Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Иван К. Иванов

Секретари: Айхан Етем и Георги Търновалийски

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
От името на парламентарна група.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес Парламентарната група на ДПС ще продължи да пише живия летопис на политическата репресия. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Ееее!”)
Разбира се, ще се съобразя с краткия петъчен парламентарен ден и ще изчета имената само на десет уволнени от ксенофобските Реформаторски блок и Патриотичния фронт. Преди това бих искал да направя едно много важно уточнение към 290-те хиляди избиратели на Реформаторския блок.
Ние от ДПС сме убедени, че тези български граждани, господин Кънев, гласували за Вас, са истински демократи и истински обичат свободата, също както избирателите на Движението за права и свободи. Повтарям, ние таим огромно уважение към Вашите избиратели, защото са истински демократи, за разлика от Вас и ръководството на Реформаторския блок, което се изроди в ксенофобско и националистическо. Това не е твърдение на ДПС, а на ръководството на Реформаторския блок и Ваши министри, и говорители. Цитирам: „С Патриотичния фронт нямаме никакви идейни различия” – това са Ваши думи. Вашите избиратели не са гласували така, че впоследствие ръководството на Реформаторския блок да ги вкара в тресавището на национализма и ксенофобията.
При това положение не бих се учудил, ако на следващите избори тези 290 хиляди истински демократи, обичащи свободата, потърсят друго автентично, демократично, политическо представителство, включително и в Европейската либерална партия – Движение за права и свободи.
Изчитам десет съвсем пресни жертви на ксенофобската политическа репресия и те са:
Уволнен Шефкет Мустафов – с висше образование, магистър, 20 години стаж. Заменен от Виолина Иванова от ГЕРБ.
Уволнен Ерол Селайдин – с висше икономическо образование, една година стаж. Няма назначен на негово място.
Уволнен Хасан Муса – висше образование, аграрен инженер, 6 години стаж. Няма назначен на негово място.
Уволнен е Лютви Джамбаз – с висше образование, минен инженер и 28 години стаж. Няма назначен на негово място.
Уволнен е Костадин Асенов Гагов – висше образование, магистър, с 29 години стаж. На негово място е назначен Владимир Влахов от ГЕРБ.
Уволнена е Айшегюл Исмаил – висше образование „Икономика”, една година стаж. Няма назначен на негово място.
Уволнен е Реджеб Закерие – с 36 години стаж, висше образование „Автомобилна техника”. Няма назначен.
Уволнен е Ружди Салим – висше образование, магистър, доктор, аграрен инженер с 14 години стаж. Неговото място е заето от Павел Гемишев от Реформаторския блок.
Уволнен е Огнян Андреев – средно образование, шофьор, 16 години стаж. Няма назначен.
Уволнен е Хюсеин Сюлейманов – с висше образование, бакалавър по туризъм, три години стаж. Няма назначен на негово място.
Колеги, спирам тук и ще продължа другата сряда с пълния списък.
Господин Кънев, не искам да Ви задържам дълго в залата, ще Ви оставя повече време за обикаляне на министерствата. Официално Ви връчвам списъка с тези 334 уволнени и следващата сряда ще бъда коректен чрез процедура за лично обяснение – това Ви го обещавам, да Ви предоставя възможността да излезете тук на тази трибуна и да ми кажете какво сте направили за тези хора и колко от тях са възстановени на работните си места. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов, не знаех, че Вие давате възможността за лични обяснения в пленарната зала от тази трибуна. (Реплики. Смях.)
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Чрез процедура. (Народният представител Станислав Анастасов предава списъка на народния представител Радан Кънев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няколко съобщения.
На 5 февруари 2015 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 1 за 2015 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 5/2014 г. С решението си Конституционният съд се произнася по искане на 83 народни представители от Четиридесет и второто народно събрание и установява противоконституционалността на чл. 217в от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
На 5 февруари 2015 г. в Народното събрание от Сметната палата е постъпил окончателен доклад за резултатите от проследяване изпълнението на препоръките по Одитен доклад № 0000000113 за извършен одит на контрола, упражняван от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 1 януари 2007 г. до 30 април 2013 г. в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
С мое писмо докладът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетика и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Законопроектът е № 502-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2015 г.
Постъпил е Доклад от Комисията по земеделието и храните с проект за второ гласуване.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да пристъпим към разглеждането на Законопроекта за второ гласуване, моля в залата да бъдат допуснати Снежана Благоева – директор на дирекция в Министерството на земеделието и храните; господин Слави Кралев – директор на дирекция в Министерството на земеделието и храните; и Надежда Петрова – началник-отдел в Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението.
Гласували 137 народни представители: за 136, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: „Доклад относно Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 502-01-6, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2015 г., приет на първо гласуване на 30 януари 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона, подкрепено от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 1 има постъпило предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. държавното подпомагане на земеделските стопани, включително земеделските производители;”.
2. Точка 4 се отменя.
3. В т. 6 думите „схемата за единно плащане на площ” се заменят със „схемите за директни плащания”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 2б, ал. 2 думата „рибарство” се заменя с „морско дело и рибарство”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 3 по доклада на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 4 има постъпило предложение от народните представители Ферихан Ахмедова и Салиха Емин.
Предложението беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 2г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
„3. Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.”.
2. В ал. 3 след думите „2007-2013 г.” се добавя „и Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.” и думите „одобрява” и „изпълнява” се заменят съответно с „одобряват” и „изпълняват”.
3. В ал. 4, изречение второ думите „в два национални ежедневника и” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 в редакцията на Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 5 има направени предложения от проф. Светла Бъчварова, народните представители Ферихан Ахмедова и Салиха Емин, които оттеглиха своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението на госпожа Ахмедова и Салиха Емин е подкрепено по принцип.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Да, подкрепено е по принцип. Извинявайте, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложението на Мария Белова е подкрепено по принцип.
Сега докладвайте редакцията на Комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя предложенията на гореупоменатите народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Създава се чл. 2д:
„Чл. 2д. (1) Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. се определя с решение на Министерския съвет.
(2) Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. може, след одобрение от министъра на земеделието и храните, да делегира чрез договор част от функциите си по прилагане на програмата на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Параграфи 6, 7 и 8 – Комисията подкрепя текста на вносителя по тези три параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи 6, 7 и 8 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 8, ал. 1 думата „производители” се заменя със „стопани”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 9 в редакцията на Комисията.
Гласуват 137 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Член 9а се изменя така:
„Чл. 9а. Министърът на земеделието и храните издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания, както и наредби по прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 10 в редакцията на Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 11.
Има предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Ферихан Ахмедова и Салиха Емин.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. Член 10 се изменя така:
„Чл. 10. (1) Министерството на земеделието и храните създава Система за съвети в земеделието, която включва Националната служба за съвети в земеделието към министъра на земеделието и храните и лицата, одобрени за участие по мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанство и услуги по заместване в стопанство” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. За целите на обезпечаваната от нея дейност, по ред, определен от министъра на земеделието и храните, Системата за съвети в земеделието се подпомага от научните институти към Селскостопанската академия и специализираните висши училища в Република България.
(2) Системата за съвети в земеделието обхваща предоставянето на земеделските стопани на съвети съгласно чл. 12, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20.12.2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1306/2013”.
(3) Предоставянето на съвети от Националната служба за съвети в земеделието се финансира от националния бюджет, по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика и от други финансови източници.
(4) Министерството на земеделието и храните създава и поддържа база данни за лицата, които предоставят съвети на земеделските стопани. Условията и редът за събиране и съхранение на базата данни се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.
(5) В базата данни по ал. 4 се включват Националната служба за съвети в земеделието и лицата по ал. 1. Министерството на земеделието и храните осигурява на потенциалните бенефициенти списък на лицата, включени в базата данни, съгласно чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Христов, моля при доклада да упоменавате алинеите – 1, 2, 3, 4 и 5 са алинеи, за да бъдат коректно вписани в стенограмата. Обръщайте внимание и от Секретариата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател – ще го взема под внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте!
СЛАВЧО БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, не знам дали точно това е параграфът, в който трябва да направя своята забележка. Разбира се, че ние подкрепяме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските стопани. Една цяла много важна партида не е засегната, и това е биоземеделието. Смятам, че тук е тази част, в която трябва да бъде допълнено, че специално разрешителните за препаратите, които са изключително скъпи, а това е Закон за подпомагане на земеделието, трябва да бъдат редуцирани, защото именно малките селски стопани по никакъв начин не могат да се справят с таксите, които са над 4000 лв. По този начин ние няма как да подпомогнем малките земеделски производители. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите ли конкретно предложение, на второ гласуване сме?
СЛАВЧО БИНЕВ: Правя конкретно предложение в този параграф да бъде включено и биоземеделието по някакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате ли текст? На второ гласуване сме, господин Бинев – изказванията са само по редакционни предложения, а Вие по същество правите такова предложение за промяна в редакцията, но не давате конкретика как да изглежда текста.
СЛАВЧО БИНЕВ: Трябва може би да изглежда по този начин – във връзка с подпомагането на земеделските производители да бъдат намалени таксите за разрешителни на биопрепаратите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дайте го в писмен вид, много е прецизно от тук, докато министър Танева вземе отношение.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Бинев, уважаеми колеги народни представители! Направеното предложение съдържа в същността си начин на уреждане на отношения, които не се уреждат със Закона, който в момента разглеждаме – Закон за подпомагане на земеделските производители.
Въпросът за таксата, която поставяте, се урежда с поднормативен акт към Закона за защита на растенията и други закони, съгласно които Българската агенция по безопасност на храните регистрира съответните търговци – производители на препарати, включително и за биологичното производство. При мен има подадена молба от такива производители по отношение на таксата, която заплащат. По никакъв начин този въпрос обаче не се урежда от членове в Закона за подпомагане на земеделските производители.
Предлагам да Ви предоставя тарифите, които действат сега в законите, които ги регламентират, и да направите съответните си предложения по законите, които уреждат тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Нямам процедурна възможност да Ви дам думата, господин Бинев.
Други народни представители? Няма.
Дискусията е закрита.
Подлагам на гласуване § 11 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 12.
Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. Член 10а се изменя така:
„Чл. 10а. Общинските съвети предоставят при условия и по ред, определени от тях, не по-малко от 50 на сто от търговската площ на общинските пазари, предназначени за продажба на земеделски продукти, за ползване от регистрирани земеделски стопани, организации на производители, асоциации на организации на производители и групи производители при продажба на произведена от тях земеделска продукция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 12 по редакцията на Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 13.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. Член 10е се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отмяна на § 10е.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 14.
Предложение на проф. Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. Член 10ж се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 15 има предложение от проф. Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. Член 10з се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 15 по доклада на Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 16 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. Член 10и се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 16 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 17 има предложение от народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 1 думата „производители” се заменя със „стопани”.
2. Алинея 3 се отменя.
3. В ал. 4 думата „производители” се заменя със „стопани”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме текста на § 17 в редакцията на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 18 има предложение, направено от проф. Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложението беше оттеглено.
Предложение от народните представители Ферихан Ахмедова и Салиха Емин.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В чл. 11а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство;”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Информацията, свързана с плащания от европейските земеделски фондове и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, се публикува и оповестява в съответствие с правилата на законодателството на ЕС за прозрачност и защита на личните данни.”
3. Създава се ал. 3:
„(3) Алинея 2 не се прилага в случаите, когато информацията е необходима в изпълнение на Закона за държавните помощи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 18 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 19 има предложение от народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „и ал. 3” се заличават;
б) в т. 3 думата „частни” се заличава;
в) в т. 5 думата „екологичното” се заменя с „биологичното” и след думата „отглеждането” се добавя „на животни”;
г) точка 12 се отменя;
д) в т. 13 съюзът „и” се заменя със запетая и накрая се добавя „и на пазари на производители”;
е) създава се нова т. 15:
„15. създаване и развитие на къси вериги на доставки и местни пазари;”
ж) досегашната т. 15 става т. 16.
2. В ал. 2:
а) в т. 1 думите „земеделски производители на непреработена и преработена земеделска продукция” се заменят със „стопани”, а думите „и ал. 3“ се заличават;
б) точки 2 и 6 се отменят.
3. В ал. 6 накрая се добавя „в съответствие с правото на Европейския съюз”.
4. В ал. 7 накрая се добавя „или въз основа на подадени заявления за подпомагане или административни актове, издадени по повод подадени заявления за подпомагане”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 19 в редакцията на Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 20.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 21 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложението беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 думата „производители” се заменя със „стопани”;
б) точки 5, 10 и 11 се отменят.
2. В ал. 2, т. 1 накрая се добавя „и дейността му като Разплащателна агенция”.
3. В ал. 3 думата „производители” се заменя със „стопани”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 21.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
„§ 22. В чл. 15 думите „т. 1, 3 и 5” се заменят с „т. 1 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 22.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 24 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Ферихан Ахмедова и Салиха Емин.
Предложението беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. В чл. 18, ал. 2, изречение трето накрая се поставя запетая и се добавя „като най-малко двама от тях са заместник-министри” и в изречение четвърто думите „икономиката, енергетиката и туризма” се заменят с „икономиката”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме § 24.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 25 – предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Ферихан Ахмедова и Салиха Емин.
То не беше оттеглено, да го прочета или ще го оттеглите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще го оттеглите ли, госпожо Ахмедова?
Изказванията – като открием дебата. Не е докладван текстът. Ако го оттегляте – веднага можете да го направите, но ако искате изказване, трябва да се докладва текстът и тогава.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, встрани от микрофоните): Искам да обоснова оттеглянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Оттеглям предложението не защото няма смисъл в него, а защото днес този Закон трябва да бъде приет, за да може да започне да действа. Затова го оттеглям. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Докладвайте § 25 в редакцията на Комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 6 след думата „доплащания” се добавя „и за преходна национална помощ”.
2. В ал. 3 думите „2/3 от всички” се заменят с „3/4 от присъстващите”.
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Решенията на управителния съвет се публикуват на интернет страниците на Фонда и на Министерството на земеделието и храните на следващия ден след тяхното приемане.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 25.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 26 – предложение от народните представители Ферихан Ахмедова и Салиха Емин.
Предложението беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 27:
„§ 27. В чл. 26, ал. 4 думата „производители” се заменя със „стопани”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания няма.
Гласуваме предложението на Комисията за нов § 27 и съответната му редакция по доклада.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28:
„§ 28. В чл. 27, ал. 2 след думата „мерки” запетаята се заличава и се добавя „за подпомагане”, а думите „изцяло финансирани от държавния бюджет” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 28.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29:
„§ 29. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 съюзът „и” се заменя със запетая и накрая се добавя „и на заявките за плащане”;
б) създава се т. 5:
„5. електронна база данни.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Електронната база данни по ал. 2, т. 5 включва данните от системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 и от външни бази данни.”
3. В ал. 4, т. 1 думите „т. 1 и 4” се заменят с „т. 1, 4 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 29.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 30:
„§ 30. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане включва регистър на кандидатите за подпомагане и регистри на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане.”
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Регистрите на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане съдържат данни за подадените от кандидата заявления за участие в схемите и мерките за подпомагане по Общата селскостопанска политика, за подадените заявки за плащане и за отпуснатата помощ”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 30.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 31 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32:
„§ 32. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ накрая се добавя „или от кадастралната карта и регистрите към нея”.
2. В ал. 2 думите „цифрови ортоизображения с дигитализирани физически блокове” се заменят с „цифрова ортофотокарта за територията на страната”.
3. В ал. 3, т. 1 и 2 се изменят така:
„1. географските данни и идентификационните кодове и начин на трайно ползване на физическите блокове;
2. други цифрови географски и атрибутивни данни за определени територии и площи от страната, които са от значение за администрирането на схеми и мерки за подпомагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 32.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 32 има предложение на народния представител Белова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 33:
„§ 33. В чл. 33а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Площи в добро земеделско състояние”, който включва площите в добро земеделско състояние“ се заменят с „Площи, допустими за подпомагане”, който включва площите, допустими за подпомагане”, а думите „чл. 40, ал. 3” се заменят с „чл. 40”.
2. В ал. 2 думите „Площи в добро земеделско състояние” се заменят с „Площи, допустими за подпомагане”.
3. В ал. 3 след думата „одобрява” се добавя „и изменя” и думите „по ред, определен” се заменят с „при условия и по ред, определени”.
4. В ал. 4 се създава изречение второ: „За подпомагане като постоянно затревени площи могат да се декларират и площи извън слоя „Постоянно затревени площи”.”
5. В ал. 5 думите „Площи в добро земеделско състояние” се заменят с „Площи, допустими за подпомагане”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 33 по доклада.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 33 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме анблок параграфи с номера 33 и 34 по вносител, които стават съответно параграфи 34 и 35 в доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 35 има предложение на народния представител Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 36:
„§ 36. В чл. 35 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Националната агенция за приходите предоставя на Държавен фонд „Земеделие” необходимата данъчна и осигурителна информация за извършване на административни проверки по прилаганите от фонда схеми и мерки за подпомагане.
(4) Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” обменят информация с Държавен фонд „Земеделие”, необходима за извършване на административни проверки, при условия и по ред, определени в съвместно издадени инструкции за взаимодействие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 36.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 36 има предложение от народния представител Бъчварова. То беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме. (Народният представител Светла Бъчварова иска думата.)
Отменете гласуването. Госпожа Бъчварова иска думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Предложението, което бях направила за падане на § 36, го поддържам. Не че то няма смисъл, но искам да Ви обърна внимание, че земеделските производители по линия на изискването за събиране на информация от агростатистика и по изисквания на Програмата за развитие на селските райони, въобще директните плащания предоставят огромно количество информация почти ежедневно. Тук се изисква допълнителна информация, която те трябва да представят по поискване. Използвам случая, че госпожа Танева е тук – да потвърди с неин ангажимент, че който ще иска информация, в каква периодичност ще бъде това, за да има ред в Министерството по отношение на исканата информация и предоставяна от земеделските производители, защото в противен случай изключително много затормозяваме аграрния бизнес с непрекъснатите справки, които се искат.
Молбата ни е да има ред в тази дейност от страна на Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Министърът е тук, чу Вашето предложение и изразява готовност да се съгласи.
Подлагам на гласуване § 36, който става § 37.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата за процедура госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, поради важността на закона предлагам процедура по удължаване на времето до приемане на този законопроект на второ четене. След това с толкова, с колкото сме удължили времето, да удължим времето за парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Мисля, че само с няколко минути ще влезем в първоначално предвиденото време за контрол. Процедурата е коректна.
Подлагам на гласуване направеното искане – продължаване със законодателната дейност до гласуване на Закона и с времето, с което сме удължили в частта на контрола, с толкова съответно да удължим и времето за парламентарен контрол.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 37 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 38:
„§ 38. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане.”
2. В ал. 3 думите „най-малко 5 на сто” се заменят с „контролна извадка”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 38.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 39 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложението беше оттеглено.
Предложение от народните представители Ферихан Ахмедова и Салиха Емин.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 40:
„§ 40. В Глава четвърта се създават чл. 38а, 38б и 38в:
„Чл. 38а. (1) Прилагат се следните схеми за директни плащания:
1. Схема за единно плащане на площ (СЕПП);
2. Схема за преразпределително плащане;
3. Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания);
4. Схема за млади земеделски стопани;
5. Схеми за обвързано с производството подпомагане;
6. Схема за дребни земеделски стопани;
7. Специално плащане за култура - памук.
(2) Прилагат се схемите за преходна национална помощ, които са нотифицирани за съответната календарна година при условията и по реда на чл. 37 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ, L 347/608 от 20.12.2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1307/2013”.
(3) Схемите по ал. 1 и 2 се прилагат в съответствие с изискванията на:
1. Регламент (ЕС) № 1307/2013;
2. Делегиран Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ, L 181/1 от 20.06.2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията”;
3. Регламент за изпълнение (ЕС) № 641/2014 на Комисията от 16 юни 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (ОВ, L 181/74 от 20.06.2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 641/2014 на Комисията”.
(4) Министърът на земеделието и храните определя с наредба специфичните условия за прилагане на схемите по ал. 1 и 2.
Чл. 38б. (1) Директни плащания по схемите по чл. 38а, ал. 1 не се отпускат на физически и юридически лица, които съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не са активни земеделски стопани.
(2) Не са активни земеделски стопани физическите и юридическите лица, които:
1. експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих;
2. са държавни или общински администрации или техни поделения.
(3) Физическите и юридическите лица по ал. 2 се смятат за активни земеделски стопани, когато докажат, че отговарят на някое от следните изисквания:
1. годишният размер на директните плащания, определен съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията, е най малко 5 на сто от общия размер на приходите на лицето;
2. общият размер на приходите, получени от селскостопанска дейност през най-близката данъчна година, за която са налични такива доказателства, представлява най-малко една трета от общия размер на приходите на лицето;
3. основната дейност на юридическите лица, които са търговци и едноличните търговци съгласно Кода на икономическата им дейност, определен в търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност;
4. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическите лица, които не са търговци и физическите лица съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност.
