Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Иван К. Иванов

Секретари: Чавдар Пейчев и Александър Ненков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, моля да се регистрираме!
Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, едно съобщение: на 4 февруари 2015 г. е постъпил и раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, приети на първо гласуване на 29 януари 2015 г. Проектът е изготвен от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
На основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.

Съгласно приетата Програма за работата през тази седмица днес започваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗСЛУШВАНЕ И ИЗБОР НА ПОДУПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, РЪКОВОДИТЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ „БАНКОВ НАДЗОР”.
Господин Анастасов, Вие какво желаете? (Реплика от народния представител Станислав Анастасов.)
От името на Парламентарна група, заповядайте.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес по изключение четвъртък ще бъде сряда и Парламентарната група на ДПС продължава да пише живия летопис на политическата репресия, посветен на онези български граждани, които станаха жертва на ксенофобската политическа мисъл на Реформаторския блок и Патриотичния фронт – перфектният единомислещ дует! (Силен шум и реплики от РБ и ПФ.)
Голяма част от жертвите, които и днес ще изчета, нямат претенцията да бъдат активисти, членове или симпатизанти на Движението за права и свободи. Напротив, по един или друг признак те са припознати за такива и са нарочени от управляващата четворна коалиция за политическа екзекуция.
За нас продължава да бъде меко странна реакцията на ГЕРБ – най-старата и най-опитната партия от четворната коалиция, която вече знае истинското значение на думите „стабилно управление” и „професионална администрация”.
Ако Вие, колеги от ГЕРБ, не демонстрирате на практика новото качество на политическия диалог и новия национален демократизъм, това би се равнявало на повтаряне на всички грешки от първото управление и приравняване на ГЕРБ с ксенофобските коалиционни партньори.
Не е нужно да се говори повече по темата. Тая скромна надежда да чуете правилно думите ни, още по-голяма надежда обаче имам, че ще осъзнаете посланията на политическия си лидер. Казвам това не за да изразя някаква тяснопартийна претенция на ДПС, а защото историческият момент има нужда точно от такава политическа зрялост.
Статистиката на политически осъдените на уволнение за изминалата седмица се увеличи с още, забележете, 27 души. За сравнение – миналата седмица бяха 12. С тях живият летопис на политическата репресия вече съдържа 334 имена и те са:
Уволнен Мусамедин Хабил – висше образование „Информационни технологии”, три години стаж в областта. На негово място е назначена Веска Николова от ГЕРБ.
Уволнена Сибел Кенан – висше образование „Икономика”, шест месеца стаж в областта. Няма назначен на нейно място.
Уволнен Джунеет Гюнел Ахмед – висше образование „Агроинженер”, една година стаж в областта. Няма назначен на негово място.
Уволнена Юркие Шабан – магистър по право, с пет месеца стаж в областта. (Силен шум и реплики. Възгласи „Ееее!”) На нейно място е назначен Юлиян Йорданов от ГЕРБ.
Уволнен Первин Шукри – магистър по публична администрация, с 19 години и шест месеца стаж в областта. На негово място е назначена Невена Керникова от ГЕРБ.
Уволнен е Рейхан Шакиров – висше образование, машинен инженер с 15 години стаж в областта. Няма назначен на негово място.
Уволнен е Бирол Исметов – висше образование, машинен инженер, шест месеца стаж в областта. Няма назначен на негово място.
Уволнен е Севгин Шукри – висше образование „Опазване на околната среда”, 14 години стаж в областта. На негово място е назначена Виолета Тодорова от ГЕРБ.
Уволнен е д-р Ибрахим Яхов – висше образование „Ветеринарна медицина”, с 34 години стаж в областта. На негово място е назначен Илиян Драманлиев от ГЕРБ.
Уволнен е Мехмед Ниязи – висше образование, аграрен инженер – една година стаж в областта. Няма назначен на негово място.
Уволнен е Левент Бамов – магистър по ветеринарна медицина, с 26 години стаж в областта. На негово място е назначен Николай Инков от ГЕРБ.
Уволнена е Джемиле Махмудова – висше образование, инженер-химик с 12 години стаж в областта. Няма назначен на нейно място.
Уволнен е Метин Карасюлейман – висше образование „Икономика”, с 27 години стаж в областта. Няма назначен на негово място.
Уволнен е Дениз Хамид – магистър „Финанси”, бакалавър, 8 години стаж в областта. Няма назначен на негово място.
Уволнен е инж. Младен Маслев – магистър по горско стопанство”, с 30 години стаж в областта. Неговото място заема Вергил Байкалов от ГЕРБ.
Уволнен е инж. Аделин Кехайов – магистър по горско стопанство”, с 20 години стаж в областта. На негово място е назначен Звезделин Байраков от ГЕРБ.
Уволнена е инж. Айнур Ибрямова – магистър по горско стопанство”, с 26 години стаж в областта. На нейно място е назначен Ботьо Арабаджиев от ГЕРБ.
Уволнен е главен инспектор Евгени Василев – магистър – Висше военно училище, с 26 години стаж в областта. На негово място е назначен Николай Димов от ГЕРБ.
Уволнена е Елисавета Пелтекова-Ушева – висше образование „Право”, със шест години стаж в областта. Няма назначен на нейно място.
Уволнен е инж. Анатолий Елев – магистър по горско стопанство”, с 10 години стаж в областта. На негово място е назначен Тодор Василев от ГЕРБ.
Уволнена е Бейха Наил Дуран – магистър по публична администрация”, 13 години стаж в областта. На нейно място е назначен Адриан Петров от ГЕРБ.
Уволнена е Боряна Цочева – магистър по икономика, с 8 години стаж в областта. На нейно място е назначена Иванка Георгиева от ГЕРБ.
Уволнена е Евгения Айвазова – магистър по икономика, с 18 години стаж в областта. Нейното място заема Явор Гаджанков от ГЕРБ.
Уволнена е Елмира Гюрова – висше образование, магистър, с 5 години стаж в областта. Няма назначен на нейно място.
Уволнен е инж. Асен Иванов – магистър по горско стопанство, с 12 години стаж в областта. Неговото място е заето от Маргарита Вълкова от ГЕРБ.
Уволнен е Руслан Коларов – висше образование „Туризъм”, с година и половина стаж в областта. На негово място е назначен Галин Кърцов от ГЕРБ.
Уволнена е Даниела Бакърджиева – висше образование „Финанси”, година и половина стаж в областта и над 20 години стаж на ръководни постове. На нейно място е назначен Николай Николов от ГЕРБ.
Уволнена е Емел Расимова – висше образование, магистър по социален мениджмънт, с 20 години стаж в областта. Нейното място е заето от Светлин Бончев от ГЕРБ.
Уволнена е Хабибе Рамаданова – висше образование, магистър –Бизнес администрация, 6 години стаж в областта. Няма назначен на нейно място.
Уволнена е Фатме Дерели. Висше образование, магистър по счетоводство и финанси с 12 години стаж в областта. На нейно място е назначена Йорданка Георгиева от АБВ.
Уволнена е Хава Алиева. Висше образование, магистър по финанси с 8 години стаж в областта. Няма назначен на нейно място.
Уволнена е Айлян Чакър. Висше образование, магистър – инженер по комуникации, с 6 години и 2 месеца стаж в областта. Няма назначен на нейно място.
Уволнен е Сюлейман Лешков. Висше образование, икономист, с 20 години стаж в областта. На негово място е назначена Ценка Русева от ГЕРБ.
Уволнен е Юсеин Бейтулов. Висше образование, инженер по растениевъдство с 33 години стаж в областта. На негово място е назначена Севда Ерменкова от Реформаторския блок.
Уволнен е Николай Янкулов. Висше образование – горско стопанство, с 25 години стаж в областта. На негово място е назначен инж. Григор Гогов от ГЕРБ.
Уволнен е инж. Петър Петров, магистър по горско стопанство с 24 години стаж в областта. На негово място е назначен Росен Росенов от ГЕРБ.
Уволнена е Гюлджан Мехмедова. Висше образование, магистър по счетоводство с 12 години стаж в областта. Няма назначен на нейно място.
Уволнена е Валя Евтимова. Висше образование, магистър, строителен инженер с 15 години стаж в областта. На нейно място е назначена Галя Георгиева от Реформаторския блок.
Уволнена е Зехра Байрактар, инженер – агроном, с 30 години трудов стаж в областта, забележете! На нейно място е назначена Йорданка Стефанова от ГЕРБ.
Уволнен е Емил Недялков, икономист, магистър, с 18 години трудов стаж в областта. Няма назначен на негово място.
Уволнен е Мъстън Еминов. Висше образование, педагог и магистър по управление на училищните дейности с 13 години стаж в областта. На негово място е назначен Красимир Калчев от ГЕРБ.
Уволнен е Андрей Илиев. Висше образование – културология, на негово място е назначен Николай Петров от АБВ.
Уволнена е Ширин Хасанбашева с висше образование икономика, 11 години и 8 месеца стаж в областта, няма назначен на нейно място.
Уволнен е Рамадан Бирков. Висше образование – финанси, с 6 месеца стаж в областта, няма назначен на негово място.
Уволнен е Ереджеп Халилибрахимов, средно-специално образование техник лесовъд. Забележете, става дума за горски стражар! На негово място е назначен Иса Зия от ГЕРБ.(Реплика от ГЕРБ: „Времето свърши!”.)
Уволнен е Кадир Хасан…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов, ще продължите следващата сряда. Запомнете до кой номер сте стигнали. Просто Ви изтекоха десетте минути време. Благодаря Ви. (Народният представител Станислав Анастасов говори при изключени микрофони.) Благодаря Ви.
Продължаваме...
Господин Анастасов, моля Ви, изтече времето, отнета Ви е думата! Не ме карайте да Ви санкционирам за неспазване на разпоредбите на Правилника! Благодаря Ви. (Народният представител Станислав Анастасов говори при изключени микрофони.)
Заповядайте, господин Михов, от името на група.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Анастасов, аз също имам списък и е малко по-дълъг от Вашия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До десет минути, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Даже предпочитам да не го чета поради една причина – че не е редно, чисто морално, хора, които не присъстват в залата, да им четем имената без тяхното съгласие.
На второ място, не е редно хора, които не са дали своето съгласие и не могат да се защитят, Вие да ги използвате за Вашите политически цели. (Реплики от ДПС.)
Аз не Ви репликирах от място, така че запазете малко спокойствие. (Реплики от ДПС.)
Имам поглед върху моята област в 7. многомандатен избирателен район – Габрово. Там политическото кадруване го превърнахте в бизнес. Научихте се за толкова години да управлявате страховете на хората. Използвате техните страхове, че ако не гласуват за ДПС, няма да имат работа, че ако не отидат да гласуват, няма техните семейства и роднини да имат работа за дълго напред. Използвате техните страхове и ги управлявате, и се научихте на това.
Помня в началото на Четиридесет и второто народно събрание тук, във фоайето срещнах Вашия областен лидер в Габровския избирателен район. Казах: „Колега, какво правите?” - „Чакам за аудиенция при онбашията.” - „И какво му носиш?” - „Списък да одобри кадрите. Не ме гледай така! На всеки десет ще оставям по един от Вашите! На всеки десет ще оставям по един!”
Това напомня ли Ви на нещо, господин Анастасов?
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС, от място): Противоречите си.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Мисля, че сте чели история. Пак ще Ви го повторя: „На всеки десет ще оставям по един!” За назидание!
И ще Ви дам един пример. Знаете ли Парк „Българка”, чували ли сте за природен парк „Българка”? Дългогодишният директор на Природния парк, който го е създал преди 15 години, няма политическа окраска, с всичките си добри и лоши страни като такъв, бе уволнена и преди няколко дни – на 29 януари, съдът излезе с решение, че уволнението е било неправилно. Уволнението е било неправилно. Най-висшата институция – съдът, я възстановява на работа, а Вие назначихте Вашия общински координатор в Севлиево – господин Али Алиев, който, забележете, има фирма за добив на дървесина! Вие го назначавате за ръководител на Природния парк, който трябва да спазва и да допринася за опазването на околната среда и да ограничи сечта! Вие го назначихте за директор! Това последва множество протести – месец-два протести. И какво беше казано – „да се научат за назидание, да се научат”! И съдът – най-висшият орган, каза, че уволнението е било неправилно, господин Анастасов. Неправилно! Този Али Алиев Вашето правителство преди шест години го уволнява като шеф на горското в Севлиево за корупция. Вие сте го уволнили! И сега го възстановихте на работа на такава отговорна длъжност.
Друг пример, още един парк – „Централен Балкан”, който стопанисва Централна Стара планина от Габрово до Троян, до Карлово – биоразнообразие, гори и така нататък. Уволнявате един човек, който никога, ама никога не се е занимавал с партийна дейност. Петнадесет години работи в Парка, от самото му създаване – специалист, младо момче. Аз лично не го познавам. Не го познавам. И кого слагате - общинския координатор на ДПС с образование „психология”. Мисля, че психологията е много добро образование за управител на природен парк. Има много други случаи на кадруване и така нататък.
Във Фонд „Земеделие” уволнявате директора, който е от 12 години, от самото създаване на Фонда. Нито е партиен, нито е член на партия. Дванадесет години е там. Изредил е няколко правителства, докато дойде хубавият, сюблимният момент, когато Вашият областен координатор казва: „На всеки десет ще оставям по един.” За съжаление той не беше този един, беше един от десетте. Уволнявате го най-безцеремонно, на негово място слагате госпожа Салие Боз, която много разбира от земеделие и го доказа – за година и половина направи толкова щуротии във Фонда, че не знам дали две години ще стигнат да се поправят.
За разлика от Вас, които на всеки десет оставяте по един, и това ще Ви го повтарям всеки път, когато излезете тук да четете, всеки път, госпожа Салие Боз в момента не е директор, но е главен специалист във Фонда. Не е без работа. За разлика от Вас! Шефът на ДАИ в Габрово не е без работа, а е главен специалист. Това е, когато имаш ангажимент и отговорност към хората и не правиш политически уволнения. Докато Вие се подиграхте и определихте съдбите на хората. Оставихте цели семейства без работа.
Имам жалба и случаи в едно севлиевско село, което е 95% мюсюлмани. Цяло семейство, които са мюсюлмани, има поръчка да бъдат уволнени – майка, баща, снаха, дъщеря и всички, от фондове, от работа, включително натиск и в частни фирми, само защото не са гласували на изборите за ДПС и са присъствали на наше събрание – събрание, на което аз съм присъствал в това село. Селото е Ряховците, проверете си го! Хубаво си го проверете! Само че Вие не го знаете къде е.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС, от място): Ходил съм два пъти.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Като сте ходили, говорете с хората в какъв страх живеят, господин Анастасов! Говорете с тях! Цяло семейство от десет души имат заповед за тяхното уволняване, даже от частни фирми, за това, че не са се подчинили на разпореждането да гласуват за ДПС.
Затова моят призив е: не използвайте това, което четете, да си правите политическите агитации! Ако си мислите, че по този начин ще обедините хората около Вас и че ще им защитавате интересите... това може да е било преди години, но към момента хората прогледнаха. Знаят, че Вие ги използвате. Вие използвате техните страхове и ги управлявате по най-добрия начин. Стигнахте до там, че областният Ви лидер изнудва фирми – като ги заплашва с проверки от Инспекцията по труда, от данъчните и така нататък, защото там, видите ли, били техни хора! Имали спуснати партийни задачи кого да смачкат, кого да натиснат и откъде какво да вземат!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Това е тефтерчето на Златанов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Стигнахте до там, че да изнудвате хората да Ви дадат пет килограма ядки! Дотам стигнахте, защото, видите ли, ДПС щял да прави партиен купон и трябва там да има почерпка. Не Ви прилича! Точно на Вас, мисля, че не Ви прилича.
Повече няма да участвам в това политическо празноговорие, защото в момента страната така и така има доста проблеми с бедстващи хора, с наводнения, с всичко това, което се случва вследствие на стихиите.
Вчера загубихме три часа парламентарно време да се занимаваме с Ваш законопроект, идеология, с която пак се стремите към някакви политически цели. Днес пак губим 20 минути да се занимаваме с Вашите виждания как трябва да се развиваме. За това време можеше да свършим много друга по-полезна работа. Ако не знаете каква, можем да Ви дадем съвет каква точно да свършите. Във всеки случай не тази, която Вие се опитвате да диктувате! Времето Ви отмина! И не управлявайте повече страховете на хората!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Не си ти човекът, който ще каже!
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Не ги управлявайте! Хората прогледнаха и разбраха за какво става въпрос. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За лично обяснение има думата Станислав Анастасов. След това ще има процедура.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Няма да говоря в стил на информационна агенция ЕЖК – „Една жена каза”, а се ангажирам...
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Нямате срам, бе, колеги!
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: ...а се ангажирам към преждеговорившия да Ви покажа в рамките на седмицата един документ с Вашия подпис как Вие да бъдете назначен.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Къде?
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: В Габрово, където, ако думите Ви са верни, моля да се синхронизирате с госпожа Караянчева, ДПС в Габрово трябваше да има поне 10 хиляди гласа, а няма толкова, както и назначението на несъществуващия директор на РИОСВ на несъществуващото РИОСВ Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов, процедура за лично обяснение – с какво Ви засегнаха думите на преждеговорившия господин Михов! Не продължавайте с изявлението.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Мисля, че се обясни, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Очаквам да се обясните на господин Михов, а не да вкарвате и трети хора в дебата с лични обяснения, ще приключим до 11,00 ч.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Моля, когато излизате тук, да говорите с данни. Към преждеговорившия ще извадя съвсем конкретен факт.
И най-важното: когато някой пак излезе да се упражнява над биографиите на уволнените, ще го помоля да декларира каква му е мотивацията да защитава ксенофобите в този парламент и да им бъде служебен адвокат!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ, от място): Научи какво е това ксенофобия първо, бе, моето момче! Вземи се ограмоти малко, бе!
Малко се ограмоти! Ксенофоби... Какво е това ксенофобия, бе?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля без реплики от двете страни.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги! С риск да злоупотребя с процедурата, искам да призова колегите от ДПС за поне малко морал и човещина! Когато четете едни имена, когато си играете с човешки съдби, проверявайте фактите! Маргарита Вълкова, тази, която прочетохте като назначена от ГЕРБ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Дариткова! Госпожо Дариткова!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: ...все още тялото й се издирва в язовир „Цанков камък” заедно със съпруга й! Какво мислите, че причинявате на близките й, четейки името й?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Дариткова!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Много Ви моля, колеги! Нека не използваме за партийна употреба... (Ръкопляскания от ГЕРБ.)...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Дариткова, нека не използваме различни процедури...
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: ...нека не използваме за партийна употреба съдбите и човешките истории на хората, да гледаме на тях само като на електорат! (Реплики от ДПС.) Това няма да ни помогне по никакъв начин да изглеждаме по-добри в очите на хората! Нито пък ще донесе политически дивиденти! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кънев иска думата за изявление от името на група.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Каква беше процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз не разбрах. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина никак не исках да взимам думата, защото имаме доста важна работа днес както по отношение на БНБ, така и по отношение на образованието и повтарянето на едни и същи имена... (Шум и реплики между народни представители от ГЕРБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, извинявайте, господин Кънев, ако не се успокоите, просто ще прекъсна заседанието! Не е нормално да се работи по този начин!
Продължете, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ: Тъй като в списъка от тази седмица дори две имена се повториха със списъка от миналата седмица, но нека да оставим това настрана...
Няма да търпим вечно и по тази причина вземам думата, няма да търпим вечно Реформаторският блок да бъде наричан „ксенофобска формация” не само защото очевидно не е вярно, а защото е обида към стотици хиляди българи, които, ако трябва да ги характеризираме с едно устойчиво нещо в поведението си от времето на самия Възродителен процес през мрачната зима на 1989-а към 1990 година, та до ден днешен, е, че са били последователни противници на всяка форма на ксенофобска политика в България.
От 1985-а до 1989 г. опозиционно настроените към тогавашния режим българи до един се противопоставяха на Възродителния процес. През зимата на 1989-а към 1990 г., когато ченгетата от Държавна сигурност насърчиха най-долните страсти в българското общество, хората с опозиционно настроение – българи и турци, християни и мюсюлмани, симпатизанти на тогава създаващите се СДС и ДПС, проявиха разум, проявиха лидерство пред общностите си и не допуснаха тези насърчавани от ченгетата долни страсти да вземат връх.
Държавата с най-голям риск от граждански конфликт през
1990 г. в Европа не се наричаше Югославия. По всички международни доклади се наричаше България. Само че тогава хората, които бяха противници на комунизма и диктатурата в България, независимо от това какъв им е етносът и каква им е вярата, проявиха разум и 25 г. след това никой не се сеща, че България е била с най-голям риск от конфликт.
Децата днес не могат да го повярват, ама тези, които помним зимата на 1990 г., когато излизаха някакви лумпени, насъскани от БКП, да протестират срещу връщането на имената, беше много близко до акъла, че може да се случи това нещо. Само че тогава излязоха и българи, цялата тогавашна опозиция в България излезе, за да защити правото на хората да си върнат имената. Тези хора наричате ксенофоби! Зарежете ме мен и които сме седнали тук, а тези стотици хиляди българи наричате ксенофоби! И ако тогава българските турци също проявиха разум, и ако тогавашното ДПС също прояви разум, и ако днес българските турци и мюсюлмани също проявяват разум, не мога да кажа това за днешното ДПС.
Днешното ДПС не проявява разум. Днешното ДПС настройва ниските страсти в българското общество, а тях, вярвайте ми, винаги ги има и наша отговорност е да не ги настройваме.
Колеги, разбирам, че е трудно да си в опозиция. Четиринадесет години тези хора са били в опозиция и много скоро най-вероятно пак ще бъдат. Това са правилата на демокрацията! Десет от тези четиринадесет години ДПС беше на власт – кьорав седесар на служба не е останал, много добре го знаете. (Шум, оживление и ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.) Имаше един кръг, дето останаха – тия дето се записаха в ДПС, (ръкопляскания от ГЕРБ и РБ) което ми напомня въпроса: „Къде е Бисеров?”, но не знам към Вас ли да се обърна, или към прокуратурата, която така разгорещено защитавате напоследък? (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
Колеги, четиринадесет години репресия към седесарите в България не допусна нито един седесар да каже лоша дума за българските турци, нито веднъж. Уволнявани, безработни, напълно обезкуражени, че могат да получат от държавата друго освен шамари, тези хора никога не си позволиха да проявят ксенофобия, никога не си позволиха да кажат лоша дума за тези, които ги уволняваха. Винаги са говорили срещу ДПС, винаги ще говорят срещу ДПС – никога, никога, срещу българските турци.
