Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов и Явор Хайтов

Секретари: Александър Ненков и Иван П. Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Едно съобщение: на 12 февруари 2015 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за средната месечна работна заплата и списъчния брой на наетите по трудово и служебно правоотношение за четвъртото тримесечие на 2014 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Както приехме вчера решението, днес изцяло пленарният ден е посветен на:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 6 – 12 февруари 2015 г.
Постъпило е питане от народния представител Петър Славов към Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, относно възможности за допълнително финансиране на Българската армия, в това число и за превъоръжаване по стандартите на НАТО без допълнителна тежест за държавния бюджет. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари 2015 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Божинов към Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, относно политиките за ползите от отговорността на производителите при разделното събиране на отпадъците с цел минимизиране на разходите, които се заплащат от гражданите и бизнеса. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари 2015 г.
Постъпило е питане от народния представител Борислав Великов към Тодор Танев – министър на образованието и науката, относно концепцията и конкретни законодателни предложения на Министерството на образованието и науката, свързани с повишаване на качеството на висшето образование, промяна в модела на финансиране на висшите училища и мерки за модернизация на системата на висшето образование. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари 2015 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Айхан Етем;
- министъра на правосъдието Христо Иванов на въпрос от народния представител Борис Ячев;
- заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Калина Балабанова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- министъра на правосъдието Христо Иванов на въпрос от народния представител Добромир Проданов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Николов Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Николов Иванов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Калина Балабанова;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Димитър Дъбов и Манол Генов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Гроздан Караджов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Димитър Бойчев и Иван Вълков.
Днешният парламентарен контрол ще започне с въпрос към господин Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика.
Въпросът е зададен от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов относно броя на лицата, натрупаните суми по партидите им и универсалните пенсионни фондове, в които са се осигурявали за втора пенсия, които са прехвърлени към Националния осигурителен институт в периода 1 януари 2015 – 31 януари 2015 г.
Господин Димитров ще развие въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин вицепремиер Калфин, уважаеми дами и господа! В края на миналата година без сериозно обществено обсъждане, без дори да се вземат мненията на всички заинтересовани страни, бяха направени промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се взе решение граждани, които имат вноски в частни фондове, да могат да прехвърлят своята партида към НОИ.
Господин Калфин, в тази връзка за нас е важно да установим следното нещо. Мина целият месец януари 2015 г. Ако е имало много хора, които са горели от ентусиазъм да прехвърлят своите партиди от частния фонд към НОИ, е трябвало да са го направили.
Въпросът е да ни дадете подробни данни от кои фондове кой е отишъл към НОИ като брой лица, фонд, лица, суми, които са отишли към НОИ в рамките на месец януари.
Помните, че Националната агенция за приходите съобщи, че всички нормативни изисквания са налице и ако някой желае да се прехвърли към НОИ, да го направи.
Този въпрос има и важен подтекст. Той е следният. Да не се окаже, че има някои фондове, които само са чакали тази мярка да бъде въведена, за да се прехвърлят към НОИ.
Ние от Реформаторския блок с голям интерес ще проследим Вашия отговор, за да установим дали съществува такъв огромен обществен интерес и колко хора са постъпили по този начин. Тези данни са важни от гледна точка на бъдещите законодателни решения в тази област. Ако се установи, че примерно няма толкова голям брой лица, проявили интерес да се прехвърлят към НОИ, ще се види, че мерките тогава са били прибързани, не е имало нужда от тяхното решаване без сериозно обществено обсъждане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моля Ви, господин Калфин, за конкретни отговори – от кой фонд колко човека в рамките на месец януари 2015 г. са се прехвърлили към НОИ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров и господин Славов, преди около две седмици странното е, че получих подобен въпрос, да не кажа същия, от госпожо Мая Манолова, която ме покани заедно с нея да отидем и да й преместим сметката от партида в частния фонд в държавния. Днес Вие ми задавате същия въпрос.
Във въпроса Ви има един интересен нюанс, който ми се ще преди да Ви отговоря, защото отговорът ми ще бъде кратък, по който си струва може би парламентът да помисли. Вие настоявате тогава, когато започне тази процедура, тук в парламента да се изнася информация, или където и да е, публично кои хора, на какви суми, от какви фондове си пренасят средствата. Не знам ако това се приложи към банките, примерно, и трябва да се представи информация кои хора, какви суми, от коя банка си закриват депозита и го пренасят в друга банка, дали няма да създаде известна нестабилност. Просто задавам въпрос. Вие ще го уредите това нещо, това е парламентарно решение доколко и докъде трябва да има прозрачност. За мен няма никакъв проблем, но ще Ви помоля да помислите по тези въпроси, защото тепърва ще започнат да текат подобни процеси.
Както знаете в закона, който беше приет през месец декември, знаете и по какъв начин беше приет и с каква подкрепа, е предвидено, че редът и начинът на избор на осигуряване на лицата, които са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване, както и редът и начинът за преместване на средства от индивидуална партида от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”, се определят акт на Министерския съвет. Така че акт на Министерския съвет определя реда. Такъв акт до този момент не е издаден.
Знаете, че междувременно, включително заради дискусията, която е съвсем уместна по отношение на фондовете, Министерството на финансите, което е инициатор на това законодателство, представи и в момента е на страницата му нов законопроект, който запазва правото на избор, но с редица уточнения – дали може да бъде еднократен или многократен, по какъв начин да се случи и така нататък. Този законопроект беше обсъден миналата седмица в рамките на редовните заседания на работната група по пенсионната реформа и беше представен от министъра на финансите пред социалните партньори и представители на парламентарни групи. Така че това, което имаме в момента – имаме един закон, който чака подзаконов нормативен акт, за да определи реда, и имаме друг закон, който урежда по малко по-различен начин тази материя. Предполагам, че нормалното е да изчакаме да се приеме окончателния ред за прехвърляне на фондовете. Докато той не се приеме няма законово основание и затова няма хора, които да са прехвърлили своите партиди от универсален пенсионен фонд в системата на Държавното обществено осигуряване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Калфин.
Репликата ще бъде от господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер, всъщност този въпрос ние го бяхме намислили още през месец декември миналата година, но изчакахме технологично да мине месец януари, за да има яснота. Това е във връзка с това кой първи е задал въпроса, което всъщност не е толкова важно. По-важното е друго. Начинът, по който беше приета тази разпоредба в края на миналата година, на практика даде възможност за тълкуване на законовия текст. Действително в закона се споменава подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, но той касае само една от категориите лица.
Предвид това, че се появиха различни тълкувания и от представители на НАП, ние бяхме провокирани да Ви попитаме дали не е използван този период да кажем на известна законодателна празнота подобни действия на фондове, които може би са в затруднено положение, да използват ситуацията и да се прехвърлят на НОИ да гърба на съвестния данъкоплатец на практика и да компенсират с това свето недобросъвестно поведение през годините.
Това е смисълът на нашия въпрос и аз по начина, по който Вие отговорихте, разбирам, че такива случаи всъщност няма. Надявам, че така и в бъдеще такива случаи няма да бъдат допуснати, поне докато материята не бъде преуредена, както Вие споменахте. Има подобно законодателно намерение в Министерството на финансите, но то все още не е гласувано в пленарна зала и затова не е факт.
С това завършваме. Моят апел към Вас е също така: бъдете бдителен, както до момента такова нещо не е допуснато, да не го допускаме и в бъдеще за сметка на данъкоплатеца – недобросъвестни лица, които са злоупотребили с доверието на лицата, които се осигуряват за втора пенсия и може би средствата не са там, където трябва да бъдат, да се опитат да замажат нещата и да се прехвърлят към НОИ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Господин Калфин, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Декларация от името на Парламентарната група на Българския демократичен център.
Господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
С облекчение и надежда посрещаме новината за постигнатото споразумение в Минск за прекратяване на огъня в Украйна и мирното урегулиране на конфликта. Искрено се надяваме, че договореностите между страните ще бъдат реализирани в максимална степен. Европа няма нужда от кризи на своя територия и България е длъжна да подкрепя всяка разумна мирна инициатива.
В деня на това споразумение ние от Парламентарната група на Българския демократичен център се чувстваме длъжни да поканим колегите от останалите парламентарни партии към подобно рационално поведение, основано на здравия разум и националната отговорност пред гражданите на България.
В последните седмици станахме свидетели на риторика, която манипулативно налагаше опасното мнение, че сблъсъкът в Украйна е неизбежен и че България е почти в ситуация на агресия. Народни представители си позволиха да призовават към избор на страна в конфликта, да плашат българските граждани с мобилизация и война.
Призоваваме колегите от всички парламентарни групи към прекратяване на популизма и пропагандата, към ограничаване на езика на омразата, спиране на недоказаните обвинения спрямо българските институции и нашите партньори от НАТО и Европейския съюз.
Недопустимо е български парламентаристи да поставят личните си и партийни ползи над националните интереси. Нека не забравяме, че преди всичко сме длъжни да защитаваме България и интересите на българските граждани. (Ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Недев.
От името на парламентарна група – госпожа Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Декларация от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
„Парламентарната група на ГЕРБ категорично възразява срещу опитите за дискредитиране на заместник-председателя на Политическа партия ГЕРБ Цветан Цветанов. Целенасочените внушения по негов адрес, които медийно-политическият кръг „Хохегер” лансира в публичното пространство през последните две години, имат за цел да сатанизират Цветанов и по този начин да отслабят ГЕРБ на изборите, при които той традиционно е председател на Националния предизборен щаб на партията. И ако публичните манипулации не можеха да отслабят партията, която продължи да печели убедително всички избори, то те категорично създадоха безпрецедентен натиск върху българските институции – натиск, който ги остави в унизителна позиция да изпълняват повелите на партийните ръководства на тройната коалиция БСП, ДПС и „Атака” под заплаха от кадрови чистки при неподчинение.
Присъдата срещу Цветан Цветанов всъщност бе прочетена от председателя на БСП още в края на месец март 2013 г. – дни след старателно организирания и осъществен метеж, който свали правителството на Бойко Борисов от власт. На пресконференция на „Позитано” 20, беше размахан анонимен сигнал срещу бившия министър на вътрешните работи. Анонимката беше предадена публично на правоприлагащите институции с повелята, че заместник-председателят на ГЕРБ е виновен и институциите едва ли не са длъжни просто да официализират това партийно решение – управленски похват, познат ни от тъмното тоталитарно минало на България през периода 1944–1989 г., когато ръководството на БКП, и сегашното БСП, свеждаше решенията си за безропотно изпълнение на овладените партийно институции. Двадесет и пет години по-късно нищо в главите на другарите от ляво не се е променило. Промениха се само банковите им сметки и личните им състояния, но експлоатирането на държавните институции като партиен придатък остана. Останаха и пропагандните прийоми, с които Държавна сигурност манипулираше общественото мнение.
Срещу Цветан Цветанов бяха използвани всякакви способи, които имаха за цел да внушат на непредубедените зрители, че той е подслушвал едва ли не всеки български гражданин. Обществото беше подготвяно месеци наред, че Цветанов е виновен и е въпрос на процедура той да бъде осъден за неправомерно прилагане на СРС-та. Правоприлагащите институции в България обаче все пак проявиха професионализъм и не реализираха анонимката от „Позитано” 20, защото единствените доказани факти в нея бяха личните данни на заместник-председателя на Политическа партия ГЕРБ.
Пропагандният октопод на бившите управляващи обаче не спря да пуска пипалата си към овладяването на властта в държавата и след като постигна успех чрез аферата „Костинбродски бюлетини”, предприе нова офанзива срещу Цветанов, звучаща още по-абсурдно от предишната. Този път той беше обвинен, че е отказал да разреши прилагането на специални разузнавателни средства! И до ден днешен за мислещите хора и за външнополитическите партньори на България звучат необяснимо обвиненията, че един министър може да бъде обвинен в това, че е отказал да разреши процедура, за която държавата му е дала право да решава.
Подопечните институции обаче не видяха нищо нередно в това да обвинят един бивш вътрешен министър в нещо, което е законно и е прилагано от всички министри на вътрешните работи през последните 25 години. Така се прилага и се стига до произнасянето на осъдителна присъда, напомняща за присъдите на комунистическия трибунал, познат в историята като Народен съд.
Като отговорна политическа сила Политическа партия ГЕРБ категорично не иска да се намесва в работата на независимия български съд. Противопоставяме се обаче на опитите съдебната система да бъде използвана като оръжие в ръцете на политически кръгове, които са готови да прекрачат всички демократични граници, за да се доберат до държавната и икономическата власт в страната.
Настояваме председателят на Парламентарната група на ГЕРБ да получи справедлив процес, съобразен с всички законови разпоредби и процедури!
Призоваваме всички политически сили, както и органите, формиращи общественото мнение в държавата, да проявят обективност и да спрат целенасоченото дискредитиране на един политик, придобило формата на лична вендета, вместо на обективна оценка за работата му. А оценката я дадоха както избирателите, които продължиха да гласуват доверие на ГЕРБ, така и всички външнополитически партньори на България, които продължават да изразяват подкрепата си към партия ГЕРБ и към господин Цветанов в частност.” (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Първият въпрос към господин Даниел Митов – министър на външните работи, ще бъде зададен от господин Кристиан Вигенин – относно координация по въпросите на Европейския съюз.
Слушаме Ви, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Ще започна с това, че на практика голяма част от този въпрос се обезсмисля междувременно, тъй като той беше зададен на 19 ноември, а сега сме четири месеца по-късно, но така или иначе смятам, че си струва да поговорим все пак по въпросите на координацията на европейските политики. Смисълът на моя въпрос беше да заостря вниманието и на парламента, а и на министър Митов по въпросите, свързани с европейската политика, и да му дам аргументи, с които да защити Министерството на външните работи. Но така или иначе – по същество.
На 10 ноември правителствената информационна служба съобщи, че е проведено заседание на Съвета по европейски въпроси, председателствано от вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси госпожа Меглена Кунева. На това заседание са приети важни решения, като например Проектна позиция на Република България за Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси, на който финансовите министри са обсъдили бюджетната процедура на Европейския съюз за 2015 г.
По Постановление № 85 на Министерския съвет обаче заседанията на Съвета по европейски въпроси се ръководят от министъра на външните работи или негов заместник. Пак казвам, към онзи момент.
Едва два дни по-късно на заседание на Министерския съвет са приети промени в Устройствения правилник на Министерския съвет, като се споменава между другото, че промяна е нужна и в Постановление № 85, каквато към онзи момент не беше реализирана.
От наличната информация става ясно, господин Министър, че на практика са Ви отнети всички координиращи функции, няма да участвате в Съвета „Общи въпроси”, а от тук нататък участието на Министерството на външните работи в Съвета по европейски въпроси, пак подчертавам – към онзи момент, се свежда до равнище генерален директор, без да е ангажирано по никакъв начин политическото ръководство.
Въпросът ми е: смятате ли, че решенията на Съвета по европейски въпроси от 10 ноември са законни, при положение че Вашите функции са били иззети от друг член на Министерския съвет, който към онзи момент не съществува в съответните правни актове? Ще има ли занапред Министерството на външните работи някаква роля и евентуално каква в процеса на координация на европейските политики? С какви аргументи приехте орязването на функциите на Министерството на външните работи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Митов, за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, преди да отговоря на Вашия въпрос, искам да благодаря от трибуната на Народното събрание на всички парламентарни групи, които в последните дни защитиха геополитическия стратегически избор на България и застанаха категорично срещу истерията, налагана в българското общество, по отношение на конфликта в Украйна. И дотук ще спра.
Господин Вигенин, на 10 ноември 2014 г. е проведено редовно заседание на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет. Съгласно чл. 6в от ПМС № 85 от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз заседанията на Съвета се ръководят от неговия председател, а това е министърът на външните работи, като в случай на негово отсъствие ръководството се поема от определен от него заместник-министър на външните работи или от секретаря на Съвета.
Поради невъзможност да присъствам лично на проведеното на посочената дата заседание същото беше ръководено от заместник министър Румен Александров. Посоченото обстоятелство е видно от изготвения съгласно чл. 6б, ал. 3 от ПМС № 85 протокол на заседанието, подписано от господин Александров и от секретаря на Съвета госпожа Христина Хитрова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет. Новоизбраният заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси госпожа Меглена Кунева е взела участие в първата част на заседанието, като е изложила своята амбиция за активизиране издигането ролята на СЕВ (Съвета по европейски въпроси) в съответствие с приоритета на правителството за засилена интеграция на България в Европейския съюз. Предвид гореизложеното считам, че заседанието на Съвета по европейски въпроси е проведено законосъобразно.
Относно втората част на въпроса: приети ли са промени в Постановление № 85 и кога, бих желал да Ви уведомя, че след 7 ноември 2014 г. – дата на избиране на правителството от Народното събрание на Република България, Постановлението на Министерския съвет е изменяно три пъти.
Промените са публикувани в „Държавен вестник”, както следва: бр. 94 от 14 ноември 2014 г., бр. 101 от 9 декември 2014 г. и бр. 6 от 23 януари 2015 г.
Промените в Постановление № 85 на Министерския съвет са направени с цел отразяване Решението на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет от 7 ноември 2014 г. и Решението на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 7 ноември 2014 г.
Съгласно изменения от 14 ноември 2014 г. в чл. 5, ал. 1 от Постановление на Министерския съвет № 85, заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси е определен за председател на Съвета по европейски въпроси.
Политическото представителство на Министерството на външните работи в СЕС се осъществява от министъра на външните работи, който е и заместник-председател на Съвета, а в негово отсъствие – от определен от него заместник-министър на външните работи.
Правомощията на външния министър по отношение на координацията по въпросите на Европейския съюз са определени в чл. 2, ал. 5 от Постановление на Министерския съвет № 85.
Министърът на външните работи продължава да представлява Република България на всички заседания на Съвет „Външни работи”, представлява страната ни и на заседанията на Съвет „Общи въпроси” по теми, свързани с външните отношения на Европейския съюз, политиката на разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране. Съгласно измененията, заместник министър-председателят по координацията на европейските политики представлява България в заседанията на Съвет „Общи въпроси” във всички останали случаи.
Министерството на външните работи продължава експертно да подготвя българското участие в заседанията на Съвет „Общи въпроси” и на заседанията на Европейския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Вигенин, заповядайте за още две минути за Вашата реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Митов, уважаеми колеги народни представители! Трудно мога да кажа, че съм удовлетворен от този отговор, защото – съжалявам, че ще го кажа, но очевидно или правителствената пресслужба лъже, или е извършена измама, като е оформен протокол от Съвета по европейски въпроси, подписан от господин Румен Александров.
Не зная дали вече на сайта също не е променена информацията, но ето какво пише на 10 ноември 2014 г.: „Вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева, която днес води Съвета по европейски въпроси, заяви, че очаква той да запази и усили централната си роля” и така нататък, и така нататък. Тоест или въвеждаме в заблуда гражданите с публикуване на невярна информация в сайта на Министерския съвет, или фалшифицираме протокол само за да отговаря на изискванията и да не влезе в противоречие с действащото към онзи момент Постановление на Министерския съвет.
Но, разбира се, това остава на съвестта на тези, които са го направили, а искам само да кажа, че, за съжаление, голяма част от функциите, както и Вие потвърдихте, господин Митов, на Министерството на външните работи, бяха иззети на практика от вицепремиера Кунева.
Това впрочем е една структура, която съществува само в още една страна – членка на Европейския съюз, Малта, където вицепремиер отговаря по европейските въпроси.
Вече са налице и първите ефекти от тези решения. Очевидно вицепремиерът Кунева се задъхва, поради липса на административен капацитет около нея. Свидетели сме на немалко хаотични действия, фокусирани върху една – две теми, свързани с европейската координация. Останалото е неглижирано. На практика Меглена Кунева ръководи и дирекцията „Политики и институции на Европейския съюз“ на Министерството на външните работи. Поради естеството на функциите си на практика ръководи и Постоянното представителство на Република България, въпреки че това не е формализирано по този начин. А междувременно също така – подготовката на Председателството на България, беше дадено изцяло в правомощията на вицепремиера Кунева.
Изобщо аз мога да направя извода, че по някакви причини господин Борисов не харесва Министерство на външните работи – в първия мандат драстично беше орязан бюджета, след това последва удар върху дипломатическия състав чрез саморазправата с огромен брой дипломати. Сега, във втория мандат, се отнеха ключови функции на Министерството на външните работи.
Единствено се надявам, господин Министър, че оттук нататък и със съдействието на народните представители ще се избегне по-нататъшно неглижиране и орязване функциите на Министерството на външните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Моля, при поставянето на въпросите и отговорите, да се придържате към времето.
Заповядайте, господин Министър, за Вашата дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Вигенин, благодаря за загрижеността по отношение на запазването на функциите на Министерството на външните работи.
Както знаете, всяко едно правителство има своите особености и има правото да преразпределя функциите между членовете на Министерския съвет, така както намери за добре и прецени, че неговата работа ще тече по-нормално.
Не приемам констатацията, че дирекция „Политики на Европейския съюз” в Министерството на външните работи се ръководи от вицепремиера, защото това не е така. Ръководи се пряко от министъра на външните работи, както и Постоянното представителство се ръководи от министъра на външните работи. Ние обаче сме в постоянна координация с госпожа Кунева и това е въпрос на наша вътрешна организация как точно ще си разпределяме функциите и ще следим за изпълнението на съответните приоритети и политики, но наистина благодаря за загрижеността.
Не мисля, че министър-председателят по някакъв начин има негативно отношение към Министерство на външните работи. Това е въпрос на вътрешно преразпределение на функциите и задълженията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Митов.
Следващият въпрос към Вас е от народния представител Михо Михов относно оценка на дипломатическите представителства и ръководството на Министерството на външните работи за миграционния натиск върху Република България. Заповядайте.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! В края на миналия век хуманитарната, а след това и военната криза в бивша Югославия подложи на изпитание българската държава. Справихме се нелошо с това предизвикателство, но не го заложихме като превенция в бъдещи бежански проблеми по направлението „Ранно предупреждение” и взаимодействие със съседните страни още в зародиша на хуманитарна криза.
Силовите ни министерства – Министерство на правосъдието и Агенцията за бежанците, през септември 2013 г. като че ли бяха не само изненадани от броя, но и от направленията за нахлуване на чужди граждани на наша територия. Размахът на този проблем и до днес е актуален и има опасност да стане и систематичен проблем, заради което след три месеца от задаването на моя въпрос аз днес отново го поставям.
От изслушването на министрите в служебното правителство в Народното събрание, когато ние ги извикахме, останах с впечатление, че държавата не работи и води борба със следствията и последствията за България, в смисъл на отклоняване на ресурс – човешки, финансов, в това число и на Европейския съюз. Немаловажен е фактът, че нашият народ няма нагласи за интегриране на бежанците в българското общество.
Въпросът ми към Вас, уважаеми господин Министър, е: каква е оценката на дипломатическите представителства, на ръководството на Министерството на външните работи в близък и средносрочен план за миграционния натиск върху Република България в контекста на заплахите към нивото на националната ни сигурност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михов, отговаряйки, ще помоля за малко търпение, защото това наистина е важен въпрос и може би отговорът ми ще е малко по-дълъг от определеното време, но ще помоля за толерантност в случая.
Първо, благодаря за въпроса. Той е безкрайно важен и ние постоянно се фокусираме върху него, защото до голяма степен това е въпрос на националната сигурност. С пояснението, че според мен, част от въпроса, разбира се, се отнася към компетентността на Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност” и други институции, ще Ви запозная с оценките и вижданията на Министерството на външните работи за настоящото състояние и средносрочните перспективи за развитието на миграционния натиск върху България.
На първо място бих искал да изтъкна, че настоящата ситуация, макар и трудна в редица отношения, не е съпоставима с обстановката от есента на 2013 г., когато няколко вълни от бежанци и емигранти, преминаващи предимно през българо-турската граница предизвикаха твърде усложнена ситуация, непозната в най-новата история на България.
Бих искал да привлека Вашето внимание и върху наблюдаваното увеличение на миграционния натиск от началото на 2015 г. в сравнение със същия период на миналата година. Така например, през януари тази година броят на установените лица за незаконна миграция на вход на българо-турската зелена граница възлиза на 317 души при 106 души през януари 2014 г. Може да се очаква, че през месец март тази година ще продължи да нараства броят на чуждестранните граждани, които ще предприемат действия за незаконно влизане на територията на Република България.
Следва да бъде взето под внимание, че след изграждането на инженерно-техническите съоръжения по границата констатираме пренасочване на потока и нарастване на опитите за нелегално преминаване през граничен контролно-пропускателен пункт на българо-турската граница.
Спирам се на тази част от границата, защото там натискът е несравнимо по-голям, отколкото в участъците на нашата граница с Гърция, Република Македония, Сърбия и Румъния. Най-значителен е броят на незаконните имигранти, придвижващи се към България от зоните на военни конфликти най-вече от Сирия, но също така и от Ирак и Афганистан. В този контекст нашата оценка за развитието на миграционната ситуация се основава на анализа на състоянието и тенденциите в развитието на конфликтите в Сирия, Ирак и Афганистан. Очевидно е застъпването на тези конфликти, за решаването на които международната общност продължава да полага значителни усилия.