(4) Алинея 2 не се прилага по отношение на земеделски стопани, които за предходната година са получили директни плащания под левовата равностойност на 3000 евро.
Чл. 38в. (1) Не се изплащат директни плащания, когато отговарящата на условията за подпомагане площ на стопанството е под 0,5 хектара.
(2) Земеделските стопани, които притежават по-малко хектари от посочените в ал. 1, получават обвързано с производството подпомагане за животни, когато общата сума на директните им плащания през съответната година е левовата равностойност на 100 или повече евро.
(3) Минималният размер на земеделските парцели, които могат да бъдат заявявани за подпомагане, е 0,1 хектара.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, въпреки бързането, искам да направя редакционна поправка на текста: в ал. 3, т. 3 да отпаднат думите „удостоверени от Националния статистически институт”.
Въпреки че в Комисията го коментирахме, така записано стават две доказателства за един и същи параметър, което според мен е недопустимо. От една страна, стопанинът трябва да я доказва в Търговския регистър, след това да тръгне да търси удостоверение от Националния статистически институт, което допълнително би го затруднило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Може ли да ми го предоставите писмено?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Извинявам се!
Същото важи и за т. 4 – да отпаднат „удостоверения от Националния статистически институт”, със същите мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики на казаното от госпожа Ахмедова?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър! Това, което се прави в момента, не е редакционно предложение по простата причина, че в Комисията дискутирахме дълго как активен земеделски стопанин става единствено с вписване в Регистъра с код на икономическата дейност „селско стопанство”.
Знаете, че в Регистъра вписването може да стане от всеки един, без да има каквато и да било проверка – дали се занимавате със селскостопанско производство, или каквото и да е било друго.
Въпросът беше принципен, тъй като ние предложихме изискването за юридическите лица въобще да отпадне. Така или иначе в Националната статистика освен кода на икономическа дейност има и достатъчно документация, която показва, че съответното лице, фирма се занимава със селскостопанска дейност.
Предложението въобще не е редакционно. Поддържам това, което Комисията предлага да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Втора реплика? Не виждам народен представител.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! За какво става въпрос? И според мен предложението не е редакционно. Както каза госпожа Ахмедова, в хода на дебата в Комисията наистина дописахме това.
Обръщам внимание за кои случаи се прилага това. На практика в ал. 2 на чл. 38б се урежда Негативният списък. Тоест лицата, които не могат да получават подпомагане – директни плащания, от сорта на летища, водни съоръжения, стадиони. Тъй като понякога в подобна инфраструктура съществуват стопанства, които извършват и земеделска дейност, ал. 3 изброява условия, които, ако се изпълнят, това лице, независимо че е в негативния списък, може да получи статута на активен фермер и да получи плащане.
Идеята да допълним тази точка, която госпожа Ахмедова в момента смята, че е затруднение – да, може и така да се каже. Още един критерий е. Но по данните от статистиката, освен че, знаете, всеки може да се регистрира по Наредба № 3 и да придобие качество на земеделски производител, той ще докаже и реално извършвана земеделска дейност. Тогава на един комплекс, който включва водно съоръжение или басейн, ако щете, дори и селскостопанско летище, ще може да докаже, че има и земеделска дейност и тогава да се изключи от Негативния списък и да получи плащане.
Аз също се присъединявам към проф. Бъчварова. Мисля, че в хода на дебата в Комисията казахме достатъчно аргументи. Даже това беше, между другото, да не е и по предложение на опозицията, в търсене на такива критерии, да остане текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожо Ахмедова, ще оттеглите ли предложението?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Оттегляте предложението за редакционна промяна.
Други изказвания?
Заповядайте.
ГЮНАЙ ХЮСМЕН (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Правя следното редакционно предложение в § 39 – чл. 38б, ал. 3, т. 2 след думите: „една трета от приходите на лицето” да допълним „или с правно основание обработват до 30 дка земеделска земя”.
Защо правя това предложение? Мълвата и мълнията се разпространяват твърде бързо. Мълвата вече е подготвила две вратички за хората в този Закон. Хората в село Веселец примерно са започнали да се коодинират и контролират взаимно – примерно комшиите, 5 човека дават на един, за да очертае имота. Това е и в същността на Закона.
Това мое предложение, тези – най-малкият, най-дребният земеделски производител, да бъдат защитени от ходене по мъките. Не променяме същността на закона, защото ал. 5 казва, че ал. 2 не се прилага при приходите в предходната година на стойност 3 хил. евро или това означава 5 876 лв., или субсидия от 27 лв. Това прави 200 дка. Не променяме същността на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Хюсмен, бихте ли повторили точно?
ГЮНАЙ ХЮСМЕН: В § 39, чл. 38б, ал. 3, т. 2 след думите „една трета от приходите на лицето” да се допълни „или с правно основание обработват до 30 дка земеделска земя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: След „представлява най-малко една трета от общия размер на приходите на лицето” Вие предлагате...
ГЮНАЙ ХЮСМЕН: „или с правно основание да обработва до 30 дка земеделска земя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването.
Реплики?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това не е редакционно предложение. Тук се изменя изцяло смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател и народен представител, това, което правите, пак ще обясня същото. Алинея 3 на практика урежда критерии, по които изключени лица по ал. 2 за подпомагане могат да докажат статута си на активни стопани и да получат субсидии. Нищо че на практика имат активи с друго предназначение.
Мястото на Вашето предложение на практика няма как да се включи в т. 2, защото е „или”. Дори да включим Вашето предложение, това на практика няма да реши казуса, който Вие поставяте – за обединението на земеделските производители.
Предполагам, че визирате друг случай – по ограниченията за подпомагане, въпреки че България е приела минималния размер – 5 дка, когато дребните стопани имат под тези 5 дка, за да могат да получават субсидии, че се обединяват. Това обаче няма нищо лошо и няма защо да ги ограничаваме. Предполагам, че имате предвид този казус. Тук говорим за съвсем друга алинея – критерии, които се изпълняват, така че лицата, включени в Негативния списък по ал. 2, да излязат от този Негативен списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Надявам се, че приемате аргументите и оттегляте редакционната поправка?
ГЮНАЙ ХЮСМЕН (нечленуващ в ПГ): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Редакционната поправка е оттеглена.
Други изказвания? Не виждам.
Гласуваме чл. 39, който става чл. 40 в редакция на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, от името на всички народни представители, членове на Комисията по образованието и науката, правя предложение за удължаване на срока за писмени предложения между първо и второ четене за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване вчера Законопроект за предучилищно и училищното образование от 7 на 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40, който е отразен на систематичното му място в § 70, и предлага следната редакция на § 41:
„§ 41. Чл. 39 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 41 от доклада.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 42 има предложение на народния представител Румен Христов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 43:
„§ 43. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл. 38а, ал. 1, когато са регистрирани съгласно чл. 7 и когато ползват на правно основание земеделските площи, които заявяват за подпомагане:”;
б) в т. 5 след думите „земи по” се добавя „чл. 24, ал. 2 и 3 и”.
2. В ал. 2:
а) точка 2 се изменя така:
„2. договори за аренда, за наем или за лизинг на земеделски земи;“
б) създава се т. 8:
„8. актове на министъра на земеделието и храните по чл. 24б, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи за безвъзмездно предоставяне на земи от държавния поземлен фонд на организациите и ведомствата по чл. 24, ал. 2 и 3, необходими за тяхната дейност.”
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Кандидатите за подпомагане по ал. 1 подават заявление по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година, след регистриране на правните основания за ползваните от тях земеделски площи в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите, а земеделските стопани, които са собственици на земите, подават и декларация по чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (обн., ДВ, бр. ...). Правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и храните. Данните по ал. 2, т. 4, 5 и 7 се регистрират в софтуерния продукт служебно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 43.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 44 има предложение на народните представители Ферихан Ахмедова и Салиха Емин.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 45:
„§ 45. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думата „ползва” се добавя „и извършва земеделска дейност на”;
б) в т. 3 думите „по реда на чл. 39, ал. 2” се заменят с „в чл. 38в”.
2. В ал. 2 думите „Схемата за единно плащане на площ” се заменят със „схемите за директни плащания”.
3. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 думите „Схемата за единно плащане на площ” се заменят със „схемите за директни плащания”;
б) в т. 1 думите „по реда на чл. 39, ал. 2” се заменят с „в чл. 38в”;
в) в т. 4 думите „чл. 40, ал. 3 се заменят с „чл. 40”;
г) създава се т. 8:
„8. кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил специалните изисквания, определени с наредбата по чл. 38а, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 45 по доклада.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 45 има предложение от народните представители Ферихан Ахмедова и Салиха Емин.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 46:
„§ 46. Създават се чл. 43а, 43б и 43в:
„Чл. 43а. (1) Плащанията, които се отпускат на земеделски стопани по СЕПП, се намаляват с 5 на сто за онази част от сумата, която надвишава левовата равностойност на 150 000 евро за съответната година.
(2) Не се извършват плащания по СЕПП, които надвишават левовата равностойност на 300 000 евро за съответната година.
(3) Преди да се приложат ал. 1 и 2 от одобрените плащания по СЕПП на площ се приспадат свързаните със селскостопанска дейност възнаграждения за труд, които реално са изплатени от земеделските стопани, включително данъците и вноските за социално осигуряване, свързани с трудовата заетост, съгласно чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.
(4) Намаленията на плащанията по СЕПП, предвидени в ал. 1 и 2, се прилагат и по отношение на земеделски стопани, за които при проверки Разплащателната агенция установи, че след 18 октомври 2011 г. изкуствено са създали условия за тяхното избягване по смисъла на чл. 11, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Проверките включват административен контрол на лични и географски данни за кандидатите в ИСАК.
Чл. 43б. (1) Земеделските стопани, които имат право на плащане по СЕПП, могат да получат подпомагане и по схемата за преразпределително плащане. Преразпределителното плащане се предоставя под формата на еднакво завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин има право на подпомагане по СЕПП.
(2) Не получават преразпределително плащане кандидатите за подпомагане, за които при проверки Разплащателната агенция установи, че след 18 октомври 2011 г. са разделили стопанството си единствено с цел да се облагодетелстват от него по смисъла на чл. 41, § 7 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, както и земеделските стопани, чиито стопанства са резултат на такова разделяне. Проверките включват административен контрол на лични и географски данни за кандидатите в ИСАК.
Чл. 43в. (1) Земеделските стопани, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на изискванията за получаване на директни плащания, могат да се включат в схемата за дребни земеделски стопани, като подадат заявление за участие в нея в срок до 15 октомври 2015 г. Земеделските стопани могат да оттеглят участието си в схемата през всяка от следващите години, след което не могат повторно да се включат в нея.
(2) Размерът на годишното плащане по схемата не е по-малък от 500 евро и не надвишава 1250 евро.
(3) Не получават подпомагане по схемата земеделски стопани, по отношение на които при проверки Разплащателната агенция установи, че след 18 октомври 2011 г. изкуствено са създали условия за участие в нея. Проверките включват административен контрол на лични и географски данни за кандидатите в ИСАК.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 46 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители за § 46.
Предложението беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искате изказване по този параграф?
Заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! На заседанието на Комисията доста наши предложения бяха уважени и приети. Някои от нашите предложения бяха оттеглени.
Искам да мотивирам защо направихме това предложение, а впоследствие го оттеглихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това нали сте го сторили в Комисията?
ДОБРИН ДАНЕВ: Да. Искам да се мотивирам защо сме го оттеглили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
ДОБРИН ДАНЕВ: Притеснението ни беше, че със създаването и приемането на такава наредба от Министерството на земеделието ще се ограничи броят на кандидатите по „млад фермер”, тъй като смятахме, че изискванията, които ще бъдат приети в наредбата, ще ограничи този брой. Досегашната система даваше възможност младите фермери да кандидатстват, да бъдат одобрени и в процеса на реализацията на проекта да добият необходимите умения и квалификации.
След разговор с министъра на земеделието и с експертите от Министерството се установи, че наредбата регламентира само основни изисквания и съществуващата система няма да бъде нарушена и в резултат на това ние направихме нашия отказ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Данев.
Гласуваме § 46 по вносител, подкрепен от Комисията, който става § 47.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Мария Белова по § 47.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 48:
„§ 48. Член 46 се изменя така:
„Чл. 46. (1) Земеделските стопани могат да получат подпомагане по схемите за обвързано с производството подпомагане, нотифицирани до Европейската комисия, когато отговарят на условията, определени с наредбата по чл. 38а, ал. 4.
(2) Подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставя за площи, отговарящи на условията за подпомагане по СЕПП, и за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(3) Обвързаното с производството подпомагане се предоставя през периода 2015-2020 г. в размер 13 на сто от тавана за директни плащания и на още 2 на сто за протеинови култури.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 48 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме двата параграфа.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 51 – 63:
„§ 51. В чл. 47а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думата „производители” се заменя със „стопани”.
2. В ал. 2 думата „производители” се заменя със „стопани”.
§ 52. В чл. 47б, ал. 2 думата „производители” се заменя със „стопани”.
§ 53. В чл. 47в се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „производители” се заменя със „стопани”.
2. В ал. 2 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
3. В ал. 3 думата „производители” се заменя със „стопани”.
4. В ал. 4 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
5. В ал. 5 думата „производители” се заменя със „стопани”.
§ 54. В чл. 47г, ал. 2 и 3 думата „производители” се заменя със „стопани”.
§ 55. В чл. 47д, ал. 1 и навсякъде в ал. 2 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 56. В 47е се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „производители” се заменя със „стопани”.
2. В ал. 3 в текста преди т. 1 думата „производители” се заменя със „стопани”.
3. В ал. 4 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 57. В чл. 47ж се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „производители” се заменя със „стопани”.
2. В ал. 2, 3 и 4 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 58. В чл. 47з се правят следните изменения:
1. В ал. 2 и 3 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
2. В ал. 5 думата „производители” се заменя със „стопани”.
3. В ал. 6 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 59. В чл. 47и се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думата „производители” се заменя със „стопани”.
2. В ал. 2 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 60. В чл. 47к, ал. 5, т. 4 и 5 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 61. В чл. 47л се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „производители” се заменя със „стопани”.
2. В ал. 2, т. 1 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 62. В чл. 47н, ал. 1 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 63. В чл. 47о думата „производители” се заменя със „стопани”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за нови параграфи с номера от 51 до 63 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 64:
„§ 64. Член 48 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 64.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията предлага да се създаде § 66:
„§ 66. В чл. 50, ал. 1 изречение първо се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 66 по доклада.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 67:
„§ 67. В чл. 52 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
3. В ал. 3 думата „производител” се заменя със „стопанин”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 67.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 51.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 68:
„§ 68. В § 1 „Допълнителни разпоредби” се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба” се заличават.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. „Биологично земеделие” е използването на методи за производство, съответстващи на изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ, L 189/1 от 20 юли 2007 г.), по отношение на всички етапи на производството, обработката и разпространението на продуктите.”
3. Точки 21 – 25 се изменят така:
„21. „Финансов пакет” са средствата, които са предоставени на страната от Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието за финансиране на съответната схема за директно плащане.
22. „Постоянно пасище” е земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване) или чрез култивиране (засяване), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на 5 или повече години, и може да се използва за пасище или да се коси, с изключение на земите, оставени под угар. Трева и други тревисти фуражни култури са всички тревисти растения, които се срещат традиционно на естествените пасища или обикновено са включени в смесите от семена за пасища или ливади, независимо дали се използват или не се използват за паша на животните.
23. „Земеделски стопанин” е стопанин по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „а” от Регламент (ЕС) № 1307/2013.
24. „Земеделско стопанство” е стопанство по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „б” от Регламент (ЕС) № 1307/2013.
25. „Земеделска дейност” е селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „в” от Регламент (ЕС) № 1307/2013.”
4. Точка 30 се отменя.
5. Точка 31 се изменя така:
„31. „Земеделски парцел” е парцел по смисъла на чл. 67, параграф 4, буква „а” от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L347/549 от 20 декември 2013 г.).”
6. Точки 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38 и 39 се отменят.
7. В т. 46 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
8. В т. 51 след думите „областната дирекция „Земеделие” се поставя запетая и се добавя „включително нейните териториални звена” и думата „производител” се заменя със „стопанин”.
9. Точка 52 се изменя така:
„52. „Кръстосано съответствие” са правилата за кръстосано съответствие по чл. 93 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.”
10. Създават се т. 53 – 55:
„53. „Къса верига на доставки” е верига на доставки по смисъла на т. 56, раздел 2.4, глава втора от „Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014 – 2020 г.” (2014/C 204/01).
54. „Местни пазари” са пазари по смисъла на т. 60 раздел 2.4, глава втора от „Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014 – 2020 г.
55. „Площи, допустими за подпомагане” са хектари, допустими за подпомагане по смисъла чл. 32, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 68 в редакцията на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 52.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 69:
„§ 69. Министърът на земеделието и храните издава наредбата по чл. 38а, ал. 4 в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 69 по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията предлага да се създаде § 70:
„§ 70. Схемата за единно плащане на площ се прилага до 31 декември 2020 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 70 по доклада на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложение от народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи от 71 до 83 включително.
„§ 71. Изискването на чл. 41, ал. 3, изречение първо за подаване на декларация по чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се прилага от стопанската 2015 – 2016 г.
§ 72. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр...) в чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 9, чл.4а, ал. 6, т. 3, чл. 6, в ал. 9 навсякъде и ал. 10, т. 2, чл. 116, ал. 7, т. 1, 2 и 3 и ал. 11, чл. 262, ал. 1, т. 6 и в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби думата „производители” се заменя със „стопани”.
§ 73. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 73, ал. 2 се създава т. 5:
„5. предоставянето на данъчна и осигурителна информация, свързана с прилагането на схеми и мерки за подпомагане по Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.”.
2. В чл. 183, ал. 11 и чл. 242, ал. 5 думата „производители” се заменя със „стопани”.
§ 74. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр...) в чл. 13, ал. 5, чл. 29, ал. 1, т. 1, в чл. 29а в заглавието и в ал. 1, чл. 48, в ал. 6 навсякъде и ал. 7 и в § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби думата „производители” се заменя със „стопани”.
§ 75. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр...) в чл. 2, ал. 1, т. 3, чл. 182, ал. 5 и в чл. 189б в заглавието и в ал. 1 думата „производители” се заменя със „стопани”, а в чл. 189б, ал. 2, т. 6 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 76. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр...) в чл. 4, ал. 1 думата „производители” се заменя със „стопани”.
§ 77. В Закона за фуражите (обн., ДВ, бр...) в чл.15, ал.2 и чл.15а, ал.1 и в ал. 2 навсякъде думата „производители” се заменя със „стопани”, а в чл. 15а, ал. 3 и 4 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 78. В Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр...) в чл. 55, ал. 3 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 79. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр...) в чл. 3а, ал. 1 и 2 думата „производители” се заменя със „стопани”.
§ 80. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 61 от 25 юли 2014г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 9, ал. 5, чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и 2, чл. 13, ал. 3, чл. 110, ал. 1 и чл. 142, ал. 3 думата „производители” се заменя със „стопани”.
2. В чл. 99, ал. 1, в т. 4 навсякъде и в чл. 123, ал. 3 и 4 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
3. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 20 се изменя така:
„20. „Земеделски стопанин” е физическо или юридическо лице, вписано в регистъра на земеделските стопани по чл. 7, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, което произвежда на територията на страната растения и растителни продукти, предназначени за продажба.”.
§ 81. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр...) в чл. 40, ал. 1, в т. 2 навсякъде и в т. 5 думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 82. В Закона за съхранение и търговия със зърно (обн., ДВ, бр...) в чл. 30, ал. 5 думата„производители” се заменя със „стопани”.
§ 83. В Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се чл. 10а, чл. 10б, чл. 10в и чл. 10г:
„Чл. 10а. (1) Производството на изоглюкоза се извършва в рамките на квоти за производство на изоглюкоза, определени на производителите.
(2) Производството на изоглюкоза може да се извършва и извън определените квоти, когато изоглюкозата е предназначена за износ или се прехвърли към производствената квота за следващата пазарна година.
(3) Квотите за производство на изоглюкоза се разпределят между производителите в рамките на квотата, определена за Република България.
(4) Държавен фонд „Земеделие”:
1. одобрява производителите на изоглюкоза;
2. изпълнява разпределяне, прехвърляне, намаление и увеличение на квоти за производство на изоглюкоза;
3. упражнява контрол и налага санкции, съобразно правото на Европейския съюз, във връзка с дейността на одобрените производители на изоглюкоза;
4. поддържа публичен регистър с наличния производствен капацитет на одобрените производители на изоглюкоза, основанието за одобрение и определените квоти за производство за съответната пазарна година.
(5) Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” определя квота за производство на изоглюкоза на всеки одобрен производител, който:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон;
2. управлява самостоятелно и за своя сметка едно или повече предприятия за производство на изоглюкоза на територията на страната;
3. разполага с необходимия капацитет за производство на изоглюкоза през съответната стопанска година;
4. не се намира в производство на ликвидация или производство по несъстоятелност.