И днес в смешните списъци, които четете, неслучайно няма имена от Реформаторския блок, който бил уволнявал. Явно от чиста злоба уволняваме, за да назначим кадри на ГЕРБ. Реформаторският блок и нашите хора за четиринадесет години се научиха, че властта и политиката не е уволнения и назначения, властта и политиката е решения и отговорност. Днес ние носим отговорност нито един български турчин да не бъде уволнен заради името си.
Дайте ми ги тези списъци, господин Анастасов. Дайте ми ги! (Реплика от народния представител Станислав Анастасов.) Ще ходя с тях по министерствата, за да питам справедливо ли са уволнени тези хора. Защото отговорността на тези, които управляват, не е да си назначават хората и да уволняват опозицията, както правихте десет години, а е да пазят правата на хората и да не допускат партийни уволнения и назначения – да водим този срамен и долен разговор тук.
Не разчитайте на Реформаторския блок да проявява ксенофобска политика, нито най-малко да уволнява по етнически принцип. Или ако трябва да перифразирам един колега, който го няма тук, но който се похвали вчера, че не е бил в Държавна сигурност – хубаво е, че и такива има сред Вас, колеги, нашата любов към свободата е много по-силна от Вашата любов към властта. (Ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можем ли да преминем вече към точката от програмата ни за днес?
Доклад на Комисията по бюджет и финанси – господин Владислав Николов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ:
„Д О К Л А Д
относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за изслушване и избор на подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор”
На заседание, проведено на 29 януари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор”.
Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с постъпилото от Управителя на Българската народна банка предложение за избиране на Димитър Иванов Костов за подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор”. Към предложението са приложени автобиография и декларация по чл. 11, ал. 4 от Закона за Българската народна банка.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект за:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за изслушване и избор на подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор”
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема процедурни правила за изслушване и избор на подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор”:
I. Изслушване на кандидата.
1. Предложението заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 7 дни преди изслушването.
2. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез страницата на Народното събрание.
3. Кандидатът се представя от вносителя на предложението – управителя на Българската народна банка – до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Лично представяне на кандидата и на неговата концепция за дейността на управление „Банков надзор”– до 10 минути.
5. Представяне в резюме на становищата и въпросите на лицата по чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако такива са представени –до две минути всяко.
6. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути.
7. Въпроси от страна на народни представители – до две минути.
8. Отговор на кандидата по поставените от страна на народните представители въпроси – до 10 минути.
9. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
10. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
11. Кандидатът изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването на кандидата.
II. Избор на кандидат за подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор” от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъства предложения кандидат.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Кандидатът се представя от вносителя – до две минути.
4. По предложението на управителя на Българската народна банка за подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор”, се провеждат разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване.
6. Когато кандидатът не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Само една корекция – в първо римско, т. 11: „Комисията изготвя по смисъла на правилника доклад”, лапсус, казахте „Кандидатът” – за яснота.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по Проекта за решение за приемане на процедурните правила?
Има ли, колеги? Няма желаещи.
Поставям на гласуване Проект на решение за приемане на процедурни правила за изслушване и избор на подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банков надзор”.
Гласували 130 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (вносители: Милена Дамянова и група народни представители, 21 ноември 2014 г.) И ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА (вносители: Валери Жаблянов и група народни представители, 15 декември 2014 г.) – продължение.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Госпожо Председател, процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Пристъпваме към разглеждането на един от може би най-важните законопроекти. В този смисъл обсъжданията не биха могли да се проведат в отсъствието на образователния министър. Това наистина е невъзможно и ако наистина ще дойде, няма смисъл да правя процедура да Ви призова да го призовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще го направя, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Припомням, че в пленарния ден на 30 януари 2015 г. е представен Доклада на Комисията по образованието и науката по законопроект, вх. № 454-01-51.
И двата доклада ли са представени?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Само единият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата за втория доклад.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди това ми позволете да направя предложение за допускане в зала на заместник-министъра на образованието и науката госпожа Ваня Кастрева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване, моля.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно – поканете госпожа Кастрева.
Слушаме Ви, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„Д О К Л А Д
на Комисията по образованието и науката
относно Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 декември
2014 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.
В заседанието взеха участие: проф. Тодор Танев – министър на образованието и науката, Ваня Кастрева – заместник-министър на образованието и науката, Константин Пенчев – омбудсман на Република България, Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при Четиридесет и първото народно събрание, представители на синдикални и работодателски организации от системата на народната просвета, представители на неправителствени организации, директори на училища и детски градини, учители и други педагогически специалисти.
В Комисията по образованието и науката са получени становища относно Законопроекта за народната просвета от Национален алианс „Усмихни се с мен”, който не подкрепя проекта, и Национална асоциация на ресурсните учители, които изразяват мнение, че в него има градивни предложения по отношение на обучението на децата и учениците със специални образователни потребности.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Валери Жаблянов. Подчертано бе, че основният принцип на Законопроекта е предоставяне на равен достъп до качествено образование за всички деца в България. Целта е да се съхрани традицията в системата на народната просвета не само като название, а и като единна образователна система с общ център, който да планира, реализира и контролира качеството на българското образование. Акцентирано бе, че образованието на децата не може да бъде подлагано на рискове от нови експерименти с неясни последици. Законопроектът запазва системата на защитените училища с цел да гарантира предоставянето на качествено образование в тях.
Предлага се средното образование до ХІІ клас да е задължително, като гимназиалният етап е един – VIII – XII клас.
Според вносителите, един от механизмите за преодоляване на увеличаващата се неграмотност е организиране на обучение чрез работа в професионалните гимназии, чрез него ще се създадат по-добри връзки с бизнеса.
Проектът предвижда въвеждането на един учебник по учебен предмет, като необходимо условие за ефективно реализиране на националните образователни програми и начин да се избегнат корупционни практики за сметка на качеството на обучението.
Вносителите предлагат запазване на придобитата от учителите кариерна длъжност за целия стаж, а не загубването й при напускане на всяко работно място.
Със Законопроекта се предлага отмяна на събирането на такси от Министерство на образованието и науката за приравняване на дипломи от европейски учебни заведения. Не се предвижда предоставяне на държавно финансиране на частните училища и частните детски градини.
В последвалата дискусия народните представители се обединиха около мнението, че не са имали достатъчно време да се запознаят подробно със Законопроекта. Общото впечатление е, че в този проект много от текстовете са идентични с текстовете в Законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, но в същото време представя коренно различна философия. Изразено бе несъгласие от родителските организации със замяната на термина „приобщаващо образование” с термина „включващо образование” и бе предложено да бъде организирана дискусия, на която да бъдат обсъдени и изяснени въпросите за ресурсните центрове.
По отношение на финансирането на децата, които се обучават в частните училища и в частните детски градини, от вносителите бе изразено мнение, че принципно не са против държавното финансиране на частните училища и частните детски градини, но само в частта, в която то се прилага и сега. Аргументи в тази посока са, че повече пари за частно образование в Европейския съюз се дават от държави с по-висок процент на брутен вътрешен продукт за образование в сравнение с България.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” 3 гласа, „против” 9 и „въздържали се” 6, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Продължаваме с доклада от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте!
Вие имате два доклада, съответно по двата законопроекта. По Правилник може в резюме да представите становищата на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2015 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.
В заседанието взеха участие: Ваня Кастрева – заместник-министър на образованието и науката, Цвета Антонова – дирекция „Държавна политика на детето” в Държавна агенция за закрила на детето, Цветан Антов – съветник на министъра на младежта и спорта, Светла Георгиева – държавен експерт в Министерство на младежта и спорта.
От името на вносителите Законопроектът за предучилищното и училищното образование беше представен от народния представител Стефани Михайлова, която посочи, че той ясно и категорично дефинира образованието като национален приоритет и преформулира целите му, като поставя детето и ученикът в центъра на образователната система.
В обсъждания проект се предвижда:
- създаването на нова образователна структура, с цел по-голяма яснота и подреденост в системата на образованието. Предвиждат се две образователни степени – основна и средна, като всяка от тях е с два етапа: начален (I – IV клас) и прогимназиален (V – VII клас), и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап (VIII – X клас) и втори гимназиален етап (XI и XII клас). Предлага се нов вид училище – „обединено” (от I до X клас).
Въвежда се статут на училища с национално значение и статут на иновативно училище:
- разработването на образователните стандарти с акцент върху постигането на целите и резултатите;
- оптимизиране на системата за оценяването в училище. Въвежда се вътрешна система за управление на качеството на образованието. Необходимостта от външна оценка на качеството предполага създаването на Национален инспекторат на образованието в България;
- определяне ролята на родителите като участници в образователния процес с регламентирани права и задължения;
- привеждане на нормативната уредба в пълно съответствие с изискването за повишена квалификация на директорите, учителите и другите педагогически специалисти.
Членовете на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта се запознаха с получените писмени становища относно Законопроекта за предучилищното и училищното образование от Министерство на младежта и спорта, Министерство на образованието и науката, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на земеделието и храните, Министерство на културата, Държавна агенция за закрила на детето, Националното сдружение на общините в Република България, както и на работодателски, синдикални и неправителствени организации. В голямата си част те подкрепят принципно Законопроекта, като посочват някои бележки и правят предложения за прецизиране, изменение или допълнение по някои от текстовете на Законопроекта.
В хода на дискусията по отношение на цялостната философия и принципи на Законопроекта:
- заместник-министърът на образованието и науката Ваня Кастрева заяви, че Министерството на образованието и науката подкрепя духа и принципите, заложени в разглеждания Законопроект, защото той отговаря на необходимите реформи в образователната сфера. В него ясно е дефинирано образованието като национален приоритет, осигурена е подредеността на цялата система, детето е поставено във фокуса на образователната система;
- за предложената нова норма за финансиране на образованието на учениците в частните детски градини и училища проф. Борисов изрази опасения от наличието на риск за нарушаване на равнопоставеността между държавни и общински училища, от една страна, и частните училища, от друга;
- представителите на Министерството на младежта и спорта изразиха подкрепата си на разглеждания Законопроект в частта му, съотносима към спортните училища, като предлагат между първо и второ гласуване да се прецизират и изменят някои текстове, свързани с учебния предмет „Физическо възпитание и спорт”;
В заключение, вносителите отбелязаха, че направените предложения по време на дискусията ще бъдат обсъдени и между първо и второ гласуване ще бъдат внесени необходимите промени.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „против” – 3 гласа и „въздържали се” – 3 гласа, Комисията въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Чолаков.
Сега следва становище на Комисията по отношение на Законопроекта, внесен от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за народната просвета, № 454-01-64,
внесен от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.
На свое редовно заседание на 14 януари 2015 г. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.
В Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта са получени становища относно Законопроекта за народната просвета от:
- Министерство на науката и образованието, според което Законопроектът за народната просвета не отразява напълно потребностите на съвременното развитие на образователната система в Република България, съдържа някои принципни положения, които не могат да бъдат споделени, като същевременно липсва уредба за основополагащи за системата отношения;
- Министерство на младежта и спорта – не подкрепя;
- Държавна агенция за закрила на детето – не подкрепя;
- ECPAT Bulgaria – Сдружение „Пренебрегнати деца” – не изразява становище за подкрепа, а само прави бележки и предложения по отделните текстове.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Валери Жаблянов. Подчертано бе, че основният принцип на Законопроекта е предоставяне на равен достъп до качествено образование за всички деца в България. Целта е да се съхрани традицията в системата на народната просвета, не само като название, а и като единна образователна система, която да е централизирана и да дава възможност на държавата да провежда единна национална образователна политика във всички райони на страната, независимо от материалното благосъстояние на хората и техните религиозни виждания.
Основен генератор на политиката в областта на средното образование е Министерството на просветата, което да планира, реализира и контролира качеството на българското образование. Вносителят акцентира, че образованието на децата не може да бъде подлагано на рискове от нови експерименти с неясни последици, което би се случило с изнасяне на Инспектората извън системата на образованието, извън Министерството на просветата.
Като въпрос с изключителна важност беше представена заложената в Законопроекта структура на образованието. Предлага се средното образование до ХІІ клас да е задължително, като гимназиалният етап е един – VIII – XII клас.
Относно оценяването: предлага се учениците след първи клас да бъдат оценявани с оценки.
В последвалата дискусия отношение по Законопроекта за народна просвета взеха заместник-министърът на образованието и науката Ваня Кастрева, проф. Борислав Борисов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Държавна агенция за закрила на детето изрази несъгласие относно централизацията, предложението за един учебник и единна методология.
Народните представители изказаха разнопосочни мнения. Общото впечатление е, че в този проект много от текстовете са идентични с текстовете в Законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
По отношение на финансирането на децата, които се обучават в частните училища и в частните детски градини, от вносителите бе изразено мнение, че принципно не са против държавното финансиране на частните училища и частните детски градини, но само в частта, в която то се прилага и сега. Аргументите в тази посока са, че повече пари за частно образование в Европейския съюз се дават от държави с по-висок процент на брутен вътрешен продукт за образование в сравнение с България.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 3 гласа, „против” – 9 гласа, и „въздържали се” – 4 гласа, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от народния представител Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Чолаков, за представянето в резюме на докладите. Мисля, че стана ясна позицията.
Следва Доклад от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Виждам, че той е обобщен за двата законопроекта.
Ще го представи госпожа Коцева.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА КОЦЕВА: Уважаеми господин председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители, и Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 22 януари 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за предучилищното и училищното образование, внесен от Милена Дамянова и група народни представители, и Законопроект за народната просвета, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Националното сдружение на общините в Република България, на Националната асоциация на ресурсните учители и на други неправителствени организации и движения, чиято дейност има отношение към разглежданите законопроекти.
От името на вносителите Законопроектът за предучилищното и училищното образование бе представен от народния представител госпожа Корнелия Маринова. Законопроектът предвижда да се въведе нова образователна структура в системата на училищното образование – основна образователна степен с два етапа: начален и прогимназиален, и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап и втори гимназиален етап. Разделянето на средната степен на два етапа ще подобри връзката между средното и висшето образование, от една страна, както и връзката между средното образование и пазара на труда, от друга. Във втория гимназиален етап ще се осъществява и дуалното обучение в професионалните гимназии.
Въвежда се статут на училища с национално значение и статут на иновативно училище. Предлага се създаването и на нов вид обединено училище, което ще позволи на учениците от малки населени места или тези, чиито семейства са в затруднено финансово състояние, да имат възможност да завършат първи гимназиален етап в родното им място. Тези училища могат да осигуряват и професионална подготовка, като така учениците ще придобиват квалификация по част от професия, а за професии с първа степен на професионална квалификация – и на професионална квалификация. Предвижда се и запазване на защитените училища. Формите на обучение се оптимизират с предлаганата нова форма – самостоятелна форма на обучение.
Законопроектът предвижда към всяко училище и детска градина да се създава обществен съвет. Общественият съвет ще е органът за развитие на образователната институция и за граждански контрол на управлението й.
Предлага се създаването на Национален инспекторат на образованието. Въвежда се задължителна квалификация и атестиране на учителите и другите педагогически специалисти като средство за подобряване на качеството на образованието.
Законопроектът урежда модела на финансиране, в основата на който е децентрализацията на финансирането до ниво училище. Регламентира се финансирането от държавния бюджет на децата и учениците, които се обучават в частните детски градини и в частните училища, което според вносителите ще доведе до разширяване на достъпа до образование и ще повиши конкуренцията между образователните институции.
Вторият законопроект – Законопроектът за народната просвета, бе представен от народния представител господин Валери Жаблянов. Основната цел на предлагания Законопроект е да гарантира еднакво ниво на масово образование, равен достъп до образование за всички деца и качествено образование във всички училища.
Със Законопроекта се предвижда въвеждането на нова образователна структура, създаваща условия за по-високи образователни резултати и учебни програми, като се предлага средното образование до 12-и клас да е задължително, с две възможности след 10-и клас – задължително професионално образование или задължителна подготовка за висше училище. Предвижда се също, за да се осигурят условия и перспективи на талантливите ученици, да се определят специализирани училища за подготовка на специалисти в областите на математиката, спорта, изкуствата и културата. Предлага се и въвеждането на един учебник по един предмет, като необходимо условие за ефективно реализиране на националните образователни програми.
Законопроектът предвижда финансираното с публични средства образование да е насочено към държавните и общинските училища, като се регламентира нова формула за разпределение на средствата по делегираните бюджети. Според вносителите получаването на публичен ресурс от частните образователни институции ще създаде допълнителни условия за неравенство по пътя на материалната база, заплащането на преподавателската работа, местоживеенето и регионалните особености.
В Комисията са постъпили становища от Министерството на образованието и науката и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в които се изразява принципната подкрепа на Законопроекта за предучилищното и училищното образование.
В становището на министъра на регионалното развитие и благоустройството е обърнато внимание на някои разпоредби на Законопроекта за народната просвета, които го правят неприемлив, а в становището на министъра на културата са посочени текстове от същия Законопроект, които се нуждаят от прецизиране. Постъпили са също така и становища от редица организации, в които е обърнато внимание на определени разпоредби и в двата законопроекта, които са спорни или се нуждаят от прецизиране.
В изразеното в заседанието на Комисията становище от Националната асоциация на ресурсните учители бе обърнато внимание на предложеното преструктуриране на ресурсните центрове, като бе изразено опасението, че липсва необходимият капацитет подобни структури да съществуват на територията на всяка община.
В последвалата дискусия народните представители се обединиха около необходимостта от изцяло нов закон, с който да се регулира системата на училищното образование. Изразено бе становище, че в двата законопроекта много от текстовете са идентични, но в същото време представят различна философия. Противоречиви мнения бяха изразени по отношение на държавното финансиране на частните училища и частните детски градини. Обърнато бе внимание на необходимостта от прецизиране на функциите на обществените съвети, на финансирането на ресурсните центрове и необходимостта от регламентиране на финансирането на духовните училища. Изразено бе и несъгласие с част от използваната терминология в Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Част от народните представители изразиха подкрепата си за предложенията, направени от Националното сдружение на общините, които в преобладаващата си част следва да бъдат взети предвид от водещата Комисия.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа – „за”, 3 гласа – „против”, и 2 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване; с 3 гласа – „за”, 5 гласа – „против”, и 4 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Коцева.
Преминаваме към доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
Имате два отделни доклада за двата законопроекта. Да Ви напомня, че съобразно чл. 77, ал. 3 можете да ги представите в резюме.
ДОКЛАДЧИК КРАСЕН КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.
На заседание, проведено на 22 януари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за народната просвета, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители.
На заседанието присъства заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Кастрева.
Основната цел на Законопроекта е гарантиране на качествено образование във всички училища и ниво на грамотност на завършващите всеки етап от образованието.
Законопроектът предвижда:
- финансираното с публични средства образование да е съобразено с интересите на своите потребители. Нормативите за издръжка на един ученик да се диференцират в зависимост от вида и спецификата на обучението;
- инспектирането на образователната система да е свързано с единна система за оценка;
- нова образователна структура;
- въвеждането на един учебник, като необходимо условие за ефективно реализиране на националните образователни програми;
- въвеждане на дуално обучение за учене и работа в реална производствена среда;
- регламентиране на нова формула за разпределяне на средствата по делегираните бюджети.
Законопроектът не предвижда предоставяне на държавно финансиране на частните училища и частните детски градини.
След представянето на Законопроекта се проведе дискусия, на която народните представители се обединиха около мнението, че в този Проект много от текстовете са идентични с текстовете в Законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от Милена Дамянова и група народни представители, но с различна философия.
От страна на Министерството на образованието и науката бяха изразени резерви относно философията на Закона.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 3 народни представители, без „против”, и „въздържали се” – 13 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.”
Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
по Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.
На заседание, проведено на 22 януари 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за предучилищното и училищното образование, внесен от Милена Дамянова и група народни представители.
На заседанието присъства заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Кастрева.
Законопроектът беше представен от народните представители Снежана Дукова и Галя Захариева, които изтъкнаха, че основният мотив за внасянето на Законопроекта е осъвременяване на нормативната уредба в сферата на средното образование.
В Законопроекта е заложена единна политика, основана на училищната автономия, разписана в различни нейни аспекти чрез учебните програми и учебното съдържание през четирите степени на училищното образование.
Със Законопроекта се усъвършенства системата на делегираните бюджети, въведена през 2008 г., с нови механизми на контрол.
Въвежда се и допълнително разпределяне на средства според качеството на образование, което учебното заведение предоставя.
Предвижда се създаването на обществени съвети с представители на съответната местна власт, което би довело до по-сериозен граждански контрол върху изразходване на публичните финансови средствата.
Въвеждат се центрове за личностна подкрепа на децата, която ще бъде обща и допълнителна, и която ще даде възможност да се продължи работата с проблемните деца и тяхната подкрепа.
Предвижда се финансиране за частните детски градини и частните училища, като субсидията от държавния бюджет ще се предоставя от 2018 г.
Заместник-министър Кастрева изрази подкрепата на Министерството на образованието и науката относно Законопроекта и мнението, че образованието е поставено като национален приоритет и че детето трябва да бъде в центъра на образователната система с развитието на неговите интереси, потребности и цялостно личностно развитие.
Заявена беше и готовността на екипа на Министерството на образованието и науката с експертни предложения да усъвършенства нормите, разписани в Закона, за да може Законът да бъде гъвкав и съвременен и да даде широтата за развитието на сферата поне десетилетия напред.
След представянето на Законопроекта се проведе дискусия, на която бяха подробно обсъдени въпросите относно: ресурсните центрове и тяхното финансиране; усъвършенстване на разходните стандарти с цел стимулиране качеството, отговорността на обществените съвети за разходването на средствата, какви са разчетите и как би се отразило на Закона за държавния бюджет за настоящата година и други.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 11 народни представители, „против” – 3 народни представители, и „въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември
2014 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Преминаваме към доклада на Комисията по културата и медиите.