Тежката ситуация, най-вече в Сирия и Ирак, съчетана с активните действия на групировката „Ислямска държава”, поражда опасения за продължителна нестабилност на региона, а оттам и за запазване на миграционния натиск към Европейския съюз. Убедени сме, че обединените усилия на международната общност ще доведат до изолиране и унищожаване на структурите на организацията „Ислямска държава”, което ще допринесе за намаляване на напрежението в региона.
Отчитаме обаче сложността на положението в Афганистан и изразяваме надежда, че мисията „Решителна подкрепа” на международната общност в Афганистан, започнала от 1 януари тази година след изтеглянето на Международните сили в подкрепа на сигурността (ISAF) в края на декември 2014 г., ще постигне желания вътрешнополитически резултат.
Засега е по-малко отражението на конфликтите и вътрешнополитическата нестабилност в държавите от Африканския рог и Западна Африка върху миграционния натиск в България в сравнение с натиска върху други държави – партньори от Европейския съюз. Продължаваме отблизо да следим тези процеси предвид възможната динамика и в тяхното развитие.
Вземаме под внимание, че понастоящем основното трасе, използвано от нелегалните имигранти за влизане в България, преминава през територията на Република Турция. В този контекст продължаваме да придаваме приоритетно значение на укрепването на българо-турските контакти и сътрудничество по-конкретно по граничните и имиграционните въпроси. Отдаваме особено значение на влязлото в сила на 1 октомври 2014 г. Споразумение между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, както и подобреното взаимодействие с турските власти. Очакваме в най-скоро време подписване на два важни документа – Споразумение за общо наблюдение на границата и Споразумение за създаване на тристранен българо-турско-гръцки граничен център. Също така се надяваме в най-близко бъдеще да започне и работата по изготвянето на двустранен протокол между България и Турция за прилагане на Споразумението с Европейския съюз за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще използвате може би и дупликата, за да завършите.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Разбира се, господин Председател, така и ще направя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Михов, за реплика.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, аз съм доволен от схемата, която Вие развивате, защото вече се ангажират много държавни институции по този, както казвам, систематичен проблем.
Моето безпокойство е от факта, че през този месец, преди пет години, Европейският съюз прие и утвърди Стратегия за вътрешна сигурност в пет стъпки. Едната от тези стъпки е именно управление на сигурността чрез управление на границата. Моето предизвикателство и към Вашия отговор е: Европейският съюз да ангажира много по-сериозно, отколкото досега, ние да черпим ресурси от него, защото миграционният натиск в Европа е 31,3% от целия натиск в света. Ако България стане и се утвърди като коридор – един от десетте, не, ами единадесети коридор, както се казва, няма кой да ни благодари от следващите генерации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Михов.
Заповядайте, господин Митов, да продължите Вашия отговор с информацията.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Аз по-скоро бих отговорил много накратко и по същество на господин Михов.
Прав сте, господин Михов. Когато става въпрос за средствата и солидарността, които идват от Европейския съюз, България е една от държавите с най-сериозен миграционен натиск в момента от всички държави на Европейския съюз, а е доста надолу в класацията по отношение на солидарното разпределение на средствата, които са насочени в посока на това да се финансира убежището на потенциални бежанци.
Разбира се, това е свързано и с борбата срещу така наречените „чуждестранни бойци”. Този въпрос е непрекъснато поставян от нас. Аз имам срещи във всеки един формат и с всички международни организации, които се занимават с управление на подобни проблеми, като нашият призив винаги е за повече солидарност в случая и за изграждане на механизми, които могат да ограничат този натиск върху България. Европейският съюз вече е в, как да кажа, много динамичен режим на осъзнаване на проблема, а както знаете, в голяма част от държавите в Близкия Изток и Северна Африка в дипломатическите представителства на Европейския съюз ще бъдат разпратени хора, занимаващи се специално с въпросите на сигурността, като се атакува въпросът с чуждестранните бойци предимно, но той се отнася до голяма степен и до миграционния натиск.
Има чуваемост вече в европейските институции. Аз се надявам на по-голяма солидарност и ние няма как да не работим в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е на народния представител Кристиан Вигенин относно откриване на нови гранично-пропускателни пунктове между Република България и Република Македония.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! На 16 юни 1999 г. е подписана Спогодба между Република България и Република Македония за откриване на два нови гранични контролно-пропускателни пунктове, свързващи общините Симитли и Пехчево; и Струмяни и Берово, влязла в сила на 13 септември същата година. По-късно, през 2004 г., е подписана и Спогодба за откриване на трети пункт, който да свърже общините Невестино и Делчево, одобрена от правителството през месец юли 2005 г.
И трите пункта към настоящия момент не са открити. През годините са правени различни по интензивност усилия за реализирането на тези спогодби, като думите и обещанията са били много повече от делата, а темата е повдигана безрезултатно при всяко правителство и всеки парламент. Това може да се види по стенограмите.
Най-близо до реализация е бил проектът Струмяни – Берово, с одобрено финансиране по Програма ФАР, но необходимата инфраструктура от българска страна не е изградена поради фалит на спечелилата търга фирма. По отношение на този пункт обаче от македонска страна са изградени всички съоръжения, включително сградите на граничния контролно-пропускателен пункт.
Разбирането ми, включително и в периода, в който ръководих Министерството на външните работи, винаги е било, че именно липсата на инфраструктура от българска страна е причина откриването на ГКПП „Клепало” да се бави. Поради оставката на правителството станаха невъзможни усилията ми да активизирам работата и да я доведа до реален резултат.
В отговор на мой въпрос на 28 ноември 2014 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова изтъкна като основна причина за отлагането на изграждането на необходимата инфраструктура – нов пътен участък и рехабилитация на съществуващия от Струмяни до границата, общо около 30 км, липсата на одобрен и ратифициран международен договор, вследствие на това и липса на икономическа обосновка на евентуалната инвестиция.
В опит да подпомогна диалога между министерствата и изясняване на проблема, бих искал да Ви попитам следното: смятате ли за важен елемент от добросъседските отношения откриването на нови гранични контролно-пропускателни пунктове, които ще улеснят контактите между хората в търговско-икономическия и културния обмен, а с това и ще подпомогнат българските усилия за нормализиране на отношенията между двете страни?
Към днешна дата в сила ли е подписаната през 1999 г. спогодба и ако не, готов ли сте да инициирате нейното подновяване?
И трето, има ли анализ на икономическите ефекти от откриването на Граничния контролно-пропускателен пункт „Клепало”, ако не, възнамерявате ли да поискате такъв и от кого, с ясното разбиране все пак, че за Министерството на външните работи отношението към такъв проект не може да се базира единствено на икономическите ползи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вигенин! Подписаната на 14 юни 1999 г. в Скопие Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Македония за откриване на два нови международни гранични контролно-пропускателни пункта между двете страни, свързващи общините Симитли – Пехчево, и Струмяни – Берово, е в сила и към настоящия момент. Спогодбата има безсрочен характер и в Министерството на външните работи не съществуват данни да са предприемани действия от страните по нея за прекратяването й.
Относно разкриването на новия ГКПП „Клепало” по направлението Струмяни – Берово, становището на Министерството на външните работи е, че следва да се отчитат изискванията, произтичащи от нашето бъдещо присъединяване към Шенгенското пространство. В този контекст, както и с оглед необходимостта от актуализиране на залегналите в Спогодбата срокове, би било целесъобразно на следващо заседание на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол към Министерския съвет да се разгледат конкретните идеи за изграждането на това ГКПП, включително евентуалната възможност за съвместно ГКПП с Република Македония.
Темата за ГКПП „Клепало” е обсъждана многократно през изминалите години предвид компетенциите на Министерството на външните работи по отношение на откриването на нови гранични контролно-пропускателни пунктове. Желаем да следваме принципа на приемствеността и имаме готовност да продължим както работата по изграждането им, така и в насока реализирането на трансграничните проекти.
Няма да се спирам обстойно на действията, които нашата страна е предприела в предходните години по изграждането на подходяща пътна връзка до границата с Република Македония, тъй като министър Павлова само преди дни предостави детайлна информация относно техническите проекти за рехабилитация, реконструкция и новото изграждане на пътя.
Наред с това бих искал да отбележа, че подходящата пътна инфраструктура е само една от предпоставките за разкриването на нов ГКПП. От изключително важно значение са данните за съществуващия и прогнозния трафик на пътни превозни средства. В тази връзка следва да се потърси експертното мнение на компетентните български институции.
В заключение бих искал да потвърдя непромененото становище на Министерството на външните работи, че за засилването на пътническия поток между двете съседни страни като Република България и Република Македония е необходимо разкриването на допълнителен брой гранични контролно-пропускателни пунктове, в това число и „Клепало”. Това ще стимулира икономическия растеж в пограничните райони, ще увеличи възможностите за инвестиции и ще допринесе за нарастване на туризма и туристическите услуги в Западна България. Възможността за по-преки и интензивни контакти, които безспорно ще се засилят при отварянето на нови пунктове, ще доведе до разширяване на трансграничните връзки, засилване на културното сътрудничество и допълнително сближаване на хората от нашите две страни. Разбира се, то има и своите политически измерения в рамките на пътя на Република Македония в посока на нейната европейска интеграция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Вигенин, имате думата за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, в случая мога да кажа, че съм удовлетворен от Вашия отговор. Става ясно, че няма международно-правни пречки за реализацията на този проект. Той е желан от населението от двете страни на границата. Тук не говорим за пълномащабен граничен контролно-пропускателен пункт, а за възможност дори роднини от двете страни на границата да могат пряко да преминават, вместо да обикалят над 100 км и за повече от час да може да се стига до две съседни през границата общини.
Във връзка с мое питане преди известно време, министър-председателят потвърди или по-скоро прие идеята свързващата инфраструктура за този участък – специално за ГКПП „Клепало”, да бъде представено за реализация или финансиране по плана „Юнкер”. Това е напълно възможно, още повече че такъв проект има по-голяма стойност не само за България, но и за Република Македония. Сигурно могат да се използват и други такива възможности.
Считам, че България няма да стои сериозно, ако толкова години вече не е в състояние да изгради няколко километра нов път, да рехабилитира още около двадесет и няколко километра стар път, за да може да направи тази инфраструктура. Знаете, че този въпрос е поставян нееднократно от македонска страна. При положение че има положително становище от Министерството на външните работи и се полагат такива усилия, мисля, че е редно правителството и съответните министерства да поемат по-активна роля. Надявам се с това този кабинет, както и Министерството на външните работи да останат с нещо позитивно по отношение на двустранните отношения с Република Македония, нещо конкретно и видимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Министър Митов няма да се възползва от дупликата.
Следващият въпрос към него е от народния представител Борис Станимиров относно визовите изисквания на Съединените американски щати за български граждани.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, на 7 февруари 2014 г. Република България официално нотифицира Европейската комисия, че страната ни е засегната от липса на реципрочност по отношение на визовите изисквания на Съединените американски щати за български граждани. Европейският регламент № 1289/2013 дава възможност след такава нотификация Европейската комисия да се намеси незабавно след определен срок от време по своя инициатива или след изрична допълнителна молба от държавата членка, включително с реципрочно въвеждане на визови изисквания за определени категории граждани на третата страна, третираща неравнопоставено граждани на Европейския съюз.
Вече повече от една година след официалната нота не е публично известно Европейската комисия да е предприела каквито и да е действия, каквито следват по казуса.
Моите въпроси към Вас са: имате ли официална информация за предприети действия от страна на Европейската комисия по българската нота? Ако не са предприети такива действия, какви мерки и в какви срокове ще предприеме Министерството на външните работи, за да осигури институционално съдействие от Европейската комисия за премахване на визовите изисквания на САЩ спрямо българските граждани? Има ли постигнат напредък в двустранните преговори между България и САЩ за премахване на визовия режим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Станимиров.
Господин Митов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станимиров, преди да отговоря на Вашите конкретни въпроси, бих искал да подчертая, че на фона на достигнатото ниво на двустранните отношения между София и Вашингтон, окачествявани нееднократно и от двете страни като стратегически, съюзнически и приятелски, визовият режим на Съединените щати за българските граждани до голяма степен не е приведен с това равнище на връзките. Българското правителство разглежда присъединяването на нашата страна към Програмата за безвизови пътувания на американското правителство като един от значимите въпроси – както на двустранния, така и на трансатлантическия диалог със Съединените щати.
В началото на февруари 2014 г. България, а също така и други четири държави – членки на Европейския съюз, които не са включени в Програмата за безвизови пътувания на американското правителство – Кипър, Полша, Румъния и Хърватска, нотифицираха писмено Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия за липсата на визова реципрочност от Съединените щати в съответствие с разпоредбите на Регламент на Европейския съюз 1289/2013 и на Съвета на Европейския съюз. Информацията за извършените нотификации бе публикувана в „Официален вестник” на Европейския съюз на 12 април 2014 г., от когато започнаха да текат сроковете за предприемане на конкретни действия за премахване на визовата нереципрочност.
Бих желал да поясня, че Регламент 1289 въведе усъвършенстван механизъм за постигане на визова реципрочност, който предвижда своевременна и ефективна реакция в случаите, когато трета страна, която се ползва с безвизов режим във всички държави – членки на Европейския съюз, въвежда или поддържа изисквания за визи за гражданите на една или повече държави членки. Този механизъм предоставя възможност на държавите – членки на Европейския съюз, да нотифицират европейските институции за липсата на визова реципрочност с трета страна. Впоследствие, в случай че въпросната трета страна не е отменила изискването за виза към гражданите на засегната държава членка в срок до шест месеца след публикуването на нотификацията на засегната държава членка в „Официален вестник” на Европейския съюз, Европейската комисия може по искане на тази държава членка или по своя инициатива временно да преустанови освобождаването от изискване за виза за някои категории граждани на съответната трета страна за период от шест месеца. Комисията е задължена да представи на Комитета за визова реципрочност на Европейския съюз доклад с оценка на положението, в който посочва основанието за решението и да не суспендира освобождаването от изискването за виза. В случай, че в срок от 24 месеца от публикуването на нотификацията на засегнатата държава членка в „Официален вестник” на Европейския съюз, въпросната трета страна не е отменила изискването за виза, Комисията приема делегиран акт, с който временно преустановява освобождаването от изискването за виза на гражданите на тази трета страна.
Отговорите на въпросите – това беше нужно, за да се изясни общата рамка на това как работи въпросният Регламент.
По отношение конкретните отговори на зададените въпроси. Като реакция на нотифицирането от България, а също така и от други държави – членки на Европейския съюз, на третите страни, в това число Съединените американски щати, които се ползват от безвизов режим във всички държави – членки на Европейския съюз, а изискват визи за гражданите на една или повече държави членки, Европейската комисия своевременно предложи периодично провеждане на тристранни срещи във формат: трета страна – Съединените щати, засегнатите от визовия режим държави членки, в случая Българя, Кипър, Полша, Румъния и Хърватска, и Комисията. На тези тристранни срещи беше предвидено да се обсъждат основанията за визовия режим и необходимите мерки от държавите членки и третата страна за постигане на пълна визова реципрочност в непродължителен времеви период.
България, както и другите заинтересовани държави – членки на Европейския съюз, а също така и третите страни, в това число и САЩ, приеха новия подход, предложен от Европейската комисия за решаване на визовата нереципрочност.
Първата тристранна среща САЩ – засегнатите от визовия режим държави членки и Европейската комисия се състоя в Брюксел на 16 юли 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека тази подробност да я включите в дупликата.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Ще я продължа може би в дупликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Засега става ясно, че визи ще има.
Заповядайте, господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Благодаря, господин Министър.
Удовлетворен съм от декларираното от Вас разбиране, че наличието за изискване на визи за българските граждани за Съединените щати несъответства на високото ниво на сътрудничество, което, от една страна, има Европейският съюз със Съединените щати, а също така и България в двустранните си отношения. Очаквам от Вас да поставяте този въпрос пред всеки американски държавник, с който се срещате, при всяка една среща, докато този режим не бъде отменен. Защото освен чисто практическият проблем с визите, тези визи, както и донякъде Шенгенското пространство, представляват вид дискриминация и унизителен факт за българските граждани, и подхранват антиевропейски и антиатлантически настроения в българското общество; дават аргументи на различни обществени сили, които да представят българите като втора категория граждани на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станимиров, темата е много обширна и едва ли ще успея да я изчерпя цялата в момента. Ще Ви предоставя всички подробности и необходимата информация, така че да може да се запознаете по-подробно с проведените до момента срещи и докъде сме стигнали.
Темата се поставя всеки път, при всяка среща, при всяка възможност от българска страна. Вие знаете, че неотдавна на посещение в България беше държавният секретар на Съединените щати и темата също беше поставена. Знаете, че се създадоха четири работни групи, в които България и Съединените щати ще работят съвместно, за да достигнат до съответни конкретни, практически измерения на резултатите от разговорите, които бяха проведени в София.
Една от тези работни групи е насочена в посока образование, наука и връзки между хората. Това означава повече стипендии за български студенти, които могат да се възползват от възможностите да учат в американски университети в Съединените щати, повече възможности за други млади хора, които могат да се образоват или да посещават Съединените щати.
Разбира се, визите остават основен въпрос и ще продължаваме да настояваме за по-бързото им премахване, в това число и със съдействието на Европейската комисия и съответния Регламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към питане от народния представител Юлиан Ангелов относно приложението на Междудържавно споразумение от 1961 г. между Република България и Тунис и положението на българските граждани, работещи в Тунис.
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, господин Министър! Уважаеми господин Министър, понастоящем в Тунис по договори с тунизийската държава работят около 100 български граждани – преподаватели по различни дисциплини, лекари, медицински персонал и други. Съществуват сериозни оплаквания относно неадекватно третиране на българските граждани, работещи в Тунис спрямо всички останали граждани на други държави, които упражняват трудова дейност в Тунис.
Българските граждани, работещи в Тунис, осъществяват своята трудова дейност въз основа на Междудържавно споразумение от 1961 г. Споразумението е подписано между Министерството на външните работи на Тунис и българското търговско дружество „Техноимпекс” АД, което дружество понастоящем е с отнет лиценз за работа в тунизийската държава. По конкретиката се оказа, че българската страна се задължава да представя професорски персонал, където има нужда на територията на Тунис.
Възнагражденията на българския персонал са уредени в анекс към Споразумението – Първи допълнителен анекс. Допусната е сериозна несправедливост по отношение на българския персонал. Той не се осигурява от приемащата държава за здравно и пенсионно осигуряване. Освен това към настоящия момент заплатите на българския персонал са в размер на 800 динара, чиято левова равностойност е около 714 лв., докато местният персонал, заемащ същите позиции, получава по 1500 динара.
Отделно от това лицензът на „Техноимпекс” АД за дейност в Тунис е отнет и в момента българският персонал се представлява от друго държавно предприятие – „Експомед”, което е подчинено на Министерството на здравеопазването и има друг предмет и сфера на дейност в областта на медицината.
Следва да се отбележи, че съгласно Споразумението не се прилага принципът на индивидуалното договаряне, което противоречи на всички модерни и утвърдени практики в сферата на трудовото право. Отделно от това считам, че понастоящем нашето дипломатическо представителство не е достатъчно активно в комуникацията и в действията си по защита на правата на работещите български граждани.
С оглед на динамичната вътрешно-политическа обстановка в тунизийската държава, считам, че следва да се работи в насока на задълбочаване, увеличаване на икономическата ефективност между двете държави и постигане защита правата на българските граждани, намиращи се в тунизийската държава.
Уважаеми господин Министър, от моето питане са минали два месеца, надявам се да не е актуално, но с оглед на бързата работа на българските дипломати, най-вероятно отново е актуално.
Питането ми е: ще подкрепи ли Вашата администрация следните идеи – ще инициирате ли по дипломатически път сключване на нова спогодба с Тунис, която да уреди трудовите и осигурителните права на българите, работещи в Тунис, като в това споразумение се заложи минимум равностойно заплащане на българския персонал с тунизийския, заемащ същите позиции? Ще инициирате ли да се уреди въпросът българският персонал задължително да бъде осигуряван здравно и пенсионно. Считате ли, че новата спогодба трябва да дава право на всеки български гражданин да има право на индивидуално договаряне на условията, при които да полага труд на тунизийска територия – индивидуален трудов договор с тунизийския работодател, за което по данни на тунизийската страна има разбиране за уреждане на този въпрос с нарочен Международен договор, но за целта е необходима активност на Министерството на вътрешните работи, тъй като тунизийската страна настоява за равноправност между преговарящите? Тоест въпросът да бъде уреден между двамата външни министри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Митов, за отговор на питането.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, още в самото начало на моите отговори бих искал да отбележа, че въпросите на защитата на трудовите права на българските граждани, работещи в Тунизийската република, е поставян и по-рано пред Министерството на външните работи. Ние отнесохме тези въпроси за съгласуване и координация до Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта. Към днешна дата се очертава следната картина.
Правният субект в лицето на търговското дружество „Техноимпекс” АД, който е бил упълномощен като посредник да подпише през 1961 г. от българска страна Споразумението за уреждане на положението на българските граждани, работещи в Тунис, с Министерството на външните работи на Тунизийската република, към днешна дата е без регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. Мандатът на Съвета на директорите на „Техноимпекс” АД е изтекъл на 21 май 2013 г. и няма нови данни за развитие на дейност от дружеството.
Справката в Агенцията по заетостта установи, че не е постъпвало заявление от „Техноимпекс” АД за подновяване на издаденото по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа удостоверение, със срок на валидност до 11 септември 2012 г.
От страна на Агенцията по заетостта многократно е изразявана подкрепа за създаване на междуведомствена работна група с участието на представители на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на външните работи, Министерство на икономиката и на Националния осигурителен институт, която да обсъди ситуацията с българските граждани, работещи на територията на Тунизийската република и да изготви предложение за разрешаване на съществуващите проблеми. Министерството на външните работи има готовност за активно участие в тази работна група след нейното създаване.
В периода 22-24 септември 2014 г. в Тунис се състоя четвърти кръг от преговорите по проект на Спогодба за социална сигурност между Република България и Тунизийската република, на който бяха съгласувани окончателно формулярите за прилагане на Спогодбата и внесени редакционни уточнения в проекта на документа.
Текстът на Спогодбата е подготвен и преговорният процес се води от експерти на Министерството на труда и социалната политика. Очакванията ни са българо-тунизийския документ да бъде финализиран и подписан през 2015 г. Обхватът на Спогодбата е ограничен до приложимото законодателство и координацията на пенсиите. Персоналният обхват на Спогодбата включва осигурените лица от двете държави, чиито права са били подчинени на законодателствата им. В Спогодбата са въведени общи принципи на координацията на социалната сигурност – еднакво третиране на лицата от персоналния обхват на Спогодбата, сумиране на осигурителни периоди и запазване права в процеса на придобиване и износ на обезщетения.
Проектът на Спогодбата не урежда здравни права, тъй като Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса не изразиха готовност да се обвържат с ангажименти към Тунис. Предвид по-големия обем туристи към Тунис, Министерството на труда и социалната политика ще проследи първите няколко години след влизане в сила на Спогодбата, и при запазена позитивна тенденция за по-голям туристопоток, има идея да предложи разширяване на материалния обхват поне със здравни грижи за краткосрочен престой. Предстои, след получаване на преводите на проектите на документите от арабски език от Тунис, стартиране на процедура за приемане на решение на Министерския съвет за одобряване на проектите като основа за водене на преговори и упълномощаване на министъра на труда и социалната политика да ги подпише от името на Република България и в качеството си на компетентен орган.
Към настоящия момент липсата на договор в областта на социалната сигурност не позволява придобитите по законодателствата на двете страни осигурителни периоди да бъдат зачитани от насрещната страна за придобиване и ползване на социални права в двете държави. За уреждане на трудовото и осигурително положение на лицата се прилага националното законодателство на всяка страна, в която те работят или живеят.
По тази причина, за времето на работата си в Тунис трудовите и социалните права на българските граждани би трябвало да са подчинени на тунизийското законодателство, като тези права, възникващи по законодателство на Тунизийската република, са от изключителна компетентност на тунизийските власти. Съответно, сигналите за нарушения по тунизийското законодателство следва да се отправят към тунизийските власти. От тяхна компетентност е въпросът дали и на какво основание лицата, работещи като изпратени от „Техноимпекс” АД, не се осигуряват здравно и за пенсия по тунизийското законодателство.
От гледна точка на международното право следва да се отчита и фактът, че от 1 март 1998 г. действа Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Тунизийската република, в което се съдържа категорично изискване за равни права и третиране по отношенията условията на труд и достъпа до социална сигурност – конкретно чл. 64 и чл. 65 от Споразумението. На основание на тези текстове може да се направи изводът, че работата без трудови договори на българи в Тунис не би трябвало да е позволена, ако и тунизийските граждани, при идентични условия, не биха могли да работят без трудови договори.
