Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Георги Търновалийски и Димитър Делчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, на 29 януари 2015 г. в Народното събрание постъпи предложение за избор на подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор”. Предложението е внесено в изпълнение на правомощията на управителя на БНБ господин Искров на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка. Същото е изпратено вчера по имейлите на народните представители. Публикувано е на интернет страницата на Народното събрание в секция „Пленарни заседания – документи за пленарната зала” и е разпределено на Комисията по бюджет и финанси.
В изпълнение на чл. 89, ал. 7 от Правилника следва Народното събрание да приеме процедурни правила за този избор по предложение на Комисията по бюджет и финанси.

Продължаваме с точка първа от програмата ни за седмицата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Има доклад от водещата Комисия по земеделието и храните.
Слушаме Ви, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да представя на вниманието Ви законопроекта за първо гласуване, моля в залата да бъде допуснат заместник-министърът на земеделието господин Грудев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 148 народни представители: за 146, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Слушаме Ви, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 502-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 27 януари 2015 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 502-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2015 г.
В работата на комисията участие взеха: от Министерството на земеделието и храните – Васил Грудев, заместник-министър; Снежана Благоева – директор на дирекция „Директни плащания и промоции”; Янислав Янчев – началник на отдел в същата дирекция; Слави Кралев – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”, и Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Административно и правно обслужване”. От Държавен фонд „Земеделие” – Иван Боянов, директор на дирекция „Правна”.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Грудев.
Със Законопроекта са предвидени следните основни промени:
Установява се начинът за определяне на Управляващия орган на Програма за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. и се дава възможност органът да делегира част от функциите си на други структури.
На министъра на земеделието и храните се дава правно основание да издава наредби по прилагане на регламентите на Европейския съюз в областта на Общата селскостопанска политика както по отношение на директните плащания, така и по отношение на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
В Министерството на земеделието и храните се създава Система за съвети в земеделието, включваща Националната служба за съвети в земеделието и лицата, одобрени да предоставят съвети на земеделските стопани. За одобрените лица ще се създаде и поддържа база данни.
Общинските съвети ще следва да предоставят за ползване търговска площ на общинските пазари на земеделски продукти, освен на регистрирани земеделски стопани, и на организации на производители, техните асоциации и групи.
Прецизират се редица разпоредби, имащи отношение към производството на изоглюкоза и захар. Отпадат някои неактуални текстове, свързани с държавна интервенция на пазара за земеделска продукция, експортните субсидии и Програма САПАРД.
Предвижда се Държавен фонд „Земеделие” да подпомага създаването на къси вериги на доставки и на местни пазари на производителите и се въвеждат съответните дефиниции.
Създава се задължение решенията на Управителния съвет на Фонда да бъдат публикувани на интернет страниците на Фонда и на Министерството на земеделието и храните. Самите решения ще могат да бъдат вземани с мнозинство 2/3 от присъстващите, а не от всички членове. Освен това изпълнителният директор ще може да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения и сключване на договори за подпомагане.
Прецизират се някои текстове, свързани с Интегрираната система за администриране и контрол. В системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане ще се регистрират и заявките за плащане. Дава се възможност в Системата за идентификация на земеделски парцели да се включат допълнителни данни от значение за администрирането на схемите и мерките за подпомагане. Наименованието на специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние” се променя на „Площи, допустими за подпомагане“.
Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” ще следва да предоставят необходимата за извършване на административни проверки информация при условия и по ред, определени в съвместно издадени инструкции за взаимодействие.
Почти изцяло са преработени и допълнени текстовете, регламентиращи прилагането на схемите за директни плащания, като се придава задължителна сила на конкретните национални решения.
Изчерпателно са изброени схемите за директни плащания за новия програмен период, упомената е възможността за прилагане на нотифицираните схеми за преходна национална помощ и се въвежда приложимото европейско законодателство. Специфичните условия за прилагане на схемите ще бъдат определени с Наредба на министъра на земеделието и храните.
Разписани са минималните изисквания към физическите и юридически лица, за да отговарят на дефиницията за активни земеделски стопани и да не попаднат в негативния списък с лица, които няма да бъдат допустими за подпомагане.
Предвидено е прилагането на прогресивно намаляване и съответно таван на плащанията по Схемата за единно плащане на площ. Земеделските стопани, които имат право на плащане по тази схема, ще могат да получават също така подпомагане по Схемата за преразпределително плащане и по Схемата за дребни земеделски стопани.
Създава се правна рамка за прилагане на Схемата за млади земеделски стопани, на схемите за обвързано с производството подпомагане и на нова схема за памук.
В последвалата дискусия несъгласие беше изразено по отношение на възможността решенията на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” да бъдат вземани с мнозинство 2/3 от присъстващите, а не от всички членове на съвета. Бяха изразени резерви и по редакцията на отделни текстове, които следва да бъдат прецизирани между първо и второ четене, но като цяло всички становища бяха в подкрепа на законопроекта.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните единодушно с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 502-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Няма постъпили доклади от Комисията по бюджет и финанси и от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
От името на вносителя, заместник-министър Грудев, желаете ли да вземете отношение? Не.
Откривам разискванията.
Заповядайте за изказвания, уважаеми народни представители.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, в Комисията по земеделието и храните наистина с пълно единодушие беше подкрепен Законопроектът за подпомагане на земеделските производители с предлаганите промени от Министерския съвет и Българската социалистическа партия ще подкрепи този Законопроект по няколко причини.
Първо, както знаете, в края на месец юли правителството на Орешарски прие Концепция за директните плащания за новия програмен период до 2020 г., които съответно трябва да намерят своето място в Закона за подпомагане на земеделските производители предвид факта, че много от действащите схеми за подпомагане през новия програмен период не действат. Това означава, че и в Закона за подпомагане на земеделските производители, който е рамков в тази област, следваше да бъдат направени необходими промени.
Подкрепяме и приетата философия в законопроекта. Голяма част от конкретните текстове, които касаят уреждането на конкретни взаимоотношения и прилагането на директните схеми, да бъдат препратени към европейските регламенти и по този начин наистина сравнително по-лесно могат да бъдат управлявани процесите, които касаят подпомагането на земеделските производители.
В Проекта на закона са отпаднали редица текстове, които вече не съответстват на законодателството на Европейската комисия и съответно не могат да бъдат прилагани в България. Така че тази ревизия, която е направена на закона, и законопроектът предлага промени в отпадане на редица механизми и мерки, които не се предлагат, също е един положителен факт.
В законопроекта също така за първи път се дава възможност изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” да делегира част от правомощията си на заместниците, с което и степента на отговорност във всеки един от екипите на изпълнителния директор се разпределят, така че да се носи съответната отговорност.
В законопроекта е записано, че Управителният съвет вече ще публикува своите решения на страницата на Държавен фонд „Земеделие”. Това е нещо, което би следвало да се прави, и трябва да Ви уверя, че до 2009 г. всички решения на Управителния съвет бяха публикувани и също така бяха предоставяни на членовете на Управителния съвет. Явно, че след 2010 г. тази политика или тези процедури не са били спазвани. Затова сега се налага императивно ние да включим в законопроекта това изискване.
Наред с тези положителни промени, които подкрепяме, имаме и редица въпроси, които е необходимо да бъдат допълнително обсъдени, прецизирани, като могат да бъдат разделени в две групи.
Първата група са тези предложения, които ние категорично не можем да приемем.
В какво направление не приемаме решенията, които така или иначе са представени в законопроекта и се предлага да бъдат обсъждани и приемани.
Записано е, че управляващият орган на програмата може да делегира част от правомощията си чрез договор и част от функциите си на други структури.
На този етап по действащия Закон управляващият орган в лицето на Министерството на земеделието единствено контролира Разплащателната агенция чрез избор на сертифициращ орган. Но тук се говори за делегиране на функции. Представете си управляващият орган например да делегира функции, които изпълнява Техническият инспекторат. Това означава, че ние ще имаме проблем в цялостното управление на Фонд „Земеделие” и структурите, които съответно трябва да вземат решения, които трябва да прилагат решение и да осъществяват контрол. Тази идея, че частни и други органи ще изпълняват част от функциите на Разплащателната агенция не са приемливи и няма абсолютно никаква икономическа логика това да се изпълнява от външни структури.
В законопроекта се предвижда промяна във вземането на решенията на Управителния съвет. Управителният съвет се състои от 11 човека, в това число четирима от Министерството на земеделието, като, забележете, членовете на Управителния съвет, които определя министърът на земеделието, не са упоменати така, както другите ведомства, че това непременно трябва да бъде заместник-министър. Това е един пропуск, който също трябва да се коригира.
Но тук става въпрос за начина на вземане на решение от Управителния съвет. При условие че остава кворум две трети от Управителния съвет, за да бъде свикано редовно заседание и да вземе решение съответният Управителен съвет по каквито и да било теми, в законопроекта се предлага обаче решенията да се вземат не с две трети от кворума или от всички членове на Управителния съвет, а две трети от присъстващите. Това означава, че с шест човека могат да се вземат каквито и да било решения, свързани както с национални политики, държавни помощи, така също и с промяна на ръководния съвет на Държавен фонд „Земеделие”.
Не сме съгласни с формулировката на „активен фермер” и изискването за активен фермер.
Първо, в законопроекта се предлага „активен фермер” да не са общините. От 2007-а до 2013 г. независимо от това в каква форма общините управляват своите поземлени ресурси – пасища, ливади, обработваема земя, те имаха право да получават директни плащания на единица площ. Сега с предложението, което се прави в Законопроекта за подпомагане на земеделските производители, общините в една от своите възможности да управляват тези поземлени ресурси чрез предприятие, нямат тази възможност. Те няма да бъдат активни фермери. Тоест за тях предстои един процес, в който те трябва да се реорганизират, да вземат допълнителни решения, за да могат да усвояват европейските средства.
Освен това „активен фермер” – изискването да имат 5% от субсидия, 25% от земеделска дейност се допълва и с това, че „активен фермер” ще бъде този, който в хода на своята икономическа дейност е записал селско стопанство. Тази възможност може да се осъществи от всяка една фирма, която е в България, буквално за един ден в Агенцията по вписване с допълване код „Икономическа дейност и селско стопанство”. Активният фермер е понятие, което трябва да изисква и производство на земеделска продукция, а не само единствено документално да е записано, че това е възможност съответната фирма да работи в сферата на земеделието.
Пак в Правилата за изискванията за млад фермер, което всичко ние подкрепяме, че е осигурен допълнителен финансов ресурси, има една особеност, което е разлика от първия програмен период. Тя е следната: първият програмен период млад фермер, след като кандидатства, има възможност в рамките на една или две години да получи допълнителна квалификация, за да може да осъществява своята дейност. Сега императивно се казва, че млад фермер са тези, които имат съответно курсове, получена квалификация под една или друга форма и едва тогава могат да претендират да получават или да участват в Програмата за развитие на селските райони или да получават допълнителните субсидии.
Освен тези много важни промени, за нас, които се предлагат, и считам, че в Комисията по земеделието ще направим необходимото с предложенията и допълнителен дебат да коригираме част от тези промени, които се предлагат, има и съответно други, които изискват да се обърне внимание, тъй като са допуснати неточности и, меко казано, грешки.
Така например в параграфи от 13 до 16 в законопроекта, които касаят разпределение на квоти за захар и глюкоза, са изключително неприемливи за нас да присъстват в този закон, най-малко поради факта, че България въобще няма и един килограм квота за производство на захар. Изведнъж се появяват раздели, които съответно не описват как ще контролираме, как ще разпределяме, как ще се отчитаме пред Европейската комисия. Ако се провеждат търгове за добиване на захар, то става в Европейската комисия.
За глюкоза, също така един продукт, за който България има само един оператор. Тоест не е необходимо в закона да добавяме текстове, които на практика в България няма нужда да бъдат контролирани, изпълнявани и под каквото и да било друга форма, определяни със закон.
В Системата за съвети, първо, тук може би словоредът не е много точен, се създава Национална служба за съвети в земеделие. Тя и сега съществува. Мисля, че тази служба съществува от 1997 – 1998 г., създадена е. Ако желанието е да я развием или да намерим институционална подкрепа, разбираме го, но следва интересно определение, че консултантската дейност се осъществява от Службата за съвети в земеделието плюс органи в регламента, а тук в закона е записано „лица”.
Не мога да си представя как Службата за съвети прави изцяло консултантска дейност, а професори и доценти във висшите учебни училища, или в Селскостопанската академия, ще бъдат лица към Службата за съвети. Мисля, че е по-нормално и по-честно от гледна точка на традициите и опита в България освен Службата за съвети, която е държавната структура и подпомага трансфера на знания, да бъдат включени също така висшите учебни училища и Селскостопанската академия като част от тази структура.
В § 36 се прави едно вмъкване с изискването освен информацията, която фирмите в агробизнеса предоставят на Разплащателната агенция, изведнъж да се предоставя информация от всякакъв порядък, който е необходим на Министерството или службите на статистиката. В Комисията попитах – това изискване на Регламент ли е, директива ли е, за да направим необходимата стъпка и в тази посока. Не ми беше отговорено. Направих справка, няма такова изискване. Този текст означава, че по всяко време на фирмите в агробизнеса може да им бъде искана информация – счетоводна, или каквато и да е била друга, различна от тази, която е необходима за финансовия контрол. Така че в тази посока също е необходимо да се помисли.
Последният въпрос, на който искам да обърна внимание. Вярно е, че европейските регламенти казват – публикуването на информация за тези, които получават европейски средства да бъде достъпна, и това е добре от гледна точка наистина да се знае кой получава и кой усвоява европейските фондове, но императивно е записано, че държавните помощи, които се получават, не подлежат на публичност, от гледна точка на информацията. Това е разделяне. Държавните средства, националният бюджет също е част от европейския бюджет и би следвало също да има възможност да се търси тази информация, да се публикува и да бъде достатъчно достъпна за всеки, който има възможност и желание да анализира процесите в българското земеделие.
В заключение отново искам да призова между първо и второ четене да направим необходимите промени, така че законът наистина да бъде действащ – една рамка, която да бъде стабилна и до 2020 г., когато е действащият нов програмен период, да имаме възможност чрез един работен закон да прилагаме мерките, така че да нямаме проблеми с усвояването на европейските средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както чухте, Комисията по земеделие единодушно подкрепи предложения закон, а също искам да отбележа и това, че Парламентарната група на АБВ ще подкрепи предложения Закон за подпомагане на земеделските производители. Това е безспорно един добър закон, който дава добри възможности за по-успешно развитие на българското аграрно производство.
Всички знаем, че нуждите на българското аграрно производство са много големи и смятам, че с предложенията, които се правят в този закон с тези седем схеми, по които ще става разплащането по-нататък, субсидирането на селскостопанските производители ще даде възможност да се развият определените слаби производства, а, за съжаление, те бяха едни от най-силните навремето. Това е животновъдството, което заемаше 60% от общия обем на общата продукция в селското стопанство и производството на плодове и зеленчуци, а също така ще запази приоритетното развитие на зърненото производство и производство на маслодайни култури.
Смятам, че ние ще можем да развиваме много успешно и животновъдството, защото там има шест схеми за подпомагане, които също ще дадат възможност за развитието на овцевъдството, на непреживните животни. Това не е писано в закона, но има възможност чрез обвързаната подкрепа за производството това да се осъществи.
Изключително съм доволен, че се дава възможност за първи път на животновъдството и на производството на плодове и зеленчуци да се подкрепят чрез директно субсидиране. Имах възможност да участвам в първите разговори, които се проведоха в Брюксел, когато бях в служебния кабинет, в продължение на две заседания. Тогава спорът там беше много голям: какъв процент да се даде за подпомагане на обвързаното производство? Настояването на големите страни тогава беше за 6%. С настояването на източните страни, а също така най-вече на България и Румъния ние достигнахме до 13 плюс още два за протеинови култури – това са 15%, което наистина дава добри възможности за развитието на българското земеделие.
Законът е разработен съобразно договореностите с Европейския съюз. Аз имам няколко бележки. Няма да се спирам на това, което каза проф. Бъчварова. Някои от нещата, които предложи тя, аз ги подкрепям и няма да се спирам на тях, но искам да обърна внимание на нещо, което и тя засегна – за службите за Система за съвети в земеделието.
Предложено е в закона в § 11, чл. 10, ал. 1 със следното съдържание: „Министерството на земеделието и храните създава Система за съвети в земеделието, която включва Националната служба за съвети в земеделието към министъра на земеделието и храните и лица, които предоставят съвети на земеделските стопанства”. „Лица” не значи нищо – по-правилно е да се пише „институции” или „органи”, както това беше предложено.
Ние отдавна предлагаме аграрните научно-изследователски институти, а също така и висшите училища, които имат направления по аграрно производство, да участват в даването на съвети в земеделието, защото няма друга институция, няма други учреждения, които да дават по-добри и по-комплексни съвети от университетите и от научно-изследователските институти. Защото там има изградени лаборатории и когато фермерът отиде, освен че ще получи компетентна помощ и съвет от преките специалисти, могат да се направят и изследвания на почви, на фуражи, на храни. Така че най-добрите съвети, най-добрите възможности предоставят именно тези институти.
Аз много настойчиво поставям въпроса към този параграф и към този член да се добавят и „научноизследователски институти и висши учебни заведения”, които имат направления с аграрно производство.
Другото, на което искам да обърна внимание, е това, че между Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за подпомагане на земеделските производители има известно разминаване. Какъв е смисълът на думите „постоянно пасище” да се замени с „постоянно затревена площ”? Ако това стане, трябва да се правят корекции в други закони. Аз считам, че „постоянни пасища” трябва да останат в закона, защото „постоянно затревени площи” според мен дават възможности за отваряне на някои вратички, да се използват тези затревени площи не по предназначение.
Настоявам да има постоянни пасища и те да бъдат предоставени както беше определено в предшестващия Закон за собствеността и използването на земеделските земи на хора, които се занимават с отглеждане на животни. Това е много важно, защото животновъдите очакват точно това – да им се предоставят с предимство пасища. Освен за еднолични фермери тези пасища са необходими и като общински пасища за отглеждане на животни за лични нужди. Така, както е предвидено в някои случаи да се подаде само „постоянно затревени площи”, както казах, дава възможност за някои отклонения.
Има и други бележки, но те се посочиха от проф. Бъчварова и аз не смятам да се спирам на тях.
Доброто е, че тези седем схеми обхващат всички по-значими направления. Считам, че Законът за подпомагане на земеделските производители е един от много важните за етапа закони, който ще изиграе положителна роля за успешното развитие на българското земеделие. Той се подкрепя от много земеделски производители, освен от Комисията, и освен от нашата парламентарна група.
Аз лично съм удовлетворен, защото вече посочих, че имах възможността да участвам в обсъждането на Общата селскостопанска политика, която започна през 2013 г. Въпреки съпротивата смятам, че е успех, че ние успяхме да постигнем едно почти 15% обвързано подпомагане на земеделското производство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Ферихан Ахмедова.
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя задоволството си, че ръководството на Министерството на земеделието и храните проявява последователност в започнатата реформа в земеделския сектор от предходното правителство в унисон с провежданата реформа на Общата селскостопанска политика, извършвана в рамките на Европейския съюз.
В общата си рамка Законът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители се базира на концепцията на Министерството на земеделието и храните относно прилагането на директните плащания в Република България от 2015 г., одобрена от правителството на господин Орешарски. Запазени са предвидените в концепцията промени по отношение на прилагането на многопластовата структура на директните плащания, като с това се въвежда едно по-справедливо, по-добро насочване към по-уязвимите групи фермери, а именно: малките фермери, младите фермери, производителите на плодове и зеленчуци, животновъдите, биоземеделието.
В Законопроекта са предвидени следните схеми за директни плащания: Схема за единно плащане на площ, Схема за преразпределително плащане, Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда, тъй наречените „зелени директни плащания”, Схема за млади земеделски стопани, схеми за обвързано с производството подпомагане, Схема за дребни земеделски стопани и специалното плащане за памук. Това са същите схеми, предвидени в концепцията на Министерството на земеделието и храните от времето на правителството на Орешарски. Те са и в съответствие с регламентите на Европейския парламент и на Съвета. Този Законопроект може би ще бъде един от малкото законопроекти, които ще получат много широка подкрепа в парламента по отношение на неговата философия, още повече, че той е дългоочакван.
Програмният период вече тече, а нормативната уредба закъснява. Нужното технологично време за приемането на Закона на две четения, изготвянето на наредбите, утвърждаването на образци на формуляри, пренастройка на софтуер, обучение на служители, информационна кампания за новите схеми за фермерите ще завари неподготвени както Министерството на земеделието и храните, така и бенефициентите. В Законопроекта има множество технически грешки и пропуски, на които днес няма да се спра, но със сигурност ще направим предложение между първо и второ четене на законопроекта.
Аз искам да се спра на няколко основни проблема, които касаят философията. Говорещите преди мен колеги казаха за Националната служба за съвети в земеделието. Аз мога да споделя с Вас от моята практика, че в момента тези служби съществуват, но не са ефективни, те са неработещи, не правят това, което фермерите очакват от тях. Ако се запази тази служба и е в конкуренция с консултантските фирми, които са на по-високо ниво, Националната служба за съвети в земеделието няма да успее в тази конкуренция, защото не е ефективно устроена. Затова Министерството трябва да направи ефективен механизъм, така че тази служба наистина да заработи, а не само фиктивно да фигурира в Закона и в структурите.
Другият основен пропуск, който забелязвам, е следният. На 30 декември 2014 г. на страницата на Министерството на земеделието и храните са качени за обществено обсъждане както Законопроектът за изменение и допълнение на настоящия закон, така и проекти за наредби. В тези проекти за наредби са отразени вижданията на Министерството на земеделието и храните, но там има съществени пропуски, по които ние като народни представители няма как да вземем отношение, защото те се явяват поднормативен акт.
За да илюстрирам за какво говоря, мога да кажа следното: в концепцията, която е изпратена на 1 август, и на база на която са нотифицирани тези схеми, е записано, че по Схемата за подпомагане на малките стопанства подпомагането ще бъде до 1250 евро – по Схемата за дребни земеделски стопани. По Наредбата за условията и реда за прилагането на схемите за директни плащания в чл. 16, ал. 4 е записано, че размерът за годишните плащания по схемата за всеки земеделски стопанин се определя съгласно чл. 63, § 2, буква „а” от Регламент № 1307/2013 при закръгляне сумите, които са над 500 евро. Проблемът е в това, че, когато се нотифицира точно тази схема освен закръглянето до 500 евро, е записан и максимумът от 1250 евро. Като пояснителен текст към т. 4б, е записано: „Годишното плащане е определено като 25% от националното средно плащане на бенефициент, съгласно чл. 63, § 1, буква „а”. Това разминаване ще създаде проблем на хиляди фермери, защото ако искаме да подпомогнем най-дребните, които имат нужда от такова подпомагане и ние ги ограничим с тези 500 евро, които няма да им стигнат само да си платят осигуровките, за да могат да попаднат в тази схема, това означава, че ние не ги подпомагаме, а само имитираме дейност, поради което или наредбата трябва да се промени в съгласие с нотификацията, или другото ми предложение е това да намери място в самия закон. Защото в закона подробно са разписани схеми за тютюн, схеми за изоглюкоза, които не касаят голям брой бенефициенти. Там е много ограничен броя на бенефициентите, а по схемите, където бенефициентите са хиляди, препращаме към наредба. Ние освен да видим какво пише в наредбата като народни представители, нищо друго не можем да направим. Един от тези два варианта трябва да приложим.