Госпожо Карастоянова, заповядайте да изразите становището на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, предоставям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември
2014 г., и Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.
Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 22 януари 2015 г., обсъди Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г., и Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.
В заседанието участваха от Министерството на образованието и науката Ваня Кастрева – заместник-министър, и Ралица Кирилова – парламентарен секретар, от Министерството на културата Румен Джуров – държавен експерт в дирекция „Съвременно изкуство и художествено образование”, както и представители на неправителствени организации.
Законопроектът за предучилищното и училищното образование бе представен от народния представител Красимира Анастасова.
Законопроектът предлага въвеждането на нова образователна структура в системата на училищното образование – основна образователна степен с два етапа: начален и прогимназиален, и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап и втори гимназиален етап. Въвежда се статут на училище с национално значение и се дава възможност за развитие на иновативни училища. Предвижда се създаването на обществени съвети към всяка детска градина и всяко училище. Запазват се училищата по културата от първи до дванадесети клас или от осми до дванадесети клас включително; училищата по изкуствата от първи до дванадесети или от пети до дванадесети, или от осми до дванадесети клас включително. Училищата по изкуствата и училищата по културата се откриват, преобразуват, променят и закриват при условията и по реда на Закона за закрила и развитие на културата. Извеждат се като специализирани училища, осъществяващи подготовка в областта на културата и на изкуствата.
Законопроектът за народната просвета бе представен от народния представител Мариана Бояджиева.
Законопроектът акцентира на съхранението на традицията и системата на народната просвета като единна образователна система с общ център, който да планира, реализира и контролира качеството на българското образование. Той предвижда средното образование до дванадесети клас да е задължително, с две възможности след десети клас, а именно: задължително професионално образование или задължителна подготовка за висше училище (университет).
Със законопроекта също така се предвижда и осигуряване на условия и перспективи на талантливите ученици, да се определят специализирани училища за подготовка на специалисти в областите на културата, изкуствата, математиката и спорта.
Госпожа Ваня Кастрева изрази подкрепа на Законопроекта за предучилищното и училищното образование, който в по-голяма степен отговаря на обществените интереси и потребности за промяна на нормативната уредба, дава по-голяма гъвкавост и е един по-съвременен, модерен обществен договор за развитие на образованието. Изрази и становището на Министерството на образованието и науката за неподкрепа на Законопроекта за народната просвета.
В становището на Министерството на културата се изразява подкрепа на Законопроекта за предучилищното и училищното образование и се предлага корекция на техническа грешка, пропуск, както и допълнение по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, касаещи училищата по изкуствата и училищата по културата, които са държавни културни институти.
По време на дискусията народният представител Ерджан Ебатин изрази становище, че майчиният език не следва да има форма на факултативно евентуално изучаване, а задължителна форма на изучаване.
Народният представител Росен Петров постави въпрос за логиката за финансиране на частни училища с държавни средства. Този въпрос бе пояснен от народните представители Вяра Церовска и Корнелия Маринова.
След проведените разисквания Комисията по културата и медиите с 10 гласа „за”, 1 „против” и 2 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.; с 1 глас „за”, 9 „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за народната просвета, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Карастоянова.
С това се изчерпват становищата на комисиите.
Заповядайте за процедура, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Очевидно, че в залата няма толкова голям интерес по тази толкова важна тема, но в обществото ни има. В крайна сметка се касае за бъдещето на нацията ни, за бъдещето на нашите деца.
В тази връзка предлагам пряко излъчване на дебатите по тази точка от дневния ред по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за процедурата, господин Попов.
Има ли обратно становище? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Попов – дебатът по внесените два законопроекта да бъде предаван по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 34, против 9, въздържали се 40.
Предложението не е прието. (Реплики от БСП ЛБ: „Браво, бе! Браво бе!”)
Благодаря за гласуването, уважаеми народни представители.
Продължаваме с гледната точка на вносителя по отношение на Закона за предучилищното и училищното образование – народният представител Милена Дамянова. Заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник министър, уважаеми колеги народни представители! Убедена съм, че всеки един от нас в тази зала иска децата ни да имат добри възможности за развитие, да бъдат млади хора със знания, с умения, със самочувствие, да имат добър живот на успяващи граждани. Вярвам, че законопроектът, който започваме да разглеждаме днес – Законопроектът за предучилищното и училищното образование, има точно тези цели. Така че, без да е пресилено, от нас зависи днес как ще живеят децата ни утре.
Казвам това не за да придам специална мисия на Законопроекта за предучилищното и училищното образование, а за да подчертая още веднъж, за пореден път важната задача, която законодателят има да изпълни в сферата на образованието.
Формулата на икономическото развитие „Образование, образование, образование” почива на адекватно и модерно законодателство, законодателство, което да дава възможност на учителите да прилагат модерни модели на обучение, законодателство, което да бъде основата за разработване на актуални учебни програми, които да гарантират усвояването на ключовите за 21-ви век умения, законодателство, което да гарантира повишаването на интереса и мотивацията за учене сред учениците, законодателство, което да превърне училището във важен фактор за успех.
Не можем повече да се задоволяваме с констатациите в докладите на Световната банка, на Европейската комисия, на международните изследвания по грамотност, че българчетата не разбират какво четат, че не могат да прилагат знанията си на практика, че България е на едно от челните места по брой млади хора, които нямат основно образование.
Като че ли вече има и известно мазохистично удоволствие в повтарянето на тази диагноза години наред, без да се предлага и прилага адекватно лечение. И аз, и групата на ГЕРБ вярваме и сме убедени, че Законопроектът за предучилищното и училищното образование е част от това животоспасяващо лечение на българската образователна система.
Нашият призив към Вас е повече да не отлагаме тази реформа, защото вече не само че сме закъснели, ние вече сме започнали да тичаме в обратната посока. И аз вярвам, че Четиридесет и третото народно събрание може да приеме този Законопроект, върху който в продължение на повече от три години работиха над 600 души – учители, директори, експерти на общините, неправителствени организации, родители, експерти на Министерството на образованието, социални партньори. Огромен труд на огромен брой хора, които отделиха от своето време, за да имаме този Законопроект за предучилищното и училищното образование днес в пленарната зала, между другото, за трети пореден път. Много малко време не достигна той да бъде приет преди края на Четиридесет и първото народно събрание, но тогава имаше протести с искане да бъде приет.
Това беше един от първите законопроекти, които с колегите от ГЕРБ внесохме в началото на Четиридесет и второто народно събрание, но тогава правителството на господин Орешарски и управляващото мнозинство отказаха да се занимават с образование, вследствие на което загубихме две години. Колеги, това са реално загубени години на два випуска ученици.
Междувременно многократно се отправят и препоръки за приемането на този Законопроект от страна на Съвета на Европейския съюз. Законопроектът има подкрепата на организации като УНИЦЕФ, на организации като Националната мрежа за децата, която обединява 127 неправителствени организации, на Българския Хелзинкски комитет, на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. Няма да изброявам всички подкрепящи становища, можете да ги видите на сайта на Комисията.
И в момента в Комисията по образованието и науката постъпват различни предложения и препоръки, които с колегите ще приемем между първо и второ четене. Например желанието на математическите и на езиковите гимназии да запазят своя прием от 5-и клас, предложението на ресурсните центрове – онзи ден се проведе такава среща – желанието им да останат като държавни звена, но с други функции, запазвайки възможностите за общините и училищата да назначават ресурсни учители на място. Ще дефинираме и защитените детски градини, освен защитени и средищни училища, които са разписани във внесения от нас Законопроект.
Тъй като докладите на комисиите бяха доста детайлни и изчерпателни, няма да се спирам подробно на всички нови моменти в Законопроекта, но ще подчертая няколко от тях.
Основната цел на Законопроекта е всяко едно дете и всеки един ученик в зависимост от своите потребности да получи максимални възможности за развитието на своя потенциал, възможност за успешна личностна и професионална реализация.
За пръв път в закон образованието е дефинирано като национален приоритет. За първи път в закон за образованието се отделя такова сериозно внимание на индивидуалното развитие на децата и учениците, включително и на децата със специални образователни потребности, които ще получат грижа от специалисти на място и по този начин ще спрат да бъдат изолирани, анонимни и невидими.
Въвежда се качествено нов процес в образованието – приобщаващото образование, което означава, че от тук нататък не детето ще се съобразява със системата, а образователната система ще се нагажда към многообразните потребности на децата. Това, уважаеми колеги, ще гарантира равенство на шансовете на всички деца.
Освен това се въвежда и статут на училище с национално значение, както и на иновативно училище. Много ясно се определя ролята на българския език в образованието с изведен отделен стандарт за българския език. Въвежда се и цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от българската детска градина и българското училище образование, която външна оценка ще се извършва от Национален инспекторат по образованието към Министерския съвет по обективни критерии.
Уважаеми колеги, само ще кажа, че почти във всяка една държава вече има такъв инспекторат. Нидерландският инспекторат има 214-годишна история, а ние тепърва започваме да говорим за такава външна оценка. Въвеждат се и изисквания за прилагане на вътрешна система за управление на качеството в детските градини и училищата.
С предложения Законопроект за пръв път се въвежда възможност за валидиране на компетентности, които са придобити от лица над 16 години в системата на неформалното обучение и формалното учене. Въвежда се и възможност за валидиране на компетентности на деца, избрали самостоятелна форма на обучение под 16 години.
Зная, че сред Вас има колеги и експерти, които се отнасят с известно притеснение към тази възможност. Колеги, не можем да си затваряме очите пред истината. И в момента близо 500 деца в България се обучават в семействата си. По какъв начин държавата гарантира, че правата на тези деца се спазват? По какъв начин държавата гарантира, че техните умения и знания ще бъдат оценени и признати? Решението, което предлагаме, е даване на възможност със съответните механизми за контрол, така че наистина да не се допускат злоупотреби, каквито притеснения имат сигурно много от Вас.
Ключова разлика със сегашния Закон е основаването и базирането на учебното съдържание, на учебните програми, на ключовите компетентности, на уменията, които децата след това трябва да прилагат на практика, а не само на енциклопедичните знания. Това се прави в успешните образователни системи и това гарантира по-добра грамотност и по-добра реализация на пазара на труда.
Нещо, което предизвиква доста коментари, е една мярка, заложена в Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, приета от Народното събрание с изключително голям консенсус. Имам предвид принципа „парите следват ученика и детето”. Този принцип, заложен в Националната програма, сме възприели и като част от реформата, която Ви предлагаме. Това, което сме записали, е, че това ще се случва като частично финансиране за частните училища и частните детски градини, и ще се случи от 2018 г.
Ефективността на образователната система е непостижима без квалифицирани и мотивирани учители. Затова предлагаме кариерно развитие на учителите, обвързване на заплащането им с кариерното развитие и с квалификацията, която трябва да бъде обвързана с напредъка на учениците.
Предвидена е и атестация за директорите на училищата и за педагогическите специалисти съответно с възможност за отстраняване при несправянето със задълженията.
По отношение на родителите и участието на родителите в образователния процес предлагаме създаването на обществени съвети, в които задължително ще има и представител на общината. Това, колеги, няма да е настоятелството, което е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а обществен съвет, в който родителите ще бъдат избрани чрез избори. По този начин гарантираме граждански контрол върху управлението на училищата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители, всички ние ежедневно твърдим, че образованието не бива да бъде политизирано. С приемането на този Законопроект днес ще дадем ясен знак, че за нас наистина образованието е приоритет. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
От името на вносителите – господин Жаблянов, Вие ли ще представите втория Законопроект?
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Днешният ден е важен за българския парламентаризъм, защото се предлагат два законопроекта, които имат пряко отношение към развитието на България за един дълъг период напред. Недоволството в българското общество от състоянието, резултатите, може би качеството, условията, при които се обучават и завършват училище българските деца, е основателно.
Българското училище е част от цялата обществено-икономическа, финансова, държавна реформа, която беше извършена през последното десетилетие. То няма как да остане встрани. Необходимостта от нови правила, изразени чрез закон за системата на средното образование, е налице. Има и съответните обществени очаквания. През тези години възникнаха много нови форми на обучение – утвърди се частното образование, създадоха се частни образователни институции в сферата на средното образование с подготвени кадри, методики и утвърдени взаимодействия с държавните образователни институции, каквито са Министерството, регионалните управления на просветата, Инспекторатът и така нататък.
Всичко това е факт и ние пристъпваме към тази проблематика с вносителите на другия законопроект от диаметрално противоположни позиции – от позиции, които изразяват различни философски разбирания за това какво представлява средното образование в България и каква е неговата роля за изграждането и укрепването, за налагането и формирането на национално самосъзнание в българската общност. Защото един такъв законопроект не може да бъде сведен до механизмите, технологиите, създаването на причудливи форми на образование, верифицирането на компетентности, както се изразяват част от колегите, и така нататък, и така нататък.
Законопроектът, който ние трябва да приемем, трябва да осигури на всяко дете качествено образование, независимо от материалния статус на родителите, на семейството; да даде възможност да развие индивидуалните си качества; да се превърне в предпоставка за заличаване на регионалните различия.
Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че в Комисията по регионално развитие се състоя много съдържателно обсъждане на двата законопроекта. Искам да кажа, че редица комисии се отнесоха формално, което е осъдително. Държавни институции се отнесоха формално. Министерства, които се занимават с развитието на децата, младежта и спорта, изпратиха формални доклади. Изпратиха аргументации и предложения само за проекта, който се предлага от колегите от ГЕРБ, и дори не бяха прочели другия проект на закон. Българските деца не заслужават такова формално отношение.
Искам да направя едно сравнение, уважаеми колеги. Когато тук се обсъждаше въпроса за това дали пенсионните осигуровки да могат да се местят от частните фондове в държавната осигурителна институция, залата пращеше по шевовете, все едно приемахме Конституция. Погледнете днес какво представлява залата на Народното събрание, най-структуроопределящ закон. (Реплика от председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря за поправката, ще се съобразя.
Още към мотивите. Ние настояваме парите от републиканския бюджет да отиват в държавните и общински училища. Парите за образование са малко и всяко от правителствата на ГЕРБ дотук използваше политическата си власт, за да ги намали още повече. Парите за образование не могат да отидат в частните училища и образователни институции не заради нещо друго, а защото децата, които се изучават в тях, имат големи материални възможности, както и техните семейства.
Изразената загриженост за това, че българските деца се поставят при равни условия, е фалшива. Тя е фалшива! Тя служи за обосноваването на една несправедлива теза. Искам да Ви кажа, че ако чрез този законопроект българското Народно събрание отвори пътя, отвори вратата за такъв вид финансиране, либерализира до безкрайност производството на учебници, либерализира до безкрайност създаването на псевдоинституции в сферата на средното образование, последиците ще бъдат разрушителни.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): А частните болници?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Затова днес законопроектът на БСП – съжалявам, че БСП трябва да внася законопроект, този законопроект трябваше да бъде внесен от министъра на просветата. Тук трябваше да бъде министър-председателят. Това не може да бъде партийна инициатива.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Къде бяхте година и половина, че не го внесохте?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Искам да кажа, че ние настояваме да се запази понятието „народна просвета“ в названието на закона. За нас то носи исторически характер и не просто е формално название на закона, а изразява същността на образователното дело в България.
Второ, в системата на народната просвета сега, днес, при този закон и за в бъдеще, ние искаме да влязат всички извънучилищни форми на образование, каквито са съществуващите към момента ресурсни центрове във всички областни градове на България. Искаме в Закона за народната просвета и така, както сме го записали, да влязат всички форми на подготовка, обучение и възпитание на децата.
Досегашната практика показа, че прехвърлянето на тежести върху българските общини в тези финансово трудни години води единствено до занемаряване на дейностите в духовната и образователната сфера, не заради друго, а защото всеки общински съвет, всеки кмет се стреми да удовлетвори на първо място материалните потребности и това е напълно естествено. Затова грижата за възпитанието на децата, както и ресурсните центрове, трябва да бъдат предмет на републиканския бюджет. Те са изградени, те функционират, там има подготвени специалисти.
Искам да кажа няколко думи по дискусията на законопроекта. Беше създадена една видимост около една гражданска подкрепа за проекта, внесен от колегите от ГЕРБ. БСП направи истинска дискусия с различни специалисти, а не по партиен признак събрани хора, където мнението е еднозначно. Ще го съобщя в залата, за да можете да го проверите в избирателните райони, от които сте избрани, да Ви кажат какво мислят за практическото закриване на ресурсните центрове, което е предвидено в законопроекта на ГЕРБ.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Лъжа! Лъжа!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да Ви кажат какво мислят за държавно финансиране за частните училища и колко частни училища имаме в изостаналите райони на България и за чия сметка ще бъде това финансиране. Нека Ви кажат!
В Законопроекта, предложен от БСП, предлагаме една идея – тя може да не бъде приета под формата на законопроект днес, защото всички мерки да мине един друг законопроект са взети. Но искам да кажа следното – ние сме изправени пред необходимостта средното образование да стане задължително, защото в момента се намираме в една парадоксална ситуация – по-лесно ще завършите университет, отколкото средно училище. От университетите отпадане няма, а от средното училище отпадане има. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Как може да се реши това?
Настояваме Инспекторатът, тази институция за контрол на качеството на образованието, да остане в Министерството на просветата, да не се изважда навън и да се подчинява пряко на министър-председателя като паралелна структура, която цели единствено партизация на образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Жаблянов, ще имате възможност и в дебатите. Ако желаете, сега може да продължите като пръв участник в дебата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Приключвам с едно изречение.
Въвеждането на един учебник за нас е условие за прилагане на държавните образователни изисквания и ефективна борба с корупцията в системата. Затова считаме, че тази тема също трябва да бъде законодателно уредена, както ние предлагаме в закона за системата на народната просвета. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити. До момента заявка за участие в тях, по реда на заявката – господин Местан, госпожа Снежана Дукова, АБВ. (Шум и реплики.)
Колеги, записвам Ви.
Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, радвам се, че сте тук.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, разглеждаме може би най-важния Закон – основа и на социалната политика, и на икономическата политика, основа и на идентичността ни на български граждани. Затова подходът на Парламентарната група на Движението за права и свободи по този пределно политически акт ще бъде надпартиен.
Аз ще започна със Законопроекта на колегите от ГЕРБ, защото в Комисията се оказа, че това е Законопроектът, който събира подкрепа, и ще започна с няколко безспорно позитивни момента.
Първият, уважаеми колеги, господин Министър, безспорно положителен факт е, че предлагате на вниманието на Народното събрание този важен Закон в първите месеци от мандата на кабинета Борисов-2. Така се прави. Така скъсвате с една много неприятна практика този устройствен Закон да се предлага на вниманието на народното представителство последните месеци от управлението – така беше и в рамките на Четиридесетото народно събрание, така беше и в рамките на Четиридесет и първото народно събрание. Това е заявка от Ваша страна, че поемате отговорност и за прилагането на акта.
Второ, в Законопроекта се предлага нова структура на училищното образование, с което се прави опит да се преодолее проблем, свързан с разминаването – прием след седми клас, прием след осми клас, допълнителната подготвителна година в специализираните езикови гимназии и прочие, макар че тук от тази нова структура възникват проблеми, които, убеден съм, още не са дефинирани от екипа Ви – на тях ще се спра малко по-нататък, във връзка с финансирането на общинските училища.
Третият положителен момент, идеята за задължителен десети клас, с който се цели съответствие с конституционната разпоредба, че образованието е задължително до навършването на 16-годишната възраст на учениците. Разбира се, тук бих призовал и Вас за още усилия между първо и второ четене този десети клас, идеята за задължителния десети клас да се уплътни, така щото да бъде и реален мотив за завършването. Аз подсказах едни малко по-революционни идеи, на които няма да се спра сега, защото ще ги предложа на Вашето внимание на второ четене. Оттук нататък обаче започват притесненията ми.
Първо, Парламентарната група на ДПС имаме истинска драма още с наименованието на Законопроекта. Господин Министър, защо се отказваме от най-българската дума „просвета”? (Възгласи от „БСП лява България”: „Браво!” Частични ръкопляскания.)
Нямам идея защо се отказваме от тази дума?! Това е думата: „про” и „свет” – за светлина. Като традиция България е приела, че знанието е синоним на светлината. Това е в най-добрите традиции на великото дело и на пресветите братя Кирил и Методий. Нека, има време между първо и второ четене, да се замислим. Това е привилегия за България, част от националната идентичност на българския народ! Други народи нямат такава дума, с която да наименуват своята образователна система. Не бива с лека ръка да се отказваме от тези устойчиви символи на националната идентичност!
На следващо място, наистина е проблем – не конституционен, Конституцията дава това право, че законопроектът е внесен от отделни народни представители – не оспорвам правото на никого, но подобни устройствени закони е добре да се внасят от Вас, от изпълнителната власт. Там има далеч по-издържана система на предварително съгласуване на аспектите, на взаимодействието на всички институции, ангажирани с образователния процес, с просветата. Това не е отговорност само на министъра на образованието – това е отговорност и на общините, това е отговорност и на други министерства. Много по-прецизно е съгласуването и на понятийния апарат, с който борави законът, защото в този Проект има понятиен хаос. Няма да се спирам на примери, защото поемаме ангажимент, че ще дадем своя принос с предложения между първо и второ четене и по този аспект на предложения Проект.
По-важното, въпреки че в Законопроекта има цял раздел „Предмет на закона”, Втори раздел „Принципи в системата на училищното образование”, на мен все още ми се губят глобалните цели на Законопроекта.
Би трябвало основната цел да бъде функционално грамотни, интегрирани граждани на европейска България. Това трябва да бъде целта на образователния процес на всички нива, защото без грамотност няма интегрирано общество, без интегрирано общество няма развито общество.
И тук ще поставя нарочен акцент на основната язва – това е проблемът с ранното отпадане от училище, проблемът „ромско образование”. Защото няма съмнение, че над 80% от отпадналите деца от училище са представители на ромското малцинство в България.
Уважаеми господин Министър, с цялата отговорност, която носим в себе си, се обръщаме към Вас с един анализ на този проблем – проблемът с ранното отпадане на ромите от училищното образование не е проблем на самото училищно образование. Корени се в нещо друго, което за първи път много ясно ще дефинираме от трибуната на парламента – корени се в системата на предучилищното възпитание и подготовка на децата. Имаме изследвания в определени региони.