(6) Квотите за производство на изоглюкоза за следващите пазарни години се определят въз основа на окончателния размер на определените квоти за производство за текущата пазарна година.
Чл. 10б. Държавен фонд „Земеделие”:
1. одобрява и отнема одобрението на рафинериите на пълен работен ден;
2. извършва проверки и осъществява контрол върху дейността на одобрените рафинерии на пълен работен ден;
3. налага санкции на одобрените рафинерии на пълен работен ден, съгласно правото на Европейския съюз;
4. информира министъра на земеделието и храните за резултатите от извършените проверки и за наложените санкции;
5. поддържа публичен регистър за наличния производствен капацитет на одобрените рафинерии на пълен работен ден, включващ основанието за одобрението им за съответната пазарна година.
Чл. 10в. (1) Одобрените производители на изоглюкоза и рафинерии на пълен работен ден са длъжни да водят производствени регистри и да предоставят на Държавен фонд „Земеделие” всяка информация, необходима за прилагане на мерките за управление на квотите за производство на изоглюкоза, както и за осъществяване на контрола върху одобрените производители на изоглюкоза и рафинерии на пълен работен ден.
(2) Държавен фонд „Земеделие” извършва проверки на предоставената от производителите на изоглюкоза и рафинериите на пълен работен ден информация по ал. 1.
(3) Производителите на изоглюкоза и рафинериите на пълен работен ден са длъжни да осигурят достъп до счетоводната, търговската и техническата документация и до оборудването за производство, съхранение и отчитане на производството на изоглюкоза, и за закупените, рафинирани и съхранявани количества захар, както и да оказват съдействие на служителите на Държавен фонд „Земеделие” за извършване на проверките по ал. 2.
Чл.10г. Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за прилагане на чл. 10а, чл. 10б и чл. 10в.”.”
2. В § 1 на Допълнителната разпоредба се създават т. 24 – 28:
„24. „Изоглюкоза” е продукт, получен от глюкозата или от нейните полимери, съдържащ тегловно в сухо състояние най-малко 10 на сто фруктоза, по смисъла на т. 3, Раздел А, част 2, Приложение II от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007.
25. „Производство на изоглюкоза” е общото количество продукт, получен от глюкоза или от нейните полимери със съдържание на фруктоза най-малко 10 на сто от масата на сухото вещество, независимо от съдържанието на фруктоза над тази граница, по смисъла на т. 1, чл. 4 от Регламент (ЕО) № 952/2006 на Комисията от 29 юни 2006 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета по отношение на управлението на пазара на захарта в Общността и системата от квоти.
26. „Квотa за производството на изоглюкоза на национално равнище” е квотата определена в приложение XII от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007.
27. „Пазарна година” е периодът от 1 октомври до 30 септември на следващата година по смисъла на чл. 6, е) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007.
28. „Рафинерия на пълен работен ден” е рафинерия по смисъла на т. 6, Раздел Б, част 2, Приложение II от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 71 – 83.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията предлага да се създадат § 84 – 88.
„§ 84. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр...) в чл. 28а, ал. 1 и 2 думите „земеделски производители” се заменят със „земеделски стопани”.
§ 85. В Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. (обн. ДВ, бр...) в чл. 8, ал. 1, т. 3 думите „земеделски производители” се заменят с думите „земеделски стопани”.
§ 86. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 50, ал. 3, т. 2, буква „г” думата „производител” се заменя със „стопанин”.
§ 87. В Закона за регистър БУЛСТАТ (обн. ДВ, бр...) в чл. 29, ал. 2, т. 5 думата „производители” се заменя със „стопани”.
§ 88. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. (обн. ДВ, бр...) в чл. 58 думата „производители” се заменя със „стопани”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нови параграфи с номера 84 до 88, с което Законопроектът ще бъде приет на второ гласуване.
Да благодаря на господин Христов и на госпожа Караянчева. (Ръкопляскания.)
Текстът е много сложен, юридически тромав, с препратки.
Благодаря и на всички членове на Комисията, а най-вече на колегите, които са в пленарната зала и стриктно изпълниха задълженията и ангажиментите си към бързото приемане на този Законопроект. (Ръкопляскания.)
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, ще направим 10 минути почивка.
В 11,15 ч. продължаваме с парламентарен контрол, като времето на парламентарния контрол ще бъде удължено с тези 15 минути, които бяха нужни за гласуването на този Законопроект.
В 11,15 ч. продължаваме.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 30 януари 2015 до 5 февруари 2015 г.:
- от народния представител Мая Манолова към Бойко Борисов – министър-председател, относно политиката на правителството, заявена в Програмната декларация и Управленската програма за провеждане на реформи в ключови социални системи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари 2015 г.;
- от народния представител Борис Ячев към Десислава Танева – министър на земеделието и храните, относно ограничаване на незаконната сеч. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари 2015 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народните представители Кирил Добрев и Пламен Йорданов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Станислав Анастасов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Станислав Анастасов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Емил Райнов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Димитър Дъбов и Манол Генов;
- от заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Милена Дамянова;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на питане от народния представител Султанка Петрова;
- от министъра на правосъдието Христо Иванов на питане от народния представител Султанка Петрова.
Процедура.
Заповядайте, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! На 13 януари 2015 г. съм пуснал въпрос към министъра на здравеопазването господин Петър Москов. Процедурата ми е свързана с чл. 92, ал. 3, в която се записано, че министрите трябва да отговарят на въпроси на народните представители в рамките на 7-дневен срок, а ако поискат отлагане с още една седмица – в 14-дневен срок. Въпросът, който съм отправил към министъра на здравеопазването, е свързан с това, че Ловешката болница практически е в положение на фалит – дължи над 3 млн. 300 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква Ви е процедурата, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Докога министърът на здравеопазването ще бъде последен в редичката на задаваните въпроси, докога министърът на здравеопазването ще бъде крит по една или друга причина и ние няма да можем да отправяме нашите въпроси?! Той не е стъпвал в залата на Народното събрание вече повече от месец. Ако така министърът на здравеопазването смята да се справя с проблемите на здравеопазването, съжалявам много, обаче резултатът ще бъде един – всички болници в България ще бъдат в абсолютно същото положение, в каквото е Ловешката болница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество – възразявате, че несвоевременно се отговаря на поставени въпроси и питания от страна на народни представители. Това ли Ви е процедурата?
ДИМИТЪР ГОВОР: Смятам, че определени министри се крият от народното представителство и не се позволява да им бъдат зададени необходимите въпроси – това, което вълнува гражданите на България и на конкретните региони. Смятам, че част от министрите умишлено биват избутвани или в края на контрола, или си отлагат въпросите в някакъв вариант с някакви мотиви. Аз съм може би в една от добрите ситуации. Има колеги, които над два месеца не могат да си зададат въпросите. Те вече губят своята актуалност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласна съм с Вас, че по начина, по който е уреден парламентарният контрол – от момента на задаване на въпрос до момента на получаване на устния му отговор, минава време. Няма как това да не е така, след като към момента – информацията е от сряда, от Председателския съвет – има зададени над 100 въпроса, питанията са над 10, и е необходимо повече от 20 часа пленарно време, за да се получат отговорите. Поставих изрично въпроса на Председателския съвет, където представителите на Вашата парламентарна група в лицето на господин Мерджанов и господин Янаки Стоилов обърнаха внимание, че има въпроси към министъра на енергетиката, които са от месец ноември. Не само към този министър има въпроси от месец ноември – има и към министрите на регионалното развитие, на здравеопазването, на енергетиката, на икономиката, на правосъдието.
Колеги, обръщам Ви внимание, че по Правилника освен устен отговор може да ползвате възможността да получите писмен отговор, когато държите той да е своевременен. В противен случай – готова съм да обсъждаме промени в Правилника за начина, по който се подреждат министрите за контрол. Към момента той е единственият и простичък – с оглед структурата на Министерския съвет, министърът, който е отговарял един пленарен петък на контрол, след това се подрежда последен и така се върти ротацията.
Няма нищо скрито. Никой никого не крие. Така че бъдете коректни и се съобразявайте и с мнението на ръководството на Вашата група.
Процедура – господин Генов.
Надявам се да не е в същия смисъл, защото ще Ви отнема думата.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Моите упреци, госпожо Цачева, са насочени към Вас, защото Вие можете добре да си направите сметката, хронологично да следите зададените въпроси.
Имаме питане, зададено на 3 декември 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сте само Вие, господин Генов. Има колеги от ноември.
МАНОЛ ГЕНОВ: Знам, че тези въпроси са зададени към министъра на регионалното развитие. Знам, че госпожа Павлова изпълнява политическата учебна година на ГЕРБ в момента – да обикаля и да разяснява санирането по села, паланки, секции, входове, домоуправители и така нататък, но не правете технологични хватки, за да я криете от нас! Моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Генов, официално Ви каня в сряда – Вие с мен и колегите от ръководството да подредите въпросите и отговорите на контрола. (Силен шум и реплики в БСП ЛБ и „Атака”.)
Повече по тази тема няма да допусна процедури по начина на водене.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще направя процедура. В рамките на две минути това ще се събере.
Госпожо Председател, предварително Ви казвам, че знам разпоредбите на чл. 49, ал. 3. Искам да Ви кажа, че въпросът ми днес е на 27-мо или 28-мо място. С този въпрос питам министъра на енергетиката колко струва на българите компанията „Дънди Прешъс Метълс”. Този въпрос съм го задал в началото на месец ноември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Така е!
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Искам тя да дойде тук и да ни каже тази фирма, която всъщност изнася българското злато, колко пари тя оставя на българската държава.
Госпожа Теменужка – помня й само първото име – да дойде тук да се запознаем, между другото, с тази госпожа. Тя не идва да се яви и да отговори на този въпрос.
Имам пълното право да смятам, че тя го прави просто, за да затаи истината и да не я представи пред българския народ.
Госпожо Председател, хубаво сте подредили министрите, виждам тук министри, които са и на 12-то място.
Моята процедура е следната: предлагам в Народното събрание, в пленарната зала, в която, и зрителите виждат, има може би 30 човека, нека да гласуваме удължаване на работното време на българския парламент до изчерпване на въпросите за парламентарен контрол, както сте ги задали в листа, който ни е представен. (Реплики. Възгласи: „Браво!” Ръкопляскания от „Атака”.) Това ми е процедурата и моля да я подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище има ли?
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение днешният парламентарен контрол да бъде удължен до изчерпване на всичките 117 устни въпроса и 12 питания към членовете на кабинета. (Реплики от Атака. Народният представител Десислав Чуколов иска думата за прегласуване.)
Нека първо да гласуваме това предложение.
Гласуваме.
Гласували 49 народни представители: за 32, против 1, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
РЕПЛИКА ОТ АТАКА: Защо?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защото кворумът е 78 човека.
Прегласуване – господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Госпожо Председател, знам разпоредбите на Правилника и надявам се всички са видели какво пише на таблото – че това решение го вземаме долу-горе с 40 гласа. Българското Народно събрание приема решения или отхвърля предложения с 40 гласа.
Моля Ви, упражнете Вашето влияние като председател, помолете групите, които Ви подкрепят безрезервно, безусловно или както условно... Подканете ги да дойдат в пленарната зала и да вземем решение, което да е легитимно и да представлява всъщност това, което българите искат да видят – как се упражнява парламентарен контрол, а не как се разиграват парламентарни процедури и парламентарни техники само и само, за да скрием поредния министър.
Това е моето предложение, госпожо Председател.
Пак казвам, знам и разпоредбите на Правилника, знам, че приехте така, че по време на парламентарния контрол да няма никой в залата. Виждам от Патриотичния фронт двама човека, хубаво са застанали там. Нашата парламентарна група е тук в целия й състав, макар че сте отклонили нашите въпроси.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Само пет човека сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега дойдохте! Нямаше Ви цяла сутрин, но това е отделен въпрос.
Работното време е от 9,00 ч. Нямаше Ви до 11,15 ч.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Затова, госпожо Председател, отново, Ви моля, ако трябва почивка да направим, да се събере залата и да гласуваме това. (Оживление. Реплики.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Стига губи времето за парламентарен контрол!
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Това не е губене на време! Това не е губене на време! Това че българският избирател е застанал в момента и очаква отговори, за Вас – да, може да е губене на време, госпожо Караянчева. За нас от „Атака” не е губене на време. Това е моето предложение, госпожо Председател.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Моля, квесторите, поканете всички народни представители в залата.
Поставям на прегласуване предложението за удължаване на пленарния ден до получаване на отговор на всички въпроси и питания, поставени до момента. Повтарям, необходими са 20 часа и повече пленарно време.
Гласуваме.
Гласували 67 народни представители: за 39, против 10, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Преминаваме към отговорите на Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация. Тя ще отговори на питане от народните представители Мая Манолова и Драгомир Стойнев относно кадровата политика на правителството.
Кой ще развие питането?
Госпожо Манолова, ще развиете ли питането, или да считам, че се отказвате и да преминем към следващия?
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Политическите уволнения и назначения не са от вчера – факт, който трябва да признаем. Факт обаче, който трябва да признаем, е, че когато ГЕРБ влезе във властта, политическите уволнения и назначения придобиват характер на пандемия, на истинско бедствие, защото активистите и депутатите на ГЕРБ се развихрят от най високо до най-ниско ниво, от министъра до последната чистачка в регионалния офис и не мирясват, докато не изчистят всичко, което не е причастно към каузата и кадрите на ГЕРБ.
Така е и сега и дори е по-зле, защото баницата на властта трябва да се раздели на четири – колкото са партиите в управляващата коалиция. И да се внимава да не би някой от партньорите на ГЕРБ – реформатори, патриоти или АБВ да преяде с власт, а друг да остане недостатъчно нахранен.
Вероятно затова за първи път Вие предлагате да бъде създаден специален орган, цитирам Ваше изказване от 23 януари след първия коалиционен съвет, който според Вас „трябва да координира назначенията между четирите партии, така че да има баланс в правителството. Орган, който да подпомага органите по назначаването”. Е, това определено си е принос в управленските практики – създаване на орган, политически супервайзър, който да следи дали четирите партии са равноправно нахранени с власт. Поздравления!
Използвам случая да предам на този орган чрез Вас като негов координатор списък с над 570 политически уволнения и назначения, за да провери този орган дали правилно са определени балансите, дали правилно са раздадени порциите между четворната коалиция, дали на някой от партньорите не му е препълнена чинията, а друг да седи в края на масата и да остане ненахранен.
Използвам случая и да Ви задам един въпрос, който ми зададе секретарката, докато вчера анализирах политическите уволнения и назначения и разсъждавах върху новосъздадения Ви орган. Тя попита: „Ще има ли при определянето на балансите квота за обикновените граждани? Ще има ли възможност тези, които не са съпричастни към ГЕРБ, реформаторите, АБВ и патриотите, да започнат някаква работа?” Защото – обърна ми внимание тя, и аз Ви го предавам коректно – освен балансите между четирите партии, трябва да се спазва и баланс между тези, които ще работят в администрацията и тези, които просто ще вземат заплата. Ако искате наистина административен капацитет върху разделената на четири администрация, трябва да останат и хора, които да изнесат на свой гръб работата в нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, господин Стойнев, въпросът, който стигна до мен от миналата седмица, беше формулиран доста общо за кадровата политика на правителството. Трябва да Ви призная, че когато се подготвях за този отговор, се опитах да си представя Вие лично как бихте отговорили на такъв въпрос, ако Ви беше зададен – говоря за общия въпрос. С това не искам да Ви провокирам, а да Ви обърна внимание на един факт, известен на всички, че темата за кадровите назначения е много удобна за политически спекулации. Видяхме го и преди малко, в последните минути. Ако трябва да се даде политически отговор, той би бил абсолютно идентичен за всяко едно управление. За това ще ми позволите да Ви отговоря по по-различен начин и доста по-добронамерен, струва ми се, защото не мога да си позволя в лично качество и политическо да продължим тази игра с изключително важната тема за качеството на държавната администрация и политическото отношение към нея.
Длъжна съм от тази трибуна да опровергая Вашето твърдение, че ние сме обсъждали на първия Съвет за развитие, в който се координира коалиционната политика и работата между изпълнителната власт и парламентарните групи, които подкрепят правителството, за орган, който да се занимава с кадровите назначения.
Не! Буквално – аз не знам откъде имате този мой цитат, никога и по никакъв повод не съм използвала термина „орган”. Ставаше въпрос за механизъм за взаимно информиране на нивата, когато след основните политически назначения се взимат кадрови решения.
Това, за което сме се разбрали с коалиционните ни партньори, преди гласуване на правителството, беше да следваме принципа за конкурсност при назначенията – за провеждане на конкурси там, където това се налага; да следваме изискванията за професионални и образователни качества и да признаем правата на органите по назначаване, каквито са министрите, да правят назначения, които им дават възможност да съставят екипи, без да допускат партизирането на една или друга администрация.
Това е доброто ни намерение. Не става въпрос да заобикаляме закона по никакъв начин. Става въпрос за това, че при една малко по-широка коалиция взаимното информиране помага в нашата работа.
По принцип искам да кажа, че с предизвикателствата да се намерят най-добрите кадри, при условие че заплащането в държавната администрация не е особено високо, да се проведат задължителни конкурси, при възможността те да бъдат заобиколени – това е известно на Вас, защото доскоро управлявахте, а мисля, че е известно и на всички, все пак да се следва една линия на доста качествен кадрови подбор.
За това нашата амбиция е да започнем по един нов начин тази политика. Далеч съм от мисълта, че този проблем може да бъде решен от раз. Мога да Ви информирам за посоките, по които в момента мислим и смятаме да работим.
Първо, за въвеждане на централизиран първи етап от конкурсна процедура за назначаване на работа в държавната администрация за всички длъжности. Тук са възможности за онлайн тестове за оценка на общата компетентност и други съвременни методики.
Администрациите да могат да провеждат допълнително втори етап на провеждане на такива конкурси за специфичната компетентност на кандидатите.
Конкурентно начало при назначаване на ръководна длъжност и въвеждане практиката на изслушванията. Тук искам да поздравя госпожа Кунева, която вече прилага тази практика.
Третата посока, в която искаме да работим, е да осигурим прозрачност на назначенията за ръководни длъжности. Това означава както характеристиките на кандидатите, така и публикуване на предоставените от тях концепции, осигуряване публичност при тяхната защита и възможност за сверяване на амбициите и конкретните резултати и въвеждане на съвременни и по-обективни методи при вътрешен подбор и оценка.
Споменавам това в отговор на Вашия въпрос, ... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ... за да Ви кажа, че ако Вие наистина имате принципно отношение по този въпрос, ще Ви бъда благодарна тогава, когато стигнем до конкретни законодателни предложения в тази посока, да ги подкрепите, защото качеството на държавната администрация е един дълъг процес и по никакъв начин не трябва да съвпада с мандатите на едно или друго управление. Аз също имам цифри, които можех да цитирам ако... (Председателят дава повторно сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След това, в отговор на двата въпроса, тъй като просрочихте с повече от 40 секунди.
Два уточняващи въпроса – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Бъчварова, предишното правителство внесе Закон за управление на публични дружества и там именно се въвежда конкурсното начало и дори за всеки един ръководен орган въведохме критериите на организация за икономическо сътрудничество и развитие, така че наистина може да се възползвате от него. Аз също съм на мнение, че наистина трябва да има конкурс.
Госпожо Бъчварова, ако сега ще правим конкурси, при положение че вече всички кадри са назначени?! Моят въпросът е следния: защо примерно в едно предприятие като ВМЗ – Сопот, знаете каква криза бе, когато бе управлението на кабинета Борисов 1. След това, благодарение намесата на правителството, това предприятие работи. Не само че работи, не само че има обществени поръчки, не само че за следващите три години няма да има проблем, но се наеха допълнително 400 човека работници.
Вие премахнахте господин Манолов и господин Дойнов и наложихте господин Джапаров и господин Насков.
Същото е и в НИТИ – Казанлък. Едно предприятие, което за една година увеличи печалбата си на 85 млн. лв.; намали задълженията на предприятието НИТИ – Казанлък, с 1,5 млн. лв. и ръководители като инж. Даскалов и инж. Христакиев, безспорно с опит, Вие назначавате Юлиян Леков – бивш областен управител на София по време на служебното правителство и, забележете, колеги, Кънчо Папазов – президент на футболен отбор „Розова долина”, ¬ Казанлък.
В същото време в Мини „Марица изток” и в „ТЕЦ 2” се слагат хора от младежкото управление на ГЕРБ – единият Николай Даков, известен какъв професионалист е и със своите автомобилни наклонности и състезател. Много добре, няма нищо лошо.
В „Български пощи” се уволняват хората, при положение че 2013 г. имаше проблем със заплатите и 2014 г. дружеството излезе на печалба през първото полугодие. Тези хора се сменят.