Другият проблем, който се създава с този закон и трябва да бъде решен навреме между първо и второ четене, е с кворума за Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“.
В структурата на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ участва министърът на земеделието и храните, който същевременно е и председател на комисията. Той има право да предлага четирима членове. Управителят на Държавния фонд влиза по право, другите са заместник-министри от другите министерства.
Друг е въпросът защо в Закона се иска да участва заместник-министър по икономиката, след като Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се раздели? Защо точно от Икономиката? По-скоро отношение към темата има Министерството на туризма, но не и Министерството на икономиката. Може би това също трябва да се прецизира?
Защо съм против двете трети да са от присъстващите? Много лесно може да се сметне. В Закона е записано, че кворумът за започване на сесията е от две трети от 11 членове общ състав. С 8 човека започва Управителният съвет, с 6 могат да вземат решения. В тези 6 могат да бъдат само от земеделския бранш – министърът на земеделието, четиримата, предложени от него, и управителят на Държавен фонд „Земеделие“. По този начин се игнорират всички други министерства, които участват там. Те могат да си сформират собствен кворум. Поради това става безсмислено участието на всички.
Ако кворумът от две трети е направен с цел да се докаже, че има широка подкрепа, с този падащ кворум това не се постига. Затова моля то да се прецизира.
Уважаеми дами и господа, призовавам Ви да направим така, че да се възползваме от целия експертен и политически капацитет на парламента, за да изготвим един качествен, работещ и ефективен Закон за подпомагане на земеделските производители, за да сме в помощ на този сектор, който е приоритет за България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър – не го виждам, уважаеми колеги! В самото начало на изказването си искам да подчертая, че Патриотичният фронт е много доволен от навременното внасяне на този Законопроект и ние ще го подкрепим на първо четене.
Самият Законопроект беше надълго обсъждан в Комисията по земеделието и храните. Учудих се на дългите пледоарии, които направиха колегите тук, както и на липсата на вниманието у депутатите, особено в лявата част, когато уважавана професорка говори 15 мин., а депутатите на групички си говореха за други неща помежду си. Това най-малкото е неуважение.
Тук искам да изкажа някои забележки, които направих и в Комисията. Смятам, че депутатите би трябвало да се запознаят с тях.
Първо, наистина е странно това съкращаване на щата на Комисията за съвети в земеделието. Сега решението отново да се разрасне този щат не помогна на никого. Мисля, че пак няма да помогне, ако разширеният щат на службите за съвети по земеделието се оставят без финансиране, както беше преди. Разговарял съм с ръководителите на служби в три от областите. Главният проблем при тях беше, че не могат да вършат работата си. Поради липса на бензин не можеха да посещават отделните общини в обема, в който е нужно. Хубаво е, че в новия Закон е предвидено това да могат да правят и други юридически лица.
Аз настоявам в допълнение на това, което каза ораторът от групата на АБВ, да бъдат допълнени и други юридически лица, имам предвид отделни институти, които се занимават със земеделие, други центрове за професионално обучение, които са оторизирани да правят това, защото ще имат необходимите финанси и ще могат да компенсират липсата на такива. Сигурен съм, че така ще стане в Службата за съвети в земеделието. Ще могат да вършат нейната работа, която е много важна и необходима.
Второто нещо, с което искам да застана пред Вас, уважаеми колеги, и което споделих със заместник-министър Грудев, е, че в Министерството на земеделието и храните липсва какъвто и да е ред в електронното обезпечаване, в информационното обезпечаване. Там е пълен батак, за разлика от Държавен фонд „Земеделие“, където всичко е поставено на професионална основа. И в Комисия ще настоявам, това ще бъде включено в измененията за подпомагане, но без ясна представа какво става в Програмата за развитие на селските райони, без обществен достъп до това...
Аз получих уверения от господин Грудев, че към системата ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение), която знаете, че сега действа за оперативните програми, в новия й вид се надявам да бъде по-бърза и по-добра, да бъде включена и системата ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол), която осигурява информационно в голяма степен Програмата за развитие на селските райони. Пак подчертавам: това трябва да стане възможно най-бързо!
Обръщам внимание на всички Вас, че България без разрастващото се и носещо добри доходи селско стопанство никога няма да може да стъпи на краката си, каквито и консултанти да идват от Съединените щати и Япония. И от Марс да дойдат, без селското стопанство да си стъпи на краката, нашата икономика няма да тръгне напред. Затова е много важно информационното обслужване да бъде на ново европейско равнище, защото то всява респект, а също и уважение към хората, които работят по Програмата за развитие на селските райони и премахва част от резонното българско подозрение, че хората, занимаващи се с европейски фондове, крадат.
Искам да обърна внимание на един въпрос, който в подпомагането може да изглежда страничен, но е важен – за снабдяването на съответните парцели с кодове, които да бъдат устойчиви и стабилни. Мога да Ви дам веднага пример с Мярка 214, където хората са сключили 5-годишни договори с кодове на парцели, но следващата година кодовете се променят. Всъщност, независещо от самите земеделски производители, се променят условията в договорите им, и то много важни условия, каквито са номерата на парцелите, за които те искат да получат подпомагане. Искам да обърна внимание, че това може да е формално, но е важно.
Уважаеми народни представители, другото нещо, на което искам да обърна внимание, е, че е крайно време всички ние да се обединим около идеята за изсветляване на бизнеса, свързването на Националната агенция за приходите с Националния осигурителен институт, с Държавен фонд – Разплащателна агенция, с всички други служби. Не може някой да получава европейски средства, без да си е платил здравните осигуровки, всякакви данъци. Това нещо трябва да се въведе като изискване. Ние от Патриотичния фронт ще държим в България най-после да настъпи ред и да има светъл бизнес.
На една среща с министър Танева поставихме наболелия въпрос на българските земеделски производители, които се занимават с оранжерийно производство. Това може да стане в наредбите –да бъде прецизирано изискването за това най-малката площ, която ще се субсидира, от 5 декара, да включва не само оранжерийно, а и отглеждане на зеленчуци на открито, за да могат те така да покриват нормите и да получават съответните субсидии на своите закрити площи.
Вярно е, че трябва да се стимулират нашите земеделски производители, да се обединяват, но това е изключително труден проблем, уважаеми колеги, защото ние, българите, в нашия генетичен код е заложено да не можем да се обединяваме. Ние показваме това по целия свят, където сме ходили. Българите не могат да се обединяват помежду си. Това е голям проблем, за разлика от нашите сънародници етнически турци, които имат точно обратното свойство, които се обединяват, които работят в екипи. И това трябва да го имаме предвид в наредбите, които поставяме, да си даваме сметка, че много трудно ще се обединят. Представяте ли си за 7 години...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обсъждане на първо четене законопроект, господин Петров, моля да се върнете в темата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Правилна е забележката. Много добре ме завръщате към темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Хубаво е да се завърнете в нея.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Последното, на което искам да обърна внимание, е, че в този закон можем да намерим някои слабости, които са свързани с другия закон за ползване на земите. След като гласуваме този Закон, и след като влязат условията хората, които са без животни, да могат да ползват европейски фондове, след това ще дойде другият закон, с който те вече като ползватели ще имат права да искат да използват мери, да използват пашата, да използват ливади. И там не знам какво ще правим. Затова обръщам внимание на това. Аз и в личен разговор със заместник-министър Грудев споменах този мой страх.
С това завършвам моето изказване. Надявам се то да беше най-кратко от всички предхождащи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Реплики? Няма.
Уважаеми колеги, една тъжна вест: напусна ни президентът Желю Желев – президентът, чиято държавническа дейност винаги ще свързваме с началото на демократичните процеси в България. Той беше образец за гражданско и интелектуално достойнство, безкомпромисно предан на свободата и демокрацията. Приносът на Желю Желев за демократичния напредък и европейския път на България винаги ще бъде помнен и почитан от обществото ни.
Нека с едноминутно мълчание почетем паметта на президента Желю Желев. (Всички стават в едноминутно мълчание.)
Заявка за изказване е направил господин Гюнай Хюсмен, народен представител, нечленуващ в парламентарна група.
Заповядайте, господин Хюсмен.
ГЮНАЙ ХЮСМЕН (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, за пръв път ми е да говоря от тази трибуна. Искам да взема отношение по Законопроекта за ползване на земеделските земи в следния аспект.
Аз съм жив участник в аграрната реформа на България и смея да твърдя, че през всички тези 20 и кусур години България стана една развита аграрна страна, въпреки всичките наши проблеми, които имаме и ще ги имаме.
Няма да говоря, за да си запълня времето, ще бъда конкретен по отношение на Глава четвърта, където ще направя допълнително предложение за промени между първо и второ четене.
Искам да обърна внимание особено на управляващите колеги да внимават, защото в чл. 38б има в схемата за директни плащания, че не се извършват плащания на неактивни земеделски стопани. Уважаеми колеги, ще дам пример с госпожа Нергюл от с. Бърдоква, която работи на половин щат в кметството на с. Бърдоква. Тази жена обработва и 15 декара бамя. Който е работил бамя, знае колко е трудоемко и колко ръчен труд се изразходва в това производство. Тази въпросна жена по тази наредба ще се води неактивен земеделски производител и няма да получава тези прословути 27 лв., защото не е регистрирана като земеделски производител.
Това, което се цели, може би е за добро. Може би в тази проектонаредба се цели да се накарат всички хора, които работят земя, да се регистрират като земеделски производители и да си плащат така необходимите на държавата осигуровки. Има и друго нещо – с това нещо може би се цели, има такива лекари, които имат по 200, 300 и 500 декара собствени земи, които ги сеят или не ги сеят, очертават ги и прибират пари.
Самият Проектозакон, колеги, е много правилен, има много верни неща, особено по отношение на животновъдите, много добри неща. Обаче този Закон ще подтикне не малкия производител, а най-работещия човек, който използва ръчен труд за всяко едно производство върху тези 15 декара, да се откаже от това производство. Защото, ако той тръгне да доказва, че е някакъв производител, за да получи субсидия, той ще трябва да доказва по някаква наредба, ще ходи по Държавен фонд „Земеделие” да вади удостоверения, в един момент ще се окаже, че трябва да плаща повече пари, отколкото трябва да получава за тези прословути 15 декара земя.
Аз моля колегите да обърнат внимание в това отношение – да не спираме тези дребни земеделски производители да обработват земите си. Защото те наистина ще се откажат и това ще налее вода в по-едрите арендатори, по-големите производители на земеделски земи. Между другото, това е много добро нещо за България, защото, виждаме в нивите на нашата държава най-прекрасните машини. Виждаме по пътищата на България най-добрата световна технология. България, колеги, най-после трябва да си признаем, че е напреднала аграрна държава. Това трябва да си го признаем веднъж завинаги.
И още повече, след като сме напреднали благодарение на Европейския съюз, благодарение на Брюксел, ние трябва да направим всичко възможно и невъзможното да не спираме бъдещето на България в аграрния сектор, защото някои точки от този проектозакон наистина ще слагат пръст в развитието на България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хюсмен. Като за първи път – добре се справихте. (Оживление.)
Други изказвания?
Заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, Законът за изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители е поредният закон за изменение, който се подкрепя с пълно мнозинство от Комисията по земеделието, което говори само по себе си, че това е един добър закон с една правилна философия. Затова Парламентарната група на ГЕРБ ще го подкрепи и призовавам всички народни представители да го направят. Това е закон, който опростява схемите на директни плащания, които са абсолютно синхронизирани с регламентите на Европейската комисия, който облекчава бюрократичната и административна тежест, и който ще се опита да реши един голям дефицит в нашето общество, а именно дефицита на справедливост. Това е закон, чието прилагане ще подпомогне малките земеделски производители по-лесно да достигат до средствата на Европейския съюз.
Всички знаем, че към момента голяма част от подпомаганията отиваха в малък брой хора. Мислим, че по този начин ще има по-широка плоскост на справедливост.
Няма да губя повече време, защото то напредва. Предполагам всички да подкрепите закона. Между първо и второ четене наистина имаше направени много смислени предложения от нашите колеги. Ще се вслушаме в тях, ще се опитаме да прецизираме текстовете, така че наистина да направим един много добър закон, който да се ползва от широк кръг български граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Желев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заместник-министър Грудев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Няма как да скрия задоволството си от това, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители среща широка подкрепа както от Комисията по земеделието и храните, така и от народните представители, които се изказаха.
Искам само да направя няколко кратки уточнения. Първо, това е консенсусен закон, върху който се работи от 1 юли 2011 г. – моментът, в който Европейската комисия публикува първите варианти на регламенти за подпомагане по новата Обща селскостопанска политика. Върху закона, по-точно върху множеството схеми и мерки, които се предлагат за подпомагане на земеделието през настоящия програмен период, се работи в рамките на няколко години.
Какво целим? Този закон е рамков и урежда основните въпроси, свързани с прилагането на схемите за директни плащания; на второ място – структурите в България, които са оторизирани да прилагат тези мерки. Създават се правни основания за издаването на наредби по схемите и мерките, включени в Общата селскостопанска политика. Знаете, че в рамките на Европейския съюз беше извършена реформа на тази Обща селскостопанска политика, като това налага въвеждането на промени и прилагането на тази многопластова структура на директни плащания в Република България за периода 2015 – 2020 г. Резултатът от извършените анализи и предложените от нас политики за развитие на сектор „Земеделие” намират отражение именно в предложените от нас схеми за подпомагане.
Измененията в закона ще трябва да бъдат извършени поради следните конкретни причини.
Първо, новите схеми за директни плащания в страната ще бъдат приложени, като се отчитат общите задължения на страната съгласно Регламент 1307/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета и, разбира се, като се отразят в максимална степен националните особености и приоритети в сферата на земеделието.
Знаете, че през 2014 г. започна нов програмен период и за Политиката за развитие на селските райони, което изисква допълване на Закона за подпомагане на земеделските производители и включване на разпоредби, регламентиращи реда за изготвяне, одобрение и прилагане на Програмата за развитие на селските райони вече за периода 2014 – 2020.
В съответствие с изискванията на законодателството на Европейския съюз трябва да се уреди създаването на система за съвети в земеделието, което включва Националната служба за съвети в земеделието и, разбира се, разграничава лицата, които работят в Националната служба.
Искам да обърна внимание, тъй като на няколко пъти от трибуната се изказаха опасения относно дейността на Националната служба за съвети в земеделието – да, трябва да си признаем, че тя не функционира на необходимото ниво към настоящия момент и не е готова да окаже адекватна подкрепа на нашите земеделски производители.
Именно поради тази причина, освен че тя намира своето място в закона, ние създаваме и регистър на лицата, които работят в Националната служба за съвети в земеделието, които, фигурирайки в този регистър, ще бъдат подтикнати да подобрят своята професионална квалификация. Това е причината, поради която в закона са изписани текстове, като „лица, заети в Националната служба за съвети в земеделието”.
Изменението и допълнението на закона има няколко цели.
На първо място – въвеждане на схемите, изискванията и конкретните национални решения за директни плащания, които да подпомогнат развитието на сектор „Земеделие”. Няма как да избягаме от основната цел – по-справедливо и по-добро насочване на плащанията, като се приложат инструментите на политиката, като използване на схемата за преразпределително плащане, въвеждане на прогресивно намаление за плащанията – това е така нареченият „таван на плащанията”, и използване на дефиниция за „активен фермер”.
Подпомагане на уязвими и приоритетни сектори и генерирането на по-голяма добавена стойност за земеделието посредством прилагане на схеми за обвързана с производството директна подкрепа е именно сърцето, ключът за прилагане на националната политика в сектор „Земеделие”.
Опростяване на изискванията и достигане на подпомагането до повече земеделски стопани чрез продължаване на прилагането на Схемата за единно плащане на площ до 2020 г., както и намаляване на минималния праг за подпомагане и фиксирането му на 0,5 хектара за всички площи. Знаете, че към настоящия момент този праг беше от 10 декара.
Подобряване на възрастовата структура на заетите в земеделието чрез прилагането на Схема за плащане за млади земеделски стопани, която, искам да отбележа, е отделна и несвързана с Мярката за подпомагане на млади земеделски стопани, която е по Програмата за развитие на селските райони.
Повишаване на приноса на земеделието в поддържането на екологичния баланс на територията на България чрез прилагането на плащане за земеделски стопани, които спазват селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда.
Създаване на регламентиран ред за изготвяне, одобрение и прилагане на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020.
Създаване на системи за съвети в земеделието в съответствие с действащото европейско законодателство.
Намаляване на административната тежест и административните разходи при прилагане на схемите и мерки за подпомагане.
Навременно осигуряване на ясна и максимално опростена правна уредба, достъпна за земеделските стопани.
Това са основните цели на закона. Искрено се надявам, че те ще получат Вашето одобрение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 502-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2015 г.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за внасяне на предложения между първо и второ гласуване да бъде редуциран от 7 на 3 дни.
Госпожо Ахмедова, Вие обосновахте в изказването си, че предстои приемането на важни наредби, които трябва да бъдат осъществени до 1 март.
Моля народните представители да гласуват това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя това обратно предложение, защото в рамките на 3 дни качествени предложения между първо и второ четене, прецизиране на всички членове, алинеи и точки недейте да очаквате – това няма как да се случи.
Да, вярно, сроковете ни подпират. Даже бих искала – казах го и в Комисията, удължаване на срока, а Вие искате да го намалите на 3 дни. Просто е неразумно, защото пак ще направим нещо, което е пълно с грешки, и пак ще се налага да го поправяме. Нека поне в рамките на 7 дневния срок да направим предложенията и да ги направим качествено. Това е в унисон с програмата на правителството за качествени закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Румен Христов на посоченото от него основание – чухте какви са основанията и на госпожа Ахмедова.
Гласували 105 народни представители: за 74, против 29, въздържали се 2.
Предложението за съкращаване на срока е прието.
Прегласуване – заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми колеги, моля Ви за разум. Веднъж, когато намерим консенсус, моля Ви, не го разваляйте, защото Законопроектът на първо четене в Комисията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Ахмедова, моля не се изказвайте по същество.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Не, не се изказвам по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Искате процедура по прегласуване и някой би трябвало да не е успял да гласува. Няма смисъл допълнителни аргументи да излагате или същите, които ги казахте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Законопроектът в Комисията беше внесен в петък, във вторник правихме извънредно заседание, днес гласуваме след три дни, това са събота, неделя, понеделник, но това нещо няма как да се случи, колеги. Пак ще стане нещо некачествено. Моля Ви, не разваляйте хубавата работа!
Процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прегласуване.
Гласували 118 народни представители: за 85, против 31, въздържали се 2.
Предложението за съкращаване на срока е прието.

Сега преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред, а тя е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Вносител е Министерският съвет, на 30 декември 2014 г.
Преди председателят на Комисията – госпожа Карастоянова, да се придвижи до трибуната, позволете да Ви уведомя, че наши гости на балкона са младежи от град Пловдив. (Ръкопляскания.)
Имате думата, госпожо Карастоянова, за доклада на Комисията по културата и медиите.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъдат допуснати господин Боил Банов – заместник-министър на културата, и господин Георги Дамянов – директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, моля да гласувате допускане в залата на посочените от госпожа Карастоянова лица.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно – моля, поканете лицата в залата.
Госпожо Карастоянова, имате думата за доклада.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското права и сродните му права, № 402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 22 януари 2015 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
В заседанието участваха от Министерството на културата: Боил Банов – заместник-министър, и Георги Дамянов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”, както и представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори, Европейската агенция за защита на изпълнителски, продуцентските и авторски права, „Музикаутор”, „Филмаутор”.
Законопроектът бе представен от господин Боил Банов.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права се цели да бъдат въведени изискванията на Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г., относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения. Директивата е трябвало да бъде транспонирана до 29 октомври 2014 г.
Независимо че аналогичен законопроект е бил одобрен от Министерския съвет през май месец 2014 г. и внесен в Четиридесет и второто народно събрание, не е включен в неговия дневен ред. Забавянето води до стартиране на Процедура за нарушение № 2014/0496 по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
През последните години общодостъпните библиотеки, архиви, учебни заведения, музеи и институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, а също и обществените радио- и телевизионни организации предприемат действия по цифровизиране на своите колекции и архиви с цел съхраняването им и достъп до тях на широк кръг от лица. В техните колекции се пазят голям брой произведения и звукозаписи, за които не е известно кои са носителите на права или къде е тяхното местонахождение.
Традиционният подход за предоставяне на съгласие от съответния правоносител е неприложим и съблюдаването му би представлявало пречка за съхраняването и разпространението на европейското и националното културно наследство, създаването на европейски и национални цифрови библиотеки, както и за насърчаването на свободното движение на знания и иновации. Във връзка с тези обстоятелства е приета европейската директива и разработен настоящият законопроект.
С предложението за създаване на нов Раздел VІІІ в Закона за авторското право и сродните му права се въвежда и определя понятието „осиротели произведения и звукозаписи” – такива, за които никой от носителите на права не е идентифициран или ако е идентифициран, не е известно местонахождението му. Определя се редът, по който те могат да бъдат ползвани от публичните институции, от обществените радио- и телевизионни организации.
Възможността даден обект на закрила да бъде разглеждан като „осиротял” се предхожда от надлежно документирано щателно издирване, проведено въз основа на списък на източници, изготвен от министъра на културата, съгласувано със сдруженията на правоносителите и ползвателите. В случай че впоследствие някой от авторите бъде открит, в негова полза е предвидена възможност за прекратяване на статута на осиротяло произведение.
Информацията за обектите, получили статут на осиротяло произведение, организациите, които са го осъществили, и т.н., ще се документира в публична база данни, създадена и поддържана от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г.
В Комисията по културата и медиите са получени 14 становища от институции и организации, в които се изразява подкрепа по така внесения законопроект, предложения за корекции и редакции, както и предложения за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
По време на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от бързото приемане на законопроекта с оглед стартиралата Процедура за нарушение.
След проведените разисквания Комисията по културата и медиите единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Карастоянова.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове ще Ви запознае нейният председател народният представител Светлин Танчев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседание, проведено на 20 януари 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Боил Банов – заместник-министър на културата, и господин Георги Дамянов – директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерство на културата.
Настоящият Законопроект има за цел да въведе в националното законодателство изискванията на Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения.
Директивата следваше да бъде транспонирана в националното законодателство до 29 октомври 2014 г., в изпълнение на което аналогичен законопроект бе одобрен от Министерския съвет с Решение № 296 от 14 май 2014 г. и внесен в Четиридесет и второто народно събрание, но не бе включен в дневния му ред.
Към настоящия момент Европейската комисия е стартирала Процедура за нарушение № 2014/0496 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
С предложените изменения се предвижда създаването на нов раздел VIII (чл. от 71б до 71з) в Закона за авторското право и сродните му права. С новите разпоредби се въвежда и дефинира понятието „осиротели произведения и звукозаписи” (чл. 71в) и се определя редът, по който те могат да бъдат ползвани от публичните институции – бенефициенти, с цел да се изпълни общественият интерес (чл. 71б, 71г-д).
Статутът на „осиротяло” произведение или звукозапис ще бъде прилаган само в случаи, в които след щателно издирване в източници на информация, установени от министъра на културата (в тази връзка се предлага създаването на Приложение към чл. 71г, ал. 2, където се определя кръгът на източниците) и след съгласуване с правоносители и ползватели се установи, че нито един от носителите на права върху конкретния обект не е известен, или ако е известен – е с неустановено местонахождениe.