От Министерството на труда и социалната политика обръщат внимание на твърдението, че български граждани, работили в Тунис, които са били изпращани на работа чрез посредничеството на български търговски дружества, външнотърговски фирми в близкото минало, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) не разполагат с индивидуални трудови договори по законодателството на приемащата държава. Министерството на труда и социалната политика е изисквало информация от българските външнотърговските дружества както за подписаните споразумения, така и за индивидуалните договори на лицата с цел да се направи юридически анализ на разпоредбите им относно осигуряването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Благодаря.
Господин Ангелов ще има възможност за два уточняващи въпроса, но нека във въпросите и в отговорите да не се четат проекторазпоредби, а малко по-концентрирано да се поставят въпросите. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.)
Не, защото имаше редица проекторазпоредби във въпроса за питането. Това не е обсъждане на законопроекти.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, господин Министър! Искам да попитам българските дипломати в Тунис през всички тези години и особено през последните години какви мерки са взели да защитят интереса на българските граждани, които работят на територията на Република Тунис? Според мен и според българите, които работят и живеят в Тунис, ако българските дипломати там си бяха свършили работата в момента нямаше да задаваме този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: По втория въпрос – дали е възможно да се инициира спешно предоговаряне на споразуменията между „Техноимпекс” АД и тунизийската страна – за увеличаване на трудовите възнаграждения на българските граждани най-малко до тунизийските възнаграждения, бих могъл да Ви кажа, че предоговарянето не е възможно поради причините, изложени вече при първоначалния ми отговор, а именно – „Техноимпекс” АД не е правен субект в Тунизийската република в момента и не следва подобни търговски организации да бъдат натоварвани с отговорност за трудовите права на българските общности зад граница.
В заключение и на основание изложената по-горе информация, бих желал да Ви уверя, че и занапред в рамките на своите компетенции Министерството на външните работи, съвместно с другите български компетентни институции, ще продължи да предприема всички необходими мерки за защита на законните права на всички работили и работещи в чужбина български граждани, включително в Тунизийската република.
Трудно бих могъл в момента да направя ретроспекция на работата на българските дипломати през годините в Тунизийската република, но от отговора ми до момента би трябвало да става ясно, че по темите засегнати във Вашия въпрос, българските дипломати съвместно с другите български институции са работили активно. Проблемите не са само в дипломацията, а и както става ясно в нормативната база на съответната страна, в която българските граждани отиват да се трудят.
Подобно синхронизиране на казуси в трудови правни отношения е достатъчно сложно и трудно, особено в настоящата ситуация, но трябва да Ви уверя, че българските дипломати – поне в момента, ще бъдат ангажирани напълно с казуса. За това мога да Ви дам своите гаранции що се отнася до работата на Министерството на външните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Митов, за отговора.
Господин Ангелов, искате ли да изразите отношение? (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.) Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Миглена Александрова относно отнети акредитации на вестник „Атака” и телевизия „Алфа”.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин министър! За пореден път телевизия „Алфа” и вестник „Атака” бяха подложени на груба политическа репресия и безпрецедентна цензура от страна на управляващите. На журналистите от телевизията и вестника беше забранен достъп до събитията в сградата на Министерство на външните работи за неопределено време.
На телевизия „Алфа” и вестник „Атака” бяха отнети акредитациите за съвместната Ви пресконференцията с британския външен министър Филип Хамънд, която се състоя на 14 януари 2015 г. и на която присъстваха всички останали български медии.
За прекратяването на акредитациите телевизията е уведомена по електронната поща от пресцентъра на Министерство на външните работи.
Сроковете и изискванията за акредитиране на журналисти за събитието, изискани от Министерство на външните работи, бяха спазени.
В деня на посещението на британския външен министър Филип Хамънд и ден преди посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери на електронната поща на телевизия „Алфа” се получи имейл със следното съдържание: „Акредитацията на телевизия „Алфа” и вестник „Атака” за Министерство на външните работи е временно преустановена. При промяна ще бъдете незабавно уведомени”. Съобщението е подписано от дирекция „Пресцентър” на Министерство на външните работи.
В тази връзка, моля да ми отговорите: защо и на какво законово основание в деня на посещението на британския външен министър Филип Хамънд, и ден преди посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери, акредитациите на вестник „Атака” и телевизия „Алфа” са отнети?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Александрова! Първо, искреното ми убеждение е, че свободата на словото е общочовешка и ненакърнима ценност. (Реплика от Парламентарната група на „Атака”.)
Бих искал да Ви уверя, че в нито от действията си като министър не съм нарушил записаното в Конституцията на Република България, цитирам: „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин”. Това го пише в Конституцията.
РЕПЛИКА ОТ „АТАКА”: Да.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: В същото време дълбоко вярвам, че свободата на словото, макар да няма граници, е неотменима от етиката.
Преди да отговоря конкретно на поставения от Вас въпрос, искам да внеса известни разяснения по темата.
Акредитацията към Министерството на външните работи се отнася единствено до възможността за физическо присъствие на официалните събития, които се провеждат в сградата на Министерството. Наличието или липсата на акредитация по никакъв начин не влияят върху свободата на словото или на един, или на друг журналист да изразява позицията си, по което и да е събитие, свързано с външната политика на Република България, както и да отправя към мен въпроси и да получава отговори по теми, отнасящи се към моята работа като министър и дейността на Министерството на външните работи.
Решението на ръководството на Министерството на външните работи временно да отнеме акредитациите на вестник „Атака” и телевизия „Алфа” е продиктувано от напълно практически съображения. Официалните събития, които се провеждат в сградата на Министерството, протичат при спазването на определен ред и мерки за сигурност, с които екипите на двете медии не се съобразяват. Това поведение затруднява нормалното протичане на самото събитие, дейността на служителите на Министерството на външните работи и спокойната работа на останалите представители на медиите.
Уважаема госпожо Александрова, надявам се, че успях да отговоря на първата част на въпроса.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака, от място): Не.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Що се отнася до Вашето питане – на какво законово основание ръководството на Министерството на външните работи е взело това решение, бих искал да Ви информирам, че даването и отнемането на акредитации не е регламентирано в закон. То се прави на базата на съществуващите вътрешни правилници на всяка една институция. Условието за предоставяне на акредитация към Министерството на външните работи на представителите на българските медии са публикувани на официалния сайт на Министерството в рубрика „Пресцентър”.
В заключение, Министерството на външните работи на Република България води активна външна политика, с чиито резултати българското общество трябва да бъде запознавано постоянно. Именно затова се надявам, че институцията, която ръководя, ще бъде обстойно отразявана в медийното пространство на страната. Така сънародниците ни ще бъдат информирани за актуалните дейности и успехи на правителството във външнополитически план.
Разбира се, както имах възможността да Ви информирам, за нормалното протичане на журналистическата дейност е потребно спазването на базови правила и регламенти,...
РЕПЛИКА ОТ „АТАКА”: Да.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: ...свързани с дисциплината и реда, чието нарушаване компрометира условията за работа на самите журналисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Александрова, имате думата за реплика.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Уважаеми господин Министър, първо, Вие се държите като класния ръководител. (Възгласи от „Атака”: „Браво, браво!”) Кой сте Вие, че ще кажете кой, как да се държи и какви въпроси да задава?
Второ, Вие ограничавате медиите, които ще Ви зададат неудобни въпроси. Казвате: „Аз съм готов да отговоря на всякакви въпроси”, как точно да Ви ги зададат от телевизия „Алфа” и вестник „Атака”, след като ги няма там? С пощенски гълъб ли? Как да стане това нещо?
Освен това, говорите за свобода на словото. Знаете ли на кое място сме в последната класация по свобода на словото? Вие имате основен принос за това. Какво си мислите? Къде си мислите, че управлявате? В Северна Корея ли – който не Ви изнася и не Ви задава удобни въпроси, няма акредитация?
Вие всъщност не отговорихте кога ще върнете акредитацията на вестник „Атака” и телевизия „Алфа” за Външно министерство? Кога ще могат да присъстват там? (Възгласи от „Атака”: „Браво, браво!” и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Свободата на словото в България и къде сме в класацията е голям въпрос и голяма болка. Аз не мисля, че това е свързано изобщо с начина, по който Министерството на външните работи издава акредитация.
РЕПЛИКИ ОТ „АТАКА”: Напротив!
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Не. Вижте, това означава, че не познавате методологията, по която се прави самата класация. Но да не навлизаме в тези разговори.
Телевизия „Алфа” и вестник „Атака” постоянно имат възможност да ми задават въпроси. Имат – и тук в парламента, и в Министерския съвет, и къде ли не. В смисъл, те са ме преследвали навсякъде и са ми задавали въпроси. (Реплика от Парламентарната група на „Атака”.) Да, нека, нека! Няма лошо, аз вече го казах.
Акредитацията на телевизия „Алфа” и вестник „Атака” за Министерството на външните работи няма нищо общо със свободата на словото.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака, от място): Има!
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Има отношение към начина, по който се държат тази телевизия и този вестник, когато става въпрос за организация на определени публични събития, защото те пречат и на останалите журналисти. Това мога да Ви кажа.
Когато се спазват определени правила и етика, а тези правила и етика са известни – ако не са известни, ще Ви кажем къде да отидете, за да ги прочетете – за да стане ясно, че когато започнем да се държим нормално, тогава ще възстановим акредитацията на съответните медии.
Няма проблем със задаването на неудобни въпроси.
РЕПЛИКА ОТ „АТАКА”: Напротив!
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Има много медии, които през цялото време ми задават неудобни въпроси.
Начинът, по който се държите в момента дори, е показателен и доказва защо съм бил прав, за да отнема тази акредитация. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Илиан Тодоров относно българското население в Западните покрайнини.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Аз няма как да не взема отношение поне за малко по предишния въпрос от колежката Александрова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, недейте, защото ще влезем в дискусия. Аз даже така пускам по-свободно да протича контрола, защото част от колегите Ви имаха възможност за въпроси от залата. Така че нека сега Вие да преминете към Вашия въпрос.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Ясно е, ясно е защо се криете и не искате да допуснете телевизия „Алфа” и вестник „Атака”. Ясно е! Защото сте пречупили гръбнаците си и отдавна сте останали без такива пред Вашите господари и не искате някой да задава неудобните въпроси на Вашите господари! (Ръкопляскания и възгласи от Парламентарната група на „Атака”: „Браво, браво!”.) Затова не ги допускате.
Но на въпроса. В Западните покрайнини се развиват тревожни икономически, демографски и политически процеси, които застрашават българското население там от пълно изчезване. През последните 50 години броят на българите в тази област е спаднал от 62 000 на 18 500 души. Това се дължи както на целенасочената политика на югославските и сръбските правителства за асимилация и обезлюдяване на този чисто български край, така и на бездействието на българската външна политика за ефективна защита на правата и интересите на българите в Западните покрайнини.
В същото време на сръбско-българските срещи на високо равнище в Белград и София непрекъснато се изтъква, че отношенията между Република България и Република Сърбия никога не са били по-добри.
Ние, разбира се, нямаме нищо против добрите българо-сръбски отношения, но ние не бива заради тези отношения да жертваме нашите сънародници в Западните покрайнини и да ги държим в унизителната роля на „мост на сътрудничество” между двете държави. Добросъседските отношения между Република България и Република Сърбия трябва да зависят от положението и перспективите на нашите сънародници в Западните покрайнини.
В тази връзка, моля да ми отговорите: Българското правителство или назначени от него представители предприемали ли са действия пред институциите на Европейския съюз с цел запознаването им с тежкото положение на българите в Западните покрайнини и предприемани ли са действия за евентуално влияние на Брюксел върху Република Сърбия, в рамките на преговорния процес за членство, да промени политиката, застрашаваща българското малцинство в Западните покрайнини от изчезване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Благодаря за отправения въпрос, който безспорно е от изключителна важност и много актуален, особено в контекста на отношенията ни със страните от Западните Балкани, които уверено поеха по пътя на европейската интеграция и започнаха важни структурни и законодателни реформи, включително в областта на правата на човека и малцинствата.
Още с встъпването си в длъжност българското правителство обяви един от своите външнополитически приоритети за управление в периода 2014 – 2018 г., който е политика на подкрепа за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности там. Надявам се, че изпълнявайки тази програма, ще дадем нов, по-отговорен и приобщаващ подход към нашите сънародници, съответстващ на общите европейски практики в тази област и имащ за цел пълноценно и ефективно участие на държавните институции в подкрепа и защита на интересите на българските сънародници зад граница.
В този контекст Министерството на външните работи винаги е следяло и ще продължава да следи внимателно въпроса с целия комплекс от права на нашите сънародници, включително в Република Сърбия.
Конкретно на поставения от Вас въпрос бих искал да припомня, че проблемите на българското национално малцинство на територията на днешна Република Сърбия съществуват още от края на Първата световна война. Неоспорим факт е, че положението на българското национално малцинство на територията на днешна Република Сърбия е било незавидно в продължение на десетилетия. Икономическата изостаналост в районите, в които живее, води до вътрешна миграция и обезлюдяване. Проблеми има с обучението, достъпа до медии, вероизповеданието, имуществените права, политическото представителство и така нататък.
Именно с оглед реализирането на пълния обем на българското национално малцинство в Република Сърбия Министерството на външните работи полага сериозни и системни усилия в рамките на двустранните отношения с Република Сърбия.
Нашата позиция и очаквания са ясни: необходимо е компетентните власти в Република Сърбия да положат повече усилия по отношение на практическото прилагане на вътрешното законодателство, регулиращо правата и защитата на националните малцинства в Сърбия.
България никога досега не се е отклонявала от тази позиция, която през последните месеци бе препотвърдена пред сръбски официални лица на високо и най-високо равнище. Активната работа на българската външна политика в тази насока наложи положителна тенденция при обсъждането на тези въпроси със Сърбия в търсенето на взаимноизгодно решение на базата на приятелските и добросъседските отношения, които съществуват между нас.
България продължава също последователно и твърдо да отстоява позицията и интересите на нашите сънародници пред международните институции. Европейската комисия е редовно информирана за загрижеността на българската страна относно продължаващите проблеми на нашите сънародници в областта на образованието, достъпа до медии и вероизповеданието на майчин език.
Както знаете, винаги във фокуса на Европейския съюз при преговори със страни кандидатки важно място заема състоянието на правата на човека, включително на малцинствата. Това е видно и спрямо Сърбия, която започна преговори за присъединяване към Европейския съюз през месец януари 2014 г. От самото начало на преговорите досега бяха направени редица препоръки от страна на Европейската комисия към Сърбия за хармонизиране на тяхното законодателство в тази област, за което свидетелства публикуваният през месец октомври 2014 г. редовен доклад за напредъка на Сърбия, където беше обърнато специално внимание на проблемите на националните малцинства в области, пряко засягащи и българското национално малцинство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)Освен това в преговорния процес беше взето решение Сърбия да подготви специален план за действие по въпросите на националните малцинства по Глава двадесет и три до края на 2015 г., в който да бъдат включени мерки и цели за разрешаване на тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Тодоров, заповядайте за реплика.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Министър, доколкото разбирам от Вас, ние трябва да чакаме на благоволението на Република Сърбия да промени своето законодателство с цел подобряване житието и битието на българите в Западните покрайнини.
Чухме, че до края на 2015 г. сърбите трябвало да предприемат някакви стъпки, с които българите там да не бъдат дискриминирани и поставяни в ситуацията, в която са поставени в момента.
В същото време, господин Министър, искам да Ви информирам, че в момента кметът на Босилеград, който е от партията на Кощуница, забранява на българите да празнуват на 19 февруари годишнината от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Хората, българите там няма как да почетат паметта на Апостола на свободата, а ние да чакаме сърбите до края на 2015 г. да направят нещо полезно. Те можеха да го направят през последните 5, 10, 15 години, но те нямат желание. Те искат да асимилират българското население, това население да бъде със сръбско, а не с българско самосъзнание. Доказали са го с времето. Ние не можем да чакаме от тях доброволно да направят промени, които да са за добро на българите там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, първоначално Вие казахте във въпроса Ви, че поддържате развитието на добросъседските отношения между България и Сърбия, но от репликата Ви разбирам обратното – Вие се съмнявате в добрата воля на сръбските власти. (Шум и реплики от ПГ на „Атака”.)
Има две неща, които трябва да се кажат.
Първото казах и в отговора си, не зная защо Вие го пропуснахте. Ние непрекъснато поставяме въпроса. Българската държава също ще участва и ще създава условия българските общности в Западните покрайнини да се чувстват свързани с България, от една страна.
От друга страна, силата на Европейския съюз е в това, че заради посоката на европейска интеграция държавите, които искат да се присъединят, в България сме минали този път, трябва да спазват определени условия и да постигнат определени критерии. Един от тези критерии е именно спазването на правата на националните малцинства. Сърбия вече има законодателство, което я задължава в определена посока. То трябва да бъде допълнено до 2015 г. и те ще трябва да го направят.
Аз не се съмнявам в добрата воля на Република Сърбия. Разбира се, тя ще бъде стимулирана от наша страна във всеки един възможен момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Нека тук да прекъснем и направим почивка, тъй като в 10,30 ч. има обявена изложба за Тодор Влайков.
Обявявам почивка до 11,10 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля да заемете местата си в залата, за да продължим с парламентарния контрол, както беше обявено преди почивката.
Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Илиан Тодоров относно подписана Платформа за защита права на българското малцинство в Западните покрайнини.
Това е продължение на Вашия предишен въпрос, можете да го развиете – имате думата.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Министър, през лятото на 2013 г. по инициатива на председателя на Българския културно-информационен център в Босилеград господин Иван Николов, Националният съвет на българското малцинство в Сърбия, българските партии и граждански сдружения в Западните покрайнини, загрижени и от влошаващото се положение на българското малцинство и обезпокоени от негативните процеси, проведоха широк обществен дебат и подписаха Платформа за защита на правата на българското малцинство в Западните покрайнини. Става дума за един издържан от политическа, юридическа и дипломатическа гледна точка документ. С тази платформа те призоваха правителствата на Република Сърбия и Република България и Европейския парламент да приложат един пакет от мерки, с които да създадат условия за нормално национално, икономическо и културно развитие на българите в Западните покрайнини.
Дали исканията на нашите сънародници в тази платформа са обсъждани на срещата на правителството или външнополитическо равнище между Република България и Република Сърбия и какво е становището на сръбската страна по този въпрос? Това е моят въпрос към Вас, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, напълно споделям Вашето виждане за значението на този документ, под който се обединиха всички български организации в Сърбия и който беше одобрен с единодушие от Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия в качеството си на легитимното представителство на нашите сънародници пред сръбските власти.
Документът показва ясно изразеното желание на представителите на българското национално малцинство за съвместна работа както с властите в Сърбия, така и в България за преодоляване на тежката социално-икономическа ситуация в Западните покрайнини и съпътстващите ги предизвикателства, пред които те са изправени.
Чрез механизмите на своята външна политика България нееднократно е представяла пред сръбската страна въпроса за положението и правата на нашите сънародници, включително и въпросите, залегнали в платформата. Това го казах вече в отговора на миналия въпрос. В двустранен план България акцентира върху това, че българското национално малцинство е важен фактор, определящ динамиката на българо-сръбския политически диалог, контактите между отрасловите министерства и гражданските структури в интерес на европейската интеграция на Сърбия.
През последните години сме свидетели на нов по-ангажиращ етап в двустранните отношения със Сърбия, изискващ и от двете страни полагане на усилия за неговото изпълнение с конкретно съдържание. Само през последните две години бяха разменени и осъществени официални работни срещи на равнище президент, три на равнище министър-председател, шест на равнище министър на външните работи. По време на всички срещи българската страна откровено и в конструктивен дух е споделяла с нашите партньори от Република Сърбия своята загриженост относно тежкото социално-икономическо положение на нашите сънародници в Западните покрайнини, както и своята готовност за конструктивно партньорство със сръбските власти в търсене на практически решения за преодоляване на проблемите, свързани с недостига на учебници за българските паралелки, информираност на майчиния език и други въпроси, залегнали в платформата. В тази посока е проведената на 3 октомври 2013 г. безпрецедентна в историята на българо-сръбските отношения работна среща на тогавашния министър-председател и настоящ първи заместник министър-председател и външен министър на Сърбия господин Ивица Дачич с ръководството на Националния съвет на българското национално малцинство и представителите на български организации в Сърбия, на която нашите сънародници изложиха ясно своите искания към сръбските власти за решаването на техните проблеми в ключови области.
При поставянето на въпросите, включително и в двустранен план, сръбската страна е давала уверение, че отчита проблемите на националното малцинство и ще предприеме действия за тяхното разрешаване. Уверявам Ви, че Министерството на външните работи се стреми към максимално използване на всички възможности, в това число и чрез осъвременяване и актуализиране на двустранната нормативна база, като в тази посока се водят преговори по сключването на междудържавен договор за добросъседство и приятелство и нова тригодишна програма за сътрудничество в областта на образованието, в чиито текстове се разглеждат упоменатите в платформата въпроси за положението на българското малцинство.
С цел подобряване положението на българското национално малцинство в Сърбия, както вече посочих в отговор на предишното Ви питане, работим по няколко основни направления, включително и в рамките на интеграционния процес на Сърбия към Европейския съюз. В този процес, както и досега, България ще продължи да изисква от Сърбия видим напредък и ясен ангажимент за практическото прилагане на целия комплекс от права на нашите сънародници, с които те се ползват по силата на сръбското законодателство и на международните актове, по които Сърбия е страна.
Убеден съм, че динамичното развитие на отношенията и открития диалог с властите в Сърбия остава единственият възможен път за разрешаване на всички актуални въпроси, свързани с нашето малцинство. Бих искал отново да потвърдя, че постигането на конкретни резултати по тези въпроси и приоритет на българското правителство и ние ще продължаваме да отстояваме тази политика в интерес на нашите сънародници. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Митов.
Господин Тодоров, имате думата за реплика.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин Министър, аз съм частично удовлетворен от Вашия отговор. Надявам се наистина най-накрая да се стигне до някакво реално и конкретно решение по този казус и този проблем, а това, което казвате, да не останат поредните празни приказки, които слушаме вече доста години. Още един път казвам – надявам се да се разрешат тези проблеми на българите, които живеят в Западните покрайнини и Ви уверявам, че ние от „Атака” ще продължим да следим развитието на този проблем и ще вземем адекватни мерки, когато видим, че това са поредните празни приказки. Надявам се да бъркам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, благодаря за конструктивния начин, по който репликирате. Разбира се това са дългогодишни проблеми и Вие сте в правото си, то си е Ваше задължение, да следите как се развиват нещата. Това е ясно.
Искам обаче да Ви кажа следното: моля Ви, когато се изказвате от тази трибуна да е коректна поне информацията. Това е моя молба. Защото преди малко Вие казахте, че хората в Босилеград няма да имат право да почетат паметта на Апостола на 19 февруари, което не е вярно. Такова мероприятие ще бъде проведено. То е разрешено от властите. Същото като с някакви бази, същото като с мобилизация, същото като тук с някакви ракети.
Моля Ви да бъдете коректни когато поднасяте информация. Не се заяждам, недейте да го приемате като заяждане. Молба е от моя страна. Благодаря. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Накрая отново се появиха много теми. Господин Тодоров, говорете с министъра да възстанови акредитацията на вестник „Атака” и на телевизия „Алфа” и така диалогът ще приключи спокойно.
Сега следва въпрос от народните представители Жельо Бойчев и Кристиян Вигенин относно защитата на българското малцинство в Украйна.
Господин Бойчев ще развие въпроса.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ескалирането на конфликта в Украйна доведе до провеждането на няколко вълни частична мобилизация от украинските власти. За съжаление, сме свидетели на по-голям процент мобилизация сред малцинствените групи, в това число и българското малцинство.
Това доведе до създаване на напрежение. На места се наблюдаваха и граждански бунтове сред българското малцинство относно желанието на украинските власти да бъдат обхванати в мобилизация и изпратени в реалния конфликт на бойни действия.
Най-неприятното е, че сме свидетели на ситуация, в която българи се изправят да воюват срещу българи. Всичко това не може да ни остави безучастни като страна, която трябва да защити своите сънародници.
От поставянето на нашия въпрос с колегата Вигенин имаше няколко плахи публични изяви на външния министър.
Затова ми се иска днес от парламентарната трибуна той ясно да заяви: каква е позицията на българското правителство относно провежданата мобилизация сред българското малцинство в Украйна? И по-специално: какви действия предвижда оттук нататък нашето правителство за защита на българите в Украйна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев! Преди да започна отговора на въпроса, само да Ви кажа – ако са Ви се сторили плахи моите изяви напоследък, то е, защото не исках да бъда агресивен към опозицията, а исках да предизвикам някакъв национален дебат по въпроса и малко по-отговорно отношение точно по тези въпроси – по отношение на българското малцинство и на това какво се случва от кризата в Украйна. Можех да бъда много по-остър.