Въпросът ми е следният: каква е причината за смяната на тези ръководители на дружества, които подобряват финансовите резултати на дружествата и създават повече работни места? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стойнев, сигурно си давате сметка, че в качеството ми на вицепремиер както по отношение на коалиционната политика, така и по отношение на административната реформа нямам преки права и задължения относно назначенията. Този въпрос може да отправите в тази конкретна форма към органа по назначения, за да получите най-точния отговор. Надявам се той да бъде даден.
Това, което мога да допълня, е, че твърденията за някакви колосални уволнения, схеми и така нататък не се потвърждават от данните, с които разполагам към края на месец януари.
От органите на власт и техните заместници в държавни изпълнителни агенции и структури, създадени със закон, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, новите назначения към края на месец януари са 18 от 126, тоест 14%. Всички от тях са кандидати, които имат степен магистър, защото имаше спекулации и по отношение на образователното ниво.
В контекста на Вашата загриженост за кадровата политика и качеството на кадровия потенциал, аз мисля, че това е едно изключително ниско ниво и показва, че в рамките на първите три месеца ние сме заложили по-скоро на устойчивост, отколкото на политическа чистка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Вицепремиер, разбира се, че ще има несъответствие между Вашите и нашите данни, просто на Вас така Ви е по-удобно. Разполагам със списък от 570 политически уволнения и назначения за трите месеца, през които Вашето правителство е на власт. Дали знаете, или не знаете какво се случва по места и как се вихрят Вашите министри и Вашите депутати, това в крайна сметка си е Ваш проблем, защото отговорността за администрацията е на вицепремиера по кадровата политика и по коалиционното взаимодействие. Искате или не, Вие сте на върха на политическата метла и от върха на политическата метла трябва наистина да виждате какво се случва в администрацията. Жалко е, че не сте забелязали, че има министерства, които са изцяло феодално владение на определени партии – справка Министерство на икономиката, където се назначават футболисти, баничари и главно седесари. (Шум и реплики от дясно.)
За справка и на господин Радан Кънев, който активно твърди, че Реформаторският блок няма нищо общо с кадровата политика, напротив, реформаторите преядоха с власт.
Жалко е, че не сте забелязали и за това как се разсипват човешки съдби. Разполагам с едно писмо...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Ние също разполагаме с много такива.
МАЯ МАНОЛОВА: ...на една жена от град Враца – инвалид, с 91% загубена работоспособност, която след като е спечелила конкурс, е уволнена от новата областна управителка Малина Николова в Деня на хората с увреждания, с аргумента, че не е от ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Очевидно тази жена, младши експерт в областна администрация – Враца, която е уволнена, че не е от ГЕРБ, е била от квотата на гражданите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Очевидно, че квотата на гражданите без политическа протекция няма място в управлението на ГЕРБ.
Апелирам към госпожа Бъчварова, апелирам към Вас да включите тази жена във Вашата лична квота, защото, освен всичко друго, управленците трябва да имат и сърце. И тогава, когато разсипват човешки съдби, да имат доблестта да се извинят или да поправят стореното. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Декларация от името на парламентарна група – господин Жаблянов. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Манолова... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е отношение, нямате право.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Нямам ли? (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма такава процедура. С отношението изчерпваме процедурата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Мога ли да отговоря, господин Председател?
Госпожо Манолова... (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Бъчварова, нямате право. Парламентарен контрол е. (Силен шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Добре, приемам становището, че нямам право. Ще се възползвам по друг начин да дам отговор.
Уважението ми към парламента, мисля, е достатъчно голямо, за да кажа, че от тази трибуна не трябва да се изричат лъжи и неверни факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо заместник министър-председател. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ).
Господин Жаблянов имате думата за декларация от името на Парламентарната група на БСП лява България.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа министри! Вчера Народното събрание на Република България прие на първо гласуване Проекта на Закон за предучилищното и училищното образование. Приетият Проект отвори пътя за комерсиализация на едно основно благо и конституционно право. Правото на българските деца на равен достъп и качествено образование, независимо от материалното положение на техните семейства. Този Закон поставя образованието не в полето на качеството, а в полето на печалбарството.
Десницата не се съобрази с исканията на широки обществени слоеве и на професионалните среди за истинска дискусия върху проблемите на днешното образование в България. Внесе проект на закон, който няма нищо общо с интересите на българското общество, а обслужва конкретни корпоративни интереси и, още по-лошо, идеологически клишета. Проектът нарушава образователната традиция, създадена от времето на Възраждането до днес. Слага край на българското просветно дело в полза на частния интерес.
Ние предложихме законопроект, който гарантира, че държавното финансиране е само за държавни и общински училища, като по този начин искаме да се сложи бариера пред тенденцията на задълбочаване на неравенството и несправедливостта в българското общество. Това не беше чуто, напротив – десницата, управляващите партии заложиха на обратното – те настояват неравенството в обществото да се пренесе между децата.
Предлагаме: запазване на системата на народната просвета, в която са включени ресурсните и образователните центрове за деца като неизменна част от тази система. Общественото и частното начало имат своето място в образованието, но само в рамките и само като част на една обща система с ясна държавна образователна политика.
Превръщането на образованието в реален и действителен приоритет, както беше подчертано многократно като основно достойнство на закона, става чрез увеличаване на бюджетните средства, а не чрез кухи законодателни пожелателни постановки.
Ние сме за социализиращо образование, а не за надомно обучение отпреди епохата на Възраждането, което ни беше представено като модерна форма на образование от бъдещето.
Ние сме за съчетаване на специализираното и общото образование и за задължително средно образование като стандарт за развитието на българската нация, а не за понижаване на образователното ниво на нацията, с което ще се надяваме да влезем в следващото столетие.
Ние сме за образование, което гарантира професионални умения, което гарантира общообразователна подготовка и което гарантира възпитанието в национален и патриотичен дух, а не просто и само в глобалните европейски ценности.
Ние искаме да има един учебник за всеки учебен предмет по една проста причина, че когато българските деца учеха по един учебник в учебен предмет, знаеха повече, отколкото знаят днес с безброй учебници. Съдържанието на учебниците не може да бъде предмет на свободна конкуренция, уважаеми колеги. Научната истина и националното самосъзнание не могат и никога няма да станат част от пазара.
Предупреждаваме Народното събрание и политическите сили, особено колегите от левицата, че...
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: От коя левица?!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: С претенциите за левицата.
...че с гласувания вчера проект поеха огромна отговорност към бъдещето на България.
Призоваваме народните представители от всички парламентарни партии да подкрепят предложенията за промени, които да отменят държавното финансиране за частните училища, да съхранят общественото начало в българското образование и да гарантират достъпа до качествено образование на всяко българско дете, както е записано в Конституцията – достатъчно поводи имаше за нейното нарушаване. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е към Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Тя ще отговори на въпрос от народния представител Илиан Тодоров относно ограничаване и управление на рисковете, произтичащи от пребиваването на територията на страната на нелегални имигранти и лица, търсещи и получили закрила в Република България.
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председателстващ, уважаема госпожо Заместник министър-председател, колеги! Във връзка с нарастването на опасността от увеличаване на миграционния натиск и рисковете, произтичащи от пребиваването на територията на Република България на нелегални емигранти и лица, търсещи и получили закрила, моля да ми отговорите:
Проучват ли се възможности за екстремно назначаване на служители на граждански и трудови договори за осигуряване и обслужването на центровете за настаняване?
Разглеждат ли се варианти за евентуално привличане на пенсионирани служители на Националната разузнавателна служба, Служба „Военна информация” и Министерството на вътрешните работи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Тодоров, искам да Ви дам още малко информация, за да може отговорът ми да бъде по-пълен – какво се случва в тази област, от толкова съществен интерес за всички ни.
Ускорено е по-нататъшното изграждане на временното възпрепятстващо съоръжение по границата с Турция. С изменението на Закона за обществените поръчки за него тази процедура няма да се прилага. Предложено е изменение на Закона за МВР, с което съоръжението няма да има статут на строеж, затова изграждането му ще се ускори още повече.
Второ, заедно с господин Калфин, министърът на вътрешните работи и моят екип изяснихме и сложихме ред в хаоса от стратегии относно държавната политика в областта на миграцията и интеграцията. Имаше три различни припокриващи се национални стратегии още от 2008 г. и една програма създадена от различни правителства, без обаче да има отчетност. Смятам, че е въпрос на добро управление да се справим с това.
От 4-и този месец се създаде Единен национален съвет по миграция и интеграция. Ние сме съпредседатели отново с господин Калфин, защото такъв функциониращ единен орган досега не е имало, а в отделните стратегии се предвиждат различни съвети. Всичко това не помага за яснота на картината.
В новия Съвет участват заместник-министри на всички министерства в съотношение към миграцията и интеграцията и представители на Службата за сигурност. Екипът, който водя, работи и по предложение за законодателни промени. Те целят Държавната агенция за бежанците да започне прилагане на успешен интеграционен модел за чужденци, които имат вече закрила. Уверени сме, че това е правилната политика и редовно ще Ви информираме за това.
Усилията ни с вицепремиера Калфин са обединени, защото Министерството на труда и социалната политика е основният фактор, без който няма как да имаме успешна интеграция.
Подготвяме и създаване на специализирана дирекция „Интеграция” в Агенцията за бежанците, която да осигури изпълнението на политиките.
Конкретно бих искала наистина да видите общата картина, за да минем абсолютно конкретно на Вашия въпрос.
Анализът действително към момента не изключва да се увеличи миграционният натиск. Към днешна дата обаче местата в центровете за бежанци са запълнени около 63%, тоест тя разполага с над 2000 свободни места. Най-големият досега пик на влизащи в страната чужденци, търсещи закрила, е от есента на 2013 г., овладян през пролетта на 2014 г. с увеличаване състава на Агенцията за бежанците на 303-ма души.
В момента Агенцията обработва заявленията и провежда процедури за предоставяне закрила нормално и без забавяне и претоварване. В случай на влизане на голям брой бежанци в бъдеще е възможно командироване на служители от МВР в Държавната агенция за бежанците – такава практика има и досега. При необходимост могат да се ангажират допълнително служители, но нищо не налага, както Вие зададохте въпроса, за екстремно назначаване на нови служители.
Към момента в Агенцията за бежанците има назначени бивши служители на различни ведомства, включително на МВР и МО. Няма конкретни планове за назначаване на пенсионирани служители на посочените във въпроса Ви, господин Тодоров, служби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Заповядайте за реплика, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Госпожо Министър, господа народни представители! Всичко това, за което говорите, госпожо Кунева, струва на държавата ни 400 млн. лв. Цялата криза с бежанците беше изнесена от българските граждани, от чиито данъци излязоха 400 млн. лв. Това нямаше да се случи, ако на 19 април 2011 г. всички Вие бяхте послушали „Атака” – още тогава да се изгради защитно съоръжение по границата с Турция. Вие не ни послушахте!
Това нямаше да се случи, ако в миналото Народно събрание ГЕРБ, БСП и ДПС бяха приели нашия Проект за решение за недопускане на емигранти от Близкия Изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република. Вие дружно го отхвърлихте.
Тези 400 млн. лв. нямаше да бъдат похарчени от българската държава, ако пак в миналото Народно събрание – Четиридесет и второто, ГЕРБ, БСП и ДПС бяха приели предложението на „Атака” за Проект на решение за предприемане на мерки по отношение на нарушителите на държавната граница, както и изграждането на защитни съоръжения по протежението на границата с Република Турция. Нямаше да ги похарчим тези пари!
Тези 400 милиона нямаше да бъдат похарчени, ако ни бяхте послушали и бяхте приели нашия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците с мотиви към него, да ги експулсираме, да ги изгоним тези бежанци. Сега тези неща – за изгонването на бежанците, отново сме ги внесли в Народното събрание, обаче аз се чудя – съжалявам, че госпожа Цачева не е тук да отговори на въпроса – защо вече четири месеца този Законопроект седи в нейното чекмедже?
Ние ще продължаваме да харчим стотици милиони за едни хора, които не знаем изобщо какво представляват – дали са терористи, дали са радикални ислямисти. Виждаме какво се случва в Харманли.
Поради неизмеримата Ви арогантност, колеги, Вие допуснахте държавата ни да се превърне в един все още мини ислямски халифат, в който се разхождат необезпокоявани различни хора, част от които престъпници от сирийските затвори, терористи, радикални ислямисти, и харчим за тях пари. Вие ни представяхте тези хора като жертви. Тези жертви днес крадат, убиват, ограбват и колят българите. Точно тези жертви! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господа и дами народни представители, бих искала да използвам правото за дуплика, за да Ви кажа няколко неща.
Първо, че не трябва да се прави пропаганда от една световна трагедия, пред каквато в момента светът е изправен.
Второ, че България е ангажирана, включително и през Народното събрание, с международни конвенции, които ни задължават да се държим хуманно и да изпълняваме нашите задължения. (Реплики от „Атака”.) Подчертавам, че всяка една конвенция от тези на ООН, през конвенциите Дъблин се гласуват тук, в това Народно събрание, и тогава, разбира се, може да изразите своето отношение и да решите на чия страна заставате.
Последното изменение на Конвенция Дъблин 3 е точно за това, за така наречените „уязвими групи” – става въпрос за майки, за деца, а не за терористи.
Искам да Ви кажа, че българските органи много внимателно следят ситуацията, включително и в бежанските центрове. Ние имаме нелегални емигранти и лица с отказан статут на бежанец и към тях се прилага Законът за чужденците, а не Законът за убежището и бежанците. Те са в компетентност на МВР и към момента няма усложнения в тази връзка.
Криминогенната обстановка в страната не е нараснала вследствие на пребиваването у нас на бежанци. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател, за участието в днешния парламентарен контрол.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за процедура по начина на водене.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председателстващ, моля Ви да не позволявате от тази висока трибуна министри да си позволяват да заблуждават и манипулират цялото българско население.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ, от място): Процедура по начина на водене.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Когато говорим за международни конвенции, тези конвенции са за бежанци, не за нелегални емигранти. Нелегални емигранти са тези, които дойдоха в България, защото тези, които дойдоха от Афганистан, от Ирак, от Пакистан, те не са бежанци. От кого бягат те?
Моля Ви, престанете да заблуждавате българското общество, че това са бежанци! Това са нелегални емигранти. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не е по начина на водене процедурата.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е към министъра на финансите Владислав Горанов и е зададен от народния представител Георги Търновалийски относно финансовото състояние на Националния компенсационен жилищен фонд.
Заповядайте, господин Търновалийски, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с изплащането на така наречените „лихвоточки”.
Уважаеми господин Министър, съгласно Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове Националният компенсационен жилищен фонд – чрез местни комисии, изплаща левови компенсации на гражданите, включени в окончателните и одобрени от общините списъци. Фондът разполага с делегиран бюджет, който се формира на принципа на бюджетната практика, тоест вземат се за база изплатените компенсации в предходната година и се планират средствата за следващата.
По информация от граждани в приемната ми в Пловдив в момента процедурата по изплащане на компенсации е много бавна и след приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона списъкът на гражданите с доказани жилищни нужди и право на компенсиране разшири своя обхват. Сега комисиите компенсират онези граждани, чиито документи са одобрени през март 2011 г., защото Фондът разполага със същия бюджет, какъвто е бил в предходната година. Справката от Пловдив показва, че общият брой на правоимащи е около 10 хиляди.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е следният – предвиждате ли законодателна инициатива и планиране на повече средства в бюджет 2015 г. за Националния компенсационен жилищен фонд, предвид факта, че изоставането в разплащането към гражданите, имащи право на това, е вече няколко години?
Въпросът ми е зададен по този начин за Бюджет 2015 г., тъй като е входиран на 26 ноември 2014 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Търновалийски! Националният компенсационен жилищен фонд при Министерския съвет е създаден да организира набирането, управлението и използването на имуществото по Фонда до изчерпване на правоимащите по смисъла на Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Със Закона се определя изплащането на компенсации на гражданите, придобили жилища или започнали изграждането на такова. Основният източник на имуществото по Фонда е субсидията от държавния бюджет, която се одобрява с годишните закони за държавния бюджет и се изразходва за финансово компенсиране на жилищно-спестовни влогове чрез левова индексация на определените към 31 декември 1990 г. спестовни числа.
В настоящата актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за период 2015 – 2017 г. е заложена фискална стратегия на правителството за елиминиране на бюджетните дисбаланси и възстановяване на бюджетната позиция чрез последователни стъпки за фискална консолидация. За бюджета за 2015 г. се конкретизират основните параметри за постигане на тази цел и представени в средносрочната прогноза. Изхождайки от тази позиция, средствата за левова компенсация на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове се запазват в рамките на разходите от миналата година за разлика от други основни бюджетни разходи, като примерно разходите за персонал, тоест показвали сме специално отношение към този Фонд.
През последните години, включително и с бюджета за 2015 г., за изплащане на левовата компенсация на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове се планират средства в размер на 11,1 млн. лв., като в края на 2014 г. за сметка на вътрешни икономии по бюджета на Министерството на финансите, а Фондът е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на финансите, бяха изплатени компенсации в размер на 1,6 млн. лв., от които 500 хил. лв. за сметка на вътрешни икономии по бюджета на Министерството на финансите в края на 2014 г.
Дължимите компенсации към 31 декември 2014 г. са в размер на 94,2 млн. лв. Срокът за упражняване правото по Закона – придобиване на жилищен имот, е 30 ноември 2016 г., а окончателният срок за финансово компенсиране на гражданите е 31 декември 2019 г.
Към настоящия момент не предвиждаме законодателни инициативи за промяна на Закона за уреждане на правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове и, разбира се, не предвиждаме актуализация на държавния бюджет.
В рамките на одобрените разходи в бюджета на Министерството на финансите изплатените средства за компенсация на правоимащи граждани през последните три години са, както следва: 2012 г. – 14,2 млн. лв., компенсирани 2703 влога; 2013 г. – 12,2 млн. лв.; компенсирани 1831 влога; 2014 г. – 11,6 млн. лв., компенсирани 1595 влога.
Прав сте, че има забавяне. В момента Фондът изплаща суми по заявки и искания от местни комисии, постъпили през месец ноември 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Търновалийски, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, много ми се иска да кажа „Благодаря за отговора”, но нищо успокоително не чух в този отговор.
Да, сумите, които трябва да се изплатят до края на 2019 г., са 94 милиона и аз не виждам как ще се случи това с тези темпове. Но тези 94 млн. лв. са само за тези, които към момента са одобрени, иначе правоимащите са далече повече. Сумата надхвърля 300 млн. лв. Ясно е, че не всички ще поискат компенсиране, но вероятността тази сума да стане по-голяма е реална.
Поставям този въпрос заради тревогите на българските граждани, които с години чакат да получат тези средства, тъй като вече са закупили жилища. Една голяма част от тях са платили жилищата с кредити, банките ги притискат и е много вероятно голяма част от тях също да загубят тези жилища. Техните въпроси към мен в приемната, а по този начин и към Вас като управляващ, е защо не се заделят повече средства, след като могат да се поемат такива огромни заеми? Можем да отделяме милиарди, също така 1 милиард – за саниране на жилищата, една част от които са именно тези жилища и които хората ще загубят, и банките ще се разпореждат с тях.
Моята молба към Вас е – при повече възможности, а смятам, че бюджетът има такива, да бъдат заложени повече средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Господин Министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика? (Реплика от „Атака”: Процедура!)
Имате дуплика, а после е процедурата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не мога да Ви опонирам, господин Търновалийски.
Понеже споменахте възможностите на бюджета, тези права не са формирани през 2014 г. или през 2013 г. Сега бюджетът не е от позиция да преразпределя излишъци. Сега бюджетът прави усилия да влезе в рамките на Пакта за стабилност и растеж, така че да изпълняваме ангажиментите, поети към европейското семейство, на което принадлежим.
Няма да Ви питам защо не заделихме през 2006, 2007, 2008 г. повече, когато разпределяхме по милиард и отгоре. Ще положим усилия и това е приоритет. Ако в хода на изпълнение бюджетът даде пространство за допълнителни разходи по бюджета на Фонда, ще го имам предвид като приоритет, най-малкото защото Фондът като бюджет е част от бюджета на Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за процедура, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Въпреки призивите, които отправих по-рано, пленарната зала е доста празна. Направих си труда – тук, в българския парламент, има около 20-тина човека в момента. Сами разбирате, че просто някаква камерна пиеса провеждаме тук в момента. Излизат като актьори тук и си задават въпроси, би трябвало да се отговаря на българския парламент, а всъщност работим с капацитет една десета.
Затова, господин Председател, използвам тази процедура, за да поискам почивка от името на Парламентарната група на „Атака”, в която моля всички представители в залата – обадете се на колегите си, повикайте ги тук. Знам, че сигурно е неприятно, вече са тръгнали към луксозните си имоти, курорти и така нататък. Но направете това усилие, поканете колегите си – ние от „Атака” сме тук, поканете ги, дайте нас за пример, да дойдат тук в пленарната зала и просто ей-така да си изпълнят задължението.
Така че, господин Председател, искам 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обявявам 15 минути почивка. (Викове от „Атака”:„Браво!”)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, времето, определено за почивка по искане на парламентарна група изтече.