Уважаеми колеги от всички парламентарни групи, от училище отпадат не просто ромските деца, отпадат онези, които не са минали през системата на предучилищната подготовка и възпитание. Факт неоспорим! Ако едно дете е имало възможност да посети детска градина две, три – или минимум две години, то завършва основното си образование. Ако обаче е нямало възможност да посети детска градина, отпада. Знаете ли защо? Защото това е освен социално-икономически и културологичен проблем, защото постъпва в първи клас без екзистенц-минимум езикова подготовка, без екзистенц-минимум образователни навици.
Постъпва в І клас и понеже от І до ІV – в началното, няма как да повтори класа добутва до ІV. В V клас се изправя пред уравненията с едно неизвестно и затова проследете графиката на отпадането – основно V, VІ, VІІ клас. Дотам!
Какво трябва да направим? Много е хубаво, че има текст, че предучилищното възпитание и подготовка е задължително. Да, но как да се изпълни задължението, уважаеми колеги?
Аз съм последният, който ще идентифицира българските граждани по етнорелигиозен признак извън тяхната собствена воля на самоопределение, но в кавички, условно, ще говоря за ромски квартали, тъй като нямаме легална дефиниция за ромски квартали. Ако с тези условности приемем за ромски квартал този в Сливен, от колегата Янко Янков, господин Министър, знам, че в този квартал живеят 20 хиляди български граждани. Докога ще си затваряме очите пред абсолютно невъзможния, парадоксален факт – една детска градина няма в квартала? За какво задължение говорим за посещаване на детски градини? Една детска градина няма в 20-хиляден квартал! Познайте колко деца успяват да се вредят в детските градини в центъра на града? Колко? И после се чудим защо отпадат от училище.
Добре е, че всеки ден имаме новини за откриване на детски градини, но тези новини трябва да идват и от ромските квартали, ако искаме веднъж завинаги системно да решим този въпрос. Ние от ДПС инициираме един много голям национален дебат по този въпрос. В етап на организация сме и на голям семинар, на който ще се радваме на участието и на комисари от Европейската комисия, защото това е проблем на цяла Европа – със 10-те милиона роми.
Повтарям, въпросът с интеграцията на ромите, е въпрос на образование. Нищо няма по-големи интегративни ресурси от образованието, но този проблем започва от детската градина. Настояваме за нарочна държавна политика, програма. Изчислили сме – необходими са не повече от 200 млн. лв., за да има достатъчно детски градини във всички ромски квартали. Това са нищожно малко пари предвид на ефектите, които преследваме, защото отпадналите от училище после отпадат и от социалните системи на българската държава.
Точно затова се изправяме и пред уродливи явления като малки деца да раждат деца. Дълбоко не приемаме това явление, но предлагаме за разлика от кабинета, който неотдавна огласи идеи да накаже изключените, да накаже последствията с орязване на социални помощи, да направим друго – превенция на риска малки деца да раждат деца. Това също е проблем на този закон и той трябва да бъде ясно дефиниран.
Що се отнася до грамотността – другият фундаментален проблем на образователната ни система се свежда до имаме ли реална система за национална система за външно оценяване, или имаме формално, квази национална система за оценяване на знанията и компетенциите, по, нека да използваме термина, знанията и уменията, тоест, компетенциите на учениците. Квази е системата ни, господин Министър! Квази! И нямате нужда от други доказателства.
Има едно безспорно, ярко доказателство – това е огромната пропаст, разминаването между високите средни оценки, които имаме за различните класове по националната система за външно оценяване – добър, много добър, 4,70, по този, по втори, по трети предмет, и устойчивото движение към последните места по международните системи за сравнително оценяване на грамотността на българските деца, ускорено към последните места, а инак вътре, се гордеем със сравнително високи средни за страната оценки.
И още един парадокс – продължаваме, това е радостно, всички сме горди, огромен брой златни, сребърни, бронзови медалисти от международните олимпиади. Един закон освен да се гордее със своите отличници и златни медалисти, трябва да преследва и средното ниво на грамотността. Нуждаем се от реални измерители на грамотността.
Особено болезнен е този въпрос по отношение на оценяването на държавните зрелостни изпити. Смятам, и това е наша отговорност, че под формата на въвеждане на задължителния държавен зрелостен изпит, по начина по който го въведохме, ние убихме идеята за държавния зрелостен изпит. Да, порочно е въведена тази система.
Един пример. Каква е целта на обучението по български език? До какво се свежда зрелостта на завършващия средно образование? Матурус – зрял. До какво? До умението да състави текст, да знае езика не само като система, а да използва езика в комуникацията, тоест да състави текст.
И за миналата година, господин Министър, 37% от завършилите средно образование зрелостници отказаха да напишат една дума, не да съставят едно изречение в текстовата част на теста. Аргументативен тип текст е изискването. Тридесет и седем процента не са написали една дума, което не им пречи обаче оценката им да бъде от 5 до 5,50 с нула. Думи в текстовата част на текста. Тогава този текст измерва ли крайната цел на обучението по български език, комуникативното умение на ученика? Не, не измерва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето да удължим, господин Местан?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Удължаваме времето на парламентарната група.
Аз не пледирам да се усложни тестът, чух тази Ви теза. Не е нужно да се усложнява тестът. Трябва да се направи нещо друго. Трябва да е ясно къде поставяме летвата за „среден 3”. Това трябва да е на общообразователния минимум, прескачането на който е гаранция за зрелостта – матурус. Това е издържаната матура. Знам защо не го направихте – от страха, че ще има 40-50% двойки по български и по математика. Да, щеше да ги има.
И за да не стоварим отговорността срещу следващия випуск, предлагам да приемете предложението ми за нарочен държавен образователен стандарт за оценяване на държавни зрелостни изпити, в който да се реши този въпрос, и да бъдем коректни пред следващия випуск, който ще завърши, и пред по-следващия. Нека този критерий – „среден 3”, равен на общообразователен минимум, със задължително прескачане за получаване на диплома, да важи след четири години, тоест за онези ученици, които тепърва ще постъпят в гимназиалния етап, в VІІІ клас. Това също ще го предложим за второ четене.
Има фундаментален проблем, свързан с финансирането на общинските училища. Огромен опит – и положителен, и негативен, се натрупа от въвеждането на финансиране на принципа „издръжка на един ученик”.
Тук е господин Танев, с когото сме работили по тези въпроси.
Господин Танев, господин Министър! За съжаление, абсолютизирането на този принцип, а аз говоря за абсолютизиране дори въпреки категоризацията на четири-пет групи общини по корекционен коефициент, не равнопоставя малките общински училища, особено в средищните центрове.
Ние имаме училища, в които средната пълняемост на паралелките е 12 деца. Забележете, това не са училища, които поддържаме на изкуствено дишане, защото има възможност да извозим ученици от съседно, друго. Не, говоря за общината, от която съм родом, защото преди 20 години ние откривахме учебната година в 28 селски училища. Сега ги свихме до 4, тоест закрити са 9 от 10 училища. Няма какво повече да се закрие. И все пак средната пълняемост на паралелките е 12 деца – умножено по издръжката на един ученик, получава хикс издръжка. Какво са виновни децата от това училище, че в VІІ клас няма 13-то дете? За разлика от София, където пълняемостта на паралелките е 26, децата и те получават два пъти по-висока издръжка за една паралелка.
По-малко пари при равни други условия, по ниско качество на образователната услуга, ерго дискриминиране на обучението в малките населени места. Факт! Трябва да решим този въпрос. Имаме конкретни предложения и в тази посока. Каквото и да струва, ние трябва да гарантираме равно качество на образователната услуга и в центъра на големия град, и в най малкото населено място.
И накрая, обучението по майчин език. С този закон отменяте нарочния Закон за учебния план, общообразователния минимум и така нататък, където има законови гаранции, че майчиният език се изучава като задължително избираем предмет минимум 3 часа седмично. Това е гарантирано по закон и не зависи от волята на министъра. Отменяте този закон! Решавате обаче въпроса във Вашия проект дискриминационно, заявявам го отговорно – приравнявате статута на майчиния език с избираем предмет като хореография (реплика) и имате текст, че съотношението на часовете за майчин език – не подвиквайте за времето – спрямо останалите предмети ще се решава с акт на министъра.
Аз на Вас Ви вярвам – Вие сте демократ и няма да дискриминирате майчиния език. Но ако утре имаме за министър човек с малко по-ретроградно мислене...
РЕПЛИКА от ДПС: Радан Кънев.
ЛЮТВИ МЕСТАН: ...къде отива този приоритет? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И за това, и заради потенциално дискриминационните текстове, заложени в проекта, и предвид бележките по останалите основни положения в Закона, ние ще се въздържим от подкрепа, като между първо и второ четене ще дадем своя принос за преодоляване на дефицитите на този закон. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Реплики?
Първа реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Местан, с огненото начало на словото си, с което започнахте, за миг си помислих, че сте станали член на Патриотичния фронт. Направо се обърках!
Само че, господин Местан, когато говорите за правата на циганското малцинство, добре е да наричате нещата с истинските им имена. Първо, тези хора живеят в незаконни гета, а в незаконно гето няма как да бъде изградена детска градина, детска ясла и така нататък.
Второ, само преди ден член на Вашата партия, която много добре борави с екзистенциалните термини и така нататък, ни обясняваше как, видите ли, било традиция деца да раждат деца. По кротко с лицемерието, господин Местан! Първо си изяснете няколко закона, начело със Закона за лицата и семейството, в който ясно и точно е регламентирано, че деца не могат да раждат деца. Не злоупотребявайте, използвайки наистина този толкова важен закон и тази толкова висока трибуна. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? (Реплики между народни представители от ДПС и Димитър Байрактаров.)
Няма втора реплика.
Дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Във втората част от репликата всъщност Вие потвърдихте тезата ми, че е неприемливо деца да раждат деца и за да не се случи това...
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Значи според Вас е приемливо.
ЛЮТВИ МЕСТАН: ...има нужда от интеграция чрез образование и чрез култура. Толкова по въпроса за „деца раждат деца”.
Що се отнася до първата част на репликата – да, започнах да говоря като един истински български патриот. (Шум и реплики от Патриотичния фронт.) Патриотизмът не е Ваша територия. Ваша територия е крайният национализъм и ксенофобията. Това са две различни понятия. И това също е въпрос на образование. (Смях и ръкопляскания от ДПС.)
И ще повторя още веднъж, това е проблем на този закон – България има нужда от просветéн патриотизъм, а не от първичен, просташки, краен национализъм, който не прави разлика (ръкопляскания от ДПС) между „мултикултуризъм” от „културист” и „мултикултурализъм”. Това също е проблем на този закон. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: И на образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има госпожа Снежана Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Реших да бъда първа по няколко причини. Нито ще обсъждам представянето на Закона на ГЕРБ, защото друг нямаше представен – от господин Жаблянов, нито ще обсъждам пространната сугестия на господин Местан към министъра на образованието и любимата тема в няколко щрихи.
По-скоро съм предизвикана от това, че основен акцент и основен проблем на колегите в ляво и в център е финансирането на частните училища. В самото начало искам да кажа, че съм съгласна само с една позиция на господин Жаблянов. А тя е, че обсъждането на този проблем, на Закона за образованието, беше национална тема много години, а на Закона за народната просвета – само няколко месеца и copy-paste на този, на ГЕРБ. В този смисъл не чух от трибуната нито реч по Закона за народната просвета, който внесоха колегите от ляво. Изцяло говоренето беше по Законопроекта за предучилищно и училищно образование. (Шум от ляво.) Ще се съглася само за едно нещо с господин Жаблянов – че този интерес трябваше да бъде много по-голям в залата. Това е моето притеснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отново ще приканя народните представители в залата!
СНЕЖАНА ДУКОВА: Сега започвам по темата, като първо ще декларирам липса на конфликт на интереси – нямам ученици, нито внуци в частно училище. Затова темата за мен е важна и съществена.
Преди да започна с многото аргументи, защото те са страшно много, заложени в Законопроекта за предучилищно и училищно образование за финансиране на частните детски градини и частните училища, ще кажа няколко неща, които са базови за този законопроект. А те са, че той е стратегически, цели да превърне училището в саморегулираща се система, без централизация, без бюрокрация, дава равен – и тук искам да подчертая – справедлив достъп до качествено образование и диагностика.
Ще бъда пунктуална в тезите си, защото финансирането на частните детски градини и частните училища наистина се оказа препъникамъкът за колегите вляво и за колегите в центъра, който върви от Четиридесет и първото народно събрание, макар че текстът беше между малкото приети текстове.
Сега – към аргументите.
Днешният век е много различен. Той променя своите информационни кодове, отношението към ученика, условията за кореспонденция с ученика, алгоритъма на пазара, Европа и света като цяло.
Тук се каза, че образованието е социална услуга. Не само и не основно. Той е образователна политика, не е самоцел, базисен принцип, регламентиран в Закона на ГЕРБ като национален, подчертавам – национален приоритет.
Частните училища, наред с общинските и държавните, осъществяват същата стратегическа дейност в полза на държавата и обществото – задължително училищно образование и подготовка, както и подготовка на човешки ресурси за страната, изпълняват стриктно държавните образователни изисквания.
Европейският опит дава много примери в тази посока за стимулиращо участие на европейските държави във финансирането на частните училища. Тук ще изброя малка част от тях. Държави като Финландия, Швеция, Холандия финансират частното образование на 100%; Дания – на 90%; Германия, Норвегия и Испания – на 85%, Унгария, Полша, Словакия – на 70%; Белгия също финансира училищата равнопоставено; и Франция, където социалистите управляват, най-социалната държава в Европа също финансира частното образование.
В България държавата разкрива държавни, общински и частни училища, като осигурява финансирането на разходите на първите две на базата на обучението на един ученик независимо от доходите на родителите му. Частните училища и частните детски градини не се финансират.
Решението на този проблем се бави във времето и колегите от ляво много добре знаят за това от приетата от тях Национална програма за училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка през 2006 г.
Тъй като при експозето на Милена Дамянова се чуваха подстрекателни възгласи, че това не е така, готова съм да цитирам страница 38 от текста на Националната програма. Чета текста, защото така е редно: „Очакваното развитие на частното образование у нас, особено след присъединяването на страната към Европейския съюз ще постави въпроса за финансовата политика на държавата спрямо частните училища, преди всичко за разпространение на принципа парите следват ученика и спрямо тези училища”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Това са днешните програми на Реформаторския блок.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Комисията за защита от дискриминация с Решение № 234 от 11 ноември 2008 г. констатира наличие на дискриминация при провеждане на държавната политика по отношение на финансирането на частните училища от държавата. Тя е постановила, че учениците следва да бъдат третирани равнопоставено и еднакво независимо в какво училище учат, по-скоро – независимо от собствеността му.
От това следва пряко приложение на чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България, където ясно и категорично е прогласено задължението на държавата да насърчава образованието, като създава и финансира училища. Тази норма не диференцира училищата според това дали са държавни, частни или общински. Правата на детето трябва да бъдат гарантирани в съответствие с принципите, заложени в Конвенцията за борба с дискриминацията в областта на образованието, Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията на ООН за правата на детето и Конституцията на Република България.
Наличието на конституционна норма относно равнопоставеността на учениците в различните видове училища, приложимостта на принципа парите следват ученика, корелацията за равния достъп със задължителното изпълнение на държавните образователни изисквания и учебния план, обществените отношения между държавата и частните училища, отварям скоби – административни, данъчни, кредитни, осигурителни, са безспорен аргумент за финансирането на частното образование.
Частните училища са реален сектор в системата на средното образование.
За да няма спекулации, защото очаквам такива, по отношение на финансирането, ще кажа няколко числа. Те се подреждат така.
В България има 2630 училища. От тях през 2010 г. 162 са частни, към момента са 99 частни училища; към момента има 72 частни детски градини, през 2010 г. са били 54.
За това финансиране на принципа парите следват ученика с осреднен стандарт 1400 лв., необходимите годишно средства са около 15 млн. лв.
Тук е мястото да направя една справка и корелация с частното здравеопазване в България. Сумата за 2013 г. е 1 млрд. 545 млн. лв., а за 2014 г. – един милиард и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето напредва, госпожо Дукова. Има достатъчно заявки от страна на Вашата група.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Минавам към Закона, където ще прочета разпоредбите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз мислех, че през цялото време сте в Закона, госпожо Дукова?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Да, точно в този закон, но четох Конституция, Решение на Комисията за защита от дискриминация.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 казва, че когато частните детски градини и частните училища получават субсидия, те може да събират такси само за тази дейност.
Член 285, ал. 3 допълва тази концепция, като казва, че с приходите от дейност срещу заплащане се финансират разходи, които се извършват извън осигурените в субсидията.
Аргументите са много. Ако има въпроси, вероятно ще продължа.
Моля, не разигравайте конспиративни теории и не правете обструкции върху правилата, които самата държава избира.
Нарекохте Закона „капиталистически”. Той не е само за елита, като под „елит” Вие разбирате само богатите хора – изключително невярна хипотеза.
Мисля, че трябва да отворите кутията малко по-широко. Мислете извън тази кутия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да бъдем конкретни по Законопроекта, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Реформи се правят само с действие, а не с общи приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Дукова, има достатъчно заявки за изказвания. Дават Ви знак от залата. Благодаря Ви.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Свърших, но имам още много. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви. И аз съм убедена, че можете още, но просто има ограничения във времето на парламентарните групи.
Реплики?
Господин Румен Гечев е Ваш приятел. Ще Ви даде възможност за три минути дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Позволявам си да взема отношение, тъй като бъдещето на децата касае всички ни, а и чувствам професионално задължение. Натрупал съм опит и в България, и международен опит и мога да кажа следното.
Първо, уважаема колежке, сигурно става дума за техническа грешка. Няма как Швеция да финансира 100% частните училища. Това противоречи на здравата логика. Ако държавата финансира 100%, то по-държавно от това училище аз не виждам. Няма такава държава, която ще финансира 100% частни училища. Тогава частниците какво правят? – Стоят с чантата на завоя и какво прибират – парите на държавата ли?! Така че такива училища, където държавата финансира 100% частните училища, твърдя, че няма, не са ми известни.
Второ, по отношение на принципа парите следват ученика, категорично възразявам. В становището на Министерството на финансите няма нито едно число. Колеги, обърнете внимание: Министерството на финансите на Република България, от което поискахме становище в Бюджетна комисия, не е дало на парламента нито едно число. Числа няма. Министерството на финансите не се занимава с писане на поезия. Те работят с числа. Къде са числата? Няма ги!
Знаете ли защо ги няма? Защото такъв подход ще завлече България на дъното – същото, което стана с някои от частните болници. Ами, щом парите следват хората, парите, които дава държавата, от 100 милиона ще станат 300, 500, 800 милиона! Какво правим тогава с бюджета на Република България? Това е причината съвсем основателно колегите от Министерството на финансите да не дават числа, тъй като не искат да се обвързват.
Освен това даваме ли си сметка, че ние като извадим от бюджета, който и сега не достига за държавното образование, нали така – стигат ли средствата за държавните университети, училища и детски градини? Не стигат! Като извадите от тези пари, които не стигат, и сме на последно място в Европейския съюз, и ги дадете на частните училища, Вие приключвате и със системата на държавните училища. Така че такъв подход е абсолютно неприемлив заради числата, дами и господа. Няма числа, няма сметка. Не трябва да гласуваме без числа, тъй като това води до тежки загуби за българската финансова система и до изкривяване на образователната ни система.
Освен това социално е абсолютно неприемливо. Ние и сега имаме социално разделение, само това остана сега – да наливаме бюджетни пари и в богатите частни училища. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, генерал Тонев.
Обсъждаме образованието, а не частните болници.
СТОЯН ТОНЕВ (ГЕРБ): Да, разбира се. (Смях и оживление.)
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че изказванията от ляво са малко неподготвени по отношение... (Шум и реплики от БСП ЛБ. Смях и оживление от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, Вие трябва да направите реплика на госпожа Дукова по нейното изказване.
СТОЯН ТОНЕВ: Да, именно по нейното изказване искам да направя реплика.
Когато отидох за първи път във Франция, Митеран беше президент, и изведнъж попаднах на милион и половина демонстрация в Париж в защита на идеята на Митеран да спре субсидиите за католическите частни училища. Целият Париж се вдигна против тази идея, тъй като тук става въпрос за високо ниво на образование, а не кое е частно, и кое е държавно. (Реплики от БСП ЛБ.) Аз по принцип съм привърженик на държавния модел.
В края на 50-те години, когато руснаците пуснаха първи спътника, имаше изказване на Никсън, в което той каза: „Аз знам, че ние ще пуснем спътник. Той ще бъде никелиран, ще бъде с италиански дизайн, но ние сме втори.”
И за първи път – това се разви при Кенеди, започна субсидия на шест частни университета, така наречената „Бръшлянова лига”, с която всички сме запознати. Това е причината Америка през 60-те години, поради равнопоставеността на субсидията, според качеството на образованието да постигне успеха, който постигна в Космоса.
И третото, което искам да подчертая, което е пряко свързано, има много общо. Вижте какво е развитието в България, тъй като ние имахме най-доброто средно образование в Европа. Какво е развитието? Откъде идваше?
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Държавното. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
СТОЯН ТОНЕВ: Не само държавно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това, което Вие казвате, че няма сто процента субсидия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето за реплика, господин Тонев.
СТОЯН ТОНЕВ: Завършвам само с това.
Преди две години Цюрихският медицински университет беше продаден от държавата на два частни фонда и в момента държавата продължава да субсидира 40% от образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но сме на темата за предучилищното и училищното образование, господин Тонев.
СТОЯН ТОНЕВ: Малко се поучете и подгответе. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за репликата и аз. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Господин министъра го няма. Ще кажа две изречения, не повече.
Първо, левицата има идеологическа преграда, колеги. Тя не може да приеме термина „частно”. За нея звучи като буржоазно, като богати, а това е голям проблем. (Шум и реплики от БСП ЛБ. Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е много голям проблем.