Предвижда се използването на „осиротяли” произведения или звукозаписи да засяга единствено действията по цифровизирането им и предоставяне на достъп от общодостъпни библиотеки, учебни заведения, музеи, обществени радиа и телевизии (чл. 71ж). Информацията за обектите, получили статут на „осиротяло” произведение, ще се съхранява от Службата за хармонизация на вътрешния пазар, в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно (с 15 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Танчев.
От името на вносителя имате ли желание да вземете отношение? Не.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Поради много краткото време, което ни остава до края на заседанието, но и необходимостта да приемем днес този Законопроект, подкрепен от две комисии по културата и медиите и в Четиридесет и второто, и в Четиридесет и третото народно събрание, поисках думата само да кажа, че в периода, в който беше подготвен Законопроектът, се получиха много предложения от организации за колективно управление на права, които са свързани точно със Закона за авторското право и сродните му права и приложението на тази европейска директива.
Много от предложенията, които са на разположение на Комисията по културата и медиите, не са получили общо съгласие през периода, в който беше обсъждан Законопроектът. И все пак аз мисля, че е необходимо да обърнем внимание на тези предложения във връзка и с това, че вече е известна още една нова Европейска директива, която е № 214/26/ЕС, касаеща точно проблемите, свързани с колективното управление на авторските права и сродните им права. Срокът за изпълнение на тази директива е 10 април 2016 г., а нейното съдържание засяга същността на повечето от направените предложения от организациите за колективно управление на права.
В този смисъл смятам – за да не закъсняваме, както се случи сега и България да бъде изправена пред опасността от наказателна процедура, че е добре да бъде създадена работна група към Министерството на културата, която да обобщи тези предложения и чрез Комисията по културата и медиите да ги внесе в Народното събрание, с оглед до края на 2015 г. в срок да можем да синхронизираме българското законодателство и с новата директива на Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 402-01-16, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2014 г.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо гласуване.
Процедура – госпожо Карастоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за редуциране на срока за внасяне на предложения по току-що гласувания Законопроект от 7 на 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Карастоянова на посочените от нея основания.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението за съкращаване на срока е прието.

Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – вносители: Милена Дамянова и група народни представители; И ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА – вносители: Валери Жаблянов и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Дамянова, да прочетете доклада на Комисията.
РЕПЛИКА: Няма време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: След доклада ще има почивка.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 декември
2014 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.
В заседанието взеха участие: проф. Тодор Танев – министър на образованието и науката, Ваня Кастрева – заместник-министър на образованието и науката, Константин Пенчев – омбудсман на Република България, Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при 41-вото народно събрание, представители на синдикални и работодателски организации от системата на народната просвета, представители на неправителствени организации, директори на училища и детски градини, учители и други педагогически специалисти.
В Комисията по образованието и науката са получени становища относно Законопроекта за предучилищното и училищното образование от Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта, Министерството на земеделието и храните, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на културата, Националното сдружение на общините в Република България, Българската стопанска камара, Синдиката на българските учители, Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”, Съюза на работодателите в системата на народната просвета, Сдружението на директорите в средното образование, УНИЦЕФ – България, национално представителни и неправителствени организации, като всички те подкрепят Законопроекта по принцип. В част от становищата се съдържат и предложения за неговото усъвършенстване.
От името на вносителите проектът на Закон за предучилищното и училищното образование беше представен от народния представител Корнелия Маринова. Подчертано бе, че той е разработен въз основа на задълбочен анализ на действащата нормативна база и на добрите практики на европейското законодателство в сферата на образованието. В работата по изготвянето му са взели участие представители на цялата педагогическа общност и Законопроектът има принципната им подкрепа. Обсъждан е в продължение на период от две години, като в него са включени част от постъпилите над три хиляди предложения.
Проектозаконът предвижда създаването на по-ясна и работеща нормативна уредба чрез приемането на държавни образователни стандарти, гарантира прозрачност и предвидимост на мерките, които се предприемат в системата. Създават се условия за интегрирани политики чрез образователните програми, включващи здравни, социални и други обществено значими аспекти на образованието; децентрализация; превенция на преждевременно отпадащи ученици; намаляване на ниската функционална грамотност; подкрепа за децата, учителите и родителите.
Законопроектът поставя акцент върху компетентностите, които придобиват децата в училище, и обвързаността им с Националната квалификационна рамка.
Въвежда се нова образователна структура в системата на училищното образование с цел яснота и подреденост – основна образователна степен с два етапа: начален (І – ІV клас) и прогимназиален (V – VІІ клас), и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап (VІІІ – Х клас) и втори гимназиален етап (ХІ и ХІІ клас). Двата етапа в средната степен на образование осигуряват вертикална и хоризонтална проходимост в системата; възможност за смяна на избора; предуниверститетска подготовка; тясно профилирано и професионално образование в последните две години. Разделянето на средната степен на два етапа ще подобри връзката между средното и висшето образование, от една страна, както и връзката между средното образование и пазара на труда, от друга. Във втория гимназиален етап ще се осъществява и дуалното обучение в професионалните гимназии.
Въвежда се статут на училища с национално значение и статут на иновативно училище. Предлага се създаването и на нов вид училище, обединено (от I до X клас), което ще позволи на учениците от малки населени места или тези, чиито семейства са в затруднено финансово състояние, да имат възможност да завършат първи гимназиален етап в родното им място. Тези училища могат да осигуряват и професионална подготовка, като така учениците ще придобиват квалификация по част от професия, а за професии с I-a степен на професионална квалификация – и на професионална квалификация. Предвижда се политика за запазване на защитените училища.
Предучилищното образование се извежда като основополагащо с цел намаляване процента на преждевременно напускащите училище и прекъсване на порочния кръг от ниски постижения, загуба на интерес и социално изключване на децата и учениците.
Неизменна част от правото на образование е приобщаващото образование – подкрепата за личностното развитие на децата и учениците. Предвижда се и допълнителна подкрепа за децата със специални образователни потребности. Логопедите, психолозите, ресурсните учители, социалните работници ще бъдат на място – в училището и в детската градина. Формите на обучение се оптимизират с предлаганата нова форма – самостоятелна форма на обучение.
С цел създаването на условия за ефективно взаимодействие и за активни демократично функциониращи общности, към всяко училище и детска градина се създава обществен съвет. Общественият съвет ще е органът за развитие на образователната институция и за граждански контрол на управлението й.
Оценяването в училище е поставено на качествено ново равнище като инструмент за диагностика на напредъка на децата и техните потребности. Въвежда се вътрешна система за управление на качеството на образованието. Необходимостта от външна оценка на качеството предполага създаването на Национален инспекторат на образованието в България, което е заложено в Законопроекта. Въвежда се задължителна квалификация и атестиране на директорите, учителите и другите педагогически специалисти като средство за подобряване на качеството на образованието.
По отношение на финансирането Законопроектът трайно урежда модела на финансиране, в основата на който е децентрализацията на финансирането до ниво училище. Регламентира се финансирането от държавния бюджет на децата и учениците, които се обучават в частните детски градини и в частните училища, което ще доведе до разширяване на достъпа до образование и ще повиши конкуренцията между образователните институции.
Законопроектът осигурява автономия на училищата по отношение на разработването на учебните програми за разширената и допълнителната подготовка. По този начин се постига свобода на училището да определя целите и резултатите на училищно ниво въз основа на потребностите и интересите на учениците.
С цел предотвратяване на ранното отпадане на ученици и насърчаването на ученето през целия живот се въвежда валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене на ученици.
В последвалата дискусия взеха участие министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев, омбудсманът на Република България господин Константин Пенчев, председателят на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към 41-то Народно събрание господин Огнян Стоичков, народни представители, представители на синдикални, работодателски и неправителствени организации.
Министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев заяви, че Министерството на образованието и науката поддържа Законопроекта, предложен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, тъй като той отговаря на параметрите на политиката на Министерството, тъй като носи основата на необходимите реформи, създава възможност за настъпление напред и откъсва възможностите за ретроградно мислене и стоене в една основа; създава възможност за развитие в ХХІ век, отчита много от изискванията на днешното време.
Председателят на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в 41-то Народно събрание господин Огнян Стоичков подчерта, че приема поканата за участие в заседанието на Комисията като знак на уважение към труда на всички народни представители от 41-то Народно събрание в Образователната комисия по отношение на този Закон и този доклад, който действително достигна до пленарната зала на второ четене. Той изрази мнение, че е крайно време българското образование да не ремонтира стария си закон – над 25 ремонта стигат. Време е за нов закон, който въвежда в това, което е актуално на ХХІ век, а не на миналия век, в който се говореше за Закон за народната просвета.
Във всички изказвания бе подчертана безспорната необходимост от нов Закон за предучилищното и училищното образование, който не следва да има политическа окраска. Законопроектът представя визията за това как трябва да се модернизира българското образование и кои са необходимите условия, за да може да се създаде среда, в която децата да израстват свободни, знаещи и можещи. Образованието трябва да има за цел и да гарантира, че всяко дете ще усвои основни умения за живота и че няма да напусне училище без да бъде подготвено за предизвикателствата, пред които ще се изправи. Подкрепена бе законодателната рамка, която обръща фокуса на българското образование от репродуктивно възпроизвеждане на учебния материал към овладяване на компетентности, което ще направи българските ученици по-успешни хора. Важен акцент в проекта е подкрепата за личностното развитие на децата и учениците.
Народните представители се обединиха около мнението, че в Законопроекта са представени интересите на всички страни, участници в образователния процес – ученици, родители и учители. Конституирането на обществените съвети е стъпка в посока реално участие на родителите в управлението на училището и реално участие в изработването на политиките на училището.
Подкрепено бе въвеждането на приобщаващото образование и мерките по отношение на децата със специални образователни потребности в общообразователните училища, с което ще бъдат изпълнени заключенията и препоръките, отправени от Комитета на ООН по правата на детето към България.
Госпожа Веска Събева – заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет и председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия, подчерта, че национално представителните организации, които представляват в България 186 хил. членове, подкрепят принципно Закона, който е изработен от много неправителствени организации в 41-то Народно събрание. Тя обърна внимание на това, че услугата трябва да следва детето, а не детето да ходи при услугата. Това е огромна грешка, която в момента се извършва по отношение на ресурсното подпомагане в училище и не само в училище. Така се случва и с другите услуги – ние караме детето да ходи на различни места, за да използва услугата, която по право му е дадена.
Подкрепени бяха и текстовете, които са свързани с осигуряването на възможност за обучение в самостоятелна форма, а така също и на текстовете относно валидирането на знания, на клас и на етап от образователната система.
Одобрено бе предложението, в училището да бъде осигурено библиотечно-информационно обслужване на учениците и бе направена препоръка, че стандартите за това обслужване ще бъдат съобразени със стандартите на ЮНЕСКО.
Народният представител Лютви Местан изрази мнение, че не може да бъде осъществена реформа в системата на предучилищното и училищното образование, ако не бъде решен фундаменталният въпрос, а именно урочната единица, оценката на входа и на изхода.
Някои народни представители изказаха несъгласие по отношение на предложението за държавно финансиране на частните училища и частните детски градини.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: 13 гласа „за”, „против” 3 и „въздържали се” 3, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.
С останалите доклади колегите народни представители ще бъдат запознати в следващи пленарни заседания.
Обявявам почивка.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.
Първа ще отговаря министърът на туризма Николина Ангелкова на въпрос на народния представител Борис Ячев.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди това едно съобщение. Поради внезапно възникнал неотложен ангажимент министърът на отбраната Николай Ненчев ще участва в заседанието за парламентарен контрол след отговорите на въпроси и питания на министъра на образованието и науката Тодор Танев. (Реплики.) Ще Ви обясня какъв е внезапният неотложен ангажимент.
Новопостъпили питания за периода 23 януари 2015 г. до 29 януари 2015 г.
Постъпило е питане от народните представители Мая Манолова и Драгомир Стойнев към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация, относно кадровата политика на правителството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 февруари 2015 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народните представители Христо Гаджев, Валентин Радев и Пламен Манушев;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Емил Райнов;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Емил Райнов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Николов Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Николов Иванов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Валентин Николов Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Васил Антонов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Иван Станков;
- министъра на вътрешните работи Веселин Вучков на въпрос от народния представител Мустафа Карадайъ;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Валентин Касабов.
Има заявено желание от господин Росен Петров за декларация от името на Парламентарната група на Българския демократичен център. (Народният представител Борис Станимиров също иска думата от името на парламентарна група.)
Добре, от всичките. Тук ми е оставено искане в писмен вид, преди започване на заседанието.
Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Няма да бъда дълъг, за да не отнемам от времето за парламентарен контрол.
Госпожо Председател, от Българския демократичен център изказваме своите най-искрени съболезнования за загубата на човека и политика - президента Жельо Желев. За нас, предполагам и за повечето от Вас, той винаги ще остане фигура, която беше водеща в налагането на демократичните ценности.
Президентът Желев беше един от малкото политици, които никога не бяха обвинявани в корупция, в нещо нечисто, в нещо мръсно. Понеже имах честта да го познавам лично, мисля, че той наистина запази името си чисто и неопетнено в своята работа и като президент, и като бивш президент. Винаги беше на страната на хората, на страната на демокрацията и на защитата на човешките права. Всички помним неговата книга „Фашизмът”, която беше ярко доказателство за това колко много си приличат диктатурите, независимо каква идеология изповядват.
За съжаление, в момента не забелязваме обществена и политическа среда, където да могат да се създават държавници като президента Желев.
Мисля, че това, което той ни завеща, трябва да бъде водещо за всички партии, които искат да следват пътя на демокрацията, а не на диктатурата, пътят на съединението, а не на разделението и омразата, и, най-общо казано, пътят на европейските ценности, за които толкова пъти спорим в този парламент.
За съжаление, ние българите често отдаваме дължимото на един човек, едва след като го загубим. Днес загубихме патрона на българската демокрация. Вечна му памет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искането за декларация от името на Парламентарната група на Българския демократичен център е направено в писмен вид преди началото на заседанието.
Има искане от няколко парламентарни групи.
Единственият критерий, по който във времето да бъде дадена думата, е големината на парламентарните групи.
От ГЕРБ не виждам заявка. От името на „БСП лява България” – господин Стойнев. От Реформаторския блок – господин Борис Станимиров. От Партия „Атака” – господин Сидеров.
До момента това са исканията за декларации.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„Голямата новина от програмата на четворната коалиция е една – реформи няма да има.
Правителството с реформаторски претенции и със заявка за пълен мандат показа липса на виждане какви дългосрочни цели иска да постигне. Да не говорим за очертаване на по-далечна стратегия за страната в едно много динамично време на икономически и геополитически промени.
Правителството на Орешарски слезе от власт при следния парадокс – то стабилизира икономиката, но не оцеля политически. Кабинетът Борисов 2 също съществува в парадокс – той се закрепи, но рисковете за икономиката растат.
Причината – нестабилната конструкция на тази власт роди документ, който не чертае визии и се отказва от реформи, за да опази егоистично крехката си стабилност.
Това е възможно най-слабата управленска програма, предлагана в последните 20 години.
Най-несъстоятелни са предложенията в икономиката и публичните финанси – секторите, в които е нужна ясна визия, за да станат те двигател на социалната реформа, реформите в здравеопазването и в образованието.
Програмата е механична компилация от мерки и действия, направена от чиновници.
От посочените приоритети в икономическата област 75% са цитирам: „спазване на законите” и „хармонизиране с европейски регулации”. Значителна част от предвидените мерки са текущи задачи, които министерствата и административните звена по закон трябва да изпълняват. Над 10% от мерките са „подготовка на анализи” и писане на нови стратегии.
Така наречените „реформи” са твърде ограничени, неясни като цел, необходими ресурси и ефекти. Те не решават нито един от проблемите на икономиката. От програмата личи непознаване на българската икономика.
Преписването на европейски инициативи не я прави работеща, а говори за идейна немощ и имитаторство.
Икономическият растеж не е изведен като основен приоритет, не са предвидени мерки за неговото насърчаване.
Няма ясен ангажимент за присъединяване към Банковия съюз, а мъгляви фрази за „политическо решение”.
Няма и ангажимент, и срокове за присъединяване към Валутния механизъм 2. В това отношение този документ е отстъпление от предишната програма на ГЕРБ.
В програмата на правителството липсва и дума за най-болезнените теми на малките и средни предприятия, българските производители и потребители, а именно насърчаването на конкуренцията, за борбата срещу монополите и злоупотребата с господстващо положение на пазара.
Въпреки заклинанията, че ще се подпомагат малките и средните фирми, основната жертва на политиката на това правителство ще бъдат именно те.
Най-слабата част от програмата е в областта на инвестициите. Тя създава правна, данъчна и икономическа несигурност в инвеститорите. Съобщава им, че ще реформира данъците и ще ревизира стимулите за инвестиции, без да е ясно защо и в каква посока.
Поощряваме авторите на програмата да продължават да се учат по темата „реиндустриализация”. Най-сетне те разбраха, че реиндустриализацията е обективна необходимост, но не защото са анализирали българската икономика и са разбрали нейните проблеми, а защото случайно са се запознали с инициативите на Европейската комисия в тази област. И тъй като не смеят да признаят грешката си, но и трябва да угодят на Европейската комисия, са записали – цитирам точно: „Разработване на Концепция за укрепване на индустриалната база в България според Стратегията за възраждане на индустрията за целите на стабилен икономически растеж” и, забележете, дори не са си направили труда да го преведат на български език – Renaissance of Industry for a Sustainable Europe (RISE).
Само с общи пожелания от европейски инициативи обаче не е възможно да се възроди българската индустрия.
Copy Paste подходът на програмата обаче не е безобиден. В нея има заложени сериозни рискове.
Тринадесет основни „фатални” риска в Програмата на четворната коалиция
Първи Риск: Приоритет е „запазването на публичния дълг в рамките, забележете, на Маастрихтските критерии от 60%. Както е известно, България е страна с нисък публичен дълг и това е не само основно предимство на страната, но и политика водена от шест последователни правителства, която е от изключителна важност за поддържането на Валутния борд. Правителството явно върви към този праг от 60%. Външният дълг безпрецедентно нараства от 19,7 % през 2014 г. с прогноза, уважаеми дами и господа, за 30% в края на 2015 г.
За първи път след въвеждането на Валутния борд българско правителство си поставя такава неамбициозна цел по отношение на дълга.
Втори риск: Особено притеснително е отсъствието сред приоритетите на правителството на такива важни теми като борбата с престъпленията, ощетяващи държавния бюджет, каквито са контрабандата и ДДС-измамите, престъпленията, свързани с нелоялната конкуренция спрямо българските производители.
Тери риск: Бюджетните приходи са поставени под риск, тъй като правителството разчита единствено на увеличените акцизни ставки за цигарите, без нови, последователни мерки за борба с данъчните измами, въпреки размера на сивата икономика и щетите, които тя нанася. Уязвимостта на бюджета от динамиката на косвените данъци остава и това по никакъв начин не гарантира финансовата стабилност на страната.
Четвърти риск: Плашещ е и анонсът за нова данъчна реформа без да има дори и намек за целта и насоката на тази реформа. Това е много опасно послание, което програмата изпраща към инвеститорите.
Пети риск: Какво се крие зад заявката „Ще преструктурираме осем държавни дружества”? Най-вероятно поредният опит за приватизация на стратегически държавни активи и нито дума за подобряване на управлението им.
Шести риск: Авторите на програмата не са обърнали внимание на фундаменталния въпрос за дела на крайното потребление във формирането на брутния вътрешен продукт. В България през последните 10 години този дял е 65-70% . С други думи, ако целта е повишаване на брутния вътрешен продукт на страната, това е първия показател, който би следвало да бъде изследван. Повишаването на потреблението е задължително условие за подобряване на стандарта на живот, стимулиране на инвестициите, по-високо ниво на усвояемост на еврофондове и т. н. Потреблението пък е в пряка зависимост с разполагаемия доход на домакинствата. Повишаването на ефективността на дейността на регулаторите, освобождаване на ресурс на домакинствата и съответно повишаване на предприемачеството и стандарта на живот не е разгледано като мярка в програмата, въпреки че точно това е основата за постигане на всяка една от описаните в нея цели.
Седми риск: Програма няма никакво макроикономическо измерение – къде са програмираните темпове на растеж, как се преодоляват бедността и социалното неравенство, какви мерки се предприемат за обезлюдяването и намаляване на регионалните различия, има ли намерение правителството да се бори с безработицата и да създава нови работни места, къде са политиките за наука и развойна дейност?
Осми риск: Не са формулирани ясни политики по заетостта, доходите, борбата с бедността, демографската криза, социалното подпомагане, липсват ясна логика и идеи за положителни промени. Средствата за политиките в областта на заетостта, хората с увреждания, социалното включване и социалната закрила нямат промяна. Замразяват се 14 социални плащания в полза на майките, децата, хората с увреждания, и това ще продължи, забележете, до далечната 2017 г.
Девети риск: Липсват ясни и конкретни мерки за овладяване проблемите с бежанската криза и справяне с проблемите на бежанската имиграция.
Десети риск: В момент на значителни геополитически промени и на динамични процеси вътре в самия Европейски съюз, програмата на кабинета Борисов 2 е напълно ампутирана от защита на националния интерес и предполага очеваден дисбаланс във външната политика, особено по отношение на Русия. Нещо повече, вицепремиерът Румяна Бъчварова заяви – цитирам какво е казала Румяна Бъчварова: „Нека не забравяме, че Борисов е премиер, който спря три съществени руски проекта. Това като че ли някак си остава в сянка – един газопровод, един нефтопровод и един ядрен проект. Това е изключително силно политическо действие и поведение, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори”. Смятам, че темата относно трите проекта е закрита и е ясно кой ги е закрил.
Но нещо по-важно с оглед динамиката – ние от „БСП лява България” настояваме българското правителство да потвърди позицията на предходното правителство, че България няма да участва с въоръжени сили в конфликта в Източна Украйна. Заедно с това очакваме българското правителство да заяви, че няма да допусне българската територия да се използва като плацдарм за бойни действия срещу Русия. Настояваме за незабавен отговор дали българското правителство е давало съгласие за постоянно разполагане не тежко въоръжение и техника на българска територия.
Единадесети риск: Програмата създава поредният хаос в системата на образованието и ще доведе до ново спадане на качеството на човешкия капитал и на науката в България.
Дванадесети риск: От програмата не са видни целите, методите, формите и пътищата за реализацията на прокламираната здравна реформа.
Тринадесети риск: ГЕРБ и подкрепящите го коалиционни партньори дори не отчитат надвисналата опасност от тежката бездуховност. В целия им Проект „Култура и духовност” няма нито една цифра или конкретен ангажимент.
Посочваме тези рискове, уважаеми дами и господа, не за да критикуваме напразно. Те могат да бъдат избегнати. Призоваваме правителството да внесе програмата си за дебат в парламента, както направихме ние. Конструктивната дискусия за нас е възможна, за страната и икономиката е задължителна.” Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
От името на Реформаторския блок – господин Борис Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Навършват се 70 години от нощта на 1 февруари 1945 г., когато в София са разстреляни десетки представители на българския политически, държавен и военен елит. Убийството е извършено от активисти на Българската работническа партия (комунисти), след произнесени по-рано същия ден присъди от І и ІІ състав на така наречения „Народен съд”. Осъдените са разстрелвани един по един и телата им са хвърляни в изкопана от авиационна бомба яма в Централните софийски гробища.