Заседанието продължава.
Искам да поясня, че при прегласуването на предложението за продължаване на днешното пленарно заседание по контрола до изчерпване отговорите на всички народни представители от страна на всички министри резултатите са: общо гласували 67 народни представители; от тях „за” – 39; „против” – 10; „въздържали се” – 18. Кворумът за днешното пленарно заседание е 78 народни представители, така че решението не е прието. Направих справка със стенограмата. Допуснала съм лапсус и съм обявила, че решението е прието. Няма как да бъде прието. Правя това пояснение за яснота.
По същия въпрос госпожа Манолова иска думата.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Според промените, които са направили парламентарното мнозинство в чл. 49, не е необходим кворум при провеждането на парламентарния контрол. Мога да прочета конкретния текст: „В случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум в пленарната зала може да се проведе само парламентарен контрол”. Очевидно при това гласуване в залата нямаше необходимия кворум, но според разпоредбите на Правилника заседанието продължи.
Мисля, че сега е моментът, когато да се създаде практика дали по въпросите, които се отнасят за парламентарния контрол, какъвто е гласуваният въпрос, не е редно да се приложат други правила, а именно решенията, свързани с парламентарния контрол, да се вземат с мнозинство от присъстващите в залата.
Мисля, че това е коректното тълкуване, защото ако сме узаконили липсата на кворум по време на парламентарния контрол, по-точно ако Вие сте узаконили липсата на кворум по време на парламентарния контрол, е необходимо да съществуват и адекватни процедури за вземане на решения в този отрязък от време.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Какво решение да вземат?!
МАЯ МАНОЛОВА: Ясно е, че всякакви въпроси, свързани с приемането на закони и с други актове на парламента, няма как да бъдат обсъждани в рамките на парламентарния контрол.
Въпроси обаче, свързани с парламентарния контрол, например докога да продължи той, дали да бъдат разместени отговорите на министрите поради възникнала необходимост, дали да има удължаване, или намаляване на времето – нещо, за което е необходим акт на пленарната зала, трябва да има специални правила, които да уреждат този въпрос.
Тъй като е нормално, когато няма изричен текст, това да става по логиката на предишните текстове, мисля, че в момента, когато няма изискване за наличие на кворум, решенията в пленарната зала трябва да се вземат с мнозинство от присъстващите.
Госпожо Председател, Вие бяхте абсолютно права, когато казахте, че решението за удължаване на пленарното заседание до изчерпване на всички въпроси в контрола е прието, защото за това решение гласуваха мнозинството от присъстващите в пленарната зала при липса на изискване за кворум, тоест 121 народни представители.
Аз предлагам да приемем за валидно това, което казахте по рано днес, и заседанието да продължи до изчерпването на отговорите на всички министри, включени в парламентарния контрол.
Ще Ви помоля да създадете организация те да се явят в пленарната зала, за да могат да отговорят на нашите въпроси. (Единични ръкопляскания и възгласи „Браво!” от Парламентарната група на „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, съгласна съм с Вас, че правилата в Правилника, които уреждат петъчния парламентарен контрол, се нуждаят от пренаписване.
Ще подготвя след края на заседанието нарочно писмо до ръководството на всички парламентарни групи, от които ще очаквам в подходящ срок предложения за промяна в Правилника относно начина на провеждане на петъчния контрол.
Заявявам, че поредността на министрите и тяхното участие в този контрол до промяна на правилата в Правилника ще се извършва от Председателския съвет, който традиционно се провежда всяка сряда с начален час 8,30 ч.
Продължаваме с днешния контрол. (Провиквания от ПГ на „Атака”: „Процедура!”.)
Продължаваме с въпрос от народните представители Михаил Миков и Филип Попов относно закриване на териториалното поделение на Агенция „Митници” във Видин.
Заповядайте, господин Попов. (Продължаващи провиквания от ПГ на „Атака”с искане за процедура.)
Тази тема я затворихме, господин Чуколов.
Присъствайте на Председателския съвет, внесете си предложенията. (Продължаващи провиквания от ПГ на „Атака” с искане за процедура.)
След въпроса ще Ви дам думата.
Моля Ви, не подвиквайте, ще Ви санкционирам.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! С решение на Министерския съвет по предложение на Вас, господин Министър, е закрито териториалното поделение на Агенция „Митници” във Видин.
Сигурно знаете, че във Видин се намират два важни транспортни коридора – номер 7 и номер 4; че Видин граничи с два контролно-пропускателни пункта със Сърбия – Брегово и Връшка Чука, а е започната и процедура по изграждане на трети между Селаш и Ново корито.
Служителите на Митница – Видин, са добре обучени, минали са редица квалификационни изпити.
Митница – Видин, има изключително добра материална база.
Митница – Видин, е една от най-реформираните, защото, за съжаление, тази администрация на два пъти се изнася оттам.
Въпреки тези реформи твърдя, че звеното на Митница – Видин работи добре и това го доказват и техните резултати от миналата година, защото са заловени над 230 килограма хероин, 70 хиляди фалшиви евро, бойни пистолети, над 1 милион къса цигари и други стоки.
Предвид на гореизложеното, нашият въпрос към Вас е: кои са причините и какво наложи закриването на териториалното поделение на Агенция „Митници” във Видин? Това закриване доведе до остро недоволство у гражданите на Видин и до протест в защита на Митница – Видин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
За отговор – министърът на финансите господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Попов, не виждам господин Миков!
След извършения анализ на състоянието на основните финансови и организационни аспекти на дейността на Агенция „Митници”, и с оглед подобряване организацията на структурата и функционирането й, със заповед от 28 ноември 2014 г. министърът на финансите, считано от 6 декември 2014 г., закри Митница Видин и Митническо бюро „Свободна зона – Видин”.
Причините за това се съдържат в следния анализ: осъществените дейности и събраните приходи от Митница Видин за периода януари – октомври 2014 г. са довели до приходи в размер на 3,93 млн. лв., което представлява 0,06% или това е шест стотни от процента от относителния дял на общите приходи на митническите учреждения в цялата страна. Спрямо предходен период е налице намаление на събраните приходи с 1 млн. 150 хил. лв. или с 22,5% неизпълнение на плана в сравнение със заложените 5,07 млн. лв.
Следва да се отбележи също така, че за периода от 1 септември 2013 г. до 5 декември 2014 г. в информационните системи – тук е интересна тази статистика, в информационните системи на Митническо бюро „Свободна зона – Видин” са регистрирани 13 митнически декларации за внос, една митническа декларация за транзит от отправно митническо учреждение и пет митнически декларации за транзит от получаващо митническо учреждение, за период от повече от една година.
Същевременно анализът показа, че разходите на Митница Видин за периода от 1 септември 2013 г. до 31 декември 2013 г. са в размер на 642 хил. 436 лв., а за периода от 1 януари 2014 г. до 30 ноември 2014 г. – в размер 1 млн. 967 хил. 439 лв., тоест половината от събраното отива за издръжка на прекрасната сграда, която има във Видин.
Със закриването на Митница Видин бе създадена необходимата организация за осъществяване на непрекъснатост на митническия надзор и контрол, без да бъдат създавани затруднения на икономическите оператори на територията на закритата Митница Видин.
Създадено е Митническо бюро Видин в Митница Лом. Митническите учреждения Пункт Брегово, Пункт Връшка чука и Пункт пристанище Видин са преобразувани като дейността, компетентността, правата и задълженията им преминават към Митница Лом.
Със закриването отделите в „Обща администрация” на Митница Видин се увеличи броят на служителите с контролни функции в специализираната администрация.
В новосъздаденото Митническо бюро са открити работни места, свързани с различни направления на митническата дейност – „Акцизи”, „Последващ контрол”, „Митническо оформяне”, „Митнически режими и процедури”, „Тарифна политика”, с цел бизнесът и гражданите да получат по-добро обслужване и да не им се налага да пътуват до Митница Лом.
При закриването на Митница Видин няма съкратени служители на Агенция „Митници”. Всички служители са разпределени по работни места в Митническо управление Лом, Митническо бюро Видин и в митническите пунктове.
За служителите, които изпълняват служебните си задължения (председателят дава знак за изтичане на времето) в Лом е осигурен служебен транспорт. На всички преназначени в Митница Лом служители, са осигурени условия за изпълнение на служебните им задължения.
Обръщам внимание, че наистина добрите материални условия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това – в дупликата, господин Горанов.
Сега ще има възможност за реплика от страна на господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, от изложеното от Вас разбрах, че разглеждате Митница Видин единствено като приходна администрация. Аз твърдя, че митницата има и е единствената институция, която има специализирани структури за борба с контрабандата, доказателство за което са и тези заловени стоки през миналата година.
Освен това, уважаеми господин Министър, това действие мисля, че наистина кореспондира и с риториката, поета и от Вашата партия, за специално внимание на Северозапада и Видин.
Всяка една администрация, изнесена от този най-беден край на България – от Видин, неминуемо води до понижаване развитието на града, на икономиката, на бизнес средата и връщане с много, много години назад на цялата инфраструктура, при все, че има и Дунав мост 2.
Затова наистина, моля Ви да преразгледате това решение и да предложите връщането на Митница Видин там, където й е мястото – във Видин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Прав сте, господин Попов, но приходната администрация няма социални функции. Тя може да изпълни своите социални функции, когато събере и напълни българския бюджет, който има немалка социална част.
Обърнах внимание, че нито един служител не е освободен. Напротив, общата администрация е впрегната да работи с типично митнически функции и на практика бизнесът, който функционира или който ползва инфраструктурата на територията на област Видин не е загубил възможност за бързо и качествено митническо обслужване.
Нещо повече, ако толкова е важно за Вас, аз поемам ангажимент да инициирам прехвърлянето на прекрасната сграда на Агенция „Митници” в полза на общината, за да може тази инфраструктура наистина да може да бъде използвана в полза на гражданите на град Видин. Така че не смятам, че по някакъв начин с това движение, освен че сме оптимизирали работата на приходната администрация, сме подложили под съмнение социалния статус на населението във Видин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Процедура от групата на „Атака”. Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Правя следната процедура – да направим едно гласуване за извънредно заседание във вторник с точка единствена – Парламентарен контрол, за да можем да изчистим голямото количество натрупали се въпроси, тъй като и аз лично чакам от три месеца да дойде министър Петкова, на енергетиката, да обясни за увеличението цената на електроенергията.
Преди това ще Ви помоля, госпожо Председател, да извършите и поименна проверка, преди гласуването.
Упълномощен съм от ръководството на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Александров.
С мое разпореждане ще бъде свикано такова заседание, поради което отпада необходимостта от нарочно гласуване в пленарната зала.
Следващият въпрос е от Мартин Димитров и Петър Славов относно искане за нотификация от Европейската комисия за въвеждането на измервателни уреди, съгласно последните изменения в Закона за акцизите и данъчните складове.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, господин финансов Министър, дами и господа! С голямо мнозинство това Народно събрание взе ключово решение за засилване на контрола върху акцизните стоки, включително алкохола и цигарите.
Тези изменения бяха записани в Закона за акцизите и данъчните складове под формата на въвеждане на специализирана апаратура, която да доведе до по-точно отброяване на количествата, на различни количествени показатели.
Проблемът обаче, е, че в Закона беше изрично записано, като не стана ясно кой е направил и това предложение, честно казано, да има първо нотификация от Европейската комисия, която да бъде поискана от Министерството на финансите, и след това – шест месеца по-късно, тези разпоредби да влязат в сила. Тоест, ние направихме нещо добро.
Има необходимост от затягане на контрола върху акцизните стоки, без всяко съмнение, обаче тези мерки не само, че не са влезли в сила, а има реална опасност и в 2015 г. да не влязат в сила, колеги, поради двете неща – нотификация, от една страна, от страна на Европейската комисия, което означава, казано простичко, съгласие от страна на Европейската комисия, и, второ, шестмесечен срок след това за влизане в сила.
Господин финансов Министър, Вие сте най-заинтересован, заедно с българския парламент тези изисквания да влязат в сила, за да можем да затегнем контрола и да подобрим данъчната събираемост по отношение на акцизните стоки.
Затова конкретният ми въпрос към Вас е: поискахте ли такава нотификация от Европейската комисия? Кога смятате, че тази процедура ще бъде завършена, така че тези по-добри мерки за контрол, да станат ефективни, да влязат в действие?
Смятате ли, че в 2015 г. този режим ще влезе в сила или ще стигнем до неприятното развитие – да очакваме влизането в сила на този по-строг контрол чак през следващата година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Господин Димитров, господин Славов, съгласно разпоредбата на § 9а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, данъчно задължените лица, които трябва да използват средствата за измерване и контрол се привеждат в съответствие в срок до шест месеца от постановяване на решението на Европейската комисия за процедура по нотификация, приета от Министерството на финансите. Това е, което питате.
Когато се въвежда нормативно изискване за задължените лица, свързано с използване на технически средства – уреди, технически стандарти, регламенти и правила, те следва да бъдат одобрени от Европейската комисия чрез нотификационна процедура между държавите – членки на Европейския съюз. Това е в съответствие с Директива 98/34 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти, регламенти и правила относно услугите на информационното общество. Целта е недопускане нарушаване конкуренцията между производителите на технически средства в Европейския съюз и ненарушаване на правилата на вътрешния пазар.
Директивата, която цитирах, предвижда система за нотифициране, която позволява на държавите членки и на Комисията да проверяват съответствието на нотифицираните проекти на законодателството с това на Европейския съюз и включва два етапа: нотифициране на проектите на нормативен акт, въвеждащ изисквания, които представляват технически регламент по смисъла на Директивата, и второ, промяна на техническия регламент в случай на несъответствие с правото на Европейския съюз.
В конкретния случай приетите промени в Закона за акцизите и данъчните складове по отношение на средствата за измерване и контрол, въведени с Разпоредбата на чл. 4, т. 55, представляват технически регламент по смисъла на чл. 1, § 11 от Директивата. Същите следва да бъдат нотифицирани преди приемането им. Процедурата по нотификация по реда на Директивата е специфична и се отличава от стандартната нотификационна процедура в Европейската комисия, тъй като изисква взаимно признаване на техническите регламенти от всички държави членки. В нотификацията до Европейската комисия средствата за измерване и контрол по смисъла на чл. 4, т. 55 от Закона трябва да бъдат подробно описани, включително техническите характеристики, и да се даде възможност на Европейската комисия и държавите членки да оценят влиянието им върху стопанските субекти на територията на Европейския съюз.
Изготвянето на подобно описание на техническия регламент „Средства за измерване и контрол”, изисква време за анализ и дефиниране на точните технически изисквания към средствата за измерване и контрол, за да не се допусне несъответствие с правилата, определящи Директивата.
Следва да се отбележи, че част от средствата за измерване и контрол по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове не са самостоятелни уреди за измерване. Те представляват сложна система, която трябва да бъде изградена. Тя включва уреди за измерване и разработване на софтуер и други комуникационни средства. Подобни системи не са стандаратизирани на ниво Европейски съюз, нито на национално ниво. Необходимо е системите да бъдат подробно описани, за да могат да бъдат оценени от другите държави членки.
Работим съвместно с българския Институт по метрология, Агенция „Митници”, Министерството на финансите и Държавната агенция за метрология и технически надзор. Предстои в непродължителен срок да предложим изменения в закона, които да я доближат до възможността да реализираме целите му, тоест автоматичен контрол и избягване възможността за отклоняване плащането на акциз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
За реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Министър, в § 46, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове изрично е казано, че Министерството на финансите трябва да поиска тази нотификация. От Вашия анализ, който беше представен пред мен и моите колеги, става ясно, че до момента Вие не сте го направили, подготвяйки искането за нотификация. Това, което ни притеснява, господин Министър, е, че с това темпо през 2015 г. ние няма да имаме този стриктен контрол.
Да разбирам ли от Вашия отговор, че Вие предлагате този режим да бъде заменен с друг режим през нови промени в закона, които да доведат до същите резултати, само че този път без нотификация? Не Ви разбрах. Това ли предлагате?
Нас ни интересува как в най-кратки срокове да затегнем контрола върху акцизните стоки, включително цигарите и алкохола и това да заработи през 2015 г.
Съгласен съм, процедурата не е проста. Въпросът е как бързо да постигнем резултати, защото Вас, господин Министър, скоро ще Ви питат за изпълнението на данъчните приходи, включително акцизите. Вие ще бъдете първият, който ще бъде попитан. След това хората ще попитат и нас.
Така че ни интересува как в кратки срокове, бързо да затегнем акцизния контрол, който целенасочено в миналото се превърна в разграден двор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Министър Горанов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има съществен риск – ако не си свършим работата, както изисква Директивата, измененията в Закона или прилагането на техническия регламент по отношение на контрола да накара икономическите оператори, спрямо които се прилага този контрол, да заведат процедура за нарушение срещу Република България. Това се опитваме да преодолеем.
Скоро ще внесем изменения в Закона, които да ни дадат възможност да използваме технически средства за контрол. През това време не пестим ресурс за физически контрол за постигане на същите цели. Повярвайте ми, наистина използваме много сериозен ресурс както от страна на Министерството на вътрешните работи, така и на ДАНС, прокуратурата и приходните администрации. Аз съм умерен оптимист, защото това засега дава определен резултат. Проблемът е, че ако искаме да имаме ефективен контрол, ние не трябва да разчитаме само на физически контрол и на жива сила – митнически служители, а трябва да положим усилия максимално да разширим техническите средства за контрол, при които няма намеса на човека. Те гарантират непрекъснатост на контрола и премахват всякаква възможност за избягване внасянето на акциз и ДДС.
Мога да Ви уверя, че тези мерки дават резултат. Това се вижда в изпълнението на бюджета, което анонсирахме за първия месец на 2015 г., като спрямо същия период за миналата година приходите са с над 400 милиона повече. Ако запазим това темпо, със сигурност бюджетът ще издържи в рамките, в които беше приет в края на миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Няма спор в пленарната зала и сред ръководството на парламента, че отговорите на министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова са изключително важни, актуални за българските граждани. Във въпросите, които днес са й зададени в парламентарния контрол, са такива за V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй”, за цената на тока, за ТЕЦ Варна, за скандалния случай с чуждестранното дружество „Дънди Прешъс”, за зачестили прекъсвания на електрозахранването на столичния квартал „Люлин”, за междусистемната газова връзка с Гърция. Наистина има важни въпроси, по които хората трябва да чуят становището на правителството и на въпросната госпожа Петкова, която все още не е посетила парламентарния контрол.
Затова отправям към Вас следната процедура: да подложите на гласуване удължаване на времето на днешното пленарно заседание до изчерпване на отговорите на госпожа Теменужка Петкова. Така нейното първо посещение в парламента за отговори на народни представители ще бъде достатъчно продължително и изчерпателно. На нея и без това й е трудно да дойде до пленарната зала. След като днес веднъж ще си направи труда и вероятно ще отговори на първите два въпроса, нека да имаме удоволствието да побеседваме с нея по-дълго време, а и тя да може да отговори на гражданите по така важните теми, свързани с българската енергетика.
Моля Ви, подложете на гласуване удължаването на престоя на госпожа Петкова в парламента до изчерпване на въпросите, които са зададени към нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 46 народни представители: за 29, против 4, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Тодоров, за прегласуване.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин Председателстващ, колеги, предлагам прегласуване.
Преди това, предлагам да се направи поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Поименна проверка се прави преди предстоящо гласуване, а не преди прегласуване.
Прегласуване. (Реплики от „Атака”.)
Поименна проверка се прави преди предстоящо гласуване, а не преди предстоящо прегласуване. (Оживление в ПГ на „Атака”. Реплики. )
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво гласувате по време на контрол? (Реплики от „Атака”.)
Прекратете гласуването.
Гласували 39 народни представители: за 26, против 4, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Продължаваме с въпрос на народния представител Петър Славов относно лицата, които ще могат да се възползват от данъчното облекчение по чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за възстановяване на авансово платения данък общ доход, така наречения „необлагаем минимум”.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми касае спекулацията наречена „необлагаем минимум”, тоест това, което предишният парламент или по-скоро мнозинството в предишния парламент, подкрепящо кабинета Орешарски, гласува и го нарече „необлагаем минимум”.
Уважаеми господин Министър, в края на миналата година Народното събрание отмени чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, според който се предвиждаше евентуално връщане на авансово платения данък през годината – данък общ доход за лица, които нямат други доходи, освен трудовите по чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия Закон.
В хода на дебата като основания за отмяната бяха посочени редица фактори, сред които и този, че тази разпоредба е практически неработеща по простата причина, че голям брой лица, работещи на минимална заплата, ще бъдат лишени от това облекчение, тъй като са получили минимален доход през годината и от друг източник. Например лихви по разплащателната си сметка, по която получават работната си заплата, които лихви е възможно дори да бъдат в минимален размер, възлизащи на няколко лева общо за цялата година.
Предвид тълкуването на разпоредбата на отменения чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица от представители на НАП, че дори 1 лв. допълнителен доход, автоматично ще лишава дадено лице от това право, би могло да се очаква, че засегнатите групи лица ще бъдат наистина много.