Понеже бях упрекната, а не внимават в час тези колеги, бе. (Смях и оживление.) Понеже бях упрекната за това, че няма числа, а аз толкова много ги изброих. Мога да кажа още много, все времето не ми стига. Но ще кажа следното: общо средства по данни на Министерството на образованието и науката са 13 млн. 213 хил. 323 лв. годишното финансиране. Няма да го изброявам по години, защото няма време. Ще кажа, че това е хипотеза и е допустимо частното финансиране, за това има условия. Няма „всяко едно училище могат да не пожелаят”, защото това води до инспектиране, до контрол, до мониторинг, до редовно присъствие на институциите вътре, в училището, и осигурява средства само от първия стълб от общо четирите стълба за финансиране.
Завършвам с това, че частното здравеопазване харчи 400 милиона годишно. (Реплика от БСП ЛБ: „И то е станало много добро!”)
Вие срещу здравето на българите ли сте? Така, както образованието на децата в България – равни деца, равен достъп. Това е, друга алтернатива няма! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, преди почивката можем да чуем още едно изказване.
Господин Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Днес е модерно и актуално да се реформира навсякъде и по всяко време. Какво всъщност обаче значи реформата? Под реформа се разбира преустройство, изменения, преобразуване, за да се въведе нещо ново или нещо по-добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В Уикипедия така пише.
ФИЛИП ПОПОВ: Реформира се здравната система. До какво по-добро доведе това? До какво по-добро доведе тази реформа? До това, че лекарите се превърнаха в администратори, че българите се губят в лабиринта на клинични пътеки и заеми към банките, за да оцелеят. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Тази реформа, при която финансирането от 15% стана 30 при управлението на ГЕРБ в полза на частните болници.
Какво стана с реформата в БДЖ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Попов, обсъждаме Вашия Законопроект за народната просвета и този на ГЕРБ за предучилищното и училищното образование.
ФИЛИП ПОПОВ: Да, да, и до това ще стигна. Благодаря.
Какво стана с реформата в БДЖ, спирането на влаковете и лишаването на българските граждани... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Попов, ще Ви отнема думата, ако не се съобразявате с предмета на дебатите.
ФИЛИП ПОПОВ: ...от тяхната възможност и права да се придвижват включително и до училищата?
Сега ще реформирате образованието, и то как...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А, влязохме в темата.
ФИЛИП ПОПОВ: ... като абдикирате от децата, които се нуждаят от специален подход и грижи, за да бъдат пълноценни членове на нашето общество. Защото това ще стане, ако приемете тази реформа и ресурсните центрове преминат на отговорност към общините. За справка – Законопроекът на ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
За какъв равен старт говорим, когато държавата ще финансира частните училища и детски градини, които са регистрирани като търговци с цел печалба чрез продажба на образование и грижи за учениците и децата в детските градини? И тук ли ще нарастват процентите? С колко, до кога, за сметка на кого? Ясно е, че тази реформа е в полза на търговците за сметка на ресурсните центрове, за сметка на тези българи, които нямат възможността да заплащат за образованието на
децата си.
А защо тогава не предвиждате да се заплаща и на тези родители, на които, пак според Вашия Законопроект, давате възможност в домашни условия, надомно да обучават децата си? Нима те не заслужават?! Ясно е, че тази реформа наистина е в полза на частниците.
Къде е държавата обаче? Къде са социалното и солидарното в тази реформа? Къде ще се озоват нашите деца? Най-вероятно общи работници в чужбина или ратаи на тези, които имат възможност да си заплащат образованията.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Досега беше така.
ФИЛИП ПОПОВ: Как ще се повиши атрактивността на учителската професия – на тези българи, които са съвременните будители и пазители на българщината? Законопроектът на ГЕРБ отговаря – с атестации, ниски заплати, хиляди отговорности, административни бумащини и бюрокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кажете нещо за Вашия.
ФИЛИП ПОПОВ: Уважаеми колеги, това не е реформа, а деформация на системата, ясно показваща липсата на визия и перспектива за средното образование. Защо превръщате средното образование, както сега е модерно на реформаторски жаргон да се казва, в хъб – хъб за безработни, необразовани българи? Но докато имагинерният газов хъб на управляващите няма да произведе блага за България, то този на образованието ще кумулира упадъка на българската култура и духовност.
Уважаеми управляващи, поучете се от българската история, тя е богата, и не убивайте бъдещето на нацията ни.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): 45 години такава история видяхме!
ФИЛИП ПОПОВ: Разбирам, че това е доходоносен бизнес, но не карайте поколенията да ипотекират бъдещето си. Не запорирайте България, за да сте част от този бизнес, уважаеми колеги. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Обявявам 30 минути почивка.
Продължаваме с дебата в 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме заседанието.
Следващият записал се в списъка за изказване е госпожа Бойка Маринска.
Заповядайте, госпожо Маринска.
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Уважаеми господин Председател, колеги! За Закон за предучилищното и училищното образование, който да отмени действащият от 1991 г. Закон за народната просвета и да уреди по нов начин отношенията в системата, се говори почти 10 години. Откакто се повдигна темата за необходимостта от такъв закон, се смениха няколко правителства и легислатури. В това отношение и Министерството на образованието и науката, и Народното събрание, независимо какво е било мнозинството, е в голям дълг към децата, техните родители и към работещите в системата, които като че ли загубиха надежда, че този закон ще излезе от полето на обещанията и ще стане факт.
Още в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищно възпитание и подготовка 2006 – 2015 г. беше предвидено разработването и приемането на нов закон в областта на предучилищното и училищното образование. Такъв проект за първи път беше внесен през 2009 г. в края на мандата на Четиридесетото народно събрание. През 2012 г. следващото правителство също направи опит и внесе в Четиридесет и първото народно събрание законопроект, който с известни разлики стъпваше на първия законопроект като философия. Той беше внесен за второ четене в залата, но не беше приет поради предсрочното прекратяване на мандата. Същият този правителствен законопроект беше внесен от група народни представители през 2013 г. при Четиридесет и второто народно събрание и отново през 2014 г., ноември, в действащия парламент.
Очевидно се оказа, че за приемането на закон в областта на образованието се изискват обединените усилия на четири правителства – дали защото това е тежка за управление система с много заинтересовани и понякога с противоположни интереси страни, което изисква много силна политическа воля и много сериозно мнозинство, което да застане зад реформите, дали защото обществото е силно чувствително към темата и всяка идея за промяна предизвиква бурен дебат, а понякога и протести.
Трябва да признаем, че вероятно и двете тези са еднакво верни. Струва ми се, че ако имаме малко чувство за мяра и срам, не трябва да допускаме и Четиридесет и третото народно събрание да се окаже в същото положение.
За Законопроекта за народната просвета няма да говоря много. Макар с различни заглавия, по същество двата внесени законопроекта са стъпили върху една и съща основа. Законопроектът за народната просвета обаче предлага някои идеи, които концептуално не съвпадат с нашата визия за развитие на системата на предучилищното и училищното образование. По тази причина Парламентарната група на Реформаторския блок няма да подкрепи този законопроект.
Законопроектът за предучилищното и училищното образование има безспорни положителни страни, които заслужават подкрепа.
На първо място той утвърждава постигнатото в училищното образование, държавните зрелостни изпити и външното оценяване, финансирането на системата на основата на единния стандарт и делегирани бюджети, въведеното кариерно развитие на учителите и други.
Второ, законопроектът се опитва да прокара модерно разбиране за целите на образованието, ориентираност на системата към интересите на децата и учениците, а не към учителите, директорите или МОН.
На следващо място, законът въвежда новата образователна структура, за която всички само си говорим от години: завършване на основно образование след 7-ми клас и разделяне на гимназиалната степен на два етапа. Осигурява се и по-голяма автономия на училищата и възможност да разработват и прилагат собствени училищни политики.
Много важна стъпка е въвеждането на обществен контрол върху управлението на училището чрез обществени съвети, в които участие да имат родителите, представителите на финансиращия орган и бизнеса.
Не на последно място, ако бъде приет, Законът за първи път би уредил и конкретни права и задължения за родителите, така че те да бъдат включени много по-активно в процеса на обучение и възпитание.
В структурно отношение Законопроектът също би могъл да бъде подкрепен. Хубаво е, че разработилите проекта са извървели своя път и са се отказали от първоначално лансираната идея за рамков закон, който да бъде дописван с подзаконови актове. Представеният ни Законопроект, съдържащ 350 члена и 54 параграфа, прави опит да кодифицира материята, обединявайки уредбата на Закона за народната просвета и Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, не предвижда Правилник за прилагане и сериозно намалява броя на подзаконовите нормативни актове.
Заради всички тези причини и заради всички тези предимства Законопроектът ще бъде подкрепен от групата на Реформаторския блок.
Въпреки това не можем да пренебрегнем някои важни въпроси, които повдига този Законопроект.
На първо място, основателни съмнения поражда фактът, че проектът беше внесен от група народни представители, без да е ясна позицията на Министерството на образованието и науката и без да се изчака приемането на управленската програма на правителството.
По основните дискусионни въпроси така и не чухме позицията на екипа на Министерството. Така сигурно за първи път закон, който урежда такава важна публична система, няма да съдържа волята на правителството и зад него няма да стои неговата политическа отговорност.
Макар и да разбираме съображенията за това решение, отсъствието на координация и партньорство не бива да става модел в отношенията между Народното събрание и Министерството на образованието и науката, най-малкото, защото, за да бъде действащ Законът, следва да бъде доразвит в поредица подзаконови нормативни актове, за чието изготвяне именно Министерството отговаря.
Към Законопроекта няма финансова обосновка и не е отчетен необходимият административен капацитет, не са съгласувани предвидените преходни периоди и това са само малка част от въпросите, по които ние очакваме министърът на образованието и науката да вземе отношение, въпреки че беше добре това да стане преди внасянето на Законопроекта.
Наред с положителните моменти Законопроектът за предучилищното и училищно образование съдържа и доста дискусионни или пораждащи напрежение положения, както и отстъпление от някои по-смели реформаторски идеи. Поради това той се нуждае от усъвършенстване, като ние поемаме ангажимент да съдействаме максимално за изчистване на спорни разпоредби и ще бъдем активни с предложенията си между първо и второ четене.
Отчитайки големия обем на Проекта и важността на материята, бихме направили предложение, при получаване на необходимата подкрепа на първо четене, да бъде удължен предвиденият в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание седемдневен срок за предложения – на три седмици. Това ще даде възможност в диалог с вносителите да потърсим най-верните решения, да се отстранят противоречията и в пленарно заседание на второ четене Комисията да предложи законопроект, който да удовлетворява очакванията на българските граждани.
Днес само бих споменала някои от спорните моменти.
На първо място, в Законопроекта е налице известна небалансираност, от една страна, и твърде детайлно уреждане на част от материята, главно в областта на педагогическото въздействие и подкрепа. Законопроектът изобилства от специализирана терминология и почти бланкетна уредба на принципни положения, които не може да бъдат оставени на подзаконовата уредба.
Тук трябва да бъдат споменати предвидените национални образователни стандарти, част от които не просто ще доразвият уредбата, а на практика ще съдържат първична уредба на обществените отношения, което не може да бъде оправдано с идеята за законодателна икономия. Някои от тях са формулирани толкова общо, че е спорно доколко на тяхно основание би могъл да се издаде подзаконов акт с конкретен предмет.
Непълнота има и в Уредбата за кариерното развитие на учителите, статута и атестацията на директорите, която практически няма самостоятелна уредба в Законопроекта, също статутът на предложените иновативни училища и други.
На следващо място, в Проекта има известно преувеличаване на значението на модерни педагогически практики за сметка на подценяване на традиционни ценности в българското училище, към които все повече се връщат образователните системи, каквато е дисциплината например.
Не на последно място, Законопроектът отстъпва от някои по-смели решения за сметка на получаване на по-широка подкрепа. Не е предвидена мандатност на директорите, допуснато е в атестирането на учителите да участват самите учители и представители на синдикалните организации. Допуснато е отново те да оценяват и директора, който е техен работодател. Спорно е и закриването на ресурсните центрове. Тук обаче, по тази тема, след доста дискусии и обсъждане на този текст от Законопроекта, ние вече вървим към единно решение с вносителите.
Немалко въпроси повдига и статутът на предвидения Национален инспекторат по образование. От допълнителни аргументи се нуждае например предложението тази администрация да бъде изведена от административното ръководство на министъра на образованието и науката и да бъде на пряко подчинение на министър-председателя.
В заключение, бих искала да кажа, че предложеният ни Законопроект е добра основа за провеждане на пълноценна и добронамерена дискусия, и да потвърдя отново готовността на Реформаторския блок да окаже съдействие и да подкрепи всяка разумна идея, така че най-накрая системата на училищното образование и обществото ни да имат нов, модерен и работещ Закон за предучилищното и училищното възпитание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Маринска.
Реплики? Няма.
За изказване поиска думата министър Танев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господа председателстващи, дами и господа народни представители! Философията и съдържанието на внесения Законопроект и другия Законопроект са по много актуална и значима тема. Образователната система е поставена като основополагаща в обществените отношения по един или друг начин.
Текстовете на тези законопроекти, особено на този, внесен от група народни представители от ГЕРБ, са отдавна известни и са били разработвани дълги години с помощта, с активното участие на специалисти от Министерството на образованието и науката. Те са познати.
Това, което е новото, не е изненада. В последните две години са провеждани множество дискусии и има промяна в положителна посока към подкрепата за нужните реформи, които ще изведат, ще синхронизират законодателната рамка в областта на училищното образование с потребностите на 21-ви век.
Няма драма под никаква форма, че вносител в конкретния случай не е Министерството на образованието. В това Министерство и в екипа му има специалисти, които работят от много дълго време в системата и това е известно.
Законопроектите са обсъждани и сега, след внасянето им, с екипа на Министерство на образованието и науката, заедно с Обществения съвет, с отрасловите съвети, с неправителствени организации, с районни инспекторати. Говорили сме с директори, с учители и смятам, че в момента имам правото да кажа, че ръководството на Министерството на образованието и науката подкрепя изцяло духа и принципите, заложени преди всичко в Закона за предучилищното и училищно образование.
Имам предвид следното.
Първо, дефинирането на образованието като национален приоритет е идея, която не подлежи на обструкция, независимо от това и Министерството никога не би противоречало на нея. Обратното, подкрепяме я напълно. Бих добавил, че това е стратегически приоритет, включително и националната сигурност, тъй като обект на националната сигурност е българската нация, идентичността, бъдещето.
Фокусът върху развитието на личността на детето и ученика е тема, която не подлежи на дискусия. Осигурена е подреденост в системата и спокойствие. Основните характеристики на видовете училищна подготовка имат голям прогрес в това отношение. Много се радваме на това, че е предвидена автономия на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, включително правото на училищата да разработват програми, тъй като ние не живеем в 20-и век, живеем в глобално общество, много динамично общество, в света на интернета, за което трябва да догонваме и без това протичащите процеси. Затова без либерализация няма да успеем, няма да бъдем в крак с времето.
Бих казал, че са усъвършенствани и системите на финансиране, отчетност и контрол, така както Оперативната програма за наука и образование, за интелигентен растеж и други европейски конвенции искат от нас.
От друга страна, Законопроектът за народната просвета като че ли не отразява така пълно потребностите на съвременното развитие на образователната система в Република България, тъй като съдържа някои принципни положения, които по-трудно може да бъдат споделени.
Имам предвид следното. Не е установен принципът на образованието като национален приоритет, не като заявление, а като общ дух на Закона. Не е достатъчно това, че е мотивиран като Закон за народната просвета, което съвпада с културните традиции.
Не може да бъде подкрепен и принципът за задължително училищно обучение до навършване на 18-годишна възраст. Развитието на личността на детето и ученика не е в самия фокус на законовата уредба. Установената в Законопроекта структура на училищното образование не може да е основа за подреденост в системата за завършеност и систематичност на учебното съдържание. Принципът на самоуправление на институциите в системата според екипа на Министерството не е достатъчно разгърнат.
Има и други наши съмнения в това дали този Законопроект е най-добрият, но да не отнемам време.
Все пак, в заключение, коя философия за реформа в образованието ще бъде възприета измежду двете алтернативни, кой детайл от внесените от единия или другия законопроект ще бъде избран да залегне конкретно в окончателния вариант на закона, а и кои нови идеи, несъдържащи се в тези два законопроекта, ще генерира това най-висше Събрание в нашата страна, зависи изцяло от Вас, народните представители.
Екипът на Министерство на образованието и науката има готовност, както и досега, да участва активно в обсъждането и прецизирането на законопроектите, на текстове в тях, касаещи предучилищното и училищното образование, и ще работи активно за синхронизирането на това, което Вие, дами и господа, приемете с държавните образователни стандарти, което е изключително важна следваща крачка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващо изказване – народният представител Милен Михов.
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да започна своето изказване с една добра дума за българския учител.
Държавата е длъжник на образованието, а политиците – на учителите. С това няма да кажа нищо ново. В продължение на десетилетия едно почти цяло поколение български учители започна и е пред прага да завърши своя професионален път в условията на безпаричие, принизен социален статут, трудности и проблеми. Въпреки това трябва да кажем една добра дума за българските учители и, заемайки се с не леката задача да създадем нов закон за българското образование или просвета, да подходим с изключителна отговорност. От нашата работа днес зависи какво поколение ще отгледаме, възпитаме и подготвим, а това накратко означава – какво бъдеще се осигурим на нашите деца.
Днес имаме два законопроекта. Те съдържат много важни и ценни идеи, които заслужават равно внимание и равна оценка. Въпреки това ние от Патриотичния фронт ще подкрепим внесения на първо четене Законопроект за предучилищното и училищно образование, разглеждайки го като една основа, като една прагматична проекция и основа за работата на нашето Народно събрание. Ние смятаме, че подходът към този законопроект трябва да бъде лишен от партийни и политически пристрастия, защото образованието е над политиката.
Новият Закон за българското образование трябва да отговори на обществените желания за реформи в просветата, на големите надежди за подобряване на условията, обучението и възпитанието на нашите деца, на стремежа към модернизация и позитивна прагматичност на познанията. Ние виждаме една от основните задачи на законодателните промени в подобряване на българското образование, използвайки както чуждия опит, така и въз основа на нашите традиции, което трябва да подготви младите хора като компетентни, социално активни, готови да променят и развиват нашата родина България.
Заедно с това трябва да отбележим, че образованието е в основата на консолидацията на нацията и пряко влияе върху характера на държавата. Ето защо ние сме привърженици на идеята за единна национална образователна система, въз основа на българския език, история и култура. Въпреки разнообразието на формите на обучение, ние сме привърженици на идеята, че образованието трябва да създава едно общо културно поле на споделяне като основа за единството на нацията.
Ето защо ние се отнасяме с резерви към някои идеи в подкрепяния от нас законопроект.
Първо, ние се отнасяме с резерви за прехвърлянето на правомощия в сферата на образование към общините както по отношение на институционални правомощия на кметовете към ръководството на учебните заведения, така и във формата на създаване и прилагане на регионални или общински образователни политики.
На следващо място, ние трудно приемаме принципа за държавна помощ на частните учебни заведения и сме готови да поставим на сериозна дискусия така предложения принцип: „Парите следват ученика”. Защото това в определено отношение води до деформации, които на жаргона на училището звучат като „Превръщане на ученика като подвижен портфейл”.
Говорейки за този принцип, трябва да си зададем въпроса: кои пари следват ученика? Нима имаме данък образование, нима някой е внасял индивидуални средства за издръжката на своето дете? – Не! Ние имаме един обществен ресурс, който се отделя по определения начин за изпълнение на конституционното задължение на държавата да осигури равнопоставеност и равно образование на всички деца в Република България.
Ние искаме да поведем дебат за принципа за конкуренцията в средното образование, защото сама по себе си конкуренцията предполага неравенство. Има по-добри и по-малко добри училища, но ако има разлика между тях, това означава, че има и разлика в правото на децата да получат еднакво, и то добро образование.
Ето защо ние сме привърженици на такава дискусия, която да доведе до прагматични решения, така че да се гарантират всички права на българските деца, независимо дали те учат в крайните квартали на малките населени места или в центъра на столицата, независимо дали учат в училище със 100 деца или с 1000 деца.
Аз и моите колеги смятаме, че това е прагматичен подход, в който няма политика, няма партийни пристрастия.
Накрая би трябвало да декларирам, че Патриотичният фронт си запазва правото да предложи промени в Закона и ще настоява за уреждането на някои проблеми в периода между първото и второто четене.
Накрая, уважаеми господин Председателстващ, ще завърша с нещо лично. Тук преди почивката един колега се обяви за просветен патриот и определи нас от Патриотичния фронт като ксенофоби и непросветени. Това в една част е похвално, защото човек да бъде патриот означава да обича своя род, своята родина, своето родно място. Това даже в определена степен е и вярно, защото колегата със стремеж към един витиеват израз и сложна фраза е завършил един изключително престижен университет и това е Великотърновският университет. Всъщност между мен и този колега има нещо общо – и двамата сме завършили този университет. Но има и нещо различно – за разлика от него аз все още преподавам в този университет. Фактът, че колегата е получил едно добро образование прави вярно неговото твърдение, че той е просветен.
В българския език обаче има една дума за хората, които просвещават, и те се наричат просветители. Радвам се, че Патриотичният фронт със своето просвещение води дори и нашите политически противници към просвета. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми доц. Михов.
Чудех се къде да Ви отнема думата и не намерих – все се движехте близо до Законопроекта.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Мариана Тодорова от АБВ.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът за предучилищно и средно образование, предложен от госпожа Дамянова и нейния екип, е желан и очакван. Аз искам да покажа моето уважение за посвещението на екипа и за професионалната прецизност, с която е изработен Законът. Вероятно това е станало, защото Законът е минал през, образно казано, катарзис – текстовете многократно са подобрявани и в хода на обсъжданията е мобилизирана все по-голяма обществена подкрепа.
Сега действащият закон, който е от 1991 г., е морално остарял, бих казала и атавистичен, и той не отговаря на потребностите на времето. Затова е необходим закон с нова философия и днес ние обсъждаме такъв.