В тези зловещи събития намират смъртта си 67 народни представители от Двадесет и петото обикновено народно събрание – 22 министри – тримата регенти на царство България, 8 царски съветници, 47 генерали и висши офицери от Българската армия, в това число командващите всички родове войски и основните военни формирования.
Присъдите са отменени през 1996 г. с две решения на Върховния съд, а осъдените са реабилитарани. Комунистическият режим е обявен за престъпен със Закон от Тридесет и осмото народно събрание, през 2000 г. с Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 2006 г., с Резолюция на Европейския парламент от 2008 г. и с още редица международни правни актове.
Тук е мястото да отбележа ролята на днес напусналия ни президент Желев, който инициира 1 февруари да бъде честван като Ден на българските жертви на комунистическия режим.
Масовото убийство в нощта на 1 февруари 1945 г. е сред най-жестоките престъпления на комунистическия терор. Освен лишаване от живот на голяма част от българския държавен елит, убийството на 67 народни представители – мотивирано, с начина по който са гласували в тази зала, представлява тежка политическа репресия спрямо принципите на парламентаризма и правото на народните представители да взимат свободно и по съвест решения.
Днес, когато тоталитарни идеологии надигат глава в европейските общества, ние като народни представители повече от всякога сме длъжни да припомняме трагичните уроци от близкото минало и да поддържаме жива паметта за нашите колеги и предшественици от Двадесет и петото обикновено народно събрание, на чиито банки стоим. Длъжни сме с делата си да доказваме, че тяхната смърт не е била напразна и да гарантираме, че подобни нечовешки престъпления няма да се повторят. Бог да ги прости и вечна да бъде паметта им!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Сидеров, от името на Парламентарната група на Политическа партия „Атака”.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, моето изказване е извън темата, която е свързана с дати и годишнини, но няма как да не кажа две думи на оратора, който беше преди мен, представител на така наречена „дясна формация” – да му препоръчам, като припомня тези събития, да заяви и принадлежност към хитлеристката идеология. Защото всички тези хора, за които се говори, са били част от хитлеристката коалиция, а Вашите любими Съединени щати и Англия бяха от другата страна, както и Русия. Така че трябва да сме исторически коректни, когато припомняме събития. Само това ще кажа.
Моето изказване е свързано с едно слово на министър-председателят Борисов, което е направено на 20 януари – само преди 10 дни, на един бизнес форум. Както знаете, в България бизнес няма, но форуми се правят – в „Шератон”, разбира се. Там се е състоял един представителен, луксозен бизнес форум и на него министър-председателят е направил изказване, което е чудесно, защото аз винаги следя изказванията на нашия министър-председател. Виждам, че и медиите ги следят много внимателно и дори всяка една негова думичка от „Фейсбук” веднага я изваждат и я представят на широката публика. В случая обаче искам да отбележа един огромен медиен пропуск, защото това изказване на премиера беше оставено без разгласа.
За какво става дума? Господин премиерът е казал пред бизнес форума в „Шератон” на 20 януари, че от България са изтекли 27 млрд. долара за последните 10 години. Това са изтекли пари чрез така наречени „инвеститори”. Според премиера свръхпечеливши инвестиции в България се допускат, които друга държава не ги допуска. Цитирам какво е казал той: „Ако имахме проблем с руски инвеститори, лесно ще ги решим, но какво да правим, ако тези инвеститори са от европейката държава или от САЩ”. Очевидно, тук вече разсъждава дописникът, премиерът визираше американските инвестиции в „Марица изток”, където по силата на договор, сключен от правителството на Иван Костов, държавата изплаща цени за електрическа енергия много по-високи от средните за страната.
Аз поздравявам министър-председателя за това изказване, поздравявам го за това, че той очевидно е направил справка с тази книжка (показва книга) – това е „Планът Сидеров”. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от „Атака”. Възгласи: „Браво!”)
Тъй като този текст съм го писал с тези две ръце, веднага ще Ви цитирам откъде точно премиерът е направил своята справка.
Страница осма от „Планът Сидеров срещу колониалното робство” – управленска програма на Партия „Атака”. Още
2013 г. я извадихме и участвахме с нея в изборите успешно, а също така и през 2014 г.
На страница осма какво се казва? Казва се, че в касите на чужди компании българите са оставили за храна, дрехи, бензин, ток и банкови услуги 28 млрд. 257 млн. лв. Много близка цифра до тази, близко число до това, което премиерът цитира, от 27 млрд. долара обаче, а това е само за 2011 г.
Тук аз ще дам някои други данни, които на следващите бизнес форуми премиерът може да ги използва най-спокойно и също така да спечели нашата адмирация. (Ръкопляскания от „Атака”.)
„За периода 2008 – 2012 г. чуждите банки у нас са прибрали, дами и господа народни представители, само от такси 4 млрд. 293 млн. лв.” Само от такси! Това е когато плащаш, за да преместиш едни пари от тук – тук, не от лихви, а само от такси 4 млрд. 293 млн. лв.
На всичкото отгоре – и това правителство, и предишното правителство – служебното, решиха, както и Народното събрание в лицето на своето мнозинство, да вземат заем от над три милиарда, за да спасяват една банка. Както Ви казвам – банките само в периода 2008 – 2012 г. са спечелили четири милиарда и кусур от таксички, от такси, които баба и дядо плащат, за да си получат пенсията.
Като добавим златодобива – прословутата фирма „Дънди Прешъс Металс”, която, сега ще Ви кажа колко изпомпва от България. Всяка година само от Челопеч са изнесени 100 тона злато за последните 10 години на стойност около 8 млрд. долара. А най-голямата фирма, с най-голяма печалба в България – не знам дали знаете коя е тя – казва се „Аурубис”. Това е фирмата, която експлоатира бившия Медодобивен комбинат – Пирдоп. Годишните приходи на „Аурубис” са 4 млрд. долара!
Ето за това говорим ние от години, затова аз пледирам от години – това се нарича колонизация, когато изпомпваш ресурсите на една държава, когато извличаш огромни печалби от нея, а в същото време населението там живее мизерно и живее девет, десет пъти – както пак тук е написано в тази същата книжка, по-мизерно и по-бедно, отколкото другите европейски държави.
Както вече казах, радвам се, че премиерът е стигнал до тази истина. По-добре късно, отколкото никога! Но от там нататък какво се прави? Едно е да си наблюдател, коментатор и да кажеш тези факти, друго е да си министър-председател и да държиш цялата изпълнителна власт, както е в случая.
Затова аз задавам въпроса задочно на премиер-министъра – след като той е осъзнал, че 27 млрд. долара са източени от България през последните 10 години, чрез така наречените „чужди инвеститори” – какво ще направи, за да ги задържи в България, ще вземе ли лицензите на ЕРП-тата? Онзи ден чух, че е изказал някакво недоволство към „Енерго-Про”. Е, аз това недоволство го изказвам от 2003 г., откакто тези ЕРП-та станаха притежание на чужди фирми. От 2003 г. не съм спрял да призовавам: развалете тези договори, върнете енергото в български ръце и спрете да качвате цената на тока!
Онзи ден в Комисията всички, освен „Атака”, гласуваха против това – да се сложи мораториум, цените на тока да не се увеличат. Шефката на ДКВЕР, на която искаме оставката непрекъснато, защото тя не може да бъде на този пост поради конфликт на интереси, също обеща публично преди два дни, че токът ще се вдигне. Тогава къде е логиката да си министър-председател и да недоволстваш – все едно си зрител от 15 ред, срещу „Енерго-Про”? Вземи му лиценза!
Ти можеш да го направиш винаги, по всяко време, има достатъчно основания. Ето такъв дебел одитен доклад (показва с ръка) връчих на господин Борисов, тук, на тази банка, в предишния мандат, когато беше министър-председател, и му казах: „Прочетете този доклад. Имате над 150 основания да вземете лиценза на ЧЕЗ, „Енерго-Про” – Е.ОН беше тогава, и EVN”. Той не го направи докато беше министър-председател, не посмя, сега е втори път министър-председател, изказва недоволство, обаче не прави нищо.
Това ми дава основание да мисля, че това правителство ще завърши както предишното. Премиерът дава вид, че вижда някои неща, но не върши нищо. Това е заблуждение за хората, това е манипулация за широката публика, защото тя си мисли, че този човек е способен да направи нещо, но истината е, че, ако той наистина тръгне да прави нещо, то тогава само ще се види, че има смелостта да се разправи с чуждите колонизатори.
И както той в това изказване сам е признал: „Ако бяха руски – лесно, щяхме да ги изгоним”, затова щеше да получи потупване от американския посланик. Но когато са американски, какво да правиш, как да изгониш американските фирми, които държат „Марица 1 и 3”, които по договор вземат 18% печалба и им се плаща от държавата – всички ние им плащаме тока 10 пъти по-скъпо, отколкото на АЕЦ „Козлодуй”? Как да ги изгони? Нали веднага ще го извика Марси Рийс и ще му каже: „Ало, какво правиш? Ти искаш ли един „Майдан” да ти спретнем и да те свалим? Как я мислиш тази работа?” Как да изгони ЧЕЗ или германска фирма „Аурубис” като веднага ще го викне германския посланик и ще каже: „Ти къде отиваш? Искаш ли снимки с Меркел? Няма повече да има снимки с Меркел, ако продължаваш така”.
Това е много тъжно, защото се оказва, че българският министър-председател, Външното министерство не могат, не смеят да защитят националните ни интереси. И те се представят като правителство на стабилно управление, представят се като безалтернативни, излизат и обясняват как няма никакъв друг начин за управление на страната и да не си мислим, че може да стане нещо като в Гърция, пази Боже, защото това било популизъм. Обаче не е популизъм да оставяш 27 млрд. долара да се източват, да текат от България и след това да викаш: „Ами, няма пари! Това е реалността. Ще затягаме коланите”.
Ето този абсурд го наблюдаваме вече много години. Върху този абсурд ние от „Атака” вече сме се произнесли. С чиста съвест сме, защото този план (показва книгата „Планът Сидеров срещу колониалното робство”) против колониалното робство е единствената алтернативна досега партийна програма, предложена на политическата сцена. За съжаление! Не го казвам, за да се изтъквам, просто това е реалността. Този план е единственият начин, единственият поглед, по който може да се промени нещо в България, тоест да се изгонят чуждите колонизатори и богатствата на България да бъдат в български ръце. Тогава ще видим, че можем да бъдем средно европейска по стандарт държава, но не и с това управление, с тази коалиция и с тези колониални васали, които в момента управляват България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сидеров. (Народният представител Димитър Байрактаров иска думата.)
От името на група ли?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Процедура по начина на водене. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма как да водя по друг начин, като има декларация от името на парламентарна група.
Ако искате – от името на групата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, току-що допуснахте нарушаване на Правилника, като позволихте на лицето Сидеров да извърши реклама пред камерите на БНТ на неговото творчество, което е пълно с небивалици и бих казал граничи с лъжата,... (Силен шум и реплики от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква е тази процедура?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: ...което знаете, че по Правилник е недопустимо. Вие трябваше веднага да спрете тази реклама, която стана чрез камерите на БНТ, и знаете, че Правилникът забранява да се извършват такива действия. (Силен шум и реплики от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нямате никакво основание за това, за което говорите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Съветвам Ви за следващи такива да реагирате. (Народният представител Десислав Чуколов иска думата по начина на водене.)
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Председател, когато председателствате заседанието, моля Ви да спазвате Правилника. Имаше изказване от името на парламентарна група и след това от безсилие излезе тук Байрактаров, за да обяснява как това не било вярно и каква реклама се правело. Това да не се продава? Това не се продава, за да правиш реклама. (Реплики от народния представител Димитър Байрактаров.)
Разбирам Вашия яд. Когато имате нещо, излезте на тази трибуна, направете изказване от парламентарна група, развийте Вашите идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбрах Ви, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Така тече парламентаризмът в България. Иначе показвате само Вашите слабости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбрах Ви, господин Чуколов.
Искате ли лично обяснение, господин Сидеров?
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Съжалявам, че трябва да давам лично обяснение на човек, който съм осъдил за клевета и обида на крайна инстанция.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Това не е вярно!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това не е известно на широката публика, затова той използва обстоятелството, че е станал народен представител, за да може оттук да говори това, което му дойде наум. Наистина тази зала не е място за разправии, това е зала, в която трябва да има борба на идеи. Ние тук идеи не виждаме от господина, който излезе да репликира всъщност нашата програма.
Напишете програма, дайте си Вашите идеи. Вие се съгласихте с управляващата партия ГЕРБ, казахте, че 90% се покривате, а това означава, че нямате собствена програма. Кажете го ясно, признайте го, за да разберат хората за каква коалиция и партия става дума, но със злобни махленски нападки не може да правите политика. Това не може да бъде начин, по който да се наложите в българското общество и то си личи по това, че при нас вече идват хора, които си късат членските книжки от Вашата партия. Разочаровани! (Силни ръкопляскания от „Атака”.) Да, разочаровани, излъгани, измамени от това, че ги обработвахте през една телевизия в продължение на четири години, че ги засипвахте с лъжи и клевети, заради което пак ще завърша, сте получили и присъда.
Вашият лидер също беше осъден на крайна инстанция – трета инстанция, затова, че нарече „лумпени” избирателите на „Атака” и си получи заслуженото. Аз го осъдих. Така че внимавайте какво говорите, за всичко има справедливост. (Силни ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Още изказвания във вид на различни процедури, които не би трябвало да се правят? Тъй като почнах един път, дадох възможността да се направи такова нещо, моя е грешката наистина, съжалявам. Когато има декларация от името на група, не би трябвало да има каквито и да е процедурни обяснения.
Признавам, направих грешка, че Ви дадох думата, господин Байрактаров, и от там нататък виждате снежната топка докъде стигна. Мисля да прекратим с този стил на дебата.
Преминаваме към Парламентарен контрол.
Първият въпрос е към министър Николина Ангелкова – министър на туризма, която ще отговаря на въпрос от народния представител Борис Ячев относно въвеждане на Единна система за туристическа информация.
Заповядайте, господин Ячев, за да развиете въпроса си.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, на 8 март 2007 г. с постановление на Министерския съвет е приета Наредба за организацията на Единната система за туристическа информация.
С тази Наредба се уреждат условията и реда за вписване, подлежащите на вписване обстоятелства, поддържане, съхраняване и достъп до информацията в Националния туристически регистър, както и събирането, обработването и съхраняването на статистическите данни за туризма.
Това са данните за средства за подслон и местата за настаняване – материална база, реализирани нощувки, пренощували лица, продължителност на престоя, приходи от нощувки.
В същата наредба е разписано, че бившето вече Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, като администратор на системата, отговаря за поддържането и контрола върху пълнотата на данните.
През изминалите години са правени няколко опита за стартиране на системата. В Бюджет 2014 дори са отпуснати 2,5 млн. лв. за създаването и въвеждането й. Това обаче така и не се случва.
Системата има подкрепата на общините, които очакват след регистриране на нощувките, тоест след влизането на Системата в действие, приходите им от туристически такси да се вдигнат многократно. По приблизителна статистика загубените за хазната данъци от неотчетени нощувки са около 300 млн. лв. годишно.
За въвеждането на Единната система за туристическа информация настояват и органите на сигурността в страната, както и партньорските им служби от другите държави в Европейския съюз, които смятат, че системата ще бъде ефикасен инструмент в борбата с евентуални терористични заплахи и нелегална имиграция.
Тази тема е актуална и покрай наплива от чужденци, и заплахите от „Ислямска държава” и може да бъде част от стратегията за справяне с нелегалните бежанци.
Във връзка с това, госпожо Министър, въпросът ми към Вас е: какви са намеренията Ви за по-бързото въвеждане на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) и в какви срокове тя може да започне да функционира?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Министър Ангелкова, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ячев! Една от първите задачи пред новосъздаденото Министерство на туризма бе работата по прецизиране на наредбата, касаеща организацията на Единната система за туристическа информация съгласно новия Закон за туризма. Тя вече е преминала необходимата съгласувателна процедура и следващата седмица ще бъде представена на заседание на Министерския съвет.
Паралелно работим активно върху предложенията за промени в Закона за туризма, които ще създадат условия ЕСТИ да бъде изградена като единна информационна платформа за комуникация по защитени канали между участниците в туристическия регистър и заинтересованите лица от централни и териториални органи на изпълнителната власт.
Чрез приемането на тази законодателна мярка съществуването на ЕСТИ ще доведе до така желаното изсветляване на сивия сектор в туризма и ще бъде предпоставка за проследяване на приходите от реализираните нощувки, респективно за тяхното повишаване, което ще допринесе за подобряване на степента на сигурност.
По отношение на настоящата нормативна уредба, от 16 март 2007 г. е в сила Наредбата за организация на Единната система за туристическа информация, приета на основание чл. 63 от отменения Закон за туризма. Прилага се до момента, доколкото не противоречи на приетия и влязъл в сила на 26 март 2013 г. нов Закон за туризма.
Единната система за туристическа информация включва Националния туристически регистър, статистически данни за туризма, изрично посочени в Наредбата, и туристическа информация, също изрично посочена като вид в Наредбата.
Предметът на Наредбата съответства на цитирания от Вас чл. 1, Глава „Общи положения”. Посочили сте, че Министерството в ролята си на администратор на системата отговаря за поддържането и осъществява контрол върху пълнотата и сроковете за въвеждане на информацията. Следва обаче да имаме предвид и края на тази разпоредба, която препраща към реда на чл. 8. Този ред касае единствено базата данни, които се въвеждат, поддържат и актуализират в Националния туристически регистър. Регистърът и към момента се води и поддържа в Министерството и винаги е бил публичен и активен.
По отношение на тезата Ви, че през 2014 г. са отпуснати 2,5 млн. лв. за създаването и въвеждането на системата, държа да отбележа, че в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за 2014 г. са планувани средства за изграждането и въвеждането на системата, но същите не са били отпуснати по бюджета на ведомството, а и посочената сума не е коректна.
За сведение, Министерство на икономиката и енергетиката е поискало отпускането на допълнителни средства по бюджета на Министерството в размер на 900 хил. лв. за създаване на евростандарт за категоризация и прекатегоризация на туристически обекти в България и ЕСТИ в реално време инпут-аутпут. Сумата обаче не е била отпусната на МИЕ поради неодобрена финансова обосновка на проекта за постановление на Министерския съвет, с който средствата са били поискани.
С това предлагам да насочим взаимни усилия към изграждането на системата ЕСТИ във вид, позволяващ електронно отчитане в реално време на движението и нощувките на туристите в България с цел непосредствен и дългосрочен финансов ефект за бюджета на страната и за гарантиране на необходимата информация на националната сигурност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Ячев, заповядайте за реплика.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): Госпожо Министър, наясно сме, че въпросът с въвеждането на тази система има две страни. Единият е финансов – Вие го посочихте. Той касае не само изсветляване на сивия сектор, но и приходите в бюджета на общините и в държавния бюджет.
Ясно е, че въвеждането на тази система през годините от 2007 г. насам е срещало значителна съпротива от някои от браншовите организации, от туроператори и от хотелиерския бизнес.
Мисля, че въпросът ми беше зададен в началото – 9 декември 2014 г. Оттогава досега, за съжаление, се случиха доста събития, които налагат сигурността на гражданите, борбата с тероризма да бъдат основен приоритет и акцент в работата на правителството и на Народното събрание. Засилването на нелегалната имиграция също остава един от основните проблеми пред сигурността на държавата.
Само преди две седмици парламентът прие много спешни, бих казал, извънредни мерки, включително законодателни, огражденията ни с Република Турция да бъдат довършени в най-кратки срокове във връзка с ограничаване на притока на нелегални имигранти.
В тази връзка, искам да уточните следното. Смятате ли, че системата ЕСТИ може да бъде ефикасен инструмент от системата за национална сигурност в държавата? Необходима ли Ви е някаква законодателна подкрепа системата да бъде в много бърз порядък – ако отговорите, че системата е ефикасно средство – трябва ли законодателна подкрепа, за да бъде въведена в най-скоро време тази система?
Не чух също така и цифри. Чух около 900 хил. лв. Не чух какво ще струва окончателното въвеждане на тази система в работа, в режим на действие. Предвидили ли сте тези средства в бюджета на новото Министерство на туризма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ячев.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ячев, да, въвеждането на системата ЕСТИ е изключително важно за националната сигурност.
Да, ние работим по въвеждането на системата, така че тя да отговори на това.
Необходима е законодателна промяна в Закона за туризма. Стартирали сме вече работа по нея и се надявам в най-скоро време този законопроект да бъде представен на предварително обсъждане, за да може да отрази максимално всички параметри и предложения, които да способстват това да се случи.
Правят се също анализи колко ще струва това. До момента такива анализи не са били направени, включително поради тази причина не са отпуснати и допълнителните средства, защото няма адекватна финансова обосновка.
В момента правим това. В рамките на до един месец ще имаме яснота колко точно ще ни струва въвеждането на Единната система за туристическа информация за комуникация по защитени канали. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
С това участието на министър Ангелкова в днешния парламентарен контрол се изчерпа.
Продължаваме с отговори на заместник министър-председателя господин Ивайло Калфин.
Той ще отговори на два въпроса на народния представител Мая Манолова.
Първият въпрос е относно възможността за осигурените лица да прехвърлят вноските си за втора пенсия от универсален пенсионен фонд в държавното обществено осигуряване.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Калфин! В края на миналата година по време на извънредно заседание, без истински дебат в пленарната зала, депутатите от ГЕРБ с едно натискане на копчето разрушиха втория стълб на пенсионната система. Направиха го безцеремонно и арогантно, както само ГЕРБ си може, без да чуе чуждо мнение – на гражданите, експертите, политическите си опоненти, дори на своите съюзници в четворната коалиция.
Вече месец промените в Кодекса за социално осигуряване са факт. Всеки гражданин може да премести вноските за втора пенсия от универсален пенсионен фонд в държавното обществено осигуряване. И всеки, който излиза за първи път на пазара на труда, може във всеки момент да поиска вноските му за втора пенсия да отиват във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Така пише в чл. 4б, ал. 3 от Кодекса – че всяко лице, родено след 1 януари 1960 г., може да избере да се осигурява само в ДОО с увеличената осигурителна вноска за втора пенсия.
Е, аз съм такова лице – родена съм след 1960 г., осигурявам се и желая да преместя вноските си и занапред да се осигурявам в държавното обществено осигуряване.
Според действащия законов текст, който четворната коалиция прие, мога да го направя във всеки момент. Така е от правна гледна точка.
Моят въпрос е мога ли да го направя фактически? За целта Ви каня в понеделник да отидем заедно и да видим как аз – едно осигурено лице, мога да изпълня законовата разпоредба и да преместя пенсионната си вноска от доброволния фонд, в който се осигурявам, в ДОО?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Уважаеми господин Калфин, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Манолова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз благодаря за поканата заедно да посетим различни институции и места, към които Вие проявявате интерес, госпожо Манолова. Предлагам обаче да се върнем сериозно на въпроса.
Възможността за избор къде да бъде пенсионната Ви осигуровка, очевидно, че е важен. Това се вижда и през последните седмици, когато този въпрос се обсъжда много интензивно и в парламента, и в медиите, и в обществото по принцип. Очевидно е, че на тази поправка, която беше приета – искам да уточня, че тя беше приета от една по-различна конфигурация от политическите сили, които подкрепят правителството, – се даде една идея, която очевидно трябва да бъде доразработена.
