. Предвидено е да отпадне определеният в чл. 37в тригодишен срок за изпращане от общините на сумите, внесени на ползвателите на имотите.
Предвижда се директен съдебен контрол на законосъобразност на заповедите по чл. 37в, обжалване пред районен съд по местонахождение на имота, вместо досегашния по реда на АПК, в който е предвидена възможност за оспорване на административен ред на акта на директора на областна дирекция „Земеделие“ пред министъра на земеделието и храните и последващ съдебен контрол пред законния съд по местонахождение на имота или оспорване директно пред районния съд.
Досегашната практика при оспорване на административния ред е жалбите срещу заповедите да се подават до министъра, който връща преписката в съответна областна дирекция „Земеделие“ и в компетенциите на комисията е да разгледа жалбата, а директорът на областната дирекция „Земеделие“ да издаде заповедта, която в този случай може да се обжалва пред районния съд. Така се удължава срокът за влизане в сила на заповедта.
Съставянето на споразумение между собствениците, които на практика повтарят съдържанието на вече проведените и одобрени от министъра на земеделието и храните планове за уедряване, се явява от изключителна сложност за нотариусите и най-вече за съдиите по вписванията, поради които липсата на установена практика задържат регистрацията на съответните споразумения и по този начин възпрепятстват приключване на проектите по уедряване. По аналогия с изготвяне на плановете за земеразделяне процедурата се изменя за по-лесно и бързо изпълнение като административна процедура, а не както досега като регулярна сделка с недвижим имот, като се премахва вписването на споразумението, което се явяваше проблемна междинна стъпка.
В измененията се дефинира по-ясно ролята и подкрепата на държавата към процеса на комасация, която бе определена в правилника за прилагане на закона.
Поради дългите срокове за изпълнение на процедурата по уедряване бе установено, че е трудно да се планират арендните отношения на собствениците с наемателите по отношение на участващите имоти. Това води до проблем при дефинирането на правилата за ползване след одобряване на комасационни проекти. В тази връзка се предлага прекратяване на всички договори за наем и аренда след издаване на новите документи за собственост.
Предложените текстове ще стимулират по-масово провеждане на доброволни и комасационни процедури в страната. Предложеният проект на акт на Министерския съвет няма да окаже пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, поради което не е необходимо изготвяне на финансова обосновка. Проектът не е свързан с изпълнение на актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с европейското право. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Желев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам дебатите.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): По начина на водене!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, има изказвания по този закон, но тъй като останаха 2 мин., в рамките на толкова не мога да си разгърна изказването, поради което предлагам да прекратим за днес и да продължим утре дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Ахмедова, изрично няколко пъти водещият заседанието господин Главчев попита дали има изказвания много ясно. Бях в залата, не заявихте подобно изказване. Дебатите са закрити, предстои гласуване. (Оживление.)
Има и други желаещи за изказвания, така ли?
Дебатите са закрити, преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Режим на гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Тъй като часът е 14,00 ч., пленарното време изтече, закривам пленарното заседание.
Утре точка първа ще бъде Второ гласуване на Законопроекта за Сметната палата. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)


Председател:

Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван Иванов

Секретари:
Юлиан Ангелов
Калина Балабанова