Предвид горното от изключителен обществен интерес е да се отчете ефектът на разпоредбата на чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и делът на хората, които реално ще могат да се възползват от тази привилегия за изтеклата 2014 г.
Въпросите ми към Вас, господин Министър, са следните: какъв е броят на хората, работили на минимална работна заплата през 2014 г.? Колко от тях отговарят на критериите, както бяха разписани в чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за да могат реално да се ползват от това данъчно облекчение? На колко възлиза, разбира се, делът им в проценти спрямо лицата, работили на минимална работна заплата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на финансите господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Славов, колеги! По данни на Националната агенция за приходите броят на лицата, получили доходи, непревишаващи минималната работна заплата за 2014 г., е 890 хил. души.
Що се касае до втория въпрос – колко от тези данъчно задължени лица отговарят на критериите за ползване на данъчно облекчение по чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2014 г., информация мога да Ви предоставя след моя рожден ден, тоест след 30 април 2015 г. Дотогава трябва да се реализира първото условие за ползване на данъчното облекчение – лицето да е придобило доходи от трудови правоотношения по чл. 10, ал. 1, т. 1. За да бъде изпълнено то, през годината лицето не трябва да е получавало друг вид доход, независимо от данъчното му третиране – облагаем или необлагаем доход по смисъла на Закона и без оглед на неговия размер.
Второто условие за ползване на данъчното облекчение е придобитите през годината доходи от трудови правоотношения да не превишават 12-месечни минимални работни заплати за съответната година. Според това условие и предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона, в нормативно определения размер, който е 4080 лв. за 2014 г., следва да се включат както облагаеми, така и необлагаеми доходи от трудови правоотношения по чл. 24, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За да може да се ползва данъчното облекчение, обстоятелствата и условията по чл. 22б, ал. 1 трябва да се декларират от лицето в годишната данъчна декларация, която се подава в срок до 30 април 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не разбрахме до коя година, господин Горанов? Тридесети април 2015 г.
Реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, с удоволствие ще изчакам Вашия рожден ден, за да задам отново въпроса. Разбирам, че тогава ще разполагате с цялата информация и официалните данни от лицата, подали данъчните си декларации.
Мисля, че в НАП вече разполагат, да кажем, с приблизително точна информация колко хора наистина няма да могат да ползват тази възможност. Неслучайно в началото на изложението си го нарекох „спекулация”, защото това беше една изключително противоречива, много критикувана мярка, която на практика въведе нещо крайно несправедливо, нещо, което хората не могат да ползват през текущата година, а трябва да им се изплаща през следващата година. Вероятно правителството на Орешарски го направи с ясното съзнание, че няма да е техният парламент, няма да е тяхното правителство, което ще трябва да плаща за тези неща.
Зададох въпроса и по още една причина. Виждам, че левицата е осъзнала лошо формулираната разпоредба на Закона по начина, по който са я приели. Внесли са в Деловодството на Народното събрание и Закон за тълкуване на тази разпоредба. Вероятно по този начин те ще се опитат да прехвърлят топката към настоящия парламент и към настоящото правителство. Предполагам, че ще се запознаете с това и ще видите действително опита за бягство от отговорност.
Тогава те много ясно са записали, че лицата, работещи на трудово правоотношение, не трябва да получават никакъв друг доход. Тоест трябва да са получили доходи само от трудово правоотношение и дори са прецизирали, че доходи, получени допълнително за трудов стаж, за професионална специализация, не изключват правото по ал. 1. Тоест изчерпателно са изброени основанията и аз не виждам какво ще се тълкува.
Ще задам още веднъж въпроса, когато му дойде времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Така е, господин Славов. Същата администрация работи и за сегашното правителство. Ако бяха си прочели текста, щяха да разберат какво са гласували тогава. То наистина буквално се третира, защото няма място за тълкувание. Наистина текстът не постига целите на вносителите си тогава.
Във вида, в който е съществувал текстът, няма какво да му умуваме как се тълкува. Той се тълкува буквално и ограничава доста сериозно правото на ползване на това облекчение, което важеше за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Въпрос на народния представител Светла Бъчварова относно промените за данък добавена стойност от месец декември 2014 г., касаещи промяна в изискванията на чл. 118 от Закона за данък добавена стойност, публикувани в съответния брой „Държавен вестник”.
Слушаме Ви, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, колеги, въпросът ми беше зададен в началото на месец януари, когато бяха публикувани тези промени. Знаете, че в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета много екстрено и бързо бяха предложени и приети промени в Закона за данък добавена стойност. Промяната касае чл. 118, който се отнася до режима на дейност на фирмените складове за гориво-смазочни материали.
Искам да направя едно уточнение, че навсякъде в средствата за масово осведомяване се говори за така наречените „ведомствени бензиностанции”, но едва ли това е най-точният термин. Ведомства няма, има частни лица, а бензиностанции не са по простата причина, че не са търговци, които предоставят или продават гориво на дребно, за да бъдат квалифицирани точно в този режим.
В изискванията на Закона същите тези фирмени складове се задължават в рамките на два работни дни да се оборудват с електронна система с фискална памет, която включва нивомерна система, фискално устройство и е свързана с НАП в реално време посредством мобилна връзка.
Практически те трябваше да отговорят на изискванията, които има и към бензиностанциите, които продават горива или накратко казано „търговските обекти”.
Въпросите ми са: какво е становището на Министерството на финансите по отношение на тези промени в Закона, тъй като те бяха предложени между първо и второ четене от депутати, които съответно бяха гласувани и в пленарната зала? Има ли анализ относно това какво налага промяна и подобни изисквания към фирмените складове за гориво-смазочни материали? Не на последно място, какви са разходите, които трябва да бъдат направени, за да могат именно тези обекти да изпълнят в срок своите задължения и какъв финансов ресурс трябва да отделят, за да го направят? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Госпожо Бъчварова, наистина мина време от задаването на Вашия въпрос и фактическата обстановка е изменена, но аз искам да почна оттам, че само текстовете в Закона за данъка върху добавената стойност не предполагат това, което са основните опасения на бранша, защото самите текстове не уреждат способите на контрола, а предполагат такъв и не може да се направи директен извод от измененията в чл. 118 на Закона за данъка върху добавената стойност, а автоматично налагат опасенията на голяма част от земеделските производители, особено на по-малките такива, че ще бъдат натоварени несъразмерно с инвестиция, свързана с контрола върху течните горива, които те потребяват.
Питате ме: колко ще струва? Индивидуалната инвестиция, ако една бензиноколонка, която е с вкопан или невкопан резервоар и трябва да бъде свързана и да предава данни за количествата, които минават през нея, в различни оценки за една бензиноколонка са между 5 и 10 хиляди. Ако имаме система от няколко вида горива, което на практика означава различни нивомери – отделни нивомери, помпи и отделни бензиноколонки, вероятно инвестицията нараства пропорционално.
Оказва се, че държавата не разполага с надеждна и достоверна информация колко са такива уреди, които подлежат на контрол. Затова след заявените първоначални намерения как ще извършваме контрола, тоест след качването на страницата на Министерството на финансите на Проекта на наредба за изменение на Наредба № Н-18, която се издава от министъра на финансите и е делегирана от същия член на Закона за данък върху добавената стойност, видяхме, че не можем да направим надеждна оценка до каква степен ще засегнем този малък и дребен бизнес, който иска да продължи да се снабдява с горива по този начин.
Затова и предложихме и на страницата на Министерството на финансите е качено изменение в същата наредба, с което се изисква от всички, не само земеделски производители, а всички, които попадат в хипотезата на чл. 118, които искат да си купуват горива на едро и да си ги зареждат сами в превозните средства и в инсталациите, които използват за горива, да информират Националната агенция за приходите (НАП) с какъв вид активи и с какви средства, с какви способи извършват това снабдяване с течни горива с платен акциз.
След като натрупаме тази информация, ще преценим степента на контрол и степента на автоматизация на този контрол, така че наистина да не се сбъднат страховете на малките и дребни земеделски производители, които ползват малки обеми горива и могат да бъдат засегнати от една инвестиция от порядъка, който казах, между 5 и 15 хиляди, в зависимост от броя на уредите, които се използват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Министър, във времето, в което водихте разговори с представителите на бранша, на страницата на Министерството на финансите беше публикуван един анализ, който оценяваше загубите, които съответно държавата има с неплащане на акциз и ДДС. Няма да коментирам тези текстове за недостатъчната събираемост, тъй като съм изцяло съгласна с тезата, че търговците и ползвателите на горива трябва да плащат задълженията си към държавата.
В същото време най-вече земеделските производители бяха обвинени по безспорен начин, че потребяват горива, които са в сивия сектор. Тази констатация, че едва ли не този сектор е най-трудно доказуем какво се случва и какви горива потребява създаде изключително голямо напрежение.
Аз приемам, че с промените в наредбата с тази така наречена, според мен, вече „активна регистрация”, Вие ще имате достатъчно добър поглед наистина за сектора, за това какви количества горива потребява, за да се направят всички необходими системи на контрол. Все пак ми се иска да бъдем по-категорични по отношение стъпките, които следват. Защото, съгласете се, че всеки един стопански субект е много важно да знае точно какво ще се очаква и изисква от него. Ако той има абсолютно всички възможности да докаже горивата, които доставя, платеният акциз и данък да не бъде санкциониран по начина, по който се изисква чрез съответната система на контрол.
Надявам се в диалог с представителите на браншовите организации да се намери най-добрият възможен вариант за решение на този въпрос, така че наистина да няма проблем със събираемостта на данъците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако земеделските производители са се обидили, аз им се извинявам. Аз съм обиден за това, че всички западни статистики казват, че България е с най-големия дял на сива икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Георги Кадиев относно прогноза за изпълнение на годишен план за приходи от ДДС от внос от трети страни.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, при изработването на Проекта за държавния бюджет за 2015 г., при изчисляване на приходите от данък добавена стойност относно трети страни Министерството на финансите е ползвало средна годишна цена на петрола от 91,6 долара на барел, въпреки че към края на октомври и към момента на окончателното изготвяне на Бюджет 2015 г. цената на петрола бе около 70 долара на барел и въпреки наличието на дългосрочни прогнози за ниски цени на международните пазари. Във въпроса съм приложил и графика, която показва какво се случва с цената на петрола през цялата 2014 г., при особено рязък спад в последните 3 месеца.
Към днешна дата цената на петрола е около 47 долара на барел. Прогнозите на редица международни инвестиционни банки и институции е около 50 долара на барел, а най-важната прогноза – на Международния валутен фонд, на която обикновено се базира и прогнозата на Министерството на финансите, е публикувана на 6 януари 2015 г. и предвижда средна годишна цена на барел петрол 57 долара, което е почти двойно или около 40% по-ниско от тези 91,6 долара, които са предвидени в бюджета.
Сметнато в загубени приходи, потенциални за бюджета, това означава от порядъка на 600 млн. лв. при цена от 50 долара на барел на годишна база и около 450 млн. лв. при цена от 60 долара на барел на годишна база, средногодишна цена. Към това трябва да се прибавят и други обективни рискове от по-ниска събираемост на данък добавена стойност, цени на руди и метали на международните нива, дефлация в страната и всички останали рискове – контрабанда, за които говорихме преди малко и министърът спомена.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, моля да ми отговорите на следните въпроси:
Защо Бюджет 2015 г. е изготвен от Министерството на финансите с начално сбъркани параметри, с невярна макрорамка и очевидно невярна и необоснована средна годишна прогноза за цена на суров петрол?
Предвижда ли Министерството на финансите компенсационни мерки за покриване на липсващи приходи, вероятно над 600 млн. лв., и работи ли Министерството на финансите вече по проект за актуализация на Бюджет 2015 г. с цел коригиране на макрорамката, прогнозата за приходите и плана за изпълнение на приходите за 2015 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, за целите на изготвянето на проекта на Закона за бюджета за 2015 г. и при максимално съобразяване със сроковете, определени в Закона за публичните финанси, в началото на месец ноември беше направена актуализация на прогнозата. Министерството на финансите прави съпоставка на актуалната си макроикономическа прогноза с тази на Европейската комисия, впрочем вчера Европейската комисия стигна до прогнозата на Министерството на финансите.
Във връзка с това бе извършена ревизия в допусканията за цената на петрола тип „Брент”, като очакваната средногодишна стойност за 2014 г. и за 2015 г. – съответно от 102,6 и 91 долара за барел бе съобразена с тази от есенната прогноза на Европейската комисия за развитието на европейската икономика, публикувана на 4 ноември 2014 г.
Според официалната статистика на Световната банка и Международния валутен фонд към момента на изготвяне на прогнозата цената на барел суров нефт сорт „Брент” бе спаднала до 87,3 щатски долара, а фючърсите с доставка за месец декември 2015 г. се търгуваха на нива от 88 щатски долара. Така средната цена на суровината за първите десет месеца на 2014 г. се изчисляваше на 104,6 щатски долара и цитираните по-горе прогнозни стойности бяха реалистични.
Прогнозата на Международния валутен фонд от 3 ноември 2014 г., която още е публикувана на интернет страницата на Фонда, и стои до тази от месец януари 2015 г., която цитирате Вие във Вашия въпрос, показва прогнозна цена на суровия нефт от 84,6 щатски долара за 2015 г. и е близка до прогнозата на Министерството на финансите, въпреки че се отнася за спот цена на петрола, тоест включват исторически по-евтините сортове американски и дубайски петрол.
Прогнозата на Европейската централна банка, публикувана към началото на месец декември 2014 г., също е близка с тази на Министерството на финансите и показва цена за петрол тип „Брент” от 85,6 щатски долара за 2015 г.
По отношение на текущите прогнозни данни, които цитирате, за очакван спад в цените на металите през първото тримесечие на 2015 г. с 5,4%, като този спад в щатски долари ще бъде до някаква степен компенсиран от поскъпването на американската валута спрямо еврото в този период. По този начин цените, изчислени в евро, респективно лева, вероятно няма да имат този съществен спад. Същото важи и за цените на петрола.
Във връзка с гореизложеното приемаме прогнозата за средногодишна цена на петрола в макрорамката на Бюджет 2015 за обоснована към момента, в който е изготвена.
Следва да се отбележи, че цитираните от Вас ефекти за загуби в размер на 450 или 600 млн. лв. са силно завишени поради неотчитане на всички фактори, оказващи влияние върху престъпленията от данък добавена стойност от внос.
Според данни от дистанционната връзка на Националната агенция за приходите с бензиностанциите, след спада на цените на горивата се наблюдава покачване на продаваните количества с около 5%, като най-висок е ръстът при пропан-бутана с около 7%.
Очакванията са, че ниските цени на горивата ще окажат положително влияние върху потреблението, което би могло да подкрепи допълнително приходите от данък добавена стойност. Като имаме предвид и факта, че страната е нетен вносител на петрол и петролни продукти, по-ниските разходи на фирмите за междинно потребление могат теоретично да доведат и до по-голямо предлагане и подобряване на финансовото им състояние, което влияе положително за бюджета.
Приходите от ДДС относно суров нефт формират 28,5% от общите приходи от ДДС от внос от трети страни. Трябва да се има предвид, че съществува значима корелация между цената на петрола и курса на долара. При намаляващи цени на петрола щатският долар се повишава. Така спадът на цената на суровия петрол в лева е по-ниска от номиналния спад на цената в долари. Следователно освен цената на суровия петрол, значително влияние върху приходите от ДДС оказва и курсът на лева спрямо долара. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Няма рискове за бюджета за 2015 г. Прочели сме урока от 2014 г. – от начина, по който беше планиран, и няма да повторим провал на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, факт е, че има корелация между цената на долара и средногодишната цена на петрола, но намаленията на цена от 91 долара на около 50 долара в момента в никакъв случай не може да бъде компенсирано от увеличението на цената на долара – стойността на долара, върху която се изчисляват вече и приходите за бюджета.
От Вашия отговор не чух конкретни цифри и колко все пак се предвижда да бъде загубата за бюджета – обективна загуба, от намалената цена на петрола. Би трябвало да има конкретни изчисления при различни видове – при 50 долара, при 60 долара, 70 долара. Не чух и отговор от Ваша страна, какво се предвижда – какви са мерките, за да бъдат компенсирани тези потенциални загуби.
Във връзка с предния въпрос, който зададе колежката Бъчварова, в същия този анализ на Министерството на финансите, който беше публикуван на сайта на Министерството и между другото вече го няма – седят само снимки на бензиностанции, беше казано, господин Министър, че около 3,3 млн. барела годишно е потреблението в България, като от тях около 2,3 млн. барела се облагат, тоест около 1 млн. барела са сива икономика или около 30% от потреблението. В същото време обаче в България няма нито една заловена цистерна с контрабанден петрол, което е малко странно, защото този петрол, този бензин и тези горива не се движат по въздуха, те не валят като дъжд, а се движат или с цистерни, или с тръби от големите рафинерии. По някакъв начин Агенция „Митници” трябва да е хванала тази контрабанда.
Моята прогноза е, и дано да се окаже грешна, че ще има чувствителен натиск върху приходите от данък добавена стойност по обективни причини, и тук вече Министерството на финансите би трябвало да изготви план Б. Затова беше и въпросът: дали се предвиждат компенсационни мерки? Аз не чух за компенсационни мерки.
Следващият въпрос е: работи ли се вече по проект за актуализация на бюджета, за което също не чух отговор? Може би наистина е малко рано в годината, но мисля, че е нещо, което би трябвало да имаме предвид в следващите месеци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Колеги, изберете си друга тема за дебат с Министерството на финансите. Бюджетът не е проблем и няма да бъде, планиран е консервативно. Пак повтарям, месец януари 2014 г. са постъпили с 440 милиона по-малко приходи спрямо същия период на 2015 г . За първи път от 2009 г. бюджетът е на излишък с около 85 милиона. Това не е заради рисковете, свързани с горивата, а защото държавата се върна на територията на събирането на приходите, откъдето беше отстъпила значително и това се вижда чувствително. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Няма да припомням кадровите кадрили в Агенция „Митници” в предходен мандат, няма да припомням законодателни промени в предходен мандат – това не е темата, ние гледаме напред. Очакваме конструктивна критика там, където бъркаме. По отношение на приходната част на бюджета не сме сбъркали. Рисковете, които Вие очертавате, са надценени от Вас.
В това отношение като министър на финансите Ви гарантирам, че нямам притеснение за изпълнението на приходната част на бюджета и в този смисъл не предприемам корективни мерки или стратегии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Жельо Бойчев относно Заповед № 50912 от 5 януари 2015 г. на изпълнителния директор на НАП Бойко Атанасов за осъществяване на фискален контрол върху стоки с висок фискален риск.
Слушаме Ви, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, през 2013 г. с приемането на бюджета, знаете, бяха предложени и направени промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, целящи подобряване на събираемостта чрез въвеждането на така наречения „превантивен фискален контрол върху стоки с висок фискален риск”. Съгласно тези промени органът по приходите има вече възможност да следи движението на тези стоки и да поиска незабавно да бъдат приложени обезпечителни мерки относно събирането им на дължащите данъци и активи.
За да се избегнат обаче злоупотреби от страна на приходната администрация – в ДОПК изрично бяха разписани основанията, на които може да се позоват. Те са четири.
Първо, нарушаване целостта на техническите средства за контрол; неспазване на забраната в случаи да се разпорежда със стоката; несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката количество на стока; неявяване на водача на транспортно средство или на получателя – тези четири неща.
Какво се случва в действителност? Изпълнителният директор на Национална агенция „Приходи” на 5 януари 2015 г. издава заповед, с която задължава органа по приходите, извършващ фискален контрол, задължително да поставят на транспортното средство техническо средство за контрол и да прилагат, забележете, задължително обезпечителни мерки на стоки с висок фискален риск – захар от захарна тръстика, месо, месни изделия, субпродукти, в случаи, когато задълженото лице не отговаря на едно от условията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извън тези условия, които са упоменати в ДОПК, Националната агенция по приходите и изпълнителният директор са въвели две допълнителни неща, които изключително ме смущават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Бойчев, изтече времето.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Първо, да бъдат възлагани такива обезпечителни мерки на търговци, които имат по-малко от десет осигурени лица на трудовоправни отношения, и такива, които в последните 24 месеца имат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Бойчев, задайте въпроса! Законодателни предложения се правят по друг ред в Деловодството на Народното събрание.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Това не са законодателни предложения, а цитирах основанията от заповедта на директора на Национална агенция „Приходи”, които задължават да прилагат обезпечителни мерки върху малките търговци и търговците, които имат по-малко оборот.
Моят въпрос към Вас, господин Министър, във връзка с това е: какви са мотивите, които са наложили издаването на тази заповед? Колко търговци са били проверени и какъв е размерът на обезпечителните мерки, които са били направени върху тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Бойчев! Подкрепям напълно действията на Националната агенция за приходите. Ако претенцията Ви е, че заповедта е незаконосъобразна, всеки административен акт може да бъде обжалван по съответния ред.