Аз съм имал възможност и преди това да Ви кажа – не съм против идеята. Мисля, че възможността за свободен избор трябва да бъде там. И всеки един гражданин като Вас, който е решил да си премести осигурителната вноска, да промени начина, по който се осигурява, би трябвало да го направи. Това нещо ще се случи и неизбежно има нужда от поясняване на законодателството. Между другото, не е първият случай това нещо. Знаете, че има много голяма част от законодателството, която влиза в сила след приемане на допълнителни, обикновено подзаконови нормативни актове. И надали всеки закон може от първия ден, след като се публикува в „Държавен вестник”, практически да се прилага. Така че не е изключение това нещо.
Това, което обаче е важно за гражданите, си мисля, е, че трябва да се проведе тази дискусия. Между другото, от миналата седмица на страницата на Министерство на финансите в интернет има едно предложение. Следващият вторник на тази работна група със социалните партньори и представителите на политическите сили в парламента този въпрос ще бъде обсъден. Така че се надявам действително да имаме възможност да дадем на обществото, на експертите, на специалистите възможност за една достатъчно широка дискусия, преди да вземем това решение.Така че нека да се съсредоточим върху качеството на решението и широката дискусия, отколкото на бързината на прилагането му. Мисля, че ако издържите още два месеца капиталовата си сметка в осигурителния фонд, надали ще се случи нещо много по-различно. Много скоро ще има такава възможност, широко обсъдена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова – за реплика.
Искам да помоля народния представител Ангелов да не стои с гръб към председателството, защото по този начин нарушавате реда в залата.
Заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Калфин, да, факт е, че разрушаването на втория стълб на пенсионната система стана с гласовете на ГЕРБ и с гласовете на ДПС. Факт е обаче, че ГЕРБ много бързо след това дадоха заден ход – нещо, на което многократно сме били свидетели под натиска на общественото мнение. Президентът Плевнелиев, който също се обяви категорично против, също не предприе никакви действия. Даже господин Радан Кънев – иначе един политик, който твърди, че е смел и че е категоричен, също се уплаши за целостта на управляващата коалиция и се отметна от намеренията си да сезира Конституционния съд.
Но моят въпрос е: къде сте Вие в цялата тази схема, защото Вие сте социалният министър на България и Вие не пропускате във всяко свое изказване да обещаете предвидимост и стабилност на пенсионната система? Що за законодателство е това и що за управление е това, което, първо, приема закони и след това ги обсъжда? Що за управленски практики са тези, при които първо се действа, а после се мисли? Хората имат право на добро управление и Вие сте длъжни да им осигурите поне нормално управление, което не приема мъртви текстове, което не прави промяна в закона, а след това да я подлага на широко обсъждане.
Още повече, като оставим каламбура с моите пенсионни и осигурителни вноски, искам да Ви кажа, че хората наистина са ошашавени, включително и от противоречивите сигнали, които се чуват и от Вас, и от финансовия министър, и от други представители на Министерския съвет: ще имат право на избор, ще го правят веднъж или ще го правят много пъти; вноските ще се местят веднага или пет години преди пенсиониране; ще има отделни партиди за индивидуалните вноски за всеки, или няма да има; тези индивидуални партиди ще бъдат в капиталов фонд, или няма да бъдат, или пак ще бъдат в Сребърния фонд.
Сами разбирате, че излъчването на подобни сигнали по най-важната тема за хората – темата за техните пенсии и за техните пари, не е показател за добро управление. И тези камъни, тази каша, този хаос, макар и създаден от ГЕРБ и от ДПС, в крайна сметка е във Вашата градина. Защото Вие сте социалният министър и Вие не трябва просто да говорите за стабилност и за устойчивост, а да ги създавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте за дуплика, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Госпожо Манолова, обсъждаме законопроект, който е на страницата – споменавам още един път – на Министерство на финансите и предстои да бъде разгледан в пленарната зала, а не нещо, което вече е прието. Така че ако Вие обсъждате нещо, което вече е прието, не е това темата. Искам да Ви поправя, да Ви обърна внимание, че има предложение, което е сложено на масата или в интернет. То отговаря на всички въпроси, които Вие поставяте. То ще бъде обсъдено в различни формати, включително в Национален съвет за тристранно сътрудничество и след това ще се появи в парламента, за да може парламентът да го обсъди. Именно за това говорим.
Да, решението на парламента от месец декември не дава яснота и това още тогава го каза министър Горанов, че има необходимост от допълнително изясняване на тези промени. Но, забележете, променя се механизмът, а не съдържанието. Съдържанието е важно и, надявам се, че не го отричате. Възможността един човек да избере къде да се осигурява за пенсия. Ако не отричате това нещо, ако сте съгласна да обсъждаме това, което в момента е сложено на масата, съм сигурен, че ще стигнем до едно голямо съгласие по това как да станат промените. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Следващ въпрос от народния представител Мая Манолова относно насърчаване на активния живот на възрастните хора.
Заповядайте да развиете своя въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Калфин, от един документ, по който имаме спор дали е приет или не, предлагам да преминем към един документ, който вече е факт и е известен на българските граждани. Вярно, с месец и половина закъснение и след упорито криене, но управленската програма вече е известна на всеки български гражданин. И трябва да призная, че тя наистина е забележителна – със 160 страници, със 180 приоритета, с 1100 мерки. Тук вече наистина успяхте да смаете света, защото едва ли в някоя друга държава има такава управленска програма с толкова приоритети, с толкова цели и без нито едно число, без финансова обосновка, без икономически инструменти. С една дума – един огромен наръчник от щедри обещания, които получиха от правителството българските граждани.
Аз предполагам, че с този обем Вие сте мислили, че няма да има гражданин, който да прочете всички всичките тези 1100 мерки и някак си неизпълнимите обещания ще останат скрити от хората, но тук сте сгрешили. В този понеделник на среща в един пенсионерски клуб в Кюстендил имах възможност заедно с пенсионерите да прочетем Вашата управленска програма в частта й социална политика. Дълго цъкахме с език и се чудехме на това, което сте успели да напишете във Вашата част от управленската програма. И хората наистина са сащисани, защото им се обещават адекватни социални плащания, а се замразиха 14 социални права. Обещават им се устойчиви и предвидими пенсии, а цари пълен хаос в пенсионната система. Обещава се защита на работещите бедни, а се отмени облагаемият минимум. Обещава се – това вече се приветства от възрастните хора – осигуряване от страна на правителството на активен живот.
И затова те ме помолиха, тъй като е доста пестелива управленската програма, да Ви попитам: как ще осигурите активен живот на възрастните хора през следващите четири години?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: За отговор – заместник министър-председателят господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Уважаема госпожо Манолова, обръщам се към Вас и към Вашите събеседници от Пенсионерския клуб в Кюстендил. Това, което пише в Програмата, са мерки, които не излизат ей сега от нищото. В тази Програма, особено в социалната част, ние сме се опрели на действия, програми, стратегии, които са работили и преди това правителство да бъде избрано. Формулировките и целите, които се поставят в Програмата, специално в социалната сфера, можете да ги видите в развитие.
Избягвам коментарите за пенсионната система – в момента тя е такава, каквато я остави предишното правителство, не е бутната. И понеже не е добра, затова обсъждаме, а това, че обсъждаме, е хубаво. Това, че има различни варианти, също е хубаво. Но че тази, каквато е в момента, не може да продължи да стои така, е факт – надявам се, че ще го приемете.
Връщам се обратно на активния живот на възрастните хора. Стратегическата рамка, която е изработена в България, е в Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора, приета през 2012 г. – тя е от 2012-а до 2030 г. Това е продължение на едно от направленията в актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението до 2030 г. Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора предлага конкретна перспектива и мерки за посрещане на последствията от застаряването. Между другото, промените в пенсионната система са една от мерките за активност на възрастните хора.
Ключовите сфери за развитие на тези мерки се отнасят до заетостта, финансовата стабилност на пенсионната система – ето това е посочено в Програмата, подобряването на здравните услуги, достъпа до образование, развитие и модернизиране на дългосрочните грижи, включително развитието на нещо, което в Европа се казва „сребърна икономика”.
През 2015 г. Министерството на труда и социалната политика предвижда различни инструменти – те се финансират и от Националната, и от Европейската програма, за да се започне –поне хората, които имат най-голяма нужда от това нещо, това са хора в предпенсионна възраст и не могат да се пенсионират, да могат по-лесно да влизат в програми за заетост; хора, които биха могли да проявяват различна активност, включително доброволческа, да бъдат насърчени в селищата, в които живеят; хора, които биха могли да развиват социални предприятия, които също са част от приоритетите, също да могат да бъдат ангажирани. Ето това са конкретни мерки, които се предвиждат в Програмата за активност на по-възрастните хора. Мисля, че всички, които участват в нея до момента, надявам се в бъдеще да са доста повече, ще бъдат доволни от Програмата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: И аз Ви благодаря.
Ще се възползвате ли, госпожо Манолова, от правото си на реплика?
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Калфин, нека все пак да се върнем към управленската Ви програма и към конкретните мерки, с които обещавате да постигнете активен живот за възрастните хора. Те са доста пестеливи. Това, което обещавате, е да разработите Национална стратегия, да въведете индекс за активен живот и да разработите двегодишен доклад в изпълнение на Националната концепция. Тоест с три книжни документа Вие обещавате на възрастните хора да направите активен техния живот.
Прав сте, че по време на правителството на ГЕРБ е приета една концепция, която Вие сега обяснявате, че ще довършвате, но това е един книжен документ, който е пълен с кухи фрази, които нищо не означават и нищо не носят на възрастните хора. Затова по тяхна молба се наех да Ви информирам какво разбират те под „активен живот” и какво очакват от Вас.
На първо място, очакват възможност да се пенсионират, което означава възрастта и стажът за пенсия да растат така, че да са съобразени със средната продължителност на живота и с икономическите реалности. Това, което правите в момента, е точно обратното. С механичното вдигане на стажа за пенсия десетки хиляди хора няма да могат да се пенсионират през предстоящата година.
„Активен живот” означава и тези, на които не им стигат две години стаж или възраст, да имат възможности за гъвкаво пенсиониране. Иначе ще има групи от хора, които колкото и време да минава, тъй като не могат да си намерят работа, никога няма да се пенсионират, което е добре за финансовия министър, но едва ли е Вашата цел.
Според възрастните хора „активен живот” означава те да получават достойни пенсии (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), тоест да се погрижите за увеличаването на пенсиите не само чрез Швейцарското правило, но и чрез тяхното ежегодно осъвременяване – нещо, което сте обещали в предизборната програма на АБВ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това означава достъпно здравеопазване, евтини лекарства и достъп до здравни грижи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви да се ориентирате към приключване.
МАЯ МАНОЛОВА: Това означава социални програми. Това означава да подпомогнете и функционирането на пенсионерските клубове. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това очакват от Вас възрастните хора (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – предполагам не само тези в Кюстендил, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Манолова, нарушавате Правилника. Знаете, че времето за изказване е две минути!
МАЯ МАНОЛОВА: …и аз се ангажирам периодично да Ви казвам какво мислят хората и какви са очакванията за изпълнение на Вашата управленска програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте, господин Заместник министър-председател, за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю.
Госпожо Манолова, има нещо, с което би трябвало да бъдем наясно. Виждам, този път, че имаме значително разминаване с Вашите виждания.
За мен активният живот на възрастните хора не е ранно пенсиониране. Вие го свързвате с това. Не, това е възможност на човек да бъде активен, да бъде полезен и за себе си, и за обществото. Дали ще бъде на трудова заетост, дали ще бъде в някаква доброволна, социална дейност – споменах за социалните предприятия, това означава възрастният човек да е в контакт с други хора и да бъде полезен на обществото. Поне това се разбира в Европа и в другите страни.
Ако Вие разбирате активния живот като ранно пенсиониране, трябва да Ви кажа, че не може в България всички да се пенсионират рано, да вземат високи пенсии и след това да не получават социални помощи. Напротив, „активният живот” означава човек да не зависи от социалните помощи, а да му се даде възможност, когато има физическата възможност за това нещо, да допринесе с нещо за обществото и за себе си. Това изключва бързото, ранно пенсиониране и оставането само на социални грижи. Напротив, много хора биха искали да са полезни в обществото – точно тази възможност трябва да им дадем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
С отговора на този въпрос участието на господин Калфин в днешния парламентарен контрол приключи.
Преминаваме към отговори на господин Николай Ненчев – министър на отбраната.
Той ще отговори на въпрос от народния представител Волен Сидеров относно Команден център на НАТО и военна база до град Шабла.
Заповядайте да развиете своя въпрос.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Заместник-председател.
Дами и господа народни представители! Господин Министър, след посещението на генералния секретар на НАТО Столтенберг в медийното пространство се появиха информации, че командването на НАТО иска от България у нас да бъде разположена военна база на НАТО, както и Команден център. Това беше ясно заявено в медиите. Разбра се, че освен в България, НАТО иска такива центрове и в други държави от Блока.
Моят въпрос в тази връзка е: вярна ли е тази информация? Ако да, кога и от кого е взето решението за разполагане на Команден център и военна база на територията на област Добрич?
В пояснение ще кажа, че излязоха информации, които насочват местоположението на тази база в областта на Шабла, където през годините е имало българско военно поделение. Това е най-източната част на нашето Черноморско крайбрежие.
Вие отговорете на този въпрос, а аз ще Ви кажа какви са опасенията на избирателите, които представлявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на отбраната господин Ненчев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, въпросът за изграждане на команден център на НАТО и военна база в близост до град Шабла или на територията на Добрич – област, не е стоял на вниманието на Министерството на отбраната.
На основание на Решение на Министерския съвет № 36 от 3 септември 2014 г. по време на срещата на върха в Уелс през месец септември 2014 г., българската страна е изразила подкрепа към решението на 28-те държави – членки на НАТО, за предприемане на необходимите мерки за гарантиране и защита на страните от Алианса в отговор на съвременните заплахи.
Една от приетите мерки касае създаването на структури на НАТО за командване и управление, които да подпомагат изпълнението на мерки за гарантиране сигурността на страните от Алианса. Основното им предназначение се предвижда да бъде координиране и подпомагане планирането и провеждането на многонационални учения и тренировки на НАТО, синхронизирането им с националното планиране, както и осигуряване приемането и настаняването на други формирования от Алианса.
Към настоящия момент се предвижда структура на НАТО за командване и управление да бъде разположена в град София, като 50% от личния състав ще бъдат военнослужещи от страните – членки на НАТО.
Уважаеми господин Сидеров, въпросът за изграждането на съоръжение в Шабла никога не е стоял и не е взето подобно решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Да, господин Министър, разбрахме, че в София ще бъде командният център.
Колкото до самата военна база на НАТО, Вие казвате, че не е стоял този въпрос, но както казах много ясно – в медиите се появиха тези съобщения, дори със заглавия: „Ще има база на НАТО у нас“.
Самият Столтенберг, както и други високопоставени служители на Пентагона, главно на САЩ, на Държавния департамент, също заявиха през последните дни, че НАТО ще се разширява и ще разположи свои, включително и войски, и военни бази все по-близо до „фронтовата граница”, така да я наречем, фронтовата линия, която обгражда Русия. Това е факт. Това е видно и без да си военен специалист. То се вижда от картата.
Сега тук въпросът и за отговорността на българското правителство във Ваше лице като министър на отбраната, защото нали знаете, че е много лесно да се каже от тази трибуна: „Не, това, което говорите, не е вярно!“, а в същото време това да се прави тайничко и задкулисно, както неведнъж се е правило.
Аз знам, че Вие няма да ми отговорите пряко: „Да, ние подготвяме такава база. Да, каквото ни поискат – ние го даваме“. Аз знам, че това е Вашата практика и не очаквам от Вас да потвърдите сто процента, но все пак съм доволен от това, че в някакъв процент потвърдихте, че у нас ще има команден център. Това не е без значение.
Това означава, че НАТО предвижда оттук какво ще командва този център, който се нарича „команден“. Той ще командва някакви действия, нали така? Той няма просто да стои в София и да си пият бирата в прекрасните софийски ресторанти. Той ще командва нещо. Какво е това нещо? Ами, това ще бъдат действия, свързани със затягане на обръча около Русия, тоест България, както аз говоря от много време, е вкарана във военна ситуация, в която ние ставаме и мишена на обратни действия, тъй като Русия вече заяви в отговор на натовската позиция – позицията на САЩ преди всичко, че Русия е заплаха.
Това и Вашият предшественик – министър Шаламанов, от служебното правителство го каза ясно. Той прие, точно след срещата в Уелс, той излезе и каза, че в Стратегията ние залагаме, че Русия е заплаха. Вие явно изпълнявате същата Стратегия и за Вас явно Русия е заплаха. Следователно, Вие правите всичко възможно ние да ставаме част от фронтовата линия.
Искам да Ви кажа, че това е много опасна политика и тази политика може да завърши със събития, които преди малко тук един колега от дясно, от десния сектор, напомни една знаменателна дата за Народен съд. Това може да се повтори след известно време и спрямо Вашите действия. Само това имайте предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Сидеров, извън всякакво съмнение ще Ви отговоря, и то искрено, защото считам, че това е мое задължение и по силата на Конституцията, и по силата на законите на страната.
Нека още веднъж да го кажа съвсем ясно и категорично: никога от нас от страна на НАТО не е искано в България да бъде разположена подобна база. Касае се за координационен център, който ще бъде най-вероятно разположен в София, но все още не е решено това. Благодаря Ви.
Не бива да има никакво съмнение в тази посока. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към питане от народния представител Методи Андреев относно информация, че към настоящия момент Служба „Военна информация“ не е предала в Комисията по досиетата повече от 33 хиляди архивни единици.
По същата тема има зададен въпрос и от народния представител Десислав Чуколов относно досиетата на 33 хиляди военни разузнавачи.
Процедурата ще бъде с общ отговор, като последователно се даде възможност да развие питането си господин Андреев, след него думата ще има господин Чуколов, за да развие въпроса си, следва отговор на министъра, съответно два уточняващи въпроса от господин Андреев, реплика от господин Чуколов и по повод на питането, господин Андреев ще има възможност да изрази отношение към отговора на министъра.
Имате думата да развиете питането си, господин Андреев. (Реплики от народния представител Ангел Найденов.)
Ако се окаже, че още някой от въпросите е на тази тема, ще има общ отговор и по трите въпроса. Кой е задал такъв въпрос? (Шум и реплики.)
Имате възможност да развиете въпроса си, господин Андреев.
Ще уточня тематиката на останалите въпроси.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин министър, има информация, че към настоящия момент Служба „Военна информация“, която е Ваша подчинена структура и правоприемник на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, в нарушение на чл. 1 от Закона, станал известен като Закон за досиетата, не е предала в Комисията по досиетата повече от 33 хиляди архивни единици.
Разпоредбата на чл. 1 от Закона за досиетата включва всички документи на бившата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, за да бъде изпълнена и другата цел на закона – правото на достъп на всеки до документите на органите. Това е обхватът на закона, без законодателят да е предвидил каквито и да било ограничения, отнасящи се до български или чужди граждани.
Водената между Комисията по досиетата и Министерството на отбраната кореспонденция за периода 2009 – 2014 г. не е дала резултат относно цялостното предаване на архива. Непредаването на всички документи води до нарушение и на чл. 16 от Закона за досиетата. Според законовия текст описаните в него държавни органи, един от които е и министърът на отбраната, трябва да организират окомплектоването и предаването на документите на Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.
Освен това не е представен и списъкът на лицата, заемали или заемащи описаните публични длъжности в чл. 3, ал. 1, т. 16 от Закона по досиетата, в резултат на което Комисията, като оправомощен държавен орган, не може да изпълни задължителната си проверка по упоменатия законов текст. В тази насока водената между Комисията и Министерството на отбраната кореспонденция през периода 2009 – 2013 г. не е дала досега резултат.
Уважаеми господин Министър, моите въпроси към Вас са следните: първо, какви спешни мерки ще предприемете за преодоляването на проблема, свързан с нарушението на Закона за досиетата от страна на Служба „Военна информация“, за да бъде предаден целият архив в Комисията по досиетата, както изисква Законът?
Второ, не считате ли, че неизпълнението на законното задължение от длъжностното лице или лица, представлява престъпление по смисъла на чл. 282 от Наказателния кодекс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Андреев.
Думата има господин Чуколов да развие своя въпрос.
Със същия предмет са и въпросите, зададени от господин Ангел Найденов относно предоставяне на архива на Служба „Военна информация“ на Комисията за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както и въпросът на народния представител Велизар Енчев относно намерение на военния министър да направи публично достояние секретни документи за чужди граждани, намиращи се в Служба „Военна информация“.
Процедурата ще бъде обща – след въпроса на господин Чуколов, възможност да развие своя ще има съответно господин Найденов и господин Енчев.
Министърът – с общ отговор, пет минути по питането и по три минути за трите въпроса. Общо 14 минути ще имате на разположение, господин Министър, за общ отговор на питането и трите въпроса на народните представители.
Слушаме Ви, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, господин Министър! Този въпрос, както казахте и Вие, госпожо Цачева, съм го задал на 25 ноември миналата година – преди два месеца. Сега виждате как се обединяват едно питане и три въпроса по тази тема. Това е въпрос, който вълнува българското общество.
Въпросът ми е следният. Видях, че господин Андреев иска час по-скоро да се осветят тези досиета. Като виждам как са тръгнали нещата, това ще се случи. Това ще се случи, защото думите, които казва и самият министър, и парламентарният секретар към Министерството на отбраната Пламен Даракчиев също подкрепя час по-скоро тези досиета – 33 хиляди архивни единици, както е правилният термин, да бъдат дадени на Комисията по досиетата, тоест да бъдат обнародвани.
Какво ще се случи по този начин? Ще се случи това, че хората, които през така наречения „социалистически режим” са се борили срещу инвазията на Турция в България, разузнавачите, които са действали и на турска територия, сега ей-така просто ще ги осветим, давайки ги на Комисията по досиетата, която с удоволствие периодично ще вади доклади и ще казва кой какво е правил. Всъщност подвигът на тези хора ще го сравним с този, който е издавал комшията например, или е писал донесения до Държавна сигурност. От „Атака” сме твърдо и категорично против това.
Ще Ви дам само следния пример. Наскоро почина, както може би знаете, легендата на Военното разузнаване Пеньо Пенев, който девет години е бил в турски затвор и не е издал нито един свой агент. Понеже това били, представете си, хора, които са работили за чужда държава, все едно не са се клели и не са целували българския флаг, сега ще осветим тези хора. За нас от „Атака”, пак казвам, това е абсолютно недопустимо.
Господин Министър, освен че в последните месеци между задаването на въпроса и сега отговора сътворихте такива глупости, да сравнявате тези разузнавачи с терористи, да ги наричате „диверсанти” и така или иначе да ги обиждате и унижавате, моят въпрос към Вас е: преосмислихте ли това Ваше решение? Дадохте ли си сметка, че по този начин ще покажете, че България осветява всеки, който е работил някога за нея, че може би и в бъдеще ще го направи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Ангел Найденов.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Това е един от примерите как върху една и съща тема може да се гледа по различен начин и да има различни гледни точки. Аз не бих се наел и няма да задам въпроса дали министърът на отбраната е готов да предаде 33 хиляди архивни единици, защото не знам какви са и колко са тези архивни единици.