Когато става въпрос за състоянието на нашето национално малцинство в Украйна, Министерството на външните работи следи с особено внимание, винаги е следяло с особено внимание, случващото се в Украйна по отношение на конфликта, включително и във връзка с нарастващия брой мобилизирани в рамките на провежданата четвърта вълна на мобилизация в страната, дали е пропорционален, или непропорционален техният общ брой.
В постоянен контакт сме с българските дипломатически представителства в Украйна – посолството в Киев и Генералното консулство в Одеса, както и с властите в Украйна за изясняване на случващото се. Въпросът за положението на българското национално малцинство във връзка с провежданата мобилизация вече е поставен пред украинския посланик в София. Ще бъде обсъден по време на предстоящото посещение на министъра на външните работи на Украйна Павло Климкин в България. Получаваме разбиране от украинска страна за нашата загриженост. Стремим се да не допуснем възникналите въпроси да бъдат използвани манипулативно от трети страни в тяхна изгода, а да работим заедно с украинските власти в интерес на нашите съотечественици, с разбиране за техните проблеми.
Нашето разбиране е, че българите в Украйна са лоялни граждани и сме убедени, че те не биха се отклонили от спазването на законите на държавата, в която живеят. Същевременно обаче разчитаме, че украинските власти няма да допуснат нарушаване на принципа на пропорционалност при определяне броя на подлежащите на мобилизация в местата с компактно българско население и ще предприемат необходимите действия за предотвратяване на напрежението в районите с българско или друго малцинство.
Същевременно в Министерството на външните работи е подготвен пакет от мерки, който включва: изпратени са указания до българското посолство в Киев и Генералното консулство в Одеса за улесняване издаването на визи за етнически българи от районите на военните действия в Украйна.
Второ, предвид усложнената хуманитарна обстановка, особено в района на Донбас, където се водят военни действия, Министерството подготвя решение за предоставяне на хуманитарна помощ за етническите българи в Украйна, като форматът и начинът за предоставянето й са в процес на уточняване.
Заедно с тези мерки от спешен характер се разглежда и въпросът с евентуалното увеличаване на достъпа на етническите българи до български радио и телевизия чрез безвъзмездно разпространение на български медии. Търсят се възможности за общи българо-украински инициативи в областта на културата, образованието, както и проекти по линия на нашата комуникационна стратегия, провеждането на прояви и осъществяване на посещения в районите, населени с компактно българско население.
Искам да кажа още две неща. На 29 януари по време на Съвет „Външни работи” в заключенията на Съвета влезе текст, който отново призова украинското правителство да се отнася отговорно към въпроса за пропорционалността на мобилизацията.
Буквално преди да дойда при Вас имах среща с Антон Киссе – Вие знаете добре кой е. Препоръчвам Ви да се видите с него – той ще Ви даде много хубава картина, тя не е хубава, но много ясна и точна картина на случващото се. Това, което научих от него, е, че непропорционална мобилизация няма, по-скоро има тежки проблеми в организацията по отношение на мобилизацията, което създава напрежение. Но с негови усилия, както и с усилията на правителството по време на разговорите, които предстоят, се надяваме, че тези въпроси ще бъдат изяснени. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Хуманитарна помощ ще подготвим, ще предоставим.
Това, което сме направили, е бързо, спешно да осигурим възможности на украинските граждани с български етнически произход да могат да се възползват от облекчени визови услуги, така че ако конфликтът ги засегне и ако има опасност за техния живот, българската държава да може да реагира бързо и да ги приюти. Това е направено, върху това се говори.
Приветстваме постигнатото примирие от Минск и се надяваме, че то до голяма степен ще намали напрежението по отношение на мобилизация, пропорционалност, непропорционалност и това дали е застрашен животът на хората с български етнически произход в Украйна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Стана като отговор на питане, но тъй като темата е важна, включително използвахте и допълнителна информация.
Господин Вигенин, заповядайте за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Мога само да потвърдя, че според нас реакцията Ви беше малко вяла и позакъсняла. Вие трябва да сте остър не към опозицията, а остър към тези, които създават проблема, който вълнува цялото българско общество. Аз лично очаквах да проявите повече смелост, да поставите по-категорично въпроса за мобилизацията на етническите българи и вкарването им в такъв братоубийствен конфликт от двете страни на фронтовата линия, а не да говорите за нужда от пропорционална мобилизация.
В критичен за етническите българи момент не се поколебах, въпреки че действията ми можеха да бъдат разтълкувани като намеса във вътрешните работи, но беше постигнат конкретен резултат. Тук с подкрепата на парламента – мисля, че Вие самият ще получите подкрепа за по-ясна, по-категорична позиция пред украинските власти.
Иначе тезата за облекченото издаване на визи, хуманитарната помощ е добра. Хубаво е да се помисли за облекчаване на бюрократичните процедури и да се засили капацитетът на Генералното консулство в Одеса в тази ситуация, защото знаете, че проблемът стои и то самото не е в състояние, въпреки указанията за по-облекчено издаване на визи, да свърши тази работа, тъй като капацитетът му е недостатъчен. Тук също ще получите подкрепа.
Бих казал, че е добре да погледнем отвъд днешния ден, защото ситуацията не се изчерпва само със сегашните драматични дни. Да се надяваме, както казахте, че договореностите ще бъдат реализирани и войната ще спре, но има няколко неща, които ще си позволя да ги дам като съвет. Първо, вчера беше прието предложението на „БСП лява България” за създаване на постоянно действаща парламентарна Комисия по политиките за българите в чужбина. Това е много важен институционален инструмент, с който нито едно правителство досега не е разполагало като партньор. Използвайте го максимално.
На второ място, смятам, че е в рамките на правилата съвместно с колегите Ви от Румъния, Унгария, Полша, Словакия да поставите пред украинската страна въпроса да разреши двойно гражданство за представителите на етнически малцинства на страни – членки на Европейския съюз. Това се вписва в амбициите на Киев за сближаване с Европейския съюз, а в същото време ще реши в голяма степен един от най-проблемните за българското малцинство въпроси, а именно неразрешаването на двойно гражданство ги принуждава, ако искат българско, да се откажат от украинското. Мисля, че това не е европейската практика. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Трето, да обърнем внимание на транспортните връзки – и шосейни, и фериботни с България. По линия на процеса на асоцииране да се търси реализация на проекти в тази посока, финансирани с европейски средства.
И четвърто, да анализираме Споразумението за асоцииране и за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия, за да се стимулират търговският обмен и българските инвестиции в тези райони, защото без силно икономическо присъствие много от мерките, които предприемаме, просто ще увиснат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – няма да ползвате.
Декларация от името на Парламентарната група на БСП лява България.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми министри, уважаеми народни представители!
„Тази седмица в Народното събрание беше внесен Законопроект за ратифициране на договор за дилърство, договор за агентство и Акт за поемане на задължения от Република България на стойност 16 млрд. лв. – нов външен дълг.
В момента държавните задължения са относително балансирани – 50% от дълга е външен, 50% е вътрешен. С поемането на този дълг драстично се нарушава това съотношение в полза на външния дълг, без да има никаква обосновка за това.
Получава се парадоксалната ситуация, че българските банки са свръхликвидни, а ние ще плащаме лихви, забележете, до 10%, при условие, че основният лихвен процент на Европейската централна банка е 0,5%. Кое налага това?
Няма да коментирам, че лихвата, при която беше записан последният външен дълг е 3,05%. Откъде дойде тази разлика от 7% или по-скоро – къде ще отиде?
Днес бедна България депозира валутния си резерв при лихва от 0,5%, а взема заеми много по-скъпо. Не е ясно какво е брокерското възнаграждение.
Правителството се позовава на някаква митична глобална средносрочна програма за издаване на облигации, но едва ли някой народен представител е виждал тази програма. Ще е добре тя да се представи пред Народното събрание.
Уважаеми народни представители, няма никаква нужда от този заем. В Закона за държавния бюджет на Републиката за 2015 г. е предвидено драстично увеличение на държавния дълг в размер на 8 млрд. 100 млн. лв., от които – 6,9 млрд. лв. външен, и 1 млрд. 200 млн. лв. вътрешен дълг. Това увеличение и лихвите по него достатъчно натоварват българския данъкоплатец с по над 1000 лв. на човек, заедно с децата.
Спомнете си Вашата реакция отдясно, когато предното правителство взе дълг от 1 млрд. лв. И белият автобус. И обсадата на парламента. И ветото на президента.
Защо сега не коментираме опасността от дългова спирала?
През 2004 г. Гърция имаше 63 млрд. евро външен дълг. През 2008 г. дългът й е над 500 милиарда.
„Дълговото финансиране на нарастващ дефицит е изключително опасен път, по който, ако една страна тръгне, връщането назад е много болезнено. Увеличаването на дефицита и задлъжнялостта по този начин е безотговорно както спрямо нас, така и спрямо бъдещите поколения.” Знаете ли кой го казва? Това е буквалният цитат от мотивите на ветото на президента Плевнелиев – президентът, който днес мълчи. По този път ли ни повежда днешното правителство?
Правителството няма предварително съгласие за този огромен размер на емитиран дълг, а на 6-ти февруари са подписани договорите за дилърство и за агентство, и Актът за поемане на задължения от Република България. Това е сторено без мандат от Народното събрание, в нарушение на Конституцията – чл. 84, т. 9.
Вчера двете комисии на Народното събрание отказаха и не подкрепиха това тежко бреме за българския данъкоплатец, въпреки гимнастиките по признаване и непризнаване на гласове.
Уважаеми народни представители, БСП лява България настоява правителството да оттегли внесения законопроект.
Настояваме правителството да представи пред Народното събрание намеренията си за външни заеми и да обоснове конкретната необходимост за тях. Всичко друго е в нарушение на Конституцията на Република България, Закона за държавния бюджет на Републиката за 2015 г., и най-вече – в грубо нарушение на интересите на българските граждани, които ще плащат тези задължения, но не само днешните граждани, а и техните деца.” Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Сега преминаваме към въпросите, зададени от народни представители, към госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Първи ще зададе своя въпрос народният представител Петър Славов относно предприети действия от Министерство на енергетиката в отговор на писмо от Европейската комисия от 21 октомври 2014 г. за нерегламентирана държавна помощ в енергетиката.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е относно предприетите действия от Министерство на енергетиката в отговор на писмо от Европейската комисия от 21 октомври 2014 г., цитирал съм номерът, който завършва на 695, относно нерегламентирана държавна помощ в енергетиката. По-конкретно, доколкото имам информация, това писмо касае дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3”. Надявам се да разполагате с него и да сте успяла да се запознаете.
Уважаема госпожо Министър, според цитираното писмо Европейската комисия поставя редица въпроси към българската държава с оглед индикации за наличие на нерегламентирана държавна помощ в ресор „Енергетика”.
По-конкретно от Комисията се интересуват от дългосрочните договори на ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3”, условията, при които е определена цената на изкупуване на произвежданата електроенергия, размерът на извършените инвестиции и тяхното изплащане и други.
Във връзка с гореизложеното, уважаема госпожо Министър, моля да отговорите на следния въпрос: считате ли, че индикациите в писмото на Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ са основателни? Какви действия смятате да предприемете, включително – смятате ли, че тези дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия могат да бъдат предоговорени в полза на обществения интерес? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Славов.
За отговор – министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, в Главна дирекция „Конкуренция” на Европейската комисия е образувано производство относно предполагаема държавна помощ под формата на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия.
Производството цели да установи предоставяна ли е държавна помощ и в случай, че такава е предоставена и тя бъде квалифицирана като „неправомерна”, получателите на помощта ще следва да я възстановят.
В тази връзка от страна на Европейската комисия постъпиха въпроси, отнасящи се до фактологията по основните елементи на неправомерната държавна помощ, съгласно европейското законодателство. Крайният срок за отговор на държавата беше 11 декември 2014 г.
Въз основа на задълбочен анализ на фактите, свързани със сключването и изпълнението на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия и в указания срок, Министерството на енергетиката предостави на Европейската комисия наличната информация по казуса.
Евентуалното квалифициране на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия като неправомерна държавна помощ, ще стане при приключването на разследването, като компетентна да направи тези квалификации е Европейската комисия и по-точно Главна дирекция „Конкуренция”.
През месец май и ноември 2014 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране прие решения Националната електрическа компания да води преговори с двете американски централи във връзка с договорите за дългосрочно изкупуване на произведената електроенергия.
Понастоящем между страните по тези договори се водят търговски преговори, като целта е постигане на оптимална защита на интересите на НЕК и крайните клиенти, и договорености, които в максимално голяма степен да отговарят на пазарните условия към настоящия момент.
Без да навлизам в подробности ще поясня, че ходът на разговорите с нашите американски партньори до момента ми дава оптимизъм, че в относително кратки срокове можем да постигнем взаимно приемливи и за двете страни условия. Предоговарянето на условията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от двете американски централи от комплекса „Марица изток” е една от приоритетните задачи на правителството в сектор „Енергетика”.
Бих искала да подчертая, че изпълнението на този ангажимент е един от ключовите фактори за постигане на стабилност в сектора в интерес на българските потребители. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за този отговор. Радвам се, че в Министерството на енергетиката се работи по въпроса. Доколкото разбрах, се водят и преговори със собствениците на тези две централи, които, както всички знаем, често са сочени за една от причините за налагащото се повишаване на тока периодично, тъй като електроенергията оттам се изкупува на преференциални цени. Тези преференциални цени са били договорени преди доста време с оглед възвръщане на инвестицията по сероочистващи и други скъпи инвестиции в екология. Ако това наистина към този момент вече е реализирано, тогава не е обосновано да се изкупува по такива завишени цени и това да товари на практика джоба на крайния потребител, на всеки български гражданин.
Аз още веднъж изразявам удовлетворението си, че в Министерството, и Вие конкретно работите сериозно по този казус. Надявам се да положите максимални усилия да се използва този конкретен случай и питането от Европейската комисия, и да се постигне предоговаряне на въпросните договори. Това ще бъде всъщност в интерес както на крайния потребител, тъй като се очаква по този начин цената да не се увеличава, така и за самите собственици на тези електроцентрали, тъй като, мисля, че и Вие споменахте, евентуалното констатиране на нерегламентирана държавна помощ може да има много тежки последици за тях. Те много добре разбират това. Налице са и прецеденти, доколкото знам, в Унгария, ако не греша – с години назад се е наложило подобен инвеститор да върне получените суми, което на практика се е отразило много тежко на неговото финансово състояние. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следващият въпрос е на народния представител Мартин Димитров относно удължаване на ресурса за експлоатация на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, дами и господа народни представители! Зададох този въпрос още на 7 ноември миналата година поради неговата значимост за българското общество.
Удължаването на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй” и тяхното прелицензиране би трябвало да е национален приоритет и ангажимент на всички парламентарни групи. Оттогава досега предприехме редица действия, като изслушване в Комисията по енергетика, от което се видя, че графикът за удължаване на ресурса и планираните действия се изпълняват, но останаха няколко висящи въпроса. Аз видях личния ангажимент на госпожа Петкова към тази тема. Тя самата разбира, че това е един от основните приоритети в нейния мандат, по който нямаме право на никакви грешки. Дори да са допуснати грешки в миналото – волни или неволни, сега трябва да бъдат коригирани.
В тази връзка, госпожо Петкова, въпросът ми към Вас, който беше повдигнат и на заседание на Икономическата комисия, е: осигурена ли е инвестиционната програма за необходимите действия във връзка с удължаването на живота на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”? Аз отсега Ви призовавам да внимавате, защото практиката от миналото показва, че по отношение на енергийните проекти се започва с едни суми за необходимите действия по модернизацията и те постоянно се завишават. Предлагам Ви този път да не допускаме това да се случи.
Да, това е основен приоритет, средствата трябва да бъдат намерени, затова Ви питам сега пред парламента: дали те до момента са осигурени? Ако не са, ще направим всичко възможно това да стане в най-кратки срокове. Има няколко идеи. Едната идея беше лансирана от моя колега от ГЕРБ Делян Добрев. Той предложи АЕЦ „Козлодуй” да не плаща дивидент, с цел осигуряване на необходимото финансиране за инвестиционната програма. Това е добра идея.
Ако тя не се реализира, може алтернативно да бъдат намерени резерви в бюджета. Но за нас е важно да знаем – всички народни представители, и най-вече тези от Реформаторския блок, дали тази инвестиционна програма вече е осигурена и всички дейности, които са предвидени, ще бъдат изпълнявани в срок, защото, пак повтарям, удължаването на живота на V и VІ блок е изключителен приоритет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отговор – госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Основно изискване за издаване на нови лицензи е наличието на оценка на ядрената безопасност и радиационна защита и оценка на действителното състояние на съоръженията на съответния блок.
В изпълнение на тези изисквания дейностите относно продължаване на срока на експлоатация на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй” са разделени на два основни етапа. Първият етап – комплексно обследване на фактическото състояние на съоръженията на съответния блок; и втори етап – изпълнение на програма за подготовка на блока за продължаване на срока на експлоатация за съответния блок.
Изпълнението на първия етап вече е приключило. Комплексното обследване и за двата блока е извършено в периода 2012 – 2014 г. по методология, отговаряща на най-високите стандарти за безопасност на Европейския съюз. Резултатите от комплексното обследване показват, че техническото състояние на конструкциите, системите и компонентите на V и VІ енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй” съответстват на изискванията на действащата експлоатационна, проектно-конструкторска и нормативна документация. Необходимите технически и организационни мерки, произтичащи от резултати в комплексното обследване, са планирани в съответните програми за подготовка за продължаване на срока на експлоатация. Програмите за V и VІ блок са съгласувани след преглед от Агенцията за ядрено регулиране съответно през месеците май и декември 2014 г. Завършването на този процес позволи стартирането на втория етап от инвестиционния проект в изпълнението на програмата за подготовка за продължаване срока на експлоатация на V и VІ блок. Мерките ще се изпълняват през периода 2014 – 2016 г. за V блок и в периода 2016 – 2018 г. – за VІ блок.
По отношение на осигуреното финансиране мога да Ви информирам, че в бизнес програмата на АЕЦ „Козлодуй” за периода 2014 – 2019 г. са предвидени съответни средства и финансов ресурс за осигуряване изпълнението на втория етап на проекта, но необходимата сума общо за модернизацията на V и VІ блок е над 270 млн. евро, като до настоящия момент във връзка с всички дейности, които са изпълнени, са платени около 190 млн. лв.
Тук мога да поясня, че се обмисля вариант и за осигуряване на финансиране по отношение на удължаването на срока на живота на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, тъй като ние много добре осъзнаваме, че това е изключително важно и е наш основен приоритет в сектор „Енергетика”. Работим по няколко варианта за осигуряване на финансирането за удължаване живота на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Бих искала да Ви уверя, че се отнасяме изключително сериозно към тази задача, така че да можем да се справим в рамките на регламентираните срокове.
Това, което мога да кажа по отношение на времевия ресурс, с който разполагаме за удължаване живота на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, е, че по отношение удължаването живота на V блок на практика не разполагаме с резерв от време. Това означава, че всички ние трябва да мобилизираме усилията си, максимално бързо да работи и администрацията, и съответно колегите от АЕЦ „Козлодуй”, за да можем да се поберем в програмата, която е разписана буквално по месеци във връзка с удължаването на живота на V блок на АЕЦ „Козлодуй”.
В заключение, уважаеми господин Димитров, използвам случая да уверя и Вас, и българското общество, че удължаването на живота на V и VІ блок е наша основна задача и ще направим всичко възможно това да се случи в рамките на срока. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Министър, искам да изразя задоволство от Вашия отговор и все пак да допълня няколко важни елемента.
Единият от тях е – на въпросното изслушване поисках от представители на АЕЦ „Козлодуй” и от Агенцията за ядрено регулиране да се ангажират с конкретна сума на необходимата модернизация. Те казаха 270 млн. евро.
Аз Ви препоръчвам да поискаме справка от страни, които са правили подобно удължаване на живота на реакторите, и да сравним цената по дейности със съпоставими проекти, за да може да имаме контрол. Лоша практика през годините е, че когато става въпрос за ядрени проекти, цената постоянно расте и често това е необосновано. Понякога наистина има причини за нарастване на стойността, но често, за съжаление, това става необосновано и нелогично, и е добре да имаме цени по съпоставими проекти. Има няколко страни в Европа, които са правили подобно удължаване на живота и са правили съпоставими разходи с това, което прави България. Това е едното.
Второто, към което Ви призовавам, е въобще да не отлагаме намирането на необходимите средства, защото за V блок нямаме свободен ресурс от време и нямаме право на никакво забавяне. Разбира се, аз няма да влизам в тона на конспирацията, че някой нарочно ни е довел до състояние, в което да нямаме резерв от време по отношение на удължаване живота на V блок на АЕЦ „Козлодуй”, но знам, госпожо Петкова, че хората, които искат да строят нови ядрени мощности – било то „Белене” или VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, не желаят всъщност, макар че говорят други неща пред българското общество, V блок да получи нов лиценз.
По тази причина, поискайте и нашето съдействие – на българския парламент, за осигуряване на необходимите инвестиционни средства.
Вие също така трябва да бъдете гарант за контрола на всеки етап. На мен ми харесва Вашата идея АДФИ – Агенцията за държавна финансова инспекция, по принцип да има много по-голямо участие в енергетиката. Затова ние от Реформаторския блок ще Ви подкрепим. Но контролирайте разходването на средствата за тази модернизация, за да нямаме поредния неприятен пример. Винаги тези примери са дразнели с основание българското общество и българските данъкоплатци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Димитров, бих искала да благодаря за конструктивното предложение от Ваша страна. Ние също обмисляме да направим сравнителен анализ по отношение на разходите, които са извършвани за аналогична модернизация – удължаване живота на блоковете на ядрените централи.
По отношение на контрола върху разходването на публичните средства, тъй като тук става въпрос за много сериозен финансов ресурс, който ще бъде ангажиран по отношение на модернизацията и реконструкцията на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, това го имаме като приоритет и наша основна задача. В тази връзка са и предложените промени в Закона за енергетиката, свързани с разширяването на контролните правомощия на Агенцията за държавна финансова инспекция за извършването на ежегоден контрол по отношение на всичките енергийни предприятия, в това число и АЕЦ „Козлодуй”. Тук сме отчели потенциалния риск от това дали тези публични средства ще бъдат изразходвани по най-ефективния, ефикасен и икономичен начин. Така че сме предприели такива действия и се надяваме те да бъдат успешни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият въпрос е на народния представител Георги Недев относно оценка на работата на балансиращия пазар на електроенергия.
Заповядайте, господин Недев. (Народният представител Мартин Димитров заявява, че не е задал втория си въпрос.)
Извинявайте, господин Недев.
Господин Димитров, тъй като съм му дала думата, възразявате ли да чуем господин Недев или държите в момента Вие да вземете думата? (Народният представител Мартин Димитров отстъпва думата на народния представител Георги Недев.)
Джентълменско отношение! Благодаря. Грешката е моя.
Заповядайте, господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Димитров.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Възприетият пазарен модел за търговия с електроенергия в страната съдържа два елемента. Първият елемент е договори между търговските участници, а вторият елемент – пазар на балансираща енергия, която покрива възникналите небаланси на този пазар.
Балансиращият пазар на електроенергия в България стартира реално от 1 юни 2014 г. Въпреки достатъчното време за предварително обучение на участниците, само месец след стартирането му в работата на балансиращия пазар се забелязаха редица слабости и несъвършенства, които продължават да се проявяват и понастоящем.
Ето някои конкретни примери.
Първото, което направи впечатление на непредубедените участници в пазара, е, че се появиха парадоксални цени на балансиращата енергия. Например за месец август 2014 г. най-високата цена за небаланс беше 1720 лв. за мегаватчас, без да е ясно кои са източниците на тази енергия с такива високи целеви равнища. Сигурно Министерството знае, че от стартирането на балансиращия пазар до настоящия момент източниците на балансиращата енергия, противно на общоприетата европейска практика, не се публикуват, което прави балансиращият пазар на електроенергия непрозрачен, неясен и непрогнозируем за участниците.
Особено негативно отражение върху работата на балансиращия пазар дава фактът, че общественият доставчик извършва корекции в дневните графици на участниците в балансиращия пазар в нарушение на Закона за енергетиката, но позовавайки се на правилата за търговия с електроенергия, които явно противоречат на този закон.
Освен това е налице дискриминационно разпределение на небалансите между участниците – специалните балансиращи групи на крайните снабдители, от самите тези крайни снабдители.
До настоящия момент няма публикувани данни от мониторинг на действащия балансиращ пазар, както е предвидено в правилата за търговия с електроенергия.