Сега изложението. Мотивите за издаване на заповедта са свързани с необходимостта от засилване на контрола върху оценените като високорискови доставки с предмет захар, месо и месни продукти. По данни от Анализа на данъчните липси от данък върху добавената стойност, дължащи се на организирани измами с данък върху добавената стойност, тези стоки са с много голям относителен дял.
В бранш „Търговия с месо” са констатирани многобройни и масови случаи на данъчни измами, като са засегнати почти всички икономически субекти в него. Допълнително обстоятелство, което засилва натиска и риска от осъществяване на измама, е фактът, че преобладаващата част от суровината, използвана в месопреработвателната индустрия или продавана на дребно на крайни клиенти, се внася от други страни. Това са приблизително 85% от свинското месо и 90% от говеждото месо, използвано от производителите на месни произведения. Подобно е положението и с пилешкото месо, което широко се използва в месопреработвателната индустрия.
Същевременно вътреобщностната търговия с пилешко месо, при което стоката се поевтинява чрез осъществяване на данъчна измама, засяга силно, забележете, българското производство на пилешко месо, доколкото създава неправомерно предимство за стоките, пристигащи от други държави членки.
Подобно е състоянието и в бранша „Търговия със захар”. Основната суровина – захар от захарна тръстика или от цвекло и химически чиста захароза в твърдо състояние, която се използва в преработвателната промишленост, както и голяма част от захарта, предлагана директно на пазара, се осигуряват чрез внос от други държави членки.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака, от място): По-бавно.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не стига времето, господин Чуколов.
Съответно и произведената в Република България захар се рафинира, като за производството се използват вносни суровини. Това позволява широко разгръщане на данъчни измами с вътреобщностно придобиване, при които лицето, придобило стоката по документи, не внася данъка върху добавената стойност при последващата продажба на стоката. Най-често се декларират привидни покупки, а в края на веригата от покупко-продажби реалният ползвател на стоката приспада неправомерно данъчен кредит, в резултат на което се формира загуба за държавния бюджет. Същевременно това създава конкурентно предимство за участниците в данъчни измами пред лоялните търговци и така нанася вреди на свободния пазар.
На основание Заповед № 5 от 5 януари 2015 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, за периода от 5 до 31 януари 2015 г. са извършени 1 043 броя проверки на транспортни средства, извършващи вътрешнообщностно придобиване на месо и месни продукти с общо количество 15 млн. 415 хил. 863 кг и 242 бр. проверки на захар от захарна тръстика или от цвекло и химически чиста захароза в твърдо състояние с общо количество 4 млн. 41 хил. 452 кг.
Общо на 4944 транспортни средства са поставени технически средства за контрол, като са наложени 184 обезпечения на 86 задължени лица.
За посочения период са наложени следните обезпечения:
– за месо, месни продукти и субпродукти – в размер на 2 млн. 391 хил. 334 лв. за 2 млн. 409 хил. 725 кг. На две от задължените лица обезпечението не е предоставено в срок и стоката е отнета в полза на държавата;
– за захар от захарна тръстика или от цвекло и химически чиста захароза в твърдо състояние – в размер на 128 616 лв. за 459 304 кг. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
После ще продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Господин Министър, благодаря за информацията, която ни предоставихте.
Позволил съм си да задам този въпрос, защото всички ние в тази зала твърдим, че подкрепяме малкия и среден бизнес. Моят спомен е, че и в Програмната декларация, с която беше формирано мнозинството, подкрепящо Вашето правителство, това е изведено като приоритет. Затова съм си позволил да задам този въпрос, тъй като бих искал в миналото да останат лошите практики от предходното управление на правителството на ГЕРБ, когато приходните администрации бяха използвани за натиск и за рекет върху бизнеса, и имаше опити цели сектори да бъдат картелизирани и монополизирани.
За мен продължава да буди недоумение фактът как постигаме – Вие казахте, свободен пазар, как постигаме конкуренция, като ограничаваме и рестриктираме с мерки субектите и търговците. Съжалявам, но основанията, с които е издадена заповедта на изпълнителния директор на НАП, в крайна сметка елиминира от пазара малките и средни фирми. Не считам, че може да има такъв тип ограничение. Ако сте нова фирма, ако сте ново регистрирана фирма, ако имате под 10 души средносписъчен брой, на Вас задължително Ви се налагат 30% минимум предварително обезпечение върху получателя на тази стока, за да обезпечи бъдещите вземания.
Притеснително е, че това, според мен, във всеки един от тези сектори обслужва само няколко фирми. Считам, че такъв тип политика не може да бъде толерирана и нито Вашето Министерство, нито приходните администрации могат да бъдат използвани като арбитри в секторите в икономиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Много съм далеч от мисълта да Ви упрекна в това, че защитавате интереса на търговци, които крадат ДДС, и въобще не съм го казал.
Забележете, от самия Ваш въпрос рестрикциите, които са въведени и в какво те се състоят: за всички лица, които са регистрирани по ДДС по-малко от осем месеца преди датата на проверката и тези лица имат задължения над 5 хил. лв. към фиска; или не е подадена справка-декларация по Закона за ДДС за период от 12 месеца преди датата на проверката или от датата на регистрацията за задължените лица, регистрирани по-късно; или имат по-малко от 10 осигурени лица по трудови правоотношения месечно за период от 12 месеца преди датата на проверката или от датата на регистрация за задължените лица, регистрирани по-късно, съответно не са подавани декларации Образец 1 и 6 за осигурени лица – тук чета в момента Вашия въпрос, който коректно възпроизвежда критериите на НАП – или средномесечният оборот за 24 месеца, или за месеците от датата на регистрация за новорегистрирани по закона лица, по-малко от 30 хил. лв. месечно без оборотите от последните осем месеца преди датата на проверката.
Сами разбирате, че проблемът с веригите от фирми фантоми, които се създават и прекратяват дейността си само, за да разкъсат ДДС веригата така, че ДДС-то да не влезе в бюджета, е стар проблем, почти колкото темата ДДС в България – от 1994 г. насам.
На пръв поглед имате аргументи, че определен бизнес е притиснат, но това не е бизнесът, който създава добавена стойност, това са търговци, които внасят месо от чужбина и притискат местния пазар, особено в ситуацията на санкции срещу Русия, когато има огромен излишък на храни, които не могат да стигнат до руския пазар.
Разбирам притесненията Ви, но в края на краищата усилията за събиране на приходи не трябва винаги да бъдат разглеждани като лоби в полза на един или друг бранш. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Лобито е в полза на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кадиев има нов въпрос към министъра относно промените в Кодекса за социално осигуряване и готвената наредба на Министерския съвет за регулиране на неизяснените въпроси по реда на осигуряване на българските граждани, родени след 31 декември 1959 г.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! В края на 2014 г. доста прибързано и в последния момент бяха приети изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване. Същите бяха приети, без предварителна оценка на въздействие на закона, без да се анализира съществуващият модел на пенсионно осигуряване, в нарушение на добрите практики за приемане на законодателство и без възможност за задълбочен дебат по въпроса. Промените касаят директно няколко милиона българи и предопределят развитието на пенсионната система в страната в периода от следващите 30-40 години. Поправките вече са обнародвани и влезли в сила с публикуването им в „Държавен вестник”, бр. 107 от 24.12.2014 г.
Едновременно с това, за да съкратя въпроси си, в същия този закон беше предвидена делегация за наредба на Министерския съвет, която да определи реда и начина за прехвърляне на натрупаните по индивидуалните партиди в универсални пенсионни фондове средства.
Същата тази наредба трябваше да определи всички останали празноти на новите изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване.
Тъй като считам, че това е порочна законодателна практика – подобна категория обществени отношения би трябвало да се уреждат в закон, а не в подзаконови актове, бих искал да задам следните въпроси:
На какъв етап е подготовката на тази наредба на Министерския съвет и взети ли са предвид становищата на заинтересовани лица и институции?
Предвижда ли се всички гореизложени въпроси по новите промени в Кодекса за социално осигуряване да се уредят с друг вид вътрешен акт, примерно с вътрешни указания на Министерството на финансите към Националната агенция за приходите?
В публичното пространство от прессъобщение на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване стана ясно, че са внесени сигнали до президента на Република България от всички пенсионноосигурителни дружества в страната и до омбудсмана на Република България от група граждани с развити мотиви за противоконституционност на последните изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване.
Тези аргументи предвижда ли се да се поставят на дискусия между парламентарно представените партии, експерти, браншови организации и други заинтересовани лица? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Кадиев, приемам упрека, че решението беше взето бързо, но само тази част от упрека. Без да внасям лош тон в днешното мое изслушване бих Ви запитал колко време и по каква процедура гласувахте Делян Пеевски за шеф на ДАНС. От там нататък въпрос по въпрос.
На какъв етап е подготовката на наредбата? Знаете, че текат дискусии във формат между партиите, синдикатите и работодателските организации в Министерството на труда и социалната политика, на който винаги сте добре дошъл, за да чуете, че наистина дебатът тече по същество и в него участва всеки, който иска. Поканени са парламентарно представените партии, виждал съм различни колеги от различни партии. От Българската социалистическа партия досега е идвал господин Гьоков.
Наредбата би могла да бъде издадена в съответствие с действащия към момента чл. 4а на Кодекса за социално осигуряване. Но в контекста на поетите от правителството ангажименти да се обсъдят задълбочено регламентирането на свободата на движение и свободата на избор за начина, по който лицата трябва да се осигуряват за пенсия – било то само в държавното обществено осигуряване или в държавното обществено осигуряване за основна пенсия и за допълнителна пенсия от Универсален пенсионен фонд, наредбата няма да бъде издадена, докато не се уточним окончателно какви законови текстове ще регламентира.
Опасенията, че с някакви подзаконови нормативни актове и ненормативни актове, като указания или вътрешни заповеди, ще произведат действия са неоснователни, тъй като такива няма как да бъдат издадени и няма издавани.
Ако има претенции за противоконституционност, ние сме правова държава и знаете как те се реализират. Аз не намирам такива. В свободата на избор няма противоконституционност. Създаването на задължение за осигуряване във втори стълб не беше противоконституционно. Премахването на задължението да се осигуряваш във втори стълб също няма как да е противоконституционно.
Дебатът предстои. В рамките на формата, който коментирах, специално за механизма за свобода на избора, беше проведен доста сериозен дебат в предходната седмица. Натрупват се допълнителни аргументи в едната и в другата посока. Съвсем скоро ще приключим с тази инициатива. Препоръчвам Ви, ако темата Ви е интересна, да се включите на следващото заседание – ще обсъждаме състоянието на професионалните пенсионни фондове и можем да върнем част от дискусията и към универсалните пенсионни фондове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Реплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Горанов, промените бяха направени, но дебатът предстои. Това казахте Вие. А това все пак са промени не за един човек, който да бъде назначен начело на ДАНС, а промени, засягащи милиони българи, и то в течение на десетки години. Между другото по отношение на господин Пеевски, искам да Ви напомня две неща, които може би са убягнали от вниманието Ви. Едното беше, че аз бях един от четиримата депутати на БСП, които не подкрепиха тази кандидатура. Второто беше, че ние си понесохме наказанието за тази кандидатура и продължаваме да го носим. Ако ГЕРБ иска да носи същото наказание за далеч по-голямо прегрешение, и това е объркването на пенсионната система в България и на модела на тази пенсионна система, ще бъдете добре дошли.
Единственото, което аз искам, е такива сериозни крачки първо да се мислят, да се обсъждат и тогава да се предлагат, а не първо да се предлагат и после да ми кажете, че дебатът предстои. Ще участвам с удоволствие в следващата среща, която има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Кадиев, аз по никакъв начин не смятам, че внесените и действащи към момента текстове в Кодекса за социално осигуряване са лоши. Напротив, те са много добри и отговарят на натрупаните диспропорции в осигурителната система след реформата в края на миналия век и началото на новия.
Така или иначе обаче, още докато се води дебатът, който едва ли е нов за хората, които се интересуват от осигуряване, се видя, че има аргументи, които дори да не приемаме, джентълменски решихме, че трябва да включим в нов модел, който да реализира същия този избор и да отговаря на опасенията, че държавата, видите ли, прави тези промени, за да реши някакви чисто фискални цели.
Единствената цел на повдигнатата тема, между другото видяхте колко интересни неща излизат от този дебат – неслучайно Вашата парламентарна група е внесла предложение за създаване на специализирана анкетна комисия, която да разгледа състоянието на тези фондове, а и ГЕРБ подкрепя създаването на такава комисия, показва, че има нещо, което не е докрай ясно.
Опитът и в други държави, които са установили такъв модел, показва, че няма гаранция, че крайният резултат – адекватни пенсии, ще бъде задължително постигнат. Докато няма гаранции за това и понеже говорим за много дълъг период от управление на спестяванията на хората, ние сме длъжни да дадем право на избор на тези хора. Ако някой е против правото на избор, нека критикува управляващите за тази инициатива или поне ГЕРБ, който я подкрепя.
Така или иначе обаче има достатъчно аргументи да смятаме (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че така структуриран моделът, не гарантира задължително адекватни пенсии при определени рискове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Корнелия Нинова относно Бюджет 2015 г.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Министър, въпросът ми е: има ли в бюджета за 2015 г. предвидени 150 млн. лв. за възстановяване на данъка върху доходите на физическите лица на онези лица, които имат право да го получат обратно, ако са имали доходи до размера на 340 лв., колкото беше минималната работна.
Защо Ви питам? Приехме абсолютно реално, а не проформа, през 2014 г. да бъде възстановен данъкът на тези 890 хиляди – Вие казахте, души, разбирайки, че държавата трябва да помогне на хората с най-ниски доходи в кризата. Новото правителство не желае да провежда такава политика. Ако сте отменили нормата, колеги, защото не е работеща, можехте да я подобрите и тя да стане работеща. (Реплика.) Не, просто имаме различни политически възгледи. Вие смятате, че такава политика спрямо най-бедните хора не трябва да се провежда и я отменяте. Това обаче не Ви освобождава от задължението да я приложите спрямо минал период, защото законът е действащ.
Така и така не искате, и минахме през три тези на ГЕРБ досега.
Първата – администрацията не може да администрира процеса, много е сложно. Даже хора от администрацията излязоха и призоваха българите да не подават декларации, което е абсолютно недопустимо.
Втората теза – законът не е чист, не е перфектен и администрацията си позволи да го тълкува стеснително. Абсолютно недопустимо! Администрацията няма право да тълкува закони.
Затова ние внесохме тълкувателния закон, не защото признаваме, че законът е несъвършен, а защото единственият орган, който може да го тълкува, е парламентът. Не може администрацията да го прави.
Обаче като видяхте отпор и на този терен, сега третата, последна версия, господин Горанов, изразена от колега от ГЕРБ от името на парламентарната Ви група, от колега от Бюджетна комисия, е – в бюджета няма предвидени 150 млн. лв. за възстановяване на този данък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ние, от БСП лява България¬, твърдим, че в бюджета има такива пари. Вие, господин Министър, публично в изказване, което имам, и в стенограма от Бюджетна комисия твърдите, че има такива пари.
Въпросът ми е: има ли в бюджета 150 млн. лв. за възстановяване на данъка на най-бедните българи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: При изготвяне на прогнозите за приходите по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2015 г. са взети предвид разпоредбите на действащия чл. 22б от същия закон, регламентиращ данъчното облекчение за доходите, непревишаващи минималната работна заплата.
При определяне на ефектите, а именно сумите за възстановяване през 2015 г. в резултат на прилагане на горепосоченото данъчно облекчение, са използвани данни на НАП за броя на лицата и получените от тях доходи, които не превишават минималната работна заплата. 890 хиляди души са по статистика.
При тези допускания за общия брой лица и получените от тях доходи е изчислен максимално възможният размер на сумата за възстановяване – 150 млн. лв. Има такива пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Очевидно имате разминаване с позицията на парламентарната група.
Съжалявам, че я няма колежката Йорданова, защото тя изрази тогава становище от тяхно име, че няма пари.
Следователно спокойно можем да кажем на тези 890 хиляди български граждани: не се поддавайте на провокацията на администрацията и на изпълнителната власт. Подайте си декларациите по Закона. Парите в бюджета ги има осигурени. От тук нататък заедно с нас от БСП лява България ще се борим докрай да си получите тези пари. Първо, защото Законът е бил в сила, действащ и трябва да се спазва. Второ, защото парите ги има. И трето, защото така е справедливо – най-бедните да получат помощ от държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Концептуално грижата за най-бедните при системата на облагане, която сме наследили от предходно Ваше управление и която категорично подкрепяме и много ни харесва, трябва да бъде извършена през разходната част на бюджета. Ние ще вложим много усилия. Неслучайно една от първите програми от новия програмен период е социалната програма, която е утвърдена. Ние ще вложим много ресурси – не само от националния бюджет, а и от бюджета на европейската солидарност, от Европейския социален фонд, за да интервенираме върху състоянието и положението на най-бедните български граждани.
При тази установена система на облагане обаче ние продължаваме да смятаме, че въвеждането на необлагаем минимум при пропорционално облагане и освобождаването на гражданите от всякаква отговорност към държавата чрез неплащането на какъвто и да било данък не е добрата данъчна практика и не е добро за обществото. Такава е нашата позиция и затова отменихме чл. 22б. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Гроздан Караджов относно политиката и мерките на Министерството на финансите за онлайн контрола върху продажбите на течни горива.
Господин Караджов, развийте въпроса си.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Както е известно, с въвеждането на онлайн контрола на продажбите във всички търговски обекти рязко се повиши събираемостта на данъка добавена стойност, както и регистрацията на реалните търговски обороти на дружествата.
В тази връзка Ви моля да отговорите на следния въпрос: има ли намерения министърът на финансите да възстанови системите за онлайн контрол на продажбите на течни горива от всички – тук подчертавам – всички бензиностанции в страната без изключение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на финансите.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Караджов! През 2010 г. е разработена цялостна стратегия за осъществяване на превантивен и последващ ефективен контрол от приходните агенции върху целия процес, свързан с движението и доставките на течни горива от производител и вносител до краен потребител.
От 1 януари 2010 г. е въведено задължение за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите на всички фискални устройства за предаване на данни от извършените продажби.
От месец януари 2011 г. лицата, които използват електронни системи с фискална памет, това не са търговски обекти за продажба на течни горива, са задължени ежедневно да предават данни от дневните си финансови отчети по дистанционната връзка с Националната агенция за приходите.
От 1 април 2012 г. по дистанционна връзка се подават и данни от нивомерните системи за наличните горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
В началото на 2013 г. са приети промени в чл. 118 от Закона за акцизите и данъчните складове, с който е въведен контрол върху процеса на свързаност на доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител. Тогава е създадена и законова възможност за обмен на данни между информационните системи на двете приходни агенции, системата БАЦИС на Митниците и системата за контрол на горивата на НАП. Постъпващите в реално време данни от Агенция „Митници” за освободени за потребление течни горива в данъчните складове или от внос, както и подаваните от икономическите оператори електронни документи за настъпили промени в собствеността, местоназначението или транспорта на горивото по пътя му от данъчния склад до местоназначението, декларирано в електронния акцизен данъчен документ, респективно в единни административни документи, се използва от органите по приходите на НАП за анализ и оценка на риска.
Въведен е строг контрол при подаването на електронни документи за вида и количествата на горивото, които се посочват в подаваните електронни документи.
Вие питате имаме ли намерение да възстановим системата за онлайн контрол за продажби на течни горива във всички бензиностанции в страната. И сега всички бензиностанции в страната имат такова задължение. То не е прекъсвало.
В продължение на това е отговорът и темата, които развих преди малко, свързани с така наречените „ведомствени бензиностанции”. Контролът само върху близо трите хиляди бензиностанции не е достатъчен, за да обхванем цялостно физическо движение на горивата. Независимо че са с платен акциз, следващият пробив, ако мога така да се изразя, в приходната част на бюджета, идва по линия на загуба на данък добавена стойност. Затова са и усилията, свързани с измененията на чл. 118 от края на миналата година и предстоящите изменения в Наредба Н-18 на министъра на финансите, делегирана от същия законов текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря, господин Министър. Искам да направя следната реплика и един уточняващ въпрос.
Според мен не само ДДС е последващият риск, ако не бъдат обхванати всички така наречени „обекти”, на които могат да се продават течни горива, а също и за акциза, защото доколкото има пробив в първоначалната част – от производителя през търговеца на едро, следващото място, където би могла да бъде засечена разлика между продадените количества, а съответно и липсата на внесен акциз, би била, ако точно 100% от обектите са вече обхванати в такава онлайн система.