Затова моят въпрос, господин Министър, е по-скоро какво от архива на Служба „Военна информация” не е предадено в изпълнение на Закона, най-общо казано, за досиетата, за което Вие изразявате съгласие, готовност и желание да бъде предадено на тази Комисия?
Основание да задам този въпрос, разбира се, от моя страна е фактът, че познавам дейността на Служба „Военна информация”. Имал съм многократни разговори с ръководството на тази Служба, и като пример ще дам съобщението, което беше публикувано на сайта на Служба „Военна информация”, че към средата на месец декември на 2013 г. тя е изпълнила своите задължения по Закона за досиетата. Тоест тя е предала всичко, което влиза в обхвата на Закона. Аз не мога да допусна, че Службата няма да изпълни своите законови задължения, и е предала на Комисията по досиетата всичко каквото трябва да бъде предадено.
Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че възниква колизия между два закона – Закона за досиетата и Закона за класифицираната информация, откъдето се явява проблем с посочването и предаването на документите на служители на Служба „Военна информация”, които са заемали позицията от началник-сектор нагоре. Но това е друга страна на този въпрос, за който става дума, какво подлежи на предаване в Комисията по досиетата. Аз, разбира се, в репликата ще развия и тази тема, но нека да не смесваме двата въпроса.
Затова моят въпрос е: какво не е предадено, което Вие сте готов да предадете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Велизар Енчев има възможност да развие своя въпрос.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, колеги! Господин Министър, правя едно много важно уточнение – в момента съм на трибуната не само като народен представител, а като единствения, който задава тези въпроси по тази тема, който е бил служител на Националната разузнавателна служба в периода 1986 – 1996 г., и смятам, че по тази материя съм най-компетентен, включително и от Ваша милост.
Господин Министър, на 29 ноември 2014 г. Вие заявихте, че ще предадете всички документи на Военното разузнаване по времето на комунизма на Комисията по досиетата, и си позволихте нещо недопустимо – на партиен конгрес на Демократи за силна България Вие заявихте следното: „Ще предам документите, досиетата на Външното разузнаване, за да стане ясно всичко, което се е вършило, тъй като съм убеден, че не е било в името на България, а на друга държава и друго разузнаване”.
Във връзка с това искам да Ви задам следните експертни въпроси: не превишавате ли правата си и не нарушавате ли Закона за досиетата, като декларирате, че ще направите публично достояние делата на чужди граждани – сътрудници на българското Военно разузнаване? Както Ви е известно, въпросният Закон се отнася само за български граждани – сътрудници на бившите тайни служби.
Също така бих искал да отбележа, че в административно отношение решение за изнасяне на секретни документи от Служба „Военна информация” може да се вземе само от нейния началник.
По време на мандата на служебния министър Шаламанов председателят на Комисията по досиетата също постави въпроса за предаване на документите. Ако това се случи, господин Министър, Вие гарантирате ли, че в достъпните за граждани архиви на Комисията по досиетата няма да попаднат секретни документи от особена важност за националната сигурност? В момента там е разграден двор – всеки български и чужд гражданин може да влезе.
И накрая, освен че е незаконно това, което вършите, не смятате ли, че е изключително опасно за държавните интереси, както и за авторитета на България в международен план да се разсекретят досиета на чужди граждани, работили за България, за интересите на България на Балканите и в Близкия изток? Уточнявам: Република Македония, Република Сърбия, Република Гърция и най-вече – Република Турция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За общ отговор на едно питане и три въпроса думата има министърът на отбраната.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Андреев, господин Чуколов, господин Найденов, господин Енчев! Съгласно чл. 16 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Служба „Военна информация” има задължението да предаде 33 хиляди архивни единици, отнасящи се за периода 9 септември 1944 г. до 16 юли
1991 г. Задължението...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изненадахме Ви, господин Министър, с тази сложна процедура.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Задължение на Службата е да предостави списък на лицата, заемали и заемащи описаните в чл. 3, ал. 1, т. 16 от Закона длъжности. Съгласно цитирания чл. 16 отговорността за организацията по окомплектоването и предаването на архиви е отговорност на министъра на отбраната. Ето защо заявявам категорично, че Законът ще бъде изпълнен. България е парламентарна република и всички ние сме длъжни не да тълкуваме, а да следваме волята на народното представителство.
Държа да отбележа, че освен законов това е и мой морален дълг пред обществото. Българските граждани имат неоспоримото право да знаят истината за тайните служби на комунистическия режим, за тяхната организация, средства и методи на работа.
Що се отнася до въпроса, който задавате в края на питането –дали неизпълнението на законово задължение от страна на длъжностно лице представлява престъпление по чл. 282, отговорът е единствено от компетенциите на правораздавателните органи.
Уважаеми господин Чуколов, надявам се, че отговорът, който дадох преди малко във връзка са питането на народния представител господин Методи Андреев, съдържа и темата, повдигната във Вашия актуален въпрос към мен. Ще добавя само, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, обявяването на принадлежност се отнася само и единствено до български граждани. Разбирам Вашата загриженост за българските разузнавачи, но законът е категоричен. Тези, за които е установена принадлежност към държавна сигурност и разузнавателните служби, попадат в списъка на публичните длъжности в чл. 3, ал. 1 от Закона и ще бъдат оповестени от комисията.
Що се отнася до забележката Ви, че заместник-председателят на Комисията по досиетата Айруш Хаджи е от турски произход, мога само да Ви уверя, че аз не деля българските граждани според тяхната етническа принадлежност. Видно е, че така мислят и народните представители, след като са гласували неговото избиране в Комисията.
Господин Енчев, позволете ми преди всичко да оспоря формулираната във Вашия въпрос теза. Никъде и по никакъв повод не съм изказвал намерение, свързано с разкриването на самоличността на чужди граждани, работели за РУМО. Знам добре, както и Вие знаете, че законът предвижда оповестяване на принадлежност към тайните служби на комунистическия режим единствено на български граждани. Освен това искам да Ви информирам, че според § 17 на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби за периода 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. са декласифицирана информация. В § 16 на същия закон е постановено, че данните за щатните и нещатните служители за цитирания период не представляват лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни.
На въпроса Ви дали да съм нареждал на ръководителя на служба „Военна информация” да разкрие имената на нейни сътрудници на територията на 10 държави в Близкия изток и Северна Америка, отговорът е категорично не. Не съм издавал заповед – нито писмена, нито устна, с подобна формулировка. И не възнамерявам да издавам такава за в бъдеще, пак по причина, че познавам добре българските закони.
На въпроса Ви дали предаването на архива на служба „Военна информация” няма да застраши живота и сигурността на чужди граждани, работили за нея, отговорът е отново не. Вече казах, че тези граждани не подлежат на оповестяване. Освен това техните дела ще бъдат съхранени в отделна комисия към Комисията по досиетата, достъп до която има единствено председателят на Комисията господин Евтим Костадинов.
Държа да отбележа, че членове на Комисията по досиетата са избрани от Народното събрание на Република България. По тази причина аз като министър на отбраната имам пълно доверие в тях.
Считам, че отговорих на поставените въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса от господин Андреев по повод на неговото питане.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Господин Министър, имате ли информация дали от служба „Военна информация” е пращан в Комисията по досиетата документ – архивна единица, в която се съдържа име на чужд гражданин, който обаче се оказа, че не е чужд гражданин? Имате ли такава информация? Документът е с № 1343. Защото аз знам за такъв прецедент. Историята е следната. Комисията по досиетата разполага с микрофилми на тези 33 хиляди архивни единици. Повтарям, разполага с микрофилми. Направен е следният експеримент. Един от тези микрофилми е прочетен със съответната апаратура, след което Комисията изпраща официално писмо до служба „Военна информация” и ги пита: „Можете ли да ни изпратите документите по архивна единица № 1343?”. Отговорът е: „Не можем, защото в тази архивна единица се съдържа име на чужд гражданин.” (Реплика на народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се обаждайте от място!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: След това Комисията по досиетата изпраща на служба „Военна информация” самия документ. Оказва се, че името на чуждия гражданин според служба „Военна информация” е Атанас Жеков Тилев. Ако това е чужд гражданин, значи аз съм китайски мандарин! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика по повод въпроса на народния представител Десислав Чуколов към отговора на министър Ненчев.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин Министър, казвате, че законът е такъв. Ние от „Атака” ще внесем поправки в този закон. Знаете, държави като САЩ и Англия сто години държат засекретени всички документи по даден конфликт, примерно Втората световна война. А Вие, господин Министър, сега се втурвате да изпълнявате този закон. Виждате, че в обществото има напрежение, както казах по-рано. Цитирам Ви информация от БГНЕС: „Ненчев размахва юмрук на военното разузнаване”, „Военни разузнавачи дали министър Ненчев на прокуратурата”, „Генерал Чавдар Червенков: „Изказването на министъра на отбраната за военни разузнавачи нагнетява напрежение”.
Както Вие обичате да казвате, нека направим широк дебат по тази тема. Нека всяко мнение да бъде чуто. Имаме ли право ние тези герои, герои – ей сега да ги хвърлим хей така, да ги хвърляме хей така?! Вие всъщност с това Ваше решение, господин Министър, изпълнявате пряка поръчка от Турция! Турското разузнаване, въобще Турция ръкопляска сега в момента може би, като гледа този дебат. Направихме така, че всичко, което е градено, да го подарим!
Били работили българските разузнавачи за чужда държава. Вие работите в момента за чужда държава!
Моята молба, господин Министър, е – излезте тук на трибуната и се извинете на тези разузнавачи. Дължите им това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика на народния представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще си призная, че съм затруднен във формулирането на реплика по повод на Вашия отговор.
Първо ще кажа, че няма да Ви карам да се извинявате. И едно „съжалявам” от Ваша страна ще бъде достатъчно по повод разменените реплики със служителите, в случая „Военно разузнаване”. Макар че ако се извините, това няма да накърни Вашия имидж. Напротив.
Но не разбирате ли, че Вие правите тази тема не просто актуална. Вие правите гореща тема, която буквално всяка седмица присъства в публичното, медийно и обществено внимание, и разбира се, в политическите среди – нещо, което не мисля, че е добре, нито за службата, нито за Вас като министър.
Разбира се, аз няма да се грижа за Вашия имидж. Казвам го обаче съвсем добронамерено.
Това, което разбирам от Вашия отговор, е, че има нещо, което не е предадено от служба „Военна информация” и че това, което не е предадено, са документи, съдържащи данни за чуждестранни граждани, сътрудничили на служба „Военна информация”, което Вие искате да предадете като документи на Комисията по досиетата, без те да бъдат публично разкрити. Извинявайте, но ще изразя дълбоко съмнение във възможността на Комисията да съхрани и опази секретността на тази информация, което вън от всяко съмнение поставя в опасност и в риск всички чуждестранни граждани, техните връзки, техните познати, техните близки. Съветвам Ви да не стоварвате тази отговорност на Вашите плещи. Това нито е Ваше задължение, не го разглеждайте и като морален дълг. Никакъв морален дълг в случая, освен строгите рамки на закона, не могат да определят Вашето поведение. А тези рамки на закона не вместват това Ваше желание и готовност.
Второ, разбирам, че искате да предадете информация за служители, които са от позиция „началник-сектор” нагоре, поради факта че там има колизия със Закона за защита на класифицираната информация. Добре.
Първо, за да предадете тази документация, макар че тук отварям скоба, за да кажа, че се учудвам, че става дума за 33 хиляди архивни единици, ако изобщо имате това предвид. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Как е възможно всички служители в системата на Военното разузнаване от началник-сектор нагоре да бъдат 33 хиляди, по отношение на които не са предадени архивните документи? Тук има или някаква грешка, или информацията, която ни поднасяте, не е достоверна. Преди да направите това обаче, трябва да изчистите колизията между Закона за защита на класифицираната информация и съответно Закона за досиетата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Повече от минута говорите, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: В заключение, хората от Служба „Военна информация” – военните разузнавачи, разузнавачите изобщо не заслужават отношението, което се демонстрира през последните години, а заслужават уважение и всяко накърняване на техните права ще бъде в ущърб на националната ни сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме тезата Ви, господин Найденов – два пъти повече от времето, определено за реплика, говорите.
Реплика от господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, с цялото уважение към институцията, която представлявате – или сте некомпетентен, или което е по-вероятно, съзнателно манипулирате и заблуждавате българската общественост.
Разкриването името на водещия офицер от разузнаването – дали цивилното, или военното, автоматически води до неговите връзки и имената на тези връзки в съответната страна, най-вече визирам Близкия изток, на първо място.
На второ място, не по важност, разбира се, балканските страни Турция, Гърция, Република Македония, Сърбия, Албания, включително и Румъния, в която разузнавахме до 1992 г. Това, което държа в ръцете си, господин Министър, е диск (показва го) към моята книга „Аз бях в разузнаването”, в който е публикувано цялото мое работно и лично дело. Всеки може да се запознае с него.
Господин Министър, известно Ви е, че от този диск може да се получи пълна информация за имената на моите сътрудници – не казвам „агенти”, а сътрудници, приятели на Република България в Република Македония, Охрид, Скопие, включително и в Република Сърбия. Пълна информация за техните имена! Още повече че с флумастер Комисията по досиетата е задрасквала по такъв начин, че някои от имената прозират през флумастера. Това е безотговорно и е държавна измяна!
Второ, искам да Ви обърна внимание на много важен факт от това, което казах в момента и се отнася за други разкрити дела, работни дела, лични дела и досиета – разкриването на активните мероприятия на Българското разузнаване срещу турския национализъм, македонския национализъм и великосръбския национализъм.
Само един факт, който доказва правотата на това, което говоря. Аз съм офицер от Националната разузнавателна служба до 1996 г. До 1991 г., господин Министър, всички активни мероприятия, които съм реализирал, на първо място с турския национализъм, са изтеглени като държавна тайна. Не особено интелигентните представители обаче на Националната разузнавателна служба са оставили отчетите за активните мероприятия, които могат да се прочетат тук и се получава пълна представа за чужди граждани, които са реализирали тези активни мероприятия на територията на Пакистан, Република Турция, Индия и Франция. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е държавна измяна, в която Вие директно участвате и един ден ще носите отговорност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър, общо към четиримата народни представители.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Учудвам се, че продължаваме да водим този диалог. Вие казвате „поради няколко причини”.
Сега се чудим дали да предадем този архив на Комисията по досиетата. Не е необходимо да водим повече този разговор, защото архивът е предаден преди година и половина, уважаеми госпожи и господа. Вие сега казвате, че има голяма вероятност Комисията да злоупотреби. Ако Комисията е искала да злоупотреби, в рамките на тази година и половина, би го сторила. Целият този архив е предаден, но на друг носител. Във всеки един конкретен момент Комисията е в състояние да принтира тези архивни единици. Тоест ние нямаме казус, който сега трябва да решим. (Реплики.) Предадени са! Отпреди година и половина са предадени.
Вие казвате тук: „Нека да изчакаме да оправим закона.” В Народното събрание не би следвало да водим този диалог. Законите трябва да се изпълняват такива, каквито са.
Господин Найденов, този Закон е приет от народните представители в тази зала, включително и от Вас, народните представители на Българската социалистическа партия. Сега Вие ми казвате: „Недейте да изпълнявате закона, който ние приехме.” (Реплика от народния представител Ангел Найденов.) Учудвам се, че през всичките тези години Вие не сте предложили законодателна инициатива, за да спрете този процес. Това не се е случило. Няма различен аргумент в тази посока.
Днес, заявявайки пред Вас отново, за пореден път, трябва да изпълня моите законови правомощия – да предам архива на Комисията по досиетата. Не приемам аргументите, че там няма подходящи помещения. (Реплики от народните представители Атанас Мерджанов, Ангел Найденов и Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, народните представители, не репликирайте от място.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Същата тази Комисия, уважаеми госпожи и господа, е избрана от Народното събрание на Република България и ние би следвало да имаме по-голямо доверие в нея, отколкото на хора, за които аз лично не зная как са назначени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение към отговора на министъра думата има господин Андреев – две минути.
(Реплика от народния представител Георги Божинов.)
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Кажи му на Андреев номера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, знаете си номерата, обаждате се по всяко време... освен да Ви слушаме останалите, които не сме информирани.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Достатъчно спекулации има по тази тема. Трябва да е ясно едно. (Реплика от народния представител Георги Божинов.) До 16 юли 1990 г., когато се обхващат документите по този закон, тези служби не са били част от системата за сигурност, към която България в момента принадлежи. Те са били част от друга система за сигурност. Те са били част от друг обществено-политически блок.
Нали Ви е ясно, че всичките тези архивни документи и тези, както се спекулира тук, разузнавачи на българските служби зад граница са били споделени с братските социалистически страни и с центъра Москва, специално за военна информация.
Тук разполагам с документ, в който ясно се вижда, че в периода 1984 – 1986 г. разузнавателното управление на Генералния щаб е имало тесни контакти, братски контакти със съответната служба на бившия Съветски съюз, известна като ГРУ, включително на информационно-осигурително ниво.
Това означава следното: всяка една дейност на външните ни служби тогава...
Господин Енчев, Вие сте били служител не на Националната разузнавателна служба. От 1986 г. до 1990 г. сте били служител на Първо главно управление на Държавна сигурност. Не злоупотребявайте тук!
Всички тези сътрудници и агенти, с които е разполагало тогава българското разузнаване, са били споделени с тогавашния център Москва. Нито една външнополитическа операция на тогавашните служби не е могла да се изпълни без санкция от центъра Москва. В момента, ако господин Сидеров и господин Найденов пазят споделените агенти на българските служби със съветските бивши служби, това е национално предателство. Нашето задължение е да предадем тези архиви в Комисията, да поясня – предадени са архивите на фотофилм, но ние искаме да бъдат предадени всички архиви, както е по закон, тоест и на хартиен носител. Това е самата истина и никакви национални сигурности не се заплашват. Заплашват се споделените агенти, които са осигурявали сигурността на бившия комунистически блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Андреев.
Преминаваме към следващия въпрос. (Народните представители Волен Сидеров, Ангел Найденов и Велизар Енчев искат думата за лично обяснение.) Така е, като не се вслушвате в препоръките, които давам преди това.
Господин Енчев, не съм Ви дала думата.
Един по един! По времето първи е господин Сидеров.
Господин Сидеров, ще вземете ли думата за лично обяснение?
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Тъй като бях споменат поименно, ставам да взема отношение. Обяснявам веднага, че не съм бил служител нито на военно, нито на някакво друго разузнаване, но по принцип – отговарям на господин Андреев, тъй като...
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ, от място): Не се знае.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Знае се, господин Андреев. Не съм. Ако беше, досега щяхте да го извадите хиляда и сто пъти.
Но това не означава, че е нещо лошо – първо. Аз просто уточнявам, че го вземам като неутрален, така да се каже и наблюдател, и участник, тъй като правим политика. Когато правиш политика, трябва да правиш точен исторически анализ. Да кажеш, че е национално предателство тогава да си сътрудничиш със Съветския съюз е абсолютен нонсенс, защото по същия начин аз ще кажа, че е национално предателство, което правите сега Вие. Цялата информация отива в Щатите, нали? В ЦРУ и в службите на НАТО. Естествено! Тогава за какво говорите? Тогава бяхме част от военно-политическия блок от Варшавския договор. Такова беше разделението на света.
Вие да се явявате съдник на историята и на разделението на света тогава на два лагера, според мен, е просто нелепо.Така че спестете си патоса, господин Андреев. Знам, че искате да изглеждате като голям антикомунистически борец така, пред публиката, но когато понякога обобщаваш нещата по този начин с едри щрихи, рискуваш да влезеш в капан. Вие вече сте влезли в един капан, в който искате да обявите, че всеки, който е работил за българското разузнаване или за българското военно разузнаване, е бил национален предател, защото данните отивали в Москва.
Първо, това не е съвсем вярно. Доколкото съм запознат, без да съм специалист, България е изпълнявала и свои задачи, без всичко да споделя със Съветския съюз. Но дори и да е споделяла, това беше социалистическият лагер, това беше социалистическият блок, който, между другото, имаше много хубави неща. Ако сега повторим някои от тях, България ще бъде по-добре и хората ще живеят по-добре.(Реплика от народния представител Методи Андреев.) Сигурен съм в това. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Андреев, трябва да се срамувате от това, което казахте. Работил съм 10 години в югославския отдел на Националната разузнавателна служба, в който отдел работещите нямаха право да завършват съветска академия на КГБ именно защото нашите интереси в Република Македония, Република Сърбия и като цяло Югославия... (Народният представител Методи Андреев излиза от пленарната зала.)
Господин Андреев, останете, защо напускате – заради гузната съвест или нещо друго?
...тъй като на територията на социалистическа федеративна Югославия нашите интереси бяха в почти пълно противоречие с интересите на Съветския съюз и на КГБ, и на тяхното военно разузнаване, поради което в качеството ми на кореспондент на Българската национална телевизия съм влизал неведнъж преди 10 ноември, господин Андреев, който Ви няма, в остри полемики със съветските кореспонденти. Нека това се знае и всички, които обвиняват българското външно разузнаване, най-вече на Балканите, че е служило на съветските интереси, дълбоко, дълбоко грешат.
Нещо повече, дори нашите отношения със социалистическа тогава Република Румъния, която активно разузнавахме до 1991 г., често пъти влизахме в противоречия пак със съветското ръководство, включително и по нашето разузнаване към Република Албания, което, слава Богу, мисля, че продължава и в момента.
Има вечни национални интереси, господин Министър и господин Андреев, Вие, който напуснахте. Вечни национални интереси, които нямат нищо общо с идеологията, нямат нищо общо със строя – социалистически или капиталистически. А като говоря за строй – социалистически или капиталистически, да Ви кажа, господин Министър, че по времето на социализма, в последните години на управлението на Тодор Живков, нашите интереси в съседните страни бяха в много по-голяма степен защитени, което може да се види най-добре от диска, който Ви показах за активните мероприятия срещу протурския национализъм, македонския национализъм, който в момента е по-актуален от всякога. И, ако Вие сте експерт, господин Министър, трябва да си посипете главата с пепел и да се извините на военните разузнавачи за това, което възнамерявате да извършите към тях с обезглавяването на Военното разузнаване, тъй като с този Закон, който искате да прокарате, Вие искате да уволните кадри на Военното разузнаване, които представляват фундамента на Военното разузнаване на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение на господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Вземам думата за лично обяснение, защото едва ли не като упрек прозвучаха думите на народния представител Андреев, че пазя споделени или несподелени агенти. Аз не го приемам като упрек и, ако така изглежда в очите не само на господин Андреев, толкова по-добре. Да, пазя споделени или несподелени агенти и това в никакъв случай не ме притеснява.
Разбира се, аз не смятам за необходимо да декларирам, че нямам конфликт на интереси, тъй като това е било обект на толкова много проверки, че това е съвсем естествено и очевадно.
Вземам думата обаче и за още нещо – за да кажа, че съм имал възможност да се убедя в респекта, с който нашите партньори се отнасят към служителите на Служба „Военна информация”, независимо дали са служили в службата преди или след 10 ноември.