След всичко казано до тук моят въпрос към Вас, уважаема госпожо Министър, във връзка с балансиращия пазар, е: (сигнал на председателя, че времето е изтекло) каква е оценката на Министерството на енергетиката за работата на балансиращия пазар на електроенергия и ценообразуването на балансиращата енергия в сравнение с европейските? Какви мерки ще предприемете за осигуряване на прозрачност на източниците на балансираща енергия и спазването на правилата за търговия от всички участници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да се придържат към определеното време за развиване на въпроса. Имате минута и десет секунди отгоре.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Въпросът е важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Слушаме Ви, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Недев! Работата на пазарите на балансираща енергия в отделните държави – членки на Европейския съюз, е организирана по различен начин, като към момента няма европейски регламент, който да въвежда изисквания за хармонизиране на принципите и прилаганите алгоритми.
В рамките на Европейската мрежа на операторите по преносни системи се разработва механизъм за събиране на информация от отделните оператори на преносни мрежи, но все още не е изградена стройна система за сравнение и изготвяне на доклад за публикуване в рамките на Европейската мрежа на операторите по преносни системи и извън нея.
Електроенергийният системен оператор администрира пазара на балансираща енергия и за всеки месец изготвя тъй наречения „сетълмент”, който отразява преките резултати от работата на балансиращия пазар за участниците в него.
Националната електрическа компания се явява на пазара на балансираща енергия като участник със съответните задължения за координатор на специални балансиращи групи. Цените на балансиращата енергия, съответно за излишък и за недостиг, са публични за голяма част от операторите на преносни мрежи в Европа, включително и за България. Прозрачността по отношение на цените и източниците на балансираща енергия се осигурява съгласно чл. 17 от Регламент № 543/2013 на Европейския съюз. В качеството си на администратор на пазара на електрическа енергия, електроенергийният системен оператор публикува цените на балансираща енергия за излишък и недостиг за всеки сетълмент период, след приключване на окончателния финансов сетълмент, в сроковете и по ред, регламентирани в правилата за търговия с електрическа енергия.
По отношение осигуряването на прозрачност на източниците на балансираща енергия ще бъдат предприети следните мерки.
На първо място, след получаване на съгласие от доставчиците на балансираща енергия, електроенергийният системен оператор ще започне да публикува цените, които тези доставчици предлагат за регулиране – съответно нагоре или надолу по отношение на цените.
Второ, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране прие решение за административно определяне на служебните цени, които влияят върху цените за енергиен недостиг и енергиен излишък, както и определяне на пределни цени за доставчиците на балансираща енергия. Служебните цени ще бъдат публикувани на сайта на електроенергийния системен оператор.
Както вече споменах, почасовите цени за енергиен недостиг и енергийния излишък, по които се осъществяват разплащанията, са публични. Стартирането на всеобхватния балансиращ пазар, както и Вие споменахте, стартира от месец юни 2014 г. В тези няколко месеца се наблюдават различни проблеми, които следим отблизо. Все още ги анализираме и предприемаме необходимите действия за тяхното минимизиране и навременно отстраняване. Разбира се, необходимо е все още допълнително време, за да бъде извършен пълен и адекватен анализ за работата на балансиращия пазар. Безспорно неговото въвеждане – трябва да отчетем това – е стъпка в правилната посока към либерализиране на националния енергиен пазар и адекватното му позициониране на европейския вътрешен пазар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Петкова, благодаря за отговора.
Мерките, които Министерството предприема за подобряване работата на балансиращия пазар, са адекватни и безспорно ще дадат резултат. Считам обаче, че това не е достатъчно за решаване на проблемите и в спешен порядък трябва да се имат предвид някои факти. Например в резултат на прилагането на правилата досега за засегнатите участници в балансиращия пазар вече възникнаха съществени финансови рискове. За осем месеца, от началото на действието на пазара, производителите формираха изкуствено предизвикани допълнителни разходи в големи за мащабите им размери.
Разходите на енергийните дружества, които се регулират от изкуствено създадения баланс през регулаторния период, който тече, в момента ще надхвърлят 50% от планираните им печалби. Считам, че това е недоразумение и трябва да му се сложи край, и то веднага!
Държавната комисия се опитва в движение да оправя нещата. Със свое решение от месец август миналата година тя постанови някакви изменения. Те се оказаха неефективни. През месец декември, както Вие споменахте, беше взето решение за пределни цени – служебни цени на енергията на балансиращия пазар, което доведе до частично успокояване. Какво още обаче трябва да бъде решено и то трябва да бъде решено в изключително спешен порядък.
НЕК продължава да налага ограничения в графиците на производителите и при това, забележете, тези ограничения са технологично неизпълними. Тоест за специалистите липсва всякаква логика да бъдат налагани такива ограничения.
Електроразпределителните дружества разпределят, продължават да разпределят необосновани баланси. Това увеличава разходите на останалите участници в пазара и считаме, че е напълно необосновано.
За мен е неразбираемо безсилието на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се справи с очевидния проблем. Тук според мен Министерството трябва да окаже своето съдействие на тази Държавна комисия, която час по-скоро да промени нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Недев.
Дуплика на госпожа министърката.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Недев, не бих си позволила да се ангажирам с това какво би трябвало да направи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Категорично обаче мога да кажа, че в Министерството на енергетиката следим наистина много отблизо този процес. Ние също виждаме, че има проблеми и несъответствия, които трябва да бъдат отстранени. Бих искала да Ви уверя, че това, което е в рамките на компетентността на Министерството на енергетиката, ще бъде направено.
В момента работим, изготвяме такъв анализ, за да видим наистина най-слабите места, така да се каже, на този процес, за да можем съвместно с колегите от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да предприемем съответните действия и те да бъдат отстранени. Осъзнаваме, че се създава напрежение в системата, че има отделни недобре обмислени възможности в нея, но това, което зависи от Министерството на енергетиката, уверявам Ви, ще бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Следващият въпрос е от господин Мартин Димитров относно предприети действия от Министерството на енергетиката за защита на държавния интерес по иск, заведен от EVN, на стойност над 1 млрд. 200 млн. лв. и последващи претенции и от останалите ЕРП-та.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, дами и господа! В отговор на наши питания министърът на финансите ни информира, че е налице арбитражно дело № AFB-13-17, заведено от EVN срещу Република България пред Международния арбитраж за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон, като исковата претенция е за над 1,2 млрд. лв. Като основание за иска беше посочено, че енергоразпределителното дружество претендира обезщетение за твърдени загуби във връзка със законодателни промени и регулаторни решения в енергийния сектор, приети от българските власти.
Допълнително от Министерството на финансите получихме информация, че останалите две енергоразпределителни дружества са предявили претенции срещу държавата, като са изпратили искания за преговори с цел доброволно разрешаване на споровете, съобразно изискванията на сключения Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Следващата стъпка при непостигане на споразумение е завеждане на арбитражно дело.
Във връзка с гореизложеното, първо, важно е да се отбележи, че по време на кабинета на Орешарски тези въпроси бяха деликатно скрити от българското общество и българския парламент, което не е правилно и не е редно.
Госпожо Петкова, зная, че ще бъдете много внимателна във Вашия отговор и ще мерите всяка Ваша дума, както и аз в своя въпрос по тази тема. Най-малкото обаче трябва да отговорим и Вие да отговорите на въпроса осигурена ли е адекватна защита по тези дела от страна на държавата? И на следващо място, кога се очаква резултат, кога се очаква да има съдебно решение?
Цялата ситуация е достатъчно неприятна и е добре да се намери положително разрешение от гледна точка на държавата, разбира се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
За отговор – министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, съгласно Гражданския процесуален кодекс министърът на финансите е законен представител на държавата по съдебни дела и арбитражни производства.
Преди завеждане на арбитражното дело от страна на EVN – Република Австрия, срещу Република България пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон, с Решение от 22 май 2013 г. Министерският съвет е възложил на министъра на финансите подготовката, организацията и провеждането на преговорите за доброволно уреждане на инвестиционния спор между EVN и Република България.
В изпълнение на Решението на Министерския съвет с писмо от 27 май 2013 г. министърът на финансите е отправил молба до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за въздържане от комуникация с компанията EVN и всякакви други действия, които не са предварително съгласувани с министъра на финансите, упълномощен да подготви, организира и проведе преговорите за доброволното уреждане на инвестиционния спор.
Както във фазата на преговорите за доброволно уреждане на инвестиционния спор, така и след завеждане на арбитражното дело от EVN, Министерството на енергетиката, преди това на икономиката и енергетиката, е оказвало и оказва необходимото съдействие на Министерството на финансите с оглед осъществяване на ефективната защита на държавния интерес в арбитражното производство.
Следва обаче, както и Вие споменахте, да се има предвид, че оповестяването на информация в нарушение на установените правила може да доведе до правни усложнения в арбитражното производство и неблагоприятни последици за Република България при решаването на арбитражното дело. Всякакви въпроси относно съществото на спора към настоящия момент са изключително деликатни. Тази деликатност произхожда от това, че всяко действие и бездействие и всяко изказване на държавен орган може и ще бъде използвано от страните в спора срещу държавния интерес.
Относно исканията на останалите две електроразпределителни предприятия, по информация от Министерството на финансите има такива – ЧЕЗ, и Енерго-Про. Изпратили са до Република България, представлявана отново от министъра на финансите, предложение за преговори с цел доброволно разрешаване на споровете съгласно изискванията на договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Чешката република, като Министерството на финансите своевременно е предприело действия за защита на позицията на българската държава и нейния интерес. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Министър, очаквах подобен предпазлив, професионален и много добре премерен отговор от Ваша страна, защото става въпрос за международно арбитражно дело. Все пак: кога се очаква да има съдебно решение и имате ли някаква представа? Това ми е първият уточняващ въпрос.
Вторият ми уточняващ въпрос е: постигнат ли е някакъв съществен напредък по отношение на доброволната процедура или извънсъдебната процедура за другите две компании? Това, което мен ме вълнува, е дали има вариант държавата посредством преговори да убеди тези компании в рамките на един диалог и представяне на аргументи процедурата да бъде прекратена – нормална ситуация за много страни. Тогава, когато процедурата е извънсъдебна и се води аргументиран разговор, и всяка страна представя своите претенции, ако се постигне съгласие, не се стига, по-нататък няма съдебна част. Тоест едно такова развитие би било благоприятно за България.
Все пак искам да знам какви са Вашите очаквания или пък съответно да кажете, че не може да се прецени това; кога се очаква съдебно решение от Арбитражния съд във Вашингтон по съдебната част от претенциите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Димитров, към настоящия момент ще ми бъде трудно да се ангажирам с някаква конкретна дата, свързана с финализирането на този процес и постановяването на окончателно решение. Както вече споменах, това е една деликатна материя и ситуация и наистина призовавам всички да бъдем много предпазливи, когато говорим по този арбитраж.
По отношение на воденето на преговорите за доброволно уреждане на спора смятам, че колегите от Министерството на финансите, които се занимават с държавната защита, са изключително добри професионалисти и ще направят всичко възможно да се постигне най-добрия резултат, най-добрия ефект за България в това отношение. Надявам се тези преговори да приключат с успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият, който ще отправи своето питане към министъра, е народният представител Николай Александров относно обосновка за увеличаващата се цена на електроенергията.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Министър, моят въпрос е насочен към следното – още по време на служебното правителство министър Щонов, в качеството си на министър на икономиката, енергетиката и туризма, направи един коментар, че от НЕК липсват близо 4 млрд. лв. и, че цената на електроенергията трябва да бъде увеличена с минимум 10% допълнително, като се вземе предвид увеличението от 1 юли 2014 г. Постфактум вече Министерството беше разделено, но все пак остава това питане за увеличаващата се постоянно цена на електроенергията.
Аз съм пределно наясно, че ще кажете, че не Вие, а ДКЕВР е органът, който определя цените на електроенергията в България, но съм и пределно наясно, че ДКЕВР е орган, който се избира по предложение на Министерския съвет от Народното събрание, тоест Вие в качеството си на министър, отговарящ в частност за енергетиката, можете преспокойно да предложите на Министерския съвет избирането на нов такъв орган.
Какви са моите притеснения? Те са от това, че всички чуваме за едни дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, а нищо не се прави.
Първият въпрос, който беше отправен към Вас от колегата Славов, даже накрая – аз поне така разбрах от колегата – той се опита да защити инвеститора, да не би да му се вземат парите.
По тези дългосрочни договори мисля, че Световната банка се беше произнесла, че са 5 млрд. 400 милиона за „Марица 1” и „Марица 3” като суми, и ако според европейското законодателство и сектор „Конкуренция” се установи, че евентуално това е прикрита държавна помощ за тези дружества, аз искам тези пари да се върнат в държавата или в най-добрия случай да се понижи цената на електроенергията.
Именно с целта да защитя най-вече интересите на хората, а не на инвеститора, аз Ви отправям следния въпрос: каква ни е икономическата обосновка цената на електроенергията да скочи евентуално с още 10%, както беше заявено от Вашия предшественик в служебния кабинет? Това ще зашие ли, да го наречем грубо, дупките в НЕК? Не е ли по-реално тези дупки да ги запушим като дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, недобри практики в сектора, по същия начин и за възстановяемите източници на електроенергия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, ще започна с уточнението, както и Вие правилно предположихте, че съгласно българското законодателство органът компетентен и отговорен за ценообразуването на енергийните продукти и услуги е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за енергетиката Комисията е независим специализиран орган. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности от енергийните дружества с условията на издадените лицензии. Тя контролира и прилагането на утвърдените от нея цени. Това задължение на Комисията е фиксирано в чл. 76 от Закона за енергетиката. Съгласно същия член, т. 7а – от него Комисията контролира спазването на дългосрочните договори и условията на договорите за прекъсваеми услуги, както и съвместимостта им с правото на Европейския съюз. На база на дотук изложеното поставените от Вас въпроси касаят дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
В заключение ще напомня, че съгласно чл. 16, ал. 2, т. 22 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание една от постоянните парламентарни комисии е тази за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Аз съм сигурна, че това ще е още една възможност за получаване на отговор на поставените от Вас въпроси.
По отношение на втората част от Вашия въпрос, свързана с това кога ще бъдат преустановени порочните практики в енергетиката, бих могла да кажа следното – оздравяването на енергийния отрасъл наистина е водеща задача пред Министерството на енергетиката. Още от началото на мандата на правителството ние сме се ангажирали да предприемем много бързи и непопулярни мерки. Те трябва да бъдат предприети и осъществени, тъй като в противен случай рискуваме този толкова важен за икономиката сектор наистина да бъде доведен до колапс.
Актуалното финансово състояние на НЕК – смятам, че за никой няма да произведа новина, като кажа, че то е много тежко и към момента дефицита в НЕК е 3 млрд. 300 милиона, а текущият дефицит само за 2014 г. е 598 млн. лв., което, разбира се, само по себе си говори за това какво е състоянието на обществения доставчик. Министерството работи активно върху мерки за стабилизиране на енергетиката и създаване на условия за функционирането й по пазарни правила.
Към момента водим активни преговори с двете американски централи за предоговаряне на условията на договорите. Разговорите са в посока намаляване на цената на тяхната продукция. Ние срещаме разбиране от страна на собствениците на тези централи. Очакванията са да има развръзка по този въпрос в максимално кратък срок – вероятно до края на месец март това ще се случи, надявам се тогава да мога да се явя пред Вас с добри новини.
В момента се извършват проверки от Агенцията за държавна финансова инспекция именно с цел да се спрат, както и Вие сте отбелязали, порочните практики в сектор „Енергетика”. Агенцията за държавна финансова инспекция в момента извършва такива проверки – в ТЕЦ „Марица изток 2”, в двете американски централи и в Националната електрическа компания. Предстои възлагането на финансови инспекции и в останалите големи енергийни компании. Ще анализираме резултатите от тези проверки, ще направим съответните изводи и тази информация ще ни послужи като основа за взимане на правилни управленски решения.
Що се отнася до средносрочните мерки, там от решаващо значение е да вървим към завършване на процеса на устойчива либерализация на енергийния пазар и стартиране на действаща енергийна борса за електроенергия. Смятам, че това ще бъде много сериозна крачка напред и един много важен фактор към разрешаването на проблемите в сектор „Енергетика”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, така или иначе, пак не отговорихте на въпроса: какво налага да се увеличава цената на електроенергията все повече и повече? Да, отговорихте формално – от ДКЕВР.
Аз пак ще Ви препратя към доклада на Световната банка, направен по искане на правителството от 2013 г., публикуван през месец септември 2014 г., където е записано, че ДКЕВР не е политически необвързан орган. Това може да го видите там.
Щом може даден министър да излиза и да казва, че цената трябва да се вдигне, значи трябва да има и такъв, който да излезе и да каже защо не може да се вдигне, или защо трябва да се вдигне? Не постоянно да си прехвърляте топката, да ми я препращате към ДКЕВР и да си измивате ръцете.
Разберете, че хората навън не го искат. Те искат да знаят – от утре цената на тока ще се вдигне, или от утре цената на тока ще падне.
По същия начин, ако водите преговори с американските Марици, да знаем: да очакват ли хората, че евентуално от месец май цената на тока ще падне, или пак отново ще говорим за увеличение цената на електроенергията? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Александров, Вие сте запознат и знаете, че една от промените в Закона за енергетиката е свързана именно със статута на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и по-точно с избора на комисарите в нея. Промяната предвижда изборът на членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се извърши пряко от българския парламент и аз смятам, че това до голяма степен ще разсее всички съмнения, свързани с обективността на Комисията, с нейната експертиза и решенията, които тя взема. Така че аз се надявам това до голяма степен да разреши този проблем и да разсее всякакви съмнения във връзка с безпристрастността и компетентността на този толкова важен регулаторен орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Петкова, приблизително сто дни – толкова беше времето, в което чаках да излезе отговорът на този въпрос и за приблизително сто дни не можем да получим отговор, тоест българското общество не може да получи отговор ще се вдига ли цената на тока, или няма да вдига.
Разберете, че не всичко е само това, което си говорим от тази трибуна. Нещо, което се нарича „реалност”, което е навън, не е това, което казваме от микрофоните. Има изключително много хора в тази държава, които не могат да си покрият цената на електроенергията. Тях не ги интересува дали ние тук ще го запишем в закон, или няма да го запишем, и колко месеца ще се мотаем с това.
Това нещо трябва да бъде решено по възможно най-бързия начин и аз Ви казах в един от уточняващите въпроси, че след като има министър, който казва, че цената трябва да се увеличи, трябва да има и министър, който да каже, че цената на тока няма да се увеличава. А Вие това нещо не го правите. Някак си стигаме до изключително абсурдни ситуации, особено в сектор „Енергетика”. Няма как да бъда доволен от това нещо, защото ние не даваме никакъв отговор на хората какво точно ще се прави в бъдеще. Чува се за едни 4 милиарда – прелитат отнякъде, имало дупка в енергетиката. Задава се въпрос от една от партиите в управляващата коалиция, която навремето е подписвала при друго свое управление договори с „Марица 1” и „Марица 3”, сега излиза да защитава договорите, които е подписвала, а Вие излизате тук и обяснявате, че в момента предоговаряте с „Марица 1 и 3” да намалят цената. Това нещо хората го виждат. Не е толкова слаба паметта на обществото ни.
Разберете, че преди всеки зимен сезон – аз съм далече от мисълта, че Вие не го мислите това (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), хората започват да спестяват пари, за да могат да си платят тока. Няма нормална страна в света, където да се прави това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Следващият въпрос е на народния представител Вили Лилков относно тежкото състояние на видинското предприятие „Видахим”, дължащо се на неизплатени задължения на Националната електрическа компания към него.
Имате възможност да развиете въпроса си, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моето питане беше зададено през месец ноември миналата година във връзка с кризисната ситуация, която се създаде във видинското предприятие „Видахим” АД. Тя се състоеше в следното – задължение от 18 милиона на НЕК, които не се изплащаха към предприятието и то беше изправено пред ситуация да не може да закупува суровините за нормалната си дейност. Тогава зададох въпрос какви са плановете на Националната електрическа компания и на Вашето Министерство, за да се погаси задължението, тъй като видинското предприятие „Видахим” е единственото голямо предприятие в региона – „голямо” условно казано, но за град Видин, с работещи 600 души в това предприятие са действително много хора. Те бяха изправени пред ситуацията – имам предвид ръководството на предприятието, да освободи част от работещите, някои да пусне в принудителен отпуск. Тогава зададох въпроса, който повтарям сега: какви са плановете на Министерството на енергетиката за изплащането на този дълг?
Междувременно обаче, тъй като отговорът на питането закъсня, само ще кажа няколко думи за ситуацията в момента. В момента ситуацията не е по-различна. Задължението на НЕК е над 17 милиона, част от работещите са също в принудителен отпуск и предприятието продължава вече трети месец да бъде в тежка кризисна ситуация.
Значението на това предприятие за град Видин е огромно. Неплащането на задълженията на НЕК към предприятието води до там, че то не изплаща задълженията си към доставчици, към община Видин, която също е в тежко състояние.
Аз актуализирам моя стар въпрос към днешна дата: какви са плановете на Министерството на енергетиката за изплащането на задължението на Националната електрическа компания и как виждате ситуацията в момента в това предприятие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Лилков! За периода от 1 януари 2014 г. до 13 февруари 2015 г., до днес, Националната електрическа компания е изплатила на „Видахим” АД сумата в размер на 40 млн. 418 хил. 698 лв. Към 13 февруари 2015 г., към днешна дата, НЕК има задължение към „Видахим” за закупена електрическа енергия в размер на 12 млн. 696 хил. 508 лв.
Съгласно уведомително писмо от „Видахим”, постъпило в Националната електрическа компания, при изпълнение на задължението от страна на НЕК – „Видахим” отправя такова искане, 80% от всяко плащане, което трябва да бъде предназначено за „Видахим” по волята на „Видахим”, следва да бъде превеждано директно на фирмата „Ритъм 4 ТБ” ООД до достигане на сумата в размер на 12 млн. 103 хил. 257 лв., а останалите 20% следва да се превеждат директно на „Видахим”.
Така споменатата сума от 40 млн. 413 хил. 698 лв. включват и плащания в размер на 8 млн. 50 хил. 248 лв. в периода 19 септември 2014 г. – 13 февруари 2015 г., като пояснявам, че 19 септември 2014 г. е датата, на която е постъпило писмото в Националната електрическа компания, с което „Видахим” заявява, че желае плащанията към нея да се разпределят 80% към друга фирма, към която тя има задължения и 20% да постъпват във „Видахим”. Съгласно цитираното уведомително писмо НЕК е изплатила на „Ритъм”, с които на практика покрива тези задължения, горепосочената сума от 8 млн. лв.
Към днешна дата НЕК дължи на доставчици за закупена електроенергия – само за Ваша информация, 1 млрд. 199 млн. лв. Въпреки тежкото си финансово състояние, дружеството полага необходимите усилия, колегите наистина правят и невъзможното да се опитват да се разплащат, разбира се, не в пълния размер да погасяват задълженията към производителите на електрическа енергия, но да плащат поне половината от дължимото ежемесечно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Министър.
Доколкото разбирам, в момента постъпват плащания към „Видахим” и те се осъществяват по волята на директорите на предприятието.
Далече съм от мисълта, че мога да давам съвети на Министерството на енергетиката и на НЕК, но бих желал при изплащане на тези задължения на НЕК към доставчици, все пак да се има предвид – този доставчик или съответното предприятие, какво значение има за съответния регион и доколко може да понесе дълго време да стои в това състояние на неизплатени задължения към НЕК, отчитайки и ситуацията във Видинския регион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Лилков, както вече споменах, ние осъзнаваме сериозността на проблема. Осъзнаваме и това, че „Видахим” е основно предприятие във Видинския край. Наистина от страна на Националната електрическа компания се предприемат необходимите мерки и действия тези плащания да вървят регулярно.
Както вече споменах, по волята на „Видахим” тези плащания отиват за погасяване на тяхно задължение към доставчик. Така че плащанията към доставчика с цел погасяване задълженията на „Видахим” вървят регулярно от страна на НЕК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следва питане от народния представител Кирил Цочев относно стратегии за развитие на енергетиката и за енергийната ефективност.
Заповядайте, господин Цочев, да развиете своето питане.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! През месец септември 2013 г. Четиридесет и второто народно събрание разгледа Доклад за състоянието на енергетиката и прие решение, с което задължи Министерството на икономиката и енергетиката да разработи подробен анализ на енергийния сектор и да подготви проекти за нова енергийна стратегия и Национална стратегия за енергийна ефективност. В изпълнение на първата част от решението на Народното събрание Министерството на икономиката и енергетиката представи на 8 януари 2014 г. Доклад за състоянието на енергетиката на Република България през 2012-2013 г.
В края на 2013 г. като елемент от бъдещата Национална енергийна стратегия бяха подготвени краткосрочни мерки за оздравяване на сектора, озаглавени „План за действие за стабилизиране на енергетиката – 16 мерки до 2016 г.”.
Впоследствие беше разработена и Енергийна стратегия на Република България до 2030 г. с поглед до 2050 г., като документ, който да отговаря за новите приоритети на европейската енергийна политика и на националния интерес и да отразява виждането за устойчиво развитие на сектора. Проектът беше основа за провеждане на широка обществена и политическа дискусия за дългосрочното развитие на енергетиката на Република България.