Пояснявайки това, бих искал да задам и допълнителен въпрос: откога смятате като срок, че тази Заповед Н-18, ако не се лъжа, ще бъде въведена? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За да Ви разясня, а не за да покажа просто познаване на материята, ще обърна внимание на следното. Голяма част от злоупотребите с акциз идват и по линия на горивото за отопление, което е с намалена акцизна ставка. Примерно при дизела вместо 660 лв., когато се използва не като моторно гориво, а като гориво за отопление, ставката не е 660 лв. на 1000 литра, а 50 лв.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ, от място): И за селските производители също.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: От там нататък, ако това гориво не бъде контролирано по някакъв начин, а то излиза от данъчния склад редовно и с платен акциз, ако не бъде проконтролирано и не стигне до крайния правоимащ – това са детски градини и други заведения, които използват гориво, но не като моторно, а като гориво за отопление, и то се върне в стопанския оборот, и бъде използвано като моторно гориво – често срещана практика, се губят огромни количества акциз и ДДС, които не влизат във фиска. Ефектът при 1000 литра е някъде около 800 лв.
С конкретна дата не мога веднага да се ангажирам. Текат сроковете за активната регистрация на всички уреди, съдове и способи за снабдяване с гориво с платен акциз от тези икономически оператори, които не искат да се снабдяват с гориво от бензиностанции. Те искат да го извършват сами.
След изтичането на тази активна регистрация ще приложим мерки с различна тежест за допълнителен контрол, която, от една страна, да не бъде свръх контрол и да изисква непосилни инвестиции от страна на икономическите субекти, особено от малките земеделски производители, но със сигурност и най-вероятно по отношение на тези обекти, които имат характеристики на ведомствени бензиностанции или по-скоро те са стационарни съдове с бензиноколонки, които дават възможност да се извършва снабдяване с гориво не само на активите, собственост на земеделските производители, а потенциално дава възможност да се извършват злоупотреби с горива, там ще установим най-сериозната степен на контрол, след съгласуване със съответните заинтересовани икономически субекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на господин Гроздан Караджов относно политика на Министерството на финансите за контрол върху вноса на суров петрол и износа на нефтопродукти на терминал „Росенец”.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Отново в продължение на загрижеността ни за попълването на бюджета с планираните приходи от акциз и от данък добавена стойност е и вторият ми въпрос, а именно за контрола върху вноса на суров петрол и износа на нефтопродукти през терминал „Росенец”.
В тази връзка се обръщам към Вас с молба за отговор на следния въпрос, който е разбит в три подвъпроса, но посоката е една и съща: каква е политиката на Министерството на финансите за предотвратяване на неплащането на ДДС и акцизи при вноса на суров нефт и за възстановяването на ДДС при фиктивен износ на петролни продукти, предвид и редица медийни публикации за това, че цели танкери не се регистрират и не се обмитяват на този пункт?
Има ли правителството актуализирана държавна политика и план за действие за повишаване на контрола на терминал „Росенец”, за да не бъде в бъдеще този терминал наричан „руски анклав на територията на Европейския съюз” от френския вестник „Фигаро”?
И моля да ми отговорите: упражнява ли изцяло правителството чрез другите си министерства и агенции – Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Пристанищната администрация към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, сигурен контрол върху вноса на суров петрол и износа на нефтопродукти на терминал „Росенец”, който е – подчертавам, и външна граница за Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Караджов, пристанище „Нефтен терминал – Росенец” разполага с три корабни места, предназначени за товарене и разтоварване на нефтопродукти.
Суровият петрол се допуска за свободно обръщение с едновременно поставяне под режим „отложено плащане на акциз”, като се заплаща мито и данък добавена стойност. В тези случаи суровият петрол постъпва в данъчния склад на „Лукойл” – „Нефтохим – Бургас” АД.
Износът от данъчния склад се извършва под режим „отложено плащане на акциз” и при спазване на митническото законодателство на Европейския съюз.
На пристанищния терминал „Росенец” функционира митнически пункт „Нефтопристанище”, открит на 1 юли 2014 г. със заповед от 13 юни 2014 г. на министъра на финансите господин Петър Чобанов.
Съгласно своите функционални характеристики пунктът осъществява единствено основни дейности по контрол на вноса и износа на горива, регламентирани от чл. 17 от Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове и Наредба за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол. Има и доста други неща, написани от колегите.
Осъществяваният оперативен митнически и контролен надзор се прилага за всяко плавателно средство, акостирало на корабните места на нефтопристанището и обхваща следните задължителни дейности: митнически контрол за установяване количеството на енергийните продукти за внос или за износ, който се състои в документна и физическа проверка за установяване на липси и наличие на течни енергийни продукти в товарните резервоари (танкове), баластните танкове, резервоарите за отпадни води и всички други различни вместимости на танкерите, осъществяване на замер на товарните корабни танкове от лицензирани сървейорски организации в присъствието на митнически служители с цел установяване на товарните количества енергийни продукти за внос или износ и контрол на данните от наличните средства за измерване, които се декларират в митническите декларации и съпоставянето им с резултата от сървейорския замер на моторния танкер.
Митническият контрол за установяване вида на енергийните продукти за внос и износ, се състои в задължително вземане на проби за лабораторен анализ и контрол на всички товарни танкове и физически преглед на всички налични танкове за отпадни води, баластни и други вместимости се установява наличие и липса на енергийни продукти. На отделни вместимости се извършва проверка по външни характеристики – цвят, мирис, летливост, лесна изпаряемост при обикновени условия, гъстота, консистенция и други. При съмнение за наличие на енергийни продукти се вземат проби от тези танкове.
Митническият контрол след отплаване на моторния танкер, превозващ енергийни продукти за износ, който се състои в: предоставяне на информация в Черноморския координационен център към Регионална дирекция „Гранична полиция” – Бургас, относно маршрута на движение и пристигането в крайната дестинация за всеки моторен танкер, натоварен с нефтопродукти за износ, периодичен контрол посредством изискване на информация за вида и количествата на нефтопродукти за износ, пристигнали и разтоварени в крайната дестинация, осъществяване на последващи проверки по линия на международното сътрудничество.
След пристигане и преди заминаване на всеки моторен танкер, натоварен с нефтопродукти се уведомяват служителите на ДАНС и Регионална дирекция „Гранична полиция” – Бургас.
Дейностите по митническия контрол и надзор се документират и проконтролират в съответствие с разпоредбите на митническото законодателство. Органите на митниците извършват всички предвидени законни действия, касаещи документен и физически контрол на нефтопродукти, внасяни и изнасяни през пристанищен терминал „Росенец”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ГРОДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря на министър Горанов за двата отговора.
Няма да правя изрична реплика, само искам да помоля, тъй като бяха изложени малко по-бързо, отколкото ми е възможно да записвам, ако може, да ми бъдат предоставени в писмен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В такъв случай въпросът Ви трябваше да бъде в писмена форма, господин Караджов, защото се задават устни въпроси, които изискват много конкретика. И тук се надбягваме с времето и с уменията на министрите бързо да четат предварително подготвен текст.
Дуплика ще ползвате ли, господин Министър?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Караджов, въпросът, който поставяте, извън отговора, който Ви дадох, наистина стои.
Има не толкова контрабанда, колкото незаконно влизане на територията на страната и не само през външна граница за Европейския съюз, каквато е границата на Черно море, но и през другите граници на горива, които не са толкова предмет на контрабанда, колкото впоследствие предмет и обект на данъчни престъпления, свързани с акциз и ДДС.
И Ви уверявам, че ще разчитам напълно на Вашата подкрепа за законодателни изменения в посоката, в която няколко пъти говорихме днес, даваща възможност за премахване на човешкия фактор и автоматизиране на контрола, така че възможността за злоупотреби с акциз и ДДС, при положение, че държавата се е отказала от прякото облагане и е въвела най-ниските преки данъци – 10 на сто корпоративен и същият за данъците върху доходите на физическите лица, тя трябва да полага максимални усилия косвеното облагане, което е приоритизирала в данъчната си система, да не бъде предмет на посегателство от недобросъвестни икономически субекти и физически лица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, господин Министър.
Преминаваме към въпросите и отговорите на Христо Иванов – министър на правосъдието.
Първо ще зададе въпроса си госпожа Мая Манолова относно условията на труд на служителите в затворите.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър! Задавам този въпрос по искане на Синдиката на служителите в затворите в България, които в началото на месец декември внесоха открито писмо в парламента, адресирано до всички парламентарни групи.
Очевидно само нашата парламентарна група откликва на тяхното искане и макар със закъснение Вие ще можете да дадете отговор на поставените от тях въпроси.
Междувременно от задаването на този въпрос и получаването на Вашия отговор се случиха много неща, които имат отношение към въпроса, който задавам – приет беше Бюджет 2015, в който исканите от служителите в затворите 10 млн. лв. за увеличаване на възнагражденията им и изпълнение на социалния пакет, не бяха заложени, след което няколко пъти през месец декември и през месец януари служителите от затворите протестираха чрез протестни шествия, мълчаливи протести, предаваха щафета на протеста, пиха чаша студена вода пред затворите и пред Министерството с желание да чуете техните искания.
В края на месец януари станаха известни два важни европейски документа – решение на Съда в Страсбург по пилотно дело срещу България, с което страната ни беше осъдена за нечовешки условия в затворите, и доклад на Съвета на Европа, който също се отнася до лошото състояние в българските затвори.
Междувременно на 21 януари 2015 г. служители на Министерството на правосъдието се срещнаха с представители на Синдиката на служителите в затворите за предлагане на конкретни решения на поставените от тях искания.
Както стана ясно, Вие не сте присъствали на тази среща поради други ангажименти, но затова пък днес ще можете да отговорите от парламентарната трибуна какво ще предприемете през 2015 г. за изпълнение на Закона, за изпълнение на социалния пакет, който по Закон се дължи на служителите в затворите, за изпълнение на техните справедливи искания и, разбира се, на пилотното решение на Съда в Страсбург, с което е осъдена нашата страна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Иванов.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Манолова, благодаря Ви за въпроса. Темата наистина е изключително важна. Става дума за сектор, в който има натрупани проблеми от много години. В първоначално предоставения от Министерството на правосъдието Проект на бюджет за 2015 г. беше заложена необходимата сума за изравняване на всички плащания на служителите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Охрана”, но със Закона за държавния бюджет на Република България тази сума е осигурена на 76,82%.
Тук искам да отбележа, че със същия Закон за държавния бюджет средствата за персонал са намалени с 10% за всички държавни административни структури. Общият брой служители в двете главни дирекции е 6008, като за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” това са 4597, за Главна дирекция „Охрана” – 1411. Общо за заплати и за персонал за 2015 г. са предвидени 96 млн. 757 хил. 900 лв.
За 2014 г., в сравнение с 2013 г., са отпуснати допълнително 14 млн. лв., от които за ГДИН 10 млн. 765 хил. лв., за ГДО – 3 млн. 325 хил. лв., за разходи за персонал на двете дирекции.
Искам да подчертая, че базовите възнаграждения на служителите в двете дирекции са съобразени с изискванията на Закона за Министерството на вътрешните работи. Основното месечно възнаграждение на държавните служители от двете дирекции се определя и в съответствие със законовите норми на чл. 177 от Закона за МВР, включително по отношение на база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност, което се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. На държавните служители в ГДИН и ГДО се изплащат ежемесечно допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд.
Обръщам специално внимание, че за първи път от началото на 2015 г. на служителите от двете дирекции към основното месечно възнаграждение се изплаща дължимата компенсация за нощен труд, време на разположение, както и работата в почивните и празничните дни. С това на практика основните искания на Синдиката на служителите в затворите в голямата си част са изпълнени, в резултат на което те се отказаха от последния планиран протест. Възнагражденията за тази година ще се разплащат в рамките на разходите за персонал за 2015 г., които са определени с постановление на Министерския съвет за изпълнение на държавния бюджет.
По отношение на втория Ви въпрос – дали ще бъде запазена числеността на служителите, които работят в местата за лишаване от свобода, можем да направим извода, на базата на цифрите, които цитирах по-горе, че числеността на персонала в двете дирекции е невъзможно да бъде запазен без увеличаване на средствата за персонал. Мога да допълня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В дупликата ще продължите.
Реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Факт е, че не се справихте успешно със защитата на бюджета на Министерството на правосъдието за 2015 г. Не успяхте нито с бюджета на съдебната власт, който беше орязан в частта „Електронно правосъдие”, нито с парите за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция „Съдебна охрана”.
Но при положение че държавата, правителството на Бойко Борисов през 2015 г. ще изтегли 8 милиарда заем, е повече от ясно, че 10 млн. лв., които са необходими за получаване на възнагражденията на служителите в затворите, е предизвикателство, с което можете да се справите. На фона и на хвалбите на финансовия министър, че има преизпълнение в събираемостта на бюджета за месец януари, мисля, че не е проблем да даде като начало 10 милиона за служителите в затворите, за да не се стигне нито до съкращения, което е най-лошият вариант, нито до неотговаряне на техните справедливи искания.
Нека да бъдем точни – Вие сте им обещали заплащане на една част от допълнителното възнаграждение – нощен труд, време на разположение и труд в почивни дни, но те още не са получили тези суми, така че ще трябва да кажете от тази трибуна от коя дата служителите на затворите ще получават допълнително възнаграждение за това. Но въпросът със сумите за храна, със сумите за добро изпълнение на служебните задължения и за утежнени условия на труд не са решени, тоест не са изравнени техните възнаграждения в тази им част с възнагражденията на служителите от МВР.
Не по-малко важен е въпросът с техническите средства – охранителни камери и други, с които трябва да разполагат българските затвори. Не по-малко важен е въпросът и с ужасните условия, които царят в българските затвори и които са условия на живот на затворниците, но и условия на работа на служителите в затворите. България само по последното дело е осъдена за 30 хил. евро...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, госпожо Манолова. Благодаря Ви.
МАЯ МАНОЛОВА: ... и ако достатъчен брой затворници подадат искове, България ще плати тези пари персонално на изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, вместо да подобри като цяло условията за всички затворници и за служителите в затворите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Госпожо Манолова, първо, за парите за електронно правосъдие не сте права. За останалите неща имате право, но за това наистина грешите, и сме говорили това нещо. Осигурени са по Оперативна програма „Добро управление” и електронното правосъдие ще стане факт поне що се отнася до финансовата част на въпроса.
Парите за храна и другите плащания, които изброихте, са в границите на предвиденото от Закона. Просто те наистина не са изравнени като размер с това, което се плаща в системата на МВР. Въпрос на бюджета, с който разполагаме.
Това, което ние в момента правим, е, че опитваме да направим реорганизация на начина на работа в местата за лишаване от свобода, чрез която да реализираме икономии и които да ни позволят постепенно да подобрим условията на труд и да реализираме тези плащания. Действаме в рамките на настоящия бюджет. Ако позволи изпълнението на бюджета да ни бъдат отпуснати допълнителни средства, ще се постараем да се справим с обосновката на тези средства по-добре.
Що се отнася до пилотното решение, напълно права сте, че това е изключително сериозно предизвикателство пред страната. То още не е влязло в сила. Ние работим интензивно по план с конкретни мерки в негово изпълнение. Със сигурност ще ни трябва подкрепата и на народните представители в това отношение, така че Ви благодаря за вниманието към тези теми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Искрен Веселинов относно липсата на регресна отговорност за осъдителните решения срещу Република България, постановени от Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейската общност в Люксембург.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Както е известно, по Конституция съдебната власт е независима. За съжаление в нашето общество стана практика тази независимост да се ползва като възможност за постановяване на неаргументирани или несъобразени с материалния закон решения. Това е и част от проблема за липса на доверие в българската съдебна система. Името „Страсбург” се превърна в символ за някакъв шанс на хората да получат справедливост. Неслучайно след присъединяването ни към Европейския съюз броят на делата в Европейския съд за правата на човека се е удвоил.
Вярно е, че имаше анализи, които да локализират проблемите. Създадоха се нови механизми, които да ограничат делата в Страсбург. Като цяло ефектът не е кой знае какъв. Мисля, че това налага нов подход към оценката на събитията.
Аз като гражданин и народен представител не смятам, че независимостта на магистратите следва да игнорира оценяването им по чисто обективни критерии. Също така смятам, че независимостта на магистратите в България не може да стои над интересите на държавата и нейните граждани, нито да ги накърнява в името на други интереси.
Надявам се, съгласен сте с мен, че такъв обективен и точен критерий би могъл да бъде анализът на постановените срещу България осъдителни решения през последните 20 години. В крайна сметка, като се има предвид, че при всички положения сметката на тези осъдителни решения плаща редовият данъкоплатец, а не виновният магистрат, както и че България не е богата страна с излишни ресурси, мисля, че трябва да има някаква санкция за нехайство, некомпетентност, лично облагодетелстване и прочие и тя да бъде законодателно закрепена.
В тази връзка е въпросът ми към Вас: не считате ли, че следва да се въведе законов механизъм за перманентен анализ на подадените в Европейския съд за правата на човека жалби, както и на постановените от там осъдителни решения срещу Република България, който освен за статистика, да служи и като оценка на магистратите, постановили атакуваните решения, а освен това и механизъм за търсене на регресна отговорност на държавата към виновните магистрати?
Като част от този въпрос – имате ли информация колко осъдителни решения срещу България годишно се постановяват? Какво е финансовото измерение на претърпените загуби от това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Иванов.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, безспорно въпросите, които поставяте, са важни.
Що се отнася до статистическата част на въпроса, който ми задавате, България се нарежда на 12 място сред страните – членки на Европейската конвенция, за 2014 г. с 18 решения. Статистиката показва трайна тенденция както на подадените жалби, така и на осъдителните решения. Мога да я прочета или да Ви я дам. Тя е на разположение на сайта.
Постановените решения с поне едно установено нарушение от българска страна за 2010 г. са били 69, за 2011 г. – 52, за 2012 г. – 58, за 2013 г. – 26, за 2014 г. – 18.
Не съм съгласен напълно с Вас за ефекта от механизма, който беше въведен в резултат на цитирания от Вас анализ. Той показва трайно намаляване на осъдителните решения. Мисля, че едно от важните обстоятелства за тази тенденция, която очертах, е механизмът, който тук вътре решава тези спорове.
Що се отнася до финансовата компонента на въпроса, като обезщетение вследствие на осъдителни присъди на Европейския съд за правата на човека за 2014 г. са изплатени 281 300 лв., през 2012 г. държавата е платила 1 млн. 907 хил. 500 лв., а за 2013 г. 1 млн. 600 хил. 700 лв. Тоест отново виждаме доста сериозна тенденция за намаляване на тези параметри.
Независимо от това проблемът, който поставяте, е сериозен. Той има не само имуществено и финансово изражение. Тук големият проблем е да можем да осигурим на нашите граждани спазване на техните права и да ограничим репутационните щети, които търпи държавата ни, когато бива осъждана.
В този смисъл е и Вашият въпрос за перманентния механизъм за анализ на решенията. От миналото Народно събрание беше възложено на Министерството на правосъдието ежегодно да изготвя доклади, в които да прави анализ за областите, в които България е осъждана, за необходимите законодателни промени. За съжаление като че ли в предишния парламент тази мярка е останала до голяма степен декоративна, защото докладът е бил внесен, но не е имало комисия, която да го разгледа, и той не е бил поставен на вниманието на народното представителство.
В момента подготвяме доклада за 2014 г. Имам увереността, че той ще бъде анализиран и разгледан сериозно от народните представители.
В дупликата ще Ви отговоря на въпроса за регреса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Аз съм удовлетворен от отговора, но остава въпросът с регреса, и не толкова с регреса като финансова част, колкото желанието ми справедливостта и обективността при постановяване на решения да има реално място при оценяване качествата на един магистрат, неговата възможност за кариерно развитие и прочие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Що се отнася до конкретната възможност да се водят искове срещу магистрати, на първо място Ви е известно, че по чл. 132 от Конституцията те имат имунитет, който прави невъзможно да им се търси отговорност за постановени от тях актове – било наказателна или имуществена отговорност.
Трябва да се има предвид, че в голяма част от случаите не е много ясно кой е допринесъл за осъдителния резултат.
Напълно съм съгласен с Вас, че някаква последица трябва да има. Мисля, че най-ефективно е – това ще залегне в измененията на Закона за съдебната власт – да се осигури механизъм, за да се отразяват подобни решения, както в атестациите на конкретни магистрати, допринесли за тях, така и да е гарантирано, че когато се установи, че в практиката на една или друга институция на съдебната власт има някакви системни проблеми, те ще бъдат адресирани посредством обучение и организационни мерки.
Ще Ви дам един пример. Често пъти в България една от най-големите групи дела е за бавно правосъдие. То се дължи на комплекс от мерки, а не на действие на едно или друго лице. В този смисъл тук се изисква доста сложен комплекс от мерки, за да престанем да бъдем осъждани за този тип нарушения.
Що се отнася до конкретната отговорност на конкретни магистрати, допринесли със свои действия, мисля, че ефективният механизъм е посредством атестациите и евентуално търсенето на дисциплинарна отговорност. Ще се постараем в рамките на измененията на Закона за съдебната власт да повишим ефективността на тези средства в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
С Вашия отговор приключваме днешния пленарен ден.
Следващото редовно пленарно заседание е сряда, 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,33 ч.)

Председател:
Цецка Цачева
Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К.Иванов
Секретари:
Айхан Етем

Георги Търновалийски