Законът за предучилищно и средно образование ни предлага нова концепция в няколко сфери – по отношение на цялостния подход към детето, респективно към ученика, в структурата на образованието, в учебните програми, в съдържанието, в социализацията, спрямо учителите и спрямо родителите. Това са все важни аспекти и те обуславят фундамента на образователната система и е много важно те да бъдат подкрепени.
Вече са започнали редица реформи. Те не бива да бъдат спирани и Законът ще даде възможност те да продължат. Дано дълго извървеният път, дълбокото осмисляне на проблемите да ни доведат до промяна на статуквото, да решат проблемите и да има по-добра оценка на PISA, на Световната банка – не като някаква самоцел, а като отражение на състоянието.
АБВ ще подкрепи на първо четене Законопроекта за предучилищно и средно образование, но ние имаме и някои принципни несъгласия. Твърдя, че това са принципни, а не идеологически, защото считам, че не бива ние да осребряваме политически дивиденти, обсъждайки този Закон.
С какво не сме съгласни? Това беше и крайъгълният камък на днешната дискусия – частичното финансиране на частните училища. Защото преди да въведем такава мярка, ние трябва да видим какъв е ефектът на въздействие върху системата – не да следим дали тя просто е добра, а и какъв е международният опит. Считаме, че тя би била преждевременна, защото има социално-икономическа нестабилност в България и в случая тя може да влоши състоянието на системата, а не да я подобри.
Ние ясно осъзнаваме конституционния принцип, че всички имат право на образование. Когато обаче разглеждаме въпроса за училищното образование, трябва да си отговорим на питането: как гледаме на образованието? – Като възможност за борба с неравенството чрез ранно включване, добро качество и еднакви условия. Подчертавам, еднакви условия, защото условията в частните и в държавните училища не са еднакви.
Как се борим с неравенството като целим да го елиминираме на входа, тоест в началото на образователната система, с ресурс за изравняване на възможностите, защото образователната система, освен такава, тя е и ценностна, тя е включваща към социалния живот, към трудовия пазар и така нататък? Или искаме да борим неравенството на един доста по-късен етап – на изхода на системата, когато ние го компенсираме със социални помощи и то няма добавена стойност и нищо не променя?
Затова считаме, че публичните средства, които са под формата на данъци, трябва да бъдат инвестирани за общото подобряване на публичната среда в България, за по-доброто образование и здравеопазване, за по-добрата инфраструктура, така че частната инициатива да може да процъфтява, да има трудова сила, да има качествен човешки капитал. Не бива чрез публични средства да финансираме частна инициатива тогава, когато страната ни е класирана на последно място в Европа и е най-бедната страна.
Това са основните ни възражения и се надявам в хода на дискусията ние да намерим компромисно решение, така че все пак да спазим конституционния принцип, но и да се погрижим за доброто функциониране на системата.
За частните детски градини си заслужава да помислим. Те могат да бъдат финансирани, защото това е друг казус и тук държавата не си е свършила своята работа, няма достатъчно количество и тук може би принципът е различен.
Имаме и някои други опасения относно формите на обучение, които са осем на брой. Задочната и дистанционна форма – считаме, че биха могли чрез Закона да отворят някои опасни вратички в системата, тоест хора, които са по-бедни, по-маргинализирани, от малцинствата да не посещават училище, за да могат да работят и на някакъв етап да корумпират системата, за да могат все пак да получат диплома и квалификация. Ние не възразяваме обаче срещу тези форми на обучение, защото те са общоприети, те са по международен стандарт. Просто ще предложим някои стопери, които ще послужат срещу злоупотреби в системата.
Също така ще предложим някои нови форми на обучение извън споменатите. Бихме искали в Закона да има и концептуално изчистване на понятието за „главно обучение“. Не бихме искали да бъде записано като „Главна система“, тъй като тя има друга философия, тя е алтернативна форма на образование – на гимназиалното и професионално образование, и ако бъде вписана като система, ще има подкрепа от бизнеса.
Относно казуса с ресурсните и помощните училища. Мисля, че онзи ден достатъчно се изчисти тази проблематика. Мисля, че беше проведена една нечестна кампания срещу вносителите на Законопроекта и само заради това, че имаше неразбиране се мултиплицира и страхът. Но вярвам, че с една по-разяснителна кампания тези недоразумения ще се изчистят.
Относно Законопроекта за народната просвета, предложен от „БСП лява България”, считаме, че ще е по-добре всички разумни предложения да бъдат отразени между първо и второ четене на Законопроекта, тъй като, ако двата закона се гледат заедно, те взаимно ще се блокират и ние отново ще навредим на интереса на децата. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от АБВ. Оживление. Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Илиан Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председателстващ, колеги! Господин Министър, Вие споменахте и думите „национална сигурност”. Нашите притеснения са точно за националната сигурност, когато говорим за Законопроекта за предучилищно и училищно образование, внесен от ГЕРБ.
Ние от „Атака” в този Законопроект съзираме една огромна опасност пред българското общество, свързана с чл. 40 от така предложения Законопроект. За тези, които четат между редовете, е повече от видно, че в този Законопроект прозира прикачването на ДПС към коалицията ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичен фронт и АБВ. (Ръкопляскания от „Атака”. Реплики от ГЕРБ.)
Това предложение е изцяло в интерес на антиконституционната партия ДПС и неоосманистката политика на Република Турция, но нека се фокусираме върху така направеното предложение в чл. 40, което гласи следното: „За нуждите на вероизповеданията може да се откриват духовни училища. Духовни са училищата, открити по искане на религиозните институции, регистрирани при условията и по реда на Закона за вероизповеданията. В тях може да се обучават ученици, придобили основно образование.”
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Има ги и сега.
ИЛИАН ТОДОРОВ: По силата на Закона за народната просвета подобни духовни училища в страната ни могат да бъдат създавани единствено и само с разрешението на министъра на образованието и науката, което обстоятелство обаче от своя страна създава известен контрол за броя на подобни медресета.
С предлаганите текстове днешните управляващи създават възможността за тоталното нахлуване на финансови средства от фондации от Саудитска Арабия и Катар, с чиито пари в страната ни да се създават подобни медресета, облечени, разбира се, в законова рамка.
Ако Вие, господа и дами народни представители, приемете това предложение, изграждането на медресета в България ще се превърне в един напълно неконтролируем процес, а един ден всички ние ще осъмнем в ислямски халифат.
Законовото уреждане на подобен въпрос ще доведе след себе си хиляди ислямски училища, финансирани от съмнителните саудитски организации, повечето от които представляват нищо друго, но развъдник на радикални елементи. Без съмнение безконтролното създаване на неограничен брой медресета допълнително ще капсулира част от българските граждани. Същите тези медресета ще бъдат използвани като неустоими финансови притегателни центрове за децата на циганите, които да изпращат своите отрочета в подобни развъдници на военизирания ислям. Защото в огромната си част функцията на тези медресета е нищо друго, освен фанатизирането, организацията и поддържането на една огромна армия от младежи, надъхани с идеите на радикалния ислям, които са готови да извършат метежи в името на своята идеология.
Който от Вас твърди, че е евроатлантик и е спазвал принципите на демокрацията и правата на човека, моля да коментира и твърдението на стратезите от Белия дом на САЩ, които третират медресетата като центрове на новата армия на джихад и предупреждават за опасността от система, която комбинира обучението в исляма с подготовката на терористи. Коментирайте го!
Обръщам се към господата от Реформаторския блок – Корман Исмаилов, снимащ се с неоосманиста Ердоган, Цвета Караянчева, Цветан Цветанов, които посещаваха Конгреса на ислямиста Ердоган, на Бойко Борисов, който се прегръщаше с него и си говореха на турски, към господин Касабов от Патриотичния фронт, който имаше едни богати вечери с турския консул, и не на последно място към антиконституционната партия ДПС, обръщам се към всички Вас, да не би да искате да превърнете България в Пакистан? Да не би да искате държавата ни да бъде залята от потоци с пари, идващи от саудитите, с цел масовата ислямизация на България? (Реплики от ГЕРБ.) За ДПС аз не се съмнявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Тодоров, нека се концентрираме върху законопроекта.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Преди малко чух и колегата от Патриотичния фронт, който каза, че Патриотичният фронт подкрепя тези промени, тоест, Вие, господа, така наречени „патриоти” сте „за” финансирането от страна на саудитски организации в България, за изграждането на медресета, Вие сте за тоталната ислямизация на България.
Моля Ви да се вразумите, защото това е една огромна опасност пред националната сигурност на България. Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Реплики? Няма.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По начина на водене – заповядайте.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател, че ми дадохте възможност да направя процедурата.
На този колега, който изреди всички партии и тълкува така качествено законите, които ще приемаме по членове, му предлагам първо да си прочете Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Към мен трябва да е процедурата, а не към него.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Да, към Вас е, да му направите забележка следващия път, когато излиза, да казва – господин Председател, в § 3 на Правилника е записано. Господин Янаки Стоилов на първото заседание го прочете, явно не всички са го чули.
Моля да правите забележки на колегите, които объркват обръщенията. (Реплики от „Атака” и БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Следващо изказване – народният представител Мариана Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Няколко принципни различия има между двата законопроекта, които обсъждаме днес. Аз ще си позволя да се спра на два от тях, които считам за особено важни.
Първият е въпросът за финансирането, което вече беше обект на обсъждане в изказванията. Какво е моето отношение като народен представител и на моите колеги от БСП лява България? Ние смятаме, че от недостатъчните средства за образование, според проекта, внесен от Политическа партия ГЕРБ, ще се отделят средства и за частните училища, които и сега имат своето гарантирано финансиране.
Аз искам да припомня на народните представители, че те са регистрирани по Търговския закон. В резултат на това ще остават по-малко средства за държавните и общински училища, които нямат други източници за финансиране. Ако този подход беше рационален, той щеше да се прилага масово в страните от Европейския съюз, а е факт, че наистина е приложим, но с частично финансиране, и то в богатите страни в Европа. В бедна държава като България той ще означава само едно – нарастване на пропастта между образованието за бедни и богати. Резултатът може да бъде: бедни публични училища с ниски възможности и процъфтяващи частни – за добро образование на децата от заможни семейства. С това предложение ще се задълбочи социалното разделение и регионалните диспропорции в образованието, ще се бетонира принципът – който е беден, ще остане беден.
В бюджета за тази година кабинетът Борисов намали парите за средното образование до 3,1% от брутния вътрешен продукт. Според тригодишната финансова прогноза на правителството средствата за образование не се предвижда да нарастват. В същото време в страните от Европейския съюз средното ниво на парите за образование е около 5% от брутния вътрешен продукт. От доклад на Евростат за публичните разходи за образование през 2012 – 2013 г. се вижда, че държавите, които заделят най-много средства за частните училища, заделят за образованието и най-висок процент от брутния вътрешен продукт, а тези данни, за съжаление, показват също, че България е с най-нисък дял на разходите за образование сред страните членки.
Още веднъж искам да обърна Вашето внимание на това, че Проектозаконът на Политическа партия ГЕРБ беше внесен без никакви числа и яснота, включително и в Комисията по бюджет и финанси, затова как ще се отрази на финансовото състояние на образователната система.
Аз искам да съобщя данни, които ги има вече в публичното пространство, че сега учениците в частните училища са около 12 хиляди, а в държавните и общинските са 600 хиляди. Освен че прилагането на този принцип ще доведе до допълнително недофинансиране на държавните и общински училища, той ще натовари и българските общини с допълнителни разходи.
Ние уважаваме правото на родителите, които искат да изберат частно училище за своите деца, но според нашия Законопроект държавата трябва да ги подпомага само частично с безплатни учебници за децата до VІІ клас, със стипендии за талантливи ученици и с методическа подкрепа.
Още веднъж, на основание на тези аргументи, ние от „БСП лява България” заявяваме нашата позиция, че бюджетът трябва да финансира пряко само държавните и общински училища.
Другото сериозно различие между двата законопроекта се отнася до помощните училища, ресурсните центрове и общинските детски комплекси. През последните седмици многобройни подписки от учители и родители се получиха в Народното събрание. Какви са основните тревоги в тях?
В Законопроекта на Политическа партия ГЕРБ не е законово отредено мястото на училищата за ученици със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие, определяни в досега действащия закон като помощни училища. Тяхното съществуване в България повече от 70 години изразява хуманната грижа както на държавата, така и на обществото в подкрепа на образованието, възпитанието и рехабилитацията на тези деца.
В нашия Законопроект се предвижда запазване на тези училища и разширяване на подкрепата за тях. Ние заставаме зад справедливите искания на родители и учители и твърдим, че няма нито хуманно, нито етично основание центровете за личностно развитие, предвидени в другия Законопроект, да бъдат алтернатива на помощните училища. Категорично заявяваме, че ако се тръгне към закриване на тези училища, голяма част от децата с тежка и умерена изостаналост ще останат невидими за образователната ни система. (Реплики от народния представител Милена Дамянова.) Те ще присъстват поименно само в списъците на класовете в масовото училище, но в действителност ще си стоят в къщи, както беше до
2004 г.
Нека да погледнем и европейския опит, който понякога е горчив. Такава реформа беше направена в Италия, която сега отново работи за възвръщането на тези училища.
Считаме, че израз на хуманната държавна образователна политика ще бъде запазването на тези училища като държавни. Грижата за умствено изостаналите деца навсякъде по света, както и в България, трябва да бъде изключително право и задължение на държавата.
В позицията на Националната асоциация на ресурсните учители, в която членуват над 800 учители от цялата страна, се настоява ресурсните центрове да останат държавна отговорност като специализирани обслужващи звена на територията на всяка административна област. (Реплики от народния представител Милена Дамянова.)
Ние чуваме вече разумни предложения по този повод и от вносителите на другия законопроект. Смятам, че трябва наистина да се вслушаме в тези предложения, защото според нас преструктурирането на ресурсните центрове в общински центрове с неясни отговорности и възможности за тяхното съществуване, няма да доведе до по-добри резултати в работата. Още повече, че малките общини в цялата страна няма да имат капацитет за изграждането на такива специализирани звена, с което ще се ограничи възможността за адекватно ресурсно подпомагане на тези деца.
Накрая няколко думи за извънучилищните педагогически учреждения. За тях също се предвижда да станат част от центровете за подкрепа на личностното развитие. Категорично смятаме, че те трябва да запазят, както и досега, своята самостоятелност като центрове за наука, изкуства и спорт, където се осъществява обучение и възпитание, развиват се способностите на децата и младежите. Многобройни са примерите в цялата страна за талантливи млади хора, които се учат и възпитават в тези центрове, които сме аплодирали, включително и тук, в Народното събрание. Според нас смесването на различни по характер действащи добре структури в образованието няма да доведе до по-добри резултати. (Реплики от народния представител Милена Дамянова.)
Ясен и категоричен знак на несъгласие с това са хилядите подписки, които, вярвам, че Вие, като народни представители, сте видели от помощните училища, от ресурсните центрове и от общинските детски комплекси от цялата страна. Затова аз Ви призовавам да се вслушаме в тези гласове на учители и родители, когато оформяме нашето окончателно мнение по Закона. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Реплики?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
С голямо внимание слушам изказванията на БСП като вносители на втория Законопроект. Това, което доста меко казаха представителите на Комисията, е, че той до голяма степен възпроизвеждал всъщност Законопроекта на колегите от ГЕРБ, аз бих казал, че той е преписан доста лошо от там. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ще Ви дам веднага примери.
На първо място, вътре има цели параграфи и пасажи, които са идентични и предполагам, че всички са забелязали. Но разликите, които, колеги от БСП, сте търсили там по отношение на това да замените едни думи с други в едно изречение, само за да изглежда различно, според мен са довели до доста лоши резултати. Ето примерите.
Вие говорите още в самото начало за „обучение”, а не за „образование”. Обучение имаше в годините на комунизма и социализма, да Ви кажа. В съвременния свят хората се образоват (реплики от БСП ЛБ) и мислещите хора биват образовани. Обучавани биват хората, които изпълняват и не им се разрешава много да мислят. Така че тази така на пръв поглед може би чисто езикова и техническа разлика за мен е доста съществена.
По-нататък говорите вместо за „приобщаващо образование” за „включващо образование”. Има още много други примери. Може би най-фрапантен е този, в който казвате, че учениците имали право да участват в ученическия живот. Колеги, те са част от ученическия живот. Те участват в него изначално, това е ясно. Как така ще имат право да участват в нещо, от което те са част?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за Вашата реплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Моята реплика всъщност е по това нещо, което предлагате, просто да помислите – по отношение на нещата, за които Ви казвам, особено в частта, в която упорито твърдите за финансирането на частните училища. В целия свят е намерена формулата парите да следват ученика, да не се търси наистина дисбаланс между хората, получаващи по-високи и по-ниски доходи. Ако наистина искахте да сте социални, да бяхте предложили в частните училища, които се финансират частично от държавния бюджет, да се даде възможност и на деца на родители с не толкова големи възможности да участват под формата на стипендия. Тоест тези училища да предвидят квота за участие и да финансират образованието в останалата част на такива хора, на даровити деца. Ето, това е социалното, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
Госпожо Бояджиева, заповядайте за дуплика, въпреки че това е изказване.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Без съмнение Законът за средното образование предизвика изключително сериозни дискусии в българското общество. Нашето убеждение, тъй като Законът за народната просвета е действащ от 1991 г. и са направени десетки промени, винаги е било, че той трябва наистина да стигне до един възможен консенсус по основните промени, които трябва да се направят. Неслучайно ние винаги сме застъпвали тезата, че този Законопроект трябва да бъде внесен от името на Министерството на образованието. За съжаление това не се случи.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Ние сме го внесли миналата година.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: То е продължителен процес, не само в миналото Народно събрание.
Така или иначе, нашата отговорност сега, когато има два законопроекта, внесени от две политически партии, е максимално да доближим основните различия, които са тук, но те да бъдат в интерес на българското общество.
Аз искам да кажа, че това, което се повтаря в двата законопроекта, естествено, че е резултат от работата и на експерти от предходните години, защото има въпроси, които няма как по различен начин да бъдат коментирани, но ние винаги сме откроявали основните разлики. Аз се спрях само на две от тях, но Вие в репликата към мен поставихте още един, друг въпрос.
Винаги сме говорили за обучение и възпитание на българските деца. Не можем да говорим само за компетентности или за достигане на определени знания, защото българското училище, наред с българското семейство, през всички тези десетилетия е отговаряло и за обучението, и за възпитанието на децата.
Още нещо по повод на това, с което се обърнахте, за финансирането. В нашия Законопроект ясно е казано – ние не сме против частично финансиране, но България не е богата страна. Тя няма възможност по бюджета, който има за образование, който намаля само за тази година реално с 9 млн. лв., да отделя повече средства.
Да, колегите от ГЕРБ в Комисията по образованието и науката казаха, че ще предложат да се въведе от 2018 г. Но тригодишната финансова рамка на правителството не показва увеличение на средствата, така че не можем да си позволим като държава с ограничен финансов ресурс да отделяме на този етап средства за частните училища. Държавата според финансовите си възможности трябва да даде толкова, колкото тя може да си позволи, за да не ограничи и да създаде проблеми във функционирането на останалите училища в страната.
Без да противопоставяме двете училища – частното и публичното, ние смятаме, че на този етап държавата трябва да подкрепя училищата, които нямат друг финансов ресурс освен да разчитат на бюджета, който им се дава от държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
За следващо изказване има думата народният представител Росен Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, господин министър! От името на Парламентарната група на БДЦ, ние ще подкрепим Законопроекта за предучилищното и училищното образование.
Хареса ни философията, че парите следват ученика. (Единични ръкопляскания и възгласи „Браво!” от БСП ЛБ.)
Момент, момент. Хареса ни философията, че парите следват ученика. Опасяваме се обаче да не се получи на практика това, което се получи с частните болници и държавните болници. Тук ще цитирам господин Жаблянов, който каза: „Да не се получи така, че едните училища да мерят температурата в басейните, а другите да нямат дърва за огрев.”
Освен това сме твърдо против премахването на ресурсните центрове. Според мен, ако загубим едно работещо звено – срещахме се с тези хора, ще изгубим много.
Не на последно място, името, предложено от господин Жаблянов и БСП – „Закон за народната просвета”, е много по-добро от името, предложено от госпожа Дамянова.
То е традиционно, носител на българското.
Когато тук идва руският писател Немирович-Данченко и вижда българските училища, построени преди Освобождението на България, той казва: „Да, това наистина е народна просвета”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Реплики? Няма.
За следващо изказване има думата народният представител Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Едно от принципните различия в Законопроекта, внесен от нас, и Законопроекта, внесен от господин Жаблянов и група народни представители, е по въпроса за учебниците.
В нашия Законопроект не се ограничава броят на учебниците, които могат да бъдат одобрени за ползване по определен учебен предмет. Предвижда се учителите да избират по кой от множеството одобрени учебници да преподават.
В Проекта на опозицията регламентът е за одобряване на един-единствен учебник.
Другото различие е в самата процедура на одобряване. Ние предлагаме двустепенна процедура. Първият етап да се състои в Министерството на образованието. Там се отсяват проектите за учебници, които отговарят на държавните образователни стандарти.
На втория етап учителите от всички училища в страната оценяват приложимостта в практиката на проектите за учебници, които са минали през първия етап.
В проекта на опозицията по същество се предполага, че в Министерството на образованието ще се вземе решението кой ще бъде единственият одобрен учебник.
Тези различия всъщност са отражение на различията в духа и философията на двата законопроекта.
Нашият проект предполага децентрализация; дава по-голяма самостоятелност на общините и училищата да провеждат собствени политики; по-голяма възможност на учителите за творческо отношение. Ние не считаме, че многообразието е проблем или пречка, а го разглеждаме като ценност и като двигател на развитието.
За тези, които не са запознати отблизо с темата, искам да кажа, че това, което предлагаме, е сходно с действащия в момента механизъм, с една основно разлика – понастоящем броят на одобрените учебници е ограничен до три, реално ние предлагаме това ограничение да отпадне.
Какви са аргументите в полза на нашето предложение?
Първи и най-важен, ние считаме, че наличието на многообразни възможности позволява на учителя да избере учебника, който е най-подходящ за конкретните условия и нуждите на неговите конкретни ученици.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Финансовите възможности!
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това е от ключово значение за успешния образователен процес.