В отчета на правителството с министър-председател Пламен Орешарски за първата година на управление преди шест месеца е записано, цитирам: „Разработена е Енергийна стратегия на Република България до 2030 г. и предстои общественото й обсъждане. Целта на документа е създаване на трайна рамка за провеждане на политика за енергийна сигурност, създаване на условия за конкурентоспособност на българската икономика”.
Независимо от това и до момента Енергийната стратегия не е представена за обществено обсъждане. Такава стратегия не е дискутирана и с основните политически сили, въпреки че утвърждаването на дългосрочните политики в областта на енергетиката изисква консенсус.
Моето питане към Вас, госпожо Министър, е: има ли подготвена съгласно Решението на Народното събрание от 4 септември 2013 г. Национална стратегия за енергийна ефективност? Има ли и какви са причините Енергийната стратегия и евентуално тази за енергийна ефективност да не бъдат публикувани за обществено обсъждане? В тази връзка, смятате ли да предприемете мерки за повече прозрачност и публичност при вземане на решения в енергийния сектор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Цочев.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цочев, както Вие правилно споменахте, действително има разработена такава Енергийна стратегия на Република България до 2030 г., с поглед до 2050 г. Тя е подготвена чрез възлагане на външни експерти, не е в рамките на тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката.
По информацията, с която разполагам, след предаването на въпросния Проект на стратегия на Министерството, последната не е предоставена за становище в специализираната администрация на тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката, както и не е възлагано публикуването й за обществено обсъждане. Не е възлагано и извършване на екологична оценка с оглед спазване на изискванията на чл. 81 от Закона за опазване на околната среда.
Една от ключовите цели от Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България в периода 2014–2018 г. е приемането именно на Енергийна стратегия до 2030 г., с поглед до 2050 г. Това е наш приоритет. Уверявам Ви, че при разработването на тази Стратегия ще търсим активната позиция и участие на всички заинтересовани лица. Разбира се, ще се позовем и ще използваме и материала, с който в момента разполага Министерството на енергетиката, като ще заимстваме всички добри идеи и направени в него анализи. Искам да Ви уверя, че нито една страна от този процес няма да бъде изолирана на практика.
Относно сроковете обаче, в които това ще се случи, важно е да се отчете, че изготвянето на новата Енергийна стратегия следва да бъде съобразено и с предстоящите промени в Европейската енергийна политика, и по-конкретно с целите, които ще произтекат от новия пакет „Климат – енергетика” на Европейската комисия. Дискусиите по тази тема продължават и в момента. Добре е всъщност да изчакаме и да видим каква ще бъде политиката на нашите европейски партньори по отношение на „Климат – енергетика”, и тогава да разработим окончателно нашата Енергийна стратегия, която да бъде изцяло в съответствие с европейската политика.
Относно Националната стратегия за енергийна ефективност, както знаете, това е стратегически документ, който ще бъде разработен въз основа на целите и приоритетите на Енергийната стратегия на страната. Същевременно този важен за страната ни документ трябва да отразява европейската политика в тази област, и по-точно изискванията на Директива 27/2012 на Европейския съюз относно енергийната ефективност и приетите на 24 октомври 2014 г. от Европейския съюз цели по пакета „Климат – енергетика” до 2030 г., които имат важно значение за очертаване на стабилна дългосрочна визия за развитието на енергетиката и изграждането на конкурентоспособна нисковъглеродна икономика.
В заключение, господин Цочев, бих искала да Ви благодаря за поставения въпрос.
Основен приоритет на Министерството на енергетиката при провеждането на енергийната политика на страната е набелязването на средносрочни и дългосрочни приоритети в развитието на енергетиката, включително постигане на хармонизирана връзка между енергийната политика на Република България и тази на Европейския съюз.
В тази връзка, както вече казах, един от приоритетите на правителството е именно разработването на Енергийна стратегия и впоследствие приемане на Национална стратегия за енергийна ефективност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Цочев, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса. Заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, благодаря за Вашия отговор. Удовлетворен съм.
Искам да направя само една реплика. Това, което Вие казахте, означава отново да чакаме директиви от Европейската комисия и след разработване на актуализирани програми, свързани с енергетиката и климата, те да бъдат отразени в новата стратегия.
В този проект, с който Вие разполагате и е собственост на Министерството на енергетиката, сме се съобразили с всички европейски директиви. Стратегията е хармонизирана с европейските директиви и на практика съответства изцяло на изискванията на Третия либерализационен пакет и на всички останали изисквания.
Този проект, който притежавате, макар да не е съвършен, е база за диалог. Моята молба е да пуснете този проект за обсъждане, в това число и за обществено обсъждане, за да може да се спечели време, да не се изчаква. Без стратегия България няма да може да се развива, най-вече в енергийния сектор.
Като част от Енергийната стратегия и Вие преди два въпроса казахте, че се готвите да вкарате действително ефективна енергийна борса.
Моят уточняващ въпрос е: какви конкретни стъпки планирате? В какъв срок ще се задейства енергийна борса в страната, но реална енергийна борса?
Вторият ми въпрос е: какви мерки предприемате, да се въведе истински балансиращ пазар? Вие отговорихте на въпроса на господин Недев, но не бях удовлетворен, затова искам да чуя от Вас мерките и кога точно балансиращият пазар ще функционира в нормални рамки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Цочев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Цочев, както вече споменах, документът, с който Министерството на енергетиката разполага, наистина е добър документ. Ние ще използваме всички анализи, всички основни аспекти, които той е набелязал по отношение на Енергийната стратегия на страната.
Както вече споменах, всички страни, които имат отношение към този процес, ще бъдат ангажирани. Ще направим може би съвместна работна група, която да се занимае с актуализацията на тази Стратегия, да я допълни или усъвършенства.
Във връзка с необходимостта да изчакаме решението на Европейската комисия по отношение на новите тенденции, свързани с климат и енергетика, казах, че това е важно, за да бъдем в унисон с най-новите изисквания на Европейската комисия. Иначе всичко, поставено като рамка в Стратегията, безспорно ще го ползваме.
По отношение на втория Ви въпрос – кога ще има реална енергийна борса, искам да Ви уверя, че работим много активно по създаването на енергийна борба. Колегите от Българския енергиен холдинг са впрегнали усилията си енергийната борса да се случи максимално бързо. Смятаме, че това е пътят за реалната либерализация на пазара и за излизане от кризисната ситуация – в голяма степен това ще реши, това ще е изходът от тази ситуация.
В края на месец декември беше връчен лиценз от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за енергийната борса. Това е необходимото и задължително условие, за да стартира тя. Смятам това за крачка напред. В момента се работи по търговската платформа на енергийната борса. Има развитие на процеса. Много се надявам до края на годината или може би малко по-рано да имаме действаща енергийна борса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Господин Цочев, имате възможност за отношение – заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, благодаря за Вашия отговор. Надявам се действително до края на годината да имаме нормална енергийна борса. С това ще решим много от проблемите в енергетиката, бих казал и много отговори на предишните въпроси, които бяха зададени от моите колеги.
Към енергийната борса Вие не ми отговорихте за балансиращия пазар, защото отговорихте на господин Недев. Но, много Ви моля, обърнете внимание на сбърканата Методика за определяне цените на балансиращата енергия и парадоксите, да не казвам престъпни действия, които се извършват с нея. НЕК е определен за обществен доставчик, НЕК е координатор на специална балансираща група и доставчик на балансираща енергия. Той крос-субсидира недостига на цената от обществен доставчик чрез координатор на балансираща енергия, а като доставчик на балансираща енергия чрез ПАВЕЦ „Чаира” и ВЕЦ вете, които са принадлежащи на Националната електрическа компания, тя си определя по тази методика цени, които са повече от 1000 лв. на мегават/час при базисна цена около 70 лв. на държавните предприятия „Марица изток 2” и АЕЦ „Козлодуй”.
Парадоксът е, че в нощните часове, отчетени официално, недостигът на електроенергия е с цена 3024 лв. на мегават/час. Това е извадено от диспечерските дневници на диспечерско управление към Министерство на енергетиката, към енергийния системен оператор. Престъпно, тъй като в нощните часове диспечерите се чудят как да ограничат генериращи мощности, а се плащат 3024 лв. – 50 пъти по-скъпа енергия от базисна енергия за балансиране на недостиг на електрическа енергия. И всичко това се отнася към производителите на електрическа енергия.
Намесете се и тази методика незабавно да бъде променена. Има и много сбъркани неща, свързани с правилата за търговията като цяло. Поради честата смяна на ръководителите на енергийния системен оператор, на Националната електрическа компания и на ДКЕВР, стиковка в тяхната работа няма и тези методики и документи, които излизат от тях, са доста изкривени и бих казал доста опорочени. Намесете се, защото само това е пътят, за да може енергетиката да бъде оправена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Цочев.
Продължаваме с въпрос от народния представител Георги Кадиев относно последствията от продадени от НЕК без търг и конкурс количества електрическа енергия на свободния пазар.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! По моя информация в периода септември – ноември 2014 г. предишното ръководство на НЕК е сключило годишни договори за 2015 г. и е продало без публични търгове и конкурси над 600 мегават/часа електроенергия на участници в свободния пазар. За да е по-ясно за зрителите и слушателите, общата сума на тези договори възлиза на около 250 млн. лв. на годишна база. Количествата са продадени на цени 70 – 71 лв. мегават часа за пиков профил електрическа енергия, което е под постигнатите цени на търгове на АЕЦ „Козлодуй” за базова енергия, която е по-евтина от пиковата, и далеч под постигнатите цени на търгове на „Марица изток 2” за базова енергия със и без отклонения.
В тази връзка моля да отговорите на следните въпроси: Има ли в действителност случаи на продадени през месеците септември –декември 2014 г. електрическа енергия на НЕК ЕАД на месечна или годишна база без търгове и конкурси? По какви критерии са определени купувачите и цените, какви са общите количества и средната постигната цена? Как тези цени са съотносими към постигнатите цени на търгове на други производители като АЕЦ „Козлодуй” и „Марица изток 2”? За сведение на търг на „Марица изток 2” най високата постигната цена за базова енергия е 75,26 лв., а базова енергия с право на отклонение – 80,54 лв. на мегават/часа. Извършило ли е Министерството на енергетиката анализ на нанесените щети на НЕК ЕАД поради евентуално занижени цени на продадената енергия? В какъв размер са тези нанесени евентуални щети за периода на сключените договори? И какви мерки е предприело Министерство на енергетиката за опазване на обществения интерес и интересите на НЕК по отношение на тези договори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За отговор – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, по отношение на първия Ви въпрос – има ли в действителност случаи на продадена през месеците септември –декември 2014 г. електрическа енергия от НЕК на месечна или годишна база без търгове и конкурси? По какви критерии са определени купувачите и цените? Какви са общите количества и средната постигната цена?
В периода месец септември – месец ноември 2014 г., НЕК е договорил продажби на електрическа енергия за първо и второ полугодие на 2015 г. Продажбите са осъществявани в резултат на проявен търговски интерес по реда на постъпили запитвания от търговци на електрическа енергия чрез пряко договаряне. Всички договорени продажби са със задължително условие авансово плащане, като при някои от тях предварителното плащане касае целия период на доставката. Цените на договорените количества не се различат от купувачите съобразно профила и срока на доставка. Договорените количества са в размер на 2 милиона 361 хиляди 935 мегават/часа за цялата 2015 г., като за целта са сключени осем на брой сделки. Мога само да кажа това, че конкретните цени са защитени с клауза за конфиденциалност в търговските договори, поради което не мога да ги оповестя към този момент.
По отношение на втория Ви въпрос – как тези цени са съотносими към постигнатите цени от търгове на други производители на АЕЦ „Козлодуй” и „Марица изток 2”? За сведение обяснявате каква е цената на търга на „Марица изток 2”.
Това, което бих могла да Ви отговоря, е следното: АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица изток 2” и Националната електрическа компания са независими юридически лица с различаваща се комбинация от активи и характерен своеобразен производствен профил. НЕК ЕАД реализира продажби съобразно собственото си специфично портфолио, индивидуалната себестойност на произведената електрическа енергия и ритмичността на финансовите постъпления с оглед тяхната предвидимост. Постигнатите цени на провежданите тръжни процедури от производители на електрическа енергия не се обявяват публично. За да бъде направено сравнение с цитираните цени следва да бъде отчетен както срокът на доставката, така и условията на плащане, предвидени в споразуменията за продажба.
По отношение на Вашия трети въпрос – извършило ли е Министерството на енергетиката анализ на нанесените щети на НЕК, поради евентуално занижени цени на продадена енергия и в какъв размер са те за периода на сключените договори? Мога да Ви уведомя, че Министерство на енергетиката изисква от Националната електрическа компания информация за количествата подадена електрическа енергия и евентуалните негативни последици за дружеството. Беше предоставена такава информация. Резултатите от нея са притеснителни, с оглед на което ние своевременно изпратихме всички тези данни на прокуратурата за произнасяне по компетентност и в момента се извършват съответните досъдебни разследвания.
По отношение на Вашия четвърти въпрос – какви мерки предприема Министерството на енергетиката за опазване на обществен интерес и интересите на НЕК по отношение на тези договори? Уважаеми господин Кадиев, всички знаем, че състоянието, в което се намира общественият доставчик в момента е трудно. Причините са комплексни – от една страна, няма устойчивост и стабилност за финансовите постъпления от непризнати текущи разходи за закупуване на електрическа енергия от производителите за настоящия регулаторен период, както и за предходни периоди в регулаторната продажна цена на електрическата енергия от НЕК за крайните снабдители; и, от друга страна, от въведения нов модел на ценообразуване от 1 август 2013 г. и изменението на Закона за енергетиката от 5 юли 2013 г. Добрите новини обаче са, че се разработват нови правила в Националната електрическа компания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо министър, тъй като времето за отговор изтече, може в дупликата да доразвиете своя отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: За реплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, казано с едно изречение, не съм доволен от отговора. Ние с Вас сме колеги от Министерството на финансите и сме свикнали да боравим с числа. Чух едно-единствено число, а очаквах доста повече от Вас. В известен смисъл си мисля, че донякъде се опитвате да кажете на българското общество какво се е случило, а то е достатъчно просто.
Колеги, продадена е енергия без всякакъв търг, без всякакъв конкурс по реда на запитване на някакви неизвестни търговци. Ама защо едни са запитвали, а други на са запитвали – не е ясно. По някакви цени, които също не са ясни и които са доста под пазарните. Тази енергия е на обща сума, госпожа Петкова каза „около 2 млн. 300 хил. мегаватчаса”, по 70 – 75 лева го сметнете и стигаме до тези 250 млн. лв., за които Ви говоря.
По мои сметки, ако продадената енергия е с 10% под пазарната цена, както аз знам, тогава загубата за НЕК е 25 30 млн. лв. По едно предно запитване госпожа Петкова каза, че НЕК дължи на доставчици на енергия 1 млрд. 199 млн. лв. и че дупката в НЕК е еди-колко си милиарда. Ето Ви една от причините за дупката в НЕК. Значи НЕК дължи на някого, който му е доставил енергия, а в същото време продава тази енергия на 10% под пазарната цена!
Отговорът, който получих, какъв беше? Ами резултатите, които получихме, са притеснителни и сме ги дали на прокуратурата. Аз не искам от Вас да ги давате на прокуратурата и да са притеснителни – искам от Вас да спрете тези доставки. Извикайте това предно ръководство, питайте ги защо са сключени тези договори. Извикайте служебния министър, по чието време са сключени тези договори, питайте го той къде е спал по това време. Опитайте се да предоговорите цените, ако нямате начин да ги спрете, макар че съм убеден – във всички договори на НЕК има клауза, с която може да бъде спряна доставката! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Гледал съм такива договори. Абсолютно всички договори имат такава клауза!
Ако в тези договори няма такава клауза, това е още едно доказателство, че предното ръководство на НЕК всъщност е работило за интересите на тези търговци, а не за интересите на обществото. Просто и ясно – 30 млн. лв. ги няма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Кадиев, да, с Вас сме колеги от Министерството на финансите и като хора, които работят с точни цифри и данни, сме свикнали, когато твърдим нещо, то да е подкрепено с конкретни цифри.
Ние разговаряхме с предишното ръководство на НЕК, за да си изясним всъщност защо се е стигнало дотук, на практика защо цялата енергия за 2015 г. е продадена и платено авансово. Отговорът беше, че правилата, които действат, позволяват и дават такава възможност. Наистина се оказа така.
Ето защо в момента ние разработваме нови правила, които категорично няма да допускат подобни прецеденти, възможност да възникнат негативни последици за НЕК. Това може би е добрата новина в този случай – работим по това да се създаде и създаваме нови правила за продажбата на електрическа енергия, които ще изключват такава възможност. Смятам, че това ще бъде гаранция, че оттук нататък подобни действия няма да бъдат предприемани. Или ако те бъдат предприети, това ще бъде безспорно нарушение на правилата, защото към настоящия момент правилата допускат такава опция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към следващ въпрос. Той е зададен от народния представител Борислав Иглев – относно междусистемна газова връзка България – Гърция.
Заповядайте, господин Иглев, да развиете своя въпрос.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Относно междусистемната газова връзка България – Гърция. Поради газовата зависимост на България от Русия или липсата на диверсификация на газовите източници за страната ни и огромната нужда от междусистемни връзки се интересувам: на какъв етап е строителството на газопровода между България и Гърция? Ще може ли да бъде спазен срокът – поради неспазването на срока за изграждане на междусистемните газови връзки между България и Румъния, както и България – Турция?
Изградена ли е предвидената компресорна станция и има ли одобрение трасето и площадките за двете страни?
Според анализа на състоянието на енергетиката от 2013 г. е възможно увеличение на техническия капацитет на газопровода до 5 млрд. кубика. Какъв точно ще бъде капацитетът – 3 млрд. или 5 млрд. кубика? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иглев.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иглев, благодаря Ви за актуалния въпрос относно реализацията на изключително важната междусистемна газова връзка Гърция – България, която ще осигури по безспорен начин диверсификация на газовите доставки не само за България, но и за региона на Югоизточна и Централна Европа, като цяло – за европейската общност.
Проектът, свързан с изграждането на интерконектора Гърция – България, има приета и влязла в сила ОВОС в България и Гърция. След проучвания и съгласувания в двете страни този процес продължи две години.
На българска територия за трасето на газопровода в областите Стара Загора и Хасково има приет и влязъл в сила подробен устройствен план. Финализират се окончателните дейности по подробния устройствен план за област Кърджали, където се правят ограничени измествания за участъци от около 3 км. Надяваме се до месец март да имаме влязъл в сила ПУП за цялото трасе и в област Кърджали. Техническият проект е изготвен, тече процес на съгласувания съгласно националната нормативна уредба.
Това, което трябва да се предприеме – в кратки срокове акционерите трябва да увеличат капитала на дружеството и да започнат процедури за учредяване на вещни права. След приключване на тези процедури следва да бъдат внесени необходимите документи за получаване на строително разрешение за българската територия.
Очакваме от акционерите в съвместното дружество да вземат окончателно инвестиционно решение за изграждане на този проект до края на май 2015 г., като с гръцкия енергиен министър постигнахме съгласие това да стане, както вече споменах, до края на месец май 2015 г. Това ще позволи строителната фаза на интерконектора да започне през 2016 г. Планира се съоръжението да влезе в експлоатация в първото тримесечие на 2019 г.
По отношение на капацитета. Първоначалният технически капацитет за пренос на природен газ е до 3 млрд. кубични метра годишно. При наличие на пазарна необходимост в бъдеще е заложена възможност за увеличаване на капацитета до 5 млрд. кубични метра годишно чрез изграждане на компресорна станция.
Отчитайки последното развитие на геополитическата ситуация и геостратегическото значение на интерконектора с Гърция, правителството предприе активни действия за ускоряване на неговата реализация. На проведените срещи с ръководството на Европейската комисия и някои страни членки поставихме твърдо въпроса за осигуряване на значително допълнително безвъзмездно финансиране за изграждането на интерконектора Гърция – България от страна на Европейския съюз, за което срещнахме разбиране и одобрение от нашите европейски партньори. Изграждането на интерконектора Гърция – България получи пълна подкрепа и от нашите европейски партньори.
Същевременно проведохме спешни разговори. Вчера – между другото, може би е важно да Ви уведомя и за това – в Баку се срещнах с новия министър на енергетиката на Гърция господин Лафазанис. Целта на нашата среща беше да обсъдим именно развитието на проекта „Интерконекторна връзка Гърция – България”. Гръцкият колега Лафазанис ме увери, че за тях този проект остава и той ще бъде приоритетен. Може би през втората половина на месец март ще направим среща с цел да видим докъде сме стигнали по отношение изпълнението на Пътната карта на този проект, защото изработихме и такава Пътна карта. Предоставихме я на съакционерите на Българския енергиен холдинг в съвместното акционерно дружество – нашите съакционери от „Посейдон”, така че да могат и те да разполагат с нея, и да работим в една посока, да спазим времевия график, който сме си поставили.
Този проект е много важен. Той е включен и в проектите от общ интерес. На срещата на 9 февруари, която се проведе в София, с групата на високо равнище, с представители на Европейската комисия този проект е включен в 14-те приоритетни проекта на Комисията, които ще бъдат изграждани в ускорени срокове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Господин Иглев, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, благодаря за изчерпателния отговор. Въпреки сключения договор за газ, ще Ви припомня патовата ситуация от 2009 г., когато въпреки договора с Русия газта спря. Ако една сутрин се събудим без газ в тръбите, отново нашата страна ще бъде най-ощетена от всички други, защото към този момент нямаме алтернатива.
Тъй като Вие твърдите, че енергийната независимост на страната е приоритет на днешното правителство, аз също съм съгласен, мисля че и всички колеги в залата, след като ние изпълняваме европейките закони, защо нямаме алтернатива за газови доставки? Каква е причината?
Ще Ви дам един пример: в малка държава като Литва потреблението на газ е колкото на нашата страна.
Гърция работи по въпроса да бъде независима. Най-вероятно скоро ще започне добив на газ от остров Кипър и съвместно с това строят терминал за втечнен газ до Александруполис.
Турция също има терминал за втечнен газ и разположението на страната на географската карта й дава възможност за алтернативни доставки от съседните до нея страни – Азербайджан, Ирак, Иран.
А северната ни съседка Румъния наскоро заяви, че иска да бъде износител на газ. Само нашата държава понася удари за сметка на народа. Временното споразумение, което сключиха Русия и Украйна за газ изтича през март месец. Месец март е много близо. На преговорите в Минск не са обсъждани газови доставки. Газът е важен за съществуването на нашата икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иглев.
За дуплика – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иглев, за да не понася България удари, както Вие се изразихте, свързани с газовите доставки, е необходимо наистина да има диверсификация. Тази диверсификация трябва да бъде както на източнците, така и на маршрутите. За да се случи това нещо е налице необходимост от изграждане точно на този интерконектор Гърция – България. Той е изключително важен, защото той ще ни осигури както диверсификация на източника, така и диверсификация на маршрута. За съжаление, през последната година и половина по този проект не са били предприети никакви действия. Това е факт.
В рамките на два месеца ние предприехме всички възможни действия, така че да ускорим развитието на този проект, включително в бюджета за 2015 г. правителството потвърди държавна гаранция от 80 млн. евро за този проект, което смятам, че е една много сериозна крачка напред и гаранция за това, че ние наистина имаме абсолютно сериозни намерения и гледаме много отговорно на този процес.
Ето защо аз смятам, че българското правителство предприе необходимите действия. Ще направим всичко онова, което е необходимо така, че да се ускори процесът. Но пак повтарям, той през последната година и половина просто е бил изоставен и по него няма никакъв напредък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Васил Антонов относно перспективи за успешното завършване на проекта за строеж на АЕЦ „Белене”.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, както разбраха всички, уважаеми колеги, същността на моя въпрос е завършването и перспективите пред завършването на Атомна централа „Белене”.
Атомна централа „Белене” започва през 1981 г. с Решение на Министерския съвет и се развива твърде бурно през първите десет години и съвсем – така, разпокъсано и непоследователно през следващия период, като на моменти имаме и твърде неадекватни решения в тази посока. Такова е Решение № 250 от 28 март 2012 г. на предишния кабинет Борисов, с което бе спряно изпълнението на Атомна централа „Белене”.
Именно по това време се появи и черният хумор по отношение на Централата, че България е първата страна, която не произвежда ядрени реактори, но продава такива. Справка: това е първият атомен реактор, който бе заплатен от българската държава и съответно в резултат на спирането, той не бе монтиран на площадката, а впоследствие бе продаден на доста ниски цени, в рамките на около 15-20% от истинската стойност. Днес този реактор произвежда ток и е монтиран в Подмосковието.
Днес, след това решение, което цитирам, вече страната определено не предприема нищо. Потвърждение за това е и новата стратегия, новата управленска програма на кабинета Борисов 2, и ако през първия управленски период се говореше за институционална подкрепа и за АЕЦ „Белене”, то днес вече в програмата, с която внимателно се запознах, в енергийната част, в рамките на 11 страници не се споменава никъде перспектива за завършване на Централата „Белене”.