Второ, за да кажа, че съм се убедил във възможностите на Служба „Военна информация” да придобиват информация, която да подпомага ръководството на Република България при вземане на важни за страната и за обществото решения. Убедил съм се във възможностите и респекта, който изпитват нашите партньори към информацията, която придобиват, включително и в районите, в които има разположени български военни контингенти. Убедил съм се в опасностите, рисковете и условията, в които работят българските военни разузнавачи и те заслужават минимум уважение. Минимум уважение!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Имат го, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Радвам се, господин Министър, че и Вие казвате, че го имат и че заслужават това уважение. Това всички трябва да го кажем в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос от народния представител Явор Нотев относно българските военни контингенти в Афганистан.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, заслушах се в отговорите и становищата от предходния въпрос и ми се стори, че тук има сблъсък, който е някъде по-високо в йерархията на човешките ценности – не само политическа позиция, не само етична позиция, а и професионална такава. Ще ми се с моя въпрос да допринеса за това да видим от друг ъгъл виждането Ви и да си създадем наистина представа какво възнамерява настоящото ръководство на Министерството на отбраната да стори по един важен, по мое виждане, въпрос, който Ви задавам.
Той е: уважаеми господин Министър, в продължение на вече 12 години военна мисия в Афганистан е най-сериозното българско участие в международна операция зад граница. Досега в нея са се включили 9000 български военнослужещи, а разходите на държавата са 430, по данни към 1 април 2014 г. – тази сума да се е увеличила на 500 млн. лв. В същото време Българската армия страда от хронична липса на финансови средства за модернизация, финансова мотивация на военнослужещите в редиците на Българската армия.
През месец юни 2014 г. България изпрати поредния български контингент от 360 военнослужещи за участие в Международната мисия в Афганистан. В същото време редица държави изтеглиха окончателно своето военно присъствие.
В тази връзка моля да отговорите докога България ще изпраща български военни в Афганистан и ще разходва огромен финансов ресурс с цел преследването на чужди интереси? Кога, по Ваше виждане, ще бъдат изтеглени окончателно българските военни сили от Афганистан и какви са Вашите действия в тази посока и по тази тема? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Нотев, в рамките на Мисията „Подкрепа за международния мир” Въоръжените сили на Република България изпълняват своите съюзнически ангажименти чрез участието в международни операции за поддържане на сигурността. Операцията на международните сили за сигурност в Афганистан – ISAF, е една от най-сложните провеждани някога в НАТО. Основната цел е да бъде предотвратено превръщането на страната в убежище за терористи и терористични организации в регионален и глобален обхват на действие. Тази цел съответства напълно на националните интереси на Република България. Мога да кажа, че стратегическият план на НАТО бе изпълнен успешно и в предвидените срокове.
Операцията в този формат приключи през месец декември
2014 г., а с това и нашето участие в нея.
В изпълнение на решенията на съюзниците за оказване на помощ по поддържането на сигурността в Афганистан от месец януари 2015 г. стартира нова мисия, ръководена от НАТО, под наименованието „Решителна подкрепа”. Тя е свързана с обучение, съветване и подпомагане на афганистанските сили за сигурност при изпълнение на техните задачи на територията на страната. Освен държавите членки на НАТО в нея ще вземат участие също така 11 партньори на Алианса.
С Решение № 730 от 22 ноември 2013 г. Министерският съвет на Република България е одобрил участието на нашата страна в операция „Решителна подкрепа”, то ще бъде осъществено със 110 военнослужещи за срока на нейното провеждане, въз основа Решение на Министерския съвет № 707 от 17 октомври 2014 г.
Задачите на българския контингент са свързани с охраната на стратегически обекти, в които се провеждат обучението и тренировките на афганистанските сили за сигурност. Срокът за провеждане на операцията и нейната продължителност подлежат на периодичен преглед от страна на Северноатлантическия съвет и ще зависят от степента на готовност на местните сили за сигурност да осигурят контрол върху територията на страната.
Съобразно планираните финансови меморандуми участието на нашата страна в операцията е на стойност 14 млн. 587 хил. 628 лв. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Нотев, заповядайте за реплика.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Господин Министър, прекратяването на участието в една програма поради изтичане на срока на нейно действие е хубав повод да се замислим какво точно се е случило в резултат на това участие, какви са интересите на Република България, които са били отстояни и които са били заявени с участието до края на 2014 г.
Както се вижда, изводът определено е бил насочен към това и към избор за продължаване на участието и на присъствието на български военни в Афганистан. Но нека да припомним, че освен числата, които говорят за огромни разходи, направени от нашата страна в преследването и отстояването на неясни и непопулярни цели от гледна точка на националния интерес, имаме основание да сравним и да съпоставим направеното от други страни по реда на същото участие при коренно различни начални и изходни данни, с оглед на тяхното икономическо състояние и финансови възможности.
Броят на българските военни, които са присъствали по време на мисиите, казах общо – 9000, и тези, които са били към края на програмата – 387 човека, са несъпоставими с числата, които седят срещу имената на много по-сериозни икономики, хора и държави, които биха могли да се ангажират по-сериозно с тази кауза.
Нека да посочим, че Гърция е изпратила 10 военни, нека да посочим, че Финландия има 95 военнослужещи в този формат, че Люксембург също така изпраща 10 военни. Цялата съпоставка и целият анализ говори, че ние имаме присъствие, което не съответства нито на националния интерес, нито на финансовите възможности, които общо взето са обсъдени и на тази среща в Уелс, за която Вие споменахте, в контекста на необходимостта Българската армия, българските въоръжени сили да бъдат подпомогнати за въоръжение и промяна на въоръжението си със старо натовско оръжие, така както преценят нашите съдружници в НАТО – хората, които така или иначе заявяват една твърда подкрепа, и в същото време великодушно ни оборудват, или очакваме да ни оборудват, с въоръжение, което да бъде съпоставимо с тяхното, във вид на старо, вече отживяло времето си оръжие.
Не намирам за необходимо това да се случва на българската армия, на българската държава, на българските граждани. Струва ми се, че е редно и очаквахме да чуем друго управленческо решение по повод на коментирания въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Нотев, искам да обърна внимание, че ние участваме в рамките на тази мисия с Решение № 730 от 22 ноември 2013 г.
Господин Нотев, ние сме част на НАТО по волята на Народното събрание и като част от НАТО сме длъжни да изпълняваме и своите задължения в рамките на Съюза. Нямам повече какво да добавя в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Методи Андреев. (Реплики.) Няма го.
Следващият въпрос е от народния представител Ангел Найденов относно реализация на проект за придобиване на нов тип боен самолет.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Министър, отговорът на този въпрос изглежда предопределен заради бюджета за 2015 г., заради очевидната липса в него на средства за сериозна модернизация на въоръжението и на бойната техника, дори в някаква степен заради позицията на правителството, която в рамките на Програмата не съдържа в себе си ясно заявени намерения за реализацията на големите проекти за модернизация на Българската армия, които предполагат не по-малко от 150 милиона всяка година да бъдат средства за капиталови разходи и, разбира се, конкретно не съдържа никаква информация и намерение за реализацията на един от най-неотложните проекти – придобиването на нов тип боен самолет.
Господин Министър, ние с Вас и мнозина в тази зала, сигурно и тези, които ни слушат и гледат, знаем прекрасно, че покупката на нов тип боен самолет не означава да отидеш някъде в склада, да извадиш, образно казано, 1 милиард, да платиш и да докараш самолетите в България. Реализацията на този проект означава поне от 3 до 5 години, в рамките на които трябва да бъдат осъществени много действия, включително обучение и подготовка, подготовка на самата инфраструктура като период, в който да се реализира естествено експлоатацията и времето за бойно използване на тези самолети.
Следователно, решението трябва да се вземе навреме. По мое мнение това трябва да бъде в рамките на първата половина, от който и да е мандат на правителство или Народно събрание, за да се носи и съответната отговорност.
Господин Министър, бързам веднага да кажа, че изпитвам дълбоко съжаление, че не съм аз този, който стартира Проекта за модернизация – независимо дали за новите самолети, или за придобиването на нов тип многоцелеви патрулни кораби, или за техниката, необходима на сухопътните войски. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Всичко необходимо, което трябваше да бъде подготвено, за да се стартира процесът на придобиване на нов тип боен самолет, господин Министър, беше готово. Моят въпрос е: имате ли намерение Вие да стартирате процедурата за придобиване на нов тип боен самолет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Министър Ненчев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, аз преди всичко бих искал да Ви благодаря за Вашите усилия. Прегледах архива, прегледах записките, които сте представили, включително и на заседание на Министерския съвет, в това отношение нямаме никакво различие. Моите усилия също са в тази посока – да направим всичко възможно да придобием нов многоцелеви самолет, от който ние имаме нужда. В тази посока има различни възможности.
Нека да кажа следното. Потвърждаваме нашите намерения за придобиването и въвеждането на въоръжение в българската армия на нов боен самолет, който да замени сегашните морално остарели и скъпоструващи за поддръжка Миг-ове.
Проектът за придобиването и експлоатацията на такъв самолет ще залегне в Националната програма за отбранителна политика до 2020 г., която до месец март ще представим за одобрение от страна на българското правителство и на Вас – уважаемите народни представители.
Не бих се ангажирал с отговор на Вашия въпрос дали това ще стане през настоящата 2015 г. Мога да кажа само, че Проектът е в своята заключителна фаза и ще бъде готов през идния месец. Оттам нататък всичко ще зависи от волята на българските институции, от възможностите за финансиране и, разбира се, от преговорите, в които ще търсим възможно най-добрите условия за придобиването на новия боен самолет. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Найденов, заповядайте за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, казахте нещо много важно във Вашия отговор и това е, че Вие готвите специална програма, която да отчита и необходимостта от модернизация на българските Въоръжени сили, в частност на Българската армия и че тази програма до края на месец март ще бъде внесена в Народното събрание. Това дава вече някаква яснота относно посоката, в която могат да бъдат разположени Вашите и на командването на Въоръжените сили усилия за модернизацията на въоръжението и на бойната техника на българските Въоръжени сили.
Аз, разбира се, ще запазя доза скептицизъм, доколкото такива средства много трудно могат да бъдат осъществени поне в рамките на политиката на рестрикции, която реализира правителството, на което Вие сте член, но силно се надявам, че ако не тази, то следващата година Вие ще успеете да стартирате процеса на придобиване на нов тип боен самолет.
Хубаво е, господин Министър, и тук един съвет от мен – разбира се, трябва да кажа, че това е една обща слабост на всички политици, които имат някаква връзка с отбраната и с военната сигурност на страната – да присъства повече темата от гледна точка на потребности на Българската армия от въоръжена и бойна техника, от гледна точка на необходимостта да се създават онези способности, които носят повече гаранции за отбраната и за сигурността на българската държава и на българските граждани, да не остава впечатлението, че това е някаква приумица на шепа политици и генерали, които искат да си купят скъпоструващи играчки във вид на въоръжение на бойна техника, или пък някой си мисли, реализирайки проектите само за комисиони. Пази Боже, такова впечатление да бъде създадено в българските граждани.
Затова е хубаво да имаме яснота, още повече обаче е хубаво да има ясно обвързана програма с финансови източници за финансиране на тези проекти.
Надявам се, че програмата освен реализация на проекта, ще съдържа и източниците на финансиране, съответно сроковете, в които трябва да бъдат реализирани тези проекти, защото върху нас тежат така наречените „цели” за способности на Въоръжените сили с разчет до 2028 г. на стойност 2 милиарда и 300 милиона, което означава натоварване в различните години между 150 и 300 милиона – само за реализацията на проектите за модернизация. Следователно трябва това нещо да го имаме предвид, включително и като източник на финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Министър Ненчев, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Найденов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбира се, силно съм ангажиран с темата и правим всичко възможно да направим възможно най-добрия избор.
Преди това обаче бих искал да направим анализ на всичко онова, което впоследствие трябва да платим – ремонта, обучаването на пилотите и всички допълнителни разходи, които биха могли да възникнат след придобиването на такъв многофункционален самолет. Несъмнено нуждата е остра от това и аз ще направя всичко възможно в рамките на следващите месеци още да представя, както споменах, проект в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос, който също е от народния представител Ангел Найденов, е относно намерение за промени в пенсионирането на военнослужещите.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Чисто стечение на обстоятелствата е фактът, че следват един след друг въпросите, които имам към министъра на отбраната, заради начина по който се подрежда парламентарният контрол, затова и толкова често следват мои въпроси към него.
Господин Министър, повод да задам въпроса относно условията за пенсиониране беше мълчаливото съгласие на Вашия предшественик министър, макар и служебен, Велизар Шаламанов, мълчаливо съгласие при обсъждане в служебното правителство за промяна на условията за пенсиониране, в конкретния случай на военнослужещите. И макар че това съгласие не беше придвижено към парламента за по-нататъшно решение, то създаде достатъчно напрежение и несигурност в българските военнослужещи и принуди десетки, ако не и стотици от тях да напуснат отново изправени пред въвеждане на допълнително условие за пенсиониране.
Макар че тази тема към момента не е актуална и силно се надявам, че Вашето правителство няма да я направи отново актуална, аз искам, господин Министър, да чуя Вашата лична позиция по непрекъснато дискутираната тема за условията за пенсиониране на българските военнослужещи. Да чуя в отговора Вашата решимост да не допуснете правителството, на което Вие сте член, да приеме промяна в условията за пенсиониране на българските военнослужещи.
Трябва да бъде ясно на всички експерти, които се занимават с пенсионната система, че българските военнослужещи се пенсионират при същите условия, при които се пенсионират останалите професионални и социални групи – изискване за осигурителен стаж и съответно навършване на пределна възраст. Това, за което става дума и непрекъснато създава тази несигурност и напрежение във военнослужещите, е допълнителното изискване за възраст като основание за получаване на право за пенсиониране. Стотици са тези военнослужещи, които всяка година навършват определения осигурителен стаж и придобиват право да се пенсионират и единици, буквално на пръстите на едната ръка, са хората, които се възползват от това право, тоест те в никакъв случай не нарушават баланса на НОИ, не източват средства и така нататък, каквито биха могли да бъдат опасенията, които непрекъснато чуваме в дебата по тази тема.
Затова е толкова важно да се знае – това е право, което компенсира други отнети права на българските военнослужещи. Нека веднъж завинаги да кажем: условията, при които постъпват на работа българските военнослужещи, са такива за дълги години напред, няма да бъдат променяни въз основа на конюнктура и недостатъчно аргументирани становища, да има сигурност, да има предвидимост на военната кариера. Това очаквам от Вашия отговор, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Министър Ненчев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, извън всяко съмнение ще Ви отговоря по възможно най-ясния и най-категоричен начин. Надявам се моят отговор да стигне както до Вас, до народните представители, така и до българските военнослужещи, които толкова много изстрадаха всички тези дискусии, които провеждаме къде обективно, къде необективно.
По отношение на Вашия въпрос, Министерството на отбраната активно участва в Междуведомствения съвет по пенсионна реформа. През настоящата година Министерството не предвижда промени в условията за пенсиониране на военнослужещите. Тази наша позиция вече е публично известна. Резултатът от това е, че в края на миналата година и началото на 2015 г. рязко намаляха рапортите за освобождаване от военна служба от офицерите и сержантите от Въоръжените сили.
Смятам, че ще защитим по най-добрия начин правата и интересите на военнослужещите, преди всичко с тяхното участие в един широк диалог по въпросите, свързани с необходимостта от промяна в условията за пенсионирането им. Успоредно с това очевидно промените в сектора трябва да бъдат съгласувани с обща политика на българското правителство по отношение на пенсионната реформа.
С цел защита правата и интересите на военнослужещите и с оглед обстоятелството, че промяната на реда и условията за пенсионирането им, предполага извършване на задълбочен анализ с министерска Заповед № ОХ-756 от 17.10.2014 г. е назначен Консултативен експертен съвет за разработване на модел за пенсиониране на военнослужещите. В Съвета участват представители от Министерството на отбраната и Българската армия, както от Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
В срок до 24 февруари 2015 г. Съветът като консултативно звено към министъра на отбраната следва да анализира предложението на Консултативния съвет за оптимизиране на осигурителната система към министъра на труда и социалната политика и да ми предложи вариант за промяна на реда за пенсиониране на българските военнослужещи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Найденов, заповядайте за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, ако бяхте свели отговора на въпроса ми само до първата половина, щях да бъда много лаконичен в своята реплика и щях да кажа, че съм удовлетворен и Ви благодаря за отговора.
С допускането обаче, че продължава да работи работна група, която разглежда, преразглежда, мисли по условията за пенсиониране и че ще Ви предложи – допускате дори промяна в условията за пенсиониране, смутихме и мен, и присъстващите народни представители, а със сигурност смущавате и всички военнослужещи, които продължават да бъдат на активна военна служба, и техните семейства. Допускането за промяна предполага, че Вие отново можете да се върнете на позицията под натиска на специалистите от Националния осигурителен институт, на Министерството на труда и социалната политика, на работните групи към вицепремиера и министъра на труда и социалната политика, които отново да върнат допълнителното условие за възраст към изискването за осигурителен стаж за придобиване на право на пенсиониране на военнослужещи.
Вижте, в тази зала, ама с огромно съгласие, независимо че гласуваха народни представители, които първоначално бяха подкрепили тази промяна, условието беше отменено.
Аз силно се надявам, че пленарната зала, разбирана като съвкупност от народни представители, макар и от различни политически сили, няма да допусне промяна в условията за пенсиониране на българските военнослужещи.
Това е най-мощният инструмент, на който можете да се опрете и да ползвате, противопоставяйки се на всякакви намерения, предложения и желания за промяна в условията за пенсиониране на българските военнослужещи.
Другото, повярвайте ми, ще бъде, хайде, няма да използвам израза „опасно”, ще бъде вредно за интересите и на военнослужещите, и на системата за сигурност, и, разбира се, на част от Министерството, доколко то е ведомството, което в крайна сметка трябва да реализира, провежда и представя политиката, включително по отношение пенсионирането на военнослужещите.
Не приемайте подобни предложения и подобни внушения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Министър Ненчев, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Найденов, никога не съм приемал за грешка воденето на разговори между институциите. Това правим и бъдете сигурен и убеден, че ще защитим по възможно най-добрия начин бъдещето и професионалното развитие на българските офицери, сержанти и войници.
Господин Найденов, споменах, че обикновено имам страх, когато започнем да обсъждаме тази тема и се говори с хипотези. Вие казвате: това ме безпокои. Не бива да безпокои нито Вас разговорът с Министерството на социалната политика, нито когото и да било друг, нито когото и да било от българските военнослужещи.
За пореден път искам да уверя и тях, и Вас лично, че правим и ще направим всичко възможно те да се чувстват сигурни в днешния и в утрешния си ден. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Илиан Тодоров, относно размера на внесените вноски в НАТО от страна на Република България.
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председател, господин Министър, колеги! Знаем, България е член на НАТО от 29 март 2004 г. По силата на подписания договор страната ни е задължена да изплаща ежегодна вноска към Алианса.
В тази връзка, господин Министър, моля да ми отговорите каква е общата сума на внесените финансови средства от страна на Република България към НАТО за целия период на членството на страната ни в Пакта, респективно за периода 2004 – 2014 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Министър Ненчев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Бюджетите на НАТО, в които Република България дължи годишни вноски, са три: граждански бюджет, военен бюджет и Програма на НАТО за инвестиции в сигурността. Съгласно принципите за финансиране в НАТО вноските по гражданския бюджет се изплащат от бюджета на Министерството на външните работи, а вноските към военния бюджет и Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността се изплащат от бюджета на Министерството на отбраната.
Годишната вноска за военния бюджет на всяка от 28-те страни членки е различна и е съобразена с нейната големина, население и възможности съгласно данните на Световната банка.
Вноските се определят като процент за всяка държава, отнесен към съответния бюджет на Алианса.
За периода януари 2012 – 31 декември 2013 г. участието в бюджетите на НАТО бе 0,3%, а от 1 януари 2014 г. той е увеличен на 0,324%.
Общият размер на разходите за членски внос във военния бюджет на НАТО за периода 2004 – 2014 г. е 89 млн. 063 хил. 100 лв., а за изтеклата 2014 г. платеният размер на вноските е в размер 9 млн. 335 хил. 167 лв.
Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността се използва за придобиване на способности, които са извън рамките на националните ресурси на отделните страни и са част от колективната отбрана. Участието на страната ни, в частност на Министерството на отбраната за 2014 г., е в размер на 0,324% от приетия таван на бюджета за Програмата.
След анализ за участието ни в Програмата през последните години може да се окаже, че България е получила средства за изпълнение на проекти за придобиване на колективни способности на територията на страната в размер на 27 млн. 203 хил. лв. Предоставили сме като вноски на други страни членки 17 млн. 30 хил. лв. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Тодоров, заповядайте за реплика.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председател, господин Министър, колеги! Господин Министър, аз няма как да се съглася с данните, които ни предоставихте. Ето разпечатка от НАТО (показва лист), от която ясно се вижда, че държавата ни харчи средно по 20 млн. лв. на година като вноски към Алианса. Това е официална информация от НАТО.
За десет години сумата набъбва до 200 млн. лв. – говоря за разходи на държавата.
Когато към тези 200 млн. лв. разходи на държавата за вноски към НАТО прибавим и 500 млн. лв., които са похарчени от страната ни за мисията в Ирак през последните години, когато към тези 500 милиона прибавим още няколкостотин милиона за участието ни в мисията в Ирак, то се получава, че участието ни в бюджета на НАТО е излязло за последните десет години на сумата над 1 млрд. лв. Българските данъкоплатци са налели 1 млрд. лв. заради евроатлантическата глупост България да участва във военни пактове.
Когато говорим за 1 млрд. лв., тук трябва да напомним, че не само това е изгубила България, но и въоръжението, и отбранителните способности, които изгубихме, за да бъдем членове на НАТО.
Много бързо ще Ви напомня само някои неща.
Под натиска на САЩ държавата ни беше принудена да унищожи над 500 преносими зенитни комплекси „Стрела-М2”.
Под натиска на Турция и САЩ, днес наричани от Вас „наши партньори”, преклонените пред НАТО български правителства унищожиха нашите ракети „Скъд” и „СС-23”, които поддържаха военния баланс на Балканите.
Разбира се, под диригентската палка на НАТО България унищожи редица тактически балистични ракети, като „Луна-М”.
И днес благодарение на НАТО ние нямаме въоръжени сили, които да са в състояние да изпълняват задълженията си по Конституция за опазване на сигурността и териториалната цялост на Република България.
От месец юни 2015 г., господин Министър – Вие знаете това перфектно, българските Военновъздушни сили остават с нула многоцелеви изтребители.
България за първи път в историята си е изправена да остане без Военновъздушни сили и турската държава или други държави да пазят въздушното ни пространство – абсурд, абсурд, който просто не трябва да бъде коментиран! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
С този златен милиард, който дадохме на нашите така наречени „партньори” в НАТО, страната ни съвсем спокойно можеше да купи 10 чисто нови фронтови бомбардировачи СУ-24 плюс 15 чисто нови многоцелеви изтребители СУ-35. Днес нямаше да бъдем изправени пред заплахата да останем без военновъздушни сили.
Нека не забравяме, че в момента сухопътните войски нямат снаряди, с които танковете да стрелят! Военноморските сили, фрегатите нямат ракети, с които да стрелят. Те са рибарски лодки и могат да бъдат направени като плаващи ресторанти, за съжаление! (Реплики от ГЕРБ:”Времето, времето!” Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Отделно аз не мога да разбера нещо много важно. Според НАТО вноската на България, като общ дял от бюджета на НАТО, е по-висока от тази на най-богатата държава в Европейския съюз – Люксембург! Представете си! Вие казахте точно така: България плаща 0,32%, а Люксембург – 0,15%. Минималната заплата в Люксембург е 1800 евро, в България всички знаем колко е! И Люксембург плаща половината от това, което плаща България – най-бедната държава в Европейския съюз! Да не споменавам Хърватия, която също плаща по-малко от нас, Естония, Исландия, Литва, Латвия, Словения! Това е абсурд!