То съответства на нашата концепция, че образованието трябва да бъде съобразено с индивидуалните особености и възможности на всяко дете и е в съзвучие с Конвенцията на ООН за правата на децата и с общ коментар номер едно към нея, според които образованието трябва да отчита, че всяко дете има уникални качества, интереси, способности и учебни потребности.
Единственият учебник е за средностатистически ученик, а такъв не съществува в природата.
Вторият аргумент, не само учениците, но и учителите са различни. Едни са по-иновативни, други са по-консервативни. Различен е стилът на преподаване, начинът на комуникация. Разнообразието от възможности позволява на учителите да изберат този учебник, който по-пълно съответства не само на нуждите на техните ученици, което безспорно е водещо, но и на вижданията и стила на самите учители. Това води до по-голям комфорт и удовлетвореност в работата, по-добра мотивация и в крайна сметка – до по-добър резултат от образованието.
Трето, регламентът за неограничен брой учебници стимулира конкуренцията, защото реалната възможност за пазарен дял, пък бил той и малък, мотивира повече издатели и автори да участват в процеса, а конкуренцията поддържа качеството и е двигател на прогреса.
Още един аргумент в полза на нашето предложение е европейската практика. Във всички европейски страни, може би с изключение на Гърция и Румъния, броят на одобрените учебници не се ограничава. Нещо повече, в някои от тези страни режимът е още по-либерален – даже липсва процедура за одобряване.
По отношение на самата процедура за одобряване и оценяване на учебници, считаме, че предлаганата от нас има предимство, тъй като предлага механизъм, по който всички учители във всички училища да участват в процеса по оценяване на проектите за учебници.
Във връзка с прозрачността на процедурата и ограничаването на възможностите за корупция, в Законопроекта на опозицията се предлага конкурс за проект и процедура за договаряне без обявление, което е относително по-непрозрачна схема.
Освен това не е посочено дали конкурсът за проект ще бъде открит или ограничен.
Едно наше опасение – опасяваме се, че изборът, одобряването на един-единствен учебник и съсредоточаването на решението кой да бъде той в една-единствена институция, каквато е Министерството на образованието, създава сериозни предпоставки за корупция, тъй като наистина залогът е много голям.
Бих се спряла и на някои аргументи, които се дават в полза на решението за единствен учебник, но няма да го направя, за да не отнемам времето на колегите, които също искат да се изкажат.
В заключение, искам да кажа, че се стремим към нова образователна система, която да не образова по калъп, която да познава и признава различията, да е отворена към новото. Считаме, че свободата при избора на учебниците е стъпка по пътя към такава система. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Михайлова.
Реплики? Няма.
За следващо изказване – народният представител Борислав Великов.
Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Нашето време е сравнително малко, затова ще кажа само няколко думи, за да дам възможност и на колегата Танев, който също искаше да допълни нещо.
Ако перифразираме наш предшественик на тази трибуна, днес е хубав ден за българското образование, тъй като започваме да гледаме един ...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Но неговото предсказание не се оказа вярно!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, благодаря, господин Стоилов.
Все пак за образованието днес е важен ден и този Законопроект за предучилищното и училищното образование, който ще бъде основата на бъдещия закон, безспорно е нещо, което заслужава да се подкрепи от възможно по-голям брой народни представители.
Разбира се, аз бих призовал, тъй като има тясна връзка и с висшето образование това, което днес обсъждаме, и към председателя, който е в момента, колегата Главчев, и към председателката Цачева да не се бави повече дообсъждането и влизането в действие на Стратегията за развитие на висшето образование, но това е малко по-встрани от темата.
Тук трябва да кажа, че Комисията по образованието и науката е много работеща комисия. Бяха направени много обсъждания и по области, и в тази сграда, и в другата сграда на Народното събрание, и е обща подкрепата на Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Това не значи, че в Проекта на колегата Жаблянов и другите колеги няма никакви полезни работи, и както спомена младата ни народна представителна Тодорова, между първо и второ четене аз също ги призовавам да ги представят като предложения.
Между достойнствата на Законопроекта за предучилищното и училищното образование влизат и още някои други неща, като дуалната система за обучение, тоест обучението чрез работа – нещо, за което много настояват и работодателите.
Това, което спомена народният представител Местан за критериите, или както той сполучливо използва една по-българска дума, „измерителите” на качеството на национално равнище да бъдат съобразени с тези, които са по международното оценяване.
Уредбата за приобщаващото образование с включването на новия елемент за подкрепа на личностното развитие също е нещо, което е ново и много полезно. Разбира се, ние ще вземем предвид всички съображения, които бяха изказани тук и от народния представител Бояджиева за общинските или обединените детски комплекси – да се допълни уредбата за тяхната дейност. Това трябва да се направи. В никакъв случай да не ощетим децата със специални образователни потребности. Те и занапред трябва да получават необходимата им грижа и обучение.
Всичките тези неща, включително и това, което е свързано с извънучилищните педагогически учреждения по принцип, със защитените и средищни детски градини също ще го подкрепим като предложение, включително и някои правно-технически въпроси – въвеждане на задължение в Закона за записване на децата в училище, това в момента не съществува, или да предложим между първо и второ четене срок, в който да се изработят и приемат държавните образователни стандарти примерно до 1 януари 2016 г.
Между първо и второ четене предстои много работа на Комисията и на колегите, които ще се включат. Благодаря отсега на всички Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Великов.
Реплики? Няма.
За следващо изказване – народният представител Красимир Богданов.
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги народни представители! Докато всички ние дълги години се залъгвахме с красивите внушения за интелигентността на българина и високото качество на българското образование, днес се оказахме в една ситуация, при която децата ни много трудно четат и още по-трудно пишат. Затова смятам, че не буди никакво съмнение в нито един от народните представители в тази зала и извън нея, че спешно и належащо се нуждаем от нов Закон за образованието – Закон, който трябва да съчетае добрите практики, добрите традиционни ценности и постижения на българското образование и модерните световни виждания в тази посока.
Вече заявихме, че Патриотичният фронт ще подкрепи предложения Законопроект за предучилищното и училищното образование, като съзнаваме ясно, че Законът дава много отговори, но поставя и много въпроси. Между двете четения ще направим своите предложения и естествено всичко това, което бъде предложено от другите парламентарни групи, ще бъде прието от нас и ще бъде гласувано в пленарната зала.
Нашите предложения не са тайна, те са обявявани многократно. Затова съвсем накратко ще припомня в каква посока ще направим своите промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Ние сме за въвеждане на предмет „Родолюбие” в началния курс на обучението, като под това се разбира не само изучаването на националната история, но изучаването на краезнание, родова памет, на съвременните постижения на България в областта на културата, изкуствата, спорта – изключително важни за националното самочувствие на младите българи, неща, които те трябва да научат от най-ранна възраст.
Ние сме за въвеждане на военно обучение и действие при аварии и кризи в гимназиален курс, като целта е придобиване на познания и умения за действие при екстремни условия, още повече актуално на фона на връхлитащите ни непрекъснати стихийни бедствия и липсата на всякаква подготовка не само у младите хора, но и у всеки един български гражданин.
Ние ще настояваме за изучаване на българска история сред задължителните учебни предмети във втория гимназиален етап на образование и на информатика, информационни технологии и изкуства в първия гимназиален етап.
Ние сме за задължително обучение в детските градини на 4-годишните с цел социализация и усвояване на българския език.
Ние сме за запазване на ресурсните центрове като държавни институции, отговорни за подпомагането на децата със специални образователни потребности на областно ниво, но предвид направените предложения от вносителите сме готови да приемем известна промяна в тази посока.
Едновременно с това в Законопроекта за предучилищното и училищното образование липсва отношение към българските училища в чужбина. Затова ние сме за определяне статута на българските училища в чужбина като неразделен елемент от българската образователна система.
И не на последно място, ние сме за промяна в методиката на формиране на делегираните бюджети. Вече беше заявено в Програмната декларация на правителството, че минимум 50% от формирането на делегираните бюджети ще бъде на база качество на образованието. Затова и ние ще настояваме за промяна в тази посока.
Накрая, уважаеми колеги, искам да Ви призова към отговорност и към позитивност при приемането на първо четене на Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Това може би е един от най-важните закони, които трябва да бъдат гласувани от Четиридесет и третото народно събрание – Закон, който ще начертае посоката за развитие и ще създаде условията за развитие на българската нация през следващите десетилетия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Реплики?
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, колеги! Колега от Патриотичния фронт, аз чух доста неща, които изброихте, но не чух за прословутия чл. 40. Вие за това ли сте – в България безконтролно да се създават медресета с пари от Саудитска Арабия? Това ли е Вашият патриотизъм – да ни превърнете тук в Пакистан или в еквивалент на „Ислямска държава”? Ако сте за това, кажете го ясно. Кажете: „Ние от Патриотичния фронт искаме тук колкото се може повече медресета да има (шум и реплики от ПФ), да се ислямизира България, да се строят джамии и какво ли още не”.
Чух много неща, но не чух за този чл. 40. Кажете Вашето отношение по този въпрос. Защо Вие сте за това в България безконтролно да нахлуват подобни ислямски вълни – пари от Саудитска Арабия и от Катар?! Защо сте за това? Обяснете го на българските граждани, за да го разберат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Тодоров, Вие явно сте прочели само един член от Закона за предучилищното и училищното образование. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Смятам, че дебат много трудно може да се води, когато има непознаване на материята и на предложените промени.
Що се касае до нашето мнение, аз заявих в изказването си, че ние ще приемем всички разумни предложения, които бъдат направени между първо и второ четене, и това не изключва нашето мнение и становище по въпроса, който Вие поставяте.
За мен е странна Вашата загриженост в тази посока предвид Вашите близки отношения с Движението за права и свободи напоследък (ръкопляскания от ПФ) и липсата на всякакви изказвания в тази посока. Сега, явно забелязвайки топящия се рейтинг на формацията, която Вие представлявате, явно търсите малко повече изостряне на ситуацията с Вашата риторика срещу Патриотичния фронт, при положение че направихме доста разумни предложения по посока на... (Реплика на народния представител Волен Сидеров.)
Да, благодаря, господин Сидеров. (Реплика на народния представител Волен Сидеров.)
Много Ви отива, господин Сидеров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от залата, господин Сидеров!
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Смятам, че предложенията, които Патриотичният фронт направи, наистина касаят загриженост за българската нация, а това, което Вие предлагате, е смешно. (Народният представител Волен Сидеров и група народни представители от „Атака” скандират: „Етнократ! Етнократ!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за ред в залата!
Заповядайте за изказване, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В Законопроекта за българското училище на ГЕРБ има много неясноти и спорни моменти. Ще взема отношение по два конкретни от тях, заплашващи образованието като система.
Първо, броят учебници по един предмет в даден клас. Сега са до три учебника по един предмет. Проектът на ГЕРБ предлага да се премахне ограничението и да е възможно да има много различни учебници по един предмет, при това от различни колективи, с различни тематични и проблемни акценти. Могат да са 10, могат да са 20 учебника. Е, представете си, един учител седи през лятото с 10 те учебника по своя предмет, чете ги внимателно и си избира най-добрия. После ги предлага на родителите и учениците. Звучи невероятно. Какво ще стане на практика? Агенти на издателствата ще обикалят отделните учители, ще ги подканят с подаръци, а може и с пари и ще ги принуждават да избират точно техния учебник. (Възгласи от ГЕРБ: „Ееее!”) Имате ли съмнение, че в 90% от случаите учителите точно така ще избират? Това е корупция, система, която насила корумпира учителите. (Възгласи от ГЕРБ: „Ееее!”)
Държавата сама ще си корумпира учителите и после ще искате качествено образование! Морален пример за учителите, респект от учениците към тези учители – няма да стане така! Не може да стане така!
Нашето предложение е обратното – да се върнем към един учебник по всеки предмет за даден клас.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Кой?! Кой?!
СТОЯН МИРЧЕВ: Внимателно обмислен, написан от наистина компетентни автори, отговарящ на стандарти за съдържание! Само така можем да се предпазим от корупционни практики при учителите и заедно с това да се повиши самото качество на учебниците. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за ред в залата!
СТОЯН МИРЧЕВ: Само така можем да се предпазим от корупционни практики при учителите и заедно с това да се повиши самото качество на учебниците! Освен това само така Министерството ще поеме отговорност за съдържанието на учебниците. Сега текат много скандали за съдържанието на някои от учебниците по история и литература. Отговорността се прехвърля към автори и издателства. Мисля, че отговорността трябва да е единствено и само на Министерството. А това може да стане само с въвеждането на един учебник – един учебник по един предмет за даден клас.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Кой?! По история на БКП ли?
СТОЯН МИРЧЕВ: Второто важно нещо, в проекта има идея широко да се разтвори възможността за индивидуално домашно обучение при желание от родителя, не само за деца с увреждания и специални потребности. При такива деца при желание на родителите няма проблем. Още повече, ако в това обучение родителите и тези деца получат помощ от ресурсните центрове, които не само не бива да бъдат смачкани, както е във Вашия Законопроект, а е нужно да продължи тяхното развитие и модернизиране.
Проблемът е, ако вратата се отвори за всички родители. Сега има такава мода – техният индивидуализъм ги кара да държат децата си затворени у дома. Такива родители не оценяват факта, че ходенето на училище е възпитание в обществен ред и колективизъм, споделяне с другите и развиване на социална чувствителност у децата.
Колеги, нека и тук помислим разумно. Нека не даваме възможност, нека не стимулираме такова вредно атомизиране. Да не стимулираме такава антисоциалност.
Има и друг вариант. В малко село или град не достигат ученици за училището. То е пред закриване на паралелки. Три семейства си изтеглят децата за домашно обучение. Правят си малък кооператив, наемат си учители и децата им учат пак в затворена изкуствена среда. Но освен това бройката в училището остава съвсем недостатъчна и се закриват паралелки, после цели училища. Целият квартал или село губи тази институция. Върви към примитивност. Мигрирането навън се усилва. Сами виждате, че това е лош вариант. Вече не само за конкретните деца, но и за селището, за общата социална среда.
Накрая работата ще се докара до там – родителите, предпочели домашно обучение, да искат от държавата тя да им плаща, че те са избрали да обучават децата си у дома – сегашният спорен казус за държавното финансиране на частните училища, но качен на квадрат – хем не си пускаш детето на училище, хем не се доверяваш на държавата, хем искаш пари от нея!
Още веднъж призовавам: не е добре да се отваря толкова широко вратата за домашно обучение. Нека тази възможност се даде само за ограничен брой случаи, само за деца със специални потребности. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател! Господин Мирчев, бих искал да отправя реплика по въпроса за учебниците, тъй като очевидно той ще бъде остър въпрос, по който ще се дебатира. Въпросът за учебниците не трябва да се разглежда в политически или в обществен смисъл. Затова идеята за единния учебник, която Вие направихте с препратка, че това ще намали корупцията, от историческа гледна точка е неоснователна. За първи път в България се въвеждат единни учебници след преврата на 19 май 1934 г. Изследванията показват, че корупцията става много по-голяма.
Сами ще разберете, че едно издателство и един авторски колектив, който има шанс да получи монопол...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михов, има заявено изказване от Вашата група и няма да Ви стигне времето!
МИЛЕН МИХОВ: ...върху един учебник, дълго ще упражнява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Михов, нали разбирате, че при така отворена ножицата за издаване на учебниците, ще стане същото, както в здравеопазването – влизат при личните доктори постоянно агенти на различни компании и предлагат своите лекарства, без дори да се чувстват длъжни да докажат качеството на тези лекарства. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
По този начин корупцията ще бъде вкарана и в учебниците. Да не говорим, че извън България дебнат доста интереси, които веднага ще започнат да спонсорират издаването на български учебници в големи количества – както от по-екстремни държави, така и от някои извън океана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мирчев.
Има думата за изказване госпожа Светла Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще бъда максимално кратка по някои от въпросите, които не бяха засегнати досега в изказванията.
Дебатът, който днес се провежда в Народното събрание, е изключително важен, тъй като касае образованието в България, което е необходимо да бъде променяно, но за повечето колеги, които се изказват като за реформа в българското образование, за мен е много важно да говорим за механизми за промяна, които ще доведат до последователност в реформите, които се случват, за да не се получават тези сътресения и този страх, който имат в момента българските учители – за това какво ще се случи и каква реформа се очаква да бъде проведена.
По въпроса за българските учители. Мисля, че само в едно от изказванията се акцентира върху този въпрос. В Закона на ГЕРБ този въпрос не е поставен.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Е, ама стига с такива Ваши манипулации!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В годините на прехода българският учител трябваше да бъде част от средната класа. За съжаление това не се случи по много причини, включително мизерното заплащане, включително несъздаването на условия за неговата преквалификация, мотивация във всичките тези години.
Важен е ученикът, той е в центъра на вниманието на реформата, но важен е и българският учител – да бъде защитен, да бъде подкрепян. Тази подкрепа не е само чрез закона, тя трябва да бъде непрекъснато реализирана във всички политики, които Министерството на образованието и науката провежда.
Така или иначе в Закона на БСП имате цял раздел, който касае педагогическите специалисти, изискванията за квалификация, кариерно развитие или мотивация...
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Преписани са от нашия.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моля Ви, не ме прекъсвайте! В края на краищата, нали трябва да се уважаваме?! Аз говоря неща, които виждам в законите. Направете реплика, ако искате.
Не е добре доразвит въпросът по отношение на професионалните гимназии. Не е достатъчно само да се отбележи, че те съществуват. Те трябва също да се подкрепят, и финансовото им осигуряване, финансовото им подпомагане с база е нещо, което трябва да бъде разписано в закона.
Накрая, разрешете ми само една минута по отношение на финансирането на частните училища. Не е справедливо, колеги! Защо? Защото в тази икономическа ситуация, в която сме в момента, не можем да осигурим качествено образование в държавните училища. Ние търсим качествено образование, а какво се получава? Имаме постижения, тези постижения се отчитат, но те са в профилираните гимназии. В средните училища и в професионалните гимназии качеството не е на необходимото ниво. Трябва да подкрепяме това качество чрез допълнителни финансови средства.
Много училища се закриват. Това е факт, който притеснява всеки един. Закриването на училището означава, че и хората, които живеят в това населено място, отиват в големите градове. Вместо да поддържаме частното образование, дайте да направим необходимото тези училища да ги пазим максимално дълго време, да ги подкрепяме не само чрез делегираните бюджети, но и по други системи.
Много ми се ще да говорим за българското образование професионално и с грижа, и желание да му помогнем. Един закон наистина може да направи и да създаде необходимата рамка за това. Предлагам и Ви приканвам да подкрепите Закона на БСП, защото в този Закон има раздели, предложения, които са важни за обсъждане и които ще решат част от въпросите на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към изказването на госпожа Бъчварова?
Госпожа Маринска.
Извинявам се, от Секретариата ми подсказват, че времето на Вашата група е изчерпано, госпожо Маринска. Съжалявам!
Други народни представители за изказване?
Господин Байрактаров е записан.
Имате минута и нещо време, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, днес наистина е полезен ден. Все пак няма да пропусна да Ви напомня, че не случайно искахме да се въведе психотест в парламента.
Хубаво е, че става дебат по този важен закон.
Конкретните въпроси, на които искам да Ви обърна внимание, защото са изключително важни, са така нареченият „въпрос за майчин език”. Искам обаче да Ви обърна внимание, че след един определен период тези, които толкова много настояват майчиният език да бъде задължителен, а такова разписание в Българската конституция липсва и не съществува, след период от време ще поискат документите в държавната администрация да бъдат издавани също на съответния език, което ще доведе до страшно много разходи. Това Ви го казвам отсега.
Неслучайно обърнах внимание на един господин, който използваше епитети за Семейния кодекс. В Закона за образованието ние трябва да въвлечем и родителя. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
Само че ми кажете, колеги, как ще въвлечем родителя, когато самият той е дете, родило дете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е тема на друг дебат, господин Байрактаров. Ще стигнем и дотам.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: По какъв начин той ще участва в този процес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Госпожа Галя Захариева иска думата.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще се опитам да представя пред Вас една от най-сериозните промени, които предлага Законът за предучилищно и училищно образование и в същото време една от най-съществените разлики със Законопроекта на колегите отляво, поради която и ние не можем да приемем техните идеи.
От днес до превръщането на нашия Законопроект в закон ние ще търсим широката подкрепа на всички колеги в залата, за да дадем заедно старт на качествено нов процес в осъзнаването и осъществяването на образованието ни, а именно регламентирането на приобщаващото образование като процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик.
Приобщаващото образование е процес, който се стреми да премахне всички форми на сегрегация в образованието, да обхване уязвимите и изолирани по една или друга причина деца и да насърчи и благоприятства участието им в образователния процес. В доклад на Сметната палата от
2011 г. се отчита, че има налице правилен ефект в процеса на интегриране на обучение на децата със специални образователни потребности.
Уважаеми колеги, първите стъпки са направени, но вече е време за сериозна крачка. Важно е да се осъзнае разликата между приобщаващото и интегрираното образование. При интегрираното образование имаме приспособяване на детето към средата, а това, което ние искаме да въведем е обратното – средата да се приспособи към изискванията на всяко едно дете.
Интеграцията се разбира като връщане на учениците със специални образователни потребности в масовите паралелки, а приобщаването предполага съществена промяна в начина на функциониране на училището с цел приспособяване за посрещане потребностите на всяко едно дете. Това изисква изключително сериозна реформа не само в образованието, а в приемането, в поведението, в нагласите на цялото общество; изисква промени и в обучението на учителите едновременно преди започване на тяхната кариера и, разбира се, по времето й; изисква промяна в отношението на родителите, които трябва да бъдат по-ангажирани, а отношението на учителите към приобщаването както в специалните, така и в масовите училища трябва да се промени.
Уважаеми колеги, образователната сегрегация е сериозен проблем и е потъпкване на едно от основните човешки права. Не бива да допускаме моделът на образование на децата със специални образователни потребности да генерира социална изолация, да нанася непоправими щети върху психиката им, да гарантира изолация от социалния живот най-често завинаги, а от там да се превръща в тежък социален проблем. Ето затова ние предлагаме един сериозен и различен нов елемент в образователния процес, който сме нарекли и определили като „подкрепа за личностното развитие”.