Тук има много други данни, които бих могъл да изнеса, но достигаме до финалния ми въпрос: какви са възможностите за успешно завършване на Атомна централа „Белене”? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, с Решение № 260 от от 8 април 2005 г. Министерският съвет на Република България взема решение за изграждане на ядрена централа на площадката „Белене” с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата.
След проведена процедура по Закона за обществените поръчки, на 29 ноември 2006 г. е подписано Споразумение за изграждане на АЕЦ „Белене” между Националната електрическа компания и „Атомстройекспорт”, чиято цел е да се определи общото разбиране на страните относно процеса за достигане на споразумение и подписване на договор на инженеринг, доставка и строителство, и да възложи на „Атомстройекспорт” изпълнението на определени части от работите по договора.
С Решение № 250 от 29 март 2012 г. на Министерския съвет на Република България е отменено Решение № 259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене”, като обект с национално значение, и на Решение № 260 на Министерския съвет от 2005 г. за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”.
На 27 януари 2013 г. бе проведен национален референдум, в който гласуват 1 млн. 405 хил. 463 български граждани, представляващи 20,22 на сто от гражданите с избирателни права.
Налице е хипотезата на чл. 23, ал. 3 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а именно предложението – предмет на референдума, се внася в Народното събрание за обявяване на решение.
С Решение от 27 февруари 2013 г. относно проведения на 27 януари 2013 г. национален референдум, Народното събрание подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителството на нова ядрена електроцентрала на площадката „Белене” и настоява за окончателното му прекратяване.
Министерството на енергетиката, респективно Националната електрическа компания стриктно изпълняват действащите понастоящем Решение № 250 от 29 март 2012 г. на Министерския съвет и Решение от 29 март 2012 г. на Народното събрание на Република България за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадката „Белене”.
Важно е, уважаеми господин Антонов, да отбележим и това, да бъде отчетено и наличието на двете висящи международни арбитражни производства със съществен материален интерес, образувани по повод строителството на АЕЦ „Белене” и възможното отражение върху тях при изразяване на позиция „за” или „против” продължаване изграждането на АЕЦ „Белене”.
Нееднократно процесуалните представители на Националната електрическа компания в арбитражното производство с „Атомстройекспорт” са излагали и поддържали позицията, че изразяването на становища в хода на делото може да повлияе и да се отрази негативно на Националната електрическа компания.
В същата степен това важи и по отношение на делото с „Уорли парсънс сървисиз” ЕАД. Ето защо аз моля, когато говорим за проекта АЕЦ „Белене”, да отчетем и този факт, че съвсем скоро предстои арбитраж и може би е добре да бъдем по-предпазливи, когато имаме позиция по тази тема. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За реплика – господин Антонов, заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Естествено, че отговорът не ме удовлетворява, госпожо Министър. Нещо повече, с тази позиция на изчакване аз смятам, че няма как да достигнем добро решение.
Вярно, че арбитражът върви и по отношение на държавата, и по отношение на фирмата. Именно по тези съображения не го споменах. Все пак, когато говорим за Атомна централа „Белене” има няколко постулати, за които трябва да си дадем сметка.
Първо, до тук е направена много сериозна и голяма инвестиция.
Второто нещо – от дълго време личи една непоследователност, особено в приемствеността на отделните правителства. Оставаме с впечатление, че в тази връзка това, което се случва днес, не е по-различно.
Вземам повод и от управленската програма, където говорим за ефективност на ядрена енергетика, за повишаване на мощностите с 3 или 4% на енергоблок V и VІ, но в същото време пренебрегваме всичко това, което е направено досега.
Нека да не забравяме и още веднъж от тази трибуна искам да споделя, че ние в момента имаме няколко възможности – или държавата да продължи проекта, втората възможност е да го предложи като частен, или да продължим да се снишаваме, но в битността си на одитор, Вие знаете, че когато един министър, и то на енергетиката, не изпълнява своите функции и не дава перспектива на най-скъпия проект, който е направен досега, то след това отговорностите, разбира се, ще бъдат персонално към този министър и към това правителство.
И последно, с което завършвам, това е, че към днешна дата трябва да знаем, че строителното разрешение за централата е изтекло, което е една оценка, че нищо не се прави по този въпрос от новия кабинет. А той вече не е нов – минаха стоте дни и времето за запознаване с материята завърши. Много разчитаме и отново ще се върнем на този въпрос, защото направеното досега е нищо и криенето зад други аргументи не е състоятелно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Антонов, бих искала да споделя следното. В управленската програма на нашето правителство възобновяването на дейностите по строителството на проекта АЕЦ „Белене” не съществуват като такива. Но аз, доколкото имам спомен, в управленската програма на предишното правителство – на господин Орешарски, това беше един от основните и водещи приоритети. Така или иначе за година и половина Вие не намерихте за необходимо, или не преценихте, че е нужно да се рестартира проектът „Белене”. Това е така всъщност.
По отношение на моята предишна битност като одитор, аз имам преки впечатления и наблюдения по отношение на това как са се случвали нещата и как е вървял процесът по изграждането на АЕЦ „Белене”, и наистина мога да Ви кажа, че там бях фрапирана от нещата, които видях.
Това, което Вие споменахте за търговията с ядрени реактори – да, наистина е така. През ноември месец 2007 г. българската страна е продала на руската страна своя реактор, който е платила преди това на по-висока цена, след което го е продала за 77 милиона. (Реплика от народния представител Васил Антонов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, господин Антонов.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Не знам кое имате предвид, господин Антонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Продължете дупликата и не влизайте в разговори с народните представители от място.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Това само исках да кажа, че всъщност АЕЦ „Белене” не е приоритет на нашата управленска програма. Беше приоритет на управленската програма на кабинета на господин Орешарски, но така или иначе не се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към въпрос, поставен от народния представител Славчо Атанасов относно физическото състояние на ІІІ и ІV блок (ВВЕР 420) на АЕЦ „Козлодуй”.
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателю! Уважаема госпожо Министър, във връзка с извеждането от експлоатация на големи термични централи, например ТЕЦ „Варна”, евентуално на „Марица 3”, на ТЕЦ „Русе”, вероятно блоковете от Бобов дол и други и поставянето на тяхно място трайно в енергийния баланс на страната на скъпите централи „Ми 1” и „Ми 3”, както и на ВЕИ-тата, моля да отговорите на следните въпроси:
Първо, какво е било техническото състояние на ІІІ и ІV блок (ВВЕР 420) на АЕЦ „Козлодуй” в момента на спирането им?
Второ, към момента на спирането им двата реактора имали ли са техническа възможност да работят, били ли са в експлоатация?
Трето, вярно ли е, че по двата реактора, преди спирането им, са били извършени необходимите дейности по модернизацията им и на каква цена?
Четвърто, за възстановяването на двата реактора, ако това се наложи, какво технологично и чисто техническо време би било необходимо за тяхното рестартиране?
Пето, колко би струвало евентуалното „загробване” на двата реактора?
Шесто, колко би струвало евентуалното им въвеждане в експлоатация?
Очаквам Вашия компетентен отговор в рамките на поставените въпроси, уважаема госпожо Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Към момента на спиране блокове ІІІ и ІV са отговаряли на изискванията за безопасност и са били в експлоатация. За периода от 1991 г. до 2005 г. са изпълнени три програми за модернизация на стойност 311 млн. долара. До края на 2005 г. за подобрение на безопасността на ІІІ и ІV блок за съответствие с условията от дългосрочните лицензи за експлоатация, издадени от Агенцията за ядрено регулиране, са изпълнени допълнително още проекти на стойност 14,3 млн. долара.
По решение на правителството в изпълнение на поетите ангажименти от Република България в Договора за присъединяване към Европейския съюз ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” са изключени от електроенергийната система на 31 декември 2006 г. Трябва да бъде отчетено, че процесът за извеждане от експлоатация на спрените ядрени блокове ІІІ и ІV на АЕЦ „Козлодуй” е необратим, защото спирането на блокове ІІІ и ІV и последващото им извеждане от експлоатация е условие, поставено в чл. 30 от Протокол относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз, обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 97 от 2007 г.
Както знаете, ангажиментът е поет още през декември 1995 г., когато Република България кандидатства за членство в Европейския съюз. Към настоящия момент програмата за извеждане от експлоатация на площадка „Козлодуй” е с напреднал етап на изпълнение. Следва да бъде отчетен фактът, че блокове ІІІ и ІV на АЕЦ „Козлодуй” са с отнети лицензи за експлоатация като съоръжения за производство на електроенергия. С решение на Министерския съвет от месец декември 2012 г. блокове ІІІ и ІV на АЕЦ „Козлодуй” са обявени за съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци и са предоставени за безвъзмездно стопанисване и управление на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”.
На 25 февруари 2013 г. със заповед на председателя на Агенцията за ядрено регулиране са издадени лицензи за експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” като съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци. Съгласно предоставения в Агенцията за ядрено регулиране план за извеждане от експлоатация, необходимите финансови ресурси, обезпечаващи дейностите по извеждане от експлоатация на блокове от І до ІV на АЕЦ „Козлодуй” през периода 2003 г. – 2030 г., са оценени на 1 млрд. 106 млн. 987 хил. евро.
Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. предвижда запазване на дела на електроенергията, произвеждана от ядрената енергетика, чрез удължаване срока на експлоатация на съществуващите ядрени блокове и изграждане евентуално на нова ядрена мощност. Не е предвидено рестартирането на блокове ІІІ и ІV на АЕЦ „Козлодуй”. Следва да се отбележи, че проектният срок на експлоатация на блок ІІІ изтече през 2010 г., а на блок ІV – през 2012 г. Една процедура по издаване на нови лицензи за експлоатация, което е в нарушение на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, евентуално, ако се пристъпи към такова въздействие, би било грубо нарушение на Договора, ще е свързано с ново обследване на блоковете, изпълнение на програма за модернизация, които биха отнели минимум шест години и неизвестна оценка на разходите по модернизация.
Въз основа на изложеното бих искала да Ви уведомя, че като министър на енергетиката и представител на българското правителство, отговорно за прилагането и спазването на европейското законодателство, не считам, че има правно основание за прекратяване изпълнението на програмата за извеждане от експлоатация на блокове ІІІ и ІV на АЕЦ „Козлодуй” и тяхното повторно пускане в експлоатация. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Господин Председателю! Госпожо Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Исках българският народ да чуе от Вас като министър, че ІІІ и ІV блок напълно здрави и годни бяха изведени от експлоатация.
По-скоро няма да задам към Вас въпрос, а ще направя констатация. Ние ще бъдем първата държава в света, която ще закрие ядрена централа. Досега такъв случай няма, така че и в това отношение пак ще бъдем пионери в света. Искам само да напомня на българските зрители и слушатели, че други държави, като Чехия, като Прибалтийските държави запазиха ядрените си централи, без това да им попречи да влязат в Европейския съюз.
Докато си прехвърляме топката – Вашето правителство, нашето правителство какво е направило и какво е свършило, истината е, че в момента предстои затварянето на V и VІ блок. Това е съдбата на една безотговорна политика на ред български правителства по отношение на българската енергетика. От енергиен център на Балканите ние се превръщаме в един сладък потребител, защото централата „Черна вода” в Румъния с френски и канадски капитали работи прекрасно, а на двете турски централи, които в момента се изграждат от Русия в Турция, също ще бъдем клиент в най-скоро време. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Дуплика – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Атанасов, бих искала да добавя следното. По отношение на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй” Вие знаете, че приоритет на нашето правителство е удължаването на живота на тези два блока.
В предишния отговор на въпроса на господин Димитров имах възможност на поясня, че този процес преминава през два етапа. Единият етап вече е финализиран и сега се извършват дейности от втория етап по удължаване живота на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”. Смятам, че не са налице основания за притеснения за затварянето на тези два блока. Напротив, техният живот ще бъде удължен и ние правим всичко необходимо това да се случи в рамките на съответните срокове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря.
Въпрос от народния представител Велизар Енчев относно прекратяването на Проекта „Южен поток” от Русия и финансовите последствия за България.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, госпожо Министър! В края на миналата година руския президент Владимир Путин обяви на два пъти – в Анкара и в Москва, че Русия прекратява Проекта „Южен поток”, а на 1 декември руският президент заяви, че руската страна ще построи мост и газопровод до Турция със същата пропускателна способност – 63 милиарда кубически метра газ, както и газов хъб на гръцко-турската граница. В тази връзка той посъветва България да иска компенсация от Европейския съюз за проваления проект.
Веднага след това премиерът Бойко Борисов декларира, че България ще издаде всички разрешения за строителството на „Южен поток”, като направи уточнението, че ако той се строи, трябва да е по европейските правила. Също така господин премиерът предложи да бъде изграден разпределителен център край Варна – там, където трябва да излезе тръбата от морската част на газопровода „Южен поток”. Като премиер той представи тази своя идея пред Европейския съвет в Брюксел.
Госпожо Министър, имайки предвид заявеното от руския президент – че ще загубим 400 млн. евро от спирането на Проекта, както и обратното – твърде оптимистичното становище на премиера Борисов, бих искал да отговорите на следните въпроси: каква е технологичната обосновка на идеята на премиера Бойко Борисов да се изгради газов разпределителен център край Варна и откъде? И как ще идват газовите доставки до морската ни столица, след като новото трасе на „Южен поток” към Турция изключва Българското черноморско крайбрежие? Това бе заявено многократно както от президента на „Газпром” Милер, така и от министъра на енергетиката на Руската федерация, а и от руския министър председател Медведев. Българската страна, госпожо Министър, продължава ли да настоява за строежа на „Южен поток”, след като руската държава в лицето на държавния си глава се отказва от Проекта? Какви са направените от България инвестиции от междуправителствените договори за „Южен поток”, подписани след 2008 г.? И накрая, важен въпрос, госпожо Министър – получихте ли официално уведомление от руската страна за прекратяване на Проекта? Ако сте получили, какво пише в този документ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Енчев.
За отговор – министър Петкова. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, както казахте, на 1 декември 2014 г. по време на държавно посещение в Република Турция руският президент господин Владимир Путин обяви, че Русия се отказва от изграждането на газопровода „Южен поток”. По информация от медиите тези намерения на руската страна са били повторени както от министъра на енергетиката на Руската федерация господин Новак, така и от председателя на Управляващия комитет на „Газпром” господин Милер. Въпреки въпросните изявления, към момента Българският енергиен холдинг, респективно българската страна, съвместната компания, не е получила официално уведомление от другия акционер – „Газпром”, относно намеренията на руската страна спрямо Проекта „Южен поток”. Поради тази причина българската страна не е в състояние да коментира въпроси, касаещи бъдещето на Проекта, тъй като предвид липсата на официална позиция от страна на руския акционер такива намерения биха били хипотетични и градящи се на предположения.
Българското правителство отправи официално предложение на Европейската комисия за създаването на газов хъб. Хъбът би могъл да се превърне в общ разпределителен център за страните – членки в региона: България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и през тях – за страните – членки на Централна и Западна Европа, както и за държавите от енергийната общност: Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и други. Огромно предимство е добре развитата българска газопреносна инфраструктура и изграждащите се интерконектори със съседните страни.
Отстояваме разпоредбите на третия енергиен пакет и считаме, че подобно предложение отговаря на всички изисквания за либерализиране на пазара. Предложения хъб би могъл да разчита на руски газ от „Южен поток”, както и на български природен газ от потенциалните находища в Черно море – блоковете „Хан Аспарух”, „Силистар”, „Терес”. Също така хъбът би могъл да се захранва и от интерконекторите с Гърция и Турция с обеми от Каспийския, Източно-средиземноморския регион, както и от гръцките и турски „Ел енд Джи” терминали.
В допълнение, бихме могли да доставяме газ и през интерконектора с Румъния от очаквания значителен добив на природен газ от румънския черноморски шелф. За разширяване и изграждането на необходимата газова инфраструктура на този хъб ще разчитаме, разбира се, на подкрепата и финансовата помощ на Европейския съюз.
Стратегическото географско положение на България може да се използва като актив не само за нашата страна, но и за всички европейски партньори – както в Европейския съюз, така и в региона. Чрез изграждането на такъв хъб бихме могли да подсигурим необходимите количества газ на конкурентни пазарни цени.
Смятам, че подобен проект може да бъде реализиран приоритетно заедно с интерконекторните връзки и да бъде в унисон с Плана „Юнкер” и формирането на европейски енергиен съюз, като допринася за подобряване сигурността на доставките и диверсификацията на източниците и маршрутите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
За реплика – народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Министър, удивен съм! Нито дума не споменахте за най-важното – че „Южен поток” вече се нарича „Турски поток”. И напълно разбираемо! Гузната съвест на това правителство не Ви позволява да признаете една очевадна истина, която цял свят знае.
По този повод искам да направя следното изявление.
Този „Южен поток” има вече друго име, както казах, госпожо – „Турски поток”. Не в българската, а в турската хазна ще влизат парите от транзитните такси. Не България, а Турция ще стане енергиен кръстопът между Изтока и Запада, като през нея ще минават и иракският петрол, и природният газ от Каспийско море. Добавям и атомната енергетика, тъй като преди малко господин Славчо Атанасов много добре се изказа по този въпрос, тъй като тя е в режим на затихващи функции заради изтичането на срока на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”, но най-вече заради провала на АЕЦ „Белене”. След време, госпожо Министър, ще купуваме от Турция не само газ, но и ток. Така че все още сме зависими енергийно от нашата южна съседка.
Накрая искам, госпожо Министър, да Ви обърна внимание на факта, че тоталното политизиране на един наднационален икономически проект, какъвто е „Южен поток”, ще лиши и по същество вече лишава България от крупни инвестиции в полза на Република Турция.
Това, госпожо Министър, е не само енергиен, но и геополитически провал на страната ни, и то най-вече на Вашето правителство.
Използвам случая по повод на преждеговорившия от лявата страна, господина от БСП, който изрази становище и Вие го упрекнахте, че изразяването на становище по време на дело – имахте конкретно предвид делото в Арбитражния съд за Белене – но да допълня, че такова становище по време на дело, неправомерно и не особено политически правилно изрази госпожа вицепремиер Бъчварова, която заяви, че господин премиерът Борисов е човекът, спрял съзнателно три енергийни проекта – направил изявление точно когато тече делото по арбитража за АЕЦ „Белене”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря.
Заповядате за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Енчев, тъй като не можем да кажем категорично какво е позицията на нашия съакционер „Газпром”, тъй като не е налице нито един официален документ. Сами разбирате, че когато става въпрос за търговски взаимоотношения между двама съакционери, няма как да се позовем на информация от пресата или от медиите. Трябва да са налице документи, които да докажат по ясен начин каква е волята на единица акционер. Към настоящия момент такъв официален документ в Българския енергиен холдинг не е подписан. Това означава, че нямаме информация каква в действителност е позицията на „Газпром” във връзка с реализирането на Проекта „Южен поток”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
С това предвидените в днешния парламентарен контрол въпроси към министър Петкова са изчерпани.
Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси от госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първият въпрос е от народния представител Любомир Владимиров относно сроковете за изграждане на високоскоростен път Русе – Велико Търново.
Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Срокът за изграждане на високоскоростен път Русе – Велико Търново ни интересува нас, от „Атака”.
През 2012 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви, че е започнало проектиране на четирилентов високоскоростен път от град Русе до град Велико Търново. Българските граждани бяха информирани, че обявяването на обществена поръчка за избор на изпълнител е публикувана, а възложител е Агенция „Пътна инфраструктура”. По намерение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството новият високоскоростен четирилентов път, който ще свързва Русе и Велико Търново, няма да дублира изцяло сегашното трасе. Идеята е край Велико Търново да се пресичат трасетата на новата автомагистрала „Хемус” и главния път, който ще свързва двата града. По тогава заявените намерения личи, че едното трасе ще пресича директно старата столица, докато другото – ще я заобикаля.
Не на последно място, искам да Ви обърна внимание, че в настоящото време пътят Русе – Велико Търново, е наситен с много тежки пътнотранспортни произшествия. Само през 2013 г. са станали 183 пътнотранспортни произшествия с осем убити и 30 ранени. По последни данни по трасето Русе – Бяла, по-точно, са станали 1631 катастрофи, в които 105 души са загинали, а 452 са ранени. И през последните седмици по тази отсечка има загинали хора.
Във връзка с това моля да ми бъде отговорено: в този момент, към настоящата дата, на какъв етап е проектът на МРРБ за изграждане на високоскоростен път Русе – Велико Търново, или магистрала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, безспорен факт е, че направлението Велико Търново – Русе, е изключително важно направление и транспортен коридор – коридор номер девет, по който трафикът е много тежък. За съжаление, фактите и статистиката от последните години показват, че по това направление има и множество катастрофи, множество загубени животи.
Още през 2012 г., както Вие коректно отбелязахте, планирахме и подготвихме, разработихме прединвестиционно проучване за това трасе, за да се види в какъв магистрален габарит на скоростен път да бъде предложен. Тази отсечка беше част от цялостната отсечка за финансиране и преговорите, които водихме тогава с Катар, за инвестицията Русе – Свиленград като направление, част от тази отсечка беше и участъкът Русе – Търново.
От 2013 – 2014 г., за съжаление, не е направено много по този проект. Това, което мога да потвърдя към днешна дата, като приоритет вече на това правителство и на Пътната агенция, са следните факти.
Първо, за този участък спрямо предварителното проучване трафикът е достатъчно голям, за да можем да обосновем това да не бъде скоростен път, а да бъде директна автомагистрала. Така че от тук нататък ние ще работим по проектирането и търсенето на финансиране за автомагистрален участък, автомагистрален габарит, като протежението за участъка Русе – Търново, който визираме, е с дължина 110 километра. Неговата индикативна стойност съгласно предпроектното проучване е 870 млн. лв., която включва отчуждаване, строителство, включително на виадукти, на пътни възли, защото това е сложен терен.
Най-важният участък от този терен е обход през така наречения „Беленски баир”, където има и най-много произшествия. За този участък всъщност е необходимо най-много усилия да бъде направен обход на Бяла от Северозапад, за да гарантираме безопасното преминаване, безконфликтното преминаване на тежкотоварните превозни средства, заради които най-често се случват инцидентите.
Планирали сме – имаме осигурен 4 млн. лв. бюджетен ресурс в бюджета на Пътната агенция за тази година, с които да възложим проектирането. Детайлният е първоидеен, знаете, след това е технически проект за изграждането на този участък – говоря само на участъка в магистрален габарит Русе – Велико Търново. Паралелно с това сме го подали като приоритетен проект в пакета проекти, които подадохме по линия на Плана Юнкер.
Също така това е проект, който, разбира се, като допълнителна алтернатива, е включен в списъка с проекти, за които ще водим преговори с Европейската инвестиционна банка за продължаване на съществуващата Програма за транзитни пътища – вие знаете, Програма „Транзитни пътища V” в новия си формат, след като през 2016 г. изтече тази програма. Водим преговори за нова такава от 2017 г. с Европейската инвестиционна банка. Тя ще се казва „Европейски транспортни коридори”. Това, като един изключително важен транспортен европейски коридор, е проект, за който ние искаме да получим финансиране от 2017 г. нататък – затова е необходимо, и затова влагаме ресурс за неговото проектиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря за отговора, госпожо Министър.
При срещата ми с русенски граждани, с великотърновци също, чувам скептични позиции, скептично мнение относно изграждането дори на високоскоростен път, да не говорим за магистрала. Желанието на русенци и на великотърновци е да има магистрала – това трябва да се знае със сигурност. Хората са лъгани някъде около 10 – 12 години относно това, че някакъв строеж, нещо ще има по пътя Русе – Велико Търново. Надявам се, че още през тази година –както казахте, отделени са пари за проектиране – да има проект, да се види какво може да се случи по този път, защото продължават да загиват хора по пътя Русе – Велико Търново. Отсечката Русе – Бяла също е, както казах, много тежка.
Аз препоръчвам компетентните държавни органи да се постараят до изграждането на този път или магистрала да се урегулира по някакъв начин безопасността на движение още в по-добри граници. Видно е, че за тази отсечка на републиканската пътна мрежа са необходими спешни мерки, защото всяка седмица загиват хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли, госпожо министър? Не.
Следващият въпрос е на народния представител Явор Хайтов относно извършване на ремонт за пътен участък между град Враца и село Згориград.
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, преди да развия въпроса си искам да Ви обърна внимание, че наистина Северозападът и Врачанска област се нуждаят от особени грижи. Неслучайно ние инициирахме няколко питания към Вас, въпроси с желанието да бъде обърнато внимание на този регион, който пострада особено много от всички промени, които се случиха през последните години – безработица и други проблеми в региона.
По същество. Въпросът ми към Вас е по отношение на пътя Враца – Згориград – пещера „Леденика”. В Природен парк „Врачански балкан” се намира забележителен туристически обект – пещерата „Леденика”.