Господин Министър, смятам, а то е и ясно, че в момента нямаме Въоръжени сили. (Реплики от ГЕРБ: „Времето, времето!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ: За това можем да благодарим на нашите приятели от САЩ и НАТО. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Тодоров.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Тодоров, не зная за какви милиарди говорите тук. Аз още веднъж искам да Ви уведомя, тъй като съм отговорен за Министерството на отбраната. Искам да Ви уверя, че разходите от 2004 до 2014 г. възлизат на 89 млн. 063 хил. 100 лв., като за изтеклата 2014 г. платеният размер на вноските за България, за българското Министерство на отбраната е в размер на 9 млн. 335 хил. 167 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Велизар Енчев относно финансовите проблеми при превъоръжаването на Българската армия и необходимостта от дарение на бойна ескадрила за военновъздушните сили от натовските ни партньори.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, господин Министър, имайки предвид необходимостта от поддържане на боеспособна армия, която е в състояние да защитава териториалната цялост на страната, и обстоятелството, че в последните 25 години бойните способности на Българската армия не са финансирани достатъчно и се разчита предимно на техника от времето на Варшавския договор, бихте ли ми отговорили на следните повече от всякога актуални въпроси: какви стъпки сте предприели или възнамерявате да предприемете, за да получим като дарение бойна ескадрила от използвани изтребители от Съединените американски щати?
Провокиран съм да задам този въпрос, тъй като самият премиер Бойко Борисов заяви преди два месеца, че се обсъжда тази възможност, но Вие не обелвате нито дума, може би, тъй като държите да се направи покупка, от която се получават комисиони. Никакво внушение не правя, разбира се.
Водят ли се преговори по този въпрос с американската страна и ако още не са започнали – кога планирате да стартират такива преговори, господин Министър? Не смятате ли, че в условия на икономическа и социална криза е неразумно дори да се говори за покупка на бойни самолети за 1 милиард, което Вие направихте в края на миналата година. В интервю за Българско национално радио още декември заявихте, че одобрявате проект за покупка на нови изтребители. Тук виждам едно различие между Вас и премиера Бойко Борисов.
По този повод Ви припомням, господин Министър, че в края на миналата година въоръжените сили на Гърция получиха като дарение от Съединените американски щати 460 гъсенични бронемашини от серията М113 от складовете на американските сухопътни сили.
С оглед на изнесеното дотук, господин Министър, и отчитайки факта, че България и Гърция са равноправни членки на НАТО, или поне така изглежда, искам да Ви задам този въпрос: защо гръцката армия получава такива крупни дарения от Щатите, а българската е пренебрегвана от американските си съюзници? Какво може да се направи, господин Министър, по линия на двустранното ни споразумение с Щатите в сферата на отбраната, за да се възползваме от така наречената програма за военни излишъци? И защо до този момент, господин Министър, най-бедната държава в Европейския съюз е пренебрегвана от всички партньори в НАТО при предоставянето на техните военни излишъци?
Накрая, едва ли ще кажа нещо ново, че поставените въпроси са болезнено актуални, тъй като след 1989 г. Българската армия е почти разоръжена с Ваше участие от дясната страна – най-активното Ви участие, и нейният политически и кадрови потенциал е на нивата след края на Първата световна война и последвалия Ньойски договор, третиращ ни като победена държава? Не се ли срамувате да сте министър на отбраната на такава държава?
Много Ви моля да ми отговорите на тези въпроси: защо Вие настоявате за покупка на нови бойни изтребители за крупната сума от 1 милиард, а министър-председателят иска да получим дарение, с основание, военна ескадрила? И наистина ли са прави тези експерти, които смятат, че от дарения комисиони няма (реплики от народния представител Валентин Радев), но от покупка на нови бойни изтребители военна техника комисионите са огромни. Моля Ви, когато реагирате, спазвайте и Правилника за Народното събрание, Вие от дясната страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А Вие спазвайте времето, господин Енчев.
Заповядайте, господин Министър, да отговорите на някои от въпросите, на които можете да отговорите, тъй като тук бяха отправени въпроси, на които няма как да отговорите от името на друга държава.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, споделям Вашите тревоги за състоянието на Българската армия и необходимостта от превъоръжаване. Държа да отбележа, че изоставането в това отношение не се дължи само на липса на възможности за финансиране на процесите на модернизация. Доказателство за това е периодът след 2004 г., когато са похарчени значителни средства от бюджета, господин Енчев – над 1,8 милиарда, без обаче да има кой знае какъв ефект, който да рефлектира в придобиване на нови способности? Очевидно трябва да търсим проблема в самите нас и в отсъствието на цялостен проектен подход в процеса на така наречената отбранителна аквизиция, тоест последователността и проектният подход по придобиването, експлоатацията, поддръжката и извеждането на съответните видове въоръжени системи. Именно този подход е заложен в националния план за отбранителна политика до 2020 г., който предстои да внесем в правителството и съответно в българския парламент. Част от този план са и 9-те проекта, свързани с придобиването на нов боен самолет на 3D радари, на нови кораби, нова бойна машина, на пехотата и други въоръжени системи.
Що се отнася до конкретните Ви въпроси, мога да Ви уверя, че работим интензивно с нашите партньори в НАТО и в частност със САЩ в посока за придобиването на многоцелеви бойни самолети, включително по механизма, известен като безвъзмездно каскадиране. В момента е много рано да кажа дали тази възможност е реалистична.
Държа обаче да отбележа, че независимо дали ще получим бойни самолети посредством дарение или чрез закупуване – това не отменя нашите ангажименти и усилия, които трябва да положим за установяването и поддръжката на това ново въоръжение.
Няма да се съглася с риторичния въпрос, зададен от Вас: „Защо най-бедната държава в Европейския съюз е пренебрегвана от партньорите си в НАТО при предоставяне на техните военни излишъци?” Държа да отбележа, че сам по себе си Алиансът не притежава, нито пък има излишъци от въоръжения. С такива разполагат или пък не отделните страни – членки на НАТО. И въпросът опира до междуправителствени споразумения там, където това е възможно.
Няма да се съглася и с аналогията Ви за състоянието на Българската армия с това след Ньойския договор след
1919 г., когато с международни правни актове върху Българската армия са наложени тежки ограничения както по отношение на числеността, така и по отношение на въоръжението. Към днешна дата е точно обратното – нашите партньори в Алианса настояват всяка страна членка да постигне определен ръст в разходите за отбрана и съответно да води отбранителна политика, адекватна на рисковете, които диктуват средствата за сигурност.
В заключение ще кажа, че Министерството на отбраната разчита изключително много на подкрепата на народното представителство за предстояща модернизация и осъществяването на превъоръжаването на Българската армия. При това не само по отношение на финансирането на този процес, но и на новия подход, който предлагаме с основни документи, които в най-скоро време ще представим пред Вас.
И още нещо, господин Енчев, аз вече имах възможност да спомена, че ние правим цялостен анализ и вероятно такива възможности за придобиване като дарения има, но на мен ми се иска, на първо място, да проверим колко ще ни струва впоследствие поддръжката, колко ще ни струва обучението на пилотите и всичко останало, което е свързано с тази тема. Така че в това отношение ще бъда абсолютно последователен във всяко отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Енчев, за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, не мога да не се съглася с Вас, че дори дарение на техника втора ръка, в някои отношения тук сте прав, може да ни излезе доста, доста скъпо и солено. Тук въпросът обаче е сравнението, което правя с гръцкия и българския пример.
Как е възможно, повтарям още веднъж, 400 бойни машини, някои от които неизползвани, от резервите на американската армия бяха подарени на атлантическия партньор на Щатите Гърция, а България до момента, доколкото ми е известно, е получила няколко бойни машини, при това – получени, за да се използват от нашия контингент в Афганистан, а не за защита на териториалната цялост и границите на страната?!
И за да Ви помогна, тъй като очевидно сте нов в тази сфера, все пак идвате от друга, а не от отбраната и специалните служби, ще Ви предложа унгарския пример. В никакъв случай, разбира се, не лобирам за проекта „Грипен” – напротив, дори смятам, че МиГ-29 са много по-добри самолети от тези, които в момента се каните да купите.
Унгарският пример – които сключиха договор с шведската компания за покупка на самолети „Грипен” с придружаващия ги офсет, доведе до рязко увеличаване на заетостта в Унгария по този въпрос, тъй като офсетът предполага развитие на някои отрасли в леката промишленост. Освен че получиха нови бойни изтребители „Грипен”, както казах, това доведе до развитие на други отрасли в леката промишленост, до намаляване на безработицата. По този начин отбраната и въоръжените сили стават част от обществения живот и повишаването на социалното благосъстояние, а не да представляват черна касичка, в която потъват парите на данъкоплатците.
Струва ми се, че унгарският пример за покупка на нови изтребители с офсет и гръцкият пример за получаване на дарение, и то често пъти нова техника – става дума за Сухопътните войски, са особено важни и ценни.
Надявам се, че Вие ще подкрепите тази идея.
Също така използвам повода да Ви кажа, че вместо да получим, като гърците, бойни машини в следващите дни, както разбирам от изявлението на генерал Ходжис – командващ Сухопътните сили на Съединените американски щати на Европейския континент, вчерашно негово изявление, май че ще получим като дарение, само че американска бойна техника, американски танкове на българска територия, което е изключително тревожно, тъй като ни прави активен участник в украинската криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Дуплика, ако желаете?
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, вземам отношение само за да Ви кажа две неща. Разбира се, ще взема предвид Вашите препоръки, на първо място. На второ, Вие изразихте известно подозрение, че министърът на отбраната не идва от специалните служби, не идва от средите на Българската армия.
Господин Енчев, този тип отношения в Европа са решени по различен начин. Съжалявам, струва ми се, че Вие живеете в друго време. Този тип отношения – служби за сигурност и всичко останало, са свързани с един друг период, който отмина. Те са по-характерни за бившия Съветски съюз и в някаква степен за днешна Русия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: С това отговорът на този въпрос приключи.
Следващият въпрос е от народния представител господин Волен Сидеров – относно привикване на граждани в съответните областни военни поделения.
Да се готви народният представител Калина Балабанова.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Председателстващ.
Господин Министър, моят въпрос е предизвикан от информация, която имаме в партийната централа на „Атака” и от хора, които твърдят, показват документи, с които ги привикват, така наречените „повиквателни”, в съответните военни окръжия – не знам сега как се казват, и им казват да бъдат готови за призоваване на определени места и в определен час.
Всичко това в момента тече доста интензивно. Нашите сведения идват от различни градове на страната. Това означава, че има някаква кампания. Включително научихме, че една одиозна фигура се върти около и в парламента – казва се Найо Тицин, и той бил получил повиквателна. Тази тема ще я оставя на колежката Балабанова, понеже тя задава въпрос за травеститите в армията, и ще я прескоча.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, господин Сидеров, пощадете ръководството – да не Ви прави забележки.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това е сериозен въпрос. За наличието на травестити в армията ще пита Балабанова.
Моят въпрос е: с каква цел и по каква причина се прави това призоваване на български граждани в момента, мобилизация го наричам аз, в какъв мащаб и по чия заповед? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Сидеров, няма основание за никакво безпокойство. Съгласно Закона за резерва на въоръжените сили на Република България и Наредба за военния отчет на български граждани и техника за мирно и военно време, приета с министерско Постановление № 167 от 2012 г., на военен отчет подлежат всички български граждани, преминали през военна подготовка, освободени от военна служба, офицери, офицерски кандидати, сержанти, войници, както и граждани, отбили наборна военна служба и преминали начална военна подготовка. Те участват в комплектуването на военновременните формирования от въоръжените сили съгласно изготвен график на основание Решение за определяне на военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса за въоръжените сили, прието от Четиридесет и второто народно събрание.
Българските граждани, които имат необходимата военна подготовка за комплектуването на военновременните формирования на територията на страната, получават повиквателни заповеди по реда и условията на Наредбата за условията и реда за провеждане на мобилизация. Поради болест, напускане на страната за дълъг период от време, гледане на дете до 3 години, навършване на пределна възраст за служба в запаса, промяна на настоящия им адрес и така нататък част от тези граждани се налага да бъдат заменени с други запасни, които отговарят на условията. Това е ежедневна дейност, която се организира и изпълнява в мирно време в съответствие с горепосочената нормативна уредба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Сидеров, за реплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Когато чуя фразата „няма основание за безпокойство”, винаги се сещам за капитана на „Титаник”, който я е произнесъл, малко преди корабът да потъне.
Доколкото нашата информация е сериозна, защото ние сме партия със структури в цялата страна, такова привикване не се е случвало в последните години.
Има една интензивност, която ни кара да се тревожим, господин Министър. Още повече, като свързваме това привикване сега, това мобилизиране на военнослужещи от резерва с посещението на генералния секретар на НАТО, с това, че се открива, както сам казахте, Команден или координационен център в България. Какво ще координира този център, освен бойни действия?! С това, че в момента в една друга държава, която също е с марионетно правителство на САЩ – Украйна, и там тече мобилизация. Наши сънародници в Одеска област проявяват много сериозна обществена активност – има масови протести заради това, че ги мобилизират да изпълняват нарежданията на хунтата в Киев да отиват да убиват хора. Знаете, че в момента там тече гражданска война.
Въпросът е много сериозен и аз наистина Ви съветвам да се отнасяте с отговорност към него, защото български войници в Украйна, което прогнозирам че ще стане – знам, че няма да се съгласите и ще отречете, но то предстои да стане, това се изисква от нас, имам неформална такава информация, ще доведе до такива обрати в България, че тогава събитията в Гърция и победата на СИРИЗА там ще ни се види като по-лек сюжет.
Затова Ви съветвам да кажете всичко, което се случва между Вас и Вашите началници от НАТО, от Пентагона, които идват тук да спускат указания. Няма как да не се съгласите – да дойде тук един Кери, да дойде един външен министър на Англия и генералният секретар на НАТО в рамките на една седмица, това не се е случвало. Тоест те идват, защото предстоят важни събития.
В същото време Вие мобилизирате български граждани. В същото време се открива Команден център. В същото време се увеличават санкциите срещу Русия. В същото време в Украйна мобилизират българи, въобще всякакви украински граждани, за ескалация на войната. Значи България ще участва в ескалация на война срещу Русия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви за репликата.
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Сидеров, никаква мобилизация под никаква форма не се извършва – на първо място.
На второ място, никой от нашите партньори от НАТО не е искал от нас подобно нещо: нито мобилизация, нито участие в каквито и да са други системи, както Вие споменахте тук – командни центрове и всичко останало. Тези командни центрове са свързани единствено с обучението и поддържането на сигурността в региона, нищо повече от това.
Под никаква форма към мен не е отправяно подобно искане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, продължаваме с въпрос от народния представител Калина Балабанова относно евентуално участие на български офицери – травестити, от НАТО във форум във Вашингтон.
Въпросът е допуснат по съответния ред, не противоречи на създадените и приети от нас правила.
Заповядайте, за да развиете въпроса си.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Налага се да задълбоча темата за господин Найо Тицин.
В медиите бе отразен състоял се неотдавна форум на офицери травестити на НАТО във Вашингтон. Става въпрос за годишна среща на офицерите травестити от 18, забележете, държави, повечето членки на НАТО. На форума е станало е ясно, че транссексуалните военни в САЩ са около 15 хиляди.
Аз съм потресена, разбирайки, че в американската армия има 15 хиляди травестити, докато щиковете в Сухопътни войски в България са 13 860 или точно 1140 по-малко.
Международната конференция е била под надслов: „Перспективите пред транссексуалните военни”, а целта – забележете, в подкрепа на САЩ за разрешаване на кастрацията сред военния персонал и войниците в държавите – членки на НАТО.
Въпросът ми е: участвали ли са военнослужещи от Българската армия във въпросния форум? И по-важното: каква е Вашата оценка и коментар на форума?
Това са въпроси, които живо интересуват както представителите на медиите, така и избирателите, които смятат евентуалното участие на български военни във форума за опетняване на името и честта на Българската армия.
В тази връзка също така бях провокирана от Вашия парламентарен секретар, представител на Реформаторския блок – господин Пламен Даракчиев, да Ви вкарам в режим на обяснение.
Господинът, който се говори, че прекарвал повече време във Фейсбук, отколкото в Министерството на отбраната, пуснал статус, че въпросът ми към Вас струвал на държавата годишната пенсия на поне двама пенсионери.
Тъй като имам съмнения, че умишлено се пуска клевета, моля да отговорите и на следния въпрос: за какво точно изразходи Министерството на отбраната годишната пенсия на двама пенсионери, за да разбере дали самото то е командировало представители на Българската армия? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Балабанова.
Уложихте се точно в рамките на две минути.
За отговор, заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Госпожо Балабанова, за мен дори в някаква степен е обидно да отговарям на този въпрос.
Ще бъда съвсем конкретен и ясен: в конференцията, за която споменахте, не са участвали български военнослужещи на действителна служба или пък резервисти. Казвам го с цялата си отговорност.
И за да стане още по-ясно – бих искал да Ви уверя, че Българската армия има строги правила. Част от тях са стриктното спазване на чл. 174 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на уставите в Българската армия, що се отнася до реда и носенето на униформа и отличителни знаци, така че няма никакво основание за безпокойство и в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика – народният представител Калина Балабанова. Заповядайте.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Господин Министър, този въпрос е много важен, защото показва позицията на Министерството на отбраната относно евроатлантическите ценности.
Вие не отговорихте на въпроса: каква е Вашата оценка за такъв тип форуми?
Какво представлява евроатлантизмът? Това се оказва, че са офицери травестити, може би некрофили, злофили, хомосексуални. Разберете, че ценностната система на българина не е такава. Не се съгласявайте Българската армия да бъде унижавана и демобилизирана, въпреки че сме страна – членка на НАТО.
Българската армия има и във всички българи са заложени християнски ценности. Освен това държа наистина да получа детайлна справка за изразходваните суми в отговор на зададения от мен въпрос. Ако трябва ще изискам и с официално писмо, тъй като в статуса на господин Даракчиев се говори за разузнавателна служба: коя е тази разузнавателна служба, която сте използвали? Дори да сте използвали партньорска служба, налага ли се за това да давате пари?
Ето, камерите на БНТ работят. Отговорете на българските граждани дали плащате на партньорите ни за информация. И въобще нужна ли е такава разузнавателна служба, ако Вие сте командировали Ваш представител на съвсем официален форум?
Ако не ми бъде предоставена такава справка или сумите се разминават, бъдете сигурен, че ще заведа дело за клевета срещу Вашия парламентарен секретар и ще пусна сигнал до съответните институции, за да проведат разследване къде точно е отишла годишната пенсия на двама пенсионери и дали точно Вашият парламентарен секретар не я е прибрал, както между другото се говори в кулоарите. Много благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Балабанова.
Желаете ли да направите дуплика, господин Министър?
Имаше един – подсказващ въпрос, бих казал.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Госпожо Балабанова, Вие очаквате от мен да коментирам участието на чужди военнослужещи в една конференция, която очевидно се е състояла. Аз отказвам да направя това. Това не е моя работа. Отговарям само и единствено за българските военнослужещи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към последния, предвиден в днешния дневен ред, въпрос към министъра на отбраната. Той е от народния представител Илиан Тодоров относно изпращане на кадрови служители от Служба „Военна информация” на задграничен мандат, чиито имена подлежат на обявяване по смисъла на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяването на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия.
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председател, господин Министър, колеги!
Уважаеми господин Министър, през декември 2012 г. Народното събрание отмени § 12 от Закона за досиетата, според който не се обявяваха кадровите служители в двете разузнавателни служби, които заемат ръководни постове от началник-сектор или началник-отдел нагоре. В тази връзка ръководството на Министерството на отбраната през 2013 г. обяви, че в Служба „Военна информация” е разработен план за предотвратяване на евентуални негативни последствия.
Тогавашният министър на отбраната господин Аню Ангелов обяви пред различни средства за масова информация, че в негово изпълнение своевременно са отзовали потенциално заплашените офицери от състава на Служба „Военна информация”.
Независимо от тези мерки, налице ли е след 2013 г. изпращане на оперативен състав под прикритие, който подлежи на обявяване по смисъла на Закона? Налице ли е риск от осветяване на съответните прикрития, в случай че в бъдеще бъдат оповестени имената на офицери, изпратени след 2013 г., или можем да мислим, че е постигната договорка с контраразузнавателните служби, че лицата няма да извършват разузнавателна дейност в приемащите страни? Възможно ли е разрешението за тяхната задгранична командировка да почива на предпоставка, че тези служители няма да представляват заплаха за страната домакин поради слабите резултати до този момент в тяхната професионална кариера на разузнавачи? Благодаря Ви.
ПРЕСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, принципно следва да се отбележи, че при случаите, описани от Вас, винаги е бил извършван анализ и оценка на възможните последици от „осветляването” на съответното длъжностно лице.
В тази връзка държа да отбележа, че каквото и да е предоставяне на конкретна информация от настоящата публична трибуна, би създало сериозен риск за сигурността на служителите, осъществяващи разузнавателна дейност зад граница.
Имайки предвид това, Ви информирам по поставените въпроси, както следва: по точка първа – оповестяването на данни за служители на Служба „Военна информация”, осъществяващи или осъществявали разузнавателна дейност при изпълнението на задачи зад граница след 2013 г., пряко би засегнало съответните им прикрития. Нещо повече, като последица ще се компрометират добре усвоени задгранични прикрития на офицери, действали зад граница преди и след приемането на Закона за достъп до информация и разкриването на документите на бившите служби за сигурност и обявяване на принадлежност, разбира се, на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
По втората част от първия Ви въпрос: по никакъв повод и при никакви обстоятелства не са водени разговори за поемане на ангажименти от чужди контраразузнавателни служби спрямо разузнавателната дейност на органи на Служба „Военна информация”, в това число включващи в състава си офицери под прикритие и подлежащи на обявяване.
По втория Ви въпрос: категорично „Не!”. Служба „Военна информация” подбира за задгранична работа състав с високо чувство за дълг към страната, посветени на нейната защита от външни посегателства и припознали като лична кауза службата в интерес на националната ни сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Тодоров, заповядайте за реплика.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председател, господин Министър, колеги! Нека не забравяме, че заместник-началникът на Службата беше с отнет допуск. Не знам дали му е възстановен. Така че когато говорим за висок професионализъм и работа на подобни хора в Служба „Военна информация”, при положение че те нямат право да работят с класифицирана информация, за мен е доста притеснително, и за нас от „Атака” като цяло, разбира се.
Аз се надявам в по-голямата част от Вашия отговор да сте искрен, защото в противен случай, ако съмненията, които имаме ние от „Атака”, се окажат верни, това означава изключителен пробив за нас като държава и цялата сфера на националната ни сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Господин Министър? Отказвате се от правото на дуплика.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам днешното пленарно заседание.
Следващото заседание на Народното събрание е в сряда, 4 февруари 2015 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)





Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов

Секретари:
Георги Търновалийски
Димитър Делчев