В изказванията преди мен чухме много опорни точки, които се опитват да оборят една изключително нова, модерна и най-важното – проактивна теория, която искаме да приложим на практика. Това е подкрепата за личностно развитие. Заложили сме промяната в тази посока да мине през няколко момента.
Първата промяна е по отношение на помощните училища, там където до днес се обучават една част от децата с увреждания. Никъде, уважаеми колеги, ние не коментираме закриване, премахване на добър опит и на добри практики, говорим за една трансформация на помощните училища, които ще се превърнат в центрове за подкрепа на личностното развитие. Целта е осигуряване на равен достъп до качествено образование, недопускане на дискриминация и изключване на всякаква възможност за сегрегация. Тази промяна е важна стъпка в осигуряване правото на детето да се обучава като останалите му връстници, премахва практика, за която страната ни е осъдена от Европейския комитет за социални права през 2008 г. за дискриминация на деца с увреждания.
Два аргумента ще дам в посока, че тази идея е правилна.
Първият е относно помощните училища и тяхното съществуване. Преди десет години – 2004 г., броят на помощните училища в страната е бил 75, в тях са се обучавали 8459 деца. Днес, десет години по-късно, броят на тези училища е 47, а децата са 3179. За съжаление, това не означава, че са намалели децата с увреждания или със специални образователни потребности, а по-скоро говори за друга тенденция – че тези деца намират своя път за приобщаване в масовите училища и детски градини.
Още един аргумент. В две от областите в България и в момента не съществуват помощни училища. Това са София област и Смолян. Всички деца, които имат нужда от подкрепа и от приобщаване, са в детските градини и училищата на двете области.
Въпреки всичко ние осъзнаваме, че този процес не трябва да става бързо и рязко от една смяна в друга. Затова в Преходните и заключителни разпоредби на Проектозакона ние даваме един сериозно голям преходен период, за да се случи тази трансформация, и той е 5 години.
Предвидено е това да стане въз основа на анализ, изготвен от регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците. Анализът задължително включва оценка на образователните потребности на всеки ученик и предложение за пренасочването му в подходящо по вид и форма обучение.
Друга важна разлика, уважаеми колеги, в подкрепа на нашия Законопроект, е предложението ни подкрепата на децата със специални образователни потребности да се извършва на няколко нива.
Първото и най-важното ниво ще се случва в детската градина и училището и отговорността за това ще бъде тяхна. Тези градини и училища, в които има деца със специални образователни потребности, ще получават финансирането за тях и с тези средства ще могат да назначават ресурсни учители, психолози, логопеди и други специалисти. Най-важното е, че в подкрепа на това наше предложение имаме прекрасно работещ и добър модел с пилотен проект, който се реализира в 84 училища и детски градини.
Няколко аргумента за прилагането на този модел, взети от практиката на колегите, които работят по проекта.
Първо, директна връзка между родител, ученик, ресурсен учител, педагогически екип, ръководство на училище, директор, която намалява времето за контакт между всички участници в обучителния и приобщаващ процес.
Посредническата роля на междинното звено отпада. Информацията достига веднага до директора. Подобряват се контактите между родителите и екипа, който работи с всяко едно дете.
Второ, ресурсните учители и психолозите са служители само на едно училище. Мястото на работа на целия екип, който създава и изпълнява тази подкрепяща грижа към децата, е на едно и също място, в едно и също училище. Не се губи време за път и ходене между различни училища за взимане на часове по график във всяко едно от тях. Учителите стават част от този колектив. Изразът „Ние и те” се замества с израза „Ние”.
Трето, обучен училищен екип на място.
Четвърто, доверие, изградено между родителите и екипа, и ученика, с който работи.
Пето, изградена материална база.
Шесто, оптимално ефективно използване на финансовия ресурс.
Второто ниво на подкрепа, уважаеми колеги, е даването на възможността на общините да открият свои общински центрове за подкрепа за личностно развитие.
С промяната на модела всяка община, в която има деца със специални образователни потребности, ще може, съобразно собствените си специфики – на региона, на общината, на територията, да изпълни своите ангажименти и да подпомогне адекватната грижа за децата, на които е необходима. Ако училището и детската градина на територията на общината нямат ресурс да извършат това подпомагане, то ще бъде подпомогнато от общинския център за личностно развитие.
И сега, колеги, това, което най-често чух, най-често изречената лъжа и най-често повтаряната опорна точка – за закриването на ресурсните центрове. Искам да заявя, че никога нашето категорично предложение не е било за закриване, а за тяхното трансформиране. В резултат на продължаващи и до днес дискусии във връзка с текстовете в нашия Законопроект, ние ще предложим между първо и второ четене промяна, която ще осигури последното трето ниво на подкрепа на децата със специални образователни потребности.
Ресурсните центрове – тези, които съществуват и към момента, ще се запазят като държавно специализирано звено към министъра на образованието и науката като се разкриват с ново название, съобразно новите функции. Те ще бъдат регионални центрове за приобщаващо образование, ще извършват дейностите по оценка, насочване, наблюдение, методическа подкрепа и водене на случаите на деца и ученици със специално образователни потребности в съответната административна област. Към тях ще функционират мултидисциплинарните екипи от специалисти, които ще бъдат съобразени с потребностите на децата от региона, за който отговарят. Целта на този екип е до придобиване на собствен капацитет да осигурява подкрепата на територията на тези общини, в които няма създаден център за личностна подкрепа или детските градини и училищата изпитват съответни затруднения.
Уважаеми колеги народни представители, ясно и категорично искам да заявя, че чрез тези три нива на подкрепа съществуващите и познати модели на подкрепа на децата със специални образователни потребности ще се превърнат в модерни центрове за личностна подкрепа, които ще са в постоянна връзка с масовото училище. Няма да има липса на средства или съкращаване на преподаватели. Напротив, ще има все повече нужда от специалисти. Децата не само няма да бъдат лишени от грижата на учители и специалисти, а ще я получават почти целодневно в детската градина или училището – нещо, уважаеми колеги, което липсва в другия законопроект. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
В заключение искам да кажа нещо важно. Убедена съм, че всеки от Вас познава трудностите, през които минават децата и семействата, които имат деца със специални образователни потребности – дали в личен план или от опита на наши близки, приятели и познати.
Искам да покажем, уважаеми колеги, с гласуването си днес, че подкрепяме изначалната идея на приобщаващото образование: „Уважавай различността“. Всяко дете е различно и е специално, но специалността не ни дава право да пращаме една част от тях в заключени стаи в края на града и да им поставяме етикети. Нека да създадем условията за всяко българско дете да извърви специалния си и различен път на познанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Сидеров иска думата за изказване. (Народният представител Милена Дамянова иска думата за процедура за удължаване на заседанието.)
Преди това обаче процедурно предложение за удължаване на дебата до гласуването на двата законопроекта на първо четене.
Моля, колеги, да гласуваме, тъй като и министърът иска да вземе отношение, няма да ни стигне времето в оставащите минути.
Гласували 121 народни представители: за 90, против 26, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Господин Сидеров, имате думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Веднага ще започна с това, че ние сме против това законче. Защо? Вече обявихме. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Обяснихме много ясно. Моят колега Илиан Тодоров обясни много добре какъв път отваряте Вие в България с това законче – лобистко, антибългарско, антинационално – пътят на медресетата.
Кой отваря тази широка порта – да изброя един след друг – партията ГАРБ. Защо ГАРБ? Защото те са Граждани за анадолско развитие на българите. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи от „Атака”: „Браво!”)
РИформаторският блок – рИформата, която те я разбират от 1990 г. – камък върху камък да не остане в България, и така наречения „Патриотичен”, но някои му викат „Паричен фонд”, за който още едно време геният (силен шум и реплики от дясно) се е изказал: „Патриот е, душа дава, ала не своята душа, брате, а душата на народа!” (Силен шум и реплики от ПФ. Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.)
Ти си вече осъден за клевета, недей да махаш пръстчета, защото ще получиш нова присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, без лични...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Направете забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правя и на...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Направете забележка на този екземпляр, който показва среден пръст, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, без...
Не е среден, но е пръст.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ако обичате, изведете го от залата. Това е нивото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, колеги, имайте още малко търпение, дайте възможност да чуем...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това е нивото на тези, които в момента правят така, че в България утре – следващият учебник по история, да бъде от автора Ахмед Давутоглу „История на България” в три тома, и в нея периодът след ХІV век ще бъде наречен „Възраждане” – разбира се, ислямско възраждане.
Защо се прави това? Погледнете с кого са в коалиция, защото аз пропуснах една...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Сидеров, обсъждаме Законопроекта за предучилищното и училищното образование...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това е важно, защото аз трябва да обясня защо става това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...и Законопроекта за народната просвета.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Защо се прави този проект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Винаги трябва дебат.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да, винаги трябва да сме наясно, госпожо Председател, с генезиса – откъде тръгват нещата, коренът. Иначе няма да можем да си обясним света около нас. А как ще го обясняваме на децата в тези училища? Нали трябва да им се обясни откъде идва злото!
Всички тези, начело с патриотите, са в коалиция с партията на Касим Дал – човекът, за който аз още през 2008 г. направих доклад до ДАНС, още когато направиха Агенцията, че това е агент на турските служби (шум и реплики), агент на турските спецслужби, проводник на уахабизма в България. В момента... (Силен шум и реплики. Възгласи: „Стига!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори път Ви обръщам внимание да се придържате към...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Тази партия се е прегърнала с патриотите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не ме принуждавайте да Ви отнема думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: ...и пишат новия учебник по История на България с автор Давутоглу. Срам и позор за Вас! В момента, в който натиснете копчето, Вие ще се покриете с позор. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Браво!” от „Атака”. Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожа Красимира Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! С внесения от нас проект на Закон за предучилищно и училищно образование целим да се създадат условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище, създаване на обществени съвети. (Силен шум и реплики.)
Ключов акцент в Законопроекта е отварянето на детската градина и училището, превръщането им в ключова институция на общността. Създаването на обществени съвети е една от основните разлики между двата разглеждани законопроекта. В Законопроекта на „БСП лява България” такъв не е предвиден.
Можем със сигурност да кажем, че Общественият съвет е орган за развитие на образователната институция и граждански контрол на управлението й – в училище наистина трябва да се даде възможност за пряко наблюдение. В чл. 2 от Законопроекта предлагаме родителите да станат участници в образователния процес. Това е начинът и формата, по които ние им даваме това право да участват.
Какво ще се постигне със създаването на обществените съвети? Проблемът с отговорността и отчетността към местната общност в голяма степен ще бъде разрешен. Системата ще започне да отразява разпределителните предпочитания на родителите, а не само на професионалната група. Ще се намали напрежението по оста „директор – персонал”. Постига се баланс в интересите на различните заинтересовани страни, с времето се изграждат местни общности, ангажирани с развитието на училищните и детските градини и на системата въобще.
Тук бихте ми задали въпроса: „Нали сега имаме училищно настоятелство?” Към момента училищното настоятелство реално е една неправителствена организация, регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В чл. 46в от сега действащия Закон за народната просвета са описани по-детайлно 16 дейности, които настоятелствата могат да изпълняват с оглед постигането на техните цели. Всяка четвърта от тези дейности е свързана изключително или предимно с ролята на родителите като донори на допълнителни финансови средства за дейността на училището.
Неслучайно половината от директорите, интервюирани в рамките на проучване на родителското участие в училищния живот в България от 2010 г., отговарят, че виждат основен принос на настоятелството в осигуряването на спонсорство. В този смисъл са и промените във функциите на настоятелствата в предложения от нас Законопроект за предучилищно и училищно образование. Знаем, че членството в училищното настоятелство е доброволно и никой не може да задължи родител да стане член, участник на това сдружение.
Освен това имаме много настоятелства, които са с добри практики, но има и такива, които далеч не изпълняват функциите, които са предвидени в Законопроекта – например, да дават становища, да изразяват мнение за учебници и учебни помагала.
От друга страна, в голяма част от училищните настоятелства имаме хора, които далеч вече не са родители. Родителите, членове на Обществения съвет, ще бъдат избирани не както е сега – членовете на настоятелството по желание, а чрез избори, което е условие за прозрачност. Родителят, който е събрал най-много гласове, съответно ще бъде и член на този Обществен съвет. Това ще бъде уточнено в правилника, по който ще функционира Общественият съвет, издаден от министъра на образованието и науката.
От друга страна, за нас е изключително важно участието на представител на финансиращия орган, за общинските училища това е съответната община. Общините трябва да имат пряко наблюдение върху разходването на публичните средства и върху живота и проблемите на българското училище. Чрез Обществения съвет общините ще участват във формирането и в приемането на основните решения за развитие на училището и детската градина, в стратегия за развитие, отделни програми и политики, бюджет и ще осъществяват контрол върху работата на директора. За професионалните гимназии сме включили задължително участие от представител на работодателите.
Като погледнете функциите на Обществения съвет ще видите, че действително те са на етап „съгласуване”. При разглеждане въпроса за атестацията на директорите и учителите Общественият съвет изразява становище. Разбира се, атестацията се извършва от работодателя, но когато във въпросите, в които и Общественият съвет би могъл да бъде компетентен, а нашите наблюдения показват, че и родителите, и финансиращият орган много често имат отношение, особено пък когато общината е финансиращ орган, този глас няма да е решаващ.
Уважаеми колеги, при управлението на тройната коалиция са създадени училищни съвети в изпълнение на Националната програма за развитие на средното образование и предучилищното възпитание и подготовка, и на Споразумението за реализация на пилотен проект за децентрализация на управлението в системата на училищното образование, подписано от МОН и Националното сдружение на общините в Република България. В този пилотен проект са включени десет общини. Функциите на предложения от нас Обществен съвет припокриват донякъде функциите на училищния съвет, така че ние не предлагаме нещо ново.
Ще завърша изказването си, изразявайки личната си позиция не само като вносител на Законопроекта, но и като директор с над 20 години стаж в системата на средното образование. Личната ми убеденост е, че всеки директор, всеки учител има нужда от подкрепа и разбиране, а чрез Обществения съвет ще срещне съмишленици и коректив в работата си. Необходима е воля, съвместни усилия и поемане на отговорност от всеки участник в образователния процес – родители, учители, ученици, община. Всеки трябва да се чувства ангажиран и съпричастен, а това може да се постигне само чрез Обществените съвети. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Министър! Аз имам една минута, в която ще се опитам да обобщя дискусията. Разбрахме, че ГЕРБ ни предлагат някои вдъхновяващи идеи – да превърнем детската градина в демократична общност, да превърнем образованието в приоритет. Как? С досегашните 3,5% бюджет за образование и наука ли, след като преди 25 години тези средства са съставлявали 6,1% от брутния вътрешен продукт?! (Реплики от ГЕРБ.)
Предлагат ни приоритет да бъде образованието, третирано не като благо и като право, а като образователна услуга. Вместо да говорят за извеждане на преден план на образователни стандарти, продължават да повтарят до безкрайност, че парите ще следват ученика, превърнати дори в – дървата следват ученика в мястото на неговото надомно обучение. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Всичко това е част от Вашата модерна концепция за образованието. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Вместо ние да се загрижим преди всичко за тези, които учат в държавните и общинските училища, образованието да бъде социализиращо като обучение и възпитание и накрая като социални функции, където децата да могат да се хранят, да има, където пожелаят, ученически униформи, а не да ходят с кърпи и шамии в българското училище, да може то да поддържа качество и да е достъпно за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Затова Вашият Закон е непригоден. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Коцева, изказване ли искате?
Заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Битката за образованието е една от най трудните и най-тежките, затова и много често тя се маргинализира.
Днес бяхме длъжни в тази зала да извадим дебата за образованието извън дребните междупартийни войни. За съжаление много често ми се искаше да направя реплика с едни думи казани от Матей Преображенски-Миткалото: „Учете се, мои мили дети, докле е младост, че кат прииде старост да не ви е жалост.” (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Няма да отнемам повече време на Народното събрание. Ще имаме второ четене на Законопроекта за предучилищното и училищното образование, защото днес, в тази зала, аз усещам, че има политическа воля. Защото днес говорим за бъдещето на нашето дете, а детството не е просто период на изчакване, да изчакаме малкия човек да порасне, защото, ако днес, тук и сега, не говорим за детето, ще бъдат пропуснати ценни мигове от неговото образование.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, родители, народни представители – политическа воля, съвместна отговорност и отчитане важната роля на всеки един от нас в реформа, която сме длъжни да направим.
Моля Ви подкрепете Законопроекта за предучилищното и училищното образование. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Поставям на първо гласуване Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 21 ноември 2014 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 161 народни представители: за 107, против 32, въздържали се 22.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
Отрицателен вот – заповядайте, госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Гласувах против, защото ще нарушим една българска традиция. С така предложения Законопроект ще задълбочим неравенствата и ще вкараме още и още повече пазар в българското образование. Зад красивите фрази, зад модерната терминология не е сложено детето, преподавателят и учителят в центъра, а са сложени схемите: как извън училище да делегираме едни права на неправителствения сектор, без да знаем в чии ръце ще попаднат децата; как децата със специалните образователни потребности да нямат достъпа и подкрепата до специалистите, а България е бедна; как общините ще бъдат натоварени още и още.
Затова, уважаеми колеги, тази еуфория след години ще бъде много скъпа на Отечеството. Не скъпа като пари, скъпа за нацията и аз мисля, че всички тук, които преливате от радост в този консенсус, ще бъдете виновни за това, което ще се случва в България. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за народната просвета, № 454-01-64, внесен от Валери Жаблянов и група народни представители на 15 декември 2014 г.
Гласували 149 народни представители: за 27, против 67, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Съобщение за Парламентарен контрол за 6 февруари 2015 г., петък, 11,00 ч.:
– заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация Румяна Бъчварова ще отговори на едно питане от народните представители Мая Манолова и Драгомир Стойнев;
– заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева ще отговори на един въпрос от народния представител Илиан Тодоров;
– министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на 12 въпроса от народните представители Мая Манолова, Георги Търновалийски, Михаил Миков и Филип Попов, Мартин Димитров и Петър Славов, Петър Славов, Светла Бъчварова, Георги Кадиев –два въпроса, Корнелия Нинова, Жельо Бойчев, Гроздан Караджов – два въпроса;
– министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на два въпроса от народните представители Мая Манолова, и Искрен Веселинов;
– министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на 10 въпроса от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров – два въпроса, Георги Недев, Вили Лилков, Красимир Янков, Христо Гаджев, Георги Кадиев, Десислав Чуколов, и Борислав Иглев и на две питания от народните представители Николай Александров, и Кирил Цочев;
– министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на един въпрос от народния представител Николай Александров;
– министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на 11 въпроса от народните представители Методи Андреев, Бюнямин Хасан, Айдоан Али и Хамид Хамид, Мартин Димитров и Петър Славов, Мустафа Ахмед и Ердинч Хайрула, Светла Бъчварова и Добрин Данев, Явор Хайтов, Светла Бъчварова – три въпроса, Мая Манолова, и Димитър Байрактаров и на едно питане от народния представител Корнелия Нинова;
– министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на четири въпроса от народните представители Мая Манолова, Емил Райнов, Красимир Богданов, и Велизар Енчев;
– министърът на вътрешните работи Веселин Вучков ще отговори на пет въпроса от народните представители Петър Славов, Георги Кадиев, Валентин Николов Иванов, Мая Манолова и Кристиан Вигенин – общ въпрос, и Светослав Белемезов;
– министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на четири въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов и Димитър Дъбов – общ, Калина Балабанова, и Иван Станков (два въпроса) и на едно питане от народния представител Бойка Маринска;
– министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на осем въпроса от народните представители Антони Тренчев, Валентин Павлов, Димитър Горов, Джевдет Чакъров, Димитър Шишков, Десислава Атанасова, Настимир Ананиев, и Корнелия Нинова и на две питания от народните представители Георги Кючуков, и Настимир Ананиев;
– министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 15 въпроса от народните представители Димитър Бойчев и Иван Вълков, Вяра Церовска, Явор Хайтов, Джейхан Ибрямов, Вили Лилков, Явор Хайтов и Христо Тодоров – общ, Димитър Дъбов и Манол Генов – общ, Корнелия Маринова, Димитър Байрактаров, Николай Александров, Кирил Добрев, Радослав Стойчев и Кирил Добрев – общ въпрос, Иван Валентинов Иванов, Борислав Иглев, и Магдалена Ташева и на две питания от народните представители Дора Янкова и Манол Генов, и Мая Манолова и Дора Янкова – общо питане, второ;
– министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на един въпрос от народния представител Валентин Николов Иванов;
– министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Методи Андреев, Иван Димитров, Петър Славов, и Волен Сидеров.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
– министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на въпрос от народния представител Айхан Етем;
– министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Валентин Николов Иванов;
– министърът на образованието и науката Тодор Танев – на въпрос от народните представители Димитър Танев и Бойка Маринска, и на въпрос с писмен отговор от народния представител Станислав Станилов;
– министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на пет въпроса от народните представители Манол Генов, Манол Генов и Радослав Стойчев – общ, Николай Александров, Николай Александров и Калина Балабанова – общ, и Айхан Етем;
– министърът на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос с писмен отговор от народния представител Ангел Найденов;
– министърът на финансите Владислав Горанов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Гроздан Караджов;
– министърът на икономиката Божидар Лукарски – на два въпроса от народния представител Георги Божинов;
– министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса от народните представители Васил Антонов, и Славчо Атанасов;
– министърът на правосъдието Христо Иванов – на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
– министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Хасан Адемов, Ангел Найденов, и Калина Балабанова.
На основание чл. 92, ал. 4 и чл. 97, ал. 3 от ПОДНС, поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
– шест въпроса от народния представител Станислав Станилов към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева (два въпроса), към министъра на финансите Владислав Горанов, към министъра на външните работи Даниел Митов, към министъра на здравеопазването Петър Москов, и към министъра на енергетиката Теменужка Петкова;
– въпрос от народния представител Любомир Владимиров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
Поради предварително планирани срещи с международно участие, в парламентарния контрол няма да участват министърът на външните работи Даниел Митов и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
Утре, пленарното заседание е с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов

Секретари:

Чавдар Пейчев

Александър Ненков