От основния път между град Враца и село Згориград разстоянието до пещерата е около 14 километра. Тези 14 километра са част от републиканската пътна мрежа. За съжаление, този участък е почти непроходим поради наличието на няколко свлачища и множество огромни дупки. В близост до пещерата „Леденика” има няколко хотела и почивни станции. Достъпът до тях също е почти невъзможен, което е пречка за развитието на туризма като цяло.
След разговор с експерти в областта на пътното строителство, познаващи това трасе, изводът е, че за ремонт на този участък са необходими около 1 млн. лв.
Въпросът ми към Вас е: кога и какви са възможностите за осигуряване на финансиране за извършване на този спешен ремонт?
Моля Ви, госпожо Министър, да отчетете факта, че Врачанска област и Северозападна България са най-силно засегнати от икономическата криза в страната и това е сериозна възможност за някакво икономическо оживление в района и развитието на туризма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! Първо, като встъпление, да Ви уверя в нашата воля и осъзнаване на необходимостта и значимостта да имаме целенасочени мерки, проекти, политика по отношение не само на Северозападна България, но всички най-слабо развити и бедни региони в страната – това са и пограничните райони в Странджа-Сакар. Неслучайно, знаете, в управленската ни програма и в политиката на Министерството, имаме специален екип, който работи за разработването на конкретна политика, проекти, които да бъдат реализирани в Северозападна България, както и в най-бедните ни региони извън текущите програми и проекти, които се реализират със средства от европейските фондове.
Конкретно по отношение на Вашия въпрос за участъка и ремонта на пътя от Враца до Згориград, а именно до пещерата Леденика искам да Ви уверя, че осъзнаваме значимостта на този път по няколко причини.
Първо, защото той е в много лошо експлоатационно състояние и наистина преди 12-ти километър има свлачище на пътя, което трябва да бъде укрепено аварийно и съответно пътят да бъде ремонтиран, но и защото със средства от Оперативна програма „Регионално развитие” подкрепихме развитието на туризма в региона, инвестирайки огромен ресурс, одобрявайки финансиране за ремонта на пещерата и атракционите пред нея. Друг е въпросът, че има много жалби за това как е изпълнен от община Враца проектът, но по това предстои да бъде проведена проверка, инспекция на реализираната инвестиция като такава.
Това, което мога да Ви уверя, е, че сме наясно какви са необходимите аварийно-ремонтни дейности на пътя и те ще бъдат извършвани след приключване на зимния период тогава, когато възстановим и приключим зимното поддържане. След зимата допълнително се отварят участъците от пътя, които трябва да бъдат ремонтирани, и на пътя ще бъдат направени изкърпване и ремонт.
Отделно от това обаче, пътят трябва да има своето цялостно решение, а именно цялостна реконструкция и рехабилитация. Затова предвид значимостта на пътя и защото е в Северозападна България, към която имаме специално отношение, когато изработихме методиката и вече я приложихме за избор на проекти, по които приоритетно да започнем финансиране по „Програмата за региони в растеж 2014-2020 г.” в сектор „Пътища” приоритизирахме този проект. Той е в първите приоритетни проекти, които ще започнат. Предвидили сме финансов ресурс за него както за проектиране, така и за строителство. Общото трасето, което ще бъде ремонтирано, е 18 километра от пътя, включително пътните възли за връзка, а индикативната му стойност е 12 млн. лв. със средства по Оперативна програма „Региони в растеж”. Надявам се след одобрението през месец юни да отправим поканата към Пътната агенция, тя да подаде своя проект и реално през следващата година да могат да започнат, след като е избран успешно изпълнител, дейностите по неговото цялостно ремонтиране, реконструкция, рехабилитация и укрепване такава, каквато е необходима. Дотогава каквото е необходимо като аварийни мерки по неговото поддържане ще го направим в рамките на текущия ремонт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Хайтов, заповядайте за реплика.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Чухме Ви и сме доволни – в най-скоро време спешен ремонт, а след месец юни за 12 млн. лв. инвестиция за ремонт на този път. Това го казахте от най-високата трибуна в републиката. Аз ще чакам и ще следя кога ще изпълните тези си ангажименти.
Впрочем, искам да Ви поканя да бъдете гост във Враца – ние сме любезни домакини, Вие сте чаровна дама, очакваме Ви. Обществеността ще се радва да се срещне с Вас, да Ви види. Може би в правото си на дуплика да посочите деня, когато ще имаме възможността да Ви кажем „Добре дошли!”, за да Ви представим и други проекти, които са на нашето внимание, обща наша грижа. Надявам се, че и Вие като управляващи ще обърнете внимание на тези неща. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БДЦ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Госпожо Министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не. Явно ще уточните кога да бъде срещата в оперативен порядък.
Следващият въпрос е от народния представител Джейхан Ибрямов относно разрешения за строеж, издадени от Министерството на инвестиционното проектиране.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Въпреки, че въпросът ми е зададен преди около два месеца и половина аз съм длъжен да поставя пред обществото този въпрос, защото Вие тогава казахте в телевизионно интервю неща, които днес ще се опитам да опровергая.
До 19 ноември 2014 г., когато бяха приети от Народното събрание последните изменения в Закона за устройството на територията, в съответствие с чл. 137 от ЗУТ, Министерството на инвестиционното проектиране осигуряваше цялостния процес по разглеждане, съгласуване и одобряване на проектните документации и издаване на разрешения за строеж на обекти с обхват до една област, които са определени с акт на Министерския съвет за обекти с национално значение и/или за национални обекти, и строежи от първа и втора категория с индикативна стойност над 10 млн. лв., финансирани с публични средства.
Инвестиционните проекти, които попадат в тази хипотеза на закона, често са за обекти на техническата инфраструктура, финансирани по оперативни програми на Европейския съюз и издадените разрешения за строеж са публично обявени в „Държавен вестник”, както и на официалната електронна страница на Министерството на инвестиционното проектиране от момента на издаването им.
Несъмнено, критичното забавяне на изпълнението на европейските проекти е неблагоприятен и нежелан резултат от работата на страната ни при реализирането на проектите, но в публичните си изяви Вие нееднократно свързвате този проблем с дейността на Министерството на инвестиционното проектиране.
В сутрешния блок на bTV на 21 ноември 2014 г. Вие твърдите: „Вторият лот на магистрала „Струма” трябва да бъде готов през месец ноември следващата година – такива са сроковете. Шест месеца Инвестиционното министерство не му издаде разрешение за строеж през миналата година и ето ви едни шест месеца готово закъснение.”
В тази връзка въпросът ми към Вас е: на какви факти са основани Вашите публични твърдения, свързани с конкретния случай и имало ли е Министерството на инвестиционното проектиране законови правомощия да одобрява проекти и да издава разрешения за строеж на обекти, касаещи строителството на която и да е от отсечките на автомагистрала „Струма”, както внушавате при телевизионното си участие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибрямов.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ибрямов! Честно казано не виждам защо трябва да губим парламентарно време, за да обсъждаме едно, слава Богу, несъществуващо и закрито министерство. Министерство, което беше създадено без мотиви, без добавена стойност, без аргументи. Министерство, което доказа, за своето кратко съществуване, своята неефективност и това, че благодарение на това министерство се размиха отговорности и функции. Имаме пълно дублиране на функции и правомощия между Министерството на регионалното развитие към онова време, Министерството на инвестиционното проектиране и общините. Бяха отнети правомощия на общини, които са им дадени като независима местна власт. Всичко вече е в миналото и аз не смятам, че трябва да губим време с това.
Няколко аргумента обаче, които са важни. На министерството обаче му трябваха шест месеца, за да се структурира, шест месеца, в които да си наеме служители, да разработи структура, да си поръча мебели – основно се занимаваше с поръчка на мебели и оборудване, и в същия момент трябваше много проекти да бъдат одобрявани. Проекти, които никой не знаеше – кой проект ще го одобрява министърът на регионалното развитие, кой проект ще се одобрява от министъра на инвестиционното проектиране, и всяка община беше дълго време в колебание – шест месеца, докато се изменят всички закони и подзаконови нормативни актове – над 120 на брой, които трябваше да бъдат променени, за да може да се знае за кое кой отговаря, кое разрешение кой издава.
И не само това. За неговото кратко съществуване това министерство похарчи, за да съществува с дублиращите си, почти на 100% функции, с Регионалното министерство, 3 милиона за заплати, допълнително материално възнаграждение и издръжка. Какъв е резултатът накрая? Резултатът е явен – просто нямаше с какво да се заеме.
Дублирането на функции доведе до това – като аргумент няколко примера – в Министерството на инвестиционното проектиране дирекцията, която се занимава именно с издаването на разрешения за строеж и инвестиционни процеси, има издадени 33 броя разрешения за строеж. За тази дейност са работили 13 служители. В същия период, за същото време в Министерство на регионалното развитие са работили 7 души, в дирекцията и са издали над 111 разрешения за строеж. Каква е ефективността и каква е нуждата? Сега същите тези 7 служители издават всички разрешения за строеж, които са в пълномощията, така че очевидно сме хранили допълнителни 13 служители. Важно е да има заетост, но едва ли по този начин – с допълнителни чиновници.
По същия начин за годината на неговото съществуване има разгледан един подробен устройствен план от същите тези допълнителни 13 служители, а в Министерството на регионалното развитие са разгледани 63 подробни устройствени планове. Това е само малък пример, а е факт, че има закъснение на магистрала „Струма”. Той е виден, това е факт. Разрешението за строеж е издадено със закъснение, именно в търсене на компетентния орган, защото дори това да не е Министерство на инвестиционното проектиране, а да е Министерство на регионалното развитие и благоустройството, стана ясно след шест месеца, когато бяха приети необходимите закони и подзаконови нормативни актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Ибрямов, заповядайте за реплика.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Жалко е, че от тази висока трибуна продължавате да втълпявате и говорите неистини. Именно с правомощията, които имаше Министерството на инвестиционното проектиране – постъпиха 33 разрешения за строеж и бяха издадени толкова, а това, че Вие не сте си направили труда да се запознаете подробно в детайли точно каква е била функцията на Министерството, защо е било създадено то, е много жалко. Вие сте министър с опит, надявам се, и не е необходимо да залъгвате цялото българско общество с неефективността на вече несъществуващото министерство.
Надявам се и ще следим много внимателно работата на Министерството на регионалното развитие в периода, в който Вие сега управлявате. Така че моята молба е, когато излизате и Ви се задава конкретен въпрос, да отговаряте конкретно, защото разрешението за строеж на автомагистрала „Струма” не е постъпвало в Министерството на инвестиционното проектиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибрямов.
Госпожо Министър? Няма да се възползвате от правото си на реплика.
Преминаваме към питане от народния представител Дора Янкова и Манол Генов относно Проект на Оперативна програма „Региони в растеж”.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Нашето питане е относно Проект на Оперативна програма „Региони в растеж”.
Проектът за Оперативна програма „Региони в растеж” е изпратена за одобрение в Европейската комисия на 17 ноември 2014 г. Програмата е одобрена с Решение № 768 на Министерския съвет, като е преминала всички възможни процедури по съгласуване. Тя предвижда инвестиции от Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране в рамките на осем приоритетни оси с обем в размер на 1 млрд. 540 млн. евро за подобряване на социално-икономическото и териториално развитие, генериране на растеж и заетост в българските региони.
В програмата се твърди, че финансовата подкрепа по Оперативна програма „Региони в растеж” е териториално балансирана, позовавайки се на нова в първоначалния вариант приоритетна ос 2, насочена към развитието на периферни географски райони, най-силно засегнати от бедност и социална изолация.
Уважаема госпожо Министър, нашето питане към Вас е следното: каква политика ще провежда ръководеното от Вас ведомство и съответно управляващият орган да премахнете съществуването на бели петна за инвестиции за общините от първо до трето йерархично ниво, защото там няма възможност да се финансира нищо по селата им. Невъзможно е да се инвестира в общинска пътна инфраструктура, няма програма, която да финансира ВиК-инфраструктурата в населени места под 2000 души, а в крайна сметка ние всички искаме реформата във водния сектор да бъде всеобхватна, да обхване възможно най-голям брой населени места и да се намалят загубите там.
Освен това кметовете и общините и населението, живеещо там, имат големи очаквания, тъй като и в предишния вариант на „Регионално развитие” отново селата в тези общини не бяха предмет нито на един лев инвестиция. Така че очакваме Вашия отговор, като избраници от такива региони, каква ще бъде политиката на Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова, уважаеми господин Генов! Подготовката, разработването, приоритизиране на целите и мерките и градовете, които ще бъдат финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж” (2013 – 2020 г.), започна още през 2011 г. За да можем да бъдем обективни при планирането и програмирането на тази Програма, възложихме още тогава разработването на така наречената „Национална концепция за пространствено планиране”. Зад това сложно наименование стои именно балансираното планиране на инвестиции във всички региони във всички територии на страната. В резултат от тази Концепция бяха идентифицирани няколко йерархични нива на развитие, както се казва в нея, започвайки от столицата. Второ ниво, това са деветте големи града –двигатели на икономически растеж на територията на страната, надолу вече са средно големите, и по-малки населени места – за ниво четири.
Благодарение идентифицираните тогава градове и приоритети за тяхното развитие като връзка между голям град и периферни зони и населени места в него са идентифицирани и типовете инвестиции, както и броят градове, които да бъдат потенциално бенефициенти в тази оперативна програма. По този начин тя беше разработена още в края 2012 г. и в началото на 2013 г. беше изпратена за съгласуване с Европейската комисия.
След дълго продължили преговори през 2013 г. и цялата 2014 г., към днешна дата мога да кажа, че нейното одобрение е пред финализиране. Нейното одобрение включва няколко важни етапа. Първо, първата приоритетна ос е най-голямата ос на тази програма. От общата стойност от 3 млрд. лв. инвестиции по програмата – първата ос има най-голям бюджетен ресурс, и ще се финансират най-големите и средно големи 39 града, съгласно концепцията, идентифицирани като двигатели на икономически растеж, така наречените „двигатели за градско развитие”. Това са и градовете, в които живеят 85% от българското население.
Във втора приоритетна ос са отделени по-малките населени места. В така нареченото „йерархично ниво 4” са малките и средно големи градове, които също ще получат инвестиции. Инвестицията, заложена в тях, е в размер на 206 милиона – резервирано финансиране за целенасочени инвестиции в тези малки населени места, като те, разбира се, могат да кандидатстват и по останалите приоритетни оси – за образование, туристическа инфраструктура и други.
Това, което Вие казахте за селата, не е точно така. Държа да отбележа, че в първа приоритетна ос въпросните 39 града бенефициенти имат възможност извън своите планове за развитие, извън своите проекти, които имат предварително и са идентифицирани, с 20% от бюджета за всеки град, който е индикативно разпределен, да инвестират този ресурс в селата, които са на територията на съответната община на тези 39 града. По този начин ще компенсираме недостатъчното финансиране и по линия на Програмата за развитие на селските райони именно за тези села, намиращи се в близост до градовете, до градските агломерации. За всички останали села и региони и населени места, попадащи в така наречените „селски райони”, всички те ще могат да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони, включително и за пътна инфраструктура, включително за водопровод и канализация на тези населени места, включително за тези под 2000 еквивалент-жители.
Това е възможно, защото проведохме отделни преговори с колегите от Министерството на земеделието и храните, които се занимават с програмирането на Програмата за развитие на селските райони така, че този път да не се даде това ограничение, за което споменахте и беше валидно за периода 2007 – 2013 г., когато тези малки населени места – когато бяха бенефициенти по ОПРР, изобщо не можеха да кандидатстват за финансиране в Програмата за развитие на селските райони и обратно. Сега се дава тази възможност и това го потвърждавам, включително за 28-те града в актуализираната и приета тази сряда на Министерския съвет Програма за развитие на селските райони, макар и с недостатъчния ресурс, но все пак в предвидения ресурс там за общините, ще могат да кандидатстват за пътна и водна инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Два уточняващи въпроса.
Госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Всъщност, госпожо министър, да, на 17 ноември 2014 г. изпратихте в Европейската комисия Оперативна програма „Региони в растеж”.
Моите два уточняващи въпроса към Вас са следните. Ще бъде ли нулева 2015 г. за българските общини по Оперативна програма „Региони в растеж”?
Вторият ми въпрос, на който Вие на колегата Генов и на мен, на нас двамата дадохте по-просторен отговор, е следният: за четвърто йерархично ниво сте решили по Програмата за развитие на селските райони да има възможност да се финансира ВиК структурата на населени места под 2 хиляди еквивалент жители.
За селската периферия на трето ниво – областните градове, като моя град Смолян, Търговище и други областни градове, ще бъдат инвестирани до 20% от средствата, полагащи се за интегрираното градско развитие. Това ще бъде добре, но знаем как се е развивала с години страната като урбанизирана територия и като обособяване на общините.
Община Смолян има шест бивши селски общини. Двадесет процента е почти нищо.
Знаем и това, че общинската пътна инфраструктура няма да бъде предмет на инвестиции през Програма „Региони в растеж”, тъй като това ще бъде регионална пътна инфраструктура, където бенефициент ще бъде Агенция „Пътна инфраструктура”.
Тук искам да дадете малко повече пояснения. Да, Вие в курса на Оперативна програма „Региони в растеж”, а самите общини, граждани, бизнесът трябва да може да целеположат своите задачи за икономическо развитие и за инвестиции, за да може действително България да бъде полицентрично развивана. Иначе оставаме с впечатлението, че това не е така, както е записана основната цел на Оперативна програма „Региони в растеж”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – госпожа Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Янкова, по първия Ви въпрос, нашите усилия са насочени да не допуснем и през 2015 г., както, за съжаление, се случи през 2014 г., да бъде нулева година за европейските фондове. За да можем да реализираме това, в момента екипът на управляващия орган на Оперативната програма разработва Проект на насоки за кандидатстване, с които общините да бъдат поканени да подадат своите проекти и проектни предложения. Планираме предварително Проектът на насоки за кандидатстване да бъде обявен за съгласуване с тях. Както знаете, правим това, за да улесним процеса още през пролетта и най-късно през месец юни да обявим поканите за кандидатстване към общините и в рамките на своите интегрирани планове те да представят своите проекти. После ще започнем цялостния процес по подаване и одобряване на проектирането. От своя страна тези от тях, които имат желание, ще могат да обявят предварително и обществените поръчки, паралелно с процеса по одобряване на проектите. Знаете, че инвестирахме в проектите, в тяхната подготовка, така че имаме добра проектна готовност и това е възможно.
По отношение на втория въпрос, да, безспорно умереният полицентризъм, като начин, с който се стараем да преодоляваме белите петна и да имаме сравнително добро и балансирано регионално развитие, изисква всички населени места, включително тези на ниво четири, а именно средно големите 28 населени места от това ниво да получат финансиране. Както потвърдих и преди малко, тези населени места от това ниво ще получат не само предвидените в Програмата „Региони в растеж” 206 млн. лв. като инвестиции за тяхната градска среда, за зоните за икономическо развитие и за инфраструктурата, но ще могат да получат финансиране и по линия на приоритет 7 в Програмата за развитие на селските райони, където е осигурено финансиране за дребно мащабна инфраструктура на тези населени места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! От отговора, който получихме, стана ясно, че да, първо, второ и трето ниво ще имат около 900 милиона, което е приблизително около 23 – 25 млн. лв. за развитие на инфраструктурата и за отделните секторни политики. От 23 до 25 млн. лв. По отношение на четвъртото ниво стана ясно, че приблизително по 3,7 милиона за седем години ще има за по-малките градове от четвърто ниво.
Остава обаче въпросът и моята тревога, защото независимо от това, че в големите градове живее около 80% от населението, че това са и локомотивите за икономическо развитие, но ние, като Народно събрание, и Вие, като български министър, имаме ангажимент да развиваме територията като цяло и да гарантираме на българските граждани, че където и да се намират, трябва да получават всички публични услуги като права.
Моето голямо притеснение е с пътната инфраструктура, довеждаща до населените места. Няма да има по тези програми средства.
Обръщам се към Вас: направете национална програма и я предложете на парламента да я подкрепим.
По отношение на водоснабдяването, знаем проблемите с водния сектор. Не се очертава. Това са села, където има места с програми „Безводие”, Вие много добре знаете.
Дайте програма в Народното събрание, да я гласуваме с национален бюджет, за да не изтървем и за 14 години диспропорциите в тези големи населени места да станат още по-дълбоки. А ние, като народни представители, да ходим и да казваме: „Няма европейски средства”.
Затова днес в парламента, говорейки с Вас, като министър на регионалното развитие и благоустройството, се обръщам за следното. В Програмата на правителството сте записали Програма за развитие на българското село. Дайте я по-скоро и я обезпечете финансово, защото това ще бъде изключително важно за развитието на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Времето за парламентарния контрол днес с удължените минути от декларациите от името на парламентарни групи изтича. Нямаме необходимите минути, за да може господин Вили Лилков да развие своя въпрос, но за сметка на това ще бъде първи във вторник, както и Вие, госпожо Министър.
Съобщения за парламентарен контрол на 17 февруари 2015 г., вторник, 9,00 ч., извънредно заседание:
Първи ще продължи с отговорите си от днешния парламентарен контрол министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова, която ще отговори на 15 въпроса от народните представители Вили Лилков, Явор Хайтов и Христо Тодоров, Димитър Дъбов и Манол Генов, Корнелия Маринова, Димитър Байрактаров, Николай Александров – 2 въпроса; Радослав Стойчев и Кирил Добрев, Иван Валентинов Иванов, Борислав Иглев, Манол Генов, Манол Генов и Радослав Стойчев, Магдалена Ташева, Айхан Етем, и Николай Александров и Калина Балабанова – общ въпрос, и на питане от народните представители Мая Манолова и Дора Янкова.
Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на 6 въпроса от народните представители Антони Тренчев, Валентин Павлов, Димитър Горов, Димитър Шишков, Настимир Ананиев, Корнелия Нинова и на 2 питания от народните представители Георги Кючуков и Настимир Ананиев.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, госпожо Павлова.
Министърът на образованието и науката Тодор Танев ще отговори на 5 въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов и Димитър Дъбов – общ въпрос, Калина Балабанова, Иван Станков – 2 въпроса, и Димитър Танев и Бойка Маринска и на 1 питане от народния представител Бойка Маринска.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на 13 въпроса от народните представители Методи Андреев, Бюнямин Хасан, Айдоан Али и Хамид Хамид, Мартин Димитров и Петър Славов, Мустафа Ахмед и Ердинч Хайрула, Светла Бъчварова и Добрин Данев, Явор Хайтов, Светла Бъчварова – 3 въпроса, Мая Манолова, Димитър Байрактаров, Стефан Кенов, и Корман Исмаилов и на 2 питания от народните представители Корнелия Нинова, и Борис Ячев.
Колеги народни представители, министърът отговори на Вашето питане.
Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на 3 въпроса от народните представители Филип Попов, Янаки Стоилов, и Петър Иванов Петров.
Министърът на вътрешните работи Веселин Вучков ще отговори на 5 въпроса от народните представители Петър Славов, Георги Кадиев, Валентин Николов Иванов, Мая Манолова и Кристиан Вигенин – общ, и Светослав Белемезов.
Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на 6 въпроса от народните представители Методи Андреев, Иван Димитров, Петър Славов, Волен Сидеров, Красимир Богданов, и Михо Михов.
Министърът на правосъдието Христо Иванов ще отговори на 3 въпроса от народните представители Велизар Енчев, Кирил Калфин, и Стефан Кенов.
Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на един въпрос от народния представител Велизар Енчев.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на 4 въпроса от народните представители Мая Манолова – 2 въпроса, Емил Райнов, и Велизар Енчев.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на 3 въпроса от народните представители Николай Александров, и Георги Божинов – 2 въпроса.
Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Десислав Чуколов, и Валери Жаблянов.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на 2 въпроса от народните представители Десислав Чуколов, и Красимир Янков.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на питане от народния представител Мая Манолова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на 3 въпроса с писмен отговор от народните представители Джейхан Ибрямов, Костадин Марков, и Ахмед Ахмедов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на 5 въпроса от народните представители Петър Славов, Михаил Миков, Жельо Бойчев и Георги Свиленски, Вили Лилков, Мая Манолова, и Корнелия Нинова;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министърът на външните работи Даниел Митов – на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Корман Исмаилов.
На основание чл. 92, ал. 4 и чл. 97, ал. 3 от Правилника, поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- 6 въпроса от народния представител Станислав Станилов към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева – 2 въпроса, към министъра на финансите Владислав Горанов, към министъра на външните работи Даниел Митов, към министъра на здравеопазването Петър Москов, и към министъра на енергетиката Теменужка Петкова;
- 3 въпроса от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на здравеопазването Петър Москов – 2 въпроса, и към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на финансите Владислав Горанов.
Поради поет ангажимент за работно посещение в Монтана в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на туризма Николина Ангелкова.
Следващото заседание – извънредно пленарно, във вторник, 17 февруари. Начален час – 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,13 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Явор Хайтов

Секретари:
Александър Ненков
Иван П. Иванов